Търсене в текстове за 'Обществен строй'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 277 резултата в 53 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 1896_1 Двe влияния - Науката и възпитанието

Именно, да обуздава природните си наклонности, да владее животинските си влечения и страсти, да изкорени от себе си всички себелюбиви желания и стремления, извора на всичко зло в частния и обществения живот, и по тоя начин да може да приеме законите и началата на разума, висшето естество и да почне да упражнява онези сили и способности на умо-разумното знание, които ще му дадат ключа на истинския успех.
Всичко това ще се изпълни, когато той почне да разбира езика на Природата – своята майка – и да слуша заповедите й и добрите й съвети. Времето да се изпълни това пророчество е наближило. Ние сме почти в началото на пролетта. Благовестието хлопа вече пред нашите врата. Но преди человек да влезне в Новата земя, към която Духът го ръководи, за да получи своето наследствие и свобода като пълновъзрастен, той трябва да научи първите начала и закони на истинският Живот. Именно, да обуздава природните си наклонности, да владее животинските си влечения и страсти, да изкорени от себе си всички себелюбиви желания и стремления, извора на всичко зло в частния и обществения живот, и по тоя начин да може да приеме законите и началата на разума, висшето естество и да почне да упражнява онези сили и способности на умо-разумното знание, които ще му дадат ключа на истинския успех. Те ще го въведат в царството на оня мир, в когото умът намира най-високото си призвание да употреби природните сили като основа за своето духовно въздигане от положението на един раб и слуга до положението на господар и владетел в царството й. Тогава человекът трябва да съзнае, че той не е само плът, кръв и косми, но е воля, надарена с ум и душа! Но по кой път и по кой начин человечеството ще може да постигне и осъществи всички тия обещания и блага? Отговаряме: с помощта на науката и възпитанието. Този отговор може би ще повдигне недоразумение у някои умове, па даже и ще ги съблазни с мисълта, че това е блуждаеща химера.
към текста >>

Навярно те ще ни посочат за пръв пример нашето отечество със своите си заведения, училищните ни учреждения с техните учители и ученици, нашата дипломация със своите си министри, законоведци, съдии, чиновници и водители, нашата интелигенция със своите образовани младежи от всичките разреди на обществения строй.
Те ще го въведат в царството на оня мир, в когото умът намира най-високото си призвание да употреби природните сили като основа за своето духовно въздигане от положението на един раб и слуга до положението на господар и владетел в царството й. Тогава человекът трябва да съзнае, че той не е само плът, кръв и косми, но е воля, надарена с ум и душа! Но по кой път и по кой начин человечеството ще може да постигне и осъществи всички тия обещания и блага? Отговаряме: с помощта на науката и възпитанието. Този отговор може би ще повдигне недоразумение у някои умове, па даже и ще ги съблазни с мисълта, че това е блуждаеща химера. Навярно те ще ни посочат за пръв пример нашето отечество със своите си заведения, училищните ни учреждения с техните учители и ученици, нашата дипломация със своите си министри, законоведци, съдии, чиновници и водители, нашата интелигенция със своите образовани младежи от всичките разреди на обществения строй. И след това ще кажат: „Оправдавате ли сега вашите думи, облагородило ли ги е образованието? Попитай обществото, и то ще ти каже цялата истина.“ Това, което ни се навежда, е вярно, но трябва ли от това да заключим, че образованието е причина на злото у нас? Може би това да ни се вижда истинно до нейде си, но ние не можем да допущаме такова едно заключение, което не почива на никакви основи. Нам ни е известно, че болестите и заразите в органическия свят не произлизат от здравословните условия на хигиеническите закони, а напротив – от неизпълнение на тия закони, които самата органическа природа ни диктува. Този факт ще ни доведе към по-право и ясно разбиране на този важен въпрос.
към текста >>

Такива опасни человечески микроби в което и да е общество, горе долу образовано, рано или късно ще се узнаят от общия дух, който ще ги изтика вън от здравия организъм на социалния строй.
На същите основания порокът и нечестието не произлязват, нито пак се развиват от образованието, но са следствия и резултати от поквареното естество на изродица человечески същества, на които умът и душата са заразени с холерически мисли и желания. На такива человеци, колкото много и колкото добро образование и да им дадем, ако тяхното естество не се измени по дух, те ще си спазят същия стар нрав. Че в това има истина, може да се види и от народната поговорка, които казва, че вълкът по-лесно променява космите си, отколкото нрава си. Има дълбока причина, лежаща вътре в естеството на человека, за това странно явление, което науката нарича хередитарност (наследственост). Жесток природен закон действително, но все-таки истинен. Такива опасни человечески микроби в което и да е общество, горе долу образовано, рано или късно ще се узнаят от общия дух, който ще ги изтика вън от здравия организъм на социалния строй. Този социален строй на здравия организъм по естество не може за дълго време да търпи разстройство и анархия в себе си. Това правило е общ неизменяем закон на Природата. Един организъм, какъвто и да е той, според този закон, трябва или да изхвърли от себе си лошите вещества и зародиши, или да престане да съществува като такъв – едно от двете. Тази е естествената причина, която заставлява всякой добросъвестен человек да се пази от гибелните влияния и да отбягва лошите злодеяния. Животът е тъй устроен, щото всяко дело, каквото и да е то, приема своята заплата според вътрешното си достойнство.
към текста >>

Този социален строй на здравия организъм по естество не може за дълго време да търпи разстройство и анархия в себе си.
На такива человеци, колкото много и колкото добро образование и да им дадем, ако тяхното естество не се измени по дух, те ще си спазят същия стар нрав. Че в това има истина, може да се види и от народната поговорка, които казва, че вълкът по-лесно променява космите си, отколкото нрава си. Има дълбока причина, лежаща вътре в естеството на человека, за това странно явление, което науката нарича хередитарност (наследственост). Жесток природен закон действително, но все-таки истинен. Такива опасни человечески микроби в което и да е общество, горе долу образовано, рано или късно ще се узнаят от общия дух, който ще ги изтика вън от здравия организъм на социалния строй. Този социален строй на здравия организъм по естество не може за дълго време да търпи разстройство и анархия в себе си. Това правило е общ неизменяем закон на Природата. Един организъм, какъвто и да е той, според този закон, трябва или да изхвърли от себе си лошите вещества и зародиши, или да престане да съществува като такъв – едно от двете. Тази е естествената причина, която заставлява всякой добросъвестен человек да се пази от гибелните влияния и да отбягва лошите злодеяния. Животът е тъй устроен, щото всяко дело, каквото и да е то, приема своята заплата според вътрешното си достойнство. Това е едничкото върховно мерило.
към текста >>

Ние ще кажем накратко само това, че в Англия и Америка, гдето науката и възпитанието са хванали по-дълбоко корен и гдето предразсъдъците са изгубили своето средновековно влияние, в тях днес се е развила по-разумна и человеколюбива свобода, въздигнали са се повече благотворителни общества и учреждения, има по-голям интерес във всенародното подобрение; общественото им мнение седи на по-твърда основа – поставено е по високо от управлението; порокът не се прикрива, нито пък похвалява и защищава.
Възпитанието си е едвам в пелените, неговият глас се чува едвам като на пеленаче дете, неговото благородно влияние едвам се усеща от затъпелите ни от порока сърца. Може на ни се възрази пак и да ни се наведат други примери за по-силен довод: като например Англия и Америка и да ни се посочат големите недостатъци и злини, които владеят и в тия образовани държави. Това не го отричаме, признаваме тази горчива истина, но и този довод принадлежи на софистическата философия, която, като общо правило, не гледа истината в лицето, но в гърба. Нима лошото положение и състояние в тях е причинено от науката и образованието? Ако някой може да ни осветли по-добре върху този въпрос, той ще бъде вторият Жан-Жак Русо. Ние ще кажем накратко само това, че в Англия и Америка, гдето науката и възпитанието са хванали по-дълбоко корен и гдето предразсъдъците са изгубили своето средновековно влияние, в тях днес се е развила по-разумна и человеколюбива свобода, въздигнали са се повече благотворителни общества и учреждения, има по-голям интерес във всенародното подобрение; общественото им мнение седи на по-твърда основа – поставено е по високо от управлението; порокът не се прикрива, нито пък похвалява и защищава. Там се употребяват всевъзможни средства и начини за изкореняването и премахването на злото. И то не от правителството, а от самото общество, което е силата и двигателят на всички благородни преобразувания. В тия държави различни человеколюбиви общества и дружества харчат ежегодно големи суми и правят всевъзможни себепожертвувания за просвещението и духовното повдигане на бедните класи. Това свидетелства статистиката. Тук има една необорима истина, че под влиянието на благородните сили на живота и неговите благи духовни подбуждения тези хора са почнали по-дълбоко да съзнават своята длъжност спрямо другите и спрямо изискванията на великия биологически закон.
към текста >>

Добрият ни или лошият ни характер ще отрази своето влияние неизбежно върху общественото здраве и състояние.
Не е ли същият естествен закон, който и в единия, и в другия случай диктува същите първоначални условия? Да, без всяко съмнение той е същият природен закон, приложен в по широка смисъл. Онова, което е необходимо за здравето на тялото, е тъй също необходимо за благоденствието на обществото. От основните принципи на този неизменяем биологически закон зависи нашето бъдещо щастие или нещастие. Разбира се, като сме съпричастници на един общ организъм и членове от една и съща фамилия, ние не можем да избегнем последствията, които следват от общото ни поведение, за зло или добро. Добрият ни или лошият ни характер ще отрази своето влияние неизбежно върху общественото здраве и състояние. Не само това, но още ще остави неизгладим отпечатък върху бъдещето поколение. Зародишите на доброто или злото ще са пренесат от един род в другий посредством кръвта на Живота. По такъв начин ще станат семена на почвата за бъдещата жетва. Кои от тези семенни зародиши ще успеят да развият своите качества ще зависи твърде много от външните и вътрешните условия на социалния строй и до голяма степен от волята на человека да възприеме кой и да е от тях в организма на душата си и да им даде място да виреят и растат свободно. Възприети и загнездени веднъж по този начин, те очакват вече благоприятните моменти да проявят вътрешната си природна деятелност.
към текста >>

Кои от тези семенни зародиши ще успеят да развият своите качества ще зависи твърде много от външните и вътрешните условия на социалния строй и до голяма степен от волята на человека да възприеме кой и да е от тях в организма на душата си и да им даде място да виреят и растат свободно.
Разбира се, като сме съпричастници на един общ организъм и членове от една и съща фамилия, ние не можем да избегнем последствията, които следват от общото ни поведение, за зло или добро. Добрият ни или лошият ни характер ще отрази своето влияние неизбежно върху общественото здраве и състояние. Не само това, но още ще остави неизгладим отпечатък върху бъдещето поколение. Зародишите на доброто или злото ще са пренесат от един род в другий посредством кръвта на Живота. По такъв начин ще станат семена на почвата за бъдещата жетва. Кои от тези семенни зародиши ще успеят да развият своите качества ще зависи твърде много от външните и вътрешните условия на социалния строй и до голяма степен от волята на человека да възприеме кой и да е от тях в организма на душата си и да им даде място да виреят и растат свободно. Възприети и загнездени веднъж по този начин, те очакват вече благоприятните моменти да проявят вътрешната си природна деятелност. В това естествено предразположение на волята – да храни лошите зародиши и желания в душата си – лежи една от най-големите опасности за просвещението. Влачени постоянно от вътрешни пориви на грубата си природа, ние често пъти избираме онези начала за наш идеал и онези предмети за наша цел, които по естество влекат след себе си най-лошите и гибелни резултати за духовното ни въздигане, т.е. въздигане, което заключава целия ни душевен живот, а не част от него, както това най-често се разбира от известен клас мислители. Тази истина се потвърждава от историята на человеческия напредък.
към текста >>

Всяко учение, всяка система, всяко устройство и постановление, които нямат за върховна цел подобрението на духовния ни живот, ще изчезнат пред съда на разума, както слама в огъня.
Необходимо е да почне да учи Истината без никоя преправка – Истината, която просвещава и е съгласна с целостта на Живота и разума, живата Истина, която облагородява и възвишава человеческата душа в Добродетел. Онази религия, която е образ и представител на живущия Бог Йехова, ще си държи същото място в душата, което е имала отначало и досега. Но при всичко това не трябва да храним лъжливата мисъл, както израилските фарисеи и садукеи, които казваха: „Отца имаме Авраама.“ „И рече им Йоан: „Сторете прочее плодове достойни. И не мислете да се оправдавате. И тъй, казвам ви, всяко дърво, което не прави добър плод, отсича се и в огън се хвърля.“ Този закон е истинско мерило. Всяко учение, всяка система, всяко устройство и постановление, които нямат за върховна цел подобрението на духовния ни живот, ще изчезнат пред съда на разума, както слама в огъня. Важно е да правим разлика помежду понятията за вяра и религия. Вярата е духовна способност, една от силите на ума, която играе важна роля в целия живот на человека; когато напротив, религията е душевно произведение, произтекающо от известно настроение на душата, към известен предмет, от когото се предполага да зависи нейния вътрешен мир. Това религиозно произведение може да се мени във вид, образ и степен, според вътрешното ни умствено и духовно развитие и образование. От тази естествена причина произлиза разницата, че това, което е религиозно за едного, е съвсем ирелигиозно за другиго. Един пример: непогрешимостта на папата, което е религиозно за католика, е до висша степен ирелигиозно за православния и протестантина.
към текста >>

Те изявяват характера на неговото сложно естество, което е заставено от върховните природни закони да действа и работи за поддържане устройството и порядъка на вътрешния си свят.
И каква Радост ще изпълни душата и ума ни, когато само сполучим да надникнем в дом й! Да, велика и блага Истина, светлина на Живота ни, която подбужда и въодушевлява ума ни и душата ни към велики подвизи и стремления. Ние сме говорили вече доволно върху общия характер на предмета. Обаче, за да бъдем по-ясни и вразумителни в по нататъшното третиране и разглеждане на тази тема нека подигнем един важен въпрос: що е наука и що е възпитание Този въпрос е жизнен; трябва да му се даде какво-годе място. В същност въпросът представлява два процеса на двояка деятелност вътре в умственото и душевно мирообразование на человека. Те изявяват характера на неговото сложно естество, което е заставено от върховните природни закони да действа и работи за поддържане устройството и порядъка на вътрешния си свят. Мислите и желанията по същите начала, както и във физическия свят, се стремят към центъра на теготенето, т.е. към началото на нещата. Това стремление на мислите и желанията по същия закон, както и във веществения свят, произвожда деятелност, която се отбелязва с постоянни акции и реакции от едно състояние в друго, които са причината за постоянните променения на умствената и душевна деятелност. Достойнството и качеството на тия вътрешни влияния създават почвата за нашето здравословно развитие. Ако нашите мисли и желания се подбуждат от истински начала и се привличат от висши цели, то и следствията от тази деятелност ще бъде благотворителна за ума и душата.
към текста >>

Физиката ни е запознала със законите и силите на физическия свят, химията – със състава и елементите на веществото, геологията – с миналото на земята, астрономията – с небесните тела и устройство на Вселената.
Науката е станала днес мощен двигател и спомагателна жизнена сила за напредъка и просвещението. Тя е станала вече преимущество и привилегия на всички, които я любят. Този подтик на человеческия Дух е спомогнал на образованието да стане общо, а с това наедно да тури край на грубото невежество. Ние сме почнали да гледаме умствено на света с друго око – езика на Природата ни е станал по-общо понятен. Науката вече отвсякъде ни е озарила със своята небесна светлина. Физиката ни е запознала със законите и силите на физическия свят, химията – със състава и елементите на веществото, геологията – с миналото на земята, астрономията – с небесните тела и устройство на Вселената. Когато, на другата страна, физиологията ни е запознала с органите и функциите на человеческото тяло, биологията – с началото на органическия му живот, анатомията – с устройството на тялото, психологията – с относителното естество на душата, френологията – със способността на ума и характера на человека. Человеческият мозък не се вече сматря като едно просто оръдие, което умът употребява за каквото му скимне, но че е седалище на всичките душевни дарби и способности. Той е столицата, в която заседават всичките представители на душата под председателството на ума, който е главният водител на общите дела. Душата по всяка вероятност трябва да е облообразно кълбо от психическа жизнена сила, която приема своите впечатления от всяка част на своята безкрайно чувствителна повърхност, от която зависят мислите до голяма степен. Когато умът се представя да завзема мястото на една жизнено магнитна иглена тръбица, на която върхът се движи и привлича с неописуема бързина към всяка точка на тази душевна вътрешност, към която различните впечатления и двигателни мисли се докосват.
към текста >>

Когато, на другата страна, физиологията ни е запознала с органите и функциите на человеческото тяло, биологията – с началото на органическия му живот, анатомията – с устройството на тялото, психологията – с относителното естество на душата, френологията – със способността на ума и характера на человека.
Тя е станала вече преимущество и привилегия на всички, които я любят. Този подтик на человеческия Дух е спомогнал на образованието да стане общо, а с това наедно да тури край на грубото невежество. Ние сме почнали да гледаме умствено на света с друго око – езика на Природата ни е станал по-общо понятен. Науката вече отвсякъде ни е озарила със своята небесна светлина. Физиката ни е запознала със законите и силите на физическия свят, химията – със състава и елементите на веществото, геологията – с миналото на земята, астрономията – с небесните тела и устройство на Вселената. Когато, на другата страна, физиологията ни е запознала с органите и функциите на человеческото тяло, биологията – с началото на органическия му живот, анатомията – с устройството на тялото, психологията – с относителното естество на душата, френологията – със способността на ума и характера на человека. Человеческият мозък не се вече сматря като едно просто оръдие, което умът употребява за каквото му скимне, но че е седалище на всичките душевни дарби и способности. Той е столицата, в която заседават всичките представители на душата под председателството на ума, който е главният водител на общите дела. Душата по всяка вероятност трябва да е облообразно кълбо от психическа жизнена сила, която приема своите впечатления от всяка част на своята безкрайно чувствителна повърхност, от която зависят мислите до голяма степен. Когато умът се представя да завзема мястото на една жизнено магнитна иглена тръбица, на която върхът се движи и привлича с неописуема бързина към всяка точка на тази душевна вътрешност, към която различните впечатления и двигателни мисли се докосват. По този начин вътрешните и външни действия ту се приемат, ту се предават от един център в друг, от една област на мировия свят към друга.
към текста >>

Тия три течения в Умственият свят упражняват голямо влияние върху обществения живот.
В този случай веществото представлява формата, ума, силата, душата, живота. Тези понятия са станали предмет на три главни школи или философски системи: т. нар. материалистическа, която приела материята само за съществена; идеалистическа, която приема ума само за действителен; спиритуалистическа, която приема Духа и душата за реални. Всяка една от тези школи по своя начин тълкува и изяснява явленията в Природата. Науката не е отговорна за изопачените и криви тълкувания на тия философски школи. Тия три течения в Умственият свят упражняват голямо влияние върху обществения живот. Според преодоляването на кое и да е от тези учения – такова настроение вземат и хората въобще. Тези влияния са спорадически, проявляющи се в известни периоди на человеческото развитие, като меняват своя образ и степен на умствена деятелност от едно състояние в друго. Възможно е за един ум да мине през всичките. Наклонността ни към едно от тия влияния ще зависи до голяма степен от естеството, начина и устройството на нашето мислене По определени физиологически и френологически закони, ако в устройството на умствената организация преодолява отражателната идеална мислеща способност, то умът ще приеме идеализма за начало.
към текста >>

Наклонността ни към едно от тия влияния ще зависи до голяма степен от естеството, начина и устройството на нашето мислене
Науката не е отговорна за изопачените и криви тълкувания на тия философски школи. Тия три течения в Умственият свят упражняват голямо влияние върху обществения живот. Според преодоляването на кое и да е от тези учения – такова настроение вземат и хората въобще. Тези влияния са спорадически, проявляющи се в известни периоди на человеческото развитие, като меняват своя образ и степен на умствена деятелност от едно състояние в друго. Възможно е за един ум да мине през всичките. Наклонността ни към едно от тия влияния ще зависи до голяма степен от естеството, начина и устройството на нашето мислене По определени физиологически и френологически закони, ако в устройството на умствената организация преодолява отражателната идеална мислеща способност, то умът ще приеме идеализма за начало. Ако пак в устройството на умствената организация преодолява елементът на чувствующата осезающа мислеща способност, умът ще приеме материализма за начало. Ако пак в устройството на умствената организация преодолява верующата, духовно мислеща способност, то умът ще приеме спиритуализма за начало. По-ясно в научен език: ако предните центрове в мозъка са повече развити от долните и горните, то умът ще клони към идеализма. Ако пък долните, очни центрове са повече развити от горните и предните, то умът ще клони към материализма.
към текста >>

По определени физиологически и френологически закони, ако в устройството на умствената организация преодолява отражателната идеална мислеща способност, то умът ще приеме идеализма за начало.
Тия три течения в Умственият свят упражняват голямо влияние върху обществения живот. Според преодоляването на кое и да е от тези учения – такова настроение вземат и хората въобще. Тези влияния са спорадически, проявляющи се в известни периоди на человеческото развитие, като меняват своя образ и степен на умствена деятелност от едно състояние в друго. Възможно е за един ум да мине през всичките. Наклонността ни към едно от тия влияния ще зависи до голяма степен от естеството, начина и устройството на нашето мислене По определени физиологически и френологически закони, ако в устройството на умствената организация преодолява отражателната идеална мислеща способност, то умът ще приеме идеализма за начало. Ако пак в устройството на умствената организация преодолява елементът на чувствующата осезающа мислеща способност, умът ще приеме материализма за начало. Ако пак в устройството на умствената организация преодолява верующата, духовно мислеща способност, то умът ще приеме спиритуализма за начало. По-ясно в научен език: ако предните центрове в мозъка са повече развити от долните и горните, то умът ще клони към идеализма. Ако пък долните, очни центрове са повече развити от горните и предните, то умът ще клони към материализма. Ако пък горните корони са повече развити от долните очни и предните челни, то умът ще клони към спиритуализма (Духовния свят).
към текста >>

Ако пак в устройството на умствената организация преодолява елементът на чувствующата осезающа мислеща способност, умът ще приеме материализма за начало.
Според преодоляването на кое и да е от тези учения – такова настроение вземат и хората въобще. Тези влияния са спорадически, проявляющи се в известни периоди на человеческото развитие, като меняват своя образ и степен на умствена деятелност от едно състояние в друго. Възможно е за един ум да мине през всичките. Наклонността ни към едно от тия влияния ще зависи до голяма степен от естеството, начина и устройството на нашето мислене По определени физиологически и френологически закони, ако в устройството на умствената организация преодолява отражателната идеална мислеща способност, то умът ще приеме идеализма за начало. Ако пак в устройството на умствената организация преодолява елементът на чувствующата осезающа мислеща способност, умът ще приеме материализма за начало. Ако пак в устройството на умствената организация преодолява верующата, духовно мислеща способност, то умът ще приеме спиритуализма за начало. По-ясно в научен език: ако предните центрове в мозъка са повече развити от долните и горните, то умът ще клони към идеализма. Ако пък долните, очни центрове са повече развити от горните и предните, то умът ще клони към материализма. Ако пък горните корони са повече развити от долните очни и предните челни, то умът ще клони към спиритуализма (Духовния свят). Науката ни е указала вече, че каквото и направление е да вземаме, животът ни ще се определи от общи и неизменяеми закони.
към текста >>

Ако пак в устройството на умствената организация преодолява верующата, духовно мислеща способност, то умът ще приеме спиритуализма за начало.
Тези влияния са спорадически, проявляющи се в известни периоди на человеческото развитие, като меняват своя образ и степен на умствена деятелност от едно състояние в друго. Възможно е за един ум да мине през всичките. Наклонността ни към едно от тия влияния ще зависи до голяма степен от естеството, начина и устройството на нашето мислене По определени физиологически и френологически закони, ако в устройството на умствената организация преодолява отражателната идеална мислеща способност, то умът ще приеме идеализма за начало. Ако пак в устройството на умствената организация преодолява елементът на чувствующата осезающа мислеща способност, умът ще приеме материализма за начало. Ако пак в устройството на умствената организация преодолява верующата, духовно мислеща способност, то умът ще приеме спиритуализма за начало. По-ясно в научен език: ако предните центрове в мозъка са повече развити от долните и горните, то умът ще клони към идеализма. Ако пък долните, очни центрове са повече развити от горните и предните, то умът ще клони към материализма. Ако пък горните корони са повече развити от долните очни и предните челни, то умът ще клони към спиритуализма (Духовния свят). Науката ни е указала вече, че каквото и направление е да вземаме, животът ни ще се определи от общи и неизменяеми закони. Против остена на съдбата никой не може да рита; който иска да избегне нещастията в света, трябва да се съобразява със законите на духовния си живот, който лежи по-дълбоко от коя и да е друга деятелност.
към текста >>

Устройството на вселената
10. Що е наука и що – възпитание ІІ. Науката 1. Що е наука Напредъкът в науката Мозък, ум, душа Устройството на вселената Троичната структура на човека Необходимостта от добра храна Истината и знанието 2. Областта на науката Трите основни закона
към текста >>

1. Преди човек да влезе в Новата земя, към която Духът го води, за да получи своето наследство и свобода като пълнолетен собственик, той трябва да научи основните принципи и закони на истинския живот, а именно: да обуздава низшите си наклонности, да владее животинските си влечения и страсти, да изкорени от себе си всички себелюбиви желания и стремежи, които са изворът на злото в личния и обществен живот.
Това ще се изпълни, когато човек започне да разбира езика на природата, неговата майка, и да слуша нейните заповеди и добри съвети. Времето за това е наближило. Ние сме в началото на пролетта на една нова епоха[12]. Благовестието тропа вече на нашата врата. 4. Обуздаване на низшето естество[13] 1. Преди човек да влезе в Новата земя, към която Духът го води, за да получи своето наследство и свобода като пълнолетен собственик, той трябва да научи основните принципи и закони на истинския живот, а именно: да обуздава низшите си наклонности, да владее животинските си влечения и страсти, да изкорени от себе си всички себелюбиви желания и стремежи, които са изворът на злото в личния и обществен живот. 2. По този начин той ще може напълно да възприеме принципите и законите на разума – висшето естество в него – и да развие в себе си ония сили и способности на това естество, които ще му дадат ключа към истинския успех. 3. Така човек ще бъде въведен в онзи свят, където умът намира най-високото си призвание – да употреби природните сили като основа за духовното му повдигане от положението на роб и слуга до положението на господар и владетел в царството на природата. Тогава той ще съзнае, че е не само едно материално същество от плът и кръв, но и разумна душа, надарена с ум, сърце и воля. 5. Съвременното образование 1. Но по кой път и по кой начин човечеството ще може да постигне тези заветни цели?
към текста >>

3. Достатъчно е да се разгледа общественият живот в която и да е страна, за да се види, че въпреки широкото образование[14], което днес се дава на младежта, въпреки грижите, които се полагат за нейното възпитание в културно и особено в морално отношение, мнозинството от хората са на твърде ниско стъпало.
5. Съвременното образование 1. Но по кой път и по кой начин човечеството ще може да постигне тези заветни цели? Отговорът е: с помощта на науката и възпитанието. 2. Това твърдение може би ще предизвика объркване в някои умове, дори е възможно да се сметне от някои само за една блуждаеща химера. Навярно ще се посочи като пример съвременното общество, на което не липсва нито наука, нито възпитание и въпреки това то не е напреднало до такава степен, че да може да се издигне до онова възвишено състояние, за което се загатна по-горе. 3. Достатъчно е да се разгледа общественият живот в която и да е страна, за да се види, че въпреки широкото образование[14], което днес се дава на младежта, въпреки грижите, които се полагат за нейното възпитание в културно и особено в морално отношение, мнозинството от хората са на твърде ниско стъпало. Може ли да се твърди тогава, ще попитат не без основание някои, че образованието ще изиграе тази важна роля, за която се спомена по-горе? 4. Фактите, които ни се представят, са верни, но трябва ли от това да заключим, че образованието е причина за злото у нас? Може би това да изглежда истинно донякъде, но ние не можем да допуснем такова едно криво заключение. 5. Ние твърдим, че ако съвременното общество страда от сериозни недъзи, ако то не е достигнало онова високо културно равнище, на което очакваме, че може да го издигнат науката и възпитанието, то това не се дължи на слабите възможности на последните. По-скоро се дължи на липсата на истинска наука и истинско възпитание или на неправилното им разбиране и прилагане в живота.
към текста >>

13. Някой може отново да ни възрази и да ни даде като още по-красноречив пример едни от най-образованите и културни страни – например Англия и Америка, които също страдат от големи обществени недостатъци и злини.
Светът на библейския, грешен Адам[16] трябва да погине безвъзвратно, за да може Новият свят – светът на добродетелта и на просветения и разумен човек, да се развива и пребъдва във вечността. Защото в този именно свят на стария Адам владее невежеството, съпътствано от лоши навици, пороци, страсти и желания, неправилно насочени от едно образование, което цели да възпита човека в егоизъм и стремеж към експлоатиране на другите за своя облага. 12. От всичко това става ясно, че до този момент истинските начала на науката едва са пуснали корен в човека. Възпитанието също е още в пелени и гласът му едва се чува като гласът на невръстно бебе. Облагородяващото му влияние трудно се усеща от закоравелите от порока сърца на хората. 13. Някой може отново да ни възрази и да ни даде като още по-красноречив пример едни от най-образованите и културни страни – например Англия и Америка, които също страдат от големи обществени недостатъци и злини. Ние не отричаме това. Признаваме тази горчива истина, но трябва да кажем, че и този довод принадлежи на софистическата философия[17], която като общо правило не гледа истината в лицето, а в гърба. 14. Нима лошото положение и състояние в тези страни е причинено от науката и образованието? Ако някой може да ни осветли по-добре по този въпрос, то той ще бъде втори Жан-Жак Русо[18]. 15. Ще отбележим накратко само това, че в Англия и Америка, където науката и възпитанието са пуснали по-дълбоко корен, предразсъдъците са изгубили своето средновековно влияние.
към текста >>

16. Общественото мнение в тези страни стои на по-стабилна основа и е поставено по-високо от управлението на държавата.
Признаваме тази горчива истина, но трябва да кажем, че и този довод принадлежи на софистическата философия[17], която като общо правило не гледа истината в лицето, а в гърба. 14. Нима лошото положение и състояние в тези страни е причинено от науката и образованието? Ако някой може да ни осветли по-добре по този въпрос, то той ще бъде втори Жан-Жак Русо[18]. 15. Ще отбележим накратко само това, че в Англия и Америка, където науката и възпитанието са пуснали по-дълбоко корен, предразсъдъците са изгубили своето средновековно влияние. В тези страни днес съществува една по-разумна и човеколюбива свобода, основани са повече благотворителни дружества и учреждения, полагат се повече усилия за подобряване живота на обикновения човек. 16. Общественото мнение в тези страни стои на по-стабилна основа и е поставено по-високо от управлението на държавата. Пороците в обществото не се прикриват, нито се поощряват и защитават. Там се използват всевъзможни средства и начини за изкореняване и премахване на обществените злини, и то не от правителството, а от самото общество, което е силата и двигателят на всички благородни преобразования. 17. В тези държави различни човеколюбиви общества и дружества изразходват ежегодно големи суми и правят всевъзможни доброволни пожертвувания за просвещаването и духовното повдигане на по-бедната класа. За това впрочем свидетелства и статистиката. 18. Тук изпъква очевидната истина, че под влияние на благородните сили на живота и неговите духовни подтици тези хора са започнали по-дълбоко да осъзнават своя дълг спрямо другите и спрямо изискванията на Великия биологичен закон – закона на Цялото[19].
към текста >>

Там се използват всевъзможни средства и начини за изкореняване и премахване на обществените злини, и то не от правителството, а от самото общество, което е силата и двигателят на всички благородни преобразования.
Ако някой може да ни осветли по-добре по този въпрос, то той ще бъде втори Жан-Жак Русо[18]. 15. Ще отбележим накратко само това, че в Англия и Америка, където науката и възпитанието са пуснали по-дълбоко корен, предразсъдъците са изгубили своето средновековно влияние. В тези страни днес съществува една по-разумна и човеколюбива свобода, основани са повече благотворителни дружества и учреждения, полагат се повече усилия за подобряване живота на обикновения човек. 16. Общественото мнение в тези страни стои на по-стабилна основа и е поставено по-високо от управлението на държавата. Пороците в обществото не се прикриват, нито се поощряват и защитават. Там се използват всевъзможни средства и начини за изкореняване и премахване на обществените злини, и то не от правителството, а от самото общество, което е силата и двигателят на всички благородни преобразования. 17. В тези държави различни човеколюбиви общества и дружества изразходват ежегодно големи суми и правят всевъзможни доброволни пожертвувания за просвещаването и духовното повдигане на по-бедната класа. За това впрочем свидетелства и статистиката. 18. Тук изпъква очевидната истина, че под влияние на благородните сили на живота и неговите духовни подтици тези хора са започнали по-дълбоко да осъзнават своя дълг спрямо другите и спрямо изискванията на Великия биологичен закон – закона на Цялото[19]. 19. Науката е привела доводи в полза на тази истина. Тя ни е убедила с необорими доказателства, че този закон царува навсякъде в света.
към текста >>

От прилагането на условията и принципите, които той диктува в живота, зависи здравословното състояние на която и да е органическа дейност в обществения организъм.
17. В тези държави различни човеколюбиви общества и дружества изразходват ежегодно големи суми и правят всевъзможни доброволни пожертвувания за просвещаването и духовното повдигане на по-бедната класа. За това впрочем свидетелства и статистиката. 18. Тук изпъква очевидната истина, че под влияние на благородните сили на живота и неговите духовни подтици тези хора са започнали по-дълбоко да осъзнават своя дълг спрямо другите и спрямо изискванията на Великия биологичен закон – закона на Цялото[19]. 19. Науката е привела доводи в полза на тази истина. Тя ни е убедила с необорими доказателства, че този закон царува навсякъде в света. От прилагането на условията и принципите, които той диктува в живота, зависи здравословното състояние на която и да е органическа дейност в обществения организъм. 6. Всеобщият биологичен закон – законът на Цялото 1. Този закон може да се изкаже на обикновен език така: „Добрият живот и благоденствието на твоя ближен са необходимо условие както за него, така и за тебе – за твоя добър живот и твоето благоденствие.” Това е истина, която никой просветен човек не би могъл да отрече. 2. Кой не знае, че от правилното функциониране и от доброто състояние на органите зависи общото здраве и дълголетие на тялото? Една малка болка в който и да е орган на тялото се отразява върху целия организъм на човека и нарушава неговия мир и спокойствие. 3. А нима това, което е вярно за физическия живот на отделния човек, не е вярно и за живота на социалния организъм?
към текста >>

Добрият или лошият характер на отделния индивид неизбежно ще окаже своето влияние върху общественото здраве, а освен това ще остави неизгладим отпечатък и върху бъдещите поколения.
Не е ли това същият естествен закон, който и в единия, и в другия случай диктува същите първоначални условия? [20]Без всякакво съмнение това е същият природен закон, приложен в по-широк смисъл. 4. Очевидно онова, което е необходимо за здравето на тялото, е необходимо също така и за благоденствието на обществото. Този неизменяем биологичен закон определя бъдещото щастие или нещастие на човечеството. Разбира се, като части на един общ организъм и членове на едно голямо семейство ние не можем да избегнем последиците от общата, колективна дейност. Добрият или лошият характер на отделния индивид неизбежно ще окаже своето влияние върху общественото здраве, а освен това ще остави неизгладим отпечатък и върху бъдещите поколения. 5. Зародишите както на доброто, тъй и на злото по наследство ще се пренесат от един род в друг и по такъв начин ще станат семена в почвата за бъдещата жътва. Кои от тези зародиши ще успеят да се развият, ще зависи до голяма степен от външните и вътрешни условия, при които се развива социалният организъм, а така също и от свободната воля на човека. 6. От самия него зависи кои зародиши ще приеме в душата си и ще им позволи да виреят и растат свободно у него. Възприети веднъж по този начин, те ще очакват благоприятен момент да проявят вътрешните си природни заложби. В естественото предразположение на волята да храни лошите зародиши и желания в душата се крие една от най-големите опасности за успеха на просветата.
към текста >>

Физиката ни е запознала със законите и силите на физическия свят, химията – със състава и елементите на веществото, геологията – с миналото на земята, астрономията – с небесните тела и устройството на вселената.
Тя е станала вече преимущество и привилегия на всички, които я обичат. Този подтик на човешкия дух към знание, към наука е спомогнал за това образованието да стане общо, като по този начин грубото невежество сред широките маси значително е намаляло. Човек е започнал да гледа на света с други очи – с очите на своя просветен ум. Езикът на природата му е станал по-понятен. 6. Науката днес отвсякъде ни е озарила със своята светлина. Физиката ни е запознала със законите и силите на физическия свят, химията – със състава и елементите на веществото, геологията – с миналото на земята, астрономията – с небесните тела и устройството на вселената. От друга страна физиологията ни е запознала с органите и функциите на човешкото тяло, биологията – със зараждането на органическия живот, анатомията – с устройството на тялото, психологията – с относителното естество на душата, френологията – със способностите на ума и характера на човека. 1.2. Мозък, ум, душа 1. Благодарение развитието на анатомията, физиологията, биологията днес човек има по-ясна представа за себе си като жив организъм. Той познава устройството и функциите на своя мозък и нервна система, на своето сърце и дробове, на своя стомах, жлези и пр. 2. Човешкият мозък, например, благодарение на дългите проучвания не се разглежда само като едно обикновено оръдие на ума, което той употребява съвсем самоцелно, а се счита за седалище на всички душевни сили и способности.
към текста >>

От друга страна физиологията ни е запознала с органите и функциите на човешкото тяло, биологията – със зараждането на органическия живот, анатомията – с устройството на тялото, психологията – с относителното естество на душата, френологията – със способностите на ума и характера на човека.
Този подтик на човешкия дух към знание, към наука е спомогнал за това образованието да стане общо, като по този начин грубото невежество сред широките маси значително е намаляло. Човек е започнал да гледа на света с други очи – с очите на своя просветен ум. Езикът на природата му е станал по-понятен. 6. Науката днес отвсякъде ни е озарила със своята светлина. Физиката ни е запознала със законите и силите на физическия свят, химията – със състава и елементите на веществото, геологията – с миналото на земята, астрономията – с небесните тела и устройството на вселената. От друга страна физиологията ни е запознала с органите и функциите на човешкото тяло, биологията – със зараждането на органическия живот, анатомията – с устройството на тялото, психологията – с относителното естество на душата, френологията – със способностите на ума и характера на човека. 1.2. Мозък, ум, душа 1. Благодарение развитието на анатомията, физиологията, биологията днес човек има по-ясна представа за себе си като жив организъм. Той познава устройството и функциите на своя мозък и нервна система, на своето сърце и дробове, на своя стомах, жлези и пр. 2. Човешкият мозък, например, благодарение на дългите проучвания не се разглежда само като едно обикновено оръдие на ума, което той употребява съвсем самоцелно, а се счита за седалище на всички душевни сили и способности. Мозъкът е, образно казано, столицата, в която заседават всички представители на душата под председателството на ума – главният ръководител на общите дела.
към текста >>

Той познава устройството и функциите на своя мозък и нервна система, на своето сърце и дробове, на своя стомах, жлези и пр.
6. Науката днес отвсякъде ни е озарила със своята светлина. Физиката ни е запознала със законите и силите на физическия свят, химията – със състава и елементите на веществото, геологията – с миналото на земята, астрономията – с небесните тела и устройството на вселената. От друга страна физиологията ни е запознала с органите и функциите на човешкото тяло, биологията – със зараждането на органическия живот, анатомията – с устройството на тялото, психологията – с относителното естество на душата, френологията – със способностите на ума и характера на човека. 1.2. Мозък, ум, душа 1. Благодарение развитието на анатомията, физиологията, биологията днес човек има по-ясна представа за себе си като жив организъм. Той познава устройството и функциите на своя мозък и нервна система, на своето сърце и дробове, на своя стомах, жлези и пр. 2. Човешкият мозък, например, благодарение на дългите проучвания не се разглежда само като едно обикновено оръдие на ума, което той употребява съвсем самоцелно, а се счита за седалище на всички душевни сили и способности. Мозъкът е, образно казано, столицата, в която заседават всички представители на душата под председателството на ума – главният ръководител на общите дела. 3. Умът от своя страна би могъл да се уподоби на една жизнено-магнитна иглена тръбица, чийто връх се движи с неописуема бързина и се привлича от всяка точка на тази душевна вътрешност, до която се докосват различните впечатления и движещи мисли. По този начин вътрешните и външни въздействия се приемат и предават от един център към друг, от една област на видимия свят към друга. 4. Що се отнася до душата, то ние бихме могли да я уподобим на сфера от психично-жизнена сила, която приема впечатления от целия космос чрез всяка точка на своята безкрайно чувствителна повърхност.
към текста >>

1.3. Устройството на вселената
Мозъкът е, образно казано, столицата, в която заседават всички представители на душата под председателството на ума – главният ръководител на общите дела. 3. Умът от своя страна би могъл да се уподоби на една жизнено-магнитна иглена тръбица, чийто връх се движи с неописуема бързина и се привлича от всяка точка на тази душевна вътрешност, до която се докосват различните впечатления и движещи мисли. По този начин вътрешните и външни въздействия се приемат и предават от един център към друг, от една област на видимия свят към друга. 4. Що се отнася до душата, то ние бихме могли да я уподобим на сфера от психично-жизнена сила, която приема впечатления от целия космос чрез всяка точка на своята безкрайно чувствителна повърхност. Човешките мисли зависят до голяма степен от тази повърхност. 1.3. Устройството на вселената 1. В природата, този величествено устроен свят, пълен с разнообразие, има наистина нещо достойно за почуда и възхищение. Цялото мироздание, което чувстваме и възприемаме като нещо цялостно, е построено от дребни, невидими с просто око частици. 2. Според съвременната наука тези частици, наречени атоми, не са прости и неделими, както се считаше до неотдавна, а представляват цели „планетни системи”.[46] Те са толкова малки, че погледнати и през най-мощния микроскоп, остават невидими. В главичката на една карфица, която е два милиметра в диаметър, се съдържат толкова много атоми, че ако почнем да ги броим и ако отделяме всяка секунда по един милиард, то докато ги изброим, ще минат не по-малко от двеста и петдесет хиляди години. За това време ще отброим 7,9.1021 броя атоми.[47]
към текста >>

5. Тези три течения в умствения свят упражняват голямо влияние върху обществения живот, обуславяйки мирогледа на хората в дадено време.
– материализъм – приема, че само материята е съществена; – идеализъм – приема само ума за действителен; – спиритуализъм – приема само духа и душата за абсолютно реални. 4. Всяка една от тези философски школи тълкува и изяснява по свой начин явленията в природата. Науката обаче не е отговорна за едностранчивите и погрешни тълкувания на тия школи. 5. Тези три течения в умствения свят упражняват голямо влияние върху обществения живот, обуславяйки мирогледа на хората в дадено време. Според това, кое от тези учения преобладава, се мени съответно и умствената нагласа на хората. Тези влияния са спорадични. Те се проявяват в известни периоди на човешкото развитие, като вземат най-различни форми. 6. Умът на човека може да мине и през трите влияния. Наклонността ни към едно от тия течения ще зависи до голяма степен от естеството и начина ни на мислене, който пък е в зависимост от устройството на нашите мозъчни центрове.
към текста >>

Наклонността ни към едно от тия течения ще зависи до голяма степен от естеството и начина ни на мислене, който пък е в зависимост от устройството на нашите мозъчни центрове.
5. Тези три течения в умствения свят упражняват голямо влияние върху обществения живот, обуславяйки мирогледа на хората в дадено време. Според това, кое от тези учения преобладава, се мени съответно и умствената нагласа на хората. Тези влияния са спорадични. Те се проявяват в известни периоди на човешкото развитие, като вземат най-различни форми. 6. Умът на човека може да мине и през трите влияния. Наклонността ни към едно от тия течения ще зависи до голяма степен от естеството и начина ни на мислене, който пък е в зависимост от устройството на нашите мозъчни центрове. 7. Определени физиологически и френологически изследвания показват, че: – ако в умствената организация на един човек преобладават наблюдателните способности (т.е. способностите на обективния ум[78]), той ще приеме за мироглед материализма; – ако в умствената организация на човека преобладава способността му да мисли отвлечено (абстрактно), умът ще приеме за мироглед идеализма; – ако пък в умствената организация на човека преобладават хуманистичните и морални чувства, той ще приеме за мироглед спиритуализма.
към текста >>

По-известни произведения: „За обществения договор или принципите на политическото право” (1762), „Изповеди” и „Емил или за възпитанието” (1762).
[17] съзнателно прилагане на неправилни доводи в спора или в доказателствата, използване на т. нар. софизми, т.е. всевъзможни уловки, замаскирани с външна, формална правилност [18] Жан Жак Русо (28.ІV.1712 – 2.VІІ.1778) – френски философ, педагог, писател, представител на френското Просвещение. Роден в Женева, син на беден часовникар. По-известни произведения: „За обществения договор или принципите на политическото право” (1762), „Изповеди” и „Емил или за възпитанието” (1762). В последната е разработена педагогическата му система. Още в първите редове на трактата прозира основният принцип във философията на Русо: „Всичко излиза добро от ръцете на Твореца, всичко се изражда в ръцете на човека.” Основният принцип, върху който се изгражда педагогическата му система, е принципът на природосъобразността. В младите си години Л. Н. Толстой силно е повлиян от Русо. Тук вероятно се има предвид, че Русо пръв напълно отрича съществуващата феодална педагогическа система и я посочва като главна причина за съществуващото зло и по-точно – нейната неадекватност и несъобразеност с природните закони.
към текста >>

Според окултната наука съществува едно съответствие (сходство) между устройството на човешкия организъм и социалния организъм.
Вунт. Р. Декарт е застъпник на антропопсихизма, според който психиката е характерна само за човека. На тази теория се противопоставя панпсихизмът на Г. Фехнер, според когото целият свят е одушевен. Вероятно Учителят разглежда това понятие в по-широк аспект. Според окултната наука съществува едно съответствие (сходство) между устройството на човешкия организъм и социалния организъм. В този ред на мисли законите, които регулират социалния организъм, схващан като биопсихична цялост, са аналогични на тези, на които се подчинява човешкият организъм, без да бъдат напълно тъждествени. Става въпрос за термина „Синархически ред”, въведен от изтъкнатия френски окултист Сент Ив д’Алвейдър (XІX в.). Повече за умствено-душевния живот – вж. дял първи – І.10:2,3 и бел. № 39.
към текста >>

В него живее част от духа на Парацелз.” По-известни произведения: „За съня и неговите нарушения“ (“On sleep and its derangements”), „Физика и физиология на спиритуализма” (“The physics and psychology of spiritualism”), „Спиритуализъм и съпътстващи причини и условия за нервно разстройство” (“Spiritualism and allied causes and conditions of nervous derangement”).
започва частна медицинска практика. През 1874 г. става професор по психиатрия и нервни заболявания в университета в Ню Йорк. Сър Хамънд е прочут за времето си драматург, романист и лектор, изтъкнат лидер и талантлив организатор. „Гласът му е толкова мощен – пишат съвременниците му, – че се извисява над шума на урагана. В него живее част от духа на Парацелз.” По-известни произведения: „За съня и неговите нарушения“ (“On sleep and its derangements”), „Физика и физиология на спиритуализма” (“The physics and psychology of spiritualism”), „Спиритуализъм и съпътстващи причини и условия за нервно разстройство” (“Spiritualism and allied causes and conditions of nervous derangement”). [54] Вж. същото твърдение в Кузански, Н., „За ученото незнание”, С., 1993 г., стр. 74. [55] Гравитация (лат.) – взаимно притегляне на телата. Въз основа на законите за движението на планетите около Слънцето, открити от Й. Кеплер, и въз основа на законите на динамиката сър Исак Нютон открива, че всяка частица във вселената привлича всяка друга частица със сила, право пропорционална на произведението от масите на частиците и обратно пропорционална на квадрата на разстоянията между тях.
към текста >>

Казват, че словото, което излиза изпод перото на великите умове на човечеството, не може да се оцени от съвременниците им, а става обект на обществен интерес десетилетия по-късно.
открива междучелюстната кост на човека. Известно е от историята, че Гьоте сериозно се е занимавал с окултни науки. [81] Вж. дял първи – І.10:6. Непознатият Петър Дънов Казват, че словото, което излиза изпод перото на великите умове на човечеството, не може да се оцени от съвременниците им, а става обект на обществен интерес десетилетия по-късно. Същото може да се каже и за словото на Учителя Беинса Дуно, известен на българския читател като Петър Дънов. Той ни е оставил едно безценно книжовно наследство (няколко хиляди беседи) и всеки, който се е докоснал до това неизследимо богатство, в определен момент се насочва към началото – първата му книга... Периодът от началото на следването на Петър Дънов в Америка (1888) до издаването на първата му книга (1896) е твърде интересен от научно-изследователска гледна точка. Историческата обстановка в България по онова време може да се охарактеризира с подем както в икономиката, така и в културата и просветата. Въпреки това страната ни все още изостава твърде много от развитите страни.
към текста >>

Една от тези библиотеки е Бостънската обществена библиотека, която по това време разполага с половин милион тома.
Предпочитаният преподавателски метод в Теологическия факултет е Сократовият. Това ще рече устно преподаване с непосредствено, оптимално включване на студентите. Учителят трябва да „завърти” ума на студента си в ритъма на своя ум, преди да го пусне да върви напред. Студентите са изложени на „картечен огън” от дебатиране, изнасяне на лекции, обсъждания и религиозни диалози. Уреден е безплатен достъп до четири библиотеки и две читални. Една от тези библиотеки е Бостънската обществена библиотека, която по това време разполага с половин милион тома. Дипломната работа на Петър Дънов е Миграцията на германските племена и тяхното приемане на християнството. Там се описва миграционната динамика на различните варварски племена, след което е изложена главната теза. Научен ръководител е професорът по практическа теология Лутер Таунсенд. Към изложението е приложена огромна цитирана литература по темата: римски и гръцки автори, както и основните исторически съчинения по въпроса, издадени по-късно. Английският език на дипломанта е на ниво – език на улегнал и сигурен в употребата му зрял човек.
към текста >>

Една от целите ни е да представим този текст на вниманието на научната общественост, съзнавайки необходимостта от по-задълбочено проучване както на тази първа книга на Учителя Дънов, така и на цялото му последващо слово, което имаме на български като неоценимо духовно наследство.
Така се появи второто издание. Словото на Учителя има един чар, има едно излъчване, което само пробудената душа може да схване и разбере. Но в тази форма, както книгата бе напечатана, със стария правопис и езика на XІX в., когато я чете един учен или професор, който работи с ума си, той мъчно може да разбере написаното. Преработена по този начин, тя вероятно щеше да послужи и на онази категория от съзнания, които имаха други изисквания и търсеха по-академичен език.” Предлаганото ново издание продължава тази линия на осъвременяване на текста и представянето му пред по-широка читателска публика. Една от целите ни е да представим този текст на вниманието на научната общественост, съзнавайки необходимостта от по-задълбочено проучване както на тази първа книга на Учителя Дънов, така и на цялото му последващо слово, което имаме на български като неоценимо духовно наследство. Едно такова по-задълбочено научно изследване на Науката и възпитанието ще спомогне за общото духовно пробуждане на българския народ – в обществен и в личен план. Разглеждането на книгата от страна на специалисти от различни области на науката ще спомогне да се оцени съдържащото се в текста непреходно знание, актуално и днес – едно „заровено съкровище”, което чака да бъде открито и представено на широката българска общественост, за да покълне в българската душа и да даде своя плод. С всичко това се надяваме настоящото издание да привлече вниманието както на познавачите на словото на Учителя Дънов, така и на радетелите за едно ново общество, изградено върху основата на най-висшите духовни идеали и общочовешки ценности. Настоящото преработено издание е сложна амалгама от първите две издания. Във второто от 1949 г., по усмотрение на тогавашния съставител Георги Радев са пропуснати цели пасажи.
към текста >>

Едно такова по-задълбочено научно изследване на Науката и възпитанието ще спомогне за общото духовно пробуждане на българския народ – в обществен и в личен план.
Словото на Учителя има един чар, има едно излъчване, което само пробудената душа може да схване и разбере. Но в тази форма, както книгата бе напечатана, със стария правопис и езика на XІX в., когато я чете един учен или професор, който работи с ума си, той мъчно може да разбере написаното. Преработена по този начин, тя вероятно щеше да послужи и на онази категория от съзнания, които имаха други изисквания и търсеха по-академичен език.” Предлаганото ново издание продължава тази линия на осъвременяване на текста и представянето му пред по-широка читателска публика. Една от целите ни е да представим този текст на вниманието на научната общественост, съзнавайки необходимостта от по-задълбочено проучване както на тази първа книга на Учителя Дънов, така и на цялото му последващо слово, което имаме на български като неоценимо духовно наследство. Едно такова по-задълбочено научно изследване на Науката и възпитанието ще спомогне за общото духовно пробуждане на българския народ – в обществен и в личен план. Разглеждането на книгата от страна на специалисти от различни области на науката ще спомогне да се оцени съдържащото се в текста непреходно знание, актуално и днес – едно „заровено съкровище”, което чака да бъде открито и представено на широката българска общественост, за да покълне в българската душа и да даде своя плод. С всичко това се надяваме настоящото издание да привлече вниманието както на познавачите на словото на Учителя Дънов, така и на радетелите за едно ново общество, изградено върху основата на най-висшите духовни идеали и общочовешки ценности. Настоящото преработено издание е сложна амалгама от първите две издания. Във второто от 1949 г., по усмотрение на тогавашния съставител Георги Радев са пропуснати цели пасажи. Други пък са обновени стилово, вмъкнати са уточняващи изречения и нови абзаци.
към текста >>

Разглеждането на книгата от страна на специалисти от различни области на науката ще спомогне да се оцени съдържащото се в текста непреходно знание, актуално и днес – едно „заровено съкровище”, което чака да бъде открито и представено на широката българска общественост, за да покълне в българската душа и да даде своя плод.
Но в тази форма, както книгата бе напечатана, със стария правопис и езика на XІX в., когато я чете един учен или професор, който работи с ума си, той мъчно може да разбере написаното. Преработена по този начин, тя вероятно щеше да послужи и на онази категория от съзнания, които имаха други изисквания и търсеха по-академичен език.” Предлаганото ново издание продължава тази линия на осъвременяване на текста и представянето му пред по-широка читателска публика. Една от целите ни е да представим този текст на вниманието на научната общественост, съзнавайки необходимостта от по-задълбочено проучване както на тази първа книга на Учителя Дънов, така и на цялото му последващо слово, което имаме на български като неоценимо духовно наследство. Едно такова по-задълбочено научно изследване на Науката и възпитанието ще спомогне за общото духовно пробуждане на българския народ – в обществен и в личен план. Разглеждането на книгата от страна на специалисти от различни области на науката ще спомогне да се оцени съдържащото се в текста непреходно знание, актуално и днес – едно „заровено съкровище”, което чака да бъде открито и представено на широката българска общественост, за да покълне в българската душа и да даде своя плод. С всичко това се надяваме настоящото издание да привлече вниманието както на познавачите на словото на Учителя Дънов, така и на радетелите за едно ново общество, изградено върху основата на най-висшите духовни идеали и общочовешки ценности. Настоящото преработено издание е сложна амалгама от първите две издания. Във второто от 1949 г., по усмотрение на тогавашния съставител Георги Радев са пропуснати цели пасажи. Други пък са обновени стилово, вмъкнати са уточняващи изречения и нови абзаци. Всичко това е изключително ценно само по себе си и най-вероятно е строго аргументирано и консултирано със самия автор.
към текста >>

2. 1896_2 Двата велики закона на развитието - Науката и възпитанието

А тия нравствени закони произвождат онова в обществения живот, което ние сеем: ако добро семе – добър плод, ако зло семе – зъл плод.
Не, денят се познава от утринта, казва народната поговорка. Колко са истини тия думи! Щом знаем законите, които управляват известни събития, ние можем с математическа точност да предскажем последствията на резултата. Благодарение на науката, чрез своя постоянен труд е хвърлила светлина върху този предмет, като ни е избавила от неверието и колебанието на ума ни – да мислим, че явленията и събитията в Природата могат да вземат каквото и да е направление, какъвто и да е път. Обаче то е знайно, че те са управляват от определени и постоянни закони. А тия нравствени закони произвождат онова в обществения живот, което ние сеем: ако добро семе – добър плод, ако зло семе – зъл плод. Земята, която ражда житото, ражда тъй също и бодилите и репеите. Слънцето, топлината и влагата, които служат на едното, служат тъй също и на другото. Във всякой случай ние ще приемем равносилното на онова, което сме дали или посели. Може да се подигнат възражения против горе казаното, но за това кой е крив? Нима ако Истината стои пред нас, трябва ли да затворим очите си против фактите?
към текста >>

Събитията в света не се управляват от нашата воля, нито пък целият живот се урежда и устройва според нашите детински въображения.
Слънцето, топлината и влагата, които служат на едното, служат тъй също и на другото. Във всякой случай ние ще приемем равносилното на онова, което сме дали или посели. Може да се подигнат възражения против горе казаното, но за това кой е крив? Нима ако Истината стои пред нас, трябва ли да затворим очите си против фактите? Кой е виновникът, кога се изказва една Истина? Събитията в света не се управляват от нашата воля, нито пък целият живот се урежда и устройва според нашите детински въображения. В Природата има закони, и то велики, които ни карат с глава и крака на напред, без да се спират да ни питат дали техните действия са съгласни с нашите мисли, или не. Нима за нашето идване на тази земна повърхност някой ни е питал дали е според угодата ни? Кой изпроводи онази първоначална клетка, която стана виновника за нашето съществуване? То е много лесна работа да разправяме как тази клетка минувала от едно състояние в друго и по този начин образувала всичките видове и родове животни. Но що и влизаше ней в ръкава да прави тия еволюции и защо?
към текста >>

Разногласието, което повидимому съществува в учения свят, е следствие от устройството на мозъчните клетки и от развитието и качеството на умствените центрове.
Но що от това, нима същността на Битието и положението на Природата, дали е умна, или не, зависи от нашите предположения и мисли? Ни най-малко. Може да поддържаме едната или другата страна за истинска, обаче всякога е предпочитателно за един разумен человек да поддържа Истината. Стойността на каквото и да е учение зависи от реалността на фактите, които притежава в себе си. Такива действителни истини носят онази небесна Светлина, която има силата да освети и просвети всякой ум, който е готов да я приема. Разногласието, което повидимому съществува в учения свят, е следствие от устройството на мозъчните клетки и от развитието и качеството на умствените центрове. Тази е причината, защо хората различно разглеждат и оценяват един и същ предмет. „Кой каквото се е научил, това и обича“ – казват въобще простите и неучени хорица. А това означава: в каквото направление умът се е развил повече, в тази посока действа и работи с по-голямо усърдие. Или с други думи, в какъвто предмет душата се е привързала повече, нему и слугува с по-голямо усърдие и любов. Законът е същ – вземи го в какъвто и да е смисъл, резултатът излиза един и същ на дело.
към текста >>

Смъртта, казва тя, е нещо релативно и необходимо за такъв свят, с такова устройство като нашият.
Казват: „Той замина от този свят.“ Но къде е отишъл, къде е изчезнал, че не се връща? Тялото стои, но то е студено, мъртво, живостта му е изгаснала, животът го е оставил. Различно се мисли върху този въпрос. Но той все остава задача. Науката ни убеждава във факта, че не съществува абсолютна смърт. Смъртта, казва тя, е нещо релативно и необходимо за такъв свят, с такова устройство като нашият. Там, казва тя, гдето има смърт, има и живот (с това трябва да подразумяваме, че смъртта съществува само за органическия живот; взема се по някой път и в преносен смисъл). В непрестанната смърт е и проявлението на непрестанния Живот. Докато человек умира, то е и знак, че той живее; но щом престане да живее ще престани и да умира. Това е физиологическата истина. Погледнете в человеческото тяло и вие ще видите два процеса да се извършват вътре в неговия организъм в едно и също време – Живот и смърт работят рамо до рамо в един и същ момент.
към текста >>

Ползата се указва от въздигането и съживлението на организма, в които душата действа, а вредата са забелязва от разстройството на този същ организъм.
Това е общо правило. И Христос казва на едно място в Евангелието: „От плодовете им ще ги познаете.“ Може ли трънка да роди смокини или пък смокиня – трънки? Разбира се от самото естество, че не може. От тази очевидна истина следват две неща: първо, предметите и вещите са ценят според своята стойност, а пък тази стойност напълно зависи от самото естество на предмета или вещта. Второ, действующите сили са ценят според качествата на производящата енергия, която или ни ползва, или ни вреди лично или общо. Ползата се указва от въздигането и съживлението на организма, в които душата действа, а вредата са забелязва от разстройството на този същ организъм. От този общ закон ние сме придобили едно истинско мерило в ума си, което ясно ни показва какви неща са подходящи и съобразни с нашата истинска природа и какви не са подходящи и не съобразни. С по ясни думи, всяка деятелност определя качествата на своето естество от последствията и резултатите си. Ако нашият ум да не бе подложен под влиянието и влечението на страстите, то без съмнение всякой един от нас би избрал онова, което е истинно и добро за себе си и другите. Но за жалост в ежедневния живот това не е така. Опитът показва, че страстите владеят, а пък разумът слугува.
към текста >>

Но нека разгледаме вкратце от где е произлязла несъстоятелността на нашия обществен живот, по какви причини человек е пренебрегнал своята свята длъжност и защо е почнал да върши дела, които никак не отговарят на званието му, нито пък го препоръчат за разумно същество, притежающо духовно-нравствени сили и качества.
Общата истина, изказана в тази народна поговорка, дава ни да разберем, че поне единият от тия двама нещастници трябвало би да има здрави очи, за да се избегне онази грозяща опасност. Оттук става необходимост за живота ни да се отворят замижалите очи на разума, за да можем да предвидим опасностите, които са общи за всякой народ, за всякое общество и за всякой человек. Но всичко това няма да се поправи, докато не са даде място и свобода на разума да управлява и ръководи кризите на Живота. Само тогава ще имаме сила да поправим изопачения ред, от който сме страдали и още страдаме. В това именно са притичва истинският дух на науката и възпитанието да ни помогне да уредим живота си както подобава. Но нека разгледаме вкратце от где е произлязла несъстоятелността на нашия обществен живот, по какви причини человек е пренебрегнал своята свята длъжност и защо е почнал да върши дела, които никак не отговарят на званието му, нито пък го препоръчат за разумно същество, притежающо духовно-нравствени сили и качества. Тук сме задължени от фактите да признаем една естествена причина, която е дала подтик в человека към това странно явление, наречено разстройство, несъобразност, непоследователност в стъпките на цивилизования живот. Тази причина е следующата: под внушенията на първия закон на самосъхранението, който е имал предвид единичния живот и щастие на индивидиума, человек криво изтълкувал постановленията на общият Дух на Природата. Той се хванал до онова частно впечатление и усещане, което му дало подтик да усвои тази странна мисъл, че неговият живот и щастие са най-важните и съществени неща в цялата Природа и че всички други твари и същества, каквито те и да са, трябва да служи за този живот, за това щастие, което е било мираж, голо провидение гонено в пустинята. Человек разбрал това щастие в буквалния смисъл, във веществения му вид и образ – да яде, да пие и да се весели. По-ясно казано, да му е охолно около врата, да има слободия да върши всичко, що му хрумне в мозъка.
към текста >>

Тук сме задължени от фактите да признаем една естествена причина, която е дала подтик в человека към това странно явление, наречено разстройство, несъобразност, непоследователност в стъпките на цивилизования живот.
Оттук става необходимост за живота ни да се отворят замижалите очи на разума, за да можем да предвидим опасностите, които са общи за всякой народ, за всякое общество и за всякой человек. Но всичко това няма да се поправи, докато не са даде място и свобода на разума да управлява и ръководи кризите на Живота. Само тогава ще имаме сила да поправим изопачения ред, от който сме страдали и още страдаме. В това именно са притичва истинският дух на науката и възпитанието да ни помогне да уредим живота си както подобава. Но нека разгледаме вкратце от где е произлязла несъстоятелността на нашия обществен живот, по какви причини человек е пренебрегнал своята свята длъжност и защо е почнал да върши дела, които никак не отговарят на званието му, нито пък го препоръчат за разумно същество, притежающо духовно-нравствени сили и качества. Тук сме задължени от фактите да признаем една естествена причина, която е дала подтик в человека към това странно явление, наречено разстройство, несъобразност, непоследователност в стъпките на цивилизования живот. Тази причина е следующата: под внушенията на първия закон на самосъхранението, който е имал предвид единичния живот и щастие на индивидиума, человек криво изтълкувал постановленията на общият Дух на Природата. Той се хванал до онова частно впечатление и усещане, което му дало подтик да усвои тази странна мисъл, че неговият живот и щастие са най-важните и съществени неща в цялата Природа и че всички други твари и същества, каквито те и да са, трябва да служи за този живот, за това щастие, което е било мираж, голо провидение гонено в пустинята. Человек разбрал това щастие в буквалния смисъл, във веществения му вид и образ – да яде, да пие и да се весели. По-ясно казано, да му е охолно около врата, да има слободия да върши всичко, що му хрумне в мозъка. – „Може ли да има нещо по-добро от това?
към текста >>

Това подобрение е основата на всички обществени преобразования.
Онова, което му се диктувало според първия закон – да загребе за себе си и своя живот, с наставането на втория закон той е бил принуждаван да дава своето си за поддръжката на своя страждующ брат и ближен. И не само това, но и да се грижи за тяхното Добро. В това му се е откривала една велика истина, че в правенето Добро на другите ще се осъществи неговото щастие и блаженство. Под тия условия ще може да се уякчи неговото семе във всяко добро и благородно дело, под тия условия на Любовта той ще стане и ще се нарече наследник на Земята, която ще му даде всичките благословения, изпроводени от Висшия. Под влиянието и налягането на този закон на Любовта человекът е попрестанал да мисли само за себе си и своето щастие, разумът му се е поокопитил от дългото робство и той е почнал горе-долу сериозно да мисли за подобрението живота на другите. Това подобрение е основата на всички обществени преобразования. Има ли някой, който се съмнява в казаното? Моля, тогава този мой приятел да посети Народното събрание и послуша на разискванията, пренията и дебатите върху прокарването на различни проекти и закони, в които се полага основата на народното подобрение. Дали те постигат своята цел то е друг въпрос. Колко сила, колко енергия се иждивяват в това място! Тук планове се кроят, въпроси се решават и разискват от общ характер.
към текста >>

Този характер на настоящия физически свят произлиза от устройството на естеството му, което няма постоянна пропорция, но се изменява постоянно според някакви вътрешни закони, които не ни са известни.
Христос много ясно показва към тази необорима Истина. Дървото се очаква да принесе своя плод. И всякой человек трябва да се роди изново от Духа на истинския Живот, преди да е в състояние и сила да влезе в ония истински условия на този Живот, който е вечен по естество – вечен в тази смисъл, че силата му пребъдва всякога. Че това е цяла истина, няма никакво съмнение. Всичката видима промяна и видоизменение, което ние виждаме да взема място в материалния свят, е следствие и резултат от колебанието на силите му и непостоянството на елементите му. Този характер на настоящия физически свят произлиза от устройството на естеството му, което няма постоянна пропорция, но се изменява постоянно според някакви вътрешни закони, които не ни са известни. Доказано е, че настоящият физически свят постоянно губи от енергията си чрез лъчеизпущане в пространството. Какво става с тази енергия не знаем. Но сме уверени, че не се губи, нито чезне напразно, но върши една велика работа, за която много малко знаем фактически; но времето не ще бъде далеч, когато повече светлина ще блесне в ума ни върху тази тайна. Под силата на този факт ние сме принудени да признаем тази необходимост, именно, че силите в Природата и силите вътре в Живота трябва да се оползотворят Без това преобръщане и превръщане нашето съществуване е невъзможно. Нужно е като разумни твари да мислим.
към текста >>

Тук е било необходимо труд и постоянна деятелност, за да се произведе и създаде нещо порядъчно, нещо велико и хармонично в естеството на своето устройство.
А въображава ли сте си някога като каква трябва да е величината на един атом? Учени-математици с тънки изчисления са намерили да е приблизително една двайсет и пет милиона част от диаметъра на два сантиметра и полвина или една милиона част от диаметъра на един милиметър. От тази дълбочина, от тази ничтожна величина за нашето понятие Природата е трябвала да приготвя настоящата видима вселена пред очите ни. За колко хиляди и милиони, и милиони векове на миналото тя е трябвало да събира и сгрупирва тия малки частици? Кой знае, тя е трябвало с неописуема търпеливост и внимание да събира и сгрупирува атоми, да образува молекули, маси, слънца, планети и най-после – цели системи. Тук е било необходимо труд и постоянна деятелност, за да се произведе и създаде нещо порядъчно, нещо велико и хармонично в естеството на своето устройство. Ние днеска желаем да създадем едно общество, което да е самият идеал и въплъщение на всичко, що е добро и благородно. Това го желаят и нашите приятели социалисти демократи. Това те и мечтаят, както и ние. Но нека не забравяме истината, че с шум, врява, укоряване един другиго този идеал няма се постигне, нито пък с разрушаване на всичко, що носи името „старо“ и „преживяло“. Нито пък с настоящите начини – да си вадим очите и си трошим шапките по изборите за политически права; нито пък чрез днешната цивилизована политика, в която лъжата е главният елемент.
към текста >>

Единствената надежда за подобрението на обществения и честен живот трябва да се тури във възпитанието на дома.
Макар и днес политиката да предпочита бялата лъжа пред черната, обаче тя си е все лъжа, няма свойствата на Истината. От всякой свестен человек днеска се изисква не само шум и врява, но и дела, съобразни с благородния живот. Не трябва да плачем за нещастията на хората с крокодилски сълзи. Светът е бил оплакван по този начин от създанието мира, но каква полза сме придобили от този крокодилски плач? За в бъдеще ние се нуждаем от съчувствие, което произлиза от една душа, пълна с Любов за Доброто на другите. Единствената надежда за подобрението на обществения и честен живот трябва да се тури във възпитанието на дома. Към дома трябва да се присъединят училищата и всички други благородни учреждения, които носят възпитателен характер. Всичките трябва да се хванат ръка за ръка за постигането на тази единствена цел, която е основата на общественото благоденствие. Силата проявлява своята мощ в съединението; но това съединение изисква елементи приготвени, в които силата да покаже своята благотворителна деятелност и влияние. Без тия елементи силата няма значение самата по себе си. Това преобразувание ще се постигне само тогава, когато почнем напълно да съзнаваме и усещаме източника на злото и когато в нас се роди онова дълбоко желание да се освободим и избавим от това робство.
към текста >>

Всичките трябва да се хванат ръка за ръка за постигането на тази единствена цел, която е основата на общественото благоденствие.
Не трябва да плачем за нещастията на хората с крокодилски сълзи. Светът е бил оплакван по този начин от създанието мира, но каква полза сме придобили от този крокодилски плач? За в бъдеще ние се нуждаем от съчувствие, което произлиза от една душа, пълна с Любов за Доброто на другите. Единствената надежда за подобрението на обществения и честен живот трябва да се тури във възпитанието на дома. Към дома трябва да се присъединят училищата и всички други благородни учреждения, които носят възпитателен характер. Всичките трябва да се хванат ръка за ръка за постигането на тази единствена цел, която е основата на общественото благоденствие. Силата проявлява своята мощ в съединението; но това съединение изисква елементи приготвени, в които силата да покаже своята благотворителна деятелност и влияние. Без тия елементи силата няма значение самата по себе си. Това преобразувание ще се постигне само тогава, когато почнем напълно да съзнаваме и усещаме източника на злото и когато в нас се роди онова дълбоко желание да се освободим и избавим от това робство. Един болен е принуден да повика един вещ доктор да му помогне, щом като усети опасността за своя живот. Злото и порокът не са вънка, но вътре в нашия организъм.
към текста >>

Днешните злини и нещастия в обществения и частен живот са резултат от тази извратена природна наклонност, наречена първороден грях, душевно разстройство или по-добре – умствено отпадане Светът до голяма степен е под влиянието на тази сила, на тази пъклена страст, която е покварила и заразила всичко добро у нази.
То е дълбока и естествена наклонност, която се явява в нашия душевно-нравствен живот, щом ни се представят известни условия и причини, които да ни подбудят и заставят да вземем такова направление, което съвпада с течението на природният водопад, силата на когото влече всичко без разлика в едно и също направление. Ако нашият духовен живот няма достатъчна нравствена сила в ръката на волята – да отклони и избегне влиянието на това вътрешно влечение, то опасността е тъй неизбежна, както падането на един камък, който е вече изгубил равновесието си, от върха на една скала. Тук законът е един и същ, всичката разлика е само в начина на действията му. В първия случай всички тела, които губят равновесието си, падат и се разрушават, а във втория всички разумни същества, които престават да следват пътя на своята длъжност, лишават се от нравствена свобода и падат жертва на духовното разкапване Въпросът, който естествено се повдига в ума, е какъв лек да се употреби против това зло. Днешните злини и нещастия в обществения и частен живот са резултат от тази извратена природна наклонност, наречена първороден грях, душевно разстройство или по-добре – умствено отпадане Светът до голяма степен е под влиянието на тази сила, на тази пъклена страст, която е покварила и заразила всичко добро у нази. Отговорността разбира се пада върху всички нравствени същества, които са допуснали да се развие у техния живот. „Всякой, който прави грях – казва Христос на фарисеите, – раб е на греха. Но ако искате да бъдете свободни, променете живота си. Докле имате Виделината, вярвайте в нея, за да сте синове на Виделината, понеже който ходи в тъмнината, не знае къде отива.“ Тази жизнена Виделина е онази фосфорическа сила, която ни кара да мислим за неща велики и славни. Тя е силата, която е създала в нашият живот всичко добро и благородно.
към текста >>

От всичко дотук става ясно, че за да се избегнат лошите следствия в нашия обществен живот, необходимо е да се отмахнат всичките условия, които причиняват и раждат злото.
Щом съществуват тия три приготвителни стъпки, актът на реакцията последва и съединението е дело извършено. Химиците се ползват от този закон, като възпират или ускоряват химическите действия според нуждата. В този случай условието се вижда да е причината, а двата елемента – дейците, т.е. виновниците на химическото дело. Следва от казаното, че ако условието се отстрани, то и актът на реакцията ще се прекрати. От всичко дотук става ясно, че за да се избегнат лошите следствия в нашия обществен живот, необходимо е да се отмахнат всичките условия, които причиняват и раждат злото. Разбира се, ако не обръщаме внимание на този факт на тази очевидна истина, то проклятията и злините никога няма да се отстранят от вратата на дома ни, нещастията не ще закъснеят да ни нападнат. „Безумният страда от ума си и немарливият – от немарението си, казва една източна поговорка. И право е казал един философ, че немарливостта е майка на всички злини. Днешните средства и методи за повдигането обществото са лишени от същински научен характер. Всичко е произволно и несъобразно с онези изисквания на истинския дух на жизнените и нравствени закони, от които зависи нашето щастие и благоденствие.
към текста >>

Нека вземем предвид устройството на человеческото тяло и ние ще научим един добър урок.
Нима това е человеческо, нима това е християнско? Где е Христос и где сме ние? Нима за това сме призовани да се изтребваме един друг? Не, да не бъде! Ние сме призовани да се научим как да живеем и работим съобразно с онзи Живот, към който всички се стремим с един ум, с една душа. Нека вземем предвид устройството на человеческото тяло и ние ще научим един добър урок. То не е нищо друго повидимому, освен един куп от живи клетки, които, наредени и устроени под известни условия, съставляват всичкия сложен организъм на нашето тяло. За организацията на това тяло знаем твърде малко, понеже немарението ни е държало в невежество доскоро. Нам не се били познати онези тайнствени закони, които владеят, управляват и направляват нашият съзнателен и несъзнателен живот. Но человеческият Дух не седи без работа, той дири и търси скритите стъпки на Природата. Дири ги с цел да се научи, а това знание има за задача да разреши и да премахне мъчнотиите.
към текста >>

Клетките, съставляющи костите, се заняти с поддържането устройството на костния скелет.
И по някой път и самият вироглав человек се позамисля и почва да скърби, плаче и окайва лошата участ на своята съседка-робиня, която е така тясно свързана с неговия интерес, щото той не може по никой начин да извади от ума си страданията й. Не може, зер! Понеже негова милост дълбоко се е убедил от опитност, че само от доброто състояние и положение на тези клетки ще зависи неговото общо здраве и общ успех и щастие. Едни от тези клетки съставляват костите, други – мускулите, трети – артериите и вените, четвърти – стомаха (желудъка), пети – белите дробове, шести – сърцето, седми – нервите, осми – мозъка и тъй нататък. И всички, според свойствата и качествата на своите естествени сили и способности, изпълняват своята длъжност, определена тям от общия закон. Клетките, съставляющи костите, се заняти с поддържането устройството на костния скелет. Клетките, образующи мускулите, са завзети с поддържането позата на тялото и сглобяването на отделните части. Клетките, съставляющи стомаха, имат работа със смилането на храната, клетките в дробовете – с приемането на кръвта, клетките в сърцето – с прекарването кръвта по артериите, клетките в артериите – с пренасянето кръвта по цялото тяло, а кръвта, която е общият капитал, съдържа всичките хранителни елементи, необходими за поддържането живота и щастието на това многолюдно общество, наречено человечески организъм. Колкото за клетките в нервите, те се съединителните жици, които съединяват всичките отделни общества в тялото с мозъка и по този начин пренасят двигателната сила по цялото тяло. Те са единствените посредници, които съобщават за всичко, що се върши вътре и вън от мозъка. Относително клетките, които образуват мозъка, те изпълняват най-сложната и деликатна работа на человеческата душа.
към текста >>

5. За да се извърши каквато и да е промяна и преустройство в човешкия живот, се изискват условия; старание и съзнателни усилия; непреодолим стремеж за постигане на поставената цел.
3. Тази велика мисъл е вече дълбоко проникнала в човешката душа. Със сигурни крачки и с необорима сила човечеството върви към онзи нов живот, където цари пълна свобода и където Любовта ще бъде общ закон за всички. 4. Но нека не мислим, че за идването на това Царство са достатъчни само нашите мечти. Не, хората трябва да бъдат дейни, съзнателни работници при постигането на тази мечта. Това е необходимо условие за всеки един от нас. 5. За да се извърши каквато и да е промяна и преустройство в човешкия живот, се изискват условия; старание и съзнателни усилия; непреодолим стремеж за постигане на поставената цел. Човешкият разум, който разполага с всички постижения на науката, трябва да даде правилна насока на този стремеж. 6. За да се създадат условията, за да се предизвикат усилията и за да се пробудят стремежите, е необходима енергия и душевна мощ, която да е проникната и въодушевена от великата, заветна цел на живота. Тази благородна цел включва преди всичко духовното просвещаване и повдигане на всички членове на обществото. 7. Това може да се постигне само при наличието на: – добра почва;
към текста >>

6. Събитията в света не се управляват от нашата воля, нито пък животът, взет в неговата целокупност, се урежда и устройва според нашите детински схващания.
Слънцето, топлината и влагата, които имат свое съответствие в нравствения свят, еднакво служат и на житото, и на бодилите. Фактите показват, че в края на краищата човек получава равностойното на онова, което е дал или посял. 5. Разбира се, срещу това може да се повдигне не едно възражение, но очевидността на горните твърдения благодарение на опита е така неоспорима, че всякакви възражения са просто излишни. Ако истината стои пред нас, трябва ли да отвърнем очи от нея? И виновен ли е някой, ако изказва една истина? 6. Събитията в света не се управляват от нашата воля, нито пък животът, взет в неговата целокупност, се урежда и устройва според нашите детински схващания. В природата действат велики закони[86], които карат човека да върви напред, без да го питат дали тяхното действие е в съгласие с неговите възгледи, или не. 7. Нима някой ни е питал дали нашето идване на земята е според угодата ни?! Кой създаде и изпрати онази първоначална клетка, която стана причина за нашето съществуване? Лесно е да се доказва как тази клетка е минавала от едно състояние в друго и как по този начин е образувала всички родове и видове животни. Но какво я е накарало да мине през един такъв дълъг процес на еволюция?
към текста >>

5. Фактите обаче показват – стига да се погледне непредубедено на тях, – че в устройството на човешкия организъм са взели участие разумни сили.
3. Нека не считаме за унизително да изповядваме Истината такава, каквато е. В какво се състои все пак човешкото достойнство, ако не в изповядването на тази висша добродетел? Само в нейно присъствие ние можем да намерим същинска храна, действителна радост и верен пътеводител към всичко, що е истинно. 4. Погледнат като органическо същество човек представлява един сложен, многоклетъчен организъм, каквито впрочем са и животните, и растенията. Естествениците-материалисти твърдят, че той е само една сложно устроена машина, която е резултат от действието на физико-химични сили. 5. Фактите обаче показват – стига да се погледне непредубедено на тях, – че в устройството на човешкия организъм са взели участие разумни сили. Тези сили постоянно действат в него. Организмът на човека не е един „саморегулиращ се автомат” – една може би добре изкована, но нелогична научна измислица. В него се проявява уникална вътрешна организационна дейност, от каквато в машините няма и помен дори. 6. Изобщо природата не е един безсмислен или несъзнателен механизъм, действащ сляпо по законите на случайността, както смятат най-повърхностните умове. Впрочем мнозина учени с по-прозорлив ум, способни да четат езика на фактите, далеч не споделят възгледа на ония, които действително страдат от умствена слепота.
към текста >>

14. Разногласията, които привидно съществуват между учените, както изтъкнахме това в дял първи[97], са следствие от нееднаквото устройство на техните мозъци и нееднаквото развитие и качество на умствените им центрове.
Ни най-малко. Ние можем да поддържаме една или друга теория, но най-добре е един разумен човек да познава и поддържа Истината. 13. Ценността на едно учение зависи от реалната стойност на фактите, които то представя. Тия факти, изяснени в светлината на Истината, която едничка е в състояние да просвети нашия ум, помагат на човека да придобие увереност и от нищо да не се разколебава. Тази увереност произтича не от логичното изясняване на фактите, а от вътрешната светлината, която Истината дава на човека и към която душата му трябва да стане особено чувствителна. 14. Разногласията, които привидно съществуват между учените, както изтъкнахме това в дял първи[97], са следствие от нееднаквото устройство на техните мозъци и нееднаквото развитие и качество на умствените им центрове. Тази е причината, поради която хората различно разглеждат и оценяват един и същ предмет. 15. „Кой на каквото се е научил, това и обича” – обикновено казват невежите хора. А това означава, че в каквото направление най-много се е развил умът, в него той действа и работи с по-голямо усърдие. 16. Или, с други думи: към какъвто обект душата се е привързала повече, на него слугува с по-голямо усърдие и любов. Законът е същият.
към текста >>

Тя дори е необходимо зло за такъв свят, с такова устройство като нашият.
Къде е изчезнал, че не се връща? Тялото му стои, но то е студено, мъртво, животът в него е угаснал. 3. Съществуват различни виждания по този въпрос, ала той си остава една задача, която човечеството трябва да разреши. 4. Науката в своите изследвания стига до заключението, че не съществува абсолютна смърт. Смъртта според нейните схващания е нещо относително. Тя дори е необходимо зло за такъв свят, с такова устройство като нашият. 5. „Там – казва науката, – където има смърт, има и живот.” От това трябва да се подразбира, че смъртта съществува само в областта на органическия живот. Понякога обаче това изречение може да се вземе и в преносен смисъл. В непрестанната смърт е и проявата на непрестанния живот. Докато човек умира, това е знак, че живее. Щом обаче престане да живее, ще престане и да умира.
към текста >>

Това твърдение намира доказателства в сложното устройство на неговия организъм и в развитието на духовните му сили, които у животните са в спящо състояние.
3. Защо тази сила е сторила това? Защо е дала свобода на човека в пътя му и му е отворила вратата на своя дом, за да се ползва от нейните извънредни привилегии, които били отказани на другите животни? 4. Това засега остава тайна за нашия ум. Ще загатнем само, че причината за това различие се корени в естеството на самия Живот. Макар човекът да се е появил по-късно от другите същества на земята, по своето вътрешно естество[107]той е по-стар от всички тях. Това твърдение намира доказателства в сложното устройство на неговия организъм и в развитието на духовните му сили, които у животните са в спящо състояние. 5. Съществува следното правило: колкото по-сложен е един организъм, толкова повече време се е изисквало за неговото създаване. Човекът като отделен вид и род в органическата еволюция се е явил последен, но естеството му е съществувало преди всички. Редът, който ние виждаме в развитието на органическите същества, е перспективно обърнат в нашия ум. 6. Всички форми на органическия живот са само стъпала, които показват откъде е минал човекът и по какъв естествен път е стигнал до високото положение, в което го намираме днес. 7. Душата му е възлязла от бездната чрез клетката, а духът му е слязъл отгоре, от небето, посредством силата на Живота.
към текста >>

2. За полза можем да говорим при израстването и обновяването на организма, чрез който действа душата, а за вреда можем да говорим при разстройството на същия този организъм.
Разбира се от само себе си, че не може. 4. Разумът да владее над страстите 1. От казанато по-горе могат да се направят следните два извода: – нещата в природата се оценяват според тяхната стойност, а тази стойност напълно зависи от самото им естество; – силите, които действат в живота, се оценяват според качеството на произведената енергия, която причинява или полза, или вреда както на личността, така и на обществото. 2. За полза можем да говорим при израстването и обновяването на организма, чрез който действа душата, а за вреда можем да говорим при разстройството на същия този организъм. 3. Този общ закон е дал на ума на човека едно истинско мерило, което ясно показва кои неща са подходящи и съобразни с истинската ни природа и кои не са. С други думи, всяка дейност определя качествата на своето естество според последствията и резултатите си. 4. Ако човешкият ум не бе подложен на влиянието на страстите, то всеки без изключение би избирал онова, което е истинно и добро както за него, така и за другите. За жалост във всекидневния живот това не е така. 5. Опитът показва, че страстите владеят, а разумът слугува.
към текста >>

1. Нека разгледаме накратко въпроса откъде е произлязъл този пълен с недъзи обществен ред.
8. Необходимо е да се отворят най-сетне очите на разума, за да можем да предвиждаме опасностите в живота, които са общи за всеки народ, за всяко общество и за всеки човек. 9. Всичко това няма да стане, докато не се даде свобода на действие на разума, за да управлява и ръководи кризите на живота. Само тогава ще имаме сила да поправим изопачения ред, от който са страдали и още страдат човешките общества. В това именно на помощ ни идва истинският дух на науката и възпитанието – да ни помогне да уредим живота си така, както подобава. 5. Егоизмът – майка на всички пороци 1. Нека разгледаме накратко въпроса откъде е произлязъл този пълен с недъзи обществен ред. Какви причини са накарали човека да пренебрегне повеленията на разума и своята свята длъжност? Защо той е почнал да върши дела, които далеч не отговарят на неговото истинско призвание, нито пък го препоръчват пред останалите видове в природата като разумно същество, притежаващо високо развити интелектуални и морални качества? 2. Фактите ни задължават да изтъкнем естествената причина, дала подтик в човека към това странно явление, наречено несъответствие, несъобразност, непоследователност в стъпките на цивилизования живот. 3. Тази причина се корени в следното. Намирайки се под внушенията на първия закон – за Самосъхранението, който закон има предвид изключително живота и щастието на отделния индивид, човек неправилно е изтълкувал постановленията на общия дух на природата.
към текста >>

Това подобряване лежи в основата на всички обществени преобразования.
Само при това условие в него можело да възрасне семето на добродетелта и благородните постъпки. 8. Така той започнал ясно да съзнава, че само Любовта ще го направи един ден наследник на земята, която ще му даде всичките си благословения и неизчерпаеми съкровища. 8. Домът – инкубатор на доброто 1. Под влиянието на закона на Любовта човекът престанал да се интересува само от себе си и от своето щастие. Разумът му се освободил от дългото робство и той започнал сериозно да мисли как да подобри живота на другите. Това подобряване лежи в основата на всички обществени преобразования. 2. Има ли някой, който да се съмнява в това? Моля тогава този приятел да посети Народното събрание и да послуша разискванията и дебатите върху прокарването на различни проекти и закони, които имат за цел подобряване положението на народа. Дали тези дебати постигат своята цел, това е друг въпрос. Колко сила, колко енергия се изразходва там! Изработват се планове, разискват се и се решават въпроси от общ характер.
към текста >>

Променливият характер на сегашния физически свят произтича от самото му устройство, в което няма постоянни пропорции, а всичко се изменя според неизвестни за нас вътрешни закони.
10. Христос много ясно е изказал тази необорима истина: „Всяко дърво трябва да принесе своя добър плод, иначе то се отсича и се хвърля в огъня.”(Мат. 7:19) 11. И всеки човек трябва да се роди изново от Духа на истинския живот(Йоан 3:3), преди да е в състояние и сила да влезе в условията на този живот, който е вечен по своето естество. Вечен в този смисъл, че силата му пребъдва всякога. 9. Строеж на материалния свят 1. Видимите промени, които постоянно стават в материалния свят, са резултат от колебанието на силите в него и непостоянството на елементите му. Променливият характер на сегашния физически свят произтича от самото му устройство, в което няма постоянни пропорции, а всичко се изменя според неизвестни за нас вътрешни закони. 2. Доказано е, че той постоянно губи от енергията си поради лъчеизпускане в пространството.[117] Какво става с тази енергия, на този етап ние не знаем, но със сигурност можем да кажем, че тя не се губи напразно, а върши някаква много важна работа, за която можем само да предполагаме. Не е далеч обаче времето, когато в ума на човечеството ще проникне повече светлина, която ще му помогне да разкрие тази тайна. 3. За нас е важно да осъзнаем необходимостта, произтичаща от казаното по-горе, а именно, че трябва да оползотворяваме силите, които действат в природата, и силите, които функционират вътре в живота. Без това непрекъснато превръщане и преобразуване нашето съществуване би било невъзможно. 5. Ние трябва да мислим така, както подобава на разумни същества.
към текста >>

13. Необходими били труд и постоянна дейност, за да се създаде нещо стройно и разумно, нещо велико и хармонично.
При създаване на материалния свят тя е трябвало да започне първо с атомите – най-малките частици на веществото, които засега познаваме.[118] Според твърдението на науката те са основните градивни елементи на физическата вселена. Можем ли да си представим каква е големината на един атом? 11. Математиците при своите изчисления са открили, че диаметърът на атома е приблизително една двайсет и пет милионна част от два сантиметра и половина или една милионна част от един милиметър.[119] С нищожна за нашите понятия величина природата е започнала да гради сегашната видима вселена. 12. Колко ли хиляди и милиони векове тя е трябвало да събира и групира тия малки частици?! С неописуемо търпение и внимание тя е съчетавала атомите, образувала е молекули, концентрирала е на едно място огромни маси, от които е създавала слънца, планети и най-после – цели слънчеви системи. 13. Необходими били труд и постоянна дейност, за да се създаде нещо стройно и разумно, нещо велико и хармонично. 10. Подобряване живота на човечеството 1. Днес хората желаят да създадат едно идеално общество, което да е въплъщение на всичко добро и благородно. 2. За това мечтаят и нашите приятели социалдемократите.[120]Но нека не забравяме, че с шум, с врява, с укоряване един другиго, с груби борби и остри социални стълкновения този идеал няма да се постигне.[121] Той няма да се постигне и с разрушаване на всичко, което се счита за старо и отживяло, нито пък с настоящите начини да си вадим очите по време на избори.[122] 3. Идеалът няма да се постигне и по пътя на днешната “цивилизована” политика, в която лъжата е главен елемент. Там тя е наречена “дипломатически похват“.
към текста >>

7. Единствената надежда за подобряване на обществения и личния живот, това е възпитанието, което домът дава.
5. И днес политиката предпочита да употребява бялата лъжа пред черната, ала бяла или черна, лъжата си е все лъжа, защото няма свойствата на истината. 6. Днес всеки почтен човек трябва да върши благородни дела, а не да вдига шум и врява. Не трябва да плачем за нещастията на хората с крокодилски сълзи. Светът е бил оплакван по този начин от своето сътворение до ден днешен, но какво сме придобили от този крокодилски плач?! Ние се нуждаем от истинско съчувствие, което идва от една душа, пълна с любов към всички хора. 7. Единствената надежда за подобряване на обществения и личния живот, това е възпитанието, което домът дава. Към дома трябва да се присъединят училищата и всички други благородни учреждения, които имат възпитателен характер. 8. Всички трябва да си съдействат за постигането на тази единствена цел, която е основата на общественото благоденствие. Силата проявява своята мощ в съединението[123], но това съединение изисква подготвени елементи, върху които тази сила да може да упражни своето благотворно въздействие и влияние. Без тези елементи силата сама по себе си няма никакъв смисъл. 9. Истинското преобразяване в човека ще настъпи тогава, когато той започне напълно да усеща и съзнава източника на злото в себе си и когато у него се зароди силно желание да се освободи от това робство.
към текста >>

8. Всички трябва да си съдействат за постигането на тази единствена цел, която е основата на общественото благоденствие.
Не трябва да плачем за нещастията на хората с крокодилски сълзи. Светът е бил оплакван по този начин от своето сътворение до ден днешен, но какво сме придобили от този крокодилски плач?! Ние се нуждаем от истинско съчувствие, което идва от една душа, пълна с любов към всички хора. 7. Единствената надежда за подобряване на обществения и личния живот, това е възпитанието, което домът дава. Към дома трябва да се присъединят училищата и всички други благородни учреждения, които имат възпитателен характер. 8. Всички трябва да си съдействат за постигането на тази единствена цел, която е основата на общественото благоденствие. Силата проявява своята мощ в съединението[123], но това съединение изисква подготвени елементи, върху които тази сила да може да упражни своето благотворно въздействие и влияние. Без тези елементи силата сама по себе си няма никакъв смисъл. 9. Истинското преобразяване в човека ще настъпи тогава, когато той започне напълно да усеща и съзнава източника на злото в себе си и когато у него се зароди силно желание да се освободи от това робство. Болният е принуден да повика добър лекар да му помогне, щом като усети опасност за живота си. 10. Злото и порокът не са вън, а вътре в човека, те са загнездени в самия организъм.
към текста >>

Днешните злини и нещастия в обществения и личния живот са резултат от тази извратена първична наклонност, наречена „първороден грях”[125], душевно разстройство или по-точно – умствено помрачение.
3. Законът в случая е същият. Разликата е само в начина на действието му. В първия случай всяко тяло, което е изгубило равновесието си, пада и се разрушава. Във втория всяко разумно същество, което е престанало да следва пътя на своето призвание, се лишава от нравствена свобода и е обречено на духовно разпадане. 4. Въпросът, който естествено се повдига в ума на човека, е: какъв лек да се употреби срещу това зло? Днешните злини и нещастия в обществения и личния живот са резултат от тази извратена първична наклонност, наречена „първороден грях”[125], душевно разстройство или по-точно – умствено помрачение. 5. Светът до голяма степен е под влиянието на първородния грях, на тази пъклена страст, която е заразила и покварила всичко добро у човека. Отговорността, разбира се, пада върху всички нравствени същества, които са допуснали да се роди и развие това зло в техния живот. 6. „Всеки, който прави грях – казва Христос на фарисеите, – е роб на греха.” (Йоан 8:34). И продължава: „Но ако искате да бъдете свободни, променете живота си.”(Йоан 8:36). „Докато имате виделина, вярвайте в нея, за да сте синове на виделината, понеже, който ходи в тъмнина, не знае накъде отива.” (Йоан 12:35)
към текста >>

Хора, които ние считаме за интелигентни и високообразовани, с добро обществено положение, при определени условия и обстоятелства и подложени на известен натиск, на известни влияния, често пъти се отдават на какви ли не пороци.
– грабителството; – насилието; – неправдата. Тези грехове се проявяват в различни образи и форми. 3. Действително това е едно от най-странните явления в човешкия живот. Хора, които ние считаме за интелигентни и високообразовани, с добро обществено положение, при определени условия и обстоятелства и подложени на известен натиск, на известни влияния, често пъти се отдават на какви ли не пороци. Тези хора извършват най-долните престъпления, и то без ни най-малко угризение на съвестта или каквото и да е разкаяние. 4. Къде е в този случай причината за това? В човека ли, в условията ли, или във възпитанието? 5. В химията съществува следният закон: за да се получи едно химическо съединение, са необходими три неща – два елемента; взаимно сродство помежду им; едно условие. 6. Щом са налице тези три подготвителни стъпки, може да се извърши съответната реакция и да се получи желаното съединение.
към текста >>

7. Следователно, за да се избегнат лошите последствия в обществения живот, трябва да се премахнат всички ония условия, които причиняват и раждат злото.
5. В химията съществува следният закон: за да се получи едно химическо съединение, са необходими три неща – два елемента; взаимно сродство помежду им; едно условие. 6. Щом са налице тези три подготвителни стъпки, може да се извърши съответната реакция и да се получи желаното съединение. Съобразявайки се с този закон и с желания резултат, химиците забавят или съответно ускоряват химическите реакции. В този случай условието се явява причина за реакцията, а двата елемента са конкретните извършители. Оттук става ясно, че ако условието се отстрани, то и действието на самата реакция ще се прекрати. 7. Следователно, за да се избегнат лошите последствия в обществения живот, трябва да се премахнат всички ония условия, които причиняват и раждат злото. Разбира се, ако не обръщаме внимание на този факт, на тази очевидна истина, и не се съобразяваме с него, страданията и злините никога няма да се отстранят от дома ни и нещастията няма да закъснеят да ни посетят. 8. „Безумният страда от ума си, а немарливият – от немарливостта си” – гласи една източна поговорка. И с право е казал един философ, че „немарливостта е майка на всички злини”. 9. Днешните средства и методи за повдигане на хората и на обществото са лишени от истински научен характер. Всичко е произволно и не е съобразено с изискванията на Духа на живота и с онези физиологични и нравствени закони, от които зависи нашето щастие и благоденствие.
към текста >>

4. Нека вземем за пример устройството на човешкото тяло.
1. Ние сме призовани тук да се научим как да живеем и работим, за да постигнем онзи живот, към който всички се стремим с един ум и една душа. 2. Колкото и да се гордеем с техническите си постижения, колкото и да си мислим, че сме отишли много напред в сравнение с нашите прадеди, не можем да не признаем, че съвременната култура далеч не е културата на едно свободно и истински просветено и разумно човечество, което е съзнало върховните цели на своя живот. 3. Съвременните хора с безподобно усърдие и постоянство изучават физическата природа, ала увлечени от чисто утилитарни цели[129], те не полагат усилия да разберат нейния език. А тя е създала прекрасни образци във всяка една област. В този смисъл тя наистина е една велика книга. 4. Нека вземем за пример устройството на човешкото тяло. На пръв поглед то не представлява нищо друго освен сбор от живи клетки, наредени и устроени по определени закони така, че в своето съчетание да образуват един сложен организъм, наречен „човешко тяло”. За организацията на това тяло знаем много малко, понеже нашето нехайство и немарливост доскоро са ни държали в невежество и сериозните проучвания в това направление датират от по-ново време. 5. Хората не са познавали онези тайнствени закони, които владеят и направляват техния съзнателен и несъзнателен живот. Но човешкият дух не стои без работа. Той вечно издирва и търси скритите стъпки и действия на природата с цел да ги изучи.
към текста >>

Този факт говори, че „Науката и възпитанието” е предизвикала обществен интерес, намерил свой израз и в периодичния печат.
[121] Тук се намеква за методите на социалистите, с които те искат да променят държавния ред – чрез революция, т.е. насилствено. Методът на природата е диаметрално противоположен – еволюция. [122] Тази добронамерена забележка от страна на Учителя не е подмината от тогавашните социалдемократи. През 1898 г. Георги Бакалов, изтъкнат партиен деец от Варна, прави негативен коментар върху книгата и идеите на Учителя. Този факт говори, че „Науката и възпитанието” е предизвикала обществен интерес, намерил свой израз и в периодичния печат. [123] Тук вероятно става въпрос за надписа върху Народното събрание: „Съединението прави силата.” На друго място Учителят казва, че пълният надпис трябва да гласи: „Съединението в Любовта, Мъдростта и Истината прави силата.” [124] Тези инстинкти са следствие от действието на Закона за Самосъхранението. Вж. дял втори – ІІ.1., също и бел № 104 и бел. № 105. [125] Първороден грях (грехопадение) – в 3 глава от Битие се описва как прародителите на човешкия род Адам и Ева, изкусени от змията, нарушават Божията заповед и вкусват от плода на дървото за познаване на доброто и злото.
към текста >>

3. 1896_3 Външните условия на Живота - Науката и възпитанието

Но види се явно от фактите, че Природата не взела тия неща в съображение при устройството на Вселената.
Светът над вратата си щеше да има надписа: „Изгубен мир“. Любовта и злобата, Обичта и ненавистта, Истината и лъжата погребани щяха да бъдат в пропастта на пространството. Не щеше тогава да има нужда ни от вяра в Бога, ни от възпитание в Живота, ни от наука за развитието, ни от философия за просвещението. Мозъкът на бедните отчаяни философи, богослови, материалисти, идеалисти щеше да е в блажен покой. Светът щеше да бъде избавен от учението им– „животът е зло, без него е по-добро“. Но види се явно от фактите, че Природата не взела тия неща в съображение при устройството на Вселената. Това даже на ума й не идвало, че ще дойде един ден, когато ние, разумните твари, ще бъдем обезпокоявани от всевъзможни злини, които ще ни турят да се гоним по лицето на Земята и да се бием всякой с брата си. Навярно ще каже някой: „Ако тя бе предвидила нашите нещастия, тя би ги взела във внимание.“ Но вижда се, че това не влизало в сметката й. Главната й цел и задача била да устрои видимата Вселена тъй, както върховните й закони са го изисквали, и да даде на всякой свят онези условия, посредством които да бъде приготвен и приспособен за всичките нужди на развиващия се и растящ Живот. Дали тя си е въображавала, че когато дойдат разумните същества в дома й, ще подигнат куп разисквания, прения, гонения за всевъзможни предмети, въпроси стежания и имоти кому принадлежат по право. Това, види се, да е бил второстепенен въпрос, оставен настрана да се разглежда, кога му дойде времето.
към текста >>

“ – така е говорил еврейският пророк Йеремия, като е предвиждал източника на всичките обществени злини, които се били следствие и резултат от разобуздани человечески сърца и от разобуздани человечески страсти, които нямали никакъв разумен контрол, но постоянно се менявали като някой вулкан.
Голямата трудност с разваления и разстроен мозък се намира в разглобените му части и центрове, които са изгубили своето физиологическо равновесие – равновесие, което никой не може да поправи, освен самата Природа. Голямата мъчнотия с покварения характер лежи у самата душа, които психически е различно настроена – настроение, което произтича от връзката и влиянието на негативните духовни сили; подобен характер само Добродетелта е в сила да изправи и промени. Голямата опасност със зле настроеното сърце лежи в самата му динамическа сила, която може да избухне като вулкан, когато и да е, щом се докосне злото до него. Подобно сърце никой не може да укроти, освен Любовта. „Сърцето е измамливо повече от всичко и твърде разтленно, кой може да го познае? “ – така е говорил еврейският пророк Йеремия, като е предвиждал източника на всичките обществени злини, които се били следствие и резултат от разобуздани человечески сърца и от разобуздани человечески страсти, които нямали никакъв разумен контрол, но постоянно се менявали като някой вулкан. За премахването на злото Истината е необходима да се внушава във всякой ум и да се представя във всичките й видове, форми, образи и степени пред всякой человек; и не само това, но и да се прокарва, посява и въплътява в самия душевен живот, гдето да стане сила и двигател в духовното просвещение. Въздигането на человечеството и человеческата душа се извършва по един много сложен начин. Това ние не забелязваме, но ние чуваме гласа на вярата и надеждата вътре в нашата душа, които ни канят да влезем в светлото бъдеще, гдето хубавите и благи обещания ни очакват, гдето условията са променени и положението е подобрено, гдето животът е тих, добър и благороден, гдето Радостта, Мир и блаженство преодоляват. Обаче умовете ни постоянно се смущават и колебаят от нови впечатления, както умовете на младенци. Ние сме влечени постоянно от всевъзможни течения и променения, които ни тласкат ту към една, ту към друга посока.
към текста >>

Действително пред ума ни се изпречва една величествена картина за мировия свят – обширна по размер, великолепна по естество, чудна по устройство.
– „Вселената гори – викаме ние, – опасност голяма! “ Светът се свършва, разорението е близо, в ужас сме ние. Но веществото се не губи, силата не престава, умът работи, Господ създава. Минуват се хиляди, милиони и милиони години и пространството изново се населява, но не вече с първите дребни материални частици, но с магливости, слънца и планети, с обширни гигантски небули, извор на безбройни светове, с величествени слънца, източници на първоначалната светлина, с планети, земи хубави, покрити със зеленина – жилища на твари велики, надарени с ум, разум и душа. Идат всички тия множенства със Синовете Божий, създадени в началото на самото Небе, да принесат поклон за почести и блага, приети от Вечния всемирен закон. Действително пред ума ни се изпречва една величествена картина за мировия свят – обширна по размер, великолепна по естество, чудна по устройство. Ръката, която е работила над нея, силата, що е действала в създаването й, умът, който е теглил постройката й, остават тайна. Авторът на великия мировия свят е скрит във вечността. Накъдето и да Го търсим, на която страна и да гледаме за стъпките Му, не можем да намерим никаква следа, която да ни даде каква-годе загадка – дали е тук, или там; дали е напред заминал, или назад останал; дали е надолу слязъл, или нагоре възлязъл. Навсякъде забелязваме да е присъствал и създания на Своята творческа сила оставил във всяко направление – направо, наляво, нагоре, надолу, но пътят на Своето свято жилище, мястото на Своето пребивание, завсегда скрил от погледите на всички смъртни. Усещаме като да присъства моментално навсякъде и в едно и също време да действа вътре и вън от нещата, но не можем да кажем, че е в това място или в онова.
към текста >>

Ръката, която е работила над нея, силата, що е действала в създаването й, умът, който е теглил постройката й, остават тайна.
“ Светът се свършва, разорението е близо, в ужас сме ние. Но веществото се не губи, силата не престава, умът работи, Господ създава. Минуват се хиляди, милиони и милиони години и пространството изново се населява, но не вече с първите дребни материални частици, но с магливости, слънца и планети, с обширни гигантски небули, извор на безбройни светове, с величествени слънца, източници на първоначалната светлина, с планети, земи хубави, покрити със зеленина – жилища на твари велики, надарени с ум, разум и душа. Идат всички тия множенства със Синовете Божий, създадени в началото на самото Небе, да принесат поклон за почести и блага, приети от Вечния всемирен закон. Действително пред ума ни се изпречва една величествена картина за мировия свят – обширна по размер, великолепна по естество, чудна по устройство. Ръката, която е работила над нея, силата, що е действала в създаването й, умът, който е теглил постройката й, остават тайна. Авторът на великия мировия свят е скрит във вечността. Накъдето и да Го търсим, на която страна и да гледаме за стъпките Му, не можем да намерим никаква следа, която да ни даде каква-годе загадка – дали е тук, или там; дали е напред заминал, или назад останал; дали е надолу слязъл, или нагоре възлязъл. Навсякъде забелязваме да е присъствал и създания на Своята творческа сила оставил във всяко направление – направо, наляво, нагоре, надолу, но пътят на Своето свято жилище, мястото на Своето пребивание, завсегда скрил от погледите на всички смъртни. Усещаме като да присъства моментално навсякъде и в едно и също време да действа вътре и вън от нещата, но не можем да кажем, че е в това място или в онова. И какво по-дълбоко значение можем да Му дадем от значението „Бог е Дух“.
към текста >>

2. И тъй, от първоначалния хаос, състоящ се от невъобразимо число атоми, независими един от друг, буйни и неукротими по естество, извършващи милиони движения в секунда, и то в най-различни направления, е трябвало е да се създаде нещо цялостно, нещо стройно и устойчиво.
2. Закон на Гравитацията[134] 1. Научните факти показват, че главният двигател в тази огромна по своите мащаби материална работа бил законът на Гравитацията. Под неговото действие отделните части на материята били принудени да излязат от своето първично хаотично състояние и да се оформят в гравитационни центрове. Тези гравитационни маси започнали да се подчиняват на общите закони на движение и образували т. нар. видим материален свят или физическата вселена. 2. И тъй, от първоначалния хаос, състоящ се от невъобразимо число атоми, независими един от друг, буйни и неукротими по естество, извършващи милиони движения в секунда, и то в най-различни направления, е трябвало е да се създаде нещо цялостно, нещо стройно и устойчиво. 3. Представете си в какво хаотично състояние се е намирала тогава вселената! Какво ли „вавилонско стълпотворение”[135]е царяло между частиците на веществото и какво ли е било движението на атомите, при положение, че тогава те не са следвали никакво определено направление?! Всичко това е изглеждало като един развълнуван и вечно колебаещ се океан в пространството, чиито движения не са имали никаква определена цел. 4. От това именно хаотично състояние е трябвало да се създаде нещо стройно, нещо хармонично, което да отговаря на условията, необходими за появата на живота. Каква велика задача е стояла пред природата – да устрои и подреди настоящия свят и видимата вселена с всичката ú красота, хармония и единство, произтичащо от действията на вечните и неизменни закони, работещи с математическа точност и последователност!
към текста >>

4. От това именно хаотично състояние е трябвало да се създаде нещо стройно, нещо хармонично, което да отговаря на условията, необходими за появата на живота.
видим материален свят или физическата вселена. 2. И тъй, от първоначалния хаос, състоящ се от невъобразимо число атоми, независими един от друг, буйни и неукротими по естество, извършващи милиони движения в секунда, и то в най-различни направления, е трябвало е да се създаде нещо цялостно, нещо стройно и устойчиво. 3. Представете си в какво хаотично състояние се е намирала тогава вселената! Какво ли „вавилонско стълпотворение”[135]е царяло между частиците на веществото и какво ли е било движението на атомите, при положение, че тогава те не са следвали никакво определено направление?! Всичко това е изглеждало като един развълнуван и вечно колебаещ се океан в пространството, чиито движения не са имали никаква определена цел. 4. От това именно хаотично състояние е трябвало да се създаде нещо стройно, нещо хармонично, което да отговаря на условията, необходими за появата на живота. Каква велика задача е стояла пред природата – да устрои и подреди настоящия свят и видимата вселена с всичката ú красота, хармония и единство, произтичащо от действията на вечните и неизменни закони, работещи с математическа точност и последователност! 5. Ако обаче във вселената съществуваше и действаше само законът на Гравитацията, по силата на който материалните частици взаимно се привличат, вселената не би придобила сегашния си вид. 6. Можем да предположим, че под действието само на Гравитацията частиците на материята биха се събрали в една огромна обща маса, която не би послужила за нищо. Атомите завинаги щяха да си останат отделни и независими единици, без да могат да проявят скритите възможности на своето естество. Те щяха да се прилепят един към друг по чисто механичен начин, но никога нямаше да влязат в по-тесни връзки помежду си.
към текста >>

1. Фактите показват, че природата не е взела под внимание всички тези неща при устройството на вселената.
В мозъка на бедните, отчаяни философи, богослови, материалисти, идеалисти щеше да царува блажен покой. Те нямаше да водят помежду си безкрайни спорове и да си блъскат главите върху загадките на вселената. Светът щеше да бъде избавен от учението им, което гласи: „Животът е зло, без него е по-добре! ” 4. Първата аксиома за душата 1. Фактите показват, че природата не е взела под внимание всички тези неща при устройството на вселената. Даже и не ú е минало на ум, че ще дойде ден, когато ние, хората, които сме уж разумни същества, ще бъдем нападнати от всевъзможни злини и ще водим помежду си страшни, опустошителни битки и войни. 2. Може би някой ще каже, че ако тя беше предвидила тия нещастия, би взела навреме мерки да ги предотврати. Но изглежда това не е влизало в сметките ú. 3. Главната ú цел, основната ú задача е била да устрои видимата вселена тъй, както са повелявали върховните закони, а също и да даде на всеки свят онези условия, чрез които той да бъде подготвен и приспособен за нуждите на развиващия се и постоянно възрастващ живот. 4. Дали природата е допускала, че когато дойдат живите, разумни същества в дома ú, ще започнат куп разисквания, препирни, борби за всевъзможни неща и ще си оспорват благата, които тя така щедро им е дала?
към текста >>

5. Източникът на всички обществени злини
10. Народите все още се стремят да изградят върху тази основа своето бъдещо величие, но това е голо щастие, илюзия на човешкото тщеславие, донесла на хората хиляди разочарования. 11. От времето на нашите първи прародители човекът все търси това илюзорно щастие в света, но то няма да дойде, дори и да го чакаме хиляди и милиони години. Тази лъжлива и нечестива философия няма да ни донесе мечтаното щастие, нито ще създаде нашия бъдещ живот. Тя няма да освободи човека от отговорност пред закона на Дълга и правдата. 12. „Гол излязох от майчината си утроба – казва праведният Йов – и гол ще се върна”(Йов 1:21). 5. Източникът на всички обществени злини 1. Най-трудната работа, казват физиолозите, е да се поправи един развален и разстроен мозък. Най-трудната задача, според възпитателите, е да се поправи един покварен характер. Най-опасното нещо, по думите на древните мъдреци, е зле настроеното сърце. 2. Най-голямата трудност при разстроения мозък е в поправянето на развалените му „части” и центрове, които са изгубили своето физиологическо равновесие. Никой освен самата природа не може да възстанови това равновесие.
към текста >>

3. Най-голямата мъчнотия при изправянето на покварения характер идва от разстройването на самата душа, и по-точно от влиянието, на което тя е подложена поради връзката си с отрицателните духовни сили, с оня мощен център на негативна дейност, за който споменахме по-рано.[140]Само добродетелта е в сила да изправи и промени подобен характер.
1. Най-трудната работа, казват физиолозите, е да се поправи един развален и разстроен мозък. Най-трудната задача, според възпитателите, е да се поправи един покварен характер. Най-опасното нещо, по думите на древните мъдреци, е зле настроеното сърце. 2. Най-голямата трудност при разстроения мозък е в поправянето на развалените му „части” и центрове, които са изгубили своето физиологическо равновесие. Никой освен самата природа не може да възстанови това равновесие. 3. Най-голямата мъчнотия при изправянето на покварения характер идва от разстройването на самата душа, и по-точно от влиянието, на което тя е подложена поради връзката си с отрицателните духовни сили, с оня мощен център на негативна дейност, за който споменахме по-рано.[140]Само добродетелта е в сила да изправи и промени подобен характер. 4. Голямата опасност при зле настроеното сърце лежи в динамичната му сила, която може да избухне като вулкан винаги, щом злото се докосне до него. Такова сърце не може да бъде укротено от нищо друго освен от Любовта. 5. „Сърцето е измамливо повече от всичко и твърде покварено. Кой може да го познае? ”(Йер. 17:9).
към текста >>

Така говори еврейският пророк Йеремия, откривайки източника на всички обществени злини.
4. Голямата опасност при зле настроеното сърце лежи в динамичната му сила, която може да избухне като вулкан винаги, щом злото се докосне до него. Такова сърце не може да бъде укротено от нищо друго освен от Любовта. 5. „Сърцето е измамливо повече от всичко и твърде покварено. Кой може да го познае? ”(Йер. 17:9). Така говори еврейският пророк Йеремия, откривайки източника на всички обществени злини. Тези злини са следствие и резултат на разюзданите човешки сърца, на необузданите човешки страсти, които не се подчиняват на никакъв разумен контрол, а постоянно се променят, постоянно избухват и угасват подобно на вулкан. 6. За да се премахне злото, Истината трябва да се внушава във всеки ум, да се представя във всичките ú видове, форми и степени пред всеки човек. И не само това, но тя трябва да се прокарва, посажда и въплътява в душевния му живот, за да стане двигател на цялата му дейност и духовно просвещение. 6. Повдигане на човешката душа 1. Повдигането на човечеството и на човешката душа се извършва по един много сложен начин.
към текста >>

1. Пред ума ни се представя една величествена картина на целия свят – обширна по размери, великолепна по естество, чудна по устройство.
Появяват се планети, красиви земи, покрити със зеленина. Те стават жилища на живи същества, надарени с ум, разум и душа. 12. Всички тия множества пристигат със Синовете божии, създадени в началото на самото небе. Те идат, за да се поклонят и да благодарят за почестите и благата, приети от Вечния, Всемирен закон на Любовта. 10. Бог е Дух 1. Пред ума ни се представя една величествена картина на целия свят – обширна по размери, великолепна по естество, чудна по устройство. Ръката, която е работила над нея, силата, която е действала при създаването ú, умът, който я е проектирал и извършил постройката, остават тайна. 2. Творецът на великата вселена е скрит във вечността. Където и да Го търсим, на която и страна да гледаме за стъпките Му, ние не можем да намерим никаква следа, която да ни загатне нещо за Неговото местопребивание. Къде е Той, Великият? Дали е заминал напред, или назад е останал?
към текста >>

Ръката, която е работила над нея, силата, която е действала при създаването ú, умът, който я е проектирал и извършил постройката, остават тайна.
Те стават жилища на живи същества, надарени с ум, разум и душа. 12. Всички тия множества пристигат със Синовете божии, създадени в началото на самото небе. Те идат, за да се поклонят и да благодарят за почестите и благата, приети от Вечния, Всемирен закон на Любовта. 10. Бог е Дух 1. Пред ума ни се представя една величествена картина на целия свят – обширна по размери, великолепна по естество, чудна по устройство. Ръката, която е работила над нея, силата, която е действала при създаването ú, умът, който я е проектирал и извършил постройката, остават тайна. 2. Творецът на великата вселена е скрит във вечността. Където и да Го търсим, на която и страна да гледаме за стъпките Му, ние не можем да намерим никаква следа, която да ни загатне нещо за Неговото местопребивание. Къде е Той, Великият? Дали е заминал напред, или назад е останал? Дали е слязъл надолу, или нагоре е възлязъл?
към текста >>

4. 07_БИОГРАФИЯ - ГЕОРГИ МИРКОВИЧ

Поради обществената си дейност и организиране на революционното движение във Видинския саджак в края на 1869 г.
Идеята е с помощта на фалшиви донесения да се убеди Портата, че в страната са се явили брожения и че се очаква през Дунава да преминат чети като тази на Хаджи Димитър, които ще воюват за църковна независимост от гърците. В този план косвено се включват и чуждите консули, които изпращат до своите правителства рапорти за появили се слухове за въстания, целящи извоюване на самостоятелна българска Църква. След проверка турското правителство открива противоречия в съобщенията, но опитът, който има с българското четническо движение, го кара да промени позицията си и да побърза с издаването на Фермана. Така на 28 февруари 1870 г. е основана Българската екзархия. Поради обществената си дейност и организиране на революционното движение във Видинския саджак в края на 1869 г. д-р Миркович е предаден на турските власти от софийския митрополит Доротей (българин, сестрин син на Найден Геров, гъркофил и туркофил, с амбиция като доверено лице на властта да бъде посочен от нея за бъдещ български екзарх). Осъждат го на смърт. Присъдата е заменена с доживотна каторга, благодарение на прочутия възрожденски адвокат Илия Цанов. Окован във вериги, д-р Миркович е изпратен от Лом в Цариград - по Дунава до Русе, оттам пеша през Сливен (за назидание на съгражданите му) и през Одрин до Цариград. Престоява в затвора няколко месеца при нечовешки условия, поради което заболява.
към текста >>

След завръщането си в свободна България д-р Миркович отново се включва активно в обществения живот.
Заточеници и затворници лекува безплатно. Краят на заточението му идва след амнистията от 1878 г. в края на Руско-турската освободителна война. Сбъдва се предсказанието на един местен пророк, който предрича, че докторът ще бъде освободен след една голяма война. Дейност след Освобождението След завръщането си в свободна България д-р Миркович отново се включва активно в обществения живот. Той се установява като градски лекар в Сливен - по това време вторият по значение областен град в Източна Румелия. През лятото на 1878 г. заедно с други активни сливенски граждани е сред инициаторите за създаване на Благотворително дружество „Червен кръст". По типа на съществуващите от времето на войната руски болници и с помощта на руския „Червен кръст", в различни градове на Източна Румелия се откриват болници. На основата на руския военен лазарет в Сливен, който се закрива, в града започва да функционира Сливенска първостепенна болница с първи управител д-р Г.
към текста >>

Отвратен от политическите борби, той насочва вниманието си към просветната и обществено-благотворителна дейност.
при железопътна линия Ямбол-Бургас, официално открита на 14 май 1890 г. За тази си служба на 14 февруари 1892 г. е награден с орден от княз Фердинанд - „Кръст за граждански заслуги V-та степен". От 1894 г. е пенсионер. Отвратен от политическите борби, той насочва вниманието си към просветната и обществено-благотворителна дейност. Започва издаването на месечното списание „Нова светлина", в което се тълкуват тайните явления в природата. Списанието излиза от 15 април 1891 г. до 15 март 1896 г. То съдържа разнообразни статии по „спиритизъм, хипнотизъм, магнетизъм, сомнамбулизъм, опити с намагнетизирване чрез ръце, български случки от спиритизма, пророчества, предаване на мисли от разстояние, материали за здравето на човека и жизнената му сила, за източника на болестите, за лечебните средства и безсънието и др." Другото списание на д-р Миркович „Здравословие или запазване здравието и лекуване болестите по най-безвреден начин" излиза от м.
към текста >>

Миркович е погребан с големи почести от гражданството и обществеността на град Сливен.
И Тодор Стоименов му предложил: „Докторе, ако искаш, остави на мене пък пръстена си за спомен". Миркович измъкнал пръстена си и го дал на Стоименов. Така д-р Миркович е предупреден да приключи със земните си работи, защото заминаването му отвъд съвсем било наближило. Това заминаване става на 29 септември същата година. От Варна пристига Учителя Петър Дънов и му помага да се освободи от физическото си тяло. Миркович е погребан с големи почести от гражданството и обществеността на град Сливен. В своето завещание той дарява личната си библиотека, около 1400 тома, на читалище „Зора" в Сливен; имота си - за благотворителни и обществено полезни цели; 3000 златни лева - на сиропиталището в Сливен. За разпоредител на завещанието е посочен неговият духовен наставник - Учителя Петър Дънов. На следващия събор на Духовната Верига през 1906 г. по молба на приятелите д-р Миркович се явява чрез Учителя и разказва за своя нов живот в отвъдния свят. Той на много места с похвала говори за неговите лекарски умения, както и за спиритическите му увлечения.
към текста >>

В своето завещание той дарява личната си библиотека, около 1400 тома, на читалище „Зора" в Сливен; имота си - за благотворителни и обществено полезни цели; 3000 златни лева - на сиропиталището в Сливен.
Миркович измъкнал пръстена си и го дал на Стоименов. Така д-р Миркович е предупреден да приключи със земните си работи, защото заминаването му отвъд съвсем било наближило. Това заминаване става на 29 септември същата година. От Варна пристига Учителя Петър Дънов и му помага да се освободи от физическото си тяло. Миркович е погребан с големи почести от гражданството и обществеността на град Сливен. В своето завещание той дарява личната си библиотека, около 1400 тома, на читалище „Зора" в Сливен; имота си - за благотворителни и обществено полезни цели; 3000 златни лева - на сиропиталището в Сливен. За разпоредител на завещанието е посочен неговият духовен наставник - Учителя Петър Дънов. На следващия събор на Духовната Верига през 1906 г. по молба на приятелите д-р Миркович се явява чрез Учителя и разказва за своя нов живот в отвъдния свят. Той на много места с похвала говори за неговите лекарски умения, както и за спиритическите му увлечения. Според Учителя Петър Дънов спири- тизмът се явява, за да докаже, че зад материалната бариера съществува друг свят, който ние не схващаме с нашите пет сетива.
към текста >>

Едно време, когато беше жив доктор Миркович, нашите приятели често устройваха сеанси.
Вие не знаете кога една мисъл е Божествена и кога не е Божествена. Можете да предполагате само, но положително не знаете. Понякога казвате, че нещо ви е подшушнало вътре, казало ви е нещо. И тогава казвате, че „Духът отвътре ми каза това и това". Такива случаи има много в спиритизма. Едно време, когато беше жив доктор Миркович, нашите приятели често устройваха сеанси. Та един ден, като се събрали неколцина в Бургас, казали на доктор Миркович от страна на тия духове да отиде в Сливен, че като се върне, щяло да му се открие някаква голяма тайна. Доктор Миркович отива в Сливен, връща се, но никаква тайна не му се открила. Защо не му се открила? После му казали, че ако тази тайна се открие, целият Бургас щял да се покрие с жаби. Доктор Миркович се примирил с това положение.
към текста >>

5. Сравнителният биологически процес. Аналогии и заключения – новите хора

Пукотът, който се произвежда при разбиването на тази скала, може да внесе тревога у всичките околни овчари и те биха помислили, че става нещо неестествено, но гражданите на съвременната култура, които искат да си построят пътищата и зданията, намират смисъл в пукота и разрушението, понеже чрез тях ще се създадат материалите за постройките.
Сега човечеството претърпява такова деление в биологическия процес на развитието си, то прекарва последния фазис, тъй като първичната човешка монада, от която е образувано, е към последния, шестия период – да се раздвои. Това се нарича в окултната наука явяване на шестата раса. Но понеже тази дъщеря е от по-високо произхождение, за нейното идване стават и по-обширни приготовления: всевъзможни местения, размествания, разрушения и съграждания в народите и между народите. Това обаче не трябва никого да плаши: туй, което ни се вижда като разрушение, то е само едно преместване или превръщане на материалите от едно състояние в друго. За пример, вие разрушавате една планинска скала, която е била украшение на една цяла местност, но това правите, за да построите пътищата и градовете си. Пукотът, който се произвежда при разбиването на тази скала, може да внесе тревога у всичките околни овчари и те биха помислили, че става нещо неестествено, но гражданите на съвременната култура, които искат да си построят пътищата и зданията, намират смисъл в пукота и разрушението, понеже чрез тях ще се създадат материалите за постройките. Но и тия материали, ако само се пренасят и натрупват на купове, без да се турят в работа, биха създали други мъчнотии. За туй те трябва да се натрошат на дребни камъчета, да се настелят по пътя, да се насипят с пясък, да се прекара валяк, за да оглади пътя, да бъде достъпен за съобщение и се пазят хората от големите калища, които спират движението. В градовете пък, от купчините материали трябва да се повдигнат красиви здания, удобни жилища, училища и тем подобни помещения, нужни за културата. Следователно туй, което става във външния свят, е израз на скрития живот на поменатата човешка монада. По същата аналогия ние виждаме, че художникът, за да пристъпи да нарисува някоя велика картина, трябва да е обработил зародената в ума му идея, а след това той приготвя своето платно, намира боите и четките си, заема своето удобно ателие и започва да реализира работата си отвътре навън.
към текста >>

Следователно и нашите понятия за света, нашите схващания за индивидуалния и обществения живот, за религията, за семейството, за училището, за църквата и пр.
Тогава започнал новата си култура – градинарството, като насаждал плодните растения; това именно човекът учил в Райската градина. А след като излязъл от Рая, той се научил на земеделие, да сече дърветата, да троши камъни и да гради къщи. В това си състояние той е дошъл до последния си предел, опитал всичките положения на живота, споходил е в това малко езерце – „в този малък свят на Земята“, – в което е живял, всичките места, изял и изпил всичко в това езерце и като нямало повече, с какво да се храни, той се изложил на съвременния глад, който се отъждествява с появяването на болестта неврастения: тя не е нищо друго освен духовен глад. В разните състояния на тази болест липсват за човека всички ония елементи, в които правилният живот може да се проявява. Такава е промяната, която е станала с човека като индивид. Следователно и нашите понятия за света, нашите схващания за индивидуалния и обществения живот, за религията, за семейството, за училището, за църквата и пр. трябва да претърпят коренни промени в своята форма, в своето съдържание и в своя смисъл. Ако ние сме разумни, тия промени ще дойдат по естествения начин на еволюцията, т.е. без никакви сътресения и катастрофи, но ако ние въздействуваме на тях със сила, те ще станат по закона на необходимостта, насилствено. Ние виждаме, че и природата си служи по същия начин: когато човек боледува, природата му казва, че трябва да погладува няколко дни, докато се възвърне естественото състояние на силите, които функционират в човешкия организъм. Но ако човек престъпи тия прости правила в природата и се наяде в това болезнено състояние, непременно ще настъпят лоши резултати.
към текста >>

6. Старото и новото човечество. Инволюция и еволюция – методите на новия живот

Когато се появят известни разстройства или спънки в тези процеси, вината не е в процесите, а у съществото, в което стават те и което не разбира значението на тези процеси.
В природата съществуват два велики процеса, които взимат участие във всички нейни действия. Единият процес е насочен от центъра към периферията и се нарича инволюция, а другият е насочен от периферията към центъра и се нарича еволюция. Това са два обновляващи процеса, подобни на процесите на кръвообръщението, които стават във всеки организъм, т.е. на движението на човешката кръв от сърцето към периферията, който се нарича артериален, и от периферията към сърцето, който се нарича венозен. В тези два процеса се събужда онази енергия, която е необходима за съграждане условията на живота. Когато се появят известни разстройства или спънки в тези процеси, вината не е в процесите, а у съществото, в което стават те и което не разбира значението на тези процеси. Ако допуснем, че известно човешко същество е обхванато от един неразумен живот, който събужда у него неразумна лакомия, ще видим, че в него ще се натрупат известни излишни вещества, които ще спънат процеса на неговата артериална кръв, а този последния, в замяна, ще спъне процеса на венозната кръв. Тогава веднага ще се яви една вътрешна дисхармония, а като последица от нея ще настъпят условия за органическите болести. Ние можем да констатираме фактите, че артериалното течение не става правилно или че във венозното има известен застой. И да мислим, че това са причините на появилата се дисхармония, но всъщност причините се съдържат в неразумното ядене, т.е. в употребата на онези храни и вещества, които природата не е определила за организма на това същество.
към текста >>

Когато в някое общество или в известен народ се появят известни аномалии, известен упадък или израждане на нравите; упадък на обществения морал, на религиозните вярвания, на човешката мисъл, от което се появяват помрачението и развращението, или казано на научен език – разлагане.
Следователно тя му дава болести и страдания, за да събуди в него съзнанието, да се позамисли и да се отклони от кривия път, по който е тръгнало. Вие например никога не можете да накарате едно живо същество, било то даже едно животно, което веднъж е погълнало отрова и имало повръщане назад, повторно да възприеме същата храна. Значи животните в това отношение много по-лесно се възпитават, отколкото човека. Това, което е вярно за човешкия организъм, същото е вярно и за съвременните общества и народи. И у тях тия постоянни два процеса функционират. Когато в някое общество или в известен народ се появят известни аномалии, известен упадък или израждане на нравите; упадък на обществения морал, на религиозните вярвания, на човешката мисъл, от което се появяват помрачението и развращението, или казано на научен език – разлагане. Това се дължи на тия странични вещества, които хората са наслоили в обществения или народния организъм – натрупали са се известни неестествени мисли и желания. Една аналогия ще поясни мисълта ми: не е виновен машинистът, който е карал машината, която по причина на несигурния път е дерайлирала, а виновен е онзи, който е построил пътя неправилно. Не са виновни децата, които грешат, а виновни са бащите и майките, които са създали за тях тези условия. Следователно ние трябва да се спрем и да разгледаме отблизо какво изискват тези процеси и ще се уверим, че процесът на инволюцията изисква чиста кръв, топло сърце, здрави дробове и енергичен мозък или казано на обществен език – чисти морални принципи, безкористен живот, самоотвержена любов и светла мисъл. Това са материали, които трябва да легнат в организма, за да може човешкият дух правилно да обновява своите органи, защото те изискват постоянна обнова в работата, в която се употребяват.
към текста >>

Това се дължи на тия странични вещества, които хората са наслоили в обществения или народния организъм – натрупали са се известни неестествени мисли и желания.
Вие например никога не можете да накарате едно живо същество, било то даже едно животно, което веднъж е погълнало отрова и имало повръщане назад, повторно да възприеме същата храна. Значи животните в това отношение много по-лесно се възпитават, отколкото човека. Това, което е вярно за човешкия организъм, същото е вярно и за съвременните общества и народи. И у тях тия постоянни два процеса функционират. Когато в някое общество или в известен народ се появят известни аномалии, известен упадък или израждане на нравите; упадък на обществения морал, на религиозните вярвания, на човешката мисъл, от което се появяват помрачението и развращението, или казано на научен език – разлагане. Това се дължи на тия странични вещества, които хората са наслоили в обществения или народния организъм – натрупали са се известни неестествени мисли и желания. Една аналогия ще поясни мисълта ми: не е виновен машинистът, който е карал машината, която по причина на несигурния път е дерайлирала, а виновен е онзи, който е построил пътя неправилно. Не са виновни децата, които грешат, а виновни са бащите и майките, които са създали за тях тези условия. Следователно ние трябва да се спрем и да разгледаме отблизо какво изискват тези процеси и ще се уверим, че процесът на инволюцията изисква чиста кръв, топло сърце, здрави дробове и енергичен мозък или казано на обществен език – чисти морални принципи, безкористен живот, самоотвержена любов и светла мисъл. Това са материали, които трябва да легнат в организма, за да може човешкият дух правилно да обновява своите органи, защото те изискват постоянна обнова в работата, в която се употребяват. А процесът на еволюцията изисква честен труд и съзнателна работа, т.е.
към текста >>

Следователно ние трябва да се спрем и да разгледаме отблизо какво изискват тези процеси и ще се уверим, че процесът на инволюцията изисква чиста кръв, топло сърце, здрави дробове и енергичен мозък или казано на обществен език – чисти морални принципи, безкористен живот, самоотвержена любов и светла мисъл.
И у тях тия постоянни два процеса функционират. Когато в някое общество или в известен народ се появят известни аномалии, известен упадък или израждане на нравите; упадък на обществения морал, на религиозните вярвания, на човешката мисъл, от което се появяват помрачението и развращението, или казано на научен език – разлагане. Това се дължи на тия странични вещества, които хората са наслоили в обществения или народния организъм – натрупали са се известни неестествени мисли и желания. Една аналогия ще поясни мисълта ми: не е виновен машинистът, който е карал машината, която по причина на несигурния път е дерайлирала, а виновен е онзи, който е построил пътя неправилно. Не са виновни децата, които грешат, а виновни са бащите и майките, които са създали за тях тези условия. Следователно ние трябва да се спрем и да разгледаме отблизо какво изискват тези процеси и ще се уверим, че процесът на инволюцията изисква чиста кръв, топло сърце, здрави дробове и енергичен мозък или казано на обществен език – чисти морални принципи, безкористен живот, самоотвержена любов и светла мисъл. Това са материали, които трябва да легнат в организма, за да може човешкият дух правилно да обновява своите органи, защото те изискват постоянна обнова в работата, в която се употребяват. А процесът на еволюцията изисква честен труд и съзнателна работа, т.е. всяко нещо да се направи така, както трябва, без никакви изкривявания. Ако членовете на едно общество биха се подчинявали на тези два велики процеса, тъй прости и ясни сами по себе си, то много от съвременните страдания и несгоди на обществото биха се премахнали. Защото не е важно само да се констатира, че машината е развалена, но трябва да се приготви тя за работа; също така не е важно само да се констатират недъзите в обществото, но да се намерят начини за изправление, и то разумни.
към текста >>

7. Пред новата епоха. Развитието на народите. Идването на шестата раса

Ръководителите на съвременните народи наново трябва да се позанимаят със законите, по които се ръководи и направлява живота на човечеството, за да не се влияят от случайни настроения и временни интереси при насочване на своята обществена дейност.
Пред новата епоха. Развитието на народите. Идването на шестата раса Ръководителите на съвременните народи наново трябва да се позанимаят със законите, по които се ръководи и направлява живота на човечеството, за да не се влияят от случайни настроения и временни интереси при насочване на своята обществена дейност. Те трябва да се позамислят и да си зададат задача да проникнат дълбоко в тия биологически закони и да се съобразяват с тях, следвайки ги неотклонно в нареждането на социалния и културен живот на всички народи. Днес виждаме всички европейски народи да се лутат в разни направления и да изразходват своята материална и духовна енергия в безполезни постижения. Казано на друг език, местността, в която живеят всички народи в Европа, е станала много нездравословна, пълна с отрови, заразителни миязми. И методите на живота са станали нецелесъобразни, поради което приложението на тия методи не дава никакъв практически резултат. В това отношение съвременните европейски народи приличат на ония отделни личности, които отлагат постоянно изплащането на своите дългове, и последните от година на година се увеличават все повече и повече.
към текста >>

Всички обществени системи трябва да бъдат само помагала, упътвания на човечеството, а не ограничения, понеже с последните не се постига нищо положително.
Хората с обикновени ежедневни стремежи не съзират още тия нови наредби; само високо развитите и чувствителни души, които са се издигнали с необикновени усилия над уровена на обикновеното схващане и разбиране, само те могат да съзират това ново, което влиза в живота, както ранобудните птички и нежните цветенца схващат приближаването на пролетта или изгрева на Слънцето и оповестяват това, едните със своите мелодични песни, а другите със своето израстване и цъфтене. Новото време ни налага по необходимост да променим своите стари възгледи, да се съобразим с настъпващото ново и да започнем да прилагаме новите методи, които животът изисква в настоящето време. Едно сравнение ще поясни мисълта ни: когато богатият осиромашее, трябва да започне да работи; когато младежът се лиши от удоволствия, трябва да започне да се учи; когато болният оздравее, трябва да напусне болницата; когато затворникът излежи наказанието си, трябва да излезе из затвора и да не се тревожи как ще се справи с новите условия, които го чакат; затворническите и външните условия са диаметрално противоположни. Съвременните народи са вече освободени от затвора, но още не знаят как да се приспособят към външните условия. Проблемата, следователно, е не да поддържаме нашите затвори и да ги реформираме, а да се съобразим с външните нови условия на живота, защото затворите се създават от неуредбата на живота. Всички обществени системи трябва да бъдат само помагала, упътвания на човечеството, а не ограничения, понеже с последните не се постига нищо положително. Затворите и всички съвременни институти, създадени да ограничават свободата на известни индивиди, които не следват установени обществени порядки, не само не намаляват злото, а напротив, увеличават го, защото при ограниченията се разрастват известни енергии, които не се оползотворяват, вследствие на което те рушат формите, които ги ограничават. С други думи казано: когато течението на една река се подпуши на едно място и не се даде друга насока на това течение с цел да се оползотворява в напояване на градини и други подобни, това подпушване ще ни причини големи пакости, когато бентът се разруши под напора на постоянно увеличаващата се сила от прииждането на водата. Хората остаряват и умират, защото подпушват в себе си известни сили, които остават неоползотворени. Тези сили разрушават формите, които са ги подпушили. Това разрушение на формите ние наричаме смърт.
към текста >>

Затворите и всички съвременни институти, създадени да ограничават свободата на известни индивиди, които не следват установени обществени порядки, не само не намаляват злото, а напротив, увеличават го, защото при ограниченията се разрастват известни енергии, които не се оползотворяват, вследствие на което те рушат формите, които ги ограничават.
Новото време ни налага по необходимост да променим своите стари възгледи, да се съобразим с настъпващото ново и да започнем да прилагаме новите методи, които животът изисква в настоящето време. Едно сравнение ще поясни мисълта ни: когато богатият осиромашее, трябва да започне да работи; когато младежът се лиши от удоволствия, трябва да започне да се учи; когато болният оздравее, трябва да напусне болницата; когато затворникът излежи наказанието си, трябва да излезе из затвора и да не се тревожи как ще се справи с новите условия, които го чакат; затворническите и външните условия са диаметрално противоположни. Съвременните народи са вече освободени от затвора, но още не знаят как да се приспособят към външните условия. Проблемата, следователно, е не да поддържаме нашите затвори и да ги реформираме, а да се съобразим с външните нови условия на живота, защото затворите се създават от неуредбата на живота. Всички обществени системи трябва да бъдат само помагала, упътвания на човечеството, а не ограничения, понеже с последните не се постига нищо положително. Затворите и всички съвременни институти, създадени да ограничават свободата на известни индивиди, които не следват установени обществени порядки, не само не намаляват злото, а напротив, увеличават го, защото при ограниченията се разрастват известни енергии, които не се оползотворяват, вследствие на което те рушат формите, които ги ограничават. С други думи казано: когато течението на една река се подпуши на едно място и не се даде друга насока на това течение с цел да се оползотворява в напояване на градини и други подобни, това подпушване ще ни причини големи пакости, когато бентът се разруши под напора на постоянно увеличаващата се сила от прииждането на водата. Хората остаряват и умират, защото подпушват в себе си известни сили, които остават неоползотворени. Тези сили разрушават формите, които са ги подпушили. Това разрушение на формите ние наричаме смърт. Това се отнася не само за човека, а за всички същества: те минават през същия процес и учат тоя велик закон, че трябва да се приспособяват към новите условия, които природата създава.
към текста >>

И на днешното човечество е дадена една велика обществена задача за разрешение и то трябва да я разреши съобразно законите на живата математика и геометрия.
С други думи казано: когато течението на една река се подпуши на едно място и не се даде друга насока на това течение с цел да се оползотворява в напояване на градини и други подобни, това подпушване ще ни причини големи пакости, когато бентът се разруши под напора на постоянно увеличаващата се сила от прииждането на водата. Хората остаряват и умират, защото подпушват в себе си известни сили, които остават неоползотворени. Тези сили разрушават формите, които са ги подпушили. Това разрушение на формите ние наричаме смърт. Това се отнася не само за човека, а за всички същества: те минават през същия процес и учат тоя велик закон, че трябва да се приспособяват към новите условия, които природата създава. И на днешното човечество е дадена една велика обществена задача за разрешение и то трябва да я разреши съобразно законите на живата математика и геометрия. Съвременните негови математици трябва да им хвърлят светлина върху тези закони. В това отношение тяхната социална наука ще им даде упътвания в тая насока. Трябва на всички водачи на човечеството Великото да им даде вдъхновение за разрешението на тая благородна задача. Ако това стане, съвременните народи ще стигнат в своето развитие оная стадия, при която ще бъдат годни за предтечи на новата раса. При черната раса са се развивали низшите чувства в човека, при жълтата раса се развивали неговите органически сили, а при бялата раса получават развитието си умствените му сили.
към текста >>

Още в старото българско царство тогавашните водачи изгониха богомилите, които бяха носители на едно велико учение за реформирането на живота и социалния строй по най-идеалния начин, но за това изгонване българите платиха с пет вековно робство под турците, защото когато един народ не приеме Великото, Божественото Слово, което му се праща от провидението, и не приложи това Велико Слово в живота си, бива изоставен да понесе последствията на своята неразумност и тогава го постига най-голямото зло.
Само културните народи от англо-саксонската и тевтонската раси са сравнително по-свободолюбиви и затова имат по-силна вътрешна връзка. Там се схваща, че народите, които искат да имат бъдеще, трябва да се въодушевяват от най-възвишени идеали, но не отвлечени, а такива, които изразяват вътрешната връзка между материалното и духовното, като подчиняват материалните условия на духовните. Тук се говори само за по-напредналите представители на английската и тевтонската раси. Народите не трябва да спъват новото, което иде, не трябва да спъват идейните течения, които се явяват носители на Любовта, братството, равенството, свободата и мира. Бъдещето принадлежи, именно, само на онези благородни народи, които се въодушевляват от онези възвишени идеали. Още в старото българско царство тогавашните водачи изгониха богомилите, които бяха носители на едно велико учение за реформирането на живота и социалния строй по най-идеалния начин, но за това изгонване българите платиха с пет вековно робство под турците, защото когато един народ не приеме Великото, Божественото Слово, което му се праща от провидението, и не приложи това Велико Слово в живота си, бива изоставен да понесе последствията на своята неразумност и тогава го постига най-голямото зло. Изгонените от България богомили занесоха своите идеи и културата си на Запад. Народите, които разбраха и приложиха на практика идеите им за социални реформи, процъфтяха. А сега, ако българите разберат грешките на своето минало и не повторят същите грешки спрямо сегашните идейни течения, ще имат много по-добри резултати в обществения си живот. Повторенията на грешките не носят никаква поука, а само разочарования. Ние виждаме, че между всички обществени дейци има допирни точки, идеите им не се различават съществено и следователно могат да намерят един общ модус, в който идеите им да се схождат и хармонират, за да се постигне общо благо за всички ни.
към текста >>

А сега, ако българите разберат грешките на своето минало и не повторят същите грешки спрямо сегашните идейни течения, ще имат много по-добри резултати в обществения си живот.
Народите не трябва да спъват новото, което иде, не трябва да спъват идейните течения, които се явяват носители на Любовта, братството, равенството, свободата и мира. Бъдещето принадлежи, именно, само на онези благородни народи, които се въодушевляват от онези възвишени идеали. Още в старото българско царство тогавашните водачи изгониха богомилите, които бяха носители на едно велико учение за реформирането на живота и социалния строй по най-идеалния начин, но за това изгонване българите платиха с пет вековно робство под турците, защото когато един народ не приеме Великото, Божественото Слово, което му се праща от провидението, и не приложи това Велико Слово в живота си, бива изоставен да понесе последствията на своята неразумност и тогава го постига най-голямото зло. Изгонените от България богомили занесоха своите идеи и културата си на Запад. Народите, които разбраха и приложиха на практика идеите им за социални реформи, процъфтяха. А сега, ако българите разберат грешките на своето минало и не повторят същите грешки спрямо сегашните идейни течения, ще имат много по-добри резултати в обществения си живот. Повторенията на грешките не носят никаква поука, а само разочарования. Ние виждаме, че между всички обществени дейци има допирни точки, идеите им не се различават съществено и следователно могат да намерят един общ модус, в който идеите им да се схождат и хармонират, за да се постигне общо благо за всички ни. Трябва да се разбере, че всеки, който има зрение, може да възприеме светлината, но не всеки разбира смисъла и ползата от светлината. Всеки, който има уши, може да чува музиката, но не всеки разбира красотата, която се крие в тази музика и в словото на един човек, и да схване дълбокия смисъл на живота, който се изразява в музиката и словото. Всеки, който има сърце, може да чувства любовта и обичта, но не всеки може да разбере нейния вътрешен стремеж и великото благо, което тя носи в себе си за онези души, които са готови да приложат нейната жива сила в живота си.
към текста >>

Ние виждаме, че между всички обществени дейци има допирни точки, идеите им не се различават съществено и следователно могат да намерят един общ модус, в който идеите им да се схождат и хармонират, за да се постигне общо благо за всички ни.
Още в старото българско царство тогавашните водачи изгониха богомилите, които бяха носители на едно велико учение за реформирането на живота и социалния строй по най-идеалния начин, но за това изгонване българите платиха с пет вековно робство под турците, защото когато един народ не приеме Великото, Божественото Слово, което му се праща от провидението, и не приложи това Велико Слово в живота си, бива изоставен да понесе последствията на своята неразумност и тогава го постига най-голямото зло. Изгонените от България богомили занесоха своите идеи и културата си на Запад. Народите, които разбраха и приложиха на практика идеите им за социални реформи, процъфтяха. А сега, ако българите разберат грешките на своето минало и не повторят същите грешки спрямо сегашните идейни течения, ще имат много по-добри резултати в обществения си живот. Повторенията на грешките не носят никаква поука, а само разочарования. Ние виждаме, че между всички обществени дейци има допирни точки, идеите им не се различават съществено и следователно могат да намерят един общ модус, в който идеите им да се схождат и хармонират, за да се постигне общо благо за всички ни. Трябва да се разбере, че всеки, който има зрение, може да възприеме светлината, но не всеки разбира смисъла и ползата от светлината. Всеки, който има уши, може да чува музиката, но не всеки разбира красотата, която се крие в тази музика и в словото на един човек, и да схване дълбокия смисъл на живота, който се изразява в музиката и словото. Всеки, който има сърце, може да чувства любовта и обичта, но не всеки може да разбере нейния вътрешен стремеж и великото благо, което тя носи в себе си за онези души, които са готови да приложат нейната жива сила в живота си. Вследствие на това, малцина има в света, които живеят в пълния смисъл на думата. Едни живеят, но животът им е само страдания; други живеят и вегетират; трети живеят и умират; четвърти живеят и възкръсват.
към текста >>

8. Разумните сили в живата природа. Разумността, проявена в устройството на организмите – свещеният закон

Разумността, проявена в устройството на организмите – свещеният закон
Разумните сили в живата природа. Разумността, проявена в устройството на организмите – свещеният закон Живата природа в своята целокупност е проявление на разумни сили от разни градации, които сили живеят в пълна хармония, общение и единение. Всички те имат една висша цел, която ние наричаме природа, закон, Бог. Разумност, т.е. безграничното, безначалното, в което всичко се движи, съществува и се развива. Животът в сегашното си проявление тоже спада към същата категория – разбира се, не земният живот, облечен в своите земни желания и стремежи, а животът на духовния човек, в душата на когото блика нещо Божествено и велико.
към текста >>

Следователно и съвременните общества, които желаят да имат един порядъчен обществен строй и разумно управление, трябва да изучат законите на тия разумни същества, които направляват всичко в природата.
То произтича от малкото светлина, която имат хората, защото всяко зло се върши само в тъмнина. Туй, обаче, което е зло в живота, то е примес отвън. Като доказателство за това служи фактът, че свирепите животни обичат тъмните места и бягат от светлината. Животът изисква постепенно изчистване, филтриране, понеже в своето развитие той не може да избегне примесите отвън, в които губи своята пряснота и яснота. Но както водата е едно необходимо условие за живота на Земята, така и животът е едно необходимо условие за всички разумни същества; както водата можем да превърнем в течно и парообразно състояние, така и тия разумни същества по същия закон могат да трансформират живота от едно състояние в друго. Следователно и съвременните общества, които желаят да имат един порядъчен обществен строй и разумно управление, трябва да изучат законите на тия разумни същества, които направляват всичко в природата. Тъй се обяснява и фактът, че още преди няколко хиляди години Мойсей, видният държавник и законодател на евреите, е казал на своя народ закона: „Да възлюбиш Господа Бога твоего с всичкото си сърце“, а преди две хиляди години Христос е казал: „Да възлюбиш Господа Бога твоего с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си душа и с всичката си сила“. Разумността в живата природа ясно се очертава навсякъде. Да вземем който и да е организъм, което и да е растение или животно, а най-после и човека. Като проучаваме тяхното устройство, ние забелязваме тая разумна проява и закономерност в устройството и функциите на живите организми. Разбира се, за тая цел се изисква отличен ум, прозорлив интелект, силни способности и наблюдения, за да се схванат тънкостите на разумното, което се проявява в природата.
към текста >>

Като проучаваме тяхното устройство, ние забелязваме тая разумна проява и закономерност в устройството и функциите на живите организми.
Но както водата е едно необходимо условие за живота на Земята, така и животът е едно необходимо условие за всички разумни същества; както водата можем да превърнем в течно и парообразно състояние, така и тия разумни същества по същия закон могат да трансформират живота от едно състояние в друго. Следователно и съвременните общества, които желаят да имат един порядъчен обществен строй и разумно управление, трябва да изучат законите на тия разумни същества, които направляват всичко в природата. Тъй се обяснява и фактът, че още преди няколко хиляди години Мойсей, видният държавник и законодател на евреите, е казал на своя народ закона: „Да възлюбиш Господа Бога твоего с всичкото си сърце“, а преди две хиляди години Христос е казал: „Да възлюбиш Господа Бога твоего с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си душа и с всичката си сила“. Разумността в живата природа ясно се очертава навсякъде. Да вземем който и да е организъм, което и да е растение или животно, а най-после и човека. Като проучаваме тяхното устройство, ние забелязваме тая разумна проява и закономерност в устройството и функциите на живите организми. Разбира се, за тая цел се изисква отличен ум, прозорлив интелект, силни способности и наблюдения, за да се схванат тънкостите на разумното, което се проявява в природата. Запример, вземете дихателната система в човека и нейното устройство: процесите, които стават в нея, имат за цел пречистването на човешката кръв; вземете храносмилателната система – стомаха с неговото устройство, и ще видите, че той изпълнява своята работа тъй разумно, тъй щастливо и отлично, както и най-добрият химик не би могъл да я извърши; вземете предвид кръвообръщението на човека с неговата артериална и венозна системи; вземете устройството на неговото око, на неговото ухо, устройството на неговия език; най-после, вземете човешкия мозък с неговата отлична организация, тъй идеална и практична. От всичко това човек всякога се замисля за онова разумното, което седи скрито зад проявеното, зад видимото. Всички ония органи, центрове и сетива, необходими за проявление на разумното, са вложени в човешкия мозък, разпределени и наредени по неговата повърхност, в разните области, наречени от съвременната анатомия и физиология „лобове“, в неговото дясно и ляво полушарие, в предната и задната част на мозъка, в страничните му области и в коронната част на главата. Всички тия области са снабдени с ред жички, които излизат от центъра на мозъка и чрез които се предава двигателната и разумна сила на клетките, които се занимават с функциите на висшия разумен живот на човека.
към текста >>

Запример, вземете дихателната система в човека и нейното устройство: процесите, които стават в нея, имат за цел пречистването на човешката кръв; вземете храносмилателната система – стомаха с неговото устройство, и ще видите, че той изпълнява своята работа тъй разумно, тъй щастливо и отлично, както и най-добрият химик не би могъл да я извърши; вземете предвид кръвообръщението на човека с неговата артериална и венозна системи; вземете устройството на неговото око, на неговото ухо, устройството на неговия език; най-после, вземете човешкия мозък с неговата отлична организация, тъй идеална и практична.
Тъй се обяснява и фактът, че още преди няколко хиляди години Мойсей, видният държавник и законодател на евреите, е казал на своя народ закона: „Да възлюбиш Господа Бога твоего с всичкото си сърце“, а преди две хиляди години Христос е казал: „Да възлюбиш Господа Бога твоего с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си душа и с всичката си сила“. Разумността в живата природа ясно се очертава навсякъде. Да вземем който и да е организъм, което и да е растение или животно, а най-после и човека. Като проучаваме тяхното устройство, ние забелязваме тая разумна проява и закономерност в устройството и функциите на живите организми. Разбира се, за тая цел се изисква отличен ум, прозорлив интелект, силни способности и наблюдения, за да се схванат тънкостите на разумното, което се проявява в природата. Запример, вземете дихателната система в човека и нейното устройство: процесите, които стават в нея, имат за цел пречистването на човешката кръв; вземете храносмилателната система – стомаха с неговото устройство, и ще видите, че той изпълнява своята работа тъй разумно, тъй щастливо и отлично, както и най-добрият химик не би могъл да я извърши; вземете предвид кръвообръщението на човека с неговата артериална и венозна системи; вземете устройството на неговото око, на неговото ухо, устройството на неговия език; най-после, вземете човешкия мозък с неговата отлична организация, тъй идеална и практична. От всичко това човек всякога се замисля за онова разумното, което седи скрито зад проявеното, зад видимото. Всички ония органи, центрове и сетива, необходими за проявление на разумното, са вложени в човешкия мозък, разпределени и наредени по неговата повърхност, в разните области, наречени от съвременната анатомия и физиология „лобове“, в неговото дясно и ляво полушарие, в предната и задната част на мозъка, в страничните му области и в коронната част на главата. Всички тия области са снабдени с ред жички, които излизат от центъра на мозъка и чрез които се предава двигателната и разумна сила на клетките, които се занимават с функциите на висшия разумен живот на човека. Даже с математическа точност можем да определим, с каква енергия е снабдена всяка от тия области за своята временна служба. От малкия размер, в който се проявява разумността, не трябва да заключаваме, че тя не съществува.
към текста >>

Ако вземем устройството на човешкия мозък, в състава на който влизат 3 билиона и 600 милиона клетки, тия последните се различават по степента на своята интелигентност.
Когато организмът направи някаква малка грешка, охлузи например своята кожа, той ще почувствува една малка болка, която е от езика на живата природа и показва, че организмът е сгрешил и се е отклонил от правия път на природата. Тя ни най-малко не спъва тоя организъм, като го туря в някой затвор или изпрати някои свои служители да му четат морал, или да го налагат с бой, или да го убиват, защото се отклонил от правия път, но тя му казва само: „Спри се и тръгни в противоположна посока“. А при това, на повреденото място тя изпраща всички най-добри работници, които започват да поправят сторените повреди и, може би, след един час, един–два дена или една година, всичко е в ред и порядък – живият организъм продължава своята работа без спиране. Разумността, следователно, макар и да се проявява в едва забележим размер, управлява целесъобразно живота на тоя организъм. Тази висша разумност е самият Бог, който действува. Ако вземем устройството на човешкия мозък, в състава на който влизат 3 билиона и 600 милиона клетки, тия последните се различават по степента на своята интелигентност. За пример, клетките, които образуват органите на наблюдение, схващане на формите, величините, тежестите, числеността и реда, имат способността да наблюдават, отбелязват и хроникират всички отношения, които съществуват между нещата на външния свят. Според степента на развитието си те се намират в предната част на мозъка и са в сравнително най-ниска степен на интелигентна проява. Над тях се намира друг ред клетки, които стоят на по-висока степен на интелигентност: те отбелязват звуковете, цветовете и продължителността на времето – способности, които всички одушевени същества имат. Над тях се намира друга една група от клетки, още по-интелигентни, които разсъждават, сравняват и правят заключения за причините и последиците от фактите, които стават, и доставят знанието на тия факти на човешкия ум. Над тях се намира още една група от клетки, най-интелигентните, които се занимават с отвлечените и невидимите неща в природата: те хроникират явления, мисли и чувства, които обикновеният човешки ум не може да схване, и ги предават на човешката душа.
към текста >>

9. 300–350

Общественият живот ученикът може да проучи в себе си.
Божественото. Най-първо ученикът трябва да търси и намери Божественото у себе си. Тогава той става способен да разбира и познава Божественото у всички. 310 Себе си. Общественият живот ученикът може да проучи в себе си. Познаваш ли себе си, познаваш и обществото. 311 Кръщението. Кръщението е акт на Духа. То е нещо вътрешно.
към текста >>

Има низши духове, които устройват „случайни засади“, и ученикът може да си напакости.
Истинската близост на душите се гради върху Божествените връзки. Те са единствените трайни, неизменни и вечно усилващи се. 335 „Засади“. Ученикът трябва да бъде много прозорлив и внимателен. Има низши духове, които устройват „случайни засади“, и ученикът може да си напакости. Например минаваш покрай някой мост, виждаш ограда, хванеш се о нея, обаче тя е гнила, падне, и ти паднеш с нея заедно. 336 Към Духовното. Ученикът трябва винаги да одухотворява материалното. Спре ли се на него, ще срещне големи противоречия в живота.
към текста >>

10. Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1910г.

[Числото] 19 - то представлява човека в неговото обществено развитие.
[Числото] 17 - то е милосърдие, защото в 8, което се образува от 1 плюс 7, има падане и слабост. [Числото] 18 означава вече Правдата, защото в него виждаме 1 плюс 8 е равно на 9, което е най-строгото число. И когато Господ иска да направи някой човек, Той го прекарва на три места по три, равно на девет пъти. И там се минава през такива вибрации, които пречистват всичките мъчнотии на човешката душа. Затова са и турили, че има девет Ангелски чинове. [Числото] 19 - то представлява човека в неговото обществено развитие. [Числото] 20 - то представлява Любовта. [Числото] 21 - три пъти по 7 са 21. Това е числото на славата - значи човек, когато свърши своята еволюция, него го очаква слава. [Числото] 22 е пак преповторение - то представлява пак животните. Числото 23 е от 2 и 3, което е равно на 5 - значи човек трябва да има винаги Любов.
към текста >>

И под думата обединение разбирайте туй, че държавните устройства ще си съществуват, но само няма да има онуй ръмжене между братските народи, което сега понякога изпъква.
До 1914 г. ще има такива пертурбации (вълнения), щото и вие сами ще се учудите. Обединението на българите в България с ония в Македония и Добруджа е в реда на нещата. Но сега е борбата между Великите сили, в която борба България е десетото колело. Даже в реда на нещата е да се обединят Сърбия и България, и Черна гора, и ако доброволно не се обединят, то насила ще ги накарат. И под думата обединение разбирайте туй, че държавните устройства ще си съществуват, но само няма да има онуй ръмжене между братските народи, което сега понякога изпъква. Нещо повече - даже в реда на нещата е всичките южни славяни да се обединят в една империя, която ще застига, то се знае, и Солун. Но най-важното е, че когато Христос дойде, ще настане една велика империя. Четвърти въпрос: Как да познаваме дадени проявления от добри или лоши духове са? - Този въпрос е много обширен, но най-краткият му отговор е: от делата им ще ги познаете. Защото, ако един медиум ви пише от името на Св.
към текста >>

11. Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1914 г

Това събрание, което устройвам, е първо по рода си, защото е само в България.
След като се наредихме, четохме „Добрата молитва"и изпяхме„Малкото славословие" 304, „Благословен Бог наш" 305, Учителя 306 обяви: Аз ви приветствам като добре дошли от името на всички наши приятели! Приветствам ви от Името на Господа нашего Исуса Христа. Това е първо събрание по рода си в Новата епоха307. Вие сте в Новия Завет, в Новата епоха. Това събрание, което устройвам, е първо по рода си, защото е само в България. Христос иска от вас да имате една положителна Вяра - Вяра, която да внесе у вас всяка Радост и Веселие; Вяра, която да ви въоръжи, за да понесете страданията, които настъпват за този свят. И понеже вие ще трябва да помагате, то, като пожарникарите, не може да се не изгорите и вие - като помагаме на другите, ще пострадаме и ние заедно с тях. Но страданията, това са Божествените благословения, които Господ ни изпраща. И тия страдания, които Той ни изпраща, са като тези на Христос, който страдаше в Себе Си - защото не страдаше Той от камшиците, които Му удряха, а изпитваше вътрешни страдания. И ние по този начин ще пострадаме вътрешно - ще имаме духовни вътрешни страдания, които като понесем, ще се и повдигнем.
към текста >>

Защото Адаму се преподадоха имената на всичките растения и животни, преподаде му се и как да се храни и прочее, но като съгреши, отдалечи се и вследствие греха лека-полека създаде се сегашният съвременен строй и порядък.
Той иде да спаси хората. А какво нещо е Спасение? Спасение е да очистиш нечистото в себе си и просто да реагираш на отровата в теб - да поемеш въжето в морето, гдето плаваш безнадеждно за живота си. При все туй, главната задача на Христа не беше Спасението. Неговатазадачае многопо-голяма, защото Той иска наново да ни въведе в Райската градина, да ни научи като как например да се храним. Защото Адаму се преподадоха имената на всичките растения и животни, преподаде му се и как да се храни и прочее, но като съгреши, отдалечи се и вследствие греха лека-полека създаде се сегашният съвременен строй и порядък. Син Човечески сега иде да чисти и щом започне да чисти, човешкият живот с неговите планове, сгоди и несгоди, ще пострада. Ето защо Христос сега именно, подир две хиляди години, възкръсва наново, и то възкръсва в много и много милиони. И когато Христос възкръсне заедно със светиите, които Го чакат, тогава ще дойдат и елините, между които Христос ще се прослави, защото те разбират Неговите пътища. Сега, питам ви аз, готови ли сте да слушате тези елини? Но где ще ги намерите, в църквата ли?
към текста >>

Този пример можем да го приложим и в материалния, и в духовния живот, па и в семейния и в обществения живот.
След като изпяхме „Великото славословие" и изчетохме „Отче наш", Учителя прочете 12-а глава от Първо послание към Коринтяни и каза: Ще ви говоря върху 28-и стих от прочетената глава. Когато човек вземе брашно да меси погача, е добре, ако развали една погача, за да направи друга. Но когато няма брашно, там е мъчнотията. По-добре е в живота да не се допуща да правим опит. Този пример можем да го приложим и в материалния, и в духовния живот, па и в семейния и в обществения живот. Преди всичко трябва да разчитаме онези дълбоки причини, които разяждат съвременното общество и причините, които разяждат нашия живот. Например всички вярваме в Бога, ходим в църква, но все има в нас нещо, което ни терзае, и това терзание не произтича от незнание и безверие. Така вие може да сте много учен човек, но ако влезе един трън в крака ви, колкото и учен да сте, не можете да ходите. Но може да кажете: „Нека седи трънът." Да, обаче ще гнояса и вие, щете не щете, ще трябва да го извадите. Такива тръни може да имате и вие във вашия ум и те могат да ви спъват.
към текста >>

А за това се изисква дълго време, за да се преустрои и подобри съвременният строй.
Всички тези бедни свободни хора, които са тръгнали да проповядват, те са с Неговия Дух - изпраща ги Той и те работят безплатно. Едно време дойдоха евангелистите, но казахме за тях, че са със заплата. Ето сега тези, които Господ е изпроводил, заплата не искат като евангелистките проповедници и поповете. И сега ние трябва да започнем да даваме за Господа и на Господа. С живота си ще покажем на свещениците как трябва да се живее, да им кажем как трябва да се приложи Христовото учение във всичките негови подразделения. А за това се изисква дълго време, за да се преустрои и подобри съвременният строй. Затова трябва да имаме всичките тия дарби, за които четем в тая глава. Аз бих желал да има между вас поне десетина пророци, но боледувате и сте болни. Казвате: „Изцели ни." Ами че аз ви излекувам, а ето, вие пак грешите, грешите и тогава болестта дохожда наново в двоен размер. Трябва да се учреди истинското братство между вас, та от това да узнаят хората, че у нас има нещо повече. Всички трябва да имате смирение, за да приемете това, което Христос ви дава.
към текста >>

Христос иска да ни даде Знание и да ни извади от всички ония примки, които дяволът ни устройва.
Но момата искала да отучи момъка да туря окото си на дупката. Една вечер с един железен язик тя запушила дупката, на която момъкът нагаждал окото си, та гледал, и когато дошъл пак да гледа, извадил окото си. Много пъти и ние искаме да правим и правим някои работи, когато не трябва да ги правим. Този момък трябвало да носи ръката си напред, преди окото си. Така е и за нас: имаме моменти, когато дяволът е турил шиш, за да ни извади окото, затова ние трябва да бъдем внимателни, за да не си извадим окото. Христос иска да ни даде Знание и да ни извади от всички ония примки, които дяволът ни устройва. Много често ме питат как да връзваме дявола. Отговарям: научете се как да произнасяте думата Любовь и вие тогава, уверявам ви, ще връзвате дявола. Може да направите опит: например срещнете един човек, който ви се сърди - кажете десет пъти думата Любовь и ако той ви се сърди още, тогава ще значи, че не сте се научили как да произнасяте думата Любовь. И затова трябва да отидеш в тайната си стаичка, гдето да научиш изговарянето на тази дума. Аз искам да научите произношението на думата Любовь, та като дойде Христос, да бъде тази първата дума, която ще произнесете пред Него.
към текста >>

12. 1914_4 ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА-2

Защото Адаму се преподадоха имената на всичките растения и животни, преподаде му се и как да се храни и прочее, но като съгреши, отдалечи се и вследствие греха, лека-полека, създаде се сегашният съвременен строй и порядък.
Той иде да спаси хората. А какво нещо е спасение? Спасение е да очистиш нечистото в себе си и просто да реагираш на отровата в теб; да поемеш въжето в морето, гдето плаваш безнадеждно за живота си. При все туй, главната задача на Христа не беше спасението. Неговата задача е много по-голяма, эащото Той иска наново да ни въведе в райската градина, да ни научи като как, например, да се храним. Защото Адаму се преподадоха имената на всичките растения и животни, преподаде му се и как да се храни и прочее, но като съгреши, отдалечи се и вследствие греха, лека-полека, създаде се сегашният съвременен строй и порядък. Син Человечески сега иде да чисти и щом започне да чисти, човешкият живот, с неговите планове, сгоди и несгоди, ще пострада. Ето защо Христос сега именно, подир две хиляди години, възкръсва наново и то въэкръсва в много и много милиони. И когаго Христос възкръсне заедно със светиите, които Го чакат, тогава ще дойдат и елините, между които Христос ще се прослави, защото те разбират Неговите пътища. Сега, питам ви аз – готови ли сте да слушате тези елини? Но где ще ги намерите?
към текста >>

Този пример можем да го приложим и в материалния, и в духовния живот, па и в семейния и в обществен живот.
След като изпяхме „Великото славословие" и изчетохме „Отче наш", Учителя прочете 12-та глава от Първо послание към Коринтяни и каза: – Ще ви говоря върху 28-я стих от прочетената глава. Когато човек вземе брашно да меси погача, е добре, ако развали една погача, за да направи друга. Но когато няма брашно, там е мъчнотията. По-добре е в живота да не се допуща да правим опит. Този пример можем да го приложим и в материалния, и в духовния живот, па и в семейния и в обществен живот. Преди всичко трябва да разчитаме онези дълбоки причини, които разяждат съвременното общество и причините, които разяждат нашия живот. Например, всички вярваме в Бога, ходим в църква, но все има в нас нещо, което ни терзае и това терзание не произтича от незнание и безверие. Така вие може да сте много учен човек, но ако влезе един трън в крака ви, колкото и учен да сте, не ножете да ходите. Но може да кажете: „Нека седи трънът." Да, обаче ще гнояса и вие щете-нещете – ще трябва да го извадите. Такива тръни може да имате и вие във вашия ум и те могат да ви спъват.
към текста >>

С живота си ще покажем на свещениците, как трябва да се живее, да им кажем, как трябва да се приложи Христовото учение във всичките Негови подразделения; а за това се изисква дълго време, за да се преустрои и подобри съвременният строй.
Като правите така, Христос ще бъде между нас. Всички тези бедни свободни хора, които са тръгнали да проповядват, те са с Неговия Дух, изпраща ги Той и те работят безплатно. Едно време дойдоха евангелистите, но казахме за тях, че са със заплата. Ето сега тези, които Господ е изпроводил, заплата не искат като евангелистките проповедници и поповете. И сега, ние трябва да започнем да даваме за Господа и на Господа. С живота си ще покажем на свещениците, как трябва да се живее, да им кажем, как трябва да се приложи Христовото учение във всичките Негови подразделения; а за това се изисква дълго време, за да се преустрои и подобри съвременният строй. Затова трябва и трябва да имаме всичките тия дарби, за които четем в тая глава. Аз бих желал да има между вас поне десетина пророци, но боледувате и сте болни. Казвате „Иэцели ни". Ами че аз ви излекувам, а ето, вие пак грешите; грешите и тогава болестта дохожда наново, в двоен размер. Трябва да се учреди истинското братство между вас, та от това да узнаят хората, че у нас има нещо повече.
към текста >>

Христос иска да ни даде знание и да ни извади от всички ония примки, които дяволът ни устройва.
Преди 35 години, един български младеж обичал една мома и през една дупка ходел да я гледа. Но момата искала да отучи момъка да туря окото си на дупката. Една вечер, с един железен язик,4 тя запушила дупката, на която момъкът нагаждал окото си, та гледал, и когато дошел пак да гледа, извадил окото си... Много пъти, и ние искаме да правим и правим някои работи, когато не трябва да ги правим. Този момък трябвало да носи ръката си напред, преди окото си. Така е и за нас: имаме моменти, когато дяволът е турил шиш, за да ни извади окото, затова ние трябва да бъдем внимателни, за да не си извадим окото. Христос иска да ни даде знание и да ни извади от всички ония примки, които дяволът ни устройва. Много често ме питат – как връзваме дявола. Отговарям: научете се как да произнасяте думата „Любов" и вие тогава, уверявам ви, ще връзвате дявола. Може да направите опит: например, срещнете един човек, който ви се сърди; кажете десет пъти думата „Любов" и ако той ви се сърди още, тогава ще значи, че не сте се научили как да произнасяте думата „Любов". И затова трябва да отидеш в тайната си стаичка, гдето да научиш изговарянето на тази дума. Аз искам да научите произношението на думата „Любов", та като дойде Христос, да бъде тази първата дума, която ще произнесете пред Него.
към текста >>

13. 1922_11 Учителя на Бялото Братство и Българската православна църква

УЧИТЕЛЯ НА БЯЛОТО БРАТСТВО И БЪЛГАРСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА - ВЗАИМООТНОШЕНИЯ ВЪРХУ СЦЕНАТА НА ОБЩЕСТВЕНИЯ ЖИВОТ
УЧИТЕЛЯ НА БЯЛОТО БРАТСТВО И БЪЛГАРСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА - ВЗАИМООТНОШЕНИЯ ВЪРХУ СЦЕНАТА НА ОБЩЕСТВЕНИЯ ЖИВОТ Историко-философски обзор от Елеотон За да вникнем в същността на взаимоотношенията между Българска православна църква (БПЦ) и Бялото Братство (ББ) през разглеждания исторически период от време, следва да проследим хронологически и фактологически позицията на Църквата – представител и стожер на официалната държавна религия (според действащата тогава Търновска конституция – източно-православното християнско вероизповедание), спрямо личността на Учителя Петър Дънов и неговото учение. Обликът на тази позиция се определя в най-висока степен от различията между класическото християнско богословие и църковното учение, от една страна, и цялостната идейна система, излагана не последователно, а събирателно в беседите на Учителя – система, която разбира се, се е оформяла, обогатявала и доизграждала до самото му заминаване на 27.12.1944г. Преди всичко правят впечатление теоретическите различия между двете учения. Те са концентрирани в проповядваните от Учителя основни закони на Космоса – за кармата и прераждането, във възгледите му относно върховната духовна институция, която ръководи еволюцията на Вселената – Великото Всемирно Братство и двата му клона: Бялото Братство (ложа) и Черната ложа, във формулираните от него най-важни принципи и задачи на Новата епоха, която изгрява за цялото човечество – епохата на шестата коренна (окултна) раса, и др.
към текста >>

Не е за пренебрегване в този ред на мисли и становището на Учителя, по повод моментното състояние на Църквата като духовна и обществена организация, от гледна точка на първоначално заложените в нея от Спасителя Иисус Христос цели.
Историко-философски обзор от Елеотон За да вникнем в същността на взаимоотношенията между Българска православна църква (БПЦ) и Бялото Братство (ББ) през разглеждания исторически период от време, следва да проследим хронологически и фактологически позицията на Църквата – представител и стожер на официалната държавна религия (според действащата тогава Търновска конституция – източно-православното християнско вероизповедание), спрямо личността на Учителя Петър Дънов и неговото учение. Обликът на тази позиция се определя в най-висока степен от различията между класическото християнско богословие и църковното учение, от една страна, и цялостната идейна система, излагана не последователно, а събирателно в беседите на Учителя – система, която разбира се, се е оформяла, обогатявала и доизграждала до самото му заминаване на 27.12.1944г. Преди всичко правят впечатление теоретическите различия между двете учения. Те са концентрирани в проповядваните от Учителя основни закони на Космоса – за кармата и прераждането, във възгледите му относно върховната духовна институция, която ръководи еволюцията на Вселената – Великото Всемирно Братство и двата му клона: Бялото Братство (ложа) и Черната ложа, във формулираните от него най-важни принципи и задачи на Новата епоха, която изгрява за цялото човечество – епохата на шестата коренна (окултна) раса, и др. Не е за пренебрегване в този ред на мисли и становището на Учителя, по повод моментното състояние на Църквата като духовна и обществена организация, от гледна точка на първоначално заложените в нея от Спасителя Иисус Христос цели. Учителя е на мнение, че в настоящата си форма християнската Църква не е адекватна на изискванията на историческия момент и не е способна да изпълнява предназначението си на Божествен обединител, пастир и водител на всички вярващи в Христа. Тази извънредно сериозна присъда Учителя подкрепя с нужната аргументация, извлечена от непосредствената действителност и подкрепена с множество факти и логически заключения. Учителя смята, че Църквата е разпиляла във вековете най-ценното си богатство – Христовата Любов и готовност за братско общение и саможертва, и го е заменила със суха схоластика, непонятна за обикновените християни ритуалност и ненужно догматизиране на живото Слово Божие. Като се прибавят и многобройните слабости и недъзи на духовниците, които хвърлят мрачна сянка върху авторитета на цялата институция, общата картина буди оправдана тревога и довежда до горчиви изводи. От особена важност е да се подчертае, че Петър Дънов подлага на обоснована критика проявени недостатъци и недостойни дела на православното духовенство у нас, а не отрича Църквата като общност от вярващи в Христос (от гр.ез.
към текста >>

Все пак те създават известна негативна настройка спрямо ББ в някои обществени кръгове, особено в тези среди, които не са достатъчно добре информирани за идеите на Учителя, или пък са пряко засегнати от неговата дейност.
Учителя, от своя страна, приема със съвършено спокойствие и хладнокръвие мръсната вълна от злоба и неприкрито охулване, която се отразява в него като в непоклатима скала и се завръща с утроена сила срещу собствените си създатели. Друга форма на борба, използвана от БПЦ, е издаването на синодални разпореждания и послания, които си поставят за цел да инструктират православните духовници по места за конкретни мерки за понижаване влиянието на Бялото Братство, както и за предпазване на редовите богомолци от „заблудите" на нововъзникналата така опасна „ерес". Давайки си ясна сметка за собствената си идейна слабост и пропуски в пастирската си изява, Църквата упорито търси подкрепата и на държавната власт. Въз основа на Търновската конституция и произтичащите от нея специални права и привилегии на официалната религия, БПЦ нееднократно призовава висшите държавни органи да забранят по законов път ББ. Цялата гама от изброени мерки, предприети от Църквата за изненадващо кратко време, не дават особени резултати. Все пак те създават известна негативна настройка спрямо ББ в някои обществени кръгове, особено в тези среди, които не са достатъчно добре информирани за идеите на Учителя, или пък са пряко засегнати от неговата дейност. Във всеки случай, до правителствена забрана на ББ не се стига, понеже, дори и в онези смутни времена, понятието „демокрация" е означавало нещо в България. Нещо, което съвсем не може да се каже за тоталитарното комунистическо управление, с цялото му атеистично безсрамие, но това е тема за друго изследване. Паралелно с гореизброените начинания, БПЦ възлага и лична отговорност на някои свои служители, с оглед придаване на научно-богословски и теоретичен облик на кампанията срещу ББ. Особена роля в идеологическата битка се възлага на: Проф. архим.
към текста >>

Разбира се, откъдето и да се погледне на ситуацията, в тази „война" има само един агресор – Църквата, войнствено настроена, засегната в най-деликатните и болезнени места на своя вековен приоритет – неоспоримото, абсолютно обществено влияние и водеща роля.
Върху основата на богословска аргументация те правят опит да дефинират ББ като „секта" и разглеждат в критичен план някои от най-важните постановки в учението на Учителя. Църквата проявява завидна инициативност в своята кампания срещу ББ и дори привлича подкрепления от чужбина. Спешно е призован от Русия специалистът в идеологическата борба срещу толстоизма и духоборството Михаил Калнев. Пратеникът на Руската православна църква идва у нас с официално формулирана мисия за подкрепа на единството на БПЦ. Но веднага му се възлагат съвсем конкретни задачи в словесната полемика с ББ, прераснала до мащабите на истинска война. Разбира се, откъдето и да се погледне на ситуацията, в тази „война" има само един агресор – Църквата, войнствено настроена, засегната в най-деликатните и болезнени места на своя вековен приоритет – неоспоримото, абсолютно обществено влияние и водеща роля. Има и „справедливо отбраняващ се" – ББ, което в лицето на своя духовен водач Петър Дънов и на неговото живо Слово защитава една благородна, общочовешка мисия за пречистване, обновление и актуализиране на християнството. Защото то не е това, което трябва да бъде. Защото то е изневерило на Първообраза си – пречистия лик на Спасителя Иисус Христос. Защото то е поело пътя на социална изява, преследваща власт, материално благоденствие, мирска слава. А цената, която е заплатена за всички тези „придобивки", са лицемерието, алчността, закостенялата догматичност, избуялото чувсто на непогрешимост и вяра само в една истина – собствената; занемарения контакт с редовите християни, фалшивия морал, демонстриран пред света и нямащ нищо общо с действителното вътрешно състояние на Църквата и пр., и пр.
към текста >>

От това време са известни и редица други второстепенни автори, придали на кампанията срещу Учителя и ББ масов, обществен характер.
Привеждат цитати от тях и ги сравняват с Библията. Въз основа на сравнението правят свои заключения, организирайки текста по теми, в рамките на фундаменталните проблеми на класическото богословие. Очевиден е недостатъкът в подхода им, стремящ се да представи учението на Петър Дънов като застинала схема, удобна за критичен подход и унищожително отрицание с познати средства. Въобще не се отчита обстоятелството, че Учителя не представя Словото си във вид на учебник или христоматия, а го излага винаги според конкретния случай и в последователност, достъпна и подчиняваща се единствено на неговото просветлено космическо съзнание. Оттук произтича и оскъдната аргументация на православните богослови, довеждаща ги нерядко до крайно неточни изводи и дори до смехотворни обобщения. От това време са известни и редица други второстепенни автори, придали на кампанията срещу Учителя и ББ масов, обществен характер. Между тях следва да споменем: Видински митрополит Неофит, обявяващ привързаността към идеите на П.Дънов за предателство към Църквата и българския народ („Към напредък или пропаст" – 1922). Проф. протопрезв. Стефан Цанков, развил темата за ББ като секта и поставил основаната от Учителя духовна общност извън християнството („Българската православна църква от Освобождението до настоящи дни" – ГСУ Бф, 1938-39). Свещ. Н.Тулешков, твърдящ, че учението на П.Дънов не е християнство и че отрича народната вяра и традиции („Сектите в България" – 1935).
към текста >>

това бе борба за обществено влияние, за социален и духовен приоритет, отстояване на вече завоювани и на пръв поглед, ненакърнени позиции в общественото пространство.
В тази насока бяха използвани всички възможни средства, описани по-горе. Но доколкото чистотата и непорочният живот на П.Дънов бяха открити за всички и съвършено лесно доказуеми, този род домогвания претърпяха пълен провал. А що се отнася до идейните различия, тяхната същност и място в Словото на Учителя бяха така добре изяснени от него, че не оставяха никакво място за съмнение в целесъобразността си. Това, на свой ред, предизвикваше подронване авторитета на Църквата в самата основа на нейната многовековна утвърдена доктрина – факт, от който духовенството се боеше най-много. На второ място – БПЦ започна да полага максимални усилия за спиране потока на непрекъснато увеличаващите се последователи на П.Дънов и евентуално, да ги възвърне в лоното на Църквата. Т.е. това бе борба за обществено влияние, за социален и духовен приоритет, отстояване на вече завоювани и на пръв поглед, ненакърнени позиции в общественото пространство. Както е известно, освен непосредствено-идейните последствия от владеенето на подобни позиции, те са свързани неминуемо с определен род привилегии и светско измерение. Веднъж постигнала такава социална роля, Църквата най-малко нямаше намерение да се разделя с нея, или дори да я споделя с някакво ново „еретично" движение, каквото бе ББ. На трето място – архиереите на БПЦ полагаха неимоверни усилия да предотвратят възникването в обществен план на тази т. нар. ерес – учението на ББ. Непрестанно нарастващото влияние на новата духовна общност вещаеше точно такава перспектива.
към текста >>

На трето място – архиереите на БПЦ полагаха неимоверни усилия да предотвратят възникването в обществен план на тази т. нар.
Това, на свой ред, предизвикваше подронване авторитета на Църквата в самата основа на нейната многовековна утвърдена доктрина – факт, от който духовенството се боеше най-много. На второ място – БПЦ започна да полага максимални усилия за спиране потока на непрекъснато увеличаващите се последователи на П.Дънов и евентуално, да ги възвърне в лоното на Църквата. Т.е. това бе борба за обществено влияние, за социален и духовен приоритет, отстояване на вече завоювани и на пръв поглед, ненакърнени позиции в общественото пространство. Както е известно, освен непосредствено-идейните последствия от владеенето на подобни позиции, те са свързани неминуемо с определен род привилегии и светско измерение. Веднъж постигнала такава социална роля, Църквата най-малко нямаше намерение да се разделя с нея, или дори да я споделя с някакво ново „еретично" движение, каквото бе ББ. На трето място – архиереите на БПЦ полагаха неимоверни усилия да предотвратят възникването в обществен план на тази т. нар. ерес – учението на ББ. Непрестанно нарастващото влияние на новата духовна общност вещаеше точно такава перспектива. В България, след Първата световна война, вътрешната обстановка предлагаше множество благоприятни възможности за навлизане на непознати до момента идейни течения, школи и религиозно-философски концепции. Между тях, съществена роля в новата история на страната изиграха теософското общество, спиритизмът, толстоизмът и др. Ала безспорният лидер по значение и престиж бе и си остана ББ.
към текста >>

Православна църква, учението му – за еретическо и опасно за вътрешния мир и обществения морал" (Giovani Verotiero – литературен псевдоним на Иван Радославов.
На свой Архиерейски събор в София през 1922 г., Православната църква взема безпрецедентно дотогава решение – за отлъчване на Петър Дънов от Църквата. В свое заседание от 7.VII. 1922г. съборът приема специално определение, където, между другото четем: „Архиерейското събрание се е спряло и на колкото мъглявото, толкова опасно за църковния, социален и държавен напредък лъжеучение на Петър Дънов, който, сам като се е отлъчил от св. ни Църква и се е обявил явно или прикрито срещу нея, е престанал да бъде в общение с нея, и е решило, като осъжда лъжеучението му, да се обяви на всичките верни чада на св. ни Православна църква Петър Дънов за самоотлъчил се от св. Православна църква, учението му – за еретическо и опасно за вътрешния мир и обществения морал" (Giovani Verotiero – литературен псевдоним на Иван Радославов. „Где е истината? - Учението на П.Дънов. Отговор на критиките против туй учение", София, 1922, с.4). От момента на обявяването на това решение в българския печат пламва остра полемика, придобила скоро размерите и силата на истинска словесна битка. формулировката на Архиерейския събор е подложена на анализ и критика в излязлата непосредствено след него книга „Учението на Учителя Дънов" (Й.Истинолюбиви – също лит.
към текста >>

Затова пък редица последователи на Учителя вземат дейно участие в полемиката с Православната църква и под перата им се раждат съчинения, допринесли значително за изясняване същността и позициите на ББ в обществената среда.
По-важните насоки на промяната се виждат в по-чести и непосредствени контакти между духовниците и редовите християни, по-задълбочени и въздействащи проповеди от амвона на храмовете, лекции и беседи извън църквите, вкл. и на публични места, отстраняване на редица прегради в общуването между миряните и свещенослужителите и др. Дали и доколко тези нововъведения са внедрени реално в църковния живот – това е проблем извън обсега на нашите интереси. Както вече бе изтъкнато, практика на Учителя е да не взема никакви специални мерки за защита на собствената си личност и Словото си от нелепите хули, клевети и измислици. Той очевидно е много над тези неща – над дребнавите човешки боричкания, които имат силата да накърнят Божественото сияние на Небесния Пратеник и неговото учение. Затова пък редица последователи на Учителя вземат дейно участие в полемиката с Православната църква и под перата им се раждат съчинения, допринесли значително за изясняване същността и позициите на ББ в обществената среда. Преди всичко е интересно да се надникне зад паравана на човешката мисъл и да се опитаме да разберем, за какъв са смятали Учителя неговите ученици. Ето какво твърди в това направление цитираният по-горе В.Граблашев: „Едни гледат на Дънов като на обикновен поведник; други – като човек, много напреднал духовно; трети – като на един Адепт; четвърти – като на един велик Учител, който е дошъл да помогне на човечеството; а има и такива, които отдават на Дънов и по-голямо значение и които считат българския народ много щастлив, за гдето се е родил в България и от нашето племе Дънов, защото чрез него българският народ ще се повдигне, ще получи светлина, която никой друг народ не притежава и за която много други народи биха дали мило и драго. Така че, от стадия на развитието зависи схващането на ученика за личността на Дънов. Обаче всички чувстват едно дълбоко уважение, една особена почит, любов и всеки се стреми да прояви според силите си своята почит и уважение към Учителя" (пос. съч.,с.87-88). Позволихме си този по-дълъг цитат поради това, че е напълно характерен и отразяващ цялото разнообразие от настроения и отношения в Братството, относно същността и личността на Учителя.
към текста >>

А.Томов – философ с голям обществен авторитет, съвременник на посочения по-горе Д.Михалчев.
Позволихме си този по-дълъг цитат поради това, че е напълно характерен и отразяващ цялото разнообразие от настроения и отношения в Братството, относно същността и личността на Учителя. И като разбираме, че водещото чувство към него винаги е било почитта, уважението и най-вече – любовта, по-лесно бихме схванали ревността и всеотдайността, с която белите братя и сестри защитават своя Светъл Учител и Божественото му Слово. Тази констатация е в сила и за преките или писмени дискусии с Православната църква и за множество други случаи на подобно противостоене, вкл. и през тоталитарния период на комунистическото безбожие и мракобесие. И тъй, теоретичната защита на учението, делото и личността на Учителя след „отлъчването" е поета, освен от гореизброените автори, още и от: А.Томов – философ с голям обществен авторитет, съвременник на посочения по-горе Д.Михалчев. Студията му „Религиозно-философският мироглед на Петър Дънов" (Сп.„Философски преглед",1930, кн.1) представлява задълбочено изследване и сериозен анализ на Словото на Учителя от позициите на обективно философско проучване и добронамерено разглеждане на глобални космологични и идейни постановки в учението на ББ. Съчинението на А.Томов е ценен научен принос към философското, антропологично и етично осмисляне на Новото учение, като по-голямата част от изводите му звучат напълно актуално и днес. Waniel – също литературен псевдоним на автор, пожелал да остане анонимен (но не от страх, а от скромност). Книгата му „Съвременният обществен морал и Дънов" (София, 1922) е вдъхновен очерк на автора, предизвикан от докосването му до Божествената красота на Учителеевото Слово. Изследването притежава безспорни литературни достойнства и магнетична сила на убеждението.
към текста >>

Книгата му „Съвременният обществен морал и Дънов" (София, 1922) е вдъхновен очерк на автора, предизвикан от докосването му до Божествената красота на Учителеевото Слово.
И тъй, теоретичната защита на учението, делото и личността на Учителя след „отлъчването" е поета, освен от гореизброените автори, още и от: А.Томов – философ с голям обществен авторитет, съвременник на посочения по-горе Д.Михалчев. Студията му „Религиозно-философският мироглед на Петър Дънов" (Сп.„Философски преглед",1930, кн.1) представлява задълбочено изследване и сериозен анализ на Словото на Учителя от позициите на обективно философско проучване и добронамерено разглеждане на глобални космологични и идейни постановки в учението на ББ. Съчинението на А.Томов е ценен научен принос към философското, антропологично и етично осмисляне на Новото учение, като по-голямата част от изводите му звучат напълно актуално и днес. Waniel – също литературен псевдоним на автор, пожелал да остане анонимен (но не от страх, а от скромност). Книгата му „Съвременният обществен морал и Дънов" (София, 1922) е вдъхновен очерк на автора, предизвикан от докосването му до Божествената красота на Учителеевото Слово. Изследването притежава безспорни литературни достойнства и магнетична сила на убеждението. В.Благодумов – още една фамилия, която подсказва наличието на псевдоним. Негова е поредицата от брошури, под общ надслов „Великото учение" (София, печатница „Задруга"). Направен е сполучлив опит за разглеждане и изясняване на някои от основните положения в теоретичната схема на Учителя. Групата на ББ в Казанлък изпраща „Отворено писмо" до архимандрит Евтимий – тогава ректор на Пловдивската духовна семинария (София, 1922).
към текста >>

Става дума за протестантския проповедник и виден обществен деец от онази епоха, Стоян Ватралски, който предлага на широката читателска публика на България изненадващо обективно и доброжелателно описание на лагера на ББ в София („Кои и какви са белитеелите братя", 1926).
Името на автора не е посочено. Проследява се органическата връзка между християнството от първите векове на Църквата, все още незамърсено от човешки намеси, и Словото Учителя, подкрепено с цитати от Свещ. писание. Заключението на автора е, че „...учението за любовта и братството, проповядвано от великите Учители на човечеството, ще се приложи най-сетне, за обща радост и щастие на всички" (пос. съч., с. 16). Проследявайки тази поредица от съчинения – непринудена и откровена апология на Новото учение, не бихме могли да отминем и още един автор. Става дума за протестантския проповедник и виден обществен деец от онази епоха, Стоян Ватралски, който предлага на широката читателска публика на България изненадващо обективно и доброжелателно описание на лагера на ББ в София („Кои и какви са белитеелите братя", 1926). Пристъпил с непредубеденост и чист изследователски интерес в обителта на Братството, Ст.Ватралски рисува точна и художествено осмислена картина на обстановката в лагера, където „цари идеален ред и чистота" (пое. съч, с. 4-5) и при общите братски трапези... Петър Дънов – облечен целият в бяло" е заобиколен от учениците си" (пак там, с. 16). Какви основни изводи бихме могли да направим от проникновената защита на личността на Учителя и неговото учение? Най-важното според нас е вече изтъкнатото до тук утвърждаване влиянието на П.Дънов и ББ на българска почва (разпространението на Новото учение зад граница не е тема на настоящата разработка).
към текста >>

14. 021. Християнските грехове и гонението на богомилите

В този смисъл, от гледището на европейската история на философската, социалната и културната мисъл, богомилството се квалифицира като нова, по-висока степен на развитие на общественото съзнание през Средновековието.
Местното население ги наричали Българска ерес или само българи. По тази причина двама от прапрадедите на Наполеон Бонапарт фигурират в родословното му дърво с прозвището българите.84 Така например в потомствената стълбица на Наполеон фигурира и някой си Гийом Български (Guieum de Bulgar (1034-1077), който не е българин, защото неговите родови предходници са корсиканци, но като последовател на богомилската ерес са го наричали българина. Аналогичен е случаят и на друг Наполеонов родственик от същото родословно дърво, фигуриращ като Bulgarino (1097 г.), което преведено на български, означава българчето. Първият граждански университет в света е в италианския град Болоня, организиран в края на ХІІ век от италианеца Мартино Булгаро, наречен така, защото и той се числил към богомилската ерес, титулована като “българска”. Религиозните спорове и еретичните бунтове на богомилите в пределите на Балканския полуостров и на Запад не са някакво ретроградно отстъпление към античната политеистична религиозна концепция, а нап-ротив, носителите на тези идеи са целели утвържда-ване авторитета на християнството, представено в една осъвременена за времето си социално-религиозна морална концепция. В този смисъл, от гледището на европейската история на философската, социалната и културната мисъл, богомилството се квалифицира като нова, по-висока степен на развитие на общественото съзнание през Средновековието. Пуснало дълбоки корени всред българите, където би могло да се превърне в разсадник на хуманитарни идеи, богомилите биват отхвърлени далеч зад пределите на България. Брутално смазани и жестоко прогонени, българските богомилски апостоли емигрират на Запад и северозапад в Босна, Херцеговина, Италия, Франция и др., за да се превърнат в далечни предтечи на по-късно утвърдилата се европейска Реформация в лицето на чешкия реформатор Ян Хус, на немските вдъхновени борци Мартин Лютер, Томас Мюнцер, Улрих фон Хутен, на нидерландеца Еразъм Ротердамски, французина Жан Калвин и др.35 Вместо живителните струи на богомил-ството българската източноправославна църква по това време изпада под влиянието на исихазма, който намира последователи не само всред нисшето, но и сред върховното българско духовенство. Спиралата на историческото развитие сочи неизменния възход чрез преодоляване инертността на миналото и разчупване на старите форми, които са станали негодни за новото съдържание. Липсва ли поглед всред ръководителите на един народ към идващото ново и превърнат ли се те в спирачки за неговото утвърждаване, тези личности и този народ биват отхвърлени от неумолимия ход на прогреса, насочен към по-съвършено светоусещане и устройство. Жалко, че тогавашните ръководители на Източноправославната църква, царстващата династия и болярството не са били в състояние да разберат духа на времето.
към текста >>

Липсва ли поглед всред ръководителите на един народ към идващото ново и превърнат ли се те в спирачки за неговото утвърждаване, тези личности и този народ биват отхвърлени от неумолимия ход на прогреса, насочен към по-съвършено светоусещане и устройство.
Религиозните спорове и еретичните бунтове на богомилите в пределите на Балканския полуостров и на Запад не са някакво ретроградно отстъпление към античната политеистична религиозна концепция, а нап-ротив, носителите на тези идеи са целели утвържда-ване авторитета на християнството, представено в една осъвременена за времето си социално-религиозна морална концепция. В този смисъл, от гледището на европейската история на философската, социалната и културната мисъл, богомилството се квалифицира като нова, по-висока степен на развитие на общественото съзнание през Средновековието. Пуснало дълбоки корени всред българите, където би могло да се превърне в разсадник на хуманитарни идеи, богомилите биват отхвърлени далеч зад пределите на България. Брутално смазани и жестоко прогонени, българските богомилски апостоли емигрират на Запад и северозапад в Босна, Херцеговина, Италия, Франция и др., за да се превърнат в далечни предтечи на по-късно утвърдилата се европейска Реформация в лицето на чешкия реформатор Ян Хус, на немските вдъхновени борци Мартин Лютер, Томас Мюнцер, Улрих фон Хутен, на нидерландеца Еразъм Ротердамски, французина Жан Калвин и др.35 Вместо живителните струи на богомил-ството българската източноправославна църква по това време изпада под влиянието на исихазма, който намира последователи не само всред нисшето, но и сред върховното българско духовенство. Спиралата на историческото развитие сочи неизменния възход чрез преодоляване инертността на миналото и разчупване на старите форми, които са станали негодни за новото съдържание. Липсва ли поглед всред ръководителите на един народ към идващото ново и превърнат ли се те в спирачки за неговото утвърждаване, тези личности и този народ биват отхвърлени от неумолимия ход на прогреса, насочен към по-съвършено светоусещане и устройство. Жалко, че тогавашните ръководители на Източноправославната църква, царстващата династия и болярството не са били в състояние да разберат духа на времето. Нима отрицанието на богомилството и изгонването на богомилите от България не е израз на неразбиране на историческата повеля на времето, за което българският народ заплати скъпо със свободата си? Какво добро може да очаква онзи народ, който вместо да даде тласък за възход напред като водеща нация, дезертира и се плъзга по линиите на гражданската и църковна разруха? Тази преценка се споделя и от вещия славянски историк Шафарик, който е добре запознат с историята на нашето средновековие. “Българското царство – казва Шафарик – даже и по време на най-голямото си величие и сила е било застрашавано от двете велики враждебни политически сили – Византия и Римската империя, Цариград и Рим.
към текста >>

15. 030. Духовната просветителска дейност на Константин Дъновски

Така била създадена една стройна централизация на народностната българска верска общност, тъй необходима за случая.
Без да обръща внимание на доносите и обструкциите, преодолявайки всички пречки, отец Константин продъл-жавал неуморно своята дейност. На 15 август 1866 г. във Варна се събират на събор под председателството на отца Константина всички български свещеници и селски първенци от епархията, в който събор е бил изработен и приет “Привремений законник”. Този законник поставя Варненската църковно-училищна община начело в целия санджак (област), а нейният председател – в случая отец Константин – за неин църковен глава. Документът уреждал правата и задълженията на свещениците от епархията и отношенията на градовете и селата към новата българска църковна община. Така била създадена една стройна централизация на народностната българска верска общност, тъй необходима за случая. Всичко това утвърдило отец Константин не само като борец, просветител и свещеник, но и като талантлив административен вдъхновител и ръководител на всички родолюбиви инициативи в този край. Неуморно той обхождал селата на цялата епархия, като уреждал църковните им дела, освещавал нови храмове и ги присъединявал към българската църква.21 По личните признания на варненския гръцки митрополит Йоаким отец Константин се е бил превърнал в “глава на варненските и околни българи”21, а в едно възторжено писмо, отправено до поп Захария от с. Аврен от 1866 г., отец Константин бил окачествен като “наш деспот ефенди български”, което означавало, че му е гласувано доверие, като му се давало възможност да обладава голяма власт и разпоредителство в неговите ръце21. Безспорен документ за голямата дейност, която провежда отец Константин в църковно и културно-просветно отношение сред българите от Варна и Варненско, са докладите и изобщо кореспонденцията, които варненският гръцки владика Йоаким води с гръцкия патриарх в Цариград.
към текста >>

а.) управлява целия клир на неподчиняващите се села, църкви, училища и всичко обществено на тези християни.
В доклад от 7 ноември 1866 г. същият владика пише: ”Свещеникът Костандий, за когото преди една година писах на църквата, е вече глава на тукашните и околните българи.”21 В друг доклад от 28 февруари 1867 г. митрополит Йоаким пише: “Главно от преди години, а систематически от пристигането ми тук, тукашните многобройни първенци и братя в Христа българи, заедно с един свещеник на име Костандий съставили в града друга суверенна църква, като вършат всичко онова, което божествените и свети икони отдават на каноническия кириарх. Както в митрополията, така и те в църквата си се събират на редовен съвет под председателството на казания свещеник, с когото разглеждат всички работи на бълга-рите – духовни и други... От около 90 села, канонически подчинени на Варненската (гръцка) епархия, едва около десет, обитавани чисто от гърци, признават светата (гръцка) митрополия, а останалите не ¢ се подчиняват, при това много от тях вършат това против волята си. Този духовен предстоятел (свещеник Константин Дъновски, б. а.) управлява целия клир на неподчиняващите се села, църкви, училища и всичко обществено на тези християни. Той назначава и размества свещеници, учители и подобни, съди съпружески спорове, издава разводи, дава позволителни за брак, падахурси, освен това осветява църкви, събира безпрепятствено владищината, за което бе свикал през лятото т.г. едно общо събрание от свещениците и първенците на българските села...”21 В доклада си от 13 април 1865 г. същият митрополит пише: “Свещеникът на параклиса (т.е. свещеник Константин Дъновски) действа твърде безсрамно и скандалиозно и докарва общо разбунтуване на духовете на едни против реда в църквата, а на другите – против нас.”21
към текста >>

16. УЧИТЕЛЯТ

В тези сказки Той демонстрираше как по устройството на черепа да познаеш характера на човека, неговите възможности, дарби, способности.
отпечатва френологични карти по клише, препоръчано от Него, след което започва проучване на българските глави и черепи с оглед какви възможности има българинът за една бъдеща духовна култура чрез Словото на Всемировия Учител. Учителят започва със селищата, където има малки религиозни общества с духовен интерес. Първо на тях говори. Учителят говори общи сказки. Изначало това главно бяха сказки по френология. В тези сказки Той демонстрираше как по устройството на черепа да познаеш характера на човека, неговите възможности, дарби, способности. Държи своите сказки в училища пред ученици, в салони пред публика, след което прави замервания на тези, които искат да бъдат измерени черепите им. След всяко измерване дава карта за степента на развитие на дарбите и способностите на изследваното лице. Във френологичните карти бяха посочени центровете на мозъка с цифри. Картите съдържат повече от 40 способности. За всеки център Учителят дава оценка от 1 до 6.
към текста >>

Някои от тях бяха видни общественици, някои бяха от Неговите първи последователи, които се привлякоха към Него.
За всеки център Учителят дава оценка от 1 до 6. Например, ако е много добре развит, слага отлична оценка; ако не е развит, пише му 2, ако никак го няма, му слага 1. По тези бележки Той описва целия характер на човека, неговите сили, способности, дарби, здравето и възможност за работа в живота. Дава упътвания на този човек за какво го бива, за каква професия, за каква наука и за какво изкуство е годен. Учителят имаше такива карти, повече от хиляда направени и то на хора, които са познати на нашето поколение. Някои от тях бяха видни общественици, някои бяха от Неговите първи последователи, които се привлякоха към Него. Тези карти се държаха в Търново в дома на Иларионо- ви. Тогава имаше гонение срещу Братството и Учителя от духовенството и правителството. Гонеха Учителя, често Му забраняваха сказките, често пъти спираха съборите. Уплашила се осиновената дъщеря на Иларионови и взима, та изгаря френологичните карти. Но от тях има запазени 50 броя и може да се види как е работил Учителят.
към текста >>

17. ПЪТЯ НА СЛОВОТО

Накрая ще спомена и нещо, което непременно трябва да кажа: Братството имаше тогава пари, имаше средства да обзаведе печатница с машини, постройки и всички удобства.
А Учителят оставяше инициативата на учениците. Не даваше нареждане - направете това или онова. Разбира се, ако кажеше някоя дума всичко щеше да се изпълни. Той искаше да види каква инициатива ще възникне в нас и как ще я изпълним. Той работеше педагогично и тактично. Накрая ще спомена и нещо, което непременно трябва да кажа: Братството имаше тогава пари, имаше средства да обзаведе печатница с машини, постройки и всички удобства. Но това не бе направено. А защо? Нямаше ги хората, които да го направят. След това дойдоха други, които си направиха барачки и носеха на гръб букви, когато имаше пари да се обзаведе цяла печтница. Но те не отиват при Учителя да Го питат какво да направят.
към текста >>

Пред Мен са и много заминали в невидимия свят с неразрешени лични, кармични, родови и обществени проблеми.
Аз отговарям на вашите въпроси, които ми задавате мълчаливо. Аз водя разговор с всички представители на Невидимата Школа и с нейните наредени безброй десетки етажи, които са над вас. Моята лектория не прилича на вашите училища и университети, където учениците са подредени по възрастови групи и по степени на образование. Пред мен вие сте с вашите грижи и тревоги на ежедневието. Аз съм чувствителен към тях и давам отговор на наболелите въпроси. Пред Мен са и много заминали в невидимия свят с неразрешени лични, кармични, родови и обществени проблеми. Те ме питат и чакат за отговор и аз трябва да им го дам. Аз трябва да отговоря и на вашите души, за които вие дори не можете да мислите, поради това, че е прекъсната връзката между вас и собствената ви душа. Тук понякога присъстват незрими пратеници на различни цивилизации на Битието. Затова аз беседвам с всички. Имам частни разговори, които са закрити за общата аудитория, но когато говоря в салона, достъп имат всички същества от невидимия свят.
към текста >>

18. УЧЕНИЦИ

След събора останах на Изгрева и започнах да работя по постройките, които тогава започнаха да строят някои от братята.
Когато аз запитах мислено Учителя: "Как може това да се нарече конгрес, когато в него участват само трима души? ", Той каза гласно, като отговаряше на мисълта ми: - Сега сте трима души, но ще дойде време, когато ще бъдете хиляди. Тодор Стоименов През 1928 г., когато тръгнах за Младежкия събор в София, твърдо реших да остана там и да си търся работа. След събора останах на Изгрева и започнах да работя по постройките, които тогава започнаха да строят някои от братята. Нашите братя и сестри бяха всеки на работата си - кой на държавна, кой на частна и нямаше кой да работи общата работа. Дойдат въглища или дърва на Изгрева, аз отивах да ги пренеса. Имаше работа из градината. И тъй полека-лека братската работа ме погълна и аз се определих за братски работник. Имаше една сестра Станка, която готвеше на Учителя, тя ни даваше и на нас ядене.
към текста >>

При това, тези братя държаха много на общественото мнение и на външността си.
Учителят често посещаваше концерти. Понякога самите артисти Му изпращаха билети или приятелите Му вземаха за някой хубав концерт. Винаги Го придружаваха няколко братя. Веднъж двама приятели взели билет за Учителя за концерт в зала "България" на един голям цигулар. Разбира се, че те ще Го придружават. При това, тези братя държаха много на общественото мнение и на външността си. Вземат файтон и идват. Пък е зима - сняг до колене и виелица. След малко излиза Учителят готов, с бастуна, но за най-голям ужас на приятелите, Той си е турил на главата сламена шапка - панама. Как да Му кажат сега, че зимно време сламена шапка не подхожда? А Учителят е спокоен, като че ли тъкмо тъй трябва да бъде.
към текста >>

Общественото мнение ли?
От друга страна, в него нещо го надува от смях и той започва да се смее. Хем се смее, хем плаче. След време, когато разказваше този случай, сълзите винаги пълнеха очите му, бършеше ги с ръка и казваше: "Какво величие имаше в тази сламена шапка и колко смешни бяхме с меките шапки на главите си". Казаха на Учителя на другия ден, колко са се смутили братята на концерта. Учителят отговорил простичко: "Е, какво има от това, че съм бил със сламена шапка? Общественото мнение ли? Важно е, че урокът е предаден на учениците." Общественото мнение е тиранин. Учителят иска да ни освободи от него. Първите години ние се хранехме при Учителя в трапезарията в къщата на "Опълченска" 66, в приземния етаж. Бяхме горди от това, че Учителят разделяше трапезата Си с нас.
към текста >>

Общественото мнение е тиранин.
След време, когато разказваше този случай, сълзите винаги пълнеха очите му, бършеше ги с ръка и казваше: "Какво величие имаше в тази сламена шапка и колко смешни бяхме с меките шапки на главите си". Казаха на Учителя на другия ден, колко са се смутили братята на концерта. Учителят отговорил простичко: "Е, какво има от това, че съм бил със сламена шапка? Общественото мнение ли? Важно е, че урокът е предаден на учениците." Общественото мнение е тиранин. Учителят иска да ни освободи от него. Първите години ние се хранехме при Учителя в трапезарията в къщата на "Опълченска" 66, в приземния етаж. Бяхме горди от това, че Учителят разделяше трапезата Си с нас. Но понякога се случваше да ни поканят в София в един от братските домове. Идваха възрастните братя - ще вземат най-официално Учителя и ще Го закарат у тях.
към текста >>

Вероятно бяхме си научили урока за общественото мнение.
Няма къде да се скриеш. Всички ни оглеждат, усмихват се и ни се подиграват. На първо време много ни беше срам, едвам издържахме - що подигравки бяха само от гражданството. Но постепенно привикнахме, особено след като тези тържествени обеди за Учителя се учестиха. В момента, когато привикнахме на смеха и подигравките и ни стана безразлично какво носим в ръцете си, за какво го носим и през какви улици минаваме - случи се най-неочакваното: Учителят изведнъж преустанови да ходи на обеди по братските къщи. Вероятно бяхме си научили урока за общественото мнение. Общественото мнение е голяма сила. И понякога една сламена шапка, дори върху главата на Учителя, може да преобърне света в нас и около нас. Това бе един урок за стремежа на ученика към външната страна на нещата. Учителят казва: "Обектът на ученика е вътре - Бог. И затуй няма спънки за постигането Му, той е всякога доволен, защото всичко е вътре в Него.
към текста >>

Общественото мнение е голяма сила.
Всички ни оглеждат, усмихват се и ни се подиграват. На първо време много ни беше срам, едвам издържахме - що подигравки бяха само от гражданството. Но постепенно привикнахме, особено след като тези тържествени обеди за Учителя се учестиха. В момента, когато привикнахме на смеха и подигравките и ни стана безразлично какво носим в ръцете си, за какво го носим и през какви улици минаваме - случи се най-неочакваното: Учителят изведнъж преустанови да ходи на обеди по братските къщи. Вероятно бяхме си научили урока за общественото мнение. Общественото мнение е голяма сила. И понякога една сламена шапка, дори върху главата на Учителя, може да преобърне света в нас и около нас. Това бе един урок за стремежа на ученика към външната страна на нещата. Учителят казва: "Обектът на ученика е вътре - Бог. И затуй няма спънки за постигането Му, той е всякога доволен, защото всичко е вътре в Него. Хората от света търсят своя обект отвън, затова техният живот е пълен с недоволство."
към текста >>

Той е общественик, виден теософ, издава библиотека "Духовен живот" и чрез нея издаде много окултна литература.
В неговите складове се държат отпечатаните беседи "Сила и живот" на Учителя. Изобщо, преуспял човек. Тогава той решава да финансира една делегация от трима души, които да отидат в Сливен при Учителя и да съобщят решението на съда - че чичо Петко е изключен от Братството и че Учителят трябва да се прехвърли да живее в богатата къща на Лазар Котев. Така се създава тричленна комисия. Вторият член на комисията е Тодор Бъчваров. Той е общественик, виден теософ, издава библиотека "Духовен живот" и чрез нея издаде много окултна литература. Движеше се в нашите среди, познаваше Учителя, но Го смяташе като човек по-напреднал, по-учен и по-преуспял като проповедник. Третият член на комисията бе Иван Радославов, гимназиален учител по история, изключително надарена личност, историк с голям дар слово. Около Учителя е още от първите години. И така тричленната делегация тръгва от София за Сливен да поднесе пред Учителя своето решение. Пристигат братята на Сините камъни, Учителят ги посреща сдържано, сериозно и строго.
към текста >>

Не стига, че отвън духовенството, военните и обществени среди хулеха Учителя при всеки случай, но тази имитация в лицето на Савов се яви вътре в Братството, за да може да подхранва още повече подигравките срещу Учителя и да дава повод на другите да казват: "Вижте г-н Дънов колко е прост!
И това се случи по време на Школата на Учителя. Ще го видите на някои общи братски снимки, застанал все встрани и позира стойката на Учителя. Дори има такива снимки, където Учителят е заснет с приятели, а Савов е отстрани и се явява като двойник на Учителя. Но като се вгледаш с просто око, ще видиш имитацията и падението на един човек. Много сестри и братя се чудеха на търпението на Учителя, защото той Го компрометираше по тоя начин. Не стига, че отвън духовенството, военните и обществени среди хулеха Учителя при всеки случай, но тази имитация в лицето на Савов се яви вътре в Братството, за да може да подхранва още повече подигравките срещу Учителя и да дава повод на другите да казват: "Вижте г-н Дънов колко е прост! " Накрая една сестра не изтърпяла, отишла при Учителя и казала: "Учителю, не мога да разбера, няма ли Божие възмездие за онзи, който е приел образа на Бога и кощунства с Него? " Учителят я изгледал и казал: "Сестра, аз не съм казал, че няма Божие възмездие, но то идва при строго определено време". Сестрата не останала доволна от отговора, но нямало какво да прави. Един ден имитаторът Савов тръгва от града за Изгрева и минава през гората. Не щеш ли, там са отседнали войници.
към текста >>

19. КОМУНИ

Тялото е една комуна и същият образ на нашето тяло ще го приложим в обществения свят.
през годината? - Може. Тъй, 200 души по 300 лв = 60 000 лв. След това всеки един от вас може да убеди поне още по трима души и те да дадат по 300 лв. Тъй щото, вие ще турите в себе си мисълта, че комуните съществуват в света - ние няма какво да ги уреждаме. Тялото е една комуна и същият образ на нашето тяло ще го приложим в обществения свят. Няма друг образ за комуна, освен образа, който съществува в тялото. Богатите хора може да платят дълговете на своите братя. В Природата има един закон за тази компенсация и ако вие вярвате в комуните, ще ги устроите, те ще изникнат като гъби. Но трябва да знаете първото нещо: много са дебели стените между хората, понеже човешкият егоизъм е взел връх над всичко. Дебелите стени трябва да изчезнат, да останат много тънки прегради за да можем свободно да преминаваме и като дойдеш до своя съсед, да няма преграда.
към текста >>

За пример, в някое общество се устройва комуна, всички се хранят заедно, на братски начала.
В Природата има един закон за тази компенсация и ако вие вярвате в комуните, ще ги устроите, те ще изникнат като гъби. Но трябва да знаете първото нещо: много са дебели стените между хората, понеже човешкият егоизъм е взел връх над всичко. Дебелите стени трябва да изчезнат, да останат много тънки прегради за да можем свободно да преминаваме и като дойдеш до своя съсед, да няма преграда. Ще попиташ: "Мога ли да прекрача в твоето място по закона на Любовта? " - Можеш! За пример, в някое общество се устройва комуна, всички се хранят заедно, на братски начала. Какво се забелязва в такива комуни? Едни работят, а други се ползват наготово от техния труд. Те се оправдават с това, че плащали - Не, плащат или не, всички еднакво да работят! Момичетата и момчетата, всички ще работят: Ще слагат трапеза, ще я вдигат, ще сипват ядене, ще прислужват, ще мият чинии, тенджери - всичко ще става по дежурство. Всеки ще знае, кога е дежурен и ще изпълни задълженията си, както трябва.
към текста >>

20. НЕПОСЛУШАНИЕ

За да не са близки постройките, а да имате място да обработвате, с което да посрещате насъщните нужди от прехрана".
Спомени на ученици На Изгрева приятелите започнаха да си строят бараки. Сестра Динова си направи къща. Започнаха постепенно да си купуват места. Учителят каза нещо, за което ние не Го послушахме: "Всеки от вас да си купи по един декар. За да не са близки постройките, а да имате място да обработвате, с което да посрещате насъщните нужди от прехрана". Учителят имаше предвид, освен овощни дръвчета, всеки от нас да има зеленчукова градина, където сам да прави опитите, които даваше Той и така да се прехранваме. Братският просветен съвет, състоящ се от интелигентни братя, имаше за задача да организира издаването на Словото на Учителя. На Братския просветен съвет Учителят беше казал да закупят всички места, разположени от Дървенишкото шосе до железопътната линия в гората. Имаха пари, но не ги закупиха. Непослушание и своеволие!
към текста >>

Освен че не Го питаха, а и онова, което Учителят каза за устройството на "Изгрева", не се изпълни.
Не сме били послушни. Своеволия сме правили. Учителят ни остави свободни, но трябваше да проявим Любов и послушание към Него. Нещата на "Изгрева" щяха да се устроят по друг начин и съдбата му би била друга днес. Имахме Учител, който ръководеше тази Школа и това общество и трябваше да Го питаме. Освен че не Го питаха, а и онова, което Учителят каза за устройството на "Изгрева", не се изпълни. Затова се получи тази непредставителна картина. Тя бе камък за препъване на мнозина, които идваха от града да чуят и да видят за пръв път Учителя. Те не можеха да прескочат бодливите телени огради и схлупените бараки на "Изгрева", въпреки че имаха вътрешен стремеж към Словото на Учителя. Ние ги спряхме с бодливата тел, с която се бяхме оградили. Ние носим вина за мнозина, които не дойдоха на "Изгрева" при Учителя именно заради това.
към текста >>

"Тракия" 5, тя в заговор с мъжа ми и брат ми Ангел решават да направят надстройка.
Майка ми си продаде къщата в Сливен, наследство от баща й и попита Учителя какво да прави с парите. Учителят й каза да ги внесе в банката и да не начева "майката на парите", а да се ползва само от лихвите. Тя така направи. Вложи ги в банката. По-късно, когато бяхме си построили къщата, където сега живеем на ул. "Тракия" 5, тя в заговор с мъжа ми и брат ми Ангел решават да направят надстройка. Майка ми ще даде парите от банката. Тя искаше с високия наем от етажа да издържа брат ми в Германия. Аз бях против това. Исках да си купи етаж другаде, че да има къде да отивам, когато искам да избягам от къщи. По този случай тя пита Учителя.
към текста >>

Той трябваше да се устройва, а тогава нямаше още регулационен план.
И затуй аз съм чувал думите на Учителя, който казва: "Един ден, рекох, всичко ще ви вземат. Всичко ще ви вземат и вие ще бъдете пръснати, да не се виждате. Но един ден пак ще ви повикат, ще ви върнат всичко, което са вземали и още толкова ще ви дадат". Георги Добрев Селището на "Изгрева" постепенно се разрастваше и придоби своя облик на цял квартал. Той трябваше да се устройва, а тогава нямаше още регулационен план. Приятелите купуваха по някой парцел от селяните, после го раздробяваха по на 300-400 кв.м, заграждаха го и си построяваха бараки. Макар че Учителят държеше за ред и порядък, селището се устрои в безпорядък. Аз си спомням как на съборите, когато се опъваха палатките за подслон, Учителят държеше да се подредят по конец и по редове, да се оформят местата за боклук, отходните места и пр. Държеше за порядък и чистота. Но как и защо се случи така, че селището се изгради в безпорядък - не можах да си отговоря.
към текста >>

Идваха от една епоха преди войните, където се държеше на етикета, на обществени правила за възпитание и място в обществото.
Затова тази песен не бе включена в сборника, защото учениците трябваше да изпълнят Волята на Учителя, когато пеят тази песен. А това означаваше да живее вечно песента в душите на учениците, а да няма вечно избран Братски съвет. Нестор Илиев Старите приятели обичаха много парадността. Така бяха устроени. Идваха от една епоха преди войните, където се държеше на етикета, на обществени правила за възпитание и място в обществото. А ние бяхме млади, когато се откри Школата през 1922 година - около двадесет-двадесет и две годишни. И всичко това за нас бе смешно и старовременно, а ние за тях бяхме невъзпитани и искаха да ни възпитават, както те си знаят. Но добре, че Учителят ни взе под своя закрила, отвори младежкия окултен клас и ни отдели от тях, така че ръцете на старите приятели, които искаха да ни вкарат в пътя, увиснаха във въздуха. С мъка преглътнаха този урок на Учителя. Тогава те Го караха да прави наряди и да ги подписва.
към текста >>

21. МУЗИКА

Учителят настройваше цигулката си.
А осветлението, облеклото подсказват тържество... прием! Пристъпих към салона. Нямаше жива душа. Ето че долетяха тоновете на квинти! Пръстите Му леко опипваха струните. Учителят настройваше цигулката си. Той ще свири, но на кого? Официалното облекло респектира! Цигулката бе настроена, но пак продължаваше с лък леко да опипва струните. Ето, че лъкът изтегли едно тихо и вибриращо "ла", след което се заредиха тонове в странен ред. Особена мелодична линия.
към текста >>

Беше ги страх от общественото мнение, беше ги срам от общественото мнение.
Идвали са на Изгрева и Сашо Попов и други, но те не можаха да оценят музиката на Учителя. Тя в бъдеще ще бъде оценена. Първо човек трябва да се срещне със Словото на Учителя и след това с музиката Му. Словото и музиката на Учителя вървяха заедно, но първо бе Словото. За идването на Великия Учител, Невидимият свят бе подготвил и музиканти и те бяха дошли в плът и кръв, бяха се родили между българския народ, но не всички дойдоха на "Изгрева" при Учителя. Беше ги страх от общественото мнение, беше ги срам от общественото мнение. Общественото мнение бе оформено под въздействието на църквата, която воюваше срещу Учителя, пригласяха разни политически среди, платени журналисти и вестници. Мария Тодорова Учителят свиреше дадена песен в мажорна или минорна гама. Ние стенографите не бяхме музиканти и не знаехме какво да пишем в такъв случай. Стенографирахме само думите на песента.
към текста >>

Общественото мнение бе оформено под въздействието на църквата, която воюваше срещу Учителя, пригласяха разни политически среди, платени журналисти и вестници.
Тя в бъдеще ще бъде оценена. Първо човек трябва да се срещне със Словото на Учителя и след това с музиката Му. Словото и музиката на Учителя вървяха заедно, но първо бе Словото. За идването на Великия Учител, Невидимият свят бе подготвил и музиканти и те бяха дошли в плът и кръв, бяха се родили между българския народ, но не всички дойдоха на "Изгрева" при Учителя. Беше ги страх от общественото мнение, беше ги срам от общественото мнение. Общественото мнение бе оформено под въздействието на църквата, която воюваше срещу Учителя, пригласяха разни политически среди, платени журналисти и вестници. Мария Тодорова Учителят свиреше дадена песен в мажорна или минорна гама. Ние стенографите не бяхме музиканти и не знаехме какво да пишем в такъв случай. Стенографирахме само думите на песента. Останалото бе работа на музикантите.
към текста >>

Но той работеше в Царския симфоничен оркестър като цигулар и диригент, имаше отношение към Учителя, съдействаше и помагаше на наши музиканти от "Изгрева", но не можа да прескочи бариерата на негативното обществено мнение към Учителя.
Причината бе, че не дойдоха най-способните музиканти, които се родиха между българите и които бяха изпратени от Небето, за да помагат на Всемировия Учител. И което е най-тъжното и трагичното - тези музиканти, които не дойдоха на "Изгрева", според думите на Учителя, за да бъдат допуснати да слязат от Невидимия свят и да се родят като българи, те лично бяха обещали там да помагат като музиканти на Всемировия Учител. Но те останаха в света и не дойдоха при Учителя. Те се отклониха сами или други ги отклониха. Единствено Сашо Попов имаше отношение към Учителя, а Учителят беше казал, че той е дошъл с музикална мисия на земята. Но той работеше в Царския симфоничен оркестър като цигулар и диригент, имаше отношение към Учителя, съдействаше и помагаше на наши музиканти от "Изгрева", но не можа да прескочи бариерата на негативното обществено мнение към Учителя. Една певица, която бе нашумяла с певческото си изкуство и слава в Европа, бе Христина Морфова. За нея казваха, че е славей в бъчва, понеже беше много пълна. Нейното появяване на концерт бе необикновено преживяване и истинско чудо на вокалното изкуство. Беше идеал на всички певици. Учителят имаше много добро мнение за нея като певица, ценеше я и я уважаваше - беше присъствал на концертите й, изказвал бе впечатленията си от нея пред нас.
към текста >>

Побоя се от общественото мнение - да не би да й сложат табела на главата, че е дъновистка и с това да й затворят вратите за концертни изяви.
Тя беше много благосклонна към онези, които имаха певческа заложба. Даваше на мнозина от нашите сестри уроци по певческо изкуство, като на някои взимаше половината от определената за това такса. Не връщаше никого, беше любезна, знаеше, че приема последователи на Дънов и че нейните ученички са от "Изгрева". Но не дойде, не пристъпи на "Изгрева", макар че беше канена от ученичките си. Дори нееднократно са я канили по молба на Учителя да изнесе концерт в салона на "Изгрева", но тя не дойде. Побоя се от общественото мнение - да не би да й сложат табела на главата, че е дъновистка и с това да й затворят вратите за концертни изяви. Мария Тодорова И така на "Изгрева" не дойдоха онези музиканти, които бяха изпратени от Небето. Дойдоха други, които бяха посредствени в света, но бяха най-добрите за нас, на "Изгрева". Такива, каквито бяха, това можеха да направят! Песните бяха записани според способностите и възможностите на нашите музиканти от "Изгрева".
към текста >>

22. ЧУДОТВОРСТВО

Не минава много време след последния разпит на Учителя в Обществената безопасност срещу Лъвов мост и отново започват нападки и донесения срещу Него.
Не могат да ги изгонят. Викат Учителя. Той влиза, казва няколко думи и пчелите си отиват. Учителят има власт над всички земни твари и небесни обитатели. Борис Николов Не минава много време след последния разпит на Учителя в Обществената безопасност срещу Лъвов мост и отново започват нападки и донесения срещу Него. Извикали Го пак да дава някакви обяснения, но този път Го задържали и Го заключили в една от килиите, в които се задържат престъпници и нарушители на закона. Това е било по времето, когато министър-председател на правителството е Андрей Ляпчев, лидер на Демократическата партия, която управлява страната от януари 1926 до 1932 г. Като научават приятелите, че Учителят е задържан в полицията, веднага отиват и съобщават на Начо Петров, който по това време е също член на Демократическата партия и е помощник-кмет на София. Той има голям пост и власт - тогава Софийската полиция е на подчинение и на кмета на града. Начо Петров веднага отива на Лъвов мост в Обществена безопасност и нарежда на директора на полицията веднага да освободи Учителя.
към текста >>

Начо Петров веднага отива на Лъвов мост в Обществена безопасност и нарежда на директора на полицията веднага да освободи Учителя.
Не минава много време след последния разпит на Учителя в Обществената безопасност срещу Лъвов мост и отново започват нападки и донесения срещу Него. Извикали Го пак да дава някакви обяснения, но този път Го задържали и Го заключили в една от килиите, в които се задържат престъпници и нарушители на закона. Това е било по времето, когато министър-председател на правителството е Андрей Ляпчев, лидер на Демократическата партия, която управлява страната от януари 1926 до 1932 г. Като научават приятелите, че Учителят е задържан в полицията, веднага отиват и съобщават на Начо Петров, който по това време е също член на Демократическата партия и е помощник-кмет на София. Той има голям пост и власт - тогава Софийската полиция е на подчинение и на кмета на града. Начо Петров веднага отива на Лъвов мост в Обществена безопасност и нарежда на директора на полицията веднага да освободи Учителя. Директорът се подчинява на заповедта му и двамата отиват заедно с дежурния полицай, който охранява килията, за да отключат и освободят Учителя. Полицаят изважда връзка ключове, отключват, а вътре стаята празна, не намират никого. Директорът крещи на полицая, че Го е пуснал без заповед. Полицаят се оправдава, че никой не е отключвал вратата и че връзката ключове му е връчил лично директорът на полицията. Брат Начо Петров се досетил каква е причината и казва на полицая: "Ти нямаш никаква вина, Учителят сам си е напуснал килията".
към текста >>

Първите години, когато се устройваше Изгрева, братята и сестрите пожелаха да посеем една нива с жито.
Тогава душата ми ще бъде свързана с цялото Небе. На обед очите ти трябва да бъдат кафяви и да кажеш: Сега трябва да живея с хората и да бъда мек. Вечерта очите ти трябва да бъдат черни и да кажеш: Хората страдат толкова много, затова аз трябва да им дам нещо от себе си." Учителят често изпълняваше това Слово. Светозар Няголов Първите години, когато се устройваше Изгрева, братята и сестрите пожелаха да посеем една нива с жито. Още повече, че един брат от старозагорските села беше изпратил една кофа жито "Загария". Разораха мястото от сградите до шосето и Учителят се обърна към присъстващите: "Умее ли някой да сее жито? " Излезе един млад брат от селата и каза: "Учителю, аз зная да сея". Учителят му заръча: "Посей ни нивата". Братът закрепи една крина отпред на пояса, сипа житото и започна да сее.
към текста >>

23. ЛЮБОВ

Любовта решава всички въпроси: индивидуални, семейни, обществени, народни и международни.
Когато те обикнат и когато обичаш, ставаш красив. В Любовта има големи придобивки - ти придобиваш души! Онова, което си сторил за другите, то се връща към тебе. Развиете ли в себе си закона на Любовта, всички врати ще се отварят пред вас. Хората трябва да турят Любовта като основа на живота и чрез нея да създават ново съзнание. Любовта решава всички въпроси: индивидуални, семейни, обществени, народни и международни. Същността на живота е хората да се обичат един други. Най-лошите условия, при които се намирате, ще се обърнат за ваше добро, ако приемете Любовта. Ако ние всички приемем Любовта и я приложим, светът ще се оправи. Аз не разрешавам дали човек трябва да бъде богат или сиромах. За мен този въпрос е безпредметен.
към текста >>

Даже за разстройство на стомаха няма по-добро лекарство от Любовта.
Дотогава, докато обичаш, дробовете функционират правилно. Щом престанеш да обичаш, вече ти покваряваш дробовете си. Аз препоръчвам на всички онези, които страдат от белодробните неприятели, да обичат. Няма по-добро лекарство от Любовта. Даже за нервните работи няма по-добро лекарство от Любовта. Даже за разстройство на стомаха няма по-добро лекарство от Любовта. Любовта е най-мощната сила, която привлича всичките необходими елементи за здравето на човека. Ако хората биха се обичали, щяха да бъдат здрави. Боли те глава - тонирай главата си с Любов към Бога. Болят те гърдите - тонирай гърдите си с Любов към ангелите. Боли те стомах - тонирай стомаха си с Любов към хората.
към текста >>

24. БЪЛГАРИЯ И БОГОМИЛИТЕ

Още в старото българско царство тогавашните водачи изгониха богомилите, които бяха носители на едно велико Учение за реформирането на живота и социалния строй по най-идеалния начин, но за това изгонване българите платиха с петвековно робство под турците, защото, когато един народ не приеме Великото, Божественото Слово, Което му се праща от Провидението и не приложи това Велико Слово в живота си, бива изоставен да понесе последствията на своята неразумност и тогава го постига най-голямото зло.
Българите бяха петстотин години под турско робство - наказание за гонението против богомилите. Може да се напише книга, в която да се прокара идеята как българите като изгониха богомилите, пострадаха и паднаха под турско робство. Да се напише съчинение "Недоброто отнасяне на българите към богомилите и последствията от това." Народите не трябва да спъват Новото, което иде, не трябва да спъват идейните течения, които се явяват носители на Любовта, братството, равенството, свободата и мира. Бъдещето принадлежи, именно, само на онези благородни народи, които се въодушевляват от онези възвишени идеали. Още в старото българско царство тогавашните водачи изгониха богомилите, които бяха носители на едно велико Учение за реформирането на живота и социалния строй по най-идеалния начин, но за това изгонване българите платиха с петвековно робство под турците, защото, когато един народ не приеме Великото, Божественото Слово, Което му се праща от Провидението и не приложи това Велико Слово в живота си, бива изоставен да понесе последствията на своята неразумност и тогава го постига най-голямото зло. Изгонените от България богомили занесоха своите идеи и културата си на Запад. Народите, които разбраха и приложиха на практика идеите им за социални реформи, процъфтяха. А сега, ако българите разберат грешките на своето минало и не повторят същите грешки спрямо сегашните идейни течения, ще имат много по-добри резултати в обществения си живот. Ако не бяха изпъдили богомилите от България, тогава другояче щеше да протече историята на българите. Сега има закъснение.
към текста >>

А сега, ако българите разберат грешките на своето минало и не повторят същите грешки спрямо сегашните идейни течения, ще имат много по-добри резултати в обществения си живот.
Народите не трябва да спъват Новото, което иде, не трябва да спъват идейните течения, които се явяват носители на Любовта, братството, равенството, свободата и мира. Бъдещето принадлежи, именно, само на онези благородни народи, които се въодушевляват от онези възвишени идеали. Още в старото българско царство тогавашните водачи изгониха богомилите, които бяха носители на едно велико Учение за реформирането на живота и социалния строй по най-идеалния начин, но за това изгонване българите платиха с петвековно робство под турците, защото, когато един народ не приеме Великото, Божественото Слово, Което му се праща от Провидението и не приложи това Велико Слово в живота си, бива изоставен да понесе последствията на своята неразумност и тогава го постига най-голямото зло. Изгонените от България богомили занесоха своите идеи и културата си на Запад. Народите, които разбраха и приложиха на практика идеите им за социални реформи, процъфтяха. А сега, ако българите разберат грешките на своето минало и не повторят същите грешки спрямо сегашните идейни течения, ще имат много по-добри резултати в обществения си живот. Ако не бяха изпъдили богомилите от България, тогава другояче щеше да протече историята на българите. Сега има закъснение. Затова много бързо трябва да се работи, за да се набави закъснението.
към текста >>

25. СОЦИАЛНИ ВЪПРОСИ. НОВИ РАЗБИРАНИЯ

Това учение, върху което почива днешният обществен строй, е фалшиво.
СОЦИАЛНИ ВЪПРОСИ НОВИ РАЗБИРАНИЯ Записки от беседите на Учителя Това учение, върху което почива днешният обществен строй, е фалшиво. То е остаряло. Вашият живот е несносен, мъчен, което показва, че се нуждаете от нови разбирания, от нова философия. Хората са дошли до едно място, където трябва по необходимост да се откажат от старите си разбирания. Тия стари разбирания са една мъглива област, в която не личат ясно предметите, нито пътеките, които водят към великата цел на живота. Защо светът още не се е оправил?
към текста >>

Ще кажете, че всички искат един нов строй.
Казвате: "Ако приемем новите идеи, светът ще се обърне с главата надолу." - Светът сега е обърнат с главата надолу. Съвременните хора са така заети със своите материални работи, щото мислят, че този живот, който сега живеят, е най-важен и че светът, в който протича земното им съществуване, едва ли не, е единствен. Ала, нито сегашният живот на хората е най-важен, нито светът, който е разкрит пред тях, е единствен. Земята е едно временно училище за човека, в което той няма да остане завинаги. Но, както един ученик, който остане три години подред в един и същи клас, бива изключен от училището като неспособен, така и човек, който остане три епохи подред на Земята, не може да живее повече на нея - той бива изпратен в един по-нисш свят. Ще кажете, че всички искат един нов строй. Добре е това. Съгласен съм с вас. А какво ще стане, ако имаме нов строй, а запазим характерите си? Какво печелите, ако разрушите старата къща, а не може да съградите новата? Природата не позволява това.
към текста >>

А какво ще стане, ако имаме нов строй, а запазим характерите си?
Земята е едно временно училище за човека, в което той няма да остане завинаги. Но, както един ученик, който остане три години подред в един и същи клас, бива изключен от училището като неспособен, така и човек, който остане три епохи подред на Земята, не може да живее повече на нея - той бива изпратен в един по-нисш свят. Ще кажете, че всички искат един нов строй. Добре е това. Съгласен съм с вас. А какво ще стане, ако имаме нов строй, а запазим характерите си? Какво печелите, ако разрушите старата къща, а не може да съградите новата? Природата не позволява това. Тя едновременно руши и съгражда. Противоречията имат еволюционно и инволюционно разрешение. Там е работата, че повечето хора ги разрешават по инволюционен начин.
към текста >>

Ще кажете, че искате идеален строй на живота.
Там е работата, че повечето хора ги разрешават по инволюционен начин. Не разрешавайте социалните въпроси! Речете ли да ги разрешите, става каша. Детето прави само това, което отговаря на развитието и на възможностите му. То не може да излезе вън от своите възможности. Ще кажете, че искате идеален строй на живота. Днешното човечество не може да създаде по-идеален строй от този, който е създало. Ако представите на съвременното човечество идеален образ на живота, то пак ще се върне към стария. Изходният път, за да излязат хората от противоречията, ще се намери само тогава, когато решат да направят конфедерация на всички народи от цялата Земя, да премахнат всички граници. Така донякъде ще се решат социалните въпроси. Това е първата точка в уреждане на земния живот.
към текста >>

Днешното човечество не може да създаде по-идеален строй от този, който е създало.
Не разрешавайте социалните въпроси! Речете ли да ги разрешите, става каша. Детето прави само това, което отговаря на развитието и на възможностите му. То не може да излезе вън от своите възможности. Ще кажете, че искате идеален строй на живота. Днешното човечество не може да създаде по-идеален строй от този, който е създало. Ако представите на съвременното човечество идеален образ на живота, то пак ще се върне към стария. Изходният път, за да излязат хората от противоречията, ще се намери само тогава, когато решат да направят конфедерация на всички народи от цялата Земя, да премахнат всички граници. Така донякъде ще се решат социалните въпроси. Това е първата точка в уреждане на земния живот. Сегашният живот трябва да се измени в своите форми и съвременният строй трябва да се промени.
към текста >>

Сегашният живот трябва да се измени в своите форми и съвременният строй трябва да се промени.
Днешното човечество не може да създаде по-идеален строй от този, който е създало. Ако представите на съвременното човечество идеален образ на живота, то пак ще се върне към стария. Изходният път, за да излязат хората от противоречията, ще се намери само тогава, когато решат да направят конфедерация на всички народи от цялата Земя, да премахнат всички граници. Така донякъде ще се решат социалните въпроси. Това е първата точка в уреждане на земния живот. Сегашният живот трябва да се измени в своите форми и съвременният строй трябва да се промени. И прави са хората на новите идеи, които изискват тази промяна. Тая промяна в Природата може да стане последователно, но тя ще стане и в живота - или последователно, или моментално.
към текста >>

26. ЖИВОТ ЗА ЦЯЛОТО

Тази основна идея сега преустройва целия живот на човечеството.
ЖИВОТ ЗА ЦЯЛОТО Идеята, че всеки трябва да живее за себе си, е идея на стария живот. Тя безвъзвратно залязва, въпреки всичко. Идеята, че всеки трябва да живее за цялото - ето великата идея на новия живот, на Новата култура. Тази основна идея сега преустройва целия живот на човечеството. Сегашният свят преминава към нови форми. Твори се един нов морал и този нов морал, чиято първа заповед е "живот за цялото", ще пресъздаде коренно света. Това е великата задача, която трябва да се разреши на Земята, това е път към вечния живот. Така старите ще се подмладят и младите ще станат силни. В организирания живот всяка част живее за себе си, но живее и за цялото.
към текста >>

Като проследите личния, семейния, обществения, религиозния, духовния живот на съвременните хора, навсякъде виждате тази неорганизираност.
Така старите ще се подмладят и младите ще станат силни. В организирания живот всяка част живее за себе си, но живее и за цялото. В неорганизирания свят частите живеят изключително за себе си. В организирания свят хората се познават напълно, в неорганизирания - отчасти се познават. Следователно, когато частите не са свързани помежду си, тогава се говори за неорганизиран свят. Като проследите личния, семейния, обществения, религиозния, духовния живот на съвременните хора, навсякъде виждате тази неорганизираност. От осем хиляди години се явиха множество философски и педагогически системи на възпитание, но нито една от тях не е дала това, което животът изисква. Защо? - Защото във всички досегашни системи все има нещо ограничено, неразбрано, недоказано. Всяка философска система разглежда въпросите от свое становище. Всеки въпрос трябва да се изяснява от гледището на цялото човечество като общ, велик организъм. Значи човечеството е велик организъм, държавите - негови системи, обществата - органи на тези системи, а индивидите - клетки на системите.
към текста >>

Досега всеки човек е живял сам за себе си, всеки е търсил за себе си спасение, а сега в цялото човечество има един вътрешен импулс да се подобри общото състояние - тъй че не само за една обществена класа, а за всички обществени класи да се подобри положението и то по един разумен начин, а не да мислим, че ние сами ще подобрим живота си.
Това значи да работи човек съзнателно за себе си, за ближните си и за Бога. Работи ли само за себе си, той е осъден на смърт. Кой човек, кое семейство или коя държава като са работили за себе си, са оцелели до днес? Човечеството досега е живяло в колективното подсъзнание, както животните, а отсега цялото човечество минава в колективното съзнание, т.е. хората започват да съзнават, че те са нужни един за друг. Досега всеки човек е живял сам за себе си, всеки е търсил за себе си спасение, а сега в цялото човечество има един вътрешен импулс да се подобри общото състояние - тъй че не само за една обществена класа, а за всички обществени класи да се подобри положението и то по един разумен начин, а не да мислим, че ние сами ще подобрим живота си. Най-първо човечеството трябваше да започне със служене на Бога, после със служенето на своя ближен и най-после със служенето на себе си, но понеже човечеството се отдалечи от Бога, отклони се от правия път, то започна с най-мъчното учение - служене на себе си, вследствие на което дойдоха най-големите страдания и Земята се обърна с главата надолу. Мъжът не може да се подвизава с жената, не може да се търпят. Не трябва хората да се измъчват, а да живеят колективно и да си помагат. Ако вие работите задружно, ще помогнете на много хора, ще ги избавите от много беди. Същото става и с духовния свят.
към текста >>

27. ЛЮБОВ

Народите имат много закони, обаче, подобриха ли те обществения си живот с тях?
Дето има братство, там може да се очаква истински, хармоничен живот. Дето Любовта царува, там дяволът не идва. Липсва ли Любовта, дяволът я замества. Никаква друга култура не може да повдигне човечеството, освен взаимното доверие и сътрудничество между народите, а тяхната основа е Любовта. Страданията са, които ще заставят индивидите и обществата да влязат в света на Любовта. Народите имат много закони, обаче, подобриха ли те обществения си живот с тях? Народите се обезвериха и станаха крайни материалисти, животът се механизира. Всички противоречия в живота се дължат на безлюбието. Днес в живота има противоречия навсякъде - в отделния човек, в семейството, в народите. В последна сметка Любовта ще разреши всички въпроси и противоречията ще изчезнат. Любовта - това е великата истина на живота.
към текста >>

Новият социален строй ще се основава на Любовта.
Народите се обезвериха и станаха крайни материалисти, животът се механизира. Всички противоречия в живота се дължат на безлюбието. Днес в живота има противоречия навсякъде - в отделния човек, в семейството, в народите. В последна сметка Любовта ще разреши всички въпроси и противоречията ще изчезнат. Любовта - това е великата истина на живота. Новият социален строй ще се основава на Любовта. Тя е метод, чрез който се разрешават всички противоречия - народни и международни. За изграждане на новия международен строй трябва да се приложи принципът на Любовта. Вторият принцип е Мъдростта. Любовта носи живота, а Мъдростта ще донесе светлина и знание за неговото изграждане. Третият принцип е Истината, която носи свобода, простор за творчество и проявление.
към текста >>

За изграждане на новия международен строй трябва да се приложи принципът на Любовта.
Днес в живота има противоречия навсякъде - в отделния човек, в семейството, в народите. В последна сметка Любовта ще разреши всички въпроси и противоречията ще изчезнат. Любовта - това е великата истина на живота. Новият социален строй ще се основава на Любовта. Тя е метод, чрез който се разрешават всички противоречия - народни и международни. За изграждане на новия международен строй трябва да се приложи принципът на Любовта. Вторият принцип е Мъдростта. Любовта носи живота, а Мъдростта ще донесе светлина и знание за неговото изграждане. Третият принцип е Истината, която носи свобода, простор за творчество и проявление. Онези, на които съзнанието е будно, които са узрели, трябва да убедят целия свят, че съвременният строй трябва да се измени по какъвто и да е начин. Хората трябва да се убедят, да им се каже, че е дошло време, когато въпросите трябва да се разрешават с Любов.
към текста >>

Онези, на които съзнанието е будно, които са узрели, трябва да убедят целия свят, че съвременният строй трябва да се измени по какъвто и да е начин.
Тя е метод, чрез който се разрешават всички противоречия - народни и международни. За изграждане на новия международен строй трябва да се приложи принципът на Любовта. Вторият принцип е Мъдростта. Любовта носи живота, а Мъдростта ще донесе светлина и знание за неговото изграждане. Третият принцип е Истината, която носи свобода, простор за творчество и проявление. Онези, на които съзнанието е будно, които са узрели, трябва да убедят целия свят, че съвременният строй трябва да се измени по какъвто и да е начин. Хората трябва да се убедят, да им се каже, че е дошло време, когато въпросите трябва да се разрешават с Любов. И ако ние не направим това, ако ние закъснеем, въпросът пак ще се разреши, но вече не в наша полза. Този въпрос няма да се разреши отвън. За нас е важно да се запали първият въглен и от него ще се запалят всички други въглени. Днес хората очакват Христос да дойде втори път на Земята, за да оправи света. Не!
към текста >>

Любовта ще донесе материал, който да отговаря на формите на бъдещия строй.
Любовта е, която ще изправи света във всяко направление, понеже Бог е вътре в Любовта, Той се проявява. Любовта е най-мощното направление на Божествения Дух в света. Любовта изисква всичко да й слугува: и парите, и силата, и властта, и всичко. Тя ще донесе соковете на Новата култура. Тя е лост на всичко; макар и наглед най-малката, тя е най-великата сила. Любовта ще донесе материал, който да отговаря на формите на бъдещия строй. Когато дойде тази велика култура, индивидите, обществата и народите ще имат истинска свобода. Побеждавай злото чрез Любовта като велико начало на живота, като велико оръжие в ръката на добрия и разумен човек. Любовта внася ред и порядък в живота. Ако една държава няма ред и порядък, тя е лишена от основа. Ако няма ред и порядък като основа на живота, тя не може да се развива.
към текста >>

28. ЛЮБОВТА ИЗКЛЮЧВА НАСИЛИЕТО

Любовта ще изправи международния, обществения и народния живот; с мъчение и насилие не могат да се оправят социалните отношения.
Светът може да се оправи с Любов, а не с насилие. Светът може да се оправи само чрез Любовта, чрез Мъдростта и чрез Истината, поставени като основа на живота. Вън от тези три принципа не може да се съгради никакво общество, никаква държавна и международна организация. Те имат приложение в цялата Природа, те имат универсален характер. Всяка инициатива, особено от международен характер, която не започва с Любов, няма бъдеще. Любовта ще изправи международния, обществения и народния живот; с мъчение и насилие не могат да се оправят социалните отношения. Култура, в която не се образува връзка на Любовта между индивидите, не е още истинска култура. Досега, вместо с Любов, съвременните държави са поставяли закона, мъчението, насилието и парите. Съвременният обществен строй е задръстен; в тръбите му има камъни, пясък и др. За новия обществен строй трябва да се направи нова инсталация. Народите и обществата си служат със закона на насилието, както във физическо, така и в психическо отношение.
към текста >>

Съвременният обществен строй е задръстен; в тръбите му има камъни, пясък и др.
Те имат приложение в цялата Природа, те имат универсален характер. Всяка инициатива, особено от международен характер, която не започва с Любов, няма бъдеще. Любовта ще изправи международния, обществения и народния живот; с мъчение и насилие не могат да се оправят социалните отношения. Култура, в която не се образува връзка на Любовта между индивидите, не е още истинска култура. Досега, вместо с Любов, съвременните държави са поставяли закона, мъчението, насилието и парите. Съвременният обществен строй е задръстен; в тръбите му има камъни, пясък и др. За новия обществен строй трябва да се направи нова инсталация. Народите и обществата си служат със закона на насилието, както във физическо, така и в психическо отношение. Насилието унищожава хората, но не ги променя. Насилието е подобно на чук или брадва. Какво допринася чукът?
към текста >>

За новия обществен строй трябва да се направи нова инсталация.
Всяка инициатива, особено от международен характер, която не започва с Любов, няма бъдеще. Любовта ще изправи международния, обществения и народния живот; с мъчение и насилие не могат да се оправят социалните отношения. Култура, в която не се образува връзка на Любовта между индивидите, не е още истинска култура. Досега, вместо с Любов, съвременните държави са поставяли закона, мъчението, насилието и парите. Съвременният обществен строй е задръстен; в тръбите му има камъни, пясък и др. За новия обществен строй трябва да се направи нова инсталация. Народите и обществата си служат със закона на насилието, както във физическо, така и в психическо отношение. Насилието унищожава хората, но не ги променя. Насилието е подобно на чук или брадва. Какво допринася чукът? След като е удрял няколко години върху камъка, той се е изтъркал и унищожил.
към текста >>

И всеки строй, който поддържа насилието, също не може да спаси света.
И злото е дошло в света по единствената причина, че е внасяно с насилие. Християнството също е внесло насилието и в сегашната си форма то не може да спаси света. Културите, които са били основани на силата, са останали в архива на историята. Всички трябва да учим тая велика наука, с която можем да преобразим живота си. Грешката лежи в това, че човешкият порядък е в противоречие с порядъка на живата Природа. И всеки строй, който поддържа насилието, също не може да спаси света. Може да въведе известен ред, но онова благо, което хората очакват, ще дойде не чрез насилие. Има и други начини за избавление на хората. В света всичко трябва да се измени. Никой народ не трябва да изнасилва друг народ, никое общество не трябва да изнасилва друго общество и никой човек не трябва да изнасилва друг човек, а всички трябва да живеят в този велик закон на Любовта.
към текста >>

29. БОЖЕСТВЕНИТЕ И ПРИРОДНИ ЗАКОНИ В ОБЩЕСТВЕНИЯ ЖИВОТ

В ОБЩЕСТВЕНИЯ ЖИВОТ
БОЖЕСТВЕНИТЕ И ПРИРОДНИ ЗАКОНИ В ОБЩЕСТВЕНИЯ ЖИВОТ Под култура аз разбирам известно познаване на Бога. Докато прилага Божиите закони в живота си, човек може да бъде свят. Престане ли да ги прилага, той губи светостта си. Това показва, че човек не се ражда свят. Светостта е резултат на усилието на човешкия дух.
към текста >>

Прогресът на един народ зависи от това, доколко е спазил моралните, обществените и духовните закони.
Всички разумни същества ще бъдат на негово разположение. Престане ли човек да мисли, да чувства и да постъпва според Великите закони на Битието, всичко се опълчва против него. Мисли ли човек, че може да живее, както разбира и пак ще бъде здрав, щастлив, той е на крив път. Това никога не е било и няма да бъде. Здравето, доброто, щастието се обуславят от спазване на Великите Божии закони. Прогресът на един народ зависи от това, доколко е спазил моралните, обществените и духовните закони. Това са едни и същи закони - закони на Битието, на разумната Природа или Божествени закони, но хората са ги разделили на категории, според разбиранията си. Не е важно само да се констатира, че машината е развалена, но трябва да се приготви тя за работа; също така не е важно само да се констатират недъзите в обществото, но да се намерят начини за изправление, и то разумни; не е важно само да се констатира, че религията се намира в упадък, но трябва да се намерят причините на този упадък и да се премахнат. Същата идея можем да поясним и по следния начин: Всичките хора говорят за Бога, без обаче да изпълняват Неговата Воля - също, както за един милионер, т.е. само по отношение на неговите пари. Прицелната точка не е милионерът, а парите му.
към текста >>

Всеки народ, всяко общество, което не приеме новите схващания, новите веяния във всички отрасли на обществения живот, няма бъдеще.
Какво значи утаяването? - Потъване дълбоко някъде - да чакат там своето време, докато най-после сами се убедят, че трябва да вършат Волята Божия. Във всяка епоха има идеи изгряващи и залязващи. Възприемането на първите повдига културата, а неприемането им води към упадък и израждане. Народ, в който вярата, знанието и любовта отслабват, идва в упадък. Всеки народ, всяко общество, което не приеме новите схващания, новите веяния във всички отрасли на обществения живот, няма бъдеще. Всеки човек или народ, който се е опитал да измени един от Божиите закони, е изчезнал от лицето на Земята. Обаче, който се е подчинил на Неговите закони, той и до днес съществува. Като е дошъл на Земята, човек трябва да живее като истински човек, да прилага разумните закони на Природата и да се развива. Когато един народ или една култура се отклони от законите на развитието, от законите на разумната Природа, отива към израждане. Един народ има право да съществува дотолкова, доколкото спазва естествените отношения към законите на разумната Природа.
към текста >>

Това разбирам религия, това разбирам държава, това разбирам обществен строй.
" Помолете Го от сърце, методът ще дойде. Този начин е много прост, но като го приложат, ще дойде Господ в света и ще помогне на хората. Ние трябва да бъдем готови да приемем Бога с всичката си любов, която имаме в душата си, да приемем живота, светлината, свободата, която Бог ни дава. Това трябва да бъде задачата на младото поколение. Свещено да пазят живота, светлината и свободата и всичко да жертват за тях. Това разбирам религия, това разбирам държава, това разбирам обществен строй. Това са закони, без които всичко друго е празнота! Има Един в света, Който всякога помага. Ако всички хора се обърнат към Него, светът ще се оправи. Обаче хората не търсят този път. Те искат да изправят света по свой начин.
към текста >>

Аз ви изнасям едно Учение, върху което се основава бъдещият строй.
Те искат да изправят света по свой начин. Затова се натъкват на страдания и нещастия. Казвам: Обърнете се към Бога и вижте какъв резултат ще имате! Каквато опитност имате, не я разказвайте. Учението, което ви изнасям, е опитано и то крие в себе си онези основни методи, които показват на индивидите, обществата и народите как да живеят. Аз ви изнасям едно Учение, върху което се основава бъдещият строй. Това Учение се крепи върху реалните закони на Природата. Моето Учение, което ви предавам, не е на буквата, на сектантството, а Учение на Мъдрост и Любов, което, ако се приложи, ще обнови целокупния живот. Ако се намерят 12 души, които да възприемат това Учение, светът в 29 години ще се оправи. Как? - Ако всеки един от тия 12 души се наеме всяка година да обръща по един човек към Бога. Тия новообърнатите, от своя страна, да се наемат да обръщат всяка година по един човек към Бога.
към текста >>

30. ПОВЕЛИТЕЛ И ГОСПОД

Съгласно благоустройствения план на Мусман, нашата къща на Изгрева оставаше в центъра на два кръстосващи се пътя.
По време на разговора видяхме, че от запад се задава страшна буря. Учителят скочи и забърза към задния двор, постоя известно време срещу връхлитащия вятър, направи определени движения после се върна при нас и каза: "Какво чудо щеше да стане с Търново, ако не бях тук! " След това научихме, че ураганът изкоренил край града грамадни 40- 50-годишни дървета. След земетръса, резултатът от тази буря беше ужасен, но ако Учителят не беше я отклонил, можеше да унищожи Търново. Стефан Тошев Съгласно благоустройствения план на Мусман, нашата къща на Изгрева оставаше в центъра на два кръстосващи се пътя. Това налагаше тя да бъде разрушена. Ние бяхме много обезпокоени. Един ден през лятото с моя другар мажехме къщата си. Целият багаж бе изнесен навън по двора и ние, целите изцапани с вар, работехме. По едно време аз излязох на двора и видях на пътя пред къщата ни стои Учителят и я гледа.
към текста >>

Но като се научих да побивам този кол бързо и точно, то вече наказваха другите войници, че не изпълняват реда на войнишкия строй." Всички се смеят, а Учителят най-много.
Един го донася и пита: "Учителю, та няма ли кого да изберат за пръв министър при толкова много кандидати, че да мирясат вестниците с тези писания? " Учителят оглежда приятелите, които са Го заобиколили: "Трябва някой министър да побие кол и по него да се подредят другите." А брат Гради Минчев, който е висок два метра и е най-висок от всичките на Изгрева, със своя баритонов глас рече: "Ами то е много лесно да се побие кол. Аз като бях в казармата, фелдфебелът най-много мене гонеше. Трябвало да бъда най-бърз, да застана пръв там, където се нареждат войниците в строя, "да побия кола", както се казваше в казармата, та по мене другите да се наредят по височина. Та аз бях колът на ротата и много наказания имах. Но като се научих да побивам този кол бързо и точно, то вече наказваха другите войници, че не изпълняват реда на войнишкия строй." Всички се смеят, а Учителят най-много. Ние на Изгрева имахме свой живот, отделен от града и от света. На Изгрева между полянката и съседа, който живееше зад салона, имаше дървена ограда, която беше повредена и беше дошло време да се направи нова. За новата трябваше да се подготвят колци, да се изкопаят дупки. Ние разчистихме терена с брат Ради. Всичко беше готово и дойде ред да поставим коловете.
към текста >>

Когато навремето политици, властници, църковници, общественост воюваха срещу Учителя и искаха Той да се махне от Изгрева и от София, Той каза: "Вие искате аз да сляза от тази катедра, от която проповядвам Словото на Бога.
Веднъж Той каза: "Те, комунистите, не знаят да управляват, защото от 8000 години досега тези духове не са допускани в управлението на никоя страна в света в цялата история на човешката цивилизация." Така седят нещата. А ние ги проверихме и ги проверяваме вече 30-40 години. Ще ги проверите и вие. А защо ги допусна в България? За това си имаше причина. Когато навремето политици, властници, църковници, общественост воюваха срещу Учителя и искаха Той да се махне от Изгрева и от София, Той каза: "Вие искате аз да сляза от тази катедра, от която проповядвам Словото на Бога. В момента, когато аз сляза от нея, ще дойдат болшевиките в България и тогава вие ще научите техния урок." И онези, които воюваха срещу Учителя и искаха да слезе от катедрата, си научиха урока от болшевиките. Една част от тях бяха избити, друга бяха хвърлени в затвора, а трети изпратени в концлагери и там си научиха урока. Борис Николов "Виждаш ли този хаос в света? Аз го създадох!
към текста >>

31. ГОНЕНИЯ СРЕЩУ УЧИТЕЛЯ И БРАТСТВОТО

Българската общественост се отнесе враждебно към Него.
Мария Тодорова Около 20-те години на века в Братството навлязохме доста млади хора. повечето студенти, които се интересувахме от духовните въпроси. По това време българското духовенство не отлъчи направо Учителя от църквата, а Го обяви за самоотлъчил се. В същото време в обществото се носеха най- различни слухове за поведението на Учителя. Българската общественост се отнесе враждебно към Него. Върху името Му се сипеха поток от хули, мръсотии и клевети, както върху личността Му, така и върху Делото и Учението Му. Срещу Него свещеници говореха от амвоните си, вестниците пишеха безсрамно хули и непроверени неща. Някой си Ласков излезе с една брошура, в която показа своето невежество и неразбиране. Присмех, подигравки и хули се отправяха и към последователите Му. Дори правеха опит да Го изправят пред съдебните власти.
към текста >>

Многократно Учителят бе викан за разпит в Обществена безопасност.
" Елена Андреева Срещу Учителя са завеждани наказателни дела. Спомням си, че имаше едно наказателно дело №146 от 1926 г. Друго наказателно дело бе №284 от 1936 г. Многократно Учителят бе викан за разпит в Обществена безопасност. Стенографката Савка Керемидчиева ги отбелязваше по дати в нейните тефтерчета и бяха повече от десетина посещения в полицията. Учителят беше огорчен от българите, от духовенството и църквата, от журналистите и вестниците, от държавната власт. Веднъж се върна от едно такова следствие и каза: "Ще накарам всички българи да познаят Бога! Това е моята задача - да науча българите да се кланят на Живия Бог, Който е дал всички блага, да разберат смисъла на живота, да придобият истинската култура! Седем пъти ще ги прекарам през огън, но ще станат истински човеци, носители на Новата култура!
към текста >>

Учителят седи и мълчи, а онзи все по-ожесточено говори и бълва онова, за което е дошъл - да избълва всичката воня и мръсотия на българската общественост срещу Учителя.
Елена Андреева Имаше една секта "Ангелска тръба". Хубаво название, но какво излезе от нея! Един от нейните привърженици дойде на Изгрева - мъжага и половина - отиде при Учителя и започна да говори срещу Него. Всичката онази кал и жлъч, която се носеше в София по адрес на Учителя, той я изхвърли срещу лицето Му. Учителят седи и мълчи, а онзи все по-ожесточено говори и бълва онова, за което е дошъл - да избълва всичката воня и мръсотия на българската общественост срещу Учителя. А Учителят седи, слуша и търпи. До Него са няколко приятели, включително и Борис Николов. Но онзи говорител на "Ангелската тръба", дето тръби и хули, не можа да изтрае, защото всички мълчим и накрая замахна с ръка да удари Учителя по лицето. Точно в този момент, когато ръката му бе във въздуха, насочена срещу Учителя, Борис със своите дълги и силни ръце му хвана ръката, а с другата ръка го хвана за гърлото и онзи замлъкна и падна на земята. В този момент се чу гласът на Учителя: "Спри!
към текста >>

На някои вдовици, жени на починали във войната герои, Дънов чрез спирити- чески сеанси вика духовете на мъжете им; на други обяснява, че мъжете им приживе не ги обичали и им изневерявали, поради което казаните жени се настройват зле против мъжете си и тяхната памет.
В тези си проповеди Дънов проповядва, че Исус Христос не е Син Божи, а човек като него и че той сам може да бъде Христос. Логическо последствие от това са пръснатите от самите му последователи слухове, че той (Дънов) е "Божествен човек", втори "прероден Христос". И действително, неговата външност - облечен в дълга, черна дреха, коса дълга, подстригана близо до раменете му и не много дългата му брада, наподобяват фигурата на Христа, изобразена по иконите. Нещо повече, мълви се още, че той е български Разпутин и имал достъп в двореца и пр. - слухове, които могат да изложат зле престижа на двореца. На някои вдовици, жени на починали във войната герои, Дънов чрез спирити- чески сеанси вика духовете на мъжете им; на други обяснява, че мъжете им приживе не ги обичали и им изневерявали, поради което казаните жени се настройват зле против мъжете си и тяхната памет. Други по-фанатизирани и сантиментални последователи дотам се увличат от Дънов, че съвсем зарязват задълженията към себе си и семействата си. Последователите на Дънов, наречени "дъновисти", броят в столицата 250-300 души, от които повечето жени. Между тях, за съжаление, има доста високопоставени дами и мъже. Когато предприех дознанието, г-жа генерал Стоянова (съпруга на адютанта на Н.Ц.В.) поиска по телефона да не извиквам Дънов в градоначал- ството, понеже било унизително за него. Това, разбира се, не уважих и г-жа генерал Стоянова ми изказа съжалението си.
към текста >>

Всеки недостатък и несъвършенство в обществения и държавен строй, може да се изправи чрез самоусъвършенстване, понеже е казано: "Бъдете съвършени, както е съвършен Отец Ваш Небесен."
Едно от най- съществените условия за всички последователи на това учение, е съвършената нравственост. Ученикът на Божествената школа, за да може да възприема и приложи великите Истини на Христовото учение, трябва да бъде чист физически, морално и духовно. Всяко нарушение на това условие е една важна спънка в развитието му. Той трябва да бъде изправен във всяко отношение, както към себе си, така и към другите, към обществото и държавата. Аз препоръчвам зачитане на установените закони и наредби на властта. Всеки недостатък и несъвършенство в обществения и държавен строй, може да се изправи чрез самоусъвършенстване, понеже е казано: "Бъдете съвършени, както е съвършен Отец Ваш Небесен." Църквата винаги трябва да бъде в пълно съгласие с Божествената Любов, Мъдрост и Истина. С политика не се занимавам, защото тя не представлява за нас някаква цел. С политика се занимават само хората, които тепърва изучават живота. Аз само поучавам кое е разумното и доброто. За да се схване Божествената Мъдрост и да се разбере Божествената Истина, изисква се знание за живота.
към текста >>

4. Относно обществения строй в страната.
2.XI.1937 г. Да отговори на следните въпроси в най-големи подробности с оглед и в хармония с беседите Му, печатани в специални издания, а именно: 1. Относно официалното използване на държавата и църквата ни. 2. Относно държавата ни, относно организацията й, властите и законите в страната. 3. Относно правораздаването и съдийската колегия. 4. Относно обществения строй в страната. 5. Относно народната армия (българската армия). 6. Относно брака, семейството и морала в страната. Отговорите на Учителя: В природата съществуват три порядъка: идеален, реален и материален. Към първия спада: Бог, Природата и Човекът.
към текста >>

Относно обществения строй нашето желание е било винаги той да се подобрява без ненужни сътресения и всичко да става разумно.
Ние поддържаме еволюцията - онзи Божествен процес, който повдига и подобрява живота на човечеството. За съдийската колегия и органите на правосъдието ние имаме почитание, понеже такъв институт съществува и в природата, и в човека като съвест. Всичките примери, които ние сме привеждали в своите лекции, имат за цел да уяснят какъв трябва да бъде човек и ония, на които говорим. Ние сме привеждали много похвални примери и за дълбокото съзнание на съдиите. Ние в нашите речи не сме имали никакъв смисъл да обидим това, което е добро, разумно, справедливо в съдийската колегия. Относно обществения строй нашето желание е било винаги той да се подобрява без ненужни сътресения и всичко да става разумно. Относно българската армия - тя е орган на държавата за запазване реда и порядъка в държавата. Каквото казваме за държавата, това включва и армията. За военните сме привеждали много добри примери. Относно брака - този институт е най-старият в природата. Ние поддържаме еднобрачието и пълна семейна чистота: "В началото Бог създаде мъжки и женски пол." Поддържаме също, че във всяко семейство трябва да има две деца - брат и сестра.
към текста >>

Но тогава цялата общественост се настрои срещу Учителя.
Мария Тодорова На връщане от Варна през юли 1926 г. с влака за София, Учителят е свален на гара Шумен по нареждане на варненския и преславски владика Симеон и откаран в участъка. Годината 1927 е голяма за Братството. Беше построен салонът на Изгрева и през съборните дни Учителят даде "Пътят на ученика". Но тогава цялата общественост се настрои срещу Учителя. Някои решиха да преминат към действие. Беше създадена една организация "Родна защита", за да защитава България от комунисти, социалисти, анархисти и тем подобни. Към техните врагове бяха включени и дъновистите. След като се бяха справили с другите, решиха, че е време да се справят и с дъновистите. Събират се, въоръжават се със сопи и тенекии с газ и обграждат Изгрева да го запалят, като ще се промъкват към всяка барака и ще полеят газта по дървените стени на бараките и след това в уречен час да ги запалят.
към текста >>

32. БОГ ПОРУГАЕМ НЕ БИВА

Той е син на Никола Стоянов Михайловски (1818-1892) - обществен и държавен деец, който е роден брат на владиката Иларион Макариополски (1812- 1875) от времето на борбите за църковна независимост.
Госпожата се съгласила, но Стоян Михайловски решил да я разпита - откъде идва, какво учи, с кого дружи. Олга след като изрежда всичко, накрая казва, че е от обществото на Петър Дънов. Писателят така силно се изненадал и изпъдил Олга с думите: "Аз не искам да имам вземане-даване с хората на Дънов! " Олга отива и споделя това с Учителя. "Е, както той не иска да има вземане-даване с нас, така и ние не искаме да имаме вземане-даване с него." Сега проследете как се разви съдбата на писателя, тя е много интересна. Той е син на Никола Стоянов Михайловски (1818-1892) - обществен и държавен деец, който е роден брат на владиката Иларион Макариополски (1812- 1875) от времето на борбите за църковна независимост. Стоян Михайловски (1856-1927) беше писател, трибун, журналист с огнено перо. Обаче след този случай изведнъж всички го забравят и завесата на забравата пада върху него. Умира сам, изоставен от всички. Борис Николов Един ден ме викат в управата на комуната и по-големите и важни братя ми възлагат задача: да отида в София при г-н Дънов, да Му разкажа за нашия почин да основем комуна в Мечкюр и да искам известна сума - помощ.
към текста >>

Поразпита ме за Мечкюр, как се устройва, как вървят работите и т.н.
Когато се появи Учителят, към когото се устремих, аз останах стъписана -това не е човек, това е свръхземно същество! Такъв човек очите ми не бяха видели, пък и след това, разбира се. Аз се приближих със свещен трепет и без никой да ми е казал, почувствах, че трябва да Му целуна ръка. После смотолевих защо съм дошла. Той ме покани в малката си, бяла къщичка от една стая, кацнала близо до салона и ме покани да седна. Поразпита ме за Мечкюр, как се устройва, как вървят работите и т.н. Аз не знаех къде бях -на земята или на небето. Слушах един глас-музика, гледах едно неземно, светещо лице и плувах в блаженство. После Той ме потита: "Обичате ли да четете? " - "0, много! " Тогава стана, отиде зад един параван, където се бави известно време.
към текста >>

Една пролет, през време на карнавала, един банков чиновник устройва шествие, с което искаше да осмее Учителя и Братството.
Братството в Свищов в първите години вървеше много добре. Братя и сестри, възхитени от братския живот, направиха комуна, четяха беседи, излизаха на изгрев, хранеха се заедно, подвизаваха се като първите християни. Работеха обща братска градина. Това дразнеше духовенството. То беше почнало гонението срещу Учителя, търсеше кого да намери и да наеме в борбата срещу Него. Една пролет, през време на карнавала, един банков чиновник устройва шествие, с което искаше да осмее Учителя и Братството. На две магарета качил двама души, единият дегизиран като Учителя, другият - като ръководителя на свищовското Братство - Анев. Наоколо жени в бели кърпи, представляват сестрите. Цялото това шествие се разхожда из града. На гърба на магарето написали имената на Учителя и на брата. През същата нощ рождената сестра на този човек вижда ангел с огнен меч, насочен към нея.
към текста >>

Веднъж Учителят бил повикан в Обществена безопасност, придружаван от Тодор Стоименов и Симеон Симеонов.
А от ръководството беше останал още един. Казах му: "Има да си заминава още един, а другите сте свободни, но трябва да засвидетелствате за това пророчество на останалите в града, че то бе изречено и че то бе изпълнено така, както трябва." Той засмян и зарадван се спусна да ми целува ръка и да плаче. "Значи ние останалите ще оживеем? " - "Ще оживеете, за да бъдете свидетели и да разказвате на всички останали за съдбите человечески и за Силите Господни." Цанка Екимова Веднъж Учителят бил повикан в Обществена безопасност, придружаван от Тодор Стоименов и Симеон Симеонов. Първият тогава работел в представителството на "Сингер", а вторият бил секретар на Касационния съд. Явили се в определеното време за разпит. Началникът започнал да разпитва с груб тон. Обърнал се към Учителя: "Трите Ви имена! " Учителят мълчал.
към текста >>

Тогава Учителят отново е извикан в Обществена безопасност.
Нападките във вестниците срещу Учителя след известно време са се насочили към един факт - изнасят данни, че онези, които са започнали да воюват срещу Петър Дънов, не минавало много време и един след друг си заминавали, но от различни неща. Трябва да споменем, че и нашите възрастни приятели са имали вина за тези вестникарски нападки. Те проследявали какво ще се случи на всеки, който воювал срещу Учителя - след известно време той си заминавал от този свят. И тогава приятелите разправят: "Видяхте ли, случи му се случка, защото така сгази лука с двата крака, че замина в трапа." Нашите не злорадстваха, но искаха да покажат, че който наруши окултния закон, след това си носи последствията. Хората не разбираха тези неща и предизвикваха вестниците да пишат за тях като сензация. Тогава Учителят отново е извикан в Обществена безопасност. Този път Го разпитва най-върлият следовател. Той обвинява Учителя в отмъщение. Учителят му казва: "Аз не отмъщавам, аз само благославям. Онзи, Който благославя в мене, е Огън всепояждащ и всичко изгаря отвътре и гори отвън.
към текста >>

" Извиква двама полицаи и им заповядва да заведат Учителя долу в подземията, където се намира зловещата пещ на Обществена безопасност в онова време.
Той обвинява Учителя в отмъщение. Учителят му казва: "Аз не отмъщавам, аз само благославям. Онзи, Който благославя в мене, е Огън всепояждащ и всичко изгаря отвътре и гори отвън. Вината е в онзи, който воюва срещу Бога! " Следователят крещи: "Аз ще ти покажа какво значи пък нашият огън! " Извиква двама полицаи и им заповядва да заведат Учителя долу в подземията, където се намира зловещата пещ на Обществена безопасност в онова време. Това са годините след събитията от 9 юни и 23 септември 1923 г., когато много от арестуваните земеделци и комунисти след мъчение биват изгаряни в тази пещ, особено след атентата в църквата "Света Неделя" през 1925 г. А пещта винаги гори. Тя винаги се поддържа. Следователят отваря вратата на пещта и заплашва Учителя: "Виждаш ли тази пещ и този огън? Сега е в моята власт, ако река ще Те вкарам вътре да опиташ какво представлява нашият огън, който също изгаря отвътре и отвън." Учителят поглежда запалената пещ и казва на следователя: "Ако е Божията Воля, ще влезна в нея.
към текста >>

Убиха го като възмездие за своите другари, изгорени в огнената пещ на Обществена безопасност.
" - "Не, аз само казах какво ще се случи според Божията Воля." Накрая иззвънял телефонът и някой му наредил да пусне Учителя Дънов. Учителят излязъл, в коридора чакал Методи Константинов. Следователят крещи: "Как се осмелява този Дънов да ме заплашва! " А Методи го съветва: "За Бога, вслушайте се в думите Му и запомнете какво Ви казва." След няколко месеца на следователя му беше направена засада от комунистите и беше убит. Убиха го като възмездие за своите другари, изгорени в огнената пещ на Обществена безопасност. Борис Николов През 1916 г., 1917 г. и 1918 г. няма събори. На 25 юни 1917 г.
към текста >>

За да се застъпи за Него, той отива да докладва на началството си, че това е някакво недоразумение, че Дънов е порядъчен човек и с действията си не създава смут на гражданството и не е заплаха за обществения ред на града.
По това време Учителят е отседнал в хотел "Лондон" на последния етаж, в една малка стая и се отоплява с мангал. Обикновено Го посещават приятели и сутрин излиза с тях да посреща изгрева на Слънцето на Ташлъ тепе. Това прави впечатление на властите и било наредено на двама полицаи да противодействат на тези събирания сутрин рано извън града. Връщайки се от такъв излет, двама жандарми поискали да арестуват Учителя заедно с приятелите. По това време се намесва един от офицерите, който бил познат с Учителя. За да се застъпи за Него, той отива да докладва на началството си, че това е някакво недоразумение, че Дънов е порядъчен човек и с действията си не създава смут на гражданството и не е заплаха за обществения ред на града. Когато минават покрай хотела, Учителят пожелал да се отбие, за да си вземе друга шапка, но жандармът бил много ядосан, не Му позволил и дори с приклада на пушката си Го ударил няколко пъти по гърба и то доста силно, като Му казал, че трябва да върви в полицейското управление. Отиват там, започват разпит, но се намесват прия- тели-офицери и Учителят е бил освободен. Но след месец, именно този стражар бива убит в едно село, където е отишъл да арестува едного. Името на този стражар се знаеше, но не го записахме и с годините ние го забравихме. Силите, които воюваха срещу Учителя и онези личности, които ставаха проводници на тези сили, трябваше рано или късно да дават отчет пред Невидимия свят, защото чрез своите деяния се явяват богупротивници като пречат на Делото на Великия Учител, слезнал на Земята между българите.
към текста >>

33. КОСМИЧЕН ПЛАН ЗА ПРОМЯНА НА СВЕТА

Хората искат да знаят какъв ще бъде бъдещият международен строй.
Ще дойде време, когато цялата Земя ще стане една голяма държава с едно общо управление, общ парламент. Цялото човечество ще има един език, на който всички ще говорят и ще се разбират. Но преди това трябва да стане Европа на Европейски Съединени щати, с общ парламент, общи граници и свобода за всички. Но още преди това, трябва да стане Балканска федерация и в нея непременно трябва да влезе и Гърция. Да паднат границите и противоречията и да се обединят. Хората искат да знаят какъв ще бъде бъдещият международен строй. В бъдещия строй силните народи ще бъдат слуги на слабите народи. Всички народи ще се обединят и то така, че по-големите народи ще покровителстват малките и така ще престане борбата между народите. Всеки народ ще се стреми да стане велик по Дух, Мъдрост и Любов, а не голям - да владее и управлява малките народи. Паневритмията ще бъде въведена в бъдеще в Германия и в Русия. Цялото Учение на Бялото братство ще бъде прието и приложено в Русия.
към текста >>

В бъдещия строй силните народи ще бъдат слуги на слабите народи.
Цялото човечество ще има един език, на който всички ще говорят и ще се разбират. Но преди това трябва да стане Европа на Европейски Съединени щати, с общ парламент, общи граници и свобода за всички. Но още преди това, трябва да стане Балканска федерация и в нея непременно трябва да влезе и Гърция. Да паднат границите и противоречията и да се обединят. Хората искат да знаят какъв ще бъде бъдещият международен строй. В бъдещия строй силните народи ще бъдат слуги на слабите народи. Всички народи ще се обединят и то така, че по-големите народи ще покровителстват малките и така ще престане борбата между народите. Всеки народ ще се стреми да стане велик по Дух, Мъдрост и Любов, а не голям - да владее и управлява малките народи. Паневритмията ще бъде въведена в бъдеще в Германия и в Русия. Цялото Учение на Бялото братство ще бъде прието и приложено в Русия. И тъй, нова карта се чертае на човечеството.
към текста >>

Сега минава една вълна, която трансформира целия обществен строй.
Свещениците трябва да излязат от църквите с хоругвите и да покажат на хората как трябва да се работи. Живият Господ казва, че светът не се нуждае от сегашните молитви на хората. Той казва, че молитвата трябва да излиза от сърцата. Вие не знаете каква промяна може да стане с вас. Каквото става с гъсеницата, това ще стане и с вас. Сега минава една вълна, която трансформира целия обществен строй. Тя ще преустрои цялата Земя и мислите на хората. Животът ще получи ново направление. Бог ще преустрои света. Цялата Слънчева система влиза във връзка с нещо по-висше. Изменят се умовете на хората.
към текста >>

Не са хората, които могат да внесат нов строй, има един Божествен план, който ще се реализира.
Тя ще стане внезапно. Хората ще заспят и като се събудят, ще видят, че не са такива,каквито са били. Всъщност реално е невидимото. Видимите неща са забава за хората, а невидимите са реалност, с която се гради. Новото идва отвътре, не отвън. Не са хората, които могат да внесат нов строй, има един Божествен план, който ще се реализира. Ще знаете, че на Земята няма да остане помен от лъжа и насилие. Друго нещо иде, не това, което днес проповядват хората. Всички, които не признават Любовта, за тях Бог има особени реторти. Той е решил да им даде едно педагогическо възпитание. Тъй ще ги обедини, че ще накара всички да имат верую.
към текста >>

Бог е започнал вече преустройството на света.
Бог иде в света да тури ред и порядък, да отдели смъртните от безсмъртните, грешните от праведните. Досега Божията Воля е била пасивна. Досега ангелите и архангелите управляваха света. Сега Господ е турил в действие Своя Велик Дух и е вложил Волята Си и горко на оногова, който не слуша Неговата Воля. Волята Божия е Великият закон, който сега оперира на Земята. Бог е започнал вече преустройството на света. Божият план е турен в действие още през 1914 г. Бог първо е говорил чрез духовете, после чрез ангелите, след това чрез Сина Си, а най-после и Той сам ще проговори. Когато Бог проговори на хората, цялата Земя ще изгори. Под "свършване" или "изгаряне" на света се разбира ликвидиране на всички криви мисли, на всички измами и заблуждения. Ще остане само реалното - Божественото.
към текста >>

34. ПОБЕДА НА ДОБРОТО

Те ще вземат властта в ръцете си и ще поставят една разумна програма в училищата и в църквите, и в обществения строй, навсякъде.
След тези страдания идат велики блага на Земята. Добрите хора се срещат навсякъде по света, има ги и в България, само че не се проявяват. Засега в света са дошли онези хора, които аз уподобявам на малки деца. И наистина, днес малките деца управляват и България. Отгоре казват: "Нека се упражняват тия деца." Обаче, наближава времето, когато праведните хора ще дойдат на Земята. Те ще вземат властта в ръцете си и ще поставят една разумна програма в училищата и в църквите, и в обществения строй, навсякъде. Тогава всички въпроси ще се решават по един магически начин. Ние ще се намерим пред една епоха, когато затвори няма да има, болници няма да има, а от всички сегашни институти ще останат само образци, в които ще се представлява на новото поколение как са съдили едновремешните съдии, как са проповядвали едновремешните проповедници, как са учили едновремешните учители, как са възпитавали едновремешните майки своите деца и т.н. Всичко това ще представлява едно голямо разнообразие от миналата култура, т.е. останки от културата на XX век.
към текста >>

35. НОВИЯТ ЧОВЕК

Сега ще се роди един нов Адам, целият свят се преустройва и пред този, новия Адам, всичките раси, всичките хора ще дойдат пред него и той ще им даде нови имена, ще ги кръсти, едно ново кръщение ще има.
Ние имаме трети Адам, който се създава от първия и втория Адам. Третият Адам сега се създава. Всякога, когато се създава един Адам, има катаклизъм. До втория Адам целият свят е бил неустроен, явил се Бог и казал: "Да бъде Светлина! " Казва се, че в шест дни е бил създаден човекът. Сега ще се роди един нов Адам, целият свят се преустройва и пред този, новия Адам, всичките раси, всичките хора ще дойдат пред него и той ще им даде нови имена, ще ги кръсти, едно ново кръщение ще има. Всякога, когато се създава нов Адам, има катаклизми, преустройства. Сега се готви нов човек, който ще бъде по-горе от вас. Този човек е малък, както и вие сте били малки в сравнение с допотопните животни. Материята му за съграждане ще бъде взета от друго място, от Дух и вода ще се роди той. За него няма да има нищо скрито-покрито, както на Земята, така и на Небето.
към текста >>

Всякога, когато се създава нов Адам, има катаклизми, преустройства.
Третият Адам сега се създава. Всякога, когато се създава един Адам, има катаклизъм. До втория Адам целият свят е бил неустроен, явил се Бог и казал: "Да бъде Светлина! " Казва се, че в шест дни е бил създаден човекът. Сега ще се роди един нов Адам, целият свят се преустройва и пред този, новия Адам, всичките раси, всичките хора ще дойдат пред него и той ще им даде нови имена, ще ги кръсти, едно ново кръщение ще има. Всякога, когато се създава нов Адам, има катаклизми, преустройства. Сега се готви нов човек, който ще бъде по-горе от вас. Този човек е малък, както и вие сте били малки в сравнение с допотопните животни. Материята му за съграждане ще бъде взета от друго място, от Дух и вода ще се роди той. За него няма да има нищо скрито-покрито, както на Земята, така и на Небето. Еврейските пророци казваха, че всички земни корони ще се поклонят пред този човек, ще изпълнят Божията Воля, ще му въздадат слава.
към текста >>

Сега се преустройва и човек, и целият свят, затова са големи и страданията.
Човек, който има топлина и светлина хиляди пъти по-силна от тая на Слънцето, може да ослепи и най-многобройната и най-силната армия, да разтопи нейните оръжия. Той ще може да разтопи касите на всички банкери, да стопли всички замръзнали сърца, да премахне всички прегради, които човешкият егоизъм е поставил на пътя. Новият човек, който идва, е синтез от всичко най-хубаво, което досега е постигнато от човека. Той идва да организира нещата и носи ум и живот в себе си. Той ще покаже пътищата, по които може да се оправи светът. Сега се преустройва и човек, и целият свят, затова са големи и страданията. Новият човек ще бъде господар на смъртта. И в сегашния човек са вложени велики дарби и способности, но са още в спящо състояние. За пример, в мозъка му има един апарат, с който в 24 ч. най-малко могат да се предскажат точно всички промени, които ще станат с времето. Този апарат може да предскаже времето и след три дни, и след седмица, и след месец.
към текста >>

До края на този век (XX), ще дойдат 8 000 адепти, които ще се въплътят по всички краища на Земята и ще дадат нова насока на обществения, религиозния, на семейния живот.
Отгоре ще дойдат няколко милиона, ще впрегнат всички хора на работа и заедно с тях ще въведат ред и порядък на Земята. След свършване на своята работа, те ще си заминат, а хората на Земята ще останат след тях да живеят и работят. По този начин ще се възстанови съобщението между видимия и невидимия свят. Вие ще бъдете свидетели на това и ще кажете: "Туй се каза едно време и така стана! " До края на този век (XX), ще дойдат 8 000 адепти, които ще се въплътят по всички краища на Земята и ще дадат нова насока на обществения, религиозния, на семейния живот. Те са взели предвид всички мерки за тази реформа, с която ще изненадат света. Така те ще създадат новото човечество. Само по този начин светът може да се оправи. Дотогава трябва да бъдете готови да приемете игото на тези 8 000 адепти. Това иго ще ви се наложи.
към текста >>

36. ПРОРОЧЕСТВА ЗА КОМУНИЗМА

Когато комунистите взеха властта и се смени общественият строй, Учителят в Мърчаево каза следното: "Няма кандидати в Невидимия свят, които да застанат начело на управлението на тази страна, освен комунистите.
Тодор Божков, Учителят се бе завърнал от Мърчаево на Изгрева. Бяха дошли съветските войски в България и комунистите взеха властта. Идваше нова епоха, за която ние изобщо не предполагахме. Когато влязохме в тази епоха, тогава си припомняхме думите на Учителя за нея, казани 20 години преди това. Когато комунистите взеха властта и се смени общественият строй, Учителят в Мърчаево каза следното: "Няма кандидати в Невидимия свят, които да застанат начело на управлението на тази страна, освен комунистите. Защо ли? Защото онези, другите духове, които отказват, много добре знаят закона за кармата и не искат да си петнят ръцете с кръв. А комунистите не го знаят този закон и затова се натискат да управляват." Когато се съобщи по радиото, че се е образувал "Отечествен фронт" от опозицията, включително и комунистите срещу регентството, то Учителят каза: "И горе в Невидимия свят се образува Отечествен фронт. И на никого не е позволено да върши убийства в името на този Отечествен фронт.
към текста >>

37. ПОСТАВЯНЕ ОСНОВИТЕ НА ОБЩЕСТВОТО

Идването на Учителя на Земята е съпроводено с големи промени, с големи катаклизми във вътрешния и външния живот на човека: в личния, обществения и международния живот.
Той е славен ден, блажен ден на Живота. Ние сме пришълци и странници на този свят. Нашето отечество е другаде. Като свършим своята работа, ще се отправим към дома на нашия Небесен Баща. И тъй, мислете честно, чувствайте благородно и действайте безкористно. Идването на Учителя на Земята е съпроводено с големи промени, с големи катаклизми във вътрешния и външния живот на човека: в личния, обществения и международния живот. Нови сили влизат да работят в човечеството. Нови сили се пробуждат в човешката душа. Те влизат в конфликт със старото. Силите, които са работили досега, трябва да отстъпят на новите сили, които сега идват. От това е и тази борба и промените, които настават.
към текста >>

Разумното начало го устройва и отваря.
Онези от нашите приятели, които не са разбрали това, по-добре, за да не се спъват нито те, нито другите, да идат, където им се нрави. Ние нямаме нужда от болшинство. По-добре двама в Дух, отколкото много без Него. Не туряйте вашите планове и мисли за Божии. Приемете пътя така, както Разумното начало го устройва и отваря. Ние сеем, Великото Разумно начало събира. Ние работим, Великото Разумно начало гради. Има понякога въпроси, които не са ясни. Учителя не бърза да ги разрешава. Той казва:
към текста >>

8 Според по-късни документални данни посоченият период от варненската биография на Учителя Беинса Дуно (1885-1900) всъщност е богат и на много обществени прояви.
Учителя предвижда всичко, предупреждава, поучава, помага, подкрепя отвътре и отвън, и то тъй, както Светлината работи – без никаква принуда, по закона на Свободата. ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ 7 Книгата „Науката и възпитанието. Началата на человеческий живот” е публикувана за първи път през 1896 г., Варна, Печатница на К. Николов (виж Учителя Петър Дънов, „Той иде”, Бяло Братство, София, 2005). 8 Според по-късни документални данни посоченият период от варненската биография на Учителя Беинса Дуно (1885-1900) всъщност е богат и на много обществени прояви. През 1896 г. той е един от учредителите на Дружественото читалище „П. Р. Славейков”, избран е за негов библиотекар-домакин и през следващите години държи пред варненското гражданство пет сказки: „Произхождението на человека” (18 май 1897), „Преглед върху древнята и модерна философия” (8 ноември 1897), „Науката и философията” (15 ноември 1897), „Защо и как живеем” (1898) и „Основите на просвещението” (1899). През 1897 г. учредява със съмишленици във Варна “Общество за повдигание религиозния дух на Българский народ”, в който членуват д-р Георги Миркович, Мария Казакова, Тодор Стоянов, Пеню Киров, Анастасия д-р Желязкова и Милкон Партомиян.
към текста >>

38. НЕДЕЛНИ БЕСЕДИ

Общественият живот си има своите догми и суеверия.
Като се роди в твоята душа, това е Възкресение, това е пробуждане на човешката душа. И когато Той дойде да живее в хората, всички ще бъдат живи. Сега Христос е в света. Вие искате да Го видите в една форма, но ако Той изпълва сърцата ви с най-хубави, възвишени чувства, какво повече искате от това? Не е ли това Той? Общественият живот си има своите догми и суеверия. Към тях Учителя беше също така безпощаден. Съвременният строй е една дреха. Сега той си отива. Не се страхувайте от това. Една друга, по-хубава дреха е приготвена.
към текста >>

Съвременният строй е една дреха.
Сега Христос е в света. Вие искате да Го видите в една форма, но ако Той изпълва сърцата ви с най-хубави, възвишени чувства, какво повече искате от това? Не е ли това Той? Общественият живот си има своите догми и суеверия. Към тях Учителя беше също така безпощаден. Съвременният строй е една дреха. Сега той си отива. Не се страхувайте от това. Една друга, по-хубава дреха е приготвена. Същественото – това са човешките души и Духове; след това идват човешките сърца и умове и човешката воля, с които трябва да работим. В Своите беседи Той посочва пътя как да се излезе от противоречията, как да се разрешат мъчнотиите според Великата Божествена наука, която Той проповядва, и то не само в личния, но и в обществения живот, в живота на народите и на цялото човечество.
към текста >>

В Своите беседи Той посочва пътя как да се излезе от противоречията, как да се разрешат мъчнотиите според Великата Божествена наука, която Той проповядва, и то не само в личния, но и в обществения живот, в живота на народите и на цялото човечество.
Съвременният строй е една дреха. Сега той си отива. Не се страхувайте от това. Една друга, по-хубава дреха е приготвена. Същественото – това са човешките души и Духове; след това идват човешките сърца и умове и човешката воля, с които трябва да работим. В Своите беседи Той посочва пътя как да се излезе от противоречията, как да се разрешат мъчнотиите според Великата Божествена наука, която Той проповядва, и то не само в личния, но и в обществения живот, в живота на народите и на цялото човечество. В Неговите беседи е хроникирана цялата история на съвременната епоха. Всички по-важни събития и явления Той разгледа в светлината на Божественото учение и направи Своите преценки. Тези преценки са пълни – по форма, съдържание и смисъл, вдъхновени и пророчески. Неговата мисъл докосна и миналото – пътя, който човечеството е извървяло досега. Той хвърли светлина върху него, посочи погрешките и отклоненията, които човек е направил, и начина, по който да се изправят сега.
към текста >>

Всички ония наивни понятия, удобни и лесни, с които човек се кичи, всички онези книжни кумири, които човек си създава в личния и обществен живот, в науката и религията, Учителя разсейваше с лекота и хумор.
Той казва: Физическият живот е основа на Духовния, а Духовният – основа на Божествения. Докато нямате здраво тяло, здрав стомах, здрави бели дробове и мозък, не можете да се проявите правилно. Затова Учителя започваше от физическия живот и даваше правила и методи, за да възстанови човек здравето си и правилното отношение към Живата Природа. Учителя умееше да посочва смешните страни на живота, онези неестествени положения, в които изпада човек в своята наивност и лековерие. Всички ония наивни понятия, удобни и лесни, с които човек се кичи, всички онези книжни кумири, които човек си създава в личния и обществен живот, в науката и религията, Учителя разсейваше с лекота и хумор. Истината е като хляба – като ядеш, чувстваш Сила и Живот. Истината е като слънчевата светлина – на нея плодовете зреят. Както добрият градинар почиства всяко дръвче в градината си, тъй и Учителя работеше в градината на душата и с внимание и Любов посаждаше Божествените семенца, които ще принасят своя плод и сега, и през цялата вечност. Той дава едно правило: Не изкоренявайте дивачките – облагородявайте ги, използвайте силите на злото за Добро.
към текста >>

39. ДУХОВНИЯТ ОБРАЗ НА УЧИТЕЛЯ

При Него идваха хора от разни професии, с най-различно обществено положение.
Казано е: “Отец Ми работи, и Аз работя.” Работата, която Учителя извършваше, беше огромна и всестранна. При все това Той я извършваше тъй просто и тъй естествено, както дишането. Като че ли не правеше никакви усилия. Всеки в своята специалност можеше да получи от Учителя ценни знания. При Него идваха хора от разни професии, с най-различно обществено положение. На всекиго даваше упътвания. На земеделеца даваше ценни правила как да работи, как да отглежда своите култури според великата Божествена наука. Тя предвиждаше участието на човека не само с неговата сила, но и с неговата душа, с неговите мисли и чувства. Тъй се установява едно живо общение и сътрудничество с Разумната Природа. Резултатите, които се получаваха, бяха удивителни.
към текста >>

Както се устройва вътрешният свят, тъй се устройва и външният.
Физическият свят – светът, който познаваме с нашите сетива – е само една безкрайно малка област от него. Необятни са областите на Духовния свят. Във всички тях Животът се изявява в необозримо разнообразие. Светът на душата е вътрешният, Духовният свят. Има едно съответствие между Духовния и физическия свят. Както се устройва вътрешният свят, тъй се устройва и външният. Това е един непреривен, вечен процес. В света на душата стават смени, аналогични на тези, които стават във външния. И във вътрешния свят има светлина и тъмнина, ден и нощ, лято и зима. Когато душата е обхваната от съмнение и страх, когато се лута в безпътица, тогава е нощ. Тук времето се определя и измерва от резултатите.
към текста >>

40. КУЛТУРА НА ЛЮБОВТА

Соковете на Новата култура, материала, който отговаря на новите форми, на формите на бъдещия строй.
Защо тогава човек да се обезсърчава? Сега в съвременното общество липсва един велик подтик, едно основно начало. И това начало е Любовта в нейните нови прояви – обединение, взаимопомощ и служене. Учителя казва: Какво ще донесе Любовта в света? Соковете на Новата култура, материала, който отговаря на новите форми, на формите на бъдещия строй. Днес старите форми се рушат, нови се създават. Защо страдат хората? Поради разрушенията, които стават вън и вътре в тях. Без Любов човек не може да разбере единството на света. Любовта внася пълно единство в Живота.
към текста >>

Единствената Сила, която разрешава всички индивидуални, семейни, обществени и общочовешки въпроси, е Любовта.
То подразбира отношение на разумни същества, които живеят по закона на Любовта. Братство съществува само в Любовта. Вън от нея никакво Братство няма. Брат е онзи, който държи за благото на своите ближни, както държи за своето благо. Когато говорим за Любовта, имаме предвид всичките й прояви: към личността, семейството, обществото, народа и човечеството. Единствената Сила, която разрешава всички индивидуални, семейни, обществени и общочовешки въпроси, е Любовта. Тя е най-важният въпрос в Живота. Разрешите ли го, ще разрешите и всички останали въпроси, от какъвто и характер да са, и човек ще намери своето място в Природата. Любовта внася ред и порядък в Живота. Тя трябва да влезе като подтик в Живота на отделните индивиди, семействата, обществата и народите. Всички болести, всички социални злини могат да се премахнат чрез Любовта.
към текста >>

41. ЖИВОТЪТ ЗА ЦЯЛОТО И НОВАТА КУЛТУРА

Тази основна идея сега преустройва целия живот на човечеството.
ЖИВОТЪТ ЗА ЦЯЛОТО И НОВАТА КУЛТУРА Идеята, че всеки трябва да живее за себе си, е идея на стария живот. Тя безвъзвратно залязва, въпреки всичко. Идеята, че всеки трябва да живее за Цялото – ето великата идея на Новия живот, на Новата култура. Тази основна идея сега преустройва целия живот на човечеството. Сегашният свят преминава към нови форми. Твори се един нов морал и този нов морал, чиято първа заповед е Живот за Цялото, ще пресъздаде коренно света. Това е великата задача, която трябва да се разреши на Земята, това е път към Вечния живот. Така старите ще се подмладят и младите ще станат силни. Сега започваме да пренасяме онзи свят в този.
към текста >>

Това виждаме в обществения и международния живот.
У ч и т е л я Днешният живот е пълен със страдания, когато имаме толкова блага около нас! Той е уреден въз основа на старото схващане за отделността, разпокъсаността на Живота. Резултатите виждаме във всички области на живота. Човечеството днес е смазано от всевъзможни кризи и се гърчи всред тях. Това виждаме в обществения и международния живот. В последния особено ярко изпъква взаимното недоверие, съперничество и борби. Погрешните страни на днешната култура са били досега скрити, потенциални. Те са съществували като възможности, обаче днес всички тези отрицателни сили, дремещи досега в дълбочините, са излезли на повърхността и ги виждаме ясно. От днешните трагични последици се вижда, че старото схващане е фалшиво. Учителя казва:
към текста >>

Това учение, върху което почива днешният обществен строй, е фалшиво.
В последния особено ярко изпъква взаимното недоверие, съперничество и борби. Погрешните страни на днешната култура са били досега скрити, потенциални. Те са съществували като възможности, обаче днес всички тези отрицателни сили, дремещи досега в дълбочините, са излезли на повърхността и ги виждаме ясно. От днешните трагични последици се вижда, че старото схващане е фалшиво. Учителя казва: Това учение, върху което почива днешният обществен строй, е фалшиво. То е остаряло. Днес както отделните индивиди, така и обществата и народите се намират в трудни условия, не могат да се справят с тях и да ги уравновесят. Това показва, че трябва да се влее нова, жива струя както в индивидуалния, тъй и в обществения, и в международния живот. И тази струя се влива вече в Живота. Тя носи правилни отношения на частите към Цялото.
към текста >>

Това показва, че трябва да се влее нова, жива струя както в индивидуалния, тъй и в обществения, и в международния живот.
От днешните трагични последици се вижда, че старото схващане е фалшиво. Учителя казва: Това учение, върху което почива днешният обществен строй, е фалшиво. То е остаряло. Днес както отделните индивиди, така и обществата и народите се намират в трудни условия, не могат да се справят с тях и да ги уравновесят. Това показва, че трябва да се влее нова, жива струя както в индивидуалния, тъй и в обществения, и в международния живот. И тази струя се влива вече в Живота. Тя носи правилни отношения на частите към Цялото. Нима клетките и органите на човешкия организъм биха могли да функционират правилно, ако се изолират и индивидуализират, ако се откъснат от целия организъм? Също така и отделните индивиди, общества и народи трябва да се съзнаят като части на едно Велико Цяло, за да внесат коренна промяна във формите на Живота. Всяка част трябва да съзнае, че преуспяването и благоденствието й се крие в преуспяването и благоденствието на целия организъм.
към текста >>

Целият днешен строй трябва да се промени – да се преустрои в съгласие със закона на Цялото.
Това е новата вълна, която е почнала да действа в Живота, и тя се чувства вече все по-мощно във всичките му области. Задачата на всеки човек е да знае своето име, своето място в Цялото, както евреите, които бяха дванадесет племена, знаеха кой каква част носи от скинията. Когато се спираха на почивка, те събираха частите на цялата скиния, съединяваха ги в едно цяло и там се покланяха и благодаряха на Бога. Днес всеки човек казва: “Аз нося Божественото в себе си.” Ти носиш част от Божественото. Един ден, когато всички хора се съберат на едно място и всеки донесе своята част, ще образуват новата скиния, в която всички ще се покланят на Бога в Дух и Истина. Целият днешен строй трябва да се промени – да се преустрои в съгласие със закона на Цялото. Коренната обнова на днешния строй се налага, защото той е в противоречие със закона за единството. При личния живот човек е роб, а при Живота за Цялото той започва своя възход. Единственият път е Живот за Цялото. Той трябва да легне в основата на Новата култура. Тя е култура на единство.
към текста >>

Коренната обнова на днешния строй се налага, защото той е в противоречие със закона за единството.
Задачата на всеки човек е да знае своето име, своето място в Цялото, както евреите, които бяха дванадесет племена, знаеха кой каква част носи от скинията. Когато се спираха на почивка, те събираха частите на цялата скиния, съединяваха ги в едно цяло и там се покланяха и благодаряха на Бога. Днес всеки човек казва: “Аз нося Божественото в себе си.” Ти носиш част от Божественото. Един ден, когато всички хора се съберат на едно място и всеки донесе своята част, ще образуват новата скиния, в която всички ще се покланят на Бога в Дух и Истина. Целият днешен строй трябва да се промени – да се преустрои в съгласие със закона на Цялото. Коренната обнова на днешния строй се налага, защото той е в противоречие със закона за единството. При личния живот човек е роб, а при Живота за Цялото той започва своя възход. Единственият път е Живот за Цялото. Той трябва да легне в основата на Новата култура. Тя е култура на единство. Новото верую е: единство трябва да има!
към текста >>

Животът за Цялото ще измени целия обществен строй, който е в грубо противоречие с природните закони.
Единственият път е Живот за Цялото. Той трябва да легне в основата на Новата култура. Тя е култура на единство. Новото верую е: единство трябва да има! Когато човек живее за Цялото, у него има съзнание, характерно за Шестата раса. Животът за Цялото ще измени целия обществен строй, който е в грубо противоречие с природните закони.
към текста >>

42. ДВА ВЕЛИКИ ЗАКОНА ЗА РАЗВИТИЕ

Това твърдение намира подкрепа в сложното устройство на неговия организъм и в развитието на духовните му сили, които у животните почти дремят.
Истината, когато се разбере от ума и усвои от волята, става един от най-мощните фактори за възраждане, повдигане и напредък на кой да е индивид, на кое да е общество, на кой да е народ. Тя пробужда онази сила в душата на човека, която наричаме любов. Тази велика сила събужда и подтиква към развитие всички наши способности, като съгласува тяхната дейност с общата, колективна дейност на вселената. Под нейно влияние, в човешкия дух се заражда великият стремеж да твори, да гради, да създаде културата... Макар че човекът се е явил по-късно от другите същества на земята, по своето вътрешно естество той е по-стар от тях. Това твърдение намира подкрепа в сложното устройство на неговия организъм и в развитието на духовните му сили, които у животните почти дремят. А знаем, че колкото един организъм е по-сложен, толкова повече време се изисква за неговото създаване и устройство. Човекът, като отделен род в органическата еволюция, се явил подир всички, но естеството му е съществувало преди всички. Редът, който ние виждаме в развоя на органическите същества, е перспективно обърнат в нашия ум. Всички форми на органическия живот са само стъпала, които показват, откъде е минал човекът и по какъв естествен път е стигнал до положението, в което го намираме днес. Душата му възлиза от бездната чрез клетката, а духът му слиза отгоре, посредством силата на живота...
към текста >>

А знаем, че колкото един организъм е по-сложен, толкова повече време се изисква за неговото създаване и устройство.
Тя пробужда онази сила в душата на човека, която наричаме любов. Тази велика сила събужда и подтиква към развитие всички наши способности, като съгласува тяхната дейност с общата, колективна дейност на вселената. Под нейно влияние, в човешкия дух се заражда великият стремеж да твори, да гради, да създаде културата... Макар че човекът се е явил по-късно от другите същества на земята, по своето вътрешно естество той е по-стар от тях. Това твърдение намира подкрепа в сложното устройство на неговия организъм и в развитието на духовните му сили, които у животните почти дремят. А знаем, че колкото един организъм е по-сложен, толкова повече време се изисква за неговото създаване и устройство. Човекът, като отделен род в органическата еволюция, се явил подир всички, но естеството му е съществувало преди всички. Редът, който ние виждаме в развоя на органическите същества, е перспективно обърнат в нашия ум. Всички форми на органическия живот са само стъпала, които показват, откъде е минал човекът и по какъв естествен път е стигнал до положението, в което го намираме днес. Душата му възлиза от бездната чрез клетката, а духът му слиза отгоре, посредством силата на живота... Ала би могло с увереност да се каже, че тя изобщо не се губи и че върши някаква работа, за която ние малко знаем...
към текста >>

Единствената надежда за подобряване на обществения и личен живот трябва да се вложи във възпитанието, което домът дава.
Той няма да се постигне и по пътя на днешната политика, в която лъжата е основен елемент. В политиката лъжата е възведена в дипломатически похват. Някой би казал, че там се употребява бялата лъжа. Лъжата, обаче, си е лъжа, все едно дали е бяла или черна. Някои духовито забелязват, че черната лъжа дължи своя произход на долните слоеве на обществото, а бялата на горните, по-образованите слоеве, а най-вече на висшата дипломация... Единствената надежда за подобряване на обществения и личен живот трябва да се вложи във възпитанието, което домът дава. Към дома трябва да се присъединят училищата и всички други учреждения, които носят възпитателен характер... Преодоляването на една или друга сила у нас, на една или друга склонност, придава определени черти на нашия характер и налага мощен отпечатък върху целия ни живот. Всички други сили и способности се съсредоточават около това основно душевно ядро, което определя целта на нашия живот, а оттам и моралната ни ориентировка. Против тази научна теория могат да възникнат куп възражения от страна на известни учени и мислители. Без да се спираме на тия възражения, ние ще зададем следния въпрос: на какво се дължи изопачаването на ония основни принципи, на ония основни истини, които ръководят нашия живот?
към текста >>

43. 15 август 1914, петък

Но като сгреши, той се отдалечи и постепенно създаде свой ред и порядък, създаде съвременния обществен строй.
А какво представлява спасението? Спасението е, човек да очисти от себе нечистото просто да реагира на отровата в себе си, да поеме въжето в морето, където плава без всякаква надежда. При все това, главната задача на Христос не беше спасението. Неговата задача е много по-голяма, защото той иска отново да ни въведе в райската градина, иска да ни научи как да се храним. На Адам се преподаваха имената на всички растения и животни, предаде му се науката за храненето, както и много други науки. Но като сгреши, той се отдалечи и постепенно създаде свой ред и порядък, създаде съвременния обществен строй. Син Человечески сега идва да чисти, и щом започне да чисти, човешкият живот с неговите планове, сгоди и несгоди ще пострада. Ето защо, сега именно, след две хиляди години, Христос отново възкръсва и възкръсва в много милиони и милиони... Някой ме пита: „Как трябва да любим? " На това не мога да ви науча. Във вас има любов стоплете я, тя е вътре във вас, а не е нито в църквата, нито някъде другаде.
към текста >>

44. 22 август 1927, 7 часа сутринта

Сега ще дойде една вълна, която ще трансформира целия обществен строй, ще преустрои цялата земя, ще преустрои мислите на целия органически свят.
Къде ще бъде той? в Царството на Любовта. От векове насам хората не живеят разумен живот, а само страдат и умират. Днес почти всичката вода в реките, езерата и моретата е покварена от човешка кръв и човешки престъпления. Отгоре трябва да дойде огън, за да изгори и очисти всичко покварено; да дестилира тази вода, и след като всичко се пречисти, да се създаде Новата култура. Сега ще дойде една вълна, която ще трансформира целия обществен строй, ще преустрои цялата земя, ще преустрои мислите на целия органически свят. Животът ще получи ново направление. Както някога Бог създаде света, така днес ще го пресъздаде наново. Бог няма да остави хората да се гаврят с неговата Истина. Бог няма да остави държавите да престъпват неговите закони. Ще дойде денят, когато Любовта ще царува в света, хората ще живеят в любов помежду си, навсякъде ще има радост и веселие.
към текста >>

Аз не говоря за някаква революция между хората, а за вътрешна промяна, в която Бог ще преобрази целия строй, ще освободи хората от тяхната дребнавост, която им пречи да се разбират като братя и сестри.
Бог няма да остави хората да се гаврят с неговата Истина. Бог няма да остави държавите да престъпват неговите закони. Ще дойде денят, когато Любовта ще царува в света, хората ще живеят в любов помежду си, навсякъде ще има радост и веселие. Това време иде... Животът трябва да се пречисти коренно, в него трябва да се внесе вътрешно преобразование. Аз не говоря за някаква революция между хората, а за вътрешна промяна, в която Бог ще преобрази целия строй, ще освободи хората от тяхната дребнавост, която им пречи да се разбират като братя и сестри. Който разбере това, ще го провери и ще се освободи от стария живот, от всички утайки на миналото. Светът е велико училище за нас, а всички негови външни прояви, това са малки резултати, това е един излишък от света. Има друг свят, пред който вашият реален свят е само външна проява, външна сянка. Който умира, той започва да люби. Аз желая, тази мисъл да остане у вас доброволно, без насилие.
към текста >>

45. СЛОВО ЗА ЧОВЕКА, ПЪТЯТ, ИСТИНАТА И ЖИВОТЪТ

Мозъкът му има повече клетки, повече гънки, има по-различно устройство.
Затова всякога при всички условия, той си остава добър. Заблуждение е да се мисли, че условията можели да го променят. Преди всичко, доброто прониква в цялото му естество, то лежи в основата на целия му строеж. Добрият човек коренно се различава по строеж от лошия. Нервната система на добрия е по-сложно и по-фино устроена. Мозъкът му има повече клетки, повече гънки, има по-различно устройство. Кръвоносната система също така образува по-богата и по-гъста мрежа. Кожата на добрия човек има повече клетки. И тя е с по-фина направа, отколкото кожата на лошия човек. Добрият човек изобщо има по-съвършено устройство. Той е високо напреднало същества.
към текста >>

Добрият човек изобщо има по-съвършено устройство.
Нервната система на добрия е по-сложно и по-фино устроена. Мозъкът му има повече клетки, повече гънки, има по-различно устройство. Кръвоносната система също така образува по-богата и по-гъста мрежа. Кожата на добрия човек има повече клетки. И тя е с по-фина направа, отколкото кожата на лошия човек. Добрият човек изобщо има по-съвършено устройство. Той е високо напреднало същества. Ето защо, всеки човек, който закъснява в пътя на своето развитие, става лош. В този смисъл казваме, че злото е неизползувано добро. Злото не може да се изкорени от света. И когато Христос говори да не се бутат плевелите, докато не настъпи времето за жътва „края на света" той подразбира, че ще дойде в бъдеще една нова вълна, и тогава това, което сега е зло в света, ще мине в една нова фаза на развитие.
към текста >>

В нея всичко се гради и устройва по законите на божествената и неизменна математика.
Човек може да приеме моментално трептенията, които идват от различните звезди. В този смисъл аз казвам, че човек може да разговаря с целия космос. Едно знаем положително, че природата е проявеното, а Бог е непроявеното, безграничното, което вечно се появява и остава все непроявено. Едно велико свойство на вечното е да приема всякакви форми. Всъщност, в природата няма нищо случайно, нищо произволно. В нея всичко се гради и устройва по законите на божествената и неизменна математика. Ето защо, всички нейни действия са строго и разумно определени. Така, че когато говорим за вселена, ние подразбираме сбор от разумни същества, отношенията между които са абсолютно хармонични. Тези, именно, същества са, които придават ценност на целия космос. Разбира се, изисква се висока интелигентност и прозорлив ум, изискват се добре развити способности и дарба за тънко и проникновено наблюдение, за да се схванат тънкостите на разумното, което се проявява в природата, защото всичко в нея е облечено в символи. Това е причината хората да виждат нещата такива, каквито те не са в действителност.
към текста >>

Сега ще дойде една вълна, която ще трансформира целия обществен строй, ще преустрои цялата земя, ще преустрои мислите на цялото органическо царство.
За всеки ден има определен път, който човек трябва да извърви в съзнанието си. Ако човек не измине този път, той остава назад. Остане ли назад, заедно с това идат и нещастията за него. От векове насам хората не живеят един разумен живот. Те само страдат и умират. Сега ще дойде една вълна, която ще трансформира целия обществен строй, ще преустрои цялата земя, ще преустрои мислите на цялото органическо царство. Животът ще получи ново направление. Има един пробен камък, с който човек бива подлаган на изпит в живота това е страданието. Който не е страдал, не може да говори за знание. Страданията са първото условие за поумняване на всеки. Колкото и да страдате, радвайте се, ако тези страдания са послужили като повод да намерите онзи, който ви обича.
към текста >>

От невидимия свят ще дойдат готови работници за преустройството на света и вие ще бъдете техни помощници.
Членовете й ще бъдат преход между ангели и човеци. В шестата раса всички ще са ясновидци. Тя е расата на любовта, която ще въдвори Царството Божие на земята. Сега се строи континент във Великия океан. Един ден вие ще бъдете свидетели на всичко, за което ви говоря. От невидимия свят ще дойдат готови работници за преустройството на света и вие ще бъдете техни помощници. Именно за това време се подготвяте. Тази сегашна цивилизация, която почти завършва, е започнала от Египет, преминала е в Сирия, Персия, Рим, Англия, Германия, Америка, а сега минава отново в Русия. В тази вълна, която иде в света и движи човечеството, сте определени да вземете съзнателно участие. Трябва да знаете, че в пряк и в преносен смисъл, и в идеен смисъл, тия са думите, които Господ ми казва. Дошъл съм на земята да услужа на ангелските йерархии и на вас.
към текста >>

46. Втора част

Притежава отлично развити домашни, обществени и религиозни чувства.
Носът му е развит, възкъс, дебел, широк в крилата си признак на добра дихателна система. Той е човек на чувствата, импулсивен като дете, всякога може да изкаже своята радост; като му пийне половин кило винце, може да скача и се радва, а като изтрезнее, започва да плаче, че жена му била болна. Слепоочните му области са силно развити; ушите възголеми, почти като Толстоевите, като на човек, който взема, но и дава. Той си мисли: "Баща ми и майка ми крадеха, хайде аз да дам, като облагодетелствам другите, пък дано Господ да ни прости греховете." Митарят е с кафяви или винени очи, белег на естествена мекота и добродушие, които чакат само своето време да се проявят. Главата му е правилно оформена като главата на Сократ. Притежава отлично развити домашни, обществени и религиозни чувства. Отзивчив е и милосърден. Правилно разбира живота, понеже има отличен ум, лишен от софистика, но със силно развита съвест, която му показва грешките, а и той не се свени да ги изповяда и пред Бога, и пред човеците, и пред себе си. Няма фалшиви възгледи за своето благородство. Има религия и в нея той е поставил образа на добрия Бог, а не своя. Винаги вярва, че този добър Господ ще го изведе на видело.
към текста >>

Богатите хора се уповават само на своите ренти или доходи и нищо не работят.Те само бистрят политиката и обществения живот.
Дедите, прадедите и аз човеци не станахме. Ям и пия и съм станал като свиня. Прости ми, че не мога да използвам благата, които си ми дал." А какво казва Христос? Този човек, който осъзнава грешките си, има един възвишен идеал, един ден той ще надмине фарисея. Как може да стане това? Богатите хора се уповават само на своите ренти или доходи и нищо не работят.Те само бистрят политиката и обществения живот. Другите, които стават сутрин рано, работят по 10 часа на ден и независимо че ги сполетява несполука след несполука в живота, проявяват постоянство и след години придобиват знания и стават видни хора. Сега между вас, ще ме извините, има и от двата типа. Христос дава два противоположни полюса, но аз ви съветвам да вземете доброто от единия и от другия, за да формирате благородния фарисейски и митарски характер едновременно. Така ще се прояви третият тип на християнина, на новия човек. Тази е моята мисъл.
към текста >>

Светът, в който живеем, се управлява от правила, които Бог е положил отдавна, когато е устройвал вселената и е въвел в нея първия човек.
Тогава в нашето подсъзнание ще се явят корените на Божественото съзнание, върху които ще се издигне стволът и ще израснат кпонищата с листата на нашето самосъзнание, а в неговите вейките пък ще се появят пъпките и цветовете на свръхсъзнанието, т.е. на ангелите. То ще бъде признакът на духовната пролет и човешката душа ще се намери в областта на безсмъртието, извън ноктите на смъртта, греха и престъпността. И така с положителна вяра и с положително знание можем да очакваме неоценимото богатство плода от дървото на вечния живот, листата на което служат за изцеление на човешките недъзи, а самият плод поддържа безсмъртието на човешката душа и единението й с Бога. Хората имат много смътни понятия за ония дълбоки закони, върху които почива животът. Светът, в който живеем, се управлява от правила, които Бог е положил отдавна, когато е устройвал вселената и е въвел в нея първия човек. От писанието не се разбира, че Господ дълго време го е учил и му е преподавал небесните знания. Запознал го е с всички основни закони на това голямо здание, в което го е поставил да живее, показал му е свойствата на билките, запознал го е с качествата и действията на елементите и като го е поставил господар над всичко, казал му е: "Ако спазваш законите, които съм положил, ще бъдеш винаги щастлив, радостен и блажен, и във всичко, което захванеш, ще сполучваш, но в деня, в който престъпиш Моята заповед, всичко ще се опълчи против тебе." Че това е факт, свидетелствуват двете дървета, за които се говори в Писанието: "дървото на живота" и "дървото за познаване на доброто и злото“... И каза Господ на първия човек: "В дървото за познание на доброто и злото се крие голяма опасност и в който ден посегнеш на него, ще изгубиш всичко. Елементите, скрити в това дърво, не са за тебе, ти не си достатъчно силен, за да ги владееш. В бъдеще може да ги изучиш, но засега ще се ползваш от всички други дървета, от всяко нещо в живота, но не и от дървото за познание на доброто и злото."
към текста >>

Върху тях трябва да се изгражда съвременният обществен живот и семейството.
Никой не може да положи друга основа освен тази, която Христос положи. Е, каква основа положи Христос, как живя Той на Земята? При изброяването на деветте блаженства Той дава девет правила, по които човек трябва да живее. Той е дал още и два велики закона: любов към Бога и любов към ближния. Това са двете опорни точки, върху които трябва да градите вашия живот. Върху тях трябва да се изгражда съвременният обществен живот и семейството. За да намерите двете опорни точки, върху които трябва да градите вашия живот, трябва да направите крива линия и да започнете изграждането... Иисус и Христос двете думи означават две опорни точки. Иисус това е страдащият човек на Земята, човешката душа, която страда, но постига своето спасение. А Христос е Човекът, Който е победил, Който служи на Бога, Който е готов да се жертва... Мъжът и жената това са двете опорни точки, върху които се гради животът.
към текста >>

47. Трета част

" Свободата е необходимост за мъжа и жената и върху нея почива целият обществен строй.
Имате две хиляди лева, но в зависимост дали са с минус или с плюс следва да давате или да вземате. Това ще определи отношението. Ако кажете: "Аз имам две хиляди години", и поставите знак минус, подразбирам, че в миналото сте живели две хиляди години порочен живот. Ако кажете: "Две хиляди години плюс", подразбирам, че сте живели живот отличен и следователно наистина сте богати. Христос казва: "Истината ще ви направи свободни. " Свободата е необходимост за мъжа и жената и върху нея почива целият обществен строй. Всеки се стреми към свобода и има право да живее свободно. Но тази свобода ще му се даде дотолкова, доколкото той може да използува благата на Истината. Страданията на един народ са необходими, както и тези за отделната личност. Мьченията и изтезанията са наши изобретения... Истината е независима от вашите и моите схващания.
към текста >>

Бог вече е започнал преустройството на света.
Спорът се явява само когато ние се намесим, а иначе между тях съществува равновесие. Щом се намесим, има борба... Затова апостол Павел казва: "Растете в благодатта Христова, за да познаете духовете." Ето какъв е вътрешният смисъл на растенето човек да различава сенките от самите неща, да освободи своята душа, като понесе всички страдания. И когато крушата и ябълката растат, те растат само по една причина да дадат място на един плод, който ще "завърже" ново същество. И вие също сте дошли тук на Земята, за да дадете живот на друг. Бог вече е започнал преустройството на света. В тази епоха на израстване ние се намираме при най-благоприятни условия, при действието на Божествения огън. И в този Божествен огън по-твърдите вещества ще се стопят, материята ще стане по-фина и Господ ще образува от нея свят с друг порядък. Онези, които не са завършили своето развитие, Той ще изпрати на друго място. Гибел на света няма, а ще има само лишаване от длъжност, от работа, която не искаме да вършим Вие знаете, че в училище, в определен клас могат да те задържат само 2-3 години, докато преминеш. Същото се отнася и за самия живот.
към текста >>

48. Дванадесета част

Един велик опит на проверка е това, който ще произведе прелом в обществения строй.
Ако Бог ни прости, то е заради Своята Любов... Сега ще чуете една нова фраза, която ще произведе цял преврат в душата ви. Жив е Господ, който днес е в света! Съзнавате ли вие това? Аз не искам в момента да се афектирате, а да впрегнете вашия ум, сърце и воля в една интензивна мисъл. Един велик опит на проверка е това, който ще произведе прелом в обществения строй. Тази фраза може да преустрои цялото общество и да накара всички хора да заживеят като братя, да превърне цялата земя в рай. Аз бих желал вашите лица да просветнат, сърцата ви да не са тъжни. Дори да имате някаква малка тъга, не се нервирайте в дома си, а имайте постоянно разположение и тогава животът ви ще се осмисли. И ако можем да произнесем думата "Любов" правилно, тя ще ни разкрие всичко. Защото на Земята тя има низходяща и възходяща степен.
към текста >>

Този живот, който идва, е толкова велик и славен във всички възможности, толкова велик в своите прояви в наука, музика, поезия, обществен живот, в Любов и в Истина, че заслужава човек да прекара хиляда години в страдание, за да може да преживее една минута в него.
" А като минеш през доброто, то казва: "Ако търсиш смисъла на живота, работи, както аз работя, и ще намериш този път." Тези същества са толкова искрени. Най-напред един дух, колкото и да е лош, ще ти каже: "Говори истината, не бъди като нас, защото не обичаме страхливите хора." Следователно и доброто, и злото ни упътват към Бога. Затова Апостол Павел казва: "Когато завършим своята еволюция, ще остане само Любовта." Ще попитате: "Само едно чувство? " Не, не, ние ще влезем в такъв живот, който не може да се опише. Езикът ни не може да опише даже сенките, предисловието на това, което има да ви се разкрие. Този живот, който идва, е толкова велик и славен във всички възможности, толкова велик в своите прояви в наука, музика, поезия, обществен живот, в Любов и в Истина, че заслужава човек да прекара хиляда години в страдание, за да може да преживее една минута в него. Тази истина сами ще проверите. От сега нататък, ако вие не използвате последната секунда от живота ви, изгубени сте завинаги. Но ако я използвате, спасени сте,бъдещето е ваше. Тогава ще кажете: "И познавам, че твоят закон е вечен живот. Господи, в мен две мисли няма да има, а само един свещен ум, само едно чисто и свещено сърце, една свещена душа, и един дух да извършва Твоята велика воля през всичките векове на бъдещето.
към текста >>

Тогава този обществен строй ще се управлява само от тях, както и цялата съвременна култура.
Каква ще бъде Любовта, проявена във вашето сърце, като имате предвид, че тя не може да устои на глада и жаждата? Трябва да я опитате, когато се прояви в тази форма, доминираща над тях. Щом може да ги замести, постигнали сме истинската Любов. Успеем ли да разберем този закон, ще стигнем до основите на духовната Любов. Но ако гладът и жаждата са по-силни от Любовта, да не си правим илюзии, че може да обичаме, да създадем дом или да управляваме държава. Тогава този обществен строй ще се управлява само от тях, както и цялата съвременна култура. Ако едно ваше чувство или една ваша мисъл не може да издържи на глада и жаждата, те са слаби. Как ще разберете дали един човек, който е гладувал три дни, ви обича? Като дойде на трапезата ви и в любовта си забрави за глада и жаждата и започне да ви служи, той ви обича, а щом пожелае най-напред да се нахрани и тогава да прояви своята Любов към вас за обич не може да се говори, а само за едно физическо състояние... Щом нашата любов в даден случай не може да заличи погрешките ни, тази любов е чисто физическа. Аз говоря по принцип... "Блажени, които гладуват", а ние още глад и жажда за правда не изпитваме.
към текста >>

49. Дванадесета част

Един велик опит на проверка е това, който ще произведе прелом в обществения строй.
Ако Бог ни прости, то е заради Своята Любов... Сега ще чуете една нова фраза, която ще произведе цял преврат в душата ви. Жив е Господ, който днес е в света! Съзнавате ли вие това? Аз не искам в момента да се афектирате, а да впрегнете вашия ум, сърце и воля в една интензивна мисъл. Един велик опит на проверка е това, който ще произведе прелом в обществения строй. Тази фраза може да преустрои цялото общество и да накара всички хора да заживеят като братя, да превърне цялата земя в рай. Аз бих желал вашите лица да просветнат, сърцата ви да не са тъжни. Дори да имате някаква малка тъга, не се нервирайте в дома си, а имайте постоянно разположение и тогава животът ви ще се осмисли. И ако можем да произнесем думата "Любов" правилно, тя ще ни разкрие всичко. Защото на Земята тя има низходяща и възходяща степен.
към текста >>

Този живот, който идва, е толкова велик и славен във всички възможности, толкова велик в своите прояви в наука, музика, поезия, обществен живот, в Любов и в Истина, че заслужава човек да прекара хиляда години в страдание, за да може да преживее една минута в него.
" А като минеш през доброто, то казва: "Ако търсиш смисъла на живота, работи, както аз работя, и ще намериш този път." Тези същества са толкова искрени. Най-напред един дух, колкото и да е лош, ще ти каже: "Говори истината, не бъди като нас, защото не обичаме страхливите хора." Следователно и доброто, и злото ни упътват към Бога. Затова Апостол Павел казва: "Когато завършим своята еволюция, ще остане само Любовта." Ще попитате: "Само едно чувство? " Не, не, ние ще влезем в такъв живот, който не може да се опише. Езикът ни не може да опише даже сенките, предисловието на това, което има да ви се разкрие. Този живот, който идва, е толкова велик и славен във всички възможности, толкова велик в своите прояви в наука, музика, поезия, обществен живот, в Любов и в Истина, че заслужава човек да прекара хиляда години в страдание, за да може да преживее една минута в него. Тази истина сами ще проверите. От сега нататък, ако вие не използвате последната секунда от живота ви, изгубени сте завинаги. Но ако я използвате, спасени сте,бъдещето е ваше. Тогава ще кажете: "И познавам, че твоят закон е вечен живот. Господи, в мен две мисли няма да има, а само един свещен ум, само едно чисто и свещено сърце, една свещена душа, и един дух да извършва Твоята велика воля през всичките векове на бъдещето.
към текста >>

Тогава този обществен строй ще се управлява само от тях, както и цялата съвременна култура.
Каква ще бъде Любовта, проявена във вашето сърце, като имате предвид, че тя не може да устои на глада и жаждата? Трябва да я опитате, когато се прояви в тази форма, доминираща над тях. Щом може да ги замести, постигнали сме истинската Любов. Успеем ли да разберем този закон, ще стигнем до основите на духовната Любов. Но ако гладът и жаждата са по-силни от Любовта, да не си правим илюзии, че може да обичаме, да създадем дом или да управляваме държава. Тогава този обществен строй ще се управлява само от тях, както и цялата съвременна култура. Ако едно ваше чувство или една ваша мисъл не може да издържи на глада и жаждата, те са слаби. Как ще разберете дали един човек, който е гладувал три дни, ви обича? Като дойде на трапезата ви и в любовта си забрави за глада и жаждата и започне да ви служи, той ви обича, а щом пожелае най-напред да се нахрани и тогава да прояви своята Любов към вас за обич не може да се говори, а само за едно физическо състояние... Щом нашата любов в даден случай не може да заличи погрешките ни, тази любов е чисто физическа. Аз говоря по принцип... "Блажени, които гладуват", а ние още глад и жажда за правда не изпитваме.
към текста >>

50. Четиринадесета част

Приложете Любовта както в индивидуалния, така и в обществения живот.
Когато математикът се натъкне на някое трудно доказателство, веднага прибягва към ирационалните величини и казва: "Тези величини не съществуват, но се използват като изходни точки." Значи той излиза от нереалните величини, за да докаже реалните... Да знаеш как да прилагаш знанието си, това е голямо изкуство. Сегашните учени мислят, че са постигнали много нещо.Те не подозират, че са едва в началото на истинската наука. Ако съвременните учени влязат във великата окултна школа, ще видят, че техните знания не представляват нищо. И сами ще се чудят на своето невежество... Приложете Любовта както в индивидуалния, така и в обществения живот. Бъдете искрени помежду си. Съдействайте на всеки държавник, който оглавява държавата със светлите си идеи и желания. Бъдете доблестни и самоотвержени. Сега какво остава на българските държавници? Да приложат закона на Любовта... Това е най-малката програма, която съвременниците могат да изпълнят.
към текста >>

Ако днес при променливите положения в живота, при сегашния обществен строй се намери човек, който търси щастие, той би бил много глупав.
Казано е в Писанието: "Ще им отнема каменните сърца и ще ги заместя с нови." Да не мислите, че това е фантазия? Истината е тази, че каменното сърце на човека ще се отнеме и вместо него ще се постави изгубеното сърце. То трябва да се намери! А днес с каменните си сърца вие очаквате щастие на Земята. Казвам ви: При сегашните условия човек не може да бъде щастлив. Ако днес при променливите положения в живота, при сегашния обществен строй се намери човек, който търси щастие, той би бил много глупав. Как може да съградиш живота си на пясък и да очакваш щастие? Земята е велико училище за придобиване на знание и мъдрост, а не за щастие. Ще дойде и неговият ден, но още е доста рано. Дадени ви са условия за това, а вие трябва да ги използвате. Нека внесем в живота новите идеи.
към текста >>

Кой ще оправи сегашния строй?
Всички хора, млади и стари, страдат от една епидемия не говорят истината, не я прилагат. Майки и бащи, кажете на синовете и дъщерите си истината, кажете им какво ги очаква в женитбата... Как трябва родът да се поддържа? Разумно. Как трябва да се възпитава детето? Разумно. Ще кажете: "Бог трябва да оправи света." Кой Бог на лъжата или на истината? Кой ще оправи сегашния строй? Аз познавам един велик, неизменен строй този на Любовта. Когато в основите на новото общество легнат принципите на Любовта, тогава умни хора ще управляват. Те ще създават истинските закони. Бъдете смели да изповядвате убежденията си, да не съблазните този или онзи. Разумният човек никого не съблазнява...
към текста >>

Аз познавам един велик, неизменен строй този на Любовта.
Майки и бащи, кажете на синовете и дъщерите си истината, кажете им какво ги очаква в женитбата... Как трябва родът да се поддържа? Разумно. Как трябва да се възпитава детето? Разумно. Ще кажете: "Бог трябва да оправи света." Кой Бог на лъжата или на истината? Кой ще оправи сегашния строй? Аз познавам един велик, неизменен строй този на Любовта. Когато в основите на новото общество легнат принципите на Любовта, тогава умни хора ще управляват. Те ще създават истинските закони. Бъдете смели да изповядвате убежденията си, да не съблазните този или онзи. Разумният човек никого не съблазнява... Като се движа между вас, чувам, че казвате: "Кротък човек е Учителя, но като излезе на амвона, не можеш да го познаеш." Аз ви изнасям Истината.
към текста >>

51. II. Слънчеви лъчи - Принципи

Тя е едничкият ключ, едничкото разрешение на всички въпроси: лични, семейни, обществени, народни и общочовешки.
Човешкото съзнание се пробужда за ново откровение, за ново прозрение в глъбините на Битието, за да долови същината на живота - прозрение за великата идея, че всичко е Любов! Тя е създала всички неща. Ние сме потопени в нея. Тя иде от звездите, от всеки слънчев лъч, от всеки плод. И ние доброволно трябва да приемем Любовта отвън и отвътре. Тя е едничкият ключ, едничкото разрешение на всички въпроси: лични, семейни, обществени, народни и общочовешки. Новото разбиране, което днес се ражда в душите, е: всяко нещо, което се прави без любов, е престъпление; то не дава никакъв плод. Тя е като скъпоценен камък, който дълги години е стоял заровен в земните недра под голямо напрежение и налягане, издържал ги е и е излязъл вече на свобода и простор, за да поеме ръководството. Тя е новото, което спасява света от всички противоречия, страдания и разочарования. Любовта ще научи човека на нещо велико. Досега, от хилядолетия, всички са служили на себе си, а отсега нататък човек ще учи да служи на Цялото, на Великото Разумно Начало в света.
към текста >>

Днес хората страдат от застой в малките мускули на тялото, които не се движат, а това разстройва кръвообращението.
Чрез тия движения ние влизаме в съгласие с нейните закони, за да ни даде тя това, което ни е нужно, и ние да й дадем това, което ней е потребно. Тия упражнения обновяват и подмладяват; те лекуват не само болестите, но и всички телесни и душевни неразположения; при тях целият човешки организъм трепти музикално. А в музикалния свят няма болести, няма и смущения. Ето защо чрез тия упражнения човек излиза из света на смущенията, разочарованията, недоволствата, тревогите и безпокойствата и влиза в един свят на хармония. Този, който играе една година тия упражнения съзнателно, ще бъде здрав, ще се освободи от много болести или ще ги предотврати чрез повдигане жизненото ниво на организма. Днес хората страдат от застой в малките мускули на тялото, които не се движат, а това разстройва кръвообращението. Тия упражнения имат между другото за цел да раздвижат всички мускули на тялото, и то не само чрез външни движения, но и чрез трептенията на музиката. Тая музика раздвижва материята на тялото и тогава електромагнитните сили протичат свободно през слънчевия възел и през цялото тяло. А това лекува и обновява. В бъдеще ще има специална лечебна музика за разните болести - за всяка болест ще има специфична музика. Знае се законът за възприемчивостта спрямо вълни с определена дължина и бързина на трептението.
към текста >>

52. Слънчеви лъчи 1942г.

Тя е едничкиятъ ключъ, едничкото разрешение на всички въпроси: лични, семейни, обществени, народни и общочовѣшки.
Човѣшкото съзнание се пробужда за ново откровение, за ново прозрение въ глѫбинитѣ на Битието, за да долови сѫщината на живота— прозрение за великата идея, че всичко е Любовь! Тя е създала всички нѣща. Ние сме потопени въ нея. Тя иде отъ звездитѣ, отъ всѣки слънчевъ лѫчъ, отъ всѣки плодъ. И ние доброволно трѣбва да приемемъ любовьта отвънъ и отвѫтре. Тя е едничкиятъ ключъ, едничкото разрешение на всички въпроси: лични, семейни, обществени, народни и общочовѣшки. Новото разбиране, което днесъ се ражда въ душитѣ, е: Всѣко нѣщо, което се прави безъ любовь, е престѫпление ; то не дава никакъвъ плодъ. Тя е като скѫпоцененъ камъкъ, който дълги години е стоялъ заровенъ въ земнитѣ недра подъ голѣмо напрежение и налѣгане, издържалъ ги е и е излѣзълъ вече на свобода и просторъ, за да поеме рѫководството. Тя е новото, което спасява свѣта отъ всички противоречия, страдания и разочарования. Любовьта ще научи човѣка на нѣщо велико. До сега отъ хилядолѣтия всички сѫ служили на себе си, а отсега нататъкъ човѣкъ ще учи да служи на Цѣлото, на Великото Разумно Начало въ свѣта.
към текста >>

Днесъ хората страдатъ отъ застой въ малкитѣ мускули на тѣлото, които не се движатъ, а това разстройва кръвообращението.
Чрезъ тия движения ние влизаме въ съгласие съ законитѣ на природата, за да ни даде тя това, което ни е нуждно, и ние да ѝ дадемъ това, което ней е потрѣбно. Тия упражнения обновяватъ и подмладяватъ; тѣ лѣкуватъ не само болеститѣ, но и всички тѣлесни и душевни неразположения; при тѣхъ цѣлиятъ човѣшки организъмъ трепти музикално. А въ музикалния свѣтъ нѣма болести, нѣма и смущения. Ето защо, чрезъ тия упражнения човѣкъ излиза изъ свѣта на смущенията, разочарованията, недоволствата, тревогитѣ и безпокойствата и влиза въ единъ свѣтъ на хармония. Този, който играе една година тия упражнения съзнателно, ще бѫде здравъ, ще се освободи отъ много болести или ще ги предотврати чрезъ повдигане жизненото ниво на организма. Днесъ хората страдатъ отъ застой въ малкитѣ мускули на тѣлото, които не се движатъ, а това разстройва кръвообращението. Тия упражнения иматъ между другото за цель да раздвижатъ всички мускули на тѣлото и то не само чрезъ външни движения, но и чрезъ трептенията на музиката. Тая музика раздвижва материята на тѣлото, и тогава електромагнитнитѣ сили протичатъ свободно презъ слънчевия вѫзелъ и презъ цѣлото тѣло. А това лѣкува и обновява. Въ бѫдеще ще има специална лѣчебна музика за разнитѣ болести — за всѣка болесть ще има специфична музика. Знае се законътъ за възприемчивостьта спрѣмо вълни съ опредѣлена дължина и бързина на трептението.
към текста >>

53. Наряди и приветствени слова от братския съвет: 1945 г., 1947 г., 1949 г. Наряди и приветствени слова от братския съвет: 1945 г., 1947 г., 1949 г.

Те се устройват всяка година в определени дни.
Друга свещена традиция е възлизането на планината. Планината винаги е символизирала Божествения свят - светът на Истината. Всички знаем с какво свещено чувство ни е извеждал Учителят на планината. Там ние влизаме в общение с великия Божествен свят, от който черпим сили и вдъхновение, за да изпълним мисията, за която сме дошли. Друга от свещените традиции на Братството, една от най-красивите - това са братските срещи. Те се устройват всяка година в определени дни. Това са срещи на работниците Божии, на учениците от този и онзи свят, под ръководството на върховните ръководители на Братството. На тези срещи учениците идат да получат наставления и упътвания за работа от своя Учител, както и неговото благословение за през цялата година. Това са свещени дни за ученика, незабравими по своята красота, мир и светлина. Те събуждат спомена за светлите небесни селения, които душите са напуснали, за да дойдат и работят на земята. Това са методи за работа, които възстанови и освети между нас нашият обичен Учител.
към текста >>

Известно е на всички, че заминаването на Учителя стана във време, когато някои обстоятелства от нашия обществен живот косвено засегнаха и Братството и го злепоставиха пред мнозина наши съчувственици, па и между по-широк кръг на обществото.
На около 20 души братя и сестри се възложи трудната задача да се грижат за правилния ход на братските работи: от тях се съставиха братският, финансовият, домакинският и просветният съвети. От 1 януарий т. г. до деня на събора, всички, с особено старание, достойно изнесоха своите задачи. През всичкото време ние чувствувахме Духа на Учителя да ни нашепва и вдъхновява със своите светли идеи. Първата стъпка, която се направи във вътрешния живот на братството бе постигнатата хармония между братята и сестрите, живущи на Изгрева, които вътрешно разбраха, че със заминаването на Учителя делото продължава и ще ни се дадат всички добри условия да се подвизаваме и занапред, както това ставаше при Учителя. Известно е на всички, че заминаването на Учителя стана във време, когато някои обстоятелства от нашия обществен живот косвено засегнаха и Братството и го злепоставиха пред мнозина наши съчувственици, па и между по-широк кръг на обществото. Разпръсването на тая неблагоприятна атмосфера бе не малка грижа на Братския съвет и благодарение на някои щастливи стечения на обстоятелства, в кратко време корабът на Братството пое своя правилен ход. Делото на Учителя запази своето право на живот - братята и сестрите на Изгрева и в цялата страна продължихме да слушаме Неговото Слово; започнаха да прииждат към нас всички, които жадуваха за новото, красивото - за знанието, вложено в беседите на Учителя. Нашите даровити братя и сестри - художници, музиканти, общественици, бяха призовани да дадат своя принос за съграждането основите на Нова България, за внасяне повече ред и справедливост в живота. В много прояви около нас виждаме подчертаната почит към Братството, за реализираните между нас идеи на новото време. Застанали в нужната спокойна атмосфера, Братският съвет се отдаде на творчество, направлявайки братските работи с нужната опитност, запазвайки интересите на Братството както в София, така и в провинцията.
към текста >>

Нашите даровити братя и сестри - художници, музиканти, общественици, бяха призовани да дадат своя принос за съграждането основите на Нова България, за внасяне повече ред и справедливост в живота.
През всичкото време ние чувствувахме Духа на Учителя да ни нашепва и вдъхновява със своите светли идеи. Първата стъпка, която се направи във вътрешния живот на братството бе постигнатата хармония между братята и сестрите, живущи на Изгрева, които вътрешно разбраха, че със заминаването на Учителя делото продължава и ще ни се дадат всички добри условия да се подвизаваме и занапред, както това ставаше при Учителя. Известно е на всички, че заминаването на Учителя стана във време, когато някои обстоятелства от нашия обществен живот косвено засегнаха и Братството и го злепоставиха пред мнозина наши съчувственици, па и между по-широк кръг на обществото. Разпръсването на тая неблагоприятна атмосфера бе не малка грижа на Братския съвет и благодарение на някои щастливи стечения на обстоятелства, в кратко време корабът на Братството пое своя правилен ход. Делото на Учителя запази своето право на живот - братята и сестрите на Изгрева и в цялата страна продължихме да слушаме Неговото Слово; започнаха да прииждат към нас всички, които жадуваха за новото, красивото - за знанието, вложено в беседите на Учителя. Нашите даровити братя и сестри - художници, музиканти, общественици, бяха призовани да дадат своя принос за съграждането основите на Нова България, за внасяне повече ред и справедливост в живота. В много прояви около нас виждаме подчертаната почит към Братството, за реализираните между нас идеи на новото време. Застанали в нужната спокойна атмосфера, Братският съвет се отдаде на творчество, направлявайки братските работи с нужната опитност, запазвайки интересите на Братството както в София, така и в провинцията. Изпратените ви шест тома беседи и лекции са също така един задружен подвиг на всички ни, в това число и братята от Просветния съвет и сестрите стенографки. С тия беседи и лекции имаме възможност да изпълняваме ежедневната ни задача, завещана ни от Учителя, която всякога ни е донасяла духовна радост. Налага се вече Братството да се обзаведе със своя печатница, дето и в бъдеще да се отпечатват беседите и друга полезна книжнина за духовна просвета на народа ни.
към текста >>

Да се съобразим с модерното градоустройство.
Предвиждаме, като културна връзка между София и провинцията, при настъпване нормални времена и условия, да си послужим с братския хор и оркестър. Поне един път в годината братският хор, подсилен със солисти, певци и цигулари, да прави обиколка по градовете, дето има братски кръжоци и да дава публични концерти за популяризиране Братската музика между народа. Тази сериозна работа за подготовка на хора Братският съвет е възложил на опитния диригент брат Симеонов, като вярваме, че със съдействието на всички ни, а най-много със старанието на хористите, ще имаме добър успех. Като казваме, че трябва да бъдем образец, специално за Изгрева, напомняме, че той трябва да бъде израз на красота и хармония пред цяла България, както и пред външния свят. Да излезем вече от бараките, разхвърлени тук и там. Да се съобразим с модерното градоустройство. Заедно с новия план на София да се изработи такъв и за Изгрева, за който план имаме идея от Учителя. Така щото, в близкото бъдеще, като идвате тук, да видите на изток, още при входа от шосето, разположени стопанските заведения на Братството: кооперация, складове, фурна, баня и пр. След това центърът - с братския салон, трапезарията, музея, библиотеката, а на запад - научните институти: игрището за паневритмия, университет, обсерватория и пр. Всред всички братски имоти да личи като бисер парка на Учителя. От центъра на юг ще водят лъчи-алеи през красиви обществени градини, към подновените удобни жилища, в установен архитектурен тип, разположени във вид на подкова от единия до другия край на Изгрева.
към текста >>

От центъра на юг ще водят лъчи-алеи през красиви обществени градини, към подновените удобни жилища, в установен архитектурен тип, разположени във вид на подкова от единия до другия край на Изгрева.
Да се съобразим с модерното градоустройство. Заедно с новия план на София да се изработи такъв и за Изгрева, за който план имаме идея от Учителя. Така щото, в близкото бъдеще, като идвате тук, да видите на изток, още при входа от шосето, разположени стопанските заведения на Братството: кооперация, складове, фурна, баня и пр. След това центърът - с братския салон, трапезарията, музея, библиотеката, а на запад - научните институти: игрището за паневритмия, университет, обсерватория и пр. Всред всички братски имоти да личи като бисер парка на Учителя. От центъра на юг ще водят лъчи-алеи през красиви обществени градини, към подновените удобни жилища, в установен архитектурен тип, разположени във вид на подкова от единия до другия край на Изгрева. Да пожелаем всички в душите си да се изпълни това за слава Божия и за слава на Учителя! Завършваме доклада на финансовия-домакински съвет. * * * Пред ръководителите бе прочетен доклада на Просветния съвет, съдържащ освен отчет за дейността на съвета, още и редица полезни идеи и начинания. По технически причини не можем да дадем резюме от този доклад, но си запазваме правото да направим това при друг случай. В едно от събранията си братята ръководители, в качеството си на Върховен Братски съвет, преизбраха седмочленния Братски съвет в София като постоянно присъствие - пожизнено, да продължават да се грижат за запазване интересите на Братството и в бъдеще.
към текста >>

Тази криза засяга не само външния, но и вътрешния живот, не само личния, но и обществения, народния и международния живот.
На вечерята ще се повтори утринният ред без беседата. Умоляват се братята-ръководители да съобщат настоящето на всички братя и сестри в околията. Поздрав на всички братя и сестри. Изгрев - София 12 март 1947 г. Със сърдечен братски поздрав: БРАТСКИЯТ СЪВЕТ текстът за изтегляне на pdf ОБИЧНИ БРАТЯ И СЕСТРИ, Днес човечеството изживява една голяма духовна и материална криза. Тази криза засяга не само външния, но и вътрешния живот, не само личния, но и обществения, народния и международния живот. Всяка една култура се определя от отношенията на човека към вечните Божествени принципи - Любовта, Мъдростта и Истината. Когато човек загуби връзката си с тях, в него настава една вътрешна пустота. Животът изгубва всякакъв смисъл, човек изпада в безпътица и почва постепенно да губи светлината, свободата и мира си. Животът му започва да се движи в един затворен кръг. Обаче Разумната Природа, която не търпи никакъв застой, има един начин да го извади от това статично положение.
към текста >>

Силата и властта му са в богатството му, в общественото му положение, в титлите му, ала животът му е изчерпан.
И тъй, когато днес се засрещнете с противоречия от какъвто и да е характер, да знаете, че те се дължат на новото, което вече действува в света. То е още слабо, неопределено, неясно очертано, едва доловимо, ала то носи в себе си бъдещето. Днес всеки съзнателен човек трябва да различава новото от старото. Старото е мощно, силно, авторитетно, неговите форми са завършени, строго определени, то господствува сега в света. То прилича на стар аристократ, с почтена бяла брада, безупречно облечен, добре устроен в живота. Силата и властта му са в богатството му, в общественото му положение, в титлите му, ала животът му е изчерпан. Новото сега започва, то е като най-ранният трепет на пролетта, то сега приижда и е пълно с живот. Старото е егоизмът - новото е любовта. Новото обединява хората чрез любовта. Ученикът трябва да знае как да работи с Любовта. Това знание Учителят дава в своите беседи и лекции.
към текста >>

НАГОРЕ

0.22207307815552