Търсене в текстове за 'Обикновен учител'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 4431 резултата в 100 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 1896_1 Двe влияния - Науката и възпитанието

От книгата "Той иде", Начални Слова от Учителя в периода 1896 -1904 г.
От книгата "Той иде", Начални Слова от Учителя в периода 1896 -1904 г. Издание на Издателство Бяло Братство, 2004 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание От книгата "Науката и възпитанието" Издание 1896, Варна
към текста >>

Навярно те ще ни посочат за пръв пример нашето отечество със своите си заведения, училищните ни учреждения с техните учители и ученици, нашата дипломация със своите си министри, законоведци, съдии, чиновници и водители, нашата интелигенция със своите образовани младежи от всичките разреди на обществения строй.
Те ще го въведат в царството на оня мир, в когото умът намира най-високото си призвание да употреби природните сили като основа за своето духовно въздигане от положението на един раб и слуга до положението на господар и владетел в царството й. Тогава человекът трябва да съзнае, че той не е само плът, кръв и косми, но е воля, надарена с ум и душа! Но по кой път и по кой начин человечеството ще може да постигне и осъществи всички тия обещания и блага? Отговаряме: с помощта на науката и възпитанието. Този отговор може би ще повдигне недоразумение у някои умове, па даже и ще ги съблазни с мисълта, че това е блуждаеща химера. Навярно те ще ни посочат за пръв пример нашето отечество със своите си заведения, училищните ни учреждения с техните учители и ученици, нашата дипломация със своите си министри, законоведци, съдии, чиновници и водители, нашата интелигенция със своите образовани младежи от всичките разреди на обществения строй. И след това ще кажат: „Оправдавате ли сега вашите думи, облагородило ли ги е образованието? Попитай обществото, и то ще ти каже цялата истина.“ Това, което ни се навежда, е вярно, но трябва ли от това да заключим, че образованието е причина на злото у нас? Може би това да ни се вижда истинно до нейде си, но ние не можем да допущаме такова едно заключение, което не почива на никакви основи. Нам ни е известно, че болестите и заразите в органическия свят не произлизат от здравословните условия на хигиеническите закони, а напротив – от неизпълнение на тия закони, които самата органическа природа ни диктува. Този факт ще ни доведе към по-право и ясно разбиране на този важен въпрос.
към текста >>

Под думата наука се разбира обикновено знание, знание на принципи или начала и причини, потвърдени истини и факти.
Предметът по естество има двояк характер: външен и вътрешен. Външният характер съставлява физико-физиологическата страна на умствения живот, а вътрешният характер съставлява биолого-психическата страна на умствено-душевния живот. Засега нека разгледаме само външния характер на предмета: що е наука, где е полето и областта на нейната деятелност, каква е задачата й за живота. Нека хвърлим тогава един кратък поглед върху този въпрос с важните му пунктове и точки. Тогава що е наука? Под думата наука се разбира обикновено знание, знание на принципи или начала и причини, потвърдени истини и факти. „Наука – казва сър У. Хамилтон (Sir W. Hamilton) 1 – похвала же на познания, имайки във вид на образ характера на логическа съвършеност и във вид на предмет – характера на същинска истина.“ Въобще думата наука се употребява да означи познания, които са били придобити от дълго наблюдение и систематически наредени в съгласие с общите закони на естеството, и направени достъпни за всекиго; а особено такива познания, които се отнасят до физическия свят – неговите феномени, природа, състав и силите на веществото му, и качествата и функциите на живущите клетки или тъкани. Думата наука се употребява и в по тесен смисъл да означава кой и да е клон от науката, като отделно поле за изследване или предмет за изучаване, като например науката на астрономията, химията, геологията, медицината и прочее. Старите гърци са считали седем науки: граматиката, риториката, музиката, логиката, аритметиката, геометрията и астрономията.
към текста >>

В тези страни днес съществува една по-разумна и човеколюбива свобода, основани са повече благотворителни дружества и учреждения, полагат се повече усилия за подобряване живота на обикновения човек.
Ние не отричаме това. Признаваме тази горчива истина, но трябва да кажем, че и този довод принадлежи на софистическата философия[17], която като общо правило не гледа истината в лицето, а в гърба. 14. Нима лошото положение и състояние в тези страни е причинено от науката и образованието? Ако някой може да ни осветли по-добре по този въпрос, то той ще бъде втори Жан-Жак Русо[18]. 15. Ще отбележим накратко само това, че в Англия и Америка, където науката и възпитанието са пуснали по-дълбоко корен, предразсъдъците са изгубили своето средновековно влияние. В тези страни днес съществува една по-разумна и човеколюбива свобода, основани са повече благотворителни дружества и учреждения, полагат се повече усилия за подобряване живота на обикновения човек. 16. Общественото мнение в тези страни стои на по-стабилна основа и е поставено по-високо от управлението на държавата. Пороците в обществото не се прикриват, нито се поощряват и защитават. Там се използват всевъзможни средства и начини за изкореняване и премахване на обществените злини, и то не от правителството, а от самото общество, което е силата и двигателят на всички благородни преобразования. 17. В тези държави различни човеколюбиви общества и дружества изразходват ежегодно големи суми и правят всевъзможни доброволни пожертвувания за просвещаването и духовното повдигане на по-бедната класа. За това впрочем свидетелства и статистиката.
към текста >>

1. Този закон може да се изкаже на обикновен език така: „Добрият живот и благоденствието на твоя ближен са необходимо условие както за него, така и за тебе – за твоя добър живот и твоето благоденствие.” Това е истина, която никой просветен човек не би могъл да отрече.
18. Тук изпъква очевидната истина, че под влияние на благородните сили на живота и неговите духовни подтици тези хора са започнали по-дълбоко да осъзнават своя дълг спрямо другите и спрямо изискванията на Великия биологичен закон – закона на Цялото[19]. 19. Науката е привела доводи в полза на тази истина. Тя ни е убедила с необорими доказателства, че този закон царува навсякъде в света. От прилагането на условията и принципите, които той диктува в живота, зависи здравословното състояние на която и да е органическа дейност в обществения организъм. 6. Всеобщият биологичен закон – законът на Цялото 1. Този закон може да се изкаже на обикновен език така: „Добрият живот и благоденствието на твоя ближен са необходимо условие както за него, така и за тебе – за твоя добър живот и твоето благоденствие.” Това е истина, която никой просветен човек не би могъл да отрече. 2. Кой не знае, че от правилното функциониране и от доброто състояние на органите зависи общото здраве и дълголетие на тялото? Една малка болка в който и да е орган на тялото се отразява върху целия организъм на човека и нарушава неговия мир и спокойствие. 3. А нима това, което е вярно за физическия живот на отделния човек, не е вярно и за живота на социалния организъм? Не е ли това същият естествен закон, който и в единия, и в другия случай диктува същите първоначални условия? [20]Без всякакво съмнение това е същият природен закон, приложен в по-широк смисъл.
към текста >>

Под думата „наука” се разбира обикновено знание; знание на принципи и закони, както и на пораждащите ги причини; знание на потвърдени истини и факти.
2. Коя е областта на нейната дейност и каква е задачата ú в живота? Нека направим кратък преглед на казаното по тези въпроси, като се спрем на по-важните им опорни точки. 1. Що е наука 1.1. Напредъкът в науката 1. Що е наука? Под думата „наука” се разбира обикновено знание; знание на принципи и закони, както и на пораждащите ги причини; знание на потвърдени истини и факти. 2. „Науката – казва сър Уилям Хамилтън[44] – е възхвала на познанието. Нейният образ, т.е. форма, има характера на логическо съвършенство, а предметът, т.е. съдържанието ú – характера на същинската истина.” 2. Въобще думата „наука” означава знания, придобити чрез дълго наблюдение, които са подредени систематично в съгласие с общите закони на природата и са направени достъпни за всекиго.
към текста >>

2. Човешкият мозък, например, благодарение на дългите проучвания не се разглежда само като едно обикновено оръдие на ума, което той употребява съвсем самоцелно, а се счита за седалище на всички душевни сили и способности.
Физиката ни е запознала със законите и силите на физическия свят, химията – със състава и елементите на веществото, геологията – с миналото на земята, астрономията – с небесните тела и устройството на вселената. От друга страна физиологията ни е запознала с органите и функциите на човешкото тяло, биологията – със зараждането на органическия живот, анатомията – с устройството на тялото, психологията – с относителното естество на душата, френологията – със способностите на ума и характера на човека. 1.2. Мозък, ум, душа 1. Благодарение развитието на анатомията, физиологията, биологията днес човек има по-ясна представа за себе си като жив организъм. Той познава устройството и функциите на своя мозък и нервна система, на своето сърце и дробове, на своя стомах, жлези и пр. 2. Човешкият мозък, например, благодарение на дългите проучвания не се разглежда само като едно обикновено оръдие на ума, което той употребява съвсем самоцелно, а се счита за седалище на всички душевни сили и способности. Мозъкът е, образно казано, столицата, в която заседават всички представители на душата под председателството на ума – главният ръководител на общите дела. 3. Умът от своя страна би могъл да се уподоби на една жизнено-магнитна иглена тръбица, чийто връх се движи с неописуема бързина и се привлича от всяка точка на тази душевна вътрешност, до която се докосват различните впечатления и движещи мисли. По този начин вътрешните и външни въздействия се приемат и предават от един център към друг, от една област на видимия свят към друга. 4. Що се отнася до душата, то ние бихме могли да я уподобим на сфера от психично-жизнена сила, която приема впечатления от целия космос чрез всяка точка на своята безкрайно чувствителна повърхност. Човешките мисли зависят до голяма степен от тази повърхност.
към текста >>

От спомените на д-р Методи Константинов (ученик на Учителя) става ясно, че е замислена и втора част, където акцентът трябвало да падне върху възпитанието (вж.
То не е онова неверие, родено от тъпоумие и невежество, чийто стремеж е само да съществува и да извинява себе си за своята леност и равнодушие. 7. Задачата на науката, както това се загатна и по-рано[81], е да изработи прави съждения и истински възгледи за целокупния живот, който се проявява в цялото мироздание. Нашият ум се нуждае от истински идеали, които да му вдъхват сила да ни ръководи в живота по пътя на знанието и мъдростта. ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ [1] Надписът „Част І” съществува в оригиналния текст от 1896 г. От спомените на д-р Методи Константинов (ученик на Учителя) става ясно, че е замислена и втора част, където акцентът трябвало да падне върху възпитанието (вж. „Изгревът…”, т. 4, с. 404). Този проект не е осъществен от Учителя. По този въпрос е работил един от най-близките му ученици – Боян Боев, който през 1943 г. издава „Учителят за образованието”.
към текста >>

Този проект не е осъществен от Учителя.
ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ [1] Надписът „Част І” съществува в оригиналния текст от 1896 г. От спомените на д-р Методи Константинов (ученик на Учителя) става ясно, че е замислена и втора част, където акцентът трябвало да падне върху възпитанието (вж. „Изгревът…”, т. 4, с. 404). Този проект не е осъществен от Учителя. По този въпрос е работил един от най-близките му ученици – Боян Боев, който през 1943 г. издава „Учителят за образованието”. [2] Прозябне (арх.) – поникне. [3] Вж. дял първи – ІІ.2.1:2.
към текста >>

издава „Учителят за образованието”.
От спомените на д-р Методи Константинов (ученик на Учителя) става ясно, че е замислена и втора част, където акцентът трябвало да падне върху възпитанието (вж. „Изгревът…”, т. 4, с. 404). Този проект не е осъществен от Учителя. По този въпрос е работил един от най-близките му ученици – Боян Боев, който през 1943 г. издава „Учителят за образованието”. [2] Прозябне (арх.) – поникне. [3] Вж. дял първи – ІІ.2.1:2. [4] Вж. дял втори – ІІ.1:1.
към текста >>

[12] Става въпрос за епохата на Водолея, чието начало Учителят тържествено отбелязва на 22.03.1914 г.
[10] Изразът е свързан с обещанието, дадено на Авраам, че неговите потомци ще бъдат народ на Бога и ще живеят на плодородна земя (Ханаан) – Бит. 12 гл. и др. [11] Вж. дял първи – І.9:12 и сл. [12] Става въпрос за епохата на Водолея, чието начало Учителят тържествено отбелязва на 22.03.1914 г. Слънцето преминава през едно съзвездие от Зодиака за 2160 земни години, колкото трае и всяка от 12-те епохи-месеци на Великата (Платонова) космична година (25 920 г.). І. Епоха на Рака (8000 – 6000 г. пр. Хр.). С тази епоха е свързана първата, най-стара култура на нашата раса – древноиндийската. ІІ. Епоха на Близнаци (6000 – 4000 г.
към текста >>

”) ще бъде заменена от най-новия Завет, донесен от Учителя Беинса Дуно.
След гръко-римската култура идва днешната, чийто център първоначално е в Западна Европа, откъдето впоследствие тя се разпространява по целия свят. VІ. Епоха на Водолея (1914 – ок. 4000). Ключови думи: хуманизъм, прогрес, свобода, братство, живот за Цялото. Още през първия декан етическата християнска максима от Новия Завет (т. нар. “златно правило” на поведението, дадено от Христос – „Постъпвай с другите така, както искаш да постъпват с теб! ”) ще бъде заменена от най-новия Завет, донесен от Учителя Беинса Дуно. Този Завет ще бъде законът на Новата епоха: „Злото ще стане слуга на Доброто.” Чрез Словото си Учителят пося семената на Новата епоха. Човечеството се намира пред прага на Шестата култура на сегашната V-та основна раса, която от една страна ще бъде култура за ликвидиране на кармата, а от друга е определена да послужи като духовен кълн, от който ще се развие новата VІ-та основна раса – расата на Синовете Божии. Тази Шеста култура на Бялата раса ще се развие главно чрез славянските народи. При изграждането ú славянството ще използва всички духовни и културни ценности на големите европейски народи, както и на Америка. Тези народи ще създадат външните условия, външните форми, чрез които тя ще се разгърне.
към текста >>

Този Завет ще бъде законът на Новата епоха: „Злото ще стане слуга на Доброто.” Чрез Словото си Учителят пося семената на Новата епоха.
VІ. Епоха на Водолея (1914 – ок. 4000). Ключови думи: хуманизъм, прогрес, свобода, братство, живот за Цялото. Още през първия декан етическата християнска максима от Новия Завет (т. нар. “златно правило” на поведението, дадено от Христос – „Постъпвай с другите така, както искаш да постъпват с теб! ”) ще бъде заменена от най-новия Завет, донесен от Учителя Беинса Дуно. Този Завет ще бъде законът на Новата епоха: „Злото ще стане слуга на Доброто.” Чрез Словото си Учителят пося семената на Новата епоха. Човечеството се намира пред прага на Шестата култура на сегашната V-та основна раса, която от една страна ще бъде култура за ликвидиране на кармата, а от друга е определена да послужи като духовен кълн, от който ще се развие новата VІ-та основна раса – расата на Синовете Божии. Тази Шеста култура на Бялата раса ще се развие главно чрез славянските народи. При изграждането ú славянството ще използва всички духовни и културни ценности на големите европейски народи, както и на Америка. Тези народи ще създадат външните условия, външните форми, чрез които тя ще се разгърне. Главна задача на Бялата раса е да събуди човешкото самосъзнание и затова в известна фаза от своето развитие тя трябваше да навлезе по-дълбоко, да инволюира до дъното на материята.
към текста >>

Учителят за Адам: „Първият човек, който бил по образ и подобие Божие, е духовният човек, а след него бил направен физическият човек, наречен втори Адам.
№ 8. [16] „Рече им Исус: Истина, истина ви казвам: преди да бъде Авраам, Аз съм.”(Йоан 8:58). В Кабала на иврит Адам означава “червена земя”, което е почти идентично с Athamas или Thomas, което на гръцки е преведено Дидумос (двойният). Адам Кадмон (ивр.) е Първоначалният човек, Небесният човек, който не е паднал в греха. В Кабала Адам Кадмон е проявеният Логос. Учителят за Адам: „Първият човек, който бил по образ и подобие Божие, е духовният човек, а след него бил направен физическият човек, наречен втори Адам. Вторият е бил направен от пръст, а на първия Бог даде власт на Небето и Земята. Христос е великият Брат на човечеството, първият образ на човека, Първородният в света – начало на човешкия род, начало на човешката еволюция. Новият Адам ще бъде създаден отново по образ и подобие на Бога. Щом Земята се пречисти, Господ ще създаде нов рай и ще постави в него третия Адам и третата Ева.” [17] съзнателно прилагане на неправилни доводи в спора или в доказателствата, използване на т. нар.
към текста >>

[22] На друго място Учителят споменава изброените три: 1.
и ІІІ.6.; за повече информация – „Живот за Цялото”, под редакцията на Георги Радев. [20] ІІ принцип на Херметизма или принцип на съответствието: „Каквото има горе, има го и долу; каквото има долу, има го и горе. Това, което е долу, е аналогично (подобно) на това, което е горе, и обратно – това, което се намира горе, е подобно на това, което се намира долу, за изпълнение на чудното единство.” [21] Вж. дял трети – 5:5. [22] На друго място Учителят споменава изброените три: 1. власт и слава; 2. жени; 3. пари, като всеобщи проблеми, с които трябва да се справя всеки човек, тръгнал по духовния път. [23] Днес ролята на ”златния телец” според Учителя се изпълнява от парите. [24] Йезуитски орден (лат.
към текста >>

[23] Днес ролята на ”златния телец” според Учителя се изпълнява от парите.
дял трети – 5:5. [22] На друго място Учителят споменава изброените три: 1. власт и слава; 2. жени; 3. пари, като всеобщи проблеми, с които трябва да се справя всеки човек, тръгнал по духовния път. [23] Днес ролята на ”златния телец” според Учителя се изпълнява от парите. [24] Йезуитски орден (лат. Societas Jesu – Общество на Исус) – католически монашески орден, основан през 1534 г. от Игнаций Лойола. Създаден по време на сериозната заплаха за католицизма от Реформацията и протестантизма, той имал за цел да се бори за пълно признаване на непоклатимостта на католическата вяра. Характерни за него били изключително строгата дисциплина и подчинението към висшестоящите.
към текста >>

Учителят за Наполеон: „Втори като Наполеон няма да се роди.
Поражението на френските войски в Русия (1812) нанесло непоправим удар върху империята. Тази война била повратна точка в живота на Наполеон І. Пълният му разгром бил на 18.06.1815 г. при Ватерло. До края на живота си той бил заточен на остров Св. Елена. Учителят за Наполеон: „Втори като Наполеон няма да се роди. Може само от актьори да се играе. Като му изучавали черепа, се установило, че имал най-големи размери на обективните си способности. Дължината на челото му била близо 35 см. Силно били развити математическите и творческите му способности. Наполеон Велики имал една идея, искал да съгради една грамадна империя, но нещо му липсвало.
към текста >>

Един от необикновените хора, един от силните земни царе, беше заточен на на този остров, където и си умря.
Като му изучавали черепа, се установило, че имал най-големи размери на обективните си способности. Дължината на челото му била близо 35 см. Силно били развити математическите и творческите му способности. Наполеон Велики имал една идея, искал да съгради една грамадна империя, но нещо му липсвало. Защо го изпратили на остров Св. Елена? Един от необикновените хора, един от силните земни царе, беше заточен на на този остров, където и си умря. Изпратиха го, защото не си удържа на обещанието.” (Обещанието му е било да обедини Европа.) [26] Учителят: „Христос казва: Жените ще спасят света. Наполеон казва: Франция се нуждае от майки. Аз разбирам „майка” в широк смисъл. Новата култура изисква жени не в обикновения смисъл на думата, но жени на новото – решителни, светещи жени: жени със светли умове, с широки сърца, с диамантена воля.”
към текста >>

[26] Учителят: „Христос казва: Жените ще спасят света.
Силно били развити математическите и творческите му способности. Наполеон Велики имал една идея, искал да съгради една грамадна империя, но нещо му липсвало. Защо го изпратили на остров Св. Елена? Един от необикновените хора, един от силните земни царе, беше заточен на на този остров, където и си умря. Изпратиха го, защото не си удържа на обещанието.” (Обещанието му е било да обедини Европа.) [26] Учителят: „Христос казва: Жените ще спасят света. Наполеон казва: Франция се нуждае от майки. Аз разбирам „майка” в широк смисъл. Новата култура изисква жени не в обикновения смисъл на думата, но жени на новото – решителни, светещи жени: жени със светли умове, с широки сърца, с диамантена воля.” [27] Етерът (гр. – небе), подобно на етерното тяло, е невидима субстанция, извънредно разредена и еластична, която представлява същността на материята, тя я проектира.
към текста >>

Новата култура изисква жени не в обикновения смисъл на думата, но жени на новото – решителни, светещи жени: жени със светли умове, с широки сърца, с диамантена воля.”
Един от необикновените хора, един от силните земни царе, беше заточен на на този остров, където и си умря. Изпратиха го, защото не си удържа на обещанието.” (Обещанието му е било да обедини Европа.) [26] Учителят: „Христос казва: Жените ще спасят света. Наполеон казва: Франция се нуждае от майки. Аз разбирам „майка” в широк смисъл. Новата култура изисква жени не в обикновения смисъл на думата, но жени на новото – решителни, светещи жени: жени със светли умове, с широки сърца, с диамантена воля.” [27] Етерът (гр. – небе), подобно на етерното тяло, е невидима субстанция, извънредно разредена и еластична, която представлява същността на материята, тя я проектира. Тази субстанция пронизва цялото космическо пространство и функционира като посредник при предаването на вълните на вибриращата енергия – на светлината, топлината, електричеството и др. Според херметичната наука се разграничават четири състояния на материята: твърда материя, в която работят силите на жизнения етер; течна, където работят силите на химическия етер; въздухообразна, където са силите на светлинния етер; огнена, където са силите на топлинния етер. Съвременната физика отхвърля твърдението за съществуването на етера като универсална механична среда и въвежда представата, че в пространството съществуват различни физически полета като форми на материята.
към текста >>

Учителят за етера: „Етер означава това, от което нещата се раждат и отглеждат.
[27] Етерът (гр. – небе), подобно на етерното тяло, е невидима субстанция, извънредно разредена и еластична, която представлява същността на материята, тя я проектира. Тази субстанция пронизва цялото космическо пространство и функционира като посредник при предаването на вълните на вибриращата енергия – на светлината, топлината, електричеството и др. Според херметичната наука се разграничават четири състояния на материята: твърда материя, в която работят силите на жизнения етер; течна, където работят силите на химическия етер; въздухообразна, където са силите на светлинния етер; огнена, където са силите на топлинния етер. Съвременната физика отхвърля твърдението за съществуването на етера като универсална механична среда и въвежда представата, че в пространството съществуват различни физически полета като форми на материята. Учителят за етера: „Етер означава това, от което нещата се раждат и отглеждат. Частицата „ет” е първичното начало, от което нещата се раждат. „Тер” е това, което отглежда нещата на земята. Съвременната окултна наука приема, че съществуват четири категории етер в пространството или четири състояния. Той прониква въздуха и се счита за най-рядката въздухообразна материя. Отличава се с голяма лекост и ефирност.
към текста >>

Учителят за теорията на Дарвин: „Според еволюционната теория Дарвин се опита да обясни произхода на видовете, но не можа напълно.
Издава множество научни трудове: „Пътешествието на един натуралист…”, „Зоология”, „Изменения на животните и растенията при одомашняване”, „Произход на човека и половият отбор”. Капиталният му труд „Произход на видовете” (1859) предизвиква революция в биологията. [30] Тази теория обяснява механизма на биологичната еволюция, като предполага, че различните видове възникват чрез естествен подбор. Според нея формите на живот, които са най-лесно приспособими към околната среда, оцеляват и се възпроизвеждат в най-големи количества. При появата на нови свойства във вид на слаби, неуправляеми изменения, често в резултат на генетични мутации, ще оцеляват родове от организми, чиито специфични свойства ги правят най-приспособими към заобикалящата среда. Учителят за теорията на Дарвин: „Според еволюционната теория Дарвин се опита да обясни произхода на видовете, но не можа напълно. Например, според тази теория как може да се обясни произходът на заека? По какво стечение на обстоятелствата той е станал толкова страхлив? Как ще си обясните положението на жабата, която също е много страхлива? Някой път това се обяснява с крайно бедните условия на живота или може да се обясни и със закона на еволюцията. Това може да е правдоподобно, но съвременната наука не е засегнала същинските причини, които са задържали жабите в тяхното положение.
към текста >>

Девет са имената на Бога според Учителя: 1.
Елох; 6. Ело(х); 7. Тетраграматон (Четиризначният) Саваот; 8. Ело(х)им Саваот; 9. Шадай; 10. Адонай. Девет са имената на Бога според Учителя: 1. Елохим; 2. Йехова; 3. Адонай; 4. Ел-Елион; 5. Ел-Шадай; 6.
към текста >>

Тази дума, непроизнасяна никога от обикновените израилтяни, а от първосвещениците – само един път в годината, е точно това, което се намира на върха на всички посвещения.
„свещена тетраграма” на Божието име). Поради отсъствието на гласни това е „неизречимото име” на Бога. Юдеите смятат това име за особено свято, за да бъде произнасяно. То е едно от най-тайнствените имена в еврейската теология и изразява един от най-удивителните закони на природата, които някога човек може да познае. Ако се вярва на Кабала, то съществува една свещена дума, която дава на смъртния, открил нейното истинско произношение, ключа към цялото Божествено и човешко познание. Тази дума, непроизнасяна никога от обикновените израилтяни, а от първосвещениците – само един път в годината, е точно това, което се намира на върха на всички посвещения. Затова при публично четене се използва като заместител Адонай („Господи мой”). Учителят за Йехова: „Аз не говоря за човешките богове, които хората са измислили. За мене думата „Бог” е малко обезсоляла. Тя и на български, и на английски, и в другите езици е неразбрана. Затуй най-хубавото име, което евреите са имали в еврейския език – Йехова, – никога не са го произнасяли.
към текста >>

Учителят за Йехова: „Аз не говоря за човешките богове, които хората са измислили.
Юдеите смятат това име за особено свято, за да бъде произнасяно. То е едно от най-тайнствените имена в еврейската теология и изразява един от най-удивителните закони на природата, които някога човек може да познае. Ако се вярва на Кабала, то съществува една свещена дума, която дава на смъртния, открил нейното истинско произношение, ключа към цялото Божествено и човешко познание. Тази дума, непроизнасяна никога от обикновените израилтяни, а от първосвещениците – само един път в годината, е точно това, което се намира на върха на всички посвещения. Затова при публично четене се използва като заместител Адонай („Господи мой”). Учителят за Йехова: „Аз не говоря за човешките богове, които хората са измислили. За мене думата „Бог” е малко обезсоляла. Тя и на български, и на английски, и в другите езици е неразбрана. Затуй най-хубавото име, което евреите са имали в еврейския език – Йехова, – никога не са го произнасяли. Те са казвали „Йот-Хей-Вав-Хей”. Когато евреите са се намирали в големи мъчнотии, целият народ започвал да пости, обръщал се към Господа и тогава този Йехова им помагал.
към текста >>

Смятат за добродетел споровете със своите учители.
Фарисеите са онази малка група сред хасидитите, която се разграничава от политическите и религиозни становища на мнозинството. Те наблягат на индивидуалното изпълняване на Закона (за разлика от садукеите, които слагат ударение на храмовото богослужение) и възкресението. За тях Законът е приспособим към променящите се условия, но е задължителен за всички. [34] Садукеи – произходът им е спорен: политическа партия, религиозна секта, провинциална организация или група от държавни чиновници. Те са толкова груби към своите, колкото и към чуждите. Смятат за добродетел споровете със своите учители. Нямат последователи сред обикновените хора. Много от садукеите са свещеници и изглежда почти всички свещеници са садукеи. Религията им е консервативна – приемат като постоянно валидни само писаните в Петокнижието закони. Отхвърлят възкресението, ангелите и демоните. [35] Авраам (евр.) – баща (господар) на множество (народи)).
към текста >>

Нямат последователи сред обикновените хора.
Те наблягат на индивидуалното изпълняване на Закона (за разлика от садукеите, които слагат ударение на храмовото богослужение) и възкресението. За тях Законът е приспособим към променящите се условия, но е задължителен за всички. [34] Садукеи – произходът им е спорен: политическа партия, религиозна секта, провинциална организация или група от държавни чиновници. Те са толкова груби към своите, колкото и към чуждите. Смятат за добродетел споровете със своите учители. Нямат последователи сред обикновените хора. Много от садукеите са свещеници и изглежда почти всички свещеници са садукеи. Религията им е консервативна – приемат като постоянно валидни само писаните в Петокнижието закони. Отхвърлят възкресението, ангелите и демоните. [35] Авраам (евр.) – баща (господар) на множество (народи)). На Израил се гледа като на „Авраамово потомство”, а на много места в Библията Бог е наречен „Бог на Авраам”.
към текста >>

[38] „Доброта, Истина, Красота, това е Любовта” – формула от Учителя, дадена в Младежкия окултен клас – ІV-та г., 22.02.1925 г.
Хората се тълпят да го чуят и много от слушателите му се кръщават в река Йордан, изповядвайки греховете си. Той очаква идването на Този, Който ще кръщава със Светия Дух и с огън. Бива обезглавен от Ирод Антипа по настояване на жената на последния – Иродиада. [37] Вж. дял първи – ІІ.2.4. [38] „Доброта, Истина, Красота, това е Любовта” – формула от Учителя, дадена в Младежкия окултен клас – ІV-та г., 22.02.1925 г. [39] Учителят за тези вътрешни процеси, които се извършват в човека: „Умът и сърцето са два велики центъра, чрез които душата реализира своите идеи. Без ум и сърце душата не може да се прояви. Душата от своя страна е реализатор на идеите на Духа, но тъй като тя е полуматериална и полудуховна, не е в състояние да изпълни повелите на Духа в сферата на физическия свят. За тази цел са ú необходими помощници в лицето на ума, сърцето и волята. Тялото (волята) се подчинява на ума, а умът се подчинява на сърцето.
към текста >>

[39] Учителят за тези вътрешни процеси, които се извършват в човека: „Умът и сърцето са два велики центъра, чрез които душата реализира своите идеи.
Той очаква идването на Този, Който ще кръщава със Светия Дух и с огън. Бива обезглавен от Ирод Антипа по настояване на жената на последния – Иродиада. [37] Вж. дял първи – ІІ.2.4. [38] „Доброта, Истина, Красота, това е Любовта” – формула от Учителя, дадена в Младежкия окултен клас – ІV-та г., 22.02.1925 г. [39] Учителят за тези вътрешни процеси, които се извършват в човека: „Умът и сърцето са два велики центъра, чрез които душата реализира своите идеи. Без ум и сърце душата не може да се прояви. Душата от своя страна е реализатор на идеите на Духа, но тъй като тя е полуматериална и полудуховна, не е в състояние да изпълни повелите на Духа в сферата на физическия свят. За тази цел са ú необходими помощници в лицето на ума, сърцето и волята. Тялото (волята) се подчинява на ума, а умът се подчинява на сърцето. На земята сърцето е по-силно от ума, то е по-старо.
към текста >>

За този ум Учителят казва, че „работи с фактите и схваща нещата материалистически.
Този дисбаланс засилва предположението, че е замислена втора част на книгата, където акцентът да падне именно върху възпитанието. Вж. бел. № 1. [41] Съвременната наука оперира главно с т. нар. обективен, конкретен ум в човека. За този ум Учителят казва, че „работи с фактите и схваща нещата материалистически. Готов е да се нагласи така, че да може да се върти навсякъде, накъдето го насочат. Той се стреми да угоди на всичко и на всички. Посредством обективния си ум човек изучава силите и законите на материалния свят и на материята изобщо, от която той придобива материали за изграждане на своето физическо тяло. Субективният, абстрактният, вътрешният ум или както мнозина го наричат – Истинският Човек – не е нищо друго освен Божественото начало в човека. Той работи с принципите и законите.
към текста >>

Вероятно Учителят разглежда това понятие в по-широк аспект.
Хекел и В. Вунт. Р. Декарт е застъпник на антропопсихизма, според който психиката е характерна само за човека. На тази теория се противопоставя панпсихизмът на Г. Фехнер, според когото целият свят е одушевен. Вероятно Учителят разглежда това понятие в по-широк аспект. Според окултната наука съществува едно съответствие (сходство) между устройството на човешкия организъм и социалния организъм. В този ред на мисли законите, които регулират социалния организъм, схващан като биопсихична цялост, са аналогични на тези, на които се подчинява човешкият организъм, без да бъдат напълно тъждествени. Става въпрос за термина „Синархически ред”, въведен от изтъкнатия френски окултист Сент Ив д’Алвейдър (XІX в.). Повече за умствено-душевния живот – вж. дял първи – І.10:2,3 и бел.
към текста >>

[43] Учителят подробно разглежда вътрешния характер на науката в лекциите и беседите си, които той неслучайно нарича „окултни”.
В този ред на мисли законите, които регулират социалния организъм, схващан като биопсихична цялост, са аналогични на тези, на които се подчинява човешкият организъм, без да бъдат напълно тъждествени. Става въпрос за термина „Синархически ред”, въведен от изтъкнатия френски окултист Сент Ив д’Алвейдър (XІX в.). Повече за умствено-душевния живот – вж. дял първи – І.10:2,3 и бел. № 39. [43] Учителят подробно разглежда вътрешния характер на науката в лекциите и беседите си, които той неслучайно нарича „окултни”. [44] Уилям Хамилтън (1788-1856) – английски философ и логик. Според него проявеният Бог е познаваем само чрез свръхсетивно откровение. Въвежда в логиката учението за количественото определение (квантификация) на предиката (понятието за признака), като с това прави опит да сведе съждението до уравнение, а логиката – до смятане. Той е един от предшествениците на съвременната математическа логика. Основно произведение – „Лекции по метафизика и логика” (4 т., 1859-1860).
към текста >>

Във философията на Учителя този закон води своя произход от един от трите Битийни принципа – „Истина”.
същото твърдение в Кузански, Н., „За ученото незнание”, С., 1993 г., стр. 74. [55] Гравитация (лат.) – взаимно притегляне на телата. Въз основа на законите за движението на планетите около Слънцето, открити от Й. Кеплер, и въз основа на законите на динамиката сър Исак Нютон открива, че всяка частица във вселената привлича всяка друга частица със сила, право пропорционална на произведението от масите на частиците и обратно пропорционална на квадрата на разстоянията между тях. Въз основа на Общата теория на относителността Айнщайн дава ново тълкование на гравитацията, от което като частен случай следва Законът на Нютон. Във философията на Учителя този закон води своя произход от един от трите Битийни принципа – „Истина”. [56] В терминологията на Учителя този закон е производен на Битийния принцип „Мъдрост”. [57] Биос (гр.) – живот. В терминологията на Учителя този закон води произхода си от Битийния принцип „Любов”. [58] В окултната наука съществува следното деление: 1. Есенциален (лат.
към текста >>

[56] В терминологията на Учителя този закон е производен на Битийния принцип „Мъдрост”.
[55] Гравитация (лат.) – взаимно притегляне на телата. Въз основа на законите за движението на планетите около Слънцето, открити от Й. Кеплер, и въз основа на законите на динамиката сър Исак Нютон открива, че всяка частица във вселената привлича всяка друга частица със сила, право пропорционална на произведението от масите на частиците и обратно пропорционална на квадрата на разстоянията между тях. Въз основа на Общата теория на относителността Айнщайн дава ново тълкование на гравитацията, от което като частен случай следва Законът на Нютон. Във философията на Учителя този закон води своя произход от един от трите Битийни принципа – „Истина”. [56] В терминологията на Учителя този закон е производен на Битийния принцип „Мъдрост”. [57] Биос (гр.) – живот. В терминологията на Учителя този закон води произхода си от Битийния принцип „Любов”. [58] В окултната наука съществува следното деление: 1. Есенциален (лат. – същност) свят или свят на принципи. 2.
към текста >>

В терминологията на Учителя този закон води произхода си от Битийния принцип „Любов”.
Кеплер, и въз основа на законите на динамиката сър Исак Нютон открива, че всяка частица във вселената привлича всяка друга частица със сила, право пропорционална на произведението от масите на частиците и обратно пропорционална на квадрата на разстоянията между тях. Въз основа на Общата теория на относителността Айнщайн дава ново тълкование на гравитацията, от което като частен случай следва Законът на Нютон. Във философията на Учителя този закон води своя произход от един от трите Битийни принципа – „Истина”. [56] В терминологията на Учителя този закон е производен на Битийния принцип „Мъдрост”. [57] Биос (гр.) – живот. В терминологията на Учителя този закон води произхода си от Битийния принцип „Любов”. [58] В окултната наука съществува следното деление: 1. Есенциален (лат. – същност) свят или свят на принципи. 2. Субстанциален (лат. – под-стоене) свят или свят на закони. 3.
към текста >>

[62] Учителят нарича този център „Алфиола”.
[59] Парсек (pc) – астрономическа единица за дължина, която съответства на паралакса на дъга от 1 секунда и е равна на 3,26 светлинни години или на 3,084.1016 метра. [60] Млечен път – от гр. galactos (мляко) [61] Вж. бел № 69. [62] Учителят нарича този център „Алфиола”. Той е средоточният дом на Небесното царство, където всички просби и молитви от този свят постъпват пред Лицето Божие. Този център се намира в сърцето на нашата галактика, който съвременната астрономия още не е открила. „Алфиола” е термин, назован единствено от Учителя. На гръцки означава „Начало на началата” или на езика на символите – „Слънце на слънцата”. Според М.
към текста >>

„Алфиола” е термин, назован единствено от Учителя.
[61] Вж. бел № 69. [62] Учителят нарича този център „Алфиола”. Той е средоточният дом на Небесното царство, където всички просби и молитви от този свят постъпват пред Лицето Божие. Този център се намира в сърцето на нашата галактика, който съвременната астрономия още не е открила. „Алфиола” е термин, назован единствено от Учителя. На гръцки означава „Начало на началата” или на езика на символите – „Слънце на слънцата”. Според М. Константинов („Световна астросоциология”, С., 1992) космическият център „Алфиола” ръководи новите духовни и културни потенциални възможности на народите, на окултните общества и на човечеството като цяло. Той управлява всичко, което става върху планетите и слънцата. Той е центърът на Живота за Цялото и създава планове за раждането и развитието на ерите и епохите.
към текста >>

[71] Учителят за Земята: „Преди 250 млрд.
d): d = 9,3.1010. d Разстоянието (X) до най-близката вселена е 9,3.1010 пъти диаметъра (d) на Слънчевата система (d=5,6.109 мили) или накрая се получава: 5,2 .1020 мили. [70] Това е т.нар. междузвездна среда с различна плътност (милиарди пъти по-ниска и от най-добрия вакуум от земните лаборатории). Тази междузвездна среда поглъща част от светлината, достигаща до нас от звездите. [71] Учителят за Земята: „Преди 250 млрд. години Земята е заемала едно грамадно въздухообразно пространство и е имала само една ядка като голям орех.” [72] Василий Яковлевич Струве (4.04.1793–11.11.1864) – руски астроном и геодезист. Основател и пръв директор на Пулковската обсерватория (главна обсерватория на АН на Русия). Работи в областта на звездната астрономия. Извършва обстойни изследвания на двойни звезди.
към текста >>

Същото може да се каже и за словото на Учителя Беинса Дуно, известен на българския читател като Петър Дънов.
Известно е от историята, че Гьоте сериозно се е занимавал с окултни науки. [81] Вж. дял първи – І.10:6. Непознатият Петър Дънов Казват, че словото, което излиза изпод перото на великите умове на човечеството, не може да се оцени от съвременниците им, а става обект на обществен интерес десетилетия по-късно. Същото може да се каже и за словото на Учителя Беинса Дуно, известен на българския читател като Петър Дънов. Той ни е оставил едно безценно книжовно наследство (няколко хиляди беседи) и всеки, който се е докоснал до това неизследимо богатство, в определен момент се насочва към началото – първата му книга... Периодът от началото на следването на Петър Дънов в Америка (1888) до издаването на първата му книга (1896) е твърде интересен от научно-изследователска гледна точка. Историческата обстановка в България по онова време може да се охарактеризира с подем както в икономиката, така и в културата и просветата. Въпреки това страната ни все още изостава твърде много от развитите страни. Българското литературно творчество едва започва да намира своя облик, излизайки от сянката на преводната литература.
към текста >>

Учителят трябва да „завърти” ума на студента си в ритъма на своя ум, преди да го пусне да върви напред.
Между тези допълнителни дисциплини са музиката и медицината – две неща, на които особено се набляга в методисткото образование, което Петър Дънов получава в „Дрю”, Медисън. От този период са известни негови концертни изяви на цигулка пред студентска публика, които преминават с голям успех. Там той се е представял със свои оригинални, импровизирани композиции. Предпочитаният преподавателски метод в Теологическия факултет е Сократовият. Това ще рече устно преподаване с непосредствено, оптимално включване на студентите. Учителят трябва да „завърти” ума на студента си в ритъма на своя ум, преди да го пусне да върви напред. Студентите са изложени на „картечен огън” от дебатиране, изнасяне на лекции, обсъждания и религиозни диалози. Уреден е безплатен достъп до четири библиотеки и две читални. Една от тези библиотеки е Бостънската обществена библиотека, която по това време разполага с половин милион тома. Дипломната работа на Петър Дънов е Миграцията на германските племена и тяхното приемане на християнството. Там се описва миграционната динамика на различните варварски племена, след което е изложена главната теза.
към текста >>

Даже Учителят смяташе, че трябва да се напише втора част на тази книга в духа на новите изисквания на образованието и възпитанието.
След първия семестър се прехвърля да следва в Математическия факултет, който завършва през 1925 г. Радев е главен редактор на списание Житно зърно, за което работи от основаването му през 1924 г. Той е преводач от френски, немски и английски език, а също така е автор на няколко книги и на десетки статии от областта на философията, астрономията и изкуството. В своите спомени за Георги Радев д-р Методи Константинов казва: „Науката и възпитанието, написана преди толкова десетилетия, носеше дрехата на един беден, остарял български език, езика, който се е развивал под тежкото турско робство. Нужно беше сериозното съдържание на тази книга да бъде облечено в по-новите дрехи на съвременния български език. Даже Учителят смяташе, че трябва да се напише втора част на тази книга в духа на новите изисквания на образованието и възпитанието. В мое присъствие той нареди на Георги Радев „да я облече в нови дрешки”. Последният беше много трудолюбив и се зае с тази задача. Така се появи второто издание. Словото на Учителя има един чар, има едно излъчване, което само пробудената душа може да схване и разбере. Но в тази форма, както книгата бе напечатана, със стария правопис и езика на XІX в., когато я чете един учен или професор, който работи с ума си, той мъчно може да разбере написаното.
към текста >>

Словото на Учителя има един чар, има едно излъчване, което само пробудената душа може да схване и разбере.
Нужно беше сериозното съдържание на тази книга да бъде облечено в по-новите дрехи на съвременния български език. Даже Учителят смяташе, че трябва да се напише втора част на тази книга в духа на новите изисквания на образованието и възпитанието. В мое присъствие той нареди на Георги Радев „да я облече в нови дрешки”. Последният беше много трудолюбив и се зае с тази задача. Така се появи второто издание. Словото на Учителя има един чар, има едно излъчване, което само пробудената душа може да схване и разбере. Но в тази форма, както книгата бе напечатана, със стария правопис и езика на XІX в., когато я чете един учен или професор, който работи с ума си, той мъчно може да разбере написаното. Преработена по този начин, тя вероятно щеше да послужи и на онази категория от съзнания, които имаха други изисквания и търсеха по-академичен език.” Предлаганото ново издание продължава тази линия на осъвременяване на текста и представянето му пред по-широка читателска публика. Една от целите ни е да представим този текст на вниманието на научната общественост, съзнавайки необходимостта от по-задълбочено проучване както на тази първа книга на Учителя Дънов, така и на цялото му последващо слово, което имаме на български като неоценимо духовно наследство. Едно такова по-задълбочено научно изследване на Науката и възпитанието ще спомогне за общото духовно пробуждане на българския народ – в обществен и в личен план.
към текста >>

Една от целите ни е да представим този текст на вниманието на научната общественост, съзнавайки необходимостта от по-задълбочено проучване както на тази първа книга на Учителя Дънов, така и на цялото му последващо слово, което имаме на български като неоценимо духовно наследство.
Така се появи второто издание. Словото на Учителя има един чар, има едно излъчване, което само пробудената душа може да схване и разбере. Но в тази форма, както книгата бе напечатана, със стария правопис и езика на XІX в., когато я чете един учен или професор, който работи с ума си, той мъчно може да разбере написаното. Преработена по този начин, тя вероятно щеше да послужи и на онази категория от съзнания, които имаха други изисквания и търсеха по-академичен език.” Предлаганото ново издание продължава тази линия на осъвременяване на текста и представянето му пред по-широка читателска публика. Една от целите ни е да представим този текст на вниманието на научната общественост, съзнавайки необходимостта от по-задълбочено проучване както на тази първа книга на Учителя Дънов, така и на цялото му последващо слово, което имаме на български като неоценимо духовно наследство. Едно такова по-задълбочено научно изследване на Науката и възпитанието ще спомогне за общото духовно пробуждане на българския народ – в обществен и в личен план. Разглеждането на книгата от страна на специалисти от различни области на науката ще спомогне да се оцени съдържащото се в текста непреходно знание, актуално и днес – едно „заровено съкровище”, което чака да бъде открито и представено на широката българска общественост, за да покълне в българската душа и да даде своя плод. С всичко това се надяваме настоящото издание да привлече вниманието както на познавачите на словото на Учителя Дънов, така и на радетелите за едно ново общество, изградено върху основата на най-висшите духовни идеали и общочовешки ценности. Настоящото преработено издание е сложна амалгама от първите две издания. Във второто от 1949 г., по усмотрение на тогавашния съставител Георги Радев са пропуснати цели пасажи.
към текста >>

С всичко това се надяваме настоящото издание да привлече вниманието както на познавачите на словото на Учителя Дънов, така и на радетелите за едно ново общество, изградено върху основата на най-висшите духовни идеали и общочовешки ценности.
Преработена по този начин, тя вероятно щеше да послужи и на онази категория от съзнания, които имаха други изисквания и търсеха по-академичен език.” Предлаганото ново издание продължава тази линия на осъвременяване на текста и представянето му пред по-широка читателска публика. Една от целите ни е да представим този текст на вниманието на научната общественост, съзнавайки необходимостта от по-задълбочено проучване както на тази първа книга на Учителя Дънов, така и на цялото му последващо слово, което имаме на български като неоценимо духовно наследство. Едно такова по-задълбочено научно изследване на Науката и възпитанието ще спомогне за общото духовно пробуждане на българския народ – в обществен и в личен план. Разглеждането на книгата от страна на специалисти от различни области на науката ще спомогне да се оцени съдържащото се в текста непреходно знание, актуално и днес – едно „заровено съкровище”, което чака да бъде открито и представено на широката българска общественост, за да покълне в българската душа и да даде своя плод. С всичко това се надяваме настоящото издание да привлече вниманието както на познавачите на словото на Учителя Дънов, така и на радетелите за едно ново общество, изградено върху основата на най-висшите духовни идеали и общочовешки ценности. Настоящото преработено издание е сложна амалгама от първите две издания. Във второто от 1949 г., по усмотрение на тогавашния съставител Георги Радев са пропуснати цели пасажи. Други пък са обновени стилово, вмъкнати са уточняващи изречения и нови абзаци. Всичко това е изключително ценно само по себе си и най-вероятно е строго аргументирано и консултирано със самия автор. Ние обаче сме се стремили да съхраним и всеки бисер от първоизточника.
към текста >>

2. 1896_2 Двата велики закона на развитието - Науката и възпитанието

От книгата "Той иде", Начални Слова от Учителя в периода 1896 -1904 г.
От книгата "Той иде", Начални Слова от Учителя в периода 1896 -1904 г. Издание на Издателство Бяло Братство, 2004 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание От книгата "Науката и възпитанието" Издание 1896, Варна
към текста >>

В това няма нищо необикновено, подобна участ е постигнала много други родове животни, които са изчезнали от лицето на Земята по различни причини.
Но върховният Дух на Живота предвидил и съзнал тази истина. Той видял опасността за человека, че ако той се остави само на влеченията и подбужденията на този естествен закон на себесъхранението, то не в твърде дълго време в бъдещето той ще развие у себе си най-лошите качества и способности и би станал ужас за всички. И вместо да произведе и възпита от него едно благородно същество – да отговаря на своето име, то тя би произвела и възпитала от него един человечески изверг, който щеше да бъде способен да потопи лицето на цялата Земя в кръвта на своите братя и ближни. И разбира се от само себе си, че нищо не би имало силата да обуздае неговата необузданост и нечестие, освен самата смърт, която щеше да тури край на неговата зловеща деятелност. Този щеше да бъде изходният естествен път от кризата на Живота. В това няма нищо необикновено, подобна участ е постигнала много други родове животни, които са изчезнали от лицето на Земята по различни причини. Какви влияния са избавили человеческия род от подобна участ? Това ще научим, но нататък Но ние виждаме, че е имало и други средства в ръцете на Природата, за да се избегне такова едно събитие, което е било най-малко желателно от всички други. Става ясно в нашите умове, че каквато и да е друга криза или случка в Живота е по предпочитителна и добра, отколкото уничтожението на человеческия род, който представлява плода на онази жизнена сила, която е работила така усърдно през толкова стотици хиляди години на земното кълбо с някакъв план. Не напразно е тя иждивявала своята енергия върху това същество, което облякла в плът и кръв, както и другите животни, но се показвала някак си по-благоразположена спрямо него, като му дала нещо повече, отколкото на другите негови единоплеменници по кръв.
към текста >>

„Лъжата по естество е два вида – черна и бяла“, казва някой си учител по нравствената философия.
Ние днеска желаем да създадем едно общество, което да е самият идеал и въплъщение на всичко, що е добро и благородно. Това го желаят и нашите приятели социалисти демократи. Това те и мечтаят, както и ние. Но нека не забравяме истината, че с шум, врява, укоряване един другиго този идеал няма се постигне, нито пък с разрушаване на всичко, що носи името „старо“ и „преживяло“. Нито пък с настоящите начини – да си вадим очите и си трошим шапките по изборите за политически права; нито пък чрез днешната цивилизована политика, в която лъжата е главният елемент. „Лъжата по естество е два вида – черна и бяла“, казва някой си учител по нравствената философия. Черната лъжа дължи своето съществуване на долните класове на обществото, когато бялата лъжа дължи своето съществуване на горните, по-образовани, а особено – на висшата дипломация. Макар и днес политиката да предпочита бялата лъжа пред черната, обаче тя си е все лъжа, няма свойствата на Истината. От всякой свестен человек днеска се изисква не само шум и врява, но и дела, съобразни с благородния живот. Не трябва да плачем за нещастията на хората с крокодилски сълзи. Светът е бил оплакван по този начин от създанието мира, но каква полза сме придобили от този крокодилски плач?
към текста >>

15. „Кой на каквото се е научил, това и обича” – обикновено казват невежите хора.
13. Ценността на едно учение зависи от реалната стойност на фактите, които то представя. Тия факти, изяснени в светлината на Истината, която едничка е в състояние да просвети нашия ум, помагат на човека да придобие увереност и от нищо да не се разколебава. Тази увереност произтича не от логичното изясняване на фактите, а от вътрешната светлината, която Истината дава на човека и към която душата му трябва да стане особено чувствителна. 14. Разногласията, които привидно съществуват между учените, както изтъкнахме това в дял първи[97], са следствие от нееднаквото устройство на техните мозъци и нееднаквото развитие и качество на умствените им центрове. Тази е причината, поради която хората различно разглеждат и оценяват един и същ предмет. 15. „Кой на каквото се е научил, това и обича” – обикновено казват невежите хора. А това означава, че в каквото направление най-много се е развил умът, в него той действа и работи с по-голямо усърдие. 16. Или, с други думи: към какъвто обект душата се е привързала повече, на него слугува с по-голямо усърдие и любов. Законът е същият. В какъвто и смисъл да го вземем, на практика резултатът е винаги един и същ. По подробно ще говорим върху тази тема, когато разглеждаме вътрешния характер на възпитанието.[98]
към текста >>

Този щеше да бъде естественият изход от кризата на живота, в което впрочем няма нищо необикновено.
15. Ако човекът бе останал подвластен само на управлението на този закон, той не би се повдигнал над общото равнище. Ала Върховният Дух на живота предвидил тази опасност. 16. Той видял, че ако човек се остави само на влеченията и подбудите, произтичащи от този естествен закон за Самосъхранение, в недалечно бъдеще ще развие в себе си най-лошите качества и способности и ще започне да всява ужас във всички останали същества. И вместо да създаде от него едно интелигентно и благородно същество, което да отговаря на своето първоначално предназначение и име[106], Природата би произвела и възпитала един човешки изверг, способен да потопи лицето на земята в кръвта на своите братя и ближни. 17. Тогава нищо не би било в състояние да усмири необузданата природа и безчестие на човека, освен самата смърт, която би сложила край на неговата зловеща дейност. Този щеше да бъде естественият изход от кризата на живота, в което впрочем няма нищо необикновено. Подобна участ е постигнала много други видове животни, които са изчезнали от лицето на земята по най-различни причини. 18. Какво е избавило човешкия род от подобна участ? За това ще стане въпрос по-нататък. 2. Закон на Дълга 1. Природата разполагала и с други средства, за да избегне една такава нежелателна катастрофа.
към текста >>

И то все за доброто на обикновения народ.
Моля тогава този приятел да посети Народното събрание и да послуша разискванията и дебатите върху прокарването на различни проекти и закони, които имат за цел подобряване положението на народа. Дали тези дебати постигат своята цел, това е друг въпрос. Колко сила, колко енергия се изразходва там! Изработват се планове, разискват се и се решават въпроси от общ характер. Колко умове са заети да мислят! И то все за доброто на обикновения народ. 3. Попитайте сърцето колко сила, колко енергия изпраща то посредством кръвта в мозъчните клетки. В тази обширна и многолюдна столица[114]на човешкия живот има 3 000 пъти повече жители, отколкото по цялото земно кълбо[115]. Тук, в този лабиринт, се полагат основите на всички реформи. 4. Но нека не забравяме, че Народното събрание[116] не е мястото, където може да се роди доброто! Не, то е само мястото, откъдето доброто може да се прокара в живота на обществото.
към текста >>

4. „Лъжата – казва един учител по нравствена философия – по естество е два вида: черна и бяла.
10. Подобряване живота на човечеството 1. Днес хората желаят да създадат едно идеално общество, което да е въплъщение на всичко добро и благородно. 2. За това мечтаят и нашите приятели социалдемократите.[120]Но нека не забравяме, че с шум, с врява, с укоряване един другиго, с груби борби и остри социални стълкновения този идеал няма да се постигне.[121] Той няма да се постигне и с разрушаване на всичко, което се счита за старо и отживяло, нито пък с настоящите начини да си вадим очите по време на избори.[122] 3. Идеалът няма да се постигне и по пътя на днешната “цивилизована” политика, в която лъжата е главен елемент. Там тя е наречена “дипломатически похват“. 4. „Лъжата – казва един учител по нравствена философия – по естество е два вида: черна и бяла. Черната лъжа дължи своя произход и съществуване на долните слоеве на обществото, а бялата – на горните, по-образовани слоеве и най-вече на висшата дипломация.” 5. И днес политиката предпочита да употребява бялата лъжа пред черната, ала бяла или черна, лъжата си е все лъжа, защото няма свойствата на истината. 6. Днес всеки почтен човек трябва да върши благородни дела, а не да вдига шум и врява. Не трябва да плачем за нещастията на хората с крокодилски сълзи. Светът е бил оплакван по този начин от своето сътворение до ден днешен, но какво сме придобили от този крокодилски плач?!
към текста >>

Учителят за Милтън: „Питам: Милтън беше ли, когато се изгуби раят?
[113] Джон Милтън (9.12.1608–8.11.1674) – английски поет и публицист, автор на сонети, лирични стихотворения и епични поеми. Пише публицистични книги и памфлети в защита на английския народ и републиката на Кромуел. През 1652 г. ослепява. След възстановяване на монархията (1660) Милтън преживява най-тежките дни от своя живот, изолиран е от обществото и живее в нищета. През това време създава най-силните си поетични произведения – поемите „Изгубеният рай” (1667) и „Възвърнатият рай” (1671). Учителят за Милтън: „Питам: Милтън беше ли, когато се изгуби раят? Възможно е да е бил син на Адам, тъй щото да си спомня. За да опише изгубения рай, той трябваше временно да ослепее, да се тури преграда пред очите му, да може да се съсредоточи, да се вглъби в съзнанието си. Само така той можеше да проникне в духовния свят, но не е успял да изнесе хубаво идеята. Разправя, че като се разбунтували ангелите в небето, не искали да слугуват на Господа. Това е описание на небето от човешко гледище.
към текста >>

[122] Тази добронамерена забележка от страна на Учителя не е подмината от тогавашните социалдемократи.
През 90-те години на ХІХ век в България много хора се запознават с учението на Маркс и са привлечени от идеята за социално равенство. По това време е имало силно недоволство срещу режима на Стамболов, което е предизвиквало много крайни настроения у населението. Една част (по-реакционната) от социалдемократите тогава са се възползвали от създалата се обстановка, за да прокарват идеите си за революция. [121] Тук се намеква за методите на социалистите, с които те искат да променят държавния ред – чрез революция, т.е. насилствено. Методът на природата е диаметрално противоположен – еволюция. [122] Тази добронамерена забележка от страна на Учителя не е подмината от тогавашните социалдемократи. През 1898 г. Георги Бакалов, изтъкнат партиен деец от Варна, прави негативен коментар върху книгата и идеите на Учителя. Този факт говори, че „Науката и възпитанието” е предизвикала обществен интерес, намерил свой израз и в периодичния печат. [123] Тук вероятно става въпрос за надписа върху Народното събрание: „Съединението прави силата.” На друго място Учителят казва, че пълният надпис трябва да гласи: „Съединението в Любовта, Мъдростта и Истината прави силата.” [124] Тези инстинкти са следствие от действието на Закона за Самосъхранението. Вж.
към текста >>

Георги Бакалов, изтъкнат партиен деец от Варна, прави негативен коментар върху книгата и идеите на Учителя.
Една част (по-реакционната) от социалдемократите тогава са се възползвали от създалата се обстановка, за да прокарват идеите си за революция. [121] Тук се намеква за методите на социалистите, с които те искат да променят държавния ред – чрез революция, т.е. насилствено. Методът на природата е диаметрално противоположен – еволюция. [122] Тази добронамерена забележка от страна на Учителя не е подмината от тогавашните социалдемократи. През 1898 г. Георги Бакалов, изтъкнат партиен деец от Варна, прави негативен коментар върху книгата и идеите на Учителя. Този факт говори, че „Науката и възпитанието” е предизвикала обществен интерес, намерил свой израз и в периодичния печат. [123] Тук вероятно става въпрос за надписа върху Народното събрание: „Съединението прави силата.” На друго място Учителят казва, че пълният надпис трябва да гласи: „Съединението в Любовта, Мъдростта и Истината прави силата.” [124] Тези инстинкти са следствие от действието на Закона за Самосъхранението. Вж. дял втори – ІІ.1., също и бел № 104 и бел. № 105.
към текста >>

[123] Тук вероятно става въпрос за надписа върху Народното събрание: „Съединението прави силата.” На друго място Учителят казва, че пълният надпис трябва да гласи: „Съединението в Любовта, Мъдростта и Истината прави силата.”
Методът на природата е диаметрално противоположен – еволюция. [122] Тази добронамерена забележка от страна на Учителя не е подмината от тогавашните социалдемократи. През 1898 г. Георги Бакалов, изтъкнат партиен деец от Варна, прави негативен коментар върху книгата и идеите на Учителя. Този факт говори, че „Науката и възпитанието” е предизвикала обществен интерес, намерил свой израз и в периодичния печат. [123] Тук вероятно става въпрос за надписа върху Народното събрание: „Съединението прави силата.” На друго място Учителят казва, че пълният надпис трябва да гласи: „Съединението в Любовта, Мъдростта и Истината прави силата.” [124] Тези инстинкти са следствие от действието на Закона за Самосъхранението. Вж. дял втори – ІІ.1., също и бел № 104 и бел. № 105. [125] Първороден грях (грехопадение) – в 3 глава от Битие се описва как прародителите на човешкия род Адам и Ева, изкусени от змията, нарушават Божията заповед и вкусват от плода на дървото за познаване на доброто и злото. Така грехът се откроява като човешки бунт против Бога, предизвикан от свободната воля, която е дадена на хората.
към текста >>

Учителят за грехопадението: „Разказът за грехопадението на първия човек крие в себе си една от великите тайни на живота.
Така грехът се откроява като човешки бунт против Бога, предизвикан от свободната воля, която е дадена на хората. Резултатът от този акт е, че хората от опит познават доброто и злото. В Рим. 1:18 и сл. ап. Павел предава много образно психологическите и нравствени последствия от грехопадението. Учителят за грехопадението: „Разказът за грехопадението на първия човек крие в себе си една от великите тайни на живота. Тази тайна е изнесена в Библията в скрита форма. Може би ще остане неразкрита за човечеството за хиляди години, тъй като хората не са готови още да я разберат. Засега не е позволено да се обясняват дълбоките причини за грехопадението. Истинската, дълбока причина се крие в сърцата на първите човеци. Човешката карма като змия обвива човека и го заставя да греши.
към текста >>

3. Биографични бележки

Петър Константинов Дънов (Учителя)
Петър Константинов Дънов (Учителя) (11 юли, 29 юни ст. стил 1864 г., (Петровден), с. Хадърча (дн. Николаевка), Варненско 27 декември 1944 г., София) Ражда се в семейството на видния възрожденски деец Константин Дъновски.
към текста >>

Една година е учител в с.
Николаевка), Варненско 27 декември 1944 г., София) Ражда се в семейството на видния възрожденски деец Константин Дъновски. Дядо по майчина линия му е Атанас Георгиев родолюбив българин, радетел за църковна независимост. Петър Дънов завършва средно образование във Варна и Свищов. Занимава се с музика и е талантлив цигулар. Една година е учител в с. Хотанца, Русенско. През август 1888 г. заминава за САЩ, където следва богословие и медицина. В 1895 г. се завръща в България.
към текста >>

Годините 1895-1900 Учителя прекарва в уединение и самота, в размишление, в молитва и дълбока “вътрешна работа”.
В 1895 г. се завръща в България. През следващата 1896 г. отпечатва първа част на книгата “Науката и възпитанието. Началата на человеческий живот”. Годините 1895-1900 Учителя прекарва в уединение и самота, в размишление, в молитва и дълбока “вътрешна работа”. В 1898 г. Петър Дънов отправя послание към българския народ и славянството. През същата година влиза във връзка с първите свои ученици и поддържа оживена кореспонденция с тях. На 6 април 1900 г. ги призовава на среща във Варна.
към текста >>

На първата сбирка през юли Учителя кани само трима ученици д-р Георги Миркович от Сливен, Пеню Киров и Тодор Стоименов от Бургас.
В 1898 г. Петър Дънов отправя послание към българския народ и славянството. През същата година влиза във връзка с първите свои ученици и поддържа оживена кореспонденция с тях. На 6 април 1900 г. ги призовава на среща във Варна. На първата сбирка през юли Учителя кани само трима ученици д-р Георги Миркович от Сливен, Пеню Киров и Тодор Стоименов от Бургас. От 1901 г. Дънов тръгва на своите пътувания из България, като изнася сказки във всички по-големи градове. Започват ежегодните събори, провеждани през август: 1901-1902 г. в Бургас, 19031909 г. във Варна, от 1910-1925 г.
към текста >>

в продължение на 11 години Учителя обхожда страната, говори, поучава и прави френологични изследвания.
в София и на Витоша, а от 1929 г. до днес на Седемте Рилски езера. През 1906 г. Дънов се установява в София. От 1901 г. в продължение на 11 години Учителя обхожда страната, говори, поучава и прави френологични изследвания. След 1920 г. започва нов период в работата на Дънов. През 1922 г. открива младежка окултна школа, а по-късно и за възрастни, където редовно изнася сказки до 1944 г. Константин А.
към текста >>

Завършва образованието си при известния български учител Никифор хаджи Константинов Мудрон в Пазарджик.
Читак (дн. кв. Устово на гр. Смолян) – 13 ноември 1918 г., Варна) Баща на Петър Дънов и деец на просветното и църковно-националното движение. Учи в килийно училище в Устово и в гръцкото училище в Пловдив. Завършва образованието си при известния български учител Никифор хаджи Константинов Мудрон в Пазарджик. Учител е в Устово (1844-1846 г.). През 1847 г. е доведен във Варна от вуйчо си Юргаки Зебилев. Същата година Дъновски е условен за учител в с. Хадърча (дн.
към текста >>

Учител е в Устово (1844-1846 г.).
Устово на гр. Смолян) – 13 ноември 1918 г., Варна) Баща на Петър Дънов и деец на просветното и църковно-националното движение. Учи в килийно училище в Устово и в гръцкото училище в Пловдив. Завършва образованието си при известния български учител Никифор хаджи Константинов Мудрон в Пазарджик. Учител е в Устово (1844-1846 г.). През 1847 г. е доведен във Варна от вуйчо си Юргаки Зебилев. Същата година Дъновски е условен за учител в с. Хадърча (дн. Николаевка) от Атанас Георгиев Чорбаджи, където работи от 1847 до 1854 г.
към текста >>

Същата година Дъновски е условен за учител в с.
Учи в килийно училище в Устово и в гръцкото училище в Пловдив. Завършва образованието си при известния български учител Никифор хаджи Константинов Мудрон в Пазарджик. Учител е в Устово (1844-1846 г.). През 1847 г. е доведен във Варна от вуйчо си Юргаки Зебилев. Същата година Дъновски е условен за учител в с. Хадърча (дн. Николаевка) от Атанас Георгиев Чорбаджи, където работи от 1847 до 1854 г. През 1854 г. на път за Света гора на Атон се среща в солунската църква “Св. Димитър” с един стар монах.
към текста >>

Константин Дъновски е от първите български учители и свещеници във Варна и Варненско.
Димитрий” (Кассъма Джамиси). Дадено на Отца Константина Дъновски през юношеството му, в гр. Солун на 10 април 1854 г.” (С., 1905, 8 с.). На 2 юни 1857 г. е ръкоположен за свещеник в с. Хадърча. Константин Дъновски е от първите български учители и свещеници във Варна и Варненско. От 1860 до 1868 г. е свещеник в църквата “Св. Богородица” във Варна и служител в митрополията. От 1860 г., по искане на руския вицеконсул Александър В. Рачинский, Дъновски служи на църковнославянски в църквата “Св.
към текста >>

в гръцко училище при Изукула и при българския учител Димитър Кишиша.
(10 март 1826 г., Сливен – 29 септември 1905 г., Сливен) Георги Миркович е лекар, общественик, дописен член (1881 г.) на Българското книжовно дружество и негов действителен член от 1884 г. През 1830 г. семейството на Миркович се заселва в Браила, Румъния. По-късно се връща в Сливен и там учи до 1844 г. в гръцко училище при Изукула и при българския учител Димитър Кишиша. През 1847 г. със съдействието на д-р Иван Селимински е руски стипендиант в Киевската семинария. В 1848 г. Миркович постъпва в известното гръцко училище в Куручешме, Цариград, а от 1849 г. е във френското католическо училище на лазаристите в Бебек, Цариград.
към текста >>

Миркович е народен представител във Великото народно събрание (1887 г.) и в V-то Обикновено народно събрание.
Две години е директор на Сливенската мъжка гимназия. От 1891 до 1892 г. е държавен лекар по жп линията Ямбол Бургас. В 1894 г. се пенсионира. Миркович е народен представител във Великото народно събрание (1887 г.) и в V-то Обикновено народно събрание. През 1879 г. заедно с д-р Начо Н. Планински и д-р Добри П. Минков основава вестник “Българско знаме”. От 1891 до 1896 г.
към текста >>

4. 1898_Пеню Киров - №1

От своя страна, Учителя П.
...................... * Текстът в средни скоби […] е редакторско пояснение. 1. Архивът на П. Киров представлява събрани и добре подредени чернови на 105 писма, които той е изпращал до Петър Дънов през годините 1898-1914 г. Всички негови писма (с малки изключения) се публикуват за първи път в тази книга, като разчетен оригинален текст. От своя страна, Учителя П. Дънов е отговорил със 131 писма, 39 от които се публикуват също за първи път тук, като разчетен оригинален текст. Бележката на П. Киров в началото на ръкописите: „Първи свитък, има и втори” обхваща черновите на писмата от 1898 г. до 1900 г. включително. (П.К.,
към текста >>

3. Д-р Георги Вълков Миркович (10.03.1826–29.09.1905) – бележит лекар, общественик, възрожденец, издател, народен представител в Областното събрание на Източна Румелия (1879г.), V-то обикновено народно събрание (1887 г.), по-късно член на Българското книжовно дружество (дн. БАН).
живее в Париж, а от 1901 г. започва да се занимава там с търговия. През 1902 г. заминава за Лондон, а през 1907 г. отпътува за Америка, където се губят по-нататъшните му следи. 3. Д-р Георги Вълков Миркович (10.03.1826–29.09.1905) – бележит лекар, общественик, възрожденец, издател, народен представител в Областното събрание на Източна Румелия (1879г.), V-то обикновено народно събрание (1887 г.), по-късно член на Българското книжовно дружество (дн. БАН). Основава в Сливен първия български вестник след Освобождението – „Българско знаме” (1879 г.). Издава окултни и здравни списания. Създава първото българско спиритическо дружество „Милосърдие”. Основател е и на българската хомеопатия. (Подробности за живота му вж.
към текста >>

5. Пеню Киров - №7

31. Затворено писмо - обикновено писмо, запечатано в плик.
Засега сме имали с мнозина Божии пратеници работа. Същий Тук, при това си [писмо], ти изпращам няколко съобщения от разни дати. Същий ................... 31. Затворено писмо - обикновено писмо, запечатано в плик. (П.К., №7, 30.11.1898 г.) 32. След като около 10 октомври 1898 г. д-р Миркович минава през Бургас на път за Сливен, той се връща отново около 20 ноември вече с поръчение от П. Дънов да финансира и организира отпечатването на „Призванието". За това съдим и от писмото на Учителя до него от 14 ноември с.г. (вж. бел. 15). (П.К., №7, 30.11.1898 г.)
към текста >>

За това съдим и от писмото на Учителя до него от 14 ноември с.г. (вж. бел. 15). (П.К., №7, 30.11.1898 г.)
31. Затворено писмо - обикновено писмо, запечатано в плик. (П.К., №7, 30.11.1898 г.) 32. След като около 10 октомври 1898 г. д-р Миркович минава през Бургас на път за Сливен, той се връща отново около 20 ноември вече с поръчение от П. Дънов да финансира и организира отпечатването на „Призванието". За това съдим и от писмото на Учителя до него от 14 ноември с.г. (вж. бел. 15). (П.К., №7, 30.11.1898 г.) 33. Кръвта говори за насилствена смърт на жертва с умилостивителна (очистителна) цел. Изразът „Спасителева кръв" много често се използва в този смисъл (Римл. 5:9-11; Кол. 1:20) и дори когато Неговата смърт се разглежда като жертва, ударението пада върху кръвта Му, пролята чрез смърт, което прави „жертвоприношението" действено. (П.К., №7, 30.11.1898 г.)
към текста >>

6. 02_1898г._П. ДЪНОВ - П. КИРОВ

От своя страна, Учителя П.
...................... * Текстът в средни скоби […] е редакторско пояснение. 1. Архивът на П. Киров представлява събрани и добре подредени чернови на 105 писма, които той е изпращал до Петър Дънов през годините 1898-1914 г. Всички негови писма (с малки изключения) се публикуват за първи път в тази книга, като разчетен оригинален текст. От своя страна, Учителя П. Дънов е отговорил със 131 писма, 39 от които се публикуват също за първи път тук, като разчетен оригинален текст. Бележката на П. Киров в началото на ръкописите: „Първи свитък, има и втори” обхваща черновите на писмата от 1898 г. до 1900 г. включително. (П.К.,
към текста >>

3. Д-р Георги Вълков Миркович (10.03.1826–29.09.1905) – бележит лекар, общественик, възрожденец, издател, народен представител в Областното събрание на Източна Румелия (1879г.), V-то обикновено народно събрание (1887 г.), по-късно член на Българското книжовно дружество (дн. БАН).
живее в Париж, а от 1901 г. започва да се занимава там с търговия. През 1902 г. заминава за Лондон, а през 1907 г. отпътува за Америка, където се губят по-нататъшните му следи. 3. Д-р Георги Вълков Миркович (10.03.1826–29.09.1905) – бележит лекар, общественик, възрожденец, издател, народен представител в Областното събрание на Източна Румелия (1879г.), V-то обикновено народно събрание (1887 г.), по-късно член на Българското книжовно дружество (дн. БАН). Основава в Сливен първия български вестник след Освобождението – „Българско знаме” (1879 г.). Издава окултни и здравни списания. Създава първото българско спиритическо дружество „Милосърдие”. Основател е и на българската хомеопатия. (Подробности за живота му вж.
към текста >>

„Писма на Учителя Петър Дънов до д-р Г.
в приложението „Биографии") (П.К., №2, 08.09.1898 г.) 7. От това писмо, както и от предното, се подразбира, че д-р Миркович е живял за известно време във Варна. Този факт се потвърждава и от писмото на П. Дънов до Миркович от 1 ноември 1898 г. (вж. кн. „Писма на Учителя Петър Дънов до д-р Г. Миркович 1898-1902", София, 1999, с. 11 ). (П.К., №2, 08.09.1898 г.) № 1 Варна, 14 септ[емврий] 1898 г.8
към текста >>

11. По-късно Учителя П.
„върховен военачалник"), пълководец на верните на Бога ангели и хората в космичната война с враговете на Бога, победоносен антагонист на дявола, покровител и ангел-хранител на „народа Божий", т.е. на съвкупността от всички вярващи (в Стария завет - на Израил, а в Новия завет - на „воюващата църква"); Гавраил - известен предимно с участието си в благовещението; Рафаил - Архангел-лечител. (У., №1, 14.09.1898 г.) 10. Вероятно става дума за Орифил (вж бел. 16). (У., №1, 14.09.1898 г.) 11. По-късно Учителя П. Дънов казва: „Под думата „отгоре" аз разбирам Великото, Красивото, Разумното в света, което осмисля нещата и дава подтик на всяко живо същество в света". (вж. беседата му „Закон на вярата" от 11.12.1938 г. в книгата „Любовта дава живот", Неделни Беседи, София, 1999, с. 141). В този смисъл би трябвало да се подразбира употребата на израза „от горе" по-нататък в писмата. (У., №1, 14.09.1898 г.)
към текста >>

Бъдещото издаване на Призванието и финансирането му от д-р Миркович, който по това време е все още във Варна, вероятно е обсъждано с Учителя Петър Дънов, само се е чакал знак „от горе".
Просто направом ще ме намерят. Ваш верен: П. К. Дънов ................. 15. Това послание е „Призвание към народа ми български". Бъдещото издаване на Призванието и финансирането му от д-р Миркович, който по това време е все още във Варна, вероятно е обсъждано с Учителя Петър Дънов, само се е чакал знак „от горе". Това проличава и в по-късното писмо на Учителя до д-р Миркович от 14.11.1898 г.: „Имам неотложна заповед от горе, която Ви и предавам да изпълните, без да се бавим... Няма вече място за двоумение". (вж. кн. „Писма на Учителя Петър Дънов до д-р Г. Миркович 1898-1902", София, 1999, с. 15). (У., №3, 08.10.1898 г.)
към текста >>

Това проличава и в по-късното писмо на Учителя до д-р Миркович от 14.11.1898 г.: „Имам неотложна заповед от горе, която Ви и предавам да изпълните, без да се бавим... Няма вече място за двоумение".
Ваш верен: П. К. Дънов ................. 15. Това послание е „Призвание към народа ми български". Бъдещото издаване на Призванието и финансирането му от д-р Миркович, който по това време е все още във Варна, вероятно е обсъждано с Учителя Петър Дънов, само се е чакал знак „от горе". Това проличава и в по-късното писмо на Учителя до д-р Миркович от 14.11.1898 г.: „Имам неотложна заповед от горе, която Ви и предавам да изпълните, без да се бавим... Няма вече място за двоумение". (вж. кн. „Писма на Учителя Петър Дънов до д-р Г. Миркович 1898-1902", София, 1999, с. 15). (У., №3, 08.10.1898 г.) 16. Орифил - първият от седемте архангели, който е управител в периода от 200 г.
към текста >>

„Писма на Учителя Петър Дънов до д-р Г.
................. 15. Това послание е „Призвание към народа ми български". Бъдещото издаване на Призванието и финансирането му от д-р Миркович, който по това време е все още във Варна, вероятно е обсъждано с Учителя Петър Дънов, само се е чакал знак „от горе". Това проличава и в по-късното писмо на Учителя до д-р Миркович от 14.11.1898 г.: „Имам неотложна заповед от горе, която Ви и предавам да изпълните, без да се бавим... Няма вече място за двоумение". (вж. кн. „Писма на Учителя Петър Дънов до д-р Г. Миркович 1898-1902", София, 1999, с. 15). (У., №3, 08.10.1898 г.) 16. Орифил - първият от седемте архангели, който е управител в периода от 200 г. пр. Хр. до 150 г.
към текста >>

Учителя Петър Дънов пояснява, че всъщност „този, който диктува това, не е Орифил, но друг Елохил, който е един от великите князе на Небето, велик служител Божий, който е нарочно пратен от Господа на Силите да изпълни Неговата воля".
пр. Хр. до 150 г. сл. Хр.; вторият е Анаил (150-500 г.); трети е Захариил (500-850 г.).; четвърти - Рафаил (850-1190 г.); пети-Самаил (1190-1510 г.); шести - Гавраил (1510-1879 г.); седми - Михаил (1879-2300 г.). В писмо до д-р Г. Миркович от 14.11.1898 г. Учителя Петър Дънов пояснява, че всъщност „този, който диктува това, не е Орифил, но друг Елохил, който е един от великите князе на Небето, велик служител Божий, който е нарочно пратен от Господа на Силите да изпълни Неговата воля". (вж. кн. „Писма на Учителя Петър Дънов до д-р Г. Миркович 1898-1902", София, 1999, с. 15). (У., №3, 08.10.1898 г.) 17. В мистичните философии и системи има много стълби - Браминската стълба символизира Седемте свята; Кабалистичната стълба - седемте низши сефирота; за Стълбата на Яков се говори в Библията (Бит.
към текста >>

„Писма на Учителя Петър Дънов до д-р Г.
сл. Хр.; вторият е Анаил (150-500 г.); трети е Захариил (500-850 г.).; четвърти - Рафаил (850-1190 г.); пети-Самаил (1190-1510 г.); шести - Гавраил (1510-1879 г.); седми - Михаил (1879-2300 г.). В писмо до д-р Г. Миркович от 14.11.1898 г. Учителя Петър Дънов пояснява, че всъщност „този, който диктува това, не е Орифил, но друг Елохил, който е един от великите князе на Небето, велик служител Божий, който е нарочно пратен от Господа на Силите да изпълни Неговата воля". (вж. кн. „Писма на Учителя Петър Дънов до д-р Г. Миркович 1898-1902", София, 1999, с. 15). (У., №3, 08.10.1898 г.) 17. В мистичните философии и системи има много стълби - Браминската стълба символизира Седемте свята; Кабалистичната стълба - седемте низши сефирота; за Стълбата на Яков се говори в Библията (Бит. 28:12); известни са още Стълбата на Митра, Стълбите на розенкройцерите и т.н. Стълбата е символ на извисяването и придобиването на голяма стойност, неделими от символиката на вертикалността.
към текста >>

18. Ангелската йерархия според терминологията на Учителя Петър Дънов се състои от: 1.
15). (У., №3, 08.10.1898 г.) 17. В мистичните философии и системи има много стълби - Браминската стълба символизира Седемте свята; Кабалистичната стълба - седемте низши сефирота; за Стълбата на Яков се говори в Библията (Бит. 28:12); известни са още Стълбата на Митра, Стълбите на розенкройцерите и т.н. Стълбата е символ на извисяването и придобиването на голяма стойност, неделими от символиката на вертикалността. (У., №3, 08.10.1898 г.) 18. Ангелската йерархия според терминологията на Учителя Петър Дънов се състои от: 1. Ангели - Братя - носители на живота и растителността; 2. Архангели - Братя на огъня и топлината; 3. Началства - Братя на времето, състоянието и такта; 4. Власти (Елохими) - Братя на външните форми и изкуствата; 5. Сили - Братя на движението и растенето; 6.
към текста >>

Миркович Учителя П.
К. Дънов ............... 23. „Призвание към народа ми български". В писмото си от 14.11.1898 г. до д-р Г. Миркович Учителя П. Дънов пояснява: „Всичко аз приготвих с голямо усърдие и Ви провождам копие от оригинала в най-чиста форма с днешната поща. Напечатайте го и го разпратете навсякъде за знание". (вж. бел. 15). (У., №4, 08.11.98 г.) №6 гр. Бургас, 12 ноемврий 1898 г.
към текста >>

31. Затворено писмо - обикновено писмо, запечатано в плик.
Засега сме имали с мнозина Божии пратеници работа. Същий Тук, при това си [писмо], ти изпращам няколко съобщения от разни дати. Същий ................... 31. Затворено писмо - обикновено писмо, запечатано в плик. (П.К., №7, 30.11.1898 г.) 32. След като около 10 октомври 1898 г. д-р Миркович минава през Бургас на път за Сливен, той се връща отново около 20 ноември вече с поръчение от П. Дънов да финансира и организира отпечатването на „Призванието". За това съдим и от писмото на Учителя до него от 14 ноември с.г. (вж. бел. 15). (П.К., №7, 30.11.1898 г.)
към текста >>

За това съдим и от писмото на Учителя до него от 14 ноември с.г. (вж. бел. 15). (П.К., №7, 30.11.1898 г.)
31. Затворено писмо - обикновено писмо, запечатано в плик. (П.К., №7, 30.11.1898 г.) 32. След като около 10 октомври 1898 г. д-р Миркович минава през Бургас на път за Сливен, той се връща отново около 20 ноември вече с поръчение от П. Дънов да финансира и организира отпечатването на „Призванието". За това съдим и от писмото на Учителя до него от 14 ноември с.г. (вж. бел. 15). (П.К., №7, 30.11.1898 г.) 33. Кръвта говори за насилствена смърт на жертва с умилостивителна (очистителна) цел. Изразът „Спасителева кръв" много често се използва в този смисъл (Римл. 5:9-11; Кол. 1:20) и дори когато Неговата смърт се разглежда като жертва, ударението пада върху кръвта Му, пролята чрез смърт, което прави „жертвоприношението" действено. (П.К., №7, 30.11.1898 г.)
към текста >>

Миркович са се появили колебания, за които намеква Учителя Петър Дънов.
Ти Си сам един Бог Вечний. Дек. 2 ............. 36. Тук може би става дума за обещанието на Доктора, че като заможен човек ще финансира безусловно делото Божие. Явно у д-р Г. Миркович са се появили колебания, за които намеква Учителя Петър Дънов. (У., №7, 02.12.1898 г.) 37. Вероятно се визира Анаил (вж. бел. 16). Ананаил се споменава в седмия разговор от „Седемте разговора" на Учителя П. Дънов, където вероятно става дума за д-р Миркович: „Ананаил се радва за своя познат приятел, когото обича". (вж.
към текста >>

Ананаил се споменава в седмия разговор от „Седемте разговора" на Учителя П.
Явно у д-р Г. Миркович са се появили колебания, за които намеква Учителя Петър Дънов. (У., №7, 02.12.1898 г.) 37. Вероятно се визира Анаил (вж. бел. 16). Ананаил се споменава в седмия разговор от „Седемте разговора" на Учителя П. Дънов, където вероятно става дума за д-р Миркович: „Ананаил се радва за своя познат приятел, когото обича". (вж. „Изгревът" на Бялото Братство пее и свири, учи и живее". Т. II., София, 1995, с. 80). (У., №7, 02.12.1898 г.) №8
към текста >>

Киров и Учителя П.
Стоименов има сестра Мария и може би още един брат. (П.К., №9, 27.12.1898 г.) 44. Хараламби Джамбазов е данъчен чиновник в гр. Дряново около 1898 г., познат от кръга на В. Козлов. Споменава се още няколко пъти в писмата на П. Киров и Учителя П. Дънов, но явно не взема по-нататъшно участие в дейността по създаването на Синархическата верига. При първата си обиколка на България през 1903 г., когато минава през Дряново, П. Киров отсяда при него. Х. Джамбазов се среща с Учителя П. Дънов във Варна през октомври 1903 г.
към текста >>

Джамбазов се среща с Учителя П.
Споменава се още няколко пъти в писмата на П. Киров и Учителя П. Дънов, но явно не взема по-нататъшно участие в дейността по създаването на Синархическата верига. При първата си обиколка на България през 1903 г., когато минава през Дряново, П. Киров отсяда при него. Х. Джамбазов се среща с Учителя П. Дънов във Варна през октомври 1903 г. (П.К., №9, 27.12.1898 г.)
към текста >>

7. 03_1899г._П. ДЪНОВ - П. КИРОВ

„Писма на Учителя Петър Дънов до д-р Г.
Мир вам — приемете даденото обещание. ................. * Писмото е без обръщение. 51. Писмото до д-р Миркович е от 3 януари 1899 г. (вж. кн. „Писма на Учителя Петър Дънов до д-р Г. Миркович 1898-1902", София, 1999, с. 18). (У., №11, 04.01.1899 г.) 52. Вж. бел. № 36. (У., №11, 04.01.1899 г.)
към текста >>

54. „Призванието" така и не се издава по време на Учителя П.
Същий ................ 53. В края на писмото си (№9) от 27 декември 1898 г. П. Киров пише: „Наскоро ни се взе от горе и на двамата клетва (обещание), че ще служим във всичките дни на живота си и во веки веков на Господа Исуса Христа и Бога Отца". (П.К., № 11, 18.01.1899 г.) 54. „Призванието" така и не се издава по време на Учителя П. Дънов. (П.К., № 11, 18.01.1899 г.) №12 Варна, 21 януар[ий] 1899 г. Любез. бр. Киров и Тодоров,
към текста >>

младият Петър Дънов учителства една учебна година (1887/1888).
№68 към писмо №15 на П. Дънов. (У., №16, 14.03. 1899 г.) 71. Хотанца - село в Русенско. Там след завършване на Американското научно-богословско училище в Свищов през 1887 г. младият Петър Дънов учителства една учебна година (1887/1888). (У., №16, 14.03.1899 г.) №15 гр. Бургас, 28 март 1899 г. Любез. бр. Дънов, Отвореното писмо и писмото ти чрез брата Миркович получих.
към текста >>

Понякога чувствам в главата си като че работи нещо, необикновена сила.
Дънов за плодовете му! Ний сега-засега с Божията воля следваме делото, но виждаме, че любезният ни Небесен Баща изработва нашето спасение. Това освен гдето го разбираме, но и го чувстваме. Ний с бр. Тодор вече чувстваме как Светият Дух ни изолира ума и мозъците и друго вече не мислим, освен нашето дело и никакви лоши мисли не са в сила да ни смущават. Понякога чувствам в главата си като че работи нещо, необикновена сила. Днес даже на три-четири пъти, като бях в католическата църква72, почувствах една много лека и приятна сила, която разклащаше косата ми, и усещах едно много приятно духание, но с думи не мога да ти го обясня. И в това време ме обхващаше една радост, едно пренасяние. Братът Миркович е много назаде в Словото Божие, затова [в]се има нужда да му се попрочита, за да узнай, че само чрез Господа, нашия Спасител, има спасение, защото той това го не знае. Ний тук се молим Бог да му даде вразумление, за да остави разните световни философии, които не са всички съгласни със Словото Божие, и да подири истинското Слово на Небесния ни Баща. Други никакви новини нямаме.
към текста >>

76. Почти същият текст по-долу, но с по ранна дата - 30 март 1899 г., е публикуван в книгата „Дневник на Учителя Беинса Дуно (Петър Дънов)", София: Дар-Логос, 1999, с.
Бъдете благословени, мои любезни братя, поздравете се с братско целувание. Господ Исус и Негова Дух да ви ръководи във всичко добро и благоугодно Богу Нашему. Ваш верен: П. К. Дънов .................... 76. Почти същият текст по-долу, но с по ранна дата - 30 март 1899 г., е публикуван в книгата „Дневник на Учителя Беинса Дуно (Петър Дънов)", София: Дар-Логос, 1999, с. 17. (У., №19, 29.04.1899 г.) 77. Петър Тихчев е роден в с. Беброво, Еленско. Живее в Свищов, Силистра, Русе и София. Преди обръщането си към евангелизма (методизма) до Освобождението той е православен свещеник.
към текста >>

През юли те пак се срещат (макар че през този период Учителя П.
84. Липсва местописането, но по всяка вероятност е Варна. Върху писмото се вижда само датата 8 юни, написана от П. Киров при получаване на писмото в Бургас. Друго не е отбелязано от него, но от текста в началото на писмото се подразбира, че то ще бъде пренесено на ръка от д-р Миркович до него.(У., № 21, 08.06.1899 г.) 85. Докторът отпътува от Варна около 8 юни, като вероятно престоява в Бургас известно време, след което се връща отново във Варна. През юли те пак се срещат (макар че през този период Учителя П. Дънов е отсъствал от града) и д-р Миркович получава наставления за братята в Бургас, за които става дума в писмо №23 на П. Дънов от 3 август 1899 г. (У., №21, 08.06.1899 г.) №1986 8 юний 1899 г.
към текста >>

86. Този текст вероятно не е изпратен като писмо до Учителя Петър Дънов, но присъства в архива на П.
на П. К.] Исус Христос от Назарет П. е цар и Господар на света, Той ви крепи с ръката си, Той ви иде на помощ и ще ви по[в] дигне. Той е ваш приятел, страдащ за страдащите. .................... 86. Този текст вероятно не е изпратен като писмо до Учителя Петър Дънов, но присъства в архива на П. Киров. (П.К., № 19, 08.06.1899 г.) №20 гр. Бургас, 2 юлий 1899 г. Любез. ми бр. Дънов, Писмото Ви чрез бр.
към текста >>

Дъновски (бащата на Петър Дънов ) е първият учител там.
от Атанас Георгиев Хадърчалията (дядо на Петър Дънов, баща на майка му Добра). Когато османлиите вилнеели по тези краища, Хадърчалията плащал откуп и османските войски го заобикаляли. Тук през 1847 г. родолюбивият селски чорбаджия Атанас на свои разноски отваря и първото българско училище във Варненска околия. Константин А. Дъновски (бащата на Петър Дънов ) е първият учител там. Около 1857 г. се жени за дъщерята на чорбаджи Атанас. През 1864 г. в Хадърча се ражда Петър Дънов. Селото се преименува през 1878 година в чест на по-малкия брат на руския цар Александър, княз Николай Николаевич - главнокомандващ руските войски по време на Руско-турската освободителна война.
към текста >>

„Писма на Учителя Петър Дънов до д-р Г.
Охридски", 2007, с.100). (У., № 23, 03.08.1899 г.) 96. Д-р Миркович се прибира в Сливен около тази дата. Писмото на П. Дънов до Миркович от 1 септември 1899 г. е адресирано до Сливен (вж. кн. „Писма на Учителя Петър Дънов до д-р Г. Миркович 1898-1902", София, 1999, с. 24 ). (У., № 23, 03.08.1899 г.) 97. Става дума за П. Тихчев. (У., № 23, 03.08.1899 г.)
към текста >>

98. Върху писмо № 24 на Учителя П.
Поздрави бр. Тодора. Мир вам. Ваш верен: П. К. Дънов ................ 98. Върху писмо № 24 на Учителя П. Дънов не се вижда дата на изпращане и местописане. П.Киров е записал: „Получих на 5 септ. [18]99". Следователно писмото е писано няколко дни преди тази дата. То започва с израза: „Днеска писах на д-р Миркович". Писмо до д-р Миркович в този интервал от време намираме в книгата „Писма на Учителя Петър Дънов до д-р Миркович 1898-1902", София, 1999, на с.
към текста >>

Писмо до д-р Миркович в този интервал от време намираме в книгата „Писма на Учителя Петър Дънов до д-р Миркович 1898-1902", София, 1999, на с.
98. Върху писмо № 24 на Учителя П. Дънов не се вижда дата на изпращане и местописане. П.Киров е записал: „Получих на 5 септ. [18]99". Следователно писмото е писано няколко дни преди тази дата. То започва с израза: „Днеска писах на д-р Миркович". Писмо до д-р Миркович в този интервал от време намираме в книгата „Писма на Учителя Петър Дънов до д-р Миркович 1898-1902", София, 1999, на с. 29, където в края на оригиналното писмо на П. Дънов се чете: „Село Гюлекьой, Николаевска общ., Варна, I-и септ. 1899". Следователно датата и на настоящото писмо е 1 септември 1899 г. и местописането е също с. Гюле кьой.
към текста >>

8. 04_1900г._П. ДЪНОВ - П. КИРОВ

Тук под „мъртви" се разбират всички хора с обикновено съзнание.
У него се пробужда Космическото съзнание, той чувства единството на живота и има любов към всичко. Той идва до по-дълбоко разбиране на Любовта. Дотогава в известен смисъл животът на душата е още мъртъв, в сън. Затова Христос казва: „И когато мъртвите чуят гласа на Сина человечески, ще оживеят! ". (Йоан. 5:25). Тук под „мъртви" се разбират всички хора с обикновено съзнание. Шестата фаза е Посвещението, онова, което се предшества от Новораждането. Защото колкото човек е по-напреднал, през толкова по-трудни изпити минава. И след като ги издържи, той добива Посвещение, т.е. съзнанието му влиза в по-горна степен, нови сили се събуждат в него. При Посвещението човек започва да общува с напредналите същества, влиза в тяхното общество, научава свещения език на съвършените, получава велико знание за силите и законите в Природата, поверяват му се ключовете на тези закони и той знае методите да работи с тях.
към текста >>

113. Учителя Петър Дънов трябва да е бил на 17 март в Нови пазар, защото на следващия ден, 18 март, пише писмо на д-р Миркович от Нови пазар. (вж.
К Дънов ................. 112. В горния край на писмото П. Киров е написал: „Изпратено на 17/ III. 1900 г., получено на 21/ Ш.1900 г.". (У., №33, 17.03.1900 г.) 113. Учителя Петър Дънов трябва да е бил на 17 март в Нови пазар, защото на следващия ден, 18 март, пише писмо на д-р Миркович от Нови пазар. (вж. „Писма на Учителя Петър Дънов до д-р Миркович, 1898-1902", София, 1999, с. 48.). (У., №33, 17.03.1900 г.) №34 Нови пазар, 25 март 1900 г. Получено на 29.
към текста >>

„Писма на Учителя Петър Дънов до д-р Миркович, 1898-1902", София, 1999, с.
................. 112. В горния край на писмото П. Киров е написал: „Изпратено на 17/ III. 1900 г., получено на 21/ Ш.1900 г.". (У., №33, 17.03.1900 г.) 113. Учителя Петър Дънов трябва да е бил на 17 март в Нови пазар, защото на следващия ден, 18 март, пише писмо на д-р Миркович от Нови пазар. (вж. „Писма на Учителя Петър Дънов до д-р Миркович, 1898-1902", София, 1999, с. 48.). (У., №33, 17.03.1900 г.) №34 Нови пазар, 25 март 1900 г. Получено на 29. III. [бел.
към текста >>

117. Д-р Миркович, който е бил запален спиритист, явно е имал разговори по този въпрос и с Учителя Петър Дънов.
Чувствата отдалеч повече работят. С поздрав и от двама ни. Твой брат в Христа Господа: П. Киров ................... * Липсва част от текста. 117. Д-р Миркович, който е бил запален спиритист, явно е имал разговори по този въпрос и с Учителя Петър Дънов. В писмо от 18 март 1900 г. той му пише: „Имайте предвид и друго - че Земята не е месторождението на науката, нейното отечество е Небето. Тук да говорим за наука и просветителна мъдрост е нещо смешно. Та какво ли знаем? Я ми кажи, кой е онзи, който ни говори за науката, че може да гарантира своите думи, че няма да излязат погрешни след време?
към текста >>

„Писма на Учителя Петър Дънов до д-р Миркович 1898-1902", София, 1999, с.56-57). (П.К., № 34, 02.05.1900 г.)
Ний може да се занимаваме с хиляди години с поднебесните духове и при това да сме толкова далеч от Истинского Бога, колкото Земята от Небето. С това аз не искам да омаловажа спиритизма като наука, не. Но искам да Ви кажа, че не е този пътят, по който можем да намерим Бога и да имаме лично съобщение с Него. Спиритизмът може много да ни говори за духовния порядък, за вечната хармония, за прераждането на душата, за службата на духовете и пр., но и той не може нищо положително да ни каже за онзи Бог, когото нашата душа търси". (вж. кн. „Писма на Учителя Петър Дънов до д-р Миркович 1898-1902", София, 1999, с.56-57). (П.К., № 34, 02.05.1900 г.) 118. Анастасия д-р Желязкова (по баща Цветкова Узунова) (18451931) е родена в Одрин в семейството на преселници от Копривщица по време на кърджалийските размирици. Тя е сестра на бележития революционер и съратник на Васил Левски Атанас Узунов. Завършва гръцко и френско училище в Цариград. През 1869 г. е учителка в Калофер, а от 1871 г.
към текста >>

е учителка в Калофер, а от 1871 г.
„Писма на Учителя Петър Дънов до д-р Миркович 1898-1902", София, 1999, с.56-57). (П.К., № 34, 02.05.1900 г.) 118. Анастасия д-р Желязкова (по баща Цветкова Узунова) (18451931) е родена в Одрин в семейството на преселници от Копривщица по време на кърджалийските размирици. Тя е сестра на бележития революционер и съратник на Васил Левски Атанас Узунов. Завършва гръцко и френско училище в Цариград. През 1869 г. е учителка в Калофер, а от 1871 г. е в Пловдив. От 1890 г. живее във Варна. Става съпруга на д-р Младен Желязков от пролетта на 1892 г. Преводач от френски на спиритическа и теософска литература.
към текста >>

Дънов, Петър (Учителя).
121. След 2 февруари 1896 г., когато княз Фердинанд е признат и дипломатическите отношения между България и Русия се възстановяват, се назначава генерален руски консул в София и вицеконсули в по-големите градове на България - Пловдив, Русе, Варна, Бургас, чрез които се развива търговския обмен между двете страни. (П.К., №35, 30.05.1900 г.) 122. В протоколите на Веригата от 13.08.1914 г. П. Дънов казва: „На Пеню баба му [тъщата] била крива, за да не може да услужи на този човек". П. Киров отговаря: „Не можех да се противопоставя на волята на баба ми, защото тя има право да изпъди и мен, тъй като съм отишъл в нейната къща като зет". (вж. Дънов, Петър (Учителя). Веригата на Божествената любов. София, 2007, с. 359). (П.К., № 35, 30.05.1900 г.) 123. Пак там. П. Киров казва: „... аз не можах да сторя за него онова, което бях турил в ума си".
към текста >>

125. Вероятно Учителя П.
" (Гал. 5:5) ................... 124. Емаус е селище, за което в Библията се казва, че се намира на 60 стадии (11 км.) от Йерусалим. Клеопа и още един Христов ученик отиват натам, когато Исус им се явява. (У., № 39, 16.06.1900 г.) 125. Вероятно Учителя П. Дънов има предвид периода след идните три полугодия, т.е. говори за края на 1901 г. (У., № 39, 16.06.1900 г.) №37 (отворено писмо) гр. Бургас, 7 юлий 1900 г.
към текста >>

Това се потвърждава от по-късно писмо на Учителя П.
Дънов - Мария. Тяхната най-малка дъщеря Ана (родена на 01.02.1890 г. във Варна) е учила в Шуменското основно училище „Добри Войников" през учебната 1901/1902 г., а през следващата учебна година е продължила във Варненската девическа гимназия „Мария Луиза". (У., № 41, 10.07.1900 г.) 127. Това посещение все пак се осъществява в началото на 1901 г. Това се потвърждава от по-късно писмо на Учителя П. Дънов от Шумен от 22 януари 1901 г. (У., № 41, 10.07.1900 г.) 128. Ето част от разговорите: Разговор първи. „Упътвание. Аз зная самата истина, но и да я изкажа или да я туря във видима форма, ще ли те ползва теб, за когото се говори всичко?
към текста >>

Учителя П.
132. Вероятно става дума за жена му и родителите й. Явно те са били против заминаването на П. Киров за Варна и това е било повод за пореден конфликт. По думите на П. Киров в писмо от 11 януари 1901 г. Учителя П. Дънов е казал още през лятото на 1900 г., че „домашните му ще бъдат наказани". (П.К., № 39, 25.07.1900 г.) 133. Има предвид живота си след кръщението му на 23.07.1900 г. (вж. бел. 100). (П.К., № 39, 25.07.1900 г.) №43
към текста >>

писмо № 45 на Учителя Петър Дънов от 21.08.1900 г.).
1:22, 23), където по този начин е назован Исус Христос. П. Дънов за Емануил: „Емануил е едно от святите имена Божии ... И знайте, че втори път, за да призовем Господа в името му Емануил, ще бъдем една седмица в пост и молитва. Гледайте накрай време да не изгубим Божията благодат ... Емануил е Господ на нашето спасение. Той се вика още „Господ с нази". Имайте страх и почитание към това име ... Обръщайте се към Господ, наречен Емануил". (вж. писмо № 45 на Учителя Петър Дънов от 21.08.1900 г.). „На това събрание [14 август 1906 г.] присъстваха тримата невидими приятели, покровители частно на българския народ и изобщо - на славянството. Тия трима приятели носят и името „Все"... „Все" значи Емануил, т.е. Господ с нас и между нас, Който ни учи. Той е Великият Учител и Спасител. А Михаил е военоначалникът, Гавраил - вестителят.
към текста >>

Той е Великият Учител и Спасител.
Имайте страх и почитание към това име ... Обръщайте се към Господ, наречен Емануил". (вж. писмо № 45 на Учителя Петър Дънов от 21.08.1900 г.). „На това събрание [14 август 1906 г.] присъстваха тримата невидими приятели, покровители частно на българския народ и изобщо - на славянството. Тия трима приятели носят и името „Все"... „Все" значи Емануил, т.е. Господ с нас и между нас, Който ни учи. Той е Великият Учител и Спасител. А Михаил е военоначалникът, Гавраил - вестителят. Вероятно тия са тримата ангели, които се явиха на Авраама при мамврийския дъб (Бит. 18:1-18) и му обещаха бъдещото величие на народа, който щеше да произлезе от него, бездетния, защото у Бога нищо няма да е невъзможно." (Из „Протокол на Трето събрание от Годишната среща на Веригата", Варна, 1906 г. - вж. Дънов, Петър(Учителя).
към текста >>

Дънов, Петър(Учителя).
Той е Великият Учител и Спасител. А Михаил е военоначалникът, Гавраил - вестителят. Вероятно тия са тримата ангели, които се явиха на Авраама при мамврийския дъб (Бит. 18:1-18) и му обещаха бъдещото величие на народа, който щеше да произлезе от него, бездетния, защото у Бога нищо няма да е невъзможно." (Из „Протокол на Трето събрание от Годишната среща на Веригата", Варна, 1906 г. - вж. Дънов, Петър(Учителя). Веригата на Божествената любов, София: Бяло Братство, 2007, с.11). (П.К., №40, 15.08.1900 г.). 141. „Той" - има предвид „Емануил". В отговора си на това писмо (№ 45 от 21 авг. 1900 г.) П. Дънов показва, че е много огорчен от тези „спорове" и от профанирането на Името Божие.
към текста >>

150. Като дете Учителя Петър Дънов често е боледувал, вероятно тук става дума за това.
Твой верен: П. К. Дънов Поздрави бр. Тодор и Николай. ................ 150. Като дете Учителя Петър Дънов често е боледувал, вероятно тук става дума за това. (У., № 48, 16.09.1900 г.) №43 гр. Бургас, 26 септемврий 1900 г. [До] гр. Н. пазар
към текста >>

164. Това е най-важната молитва от Учителя Петър Дънов, която за първи път в историята на Братството се дава в това писмо.
Ваш верен: П. К. Дънов .................... 163. Липсва датата в началото на писмото, тя е на последната страница отстрани. (У., № 51, 27.11.1900 г.) 164. Това е най-важната молитва от Учителя Петър Дънов, която за първи път в историята на Братството се дава в това писмо. В „Наряди и упътвания" от 1925 г. той пояснява: „Като прочетеш Добрата молитва, с нея можеш да влезеш навсякъде. Тя е един пропуск. Колкото изречения има в нея, през толкова врати ще минеш. Тази молитва е дадена от Бога, от Духа Божий, тя е свещена и не остарява".
към текста >>

По-късно Учителя дава „Добрата молитва" в множествено число.
той пояснява: „Като прочетеш Добрата молитва, с нея можеш да влезеш навсякъде. Тя е един пропуск. Колкото изречения има в нея, през толкова врати ще минеш. Тази молитва е дадена от Бога, от Духа Божий, тя е свещена и не остарява". Първият вариант на „Добрата молитва" е даден в единствено число. По-късно Учителя дава „Добрата молитва" в множествено число. По време на Втората световна война, по негово поръчение, Братството отпечатва листовка с „Добрата молитва" и „91 псалом", която всеки да носи със себе си. „Добрата молитва", наред с 91 псалом и „Отче наш", са най-употребяваните молитви до днес в нарядите на Братството. (У., №51, 27.11.1900 г.) № 46 (отворено писмо) гр. Бургас, 21 декемврий 1900 г.
към текста >>

9. 07_БИОГРАФИЯ - ГЕОРГИ МИРКОВИЧ

Георги първоначално учи в родния си град при учителя Кешиша, а по-късно - при отявления гъркофил и българомразец Цукала, който биел и унижавал българските си ученици.
Майката Койна е преселница от опожареното от кърджалии село Раково (Сливенско). Вълко и Койна, останали вдовци, се събират за втори брак, от който се раждат Нойко, Иванка, Руско, Костадин, Георги и близначката му Стефка, починала наскоро след раждането си. След Руско- турската война от 1828 г. и подписания през 1829 г. Одрински мир семейството се преселва във Влашко, до град Плоещ (Румъния), но по-късно, научило урока за родната стряха, отново се връща в Сливен. Георги първоначално учи в родния си град при учителя Кешиша, а по-късно - при отявления гъркофил и българомразец Цукала, който биел и унижавал българските си ученици. От 1840 до 1843 г. негов учител е Сава Доброплодни. Въпреки желанието му да продължи образованието си в Цариград, баща му го оставя да помага в дюкяна, за да се научи, че нищо не се дава даром. През 1847 г. с издействана от д-р Селимински стипендия младият Миркович заминава за Киев и постъпва в Духовната семинария.
към текста >>

негов учител е Сава Доброплодни.
След Руско- турската война от 1828 г. и подписания през 1829 г. Одрински мир семейството се преселва във Влашко, до град Плоещ (Румъния), но по-късно, научило урока за родната стряха, отново се връща в Сливен. Георги първоначално учи в родния си град при учителя Кешиша, а по-късно - при отявления гъркофил и българомразец Цукала, който биел и унижавал българските си ученици. От 1840 до 1843 г. негов учител е Сава Доброплодни. Въпреки желанието му да продължи образованието си в Цариград, баща му го оставя да помага в дюкяна, за да се научи, че нищо не се дава даром. През 1847 г. с издействана от д-р Селимински стипендия младият Миркович заминава за Киев и постъпва в Духовната семинария. Негови съученици са Драган Цанков и Сава Фила- ретов, с които го свързва почти половинвековно приятелство и съратничество в борбата за национална независимост. След една година, разочарован от лошите битови условия, станали причина за заболяването и дори за смъртта на някои българчета, той напуска Киев и заминава да се лекува в Цариград.
към текста >>

След Съединението (1885 г.) е избран за народен представител в V-то обикновено народно събрание (1887-1889 г.) от Къзъл-агачката (Елховската) и Каваклийската (Тополовградската) избирателни околии.
Многобройните си наблюдения в тази област публикува през 1885 г. в наръчника „Домашен омеопатически лекар или способ като как да се лекува человек самичък". За тази книга е остро критикуван от лекарската гилдия. В отговор на критиките д-р Миркович публикува поредица от статии в периодичния печат за ползата от хомеопатичния метод на лечение. В политиката той е активен член на либерално-демократичното движение. След Съединението (1885 г.) е избран за народен представител в V-то обикновено народно събрание (1887-1889 г.) от Къзъл-агачката (Елховската) и Каваклийската (Тополовградската) избирателни околии. Става държавен лекар през 1891 г. при железопътна линия Ямбол-Бургас, официално открита на 14 май 1890 г. За тази си служба на 14 февруари 1892 г. е награден с орден от княз Фердинанд - „Кръст за граждански заслуги V-та степен". От 1894 г.
към текста >>

Влад Пашов в своята книга „Необикновеният живот на Учителя Петър Дънов" пише: „Случая ми разправи Дядо Благо (детският писател Стоян Русев), който беше близък с Тодор Стоименов.
д-р Миркович издава и редактира в Сливен „Виделина" - месечно списание, посветено на въпросите за развитието на душата, ума и сърцето. В това списание статии помества и Петър Дънов. „Виделина" идва като естествено продължение на списание „Нова светлина", което продължава да излиза до 1910 г., но вече с редактор Тодор Бъчваров. През 1903 г., по случай 25-годишнината на санитарното дело у нас, Държавната санитарна инспекция награждава д-р Миркович с медал с корона „За гражданска заслуга", като най- стар лекар в България. Последният спиритически сеанс на д-р Миркович Влад Пашов в своята книга „Необикновеният живот на Учителя Петър Дънов" пише: „Случая ми разправи Дядо Благо (детският писател Стоян Русев), който беше близък с Тодор Стоименов. Ето и разказа за последния спиритичен сеанс на д-р Миркович. Събрали се той, Пеню Киров и Тодор Стоименов на сеанс да викат духове. След сеанса се заговорили по различни въпроси. Неочаквано при тях пристигнал Учителя Петър Дънов. По време на разговора д-р Миркович го запитал: „Учителю, много работи сте ни казвали и всички са се сбъдвали.
към текста >>

Неочаквано при тях пристигнал Учителя Петър Дънов.
Последният спиритически сеанс на д-р Миркович Влад Пашов в своята книга „Необикновеният живот на Учителя Петър Дънов" пише: „Случая ми разправи Дядо Благо (детският писател Стоян Русев), който беше близък с Тодор Стоименов. Ето и разказа за последния спиритичен сеанс на д-р Миркович. Събрали се той, Пеню Киров и Тодор Стоименов на сеанс да викат духове. След сеанса се заговорили по различни въпроси. Неочаквано при тях пристигнал Учителя Петър Дънов. По време на разговора д-р Миркович го запитал: „Учителю, много работи сте ни казвали и всички са се сбъдвали. Едно нещо обаче съм имал желание да Ви питам, но не съм се решавал. Сега ще Ви го кажа. Искам да зная кога точно ще умра". Учителя го запитал: „Няма ли да се уплашиш, ако узнаеш?
към текста >>

По време на разговора д-р Миркович го запитал: „Учителю, много работи сте ни казвали и всички са се сбъдвали.
Влад Пашов в своята книга „Необикновеният живот на Учителя Петър Дънов" пише: „Случая ми разправи Дядо Благо (детският писател Стоян Русев), който беше близък с Тодор Стоименов. Ето и разказа за последния спиритичен сеанс на д-р Миркович. Събрали се той, Пеню Киров и Тодор Стоименов на сеанс да викат духове. След сеанса се заговорили по различни въпроси. Неочаквано при тях пристигнал Учителя Петър Дънов. По време на разговора д-р Миркович го запитал: „Учителю, много работи сте ни казвали и всички са се сбъдвали. Едно нещо обаче съм имал желание да Ви питам, но не съм се решавал. Сега ще Ви го кажа. Искам да зная кога точно ще умра". Учителя го запитал: „Няма ли да се уплашиш, ако узнаеш? ". Той отговорил: „В никакъв случай няма да се уплаша".
към текста >>

И наистина, точно след три дни доктор Миркович си заминал, както предрекъл Учителя".
Искам да зная кога точно ще умра". Учителя го запитал: „Няма ли да се уплашиш, ако узнаеш? ". Той отговорил: „В никакъв случай няма да се уплаша". Тогава Учителя му казал: „Щом е така - приготви се, след три дни ще си отидеш". Тримата останали като гръмнати. И наистина, точно след три дни доктор Миркович си заминал, както предрекъл Учителя". Тази случка вероятно е станала през август 1905 г. във Варна, по време на поредния събор на Веригата, защото няма данни четиримата да са се срещали по-късно, през септември, в Сливен. В братските спомени може да се прочете, че след като Учителя Петър Дънов казал за предстоящото заминаване на д-р Миркович, Димитър Голов се обърнал към последния и го помолил: „Докторе, ти така и така си отиваш скоро, остави ми за спомен поне златния си часовник". Миркович извадил часовника си, погледнал го от двете страни и му го подал. И Тодор Стоименов му предложил: „Докторе, ако искаш, остави на мене пък пръстена си за спомен".
към текста >>

В братските спомени може да се прочете, че след като Учителя Петър Дънов казал за предстоящото заминаване на д-р Миркович, Димитър Голов се обърнал към последния и го помолил: „Докторе, ти така и така си отиваш скоро, остави ми за спомен поне златния си часовник".
Тогава Учителя му казал: „Щом е така - приготви се, след три дни ще си отидеш". Тримата останали като гръмнати. И наистина, точно след три дни доктор Миркович си заминал, както предрекъл Учителя". Тази случка вероятно е станала през август 1905 г. във Варна, по време на поредния събор на Веригата, защото няма данни четиримата да са се срещали по-късно, през септември, в Сливен. В братските спомени може да се прочете, че след като Учителя Петър Дънов казал за предстоящото заминаване на д-р Миркович, Димитър Голов се обърнал към последния и го помолил: „Докторе, ти така и така си отиваш скоро, остави ми за спомен поне златния си часовник". Миркович извадил часовника си, погледнал го от двете страни и му го подал. И Тодор Стоименов му предложил: „Докторе, ако искаш, остави на мене пък пръстена си за спомен". Миркович измъкнал пръстена си и го дал на Стоименов. Така д-р Миркович е предупреден да приключи със земните си работи, защото заминаването му отвъд съвсем било наближило. Това заминаване става на 29 септември същата година.
към текста >>

От Варна пристига Учителя Петър Дънов и му помага да се освободи от физическото си тяло.
Миркович извадил часовника си, погледнал го от двете страни и му го подал. И Тодор Стоименов му предложил: „Докторе, ако искаш, остави на мене пък пръстена си за спомен". Миркович измъкнал пръстена си и го дал на Стоименов. Така д-р Миркович е предупреден да приключи със земните си работи, защото заминаването му отвъд съвсем било наближило. Това заминаване става на 29 септември същата година. От Варна пристига Учителя Петър Дънов и му помага да се освободи от физическото си тяло. Миркович е погребан с големи почести от гражданството и обществеността на град Сливен. В своето завещание той дарява личната си библиотека, около 1400 тома, на читалище „Зора" в Сливен; имота си - за благотворителни и обществено полезни цели; 3000 златни лева - на сиропиталището в Сливен. За разпоредител на завещанието е посочен неговият духовен наставник - Учителя Петър Дънов. На следващия събор на Духовната Верига през 1906 г. по молба на приятелите д-р Миркович се явява чрез Учителя и разказва за своя нов живот в отвъдния свят.
към текста >>

За разпоредител на завещанието е посочен неговият духовен наставник - Учителя Петър Дънов.
Така д-р Миркович е предупреден да приключи със земните си работи, защото заминаването му отвъд съвсем било наближило. Това заминаване става на 29 септември същата година. От Варна пристига Учителя Петър Дънов и му помага да се освободи от физическото си тяло. Миркович е погребан с големи почести от гражданството и обществеността на град Сливен. В своето завещание той дарява личната си библиотека, около 1400 тома, на читалище „Зора" в Сливен; имота си - за благотворителни и обществено полезни цели; 3000 златни лева - на сиропиталището в Сливен. За разпоредител на завещанието е посочен неговият духовен наставник - Учителя Петър Дънов. На следващия събор на Духовната Верига през 1906 г. по молба на приятелите д-р Миркович се явява чрез Учителя и разказва за своя нов живот в отвъдния свят. Той на много места с похвала говори за неговите лекарски умения, както и за спиритическите му увлечения. Според Учителя Петър Дънов спири- тизмът се явява, за да докаже, че зад материалната бариера съществува друг свят, който ние не схващаме с нашите пет сетива. „Спиритизмът и теософията са методи на Бялото Братство, те подготвят пътя му" - казва той на събора през 1919 г.
към текста >>

по молба на приятелите д-р Миркович се явява чрез Учителя и разказва за своя нов живот в отвъдния свят.
От Варна пристига Учителя Петър Дънов и му помага да се освободи от физическото си тяло. Миркович е погребан с големи почести от гражданството и обществеността на град Сливен. В своето завещание той дарява личната си библиотека, около 1400 тома, на читалище „Зора" в Сливен; имота си - за благотворителни и обществено полезни цели; 3000 златни лева - на сиропиталището в Сливен. За разпоредител на завещанието е посочен неговият духовен наставник - Учителя Петър Дънов. На следващия събор на Духовната Верига през 1906 г. по молба на приятелите д-р Миркович се явява чрез Учителя и разказва за своя нов живот в отвъдния свят. Той на много места с похвала говори за неговите лекарски умения, както и за спиритическите му увлечения. Според Учителя Петър Дънов спири- тизмът се явява, за да докаже, че зад материалната бариера съществува друг свят, който ние не схващаме с нашите пет сетива. „Спиритизмът и теософията са методи на Бялото Братство, те подготвят пътя му" - казва той на събора през 1919 г. Едновременно с това Учителя предупреждава, че увлечението към него е вредно и опасно за човек, който лесно става жертва на сили от низше естество и архаична еволюция. Търсейки у човека място за изява, те чрез заблуди и внушения могат да го отклонят от правия път.
към текста >>

Според Учителя Петър Дънов спири- тизмът се явява, за да докаже, че зад материалната бариера съществува друг свят, който ние не схващаме с нашите пет сетива.
В своето завещание той дарява личната си библиотека, около 1400 тома, на читалище „Зора" в Сливен; имота си - за благотворителни и обществено полезни цели; 3000 златни лева - на сиропиталището в Сливен. За разпоредител на завещанието е посочен неговият духовен наставник - Учителя Петър Дънов. На следващия събор на Духовната Верига през 1906 г. по молба на приятелите д-р Миркович се явява чрез Учителя и разказва за своя нов живот в отвъдния свят. Той на много места с похвала говори за неговите лекарски умения, както и за спиритическите му увлечения. Според Учителя Петър Дънов спири- тизмът се явява, за да докаже, че зад материалната бариера съществува друг свят, който ние не схващаме с нашите пет сетива. „Спиритизмът и теософията са методи на Бялото Братство, те подготвят пътя му" - казва той на събора през 1919 г. Едновременно с това Учителя предупреждава, че увлечението към него е вредно и опасно за човек, който лесно става жертва на сили от низше естество и архаична еволюция. Търсейки у човека място за изява, те чрез заблуди и внушения могат да го отклонят от правия път. Учителя Петър Дънов за д-р Миркович Младият евангелист
към текста >>

Едновременно с това Учителя предупреждава, че увлечението към него е вредно и опасно за човек, който лесно става жертва на сили от низше естество и архаична еволюция.
На следващия събор на Духовната Верига през 1906 г. по молба на приятелите д-р Миркович се явява чрез Учителя и разказва за своя нов живот в отвъдния свят. Той на много места с похвала говори за неговите лекарски умения, както и за спиритическите му увлечения. Според Учителя Петър Дънов спири- тизмът се явява, за да докаже, че зад материалната бариера съществува друг свят, който ние не схващаме с нашите пет сетива. „Спиритизмът и теософията са методи на Бялото Братство, те подготвят пътя му" - казва той на събора през 1919 г. Едновременно с това Учителя предупреждава, че увлечението към него е вредно и опасно за човек, който лесно става жертва на сили от низше естество и архаична еволюция. Търсейки у човека място за изява, те чрез заблуди и внушения могат да го отклонят от правия път. Учителя Петър Дънов за д-р Миркович Младият евангелист Аз ще ви приведа един пример за добра постъпка из живота на доктор Миркович. Той е много лъган от духовете.
към текста >>

Учителя Петър Дънов за д-р Миркович
Той на много места с похвала говори за неговите лекарски умения, както и за спиритическите му увлечения. Според Учителя Петър Дънов спири- тизмът се явява, за да докаже, че зад материалната бариера съществува друг свят, който ние не схващаме с нашите пет сетива. „Спиритизмът и теософията са методи на Бялото Братство, те подготвят пътя му" - казва той на събора през 1919 г. Едновременно с това Учителя предупреждава, че увлечението към него е вредно и опасно за човек, който лесно става жертва на сили от низше естество и архаична еволюция. Търсейки у човека място за изява, те чрез заблуди и внушения могат да го отклонят от правия път. Учителя Петър Дънов за д-р Миркович Младият евангелист Аз ще ви приведа един пример за добра постъпка из живота на доктор Миркович. Той е много лъган от духовете. Хората го считаха за голям скъперник - петаче не даваше, но щом говорят духовете, отваряше кесията си. Кажеш ли: „Аз искам пари!
към текста >>

10. 08_БИОГРАФИЯ - ТОДОР СТОИМЕНОВ

Първата среща с Учителя Петър Дънов
Г-н Дънов е наистина много напреднал духовно човек, от който ще научиш неща, които ще те осветлят по много въпроси". До 1900 г. тримата - Т. Стоименов, П. Киров и д-р Миркович, продължават да се събират, да четат Евангелието и да разискват по духовни въпроси. Първата среща с Учителя Петър Дънов Т. Стоименов и П. Киров работят за известно време заедно в Бургаския съд, където допълнително имат време да се опознаят и сприятелят. След близо две години писане на писма навръх Великден в началото на април 1900 г. щастието и на Т. Стоименов било голямо - той се среща лично с Учителя Петър Дънов във Варна. П.
към текста >>

Стоименов било голямо - той се среща лично с Учителя Петър Дънов във Варна. П.
Първата среща с Учителя Петър Дънов Т. Стоименов и П. Киров работят за известно време заедно в Бургаския съд, където допълнително имат време да се опознаят и сприятелят. След близо две години писане на писма навръх Великден в началото на април 1900 г. щастието и на Т. Стоименов било голямо - той се среща лично с Учителя Петър Дънов във Варна. П. Киров отпътува на 30 март, а Т. Стоименов няколко дни след него се качва на увеселителния параход за Варна. В началото на април през същата година във Варна се състои и първата олимпиада на юнашките дружества, на която се събират хиляди юнаци от градове и села от България и чужбина. Това е първият събор от такъв мащаб, който представлява много ярка форма на изява на обединените гимнастически дружества „Юнак". За това събитие Т.
към текста >>

В спомените си от първата среща с Учителя Петър Дънов Т.
В началото на април през същата година във Варна се състои и първата олимпиада на юнашките дружества, на която се събират хиляди юнаци от градове и села от България и чужбина. Това е първият събор от такъв мащаб, който представлява много ярка форма на изява на обединените гимнастически дружества „Юнак". За това събитие Т. Стоименов продължава да си спомня до края на живота си, което говори, че заедно с П. Киров са присъствали на големия форум. В спомените си от първата среща с Учителя Петър Дънов Т. Стоименов споделя: „Трябва да кажа, че П. Киров беше отишъл напред с друг курс на парахода, така че аз пристигнах сам и трябваше да ги търся. Отседнах при свой познат - Христо Симов, който се оказа роднина на Учителя. Той ме заведе в дома му.
към текста >>

Отседнах при свой познат - Христо Симов, който се оказа роднина на Учителя.
Киров са присъствали на големия форум. В спомените си от първата среща с Учителя Петър Дънов Т. Стоименов споделя: „Трябва да кажа, че П. Киров беше отишъл напред с друг курс на парахода, така че аз пристигнах сам и трябваше да ги търся. Отседнах при свой познат - Христо Симов, който се оказа роднина на Учителя. Той ме заведе в дома му. Точно в това време те се завръщаха заедно с П. Киров от лозята на Варна. Там те са ходили на разходка и са имали дълги и твърде оживени разговори. Учителя беше млад енергичен мъж, изискано облечен, който говореше охотно, както и охотно мълчеше и слушаше с усмивка събеседника.
към текста >>

Учителя беше млад енергичен мъж, изискано облечен, който говореше охотно, както и охотно мълчеше и слушаше с усмивка събеседника.
Отседнах при свой познат - Христо Симов, който се оказа роднина на Учителя. Той ме заведе в дома му. Точно в това време те се завръщаха заедно с П. Киров от лозята на Варна. Там те са ходили на разходка и са имали дълги и твърде оживени разговори. Учителя беше млад енергичен мъж, изискано облечен, който говореше охотно, както и охотно мълчеше и слушаше с усмивка събеседника. Обичаше да се шегува. Скоро ни изповяда, че неговите роднини искали да ги води по сладкарници и танцувални вечеринки, че искали да го назначат чиновник при владиката, който бил близък на баща му. Той учтиво отклонявал всичките покани, като предпочитал да се занимава с четене, с изнасяне на беседи по френология в читалището. Тогава издал книжката си „Науката и възпитанието", която обаче не му донесла никакви особени приходи - той и без това повечето я подарявал. По-късно той беше предприел обиколки из страната, като пак така изнасяше сказки и правеше измервания на черепите, от което е имал известни скромни доходи.
към текста >>

Когато аз запитах мислено Учителя: „Как може това да се нарече конгрес, след като в него участват само трима души?
Когато пристигнах сам във Варна, той вече се беше окъпал и преоблякъл. На другия ден пристигна и третият конгресист - д-р Миркович, идвайки от Сливен и с параход през Бургас. Той малко се разсърди, че не сме го чакали, но му мина. Конгресът трая три дни и беше едно от най-паметните ми преживявания. Това бяха дни на беседи, разходки из околностите на Варна, молитви, приятелски разговори. Когато аз запитах мислено Учителя: „Как може това да се нарече конгрес, след като в него участват само трима души? ", той каза гласно, като отговаряше на мисълта ми: „Сега сте трима, но ще дойде време, когато ще сте хиляди". На 23 юли 1900 г., неделя, в 5 часа сутринта, заедно с П. Киров и д-р Миркович Т. Стоименов получава водно кръщение от Учителя Петър Дънов на р. Девня, при моста на жп линията за Варна.
към текста >>

Стоименов получава водно кръщение от Учителя Петър Дънов на р.
Това бяха дни на беседи, разходки из околностите на Варна, молитви, приятелски разговори. Когато аз запитах мислено Учителя: „Как може това да се нарече конгрес, след като в него участват само трима души? ", той каза гласно, като отговаряше на мисълта ми: „Сега сте трима, но ще дойде време, когато ще сте хиляди". На 23 юли 1900 г., неделя, в 5 часа сутринта, заедно с П. Киров и д-р Миркович Т. Стоименов получава водно кръщение от Учителя Петър Дънов на р. Девня, при моста на жп линията за Варна. Така оттогава до края на живота си Т. Стоименов остава верен на идеите и не се отделя от пътя, показан му от Учителя. Слабичкият, като че въздушен чиновник, както са го наричали братята, надживява с доста години другите двама участници в събора. Единствен той е свидетел как от трима човека на първия събор след заминаването си Учителя Петър Дънов оставя десетки хиляди последователи.
към текста >>

Стоименов остава верен на идеите и не се отделя от пътя, показан му от Учителя.
На 23 юли 1900 г., неделя, в 5 часа сутринта, заедно с П. Киров и д-р Миркович Т. Стоименов получава водно кръщение от Учителя Петър Дънов на р. Девня, при моста на жп линията за Варна. Така оттогава до края на живота си Т. Стоименов остава верен на идеите и не се отделя от пътя, показан му от Учителя. Слабичкият, като че въздушен чиновник, както са го наричали братята, надживява с доста години другите двама участници в събора. Единствен той е свидетел как от трима човека на първия събор след заминаването си Учителя Петър Дънов оставя десетки хиляди последователи. Несправедливо обвинение През 1904 г. Тодор Стоименов сънува една вечер как го нападнала глутница вълци, които без малко щели да го разкъсат.
към текста >>

Единствен той е свидетел как от трима човека на първия събор след заминаването си Учителя Петър Дънов оставя десетки хиляди последователи.
Стоименов получава водно кръщение от Учителя Петър Дънов на р. Девня, при моста на жп линията за Варна. Така оттогава до края на живота си Т. Стоименов остава верен на идеите и не се отделя от пътя, показан му от Учителя. Слабичкият, като че въздушен чиновник, както са го наричали братята, надживява с доста години другите двама участници в събора. Единствен той е свидетел как от трима човека на първия събор след заминаването си Учителя Петър Дънов оставя десетки хиляди последователи. Несправедливо обвинение През 1904 г. Тодор Стоименов сънува една вечер как го нападнала глутница вълци, които без малко щели да го разкъсат. Озърнал се и видял, че наблизо има дърво. Бързо се хванал за клоните му и се качил горе.
към текста >>

Но сега вече положително знаем, че авторът на безбожните глупости по адрес на гражданите, на Църквата, на чиновничеството, на учителството и на духовенството е Николай Велчев, печатар в Бургас, следователно общественото презрение минава за негова сметка, а не за сметка на Т. Стоянов."
Явява се въпросът защо е взет като автор на брошурата Т. Стоянов, а не Велчев? На това има да отговорим: защото, когато ни се поднасяше от Т. Стоянов, Н. Велчев беше при нас и блуждаеше разсеяно, като хич да няма хабер от тази работа. Но сега вече положително знаем, че авторът на безбожните глупости по адрес на гражданите, на Църквата, на чиновничеството, на учителството и на духовенството е Николай Велчев, печатар в Бургас, следователно общественото презрение минава за негова сметка, а не за сметка на Т. Стоянов." В потвърждение на това, че не Т. Стоименов е авторът, е и изложеното от самия Николай Велчев в отпечатания малък сборник „Разпни го, Разпни го! ", където той поема авторството върху себе си. Живот в Школата През 1914 г. Т.
към текста >>

Тази материална база би могла да послужи евентуално за създаване на семейство, но за да остане верен на препоръките на Учителя Петър Дънов - „да работи" за Божието дело, той не се оженва, а живее с роднини.
Често е похвалван и награждаван за усърдна работа. През 1926 г. се сдобива със 7 дка земя на Изгрева, която през 1958 г. е отчуждена. Работата му в „Сингер" е доходна, което му дава значителна материална независимост. Тази материална база би могла да послужи евентуално за създаване на семейство, но за да остане верен на препоръките на Учителя Петър Дънов - „да работи" за Божието дело, той не се оженва, а живее с роднини. Така Т. Стоименов има наистина възможност да се занимава с братски работи и до края на живота си остава най-верният член на Братския съвет. Т. Стоименов е много скромен, пестелив, но същевременно и амбициозен. Честен, спокоен, уравновесен, добре разположен, леко критичен, но безупречен в работата си, той става един от стълбовете на Бялото Братство. По маниери и движения наподобява английски лорд - винаги хубаво облечен и с добра обхода към околните.
към текста >>

Тогава изгрява щастливата звезда на Дан Колов, за когото и Учителя Петър Дънов говори в беседите си.
Т. Стоименов е много скромен, пестелив, но същевременно и амбициозен. Честен, спокоен, уравновесен, добре разположен, леко критичен, но безупречен в работата си, той става един от стълбовете на Бялото Братство. По маниери и движения наподобява английски лорд - винаги хубаво облечен и с добра обхода към околните. Здравето му е деликатно, той е със слаба фигура, но добре оформена глава. Най-голямата му слабост е да гледа борбите - по онова време една от най-зрелищните и посещавани масови спортни прояви. Тогава изгрява щастливата звезда на Дан Колов, за когото и Учителя Петър Дънов говори в беседите си. Т. Стоименов е определен от Учителя Петър Дънов за касиер на Братството - при него се съхранява десятъкът. В тази си длъжност е стриктен и отговорен, даже и твърде педантичен в очите на някои. Всичко е под негов контрол и той не разрешава да се разпилее и стотинка. Не на всеки отпуска пари, а като истински касиер винаги дава с неохота, за което си е навличал гнева на братята. Той държи всички пари под дюшека си и когато трябва да отпусне някаква сума, много трудно взема такова решение сам и обикновено се консултира с Учителя Петър Дънов.
към текста >>

Т. Стоименов е определен от Учителя Петър Дънов за касиер на Братството - при него се съхранява десятъкът.
Честен, спокоен, уравновесен, добре разположен, леко критичен, но безупречен в работата си, той става един от стълбовете на Бялото Братство. По маниери и движения наподобява английски лорд - винаги хубаво облечен и с добра обхода към околните. Здравето му е деликатно, той е със слаба фигура, но добре оформена глава. Най-голямата му слабост е да гледа борбите - по онова време една от най-зрелищните и посещавани масови спортни прояви. Тогава изгрява щастливата звезда на Дан Колов, за когото и Учителя Петър Дънов говори в беседите си. Т. Стоименов е определен от Учителя Петър Дънов за касиер на Братството - при него се съхранява десятъкът. В тази си длъжност е стриктен и отговорен, даже и твърде педантичен в очите на някои. Всичко е под негов контрол и той не разрешава да се разпилее и стотинка. Не на всеки отпуска пари, а като истински касиер винаги дава с неохота, за което си е навличал гнева на братята. Той държи всички пари под дюшека си и когато трябва да отпусне някаква сума, много трудно взема такова решение сам и обикновено се консултира с Учителя Петър Дънов. Също така е председател на Младежкия окултен клас, а заедно с П.
към текста >>

Той държи всички пари под дюшека си и когато трябва да отпусне някаква сума, много трудно взема такова решение сам и обикновено се консултира с Учителя Петър Дънов.
Тогава изгрява щастливата звезда на Дан Колов, за когото и Учителя Петър Дънов говори в беседите си. Т. Стоименов е определен от Учителя Петър Дънов за касиер на Братството - при него се съхранява десятъкът. В тази си длъжност е стриктен и отговорен, даже и твърде педантичен в очите на някои. Всичко е под негов контрол и той не разрешава да се разпилее и стотинка. Не на всеки отпуска пари, а като истински касиер винаги дава с неохота, за което си е навличал гнева на братята. Той държи всички пари под дюшека си и когато трябва да отпусне някаква сума, много трудно взема такова решение сам и обикновено се консултира с Учителя Петър Дънов. Също така е председател на Младежкия окултен клас, а заедно с П. Епитропов се грижи изцяло за братския живот и всичко, свързано с организацията на съборите. След заминаването на Учителя Петър Дънов той става ръководител на новоизбрания Братски съвет до своята смърт. От чиновническата си работа Т. Стоименов придобива ред ценни качества, които му помагат в трудното организиране на Братския живот.
към текста >>

След заминаването на Учителя Петър Дънов той става ръководител на новоизбрания Братски съвет до своята смърт.
Всичко е под негов контрол и той не разрешава да се разпилее и стотинка. Не на всеки отпуска пари, а като истински касиер винаги дава с неохота, за което си е навличал гнева на братята. Той държи всички пари под дюшека си и когато трябва да отпусне някаква сума, много трудно взема такова решение сам и обикновено се консултира с Учителя Петър Дънов. Също така е председател на Младежкия окултен клас, а заедно с П. Епитропов се грижи изцяло за братския живот и всичко, свързано с организацията на съборите. След заминаването на Учителя Петър Дънов той става ръководител на новоизбрания Братски съвет до своята смърт. От чиновническата си работа Т. Стоименов придобива ред ценни качества, които му помагат в трудното организиране на Братския живот. Той е научен да спазва законите на държавата. Като съвременник и сподвижник на Учителя Петър Дънов през всичките тези години той знае становището му по много въпроси и затова много държи да се спазват законите на държавата. Той е привърженик на законността при всяка една власт и с оглед на това държи да се направи устав на Бялото Братство.
към текста >>

Като съвременник и сподвижник на Учителя Петър Дънов през всичките тези години той знае становището му по много въпроси и затова много държи да се спазват законите на държавата.
Епитропов се грижи изцяло за братския живот и всичко, свързано с организацията на съборите. След заминаването на Учителя Петър Дънов той става ръководител на новоизбрания Братски съвет до своята смърт. От чиновническата си работа Т. Стоименов придобива ред ценни качества, които му помагат в трудното организиране на Братския живот. Той е научен да спазва законите на държавата. Като съвременник и сподвижник на Учителя Петър Дънов през всичките тези години той знае становището му по много въпроси и затова много държи да се спазват законите на държавата. Той е привърженик на законността при всяка една власт и с оглед на това държи да се направи устав на Бялото Братство. Този устав обаче не е одобрен от социалистическата власт. Според спомените на Борис Николов Тодор Стоименов лично го предлага за следващ ръководител на Братството и в потвърждение на това му дава личния си пентаграм, с който работи около 40 години. Пред всички ръководители от провинцията той съобщава намерението си, което бива прието единодушно, най-вече заради огромния му авторитет и уважението, с което всички братя са се отнасяли към него. Напуска този свят на 22. Х.
към текста >>

За Учителя Петър Дънов и Учението
Според спомените на Борис Николов Тодор Стоименов лично го предлага за следващ ръководител на Братството и в потвърждение на това му дава личния си пентаграм, с който работи около 40 години. Пред всички ръководители от провинцията той съобщава намерението си, което бива прието единодушно, най-вече заради огромния му авторитет и уважението, с което всички братя са се отнасяли към него. Напуска този свят на 22. Х. 1952 г. в един часа с диагноза сърдечен удар. За Учителя Петър Дънов и Учението Според спомените на Т. Стоименов, когато Учителя Петър Дънов идва в Бургас през 1901 г., той е изключително скромно облечен, но винаги чист. Обувките са старовремски, с ластици около глезените. Това е логично, тъй като по това време той не е имал средства. Отсяда в квартирата на Т.
към текста >>

Стоименов, когато Учителя Петър Дънов идва в Бургас през 1901 г., той е изключително скромно облечен, но винаги чист.
Напуска този свят на 22. Х. 1952 г. в един часа с диагноза сърдечен удар. За Учителя Петър Дънов и Учението Според спомените на Т. Стоименов, когато Учителя Петър Дънов идва в Бургас през 1901 г., той е изключително скромно облечен, но винаги чист. Обувките са старовремски, с ластици около глезените. Това е логично, тъй като по това време той не е имал средства. Отсяда в квартирата на Т. Стоименов и спи с него на едно легло, тъй като липсва второ. При П.
към текста >>

При едно от следващите си посещения в Бургас Учителя Петър Дънов е поканен от Т.
Отсяда в квартирата на Т. Стоименов и спи с него на едно легло, тъй като липсва второ. При П. Киров тогава не е било възможно да се отсяда поради сложните отношения, които той имал с родителите на жена си. Т. Стоименов е на квартира в дома на един грък, който обитавал съседната къща. При едно от следващите си посещения в Бургас Учителя Петър Дънов е поканен от Т. Стоименов на вечеря заедно с други братя и сестри. Както са седнали край масата, при тях пристига разтреперан хазяинът и с плач се обръща към Учителя: „Детето ми е болно, на умиране. Всички лекари вдигнаха ръце. Ако не му се помогне, след няколко часа ще умре. Моля ти се, помогни ми!
към текста >>

Както са седнали край масата, при тях пристига разтреперан хазяинът и с плач се обръща към Учителя: „Детето ми е болно, на умиране.
При П. Киров тогава не е било възможно да се отсяда поради сложните отношения, които той имал с родителите на жена си. Т. Стоименов е на квартира в дома на един грък, който обитавал съседната къща. При едно от следващите си посещения в Бургас Учителя Петър Дънов е поканен от Т. Стоименов на вечеря заедно с други братя и сестри. Както са седнали край масата, при тях пристига разтреперан хазяинът и с плач се обръща към Учителя: „Детето ми е болно, на умиране. Всички лекари вдигнаха ръце. Ако не му се помогне, след няколко часа ще умре. Моля ти се, помогни ми! ". Той изважда от джоба си една неупотребявана носна кърпа, подава я на разтревожения баща и му казва: „Като си отидеш, сложи кърпата на лицето на детето". Той я взема, благодари му, бързо си отива у дома и я слага на лицето на детето.
към текста >>

Бащата отива наново при Учителя Петър Дънов и през сълзи му благодари.
Моля ти се, помогни ми! ". Той изважда от джоба си една неупотребявана носна кърпа, подава я на разтревожения баща и му казва: „Като си отидеш, сложи кърпата на лицето на детето". Той я взема, благодари му, бързо си отива у дома и я слага на лицето на детето. То веднага заспива. Когато на другия ден се събужда, е вече съвършено здраво. Бащата отива наново при Учителя Петър Дънов и през сълзи му благодари. В интервю пред списание „Български бранител" от 1939 г. на въпроса какво е личното мнение на Т. Стоименов за г-н Дънов и неговото Учение, той отговаря: „От всички мои лични опитности с г-н Дънов, когото сега всички наричаме вече Учител, от всички мои критични наблюдения за близо 40 години аз мога да кажа най-чистосърдечно, че той е Божи пратеник не само за България, но за целия свят. Той е видимият представител на невидимото Всемирно Бяло Братство, на което глава е Христос и което иде в тази епоха да въдвори Царството Божие на Земята. Това Братство работи между всички народи с различни форми, за да се събудят и съзнаят людете, че са преди всичко безсмъртни души, произлезли от един център - Бога, и като схванат своя царствен произход, да заживеят в хармония със свещените принципи на Божията Любов, на Божията Мъдрост и Божията Истина.
към текста >>

Тия принципи ще преобразят света, като внесат топлина в сърцата, светлина в умовете и благородство в душите на хората, за да бъдат те достойни граждани на това велико, необикновено Царство, което иде да се въдвори на Земята, на която ще обитават високо интелигентни души - светещите същества на Шестата раса.
В интервю пред списание „Български бранител" от 1939 г. на въпроса какво е личното мнение на Т. Стоименов за г-н Дънов и неговото Учение, той отговаря: „От всички мои лични опитности с г-н Дънов, когото сега всички наричаме вече Учител, от всички мои критични наблюдения за близо 40 години аз мога да кажа най-чистосърдечно, че той е Божи пратеник не само за България, но за целия свят. Той е видимият представител на невидимото Всемирно Бяло Братство, на което глава е Христос и което иде в тази епоха да въдвори Царството Божие на Земята. Това Братство работи между всички народи с различни форми, за да се събудят и съзнаят людете, че са преди всичко безсмъртни души, произлезли от един център - Бога, и като схванат своя царствен произход, да заживеят в хармония със свещените принципи на Божията Любов, на Божията Мъдрост и Божията Истина. Тия принципи ще преобразят света, като внесат топлина в сърцата, светлина в умовете и благородство в душите на хората, за да бъдат те достойни граждани на това велико, необикновено Царство, което иде да се въдвори на Земята, на която ще обитават високо интелигентни души - светещите същества на Шестата раса. Нали Христос казва: „Блажени кротките, защото те ще наследят земята! ", а за себе си казва: „Аз съм кротък и смирен по сърце". Но от Този кротък и смирен по сърце Христос излезе най-великият революционер в полето на духа, какъвто друг историята не познава. За Неговите принципи последователите Му са отивали без страх и с любов на жертвениците. Духът е, който дава живот, плътта нищо не ползва.
към текста >>

Учението на Учителя е учение за целокупния живот, а не за формите и затова е приспособимо за целия свят и всички религии.
Защото такива са, които излизат от Бога. Христос казва: „Не всеки, който ми казва „Господи, Господи! ", ще влезе в Царството Божие, но онези, които вършат Волята на Отца Моего". И: „Господ не гледа на лице, но на сърце". Резултатите са, които определят качеството на извършената работа. Учението на Учителя е учение за целокупния живот, а не за формите и затова е приспособимо за целия свят и всички религии. Според мене Църквите са разсадници: цветето докато е малко, го държат там, после го преместват, докато укрепне. Така е и с душите, докато укрепнат. Затова Учението не е против никоя Църква, а е за всички религии. Животът - това е благото, дадено ни от Бога, а добрите ни резултати в живота зависят от нашите чувства, мисли и постъпки, хармониращи с Волята на Бога. А щастието и величието на един народ зависят: 1.
към текста >>

Учителя учи, че истински човек е онзи, който е хармонизирал в себе си сърцето, ума и волята.
От високия морал на отделното семейство; 2. От разумността на неговите общественици; 3. От проницателността на неговите държавници, защото държавниците, това са банките, в които се влагат капиталите на Невидимия свят, и от разумната им функция зависи да се увеличава или намалява кредита им или дори да се закрият, когато изпаднат в нечисти ръце. Всяка проява си има своите дълбоки причини. Обикновеният се спира на проявата, а разумният търси да се справи с причините. Учителя учи, че истински човек е онзи, който е хармонизирал в себе си сърцето, ума и волята. Такива човеци трябва да бъдем! И един ден всички ще бъдем такива истински човеци."
към текста >>

11. ПОСЛЕСЛОВ

Нека всеки заинтересуван се наслади на интимността, неподправеността и искреността на отношенията между двамата – как те твърде бързо преминават от познат към познат, през брат към брат, за да достигнат до Учител към ученик.
Киров след неговата смърт – това са Минчо Сотиров, Никола Нанков, Крали Кралев, Г. П. и др. През време на социализма е било доста рисковано да се съхраняват каквито и да било материали, свързани с Учението. Така едва в по-ново време бяха получени 124 фотокопия на оригинални писма на Петър Дънов и 105 ксерокопия на чернови от писмата на Пеню Киров и този архив, оцелял след близо 100 години, достигна до вас, драгите читатели. Нека всеки заинтересуван се наслади на интимността, неподправеността и искреността на отношенията между двамата – как те твърде бързо преминават от познат към познат, през брат към брат, за да достигнат до Учител към ученик. С настоящата кореспонденция можем още да проследим в най-чист вид дейността на Петър Дънов за полагане основите на бъдещото общество „Бяло братство“. Тук за първи път се дават два от най-важните скрижали на братството: „Добрата молитва“ (на 27 ноември 1900 г. по повод затруднението, в което е изпаднал Пеню Киров) и „Символът на вярата“ – 10-те свидетелства Господни и Божието обещание. Внася се яснота по началните ритуали, които са изпълнявали първите ученици – спиритични сеанси, приемане на Спасителева кръв (писмо №7), водното кръщение (писмо №24) и др. Тук разбираме как и кога се появяват „Седемте разговора с Духа Господен“ (писмо №41); за първи път се дават и „Седемте степени“, през които минава човешката душа (писмо №30); единствено тук откриваме подробности за един от основните текстове от онова време – „Призвание към народа ми“.
към текста >>

Чрез тази кореспонденция изследователите и биографите на Учителя П.
(за последния самият Пеню е записал в дневниците си). С тези писма се дава и по-пълна светлина за личностите и дейността на тримата първи ученици – П. Киров, Т. Стоименов и д-р Миркович. Същевременно подробните им биографии в този си вид се публикуват тук за първи път. Чрез тази кореспонденция изследователите и биографите на Учителя П. Дънов могат да възстановят, допълнят и пояснят бележниците (дневниците) му от този период. В обсега на „Диалозите“ влизат и по-периферни теми като утвърждаване на протестантството в младата българска държава и взаимоотношенията на Петър Дънов с най- известните му функционери от онова време; възникване и развитие на спиритизма и теософията в България; битът, душевността и духовните търсения на обикновения човек тогава и др. Работата върху двете части на „Епистоларни диалози“, отразяващи личната кореспонденция между Петър Дънов и Пеню Киров в периода 1898-1917 г., отне на екипа повече от 5 години – от втората половина на 2006 почти до края на 2011 г. Големият обем на кореспонденцията и приложенията към нея наложиха тя да бъде представена в две отделни части. Всяка част съдържа писма, показелец на лични имена, показелец на географски имена, показалец на библейски цитати, хронологичен показалец на писмата, речник на
към текста >>

В обсега на „Диалозите“ влизат и по-периферни теми като утвърждаване на протестантството в младата българска държава и взаимоотношенията на Петър Дънов с най- известните му функционери от онова време; възникване и развитие на спиритизма и теософията в България; битът, душевността и духовните търсения на обикновения човек тогава и др.
Киров, Т. Стоименов и д-р Миркович. Същевременно подробните им биографии в този си вид се публикуват тук за първи път. Чрез тази кореспонденция изследователите и биографите на Учителя П. Дънов могат да възстановят, допълнят и пояснят бележниците (дневниците) му от този период. В обсега на „Диалозите“ влизат и по-периферни теми като утвърждаване на протестантството в младата българска държава и взаимоотношенията на Петър Дънов с най- известните му функционери от онова време; възникване и развитие на спиритизма и теософията в България; битът, душевността и духовните търсения на обикновения човек тогава и др. Работата върху двете части на „Епистоларни диалози“, отразяващи личната кореспонденция между Петър Дънов и Пеню Киров в периода 1898-1917 г., отне на екипа повече от 5 години – от втората половина на 2006 почти до края на 2011 г. Големият обем на кореспонденцията и приложенията към нея наложиха тя да бъде представена в две отделни части. Всяка част съдържа писма, показелец на лични имена, показелец на географски имена, показалец на библейски цитати, хронологичен показалец на писмата, речник на остарели и чужди думи, обяснителни бележки към писмата, използвана литература. В първата част (1898-1900 г.) са приложени биографиите на Пеню Киров (1868-1918), д-р Георги В.
към текста >>

Съдържанието им допълва и осветлява факти и събития, споменати в „Епистоларни диалози“ и в „Писма на Учителя Петър Дънов до д-р Георги Миркович – 1898-1902“ (София, 1999).
остарели и чужди думи, обяснителни бележки към писмата, използвана литература. В първата част (1898-1900 г.) са приложени биографиите на Пеню Киров (1868-1918), д-р Георги В. Миркович (1826-1905 г.) и на Тодор Стоименов (Стоянов) (1872-1952), а във втората – биографични бележки за младите години на Петър К. Дънов. В първата част са публикувани за първи път пет писма на Пеню Киров до д-р Георги Миркович (5.12.1898-18.01.1899), разчетени от нас от ръкописни оригинали, съхранявани в Български исторически архив на Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“ (фонд ІІ В 3104). Съдържанието им допълва и осветлява факти и събития, споменати в „Епистоларни диалози“ и в „Писма на Учителя Петър Дънов до д-р Георги Миркович – 1898-1902“ (София, 1999). В първата част на печатното издание са включени и следните факсимилета: 1) Чернова на първото писмо на Пеню Киров до Петър К. Дънов от 2.8.1898 г.; 2) Част от първото известно писмо на Петър К. Дънов до Пеню Киров от 14.9.1898 г.; 3) Писмо на Петър К. Дънов до П. Киров от 24.2.1899 г., заедно с текстовете от същата дата на „Така говори Господ“ и „Божието обещание“; 4) „Божието обещание“, подписано саморъчно на 28.2.1899 г.
към текста >>

писма на Учителя Петър Дънов, са били изготвени по преписи, правени в годините на забрана на Бялото Братство в страната в периода между 1957 и 1989 година.
Дънов от 1.3.1899 г.; 5) „Така се молете“ – първи текст на „Добрата молитва“ в писмо на Петър К. Дънов до П. Киров от 27.11.1900 г. Този първоначален вариант на молитвата е в единствено число.; 6) Част от оригинално писмо на Пеню Киров до д-р Миркович от 5.12.1898 г. В по-голямата си част, издаваните след 1989 г. писма на Учителя Петър Дънов, са били изготвени по преписи, правени в годините на забрана на Бялото Братство в страната в периода между 1957 и 1989 година. В тях се забелязваха редица фактологически и смислови неточности. Затова първата ни грижа беше да направим ново, внимателно разчитане на всички фотокопия на оригиналните писма на Учителя Петър Дънов. Съществуваха и тетрадки с преписи на черновите на писмата на П. Киров, неиздавани досега. Там положението беше подобно.
към текста >>

Затова първата ни грижа беше да направим ново, внимателно разчитане на всички фотокопия на оригиналните писма на Учителя Петър Дънов.
Киров от 27.11.1900 г. Този първоначален вариант на молитвата е в единствено число.; 6) Част от оригинално писмо на Пеню Киров до д-р Миркович от 5.12.1898 г. В по-голямата си част, издаваните след 1989 г. писма на Учителя Петър Дънов, са били изготвени по преписи, правени в годините на забрана на Бялото Братство в страната в периода между 1957 и 1989 година. В тях се забелязваха редица фактологически и смислови неточности. Затова първата ни грижа беше да направим ново, внимателно разчитане на всички фотокопия на оригиналните писма на Учителя Петър Дънов. Съществуваха и тетрадки с преписи на черновите на писмата на П. Киров, неиздавани досега. Там положението беше подобно. Така се наложи да се направи ново грижливо разчитане и на тези ксерокопийни чернови. Прието беше да се запази до голяма степен оригиналният изказ в писмата, отговарящ на епохата – специфични думи и изрази, обръщения, членуване.
към текста >>

Така читателят може да се потопи в атмосферата на зараждащия се духовен подем в България, да получи достатъчно пълна представа за епохата у нас от края на ХІХ и началото на ХХ век, да изпита огромното уважение към личността на духовния Учител Беинса Дуно и неговите първи последователи.
Следващият етап от работата беше да се подредят хронологично всички налични писма по дати. Датите в писмата са според стария стил на летоброене (Юлиански календар), който в България е в сила до 31.3.1916 г. От съществуващите празноти в някои от споделените събития може да се допусне, че липсват някои писма. От хронологичната подредба, както и от смисъла на изложеното в писмата на Петър Дънов и Пеню Киров, се получи панорамата на епистоларните диалози „писмо- отговор“. В повечето случаи това бе възможно. Така читателят може да се потопи в атмосферата на зараждащия се духовен подем в България, да получи достатъчно пълна представа за епохата у нас от края на ХІХ и началото на ХХ век, да изпита огромното уважение към личността на духовния Учител Беинса Дуно и неговите първи последователи. Може да почувства как идват на Земята, посяват се и покълват малко по малко космичните идеи за Любов, Мъдрост, Истина, Правда и Добродетел, валидни за цялото човечество – навсякъде по местата, където Петър Дънов и Пеню Киров са пребивавали. Ето какво пише П. Дънов в писмо до П. Киров от 2 май 1901 г. от Варна:
към текста >>

12. БЕЛЕЖКИ

Учителя получава от ангел Елохим, ръководител на българите и славянството „Призвание към народа ми, български синове на семейството славянско", което прочита пред събрание на благотворителното дружество „Милосърдие".
Един от първите пропагандатори на спиритизма в България. Издава окултното сп. „Нова светлина" (1891 - 1896) и сп. „Виделина". 4. Козлов, книжар, по-късно се обявява срещу учението, емигрира в САЩ. 5. На 8 октомври 1898 г. Учителя получава от ангел Елохим, ръководител на българите и славянството „Призвание към народа ми, български синове на семейството славянско", което прочита пред събрание на благотворителното дружество „Милосърдие". 6. Тодор Стоименов (1872 - 1952) заедно с Пеню Киров работи в градския съд в Бургас, счетоводител и финансист, служител в дружество „Сингер" в София, касиер на братството. 7. Спиритизъм, лат. Spirit - дух. Практики за връзка с духове на заминали от физическия свят. В средата на 19 в.в Париж Алан Кардек създава от спиритизма учение - организира общество на спиритисти, дружество за спиритически изследвания, издава две представителни за движението книги: „Книга на духовете" и „Книга на медиумите".
към текста >>

Учителя пише, че спиритическите явления „разкриват скрити неща и ни запознават със света, за който се подготвяме".
спиритическите сеанси масово се практикуват в САЩ и Европа. След Освобождението окултна вълна залива България и спиритическите сеанси, по мнението на практикуващите ги, трябва да отговорят на много нови въпроси. В първите години, а и по време на школата, последователи на учението на Бялото братство се увличат по спиритическите практики. Почти всички първи ученици са имали развити окултни способности, а някои от тях са били и медиуми. В писмо до Мария Казакова от 10 декември 1900 г. Учителя пише, че спиритическите явления „разкриват скрити неща и ни запознават със света, за който се подготвяме". Но спиритизмът носи и своите опасности и примамки. Някои от учениците се оставят буквално да бъдат ръководени от духове от ниски астрални полета, които играят ролята на пророци. В писмо до Никола Ватев от 25 април 1906 г Учителя пише: „Трябва ли вие да слушате всеки дух и да ставате проводник на чужди лъжи? Светът е пълен с лъжливи духове и ако някой отвори ума си за гостоприемство за тях, те ще му кажат много чудни неща, да го удивят, да го оглупят, но не и да го повдигнат и просветят. Ти сам знаеш, че много от нещата, които ти са казани, са лъжливи и неверни.
към текста >>

В писмо до Никола Ватев от 25 април 1906 г Учителя пише: „Трябва ли вие да слушате всеки дух и да ставате проводник на чужди лъжи?
Почти всички първи ученици са имали развити окултни способности, а някои от тях са били и медиуми. В писмо до Мария Казакова от 10 декември 1900 г. Учителя пише, че спиритическите явления „разкриват скрити неща и ни запознават със света, за който се подготвяме". Но спиритизмът носи и своите опасности и примамки. Някои от учениците се оставят буквално да бъдат ръководени от духове от ниски астрални полета, които играят ролята на пророци. В писмо до Никола Ватев от 25 април 1906 г Учителя пише: „Трябва ли вие да слушате всеки дух и да ставате проводник на чужди лъжи? Светът е пълен с лъжливи духове и ако някой отвори ума си за гостоприемство за тях, те ще му кажат много чудни неща, да го удивят, да го оглупят, но не и да го повдигнат и просветят. Ти сам знаеш, че много от нещата, които ти са казани, са лъжливи и неверни. Твоята душа усеща това, но твоят ум, който обича щестлавие-то, иска да те заблуди." За ученика най-чистият духовен източник е Учителя, а посланието - учението на Бялото братство. 8. „Десетте свидетелства на Духа на Истината" са подписани на 28 февруари 1899 г. в Бургас от Учителя и първите трима ученика.
към текста >>

Твоята душа усеща това, но твоят ум, който обича щестлавие-то, иска да те заблуди." За ученика най-чистият духовен източник е Учителя, а посланието - учението на Бялото братство.
Но спиритизмът носи и своите опасности и примамки. Някои от учениците се оставят буквално да бъдат ръководени от духове от ниски астрални полета, които играят ролята на пророци. В писмо до Никола Ватев от 25 април 1906 г Учителя пише: „Трябва ли вие да слушате всеки дух и да ставате проводник на чужди лъжи? Светът е пълен с лъжливи духове и ако някой отвори ума си за гостоприемство за тях, те ще му кажат много чудни неща, да го удивят, да го оглупят, но не и да го повдигнат и просветят. Ти сам знаеш, че много от нещата, които ти са казани, са лъжливи и неверни. Твоята душа усеща това, но твоят ум, който обича щестлавие-то, иска да те заблуди." За ученика най-чистият духовен източник е Учителя, а посланието - учението на Бялото братство. 8. „Десетте свидетелства на Духа на Истината" са подписани на 28 февруари 1899 г. в Бургас от Учителя и първите трима ученика. 9. Петър Тихчев, евангелистки пастор, пътуващ проповедник. Като ученик в богословското училище в Свищов Учителя живее в неговия дом. От 1910 г.
към текста >>

в Бургас от Учителя и първите трима ученика.
В писмо до Никола Ватев от 25 април 1906 г Учителя пише: „Трябва ли вие да слушате всеки дух и да ставате проводник на чужди лъжи? Светът е пълен с лъжливи духове и ако някой отвори ума си за гостоприемство за тях, те ще му кажат много чудни неща, да го удивят, да го оглупят, но не и да го повдигнат и просветят. Ти сам знаеш, че много от нещата, които ти са казани, са лъжливи и неверни. Твоята душа усеща това, но твоят ум, който обича щестлавие-то, иска да те заблуди." За ученика най-чистият духовен източник е Учителя, а посланието - учението на Бялото братство. 8. „Десетте свидетелства на Духа на Истината" са подписани на 28 февруари 1899 г. в Бургас от Учителя и първите трима ученика. 9. Петър Тихчев, евангелистки пастор, пътуващ проповедник. Като ученик в богословското училище в Свищов Учителя живее в неговия дом. От 1910 г. участва в срещите на Веригата. 10. Става дума за кръщението на Пеню Киров.
към текста >>

Като ученик в богословското училище в Свищов Учителя живее в неговия дом.
Ти сам знаеш, че много от нещата, които ти са казани, са лъжливи и неверни. Твоята душа усеща това, но твоят ум, който обича щестлавие-то, иска да те заблуди." За ученика най-чистият духовен източник е Учителя, а посланието - учението на Бялото братство. 8. „Десетте свидетелства на Духа на Истината" са подписани на 28 февруари 1899 г. в Бургас от Учителя и първите трима ученика. 9. Петър Тихчев, евангелистки пастор, пътуващ проповедник. Като ученик в богословското училище в Свищов Учителя живее в неговия дом. От 1910 г. участва в срещите на Веригата. 10. Става дума за кръщението на Пеню Киров. Учителя търпеливо наблюдава понякога мъчителното раздвоение в съзнанието и постъпките на първите ученици. Само три години по-късно Учителя в писмо от 16 април 1903 г.
към текста >>

Учителя търпеливо наблюдава понякога мъчителното раздвоение в съзнанието и постъпките на първите ученици.
9. Петър Тихчев, евангелистки пастор, пътуващ проповедник. Като ученик в богословското училище в Свищов Учителя живее в неговия дом. От 1910 г. участва в срещите на Веригата. 10. Става дума за кръщението на Пеню Киров. Учителя търпеливо наблюдава понякога мъчителното раздвоение в съзнанието и постъпките на първите ученици. Само три години по-късно Учителя в писмо от 16 април 1903 г. пише до Киров: „Вие сте всички свободни. Господ ви е дал тая свобода. Защо се подлагате отново на робство? Ако сте разединени, как мислите да имате успех и благословение?
към текста >>

Само три години по-късно Учителя в писмо от 16 април 1903 г.
Като ученик в богословското училище в Свищов Учителя живее в неговия дом. От 1910 г. участва в срещите на Веригата. 10. Става дума за кръщението на Пеню Киров. Учителя търпеливо наблюдава понякога мъчителното раздвоение в съзнанието и постъпките на първите ученици. Само три години по-късно Учителя в писмо от 16 април 1903 г. пише до Киров: „Вие сте всички свободни. Господ ви е дал тая свобода. Защо се подлагате отново на робство? Ако сте разединени, как мислите да имате успех и благословение? И ако Любовта не ви свързва, как мислите да угодите на Бога?
към текста >>

По-късно Учителя се превръща в неоспорим духовен фактор и водач, а словото му - в единствено прибежище за учениците.
Не мислете, че с многото си ходене на църква и многото си молитви ще ви се даде нещо. Църквата е вътре в душата, там трябва да слугувате на Господа. В този храм трябва да принасяте жертви и хваления. Слаби сте сйце. Вас ви влече външното." Първите ученици са присъствали редовно на службите, участвали са в църковни хорове. По-късно Учителя се превръща в неоспорим духовен фактор и водач, а словото му - в единствено прибежище за учениците. Учението привлича все повече последователи, в градове и села се организират групи и братства (над 60 през 30-те години), най-често със собствени салони за събирания и работа. Църквата губи енориаши, а духовеството се чувства идейно ограбено. През 1922 г. архиерейски събор обявява Петър Дънов за самоотлъчил се от православната църква. Посланието на събора е публикувано в бр.
към текста >>

Те съдържат идеи, откровения, пророчества, напътствия, определят ролята и задачите на Учителя като проводник на Божественото.
Зад гърба ми стои Великата Божия Истина, Великата Божия Правда и Добродетел. Всичките живи добродетели са зад гърба ми." (24 декември 1922 г.) 11. Първата среща се е състояла на 6 април 1900 г. във Варна. 12. „Седемте разговора" са от изключително значение за развитието на учението и работата с учениците. Те съдържат идеи, откровения, пророчества, напътствия, определят ролята и задачите на Учителя като проводник на Божественото. Ще си позволим да цитираме някои пасажи, за да се получи известна представа за характера на Разговорите и да бъде съдържанието на писмата по-ясно, но духа и дълбочината на посланията могат да бъдат възприети само в тяхната цялост. (Вж. „Литература", 9 и 17.) Разговор първи, 25 юни 1900 г. „Аз зная самата истина, но и да я изкажа или да я туря във видима форма ще ли те ползва теб, за когото се говори всичко? Тази истина е велика.
към текста >>

13. По всяка вероятност споменава се Боян Боев (1883-1963), един от най-близките и всеотдайни помощници на Учителя.
Твоите приятели, които Бог е призвал с тебе, ще устоят верни до край, защото това е Волята на Господа, който ги е помилвал. И за тяхното усъвършенствувание и приближение към Бога, Духът на Господа работи в сърдцата им. Зарята на Духа святий ги е вече осенила, те са към пътя на спасението..." „Дяволът се старае да произведе помежду тях недоверие и разделение, да произведе едно вътрешно обременение, да ги заслепи с благата на тоя свят. Но тъй като Господ е най-силният под небето, Той ще ги избави от ръката на тоя измамник и баща на всяка лъжа. При това и други мъчнотии има, самата църква, която се е отстранила от Господния Дух и служи повече на духа на тоя свят, става и тя за тях спънка ... " 13. По всяка вероятност споменава се Боян Боев (1883-1963), един от най-близките и всеотдайни помощници на Учителя. 14. Сп. „Виделина" се издава от д-р Миркович от 1902 година. 15. По време на своите пътувания из страната Учителя със специални уреди е извършвал френологически изследвания. Посещавал е болници, училища, манастири, различни хора по села и градове и данните е нанасял на френологически карти. " 16.
към текста >>

15. По време на своите пътувания из страната Учителя със специални уреди е извършвал френологически изследвания.
Но тъй като Господ е най-силният под небето, Той ще ги избави от ръката на тоя измамник и баща на всяка лъжа. При това и други мъчнотии има, самата църква, която се е отстранила от Господния Дух и служи повече на духа на тоя свят, става и тя за тях спънка ... " 13. По всяка вероятност споменава се Боян Боев (1883-1963), един от най-близките и всеотдайни помощници на Учителя. 14. Сп. „Виделина" се издава от д-р Миркович от 1902 година. 15. По време на своите пътувания из страната Учителя със специални уреди е извършвал френологически изследвания. Посещавал е болници, училища, манастири, различни хора по села и градове и данните е нанасял на френологически карти. " 16. Учителя се е освободил чрез жребий от военна служба. Обикновено са били привиквани повече хора, отколкото е било планирано. За бройките в повече се е теглил жребий.
към текста >>

Учителя се е освободил чрез жребий от военна служба.
14. Сп. „Виделина" се издава от д-р Миркович от 1902 година. 15. По време на своите пътувания из страната Учителя със специални уреди е извършвал френологически изследвания. Посещавал е болници, училища, манастири, различни хора по села и градове и данните е нанасял на френологически карти. " 16. Учителя се е освободил чрез жребий от военна служба. Обикновено са били привиквани повече хора, отколкото е било планирано. За бройките в повече се е теглил жребий. 17. Тодор Бъчваров, участник в първите срещи и събори, издава сп. „Родина" и библиотека „Духовен живот". В редакцията на списанието на ул.
към текста >>

Обикновено са били привиквани повече хора, отколкото е било планирано.
„Виделина" се издава от д-р Миркович от 1902 година. 15. По време на своите пътувания из страната Учителя със специални уреди е извършвал френологически изследвания. Посещавал е болници, училища, манастири, различни хора по села и градове и данните е нанасял на френологически карти. " 16. Учителя се е освободил чрез жребий от военна служба. Обикновено са били привиквани повече хора, отколкото е било планирано. За бройките в повече се е теглил жребий. 17. Тодор Бъчваров, участник в първите срещи и събори, издава сп. „Родина" и библиотека „Духовен живот". В редакцията на списанието на ул. „Опълченска" Учителя е получавал адресирани до него писма.
към текста >>

„Опълченска" Учителя е получавал адресирани до него писма.
Обикновено са били привиквани повече хора, отколкото е било планирано. За бройките в повече се е теглил жребий. 17. Тодор Бъчваров, участник в първите срещи и събори, издава сп. „Родина" и библиотека „Духовен живот". В редакцията на списанието на ул. „Опълченска" Учителя е получавал адресирани до него писма. 18. Величко Граблашев, запознава се с Учителя при следването си в САЩ, адвокат. Участвува на съборите в Търново. Оживена кореспонденция с Учителя. Основава „Психическо дружество", издава сп. „Задгробен живот", превежда окултна литература, автор е на книгите „Спиритически чудеса", „Философията на живота според розенкройцерското учение", „Окултизъм, мистицизъм и учението на Дънов", издадена през 1922 година.
към текста >>

18. Величко Граблашев, запознава се с Учителя при следването си в САЩ, адвокат.
За бройките в повече се е теглил жребий. 17. Тодор Бъчваров, участник в първите срещи и събори, издава сп. „Родина" и библиотека „Духовен живот". В редакцията на списанието на ул. „Опълченска" Учителя е получавал адресирани до него писма. 18. Величко Граблашев, запознава се с Учителя при следването си в САЩ, адвокат. Участвува на съборите в Търново. Оживена кореспонденция с Учителя. Основава „Психическо дружество", издава сп. „Задгробен живот", превежда окултна литература, автор е на книгите „Спиритически чудеса", „Философията на живота според розенкройцерското учение", „Окултизъм, мистицизъм и учението на Дънов", издадена през 1922 година. Установява се за дълго в САЩ.
към текста >>

Оживена кореспонденция с Учителя.
„Родина" и библиотека „Духовен живот". В редакцията на списанието на ул. „Опълченска" Учителя е получавал адресирани до него писма. 18. Величко Граблашев, запознава се с Учителя при следването си в САЩ, адвокат. Участвува на съборите в Търново. Оживена кореспонденция с Учителя. Основава „Психическо дружество", издава сп. „Задгробен живот", превежда окултна литература, автор е на книгите „Спиритически чудеса", „Философията на живота според розенкройцерското учение", „Окултизъм, мистицизъм и учението на Дънов", издадена през 1922 година. Установява се за дълго в САЩ. 19. Мария Казакова, гимназиална учителка, участва в срещите и води протоколи на съборите след 1906 година. 20. През август 1904 г.
към текста >>

19. Мария Казакова, гимназиална учителка, участва в срещите и води протоколи на съборите след 1906 година.
Участвува на съборите в Търново. Оживена кореспонденция с Учителя. Основава „Психическо дружество", издава сп. „Задгробен живот", превежда окултна литература, автор е на книгите „Спиритически чудеса", „Философията на живота според розенкройцерското учение", „Окултизъм, мистицизъм и учението на Дънов", издадена през 1922 година. Установява се за дълго в САЩ. 19. Мария Казакова, гимназиална учителка, участва в срещите и води протоколи на съборите след 1906 година. 20. През август 1904 г. във Варна се е състояла поредната четвърта среща на Веригата. 21. Има се пред вид съпругата на Пеню Киров и нейните родители. 22. Димитър Голов, книжар, писар (бързописец) в градския съд в София, участвува в срещите и на съборите, води протоколи, организира издаването на беседите. След преместването си в София през 1904 г.
към текста >>

Учителя живее в дома му.
20. През август 1904 г. във Варна се е състояла поредната четвърта среща на Веригата. 21. Има се пред вид съпругата на Пеню Киров и нейните родители. 22. Димитър Голов, книжар, писар (бързописец) в градския съд в София, участвува в срещите и на съборите, води протоколи, организира издаването на беседите. След преместването си в София през 1904 г. Учителя живее в дома му. 23. Елена и Константин Иларионови. Константин е военен, ръководител на братството в Търново. Учителя полага особени грижи за неговото здраве. Елена е учителка, една от най-активните фигури в местното братство. 24. Антиминс, художествено изображение на свалянето на Христос от кръста.
към текста >>

Константин е военен, ръководител на братството в Търново. Учителя
21. Има се пред вид съпругата на Пеню Киров и нейните родители. 22. Димитър Голов, книжар, писар (бързописец) в градския съд в София, участвува в срещите и на съборите, води протоколи, организира издаването на беседите. След преместването си в София през 1904 г. Учителя живее в дома му. 23. Елена и Константин Иларионови. Константин е военен, ръководител на братството в Търново. Учителя полага особени грижи за неговото здраве. Елена е учителка, една от най-активните фигури в местното братство. 24. Антиминс, художествено изображение на свалянето на Христос от кръста. Копия от картината се връчват на избрани духовни лица от поробените славянски народи. През 18 и в началото на 19 в.
към текста >>

Елена е учителка, една от най-активните фигури в местното братство.
След преместването си в София през 1904 г. Учителя живее в дома му. 23. Елена и Константин Иларионови. Константин е военен, ръководител на братството в Търново. Учителя полага особени грижи за неговото здраве. Елена е учителка, една от най-активните фигури в местното братство. 24. Антиминс, художествено изображение на свалянето на Христос от кръста. Копия от картината се връчват на избрани духовни лица от поробените славянски народи. През 18 и в началото на 19 в. в определено време монаси от Атон заедно с посветените отправят молитва за освобождение. В този кръг са включени и архиереи от Цариградската патриаршия.
към текста >>

Солун на 10 април 1854 г." Учителя връчва копия от антиминса на първите ученици.
През 1854 г. на път за Атон Константин Дъновски спира в Солун и в църквата „Свети Димитър" му е връчен антиминс. След този акт Дъновски се завръща в България, за да работи за българската църква и националното освобождение. На картината написва: „Откровение в солунската църква „Св. Димитър", дадено на отца Константин Дъновски през юношеството му в гр. Солун на 10 април 1854 г." Учителя връчва копия от антиминса на първите ученици. 25. Кина и Никола Дойнови. Дъщеря им Цанка Еки-мова и синовете Борис Николов, Николай Дойнов и Стефан Дойнов са сред най-активните личности в братството и в школата. 26. Софрони Ников, по-късно оглавява теософското дружество в България. 27. Михалаки Георгиев (1854-1916), писател. Завършва земеделско - индустриалната академия в Чехия.
към текста >>

Учителя живее у тях от 1905 година.
„Балканска трибуна" (1905-1908). Участва в първите срещи и събори. 28. Гина (Евангелия) и Петко Гумнерови, участници в първите срещи и събори. Петко е бързописец в съда, секретар на Върховния касационен съд, води протоколи на срещите. Гина е домакиня. Учителя живее у тях от 1905 година. През 1926 г. се премества на „Изгрева". Домът на Гумнерови на „Опълченска" 70 (66) за дълго време се превръща в средище на братството. От прозореца на горния етаж на къщата в неделни дни Учителя започва да държи своите беседи. 29. Александър Кръстников, чиновник в пощата в Бургас, участва в първите събори.
към текста >>

От прозореца на горния етаж на къщата в неделни дни Учителя започва да държи своите беседи.
Гина е домакиня. Учителя живее у тях от 1905 година. През 1926 г. се премества на „Изгрева". Домът на Гумнерови на „Опълченска" 70 (66) за дълго време се превръща в средище на братството. От прозореца на горния етаж на къщата в неделни дни Учителя започва да държи своите беседи. 29. Александър Кръстников, чиновник в пощата в Бургас, участва в първите събори. По-късно проповядва главно по селата, издава книги и списание, събира последователи, основава дружество. 30. От 13 до 19 август 1907 г. във Варна се провежда осмата среща (събор) на Веригата. Участват лично поканени от Учителя 13 души: Пеню Киров, Тодор Стоименов, Мария Казакова, Анастасия Желязкова, Тодор Бъчваров, Димитър Голов, Михалаки Георгиев, Гина и Петко Гумнерови, Константин и Елена Иларионови, Атанас Бойнов и Илия Стойчев.
към текста >>

Участват лично поканени от Учителя 13 души: Пеню Киров, Тодор Стоименов, Мария Казакова, Анастасия Желязкова, Тодор Бъчваров, Димитър Голов, Михалаки Георгиев, Гина и Петко Гумнерови, Константин и Елена Иларионови, Атанас Бойнов и Илия Стойчев.
От прозореца на горния етаж на къщата в неделни дни Учителя започва да държи своите беседи. 29. Александър Кръстников, чиновник в пощата в Бургас, участва в първите събори. По-късно проповядва главно по селата, издава книги и списание, събира последователи, основава дружество. 30. От 13 до 19 август 1907 г. във Варна се провежда осмата среща (събор) на Веригата. Участват лично поканени от Учителя 13 души: Пеню Киров, Тодор Стоименов, Мария Казакова, Анастасия Желязкова, Тодор Бъчваров, Димитър Голов, Михалаки Георгиев, Гина и Петко Гумнерови, Константин и Елена Иларионови, Атанас Бойнов и Илия Стойчев. 31. Константин Дъновски (20 август 1830 г. - 13 ноември 1918 г.), роден в с. Читак (Устово, Смолян). Учи в гръцко училище в Пловдив и в българско в Пазарджик. Учител в килийното училище в Устово, после - в Райково, но е принуден да напусне Родопите поради конфликт с властите и църквата, защото води обучението на децата на български език.
към текста >>

Учител в килийното училище в Устово, после - в Райково, но е принуден да напусне Родопите поради конфликт с властите и църквата, защото води обучението на децата на български език.
Участват лично поканени от Учителя 13 души: Пеню Киров, Тодор Стоименов, Мария Казакова, Анастасия Желязкова, Тодор Бъчваров, Димитър Голов, Михалаки Георгиев, Гина и Петко Гумнерови, Константин и Елена Иларионови, Атанас Бойнов и Илия Стойчев. 31. Константин Дъновски (20 август 1830 г. - 13 ноември 1918 г.), роден в с. Читак (Устово, Смолян). Учи в гръцко училище в Пловдив и в българско в Пазарджик. Учител в килийното училище в Устово, после - в Райково, но е принуден да напусне Родопите поради конфликт с властите и църквата, защото води обучението на децата на български език. Заминава за Атон, за да приеме монашески сан, спира в Солун, където в църквата „Св. Георги" получава антиминс и има пророческо видение. Завръща се в Устово, а през 1857 г. заминава за Варна. Учителствува в с. Николаевка.
към текста >>

Учителствува в с. Николаевка.
Учител в килийното училище в Устово, после - в Райково, но е принуден да напусне Родопите поради конфликт с властите и църквата, защото води обучението на децата на български език. Заминава за Атон, за да приеме монашески сан, спира в Солун, където в църквата „Св. Георги" получава антиминс и има пророческо видение. Завръща се в Устово, а през 1857 г. заминава за Варна. Учителствува в с. Николаевка. Той е първият български учител в Североизточна България и по-късно - първият български свещеник. Служи в църквите „Св. Богородица", „Св. Георги" и „Св. Архангел Михаил" във Варна и в с. Николаевка.
към текста >>

Той е първият български учител в Североизточна България и по-късно - първият български свещеник.
Заминава за Атон, за да приеме монашески сан, спира в Солун, където в църквата „Св. Георги" получава антиминс и има пророческо видение. Завръща се в Устово, а през 1857 г. заминава за Варна. Учителствува в с. Николаевка. Той е първият български учител в Североизточна България и по-късно - първият български свещеник. Служи в църквите „Св. Богородица", „Св. Георги" и „Св. Архангел Михаил" във Варна и в с. Николаевка. Избран е за председател на градската управа във Варна.
към текста >>

Служи в църквата в Нови Пазар, където Учителя често престоява.
Георги" и „Св. Архангел Михаил" във Варна и в с. Николаевка. Избран е за председател на градската управа във Варна. През 1897 г. е арестуван от властите и затворен. Служи в църквата в Нови Пазар, където Учителя често престоява. В с. Николаевка Дъновски се жени за дъщерята на чорбаджи Атанас Добра. Раждат се Атанас, Мария и на 12 юли 1864 г. (Петровден) Петър. Дъновски записва в своята Библия: „Изпълни се обещанието на Благия Небесен Отец да изпроводи в моя дом Своя възлюбен син като знамение за всеобща радост на рода человечески за по-добър, по-светъл и правдив живот".
към текста >>

Учителя работи дълго върху книгата - подбира пасажи от Библията като ги групира в зависимост от вибрациите, които съответстват на даден цвят от дъгата.
32. „Заветът на цветните лъчи на светлината" е отпечатана във В. Търново през 1912 година. Изданието е с кожена подвързия, на корицата е изобразено кълбо с криле, под него - шестограм с лъчи. На титула са изписани букви, които означават: „Винаги ще съм предан Раб на Господа Исуса Христа, Син Божий. 15 август, Търново, 1912 г.". Учителя работи дълго върху книгата - подбира пасажи от Библията като ги групира в зависимост от вибрациите, които съответстват на даден цвят от дъгата. Съответствието между трептенията на тон, цвят, число, дума и др. е наричано от окултистите „Божествено", „златно сечение". Книгата има важно значение за разбиране на космологията на учението - светът (космосът) е единен, в своя първообраз - хармоничен и се ръководи от общи закони и принципи. „Заветът .. " завършва с послание на Учителя: „Обичай съвършения път на Истината и живота. Постави доброто за основа на дома си, правдата за мерило, Любовта за украшение, мъдростта за ограда и истината за светило.
към текста >>

„Заветът .. " завършва с послание на Учителя: „Обичай съвършения път на Истината и живота.
15 август, Търново, 1912 г.". Учителя работи дълго върху книгата - подбира пасажи от Библията като ги групира в зависимост от вибрациите, които съответстват на даден цвят от дъгата. Съответствието между трептенията на тон, цвят, число, дума и др. е наричано от окултистите „Божествено", „златно сечение". Книгата има важно значение за разбиране на космологията на учението - светът (космосът) е единен, в своя първообраз - хармоничен и се ръководи от общи закони и принципи. „Заветът .. " завършва с послание на Учителя: „Обичай съвършения път на Истината и живота. Постави доброто за основа на дома си, правдата за мерило, Любовта за украшение, мъдростта за ограда и истината за светило. Само тогава ще Ме познаеш и Аз ще ти се изявя." С тази книга са работили първите, а и следващите ученици. 33. На заминаващите за фронта ученици Учителя препоръчва да носят винаги със себе си преписи от 91 Псалм и „Добрата молитва". Независимо от тежките условия и премеждия всички се завръщат живи. 34. Първите три отпечатани беседи от серията „Сила и живот" са „Ето Човекът", „Житно зърно" и „Явлението на Духа".
към текста >>

33. На заминаващите за фронта ученици Учителя препоръчва да носят винаги със себе си преписи от 91 Псалм и „Добрата молитва".
е наричано от окултистите „Божествено", „златно сечение". Книгата има важно значение за разбиране на космологията на учението - светът (космосът) е единен, в своя първообраз - хармоничен и се ръководи от общи закони и принципи. „Заветът .. " завършва с послание на Учителя: „Обичай съвършения път на Истината и живота. Постави доброто за основа на дома си, правдата за мерило, Любовта за украшение, мъдростта за ограда и истината за светило. Само тогава ще Ме познаеш и Аз ще ти се изявя." С тази книга са работили първите, а и следващите ученици. 33. На заминаващите за фронта ученици Учителя препоръчва да носят винаги със себе си преписи от 91 Псалм и „Добрата молитва". Независимо от тежките условия и премеждия всички се завръщат живи. 34. Първите три отпечатани беседи от серията „Сила и живот" са „Ето Човекът", „Житно зърно" и „Явлението на Духа". 35. Учителя чрез лица от обкръжението на Фердинанд е отправял съвети, които монархът не е следвал. „Аз предупредих Фердинанд за 4 неща: 1. През време на Балканската война казах, че не трябва да се воюва със съюзниците.
към текста >>

35. Учителя чрез лица от обкръжението на Фердинанд е отправял съвети, които монархът не е следвал.
Постави доброто за основа на дома си, правдата за мерило, Любовта за украшение, мъдростта за ограда и истината за светило. Само тогава ще Ме познаеш и Аз ще ти се изявя." С тази книга са работили първите, а и следващите ученици. 33. На заминаващите за фронта ученици Учителя препоръчва да носят винаги със себе си преписи от 91 Псалм и „Добрата молитва". Независимо от тежките условия и премеждия всички се завръщат живи. 34. Първите три отпечатани беседи от серията „Сила и живот" са „Ето Човекът", „Житно зърно" и „Явлението на Духа". 35. Учителя чрез лица от обкръжението на Фердинанд е отправял съвети, които монархът не е следвал. „Аз предупредих Фердинанд за 4 неща: 1. През време на Балканската война казах, че не трябва да се воюва със съюзниците. Ако не бяха воювали, щяха да получат Дедеагач, Кавала и много други земи. 2. В 1914 г. казах: България да не се намесва, а да пази неутралитет, защото България така ще спечели, ще й дадат достатъчно земя за цената на неутралитета, а ако се намеси, ще загуби.
към текста >>

е въведено военно положение, съборът в Търново е разтурен, а Учителя - задържан.
Не ме послушаха. После ме питаха след погрома, но казах: „Късно е вече! " 4. После казах на Фердинанд и Бориса, че трябва да имат добри отношения с всички държави." 36. През 1914 г. е въведено военно положение, съборът в Търново е разтурен, а Учителя - задържан. През 1915 г. съборът се провежда от 4 до 8 август. През 1916 г. събор не се е състоял. 37. Вероятно д-р Иван Жеков (1875 - 1970).
към текста >>

Един от близките съратници на Учителя.
събор не се е състоял. 37. Вероятно д-р Иван Жеков (1875 - 1970). Като младеж е с леви убеждения, участва на учредителния конгрес на БСДП на Бузлуджа (20 юли 1891 г.). Завършва ветеринарна медицина в Италия. Преводач, фотограф, участва дейно в живота на братството. Един от близките съратници на Учителя. 38. Извън града е съществувала градина и лозе с двуетажна постройка, стопанисвани от братството в Търново. Там са се провеждали и съборите. В много градове и села последователи на учението са предоставяли или дарявали имоти за общо ползване и работа. 39. През 1923 г. църковни служители организират подписка сред търновското гражданство, което дава повод на правителството на Стамболийски да забрани събора.
към текста >>

При посещенията си в града Учителя често гостува в неговия дом.
църковни служители организират подписка сред търновското гражданство, което дава повод на правителството на Стамболийски да забрани събора. През 1924 г. събор не се е състоял. Последният събор в Търново е от 23 до 29 август 1925 година. 40. Д-р Дуков от Казанлък. При посещенията си в града Учителя често гостува в неговия дом. 41. „Човек представя пентаграма..." „Каквото и да правите, не можете да се освободите от петоъгълника. Той определя пътя на вашите движения." Всеки лъч от пентаграмата има определен цвят. Има външен, среден и вътрешен кръг, в които са изписани думи, символи и знаци. Около пентаграмата в кръг се чете формулата: „В изпълнението волята на Бога е силата на човешката душа." Пентаграмата е обяснена от Учителя през 1910 г., а започва да я дава на своите ученици през 1911 година. В неговите бележки са открити първите картини, имена на добродетели и изречения, подготвени от него през 1898 година.
към текста >>

Около пентаграмата в кръг се чете формулата: „В изпълнението волята на Бога е силата на човешката душа." Пентаграмата е обяснена от Учителя през 1910 г., а започва да я дава на своите ученици през 1911 година.
40. Д-р Дуков от Казанлък. При посещенията си в града Учителя често гостува в неговия дом. 41. „Човек представя пентаграма..." „Каквото и да правите, не можете да се освободите от петоъгълника. Той определя пътя на вашите движения." Всеки лъч от пентаграмата има определен цвят. Има външен, среден и вътрешен кръг, в които са изписани думи, символи и знаци. Около пентаграмата в кръг се чете формулата: „В изпълнението волята на Бога е силата на човешката душа." Пентаграмата е обяснена от Учителя през 1910 г., а започва да я дава на своите ученици през 1911 година. В неговите бележки са открити първите картини, имена на добродетели и изречения, подготвени от него през 1898 година. Цялостният образ на пентаграмата е изработен от Учителя като най-подходящ за конкретните условия, като универсална фигура за работа във Веригата и школата. 42. Христо Тончев, един от ръководителите на братството в Казанлък. 43. Никола Ватев (1873 - 1957), участник в първите срещи, ръководител на братството в Русе, работи за отпечатването и разпространяването на беседи, един от основателите на комуната в града. 44. Захари Желев, началник на пощата в Казанлък, ръководител на братството в града.
към текста >>

Цялостният образ на пентаграмата е изработен от Учителя като най-подходящ за конкретните условия, като универсална фигура за работа във Веригата и школата.
41. „Човек представя пентаграма..." „Каквото и да правите, не можете да се освободите от петоъгълника. Той определя пътя на вашите движения." Всеки лъч от пентаграмата има определен цвят. Има външен, среден и вътрешен кръг, в които са изписани думи, символи и знаци. Около пентаграмата в кръг се чете формулата: „В изпълнението волята на Бога е силата на човешката душа." Пентаграмата е обяснена от Учителя през 1910 г., а започва да я дава на своите ученици през 1911 година. В неговите бележки са открити първите картини, имена на добродетели и изречения, подготвени от него през 1898 година. Цялостният образ на пентаграмата е изработен от Учителя като най-подходящ за конкретните условия, като универсална фигура за работа във Веригата и школата. 42. Христо Тончев, един от ръководителите на братството в Казанлък. 43. Никола Ватев (1873 - 1957), участник в първите срещи, ръководител на братството в Русе, работи за отпечатването и разпространяването на беседи, един от основателите на комуната в града. 44. Захари Желев, началник на пощата в Казанлък, ръководител на братството в града. 45. Паша Тодорова (Теодорова), една от трите стенографки на Учителя. Учителка по химия в София, преместена в Русе и уволнена като последователка на учението.
към текста >>

45. Паша Тодорова (Теодорова), една от трите стенографки на Учителя.
В неговите бележки са открити първите картини, имена на добродетели и изречения, подготвени от него през 1898 година. Цялостният образ на пентаграмата е изработен от Учителя като най-подходящ за конкретните условия, като универсална фигура за работа във Веригата и школата. 42. Христо Тончев, един от ръководителите на братството в Казанлък. 43. Никола Ватев (1873 - 1957), участник в първите срещи, ръководител на братството в Русе, работи за отпечатването и разпространяването на беседи, един от основателите на комуната в града. 44. Захари Желев, началник на пощата в Казанлък, ръководител на братството в града. 45. Паша Тодорова (Теодорова), една от трите стенографки на Учителя. Учителка по химия в София, преместена в Русе и уволнена като последователка на учението. Учи стенография при Тодор Гълъбов, главен стенограф на Народното събрание, преподавател в Софийския университет, записал първите издадени беседи. Паша участва в целия процес по записване, дешифриране, сверяване, корегиране на шпалти. Стилистично обработва беседите. Прогресивно губи зрение с едното си око, след заминаването на Учителя през последните двайсет години от живота си е сляпа.
към текста >>

Учителка по химия в София, преместена в Русе и уволнена като последователка на учението.
Цялостният образ на пентаграмата е изработен от Учителя като най-подходящ за конкретните условия, като универсална фигура за работа във Веригата и школата. 42. Христо Тончев, един от ръководителите на братството в Казанлък. 43. Никола Ватев (1873 - 1957), участник в първите срещи, ръководител на братството в Русе, работи за отпечатването и разпространяването на беседи, един от основателите на комуната в града. 44. Захари Желев, началник на пощата в Казанлък, ръководител на братството в града. 45. Паша Тодорова (Теодорова), една от трите стенографки на Учителя. Учителка по химия в София, преместена в Русе и уволнена като последователка на учението. Учи стенография при Тодор Гълъбов, главен стенограф на Народното събрание, преподавател в Софийския университет, записал първите издадени беседи. Паша участва в целия процес по записване, дешифриране, сверяване, корегиране на шпалти. Стилистично обработва беседите. Прогресивно губи зрение с едното си око, след заминаването на Учителя през последните двайсет години от живота си е сляпа. Този пост е редактиран от Albena: 18 октомври 2011 - 01:04
към текста >>

Прогресивно губи зрение с едното си око, след заминаването на Учителя през последните двайсет години от живота си е сляпа.
45. Паша Тодорова (Теодорова), една от трите стенографки на Учителя. Учителка по химия в София, преместена в Русе и уволнена като последователка на учението. Учи стенография при Тодор Гълъбов, главен стенограф на Народното събрание, преподавател в Софийския университет, записал първите издадени беседи. Паша участва в целия процес по записване, дешифриране, сверяване, корегиране на шпалти. Стилистично обработва беседите. Прогресивно губи зрение с едното си око, след заминаването на Учителя през последните двайсет години от живота си е сляпа. Този пост е редактиран от Albena: 18 октомври 2011 - 01:04
към текста >>

13. Пред новата епоха. Развитието на народите. Идването на шестата раса

Казал е Великият Учител на човечеството: „Ако не станете като малките деца, няма да влезете в Царството Божие“.
Всички народи, общества и индивиди, всички системи, каквито и да са те, трябва да се насочат само към тая област. Ако съвременните народи не вземат в най-скоро време тая насока, те ще бъдат заставени за това от природата чрез изтощаване на тяхната нервна система; ще станат всички неврастеници и така, дали го желаят или не, ще бъдат принудени да напуснат старите понятия, разбирания и стремежи и да тръгнат по новия път. Вземете за пример един богат човек, който е научен да яде все пищна храна – неговата нервна система скоро отслабва, стомахът му се изтощава, почва да повръща и не е в състояние да приема повече такава храна. Тогава този човек се съгласява да се храни с най-простата храна – с мляко. А с мляко се хранят само децата. Казал е Великият Учител на човечеството: „Ако не станете като малките деца, няма да влезете в Царството Божие“. А това значи да възприемем новото, което иде в живота така, както малките деца възприемат всичко ново. Всеки знае, че когато дойдат малките деца в един дом, те носят радост на родителите и на всички околни, и затова са обичани от всички. Те носят в себе си новия живот, новия стремеж, носят в себе си чистота и невинна любов, още неопетнена с лъжата, подозрението, насилието и други процеси. Децата носят духа на смирението и помирението. Следователно и съвременните народи трябва да станат като децата, т.е.
към текста >>

Хората с обикновени ежедневни стремежи не съзират още тия нови наредби; само високо развитите и чувствителни души, които са се издигнали с необикновени усилия над уровена на обикновеното схващане и разбиране, само те могат да съзират това ново, което влиза в живота, както ранобудните птички и нежните цветенца схващат приближаването на пролетта или изгрева на Слънцето и оповестяват това, едните със своите мелодични песни, а другите със своето израстване и цъфтене.
Всеки знае, че когато дойдат малките деца в един дом, те носят радост на родителите и на всички околни, и затова са обичани от всички. Те носят в себе си новия живот, новия стремеж, носят в себе си чистота и невинна любов, още неопетнена с лъжата, подозрението, насилието и други процеси. Децата носят духа на смирението и помирението. Следователно и съвременните народи трябва да станат като децата, т.е. да се помирят с новите наредби, които природата внася сега. Хората с обикновени ежедневни стремежи не съзират още тия нови наредби; само високо развитите и чувствителни души, които са се издигнали с необикновени усилия над уровена на обикновеното схващане и разбиране, само те могат да съзират това ново, което влиза в живота, както ранобудните птички и нежните цветенца схващат приближаването на пролетта или изгрева на Слънцето и оповестяват това, едните със своите мелодични песни, а другите със своето израстване и цъфтене. Новото време ни налага по необходимост да променим своите стари възгледи, да се съобразим с настъпващото ново и да започнем да прилагаме новите методи, които животът изисква в настоящето време. Едно сравнение ще поясни мисълта ни: когато богатият осиромашее, трябва да започне да работи; когато младежът се лиши от удоволствия, трябва да започне да се учи; когато болният оздравее, трябва да напусне болницата; когато затворникът излежи наказанието си, трябва да излезе из затвора и да не се тревожи как ще се справи с новите условия, които го чакат; затворническите и външните условия са диаметрално противоположни. Съвременните народи са вече освободени от затвора, но още не знаят как да се приспособят към външните условия. Проблемата, следователно, е не да поддържаме нашите затвори и да ги реформираме, а да се съобразим с външните нови условия на живота, защото затворите се създават от неуредбата на живота. Всички обществени системи трябва да бъдат само помагала, упътвания на човечеството, а не ограничения, понеже с последните не се постига нищо положително.
към текста >>

14. Разумният живот. Не се противи на злото – Законът на Любовта

Като разсъждаваме така, лесно е да се разбере, че не е хладният егоизъм, който може да разреши великите проблеми в света, нито обикновените прости човешки разбирания са, които възрастват благоденствието на човечеството: отживелите форми на предпотопните измрели животни не поддържат сегашния живот, защото последният, който е преминал всички някогашни фази в развитието си, е запазил в себе си само красивите спомени за великите закони на природата и още свещено ги пази.
Но природата, която не обича застоя, е впрегнала тия полюси на работа, като е проектирала техните жизнени сокове, които не могат да намерят израз на тяхната повърхност, към екватора: там дейността им се проявява. Вследствие на това именно растителността и изобщо животът там са най-богати по форма и по съдържание. Тогава по аналогия ние изваждаме заключението, че във всеки организъм, в който преобладават влиянията на двата полюса, резултатите ще бъдат същите. Следователно, за да се избягнат тия противоречия, животът търси екватора, т.е. човешкия разумен екватор. Като разсъждаваме така, лесно е да се разбере, че не е хладният егоизъм, който може да разреши великите проблеми в света, нито обикновените прости човешки разбирания са, които възрастват благоденствието на човечеството: отживелите форми на предпотопните измрели животни не поддържат сегашния живот, защото последният, който е преминал всички някогашни фази в развитието си, е запазил в себе си само красивите спомени за великите закони на природата и още свещено ги пази. Гигантските предпотопни същества, които неразумно са градили своя организъм, като високи снежни планини, отдавна са изчезнали, а са останали на Земята само скромните, но разумни същества, които са предвиждали бъдещето и са се съобразили със законите на природата, която не обича разточителността и голямата съпротива. Много предпотопни раси са изчезнали поради единствената причина, че са водили постоянни вътрешни борби. От всички тия многобройни раси сега са останали на Земята само пет, които са разбрали великия закон, че правото е на страната на оногова, който най-малко се противи. Това обаче не значи, че човек не трябва да отстоява своите права, но трябва да ги отстоява разумно, без излишни иждивения. Ако двама борци на полето на състезанията се унищожат взаимно, какво се добива от тази борба?
към текста >>

Да съградиш ли едно училище и да го устроиш с учители, пособия и ученици или пък да го разрушиш и да разпръснеш учителите и учениците му?
Това обаче не значи, че човек не трябва да отстоява своите права, но трябва да ги отстоява разумно, без излишни иждивения. Ако двама борци на полето на състезанията се унищожат взаимно, какво се добива от тази борба? – Разбира се, нищо. Но ако тия двама борци се вразумят и посветят силите си за своите ближни, тогава всеки от тях ще покаже в какво седи неговото превъзходство и неговата сила. Кое е по-голямо изкуство: да запалиш ли една къща или да я съградиш? Да съградиш ли едно училище и да го устроиш с учители, пособия и ученици или пък да го разрушиш и да разпръснеш учителите и учениците му? – Няма съмнение, че е разумно и похвално, ако градиш, отглеждаш и възпитаваш, ако даваш живот на хората: това е великото, в което Божественото се проявява. Но някои, може би, ще ни възразят: „Ние с дейността си, каквото и да е, все градим“. Да допуснем, че е така. Но ако аз, когато съграждам къщата на някого и напълвам касата му с пари, същевременно го задължавам да унищожи някого или да напусне всякакъв морал и да служи само на себе си, то питам, при такива условия, това градеж ли е? Или с други думи, ако имахте дървени каси, пълни със злато, и аз ви ги изпразня, като в замяна на тях ви дам железни, това култура ли е?
към текста >>

И в обикновения живот, когато някой покойник остави завещанието си на своите наследници, законът задължава последните да изпълнят свещената му воля.
Той се е появил по единствената причина, че ние сме почнали да развиваме своята разумност при най-голяма съпротива и при най-голяма дисхармония. И действително, съвременните хора говорят за разумност, без да са я достигнали напълно, говорят за култура, без тя да е станала плът и кръв в тях, без да са ѝ дали пълен израз. Всички работят на кредит, без никакъв капитал. И ако това е истина, тогава от къде ще се почерпи разумността и от къде ще придобием тази култура, която ще внесе не сплотяване механическо, като частиците на леда или снега или на камъните и желязото, а онова сплотяване и сговор, които виждаме в красивите плодове, в житното зърно, в слънчевата светлина, която носи живот в себе си? И съвременните хора считат, че човек е най-висшето същество на Земята, че той е образ и подобие на Бога; той само тогава ще покаже, че е по образ и подобие на Бога, когато изпълнява Неговия закон, Неговата воля. И в обикновения живот, когато някой покойник остави завещанието си на своите наследници, законът задължава последните да изпълнят свещената му воля. Какво завещание остави Христос на човечеството? – „Любете се един другиго“, „Любете враговете си“, а над всички: „Любете Бога“ и бъдете винаги готови да пожертвувате всичко за Него. Тогава питаме: ако при такава перспектива един народ или човек би решил да изпълни волята на Бога, то на тоя народ, на обществото, дома, индивида, по-зле ли ще бъде, отколкото сега? – Не, ще им бъде хиляди пъти по-добре. Едно сравнение между средствата, които се употребяват в личния и обществения живот, ще ни поясни мисълта: когато трябва да се изкърти някой камък, това става с чук; когато трябва да се повали физически някой враг, това правят с нож; но когато трябва да се издигне някой мъртвец от гроба, нима може това да стане с чук или нож?
към текста >>

15. Когато слънцето грее

Служенето е по-високо от обикновеното учене.
„Направил го е малко по-долу от ангелите.“ Човек се учи, а ангелите служат. Това, което те са учили, сега го прилагат, като слугуват. Хората са ученици, а пък ангелите – служители. За да може някой да слугува, трябва да е бил ученик. Служенето е по-високо от обикновеното учене. Небесният слуга седи по-горе от земния ученик. „Син Человечески не дойде да Му послужат, а да послужи.“ Ученикът се учи, а Учителят служи!
към текста >>

Ученикът се учи, а Учителят служи!
Хората са ученици, а пък ангелите – служители. За да може някой да слугува, трябва да е бил ученик. Служенето е по-високо от обикновеното учене. Небесният слуга седи по-горе от земния ученик. „Син Человечески не дойде да Му послужат, а да послужи.“ Ученикът се учи, а Учителят служи!
към текста >>

16. 50–100

Един закон обединява Учителя и ученика:
50–100 50 Един закон. Един закон обединява Учителя и ученика: Да живеят съгласно Волята Божия! 51 Царството на ученика. Свободата е обширното Царство, в което живее ученикът. Да пази Свободата си.
към текста >>

Когато ученикът възприема Любовта на Учителя си не като душа, той се извращава; когато възприема знанието не като душа, той се изопачава.
Свободата е обширното Царство, в което живее ученикът. Да пази Свободата си. 52 Истинските отношения. Душата живее в абсолютна Чистота! Когато ученикът възприема Любовта на Учителя си не като душа, той се извращава; когато възприема знанието не като душа, той се изопачава. 53 Името. Учителят по име зове своите ученици. Само Учителят дава Името на учениците си. И когато ученикът за първи път чуе Името си от Учителя, той изпитва радост, която надминава всяко щастие на земята.
към текста >>

Учителят по име зове своите ученици.
Истинските отношения. Душата живее в абсолютна Чистота! Когато ученикът възприема Любовта на Учителя си не като душа, той се извращава; когато възприема знанието не като душа, той се изопачава. 53 Името. Учителят по име зове своите ученици. Само Учителят дава Името на учениците си. И когато ученикът за първи път чуе Името си от Учителя, той изпитва радост, която надминава всяко щастие на земята. 54 Радост. Онова, което душата може да го преживее, когато люби Господа, езикът не може да го изкаже.
към текста >>

Само Учителят дава Името на учениците си.
Душата живее в абсолютна Чистота! Когато ученикът възприема Любовта на Учителя си не като душа, той се извращава; когато възприема знанието не като душа, той се изопачава. 53 Името. Учителят по име зове своите ученици. Само Учителят дава Името на учениците си. И когато ученикът за първи път чуе Името си от Учителя, той изпитва радост, която надминава всяко щастие на земята. 54 Радост. Онова, което душата може да го преживее, когато люби Господа, езикът не може да го изкаже. Ученикът винаги се радва.
към текста >>

И когато ученикът за първи път чуе Името си от Учителя, той изпитва радост, която надминава всяко щастие на земята.
Когато ученикът възприема Любовта на Учителя си не като душа, той се извращава; когато възприема знанието не като душа, той се изопачава. 53 Името. Учителят по име зове своите ученици. Само Учителят дава Името на учениците си. И когато ученикът за първи път чуе Името си от Учителя, той изпитва радост, която надминава всяко щастие на земята. 54 Радост. Онова, което душата може да го преживее, когато люби Господа, езикът не може да го изкаже. Ученикът винаги се радва. 55
към текста >>

Душата на ученика се отваря пред Учителя, готова да възприеме Божиите Истини.
Онова, което душата може да го преживее, когато люби Господа, езикът не може да го изкаже. Ученикът винаги се радва. 55 Отваряне. Сутрин цветята отварят своите венчета, за да възприемат слънчевите лъчи. Душата на ученика се отваря пред Учителя, готова да възприеме Божиите Истини. 56 Светлина. Докато ученикът търси светлина от вън, нищо не може да му се говори за Бога. Когато от вън се яви тъмнина, буря – вътрешна светлина озарява съзнанието му и у него се ражда Любовта към Великото! – Нека той пази вътрешната Светлина.
към текста >>

Гласът на Учителя.
Докато ученикът търси светлина от вън, нищо не може да му се говори за Бога. Когато от вън се яви тъмнина, буря – вътрешна светлина озарява съзнанието му и у него се ражда Любовта към Великото! – Нека той пази вътрешната Светлина. Ученикът очаква този момент в своя живот. 57 Гласът на Учителя. Ученикът не може да има приятелство и с преходното, и с Бога. Ако той люби Бога, преходното ще потъмнее за него, ще се скрие, ще изчезне. И тогава ще се отзове в един друг свят на Светлина, Мир и Радост. Там ще чуе гласа на Учителя си. 58
към текста >>

Там ще чуе гласа на Учителя си.
57 Гласът на Учителя. Ученикът не може да има приятелство и с преходното, и с Бога. Ако той люби Бога, преходното ще потъмнее за него, ще се скрие, ще изчезне. И тогава ще се отзове в един друг свят на Светлина, Мир и Радост. Там ще чуе гласа на Учителя си. 58 Молитва. Молитвата е процес на чистене. Ученикът трябва всякога да се моли. Той трябва да се огражда от влиянието на преходното с молитва, чисти мисли и непрестанна Любов към Бога.
към текста >>

Когато ученикът правилно разбира Учителя, той е готов да възприема и всякога ще му се даде.
Ученикът работи върху духовните си тела. Има неща, които ще му се предадат по вътрешен път. Отвънка не всякога има условия. 61 Готовност. Когато ученикът правилно разбира Учителя, той е готов да възприема и всякога ще му се даде. 62 Съотношение. Когато душата с Любов възприема всичко, всичко от Любов ѝ се дава. Това е закон у Бога. 63
към текста >>

Учителят дава тая свобода на ученика си.
63 Взаимност. Първият свещен закон: Любовта царува само в чистите сфери на свободата. Любов може да има само при абсолютна вътрешна свобода. Учителят дава тая свобода на ученика си. И ученикът трябва да даде свобода на Учителя си! Тая свобода е свещена! 64 Учителят. Когато си обременен в пустинята на живота, Учителят чува твоя зов.
към текста >>

И ученикът трябва да даде свобода на Учителя си!
Взаимност. Първият свещен закон: Любовта царува само в чистите сфери на свободата. Любов може да има само при абсолютна вътрешна свобода. Учителят дава тая свобода на ученика си. И ученикът трябва да даде свобода на Учителя си! Тая свобода е свещена! 64 Учителят. Когато си обременен в пустинята на живота, Учителят чува твоя зов. Повдигни съзнанието си и ще чуеш Гласа Му.
към текста >>

Учителят.
Любов може да има само при абсолютна вътрешна свобода. Учителят дава тая свобода на ученика си. И ученикът трябва да даде свобода на Учителя си! Тая свобода е свещена! 64 Учителят. Когато си обременен в пустинята на живота, Учителят чува твоя зов. Повдигни съзнанието си и ще чуеш Гласа Му. И ще бъдеш утешен. 65 Обединение.
към текста >>

Когато си обременен в пустинята на живота, Учителят чува твоя зов.
Учителят дава тая свобода на ученика си. И ученикът трябва да даде свобода на Учителя си! Тая свобода е свещена! 64 Учителят. Когато си обременен в пустинята на живота, Учителят чува твоя зов. Повдигни съзнанието си и ще чуеш Гласа Му. И ще бъдеш утешен. 65 Обединение. Само в Бога има истинско обединение на пълна Любов и радост.
към текста >>

Там Учителят им дава друго Име.
Божественият живот изисква от ученика да живее постоянно в Любов и радост. 67 Друго име. Бъди чист. Великите души живеят в абсолютна чистота. Там Учителят им дава друго Име. 68 Чистота – живот. Когато съзнанието на ученика се пробуди за истинските връзки с Учителя, тогава той добива Чистотата, която става Живот за него. В тоя Живот той се учи, расте и постига своето съвършенство. 69
към текста >>

Когато съзнанието на ученика се пробуди за истинските връзки с Учителя, тогава той добива Чистотата, която става Живот за него.
Бъди чист. Великите души живеят в абсолютна чистота. Там Учителят им дава друго Име. 68 Чистота – живот. Когато съзнанието на ученика се пробуди за истинските връзки с Учителя, тогава той добива Чистотата, която става Живот за него. В тоя Живот той се учи, расте и постига своето съвършенство. 69 Живот за Бога. Учителят е готов всякога да говори на ученика истините за Бога, щом забележи, че у него има готовност и желание да живее за тази Велика Любов, която обгръща всичко. От нея той черпи своята сила и разнася Светлината, която иде от тая Любов.
към текста >>

Учителят е готов всякога да говори на ученика истините за Бога, щом забележи, че у него има готовност и желание да живее за тази Велика Любов, която обгръща всичко.
Чистота – живот. Когато съзнанието на ученика се пробуди за истинските връзки с Учителя, тогава той добива Чистотата, която става Живот за него. В тоя Живот той се учи, расте и постига своето съвършенство. 69 Живот за Бога. Учителят е готов всякога да говори на ученика истините за Бога, щом забележи, че у него има готовност и желание да живее за тази Велика Любов, която обгръща всичко. От нея той черпи своята сила и разнася Светлината, която иде от тая Любов. 70 Ръководство на Учителя. Ученикът, който познава Бога в себе си, намира Учителя. 71
към текста >>

Ръководство на Учителя.
69 Живот за Бога. Учителят е готов всякога да говори на ученика истините за Бога, щом забележи, че у него има готовност и желание да живее за тази Велика Любов, която обгръща всичко. От нея той черпи своята сила и разнася Светлината, която иде от тая Любов. 70 Ръководство на Учителя. Ученикът, който познава Бога в себе си, намира Учителя. 71 Пътят. Приложението на Божествените закони в живота показва, че ученикът е в Пътя на Истината. 72
към текста >>

Ученикът, който познава Бога в себе си, намира Учителя.
Живот за Бога. Учителят е готов всякога да говори на ученика истините за Бога, щом забележи, че у него има готовност и желание да живее за тази Велика Любов, която обгръща всичко. От нея той черпи своята сила и разнася Светлината, която иде от тая Любов. 70 Ръководство на Учителя. Ученикът, който познава Бога в себе си, намира Учителя. 71 Пътят. Приложението на Божествените закони в живота показва, че ученикът е в Пътя на Истината. 72 Интензивен живот!
към текста >>

Когато ученикът обича Учителя си, той постъпва в живота си тъй, както би постъпил Учителят.
Интензивен е животът на ученика! Ученикът преживява радости и дълбоки скърби, каквито светът не познава. Това е скръбта на всички посадени семенца в тъмната земя и радостта на всички поникнали цветя, излезли на светлина. 73 Любовта на ученика. Когато ученикът обича Учителя си, той постъпва в живота си тъй, както би постъпил Учителят. 74 Свещено правило. Всеки ден отваряй сърцето си пред Възлюбления на своята душа, за да види Той най-скритите ти глъбини. Всеки ден отваряй душата си пред Господа! 75
към текста >>

Учителят говори на ученика ясно и открито.
Най-фаталното нещо е да се стреми човек да угоди на света. – Защото той остава винаги излъгван. Хармонията му с Тихия глас на Безграничния осмисля неговия живот. 80 Възприемане. Учителят говори на ученика ясно и открито. Ученикът възприема думите Му и ги разбира. Той ги пази свещено в душата си. 81 Учителят. Учителят слиза, за да изяви Любовта.
към текста >>

Учителят.
Възприемане. Учителят говори на ученика ясно и открито. Ученикът възприема думите Му и ги разбира. Той ги пази свещено в душата си. 81 Учителят. Учителят слиза, за да изяви Любовта. Това не е външен процес. През Него минават чистите струи на Любовта към всичко живо. Така Той иска да приближи душите към Светлината и Радостта, в които живее. 82
към текста >>

Учителят слиза, за да изяви Любовта.
Учителят говори на ученика ясно и открито. Ученикът възприема думите Му и ги разбира. Той ги пази свещено в душата си. 81 Учителят. Учителят слиза, за да изяви Любовта. Това не е външен процес. През Него минават чистите струи на Любовта към всичко живо. Така Той иска да приближи душите към Светлината и Радостта, в които живее. 82 Съотношение.
към текста >>

Когато ученикът пази и цени туй, що има от Учителя, и у Учителя се явява желание да му даде и разкрие още повече.
Така Той иска да приближи душите към Светлината и Радостта, в които живее. 82 Съотношение. Когато дървото дава изобилен и добър плод, градинарят с радост го полива. И небето с щедрост го дарява със слънчеви лъчи и благодатен дъжд. Когато ученикът пази и цени туй, що има от Учителя, и у Учителя се явява желание да му даде и разкрие още повече. 83 Свещени неща. Разумната природа е поставила свещените неща по високите непристъпни скали, за да се радват на тяхната красота само готовите души, които ще ги оценят. Ученикът не трябва да изнася свещените неща пред света. 84
към текста >>

Това показва, че човек е излязъл от обикновения живот и върви към необикновения.
Ученикът разпознава духовете. Лошите духове се приближават до него като мъж или жена, а светлите като души. 88 Първият лъч. Стремежът към Чистота, това е стремежът към Любовта. Това показва, че човек е излязъл от обикновения живот и върви към необикновения. Когато ученикът добие Чистота, озарява го Първият Лъч на Любовта. Тогава пред него се очертава светлият живот на Великите Души, за който е предназначена човешката душа. Това Бог сам прави. „А тям Бог откри.“ 89
към текста >>

Учител и ученик.
Бъди винаги кротък и пази свещено в душата си всичко, което излиза от този извор! 96 Винаги. Пази винаги вътрешната си чистота. 97 Учител и ученик. Искреността е условие за съзвучие между техните души. Тя е условие, при което Учителят може да дава и ученикът може да приема. Искреността е условие за правилна обмяна между Учителя и ученика. 98 Отношение.
към текста >>

Тя е условие, при което Учителят може да дава и ученикът може да приема.
Винаги. Пази винаги вътрешната си чистота. 97 Учител и ученик. Искреността е условие за съзвучие между техните души. Тя е условие, при което Учителят може да дава и ученикът може да приема. Искреността е условие за правилна обмяна между Учителя и ученика. 98 Отношение. Когато ученикът е искрен, Учителят е мек към него. Когато ученикът е неискрен, Учителят е строг.
към текста >>

Искреността е условие за правилна обмяна между Учителя и ученика.
Пази винаги вътрешната си чистота. 97 Учител и ученик. Искреността е условие за съзвучие между техните души. Тя е условие, при което Учителят може да дава и ученикът може да приема. Искреността е условие за правилна обмяна между Учителя и ученика. 98 Отношение. Когато ученикът е искрен, Учителят е мек към него. Когато ученикът е неискрен, Учителят е строг. 99
към текста >>

Когато ученикът е искрен, Учителят е мек към него.
Искреността е условие за съзвучие между техните души. Тя е условие, при което Учителят може да дава и ученикът може да приема. Искреността е условие за правилна обмяна между Учителя и ученика. 98 Отношение. Когато ученикът е искрен, Учителят е мек към него. Когато ученикът е неискрен, Учителят е строг. 99 Опитност. Има опитности, които образуват епохи в живота на ученика! Опитността, която ученикът има, е само за него.
към текста >>

Когато ученикът е неискрен, Учителят е строг.
Тя е условие, при което Учителят може да дава и ученикът може да приема. Искреността е условие за правилна обмяна между Учителя и ученика. 98 Отношение. Когато ученикът е искрен, Учителят е мек към него. Когато ученикът е неискрен, Учителят е строг. 99 Опитност. Има опитности, които образуват епохи в живота на ученика! Опитността, която ученикът има, е само за него. Тя е свещена област в душата му!
към текста >>

17. 150–200

Когато ученикът се потопи в Бялата Светлина, той познава своя Учител.
Чувствителност. Езерните води затрептяват от най-нежния зефир. Ученикът трябва да стане по-чувствителен, за да възприема нежните вълни, които идат от горе. 155 Бялата Светлина. Когато ученикът се потопи в Бялата Светлина, той познава своя Учител. Учителят му говори от полето на Бялата Светлина. 156 Истинският дом. Истинският дом на ученика е вътре в душата му. Той няма дом отвън.
към текста >>

Учителят му говори от полето на Бялата Светлина.
Езерните води затрептяват от най-нежния зефир. Ученикът трябва да стане по-чувствителен, за да възприема нежните вълни, които идат от горе. 155 Бялата Светлина. Когато ученикът се потопи в Бялата Светлина, той познава своя Учител. Учителят му говори от полето на Бялата Светлина. 156 Истинският дом. Истинският дом на ученика е вътре в душата му. Той няма дом отвън. 157
към текста >>

Ученикът трябва да има абсолютна вяра в Учителя си!
В него всичко трябва да става напълно естествено и на своето време. 178 Вяра. Вярвай в онзи, който те учи. Вярвай в онзи, когото обичаш. Ученикът трябва да има абсолютна вяра в Учителя си! 179 Каляване. Младата фиданка се излага на бурите, за да се кали и заякне в мощен дъб! Ученикът трябва да преживее известни терзания, за да стане по-силен, да се издигне над тях и да разбира нещата правилно. 180
към текста >>

Държиш обикновен съд в ръцете си.
Всичко те интересува у Този, Когото обичаш. Ученикът неуморно чете Свещената книга на природата, за да познае какво е мислил Бог. Той е неговият възлюблен! 182 Изпитът на ученика. Държиш обикновен съд в ръцете си. Трепериш над него. Съдът се строшава. Ти плачеш и мислиш, че всичко е загубено. Но Разумната природа – Любовта, е приготвила за тебе друг съд със скъпоценно съдържание. Разочарованието те подготвя за новото очарование, което те чака.
към текста >>

Необикновен е животът на ученика.
Ученикът не трябва да губи своята чувствителност. В неговите чувства не трябва да настъпи притъпяване. Възвишената мисъл префинява нервната система и я прави по-чувствителна. 185 Любов и Мъдрост. Необикновен е животът на ученика. Любовта и Мъдростта пребъдват във всяка негова постъпка. Любовта представлява бистра, кристална вода, от която ученикът пие, а Мъдростта представлява планински връх, който той изкачва. 186 Нежност. Нежността е необходимо качество за ученика.
към текста >>

Когато Учителят учи ученикът, последният не трябва нищо да Му иска, а само да Го слуша и разбира правилно.
Ученикът трябва всичко да разбира правилно. Това ще му даде истинските методи за дейност. Той не трябва да си създава сам страдания от кривото схващане на нещата. 198 Определено време. Когато Учителят учи ученикът, последният не трябва нищо да Му иска, а само да Го слуша и разбира правилно. Има си точно определено време, когато Учителят ще даде нещо на ученика. 199 Отплата. В това е радостта на извора: Когато растенията, които той полива, дадат изобилен плод.
към текста >>

Има си точно определено време, когато Учителят ще даде нещо на ученика.
Това ще му даде истинските методи за дейност. Той не трябва да си създава сам страдания от кривото схващане на нещата. 198 Определено време. Когато Учителят учи ученикът, последният не трябва нищо да Му иска, а само да Го слуша и разбира правилно. Има си точно определено време, когато Учителят ще даде нещо на ученика. 199 Отплата. В това е радостта на извора: Когато растенията, които той полива, дадат изобилен плод. Ученикът, който е получил много от Учителя, може да Му се отплати само с Любовта си към Бога.
към текста >>

Ученикът, който е получил много от Учителя, може да Му се отплати само с Любовта си към Бога.
Има си точно определено време, когато Учителят ще даде нещо на ученика. 199 Отплата. В това е радостта на извора: Когато растенията, които той полива, дадат изобилен плод. Ученикът, който е получил много от Учителя, може да Му се отплати само с Любовта си към Бога.
към текста >>

18. ФОРМУЛИ - Всички

Господи, помогни ми да направя връзка между обикновеното и Божественото си съзнание.
Сила за ума! Живот за сърцето! Здраве за волята! Формула 60 Сутрин седнете удобно на стол, повдигнете ума си към Бога и кажете: Господи, помогни ми да направя връзка между обикновеното и Божественото си съзнание. След като размишлявате върху тази връзка, започнете работа, а вечер преди лягане благодарете за помощта, която ви е дадена през деня, и пак помислете за силата, която се крие във връзката между обикновеното и Божественото Ви съзнание. Формула 61 Като станете от сън, кажете си: Само умът носи моето щастие, само умът носи моята сила,
към текста >>

След като размишлявате върху тази връзка, започнете работа, а вечер преди лягане благодарете за помощта, която ви е дадена през деня, и пак помислете за силата, която се крие във връзката между обикновеното и Божественото Ви съзнание.
Живот за сърцето! Здраве за волята! Формула 60 Сутрин седнете удобно на стол, повдигнете ума си към Бога и кажете: Господи, помогни ми да направя връзка между обикновеното и Божественото си съзнание. След като размишлявате върху тази връзка, започнете работа, а вечер преди лягане благодарете за помощта, която ви е дадена през деня, и пак помислете за силата, която се крие във връзката между обикновеното и Божественото Ви съзнание. Формула 61 Като станете от сън, кажете си: Само умът носи моето щастие, само умът носи моята сила, само умът носи всички възможности,
към текста >>

Има Един в света и цялата Жива Природа говори за Този Единния, Великия Учител.
Всеблагий Отче на всичката пълнота, в името на Твоята Любов озари ни с благия Си Дух и изпълни сърцата ни с Твоя мир. формула 123 Да пребъде благословението на Великия Божи Дух върху моя дух, душа, сърце, ум и воля. Да ги обгърне в Своите обятия и да ги изпълни с благата и свята Воля на Отца на светлините сега и всякога и през всичките векове. формула 124 Има Един в света и цялата Жива Природа говори за Този Единния, Великия Учител. Ние Го наричаме Учител, Отец, Господ. формула 125 Аз ще живея в Любовта, както е казал Христос, че Животът ще се оправи с Любовта. Както е писал Господ ще живея! Според Неговите закони ще се поправи Животът, както Той е казал.
към текста >>

Ние Го наричаме Учител, Отец, Господ.
формула 123 Да пребъде благословението на Великия Божи Дух върху моя дух, душа, сърце, ум и воля. Да ги обгърне в Своите обятия и да ги изпълни с благата и свята Воля на Отца на светлините сега и всякога и през всичките векове. формула 124 Има Един в света и цялата Жива Природа говори за Този Единния, Великия Учител. Ние Го наричаме Учител, Отец, Господ. формула 125 Аз ще живея в Любовта, както е казал Христос, че Животът ще се оправи с Любовта. Както е писал Господ ще живея! Според Неговите закони ще се поправи Животът, както Той е казал. Магическа формула, произнесена с движения
към текста >>

Ученикът трябва да каже на Учителя си така:
Формула 220 Когато срещнете някоя мъчнотия, кажете: Моята воля е диамантена и пред тази воля всяка мъчнотия трябва да отстъпи. Господи, Ти си всякога благ, никога не си ме оставял и сега ще ме избавиш, аз вярвам и на Тебе оставям слабостта си. Формула 221 Ученикът трябва да каже на Учителя си така: Аз ще разреша всички задачи, които си ми дал в живота. Аз ще ги донеса пред Теб на одобрение и каквато корекция направиш, ще я приема с разположение. Формула 222 "За всичко благодарете, защото това е Волята Божия за вас в Христа Иисуса." (Първо послание към Солуняните 5:18) Господи, благодаря Ти, че си ми дал един отличен ум, в който да вложа Твоята Мъдрост.
към текста >>

в един Учител на Мг^дростта,
При най-големите обиди, бури и нещастия да не се размъти твоето сърце, да бъдеш тих и спокоен в душата си. И като застанеш на тоя център, да няма никаква външна сила, която може да те поклати от твоите основи; тогава кажи така: Тук и никъде! Формула 231 Аз Вярвам само в Един Бог на Любовта, в един Учител на Мг^дростта, в един Дух на Истината. Формула 232 Вярвам в едната истинска Любов, която изтича от Духа. Вярвам в едната истинска Мъдрост,
към текста >>

Аз вярвам в един Бог на Любовта, Аз вярвам в един Учител на Мъдростта, Аз вярвам в един Дух на Истината.
Загазих, не мога сам да се оправя. Щом човек добие самообладание, страданията в живота му сами по себе си изчезват. Формула 245 Ученикът неизбежно ще мине през вътрешни борби и противоречия, но той не трябва да се обезсърчава, нека да произнася следната формула: Душе моя, с теб е Бог, ти ще победиш! Аз вярвам в един Бог на Любовта, Аз вярвам в един Учител на Мъдростта, Аз вярвам в един Дух на Истината. Формула 246 Когато искаме някой човек да ни помогне и да не ни прави зло, съсредоточаваме погледа си между веждите му и мислено произнасяме три пъти: Бог живее в теб. Бог живее в мен. Мисли по Бога и говори с Бога в мен.
към текста >>

един Учител на Мъдростта
Бог живее в мен. Мисли по Бога и говори с Бога в мен. или: Бог, Който живее в тебе, няма да ми направи никакво зло. Формула 247 Аз познавам един Бог на Любовта, един Учител на Мъдростта и един Дух на Истината, които призовавам да дойдат и с животворната си сила да разпръснат всички зли влияния. Формула 248
към текста >>

Мисията на Учителя на Бялото Братство да се увенчае с успех.
Да се прослави Господ тъй, както е писал в Своята книга. И като се прослави Господ, както е писал в Своята книга, да се прослави Неговата Любов в моята душа и в душите на всички мои братя. Формула 365 Идеята за Бога да завладее всички умове и души. Да се даде свобода на Делото Божие. Мисията на Учителя на Бялото Братство да се увенчае с успех. Да се премахнат всички пречки, мъчнотии и препятствия от живота на Бялото Братство и да се дадат благоприятни условия за живота на Братството. Господи, нека Твоите светли Ангели на обичта, вярата, надеждата да пребъдват у нас сега и всякога, заедно с Теб и през всичките векове. Амин. Заключителна формула след молитва Господи, всичко това да бъде за Твоя Слава и за благото на моята душа.
към текста >>

19. Формули 431 - 447 Всяко дихание да хвали Господа

Люби Бога, слушай гласа на Учителя си и душата ти ще ходи в безопасност.
Това, което е долу, е подобно на това, което е горе. Частта и цялото са в хармонична цялост. Материята се проявява в четири състояния: светлинно, твърдо, въздухообразно, течно. Четирите вида материи -огън, земя, въздух и вода са израз на четири вида енергии, които излъчват елементалите, природните духове: саламандри, гноми, силфи и ундини. формула 447 Люби Бога, слушай гласа на Учителя си и душата ти ще ходи в безопасност. Да слушаш песента на Небесните ликове, това въодушевява душата ти. Благославяй Господа по всяко време. Вглъбяване Човек трябва да се вглъби в себе си, за да се издигне над обикновените условия на живота. Отворете сърцето си за Божественото и не мислете какво ще стане с вас.
към текста >>

Човек трябва да се вглъби в себе си, за да се издигне над обикновените условия на живота.
формула 447 Люби Бога, слушай гласа на Учителя си и душата ти ще ходи в безопасност. Да слушаш песента на Небесните ликове, това въодушевява душата ти. Благославяй Господа по всяко време. Вглъбяване Човек трябва да се вглъби в себе си, за да се издигне над обикновените условия на живота. Отворете сърцето си за Божественото и не мислете какво ще стане с вас. Отворете ума си за възвишените и светли мисли и не се грижете за утрешния ден. Имайте вяра, че Божественото е в сила да разработи своите пътища. Божественото е същественото, върху което човек трябва да работи. Чрез Божественото ще се свържете с добрите хора, със светиите, с ангелите и с Бога.
към текста >>

20. УЧИТЕЛЯ ВЪВ ВАРНА

УЧИТЕЛЯ
УЧИТЕЛЯ във ВАРНА Документална хроника на делото на Учителя Беинса Дуно (Петър Дънов) във Варна Издателство Бяло Братство София • 1999
към текста >>

Документална хроника на делото на Учителя Беинса Дуно (Петър Дънов)
УЧИТЕЛЯ във ВАРНА Документална хроника на делото на Учителя Беинса Дуно (Петър Дънов) във Варна Издателство Бяло Братство София • 1999 С ТОЗИ НОЖ ОБСАЖДАМЕ ВАРНА (вместо увод) Тази книга е първи опит да се съберат и подредят хронологично документални материали за един велик дух и за един велик град, взаимно оплодили битието си в едно конкретно историческо пространство. Съставителите нямат претенция за научен исторически труд, затова подзаглавието „Документална хроника" е знак за авторска дистанция, дори за пълно авторско отсъствие.
към текста >>

„ Учителя във Варна " на пръв поглед продължава документалната поредица, започната в двата тома на „Всемировият Учител Беинса Дуно и Велико Търново", публикувани през 1995 и 1996 г.
Очевидно и у най-неподготвения съвременен читател се налага ново умонастроение, което схваща единството на историята не толкова субстанциално, колкото екзистенциално. Това ново умонастроение е истински удовлетворено, когато се опитва да разгадава и тълкува знаците на историческите образи и събития. По този начин, освободени от диктата на обективността, те стават притежание на индивидуалното ни съзнание, претърпяват почти метафизическо превръщане и започват обратно да ни диктуват повелите на натрупаната в тях култура. За съвременния наблюдател всеки исторически документ е семиотична система и функционира в съзнанието му с духовния импулс и с психичните енергии на културата, която го е породила. Може да се твърди, че всеки исторически документ съдържа скрита мъдрост и ни подтиква към езотерична интерпретация. „ Учителя във Варна " на пръв поглед продължава документалната поредица, започната в двата тома на „Всемировият Учител Беинса Дуно и Велико Търново", публикувани през 1995 и 1996 г. Хронологично, разбира се, събитията във Варна далеч предшестват тези в Търново и понеже на практика представляват начало на всички начала, като че ли най-чувствително са застрашени от примитивизма на историческата обективност. Езотеричната интерпретация на появата на Учителя и на неговото първо варненско Слово е не по-настойчиво необходима, отколкото внимателното вникване в духовните приморски пространства на град Варна. Дори в лаконизма на Евангелието градовете не са просто социален декор на Христовите събития — и Кана Галилейска, и Капернаум са първите участници в Евангелската драма, не само защото са крайморски, но и защото са преизпълнени с древна култура. Като че ли винаги, когато историята вдига сценичната си завеса, първо се вижда море. Или поне вода.
към текста >>

Езотеричната интерпретация на появата на Учителя и на неговото първо варненско Слово е не по-настойчиво необходима, отколкото внимателното вникване в духовните приморски пространства на град Варна.
По този начин, освободени от диктата на обективността, те стават притежание на индивидуалното ни съзнание, претърпяват почти метафизическо превръщане и започват обратно да ни диктуват повелите на натрупаната в тях култура. За съвременния наблюдател всеки исторически документ е семиотична система и функционира в съзнанието му с духовния импулс и с психичните енергии на културата, която го е породила. Може да се твърди, че всеки исторически документ съдържа скрита мъдрост и ни подтиква към езотерична интерпретация. „ Учителя във Варна " на пръв поглед продължава документалната поредица, започната в двата тома на „Всемировият Учител Беинса Дуно и Велико Търново", публикувани през 1995 и 1996 г. Хронологично, разбира се, събитията във Варна далеч предшестват тези в Търново и понеже на практика представляват начало на всички начала, като че ли най-чувствително са застрашени от примитивизма на историческата обективност. Езотеричната интерпретация на появата на Учителя и на неговото първо варненско Слово е не по-настойчиво необходима, отколкото внимателното вникване в духовните приморски пространства на град Варна. Дори в лаконизма на Евангелието градовете не са просто социален декор на Христовите събития — и Кана Галилейска, и Капернаум са първите участници в Евангелската драма, не само защото са крайморски, но и защото са преизпълнени с древна култура. Като че ли винаги, когато историята вдига сценичната си завеса, първо се вижда море. Или поне вода. Опит за езотерична история на Варна. Известно е схващането на езотеричната наука за ролята на Черноморското пространство да генерира културни импулси от най-дълбока древност до наши дни.
към текста >>

Следователно и историческите, и митологическите събития се схващат като еднакво реални психични функции.* Досега Всемирното Бяло братство е генерирало четири велики духовни импулса и чрез свои Велики учители е поставило начало на шест културни епохи в историята на петата човешка раса на земята.
Опит за езотерична история на Варна. Известно е схващането на езотеричната наука за ролята на Черноморското пространство да генерира културни импулси от най-дълбока древност до наши дни. Дори най-схематичните географски карти представят Черно море, прищъпнато в средата между Крим (на север) и Синопския залив (на юг), разделено на Азиатското (на изток) и Европейското (на запад) водно пространство, по чиято повърхност морските течения пътуват в два отделни величествени кръга, обратни на часовниковата стрелка. От друга страна, езотеричната наука разглежда историческите епохи като продукт на културни импулси на Всемирното Бяло братство, чрез които индоевропейската (Пета, Бяла или Кавказка) човешка раса осъществява своето духовно развитие. В този смисъл всяка култура се дефинира като реализиране на специфични способности и добродетели в човешкото съзнание. Следователно и историческите, и митологическите събития се схващат като еднакво реални психични функции.* Досега Всемирното Бяло братство е генерирало четири велики духовни импулса и чрез свои Велики учители е поставило начало на шест културни епохи в историята на петата човешка раса на земята. Първи културен импулс. Цел: да подготви човечеството за приемане на Христовия импулс. Ход: създаване на Първата, древноиндийска, културна епоха с духовни наставници Рама и Седемте Велики риши (около 8000 г. пр. Хр.); създаване на Втората, древноперсийска, културна епоха от Учителя Заратустра (около 6200 г.
към текста >>

създаване на Втората, древноперсийска, културна епоха от Учителя Заратустра (около 6200 г.
Следователно и историческите, и митологическите събития се схващат като еднакво реални психични функции.* Досега Всемирното Бяло братство е генерирало четири велики духовни импулса и чрез свои Велики учители е поставило начало на шест културни епохи в историята на петата човешка раса на земята. Първи културен импулс. Цел: да подготви човечеството за приемане на Христовия импулс. Ход: създаване на Първата, древноиндийска, културна епоха с духовни наставници Рама и Седемте Велики риши (около 8000 г. пр. Хр.); създаване на Втората, древноперсийска, културна епоха от Учителя Заратустра (около 6200 г. пр. Хр.); кулминация на импулса в Третата, египетско-халдейска, културна епоха чрез Учителя Хермес Трисмегист (около 4100 г. пр. Хр.); създаване на Четвъртата, гръцко-римска, културна епоха и школата на Учителя Орфей (около 1250 г. пр. Хр.).
към текста >>

кулминация на импулса в Третата, египетско-халдейска, културна епоха чрез Учителя Хермес Трисмегист (около 4100 г.
Цел: да подготви човечеството за приемане на Христовия импулс. Ход: създаване на Първата, древноиндийска, културна епоха с духовни наставници Рама и Седемте Велики риши (около 8000 г. пр. Хр.); създаване на Втората, древноперсийска, културна епоха от Учителя Заратустра (около 6200 г. пр. Хр.); кулминация на импулса в Третата, египетско-халдейска, културна епоха чрез Учителя Хермес Трисмегист (около 4100 г. пр. Хр.); създаване на Четвъртата, гръцко-римска, културна епоха и школата на Учителя Орфей (около 1250 г. пр. Хр.). Резултат: човешкото съзнание инволюира, губи способност да вижда в духовния свят; азовото съзнание прониква в чувственото тяло, внасяйки егоизъм, приковава го към петте физически сетива; създава се т.нар. сетивна душа.
към текста >>

създаване на Четвъртата, гръцко-римска, културна епоха и школата на Учителя Орфей (около 1250 г.
пр. Хр.); създаване на Втората, древноперсийска, културна епоха от Учителя Заратустра (около 6200 г. пр. Хр.); кулминация на импулса в Третата, египетско-халдейска, културна епоха чрез Учителя Хермес Трисмегист (около 4100 г. пр. Хр.); създаване на Четвъртата, гръцко-римска, културна епоха и школата на Учителя Орфей (около 1250 г. пр. Хр.). Резултат: човешкото съзнание инволюира, губи способност да вижда в духовния свят; азовото съзнание прониква в чувственото тяло, внасяйки егоизъм, приковава го към петте физически сетива; създава се т.нар. сетивна душа. Мисия на Черноморското духовно пространство в хода на Първия културен импулс: а) Синтезира резултатите от древноперсийската и египетско-халдейската културна епоха чрез митологичния импулс на Прометей, прикован върху Кавказките скали край източното черноморско крайбрежие (около 3100 г.
към текста >>

духовен събор на Черно море, в който участват Учителите Манес, Заратустра, Буда и Скитианос;
Цел: да даде методология за реализиране на Христовия импулс в личния и социалния живот. Ход: започва от Индия чрез мисията на Буда (563 - 483 г. пр. Хр.); преминава през Египет; създава езотеричното течение на манихейството чрез проведения през IV в сл. Хр. духовен събор на Черно море, в който участват Учителите Манес, Заратустра, Буда и Скитианос; кулминация на импулса в Богомилската езотерична школа в България; подготвя Западноевропейския ренесанс, създавайки езотеричните школи на албигойците, катарите и розенкройцерите; завършва в движението на спиритизма, Теософското и Антропософското общества от края на XIX и началото на XX век. Резултат: схоластичното европейско мислене съживява в душата независимата Истина и независимото Добро, които я издигат над сетивното - създава се т.нар. разсъдъчна душа; от друга страна, в европейския рационализъм се вмесва чувството на сетивно удоволствие, мисленето се употребява единствено за проникване в земния свят; в азиатското магьосничество се вмесва идолопоклонничество, духовните знания се употребяват за печелене на земни богатства; западният утилитаризъм и източният шаманизъм се стремят към космически брак в астралните Черноморски пространства.
към текста >>

Но Бог, според метафоричния израз на Учителя, събира кръвта от бойните полета, за да съгради новото сърце на човечеството.
(ден на св. Пантелеймон) пожар унищожава почти цяла Варна. На същата дата през 1878 г. по време на Руско-турската освободителна война руската армия превзема града. С това не свършват черноморските кръвопролития. Но Бог, според метафоричния израз на Учителя, събира кръвта от бойните полета, за да съгради новото сърце на човечеството. Четвърти културен импулс. Цел: да подготви славянството за предстоящата Шеста културна епоха, наречена Култура на сърцето. Ход: започва от Варна под ръководството на Учителя Беинса Дуно; преминава във Велико Търново и София, оттам - във Франция, Литва, Русия, САЩ, Канада, Аржентина и Конго. Предстоящ резултат: изграждане на ядрото на човешкото съзнание, наречено Разумно сърце ши Съзнаваща душа, чрез включване на принципа на Любовта като основа на Живота; непосредствено отваряне на Разумното сърце към Духа на Истината чрез живот за Цялото; подготвяне на човечеството за Шестата (славянска) културна епоха, ядро на бъдещия Шести планетарен цикъл, наречен Шеста раса.
към текста >>

Ход: започва от Варна под ръководството на Учителя Беинса Дуно;
по време на Руско-турската освободителна война руската армия превзема града. С това не свършват черноморските кръвопролития. Но Бог, според метафоричния израз на Учителя, събира кръвта от бойните полета, за да съгради новото сърце на човечеството. Четвърти културен импулс. Цел: да подготви славянството за предстоящата Шеста културна епоха, наречена Култура на сърцето. Ход: започва от Варна под ръководството на Учителя Беинса Дуно; преминава във Велико Търново и София, оттам - във Франция, Литва, Русия, САЩ, Канада, Аржентина и Конго. Предстоящ резултат: изграждане на ядрото на човешкото съзнание, наречено Разумно сърце ши Съзнаваща душа, чрез включване на принципа на Любовта като основа на Живота; непосредствено отваряне на Разумното сърце към Духа на Истината чрез живот за Цялото; подготвяне на човечеството за Шестата (славянска) културна епоха, ядро на бъдещия Шести планетарен цикъл, наречен Шеста раса. Мисия на Черноморското пространство в хода на Четвъртия културен импулс: а) Създава във варненското село Хадърча, днес Николаевка, физическото тяло на Петър Дънов за проява на Духа Беинса Дуно. б) Поставя във Варна началото на Веригата на Бялото братство, ръководена от Учителя Беинса Дуно.
към текста >>

б) Поставя във Варна началото на Веригата на Бялото братство, ръководена от Учителя Беинса Дуно.
Ход: започва от Варна под ръководството на Учителя Беинса Дуно; преминава във Велико Търново и София, оттам - във Франция, Литва, Русия, САЩ, Канада, Аржентина и Конго. Предстоящ резултат: изграждане на ядрото на човешкото съзнание, наречено Разумно сърце ши Съзнаваща душа, чрез включване на принципа на Любовта като основа на Живота; непосредствено отваряне на Разумното сърце към Духа на Истината чрез живот за Цялото; подготвяне на човечеството за Шестата (славянска) културна епоха, ядро на бъдещия Шести планетарен цикъл, наречен Шеста раса. Мисия на Черноморското пространство в хода на Четвъртия културен импулс: а) Създава във варненското село Хадърча, днес Николаевка, физическото тяло на Петър Дънов за проява на Духа Беинса Дуно. б) Поставя във Варна началото на Веригата на Бялото братство, ръководена от Учителя Беинса Дуно. в) Създава през 1914 г. в Бургас импулс за духовно пречистване на земния астрал, с което Учителя Беинса Дуно обявява и началото на Епохата на Водолея. В бургаската си беседа от 22 март той казва: „Днес аз уреждам празника на нашето Общество и ви съобщавам следния реален факт: днес в Невидимия свят светлите духове също празнуват... защото всички членове на Черната ложа са изгонени от астралния свят. Астралният свят е вече очистен от ангелите на тъмнината... но всички те са слезли тук, на Земята, както се измита вторият етаж на една двуетажна сграда и всичкият боклук пада на долния етаж."
към текста >>

в Бургас импулс за духовно пречистване на земния астрал, с което Учителя Беинса Дуно обявява и началото на Епохата на Водолея.
Предстоящ резултат: изграждане на ядрото на човешкото съзнание, наречено Разумно сърце ши Съзнаваща душа, чрез включване на принципа на Любовта като основа на Живота; непосредствено отваряне на Разумното сърце към Духа на Истината чрез живот за Цялото; подготвяне на човечеството за Шестата (славянска) културна епоха, ядро на бъдещия Шести планетарен цикъл, наречен Шеста раса. Мисия на Черноморското пространство в хода на Четвъртия културен импулс: а) Създава във варненското село Хадърча, днес Николаевка, физическото тяло на Петър Дънов за проява на Духа Беинса Дуно. б) Поставя във Варна началото на Веригата на Бялото братство, ръководена от Учителя Беинса Дуно. в) Създава през 1914 г. в Бургас импулс за духовно пречистване на земния астрал, с което Учителя Беинса Дуно обявява и началото на Епохата на Водолея. В бургаската си беседа от 22 март той казва: „Днес аз уреждам празника на нашето Общество и ви съобщавам следния реален факт: днес в Невидимия свят светлите духове също празнуват... защото всички членове на Черната ложа са изгонени от астралния свят. Астралният свят е вече очистен от ангелите на тъмнината... но всички те са слезли тук, на Земята, както се измита вторият етаж на една двуетажна сграда и всичкият боклук пада на долния етаж." Езотеричната история на Варна може да се дописва. Като синтез от чужди духовно-научни изследвания в този си вид тя е по-скоро умозрителна и еклектична конструкция, ако щете - историческа хипотеза, поради което се нуждае от бъдещи научни потвърждения.
към текста >>

Така или иначе, мястото й в увода към „ Учителя във Варна" преследва много по-обикновена цел: да покаже на непредубедения читател, че варненският декор на събитията около Учителя е част от духовната култура на Черноморското пространство.
В бургаската си беседа от 22 март той казва: „Днес аз уреждам празника на нашето Общество и ви съобщавам следния реален факт: днес в Невидимия свят светлите духове също празнуват... защото всички членове на Черната ложа са изгонени от астралния свят. Астралният свят е вече очистен от ангелите на тъмнината... но всички те са слезли тук, на Земята, както се измита вторият етаж на една двуетажна сграда и всичкият боклук пада на долния етаж." Езотеричната история на Варна може да се дописва. Като синтез от чужди духовно-научни изследвания в този си вид тя е по-скоро умозрителна и еклектична конструкция, ако щете - историческа хипотеза, поради което се нуждае от бъдещи научни потвърждения. Така или иначе, мястото й в увода към „ Учителя във Варна" преследва много по-обикновена цел: да покаже на непредубедения читател, че варненският декор на събитията около Учителя е част от духовната култура на Черноморското пространство. И за да можем да продължим нататък, несмущавани от диктата на всякакви исторически дадености, добре би било да наречем горната хроника за Варна история за пречистването на общочовешкото сърце. Документалните материали в книгата са подредени условно в три части. Първата част е именувана „Предисловието", защото свидетелства за хора и събития от епохата на Българското Възраждане във Варненския регион, повече или по-малко свързани с раждането на Петър Дънов и с формирането на неговата личност. Без преднамерена селекция документите в тази част недвусмислено изразяват възрожденския дух на епохата, която по странни пътища съчетава съдбите на едни от най-добрите българи, вика ги от далечни краища, фокусира в селцето Хадърча (Николаевка) кръвта и интелекта им, вгражда ги в борбите за църковна независимост и после отново ги провожда незнайно някъде.
към текста >>

като учител във Варна, стои два-три месеца и отпътува за Цариград, за да редактира новобългарската езикова версия на Библията от 1871 г.
Атанас Георгиев, Константин Дъновски, Сава Доброплодни, Петко Р. Славейков и много други се мярват кратко в историческата драма, за да подготвят място на онова, което идва след тях. По едни или други исторически обстоятелства тъкмо на Николаевка се пада да стане национално-просветен център във Варненско, дори своеобразен парламент на първенците от района, които на 21 май 1860 г. се събират, отхвърлят Гръцката патриаршия и официално признават самостоятелната Българска Църква в Цариград. Дори Славейков се появява през 1864 г. като учител във Варна, стои два-три месеца и отпътува за Цариград, за да редактира новобългарската езикова версия на Библията от 1871 г. - същата, от която по-късно Учителя Беинса Дуно ще състави „Завета на цветните лъчи на Светлината". На пръв поглед повечето от документите в „Предисловието " преповтарят едни и същи събития, дори на места взаимно се опровергават, но от различните гледни точки се получава своеобразна документална полифония, много по-автентична, отколкото всеки друг еднопланов исторически разбор. „Предисловието" завършва с оригинално изследване за рождената дата на Петър Дънов. Втората част на книгата съдържа варненското Слово на Учителя Беинса Дуно. На практика след завръщането му през 1895 г.
към текста >>

- същата, от която по-късно Учителя Беинса Дуно ще състави „Завета на цветните лъчи на Светлината".
Славейков и много други се мярват кратко в историческата драма, за да подготвят място на онова, което идва след тях. По едни или други исторически обстоятелства тъкмо на Николаевка се пада да стане национално-просветен център във Варненско, дори своеобразен парламент на първенците от района, които на 21 май 1860 г. се събират, отхвърлят Гръцката патриаршия и официално признават самостоятелната Българска Църква в Цариград. Дори Славейков се появява през 1864 г. като учител във Варна, стои два-три месеца и отпътува за Цариград, за да редактира новобългарската езикова версия на Библията от 1871 г. - същата, от която по-късно Учителя Беинса Дуно ще състави „Завета на цветните лъчи на Светлината". На пръв поглед повечето от документите в „Предисловието " преповтарят едни и същи събития, дори на места взаимно се опровергават, но от различните гледни точки се получава своеобразна документална полифония, много по-автентична, отколкото всеки друг еднопланов исторически разбор. „Предисловието" завършва с оригинално изследване за рождената дата на Петър Дънов. Втората част на книгата съдържа варненското Слово на Учителя Беинса Дуно. На практика след завръщането му през 1895 г. от Медисън (Ню Джърси, САЩ) до 1909 г.
към текста >>

Втората част на книгата съдържа варненското Слово на Учителя Беинса Дуно.
Дори Славейков се появява през 1864 г. като учител във Варна, стои два-три месеца и отпътува за Цариград, за да редактира новобългарската езикова версия на Библията от 1871 г. - същата, от която по-късно Учителя Беинса Дуно ще състави „Завета на цветните лъчи на Светлината". На пръв поглед повечето от документите в „Предисловието " преповтарят едни и същи събития, дори на места взаимно се опровергават, но от различните гледни точки се получава своеобразна документална полифония, много по-автентична, отколкото всеки друг еднопланов исторически разбор. „Предисловието" завършва с оригинално изследване за рождената дата на Петър Дънов. Втората част на книгата съдържа варненското Слово на Учителя Беинса Дуно. На практика след завръщането му през 1895 г. от Медисън (Ню Джърси, САЩ) до 1909 г. Варна е главна територия на неговата дейност, с изключение на краткия му престой в Нови Пазар (1899-1900 г.) и на няколкото му пътувания из България. В действителност първият варненски документ на Словото е книгата „Науката и въспитанието. Началата на человеческий живот", публикувана през 1896 г.
към текста >>

„Хио-Ели-Мели-Месаил", с което започва втората част на нашата книга, е Слово, записано от Учителя във Варна през 1897 г., публикувано в самостоятелна книга през 1912 г.
Варна е главна територия на неговата дейност, с изключение на краткия му престой в Нови Пазар (1899-1900 г.) и на няколкото му пътувания из България. В действителност първият варненски документ на Словото е книгата „Науката и въспитанието. Началата на человеческий живот", публикувана през 1896 г. във Варна в печатницата на К. Николов, претърпяла впоследствие няколко редакции и преиздавания. „Хио-Ели-Мели-Месаил", с което започва втората част на нашата книга, е Слово, записано от Учителя във Варна през 1897 г., публикувано в самостоятелна книга през 1912 г. в печатница „Напредък", Стара Загора, и днес представлява библиографска рядкост. По-нататък хронологично следва Словото „Избаникът Божий и Вождът на Истината", записано на 20 септември 1898 г. и публикувано в „Изгревът" на Бялото братство ", т. II, Житен клас, София, 1995. Първото публично представяне на Словото е „Призвание към народа ми - български синове на семейството славянско".
към текста >>

Учителя го записва на 8 октомври
в печатница „Напредък", Стара Загора, и днес представлява библиографска рядкост. По-нататък хронологично следва Словото „Избаникът Божий и Вождът на Истината", записано на 20 септември 1898 г. и публикувано в „Изгревът" на Бялото братство ", т. II, Житен клас, София, 1995. Първото публично представяне на Словото е „Призвание към народа ми - български синове на семейството славянско". Учителя го записва на 8 октомври 1898 г. и го прочита през същия месец пред членове и гости на Женското благотворително културно-просветно дружество „Майка" във Варна. От 1994 г. насам „Призвание"-то има няколко издания. Хронологията на варненското Слово продължава със „ Свидетелствата Господни", записани на 13 февруари 1899 г., и „Божието обещание", записано на 24 февруари 1899 г.
към текста >>

Безспорно най-значимото съдържание на „ Учителя във Варна" са протоколите от годишните срещи на Веригата на Бялото братство, наричани по-късно събори.
От 1994 г. насам „Призвание"-то има няколко издания. Хронологията на варненското Слово продължава със „ Свидетелствата Господни", записани на 13 февруари 1899 г., и „Божието обещание", записано на 24 февруари 1899 г. Двата документа са публикувани в „Изгревът " на Бялото Братство", т. II, Житен клас, София, 1995. Безспорно най-значимото съдържание на „ Учителя във Варна" са протоколите от годишните срещи на Веригата на Бялото братство, наричани по-късно събори. Съборите са провеждани във Варна до 1909 г. включително, съхранени са протоколите им от 1903, 1906 - 1909 г. и тук се публикуват за пръв път. От тях излизат наяве неизвестни досега исторически факти, най-същественият от които може би е този, че начало на Веригата на Бялото братство е Обществото за повдигане религиозния дух на българския народ, което Учителя учредява във Варна още през 1897 г. В протоколите по особен начин се открояват и две личности, повече или по-малко пренебрегвани досега в мемоарите на съвременниците си.
към текста >>

От тях излизат наяве неизвестни досега исторически факти, най-същественият от които може би е този, че начало на Веригата на Бялото братство е Обществото за повдигане религиозния дух на българския народ, което Учителя учредява във Варна още през 1897 г.
II, Житен клас, София, 1995. Безспорно най-значимото съдържание на „ Учителя във Варна" са протоколите от годишните срещи на Веригата на Бялото братство, наричани по-късно събори. Съборите са провеждани във Варна до 1909 г. включително, съхранени са протоколите им от 1903, 1906 - 1909 г. и тук се публикуват за пръв път. От тях излизат наяве неизвестни досега исторически факти, най-същественият от които може би е този, че начало на Веригата на Бялото братство е Обществото за повдигане религиозния дух на българския народ, което Учителя учредява във Варна още през 1897 г. В протоколите по особен начин се открояват и две личности, повече или по-малко пренебрегвани досега в мемоарите на съвременниците си. Първата е Анастасия Узунова-Желязкова, на която е посветен отделен очерк в третата част на книгата. Втората личност е самият протоколчик Димитър Голов, чиито са записките от 1906 до 1909 г. Димитър Голов (1863 - 1917) е роден в Котел, завършва френски колеж в Одрин (където се ражда и учи Анастасия Желязкова), следва католическо богословие в Рим, работи като мисионер в Африка и учител в Солунската българска мъжка гимназия, накрая се установява като издател в София и от 1899 г. е стопанин на списание „Летописи" с директор Константин Величков и със сътрудници Иван Вазов, Михалаки Георгиев, Антон Страшимиров, Цанко Церковски и проф.
към текста >>

Димитър Голов (1863 - 1917) е роден в Котел, завършва френски колеж в Одрин (където се ражда и учи Анастасия Желязкова), следва католическо богословие в Рим, работи като мисионер в Африка и учител в Солунската българска мъжка гимназия, накрая се установява като издател в София и от 1899 г.
и тук се публикуват за пръв път. От тях излизат наяве неизвестни досега исторически факти, най-същественият от които може би е този, че начало на Веригата на Бялото братство е Обществото за повдигане религиозния дух на българския народ, което Учителя учредява във Варна още през 1897 г. В протоколите по особен начин се открояват и две личности, повече или по-малко пренебрегвани досега в мемоарите на съвременниците си. Първата е Анастасия Узунова-Желязкова, на която е посветен отделен очерк в третата част на книгата. Втората личност е самият протоколчик Димитър Голов, чиито са записките от 1906 до 1909 г. Димитър Голов (1863 - 1917) е роден в Котел, завършва френски колеж в Одрин (където се ражда и учи Анастасия Желязкова), следва католическо богословие в Рим, работи като мисионер в Африка и учител в Солунската българска мъжка гимназия, накрая се установява като издател в София и от 1899 г. е стопанин на списание „Летописи" с директор Константин Величков и със сътрудници Иван Вазов, Михалаки Георгиев, Антон Страшимиров, Цанко Церковски и проф. Марко Балабанов, ръководи през 1912 г. отпечатването на „Завета на цветните лъчи на Светлината", умира в София. В края на втората част в отделна глава, озаглавена „Епистоларно Слово ", са публикувани избрани писма на Учителя, писани във Варна. Между тях са и писма от варненския хотел „Лондон" през периода от юни 1917 г.
към текста >>

В края на втората част в отделна глава, озаглавена „Епистоларно Слово ", са публикувани избрани писма на Учителя, писани във Варна.
Втората личност е самият протоколчик Димитър Голов, чиито са записките от 1906 до 1909 г. Димитър Голов (1863 - 1917) е роден в Котел, завършва френски колеж в Одрин (където се ражда и учи Анастасия Желязкова), следва католическо богословие в Рим, работи като мисионер в Африка и учител в Солунската българска мъжка гимназия, накрая се установява като издател в София и от 1899 г. е стопанин на списание „Летописи" с директор Константин Величков и със сътрудници Иван Вазов, Михалаки Георгиев, Антон Страшимиров, Цанко Церковски и проф. Марко Балабанов, ръководи през 1912 г. отпечатването на „Завета на цветните лъчи на Светлината", умира в София. В края на втората част в отделна глава, озаглавена „Епистоларно Слово ", са публикувани избрани писма на Учителя, писани във Варна. Между тях са и писма от варненския хотел „Лондон" през периода от юни 1917 г. до лятото на 1918 г., когато правителството на В. Радославов интернира Учителя от София във Варна под предлог, че учението му разколебава духа на войниците на фронта. Третата част на книгата е озаглавена „Съработниците" и включва документи за няколко поколения личности - ученици, слушатели и последователи на Учителя Беинса Дуно, повечето от духовния и интелектуалния елит на Варна. От биографията на Анастасия Желязкова например излизат наяве много исторически факти за варненски събития около Учителя, неизвестни досега.
към текста >>

Радославов интернира Учителя от София във Варна под предлог, че учението му разколебава духа на войниците на фронта.
Марко Балабанов, ръководи през 1912 г. отпечатването на „Завета на цветните лъчи на Светлината", умира в София. В края на втората част в отделна глава, озаглавена „Епистоларно Слово ", са публикувани избрани писма на Учителя, писани във Варна. Между тях са и писма от варненския хотел „Лондон" през периода от юни 1917 г. до лятото на 1918 г., когато правителството на В. Радославов интернира Учителя от София във Варна под предлог, че учението му разколебава духа на войниците на фронта. Третата част на книгата е озаглавена „Съработниците" и включва документи за няколко поколения личности - ученици, слушатели и последователи на Учителя Беинса Дуно, повечето от духовния и интелектуалния елит на Варна. От биографията на Анастасия Желязкова например излизат наяве много исторически факти за варненски събития около Учителя, неизвестни досега. Не е отмината без специално внимание спорната личност на варненеца Михаил Иванов, който след 1937 г. под името Омраам Микаел Айванхов създава френското Бяло братство. За пръв път се публикуват мемоарните бележки на Велко Петрушев и Люба Стойкова.
към текста >>

Третата част на книгата е озаглавена „Съработниците" и включва документи за няколко поколения личности - ученици, слушатели и последователи на Учителя Беинса Дуно, повечето от духовния и интелектуалния елит на Варна.
отпечатването на „Завета на цветните лъчи на Светлината", умира в София. В края на втората част в отделна глава, озаглавена „Епистоларно Слово ", са публикувани избрани писма на Учителя, писани във Варна. Между тях са и писма от варненския хотел „Лондон" през периода от юни 1917 г. до лятото на 1918 г., когато правителството на В. Радославов интернира Учителя от София във Варна под предлог, че учението му разколебава духа на войниците на фронта. Третата част на книгата е озаглавена „Съработниците" и включва документи за няколко поколения личности - ученици, слушатели и последователи на Учителя Беинса Дуно, повечето от духовния и интелектуалния елит на Варна. От биографията на Анастасия Желязкова например излизат наяве много исторически факти за варненски събития около Учителя, неизвестни досега. Не е отмината без специално внимание спорната личност на варненеца Михаил Иванов, който след 1937 г. под името Омраам Микаел Айванхов създава френското Бяло братство. За пръв път се публикуват мемоарните бележки на Велко Петрушев и Люба Стойкова. В тях от специфичен ъгъл е представен варненският социален декор на Учителовото Слово от 1912 г.
към текста >>

От биографията на Анастасия Желязкова например излизат наяве много исторически факти за варненски събития около Учителя, неизвестни досега.
В края на втората част в отделна глава, озаглавена „Епистоларно Слово ", са публикувани избрани писма на Учителя, писани във Варна. Между тях са и писма от варненския хотел „Лондон" през периода от юни 1917 г. до лятото на 1918 г., когато правителството на В. Радославов интернира Учителя от София във Варна под предлог, че учението му разколебава духа на войниците на фронта. Третата част на книгата е озаглавена „Съработниците" и включва документи за няколко поколения личности - ученици, слушатели и последователи на Учителя Беинса Дуно, повечето от духовния и интелектуалния елит на Варна. От биографията на Анастасия Желязкова например излизат наяве много исторически факти за варненски събития около Учителя, неизвестни досега. Не е отмината без специално внимание спорната личност на варненеца Михаил Иванов, който след 1937 г. под името Омраам Микаел Айванхов създава френското Бяло братство. За пръв път се публикуват мемоарните бележки на Велко Петрушев и Люба Стойкова. В тях от специфичен ъгъл е представен варненският социален декор на Учителовото Слово от 1912 г. почти до наши дни.
към текста >>

В тях от специфичен ъгъл е представен варненският социален декор на Учителовото Слово от 1912 г.
Третата част на книгата е озаглавена „Съработниците" и включва документи за няколко поколения личности - ученици, слушатели и последователи на Учителя Беинса Дуно, повечето от духовния и интелектуалния елит на Варна. От биографията на Анастасия Желязкова например излизат наяве много исторически факти за варненски събития около Учителя, неизвестни досега. Не е отмината без специално внимание спорната личност на варненеца Михаил Иванов, който след 1937 г. под името Омраам Микаел Айванхов създава френското Бяло братство. За пръв път се публикуват мемоарните бележки на Велко Петрушев и Люба Стойкова. В тях от специфичен ъгъл е представен варненският социален декор на Учителовото Слово от 1912 г. почти до наши дни. Включен е и предговорът към драмата на Велко Петрушев „Девор " в публикацията и от 1934 г. Написан е от варненския интелектуалец Петър Списаревски и е опит за въведение към оригинален жанр в българската драматургия, който може да бъде наречен мистерийна драма. Безспорно последната, трета, част на книгата е документална хроника, която постоянно може да се дописва. Тя в сравнение с останалите две части е като че ли най-непосредственото усещане за историята като битие на култура, родена от незрим духовен импулс.
към текста >>

За да се предпази читателят от всякакви предубеждения, накрая е необходимо да се отбележи, че уводните бележки към „Учителя във Варна" не са преднамерено тълкуване на представените исторически документи, а по-скоро намек, че героите на книгата са двама - Словото на Учителя Беинса Дуно и градът Варна.
почти до наши дни. Включен е и предговорът към драмата на Велко Петрушев „Девор " в публикацията и от 1934 г. Написан е от варненския интелектуалец Петър Списаревски и е опит за въведение към оригинален жанр в българската драматургия, който може да бъде наречен мистерийна драма. Безспорно последната, трета, част на книгата е документална хроника, която постоянно може да се дописва. Тя в сравнение с останалите две части е като че ли най-непосредственото усещане за историята като битие на култура, родена от незрим духовен импулс. За да се предпази читателят от всякакви предубеждения, накрая е необходимо да се отбележи, че уводните бележки към „Учителя във Варна" не са преднамерено тълкуване на представените исторически документи, а по-скоро намек, че героите на книгата са двама - Словото на Учителя Беинса Дуно и градът Варна. На 16 август ст.ст. 1909 г. Учителя открива годишната среща на Веригата на Бялото братство и, показвайки на присъстващите къс двуостър меч, произнася забележителните думи: „Това е Силата Господня. С този нож обсаждаме Варна." По-горе нарекохме историята на Варна „история за пречистването на общочовешкото сърце" и колко по-вярно става това определение след физическата поява на Учителя Беинса Дуно в Черноморското духовно пространство на България. „Учителя във Варна" е книга за сърцето на един град, завинаги обсаден от силата на Духа.
към текста >>

Учителя открива годишната среща на Веригата на Бялото братство и, показвайки на присъстващите къс двуостър меч, произнася забележителните думи: „Това е Силата Господня.
Безспорно последната, трета, част на книгата е документална хроника, която постоянно може да се дописва. Тя в сравнение с останалите две части е като че ли най-непосредственото усещане за историята като битие на култура, родена от незрим духовен импулс. За да се предпази читателят от всякакви предубеждения, накрая е необходимо да се отбележи, че уводните бележки към „Учителя във Варна" не са преднамерено тълкуване на представените исторически документи, а по-скоро намек, че героите на книгата са двама - Словото на Учителя Беинса Дуно и градът Варна. На 16 август ст.ст. 1909 г. Учителя открива годишната среща на Веригата на Бялото братство и, показвайки на присъстващите къс двуостър меч, произнася забележителните думи: „Това е Силата Господня. С този нож обсаждаме Варна." По-горе нарекохме историята на Варна „история за пречистването на общочовешкото сърце" и колко по-вярно става това определение след физическата поява на Учителя Беинса Дуно в Черноморското духовно пространство на България. „Учителя във Варна" е книга за сърцето на един град, завинаги обсаден от силата на Духа. Без помощта на Павлина Даскалова, чиято е идеята за съставянето на тази книга, без Христо Маджаров, на когото се дължат повечето от идейните й внушения, без съучастието на Георги Н. Петков, Филип Филипов, Преслав Павлов, Петър Митев и Иван Джеджев, без професионализма на историците, библиографите и преводачите Станка Димитрова, Цветолюб Нушев, Кристияна Димчева, Елена Бъчварова, Борислав Дряновски, Васил Стоилов и Ралица Хубанова не би било възможно съставянето и публикуването на „ Учителя във Варна ". Затова последните думи на признателност са към тях.
към текста >>

С този нож обсаждаме Варна." По-горе нарекохме историята на Варна „история за пречистването на общочовешкото сърце" и колко по-вярно става това определение след физическата поява на Учителя Беинса Дуно в Черноморското духовно пространство на България.
Тя в сравнение с останалите две части е като че ли най-непосредственото усещане за историята като битие на култура, родена от незрим духовен импулс. За да се предпази читателят от всякакви предубеждения, накрая е необходимо да се отбележи, че уводните бележки към „Учителя във Варна" не са преднамерено тълкуване на представените исторически документи, а по-скоро намек, че героите на книгата са двама - Словото на Учителя Беинса Дуно и градът Варна. На 16 август ст.ст. 1909 г. Учителя открива годишната среща на Веригата на Бялото братство и, показвайки на присъстващите къс двуостър меч, произнася забележителните думи: „Това е Силата Господня. С този нож обсаждаме Варна." По-горе нарекохме историята на Варна „история за пречистването на общочовешкото сърце" и колко по-вярно става това определение след физическата поява на Учителя Беинса Дуно в Черноморското духовно пространство на България. „Учителя във Варна" е книга за сърцето на един град, завинаги обсаден от силата на Духа. Без помощта на Павлина Даскалова, чиято е идеята за съставянето на тази книга, без Христо Маджаров, на когото се дължат повечето от идейните й внушения, без съучастието на Георги Н. Петков, Филип Филипов, Преслав Павлов, Петър Митев и Иван Джеджев, без професионализма на историците, библиографите и преводачите Станка Димитрова, Цветолюб Нушев, Кристияна Димчева, Елена Бъчварова, Борислав Дряновски, Васил Стоилов и Ралица Хубанова не би било възможно съставянето и публикуването на „ Учителя във Варна ". Затова последните думи на признателност са към тях. Варна, май 1998 г.
към текста >>

„Учителя във Варна" е книга за сърцето на един град, завинаги обсаден от силата на Духа.
За да се предпази читателят от всякакви предубеждения, накрая е необходимо да се отбележи, че уводните бележки към „Учителя във Варна" не са преднамерено тълкуване на представените исторически документи, а по-скоро намек, че героите на книгата са двама - Словото на Учителя Беинса Дуно и градът Варна. На 16 август ст.ст. 1909 г. Учителя открива годишната среща на Веригата на Бялото братство и, показвайки на присъстващите къс двуостър меч, произнася забележителните думи: „Това е Силата Господня. С този нож обсаждаме Варна." По-горе нарекохме историята на Варна „история за пречистването на общочовешкото сърце" и колко по-вярно става това определение след физическата поява на Учителя Беинса Дуно в Черноморското духовно пространство на България. „Учителя във Варна" е книга за сърцето на един град, завинаги обсаден от силата на Духа. Без помощта на Павлина Даскалова, чиято е идеята за съставянето на тази книга, без Христо Маджаров, на когото се дължат повечето от идейните й внушения, без съучастието на Георги Н. Петков, Филип Филипов, Преслав Павлов, Петър Митев и Иван Джеджев, без професионализма на историците, библиографите и преводачите Станка Димитрова, Цветолюб Нушев, Кристияна Димчева, Елена Бъчварова, Борислав Дряновски, Васил Стоилов и Ралица Хубанова не би било възможно съставянето и публикуването на „ Учителя във Варна ". Затова последните думи на признателност са към тях. Варна, май 1998 г. Виж Ханс Гзенгер, „ Черноморското пространство и неговите мистерийни импулси в миналото и настоящето", 1971, превод от немски, непубликуван, Влад Пашов, „Идеите на Бялото Братство през вековете", 1945, ръкопис, непубликуван
към текста >>

Петков, Филип Филипов, Преслав Павлов, Петър Митев и Иван Джеджев, без професионализма на историците, библиографите и преводачите Станка Димитрова, Цветолюб Нушев, Кристияна Димчева, Елена Бъчварова, Борислав Дряновски, Васил Стоилов и Ралица Хубанова не би било възможно съставянето и публикуването на „ Учителя във Варна ".
1909 г. Учителя открива годишната среща на Веригата на Бялото братство и, показвайки на присъстващите къс двуостър меч, произнася забележителните думи: „Това е Силата Господня. С този нож обсаждаме Варна." По-горе нарекохме историята на Варна „история за пречистването на общочовешкото сърце" и колко по-вярно става това определение след физическата поява на Учителя Беинса Дуно в Черноморското духовно пространство на България. „Учителя във Варна" е книга за сърцето на един град, завинаги обсаден от силата на Духа. Без помощта на Павлина Даскалова, чиято е идеята за съставянето на тази книга, без Христо Маджаров, на когото се дължат повечето от идейните й внушения, без съучастието на Георги Н. Петков, Филип Филипов, Преслав Павлов, Петър Митев и Иван Джеджев, без професионализма на историците, библиографите и преводачите Станка Димитрова, Цветолюб Нушев, Кристияна Димчева, Елена Бъчварова, Борислав Дряновски, Васил Стоилов и Ралица Хубанова не би било възможно съставянето и публикуването на „ Учителя във Варна ". Затова последните думи на признателност са към тях. Варна, май 1998 г. Виж Ханс Гзенгер, „ Черноморското пространство и неговите мистерийни импулси в миналото и настоящето", 1971, превод от немски, непубликуван, Влад Пашов, „Идеите на Бялото Братство през вековете", 1945, ръкопис, непубликуван Този пост е редактиран от Hristo: 23 януари 2015 - 07:54
към текста >>

21. СПОМЕНИ НА СВЕЩЕНИКА КОНСТАНТИН ДЪНОВСКИ

Дъновски отива в Солун, посетява гроба на свети Димитрий Солунски, гдето му се случва нещо необикновено, разказано в книжката „Едно откровение в солунската черква „Свети Димитрий" (София, 1905, стр. 8).
Той разправя, че имало тогава молебен по случай утихване на морска буря, която била толкова голяма, че морските вълни се прехвърляли през крепостната порта „Скеля капусу". Не се помни да е ставала друг път такава ужасна буря. Молебенът бил на табията „Йени Дуня" (срещу вълнолома). Събрани са били тук турци и християни. През 1854 г. К. Дъновски отива в Солун, посетява гроба на свети Димитрий Солунски, гдето му се случва нещо необикновено, разказано в книжката „Едно откровение в солунската черква „Свети Димитрий" (София, 1905, стр. 8). В 1857 г. К. Дъновски се ръкополага за свещеник в гръцката черква „Света Богородица" във Варна, гдето е служил като енорийски свещеник до края на 1864 г. От 1865 г. К. Дъновски става свещеник на първата българска черква „Свети Архангел Михаил", при която и до днес живее в най-окаяно положение. На 11 май 1860 г.
към текста >>

Събрали се десет хиляди лева и по съвета на благоразумните българи решено било да се дадат на гръцката община, с условие да се издържа български учител при гръцкото училище, който три пъти в седмицата да преподава български език на българските деца.
Сакалука 100 лв. Иванис Чико 100 лв. Георги Филибели 100 лв. Мухтията Ибиш Ефенди подари от вакуфите 400 лв. Един гражданин 800 лв. Събрали се десет хиляди лева и по съвета на благоразумните българи решено било да се дадат на гръцката община, с условие да се издържа български учител при гръцкото училище, който три пъти в седмицата да преподава български език на българските деца. Гърците отказали на тая българска отстъпка. Тогава Българската община решава да купи за три хиляди лева мястото, гдето е старата българска черква „Св. Архангел Михаил". Документът за мястото е бил взет върху Кюркчи Коста Димитров, почетен и състоятелен българин. Първото българско училище се открило на 1-й септември 1860 г.
към текста >>

Първият български учител е бил Константин Т.
Тогава Българската община решава да купи за три хиляди лева мястото, гдето е старата българска черква „Св. Архангел Михаил". Документът за мястото е бил взет върху Кюркчи Коста Димитров, почетен и състоятелен българин. Първото българско училище се открило на 1-й септември 1860 г. в къщата на Балтаджи Пейко. Първият български учител е бил Константин Т. Арабаджиев; числото на учениците е било 28. Иван Церов казва, че имало 25 момчета и 15 момичета. Училището имало два етажа. Горният етаж се състоял от три стаи и служил собственно за училищно помещение; двете стаи били класни, а третята служила за тургане на училищни потребности. Свещ. К.
към текста >>

22. БЕЛЕЖКИ ВЪРХУ КНИГАТА

УЧИТЕЛЯТ НА БЯЛОТО БРАТСТВО"*
БЕЛЕЖКИ ВЪРХУ КНИГАТА УЧИТЕЛЯТ НА БЯЛОТО БРАТСТВО"* Правдолюб Истинолюбиви** (в съкращения) Вместо предговор. Сред нашите среди през последните няколко години се разпространиха трудове в ръкопис с биографични данни за Учителя, Словото му, Братството и братския живот. През 1979-1980 г.
към текста >>

Сред нашите среди през последните няколко години се разпространиха трудове в ръкопис с биографични данни за Учителя, Словото му, Братството и братския живот.
БЕЛЕЖКИ ВЪРХУ КНИГАТА УЧИТЕЛЯТ НА БЯЛОТО БРАТСТВО"* Правдолюб Истинолюбиви** (в съкращения) Вместо предговор. Сред нашите среди през последните няколко години се разпространиха трудове в ръкопис с биографични данни за Учителя, Словото му, Братството и братския живот. През 1979-1980 г. излязоха от печат и две книги: „Моят роден град София" от Райна Констанцева, ДИ Отечествен фронт и „Червената ескадра" от Недю Недев, Военно издателство, София. Както в ръкописа „Учителят на Бялото братство", така и в тия две книги са допуснати редица неистини, защото са писани без фактическа документация. Това ме накара да напиша за труда „Учителят на Бялото Братство" и за другите две книги по няколко реда, ползвайки документални източници. Това написах заради самата истина, без лично отношение и без лоши чувства към авторите.
към текста >>

Както в ръкописа „Учителят на Бялото братство", така и в тия две книги са допуснати редица неистини, защото са писани без фактическа документация.
(в съкращения) Вместо предговор. Сред нашите среди през последните няколко години се разпространиха трудове в ръкопис с биографични данни за Учителя, Словото му, Братството и братския живот. През 1979-1980 г. излязоха от печат и две книги: „Моят роден град София" от Райна Констанцева, ДИ Отечествен фронт и „Червената ескадра" от Недю Недев, Военно издателство, София. Както в ръкописа „Учителят на Бялото братство", така и в тия две книги са допуснати редица неистини, защото са писани без фактическа документация. Това ме накара да напиша за труда „Учителят на Бялото Братство" и за другите две книги по няколко реда, ползвайки документални източници. Това написах заради самата истина, без лично отношение и без лоши чувства към авторите. Авторът Стр.27 или 37 (70-71): „Малкият Петър бе почнал учението си в набързо построената черквица в Хадърджа, но по-късно, когато известни служебни обстоятелства изпратиха свещеник Константин Дъновски да иде за известно време в Нови пазар, с него отива и Петър."
към текста >>

Това ме накара да напиша за труда „Учителят на Бялото Братство" и за другите две книги по няколко реда, ползвайки документални източници.
Вместо предговор. Сред нашите среди през последните няколко години се разпространиха трудове в ръкопис с биографични данни за Учителя, Словото му, Братството и братския живот. През 1979-1980 г. излязоха от печат и две книги: „Моят роден град София" от Райна Констанцева, ДИ Отечествен фронт и „Червената ескадра" от Недю Недев, Военно издателство, София. Както в ръкописа „Учителят на Бялото братство", така и в тия две книги са допуснати редица неистини, защото са писани без фактическа документация. Това ме накара да напиша за труда „Учителят на Бялото Братство" и за другите две книги по няколко реда, ползвайки документални източници. Това написах заради самата истина, без лично отношение и без лоши чувства към авторите. Авторът Стр.27 или 37 (70-71): „Малкият Петър бе почнал учението си в набързо построената черквица в Хадърджа, но по-късно, когато известни служебни обстоятелства изпратиха свещеник Константин Дъновски да иде за известно време в Нови пазар, с него отива и Петър." На същата страница по-долу (77):
към текста >>

Първият български учител във Варненско става по такъв начин сега и пръв български свещеник във Варна.
На същата страница по-долу (77): „ Така все повече усамотен, любознателен и търсещ, Петър завършва основното училище в Нови пазар. Това нещо съвпада и със завръщането на семейството в Хадърджа." На 14 февруари 1865 г. се освещава и открива първата българска църква „Свети Архангел Михаил" в град Варна с първи свещеник в нея Константин Дъновски. Първият български учител във Варненско става по такъв начин сега и пръв български свещеник във Варна. Там остава да живее до самата си смърт (13 ноември 1918 г.) и е погребан пред олтара на църквата „Свети Архангел Михаил". „...Отец Константин Дъновски, който, види се, и досега не иска да се отдели от тази църква и винаги там му е прибежището и квартирата." Константин Дъновски напуска Варна през месец септември 1868 г., до което време е бил председател на българската община пред турските власти. За причината за първото му напускане на град Варна пише проф. Петър Ников в списание „Духовна култура", кн.1-2, 1922 г., в главата „Иконом Константин Дъновски", с.131.
към текста >>

От горното се вижда, че Константин Дъновски и Учителя са били в Нови пазар през 1900 г.
След тези две години (1899-1900) Константин Дъновски се завръща отново във Варна и не я напуска до края на живота си. Ето какво пише Тодор Бъчваров в книжката си „Заветници на свободата " - Предисловие, София, 1. VIII.1922 г. „Преди двадесет и две години (1900 г.) се запознах с Петър К. Дънов... Същата година имах случай да се запозная в Нови пазар и със застарелия негов баща, свещеник Константин Дъновски." От горното се вижда, че Константин Дъновски и Учителя са били в Нови пазар през 1900 г. Когато Петър Дънов (Петърчо) е трябвало да постъпи в основно училище, е било годината 1872. Тогава родителите му живеели във Варна, завърнали се след първото напускане на града (септември 1868 г.) през март 1870 г. Във Варна вече е имало българско училище, открито на 11 май 1860 г., което е закривано само по време на Освободителната руско-турска война 1877-1878 г. Тогава малкият Петърчо е бил вече завършил там основното си образование. След войната във Варна е имало вече петокласна мъжка гимназия, където Петър Дънов завършва гимназиалното си образование.
към текста >>

„ Това, което можем да кажем тук и което имаме основание да считаме за сигурно, то е, че Учителя се приобщи за известно време към методистките евангелски среди..."
Тогава малкият Петърчо е бил вече завършил там основното си образование. След войната във Варна е имало вече петокласна мъжка гимназия, където Петър Дънов завършва гимназиалното си образование. („ VI. Известие на Варненското археологическо дружество", Варна, 1914 г., „Принос към просветителното дело в град Варна, стр. 20-44). (74): „ Това, което можем да кажем тук и което имаме основание да считаме за сигурно, то е, че Учителя се приобщи за известно време към методистките евангелски среди..." Ако познаваме Учителя и неговата мисия и ако сме негови ученици, никога не можем да мислим, камо ли да говорим и пишем за него подобни неща. Учителя никога не се е приобщавал към каквито и да е било религиозни среди, дори и към тая на баща си. Той може да е бил за известно време сред някоя такава среда, но това не означава, че се е приобщил към нея. Нима дванадесетгодишният Исус, когато отиде в храма при първосвещениците, се приобщи към тях и стана като тях? Нима Учителя, който бе в света сред хората на земята, се приобщи към тях и стана като тях?
към текста >>

Ако познаваме Учителя и неговата мисия и ако сме негови ученици, никога не можем да мислим, камо ли да говорим и пишем за него подобни неща.
След войната във Варна е имало вече петокласна мъжка гимназия, където Петър Дънов завършва гимназиалното си образование. („ VI. Известие на Варненското археологическо дружество", Варна, 1914 г., „Принос към просветителното дело в град Варна, стр. 20-44). (74): „ Това, което можем да кажем тук и което имаме основание да считаме за сигурно, то е, че Учителя се приобщи за известно време към методистките евангелски среди..." Ако познаваме Учителя и неговата мисия и ако сме негови ученици, никога не можем да мислим, камо ли да говорим и пишем за него подобни неща. Учителя никога не се е приобщавал към каквито и да е било религиозни среди, дори и към тая на баща си. Той може да е бил за известно време сред някоя такава среда, но това не означава, че се е приобщил към нея. Нима дванадесетгодишният Исус, когато отиде в храма при първосвещениците, се приобщи към тях и стана като тях? Нима Учителя, който бе в света сред хората на земята, се приобщи към тях и стана като тях? Той беше пратеник с мисия да изведе душите, приобщени именно към разни човешки среди, основани на религиозен фанатизъм, приобщени към форми, догми и ритуали, и да ги поведе по пътя на Любовта и Мъдростта.
към текста >>

Учителя никога не се е приобщавал към каквито и да е било религиозни среди, дори и към тая на баща си.
(„ VI. Известие на Варненското археологическо дружество", Варна, 1914 г., „Принос към просветителното дело в град Варна, стр. 20-44). (74): „ Това, което можем да кажем тук и което имаме основание да считаме за сигурно, то е, че Учителя се приобщи за известно време към методистките евангелски среди..." Ако познаваме Учителя и неговата мисия и ако сме негови ученици, никога не можем да мислим, камо ли да говорим и пишем за него подобни неща. Учителя никога не се е приобщавал към каквито и да е било религиозни среди, дори и към тая на баща си. Той може да е бил за известно време сред някоя такава среда, но това не означава, че се е приобщил към нея. Нима дванадесетгодишният Исус, когато отиде в храма при първосвещениците, се приобщи към тях и стана като тях? Нима Учителя, който бе в света сред хората на земята, се приобщи към тях и стана като тях? Той беше пратеник с мисия да изведе душите, приобщени именно към разни човешки среди, основани на религиозен фанатизъм, приобщени към форми, догми и ритуали, и да ги поведе по пътя на Любовта и Мъдростта. А когато дойдат до Истината, тя да ги направи свободни от човешките окови и заблуждения.
към текста >>

Нима Учителя, който бе в света сред хората на земята, се приобщи към тях и стана като тях?
„ Това, което можем да кажем тук и което имаме основание да считаме за сигурно, то е, че Учителя се приобщи за известно време към методистките евангелски среди..." Ако познаваме Учителя и неговата мисия и ако сме негови ученици, никога не можем да мислим, камо ли да говорим и пишем за него подобни неща. Учителя никога не се е приобщавал към каквито и да е било религиозни среди, дори и към тая на баща си. Той може да е бил за известно време сред някоя такава среда, но това не означава, че се е приобщил към нея. Нима дванадесетгодишният Исус, когато отиде в храма при първосвещениците, се приобщи към тях и стана като тях? Нима Учителя, който бе в света сред хората на земята, се приобщи към тях и стана като тях? Той беше пратеник с мисия да изведе душите, приобщени именно към разни човешки среди, основани на религиозен фанатизъм, приобщени към форми, догми и ритуали, и да ги поведе по пътя на Любовта и Мъдростта. А когато дойдат до Истината, тя да ги направи свободни от човешките окови и заблуждения. Учителя живя в света, но светът остана извън него. Той не го допусна да влезе в него. Да говорим и пишем такива неща за Учителя не е нищо друго освен наливане вода във водениците на евангелистите, че Учителя бил излязъл от техните среди - от методистите.
към текста >>

Учителя живя в света, но светът остана извън него.
Той може да е бил за известно време сред някоя такава среда, но това не означава, че се е приобщил към нея. Нима дванадесетгодишният Исус, когато отиде в храма при първосвещениците, се приобщи към тях и стана като тях? Нима Учителя, който бе в света сред хората на земята, се приобщи към тях и стана като тях? Той беше пратеник с мисия да изведе душите, приобщени именно към разни човешки среди, основани на религиозен фанатизъм, приобщени към форми, догми и ритуали, и да ги поведе по пътя на Любовта и Мъдростта. А когато дойдат до Истината, тя да ги направи свободни от човешките окови и заблуждения. Учителя живя в света, но светът остана извън него. Той не го допусна да влезе в него. Да говорим и пишем такива неща за Учителя не е нищо друго освен наливане вода във водениците на евангелистите, че Учителя бил излязъл от техните среди - от методистите. Учителя излезе от Бога. Стр. 44 (83): „През време на студентството в Америка с Учителя се случили доста забележителни неща.
към текста >>

Да говорим и пишем такива неща за Учителя не е нищо друго освен наливане вода във водениците на евангелистите, че Учителя бил излязъл от техните среди - от методистите.
Нима Учителя, който бе в света сред хората на земята, се приобщи към тях и стана като тях? Той беше пратеник с мисия да изведе душите, приобщени именно към разни човешки среди, основани на религиозен фанатизъм, приобщени към форми, догми и ритуали, и да ги поведе по пътя на Любовта и Мъдростта. А когато дойдат до Истината, тя да ги направи свободни от човешките окови и заблуждения. Учителя живя в света, но светът остана извън него. Той не го допусна да влезе в него. Да говорим и пишем такива неща за Учителя не е нищо друго освен наливане вода във водениците на евангелистите, че Учителя бил излязъл от техните среди - от методистите. Учителя излезе от Бога. Стр. 44 (83): „През време на студентството в Америка с Учителя се случили доста забележителни неща. Един ден той срещнал намиращия се също в Америка българин Величко Граблашев, който бе известен навремето като ревностен член на спиритическото общество." Нямаме абсолютно никаква фактическа документация за описания случай, че Учителя се е срещал в Америка с Граблашев, че бил отведен в някаква непозната местност с някакви видени и чути странни неща, че след това Граблашев отишъл сам да търси това място, но не го намерил и т.н.
към текста >>

Учителя излезе от Бога.
Той беше пратеник с мисия да изведе душите, приобщени именно към разни човешки среди, основани на религиозен фанатизъм, приобщени към форми, догми и ритуали, и да ги поведе по пътя на Любовта и Мъдростта. А когато дойдат до Истината, тя да ги направи свободни от човешките окови и заблуждения. Учителя живя в света, но светът остана извън него. Той не го допусна да влезе в него. Да говорим и пишем такива неща за Учителя не е нищо друго освен наливане вода във водениците на евангелистите, че Учителя бил излязъл от техните среди - от методистите. Учителя излезе от Бога. Стр. 44 (83): „През време на студентството в Америка с Учителя се случили доста забележителни неща. Един ден той срещнал намиращия се също в Америка българин Величко Граблашев, който бе известен навремето като ревностен член на спиритическото общество." Нямаме абсолютно никаква фактическа документация за описания случай, че Учителя се е срещал в Америка с Граблашев, че бил отведен в някаква непозната местност с някакви видени и чути странни неща, че след това Граблашев отишъл сам да търси това място, но не го намерил и т.н. Ако беше имал още в Америка такава опитност с Учителя, той непременно щеше да бъде негов първи ученик след завръщането си в България.
към текста >>

„През време на студентството в Америка с Учителя се случили доста забележителни неща.
Учителя живя в света, но светът остана извън него. Той не го допусна да влезе в него. Да говорим и пишем такива неща за Учителя не е нищо друго освен наливане вода във водениците на евангелистите, че Учителя бил излязъл от техните среди - от методистите. Учителя излезе от Бога. Стр. 44 (83): „През време на студентството в Америка с Учителя се случили доста забележителни неща. Един ден той срещнал намиращия се също в Америка българин Величко Граблашев, който бе известен навремето като ревностен член на спиритическото общество." Нямаме абсолютно никаква фактическа документация за описания случай, че Учителя се е срещал в Америка с Граблашев, че бил отведен в някаква непозната местност с някакви видени и чути странни неща, че след това Граблашев отишъл сам да търси това място, но не го намерил и т.н. Ако беше имал още в Америка такава опитност с Учителя, той непременно щеше да бъде негов първи ученик след завръщането си в България. Известно е, че Граблашев работи отделно от Учителя като спиритист, издава свое спиритическо списание „Задгробен мир" и спиритическа литература. В 1906 г.
към текста >>

Нямаме абсолютно никаква фактическа документация за описания случай, че Учителя се е срещал в Америка с Граблашев, че бил отведен в някаква непозната местност с някакви видени и чути странни неща, че след това Граблашев отишъл сам да търси това място, но не го намерил и т.н.
Да говорим и пишем такива неща за Учителя не е нищо друго освен наливане вода във водениците на евангелистите, че Учителя бил излязъл от техните среди - от методистите. Учителя излезе от Бога. Стр. 44 (83): „През време на студентството в Америка с Учителя се случили доста забележителни неща. Един ден той срещнал намиращия се също в Америка българин Величко Граблашев, който бе известен навремето като ревностен член на спиритическото общество." Нямаме абсолютно никаква фактическа документация за описания случай, че Учителя се е срещал в Америка с Граблашев, че бил отведен в някаква непозната местност с някакви видени и чути странни неща, че след това Граблашев отишъл сам да търси това място, но не го намерил и т.н. Ако беше имал още в Америка такава опитност с Учителя, той непременно щеше да бъде негов първи ученик след завръщането си в България. Известно е, че Граблашев работи отделно от Учителя като спиритист, издава свое спиритическо списание „Задгробен мир" и спиритическа литература. В 1906 г. основава спиритическо общество и го регистрира с устав, утвърден от Министерството на народната просвета -„Устав на психическото дружество" в град София, 1906 г.; председател на обществото - Величко Гръблашев, секретар - Васил Узунов. В официалните списъци на учениците, поканени на годишните събори на Веригата (по реда на поканването), намираме, че Величко Гръблашев присъства на събор за пръв път през 1910 г.
към текста >>

Ако беше имал още в Америка такава опитност с Учителя, той непременно щеше да бъде негов първи ученик след завръщането си в България.
Учителя излезе от Бога. Стр. 44 (83): „През време на студентството в Америка с Учителя се случили доста забележителни неща. Един ден той срещнал намиращия се също в Америка българин Величко Граблашев, който бе известен навремето като ревностен член на спиритическото общество." Нямаме абсолютно никаква фактическа документация за описания случай, че Учителя се е срещал в Америка с Граблашев, че бил отведен в някаква непозната местност с някакви видени и чути странни неща, че след това Граблашев отишъл сам да търси това място, но не го намерил и т.н. Ако беше имал още в Америка такава опитност с Учителя, той непременно щеше да бъде негов първи ученик след завръщането си в България. Известно е, че Граблашев работи отделно от Учителя като спиритист, издава свое спиритическо списание „Задгробен мир" и спиритическа литература. В 1906 г. основава спиритическо общество и го регистрира с устав, утвърден от Министерството на народната просвета -„Устав на психическото дружество" в град София, 1906 г.; председател на обществото - Величко Гръблашев, секретар - Васил Узунов. В официалните списъци на учениците, поканени на годишните събори на Веригата (по реда на поканването), намираме, че Величко Гръблашев присъства на събор за пръв път през 1910 г. и за последен път през 1922 г., след което заминава за Америка и повече не се е завръщал в България.
към текста >>

Известно е, че Граблашев работи отделно от Учителя като спиритист, издава свое спиритическо списание „Задгробен мир" и спиритическа литература.
Стр. 44 (83): „През време на студентството в Америка с Учителя се случили доста забележителни неща. Един ден той срещнал намиращия се също в Америка българин Величко Граблашев, който бе известен навремето като ревностен член на спиритическото общество." Нямаме абсолютно никаква фактическа документация за описания случай, че Учителя се е срещал в Америка с Граблашев, че бил отведен в някаква непозната местност с някакви видени и чути странни неща, че след това Граблашев отишъл сам да търси това място, но не го намерил и т.н. Ако беше имал още в Америка такава опитност с Учителя, той непременно щеше да бъде негов първи ученик след завръщането си в България. Известно е, че Граблашев работи отделно от Учителя като спиритист, издава свое спиритическо списание „Задгробен мир" и спиритическа литература. В 1906 г. основава спиритическо общество и го регистрира с устав, утвърден от Министерството на народната просвета -„Устав на психическото дружество" в град София, 1906 г.; председател на обществото - Величко Гръблашев, секретар - Васил Узунов. В официалните списъци на учениците, поканени на годишните събори на Веригата (по реда на поканването), намираме, че Величко Гръблашев присъства на събор за пръв път през 1910 г. и за последен път през 1922 г., след което заминава за Америка и повече не се е завръщал в България. Там се е и поминал.
към текста >>

„След като приключи своите френологически изследвания към 1900 г., в началото на столетието Учителя започна да говори на народа и създаде своите забележителни беседи...
основава спиритическо общество и го регистрира с устав, утвърден от Министерството на народната просвета -„Устав на психическото дружество" в град София, 1906 г.; председател на обществото - Величко Гръблашев, секретар - Васил Узунов. В официалните списъци на учениците, поканени на годишните събори на Веригата (по реда на поканването), намираме, че Величко Гръблашев присъства на събор за пръв път през 1910 г. и за последен път през 1922 г., след което заминава за Америка и повече не се е завръщал в България. Там се е и поминал. Стр. 47 (92): „След като приключи своите френологически изследвания към 1900 г., в началото на столетието Учителя започна да говори на народа и създаде своите забележителни беседи... Учителя се завръща от Америка през 1895 г. и прекарва във Варна до 1899 г. при сестра си Мария на улица „Дунав". През това време той издава в 1896 г. книгата си „Наука и възпитание", през 1897 г.
към текста >>

Учителя се завръща от Америка през 1895 г.
В официалните списъци на учениците, поканени на годишните събори на Веригата (по реда на поканването), намираме, че Величко Гръблашев присъства на събор за пръв път през 1910 г. и за последен път през 1922 г., след което заминава за Америка и повече не се е завръщал в България. Там се е и поминал. Стр. 47 (92): „След като приключи своите френологически изследвания към 1900 г., в началото на столетието Учителя започна да говори на народа и създаде своите забележителни беседи... Учителя се завръща от Америка през 1895 г. и прекарва във Варна до 1899 г. при сестра си Мария на улица „Дунав". През това време той издава в 1896 г. книгата си „Наука и възпитание", през 1897 г. -„Хио-Ели-Мели-Месаил", а през 1898 г.
към текста >>

След двегодишно пребиваване (1899-1900 г.) в Нови пазар Учителя се отправя пеш през Стара планина и пристига в Сливен.
книгата си „Наука и възпитание", през 1897 г. -„Хио-Ели-Мели-Месаил", а през 1898 г. изнася пред благотворителното дружество „Милосърдие" „Призвание към народа ми, българите и славянството". На следващата 1899 г. той отива в Нови пазар. След двегодишно пребиваване (1899-1900 г.) в Нови пазар Учителя се отправя пеш през Стара планина и пристига в Сливен. Оттам той тръгва из страната от град на град, изнася сказки и прави френологически изследвания цели 11 години - до Балканската война (1912-1913 г.). От времето на неговото пътуване са останали много писма до първите му ученици (Пеньо Киров, Димитър Голов и др.), писани от градове и паланки. По тях се виждат градовете, в които е изнасял сказките си, броят на посетителите и др. Учителя е започнал да говори на народа след Балканската война (1912-1913 г.) и през 1914 г. Първата му беседа (говорена на народа) е „Ето Човека", отпечатана в томчето с неделни беседи „Сила и Живот", първа серия.
към текста >>

Учителя е започнал да говори на народа след Балканската война (1912-1913 г.) и през 1914 г.
той отива в Нови пазар. След двегодишно пребиваване (1899-1900 г.) в Нови пазар Учителя се отправя пеш през Стара планина и пристига в Сливен. Оттам той тръгва из страната от град на град, изнася сказки и прави френологически изследвания цели 11 години - до Балканската война (1912-1913 г.). От времето на неговото пътуване са останали много писма до първите му ученици (Пеньо Киров, Димитър Голов и др.), писани от градове и паланки. По тях се виждат градовете, в които е изнасял сказките си, броят на посетителите и др. Учителя е започнал да говори на народа след Балканската война (1912-1913 г.) и през 1914 г. Първата му беседа (говорена на народа) е „Ето Човека", отпечатана в томчето с неделни беседи „Сила и Живот", първа серия. След всяка отпечатана беседа е посочена датата на говоренето и ден, месец и година. Оттук именно се вижда, че Учителя започва да говори на народа от 1914 г., 16 март (стар стил). Стр. 47 (93): „През март 1897 г.
към текста >>

Оттук именно се вижда, че Учителя започва да говори на народа от 1914 г., 16 март (стар стил).
От времето на неговото пътуване са останали много писма до първите му ученици (Пеньо Киров, Димитър Голов и др.), писани от градове и паланки. По тях се виждат градовете, в които е изнасял сказките си, броят на посетителите и др. Учителя е започнал да говори на народа след Балканската война (1912-1913 г.) и през 1914 г. Първата му беседа (говорена на народа) е „Ето Човека", отпечатана в томчето с неделни беседи „Сила и Живот", първа серия. След всяка отпечатана беседа е посочена датата на говоренето и ден, месец и година. Оттук именно се вижда, че Учителя започва да говори на народа от 1914 г., 16 март (стар стил). Стр. 47 (93): „През март 1897 г. в живота на Учителя настъпват събития без никакъв външен ефект. На езика на езотерическата наука то се нарича посвещение. Това е един свещен миг или час, когато пратениците на Небето, от каквато и степен да са и с каквато мисия да са дошли, биват посвещавани от същества, за които ние не можем да приказваме.
към текста >>

в живота на Учителя настъпват събития без никакъв външен ефект.
Първата му беседа (говорена на народа) е „Ето Човека", отпечатана в томчето с неделни беседи „Сила и Живот", първа серия. След всяка отпечатана беседа е посочена датата на говоренето и ден, месец и година. Оттук именно се вижда, че Учителя започва да говори на народа от 1914 г., 16 март (стар стил). Стр. 47 (93): „През март 1897 г. в живота на Учителя настъпват събития без никакъв външен ефект. На езика на езотерическата наука то се нарича посвещение. Това е един свещен миг или час, когато пратениците на Небето, от каквато и степен да са и с каквато мисия да са дошли, биват посвещавани от същества, за които ние не можем да приказваме. В тази среща те ясно виждат своя път и получават указания за това, което предстои да сторят." На Учителя се приписва през месец март 1897 г. някакво посвещение, събитие „без никакъв външен ефект", посвещаване от същества и т.н.
към текста >>

На Учителя се приписва през месец март 1897 г.
„През март 1897 г. в живота на Учителя настъпват събития без никакъв външен ефект. На езика на езотерическата наука то се нарича посвещение. Това е един свещен миг или час, когато пратениците на Небето, от каквато и степен да са и с каквато мисия да са дошли, биват посвещавани от същества, за които ние не можем да приказваме. В тази среща те ясно виждат своя път и получават указания за това, което предстои да сторят." На Учителя се приписва през месец март 1897 г. някакво посвещение, събитие „без никакъв външен ефект", посвещаване от същества и т.н. Като пишем и разпространяваме такива данни за Учителя, показваме като негови ученици непознаване на неговата мисия. Такова събитие в живота на Учителя не е отбелязано нито от него, нито от негов ученик, защото през 1897 г. той няма още ученици, имащи възможност да го наблюдават. Когато настъпи някакво събитие в живота и на най-обикновения човек, не може да липсва външен ефект, а камо ли при Учителя.
към текста >>

Като пишем и разпространяваме такива данни за Учителя, показваме като негови ученици непознаване на неговата мисия.
На езика на езотерическата наука то се нарича посвещение. Това е един свещен миг или час, когато пратениците на Небето, от каквато и степен да са и с каквато мисия да са дошли, биват посвещавани от същества, за които ние не можем да приказваме. В тази среща те ясно виждат своя път и получават указания за това, което предстои да сторят." На Учителя се приписва през месец март 1897 г. някакво посвещение, събитие „без никакъв външен ефект", посвещаване от същества и т.н. Като пишем и разпространяваме такива данни за Учителя, показваме като негови ученици непознаване на неговата мисия. Такова събитие в живота на Учителя не е отбелязано нито от него, нито от негов ученик, защото през 1897 г. той няма още ученици, имащи възможност да го наблюдават. Когато настъпи някакво събитие в живота и на най-обикновения човек, не може да липсва външен ефект, а камо ли при Учителя. За него ние, учениците му, можем да кажем, че той дойде между нас от Главата (Извора) и носи това знание оттам, че Словото протичаше чрез него, както водите извират от извор, разположен на висок планински връх, и слизат в равнините. Така беше и с Учителя.
към текста >>

Такова събитие в живота на Учителя не е отбелязано нито от него, нито от негов ученик, защото през 1897 г.
Това е един свещен миг или час, когато пратениците на Небето, от каквато и степен да са и с каквато мисия да са дошли, биват посвещавани от същества, за които ние не можем да приказваме. В тази среща те ясно виждат своя път и получават указания за това, което предстои да сторят." На Учителя се приписва през месец март 1897 г. някакво посвещение, събитие „без никакъв външен ефект", посвещаване от същества и т.н. Като пишем и разпространяваме такива данни за Учителя, показваме като негови ученици непознаване на неговата мисия. Такова събитие в живота на Учителя не е отбелязано нито от него, нито от негов ученик, защото през 1897 г. той няма още ученици, имащи възможност да го наблюдават. Когато настъпи някакво събитие в живота и на най-обикновения човек, не може да липсва външен ефект, а камо ли при Учителя. За него ние, учениците му, можем да кажем, че той дойде между нас от Главата (Извора) и носи това знание оттам, че Словото протичаше чрез него, както водите извират от извор, разположен на висок планински връх, и слизат в равнините. Така беше и с Учителя. Той не дойде тук, на Земята, по пътя на някакво посвещение.
към текста >>

Когато настъпи някакво събитие в живота и на най-обикновения човек, не може да липсва външен ефект, а камо ли при Учителя.
На Учителя се приписва през месец март 1897 г. някакво посвещение, събитие „без никакъв външен ефект", посвещаване от същества и т.н. Като пишем и разпространяваме такива данни за Учителя, показваме като негови ученици непознаване на неговата мисия. Такова събитие в живота на Учителя не е отбелязано нито от него, нито от негов ученик, защото през 1897 г. той няма още ученици, имащи възможност да го наблюдават. Когато настъпи някакво събитие в живота и на най-обикновения човек, не може да липсва външен ефект, а камо ли при Учителя. За него ние, учениците му, можем да кажем, че той дойде между нас от Главата (Извора) и носи това знание оттам, че Словото протичаше чрез него, както водите извират от извор, разположен на висок планински връх, и слизат в равнините. Така беше и с Учителя. Той не дойде тук, на Земята, по пътя на някакво посвещение. Той не учи тук, на Земята, Божественото знание, а то само протичаше през него, идвайки отгоре - от Извора. Стр. 47 (92-93):
към текста >>

Така беше и с Учителя.
Като пишем и разпространяваме такива данни за Учителя, показваме като негови ученици непознаване на неговата мисия. Такова събитие в живота на Учителя не е отбелязано нито от него, нито от негов ученик, защото през 1897 г. той няма още ученици, имащи възможност да го наблюдават. Когато настъпи някакво събитие в живота и на най-обикновения човек, не може да липсва външен ефект, а камо ли при Учителя. За него ние, учениците му, можем да кажем, че той дойде между нас от Главата (Извора) и носи това знание оттам, че Словото протичаше чрез него, както водите извират от извор, разположен на висок планински връх, и слизат в равнините. Така беше и с Учителя. Той не дойде тук, на Земята, по пътя на някакво посвещение. Той не учи тук, на Земята, Божественото знание, а то само протичаше през него, идвайки отгоре - от Извора. Стр. 47 (92-93): „Преди това, още в 1895 г., той издаде своята книга „Наука и възпитание", чрез която успя да въведе голяма част от слушателите си в потребността да търсят скрития смисъл в свещените писания и в това, което ни дава положителното, експерименталното и достъпното за нашите триизмерни възможности знание." Книгата „Наука и възпитание" е отпечатана през 1896 г.
към текста >>

По време на отпечатването и Учителя още няма ученици, които да я разпространяват.
„Преди това, още в 1895 г., той издаде своята книга „Наука и възпитание", чрез която успя да въведе голяма част от слушателите си в потребността да търсят скрития смисъл в свещените писания и в това, което ни дава положителното, експерименталното и достъпното за нашите триизмерни възможности знание." Книгата „Наука и възпитание" е отпечатана през 1896 г. в печатницата на К. Николов в град Варна. Всеки може да се увери в това, ако разгледа първото издание на книгата, където на първата заглавна страница са отпечатани годината, печатницата и градът. По време на отпечатването и Учителя още няма ученици, които да я разпространяват. В личния бележник на Учителя са отбелязани лицата, които са я разпространявали - бройки и отчитането им при продажбата. Учителя е носел този бележник още в Америка и на първата му страница е отбелязал „1894 г., Ню Джърси". Стр. 48 (93): „Между забележителните дати на Учителя трябва да се отбележи и тази, когато той написа и издаде книгата „Заветът на цветните лъчи ". Ние не знаем точно колко време е било потребно да излезе тази книга, но най-вероятното допускане е, че тя е започната след 7 март 1897 г.
към текста >>

В личния бележник на Учителя са отбелязани лицата, които са я разпространявали - бройки и отчитането им при продажбата.
Книгата „Наука и възпитание" е отпечатана през 1896 г. в печатницата на К. Николов в град Варна. Всеки може да се увери в това, ако разгледа първото издание на книгата, където на първата заглавна страница са отпечатани годината, печатницата и градът. По време на отпечатването и Учителя още няма ученици, които да я разпространяват. В личния бележник на Учителя са отбелязани лицата, които са я разпространявали - бройки и отчитането им при продажбата. Учителя е носел този бележник още в Америка и на първата му страница е отбелязал „1894 г., Ню Джърси". Стр. 48 (93): „Между забележителните дати на Учителя трябва да се отбележи и тази, когато той написа и издаде книгата „Заветът на цветните лъчи ". Ние не знаем точно колко време е било потребно да излезе тази книга, но най-вероятното допускане е, че тя е започната след 7 март 1897 г. - годината на неговото посвещение."
към текста >>

Учителя е носел този бележник още в Америка и на първата му страница е отбелязал „1894 г., Ню Джърси".
в печатницата на К. Николов в град Варна. Всеки може да се увери в това, ако разгледа първото издание на книгата, където на първата заглавна страница са отпечатани годината, печатницата и градът. По време на отпечатването и Учителя още няма ученици, които да я разпространяват. В личния бележник на Учителя са отбелязани лицата, които са я разпространявали - бройки и отчитането им при продажбата. Учителя е носел този бележник още в Америка и на първата му страница е отбелязал „1894 г., Ню Джърси". Стр. 48 (93): „Между забележителните дати на Учителя трябва да се отбележи и тази, когато той написа и издаде книгата „Заветът на цветните лъчи ". Ние не знаем точно колко време е било потребно да излезе тази книга, но най-вероятното допускане е, че тя е започната след 7 март 1897 г. - годината на неговото посвещение." Във връзка с книгата „Заветът на цветните лъчи на светлината" ще цитирам за достоверност протоколите от годишната среща на учениците на Веригата през август 1912 г.
към текста >>

„Между забележителните дати на Учителя трябва да се отбележи и тази, когато той написа и издаде книгата „Заветът на цветните лъчи ".
Всеки може да се увери в това, ако разгледа първото издание на книгата, където на първата заглавна страница са отпечатани годината, печатницата и градът. По време на отпечатването и Учителя още няма ученици, които да я разпространяват. В личния бележник на Учителя са отбелязани лицата, които са я разпространявали - бройки и отчитането им при продажбата. Учителя е носел този бележник още в Америка и на първата му страница е отбелязал „1894 г., Ню Джърси". Стр. 48 (93): „Между забележителните дати на Учителя трябва да се отбележи и тази, когато той написа и издаде книгата „Заветът на цветните лъчи ". Ние не знаем точно колко време е било потребно да излезе тази книга, но най-вероятното допускане е, че тя е започната след 7 март 1897 г. - годината на неговото посвещение." Във връзка с книгата „Заветът на цветните лъчи на светлината" ще цитирам за достоверност протоколите от годишната среща на учениците на Веригата през август 1912 г. в град Търново: „15 август (Света Богородица)
към текста >>

Много пъти сестра Еленка Иларионова от Велико Търново ми е разказвала, че Учителя е стъкмил „Заветът на цветните лъчи на светлината" в Арбанаси, където Братството имаше къща, т.е.
В тая книжка подробно и ясно ще се подредят не само стиховете, но още и краските с различните добродетели, които произвеждат и образуват трептения на тия стихове." Тук г-н Дънов почна да чете стиховете, които произвеждат лъчите на червената и портокаловата краска... В 5 ч. следобед г-н Дънов продължи прочита на стиховете за краските... " В първите години Братството са го назовавали Веригата, а много по-късно след Световната война, 1914 - 1918 г. - Бяло Братство. Много пъти сестра Еленка Иларионова от Велико Търново ми е разказвала, че Учителя е стъкмил „Заветът на цветните лъчи на светлината" в Арбанаси, където Братството имаше къща, т.е. след приключване на френологическите си изследвания 1911-1912 г. Учителя възлага публикуването на „Заветът на цветните лъчи на светлината" на най-заслужилия за делото свой ученик - брат Димитър Голов. Той я отпечатва в най-добрата тогава печатница - Придворната печатница. Сестра Еленка бе съпруга на търновския ръководител Константин Иларионов, а след смъртта му тя остана за ръководител. Беше ученичка на Учителя от 1906 г.
към текста >>

Учителя възлага публикуването на „Заветът на цветните лъчи на светлината" на най-заслужилия за делото свой ученик - брат Димитър Голов.
следобед г-н Дънов продължи прочита на стиховете за краските... " В първите години Братството са го назовавали Веригата, а много по-късно след Световната война, 1914 - 1918 г. - Бяло Братство. Много пъти сестра Еленка Иларионова от Велико Търново ми е разказвала, че Учителя е стъкмил „Заветът на цветните лъчи на светлината" в Арбанаси, където Братството имаше къща, т.е. след приключване на френологическите си изследвания 1911-1912 г. Учителя възлага публикуването на „Заветът на цветните лъчи на светлината" на най-заслужилия за делото свой ученик - брат Димитър Голов. Той я отпечатва в най-добрата тогава печатница - Придворната печатница. Сестра Еленка бе съпруга на търновския ръководител Константин Иларионов, а след смъртта му тя остана за ръководител. Беше ученичка на Учителя от 1906 г. и в дома им на улица „Зеленка" за него имаше специална стая. Улицата и къщата се намират над новия театър в града.
към текста >>

Беше ученичка на Учителя от 1906 г.
Много пъти сестра Еленка Иларионова от Велико Търново ми е разказвала, че Учителя е стъкмил „Заветът на цветните лъчи на светлината" в Арбанаси, където Братството имаше къща, т.е. след приключване на френологическите си изследвания 1911-1912 г. Учителя възлага публикуването на „Заветът на цветните лъчи на светлината" на най-заслужилия за делото свой ученик - брат Димитър Голов. Той я отпечатва в най-добрата тогава печатница - Придворната печатница. Сестра Еленка бе съпруга на търновския ръководител Константин Иларионов, а след смъртта му тя остана за ръководител. Беше ученичка на Учителя от 1906 г. и в дома им на улица „Зеленка" за него имаше специална стая. Улицата и къщата се намират над новия театър в града. Стр. 48 (94): „Пак през същата 1897 г. някакъв свещеник... успял да вземе по някакъв неизвестен за нас начин един ръкопис на Учителя и издал малка брошура, която озаглавил „Тайните на Духа" или „Хио-Ели-Мели-Месаил - Глас Божи"..."
към текста >>

някакъв свещеник... успял да вземе по някакъв неизвестен за нас начин един ръкопис на Учителя и издал малка брошура, която озаглавил „Тайните на Духа" или „Хио-Ели-Мели-Месаил - Глас Божи"..."
Беше ученичка на Учителя от 1906 г. и в дома им на улица „Зеленка" за него имаше специална стая. Улицата и къщата се намират над новия театър в града. Стр. 48 (94): „Пак през същата 1897 г. някакъв свещеник... успял да вземе по някакъв неизвестен за нас начин един ръкопис на Учителя и издал малка брошура, която озаглавил „Тайните на Духа" или „Хио-Ели-Мели-Месаил - Глас Божи"..." Отпечатването на „Хио-Ели-Ме-ли-Месаил" не е станало от непознат свещеник през „същата 1897 г.", а много по-късно - през 1912 г., в печатница „Напредък" , Стара Загора. Това се вижда и от самата книжка, на чиято корица са посочени годината, печатницата и градът. За този случай Учителя говори на събора в град Търново през 1922 г.: „Друг един брат ми разказваше следното: книжката, една малка книжка аз бях издал, но без надпис (без автор - бел. авт.), попада в ръцете на едного, който си позволил да изкара от нея 5000 екземпляра и ходи да я продава. Запитват го: Кой написа тая книга?
към текста >>

За този случай Учителя говори на събора в град Търново през 1922 г.: „Друг един брат ми разказваше следното: книжката, една малка книжка аз бях издал, но без надпис (без автор - бел.
Стр. 48 (94): „Пак през същата 1897 г. някакъв свещеник... успял да вземе по някакъв неизвестен за нас начин един ръкопис на Учителя и издал малка брошура, която озаглавил „Тайните на Духа" или „Хио-Ели-Мели-Месаил - Глас Божи"..." Отпечатването на „Хио-Ели-Ме-ли-Месаил" не е станало от непознат свещеник през „същата 1897 г.", а много по-късно - през 1912 г., в печатница „Напредък" , Стара Загора. Това се вижда и от самата книжка, на чиято корица са посочени годината, печатницата и градът. За този случай Учителя говори на събора в град Търново през 1922 г.: „Друг един брат ми разказваше следното: книжката, една малка книжка аз бях издал, но без надпис (без автор - бел. авт.), попада в ръцете на едного, който си позволил да изкара от нея 5000 екземпляра и ходи да я продава. Запитват го: Кой написа тая книга? - Аз, духовете ми проговориха какво да напиша. „Оставете го, казвам, нека я разпространява"... („Беседи, обяснение и упътвания от Учителя. Дадени на учениците от Всемирното Бяло братство при срещата им в град Търново, през лятото 1922 г.")
към текста >>

„Оставете го, казвам, нека я разпространява"... („Беседи, обяснение и упътвания от Учителя.
Това се вижда и от самата книжка, на чиято корица са посочени годината, печатницата и градът. За този случай Учителя говори на събора в град Търново през 1922 г.: „Друг един брат ми разказваше следното: книжката, една малка книжка аз бях издал, но без надпис (без автор - бел. авт.), попада в ръцете на едного, който си позволил да изкара от нея 5000 екземпляра и ходи да я продава. Запитват го: Кой написа тая книга? - Аз, духовете ми проговориха какво да напиша. „Оставете го, казвам, нека я разпространява"... („Беседи, обяснение и упътвания от Учителя. Дадени на учениците от Всемирното Бяло братство при срещата им в град Търново, през лятото 1922 г.") Стр. 51 (102): ,,...в същата сграда на Окръжния съд, където и двамата са чиновници (Пеньо Киров и Тодор Стоименов - бел. авт.) ". Чиновник в Бургаския съд е бил само Тодор Стоименов, а брат Пеньо Киров е имал частна комисионерска кантора в града.
към текста >>

Съхранени са такива пликове с писма до Димитър Добрев от Сливен, Минчо Сотиров от Созопол и от Учителя до брат Пеньо Киров със същия адрес: „Пеню Киров - комисионер, Бургас".
Стр. 51 (102): ,,...в същата сграда на Окръжния съд, където и двамата са чиновници (Пеньо Киров и Тодор Стоименов - бел. авт.) ". Чиновник в Бургаския съд е бил само Тодор Стоименов, а брат Пеньо Киров е имал частна комисионерска кантора в града. Това се вижда от многобройните му писма, писани на печатни бланки и пликове с фирмата му: „Пеню Киров - комисионер, град Бургас". Съхранени са такива пликове с писма до Димитър Добрев от Сливен, Минчо Сотиров от Созопол и от Учителя до брат Пеньо Киров със същия адрес: „Пеню Киров - комисионер, Бургас". Сведения за тези двама братя могат да бъдат получени и от брат Жечо Панайотов, който през това време е бил чиновник в Бургас. Стр. 52 (105): „След първият събор през 1900 г. следват няколко събори... Първият събор, за който знаем повече, е проведен през 1909 г. В протоколите освен имената на присъстващите се срещат оригинални и ценни мисли."
към текста >>

с първите трима ученици на Учителя, се вижда от списъка на присъстващите от 1899 до 1915 г.
включително се вижда, че първият събор не е станал през 1900 г., а през 1899 г. в град Варна. Там са провеждани съборите до 1909 г. включително, след което съборите стават в Търново до 1925 г. Че първият събор е станал през 1899 г. с първите трима ученици на Учителя, се вижда от списъка на присъстващите от 1899 до 1915 г. Там в графата „година на поканване на събор" е посочена годината 1899. В този списък на първата страница в долното бяло поле брат Пеньо Киров с черно мастило е написал: „Някои смятат, че първият събор е станал през 1900 г., първият събор стана през 1899 г.". Следва саморъчният му подпис с червено мастило. Така че имената на присъстващите ученици не са посочени само на съборите в градТърново, а от 1899 до 1922 г. включително. Стр. 115 (216):
към текста >>

„Председателят на теософската ложа в България не закъснял да поиска среща с Учителя, в която да го уведоми за добрите възможности, които му предлага организираното Теософско общество и големите успехи, които го очакват както в нашата страна, така и в чужбина."
Там в графата „година на поканване на събор" е посочена годината 1899. В този списък на първата страница в долното бяло поле брат Пеньо Киров с черно мастило е написал: „Някои смятат, че първият събор е станал през 1900 г., първият събор стана през 1899 г.". Следва саморъчният му подпис с червено мастило. Така че имената на присъстващите ученици не са посочени само на съборите в градТърново, а от 1899 до 1922 г. включително. Стр. 115 (216): „Председателят на теософската ложа в България не закъснял да поиска среща с Учителя, в която да го уведоми за добрите възможности, които му предлага организираното Теософско общество и големите успехи, които го очакват както в нашата страна, така и в чужбина." Това, което пиша по-нататък, го правя като бивш член на Теософското общество до 1922 г., добре познавайки отношението на теософите към Учителя и Бялото братство. Говорил съм неведнъж със Софроний Ников, председател на теософското общество, и с други. Те имаха отрицателно отношение към Братството и Учителя. Теософското общество имаше за вътрешен началник на своята школа Учителя Мория и щом като той не посочваше Учителя като такъв, това значеше за тях, че не е Учител. През лятото на 1922 г.
към текста >>

Това, което пиша по-нататък, го правя като бивш член на Теософското общество до 1922 г., добре познавайки отношението на теософите към Учителя и Бялото братство.
В този списък на първата страница в долното бяло поле брат Пеньо Киров с черно мастило е написал: „Някои смятат, че първият събор е станал през 1900 г., първият събор стана през 1899 г.". Следва саморъчният му подпис с червено мастило. Така че имената на присъстващите ученици не са посочени само на съборите в градТърново, а от 1899 до 1922 г. включително. Стр. 115 (216): „Председателят на теософската ложа в България не закъснял да поиска среща с Учителя, в която да го уведоми за добрите възможности, които му предлага организираното Теософско общество и големите успехи, които го очакват както в нашата страна, така и в чужбина." Това, което пиша по-нататък, го правя като бивш член на Теософското общество до 1922 г., добре познавайки отношението на теософите към Учителя и Бялото братство. Говорил съм неведнъж със Софроний Ников, председател на теософското общество, и с други. Те имаха отрицателно отношение към Братството и Учителя. Теософското общество имаше за вътрешен началник на своята школа Учителя Мория и щом като той не посочваше Учителя като такъв, това значеше за тях, че не е Учител. През лятото на 1922 г. Теософското общество откри летен теософски университет, който следвах и аз, и издаде вестник „Теософска мисъл", брой единствен.
към текста >>

Те имаха отрицателно отношение към Братството и Учителя.
Така че имената на присъстващите ученици не са посочени само на съборите в градТърново, а от 1899 до 1922 г. включително. Стр. 115 (216): „Председателят на теософската ложа в България не закъснял да поиска среща с Учителя, в която да го уведоми за добрите възможности, които му предлага организираното Теософско общество и големите успехи, които го очакват както в нашата страна, така и в чужбина." Това, което пиша по-нататък, го правя като бивш член на Теософското общество до 1922 г., добре познавайки отношението на теософите към Учителя и Бялото братство. Говорил съм неведнъж със Софроний Ников, председател на теософското общество, и с други. Те имаха отрицателно отношение към Братството и Учителя. Теософското общество имаше за вътрешен началник на своята школа Учителя Мория и щом като той не посочваше Учителя като такъв, това значеше за тях, че не е Учител. През лятото на 1922 г. Теософското общество откри летен теософски университет, който следвах и аз, и издаде вестник „Теософска мисъл", брой единствен. В него беше поместено стихотворение със следния акростих (първите букви от всеки ред, прочетени вертикално надолу): „Дънов е лъжеучител". Теософията, затънала из джунглите на Индия със знания от инволюционния период, не прие Христа такъв, какъвто е.
към текста >>

Теософското общество имаше за вътрешен началник на своята школа Учителя Мория и щом като той не посочваше Учителя като такъв, това значеше за тях, че не е Учител.
Стр. 115 (216): „Председателят на теософската ложа в България не закъснял да поиска среща с Учителя, в която да го уведоми за добрите възможности, които му предлага организираното Теософско общество и големите успехи, които го очакват както в нашата страна, така и в чужбина." Това, което пиша по-нататък, го правя като бивш член на Теософското общество до 1922 г., добре познавайки отношението на теософите към Учителя и Бялото братство. Говорил съм неведнъж със Софроний Ников, председател на теософското общество, и с други. Те имаха отрицателно отношение към Братството и Учителя. Теософското общество имаше за вътрешен началник на своята школа Учителя Мория и щом като той не посочваше Учителя като такъв, това значеше за тях, че не е Учител. През лятото на 1922 г. Теософското общество откри летен теософски университет, който следвах и аз, и издаде вестник „Теософска мисъл", брой единствен. В него беше поместено стихотворение със следния акростих (първите букви от всеки ред, прочетени вертикално надолу): „Дънов е лъжеучител". Теософията, затънала из джунглите на Индия със знания от инволюционния период, не прие Христа такъв, какъвто е. Теософите са будисти и поставят Буда над Христа, определяйки на последния и посвещение пета степен.
към текста >>

В него беше поместено стихотворение със следния акростих (първите букви от всеки ред, прочетени вертикално надолу): „Дънов е лъжеучител".
Говорил съм неведнъж със Софроний Ников, председател на теософското общество, и с други. Те имаха отрицателно отношение към Братството и Учителя. Теософското общество имаше за вътрешен началник на своята школа Учителя Мория и щом като той не посочваше Учителя като такъв, това значеше за тях, че не е Учител. През лятото на 1922 г. Теософското общество откри летен теософски университет, който следвах и аз, и издаде вестник „Теософска мисъл", брой единствен. В него беше поместено стихотворение със следния акростих (първите букви от всеки ред, прочетени вертикално надолу): „Дънов е лъжеучител". Теософията, затънала из джунглите на Индия със знания от инволюционния период, не прие Христа такъв, какъвто е. Теософите са будисти и поставят Буда над Христа, определяйки на последния и посвещение пета степен. Само три окултни школи са Христови -Школата на Учителя, на розенкройцерите и на антропософите. Двете родни сестри на председателя на българските теософи Софроний Ников - Йорданка Савова и Мария Бояджиева, бяха ученички на Учителя Петър Дънов. Стр. 124 и 125 (232): „Според ученици на Бялото братство, които са следили по-внимателно делото на Учителя в многобройните му аспекти, посочва се годината 1897 като особено важен етап в земния му път.
към текста >>

Само три окултни школи са Христови -Школата на Учителя, на розенкройцерите и на антропософите.
През лятото на 1922 г. Теософското общество откри летен теософски университет, който следвах и аз, и издаде вестник „Теософска мисъл", брой единствен. В него беше поместено стихотворение със следния акростих (първите букви от всеки ред, прочетени вертикално надолу): „Дънов е лъжеучител". Теософията, затънала из джунглите на Индия със знания от инволюционния период, не прие Христа такъв, какъвто е. Теософите са будисти и поставят Буда над Христа, определяйки на последния и посвещение пета степен. Само три окултни школи са Христови -Школата на Учителя, на розенкройцерите и на антропософите. Двете родни сестри на председателя на българските теософи Софроний Ников - Йорданка Савова и Мария Бояджиева, бяха ученички на Учителя Петър Дънов. Стр. 124 и 125 (232): „Според ученици на Бялото братство, които са следили по-внимателно делото на Учителя в многобройните му аспекти, посочва се годината 1897 като особено важен етап в земния му път. За тази година споменахме и на друго място, тъй като през тази година между другите съществено важни моменти от осъзнаването на своята духовна мисия Учителя е отпечатал, макар и в ограничен брой, книгата „Заветът на цветните лъчи на светлината". За осъзнаване на собствената си мисия по такъв начин, както авторът пише, бих казал отново, че ако познаваме Учителя и мисията му, не би трябвало да му приписваме подобни неща. Що се отнася до „Заветът на цветните лъчи на светлината", та нали на събора в 1912 г.
към текста >>

Двете родни сестри на председателя на българските теософи Софроний Ников - Йорданка Савова и Мария Бояджиева, бяха ученички на Учителя Петър Дънов.
Теософското общество откри летен теософски университет, който следвах и аз, и издаде вестник „Теософска мисъл", брой единствен. В него беше поместено стихотворение със следния акростих (първите букви от всеки ред, прочетени вертикално надолу): „Дънов е лъжеучител". Теософията, затънала из джунглите на Индия със знания от инволюционния период, не прие Христа такъв, какъвто е. Теософите са будисти и поставят Буда над Христа, определяйки на последния и посвещение пета степен. Само три окултни школи са Христови -Школата на Учителя, на розенкройцерите и на антропософите. Двете родни сестри на председателя на българските теософи Софроний Ников - Йорданка Савова и Мария Бояджиева, бяха ученички на Учителя Петър Дънов. Стр. 124 и 125 (232): „Според ученици на Бялото братство, които са следили по-внимателно делото на Учителя в многобройните му аспекти, посочва се годината 1897 като особено важен етап в земния му път. За тази година споменахме и на друго място, тъй като през тази година между другите съществено важни моменти от осъзнаването на своята духовна мисия Учителя е отпечатал, макар и в ограничен брой, книгата „Заветът на цветните лъчи на светлината". За осъзнаване на собствената си мисия по такъв начин, както авторът пише, бих казал отново, че ако познаваме Учителя и мисията му, не би трябвало да му приписваме подобни неща. Що се отнася до „Заветът на цветните лъчи на светлината", та нали на събора в 1912 г. Учителя го прочита още в ръкопис и казва, че ще бъде отпечатан и след това раздаден.
към текста >>

Стр. 124 и 125 (232): „Според ученици на Бялото братство, които са следили по-внимателно делото на Учителя в многобройните му аспекти, посочва се годината 1897 като особено важен етап в земния му път.
В него беше поместено стихотворение със следния акростих (първите букви от всеки ред, прочетени вертикално надолу): „Дънов е лъжеучител". Теософията, затънала из джунглите на Индия със знания от инволюционния период, не прие Христа такъв, какъвто е. Теософите са будисти и поставят Буда над Христа, определяйки на последния и посвещение пета степен. Само три окултни школи са Христови -Школата на Учителя, на розенкройцерите и на антропософите. Двете родни сестри на председателя на българските теософи Софроний Ников - Йорданка Савова и Мария Бояджиева, бяха ученички на Учителя Петър Дънов. Стр. 124 и 125 (232): „Според ученици на Бялото братство, които са следили по-внимателно делото на Учителя в многобройните му аспекти, посочва се годината 1897 като особено важен етап в земния му път. За тази година споменахме и на друго място, тъй като през тази година между другите съществено важни моменти от осъзнаването на своята духовна мисия Учителя е отпечатал, макар и в ограничен брой, книгата „Заветът на цветните лъчи на светлината". За осъзнаване на собствената си мисия по такъв начин, както авторът пише, бих казал отново, че ако познаваме Учителя и мисията му, не би трябвало да му приписваме подобни неща. Що се отнася до „Заветът на цветните лъчи на светлината", та нали на събора в 1912 г. Учителя го прочита още в ръкопис и казва, че ще бъде отпечатан и след това раздаден. Това се вижда от протоколите на съборите, които могат да ни покажат самата истина.
към текста >>

За тази година споменахме и на друго място, тъй като през тази година между другите съществено важни моменти от осъзнаването на своята духовна мисия Учителя е отпечатал, макар и в ограничен брой, книгата „Заветът на цветните лъчи на светлината".
Теософията, затънала из джунглите на Индия със знания от инволюционния период, не прие Христа такъв, какъвто е. Теософите са будисти и поставят Буда над Христа, определяйки на последния и посвещение пета степен. Само три окултни школи са Христови -Школата на Учителя, на розенкройцерите и на антропософите. Двете родни сестри на председателя на българските теософи Софроний Ников - Йорданка Савова и Мария Бояджиева, бяха ученички на Учителя Петър Дънов. Стр. 124 и 125 (232): „Според ученици на Бялото братство, които са следили по-внимателно делото на Учителя в многобройните му аспекти, посочва се годината 1897 като особено важен етап в земния му път. За тази година споменахме и на друго място, тъй като през тази година между другите съществено важни моменти от осъзнаването на своята духовна мисия Учителя е отпечатал, макар и в ограничен брой, книгата „Заветът на цветните лъчи на светлината". За осъзнаване на собствената си мисия по такъв начин, както авторът пише, бих казал отново, че ако познаваме Учителя и мисията му, не би трябвало да му приписваме подобни неща. Що се отнася до „Заветът на цветните лъчи на светлината", та нали на събора в 1912 г. Учителя го прочита още в ръкопис и казва, че ще бъде отпечатан и след това раздаден. Това се вижда от протоколите на съборите, които могат да ни покажат самата истина. Авторът уж минава за един от учениците, които са следили по-внимателно делото на Учителя.
към текста >>

За осъзнаване на собствената си мисия по такъв начин, както авторът пише, бих казал отново, че ако познаваме Учителя и мисията му, не би трябвало да му приписваме подобни неща.
Теософите са будисти и поставят Буда над Христа, определяйки на последния и посвещение пета степен. Само три окултни школи са Христови -Школата на Учителя, на розенкройцерите и на антропософите. Двете родни сестри на председателя на българските теософи Софроний Ников - Йорданка Савова и Мария Бояджиева, бяха ученички на Учителя Петър Дънов. Стр. 124 и 125 (232): „Според ученици на Бялото братство, които са следили по-внимателно делото на Учителя в многобройните му аспекти, посочва се годината 1897 като особено важен етап в земния му път. За тази година споменахме и на друго място, тъй като през тази година между другите съществено важни моменти от осъзнаването на своята духовна мисия Учителя е отпечатал, макар и в ограничен брой, книгата „Заветът на цветните лъчи на светлината". За осъзнаване на собствената си мисия по такъв начин, както авторът пише, бих казал отново, че ако познаваме Учителя и мисията му, не би трябвало да му приписваме подобни неща. Що се отнася до „Заветът на цветните лъчи на светлината", та нали на събора в 1912 г. Учителя го прочита още в ръкопис и казва, че ще бъде отпечатан и след това раздаден. Това се вижда от протоколите на съборите, които могат да ни покажат самата истина. Авторът уж минава за един от учениците, които са следили по-внимателно делото на Учителя. А делото на Учителя най-добре може да бъде проследено от запазените документи.
към текста >>

Учителя го прочита още в ръкопис и казва, че ще бъде отпечатан и след това раздаден.
Двете родни сестри на председателя на българските теософи Софроний Ников - Йорданка Савова и Мария Бояджиева, бяха ученички на Учителя Петър Дънов. Стр. 124 и 125 (232): „Според ученици на Бялото братство, които са следили по-внимателно делото на Учителя в многобройните му аспекти, посочва се годината 1897 като особено важен етап в земния му път. За тази година споменахме и на друго място, тъй като през тази година между другите съществено важни моменти от осъзнаването на своята духовна мисия Учителя е отпечатал, макар и в ограничен брой, книгата „Заветът на цветните лъчи на светлината". За осъзнаване на собствената си мисия по такъв начин, както авторът пише, бих казал отново, че ако познаваме Учителя и мисията му, не би трябвало да му приписваме подобни неща. Що се отнася до „Заветът на цветните лъчи на светлината", та нали на събора в 1912 г. Учителя го прочита още в ръкопис и казва, че ще бъде отпечатан и след това раздаден. Това се вижда от протоколите на съборите, които могат да ни покажат самата истина. Авторът уж минава за един от учениците, които са следили по-внимателно делото на Учителя. А делото на Учителя най-добре може да бъде проследено от запазените документи. В тях е истината. Само въз основа на писмена документация можем да пишем и говорим за Учителя и делото му.
към текста >>

Авторът уж минава за един от учениците, които са следили по-внимателно делото на Учителя.
За тази година споменахме и на друго място, тъй като през тази година между другите съществено важни моменти от осъзнаването на своята духовна мисия Учителя е отпечатал, макар и в ограничен брой, книгата „Заветът на цветните лъчи на светлината". За осъзнаване на собствената си мисия по такъв начин, както авторът пише, бих казал отново, че ако познаваме Учителя и мисията му, не би трябвало да му приписваме подобни неща. Що се отнася до „Заветът на цветните лъчи на светлината", та нали на събора в 1912 г. Учителя го прочита още в ръкопис и казва, че ще бъде отпечатан и след това раздаден. Това се вижда от протоколите на съборите, които могат да ни покажат самата истина. Авторът уж минава за един от учениците, които са следили по-внимателно делото на Учителя. А делото на Учителя най-добре може да бъде проследено от запазените документи. В тях е истината. Само въз основа на писмена документация можем да пишем и говорим за Учителя и делото му. *Става дума за ръкопис на Георги Томалевски (1897 - 1988), разпространяван неофициално по време на комунистическия режим и претърпял много по-късно две издания с различни заглавия: „Петър Дънов и българите", Астрала, София, 1994 и „Учителят Беинса Дуно", Алфа-Дар, София, 1997. Авторът на бележките цитира номерата на страници от ръкописа; съответстващите им страници от публикацията на Алфа-Дар са добавени в скоби от съставителя (бел. състав.)
към текста >>

А делото на Учителя най-добре може да бъде проследено от запазените документи.
За осъзнаване на собствената си мисия по такъв начин, както авторът пише, бих казал отново, че ако познаваме Учителя и мисията му, не би трябвало да му приписваме подобни неща. Що се отнася до „Заветът на цветните лъчи на светлината", та нали на събора в 1912 г. Учителя го прочита още в ръкопис и казва, че ще бъде отпечатан и след това раздаден. Това се вижда от протоколите на съборите, които могат да ни покажат самата истина. Авторът уж минава за един от учениците, които са следили по-внимателно делото на Учителя. А делото на Учителя най-добре може да бъде проследено от запазените документи. В тях е истината. Само въз основа на писмена документация можем да пишем и говорим за Учителя и делото му. *Става дума за ръкопис на Георги Томалевски (1897 - 1988), разпространяван неофициално по време на комунистическия режим и претърпял много по-късно две издания с различни заглавия: „Петър Дънов и българите", Астрала, София, 1994 и „Учителят Беинса Дуно", Алфа-Дар, София, 1997. Авторът на бележките цитира номерата на страници от ръкописа; съответстващите им страници от публикацията на Алфа-Дар са добавени в скоби от съставителя (бел. състав.) Псевдоним на Никола Цочев Нанков - роден на 17 юни 1901 г.
към текста >>

Само въз основа на писмена документация можем да пишем и говорим за Учителя и делото му.
Учителя го прочита още в ръкопис и казва, че ще бъде отпечатан и след това раздаден. Това се вижда от протоколите на съборите, които могат да ни покажат самата истина. Авторът уж минава за един от учениците, които са следили по-внимателно делото на Учителя. А делото на Учителя най-добре може да бъде проследено от запазените документи. В тях е истината. Само въз основа на писмена документация можем да пишем и говорим за Учителя и делото му. *Става дума за ръкопис на Георги Томалевски (1897 - 1988), разпространяван неофициално по време на комунистическия режим и претърпял много по-късно две издания с различни заглавия: „Петър Дънов и българите", Астрала, София, 1994 и „Учителят Беинса Дуно", Алфа-Дар, София, 1997. Авторът на бележките цитира номерата на страници от ръкописа; съответстващите им страници от публикацията на Алфа-Дар са добавени в скоби от съставителя (бел. състав.) Псевдоним на Никола Цочев Нанков - роден на 17 юни 1901 г. в с. Кръвеник, Габровско (днес в състава на с.
към текста >>

*Става дума за ръкопис на Георги Томалевски (1897 - 1988), разпространяван неофициално по време на комунистическия режим и претърпял много по-късно две издания с различни заглавия: „Петър Дънов и българите", Астрала, София, 1994 и „Учителят Беинса Дуно", Алфа-Дар, София, 1997.
Това се вижда от протоколите на съборите, които могат да ни покажат самата истина. Авторът уж минава за един от учениците, които са следили по-внимателно делото на Учителя. А делото на Учителя най-добре може да бъде проследено от запазените документи. В тях е истината. Само въз основа на писмена документация можем да пишем и говорим за Учителя и делото му. *Става дума за ръкопис на Георги Томалевски (1897 - 1988), разпространяван неофициално по време на комунистическия режим и претърпял много по-късно две издания с различни заглавия: „Петър Дънов и българите", Астрала, София, 1994 и „Учителят Беинса Дуно", Алфа-Дар, София, 1997. Авторът на бележките цитира номерата на страници от ръкописа; съответстващите им страници от публикацията на Алфа-Дар са добавени в скоби от съставителя (бел. състав.) Псевдоним на Никола Цочев Нанков - роден на 17 юни 1901 г. в с. Кръвеник, Габровско (днес в състава на с. Априлци), ученик на Учителя Беинса Дуно от около 1922 г., играе забележителна роля в живота на Изгрева, завършва земния си път на 16 октомври 1983 г.
към текста >>

Априлци), ученик на Учителя Беинса Дуно от около 1922 г., играе забележителна роля в живота на Изгрева, завършва земния си път на 16 октомври 1983 г.
*Става дума за ръкопис на Георги Томалевски (1897 - 1988), разпространяван неофициално по време на комунистическия режим и претърпял много по-късно две издания с различни заглавия: „Петър Дънов и българите", Астрала, София, 1994 и „Учителят Беинса Дуно", Алфа-Дар, София, 1997. Авторът на бележките цитира номерата на страници от ръкописа; съответстващите им страници от публикацията на Алфа-Дар са добавени в скоби от съставителя (бел. състав.) Псевдоним на Никола Цочев Нанков - роден на 17 юни 1901 г. в с. Кръвеник, Габровско (днес в състава на с. Априлци), ученик на Учителя Беинса Дуно от около 1922 г., играе забележителна роля в живота на Изгрева, завършва земния си път на 16 октомври 1983 г. в София (бел. състав.) Този пост е редактиран от Хриска Берова: 08 март 2013 - 12:42
към текста >>

23. ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА ВАРНА, 1909 ГОДИНА

*Десетте свидетелства Господни (Свидетелства на Веригата) са записани от Учителя Беинса Дуно на 13 февруари 1899 г.
Отговор: Четвърто свидетелство: Вярваш ли в твоя приятел (покровител) и във всички твои братя и сестри (починали)? Отговор: Пето свидетелство: Ще ли изпълниш Волята на Единаго, Истиннаго и Праведнаго Бога без колебание? Отговор: *Десетте свидетелства Господни (Свидетелства на Веригата) са записани от Учителя Беинса Дуно на 13 февруари 1899 г. във Варна. Виж „Изгревът" на Бялото Братство", том II, Житен клас, София, 1995 (бел. състав.) **Божието обещание е записано от Учителя Беинса Дуно през 1899 г. във Варна и достига до нас като текст на писмо до Пеньо Киров от 24 февруари 1899 г. Виж „Изгревът" на Бялото Братство", том II, Житен клас, София, 1995 (бел. състав.)
към текста >>

**Божието обещание е записано от Учителя Беинса Дуно през 1899 г.
Пето свидетелство: Ще ли изпълниш Волята на Единаго, Истиннаго и Праведнаго Бога без колебание? Отговор: *Десетте свидетелства Господни (Свидетелства на Веригата) са записани от Учителя Беинса Дуно на 13 февруари 1899 г. във Варна. Виж „Изгревът" на Бялото Братство", том II, Житен клас, София, 1995 (бел. състав.) **Божието обещание е записано от Учителя Беинса Дуно през 1899 г. във Варна и достига до нас като текст на писмо до Пеньо Киров от 24 февруари 1899 г. Виж „Изгревът" на Бялото Братство", том II, Житен клас, София, 1995 (бел. състав.) Шесто свидетелство: Ще ли се отречеш от себе си и от всичко световно за Неговата Любов? Отговор: Седмо свидетелство: Ще ли посветиш живота, здравето си и всичко друго за Неговата слава и напредъка на
към текста >>

Няма съмнение, че ще имате много мъчнотии и препятствия, но тези неща са обикновени.
Мене ми е приятно да ви виждам толкоз души, събрани на едно място. Един заминава, мнозина идват на неговото място. Така върви Животът -като една Верига. Всяка халка влече подир себе си хиляди други халки; и ако една се скъса, всичките други халки пропадат. Аз минах през зъба на колелото и изпълних своя ред, сега е ваш ред да го изпълните. Няма съмнение, че ще имате много мъчнотии и препятствия, но тези неща са обикновени. С времето всичките те ще се преобърнат за добро. Аз бих ви говорила още, но понеже атмосферното налягане е много голямо, ще оставя другата част от своя разговор за друг път." Казакова предава своя поздрав на търновци; нарочно поздравление, казва, на вас. Така също - поздравление от Доктора. Докторът казва, че България е израсла малко, та ще и кроят нови гащи.
към текста >>

Тази вечер ще имаме молитва: първо, за българското духовенство и за православната църква; второ, за българския народ и неговото духовно развитие; трето, за учителите и учащата се младеж; четвърто, за цялото славянство и пето, за всички други народи, които съдействат за идването на Царството Божие на Земята.
Светът е велико Божествено училище и затова обръщайте се към Небето и оттам ще ви помагат. Добродетелта, Правдата, Любовта, Мъдростта, Истината, Животът, Духът - тези са добродетелите, които представлява тази картина. Каза ни още г-н Дънов, че думата Айнсоф е кабалистическото подразделение на света. А пък в оригинала на Десетте правила, които са в едно тефтерче на г-н Дънов, бе отбелязан знакът: В 7 ч., като се събрахме пак, г-н Дънов каза: Тази вечер ще имаме молитва: първо, за българското духовенство и за православната църква; второ, за българския народ и неговото духовно развитие; трето, за учителите и учащата се младеж; четвърто, за цялото славянство и пето, за всички други народи, които съдействат за идването на Царството Божие на Земята. После ще свършим с хваление и славословие за всичките благости и милости, които Бог е показал. Събранието тази вечер ще се свърши, а утрешният ден може да се иждиви за частни въпроси. Михалаки Георгиев съобщи един свой сън, а г-н Дънов каза, че ще се молим и за управляващите. Молитвеното славословие се оставя за утре, 20-того, четвъртък, в 4 ч. сутринта. Тогава ще остане да се молим, та Господ да благослови, да вразуми и да упъти тия, които управляват.
към текста >>

Четвъртият петък ще се посвети за българските учители, ученици; да им даде Господ онова истинско Знание и Мъдрост, с които да се обърнат към Него.
Като се оттеглихме в занимателната стая, г-н Дънов ни обясни как да употребим заповяданите дванадесет петъка в годината и каза дословно следното: Първият петък от дванайсетте петъци ще бъде посветен изключително за уякчаване на Веригата. Ще се молите за всичките членове на Веригата, ще се молите за всичките членове на същата, на които ще се пожелае всяко добро, каквото можете, като се споменуват имената им. Втория петък ще посветите за всичките онези наши братя из цяла България, които сега се повдигат, който знаете и не знаете; да ги благослови Господ и да ги докара на работа. Третият петък ще се посвети в молитва за българското духовенство и за Православната църква. Четвъртият петък ще се посвети за българските учители, ученици; да им даде Господ онова истинско Знание и Мъдрост, с които да се обърнат към Него. Петият петък ще се употреби изключително за управляващите; да им изпрати Господ силата Си отгоре и закона Си в сърцата им, как да управляват. Шестият петък - за всичките земеделци в България; да благослови Господ делото на ръцете им и да отвори сърцата им да вършат Неговата воля. Седмият петък ще се употреби за всичките майки и бащи из цяла България, за да им даде всяко подкрепление. Осмият петък ще се употреби, за да се оправят работите на братята във Веригата, на които работите са оплетени и които имат материално бреме върху гърба си, та се спъват; та да им се оправят работите. Деветият петък - за здравето на членовете на Веригата; да им даде Господ здраве да могат да работят и да ги избави Господ от всичките дяволски ухищрения; и да бъдат всякога здрави, бодри и весели.
към текста >>

24. ТОДОР СТОИМЕНОВ

За Учителя Тодор Стоименов научил през 1898 г., а с него лично се запознал през 1900 г.
в град Пазарджик. Семейството му живеело в оскъдица. Неговата любознателност му помогнала да получи добро образование и той още на 17 години постъпил като писар в Пазарджишката община. През 1892 г. се преместил да живее в Бургас и работил като секретар в Бургаския окръжен съд. За Учителя Тодор Стоименов научил през 1898 г., а с него лично се запознал през 1900 г. Това станало на Първия събор на Веригата във Варна, за който той получил лична покана от Учителя. Често в писмата си до Пеньо Киров Учителя предава поздрави и за Тодор Стоименов. Мислейки за трудностите на учениците си, той им помагал по неведоми пътища. Тодор Стоименов сам разказва за своя житейски път в интервю, взето от пастор Марков за вестник „Български бранител": „Като дете потърсих смисъла на живота.
към текста >>

Това станало на Първия събор на Веригата във Варна, за който той получил лична покана от Учителя.
Семейството му живеело в оскъдица. Неговата любознателност му помогнала да получи добро образование и той още на 17 години постъпил като писар в Пазарджишката община. През 1892 г. се преместил да живее в Бургас и работил като секретар в Бургаския окръжен съд. За Учителя Тодор Стоименов научил през 1898 г., а с него лично се запознал през 1900 г. Това станало на Първия събор на Веригата във Варна, за който той получил лична покана от Учителя. Често в писмата си до Пеньо Киров Учителя предава поздрави и за Тодор Стоименов. Мислейки за трудностите на учениците си, той им помагал по неведоми пътища. Тодор Стоименов сам разказва за своя житейски път в интервю, взето от пастор Марков за вестник „Български бранител": „Като дете потърсих смисъла на живота. Влизах в различни общества, четях и материалистична литература, но все оставаше празно в душата ми и бях решил по чисто философски път, че животът няма смисъл.
към текста >>

Често в писмата си до Пеньо Киров Учителя предава поздрави и за Тодор Стоименов.
Неговата любознателност му помогнала да получи добро образование и той още на 17 години постъпил като писар в Пазарджишката община. През 1892 г. се преместил да живее в Бургас и работил като секретар в Бургаския окръжен съд. За Учителя Тодор Стоименов научил през 1898 г., а с него лично се запознал през 1900 г. Това станало на Първия събор на Веригата във Варна, за който той получил лична покана от Учителя. Често в писмата си до Пеньо Киров Учителя предава поздрави и за Тодор Стоименов. Мислейки за трудностите на учениците си, той им помагал по неведоми пътища. Тодор Стоименов сам разказва за своя житейски път в интервю, взето от пастор Марков за вестник „Български бранител": „Като дете потърсих смисъла на живота. Влизах в различни общества, четях и материалистична литература, но все оставаше празно в душата ми и бях решил по чисто философски път, че животът няма смисъл. Но макар и да не намирах аз лично смисъл, казвах си, че животът не може да няма такъв.
към текста >>

Тия принципи ще преобразят света като внесат топлина в сърцата, светлина в умовете и благородство в душите, за да бъдат достойни граждани на това велико, необикновено Царство, което иде да се въдвори на земята, на която ще обитават високо интелигентни души - светещите същества на Шестата раса.
На връх Великден 1900 г. щастието ни бе голямо - двамата с Пеньо Киров се срещнахме във Варна лично с г-н Дънов. Аз мога да кажа най-чистосърдечно, че той е Божий пратеник не само за България, но за целия свят. Той е Видимият представител на Невидимото Велико Всемирно Бяло Братство, на което глава е Христос и което иде в тази епоха да въдвори Царството Божие на земята. Това Братство работи между всички народи под различни форми, за да се пробудят и съзнаят людете, че са преди всичко безсмъртни души, произлезли от един център - Бога и, като схванат своя царствен произход, да заживеят в хармония със свещените принципи на Божията Любов, на Божията Мъдрост и Божията Истина. Тия принципи ще преобразят света като внесат топлина в сърцата, светлина в умовете и благородство в душите, за да бъдат достойни граждани на това велико, необикновено Царство, което иде да се въдвори на земята, на която ще обитават високо интелигентни души - светещите същества на Шестата раса. Нали Христос казва: „Блажени кротките, защото те ще наследят земята". Христос казва наистина „Аз съм кротък и смирен по сърце", но от Тоя кротък и смирен по сърце Христос излезе най-великия революционер в полето на Духа, какъвто друг историята не познава. За Неговите принципи последователите Му са отивали без страх и с любов на жертвениците." През последните години от своя живот Тодор Стоименов е живял в София на Изгрева. Учителя му дал духовното име Азаил.
към текста >>

Учителя му дал духовното име Азаил.
Тия принципи ще преобразят света като внесат топлина в сърцата, светлина в умовете и благородство в душите, за да бъдат достойни граждани на това велико, необикновено Царство, което иде да се въдвори на земята, на която ще обитават високо интелигентни души - светещите същества на Шестата раса. Нали Христос казва: „Блажени кротките, защото те ще наследят земята". Христос казва наистина „Аз съм кротък и смирен по сърце", но от Тоя кротък и смирен по сърце Христос излезе най-великия революционер в полето на Духа, какъвто друг историята не познава. За Неговите принципи последователите Му са отивали без страх и с любов на жертвениците." През последните години от своя живот Тодор Стоименов е живял в София на Изгрева. Учителя му дал духовното име Азаил. През 1945 г., след заминаването на Учителя, е избран за член на Управителния братски съвет. Завършил земния си път на 22 октомври 1952 г. в София, без да се отдели и за момент от пътя, показан му от Учителя.
към текста >>

През 1945 г., след заминаването на Учителя, е избран за член на Управителния братски съвет.
Нали Христос казва: „Блажени кротките, защото те ще наследят земята". Христос казва наистина „Аз съм кротък и смирен по сърце", но от Тоя кротък и смирен по сърце Христос излезе най-великия революционер в полето на Духа, какъвто друг историята не познава. За Неговите принципи последователите Му са отивали без страх и с любов на жертвениците." През последните години от своя живот Тодор Стоименов е живял в София на Изгрева. Учителя му дал духовното име Азаил. През 1945 г., след заминаването на Учителя, е избран за член на Управителния братски съвет. Завършил земния си път на 22 октомври 1952 г. в София, без да се отдели и за момент от пътя, показан му от Учителя.
към текста >>

в София, без да се отдели и за момент от пътя, показан му от Учителя.
За Неговите принципи последователите Му са отивали без страх и с любов на жертвениците." През последните години от своя живот Тодор Стоименов е живял в София на Изгрева. Учителя му дал духовното име Азаил. През 1945 г., след заминаването на Учителя, е избран за член на Управителния братски съвет. Завършил земния си път на 22 октомври 1952 г. в София, без да се отдели и за момент от пътя, показан му от Учителя.
към текста >>

25. ВАРНЕНСКИТЕ ГОДИНИ НА МИХАИЛ ИВАНОВ

Това са най-пестеливите думи, писани за, може би, най-спорната личност около Учителя Беинса Дуно.
ВАРНЕНСКИТЕ ГОДИНИ НА МИХАИЛ ИВАНОВ Димитър Н. Калев „Един от първите работници за братското дело беше брат Михаил Иванов, за чиято всестранна работа има да се каже много". Това са най-пестеливите думи, писани за, може би, най-спорната личност около Учителя Беинса Дуно. И най-задължава-щите. „Има да се каже много", но Велко Петрушев не го казва; хрониката му за Варненското братство само маркира лица и събития. Но „много"-то все пак трябва да се каже. И то -непредубедено, точно, дори с преднамерено хладно историческо сърце. Може би, защото всички досегашни мемоаристи са тъкмо обратно - прекомерно емоционални и неисторични.
към текста >>

Особено след забележителния биографичен анализ на Луиз-Мари Френет, обединяващ 41 библио-графски източници (Louise-Marie Frenette, „Omraam Mikhael A'l'vanhov et le chemin de Lumiere", Editions A.L.T.E.S.S., Paris, 1997), и българския превод на мемоарите му за Учителя Беинса Дуно (Омраам Микаел Ай-ванхов, „ С почит за Учителя Петър Дънов", Просвета, Франция, 1993).
Един единствен път Михаил Иванов се завръща в България - на 18 юни 1981 г. Посещава София, Рила и, разбира се, града на своята младост. Тъкмо годините, прекарани във Варна, са предмет на следващите редове. И то без предубеденост, родена от слухове и емоционални характеристики. Онова, което българската историография дължи на Михаил Иванов, е документалната безпристрастност и тя ще бъде единствената ни методология. Особено след забележителния биографичен анализ на Луиз-Мари Френет, обединяващ 41 библио-графски източници (Louise-Marie Frenette, „Omraam Mikhael A'l'vanhov et le chemin de Lumiere", Editions A.L.T.E.S.S., Paris, 1997), и българския превод на мемоарите му за Учителя Беинса Дуно (Омраам Микаел Ай-ванхов, „ С почит за Учителя Петър Дънов", Просвета, Франция, 1993). Михаил Иванов Димитров е роден на 31 януари (Атанасовден) 1900 г. в македонското село Сербци, недалеч от Битоля, тогава още в пределите на Турската империя. Според спомени на негови роднини, ражда се след полунощ, по първи петли и то преждевременно - в края на осмия месец. Майка му Доля Димитрова и баща му Иван Димитров дотогава имат две деца - дъщеря и син. Дъщерята, родена през 1895 г., умира на 7-годишна възраст.
към текста >>

„Дунав" - „необикновената улица, най-стръмната в града", както по-късно я описва Михаил Иванов.
Михаил" по това време служи свещеник Константин Дъновски. През лятото на 1908 г. в семейството се ражда момче, но на 3 октомври бащата на Михаил умира. На смъртното си легло той посъветвал Доля да се омъжи за един негов приятел. Скоро вдовицата продава акциите на съпруга си от фирмата за търговия с въглища и със спечелените пари купува малка къща на ул. „Дунав" - „необикновената улица, най-стръмната в града", както по-късно я описва Михаил Иванов. На нея е живял и Учителя Беинса Дуно непосредствено след завръщането си от САЩ през 1895 г. От втория брак на майка си Михаил има приведен брат и две малки сестри. Във Варна Михаил Иванов продължава началното си образование в училище „Княз Борис". Учителите го намирали странен, пишели му средни оценки, дори бил „мързеливецът на класа", както се изразява самият той. През ваканциите чира-кува при един ковач, който му плащал по 20 стотинки на ден.
към текста >>

На нея е живял и Учителя Беинса Дуно непосредствено след завръщането си от САЩ през 1895 г.
През лятото на 1908 г. в семейството се ражда момче, но на 3 октомври бащата на Михаил умира. На смъртното си легло той посъветвал Доля да се омъжи за един негов приятел. Скоро вдовицата продава акциите на съпруга си от фирмата за търговия с въглища и със спечелените пари купува малка къща на ул. „Дунав" - „необикновената улица, най-стръмната в града", както по-късно я описва Михаил Иванов. На нея е живял и Учителя Беинса Дуно непосредствено след завръщането си от САЩ през 1895 г. От втория брак на майка си Михаил има приведен брат и две малки сестри. Във Варна Михаил Иванов продължава началното си образование в училище „Княз Борис". Учителите го намирали странен, пишели му средни оценки, дори бил „мързеливецът на класа", както се изразява самият той. През ваканциите чира-кува при един ковач, който му плащал по 20 стотинки на ден. Обичал да ходи край градската часовникова кула - срещу катедралния храм „Св.
към текста >>

Учителите го намирали странен, пишели му средни оценки, дори бил „мързеливецът на класа", както се изразява самият той.
Скоро вдовицата продава акциите на съпруга си от фирмата за търговия с въглища и със спечелените пари купува малка къща на ул. „Дунав" - „необикновената улица, най-стръмната в града", както по-късно я описва Михаил Иванов. На нея е живял и Учителя Беинса Дуно непосредствено след завръщането си от САЩ през 1895 г. От втория брак на майка си Михаил има приведен брат и две малки сестри. Във Варна Михаил Иванов продължава началното си образование в училище „Княз Борис". Учителите го намирали странен, пишели му средни оценки, дори бил „мързеливецът на класа", както се изразява самият той. През ваканциите чира-кува при един ковач, който му плащал по 20 стотинки на ден. Обичал да ходи край градската часовникова кула - срещу катедралния храм „Св. Успение Богородично". В нея понякога живеел смахнат музикант. Децата го карали да им пее арии от „Аида" или от „Трубадур".
към текста >>

сред варнен-ци се заговорва за интернирания в града Петър Дънов като за духовен учител, ясновидец и музикант.
Но един втори образ се появил, белите му дрехи искрели, очите му изразявали любов. Разбрал, че стои пред избор, че светът на разрушението иска да си служи с него. Тогава обърнал поглед към светлия образ и се оставил да бъде привлечен от него. „Красотата ме завладя", спомня си по-късно Михаил Иванов. През зимата на 1917 г. сред варнен-ци се заговорва за интернирания в града Петър Дънов като за духовен учител, ясновидец и музикант. Веднъж, възстановявайки се от тежкото боледуване, Михаил се разхождал по улиците, когато видял да иде насреща му човек. Странникът го разминал с толкова стремителна походка, че дори се усетила струйка вятър след него. „Това трябва да е той", помислил си Михаил Иванов. Осведомил се. Наистина това бил Учителя Петър Дънов и обитавал стая на последния етаж на хотел „Лондон".
към текста >>

Наистина това бил Учителя Петър Дънов и обитавал стая на последния етаж на хотел „Лондон".
сред варнен-ци се заговорва за интернирания в града Петър Дънов като за духовен учител, ясновидец и музикант. Веднъж, възстановявайки се от тежкото боледуване, Михаил се разхождал по улиците, когато видял да иде насреща му човек. Странникът го разминал с толкова стремителна походка, че дори се усетила струйка вятър след него. „Това трябва да е той", помислил си Михаил Иванов. Осведомил се. Наистина това бил Учителя Петър Дънов и обитавал стая на последния етаж на хотел „Лондон". След няколко дни Михаил Иванов посещава Учителя Беинса Дуно в хотела. Представили го. В момента Учителя свирел на цигулката си и някаква жена пеела с красив глас. — Когато почукахте, пеехме една мелодия, която тъкмо композирах -обърнал се Учителя към влезлия. - Ще пеете с нас.
към текста >>

След няколко дни Михаил Иванов посещава Учителя Беинса Дуно в хотела.
Веднъж, възстановявайки се от тежкото боледуване, Михаил се разхождал по улиците, когато видял да иде насреща му човек. Странникът го разминал с толкова стремителна походка, че дори се усетила струйка вятър след него. „Това трябва да е той", помислил си Михаил Иванов. Осведомил се. Наистина това бил Учителя Петър Дънов и обитавал стая на последния етаж на хотел „Лондон". След няколко дни Михаил Иванов посещава Учителя Беинса Дуно в хотела. Представили го. В момента Учителя свирел на цигулката си и някаква жена пеела с красив глас. — Когато почукахте, пеехме една мелодия, която тъкмо композирах -обърнал се Учителя към влезлия. - Ще пеете с нас. По време на първия им разговор насаме Учителя прочитал по някой стих от Библията, после го коментирал.
към текста >>

В момента Учителя свирел на цигулката си и някаква жена пеела с красив глас.
„Това трябва да е той", помислил си Михаил Иванов. Осведомил се. Наистина това бил Учителя Петър Дънов и обитавал стая на последния етаж на хотел „Лондон". След няколко дни Михаил Иванов посещава Учителя Беинса Дуно в хотела. Представили го. В момента Учителя свирел на цигулката си и някаква жена пеела с красив глас. — Когато почукахте, пеехме една мелодия, която тъкмо композирах -обърнал се Учителя към влезлия. - Ще пеете с нас. По време на първия им разговор насаме Учителя прочитал по някой стих от Библията, после го коментирал. — Как трябва да работиш, за да станеш ясновидец? - попитал Михаил.
към текста >>

— Когато почукахте, пеехме една мелодия, която тъкмо композирах -обърнал се Учителя към влезлия.
Осведомил се. Наистина това бил Учителя Петър Дънов и обитавал стая на последния етаж на хотел „Лондон". След няколко дни Михаил Иванов посещава Учителя Беинса Дуно в хотела. Представили го. В момента Учителя свирел на цигулката си и някаква жена пеела с красив глас. — Когато почукахте, пеехме една мелодия, която тъкмо композирах -обърнал се Учителя към влезлия. - Ще пеете с нас. По време на първия им разговор насаме Учителя прочитал по някой стих от Библията, после го коментирал. — Как трябва да работиш, за да станеш ясновидец? - попитал Михаил. Отговорът на Учителя го изненадал:
към текста >>

По време на първия им разговор насаме Учителя прочитал по някой стих от Библията, после го коментирал.
След няколко дни Михаил Иванов посещава Учителя Беинса Дуно в хотела. Представили го. В момента Учителя свирел на цигулката си и някаква жена пеела с красив глас. — Когато почукахте, пеехме една мелодия, която тъкмо композирах -обърнал се Учителя към влезлия. - Ще пеете с нас. По време на първия им разговор насаме Учителя прочитал по някой стих от Библията, после го коментирал. — Как трябва да работиш, за да станеш ясновидец? - попитал Михаил. Отговорът на Учителя го изненадал: — С Любов. Трябва да развиеш Любовта.
към текста >>

Отговорът на Учителя го изненадал:
— Когато почукахте, пеехме една мелодия, която тъкмо композирах -обърнал се Учителя към влезлия. - Ще пеете с нас. По време на първия им разговор насаме Учителя прочитал по някой стих от Библията, после го коментирал. — Как трябва да работиш, за да станеш ясновидец? - попитал Михаил. Отговорът на Учителя го изненадал: — С Любов. Трябва да развиеш Любовта. Ще станеш по-голям ясновидец, ако работиш както ти казвам. След тази първа среща Михаил Иванов редовно посещава беседите на Учителя Беинса Дуно във Варна. В края на военната 1917 г.
към текста >>

След тази първа среща Михаил Иванов редовно посещава беседите на Учителя Беинса Дуно във Варна.
- попитал Михаил. Отговорът на Учителя го изненадал: — С Любов. Трябва да развиеш Любовта. Ще станеш по-голям ясновидец, ако работиш както ти казвам. След тази първа среща Михаил Иванов редовно посещава беседите на Учителя Беинса Дуно във Варна. В края на военната 1917 г. получава заповед за мобилизация в армията. Разстроен, отишъл за съвет при Учителя, плачел дори. Учителя първо започнал да се смее, после станал сериозен: — Ще се освободиш от това много бързо по един необикновен начин.
към текста >>

Разстроен, отишъл за съвет при Учителя, плачел дори.
Трябва да развиеш Любовта. Ще станеш по-голям ясновидец, ако работиш както ти казвам. След тази първа среща Михаил Иванов редовно посещава беседите на Учителя Беинса Дуно във Варна. В края на военната 1917 г. получава заповед за мобилизация в армията. Разстроен, отишъл за съвет при Учителя, плачел дори. Учителя първо започнал да се смее, после станал сериозен: — Ще се освободиш от това много бързо по един необикновен начин. Не знаеш какво приготвя за тебе Небето. В казармата скоро заболява от жълтеница, настанен е в лечебница, после е уволнен от армията и върнат във Варна за възстановяване. — Вярата ти е повредена - казал му Учителя.
към текста >>

Учителя първо започнал да се смее, после станал сериозен:
Ще станеш по-голям ясновидец, ако работиш както ти казвам. След тази първа среща Михаил Иванов редовно посещава беседите на Учителя Беинса Дуно във Варна. В края на военната 1917 г. получава заповед за мобилизация в армията. Разстроен, отишъл за съвет при Учителя, плачел дори. Учителя първо започнал да се смее, после станал сериозен: — Ще се освободиш от това много бързо по един необикновен начин. Не знаеш какво приготвя за тебе Небето. В казармата скоро заболява от жълтеница, настанен е в лечебница, после е уволнен от армията и върнат във Варна за възстановяване. — Вярата ти е повредена - казал му Учителя. — Какво трябва да направя, за да оздравея?
към текста >>

— Ще се освободиш от това много бързо по един необикновен начин.
След тази първа среща Михаил Иванов редовно посещава беседите на Учителя Беинса Дуно във Варна. В края на военната 1917 г. получава заповед за мобилизация в армията. Разстроен, отишъл за съвет при Учителя, плачел дори. Учителя първо започнал да се смее, после станал сериозен: — Ще се освободиш от това много бързо по един необикновен начин. Не знаеш какво приготвя за тебе Небето. В казармата скоро заболява от жълтеница, настанен е в лечебница, после е уволнен от армията и върнат във Варна за възстановяване. — Вярата ти е повредена - казал му Учителя. — Какво трябва да направя, за да оздравея? — Ето какво трябва да направиш: всяка сутрин на гладно ще изпиваш чаша вода.
към текста >>

— Вярата ти е повредена - казал му Учителя.
Разстроен, отишъл за съвет при Учителя, плачел дори. Учителя първо започнал да се смее, после станал сериозен: — Ще се освободиш от това много бързо по един необикновен начин. Не знаеш какво приготвя за тебе Небето. В казармата скоро заболява от жълтеница, настанен е в лечебница, после е уволнен от армията и върнат във Варна за възстановяване. — Вярата ти е повредена - казал му Учителя. — Какво трябва да направя, за да оздравея? — Ето какво трябва да направиш: всяка сутрин на гладно ще изпиваш чаша вода. Ще я пиеш бавно, глътка по глътка, като концентрираш цялата си мисъл върху нейното въздействие и сила. Ще и говориш: Скъпа водице, ние двамата с теб ще възстановим това, което не върви добре в моя организъм. От пролетта на 1918 г.
към текста >>

Д-р Иван Жеков поканил веднъж Учителя в кьошка си сред лозята на Варна, а на сутринта потеглили с голяма група към Ташла-тепе.
— Ето какво трябва да направиш: всяка сутрин на гладно ще изпиваш чаша вода. Ще я пиеш бавно, глътка по глътка, като концентрираш цялата си мисъл върху нейното въздействие и сила. Ще и говориш: Скъпа водице, ние двамата с теб ще възстановим това, което не върви добре в моя организъм. От пролетта на 1918 г. Михаил Иванов запазва спомени, описани по-късно в мемоарите му. Д-р Иван Жеков поканил веднъж Учителя в кьошка си сред лозята на Варна, а на сутринта потеглили с голяма група към Ташла-тепе. Изгряло слънцето, дълго следили неговия път. Последвали дихателни упражнения. — Сега ще се проснем - казал внезапно Учителя. После хвърлил едно след друго нагоре няколко камъчета. Всички легнали по корем, излагайки гръб на слънчевите лъчи.
към текста >>

— Сега ще се проснем - казал внезапно Учителя.
От пролетта на 1918 г. Михаил Иванов запазва спомени, описани по-късно в мемоарите му. Д-р Иван Жеков поканил веднъж Учителя в кьошка си сред лозята на Варна, а на сутринта потеглили с голяма група към Ташла-тепе. Изгряло слънцето, дълго следили неговия път. Последвали дихателни упражнения. — Сега ще се проснем - казал внезапно Учителя. После хвърлил едно след друго нагоре няколко камъчета. Всички легнали по корем, излагайки гръб на слънчевите лъчи. Михаил почувствал гърба си като батерия, изпълнена със светлина, обхванало го някакво съно-подобно състояние. Когато дошъл на себе си, Учителя го гледал усмихнато: — Знаеш ли къде бяхме?
към текста >>

Когато дошъл на себе си, Учителя го гледал усмихнато:
Последвали дихателни упражнения. — Сега ще се проснем - казал внезапно Учителя. После хвърлил едно след друго нагоре няколко камъчета. Всички легнали по корем, излагайки гръб на слънчевите лъчи. Михаил почувствал гърба си като батерия, изпълнена със светлина, обхванало го някакво съно-подобно състояние. Когато дошъл на себе си, Учителя го гледал усмихнато: — Знаеш ли къде бяхме? — Не, Учителю, но ще се радвам да ми кажете. — Отидохме в Причинния свят. Ти видя, че аз започнах да хвърлям камъчета. Така аз предупредих Причинния свят за нашето пристигане.
към текста >>

— Не, Учителю, но ще се радвам да ми кажете.
После хвърлил едно след друго нагоре няколко камъчета. Всички легнали по корем, излагайки гръб на слънчевите лъчи. Михаил почувствал гърба си като батерия, изпълнена със светлина, обхванало го някакво съно-подобно състояние. Когато дошъл на себе си, Учителя го гледал усмихнато: — Знаеш ли къде бяхме? — Не, Учителю, но ще се радвам да ми кажете. — Отидохме в Причинния свят. Ти видя, че аз започнах да хвърлям камъчета. Така аз предупредих Причинния свят за нашето пристигане. Но съществата, които ни посрещнаха, ни казаха, че не трябва да си спомниш за това, което си видял. Ето защо бях принуден да те забуля.
към текста >>

— Да, Учителю...
Ти видя, че аз започнах да хвърлям камъчета. Така аз предупредих Причинния свят за нашето пристигане. Но съществата, които ни посрещнаха, ни казаха, че не трябва да си спомниш за това, което си видял. Ето защо бях принуден да те забуля. Но ти почувства, че нещо се случи, нали? — Да, Учителю... На 18-годишна възраст по съвет на Учителя Михаил Иванов отклонява опитите да бъде привлечен в спири-тично общество, ръководено от заможен гражданин, бивш консул в САЩ (най-вероятно, Величко Граблашев). По това време изучава френология, физиогномия и хиромантия. Дори веднъж успял да разгледа дланта на Учителя Петър Дънов. Направили му впечатление неимоверно дългата Сатурнова линия и друга една линия, започваща от Венериния хълм, пресичаща линията на живота, на ума и на съдбата - чак до другия край на дланта. — Виждаш ли тази линия?
към текста >>

На 18-годишна възраст по съвет на Учителя Михаил Иванов отклонява опитите да бъде привлечен в спири-тично общество, ръководено от заможен гражданин, бивш консул в САЩ (най-вероятно, Величко Граблашев).
Така аз предупредих Причинния свят за нашето пристигане. Но съществата, които ни посрещнаха, ни казаха, че не трябва да си спомниш за това, което си видял. Ето защо бях принуден да те забуля. Но ти почувства, че нещо се случи, нали? — Да, Учителю... На 18-годишна възраст по съвет на Учителя Михаил Иванов отклонява опитите да бъде привлечен в спири-тично общество, ръководено от заможен гражданин, бивш консул в САЩ (най-вероятно, Величко Граблашев). По това време изучава френология, физиогномия и хиромантия. Дори веднъж успял да разгледа дланта на Учителя Петър Дънов. Направили му впечатление неимоверно дългата Сатурнова линия и друга една линия, започваща от Венериния хълм, пресичаща линията на живота, на ума и на съдбата - чак до другия край на дланта. — Виждаш ли тази линия? - попитал Учителя.
към текста >>

Дори веднъж успял да разгледа дланта на Учителя Петър Дънов.
Ето защо бях принуден да те забуля. Но ти почувства, че нещо се случи, нали? — Да, Учителю... На 18-годишна възраст по съвет на Учителя Михаил Иванов отклонява опитите да бъде привлечен в спири-тично общество, ръководено от заможен гражданин, бивш консул в САЩ (най-вероятно, Величко Граблашев). По това време изучава френология, физиогномия и хиромантия. Дори веднъж успял да разгледа дланта на Учителя Петър Дънов. Направили му впечатление неимоверно дългата Сатурнова линия и друга една линия, започваща от Венериния хълм, пресичаща линията на живота, на ума и на съдбата - чак до другия край на дланта. — Виждаш ли тази линия? - попитал Учителя. - Какво означава тя? — Това е линия на големите изпитания - без колебание отговорил Михаил и свел поглед към собствената си ръка, на чиято длан имало подобна линия.
към текста >>

- попитал Учителя.
На 18-годишна възраст по съвет на Учителя Михаил Иванов отклонява опитите да бъде привлечен в спири-тично общество, ръководено от заможен гражданин, бивш консул в САЩ (най-вероятно, Величко Граблашев). По това време изучава френология, физиогномия и хиромантия. Дори веднъж успял да разгледа дланта на Учителя Петър Дънов. Направили му впечатление неимоверно дългата Сатурнова линия и друга една линия, започваща от Венериния хълм, пресичаща линията на живота, на ума и на съдбата - чак до другия край на дланта. — Виждаш ли тази линия? - попитал Учителя. - Какво означава тя? — Това е линия на големите изпитания - без колебание отговорил Михаил и свел поглед към собствената си ръка, на чиято длан имало подобна линия. — Сега вече ще имаш най-доб-рите условия и ще се повдигнеш -казал Учителя. - Небето ще ти даде много, но ще дойде време, когато цялата Черна ложа ще прегради пътя ти, за да ти попречи да напредваш. — Ще премина!
към текста >>

— Сега вече ще имаш най-доб-рите условия и ще се повдигнеш -казал Учителя.
Направили му впечатление неимоверно дългата Сатурнова линия и друга една линия, започваща от Венериния хълм, пресичаща линията на живота, на ума и на съдбата - чак до другия край на дланта. — Виждаш ли тази линия? - попитал Учителя. - Какво означава тя? — Това е линия на големите изпитания - без колебание отговорил Михаил и свел поглед към собствената си ръка, на чиято длан имало подобна линия. — Сега вече ще имаш най-доб-рите условия и ще се повдигнеш -казал Учителя. - Небето ще ти даде много, но ще дойде време, когато цялата Черна ложа ще прегради пътя ти, за да ти попречи да напредваш. — Ще премина! - рекъл усмихнат Михаил, но после попитал кога ще стане това. — През двадесет и шестата година. Много след това Михаил Иванов разбрал, че не става дума за 26-годиш-ната му възраст, а за двадесет и шест години по-късно, т.е.
към текста >>

Според него, Учителя все по-малко се интересувал от работата му.
за 1944 г., когато започват големите му изпитания във Франция, довели до затворническа присъда през 1948 г. От 19-ти до 26 август 1919 г. Михаил Иванов присъства на първия следвоенен годишен Събор на Бялото Братство във Велико Търново. В продължение на две години след това живее заедно с варненеца Кръстьо Христов в братската вила сред търновските лозя. Чете по много, размишлява и медитира. Според него, Учителя все по-малко се интересувал от работата му. В мемоарите си описва как през 1919 г. започнал да строи плочник пред вилата. По едно време дошъл Учителя и започнал сам да работи. Михаил понечил да му помогне. — Работата ти не е свършена добре - рекъл строго Учителя, - плочите не са прави.
към текста >>

По едно време дошъл Учителя и започнал сам да работи.
В продължение на две години след това живее заедно с варненеца Кръстьо Христов в братската вила сред търновските лозя. Чете по много, размишлява и медитира. Според него, Учителя все по-малко се интересувал от работата му. В мемоарите си описва как през 1919 г. започнал да строи плочник пред вилата. По едно време дошъл Учителя и започнал сам да работи. Михаил понечил да му помогне. — Работата ти не е свършена добре - рекъл строго Учителя, - плочите не са прави. Михаил преподредил плочите, но всеки път, когато Учителя ги поглеждал, намирал някакъв дефект. В края на лятото на 1921 г. Учителя Беинса Дуно съветва Михаил Иванов да напусне Търново, да се върне във Варна и да завърши средното си образование.
към текста >>

— Работата ти не е свършена добре - рекъл строго Учителя, - плочите не са прави.
Според него, Учителя все по-малко се интересувал от работата му. В мемоарите си описва как през 1919 г. започнал да строи плочник пред вилата. По едно време дошъл Учителя и започнал сам да работи. Михаил понечил да му помогне. — Работата ти не е свършена добре - рекъл строго Учителя, - плочите не са прави. Михаил преподредил плочите, но всеки път, когато Учителя ги поглеждал, намирал някакъв дефект. В края на лятото на 1921 г. Учителя Беинса Дуно съветва Михаил Иванов да напусне Търново, да се върне във Варна и да завърши средното си образование. На Събора на Бялото Братство през 1922 г. в Търново Учителя Беинса Дуно се обръща директно в Словото си към Михаил Иванов и Кръстьо Христов („Милосърдието ", беседа от 23 август 1922, „Беседи, обяснения и упътвания от Учителя.
към текста >>

Михаил преподредил плочите, но всеки път, когато Учителя ги поглеждал, намирал някакъв дефект.
В мемоарите си описва как през 1919 г. започнал да строи плочник пред вилата. По едно време дошъл Учителя и започнал сам да работи. Михаил понечил да му помогне. — Работата ти не е свършена добре - рекъл строго Учителя, - плочите не са прави. Михаил преподредил плочите, но всеки път, когато Учителя ги поглеждал, намирал някакъв дефект. В края на лятото на 1921 г. Учителя Беинса Дуно съветва Михаил Иванов да напусне Търново, да се върне във Варна и да завърши средното си образование. На Събора на Бялото Братство през 1922 г. в Търново Учителя Беинса Дуно се обръща директно в Словото си към Михаил Иванов и Кръстьо Христов („Милосърдието ", беседа от 23 август 1922, „Беседи, обяснения и упътвания от Учителя. Дадени на учениците на Всемирното Бяло Братство при срещата им в гр.
към текста >>

Учителя Беинса Дуно съветва Михаил Иванов да напусне Търново, да се върне във Варна и да завърши средното си образование.
По едно време дошъл Учителя и започнал сам да работи. Михаил понечил да му помогне. — Работата ти не е свършена добре - рекъл строго Учителя, - плочите не са прави. Михаил преподредил плочите, но всеки път, когато Учителя ги поглеждал, намирал някакъв дефект. В края на лятото на 1921 г. Учителя Беинса Дуно съветва Михаил Иванов да напусне Търново, да се върне във Варна и да завърши средното си образование. На Събора на Бялото Братство през 1922 г. в Търново Учителя Беинса Дуно се обръща директно в Словото си към Михаил Иванов и Кръстьо Христов („Милосърдието ", беседа от 23 август 1922, „Беседи, обяснения и упътвания от Учителя. Дадени на учениците на Всемирното Бяло Братство при срещата им в гр. Търново през лятото на 1922 година"): „Аз имам в Школата двама ученика... В душата на тия младежи, които така се обичаха и задружно живееха, имаше желание за влияние един на друг... Слушайте, това са факти, които изнасям. И вие ще се намерите на тяхното място... Казвам им: на вас ви липсва милосърдие... И когато ги поставихме на един вътрешен изпит, стана разрив между [тях]... Аз им казвах: Въпроса за женитбата не сте го разрешили още... Светът и Бог - това са двамата кандидати, които постоянно избираме - дали за Бога или за света да се оженим... Аз им казах: Слушайте, вас ви познавам преди осем хиляди години,... в еди-коя си култура вие държахте изпит и пропаднахте, в еди-коя си - описвам историята им.
към текста >>

в Търново Учителя Беинса Дуно се обръща директно в Словото си към Михаил Иванов и Кръстьо Христов („Милосърдието ", беседа от 23 август 1922, „Беседи, обяснения и упътвания от Учителя.
— Работата ти не е свършена добре - рекъл строго Учителя, - плочите не са прави. Михаил преподредил плочите, но всеки път, когато Учителя ги поглеждал, намирал някакъв дефект. В края на лятото на 1921 г. Учителя Беинса Дуно съветва Михаил Иванов да напусне Търново, да се върне във Варна и да завърши средното си образование. На Събора на Бялото Братство през 1922 г. в Търново Учителя Беинса Дуно се обръща директно в Словото си към Михаил Иванов и Кръстьо Христов („Милосърдието ", беседа от 23 август 1922, „Беседи, обяснения и упътвания от Учителя. Дадени на учениците на Всемирното Бяло Братство при срещата им в гр. Търново през лятото на 1922 година"): „Аз имам в Школата двама ученика... В душата на тия младежи, които така се обичаха и задружно живееха, имаше желание за влияние един на друг... Слушайте, това са факти, които изнасям. И вие ще се намерите на тяхното място... Казвам им: на вас ви липсва милосърдие... И когато ги поставихме на един вътрешен изпит, стана разрив между [тях]... Аз им казвах: Въпроса за женитбата не сте го разрешили още... Светът и Бог - това са двамата кандидати, които постоянно избираме - дали за Бога или за света да се оженим... Аз им казах: Слушайте, вас ви познавам преди осем хиляди години,... в еди-коя си култура вие държахте изпит и пропаднахте, в еди-коя си - описвам историята им. Сега идвате в света и аз искам да си издържите изпита... Те още държат изпита и едва наполовина са го издържали... Всичко старо ще заличите, нека седи в архивата на вашето минало. Тогава ще се въоръжите само с великата Божествена Любов, с великата Мъдрост, с великата Правда, Истина, Милосърдие, Добродетелта, с великото Дълготърпение и Въздържание... Аз не съм оставил този въпрос с тия двамата ученици.
към текста >>

по-късните му спомени, Михаил няколко дни постил, след което отишъл при Учителя с уважение и доверие:
Как мислите, мога ли да ги съединя? Мога ли да ги разединя?... Когато има егоизъм в сърцата на хората, аз ги разединявам; когато има любов в сърцата на хората, аз ги съединявам..." След Събора през 1922 г. Михаил Иванов и Кръстьо Христов стават прицел на коментари и одумки. Според по-късните му спомени, Михаил няколко дни постил, след което отишъл при Учителя с уважение и доверие: — Учителю, пречистете ме! Откъснете с голямата си мъдрост всичко, което е ненужно и лошо в мен. Искам да приличам на Вас! Известно време Учителя го гледал мълчаливо. — Михаиле, част от твоя огън се е превърнал в светлина - промълвил накрая той.
към текста >>

— Учителю, пречистете ме!
Мога ли да ги разединя?... Когато има егоизъм в сърцата на хората, аз ги разединявам; когато има любов в сърцата на хората, аз ги съединявам..." След Събора през 1922 г. Михаил Иванов и Кръстьо Христов стават прицел на коментари и одумки. Според по-късните му спомени, Михаил няколко дни постил, след което отишъл при Учителя с уважение и доверие: — Учителю, пречистете ме! Откъснете с голямата си мъдрост всичко, което е ненужно и лошо в мен. Искам да приличам на Вас! Известно време Учителя го гледал мълчаливо. — Михаиле, част от твоя огън се е превърнал в светлина - промълвил накрая той. През 1922 г.
към текста >>

Известно време Учителя го гледал мълчаливо.
Михаил Иванов и Кръстьо Христов стават прицел на коментари и одумки. Според по-късните му спомени, Михаил няколко дни постил, след което отишъл при Учителя с уважение и доверие: — Учителю, пречистете ме! Откъснете с голямата си мъдрост всичко, което е ненужно и лошо в мен. Искам да приличам на Вас! Известно време Учителя го гледал мълчаливо. — Михаиле, част от твоя огън се е превърнал в светлина - промълвил накрая той. През 1922 г. Михаил Иванов получава диплом за завършено гимназиално образование, обсъжда преместване в София. По съвет на Учителя Беинса Дуно през 1923 г. записва педагогика в Софийския университет.
към текста >>

По съвет на Учителя Беинса Дуно през 1923 г.
Искам да приличам на Вас! Известно време Учителя го гледал мълчаливо. — Михаиле, част от твоя огън се е превърнал в светлина - промълвил накрая той. През 1922 г. Михаил Иванов получава диплом за завършено гимназиално образование, обсъжда преместване в София. По съвет на Учителя Беинса Дуно през 1923 г. записва педагогика в Софийския университет. Започва софийският период от биографията му, но той не е предмет на нашето изследване. Хрониката на варненските години на Михаил Иванов Димитров съдържа многозначителен смисъл. На някои може да се стори просто низ от любопитни събития около една поч-ти скандална личност. Други, склонни към исторически обобщения, могат да видят символа на второто поколение българи, които приеха Словото на Учителя Беинса Дуно в духовните крайморски пространства на Варна.
към текста >>

Други, склонни към исторически обобщения, могат да видят символа на второто поколение българи, които приеха Словото на Учителя Беинса Дуно в духовните крайморски пространства на Варна.
По съвет на Учителя Беинса Дуно през 1923 г. записва педагогика в Софийския университет. Започва софийският период от биографията му, но той не е предмет на нашето изследване. Хрониката на варненските години на Михаил Иванов Димитров съдържа многозначителен смисъл. На някои може да се стори просто низ от любопитни събития около една поч-ти скандална личност. Други, склонни към исторически обобщения, могат да видят символа на второто поколение българи, които приеха Словото на Учителя Беинса Дуно в духовните крайморски пространства на Варна. Трети, предпочитащи езотеричната интерпретация, сигурно ще нарекат душата му арена на сражение между светлите и тъмни сили на битието. Така или иначе, още от начало се условихме, че дължим на Михаил Иванов документална безпристрастност, затова най-разумно е да спрем дотук. Софийският и френският периоди от биографията му остават за други изследователи. Постъпките на младостта винаги са най-непосредствени и най-разбираеми за околните, докато в годините на зрелостта и старостта винаги има непонятна мъдрост. И слава Богу, че историографията не си служи с метафизични парадигми.
към текста >>

Инак би заприличала на обикновеното човешко съзнание и би изхранвала научното си любопитство с личности и събития, откъснати от контекста на живата разумност и умъртвени от предразсъдъчни дефиниции.
Трети, предпочитащи езотеричната интерпретация, сигурно ще нарекат душата му арена на сражение между светлите и тъмни сили на битието. Така или иначе, още от начало се условихме, че дължим на Михаил Иванов документална безпристрастност, затова най-разумно е да спрем дотук. Софийският и френският периоди от биографията му остават за други изследователи. Постъпките на младостта винаги са най-непосредствени и най-разбираеми за околните, докато в годините на зрелостта и старостта винаги има непонятна мъдрост. И слава Богу, че историографията не си служи с метафизични парадигми. Инак би заприличала на обикновеното човешко съзнание и би изхранвала научното си любопитство с личности и събития, откъснати от контекста на живата разумност и умъртвени от предразсъдъчни дефиниции. Със сигурност историографията би предпочела израза на Учителя: „Слушайте, това са факти, които изнасям. И вие ще се намерите на тяхното място..." Опит за реабилитиране на Иванов /това трябваше да е смешно ако не е толкова трагично /. Но негативниа път до Беинса Дуно е път на заблуда и отклонение по който са тръгнали масово. Малкото останали хора благословени с Духът на Истината страдат като гледат това а благословението си го чувстват като проклятие понеже никой не чува техните предупреждения.Спете спокойно и мислете позитивно докато потъвате /най емоционално не пожелавам на никого духовните страдани на посветените/.
към текста >>

Със сигурност историографията би предпочела израза на Учителя: „Слушайте, това са факти, които изнасям.
Така или иначе, още от начало се условихме, че дължим на Михаил Иванов документална безпристрастност, затова най-разумно е да спрем дотук. Софийският и френският периоди от биографията му остават за други изследователи. Постъпките на младостта винаги са най-непосредствени и най-разбираеми за околните, докато в годините на зрелостта и старостта винаги има непонятна мъдрост. И слава Богу, че историографията не си служи с метафизични парадигми. Инак би заприличала на обикновеното човешко съзнание и би изхранвала научното си любопитство с личности и събития, откъснати от контекста на живата разумност и умъртвени от предразсъдъчни дефиниции. Със сигурност историографията би предпочела израза на Учителя: „Слушайте, това са факти, които изнасям. И вие ще се намерите на тяхното място..." Опит за реабилитиране на Иванов /това трябваше да е смешно ако не е толкова трагично /. Но негативниа път до Беинса Дуно е път на заблуда и отклонение по който са тръгнали масово. Малкото останали хора благословени с Духът на Истината страдат като гледат това а благословението си го чувстват като проклятие понеже никой не чува техните предупреждения.Спете спокойно и мислете позитивно докато потъвате /най емоционално не пожелавам на никого духовните страдани на посветените/.
към текста >>

26. КАК СЕ СЪЗДАДЕ ВЪТРЕШНАТА ШКОЛА - Люба Стойкова*

В живота си срещнах варненец, оженихме се и направих размяна с една учителка - тя зае моето място в София, а аз - нейното във Варна.
Още в началото ме назначиха на работа в столицата. Не заради добрата ми диплома; и други мои съученички имаха добри дипломи, но ги пратиха на работа в Родопите. Назначиха ме в София по заслуги на баща ми. Случайно ли беше това? По-късно разбрах, че всичко беше наредено от Горе: съдбата ми беше отредила да живея във Варна, за да изпълня мисията, с която съм дошла на земята. В живота си срещнах варненец, оженихме се и направих размяна с една учителка - тя зае моето място в София, а аз - нейното във Варна. Мина известно време. Една нощ сънувах, че вървя по планински път и безгрижно си тананикам. От едната ми страна се издигаше много висок планински рид. Иззад завоя се зададе един възрастен човек, който ми направи странно впечатление - облечен с изящно бледосив костюм, с лека походка, сякаш не стъпваше на земята. Когато ме настигна, махна с ръката си, каза ми да го последвам, прескочи потока, който разделяше високия рид и пътя и бързо се за-изкачва нагоре.
към текста >>

живее във Варна, ученичка на Учителя от ок.
Аз също прескочих потока и почти тичешком тръгнах след него. Беше чудно красиво: клекове, цветя, прекрасен птичи хор. Искаше ми се да спра, да се порадвам, но ме беше страх да не загубя следите му. *Люба Венкова Стойкова - родена на 29 ноември 1910 г. в София, от 1933 г. живее във Варна, ученичка на Учителя от ок. 1934 г. (бел. състав.) Най-после се изкачихме. Пред мен се откри нещо много интересно: на една поляна бяха насядали в идеален кръг стотина души; пред всеки един имаше постлана голяма снеж-нобяла салфетка, върху която беше сложена закуска. Само на едно място беше сложена закуска, но нямаше никой.
към текста >>

Разказа ми за Учителя, за Изгрева и още много неща.
И този сън навярно има своето значение, но какво? Оставих времето да покаже. По-късно, когато започнах да ходя на Седемте рилски езера, разбрах, че мястото от съня ми беше поляната до Седмото езеро. Един ден една моя ученичка-първокласничка, когато се върнала от училище, казала на майка си, че около главата ми видяла светлина. Майката още след обяд пристигна вкъщи и започна да ми говори за Бога, за голяма група хора, които се събирали в един салон, където пеели, молели се, четели беседи. Разказа ми за Учителя, за Изгрева и още много неща. Покани ме, ако се съглася, да ме заведе в неделя в 10 ч. сутринта, за да се уверя във всичко, което ми е казала. Говореше хубаво и убедително. Събуди любопитството ми и аз и обещах. По това време нагости ми беше и родната ми сестра от София.
към текста >>

Каква беше изненадата ми, когато още с влизането си видях портрета на Учителя.
сутринта, за да се уверя във всичко, което ми е казала. Говореше хубаво и убедително. Събуди любопитството ми и аз и обещах. По това време нагости ми беше и родната ми сестра от София. В неделя, в уречения час майката на моята ученичка мина през къщи и трите отидохме в салона на Варненското братство. Каква беше изненадата ми, когато още с влизането си видях портрета на Учителя. Та това беше същият възрастен човек, който ме намери в планината и ме заведе при своите ученици! Занемях. Почувствах, че пред мен се открива нов път и той ще бъде моята съдба. Пяхме, молихме се, чете се беседа от Учителя. Струваше ми се, че съм се изкачила на най-ви-соко място, обляно от Светлина. В този ден изживях най-красивия момент в живота си.
към текста >>

Пяхме, молихме се, чете се беседа от Учителя.
По това време нагости ми беше и родната ми сестра от София. В неделя, в уречения час майката на моята ученичка мина през къщи и трите отидохме в салона на Варненското братство. Каква беше изненадата ми, когато още с влизането си видях портрета на Учителя. Та това беше същият възрастен човек, който ме намери в планината и ме заведе при своите ученици! Занемях. Почувствах, че пред мен се открива нов път и той ще бъде моята съдба. Пяхме, молихме се, чете се беседа от Учителя. Струваше ми се, че съм се изкачила на най-ви-соко място, обляно от Светлина. В този ден изживях най-красивия момент в живота си. Няма да описвам незабравимата ми среща с Учителя на Изгрева - кът от Райската градина, за която се говори в Писанието. През времето на тоталитарния режим той беше безмилостно опустошен, а трябваше да бъде запазен като исторически документ за мястото, където Мировият Учител беше слязъл от Божествения свят и беше приел образа на обикновено човешко същество. Беше слязъл, за да повдигне съзнанието на човечеството, да живее със своите ученици, за да приготви условия за идването на Новата култура - културата на Шестата раса.
към текста >>

Няма да описвам незабравимата ми среща с Учителя на Изгрева - кът от Райската градина, за която се говори в Писанието.
Та това беше същият възрастен човек, който ме намери в планината и ме заведе при своите ученици! Занемях. Почувствах, че пред мен се открива нов път и той ще бъде моята съдба. Пяхме, молихме се, чете се беседа от Учителя. Струваше ми се, че съм се изкачила на най-ви-соко място, обляно от Светлина. В този ден изживях най-красивия момент в живота си. Няма да описвам незабравимата ми среща с Учителя на Изгрева - кът от Райската градина, за която се говори в Писанието. През времето на тоталитарния режим той беше безмилостно опустошен, а трябваше да бъде запазен като исторически документ за мястото, където Мировият Учител беше слязъл от Божествения свят и беше приел образа на обикновено човешко същество. Беше слязъл, за да повдигне съзнанието на човечеството, да живее със своите ученици, за да приготви условия за идването на Новата култура - културата на Шестата раса. А дните минаваха в опиянение, възторг и очакване да се случи нещо с мен - нещо, за което е жадувала душата ми през вековете. Една нощ сънувах, че се намирам в салон, изпълнен с много братя и сестри от цялата страна. В дъното се издигаше висок подиум, ограден с нисък железен парапет, а в средата имаше няколко стълби.
към текста >>

През времето на тоталитарния режим той беше безмилостно опустошен, а трябваше да бъде запазен като исторически документ за мястото, където Мировият Учител беше слязъл от Божествения свят и беше приел образа на обикновено човешко същество.
Занемях. Почувствах, че пред мен се открива нов път и той ще бъде моята съдба. Пяхме, молихме се, чете се беседа от Учителя. Струваше ми се, че съм се изкачила на най-ви-соко място, обляно от Светлина. В този ден изживях най-красивия момент в живота си. Няма да описвам незабравимата ми среща с Учителя на Изгрева - кът от Райската градина, за която се говори в Писанието. През времето на тоталитарния режим той беше безмилостно опустошен, а трябваше да бъде запазен като исторически документ за мястото, където Мировият Учител беше слязъл от Божествения свят и беше приел образа на обикновено човешко същество. Беше слязъл, за да повдигне съзнанието на човечеството, да живее със своите ученици, за да приготви условия за идването на Новата култура - културата на Шестата раса. А дните минаваха в опиянение, възторг и очакване да се случи нещо с мен - нещо, за което е жадувала душата ми през вековете. Една нощ сънувах, че се намирам в салон, изпълнен с много братя и сестри от цялата страна. В дъното се издигаше висок подиум, ограден с нисък железен парапет, а в средата имаше няколко стълби. В дълбочина на подиума Учителя разговаряше с двама братя, а от другата страна, близо до парапета, имаше катедра, върху която беше сложена много голяма и дебела книга в небесно синя подвързия.
към текста >>

В дълбочина на подиума Учителя разговаряше с двама братя, а от другата страна, близо до парапета, имаше катедра, върху която беше сложена много голяма и дебела книга в небесно синя подвързия.
През времето на тоталитарния режим той беше безмилостно опустошен, а трябваше да бъде запазен като исторически документ за мястото, където Мировият Учител беше слязъл от Божествения свят и беше приел образа на обикновено човешко същество. Беше слязъл, за да повдигне съзнанието на човечеството, да живее със своите ученици, за да приготви условия за идването на Новата култура - културата на Шестата раса. А дните минаваха в опиянение, възторг и очакване да се случи нещо с мен - нещо, за което е жадувала душата ми през вековете. Една нощ сънувах, че се намирам в салон, изпълнен с много братя и сестри от цялата страна. В дъното се издигаше висок подиум, ограден с нисък железен парапет, а в средата имаше няколко стълби. В дълбочина на подиума Учителя разговаряше с двама братя, а от другата страна, близо до парапета, имаше катедра, върху която беше сложена много голяма и дебела книга в небесно синя подвързия. Братята и сестрите стояха прави, събрани на групички, и споделяха свои опитности. Само аз не се присъединявах към никоя от тях. Погледът ми беше прикован в книгата върху катедрата. Изгарях от желание да надникна в нея, да видя какво е написано вътре. Най-после се реших, изтичах по стълбите нагоре и спрях пред катедрата.
към текста >>

Отворих я наслуки, но в същото време видях, че Учителя беше застанал зад мен.
Само аз не се присъединявах към никоя от тях. Погледът ми беше прикован в книгата върху катедрата. Изгарях от желание да надникна в нея, да видя какво е написано вътре. Най-после се реших, изтичах по стълбите нагоре и спрях пред катедрата. Върху книгата с големи позлатени букви пишеше „Вътрешна Школа". Отворих я наслуки, но в същото време видях, че Учителя беше застанал зад мен. Той затвори книгата и каза: „Рано е още. Когато дойде време, ще бъдете повикана." И се събудих... А дните минаваха в трепетно очакване. Един ден, връщайки се от салона, брат Велко Петрушев, ръководител на Братството във Варна, ми даде ръкопис на три лекции и ми каза: „Дадох и на други. Ако ти харесат, в еди-кой си ден, в 7 ч.
към текста >>

Той ни каза, че занапред ни очаква сериозна работа, че се създава Вътрешна Школа под давлението на Духа, че чрез него ще се дават размишления, книги и лекции от по-друг, по-вътрешен, по-тайнствен характер; че ще ни се откриват някои тайни, за които хората и не подозират; че лекциите на Учителя имат за задача да пробудят съзнанието на хората и поспециално на учениците, за да ги подготви за Новата култура, която иде; че във Вътрешната Школа тези ученици имат вече пробудено съзнание, защото са школували в минали тайни Школи и т.н.
Впрочем, те не бяха именувани лекции, а размишления. Очаквах с нетърпение деня, когато ще се съберем. По всяко свободно време ги препрочитах отново и те все повече ми харесваха. Чувствах силата на Присъствието в тях. Най-после се събрахме в дома на брат Велко. Той ни каза, че занапред ни очаква сериозна работа, че се създава Вътрешна Школа под давлението на Духа, че чрез него ще се дават размишления, книги и лекции от по-друг, по-вътрешен, по-тайнствен характер; че ще ни се откриват някои тайни, за които хората и не подозират; че лекциите на Учителя имат за задача да пробудят съзнанието на хората и поспециално на учениците, за да ги подготви за Новата култура, която иде; че във Вътрешната Школа тези ученици имат вече пробудено съзнание, защото са школували в минали тайни Школи и т.н. Началото беше сложено като опит с трима души: братята Велко Петрушев, Тодор Дренски и Христо Арабаджиев. Първата лекция-раз-мишление била дадена на 8 август 1931 г. и била озаглавена „Образът на светията". Дълги години записвал Тодор Дренски.
към текста >>

Тогава си спомних думите на Учителя: „Рано е още.
Първата лекция-раз-мишление била дадена на 8 август 1931 г. и била озаглавена „Образът на светията". Дълги години записвал Тодор Дренски. Много по-късно били посочени лицата, с които вече да се образува Вътрешната Школа. Тогава си спомних думите на Учителя: „Рано е още. Когато дойде време, ще бъдете повикана". И ето, мечтата ми се сбъдна: аз бях повикана, дойде този час, възложи ми се да записвам словата. И аз дадох клетва, че с любов ще върша работата, която ми се възлага. Когато по-късно размишлявах върху всичко, което се случи с мен, разбрах защо само аз имах щастието да бъда назначена като учителка в София и защо съдбата ми беше определила да живея във Варна. Когато родната ми сестра запитала Учителя за мен, той и казал: „Тя е определена да работи във Варна".
към текста >>

Когато по-късно размишлявах върху всичко, което се случи с мен, разбрах защо само аз имах щастието да бъда назначена като учителка в София и защо съдбата ми беше определила да живея във Варна.
Много по-късно били посочени лицата, с които вече да се образува Вътрешната Школа. Тогава си спомних думите на Учителя: „Рано е още. Когато дойде време, ще бъдете повикана". И ето, мечтата ми се сбъдна: аз бях повикана, дойде този час, възложи ми се да записвам словата. И аз дадох клетва, че с любов ще върша работата, която ми се възлага. Когато по-късно размишлявах върху всичко, което се случи с мен, разбрах защо само аз имах щастието да бъда назначена като учителка в София и защо съдбата ми беше определила да живея във Варна. Когато родната ми сестра запитала Учителя за мен, той и казал: „Тя е определена да работи във Варна". Всичко това е било наредено от Горе, за да дочакам този час. Тогава, в онзи първи за мене ден, чрез брат Велко Петрушев се даде една много хубава лекция. Записвах с много голямо напрежение, за да не изпусна нито дума, макар че се говореше сравнително бавно. Разбира се, при всяко ново начинание се явяват и противоречия.
към текста >>

Когато родната ми сестра запитала Учителя за мен, той и казал: „Тя е определена да работи във Варна".
Тогава си спомних думите на Учителя: „Рано е още. Когато дойде време, ще бъдете повикана". И ето, мечтата ми се сбъдна: аз бях повикана, дойде този час, възложи ми се да записвам словата. И аз дадох клетва, че с любов ще върша работата, която ми се възлага. Когато по-късно размишлявах върху всичко, което се случи с мен, разбрах защо само аз имах щастието да бъда назначена като учителка в София и защо съдбата ми беше определила да живея във Варна. Когато родната ми сестра запитала Учителя за мен, той и казал: „Тя е определена да работи във Варна". Всичко това е било наредено от Горе, за да дочакам този час. Тогава, в онзи първи за мене ден, чрез брат Велко Петрушев се даде една много хубава лекция. Записвах с много голямо напрежение, за да не изпусна нито дума, макар че се говореше сравнително бавно. Разбира се, при всяко ново начинание се явяват и противоречия. Някои от приятелите се запитаха: „Ами ако изневерим на Учителя?
към текста >>

Някои от приятелите се запитаха: „Ами ако изневерим на Учителя?
Когато родната ми сестра запитала Учителя за мен, той и казал: „Тя е определена да работи във Варна". Всичко това е било наредено от Горе, за да дочакам този час. Тогава, в онзи първи за мене ден, чрез брат Велко Петрушев се даде една много хубава лекция. Записвах с много голямо напрежение, за да не изпусна нито дума, макар че се говореше сравнително бавно. Разбира се, при всяко ново начинание се явяват и противоречия. Някои от приятелите се запитаха: „Ами ако изневерим на Учителя? " Една сестра дори се отказа веднага, казвайки: „Как е възможно школа в Школата? "* В самото начало също се явило колебание и брат Христо Арабаджиев заминал за София, за да се посъветва с Учителя. Учителя му казал: „Преди 2000 години, по времето на Христа, Йоан Богослов написа Откровението на символичен език, защото тогава съзнанието беше на много ниско ниво. Сега Йоан е пак на земята, във Варна. Сега брат Велко ще напише Ново Откровение на един красив, изящен, философски език, което да отговаря на Новата култура, която иде.
към текста >>

"* В самото начало също се явило колебание и брат Христо Арабаджиев заминал за София, за да се посъветва с Учителя.
Тогава, в онзи първи за мене ден, чрез брат Велко Петрушев се даде една много хубава лекция. Записвах с много голямо напрежение, за да не изпусна нито дума, макар че се говореше сравнително бавно. Разбира се, при всяко ново начинание се явяват и противоречия. Някои от приятелите се запитаха: „Ами ако изневерим на Учителя? " Една сестра дори се отказа веднага, казвайки: „Как е възможно школа в Школата? "* В самото начало също се явило колебание и брат Христо Арабаджиев заминал за София, за да се посъветва с Учителя. Учителя му казал: „Преди 2000 години, по времето на Христа, Йоан Богослов написа Откровението на символичен език, защото тогава съзнанието беше на много ниско ниво. Сега Йоан е пак на земята, във Варна. Сега брат Велко ще напише Ново Откровение на един красив, изящен, философски език, което да отговаря на Новата култура, която иде. Не се смущавайте. Пазете всичко в тайна.
към текста >>

Учителя му казал: „Преди 2000 години, по времето на Христа, Йоан Богослов написа Откровението на символичен език, защото тогава съзнанието беше на много ниско ниво.
Записвах с много голямо напрежение, за да не изпусна нито дума, макар че се говореше сравнително бавно. Разбира се, при всяко ново начинание се явяват и противоречия. Някои от приятелите се запитаха: „Ами ако изневерим на Учителя? " Една сестра дори се отказа веднага, казвайки: „Как е възможно школа в Школата? "* В самото начало също се явило колебание и брат Христо Арабаджиев заминал за София, за да се посъветва с Учителя. Учителя му казал: „Преди 2000 години, по времето на Христа, Йоан Богослов написа Откровението на символичен език, защото тогава съзнанието беше на много ниско ниво. Сега Йоан е пак на земята, във Варна. Сега брат Велко ще напише Ново Откровение на един красив, изящен, философски език, което да отговаря на Новата култура, която иде. Не се смущавайте. Пазете всичко в тайна. Силата е в тайната".
към текста >>

Срещала съм в една своя лекция Учителя да казва: „Цялата необятност е Школа.
Сега Йоан е пак на земята, във Варна. Сега брат Велко ще напише Ново Откровение на един красив, изящен, философски език, което да отговаря на Новата култура, която иде. Не се смущавайте. Пазете всичко в тайна. Силата е в тайната". Срещала съм в една своя лекция Учителя да казва: „Цялата необятност е Школа. Всички Слънца са Школи. На земята има толкова много школи - духовни, научни и какви ли не. Всички те са създадени, за да се усъвършенства човешката душа". Работата продължи с изключение на двама-трима, които не се върнаха повече. Те не разбраха, че брат Христо Арабаджиев е ходил при Учителя.
към текста >>

Те не разбраха, че брат Христо Арабаджиев е ходил при Учителя.
Срещала съм в една своя лекция Учителя да казва: „Цялата необятност е Школа. Всички Слънца са Школи. На земята има толкова много школи - духовни, научни и какви ли не. Всички те са създадени, за да се усъвършенства човешката душа". Работата продължи с изключение на двама-трима, които не се върнаха повече. Те не разбраха, че брат Христо Арабаджиев е ходил при Учителя. На тях просто нищо не се каза. След първата за мен лекция-раз-мишление си спомних, че в началните два класа на гимназията съм учила стенография, но беше много отдавна. Все пак, още на другия ден си купих учебник и за две седмици възобнових знанията си. Не беше трудно. Научих всички сигли, които не бяха кой знае колко, и започвах да ги употребявам в някои по-леки думи.
към текста >>

Точно по това време в нашето училище назначиха една учителка, която предаваше факултативно стенография на студентите от Висшия икономически институт.
След първата за мен лекция-раз-мишление си спомних, че в началните два класа на гимназията съм учила стенография, но беше много отдавна. Все пак, още на другия ден си купих учебник и за две седмици възобнових знанията си. Не беше трудно. Научих всички сигли, които не бяха кой знае колко, и започвах да ги употребявам в някои по-леки думи. Ръкописът, обаче, много ме затрудняваше, но от Горе пак ми помогнаха. Точно по това време в нашето училище назначиха една учителка, която предаваше факултативно стенография на студентите от Висшия икономически институт. Случайно ли беше и това? Тя много ми помогна. След всяко събиране у брат Велко, когато се върнех в къщи, на двоен лист от тетрадка написвах по-дългите и по-трудни думи. В междучасията на другия ден и давах листите и тя срещу всяка дума ми написваше съкращенията. Когато се връщах вкъщи, в свободното време пишех всяка дума по сто пъти и то ежедневно, за да стане механично умение в мен.
към текста >>

За три месеца, с упорито писане във всяка минута от свободното си време успях да науча речописа, разбира се, не така механично, както обикновеното писмо.
Когато се връщах вкъщи, в свободното време пишех всяка дума по сто пъти и то ежедневно, за да стане механично умение в мен. Започнах да се опитвам да пиша и някои къси изречения - пак по сто пъти. Това продължи доста време. В стенографията има правила, по които става съкращение на думите и на по-късите изрази. Научих и тях и започнах сама да си правя съкращенията. За три месеца, с упорито писане във всяка минута от свободното си време успях да науча речописа, разбира се, не така механично, както обикновеното писмо. *Най-вероятно става дума за Геновева Стефанова Жекова - родена на 26 май 1914 г. в с. Златица, Преславско, дъщеря на дългогодишната ръководителка на Шуменското братство Гергина Жекова, преселва се във Варна през 1949 г.,ръководител на Варненското братство от ок. 1969 г. до ок.
към текста >>

Нямаше го вече предишното напрежение, а и говорът на брат Велко от бавен стана обикновен и лекциите -все по-дълги.
На другия ден трябваше да започна да я дешифрирам. Взех тетрадката, разтворих я и като видях какви куки съм писала, уплаших се и се хванах за главата: „Ами сега!? Как ще разчета толкова много куки с бързо и едро писане? ". Тогава почувствах присъствие в себе си, изреченията така леко се редяха едно след друго, че ми правеше удоволствие да пиша, да пиша, докато напиша всичко. Окуражих се. Нямаше го вече предишното напрежение, а и говорът на брат Велко от бавен стана обикновен и лекциите -все по-дълги. Когато ги дешифрирах, винаги имаше Присъствие в мен, за да не се изопачи някоя дума. Мина известно време. Четирима души от нашата група бяха отделени и върховното ръководство създаде Върховна вътрешна школа. В нея влязоха: Велко Петрушев (той беше проводникът), аз, Христо Арабаджи-ев и Стоян Димитров. Всяка седмица в определен ден се събираха приятелите от Вътрешната Школа, а на две седмици веднъж - от Върховната Вътрешната Школа.
към текста >>

Учителя отдавна си беше заминал.
На другия ден сутринта пак беше 36.6 градуса и не се покачи повече. Бях съвсем здрава. Присъствието беше направило своето, за да се свърши работата. След обяд пак бях в училище. Работата във Вътрешната и във Върховната школи вървеше редовно, без никакъв пропуск. Учителя отдавна си беше заминал. Когато на 9 септември 1944 г. дойдоха болшевиките (така ги наричаше Учителя), той разбра, че няма условия за духовна работа и си замина от физическия свят. Годините минаваха, а заедно с това тоталитарната власт укрепваше - убийства, затвори, концентрационни лагери и какво ли не още. Сетиха се и за нас. Хвърлиха око на Изгрева - този красив райски кът и решиха да го обсебят.
към текста >>

дойдоха болшевиките (така ги наричаше Учителя), той разбра, че няма условия за духовна работа и си замина от физическия свят.
Присъствието беше направило своето, за да се свърши работата. След обяд пак бях в училище. Работата във Вътрешната и във Върховната школи вървеше редовно, без никакъв пропуск. Учителя отдавна си беше заминал. Когато на 9 септември 1944 г. дойдоха болшевиките (така ги наричаше Учителя), той разбра, че няма условия за духовна работа и си замина от физическия свят. Годините минаваха, а заедно с това тоталитарната власт укрепваше - убийства, затвори, концентрационни лагери и какво ли не още. Сетиха се и за нас. Хвърлиха око на Изгрева - този красив райски кът и решиха да го обсебят. Пуснаха шпиони, привикваха в милицията ръководителите на братствата в България, разпитваха ги, дано намерят някаква улика. Не знаеха, че Учението на Учителя нямаше нищо общо с политиката.
към текста >>

Не знаеха, че Учението на Учителя нямаше нищо общо с политиката.
дойдоха болшевиките (така ги наричаше Учителя), той разбра, че няма условия за духовна работа и си замина от физическия свят. Годините минаваха, а заедно с това тоталитарната власт укрепваше - убийства, затвори, концентрационни лагери и какво ли не още. Сетиха се и за нас. Хвърлиха око на Изгрева - този красив райски кът и решиха да го обсебят. Пуснаха шпиони, привикваха в милицията ръководителите на братствата в България, разпитваха ги, дано намерят някаква улика. Не знаеха, че Учението на Учителя нямаше нищо общо с политиката. Веднъж, връщайки се от Школата, брат Велко ми каза, че са го викали в милицията и са го разпитвали. Факсимиле от молба-изложение от Варненското братство до Комитета по въпросите на Българската православна църква и религиозните култове в защита на „Изгрев", София, подписана на 17.021969г от 41 членове Факсимиле от протокол за обиск в дома на Г. Жекова и за изземване на литература от Учителя, подписан
към текста >>

Жекова и за изземване на литература от Учителя, подписан
Не знаеха, че Учението на Учителя нямаше нищо общо с политиката. Веднъж, връщайки се от Школата, брат Велко ми каза, че са го викали в милицията и са го разпитвали. Факсимиле от молба-изложение от Варненското братство до Комитета по въпросите на Българската православна църква и религиозните култове в защита на „Изгрев", София, подписана на 17.021969г от 41 членове Факсимиле от протокол за обиск в дома на Г. Жекова и за изземване на литература от Учителя, подписан от м-р Д. Стоев и cm. л-т Д. Киряков на 6.111957 г. Заплашвали го да говори само истината, а насреща му стоял милиционер и размахвал бич.
към текста >>

милиционери нахлули по домовете на нашите приятели (не само във Варна, но и в цялата страна), извършили обиск, иззели литературата от Учителя и всички писма, за да намерят нещо подозрително.
Вечерта в 7 ч. имахме шко-лен ден. Когато отидох в салона, всички бяха унили и тъжни. Попитах какво се е случило. Едва тогава разбрах, че рано сутринта в 5 ч. милиционери нахлули по домовете на нашите приятели (не само във Варна, но и в цялата страна), извършили обиск, иззели литературата от Учителя и всички писма, за да намерят нещо подозрително. В моя дом, обаче, не могли да проникнат. Просто не са се сетили да се екипират с лопати. И това не беше случайно... Обвиниха Братството в шпионаж в полза на Америка, арестуваха ръководителя на Братството в София, а всички от Изгрева разгониха по различни краища на столицата, за да нямат контакти помежду си. Събориха Салона и всички къщи.
към текста >>

Един неделен ден, както обикновено, в 10 ч.
На празник по цял ден прекарвахме там, необезпокоявани от никого. В делничен ден всяка сутрин рано играехме Паневритмия и се разотивахме; всеки отиваше на работа. Не рядко идваха гости от цялата страна. Лекциите на Вътрешната Школа продължаваха. Стенографирах, дешифрирах, преписвах на пишеща машина, без никой да подозира нищо. Един неделен ден, както обикновено, в 10 ч. брат Велко Петрушев четеше беседата в салона на братското лозе. Той имаше ясна дик-ция и топъл тембър, но този ден не можех да разбера защо често правеше грешки. Беше смутен. След беседата го повиках настрана и го запитах какво се е случило, че чете така. Той ми отговори: „Тъкмо започвах да чета, когато пред катедрата застана Учителя и ме попита:
към текста >>

Той ми отговори: „Тъкмо започвах да чета, когато пред катедрата застана Учителя и ме попита:
Един неделен ден, както обикновено, в 10 ч. брат Велко Петрушев четеше беседата в салона на братското лозе. Той имаше ясна дик-ция и топъл тембър, но този ден не можех да разбера защо често правеше грешки. Беше смутен. След беседата го повиках настрана и го запитах какво се е случило, че чете така. Той ми отговори: „Тъкмо започвах да чета, когато пред катедрата застана Учителя и ме попита: — Готов ли си да се пожертваш за Варненското Братство, за да не бъде и то разпиляно. Да изкупиш кармата? Аз се смутих, уплаших се и смотолевих: — Не съм готов, Учителю. — И все пак... - каза Учителя".
към текста >>

— Не съм готов, Учителю.
След беседата го повиках настрана и го запитах какво се е случило, че чете така. Той ми отговори: „Тъкмо започвах да чета, когато пред катедрата застана Учителя и ме попита: — Готов ли си да се пожертваш за Варненското Братство, за да не бъде и то разпиляно. Да изкупиш кармата? Аз се смутих, уплаших се и смотолевих: — Не съм готов, Учителю. — И все пак... - каза Учителя". В следващите години брат Велко беше подложен на голям тормоз. Много пъти го викаха в милицията, заплашваха го. Заболя с високо кръвно налягане.
към текста >>

— И все пак... - каза Учителя".
Той ми отговори: „Тъкмо започвах да чета, когато пред катедрата застана Учителя и ме попита: — Готов ли си да се пожертваш за Варненското Братство, за да не бъде и то разпиляно. Да изкупиш кармата? Аз се смутих, уплаших се и смотолевих: — Не съм готов, Учителю. — И все пак... - каза Учителя". В следващите години брат Велко беше подложен на голям тормоз. Много пъти го викаха в милицията, заплашваха го. Заболя с високо кръвно налягане. Един ден получи мозъчен удар, после - втори и си замина от този свят.
към текста >>

Учителя му беше казал „И все пак...", т.е.
В следващите години брат Велко беше подложен на голям тормоз. Много пъти го викаха в милицията, заплашваха го. Заболя с високо кръвно налягане. Един ден получи мозъчен удар, после - втори и си замина от този свят. Учителя му беше казал „И все пак...", т.е. „Неизбежно е". Един трябваше да се пожертва, за да оцелее Братството. Работата на Вътрешната Школа приключи. Събирахме се пак, четяхме лекции, а аз продължавах да преписвам на машината. Двадесет години прекарах в усилена духовна работа.
към текста >>

27. Годишна среща на Веригата - Варна, 1909г.

Всякога, когато в човека дойде дух, с който той иска да бъде учител, той се спъва, защото има само един Учител, а всички други са ученици.
Между модерните спиритисти някои обичат да се молят за умрелите и хубаво правят, но когато дойде един човек да иска помощ, не трябва да го избягват. Така че, предстои ни една жертва пред Бога. Пред Бога е приета само помощта, от която ние можем да пострадаме, тъй като, за да бъде помощта [ни] помощ, трябва душата и сърцето ни да влязат в нея. В тая стъпка, която ще вземем тази година, е необходимо да имаме това състояние на духа, за което Христос казва: „Ако не станете като децата, не можете да влезете в Царството Божие.“ Човек може да влезе в Рая, но да не е негов член, също [така], както може един човек да живее в една държава, но да не е неин поданик. Затова вие трябва да се родите от Дух и тогава Небето ще бъде готово да изпълни вашите желания, и то да ги изпълни, преди да ги поискате. Всякога, когато в човека дойде дух, с който той иска да бъде учител, той се спъва, защото има само един Учител, а всички други са ученици. Затова Бог казва: „Бог на горделивите се противи, а на смирените дава благодат.“ Затова трябва да имаме смирение, защото хора, които стават горделиви, скоро остаряват – не могат да понасят страданията. Гордостта е една духовна болест. Да се уважаваме – това го иска Небето. Да пазим своята свобода, това е самоуважение, но горделивият човек търси своето право там, където го няма.
към текста >>

Няма съмнение, че ще имате много мъчнотии и препятствия, но тези неща са обикновени – с времето всичките те ще се преобърнат за добро.
Сега гледайте всякой един от вас да има поне по една добродетел. Мен ми е приятно да ви виждам толкоз души, събрани на едно място. Един заминава, мнозина идват на неговото място – така върви Животът, като една верига. Всяка халка влече подир себе си хиляди други халки и ако една се скъса, всичките други халки пропадат. Аз минах през зъба на колелото и изпълних своя ред, сега е ваш ред да го изпълните. Няма съмнение, че ще имате много мъчнотии и препятствия, но тези неща са обикновени – с времето всичките те ще се преобърнат за добро. Аз бих ви говорила още, но понеже атмосферното налягане е много голямо, ще оставя другата част от своя разговор за друг път.“ Казакова предава своя поздрав на търновци: „Нарочно поздравление – казва – на вас.“ Така също – поздравление от Доктора. Доктора казва, че България е израсла малко, та ще й кроят нови гащи. А всякога на новите гащи децата се радват, но пък всякога бащата е, който трябва да плати тия гащи.
към текста >>

Тази вечер ще имаме молитва: първо, за българското духовенство и за Православната църква; второ, за българския народ и неговото духовно развитие; трето, за учителите и учащата се младеж; четвърто, за цялото славянство и пето, за всички други народи, които съдействат за идването на Царството Божие на Земята.
Добродетелта,Правдата,Любовта,Мъдростта,Истината, Животът, Духът – тези са добродетелите, които представлява тази картина. Каза ни още г-н Дънов, че думата „Айн Соф“94, е кабалистическото подразделение на света. А пък в оригинала на Десетте правила, които са в едно тефтерче на г-н Дънов, бе отбелязан знакът (Фиг. 7). Фигура 7. В 7 ч., като се събрахме пак, г-н Дънов каза: Тази вечер ще имаме молитва: първо, за българското духовенство и за Православната църква; второ, за българския народ и неговото духовно развитие; трето, за учителите и учащата се младеж; четвърто, за цялото славянство и пето, за всички други народи, които съдействат за идването на Царството Божие на Земята. После ще свършим с хваление и славословие за всичките благости и милости, които Бог е показал. Събранието тази вечер ще се свърши, а утрешният ден може да се иждиви за частни въпроси. Михалаки Георгиев съобщи един свой сън, а г-н Дънов каза, че ще се молим и за управляващите. Молитвеното славословие се оставя за утре, 20-того, четвъртък, в 4 ч. сутринта. Тогава ще остане да се молим, та Господ да благослови, да вразуми и да упъти тия, които управляват.
към текста >>

Тази вечер ще имаме молитва: първо, за българското духовенство и за Православната църква; второ, за българския народ и неговото духовно развитие; трето, за учителите и учащата се младеж; четвърто, за цялото славянство, и пето, за всички други народи, които съдействат за идването на Царството Божие на Земята.
Аз не искам да създавам карма на народа. И като не се изявявам, искам да оставя народа да се развива по естествен начин. Искате материализация, но засега няма условия. През годината вие се гответе и усилвайте духовно и аз ще ви съдействам да стане това. Обаче при сегашните условия и при сегашната обстановка материализация е невъзможна. Тази вечер ще имаме молитва: първо, за българското духовенство и за Православната църква; второ, за българския народ и неговото духовно развитие; трето, за учителите и учащата се младеж; четвърто, за цялото славянство, и пето, за всички други народи, които съдействат за идването на Царството Божие на Земята. После ще свършим с Хвалата и славословие за всичките благости и милости, които Бог е показал100. След горната беседа по покана и начело с г-н Дънов отидохме в другата стая за молитва. След молитвата Господ чрез г-н Дънов ни каза: Аз Съм чул гласа на вашата молитва. Ще Ме познаете според делата Ми.
към текста >>

Четвъртият петък ще се посвети за българските учители, ученици – да им даде Господ онова истинско Знание и Мъдрост, с които да се обърнат към Него.
Като се оттеглихме в занимателната стая, г-н Дънов ни обясни как да употребим заповяданите дванадесет петъка в годината и каза дословно следното: Първият петък от дванайсетте петъци ще бъде посветен изключително за уякчаване на Веригата – ще се молите за всичките членове на Веригата. Ще се молите за всичките членове на същата, на които ще се пожелае всяко добро, каквото можете, като се споменуват имената им. Втория петък ще посветите за всичките онези наши братя из цяла България, които сега се повдигат, които знаете и не знаете – да ги благослови Господ и да ги докара на работа. Третият петък ще се посвети в молитва за българското духовенство и за Православната църква. Четвъртият петък ще се посвети за българските учители, ученици – да им даде Господ онова истинско Знание и Мъдрост, с които да се обърнат към Него. Петият петък ще се употреби изключително за управляващите: да им изпрати Господ силата Си Отгоре и закона Си в сърцата им – как да управляват. Шестият петък – за всичките земеделци в България: да благослови Господ делото на ръцете им и да отвори сърцата им да вършат Неговата воля. Седмият петък ще се употреби за всичките майки и бащи из цяла България, за да им даде всяко подкрепление. Осмият петък ще се употреби, за да се оправят работите на братята във Веригата, на които работите са оплетени и които имат материално бреме върху гърба си, та се спъват – та да им се оправят работите. Деветият петък – за здравето на членовете на Веригата: да им даде Господ здраве, за да могат да работят, и да ги избави Господ от всичките дяволски ухищрения, и да бъдат всякога здрави, бодри и весели.
към текста >>

26 Всички събития и проповеди на Учителя Беинса Дуно от 15 август 1909 г.
И с това се създаде възможност да се депешира в Плевен, отгдето достигна друга машина, та ни потегли. Иначе, ако машината се пукнеше всред пътя, кой знае колко щяхме да чакаме. Казваха, че машината, която дойде от Плевен да замени развалената, била същата, с която тръгнахме от София, но която била заменена в Плевен с развалената. На 12 август, петък, откъм 10 ч. сутринта времето в Търново започна полека да се разведрява и до вечерта съвсем се разясни, така щото нощта на 13 срещу 14 август беше съвсем ясна и чиста, времето - тихо и много приятно. 26 Всички събития и проповеди на Учителя Беинса Дуно от 15 август 1909 г. са протоколирани от П. Гумнеров и липсват в протокола на Д. Голов. 27 Петко Епитропов – един от първите ученици на Учителя Беинса Дуно, роден в Панагюрище, живял в Пловдив, работил като търговски агент. 28 Кънчо Стойчев – един от първите ученици на Учителя Беинса Дуно, роден в с. Дервене (сега Змейово), Старозагорско, живял в Бургас, работил като телеграфист.
към текста >>

27 Петко Епитропов – един от първите ученици на Учителя Беинса Дуно, роден в Панагюрище, живял в Пловдив, работил като търговски агент.
На 12 август, петък, откъм 10 ч. сутринта времето в Търново започна полека да се разведрява и до вечерта съвсем се разясни, така щото нощта на 13 срещу 14 август беше съвсем ясна и чиста, времето - тихо и много приятно. 26 Всички събития и проповеди на Учителя Беинса Дуно от 15 август 1909 г. са протоколирани от П. Гумнеров и липсват в протокола на Д. Голов. 27 Петко Епитропов – един от първите ученици на Учителя Беинса Дуно, роден в Панагюрище, живял в Пловдив, работил като търговски агент. 28 Кънчо Стойчев – един от първите ученици на Учителя Беинса Дуно, роден в с. Дервене (сега Змейово), Старозагорско, живял в Бургас, работил като телеграфист. 29 Иван Дойнов Кехайов – един от първите ученици на Учителя Беинса Дуно, роден в с. Черни дял, Еленско, живял в Елена, Велико Търново и София, работил като чиновник. Завършва земния си път през 1932 г.
към текста >>

28 Кънчо Стойчев – един от първите ученици на Учителя Беинса Дуно, роден в с.
сутринта времето в Търново започна полека да се разведрява и до вечерта съвсем се разясни, така щото нощта на 13 срещу 14 август беше съвсем ясна и чиста, времето - тихо и много приятно. 26 Всички събития и проповеди на Учителя Беинса Дуно от 15 август 1909 г. са протоколирани от П. Гумнеров и липсват в протокола на Д. Голов. 27 Петко Епитропов – един от първите ученици на Учителя Беинса Дуно, роден в Панагюрище, живял в Пловдив, работил като търговски агент. 28 Кънчо Стойчев – един от първите ученици на Учителя Беинса Дуно, роден в с. Дервене (сега Змейово), Старозагорско, живял в Бургас, работил като телеграфист. 29 Иван Дойнов Кехайов – един от първите ученици на Учителя Беинса Дуно, роден в с. Черни дял, Еленско, живял в Елена, Велико Търново и София, работил като чиновник. Завършва земния си път през 1932 г. в София.
към текста >>

29 Иван Дойнов Кехайов – един от първите ученици на Учителя Беинса Дуно, роден в с.
са протоколирани от П. Гумнеров и липсват в протокола на Д. Голов. 27 Петко Епитропов – един от първите ученици на Учителя Беинса Дуно, роден в Панагюрище, живял в Пловдив, работил като търговски агент. 28 Кънчо Стойчев – един от първите ученици на Учителя Беинса Дуно, роден в с. Дервене (сега Змейово), Старозагорско, живял в Бургас, работил като телеграфист. 29 Иван Дойнов Кехайов – един от първите ученици на Учителя Беинса Дуно, роден в с. Черни дял, Еленско, живял в Елена, Велико Търново и София, работил като чиновник. Завършва земния си път през 1932 г. в София. Според П. Гумнеров родното му място е с.
към текста >>

30 Величка Стойчева – една от първите ученички на Учителя Беинса Дуно, родена в Габрово, живяла в Бургас, съпруга на Кънчо Стойчев.
Завършва земния си път през 1932 г. в София. Според П. Гумнеров родното му място е с. Беброво, Еленско. 30 Величка Стойчева – една от първите ученички на Учителя Беинса Дуно, родена в Габрово, живяла в Бургас, съпруга на Кънчо Стойчев. Завършва земния си път на 3 март 1918 г. 31 Деньо Цанев – един от първите ученици на Учителя Беинса Дуно, роден в с. Филаретово, Котленско, живял в Бургас и София, работил като търговец. По данни на П. Гумнеров родното му място е с.
към текста >>

31 Деньо Цанев – един от първите ученици на Учителя Беинса Дуно, роден в с.
Според П. Гумнеров родното му място е с. Беброво, Еленско. 30 Величка Стойчева – една от първите ученички на Учителя Беинса Дуно, родена в Габрово, живяла в Бургас, съпруга на Кънчо Стойчев. Завършва земния си път на 3 март 1918 г. 31 Деньо Цанев – един от първите ученици на Учителя Беинса Дуно, роден в с. Филаретово, Котленско, живял в Бургас и София, работил като търговец. По данни на П. Гумнеров родното му място е с. Ханзаларе, Пловдивско. 32 Никола Янев – един от първите ученици на Учителя Беинса Дуно, роден в Айтос, живял в Бургас, работил като търговец.
към текста >>

32 Никола Янев – един от първите ученици на Учителя Беинса Дуно, роден в Айтос, живял в Бургас, работил като търговец.
31 Деньо Цанев – един от първите ученици на Учителя Беинса Дуно, роден в с. Филаретово, Котленско, живял в Бургас и София, работил като търговец. По данни на П. Гумнеров родното му място е с. Ханзаларе, Пловдивско. 32 Никола Янев – един от първите ученици на Учителя Беинса Дуно, роден в Айтос, живял в Бургас, работил като търговец. 33 Васил Узунов – един от първите ученици на Учителя Беинса Дуно, поканен за събора от 1910 г. от Шумен. 34 Петър Тихчев – един от първите ученици на Учителя Беинса Дуно, роден в с. Беброво, Еленско, живял в Свищов, Русе и София. Методистки евангелски проповедник.
към текста >>

33 Васил Узунов – един от първите ученици на Учителя Беинса Дуно, поканен за събора от 1910 г.
Филаретово, Котленско, живял в Бургас и София, работил като търговец. По данни на П. Гумнеров родното му място е с. Ханзаларе, Пловдивско. 32 Никола Янев – един от първите ученици на Учителя Беинса Дуно, роден в Айтос, живял в Бургас, работил като търговец. 33 Васил Узунов – един от първите ученици на Учителя Беинса Дуно, поканен за събора от 1910 г. от Шумен. 34 Петър Тихчев – един от първите ученици на Учителя Беинса Дуно, роден в с. Беброво, Еленско, живял в Свищов, Русе и София. Методистки евангелски проповедник. В неговия дом в Свищов е живял младият Петър Дънов, докато учел в местното методистко училище.
към текста >>

34 Петър Тихчев – един от първите ученици на Учителя Беинса Дуно, роден в с.
Гумнеров родното му място е с. Ханзаларе, Пловдивско. 32 Никола Янев – един от първите ученици на Учителя Беинса Дуно, роден в Айтос, живял в Бургас, работил като търговец. 33 Васил Узунов – един от първите ученици на Учителя Беинса Дуно, поканен за събора от 1910 г. от Шумен. 34 Петър Тихчев – един от първите ученици на Учителя Беинса Дуно, роден в с. Беброво, Еленско, живял в Свищов, Русе и София. Методистки евангелски проповедник. В неговия дом в Свищов е живял младият Петър Дънов, докато учел в местното методистко училище. Завършва земния си път на 28 ноември 1918 г. 35 Никола Ватев (1873–1957) – един от първите ученици на Учителя Беинса Дуно.
към текста >>

35 Никола Ватев (1873–1957) – един от първите ученици на Учителя Беинса Дуно.
34 Петър Тихчев – един от първите ученици на Учителя Беинса Дуно, роден в с. Беброво, Еленско, живял в Свищов, Русе и София. Методистки евангелски проповедник. В неговия дом в Свищов е живял младият Петър Дънов, докато учел в местното методистко училище. Завършва земния си път на 28 ноември 1918 г. 35 Никола Ватев (1873–1957) – един от първите ученици на Учителя Беинса Дуно. Роден в с. Ново село, Троянско, завършва земния си път в Русе. Дългогодишен ръководител на Русенското братство, основател на комуна в Свирчовица, инициатор на първата юридическа регистрация и устав на Общество „Бяло Братство“ в гр. Русе през 1921 г. Работил като военен ковчежник и чиновник.
към текста >>

Оставя кореспонденция с Учителя Беинса Дуно (виж Изгревът на Бялото Братство, т.
Роден в с. Ново село, Троянско, завършва земния си път в Русе. Дългогодишен ръководител на Русенското братство, основател на комуна в Свирчовица, инициатор на първата юридическа регистрация и устав на Общество „Бяло Братство“ в гр. Русе през 1921 г. Работил като военен ковчежник и чиновник. Оставя кореспонденция с Учителя Беинса Дуно (виж Изгревът на Бялото Братство, т. 6, София, 1996). 36 Серафим Шиваров – един от първите ученици на Учителя Беинса Дуно, роден във Варна, живял във Враца, работил като чиновник. 37 Сава Великов – един от първите ученици на Учителя Беинса Дуно, роден в Котел, живял във Варна. 38 Основата – в протокола на П. Гумнеров: основанията.
към текста >>

36 Серафим Шиваров – един от първите ученици на Учителя Беинса Дуно, роден във Варна, живял във Враца, работил като чиновник.
Дългогодишен ръководител на Русенското братство, основател на комуна в Свирчовица, инициатор на първата юридическа регистрация и устав на Общество „Бяло Братство“ в гр. Русе през 1921 г. Работил като военен ковчежник и чиновник. Оставя кореспонденция с Учителя Беинса Дуно (виж Изгревът на Бялото Братство, т. 6, София, 1996). 36 Серафим Шиваров – един от първите ученици на Учителя Беинса Дуно, роден във Варна, живял във Враца, работил като чиновник. 37 Сава Великов – един от първите ученици на Учителя Беинса Дуно, роден в Котел, живял във Варна. 38 Основата – в протокола на П. Гумнеров: основанията. 39 Към работата – в протокола на П. Гумнеров: към живота.
към текста >>

37 Сава Великов – един от първите ученици на Учителя Беинса Дуно, роден в Котел, живял във Варна.
Русе през 1921 г. Работил като военен ковчежник и чиновник. Оставя кореспонденция с Учителя Беинса Дуно (виж Изгревът на Бялото Братство, т. 6, София, 1996). 36 Серафим Шиваров – един от първите ученици на Учителя Беинса Дуно, роден във Варна, живял във Враца, работил като чиновник. 37 Сава Великов – един от първите ученици на Учителя Беинса Дуно, роден в Котел, живял във Варна. 38 Основата – в протокола на П. Гумнеров: основанията. 39 Към работата – в протокола на П. Гумнеров: към живота. 40 Да влезе – в протокола на П.
към текста >>

48 Десетте свидетелства на Веригата – известни още под името Десетте свидетелства Господни; документ, записан от Учителя Беинса Дуно на 13 февруари 1899 г.
На Пръчката са нарисувани само знаковете, а написаните обяснения се дадоха от г-н Дънов. 46 По нещо благодарително Господу – в протокола на Д. Голов: по нещо Господу. 47 Че в отговор на тази благодарителност Духът дава – в протокола на Д. Голов: че Духът дава. 48 Десетте свидетелства на Веригата – известни още под името Десетте свидетелства Господни; документ, записан от Учителя Беинса Дуно на 13 февруари 1899 г. във Варна (виж Той иде, ИК Бяло Братство, София,2004). 49 Божието обещание – документ, записан от Учителя Беинса Дуно през 1899 г. във Варна, достигнал до нас като текст на писмо до Пеню Киров от 24 февруари 1899 г. (виж Той иде, ИК Бяло Братство, София, 2004). 50 Когато ставаш – този израз липсва в протокола на Д. Голов.
към текста >>

49 Божието обещание – документ, записан от Учителя Беинса Дуно през 1899 г.
Голов: по нещо Господу. 47 Че в отговор на тази благодарителност Духът дава – в протокола на Д. Голов: че Духът дава. 48 Десетте свидетелства на Веригата – известни още под името Десетте свидетелства Господни; документ, записан от Учителя Беинса Дуно на 13 февруари 1899 г. във Варна (виж Той иде, ИК Бяло Братство, София,2004). 49 Божието обещание – документ, записан от Учителя Беинса Дуно през 1899 г. във Варна, достигнал до нас като текст на писмо до Пеню Киров от 24 февруари 1899 г. (виж Той иде, ИК Бяло Братство, София, 2004). 50 Когато ставаш – този израз липсва в протокола на Д. Голов. 51 Тая молитва – по-късно текстът й става основа на т.нар. Молитва на Царството.
към текста >>

103 Иван Тачев – последовател на Учителя Беинса Дуно от София, участвал в годишната среща на Веригата във Велико Търново през 1910 г.
101 Приложението е протоколирано от П. Гумнеров и липсва в текстовете на Д. Голов. 102 Арнаудов – по-нататък в протоколите на П. Гумнеров от 1909 г. фигурират две лица с тази фамилия – Спас и Никола, за които липсват документални данни. 103 Иван Тачев – последовател на Учителя Беинса Дуно от София, участвал в годишната среща на Веригата във Велико Търново през 1910 г. 104 Спас Димитров – последовател и ученик на Учителя Беинса Дуно, роден в Ямбол, живял в София, по професия чиновник. 105 Величко Граблашев – последовател и ученик на Учителя Беинса Дуно. Завършва право в САЩ, където се запознава с младия Петър Дънов, адвокатства в София. Основател на Психическо дружество и редактор на сп. Задгробен живот.
към текста >>

104 Спас Димитров – последовател и ученик на Учителя Беинса Дуно, роден в Ямбол, живял в София, по професия чиновник.
Гумнеров и липсва в текстовете на Д. Голов. 102 Арнаудов – по-нататък в протоколите на П. Гумнеров от 1909 г. фигурират две лица с тази фамилия – Спас и Никола, за които липсват документални данни. 103 Иван Тачев – последовател на Учителя Беинса Дуно от София, участвал в годишната среща на Веригата във Велико Търново през 1910 г. 104 Спас Димитров – последовател и ученик на Учителя Беинса Дуно, роден в Ямбол, живял в София, по професия чиновник. 105 Величко Граблашев – последовател и ученик на Учителя Беинса Дуно. Завършва право в САЩ, където се запознава с младия Петър Дънов, адвокатства в София. Основател на Психическо дружество и редактор на сп. Задгробен живот. Автор на студиите Окултизъм, мистицизъм и учението на Дънов, Философията на живота според розенкройцерското учение и др.
към текста >>

105 Величко Граблашев – последовател и ученик на Учителя Беинса Дуно.
102 Арнаудов – по-нататък в протоколите на П. Гумнеров от 1909 г. фигурират две лица с тази фамилия – Спас и Никола, за които липсват документални данни. 103 Иван Тачев – последовател на Учителя Беинса Дуно от София, участвал в годишната среща на Веригата във Велико Търново през 1910 г. 104 Спас Димитров – последовател и ученик на Учителя Беинса Дуно, роден в Ямбол, живял в София, по професия чиновник. 105 Величко Граблашев – последовател и ученик на Учителя Беинса Дуно. Завършва право в САЩ, където се запознава с младия Петър Дънов, адвокатства в София. Основател на Психическо дружество и редактор на сп. Задгробен живот. Автор на студиите Окултизъм, мистицизъм и учението на Дънов, Философията на живота според розенкройцерското учение и др. 106 Дядо Сапунов от Айтос – последовател на Учителя Беинса Дуно, за когото липсват документални данни.
към текста >>

106 Дядо Сапунов от Айтос – последовател на Учителя Беинса Дуно, за когото липсват документални данни.
105 Величко Граблашев – последовател и ученик на Учителя Беинса Дуно. Завършва право в САЩ, където се запознава с младия Петър Дънов, адвокатства в София. Основател на Психическо дружество и редактор на сп. Задгробен живот. Автор на студиите Окултизъм, мистицизъм и учението на Дънов, Философията на живота според розенкройцерското учение и др. 106 Дядо Сапунов от Айтос – последовател на Учителя Беинса Дуно, за когото липсват документални данни. 107 Дъбник – става дума за железопътната станция на
към текста >>

28. Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1910г.

В старо време изобщо всичките Учители са постъпвали така, като първом са проучвали характера на хората и тогава са работили между тях.
Вземете и един адвокат, който взема в съображение разните перипетии по делото и тогава го взема или не го защитава. Така е и ако се вгледате във военния генерал и прочее. Така трябва да постъпвате и вие в света. Защото например, ако пожелаете да уловите голяма риба, а мрежата ви е слаба, то е една несъобразителност, понеже ще се скъса мрежата ви. Според вашата мрежа гледайте да ловите и рибата си. В старо време изобщо всичките Учители са постъпвали така, като първом са проучвали характера на хората и тогава са работили между тях. Човек в своето съществуване, в разнообразните бития е проявил и проявява разни сили. Така вие имате съвременните взривни вещества, с които често пъти, за да можете да работите, трябва да ги подчините на други вещества. Вземете например един лекар, който, за да може да работи върху известна болест, внася антидоти за реакция. В Духовния свят е същото - вие трябва да предизвикате мисли, които са химически елементи, действащи благотворно. Но всяка една мисъл трябва да я изучавате, за да видите какви качества има тя, защото от съединението на тия качества зависи какво ще е последствието или работата, която вършите.
към текста >>

Според Учителите на всички окултни школи човек трябва да търси известни елементи там, гдето те съществуват.
Прочее, когато дойдат върху вас страдания, трябва да се питате какво Господ иска да възстанови у вас. Затова не бива да се плашите при страдания, а размислете какво иска да ви учи Господ. После, съединявайте се с всичките в света - не отбягвайте хората в света, а се съединявайте с всички тях. Всички гледайте да се срещнете с някой добър човек в света и с него вие ще си послужите като при оазис, на който ще си починете и ще си вземете чрез него храна, с която ще си послужите, докато стигнете до друг оазис. Затова свързвайте се с добрите хора в света, за да се ползвате от тях. Според Учителите на всички окултни школи човек трябва да търси известни елементи там, гдето те съществуват. Не можете например да станете богат човек между лоши хора, защото това, което вие насаждате, те ще го разрушат. Добри хора ще станете само между добри хора. Но добрият човек сам по себе си трябва да бъде съвсем силен, та да може вредните елементи да ги направи сгодни за своето естество. Не се съединявайте с хора, които имат отрицателни мисли, а винаги се съединявайте с хора, които имат положителни мисли. После, когато вие се приближавате при хората, не трябва да бъдете активни, а да се поставяте както Земята спрямо Слънцето.
към текста >>

И когато Го викате като един Учител, Той знае законите и отстранява нещата, които ни вредят.
Но добрият човек сам по себе си трябва да бъде съвсем силен, та да може вредните елементи да ги направи сгодни за своето естество. Не се съединявайте с хора, които имат отрицателни мисли, а винаги се съединявайте с хора, които имат положителни мисли. После, когато вие се приближавате при хората, не трябва да бъдете активни, а да се поставяте както Земята спрямо Слънцето. Вашата душа се нуждае от Божествената виделина, а вие, като не се поставяте спрямо Бога така, както Земята към Слънцето, няма да се ползвате. Злото може да има отношение само спрямо вас, затова не бива да изкушавате Господа, защото за Бога няма лоши неща. И когато Го викате като един Учител, Той знае законите и отстранява нещата, които ни вредят. По отношение на Бога всяко нещо е на мястото си и всичко безпрекословно работи за изпълнението на Неговата воля. Затова Бог, който управлява света, няма противници. Господ, който е между нас и нашите противници, дохожда между тях и нас и тогава те се опълчват срещу Него. Той повръща техните мисли и действия върху тях и те страдат. Пазете се от лошите мисли, защото ако този, комуто ги изпращате, въздъхне към Господа, тия мисли ще се повърнат към вас и тогава ще бъдете наказани.
към текста >>

Защото с умирането Христово е дошла една велика вълна, която е затъмнила Слънцето - също както, ако имате една обикновена лампа, пред която полагате електрическа, обикновената лампа ще потъмнее.
Искам да бъдете свободни, свежи, весели и като заминавате оттук за домовете си, да мислите, като че ли имате всичко със себе си. Унилостта на духа да ви напусне. После, трябва да имате смирение. Най-сетне, на Христа удариха осемдесет хиляди удара, а знаем, че и Той, като е в човешко естество, имаше честолюбие. Защо Слънцето е потъмняло, когато е умрял Христос? Защото с умирането Христово е дошла една велика вълна, която е затъмнила Слънцето - също както, ако имате една обикновена лампа, пред която полагате електрическа, обикновената лампа ще потъмнее. За тия братя, на които искаме да помогнем, ще затаите мислите в сърцата си и ще им пожелаете Сила, като се помолите с девиза: „Гдето са събрани двама или трима в Мое име, Аз ще бъда там посред тях. " Изредихме се по шест души в олтара за молитва, след което г-н Дънов обяви: Въпросите, за които се каза, че може всякой от вас да зададе, можете да сторите това утре, 18-того, сряда, за когато трябва да се явите тук в 7 ч. заранта. Събранието се свърши, след като изпяхме „Достойно ест"135 и се молихме с „Отче наш".
към текста >>

На Стефанка Дойнова145 пожелавам учителстване и добра сполука.
Ами г-жа Бойнова и г-жа Дойнова навикнаха ли да ме обичат? Г-жа Бойнова и г-жа Дойнова отговориха: Да. - Любовта изправя много грешки. Сега, да се обичате и да се не карате. А със Стефана да оправите недоразуменията, които имате. На Стефанка Дойнова145 пожелавам учителстване и добра сполука. Доктора каза на Т. Бъчваров, че е срещнал баща му и майка му и че са били добре. Васил Узунов: С какво се занимават сега Доктора и г-жа Казакова? - Г-жа Казакова поздравява Еленка Иларионова и пита получила ли е нейното наследство. Е. Иларионова: Благодаря.
към текста >>

108 Пенка Бъчварова – последователка на Учителя Беинса Дуно, от София, съпруга на Тодор Бъчваров.
В 9 ч. вечерта, с изключение на г-н Граблашев и г-н И. Тачев, които поради сказката, която първият даваше в града, отсъстваха, всички други се събрахме на молитва в олтара и като се молихме, най-накрая г-н Дънов възгласи: Господ ще изпълни Своето обещание. Идете си с миром. 108 Пенка Бъчварова – последователка на Учителя Беинса Дуно, от София, съпруга на Тодор Бъчваров. 109 Мария Гладкова Байчева, по мъж Дойнова – последователка на Учителя Беинса Дуно, съпруга на Иван Дойнов. Родена в Лясковец, живял в София, завършва земния си път през 1943 г. в Стражица. 110 Парашкева Перьова, по мъж Бойнова – последователка на Учителя Беинса Дуно, съпруга на Анастас Бойнов. 111 Драган Попов – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в с.
към текста >>

109 Мария Гладкова Байчева, по мъж Дойнова – последователка на Учителя Беинса Дуно, съпруга на Иван Дойнов.
вечерта, с изключение на г-н Граблашев и г-н И. Тачев, които поради сказката, която първият даваше в града, отсъстваха, всички други се събрахме на молитва в олтара и като се молихме, най-накрая г-н Дънов възгласи: Господ ще изпълни Своето обещание. Идете си с миром. 108 Пенка Бъчварова – последователка на Учителя Беинса Дуно, от София, съпруга на Тодор Бъчваров. 109 Мария Гладкова Байчева, по мъж Дойнова – последователка на Учителя Беинса Дуно, съпруга на Иван Дойнов. Родена в Лясковец, живял в София, завършва земния си път през 1943 г. в Стражица. 110 Парашкева Перьова, по мъж Бойнова – последователка на Учителя Беинса Дуно, съпруга на Анастас Бойнов. 111 Драган Попов – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в с. Беброво, Еленско, живял във В.
към текста >>

110 Парашкева Перьова, по мъж Бойнова – последователка на Учителя Беинса Дуно, съпруга на Анастас Бойнов.
Идете си с миром. 108 Пенка Бъчварова – последователка на Учителя Беинса Дуно, от София, съпруга на Тодор Бъчваров. 109 Мария Гладкова Байчева, по мъж Дойнова – последователка на Учителя Беинса Дуно, съпруга на Иван Дойнов. Родена в Лясковец, живял в София, завършва земния си път през 1943 г. в Стражица. 110 Парашкева Перьова, по мъж Бойнова – последователка на Учителя Беинса Дуно, съпруга на Анастас Бойнов. 111 Драган Попов – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в с. Беброво, Еленско, живял във В. Търново, а по-късно – в София. 112 Здравка Попова – последователка на Учителя 213 От Балчик, Варненско – изразът липсва в протокола на Д. Голов.
към текста >>

111 Драган Попов – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в с.
108 Пенка Бъчварова – последователка на Учителя Беинса Дуно, от София, съпруга на Тодор Бъчваров. 109 Мария Гладкова Байчева, по мъж Дойнова – последователка на Учителя Беинса Дуно, съпруга на Иван Дойнов. Родена в Лясковец, живял в София, завършва земния си път през 1943 г. в Стражица. 110 Парашкева Перьова, по мъж Бойнова – последователка на Учителя Беинса Дуно, съпруга на Анастас Бойнов. 111 Драган Попов – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в с. Беброво, Еленско, живял във В. Търново, а по-късно – в София. 112 Здравка Попова – последователка на Учителя 213 От Балчик, Варненско – изразът липсва в протокола на Д. Голов. 214 Стефан Чалгаджиев – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Одрин, живял в Пловдив, по професия телеграфист.
към текста >>

112 Здравка Попова – последователка на Учителя
в Стражица. 110 Парашкева Перьова, по мъж Бойнова – последователка на Учителя Беинса Дуно, съпруга на Анастас Бойнов. 111 Драган Попов – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в с. Беброво, Еленско, живял във В. Търново, а по-късно – в София. 112 Здравка Попова – последователка на Учителя 213 От Балчик, Варненско – изразът липсва в протокола на Д. Голов. 214 Стефан Чалгаджиев – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Одрин, живял в Пловдив, по професия телеграфист. 215 Сусана Голова – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена и живяла в София, съпруга на Д. Голов. 216 Магдалина Георгиева – последователка на Учителя Беинса Дуно, съпруга на М. Георгиев. 217 Д-р Йордан Иванов – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Тулча, живял в София.
към текста >>

214 Стефан Чалгаджиев – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Одрин, живял в Пловдив, по професия телеграфист.
111 Драган Попов – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в с. Беброво, Еленско, живял във В. Търново, а по-късно – в София. 112 Здравка Попова – последователка на Учителя 213 От Балчик, Варненско – изразът липсва в протокола на Д. Голов. 214 Стефан Чалгаджиев – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Одрин, живял в Пловдив, по професия телеграфист. 215 Сусана Голова – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена и живяла в София, съпруга на Д. Голов. 216 Магдалина Георгиева – последователка на Учителя Беинса Дуно, съпруга на М. Георгиев. 217 Д-р Йордан Иванов – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Тулча, живял в София. 218 Елена Иванова – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена в Тулча, живяла в София, съпруга на Й. Иванов. 219 Мария Недялкова – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена в Татар-Пазарджик, живяла в София.
към текста >>

215 Сусана Голова – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена и живяла в София, съпруга на Д. Голов.
Беброво, Еленско, живял във В. Търново, а по-късно – в София. 112 Здравка Попова – последователка на Учителя 213 От Балчик, Варненско – изразът липсва в протокола на Д. Голов. 214 Стефан Чалгаджиев – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Одрин, живял в Пловдив, по професия телеграфист. 215 Сусана Голова – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена и живяла в София, съпруга на Д. Голов. 216 Магдалина Георгиева – последователка на Учителя Беинса Дуно, съпруга на М. Георгиев. 217 Д-р Йордан Иванов – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Тулча, живял в София. 218 Елена Иванова – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена в Тулча, живяла в София, съпруга на Й. Иванов. 219 Мария Недялкова – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена в Татар-Пазарджик, живяла в София. 220 Надежда Бъчварова – личност, за която липсват документални данни.
към текста >>

216 Магдалина Георгиева – последователка на Учителя Беинса Дуно, съпруга на М. Георгиев.
Търново, а по-късно – в София. 112 Здравка Попова – последователка на Учителя 213 От Балчик, Варненско – изразът липсва в протокола на Д. Голов. 214 Стефан Чалгаджиев – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Одрин, живял в Пловдив, по професия телеграфист. 215 Сусана Голова – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена и живяла в София, съпруга на Д. Голов. 216 Магдалина Георгиева – последователка на Учителя Беинса Дуно, съпруга на М. Георгиев. 217 Д-р Йордан Иванов – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Тулча, живял в София. 218 Елена Иванова – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена в Тулча, живяла в София, съпруга на Й. Иванов. 219 Мария Недялкова – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена в Татар-Пазарджик, живяла в София. 220 Надежда Бъчварова – личност, за която липсват документални данни. 221 Георги Давидов – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Костенец, живял в София, работил като комисионер.
към текста >>

217 Д-р Йордан Иванов – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Тулча, живял в София.
112 Здравка Попова – последователка на Учителя 213 От Балчик, Варненско – изразът липсва в протокола на Д. Голов. 214 Стефан Чалгаджиев – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Одрин, живял в Пловдив, по професия телеграфист. 215 Сусана Голова – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена и живяла в София, съпруга на Д. Голов. 216 Магдалина Георгиева – последователка на Учителя Беинса Дуно, съпруга на М. Георгиев. 217 Д-р Йордан Иванов – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Тулча, живял в София. 218 Елена Иванова – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена в Тулча, живяла в София, съпруга на Й. Иванов. 219 Мария Недялкова – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена в Татар-Пазарджик, живяла в София. 220 Надежда Бъчварова – личност, за която липсват документални данни. 221 Георги Давидов – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Костенец, живял в София, работил като комисионер. 222 Минка Цанева – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена в Котел, живяла в Бургас, съпруга на Деньо Цанев.
към текста >>

218 Елена Иванова – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена в Тулча, живяла в София, съпруга на Й. Иванов.
213 От Балчик, Варненско – изразът липсва в протокола на Д. Голов. 214 Стефан Чалгаджиев – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Одрин, живял в Пловдив, по професия телеграфист. 215 Сусана Голова – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена и живяла в София, съпруга на Д. Голов. 216 Магдалина Георгиева – последователка на Учителя Беинса Дуно, съпруга на М. Георгиев. 217 Д-р Йордан Иванов – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Тулча, живял в София. 218 Елена Иванова – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена в Тулча, живяла в София, съпруга на Й. Иванов. 219 Мария Недялкова – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена в Татар-Пазарджик, живяла в София. 220 Надежда Бъчварова – личност, за която липсват документални данни. 221 Георги Давидов – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Костенец, живял в София, работил като комисионер. 222 Минка Цанева – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена в Котел, живяла в Бургас, съпруга на Деньо Цанев. 223 Нейчо Паскалев – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Стара Загора, живял в Бургас, по професия телеграфист.
към текста >>

219 Мария Недялкова – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена в Татар-Пазарджик, живяла в София.
214 Стефан Чалгаджиев – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Одрин, живял в Пловдив, по професия телеграфист. 215 Сусана Голова – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена и живяла в София, съпруга на Д. Голов. 216 Магдалина Георгиева – последователка на Учителя Беинса Дуно, съпруга на М. Георгиев. 217 Д-р Йордан Иванов – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Тулча, живял в София. 218 Елена Иванова – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена в Тулча, живяла в София, съпруга на Й. Иванов. 219 Мария Недялкова – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена в Татар-Пазарджик, живяла в София. 220 Надежда Бъчварова – личност, за която липсват документални данни. 221 Георги Давидов – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Костенец, живял в София, работил като комисионер. 222 Минка Цанева – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена в Котел, живяла в Бургас, съпруга на Деньо Цанев. 223 Нейчо Паскалев – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Стара Загора, живял в Бургас, по професия телеграфист. 224 Йорданка Паскалева – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена в Ямбол, живяла в Бургас, по професия учителка, съпруга на Нейчо Паскалев.
към текста >>

221 Георги Давидов – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Костенец, живял в София, работил като комисионер.
216 Магдалина Георгиева – последователка на Учителя Беинса Дуно, съпруга на М. Георгиев. 217 Д-р Йордан Иванов – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Тулча, живял в София. 218 Елена Иванова – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена в Тулча, живяла в София, съпруга на Й. Иванов. 219 Мария Недялкова – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена в Татар-Пазарджик, живяла в София. 220 Надежда Бъчварова – личност, за която липсват документални данни. 221 Георги Давидов – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Костенец, живял в София, работил като комисионер. 222 Минка Цанева – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена в Котел, живяла в Бургас, съпруга на Деньо Цанев. 223 Нейчо Паскалев – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Стара Загора, живял в Бургас, по професия телеграфист. 224 Йорданка Паскалева – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена в Ямбол, живяла в Бургас, по професия учителка, съпруга на Нейчо Паскалев. 225 Иван Гарвалов – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Русе, живял в Бургас, работил като чиновник. 226 Мария Гарвалова – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена в Русе, живяла в Бургас, съпруга на Иван Гарвалов.
към текста >>

222 Минка Цанева – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена в Котел, живяла в Бургас, съпруга на Деньо Цанев.
217 Д-р Йордан Иванов – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Тулча, живял в София. 218 Елена Иванова – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена в Тулча, живяла в София, съпруга на Й. Иванов. 219 Мария Недялкова – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена в Татар-Пазарджик, живяла в София. 220 Надежда Бъчварова – личност, за която липсват документални данни. 221 Георги Давидов – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Костенец, живял в София, работил като комисионер. 222 Минка Цанева – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена в Котел, живяла в Бургас, съпруга на Деньо Цанев. 223 Нейчо Паскалев – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Стара Загора, живял в Бургас, по професия телеграфист. 224 Йорданка Паскалева – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена в Ямбол, живяла в Бургас, по професия учителка, съпруга на Нейчо Паскалев. 225 Иван Гарвалов – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Русе, живял в Бургас, работил като чиновник. 226 Мария Гарвалова – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена в Русе, живяла в Бургас, съпруга на Иван Гарвалов. 227 Анка Стойчева – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена в с.
към текста >>

223 Нейчо Паскалев – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Стара Загора, живял в Бургас, по професия телеграфист.
218 Елена Иванова – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена в Тулча, живяла в София, съпруга на Й. Иванов. 219 Мария Недялкова – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена в Татар-Пазарджик, живяла в София. 220 Надежда Бъчварова – личност, за която липсват документални данни. 221 Георги Давидов – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Костенец, живял в София, работил като комисионер. 222 Минка Цанева – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена в Котел, живяла в Бургас, съпруга на Деньо Цанев. 223 Нейчо Паскалев – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Стара Загора, живял в Бургас, по професия телеграфист. 224 Йорданка Паскалева – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена в Ямбол, живяла в Бургас, по професия учителка, съпруга на Нейчо Паскалев. 225 Иван Гарвалов – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Русе, живял в Бургас, работил като чиновник. 226 Мария Гарвалова – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена в Русе, живяла в Бургас, съпруга на Иван Гарвалов. 227 Анка Стойчева – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена в с. Узунджала, Разградско (сега с.
към текста >>

224 Йорданка Паскалева – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена в Ямбол, живяла в Бургас, по професия учителка, съпруга на Нейчо Паскалев.
219 Мария Недялкова – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена в Татар-Пазарджик, живяла в София. 220 Надежда Бъчварова – личност, за която липсват документални данни. 221 Георги Давидов – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Костенец, живял в София, работил като комисионер. 222 Минка Цанева – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена в Котел, живяла в Бургас, съпруга на Деньо Цанев. 223 Нейчо Паскалев – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Стара Загора, живял в Бургас, по професия телеграфист. 224 Йорданка Паскалева – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена в Ямбол, живяла в Бургас, по професия учителка, съпруга на Нейчо Паскалев. 225 Иван Гарвалов – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Русе, живял в Бургас, работил като чиновник. 226 Мария Гарвалова – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена в Русе, живяла в Бургас, съпруга на Иван Гарвалов. 227 Анка Стойчева – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена в с. Узунджала, Разградско (сега с. Равно), живяла в Русе и София, съпруга на Илия Стойчев.
към текста >>

225 Иван Гарвалов – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Русе, живял в Бургас, работил като чиновник.
220 Надежда Бъчварова – личност, за която липсват документални данни. 221 Георги Давидов – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Костенец, живял в София, работил като комисионер. 222 Минка Цанева – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена в Котел, живяла в Бургас, съпруга на Деньо Цанев. 223 Нейчо Паскалев – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Стара Загора, живял в Бургас, по професия телеграфист. 224 Йорданка Паскалева – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена в Ямбол, живяла в Бургас, по професия учителка, съпруга на Нейчо Паскалев. 225 Иван Гарвалов – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Русе, живял в Бургас, работил като чиновник. 226 Мария Гарвалова – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена в Русе, живяла в Бургас, съпруга на Иван Гарвалов. 227 Анка Стойчева – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена в с. Узунджала, Разградско (сега с. Равно), живяла в Русе и София, съпруга на Илия Стойчев. 228 Цани Боздуганов – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Лясковец, живял в Шумен, работил като търговец.
към текста >>

226 Мария Гарвалова – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена в Русе, живяла в Бургас, съпруга на Иван Гарвалов.
221 Георги Давидов – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Костенец, живял в София, работил като комисионер. 222 Минка Цанева – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена в Котел, живяла в Бургас, съпруга на Деньо Цанев. 223 Нейчо Паскалев – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Стара Загора, живял в Бургас, по професия телеграфист. 224 Йорданка Паскалева – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена в Ямбол, живяла в Бургас, по професия учителка, съпруга на Нейчо Паскалев. 225 Иван Гарвалов – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Русе, живял в Бургас, работил като чиновник. 226 Мария Гарвалова – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена в Русе, живяла в Бургас, съпруга на Иван Гарвалов. 227 Анка Стойчева – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена в с. Узунджала, Разградско (сега с. Равно), живяла в Русе и София, съпруга на Илия Стойчев. 228 Цани Боздуганов – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Лясковец, живял в Шумен, работил като търговец. 229 Георги Куртев (1870–1961) – ученик на Учителя Беинса Дуно, роден и завършил земния си път в Айтос, по професия медицински фелдшер, дългогодишен ръководител на Айтоското братство.
към текста >>

227 Анка Стойчева – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена в с.
222 Минка Цанева – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена в Котел, живяла в Бургас, съпруга на Деньо Цанев. 223 Нейчо Паскалев – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Стара Загора, живял в Бургас, по професия телеграфист. 224 Йорданка Паскалева – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена в Ямбол, живяла в Бургас, по професия учителка, съпруга на Нейчо Паскалев. 225 Иван Гарвалов – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Русе, живял в Бургас, работил като чиновник. 226 Мария Гарвалова – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена в Русе, живяла в Бургас, съпруга на Иван Гарвалов. 227 Анка Стойчева – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена в с. Узунджала, Разградско (сега с. Равно), живяла в Русе и София, съпруга на Илия Стойчев. 228 Цани Боздуганов – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Лясковец, живял в Шумен, работил като търговец. 229 Георги Куртев (1870–1961) – ученик на Учителя Беинса Дуно, роден и завършил земния си път в Айтос, по професия медицински фелдшер, дългогодишен ръководител на Айтоското братство. 230 Тодор Абаджиев – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Сливен, живял в Ямбол, работил като търговец.
към текста >>

228 Цани Боздуганов – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Лясковец, живял в Шумен, работил като търговец.
225 Иван Гарвалов – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Русе, живял в Бургас, работил като чиновник. 226 Мария Гарвалова – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена в Русе, живяла в Бургас, съпруга на Иван Гарвалов. 227 Анка Стойчева – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена в с. Узунджала, Разградско (сега с. Равно), живяла в Русе и София, съпруга на Илия Стойчев. 228 Цани Боздуганов – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Лясковец, живял в Шумен, работил като търговец. 229 Георги Куртев (1870–1961) – ученик на Учителя Беинса Дуно, роден и завършил земния си път в Айтос, по професия медицински фелдшер, дългогодишен ръководител на Айтоското братство. 230 Тодор Абаджиев – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Сливен, живял в Ямбол, работил като търговец. 231 Ради Дюлгеров – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в с. Ени махле, Ямболско, живял в Ямбол, по професия обущар. 232 Димитър Добрев Вълев – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Стралджа, Ямболско, живял в Сливен, работил като търговец.
към текста >>

229 Георги Куртев (1870–1961) – ученик на Учителя Беинса Дуно, роден и завършил земния си път в Айтос, по професия медицински фелдшер, дългогодишен ръководител на Айтоското братство.
226 Мария Гарвалова – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена в Русе, живяла в Бургас, съпруга на Иван Гарвалов. 227 Анка Стойчева – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена в с. Узунджала, Разградско (сега с. Равно), живяла в Русе и София, съпруга на Илия Стойчев. 228 Цани Боздуганов – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Лясковец, живял в Шумен, работил като търговец. 229 Георги Куртев (1870–1961) – ученик на Учителя Беинса Дуно, роден и завършил земния си път в Айтос, по професия медицински фелдшер, дългогодишен ръководител на Айтоското братство. 230 Тодор Абаджиев – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Сливен, живял в Ямбол, работил като търговец. 231 Ради Дюлгеров – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в с. Ени махле, Ямболско, живял в Ямбол, по професия обущар. 232 Димитър Добрев Вълев – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Стралджа, Ямболско, живял в Сливен, работил като търговец. 233 Славка Дукова – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена в Калофер, живяла в Казанлък, съпруга на д-р Христо Дуков.
към текста >>

230 Тодор Абаджиев – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Сливен, живял в Ямбол, работил като търговец.
227 Анка Стойчева – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена в с. Узунджала, Разградско (сега с. Равно), живяла в Русе и София, съпруга на Илия Стойчев. 228 Цани Боздуганов – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Лясковец, живял в Шумен, работил като търговец. 229 Георги Куртев (1870–1961) – ученик на Учителя Беинса Дуно, роден и завършил земния си път в Айтос, по професия медицински фелдшер, дългогодишен ръководител на Айтоското братство. 230 Тодор Абаджиев – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Сливен, живял в Ямбол, работил като търговец. 231 Ради Дюлгеров – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в с. Ени махле, Ямболско, живял в Ямбол, по професия обущар. 232 Димитър Добрев Вълев – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Стралджа, Ямболско, живял в Сливен, работил като търговец. 233 Славка Дукова – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена в Калофер, живяла в Казанлък, съпруга на д-р Христо Дуков. 234 Захарий Желев – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден и живял в Казанлък, по професия телеграфист.
към текста >>

231 Ради Дюлгеров – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в с.
Узунджала, Разградско (сега с. Равно), живяла в Русе и София, съпруга на Илия Стойчев. 228 Цани Боздуганов – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Лясковец, живял в Шумен, работил като търговец. 229 Георги Куртев (1870–1961) – ученик на Учителя Беинса Дуно, роден и завършил земния си път в Айтос, по професия медицински фелдшер, дългогодишен ръководител на Айтоското братство. 230 Тодор Абаджиев – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Сливен, живял в Ямбол, работил като търговец. 231 Ради Дюлгеров – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в с. Ени махле, Ямболско, живял в Ямбол, по професия обущар. 232 Димитър Добрев Вълев – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Стралджа, Ямболско, живял в Сливен, работил като търговец. 233 Славка Дукова – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена в Калофер, живяла в Казанлък, съпруга на д-р Христо Дуков. 234 Захарий Желев – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден и живял в Казанлък, по професия телеграфист. 235 Никола Камбуров – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Стара Загора, живял в Казанлък, по професия печатар.
към текста >>

232 Димитър Добрев Вълев – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Стралджа, Ямболско, живял в Сливен, работил като търговец.
228 Цани Боздуганов – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Лясковец, живял в Шумен, работил като търговец. 229 Георги Куртев (1870–1961) – ученик на Учителя Беинса Дуно, роден и завършил земния си път в Айтос, по професия медицински фелдшер, дългогодишен ръководител на Айтоското братство. 230 Тодор Абаджиев – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Сливен, живял в Ямбол, работил като търговец. 231 Ради Дюлгеров – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в с. Ени махле, Ямболско, живял в Ямбол, по професия обущар. 232 Димитър Добрев Вълев – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Стралджа, Ямболско, живял в Сливен, работил като търговец. 233 Славка Дукова – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена в Калофер, живяла в Казанлък, съпруга на д-р Христо Дуков. 234 Захарий Желев – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден и живял в Казанлък, по професия телеграфист. 235 Никола Камбуров – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Стара Загора, живял в Казанлък, по професия печатар. 236 Владимир Балтов – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в с. Стрелча, Панагюрско, живял в Казанлък, работил като учител.
към текста >>

233 Славка Дукова – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена в Калофер, живяла в Казанлък, съпруга на д-р Христо Дуков.
229 Георги Куртев (1870–1961) – ученик на Учителя Беинса Дуно, роден и завършил земния си път в Айтос, по професия медицински фелдшер, дългогодишен ръководител на Айтоското братство. 230 Тодор Абаджиев – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Сливен, живял в Ямбол, работил като търговец. 231 Ради Дюлгеров – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в с. Ени махле, Ямболско, живял в Ямбол, по професия обущар. 232 Димитър Добрев Вълев – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Стралджа, Ямболско, живял в Сливен, работил като търговец. 233 Славка Дукова – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена в Калофер, живяла в Казанлък, съпруга на д-р Христо Дуков. 234 Захарий Желев – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден и живял в Казанлък, по професия телеграфист. 235 Никола Камбуров – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Стара Загора, живял в Казанлък, по професия печатар. 236 Владимир Балтов – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в с. Стрелча, Панагюрско, живял в Казанлък, работил като учител. 237 Боян Боев (1883–1963) – ученик на Учителя Беинса Дуно, роден в Панагюрище, живял в Бургас и София, работил като учител, играл забележителна роля в исто- рията на Бялото Братство и Изгрева, един от създателите на сп.
към текста >>

234 Захарий Желев – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден и живял в Казанлък, по професия телеграфист.
230 Тодор Абаджиев – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Сливен, живял в Ямбол, работил като търговец. 231 Ради Дюлгеров – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в с. Ени махле, Ямболско, живял в Ямбол, по професия обущар. 232 Димитър Добрев Вълев – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Стралджа, Ямболско, живял в Сливен, работил като търговец. 233 Славка Дукова – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена в Калофер, живяла в Казанлък, съпруга на д-р Христо Дуков. 234 Захарий Желев – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден и живял в Казанлък, по професия телеграфист. 235 Никола Камбуров – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Стара Загора, живял в Казанлък, по професия печатар. 236 Владимир Балтов – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в с. Стрелча, Панагюрско, живял в Казанлък, работил като учител. 237 Боян Боев (1883–1963) – ученик на Учителя Беинса Дуно, роден в Панагюрище, живял в Бургас и София, работил като учител, играл забележителна роля в исто- рията на Бялото Братство и Изгрева, един от създателите на сп. Житно зърно, автор на много статии и книги, по-важни от които Учителят за образованието (1943), Учителят за дишането (1942), Мисията на богомилството (1937), оставил богат архив със стенограми и писма (виж Акордиране на човешката душа, т.
към текста >>

235 Никола Камбуров – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Стара Загора, живял в Казанлък, по професия печатар.
231 Ради Дюлгеров – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в с. Ени махле, Ямболско, живял в Ямбол, по професия обущар. 232 Димитър Добрев Вълев – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Стралджа, Ямболско, живял в Сливен, работил като търговец. 233 Славка Дукова – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена в Калофер, живяла в Казанлък, съпруга на д-р Христо Дуков. 234 Захарий Желев – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден и живял в Казанлък, по професия телеграфист. 235 Никола Камбуров – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Стара Загора, живял в Казанлък, по професия печатар. 236 Владимир Балтов – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в с. Стрелча, Панагюрско, живял в Казанлък, работил като учител. 237 Боян Боев (1883–1963) – ученик на Учителя Беинса Дуно, роден в Панагюрище, живял в Бургас и София, работил като учител, играл забележителна роля в исто- рията на Бялото Братство и Изгрева, един от създателите на сп. Житно зърно, автор на много статии и книги, по-важни от които Учителят за образованието (1943), Учителят за дишането (1942), Мисията на богомилството (1937), оставил богат архив със стенограми и писма (виж Акордиране на човешката душа, т. 1, 2 и 3, ИК Бяло Братство, София, 1999 и Доброто разположение, ИК Бяло Братство, София, 2002)
към текста >>

236 Владимир Балтов – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в с.
Ени махле, Ямболско, живял в Ямбол, по професия обущар. 232 Димитър Добрев Вълев – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Стралджа, Ямболско, живял в Сливен, работил като търговец. 233 Славка Дукова – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена в Калофер, живяла в Казанлък, съпруга на д-р Христо Дуков. 234 Захарий Желев – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден и живял в Казанлък, по професия телеграфист. 235 Никола Камбуров – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Стара Загора, живял в Казанлък, по професия печатар. 236 Владимир Балтов – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в с. Стрелча, Панагюрско, живял в Казанлък, работил като учител. 237 Боян Боев (1883–1963) – ученик на Учителя Беинса Дуно, роден в Панагюрище, живял в Бургас и София, работил като учител, играл забележителна роля в исто- рията на Бялото Братство и Изгрева, един от създателите на сп. Житно зърно, автор на много статии и книги, по-важни от които Учителят за образованието (1943), Учителят за дишането (1942), Мисията на богомилството (1937), оставил богат архив със стенограми и писма (виж Акордиране на човешката душа, т. 1, 2 и 3, ИК Бяло Братство, София, 1999 и Доброто разположение, ИК Бяло Братство, София, 2002) 238 Мария Епитропова – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена и живяла в Пловдив, съпруга на Петко Епитропов.
към текста >>

Стрелча, Панагюрско, живял в Казанлък, работил като учител.
232 Димитър Добрев Вълев – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Стралджа, Ямболско, живял в Сливен, работил като търговец. 233 Славка Дукова – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена в Калофер, живяла в Казанлък, съпруга на д-р Христо Дуков. 234 Захарий Желев – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден и живял в Казанлък, по професия телеграфист. 235 Никола Камбуров – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Стара Загора, живял в Казанлък, по професия печатар. 236 Владимир Балтов – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в с. Стрелча, Панагюрско, живял в Казанлък, работил като учител. 237 Боян Боев (1883–1963) – ученик на Учителя Беинса Дуно, роден в Панагюрище, живял в Бургас и София, работил като учител, играл забележителна роля в исто- рията на Бялото Братство и Изгрева, един от създателите на сп. Житно зърно, автор на много статии и книги, по-важни от които Учителят за образованието (1943), Учителят за дишането (1942), Мисията на богомилството (1937), оставил богат архив със стенограми и писма (виж Акордиране на човешката душа, т. 1, 2 и 3, ИК Бяло Братство, София, 1999 и Доброто разположение, ИК Бяло Братство, София, 2002) 238 Мария Епитропова – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена и живяла в Пловдив, съпруга на Петко Епитропов. 239 Ненко Тлъстев – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Калофер, живял в Пловдив, работил като търговец.
към текста >>

237 Боян Боев (1883–1963) – ученик на Учителя Беинса Дуно, роден в Панагюрище, живял в Бургас и София, работил като учител, играл забележителна роля в исто- рията на Бялото Братство и Изгрева, един от създателите на сп.
233 Славка Дукова – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена в Калофер, живяла в Казанлък, съпруга на д-р Христо Дуков. 234 Захарий Желев – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден и живял в Казанлък, по професия телеграфист. 235 Никола Камбуров – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Стара Загора, живял в Казанлък, по професия печатар. 236 Владимир Балтов – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в с. Стрелча, Панагюрско, живял в Казанлък, работил като учител. 237 Боян Боев (1883–1963) – ученик на Учителя Беинса Дуно, роден в Панагюрище, живял в Бургас и София, работил като учител, играл забележителна роля в исто- рията на Бялото Братство и Изгрева, един от създателите на сп. Житно зърно, автор на много статии и книги, по-важни от които Учителят за образованието (1943), Учителят за дишането (1942), Мисията на богомилството (1937), оставил богат архив със стенограми и писма (виж Акордиране на човешката душа, т. 1, 2 и 3, ИК Бяло Братство, София, 1999 и Доброто разположение, ИК Бяло Братство, София, 2002) 238 Мария Епитропова – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена и живяла в Пловдив, съпруга на Петко Епитропов. 239 Ненко Тлъстев – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Калофер, живял в Пловдив, работил като търговец. 240 Дечко Милев – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в с.
към текста >>

Житно зърно, автор на много статии и книги, по-важни от които Учителят за образованието (1943), Учителят за дишането (1942), Мисията на богомилството (1937), оставил богат архив със стенограми и писма (виж Акордиране на човешката душа, т.
234 Захарий Желев – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден и живял в Казанлък, по професия телеграфист. 235 Никола Камбуров – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Стара Загора, живял в Казанлък, по професия печатар. 236 Владимир Балтов – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в с. Стрелча, Панагюрско, живял в Казанлък, работил като учител. 237 Боян Боев (1883–1963) – ученик на Учителя Беинса Дуно, роден в Панагюрище, живял в Бургас и София, работил като учител, играл забележителна роля в исто- рията на Бялото Братство и Изгрева, един от създателите на сп. Житно зърно, автор на много статии и книги, по-важни от които Учителят за образованието (1943), Учителят за дишането (1942), Мисията на богомилството (1937), оставил богат архив със стенограми и писма (виж Акордиране на човешката душа, т. 1, 2 и 3, ИК Бяло Братство, София, 1999 и Доброто разположение, ИК Бяло Братство, София, 2002) 238 Мария Епитропова – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена и живяла в Пловдив, съпруга на Петко Епитропов. 239 Ненко Тлъстев – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Калофер, живял в Пловдив, работил като търговец. 240 Дечко Милев – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в с. Шипка, Казанлъшко, живял в Пловдив, по професия учител.
към текста >>

238 Мария Епитропова – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена и живяла в Пловдив, съпруга на Петко Епитропов.
236 Владимир Балтов – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в с. Стрелча, Панагюрско, живял в Казанлък, работил като учител. 237 Боян Боев (1883–1963) – ученик на Учителя Беинса Дуно, роден в Панагюрище, живял в Бургас и София, работил като учител, играл забележителна роля в исто- рията на Бялото Братство и Изгрева, един от създателите на сп. Житно зърно, автор на много статии и книги, по-важни от които Учителят за образованието (1943), Учителят за дишането (1942), Мисията на богомилството (1937), оставил богат архив със стенограми и писма (виж Акордиране на човешката душа, т. 1, 2 и 3, ИК Бяло Братство, София, 1999 и Доброто разположение, ИК Бяло Братство, София, 2002) 238 Мария Епитропова – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена и живяла в Пловдив, съпруга на Петко Епитропов. 239 Ненко Тлъстев – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Калофер, живял в Пловдив, работил като търговец. 240 Дечко Милев – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в с. Шипка, Казанлъшко, живял в Пловдив, по професия учител. 241 Панайот Ковачев – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Ямбол, живял в Стара Загора, по професия ветеринарен фелдшер. 242 Стефан Тошев – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден и живял в Севлиево, по професия адвокат.
към текста >>

239 Ненко Тлъстев – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Калофер, живял в Пловдив, работил като търговец.
Стрелча, Панагюрско, живял в Казанлък, работил като учител. 237 Боян Боев (1883–1963) – ученик на Учителя Беинса Дуно, роден в Панагюрище, живял в Бургас и София, работил като учител, играл забележителна роля в исто- рията на Бялото Братство и Изгрева, един от създателите на сп. Житно зърно, автор на много статии и книги, по-важни от които Учителят за образованието (1943), Учителят за дишането (1942), Мисията на богомилството (1937), оставил богат архив със стенограми и писма (виж Акордиране на човешката душа, т. 1, 2 и 3, ИК Бяло Братство, София, 1999 и Доброто разположение, ИК Бяло Братство, София, 2002) 238 Мария Епитропова – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена и живяла в Пловдив, съпруга на Петко Епитропов. 239 Ненко Тлъстев – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Калофер, живял в Пловдив, работил като търговец. 240 Дечко Милев – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в с. Шипка, Казанлъшко, живял в Пловдив, по професия учител. 241 Панайот Ковачев – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Ямбол, живял в Стара Загора, по професия ветеринарен фелдшер. 242 Стефан Тошев – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден и живял в Севлиево, по професия адвокат. 243 Знамето на Веригата – най-вероятно става дума за живописна творба, различна от коприненото знаме на Бялото Братство, извезано през 1920 г.
към текста >>

240 Дечко Милев – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в с.
237 Боян Боев (1883–1963) – ученик на Учителя Беинса Дуно, роден в Панагюрище, живял в Бургас и София, работил като учител, играл забележителна роля в исто- рията на Бялото Братство и Изгрева, един от създателите на сп. Житно зърно, автор на много статии и книги, по-важни от които Учителят за образованието (1943), Учителят за дишането (1942), Мисията на богомилството (1937), оставил богат архив със стенограми и писма (виж Акордиране на човешката душа, т. 1, 2 и 3, ИК Бяло Братство, София, 1999 и Доброто разположение, ИК Бяло Братство, София, 2002) 238 Мария Епитропова – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена и живяла в Пловдив, съпруга на Петко Епитропов. 239 Ненко Тлъстев – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Калофер, живял в Пловдив, работил като търговец. 240 Дечко Милев – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в с. Шипка, Казанлъшко, живял в Пловдив, по професия учител. 241 Панайот Ковачев – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Ямбол, живял в Стара Загора, по професия ветеринарен фелдшер. 242 Стефан Тошев – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден и живял в Севлиево, по професия адвокат. 243 Знамето на Веригата – най-вероятно става дума за живописна творба, различна от коприненото знаме на Бялото Братство, извезано през 1920 г. с разноцветни конци, което се съхранява до днес.
към текста >>

Шипка, Казанлъшко, живял в Пловдив, по професия учител.
Житно зърно, автор на много статии и книги, по-важни от които Учителят за образованието (1943), Учителят за дишането (1942), Мисията на богомилството (1937), оставил богат архив със стенограми и писма (виж Акордиране на човешката душа, т. 1, 2 и 3, ИК Бяло Братство, София, 1999 и Доброто разположение, ИК Бяло Братство, София, 2002) 238 Мария Епитропова – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена и живяла в Пловдив, съпруга на Петко Епитропов. 239 Ненко Тлъстев – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Калофер, живял в Пловдив, работил като търговец. 240 Дечко Милев – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в с. Шипка, Казанлъшко, живял в Пловдив, по професия учител. 241 Панайот Ковачев – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Ямбол, живял в Стара Загора, по професия ветеринарен фелдшер. 242 Стефан Тошев – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден и живял в Севлиево, по професия адвокат. 243 Знамето на Веригата – най-вероятно става дума за живописна творба, различна от коприненото знаме на Бялото Братство, извезано през 1920 г. с разноцветни конци, което се съхранява до днес. 244 „Тебе поем“ – православно литургично песнопение при освещаване на даровете.
към текста >>

241 Панайот Ковачев – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Ямбол, живял в Стара Загора, по професия ветеринарен фелдшер.
1, 2 и 3, ИК Бяло Братство, София, 1999 и Доброто разположение, ИК Бяло Братство, София, 2002) 238 Мария Епитропова – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена и живяла в Пловдив, съпруга на Петко Епитропов. 239 Ненко Тлъстев – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Калофер, живял в Пловдив, работил като търговец. 240 Дечко Милев – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в с. Шипка, Казанлъшко, живял в Пловдив, по професия учител. 241 Панайот Ковачев – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Ямбол, живял в Стара Загора, по професия ветеринарен фелдшер. 242 Стефан Тошев – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден и живял в Севлиево, по професия адвокат. 243 Знамето на Веригата – най-вероятно става дума за живописна творба, различна от коприненото знаме на Бялото Братство, извезано през 1920 г. с разноцветни конци, което се съхранява до днес. 244 „Тебе поем“ – православно литургично песнопение при освещаване на даровете. 245 Особена книжка, която ще ви се раздаде за упражнение – става дума за Завета на цветните лъчи на Светлината, публикуван като отделна книга през септември 1912 г., Придворна печатница, София (виж Завета на цветните лъчи на Светлината, ИК Бяло Братство, София, 2006).
към текста >>

242 Стефан Тошев – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден и живял в Севлиево, по професия адвокат.
238 Мария Епитропова – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена и живяла в Пловдив, съпруга на Петко Епитропов. 239 Ненко Тлъстев – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Калофер, живял в Пловдив, работил като търговец. 240 Дечко Милев – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в с. Шипка, Казанлъшко, живял в Пловдив, по професия учител. 241 Панайот Ковачев – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Ямбол, живял в Стара Загора, по професия ветеринарен фелдшер. 242 Стефан Тошев – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден и живял в Севлиево, по професия адвокат. 243 Знамето на Веригата – най-вероятно става дума за живописна творба, различна от коприненото знаме на Бялото Братство, извезано през 1920 г. с разноцветни конци, което се съхранява до днес. 244 „Тебе поем“ – православно литургично песнопение при освещаване на даровете. 245 Особена книжка, която ще ви се раздаде за упражнение – става дума за Завета на цветните лъчи на Светлината, публикуван като отделна книга през септември 1912 г., Придворна печатница, София (виж Завета на цветните лъчи на Светлината, ИК Бяло Братство, София, 2006). 246 Паисий – става дума за Паисий Хилендарски.
към текста >>

29. Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1911 г.

Трите инициала в картината са: В - ръководител, У - учител, 172 спасител, Ж - царстващ.
Като се завърши този кръг, слиза се вече в ъгъла на Добродетелта - чисто Божествения кръг, гдето става повдигането. Жезълът означава закона за Правдата, книгата е разумът, а светилникът представлява човека, който разсъждава. Но в Истината като влезете, ще ви срещне Христос; ще минете тогава през втората врата - Божественото око, Божествения Дух, който ще ви научи как да разбирате Божествените истини. Подир Мъдростта вие ще дойдете до Дървото на Живота и след като свършите, ще слезете към змиите, гдето е най-големият противник. Но за вас сега е потребен външният кръг, а за втория кръг не сте всички подготвени. Трите инициала в картината са: В - ръководител, У - учител, 172 спасител, Ж - царстващ. А който иска да слугува на Бога, първото правило е написано в картината; то е: В изпълнението Волята на Бога е силата на човешката душа. Но специално върху картината ние ще се спрем други път, а това, което се загатна върху нея, е мимоходом. На въпроса, зададен от С. Драганов, г-н Дънов отговори: Христос ще дойде, това е безспорно; и скоро ще дойде.
към текста >>

149 Тодор Бостанджиев (Панталонджията) – последовател на Учителя Беинса Дуно, от В. Търново.
Разотидохме се в 9,30 ч. 189 вечерта. 148 Велико Търново, преди срещата – текстът по- нататък в приложението от 1911 г. е записан от П. Гумнеров и липсва при Д. Голов. 149 Тодор Бостанджиев (Панталонджията) – последовател на Учителя Беинса Дуно, от В. Търново. По време на съборите на Веригата във В. Търново вилата му е използвана за кухня и трапезария. 150 Тук и по-нататък в списъка на присъстващите от 1911 г. бележките в скоби за месторождение и местоживеене са добавени от П. Гумнеров и липсват в протокола на Д. Голов.
към текста >>

151 Илия Зурков – последовател на Учителя Беинса Дуно, от Бургас, по професия дрогерист.
По време на съборите на Веригата във В. Търново вилата му е използвана за кухня и трапезария. 150 Тук и по-нататък в списъка на присъстващите от 1911 г. бележките в скоби за месторождение и местоживеене са добавени от П. Гумнеров и липсват в протокола на Д. Голов. 151 Илия Зурков – последовател на Учителя Беинса Дуно, от Бургас, по професия дрогерист. 152 Матей Попов – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Котел, живял в Бургас, работил като чиновник. 153 Христо Тончев – последовател на Учителя Беинса Дуно, от Казанлък, роден през 1858 г., дългогодишен ръководител на братството в града, работил като търговец. 154 Сотир Щерев – последовател на Учителя Беинса Дуно, от Бургас, живял във Варна, работил като чиновник. 155 Александър Кръстников (1879–1970) – последовател на Учителя Беинса Дуно от Бургас, работил като пощенски чиновник; основател на Общество за психични издирвания и духознание, редактирал вестник Витлеемска звезда, автор на повече от 30 книги с окултно съдържание; проповядвал в редица градове на Южна България, провеждал нощни спиритични сеанси и т.нар. магнетични вериги.
към текста >>

152 Матей Попов – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Котел, живял в Бургас, работил като чиновник.
Търново вилата му е използвана за кухня и трапезария. 150 Тук и по-нататък в списъка на присъстващите от 1911 г. бележките в скоби за месторождение и местоживеене са добавени от П. Гумнеров и липсват в протокола на Д. Голов. 151 Илия Зурков – последовател на Учителя Беинса Дуно, от Бургас, по професия дрогерист. 152 Матей Попов – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Котел, живял в Бургас, работил като чиновник. 153 Христо Тончев – последовател на Учителя Беинса Дуно, от Казанлък, роден през 1858 г., дългогодишен ръководител на братството в града, работил като търговец. 154 Сотир Щерев – последовател на Учителя Беинса Дуно, от Бургас, живял във Варна, работил като чиновник. 155 Александър Кръстников (1879–1970) – последовател на Учителя Беинса Дуно от Бургас, работил като пощенски чиновник; основател на Общество за психични издирвания и духознание, редактирал вестник Витлеемска звезда, автор на повече от 30 книги с окултно съдържание; проповядвал в редица градове на Южна България, провеждал нощни спиритични сеанси и т.нар. магнетични вериги. 156 Иларион Стойчев – най-вероятно става дума за Илия Стойчев.
към текста >>

153 Христо Тончев – последовател на Учителя Беинса Дуно, от Казанлък, роден през 1858 г., дългогодишен ръководител на братството в града, работил като търговец.
150 Тук и по-нататък в списъка на присъстващите от 1911 г. бележките в скоби за месторождение и местоживеене са добавени от П. Гумнеров и липсват в протокола на Д. Голов. 151 Илия Зурков – последовател на Учителя Беинса Дуно, от Бургас, по професия дрогерист. 152 Матей Попов – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Котел, живял в Бургас, работил като чиновник. 153 Христо Тончев – последовател на Учителя Беинса Дуно, от Казанлък, роден през 1858 г., дългогодишен ръководител на братството в града, работил като търговец. 154 Сотир Щерев – последовател на Учителя Беинса Дуно, от Бургас, живял във Варна, работил като чиновник. 155 Александър Кръстников (1879–1970) – последовател на Учителя Беинса Дуно от Бургас, работил като пощенски чиновник; основател на Общество за психични издирвания и духознание, редактирал вестник Витлеемска звезда, автор на повече от 30 книги с окултно съдържание; проповядвал в редица градове на Южна България, провеждал нощни спиритични сеанси и т.нар. магнетични вериги. 156 Иларион Стойчев – най-вероятно става дума за Илия Стойчев. 157 Иван Русев – последовател на Учителя Беинса Дуно от Русе, роден в гр.
към текста >>

154 Сотир Щерев – последовател на Учителя Беинса Дуно, от Бургас, живял във Варна, работил като чиновник.
бележките в скоби за месторождение и местоживеене са добавени от П. Гумнеров и липсват в протокола на Д. Голов. 151 Илия Зурков – последовател на Учителя Беинса Дуно, от Бургас, по професия дрогерист. 152 Матей Попов – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Котел, живял в Бургас, работил като чиновник. 153 Христо Тончев – последовател на Учителя Беинса Дуно, от Казанлък, роден през 1858 г., дългогодишен ръководител на братството в града, работил като търговец. 154 Сотир Щерев – последовател на Учителя Беинса Дуно, от Бургас, живял във Варна, работил като чиновник. 155 Александър Кръстников (1879–1970) – последовател на Учителя Беинса Дуно от Бургас, работил като пощенски чиновник; основател на Общество за психични издирвания и духознание, редактирал вестник Витлеемска звезда, автор на повече от 30 книги с окултно съдържание; проповядвал в редица градове на Южна България, провеждал нощни спиритични сеанси и т.нар. магнетични вериги. 156 Иларион Стойчев – най-вероятно става дума за Илия Стойчев. 157 Иван Русев – последовател на Учителя Беинса Дуно от Русе, роден в гр. Бяла, работил като застрахователен агент.
към текста >>

155 Александър Кръстников (1879–1970) – последовател на Учителя Беинса Дуно от Бургас, работил като пощенски чиновник; основател на Общество за психични издирвания и духознание, редактирал вестник Витлеемска звезда, автор на повече от 30 книги с окултно съдържание; проповядвал в редица градове на Южна България, провеждал нощни спиритични сеанси и т.нар.
Гумнеров и липсват в протокола на Д. Голов. 151 Илия Зурков – последовател на Учителя Беинса Дуно, от Бургас, по професия дрогерист. 152 Матей Попов – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Котел, живял в Бургас, работил като чиновник. 153 Христо Тончев – последовател на Учителя Беинса Дуно, от Казанлък, роден през 1858 г., дългогодишен ръководител на братството в града, работил като търговец. 154 Сотир Щерев – последовател на Учителя Беинса Дуно, от Бургас, живял във Варна, работил като чиновник. 155 Александър Кръстников (1879–1970) – последовател на Учителя Беинса Дуно от Бургас, работил като пощенски чиновник; основател на Общество за психични издирвания и духознание, редактирал вестник Витлеемска звезда, автор на повече от 30 книги с окултно съдържание; проповядвал в редица градове на Южна България, провеждал нощни спиритични сеанси и т.нар. магнетични вериги. 156 Иларион Стойчев – най-вероятно става дума за Илия Стойчев. 157 Иван Русев – последовател на Учителя Беинса Дуно от Русе, роден в гр. Бяла, работил като застрахователен агент. 158 „Воскресение Твое, Христе Спасе“ и „Великото славословие“ – православни песнопения от великденска литургия.
към текста >>

157 Иван Русев – последовател на Учителя Беинса Дуно от Русе, роден в гр.
153 Христо Тончев – последовател на Учителя Беинса Дуно, от Казанлък, роден през 1858 г., дългогодишен ръководител на братството в града, работил като търговец. 154 Сотир Щерев – последовател на Учителя Беинса Дуно, от Бургас, живял във Варна, работил като чиновник. 155 Александър Кръстников (1879–1970) – последовател на Учителя Беинса Дуно от Бургас, работил като пощенски чиновник; основател на Общество за психични издирвания и духознание, редактирал вестник Витлеемска звезда, автор на повече от 30 книги с окултно съдържание; проповядвал в редица градове на Южна България, провеждал нощни спиритични сеанси и т.нар. магнетични вериги. 156 Иларион Стойчев – най-вероятно става дума за Илия Стойчев. 157 Иван Русев – последовател на Учителя Беинса Дуно от Русе, роден в гр. Бяла, работил като застрахователен агент. 158 „Воскресение Твое, Христе Спасе“ и „Великото славословие“ – православни песнопения от великденска литургия. 159 Той ще направи всичко светло – в протокола на П. Гумнеров: Той ще ви направи всички светли. 160 Без вяра не може да се угоди на Бога – цитат на Евреем 11:6.
към текста >>

162 Баба Венета – най-вероятно става дума за Венета Деветакова, по баща Соларова, последователка на Учителя Беинса Дуно, от В.
158 „Воскресение Твое, Христе Спасе“ и „Великото славословие“ – православни песнопения от великденска литургия. 159 Той ще направи всичко светло – в протокола на П. Гумнеров: Той ще ви направи всички светли. 160 Без вяра не може да се угоди на Бога – цитат на Евреем 11:6. 161 „С нами Бог“ – православно великденско песнопение. 162 Баба Венета – най-вероятно става дума за Венета Деветакова, по баща Соларова, последователка на Учителя Беинса Дуно, от В. Търново, съпруга на търновския търговец Иван Деветаков. 163 В молитвата бивайте постоянни – перифраза на Римляном 12:12: В надежда бивайте радостни, в скръб търпеливи, в молитва постоянни. 164 Цитат на Матея 26:41, Марка 14:38 и Лука 21:36. 165 Мисълта в Псалом 19:5 – Което [Слънцето] излезува като младоженец из чертога си, радува се като юнак, за да тича в попрището. 166 „Да изправится молитва моя“ – православно богослужебно песнопение.
към текста >>

172 Учител – думата липсва в протокола на Д. Голов.
167 Роденият от Духа грях не прави – перифраза на Първо Йоаново 3:9: Всякой, който е роден от Бога, грях не прави. 168 Прочее, вие трябва да имате – в протокола на Д.Голов: Прочее, да имате... 169 Става дума за герои и събития от Първа книга на Царете 17:40-58. 170 И съзнание – изразът липсва в протокола на Д.Голов. 171 До което се намираме днес – изразът липсва в протокола на Д. Голов. 172 Учител – думата липсва в протокола на Д. Голов. 173 Още в този век – в протокола на П. Гумнеров: още в този ден. 174 Ако думите Ми пребъдат във вас и вие пребъдете в Мене, каквото попросите, ще ви бъде – перифраза на Йоанна 15:7: Ако пребъдете в мене и думите ми пребъдат във вас, каквото ищете, ще просите и ще ви бъде. 175 Компилация от Йоанна 17:26 и 15:10. 176 Първата стъпка – в протокола на П.
към текста >>

179 Щилиян Кръстев и Петър Тулешков – търновски православнисвещеници,проявявалиинтерескъмучението на Учителя Беинса Дуно.
Гумнеров: първото стъпало. 177 Дълголетието – в протокола на П. Гумнеров: благоденствието. 178 Българите, респективно България – в протокола на Д. Голов: българите имат респект, България... 179 Щилиян Кръстев и Петър Тулешков – търновски православнисвещеници,проявявалиинтерескъмучението на Учителя Беинса Дуно. Запазено е писмо на Учителя до тях от 1915 г. (виж Всемировият Учител Беинса Дуно и Велико Търново, т. 2, ИК Алфиола, Варна, 1996). 180 „Да изправится молитва моя“ – православно литургично песнопение. 181 Да се отдалечи – в протокола на П.
към текста >>

Запазено е писмо на Учителя до тях от 1915 г.
177 Дълголетието – в протокола на П. Гумнеров: благоденствието. 178 Българите, респективно България – в протокола на Д. Голов: българите имат респект, България... 179 Щилиян Кръстев и Петър Тулешков – търновски православнисвещеници,проявявалиинтерескъмучението на Учителя Беинса Дуно. Запазено е писмо на Учителя до тях от 1915 г. (виж Всемировият Учител Беинса Дуно и Велико Търново, т. 2, ИК Алфиола, Варна, 1996). 180 „Да изправится молитва моя“ – православно литургично песнопение. 181 Да се отдалечи – в протокола на П. Гумнеров: да се отдели.
към текста >>

(виж Всемировият Учител Беинса Дуно и Велико Търново, т.
Гумнеров: благоденствието. 178 Българите, респективно България – в протокола на Д. Голов: българите имат респект, България... 179 Щилиян Кръстев и Петър Тулешков – търновски православнисвещеници,проявявалиинтерескъмучението на Учителя Беинса Дуно. Запазено е писмо на Учителя до тях от 1915 г. (виж Всемировият Учител Беинса Дуно и Велико Търново, т. 2, ИК Алфиола, Варна, 1996). 180 „Да изправится молитва моя“ – православно литургично песнопение. 181 Да се отдалечи – в протокола на П. Гумнеров: да се отдели. 182 На своето движение – изразът липсва в протокола на Д. Голов.
към текста >>

А в другата къща-колиба бе сервирано обикновеното ядене - риба и прочее, от което вечеряхме след отслужването на Господнята вечеря.
Прочее, пак ще кажа: бъдете свободни, не се ограничавайте! Оставете Господ да действа според разположението и подготовката на вашия ум и вашето сърце. Господнята вечеря В 7 ч. вечерта се събрахме всички в заседателния салон по местата си около масите, на които бе сложено виното, хлябът и плодовете. А в другата къща-колиба бе сервирано обикновеното ядене - риба и прочее, от което вечеряхме след отслужването на Господнята вечеря. По насока от г-н Дънов П. Киров прочете от Матея 26:26-30, дядо П. Тихчев - от Марка 14:22-26, И. Зурков - от Лука 22:14-20; 198 Д. Голов - от Йоанна 6:53-58,199 М.
към текста >>

Имайте предвид, че светът е едно училище за добрите хора и в това училище Господ е турил разни учители и слуги.
Умът, това е хранилище на човешката душа. Затова през тази година на вас е потребно да бъдете пасивни, без да се безпокоите. Също както едно дете, което почива в люлката тихо, като че няма никакви грижи, така и вие да оставите всичко на Бога с пълно спокойствие. По отношение на света ние трябва да бъдем активни, като не оставяме да ни завладява, а напротив, ние трябва да го завладяваме. Всякой един век си има своите мисли и своите желания, а ние трябва да сме внимателни, да не възприемаме тези, които ще покварят душата ни. Имайте предвид, че светът е едно училище за добрите хора и в това училище Господ е турил разни учители и слуги. И вие ще се срещате и с добри, и с лоши и според какъвто урок иска Небето да ви научи, в такова и положение ще ви постави Бог - такива слуги и учители ще ви даде. Защото като вземем всички форми на животните, не е жабата, която е създала своята форма, а това е по желание на нейния господар. Но вие ще кажете: „Не е по желание на коня да има такъв хомот, а ние сме му турили хомота; така е с юздата, седлото и каруцата на коня." Да, така е. Така е със закона на Небето - всички същества са такива, каквито ги направи Небето. Ако например конят не иска тази каруца, уверявам ви, че той не може да стори това - не може да въстава против своя господар, защото трябва да бъде далече много по-силен от него, та да може да не се повежда по волята му.
към текста >>

И вие ще се срещате и с добри, и с лоши и според какъвто урок иска Небето да ви научи, в такова и положение ще ви постави Бог - такива слуги и учители ще ви даде.
Затова през тази година на вас е потребно да бъдете пасивни, без да се безпокоите. Също както едно дете, което почива в люлката тихо, като че няма никакви грижи, така и вие да оставите всичко на Бога с пълно спокойствие. По отношение на света ние трябва да бъдем активни, като не оставяме да ни завладява, а напротив, ние трябва да го завладяваме. Всякой един век си има своите мисли и своите желания, а ние трябва да сме внимателни, да не възприемаме тези, които ще покварят душата ни. Имайте предвид, че светът е едно училище за добрите хора и в това училище Господ е турил разни учители и слуги. И вие ще се срещате и с добри, и с лоши и според какъвто урок иска Небето да ви научи, в такова и положение ще ви постави Бог - такива слуги и учители ще ви даде. Защото като вземем всички форми на животните, не е жабата, която е създала своята форма, а това е по желание на нейния господар. Но вие ще кажете: „Не е по желание на коня да има такъв хомот, а ние сме му турили хомота; така е с юздата, седлото и каруцата на коня." Да, така е. Така е със закона на Небето - всички същества са такива, каквито ги направи Небето. Ако например конят не иска тази каруца, уверявам ви, че той не може да стори това - не може да въстава против своя господар, защото трябва да бъде далече много по-силен от него, та да може да не се повежда по волята му. Искам да кажа с това, че условията на Живота ние не можем да изменим.
към текста >>

30. Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1912 г.

Защото само тогава ще сте добри учители и добри свещеници, когато нова Светлина ще изникне във вашето съзнание, с помощта на което ще видите, ще се уверите и дори попипате, че още по-чудни години ще настанат, отколкото са годините на настоящето.
Примирете се един друг и да не остане никаква омраза между вас. Простете си заради Господа, защото Христос е, който действа и ще Го опитате. Така върху света има да станат много и важни промени, но те няма да ви плашат. Тия промени са основни неща и Христос иде да уравновеси нещата, да ги положи в правилен път и след всичко това работите ще си тръгнат и развият по своя нормален ред. А вие следвайте да бъдете добри бащи и добри майки. Защото само тогава ще сте добри учители и добри свещеници, когато нова Светлина ще изникне във вашето съзнание, с помощта на което ще видите, ще се уверите и дори попипате, че още по-чудни години ще настанат, отколкото са годините на настоящето. И то няма и десет години да се минат, за да дочакаме това. Сега-засега аз виждам и добре разбирам, че вас ви трябват главно три неща: живот, здраве и парички. Но ако ги искате, както подобава, и ако постоянствате да ги искате, те ще ви бъдат. В 5 ч. подир обед събранието се продължи.
към текста >>

Между духовенството и учителите има мнозина заинтересувани.
С. Драганов: Ще излезе значи, че ние сме били заровили нашите таланти, а сега се иска от нас да ги изровим. Да, вярно е. На въпроси, зададени от събранието, г-н Дънов отговори: Сега трябва да работите и смело, и решително. И ако вие вървите разумно по стъпките на Христа, то България ще използва условията, които се дават за повдигането на народа. Между духовенството и учителите има мнозина заинтересувани. Главните спънки за делото Господне могат да са първом учителите, после идат свещениците и най-после са политиканите. Ето защо ние първом трябва да заинтересуваме учителите и свещениците. Защо някои неща не бива да се казват навън? Защото в България има изпратени от Черната ложа, които противодействат. И те са сега тук и спънките ни са от тях.
към текста >>

Главните спънки за делото Господне могат да са първом учителите, после идат свещениците и най-после са политиканите.
Да, вярно е. На въпроси, зададени от събранието, г-н Дънов отговори: Сега трябва да работите и смело, и решително. И ако вие вървите разумно по стъпките на Христа, то България ще използва условията, които се дават за повдигането на народа. Между духовенството и учителите има мнозина заинтересувани. Главните спънки за делото Господне могат да са първом учителите, после идат свещениците и най-после са политиканите. Ето защо ние първом трябва да заинтересуваме учителите и свещениците. Защо някои неща не бива да се казват навън? Защото в България има изпратени от Черната ложа, които противодействат. И те са сега тук и спънките ни са от тях. От тях ако те срещне някой, ще те обругае и ще ти припише всички качества, които има у самия него.
към текста >>

Ето защо ние първом трябва да заинтересуваме учителите и свещениците.
На въпроси, зададени от събранието, г-н Дънов отговори: Сега трябва да работите и смело, и решително. И ако вие вървите разумно по стъпките на Христа, то България ще използва условията, които се дават за повдигането на народа. Между духовенството и учителите има мнозина заинтересувани. Главните спънки за делото Господне могат да са първом учителите, после идат свещениците и най-после са политиканите. Ето защо ние първом трябва да заинтересуваме учителите и свещениците. Защо някои неща не бива да се казват навън? Защото в България има изпратени от Черната ложа, които противодействат. И те са сега тук и спънките ни са от тях. От тях ако те срещне някой, ще те обругае и ще ти припише всички качества, които има у самия него. На Черната ложа само Бялата може да противодейства, защото тя има по-голямо Знание и Мъдрост, та в състояние е да я преодолее.
към текста >>

вечерта, след вечеря, имахме молитвено събрание в горницата, гдето Духът манифестира присъствието си чрез твърде интензивна прочувст- веност на молещите се, у които се забелязаха необикновени духовни усещания и настроения, умиление и възхищение.
А 100 е число на Ангелите и представлява съвършенството. Един милион от тия сто милиона, които са с Христа, са въплътени в човешка форма. Казах, че в Египет сте били преди шест хиляди години, и аз ще ви дам даже и датите, когато сте пребивавали във Вавилон, Гърция 278, Рим, Сирия и прочее, но това ще сторя по-после. След като изпяхме „Грешна душо", събранието се преустанови. Подир 10 ч. вечерта, след вечеря, имахме молитвено събрание в горницата, гдето Духът манифестира присъствието си чрез твърде интензивна прочувст- веност на молещите се, у които се забелязаха необикновени духовни усещания и настроения, умиление и възхищение. А след това забележително моление всинца се завърнахме в салона, гдето дойде и г-н Дънов и каза: Нашата цел в живота е да победим смъртта, да се освободим от онези връзки, които ни свързват. Смъртта, това са въжета на греха, които свързват човешкия Живот. Господ желае всички да имате Мир и Веселие през всичките години и да остане това Божествено благословение винаги с вас. Всички възкликват: Амин!
към текста >>

Забележително бе тази вечер не само горното благословение, но и още това, че веднага подир изговарянето на последните думи на г-н Дънов Злата Боздуганова 279 изпадна в необикновен транс.
Нашата цел в живота е да победим смъртта, да се освободим от онези връзки, които ни свързват. Смъртта, това са въжета на греха, които свързват човешкия Живот. Господ желае всички да имате Мир и Веселие през всичките години и да остане това Божествено благословение винаги с вас. Всички възкликват: Амин! Тази вечер няма какво да се каже, освен: размишлявайте върху всичко това, което стана с вас и с което Господ ви благослови. Забележително бе тази вечер не само горното благословение, но и още това, че веднага подир изговарянето на последните думи на г-н Дънов Злата Боздуганова 279 изпадна в необикновен транс. Стана права, отиде първо пред г-н Дънов, пред когото след като направи поклони, обходи няколко пъти масите, около които заседаваше събранието, и най-сетне, след близо едночасови, инак доста приятни и не без значение движения, се събуди. Освен това забележителна е тази вечер и по-голямата приятност на времето; особено докато ставаше молението, имахме лунна нощ и без вятър време, и без никакви облаци. 19 август, неделя Времето - отлично, без вятър и облаци, тихо и приятно. Събранието се подкачи в 7 ч. заранта.
към текста >>

Казва се: „Отхождам да ви приготвя място и когато се върна, ще ви взема пак."282Значи Христос ни извежда от подсъзнанието в съзнанието 283, от обикновеното съзнание в истинското съзнание.
Следователно беднотията е, която ни смущава, но Господ казва: „Вярвайте и никой няма да ви вземе това, което имате! " Отец ни даде да възприемем Истината чрез Христа. И като възприемем този закон, ние никога няма да допуснем съмнението, което много лесно можем да предадем на някой наш брат и да го спънем. Сега - Вярата във всички вас не е еднакво развита и това се дължи на вашето минало и се изисква време, за да се развие. Вярата има своите елементи в нас, но те се развиват постепенно. Казва се: „Отхождам да ви приготвя място и когато се върна, ще ви взема пак."282Значи Христос ни извежда от подсъзнанието в съзнанието 283, от обикновеното съзнание в истинското съзнание. На вас тук ви трябва сега това, което трябваше и на учениците - именно да знаете къде е отишъл Христос; същото, което искаше Тома, който беше положителен. Чашите в молитвената стая - това е Правдата. Седемте светилника представляват Седемте духа и представляват още Живота. А трите светилника представляват Духа. Значи Христос иска да каже, че пътят е в тялото, душата и Духа.
към текста >>

Тук е тъкмо полезно да знаете, че от двадесет и пет хиляди години се състои един цикъл на завъртване, а на две хиляди и сто години се явява по един Учител, за да помага на човечеството.
Когато вечерно време някой пътник изгуби пътя си и вие му подадете свещ, това значи, че сте му посочили Истината. И тогава значи, че всякой един от нас трябва да носи Истината. Съвременната човешка раса е изпратена да бъде носителка на Истината. Но някои са се отказали от нея, та затова са останали назад, вследствие на което и имаме разни народи и разни култури - последното обяснява първото. Мнозина от тях са потъвали в материята, забравяли са своето предназначение, та затуй именно Христос е дошъл да им помогне. Тук е тъкмо полезно да знаете, че от двадесет и пет хиляди години се състои един цикъл на завъртване, а на две хиляди и сто години се явява по един Учител, за да помага на човечеството. От сребърния период човечеството е минало в медния период, после иде железният, в който сме сега. Но и той вече изтича и сега ще се върнем пак наново в пролетта. В това развитие има закони, между които е и законът за растенето и падането. Например скарват се двама и вие усещате, че се отдалечават, а причината на това е, че те са съгрешили и с това се отдалечават. Значи близост или далечина по отношение на разстоянието зависят от нашето състояние.
към текста >>

Свещеници и учители са всички онези, които Господ е поставил с мощ да ръководят хората.
Когато у вас се явят богохулни мисли, да знаете, че това тоже не е от вас - това е работа на дявола. Но ще кажете, че Господ е казал: „Идете от Мене, вие прокляти! "294, но това Той казва на тия, които са събрани от дявола. Христос дойде да учи човеците да работят и се изплащат. Ние съставляваме една велика Църква, едно велико Братство и сега много жени и мъже, наши братя и сестри, чакат да ги повикат. Свещеници и учители са всички онези, които Господ е поставил с мощ да ръководят хората. А всякой водител, който няма свещ, той е от лукаваго. Добрите хора въобще имат приятна, хубава миризма и вашата душа е, която в тия случаи най- добре познава и никога не трябва да се заблуждаваме чрез други самовнушения. Христос през тази година ще свидетелства във вашата душа и ще ви даде толкова доказателства, колкото искате - само отворете очите и ушите си. Хора, които слугуват на Бога, те светят, а хора, които не слугуват, тъмнеят. Тия са елементарни работи, но като ги знаем и имаме, ще почнем да разполагаме със силите, с които ние ще можем да оправим света.
към текста >>

Защото Господ иска да ни направи проводници на тия благословения, та да се благословят и свещениците, и учителите, и всички.
Нека се държим с Господа и нуждите за тялото сами по себе си ще дойдат. Той, който храни милиони, ще помисли и за нас. Затова ние трябва да напредваме в Добродетел, Правда, Истина, Любов и Господ ще оправи всичко. Аз ви пожелавам през тази година да бъдете весели, радостни, бодри и когато дойдат мрачните мисли, да ви не обезсърчават. Ние сега слизаме от планината при Господа, отиваме да работим в света, та благословенията да се пръснат. Защото Господ иска да ни направи проводници на тия благословения, та да се благословят и свещениците, и учителите, и всички. Ние не сме секта, а сме партия на Доброто и няма нищо по- добро от тази идея. Затова, като се върнете по домовете си, нека дойде Христос между вас, да благослови вас, децата ви и всичките ваши домашни. За нуждите ви Господ ще промисли. Който има нужда от нещо, да иска от Господа и нито сянка от съмнение да не става в душата ви нито за минута. Искайте от Господа всичко: ако умът ви се смущава, искайте помощ от Господа; ако душата ви копнее, искайте, всичко искайте.
към текста >>

212 Серафим Шиваров – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден във Варна, живял във Враца и Варна, работил като чиновник.
А в 11,30 ч. всички in corpore 299, кой пеша, кои с файтони, отидохме в Арбанаси, за да споходим и видим местността, гдето се тъкмят колониите и приютите за бъдеще и гдето е вече купена за тая цел къща и дворно място. На това последното сложихме обща трапеза от хляб, сирене, кашкавал, маслини и купено по пътя грозде, но тъкмо започнахме да ядем за обед, заваля дъжд, от който се опазихме в купената обща къща. Върнахме се през града в Бостанджиевата колиба, гдето, след като вечеряхме в 7 ч. вечерта, всички се разотидохме. 212 Серафим Шиваров – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден във Варна, живял във Враца и Варна, работил като чиновник. 213 От Балчик, Варненско – изразът липсва в протокола на Д. Голов. 214 Стефан Чалгаджиев – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Одрин, живял в Пловдив, по професия телеграфист. 215 Сусана Голова – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена и живяла в София, съпруга на Д. Голов. 216 Магдалина Георгиева – последователка на Учителя Беинса Дуно, съпруга на М. Георгиев. 217 Д-р Йордан Иванов – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Тулча, живял в София.
към текста >>

214 Стефан Чалгаджиев – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Одрин, живял в Пловдив, по професия телеграфист.
На това последното сложихме обща трапеза от хляб, сирене, кашкавал, маслини и купено по пътя грозде, но тъкмо започнахме да ядем за обед, заваля дъжд, от който се опазихме в купената обща къща. Върнахме се през града в Бостанджиевата колиба, гдето, след като вечеряхме в 7 ч. вечерта, всички се разотидохме. 212 Серафим Шиваров – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден във Варна, живял във Враца и Варна, работил като чиновник. 213 От Балчик, Варненско – изразът липсва в протокола на Д. Голов. 214 Стефан Чалгаджиев – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Одрин, живял в Пловдив, по професия телеграфист. 215 Сусана Голова – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена и живяла в София, съпруга на Д. Голов. 216 Магдалина Георгиева – последователка на Учителя Беинса Дуно, съпруга на М. Георгиев. 217 Д-р Йордан Иванов – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Тулча, живял в София. 218 Елена Иванова – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена в Тулча, живяла в София, съпруга на Й. Иванов. 219 Мария Недялкова – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена в Татар-Пазарджик, живяла в София.
към текста >>

215 Сусана Голова – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена и живяла в София, съпруга на Д. Голов.
Върнахме се през града в Бостанджиевата колиба, гдето, след като вечеряхме в 7 ч. вечерта, всички се разотидохме. 212 Серафим Шиваров – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден във Варна, живял във Враца и Варна, работил като чиновник. 213 От Балчик, Варненско – изразът липсва в протокола на Д. Голов. 214 Стефан Чалгаджиев – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Одрин, живял в Пловдив, по професия телеграфист. 215 Сусана Голова – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена и живяла в София, съпруга на Д. Голов. 216 Магдалина Георгиева – последователка на Учителя Беинса Дуно, съпруга на М. Георгиев. 217 Д-р Йордан Иванов – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Тулча, живял в София. 218 Елена Иванова – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена в Тулча, живяла в София, съпруга на Й. Иванов. 219 Мария Недялкова – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена в Татар-Пазарджик, живяла в София. 220 Надежда Бъчварова – личност, за която липсват документални данни.
към текста >>

216 Магдалина Георгиева – последователка на Учителя Беинса Дуно, съпруга на М. Георгиев.
вечерта, всички се разотидохме. 212 Серафим Шиваров – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден във Варна, живял във Враца и Варна, работил като чиновник. 213 От Балчик, Варненско – изразът липсва в протокола на Д. Голов. 214 Стефан Чалгаджиев – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Одрин, живял в Пловдив, по професия телеграфист. 215 Сусана Голова – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена и живяла в София, съпруга на Д. Голов. 216 Магдалина Георгиева – последователка на Учителя Беинса Дуно, съпруга на М. Георгиев. 217 Д-р Йордан Иванов – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Тулча, живял в София. 218 Елена Иванова – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена в Тулча, живяла в София, съпруга на Й. Иванов. 219 Мария Недялкова – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена в Татар-Пазарджик, живяла в София. 220 Надежда Бъчварова – личност, за която липсват документални данни. 221 Георги Давидов – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Костенец, живял в София, работил като комисионер.
към текста >>

217 Д-р Йордан Иванов – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Тулча, живял в София.
212 Серафим Шиваров – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден във Варна, живял във Враца и Варна, работил като чиновник. 213 От Балчик, Варненско – изразът липсва в протокола на Д. Голов. 214 Стефан Чалгаджиев – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Одрин, живял в Пловдив, по професия телеграфист. 215 Сусана Голова – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена и живяла в София, съпруга на Д. Голов. 216 Магдалина Георгиева – последователка на Учителя Беинса Дуно, съпруга на М. Георгиев. 217 Д-р Йордан Иванов – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Тулча, живял в София. 218 Елена Иванова – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена в Тулча, живяла в София, съпруга на Й. Иванов. 219 Мария Недялкова – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена в Татар-Пазарджик, живяла в София. 220 Надежда Бъчварова – личност, за която липсват документални данни. 221 Георги Давидов – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Костенец, живял в София, работил като комисионер. 222 Минка Цанева – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена в Котел, живяла в Бургас, съпруга на Деньо Цанев.
към текста >>

218 Елена Иванова – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена в Тулча, живяла в София, съпруга на Й. Иванов.
213 От Балчик, Варненско – изразът липсва в протокола на Д. Голов. 214 Стефан Чалгаджиев – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Одрин, живял в Пловдив, по професия телеграфист. 215 Сусана Голова – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена и живяла в София, съпруга на Д. Голов. 216 Магдалина Георгиева – последователка на Учителя Беинса Дуно, съпруга на М. Георгиев. 217 Д-р Йордан Иванов – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Тулча, живял в София. 218 Елена Иванова – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена в Тулча, живяла в София, съпруга на Й. Иванов. 219 Мария Недялкова – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена в Татар-Пазарджик, живяла в София. 220 Надежда Бъчварова – личност, за която липсват документални данни. 221 Георги Давидов – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Костенец, живял в София, работил като комисионер. 222 Минка Цанева – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена в Котел, живяла в Бургас, съпруга на Деньо Цанев. 223 Нейчо Паскалев – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Стара Загора, живял в Бургас, по професия телеграфист.
към текста >>

219 Мария Недялкова – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена в Татар-Пазарджик, живяла в София.
214 Стефан Чалгаджиев – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Одрин, живял в Пловдив, по професия телеграфист. 215 Сусана Голова – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена и живяла в София, съпруга на Д. Голов. 216 Магдалина Георгиева – последователка на Учителя Беинса Дуно, съпруга на М. Георгиев. 217 Д-р Йордан Иванов – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Тулча, живял в София. 218 Елена Иванова – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена в Тулча, живяла в София, съпруга на Й. Иванов. 219 Мария Недялкова – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена в Татар-Пазарджик, живяла в София. 220 Надежда Бъчварова – личност, за която липсват документални данни. 221 Георги Давидов – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Костенец, живял в София, работил като комисионер. 222 Минка Цанева – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена в Котел, живяла в Бургас, съпруга на Деньо Цанев. 223 Нейчо Паскалев – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Стара Загора, живял в Бургас, по професия телеграфист. 224 Йорданка Паскалева – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена в Ямбол, живяла в Бургас, по професия учителка, съпруга на Нейчо Паскалев.
към текста >>

221 Георги Давидов – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Костенец, живял в София, работил като комисионер.
216 Магдалина Георгиева – последователка на Учителя Беинса Дуно, съпруга на М. Георгиев. 217 Д-р Йордан Иванов – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Тулча, живял в София. 218 Елена Иванова – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена в Тулча, живяла в София, съпруга на Й. Иванов. 219 Мария Недялкова – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена в Татар-Пазарджик, живяла в София. 220 Надежда Бъчварова – личност, за която липсват документални данни. 221 Георги Давидов – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Костенец, живял в София, работил като комисионер. 222 Минка Цанева – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена в Котел, живяла в Бургас, съпруга на Деньо Цанев. 223 Нейчо Паскалев – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Стара Загора, живял в Бургас, по професия телеграфист. 224 Йорданка Паскалева – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена в Ямбол, живяла в Бургас, по професия учителка, съпруга на Нейчо Паскалев. 225 Иван Гарвалов – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Русе, живял в Бургас, работил като чиновник. 226 Мария Гарвалова – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена в Русе, живяла в Бургас, съпруга на Иван Гарвалов.
към текста >>

222 Минка Цанева – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена в Котел, живяла в Бургас, съпруга на Деньо Цанев.
217 Д-р Йордан Иванов – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Тулча, живял в София. 218 Елена Иванова – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена в Тулча, живяла в София, съпруга на Й. Иванов. 219 Мария Недялкова – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена в Татар-Пазарджик, живяла в София. 220 Надежда Бъчварова – личност, за която липсват документални данни. 221 Георги Давидов – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Костенец, живял в София, работил като комисионер. 222 Минка Цанева – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена в Котел, живяла в Бургас, съпруга на Деньо Цанев. 223 Нейчо Паскалев – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Стара Загора, живял в Бургас, по професия телеграфист. 224 Йорданка Паскалева – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена в Ямбол, живяла в Бургас, по професия учителка, съпруга на Нейчо Паскалев. 225 Иван Гарвалов – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Русе, живял в Бургас, работил като чиновник. 226 Мария Гарвалова – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена в Русе, живяла в Бургас, съпруга на Иван Гарвалов. 227 Анка Стойчева – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена в с.
към текста >>

223 Нейчо Паскалев – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Стара Загора, живял в Бургас, по професия телеграфист.
218 Елена Иванова – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена в Тулча, живяла в София, съпруга на Й. Иванов. 219 Мария Недялкова – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена в Татар-Пазарджик, живяла в София. 220 Надежда Бъчварова – личност, за която липсват документални данни. 221 Георги Давидов – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Костенец, живял в София, работил като комисионер. 222 Минка Цанева – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена в Котел, живяла в Бургас, съпруга на Деньо Цанев. 223 Нейчо Паскалев – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Стара Загора, живял в Бургас, по професия телеграфист. 224 Йорданка Паскалева – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена в Ямбол, живяла в Бургас, по професия учителка, съпруга на Нейчо Паскалев. 225 Иван Гарвалов – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Русе, живял в Бургас, работил като чиновник. 226 Мария Гарвалова – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена в Русе, живяла в Бургас, съпруга на Иван Гарвалов. 227 Анка Стойчева – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена в с. Узунджала, Разградско (сега с.
към текста >>

224 Йорданка Паскалева – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена в Ямбол, живяла в Бургас, по професия учителка, съпруга на Нейчо Паскалев.
219 Мария Недялкова – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена в Татар-Пазарджик, живяла в София. 220 Надежда Бъчварова – личност, за която липсват документални данни. 221 Георги Давидов – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Костенец, живял в София, работил като комисионер. 222 Минка Цанева – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена в Котел, живяла в Бургас, съпруга на Деньо Цанев. 223 Нейчо Паскалев – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Стара Загора, живял в Бургас, по професия телеграфист. 224 Йорданка Паскалева – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена в Ямбол, живяла в Бургас, по професия учителка, съпруга на Нейчо Паскалев. 225 Иван Гарвалов – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Русе, живял в Бургас, работил като чиновник. 226 Мария Гарвалова – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена в Русе, живяла в Бургас, съпруга на Иван Гарвалов. 227 Анка Стойчева – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена в с. Узунджала, Разградско (сега с. Равно), живяла в Русе и София, съпруга на Илия Стойчев.
към текста >>

225 Иван Гарвалов – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Русе, живял в Бургас, работил като чиновник.
220 Надежда Бъчварова – личност, за която липсват документални данни. 221 Георги Давидов – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Костенец, живял в София, работил като комисионер. 222 Минка Цанева – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена в Котел, живяла в Бургас, съпруга на Деньо Цанев. 223 Нейчо Паскалев – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Стара Загора, живял в Бургас, по професия телеграфист. 224 Йорданка Паскалева – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена в Ямбол, живяла в Бургас, по професия учителка, съпруга на Нейчо Паскалев. 225 Иван Гарвалов – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Русе, живял в Бургас, работил като чиновник. 226 Мария Гарвалова – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена в Русе, живяла в Бургас, съпруга на Иван Гарвалов. 227 Анка Стойчева – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена в с. Узунджала, Разградско (сега с. Равно), живяла в Русе и София, съпруга на Илия Стойчев. 228 Цани Боздуганов – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Лясковец, живял в Шумен, работил като търговец.
към текста >>

226 Мария Гарвалова – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена в Русе, живяла в Бургас, съпруга на Иван Гарвалов.
221 Георги Давидов – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Костенец, живял в София, работил като комисионер. 222 Минка Цанева – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена в Котел, живяла в Бургас, съпруга на Деньо Цанев. 223 Нейчо Паскалев – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Стара Загора, живял в Бургас, по професия телеграфист. 224 Йорданка Паскалева – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена в Ямбол, живяла в Бургас, по професия учителка, съпруга на Нейчо Паскалев. 225 Иван Гарвалов – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Русе, живял в Бургас, работил като чиновник. 226 Мария Гарвалова – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена в Русе, живяла в Бургас, съпруга на Иван Гарвалов. 227 Анка Стойчева – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена в с. Узунджала, Разградско (сега с. Равно), живяла в Русе и София, съпруга на Илия Стойчев. 228 Цани Боздуганов – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Лясковец, живял в Шумен, работил като търговец. 229 Георги Куртев (1870–1961) – ученик на Учителя Беинса Дуно, роден и завършил земния си път в Айтос, по професия медицински фелдшер, дългогодишен ръководител на Айтоското братство.
към текста >>

227 Анка Стойчева – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена в с.
222 Минка Цанева – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена в Котел, живяла в Бургас, съпруга на Деньо Цанев. 223 Нейчо Паскалев – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Стара Загора, живял в Бургас, по професия телеграфист. 224 Йорданка Паскалева – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена в Ямбол, живяла в Бургас, по професия учителка, съпруга на Нейчо Паскалев. 225 Иван Гарвалов – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Русе, живял в Бургас, работил като чиновник. 226 Мария Гарвалова – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена в Русе, живяла в Бургас, съпруга на Иван Гарвалов. 227 Анка Стойчева – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена в с. Узунджала, Разградско (сега с. Равно), живяла в Русе и София, съпруга на Илия Стойчев. 228 Цани Боздуганов – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Лясковец, живял в Шумен, работил като търговец. 229 Георги Куртев (1870–1961) – ученик на Учителя Беинса Дуно, роден и завършил земния си път в Айтос, по професия медицински фелдшер, дългогодишен ръководител на Айтоското братство. 230 Тодор Абаджиев – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Сливен, живял в Ямбол, работил като търговец.
към текста >>

228 Цани Боздуганов – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Лясковец, живял в Шумен, работил като търговец.
225 Иван Гарвалов – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Русе, живял в Бургас, работил като чиновник. 226 Мария Гарвалова – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена в Русе, живяла в Бургас, съпруга на Иван Гарвалов. 227 Анка Стойчева – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена в с. Узунджала, Разградско (сега с. Равно), живяла в Русе и София, съпруга на Илия Стойчев. 228 Цани Боздуганов – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Лясковец, живял в Шумен, работил като търговец. 229 Георги Куртев (1870–1961) – ученик на Учителя Беинса Дуно, роден и завършил земния си път в Айтос, по професия медицински фелдшер, дългогодишен ръководител на Айтоското братство. 230 Тодор Абаджиев – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Сливен, живял в Ямбол, работил като търговец. 231 Ради Дюлгеров – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в с. Ени махле, Ямболско, живял в Ямбол, по професия обущар. 232 Димитър Добрев Вълев – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Стралджа, Ямболско, живял в Сливен, работил като търговец.
към текста >>

229 Георги Куртев (1870–1961) – ученик на Учителя Беинса Дуно, роден и завършил земния си път в Айтос, по професия медицински фелдшер, дългогодишен ръководител на Айтоското братство.
226 Мария Гарвалова – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена в Русе, живяла в Бургас, съпруга на Иван Гарвалов. 227 Анка Стойчева – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена в с. Узунджала, Разградско (сега с. Равно), живяла в Русе и София, съпруга на Илия Стойчев. 228 Цани Боздуганов – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Лясковец, живял в Шумен, работил като търговец. 229 Георги Куртев (1870–1961) – ученик на Учителя Беинса Дуно, роден и завършил земния си път в Айтос, по професия медицински фелдшер, дългогодишен ръководител на Айтоското братство. 230 Тодор Абаджиев – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Сливен, живял в Ямбол, работил като търговец. 231 Ради Дюлгеров – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в с. Ени махле, Ямболско, живял в Ямбол, по професия обущар. 232 Димитър Добрев Вълев – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Стралджа, Ямболско, живял в Сливен, работил като търговец. 233 Славка Дукова – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена в Калофер, живяла в Казанлък, съпруга на д-р Христо Дуков.
към текста >>

230 Тодор Абаджиев – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Сливен, живял в Ямбол, работил като търговец.
227 Анка Стойчева – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена в с. Узунджала, Разградско (сега с. Равно), живяла в Русе и София, съпруга на Илия Стойчев. 228 Цани Боздуганов – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Лясковец, живял в Шумен, работил като търговец. 229 Георги Куртев (1870–1961) – ученик на Учителя Беинса Дуно, роден и завършил земния си път в Айтос, по професия медицински фелдшер, дългогодишен ръководител на Айтоското братство. 230 Тодор Абаджиев – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Сливен, живял в Ямбол, работил като търговец. 231 Ради Дюлгеров – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в с. Ени махле, Ямболско, живял в Ямбол, по професия обущар. 232 Димитър Добрев Вълев – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Стралджа, Ямболско, живял в Сливен, работил като търговец. 233 Славка Дукова – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена в Калофер, живяла в Казанлък, съпруга на д-р Христо Дуков. 234 Захарий Желев – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден и живял в Казанлък, по професия телеграфист.
към текста >>

231 Ради Дюлгеров – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в с.
Узунджала, Разградско (сега с. Равно), живяла в Русе и София, съпруга на Илия Стойчев. 228 Цани Боздуганов – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Лясковец, живял в Шумен, работил като търговец. 229 Георги Куртев (1870–1961) – ученик на Учителя Беинса Дуно, роден и завършил земния си път в Айтос, по професия медицински фелдшер, дългогодишен ръководител на Айтоското братство. 230 Тодор Абаджиев – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Сливен, живял в Ямбол, работил като търговец. 231 Ради Дюлгеров – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в с. Ени махле, Ямболско, живял в Ямбол, по професия обущар. 232 Димитър Добрев Вълев – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Стралджа, Ямболско, живял в Сливен, работил като търговец. 233 Славка Дукова – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена в Калофер, живяла в Казанлък, съпруга на д-р Христо Дуков. 234 Захарий Желев – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден и живял в Казанлък, по професия телеграфист. 235 Никола Камбуров – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Стара Загора, живял в Казанлък, по професия печатар.
към текста >>

232 Димитър Добрев Вълев – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Стралджа, Ямболско, живял в Сливен, работил като търговец.
228 Цани Боздуганов – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Лясковец, живял в Шумен, работил като търговец. 229 Георги Куртев (1870–1961) – ученик на Учителя Беинса Дуно, роден и завършил земния си път в Айтос, по професия медицински фелдшер, дългогодишен ръководител на Айтоското братство. 230 Тодор Абаджиев – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Сливен, живял в Ямбол, работил като търговец. 231 Ради Дюлгеров – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в с. Ени махле, Ямболско, живял в Ямбол, по професия обущар. 232 Димитър Добрев Вълев – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Стралджа, Ямболско, живял в Сливен, работил като търговец. 233 Славка Дукова – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена в Калофер, живяла в Казанлък, съпруга на д-р Христо Дуков. 234 Захарий Желев – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден и живял в Казанлък, по професия телеграфист. 235 Никола Камбуров – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Стара Загора, живял в Казанлък, по професия печатар. 236 Владимир Балтов – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в с. Стрелча, Панагюрско, живял в Казанлък, работил като учител.
към текста >>

233 Славка Дукова – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена в Калофер, живяла в Казанлък, съпруга на д-р Христо Дуков.
229 Георги Куртев (1870–1961) – ученик на Учителя Беинса Дуно, роден и завършил земния си път в Айтос, по професия медицински фелдшер, дългогодишен ръководител на Айтоското братство. 230 Тодор Абаджиев – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Сливен, живял в Ямбол, работил като търговец. 231 Ради Дюлгеров – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в с. Ени махле, Ямболско, живял в Ямбол, по професия обущар. 232 Димитър Добрев Вълев – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Стралджа, Ямболско, живял в Сливен, работил като търговец. 233 Славка Дукова – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена в Калофер, живяла в Казанлък, съпруга на д-р Христо Дуков. 234 Захарий Желев – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден и живял в Казанлък, по професия телеграфист. 235 Никола Камбуров – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Стара Загора, живял в Казанлък, по професия печатар. 236 Владимир Балтов – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в с. Стрелча, Панагюрско, живял в Казанлък, работил като учител. 237 Боян Боев (1883–1963) – ученик на Учителя Беинса Дуно, роден в Панагюрище, живял в Бургас и София, работил като учител, играл забележителна роля в историята на Бялото Братство и Изгрева, един от създателите на сп.
към текста >>

234 Захарий Желев – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден и живял в Казанлък, по професия телеграфист.
230 Тодор Абаджиев – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Сливен, живял в Ямбол, работил като търговец. 231 Ради Дюлгеров – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в с. Ени махле, Ямболско, живял в Ямбол, по професия обущар. 232 Димитър Добрев Вълев – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Стралджа, Ямболско, живял в Сливен, работил като търговец. 233 Славка Дукова – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена в Калофер, живяла в Казанлък, съпруга на д-р Христо Дуков. 234 Захарий Желев – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден и живял в Казанлък, по професия телеграфист. 235 Никола Камбуров – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Стара Загора, живял в Казанлък, по професия печатар. 236 Владимир Балтов – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в с. Стрелча, Панагюрско, живял в Казанлък, работил като учител. 237 Боян Боев (1883–1963) – ученик на Учителя Беинса Дуно, роден в Панагюрище, живял в Бургас и София, работил като учител, играл забележителна роля в историята на Бялото Братство и Изгрева, един от създателите на сп. Житно зърно, автор на много статии и книги, по-важни от които Учителят за образованието (1943), Учителят за дишането (1942), Мисията на богомилството (1937), оставил богат архив със стенограми и писма (виж Акордиране на човешката душа, т.
към текста >>

235 Никола Камбуров – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Стара Загора, живял в Казанлък, по професия печатар.
231 Ради Дюлгеров – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в с. Ени махле, Ямболско, живял в Ямбол, по професия обущар. 232 Димитър Добрев Вълев – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Стралджа, Ямболско, живял в Сливен, работил като търговец. 233 Славка Дукова – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена в Калофер, живяла в Казанлък, съпруга на д-р Христо Дуков. 234 Захарий Желев – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден и живял в Казанлък, по професия телеграфист. 235 Никола Камбуров – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Стара Загора, живял в Казанлък, по професия печатар. 236 Владимир Балтов – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в с. Стрелча, Панагюрско, живял в Казанлък, работил като учител. 237 Боян Боев (1883–1963) – ученик на Учителя Беинса Дуно, роден в Панагюрище, живял в Бургас и София, работил като учител, играл забележителна роля в историята на Бялото Братство и Изгрева, един от създателите на сп. Житно зърно, автор на много статии и книги, по-важни от които Учителят за образованието (1943), Учителят за дишането (1942), Мисията на богомилството (1937), оставил богат архив със стенограми и писма (виж Акордиране на човешката душа, т. 1, 2 и 3, ИК Бяло Братство, София, 1999 и Доброто разположение, ИК Бяло Братство, София, 2002)
към текста >>

236 Владимир Балтов – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в с.
Ени махле, Ямболско, живял в Ямбол, по професия обущар. 232 Димитър Добрев Вълев – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Стралджа, Ямболско, живял в Сливен, работил като търговец. 233 Славка Дукова – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена в Калофер, живяла в Казанлък, съпруга на д-р Христо Дуков. 234 Захарий Желев – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден и живял в Казанлък, по професия телеграфист. 235 Никола Камбуров – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Стара Загора, живял в Казанлък, по професия печатар. 236 Владимир Балтов – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в с. Стрелча, Панагюрско, живял в Казанлък, работил като учител. 237 Боян Боев (1883–1963) – ученик на Учителя Беинса Дуно, роден в Панагюрище, живял в Бургас и София, работил като учител, играл забележителна роля в историята на Бялото Братство и Изгрева, един от създателите на сп. Житно зърно, автор на много статии и книги, по-важни от които Учителят за образованието (1943), Учителят за дишането (1942), Мисията на богомилството (1937), оставил богат архив със стенограми и писма (виж Акордиране на човешката душа, т. 1, 2 и 3, ИК Бяло Братство, София, 1999 и Доброто разположение, ИК Бяло Братство, София, 2002) 238 Мария Епитропова – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена и живяла в Пловдив, съпруга на Петко Епитропов.
към текста >>

Стрелча, Панагюрско, живял в Казанлък, работил като учител.
232 Димитър Добрев Вълев – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Стралджа, Ямболско, живял в Сливен, работил като търговец. 233 Славка Дукова – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена в Калофер, живяла в Казанлък, съпруга на д-р Христо Дуков. 234 Захарий Желев – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден и живял в Казанлък, по професия телеграфист. 235 Никола Камбуров – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Стара Загора, живял в Казанлък, по професия печатар. 236 Владимир Балтов – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в с. Стрелча, Панагюрско, живял в Казанлък, работил като учител. 237 Боян Боев (1883–1963) – ученик на Учителя Беинса Дуно, роден в Панагюрище, живял в Бургас и София, работил като учител, играл забележителна роля в историята на Бялото Братство и Изгрева, един от създателите на сп. Житно зърно, автор на много статии и книги, по-важни от които Учителят за образованието (1943), Учителят за дишането (1942), Мисията на богомилството (1937), оставил богат архив със стенограми и писма (виж Акордиране на човешката душа, т. 1, 2 и 3, ИК Бяло Братство, София, 1999 и Доброто разположение, ИК Бяло Братство, София, 2002) 238 Мария Епитропова – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена и живяла в Пловдив, съпруга на Петко Епитропов. 239 Ненко Тлъстев – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Калофер, живял в Пловдив, работил като търговец.
към текста >>

237 Боян Боев (1883–1963) – ученик на Учителя Беинса Дуно, роден в Панагюрище, живял в Бургас и София, работил като учител, играл забележителна роля в историята на Бялото Братство и Изгрева, един от създателите на сп.
233 Славка Дукова – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена в Калофер, живяла в Казанлък, съпруга на д-р Христо Дуков. 234 Захарий Желев – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден и живял в Казанлък, по професия телеграфист. 235 Никола Камбуров – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Стара Загора, живял в Казанлък, по професия печатар. 236 Владимир Балтов – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в с. Стрелча, Панагюрско, живял в Казанлък, работил като учител. 237 Боян Боев (1883–1963) – ученик на Учителя Беинса Дуно, роден в Панагюрище, живял в Бургас и София, работил като учител, играл забележителна роля в историята на Бялото Братство и Изгрева, един от създателите на сп. Житно зърно, автор на много статии и книги, по-важни от които Учителят за образованието (1943), Учителят за дишането (1942), Мисията на богомилството (1937), оставил богат архив със стенограми и писма (виж Акордиране на човешката душа, т. 1, 2 и 3, ИК Бяло Братство, София, 1999 и Доброто разположение, ИК Бяло Братство, София, 2002) 238 Мария Епитропова – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена и живяла в Пловдив, съпруга на Петко Епитропов. 239 Ненко Тлъстев – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Калофер, живял в Пловдив, работил като търговец. 240 Дечко Милев – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в с.
към текста >>

Житно зърно, автор на много статии и книги, по-важни от които Учителят за образованието (1943), Учителят за дишането (1942), Мисията на богомилството (1937), оставил богат архив със стенограми и писма (виж Акордиране на човешката душа, т.
234 Захарий Желев – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден и живял в Казанлък, по професия телеграфист. 235 Никола Камбуров – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Стара Загора, живял в Казанлък, по професия печатар. 236 Владимир Балтов – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в с. Стрелча, Панагюрско, живял в Казанлък, работил като учител. 237 Боян Боев (1883–1963) – ученик на Учителя Беинса Дуно, роден в Панагюрище, живял в Бургас и София, работил като учител, играл забележителна роля в историята на Бялото Братство и Изгрева, един от създателите на сп. Житно зърно, автор на много статии и книги, по-важни от които Учителят за образованието (1943), Учителят за дишането (1942), Мисията на богомилството (1937), оставил богат архив със стенограми и писма (виж Акордиране на човешката душа, т. 1, 2 и 3, ИК Бяло Братство, София, 1999 и Доброто разположение, ИК Бяло Братство, София, 2002) 238 Мария Епитропова – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена и живяла в Пловдив, съпруга на Петко Епитропов. 239 Ненко Тлъстев – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Калофер, живял в Пловдив, работил като търговец. 240 Дечко Милев – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в с. Шипка, Казанлъшко, живял в Пловдив, по професия учител.
към текста >>

238 Мария Епитропова – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена и живяла в Пловдив, съпруга на Петко Епитропов.
236 Владимир Балтов – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в с. Стрелча, Панагюрско, живял в Казанлък, работил като учител. 237 Боян Боев (1883–1963) – ученик на Учителя Беинса Дуно, роден в Панагюрище, живял в Бургас и София, работил като учител, играл забележителна роля в историята на Бялото Братство и Изгрева, един от създателите на сп. Житно зърно, автор на много статии и книги, по-важни от които Учителят за образованието (1943), Учителят за дишането (1942), Мисията на богомилството (1937), оставил богат архив със стенограми и писма (виж Акордиране на човешката душа, т. 1, 2 и 3, ИК Бяло Братство, София, 1999 и Доброто разположение, ИК Бяло Братство, София, 2002) 238 Мария Епитропова – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена и живяла в Пловдив, съпруга на Петко Епитропов. 239 Ненко Тлъстев – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Калофер, живял в Пловдив, работил като търговец. 240 Дечко Милев – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в с. Шипка, Казанлъшко, живял в Пловдив, по професия учител. 241 Панайот Ковачев – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Ямбол, живял в Стара Загора, по професия ветеринарен фелдшер. 242 Стефан Тошев – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден и живял в Севлиево, по професия адвокат.
към текста >>

239 Ненко Тлъстев – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Калофер, живял в Пловдив, работил като търговец.
Стрелча, Панагюрско, живял в Казанлък, работил като учител. 237 Боян Боев (1883–1963) – ученик на Учителя Беинса Дуно, роден в Панагюрище, живял в Бургас и София, работил като учител, играл забележителна роля в историята на Бялото Братство и Изгрева, един от създателите на сп. Житно зърно, автор на много статии и книги, по-важни от които Учителят за образованието (1943), Учителят за дишането (1942), Мисията на богомилството (1937), оставил богат архив със стенограми и писма (виж Акордиране на човешката душа, т. 1, 2 и 3, ИК Бяло Братство, София, 1999 и Доброто разположение, ИК Бяло Братство, София, 2002) 238 Мария Епитропова – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена и живяла в Пловдив, съпруга на Петко Епитропов. 239 Ненко Тлъстев – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Калофер, живял в Пловдив, работил като търговец. 240 Дечко Милев – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в с. Шипка, Казанлъшко, живял в Пловдив, по професия учител. 241 Панайот Ковачев – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Ямбол, живял в Стара Загора, по професия ветеринарен фелдшер. 242 Стефан Тошев – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден и живял в Севлиево, по професия адвокат. 243 Знамето на Веригата – най-вероятно става дума за живописна творба, различна от коприненото знаме на Бялото Братство, извезано през 1920 г.
към текста >>

240 Дечко Милев – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в с.
237 Боян Боев (1883–1963) – ученик на Учителя Беинса Дуно, роден в Панагюрище, живял в Бургас и София, работил като учител, играл забележителна роля в историята на Бялото Братство и Изгрева, един от създателите на сп. Житно зърно, автор на много статии и книги, по-важни от които Учителят за образованието (1943), Учителят за дишането (1942), Мисията на богомилството (1937), оставил богат архив със стенограми и писма (виж Акордиране на човешката душа, т. 1, 2 и 3, ИК Бяло Братство, София, 1999 и Доброто разположение, ИК Бяло Братство, София, 2002) 238 Мария Епитропова – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена и живяла в Пловдив, съпруга на Петко Епитропов. 239 Ненко Тлъстев – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Калофер, живял в Пловдив, работил като търговец. 240 Дечко Милев – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в с. Шипка, Казанлъшко, живял в Пловдив, по професия учител. 241 Панайот Ковачев – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Ямбол, живял в Стара Загора, по професия ветеринарен фелдшер. 242 Стефан Тошев – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден и живял в Севлиево, по професия адвокат. 243 Знамето на Веригата – най-вероятно става дума за живописна творба, различна от коприненото знаме на Бялото Братство, извезано през 1920 г. с разноцветни конци, което се съхранява до днес.
към текста >>

Шипка, Казанлъшко, живял в Пловдив, по професия учител.
Житно зърно, автор на много статии и книги, по-важни от които Учителят за образованието (1943), Учителят за дишането (1942), Мисията на богомилството (1937), оставил богат архив със стенограми и писма (виж Акордиране на човешката душа, т. 1, 2 и 3, ИК Бяло Братство, София, 1999 и Доброто разположение, ИК Бяло Братство, София, 2002) 238 Мария Епитропова – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена и живяла в Пловдив, съпруга на Петко Епитропов. 239 Ненко Тлъстев – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Калофер, живял в Пловдив, работил като търговец. 240 Дечко Милев – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в с. Шипка, Казанлъшко, живял в Пловдив, по професия учител. 241 Панайот Ковачев – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Ямбол, живял в Стара Загора, по професия ветеринарен фелдшер. 242 Стефан Тошев – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден и живял в Севлиево, по професия адвокат. 243 Знамето на Веригата – най-вероятно става дума за живописна творба, различна от коприненото знаме на Бялото Братство, извезано през 1920 г. с разноцветни конци, което се съхранява до днес. 244 „Тебе поем“ – православно литургично песнопение при освещаване на даровете.
към текста >>

241 Панайот Ковачев – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Ямбол, живял в Стара Загора, по професия ветеринарен фелдшер.
1, 2 и 3, ИК Бяло Братство, София, 1999 и Доброто разположение, ИК Бяло Братство, София, 2002) 238 Мария Епитропова – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена и живяла в Пловдив, съпруга на Петко Епитропов. 239 Ненко Тлъстев – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Калофер, живял в Пловдив, работил като търговец. 240 Дечко Милев – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в с. Шипка, Казанлъшко, живял в Пловдив, по професия учител. 241 Панайот Ковачев – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Ямбол, живял в Стара Загора, по професия ветеринарен фелдшер. 242 Стефан Тошев – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден и живял в Севлиево, по професия адвокат. 243 Знамето на Веригата – най-вероятно става дума за живописна творба, различна от коприненото знаме на Бялото Братство, извезано през 1920 г. с разноцветни конци, което се съхранява до днес. 244 „Тебе поем“ – православно литургично песнопение при освещаване на даровете. 245 Особена книжка, която ще ви се раздаде за упражнение – става дума за Завета на цветните лъчи на Светлината, публикуван като отделна книга през септември 1912 г., Придворна печатница, София (виж Завета на цветните лъчи на Светлината, ИК Бяло
към текста >>

242 Стефан Тошев – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден и живял в Севлиево, по професия адвокат.
238 Мария Епитропова – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена и живяла в Пловдив, съпруга на Петко Епитропов. 239 Ненко Тлъстев – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Калофер, живял в Пловдив, работил като търговец. 240 Дечко Милев – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в с. Шипка, Казанлъшко, живял в Пловдив, по професия учител. 241 Панайот Ковачев – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Ямбол, живял в Стара Загора, по професия ветеринарен фелдшер. 242 Стефан Тошев – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден и живял в Севлиево, по професия адвокат. 243 Знамето на Веригата – най-вероятно става дума за живописна творба, различна от коприненото знаме на Бялото Братство, извезано през 1920 г. с разноцветни конци, което се съхранява до днес. 244 „Тебе поем“ – православно литургично песнопение при освещаване на даровете. 245 Особена книжка, която ще ви се раздаде за упражнение – става дума за Завета на цветните лъчи на Светлината, публикуван като отделна книга през септември 1912 г., Придворна печатница, София (виж Завета на цветните лъчи на Светлината, ИК Бяло Братство, София, 2006).
към текста >>

279 Злата Боздуганова – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена и живяла в Шумен, съпруга на Цани Боздуганов.
275 Ще се пренесат – в протокола на П. Гумнеров: ще се пръснат. 276 Прочете от Евреем 8:3 – Защото всякой първосвещеник се поставя да приноси дарове и жертви; затова нужно е да има и той нещо да приноси. 277 Цитат от Откровение 5:11: И видях и чух глас от много ангели около престола и животните; и числото им беше тми на тми и тисящи на тисящи. 278 Гърция – думата липсва в протокола на Д. Голов. 279 Злата Боздуганова – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена и живяла в Шумен, съпруга на Цани Боздуганов. Присъствието й на срещата през 1912 г. е неофициално, по документални данни е поканена едва през 1914 г. 280 Изречението липсва в протокола на Д. Голов. 281 По девет души – в протокола на П. Гумнеров: по десет души.
към текста >>

Между духовенството и учителите има мнозина заинтересувани.
С. Драганов: Ще излезе значи, че ние сме били заровили нашите таланти, а сега се иска от нас да ги изровим. Да, вярно е. На въпроси, зададени от събранието, г-н Дънов отговори: Сега трябва да работите и смело, и решително. И ако вие вървите разумно по стъпките на Христа, то България ще използва условията, които се дават за повдигането на народа. Между духовенството и учителите има мнозина заинтересувани. Главните спънки за делото Господне могат да са първом учителите, после идат свещениците и най-после са политиканите. Ето защо ние първом трябва да заинтересуваме учителите и свещениците. Защо някои неща не бива да се казват навън? Защото в България има изпратени от Черната ложа, които противодействат. И те са сега тук и спънките ни са от тях.
към текста >>

Главните спънки за делото Господне могат да са първом учителите, после идат свещениците и най-после са политиканите.
Да, вярно е. На въпроси, зададени от събранието, г-н Дънов отговори: Сега трябва да работите и смело, и решително. И ако вие вървите разумно по стъпките на Христа, то България ще използва условията, които се дават за повдигането на народа. Между духовенството и учителите има мнозина заинтересувани. Главните спънки за делото Господне могат да са първом учителите, после идат свещениците и най-после са политиканите. Ето защо ние първом трябва да заинтересуваме учителите и свещениците. Защо някои неща не бива да се казват навън? Защото в България има изпратени от Черната ложа, които противодействат. И те са сега тук и спънките ни са от тях. От тях ако те срещне някой, ще те обругае и ще ти припише всички качества, които има у самия него.
към текста >>

Ето защо ние първом трябва да заинтересуваме учителите и свещениците.
На въпроси, зададени от събранието, г-н Дънов отговори: Сега трябва да работите и смело, и решително. И ако вие вървите разумно по стъпките на Христа, то България ще използва условията, които се дават за повдигането на народа. Между духовенството и учителите има мнозина заинтересувани. Главните спънки за делото Господне могат да са първом учителите, после идат свещениците и най-после са политиканите. Ето защо ние първом трябва да заинтересуваме учителите и свещениците. Защо някои неща не бива да се казват навън? Защото в България има изпратени от Черната ложа, които противодействат. И те са сега тук и спънките ни са от тях. От тях ако те срещне някой, ще те обругае и ще ти припише всички качества, които има у самия него. На Черната ложа само Бялата може да противодейства, защото тя има по-голямо Знание и Мъдрост, та в състояние е да я преодолее.
към текста >>

вечерта, след вечеря, имахме молитвено събрание в горницата, гдето Духът манифестира присъствието си чрез твърде интензивна прочувст- веност на молещите се, у които се забелязаха необикновени духовни усещания и настроения, умиление и възхищение.
А 100 е число на Ангелите и представлява съвършенството. Един милион от тия сто милиона, които са с Христа, са въплътени в човешка форма. Казах, че в Египет сте били преди шест хиляди години, и аз ще ви дам даже и датите, когато сте пребивавали във Вавилон, Гърция 278, Рим, Сирия и прочее, но това ще сторя по-после. След като изпяхме „Грешна душо", събранието се преустанови. Подир 10 ч. вечерта, след вечеря, имахме молитвено събрание в горницата, гдето Духът манифестира присъствието си чрез твърде интензивна прочувст- веност на молещите се, у които се забелязаха необикновени духовни усещания и настроения, умиление и възхищение. А след това забележително моление всинца се завърнахме в салона, гдето дойде и г-н Дънов и каза: Нашата цел в живота е да победим смъртта, да се освободим от онези връзки, които ни свързват. Смъртта, това са въжета на греха, които свързват човешкия Живот. Господ желае всички да имате Мир и Веселие през всичките години и да остане това Божествено благословение винаги с вас. Всички възкликват: Амин!
към текста >>

Забележително бе тази вечер не само горното благословение, но и още това, че веднага подир изговарянето на последните думи на г-н Дънов Злата Боздуганова 279 изпадна в необикновен транс.
Нашата цел в живота е да победим смъртта, да се освободим от онези връзки, които ни свързват. Смъртта, това са въжета на греха, които свързват човешкия Живот. Господ желае всички да имате Мир и Веселие през всичките години и да остане това Божествено благословение винаги с вас. Всички възкликват: Амин! Тази вечер няма какво да се каже, освен: размишлявайте върху всичко това, което стана с вас и с което Господ ви благослови. Забележително бе тази вечер не само горното благословение, но и още това, че веднага подир изговарянето на последните думи на г-н Дънов Злата Боздуганова 279 изпадна в необикновен транс. Стана права, отиде първо пред г-н Дънов, пред когото след като направи поклони, обходи няколко пъти масите, около които заседаваше събранието, и най-сетне, след близо едночасови, инак доста приятни и не без значение движения, се събуди. Освен това забележителна е тази вечер и по-голямата приятност на времето; особено докато ставаше молението, имахме лунна нощ и без вятър време, и без никакви облаци.
към текста >>

31. Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1914 г

Подробен списък на членовете и гостите е приложен на края на настоящото изложение и прегледан и одобрен от Учителя, може да служи през годината за предназначената цел.
Присъстват 81 души. Не са се явили 6 души 301. Има надошли и 34 гости от Търново, Ст. Загора, Русе и от разни села: Кръвеник, Гачевци и прочее. Освен тях имаше и 27 деца, доведени било от приятелите на Веригата, било от гостите, но те, децата, изключително се навъртаха около трапезарията и без да щат, служеха за охрана през деня на помещенията, докато възрастните слушаха беседите. Подробен списък на членовете и гостите е приложен на края на настоящото изложение и прегледан и одобрен от Учителя, може да служи през годината за предназначената цел. 10 август, неделя При откриването на срещата, 10 август, времето е ясно, тихо и с приятно поносима топлина. Само тук-там разни сигналообразни облачета нарушават еднообразието в небосклона, който с тях пък придобива вълшебен изглед. Прекрасна утрин. В 10 ч.
към текста >>

След като се наредихме, четохме „Добрата молитва"и изпяхме„Малкото славословие" 304, „Благословен Бог наш" 305, Учителя 306 обяви:
Зад самия г-н Дънов, който заемаше първото място на масата, личаха розовата (Любовта), портокалената (Живота) и ясносинята (Духа) лента. Съвсем вляво, над самия вход, бе поставен българският трикольор с една лента върху него, цветът на която не ни е познат (смес е от розово и портокалено, или както я наричаме фрез) 303. На западната стена вляво, като гледаш към нея, бе поставен Пентаграмът, поясняващ петте велики добродетели, над който имаше жълта лента. Първом влязоха жените, които насядаха пред масата, а след тях - и мъжете, които заеха местата около нея. Повикването на едните и на другите стана по годината на повикването им във Веригата. След като се наредихме, четохме „Добрата молитва"и изпяхме„Малкото славословие" 304, „Благословен Бог наш" 305, Учителя 306 обяви: Аз ви приветствам като добре дошли от името на всички наши приятели! Приветствам ви от Името на Господа нашего Исуса Христа. Това е първо събрание по рода си в Новата епоха307. Вие сте в Новия Завет, в Новата епоха. Това събрание, което устройвам, е първо по рода си, защото е само в България.
към текста >>

На тези Ръководители вие трябва да бъдете послушни, както ученикът е послушен на учителя.
А в двадесет и четирите часа вие ще слушате страданията и плача на света: ще видите на Земята да мрат с хиляди хора от глад, болест, от вътрешни революции. След всичко туй Христос ще ви даде именно това служене, за което ви говорих. И понеже страданията на света са грехове, а греховете на света са наши грехове, то ние трябва да помогнем. Доколкото е възможно, ние трябва да облекчим техните страдания. Най-първо, вие ще трябва да се запознаете с вашия Ръководител, защото всички вие имате Ръководители, които сега присъстват. На тези Ръководители вие трябва да бъдете послушни, както ученикът е послушен на учителя. И ако отсега нататък някой не слуша своя Ръководител, той не ще може да присъства на Господнето събрание. Защото тия духове ще бъдат всякога с вас и през всичките страдания на света вие трябва да слушате техния глас, който е глас на Любов. Нашата Земя е Тринадесетата сфера, а тя е равна на ада. Тази Европейска война310 сега става в ада и Христос е, който участва в това сражение. Но като думам ад, то не е едно лошо място - то е място на изправление.
към текста >>

Ще се молим за домашните си, за добрите земеделци, за добрите търговци, всички учители, свещеници, всички жени и майки, които искат да вършат Волята Божия; за България, Русия, Сърбия, цялото славянство, за всички лица и държави, които искат да вършат Волята Божия.
Досега те са ни атакували, а сега ние ще ги атакуваме, и то по пет на нож. Затова всякой един от вас трябва да си наточи ножа, а който няма нож, трябва да си набави такъв. Нашите бдения тази година ще започнат, като влезете всички в горницата на молитва: първом по един, после по трима, а най-сетне на групи от по девет души - деветката тази година ще работи. И ще знаете, че молбите и моленията ваши ще са главно в три направления: първо, за прославянето Името Божие на Земята; второ, за идването Царството Божие на Земята и трето, за изпълнение Волята Божия на Земята. И не само сега - и през цялата година ще се молите в тая посока, но и ще се стремите с дела, слово и мисъл в същата посока. Ще се молим за домашните си, за добрите земеделци, за добрите търговци, всички учители, свещеници, всички жени и майки, които искат да вършат Волята Божия; за България, Русия, Сърбия, цялото славянство, за всички лица и държави, които искат да вършат Волята Божия. Ще ви съобщя и едно желание на Христа към вас: никой от вас да не казва никому нищо от онуй, което види в салона и горницата, защото съчетанията, които ще видите, ще бъдат за вас една сила през годината и всякога, и всякъде. От 4 до 10 ч. подир обед всички един по един се изредихме за молитва в горницата, а след това се разотидохме. Времето подир обед се заоблачи и застудя 315. 11 август, понеделник
към текста >>

Драганов Учителя отговори:
На някои пламъците се колебаят, а това показва, че вътре в тях има проветряване. Някои казват: „Дали, аджеба, ще мога да направя това и това, що ме учат? " Но тия, които се питат така и отговарят, че не могат, те са за лявата страна, гдето ще изучат своите уроци. Стремеж и подвиг тълкувайте така: трябва да вървиш напред и нагоре, също като птицата, която постепенно-постепенно прави своя наклон нагоре. На въпрос от С. Драганов Учителя отговори: Аз прекрасно бих отишъл в пустинята и си бих прекарал живота, но съм ви събрал тук, за да имам главоболие с вас, защото такава е Волята Божия. Господ когато каже, че ще дойде, Той ще дойде316 и ние можем да бъдем като овчаря или като Мойсей. Аз бих желал да бъда на мястото на овчаря. Вие можете да четете каквото искате; даже аз с готовност ще ви препоръчам четиво, книги, каквито искате, обаче не изпускайте предвид, че тук ви се дава от Духа нещо, което да ви ползва, за да можете да работите. И отсега нататък за мен ще е важно всинца да бъдете верни и истинни.
към текста >>

В 3,30 ч., насядали по местата си в салона, Учителя ни продиктува следната лозинка:
Който иска да пита нещо, да си го напише и подаде; аз ще отговоря, ако въпросът е важен и ползва самия този, който го задава. Искам тази година да направя опит с вас, защото от това виждам необходимост. Молихме се с„Добрата молитва", на колене изпяхме „Тебе поем" и в 11,30 ч. събранието се преустанови за в 3,30 ч. подир обед. В 3,30 ч., насядали по местата си в салона, Учителя ни продиктува следната лозинка: Първо: За прославлението и осветяването Името на Господа Бога нашего на Земята между човеците и верующите, и избраните от Веригата на Господа на Словото - Спасител, Покровител, който въздига и възкресява мъртвите и туря всичко в ред и порядък навсякъде; и да се благослови Името на Господа Исуса Христа, изявеното Слово Божие, и с Него всички, които Го любят. Второ: За идването на Царството Божие на Земята между човеците и в сърцата на верующите, и в душите на избраните; и да се тури в действие всяка Правда, всяка Доброта, всяка Любов, всяка Мъдрост и всяка Истина; и да се възцари Господ Бог наш и да се изпълнят думите на Господа: „Отец е благоволил да ви даде Царство"; и да се всели Духът на Господа Исуса Христа между нас и да се изпълни предвечното намерение на Отца нашего на Светлините и на Светлите духове, комуто да бъде слава и чест, и поклон сега и всякога, и през всичките векове. Трето: За изпълнението на Волята на Господа Бога нашего на Земята, както е горе на Небето между светлите Ангелски ликове; и да се въдвори законът на Истината, Любовта и Правдата, за да бъдем всички в едно тяло и в един Дух; и да се въдвори ред и съзвучие, и хваление, да ни се даде знание да Го славим и да се радваме всички на Господа и Неговите дела; и да се всели Той в нашия живот и в делото на ръцете ни. Да даде живот и здраве, и дългоденствие на всички, които Нему уповават, и да ги избави от всички напасти на злото и лукавия, да внесе Мир в душите им, да им даде изобилие на Своите благости; да спомни Господ Бог наш Своите обещания, да се смили над всички страдующи, да благослови всички верующи, да укрепи своите избрани, да им даде Сила, Знание, Мъдрост и Любов, да побеждават заради Него и Неговото Свято Име. Да ни даде победа над всичките ни врагове, да победим докрай и да послужим на Господа с Радост и Веселие през всичките дни на нашия живот.
към текста >>

Друго, второ: в един от дните през седмицата - неделя, вторник и петък, след обикновената молитва ще правим поменик на всички членове от Веригата, включая и онези, отсъстващи от нея (за които се каже допълнително), за гостите на Събора, а така също и за други съмишленици, приятели и роднини (за които се позволи отпосле), като при споменаване имената им си представяте лицата им и искате от Господа за тях изпълнение на Лозинката.
Задължително е да се чете обаче Лозинката всякой ден, а всякой може да усвои един от избраните начини. Всякой ще се моли според диктовката на Духа си и Господ ще ви покаже и упъти как да се молите. В Духовния свят вие не се намирате на еднаква зона, нито всички - на едно и също място; така щото според изгрева на вашето слънце ще се молите. Повелението на Духа е чрез тази Лозинка всякой ден да се ограждате и затова ежедневно трябва обезателно да я четете по един от казаните начини. Тогава само за вас е изключена опасността. Друго, второ: в един от дните през седмицата - неделя, вторник и петък, след обикновената молитва ще правим поменик на всички членове от Веригата, включая и онези, отсъстващи от нея (за които се каже допълнително), за гостите на Събора, а така също и за други съмишленици, приятели и роднини (за които се позволи отпосле), като при споменаване имената им си представяте лицата им и искате от Господа за тях изпълнение на Лозинката. Но може и в трите тия дни да се прави този поменик - има свобода, обаче поне в един от казаните дни е задължително да се прави под страх от страдание. Който избере един ден, този ден ще бъде неделята, и то задължително. Да, поменика непременно правете веднъж в седмицата, защото, като споменавате тия имена, всяко име е сила. Молете се даже и за външни - вие ще бъдете, които ще се ползвате от това - благословенията чрез вас ще дойдат за тях. Нам е необходимо да изговаряме името на Исуса Христа за нас и за другите, защото това име предизвиква онези принципи във Вселената, които творят, които принципи са Божествени и носят милост и благост.
към текста >>

Тук Учителя се впусна и обясни тези разклонения в подробности, но пишещият настоящото не можа да ги разбере и схване.
Който избере един ден, този ден ще бъде неделята, и то задължително. Да, поменика непременно правете веднъж в седмицата, защото, като споменавате тия имена, всяко име е сила. Молете се даже и за външни - вие ще бъдете, които ще се ползвате от това - благословенията чрез вас ще дойдат за тях. Нам е необходимо да изговаряме името на Исуса Христа за нас и за другите, защото това име предизвиква онези принципи във Вселената, които творят, които принципи са Божествени и носят милост и благост. Йод-Хей-Вав-Хей 317 - тъй се произнасят на еврейски тези велики принципи и природни сили, които в трите свои разклонения носят благословенията на света, ако правилно се зачитат и разбират. Тук Учителя се впусна и обясни тези разклонения в подробности, но пишещият настоящото не можа да ги разбере и схване. Затова вие трябва да произнасяте името на Господа Исуса Христа, защото То е, което съдържа равновесие в природните закони. Това - едно, и друго: с произнасянето му съзнателно и с благоговение повикваме деветте Ангелски чина да работят всичките заедно. Към църквите трябва да се отнасяме с уважение и почитание. ПредБогане еправодаосъждаме Църквата - не сме ние, които ще осъдим Църквата, а Христос е, който ще я съди. И като живеем ние добре, това е, което ще я осъди.
към текста >>

се събрахме в заседателния салон и след като изпяхме „Всякое дихание да хвали Господа"318, Учителя каза:
заранта хората в Търново усетили земетръс, което отсетне се оповести и в пресата. Приятелите - весели и спокойни. От 5 до 9 ч. преди обед има бдение по трима. В 10 ч. се събрахме в заседателния салон и след като изпяхме „Всякое дихание да хвали Господа"318, Учителя каза: Ще ви говоря върху думата познание. За да може човек да добие качеството да познава нещата, трябва да има ума на един мъдрец. Да вземем например един плод - ябълка, круша, слива или череша. На пръв поглед всякой мисли, че има познание за черешата или крушата, или сливата, но ако ни запитат в що се състои нашето познание, едва ли можем да дадем точно съответстващ на истината отговор. Защото ако вземете, да кажем, сливата в нейния зародиш, вашето понятие ще е, че тя е със стипчив вкус; когато наедрее, ще и се приложи известна киселина, а пък в края същата слива ще намерите, че е приложила сладчина.
към текста >>

Ние сме започнали да учим от горе на долу и затова Ангелите са, които имат правилно схващане на нещата, поради което са и поставени за учители на човечеството (чете Битие 1:9-13).
Да не би тези Напреднали същества, толкова красиви, да се увлекат от земните неща. Защото ако вие, които имате лаборатория, заграждате я, да не би някое дете да влезе и я угрози, то колко повече Господ трябваше да направи преграда между земното и небесното, като с това определи развитието на човешките души. Да, тази преграда показва мястото, отгдето са започнали хората да слизат надолу, също както екваторът пък е мястото, през което хората отиват на север и са започнали да се отдалечават - образуват се два противоположни полюса. Така процесът на корените на едно дърво показва пътя на нашата еволюция, а процесът на клоните показва пътя, през който Ангелите са минали. Но понеже има диаметрално различие, то Ангелите идват, когато слизат надолу, а ние идваме, когато отиваме отдолу нагоре. Ние сме започнали да учим от горе на долу и затова Ангелите са, които имат правилно схващане на нещата, поради което са и поставени за учители на човечеството (чете Битие 1:9-13). „И стана вечер, и стана утро, ден трети." А то значи: първият ден - за първото тяло, вторият - за второто, а третият - за третото тяло (чете Битие 1:14-18). Чудят се някои хора и учени как е възможно да се направи това за толкова малко време. У човека много работи са невъзможни, а у Бога всичко е възможно. Божествената Земя, към която ние отиваме, далеч се различава от мястото, в което сега живеем и което в сравнение с онази земя, в която отивате, е пустота и един малък остров. И така, в четири дни Бог направи Жизненото тяло - жизнената енергия, принципа на разплодяването и размножаването.
към текста >>

Изпяхме всички „Воскресение Твое, Христе Спасе", подир което Учителя продължи:
И искайте, щото Господ да направи твърд във вас. И всичкият този процес, описан в първата глава на Битие, искайте да стане във вас. Гледайте сега колкото можете да се освободите от вашия тежък багаж, щото като дойде Христос, да можете да си вземете необходимия багаж и веднага да бъдете готови. А за времето сега не можете да знаете - като идем там, ще ви доизкажа това, което не съм ви казал. А сега гледайте да си досвършите работата на Земята, та да ви каже Христос: „Добре, рабе добрий и верний; на малкото си бил верен, над много ще те поставя; влез в радостта на господаря си." 322 Изпяхме всички „Воскресение Твое, Христе Спасе", подир което Учителя продължи: Защо днес ви се даде истината за душата и Духа, Силата и Живота, сърцето и ума, мъжа и жената? Чрез сърцето си ние изучаваме чувствата и то трябва да влезе в съприкосновение със света. А пък умът ни е даден да изучаваме света и мислите. Значи ума трябва да привеждаме в пространството, а сърцето да приведем до всичките хора. Защото, за да познаем силата на един човек, трябва да влезем в съприкосновение с други хора.
към текста >>

След това Учителя съобщи, че редът е утре от 4 ч.
събранието се прекъсна, а в 4 ч. подир обед жените подкачиха своето бдение, което свършиха в 6 ч. В 6,30 ч. вечерта всички - мъже и жени - се събрахме в заседателния салон. Изпяхме песента на душата „Грешна душо", молихме се с „Добрата молитва" и четохме прави„Хвалата "(Хваление). След това Учителя съобщи, че редът е утре от 4 ч. заранта мъжете да подкачат бдението на групи от девет души. Първата група се състои от лицата: П. Киров, Т. Стоименов, И. Стойчев, Д.
към текста >>

Подир това съобщение Учителя поде:
Иларионов, А. Бойнов, Д. Цанов и П. Епитропов. Тази е първата група, която утре, 13-того, в 4 ч. сутринта ще се яви за бдение. Подир това съобщение Учителя поде: Задайте два въпроса, които всинца мислите, че са най-важни и за които сте убедени, че ще ви интересуват. Всички мълчат продължително, никой не задава въпрос. През време на това продължително мълчание г-жа Елена д-р Иванова в излъчване продума с висок глас: „Готови ли сте да умрете за Христа всичките? " На този именно въпрос Учителя отговори: Да умрем, значи да ашладисаме себе си на присадката, която Христос установи.
към текста >>

" На този именно въпрос Учителя отговори:
сутринта ще се яви за бдение. Подир това съобщение Учителя поде: Задайте два въпроса, които всинца мислите, че са най-важни и за които сте убедени, че ще ви интересуват. Всички мълчат продължително, никой не задава въпрос. През време на това продължително мълчание г-жа Елена д-р Иванова в излъчване продума с висок глас: „Готови ли сте да умрете за Христа всичките? " На този именно въпрос Учителя отговори: Да умрем, значи да ашладисаме себе си на присадката, която Христос установи. Как става присаждането? Онези, които я правят, вземат предпазни мерки, избират времето, когато калемът има мъзга, калемът или пъпката да са пресни и после, да не остава празно пространство между присадката и дървото. Същия закон трябва да спазим и при присаждането на новия Дух, когато ние се присаждаме в Христа и Христос в нас. Когато Христос се присажда в нас, известни закони трябва да се спазват, защото, когато става присаждането, ако у нас има лоши мисли, присадката не може да хване.
към текста >>

Нашите приятели са светиите - те са и нашите учители и братя.
Дали сте пред лицето на Господа, или не, вие ще познавате от туй, че ще усещате Светлина и ще сте спокойни. Когато дойде лоша мисъл, да знаете, че е дошла една страдаща душа във вас и ако искате, можете да и помогнете. Имате някоя лоша мисъл към някого - в такъв случай намерете добър човек и ще ви олекне. И ние всякога трябва да сме свързани с добрите хора и всякога трябва да имаме за своите приятели най- добрите понятия. Кои са, прочее, нашите приятели? Нашите приятели са светиите - те са и нашите учители и братя. А като така, Исус Христос е най-старият наш брат - като приятел и брат показва, че има нещо общо между Неговата душа и нашата. Той е както брат към брата. И така Исус Христос е всякога близо и ако ние Го любим, то Той е всякога готов да се яви. Защото, когато обичаме нещата, те са близо, а когато ги мразим, те са далеч. Трябва да сме благодарни за всичките дарби, които Господ ни дава.
към текста >>

се събрахме всички в преподавателния салон и Учителя прочете Псалом 133, като каза:
В 10 ч. имаме прекрасен, напълно летен ден. В 4 ч. рано сутринта първата група подкачи бдението, което продължи до 9 ч. А в 10 ч. се събрахме всички в преподавателния салон и Учителя прочете Псалом 133, като каза: Забележете този псалом. На тринадесето число всякой месец четете си го, та да можете да смекчавате това число. Ще го четете сутрин след молитва. Обезателно четете този псалом и в онзи ден, чиято дата е равна на 13 минус числото на групата от девет души, към която спадаш при бдението на 13 август 1914 г. Винаги и где да е, посрещнеш ли числото 13 в живота, четете този псалом.
към текста >>

По-нататък Учителя, като прочете Евангелието от Лука 5:12, каза следната реч:
На тринадесето число всякой месец четете си го, та да можете да смекчавате това число. Ще го четете сутрин след молитва. Обезателно четете този псалом и в онзи ден, чиято дата е равна на 13 минус числото на групата от девет души, към която спадаш при бдението на 13 август 1914 г. Винаги и где да е, посрещнеш ли числото 13 в живота, четете този псалом. Това число 13 е предизвикано от несъгласия на братя, а когато те са в единодушие, то няма никаква опасност. По-нататък Учителя, като прочете Евангелието от Лука 5:12, каза следната реч: Какво отношение има този стих към нашия живот? Какво отношение има един човек, който е страдал от проказа и иска от Исуса Христа да го излекува? Повидимому в този стих няма никаква пряка връзка между събитията, за които е писан, и нас. Но в този стих е дадено едно правило като как се лекува човек. Защо този човек не стоеше прав, защо не коленичи, а падна на лицето си?
към текста >>

Учителя продължи:
Сега вече гонел злото, за което му било дадено „ружо"327- така нарече той една иконка с две лица, за която каза, че му дошла Отгоре. Току-що се разговорихме дотук, домашните ми дойдоха и той си отиде. Аз, кой знае как, престоях малко за нещо у дома с мисъл пак да го настигна, но като излязох веднага подир него, тук човек - там човек, човекът липсва, изгубих го. И питах, и търсих, но го вече не видях. Той ми каза, като го питах, че името му е Деню, но кой е тоз Деню - отиде; аз не можах да сторя за него онова, което бях турил в ума си. Учителя продължи: Да, на Пеню баба му е била крива, за да не може да услужи на тоз човек. И. Русев: Не е ли хубаво в такъв случай да се изнасилва волята на такава баба? П. Киров: Не може да се изнасилва, защото тя има право да изпъди и мен, защото съм отишъл на къщата и, при все че като неин зет съм отишъл. Хич гювенден да и - казват турците. Учителя след това продължи:
към текста >>

Учителя след това продължи:
Учителя продължи: Да, на Пеню баба му е била крива, за да не може да услужи на тоз човек. И. Русев: Не е ли хубаво в такъв случай да се изнасилва волята на такава баба? П. Киров: Не може да се изнасилва, защото тя има право да изпъди и мен, защото съм отишъл на къщата и, при все че като неин зет съм отишъл. Хич гювенден да и - казват турците. Учителя след това продължи: Кой е бил този човек? И. Русев: Служител Господен. С този пример се пояснява стиха кои са малките и на кои именно трябва да се дава студена вода. Христос е казал: „Който направи това на едного от малките ми, Мене го прави"328, нали? Всички хора мислят, че Евангелието е книга, която не е приложима.
към текста >>

Учителя прочете 12-а глава от Послание Римляном, след което изпяхме „Благословен Господ Бог наш на всичките векове"331.
Характерно е още, че има въшки за главата - те са черни, а има въшки и за гърба - те са бели. Но дали бяла, или черна, вие познавате само тази въшка, докато аз познавам въшката на ума, въшката на сърцето и въшката на душата. Изпяхме песента „Напред, напред за слава"330, след което събранието се преустанови за подир обед. Подир обед всички наново се събрахме в преподавателския салон в 5 ч. Имахме тайна молитва, изпяхме „Свят, свят, свят Господ Саваот", „Всяко дихание да хвали Господа" и изчетохме „Добрата молитва". Учителя прочете 12-а глава от Послание Римляном, след което изпяхме „Благословен Господ Бог наш на всичките векове"331. Тогава той каза: Думата какъ 332 - как да направим това, как онова, как да се подвизаваме и прочее. Самата дума какъ ви показва всичко, защото в първата буква на думата, в буквата к имате един стълб, върху който имате две тежести; и понеже при тях има опасност да се събори каквото и да е здание, затова трябва да се тури друго налягане чрез съпротивление. Първата буква в какъ показва, че още в началото има неравновесие на сили. Показва значи, че ние трябва да оправим нашия нос, а от туй следва, че трябва да наблюдаваме.
към текста >>

Ще заквасим и учители, и ученици, и свещеници, защото, пак ще кажа, това е едно Божествено дело и от него всички ще се ползват.
Най-напред ще започне най-рано повиканият между вас - първата група. Направете часовниците си интифа, защото ние правим едно сражение и трябва да сме точни. Дванадесетте души от най-старите по призоваване във Веригата се определят да наблюдават бдението. Духът работи тази година много добре. Ние ще имаме търпение и в това дело, което е дело Господне, всички ще заквасим. Ще заквасим и учители, и ученици, и свещеници, защото, пак ще кажа, това е едно Божествено дело и от него всички ще се ползват. Българският народ никога не е имал такова благос- ловение, както сега. Христос ще изведе този кораб на България. Христос е на този кораб и няма за какво да се плашите. Смело можем да очакваме да настане времето, когато ще бъде едно стадо и един пастир. Събранието се свърши в 7ч. вечерта.
към текста >>

Киров прочете „Хвалата", Димитър Голов - една молитва, а след туй, по указание на Учителя, П.
Мъжете - до 8 ч. заранта, а след 8 ч. - жените, като всеки отиваше в горницата по 9 минути. В 7,30 ч. вечерта влязохме всинца в салона, гдето върху масата бяха сложени ястия с фрукти: грозде, ябълки, круши, дини, хляб, вино и прочее. П. Киров прочете „Хвалата", Димитър Голов - една молитва, а след туй, по указание на Учителя, П. Киров, И. Стойчев, Т. Стоименов, П. Гумнеров, К. Иларионов и Д.
към текста >>

Най-подир Учителя, след като прочете Псалом 75 и от Евангелието на Йоанна глава 3-та, каза:
Стойчев, Т. Стоименов, П. Гумнеров, К. Иларионов и Д. Цанев прочетоха съответстващите места от Евангелията. Най-подир Учителя, след като прочете Псалом 75 и от Евангелието на Йоанна глава 3-та, каза: Мнозина са се причестявали, но не всички разбират дълбокото значение на Господнята вечеря. А пък нещата имат смисъл само за тези, които имат Вяра без съмнение - детинска вяра. И за да се разбере учението Христово, трябва сърце на едно дете в неговата чистота. И трябва ум, непокварен от съвременната философия - да има ум, казвам, незасегнат от съвременните фарисеи и садукеи. Значи човек може да е покварен и като религиозен човек, па и като безбожник.
към текста >>

След тази беседа Учителя раздаде чашата всекиму, та вкусихме от виното; преломи, та раздаде всекиму и от хляба и възгласи:
Не искам да философствам по въпроса доколко Той е далеч от нас. Но аз зная едно нещо: щом се помолим, Той слуша и е толкова близо, че чува изведнъж, а напротив, изгубим ли Вярата, Той се много отдалечава. Това е една опитност, която всички светии са имали. Вие трябва да имате същата опитност, защото само тогава можете да бъдете ученици Христови. Само с такава Вяра ще се спасите. След тази беседа Учителя раздаде чашата всекиму, та вкусихме от виното; преломи, та раздаде всекиму и от хляба и възгласи: Да ви благослови Господ Бог мой! Да просвети ума ви, сърцето ви и душата ви! Заради вашето послушание да ви благослови Господ! Подир всичко изложено излязохме един по един из салона, като взехме всякой по нещо от сложените на масата съестни продукти: хляб, вино, рибни ястия и разни овощия, които отнесохме и сложихме на трапезата в Бостанджиевата колиба. Вечеряхме весели и единодушни, а към 10 ч.
към текста >>

По поръка снощи от Учителя днес всички от нас - мъже и жени - по случай празника Св.
Времето - отлично. Сутринта Слънцето се появи из ясно и пое пътя си. Целия ден грея добре, бе топло и тихо, без вятър. Към 4 ч. подир обед започна да се заоблачава, но пак е тихо и топло. По поръка снощи от Учителя днес всички от нас - мъже и жени - по случай празника Св. Богородица ходихме в Православната църква. В 11 ч. се събрахме в салона, гдето като гости присъстваха и неколцина търновски приятели. Но понеже бе станало недоразумение снощи за часа на днешното събрание, вследствие на което мнозина отсъстваха, то се обяви, че събранието ще се състои от 3 ч. подир обед.
към текста >>

Учителя прочете 12-а глава от Евангелието от Йоанна и каза:
подир обед. В 4,25 ч. подир пладне събранието наново се състоя. Всички се събрахме в салона. Четохме „Добрата молитва" и изпяхме „Благословен Господ Бог наш на всичките векове". Учителя прочете 12-а глава от Евангелието от Йоанна и каза: Ще ви говоря върху 20-и стих: „И между тези, които възлязуваха да се поклонят в празника, имаше и някои Елини." Може да се каже, че този е най-маловажният стих в тази глава, но думата елини представлява известна идея, която ние можем да уподобим. Преди да ви говоря върху стиха, ще направя едно малко въведение. За да можем да имаме правилно понятие за нещата, които ни заобикалят, или за света, в който живеем, или за хората, с които сме заобиколени, непременно трябва да имаме една опорна точка, защото всякой занаятчия, ученик, търси опорна точка. И когато се заражда едно дете, то търси опорна точка в утробата на майка си. В човешкия живот ние казваме, че това е глава или център.
към текста >>

И като се говори за елини сега, то показва, че Христос ще се прослави в съвременна Европа, от която са дошли при Христа всичките и философи и учители, които със своя интелект господстват навсякъде.
Следователно проявлението на нещата зависи от местонахождението на центъра. Значи, за да бъдем съвършени, центърът трябва да бъде в средата и всяка една част от Живота ни трябва равномерно да се отдалечава от центъра340. Щом се измени този ред на нещата, настава друг порядък. Елинизмът представя известно време на тогавашната култура, защото елините имаха известни познания за знанията на Египет, Вавилон, Ниневия, Сирия и прочее. Следователно съвременната наша култура е израз на тогавашната култура. И като се говори за елини сега, то показва, че Христос ще се прослави в съвременна Европа, от която са дошли при Христа всичките и философи и учители, които със своя интелект господстват навсякъде. Христос, като говори в тази глава, дава дълбоки познания за начина, по който ще дойде. Тази война, която става сега, е причина, щото много житни зърна да се хвърлят в земята, за да се явят в нова форма, в която Син Човечески ще се прослави. Но за да започнат тия зърна да израстват, по-напред трябва да се посеят. И това, което сега виждате, че става в Европа, то е просто разрушение на старото, за да започне новото тяло. Защото, за да можем да функционираме с новото тяло, на нас надлежи да се освободим от утробата, та да можем да влезем в новия свят - също както детето поема път в новия свят, след като се освободи от утробата.
към текста >>

Ето, казвам, и сега казват на Христа, че елини и учени хора от Европа са дошли, защото им трябвало Учител, който да разбира техния ум, с който те градят своя живот.
Тази война, която става сега, е причина, щото много житни зърна да се хвърлят в земята, за да се явят в нова форма, в която Син Човечески ще се прослави. Но за да започнат тия зърна да израстват, по-напред трябва да се посеят. И това, което сега виждате, че става в Европа, то е просто разрушение на старото, за да започне новото тяло. Защото, за да можем да функционираме с новото тяло, на нас надлежи да се освободим от утробата, та да можем да влезем в новия свят - също както детето поема път в новия свят, след като се освободи от утробата. Сегашните тела са гробища и затова те трябва да се разрушат, за да изпъкнат новите тела. Ето, казвам, и сега казват на Христа, че елини и учени хора от Европа са дошли, защото им трябвало Учител, който да разбира техния ум, с който те градят своя живот. Учениците мислеха тогава, че Христос ще стане цар на Земята, но Той им обясни, че хората са неверници, садукеи - също както днешните свещеници с широките ръкави (които приличат на халдейските маги), които не знаят защо носят разцепени ръкави, макар в това да има дълбок смисъл. Разцепването значи, че има растеж. Защото пъпешът, само като узрее, се пуква, но когато видя една краставица или зелена диня да се пукне, това е вече смешно. Та и в съвременното общество много хора са се пукнали преждевременно. Казва ни се, че към Христа са се обърнали елини, които искат да изпълнят Волята Божия.
към текста >>

Учителя прочете 20-а глава от Евангелието от Матея и след като всички изпяхме „Благословен Господ Бог наш на всичките векове", прочете 30-и стих от прочетената глава и каза:
времето - навсякъде хубаво. Слънцето грее през омарни облаци, но е тихо и топло. В 9 ч. сутринта се събрахме всички в преподавателския салон, заедно с неколцина от вчера поканените гости. Прочетохме „Отче наш" и изпяхме „Свят, свят, свят Господ Саваот". Учителя прочете 20-а глава от Евангелието от Матея и след като всички изпяхме „Благословен Господ Бог наш на всичките векове", прочете 30-и стих от прочетената глава и каза: Интересно е защо не беше един слепец, а двама. Не се казва, че са трима или четирима, а само двама. Такива съвпадения има много в Евангелията, каквато например е притчата за двата таланта. Забележете, че народът, който следваше Христа, виждаше, гледаше, всички бяха съсредоточени. Тия двама слепци се обърнаха с една просба.
към текста >>

Преди години минавам с един учител, свършил в странство, покрай една гостилница - бяхме двамата на разходка.
Някой си, който много претендира за свобода, гащите му треперят от жена му, страхува се от Църквата и попа си, а пък казва, че бил свободен. „Ама - ще кажеш - попът е ръкоположен." Да, но ти видял ли си кога от Христа е ръкоположен? Не. Като е тъй, ти, приятелю, освободи се първом от терзанието на своите деца и жена и чак тогава казвай, че си свободен, а докато това не си сторил, знай, че не си свободен. Туй е то. Това, което ви казвам, аз съм го опитал и аз ви проповядвам само това, което съм опитал и направил - никога не проповядвам нещо, което не съм опитал. Преди години минавам с един учител, свършил в странство, покрай една гостилница - бяхме двамата на разходка. Учителят помириса дъха на пържолите, които се готвеха в гостилницата, покрай която ни бе пътят, въздъхна си и продума: „Ето нС, това е животът." Възразих му, че аз пък благодаря на Бога, че не съм между тия, които ядат пържоли. Виждате, че ние имахме две различни понятия за живота. Но ако пътуваме с вас заедно, как ще се разбираме? Вие още си мислите за пържолите и вашите мазни ястия и тогава как ще се разберем? Може да мислите, че искам да ви извадя из Църквата - не, и това не искам.
към текста >>

Учителят помириса дъха на пържолите, които се готвеха в гостилницата, покрай която ни бе пътят, въздъхна си и продума: „Ето нС, това е животът." Възразих му, че аз пък благодаря на Бога, че не съм между тия, които ядат пържоли.
„Ама - ще кажеш - попът е ръкоположен." Да, но ти видял ли си кога от Христа е ръкоположен? Не. Като е тъй, ти, приятелю, освободи се първом от терзанието на своите деца и жена и чак тогава казвай, че си свободен, а докато това не си сторил, знай, че не си свободен. Туй е то. Това, което ви казвам, аз съм го опитал и аз ви проповядвам само това, което съм опитал и направил - никога не проповядвам нещо, което не съм опитал. Преди години минавам с един учител, свършил в странство, покрай една гостилница - бяхме двамата на разходка. Учителят помириса дъха на пържолите, които се готвеха в гостилницата, покрай която ни бе пътят, въздъхна си и продума: „Ето нС, това е животът." Възразих му, че аз пък благодаря на Бога, че не съм между тия, които ядат пържоли. Виждате, че ние имахме две различни понятия за живота. Но ако пътуваме с вас заедно, как ще се разбираме? Вие още си мислите за пържолите и вашите мазни ястия и тогава как ще се разберем? Може да мислите, че искам да ви извадя из Църквата - не, и това не искам. А пък ако гледате тук разни мистически съчетания, то всичкото си е със значение и сила.
към текста >>

Прочее, вие най-напред трябва да се научите как да се храните и не бързайте да учителствате, защото по-добре е да има един талантлив ученик, отколкото един глупав учител.
Но ако пътуваме с вас заедно, как ще се разбираме? Вие още си мислите за пържолите и вашите мазни ястия и тогава как ще се разберем? Може да мислите, че искам да ви извадя из Църквата - не, и това не искам. А пък ако гледате тук разни мистически съчетания, то всичкото си е със значение и сила. Например разните цветни ленти са с известно значение дотолкова, доколкото можете да ги разберете. Прочее, вие най-напред трябва да се научите как да се храните и не бързайте да учителствате, защото по-добре е да има един талантлив ученик, отколкото един глупав учител. Когато например искате вие да ме учите, аз ще ви кажа: „Слушайте, хвърлете тия дрипи! " Като наблюдавам вашия живот, аз се ползвам, ставам по-богат, но за вас не е добре. Защото аз съм от тия хора, които от всичко се ползват - зло, дявол, всичко впрягам. Когато дойде един дявол да ме лъже и изкушава, казвам: „Благодаря Ти, Господи! " И питам дявола какво ще спечели, като се занимава с мен да ме лъже и изкушава, като същевременно го пращам да отиде на друго място, а да си не губи времето с мен.
към текста >>

След като изпяхме „Великото славословие" и изчетохме „Отче наш", Учителя прочете 12-а глава от Първо послание към Коринтяни и каза:
Всички казват: Амин. След изчитането на „Отче наш" и изпяването на една песен се разотидохме до 5 ч. подир пладне. В 5 ч. подир пладне всички се събрахме наново в преподавателския салон. След като изпяхме „Великото славословие" и изчетохме „Отче наш", Учителя прочете 12-а глава от Първо послание към Коринтяни и каза: Ще ви говоря върху 28-и стих от прочетената глава. Когато човек вземе брашно да меси погача, е добре, ако развали една погача, за да направи друга. Но когато няма брашно, там е мъчнотията. По-добре е в живота да не се допуща да правим опит. Този пример можем да го приложим и в материалния, и в духовния живот, па и в семейния и в обществения живот.
към текста >>

Има, казва се, дарби на пророци, учители, апостоли и прочее, но едновременно човек не може да притежава всичките дарби, а трябва да отправи ума си към една посока и да проучва нещата.
Преди всичко трябва да разчитаме онези дълбоки причини, които разяждат съвременното общество и причините, които разяждат нашия живот. Например всички вярваме в Бога, ходим в църква, но все има в нас нещо, което ни терзае, и това терзание не произтича от незнание и безверие. Така вие може да сте много учен човек, но ако влезе един трън в крака ви, колкото и учен да сте, не можете да ходите. Но може да кажете: „Нека седи трънът." Да, обаче ще гнояса и вие, щете не щете, ще трябва да го извадите. Такива тръни може да имате и вие във вашия ум и те могат да ви спъват. Има, казва се, дарби на пророци, учители, апостоли и прочее, но едновременно човек не може да притежава всичките дарби, а трябва да отправи ума си към една посока и да проучва нещата. Казах ви днес например да се освободите от мислите на вашите попове, а с това исках да ви кажа да се освободите от вашия поп - попът вътре и около вас. Аз не подразбирам поповете, които са вън и служат в църквите, а подразбирам вашия поп, който седи над гръбначния стълб и който, когато кади, е толкова лош, щото може да запали и къщата около него. И когато ви казвам да се освободите от вашите жени, ни най-малко искам да разбирам да оставите съпругите ваши или да ги изловите за гушите. Не, тази жена е отзад на черепа ви - тя е вратарка, всичките пари са в нейни ръце. И затова е и поговорката: Дом без жена и мъж без пари огън да ги гори.
към текста >>

Там се говори за апостоли, учители и пророци.
Та Христос, за да остане между нас, трябва да работим заради Него. Като се ожени един момък за една мома, той се оженва, за да я храни и храни я на радо сърце, а тя пък го обича и му дава радост и подтик в живота. Ние следва да дадем на Христа стимул, щото чрез нашия Живот Той да влезе в нас и да ни благослови. И тогава всичките ни работи ще се благословят, всичко ще върви с благословение. Затова сега всеки от вас трябва да се старае да има поне една от тия дарби, които четем в днешната 12-а глава от Първото послание Коринтяном, 28-и стих. Там се говори за апостоли, учители и пророци. Но апостолството е високо, учители имаме много, пророци не можем354 да бъдем. Можем даправим чудеса, можем да имаме и дарбите за изцеление, помагания, управления, а и да притежаваме разни езици. Да, ако например знаехте езика на вашия вол или петел, нямаше да имате спънка; ако можехте да имате говора на растенията, насекомите и прочее, ако, казвам, разбирахте езика на всички тия същества, щяхте да бъдете във връзка с тях. Такъв е законът - Бог влиза вътре във вас, гледа на работите. Така, докато ние бяхме ограничени от нещата, Той пак се интересува от нашите дребни работи и ни помага.
към текста >>

Но апостолството е високо, учители имаме много, пророци не можем354 да бъдем.
Като се ожени един момък за една мома, той се оженва, за да я храни и храни я на радо сърце, а тя пък го обича и му дава радост и подтик в живота. Ние следва да дадем на Христа стимул, щото чрез нашия Живот Той да влезе в нас и да ни благослови. И тогава всичките ни работи ще се благословят, всичко ще върви с благословение. Затова сега всеки от вас трябва да се старае да има поне една от тия дарби, които четем в днешната 12-а глава от Първото послание Коринтяном, 28-и стих. Там се говори за апостоли, учители и пророци. Но апостолството е високо, учители имаме много, пророци не можем354 да бъдем. Можем даправим чудеса, можем да имаме и дарбите за изцеление, помагания, управления, а и да притежаваме разни езици. Да, ако например знаехте езика на вашия вол или петел, нямаше да имате спънка; ако можехте да имате говора на растенията, насекомите и прочее, ако, казвам, разбирахте езика на всички тия същества, щяхте да бъдете във връзка с тях. Такъв е законът - Бог влиза вътре във вас, гледа на работите. Така, докато ние бяхме ограничени от нещата, Той пак се интересува от нашите дребни работи и ни помага. Даже [когато] например пишем едно писмо, Той се интересува от него.
към текста >>

Христос напусна Небето и Ангелите и дойде да учи човеците да стават пророци, учители, апостоли.
" - „Ама, Господи, не мога без Теб! " Защо не можеш - трябва да предадете ясно вашата мисъл, защо именно не можеш без Христа. Вие виждате например Библията - ами че и тя е едно любовно писмо на Христа до нас. А вие, ако искахте да напишете едно любовно писмо на Христа, от колко страници щяхте да го направите? Да, важното е, че Христос написа това писмо със Своята кръв, като предаде всичкото Си имущество и остана бедняк. Христос напусна Небето и Ангелите и дойде да учи човеците да стават пророци, учители, апостоли. Всичко това показва дълбочината на Неговата Любов, защото иска да бъдем щастливи и блажени. - „Но - казвате - каква е тази Любов, като не може да ни освободи от страдание? " Добре, но всяка една ваша скръб е една радост. Така бащата обича майката, а пък като се народят деца, той започне да казва: „Бе, джанъм, що ми трябваше да се оженя? " Но тия именно деца са причината ти да се ожениш.
към текста >>

Каза ни се даже от Учителя, че барометърът се бил повдигнал до най-високата точка.
Достатъчно са тия страдания, които имахме. Затова аз искам и ви пожелавам, понеже има условия, през тази година да развиете някои от тия дарби, та идущата година като се съберем, аз пак ще ви говоря върху дарбите. Изпяхме „Благословен Господ Бог наш" и събранието се закри. В 8,30 ч. вечерта, като си отивахме по домовете, времето беше отлично - навсякъде ясно, лунна нощ, тихо, без вятър и топло. Каза ни се даже от Учителя, че барометърът се бил повдигнал до най-високата точка. 17 август, неделя Сутринта рано времето - тоже отлично: ясно, тихо, без никакъв вятър, топло. Никъде никакъв облак. Пълен летен ден. В 10 ч.
към текста >>

Учителя прочете Второзаконие 10-а глава, Откровение 10-а глава и от Евангелието от Йоанна 10-а глава, след което каза:
Никъде никакъв облак. Пълен летен ден. В 10 ч. се събрахме всинца в салона. Присъстват и гости, и то не само от Търновския кръжок, които участваха вчера и завчера, но още и 12 души нови гости от Стара Загора. Учителя прочете Второзаконие 10-а глава, Откровение 10-а глава и от Евангелието от Йоанна 10-а глава, след което каза: Ще взема като текст 22-ри стих от 10-а глава от Евангелието от Йоанна. Всички сте запознати със зимата, нейните свойства и качества - имате опитност какво тя може да направи. Тя всякога взема от топлината - който е болен, очиства го, който има повече топлина, взема я и прочее. Когато зимата дойде, тя търси само богати хора, като едного лихваря, който [ти] дава пари само ако си богат. Има едно съвпадение в този стих, а именно, че Христос отишъл в храма, когато между евреите е било зима.
към текста >>

Но и плащането е това, за което ви говорих и обяснявах: засега да се молите, после да наблюдавате какъв ефект дава простото и обикновено произношение на думата Любовь и лека-полека, като се поизплатите, ще ви се посочи и ключът, с който трябва да отворите, та правилно да можете да произнасяте думата Любовь.
Ами този мой приятел как намери електрическия ключ в стаята си? И. Стойчев: Дошъл електротехникът и му е показал как да върти ключа, за да осветли стаята. Да, но той му е платил за това. И. Стойчев: И ние ще платим. Добре, ще платите. Но и плащането е това, за което ви говорих и обяснявах: засега да се молите, после да наблюдавате какъв ефект дава простото и обикновено произношение на думата Любовь и лека-полека, като се поизплатите, ще ви се посочи и ключът, с който трябва да отворите, та правилно да можете да произнасяте думата Любовь. След като изпяхме „Напред, напред за слава" и подир молитва събранието се разотиде. Времето днес през целия ден беше добро, само че към обед се явиха облаци с малко вятър, но след 3-4 ч. подир обед пак се изясни. Подир като се състоя тази последната беседа, към 4 ч. след обед от Учителя се прогласи, че срещата на Веригата тази година се преустановява, а не се приключва.
към текста >>

след обед от Учителя се прогласи, че срещата на Веригата тази година се преустановява, а не се приключва.
Но и плащането е това, за което ви говорих и обяснявах: засега да се молите, после да наблюдавате какъв ефект дава простото и обикновено произношение на думата Любовь и лека-полека, като се поизплатите, ще ви се посочи и ключът, с който трябва да отворите, та правилно да можете да произнасяте думата Любовь. След като изпяхме „Напред, напред за слава" и подир молитва събранието се разотиде. Времето днес през целия ден беше добро, само че към обед се явиха облаци с малко вятър, но след 3-4 ч. подир обед пак се изясни. Подир като се състоя тази последната беседа, към 4 ч. след обед от Учителя се прогласи, че срещата на Веригата тази година се преустановява, а не се приключва. Всички, които желаят, могат да си отидат. Вечерта в 7 ч. се сложи трапеза само за тези от Веригата и от гостите, които бяха останали. 18 август, понеделник В 8,20 ч.
към текста >>

306 Учителя – на това място в протоколите за първи път Петър Дънов се нарича с прозвището Учителя.
302 Паралелограм – в протокола на П. Гумнеров: правоъгълник. 303 Пояснението в скоби липсва в протокола на Д.Голов. 304 „Малкото славословие“ – православно бого- служебно песнопение; заглавието липсва в протокола на Д. Голов. 305 „Благословен Бог наш“ – православно богослужебно песнопение от вечерня. 306 Учителя – на това място в протоколите за първи път Петър Дънов се нарича с прозвището Учителя. 307 Новата епоха – най-вероятно става дума за Епохата на Водолей, която според Учителя Беинса Дуно започва от 1914 г. От следващите по-нататък думи обаче може да се допусне, че става дума за най-значителното духовно събитие на нашето време, известно в науката на езотеричното християнство с термина етерно откровение на Христос в астралния план или Второ пришествие. 308 Цитат от Матея 5:48. 309 Златният светилник – образ от Захария 4:2: И рече ми: Що видиш ти? И рекох: Погледнах и ето светилник, всичкий златен и чаша върху него, и седемте му светила върху него...
към текста >>

307 Новата епоха – най-вероятно става дума за Епохата на Водолей, която според Учителя Беинса Дуно започва от 1914 г.
Гумнеров: правоъгълник. 303 Пояснението в скоби липсва в протокола на Д.Голов. 304 „Малкото славословие“ – православно бого- служебно песнопение; заглавието липсва в протокола на Д. Голов. 305 „Благословен Бог наш“ – православно богослужебно песнопение от вечерня. 306 Учителя – на това място в протоколите за първи път Петър Дънов се нарича с прозвището Учителя. 307 Новата епоха – най-вероятно става дума за Епохата на Водолей, която според Учителя Беинса Дуно започва от 1914 г. От следващите по-нататък думи обаче може да се допусне, че става дума за най-значителното духовно събитие на нашето време, известно в науката на езотеричното християнство с термина етерно откровение на Христос в астралния план или Второ пришествие. 308 Цитат от Матея 5:48. 309 Златният светилник – образ от Захария 4:2: И рече ми: Що видиш ти? И рекох: Погледнах и ето светилник, всичкий златен и чаша върху него, и седемте му светила върху него... 310 Европейска война – става дума за Първата световна война, която избухва на 15 юли 1914 г.
към текста >>

330 „Напред, напред за слава“ – песен с музика и текст от Учителя Беинса Дуно, създадена през 1888 г.
326 Изречението липсва в протокола на Д. Голов. 327 „Ружо“ – в протокола на П. Гумнеров: „руно“. 328 Който направи това на едного от малките ми... – перифраза на Матея 18:6: И който съблазни едного от тези малките, които вярват в мене... 329 От плодовете им ще ги познаете – цитат на Матея 7:20. 330 „Напред, напред за слава“ – песен с музика и текст от Учителя Беинса Дуно, създадена през 1888 г. в с. Хотанца, Русенско, по време на неговото учителстване там; по-късно е нотирана под името „За Небесния цар“. 331 „Благословен Господ Бог наш на всичките векове“ – песен с музика и текст от Учителя Беинса Дуно. 332 В българския правопис до реформата през 1946 г. ъ или ь се е пишело в края на всяка дума, завършваща със съгласна.
към текста >>

Хотанца, Русенско, по време на неговото учителстване там; по-късно е нотирана под името „За Небесния цар“.
Гумнеров: „руно“. 328 Който направи това на едного от малките ми... – перифраза на Матея 18:6: И който съблазни едного от тези малките, които вярват в мене... 329 От плодовете им ще ги познаете – цитат на Матея 7:20. 330 „Напред, напред за слава“ – песен с музика и текст от Учителя Беинса Дуно, създадена през 1888 г. в с. Хотанца, Русенско, по време на неговото учителстване там; по-късно е нотирана под името „За Небесния цар“. 331 „Благословен Господ Бог наш на всичките векове“ – песен с музика и текст от Учителя Беинса Дуно. 332 В българския правопис до реформата през 1946 г. ъ или ь се е пишело в края на всяка дума, завършваща със съгласна. 333 Трябва да се обърнеш надолу, за да се оплодотво- риш – намек за тайнството на Светия Граал в езотеричното християнство: човешкото Етерно тяло се символизира с чаша, която окултният ученик трансформира чрез жертвената кръв на Христос. 334 Две хиляди – в протокола на Д.
към текста >>

331 „Благословен Господ Бог наш на всичките векове“ – песен с музика и текст от Учителя Беинса Дуно.
328 Който направи това на едного от малките ми... – перифраза на Матея 18:6: И който съблазни едного от тези малките, които вярват в мене... 329 От плодовете им ще ги познаете – цитат на Матея 7:20. 330 „Напред, напред за слава“ – песен с музика и текст от Учителя Беинса Дуно, създадена през 1888 г. в с. Хотанца, Русенско, по време на неговото учителстване там; по-късно е нотирана под името „За Небесния цар“. 331 „Благословен Господ Бог наш на всичките векове“ – песен с музика и текст от Учителя Беинса Дуно. 332 В българския правопис до реформата през 1946 г. ъ или ь се е пишело в края на всяка дума, завършваща със съгласна. 333 Трябва да се обърнеш надолу, за да се оплодотво- риш – намек за тайнството на Светия Граал в езотеричното християнство: човешкото Етерно тяло се символизира с чаша, която окултният ученик трансформира чрез жертвената кръв на Христос. 334 Две хиляди – в протокола на Д. Голов: двадесет хиляди.
към текста >>

Голов: Ти си един добър учител и ако изгубихме Небето, поне Земята ще имаме.
345 Верни – в протокола на П. Гумнеров: здрави. 346 Христовия път – в протокола на П. Гумнеров: Христовата църква. 347 Ти си един добър ученик и ако изгубихте Небето, поне Земята ще имате – в протокола на Д. Голов: Ти си един добър учител и ако изгубихме Небето, поне Земята ще имаме. 348 Изречението липсва в протокола на Д. Голов. 349 Диалогът липсва в протокола на Д. Голов, а е предаден с фразата: че е мерзост на запустението. 350 Не ще понесе – в протокола на П. Гумнеров: нека понесе.
към текста >>

32. Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1915 г.

Този ден е един тържествен ден, обаче, както виждате, той е пак също един обикновен ден за хората.
На самата входна врата в салона личат ленти с розова и портокалова краска. На западната стена на салона личи Пентаграмът, обкичен с жълтата краска. След като прочете 12-а глава от Евангелието от Йоанна, молихме се с „Добрата молитва " и „ Отче наш " и изпяхме тихо „Благословен Господ Бог наш на всичките векове", г-н Дънов каза: Аз ви приветствам в името на Господа, вас и всички, които са събрани днес да вършат Неговата воля! Обаждат се: Благодарим. Този ден е един тържествен ден, обаче, както виждате, той е пак също един обикновен ден за хората. Тържествен е само за ония, които имат съзнание и чувство да схващат онова, което Господ днес върши в света. Туй, което Той днес върши, вършил го е в миналото, хиляди и милиони години творил е и приготвя Земята и Небето, можем да кажем, заради нас. Дали тази дума ще вземете колективно или единично, законът е верен. Верен е, понеже Духът, който живее в един човек и в множеството, е един по отношение на човешките души. В свръзка с това ще взема 28-и стих от прочетената глава: „Отче, прослави името твое.
към текста >>

Казва се, че почитта и славата на бащите, това са техните деца; почитта и славата на младоженеца е неговата невяста; почитта и славата на учителя са неговите ученици, на господаря - неговите слуги, на царя - неговите поданици.
За да може едно същество да се прослави или да стане името му известно, трябва да бъде съвършено. Думата съвършен вземам в широк смисъл, която се отнася към човеците, не към Бога. Когато художникът изработи една картина и я завърши, и счете, че няма никакъв недостатък, излага я на показ. Да се прослави нещо, значи да се представи съвършено пред Разумните същества. Да се прослави Името Божие, а Името Божие е турено върху нас - ние сме слава Господня. Казва се, че почитта и славата на бащите, това са техните деца; почитта и славата на младоженеца е неговата невяста; почитта и славата на учителя са неговите ученици, на господаря - неговите слуги, на царя - неговите поданици. Разбира се, когато отношенията за това са правилни, когато всякой разбира както трябва своите длъжности. Най-почтената длъжност, която Господ може да ни даде в света, е да бъдем слуги и затова сме ние на Земята. В първо време искам да си освободите умовете от разни грижи за разнообразни несбъднали се мисли и желания и от хиляди работи, които сега ви смущават. Всички тия непотребни работи турете долу във вашия килер, направете, тъй да кажа, едно пречистване на умовете и сърцата си, за да може Господ да внесе нещо във вас, Духът да дойде да ви поясни нещата. Божественият Дух, който слиза Отгоре, е носител на Божествената Мъдрост.
към текста >>

Имате несполуки в търговията, учениците не почитат учителя, жената не почита мъжа - това са все резултати на отношения, които имаме към Господа.
Ние казваме, че искаме да работим за Славата Божия - как ще работим? Първо, трябва да бъдем благодарни на Господа - всяко недоволство е грях, който ни спъва. Ония неща, с които нагрубяваме Господа, връща ни ги Господ назад и падат върху нас. Всякой ден има такива повръщания и затуй не успяваме в много неща. Ние трябва да благодарим, че когато Господ ни връща тези неща, тези наши лоши желания, не ги праща според окултния закон, удесеторено, а ги смекчава, за да можем да изучим закона. Имате несполуки в търговията, учениците не почитат учителя, жената не почита мъжа - това са все резултати на отношения, които имаме към Господа. И за да проверите известни ваши отношения към Господа, призовете Господа във вашата индивидуална душа, в подсъзнанието, и поставете задачата да поправи вашите обноски - ще забележите каква магическа сила ще се прояви. От моята опитност по-мощен и по-безопасен от този закон няма. Може да вземе хиляди години, но абсолютно никаква опасност няма в него, не се харчи и енергия - най-евтин метод, който ще ви коства най- малко. Има друг метод, но много скъп. Ако изправим нашите отношения към Господа, Той би се проявил и почувствал у нас като музика, поезия; светът днес ще се отвори и ще почнем да възприемаме мислите на Ангелите, на великите хора, ще видим, че светът върви много добре и работите на Земята ще се определят.
към текста >>

Туй е превод от четвърта степен; то е най-прост превод - в обикновения живот; ще го преведете в трета степен, във втора степен и до оригинала.
Не искам да говоря за кризата, не искам да говоря за лошите работи, какви неща ще станат, защото страхът ще ви демагнетизира - по-добре да не знае човек. В света идват много благословения, такова плодородие, такова изобилие, щото чувалите ви ще се скъсат, та всякой от вас трябва да е готов. И ако дойде туй време и чувалите ви са скъсани, благословението ще мине и замине, без да получите това благословение. Затуй ви моля като приятели да закърпите скъсаните си чували, изорете нивите си, посадете градините си, изчистете къщите си, изперете дрехите си, нови дрехи вземете, измийте се и се окъпете. Аз ви говоря в превод, а вие намерете оригинала. Туй е превод от четвърта степен; то е най-прост превод - в обикновения живот; ще го преведете в трета степен, във втора степен и до оригинала. Какво значи човек да изкърпи, какво значи оригиналът на кърпеното, какво значи скъсване на чувалите, изораване нивите, посаждане градините, почистване къщите, променение на дрехите, които имате сега? Туй е, което Христос ви казва. Той носи благословение - да не би това благословение да отиде напразно, да не отиде вместо във вашите чували, в други, защото други чакат. Понеже това благословение ни трябва, нека го задържим за себе си. Тази година ще работим индивидуално за своята душа.
към текста >>

Христос казва: „Ученикът да бъде както Учителят си."379 Често ние мислим, че светът не е направен добре, че знаем повече от Господа, критикуваме и казваме: „Моят живот не е живот"; за такъв като нас се казва, че е по- горен от Учителя си, има по-голяма философия - в този смисъл ви казвам.
Някои от вас знаят повече, отколкото аз във философията, и ви се радвам. Но в едно куцате всички - практически не знаете колкото мен. По философията може да ме оборвате, но в практиката не можете 377. Ще ми бъде приятно да ме оборите и на практика. Тогава ще се сбъднат думите на Христа: „След Мене който дойде, ще прави по-големи чудеса." 378 Като казвам повече от мен, то е превод в четвърта степен - намерете оригинала. Христос казва: „Ученикът да бъде както Учителят си."379 Често ние мислим, че светът не е направен добре, че знаем повече от Господа, критикуваме и казваме: „Моят живот не е живот"; за такъв като нас се казва, че е по- горен от Учителя си, има по-голяма философия - в този смисъл ви казвам. Ние казваме: „Това не е така, онова не е така", а как трябва да бъде, не знаем. Тази година трябва да научим как трябва да бъдат нещата, защото тази година носи много страдания за лошите хора и голямо благословение за добрите. И чрез страдание ще се оправи светът. Трябва да се увеличат страданията на лошите хора - тогава ще се спаси светът. Досега все по-добрите хора са страдали, нека отсега пострадат и лошите - ще ги турим да бъдат дежурни.
към текста >>

Например вземете куба или такава топка от книжарницата; много обикновено нещо, с него си играят децата, но трябва да почнем и ние да се занимаваме с тях.
Всякой час проявяването на вашата душа показва какво е религиозното ви настроение. Тази сутрин дойде един господин, толкова развълнуван, че лицето му имаше черен цвят - беше почти обезформено, съвършено изменено и почна да мени цвета и мускулите на лицето, които почнаха да взимат друга форма. Всяка мисъл, която влезе в човека, е като чук, който работи. Не трябва да оставяте форми лоши, а добрите. Даже и дяволът ако ви даде добра форма, вземете я; но той е скъперник антикаджия, та никога няма да ви даде добра форма. Например вземете куба или такава топка от книжарницата; много обикновено нещо, с него си играят децата, но трябва да почнем и ние да се занимаваме с тях. От дълго време и аз се занимавам с тях. Някои казват: „Наивно е да се занимава с такива работи." Кои са добрите форми - набръчканите ни лица ли, развалените ни стомаси и дробове, разнебитените ни мисли ли? Долу такива старости! Нам трябват старци, които са обработили хубави форми, за да кажат хората: „Както го искаме, да бъде", а не: „Какъв е този калпазанец старец? " На младини той не е работил и не е забогатял.
към текста >>

Имате един ръководител, приятел, който иска да ви помага, да слиза във вашия мозък, да ви покаже как трябва да се пробие земята или водата и да се намери бисерът; на спиритически език казано, един дух, или на теософски - учител, все едно и също, да влезе в съзнанието, дето сте набрали енергия.
За да бъдем смели, решителни, трябва Истината непременно да изработи форми, които сме изгубили в миналото. Някой чете много автори, търси красиви жени и мъже, преравя дън-земя и не може да се качи горе на Небето, а не може да слезе и долу. И Господ иска да влезе в Земята, там, където са заровени тия богатства - там са скритите красиви форми на развитието, на прогреса. Господ е скрил в дъното на пещерите, в пластовете на Земята най-хубавите форми,най-скъпоценните камъни. Наистина, горе ги дава на хората, но ги изработва долу, в Земята. Имате един ръководител, приятел, който иска да ви помага, да слиза във вашия мозък, да ви покаже как трябва да се пробие земята или водата и да се намери бисерът; на спиритически език казано, един дух, или на теософски - учител, все едно и също, да влезе в съзнанието, дето сте набрали енергия. Тя ще се излее като извор и ще прояви известна форма. Желанието е растителност на Астралния свят. Когато кажете: „Не мога да мисля", подразбираме, че във вашия Умствен свят вие се намирате в есен или зима - всички ваши форми са скрити или са им окапали листата. Когато вашите желания изчезнат и кажете: „Аз изгубих Любовта", показва, че вие сте в онова поле, където формите са или ограбени, или разрушени, или наново ще започнат да се съграждат. Сега ще ви задам един въпрос: в тази стая кое ви прави най-голямо впечатление, коя от видимите форми на вас най-вече апелира?
към текста >>

Трябва да разбирате, когато дойде Духът или някой Учител-ръководител, да не е от Черното братство и да ви изиграе.
Ако не я проявите, хората ще кажат, че това е лицемерие. И ако ни го кажат, когато го заслужаваме, аз казвам: „Браво, благодаря, че ми казваш истината в очи." Всякога трябва да обичаме хората, които ни казват истината. Някой път някои лъжат. Черното братство употребява магията по два начина, то се разделя на две категории: един играе роля на истината, дегизира се, облича се в светли дрехи, в хубава премяна и казва, че е служител на Господа и иска да те тури в известен път; други дойде да ви плаши и в края на краищата ще ви изиграе. Те ще ви похвалят, че напредвате, но един ден, като се вдигнат, вас ще ви пуснат. Трябва да разбирате, когато дойде Духът или някой Учител-ръководител, да не е от Черното братство и да ви изиграе. Когато се молите, и те се молят, но насред пътя ще ви оберат. Туй, което е вярно по отношение на физическия свят, вярно е и вътре във вас. Имаме известен проект и мислим, като го приложим, че ще се обогатим; но освен че не успяваме, но и парите изгубваме. Приличаме на онзи турчин, който се молил на пътя. Виждам, че мисълта, която искам да прокарам, е смътна, че не казвам това, което трябва да кажа.
към текста >>

" Той им отговорил: „Това е humbug 383, ваше изобретение." И ние сглобяваме нещо оттук-оттам и мислим, че това е религия - Господ казва: „Това е буболечица." И учители, и проповедници, и книжници си носят този humbug и с него нищо не могат да направят.
Вижте как се смеете сега, като ви представих това. Като ви преведох една Божествена форма, всинца казват: „Разбираме на какъв език говорите." Пиленце опечено, чашка винце, има и потропване - Божествени неща. - „Онзи свят без пиленце, без чашка е пустота" - ще кажете. Знаете ли на какво мязате? Учениците от един колеж искали да се пошегуват с професора си и взели от много буболечки крилца и крака, съчленили ги и го попитали: „Молим, кажете ни към кой вид спада? " Той им отговорил: „Това е humbug 383, ваше изобретение." И ние сглобяваме нещо оттук-оттам и мислим, че това е религия - Господ казва: „Това е буболечица." И учители, и проповедници, и книжници си носят този humbug и с него нищо не могат да направят. Намерете не крилца, а живи, живи бръмбари и пеперуди. Тази е мисълта, която трябва да ни накара да мислим за формите. Красивите форми са сила, с която може да се действа. Противодействайте на лошите форми с красивите, изместете лошите форми с красиви или ги турете под заслон, да се не виждат. Всякога красивата форма има по-голяма сила да привлича.
към текста >>

Ние сме турили известни правила (толкоз, колкото са космите на моята глава) за отношенията към бащата и майката, учителите и проповедниците.
Изваждаме стари камъни и ги турваме в пещта и огънят ги превръща на бяла вар; и като замажем къщата, дава приятен ефект, здравословен, лековит. Старите мехове Господ е рекъл да ги тури в пещта да изгорят, защото, докато не изгорят, вар не стават. Като стане вар, в нея ще се налее вода и ще се образува нова реакция и старите мехове ще се подновят. Ние препоръчваме подновяването на старите мехове чрез процеса на печенето и тогава да замажете къщите, за да станат чисти и бели. Често се заражда въпрос какъв трябва да бъде нашият обход към хората. Ние сме турили известни правила (толкоз, колкото са космите на моята глава) за отношенията към бащата и майката, учителите и проповедниците. Дъщерята е развита - майката и бащата и турят правила за кого ще се омъжи, тъй го разбират; омъжват момата за някой стар мех - тя става нещастна. Оставете момата да си намери и избере нов мех, защото старите хора избират стар мех. Схващайте това в преносен смисъл: не можете да живеете в стари нехигиенични къщи и да искате да бъдете здрави. Мрачно ви е - я съборете тази къща, направете нова, турете добри прозорци и ще влезе Светлината. Всичките си пари похарчете, но направете нова къща с големи прозорци и живейте не в избата, а на горния етаж.
към текста >>

След беседата Учителя покани, който има да зададе някои въпроси.
И като излезете на дневната Виделина, колко хубави работи има да видите. И там ще учите закона как да се обичате. Като излезете извън своя затвор, ще научите закона за Любовта. И в Новата епоха ще говоря пак за Любовта. Сега ви оставям, докато се разпукнат вашите стари мехове. След беседата Учителя покани, който има да зададе някои въпроси. Г.: На какво се дължи тази дисхармония между много семейства: мъж и жена не могат да се търпят; и какво би трябвало да се направи, за да може да се въдвори любов и щастие? - Бих желал да кажат някои мнението си, какви факти имат. Г.: Аз да кажа. На първо място, редки са случаите да се женят благодарение на искрена любов между двете страни, понеже се женят от съображения - или че момата е богата, или че момъкът е влюбен, или че той е с обществено положение, или че има туй-онуй. Благодарение на тия неща двамата се хипнотизират, съединят се и виждат, като поживеят малко, грешката, която са направили, и не могат да се търпят.
към текста >>

всички бяхме събрани в салона, гдето Учителя продиктува дадения от Духа наряд за подвиг през тази година.
подир обед 27 души от старите членове на Веригата съзерцаваха в салона десет минути. Излязохме след туй с поръка за един цял час да съзерцаваме, кой дето и както може, върху следната мисъл: „Така да се възпламени Божията Любов в нашите души и в душите на всички верующи, които Му слугуват, както слънчевите лъчи." 8 август, събота Времето през този ден беше ясно, тихо и топло. Сутринта, преди обяд, към 10 ч. всички бяхме събрани в салона, гдето Учителя продиктува дадения от Духа наряд за подвиг през тази година. Току-що нарядът бе продиктуван, повикаха отвън Учителя, а след него излязоха и трима от братята - д-р Хр. Дуков, Д. Голов и В. Граблашев. Подир тяхното излизане г-н Пеню Киров по поръка от Учителя обяви, че всички вече можем да излезем. Какво обаче узнахме?
към текста >>

Току-що нарядът бе продиктуван, повикаха отвън Учителя, а след него излязоха и трима от братята - д-р Хр.
Излязохме след туй с поръка за един цял час да съзерцаваме, кой дето и както може, върху следната мисъл: „Така да се възпламени Божията Любов в нашите души и в душите на всички верующи, които Му слугуват, както слънчевите лъчи." 8 август, събота Времето през този ден беше ясно, тихо и топло. Сутринта, преди обяд, към 10 ч. всички бяхме събрани в салона, гдето Учителя продиктува дадения от Духа наряд за подвиг през тази година. Току-що нарядът бе продиктуван, повикаха отвън Учителя, а след него излязоха и трима от братята - д-р Хр. Дуков, Д. Голов и В. Граблашев. Подир тяхното излизане г-н Пеню Киров по поръка от Учителя обяви, че всички вече можем да излезем. Какво обаче узнахме? Местното комендантско управление, предвид на това, че страната е обявена във военно положение, през което събрания вроде нашето не се позволяват, искало да разтури нашия събор, та горните три лица, заедно с Драган Попов, били изпратени в комендантството да изучат работата и решението на последното и да се върнат и ни съобщят.
към текста >>

Подир тяхното излизане г-н Пеню Киров по поръка от Учителя обяви, че всички вече можем да излезем.
Сутринта, преди обяд, към 10 ч. всички бяхме събрани в салона, гдето Учителя продиктува дадения от Духа наряд за подвиг през тази година. Току-що нарядът бе продиктуван, повикаха отвън Учителя, а след него излязоха и трима от братята - д-р Хр. Дуков, Д. Голов и В. Граблашев. Подир тяхното излизане г-н Пеню Киров по поръка от Учителя обяви, че всички вече можем да излезем. Какво обаче узнахме? Местното комендантско управление, предвид на това, че страната е обявена във военно положение, през което събрания вроде нашето не се позволяват, искало да разтури нашия събор, та горните три лица, заедно с Драган Попов, били изпратени в комендантството да изучат работата и решението на последното и да се върнат и ни съобщят. Те се върнаха, съобщиха, че са ходили в канцеларията на търновското комендантско управление, но им казали да оповестят на всинца ни да се разотидем, защото иначе ще ни арестуват всички. И подир обед приятелите започнаха да напущат Търново. Вечерта, колкото бяха останали, вечеряха заедно на общата трапеза, като у всички се бе сложила мисълта, че не е по волята на комендантството даже и за ядене да се събираме повече от 5-6 души.
към текста >>

вечерта Учителя, заедно с други от приятелите, си тръгнал към града.
Местното комендантско управление, предвид на това, че страната е обявена във военно положение, през което събрания вроде нашето не се позволяват, искало да разтури нашия събор, та горните три лица, заедно с Драган Попов, били изпратени в комендантството да изучат работата и решението на последното и да се върнат и ни съобщят. Те се върнаха, съобщиха, че са ходили в канцеларията на търновското комендантско управление, но им казали да оповестят на всинца ни да се разотидем, защото иначе ще ни арестуват всички. И подир обед приятелите започнаха да напущат Търново. Вечерта, колкото бяха останали, вечеряха заедно на общата трапеза, като у всички се бе сложила мисълта, че не е по волята на комендантството даже и за ядене да се събираме повече от 5-6 души. Към 9 ч. вечерта Учителя, заедно с други от приятелите, си тръгнал към града. Посред пътя Учителя се връща назад, без да каже някому нещо. Той отива на мястото на събранията и там заварва патрули военни с един офицер. След като прегледал офицерът навсякъде, повел Учителя и го отвел в комендантството, отгдето го освободили към 12,30 ч. през нощта. На другия ден, 9 август, било съобщено Учителя непременно да напусне Търново.
към текста >>

Посред пътя Учителя се връща назад, без да каже някому нещо.
Те се върнаха, съобщиха, че са ходили в канцеларията на търновското комендантско управление, но им казали да оповестят на всинца ни да се разотидем, защото иначе ще ни арестуват всички. И подир обед приятелите започнаха да напущат Търново. Вечерта, колкото бяха останали, вечеряха заедно на общата трапеза, като у всички се бе сложила мисълта, че не е по волята на комендантството даже и за ядене да се събираме повече от 5-6 души. Към 9 ч. вечерта Учителя, заедно с други от приятелите, си тръгнал към града. Посред пътя Учителя се връща назад, без да каже някому нещо. Той отива на мястото на събранията и там заварва патрули военни с един офицер. След като прегледал офицерът навсякъде, повел Учителя и го отвел в комендантството, отгдето го освободили към 12,30 ч. през нощта. На другия ден, 9 август, било съобщено Учителя непременно да напусне Търново. Така и стана: в неделя, 9 август 1915 г., подир обяд Учителя напусна Търново, като отпътува за Казанлък.
към текста >>

След като прегледал офицерът навсякъде, повел Учителя и го отвел в комендантството, отгдето го освободили към 12,30 ч.
Вечерта, колкото бяха останали, вечеряха заедно на общата трапеза, като у всички се бе сложила мисълта, че не е по волята на комендантството даже и за ядене да се събираме повече от 5-6 души. Към 9 ч. вечерта Учителя, заедно с други от приятелите, си тръгнал към града. Посред пътя Учителя се връща назад, без да каже някому нещо. Той отива на мястото на събранията и там заварва патрули военни с един офицер. След като прегледал офицерът навсякъде, повел Учителя и го отвел в комендантството, отгдето го освободили към 12,30 ч. през нощта. На другия ден, 9 август, било съобщено Учителя непременно да напусне Търново. Така и стана: в неделя, 9 август 1915 г., подир обяд Учителя напусна Търново, като отпътува за Казанлък. В същия ден, набързо и разтревожени, напуснаха Търново и всички почти лица, участвующи на тазгодишната среща на Веригата. 370 Ески Джумая – старото име на Търговище.
към текста >>

На другия ден, 9 август, било съобщено Учителя непременно да напусне Търново.
вечерта Учителя, заедно с други от приятелите, си тръгнал към града. Посред пътя Учителя се връща назад, без да каже някому нещо. Той отива на мястото на събранията и там заварва патрули военни с един офицер. След като прегледал офицерът навсякъде, повел Учителя и го отвел в комендантството, отгдето го освободили към 12,30 ч. през нощта. На другия ден, 9 август, било съобщено Учителя непременно да напусне Търново. Така и стана: в неделя, 9 август 1915 г., подир обяд Учителя напусна Търново, като отпътува за Казанлък. В същия ден, набързо и разтревожени, напуснаха Търново и всички почти лица, участвующи на тазгодишната среща на Веригата. 370 Ески Джумая – старото име на Търговище. 371 Стефан Белев – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Охрид, живял в София, работил като чиновник. 372 Без обуща – изразът липсва в протокола на Д.Голов.
към текста >>

Така и стана: в неделя, 9 август 1915 г., подир обяд Учителя напусна Търново, като отпътува за Казанлък.
Посред пътя Учителя се връща назад, без да каже някому нещо. Той отива на мястото на събранията и там заварва патрули военни с един офицер. След като прегледал офицерът навсякъде, повел Учителя и го отвел в комендантството, отгдето го освободили към 12,30 ч. през нощта. На другия ден, 9 август, било съобщено Учителя непременно да напусне Търново. Така и стана: в неделя, 9 август 1915 г., подир обяд Учителя напусна Търново, като отпътува за Казанлък. В същия ден, набързо и разтревожени, напуснаха Търново и всички почти лица, участвующи на тазгодишната среща на Веригата. 370 Ески Джумая – старото име на Търговище. 371 Стефан Белев – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Охрид, живял в София, работил като чиновник. 372 Без обуща – изразът липсва в протокола на Д.Голов. 373 Перифраза на Йоанна 6:38: Защото слязох от небето не моята воля да сторя, но волята на тогози, който ме е проводил.
към текста >>

371 Стефан Белев – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Охрид, живял в София, работил като чиновник.
през нощта. На другия ден, 9 август, било съобщено Учителя непременно да напусне Търново. Така и стана: в неделя, 9 август 1915 г., подир обяд Учителя напусна Търново, като отпътува за Казанлък. В същия ден, набързо и разтревожени, напуснаха Търново и всички почти лица, участвующи на тазгодишната среща на Веригата. 370 Ески Джумая – старото име на Търговище. 371 Стефан Белев – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Охрид, живял в София, работил като чиновник. 372 Без обуща – изразът липсва в протокола на Д.Голов. 373 Перифраза на Йоанна 6:38: Защото слязох от небето не моята воля да сторя, но волята на тогози, който ме е проводил. 374 Цитат на Исаия 55:11. 375 Славата Божия – в протокола на П. Гумнеров:Словото Божие.
към текста >>

Гумнеров е добавен следният пояснителен текст: Веднъж Учителя бил в Русе, в едно братско семейство, където присъствал един, който бил много начетен във философията и окултните науки, казва, че бил розенкройцер.
375 Славата Божия – в протокола на П. Гумнеров:Словото Божие. 376 Съдбата си – в протокола на П. Гумнеров: слабостта си. 377 Тук в протокола на П. Гумнеров е добавен следният пояснителен текст: Веднъж Учителя бил в Русе, в едно братско семейство, където присъствал един, който бил много начетен във философията и окултните науки, казва, че бил розенкройцер. Той задавал много въпроси на Учителя и искал отговори, с което искал да покаже, че много знае. Учителя не му отговарял на всички, но му задал следния въпрос: „Кажи колко тежи един [от тези] портокали? “ Той отговорил, че трябва да го измери, така не може да определи. Но Учителя определил теглото на всички портокали до грам и когато ги претеглили, оказало се точно това, което казал Учителя. 378 Перифраза на Йоанна 14:12: Който вярва в мене, делата, които правя аз, и той ще ги прави; и по-големи от тях ще прави.
към текста >>

Той задавал много въпроси на Учителя и искал отговори, с което искал да покаже, че много знае.
Гумнеров:Словото Божие. 376 Съдбата си – в протокола на П. Гумнеров: слабостта си. 377 Тук в протокола на П. Гумнеров е добавен следният пояснителен текст: Веднъж Учителя бил в Русе, в едно братско семейство, където присъствал един, който бил много начетен във философията и окултните науки, казва, че бил розенкройцер. Той задавал много въпроси на Учителя и искал отговори, с което искал да покаже, че много знае. Учителя не му отговарял на всички, но му задал следния въпрос: „Кажи колко тежи един [от тези] портокали? “ Той отговорил, че трябва да го измери, така не може да определи. Но Учителя определил теглото на всички портокали до грам и когато ги претеглили, оказало се точно това, което казал Учителя. 378 Перифраза на Йоанна 14:12: Който вярва в мене, делата, които правя аз, и той ще ги прави; и по-големи от тях ще прави. 379 Цитат на Матея 10:25.
към текста >>

Учителя не му отговарял на всички, но му задал следния въпрос: „Кажи колко тежи един [от тези] портокали?
376 Съдбата си – в протокола на П. Гумнеров: слабостта си. 377 Тук в протокола на П. Гумнеров е добавен следният пояснителен текст: Веднъж Учителя бил в Русе, в едно братско семейство, където присъствал един, който бил много начетен във философията и окултните науки, казва, че бил розенкройцер. Той задавал много въпроси на Учителя и искал отговори, с което искал да покаже, че много знае. Учителя не му отговарял на всички, но му задал следния въпрос: „Кажи колко тежи един [от тези] портокали? “ Той отговорил, че трябва да го измери, така не може да определи. Но Учителя определил теглото на всички портокали до грам и когато ги претеглили, оказало се точно това, което казал Учителя. 378 Перифраза на Йоанна 14:12: Който вярва в мене, делата, които правя аз, и той ще ги прави; и по-големи от тях ще прави. 379 Цитат на Матея 10:25. 380 В 1,30 ч.
към текста >>

Но Учителя определил теглото на всички портокали до грам и когато ги претеглили, оказало се точно това, което казал Учителя.
377 Тук в протокола на П. Гумнеров е добавен следният пояснителен текст: Веднъж Учителя бил в Русе, в едно братско семейство, където присъствал един, който бил много начетен във философията и окултните науки, казва, че бил розенкройцер. Той задавал много въпроси на Учителя и искал отговори, с което искал да покаже, че много знае. Учителя не му отговарял на всички, но му задал следния въпрос: „Кажи колко тежи един [от тези] портокали? “ Той отговорил, че трябва да го измери, така не може да определи. Но Учителя определил теглото на всички портокали до грам и когато ги претеглили, оказало се точно това, което казал Учителя. 378 Перифраза на Йоанна 14:12: Който вярва в мене, делата, които правя аз, и той ще ги прави; и по-големи от тях ще прави. 379 Цитат на Матея 10:25. 380 В 1,30 ч. – в протокола на П. Гумнеров: в 2,30 ч.
към текста >>

385 Петър Чорбаджиев – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден и живял в Сливен, по професия учител.
381 Цитат на Псалом 119:160. 382 Цитат на Лука 15:8,9. 383 Humbug (англ.) – шмекерия, измама. 384 Главата на Твоето Слово – в протокола на Д. Голов: Главата на Твоята Слава. 385 Петър Чорбаджиев – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден и живял в Сливен, по професия учител. 386 Цитат на Йоанна 10:16. 387 Лафатер, Йохан-Гаспар (1741–1801) – швейцарски протестантски богослов, философ и поет, създател на физиогномията.
към текста >>

33. Писма до семейство Иларионови - 1908

Учителя отново е в Търново и на 25.01.
Още в началото на 1908 г. Учителя отново е в Търново и на 25.01. изпраща оттам писмо до брат Ватев в Русе. Не се знае дали по-късно през тази година той отново е посетил града, но има запазени няколко негови писма - пет до сем. Иларионови и три до Мария Казакова, както и една картичка до сем. Иларионови. Мария Казакова умира внезапно в Търново на 25.11.1908 г. Преди това посещава за последен път годишната среща на Веригата във Варна заедно със сем.
към текста >>

И, надявам се, вий да гледате по-надалеч в бъдещето и да се въодушевлявате малко другояче от обикновено.
Дайте и нему наставленията, ако не ги е получил. Словото може да го продиктувате на всички ония, които искат да си го имат ― нека си го препишат. Вярвам да сте бодри и всички ― па няма причина защо и да не сте. Царството ви се дава. Сега това Царство изисква добри граждани и служители. И, надявам се, вий да гледате по-надалеч в бъдещето и да се въодушевлявате малко другояче от обикновено. Потребно е въодушевлението на Духа. Да се живее с великата мисъл, да се движи человек от закона на Любовта, да се следят великите пътища на Мъдростта и Истината, това е щастие, това е блаженство. И каква по-благородна работа би вършил человек на земята? Той трябва да се ползува от всичко, с което небето го е заобиколило. Всичко има смисъл, всичко има значение за оня, който разбира, на когото умът и сърцето са отворени да схваща и разбира.
към текста >>

34. ОРГАНИЗАЦИЯТА

В другото време Учителя имаше частни разговори с присъстващите.
Специална домакинска комисия се грижеше за домакинството: за общите обеди и вечери, за ремонтиране на вилата. В съборните дни, в ранна сутрин всички се нареждахме в двора на вилата пред изгрев слънце. След молитви и песни се изпълняваха гимнастически упражнения. След това почваше беседата. Често пъти имаше през деня втора, а дори и трета беседа. В другото време Учителя имаше частни разговори с присъстващите. В свободното време братята и сестрите се събираха на малки групи, за да разговарят върху основните мисли на беседите, върху зададените задачи през време на събора и си записваха по-важните мисли. Учители провеждаха всеки ден занятия с децата, присъстващи на събора. В тези дни те прилагаха новите принципи и методи. Децата с радост очакваха тези занимания. Присъстващите учители се свикваха в специална учителска група, в която обменяха мисли върху новото училище.
към текста >>

Учители провеждаха всеки ден занятия с децата, присъстващи на събора.
След молитви и песни се изпълняваха гимнастически упражнения. След това почваше беседата. Често пъти имаше през деня втора, а дори и трета беседа. В другото време Учителя имаше частни разговори с присъстващите. В свободното време братята и сестрите се събираха на малки групи, за да разговарят върху основните мисли на беседите, върху зададените задачи през време на събора и си записваха по-важните мисли. Учители провеждаха всеки ден занятия с децата, присъстващи на събора. В тези дни те прилагаха новите принципи и методи. Децата с радост очакваха тези занимания. Присъстващите учители се свикваха в специална учителска група, в която обменяха мисли върху новото училище. Всички с възторг говореха за великите нови идеи, които трябва да се приложат в училището, за да се изявят красивите заложби на детската душа. Беше станало традиция Учителя да държи беседа за търновските граждани в читалище „Надежда“ или в Модерния театър.
към текста >>

Присъстващите учители се свикваха в специална учителска група, в която обменяха мисли върху новото училище.
В другото време Учителя имаше частни разговори с присъстващите. В свободното време братята и сестрите се събираха на малки групи, за да разговарят върху основните мисли на беседите, върху зададените задачи през време на събора и си записваха по-важните мисли. Учители провеждаха всеки ден занятия с децата, присъстващи на събора. В тези дни те прилагаха новите принципи и методи. Децата с радост очакваха тези занимания. Присъстващите учители се свикваха в специална учителска група, в която обменяха мисли върху новото училище. Всички с възторг говореха за великите нови идеи, които трябва да се приложат в училището, за да се изявят красивите заложби на детската душа. Беше станало традиция Учителя да държи беседа за търновските граждани в читалище „Надежда“ или в Модерния театър. Понякога съборяните правеха обща разходка до Арбанаси, за да посетят братските места. В 1912 г. там има една къща и земя, а в 1919 г.
към текста >>

Беше станало традиция Учителя да държи беседа за търновските граждани в читалище „Надежда“ или в Модерния театър.
Учители провеждаха всеки ден занятия с децата, присъстващи на събора. В тези дни те прилагаха новите принципи и методи. Децата с радост очакваха тези занимания. Присъстващите учители се свикваха в специална учителска група, в която обменяха мисли върху новото училище. Всички с възторг говореха за великите нови идеи, които трябва да се приложат в училището, за да се изявят красивите заложби на детската душа. Беше станало традиция Учителя да държи беседа за търновските граждани в читалище „Надежда“ или в Модерния театър. Понякога съборяните правеха обща разходка до Арбанаси, за да посетят братските места. В 1912 г. там има една къща и земя, а в 1919 г. купуват още една къща и 3 дка за Братството. В свободното време се групираха и научно-философски групи, в които се обменяха мисли за отношението между идеите на Бялото Братство и нашите проблеми.
към текста >>

Обикновено след приключване на съборите се е изнасяла голяма литературно-музикална програма.
В кухнята, която беше под открито небе, постоянно имаше казан с гореща вода, откъдето всеки желаещ можеше да получи по чаша. Горещата вода беше едно от най-важните задължения на дежурните. Тогава се надпреварвахме да пием гореща вода.* Дежурните по кухня бяха с бели престилки и бели забрадки. Тогава ми направи впечетление, че при такъв голям приток на хора с различно обществено положение, пол и възраст на никого нищо не се губеше. На едно дърво беше окачена табелка с надпис: „Намерени вещи“. Обикновено след приключване на съборите се е изнасяла голяма литературно-музикална програма. На събора през 1925 г. със „Стихотворение за търновския събор“ Олга Блажева изразява своето възхищение от търновските събори: В здрача на тлееща радост аз будя нетленни следи и пея за дивната сладост,
към текста >>

Учителя много е харесвал това стихотворение.
със „Стихотворение за търновския събор“ Олга Блажева изразява своето възхищение от търновските събори: В здрача на тлееща радост аз будя нетленни следи и пея за дивната сладост, що носят ни тъмни беди... Учителя много е харесвал това стихотворение. ---- * Вода за пиене в пръстени стомни са носили всички участници от чешмата, която се намираше на Софийското шосе на 200-300 метра от вилата. (Бел. състав.)
към текста >>

35. ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1910 Г., ВЕЛИКО ТЪРНОВО

В старо време, изобщо, всичките учители са постъпвали така, като първом са проучвали характера на хората и тогава са работили между тях.
После, вземете един търговец, който взема първом предвид всичките случайности и чак тогава започва търговията си. Вземете и един адвокат, който взема в съображение разните перипетии по делото и тогава го взема или не го защищава. Така е и ако се вгледате във военния генерал и пр. Така трябва да постъпвате и вие в света.Защото, например, ако пожелаете да уловите голяма риба, а мрежата ви слаба, то е една несъобразителност, понеже ще се скъса мрежата ви. Според вашата мрежа гледайте да ловите и рибата си. В старо време, изобщо, всичките учители са постъпвали така, като първом са проучвали характера на хората и тогава са работили между тях. Човек в своето съществуване, в разнообразните бития е проявил и проявява разни сили. Така вие имате съвременните взривни вещества, с които често пъти, за да можете да работите, трябва да ги подчините на други вещества. Вземете, например, един лекар, който за да може да работи върху известна болест, внася антидоти8 за реакция. В духовния свят е същото — вие трябва да предизвикате мисли, които са химически елементи, действуващи благотворно. Но всяка една мисъл трябва да я изучавате, за да видите какви качества има тя, защото от съединението на тия качества зависи какво ще е последствието или работата, която вършите.
към текста >>

Според Учителите на всички окултни школи, човек трябва да търси известни елементи там, гдето те съществуват.
Прочее, когато дойдат върху вас страдания, трябва да се питате какво Господ иска да възстанови у вас. Затова не бива да се плашите при страдания, а размислете какво иска да ви учи Господ. После, съединявайте се с всичките в света — не отбягвайте хората в света, а се съединявайте с всички тях. Всички гледайте да се срещнете с някой добър човек в света и с него вие ще си послужите като при оазис, на който ще си починете и ще си вземете чрез него храна, с която ще си послужите, докато стигнете до друг оазис. Затова, свързвайте се с добрите хора в света, за да се ползувате от тях. Според Учителите на всички окултни школи, човек трябва да търси известни елементи там, гдето те съществуват. Не можете, например, да станете богат човек между лоши хора, защото това, което вие насаждате, те ще го разрушат. Добри хора ще станете само между добри хора. Но добрият човек сам по себе си трябва да бъде съвсем силен, та да може вредните елементи да ги направи сгодни за своето естество. Не се съединявайте с хора, които имат отрицателни мисли, а винаги се съединявайте с хора, които имат положителни мисли. После, когато вие се приближавате при хората, не трябва да бъдете активни, а да се поставяте както земята спрямо слънцето.
към текста >>

И когато Го викате като един Учител, Той знае законите и отстранява нещата, които ни вредят.
Но добрият човек сам по себе си трябва да бъде съвсем силен, та да може вредните елементи да ги направи сгодни за своето естество. Не се съединявайте с хора, които имат отрицателни мисли, а винаги се съединявайте с хора, които имат положителни мисли. После, когато вие се приближавате при хората, не трябва да бъдете активни, а да се поставяте както земята спрямо слънцето. Вашата душа се нуждае от Божествената виделина, а вие, като не се поставяте спрямо Бога така, както земята към слънцето, няма да се ползувате. Злото може да има отношение само спрямо вас, затова не бива да изкушавате Господа, защото за Бога няма лоши неща. И когато Го викате като един Учител, Той знае законите и отстранява нещата, които ни вредят. По отношение на Бога всяко нещо е на мястото си и всичко безпрекословно работи за изпълнението на Неговата воля. Затова Бог, Който управлява света, няма противници. Господ, Който е между нас и нашите противници, дохожда между тях и нас и тогава те се опълчват срещу Него. Той повръща техните мисли и действия върху тях и те страдат. Пазете се от лошите мисли, защото ако този, комуто ги изпращате, въздъхне към Господа, тия мисли ще се повърнат към вас и тогава ще бъдете наказани.
към текста >>

Защото с умирането Христово е дошла една велика вълна, която е затъмнила слънцето, също както ако имате една обикновена лампа, пред която пологате електрическа, обикновената лампа ще потъмнее.
Искам да бъдете свободни, свежи, весели и като заминавате оттук за домовете си, да мислите, като че ли имате всичко със себе си. Унилостта на духа да ви напусне. После, трябва да имате смирение. Най-сетне, на Христа удариха 80 хиляди удара, а знаем, че и Той, като е в човешко естество, имаше честолюбие. Защо слънцето е потъмняло, когато е умрял Христос? Защото с умирането Христово е дошла една велика вълна, която е затъмнила слънцето, също както ако имате една обикновена лампа, пред която пологате електрическа, обикновената лампа ще потъмнее. За тия братя, на които искаме да помогнем, ще затаите мислите в сърцата си и ще им пожелаете сила, като се помолите с девиза: „Гдето са събрани двама или трима в Мое Име, Аз ще бъда там посред тях.“ Изредихме се по шест души в олтара за молитва, след което г-н Дънов обяви: — Въпросите, за които се каза, че може всякой от вас да зададе, можете да сторите това утре, 18-того, сряда, за когато трябва да се явите тук в 7 часа заранта. Събранието се свърши, след като изпяхме „Достойно ест“ и се молихме с „Отче наш“.
към текста >>

36. ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1912 г. ВЕЛИКО ТЪРНОВО

Между духовенството и учителите има мнозина
Отговор: Да, вярно е. На въпроси, зададени от събранието, г-н Дънов отговори: ― Сега трябва да работите смело, решително и ако вие вървите разумно по стъпките на Христа, то България ще използува условията, които се дават за подигането на народа. Между духовенството и учителите има мнозина заинтересовани. Главните спънки за делото Господне могат да са първом учителите, после идат свещениците и най-после са политиканите. Ето защо ние първом трябва да заинтересуваме учителите и свещениците. Защо някои
към текста >>

учителите, после идат свещениците и най-после са политиканите.
― Сега трябва да работите смело, решително и ако вие вървите разумно по стъпките на Христа, то България ще използува условията, които се дават за подигането на народа. Между духовенството и учителите има мнозина заинтересовани. Главните спънки за делото Господне могат да са първом учителите, после идат свещениците и най-после са политиканите. Ето защо ние първом трябва да заинтересуваме учителите и свещениците. Защо някои неща не бива да се казват навън? Защото в България има изпратени от Черната
към текста >>

ние първом трябва да заинтересуваме учителите и свещениците.
подигането на народа. Между духовенството и учителите има мнозина заинтересовани. Главните спънки за делото Господне могат да са първом учителите, после идат свещениците и най-после са политиканите. Ето защо ние първом трябва да заинтересуваме учителите и свещениците. Защо някои неща не бива да се казват навън? Защото в България има изпратени от Черната ложа, които противодействуват, и те са сега тук и спънките ни са от тях. От тях ако те срещне някой, ще те обругае и ще ти припише всички качества,
към текста >>

Подир 10 часа вечерта, след вечеря, имахме молитвено събрание в горницата, гдето Духът манифестира присъствието си чрез твърде интензивна прочувственост на молящите се, у които се забелязаха необикновени духовни усещания и настроения, умиление и възхищение.
Прочее, аз искам да се избягнат всякакви недоразумения и желая да настъпи обединение между братята; да ме слушате и тогава зад себе си ще имате една велика сила, което подига света. Христос е име колективно и представлява множества, които християните изчисляват с „тисящи на тисящи и тми на тми“, което значи сто милиона, а стоте е число на ангелите и представлява съвършенството. Един милион от тия сто милиона, които са с Христа, са въплотени в човешка форма. Казах, че в Египет сте били преди шест хиляди години и аз ще ви дам даже и датите, когато сте прибивавали във Вавилон, Рим, Сирия и пр., но това ще сторя по-после. След като изпяхме „Грешна душо“, събранието се преустанови. Подир 10 часа вечерта, след вечеря, имахме молитвено събрание в горницата, гдето Духът манифестира присъствието си чрез твърде интензивна прочувственост на молящите се, у които се забелязаха необикновени духовни усещания и настроения, умиление и възхищение. А след това забележително моление всинца се завърнахме в салона, гдето дойде и г-н Дънов и каза: ― Нашата цел в живота е да победим смъртта, да се освободим от онези връзки, които ни свързват. Смъртта, това са въжета на греха, които свързват човешкия живот.
към текста >>

37. 1914_3 ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА

Учителя обяви:
Съвсем вляво, над самия вход, бе поставен българският трикольор с една лента върху него, цветът на която не ни е познат. На западната стена, вляво, като гледаш към нея, бе поставен Пентаграмът, поясняващ петте велики добродетели, над който имаше жълта лента. Първом влязоха жените, които насядаха пред масата, а след тях и мъжете, които заеха местата около нея. Повикването на едните и на другите стана по годината на повикването им във Веригата. След като се наредихме, четохме „Добрата молитва" и изпяхме „Благословен Бог наш". Учителя обяви: – Аз ви приветствам като добре дошли, от името на всички наши приятели. Приветствам ви от Името на Господа Нашего Исуса Христа. Това е първо събрание по рода си в Новата епоха. Вие сте в Новия Завет, в Новата епоха. Това събрание, което устройвам, е първо по рода си, защото е само в България.
към текста >>

На тези ръководители вие трябва да бъдете послушни, както ученикът е послушен на учителя.
А в 24-те часа вие ще слушате страданията и плача на света: ще видите на земята да мрат с хиляди хора от глад, болест, от вътрешни революции. След всичко туй, Христос ще ви даде именно това служене, за което ви говорих. И понеже страданията на света са грехове, а греховете на света са наши грехове, то ние трябва да помогнем. Доколкото е възможно, ние трябва да облекчим техните страдания. Най-първо, вие ще трябва да се запознаете с вашия ръководител, защото всички вие имате ръководители, които сега присъстват. На тези ръководители вие трябва да бъдете послушни, както ученикът е послушен на учителя. И ако отсега – нататък някой не слуша своя ръководител, той не ще може да присъства на Господнето събрание, защото тия духове ще бъдат всякога с вас и през всичките страдания на света вие трябва да слушате техния глас, който е глас на любов. Нашата земя е 13-та сфера, а тя е равна на ада. Тази Европейска война сега става в ада и Христос е, Който участва в това сражение. Но като думам ад, то не е едно лошо място. То е място на изправление: след хиляди години, когато хората се очистят там, Господ наново ще ги изведе на лицето на земята.
към текста >>

Ще се молим за домашните си, за добрите земеделци, за добрите търговци, всички учители, свещеници, всички жени и майки, които искат да вършат Волята Божия; за България, Русия, Сърбия, цялото славянство, за всички лица и държави, които искат да вършат Волята Божия.
И ще знаете, че молбите и моленията ваши ще са главно в три направления: 1. За прославянето Името Божие на земята; 2. За идването Царството Божие на земята и 3. За изпълнение Волята Божия на земята. И не само сега – и през цялата година ще се молите в тая посока, но и ще се стремите с дела, слово и мисъл в същата посока. Ще се молим за домашните си, за добрите земеделци, за добрите търговци, всички учители, свещеници, всички жени и майки, които искат да вършат Волята Божия; за България, Русия, Сърбия, цялото славянство, за всички лица и държави, които искат да вършат Волята Божия. Ще ви съобщя и едно желание на Христа от вас: никой от вас да не казва никому нищо от онуй, което види в салона и горницата, защото съчетанията, които ще видите, ще бъдат за вас една сила през годината и всякога, и всякъде. 1 Коруба(диал.)- черупка, обвивка (бел.ред.) 2 9-ти март - датата в стар стил съответства на 22-ри март нов стил (бел.ред) 11 АВГУСТ, ПОНЕДЕЛНИК Сутринта времето бе студено и облачно.
към текста >>

На въпрос от Симеон Драганов, Учителя отговори:
Във вас всинца ви аз виждам запалени свещи, от които някои светят повече, а някои по-малко. На някои пламъците се колебаят, а това показва, че вътре в тях има проветряване. – Някои казват: „Дали, аджеба, ще мога да направя това и това, що ме учат? " Но тия, които се питат така и отговарят, че не могат, те са за лявата страна, гдето ще изучат своите уроци. – Стремеж и подвиг тълкувайте така: трябва да вървиш напред и нагоре, също както птицата, която постепенно-постепенно прави своя наклон нагоре. На въпрос от Симеон Драганов, Учителя отговори: – Аз прекрасно бих отишъл в пустинята и си бих прекарал живота, но съм ви събрал тук, за да имам главоболие с вас, защото такава е Волята Божия. – Господ когато каже, че ще дойде, Той ще дойде и ние можем да бъдем като овчаря, или като Моисей. Аз бих желал да бъда на мястото на овчаря. – Вие можете да четете каквото искате; даже аз с готовност ще ви препоръчам четиво, книги, каквито искате, обаче, не изпускайте предвид, че тук ви се дава от Духа нещо, което да ви ползва, за да можете да работите. И отсега нататък за мен ще е важно – всинца да бъдете верни и истинни.
към текста >>

В три и половина часа, насядали по местата си в салона, Учителя ни продиктува следната „Лозинка":
Искам да се освободите от всичките си лоши привички и като узнаете – отляво или отдясно, да напредвате в пътя си, защото времената са усилни и работата е спасителна. Днес ще се започне бдение от 5 до 7 часа, а утре, 12-того, вторник, от 5 часа сутринта до 9, по трима. Който иска да пита нещо, да си го напише и подаде; аз ще отговоря, ако въпросът е важен и ползува самия този, който го задава. Искам тази година да направя опит с вас, защото от това виждам необходимост. Молихме се с „Добрата молитва", на колене изпяхме „Тебе поем" и в единадесет и половина часа събранието се преустанови за в три и половина часа, подир обед. В три и половина часа, насядали по местата си в салона, Учителя ни продиктува следната „Лозинка": Първо: За прославлението и осветяването Името на Господа Бога Нашего на земята между человеците и верующите, и избраните от Веригата на Господа на Словото – Спасител, Покровител, Който въздига и възкресява мъртвите и туря всичко в ред и порядък навсякъде; и да се благослови Името на Господа Исуса Христа, изявеното Слово Божие, и с Него всички, които Го любят. Второ: За идването на Царството Божие на земята, между человеците и в сърцата на верующите, и в душите на избраните; и да се тури в действие всяка правда, всяка доброта, всяка любов, всяка мъдрост и всяка истина; и да се възцари Господ Бог Наш и да се изпълнят думите на Господа: „Отец е благоволил да ви даде Царство"; и да се всели Духът на Господа Исуса Христа между нас и да се изпълни предвечното намерение на Отца Нашего на светлините и на светлите духове, Комуто да бъде слава и чест, и поклон сега и всякога, и през всичките векове. Трето: За изпълнението на Волята на Господа Бога Нашего на земята, както е Горе на Небето, между светлите ангелски ликове; и да се въдвори законът на Истината, Любовта и Правдата, за да бъдем всички в едно тяло и в един дух; и да се въдвори ред и съзвучие, и хваление, да ни се даде знание да Го славим и да се радваме всички на Господа и Неговите дела; и да се всели Той в нашия живот и в делото на ръцете ни. Да даде живот и здраве, и дългоденствие на всички, които Нему уповават, и да ги избави от всички напасти на злото и лукавия, да внесе мир в душите им, да им даде изобилие на Своите благости; да спомни Господ Бог наш Своите обещания, да се смили над всички страдующи, да благослови всички верующи, да укрепи своите избрани, да им даде сила, знание, мъдрост и любов, да побеждават заради Него и Неговото Свято Име. Да ни даде победа над всичките ни врагове, да победим докрай и да послужим на Господа с радост и веселие, през всичките дни на нашия живот.
към текста >>

Друго, второ: в един от дните през седмицата – неделя, вторник и петък, след обикновената молитва, ще правим поменик на всички членове от Веригата, включая и онези, отсъстващи от нея, за които се каже допълнително, за гостите на Събора, а така също и за други съмишленици, приятели и роднини, за които се позволи отпосле, като при споменаване имената им, си представяте лицата им и искате от Господа за тях изпълнение на „Лозинката".
Задължително е да се чете, обаче, „Лозинката" всякой ден, а всякой може да усвои един от избраните начини. Всякой ще се моли според диктовката на духа си и Господ ще ви покаже и упъти, как да се молите. В духовния свят вие не се намирате на еднаква зона, нито всички – на едно и също място, така щото, според изгрева на вашето слънце ще се молите. Повелението на Духа е – чрез тази „Лозинка" всякой ден да се ограждате и затова ежедневно трябва обезателно да я четете, по един от казаните начини. Тогава само за вас е изключена опасността. Друго, второ: в един от дните през седмицата – неделя, вторник и петък, след обикновената молитва, ще правим поменик на всички членове от Веригата, включая и онези, отсъстващи от нея, за които се каже допълнително, за гостите на Събора, а така също и за други съмишленици, приятели и роднини, за които се позволи отпосле, като при споменаване имената им, си представяте лицата им и искате от Господа за тях изпълнение на „Лозинката". Но може и в трите тия дни да се прави този поменик – има свобода, обаче, поне в един от казаните дни е задължително да се прави под страх от страдание. Който избере един ден, този ден ще бъде неделята, и то задължително. Да, поменика непременно правете веднъж в седмицата, защото като споменавате тия имена, всяко име е сила. Молете се даже и за външни – вие ще бъдете, които ще се ползвате от това; благословенията чрез вас ще дойдат за тях. Нам е необходимо да изговаряме Името на Исуса Христа, за нас и за другите, защото това име предизвиква онези принципи във вселената, които творят, които принципи са Божествени и носят милост и благост.
към текста >>

Тук Учителя се впусна и обясни тези разклонения в подробности, но пишещият настоящето не можа да ги разбере и схване.
Който избере един ден, този ден ще бъде неделята, и то задължително. Да, поменика непременно правете веднъж в седмицата, защото като споменавате тия имена, всяко име е сила. Молете се даже и за външни – вие ще бъдете, които ще се ползвате от това; благословенията чрез вас ще дойдат за тях. Нам е необходимо да изговаряме Името на Исуса Христа, за нас и за другите, защото това име предизвиква онези принципи във вселената, които творят, които принципи са Божествени и носят милост и благост. „Йот Хей Вав Хей", тъй се произнасят на еврейски тези велики принципи и природни сили, които в трите свои разклонения носят благословенията на света, ако правилно се зачитат и разбират. Тук Учителя се впусна и обясни тези разклонения в подробности, но пишещият настоящето не можа да ги разбере и схване. Затова вие трябва да произнасяте Името на Господа Исуса Христа, защото То е, което съдържа равновесие в природните закони; това – едно, и друго: с произнасянето му съзнателно и с благоговение повикваме деветте ангелски чина, да работят всичките заедно. Към църквите трябва да се отнасяме с уважение и почитание. Пред Бога не е право да осъждаме църквата – не сме ние, които ще осъдим църквата, а Христос е, Който ще я съди. И като живеем ние добре, това е, което ще я осъди. Към църквите ще имате всичките благородни желания, защото, ето, и ние ще работим и работим за нейното повдигане.
към текста >>

В 10 часа се събрахме в заседателния салон и след като изпяхме „Всякое дихание да хвали Господа", Учителя каза:
Времето сутринта бе студено, но след изгрева на слънцето, лека-полека се стопли и през целия ден имахме топло и тихо време. Слънцето идеше през редки, бели, красиви облаци. В 5 часа заранта хората в Търново усетили земетръс, което отсетне се оповести и в пресата. Приятелите – весели и спокойни. От 5 до 9 часа преди обед има бдение по трима. В 10 часа се събрахме в заседателния салон и след като изпяхме „Всякое дихание да хвали Господа", Учителя каза: Ще ви говоря върху думата „познание". За да може човек да добие качеството да познава нещата, трябва да има ума на един мъдрец. Да вземем например един плод: ябълка, круша, слива или череша. На пръв поглед всякой мисли, че има познание за черешата или крушата или сливата, но ако ни запитат в що се състои нашето познание, едва ли можем да дадем точно съответствуващ на истината отговор. Защото ако вземете сливата, да кажем, в нейния зародиш, вашето понятие ще е, че тя е със стипчив вкус; когато наедрее, ще и се приложи известна киселина, а пък в края същата слива ще намерите, че е приложила сладчина.
към текста >>

Ние сме започнали да учим отгоре – надолу и затова ангелите са, които имат правилно схващане на нещата, поради което са и поставени за учители на човечеството.
Защото, ако вие, които имате лаборатория, заграждате я, да не би някое дете да влезе и я угрози; то колко повече Господ трябваше да направи преграда между земното и небесното, като с това определи развитието на човешките души! Да, тази преграда показва мястото, отгдето са започнали хората да слизат надолу, също както пък екваторът е мястото, през което хората отиват на север и са започнали да се отдалечават. Образуват се два противоположни полюса. Така процесът на корените на едно дърво показва пътя на нашата еволюция, а процесът на клоните показва пътя, през който ангелите са минали. Но понеже има диаметрално различие, то ангелите идват, когато слизат надолу, а ние идваме, когато отиваме отдолу – нагоре. Ние сме започнали да учим отгоре – надолу и затова ангелите са, които имат правилно схващане на нещата, поради което са и поставени за учители на човечеството. (Чете стихове 9 до 13.) „И стана вечер, и стана утро, ден третий", а то значи; първият ден – за първото тяло, вторият – за второто, а третият – за третото тяло. (Чете стихове 14 до 18.) Чудят се някои хора и учени, как е възможно да се направи това, за толкова малко време. У човека са много работи невъзможни, а у Бога е всичко възможно. Божествената Земя, към която ние отиваме, далеч се различава от мястото, в което сега живеем и което, в сравнение с онази земя, в която отивате, е пустота и един малък остров. И така, в четири дни Бог направи жизненото тяло, жизнената енергия, принципа на разплодяването и размножаването.
към текста >>

Иэпяхме всички „Възкресение Твое, Христе Спасе", подир което Учителя продължи:
Започнете, прочее, да размишлявате така: дали е устроено за вас Небето и Земята. И искайте, щото Господ да направи твърд във вас; и всичкият този процес, описан в първата глава на Битието, искайте да стане във вас. Гледайте сега колкото можете да се освободите от вашия тежък багаж, щото, като дойде Христос, да можете да си вземете необходимия багаж и веднага да бъдете готови. А за времето сега не можете да знаете – като идем там, ще ви доизкажа това, което не съм ви казал. А сега гледайте да си досвършите работата на земята, та да ви каже Христос: „Добре, рабе добрий и верний; на малкото си бил верен, над много ще те поставя; влез в радостта на Господаря си." (Матея: 25; 21) Иэпяхме всички „Възкресение Твое, Христе Спасе", подир което Учителя продължи: Защо днес ви се даде истината за душата и духа, сърцето и ума, мъжа и жената? Чрез сърцето си ние научаваме чувствата и то трябва да влезе в съприкосновение със света. А пък умът ни е даден, да изучаваме света и мислите. Значи, ума трябва да превеждаме в пространството, а сърцето да приведем до всичките хора. Защото, за да познаем силата на един човек, трябва да влезем в съприкосновение с други хора.
към текста >>

След това Учителя съобщи, че редът е – утре, от 4 часа заранта, мъжете да подкачат бдението на групи от 9 души.
– Искам да имате правилно схващане за нещата и не бива да се вплитате в старите неща. И тогава ние ще бъдем далеч по-православни от другите. В 12 часа събранието се прекъсна, а в 4 часа подир обед жените подкачиха своето бдение, което свършиха в 6 ч. В шест и половина часа вечерта всички – мъже и жени, се събрахме в заседателния салон. Изпяхме песента на душата „Грешна душо", молихме се с „Добрата молитва" и четохме прави „Хвалата" (Хваление). След това Учителя съобщи, че редът е – утре, от 4 часа заранта, мъжете да подкачат бдението на групи от 9 души. Първата група се състои от лицата: Пеньо Киров, Тодор Стоименов, Илия Стойчев, Димитър Голов, Петко Гумнеров, Костадин Иларионов, Анастас Бойнов, Деньо Цанов и Петко Епитропов. Тази е първата група, която утре, 13-того, в 4 часа сутринта, ще се яви за бдение. Подир това съобщение Учителя поде: Задайте два въпроса, които всинца мислите, че са най-важни и за които сте убедени, че ще ви интересуват. Всички мълчат продължително, никой не задава въпрос.
към текста >>

Подир това съобщение Учителя поде:
В шест и половина часа вечерта всички – мъже и жени, се събрахме в заседателния салон. Изпяхме песента на душата „Грешна душо", молихме се с „Добрата молитва" и четохме прави „Хвалата" (Хваление). След това Учителя съобщи, че редът е – утре, от 4 часа заранта, мъжете да подкачат бдението на групи от 9 души. Първата група се състои от лицата: Пеньо Киров, Тодор Стоименов, Илия Стойчев, Димитър Голов, Петко Гумнеров, Костадин Иларионов, Анастас Бойнов, Деньо Цанов и Петко Епитропов. Тази е първата група, която утре, 13-того, в 4 часа сутринта, ще се яви за бдение. Подир това съобщение Учителя поде: Задайте два въпроса, които всинца мислите, че са най-важни и за които сте убедени, че ще ви интересуват. Всички мълчат продължително, никой не задава въпрос. През време на това продължително мълчание, г-жа Елена д-р Иванова с излъчване продума с висок глас: „Готови ли сте да умрете за Христа, всичките? " На този именно въпрос Учителя отговори: – Да умрем, значи да ашладисаме себе си на присадката, която Христос установи.
към текста >>

" На този именно въпрос Учителя отговори:
Тази е първата група, която утре, 13-того, в 4 часа сутринта, ще се яви за бдение. Подир това съобщение Учителя поде: Задайте два въпроса, които всинца мислите, че са най-важни и за които сте убедени, че ще ви интересуват. Всички мълчат продължително, никой не задава въпрос. През време на това продължително мълчание, г-жа Елена д-р Иванова с излъчване продума с висок глас: „Готови ли сте да умрете за Христа, всичките? " На този именно въпрос Учителя отговори: – Да умрем, значи да ашладисаме себе си на присадката, която Христос установи. Как става присаждането? Онези, които я правят, вземат предпазни мерки, избират времето, когато калемът има мъзга; калемът или пъпката да са пресни и после, да не остава празно пространство между присадката и дървото. Същия закон трябва да спазим и при присаждането на новия Дух, когато ние се присаждаме в Христа и Христос в нас. Когато Христос се присажда в нас, известни закони трябва да се спазват, защото, когато става присаждането, ако у нас има лоши мисли, присадката не може да хване.
към текста >>

Нашите приятели са светиите, те са и нашите учители и братя, а като така, Исус Христос е най-старият наш брат, Като приятел и брат, показва, че има нещо общо между Неговата душа и нашата.
Дали сте пред лицето на Господа или не, вие ще познавате от туй, че ще усещате светлина и ще сте спокойни. Когато дойде лоша мисъл, да знаете, че е дошла една страдаща душа във вас и ако искате, можете да й помогнете. Имате някоя лоша мисъл към някого; в такъв случай, намерете добър човек и ще ви олекне. И ние всякога трябва да сме свързани с добрите хора, и всякога трябва да имаме за своите приятели най-добрите понятия. Кои са, прочее, нашите приятели? Нашите приятели са светиите, те са и нашите учители и братя, а като така, Исус Христос е най-старият наш брат, Като приятел и брат, показва, че има нещо общо между Неговата душа и нашата. Той е както брат към брата. И така, Исус Христос е всякога близо и ако ние Го любим, то Той е всякога готов да се яви, защото, когато обичаме нещата, те са близо, а когато ги мразим, те са далеч. Трябва да сме благодарни за всичките дарби, които Господ ни дава. В 7 часа събранието се свърши. Към 8 часа вечерта всинца се разотидохме, при разяснено небе навсякъде.
към текста >>

А в 10 часа се събрахме всички в преподавателния салон и Учителя прочете 133 Псалом, като каза:
В 4 часа – навсякъде ясно и тихо. Изгревът на слънцето иде из ясно небе. В 7 часа – навсякъде ясно, без вятър и слънцето грее свободно. В 10 часа имаме прекрасен, напълно летен ден. В 4 часа, рано сутринта, първата група подкачи бдението, което продължи до 9 часа. А в 10 часа се събрахме всички в преподавателния салон и Учителя прочете 133 Псалом, като каза: Забележете този псалом. На 13-то число, всякой месец, четете си го, та да можете да смекчавате това число. Ще го четете сутрин, след молитва. Обезателно четете този псалом и в онзи ден, чиято дата е равна на 13 минус числото на групата от девет души, към която спадаш при бдението на 13 август 1914 год. Винаги и где да е, посрещнеш ли числото 13 в живота, четете този псалом.
към текста >>

По-нататък Учителя, като прочете в Евангелието от Лука гл.5, стих 12, каза следната реч: Какво отношение има този стих към нашия живот?
На 13-то число, всякой месец, четете си го, та да можете да смекчавате това число. Ще го четете сутрин, след молитва. Обезателно четете този псалом и в онзи ден, чиято дата е равна на 13 минус числото на групата от девет души, към която спадаш при бдението на 13 август 1914 год. Винаги и где да е, посрещнеш ли числото 13 в живота, четете този псалом. Това число 13 е предизвикано от несъгласия на братя; а когато те са в единодушие, то няма никаква опасност. По-нататък Учителя, като прочете в Евангелието от Лука гл.5, стих 12, каза следната реч: Какво отношение има този стих към нашия живот? Какво отношение има един човек, който е страдал от проказа и иска от Исуса Христа да го излекува? По видимому, в този стих няма никаква пряка връзка между събитията, за които е писан, и нас. Но в този стих е дадено едно правило, като как се лекува човек. Защо този човек не стоеше прав, защо не коленичи, а падна на лицето си? И така, ние имаме едно правило: когато човек има неизлечима болест в сърцето си, то е проказа, заради която ни изпъдиха от Небето и сега сме тук, за да се излекуваме.
към текста >>

Учителя продължи:
Сега вече гонел злото, за което му било дадено „Ружо" – така нарече той една иконка с две лица, за която каза, че му дошла от Горе. Току-що се разговорихме дотук, домашните ми дойдоха и той си отиде. Аз, кой знае как, престоях малко за нещо у дома, с мисъл, пак да го настигна, но като излязох веднага подир него, тук човек – там човек, човекът липсва, изгубих го. И питах, и търсих, но гo вече не видях. Той ми каза като го питах, че името му е Деню, но кой е тоз Деню – отиде; аз не можах да сторя за него онова, което бях турил в ума си. Учителя продължи: – Да, на Пеню баба му е била крива, за да не може да услужи на тоз човек. Иван Русев: Не е ли хубаво, в такъв случай, да се иэнасилва волята на такава баба? Пеню Киров: Не може да се изнасилва, защото тя има право да иэпъди и мен, защото съм отишъл на къщата й, при все, че като неин зет съм отишъл. – Хич гювенден да й – казват турците.4 Учителя след това продължи:
към текста >>

Учителя след това продължи:
Учителя продължи: – Да, на Пеню баба му е била крива, за да не може да услужи на тоз човек. Иван Русев: Не е ли хубаво, в такъв случай, да се иэнасилва волята на такава баба? Пеню Киров: Не може да се изнасилва, защото тя има право да иэпъди и мен, защото съм отишъл на къщата й, при все, че като неин зет съм отишъл. – Хич гювенден да й – казват турците.4 Учителя след това продължи: – Кой е бил този човек? Иван Русев: Служител Господен. – С този пример се пояснява стихът – кои са малките и на кои именно трябва да се дава студена вода. Христос е казал: „Който направи това на едного от малките ми, Мене го прави." Нали? Всички хора мислят, че Евангелието е книга, която не е приложима.
към текста >>

Учителя прочете 12 глава от Послание Римляном, след което изпяхме „Благословен Господ Бог Наш на всичките векове." Тогава Той каза:
Характерно е още, че има въшки за главата – те са черни, а има въшки и за гърба – те са бели. Но дали бяла или черна, вие познавате само тази въшка; докато аз познавам въшката на ума, въшката на сърцето и въшката на душата. Изпяхме песента „Напред, напред за слава", след което събранието се преустанови за подир обед. Подир обед, всички наново се събрахме в преподавателския салон, в 5 часа. Имахме тайна молитва, изпяхме „Свят, свят, свят Господ Саваот", „Всяко дихание да хвали Господа" и изчетохме „Добрата молитва". Учителя прочете 12 глава от Послание Римляном, след което изпяхме „Благословен Господ Бог Наш на всичките векове." Тогава Той каза: Думата „какъ" – как да направим това, как онова, как да се подвизаваме и прочее. Самата дума „какъ" ви показва всичко, защото в първата буква на думата, в буквата „к" имате един стълб, върху който имате две тежести, от които, понеже има опасност да се събори каквото и да е здание, затова трябва да се тури друго налягане, чрез съпротивление. Първата буква в „какъ" показва, че още в началото има неравновесие на сили. Показва, значи, че ние трябва да оправим нашия нос, а от туй следва, че трябва да наблюдаваме. Виждате как са построени растенията, животните, човешките ръце и прочее; значи, от всичко това черпим знания, които можем да придобиваме, посредством наблюдения.
към текста >>

Ще заквасим и учители, и ученици, и свещеници, защото, пак ще кажа, това е едно Божествено дело и от него всички ще се ползват.
Най-напред ще започне най-рано повиканият между вас – първата група. Направете часовниците си интифа6, защото ние правим едно сражение и трябва да сме точни. Дванадесетте души от най-старите по призоваване във Веригата се определят да наблюдават бдението. Духът работи тази година много добре. Ние ще имаме търпение и в това дело, което е дело Господне, всички ще заквасим. Ще заквасим и учители, и ученици, и свещеници, защото, пак ще кажа, това е едно Божествено дело и от него всички ще се ползват. Българският народ никога не е имал такова благословение, както сега, Христос ще иэведе този кораб на България, Христос е на този кораб и няма за какво да се плашите. Смело можем да очакваме да настане времето, когато ще бъде едно стадо и един пастир. Събранието се свърши в 7 часа вечерта. Времето е тихо и ясно. Няма никакъв вятър.
към текста >>

Пеньо Киров прочете „Хвалата", Димитър Голов – една молитва, а след туй, по указание на Учителя, Пеньо Киров, Ил.
Така продължава до вечерта, даже и след захода на слънцето. Всинца се радваме на хубавото време. Бдението се подкачи от 12 часа в полунощ и се свърши в 12 часа днес. Мъжете – до 8 часа заранта, а след 8 часа – жените, като всяка отиваше в горницата по 9 минути. В седем и половина часа вечерта влязохме всинца в салона, гдето върху масата бяха сложени ястия с фрукти: грозде, ябълки, круши, дини, хляб, вино и прочее. Пеньо Киров прочете „Хвалата", Димитър Голов – една молитва, а след туй, по указание на Учителя, Пеньо Киров, Ил. Стойчев, Тод. Стоименов, Петко Гумнеров, Конст. Иларионов и Деньо Цанев прочетоха съответстващите места от Евангелията. Най-подир Учителя, след като прочете 75-ти Псалом и от Евангелието на Йоана, гл.З, каза: Мнозина са се причестявали, но не всички разбират дълбокото значение на Господнята вечеря.
към текста >>

Най-подир Учителя, след като прочете 75-ти Псалом и от Евангелието на Йоана, гл.З, каза:
В седем и половина часа вечерта влязохме всинца в салона, гдето върху масата бяха сложени ястия с фрукти: грозде, ябълки, круши, дини, хляб, вино и прочее. Пеньо Киров прочете „Хвалата", Димитър Голов – една молитва, а след туй, по указание на Учителя, Пеньо Киров, Ил. Стойчев, Тод. Стоименов, Петко Гумнеров, Конст. Иларионов и Деньо Цанев прочетоха съответстващите места от Евангелията. Най-подир Учителя, след като прочете 75-ти Псалом и от Евангелието на Йоана, гл.З, каза: Мнозина са се причестявали, но не всички разбират дълбокото значение на Господнята вечеря. А пък нещата имат смисъл само за тези, които имат вяра без съмнение, детинска вяра. И за да се разбере учението Христово, трябва сърце на едно дете в неговата чистота. И трябва ум, непокварен от съвременната философия; да има ум, казвам, незасегнат от съвременните фарисеи и садукеи. Значи, човек може да е покварен и като религиозен човек, па и като безбожник.
към текста >>

След тази беседа Учителя раздаде чашата всекиму, та вкусихме от виното; преломи, та раздаде всекиму и от хляба и възгласи:
Не искам да философствам по въпроса, доколко Той е далеч от нас. Но аз зная едно нещо: щом се помолим, Той слуша и е толкова блиэо, че чува изведнъж; а напротив, изгубим ли вярата, Той се много отдалечава. Това е една опитност, която всички светии са имали. Вие трябва да имате същата опитност, защото само тогава можете да бъдете ученици Христови. Само с такава вяра ще се спасите. След тази беседа Учителя раздаде чашата всекиму, та вкусихме от виното; преломи, та раздаде всекиму и от хляба и възгласи: Да ви благослови Господ Бог Мой. Да просвети ума ви, сърцето ви и душата ви. Заради вашето послушание, да ви благослови Господ. Подир всичко изложено, излязохме един по един из салона, като взехме всякой по нещо от сложените на масата съестни продукти: хляб, вино, рибни ястия и разни овощия, които отнесохме и сложихме на трапезата в Бостанджиевата колиба. Вечеряхме весели и единодушни, а към 10 часа през нощта се разотидохме по квартирите си, при много хубаво време: съвършено ясно, никъде нямаше облак и тихо, без вятър; но тъмно, без луна.
към текста >>

38. 1914_4 ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА-2

По поръка снощи от Учителя, днес всички от нас – мъже и жени – по случай празника Св.Богородица, ходихме в Православната църква.
15 АВГУСТ, ПЕТЪК, СВЕТА БОГОРОДИЦА Времето – отлично. Сутринта слънцето се появи из ясно и пое пътя си. Целия ден грея добре, бе топло и тихо, без вятър. Към 4 часа подир обед започна да се заоблачава, но пак е тихо и топло. По поръка снощи от Учителя, днес всички от нас – мъже и жени – по случай празника Св.Богородица, ходихме в Православната църква. В 11 часа се събрахме в салона, гдето като гости присъстваха и неколцина търновски приятели. Но понеже бе станало недоразумение снощи за часа на днешното събрание, вследствие на което мнозина отсъстваха, то се обяви, че събранието ще се състои от 3 часа подир обед. В 4 часа и 25 минути подир пладне събранието наново се състоя. Всички се събрахме в салона. Четохме „Добрата молитва" и изпяхме „Благословен Господ Бог Наш на всите векове".
към текста >>

Учителя прочете 12 глава на Евангелието от Йоана и каза:
В 11 часа се събрахме в салона, гдето като гости присъстваха и неколцина търновски приятели. Но понеже бе станало недоразумение снощи за часа на днешното събрание, вследствие на което мнозина отсъстваха, то се обяви, че събранието ще се състои от 3 часа подир обед. В 4 часа и 25 минути подир пладне събранието наново се състоя. Всички се събрахме в салона. Четохме „Добрата молитва" и изпяхме „Благословен Господ Бог Наш на всите векове". Учителя прочете 12 глава на Евангелието от Йоана и каза: Ще ви говоря върху 20-ти стих: „И между тези, които възлязваха да се поклонят в праэзика, имаше и някои Елини". Може да се каже, че този е най-маловажният стих в тази глава, но думата „елини" представлява известна идея, която ние можем да уподобим. Преди да ви говоря върху стиха, ще направя едно малко въведение. За да можем да имаме правилно понятие за нещата, които ни заобикалят, или за света, в който живеем, или за хората, с които сме заобиколени, непременно трябва да имаме една опорна точка, защото всякой занаятчия, ученик, търси опорна точка. И когато се заражда едно дете, то търси опорна точка.
към текста >>

Следователно, съвременната наша култура е израз на тогавашната култура и като се говори за елини сега, то показва, че Христос ще се прослави в съвременна Европа, от която са дошли при Христа всичките й философи и учители, които, със своя интелект, господстват навсякъде.
Тоэи център едновременно може да върши много работи. Така, ако употребите центъра на едно колело, можете да направите каруца, с която да си служите: но с този център може да проявите една змия или вълк. Следователно, проявлението на нещата зависи от местонахождението на центъра. Щом се измени този ред на нещата, настава друг порядък. Елинизмът представлява известно време на тогавашната култура, защото елините имаха известни познания за знанията на Египет, Вавилон, Ниневия, Сирия и прочее. Следователно, съвременната наша култура е израз на тогавашната култура и като се говори за елини сега, то показва, че Христос ще се прослави в съвременна Европа, от която са дошли при Христа всичките й философи и учители, които, със своя интелект, господстват навсякъде. Христос, като говори в тази глава, дава дълбоки познания за начина, по който ще дойде. Тази война, която става сега, е причина, щото много житени зърна да се хвърлят в земята, за да се явят в нова форма, в която Син Человечески ще се прослави. Но за да започнат тия зърна да израстват, по-напред трябва да се посеят. И това, което сега виждате, че става в Европа, то е просто разрушение на старото, за да започне новото тяло. Защото, за да можем да функционираме с новото тяло, на нас надлежи да се освободим от утробата, та да можем да влезем в новия свят, също както детето поема път в новия свят, след като се освободи от утробата.
към текста >>

Ето, казвам: и сега казват на Христа, че елини и учени хора от Европа са дошли, защото им трябвало Учител, който да разбира техния ум, с който те градят своя живот.
Но за да започнат тия зърна да израстват, по-напред трябва да се посеят. И това, което сега виждате, че става в Европа, то е просто разрушение на старото, за да започне новото тяло. Защото, за да можем да функционираме с новото тяло, на нас надлежи да се освободим от утробата, та да можем да влезем в новия свят, също както детето поема път в новия свят, след като се освободи от утробата. Сегашните тела са гробища и затова те трябва да се разрушат, за да изпъкнат новите тела. Сега, на Христа се казваше, че дошли елини. Ето, казвам: и сега казват на Христа, че елини и учени хора от Европа са дошли, защото им трябвало Учител, който да разбира техния ум, с който те градят своя живот. Учениците мислеха тогава, че Христос ще стане цар на земята, но Той им обясни, че хората са неверници, садукеи; също както днешните свещеници, с широките ръкави, които приличат на Халдейските маги, но не знаят, защо носят разцепени ръкави, макар в това да има дълбок смисъл. Разцепването значи, че има растеж, защото пъпешът, само като узрее, се пуква; но когато видя една краставица или зелена диня да се пукне, това е вече смешно. Та и в съвременното общество много хора са се пукнали преждевременно. Казва ни се, че към Христа са се обърнали елини, които искат да изпълнят Волята Божия. Коя е Волята Божия?
към текста >>

Учителя прочете 20 глава на Евангелието от Матея и след като всички изпяхме „Благословен Господ Бог Наш на всите векове", прочете 30-ия стих от прочетената глава и каза:
16 АВГУСТ, СЪБОТА В седем и половина часа времето – навсякъде хубаво. Слънцето грее през омарни облаци, но е тихо и топло. В 9 часа сутринта се събрахме всички в преподавателския салон, заедно с неколцина от вчера поканените гости. Прочетохме „Отче наш" и изпяхме „Свят, свят, свят Господ Саваот". Учителя прочете 20 глава на Евангелието от Матея и след като всички изпяхме „Благословен Господ Бог Наш на всите векове", прочете 30-ия стих от прочетената глава и каза: Интересно е, защо не беше един слепец, а двама. Не се казва, че са трима или четирима, а само двама. Такива съвпадения има много в Евангелията; каквато например е притчата за двата таланта. Забележете, че народът, който следваше Христа, виждаше, гледаше, всички бяха съсредоточени. Тия двама слепци се обърнаха с една просба; Исус Христос ги повика и ги попита, какво искат.
към текста >>

Преди години, минавам с един учител, свършил в странство, покрай една гостилница.
Някой си, който много претендира за свобода, гащите му треперят от жена му, страхува се от църквата и попа си, а пък казва, че бил свободен. Ама ще кажеш: „Попът е ръкоположен." Да, но ти видял ли си, кога от Христа е ръкоположен? Не. Като е тъй, ти, приятелю, освободи се първом от терзанието на своите деца и жена и чак тогава казвай, че си свободен, а докато това не си сторил, знай, че не си свободен. Туй е то. Това, което ви казвам, аз съм го опитал и аз ви проповядвам само това, което съм опитал и направил; никога не проповядвам нещо, което не съм опитал. Преди години, минавам с един учител, свършил в странство, покрай една гостилница. Бяхме двамата на разходка. Учителят помириса дъха на пържолите, които се готвеха в гостилницата, покрай която ни бе пътят, въздъхна си и продума: „Ето на, това е животът." Възразих му, че аз пък благодаря на Бога, че не съм между тия, които ядат пържоли. Виждате, че ние имахме две различни понятия за живота. Но, ако пътуваме с вас заедно, как ще се разбираме? Вие още си мислите за пържолите и вашите мазни ястия и тогава, как ще се разберем?
към текста >>

Учителят помириса дъха на пържолите, които се готвеха в гостилницата, покрай която ни бе пътят, въздъхна си и продума: „Ето на, това е животът." Възразих му, че аз пък благодаря на Бога, че не съм между тия, които ядат пържоли.
Не. Като е тъй, ти, приятелю, освободи се първом от терзанието на своите деца и жена и чак тогава казвай, че си свободен, а докато това не си сторил, знай, че не си свободен. Туй е то. Това, което ви казвам, аз съм го опитал и аз ви проповядвам само това, което съм опитал и направил; никога не проповядвам нещо, което не съм опитал. Преди години, минавам с един учител, свършил в странство, покрай една гостилница. Бяхме двамата на разходка. Учителят помириса дъха на пържолите, които се готвеха в гостилницата, покрай която ни бе пътят, въздъхна си и продума: „Ето на, това е животът." Възразих му, че аз пък благодаря на Бога, че не съм между тия, които ядат пържоли. Виждате, че ние имахме две различни понятия за живота. Но, ако пътуваме с вас заедно, как ще се разбираме? Вие още си мислите за пържолите и вашите мазни ястия и тогава, как ще се разберем? Може да мислите, че искам да ви извадя из църквата. Не, и това не искам.
към текста >>

Прочее, вие най-напред трябва да се научите как да се храните и не бързайте да учителствувате, защото no-добре е да има един талантлив ученик, отколкото един глупав учител.
Вие още си мислите за пържолите и вашите мазни ястия и тогава, как ще се разберем? Може да мислите, че искам да ви извадя из църквата. Не, и това не искам. А пък, ако гледате тук разни мистически съчетания, то всичкото си е със значение и сила. Например, разните цветни ленти са с известно значение дотолкова, доколкото можете да ги разберете. Прочее, вие най-напред трябва да се научите как да се храните и не бързайте да учителствувате, защото no-добре е да има един талантлив ученик, отколкото един глупав учител. Когато, например, искате вие да ме учите, аз ще ви кажа: „Слушайте, хвърлете тия дрипи! " Като наблюдавам вашия живот, аз се ползвам, ставам no-богат, но за вас не е добре; защото аз съм от тия хора, които от всичко се ползат – зло, дявол – всичко впрягам. Когато дойде един дявол да ме лъже и изкушава, казвам: „Благодаря Ти, Господи! " И питам дявола, какво ще спечели, като се эанимава с мен да ме лъже и изкушава, като същевременно го пращам да отиде на друго място, а да си не губи времето с мен. Аз не хокам дявола, а се разговарям с него върху неговата деятелност: като как ходи между католици, православни, протестанти; после, разправя ми как прави войните; как изкушава жените и мъжете; и прочее, и прочее.
към текста >>

И тогава аз се обръщам към него, поздравявам го с едно „браво" и му кажа: „Ти си един добър учител и ако изгубихме Небето, поне земята ще имаме." Но ако се повърне, та почне да иска да му се покланям, за да ми дава това или онова, аз му казвам: „Махни се от мен, защото ти си един бедняк!
Когато, например, искате вие да ме учите, аз ще ви кажа: „Слушайте, хвърлете тия дрипи! " Като наблюдавам вашия живот, аз се ползвам, ставам no-богат, но за вас не е добре; защото аз съм от тия хора, които от всичко се ползат – зло, дявол – всичко впрягам. Когато дойде един дявол да ме лъже и изкушава, казвам: „Благодаря Ти, Господи! " И питам дявола, какво ще спечели, като се эанимава с мен да ме лъже и изкушава, като същевременно го пращам да отиде на друго място, а да си не губи времето с мен. Аз не хокам дявола, а се разговарям с него върху неговата деятелност: като как ходи между католици, православни, протестанти; после, разправя ми как прави войните; как изкушава жените и мъжете; и прочее, и прочее. И тогава аз се обръщам към него, поздравявам го с едно „браво" и му кажа: „Ти си един добър учител и ако изгубихме Небето, поне земята ще имаме." Но ако се повърне, та почне да иска да му се покланям, за да ми дава това или онова, аз му казвам: „Махни се от мен, защото ти си един бедняк! " Тъй. Това е то, което аз мога да струвам, а вие... вие не можете да се разговаряте така с дявола. Затова аз съм турил една преграда между вас и него. (Всички изговарят: Амин!) Дяволът обещава и все обещава: обещава и на момчета, и на момичета, дава им пръстени, прави им къщи, туря на чин хората и всичко им обещава, но нищо им не дава. Сега, да се повърнем към ония двама слепи.
към текста >>

След като изпяхме „Великото славословие" и изчетохме „Отче наш", Учителя прочете 12-та глава от Първо послание към Коринтяни и каза:
Мъртвите кости да се облекат в плът и жили, а във вас да затупти сърцето Христово. Господ нека ви благослови! Всички казват: Амин. След изчитането на „Отче наш" и изпяването на една песен, се разотидохме, до 5 часа подир пладне. В 5 часа подир пладне всички се събрахме наново в преподавателския салон. След като изпяхме „Великото славословие" и изчетохме „Отче наш", Учителя прочете 12-та глава от Първо послание към Коринтяни и каза: – Ще ви говоря върху 28-я стих от прочетената глава. Когато човек вземе брашно да меси погача, е добре, ако развали една погача, за да направи друга. Но когато няма брашно, там е мъчнотията. По-добре е в живота да не се допуща да правим опит. Този пример можем да го приложим и в материалния, и в духовния живот, па и в семейния и в обществен живот.
към текста >>

Има, казва се, дарби на пророци, учители, апостоли и прочее, но едновременно човек не може да притежава всичките дарби, а трябва да отправи ума си към една посока и да проучава нещата.
Преди всичко трябва да разчитаме онези дълбоки причини, които разяждат съвременното общество и причините, които разяждат нашия живот. Например, всички вярваме в Бога, ходим в църква, но все има в нас нещо, което ни терзае и това терзание не произтича от незнание и безверие. Така вие може да сте много учен човек, но ако влезе един трън в крака ви, колкото и учен да сте, не ножете да ходите. Но може да кажете: „Нека седи трънът." Да, обаче ще гнояса и вие щете-нещете – ще трябва да го извадите. Такива тръни може да имате и вие във вашия ум и те могат да ви спъват. Има, казва се, дарби на пророци, учители, апостоли и прочее, но едновременно човек не може да притежава всичките дарби, а трябва да отправи ума си към една посока и да проучава нещата. Казах ви днес, например, да се освободите от мислите на вашите попове, а с това исках да ви кажа – да се освободите от вашия поп – попът вътре и около вас. Аз не подразбирам поповете, които са вътре и служат в църквите, а подразбирам вашия поп, който седи над гръбначния стълб, и който, когато кади, е толкова лош, щото може да запали и къщата около него. И когато ви казвам – да се освободите от вашите жени, ни най-малко искам да разбирам – да оставите съпругите ваши или да ги изполовите за гушите. Не, тази жена е отзад на черепа ви, тя е вратарка, всичките пари са в нейни ръце и затова е и поговорката: „Дом без жена и мъж без пари огън да ги гори! " От чисто френологическо гледище, ние трябва да въэдействаме на своето естество.
към текста >>

Там се говори за апостоли, учители и пророци.
Та Христос, за да остане между нас, трябва да работим заради Него. Като се ожени един момък за една мома, той се оженва, за да я храни и храни я на радо сърце, а тя пък го обича и му дава радост и подтик в живота. Ние следва да дадем на Христа стимул, щото чрез нашия живот Той да влезе в нас и да ни благослови. И тогава всичките ни работи ще се благословят, всичко ще върви с благословение. Затова сега всеки от вас трябва да се старае, да има поне една от тия дарби, които четем в днешната 12-та глава от 1-во Коринтяном, 28-ми стих. Там се говори за апостоли, учители и пророци. Но апостолството е високо, учители имаме много, пророци не можем да бъдем. Можем да правим чудеса, можем да имаме и дарбите за изцеление, помагания, управления, а и да притежаваме разни езици. Да. Ако, например, знаехте езика на вашия вол или петел, нямаше да имате спънка. Ако можехте да имате говора на растенията, насекомите и пр., ако, казвам, раэбирахте езика на всички тия същества, щяхте да бъдете във връзка с тях. Такъв е законът.
към текста >>

Но апостолството е високо, учители имаме много, пророци не можем да бъдем.
Като се ожени един момък за една мома, той се оженва, за да я храни и храни я на радо сърце, а тя пък го обича и му дава радост и подтик в живота. Ние следва да дадем на Христа стимул, щото чрез нашия живот Той да влезе в нас и да ни благослови. И тогава всичките ни работи ще се благословят, всичко ще върви с благословение. Затова сега всеки от вас трябва да се старае, да има поне една от тия дарби, които четем в днешната 12-та глава от 1-во Коринтяном, 28-ми стих. Там се говори за апостоли, учители и пророци. Но апостолството е високо, учители имаме много, пророци не можем да бъдем. Можем да правим чудеса, можем да имаме и дарбите за изцеление, помагания, управления, а и да притежаваме разни езици. Да. Ако, например, знаехте езика на вашия вол или петел, нямаше да имате спънка. Ако можехте да имате говора на растенията, насекомите и пр., ако, казвам, раэбирахте езика на всички тия същества, щяхте да бъдете във връзка с тях. Такъв е законът. Бог влиза вътре във вас, гледа на работите.
към текста >>

Христос напусна Небето и ангелите, и дойде да учи човеците да стават пророци, учители, апостоли.
" Защо не можеш? Трябва да предадете ясно вашата мисъл, защо именно не можеш без Христа. Вие виждате, например, Библията: ами че и тя е едно любовно писмо до нас. А вие, ако искахте да напишете едно любовно писмо на Христа, от колко страници щяхте да го направите? Да, важното е, че Христос написа това писмо със Своята кръв, като предаде всичкото Си имущество и остана бедняк. Христос напусна Небето и ангелите, и дойде да учи човеците да стават пророци, учители, апостоли. Всичко това показва дълбочината на Неговата Любов, защото иска да бъдем щастливи и блажени. Но, казвате, каква е тази любов, като не можете да ни освободите от страдание? Добре, но всяка една ваша скръб е една радост. Така бащата обича майката, а пък като се народят деца, той започне да казва: „Бе, джанъм3, що ми трябваше да се оженя? " Но тия именно деца са причината, ти да се ожениш.
към текста >>

Каза ни се даже от Учителя, че барометърът се бил повдигнал до най-високата точка.
Иска я от нас, та затова пострадахме. Достатъчно са тия страдания, които имахме. Затова аз искам и ви пожелавам, понеже има условия, през тази година да развиете някои от тия дарби, та идущата година като се съберем, аз пак ще ви говоря върху дарбите. Изпяхме „Благословен Господ Бог наш" и събранието се закри. В осем и половина часа вечерта, като си отивахме по домовете, времето беше отлично: навсякъде ясно, лунна нощ, тихо, без вятър и топло. Каза ни се даже от Учителя, че барометърът се бил повдигнал до най-високата точка. 1 Треба – църковна служба за отделно лице; напр. панихида, кръщене и др. (бел.ред.) 2 Йок (тур.) – не (бел.ред.) 3 Джанъм (тур.) – душе моя (бел.ред.) 4 Коруба лагажичка (диал.) – буквално - лъжлива черупка (бел.ред.)
към текста >>

Учителя прочете Второзаконие 10-та глава, Откровение 10-та глава и от Евангелието от Йоана 10-та глава, след което каза:
Сутринта рано времето – тоже отлично: ясно, тихо, без никакъв вятър, топло. Никъде никакъв облак. Пълен летен ден. В 10 часа се събрахме всинца в салона. Присъстват и гости, и то не само от Търновския кръжок, които участваха вчера и завчера, но още и 12 души, нови гости, от Стара Загора. Учителя прочете Второзаконие 10-та глава, Откровение 10-та глава и от Евангелието от Йоана 10-та глава, след което каза: Ще взема като текст 22 стих от 10-та глава от Евангелието от Йоана. Всички сте запознати със зимата, нейните свойства и качества. Имате опитност, какво тя може да направи. Тя всякога взема от топлината: който е болен, очиства го, който има повече топлина, взема я и прочее. Когато зимата дойде, тя търси само богати хора, като едного лихваря, който дава пари, само ако си богат.
към текста >>

Но и плащането е това, за което ви говорих и обяснявах: засега да се молите, после да наблюдавате, какъв ефект дава простото и обикновено произношение на думата „Любов" и лека-полека, като се поизплатите, ще ви се посочи и ключът, с който трябва да отворите, та правилно да можете да произнасяте думата „Любов".
– Ами този мой приятел как намери електрическия ключ в стаята си? (Ил. Стойчев: Дошъл електротехникът и му е показал как да върти ключа, за да осветли стаята). – Да, но той му е платил за това. (Ил. Стойчев: И ние ще платим). – Добре, ще платите. Но и плащането е това, за което ви говорих и обяснявах: засега да се молите, после да наблюдавате, какъв ефект дава простото и обикновено произношение на думата „Любов" и лека-полека, като се поизплатите, ще ви се посочи и ключът, с който трябва да отворите, та правилно да можете да произнасяте думата „Любов". След като изпяхме „Напред, напред за слава" и подир молитва, събранието се разотиде. Времето днес през целия ден беше добро, само че към обед се явиха облаци с малко вятър, но след 3-4 часа подир обед пак се изясни. Подир като се състоя тази, последната беседа, към 4 часа след обед, от Учителя се прогласи, че срещата на Веригата тази година се преустановява, а не се приключва. Всички, които желаят, могат да си отидат. Вечерта в 7 часа се сложи трапеза само за тези от Веригата и от гостите, които бяха останали.
към текста >>

Подир като се състоя тази, последната беседа, към 4 часа след обед, от Учителя се прогласи, че срещата на Веригата тази година се преустановява, а не се приключва.
(Ил. Стойчев: И ние ще платим). – Добре, ще платите. Но и плащането е това, за което ви говорих и обяснявах: засега да се молите, после да наблюдавате, какъв ефект дава простото и обикновено произношение на думата „Любов" и лека-полека, като се поизплатите, ще ви се посочи и ключът, с който трябва да отворите, та правилно да можете да произнасяте думата „Любов". След като изпяхме „Напред, напред за слава" и подир молитва, събранието се разотиде. Времето днес през целия ден беше добро, само че към обед се явиха облаци с малко вятър, но след 3-4 часа подир обед пак се изясни. Подир като се състоя тази, последната беседа, към 4 часа след обед, от Учителя се прогласи, че срещата на Веригата тази година се преустановява, а не се приключва. Всички, които желаят, могат да си отидат. Вечерта в 7 часа се сложи трапеза само за тези от Веригата и от гостите, които бяха останали. 1 Истер-истемес (тур.) – ще не ще (бел.ред.) 2 Капрал (фр.) – ефрейтор (бел.ред.) 3 В роде (рус.) – от рода на, подобно (бел.ред.)
към текста >>

39. 1915_6 ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА

Този ден е един тържествен ден, обаче, както виждате, той е пак също един обикновен ден за хората.
На самата входна врата в салона личат ленти с розова и портокалова краски. На западната стена на салона личи Пентаграмът, обкичен с жълтата краска. След като прочете 12-та глава от Евангелието от Йоана, молихме се с Добрата молитва и "Отче наш" и изпяхме тихо "Благословен Господ Бог наш на всите векове", Г-н Дънов каза: – Аз ви приветствуем в името на Господа, вас и всички, които са събрани днес да вършат Неговата воля. (Обаждат се: Благодарим). Този ден е един тържествен ден, обаче, както виждате, той е пак също един обикновен ден за хората. Тържествен е само за ония, които имат съзнание и чувство да схващат онова, което Господ днес върши в света. Туй, което Той днес върши, вършил го е в миналото, хиляди и милиони години творил е и приготвя земята и Небето, можем да кажем, заради нас; дали тази дума ще вземете колективно или единично, эаконът е верен. Верен е, понеже духът, който живее в един човек и в множеството, е един по отношение на човешките души. В свръзка с това ще взема 28 стих: "Отче, прослави Името Твое. Тогаз дойде глас от небето: И прославих, и пак ще прославя".
към текста >>

Казва се, че почитта и славата на бащите, това са техните деца; почитта и славата на младоженеца е неговата невяста; почитта и славата на учителя са неговите ученици, на господаря – неговите слуги, на царя – неговите поданици, разбира се, когато отношенията за това са правилни, когато всякой разбира както трябва своите длъжности.
За да може едно същество да се прослави, или да стане името мy известно, трябва да бъде съвършено. Думата „съвършено" вземам в широк смисъл, която се отнася към човеците, не към Бога. Когато художникът изработи една картина и я завърши и счете, че няма никакъв недостатък, излага се на показ. Да се прослави нещо, значи да се представи съвършено пред разумните същества. Да се прослави Името Божие, а Името Божие е турено върху нас – ние сме слава Господня. Казва се, че почитта и славата на бащите, това са техните деца; почитта и славата на младоженеца е неговата невяста; почитта и славата на учителя са неговите ученици, на господаря – неговите слуги, на царя – неговите поданици, разбира се, когато отношенията за това са правилни, когато всякой разбира както трябва своите длъжности. Най-почтената длъжност, която Господ може да ни даде в света, е да бъдем слуги и затова сме ние на земята. В първо време искам да си освободите умовете от разни грижи за разнообразни несбъднали се мисли и желания, и от хиляди работи, които сега ви смущават. Всички тия непотребни работи турете долу във вашия килер, направете, тъй да кажа, едно пречистване на умовете и сърцата си, за да може Господ да внесе нещо във вас: Духът да дойде да ви поясни нещата. Божественият Дух, Който слиза отгоре, е носител на Божествената Мъдрост. Този Дух работи сега между нас и трябва сърцето и умът ни да бъдат отзивчиви.
към текста >>

Имате несполуки в търговията, учениците не почитат учителя, жената не почита мъжа – това са все резултати на отношения, които имаме към Господа.
Първо трябва да бъдем благодарни на Господа. Всяко недоволство е грях, който ни спъва. Ония неща, с които нагрубяваме Господа, връща ни ги Господ назад и падат върху нас. Всеки ден има такива повръщания и затуй не успяваме в много неща. Ние трябва да благодарим, че когато Господ ни връща тези неща, тези наши лоши желания, не ги праща според окултния закон одесеторено, а ги смекчава, за да можем да изучим закона. Имате несполуки в търговията, учениците не почитат учителя, жената не почита мъжа – това са все резултати на отношения, които имаме към Господа. И за да проверите известни ваши отношения към Господа, призовете Господа във вашата индивидуална душа, в подсъзнанието, и поставете задачата – да поправи вашите обноски. Ще забележите каква магическа сила ще се прояви. От моята опитност, пo-мощен и no-безопасен от този закон няма. Може да вземе хиляди години, но абсолютно никаква опасност няма в него, не се харчи и енергия, най-евтин метод, който ще ви коства най-малко. Има друг метод, но много скъп.
към текста >>

То е най-прост превод – в обикновения живот; ще го преведете в трета степен, във втора степен и до оригинала.
В света идват много благословения, такова плодородие, такова изобилие, щото чувалите ви ще се скъсат, та всеки от вас трябва да е готов. И ако дойде туй време и чувалите ви са скъсани, благословението ще мине и замине, без да получите това благословение. Затуй ви моля, като приятели, да закърпите скъсаните си чували, изорете нивите си, посадете градините си, изчистете къщите си, изперете дрехите си, нови дрехи вземете, измийте се и се окъпете. Аз ви говоря в превод, а вие намерете оригинала. Туй е превод от четвърта степен. То е най-прост превод – в обикновения живот; ще го преведете в трета степен, във втора степен и до оригинала. Какво значи – човек да изкърпи, какво значи оригиналът на кърпеното, какво значи скъсване на чувалите, изораване нивите, посаждане градините, почистване къщите, променение на дрехите, които имате сега? Туй е, което Христос ви казва. Той носи благословение; да не би това благословение да отиде напразно, да не отиде, вместо във вашите чували, в други, защото други чакат. Понеже това благословение ни трябва, нека го задържим за себе си. Тази година ще работим индивидуално за своята душа.
към текста >>

Христос казва: "Ученикът да бъде както Учителя си".
Но в едно куцате всички – практически не знаете колкото мене. По философията може да ме оборвате, но в практиката не можете. Ще ми бъде приятно да ме оборите и на практика. Тогава ще се сбъднат думите на Христа: "След Мене който дойде, ще прави по-големи чудеса." Като казвам "повече от мене", то е превод в четвърта степен. Намерете оригинала. Христос казва: "Ученикът да бъде както Учителя си". Често ние мислим, че светът не е направен добре, че знаем повече от Господа, критикуваме и казваме: "Моят живот не е живот"; за такъв като нас се казва, че е пo-горен от Учителя си, има по-голяма философия; в този смисъл ви казвам. Ние казваме: "това не е така", "онова не е така", а как трябва да бъде, не знаем. Тази година трябва да научим как трябва да бъдат нещата, защото тази година носи много страдания за лошите хора и голямо благословение за добрите. И чрез страдание ще се оправи светът. Трябва да се увеличат страданията на лошите хора; тогава ще се спаси светът.
към текста >>

Често ние мислим, че светът не е направен добре, че знаем повече от Господа, критикуваме и казваме: "Моят живот не е живот"; за такъв като нас се казва, че е пo-горен от Учителя си, има по-голяма философия; в този смисъл ви казвам.
По философията може да ме оборвате, но в практиката не можете. Ще ми бъде приятно да ме оборите и на практика. Тогава ще се сбъднат думите на Христа: "След Мене който дойде, ще прави по-големи чудеса." Като казвам "повече от мене", то е превод в четвърта степен. Намерете оригинала. Христос казва: "Ученикът да бъде както Учителя си". Често ние мислим, че светът не е направен добре, че знаем повече от Господа, критикуваме и казваме: "Моят живот не е живот"; за такъв като нас се казва, че е пo-горен от Учителя си, има по-голяма философия; в този смисъл ви казвам. Ние казваме: "това не е така", "онова не е така", а как трябва да бъде, не знаем. Тази година трябва да научим как трябва да бъдат нещата, защото тази година носи много страдания за лошите хора и голямо благословение за добрите. И чрез страдание ще се оправи светът. Трябва да се увеличат страданията на лошите хора; тогава ще се спаси светът. Досега все по-добрите хора са страдали, нека отсега пострадат и лошите.
към текста >>

Например, земете куба, или такава топка от книжарницата; много обикновено нещо, с него си играят децата, но трябва да почнем и ние да се занимаваме с тях.
Всякой час проявяването на вашата душа показва, какво е религиозното ви настроение. Тази сутрин дойде един господин, толкоз развълнуван, че лицето му имаше черен цвят, беше почти обезформено, съвършено изменено и почна да мени цвета и мускулите на лицето, които почнаха да взимат друга форма. Всяка мисъл, която влезе в човека, е като чук, който работи. Не трябва да оставяте форми лоши, а добрите. Даже и дяволът, ако ви даде добра форма, вземете я; но той е скъперник антикаджия*, та никога няма да ви даде добра форма. Например, земете куба, или такава топка от книжарницата; много обикновено нещо, с него си играят децата, но трябва да почнем и ние да се занимаваме с тях. От дълго време и аз се занимавам с тях. Някои казват: „Наивно е да се занимава с такива работи". Кои са добрите форми, набръчканите ни лица ли, развалените ни стомаси и дробове, разнебитените ни мисли ли? Долу такива старости! Нам трябват старци, които са обработили хубави форми, за да кажат хората: „Както го искаме, да бъде", а не: „Какъв е този калпазанец старец?
към текста >>

Имате един ръководител, приятел, който иска да ви помага, да слиза във вашия мозък, да ви покаже как трябва да се пробие земята или водата и да се намери бисерът; на спиритически език казано, един дух, или на теософски – учител, все едно и също, да влезе в съзнанието, дето сте набрали енергия.
За да бъдем смели, решителни, трябва Истината непременно да изработи форми, които сме изгубили в миналото. Някой чете много автори, търси красиви жени и мъже, преравя дън земя и не може да се качи горе на Небето, а не може да слезе и долу. И Господ иска да влезе в земята, там, където са заровени тия богатства; там са скритите красиви форми на развитието, на прогреса. Господ е скрил в дъното на пещерите, в пластовете на земята най-хубавите форми, най-скъпоценните камъни. Наистина, горе ги дава на хората, но ги изработва долу в земята. Имате един ръководител, приятел, който иска да ви помага, да слиза във вашия мозък, да ви покаже как трябва да се пробие земята или водата и да се намери бисерът; на спиритически език казано, един дух, или на теософски – учител, все едно и също, да влезе в съзнанието, дето сте набрали енергия. Тя ще се излее като извор и ще прояви известна форма. Желанието е растителност на астралния свят. Когато кажете: „не мога да мисля", подразбираме, че във вашия умствен свят вие се намирате в есен или зима, всички ваши форми са скрити, или са им окапали листата. Когато вашите желания изчезнат и кажете: „аз изгубих любовта", показва, че вие сте в онова поле, където формите са или ограбени, или разрушени, или наново ще започнат да се съграждат. Сега ще ви задам един въпрос: в тази стая кое ви прави най-голямо впечатление, коя от видимите форми на вас най-вече апелира?
към текста >>

Трябва да разбирате, когато дойде Духът, или някой Учител – Ръководител, да не е от Черното Братство и да ви изиграе.
И ако ни го кажат, когато го заслужаваме, аз казвам: „Браво, благодаря, че ми казваш истината в очи". Всякога трябва да обичаме хората, които ни казват истината. Някой път някои лъжат. Черното Братство употребява магията по два начина, то се разделя на две категории: един играе роля на истината, дигизира се, облича се в светли дрехи, в хубава премяна и казва, че е служител на Господа и иска да те тури в известен път; други дойде да ви плаши и в края на краищата, ще ви изиграе. Те ще ви похвалят, че напредвате, но един ден, като се вдигнат, вас ще ви пуснат. Трябва да разбирате, когато дойде Духът, или някой Учител – Ръководител, да не е от Черното Братство и да ви изиграе. Когато се молите, и те се молят, но насред пътя ще ви оберат. Туй, което е вярно по отношение на физическия свят, вярно е и вътре във вас. Имаме известен проект и мислим, като го приложим, че ще се обогатим. Но, освен че не успяваме, но и парите изгубваме. Приличаме на онзи турчин, който се молил на пътя.
към текста >>

И учители, и проповедници, и книжници си носят този hum bug и с него нищо не могат да направят.
„Онзи свят без пиленце, без чашка е пустота" – ще кажете. Знаете ли на какво мязате? Учениците от една колегия искали да се пошегуват с професора си и взели от много буболечки крилца и крака, съчленили ги и го попитали: "Молим, кажете ни към кой вид спада"? Той им отговорил: Това е hum bug (хъмбъг), ваше изобретение." И ние сглобяваме нещо оттук-оттам и мислим, че това е религия. Господ казва: "Това е буболечица". И учители, и проповедници, и книжници си носят този hum bug и с него нищо не могат да направят. Намерете не крилца, а живи, живи бръмбари и пеперуди. Тази е мисълта, която трябва да ни накара да мислим за формите. Красивите форми са сила, с която може да се действа. Противодействайте на лошите форми с красивите, изместете лошите форми с красиви, или ги турете под заслон, да се не виждат. Всякога красивата форма има по-голяма сила да привлича.
към текста >>

(Учителя): То е завист.
То е закон за симетрия, за хармония. Не искам да станете роби на формата, не, но на закона – трябва да имате малко, но красиви форми, които да ви въздействат. Само тогава ще имаме религия, която може да ни заведе при красиви хора. Бих желал да ми зададете някои въпроси. (Т.Бъчваров): Накитът на жените? (Учителя): То е завист. Високо духовните хора, като срещнат такава жена, няма да я осъдят; може да е много пo-добра от религиозните. (В.Граблашев): Вие казвате, да си направи човек един магически кръг около известна цел и че не може да излезе вън от него, без да пострада. Също и добрият човек да бъде пълен с добри мисли. Въпросът е, може ли да се допусне, че човек може да бъде съвършен, да направи този кръг, когато Господ го е свързал? В какъв смисъл разбирате да е добър?
към текста >>

(Учителя): Разбирам в относителен смисъл.
Високо духовните хора, като срещнат такава жена, няма да я осъдят; може да е много пo-добра от религиозните. (В.Граблашев): Вие казвате, да си направи човек един магически кръг около известна цел и че не може да излезе вън от него, без да пострада. Също и добрият човек да бъде пълен с добри мисли. Въпросът е, може ли да се допусне, че човек може да бъде съвършен, да направи този кръг, когато Господ го е свързал? В какъв смисъл разбирате да е добър? (Учителя): Разбирам в относителен смисъл. (В.Граблашев): Умствено ли трябва да направи кръга? (Учителя): Най-напред трябва да направи около себе си кръг с тебешир, да започне от видимото и след туй да прекара умствено. Да каже: „Днес ще работя в Името Божие." И духовете, които знаят това Име, ще му помогнат. Ако не сте искрени, то е друго. Когато Господ ще ни помогне, щом призовем Неговото Име, ще го направи.
към текста >>

(Учителя): Най-напред трябва да направи около себе си кръг с тебешир, да започне от видимото и след туй да прекара умствено.
Също и добрият човек да бъде пълен с добри мисли. Въпросът е, може ли да се допусне, че човек може да бъде съвършен, да направи този кръг, когато Господ го е свързал? В какъв смисъл разбирате да е добър? (Учителя): Разбирам в относителен смисъл. (В.Граблашев): Умствено ли трябва да направи кръга? (Учителя): Най-напред трябва да направи около себе си кръг с тебешир, да започне от видимото и след туй да прекара умствено. Да каже: „Днес ще работя в Името Божие." И духовете, които знаят това Име, ще му помогнат. Ако не сте искрени, то е друго. Когато Господ ще ни помогне, щом призовем Неговото Име, ще го направи. Той е готов да съдейства на всяко наше желание, на всяка добра мисъл, която се заражда у нас; готов е да се притече да ни помогне. Няма същество толкова внимателно към нас, както е Господ.
към текста >>

(Учителя): Съобщете я на някой добър ваш приятел – изповядайте се.
Такава мисъл е дяволска мисъл. Да питате „Как мога да бъда спасен? " е друго, но да питате „Дали ще бъда спасен? " – то вече не е Божествена мисъл. (Граблашев): Какво трябва да направим, за да достигнем скоро практически резултат, да избегнем лошата мисъл? (Учителя): Съобщете я на някой добър ваш приятел – изповядайте се. Затуй е установено изповядването. Ако не ви помогне, съобщете я на двама, трима, ще се освободите. Обсебила ви е лоша мисъл; непременно трябва да намерите човек, който стои високо, ще изповядате тази мисъл и ще ви помогне. Не на някой лош човек, но винаги на добър. (Дядо Тихчев): Ама някой не усети, че е лоша и след като яде от плода, казва: „Какво направих?
към текста >>

(Учителя): Дрехите красиви трябва да бъдат.
Обсебила ви е лоша мисъл; непременно трябва да намерите човек, който стои високо, ще изповядате тази мисъл и ще ви помогне. Не на някой лош човек, но винаги на добър. (Дядо Тихчев): Ама някой не усети, че е лоша и след като яде от плода, казва: „Какво направих? " (П.Киров): Ами формата на дрехите? (Учителя): Дрехите красиви трябва да бъдат. (Я.Янев): Ами оголването на жените? (Учителя): Тази форма съществува. Тялото как е направено? Туй тяло не е направено от Бога, но от друго същество, малко обезформено. Говоря за вътрешната форма на дрехата.
към текста >>

(Учителя): Тази форма съществува.
(Дядо Тихчев): Ама някой не усети, че е лоша и след като яде от плода, казва: „Какво направих? " (П.Киров): Ами формата на дрехите? (Учителя): Дрехите красиви трябва да бъдат. (Я.Янев): Ами оголването на жените? (Учителя): Тази форма съществува. Тялото как е направено? Туй тяло не е направено от Бога, но от друго същество, малко обезформено. Говоря за вътрешната форма на дрехата. (П.Киров): С дреха, с която иска да изпъкват нейни членове? (Учителя): "Господ праща тези учени, да изпитват учениците му. (Смях)
към текста >>

(Учителя): "Господ праща тези учени, да изпитват учениците му. (Смях)
(Учителя): Тази форма съществува. Тялото как е направено? Туй тяло не е направено от Бога, но от друго същество, малко обезформено. Говоря за вътрешната форма на дрехата. (П.Киров): С дреха, с която иска да изпъкват нейни членове? (Учителя): "Господ праща тези учени, да изпитват учениците му. (Смях) (П.Киров): Един баща има син и гледа как го измамва друг; как ще му бъде положението? (Учителя): Не може да избави син си, ако се е заловил за някоя мома. (П.Киров): Учиш го. (Учителя): Ще млъкнеш и се мъчиш да се скарат. (П.Киров): С кого?
към текста >>

(Учителя): Не може да избави син си, ако се е заловил за някоя мома.
Туй тяло не е направено от Бога, но от друго същество, малко обезформено. Говоря за вътрешната форма на дрехата. (П.Киров): С дреха, с която иска да изпъкват нейни членове? (Учителя): "Господ праща тези учени, да изпитват учениците му. (Смях) (П.Киров): Един баща има син и гледа как го измамва друг; как ще му бъде положението? (Учителя): Не може да избави син си, ако се е заловил за някоя мома. (П.Киров): Учиш го. (Учителя): Ще млъкнеш и се мъчиш да се скарат. (П.Киров): С кого? (Учителя): С развратницата. (П.Киров): Ще падне, доде се скарат.
към текста >>

(Учителя): Ще млъкнеш и се мъчиш да се скарат.
(П.Киров): С дреха, с която иска да изпъкват нейни членове? (Учителя): "Господ праща тези учени, да изпитват учениците му. (Смях) (П.Киров): Един баща има син и гледа как го измамва друг; как ще му бъде положението? (Учителя): Не може да избави син си, ако се е заловил за някоя мома. (П.Киров): Учиш го. (Учителя): Ще млъкнеш и се мъчиш да се скарат. (П.Киров): С кого? (Учителя): С развратницата. (П.Киров): Ще падне, доде се скарат. (Учителя): Да не падне още по-надолу. Може да падне повече стъпала.
към текста >>

(Учителя): С развратницата.
(П.Киров): Един баща има син и гледа как го измамва друг; как ще му бъде положението? (Учителя): Не може да избави син си, ако се е заловил за някоя мома. (П.Киров): Учиш го. (Учителя): Ще млъкнеш и се мъчиш да се скарат. (П.Киров): С кого? (Учителя): С развратницата. (П.Киров): Ще падне, доде се скарат. (Учителя): Да не падне още по-надолу. Може да падне повече стъпала. Жените са обявление на Черното Братство, те носят написано обявление. (П.Киров): Има жени, които гледат на обличането като израз на душевна красота, но има други, които в разкоша гледат противното.
към текста >>

(Учителя): Да не падне още по-надолу.
(П.Киров): Учиш го. (Учителя): Ще млъкнеш и се мъчиш да се скарат. (П.Киров): С кого? (Учителя): С развратницата. (П.Киров): Ще падне, доде се скарат. (Учителя): Да не падне още по-надолу. Може да падне повече стъпала. Жените са обявление на Черното Братство, те носят написано обявление. (П.Киров): Има жени, които гледат на обличането като израз на душевна красота, но има други, които в разкоша гледат противното. Искам да кажа, че в едни облеклото е израз на душевна чистота, а в други – като примамка. (Учителя): Една жена, която е добра, тялото й е пластично.
към текста >>

(Учителя): Една жена, която е добра, тялото й е пластично.
(Учителя): Да не падне още по-надолу. Може да падне повече стъпала. Жените са обявление на Черното Братство, те носят написано обявление. (П.Киров): Има жени, които гледат на обличането като израз на душевна красота, но има други, които в разкоша гледат противното. Искам да кажа, че в едни облеклото е израз на душевна чистота, а в други – като примамка. (Учителя): Една жена, която е добра, тялото й е пластично. Жени, които примамват мъжете, имат начин на извиване, на гърчене, имат известни ритмически движения, фиксират духът и те хипнотизирва, ти вървиш след нея. (П.Киров): Някому пък е болезнено като гледа това. (Учителя): За които е болезнено, за тях казвам вечерно време да отиват на разходка. (Смях) (П.Киров): Това неестествено носене предизвиква просто отвращение. (Учителя): Не можем да изменим света, светът върви по своето, няма да го подчиним на себе си, ще излезем вечерно време.
към текста >>

(Учителя): За които е болезнено, за тях казвам вечерно време да отиват на разходка. (Смях)
(П.Киров): Има жени, които гледат на обличането като израз на душевна красота, но има други, които в разкоша гледат противното. Искам да кажа, че в едни облеклото е израз на душевна чистота, а в други – като примамка. (Учителя): Една жена, която е добра, тялото й е пластично. Жени, които примамват мъжете, имат начин на извиване, на гърчене, имат известни ритмически движения, фиксират духът и те хипнотизирва, ти вървиш след нея. (П.Киров): Някому пък е болезнено като гледа това. (Учителя): За които е болезнено, за тях казвам вечерно време да отиват на разходка. (Смях) (П.Киров): Това неестествено носене предизвиква просто отвращение. (Учителя): Не можем да изменим света, светът върви по своето, няма да го подчиним на себе си, ще излезем вечерно време. (Зах.Желев): Аз съм баща, имам син, когото примамва такава жена; може ли да си служим с магическа формула да ги скараме? (Учителя): Ами че туй изкуство знаят всички българи. (Зах.Желев): Не е ли грешно?
към текста >>

(Учителя): Не можем да изменим света, светът върви по своето, няма да го подчиним на себе си, ще излезем вечерно време.
(Учителя): Една жена, която е добра, тялото й е пластично. Жени, които примамват мъжете, имат начин на извиване, на гърчене, имат известни ритмически движения, фиксират духът и те хипнотизирва, ти вървиш след нея. (П.Киров): Някому пък е болезнено като гледа това. (Учителя): За които е болезнено, за тях казвам вечерно време да отиват на разходка. (Смях) (П.Киров): Това неестествено носене предизвиква просто отвращение. (Учителя): Не можем да изменим света, светът върви по своето, няма да го подчиним на себе си, ще излезем вечерно време. (Зах.Желев): Аз съм баща, имам син, когото примамва такава жена; може ли да си служим с магическа формула да ги скараме? (Учителя): Ами че туй изкуство знаят всички българи. (Зах.Желев): Не е ли грешно? (Учителя): По-малкият грях се предпочита пред по-големия. Не можем да приложим Христовото учение максимално.
към текста >>

(Учителя): Ами че туй изкуство знаят всички българи.
(П.Киров): Някому пък е болезнено като гледа това. (Учителя): За които е болезнено, за тях казвам вечерно време да отиват на разходка. (Смях) (П.Киров): Това неестествено носене предизвиква просто отвращение. (Учителя): Не можем да изменим света, светът върви по своето, няма да го подчиним на себе си, ще излезем вечерно време. (Зах.Желев): Аз съм баща, имам син, когото примамва такава жена; може ли да си служим с магическа формула да ги скараме? (Учителя): Ами че туй изкуство знаят всички българи. (Зах.Желев): Не е ли грешно? (Учителя): По-малкият грях се предпочита пред по-големия. Не можем да приложим Христовото учение максимално. (3.Желев): Като направим такова нещо, няма ли да побъркаме на неговата карма? По-добре е да го оставим, да прави каквото ще.
към текста >>

(Учителя): По-малкият грях се предпочита пред по-големия.
(П.Киров): Това неестествено носене предизвиква просто отвращение. (Учителя): Не можем да изменим света, светът върви по своето, няма да го подчиним на себе си, ще излезем вечерно време. (Зах.Желев): Аз съм баща, имам син, когото примамва такава жена; може ли да си служим с магическа формула да ги скараме? (Учителя): Ами че туй изкуство знаят всички българи. (Зах.Желев): Не е ли грешно? (Учителя): По-малкият грях се предпочита пред по-големия. Не можем да приложим Христовото учение максимално. (3.Желев): Като направим такова нещо, няма ли да побъркаме на неговата карма? По-добре е да го оставим, да прави каквото ще. (Учителя): Ако вашата душа има голямо желание и той иска вашата помощ, помогнете му. Ако сам не иска, остави го.
към текста >>

(Учителя): Ако вашата душа има голямо желание и той иска вашата помощ, помогнете му.
(Зах.Желев): Не е ли грешно? (Учителя): По-малкият грях се предпочита пред по-големия. Не можем да приложим Христовото учение максимално. (3.Желев): Като направим такова нещо, няма ли да побъркаме на неговата карма? По-добре е да го оставим, да прави каквото ще. (Учителя): Ако вашата душа има голямо желание и той иска вашата помощ, помогнете му. Ако сам не иска, остави го. Вашата мисъл попада към първата категория, когато лошата мисъл е облечена в красива форма. Трябва първо да разчепкаме, да видим дали е тъй, или не. За формата трябва да бъдем много критици. Трябва да опитаме плода дали е хубав.
към текста >>

(Учителя): Има хора религиозни, благочестиви, много скромни, все към земята гледат; такива хора са опасни.
Ако не е, ще го хвърлим. Светските хора много добре постъпват. (Т.Бъчваров): Грапавините, кривините не можем да видим и идеализираме формата. Като се гледа жената с крадлив поглед, ще бъде идеализирана с всички недостатъци. Там е казано: „Който гледа една жена". (Учителя): Има хора религиозни, благочестиви, много скромни, все към земята гледат; такива хора са опасни. А който гледа прямо, казват „безочлив"! Аз предпочитам безочливия. Който гледа към земята и под око, ще ти открадне жената. Но не трябва да бъдем и нахални в погледа си. (Г.Давидов): За греха...
към текста >>

(Учителя): Който измита къщата по-напред, той е направил кръга, а който я измита после, той ще измете човек.
А който гледа прямо, казват „безочлив"! Аз предпочитам безочливия. Който гледа към земята и под око, ще ти открадне жената. Но не трябва да бъдем и нахални в погледа си. (Г.Давидов): За греха... (Учителя): Който измита къщата по-напред, той е направил кръга, а който я измита после, той ще измете човек. После, поливането вода някога, то е пак кръг. Да не мислите, че тези неща са прости – колко учени са те! Мене са учудили със своята философия. (П.Ковачев): За кръга, който дадохте, най-напред ще се направи ли кръгът и после ще се влезе в него, или ще се застане на центъра и ще се направи кръг? (Учителя): Като се прави във физическото поле, едновременно се прави и в ума.
към текста >>

(Учителя): Като се прави във физическото поле, едновременно се прави и в ума.
(Учителя): Който измита къщата по-напред, той е направил кръга, а който я измита после, той ще измете човек. После, поливането вода някога, то е пак кръг. Да не мислите, че тези неща са прости – колко учени са те! Мене са учудили със своята философия. (П.Ковачев): За кръга, който дадохте, най-напред ще се направи ли кръгът и после ще се влезе в него, или ще се застане на центъра и ще се направи кръг? (Учителя): Като се прави във физическото поле, едновременно се прави и в ума. (П.Ковачев): Но най-напред ще се направи ли кръгът, и после ще се влезе? (Учителя): Когато се бориш с лоши хора, ще направите кръга и ще влезете в него. (Ил.Стойчев): Ще опишем ли кръга и после ще влезем? (Учителя): Законът за кръга не е толкоз важен, аз сега говоря за формата. Сега, същата форма, създадена в кръговете, това са въжа, с които трябва да се опакова вашето богатство.
към текста >>

(Учителя): Когато се бориш с лоши хора, ще направите кръга и ще влезете в него.
Да не мислите, че тези неща са прости – колко учени са те! Мене са учудили със своята философия. (П.Ковачев): За кръга, който дадохте, най-напред ще се направи ли кръгът и после ще се влезе в него, или ще се застане на центъра и ще се направи кръг? (Учителя): Като се прави във физическото поле, едновременно се прави и в ума. (П.Ковачев): Но най-напред ще се направи ли кръгът, и после ще се влезе? (Учителя): Когато се бориш с лоши хора, ще направите кръга и ще влезете в него. (Ил.Стойчев): Ще опишем ли кръга и после ще влезем? (Учителя): Законът за кръга не е толкоз важен, аз сега говоря за формата. Сега, същата форма, създадена в кръговете, това са въжа, с които трябва да се опакова вашето богатство. Красивите форми са силата, затуй трябва да съставяме добри мисли, добри желания. Това можем.
към текста >>

(Учителя): Законът за кръга не е толкоз важен, аз сега говоря за формата.
(П.Ковачев): За кръга, който дадохте, най-напред ще се направи ли кръгът и после ще се влезе в него, или ще се застане на центъра и ще се направи кръг? (Учителя): Като се прави във физическото поле, едновременно се прави и в ума. (П.Ковачев): Но най-напред ще се направи ли кръгът, и после ще се влезе? (Учителя): Когато се бориш с лоши хора, ще направите кръга и ще влезете в него. (Ил.Стойчев): Ще опишем ли кръга и после ще влезем? (Учителя): Законът за кръга не е толкоз важен, аз сега говоря за формата. Сега, същата форма, създадена в кръговете, това са въжа, с които трябва да се опакова вашето богатство. Красивите форми са силата, затуй трябва да съставяме добри мисли, добри желания. Това можем. Две форми като имаме в себе си, те са велика сила. (Някой): Формите, който има църквата, четенето на разни молитви, ако се преведат на български, ще имат ли сила?
към текста >>

(Учителя): Ритмувани са на славянски.
Сега, същата форма, създадена в кръговете, това са въжа, с които трябва да се опакова вашето богатство. Красивите форми са силата, затуй трябва да съставяме добри мисли, добри желания. Това можем. Две форми като имаме в себе си, те са велика сила. (Някой): Формите, който има църквата, четенето на разни молитви, ако се преведат на български, ще имат ли сила? (Учителя): Ритмувани са на славянски. Добрата наша молитва е ритмувана по същия закон. Ако я преведем на славянски, ще изгуби смисъла. (Същият): Значи, по-хубаво е да научим славянски. (Учителя): Ново трябва да създадем. Истината никога не може да бъде стара.
към текста >>

(Учителя): Ново трябва да създадем.
(Някой): Формите, който има църквата, четенето на разни молитви, ако се преведат на български, ще имат ли сила? (Учителя): Ритмувани са на славянски. Добрата наша молитва е ритмувана по същия закон. Ако я преведем на славянски, ще изгуби смисъла. (Същият): Значи, по-хубаво е да научим славянски. (Учителя): Ново трябва да създадем. Истината никога не може да бъде стара. Тя не е нито стара, нито млада, тя е вън от този прочее. Тя създава форми с всички изменения, но сама не се изменява. Казва се „стара истина"; ако се разбира едната форма, под която се появява, разбирам. (Някой): Иска да каже „вечна".
към текста >>

(Учителя): „Вечна" е по-силна дума.
Истината никога не може да бъде стара. Тя не е нито стара, нито млада, тя е вън от този прочее. Тя създава форми с всички изменения, но сама не се изменява. Казва се „стара истина"; ако се разбира едната форма, под която се появява, разбирам. (Някой): Иска да каже „вечна". (Учителя): „Вечна" е по-силна дума. Но като кажеш думата Истина, ако можеш да я разбереш сама по себе си, без тия прибавки, тя е по-силна, отколкото с тях. При думата Истина като се тури друга дума, обезсилва се. Тя сама съдържа всичко. Всякога едното е най-силно. Бог е Един.
към текста >>

(Учителя): Ако промените ударението – истина?
Някой път правите проверка на известен закон: туряте една дума, туряте друга и я произнасяте; веднага се добива една реакция, отзад ли да я турите или отпред. Когато разберете вътрешно закона, ще видите, че не са допълнителните думи, които ще дадат сила. Другите форми ще се наберат. От какво произлиза думата Истина? (Някой): Значи същина. (Учителя): Ако промените ударението – истина? „Из" значи квас, нещо, което заквасва. Значи, истината е сила, която прави формите на тесто. Туй, което прави същината на нещата, то е формата. Изстудяване. Всяко нещо, когато го правите, трябва да изстине. Не можеш да го правиш, докато е горещо.
към текста >>

(Учителя): И времето, и пространството е форма.
Можеш да го ковеш, но трябва да изстине, за да го полироваш. Тъй е и във физическия свят. Истината в най-простото разбиране е тази сила, която произвежда същината на нещата и техните форми, или можем да кажем, че Истината е същината, вътрешната страна на нещата. Истината, когато прави формата, влиза във времето и пространството; тя не се ограничава от времето и пространството. (П.Чорбаджиев): И времето е форма. (Учителя): И времето, и пространството е форма. Беседата се завърши в 11.30 часа преди обед. В 5.30 часа след пладне се събраха в преподавателния салон само жените, та и на тях Г-н Дънов говори отделно от мъжете. * антикаджия(диал.) - Вехтошар, aнтиквap (бел. ред.) ** Драхма (гр.)- гръцка монета (бел. peд.) 6 АВГУСТ, ЧЕТВЪРТЪК
към текста >>

Ние сме турили известни правила – толкоз, колкото са космите на моята глава – за отношенията към бащата и майката, учителите и проповедниците.
Изваждаме стари камъни и ги турваме в пещта и огънят ги превръща на бяла вар; и като замажем къщата, дава приятен ефект, здравословен, лековит. Старите мехове Господ е рекъл да ги тури в пещта да изгорят, защото докато не изгорят, вар не стават. Като стане вар, в нея ще се налее вода и ще се образува нова реакция и старите мехове ще се подновят. Ние препоръчваме подновяването на старите мехове чрез процеса на печенето и тогава да замажете къщите, да станат чисти и бели. Често се заражда въпрос – какъв трябва да бъде нашият обход към хората. Ние сме турили известни правила – толкоз, колкото са космите на моята глава – за отношенията към бащата и майката, учителите и проповедниците. Дъщерята е развита, майката и бащата й турят правила за кого ще се омъжи, тъй го разбират; омъжват момата за някой стар мех, тя става нещастна. Оставете момата да си намери и избере нов мех, защото старите хора избират стар мех. Схващайте това в преносен смисъл. Не можете да живеете в стари нехигиенични къщи и да искате да бъдете здрави. Мрачно ви е.
към текста >>

След беседата Учителя покани, който има да зададе някои въпроси.
Трябва да станете много деликатни, ръцете ви и езикът ви трябва да се облагородят, защото сърцата ви са огрубели. И като излезете на дневната Виделина, колко хубави работа има да видите. И там ще учите закона как да се обичате. Като излезете извън своя затвор, ще научите закона за Любовта и в новата епоха ще говоря пак за Любовта. Сега ви оставям, докато се разпукнат вашите стари мехове. След беседата Учителя покани, който има да зададе някои въпроси. Г.: На какво се дължи тази дисхармония между много семейства: мъж и жена не могат да се търпят; и какво би трябвало да се направи, за да може да се въдвори любов и щастие? Уч.: Бих желал да кажат някои мнението си, какви факти имат. Г.: Аз да кажа. На първо място, редки са случаите да се женят благодарение на искрена любов между двете страни, понеже се женят от съображения: или че момата е богата, или че момъкът е влюбен, или че той е с обществено положение, или че има туй-онуй. Благодарение на тия неща двамата се хипнотизирват, съединят се и виждат, като поживеят малко, грешката, която са направили, и не могат да се търпят.
към текста >>

Сутринта, преди обяд към 10 часа, всички бяхме събрани в салона, гдето Учителя продиктува дадения от Духа наряд за подвиг през тази година.
2 Модус (лат.) - начин, метод, способ (бел. ред.) 3 Ибрчшим (тур.) - тънък конец за шиене (бел.ред.) 4 Лафатер (Йохан-Гаспар) - швейцарски протестански богослов, философ и поет, създател на физиогномията (1741 - 1801) (бел.ред.) 8 АВГУСТ, СЪБОТА Времето през този ден беше ясно, тихо и топло. Сутринта, преди обяд към 10 часа, всички бяхме събрани в салона, гдето Учителя продиктува дадения от Духа наряд за подвиг през тази година. Току-що нарядът бе продиктуван, повикаха отвън Учителя, а след Него излязоха и трима от братята – Д-р Хр.Дуков, Д.Голов и В.Граблашев. Подир тяхното излизане, г-н Пеньо Киров, по поръка от Учителя, обяви, че всички вече можем да излезем. Какво, обаче, узнахме? Местното комендантско управление, предвид на това, че страната е обявена във военно положение, през което събрания в роде нашето не се позволяват, искало да разтури нашия събор; та горните три лица, заедно с Драган Попов, били изпратени в Комендантството, да изучат работата и решението на последното и да се върнат и ни съобщят. Те се върнаха, съобщиха, че са ходили в канцеларията на търновското комендантско управление, но им казали да оповестят на всинца ни да се разотидем, защото иначе ще ни арестуват всички.
към текста >>

Току-що нарядът бе продиктуван, повикаха отвън Учителя, а след Него излязоха и трима от братята – Д-р Хр.Дуков, Д.Голов и В.Граблашев.
3 Ибрчшим (тур.) - тънък конец за шиене (бел.ред.) 4 Лафатер (Йохан-Гаспар) - швейцарски протестански богослов, философ и поет, създател на физиогномията (1741 - 1801) (бел.ред.) 8 АВГУСТ, СЪБОТА Времето през този ден беше ясно, тихо и топло. Сутринта, преди обяд към 10 часа, всички бяхме събрани в салона, гдето Учителя продиктува дадения от Духа наряд за подвиг през тази година. Току-що нарядът бе продиктуван, повикаха отвън Учителя, а след Него излязоха и трима от братята – Д-р Хр.Дуков, Д.Голов и В.Граблашев. Подир тяхното излизане, г-н Пеньо Киров, по поръка от Учителя, обяви, че всички вече можем да излезем. Какво, обаче, узнахме? Местното комендантско управление, предвид на това, че страната е обявена във военно положение, през което събрания в роде нашето не се позволяват, искало да разтури нашия събор; та горните три лица, заедно с Драган Попов, били изпратени в Комендантството, да изучат работата и решението на последното и да се върнат и ни съобщят. Те се върнаха, съобщиха, че са ходили в канцеларията на търновското комендантско управление, но им казали да оповестят на всинца ни да се разотидем, защото иначе ще ни арестуват всички. И подиробед приятелите започнаха да напущат Търново.'
към текста >>

Подир тяхното излизане, г-н Пеньо Киров, по поръка от Учителя, обяви, че всички вече можем да излезем.
4 Лафатер (Йохан-Гаспар) - швейцарски протестански богослов, философ и поет, създател на физиогномията (1741 - 1801) (бел.ред.) 8 АВГУСТ, СЪБОТА Времето през този ден беше ясно, тихо и топло. Сутринта, преди обяд към 10 часа, всички бяхме събрани в салона, гдето Учителя продиктува дадения от Духа наряд за подвиг през тази година. Току-що нарядът бе продиктуван, повикаха отвън Учителя, а след Него излязоха и трима от братята – Д-р Хр.Дуков, Д.Голов и В.Граблашев. Подир тяхното излизане, г-н Пеньо Киров, по поръка от Учителя, обяви, че всички вече можем да излезем. Какво, обаче, узнахме? Местното комендантско управление, предвид на това, че страната е обявена във военно положение, през което събрания в роде нашето не се позволяват, искало да разтури нашия събор; та горните три лица, заедно с Драган Попов, били изпратени в Комендантството, да изучат работата и решението на последното и да се върнат и ни съобщят. Те се върнаха, съобщиха, че са ходили в канцеларията на търновското комендантско управление, но им казали да оповестят на всинца ни да се разотидем, защото иначе ще ни арестуват всички. И подиробед приятелите започнаха да напущат Търново.' Вечерта, колкото бяха останали, вечеряха эаедно на общата трапеза, като у есички се бе сложила мисълта, че не е по волята на Комендантството, даже и за ядене, да се събираме повече от 5-6 души.
към текста >>

Към 9 часа вечерта Учителя, эаедно с други от приятелите, си тръгнал към града.
Какво, обаче, узнахме? Местното комендантско управление, предвид на това, че страната е обявена във военно положение, през което събрания в роде нашето не се позволяват, искало да разтури нашия събор; та горните три лица, заедно с Драган Попов, били изпратени в Комендантството, да изучат работата и решението на последното и да се върнат и ни съобщят. Те се върнаха, съобщиха, че са ходили в канцеларията на търновското комендантско управление, но им казали да оповестят на всинца ни да се разотидем, защото иначе ще ни арестуват всички. И подиробед приятелите започнаха да напущат Търново.' Вечерта, колкото бяха останали, вечеряха эаедно на общата трапеза, като у есички се бе сложила мисълта, че не е по волята на Комендантството, даже и за ядене, да се събираме повече от 5-6 души. Към 9 часа вечерта Учителя, эаедно с други от приятелите, си тръгнал към града. Посред пътя Учителя се връща назад, без да каже някому нещо. Той отива на мястото на събранията и там заварва патрули военни с един офицер. След като прегледал офицерът навсякъде, повел Учителя и го отвел в Комендантството, отгдето го освободили към 12.30 часа през нощта. На другия ден, 9 август, било съобщено - Учителя непременно да напусне Търново. Така и стана: в неделя, 9 август 1915 г.
към текста >>

Посред пътя Учителя се връща назад, без да каже някому нещо.
Местното комендантско управление, предвид на това, че страната е обявена във военно положение, през което събрания в роде нашето не се позволяват, искало да разтури нашия събор; та горните три лица, заедно с Драган Попов, били изпратени в Комендантството, да изучат работата и решението на последното и да се върнат и ни съобщят. Те се върнаха, съобщиха, че са ходили в канцеларията на търновското комендантско управление, но им казали да оповестят на всинца ни да се разотидем, защото иначе ще ни арестуват всички. И подиробед приятелите започнаха да напущат Търново.' Вечерта, колкото бяха останали, вечеряха эаедно на общата трапеза, като у есички се бе сложила мисълта, че не е по волята на Комендантството, даже и за ядене, да се събираме повече от 5-6 души. Към 9 часа вечерта Учителя, эаедно с други от приятелите, си тръгнал към града. Посред пътя Учителя се връща назад, без да каже някому нещо. Той отива на мястото на събранията и там заварва патрули военни с един офицер. След като прегледал офицерът навсякъде, повел Учителя и го отвел в Комендантството, отгдето го освободили към 12.30 часа през нощта. На другия ден, 9 август, било съобщено - Учителя непременно да напусне Търново. Така и стана: в неделя, 9 август 1915 г. подиробяд, Учителя напусна Търново, като отпътува за Казанлък.
към текста >>

След като прегледал офицерът навсякъде, повел Учителя и го отвел в Комендантството, отгдето го освободили към 12.30 часа през нощта.
И подиробед приятелите започнаха да напущат Търново.' Вечерта, колкото бяха останали, вечеряха эаедно на общата трапеза, като у есички се бе сложила мисълта, че не е по волята на Комендантството, даже и за ядене, да се събираме повече от 5-6 души. Към 9 часа вечерта Учителя, эаедно с други от приятелите, си тръгнал към града. Посред пътя Учителя се връща назад, без да каже някому нещо. Той отива на мястото на събранията и там заварва патрули военни с един офицер. След като прегледал офицерът навсякъде, повел Учителя и го отвел в Комендантството, отгдето го освободили към 12.30 часа през нощта. На другия ден, 9 август, било съобщено - Учителя непременно да напусне Търново. Така и стана: в неделя, 9 август 1915 г. подиробяд, Учителя напусна Търново, като отпътува за Казанлък. В същия ден, набързо и разтревожени, напуснаха Търново и всички почти лица, участвующи на тазгодишната среща на Веригата. Край на годишната среща през 1915 година
към текста >>

На другия ден, 9 август, било съобщено - Учителя непременно да напусне Търново.
Вечерта, колкото бяха останали, вечеряха эаедно на общата трапеза, като у есички се бе сложила мисълта, че не е по волята на Комендантството, даже и за ядене, да се събираме повече от 5-6 души. Към 9 часа вечерта Учителя, эаедно с други от приятелите, си тръгнал към града. Посред пътя Учителя се връща назад, без да каже някому нещо. Той отива на мястото на събранията и там заварва патрули военни с един офицер. След като прегледал офицерът навсякъде, повел Учителя и го отвел в Комендантството, отгдето го освободили към 12.30 часа през нощта. На другия ден, 9 август, било съобщено - Учителя непременно да напусне Търново. Така и стана: в неделя, 9 август 1915 г. подиробяд, Учителя напусна Търново, като отпътува за Казанлък. В същия ден, набързо и разтревожени, напуснаха Търново и всички почти лица, участвующи на тазгодишната среща на Веригата. Край на годишната среща през 1915 година
към текста >>

подиробяд, Учителя напусна Търново, като отпътува за Казанлък.
Посред пътя Учителя се връща назад, без да каже някому нещо. Той отива на мястото на събранията и там заварва патрули военни с един офицер. След като прегледал офицерът навсякъде, повел Учителя и го отвел в Комендантството, отгдето го освободили към 12.30 часа през нощта. На другия ден, 9 август, било съобщено - Учителя непременно да напусне Търново. Така и стана: в неделя, 9 август 1915 г. подиробяд, Учителя напусна Търново, като отпътува за Казанлък. В същия ден, набързо и разтревожени, напуснаха Търново и всички почти лица, участвующи на тазгодишната среща на Веригата. Край на годишната среща през 1915 година
към текста >>

40. 1917_1 СПОМЕНИ НА ЕЛЕНА ИЛАРИОНОВА

България е във война, а месец юни Учителя е интерниран във Варна.
1917 г. През тази година събор не се провежда. България е във война, а месец юни Учителя е интерниран във Варна. Преди това Той отново успява да посети Търново. Разучаването на беседите продължава, както се вижда от писмата. А нарядът за следващата година, който обикновено се дава на съборите, тази година Учителя изпраща в писмо от Варна. Поръчението е да се даде на членовете на Веригата, които са имали писмени покани за последния събор. Запазени са четири писма до Иларионови и едно писмо, с обръщение до всички.
към текста >>

А нарядът за следващата година, който обикновено се дава на съборите, тази година Учителя изпраща в писмо от Варна.
1917 г. През тази година събор не се провежда. България е във война, а месец юни Учителя е интерниран във Варна. Преди това Той отново успява да посети Търново. Разучаването на беседите продължава, както се вижда от писмата. А нарядът за следващата година, който обикновено се дава на съборите, тази година Учителя изпраща в писмо от Варна. Поръчението е да се даде на членовете на Веригата, които са имали писмени покани за последния събор. Запазени са четири писма до Иларионови и едно писмо, с обръщение до всички. От послеписа към едно от писмата се вижда, че Учителя се грижи за всяка душа, която го потърси – Той моли да се изтеглят 400 лева от братската каса за С.Симеонова, защото в момента е интерниран и не е в София, а при първа възможност Той ще ги възстанови със свои лични средства. СПОМЕНИ НА ЕЛЕНА ИЛАРИОНОВА В началото на 1917 г.
към текста >>

От послеписа към едно от писмата се вижда, че Учителя се грижи за всяка душа, която го потърси – Той моли да се изтеглят 400 лева от братската каса за С.Симеонова, защото в момента е интерниран и не е в София, а при първа възможност Той ще ги възстанови със свои лични средства.
Преди това Той отново успява да посети Търново. Разучаването на беседите продължава, както се вижда от писмата. А нарядът за следващата година, който обикновено се дава на съборите, тази година Учителя изпраща в писмо от Варна. Поръчението е да се даде на членовете на Веригата, които са имали писмени покани за последния събор. Запазени са четири писма до Иларионови и едно писмо, с обръщение до всички. От послеписа към едно от писмата се вижда, че Учителя се грижи за всяка душа, която го потърси – Той моли да се изтеглят 400 лева от братската каса за С.Симеонова, защото в момента е интерниран и не е в София, а при първа възможност Той ще ги възстанови със свои лични средства. СПОМЕНИ НА ЕЛЕНА ИЛАРИОНОВА В началото на 1917 г. от Габрово дойдоха г-жа Калпазанова с мъжа си – известен фабрикант. Тя се запозна с Учителя и искаше Той да й каже нещо. Той й каза: „Ти имаш две свекърви.
към текста >>

Тя се запозна с Учителя и искаше Той да й каже нещо.
Запазени са четири писма до Иларионови и едно писмо, с обръщение до всички. От послеписа към едно от писмата се вижда, че Учителя се грижи за всяка душа, която го потърси – Той моли да се изтеглят 400 лева от братската каса за С.Симеонова, защото в момента е интерниран и не е в София, а при първа възможност Той ще ги възстанови със свои лични средства. СПОМЕНИ НА ЕЛЕНА ИЛАРИОНОВА В началото на 1917 г. от Габрово дойдоха г-жа Калпазанова с мъжа си – известен фабрикант. Тя се запозна с Учителя и искаше Той да й каже нещо. Той й каза: „Ти имаш две свекърви. И с двете живееш добре." Разказа й доста неща. Учителя не беше я виждал никога... При една екскурзия се приближават към Учителя група войници и офицери. Те пожелават да им изнесе беседа.
към текста >>

Учителя не беше я виждал никога...
В началото на 1917 г. от Габрово дойдоха г-жа Калпазанова с мъжа си – известен фабрикант. Тя се запозна с Учителя и искаше Той да й каже нещо. Той й каза: „Ти имаш две свекърви. И с двете живееш добре." Разказа й доста неща. Учителя не беше я виждал никога... При една екскурзия се приближават към Учителя група войници и офицери. Те пожелават да им изнесе беседа. Учителя им казва между другото: „Казвам ви, че скоро ще се върнете от фронта! " В това време се приготовляваха за най-големи сражения и това им се видя невероятно. След една седмица, обаче, войниците напуснаха фронта и военните действия се преустановиха.
към текста >>

При една екскурзия се приближават към Учителя група войници и офицери.
от Габрово дойдоха г-жа Калпазанова с мъжа си – известен фабрикант. Тя се запозна с Учителя и искаше Той да й каже нещо. Той й каза: „Ти имаш две свекърви. И с двете живееш добре." Разказа й доста неща. Учителя не беше я виждал никога... При една екскурзия се приближават към Учителя група войници и офицери. Те пожелават да им изнесе беседа. Учителя им казва между другото: „Казвам ви, че скоро ще се върнете от фронта! " В това време се приготовляваха за най-големи сражения и това им се видя невероятно. След една седмица, обаче, войниците напуснаха фронта и военните действия се преустановиха. Всички си отидоха по домовете.
към текста >>

Учителя им казва между другото: „Казвам ви, че скоро ще се върнете от фронта!
Той й каза: „Ти имаш две свекърви. И с двете живееш добре." Разказа й доста неща. Учителя не беше я виждал никога... При една екскурзия се приближават към Учителя група войници и офицери. Те пожелават да им изнесе беседа. Учителя им казва между другото: „Казвам ви, че скоро ще се върнете от фронта! " В това време се приготовляваха за най-големи сражения и това им се видя невероятно. След една седмица, обаче, войниците напуснаха фронта и военните действия се преустановиха. Всички си отидоха по домовете.
към текста >>

41. 1919_9 Спомени на Илия Узунов

Влязох и слушах човек, за който не знаех кой е, но когато беседата свърши, си помислих, че той не е от обикновените хора.
Роден съм на 5.11.1905 г. в Беляковец, на 3 километра от Търново. Бях ученик в последния клас на прогимназията. Минавах край читалище „Надежда". Видях, че влизат много хора и разбрах, че нещо вътре ще се говори. Влязох и слушах човек, за който не знаех кой е, но когато беседата свърши, си помислих, че той не е от обикновените хора. Лицето му беше необикновено озарено. Имаше права и красива стойка. Като го погледнеш, чувстваш необикновено обаяние. Като гледах хората в залата – ентусиазирани, радостни – и като ги видях как напускат салона, разбрах, че тези хора не са търновци. За човека научих по следния начин: попадна ми една брошурка, която започнах да чета.
към текста >>

Лицето му беше необикновено озарено.
в Беляковец, на 3 километра от Търново. Бях ученик в последния клас на прогимназията. Минавах край читалище „Надежда". Видях, че влизат много хора и разбрах, че нещо вътре ще се говори. Влязох и слушах човек, за който не знаех кой е, но когато беседата свърши, си помислих, че той не е от обикновените хора. Лицето му беше необикновено озарено. Имаше права и красива стойка. Като го погледнеш, чувстваш необикновено обаяние. Като гледах хората в залата – ентусиазирани, радостни – и като ги видях как напускат салона, разбрах, че тези хора не са търновци. За човека научих по следния начин: попадна ми една брошурка, която започнах да чета. Като четях си спомних, че съм чувал някъде тези неща.
към текста >>

Като го погледнеш, чувстваш необикновено обаяние.
Минавах край читалище „Надежда". Видях, че влизат много хора и разбрах, че нещо вътре ще се говори. Влязох и слушах човек, за който не знаех кой е, но когато беседата свърши, си помислих, че той не е от обикновените хора. Лицето му беше необикновено озарено. Имаше права и красива стойка. Като го погледнеш, чувстваш необикновено обаяние. Като гледах хората в залата – ентусиазирани, радостни – и като ги видях как напускат салона, разбрах, че тези хора не са търновци. За човека научих по следния начин: попадна ми една брошурка, която започнах да чета. Като четях си спомних, че съм чувал някъде тези неща. В края на брошурата прочетох, че това е беседа, държана от Учителя Петър Дънов в читалище „Надежда" на 19 юли 1919 год. Когато завърших машинния техникум във Варна през 1925 год., през септември един брат ме заведе в Търново, при Учителя.
към текста >>

В края на брошурата прочетох, че това е беседа, държана от Учителя Петър Дънов в читалище „Надежда" на 19 юли 1919 год.
Имаше права и красива стойка. Като го погледнеш, чувстваш необикновено обаяние. Като гледах хората в залата – ентусиазирани, радостни – и като ги видях как напускат салона, разбрах, че тези хора не са търновци. За човека научих по следния начин: попадна ми една брошурка, която започнах да чета. Като четях си спомних, че съм чувал някъде тези неща. В края на брошурата прочетох, че това е беседа, държана от Учителя Петър Дънов в читалище „Надежда" на 19 юли 1919 год. Когато завърших машинния техникум във Варна през 1925 год., през септември един брат ме заведе в Търново, при Учителя. Там намерих стотина души около него.
към текста >>

Когато завърших машинния техникум във Варна през 1925 год., през септември един брат ме заведе в Търново, при Учителя.
Като го погледнеш, чувстваш необикновено обаяние. Като гледах хората в залата – ентусиазирани, радостни – и като ги видях как напускат салона, разбрах, че тези хора не са търновци. За човека научих по следния начин: попадна ми една брошурка, която започнах да чета. Като четях си спомних, че съм чувал някъде тези неща. В края на брошурата прочетох, че това е беседа, държана от Учителя Петър Дънов в читалище „Надежда" на 19 юли 1919 год. Когато завърших машинния техникум във Варна през 1925 год., през септември един брат ме заведе в Търново, при Учителя. Там намерих стотина души около него.
към текста >>

42. 1920_2 Спомени на Борис Николов

" Това е Учителя Дънов".
Салонът се изпълни от край до край. А ние седнахме в единия край. След малко на сцената излезе същият човек, който никога не бях виждал досега и който според моите спомени ми е познат от миналото. Красив, спретнат, с дълга коса и брада. Попитах хазайката до мен: „Кой е този човек? " Това е Учителя Дънов". Той държа първата сказка, която съм чул тук на 19 август 1920 г., неделя, Преображение. Тя се казва „Новото човечество". Тя е записана и отпечатана още същата година. Тази сказка ме завладя напълно. Така бях замаян от беседата, бях отишъл в един друг свят и думите, които слушах, отговаряха и разкриваха моите най-дълбоки мисли и копнежи, с които бях живял дотогава.
към текста >>

След малко цялата група от младежи отидохме при Учителя Дънов.
Така че той ме въведе в лозето, а на вратата имаше охрана и стояха, и пазеха да не влизат външни хора. Трябваше един от присъстващите да те въведе в лозето. Кузман ме вреди и ме пуснаха. Като влезнах вътре, дойдоха още младежи — около 15 човека. Започнаха разговори и размяна мисли и така аз се запознах с живота на Братството реално. След малко цялата група от младежи отидохме при Учителя Дънов. Поканиха и мен. „Ела да се запознаеш с Учителя! " Заведоха ме до един хубав бряст, където имаше пейки и маси и ме представиха на Учителя. За първи път имах възможност да му хвана ръката и да я целуна. Учителят ни прие, беше много разположен, като видя толкова много млади хора.
към текста >>

„Ела да се запознаеш с Учителя!
Кузман ме вреди и ме пуснаха. Като влезнах вътре, дойдоха още младежи — около 15 човека. Започнаха разговори и размяна мисли и така аз се запознах с живота на Братството реално. След малко цялата група от младежи отидохме при Учителя Дънов. Поканиха и мен. „Ела да се запознаеш с Учителя! " Заведоха ме до един хубав бряст, където имаше пейки и маси и ме представиха на Учителя. За първи път имах възможност да му хвана ръката и да я целуна. Учителят ни прие, беше много разположен, като видя толкова много млади хора. Туй беше първата ми среща с Учителя. Учителят не говори много.
към текста >>

" Заведоха ме до един хубав бряст, където имаше пейки и маси и ме представиха на Учителя.
Като влезнах вътре, дойдоха още младежи — около 15 човека. Започнаха разговори и размяна мисли и така аз се запознах с живота на Братството реално. След малко цялата група от младежи отидохме при Учителя Дънов. Поканиха и мен. „Ела да се запознаеш с Учителя! " Заведоха ме до един хубав бряст, където имаше пейки и маси и ме представиха на Учителя. За първи път имах възможност да му хвана ръката и да я целуна. Учителят ни прие, беше много разположен, като видя толкова много млади хора. Туй беше първата ми среща с Учителя. Учителят не говори много. Той беше твърде зает.
към текста >>

Учителят ни прие, беше много разположен, като видя толкова много млади хора.
След малко цялата група от младежи отидохме при Учителя Дънов. Поканиха и мен. „Ела да се запознаеш с Учителя! " Заведоха ме до един хубав бряст, където имаше пейки и маси и ме представиха на Учителя. За първи път имах възможност да му хвана ръката и да я целуна. Учителят ни прие, беше много разположен, като видя толкова много млади хора. Туй беше първата ми среща с Учителя. Учителят не говори много. Той беше твърде зает. Скоро стана време за обяд и аз останах да обядвам с Белите братя. А след това по покана на младежите останах да живея при тях на лозето до края на събора.
към текста >>

Туй беше първата ми среща с Учителя.
Поканиха и мен. „Ела да се запознаеш с Учителя! " Заведоха ме до един хубав бряст, където имаше пейки и маси и ме представиха на Учителя. За първи път имах възможност да му хвана ръката и да я целуна. Учителят ни прие, беше много разположен, като видя толкова много млади хора. Туй беше първата ми среща с Учителя. Учителят не говори много. Той беше твърде зает. Скоро стана време за обяд и аз останах да обядвам с Белите братя. А след това по покана на младежите останах да живея при тях на лозето до края на събора. Имаше палатки и завивки за гости и там прекарах няколко дни до края на събора.
към текста >>

Учителят не говори много.
„Ела да се запознаеш с Учителя! " Заведоха ме до един хубав бряст, където имаше пейки и маси и ме представиха на Учителя. За първи път имах възможност да му хвана ръката и да я целуна. Учителят ни прие, беше много разположен, като видя толкова много млади хора. Туй беше първата ми среща с Учителя. Учителят не говори много. Той беше твърде зает. Скоро стана време за обяд и аз останах да обядвам с Белите братя. А след това по покана на младежите останах да живея при тях на лозето до края на събора. Имаше палатки и завивки за гости и там прекарах няколко дни до края на събора. Много приятни запознанства направих тогава, с много хубави млади хора се срещнах, с които ние имахме родство по мисли, разбирания и по живот.
към текста >>

Гледай ти какво необикновено съвпадение!
Скоро стана време за обяд и аз останах да обядвам с Белите братя. А след това по покана на младежите останах да живея при тях на лозето до края на събора. Имаше палатки и завивки за гости и там прекарах няколко дни до края на събора. Много приятни запознанства направих тогава, с много хубави млади хора се срещнах, с които ние имахме родство по мисли, разбирания и по живот. По същото време си уреждах книжата за пътуване в чужбина, за да следвам там. Гледай ти какво необикновено съвпадение! Аз отивам да си заверя книжата, за да отида на запад да следвам, а срещам Учителя. Но бях тъй възхитен от живота на Братството в лозето и на отношенията помежду им! И най-вече от Учителя, който държеше сказки се провеждаха разговори с Него. Това беше един съдбоносен миг. Тази среща предопредели моя път.
към текста >>

Аз отивам да си заверя книжата, за да отида на запад да следвам, а срещам Учителя.
А след това по покана на младежите останах да живея при тях на лозето до края на събора. Имаше палатки и завивки за гости и там прекарах няколко дни до края на събора. Много приятни запознанства направих тогава, с много хубави млади хора се срещнах, с които ние имахме родство по мисли, разбирания и по живот. По същото време си уреждах книжата за пътуване в чужбина, за да следвам там. Гледай ти какво необикновено съвпадение! Аз отивам да си заверя книжата, за да отида на запад да следвам, а срещам Учителя. Но бях тъй възхитен от живота на Братството в лозето и на отношенията помежду им! И най-вече от Учителя, който държеше сказки се провеждаха разговори с Него. Това беше един съдбоносен миг. Тази среща предопредели моя път. И аз останах неизменно при Него през целия си живот чак до днес.
към текста >>

И най-вече от Учителя, който държеше сказки се провеждаха разговори с Него.
Много приятни запознанства направих тогава, с много хубави млади хора се срещнах, с които ние имахме родство по мисли, разбирания и по живот. По същото време си уреждах книжата за пътуване в чужбина, за да следвам там. Гледай ти какво необикновено съвпадение! Аз отивам да си заверя книжата, за да отида на запад да следвам, а срещам Учителя. Но бях тъй възхитен от живота на Братството в лозето и на отношенията помежду им! И най-вече от Учителя, който държеше сказки се провеждаха разговори с Него. Това беше един съдбоносен миг. Тази среща предопредели моя път. И аз останах неизменно при Него през целия си живот чак до днес. Съборът завърши и аз, след като си заверих документите, качих се на влака и се връщам в Габрово. Върнах се с голямо вдъхновение.
към текста >>

С необикновено възприятие, че не мога да го изразя.
Това беше един съдбоносен миг. Тази среща предопредели моя път. И аз останах неизменно при Него през целия си живот чак до днес. Съборът завърши и аз, след като си заверих документите, качих се на влака и се връщам в Габрово. Върнах се с голямо вдъхновение. С необикновено възприятие, че не мога да го изразя. Не мога да намеря думи да го изкажа на родителите си. Непрекъснато съм под влиянието на спомените от прекараните дни на събора в лозето. Спомням си, бяхме седнали на обед, казахме обща молитва и ме поканиха да си взема от туй онуй, което беше на трапезата. Престраших се и посягам с лявата си ръка, понеже съм левак и с нея си служа повече, така както останалите хора си служат с дясната ръка. И аз съм седнал между стари, възрастни братя.
към текста >>

По-късно в беседите си Учителя бе казал, че онези, които са десничари, трябва да се хранят с лявата си ръка, за да могат да обработват дясното полушарие на мозъка си.
Поглежда Кузман, а той ме зяпа и не вярва. А той бе слабичък като вейка и ако го духнеш ш падне. Помоли ме: „Я повтори още веднъж." Той вече ме гледа изпитателно и по същия начин изпратих още един такъв камък на по-далечно разстояние. Тогава Кузман отиде да обясни на онзи стар брат с бялата брада, че аз съм левичар. А онзи му отговаря „Няма значение — левичар или левак, друг път да не посяга с лявата ръка към хляба.” Това нещо го запомних. По-късно в беседите си Учителя бе казал, че онези, които са десничари, трябва да се хранят с лявата си ръка, за да могат да обработват дясното полушарие на мозъка си. А онези, които са левичари, да се хранят с дясната си ръка. Оттогава аз започнах да пиша с дясната ръка и моят почерк е малко по-особен от тоя на станалите хора. Дайте на един човек, който е десничар, да ви напише нещо с лявата ръка. Едва ли ще напише буква. А аз всичко пиша на български с дясната си ръка.
към текста >>

* Брат Стефан Куртев, учител по музика, Живеел до Сечената скала.
Така че аз ги зареждах с вода. След това насякох дърва. По едно време идва онзи, който ме удари с лъжицата през ръцете. „Наблюдавам те и се убедих, че ти си левичар. Но не ти се извинявам, за да научиш един урок, че с лява ръка не се посяга към хляба." Та в Габрово ред такива случки се възпроизвеждаха в мен. * Брат Стефан Куртев, учител по музика, Живеел до Сечената скала. (бел. състав.)
към текста >>

43. 1920_3 Спомени на Петър Камбуров

Отидох на „Опълченска" 66 при Учителя, който ми каза:
СПОМЕНИ НА БРАТ ПЕТЪР КАМБУРОВ Отидох на „Опълченска" 66 при Учителя, който ми каза: - Ти, рекох, ще напуснеш университета. То, правото, не е там. Аз следвах право по това време. - Ще отидеш в Търново, на братската колиба, дето стават съборите. Там ще пазиш и ще обработваш братските имоти — лозя и ниви.
към текста >>

- Учителю, аз съм готов да ида там, където ме изпратиш.
- Ще отидеш в Търново, на братската колиба, дето стават съборите. Там ще пазиш и ще обработваш братските имоти — лозя и ниви. А след това с тебе ще направим един сериозен опит за осъществяване на братска комуна в Арбанаси. Там имаме две братски къщи, които на първо време са достатъчни. Отговорих: - Учителю, аз съм готов да ида там, където ме изпратиш. Съгласен съм да замина за Търново още сега. Към края на септември 1920 г. бях на колибата в Търново. Тук заварих Учителя с около 50-60 души. Бяха останали след събора.
към текста >>

Тук заварих Учителя с около 50-60 души.
Отговорих: - Учителю, аз съм готов да ида там, където ме изпратиш. Съгласен съм да замина за Търново още сега. Към края на септември 1920 г. бях на колибата в Търново. Тук заварих Учителя с около 50-60 души. Бяха останали след събора. Както разбрах после, това ставало почти всяка година. И наистина, всеки, който е имал възможност да остане след събора, да прекара 30-40 дни край Учителя, под неговата благословена аура, помни това през целия си живот и пожелава това вечно да се повтаря. Брат К. Иларионов ми предаде ключовете.
към текста >>

И наистина, всеки, който е имал възможност да остане след събора, да прекара 30-40 дни край Учителя, под неговата благословена аура, помни това през целия си живот и пожелава това вечно да се повтаря.
Към края на септември 1920 г. бях на колибата в Търново. Тук заварих Учителя с около 50-60 души. Бяха останали след събора. Както разбрах после, това ставало почти всяка година. И наистина, всеки, който е имал възможност да остане след събора, да прекара 30-40 дни край Учителя, под неговата благословена аура, помни това през целия си живот и пожелава това вечно да се повтаря. Брат К. Иларионов ми предаде ключовете. Аз се настаних там като домакин. Уговорих през хубавите дни да отивам да се храня при тях, но когато валеше и през зимата много рядко отивах. В колибата имаше останали от събора толкова много продукти -захар, ориз, картофи, лук, че можеше да се изхрани не един човек, а дори и едно многолюдно семейство.
към текста >>

Никога преди това, 20-годишен младеж, не бях преживявал такива молитвени вдъхновения, каквито там, на колибата, дето Той, Великият Учител, провеждаше своите свещени събори, там дето Бялото Братство е изляло своето велико благословение.
В колибата имаше останали от събора толкова много продукти -захар, ориз, картофи, лук, че можеше да се изхрани не един човек, а дори и едно многолюдно семейство. Когато паднаха дебели снегове, не излизах със седмици. Реших да използвам времето най-рационално за духовна работа — четене, свирене, размишление. Не само че не скучаех, но не усетих как минават дните един след друг. Свирех по няколко часа на ден, но най-силни преживявания имах вечер след молитва, преди да си легна. Никога преди това, 20-годишен младеж, не бях преживявал такива молитвени вдъхновения, каквито там, на колибата, дето Той, Великият Учител, провеждаше своите свещени събори, там дето Бялото Братство е изляло своето велико благословение. Чувствах влиянието на светли сили, с които като че ли бе напоена цялата сграда. Една вечер преживях нещо необикновено. Изправих се на молитва както всяка вечер, преди да си легна, и започнах с песента „Тебе поем". Обикновено тази песен се пее, като вторият куплет се повтаря три пъти. Но аз продължих 30 пъти.
към текста >>

Една вечер преживях нещо необикновено.
Реших да използвам времето най-рационално за духовна работа — четене, свирене, размишление. Не само че не скучаех, но не усетих как минават дните един след друг. Свирех по няколко часа на ден, но най-силни преживявания имах вечер след молитва, преди да си легна. Никога преди това, 20-годишен младеж, не бях преживявал такива молитвени вдъхновения, каквито там, на колибата, дето Той, Великият Учител, провеждаше своите свещени събори, там дето Бялото Братство е изляло своето велико благословение. Чувствах влиянието на светли сили, с които като че ли бе напоена цялата сграда. Една вечер преживях нещо необикновено. Изправих се на молитва както всяка вечер, преди да си легна, и започнах с песента „Тебе поем". Обикновено тази песен се пее, като вторият куплет се повтаря три пъти. Но аз продължих 30 пъти. Почувствах, че някакво светло същество се молеше чрез мене и реших да не го прекъсна. Пеенето продължи.
към текста >>

Обикновено тази песен се пее, като вторият куплет се повтаря три пъти.
Свирех по няколко часа на ден, но най-силни преживявания имах вечер след молитва, преди да си легна. Никога преди това, 20-годишен младеж, не бях преживявал такива молитвени вдъхновения, каквито там, на колибата, дето Той, Великият Учител, провеждаше своите свещени събори, там дето Бялото Братство е изляло своето велико благословение. Чувствах влиянието на светли сили, с които като че ли бе напоена цялата сграда. Една вечер преживях нещо необикновено. Изправих се на молитва както всяка вечер, преди да си легна, и започнах с песента „Тебе поем". Обикновено тази песен се пее, като вторият куплет се повтаря три пъти. Но аз продължих 30 пъти. Почувствах, че някакво светло същество се молеше чрез мене и реших да не го прекъсна. Пеенето продължи. Сега вече бях на колене и сълзите ми капеха. Ето вече 50-60 път повтарях същия куплет.
към текста >>

44. 1920_5 Спомени на Паша Тодорова

През един от съборните дни станах свидетелка на една изключителна проява: Учителя.
СПОМЕНИ НА СЕСТРА ПАША ТОДОРОВА Съборът през 1920 г. беше величествен и импозантен, присъстваха около 1200 души, братя и сестри от цяла България. През един от съборните дни станах свидетелка на една изключителна проява: Учителя. Още през лятото на 1920 г. се разнесе слух, че един от по-възрастните бра се е провинил с нещо в морално отношение*. Това създаде настроение срещу него особено между възрастните братя, които се отличаваха със своето установено статично благочестие. През един съборен ден (беше след обед) Учителя каза да се изредим всички в горицата да си направим свободна молитва. Трябваше да теглим жребий за влизане по десет души в група.
към текста >>

През един съборен ден (беше след обед) Учителя каза да се изредим всички в горицата да си направим свободна молитва.
беше величествен и импозантен, присъстваха около 1200 души, братя и сестри от цяла България. През един от съборните дни станах свидетелка на една изключителна проява: Учителя. Още през лятото на 1920 г. се разнесе слух, че един от по-възрастните бра се е провинил с нещо в морално отношение*. Това създаде настроение срещу него особено между възрастните братя, които се отличаваха със своето установено статично благочестие. През един съборен ден (беше след обед) Учителя каза да се изредим всички в горицата да си направим свободна молитва. Трябваше да теглим жребий за влизане по десет души в група. Провинилият се (от наше гледище) брат също посегна да тегли жребий, но му се отказа. Стана голямо брожение между присъстващите. Всички разбраха, че не му разрешиха да тегли жребий, а той се почувства като прокажен - ходеше бавно, унил, с отпусната надолу глава, не знаеше какво да прави. За него нямаше място нито на небето, нито на земята.
към текста >>

В това време видях Учителя, че се движи насам-натам и някак особено се озърта, като че иска да се увери, че никой не го гледа.
И така, една по една групите от по десет души, всички добре и чисто облечени, се качиха в горницата да отправят своята молитва към Господа. Може би някои са се молили за виновния брат, считайки го за невинен, но не можеха да се противопоставят на онези, които диктуваха положението. Някои пък и нищо не разбраха за случилото се. След молитвата аз се приближих до едно дърво близо до горницата - акация с дебело стебло. Опитах се да обхвана стеблото с двете си ръце, но не можах. В това време видях Учителя, че се движи насам-натам и някак особено се озърта, като че иска да се увери, че никой не го гледа. Недалеч от него седеше самотен и измъчен провинилият се брат. Като видя, че наоколо няма друг човек, Учителя се обърна към брата и почна да го вика по име и да маха с ръка, докато последният се сепна и се отправи към Учителя с ниско наведена глава и едва влачещи се крака. Учителя тихо продума: „Хайде да се качим двамата в горницата да се помолим! " Двойката мина близо край дървото, зад което бях аз, и се отправи към горницата. Свидетелка на всичко видяно и чуто, аз не знаех къде се намирам, обхваната от умиление към Великото, пълна с благодарност, че в този момент, когато става нещо необикновено на земята и Небето, аз съм зад дървото, което ми беше по-близко от брат и сестра, и то — ням свидетел на нещо велико.
към текста >>

Като видя, че наоколо няма друг човек, Учителя се обърна към брата и почна да го вика по име и да маха с ръка, докато последният се сепна и се отправи към Учителя с ниско наведена глава и едва влачещи се крака.
Някои пък и нищо не разбраха за случилото се. След молитвата аз се приближих до едно дърво близо до горницата - акация с дебело стебло. Опитах се да обхвана стеблото с двете си ръце, но не можах. В това време видях Учителя, че се движи насам-натам и някак особено се озърта, като че иска да се увери, че никой не го гледа. Недалеч от него седеше самотен и измъчен провинилият се брат. Като видя, че наоколо няма друг човек, Учителя се обърна към брата и почна да го вика по име и да маха с ръка, докато последният се сепна и се отправи към Учителя с ниско наведена глава и едва влачещи се крака. Учителя тихо продума: „Хайде да се качим двамата в горницата да се помолим! " Двойката мина близо край дървото, зад което бях аз, и се отправи към горницата. Свидетелка на всичко видяно и чуто, аз не знаех къде се намирам, обхваната от умиление към Великото, пълна с благодарност, че в този момент, когато става нещо необикновено на земята и Небето, аз съм зад дървото, което ми беше по-близко от брат и сестра, и то — ням свидетел на нещо велико. Колко време трая молитвата не зная. Светлите моменти с часовник не могат да се измерят!
към текста >>

Учителя тихо продума: „Хайде да се качим двамата в горницата да се помолим!
След молитвата аз се приближих до едно дърво близо до горницата - акация с дебело стебло. Опитах се да обхвана стеблото с двете си ръце, но не можах. В това време видях Учителя, че се движи насам-натам и някак особено се озърта, като че иска да се увери, че никой не го гледа. Недалеч от него седеше самотен и измъчен провинилият се брат. Като видя, че наоколо няма друг човек, Учителя се обърна към брата и почна да го вика по име и да маха с ръка, докато последният се сепна и се отправи към Учителя с ниско наведена глава и едва влачещи се крака. Учителя тихо продума: „Хайде да се качим двамата в горницата да се помолим! " Двойката мина близо край дървото, зад което бях аз, и се отправи към горницата. Свидетелка на всичко видяно и чуто, аз не знаех къде се намирам, обхваната от умиление към Великото, пълна с благодарност, че в този момент, когато става нещо необикновено на земята и Небето, аз съм зад дървото, което ми беше по-близко от брат и сестра, и то — ням свидетел на нещо велико. Колко време трая молитвата не зная. Светлите моменти с часовник не могат да се измерят! Вратата тихо се отвори... Аз изтръпнах, не знаех какво ще видя.
към текста >>

Свидетелка на всичко видяно и чуто, аз не знаех къде се намирам, обхваната от умиление към Великото, пълна с благодарност, че в този момент, когато става нещо необикновено на земята и Небето, аз съм зад дървото, което ми беше по-близко от брат и сестра, и то — ням свидетел на нещо велико.
В това време видях Учителя, че се движи насам-натам и някак особено се озърта, като че иска да се увери, че никой не го гледа. Недалеч от него седеше самотен и измъчен провинилият се брат. Като видя, че наоколо няма друг човек, Учителя се обърна към брата и почна да го вика по име и да маха с ръка, докато последният се сепна и се отправи към Учителя с ниско наведена глава и едва влачещи се крака. Учителя тихо продума: „Хайде да се качим двамата в горницата да се помолим! " Двойката мина близо край дървото, зад което бях аз, и се отправи към горницата. Свидетелка на всичко видяно и чуто, аз не знаех къде се намирам, обхваната от умиление към Великото, пълна с благодарност, че в този момент, когато става нещо необикновено на земята и Небето, аз съм зад дървото, което ми беше по-близко от брат и сестра, и то — ням свидетел на нещо велико. Колко време трая молитвата не зная. Светлите моменти с часовник не могат да се измерят! Вратата тихо се отвори... Аз изтръпнах, не знаех какво ще видя. Двамата слизаха по стълбата. Братът — изправен, с вдигната глава, спокоен, леко усмихнат, като че нищо не е било.
към текста >>

А Учителя?
Колко време трая молитвата не зная. Светлите моменти с часовник не могат да се измерят! Вратата тихо се отвори... Аз изтръпнах, не знаех какво ще видя. Двамата слизаха по стълбата. Братът — изправен, с вдигната глава, спокоен, леко усмихнат, като че нищо не е било. А Учителя? Светлина ли бе или слънце?! Двамата — леки, спокойни, приятели, равни един на друг. Аз останах още зад дървото, не ми се отделяше от него. Някаква мисъл ме озари: Учителя се моли за онези 1200 братя и сестри, за да изправи погрешката им, а те не знаят тава; но се вдигна една сянка от пространството, всички се успокоиха. Дължа едно извинение на тези 1200 души: брожението срещу провинилия се брат не изхождаше от всички.
към текста >>

Някаква мисъл ме озари: Учителя се моли за онези 1200 братя и сестри, за да изправи погрешката им, а те не знаят тава; но се вдигна една сянка от пространството, всички се успокоиха.
Братът — изправен, с вдигната глава, спокоен, леко усмихнат, като че нищо не е било. А Учителя? Светлина ли бе или слънце?! Двамата — леки, спокойни, приятели, равни един на друг. Аз останах още зад дървото, не ми се отделяше от него. Някаква мисъл ме озари: Учителя се моли за онези 1200 братя и сестри, за да изправи погрешката им, а те не знаят тава; но се вдигна една сянка от пространството, всички се успокоиха. Дължа едно извинение на тези 1200 души: брожението срещу провинилия се брат не изхождаше от всички. Но в един колектив, особено духовен, погрешката на едного е погрешка за всички. * Петко Гумнеров, бездетен брат, при едно събиране се Възторгва и целува едно момиче (бел. състав.)
към текста >>

45. 1920_9 Картините в горницата

Учителя казва: „Онези, които влязоха горе, в молитвеното здание, видяха форми, които са емблема, азбука за проучване.
КАРТИНИТЕ В ГОРНИЦАТА За чертежите в Горницата още на събора през 1919 г. Учителя казва: „Онези, които влязоха горе, в молитвеното здание, видяха форми, които са емблема, азбука за проучване. Те, обаче, не трябва да ви бъдат като култ, който ще да ви съблазнява, защото в Писанието се казва: „На никакъв образ да не се покланяте". Но на Слънцето на вечния Живот трябва да се покланяте, макар и да е един образ, защото изгубите ли този образ, изгубвате и живота си. Образите са като шишетата — счупи ли се шишето, изчезва образът му. Следователно, образът е една необходимост в сегашния живот, за да може да се пренесе вечността на Живота. Образите, които съществуват в църквите, са окултни форми, които имат дълбок смисъл, но понеже тези форми са изгубили своя вътрешен смисъл, днес хората взимат само външната страна на образите и им се кланят, без да влагат в тях някакво съдържание.
към текста >>

Учителя създаде специална обстановка, за да могат да се молят и да съзерцават приятелите, когато се качват в тази стаичка.
Ако речем да отхвърлим тези форми, ще изпаднем в друга грешка. Във всяка форма има известно съдържание, което трябва да изучите и да опитате." („Беседи, обяснения и упътвания, 1919 г.", стр. 30, 31) За тези чертежи Борис Николов пише: „Горницата беше като молитвена стая и като съсредоточие на Духа Господен. Учителя създаде специална обстановка, за да могат да се молят и да съзерцават приятелите, когато се качват в тази стаичка. Учителя бе създал различа чертежи и фигури, които беше дал на художник да ги нарисува по Негови указания. Нарисувани бяха с цветни мастила. Всеки чертеж имаше своя символика и освен че означаваше нещо, но представляваше Скрижалите на Духа Господен. Тези фигури и чертежи бяха запазени дълго време и аз ги бях сложил в едни дълги, цилиндрични, специално приготвени за целта кутии, за да се запазят от влага и прах. Те бяха при мен и аз ги предадох да се съхраняват.
към текста >>

Учителя бе създал различа чертежи и фигури, които беше дал на художник да ги нарисува по Негови указания.
Във всяка форма има известно съдържание, което трябва да изучите и да опитате." („Беседи, обяснения и упътвания, 1919 г.", стр. 30, 31) За тези чертежи Борис Николов пише: „Горницата беше като молитвена стая и като съсредоточие на Духа Господен. Учителя създаде специална обстановка, за да могат да се молят и да съзерцават приятелите, когато се качват в тази стаичка. Учителя бе създал различа чертежи и фигури, които беше дал на художник да ги нарисува по Негови указания. Нарисувани бяха с цветни мастила. Всеки чертеж имаше своя символика и освен че означаваше нещо, но представляваше Скрижалите на Духа Господен. Тези фигури и чертежи бяха запазени дълго време и аз ги бях сложил в едни дълги, цилиндрични, специално приготвени за целта кутии, за да се запазят от влага и прах. Те бяха при мен и аз ги предадох да се съхраняват. Къде са сега не знам.
към текста >>

Но важното е, че оригиналът при Учителя е съвсем друг, както и размери и цветовете, с които са нарисувани." („Изгревът" на Бялото Братство том II, София, 1995, стр. 178)
Те бяха при мен и аз ги предадох да се съхраняват. Къде са сега не знам. А кой ще ги разчете, когато никой не знае символиката им? Единствен аз знаех някои неща за тях и ги предадох на един от младите братя. От тези чертежи с фигури някои стари братя си прерисуваха и също си направиха такива. Но важното е, че оригиналът при Учителя е съвсем друг, както и размери и цветовете, с които са нарисувани." („Изгревът" на Бялото Братство том II, София, 1995, стр. 178) През 1920 г. в съборните беседи Учителя дава обяснение за шест седем чертежа: триъгълник, концентрични кръгове, триъгълник с кръг в средата, три преплетени кръга с два триъгълника в средата, три кръга с триъгълник в средата, чертежа на знамето и др. Три от тях Той допълнително обяснява пред Класа на добродетелите. Важното е, че са били цветни и с определени размери. За тях Той казва: „Като поставите в ума и сърцето си картините, които видяхте тук, нищо няма да бъде в състояние да ви разколебае." (стр.
към текста >>

в съборните беседи Учителя дава обяснение за шест седем чертежа: триъгълник, концентрични кръгове, триъгълник с кръг в средата, три преплетени кръга с два триъгълника в средата, три кръга с триъгълник в средата, чертежа на знамето и др.
А кой ще ги разчете, когато никой не знае символиката им? Единствен аз знаех някои неща за тях и ги предадох на един от младите братя. От тези чертежи с фигури някои стари братя си прерисуваха и също си направиха такива. Но важното е, че оригиналът при Учителя е съвсем друг, както и размери и цветовете, с които са нарисувани." („Изгревът" на Бялото Братство том II, София, 1995, стр. 178) През 1920 г. в съборните беседи Учителя дава обяснение за шест седем чертежа: триъгълник, концентрични кръгове, триъгълник с кръг в средата, три преплетени кръга с два триъгълника в средата, три кръга с триъгълник в средата, чертежа на знамето и др. Три от тях Той допълнително обяснява пред Класа на добродетелите. Важното е, че са били цветни и с определени размери. За тях Той казва: „Като поставите в ума и сърцето си картините, които видяхте тук, нищо няма да бъде в състояние да ви разколебае." (стр. 93) Тези картини не успяхме да открием, освен Пентаграма и знамето, избродирано с цветни копринени конци на бял фон. То не е висяло на кол, а е било сложено като картина.
към текста >>

След изреждането на всички Учителя продължи:
Светлината, която ще видите там, е фиксирана, няма никакво движение. Ние обичаме чистото и възвишеното. То е стремежът на душата. Ако запомните светлината, която ще видите, ще ви бъде помощ и подтик в живота. Ще влизате само по шест души и ще стоите по две минути. След изреждането на всички Учителя продължи: Този образ, който видяхте, се нарича образ на 12-те добродетели. Светлината е произведена по един прост, обикновен начин, но енергията е окултна, трансформира се по известни закони. Там става бързо движение, бързо вибриране ш светлината, затова и трептенията й не се забелязват. Ако вибрациите са слаби ще забележите, че се отделя дим. Тази Светлина едно време е горяла у вас и някога ще си спомните това.
към текста >>

Светлината е произведена по един прост, обикновен начин, но енергията е окултна, трансформира се по известни закони.
То е стремежът на душата. Ако запомните светлината, която ще видите, ще ви бъде помощ и подтик в живота. Ще влизате само по шест души и ще стоите по две минути. След изреждането на всички Учителя продължи: Този образ, който видяхте, се нарича образ на 12-те добродетели. Светлината е произведена по един прост, обикновен начин, но енергията е окултна, трансформира се по известни закони. Там става бързо движение, бързо вибриране ш светлината, затова и трептенията й не се забелязват. Ако вибрациите са слаби ще забележите, че се отделя дим. Тази Светлина едно време е горяла у вас и някога ще си спомните това. Седемте светлини са седемте духове, които стои около Божия престол, седемте Божествени пламъци на душата. Гледайте да остане в ума ви тази приятна чистота и светлина на живата картина.
към текста >>

46. 1921_3 Спомени на Петър Камбуров

Съзнавах и чувствах, че Учителя през пространството следи и контролира моята работа и се стараех да бъда изправен във всяко отношение, за да не би някъде да допусна нещо, направено не както трябва.
СПОМЕНИ НА БРАТ ПЕТЪР КАМБУРОВ През цялата пролет и лято на 1921г. работих с голяма енергия, преданост и любов. Съзнавах и чувствах, че Учителя през пространството следи и контролира моята работа и се стараех да бъда изправен във всяко отношение, за да не би някъде да допусна нещо, направено не както трябва. Най-първо вдигнах двете лозя – в двора на колибата, около 3дка; и другото – отвъд Беляковското шосе, т.нар. „Дойново лозе". После обработих нивата, след това почнах резитбата, която също така извърших правилно и навреме. През април окопах лозята сам и без никаква помощ. Чувствах изблик на голяма сила и енергия, и за умора и дума не можеше да става.
към текста >>

Така продължи през цялото лято, когато, в началото на август, пристигна Учителя с група млади братя и сестри от София и провинцията.
„Дойново лозе". После обработих нивата, след това почнах резитбата, която също така извърших правилно и навреме. През април окопах лозята сам и без никаква помощ. Чувствах изблик на голяма сила и енергия, и за умора и дума не можеше да става. Копаех и пеех, копаех и пеех през целия ден. Така продължи през цялото лято, когато, в началото на август, пристигна Учителя с група млади братя и сестри от София и провинцията. Както отпосле разбрах, Учителя всяка година пристигал 10-15 дни преди събора, за да ръководи уреждането на някои предварителни работи. Тук аз ще опиша един необикновен случай, как Учителя спря буря с проливен дъжд, който можеше да наводни колибата, тъкмо в началото на събора. Оказа се, че покривът тече и Учителя се обърна към всички ни: „Има ли между вас някой, който да разбира от покриване на покрив, за да се качи и поправи покрива на колибата? " Никой не се представи като специалист и аз се реших да се кача и поправя покрива. Беше 12ч.
към текста >>

Както отпосле разбрах, Учителя всяка година пристигал 10-15 дни преди събора, за да ръководи уреждането на някои предварителни работи.
После обработих нивата, след това почнах резитбата, която също така извърших правилно и навреме. През април окопах лозята сам и без никаква помощ. Чувствах изблик на голяма сила и енергия, и за умора и дума не можеше да става. Копаех и пеех, копаех и пеех през целия ден. Така продължи през цялото лято, когато, в началото на август, пристигна Учителя с група млади братя и сестри от София и провинцията. Както отпосле разбрах, Учителя всяка година пристигал 10-15 дни преди събора, за да ръководи уреждането на някои предварителни работи. Тук аз ще опиша един необикновен случай, как Учителя спря буря с проливен дъжд, който можеше да наводни колибата, тъкмо в началото на събора. Оказа се, че покривът тече и Учителя се обърна към всички ни: „Има ли между вас някой, който да разбира от покриване на покрив, за да се качи и поправи покрива на колибата? " Никой не се представи като специалист и аз се реших да се кача и поправя покрива. Беше 12ч. по обяд, на 15 август.
към текста >>

Тук аз ще опиша един необикновен случай, как Учителя спря буря с проливен дъжд, който можеше да наводни колибата, тъкмо в началото на събора.
През април окопах лозята сам и без никаква помощ. Чувствах изблик на голяма сила и енергия, и за умора и дума не можеше да става. Копаех и пеех, копаех и пеех през целия ден. Така продължи през цялото лято, когато, в началото на август, пристигна Учителя с група млади братя и сестри от София и провинцията. Както отпосле разбрах, Учителя всяка година пристигал 10-15 дни преди събора, за да ръководи уреждането на някои предварителни работи. Тук аз ще опиша един необикновен случай, как Учителя спря буря с проливен дъжд, който можеше да наводни колибата, тъкмо в началото на събора. Оказа се, че покривът тече и Учителя се обърна към всички ни: „Има ли между вас някой, който да разбира от покриване на покрив, за да се качи и поправи покрива на колибата? " Никой не се представи като специалист и аз се реших да се кача и поправя покрива. Беше 12ч. по обяд, на 15 август. Учителя с групата седнаха да обядват на приготвената маса под беседката.
към текста >>

Оказа се, че покривът тече и Учителя се обърна към всички ни: „Има ли между вас някой, който да разбира от покриване на покрив, за да се качи и поправи покрива на колибата?
Чувствах изблик на голяма сила и енергия, и за умора и дума не можеше да става. Копаех и пеех, копаех и пеех през целия ден. Така продължи през цялото лято, когато, в началото на август, пристигна Учителя с група млади братя и сестри от София и провинцията. Както отпосле разбрах, Учителя всяка година пристигал 10-15 дни преди събора, за да ръководи уреждането на някои предварителни работи. Тук аз ще опиша един необикновен случай, как Учителя спря буря с проливен дъжд, който можеше да наводни колибата, тъкмо в началото на събора. Оказа се, че покривът тече и Учителя се обърна към всички ни: „Има ли между вас някой, който да разбира от покриване на покрив, за да се качи и поправи покрива на колибата? " Никой не се представи като специалист и аз се реших да се кача и поправя покрива. Беше 12ч. по обяд, на 15 август. Учителя с групата седнаха да обядват на приготвената маса под беседката. Времето беше тежко, горещо.
към текста >>

Учителя с групата седнаха да обядват на приготвената маса под беседката.
Тук аз ще опиша един необикновен случай, как Учителя спря буря с проливен дъжд, който можеше да наводни колибата, тъкмо в началото на събора. Оказа се, че покривът тече и Учителя се обърна към всички ни: „Има ли между вас някой, който да разбира от покриване на покрив, за да се качи и поправи покрива на колибата? " Никой не се представи като специалист и аз се реших да се кача и поправя покрива. Беше 12ч. по обяд, на 15 август. Учителя с групата седнаха да обядват на приготвената маса под беседката. Времето беше тежко, горещо. Аз не отидох да обядвам, а веднага изправих голямата стълба до самия покрив. С мене се качи и един от младите братя – Елизер Коен. Започнахме работа. Най-напред разкрихме около 2-3 кв.м.
към текста >>

В това време Учителя стана от трапезата, мина от източната страна на колибата, застана на поляната и се обърна към мен с думите: "Имате ли още много да поправяте?
С мене се качи и един от младите братя – Елизер Коен. Започнахме работа. Най-напред разкрихме около 2-3 кв.м. Тъкмо почнахме да прехвърляме и пренареждаме керемидите, и от северозапад се зададе тъмен облак, придружен от силни гръмотевици и буря. Едри дъждовни капки заудряха по покрива – предвестници на пороен дъжд. В това време Учителя стана от трапезата, мина от източната страна на колибата, застана на поляната и се обърна към мен с думите: "Имате ли още много да поправяте? " Отговорих, че тъкмо сме разкрили около 3 кв.м. и едва сега започваме да пренареждаме керемидите. Учителя, без да губи нито секунда, мина от северната страна покрай щерната, като застана на бялото мостче, което се намираше точно срещу входа на западната страна. Без да направи никакви движения, без да произнесе никакви думи, постоя така срещу бурята минута и чудото стана – бурята престана, дъждът пресекна, гръмотевиците затихнаха и облаците като заковани останаха на мястото си. След миг, укротени, почнаха бавно да се предвижват на изток, към Арбанаси.
към текста >>

Учителя, без да губи нито секунда, мина от северната страна покрай щерната, като застана на бялото мостче, което се намираше точно срещу входа на западната страна.
Тъкмо почнахме да прехвърляме и пренареждаме керемидите, и от северозапад се зададе тъмен облак, придружен от силни гръмотевици и буря. Едри дъждовни капки заудряха по покрива – предвестници на пороен дъжд. В това време Учителя стана от трапезата, мина от източната страна на колибата, застана на поляната и се обърна към мен с думите: "Имате ли още много да поправяте? " Отговорих, че тъкмо сме разкрили около 3 кв.м. и едва сега започваме да пренареждаме керемидите. Учителя, без да губи нито секунда, мина от северната страна покрай щерната, като застана на бялото мостче, което се намираше точно срещу входа на западната страна. Без да направи никакви движения, без да произнесе никакви думи, постоя така срещу бурята минута и чудото стана – бурята престана, дъждът пресекна, гръмотевиците затихнаха и облаците като заковани останаха на мястото си. След миг, укротени, почнаха бавно да се предвижват на изток, към Арбанаси. Тогава един от братята извика: – Учителю, вие спряхте бурята! – Да, но само за два часа.
към текста >>

– Учителю, вие спряхте бурята!
и едва сега започваме да пренареждаме керемидите. Учителя, без да губи нито секунда, мина от северната страна покрай щерната, като застана на бялото мостче, което се намираше точно срещу входа на западната страна. Без да направи никакви движения, без да произнесе никакви думи, постоя така срещу бурята минута и чудото стана – бурята престана, дъждът пресекна, гръмотевиците затихнаха и облаците като заковани останаха на мястото си. След миг, укротени, почнаха бавно да се предвижват на изток, към Арбанаси. Тогава един от братята извика: – Учителю, вие спряхте бурята! – Да, но само за два часа. Пътят на бурята е оттук и ние измолихме съществата да отсрочат само за два часа. – И като се обърна към мене, добави – Бързайте да завършите, защото след два часа бурята пак ще дойде. Разбира се, ние заработихме с двойно по-голяма енергия и старание и след около два почти завършихме препокриването Останаха да се сложат около 7-8 капака на югоизточния ръб на покрива. В това време бурята и облаците пристигнаха с предишната си сила и докато поставим капаците, рукна такъв проливен дъжд, че нямахме време да слезем от покрива.
към текста >>

Учителя ме потупа по лявото рамо и рече:
Пътят на бурята е оттук и ние измолихме съществата да отсрочат само за два часа. – И като се обърна към мене, добави – Бързайте да завършите, защото след два часа бурята пак ще дойде. Разбира се, ние заработихме с двойно по-голяма енергия и старание и след около два почти завършихме препокриването Останаха да се сложат около 7-8 капака на югоизточния ръб на покрива. В това време бурята и облаците пристигнаха с предишната си сила и докато поставим капаците, рукна такъв проливен дъжд, че нямахме време да слезем от покрива. Слязохме цели измокрени. Учителя ме потупа по лявото рамо и рече: – Това се казва герой. Идете да се преоблечете и елате да пиете топъл чай. На следния ден започнаха да прииждат братя и сестри от цялата страна и до 19 август се събраха не по-малко от 1000 души. Мнозина от тях бяха настанени по квартири, но повечето останаха на палатки в обширния двор на колибата... Това се случи един предиобед след утринния наряд, беседата и гимнастическите упражнения – към 10 ч.
към текста >>

Веднага пристигна Учителя.
На следния ден започнаха да прииждат братя и сестри от цялата страна и до 19 август се събраха не по-малко от 1000 души. Мнозина от тях бяха настанени по квартири, но повечето останаха на палатки в обширния двор на колибата... Това се случи един предиобед след утринния наряд, беседата и гимнастическите упражнения – към 10 ч. насред двора, близо до южната малка колибка. Сестра Тереза Керемидчиева (майка на сестра Савка) падна и издъхна, изглежда, от слабо сърце. Веднага пристигна Учителя. Той каза на всички да се отстранят на 20-30 крачки, да не остава никой близо до нея. Мнозина, в това число и аз, наблюдавахме произшествието. В това време Учителя направи няколко обиколки около тялото, като гледаше към небето. След това повика сестра Е. Иларионова и я постави на пост, да пази тялото.
към текста >>

В това време Учителя направи няколко обиколки около тялото, като гледаше към небето.
насред двора, близо до южната малка колибка. Сестра Тереза Керемидчиева (майка на сестра Савка) падна и издъхна, изглежда, от слабо сърце. Веднага пристигна Учителя. Той каза на всички да се отстранят на 20-30 крачки, да не остава никой близо до нея. Мнозина, в това число и аз, наблюдавахме произшествието. В това време Учителя направи няколко обиколки около тялото, като гледаше към небето. След това повика сестра Е. Иларионова и я постави на пост, да пази тялото. Казал й, че сестра Тереза след един час ще се завърне, ще се съживи.* Това второ чудо (след спирането на бурята) Учителя извърши, защото бе недопустимо, при един олтар, дето се предават велики духовни истини, да се занимават и с погребение. Тереза живя още 50 години. * И действително, разказва после Е.
към текста >>

Казал й, че сестра Тереза след един час ще се завърне, ще се съживи.* Това второ чудо (след спирането на бурята) Учителя извърши, защото бе недопустимо, при един олтар, дето се предават велики духовни истини, да се занимават и с погребение.
Той каза на всички да се отстранят на 20-30 крачки, да не остава никой близо до нея. Мнозина, в това число и аз, наблюдавахме произшествието. В това време Учителя направи няколко обиколки около тялото, като гледаше към небето. След това повика сестра Е. Иларионова и я постави на пост, да пази тялото. Казал й, че сестра Тереза след един час ще се завърне, ще се съживи.* Това второ чудо (след спирането на бурята) Учителя извърши, защото бе недопустимо, при един олтар, дето се предават велики духовни истини, да се занимават и с погребение. Тереза живя още 50 години. * И действително, разказва после Е. Иларионова, след един час започна да се появява руменина по бузите й и накрая отвори очи и стана. (Бел.състав.)
към текста >>

47. 1921_4 Спомени на Николай Дойнов

Много неочаквано се бях озовал на събора, ръководен от Учителя през месец август в гр.
СПОМЕНИ НА НИКОЛАЙ ДОЙНОВ Много неочаквано се бях озовал на събора, ръководен от Учителя през месец август в гр. В.Търново, където прекарах незабравими дни на светлина и подем. Там Учителя държеше беседи и аз го слушах с голямо внимание. От това мое посещение, освен със светлината, с която бях пропит, имах и две по-изразителни преживявания. Братята, уредници на събора, бяха наредили да се пазят входните врати на бивака и чешмата, която беше на 50 метра пред вилата. По това време Търново страдаше от голям недостиг на вода и много от вилите и къщите си имаха резервоари, в които се събираше дъждовната вода от покривите на постройките.
към текста >>

Там Учителя държеше беседи и аз го слушах с голямо внимание.
СПОМЕНИ НА НИКОЛАЙ ДОЙНОВ Много неочаквано се бях озовал на събора, ръководен от Учителя през месец август в гр. В.Търново, където прекарах незабравими дни на светлина и подем. Там Учителя държеше беседи и аз го слушах с голямо внимание. От това мое посещение, освен със светлината, с която бях пропит, имах и две по-изразителни преживявания. Братята, уредници на събора, бяха наредили да се пазят входните врати на бивака и чешмата, която беше на 50 метра пред вилата. По това време Търново страдаше от голям недостиг на вода и много от вилите и къщите си имаха резервоари, в които се събираше дъждовната вода от покривите на постройките. Такъв грамаден резервоар имаше и нашата вила. От тази вода на резервоара ползвахме за нашите по-обикновени нужди, а за питейна вода ходехме да носим със съдове от една чешма, някъде в едно дере, доста далече от нашето лозе.
към текста >>

От тази вода на резервоара ползвахме за нашите по-обикновени нужди, а за питейна вода ходехме да носим със съдове от една чешма, някъде в едно дере, доста далече от нашето лозе.
Там Учителя държеше беседи и аз го слушах с голямо внимание. От това мое посещение, освен със светлината, с която бях пропит, имах и две по-изразителни преживявания. Братята, уредници на събора, бяха наредили да се пазят входните врати на бивака и чешмата, която беше на 50 метра пред вилата. По това време Търново страдаше от голям недостиг на вода и много от вилите и къщите си имаха резервоари, в които се събираше дъждовната вода от покривите на постройките. Такъв грамаден резервоар имаше и нашата вила. От тази вода на резервоара ползвахме за нашите по-обикновени нужди, а за питейна вода ходехме да носим със съдове от една чешма, някъде в едно дере, доста далече от нашето лозе. Поповете и владиците не гледаха с добро око на делото на Учителя и не беше изключено да изпратят някои злосторници, да направят пакости, включително и да източат резервоара. Една нощ и мене пратиха да пазя чешмата пред вилата. Застанал изправен като войник, аз просто съм заспал. По едно време отворих очи – беше започнало да се разсъмва – и видях пред мене Учителя. Той нищо не ми каза, усмихна ми се, но аз се засрамих от своето „акуратно" пазене и потънах от почуда, как съм могъл да заспя прав, без да се облегна някъде и без да падна.
към текста >>

Поповете и владиците не гледаха с добро око на делото на Учителя и не беше изключено да изпратят някои злосторници, да направят пакости, включително и да източат резервоара.
От това мое посещение, освен със светлината, с която бях пропит, имах и две по-изразителни преживявания. Братята, уредници на събора, бяха наредили да се пазят входните врати на бивака и чешмата, която беше на 50 метра пред вилата. По това време Търново страдаше от голям недостиг на вода и много от вилите и къщите си имаха резервоари, в които се събираше дъждовната вода от покривите на постройките. Такъв грамаден резервоар имаше и нашата вила. От тази вода на резервоара ползвахме за нашите по-обикновени нужди, а за питейна вода ходехме да носим със съдове от една чешма, някъде в едно дере, доста далече от нашето лозе. Поповете и владиците не гледаха с добро око на делото на Учителя и не беше изключено да изпратят някои злосторници, да направят пакости, включително и да източат резервоара. Една нощ и мене пратиха да пазя чешмата пред вилата. Застанал изправен като войник, аз просто съм заспал. По едно време отворих очи – беше започнало да се разсъмва – и видях пред мене Учителя. Той нищо не ми каза, усмихна ми се, но аз се засрамих от своето „акуратно" пазене и потънах от почуда, как съм могъл да заспя прав, без да се облегна някъде и без да падна. Второто особено преживяване беше влизането ми във вилата.
към текста >>

По едно време отворих очи – беше започнало да се разсъмва – и видях пред мене Учителя.
Такъв грамаден резервоар имаше и нашата вила. От тази вода на резервоара ползвахме за нашите по-обикновени нужди, а за питейна вода ходехме да носим със съдове от една чешма, някъде в едно дере, доста далече от нашето лозе. Поповете и владиците не гледаха с добро око на делото на Учителя и не беше изключено да изпратят някои злосторници, да направят пакости, включително и да източат резервоара. Една нощ и мене пратиха да пазя чешмата пред вилата. Застанал изправен като войник, аз просто съм заспал. По едно време отворих очи – беше започнало да се разсъмва – и видях пред мене Учителя. Той нищо не ми каза, усмихна ми се, но аз се засрамих от своето „акуратно" пазене и потънах от почуда, как съм могъл да заспя прав, без да се облегна някъде и без да падна. Второто особено преживяване беше влизането ми във вилата. Тя беше на два етажа. Горният имаше една стая, в която бяха наредени столове и малка катедра, за беседи при дъждовно време. При хубаво време беседите се държаха навън.
към текста >>

48. 1921_7 Проблемът Михаил Иванов и Кръстьо Христов

Ако не беше Учителя, той щеше да бъде в България един обикновен гимназиален учител.
ПРОБЛЕМЪТ МИХАИЛ ИВАНОВ И КРЪСТЬО ХРИСТОВ СПОМЕНИ НА Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ („Изгревът" на Бялото Братство", т.IV, София, 1995) Искам да предупредя, че когато разглеждам проблема с Михаил, аз не го разглеждам като една личност. Чисто и просто го виждам като един актьор на сцената. Ако не беше Учителя, той щеше да бъде в България един обикновен гимназиален учител. Нищо нямаше да излезе от него. Но понеже той играеше известна роля, затова стана и проблем. Не се стърпях и запитах Учителя, каква е неговата роля в Школата. Учителя ми даде един пример, който ме порази и ми показа, какво представлява Михаил и какво има да върши. Учителя започна да говори: „Когато бях в Ню Йорк на едно широко авеню, гледам, насреща пристига един махараджа със свитата си.
към текста >>

Не се стърпях и запитах Учителя, каква е неговата роля в Школата.
Искам да предупредя, че когато разглеждам проблема с Михаил, аз не го разглеждам като една личност. Чисто и просто го виждам като един актьор на сцената. Ако не беше Учителя, той щеше да бъде в България един обикновен гимназиален учител. Нищо нямаше да излезе от него. Но понеже той играеше известна роля, затова стана и проблем. Не се стърпях и запитах Учителя, каква е неговата роля в Школата. Учителя ми даде един пример, който ме порази и ми показа, какво представлява Михаил и какво има да върши. Учителя започна да говори: „Когато бях в Ню Йорк на едно широко авеню, гледам, насреща пристига един махараджа със свитата си. Всички се движат на коне, придружени със зурли и тъпани – цяла процесия от музика и хора. Хората – излезнали на балконите си и гледат тази процесия. Но когато отминава махараджата, гледат – отзад на гърба му – закачена една табела – реклама за сапун.
към текста >>

Учителя ми даде един пример, който ме порази и ми показа, какво представлява Михаил и какво има да върши.
Чисто и просто го виждам като един актьор на сцената. Ако не беше Учителя, той щеше да бъде в България един обикновен гимназиален учител. Нищо нямаше да излезе от него. Но понеже той играеше известна роля, затова стана и проблем. Не се стърпях и запитах Учителя, каква е неговата роля в Школата. Учителя ми даде един пример, който ме порази и ми показа, какво представлява Михаил и какво има да върши. Учителя започна да говори: „Когато бях в Ню Йорк на едно широко авеню, гледам, насреща пристига един махараджа със свитата си. Всички се движат на коне, придружени със зурли и тъпани – цяла процесия от музика и хора. Хората – излезнали на балконите си и гледат тази процесия. Но когато отминава махараджата, гледат – отзад на гърба му – закачена една табела – реклама за сапун. Това е ролята на Михаил." (стр. 517)
към текста >>

Учителя започна да говори: „Когато бях в Ню Йорк на едно широко авеню, гледам, насреща пристига един махараджа със свитата си.
Ако не беше Учителя, той щеше да бъде в България един обикновен гимназиален учител. Нищо нямаше да излезе от него. Но понеже той играеше известна роля, затова стана и проблем. Не се стърпях и запитах Учителя, каква е неговата роля в Школата. Учителя ми даде един пример, който ме порази и ми показа, какво представлява Михаил и какво има да върши. Учителя започна да говори: „Когато бях в Ню Йорк на едно широко авеню, гледам, насреща пристига един махараджа със свитата си. Всички се движат на коне, придружени със зурли и тъпани – цяла процесия от музика и хора. Хората – излезнали на балконите си и гледат тази процесия. Но когато отминава махараджата, гледат – отзад на гърба му – закачена една табела – реклама за сапун. Това е ролята на Михаил." (стр. 517) На вилата в този град (Търново) имаше действително двама актьори – единият беше Кръстьо Христов, а другият – Михаил Иванов.
към текста >>

Лековерните и полу-интелигентните братя и сестри действително им указваха едно голямо внимание, докато най-после чашата преля и Учителя трябваше, в една съборна беседа през 1922г., да ги разобличи... Стенографите после махнаха имената им.
Това е ролята на Михаил." (стр. 517) На вилата в този град (Търново) имаше действително двама актьори – единият беше Кръстьо Христов, а другият – Михаил Иванов. Тези двама актьори представляваха, до голяма степен, следното: Кръстьо беше символ на площадното религиозно съзнание под знака на тщеславието, а другият – Михаил Иванов – символ на самосъзнанието на свещения егоизъм, облечен в тогата на окултна гордост. Първият представя лемурийската раса, другият – атлантската раса... Тези двама приятели, облечени винаги с черни дрехи, с един тъмен цвят на лицата, с големи орлови носове, с мътни очи, дълги години смущаваха духовната аура на Братството. Лековерните и полу-интелигентните братя и сестри действително им указваха едно голямо внимание, докато най-после чашата преля и Учителя трябваше, в една съборна беседа през 1922г., да ги разобличи... Стенографите после махнаха имената им. (стр. 399-400)
към текста >>

49. 1921_8 Спомени на Мария Тодорова

Имаше по това време двама младежи, наричащи се Михаил Иванов и Кръстьо Христов, които тръгнаха да проповядват от името на Братството и от името на Учителя, без това да им е разрешено от Него.
СПОМЕНИ НА МАРИЯ ТОДОРОВА („Изгревът" на Бялото Братство", т.I, София, 1993, стр.196, 294-300) Преди съборите в Търново се правеха приготовления. Някои приятели се възползваха от случая и отиваха месеци преди това. Имаше по това време двама младежи, наричащи се Михаил Иванов и Кръстьо Христов, които тръгнаха да проповядват от името на Братството и от името на Учителя, без това да им е разрешено от Него. Сами за себе си, сами пред другите тръгнаха и пристигнаха в Търново. Понеже там имаше спиритическа група и приятелите имаха общение с духовете, смятаха, че те имат много големи познания, бяха подведени и прилъгани от тези двама младежи (...) Та пристигат тези двамата и започват да се показват пред тях като ясновидци, като хора с видения, като хора, имащи връзка с Невидимия свят (...) И което е най-интересното, те биват подслонени в Търново, хранили ги, и то не лошо, давали им пари, а те по цял ден се правели на светии и на всичко онова, за което другите мечтаят. В Търново ги гледаха със страхопочитание. А за да ви бъде картината по-ясна, тези самозвани светци „братя Кирил и Методий" започнаха да „кръщават" членовете от групата и да ги обявяват за преродени светци от историята на християнството. Така бр.
към текста >>

Когато някои споделиха по-късно с Учителя за това, чуха отговора Му: „За лазарките ли?
И беше много интересно да гледаш брат Иларионов, да отива и сяда срещу тях, да отваря очи и уста и с благоговение да ги гледа. (...) И тръгнаха приятелите да ги посещават – да ходят на поклонение там, където бяха отседнали. А те бяха заели горния етаж на вилата – там, където ставаха съборите (...) За да бъдат по-убедителни, започнаха да говорят, че имат видения, че очите им са отворени за Невидимия свят и че над групата на търновци, когато се събират при тях, виждат да се играе хоро от лазарки, но то е видимо само за тях двамата. Всички бяха във възторг и в умиление от тях. Когато някои споделиха по-късно с Учителя за това, чуха отговора Му: „За лазарките ли? – Те са техни илюзии и фикции." Ето това беше становището на Учителя за тези двамата, но приятелите не се съобразяваха с мнението Му, а продължаваха да се кланят на тези ясновидци и светци. Представете си, та тези хубавци други ги перяха, готвеха им, носеха им храна, специално приготвена, даваха им пари за преживяване, защото на всички им бе внушено – и което е най-важното – вярваха в това, че от тези двамата лентяи щяло да дойде спасението на България. (...) Михаил Иванов и Кръстьо Христов започнаха да правят различни фокуси. Какви фокуси ли? Ето такива.
към текста >>

– Те са техни илюзии и фикции." Ето това беше становището на Учителя за тези двамата, но приятелите не се съобразяваха с мнението Му, а продължаваха да се кланят на тези ясновидци и светци.
(...) И тръгнаха приятелите да ги посещават – да ходят на поклонение там, където бяха отседнали. А те бяха заели горния етаж на вилата – там, където ставаха съборите (...) За да бъдат по-убедителни, започнаха да говорят, че имат видения, че очите им са отворени за Невидимия свят и че над групата на търновци, когато се събират при тях, виждат да се играе хоро от лазарки, но то е видимо само за тях двамата. Всички бяха във възторг и в умиление от тях. Когато някои споделиха по-късно с Учителя за това, чуха отговора Му: „За лазарките ли? – Те са техни илюзии и фикции." Ето това беше становището на Учителя за тези двамата, но приятелите не се съобразяваха с мнението Му, а продължаваха да се кланят на тези ясновидци и светци. Представете си, та тези хубавци други ги перяха, готвеха им, носеха им храна, специално приготвена, даваха им пари за преживяване, защото на всички им бе внушено – и което е най-важното – вярваха в това, че от тези двамата лентяи щяло да дойде спасението на България. (...) Михаил Иванов и Кръстьо Христов започнаха да правят различни фокуси. Какви фокуси ли? Ето такива. Започнаха да позират.
към текста >>

Онзи, който слуша разказаните случки с Учителя и като им слуша и ясновидските предсказания, тутакси отваря очи и уши, и става слушател.
И те гледат и мижат, докато те прилъжат с приказки за това или онова. Подхванеш се, започнеш да ги слушаш, а те майсторски можеха да оплетат всеки един от нас. Започнаха да му говорят, че еди-кой си брат е много духовен, че той има много покровители на небето, че неговата аура била с еди-какви си цветове, че мисълта му била такава, или онакава, във форма на възвишени краски и цветове. Говорят му, че той имал дълъг живот от минали прераждания, че имат връзка от миналото с него и че трябва правилно да си я разрешат. Така постепенно онзи, който ги слуша, влиза в капана, хваща се на въдицата и те почват да му говорят неща, които са чули оттук-оттам от старите приятели. Онзи, който слуша разказаните случки с Учителя и като им слуша и ясновидските предсказания, тутакси отваря очи и уши, и става слушател. Следващата стъпка е да се превърне този слушател в подчинен слушател, и накрая в слуга. Така се отнасяха към мъжете – към братята. Но ако беше някоя млада сестра, а тогава ние бяхме 20-25 годишни, то Михаил Иванов започваше със същото, но включваше безброй комплименти по всички направления и те успяваха. (...) Той обикновено пристъпваше така: „Сестра, вие сте изключително високо изградена личност. Аз виждам вашите прераждания от хиляди години.
към текста >>

(...) Той обикновено пристъпваше така: „Сестра, вие сте изключително високо изградена личност.
Така постепенно онзи, който ги слуша, влиза в капана, хваща се на въдицата и те почват да му говорят неща, които са чули оттук-оттам от старите приятели. Онзи, който слуша разказаните случки с Учителя и като им слуша и ясновидските предсказания, тутакси отваря очи и уши, и става слушател. Следващата стъпка е да се превърне този слушател в подчинен слушател, и накрая в слуга. Така се отнасяха към мъжете – към братята. Но ако беше някоя млада сестра, а тогава ние бяхме 20-25 годишни, то Михаил Иванов започваше със същото, но включваше безброй комплименти по всички направления и те успяваха. (...) Той обикновено пристъпваше така: „Сестра, вие сте изключително високо изградена личност. Аз виждам вашите прераждания от хиляди години. Ние с вас имаме връзка от еди-коя си епоха. Ние там сме били тогава съпрузи. И от там имаме съдба и карма. И трябва правилно да я разрешим в дихарма.
към текста >>

Учителя дойде при мене и започна да ми помага.
Тогава не знаех, че той се занимава с магия, с методи, които са присъщи на Черната ложа. Но за Бялото Братство тези методи са забранени и жестоко се наказва човек, когато си служи с тях. Започнах да разбирам, че съм хваната в мрежа и почвам да се мятам като риба, извадена на брега – не ми достигаше въздух, задушавах се и цялото ми същество трепереше, отвътре и отвън. Аз бях на събора в Търново във вилата на лозето – помагах за нейното разтребване и почистване. Ежедневно през нея минаваха много хора и трябваше да се поддържа чистота и порядък. Учителя дойде при мене и започна да ми помага. Аз разбрах, че Той току-така няма да дойде при мене, а има някаква друга причина. Но, че започна да ми помага – това беше един негов метод, така по-бързо и незабелязано влизаше в контакт с лицето, и което е най-важното – включваше се с него в едно общо действие и посока на движение. Тогава разговорът и предстоящото разрешение на дадения проблем по-лесно ще се насочат в онази посока, в която се движи действието. Аз чистех вилата и Учителя също започна да чисти вилата. Разбрах метода и тогава Му казах: „Може ли, Учителю, да ви помоля нещо?
към текста >>

Аз чистех вилата и Учителя също започна да чисти вилата.
Ежедневно през нея минаваха много хора и трябваше да се поддържа чистота и порядък. Учителя дойде при мене и започна да ми помага. Аз разбрах, че Той току-така няма да дойде при мене, а има някаква друга причина. Но, че започна да ми помага – това беше един негов метод, така по-бързо и незабелязано влизаше в контакт с лицето, и което е най-важното – включваше се с него в едно общо действие и посока на движение. Тогава разговорът и предстоящото разрешение на дадения проблем по-лесно ще се насочат в онази посока, в която се движи действието. Аз чистех вилата и Учителя също започна да чисти вилата. Разбрах метода и тогава Му казах: „Може ли, Учителю, да ви помоля нещо? " Той отговори: „Може". „Учителю, можете ли да ме освободите от Кръстьо? " Учителя ме изгледа и каза: „Хубаво." Продължихме да работим заедно и след малко Учителя си тръгна по друга работа. С мен бе свършил и като че ли, след час ми олекна.
към текста >>

Разбрах метода и тогава Му казах: „Може ли, Учителю, да ви помоля нещо?
Учителя дойде при мене и започна да ми помага. Аз разбрах, че Той току-така няма да дойде при мене, а има някаква друга причина. Но, че започна да ми помага – това беше един негов метод, така по-бързо и незабелязано влизаше в контакт с лицето, и което е най-важното – включваше се с него в едно общо действие и посока на движение. Тогава разговорът и предстоящото разрешение на дадения проблем по-лесно ще се насочат в онази посока, в която се движи действието. Аз чистех вилата и Учителя също започна да чисти вилата. Разбрах метода и тогава Му казах: „Може ли, Учителю, да ви помоля нещо? " Той отговори: „Може". „Учителю, можете ли да ме освободите от Кръстьо? " Учителя ме изгледа и каза: „Хубаво." Продължихме да работим заедно и след малко Учителя си тръгна по друга работа. С мен бе свършил и като че ли, след час ми олекна. И се издигна една стена между мене и Кръстьо.
към текста >>

„Учителю, можете ли да ме освободите от Кръстьо?
Но, че започна да ми помага – това беше един негов метод, така по-бързо и незабелязано влизаше в контакт с лицето, и което е най-важното – включваше се с него в едно общо действие и посока на движение. Тогава разговорът и предстоящото разрешение на дадения проблем по-лесно ще се насочат в онази посока, в която се движи действието. Аз чистех вилата и Учителя също започна да чисти вилата. Разбрах метода и тогава Му казах: „Може ли, Учителю, да ви помоля нещо? " Той отговори: „Може". „Учителю, можете ли да ме освободите от Кръстьо? " Учителя ме изгледа и каза: „Хубаво." Продължихме да работим заедно и след малко Учителя си тръгна по друга работа. С мен бе свършил и като че ли, след час ми олекна. И се издигна една стена между мене и Кръстьо.
към текста >>

" Учителя ме изгледа и каза: „Хубаво." Продължихме да работим заедно и след малко Учителя си тръгна по друга работа.
Тогава разговорът и предстоящото разрешение на дадения проблем по-лесно ще се насочат в онази посока, в която се движи действието. Аз чистех вилата и Учителя също започна да чисти вилата. Разбрах метода и тогава Му казах: „Може ли, Учителю, да ви помоля нещо? " Той отговори: „Може". „Учителю, можете ли да ме освободите от Кръстьо? " Учителя ме изгледа и каза: „Хубаво." Продължихме да работим заедно и след малко Учителя си тръгна по друга работа. С мен бе свършил и като че ли, след час ми олекна. И се издигна една стена между мене и Кръстьо.
към текста >>

50. 1921_17 СЪБОРНО СЛОВО 1921 г - 2

Ще им кажете тъй: „Учителя каза, че за тези, които останат тук, ще има айрян, ама той ни излъга, тук има и масло, и каймак".
Дали ще бъдете избрани, още не се знае. Ако приложите казаното, ще бъдете избрани. Този, който приложи закона, е избран. А който не го приложи, ще седи в антрето. Сега, вие, които сте останали тук, веднага ще пишете на другите. Ще им кажете тъй: „Учителя каза, че за тези, които останат тук, ще има айрян, ама той ни излъга, тук има и масло, и каймак". Има, но дали ще го изядете, това е въпрос. Сега, за вас, които присъствате тук, ще има едно правило: сутрин като станете, ще изпратите някому една хармонична мисъл. Ако не знаете какво да кажете, тогава кажете следното: Да се прослави Господ тъй, както е писал в Своята книга. Вторият ден същото ще кажете. Всяка сутрин през цялата година, като ви дойде някоя красива мисъл за някой ваш брат, кажете я.
към текста >>

Те не са обикновени упражнения, а се правят според законите на Природата.
Десният крак се прибира при левия. Ръцете се свалят отстрани. Така се развива човешката воля. (8-10стр.) Изберете помежду си 10 жени и 10 мъже, добри гимнастици, да направят упражненията, за да се усвоят добре от всички. Внимавайте как се правят те ритмически. Те не са обикновени упражнения, а се правят според законите на Природата. Ако ги правите така, ще имате полза. Всички упражнения вървят по известен закон. Ние ще се постараем да схванем закона доколко може той да става ритмически. Те са прости упражнения, но умът трябва да взема участие в тях. Като застанете на един крак, да няма никакво клатушкане, колебание, защото това показва едно нервно състояние.
към текста >>

Моята цел сега е да ви разхипнотизирам и правя обратни паси... (Учителя разтваря ръцете си встрани и духа), при всяко прекарване на ръцете като казваме: „Това е вече закон", и по този закон ние даваме от една страна Любовта, а от друга страна – Мъдростта.
4. Две мисли: „Да се прослави Господ тъй, както е писал в Своята книга"," И като се прослави Господ тъй, както е писал в Своята велика книга, да се прояви Неговата Любов в моята душа и в душите на всички мои братя". (сутрин при ставане). (303 стр.) 5. Формула за прогонване на лоши влияния в няколко варианта: Дяволът ви е хипнотизирал, затова не познавате Господа. Моята цел сега е да ви разхипнотизирам и правя обратни паси... (Учителя разтваря ръцете си встрани и духа), при всяко прекарване на ръцете като казваме: „Това е вече закон", и по този закон ние даваме от една страна Любовта, а от друга страна – Мъдростта. Като кажем тези думи и духнем, дяволските нишки се разкъсват и в човека става едно разтърсване и казва: „Къде бях досега, къде бях? " Та сега и вие ще се попитате, къде сте били. – В дъното на ада. И тъй, всинца трябва да се освободите от туй хипнотическо състояние, затова ви казвам, че трябва да работите с Любов и Мъдрост, понеже те са Божиите ръце, и ще започнете по права линия. Това наричам очистително дишане.
към текста >>

51. 1921_18 СЪБОРНО СЛОВО 1921 г - 3

Във вас са събудени още обикновените чувства, обикновената любов, която сегиз-тогиз се примесва с духовната любов, но духовната любов още не е започнала да се проявява.
(212 стр.) Има и други духовни прояви, но вие ще се стараете да развиете вашите психически сили, т.е. силите, които Бог е вложил във вашите души, правилно да ги развиете. Например, някои от вас, които сте развили тези сили, тези способности, чрез волята си ще може да излизате от телата си навън, но всички това не може да го направите. (219-220 стр.) Във вас са събудени още обикновените чувства, обикновената любов, която сегиз-тогиз се примесва с духовната любов, но духовната любов още не е започнала да се проявява. Че не е пробудена, се забелязва по тази ревност, която има между вас, по това, че не можете да се търпите. Духовни хора, пък не могат да се търпят! Те са духовна табела, а съдържанието им не е духовно. Някой казва: „Тази сестра не е духовна". Ами че и ти не си такъв.
към текста >>

Те идват тука да придобият знания, да станат учители, после да им плащат.
(191 стр.) Следователно, ако у вас има духовен стремеж, а целта ви е материална, ще ви подхлъзване. Крайната ви цел трябва да бъде чисто духовна, а методите, средствата нека бъдат материални. Не трябва да имате абсолютно никакви користолюбиви желания в целта, към която се стремите. Затова има ученици, които вървят няколко години добре, а после се съблазняват. Защо? Те идват тука да придобият знания, да станат учители, после да им плащат. (192 стр.) Сега ще се пазите. Ще затворите умовете си за злото. По никой начин няма му давате ума си под аренда, под наем. Умът ви, сърцето ви, волята и душата ви ще бъдат посветени на Господа.
към текста >>

В личното тефтерче на Иларионова с дата 24 септември 1921 г, Търново, е дадена следната формула, под която се е подписал Учителя:
Затова не се сърдете, тази буря скоро ще престане. Тази социална буря ще престане след 45 години, но само ако хората поумнеят. Обаче, не вземат ли поука от опитностите си, за да подобрят живота си, тази буря ще се продължи още повече. Извлекат ли поука от опитностите си, срокът на бурята ще се съкрати, понеже великият закон, който направлява света, е разумен, без разлика на това, дали човек вярва или не. (33-34 стр.) В личното тефтерче на Иларионова с дата 24 септември 1921 г, Търново, е дадена следната формула, под която се е подписал Учителя: Господи на Любовта, Ти си изпълнението на всичкия закон вътре в нас. Ти си радост на всички от сега за през всичките векове.
към текста >>

52. 1922_4 Спомени на Борис Николов

Учителя бе обзавел тази стаичка като олтар, като храм.
СПОМЕНИ НА БОРИС НИКОЛОВ („Изгревът" на Бялото Братство". т.III, 1995, София, стр.26-27) Съборите в Търново ставаха в едно лозе, в което беше построена вила. В нея имаше на горния етаж една стаичка, наречена Горница. Учителя бе обзавел тази стаичка като олтар, като храм. Той слагаше там някои картини, предмети, бяха сложени широки ленти с цветовете на дъгата. Отпред имаше един светилник с кандила, които излъчваха особена светлина. Аз съм влизал в тази стаичка. Светлините на тези кандила бяха живи. Аз никога и никъде такива светлини не съм виждал.
към текста >>

Това не бяха обикновени светлини, имаше нещо живо в тези светлини, в трепкането им, като че живи същества присъстваха в пламъка.
Отпред имаше един светилник с кандила, които излъчваха особена светлина. Аз съм влизал в тази стаичка. Светлините на тези кандила бяха живи. Аз никога и никъде такива светлини не съм виждал. Това беше жив огън, който гореше и излизаше от кандилата. Това не бяха обикновени светлини, имаше нещо живо в тези светлини, в трепкането им, като че живи същества присъстваха в пламъка. Когато Учителя нареди обстановката и всичко бе чисто и по своите места, тогава нареждаше на братята и сестрите, които присъстваха на събора, да влизат по 10 човека и да правят там молитви. Не влизахме в тази стая. А заставахме в съседната стая пред вратата и гледахме оттам в стаята, без да влизаме вътре. И тогава се правеше молитвата. От съседната стая, през вратата, всеки поглеждаше вътре как е наредено.
към текста >>

Когато Учителя нареди обстановката и всичко бе чисто и по своите места, тогава нареждаше на братята и сестрите, които присъстваха на събора, да влизат по 10 човека и да правят там молитви.
Аз съм влизал в тази стаичка. Светлините на тези кандила бяха живи. Аз никога и никъде такива светлини не съм виждал. Това беше жив огън, който гореше и излизаше от кандилата. Това не бяха обикновени светлини, имаше нещо живо в тези светлини, в трепкането им, като че живи същества присъстваха в пламъка. Когато Учителя нареди обстановката и всичко бе чисто и по своите места, тогава нареждаше на братята и сестрите, които присъстваха на събора, да влизат по 10 човека и да правят там молитви. Не влизахме в тази стая. А заставахме в съседната стая пред вратата и гледахме оттам в стаята, без да влизаме вътре. И тогава се правеше молитвата. От съседната стая, през вратата, всеки поглеждаше вътре как е наредено. Така 10 човека правят обща молитва.
към текста >>

На една от стените бе сложена цветна Пентаграма, а на върха й, вместо образа на Христа, художникът бе нарисувал образа на Учителя.
Много от тези лица са познати, а на други сме забравили имената. Жалко, че тогава никой не се сети да напише имената върху картичките. Но все пак, това е материал за последователите... Действително в тази Горница имаше такова силно присъствие на Божествения Дух и на Славата Божия, че не всеки можеше да издържи на това присъствие. Това беше живата скиния на Бялото Братство. На една от стените бе сложена цветна Пентаграма, а на върха й, вместо образа на Христа, художникът бе нарисувал образа на Учителя. В тая стая имаше чертежи, които Учителя бе направил с цветни мастила, с цветни тушове. Тези чертежи се пазеха досега в едни големи продълговати цилиндри, както са запазени и заснетите образи на групите от по 10 човека, пребивавали на обща молитва в Горницата, на събора в Търново.
към текста >>

В тая стая имаше чертежи, които Учителя бе направил с цветни мастила, с цветни тушове.
Жалко, че тогава никой не се сети да напише имената върху картичките. Но все пак, това е материал за последователите... Действително в тази Горница имаше такова силно присъствие на Божествения Дух и на Славата Божия, че не всеки можеше да издържи на това присъствие. Това беше живата скиния на Бялото Братство. На една от стените бе сложена цветна Пентаграма, а на върха й, вместо образа на Христа, художникът бе нарисувал образа на Учителя. В тая стая имаше чертежи, които Учителя бе направил с цветни мастила, с цветни тушове. Тези чертежи се пазеха досега в едни големи продълговати цилиндри, както са запазени и заснетите образи на групите от по 10 човека, пребивавали на обща молитва в Горницата, на събора в Търново.
към текста >>

53. 1922_10 Имало ли е диспут в читалище „Надежда'

Това ни разтревожи, върнахме се в лагера и съобщихме горното на Учителя.
СПОМЕНИ НА ГЕОРГИ ПОПОВ ОТ С. ГОРНА ПОЛЯНА, ЕЛХОВСКО На другия ден – 18 август сутринта, с група братя и сестри слязох в града. Първото нещо, което спря вниманието ни, бяха разлепените афиши със следното съдържание: „Утре, 19 август, Архимандрит Евтимий кани господин Петър Дънов на диспут и т.н. в салона на читалище „Надежда". Това ни разтревожи, върнахме се в лагера и съобщихме горното на Учителя. Аз не чух какво е казал, обаче не забелязах никакво смущение по лицата на по-възрастните братя. След вечеря Учителя се обърна към всички ни и запита: „Преди или след закуска желаете да отидем в салона? " – Отговорихме, че желаем да тръгнем по-рано, без закуска. СПОМЕНИ НА ЕЛЕНА ИЛАРИОНОВА В читалището се бяха събрали владици и свещеници от няколко места на България, да оспорват учението на Учителя.
към текста >>

След вечеря Учителя се обърна към всички ни и запита: „Преди или след закуска желаете да отидем в салона?
На другия ден – 18 август сутринта, с група братя и сестри слязох в града. Първото нещо, което спря вниманието ни, бяха разлепените афиши със следното съдържание: „Утре, 19 август, Архимандрит Евтимий кани господин Петър Дънов на диспут и т.н. в салона на читалище „Надежда". Това ни разтревожи, върнахме се в лагера и съобщихме горното на Учителя. Аз не чух какво е казал, обаче не забелязах никакво смущение по лицата на по-възрастните братя. След вечеря Учителя се обърна към всички ни и запита: „Преди или след закуска желаете да отидем в салона? " – Отговорихме, че желаем да тръгнем по-рано, без закуска. СПОМЕНИ НА ЕЛЕНА ИЛАРИОНОВА В читалището се бяха събрали владици и свещеници от няколко места на България, да оспорват учението на Учителя. Всички братя и сестри пристигнахме организирано от колибата. Сестрите бяха облечени с бели рокли и имаха бели копринени кърпи на главите си, братята от града бяха с бели яки и връзки, а от селата – с бели ризи.
към текста >>

В читалището се бяха събрали владици и свещеници от няколко места на България, да оспорват учението на Учителя.
Това ни разтревожи, върнахме се в лагера и съобщихме горното на Учителя. Аз не чух какво е казал, обаче не забелязах никакво смущение по лицата на по-възрастните братя. След вечеря Учителя се обърна към всички ни и запита: „Преди или след закуска желаете да отидем в салона? " – Отговорихме, че желаем да тръгнем по-рано, без закуска. СПОМЕНИ НА ЕЛЕНА ИЛАРИОНОВА В читалището се бяха събрали владици и свещеници от няколко места на България, да оспорват учението на Учителя. Всички братя и сестри пристигнахме организирано от колибата. Сестрите бяха облечени с бели рокли и имаха бели копринени кърпи на главите си, братята от града бяха с бели яки и връзки, а от селата – с бели ризи. Събрани от разните краища на България, ние бяхме към хиляда души. Когато Учителя почна да говори, събраните свещеници започнаха да вдигат голям шум. Той тихо и спокойно ги замоли да имат търпение да го изслушат.
към текста >>

Когато Учителя почна да говори, събраните свещеници започнаха да вдигат голям шум.
СПОМЕНИ НА ЕЛЕНА ИЛАРИОНОВА В читалището се бяха събрали владици и свещеници от няколко места на България, да оспорват учението на Учителя. Всички братя и сестри пристигнахме организирано от колибата. Сестрите бяха облечени с бели рокли и имаха бели копринени кърпи на главите си, братята от града бяха с бели яки и връзки, а от селата – с бели ризи. Събрани от разните краища на България, ние бяхме към хиляда души. Когато Учителя почна да говори, събраните свещеници започнаха да вдигат голям шум. Той тихо и спокойно ги замоли да имат търпение да го изслушат. Това повече ги раздразни и те се проявиха не като представители на църквата, но като обикновени прости хора. Братята и сестрите, за да заглушат виковете на поповете, почнаха да пеят „Братство, единство". Всичко затихна. Учителя завърши беседата и всички слушатели доволни се разотидоха.
към текста >>

Това повече ги раздразни и те се проявиха не като представители на църквата, но като обикновени прости хора.
Всички братя и сестри пристигнахме организирано от колибата. Сестрите бяха облечени с бели рокли и имаха бели копринени кърпи на главите си, братята от града бяха с бели яки и връзки, а от селата – с бели ризи. Събрани от разните краища на България, ние бяхме към хиляда души. Когато Учителя почна да говори, събраните свещеници започнаха да вдигат голям шум. Той тихо и спокойно ги замоли да имат търпение да го изслушат. Това повече ги раздразни и те се проявиха не като представители на църквата, но като обикновени прости хора. Братята и сестрите, за да заглушат виковете на поповете, почнаха да пеят „Братство, единство". Всичко затихна. Учителя завърши беседата и всички слушатели доволни се разотидоха. СПОМЕНИ НА ГЕОРГИ ОВЧАРОВ На 19 август 1922 г., наредени според указанията на Учителя, потеглихме към читалище „Надежда", където Той щеше да свещенодейства този ден – Преображение Господне.
към текста >>

Учителя завърши беседата и всички слушатели доволни се разотидоха.
Когато Учителя почна да говори, събраните свещеници започнаха да вдигат голям шум. Той тихо и спокойно ги замоли да имат търпение да го изслушат. Това повече ги раздразни и те се проявиха не като представители на църквата, но като обикновени прости хора. Братята и сестрите, за да заглушат виковете на поповете, почнаха да пеят „Братство, единство". Всичко затихна. Учителя завърши беседата и всички слушатели доволни се разотидоха. СПОМЕНИ НА ГЕОРГИ ОВЧАРОВ На 19 август 1922 г., наредени според указанията на Учителя, потеглихме към читалище „Надежда", където Той щеше да свещенодейства този ден – Преображение Господне. Братът, ръководител на Търновското братство, отвори салона и ние влязохме. Зачакахме пристигането на Учителя и започнахме да пеем. Точно в 10 часа започна беседата.
към текста >>

На 19 август 1922 г., наредени според указанията на Учителя, потеглихме към читалище „Надежда", където Той щеше да свещенодейства този ден – Преображение Господне.
Това повече ги раздразни и те се проявиха не като представители на църквата, но като обикновени прости хора. Братята и сестрите, за да заглушат виковете на поповете, почнаха да пеят „Братство, единство". Всичко затихна. Учителя завърши беседата и всички слушатели доволни се разотидоха. СПОМЕНИ НА ГЕОРГИ ОВЧАРОВ На 19 август 1922 г., наредени според указанията на Учителя, потеглихме към читалище „Надежда", където Той щеше да свещенодейства този ден – Преображение Господне. Братът, ръководител на Търновското братство, отвори салона и ние влязохме. Зачакахме пристигането на Учителя и започнахме да пеем. Точно в 10 часа започна беседата. Учителя зае мястото си, след което ни погледна и ни покани да отстъпим местата си на гостите – свещеници, владици н много граждани, които бяха дошли. Ние веднага сторихме това и се качихме на балкона, или застанахме правостоящи, кой където намери място.
към текста >>

Зачакахме пристигането на Учителя и започнахме да пеем.
Всичко затихна. Учителя завърши беседата и всички слушатели доволни се разотидоха. СПОМЕНИ НА ГЕОРГИ ОВЧАРОВ На 19 август 1922 г., наредени според указанията на Учителя, потеглихме към читалище „Надежда", където Той щеше да свещенодейства този ден – Преображение Господне. Братът, ръководител на Търновското братство, отвори салона и ние влязохме. Зачакахме пристигането на Учителя и започнахме да пеем. Точно в 10 часа започна беседата. Учителя зае мястото си, след което ни погледна и ни покани да отстъпим местата си на гостите – свещеници, владици н много граждани, които бяха дошли. Ние веднага сторихме това и се качихме на балкона, или застанахме правостоящи, кой където намери място. Салонът беше препълнен. Владиците заемаха първите места.
към текста >>

Учителя зае мястото си, след което ни погледна и ни покани да отстъпим местата си на гостите – свещеници, владици н много граждани, които бяха дошли.
СПОМЕНИ НА ГЕОРГИ ОВЧАРОВ На 19 август 1922 г., наредени според указанията на Учителя, потеглихме към читалище „Надежда", където Той щеше да свещенодейства този ден – Преображение Господне. Братът, ръководител на Търновското братство, отвори салона и ние влязохме. Зачакахме пристигането на Учителя и започнахме да пеем. Точно в 10 часа започна беседата. Учителя зае мястото си, след което ни погледна и ни покани да отстъпим местата си на гостите – свещеници, владици н много граждани, които бяха дошли. Ние веднага сторихме това и се качихме на балкона, или застанахме правостоящи, кой където намери място. Салонът беше препълнен. Владиците заемаха първите места. Имаше и официални лица. Всички извадиха бележници.
към текста >>

Личеше, че всички идват в този салон с намерение да проведат битка, диспут, да нанесат унищожителен удар на Учителя.
Ние веднага сторихме това и се качихме на балкона, или застанахме правостоящи, кой където намери място. Салонът беше препълнен. Владиците заемаха първите места. Имаше и официални лица. Всички извадиха бележници. Личеше, че всички идват в този салон с намерение да проведат битка, диспут, да нанесат унищожителен удар на Учителя. Той погледна часовника си, зае присъщата си красива стойка и заговори: "Най-важното в този свят е животът. Моето учение не е теория. То е основано на строг научен опит." През време на беседата на всички направи впечатление, че владиците заспаха.
към текста >>

Дори произведе смях един, който стоеше срещу Учителя на първия ред: както държеше молива си, изтърва го и вместо да го потърси и вземе, той клюмна глава на чина и не се вдигна до края на беседата.
Той погледна часовника си, зае присъщата си красива стойка и заговори: "Най-важното в този свят е животът. Моето учение не е теория. То е основано на строг научен опит." През време на беседата на всички направи впечатление, че владиците заспаха. Дори произведе смях един, който стоеше срещу Учителя на първия ред: както държеше молива си, изтърва го и вместо да го потърси и вземе, той клюмна глава на чина и не се вдигна до края на беседата. Направиха ми силно впечатление думите на Учителя към владиците, с които Той приключи беседата си: „Ами ако аз съм една нишка, която носи туй Божествено учение, ако вие скъсате тая нишка, какво ще спечелите? " Учителя завърши беседата си и като че ли зачака нападение. За наша изненада, владиците и свещениците си поразтърсиха омърлушените лица и никой нищо не каза по отношение на беседата. Само един от владиците се изправи и каза на публиката:
към текста >>

Направиха ми силно впечатление думите на Учителя към владиците, с които Той приключи беседата си: „Ами ако аз съм една нишка, която носи туй Божествено учение, ако вие скъсате тая нишка, какво ще спечелите?
"Най-важното в този свят е животът. Моето учение не е теория. То е основано на строг научен опит." През време на беседата на всички направи впечатление, че владиците заспаха. Дори произведе смях един, който стоеше срещу Учителя на първия ред: както държеше молива си, изтърва го и вместо да го потърси и вземе, той клюмна глава на чина и не се вдигна до края на беседата. Направиха ми силно впечатление думите на Учителя към владиците, с които Той приключи беседата си: „Ами ако аз съм една нишка, която носи туй Божествено учение, ако вие скъсате тая нишка, какво ще спечелите? " Учителя завърши беседата си и като че ли зачака нападение. За наша изненада, владиците и свещениците си поразтърсиха омърлушените лица и никой нищо не каза по отношение на беседата. Само един от владиците се изправи и каза на публиката: – Господа, моля следобед в 2 ч.
към текста >>

Учителя завърши беседата си и като че ли зачака нападение.
То е основано на строг научен опит." През време на беседата на всички направи впечатление, че владиците заспаха. Дори произведе смях един, който стоеше срещу Учителя на първия ред: както държеше молива си, изтърва го и вместо да го потърси и вземе, той клюмна глава на чина и не се вдигна до края на беседата. Направиха ми силно впечатление думите на Учителя към владиците, с които Той приключи беседата си: „Ами ако аз съм една нишка, която носи туй Божествено учение, ако вие скъсате тая нишка, какво ще спечелите? " Учителя завърши беседата си и като че ли зачака нападение. За наша изненада, владиците и свещениците си поразтърсиха омърлушените лица и никой нищо не каза по отношение на беседата. Само един от владиците се изправи и каза на публиката: – Господа, моля следобед в 2 ч. всички да заповядат в този салон, да чуят словото на Архимандрит Евтимия, което ще бъде критика и отговор на г-н Дънов. На този апел Учителя отговори:
към текста >>

На този апел Учителя отговори:
Учителя завърши беседата си и като че ли зачака нападение. За наша изненада, владиците и свещениците си поразтърсиха омърлушените лица и никой нищо не каза по отношение на беседата. Само един от владиците се изправи и каза на публиката: – Господа, моля следобед в 2 ч. всички да заповядат в този салон, да чуят словото на Архимандрит Евтимия, което ще бъде критика и отговор на г-н Дънов. На този апел Учителя отговори: – Не, това не може да стане. В 2 ч. никой не ще може да дойде тука, нито, който е тук, ще може да излезе. Който иска в това време да бъде тук, нека да не си отива, а да изчака. Като каза тези думи, Учителя постави малкото си бележниче във вътрешния джоб на сакото си и с бърза походка напусна салона.
към текста >>

Като каза тези думи, Учителя постави малкото си бележниче във вътрешния джоб на сакото си и с бърза походка напусна салона.
На този апел Учителя отговори: – Не, това не може да стане. В 2 ч. никой не ще може да дойде тука, нито, който е тук, ще може да излезе. Който иска в това време да бъде тук, нека да не си отива, а да изчака. Като каза тези думи, Учителя постави малкото си бележниче във вътрешния джоб на сакото си и с бърза походка напусна салона. Един от владиците се провикна подигравателно: – Я-а-а! Чувате ли?! Значи се заканва! И пак повтори апела си, като избърбори още много нелепости по адрес на Учителя.
към текста >>

И пак повтори апела си, като избърбори още много нелепости по адрес на Учителя.
Като каза тези думи, Учителя постави малкото си бележниче във вътрешния джоб на сакото си и с бърза походка напусна салона. Един от владиците се провикна подигравателно: – Я-а-а! Чувате ли?! Значи се заканва! И пак повтори апела си, като избърбори още много нелепости по адрес на Учителя. Един от нашите братя, който стоеше до мене, ми прошепна: – Да останем тук, да видим какво ще стане. Аз му отговорих, че щом Учителя напуска салона, нямам работа тук, и веднага си излязох. Вън пред читалището имаше толкова много народ, че човек не можеше да си пробие път да излезе. Небето беше ясно и синьо.
към текста >>

Аз му отговорих, че щом Учителя напуска салона, нямам работа тук, и веднага си излязох.
Чувате ли?! Значи се заканва! И пак повтори апела си, като избърбори още много нелепости по адрес на Учителя. Един от нашите братя, който стоеше до мене, ми прошепна: – Да останем тук, да видим какво ще стане. Аз му отговорих, че щом Учителя напуска салона, нямам работа тук, и веднага си излязох. Вън пред читалището имаше толкова много народ, че човек не можеше да си пробие път да излезе. Небето беше ясно и синьо. Народът не напускаше двора на читалището, а продължаваше да коментира думите на Учителя. Едни предричаха земетресение, други - градушка, трети – буря, а нашите братя само мълчаха и се чудеха какво ще стане. Щом владиците и официалните лица напуснаха читалището, масата се раздвижи в разни посоки и само за пет минути салонът се опразни.
към текста >>

Народът не напускаше двора на читалището, а продължаваше да коментира думите на Учителя.
Един от нашите братя, който стоеше до мене, ми прошепна: – Да останем тук, да видим какво ще стане. Аз му отговорих, че щом Учителя напуска салона, нямам работа тук, и веднага си излязох. Вън пред читалището имаше толкова много народ, че човек не можеше да си пробие път да излезе. Небето беше ясно и синьо. Народът не напускаше двора на читалището, а продължаваше да коментира думите на Учителя. Едни предричаха земетресение, други - градушка, трети – буря, а нашите братя само мълчаха и се чудеха какво ще стане. Щом владиците и официалните лица напуснаха читалището, масата се раздвижи в разни посоки и само за пет минути салонът се опразни. Аз се прибрах на лозето в 12 ч. Следобед, към 1 ч., брат Петко Епитропов мина по палатките и каза на всички братя направят улеи около тях. Това съобщение постави всички ни в недоумение, защото по нищо не личеше, че ще вали дъжд.
към текста >>

След като всичко стихна и дъждът спря, Учителя слезе от вилата и каза много ценни думи за това събитие, от което се разбираше, че никой не е в състояние да развали това, което Бог желае да направи.
Това беше точно в два без петнадесет минути. През това време и дума не можеше да става за някакво придвижване. Всички се бяхме умълчали, като че ли се извършваше някакво свещенодействие в природата. Така седяхме в палатките като арестувани до 4 ч. следобед. След като силният дъжд престана, от града дойдоха братя, които бяха останали в салона след беседата да чакат, та разказаха впечатленията си от тези, които преди тази канонада говорели глупости, а след това как онемели и как гузно избягали от читалището. След като всичко стихна и дъждът спря, Учителя слезе от вилата и каза много ценни думи за това събитие, от което се разбираше, че никой не е в състояние да развали това, което Бог желае да направи. ИЗ „ОТВОРЕНО ПИСМО ДО АРХИМАНДРИТ ЕВТИМИЙ, РЕКТОР НА ПЛОВДИВСКАТА СЕМИНАРИЯ, ОТ КАЗЪНЛЪШКАТА ГРУПА НА БЯЛОТО БРАТСТВО" На 17 август т.г. заедно със Синодалния проповедник Калнев вие дойдохте в Търново, непредизвикани от никого, да говорите против учениците на Бялото Братство, които се бяха стекли от всички краища на България на Събор. Вие искахте чрез властта от г-н Дънов диспут, който ви бе отказан. Вие не успяхте да осуетите публичната беседа, която г-н Дънов държа в читалищния салон.
към текста >>

Търновският владика Йосиф, възползван от положението си на началник на военното духовенство при Главната квартира през Първата световна война, успя да издейства полицейски мерки против Учителя на Бялото Братство.
Времето на диспути и схоластично богословие отдавна е минало. Сега приказките нямат стойност, а делата. Г-н Дънов ви каза, че неговото учение не е учение на диспути, а на опита. Той ви попита: „Защо 2000 години досега това учение не е приложено? " А вие отговорихте на 27т.м., че не можело изведнъж, а постепенно. Търновският владика Йосиф, възползван от положението си на началник на военното духовенство при Главната квартира през Първата световна война, успя да издейства полицейски мерки против Учителя на Бялото Братство. Но не се мина много време и този владика, проповедник на „евангелската любов", с чаша шампанско вино в ръка си замина за другия свят. Неотдавна той беше последван и от един друг гонител – синодалния чиновник Ласков, който тоже се беше запретнал със синодалните фондове да рита срещу ръжена, като скиташе из Търново, съгледствуваше около Събора на Бялото Братство, ковеше лъжливи и клеветнически дописки и брошури, пълни с лъжи и тенденциозни извъртания.
към текста >>

54. 1922_11 Учителя на Бялото Братство и Българската православна църква

УЧИТЕЛЯ НА БЯЛОТО БРАТСТВО И БЪЛГАРСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА - ВЗАИМООТНОШЕНИЯ ВЪРХУ СЦЕНАТА НА ОБЩЕСТВЕНИЯ ЖИВОТ
УЧИТЕЛЯ НА БЯЛОТО БРАТСТВО И БЪЛГАРСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА - ВЗАИМООТНОШЕНИЯ ВЪРХУ СЦЕНАТА НА ОБЩЕСТВЕНИЯ ЖИВОТ Историко-философски обзор от Елеотон За да вникнем в същността на взаимоотношенията между Българска православна църква (БПЦ) и Бялото Братство (ББ) през разглеждания исторически период от време, следва да проследим хронологически и фактологически позицията на Църквата – представител и стожер на официалната държавна религия (според действащата тогава Търновска конституция – източно-православното християнско вероизповедание), спрямо личността на Учителя Петър Дънов и неговото учение. Обликът на тази позиция се определя в най-висока степен от различията между класическото християнско богословие и църковното учение, от една страна, и цялостната идейна система, излагана не последователно, а събирателно в беседите на Учителя – система, която разбира се, се е оформяла, обогатявала и доизграждала до самото му заминаване на 27.12.1944г. Преди всичко правят впечатление теоретическите различия между двете учения. Те са концентрирани в проповядваните от Учителя основни закони на Космоса – за кармата и прераждането, във възгледите му относно върховната духовна институция, която ръководи еволюцията на Вселената – Великото Всемирно Братство и двата му клона: Бялото Братство (ложа) и Черната ложа, във формулираните от него най-важни принципи и задачи на Новата епоха, която изгрява за цялото човечество – епохата на шестата коренна (окултна) раса, и др.
към текста >>

За да вникнем в същността на взаимоотношенията между Българска православна църква (БПЦ) и Бялото Братство (ББ) през разглеждания исторически период от време, следва да проследим хронологически и фактологически позицията на Църквата – представител и стожер на официалната държавна религия (според действащата тогава Търновска конституция – източно-православното християнско вероизповедание), спрямо личността на Учителя Петър Дънов и неговото учение.
УЧИТЕЛЯ НА БЯЛОТО БРАТСТВО И БЪЛГАРСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА - ВЗАИМООТНОШЕНИЯ ВЪРХУ СЦЕНАТА НА ОБЩЕСТВЕНИЯ ЖИВОТ Историко-философски обзор от Елеотон За да вникнем в същността на взаимоотношенията между Българска православна църква (БПЦ) и Бялото Братство (ББ) през разглеждания исторически период от време, следва да проследим хронологически и фактологически позицията на Църквата – представител и стожер на официалната държавна религия (според действащата тогава Търновска конституция – източно-православното християнско вероизповедание), спрямо личността на Учителя Петър Дънов и неговото учение. Обликът на тази позиция се определя в най-висока степен от различията между класическото християнско богословие и църковното учение, от една страна, и цялостната идейна система, излагана не последователно, а събирателно в беседите на Учителя – система, която разбира се, се е оформяла, обогатявала и доизграждала до самото му заминаване на 27.12.1944г. Преди всичко правят впечатление теоретическите различия между двете учения. Те са концентрирани в проповядваните от Учителя основни закони на Космоса – за кармата и прераждането, във възгледите му относно върховната духовна институция, която ръководи еволюцията на Вселената – Великото Всемирно Братство и двата му клона: Бялото Братство (ложа) и Черната ложа, във формулираните от него най-важни принципи и задачи на Новата епоха, която изгрява за цялото човечество – епохата на шестата коренна (окултна) раса, и др. Не е за пренебрегване в този ред на мисли и становището на Учителя, по повод моментното състояние на Църквата като духовна и обществена организация, от гледна точка на първоначално заложените в нея от Спасителя Иисус Христос цели. Учителя е на мнение, че в настоящата си форма християнската Църква не е адекватна на изискванията на историческия момент и не е способна да изпълнява предназначението си на Божествен обединител, пастир и водител на всички вярващи в Христа.
към текста >>

Обликът на тази позиция се определя в най-висока степен от различията между класическото християнско богословие и църковното учение, от една страна, и цялостната идейна система, излагана не последователно, а събирателно в беседите на Учителя – система, която разбира се, се е оформяла, обогатявала и доизграждала до самото му заминаване на 27.12.1944г.
УЧИТЕЛЯ НА БЯЛОТО БРАТСТВО И БЪЛГАРСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА - ВЗАИМООТНОШЕНИЯ ВЪРХУ СЦЕНАТА НА ОБЩЕСТВЕНИЯ ЖИВОТ Историко-философски обзор от Елеотон За да вникнем в същността на взаимоотношенията между Българска православна църква (БПЦ) и Бялото Братство (ББ) през разглеждания исторически период от време, следва да проследим хронологически и фактологически позицията на Църквата – представител и стожер на официалната държавна религия (според действащата тогава Търновска конституция – източно-православното християнско вероизповедание), спрямо личността на Учителя Петър Дънов и неговото учение. Обликът на тази позиция се определя в най-висока степен от различията между класическото християнско богословие и църковното учение, от една страна, и цялостната идейна система, излагана не последователно, а събирателно в беседите на Учителя – система, която разбира се, се е оформяла, обогатявала и доизграждала до самото му заминаване на 27.12.1944г. Преди всичко правят впечатление теоретическите различия между двете учения. Те са концентрирани в проповядваните от Учителя основни закони на Космоса – за кармата и прераждането, във възгледите му относно върховната духовна институция, която ръководи еволюцията на Вселената – Великото Всемирно Братство и двата му клона: Бялото Братство (ложа) и Черната ложа, във формулираните от него най-важни принципи и задачи на Новата епоха, която изгрява за цялото човечество – епохата на шестата коренна (окултна) раса, и др. Не е за пренебрегване в този ред на мисли и становището на Учителя, по повод моментното състояние на Църквата като духовна и обществена организация, от гледна точка на първоначално заложените в нея от Спасителя Иисус Христос цели. Учителя е на мнение, че в настоящата си форма християнската Църква не е адекватна на изискванията на историческия момент и не е способна да изпълнява предназначението си на Божествен обединител, пастир и водител на всички вярващи в Христа. Тази извънредно сериозна присъда Учителя подкрепя с нужната аргументация, извлечена от непосредствената действителност и подкрепена с множество факти и логически заключения.
към текста >>

Те са концентрирани в проповядваните от Учителя основни закони на Космоса – за кармата и прераждането, във възгледите му относно върховната духовна институция, която ръководи еволюцията на Вселената – Великото Всемирно Братство и двата му клона: Бялото Братство (ложа) и Черната ложа, във формулираните от него най-важни принципи и задачи на Новата епоха, която изгрява за цялото човечество – епохата на шестата коренна (окултна) раса, и др.
УЧИТЕЛЯ НА БЯЛОТО БРАТСТВО И БЪЛГАРСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА - ВЗАИМООТНОШЕНИЯ ВЪРХУ СЦЕНАТА НА ОБЩЕСТВЕНИЯ ЖИВОТ Историко-философски обзор от Елеотон За да вникнем в същността на взаимоотношенията между Българска православна църква (БПЦ) и Бялото Братство (ББ) през разглеждания исторически период от време, следва да проследим хронологически и фактологически позицията на Църквата – представител и стожер на официалната държавна религия (според действащата тогава Търновска конституция – източно-православното християнско вероизповедание), спрямо личността на Учителя Петър Дънов и неговото учение. Обликът на тази позиция се определя в най-висока степен от различията между класическото християнско богословие и църковното учение, от една страна, и цялостната идейна система, излагана не последователно, а събирателно в беседите на Учителя – система, която разбира се, се е оформяла, обогатявала и доизграждала до самото му заминаване на 27.12.1944г. Преди всичко правят впечатление теоретическите различия между двете учения. Те са концентрирани в проповядваните от Учителя основни закони на Космоса – за кармата и прераждането, във възгледите му относно върховната духовна институция, която ръководи еволюцията на Вселената – Великото Всемирно Братство и двата му клона: Бялото Братство (ложа) и Черната ложа, във формулираните от него най-важни принципи и задачи на Новата епоха, която изгрява за цялото човечество – епохата на шестата коренна (окултна) раса, и др. Не е за пренебрегване в този ред на мисли и становището на Учителя, по повод моментното състояние на Църквата като духовна и обществена организация, от гледна точка на първоначално заложените в нея от Спасителя Иисус Христос цели. Учителя е на мнение, че в настоящата си форма християнската Църква не е адекватна на изискванията на историческия момент и не е способна да изпълнява предназначението си на Божествен обединител, пастир и водител на всички вярващи в Христа. Тази извънредно сериозна присъда Учителя подкрепя с нужната аргументация, извлечена от непосредствената действителност и подкрепена с множество факти и логически заключения. Учителя смята, че Църквата е разпиляла във вековете най-ценното си богатство – Христовата Любов и готовност за братско общение и саможертва, и го е заменила със суха схоластика, непонятна за обикновените християни ритуалност и ненужно догматизиране на живото Слово Божие. Като се прибавят и многобройните слабости и недъзи на духовниците, които хвърлят мрачна сянка върху авторитета на цялата институция, общата картина буди оправдана тревога и довежда до горчиви изводи.
към текста >>

Не е за пренебрегване в този ред на мисли и становището на Учителя, по повод моментното състояние на Църквата като духовна и обществена организация, от гледна точка на първоначално заложените в нея от Спасителя Иисус Христос цели.
Историко-философски обзор от Елеотон За да вникнем в същността на взаимоотношенията между Българска православна църква (БПЦ) и Бялото Братство (ББ) през разглеждания исторически период от време, следва да проследим хронологически и фактологически позицията на Църквата – представител и стожер на официалната държавна религия (според действащата тогава Търновска конституция – източно-православното християнско вероизповедание), спрямо личността на Учителя Петър Дънов и неговото учение. Обликът на тази позиция се определя в най-висока степен от различията между класическото християнско богословие и църковното учение, от една страна, и цялостната идейна система, излагана не последователно, а събирателно в беседите на Учителя – система, която разбира се, се е оформяла, обогатявала и доизграждала до самото му заминаване на 27.12.1944г. Преди всичко правят впечатление теоретическите различия между двете учения. Те са концентрирани в проповядваните от Учителя основни закони на Космоса – за кармата и прераждането, във възгледите му относно върховната духовна институция, която ръководи еволюцията на Вселената – Великото Всемирно Братство и двата му клона: Бялото Братство (ложа) и Черната ложа, във формулираните от него най-важни принципи и задачи на Новата епоха, която изгрява за цялото човечество – епохата на шестата коренна (окултна) раса, и др. Не е за пренебрегване в този ред на мисли и становището на Учителя, по повод моментното състояние на Църквата като духовна и обществена организация, от гледна точка на първоначално заложените в нея от Спасителя Иисус Христос цели. Учителя е на мнение, че в настоящата си форма християнската Църква не е адекватна на изискванията на историческия момент и не е способна да изпълнява предназначението си на Божествен обединител, пастир и водител на всички вярващи в Христа. Тази извънредно сериозна присъда Учителя подкрепя с нужната аргументация, извлечена от непосредствената действителност и подкрепена с множество факти и логически заключения. Учителя смята, че Църквата е разпиляла във вековете най-ценното си богатство – Христовата Любов и готовност за братско общение и саможертва, и го е заменила със суха схоластика, непонятна за обикновените християни ритуалност и ненужно догматизиране на живото Слово Божие. Като се прибавят и многобройните слабости и недъзи на духовниците, които хвърлят мрачна сянка върху авторитета на цялата институция, общата картина буди оправдана тревога и довежда до горчиви изводи. От особена важност е да се подчертае, че Петър Дънов подлага на обоснована критика проявени недостатъци и недостойни дела на православното духовенство у нас, а не отрича Църквата като общност от вярващи в Христос (от гр.ез.
към текста >>

Учителя е на мнение, че в настоящата си форма християнската Църква не е адекватна на изискванията на историческия момент и не е способна да изпълнява предназначението си на Божествен обединител, пастир и водител на всички вярващи в Христа.
За да вникнем в същността на взаимоотношенията между Българска православна църква (БПЦ) и Бялото Братство (ББ) през разглеждания исторически период от време, следва да проследим хронологически и фактологически позицията на Църквата – представител и стожер на официалната държавна религия (според действащата тогава Търновска конституция – източно-православното християнско вероизповедание), спрямо личността на Учителя Петър Дънов и неговото учение. Обликът на тази позиция се определя в най-висока степен от различията между класическото християнско богословие и църковното учение, от една страна, и цялостната идейна система, излагана не последователно, а събирателно в беседите на Учителя – система, която разбира се, се е оформяла, обогатявала и доизграждала до самото му заминаване на 27.12.1944г. Преди всичко правят впечатление теоретическите различия между двете учения. Те са концентрирани в проповядваните от Учителя основни закони на Космоса – за кармата и прераждането, във възгледите му относно върховната духовна институция, която ръководи еволюцията на Вселената – Великото Всемирно Братство и двата му клона: Бялото Братство (ложа) и Черната ложа, във формулираните от него най-важни принципи и задачи на Новата епоха, която изгрява за цялото човечество – епохата на шестата коренна (окултна) раса, и др. Не е за пренебрегване в този ред на мисли и становището на Учителя, по повод моментното състояние на Църквата като духовна и обществена организация, от гледна точка на първоначално заложените в нея от Спасителя Иисус Христос цели. Учителя е на мнение, че в настоящата си форма християнската Църква не е адекватна на изискванията на историческия момент и не е способна да изпълнява предназначението си на Божествен обединител, пастир и водител на всички вярващи в Христа. Тази извънредно сериозна присъда Учителя подкрепя с нужната аргументация, извлечена от непосредствената действителност и подкрепена с множество факти и логически заключения. Учителя смята, че Църквата е разпиляла във вековете най-ценното си богатство – Христовата Любов и готовност за братско общение и саможертва, и го е заменила със суха схоластика, непонятна за обикновените християни ритуалност и ненужно догматизиране на живото Слово Божие. Като се прибавят и многобройните слабости и недъзи на духовниците, които хвърлят мрачна сянка върху авторитета на цялата институция, общата картина буди оправдана тревога и довежда до горчиви изводи. От особена важност е да се подчертае, че Петър Дънов подлага на обоснована критика проявени недостатъци и недостойни дела на православното духовенство у нас, а не отрича Църквата като общност от вярващи в Христос (от гр.ез. „еклесия"), основана от Спасителя с Божествено, общочовешко предназначение.
към текста >>

Тази извънредно сериозна присъда Учителя подкрепя с нужната аргументация, извлечена от непосредствената действителност и подкрепена с множество факти и логически заключения.
Обликът на тази позиция се определя в най-висока степен от различията между класическото християнско богословие и църковното учение, от една страна, и цялостната идейна система, излагана не последователно, а събирателно в беседите на Учителя – система, която разбира се, се е оформяла, обогатявала и доизграждала до самото му заминаване на 27.12.1944г. Преди всичко правят впечатление теоретическите различия между двете учения. Те са концентрирани в проповядваните от Учителя основни закони на Космоса – за кармата и прераждането, във възгледите му относно върховната духовна институция, която ръководи еволюцията на Вселената – Великото Всемирно Братство и двата му клона: Бялото Братство (ложа) и Черната ложа, във формулираните от него най-важни принципи и задачи на Новата епоха, която изгрява за цялото човечество – епохата на шестата коренна (окултна) раса, и др. Не е за пренебрегване в този ред на мисли и становището на Учителя, по повод моментното състояние на Църквата като духовна и обществена организация, от гледна точка на първоначално заложените в нея от Спасителя Иисус Христос цели. Учителя е на мнение, че в настоящата си форма християнската Църква не е адекватна на изискванията на историческия момент и не е способна да изпълнява предназначението си на Божествен обединител, пастир и водител на всички вярващи в Христа. Тази извънредно сериозна присъда Учителя подкрепя с нужната аргументация, извлечена от непосредствената действителност и подкрепена с множество факти и логически заключения. Учителя смята, че Църквата е разпиляла във вековете най-ценното си богатство – Христовата Любов и готовност за братско общение и саможертва, и го е заменила със суха схоластика, непонятна за обикновените християни ритуалност и ненужно догматизиране на живото Слово Божие. Като се прибавят и многобройните слабости и недъзи на духовниците, които хвърлят мрачна сянка върху авторитета на цялата институция, общата картина буди оправдана тревога и довежда до горчиви изводи. От особена важност е да се подчертае, че Петър Дънов подлага на обоснована критика проявени недостатъци и недостойни дела на православното духовенство у нас, а не отрича Църквата като общност от вярващи в Христос (от гр.ез. „еклесия"), основана от Спасителя с Божествено, общочовешко предназначение. Отделен въпрос е, че според Учителя тази институция се е отдалечила твърде много от първичния заряд и цели.
към текста >>

Учителя смята, че Църквата е разпиляла във вековете най-ценното си богатство – Христовата Любов и готовност за братско общение и саможертва, и го е заменила със суха схоластика, непонятна за обикновените християни ритуалност и ненужно догматизиране на живото Слово Божие.
Преди всичко правят впечатление теоретическите различия между двете учения. Те са концентрирани в проповядваните от Учителя основни закони на Космоса – за кармата и прераждането, във възгледите му относно върховната духовна институция, която ръководи еволюцията на Вселената – Великото Всемирно Братство и двата му клона: Бялото Братство (ложа) и Черната ложа, във формулираните от него най-важни принципи и задачи на Новата епоха, която изгрява за цялото човечество – епохата на шестата коренна (окултна) раса, и др. Не е за пренебрегване в този ред на мисли и становището на Учителя, по повод моментното състояние на Църквата като духовна и обществена организация, от гледна точка на първоначално заложените в нея от Спасителя Иисус Христос цели. Учителя е на мнение, че в настоящата си форма християнската Църква не е адекватна на изискванията на историческия момент и не е способна да изпълнява предназначението си на Божествен обединител, пастир и водител на всички вярващи в Христа. Тази извънредно сериозна присъда Учителя подкрепя с нужната аргументация, извлечена от непосредствената действителност и подкрепена с множество факти и логически заключения. Учителя смята, че Църквата е разпиляла във вековете най-ценното си богатство – Христовата Любов и готовност за братско общение и саможертва, и го е заменила със суха схоластика, непонятна за обикновените християни ритуалност и ненужно догматизиране на живото Слово Божие. Като се прибавят и многобройните слабости и недъзи на духовниците, които хвърлят мрачна сянка върху авторитета на цялата институция, общата картина буди оправдана тревога и довежда до горчиви изводи. От особена важност е да се подчертае, че Петър Дънов подлага на обоснована критика проявени недостатъци и недостойни дела на православното духовенство у нас, а не отрича Църквата като общност от вярващи в Христос (от гр.ез. „еклесия"), основана от Спасителя с Божествено, общочовешко предназначение. Отделен въпрос е, че според Учителя тази институция се е отдалечила твърде много от първичния заряд и цели. Върху основата на този анализ, правен от Учителя не систематично, а в отделни беседи и при конкретни случаи, възникват и кристализират и различията между църковната действителност и идейната схема на Учителя в практически аспект - с цялата неизбежна условност на подобно определение.
към текста >>

Отделен въпрос е, че според Учителя тази институция се е отдалечила твърде много от първичния заряд и цели.
Тази извънредно сериозна присъда Учителя подкрепя с нужната аргументация, извлечена от непосредствената действителност и подкрепена с множество факти и логически заключения. Учителя смята, че Църквата е разпиляла във вековете най-ценното си богатство – Христовата Любов и готовност за братско общение и саможертва, и го е заменила със суха схоластика, непонятна за обикновените християни ритуалност и ненужно догматизиране на живото Слово Божие. Като се прибавят и многобройните слабости и недъзи на духовниците, които хвърлят мрачна сянка върху авторитета на цялата институция, общата картина буди оправдана тревога и довежда до горчиви изводи. От особена важност е да се подчертае, че Петър Дънов подлага на обоснована критика проявени недостатъци и недостойни дела на православното духовенство у нас, а не отрича Църквата като общност от вярващи в Христос (от гр.ез. „еклесия"), основана от Спасителя с Божествено, общочовешко предназначение. Отделен въпрос е, че според Учителя тази институция се е отдалечила твърде много от първичния заряд и цели. Върху основата на този анализ, правен от Учителя не систематично, а в отделни беседи и при конкретни случаи, възникват и кристализират и различията между църковната действителност и идейната схема на Учителя в практически аспект - с цялата неизбежна условност на подобно определение. Когато през разглеждания период от време БПЦ установяв чувствителен отлив от редовете на паството си, за сметка на увеличаване броя на последователите на Учителя (обратно пропорционално), нейния върховен административен орган – Светия Синод, решава да вземе мерки за спиране на този неблагоприятен, от нейна гледна точка, процес. Започва трескаво търсене на различни форми за борба срещу Бялото Братство и нарастващото му влияние в страната. Особено внимание се отделя на издателската дейност на Църквата като мощно средство за пропаганда на собствените идеи и критика и засенчване на чуждите, обявени за еретични. В словесната атака вземат участие официалните печатни издания на БПЦ – „Църковен вестник" и сп.
към текста >>

Върху основата на този анализ, правен от Учителя не систематично, а в отделни беседи и при конкретни случаи, възникват и кристализират и различията между църковната действителност и идейната схема на Учителя в практически аспект - с цялата неизбежна условност на подобно определение.
Учителя смята, че Църквата е разпиляла във вековете най-ценното си богатство – Христовата Любов и готовност за братско общение и саможертва, и го е заменила със суха схоластика, непонятна за обикновените християни ритуалност и ненужно догматизиране на живото Слово Божие. Като се прибавят и многобройните слабости и недъзи на духовниците, които хвърлят мрачна сянка върху авторитета на цялата институция, общата картина буди оправдана тревога и довежда до горчиви изводи. От особена важност е да се подчертае, че Петър Дънов подлага на обоснована критика проявени недостатъци и недостойни дела на православното духовенство у нас, а не отрича Църквата като общност от вярващи в Христос (от гр.ез. „еклесия"), основана от Спасителя с Божествено, общочовешко предназначение. Отделен въпрос е, че според Учителя тази институция се е отдалечила твърде много от първичния заряд и цели. Върху основата на този анализ, правен от Учителя не систематично, а в отделни беседи и при конкретни случаи, възникват и кристализират и различията между църковната действителност и идейната схема на Учителя в практически аспект - с цялата неизбежна условност на подобно определение. Когато през разглеждания период от време БПЦ установяв чувствителен отлив от редовете на паството си, за сметка на увеличаване броя на последователите на Учителя (обратно пропорционално), нейния върховен административен орган – Светия Синод, решава да вземе мерки за спиране на този неблагоприятен, от нейна гледна точка, процес. Започва трескаво търсене на различни форми за борба срещу Бялото Братство и нарастващото му влияние в страната. Особено внимание се отделя на издателската дейност на Църквата като мощно средство за пропаганда на собствените идеи и критика и засенчване на чуждите, обявени за еретични. В словесната атака вземат участие официалните печатни издания на БПЦ – „Църковен вестник" и сп. „Духовна култура", които периодично дават простор на изследвания, критичен анализ и мнения на клирици, богослови и миряни за Бялото Братство.
към текста >>

Когато през разглеждания период от време БПЦ установяв чувствителен отлив от редовете на паството си, за сметка на увеличаване броя на последователите на Учителя (обратно пропорционално), нейния върховен административен орган – Светия Синод, решава да вземе мерки за спиране на този неблагоприятен, от нейна гледна точка, процес.
Като се прибавят и многобройните слабости и недъзи на духовниците, които хвърлят мрачна сянка върху авторитета на цялата институция, общата картина буди оправдана тревога и довежда до горчиви изводи. От особена важност е да се подчертае, че Петър Дънов подлага на обоснована критика проявени недостатъци и недостойни дела на православното духовенство у нас, а не отрича Църквата като общност от вярващи в Христос (от гр.ез. „еклесия"), основана от Спасителя с Божествено, общочовешко предназначение. Отделен въпрос е, че според Учителя тази институция се е отдалечила твърде много от първичния заряд и цели. Върху основата на този анализ, правен от Учителя не систематично, а в отделни беседи и при конкретни случаи, възникват и кристализират и различията между църковната действителност и идейната схема на Учителя в практически аспект - с цялата неизбежна условност на подобно определение. Когато през разглеждания период от време БПЦ установяв чувствителен отлив от редовете на паството си, за сметка на увеличаване броя на последователите на Учителя (обратно пропорционално), нейния върховен административен орган – Светия Синод, решава да вземе мерки за спиране на този неблагоприятен, от нейна гледна точка, процес. Започва трескаво търсене на различни форми за борба срещу Бялото Братство и нарастващото му влияние в страната. Особено внимание се отделя на издателската дейност на Църквата като мощно средство за пропаганда на собствените идеи и критика и засенчване на чуждите, обявени за еретични. В словесната атака вземат участие официалните печатни издания на БПЦ – „Църковен вестник" и сп. „Духовна култура", които периодично дават простор на изследвания, критичен анализ и мнения на клирици, богослови и миряни за Бялото Братство. Успоредно с това се отпечатват поредица книги, студии, монографии, статии и пр.
към текста >>

Специално внимание във всички тези писания се обръща на личността на Учителя.
Особено внимание се отделя на издателската дейност на Църквата като мощно средство за пропаганда на собствените идеи и критика и засенчване на чуждите, обявени за еретични. В словесната атака вземат участие официалните печатни издания на БПЦ – „Църковен вестник" и сп. „Духовна култура", които периодично дават простор на изследвания, критичен анализ и мнения на клирици, богослови и миряни за Бялото Братство. Успоредно с това се отпечатват поредица книги, студии, монографии, статии и пр. със същата насоченост, но с различна фактологическа и изследователска стойност. Специално внимание във всички тези писания се обръща на личността на Учителя. На всяка крачка върху редовете на тези издания се появяват спекулации и измислици, целящи да злепоставят основателя на Бялото Братство, да предоставят изкривен, гротесков образ на моралната му същност. В някои случаи авторите стигат до самозабравяне и клевети, нямащи никакви допирни точки с реалността. Учителя, от своя страна, приема със съвършено спокойствие и хладнокръвие мръсната вълна от злоба и неприкрито охулване, която се отразява в него като в непоклатима скала и се завръща с утроена сила срещу собствените си създатели. Друга форма на борба, използвана от БПЦ, е издаването на синодални разпореждания и послания, които си поставят за цел да инструктират православните духовници по места за конкретни мерки за понижаване влиянието на Бялото Братство, както и за предпазване на редовите богомолци от „заблудите" на нововъзникналата така опасна „ерес". Давайки си ясна сметка за собствената си идейна слабост и пропуски в пастирската си изява, Църквата упорито търси подкрепата и на държавната власт.
към текста >>

Учителя, от своя страна, приема със съвършено спокойствие и хладнокръвие мръсната вълна от злоба и неприкрито охулване, която се отразява в него като в непоклатима скала и се завръща с утроена сила срещу собствените си създатели.
Успоредно с това се отпечатват поредица книги, студии, монографии, статии и пр. със същата насоченост, но с различна фактологическа и изследователска стойност. Специално внимание във всички тези писания се обръща на личността на Учителя. На всяка крачка върху редовете на тези издания се появяват спекулации и измислици, целящи да злепоставят основателя на Бялото Братство, да предоставят изкривен, гротесков образ на моралната му същност. В някои случаи авторите стигат до самозабравяне и клевети, нямащи никакви допирни точки с реалността. Учителя, от своя страна, приема със съвършено спокойствие и хладнокръвие мръсната вълна от злоба и неприкрито охулване, която се отразява в него като в непоклатима скала и се завръща с утроена сила срещу собствените си създатели. Друга форма на борба, използвана от БПЦ, е издаването на синодални разпореждания и послания, които си поставят за цел да инструктират православните духовници по места за конкретни мерки за понижаване влиянието на Бялото Братство, както и за предпазване на редовите богомолци от „заблудите" на нововъзникналата така опасна „ерес". Давайки си ясна сметка за собствената си идейна слабост и пропуски в пастирската си изява, Църквата упорито търси подкрепата и на държавната власт. Въз основа на Търновската конституция и произтичащите от нея специални права и привилегии на официалната религия, БПЦ нееднократно призовава висшите държавни органи да забранят по законов път ББ. Цялата гама от изброени мерки, предприети от Църквата за изненадващо кратко време, не дават особени резултати. Все пак те създават известна негативна настройка спрямо ББ в някои обществени кръгове, особено в тези среди, които не са достатъчно добре информирани за идеите на Учителя, или пък са пряко засегнати от неговата дейност.
към текста >>

Все пак те създават известна негативна настройка спрямо ББ в някои обществени кръгове, особено в тези среди, които не са достатъчно добре информирани за идеите на Учителя, или пък са пряко засегнати от неговата дейност.
Учителя, от своя страна, приема със съвършено спокойствие и хладнокръвие мръсната вълна от злоба и неприкрито охулване, която се отразява в него като в непоклатима скала и се завръща с утроена сила срещу собствените си създатели. Друга форма на борба, използвана от БПЦ, е издаването на синодални разпореждания и послания, които си поставят за цел да инструктират православните духовници по места за конкретни мерки за понижаване влиянието на Бялото Братство, както и за предпазване на редовите богомолци от „заблудите" на нововъзникналата така опасна „ерес". Давайки си ясна сметка за собствената си идейна слабост и пропуски в пастирската си изява, Църквата упорито търси подкрепата и на държавната власт. Въз основа на Търновската конституция и произтичащите от нея специални права и привилегии на официалната религия, БПЦ нееднократно призовава висшите държавни органи да забранят по законов път ББ. Цялата гама от изброени мерки, предприети от Църквата за изненадващо кратко време, не дават особени резултати. Все пак те създават известна негативна настройка спрямо ББ в някои обществени кръгове, особено в тези среди, които не са достатъчно добре информирани за идеите на Учителя, или пък са пряко засегнати от неговата дейност. Във всеки случай, до правителствена забрана на ББ не се стига, понеже, дори и в онези смутни времена, понятието „демокрация" е означавало нещо в България. Нещо, което съвсем не може да се каже за тоталитарното комунистическо управление, с цялото му атеистично безсрамие, но това е тема за друго изследване. Паралелно с гореизброените начинания, БПЦ възлага и лична отговорност на някои свои служители, с оглед придаване на научно-богословски и теоретичен облик на кампанията срещу ББ. Особена роля в идеологическата битка се възлага на: Проф. архим.
към текста >>

Върху основата на богословска аргументация те правят опит да дефинират ББ като „секта" и разглеждат в критичен план някои от най-важните постановки в учението на Учителя.
Неговите писания намират място в официозите на Църквата – сп. „Духовна култура" и „Църковен вестник" (ср.сп.„Духовна култура", 1922. кн. ХI-ХII.) Димитър Дюлгеров и Илия Цоневски – професори в Богословския факултет на СУ„Св.Кл.Охридски", едни от най-видните богослови на своето поколение: ерудирани, компетентни, амбициозни. Те съвместно подготвят учебни пособия за студентите - богослови, в които отделят място и за ученията, чужди на православното християнство (преди всичко – „Учебник по мисионерство" (София, 1937). Върху основата на богословска аргументация те правят опит да дефинират ББ като „секта" и разглеждат в критичен план някои от най-важните постановки в учението на Учителя. Църквата проявява завидна инициативност в своята кампания срещу ББ и дори привлича подкрепления от чужбина. Спешно е призован от Русия специалистът в идеологическата борба срещу толстоизма и духоборството Михаил Калнев. Пратеникът на Руската православна църква идва у нас с официално формулирана мисия за подкрепа на единството на БПЦ. Но веднага му се възлагат съвсем конкретни задачи в словесната полемика с ББ, прераснала до мащабите на истинска война. Разбира се, откъдето и да се погледне на ситуацията, в тази „война" има само един агресор – Църквата, войнствено настроена, засегната в най-деликатните и болезнени места на своя вековен приоритет – неоспоримото, абсолютно обществено влияние и водеща роля.
към текста >>

За сравнително кратко време той написва и издава с благословията на Св.Синод няколко съчинения, подведени под общ знаменател – унищожителна критика на Словото и личността на Учителя („Теософията,(окултизмът) лъжеучението на дъновистите и спиритизмът пред съда на науката, обществото и християнството" – София, 1921; „Християни ли са Петър Дънов и неговите последователи" – 1923; „Вероучението на Дънов и дъновистите пред съда на Словото Божие" – София, 1927; „Кои са дъновистите и какво те искат" – София, 1928).
Защото то не е това, което трябва да бъде. Защото то е изневерило на Първообраза си – пречистия лик на Спасителя Иисус Христос. Защото то е поело пътя на социална изява, преследваща власт, материално благоденствие, мирска слава. А цената, която е заплатена за всички тези „придобивки", са лицемерието, алчността, закостенялата догматичност, избуялото чувсто на непогрешимост и вяра само в една истина – собствената; занемарения контакт с редовите християни, фалшивия морал, демонстриран пред света и нямащ нищо общо с действителното вътрешно състояние на Църквата и пр., и пр. И така, М.Калнев, на свой ред, се впуска в битката с поредица залпове на плодовитото си перо. За сравнително кратко време той написва и издава с благословията на Св.Синод няколко съчинения, подведени под общ знаменател – унищожителна критика на Словото и личността на Учителя („Теософията,(окултизмът) лъжеучението на дъновистите и спиритизмът пред съда на науката, обществото и християнството" – София, 1921; „Християни ли са Петър Дънов и неговите последователи" – 1923; „Вероучението на Дънов и дъновистите пред съда на Словото Божие" – София, 1927; „Кои са дъновистите и какво те искат" – София, 1928). За изграждане на тезите си, изброените автори черпят информация от съвсем ограничен кръг беседи на Учителя. Привеждат цитати от тях и ги сравняват с Библията. Въз основа на сравнението правят свои заключения, организирайки текста по теми, в рамките на фундаменталните проблеми на класическото богословие. Очевиден е недостатъкът в подхода им, стремящ се да представи учението на Петър Дънов като застинала схема, удобна за критичен подход и унищожително отрицание с познати средства. Въобще не се отчита обстоятелството, че Учителя не представя Словото си във вид на учебник или христоматия, а го излага винаги според конкретния случай и в последователност, достъпна и подчиняваща се единствено на неговото просветлено космическо съзнание.
към текста >>

За изграждане на тезите си, изброените автори черпят информация от съвсем ограничен кръг беседи на Учителя.
Защото то е изневерило на Първообраза си – пречистия лик на Спасителя Иисус Христос. Защото то е поело пътя на социална изява, преследваща власт, материално благоденствие, мирска слава. А цената, която е заплатена за всички тези „придобивки", са лицемерието, алчността, закостенялата догматичност, избуялото чувсто на непогрешимост и вяра само в една истина – собствената; занемарения контакт с редовите християни, фалшивия морал, демонстриран пред света и нямащ нищо общо с действителното вътрешно състояние на Църквата и пр., и пр. И така, М.Калнев, на свой ред, се впуска в битката с поредица залпове на плодовитото си перо. За сравнително кратко време той написва и издава с благословията на Св.Синод няколко съчинения, подведени под общ знаменател – унищожителна критика на Словото и личността на Учителя („Теософията,(окултизмът) лъжеучението на дъновистите и спиритизмът пред съда на науката, обществото и християнството" – София, 1921; „Християни ли са Петър Дънов и неговите последователи" – 1923; „Вероучението на Дънов и дъновистите пред съда на Словото Божие" – София, 1927; „Кои са дъновистите и какво те искат" – София, 1928). За изграждане на тезите си, изброените автори черпят информация от съвсем ограничен кръг беседи на Учителя. Привеждат цитати от тях и ги сравняват с Библията. Въз основа на сравнението правят свои заключения, организирайки текста по теми, в рамките на фундаменталните проблеми на класическото богословие. Очевиден е недостатъкът в подхода им, стремящ се да представи учението на Петър Дънов като застинала схема, удобна за критичен подход и унищожително отрицание с познати средства. Въобще не се отчита обстоятелството, че Учителя не представя Словото си във вид на учебник или христоматия, а го излага винаги според конкретния случай и в последователност, достъпна и подчиняваща се единствено на неговото просветлено космическо съзнание. Оттук произтича и оскъдната аргументация на православните богослови, довеждаща ги нерядко до крайно неточни изводи и дори до смехотворни обобщения.
към текста >>

Въобще не се отчита обстоятелството, че Учителя не представя Словото си във вид на учебник или христоматия, а го излага винаги според конкретния случай и в последователност, достъпна и подчиняваща се единствено на неговото просветлено космическо съзнание.
За сравнително кратко време той написва и издава с благословията на Св.Синод няколко съчинения, подведени под общ знаменател – унищожителна критика на Словото и личността на Учителя („Теософията,(окултизмът) лъжеучението на дъновистите и спиритизмът пред съда на науката, обществото и християнството" – София, 1921; „Християни ли са Петър Дънов и неговите последователи" – 1923; „Вероучението на Дънов и дъновистите пред съда на Словото Божие" – София, 1927; „Кои са дъновистите и какво те искат" – София, 1928). За изграждане на тезите си, изброените автори черпят информация от съвсем ограничен кръг беседи на Учителя. Привеждат цитати от тях и ги сравняват с Библията. Въз основа на сравнението правят свои заключения, организирайки текста по теми, в рамките на фундаменталните проблеми на класическото богословие. Очевиден е недостатъкът в подхода им, стремящ се да представи учението на Петър Дънов като застинала схема, удобна за критичен подход и унищожително отрицание с познати средства. Въобще не се отчита обстоятелството, че Учителя не представя Словото си във вид на учебник или христоматия, а го излага винаги според конкретния случай и в последователност, достъпна и подчиняваща се единствено на неговото просветлено космическо съзнание. Оттук произтича и оскъдната аргументация на православните богослови, довеждаща ги нерядко до крайно неточни изводи и дори до смехотворни обобщения. От това време са известни и редица други второстепенни автори, придали на кампанията срещу Учителя и ББ масов, обществен характер. Между тях следва да споменем: Видински митрополит Неофит, обявяващ привързаността към идеите на П.Дънов за предателство към Църквата и българския народ („Към напредък или пропаст" – 1922). Проф. протопрезв.
към текста >>

От това време са известни и редица други второстепенни автори, придали на кампанията срещу Учителя и ББ масов, обществен характер.
Привеждат цитати от тях и ги сравняват с Библията. Въз основа на сравнението правят свои заключения, организирайки текста по теми, в рамките на фундаменталните проблеми на класическото богословие. Очевиден е недостатъкът в подхода им, стремящ се да представи учението на Петър Дънов като застинала схема, удобна за критичен подход и унищожително отрицание с познати средства. Въобще не се отчита обстоятелството, че Учителя не представя Словото си във вид на учебник или христоматия, а го излага винаги според конкретния случай и в последователност, достъпна и подчиняваща се единствено на неговото просветлено космическо съзнание. Оттук произтича и оскъдната аргументация на православните богослови, довеждаща ги нерядко до крайно неточни изводи и дори до смехотворни обобщения. От това време са известни и редица други второстепенни автори, придали на кампанията срещу Учителя и ББ масов, обществен характер. Между тях следва да споменем: Видински митрополит Неофит, обявяващ привързаността към идеите на П.Дънов за предателство към Църквата и българския народ („Към напредък или пропаст" – 1922). Проф. протопрезв. Стефан Цанков, развил темата за ББ като секта и поставил основаната от Учителя духовна общност извън християнството („Българската православна църква от Освобождението до настоящи дни" – ГСУ Бф, 1938-39). Свещ. Н.Тулешков, твърдящ, че учението на П.Дънов не е християнство и че отрича народната вяра и традиции („Сектите в България" – 1935).
към текста >>

Стефан Цанков, развил темата за ББ като секта и поставил основаната от Учителя духовна общност извън християнството („Българската православна църква от Освобождението до настоящи дни" – ГСУ Бф, 1938-39).
Оттук произтича и оскъдната аргументация на православните богослови, довеждаща ги нерядко до крайно неточни изводи и дори до смехотворни обобщения. От това време са известни и редица други второстепенни автори, придали на кампанията срещу Учителя и ББ масов, обществен характер. Между тях следва да споменем: Видински митрополит Неофит, обявяващ привързаността към идеите на П.Дънов за предателство към Църквата и българския народ („Към напредък или пропаст" – 1922). Проф. протопрезв. Стефан Цанков, развил темата за ББ като секта и поставил основаната от Учителя духовна общност извън християнството („Българската православна църква от Освобождението до настоящи дни" – ГСУ Бф, 1938-39). Свещ. Н.Тулешков, твърдящ, че учението на П.Дънов не е християнство и че отрича народната вяра и традиции („Сектите в България" – 1935). Дяк. Иван Войнов, представящ учението на ББ като механична смесица от древноиндийска и антична философия, несъвместимо с християнското вероучение („Критика на Дъновото окултно-теософско учение" – Варна, 1925). Н.Православов (очевидно фамилията е литературен псевдоним), опитал се да разгледа учението на Учителя за свободата като опасно за обществото („Дъновизмът от социално гледище", сп.„Духовна култура" 1922. кн. XIII, XIV, XV). Особен интерес за нас представлява еволюцията във възгледите на проф.
към текста >>

Н.Православов (очевидно фамилията е литературен псевдоним), опитал се да разгледа учението на Учителя за свободата като опасно за обществото („Дъновизмът от социално гледище", сп.„Духовна култура" 1922. кн.
Видински митрополит Неофит, обявяващ привързаността към идеите на П.Дънов за предателство към Църквата и българския народ („Към напредък или пропаст" – 1922). Проф. протопрезв. Стефан Цанков, развил темата за ББ като секта и поставил основаната от Учителя духовна общност извън християнството („Българската православна църква от Освобождението до настоящи дни" – ГСУ Бф, 1938-39). Свещ. Н.Тулешков, твърдящ, че учението на П.Дънов не е християнство и че отрича народната вяра и традиции („Сектите в България" – 1935). Дяк. Иван Войнов, представящ учението на ББ като механична смесица от древноиндийска и антична философия, несъвместимо с християнското вероучение („Критика на Дъновото окултно-теософско учение" – Варна, 1925). Н.Православов (очевидно фамилията е литературен псевдоним), опитал се да разгледа учението на Учителя за свободата като опасно за обществото („Дъновизмът от социално гледище", сп.„Духовна култура" 1922. кн. XIII, XIV, XV). Особен интерес за нас представлява еволюцията във възгледите на проф. (по-късно академик) Димитър Михалчев – един от най-бележитите български философи, не само на своето време, но и в цялата нова история на страната. Първоначално той подлага на критика Словото на Учителя, изхождайки от позициите на своето научно и философско верую („Против дъновизма като теософско учение" – сп.„Философски преглед", 1931. кн.II). Разработката му се влива в мътния поток на отрицание, залял Учителя и Братството в онази епоха.
към текста >>

Първоначално той подлага на критика Словото на Учителя, изхождайки от позициите на своето научно и философско верую („Против дъновизма като теософско учение" – сп.„Философски преглед", 1931. кн.II).
Дяк. Иван Войнов, представящ учението на ББ като механична смесица от древноиндийска и антична философия, несъвместимо с християнското вероучение („Критика на Дъновото окултно-теософско учение" – Варна, 1925). Н.Православов (очевидно фамилията е литературен псевдоним), опитал се да разгледа учението на Учителя за свободата като опасно за обществото („Дъновизмът от социално гледище", сп.„Духовна култура" 1922. кн. XIII, XIV, XV). Особен интерес за нас представлява еволюцията във възгледите на проф. (по-късно академик) Димитър Михалчев – един от най-бележитите български философи, не само на своето време, но и в цялата нова история на страната. Първоначално той подлага на критика Словото на Учителя, изхождайки от позициите на своето научно и философско верую („Против дъновизма като теософско учение" – сп.„Философски преглед", 1931. кн.II). Разработката му се влива в мътния поток на отрицание, залял Учителя и Братството в онази епоха. Но, с течение на времето, настъпва радикална промяна в отношението на Д.Михалчев и според достоверни източници, към края на живота си той приел искрено идеите на Новото учение, пречупвайки ги през своя мироглед. Наред с пропагандирането на чисто идейна несъвместимост между православното християнство и учението на П. Дънов, БПЦ се опитва да отправи и друг род обвинения срещу Учителя. На бърза ръка и със съмнителни доводи биват скалъпени версии за това, че той плащал скъп данък на окултни уклони, и дори за неморални прояви.
към текста >>

Разработката му се влива в мътния поток на отрицание, залял Учителя и Братството в онази епоха.
Н.Православов (очевидно фамилията е литературен псевдоним), опитал се да разгледа учението на Учителя за свободата като опасно за обществото („Дъновизмът от социално гледище", сп.„Духовна култура" 1922. кн. XIII, XIV, XV). Особен интерес за нас представлява еволюцията във възгледите на проф. (по-късно академик) Димитър Михалчев – един от най-бележитите български философи, не само на своето време, но и в цялата нова история на страната. Първоначално той подлага на критика Словото на Учителя, изхождайки от позициите на своето научно и философско верую („Против дъновизма като теософско учение" – сп.„Философски преглед", 1931. кн.II). Разработката му се влива в мътния поток на отрицание, залял Учителя и Братството в онази епоха. Но, с течение на времето, настъпва радикална промяна в отношението на Д.Михалчев и според достоверни източници, към края на живота си той приел искрено идеите на Новото учение, пречупвайки ги през своя мироглед. Наред с пропагандирането на чисто идейна несъвместимост между православното християнство и учението на П. Дънов, БПЦ се опитва да отправи и друг род обвинения срещу Учителя. На бърза ръка и със съмнителни доводи биват скалъпени версии за това, че той плащал скъп данък на окултни уклони, и дори за неморални прояви. За пристрастия към окултизма е, меко казано, нелепо да бъде обвиняван Учителя, понеже Той пределно ясно е разкрил, на много места, същността на своето учение.
към текста >>

Дънов, БПЦ се опитва да отправи и друг род обвинения срещу Учителя.
(по-късно академик) Димитър Михалчев – един от най-бележитите български философи, не само на своето време, но и в цялата нова история на страната. Първоначално той подлага на критика Словото на Учителя, изхождайки от позициите на своето научно и философско верую („Против дъновизма като теософско учение" – сп.„Философски преглед", 1931. кн.II). Разработката му се влива в мътния поток на отрицание, залял Учителя и Братството в онази епоха. Но, с течение на времето, настъпва радикална промяна в отношението на Д.Михалчев и според достоверни източници, към края на живота си той приел искрено идеите на Новото учение, пречупвайки ги през своя мироглед. Наред с пропагандирането на чисто идейна несъвместимост между православното християнство и учението на П. Дънов, БПЦ се опитва да отправи и друг род обвинения срещу Учителя. На бърза ръка и със съмнителни доводи биват скалъпени версии за това, че той плащал скъп данък на окултни уклони, и дори за неморални прояви. За пристрастия към окултизма е, меко казано, нелепо да бъде обвиняван Учителя, понеже Той пределно ясно е разкрил, на много места, същността на своето учение. То е християнство в чиста форма и следователно съдържа и онзи езотеричен елемент, изваден изкуствено от църковните канони и теоретични схеми, още през първите векове на Христовата Църква, със специални разрешения на Вселенските събори. А що се отнася до намеците, или по-грубите твърдения за неморалност, те се разбиват мигновено като в стоманена преграда в кристално чистия личен живот на Учителя. По-точно – той не е имал личен живот.
към текста >>

За пристрастия към окултизма е, меко казано, нелепо да бъде обвиняван Учителя, понеже Той пределно ясно е разкрил, на много места, същността на своето учение.
Разработката му се влива в мътния поток на отрицание, залял Учителя и Братството в онази епоха. Но, с течение на времето, настъпва радикална промяна в отношението на Д.Михалчев и според достоверни източници, към края на живота си той приел искрено идеите на Новото учение, пречупвайки ги през своя мироглед. Наред с пропагандирането на чисто идейна несъвместимост между православното християнство и учението на П. Дънов, БПЦ се опитва да отправи и друг род обвинения срещу Учителя. На бърза ръка и със съмнителни доводи биват скалъпени версии за това, че той плащал скъп данък на окултни уклони, и дори за неморални прояви. За пристрастия към окултизма е, меко казано, нелепо да бъде обвиняван Учителя, понеже Той пределно ясно е разкрил, на много места, същността на своето учение. То е християнство в чиста форма и следователно съдържа и онзи езотеричен елемент, изваден изкуствено от църковните канони и теоретични схеми, още през първите векове на Христовата Църква, със специални разрешения на Вселенските събори. А що се отнася до намеците, или по-грубите твърдения за неморалност, те се разбиват мигновено като в стоманена преграда в кристално чистия личен живот на Учителя. По-точно – той не е имал личен живот. Въплътен от един най-висок духовен свят, този брилянтно красив и Всеотдаен Слънчев Дух отдаде цялата Божествена енергия и целенасоченост на Съществото си на мисията за прокарване на светла пътека към един нов свят – света на Новата култура на Шестата раса. Учителя живееше според Словото си.
към текста >>

А що се отнася до намеците, или по-грубите твърдения за неморалност, те се разбиват мигновено като в стоманена преграда в кристално чистия личен живот на Учителя.
Наред с пропагандирането на чисто идейна несъвместимост между православното християнство и учението на П. Дънов, БПЦ се опитва да отправи и друг род обвинения срещу Учителя. На бърза ръка и със съмнителни доводи биват скалъпени версии за това, че той плащал скъп данък на окултни уклони, и дори за неморални прояви. За пристрастия към окултизма е, меко казано, нелепо да бъде обвиняван Учителя, понеже Той пределно ясно е разкрил, на много места, същността на своето учение. То е християнство в чиста форма и следователно съдържа и онзи езотеричен елемент, изваден изкуствено от църковните канони и теоретични схеми, още през първите векове на Христовата Църква, със специални разрешения на Вселенските събори. А що се отнася до намеците, или по-грубите твърдения за неморалност, те се разбиват мигновено като в стоманена преграда в кристално чистия личен живот на Учителя. По-точно – той не е имал личен живот. Въплътен от един най-висок духовен свят, този брилянтно красив и Всеотдаен Слънчев Дух отдаде цялата Божествена енергия и целенасоченост на Съществото си на мисията за прокарване на светла пътека към един нов свят – света на Новата култура на Шестата раса. Учителя живееше според Словото си. Той изпълняваше стриктно всичко онова, на което учеше. Кой от православните владици можеше се похвали със същото (констатацията важи с пълна сила и за днешния ден)?!
към текста >>

Учителя живееше според Словото си.
За пристрастия към окултизма е, меко казано, нелепо да бъде обвиняван Учителя, понеже Той пределно ясно е разкрил, на много места, същността на своето учение. То е християнство в чиста форма и следователно съдържа и онзи езотеричен елемент, изваден изкуствено от църковните канони и теоретични схеми, още през първите векове на Христовата Църква, със специални разрешения на Вселенските събори. А що се отнася до намеците, или по-грубите твърдения за неморалност, те се разбиват мигновено като в стоманена преграда в кристално чистия личен живот на Учителя. По-точно – той не е имал личен живот. Въплътен от един най-висок духовен свят, този брилянтно красив и Всеотдаен Слънчев Дух отдаде цялата Божествена енергия и целенасоченост на Съществото си на мисията за прокарване на светла пътека към един нов свят – света на Новата култура на Шестата раса. Учителя живееше според Словото си. Той изпълняваше стриктно всичко онова, на което учеше. Кой от православните владици можеше се похвали със същото (констатацията важи с пълна сила и за днешния ден)?! Кой от нас, белите братя и сестри, може с ръка на сърцето да сподели, че го е постигнал?! Независимо от скандалните и недостойни демонстрации, подкупените подставени лица и необоснованите клевети, агентите на БПЦ не сполучиха и в тази част от кампанията си. Нещо повече – на фона на лъжата, истинската същност на Учителя и неговите идеи заблестя с удесеторена сила, красота и мощ!
към текста >>

Нещо повече – на фона на лъжата, истинската същност на Учителя и неговите идеи заблестя с удесеторена сила, красота и мощ!
Учителя живееше според Словото си. Той изпълняваше стриктно всичко онова, на което учеше. Кой от православните владици можеше се похвали със същото (констатацията важи с пълна сила и за днешния ден)?! Кой от нас, белите братя и сестри, може с ръка на сърцето да сподели, че го е постигнал?! Независимо от скандалните и недостойни демонстрации, подкупените подставени лица и необоснованите клевети, агентите на БПЦ не сполучиха и в тази част от кампанията си. Нещо повече – на фона на лъжата, истинската същност на Учителя и неговите идеи заблестя с удесеторена сила, красота и мощ! Понеже Учителя „...не само проповядва Евангелието и истината, но го прилага в своя живот" (В.Граблашев, „Окултизъм, мистицизъм и учението на Дънов" – София, 1922, с.84). Тук се крият корените на огромната нравствена сила и невъзмутимост на духа, в който се пречупиха стрелите на всички зложелатели и необективни критици на Братството. Кампанията на БПЦ срещу Учителя и ББ си бе поставила три основни цели в идеологическо и чисто практическо отношение. На първо място – налице бе явен стремеж за дискредитиране на Учителя и неговата идейна платформа. В тази насока бяха използвани всички възможни средства, описани по-горе.
към текста >>

Понеже Учителя „...не само проповядва Евангелието и истината, но го прилага в своя живот" (В.Граблашев, „Окултизъм, мистицизъм и учението на Дънов" – София, 1922, с.84).
Той изпълняваше стриктно всичко онова, на което учеше. Кой от православните владици можеше се похвали със същото (констатацията важи с пълна сила и за днешния ден)?! Кой от нас, белите братя и сестри, може с ръка на сърцето да сподели, че го е постигнал?! Независимо от скандалните и недостойни демонстрации, подкупените подставени лица и необоснованите клевети, агентите на БПЦ не сполучиха и в тази част от кампанията си. Нещо повече – на фона на лъжата, истинската същност на Учителя и неговите идеи заблестя с удесеторена сила, красота и мощ! Понеже Учителя „...не само проповядва Евангелието и истината, но го прилага в своя живот" (В.Граблашев, „Окултизъм, мистицизъм и учението на Дънов" – София, 1922, с.84). Тук се крият корените на огромната нравствена сила и невъзмутимост на духа, в който се пречупиха стрелите на всички зложелатели и необективни критици на Братството. Кампанията на БПЦ срещу Учителя и ББ си бе поставила три основни цели в идеологическо и чисто практическо отношение. На първо място – налице бе явен стремеж за дискредитиране на Учителя и неговата идейна платформа. В тази насока бяха използвани всички възможни средства, описани по-горе. Но доколкото чистотата и непорочният живот на П.Дънов бяха открити за всички и съвършено лесно доказуеми, този род домогвания претърпяха пълен провал.
към текста >>

Кампанията на БПЦ срещу Учителя и ББ си бе поставила три основни цели в идеологическо и чисто практическо отношение.
Кой от нас, белите братя и сестри, може с ръка на сърцето да сподели, че го е постигнал?! Независимо от скандалните и недостойни демонстрации, подкупените подставени лица и необоснованите клевети, агентите на БПЦ не сполучиха и в тази част от кампанията си. Нещо повече – на фона на лъжата, истинската същност на Учителя и неговите идеи заблестя с удесеторена сила, красота и мощ! Понеже Учителя „...не само проповядва Евангелието и истината, но го прилага в своя живот" (В.Граблашев, „Окултизъм, мистицизъм и учението на Дънов" – София, 1922, с.84). Тук се крият корените на огромната нравствена сила и невъзмутимост на духа, в който се пречупиха стрелите на всички зложелатели и необективни критици на Братството. Кампанията на БПЦ срещу Учителя и ББ си бе поставила три основни цели в идеологическо и чисто практическо отношение. На първо място – налице бе явен стремеж за дискредитиране на Учителя и неговата идейна платформа. В тази насока бяха използвани всички възможни средства, описани по-горе. Но доколкото чистотата и непорочният живот на П.Дънов бяха открити за всички и съвършено лесно доказуеми, този род домогвания претърпяха пълен провал. А що се отнася до идейните различия, тяхната същност и място в Словото на Учителя бяха така добре изяснени от него, че не оставяха никакво място за съмнение в целесъобразността си. Това, на свой ред, предизвикваше подронване авторитета на Църквата в самата основа на нейната многовековна утвърдена доктрина – факт, от който духовенството се боеше най-много.
към текста >>

На първо място – налице бе явен стремеж за дискредитиране на Учителя и неговата идейна платформа.
Независимо от скандалните и недостойни демонстрации, подкупените подставени лица и необоснованите клевети, агентите на БПЦ не сполучиха и в тази част от кампанията си. Нещо повече – на фона на лъжата, истинската същност на Учителя и неговите идеи заблестя с удесеторена сила, красота и мощ! Понеже Учителя „...не само проповядва Евангелието и истината, но го прилага в своя живот" (В.Граблашев, „Окултизъм, мистицизъм и учението на Дънов" – София, 1922, с.84). Тук се крият корените на огромната нравствена сила и невъзмутимост на духа, в който се пречупиха стрелите на всички зложелатели и необективни критици на Братството. Кампанията на БПЦ срещу Учителя и ББ си бе поставила три основни цели в идеологическо и чисто практическо отношение. На първо място – налице бе явен стремеж за дискредитиране на Учителя и неговата идейна платформа. В тази насока бяха използвани всички възможни средства, описани по-горе. Но доколкото чистотата и непорочният живот на П.Дънов бяха открити за всички и съвършено лесно доказуеми, този род домогвания претърпяха пълен провал. А що се отнася до идейните различия, тяхната същност и място в Словото на Учителя бяха така добре изяснени от него, че не оставяха никакво място за съмнение в целесъобразността си. Това, на свой ред, предизвикваше подронване авторитета на Църквата в самата основа на нейната многовековна утвърдена доктрина – факт, от който духовенството се боеше най-много. На второ място – БПЦ започна да полага максимални усилия за спиране потока на непрекъснато увеличаващите се последователи на П.Дънов и евентуално, да ги възвърне в лоното на Църквата. Т.е.
към текста >>

А що се отнася до идейните различия, тяхната същност и място в Словото на Учителя бяха така добре изяснени от него, че не оставяха никакво място за съмнение в целесъобразността си.
Тук се крият корените на огромната нравствена сила и невъзмутимост на духа, в който се пречупиха стрелите на всички зложелатели и необективни критици на Братството. Кампанията на БПЦ срещу Учителя и ББ си бе поставила три основни цели в идеологическо и чисто практическо отношение. На първо място – налице бе явен стремеж за дискредитиране на Учителя и неговата идейна платформа. В тази насока бяха използвани всички възможни средства, описани по-горе. Но доколкото чистотата и непорочният живот на П.Дънов бяха открити за всички и съвършено лесно доказуеми, този род домогвания претърпяха пълен провал. А що се отнася до идейните различия, тяхната същност и място в Словото на Учителя бяха така добре изяснени от него, че не оставяха никакво място за съмнение в целесъобразността си. Това, на свой ред, предизвикваше подронване авторитета на Църквата в самата основа на нейната многовековна утвърдена доктрина – факт, от който духовенството се боеше най-много. На второ място – БПЦ започна да полага максимални усилия за спиране потока на непрекъснато увеличаващите се последователи на П.Дънов и евентуално, да ги възвърне в лоното на Църквата. Т.е. това бе борба за обществено влияние, за социален и духовен приоритет, отстояване на вече завоювани и на пръв поглед, ненакърнени позиции в общественото пространство. Както е известно, освен непосредствено-идейните последствия от владеенето на подобни позиции, те са свързани неминуемо с определен род привилегии и светско измерение. Веднъж постигнала такава социална роля, Църквата най-малко нямаше намерение да се разделя с нея, или дори да я споделя с някакво ново „еретично" движение, каквото бе ББ.
към текста >>

Защото Учителя не можеше да бъде дискредитиран поради святия си живот.
Ала безспорният лидер по значение и престиж бе и си остана ББ. За илюстрация: според сведения на съвременници, тогавашният брой на членовете на ББ е бил няколко десетки хиляди, докато дружеството на теософите е наброявало едва 121 души! Цялата налична информация и произтичащите от нея обективни изводи дават основание на сериозните изследователи на феномена "Бяло Братство" да го дефинират като „най-силното духовно течение в България" за онова време (А.Георгиева, „Дъновизмът и българската култура", Център по културология към СУ„Св.Кл.Охридски" - София, 1969, с.36). И като цяло, и в детайли, БПЦ не успя да реализира нито една от така поставените цели на своята кампания против Братството. Напротив, с безпощадната точност на рязко запратения бумеранг „инициативата" на църковните отци се завъртя обратно и се стовари върху тях самите със съкрушителна сила. Защо? Защото Учителя не можеше да бъде дискредитиран поради святия си живот. Защото интересът на обществото към ББ се повишаваше все повече, а успоредно с това – и броят на последователите на Новото учение. Защото Братството завоюва такива позиции и авторитет в национален мащаб, на които не можеха да се надяват доскоро и най-ревностните бели братя и сестри. Всичко това и още редица обстоятелства, които не могат да бъдат осветлени в това кратко изследване, поради невъзможността от навлизане в подробности, или поради плътно спуснатата вече завеса на времето, принудиха БПЦ към действия, които можем да характеризираме единствено като крайни. Те се явиха не като израз на сила и справедливо "възмездие", а по-скоро – като резултат от слабост, идейна и практическа безпомощност, заплашваща да придобие хроничен и неизлечим характер. На свой Архиерейски събор в София през 1922 г., Православната църква взема безпрецедентно дотогава решение – за отлъчване на Петър Дънов от Църквата.
към текста >>

формулировката на Архиерейския събор е подложена на анализ и критика в излязлата непосредствено след него книга „Учението на Учителя Дънов" (Й.Истинолюбиви – също лит.
Православна църква, учението му – за еретическо и опасно за вътрешния мир и обществения морал" (Giovani Verotiero – литературен псевдоним на Иван Радославов. „Где е истината? - Учението на П.Дънов. Отговор на критиките против туй учение", София, 1922, с.4). От момента на обявяването на това решение в българския печат пламва остра полемика, придобила скоро размерите и силата на истинска словесна битка. формулировката на Архиерейския събор е подложена на анализ и критика в излязлата непосредствено след него книга „Учението на Учителя Дънов" (Й.Истинолюбиви – също лит. псевдоним, 1922). Решението на архиереите се обявява за незаконно от автора с аргумента, че те нямат право да говорят от името на П.Дънов. Т.е. те не са в състояние да го обявят за самоотлъчил се, понеже това е акт на свободната воля на всеки човек, на неговото нравствено и религиозно самоопределение. Св. Синод не остава длъжен на хвърлената ръкавица и реагира с поредица от четири статии върху страниците своя официоз „Църковен вестник" („Църковен вестник", бр. 22,23, 1922).
към текста >>

Нещо повече – подложеният на репресии (в случая Учителя и ББ) след героичното им преодоляване със спокойствие, търпение и вяра в собственото кредо, придобива в очите на обществото ореол на мъченик или светец.
Заслужава да се отбележи, че Архиерейският събор олределя и специална формула, която да послужи на енорийските свещеници да получат признание от заподозрените си миряни, че не са последователи на Петър Дънов (ср. „Църковен вестник", бр.33/1922г.) Крайният резултат от „отлъчването" (или „самоотлъчването" – все тая) е оглушителен провал за БПЦ. Цялата акция, предприета на Архиерейския събор, в крайна сметка се превръща в горчиво поражение за най-консервативните кръгове на Православната ни църква. Оказва се (както безброй пъти преди и след това в историята), че идейните убеждения не могат да бъдат изличени с административни наказателни мерки, колкото и строги да са те. Нещо повече – подложеният на репресии (в случая Учителя и ББ) след героичното им преодоляване със спокойствие, търпение и вяра в собственото кредо, придобива в очите на обществото ореол на мъченик или светец. Любопитно е, че покрай борбата срещу учението на Учителя и ББ, Църквата получава благоприятни резултати в една единствена насоса. При търсенето на методи и средства за успешна идейна и практическа полемика – антитеза на Братството, БПЦ култивира ред полезни мнения, забележки и предложения за усъвършенстване на собствената благовестническа и пастирска дейност. По-важните насоки на промяната се виждат в по-чести и непосредствени контакти между духовниците и редовите християни, по-задълбочени и въздействащи проповеди от амвона на храмовете, лекции и беседи извън църквите, вкл. и на публични места, отстраняване на редица прегради в общуването между миряните и свещенослужителите и др. Дали и доколко тези нововъведения са внедрени реално в църковния живот – това е проблем извън обсега на нашите интереси.
към текста >>

Любопитно е, че покрай борбата срещу учението на Учителя и ББ, Църквата получава благоприятни резултати в една единствена насоса.
„Църковен вестник", бр.33/1922г.) Крайният резултат от „отлъчването" (или „самоотлъчването" – все тая) е оглушителен провал за БПЦ. Цялата акция, предприета на Архиерейския събор, в крайна сметка се превръща в горчиво поражение за най-консервативните кръгове на Православната ни църква. Оказва се (както безброй пъти преди и след това в историята), че идейните убеждения не могат да бъдат изличени с административни наказателни мерки, колкото и строги да са те. Нещо повече – подложеният на репресии (в случая Учителя и ББ) след героичното им преодоляване със спокойствие, търпение и вяра в собственото кредо, придобива в очите на обществото ореол на мъченик или светец. Любопитно е, че покрай борбата срещу учението на Учителя и ББ, Църквата получава благоприятни резултати в една единствена насоса. При търсенето на методи и средства за успешна идейна и практическа полемика – антитеза на Братството, БПЦ култивира ред полезни мнения, забележки и предложения за усъвършенстване на собствената благовестническа и пастирска дейност. По-важните насоки на промяната се виждат в по-чести и непосредствени контакти между духовниците и редовите християни, по-задълбочени и въздействащи проповеди от амвона на храмовете, лекции и беседи извън църквите, вкл. и на публични места, отстраняване на редица прегради в общуването между миряните и свещенослужителите и др. Дали и доколко тези нововъведения са внедрени реално в църковния живот – това е проблем извън обсега на нашите интереси. Както вече бе изтъкнато, практика на Учителя е да не взема никакви специални мерки за защита на собствената си личност и Словото си от нелепите хули, клевети и измислици.
към текста >>

Както вече бе изтъкнато, практика на Учителя е да не взема никакви специални мерки за защита на собствената си личност и Словото си от нелепите хули, клевети и измислици.
Любопитно е, че покрай борбата срещу учението на Учителя и ББ, Църквата получава благоприятни резултати в една единствена насоса. При търсенето на методи и средства за успешна идейна и практическа полемика – антитеза на Братството, БПЦ култивира ред полезни мнения, забележки и предложения за усъвършенстване на собствената благовестническа и пастирска дейност. По-важните насоки на промяната се виждат в по-чести и непосредствени контакти между духовниците и редовите християни, по-задълбочени и въздействащи проповеди от амвона на храмовете, лекции и беседи извън църквите, вкл. и на публични места, отстраняване на редица прегради в общуването между миряните и свещенослужителите и др. Дали и доколко тези нововъведения са внедрени реално в църковния живот – това е проблем извън обсега на нашите интереси. Както вече бе изтъкнато, практика на Учителя е да не взема никакви специални мерки за защита на собствената си личност и Словото си от нелепите хули, клевети и измислици. Той очевидно е много над тези неща – над дребнавите човешки боричкания, които имат силата да накърнят Божественото сияние на Небесния Пратеник и неговото учение. Затова пък редица последователи на Учителя вземат дейно участие в полемиката с Православната църква и под перата им се раждат съчинения, допринесли значително за изясняване същността и позициите на ББ в обществената среда. Преди всичко е интересно да се надникне зад паравана на човешката мисъл и да се опитаме да разберем, за какъв са смятали Учителя неговите ученици. Ето какво твърди в това направление цитираният по-горе В.Граблашев: „Едни гледат на Дънов като на обикновен поведник; други – като човек, много напреднал духовно; трети – като на един Адепт; четвърти – като на един велик Учител, който е дошъл да помогне на човечеството; а има и такива, които отдават на Дънов и по-голямо значение и които считат българския народ много щастлив, за гдето се е родил в България и от нашето племе Дънов, защото чрез него българският народ ще се повдигне, ще получи светлина, която никой друг народ не притежава и за която много други народи биха дали мило и драго. Така че, от стадия на развитието зависи схващането на ученика за личността на Дънов.
към текста >>

Затова пък редица последователи на Учителя вземат дейно участие в полемиката с Православната църква и под перата им се раждат съчинения, допринесли значително за изясняване същността и позициите на ББ в обществената среда.
По-важните насоки на промяната се виждат в по-чести и непосредствени контакти между духовниците и редовите християни, по-задълбочени и въздействащи проповеди от амвона на храмовете, лекции и беседи извън църквите, вкл. и на публични места, отстраняване на редица прегради в общуването между миряните и свещенослужителите и др. Дали и доколко тези нововъведения са внедрени реално в църковния живот – това е проблем извън обсега на нашите интереси. Както вече бе изтъкнато, практика на Учителя е да не взема никакви специални мерки за защита на собствената си личност и Словото си от нелепите хули, клевети и измислици. Той очевидно е много над тези неща – над дребнавите човешки боричкания, които имат силата да накърнят Божественото сияние на Небесния Пратеник и неговото учение. Затова пък редица последователи на Учителя вземат дейно участие в полемиката с Православната църква и под перата им се раждат съчинения, допринесли значително за изясняване същността и позициите на ББ в обществената среда. Преди всичко е интересно да се надникне зад паравана на човешката мисъл и да се опитаме да разберем, за какъв са смятали Учителя неговите ученици. Ето какво твърди в това направление цитираният по-горе В.Граблашев: „Едни гледат на Дънов като на обикновен поведник; други – като човек, много напреднал духовно; трети – като на един Адепт; четвърти – като на един велик Учител, който е дошъл да помогне на човечеството; а има и такива, които отдават на Дънов и по-голямо значение и които считат българския народ много щастлив, за гдето се е родил в България и от нашето племе Дънов, защото чрез него българският народ ще се повдигне, ще получи светлина, която никой друг народ не притежава и за която много други народи биха дали мило и драго. Така че, от стадия на развитието зависи схващането на ученика за личността на Дънов. Обаче всички чувстват едно дълбоко уважение, една особена почит, любов и всеки се стреми да прояви според силите си своята почит и уважение към Учителя" (пос. съч.,с.87-88). Позволихме си този по-дълъг цитат поради това, че е напълно характерен и отразяващ цялото разнообразие от настроения и отношения в Братството, относно същността и личността на Учителя.
към текста >>

Преди всичко е интересно да се надникне зад паравана на човешката мисъл и да се опитаме да разберем, за какъв са смятали Учителя неговите ученици.
и на публични места, отстраняване на редица прегради в общуването между миряните и свещенослужителите и др. Дали и доколко тези нововъведения са внедрени реално в църковния живот – това е проблем извън обсега на нашите интереси. Както вече бе изтъкнато, практика на Учителя е да не взема никакви специални мерки за защита на собствената си личност и Словото си от нелепите хули, клевети и измислици. Той очевидно е много над тези неща – над дребнавите човешки боричкания, които имат силата да накърнят Божественото сияние на Небесния Пратеник и неговото учение. Затова пък редица последователи на Учителя вземат дейно участие в полемиката с Православната църква и под перата им се раждат съчинения, допринесли значително за изясняване същността и позициите на ББ в обществената среда. Преди всичко е интересно да се надникне зад паравана на човешката мисъл и да се опитаме да разберем, за какъв са смятали Учителя неговите ученици. Ето какво твърди в това направление цитираният по-горе В.Граблашев: „Едни гледат на Дънов като на обикновен поведник; други – като човек, много напреднал духовно; трети – като на един Адепт; четвърти – като на един велик Учител, който е дошъл да помогне на човечеството; а има и такива, които отдават на Дънов и по-голямо значение и които считат българския народ много щастлив, за гдето се е родил в България и от нашето племе Дънов, защото чрез него българският народ ще се повдигне, ще получи светлина, която никой друг народ не притежава и за която много други народи биха дали мило и драго. Така че, от стадия на развитието зависи схващането на ученика за личността на Дънов. Обаче всички чувстват едно дълбоко уважение, една особена почит, любов и всеки се стреми да прояви според силите си своята почит и уважение към Учителя" (пос. съч.,с.87-88). Позволихме си този по-дълъг цитат поради това, че е напълно характерен и отразяващ цялото разнообразие от настроения и отношения в Братството, относно същността и личността на Учителя. И като разбираме, че водещото чувство към него винаги е било почитта, уважението и най-вече – любовта, по-лесно бихме схванали ревността и всеотдайността, с която белите братя и сестри защитават своя Светъл Учител и Божественото му Слово.
към текста >>

Ето какво твърди в това направление цитираният по-горе В.Граблашев: „Едни гледат на Дънов като на обикновен поведник; други – като човек, много напреднал духовно; трети – като на един Адепт; четвърти – като на един велик Учител, който е дошъл да помогне на човечеството; а има и такива, които отдават на Дънов и по-голямо значение и които считат българския народ много щастлив, за гдето се е родил в България и от нашето племе Дънов, защото чрез него българският народ ще се повдигне, ще получи светлина, която никой друг народ не притежава и за която много други народи биха дали мило и драго.
Дали и доколко тези нововъведения са внедрени реално в църковния живот – това е проблем извън обсега на нашите интереси. Както вече бе изтъкнато, практика на Учителя е да не взема никакви специални мерки за защита на собствената си личност и Словото си от нелепите хули, клевети и измислици. Той очевидно е много над тези неща – над дребнавите човешки боричкания, които имат силата да накърнят Божественото сияние на Небесния Пратеник и неговото учение. Затова пък редица последователи на Учителя вземат дейно участие в полемиката с Православната църква и под перата им се раждат съчинения, допринесли значително за изясняване същността и позициите на ББ в обществената среда. Преди всичко е интересно да се надникне зад паравана на човешката мисъл и да се опитаме да разберем, за какъв са смятали Учителя неговите ученици. Ето какво твърди в това направление цитираният по-горе В.Граблашев: „Едни гледат на Дънов като на обикновен поведник; други – като човек, много напреднал духовно; трети – като на един Адепт; четвърти – като на един велик Учител, който е дошъл да помогне на човечеството; а има и такива, които отдават на Дънов и по-голямо значение и които считат българския народ много щастлив, за гдето се е родил в България и от нашето племе Дънов, защото чрез него българският народ ще се повдигне, ще получи светлина, която никой друг народ не притежава и за която много други народи биха дали мило и драго. Така че, от стадия на развитието зависи схващането на ученика за личността на Дънов. Обаче всички чувстват едно дълбоко уважение, една особена почит, любов и всеки се стреми да прояви според силите си своята почит и уважение към Учителя" (пос. съч.,с.87-88). Позволихме си този по-дълъг цитат поради това, че е напълно характерен и отразяващ цялото разнообразие от настроения и отношения в Братството, относно същността и личността на Учителя. И като разбираме, че водещото чувство към него винаги е било почитта, уважението и най-вече – любовта, по-лесно бихме схванали ревността и всеотдайността, с която белите братя и сестри защитават своя Светъл Учител и Божественото му Слово. Тази констатация е в сила и за преките или писмени дискусии с Православната църква и за множество други случаи на подобно противостоене, вкл.
към текста >>

Обаче всички чувстват едно дълбоко уважение, една особена почит, любов и всеки се стреми да прояви според силите си своята почит и уважение към Учителя" (пос. съч.,с.87-88).
Той очевидно е много над тези неща – над дребнавите човешки боричкания, които имат силата да накърнят Божественото сияние на Небесния Пратеник и неговото учение. Затова пък редица последователи на Учителя вземат дейно участие в полемиката с Православната църква и под перата им се раждат съчинения, допринесли значително за изясняване същността и позициите на ББ в обществената среда. Преди всичко е интересно да се надникне зад паравана на човешката мисъл и да се опитаме да разберем, за какъв са смятали Учителя неговите ученици. Ето какво твърди в това направление цитираният по-горе В.Граблашев: „Едни гледат на Дънов като на обикновен поведник; други – като човек, много напреднал духовно; трети – като на един Адепт; четвърти – като на един велик Учител, който е дошъл да помогне на човечеството; а има и такива, които отдават на Дънов и по-голямо значение и които считат българския народ много щастлив, за гдето се е родил в България и от нашето племе Дънов, защото чрез него българският народ ще се повдигне, ще получи светлина, която никой друг народ не притежава и за която много други народи биха дали мило и драго. Така че, от стадия на развитието зависи схващането на ученика за личността на Дънов. Обаче всички чувстват едно дълбоко уважение, една особена почит, любов и всеки се стреми да прояви според силите си своята почит и уважение към Учителя" (пос. съч.,с.87-88). Позволихме си този по-дълъг цитат поради това, че е напълно характерен и отразяващ цялото разнообразие от настроения и отношения в Братството, относно същността и личността на Учителя. И като разбираме, че водещото чувство към него винаги е било почитта, уважението и най-вече – любовта, по-лесно бихме схванали ревността и всеотдайността, с която белите братя и сестри защитават своя Светъл Учител и Божественото му Слово. Тази констатация е в сила и за преките или писмени дискусии с Православната църква и за множество други случаи на подобно противостоене, вкл. и през тоталитарния период на комунистическото безбожие и мракобесие. И тъй, теоретичната защита на учението, делото и личността на Учителя след „отлъчването" е поета, освен от гореизброените автори, още и от:
към текста >>

Позволихме си този по-дълъг цитат поради това, че е напълно характерен и отразяващ цялото разнообразие от настроения и отношения в Братството, относно същността и личността на Учителя.
Затова пък редица последователи на Учителя вземат дейно участие в полемиката с Православната църква и под перата им се раждат съчинения, допринесли значително за изясняване същността и позициите на ББ в обществената среда. Преди всичко е интересно да се надникне зад паравана на човешката мисъл и да се опитаме да разберем, за какъв са смятали Учителя неговите ученици. Ето какво твърди в това направление цитираният по-горе В.Граблашев: „Едни гледат на Дънов като на обикновен поведник; други – като човек, много напреднал духовно; трети – като на един Адепт; четвърти – като на един велик Учител, който е дошъл да помогне на човечеството; а има и такива, които отдават на Дънов и по-голямо значение и които считат българския народ много щастлив, за гдето се е родил в България и от нашето племе Дънов, защото чрез него българският народ ще се повдигне, ще получи светлина, която никой друг народ не притежава и за която много други народи биха дали мило и драго. Така че, от стадия на развитието зависи схващането на ученика за личността на Дънов. Обаче всички чувстват едно дълбоко уважение, една особена почит, любов и всеки се стреми да прояви според силите си своята почит и уважение към Учителя" (пос. съч.,с.87-88). Позволихме си този по-дълъг цитат поради това, че е напълно характерен и отразяващ цялото разнообразие от настроения и отношения в Братството, относно същността и личността на Учителя. И като разбираме, че водещото чувство към него винаги е било почитта, уважението и най-вече – любовта, по-лесно бихме схванали ревността и всеотдайността, с която белите братя и сестри защитават своя Светъл Учител и Божественото му Слово. Тази констатация е в сила и за преките или писмени дискусии с Православната църква и за множество други случаи на подобно противостоене, вкл. и през тоталитарния период на комунистическото безбожие и мракобесие. И тъй, теоретичната защита на учението, делото и личността на Учителя след „отлъчването" е поета, освен от гореизброените автори, още и от: А.Томов – философ с голям обществен авторитет, съвременник на посочения по-горе Д.Михалчев.
към текста >>

И като разбираме, че водещото чувство към него винаги е било почитта, уважението и най-вече – любовта, по-лесно бихме схванали ревността и всеотдайността, с която белите братя и сестри защитават своя Светъл Учител и Божественото му Слово.
Преди всичко е интересно да се надникне зад паравана на човешката мисъл и да се опитаме да разберем, за какъв са смятали Учителя неговите ученици. Ето какво твърди в това направление цитираният по-горе В.Граблашев: „Едни гледат на Дънов като на обикновен поведник; други – като човек, много напреднал духовно; трети – като на един Адепт; четвърти – като на един велик Учител, който е дошъл да помогне на човечеството; а има и такива, които отдават на Дънов и по-голямо значение и които считат българския народ много щастлив, за гдето се е родил в България и от нашето племе Дънов, защото чрез него българският народ ще се повдигне, ще получи светлина, която никой друг народ не притежава и за която много други народи биха дали мило и драго. Така че, от стадия на развитието зависи схващането на ученика за личността на Дънов. Обаче всички чувстват едно дълбоко уважение, една особена почит, любов и всеки се стреми да прояви според силите си своята почит и уважение към Учителя" (пос. съч.,с.87-88). Позволихме си този по-дълъг цитат поради това, че е напълно характерен и отразяващ цялото разнообразие от настроения и отношения в Братството, относно същността и личността на Учителя. И като разбираме, че водещото чувство към него винаги е било почитта, уважението и най-вече – любовта, по-лесно бихме схванали ревността и всеотдайността, с която белите братя и сестри защитават своя Светъл Учител и Божественото му Слово. Тази констатация е в сила и за преките или писмени дискусии с Православната църква и за множество други случаи на подобно противостоене, вкл. и през тоталитарния период на комунистическото безбожие и мракобесие. И тъй, теоретичната защита на учението, делото и личността на Учителя след „отлъчването" е поета, освен от гореизброените автори, още и от: А.Томов – философ с голям обществен авторитет, съвременник на посочения по-горе Д.Михалчев. Студията му „Религиозно-философският мироглед на Петър Дънов" (Сп.„Философски преглед",1930, кн.1) представлява задълбочено изследване и сериозен анализ на Словото на Учителя от позициите на обективно философско проучване и добронамерено разглеждане на глобални космологични и идейни постановки в учението на ББ.
към текста >>

И тъй, теоретичната защита на учението, делото и личността на Учителя след „отлъчването" е поета, освен от гореизброените автори, още и от:
Обаче всички чувстват едно дълбоко уважение, една особена почит, любов и всеки се стреми да прояви според силите си своята почит и уважение към Учителя" (пос. съч.,с.87-88). Позволихме си този по-дълъг цитат поради това, че е напълно характерен и отразяващ цялото разнообразие от настроения и отношения в Братството, относно същността и личността на Учителя. И като разбираме, че водещото чувство към него винаги е било почитта, уважението и най-вече – любовта, по-лесно бихме схванали ревността и всеотдайността, с която белите братя и сестри защитават своя Светъл Учител и Божественото му Слово. Тази констатация е в сила и за преките или писмени дискусии с Православната църква и за множество други случаи на подобно противостоене, вкл. и през тоталитарния период на комунистическото безбожие и мракобесие. И тъй, теоретичната защита на учението, делото и личността на Учителя след „отлъчването" е поета, освен от гореизброените автори, още и от: А.Томов – философ с голям обществен авторитет, съвременник на посочения по-горе Д.Михалчев. Студията му „Религиозно-философският мироглед на Петър Дънов" (Сп.„Философски преглед",1930, кн.1) представлява задълбочено изследване и сериозен анализ на Словото на Учителя от позициите на обективно философско проучване и добронамерено разглеждане на глобални космологични и идейни постановки в учението на ББ. Съчинението на А.Томов е ценен научен принос към философското, антропологично и етично осмисляне на Новото учение, като по-голямата част от изводите му звучат напълно актуално и днес. Waniel – също литературен псевдоним на автор, пожелал да остане анонимен (но не от страх, а от скромност). Книгата му „Съвременният обществен морал и Дънов" (София, 1922) е вдъхновен очерк на автора, предизвикан от докосването му до Божествената красота на Учителеевото Слово.
към текста >>

Студията му „Религиозно-философският мироглед на Петър Дънов" (Сп.„Философски преглед",1930, кн.1) представлява задълбочено изследване и сериозен анализ на Словото на Учителя от позициите на обективно философско проучване и добронамерено разглеждане на глобални космологични и идейни постановки в учението на ББ.
И като разбираме, че водещото чувство към него винаги е било почитта, уважението и най-вече – любовта, по-лесно бихме схванали ревността и всеотдайността, с която белите братя и сестри защитават своя Светъл Учител и Божественото му Слово. Тази констатация е в сила и за преките или писмени дискусии с Православната църква и за множество други случаи на подобно противостоене, вкл. и през тоталитарния период на комунистическото безбожие и мракобесие. И тъй, теоретичната защита на учението, делото и личността на Учителя след „отлъчването" е поета, освен от гореизброените автори, още и от: А.Томов – философ с голям обществен авторитет, съвременник на посочения по-горе Д.Михалчев. Студията му „Религиозно-философският мироглед на Петър Дънов" (Сп.„Философски преглед",1930, кн.1) представлява задълбочено изследване и сериозен анализ на Словото на Учителя от позициите на обективно философско проучване и добронамерено разглеждане на глобални космологични и идейни постановки в учението на ББ. Съчинението на А.Томов е ценен научен принос към философското, антропологично и етично осмисляне на Новото учение, като по-голямата част от изводите му звучат напълно актуално и днес. Waniel – също литературен псевдоним на автор, пожелал да остане анонимен (но не от страх, а от скромност). Книгата му „Съвременният обществен морал и Дънов" (София, 1922) е вдъхновен очерк на автора, предизвикан от докосването му до Божествената красота на Учителеевото Слово. Изследването притежава безспорни литературни достойнства и магнетична сила на убеждението. В.Благодумов – още една фамилия, която подсказва наличието на псевдоним.
към текста >>

Книгата му „Съвременният обществен морал и Дънов" (София, 1922) е вдъхновен очерк на автора, предизвикан от докосването му до Божествената красота на Учителеевото Слово.
И тъй, теоретичната защита на учението, делото и личността на Учителя след „отлъчването" е поета, освен от гореизброените автори, още и от: А.Томов – философ с голям обществен авторитет, съвременник на посочения по-горе Д.Михалчев. Студията му „Религиозно-философският мироглед на Петър Дънов" (Сп.„Философски преглед",1930, кн.1) представлява задълбочено изследване и сериозен анализ на Словото на Учителя от позициите на обективно философско проучване и добронамерено разглеждане на глобални космологични и идейни постановки в учението на ББ. Съчинението на А.Томов е ценен научен принос към философското, антропологично и етично осмисляне на Новото учение, като по-голямата част от изводите му звучат напълно актуално и днес. Waniel – също литературен псевдоним на автор, пожелал да остане анонимен (но не от страх, а от скромност). Книгата му „Съвременният обществен морал и Дънов" (София, 1922) е вдъхновен очерк на автора, предизвикан от докосването му до Божествената красота на Учителеевото Слово. Изследването притежава безспорни литературни достойнства и магнетична сила на убеждението. В.Благодумов – още една фамилия, която подсказва наличието на псевдоним. Негова е поредицата от брошури, под общ надслов „Великото учение" (София, печатница „Задруга"). Направен е сполучлив опит за разглеждане и изясняване на някои от основните положения в теоретичната схема на Учителя. Групата на ББ в Казанлък изпраща „Отворено писмо" до архимандрит Евтимий – тогава ректор на Пловдивската духовна семинария (София, 1922).
към текста >>

Направен е сполучлив опит за разглеждане и изясняване на някои от основните положения в теоретичната схема на Учителя.
Waniel – също литературен псевдоним на автор, пожелал да остане анонимен (но не от страх, а от скромност). Книгата му „Съвременният обществен морал и Дънов" (София, 1922) е вдъхновен очерк на автора, предизвикан от докосването му до Божествената красота на Учителеевото Слово. Изследването притежава безспорни литературни достойнства и магнетична сила на убеждението. В.Благодумов – още една фамилия, която подсказва наличието на псевдоним. Негова е поредицата от брошури, под общ надслов „Великото учение" (София, печатница „Задруга"). Направен е сполучлив опит за разглеждане и изясняване на някои от основните положения в теоретичната схема на Учителя. Групата на ББ в Казанлък изпраща „Отворено писмо" до архимандрит Евтимий – тогава ректор на Пловдивската духовна семинария (София, 1922). В краткия текст (общо 11 страници), подписан: „От учениците на Бялото Братство в гр. Казанлък – септември 1922" е отговорено подробно на нападките, отправени от архим. Евтимий в речта му, произнесена на 27.08.1922год. в Казанлък, непосредствено след завършването на събора на Братството във Велико Търново.
към текста >>

Проследява се органическата връзка между християнството от първите векове на Църквата, все още незамърсено от човешки намеси, и Словото Учителя, подкрепено с цитати от Свещ. писание.
съч., с. 13). „Учението за любовта и братството (неговата същност – процесът на развитието)" е статия с продължение от кн. VIII - IX на сп. „Всемирна летопис", 1922 г. Името на автора не е посочено. Проследява се органическата връзка между християнството от първите векове на Църквата, все още незамърсено от човешки намеси, и Словото Учителя, подкрепено с цитати от Свещ. писание. Заключението на автора е, че „...учението за любовта и братството, проповядвано от великите Учители на човечеството, ще се приложи най-сетне, за обща радост и щастие на всички" (пос. съч., с. 16). Проследявайки тази поредица от съчинения – непринудена и откровена апология на Новото учение, не бихме могли да отминем и още един автор. Става дума за протестантския проповедник и виден обществен деец от онази епоха, Стоян Ватралски, който предлага на широката читателска публика на България изненадващо обективно и доброжелателно описание на лагера на ББ в София („Кои и какви са белитеелите братя", 1926). Пристъпил с непредубеденост и чист изследователски интерес в обителта на Братството, Ст.Ватралски рисува точна и художествено осмислена картина на обстановката в лагера, където „цари идеален ред и чистота" (пое.
към текста >>

Заключението на автора е, че „...учението за любовта и братството, проповядвано от великите Учители на човечеството, ще се приложи най-сетне, за обща радост и щастие на всички" (пос.
„Учението за любовта и братството (неговата същност – процесът на развитието)" е статия с продължение от кн. VIII - IX на сп. „Всемирна летопис", 1922 г. Името на автора не е посочено. Проследява се органическата връзка между християнството от първите векове на Църквата, все още незамърсено от човешки намеси, и Словото Учителя, подкрепено с цитати от Свещ. писание. Заключението на автора е, че „...учението за любовта и братството, проповядвано от великите Учители на човечеството, ще се приложи най-сетне, за обща радост и щастие на всички" (пос. съч., с. 16). Проследявайки тази поредица от съчинения – непринудена и откровена апология на Новото учение, не бихме могли да отминем и още един автор. Става дума за протестантския проповедник и виден обществен деец от онази епоха, Стоян Ватралски, който предлага на широката читателска публика на България изненадващо обективно и доброжелателно описание на лагера на ББ в София („Кои и какви са белитеелите братя", 1926). Пристъпил с непредубеденост и чист изследователски интерес в обителта на Братството, Ст.Ватралски рисува точна и художествено осмислена картина на обстановката в лагера, където „цари идеален ред и чистота" (пое. съч, с.
към текста >>

Какви основни изводи бихме могли да направим от проникновената защита на личността на Учителя и неговото учение?
Проследявайки тази поредица от съчинения – непринудена и откровена апология на Новото учение, не бихме могли да отминем и още един автор. Става дума за протестантския проповедник и виден обществен деец от онази епоха, Стоян Ватралски, който предлага на широката читателска публика на България изненадващо обективно и доброжелателно описание на лагера на ББ в София („Кои и какви са белитеелите братя", 1926). Пристъпил с непредубеденост и чист изследователски интерес в обителта на Братството, Ст.Ватралски рисува точна и художествено осмислена картина на обстановката в лагера, където „цари идеален ред и чистота" (пое. съч, с. 4-5) и при общите братски трапези... Петър Дънов – облечен целият в бяло" е заобиколен от учениците си" (пак там, с. 16). Какви основни изводи бихме могли да направим от проникновената защита на личността на Учителя и неговото учение? Най-важното според нас е вече изтъкнатото до тук утвърждаване влиянието на П.Дънов и ББ на българска почва (разпространението на Новото учение зад граница не е тема на настоящата разработка). Създаването на една неформална духовна общност, каквато е ББ, се оказва жизнен и силен алтернативен социален модел на едно общество, преболедувало три поредни войни и изживяващо кризата на идейна, нравствена и културна безпътица. И нека си припомним как, преди близо две хилядолетия, мъдрият законоучител Гамалиил (Духовен наставник и учител на св. ап. Павел) посъветва побелелите си колеги първосвещеници от еврейския Синедрион, когато те разпалено обсъждаха Христовото благовестие и как да постъпят с учениците на възнеслия се вече Учител: "...ако тоя замисъл или това дело е от човеци, ще се разруши; ако ли пък е от Бога, вие не можете го разруши; пазете се да не би да излезете и богоборци" (Деян. 5:38-39). Тази дълбока мисъл, родена очевидно от Божието озарение, се отнася в пълнота и за свещеното дело на Учителя Петър Дънов.
към текста >>

И нека си припомним как, преди близо две хилядолетия, мъдрият законоучител Гамалиил (Духовен наставник и учител на св. ап.
съч, с. 4-5) и при общите братски трапези... Петър Дънов – облечен целият в бяло" е заобиколен от учениците си" (пак там, с. 16). Какви основни изводи бихме могли да направим от проникновената защита на личността на Учителя и неговото учение? Най-важното според нас е вече изтъкнатото до тук утвърждаване влиянието на П.Дънов и ББ на българска почва (разпространението на Новото учение зад граница не е тема на настоящата разработка). Създаването на една неформална духовна общност, каквато е ББ, се оказва жизнен и силен алтернативен социален модел на едно общество, преболедувало три поредни войни и изживяващо кризата на идейна, нравствена и културна безпътица. И нека си припомним как, преди близо две хилядолетия, мъдрият законоучител Гамалиил (Духовен наставник и учител на св. ап. Павел) посъветва побелелите си колеги първосвещеници от еврейския Синедрион, когато те разпалено обсъждаха Христовото благовестие и как да постъпят с учениците на възнеслия се вече Учител: "...ако тоя замисъл или това дело е от човеци, ще се разруши; ако ли пък е от Бога, вие не можете го разруши; пазете се да не би да излезете и богоборци" (Деян. 5:38-39). Тази дълбока мисъл, родена очевидно от Божието озарение, се отнася в пълнота и за свещеното дело на Учителя Петър Дънов. Актуална по времето на Христа, тя е непреклонно действена и могъща днес, когато вече десетилетия наред вървим по небесния лъч, прокаран от Учителя към сияйния изгрев на Шестата раса, към общочовешкото братство на хармонията, взаимната любов, мира и разбирателството. Премъдростта да прозрем Божественото в нашия тъй оскъден на светлина и истински смисъл живот, премъдростта да му се поклоним и с готовност да го следваме, ще пребъдва във вековете, докато Човекът изкачи и последния връх на своето космическо съвършенство.
към текста >>

Павел) посъветва побелелите си колеги първосвещеници от еврейския Синедрион, когато те разпалено обсъждаха Христовото благовестие и как да постъпят с учениците на възнеслия се вече Учител: "...ако тоя замисъл или това дело е от човеци, ще се разруши; ако ли пък е от Бога, вие не можете го разруши; пазете се да не би да излезете и богоборци" (Деян. 5:38-39).
4-5) и при общите братски трапези... Петър Дънов – облечен целият в бяло" е заобиколен от учениците си" (пак там, с. 16). Какви основни изводи бихме могли да направим от проникновената защита на личността на Учителя и неговото учение? Най-важното според нас е вече изтъкнатото до тук утвърждаване влиянието на П.Дънов и ББ на българска почва (разпространението на Новото учение зад граница не е тема на настоящата разработка). Създаването на една неформална духовна общност, каквато е ББ, се оказва жизнен и силен алтернативен социален модел на едно общество, преболедувало три поредни войни и изживяващо кризата на идейна, нравствена и културна безпътица. И нека си припомним как, преди близо две хилядолетия, мъдрият законоучител Гамалиил (Духовен наставник и учител на св. ап. Павел) посъветва побелелите си колеги първосвещеници от еврейския Синедрион, когато те разпалено обсъждаха Христовото благовестие и как да постъпят с учениците на възнеслия се вече Учител: "...ако тоя замисъл или това дело е от човеци, ще се разруши; ако ли пък е от Бога, вие не можете го разруши; пазете се да не би да излезете и богоборци" (Деян. 5:38-39). Тази дълбока мисъл, родена очевидно от Божието озарение, се отнася в пълнота и за свещеното дело на Учителя Петър Дънов. Актуална по времето на Христа, тя е непреклонно действена и могъща днес, когато вече десетилетия наред вървим по небесния лъч, прокаран от Учителя към сияйния изгрев на Шестата раса, към общочовешкото братство на хармонията, взаимната любов, мира и разбирателството. Премъдростта да прозрем Божественото в нашия тъй оскъден на светлина и истински смисъл живот, премъдростта да му се поклоним и с готовност да го следваме, ще пребъдва във вековете, докато Човекът изкачи и последния връх на своето космическо съвършенство.
към текста >>

Тази дълбока мисъл, родена очевидно от Божието озарение, се отнася в пълнота и за свещеното дело на Учителя Петър Дънов.
Какви основни изводи бихме могли да направим от проникновената защита на личността на Учителя и неговото учение? Най-важното според нас е вече изтъкнатото до тук утвърждаване влиянието на П.Дънов и ББ на българска почва (разпространението на Новото учение зад граница не е тема на настоящата разработка). Създаването на една неформална духовна общност, каквато е ББ, се оказва жизнен и силен алтернативен социален модел на едно общество, преболедувало три поредни войни и изживяващо кризата на идейна, нравствена и културна безпътица. И нека си припомним как, преди близо две хилядолетия, мъдрият законоучител Гамалиил (Духовен наставник и учител на св. ап. Павел) посъветва побелелите си колеги първосвещеници от еврейския Синедрион, когато те разпалено обсъждаха Христовото благовестие и как да постъпят с учениците на възнеслия се вече Учител: "...ако тоя замисъл или това дело е от човеци, ще се разруши; ако ли пък е от Бога, вие не можете го разруши; пазете се да не би да излезете и богоборци" (Деян. 5:38-39). Тази дълбока мисъл, родена очевидно от Божието озарение, се отнася в пълнота и за свещеното дело на Учителя Петър Дънов. Актуална по времето на Христа, тя е непреклонно действена и могъща днес, когато вече десетилетия наред вървим по небесния лъч, прокаран от Учителя към сияйния изгрев на Шестата раса, към общочовешкото братство на хармонията, взаимната любов, мира и разбирателството. Премъдростта да прозрем Божественото в нашия тъй оскъден на светлина и истински смисъл живот, премъдростта да му се поклоним и с готовност да го следваме, ще пребъдва във вековете, докато Човекът изкачи и последния връх на своето космическо съвършенство.
към текста >>

Актуална по времето на Христа, тя е непреклонно действена и могъща днес, когато вече десетилетия наред вървим по небесния лъч, прокаран от Учителя към сияйния изгрев на Шестата раса, към общочовешкото братство на хармонията, взаимната любов, мира и разбирателството.
Най-важното според нас е вече изтъкнатото до тук утвърждаване влиянието на П.Дънов и ББ на българска почва (разпространението на Новото учение зад граница не е тема на настоящата разработка). Създаването на една неформална духовна общност, каквато е ББ, се оказва жизнен и силен алтернативен социален модел на едно общество, преболедувало три поредни войни и изживяващо кризата на идейна, нравствена и културна безпътица. И нека си припомним как, преди близо две хилядолетия, мъдрият законоучител Гамалиил (Духовен наставник и учител на св. ап. Павел) посъветва побелелите си колеги първосвещеници от еврейския Синедрион, когато те разпалено обсъждаха Христовото благовестие и как да постъпят с учениците на възнеслия се вече Учител: "...ако тоя замисъл или това дело е от човеци, ще се разруши; ако ли пък е от Бога, вие не можете го разруши; пазете се да не би да излезете и богоборци" (Деян. 5:38-39). Тази дълбока мисъл, родена очевидно от Божието озарение, се отнася в пълнота и за свещеното дело на Учителя Петър Дънов. Актуална по времето на Христа, тя е непреклонно действена и могъща днес, когато вече десетилетия наред вървим по небесния лъч, прокаран от Учителя към сияйния изгрев на Шестата раса, към общочовешкото братство на хармонията, взаимната любов, мира и разбирателството. Премъдростта да прозрем Божественото в нашия тъй оскъден на светлина и истински смисъл живот, премъдростта да му се поклоним и с готовност да го следваме, ще пребъдва във вековете, докато Човекът изкачи и последния връх на своето космическо съвършенство.
към текста >>

55. 1922_13 ПЕНТАГРАМЪТ

Учителя получава Пентаграмът през 1898 г.
ПЕНТАГРАМЪТ Учителя получава Пентаграмът през 1898 г. и го дава на свoите ученици на три Търновски събора: през 1910 г. го обяснява пред група от 12 ученика; през 1911 г. отпечатва черно-бяло копие и го раздава; през 1922 г., когато се отваря Школата, се рисува и показва голямата цветна картина — Пентаграма в Горницата. Първите подробни обяснения на Пентаграма също са дадени в Търново. Интересен е въпросът за самата дума.
към текста >>

Учителя използва думата и в мъжки, и в женски род, а в беседите тя е записвана и с „о” и с „а".
„буква") 1. мат. Петоъгълник, по стените който са построени равнобедрени триъгълници; 2. В средните векове магически знак от пет преплетени букви, който се поставял на амулети; 3. прен. рядко. Символ на съвършенство". Учителя използва думата и в мъжки, и в женски род, а в беседите тя е записвана и с „о” и с „а". Освен това, в някои беседи, когато се говори за Пентаграма, негов синоним се използва и думата „петоъгълник". В края на главата поместваме библиографичната справка. В изложението, което следва, в края на всеки цитат е даден номерът на източника по този списък и страницата, от която е взет. СЪЩНОСТ Пентаграма, като фигура, съществува ог дълбока древност.
към текста >>

Обаче, такъв Пентаграм, какъвто ние знаем, с тези картини и имена на добродетелите — такьв Пентаграм е даден за първи път от Учителя.
Освен това, в някои беседи, когато се говори за Пентаграма, негов синоним се използва и думата „петоъгълник". В края на главата поместваме библиографичната справка. В изложението, което следва, в края на всеки цитат е даден номерът на източника по този списък и страницата, от която е взет. СЪЩНОСТ Пентаграма, като фигура, съществува ог дълбока древност. Обаче, такъв Пентаграм, какъвто ние знаем, с тези картини и имена на добродетелите — такьв Пентаграм е даден за първи път от Учителя. В бележките на Учителя е намерена Пентаграма с някои картини, с имената на добродетелите и с изреченията в 1898 г., получени от горе. Значи му е даден още тогава, но е напечатан по-късно. (12) Какво представя Пентаграмата? — Път към истинския живот. (11, 29)
към текста >>

В бележките на Учителя е намерена Пентаграма с някои картини, с имената на добродетелите и с изреченията в 1898 г., получени от горе.
В края на главата поместваме библиографичната справка. В изложението, което следва, в края на всеки цитат е даден номерът на източника по този списък и страницата, от която е взет. СЪЩНОСТ Пентаграма, като фигура, съществува ог дълбока древност. Обаче, такъв Пентаграм, какъвто ние знаем, с тези картини и имена на добродетелите — такьв Пентаграм е даден за първи път от Учителя. В бележките на Учителя е намерена Пентаграма с някои картини, с имената на добродетелите и с изреченията в 1898 г., получени от горе. Значи му е даден още тогава, но е напечатан по-късно. (12) Какво представя Пентаграмата? — Път към истинския живот. (11, 29) И тъй, първата мисъл, която създала греха е, че човекът, като излязъл от Бога, помислил, че може да живее и без Него.
към текста >>

В разговор Учителя казва:
Това са пет велики центрове, в които текат велики процеси. Те представляват пет положителни и пет отрицателни сили. Възходящите или положителните се намират по върховете на петоъгълника обърнат с върха си нагоре, а низходящите, т. е. отрицателните се намират във вътрешния петоъгълник обърнат с върха надолу. (10, 35) В разговор Учителя казва: „Някои считат Пентаграма като една мъртва форма, без никакво действие. Те много се лъжат. Пентаграмът е извор на живот, извор на светлина. Пентаграма постоянно извира, излъчва се светлина, която със своите лъчи се разпространява. Защо? -- Защото Пентаграмът не е обикновена фигура, а е построен по окултните закони.
към текста >>

-- Защото Пентаграмът не е обикновена фигура, а е построен по окултните закони.
В разговор Учителя казва: „Някои считат Пентаграма като една мъртва форма, без никакво действие. Те много се лъжат. Пентаграмът е извор на живот, извор на светлина. Пентаграма постоянно извира, излъчва се светлина, която със своите лъчи се разпространява. Защо? -- Защото Пентаграмът не е обикновена фигура, а е построен по окултните закони. Окултни сили действат в него. Че действително е така, се вижда от един факт, който е знаел Гьоте. Когато Фауст начертава Пентаграма на прага на своята стая, то Мефистофел не е могъл да прекрачи прага, за да влезе в стаята. Значи, Гьоте е знаел, че в Пентаграма се крият окултни сили."(17) Духовете от Бялото Братство, които идват в сеансите, носят големи звезди или на челото или над главата, а онези от черното братство нямат никакви звезди.
към текста >>

Учителя е дал Пентаграма на учениците по две причини:
(4, 27-28) Тази година (1911) ще ви се раздаде картината на Пентаграма, за да се занимаете с нея и проучите, защото у вас искаме да образуваме огнище, олтар за Господа. Господ се проявява в един народ само тогава, когато има огнище за Него. Когато Господ пребъдва в един народ, само тогава се той благославя. (2, 169) Учителя е дал Пентаграма на учениците по две причини: 1. В Пентаграма нагледно е посочен Пътя на ученика, изложен е картинно и ясно — това, което именно е говорил Учителя в Школата за Пътя на ученика. Чрез Пентаграма е изложен целия път на ученичеството. По този начин пътя на ученика става по-ясен, по-жив и по-лесен. 2. Понеже Пентаграмът е извор на светлина, която се излъчва във всички посоки и има благоприятни влияния върху ученика, той може да действа върху ученика, понеже създава наоколо благоприятна аура чрез окултните сили, които действат в него. (17) Появяването на тази емблема, Пентаграма, ни показва, че времената са дошли: и най-първо Този (сочи образа на Христа), Когото зидарите отхвърлиха застава на ъгъла.(5)
към текста >>

1. В Пентаграма нагледно е посочен Пътя на ученика, изложен е картинно и ясно — това, което именно е говорил Учителя в Школата за Пътя на ученика.
Тази година (1911) ще ви се раздаде картината на Пентаграма, за да се занимаете с нея и проучите, защото у вас искаме да образуваме огнище, олтар за Господа. Господ се проявява в един народ само тогава, когато има огнище за Него. Когато Господ пребъдва в един народ, само тогава се той благославя. (2, 169) Учителя е дал Пентаграма на учениците по две причини: 1. В Пентаграма нагледно е посочен Пътя на ученика, изложен е картинно и ясно — това, което именно е говорил Учителя в Школата за Пътя на ученика. Чрез Пентаграма е изложен целия път на ученичеството. По този начин пътя на ученика става по-ясен, по-жив и по-лесен. 2. Понеже Пентаграмът е извор на светлина, която се излъчва във всички посоки и има благоприятни влияния върху ученика, той може да действа върху ученика, понеже създава наоколо благоприятна аура чрез окултните сили, които действат в него. (17) Появяването на тази емблема, Пентаграма, ни показва, че времената са дошли: и най-първо Този (сочи образа на Христа), Когото зидарите отхвърлиха застава на ъгъла.(5) Божиите закони не търпят отмяна и отсега нататък няма сила, която да препятства за идването на Царството Божие.
към текста >>

56. 1922_17 ПЕНТАГРАМЪТ - Видове пентаграми

[Пентаграмата] Учителя я беше отпечатал сам.
ЧЕРНО-БЕЯЛИЯТ ПЕНТАГРАМ Обяснен - на учениците през 1910 г. Започва да се раздава през 1911. Отпечатан е аърху правоъгълен лист с размери 62x51 сантиметра. Диаметърът на външният кръг на формулата е 43 сантиметра. [Пентаграмата] Учителя я беше отпечатал сам. Като всяка работа, която вършеше Учителя сам, правеше го отлично. Пентаграмата бе отпечатана по негов чертеж, нарисувана от художник и се раздаде. (15, 218) Има клише, което е запазено в Братството в 66 [ул. „0пълченска"66], готово клише, по него могат да се препечатват Пентаграми. (12)
към текста >>

Като всяка работа, която вършеше Учителя сам, правеше го отлично.
Обяснен - на учениците през 1910 г. Започва да се раздава през 1911. Отпечатан е аърху правоъгълен лист с размери 62x51 сантиметра. Диаметърът на външният кръг на формулата е 43 сантиметра. [Пентаграмата] Учителя я беше отпечатал сам. Като всяка работа, която вършеше Учителя сам, правеше го отлично. Пентаграмата бе отпечатана по негов чертеж, нарисувана от художник и се раздаде. (15, 218) Има клише, което е запазено в Братството в 66 [ул. „0пълченска"66], готово клише, по него могат да се препечатват Пентаграми. (12) Когато се отвори Школата, ние този Пентаграм го виждахме по стените на старите приятели.
към текста >>

Учителя го даваше само на онези, които бяха разрешили правилно своята задача с Школата на Учителя.
Пентаграмата бе отпечатана по негов чертеж, нарисувана от художник и се раздаде. (15, 218) Има клише, което е запазено в Братството в 66 [ул. „0пълченска"66], готово клише, по него могат да се препечатват Пентаграми. (12) Когато се отвори Школата, ние този Пентаграм го виждахме по стените на старите приятели. Учителя го даваше само на онези, които бяха разрешили правилно своята задача с Школата на Учителя. Това беше посвещение за ученик. (16, 207) (Борис Николов говори за този Пентаграм във връзка с изработването на Пентаграма на гроба на Учителя): Френският окултист и учен Сент Ив Д'Алвейдър на времето бе публикувал едно съчинение „Архиометър". То е издадено на френски език.
към текста >>

(Борис Николов говори за този Пентаграм във връзка с изработването на Пентаграма на гроба на Учителя):
„0пълченска"66], готово клише, по него могат да се препечатват Пентаграми. (12) Когато се отвори Школата, ние този Пентаграм го виждахме по стените на старите приятели. Учителя го даваше само на онези, които бяха разрешили правилно своята задача с Школата на Учителя. Това беше посвещение за ученик. (16, 207) (Борис Николов говори за този Пентаграм във връзка с изработването на Пентаграма на гроба на Учителя): Френският окултист и учен Сент Ив Д'Алвейдър на времето бе публикувал едно съчинение „Архиометър". То е издадено на френски език. В туй съчинение той развива теорията, че всеки тон като звучи не е само тон, но представлява известна мярка, дължина, според музикалните му трептения. Тогава той дава еталони, таблици, в които на тоновете е дадена съответна дължина. Когато искаме да построим една фигура, то тя има три измерения: дължина, широчина и дълбочина.
към текста >>

Обаче, като свършихме всичко това, си спомнихме: „Ама ние имаме Пентаграм, даден от Учителя.
Спряхме се ла-минор. Акордът на ла-минор е „ла, до, ми". Значи вече имаме трите дължини, по които ние можем да начертаем окръжност. Начертахме окръжността, в която е включена Пентаграмата. Начертахме Пентаграма, всяка ширина, всяка буква, всичко е изчислено в тази тоналност — в ла-минор. Обаче, като свършихме всичко това, си спомнихме: „Ама ние имаме Пентаграм, даден от Учителя. Я видим нашия Пентаграм какво отношение има към него? " Намерихме Пентаграмата. Сложихме нашия Пентаграм върху чертежа, покрива се напълно. Напълно милиметър по милиметър съвпада. Да кажем Учителя го е дал по вдъхновение или по интуиция.
към текста >>

Да кажем Учителя го е дал по вдъхновение или по интуиция.
Обаче, като свършихме всичко това, си спомнихме: „Ама ние имаме Пентаграм, даден от Учителя. Я видим нашия Пентаграм какво отношение има към него? " Намерихме Пентаграмата. Сложихме нашия Пентаграм върху чертежа, покрива се напълно. Напълно милиметър по милиметър съвпада. Да кажем Учителя го е дал по вдъхновение или по интуиция. Значи науката и вдъхновението бяха дали едни и същи резултати. Това беше забележително. Това е по нашите човешки разбирания. Но Учителят ползваше и черпеше една наука, която имаше духовни измерения, за които ние само можем да предполагаме. Той често говореше за Божествената наука.
към текста >>

Но Учителят ползваше и черпеше една наука, която имаше духовни измерения, за които ние само можем да предполагаме.
Напълно милиметър по милиметър съвпада. Да кажем Учителя го е дал по вдъхновение или по интуиция. Значи науката и вдъхновението бяха дали едни и същи резултати. Това беше забележително. Това е по нашите човешки разбирания. Но Учителят ползваше и черпеше една наука, която имаше духовни измерения, за които ние само можем да предполагаме. Той често говореше за Божествената наука. (15, 324-325) ЦВЕТНИЯТ ПЕНТАГРАМ През 1922 г., когато се отваря Школата, в молитвената стая във вилата, където стават съборите в Търново, се донася цветният Пентаграм. Пренесен е в специална плоска кутия с неговите размери.
към текста >>

Освен за него, Боян Боев споменава и за съществуването на един друг, по-малък цветен Пентаграм: „ОСВЕН /1./ този Пентаграм, който се раздава /черно-белият/ и /2./ ДРУГИЯ ЦВЕТНИЯ, Учителя е приготвил и /3./ един голям Пентаграм, колкото стена, с боя" /из статията на Б. Боев/.
(15, 324-325) ЦВЕТНИЯТ ПЕНТАГРАМ През 1922 г., когато се отваря Школата, в молитвената стая във вилата, където стават съборите в Търново, се донася цветният Пентаграм. Пренесен е в специална плоска кутия с неговите размери. Съвременниците Боян Боев и Борис Николов твърдят, че е бил голям, колкото „една стена". Освен за него, Боян Боев споменава и за съществуването на един друг, по-малък цветен Пентаграм: „ОСВЕН /1./ този Пентаграм, който се раздава /черно-белият/ и /2./ ДРУГИЯ ЦВЕТНИЯ, Учителя е приготвил и /3./ един голям Пентаграм, колкото стена, с боя" /из статията на Б. Боев/. Цветната картина, запазена и до днес, е подписана Ф. Шлятер, 1922 г. /точната дата не се чете/ и има размери, според С. Няголов, 180/138 см. Шлятер не е известен художник и няма спомени за него.
към текста >>

Твърди се само, че е ученик на Учителя, че е славянин и че е нарисувал образа на Учителя в Пентаграма във видение.
Цветната картина, запазена и до днес, е подписана Ф. Шлятер, 1922 г. /точната дата не се чете/ и има размери, според С. Няголов, 180/138 см. Шлятер не е известен художник и няма спомени за него. Твърди се само, че е ученик на Учителя, че е славянин и че е нарисувал образа на Учителя в Пентаграма във видение. След този събор пред общия Окултен клас Учителя говори за един също толкова странен Шлятер: появил се в Америка през 1895 г., с професия обущар, бил тих и мълчалив и се прочул като лекар - започвайки от 4 часа сутринта елекувал по 15 000 души на ден само като ги докосвал с ръце; след няколко месеца както се появил, така и изчезнал, /Виж беседата от 28,06.1923 г., брошурка, стр. 11, ООК/ Явно е, че този Шлятер е бил един голям окултис и може би е същият, който рисува цветния Пентаграм, понеже годината 1895, когато той е в Америка, е последната от пребиваването на Учителя в САЩ. Възможно е тогава двамата, Учител и ученик, да са се срещнали. Цветният Пентаграм се отличава от черно-белия по някои особености. Въведени са нови символи във външния кръг - подписът на Учител на крилатото колело, под което има сферично тяло.
към текста >>

След този събор пред общия Окултен клас Учителя говори за един също толкова странен Шлятер: появил се в Америка през 1895 г., с професия обущар, бил тих и мълчалив и се прочул като лекар - започвайки от 4 часа сутринта елекувал по 15 000 души на ден само като ги докосвал с ръце; след няколко месеца както се появил, така и изчезнал, /Виж беседата от 28,06.1923 г., брошурка, стр.
Шлятер, 1922 г. /точната дата не се чете/ и има размери, според С. Няголов, 180/138 см. Шлятер не е известен художник и няма спомени за него. Твърди се само, че е ученик на Учителя, че е славянин и че е нарисувал образа на Учителя в Пентаграма във видение. След този събор пред общия Окултен клас Учителя говори за един също толкова странен Шлятер: появил се в Америка през 1895 г., с професия обущар, бил тих и мълчалив и се прочул като лекар - започвайки от 4 часа сутринта елекувал по 15 000 души на ден само като ги докосвал с ръце; след няколко месеца както се появил, така и изчезнал, /Виж беседата от 28,06.1923 г., брошурка, стр. 11, ООК/ Явно е, че този Шлятер е бил един голям окултис и може би е същият, който рисува цветния Пентаграм, понеже годината 1895, когато той е в Америка, е последната от пребиваването на Учителя в САЩ. Възможно е тогава двамата, Учител и ученик, да са се срещнали. Цветният Пентаграм се отличава от черно-белия по някои особености. Въведени са нови символи във външния кръг - подписът на Учител на крилатото колело, под което има сферично тяло. Има и промени във вече съществуващите символи — буквата „Ж" е пренесена с едно поле по-нагоре, окото на Мъдростта е вписано в равностранен триъгъник, а не в кръг, кръгът на формулата е очертан с цветовете на дъгата и вместо глава на мъж, на върха на Истината е изобразен образът на Учителя.
към текста >>

11, ООК/ Явно е, че този Шлятер е бил един голям окултис и може би е същият, който рисува цветния Пентаграм, понеже годината 1895, когато той е в Америка, е последната от пребиваването на Учителя в САЩ.
/точната дата не се чете/ и има размери, според С. Няголов, 180/138 см. Шлятер не е известен художник и няма спомени за него. Твърди се само, че е ученик на Учителя, че е славянин и че е нарисувал образа на Учителя в Пентаграма във видение. След този събор пред общия Окултен клас Учителя говори за един също толкова странен Шлятер: появил се в Америка през 1895 г., с професия обущар, бил тих и мълчалив и се прочул като лекар - започвайки от 4 часа сутринта елекувал по 15 000 души на ден само като ги докосвал с ръце; след няколко месеца както се появил, така и изчезнал, /Виж беседата от 28,06.1923 г., брошурка, стр. 11, ООК/ Явно е, че този Шлятер е бил един голям окултис и може би е същият, който рисува цветния Пентаграм, понеже годината 1895, когато той е в Америка, е последната от пребиваването на Учителя в САЩ. Възможно е тогава двамата, Учител и ученик, да са се срещнали. Цветният Пентаграм се отличава от черно-белия по някои особености. Въведени са нови символи във външния кръг - подписът на Учител на крилатото колело, под което има сферично тяло. Има и промени във вече съществуващите символи — буквата „Ж" е пренесена с едно поле по-нагоре, окото на Мъдростта е вписано в равностранен триъгъник, а не в кръг, кръгът на формулата е очертан с цветовете на дъгата и вместо глава на мъж, на върха на Истината е изобразен образът на Учителя. Освен това картините в средния кръг са нарисувани не вътре в началото на лъчите, а вън, срещу върховете.
към текста >>

Възможно е тогава двамата, Учител и ученик, да са се срещнали.
Няголов, 180/138 см. Шлятер не е известен художник и няма спомени за него. Твърди се само, че е ученик на Учителя, че е славянин и че е нарисувал образа на Учителя в Пентаграма във видение. След този събор пред общия Окултен клас Учителя говори за един също толкова странен Шлятер: появил се в Америка през 1895 г., с професия обущар, бил тих и мълчалив и се прочул като лекар - започвайки от 4 часа сутринта елекувал по 15 000 души на ден само като ги докосвал с ръце; след няколко месеца както се появил, така и изчезнал, /Виж беседата от 28,06.1923 г., брошурка, стр. 11, ООК/ Явно е, че този Шлятер е бил един голям окултис и може би е същият, който рисува цветния Пентаграм, понеже годината 1895, когато той е в Америка, е последната от пребиваването на Учителя в САЩ. Възможно е тогава двамата, Учител и ученик, да са се срещнали. Цветният Пентаграм се отличава от черно-белия по някои особености. Въведени са нови символи във външния кръг - подписът на Учител на крилатото колело, под което има сферично тяло. Има и промени във вече съществуващите символи — буквата „Ж" е пренесена с едно поле по-нагоре, окото на Мъдростта е вписано в равностранен триъгъник, а не в кръг, кръгът на формулата е очертан с цветовете на дъгата и вместо глава на мъж, на върха на Истината е изобразен образът на Учителя. Освен това картините в средния кръг са нарисувани не вътре в началото на лъчите, а вън, срещу върховете. В допълнение извън кръга на Пентаграма са дадени няколко образа — над кръга са ангелите, а под него са човешките души, „децата" — като фонът на картината прелива от тъмен в долната половина, до съвсем светъл в горната част.
към текста >>

Въведени са нови символи във външния кръг - подписът на Учител на крилатото колело, под което има сферично тяло.
Твърди се само, че е ученик на Учителя, че е славянин и че е нарисувал образа на Учителя в Пентаграма във видение. След този събор пред общия Окултен клас Учителя говори за един също толкова странен Шлятер: появил се в Америка през 1895 г., с професия обущар, бил тих и мълчалив и се прочул като лекар - започвайки от 4 часа сутринта елекувал по 15 000 души на ден само като ги докосвал с ръце; след няколко месеца както се появил, така и изчезнал, /Виж беседата от 28,06.1923 г., брошурка, стр. 11, ООК/ Явно е, че този Шлятер е бил един голям окултис и може би е същият, който рисува цветния Пентаграм, понеже годината 1895, когато той е в Америка, е последната от пребиваването на Учителя в САЩ. Възможно е тогава двамата, Учител и ученик, да са се срещнали. Цветният Пентаграм се отличава от черно-белия по някои особености. Въведени са нови символи във външния кръг - подписът на Учител на крилатото колело, под което има сферично тяло. Има и промени във вече съществуващите символи — буквата „Ж" е пренесена с едно поле по-нагоре, окото на Мъдростта е вписано в равностранен триъгъник, а не в кръг, кръгът на формулата е очертан с цветовете на дъгата и вместо глава на мъж, на върха на Истината е изобразен образът на Учителя. Освен това картините в средния кръг са нарисувани не вътре в началото на лъчите, а вън, срещу върховете. В допълнение извън кръга на Пентаграма са дадени няколко образа — над кръга са ангелите, а под него са човешките души, „децата" — като фонът на картината прелива от тъмен в долната половина, до съвсем светъл в горната част. Това е в синхрон с надписа от формулата, където дувата „Бог” е на върха и до нея са „волята" и „силата", докато „душа" е точно отдолу и до нея са „изпълнение" и „човешката". Тъй като на върха на Истината е изобразен образът на Учителя, църквата нарича цялат картина „икона".
към текста >>

Има и промени във вече съществуващите символи — буквата „Ж" е пренесена с едно поле по-нагоре, окото на Мъдростта е вписано в равностранен триъгъник, а не в кръг, кръгът на формулата е очертан с цветовете на дъгата и вместо глава на мъж, на върха на Истината е изобразен образът на Учителя.
След този събор пред общия Окултен клас Учителя говори за един също толкова странен Шлятер: появил се в Америка през 1895 г., с професия обущар, бил тих и мълчалив и се прочул като лекар - започвайки от 4 часа сутринта елекувал по 15 000 души на ден само като ги докосвал с ръце; след няколко месеца както се появил, така и изчезнал, /Виж беседата от 28,06.1923 г., брошурка, стр. 11, ООК/ Явно е, че този Шлятер е бил един голям окултис и може би е същият, който рисува цветния Пентаграм, понеже годината 1895, когато той е в Америка, е последната от пребиваването на Учителя в САЩ. Възможно е тогава двамата, Учител и ученик, да са се срещнали. Цветният Пентаграм се отличава от черно-белия по някои особености. Въведени са нови символи във външния кръг - подписът на Учител на крилатото колело, под което има сферично тяло. Има и промени във вече съществуващите символи — буквата „Ж" е пренесена с едно поле по-нагоре, окото на Мъдростта е вписано в равностранен триъгъник, а не в кръг, кръгът на формулата е очертан с цветовете на дъгата и вместо глава на мъж, на върха на Истината е изобразен образът на Учителя. Освен това картините в средния кръг са нарисувани не вътре в началото на лъчите, а вън, срещу върховете. В допълнение извън кръга на Пентаграма са дадени няколко образа — над кръга са ангелите, а под него са човешките души, „децата" — като фонът на картината прелива от тъмен в долната половина, до съвсем светъл в горната част. Това е в синхрон с надписа от формулата, където дувата „Бог” е на върха и до нея са „волята" и „силата", докато „душа" е точно отдолу и до нея са „изпълнение" и „човешката". Тъй като на върха на Истината е изобразен образът на Учителя, църквата нарича цялат картина „икона". Всъщност тази картина представлява емблема на Школата, където учител е Учителя, затова неговият подпис е даден във външния кръг, а наговият образ е изобразен във върха на Истината, понеже Духът на Истината е, който през 1920 г.
към текста >>

Тъй като на върха на Истината е изобразен образът на Учителя, църквата нарича цялат картина „икона".
Въведени са нови символи във външния кръг - подписът на Учител на крилатото колело, под което има сферично тяло. Има и промени във вече съществуващите символи — буквата „Ж" е пренесена с едно поле по-нагоре, окото на Мъдростта е вписано в равностранен триъгъник, а не в кръг, кръгът на формулата е очертан с цветовете на дъгата и вместо глава на мъж, на върха на Истината е изобразен образът на Учителя. Освен това картините в средния кръг са нарисувани не вътре в началото на лъчите, а вън, срещу върховете. В допълнение извън кръга на Пентаграма са дадени няколко образа — над кръга са ангелите, а под него са човешките души, „децата" — като фонът на картината прелива от тъмен в долната половина, до съвсем светъл в горната част. Това е в синхрон с надписа от формулата, където дувата „Бог” е на върха и до нея са „волята" и „силата", докато „душа" е точно отдолу и до нея са „изпълнение" и „човешката". Тъй като на върха на Истината е изобразен образът на Учителя, църквата нарича цялат картина „икона". Всъщност тази картина представлява емблема на Школата, където учител е Учителя, затова неговият подпис е даден във външния кръг, а наговият образ е изобразен във върха на Истината, понеже Духът на Истината е, който през 1920 г. се вселява в него и отваря школата. Учителя ни показа най-голямата и единствена по рода си Пентограма, която принадлежи на Братството, рисувана с бледи цветни бои и с всичките й символи са релефно изрисувани. На горния връх образа на Учителя: „Няма болест, която да не може да се излекува пред тази картина. Това е оригиналът.
към текста >>

Всъщност тази картина представлява емблема на Школата, където учител е Учителя, затова неговият подпис е даден във външния кръг, а наговият образ е изобразен във върха на Истината, понеже Духът на Истината е, който през 1920 г.
Има и промени във вече съществуващите символи — буквата „Ж" е пренесена с едно поле по-нагоре, окото на Мъдростта е вписано в равностранен триъгъник, а не в кръг, кръгът на формулата е очертан с цветовете на дъгата и вместо глава на мъж, на върха на Истината е изобразен образът на Учителя. Освен това картините в средния кръг са нарисувани не вътре в началото на лъчите, а вън, срещу върховете. В допълнение извън кръга на Пентаграма са дадени няколко образа — над кръга са ангелите, а под него са човешките души, „децата" — като фонът на картината прелива от тъмен в долната половина, до съвсем светъл в горната част. Това е в синхрон с надписа от формулата, където дувата „Бог” е на върха и до нея са „волята" и „силата", докато „душа" е точно отдолу и до нея са „изпълнение" и „човешката". Тъй като на върха на Истината е изобразен образът на Учителя, църквата нарича цялат картина „икона". Всъщност тази картина представлява емблема на Школата, където учител е Учителя, затова неговият подпис е даден във външния кръг, а наговият образ е изобразен във върха на Истината, понеже Духът на Истината е, който през 1920 г. се вселява в него и отваря школата. Учителя ни показа най-голямата и единствена по рода си Пентограма, която принадлежи на Братството, рисувана с бледи цветни бои и с всичките й символи са релефно изрисувани. На горния връх образа на Учителя: „Няма болест, която да не може да се излекува пред тази картина. Това е оригиналът. Този образ да бъде постоянно в ума ви." (7, 288)
към текста >>

Учителя ни показа най-голямата и единствена по рода си Пентограма, която принадлежи на Братството, рисувана с бледи цветни бои и с всичките й символи са релефно изрисувани.
В допълнение извън кръга на Пентаграма са дадени няколко образа — над кръга са ангелите, а под него са човешките души, „децата" — като фонът на картината прелива от тъмен в долната половина, до съвсем светъл в горната част. Това е в синхрон с надписа от формулата, където дувата „Бог” е на върха и до нея са „волята" и „силата", докато „душа" е точно отдолу и до нея са „изпълнение" и „човешката". Тъй като на върха на Истината е изобразен образът на Учителя, църквата нарича цялат картина „икона". Всъщност тази картина представлява емблема на Школата, където учител е Учителя, затова неговият подпис е даден във външния кръг, а наговият образ е изобразен във върха на Истината, понеже Духът на Истината е, който през 1920 г. се вселява в него и отваря школата. Учителя ни показа най-голямата и единствена по рода си Пентограма, която принадлежи на Братството, рисувана с бледи цветни бои и с всичките й символи са релефно изрисувани. На горния връх образа на Учителя: „Няма болест, която да не може да се излекува пред тази картина. Това е оригиналът. Този образ да бъде постоянно в ума ви." (7, 288) [Учителя] постави във вътрешната [молитвената] стая една голяма картина на Пентаграма, нарисувана от художник по указание на Учителя. Това бе една цветна картина, голяма колкото една стена.
към текста >>

На горния връх образа на Учителя: „Няма болест, която да не може да се излекува пред тази картина.
Това е в синхрон с надписа от формулата, където дувата „Бог” е на върха и до нея са „волята" и „силата", докато „душа" е точно отдолу и до нея са „изпълнение" и „човешката". Тъй като на върха на Истината е изобразен образът на Учителя, църквата нарича цялат картина „икона". Всъщност тази картина представлява емблема на Школата, където учител е Учителя, затова неговият подпис е даден във външния кръг, а наговият образ е изобразен във върха на Истината, понеже Духът на Истината е, който през 1920 г. се вселява в него и отваря школата. Учителя ни показа най-голямата и единствена по рода си Пентограма, която принадлежи на Братството, рисувана с бледи цветни бои и с всичките й символи са релефно изрисувани. На горния връх образа на Учителя: „Няма болест, която да не може да се излекува пред тази картина. Това е оригиналът. Този образ да бъде постоянно в ума ви." (7, 288) [Учителя] постави във вътрешната [молитвената] стая една голяма картина на Пентаграма, нарисувана от художник по указание на Учителя. Това бе една цветна картина, голяма колкото една стена. Една Пентаграма, нарисувана с маслени бои.
към текста >>

[Учителя] постави във вътрешната [молитвената] стая една голяма картина на Пентаграма, нарисувана от художник по указание на Учителя.
се вселява в него и отваря школата. Учителя ни показа най-голямата и единствена по рода си Пентограма, която принадлежи на Братството, рисувана с бледи цветни бои и с всичките й символи са релефно изрисувани. На горния връх образа на Учителя: „Няма болест, която да не може да се излекува пред тази картина. Това е оригиналът. Този образ да бъде постоянно в ума ви." (7, 288) [Учителя] постави във вътрешната [молитвената] стая една голяма картина на Пентаграма, нарисувана от художник по указание на Учителя. Това бе една цветна картина, голяма колкото една стена. Една Пентаграма, нарисувана с маслени бои. Отпред имаше поставени специални кандила, конто светеха по особен начин Не съм виждал такава жива светлина другаде. Какво слагаше Учителя в маслото на кандилниците не зная, но фитила с маслото, което гореше и пламъкът, който гореше, беше жив. (15, 233)
към текста >>

Какво слагаше Учителя в маслото на кандилниците не зная, но фитила с маслото, което гореше и пламъкът, който гореше, беше жив.
Този образ да бъде постоянно в ума ви." (7, 288) [Учителя] постави във вътрешната [молитвената] стая една голяма картина на Пентаграма, нарисувана от художник по указание на Учителя. Това бе една цветна картина, голяма колкото една стена. Една Пентаграма, нарисувана с маслени бои. Отпред имаше поставени специални кандила, конто светеха по особен начин Не съм виждал такава жива светлина другаде. Какво слагаше Учителя в маслото на кандилниците не зная, но фитила с маслото, което гореше и пламъкът, който гореше, беше жив. (15, 233) Павлина Даскалова разказва: Една сутрин през есента на 1925 г, брат Стамат Тодоров, който тогава живееше в братската вила, е бил изненадан от полицията. Те са поискали да отворят молитвената стая в Горницата. Той отваря и те конфискуват всички картини, включително голямата цветна Пентаграма.
към текста >>

Светият Синод използува конфискуването на Пентаграмата и я публикува в своите печатни органи с нападки към Учителя и с коментар, че Той си бил направил икона.
(15, 233) Павлина Даскалова разказва: Една сутрин през есента на 1925 г, брат Стамат Тодоров, който тогава живееше в братската вила, е бил изненадан от полицията. Те са поискали да отворят молитвената стая в Горницата. Той отваря и те конфискуват всички картини, включително голямата цветна Пентаграма. Светият Синод използува конфискуването на Пентаграмата и я публикува в своите печатни органи с нападки към Учителя и с коментар, че Той си бил направил икона. В последствие Любомир Лулчев издейства да се върне картината на Братството. Но от тогава тази картина е стояла навита на руло в стаята на Учителя и никога повече не е била изнасяна. Сестра Иларионова беше много сърдита, че брат Стамат е дал ключа на полицията, без да й е поискано мнението и разрешението. А до 1946 г. тя е ръководител на търновското Братство и брат Стамат е можело да се оправдае, че не държи ключовете.
към текста >>

Но от тогава тази картина е стояла навита на руло в стаята на Учителя и никога повече не е била изнасяна.
Една сутрин през есента на 1925 г, брат Стамат Тодоров, който тогава живееше в братската вила, е бил изненадан от полицията. Те са поискали да отворят молитвената стая в Горницата. Той отваря и те конфискуват всички картини, включително голямата цветна Пентаграма. Светият Синод използува конфискуването на Пентаграмата и я публикува в своите печатни органи с нападки към Учителя и с коментар, че Той си бил направил икона. В последствие Любомир Лулчев издейства да се върне картината на Братството. Но от тогава тази картина е стояла навита на руло в стаята на Учителя и никога повече не е била изнасяна. Сестра Иларионова беше много сърдита, че брат Стамат е дал ключа на полицията, без да й е поискано мнението и разрешението. А до 1946 г. тя е ръководител на търновското Братство и брат Стамат е можело да се оправдае, че не държи ключовете. Като дете съм играла във вилата, в която са ставали съборите. В Горницата брат Стамат ни беше показал, както той я нарече, „рамката" на цветния Пентаграм.
към текста >>

[Пентаграмът] престоява дълги години в полицията, откъдето го освобождава брат Любомир Лулчев и го занася на Учителя.
Пентаграмът е бил донесен в Търново в тази „рамка". Тя и сега е пред очите ми. По размери е колкото касата на моя вратопрозерец в кухнята -- приблизително 2.00—2,50 метра. Когато разрушаваха братската вила през 1965 г., за да строят блокове на мястото, никой не се сети да запази тази оригинална „рамка". Що се отнася до съществуването на втори, по-малък цветен Пентаграм и аз съм чувала за това от по-стари братя и сестри. (19) [Пентаграмът] престоява дълги години в полицията, откъдето го освобождава брат Любомир Лулчев и го занася на Учителя. Но Учителя вече не го слага, не го изнася никъде, тъй като намира, че той е изгубил вече своите еманации. (17) МУЗИКАЛНИЯТ ПЕНТАГРАМ Цветана-Лиляна Табакова работи върху музикалната Пентаграма по идея на Учителя и под Негово ръководство от 1941 до 1944 година. Следват откъси от дневника й: - Учителю, защо нотните знаци се пишат само на пет линии?
към текста >>

Но Учителя вече не го слага, не го изнася никъде, тъй като намира, че той е изгубил вече своите еманации. (17)
Тя и сега е пред очите ми. По размери е колкото касата на моя вратопрозерец в кухнята -- приблизително 2.00—2,50 метра. Когато разрушаваха братската вила през 1965 г., за да строят блокове на мястото, никой не се сети да запази тази оригинална „рамка". Що се отнася до съществуването на втори, по-малък цветен Пентаграм и аз съм чувала за това от по-стари братя и сестри. (19) [Пентаграмът] престоява дълги години в полицията, откъдето го освобождава брат Любомир Лулчев и го занася на Учителя. Но Учителя вече не го слага, не го изнася никъде, тъй като намира, че той е изгубил вече своите еманации. (17) МУЗИКАЛНИЯТ ПЕНТАГРАМ Цветана-Лиляна Табакова работи върху музикалната Пентаграма по идея на Учителя и под Негово ръководство от 1941 до 1944 година. Следват откъси от дневника й: - Учителю, защо нотните знаци се пишат само на пет линии? - Нали има и други спомагателни линии отгоре и отдолу на петолинието?
към текста >>

Цветана-Лиляна Табакова работи върху музикалната Пентаграма по идея на Учителя и под Негово ръководство от 1941 до 1944 година.
Когато разрушаваха братската вила през 1965 г., за да строят блокове на мястото, никой не се сети да запази тази оригинална „рамка". Що се отнася до съществуването на втори, по-малък цветен Пентаграм и аз съм чувала за това от по-стари братя и сестри. (19) [Пентаграмът] престоява дълги години в полицията, откъдето го освобождава брат Любомир Лулчев и го занася на Учителя. Но Учителя вече не го слага, не го изнася никъде, тъй като намира, че той е изгубил вече своите еманации. (17) МУЗИКАЛНИЯТ ПЕНТАГРАМ Цветана-Лиляна Табакова работи върху музикалната Пентаграма по идея на Учителя и под Негово ръководство от 1941 до 1944 година. Следват откъси от дневника й: - Учителю, защо нотните знаци се пишат само на пет линии? - Нали има и други спомагателни линии отгоре и отдолу на петолинието? - Да, Учителю, защото петолинието не е достатъчно за високите и ниски тонове. - Петолинието е Пентаграмата в музиката, Петолинието изразява съвършения музикант на физическия свят.
към текста >>

- Учителю, защо нотните знаци се пишат само на пет линии?
[Пентаграмът] престоява дълги години в полицията, откъдето го освобождава брат Любомир Лулчев и го занася на Учителя. Но Учителя вече не го слага, не го изнася никъде, тъй като намира, че той е изгубил вече своите еманации. (17) МУЗИКАЛНИЯТ ПЕНТАГРАМ Цветана-Лиляна Табакова работи върху музикалната Пентаграма по идея на Учителя и под Негово ръководство от 1941 до 1944 година. Следват откъси от дневника й: - Учителю, защо нотните знаци се пишат само на пет линии? - Нали има и други спомагателни линии отгоре и отдолу на петолинието? - Да, Учителю, защото петолинието не е достатъчно за високите и ниски тонове. - Петолинието е Пентаграмата в музиката, Петолинието изразява съвършения музикант на физическия свят. То изразява неговите добродетели: Истина. Правда, Любов, Мъдрост, Добродетел.
към текста >>

- Да, Учителю, защото петолинието не е достатъчно за високите и ниски тонове.
МУЗИКАЛНИЯТ ПЕНТАГРАМ Цветана-Лиляна Табакова работи върху музикалната Пентаграма по идея на Учителя и под Негово ръководство от 1941 до 1944 година. Следват откъси от дневника й: - Учителю, защо нотните знаци се пишат само на пет линии? - Нали има и други спомагателни линии отгоре и отдолу на петолинието? - Да, Учителю, защото петолинието не е достатъчно за високите и ниски тонове. - Петолинието е Пентаграмата в музиката, Петолинието изразява съвършения музикант на физическия свят. То изразява неговите добродетели: Истина. Правда, Любов, Мъдрост, Добродетел. - Учителю, тогава Пентаграмата може да се напише с пет линии вместо с две? - На тези пет линии можем да напишем мотивите на песните.
към текста >>

- Учителю, тогава Пентаграмата може да се напише с пет линии вместо с две?
- Нали има и други спомагателни линии отгоре и отдолу на петолинието? - Да, Учителю, защото петолинието не е достатъчно за високите и ниски тонове. - Петолинието е Пентаграмата в музиката, Петолинието изразява съвършения музикант на физическия свят. То изразява неговите добродетели: Истина. Правда, Любов, Мъдрост, Добродетел. - Учителю, тогава Пентаграмата може да се напише с пет линии вместо с две? - На тези пет линии можем да напишем мотивите на песните. Ти, рекох, скицирай това! - Учителю, защо Пентаграмата има начупени линии? - Тук при тази Пентаграма работят други сили. Петолинието е нужно за физическия свят, а Пентаграмата е за космическия свят.
към текста >>

- Учителю, защо Пентаграмата има начупени линии?
То изразява неговите добродетели: Истина. Правда, Любов, Мъдрост, Добродетел. - Учителю, тогава Пентаграмата може да се напише с пет линии вместо с две? - На тези пет линии можем да напишем мотивите на песните. Ти, рекох, скицирай това! - Учителю, защо Пентаграмата има начупени линии? - Тук при тази Пентаграма работят други сили. Петолинието е нужно за физическия свят, а Пентаграмата е за космическия свят. В Божествения свят всичко е живо. И словото, и то е живо. В Божествения свят няма букви и срички.
към текста >>

- Сега, Учителю, да нанесем ли мотивите на вашите песни?
В Божествения свят всичко е живо. И словото, и то е живо. В Божествения свят няма букви и срички. Нотните знаци, петолинието и буквите са за физическия свят. (14, 47) - Сега, Учителю, да нанесем ли мотивите на вашите песни? Учителя си затвори очите и мислеше. След това каза: - Във външния кръг вие можете да сложите „В началото бе Словото", „Ще се развеселя", „Имаше человек", „Бог е Любов".. . - Учителю, аз по вътрешно чувство усещам кои песни са важни. Учителя разгледа внимателно Пентаграмата.
към текста >>

Учителя си затвори очите и мислеше.
И словото, и то е живо. В Божествения свят няма букви и срички. Нотните знаци, петолинието и буквите са за физическия свят. (14, 47) - Сега, Учителю, да нанесем ли мотивите на вашите песни? Учителя си затвори очите и мислеше. След това каза: - Във външния кръг вие можете да сложите „В началото бе Словото", „Ще се развеселя", „Имаше человек", „Бог е Любов".. . - Учителю, аз по вътрешно чувство усещам кои песни са важни. Учителя разгледа внимателно Пентаграмата. Аз попитах:
към текста >>

- Учителю, аз по вътрешно чувство усещам кои песни са важни.
(14, 47) - Сега, Учителю, да нанесем ли мотивите на вашите песни? Учителя си затвори очите и мислеше. След това каза: - Във външния кръг вие можете да сложите „В началото бе Словото", „Ще се развеселя", „Имаше человек", „Бог е Любов".. . - Учителю, аз по вътрешно чувство усещам кои песни са важни. Учителя разгледа внимателно Пентаграмата. Аз попитах: — Учителю, в най-вътрешната част да нанесем ли мотивите на вашите български песни? Ами в триъгълниците кои песни да сложим? Учителя радостно ни погледна:
към текста >>

Учителя разгледа внимателно Пентаграмата.
- Сега, Учителю, да нанесем ли мотивите на вашите песни? Учителя си затвори очите и мислеше. След това каза: - Във външния кръг вие можете да сложите „В началото бе Словото", „Ще се развеселя", „Имаше человек", „Бог е Любов".. . - Учителю, аз по вътрешно чувство усещам кои песни са важни. Учителя разгледа внимателно Пентаграмата. Аз попитах: — Учителю, в най-вътрешната част да нанесем ли мотивите на вашите български песни? Ами в триъгълниците кои песни да сложим? Учителя радостно ни погледна: — Там ще сложите новите песни.
към текста >>

— Учителю, в най-вътрешната част да нанесем ли мотивите на вашите български песни?
След това каза: - Във външния кръг вие можете да сложите „В началото бе Словото", „Ще се развеселя", „Имаше человек", „Бог е Любов".. . - Учителю, аз по вътрешно чувство усещам кои песни са важни. Учителя разгледа внимателно Пентаграмата. Аз попитах: — Учителю, в най-вътрешната част да нанесем ли мотивите на вашите български песни? Ами в триъгълниците кои песни да сложим? Учителя радостно ни погледна: — Там ще сложите новите песни. Тъкмо се канех да го попитам кои нови песни и ме озари мисълта, че те са песните, които съм нотирала до сега. (14, 59)
към текста >>

Учителя радостно ни погледна:
- Учителю, аз по вътрешно чувство усещам кои песни са важни. Учителя разгледа внимателно Пентаграмата. Аз попитах: — Учителю, в най-вътрешната част да нанесем ли мотивите на вашите български песни? Ами в триъгълниците кои песни да сложим? Учителя радостно ни погледна: — Там ще сложите новите песни. Тъкмо се канех да го попитам кои нови песни и ме озари мисълта, че те са песните, които съм нотирала до сега. (14, 59) - Да поставим ли човека с разперени ръце и нозе? Или Вашият образ, Учителю?
към текста >>

Или Вашият образ, Учителю?
Учителя радостно ни погледна: — Там ще сложите новите песни. Тъкмо се канех да го попитам кои нови песни и ме озари мисълта, че те са песните, които съм нотирала до сега. (14, 59) - Да поставим ли човека с разперени ръце и нозе? Или Вашият образ, Учителю? Той каза: - Може и двата заедно (14, 145) Аз извадих един хубав мукавян лист, на който бяхме начертали едро с брат Христо цялата Пентаграма с петолиния. В кръга бяха нанесени мотивите на най-мистичните стари песни от Учителя. Вътре бяхме нанесли мотивите на „Първият ден на Битието", „Кажи ми светлий Божи лъч", „Господи, колко те обичам", „Отче наш, не ни въвеждай в изкушение", „Една вечна Истина, която е Бог на Любовта”, „Вътрешният глас на Бога", „Химни на Слънцето", „Песента на ангелите", „Странникът", „Божията Любов ме озари" и „Ти ще сполучиш в живота".
към текста >>

В кръга бяха нанесени мотивите на най-мистичните стари песни от Учителя.
- Да поставим ли човека с разперени ръце и нозе? Или Вашият образ, Учителю? Той каза: - Може и двата заедно (14, 145) Аз извадих един хубав мукавян лист, на който бяхме начертали едро с брат Христо цялата Пентаграма с петолиния. В кръга бяха нанесени мотивите на най-мистичните стари песни от Учителя. Вътре бяхме нанесли мотивите на „Първият ден на Битието", „Кажи ми светлий Божи лъч", „Господи, колко те обичам", „Отче наш, не ни въвеждай в изкушение", „Една вечна Истина, която е Бог на Любовта”, „Вътрешният глас на Бога", „Химни на Слънцето", „Песента на ангелите", „Странникът", „Божията Любов ме озари" и „Ти ще сполучиш в живота". В най-вътрешният кръг сложихме мотивите на „Моето Слънце днес ще изгрее", „Добрият момък", „А бре синко" и др. В центъра на фигурата бяхме нарисували контурите на главата на Учителя и контурите на Съвършения човек. Учителя гледа дълго време чертежа. Лицето му се проясни.
към текста >>

В центъра на фигурата бяхме нарисували контурите на главата на Учителя и контурите на Съвършения човек.
- Може и двата заедно (14, 145) Аз извадих един хубав мукавян лист, на който бяхме начертали едро с брат Христо цялата Пентаграма с петолиния. В кръга бяха нанесени мотивите на най-мистичните стари песни от Учителя. Вътре бяхме нанесли мотивите на „Първият ден на Битието", „Кажи ми светлий Божи лъч", „Господи, колко те обичам", „Отче наш, не ни въвеждай в изкушение", „Една вечна Истина, която е Бог на Любовта”, „Вътрешният глас на Бога", „Химни на Слънцето", „Песента на ангелите", „Странникът", „Божията Любов ме озари" и „Ти ще сполучиш в живота". В най-вътрешният кръг сложихме мотивите на „Моето Слънце днес ще изгрее", „Добрият момък", „А бре синко" и др. В центъра на фигурата бяхме нарисували контурите на главата на Учителя и контурите на Съвършения човек. Учителя гледа дълго време чертежа. Лицето му се проясни. - Тук е представено цялото учение - каза той, като посочи с показалеца си чертежа. - В бъдеще това ще се напечата на първата страница на песнопойките! Брат Христо го попита:
към текста >>

Учителя гледа дълго време чертежа.
Аз извадих един хубав мукавян лист, на който бяхме начертали едро с брат Христо цялата Пентаграма с петолиния. В кръга бяха нанесени мотивите на най-мистичните стари песни от Учителя. Вътре бяхме нанесли мотивите на „Първият ден на Битието", „Кажи ми светлий Божи лъч", „Господи, колко те обичам", „Отче наш, не ни въвеждай в изкушение", „Една вечна Истина, която е Бог на Любовта”, „Вътрешният глас на Бога", „Химни на Слънцето", „Песента на ангелите", „Странникът", „Божията Любов ме озари" и „Ти ще сполучиш в живота". В най-вътрешният кръг сложихме мотивите на „Моето Слънце днес ще изгрее", „Добрият момък", „А бре синко" и др. В центъра на фигурата бяхме нарисували контурите на главата на Учителя и контурите на Съвършения човек. Учителя гледа дълго време чертежа. Лицето му се проясни. - Тук е представено цялото учение - каза той, като посочи с показалеца си чертежа. - В бъдеще това ще се напечата на първата страница на песнопойките! Брат Христо го попита: - Учителю, с цветове, с бои ли ще се напечата?
към текста >>

- Учителю, с цветове, с бои ли ще се напечата?
Учителя гледа дълго време чертежа. Лицето му се проясни. - Тук е представено цялото учение - каза той, като посочи с показалеца си чертежа. - В бъдеще това ще се напечата на първата страница на песнопойките! Брат Христо го попита: - Учителю, с цветове, с бои ли ще се напечата? - Да, рекох, с бои ще се напечата. (14, 172) ПЕНТАГРАМЪТ НА СЪЗЕРЦАНИЕТО (На Рила, от Молитвен връх) Гледката от тук е незаменима — долините наоколо, върховете, просторите вдъхновяват. На юг като отместим поглед срещу нас се намира „Върхът на Съзерцанието" и на стръмния му склон се е спряла една скала, която има формата на Пентаграма.
към текста >>

Това мъчнодостъпно езеро „Езерото на Съзерцанието" е едно тайнствено, свещено място в Рила поради своята чистота, своята самотност и необикновено мълчание.
На юг като отместим поглед срещу нас се намира „Върхът на Съзерцанието" и на стръмния му склон се е спряла една скала, която има формата на Пентаграма. Тази скала като че ли говори. Ти не можеш да я гледаш, без да се замислиш. Колко правилно е отсечена като Пентаграма с върха нагоре. Тя се е спряла току-що до брега на езерото. Това мъчнодостъпно езеро „Езерото на Съзерцанието" е едно тайнствено, свещено място в Рила поради своята чистота, своята самотност и необикновено мълчание. Затова Учителя го нарече „Езерото на Съзерцанието". Но очертанията на Пентаграма се виждат само от Молитвен връх. (15) ПЕНТАГРАМЪТ В ПАНЕВРИТММЯТА (В беседа 1924 г.) Ние в школата някой ден трябва да излезем на открито някъде и по пет души заедно да направим някои гимнастически упражнения, но не във формата на петоъгълник, а във формата на Пентаграм, във всеки ъгьл по един. Всички трябва да знаете кой накъде ще си движи ръцете.
към текста >>

Затова Учителя го нарече „Езерото на Съзерцанието".
Тази скала като че ли говори. Ти не можеш да я гледаш, без да се замислиш. Колко правилно е отсечена като Пентаграма с върха нагоре. Тя се е спряла току-що до брега на езерото. Това мъчнодостъпно езеро „Езерото на Съзерцанието" е едно тайнствено, свещено място в Рила поради своята чистота, своята самотност и необикновено мълчание. Затова Учителя го нарече „Езерото на Съзерцанието". Но очертанията на Пентаграма се виждат само от Молитвен връх. (15) ПЕНТАГРАМЪТ В ПАНЕВРИТММЯТА (В беседа 1924 г.) Ние в школата някой ден трябва да излезем на открито някъде и по пет души заедно да направим някои гимнастически упражнения, но не във формата на петоъгълник, а във формата на Пентаграм, във всеки ъгьл по един. Всички трябва да знаете кой накъде ще си движи ръцете. Кой каквато добродетел изразява, ще се движи по съответната ней посока и ще заеме определеното място на един от върховете на Пентаграма.
към текста >>

Един ден, както се бяхме събрали около Учителя, Той каза: „Сега е дошло времето да свалим този Пентаграм от картините във вашите рамки, които висят по стените ида го приложим на земята".
(В беседа 1924 г.) Ние в школата някой ден трябва да излезем на открито някъде и по пет души заедно да направим някои гимнастически упражнения, но не във формата на петоъгълник, а във формата на Пентаграм, във всеки ъгьл по един. Всички трябва да знаете кой накъде ще си движи ръцете. Кой каквато добродетел изразява, ще се движи по съответната ней посока и ще заеме определеното място на един от върховете на Пентаграма. (8, 25) (бел, състав. Пентаграма като част от Паневритмията се дава около четиринадесет години по-късно, но се играе от десет човека - - пет двойки) Един ден, както се бяхме събрали около Учителя, Той каза: „Сега е дошло времето да свалим този Пентаграм от картините във вашите рамки, които висят по стените ида го приложим на земята". Така и стана. Това са упражнения за редици от по пет двойки, насочени към центъра, които в своето движение заемат петте върха на Пентаграма — Любов, Мъдрост, Правда, Истина и Дободетел. Искам да спомена също, че в началото на Школата Учителя бе създал една вътрешна група от сестри, в които бях включена и аз, на която Той четеше лекции, беседи, като всяка сестра при всяка сбирка представляваше дадена добродетел, с която се работеше. Тази, която беше на ред да бъде на върха на Пентаграма, ръководеше сбирката. Учителя седеше, слушаше и даваше своите напътствия.
към текста >>

Искам да спомена също, че в началото на Школата Учителя бе създал една вътрешна група от сестри, в които бях включена и аз, на която Той четеше лекции, беседи, като всяка сестра при всяка сбирка представляваше дадена добродетел, с която се работеше.
(8, 25) (бел, състав. Пентаграма като част от Паневритмията се дава около четиринадесет години по-късно, но се играе от десет човека - - пет двойки) Един ден, както се бяхме събрали около Учителя, Той каза: „Сега е дошло времето да свалим този Пентаграм от картините във вашите рамки, които висят по стените ида го приложим на земята". Така и стана. Това са упражнения за редици от по пет двойки, насочени към центъра, които в своето движение заемат петте върха на Пентаграма — Любов, Мъдрост, Правда, Истина и Дободетел. Искам да спомена също, че в началото на Школата Учителя бе създал една вътрешна група от сестри, в които бях включена и аз, на която Той четеше лекции, беседи, като всяка сестра при всяка сбирка представляваше дадена добродетел, с която се работеше. Тази, която беше на ред да бъде на върха на Пентаграма, ръководеше сбирката. Учителя седеше, слушаше и даваше своите напътствия. На следващата сбирка друга сестра заемаше върха на Пентаграма. Така Пентаграмът с петте си върха се въртеше от дясно на ляво и всички се изреждаха. В онзи етап Учителя дава беседите пред класа на Добродетелите.
към текста >>

Учителя седеше, слушаше и даваше своите напътствия.
Един ден, както се бяхме събрали около Учителя, Той каза: „Сега е дошло времето да свалим този Пентаграм от картините във вашите рамки, които висят по стените ида го приложим на земята". Така и стана. Това са упражнения за редици от по пет двойки, насочени към центъра, които в своето движение заемат петте върха на Пентаграма — Любов, Мъдрост, Правда, Истина и Дободетел. Искам да спомена също, че в началото на Школата Учителя бе създал една вътрешна група от сестри, в които бях включена и аз, на която Той четеше лекции, беседи, като всяка сестра при всяка сбирка представляваше дадена добродетел, с която се работеше. Тази, която беше на ред да бъде на върха на Пентаграма, ръководеше сбирката. Учителя седеше, слушаше и даваше своите напътствия. На следващата сбирка друга сестра заемаше върха на Пентаграма. Така Пентаграмът с петте си върха се въртеше от дясно на ляво и всички се изреждаха. В онзи етап Учителя дава беседите пред класа на Добродетелите. Това го споменавам, защото школата бе минала през този етап на вътрешна работа с Пентаграма. Сега дойде времето да преминем и да я проектираме навън от себе си в движение и музика.
към текста >>

В онзи етап Учителя дава беседите пред класа на Добродетелите.
Искам да спомена също, че в началото на Школата Учителя бе създал една вътрешна група от сестри, в които бях включена и аз, на която Той четеше лекции, беседи, като всяка сестра при всяка сбирка представляваше дадена добродетел, с която се работеше. Тази, която беше на ред да бъде на върха на Пентаграма, ръководеше сбирката. Учителя седеше, слушаше и даваше своите напътствия. На следващата сбирка друга сестра заемаше върха на Пентаграма. Така Пентаграмът с петте си върха се въртеше от дясно на ляво и всички се изреждаха. В онзи етап Учителя дава беседите пред класа на Добродетелите. Това го споменавам, защото школата бе минала през този етап на вътрешна работа с Пентаграма. Сега дойде времето да преминем и да я проектираме навън от себе си в движение и музика. (16, 207) Мнозина знаеха, че Учителя бе правил опит с Класа на Добродетелите за работа с Пентаграма... Приятелите имаха опит от движението на Пентаграмата. И тогава един възрастен брат реши да използва тази идея и дълго време работи да създаде едно движение под формата на Пентаграма, придружено с движение и музика.
към текста >>

Мнозина знаеха, че Учителя бе правил опит с Класа на Добродетелите за работа с Пентаграма... Приятелите имаха опит от движението на Пентаграмата.
Така Пентаграмът с петте си върха се въртеше от дясно на ляво и всички се изреждаха. В онзи етап Учителя дава беседите пред класа на Добродетелите. Това го споменавам, защото школата бе минала през този етап на вътрешна работа с Пентаграма. Сега дойде времето да преминем и да я проектираме навън от себе си в движение и музика. (16, 207) Мнозина знаеха, че Учителя бе правил опит с Класа на Добродетелите за работа с Пентаграма... Приятелите имаха опит от движението на Пентаграмата. И тогава един възрастен брат реши да използва тази идея и дълго време работи да създаде едно движение под формата на Пентаграма, придружено с движение и музика. Това бе Цочо Диков, който не беше музикант, но беше оригинален по живот и по мисъл. Като взе повод от това негово желание, Учиителя работи известно време сам върху Пентаграмата. След това Той започна да дава движенията, мелодията и текста на Пентаграмата. Така се получи следващото упражнение [на Паневритмията] мелодия, думи и движения все от Него.
към текста >>

Тя предложи голямата Пентаграма, която Учителя беше дал, която вече висеше по стените да се изработи като медальон, който да бъде от злато и [със] златна верижка, за да може да виси по вратовете на сестрите.
Но това - Пентаграмите, поздравленията (бел. съст. поздрав с бялата кърпичка при среща и когато няма непознати), това са най-простите неща. (7, 237) (Борис Николов представя идеята така): По това време яви се идея на една сестра, която беше запалена по разни етикети, формалности, външни символи и много държеше на външните форми. Това бе Савка. Тя предложи голямата Пентаграма, която Учителя беше дал, която вече висеше по стените да се изработи като медальон, който да бъде от злато и [със] златна верижка, за да може да виси по вратовете на сестрите. А за братята трябваше да се направи с игла и да се закача на левия ревер на сакото. Речено, сторено. С това се зае един неин роднина, който работеше като златар, беше вещ в тази работа и той направи такава стоманена щампа, че като се разтегне златото на плочка и се сложи на матрицата, можеше да се извади Пентаграма от нея. Първите бяха много сполучливи. Който имаше златна монета, той я даваше и получаваше след време медальон – Пентаграм.
към текста >>

Подариха от нея и на Учителя.
Речено, сторено. С това се зае един неин роднина, който работеше като златар, беше вещ в тази работа и той направи такава стоманена щампа, че като се разтегне златото на плочка и се сложи на матрицата, можеше да се извади Пентаграма от нея. Първите бяха много сполучливи. Който имаше златна монета, той я даваше и получаваше след време медальон – Пентаграм. Отначало с тази работа не се търгуваше, а беше повече като идея – символ и мнозина дадоха злато и получиха златни Пентаграми. Подариха от нея и на Учителя. Важното е, че Учителя не беше против тази Пентаграма, а напротив, насочваше ги да си вземат и направят. Но тогава трудно се печелеха пари, за да си купиш златна монета. Сестрите с голямо удоволствие си слагаха медальоните със златните верижки на вратовете. Не е въпросът да окачиш златната Пентаграма на врата си, въпросът е друг - трябва да работиш с нея всеки ден. Има формули, има правила, които аз няма да изнасям тук, защото друг ще ги изнесе пред вас.
към текста >>

Важното е, че Учителя не беше против тази Пентаграма, а напротив, насочваше ги да си вземат и направят.
С това се зае един неин роднина, който работеше като златар, беше вещ в тази работа и той направи такава стоманена щампа, че като се разтегне златото на плочка и се сложи на матрицата, можеше да се извади Пентаграма от нея. Първите бяха много сполучливи. Който имаше златна монета, той я даваше и получаваше след време медальон – Пентаграм. Отначало с тази работа не се търгуваше, а беше повече като идея – символ и мнозина дадоха злато и получиха златни Пентаграми. Подариха от нея и на Учителя. Важното е, че Учителя не беше против тази Пентаграма, а напротив, насочваше ги да си вземат и направят. Но тогава трудно се печелеха пари, за да си купиш златна монета. Сестрите с голямо удоволствие си слагаха медальоните със златните верижки на вратовете. Не е въпросът да окачиш златната Пентаграма на врата си, въпросът е друг - трябва да работиш с нея всеки ден. Има формули, има правила, които аз няма да изнасям тук, защото друг ще ги изнесе пред вас. По-късно други изработиха някаква матрица, не беше качествена като първата матрица.
към текста >>

Братята и сестрите носеха златни Пентаграми на дрехите си, но Учителя каза: „Вие носите Пентаграми, но това е идолопоклонничество, вие го носите като украшение.
И тези хитреци след това провериха как действува Пентаграмата, когато сам по незнание обърнеш нейните сили в обратна посока и тези сили те разрушат. Те пострадаха жестоко. Но останаха техните изработки - медальони и ще ги видите, че не са от чисто злато, а с примеси. А за това получиха златна монета. (15, 219) Братята и сестрите носеха златни Пентаграми на дрехите си, но Учителя каза: „Вие носите Пентаграми, но това е идолопоклонничество, вие го носите като украшение. Вие трябва да знаете, че от него излиза динамична сила. Пентаграмът е извор на светлина, от тази форма излиза светлина. Като знаете това носете го съзнателно, а не несъзнателно."(12) ЧОВЕКЪТ – ПЕНТАГРАМ Като разглеждаме Пентаграма ще видим, че отговаря до известна степен на човешкото тяло.
към текста >>

57. 1922_18 ПЕНТАГРАМЪТ - Влияние на Пентаграма и работа с него

Учителя раздава Пентаграма, казва): Картините, които сега ви се раздадоха, ви се дават даром от Духа.
ВЛИЯНИЕ НА ПЕНТАГРАМА И РАБОТА С НЕГО ОТПЛАТАТА (Когато през 1911 г. Учителя раздава Пентаграма, казва): Картините, които сега ви се раздадоха, ви се дават даром от Духа. Но за тия картини направете следното: през годината всякой един от вас ще се помоли дълбоко за картината, която му се дава, и ще следи и види като колко - ще му се внуши да внесе за нея, но няма да се спира върху други, освен върху следните цифри от 1 до 100, а именно: 1, 2, 3, 4, 5, б, 10, 12, 14, 15, 20, 21, 24, 30, 35, 36, 40, 41, 50, 51, 60, 64, 71, 75, 82, 91 и 100. И която цифра ви се внуши, толкоз лева ще дадете за картината. Тия пари ще изпращате в Търново на К. Иларионов и, разбира се, може да ги изпращате, когато желаете през годината. Не бива тия пари да се изпращат в София, защото София не намирам готова за този закон.
към текста >>

Този, който приемаше Пентаграмата, приемаше и известни задължения по отношение на Учителя, на Бялото братство и на живота си.
Иларионов и, разбира се, може да ги изпращате, когато желаете през годината. Не бива тия пари да се изпращат в София, защото София не намирам готова за този закон. Тия числа, които ви се посочиха сега, се отнасят за една година и важат не само за картината, но ще ви съдействат през годината и във всичките ви частни работи, затова дръжте и се ползвайте от тях през течението на тая година. (2, 197-198) [Пентаграмата] се раздаде на първите приятели с известни поръчения. Този, който приемаше Пентаграмата, приемаше и известни задължения по отношение на Учителя, на Бялото братство и на живота си. Тогава всеки от възрастните приятели (от благодарност и че са направили залог с Бога) му дава по златна монета. Така Учителя беше събрал, може би, 180-200 златни монети. Тези златни монети, както знаете, членовете на финансовия съвет, след ги намериха след заминаването на Учителя и след като направиха опис за тях, не ги обявиха, както му беше редът и според закона, а ги задържаха за Братството. В последствие властта ги взе, видя описа, който имаше към тях, и разбра, че те са запазени непокътнати. А след това имаше обвинение, че сме злоупотребили с тях.
към текста >>

Така Учителя беше събрал, може би, 180-200 златни монети.
Тия числа, които ви се посочиха сега, се отнасят за една година и важат не само за картината, но ще ви съдействат през годината и във всичките ви частни работи, затова дръжте и се ползвайте от тях през течението на тая година. (2, 197-198) [Пентаграмата] се раздаде на първите приятели с известни поръчения. Този, който приемаше Пентаграмата, приемаше и известни задължения по отношение на Учителя, на Бялото братство и на живота си. Тогава всеки от възрастните приятели (от благодарност и че са направили залог с Бога) му дава по златна монета. Така Учителя беше събрал, може би, 180-200 златни монети. Тези златни монети, както знаете, членовете на финансовия съвет, след ги намериха след заминаването на Учителя и след като направиха опис за тях, не ги обявиха, както му беше редът и според закона, а ги задържаха за Братството. В последствие властта ги взе, видя описа, който имаше към тях, и разбра, че те са запазени непокътнати. А след това имаше обвинение, че сме злоупотребили с тях. Но милицията, която дойде, за да вземе златото, провери много добре, че броят на монетите отговаря на описа, който беше към тях. При това всеки, който получаваше Пентаграма тогава, за благодарност трябваше да направи едно добро, което той самия си намери за най-добре.
към текста >>

Тези златни монети, както знаете, членовете на финансовия съвет, след ги намериха след заминаването на Учителя и след като направиха опис за тях, не ги обявиха, както му беше редът и според закона, а ги задържаха за Братството.
(2, 197-198) [Пентаграмата] се раздаде на първите приятели с известни поръчения. Този, който приемаше Пентаграмата, приемаше и известни задължения по отношение на Учителя, на Бялото братство и на живота си. Тогава всеки от възрастните приятели (от благодарност и че са направили залог с Бога) му дава по златна монета. Така Учителя беше събрал, може би, 180-200 златни монети. Тези златни монети, както знаете, членовете на финансовия съвет, след ги намериха след заминаването на Учителя и след като направиха опис за тях, не ги обявиха, както му беше редът и според закона, а ги задържаха за Братството. В последствие властта ги взе, видя описа, който имаше към тях, и разбра, че те са запазени непокътнати. А след това имаше обвинение, че сме злоупотребили с тях. Но милицията, която дойде, за да вземе златото, провери много добре, че броят на монетите отговаря на описа, който беше към тях. При това всеки, който получаваше Пентаграма тогава, за благодарност трябваше да направи едно добро, което той самия си намери за най-добре. С туй той се отблагодаряваше на Небето.
към текста >>

Знакът на Учителя е равностранен триъгълник, чиито страни отговарят на трите добродетели: Любов, Мъдрост и Истина. (1)
КАК СЕ ПОСТАВЯ ПЕНТАГРАМАТА Правилно поставеният Пентаграм е с върха нагоре. Никога не трябва да се обръща с върха надолу. (12) Пентаграмата представя човек с разтворени ръце и крака. Когато е нагоре е знак на Христа, а с върха надолу — знак на Сатаната, за разлика от знака на Соломон — шестоъгълна звезда или два триъгълника, единият светъл с върха нагоре, символ на висшето в човека, другият тъмен, символ на низшето с върха надолу. Знакът на Учителя е равностранен триъгълник, чиито страни отговарят на трите добродетели: Любов, Мъдрост и Истина. (1) Пентаграмата се пише обикновено с върха нагоре. Обърнеш ли я с върха надолу, ти влизаш в ада. В човека адът и раят са едновременно. Ако живееш разумно, ти си в рая, ако живееш неразумно, в ада си — от тебе зависи твоето щастие и нещастие. (П, 32)
към текста >>

Пентаграмата се пише обикновено с върха нагоре.
Правилно поставеният Пентаграм е с върха нагоре. Никога не трябва да се обръща с върха надолу. (12) Пентаграмата представя човек с разтворени ръце и крака. Когато е нагоре е знак на Христа, а с върха надолу — знак на Сатаната, за разлика от знака на Соломон — шестоъгълна звезда или два триъгълника, единият светъл с върха нагоре, символ на висшето в човека, другият тъмен, символ на низшето с върха надолу. Знакът на Учителя е равностранен триъгълник, чиито страни отговарят на трите добродетели: Любов, Мъдрост и Истина. (1) Пентаграмата се пише обикновено с върха нагоре. Обърнеш ли я с върха надолу, ти влизаш в ада. В човека адът и раят са едновременно. Ако живееш разумно, ти си в рая, ако живееш неразумно, в ада си — от тебе зависи твоето щастие и нещастие. (П, 32) Виждате от картината [на Пентаграма], че главата на дявола мистически е вътре в нас.
към текста >>

Всички философи, мъдреци и Учители на човечеството твърдят, (фиг.
Ако сте в хармония с физическия свят, ще бъдете в противоречие с Божествения свят; ако сте в хармония с Божествения свят, ще бъдете в про¬тиворечие с физическия свят. Да бъдете едновременно в хармония и с двата свята, това е невъзможно. Това не е абсолютно невъзможно, но при сегашните условия, в които се намира човек, е невъзможно. Защо е невъзможно? — Защото в човека има едновременно две течения: едното течение отива надолу — към земята, а другото течение нагоре - към слънцето. Всички философи, мъдреци и Учители на човечеството твърдят, (фиг. 2) че човек едновременно не може да угоди и на физическия, и на Божествения свят. Щом искаш да угодиш на Божествения свят, ще обърнеш Пентограма с върха нагоре; искаш ли да угодиш на физическия свят, ще обърнеш Пентограма с върха надолу. Триъгълникът (3) с върха нагоре представлява Божествения свят, а двата триъгълника надолу (1 и 5) представляват физическия свят. Ако обърнеш Божествения свят надолу, а физическия свят нагоре, тогава ти ще бъдеш справедлив спрямо света, но несправедлив спрямо вътрешния закон, и ще изпаднеш в противоречие с Божествения свят в себе си. Тия два принципа са в самия човек.
към текста >>

Учителя отбелязва за дадените 1911 г.
Някои искат да изхвърлят петоъгълника от себе си. Това не може да стане по никой начин. (10, 31-32) ПРЕДУПРЕЖДЕНИЯ ЗА ПОСЛЕДИЦИТЕ (Още 1912 г. Учителя отбелязва за дадените 1911 г. Пентаграми): Забележете едно нещо: Пентаграма няма вече да давам, защото приятелите, които го взеха, си навлякоха нещастие и то благодарение на тяхната неподготовеност. Който иска да се кара, нека върне Пентаграма назад, защото, когато вие не изпълнявате волята Божия, което е записано в него, заемате негативно положение. (3,241) Аз дадох Пентаграмата тая година [1911] и вследствие на него в някои домове какви ли не работи станаха. Някои даже употребиха против мене Пентаграма. Но, като се премахнат недоразуменията, всички тия работи ще се разяснят; напротив, не изравнят ли се тия недоразумения, ще се явят на сцената разни хаджигенчовци и прочие и ще се спъва работата повече, защото не бива да изпущаме от предвид, че в духовния живот и в пътя, който вървим, има кражби.
към текста >>

Учителя като видя, че с нея отнасят лекомислено и като пострадаха някои приятели от нея, преустанови да я раздава, защото видяха всички, че вместо благоденствие в дома им, тя ги разруши.
Някои даже употребиха против мене Пентаграма. Но, като се премахнат недоразуменията, всички тия работи ще се разяснят; напротив, не изравнят ли се тия недоразумения, ще се явят на сцената разни хаджигенчовци и прочие и ще се спъва работата повече, защото не бива да изпущаме от предвид, че в духовния живот и в пътя, който вървим, има кражби. Та нужни са операции, само че когато ние ги правим, е престъпление, а когато Бог ги прави, то е порядъчното и ползотворното. (З, 230) Без знание не може да се работи с Пентаграма. Учителя като видя, че с нея отнасят лекомислено и като пострадаха някои приятели от нея, преустанови да я раздава, защото видяха всички, че вместо благоденствие в дома им, тя ги разруши. Причините бяха, че градивните сили, които са концентрирани в нея, бяха обърнати в обратна посока. Всяка една градивна сила, като й се променя посоката обратно, тя става разрушителна. Пример: един брат по невнимание като слагал Пентаграмата в рамка, обърнал [я] наопаки. Вместо върхът да си е отгоре, той е отишъл отдолу. Налетяха го премеждия едно след друго и домът му се разруши.
към текста >>

Когато накрая отиват за помощ при Учителя, Той му се скарва със строг тон: Ти защо обърна Пентаграмата с върха надолу и предизвика гнева Господен?
Причините бяха, че градивните сили, които са концентрирани в нея, бяха обърнати в обратна посока. Всяка една градивна сила, като й се променя посоката обратно, тя става разрушителна. Пример: един брат по невнимание като слагал Пентаграмата в рамка, обърнал [я] наопаки. Вместо върхът да си е отгоре, той е отишъл отдолу. Налетяха го премеждия едно след друго и домът му се разруши. Когато накрая отиват за помощ при Учителя, Той му се скарва със строг тон: Ти защо обърна Пентаграмата с върха надолу и предизвика гнева Господен? Ти не знаеш ли, че Бог е огън всепояждующ? " Братът не можа да разбере още нищо, но като отива в къщи и се вглежда в нея, чак тогава вижда, че наистина тя е обърната. Това е един от малкото примери. Като видя, че с нея не могат да работят, Той забрани да се раздава. (15, 218)
към текста >>

Учителя казва):
Той е именно Пътят на Христа [който е описан в Пентаграма]. Всеки, който иска да върви по този път, се задължава всеки ден, в определено време да мисли поне 5 минути за значението на тези пет планини: Арарат, Мория, Синай, Тавор и Голгота. По този начин човек се приближава към тях най-напред с мисълта си, после със сърцето си и най-после с цялата си душа, докато стане едно с тях. (1) Тази емблема, изобщо, се състои от вибрации, които, ако не се възпроизведат във вашия ум, сърце и душа, няма да имате желания ефект; докато напротив, ако вибрациите се възприемат както следва, Словото тогава е мощно и силно и ще дойдете в съприкосновение с всичките висши същества, та да можете да работите външния свят. (5) (За голямия цветен Пентаграм 1922 г. Учителя казва): Няма болест, която да не може да се излекува пред тази картина. Това е оригиналът. Този образ да бъде постоянно в ума ви. (7, 288) Ако човек съзнава каква сила има Пентаграма, каква светлина излъчва, тя може да му служи като мощно оръжие.
към текста >>

Тези изречения са дадени от Учителя.
Най-вътрешното изречение е: „В изпълнението волята на Бога е силата на човешката душа". Той трябва да си представи, че около този кръг има още два. В средния кръг пише така: „Бог толкова възлюби света, че даде Своя единороден Син, за да не погине всеки, който вярва в Него, а да има живот вечен. „ Трети кръг: „Търсете първо царството Божие и Неговата правда и всичко друго ще ви се приложи. „ Като се моли човек да си представя тези три изречения — тогава Пентаграма има по-голяма сила. Тези изречения са дадени от Учителя. Те са част от Пентаграма, но са невидими. (12) Учителя в частен разговор ми каза така: Човек може в случай на нужда, в случай на опасност да си представи следното нещо. С ръка да образува Пентаграм около тялото си. Първо го направете мислено, после с ръка, после кажете тия три изречения (от формулата). Много препятствия от тези, които имате ще се пръснат.
към текста >>

Учителя в частен разговор ми каза така: Човек може в случай на нужда, в случай на опасност да си представи следното нещо.
В средния кръг пише така: „Бог толкова възлюби света, че даде Своя единороден Син, за да не погине всеки, който вярва в Него, а да има живот вечен. „ Трети кръг: „Търсете първо царството Божие и Неговата правда и всичко друго ще ви се приложи. „ Като се моли човек да си представя тези три изречения — тогава Пентаграма има по-голяма сила. Тези изречения са дадени от Учителя. Те са част от Пентаграма, но са невидими. (12) Учителя в частен разговор ми каза така: Човек може в случай на нужда, в случай на опасност да си представи следното нещо. С ръка да образува Пентаграм около тялото си. Първо го направете мислено, после с ръка, после кажете тия три изречения (от формулата). Много препятствия от тези, които имате ще се пръснат. Пентаграмът е мощно оръжие, за да бъде запазен човек от външни пречки и от вътрешна борба с лоши сили. (12) Това е една велика педагогическа задача за .бъдещето.
към текста >>

58. 1922_ 21 СЪБОРНО СЛОВО 1922 г.

Резюме от Книгата „Беседи, обяснения и упътвания от Учителя.
СЪБОРНО СЛОВО 1922 г. Резюме от Книгата „Беседи, обяснения и упътвания от Учителя. Дадени на учениците от Всемирното Бяло Братство при срещата им в гр. Търново през лятото на 1922 г." Отваряне на Школата Ние ще направим един опит за една цяла година, доброволно и по любов. Той ще бъде сдедующият: ще се задължите абсолютно да се подчините на всичко онова, което Господ ще каже през тази година.
към текста >>

Някои се потриват: „Не може ли още половин час да поспим, Учителю?
Вие смятате, че тя ще дойде. И аз искам отсега да ви събудя. Защото този ден като дойде, може да не ви събудя и ще изгубите най-тържественото. Аз искам да ви събудя, остава още половин час до изгрева. Сега блъскам, дрънкам звънеца, ставайте всички. Някои се потриват: „Не може ли още половин час да поспим, Учителю? " Побутна някой, обърне се наляво, побутна други – надясно, казвам му: ставай, ще закъснееш. Аз имам два метода: някои от вас просто ще ги хвана за краката и от леглото – навън. Вие не сте опитали как Учителя знае да изважда учениците си из леглото навън. Който ученик остане вътре, като вляза, ще кажа: „Всички на крака, ще идем да посрещнем слънцето! ” Затуй през цялата година ще казвате на своя брат: „Да станем, наближава време за пробуждане, приготвяне, обличане и ние ще идем да посрещнем този изгрев на Любовта”.
към текста >>

Вие не сте опитали как Учителя знае да изважда учениците си из леглото навън.
Аз искам да ви събудя, остава още половин час до изгрева. Сега блъскам, дрънкам звънеца, ставайте всички. Някои се потриват: „Не може ли още половин час да поспим, Учителю? " Побутна някой, обърне се наляво, побутна други – надясно, казвам му: ставай, ще закъснееш. Аз имам два метода: някои от вас просто ще ги хвана за краката и от леглото – навън. Вие не сте опитали как Учителя знае да изважда учениците си из леглото навън. Който ученик остане вътре, като вляза, ще кажа: „Всички на крака, ще идем да посрещнем слънцето! ” Затуй през цялата година ще казвате на своя брат: „Да станем, наближава време за пробуждане, приготвяне, обличане и ние ще идем да посрещнем този изгрев на Любовта”. И когато го приемем, знаете ли какво ще стане? Вие ще бъдете зрители, когато Божествената Любов дойде. Тогава знаете ли какво ще стане в света?
към текста >>

Вие ще почнете да се безпокоите, дали ще можем да видим, дали нашият Учител ще ни разкрие нещо, дали ще може да постигнем нещо и т.н.
(263-264 стр.) Сега, въпросът за Школата. Светът, който ние наричаме Христово училище, той е Школа, Велика Школа. И във вас искам да се събуди туй съзнание, че съзнавате като ученици на Школата. Тогава може да се образуват онези силни връзки. Вие ще почнете да се безпокоите, дали ще можем да видим, дали нашият Учител ще ни разкрие нещо, дали ще може да постигнем нещо и т.н. Това са празни въпроси. Като ви вземем в Школата, вашето съзнание няма да се губи. Някоя вечер ще ви взема, ще изгубите съзнанието си за този свят и ще ви заведа в астралния свят. Там ще видите много неща. Оттам ще живеете едновременно в два свята.
към текста >>

Казвате: „Толкова години вече Учителя не ни учи." Сега пак ще отворя Школа, малко по-другояче започвам, но ако пак тъй направите, ще я затворя.
Аз забелязах, като разправях на учениците си едно-друго, че те почнаха да се кискат един на друг, да си търсят кусурите и тогава затворих школата. Въпросът се свърши. Те не взеха да учат, а си казваха: "Там главата ти е сплесната", „ти се прозяваш – дух е влязъл в тебе", „кихаш – знам причината", „косата ти е много твърда, като свинска четина – лош си" и т.н. Казвам; туй ли ви е всичката философия? Спрях тогава. Казвате: „Толкова години вече Учителя не ни учи." Сега пак ще отворя Школа, малко по-другояче започвам, но ако пак тъй направите, ще я затворя. Туй, което ви се довери, ще трябва да го пазите. Малки опити правих и тогава, но сега на вас ще ви дам малки, микроскопически опити, от които три пъти ще се изпотите, че ще забравите всички хлътнали места по главите си. (114 стр.) Мене ще ми бъде приятно да установим вътре в Школата един ред, да представлявате един образец, та който дойде при нас, да знае, че имаме знания, че владеем силите на Природата и можем да сложим в света ред и порядък. (222 стр.)
към текста >>

Учителя и учениците
Значи, ако се благословят 365 часа, ще се благословят и дните. Ако се благословят дните, ще се благослови и живота ни. Часът, който ще се прекара в размишление, ще бъде от 5 до 6 часа сутринта. От 5 до 6 часа сутринта ще прекараме в молитва, ще се молим по всеки един начин да ни упътят тъй, че тези 365 часа да можем да ги употребим за най-добрата работа. (361-362 стр.) Учителя и учениците И не мислете, че някои от вас може да ме изхитрят, да мислят, че ще бъдат по-умни, по-хитри от мене. Не, ако е за използване, и аз имам хитрост. Аз съм бил и в двете ложи, и в Бялата, и в Черната, мен никой не може да ме използва. Зная законите и правилата и на едните, и на другите, зная и последствията, зная го това от опит. И горе съм бил, и долу съм бил.
към текста >>

Ако ученикът не изпълни всичко туй, което Учителя дава, ще има ли любовта му?
Някой път казваме: „От земята е този човек". Какво подразбираме – „Земен човек е той" – значи има низки желания. Земята е символ. (84 стр.) Сега, ако ние не изпълним всичко туй, което изисква нашия Небесен Баща, ще имаме ли Неговата Любов? Ако ученикът не изпълни всичко туй, което Учителя дава, ще има ли любовта му? А какво иска учителят? – Ученикът да научи всичко онуй, което той му е преподал. Ако учителят е художник, той ще изисква от ученика да нарисува този образ, който му е предал. Ако учителят е някой музикант, ще изисква от ученика туй, което му е предал. Учителят на Любовта и той, като ни предаде урок, ще изисква добре да изпълним първия урок на Любовта.
към текста >>

А какво иска учителят?
Какво подразбираме – „Земен човек е той" – значи има низки желания. Земята е символ. (84 стр.) Сега, ако ние не изпълним всичко туй, което изисква нашия Небесен Баща, ще имаме ли Неговата Любов? Ако ученикът не изпълни всичко туй, което Учителя дава, ще има ли любовта му? А какво иска учителят? – Ученикът да научи всичко онуй, което той му е преподал. Ако учителят е художник, той ще изисква от ученика да нарисува този образ, който му е предал. Ако учителят е някой музикант, ще изисква от ученика туй, което му е предал. Учителят на Любовта и той, като ни предаде урок, ще изисква добре да изпълним първия урок на Любовта. А кой е първият урок на Любовта?
към текста >>

Ако учителят е художник, той ще изисква от ученика да нарисува този образ, който му е предал.
(84 стр.) Сега, ако ние не изпълним всичко туй, което изисква нашия Небесен Баща, ще имаме ли Неговата Любов? Ако ученикът не изпълни всичко туй, което Учителя дава, ще има ли любовта му? А какво иска учителят? – Ученикът да научи всичко онуй, което той му е преподал. Ако учителят е художник, той ще изисква от ученика да нарисува този образ, който му е предал. Ако учителят е някой музикант, ще изисква от ученика туй, което му е предал. Учителят на Любовта и той, като ни предаде урок, ще изисква добре да изпълним първия урок на Любовта. А кой е първият урок на Любовта? Как се запознахте вие? Знаете ли кога се запознахте вие с Любовта?
към текста >>

Ако учителят е някой музикант, ще изисква от ученика туй, което му е предал.
Сега, ако ние не изпълним всичко туй, което изисква нашия Небесен Баща, ще имаме ли Неговата Любов? Ако ученикът не изпълни всичко туй, което Учителя дава, ще има ли любовта му? А какво иска учителят? – Ученикът да научи всичко онуй, което той му е преподал. Ако учителят е художник, той ще изисква от ученика да нарисува този образ, който му е предал. Ако учителят е някой музикант, ще изисква от ученика туй, което му е предал. Учителят на Любовта и той, като ни предаде урок, ще изисква добре да изпълним първия урок на Любовта. А кой е първият урок на Любовта? Как се запознахте вие? Знаете ли кога се запознахте вие с Любовта? Любовта започва с пробуждане на съзнанието.
към текста >>

Учителят на Любовта и той, като ни предаде урок, ще изисква добре да изпълним първия урок на Любовта.
Ако ученикът не изпълни всичко туй, което Учителя дава, ще има ли любовта му? А какво иска учителят? – Ученикът да научи всичко онуй, което той му е преподал. Ако учителят е художник, той ще изисква от ученика да нарисува този образ, който му е предал. Ако учителят е някой музикант, ще изисква от ученика туй, което му е предал. Учителят на Любовта и той, като ни предаде урок, ще изисква добре да изпълним първия урок на Любовта. А кой е първият урок на Любовта? Как се запознахте вие? Знаете ли кога се запознахте вие с Любовта? Любовта започва с пробуждане на съзнанието. Другояче тя действа безсъзнателно.
към текста >>

Та, вие сега сте пред лицето на този Учител.
Как се запознахте вие? Знаете ли кога се запознахте вие с Любовта? Любовта започва с пробуждане на съзнанието. Другояче тя действа безсъзнателно. (333-334 стр.) Та, вие сега сте пред лицето на този Учител. Искам да пробудя вашето съзнание. И казва псалмопевецът: „Когато ще се пробудя и видя лицето Ти, ще бъда задоволен." Били ли сте вие в аудиторията на Христа? Чували ли сте Го? Вие още не сте слушали първата лекция. Сега, аз като говоря, казвате: "Я говори Христос, я не." Тъй стои сега въпросът: „Я е той, я не е".
към текста >>

Пробужда ви от хиляди векове и казва: „Настана час, настана ден, настана ден тържествен." И ще разберете деня тържествен – да влезете в Школата, да чуете като Павел онова, което вашата душа с хиляди векове е чакала, да чуете гласа на Великия Учител във вселената.
Аз разбирам туй абсолютно. Когато вие чуете гласа на тази Светлина, необятното съзнание да говори на вашето съзнание, на вашите ум, душа, сърце и дух, вие като Павел ще кажете: „Чух неща, които не може да се изкажат с човешки език". Павел, като бил на Третото небе, казва: „Зная, че видях един човек, с който мога да се похваля, но в тялото ли бях, вън от тялото ли, не зная." Павел там иска да се покаже скромен, с такъв един човек ще се похвали, че бил пренесен на Третото небе. Третото небе – това е Школата на Бялото Братство. И той влезе в нея, слуша тази велика философия, тази велика Божествена Мъдрост и се въодушеви, че като слезе, каза: „То е велико знание." И като слуша горе това, казва: „Всичко в този свят аз считам за измет, за да позная Христа." Но като е слушал горе, казва: „Това, което видях там, е толкова велико, че всичко в този свят аз считам за измет." Затуй жертвите, които вие ще дадете в този свят, този измет като дадете, като познаете Христа, ще кажете: Ние благодарим на Бога, че пожертвахме, за да познаем Бога, Христа, този велик Христов Дух, тази велика изявена Любов, тази велика изявена Мъдрост, тази велика изявена Божия Истина, която сега обхваща духовете и душите на всички ученици и буди всичко онова, което е заспало у вас. Пробужда ви от хиляди векове и казва: „Настана час, настана ден, настана ден тържествен." И ще разберете деня тържествен – да влезете в Школата, да чуете като Павел онова, което вашата душа с хиляди векове е чакала, да чуете гласа на Великия Учител във вселената. Един е Той във вселената, няма втори като Него. Между Бога и човечеството Той е само един Учител, който свързва цялото човечество. Като Учител, вие ще имате понятие за Него, само когато влезете в Неговата аудитория. Слушайте, тогава ще кажете: „Слава Богу, бяхме в аудиторията на Христа, а ние вече Го знаем". (273-275 стр.)
към текста >>

Между Бога и човечеството Той е само един Учител, който свързва цялото човечество.
Павел, като бил на Третото небе, казва: „Зная, че видях един човек, с който мога да се похваля, но в тялото ли бях, вън от тялото ли, не зная." Павел там иска да се покаже скромен, с такъв един човек ще се похвали, че бил пренесен на Третото небе. Третото небе – това е Школата на Бялото Братство. И той влезе в нея, слуша тази велика философия, тази велика Божествена Мъдрост и се въодушеви, че като слезе, каза: „То е велико знание." И като слуша горе това, казва: „Всичко в този свят аз считам за измет, за да позная Христа." Но като е слушал горе, казва: „Това, което видях там, е толкова велико, че всичко в този свят аз считам за измет." Затуй жертвите, които вие ще дадете в този свят, този измет като дадете, като познаете Христа, ще кажете: Ние благодарим на Бога, че пожертвахме, за да познаем Бога, Христа, този велик Христов Дух, тази велика изявена Любов, тази велика изявена Мъдрост, тази велика изявена Божия Истина, която сега обхваща духовете и душите на всички ученици и буди всичко онова, което е заспало у вас. Пробужда ви от хиляди векове и казва: „Настана час, настана ден, настана ден тържествен." И ще разберете деня тържествен – да влезете в Школата, да чуете като Павел онова, което вашата душа с хиляди векове е чакала, да чуете гласа на Великия Учител във вселената. Един е Той във вселената, няма втори като Него. Между Бога и човечеството Той е само един Учител, който свързва цялото човечество. Като Учител, вие ще имате понятие за Него, само когато влезете в Неговата аудитория. Слушайте, тогава ще кажете: „Слава Богу, бяхме в аудиторията на Христа, а ние вече Го знаем". (273-275 стр.) Някои искат да знаят дали съм Христос. Чудна работа!
към текста >>

Като Учител, вие ще имате понятие за Него, само когато влезете в Неговата аудитория.
Третото небе – това е Школата на Бялото Братство. И той влезе в нея, слуша тази велика философия, тази велика Божествена Мъдрост и се въодушеви, че като слезе, каза: „То е велико знание." И като слуша горе това, казва: „Всичко в този свят аз считам за измет, за да позная Христа." Но като е слушал горе, казва: „Това, което видях там, е толкова велико, че всичко в този свят аз считам за измет." Затуй жертвите, които вие ще дадете в този свят, този измет като дадете, като познаете Христа, ще кажете: Ние благодарим на Бога, че пожертвахме, за да познаем Бога, Христа, този велик Христов Дух, тази велика изявена Любов, тази велика изявена Мъдрост, тази велика изявена Божия Истина, която сега обхваща духовете и душите на всички ученици и буди всичко онова, което е заспало у вас. Пробужда ви от хиляди векове и казва: „Настана час, настана ден, настана ден тържествен." И ще разберете деня тържествен – да влезете в Школата, да чуете като Павел онова, което вашата душа с хиляди векове е чакала, да чуете гласа на Великия Учител във вселената. Един е Той във вселената, няма втори като Него. Между Бога и човечеството Той е само един Учител, който свързва цялото човечество. Като Учител, вие ще имате понятие за Него, само когато влезете в Неговата аудитория. Слушайте, тогава ще кажете: „Слава Богу, бяхме в аудиторията на Христа, а ние вече Го знаем". (273-275 стр.) Някои искат да знаят дали съм Христос. Чудна работа! Ако на моята свещ може да се чете всяка книга в света, и ако всяка книга може да се разкрие при моята Светлина, аз съм.
към текста >>

Това са матически правила, вложени в туй Бяло Братство, та като дойде този Велик Учител, Христос е.
Ако при Неговата Светлина можете да четете всички книги, ако при Неговата Любов можете да разрешите всичките недоразумения, Той е. Разбирате ли? Ако при Него вие можете да станете, да оживеете, да възкръснете, Той е. Ако нито станете, нито оживеете, нито възкръснете, не е Той, и каквото и да ви казват, не се лъжете. Това е истината и аз ви говоря истината. Това са матически правила, вложени в туй Бяло Братство, та като дойде този Велик Учител, Христос е. Този Велик Учител е Христос, да знаете как да Го познаете... Сега този е посторонен въпрос – за познаването на Христа, понеже Той е закон за Любовта. (307-308 стр.) Сега Христос, който е глава на това Велико училище, изисква тази чистота от вас. Христос, който е глава на Всемирното Бяло Братство, днес изисква тази чистота от учениците на Бялото Братство в България. (83 стр.)
към текста >>

Този Велик Учител е Христос, да знаете как да Го познаете... Сега този е посторонен въпрос – за познаването на Христа, понеже Той е закон за Любовта.
Разбирате ли? Ако при Него вие можете да станете, да оживеете, да възкръснете, Той е. Ако нито станете, нито оживеете, нито възкръснете, не е Той, и каквото и да ви казват, не се лъжете. Това е истината и аз ви говоря истината. Това са матически правила, вложени в туй Бяло Братство, та като дойде този Велик Учител, Христос е. Този Велик Учител е Христос, да знаете как да Го познаете... Сега този е посторонен въпрос – за познаването на Христа, понеже Той е закон за Любовта. (307-308 стр.) Сега Христос, който е глава на това Велико училище, изисква тази чистота от вас. Христос, който е глава на Всемирното Бяло Братство, днес изисква тази чистота от учениците на Бялото Братство в България. (83 стр.) Онези от вас, които са ученици, да знаете, че туй изисква сега Великият Учител на Бялото Братство.
към текста >>

Онези от вас, които са ученици, да знаете, че туй изисква сега Великият Учител на Бялото Братство.
Този Велик Учител е Христос, да знаете как да Го познаете... Сега този е посторонен въпрос – за познаването на Христа, понеже Той е закон за Любовта. (307-308 стр.) Сега Христос, който е глава на това Велико училище, изисква тази чистота от вас. Христос, който е глава на Всемирното Бяло Братство, днес изисква тази чистота от учениците на Бялото Братство в България. (83 стр.) Онези от вас, които са ученици, да знаете, че туй изисква сега Великият Учител на Бялото Братство. Той, на когото Духът раздава всички дарби, всякога изисква от вас абсолютна чистота, Той изисква и абсолютна светлина и абсолютна свобода в душите ви! Той иска да царува Неговата Истина, Неговата Мъдрост, Неговата Любов! И ако търгувате, ще търгувате заради Него, заради Неговата Любов; ако орете земята, ще я орете заради Него; ако си учител, ще бъдеш учител заради Него. Каквото и да вършите, мъж или жена сте, в каквото положение и да си, ще кажеш: „Заради Него". Туй е правило.
към текста >>

И ако търгувате, ще търгувате заради Него, заради Неговата Любов; ако орете земята, ще я орете заради Него; ако си учител, ще бъдеш учител заради Него.
Христос, който е глава на Всемирното Бяло Братство, днес изисква тази чистота от учениците на Бялото Братство в България. (83 стр.) Онези от вас, които са ученици, да знаете, че туй изисква сега Великият Учител на Бялото Братство. Той, на когото Духът раздава всички дарби, всякога изисква от вас абсолютна чистота, Той изисква и абсолютна светлина и абсолютна свобода в душите ви! Той иска да царува Неговата Истина, Неговата Мъдрост, Неговата Любов! И ако търгувате, ще търгувате заради Него, заради Неговата Любов; ако орете земята, ще я орете заради Него; ако си учител, ще бъдеш учител заради Него. Каквото и да вършите, мъж или жена сте, в каквото положение и да си, ще кажеш: „Заради Него". Туй е правило. (322-323 стр.) И Христос казва: „Вие сте ми приятели", т,е. приятели, които могат да жертват живота си за своя приятел.
към текста >>

Ако вие, заради вашия Учител, заради този Велик Учител, сте готови да жертвате живота си, под това разбирам Бога в неговото проявление.
Това е приятел. И ако вие не сте готови да жертвате вашия живот заради мене, и ако аз не съм готов да жертвам живота си заради вас, въпросът е свършен. Разбирате ли? Такъв е Божественият закон. Като казвам „заради мене", разбирам принципа. Ако вие, заради вашия Учител, заради този Велик Учител, сте готови да жертвате живота си, под това разбирам Бога в неговото проявление. Тази необятна Любов, непроявеното, то е Учителят, а проявеното е ученикът. Когато туй проявено идва във връзка с тази необятна Божия Любов, трябва да се спазят всички велики закони на този Божествен живот, за да можем да познаем Бога, т.е. ще дойдем в съприкосновение, за да познаем Бога и Бог да те познае, че и ти си като Него. (271-272 стр.) ...Ако усвоите или не усвоите тези принципи, аз зная какво ще направя.
към текста >>

Тази необятна Любов, непроявеното, то е Учителят, а проявеното е ученикът.
И ако вие не сте готови да жертвате вашия живот заради мене, и ако аз не съм готов да жертвам живота си заради вас, въпросът е свършен. Разбирате ли? Такъв е Божественият закон. Като казвам „заради мене", разбирам принципа. Ако вие, заради вашия Учител, заради този Велик Учител, сте готови да жертвате живота си, под това разбирам Бога в неговото проявление. Тази необятна Любов, непроявеното, то е Учителят, а проявеното е ученикът. Когато туй проявено идва във връзка с тази необятна Божия Любов, трябва да се спазят всички велики закони на този Божествен живот, за да можем да познаем Бога, т.е. ще дойдем в съприкосновение, за да познаем Бога и Бог да те познае, че и ти си като Него. (271-272 стр.) ...Ако усвоите или не усвоите тези принципи, аз зная какво ще направя. Сега, като казвам „зная", добре да ме разберете.
към текста >>

На учениците, на вас ви трябва туй милосърдие – едно от най-необходимите качества; качество, потребно и за Учителя, потребно и за ученика, защото един ден, този ученик ще заеме мястото на учител.
Важен е този принцип и той трябва да легне вътре в нас. Само Бог е съвършен, само Той е безграничен, нито се изменя, нито се променя и само в Неговия силен Дух, само в Неговия ум, само в Неговата душа, само в Неговото сърце, само в Него можем да намерим всичко онуй, за което нашата душа копнее и се стреми тук, на земята и горе на Небето. Следователно, само Нему можем да въздадем чест и поклонение, и хваление и никому другиму. Само този принцип – Бог на Любовта – трябва да легне като основа, правило в душата ви. (234-235 стр.) На учениците, на вас ви трябва туй милосърдие – едно от най-необходимите качества; качество, потребно и за Учителя, потребно и за ученика, защото един ден, този ученик ще заеме мястото на учител. Самият учител пък ще заеме мястото на ученик, защото има учители на учителите и ученици на учениците, но са Учители. Има йерархии по-горни. В тази йерархия можеш да бъдеш едновременно и Учител, и ученик. В едно положение може да си Учител, в друго положение да си ученик. Не мислете, че вие, като дойдете в света, няма да имате нужда от нищо.
към текста >>

Самият учител пък ще заеме мястото на ученик, защото има учители на учителите и ученици на учениците, но са Учители.
Само Бог е съвършен, само Той е безграничен, нито се изменя, нито се променя и само в Неговия силен Дух, само в Неговия ум, само в Неговата душа, само в Неговото сърце, само в Него можем да намерим всичко онуй, за което нашата душа копнее и се стреми тук, на земята и горе на Небето. Следователно, само Нему можем да въздадем чест и поклонение, и хваление и никому другиму. Само този принцип – Бог на Любовта – трябва да легне като основа, правило в душата ви. (234-235 стр.) На учениците, на вас ви трябва туй милосърдие – едно от най-необходимите качества; качество, потребно и за Учителя, потребно и за ученика, защото един ден, този ученик ще заеме мястото на учител. Самият учител пък ще заеме мястото на ученик, защото има учители на учителите и ученици на учениците, но са Учители. Има йерархии по-горни. В тази йерархия можеш да бъдеш едновременно и Учител, и ученик. В едно положение може да си Учител, в друго положение да си ученик. Не мислете, че вие, като дойдете в света, няма да имате нужда от нищо. Само Бог, само Абсолютното, неограниченото, само Той няма нужда от нищо.
към текста >>

В тази йерархия можеш да бъдеш едновременно и Учител, и ученик.
Само този принцип – Бог на Любовта – трябва да легне като основа, правило в душата ви. (234-235 стр.) На учениците, на вас ви трябва туй милосърдие – едно от най-необходимите качества; качество, потребно и за Учителя, потребно и за ученика, защото един ден, този ученик ще заеме мястото на учител. Самият учител пък ще заеме мястото на ученик, защото има учители на учителите и ученици на учениците, но са Учители. Има йерархии по-горни. В тази йерархия можеш да бъдеш едновременно и Учител, и ученик. В едно положение може да си Учител, в друго положение да си ученик. Не мислете, че вие, като дойдете в света, няма да имате нужда от нищо. Само Бог, само Абсолютното, неограниченото, само Той няма нужда от нищо. Но всички ония същества като нас, които са ограничени, те имат всякога нужда. (262-263 стр.)
към текста >>

В едно положение може да си Учител, в друго положение да си ученик.
(234-235 стр.) На учениците, на вас ви трябва туй милосърдие – едно от най-необходимите качества; качество, потребно и за Учителя, потребно и за ученика, защото един ден, този ученик ще заеме мястото на учител. Самият учител пък ще заеме мястото на ученик, защото има учители на учителите и ученици на учениците, но са Учители. Има йерархии по-горни. В тази йерархия можеш да бъдеш едновременно и Учител, и ученик. В едно положение може да си Учител, в друго положение да си ученик. Не мислете, че вие, като дойдете в света, няма да имате нужда от нищо. Само Бог, само Абсолютното, неограниченото, само Той няма нужда от нищо. Но всички ония същества като нас, които са ограничени, те имат всякога нужда. (262-263 стр.) Един ден ще дойде Господ в тебе, ще Го оставиш Той да се проявява, ще кажеш: „Господи, днес съм на Твое разположение, ще Те оставя да се проявяваш както искаш, аз ще изпълня Твоята Воля".
към текста >>

Като казвам ученик и Учител, разбирам, че като дойде Господ, каквото ни каже, ще Го оставим да ни каже и ще употребим всички сили да го изпълним точно.
Но всички ония същества като нас, които са ограничени, те имат всякога нужда. (262-263 стр.) Един ден ще дойде Господ в тебе, ще Го оставиш Той да се проявява, ще кажеш: „Господи, днес съм на Твое разположение, ще Те оставя да се проявяваш както искаш, аз ще изпълня Твоята Воля". Тъй ще кажем. Туй разбирам ученик. Като казвам ученик и Учител, разбирам, че като дойде Господ, каквото ни каже, ще Го оставим да ни каже и ще употребим всички сили да го изпълним точно. (150 стр.) Аз ви говоря, като на ученици, със символи, но говоря неща, които са проверени и верни. Представете си, че аз съм Учител и ви уча за Любовта, но вие не разбирате, не знаете това изкуство. Аз ви говоря за Любовта и казвам, че тя е една нишка, която вие не виждате. Тя е тънка като паяжина, но е толкова силна, здрава, че може да ви удържи.
към текста >>

Представете си, че аз съм Учител и ви уча за Любовта, но вие не разбирате, не знаете това изкуство.
Тъй ще кажем. Туй разбирам ученик. Като казвам ученик и Учител, разбирам, че като дойде Господ, каквото ни каже, ще Го оставим да ни каже и ще употребим всички сили да го изпълним точно. (150 стр.) Аз ви говоря, като на ученици, със символи, но говоря неща, които са проверени и верни. Представете си, че аз съм Учител и ви уча за Любовта, но вие не разбирате, не знаете това изкуство. Аз ви говоря за Любовта и казвам, че тя е една нишка, която вие не виждате. Тя е тънка като паяжина, но е толкова силна, здрава, че може да ви удържи. През нея текат токове, които ви поляризират и можете да станете и тежък, и лек. Вие не виждате тази нишка, но аз съм ви свързал с нея и ви пазя от всички пакости. Минеш пред една голяма пропаст; казвам: „Нали казваш,че съм ти учител, ти ме обичаш, хвърли се долу".
към текста >>

Минеш пред една голяма пропаст; казвам: „Нали казваш,че съм ти учител, ти ме обичаш, хвърли се долу".
Представете си, че аз съм Учител и ви уча за Любовта, но вие не разбирате, не знаете това изкуство. Аз ви говоря за Любовта и казвам, че тя е една нишка, която вие не виждате. Тя е тънка като паяжина, но е толкова силна, здрава, че може да ви удържи. През нея текат токове, които ви поляризират и можете да станете и тежък, и лек. Вие не виждате тази нишка, но аз съм ви свързал с нея и ви пазя от всички пакости. Минеш пред една голяма пропаст; казвам: „Нали казваш,че съм ти учител, ти ме обичаш, хвърли се долу". Какво ще кажете? – "Учителю, сериозно ли говориш? " Той ще коленичи долу и ще каже: „Сериозно ли говориш, моля ти се, не ме карай да се хвърлям долу, пусни ме! " Колко от вас ще се хвърлят? Ако той е ученик, изведнъж ще се хвърли, ще увисне на нишката и аз ще го извадя.
към текста >>

– "Учителю, сериозно ли говориш?
Тя е тънка като паяжина, но е толкова силна, здрава, че може да ви удържи. През нея текат токове, които ви поляризират и можете да станете и тежък, и лек. Вие не виждате тази нишка, но аз съм ви свързал с нея и ви пазя от всички пакости. Минеш пред една голяма пропаст; казвам: „Нали казваш,че съм ти учител, ти ме обичаш, хвърли се долу". Какво ще кажете? – "Учителю, сериозно ли говориш? " Той ще коленичи долу и ще каже: „Сериозно ли говориш, моля ти се, не ме карай да се хвърлям долу, пусни ме! " Колко от вас ще се хвърлят? Ако той е ученик, изведнъж ще се хвърли, ще увисне на нишката и аз ще го извадя. Аз ще добия вече вяра в него, той в моите очи ще порасне, ще порасне с един метър в моето съзнание и ще кажа: Този е ученикът, на когото мога да разчитам. И онзи, който ще коленичи, и него ще зная.
към текста >>

– Ще имате доверието на вашия Учител, да може Той да ви остави на своето място.
(169-170 стр.) Ще ви прекараме през тия изпити. Всички тия неща ще дойдат за тия, които следват специалния клас в продължение на 20 години. Толкова ми трябват. И тия, които издържат добре изпита си, тогава ще им се повери.. Знаете ли какво ще ви се повери? – Ще имате доверието на вашия Учител, да може Той да ви остави на своето място. Такова доверие да има Той във вас, че каквото ви каже, няма да разваляте Славата Божия, каквото ви каже, няма да изопачите Истината, да изопачите Мъдростта, нито Правдата, нито Добродетелта, ами право ще изпълните всичко тъй, и то абсолютно тъй, че всичко да бъде за слава Божия. Това е цел на всички ученици в Школата. (223-224 стр.) Аз искам да се яви най-първо у вас една мисъл, едно силно желание да бъдете добри ученици на Бялото Братство. Тъй, у вас да се вложи една амбиция, сърцето ви да гори за тази Велика наука, в която можете да се инициирате, а когато имате тези малки опити, вие ще почувствате една вътрешна радост, една вътрешна самоувереност за истинността на законите, които действат вътре в Живота.
към текста >>

Има убеждения на верую, дето учителите им казват: „Само мене ще слушате, само моето учение е право, вън от това, друго учение няма, всичко друго е лъжливо." Не е тъй.
Затуй искам да добиете малко знания и да излагате вярно. (121 стр.) Хубаво е всички, които ме слушате, да си взимате бележки. Вие казвате: "Ще го запомним, после ще ги имаме." За да се напечатат тия протоколи, трябва 2 - 3 месеца, а то трябва, още докато сме тук, да си ги имате. (123 стр.) Има убеждения на верую, дето учителите им казват: „Само мене ще слушате, само моето учение е право, вън от това, друго учение няма, всичко друго е лъжливо." Не е тъй. Аз много пъти съм казвал на моите ученици: ако намерите някой, който може да ви даде нещо по-хубаво от мене, приемете го, но ако той ви лиши от туй, което аз ви давам, ще го напуснете. Тъй и всеки учител трябва да каже на учениците си. Тъй и вие ще постъпвате. Всяко учение, което ние проповядваме, трябва да приложим на строг опит и само онова, което може да се приложи в практическия живот, него ще турим да действа. Всички тъй ще постъпваме.
към текста >>

Тъй и всеки учител трябва да каже на учениците си.
Хубаво е всички, които ме слушате, да си взимате бележки. Вие казвате: "Ще го запомним, после ще ги имаме." За да се напечатат тия протоколи, трябва 2 - 3 месеца, а то трябва, още докато сме тук, да си ги имате. (123 стр.) Има убеждения на верую, дето учителите им казват: „Само мене ще слушате, само моето учение е право, вън от това, друго учение няма, всичко друго е лъжливо." Не е тъй. Аз много пъти съм казвал на моите ученици: ако намерите някой, който може да ви даде нещо по-хубаво от мене, приемете го, но ако той ви лиши от туй, което аз ви давам, ще го напуснете. Тъй и всеки учител трябва да каже на учениците си. Тъй и вие ще постъпвате. Всяко учение, което ние проповядваме, трябва да приложим на строг опит и само онова, което може да се приложи в практическия живот, него ще турим да действа. Всички тъй ще постъпваме. Разбира се, всички, които ме слушате, не сте на еднакво развитие. Ние не искаме всички да сте в пълната Любов.
към текста >>

Да не помислите: „Е, той, нашият Учител, той нарежда тъй работите." Ако помислите тъй, нищо няма да успеете.
– Воля на любов ще имате, воля да любите. Човек, който люби, той има воля. (14 стр.) Сега, житното зърно – вие – ще бъдете посети, ще растете. При туй растене вас ще ви бара една разумна ръка – Божествената ръка. Да не помислите: „Е, той, нашият Учител, той нарежда тъй работите." Ако помислите тъй, нищо няма да успеете. Знайте, че във вашето съзнание действа Божественият принцип на Духа и Той ще събуди у вас онези скрити способности, които са лежали у вас с векове непробудени. Той ще събуди вашите способности, понеже разбира тайните, и ще ви даде начин, път, как да работите. Може да дойде внушението отвън, а после може да дойде отвътре. Една сестра ми казваше тези дни: „След като страдах, страдах, разбрах, че онова, което търсих вънка, ще го намеря вътре в себе си, зарадвах се и се успокоих." Знайте, че онова, което вие търсите вънка, то се намира вътре във вас. То е житното зърно посято и ние ще му дадем външните условия – светлина, топлина и влага, за да израсне.
към текста >>

Ако направи една грешка, да дойде да се изповяда на Учителя.
Право ли е това? Който иска да флиртува – навънка! Мома, която иска да флиртува –навънка! Погледът ни трябва да бъде честен, мек. Честни, чисти, откровени... Който влезе в Специалния клас, той трябва да бъде образец на благородство. Ако направи една грешка, да дойде да се изповяда на Учителя. А не да гледа на земята. Аз зная какво значи да гледа на земята. Ще бъдете чисти и искрени, с поглед ясен и чист. Направите ли едно престъпление в астралния свят, ще го изповядате. Направите ли едно престъпление в умствения свят, ще го изповядате.
към текста >>

Пък, ако имате Любов в душата си, ще съблечете белите дрехи и ще облечете обикновените.
Сега, братя и сестри, ще се приготвите за ходене (бел. ред. – за публичната беседа на 19.08). Е, как разбирате вие, сестри, с белите ли дрехи ще отидете? Питам всички братя: как ще кажете? Забелязвам един вътрешен страх, едно вътрешно обществено мнение... Сега, ако ви е срам от общественото мнение, ще идете с белите дрехи. Пък, ако имате Любов в душата си, ще съблечете белите дрехи и ще облечете обикновените. Ако имате страх – с белите си дрехи; ако имате Любов – с обикновените си дрехи. Ако имате страх, идете с белите дрехи и страхът ще изчезне. Ще постъпите по закона на свободата. Най-първо вие ще направите, каквото знаете, а после аз ще коригирам работата. (Отговарят: Каквото вие кажете.) Е, тогава всички, които искат да имат Любов, нека останат с белите си дрехи; които не са готови за тази Любов, да си облекат обикновените дрехи.
към текста >>

Ако имате страх – с белите си дрехи; ако имате Любов – с обикновените си дрехи.
– за публичната беседа на 19.08). Е, как разбирате вие, сестри, с белите ли дрехи ще отидете? Питам всички братя: как ще кажете? Забелязвам един вътрешен страх, едно вътрешно обществено мнение... Сега, ако ви е срам от общественото мнение, ще идете с белите дрехи. Пък, ако имате Любов в душата си, ще съблечете белите дрехи и ще облечете обикновените. Ако имате страх – с белите си дрехи; ако имате Любов – с обикновените си дрехи. Ако имате страх, идете с белите дрехи и страхът ще изчезне. Ще постъпите по закона на свободата. Най-първо вие ще направите, каквото знаете, а после аз ще коригирам работата. (Отговарят: Каквото вие кажете.) Е, тогава всички, които искат да имат Любов, нека останат с белите си дрехи; които не са готови за тази Любов, да си облекат обикновените дрехи. (17-18 стр.)
към текста >>

(Отговарят: Каквото вие кажете.) Е, тогава всички, които искат да имат Любов, нека останат с белите си дрехи; които не са готови за тази Любов, да си облекат обикновените дрехи.
Пък, ако имате Любов в душата си, ще съблечете белите дрехи и ще облечете обикновените. Ако имате страх – с белите си дрехи; ако имате Любов – с обикновените си дрехи. Ако имате страх, идете с белите дрехи и страхът ще изчезне. Ще постъпите по закона на свободата. Най-първо вие ще направите, каквото знаете, а после аз ще коригирам работата. (Отговарят: Каквото вие кажете.) Е, тогава всички, които искат да имат Любов, нека останат с белите си дрехи; които не са готови за тази Любов, да си облекат обикновените дрехи. (17-18 стр.) И тъй, вие имате сега най-добрите условия. Вие ще ми кажете: „Учителю, да почувстваме Любовта! " Знаете ли колко Любов има на земята? В този ден има толкова Любов, че тя може да оживи и възкреси всички хора.
към текста >>

Вие ще ми кажете: „Учителю, да почувстваме Любовта!
Ще постъпите по закона на свободата. Най-първо вие ще направите, каквото знаете, а после аз ще коригирам работата. (Отговарят: Каквото вие кажете.) Е, тогава всички, които искат да имат Любов, нека останат с белите си дрехи; които не са готови за тази Любов, да си облекат обикновените дрехи. (17-18 стр.) И тъй, вие имате сега най-добрите условия. Вие ще ми кажете: „Учителю, да почувстваме Любовта! " Знаете ли колко Любов има на земята? В този ден има толкова Любов, че тя може да оживи и възкреси всички хора. Вие дойдете, погледнете, но не виждате, защото за някъде мечтаете, за някакво бъдеще! (350 стр.) * Аспра (гр.) - дребна монета у древните източни народи (бел. ред.)
към текста >>

59. 1925_ 5 Спомени на Петър Камбуров — за арбанашката комуна

Учителя ме повика и ми каза:
СПОМЕНИ НА ПЕТЪР КАМБУРОВ ЗА АРБАНАШКАТА КОМУНА През 1925 година се състоя последният събор в Търново. Учителя ме повика и ми каза: - Рекох, ще стегнеш каруцата и катърите и след съборните дни ще отпътуваш за София. Там ще работиш и ще спечелиш много пари. Разбира се, съгласих се, но рекох: - Учителю, ще ми трябват пари да поправя хамутите на катърите и за пътни, а аз нямам никакви. Учителя каза на брат Иларионов да ми брои 2000 лева.
към текста >>

- Учителю, ще ми трябват пари да поправя хамутите на катърите и за пътни, а аз нямам никакви.
През 1925 година се състоя последният събор в Търново. Учителя ме повика и ми каза: - Рекох, ще стегнеш каруцата и катърите и след съборните дни ще отпътуваш за София. Там ще работиш и ще спечелиш много пари. Разбира се, съгласих се, но рекох: - Учителю, ще ми трябват пари да поправя хамутите на катърите и за пътни, а аз нямам никакви. Учителя каза на брат Иларионов да ми брои 2000 лева. След няколко дни всичко беше в ред и аз тръгнах през Севлиево, Ловеч, Орхание* за София. Пътувах шест дни. Обаче, по време на пътуването, единият от катърите - Жаро - получи голяма рана на врата, точно под хамута, и когато стигнах в София, раната беше толкова голяма, че не беше възможно да го впрягам. Наложи се да приспособя каруцата от чифт на тек - за един кон.
към текста >>

Учителя каза на брат Иларионов да ми брои 2000 лева.
Учителя ме повика и ми каза: - Рекох, ще стегнеш каруцата и катърите и след съборните дни ще отпътуваш за София. Там ще работиш и ще спечелиш много пари. Разбира се, съгласих се, но рекох: - Учителю, ще ми трябват пари да поправя хамутите на катърите и за пътни, а аз нямам никакви. Учителя каза на брат Иларионов да ми брои 2000 лева. След няколко дни всичко беше в ред и аз тръгнах през Севлиево, Ловеч, Орхание* за София. Пътувах шест дни. Обаче, по време на пътуването, единият от катърите - Жаро - получи голяма рана на врата, точно под хамута, и когато стигнах в София, раната беше толкова голяма, че не беше възможно да го впрягам. Наложи се да приспособя каруцата от чифт на тек - за един кон. За този ремонт исках заем от брат Бертоли.
към текста >>

Може би повече от сто свободни братя (пенсионери и пр.) бяха останали, начело с Учителя, като на курорт.
Превозвах баластра на строящия се Агрономически факултет и пр. За една седмица спечелих 13 000 лева, изплатих на Бертоли дълга си от 12 000 и с хилядата лева реших да се върна в Търново. Беше вече средата на септември. Пътувах пак шест дни и най-сетне благополучно пристигнах в Търново на колибата. Каква беше изненадата ми, когато видях, че съборът още продължаваше! Може би повече от сто свободни братя (пенсионери и пр.) бяха останали, начело с Учителя, като на курорт. Минах през портата на Бостанджиевата колиба, пуснах юздите на конете, извадих цигулката и засвирих „Братство, единство". Всички ме поздравиха с „добре дошъл". Отдалеч още видях Учителя, изправен до чешмата пред колибата. Отидох най-напред при него. Поздравих го, целунах му ръка и Той ме запита: „Е, Петре, кажи сега, как изкара в София?
към текста >>

Отдалеч още видях Учителя, изправен до чешмата пред колибата.
Пътувах пак шест дни и най-сетне благополучно пристигнах в Търново на колибата. Каква беше изненадата ми, когато видях, че съборът още продължаваше! Може би повече от сто свободни братя (пенсионери и пр.) бяха останали, начело с Учителя, като на курорт. Минах през портата на Бостанджиевата колиба, пуснах юздите на конете, извадих цигулката и засвирих „Братство, единство". Всички ме поздравиха с „добре дошъл". Отдалеч още видях Учителя, изправен до чешмата пред колибата. Отидох най-напред при него. Поздравих го, целунах му ръка и Той ме запита: „Е, Петре, кажи сега, как изкара в София? " Разказах му подробно всички перипетии, през които минах в продължение на един месец, като каруцар в София. Учителя усмихнат ме слушаше и накрая каза: „Отлично си изпълнил задачата! " Рекох: „Учителю, пари не можах да спечеля, но поне изживях моменти, които добре ме ориентираха в суровия живот, които с пари не могат да се купят." Учителя каза, че това, което съм спечелил от сполучливото разрешаване на задачата, струва повече от обикновени пари.
към текста >>

Учителя усмихнат ме слушаше и накрая каза: „Отлично си изпълнил задачата!
Всички ме поздравиха с „добре дошъл". Отдалеч още видях Учителя, изправен до чешмата пред колибата. Отидох най-напред при него. Поздравих го, целунах му ръка и Той ме запита: „Е, Петре, кажи сега, как изкара в София? " Разказах му подробно всички перипетии, през които минах в продължение на един месец, като каруцар в София. Учителя усмихнат ме слушаше и накрая каза: „Отлично си изпълнил задачата! " Рекох: „Учителю, пари не можах да спечеля, но поне изживях моменти, които добре ме ориентираха в суровия живот, които с пари не могат да се купят." Учителя каза, че това, което съм спечелил от сполучливото разрешаване на задачата, струва повече от обикновени пари. * Орхание турското име на гр.Ботевград (бел.ред.) * Аръш (тур.)- водило, потеглица на каруца (бел.ред.)
към текста >>

" Рекох: „Учителю, пари не можах да спечеля, но поне изживях моменти, които добре ме ориентираха в суровия живот, които с пари не могат да се купят." Учителя каза, че това, което съм спечелил от сполучливото разрешаване на задачата, струва повече от обикновени пари.
Отдалеч още видях Учителя, изправен до чешмата пред колибата. Отидох най-напред при него. Поздравих го, целунах му ръка и Той ме запита: „Е, Петре, кажи сега, как изкара в София? " Разказах му подробно всички перипетии, през които минах в продължение на един месец, като каруцар в София. Учителя усмихнат ме слушаше и накрая каза: „Отлично си изпълнил задачата! " Рекох: „Учителю, пари не можах да спечеля, но поне изживях моменти, които добре ме ориентираха в суровия живот, които с пари не могат да се купят." Учителя каза, че това, което съм спечелил от сполучливото разрешаване на задачата, струва повече от обикновени пари. * Орхание турското име на гр.Ботевград (бел.ред.) * Аръш (тур.)- водило, потеглица на каруца (бел.ред.)
към текста >>

60. 1925_15 Спомени за търновските събори

Търново. След съборните дни Учителя оставаше с няколко (бел. състав.
СПОМЕНИ ЗА ТЪРНОВСКИТЕ СЪБОРИ КОКОШАТА КЪЛКА („Изгревът" на Бялото Братство", том II, София, 1995, стр. 390) Търново. След съборните дни Учителя оставаше с няколко (бел. състав. група) братя и сестри още известно време. Идва един селянин при Учителя, чистичко облечен, спретнат, вади от пояса си чиста бяла кърпичка, а в нея завита хубава кокоша кълка. Подава я благоговейно на Учителя. Приятелите изтръпват. Как, месо!
към текста >>

Идва един селянин при Учителя, чистичко облечен, спретнат, вади от пояса си чиста бяла кърпичка, а в нея завита хубава кокоша кълка.
СПОМЕНИ ЗА ТЪРНОВСКИТЕ СЪБОРИ КОКОШАТА КЪЛКА („Изгревът" на Бялото Братство", том II, София, 1995, стр. 390) Търново. След съборните дни Учителя оставаше с няколко (бел. състав. група) братя и сестри още известно време. Идва един селянин при Учителя, чистичко облечен, спретнат, вади от пояса си чиста бяла кърпичка, а в нея завита хубава кокоша кълка. Подава я благоговейно на Учителя. Приятелите изтръпват. Как, месо! Посягат да спрат селянина, но Учителя се усмихва, взема кълката и казва на сестрите: „Турете я в кухнята." Учителя се освободи от нея, освободи и нас, а селянинът бе уважен заради жеста му. За него това беше подарък за Учителя.
към текста >>

Подава я благоговейно на Учителя.
КОКОШАТА КЪЛКА („Изгревът" на Бялото Братство", том II, София, 1995, стр. 390) Търново. След съборните дни Учителя оставаше с няколко (бел. състав. група) братя и сестри още известно време. Идва един селянин при Учителя, чистичко облечен, спретнат, вади от пояса си чиста бяла кърпичка, а в нея завита хубава кокоша кълка. Подава я благоговейно на Учителя. Приятелите изтръпват. Как, месо! Посягат да спрат селянина, но Учителя се усмихва, взема кълката и казва на сестрите: „Турете я в кухнята." Учителя се освободи от нея, освободи и нас, а селянинът бе уважен заради жеста му. За него това беше подарък за Учителя. Той още не знаеше нищо за Учителя и че ние сме вегетарианци.
към текста >>

Посягат да спрат селянина, но Учителя се усмихва, взема кълката и казва на сестрите: „Турете я в кухнята." Учителя се освободи от нея, освободи и нас, а селянинът бе уважен заради жеста му.
група) братя и сестри още известно време. Идва един селянин при Учителя, чистичко облечен, спретнат, вади от пояса си чиста бяла кърпичка, а в нея завита хубава кокоша кълка. Подава я благоговейно на Учителя. Приятелите изтръпват. Как, месо! Посягат да спрат селянина, но Учителя се усмихва, взема кълката и казва на сестрите: „Турете я в кухнята." Учителя се освободи от нея, освободи и нас, а селянинът бе уважен заради жеста му. За него това беше подарък за Учителя. Той още не знаеше нищо за Учителя и че ние сме вегетарианци. Ако Учителя не беше приел кокошата кълка, щеше да го смути и спре, но сега го прие и пътят му е отворен за Школата. Зависеше от него, дали ще влезе в Школата, или ще я подмине. Изборът беше само негов и на никой друг.
към текста >>

За него това беше подарък за Учителя.
Идва един селянин при Учителя, чистичко облечен, спретнат, вади от пояса си чиста бяла кърпичка, а в нея завита хубава кокоша кълка. Подава я благоговейно на Учителя. Приятелите изтръпват. Как, месо! Посягат да спрат селянина, но Учителя се усмихва, взема кълката и казва на сестрите: „Турете я в кухнята." Учителя се освободи от нея, освободи и нас, а селянинът бе уважен заради жеста му. За него това беше подарък за Учителя. Той още не знаеше нищо за Учителя и че ние сме вегетарианци. Ако Учителя не беше приел кокошата кълка, щеше да го смути и спре, но сега го прие и пътят му е отворен за Школата. Зависеше от него, дали ще влезе в Школата, или ще я подмине. Изборът беше само негов и на никой друг. ПЕСТЕЛИВОСТТА
към текста >>

Той още не знаеше нищо за Учителя и че ние сме вегетарианци.
Подава я благоговейно на Учителя. Приятелите изтръпват. Как, месо! Посягат да спрат селянина, но Учителя се усмихва, взема кълката и казва на сестрите: „Турете я в кухнята." Учителя се освободи от нея, освободи и нас, а селянинът бе уважен заради жеста му. За него това беше подарък за Учителя. Той още не знаеше нищо за Учителя и че ние сме вегетарианци. Ако Учителя не беше приел кокошата кълка, щеше да го смути и спре, но сега го прие и пътят му е отворен за Школата. Зависеше от него, дали ще влезе в Школата, или ще я подмине. Изборът беше само негов и на никой друг. ПЕСТЕЛИВОСТТА („Изгревът" на Бялото Братство", том II, София, 1995, стр. 373)
към текста >>

Ако Учителя не беше приел кокошата кълка, щеше да го смути и спре, но сега го прие и пътят му е отворен за Школата.
Приятелите изтръпват. Как, месо! Посягат да спрат селянина, но Учителя се усмихва, взема кълката и казва на сестрите: „Турете я в кухнята." Учителя се освободи от нея, освободи и нас, а селянинът бе уважен заради жеста му. За него това беше подарък за Учителя. Той още не знаеше нищо за Учителя и че ние сме вегетарианци. Ако Учителя не беше приел кокошата кълка, щеше да го смути и спре, но сега го прие и пътят му е отворен за Школата. Зависеше от него, дали ще влезе в Школата, или ще я подмине. Изборът беше само негов и на никой друг. ПЕСТЕЛИВОСТТА („Изгревът" на Бялото Братство", том II, София, 1995, стр. 373) Работехме в Търново на колибата по подготовка на събора.
към текста >>

Учителя присъстваше както винаги при общата работа и наблюдаваше всичко.
Работехме в Търново на колибата по подготовка на събора. Оправяхме външните парапети от тухли. Работехме, а работеха и опитни братя от селата, зидари, мазачи, а ние, младите, покрай тях помагахме. И ние се опитвахме да редим тухлите и да ги лепим с варов разтвор, но нямахме още никаква опитност. Варта, която засъхваше и беше излишна, ние остъргвахме и хвърляхме на земята. Учителя присъстваше както винаги при общата работа и наблюдаваше всичко. Погледа ме малко време и каза: „Защо я хвърляш? Тури я в кофата, тури й малко вода и тя пак ще стане за работа." Но аз си мислех, че тази вар не може да се използва и авторитетно, като майстор, възразих на Учителя. Учителя си замина, но оттогава цял живот изучавам тоя занаят. Сега зная, че на Учителя не се възразява. Послушание към Учителя и приложение на Словото му.
към текста >>

Тури я в кофата, тури й малко вода и тя пак ще стане за работа." Но аз си мислех, че тази вар не може да се използва и авторитетно, като майстор, възразих на Учителя.
Работехме, а работеха и опитни братя от селата, зидари, мазачи, а ние, младите, покрай тях помагахме. И ние се опитвахме да редим тухлите и да ги лепим с варов разтвор, но нямахме още никаква опитност. Варта, която засъхваше и беше излишна, ние остъргвахме и хвърляхме на земята. Учителя присъстваше както винаги при общата работа и наблюдаваше всичко. Погледа ме малко време и каза: „Защо я хвърляш? Тури я в кофата, тури й малко вода и тя пак ще стане за работа." Но аз си мислех, че тази вар не може да се използва и авторитетно, като майстор, възразих на Учителя. Учителя си замина, но оттогава цял живот изучавам тоя занаят. Сега зная, че на Учителя не се възразява. Послушание към Учителя и приложение на Словото му. Ето това днес знам и го предавам на вас. ПОСЛУШАНИЕТО
към текста >>

Учителя си замина, но оттогава цял живот изучавам тоя занаят.
И ние се опитвахме да редим тухлите и да ги лепим с варов разтвор, но нямахме още никаква опитност. Варта, която засъхваше и беше излишна, ние остъргвахме и хвърляхме на земята. Учителя присъстваше както винаги при общата работа и наблюдаваше всичко. Погледа ме малко време и каза: „Защо я хвърляш? Тури я в кофата, тури й малко вода и тя пак ще стане за работа." Но аз си мислех, че тази вар не може да се използва и авторитетно, като майстор, възразих на Учителя. Учителя си замина, но оттогава цял живот изучавам тоя занаят. Сега зная, че на Учителя не се възразява. Послушание към Учителя и приложение на Словото му. Ето това днес знам и го предавам на вас. ПОСЛУШАНИЕТО („Изгревът" на Бялото Братство", том II, София, 1995, стр. 351)
към текста >>

Сега зная, че на Учителя не се възразява.
Варта, която засъхваше и беше излишна, ние остъргвахме и хвърляхме на земята. Учителя присъстваше както винаги при общата работа и наблюдаваше всичко. Погледа ме малко време и каза: „Защо я хвърляш? Тури я в кофата, тури й малко вода и тя пак ще стане за работа." Но аз си мислех, че тази вар не може да се използва и авторитетно, като майстор, възразих на Учителя. Учителя си замина, но оттогава цял живот изучавам тоя занаят. Сега зная, че на Учителя не се възразява. Послушание към Учителя и приложение на Словото му. Ето това днес знам и го предавам на вас. ПОСЛУШАНИЕТО („Изгревът" на Бялото Братство", том II, София, 1995, стр. 351) Учителя разправяше друг случай: „Друга сестра от Търново ми казваше: „Имам пари, искам да направя една къща, да я давам под наем, да се улеснявам." Казвам й: „Ако питаш мен, сега не гради.
към текста >>

Послушание към Учителя и приложение на Словото му.
Учителя присъстваше както винаги при общата работа и наблюдаваше всичко. Погледа ме малко време и каза: „Защо я хвърляш? Тури я в кофата, тури й малко вода и тя пак ще стане за работа." Но аз си мислех, че тази вар не може да се използва и авторитетно, като майстор, възразих на Учителя. Учителя си замина, но оттогава цял живот изучавам тоя занаят. Сега зная, че на Учителя не се възразява. Послушание към Учителя и приложение на Словото му. Ето това днес знам и го предавам на вас. ПОСЛУШАНИЕТО („Изгревът" на Бялото Братство", том II, София, 1995, стр. 351) Учителя разправяше друг случай: „Друга сестра от Търново ми казваше: „Имам пари, искам да направя една къща, да я давам под наем, да се улеснявам." Казвам й: „Ако питаш мен, сега не гради. Нека минат две-три години.
към текста >>

Учителя разправяше друг случай: „Друга сестра от Търново ми казваше: „Имам пари, искам да направя една къща, да я давам под наем, да се улеснявам." Казвам й: „Ако питаш мен, сега не гради.
Сега зная, че на Учителя не се възразява. Послушание към Учителя и приложение на Словото му. Ето това днес знам и го предавам на вас. ПОСЛУШАНИЕТО („Изгревът" на Бялото Братство", том II, София, 1995, стр. 351) Учителя разправяше друг случай: „Друга сестра от Търново ми казваше: „Имам пари, искам да направя една къща, да я давам под наем, да се улеснявам." Казвам й: „Ако питаш мен, сега не гради. Нека минат две-три години. Ако сега градиш, ще загубиш всичко." Тя казва: „Но сега е евтин материалът, ще построя, пък ще вземам наем от новото здание. Но ще те послушам." Стана търновското земетресение, събори старата къща, но с парите, които имаше, тя я поправи. След това ми каза: „Много ти благодаря. Ако бях направила новата къща, щеше и тя да се събори и нямаше да имам с какво да я поправя." Ето какво значи послушание на ученика към Учителя.
към текста >>

Ако бях направила новата къща, щеше и тя да се събори и нямаше да имам с какво да я поправя." Ето какво значи послушание на ученика към Учителя.
Учителя разправяше друг случай: „Друга сестра от Търново ми казваше: „Имам пари, искам да направя една къща, да я давам под наем, да се улеснявам." Казвам й: „Ако питаш мен, сега не гради. Нека минат две-три години. Ако сега градиш, ще загубиш всичко." Тя казва: „Но сега е евтин материалът, ще построя, пък ще вземам наем от новото здание. Но ще те послушам." Стана търновското земетресение, събори старата къща, но с парите, които имаше, тя я поправи. След това ми каза: „Много ти благодаря. Ако бях направила новата къща, щеше и тя да се събори и нямаше да имам с какво да я поправя." Ето какво значи послушание на ученика към Учителя. Послушанието предхожда всичко. То е първата стъпка, която прокарва пътечка между ученика и Учителя. Чрез послушанието идва Божията помощ и благословение. ЦВЕТЯТА („Изгревът" на Бялото Братство", том II, София, 1995, стр. 340)
към текста >>

То е първата стъпка, която прокарва пътечка между ученика и Учителя.
Ако сега градиш, ще загубиш всичко." Тя казва: „Но сега е евтин материалът, ще построя, пък ще вземам наем от новото здание. Но ще те послушам." Стана търновското земетресение, събори старата къща, но с парите, които имаше, тя я поправи. След това ми каза: „Много ти благодаря. Ако бях направила новата къща, щеше и тя да се събори и нямаше да имам с какво да я поправя." Ето какво значи послушание на ученика към Учителя. Послушанието предхожда всичко. То е първата стъпка, която прокарва пътечка между ученика и Учителя. Чрез послушанието идва Божията помощ и благословение. ЦВЕТЯТА („Изгревът" на Бялото Братство", том II, София, 1995, стр. 340) Съборът в Търново беше преминал. Приятелите се бяха разотишли.
към текста >>

Бяха останали с Учителя няколко братя и сестри.
Чрез послушанието идва Божията помощ и благословение. ЦВЕТЯТА („Изгревът" на Бялото Братство", том II, София, 1995, стр. 340) Съборът в Търново беше преминал. Приятелите се бяха разотишли. Бяха останали с Учителя няколко братя и сестри. След вечеря обикновено се провеждаше разговор, който понякога отиваше до полунощ. След това брат Димитър Добрев от Сливен изпращаше Учителя до стаичката му и се прибираше в своята. Тъкмо да си ляга, на вратата му се чука. Отваря. Учителя: „Димитрий, дай лейката да полеем цветята." И в 2 часа през нощта Учителя и братът поливат цветята. Учителя чувства живота като едно велико цяло.
към текста >>

След вечеря обикновено се провеждаше разговор, който понякога отиваше до полунощ.
ЦВЕТЯТА („Изгревът" на Бялото Братство", том II, София, 1995, стр. 340) Съборът в Търново беше преминал. Приятелите се бяха разотишли. Бяха останали с Учителя няколко братя и сестри. След вечеря обикновено се провеждаше разговор, който понякога отиваше до полунощ. След това брат Димитър Добрев от Сливен изпращаше Учителя до стаичката му и се прибираше в своята. Тъкмо да си ляга, на вратата му се чука. Отваря. Учителя: „Димитрий, дай лейката да полеем цветята." И в 2 часа през нощта Учителя и братът поливат цветята. Учителя чувства живота като едно велико цяло. Той чувства от какво има нужда и най-малкото същество.
към текста >>

След това брат Димитър Добрев от Сливен изпращаше Учителя до стаичката му и се прибираше в своята.
(„Изгревът" на Бялото Братство", том II, София, 1995, стр. 340) Съборът в Търново беше преминал. Приятелите се бяха разотишли. Бяха останали с Учителя няколко братя и сестри. След вечеря обикновено се провеждаше разговор, който понякога отиваше до полунощ. След това брат Димитър Добрев от Сливен изпращаше Учителя до стаичката му и се прибираше в своята. Тъкмо да си ляга, на вратата му се чука. Отваря. Учителя: „Димитрий, дай лейката да полеем цветята." И в 2 часа през нощта Учителя и братът поливат цветята. Учителя чувства живота като едно велико цяло. Той чувства от какво има нужда и най-малкото същество. Той не е безучастен към страданията на малките братя, където и да са те.
към текста >>

Учителя: „Димитрий, дай лейката да полеем цветята." И в 2 часа през нощта Учителя и братът поливат цветята.
Приятелите се бяха разотишли. Бяха останали с Учителя няколко братя и сестри. След вечеря обикновено се провеждаше разговор, който понякога отиваше до полунощ. След това брат Димитър Добрев от Сливен изпращаше Учителя до стаичката му и се прибираше в своята. Тъкмо да си ляга, на вратата му се чука. Отваря. Учителя: „Димитрий, дай лейката да полеем цветята." И в 2 часа през нощта Учителя и братът поливат цветята. Учителя чувства живота като едно велико цяло. Той чувства от какво има нужда и най-малкото същество. Той не е безучастен към страданията на малките братя, където и да са те. МОЖЕШ ЛИ ДА СТАНЕШ („Изгревът" на Бялото Братство", том II, София, 1995, стр. 336)
към текста >>

Учителя чувства живота като едно велико цяло.
Бяха останали с Учителя няколко братя и сестри. След вечеря обикновено се провеждаше разговор, който понякога отиваше до полунощ. След това брат Димитър Добрев от Сливен изпращаше Учителя до стаичката му и се прибираше в своята. Тъкмо да си ляга, на вратата му се чука. Отваря. Учителя: „Димитрий, дай лейката да полеем цветята." И в 2 часа през нощта Учителя и братът поливат цветята. Учителя чувства живота като едно велико цяло. Той чувства от какво има нужда и най-малкото същество. Той не е безучастен към страданията на малките братя, където и да са те. МОЖЕШ ЛИ ДА СТАНЕШ („Изгревът" на Бялото Братство", том II, София, 1995, стр. 336) Една сестра се разболява непосредствено след един от Търновските събори.
към текста >>

В това време на прозорчето на стаичката й се показва Учителя и я запитва: „Какво ти е?
Като че е тя и като че не е тя. Туй състояние тъй я обезсилва, че не може да ходи и ляга на легло. Изчерпването е толкова силно, че не може даже да говори. В един момент, когато й е най-тежко и си мисли какво да прави, чува в себе си глас, който й казва: „Е, пък умри, умри". Тя чувства, че при туй положение, в което се намира, друго не й остава, освен да умре. В това време на прозорчето на стаичката й се показва Учителя и я запитва: „Какво ти е? " А сестрата не може да отговори, толкова е отпаднала, едва прошепва: „Много съм зле, Учителю." А пък гласът в нея все повтаря: „Е, пък умри, умри". Учителя влиза и застава сред стаята строг, поглежда сестрата и казва: „Можеш ли да станеш? " Сестрата не може да мръдне, мисли, че умира. Учителя пак повтаря: „Можеш ли да станеш? " След това й дава една формула: „Като станете, ще казвате тази формула: "Аз съм мобилизирана, аз имам работа, аз трябва да живея, за да свърша работата си." Учителя си тръгва, на вратата се поспира, поглежда строго сестрата и си отива.
към текста >>

" А сестрата не може да отговори, толкова е отпаднала, едва прошепва: „Много съм зле, Учителю." А пък гласът в нея все повтаря: „Е, пък умри, умри".
Туй състояние тъй я обезсилва, че не може да ходи и ляга на легло. Изчерпването е толкова силно, че не може даже да говори. В един момент, когато й е най-тежко и си мисли какво да прави, чува в себе си глас, който й казва: „Е, пък умри, умри". Тя чувства, че при туй положение, в което се намира, друго не й остава, освен да умре. В това време на прозорчето на стаичката й се показва Учителя и я запитва: „Какво ти е? " А сестрата не може да отговори, толкова е отпаднала, едва прошепва: „Много съм зле, Учителю." А пък гласът в нея все повтаря: „Е, пък умри, умри". Учителя влиза и застава сред стаята строг, поглежда сестрата и казва: „Можеш ли да станеш? " Сестрата не може да мръдне, мисли, че умира. Учителя пак повтаря: „Можеш ли да станеш? " След това й дава една формула: „Като станете, ще казвате тази формула: "Аз съм мобилизирана, аз имам работа, аз трябва да живея, за да свърша работата си." Учителя си тръгва, на вратата се поспира, поглежда строго сестрата и си отива. Сестрата си казва: „Ще опитам да стана." Сяда на леглото, спуска краката си.
към текста >>

Учителя влиза и застава сред стаята строг, поглежда сестрата и казва: „Можеш ли да станеш?
Изчерпването е толкова силно, че не може даже да говори. В един момент, когато й е най-тежко и си мисли какво да прави, чува в себе си глас, който й казва: „Е, пък умри, умри". Тя чувства, че при туй положение, в което се намира, друго не й остава, освен да умре. В това време на прозорчето на стаичката й се показва Учителя и я запитва: „Какво ти е? " А сестрата не може да отговори, толкова е отпаднала, едва прошепва: „Много съм зле, Учителю." А пък гласът в нея все повтаря: „Е, пък умри, умри". Учителя влиза и застава сред стаята строг, поглежда сестрата и казва: „Можеш ли да станеш? " Сестрата не може да мръдне, мисли, че умира. Учителя пак повтаря: „Можеш ли да станеш? " След това й дава една формула: „Като станете, ще казвате тази формула: "Аз съм мобилизирана, аз имам работа, аз трябва да живея, за да свърша работата си." Учителя си тръгва, на вратата се поспира, поглежда строго сестрата и си отива. Сестрата си казва: „Ще опитам да стана." Сяда на леглото, спуска краката си. В тоя момент почувства, че нещо тежко, като желязна маска, пада от лицето й, че нещо се отделя от тялото й.
към текста >>

Учителя пак повтаря: „Можеш ли да станеш?
Тя чувства, че при туй положение, в което се намира, друго не й остава, освен да умре. В това време на прозорчето на стаичката й се показва Учителя и я запитва: „Какво ти е? " А сестрата не може да отговори, толкова е отпаднала, едва прошепва: „Много съм зле, Учителю." А пък гласът в нея все повтаря: „Е, пък умри, умри". Учителя влиза и застава сред стаята строг, поглежда сестрата и казва: „Можеш ли да станеш? " Сестрата не може да мръдне, мисли, че умира. Учителя пак повтаря: „Можеш ли да станеш? " След това й дава една формула: „Като станете, ще казвате тази формула: "Аз съм мобилизирана, аз имам работа, аз трябва да живея, за да свърша работата си." Учителя си тръгва, на вратата се поспира, поглежда строго сестрата и си отива. Сестрата си казва: „Ще опитам да стана." Сяда на леглото, спуска краката си. В тоя момент почувства, че нещо тежко, като желязна маска, пада от лицето й, че нещо се отделя от тялото й. Сестрата се изправя, пристъпва няколко крачки и казва формулата. На другата сутрин тя беше на молитвата и на гимнастиките.
към текста >>

" След това й дава една формула: „Като станете, ще казвате тази формула: "Аз съм мобилизирана, аз имам работа, аз трябва да живея, за да свърша работата си." Учителя си тръгва, на вратата се поспира, поглежда строго сестрата и си отива.
В това време на прозорчето на стаичката й се показва Учителя и я запитва: „Какво ти е? " А сестрата не може да отговори, толкова е отпаднала, едва прошепва: „Много съм зле, Учителю." А пък гласът в нея все повтаря: „Е, пък умри, умри". Учителя влиза и застава сред стаята строг, поглежда сестрата и казва: „Можеш ли да станеш? " Сестрата не може да мръдне, мисли, че умира. Учителя пак повтаря: „Можеш ли да станеш? " След това й дава една формула: „Като станете, ще казвате тази формула: "Аз съм мобилизирана, аз имам работа, аз трябва да живея, за да свърша работата си." Учителя си тръгва, на вратата се поспира, поглежда строго сестрата и си отива. Сестрата си казва: „Ще опитам да стана." Сяда на леглото, спуска краката си. В тоя момент почувства, че нещо тежко, като желязна маска, пада от лицето й, че нещо се отделя от тялото й. Сестрата се изправя, пристъпва няколко крачки и казва формулата. На другата сутрин тя беше на молитвата и на гимнастиките. Тази сестра беше стенографката Паша Тодорова.
към текста >>

През един от Търновските събори привечер приятелите видяли, че Учителя събира нещо от земята.
Тази сестра беше стенографката Паша Тодорова. Тя продължи да стенографира през цялото време на Школата. Тя беше истински мобилизирана. ПИСАНО Е („Изгревът" на Бялото Братство", том II, София, 1995, стр. 362) През един от Търновските събори привечер приятелите видяли, че Учителя събира нещо от земята. Протичали се и те да помагат. Събрали от земята пръснати житни зрънца. Като ги събирали, Учителя казал: „Писано е да се не изгуби нищо! " Помълчал и добавил: „От Словото Божие." А сестрите същия ден чистили жито, за да сварят. Чистили каквото чистили и изхвърлили заедно с боклука и чисти зърна.
към текста >>

Като ги събирали, Учителя казал: „Писано е да се не изгуби нищо!
ПИСАНО Е („Изгревът" на Бялото Братство", том II, София, 1995, стр. 362) През един от Търновските събори привечер приятелите видяли, че Учителя събира нещо от земята. Протичали се и те да помагат. Събрали от земята пръснати житни зрънца. Като ги събирали, Учителя казал: „Писано е да се не изгуби нищо! " Помълчал и добавил: „От Словото Божие." А сестрите същия ден чистили жито, за да сварят. Чистили каквото чистили и изхвърлили заедно с боклука и чисти зърна. Тях се навел да събере Учителя. Събрал ги и ги дал на един брат да ги прибере. Този брат бях аз – брат Борис.
към текста >>

Тях се навел да събере Учителя.
Протичали се и те да помагат. Събрали от земята пръснати житни зрънца. Като ги събирали, Учителя казал: „Писано е да се не изгуби нищо! " Помълчал и добавил: „От Словото Божие." А сестрите същия ден чистили жито, за да сварят. Чистили каквото чистили и изхвърлили заедно с боклука и чисти зърна. Тях се навел да събере Учителя. Събрал ги и ги дал на един брат да ги прибере. Този брат бях аз – брат Борис. И затова на мен се даде задачата, да се грижа за печатането на непечатаното Слово на Учителя и аз го опазих. Не изгубих нищо.
към текста >>

И затова на мен се даде задачата, да се грижа за печатането на непечатаното Слово на Учителя и аз го опазих.
" Помълчал и добавил: „От Словото Божие." А сестрите същия ден чистили жито, за да сварят. Чистили каквото чистили и изхвърлили заедно с боклука и чисти зърна. Тях се навел да събере Учителя. Събрал ги и ги дал на един брат да ги прибере. Този брат бях аз – брат Борис. И затова на мен се даде задачата, да се грижа за печатането на непечатаното Слово на Учителя и аз го опазих. Не изгубих нищо.
към текста >>

61. 005. Социална и духовна атмосфера на Родопския край след поробването

Обикновено наименованието селище се е давало на такива поселения, в които би-ла настанявана масово изселена рая от другаде.
005. Социална и духовна атмосфера на Родопския край след поробването Родопската област пада под властта на османците изцяло едва след Черменския бой, тридесет години след стъпването им на Балканския полуостров. Населението на някогашното село Устово, родното място на Константин Дъновски, води началото си от принудително заселените там български първенци от Велико Търново, след падането на Второто българско царство под османско робство – пише Ст. Н. Шишков.10 За да предотвратят евентуални бунтове от страна на поробеното българско население, османците са изселвали принудително в отдалечени и затънтени краища на стра-ната най-будните и видни българи и техните семейства. Че сегашният квартал Устово, някогашното село Селище, е било образувано именно от такива преселници, сочи и неговото наименование. Обикновено наименованието селище се е давало на такива поселения, в които би-ла настанявана масово изселена рая от другаде. След окончателното падане на Второто българско царство през 1393 г. под османска власт такива изселвания на болярски семейства и по-будни българи от Велико Търново са били обикновено явление. По този повод южнославянският и румънски книжовник Григорий Цамблак в “Похвално слово за Патриарх Евтимий” пише: “...Варваринът (тур-ският военачалник, управляващ Търново) реши да пресели на изток людете – това изискваха и царските (султан-ските) повели – божият човек (Патриарх Евти-мий) да бъде изпратен на заточение.”11 По този начин усамотените планински кътове приемат в своите дебри най-будното българско население на полуострова. Това бил цветът на българската управляваща върхушка – боляри, двор-цови сановници, църковници, висши военни, изобщо дворцовият административен ръководен и духовен елит, чиито родови връзки се губят в тъмното робско минало. Принудителното разселване в отдалечените и уединени места, както и забягването на преследвани българи в планински села се превръща в начин на консервация на най-надеждната част на българското племе, притаено далеч от очите на османските власти, съхранило се в безопасност в течение на столетия.
към текста >>

под османска власт такива изселвания на болярски семейства и по-будни българи от Велико Търново са били обикновено явление.
Населението на някогашното село Устово, родното място на Константин Дъновски, води началото си от принудително заселените там български първенци от Велико Търново, след падането на Второто българско царство под османско робство – пише Ст. Н. Шишков.10 За да предотвратят евентуални бунтове от страна на поробеното българско население, османците са изселвали принудително в отдалечени и затънтени краища на стра-ната най-будните и видни българи и техните семейства. Че сегашният квартал Устово, някогашното село Селище, е било образувано именно от такива преселници, сочи и неговото наименование. Обикновено наименованието селище се е давало на такива поселения, в които би-ла настанявана масово изселена рая от другаде. След окончателното падане на Второто българско царство през 1393 г. под османска власт такива изселвания на болярски семейства и по-будни българи от Велико Търново са били обикновено явление. По този повод южнославянският и румънски книжовник Григорий Цамблак в “Похвално слово за Патриарх Евтимий” пише: “...Варваринът (тур-ският военачалник, управляващ Търново) реши да пресели на изток людете – това изискваха и царските (султан-ските) повели – божият човек (Патриарх Евти-мий) да бъде изпратен на заточение.”11 По този начин усамотените планински кътове приемат в своите дебри най-будното българско население на полуострова. Това бил цветът на българската управляваща върхушка – боляри, двор-цови сановници, църковници, висши военни, изобщо дворцовият административен ръководен и духовен елит, чиито родови връзки се губят в тъмното робско минало. Принудителното разселване в отдалечените и уединени места, както и забягването на преследвани българи в планински села се превръща в начин на консервация на най-надеждната част на българското племе, притаено далеч от очите на османските власти, съхранило се в безопасност в течение на столетия. При примитивен междуселищен транспорт и последвалата от това слаба народностна миграция, планинските селища закрилят през смутните години на робство будните български синове. Нямайки достатъчно орна земя за зе-меделие, те проявяват своята пробивна мощ в областта на за-наятите, битовата ръчна промишленост и народностна просвета.
към текста >>

Обикновено онези родопски села, които са отстоя-вали верската си независимост докрай, са бивали опожаря--вани, а населението им избивано или принуждавано да търси спасение чрез бягство.
Този про-цес за родопчани е започнал още от първите години на завладяването на Родопската област от османците. С неби-вала бруталност то е продължило и през XV, XVI и-- XVII век12. Една част от селата в бившата Ахъ-челебийска кааза (област), която включва Родопите, са могли да се запазят чисто християнски, други са приели мохамеданството изцяло, а трети са се огънали отчасти и са приели смесена физиономия. Едно от селата с най-чисто българско насе-ление, което макар и покорено, е запазило вярата си, е било с. Селище. То никога не е отстъпило пред напора на османските завоеватели13. Обикновено онези родопски села, които са отстоя-вали верската си независимост докрай, са бивали опожаря--вани, а населението им избивано или принуждавано да търси спасение чрез бягство. Такава била съдбата и на с. Селище, което било запалено и разрушено от османските орди. Когато преминала бурята, жителите му са се върнали, като го нарекли с новото му име – Устово.12 Като пръв заселник в селото се сочи някой си Стою.14 Запазването на чисто християнски села в този Родопски край през цялото османско робство е било истински героичен подвиг, тъй като тази област е била в непосредствена близост до цариградската Порта и Одринския вилает. Въпреки тези неблагоприятни усло-вия, жителите на Устово не са дали никога младенци за турските еничерски отряди.
към текста >>

Прави впечатление, че Петър Дънов – Учителя е премахнал оконча-нието ски.
Той живя малко между нас, но го помним. Паметна по нас е фамилията Доуновски.” Ще ви направи впечатление, че старите жители изговарят името Доуновски, а не Дъновски. В Родопския край твърдите гласни ъ и û в корена на думите се изговарят оу или оа.10 По тази причина фамилното име Дъновски тук се произнася все още като Доуновски. В по-старите литературни източници тази фамилия се е пишела Доновски. За единство с общовъзприетия фонетичен изговор в нашето изследване ще я изписваме Дъновски (за бащата), респективно Дънов за сина. Прави впечатление, че Петър Дънов – Учителя е премахнал оконча-нието ски. Какви са били съображенията за това не се знае, но вероятно е искал да се освободи от звукосъчетанието ски. В духа на казаното по-горе ще отбележим, че родопският диалект както фонетически, така и грамати-чески е най-близък до църковния старобългарски език, на който се превеждат от Св. равноапостол Методий и учениците му църковните книги от гръцки език.
към текста >>

62. 020. Исторически бележки за падането на Варна под турска власт

Ние няма да описваме този необикновено жесток бой, което е сторено от цяла редица турски хронисти, систематизирани в сборника “Варна 1444 година”.34 Разстроената османска армия бързо се съвзема и се хвърля в атака.
Хронистите описват деня 10 ноември 1444 г. като изненадващо зловещ. Неочаквано ясното небе потъмняло, извил се силен вятър. Като някаква поличба се разразила невиждана буря. При тази обстановка още в първите часове на утрото двете войски се хвърлили в бой една срещу друга. Ние няма да описваме този необикновено жесток бой, което е сторено от цяла редица турски хронисти, систематизирани в сборника “Варна 1444 година”.34 Разстроената османска армия бързо се съвзема и се хвърля в атака. Обратът на битката е толкова неочакван за османците, че техните хронисти единодушно го обясняват с вмешателството на Аллаха и Божието възмездие за безчестно потъпкания току-що сключен мирен договор, подписан при особено тържественост, между Владислав ІІІ Ягело и султан Мурад ІІ. Разказаното около битката край Варна получава една и съща нравствена оценка както от страна на османците, и по-специално от султан Мурад ІІ, така и от отец Константина. В съзнанието на мюсюлманите поражението на обединените християнски сили през 1444 г. е преплетено с представата за Божие възмездие, поради грубо потъпкване на тържествено дадената клетва. Отец Константин в своето “Откровение” говори за “срамното престъпване от страна на християнските народи на дадена клетва”, за “умножение на греховете им”, за “препълване чашата на търпението и изливане на Божия гняв върху измамниците”.
към текста >>

Николаевка, се ражда Учителя Петър Дънов.
По време на Руско-турската война от 1769-1774 г. и особено по време на петмесечната обсада на Варна през Руско-турската война от 1828-1829 г., военните действия се водят близо до някогашното бойно поле от 1444 г. Пак оттук минават руските войски през Руско-турската освободителна война на 1877-1878 г., под главното командване през първата част от войната на руския велик княз Николай Николаевич Романов, син на император Николай І. След отминаването на военната стихия село Хадърджа, в чест на главнокомандващия на руските войски, бива преименувано на Николаевка, в който акт ние виждаме символа на приключване на робския период и поставяне началото на освобождението на България. Малко преди освобождението на България, тук, в с. Николаевка, се ражда Учителя Петър Дънов. В България има шест други села, преименувани с ново име Николаево, но с. Николаевка е само едно и представлява русизъм на побългареното Николаево.
към текста >>

63. 025. Руският консул Александър Рачински и въвеждане на славянско богослужение

За да се види тясната им връзка, достатъчно е да се отбележи, че двамата, преоблечени като обикновени търговци на вълна, пропътуват цяла Източна България, за да съберат сведения за състоянието и теглото на българското население.
на опекунството от гръцката фенерска патриар-шия в Цариград и започването на борбата за независима Бъл-гарска църква. Това значително облекчило дейността на Рачински и внесло самоувереност всред раздвижените духове на българите. Рачински установява най-тесни връзки с Атанас Чорбаджи, отец Константин и други български патриоти от Варна. Закрилата на руския представител вляла нова сила и самонадеяност в националноосвободителното движение и подтикнала българите към по-голяма сплотеност при отстояване на техните патриотични интереси. Нещо повече, Атанас Чорбаджи става едно от най-доверените лица на Рачински. За да се види тясната им връзка, достатъчно е да се отбележи, че двамата, преоблечени като обикновени търговци на вълна, пропътуват цяла Източна България, за да съберат сведения за състоянието и теглото на българското население. С всички средства, с които разполагал, Рачински се опитвал да издейства свещенослуженето в някоя варненска църква да става на старобългарски език. След дълго настояване от страна на Рачински гръцкият митрополит Порфирий разрешил един път седмично църковнослуженето във варненската църква “Свети Геор-гий” да става на старобългарски език, за да се черкува руският консул. Тези служби започнали от март 1860 г. и били възложени на отец Константин. За целта владиката Порфирий бил избрал съботния ден, тъй като се разчитало на заетостта на гражданите и се е смятало, че тогава ще има най-малко богомолци в църквата.
към текста >>

След като купили къщата, варненци са условили за първи български учител някой си Константин Арабаджиев.
Този революционен акт об-на-деждава всички българи и особено тези от Варна и Варненско. Като първа изява на солидарност към делото на Иларион Макариополски патриотичните българи от Варненско само един месец след това събитие (на 11 май 1860 г.) учредяват първата българска училищна община във Варна. Последвалите след този момент събития във Варна са описани от Иван К. Радов по следния начин: “Варненските българи, след съставянето на общината си, намислили да купят някоя къща, която да им служи за училище и за параклис. Като такава намерили къщата на Ченгене Махлеси, на която в горния етаж смятали да открият училище за децата, а долния да превърнат в параклис, където да се черкуват варненските източноправославни българи. След като купили къщата, варненци са условили за първи български учител някой си Константин Арабаджиев. На долния етаж започнали да правят преустройства за параклис, който наименовали “Св. Архангел Михаил”. Като разбрали това, гърците започнали да доносничат пред турското правителство за закриването както на училището, така и на църквата. С това се започнала открита борба между българи и гърци. По това време дядо Атанас Чорбаджи се готвел да замине за Цариград като представител на варненските българи по църковния въпрос.
към текста >>

64. 024. Женитба с Добра Атанасова Георгиева

Там продължава да учителства още една година, след което се оженва за дъщерята на Атанас Чорбаджи – Добра.
024. Женитба с Добра Атанасова Георгиева През 1856 г. Константин Дъновски се завръща от Балчик отново в с. Хадърджа. Там продължава да учителства още една година, след което се оженва за дъщерята на Атанас Чорбаджи – Добра. Това е бъдещата майка на Петър Дънов – Учителя Беинса Дуно. Ние не знаем точната дата на рождението й, но ориентировъчно трябва да го отнесем през третото десетилетие на ХІХ век. Официално в никой административен акт не намираме нещо писано за Добра Атанасова Георгиева. Тя отраства в средата на едно патриотично българско семейство с патриархални традиции, което години наред е невралгичен център на борба за национална свобода и църковна независимост. На 2 юли 1857г., на 27-годишна възраст, Константин Дъновски бива ръкоположен за свещеник от Варненския митрополит Порфирий.20 Приел духовен сан, той се установява на служба в църквата в с. Хадърджа.
към текста >>

Това е бъдещата майка на Петър Дънов – Учителя Беинса Дуно.
024. Женитба с Добра Атанасова Георгиева През 1856 г. Константин Дъновски се завръща от Балчик отново в с. Хадърджа. Там продължава да учителства още една година, след което се оженва за дъщерята на Атанас Чорбаджи – Добра. Това е бъдещата майка на Петър Дънов – Учителя Беинса Дуно. Ние не знаем точната дата на рождението й, но ориентировъчно трябва да го отнесем през третото десетилетие на ХІХ век. Официално в никой административен акт не намираме нещо писано за Добра Атанасова Георгиева. Тя отраства в средата на едно патриотично българско семейство с патриархални традиции, което години наред е невралгичен център на борба за национална свобода и църковна независимост. На 2 юли 1857г., на 27-годишна възраст, Константин Дъновски бива ръкоположен за свещеник от Варненския митрополит Порфирий.20 Приел духовен сан, той се установява на служба в църквата в с. Хадърджа. По това време в същото село е свещеник и Иван Громов, с когото свещенослужителстват заедно.
към текста >>

След този дълъг стаж като учител и близък сподвижник на Атанас Чорбаджи, от когото се е поучил в много неща, сега той е зрял мъж с установен характер и е възведен в свещенически сан.
По това време в същото село е свещеник и Иван Громов, с когото свещенослужителстват заедно. Стоенето му в селото обаче е твърде краткотрайно, тъй като още същата година бива повикан най-настоятелно от варненския митрополит Порфирий и бива назначен за енорийски свещеник при църквата “Св. Богородица” във Варна. От този момент започва третият период от живота на свещеник Константин Дъновски. Изминали са се десетина години, откакто Константин Дъновски бе доведен от вуйчо си във Варна (1847 г.). След този дълъг стаж като учител и близък сподвижник на Атанас Чорбаджи, от когото се е поучил в много неща, сега той е зрял мъж с установен характер и е възведен в свещенически сан. Не му остава нищо друго, освен да се заеме с изпълнението на дадения обет пред стария свещеник в църквата “Св. Димитрий Солунски”. Градът, в който той започва свещенослуженето си, не е вече онзи, който той бе видял за първи път след преминалия морски ураган над варненското пристанище. Сега той се е разраснал. Настъпили са промени в съотношението на националностите.
към текста >>

Имало е моменти, когато атмосферата до такава степен се нажежавала, че въпреки покровителството на гръцкия владика Порфирий, отец Константин е трябвало да реши дали да направи концесия със своята съвест, като се отдръпне от обществените си изяви като народен будител и се превърне в обикновен църковен служител, или да напусне службата си.
Смелостта и дръзновението на отец Константин предизвиква недоволство от страна на варненските гърци и гагаузи, чиито протести достигат до владиката Порфирий. Върховната гръцка църковна администрация знаела за подема на българския дух по другите български земи, но не могла да допусне, че в гр. Варна, който се считал за сигурен и безспорен гръцки център, би могло да се внася разколнически елемент всред българското население.”21 Действителността обаче се оказала съвършено друга. Установило се, че в дъното на всички патриотични инициативи на българите тук стои личността на отец Константин. Имало е моменти, когато атмосферата до такава степен се нажежавала, че въпреки покровителството на гръцкия владика Порфирий, отец Константин е трябвало да реши дали да направи концесия със своята съвест, като се отдръпне от обществените си изяви като народен будител и се превърне в обикновен църковен служител, или да напусне службата си. За да излезе от новосъздалата се усложнена обстановка, отец Константин напуска през 1859 г. църковнослуженето си в храма “Св. Богородица” във Варна и се озовава в родното си село Устово.16 Посрещането му е било необикновено радушно. През дванадесетгодишното му отсъствие в селото са настъпили доста положителни промени. По своето естество и мащаби те далеч не можело да бъдат сравнявани с тези във Варна.
към текста >>

Богородица” във Варна и се озовава в родното си село Устово.16 Посрещането му е било необикновено радушно.
Действителността обаче се оказала съвършено друга. Установило се, че в дъното на всички патриотични инициативи на българите тук стои личността на отец Константин. Имало е моменти, когато атмосферата до такава степен се нажежавала, че въпреки покровителството на гръцкия владика Порфирий, отец Константин е трябвало да реши дали да направи концесия със своята съвест, като се отдръпне от обществените си изяви като народен будител и се превърне в обикновен църковен служител, или да напусне службата си. За да излезе от новосъздалата се усложнена обстановка, отец Константин напуска през 1859 г. църковнослуженето си в храма “Св. Богородица” във Варна и се озовава в родното си село Устово.16 Посрещането му е било необикновено радушно. През дванадесетгодишното му отсъствие в селото са настъпили доста положителни промени. По своето естество и мащаби те далеч не можело да бъдат сравнявани с тези във Варна. Преди всичко тук отсъствал кипежът на действието срещу противодействието. Като разбрали устовци, че свещеник Константин Дъновски е напуснал службата си във Варна и е свободен, най-настойчиво го поканили за свой свещенослужител. Той обаче отклонява предложението, тъй като в Устово възможностите му за борческа активност са твърде ограничени и оставането му там на практика би означавало бягство от своето призвание.
към текста >>

65. УЧИТЕЛЯТ ЛЕЧИТЕЛЯТ ПРОРОКЪТ ТОМ ПЪРВИ

УЧИТЕЛЯТ ЛЕЧИТЕЛЯТ ПРОРОКЪТ
УЧИТЕЛЯТ ЛЕЧИТЕЛЯТ ПРОРОКЪТ ТОМ ПЪРВИ Книга за живота и учението на Учителя Петър Дънов За съставянето на книгата са използвани: 1.Беседите на Учителя 2.Необикновеният живот на Учителя Петър Дънов - Влад Пашов;
към текста >>

Книга за живота и учението на Учителя Петър Дънов
УЧИТЕЛЯТ ЛЕЧИТЕЛЯТ ПРОРОКЪТ ТОМ ПЪРВИ Книга за живота и учението на Учителя Петър Дънов За съставянето на книгата са използвани: 1.Беседите на Учителя 2.Необикновеният живот на Учителя Петър Дънов - Влад Пашов; 3."Изгревът" на Бялото братство пее и свири, учи и живее - Вергилий Кръстев. С уважение и признателност на
към текста >>

1.Беседите на Учителя
УЧИТЕЛЯТ ЛЕЧИТЕЛЯТ ПРОРОКЪТ ТОМ ПЪРВИ Книга за живота и учението на Учителя Петър Дънов За съставянето на книгата са използвани: 1.Беседите на Учителя 2.Необикновеният живот на Учителя Петър Дънов - Влад Пашов; 3."Изгревът" на Бялото братство пее и свири, учи и живее - Вергилий Кръстев. С уважение и признателност на д-р Вергилий Кръстев за неговия епохален труд, който ни бе от
към текста >>

2.Необикновеният живот на Учителя Петър Дънов - Влад Пашов;
УЧИТЕЛЯТ ЛЕЧИТЕЛЯТ ПРОРОКЪТ ТОМ ПЪРВИ Книга за живота и учението на Учителя Петър Дънов За съставянето на книгата са използвани: 1.Беседите на Учителя 2.Необикновеният живот на Учителя Петър Дънов - Влад Пашов; 3."Изгревът" на Бялото братство пее и свири, учи и живее - Вергилий Кръстев. С уважение и признателност на д-р Вергилий Кръстев за неговия епохален труд, който ни бе от изключителна полза при
към текста >>

ПЕТЪР ДЪНОВ: УЧИТЕЛЯТ, ЛЕЧИТЕЛЯТ, ПРОРОКЪТ!
д-р Вергилий Кръстев за неговия епохален труд, който ни бе от изключителна полза при съставянето на тази книга! Стара Загора, 2008 ПЕТЪР ДЪНОВ: УЧИТЕЛЯТ, ЛЕЧИТЕЛЯТ, ПРОРОКЪТ! ТОМ ПЪРВИ Първо издание Формат 16/70x100 Тираж 350 броя Художник на корицата Христо ТАНЕВ Предпечатна подготовка и печат "Литера принт"
към текста >>

66. КОНСТАНТИН ДЪНОВСКИ

става учител в с.
КОНСТАНТИН ДЪНОВСКИ Константин Дъновски е роден на 20 август 1830 г. в село Читак, околия Ахъчелебийска, а сега село Устово, Смолянско. Заминава си от този свят на 13 ноември 1918 г. През 1847 г. става учител в с. Хатърджа (Николаевка) - Варненско. Там бил цанен от родолюбеца Атанас Георгиев, който търсел учител да преподава на старославянски и български език. Така К. Дъновски става първият български учител във Варненска околия. Участвал и като певец в Богослужението в църквата в селото, открита през1851 г.
към текста >>

Там бил цанен от родолюбеца Атанас Георгиев, който търсел учител да преподава на старославянски и български език.
в село Читак, околия Ахъчелебийска, а сега село Устово, Смолянско. Заминава си от този свят на 13 ноември 1918 г. През 1847 г. става учител в с. Хатърджа (Николаевка) - Варненско. Там бил цанен от родолюбеца Атанас Георгиев, който търсел учител да преподава на старославянски и български език. Така К. Дъновски става първият български учител във Варненска околия. Участвал и като певец в Богослужението в църквата в селото, открита през1851 г. Това не го задоволило и на 24 години заедно с трима свои другари тръгва за Света гора, за да стане там монах и да се посвети на служба Богу. Пътували с малко гръцко параходче и излизайки от Цариград, навлезли в Мраморно море.
към текста >>

Дъновски става първият български учител във Варненска околия.
През 1847 г. става учител в с. Хатърджа (Николаевка) - Варненско. Там бил цанен от родолюбеца Атанас Георгиев, който търсел учител да преподава на старославянски и български език. Така К. Дъновски става първият български учител във Варненска околия. Участвал и като певец в Богослужението в църквата в селото, открита през1851 г. Това не го задоволило и на 24 години заедно с трима свои другари тръгва за Света гора, за да стане там монах и да се посвети на служба Богу. Пътували с малко гръцко параходче и излизайки от Цариград, навлезли в Мраморно море. Насреща им налетяла, тласкана от силен вятър и морска стихия, голяма военна гемия, която удря параходчето и то потъва. Едва успяват да се спасят.
към текста >>

Учителства една година в с.
Старецът бръкнал в пазвата си и му дал един свитък, а това било Анти- минсът, като знак Божий, че Турция ще падне в строго определени години. Предава му го и добавя: "След това ще се яви или роди прославений Вожд и чрез Неговата молба Бог ще измие гнусотията на мястото на падналото проклятие". Това са Знамения на Светия Дух и на Ангела Благовестителя. След това Благочестивият старец изчезва от погледа му, а в пазвата на младия Константин е закътан Антиминсът като знак и Залог на Божието Знамение. Той се завръща във Варна. Учителства една година в с. Хатърджа, оженва се за дъщерята на чорбаджи Атанас, на име Добра. През 1857 г. е ръкоположен за свещеник. Открива първата черковна служба на български език във Варна в новооткритата църква "Св.
към текста >>

Дъновски е ценял и много обичал своя син Петър, защото добре е знаел, че е необикновено дете.
На 3 март 1876 г. е подписан Сан-Стефанския мирен договор и в резултат на Руско-турската война, България е освободена от петвековното турско робство. Турската империя пада и още едно знамение Господне се осъществява и слиза на земята българска. Константин Дъновски е свидетел на това Божие Обещание. Борис Николов Дъновски е ценял и много обичал своя син Петър, защото добре е знаел, че е необикновено дете. Той е бил свидетел на изпълнението на трите Божии пророчества и трите Божии свидетелства: възраждането на този народ, освобождението на България от турско робство и идването на Вожда на спасението чрез собствения му син. Дядо поп знаеше всичко това и затова отклоняваше с достойнство цялата атака на църквата и не допускаше чрез него, като свещеник на тази църква, тя да упражни някакво въздействие върху рождения му син. Тогава църковниците са смятали, че чрез дядо поп ще могат да вразумят младия му образован син, но той знаеше кой е сина му, уважаваше го и зачитането им бе взаимно. Дядо поп беше посещавал София, бяхме го виждали в нашите среди - седеше на стол, гледаше ни, усмихваше се и беше в едно състояние на благост като виждаше, че ние всички се движим около сина му като около някакво слънце. Той знаеше, че Духът бе в сина му.
към текста >>

Във връзка с този инцидент, Учителят казал за владиката следното: "За тези му думи ще боледува, ще боледува, но все пак ще оцелее".
Той знаеше, че Духът бе в сина му. Не можеше да не изпитва бащинско удовлетворение, че е бил свидетел на такива Божии свидетелства и че е доживял всичко това пророчески да се сбъдне. Разправяха ми, че веднъж той е бил извикан в митрополията от владиката Симеон Варненски, в която е работил като свещеник. Владиката нарекъл сина му Юда и че е изменил на църквата. Дядо поп толкова се възмутил, че станал и с голяма сила ударил плесница на владиката в присъствие на всички свещеници и си излязъл, а владиката не казал нито дума. Във връзка с този инцидент, Учителят казал за владиката следното: "За тези му думи ще боледува, ще боледува, но все пак ще оцелее". И наистина, владиката боледувал много дълго, но накрая оздравял. Мария Тодорова На 7 март 1897 г. в село Тетово, Русенско, в една страноприемница, в която са отседнали да пренощуват, в присъствието на поп Константин Дъновски, върху главата на 33-годишния Петър Дънов слиза Божественият Дух. Небето се отваря и Бог изпраща Божествения си Дух за изпълнение на Своето Знамение: като обещание за человеческия род, ражда се от Дух и Сила Прославеният Вожд.
към текста >>

А това е роденият и въплътеният в човешко тяло Всемиров Учител на Вселената - Беинса Дуно.
На 7 март 1897 г. в село Тетово, Русенско, в една страноприемница, в която са отседнали да пренощуват, в присъствието на поп Константин Дъновски, върху главата на 33-годишния Петър Дънов слиза Божественият Дух. Небето се отваря и Бог изпраща Божествения си Дух за изпълнение на Своето Знамение: като обещание за человеческия род, ражда се от Дух и Сила Прославеният Вожд. Още едно Знамение слиза от Божествения Свят върху Сина български и върху българска плът и кръв се ознаменува чрез Сила и Дух. Така Бог посещава Своя единороден Син. А това е роденият и въплътеният в човешко тяло Всемиров Учител на Вселената - Беинса Дуно. Борис Николов Веднъж един просяк чука на вратата на поп Константин Дъновски. Той отваря вратата и просякът поискал само десет лева, за да си купи хляб. Попът казал, че няма пари и му затворил вратата, върнал се мърморейки: "Ама, че се навъдиха такива просяци. Кой ги създаде?
към текста >>

" В този момент влиза Учителят и казва: "Защо не даде на просяка, каквото ти искаше?
Веднъж един просяк чука на вратата на поп Константин Дъновски. Той отваря вратата и просякът поискал само десет лева, за да си купи хляб. Попът казал, че няма пари и му затворил вратата, върнал се мърморейки: "Ама, че се навъдиха такива просяци. Кой ги създаде? От небето ли паднаха или земята ги роди? " В този момент влиза Учителят и казва: "Защо не даде на просяка, каквото ти искаше? Пари ти имаш. Знаеш ли кой беше Той? " Дядо поп го загледал: "Кой беше? " - "Това беше Христос. Той се беше предрешил като просяк и дойде да изпита твоята щедрост.
към текста >>

Като интерниран във Варна, Учителят имаше свободен режим.
"Боже, какво направих? Петре, бягай, че Го извикай и Го върни назад. Та аз през целия си живот съм свещеник на Христа." А Петър се усмихнал: "А-а, свърши се вече. Той си отиде там, откъдето бе дошъл." Така дядо поп се разминал с Христос, ако да бе служител на Христа. Юрданка Жекова Като интерниран във Варна, Учителят имаше свободен режим. Живееше в хотел "Лондон", ходеше свободно из града. Винаги, когато излезе, ще дойде да посети баща си. Учителят обичаше да ходи при него. Тогава имаше голяма градина и поляна около черквата. Къщата, в която живееше дядо поп, бе ниска, едноетажна.
към текста >>

Учителят обичаше да ходи при него.
Той си отиде там, откъдето бе дошъл." Така дядо поп се разминал с Христос, ако да бе служител на Христа. Юрданка Жекова Като интерниран във Варна, Учителят имаше свободен режим. Живееше в хотел "Лондон", ходеше свободно из града. Винаги, когато излезе, ще дойде да посети баща си. Учителят обичаше да ходи при него. Тогава имаше голяма градина и поляна около черквата. Къщата, в която живееше дядо поп, бе ниска, едноетажна. Отпред пред големия бряст имаше пейка и масичка и двамата ще седнат там. Дядо поп ще направи кафе. А какви сладки приказки между двамата!
към текста >>

Много добро отношение имаше Учителят с дядо поп.
Тогава имаше голяма градина и поляна около черквата. Къщата, в която живееше дядо поп, бе ниска, едноетажна. Отпред пред големия бряст имаше пейка и масичка и двамата ще седнат там. Дядо поп ще направи кафе. А какви сладки приказки между двамата! Много добро отношение имаше Учителят с дядо поп. Константин Дъновски собственоръчно е отбелязал в Библията, с която е работил над 50 години следното: "Изпълни се обещанието на Благия Небесен Баща да изпроводи в моя дом Своя Възлюблен Син, като знамение за всеобща радост на рода человечески за по-добър, по-светъл и правдив живот." Борис Николов Въпреки всичко положително, което знаем за дядо поп, известно е също така, че Учителят е имал неприятности с баща си, макар че същият е бил свидетел в онази кръчма как слиза Божественият Дух върху сина му Петър. Видял е, но иска да го контролира, да го напътства и командва. Било се стигнало и до разрив и това е описано от последователите на Учителя.
към текста >>

Въпреки всичко положително, което знаем за дядо поп, известно е също така, че Учителят е имал неприятности с баща си, макар че същият е бил свидетел в онази кръчма как слиза Божественият Дух върху сина му Петър.
Дядо поп ще направи кафе. А какви сладки приказки между двамата! Много добро отношение имаше Учителят с дядо поп. Константин Дъновски собственоръчно е отбелязал в Библията, с която е работил над 50 години следното: "Изпълни се обещанието на Благия Небесен Баща да изпроводи в моя дом Своя Възлюблен Син, като знамение за всеобща радост на рода человечески за по-добър, по-светъл и правдив живот." Борис Николов Въпреки всичко положително, което знаем за дядо поп, известно е също така, че Учителят е имал неприятности с баща си, макар че същият е бил свидетел в онази кръчма как слиза Божественият Дух върху сина му Петър. Видял е, но иска да го контролира, да го напътства и командва. Било се стигнало и до разрив и това е описано от последователите на Учителя. В спомените на д-р Стефан Кадиев се споменава, че когато Учителят отива в Дългопол, баща му не го приема и Той отива в кръчмата на Яким Видов от Македония. През 1917 година бях мобилизиран във Варна. През време на отпуската си отидох в София и се срещнах с Учителя.
към текста >>

Било се стигнало и до разрив и това е описано от последователите на Учителя.
Много добро отношение имаше Учителят с дядо поп. Константин Дъновски собственоръчно е отбелязал в Библията, с която е работил над 50 години следното: "Изпълни се обещанието на Благия Небесен Баща да изпроводи в моя дом Своя Възлюблен Син, като знамение за всеобща радост на рода человечески за по-добър, по-светъл и правдив живот." Борис Николов Въпреки всичко положително, което знаем за дядо поп, известно е също така, че Учителят е имал неприятности с баща си, макар че същият е бил свидетел в онази кръчма как слиза Божественият Дух върху сина му Петър. Видял е, но иска да го контролира, да го напътства и командва. Било се стигнало и до разрив и това е описано от последователите на Учителя. В спомените на д-р Стефан Кадиев се споменава, че когато Учителят отива в Дългопол, баща му не го приема и Той отива в кръчмата на Яким Видов от Македония. През 1917 година бях мобилизиран във Варна. През време на отпуската си отидох в София и се срещнах с Учителя. Той ми даде беседи с поръка да ги занеса на поп Константин от Варна, без да ми каже, че той е баща Му. Аз обаче знаех това.
към текста >>

В спомените на д-р Стефан Кадиев се споменава, че когато Учителят отива в Дългопол, баща му не го приема и Той отива в кръчмата на Яким Видов от Македония.
Константин Дъновски собственоръчно е отбелязал в Библията, с която е работил над 50 години следното: "Изпълни се обещанието на Благия Небесен Баща да изпроводи в моя дом Своя Възлюблен Син, като знамение за всеобща радост на рода человечески за по-добър, по-светъл и правдив живот." Борис Николов Въпреки всичко положително, което знаем за дядо поп, известно е също така, че Учителят е имал неприятности с баща си, макар че същият е бил свидетел в онази кръчма как слиза Божественият Дух върху сина му Петър. Видял е, но иска да го контролира, да го напътства и командва. Било се стигнало и до разрив и това е описано от последователите на Учителя. В спомените на д-р Стефан Кадиев се споменава, че когато Учителят отива в Дългопол, баща му не го приема и Той отива в кръчмата на Яким Видов от Македония. През 1917 година бях мобилизиран във Варна. През време на отпуската си отидох в София и се срещнах с Учителя. Той ми даде беседи с поръка да ги занеса на поп Константин от Варна, без да ми каже, че той е баща Му. Аз обаче знаех това. Занесох му беседите и го поздравих от Учителя.
към текста >>

През време на отпуската си отидох в София и се срещнах с Учителя.
Въпреки всичко положително, което знаем за дядо поп, известно е също така, че Учителят е имал неприятности с баща си, макар че същият е бил свидетел в онази кръчма как слиза Божественият Дух върху сина му Петър. Видял е, но иска да го контролира, да го напътства и командва. Било се стигнало и до разрив и това е описано от последователите на Учителя. В спомените на д-р Стефан Кадиев се споменава, че когато Учителят отива в Дългопол, баща му не го приема и Той отива в кръчмата на Яким Видов от Македония. През 1917 година бях мобилизиран във Варна. През време на отпуската си отидох в София и се срещнах с Учителя. Той ми даде беседи с поръка да ги занеса на поп Константин от Варна, без да ми каже, че той е баща Му. Аз обаче знаех това. Занесох му беседите и го поздравих от Учителя. Поп Константин прие беседите и попита: "Какво прави син ми? " Аз му отговорих: "Учи хората".
към текста >>

Занесох му беседите и го поздравих от Учителя.
В спомените на д-р Стефан Кадиев се споменава, че когато Учителят отива в Дългопол, баща му не го приема и Той отива в кръчмата на Яким Видов от Македония. През 1917 година бях мобилизиран във Варна. През време на отпуската си отидох в София и се срещнах с Учителя. Той ми даде беседи с поръка да ги занеса на поп Константин от Варна, без да ми каже, че той е баща Му. Аз обаче знаех това. Занесох му беседите и го поздравих от Учителя. Поп Константин прие беседите и попита: "Какво прави син ми? " Аз му отговорих: "Учи хората". Тогава поп Константин каза: "Синът ми върви по един благословен от Бога път и учи хората да вървят по него". Аз се сбогувах с него, като му целунах ръка. Това беше първото и последното ми виждане с поп Константин, който беше един от най-активните борци за независима българска църква.
към текста >>

67. ОБРАЗЪТ НА УЧИТЕЛЯ

ОБРАЗЪТ НА УЧИТЕЛЯ
ОБРАЗЪТ НА УЧИТЕЛЯ Спомени на ученици Учителят беше красив, с дълги коси, с брада, здрав, строен, пъргав. Все едно виждахме Бога в образ и подобие. Беше много естествен и в държанието си беше с необикновена простота. Нямаше никакви ексцентричности у Него.
към текста >>

Учителят беше красив, с дълги коси, с брада, здрав, строен, пъргав.
ОБРАЗЪТ НА УЧИТЕЛЯ Спомени на ученици Учителят беше красив, с дълги коси, с брада, здрав, строен, пъргав. Все едно виждахме Бога в образ и подобие. Беше много естествен и в държанието си беше с необикновена простота. Нямаше никакви ексцентричности у Него. Самият организъм на Учителя беше деликатен и нежен. Имаше деликатно здраве.
към текста >>

Беше много естествен и в държанието си беше с необикновена простота.
ОБРАЗЪТ НА УЧИТЕЛЯ Спомени на ученици Учителят беше красив, с дълги коси, с брада, здрав, строен, пъргав. Все едно виждахме Бога в образ и подобие. Беше много естествен и в държанието си беше с необикновена простота. Нямаше никакви ексцентричности у Него. Самият организъм на Учителя беше деликатен и нежен. Имаше деликатно здраве. Но със своя разумен живот умееше така да живее, че да поддържа тялото си в изправност. Ние не сме го виждали да боледува.
към текста >>

Самият организъм на Учителя беше деликатен и нежен.
Спомени на ученици Учителят беше красив, с дълги коси, с брада, здрав, строен, пъргав. Все едно виждахме Бога в образ и подобие. Беше много естествен и в държанието си беше с необикновена простота. Нямаше никакви ексцентричности у Него. Самият организъм на Учителя беше деликатен и нежен. Имаше деликатно здраве. Но със своя разумен живот умееше така да живее, че да поддържа тялото си в изправност. Ние не сме го виждали да боледува. На екскурзии ходеше с нас. Изкачваше се на височини.
към текста >>

Беше забавно да се гледа как ние, младите, лъхтяхме запотени и решени да не отстъпваме от Учителя, а Той се движеше с лекота.
Той така се движеше, като че ли вървеше не по земята, а на десет сантиметра над нея. Походката Му беше такава, сякаш не стъпваше по земята, а някъде по въздуха вървеше. Стъпваше отмерено, имаше красота и хармония в движенията Му. Движеше се по земята, като че ли стъпваше на нещо меко. Стъпката Му беше еластична и Той се движеше много бързо - така, че ние подтичвахме покрай Него. Беше забавно да се гледа как ние, младите, лъхтяхме запотени и решени да не отстъпваме от Учителя, а Той се движеше с лекота. Походката на Учителя ми правеше впечатление още от самото начало. Първо стъпваше с пръстите си, а после на стъпалото. Така си опъваше краката напред и много леко стъпваше. Движението между крак и крак просто не можеше да го следиш. До края на живота Му беше така.
към текста >>

Походката на Учителя ми правеше впечатление още от самото начало.
Походката Му беше такава, сякаш не стъпваше по земята, а някъде по въздуха вървеше. Стъпваше отмерено, имаше красота и хармония в движенията Му. Движеше се по земята, като че ли стъпваше на нещо меко. Стъпката Му беше еластична и Той се движеше много бързо - така, че ние подтичвахме покрай Него. Беше забавно да се гледа как ние, младите, лъхтяхме запотени и решени да не отстъпваме от Учителя, а Той се движеше с лекота. Походката на Учителя ми правеше впечатление още от самото начало. Първо стъпваше с пръстите си, а после на стъпалото. Така си опъваше краката напред и много леко стъпваше. Движението между крак и крак просто не можеше да го следиш. До края на живота Му беше така. Учителят, тъй да се каже, владееше магията на живота.
към текста >>

Учителят, тъй да се каже, владееше магията на живота.
Походката на Учителя ми правеше впечатление още от самото начало. Първо стъпваше с пръстите си, а после на стъпалото. Така си опъваше краката напред и много леко стъпваше. Движението между крак и крак просто не можеше да го следиш. До края на живота Му беше така. Учителят, тъй да се каже, владееше магията на живота. Аз винаги съм Го виждала с бастун. Но Той не се подпираше, държеше го в ръка. Бастунът беше символ у Него. Много рядко, когато се е качвал нагоре по Рила, съм Го виждала да се облегне на бастуна. Когато ходехме на Бивака, не ходехме по сегашната пътека, а имаше една права пътека нагоре, по която се излизаше на "Камъка на съкровището" и оттам се ходеше нагоре.
към текста >>

Учителят казваше на всеки 100 метра да се спира, да се вземат 2-3 вдишки и да се продължава.
Аз винаги съм Го виждала с бастун. Но Той не се подпираше, държеше го в ръка. Бастунът беше символ у Него. Много рядко, когато се е качвал нагоре по Рила, съм Го виждала да се облегне на бастуна. Когато ходехме на Бивака, не ходехме по сегашната пътека, а имаше една права пътека нагоре, по която се излизаше на "Камъка на съкровището" и оттам се ходеше нагоре. Учителят казваше на всеки 100 метра да се спира, да се вземат 2-3 вдишки и да се продължава. Той казваше: "Трябва да си поемеш дъх." Елена Андреева Тогава Учителят беше на 60 години, а ние на 20-25 години. Един ден си рекох: "Аз ще Го изпреваря, нали е стар." Така разсъждавах и хукнах да бягам, но не мога да Го стигна, а когато спираше, мен ми беше неудобно да мина пред Него. В никакъв случай, не е красиво от моя страна.
към текста >>

Тогава Учителят беше на 60 години, а ние на 20-25 години.
Много рядко, когато се е качвал нагоре по Рила, съм Го виждала да се облегне на бастуна. Когато ходехме на Бивака, не ходехме по сегашната пътека, а имаше една права пътека нагоре, по която се излизаше на "Камъка на съкровището" и оттам се ходеше нагоре. Учителят казваше на всеки 100 метра да се спира, да се вземат 2-3 вдишки и да се продължава. Той казваше: "Трябва да си поемеш дъх." Елена Андреева Тогава Учителят беше на 60 години, а ние на 20-25 години. Един ден си рекох: "Аз ще Го изпреваря, нали е стар." Така разсъждавах и хукнах да бягам, но не мога да Го стигна, а когато спираше, мен ми беше неудобно да мина пред Него. В никакъв случай, не е красиво от моя страна. Но Учителят винаги вървеше напред. Стъпваше на пръсти и казваше да не се клатим ни наляво, ни надясно, да стъпваме на пръсти и после на пети. Защото, казва, който стъпва първо на петите, разклаща мозъка."
към текста >>

Но Учителят винаги вървеше напред.
Той казваше: "Трябва да си поемеш дъх." Елена Андреева Тогава Учителят беше на 60 години, а ние на 20-25 години. Един ден си рекох: "Аз ще Го изпреваря, нали е стар." Така разсъждавах и хукнах да бягам, но не мога да Го стигна, а когато спираше, мен ми беше неудобно да мина пред Него. В никакъв случай, не е красиво от моя страна. Но Учителят винаги вървеше напред. Стъпваше на пръсти и казваше да не се клатим ни наляво, ни надясно, да стъпваме на пръсти и после на пети. Защото, казва, който стъпва първо на петите, разклаща мозъка." Милка Говедева Учителят имаше сила и власт, можеше да държи злото далеч, успокояваше, вдъхваше вяра и упование в Бога. В Неговия поглед грееше предвеч- ната Мъдрост на Великия!
към текста >>

Учителят имаше сила и власт, можеше да държи злото далеч, успокояваше, вдъхваше вяра и упование в Бога.
В никакъв случай, не е красиво от моя страна. Но Учителят винаги вървеше напред. Стъпваше на пръсти и казваше да не се клатим ни наляво, ни надясно, да стъпваме на пръсти и после на пети. Защото, казва, който стъпва първо на петите, разклаща мозъка." Милка Говедева Учителят имаше сила и власт, можеше да държи злото далеч, успокояваше, вдъхваше вяра и упование в Бога. В Неговия поглед грееше предвеч- ната Мъдрост на Великия! Учителят държеше главата си изправена. Будно съзнание проличаваше във всяко Негово движение. Той говореше тихо, но гласът Му проникваше далеч. Животът Му беше музика - ритъм, мелодия и хармония.
към текста >>

Учителят държеше главата си изправена.
Стъпваше на пръсти и казваше да не се клатим ни наляво, ни надясно, да стъпваме на пръсти и после на пети. Защото, казва, който стъпва първо на петите, разклаща мозъка." Милка Говедева Учителят имаше сила и власт, можеше да държи злото далеч, успокояваше, вдъхваше вяра и упование в Бога. В Неговия поглед грееше предвеч- ната Мъдрост на Великия! Учителят държеше главата си изправена. Будно съзнание проличаваше във всяко Негово движение. Той говореше тихо, но гласът Му проникваше далеч. Животът Му беше музика - ритъм, мелодия и хармония. Каквото предприемеше да върши, свършваше го образцово. В Него имаше отношение към всяка една малка работа.
към текста >>

Когато правехме обща Паневритмия и Учителят играеше заедно с нас, Той играеше хубаво, правилно, но изящество не всякога виждах.
Имаше маниер, грация и съвършенство в Неговите движения, каквито никъде не съм видял. Когато ни показваше гимнастически упражнения или упражненията от Паневритмията, тогава можеше да се наблюдава изящество в движенията Му. В тях имаше замах, лекота, красота и пластика. Толкова бяха красиви движенията Му, че ние просто се захласвахме, възхищавахме се. Искам да подчертая, че такова изящество в движенията виждах главно, когато ни показваше новите упражнения. Когато правехме обща Паневритмия и Учителят играеше заедно с нас, Той играеше хубаво, правилно, но изящество не всякога виждах. Само когато ни показваше новите упражнения, винаги тогава съм виждала образец на красота и изящество. Тогава ние се увличахме. Всеки искаше да направи същото движение, но на малцина се удаваше. Когато наблюдавах другите, виждах, че почти никой от нас не беше в състояние да го направи така хубаво, дори не бяха в състояние да го направят точно, камо ли красиво. Обстановката, при която живееше и работеше Учителят, беше скромна.
към текста >>

Обстановката, при която живееше и работеше Учителят, беше скромна.
Когато правехме обща Паневритмия и Учителят играеше заедно с нас, Той играеше хубаво, правилно, но изящество не всякога виждах. Само когато ни показваше новите упражнения, винаги тогава съм виждала образец на красота и изящество. Тогава ние се увличахме. Всеки искаше да направи същото движение, но на малцина се удаваше. Когато наблюдавах другите, виждах, че почти никой от нас не беше в състояние да го направи така хубаво, дори не бяха в състояние да го направят точно, камо ли красиво. Обстановката, при която живееше и работеше Учителят, беше скромна. Той не обичаше разточителност с материалните блага и небрежност. Когато трябваше обаче, беше щедър. Никога и за нищо Той не казваше, че е Негово. Учителят казва: "Истинският дом на човека е в душата му. Той няма дом отвън."
към текста >>

Учителят казва: "Истинският дом на човека е в душата му.
Когато наблюдавах другите, виждах, че почти никой от нас не беше в състояние да го направи така хубаво, дори не бяха в състояние да го направят точно, камо ли красиво. Обстановката, при която живееше и работеше Учителят, беше скромна. Той не обичаше разточителност с материалните блага и небрежност. Когато трябваше обаче, беше щедър. Никога и за нищо Той не казваше, че е Негово. Учителят казва: "Истинският дом на човека е в душата му. Той няма дом отвън." Учителят беше точен. Имаше правило: "Малко обещавай, но всякога изпълнявай! " Той не обичаше да отлага нещата. При Него разхищение на времето нямаше.
към текста >>

Учителят беше точен.
Той не обичаше разточителност с материалните блага и небрежност. Когато трябваше обаче, беше щедър. Никога и за нищо Той не казваше, че е Негово. Учителят казва: "Истинският дом на човека е в душата му. Той няма дом отвън." Учителят беше точен. Имаше правило: "Малко обещавай, но всякога изпълнявай! " Той не обичаше да отлага нещата. При Него разхищение на времето нямаше. Според Него губенето на времето е престъпление. Той беше учтив, внимателен и търпелив към всички.
към текста >>

Учителят не се усмихваше често, но беше разположен, ведър и бодър винаги.
Имаше правило: "Малко обещавай, но всякога изпълнявай! " Той не обичаше да отлага нещата. При Него разхищение на времето нямаше. Според Него губенето на времето е престъпление. Той беше учтив, внимателен и търпелив към всички. Учителят не се усмихваше често, но беше разположен, ведър и бодър винаги. И всекиго можеше да ободри. Излишни движения на израза на лицето Му нямаше. Усмивки на възторг - не, екзалтация - такова нещо нямаше. Държеше се строго, сериозно и приятно. Около Него бе приятно да се седи.
към текста >>

Около Учителя имаше ред и чистота и най-главното - Истина и Свобода.
Усмивки на възторг - не, екзалтация - такова нещо нямаше. Държеше се строго, сериозно и приятно. Около Него бе приятно да се седи. Не се чувстваше никакво насилие и задължение. Разбира се, към Него имахме всички необходимото уважение и внимание. Около Учителя имаше ред и чистота и най-главното - Истина и Свобода. Учителят не обичаше да се налага, да изисква, да командва. Той действаше по закона на Свободата и отстояваше човешките души да се изявяват по закона на Любовта. Правило ми е впечатление, че когато Учителят държеше своите беседи и говореше за Бога, Той се въодушевяваше, вдъхновяваше се. За нищо друго не е говорил така вдъхновено, както, когато говореше за Бога. Заговореше ли за Бога, вдъхновението идваше, дори повишаваше гласа си, радост бликаше от Него.
към текста >>

Учителят не обичаше да се налага, да изисква, да командва.
Държеше се строго, сериозно и приятно. Около Него бе приятно да се седи. Не се чувстваше никакво насилие и задължение. Разбира се, към Него имахме всички необходимото уважение и внимание. Около Учителя имаше ред и чистота и най-главното - Истина и Свобода. Учителят не обичаше да се налага, да изисква, да командва. Той действаше по закона на Свободата и отстояваше човешките души да се изявяват по закона на Любовта. Правило ми е впечатление, че когато Учителят държеше своите беседи и говореше за Бога, Той се въодушевяваше, вдъхновяваше се. За нищо друго не е говорил така вдъхновено, както, когато говореше за Бога. Заговореше ли за Бога, вдъхновението идваше, дори повишаваше гласа си, радост бликаше от Него. Така беше, когато държеше беседите си; така беше и когато говореше с другите.
към текста >>

Правило ми е впечатление, че когато Учителят държеше своите беседи и говореше за Бога, Той се въодушевяваше, вдъхновяваше се.
Не се чувстваше никакво насилие и задължение. Разбира се, към Него имахме всички необходимото уважение и внимание. Около Учителя имаше ред и чистота и най-главното - Истина и Свобода. Учителят не обичаше да се налага, да изисква, да командва. Той действаше по закона на Свободата и отстояваше човешките души да се изявяват по закона на Любовта. Правило ми е впечатление, че когато Учителят държеше своите беседи и говореше за Бога, Той се въодушевяваше, вдъхновяваше се. За нищо друго не е говорил така вдъхновено, както, когато говореше за Бога. Заговореше ли за Бога, вдъхновението идваше, дори повишаваше гласа си, радост бликаше от Него. Така беше, когато държеше беседите си; така беше и когато говореше с другите. В библиотеката на Учителя имаше много книги - научна, художествена и окултна литература. Как се набираха тези книги?
към текста >>

В библиотеката на Учителя имаше много книги - научна, художествена и окултна литература.
Той действаше по закона на Свободата и отстояваше човешките души да се изявяват по закона на Любовта. Правило ми е впечатление, че когато Учителят държеше своите беседи и говореше за Бога, Той се въодушевяваше, вдъхновяваше се. За нищо друго не е говорил така вдъхновено, както, когато говореше за Бога. Заговореше ли за Бога, вдъхновението идваше, дори повишаваше гласа си, радост бликаше от Него. Така беше, когато държеше беседите си; така беше и когато говореше с другите. В библиотеката на Учителя имаше много книги - научна, художествена и окултна литература. Как се набираха тези книги? Някой Му подари книги и Той ги препращаше към библиотеката. Освен на български, имаше и книги на френски, английски и руски език. Тук беше и голямата английска енциклопедия. Когато трябваше да се осведоми по някой въпрос, ползваше енциклопедията.
към текста >>

Също и ние като попадахме на някой добър автор с идея и със стил, сами предлагахме на Учителя да Му четем, което Той приемаше с удоволствие.
Тук беше и голямата английска енциклопедия. Когато трябваше да се осведоми по някой въпрос, ползваше енциклопедията. От художествената литература обичаше някои автори. От руските класици обичаше Тургенев, Толстой, Достоевски, Короленко. Понякога караше някои братя и сестри да Му четат от горните автори. Също и ние като попадахме на някой добър автор с идея и със стил, сами предлагахме на Учителя да Му четем, което Той приемаше с удоволствие. Никакъв напреднал човек, пък бил той гений или светия, не може да се сравни с Учителя. Даже и сравнение не може да става. "Светията - казва Учителят - е на границата между смъртта и живота, а Учителят е вън от смъртта. Учителят управлява живота във Вселената, живота на Битието и на Небитието". Из спомените на Ангел Вълков, Галилей Величков, Елена Андреева, Борис Николов
към текста >>

Никакъв напреднал човек, пък бил той гений или светия, не може да се сравни с Учителя.
Когато трябваше да се осведоми по някой въпрос, ползваше енциклопедията. От художествената литература обичаше някои автори. От руските класици обичаше Тургенев, Толстой, Достоевски, Короленко. Понякога караше някои братя и сестри да Му четат от горните автори. Също и ние като попадахме на някой добър автор с идея и със стил, сами предлагахме на Учителя да Му четем, което Той приемаше с удоволствие. Никакъв напреднал човек, пък бил той гений или светия, не може да се сравни с Учителя. Даже и сравнение не може да става. "Светията - казва Учителят - е на границата между смъртта и живота, а Учителят е вън от смъртта. Учителят управлява живота във Вселената, живота на Битието и на Небитието". Из спомените на Ангел Вълков, Галилей Величков, Елена Андреева, Борис Николов Искам да опиша своето впечатление, когато за пръв път видях и чух Учителя.
към текста >>

"Светията - казва Учителят - е на границата между смъртта и живота, а Учителят е вън от смъртта.
От руските класици обичаше Тургенев, Толстой, Достоевски, Короленко. Понякога караше някои братя и сестри да Му четат от горните автори. Също и ние като попадахме на някой добър автор с идея и със стил, сами предлагахме на Учителя да Му четем, което Той приемаше с удоволствие. Никакъв напреднал човек, пък бил той гений или светия, не може да се сравни с Учителя. Даже и сравнение не може да става. "Светията - казва Учителят - е на границата между смъртта и живота, а Учителят е вън от смъртта. Учителят управлява живота във Вселената, живота на Битието и на Небитието". Из спомените на Ангел Вълков, Галилей Величков, Елена Андреева, Борис Николов Искам да опиша своето впечатление, когато за пръв път видях и чух Учителя. Беседата бе в сградата на Дома на журналиста на ул. "Раковска" и "Граф Игнатиев".
към текста >>

Учителят управлява живота във Вселената, живота на Битието и на Небитието".
Понякога караше някои братя и сестри да Му четат от горните автори. Също и ние като попадахме на някой добър автор с идея и със стил, сами предлагахме на Учителя да Му четем, което Той приемаше с удоволствие. Никакъв напреднал човек, пък бил той гений или светия, не може да се сравни с Учителя. Даже и сравнение не може да става. "Светията - казва Учителят - е на границата между смъртта и живота, а Учителят е вън от смъртта. Учителят управлява живота във Вселената, живота на Битието и на Небитието". Из спомените на Ангел Вълков, Галилей Величков, Елена Андреева, Борис Николов Искам да опиша своето впечатление, когато за пръв път видях и чух Учителя. Беседата бе в сградата на Дома на журналиста на ул. "Раковска" и "Граф Игнатиев". С моята приятелка влязохме в салона и застанахме зад столовете, където имаше оставено място за правостоящи.
към текста >>

Искам да опиша своето впечатление, когато за пръв път видях и чух Учителя.
Никакъв напреднал човек, пък бил той гений или светия, не може да се сравни с Учителя. Даже и сравнение не може да става. "Светията - казва Учителят - е на границата между смъртта и живота, а Учителят е вън от смъртта. Учителят управлява живота във Вселената, живота на Битието и на Небитието". Из спомените на Ангел Вълков, Галилей Величков, Елена Андреева, Борис Николов Искам да опиша своето впечатление, когато за пръв път видях и чух Учителя. Беседата бе в сградата на Дома на журналиста на ул. "Раковска" и "Граф Игнатиев". С моята приятелка влязохме в салона и застанахме зад столовете, където имаше оставено място за правостоящи. В скоро време салонът се изпълни с посетители. Не останаха празни места, изпълниха се и местата за правостоящи.
към текста >>

Това бе Учителят.
С моята приятелка влязохме в салона и застанахме зад столовете, където имаше оставено място за правостоящи. В скоро време салонът се изпълни с посетители. Не останаха празни места, изпълниха се и местата за правостоящи. Изведнъж всички станаха прави и видях по оставената пътека някой да се движи доста бързо. Пъргаво се качи на подиума и застана зад масата. Това бе Учителят. Всички казаха гласно молитва. След това седнаха и изпяха една песен, която ми хареса. Когато Учителят се изправи на подиума, направи ми силно впечатление, незабравимо впечатление израза на лицето Му. Това бе силно концентриран човек, затворен в себе си, вглъбен, като че нищо не го интересува. По време на молитвата и докато пееха, Той беше все така концентриран.
към текста >>

Когато Учителят се изправи на подиума, направи ми силно впечатление, незабравимо впечатление израза на лицето Му.
Изведнъж всички станаха прави и видях по оставената пътека някой да се движи доста бързо. Пъргаво се качи на подиума и застана зад масата. Това бе Учителят. Всички казаха гласно молитва. След това седнаха и изпяха една песен, която ми хареса. Когато Учителят се изправи на подиума, направи ми силно впечатление, незабравимо впечатление израза на лицето Му. Това бе силно концентриран човек, затворен в себе си, вглъбен, като че нищо не го интересува. По време на молитвата и докато пееха, Той беше все така концентриран. Понеже бяхме прави зад седналите, можех хубаво да го наблюдавам. Лицето беше спокойно, бледо. Започна беседата си.
към текста >>

Всичко, което чух, ми се видя истинно, приемах го, то ме пълнеше с нова светлина и необикновена радост.
Започна беседата си. При говоренето Той се оживи, отвори се. Говореше тихо, но ясно - пазеше се пълна тишина. Всички слушаха внимателно. Не бях чувала така никой да говори, но ми харесваше, съгласна бях. Всичко, което чух, ми се видя истинно, приемах го, то ме пълнеше с нова светлина и необикновена радост. Всичко в мене трептеше. Нещо ново долавях и казах в себе си: "Това търся! " Този ден, когато посетих беседата, беше първият неделен ден на 1920 г. Оттогава аз посещавах беседите на Учителя редовно - чувствах, че ми бяха необходими. Те ми даваха знание, сила, подтик, самочувствието ми беше повишено.
към текста >>

Оттогава аз посещавах беседите на Учителя редовно - чувствах, че ми бяха необходими.
Не бях чувала така никой да говори, но ми харесваше, съгласна бях. Всичко, което чух, ми се видя истинно, приемах го, то ме пълнеше с нова светлина и необикновена радост. Всичко в мене трептеше. Нещо ново долавях и казах в себе си: "Това търся! " Този ден, когато посетих беседата, беше първият неделен ден на 1920 г. Оттогава аз посещавах беседите на Учителя редовно - чувствах, че ми бяха необходими. Те ми даваха знание, сила, подтик, самочувствието ми беше повишено. Чувствах, че съм изпълнена с нещо ново, което ми носеше радост. След свършването на беседата изпяха една песен, Учителят стана и всички казаха обща молитва гласно. Той излезе във вестибюла. Когато и ние излязохме във вестибюла, той беше пълен със слушателите на групи и между тях видях Учителя да разговаря с някои от тях.
към текста >>

След свършването на беседата изпяха една песен, Учителят стана и всички казаха обща молитва гласно.
Нещо ново долавях и казах в себе си: "Това търся! " Този ден, когато посетих беседата, беше първият неделен ден на 1920 г. Оттогава аз посещавах беседите на Учителя редовно - чувствах, че ми бяха необходими. Те ми даваха знание, сила, подтик, самочувствието ми беше повишено. Чувствах, че съм изпълнена с нещо ново, което ми носеше радост. След свършването на беседата изпяха една песен, Учителят стана и всички казаха обща молитва гласно. Той излезе във вестибюла. Когато и ние излязохме във вестибюла, той беше пълен със слушателите на групи и между тях видях Учителя да разговаря с някои от тях. Образът, който видях при първата беседа, остана в съзнанието ми и досега Го виждам вътрешно. Затворен съвършено за външния свят, съсредоточен дълбоко в себе си - животът на Учителя, насочен навътре, като че ли нищо отвън не го интересува и не съществува. Този образ виждах всякога, при всяка лекция впоследствие.
към текста >>

Когато и ние излязохме във вестибюла, той беше пълен със слушателите на групи и между тях видях Учителя да разговаря с някои от тях.
Оттогава аз посещавах беседите на Учителя редовно - чувствах, че ми бяха необходими. Те ми даваха знание, сила, подтик, самочувствието ми беше повишено. Чувствах, че съм изпълнена с нещо ново, което ми носеше радост. След свършването на беседата изпяха една песен, Учителят стана и всички казаха обща молитва гласно. Той излезе във вестибюла. Когато и ние излязохме във вестибюла, той беше пълен със слушателите на групи и между тях видях Учителя да разговаря с някои от тях. Образът, който видях при първата беседа, остана в съзнанието ми и досега Го виждам вътрешно. Затворен съвършено за външния свят, съсредоточен дълбоко в себе си - животът на Учителя, насочен навътре, като че ли нищо отвън не го интересува и не съществува. Този образ виждах всякога, при всяка лекция впоследствие. Това лице ми се виждаше бледо, но светна- ло от някаква вътрешна светлина, която усещах вътрешно. Елена Андреева
към текста >>

Затворен съвършено за външния свят, съсредоточен дълбоко в себе си - животът на Учителя, насочен навътре, като че ли нищо отвън не го интересува и не съществува.
Чувствах, че съм изпълнена с нещо ново, което ми носеше радост. След свършването на беседата изпяха една песен, Учителят стана и всички казаха обща молитва гласно. Той излезе във вестибюла. Когато и ние излязохме във вестибюла, той беше пълен със слушателите на групи и между тях видях Учителя да разговаря с някои от тях. Образът, който видях при първата беседа, остана в съзнанието ми и досега Го виждам вътрешно. Затворен съвършено за външния свят, съсредоточен дълбоко в себе си - животът на Учителя, насочен навътре, като че ли нищо отвън не го интересува и не съществува. Този образ виждах всякога, при всяка лекция впоследствие. Това лице ми се виждаше бледо, но светна- ло от някаква вътрешна светлина, която усещах вътрешно. Елена Андреева Той беше навсякъде точен и акуратен. Каквото обещаваше, навреме го .'зпълняваше.
към текста >>

Искам да подчертая, че Учителят, като правеше известни неща, ги правеше по такъв начин, щото да минат като обикновени, незабелязани.
Елена Андреева Той беше навсякъде точен и акуратен. Каквото обещаваше, навреме го .'зпълняваше. Изпълниха се дори неща, които беше казал на братя и сестри и то 10-20 години след Неговото заминаване. Ангел Вълков Искам да подчертая, че Учителят, като правеше известни неща, ги правеше по такъв начин, щото да минат като обикновени, незабелязани. Той ни каза: "Вие мислите, че Учението не се разпространява - в света има толкова много хора, а ние тук сме толкова малко. Ако аз искам Учението да се разпространява тъй, както вие мислите, ще изляза в София и ще върна някого от смърт и тогава веднага ще дойдат тук от Европа, ще дойде толкова народ, че вие всички тук от един километър не ще можете да ме видите. Ако стана популярен, ще дойдат не само от Европа, но и от цял свят хора и вие няма да можете да ме видите, защото ще бъдете далеч от мен. Трябва да знаете, че аз не съм дошъл за тях, аз съм дошъл за вас и заради туй представям нещата като обикновени работи." За света Той беше закрит, но открит за нас чрез Словото Си. Георги Събев
към текста >>

Трябва да знаете, че аз не съм дошъл за тях, аз съм дошъл за вас и заради туй представям нещата като обикновени работи." За света Той беше закрит, но открит за нас чрез Словото Си.
Ангел Вълков Искам да подчертая, че Учителят, като правеше известни неща, ги правеше по такъв начин, щото да минат като обикновени, незабелязани. Той ни каза: "Вие мислите, че Учението не се разпространява - в света има толкова много хора, а ние тук сме толкова малко. Ако аз искам Учението да се разпространява тъй, както вие мислите, ще изляза в София и ще върна някого от смърт и тогава веднага ще дойдат тук от Европа, ще дойде толкова народ, че вие всички тук от един километър не ще можете да ме видите. Ако стана популярен, ще дойдат не само от Европа, но и от цял свят хора и вие няма да можете да ме видите, защото ще бъдете далеч от мен. Трябва да знаете, че аз не съм дошъл за тях, аз съм дошъл за вас и заради туй представям нещата като обикновени работи." За света Той беше закрит, но открит за нас чрез Словото Си. Георги Събев Веднъж Учителят бил седнал на една пейка на поляната и се греел на Слънцето с лице към него със затворени очи. Минала сестра Савка край Него, Той я погледнал и казал: "Сестра Савке, я донеси и прочети да видим какво е казал днес Великият Учител". Сестрата веднага донася стенографираната беседа и Му я прочита. Става ясно, че и Учителят е четял Словото, за да види какво е казал Великият Учител, т.е.
към текста >>

Веднъж Учителят бил седнал на една пейка на поляната и се греел на Слънцето с лице към него със затворени очи.
Той ни каза: "Вие мислите, че Учението не се разпространява - в света има толкова много хора, а ние тук сме толкова малко. Ако аз искам Учението да се разпространява тъй, както вие мислите, ще изляза в София и ще върна някого от смърт и тогава веднага ще дойдат тук от Европа, ще дойде толкова народ, че вие всички тук от един километър не ще можете да ме видите. Ако стана популярен, ще дойдат не само от Европа, но и от цял свят хора и вие няма да можете да ме видите, защото ще бъдете далеч от мен. Трябва да знаете, че аз не съм дошъл за тях, аз съм дошъл за вас и заради туй представям нещата като обикновени работи." За света Той беше закрит, но открит за нас чрез Словото Си. Георги Събев Веднъж Учителят бил седнал на една пейка на поляната и се греел на Слънцето с лице към него със затворени очи. Минала сестра Савка край Него, Той я погледнал и казал: "Сестра Савке, я донеси и прочети да видим какво е казал днес Великият Учител". Сестрата веднага донася стенографираната беседа и Му я прочита. Става ясно, че и Учителят е четял Словото, за да види какво е казал Великият Учител, т.е. Божият Дух чрез Него. Георги Събев (По разказа на Д. Звездински)
към текста >>

Минала сестра Савка край Него, Той я погледнал и казал: "Сестра Савке, я донеси и прочети да видим какво е казал днес Великият Учител".
Ако аз искам Учението да се разпространява тъй, както вие мислите, ще изляза в София и ще върна някого от смърт и тогава веднага ще дойдат тук от Европа, ще дойде толкова народ, че вие всички тук от един километър не ще можете да ме видите. Ако стана популярен, ще дойдат не само от Европа, но и от цял свят хора и вие няма да можете да ме видите, защото ще бъдете далеч от мен. Трябва да знаете, че аз не съм дошъл за тях, аз съм дошъл за вас и заради туй представям нещата като обикновени работи." За света Той беше закрит, но открит за нас чрез Словото Си. Георги Събев Веднъж Учителят бил седнал на една пейка на поляната и се греел на Слънцето с лице към него със затворени очи. Минала сестра Савка край Него, Той я погледнал и казал: "Сестра Савке, я донеси и прочети да видим какво е казал днес Великият Учител". Сестрата веднага донася стенографираната беседа и Му я прочита. Става ясно, че и Учителят е четял Словото, за да види какво е казал Великият Учител, т.е. Божият Дух чрез Него. Георги Събев (По разказа на Д. Звездински) Учителят отначало не позволяваше да бъде фотографиран, но после се остави, защото нахълтаха много хора и непрекъснато Го фотографираха.
към текста >>

Става ясно, че и Учителят е четял Словото, за да види какво е казал Великият Учител, т.е.
Трябва да знаете, че аз не съм дошъл за тях, аз съм дошъл за вас и заради туй представям нещата като обикновени работи." За света Той беше закрит, но открит за нас чрез Словото Си. Георги Събев Веднъж Учителят бил седнал на една пейка на поляната и се греел на Слънцето с лице към него със затворени очи. Минала сестра Савка край Него, Той я погледнал и казал: "Сестра Савке, я донеси и прочети да видим какво е казал днес Великият Учител". Сестрата веднага донася стенографираната беседа и Му я прочита. Става ясно, че и Учителят е четял Словото, за да види какво е казал Великият Учител, т.е. Божият Дух чрез Него. Георги Събев (По разказа на Д. Звездински) Учителят отначало не позволяваше да бъде фотографиран, но после се остави, защото нахълтаха много хора и непрекъснато Го фотографираха. Сега с тези снимки много хора се свързват с Учителя и онази епоха. Те са безценен документ за присъствието на Учителя между българите.
към текста >>

Учителят отначало не позволяваше да бъде фотографиран, но после се остави, защото нахълтаха много хора и непрекъснато Го фотографираха.
Минала сестра Савка край Него, Той я погледнал и казал: "Сестра Савке, я донеси и прочети да видим какво е казал днес Великият Учител". Сестрата веднага донася стенографираната беседа и Му я прочита. Става ясно, че и Учителят е четял Словото, за да види какво е казал Великият Учител, т.е. Божият Дух чрез Него. Георги Събев (По разказа на Д. Звездински) Учителят отначало не позволяваше да бъде фотографиран, но после се остави, защото нахълтаха много хора и непрекъснато Го фотографираха. Сега с тези снимки много хора се свързват с Учителя и онази епоха. Те са безценен документ за присъствието на Учителя между българите. Не могат да кажат, че Учителят не е бил на Земята, както се опитват да твърдят това за Исус Христос. Райна Стефанова
към текста >>

Сега с тези снимки много хора се свързват с Учителя и онази епоха.
Сестрата веднага донася стенографираната беседа и Му я прочита. Става ясно, че и Учителят е четял Словото, за да види какво е казал Великият Учител, т.е. Божият Дух чрез Него. Георги Събев (По разказа на Д. Звездински) Учителят отначало не позволяваше да бъде фотографиран, но после се остави, защото нахълтаха много хора и непрекъснато Го фотографираха. Сега с тези снимки много хора се свързват с Учителя и онази епоха. Те са безценен документ за присъствието на Учителя между българите. Не могат да кажат, че Учителят не е бил на Земята, както се опитват да твърдят това за Исус Христос. Райна Стефанова
към текста >>

Те са безценен документ за присъствието на Учителя между българите.
Става ясно, че и Учителят е четял Словото, за да види какво е казал Великият Учител, т.е. Божият Дух чрез Него. Георги Събев (По разказа на Д. Звездински) Учителят отначало не позволяваше да бъде фотографиран, но после се остави, защото нахълтаха много хора и непрекъснато Го фотографираха. Сега с тези снимки много хора се свързват с Учителя и онази епоха. Те са безценен документ за присъствието на Учителя между българите. Не могат да кажат, че Учителят не е бил на Земята, както се опитват да твърдят това за Исус Христос. Райна Стефанова
към текста >>

Не могат да кажат, че Учителят не е бил на Земята, както се опитват да твърдят това за Исус Христос.
Божият Дух чрез Него. Георги Събев (По разказа на Д. Звездински) Учителят отначало не позволяваше да бъде фотографиран, но после се остави, защото нахълтаха много хора и непрекъснато Го фотографираха. Сега с тези снимки много хора се свързват с Учителя и онази епоха. Те са безценен документ за присъствието на Учителя между българите. Не могат да кажат, че Учителят не е бил на Земята, както се опитват да твърдят това за Исус Христос. Райна Стефанова
към текста >>

68. БИТА НА УЧИТЕЛЯ

БИТА НА УЧИТЕЛЯ
БИТА НА УЧИТЕЛЯ В началото на века Учителят пътуваше в цялата страна с тогавашните превозни средства: влак, кола или конски впряг и повече Пеша. Единадесет години обикаля и държа сказки по френология, за хигиената, храненето, при- родосъобразен живот. Обикновено се наемаха салони и всеки можеше да посети беседата на г-н Дънов срещу заплащане на входен билет, с който се заплаща таксата на салона. Тогава Той отсяда за пренощувка или в ханче, хотел, или в познати хора. В София Учителят оставаше да спи в първите години в някакъв дом на евангелисти на ул."Леге", който е бил предназначен за техни хора, които идвали в столицата.
към текста >>

В началото на века Учителят пътуваше в цялата страна с тогавашните превозни средства: влак, кола или конски впряг и повече Пеша.
БИТА НА УЧИТЕЛЯ В началото на века Учителят пътуваше в цялата страна с тогавашните превозни средства: влак, кола или конски впряг и повече Пеша. Единадесет години обикаля и държа сказки по френология, за хигиената, храненето, при- родосъобразен живот. Обикновено се наемаха салони и всеки можеше да посети беседата на г-н Дънов срещу заплащане на входен билет, с който се заплаща таксата на салона. Тогава Той отсяда за пренощувка или в ханче, хотел, или в познати хора. В София Учителят оставаше да спи в първите години в някакъв дом на евангелисти на ул."Леге", който е бил предназначен за техни хора, които идвали в столицата. До 1905 година Учителят е живял в дома на Тодор Бъчваров.
към текста >>

Обикновено се наемаха салони и всеки можеше да посети беседата на г-н Дънов срещу заплащане на входен билет, с който се заплаща таксата на салона.
БИТА НА УЧИТЕЛЯ В началото на века Учителят пътуваше в цялата страна с тогавашните превозни средства: влак, кола или конски впряг и повече Пеша. Единадесет години обикаля и държа сказки по френология, за хигиената, храненето, при- родосъобразен живот. Обикновено се наемаха салони и всеки можеше да посети беседата на г-н Дънов срещу заплащане на входен билет, с който се заплаща таксата на салона. Тогава Той отсяда за пренощувка или в ханче, хотел, или в познати хора. В София Учителят оставаше да спи в първите години в някакъв дом на евангелисти на ул."Леге", който е бил предназначен за техни хора, които идвали в столицата. До 1905 година Учителят е живял в дома на Тодор Бъчваров. Но в нея година заболяват децата на Бъчваров от скарлатина. За тази болест се пазеше 40 дни карантина и Учителят трябвало да напусне къщата му.
към текста >>

В София Учителят оставаше да спи в първите години в някакъв дом на евангелисти на ул."Леге", който е бил предназначен за техни хора, които идвали в столицата.
БИТА НА УЧИТЕЛЯ В началото на века Учителят пътуваше в цялата страна с тогавашните превозни средства: влак, кола или конски впряг и повече Пеша. Единадесет години обикаля и държа сказки по френология, за хигиената, храненето, при- родосъобразен живот. Обикновено се наемаха салони и всеки можеше да посети беседата на г-н Дънов срещу заплащане на входен билет, с който се заплаща таксата на салона. Тогава Той отсяда за пренощувка или в ханче, хотел, или в познати хора. В София Учителят оставаше да спи в първите години в някакъв дом на евангелисти на ул."Леге", който е бил предназначен за техни хора, които идвали в столицата. До 1905 година Учителят е живял в дома на Тодор Бъчваров. Но в нея година заболяват децата на Бъчваров от скарлатина. За тази болест се пазеше 40 дни карантина и Учителят трябвало да напусне къщата му. Семейството, което поканило Учителя да живее при тях, е сестра и брат Гумнерови. Те нямат деца.
към текста >>

До 1905 година Учителят е живял в дома на Тодор Бъчваров.
В началото на века Учителят пътуваше в цялата страна с тогавашните превозни средства: влак, кола или конски впряг и повече Пеша. Единадесет години обикаля и държа сказки по френология, за хигиената, храненето, при- родосъобразен живот. Обикновено се наемаха салони и всеки можеше да посети беседата на г-н Дънов срещу заплащане на входен билет, с който се заплаща таксата на салона. Тогава Той отсяда за пренощувка или в ханче, хотел, или в познати хора. В София Учителят оставаше да спи в първите години в някакъв дом на евангелисти на ул."Леге", който е бил предназначен за техни хора, които идвали в столицата. До 1905 година Учителят е живял в дома на Тодор Бъчваров. Но в нея година заболяват децата на Бъчваров от скарлатина. За тази болест се пазеше 40 дни карантина и Учителят трябвало да напусне къщата му. Семейството, което поканило Учителя да живее при тях, е сестра и брат Гумнерови. Те нямат деца. Сестра Евангелина Гумнерова казва на съпруга си Петко: "Виждаш, г-н Дънов е учен, духовен, добър човек.
към текста >>

За тази болест се пазеше 40 дни карантина и Учителят трябвало да напусне къщата му.
Обикновено се наемаха салони и всеки можеше да посети беседата на г-н Дънов срещу заплащане на входен билет, с който се заплаща таксата на салона. Тогава Той отсяда за пренощувка или в ханче, хотел, или в познати хора. В София Учителят оставаше да спи в първите години в някакъв дом на евангелисти на ул."Леге", който е бил предназначен за техни хора, които идвали в столицата. До 1905 година Учителят е живял в дома на Тодор Бъчваров. Но в нея година заболяват децата на Бъчваров от скарлатина. За тази болест се пазеше 40 дни карантина и Учителят трябвало да напусне къщата му. Семейството, което поканило Учителя да живее при тях, е сестра и брат Гумнерови. Те нямат деца. Сестра Евангелина Гумнерова казва на съпруга си Петко: "Виждаш, г-н Дънов е учен, духовен, добър човек. Искаш ли да го поканим да живее при нас в трапезарията? " Братът се съгласява.
към текста >>

Семейството, което поканило Учителя да живее при тях, е сестра и брат Гумнерови.
Тогава Той отсяда за пренощувка или в ханче, хотел, или в познати хора. В София Учителят оставаше да спи в първите години в някакъв дом на евангелисти на ул."Леге", който е бил предназначен за техни хора, които идвали в столицата. До 1905 година Учителят е живял в дома на Тодор Бъчваров. Но в нея година заболяват децата на Бъчваров от скарлатина. За тази болест се пазеше 40 дни карантина и Учителят трябвало да напусне къщата му. Семейството, което поканило Учителя да живее при тях, е сестра и брат Гумнерови. Те нямат деца. Сестра Евангелина Гумнерова казва на съпруга си Петко: "Виждаш, г-н Дънов е учен, духовен, добър човек. Искаш ли да го поканим да живее при нас в трапезарията? " Братът се съгласява. Трапезарията е сутеренна стая и се слиза в нея по пет стъпала.
към текста >>

Поканват Учителя и Той приема.
Те нямат деца. Сестра Евангелина Гумнерова казва на съпруга си Петко: "Виждаш, г-н Дънов е учен, духовен, добър човек. Искаш ли да го поканим да живее при нас в трапезарията? " Братът се съгласява. Трапезарията е сутеренна стая и се слиза в нея по пет стъпала. Поканват Учителя и Той приема. След като се пренесъл да живее у тях, Учителят моли сестра Гумнерова да намери жена, която да Му пере дрехите. Тя казва: "Ти си беден човек, аз ще те пера". Къщата на Гумнерови, освен сутеренната стая, имаше и горен етаж, където живееше семейството в едната стая, а в другата имали квартирант. Квартирантът напуска къщата. Като се освобождава стаята, сестра Гумнерова предлага на съпруга си да приемат Учителя да живее в свободната стая.
към текста >>

След като се пренесъл да живее у тях, Учителят моли сестра Гумнерова да намери жена, която да Му пере дрехите.
Сестра Евангелина Гумнерова казва на съпруга си Петко: "Виждаш, г-н Дънов е учен, духовен, добър човек. Искаш ли да го поканим да живее при нас в трапезарията? " Братът се съгласява. Трапезарията е сутеренна стая и се слиза в нея по пет стъпала. Поканват Учителя и Той приема. След като се пренесъл да живее у тях, Учителят моли сестра Гумнерова да намери жена, която да Му пере дрехите. Тя казва: "Ти си беден човек, аз ще те пера". Къщата на Гумнерови, освен сутеренната стая, имаше и горен етаж, където живееше семейството в едната стая, а в другата имали квартирант. Квартирантът напуска къщата. Като се освобождава стаята, сестра Гумнерова предлага на съпруга си да приемат Учителя да живее в свободната стая. Той се съгласява и Учителят се настанява в югозападната стая на етажа, като в източната остава да живее семейство Гумнерови - леля Гина и чичо Петко, както ги наричахме.
към текста >>

Като се освобождава стаята, сестра Гумнерова предлага на съпруга си да приемат Учителя да живее в свободната стая.
Поканват Учителя и Той приема. След като се пренесъл да живее у тях, Учителят моли сестра Гумнерова да намери жена, която да Му пере дрехите. Тя казва: "Ти си беден човек, аз ще те пера". Къщата на Гумнерови, освен сутеренната стая, имаше и горен етаж, където живееше семейството в едната стая, а в другата имали квартирант. Квартирантът напуска къщата. Като се освобождава стаята, сестра Гумнерова предлага на съпруга си да приемат Учителя да живее в свободната стая. Той се съгласява и Учителят се настанява в югозападната стая на етажа, като в източната остава да живее семейство Гумнерови - леля Гина и чичо Петко, както ги наричахме. Между двете стаи имаше трета стая, свързана с другите две стаи с две антрета. Беше малка стая, два на два метра, в която Учителят си посрещаше гостите. Изминало доста време, откакто Учителят живее у тях. Те все повече Го опознали.
към текста >>

Той се съгласява и Учителят се настанява в югозападната стая на етажа, като в източната остава да живее семейство Гумнерови - леля Гина и чичо Петко, както ги наричахме.
След като се пренесъл да живее у тях, Учителят моли сестра Гумнерова да намери жена, която да Му пере дрехите. Тя казва: "Ти си беден човек, аз ще те пера". Къщата на Гумнерови, освен сутеренната стая, имаше и горен етаж, където живееше семейството в едната стая, а в другата имали квартирант. Квартирантът напуска къщата. Като се освобождава стаята, сестра Гумнерова предлага на съпруга си да приемат Учителя да живее в свободната стая. Той се съгласява и Учителят се настанява в югозападната стая на етажа, като в източната остава да живее семейство Гумнерови - леля Гина и чичо Петко, както ги наричахме. Между двете стаи имаше трета стая, свързана с другите две стаи с две антрета. Беше малка стая, два на два метра, в която Учителят си посрещаше гостите. Изминало доста време, откакто Учителят живее у тях. Те все повече Го опознали. Виждат Неговите възможности, прояви и поведение.
към текста >>

Беше малка стая, два на два метра, в която Учителят си посрещаше гостите.
Къщата на Гумнерови, освен сутеренната стая, имаше и горен етаж, където живееше семейството в едната стая, а в другата имали квартирант. Квартирантът напуска къщата. Като се освобождава стаята, сестра Гумнерова предлага на съпруга си да приемат Учителя да живее в свободната стая. Той се съгласява и Учителят се настанява в югозападната стая на етажа, като в източната остава да живее семейство Гумнерови - леля Гина и чичо Петко, както ги наричахме. Между двете стаи имаше трета стая, свързана с другите две стаи с две антрета. Беше малка стая, два на два метра, в която Учителят си посрещаше гостите. Изминало доста време, откакто Учителят живее у тях. Те все повече Го опознали. Виждат Неговите възможности, прояви и поведение. Случва се някой от техните близки да заболее. Учителят дава съвет как да се лекува и той оздравява.
към текста >>

Изминало доста време, откакто Учителят живее у тях.
Квартирантът напуска къщата. Като се освобождава стаята, сестра Гумнерова предлага на съпруга си да приемат Учителя да живее в свободната стая. Той се съгласява и Учителят се настанява в югозападната стая на етажа, като в източната остава да живее семейство Гумнерови - леля Гина и чичо Петко, както ги наричахме. Между двете стаи имаше трета стая, свързана с другите две стаи с две антрета. Беше малка стая, два на два метра, в която Учителят си посрещаше гостите. Изминало доста време, откакто Учителят живее у тях. Те все повече Го опознали. Виждат Неговите възможности, прояви и поведение. Случва се някой от техните близки да заболее. Учителят дава съвет как да се лекува и той оздравява. Или се явява някакъв въпрос за разрешаване, за който пак Учителят дава съвет и този въпрос е оправен.
към текста >>

Учителят дава съвет как да се лекува и той оздравява.
Беше малка стая, два на два метра, в която Учителят си посрещаше гостите. Изминало доста време, откакто Учителят живее у тях. Те все повече Го опознали. Виждат Неговите възможности, прояви и поведение. Случва се някой от техните близки да заболее. Учителят дава съвет как да се лекува и той оздравява. Или се явява някакъв въпрос за разрешаване, за който пак Учителят дава съвет и този въпрос е оправен. Веднъж Петко Гумнеров се оплакал на Тодор Абаджиев, че е тежко болен - последна фаза на туберколоза. Поискал от Учителя да бъде излекуван. Учителят казал: "Може, но ще струва скъпо". Гумнеров отговорил: "Учителю, аз имам една къща и една пенсия, давам ги за Бога".
към текста >>

Или се явява някакъв въпрос за разрешаване, за който пак Учителят дава съвет и този въпрос е оправен.
Изминало доста време, откакто Учителят живее у тях. Те все повече Го опознали. Виждат Неговите възможности, прояви и поведение. Случва се някой от техните близки да заболее. Учителят дава съвет как да се лекува и той оздравява. Или се явява някакъв въпрос за разрешаване, за който пак Учителят дава съвет и този въпрос е оправен. Веднъж Петко Гумнеров се оплакал на Тодор Абаджиев, че е тежко болен - последна фаза на туберколоза. Поискал от Учителя да бъде излекуван. Учителят казал: "Може, но ще струва скъпо". Гумнеров отговорил: "Учителю, аз имам една къща и една пенсия, давам ги за Бога". Тогава Учителят го попитал: "Колко живот искаш?
към текста >>

Поискал от Учителя да бъде излекуван.
Виждат Неговите възможности, прояви и поведение. Случва се някой от техните близки да заболее. Учителят дава съвет как да се лекува и той оздравява. Или се явява някакъв въпрос за разрешаване, за който пак Учителят дава съвет и този въпрос е оправен. Веднъж Петко Гумнеров се оплакал на Тодор Абаджиев, че е тежко болен - последна фаза на туберколоза. Поискал от Учителя да бъде излекуван. Учителят казал: "Може, но ще струва скъпо". Гумнеров отговорил: "Учителю, аз имам една къща и една пенсия, давам ги за Бога". Тогава Учителят го попитал: "Колко живот искаш? " Гумнеров поискал 20 години. Учителят му дал 30 години.
към текста >>

Учителят казал: "Може, но ще струва скъпо".
Случва се някой от техните близки да заболее. Учителят дава съвет как да се лекува и той оздравява. Или се явява някакъв въпрос за разрешаване, за който пак Учителят дава съвет и този въпрос е оправен. Веднъж Петко Гумнеров се оплакал на Тодор Абаджиев, че е тежко болен - последна фаза на туберколоза. Поискал от Учителя да бъде излекуван. Учителят казал: "Може, но ще струва скъпо". Гумнеров отговорил: "Учителю, аз имам една къща и една пенсия, давам ги за Бога". Тогава Учителят го попитал: "Колко живот искаш? " Гумнеров поискал 20 години. Учителят му дал 30 години. От този момент той се почувствал здрав, а всичко, каквото е имал, оставя на разположение на Учителя..
към текста >>

Гумнеров отговорил: "Учителю, аз имам една къща и една пенсия, давам ги за Бога".
Учителят дава съвет как да се лекува и той оздравява. Или се явява някакъв въпрос за разрешаване, за който пак Учителят дава съвет и този въпрос е оправен. Веднъж Петко Гумнеров се оплакал на Тодор Абаджиев, че е тежко болен - последна фаза на туберколоза. Поискал от Учителя да бъде излекуван. Учителят казал: "Може, но ще струва скъпо". Гумнеров отговорил: "Учителю, аз имам една къща и една пенсия, давам ги за Бога". Тогава Учителят го попитал: "Колко живот искаш? " Гумнеров поискал 20 години. Учителят му дал 30 години. От този момент той се почувствал здрав, а всичко, каквото е имал, оставя на разположение на Учителя.. Учителят живееше там от 1905 до 1926 година и приемаше гости от сутрин до вечер.
към текста >>

Тогава Учителят го попитал: "Колко живот искаш?
Или се явява някакъв въпрос за разрешаване, за който пак Учителят дава съвет и този въпрос е оправен. Веднъж Петко Гумнеров се оплакал на Тодор Абаджиев, че е тежко болен - последна фаза на туберколоза. Поискал от Учителя да бъде излекуван. Учителят казал: "Може, но ще струва скъпо". Гумнеров отговорил: "Учителю, аз имам една къща и една пенсия, давам ги за Бога". Тогава Учителят го попитал: "Колко живот искаш? " Гумнеров поискал 20 години. Учителят му дал 30 години. От този момент той се почувствал здрав, а всичко, каквото е имал, оставя на разположение на Учителя.. Учителят живееше там от 1905 до 1926 година и приемаше гости от сутрин до вечер. Идваха приятели, както и гости от цялата страна.
към текста >>

Учителят му дал 30 години.
Поискал от Учителя да бъде излекуван. Учителят казал: "Може, но ще струва скъпо". Гумнеров отговорил: "Учителю, аз имам една къща и една пенсия, давам ги за Бога". Тогава Учителят го попитал: "Колко живот искаш? " Гумнеров поискал 20 години. Учителят му дал 30 години. От този момент той се почувствал здрав, а всичко, каквото е имал, оставя на разположение на Учителя.. Учителят живееше там от 1905 до 1926 година и приемаше гости от сутрин до вечер. Идваха приятели, както и гости от цялата страна. При Учителя винаги имаше върволица от хора. Понякога излизаше на двора и там водеше разговори с посетителите.
към текста >>

От този момент той се почувствал здрав, а всичко, каквото е имал, оставя на разположение на Учителя..
Учителят казал: "Може, но ще струва скъпо". Гумнеров отговорил: "Учителю, аз имам една къща и една пенсия, давам ги за Бога". Тогава Учителят го попитал: "Колко живот искаш? " Гумнеров поискал 20 години. Учителят му дал 30 години. От този момент той се почувствал здрав, а всичко, каквото е имал, оставя на разположение на Учителя.. Учителят живееше там от 1905 до 1926 година и приемаше гости от сутрин до вечер. Идваха приятели, както и гости от цялата страна. При Учителя винаги имаше върволица от хора. Понякога излизаше на двора и там водеше разговори с посетителите. Той обичаше да бъде винаги спретнат, чист и никога не се появяваше небрежно облечен - беше изискан в туй отношение.
към текста >>

Учителят живееше там от 1905 до 1926 година и приемаше гости от сутрин до вечер.
Гумнеров отговорил: "Учителю, аз имам една къща и една пенсия, давам ги за Бога". Тогава Учителят го попитал: "Колко живот искаш? " Гумнеров поискал 20 години. Учителят му дал 30 години. От този момент той се почувствал здрав, а всичко, каквото е имал, оставя на разположение на Учителя.. Учителят живееше там от 1905 до 1926 година и приемаше гости от сутрин до вечер. Идваха приятели, както и гости от цялата страна. При Учителя винаги имаше върволица от хора. Понякога излизаше на двора и там водеше разговори с посетителите. Той обичаше да бъде винаги спретнат, чист и никога не се появяваше небрежно облечен - беше изискан в туй отношение. Сестра Василка се грижеше за Неговата външност и за обстановката.
към текста >>

При Учителя винаги имаше върволица от хора.
" Гумнеров поискал 20 години. Учителят му дал 30 години. От този момент той се почувствал здрав, а всичко, каквото е имал, оставя на разположение на Учителя.. Учителят живееше там от 1905 до 1926 година и приемаше гости от сутрин до вечер. Идваха приятели, както и гости от цялата страна. При Учителя винаги имаше върволица от хора. Понякога излизаше на двора и там водеше разговори с посетителите. Той обичаше да бъде винаги спретнат, чист и никога не се появяваше небрежно облечен - беше изискан в туй отношение. Сестра Василка се грижеше за Неговата външност и за обстановката. Имаше и други сестри, които й помагаха, но главната работа вършеше Василка. (Когато Учителят се премести на Изгрева след 1926 г., Василка продължаваше да върши своите задължения.) Долу в сутерена имаше кухня и трапезария.
към текста >>

(Когато Учителят се премести на Изгрева след 1926 г., Василка продължаваше да върши своите задължения.) Долу в сутерена имаше кухня и трапезария.
При Учителя винаги имаше върволица от хора. Понякога излизаше на двора и там водеше разговори с посетителите. Той обичаше да бъде винаги спретнат, чист и никога не се появяваше небрежно облечен - беше изискан в туй отношение. Сестра Василка се грижеше за Неговата външност и за обстановката. Имаше и други сестри, които й помагаха, но главната работа вършеше Василка. (Когато Учителят се премести на Изгрева след 1926 г., Василка продължаваше да върши своите задължения.) Долу в сутерена имаше кухня и трапезария. В кухнята работеха леля Гина Гумнерова и една сестра Янакиева. Тя беше много хубава, висока сестра, възрастна вече, когато ние я заварихме, но много добра домакиня и още по-добра готвачка. Готвеше скромно, но много вкусно и чисто. Така се осигури прехраната и пребиването на Учителя у Гумнерови, както и посрещането на посетители. Как се осъществяваше самата издръжка в този дом?
към текста >>

Така се осигури прехраната и пребиването на Учителя у Гумнерови, както и посрещането на посетители.
Имаше и други сестри, които й помагаха, но главната работа вършеше Василка. (Когато Учителят се премести на Изгрева след 1926 г., Василка продължаваше да върши своите задължения.) Долу в сутерена имаше кухня и трапезария. В кухнята работеха леля Гина Гумнерова и една сестра Янакиева. Тя беше много хубава, висока сестра, възрастна вече, когато ние я заварихме, но много добра домакиня и още по-добра готвачка. Готвеше скромно, но много вкусно и чисто. Така се осигури прехраната и пребиването на Учителя у Гумнерови, както и посрещането на посетители. Как се осъществяваше самата издръжка в този дом? По това време бяха отпечатани първите томчета беседи на Учителя. Те се продаваха. Средствата от тях ги поемаха приятелите, които се грижеха за финансовата страна на Братството. Започнаха да се събират доста средства.
към текста >>

По това време бяха отпечатани първите томчета беседи на Учителя.
В кухнята работеха леля Гина Гумнерова и една сестра Янакиева. Тя беше много хубава, висока сестра, възрастна вече, когато ние я заварихме, но много добра домакиня и още по-добра готвачка. Готвеше скромно, но много вкусно и чисто. Така се осигури прехраната и пребиването на Учителя у Гумнерови, както и посрещането на посетители. Как се осъществяваше самата издръжка в този дом? По това време бяха отпечатани първите томчета беседи на Учителя. Те се продаваха. Средствата от тях ги поемаха приятелите, които се грижеха за финансовата страна на Братството. Започнаха да се събират доста средства. Един от финансовите уредници беше Тодор Стоименов - един от първите трима ученици на Учителя, който работеше в дружество "Сингер", беше счетоводител и финансист. Към него се присъединиха и други приятели и заведоха едно редовно счетоводство на Братството.
към текста >>

Един от финансовите уредници беше Тодор Стоименов - един от първите трима ученици на Учителя, който работеше в дружество "Сингер", беше счетоводител и финансист.
Как се осъществяваше самата издръжка в този дом? По това време бяха отпечатани първите томчета беседи на Учителя. Те се продаваха. Средствата от тях ги поемаха приятелите, които се грижеха за финансовата страна на Братството. Започнаха да се събират доста средства. Един от финансовите уредници беше Тодор Стоименов - един от първите трима ученици на Учителя, който работеше в дружество "Сингер", беше счетоводител и финансист. Към него се присъединиха и други приятели и заведоха едно редовно счетоводство на Братството. Много братя и сестри, които милееха за Делото на Учителя и искаха да Го подпомогнат, Му даваха в бял плик от своите средства, колкото намерят за добре. Те правеха своята доброволна жертва за своите идеи. Така постъпваха средства и почнаха да се събират, а Учителят живееше съвсем скромно в тази простичка обстановка и се хранеше с още по- простичка храна. При своите срещи Учителят разрешаваше съдби, развързваше родови и кармически възли, а със съветите си лекуваше и възвръщаше към живот хора, които бяха отписани от тогавашните лекари.
към текста >>

Много братя и сестри, които милееха за Делото на Учителя и искаха да Го подпомогнат, Му даваха в бял плик от своите средства, колкото намерят за добре.
Те се продаваха. Средствата от тях ги поемаха приятелите, които се грижеха за финансовата страна на Братството. Започнаха да се събират доста средства. Един от финансовите уредници беше Тодор Стоименов - един от първите трима ученици на Учителя, който работеше в дружество "Сингер", беше счетоводител и финансист. Към него се присъединиха и други приятели и заведоха едно редовно счетоводство на Братството. Много братя и сестри, които милееха за Делото на Учителя и искаха да Го подпомогнат, Му даваха в бял плик от своите средства, колкото намерят за добре. Те правеха своята доброволна жертва за своите идеи. Така постъпваха средства и почнаха да се събират, а Учителят живееше съвсем скромно в тази простичка обстановка и се хранеше с още по- простичка храна. При своите срещи Учителят разрешаваше съдби, развързваше родови и кармически възли, а със съветите си лекуваше и възвръщаше към живот хора, които бяха отписани от тогавашните лекари. Те оживяваха, избавяха се от бедите си и в знак на благодарност, поднасяха своята лепта на Учителя в името на Бога. Тази лепта беше давана в бял плик, съобразно възможностите на приносителя, а понякога се поднасяха в натура - донасяха се продукти и Учителят ги насочваше към трапезарията.
към текста >>

Така постъпваха средства и почнаха да се събират, а Учителят живееше съвсем скромно в тази простичка обстановка и се хранеше с още по- простичка храна.
Започнаха да се събират доста средства. Един от финансовите уредници беше Тодор Стоименов - един от първите трима ученици на Учителя, който работеше в дружество "Сингер", беше счетоводител и финансист. Към него се присъединиха и други приятели и заведоха едно редовно счетоводство на Братството. Много братя и сестри, които милееха за Делото на Учителя и искаха да Го подпомогнат, Му даваха в бял плик от своите средства, колкото намерят за добре. Те правеха своята доброволна жертва за своите идеи. Така постъпваха средства и почнаха да се събират, а Учителят живееше съвсем скромно в тази простичка обстановка и се хранеше с още по- простичка храна. При своите срещи Учителят разрешаваше съдби, развързваше родови и кармически възли, а със съветите си лекуваше и възвръщаше към живот хора, които бяха отписани от тогавашните лекари. Те оживяваха, избавяха се от бедите си и в знак на благодарност, поднасяха своята лепта на Учителя в името на Бога. Тази лепта беше давана в бял плик, съобразно възможностите на приносителя, а понякога се поднасяха в натура - донасяха се продукти и Учителят ги насочваше към трапезарията. Ето как се издържаше този дом, който бе дом на Бога и рогът на изобилието се изливаше по съвсем обикновен начин - всеки посетител носеше нещо без някой да го кара или задължава. Поднасяха го на Учителя, Той приемаше дара с усмивка и уважение и после казваше на приносителя: "Рекох, занесете го долу в трапезарията за общата кухня".
към текста >>

При своите срещи Учителят разрешаваше съдби, развързваше родови и кармически възли, а със съветите си лекуваше и възвръщаше към живот хора, които бяха отписани от тогавашните лекари.
Един от финансовите уредници беше Тодор Стоименов - един от първите трима ученици на Учителя, който работеше в дружество "Сингер", беше счетоводител и финансист. Към него се присъединиха и други приятели и заведоха едно редовно счетоводство на Братството. Много братя и сестри, които милееха за Делото на Учителя и искаха да Го подпомогнат, Му даваха в бял плик от своите средства, колкото намерят за добре. Те правеха своята доброволна жертва за своите идеи. Така постъпваха средства и почнаха да се събират, а Учителят живееше съвсем скромно в тази простичка обстановка и се хранеше с още по- простичка храна. При своите срещи Учителят разрешаваше съдби, развързваше родови и кармически възли, а със съветите си лекуваше и възвръщаше към живот хора, които бяха отписани от тогавашните лекари. Те оживяваха, избавяха се от бедите си и в знак на благодарност, поднасяха своята лепта на Учителя в името на Бога. Тази лепта беше давана в бял плик, съобразно възможностите на приносителя, а понякога се поднасяха в натура - донасяха се продукти и Учителят ги насочваше към трапезарията. Ето как се издържаше този дом, който бе дом на Бога и рогът на изобилието се изливаше по съвсем обикновен начин - всеки посетител носеше нещо без някой да го кара или задължава. Поднасяха го на Учителя, Той приемаше дара с усмивка и уважение и после казваше на приносителя: "Рекох, занесете го долу в трапезарията за общата кухня". Ето така Учителят живя и работи в малкия дом на ул."Опълченска"66 до 1926-1927 г, когато след построяването на Изгрева, се прехвърли да живее там.
към текста >>

Те оживяваха, избавяха се от бедите си и в знак на благодарност, поднасяха своята лепта на Учителя в името на Бога.
Към него се присъединиха и други приятели и заведоха едно редовно счетоводство на Братството. Много братя и сестри, които милееха за Делото на Учителя и искаха да Го подпомогнат, Му даваха в бял плик от своите средства, колкото намерят за добре. Те правеха своята доброволна жертва за своите идеи. Така постъпваха средства и почнаха да се събират, а Учителят живееше съвсем скромно в тази простичка обстановка и се хранеше с още по- простичка храна. При своите срещи Учителят разрешаваше съдби, развързваше родови и кармически възли, а със съветите си лекуваше и възвръщаше към живот хора, които бяха отписани от тогавашните лекари. Те оживяваха, избавяха се от бедите си и в знак на благодарност, поднасяха своята лепта на Учителя в името на Бога. Тази лепта беше давана в бял плик, съобразно възможностите на приносителя, а понякога се поднасяха в натура - донасяха се продукти и Учителят ги насочваше към трапезарията. Ето как се издържаше този дом, който бе дом на Бога и рогът на изобилието се изливаше по съвсем обикновен начин - всеки посетител носеше нещо без някой да го кара или задължава. Поднасяха го на Учителя, Той приемаше дара с усмивка и уважение и после казваше на приносителя: "Рекох, занесете го долу в трапезарията за общата кухня". Ето така Учителят живя и работи в малкия дом на ул."Опълченска"66 до 1926-1927 г, когато след построяването на Изгрева, се прехвърли да живее там. На Изгрева Учителят живееше при най-скромните условия, при които може да живее един човек на земята.
към текста >>

Тази лепта беше давана в бял плик, съобразно възможностите на приносителя, а понякога се поднасяха в натура - донасяха се продукти и Учителят ги насочваше към трапезарията.
Много братя и сестри, които милееха за Делото на Учителя и искаха да Го подпомогнат, Му даваха в бял плик от своите средства, колкото намерят за добре. Те правеха своята доброволна жертва за своите идеи. Така постъпваха средства и почнаха да се събират, а Учителят живееше съвсем скромно в тази простичка обстановка и се хранеше с още по- простичка храна. При своите срещи Учителят разрешаваше съдби, развързваше родови и кармически възли, а със съветите си лекуваше и възвръщаше към живот хора, които бяха отписани от тогавашните лекари. Те оживяваха, избавяха се от бедите си и в знак на благодарност, поднасяха своята лепта на Учителя в името на Бога. Тази лепта беше давана в бял плик, съобразно възможностите на приносителя, а понякога се поднасяха в натура - донасяха се продукти и Учителят ги насочваше към трапезарията. Ето как се издържаше този дом, който бе дом на Бога и рогът на изобилието се изливаше по съвсем обикновен начин - всеки посетител носеше нещо без някой да го кара или задължава. Поднасяха го на Учителя, Той приемаше дара с усмивка и уважение и после казваше на приносителя: "Рекох, занесете го долу в трапезарията за общата кухня". Ето така Учителят живя и работи в малкия дом на ул."Опълченска"66 до 1926-1927 г, когато след построяването на Изгрева, се прехвърли да живее там. На Изгрева Учителят живееше при най-скромните условия, при които може да живее един човек на земята. Днес изпитвам срам, че братята, които се грижеха за Изгрева, които бяха много дейни и които уж разбираха от много неща, не приготвиха и не създадоха условия на Учителя за работа.
към текста >>

Ето как се издържаше този дом, който бе дом на Бога и рогът на изобилието се изливаше по съвсем обикновен начин - всеки посетител носеше нещо без някой да го кара или задължава.
Те правеха своята доброволна жертва за своите идеи. Така постъпваха средства и почнаха да се събират, а Учителят живееше съвсем скромно в тази простичка обстановка и се хранеше с още по- простичка храна. При своите срещи Учителят разрешаваше съдби, развързваше родови и кармически възли, а със съветите си лекуваше и възвръщаше към живот хора, които бяха отписани от тогавашните лекари. Те оживяваха, избавяха се от бедите си и в знак на благодарност, поднасяха своята лепта на Учителя в името на Бога. Тази лепта беше давана в бял плик, съобразно възможностите на приносителя, а понякога се поднасяха в натура - донасяха се продукти и Учителят ги насочваше към трапезарията. Ето как се издържаше този дом, който бе дом на Бога и рогът на изобилието се изливаше по съвсем обикновен начин - всеки посетител носеше нещо без някой да го кара или задължава. Поднасяха го на Учителя, Той приемаше дара с усмивка и уважение и после казваше на приносителя: "Рекох, занесете го долу в трапезарията за общата кухня". Ето така Учителят живя и работи в малкия дом на ул."Опълченска"66 до 1926-1927 г, когато след построяването на Изгрева, се прехвърли да живее там. На Изгрева Учителят живееше при най-скромните условия, при които може да живее един човек на земята. Днес изпитвам срам, че братята, които се грижеха за Изгрева, които бяха много дейни и които уж разбираха от много неща, не приготвиха и не създадоха условия на Учителя за работа. Същите тези братя имаха в града по-добри условия за себе си, отколкото за Учителя.
към текста >>

Поднасяха го на Учителя, Той приемаше дара с усмивка и уважение и после казваше на приносителя: "Рекох, занесете го долу в трапезарията за общата кухня".
Така постъпваха средства и почнаха да се събират, а Учителят живееше съвсем скромно в тази простичка обстановка и се хранеше с още по- простичка храна. При своите срещи Учителят разрешаваше съдби, развързваше родови и кармически възли, а със съветите си лекуваше и възвръщаше към живот хора, които бяха отписани от тогавашните лекари. Те оживяваха, избавяха се от бедите си и в знак на благодарност, поднасяха своята лепта на Учителя в името на Бога. Тази лепта беше давана в бял плик, съобразно възможностите на приносителя, а понякога се поднасяха в натура - донасяха се продукти и Учителят ги насочваше към трапезарията. Ето как се издържаше този дом, който бе дом на Бога и рогът на изобилието се изливаше по съвсем обикновен начин - всеки посетител носеше нещо без някой да го кара или задължава. Поднасяха го на Учителя, Той приемаше дара с усмивка и уважение и после казваше на приносителя: "Рекох, занесете го долу в трапезарията за общата кухня". Ето така Учителят живя и работи в малкия дом на ул."Опълченска"66 до 1926-1927 г, когато след построяването на Изгрева, се прехвърли да живее там. На Изгрева Учителят живееше при най-скромните условия, при които може да живее един човек на земята. Днес изпитвам срам, че братята, които се грижеха за Изгрева, които бяха много дейни и които уж разбираха от много неща, не приготвиха и не създадоха условия на Учителя за работа. Същите тези братя имаха в града по-добри условия за себе си, отколкото за Учителя. Това трябва да се запомни.
към текста >>

Ето така Учителят живя и работи в малкия дом на ул."Опълченска"66 до 1926-1927 г, когато след построяването на Изгрева, се прехвърли да живее там.
При своите срещи Учителят разрешаваше съдби, развързваше родови и кармически възли, а със съветите си лекуваше и възвръщаше към живот хора, които бяха отписани от тогавашните лекари. Те оживяваха, избавяха се от бедите си и в знак на благодарност, поднасяха своята лепта на Учителя в името на Бога. Тази лепта беше давана в бял плик, съобразно възможностите на приносителя, а понякога се поднасяха в натура - донасяха се продукти и Учителят ги насочваше към трапезарията. Ето как се издържаше този дом, който бе дом на Бога и рогът на изобилието се изливаше по съвсем обикновен начин - всеки посетител носеше нещо без някой да го кара или задължава. Поднасяха го на Учителя, Той приемаше дара с усмивка и уважение и после казваше на приносителя: "Рекох, занесете го долу в трапезарията за общата кухня". Ето така Учителят живя и работи в малкия дом на ул."Опълченска"66 до 1926-1927 г, когато след построяването на Изгрева, се прехвърли да живее там. На Изгрева Учителят живееше при най-скромните условия, при които може да живее един човек на земята. Днес изпитвам срам, че братята, които се грижеха за Изгрева, които бяха много дейни и които уж разбираха от много неща, не приготвиха и не създадоха условия на Учителя за работа. Същите тези братя имаха в града по-добри условия за себе си, отколкото за Учителя. Това трябва да се запомни. Да не би да смятате, че поради липса на средства?
към текста >>

На Изгрева Учителят живееше при най-скромните условия, при които може да живее един човек на земята.
Те оживяваха, избавяха се от бедите си и в знак на благодарност, поднасяха своята лепта на Учителя в името на Бога. Тази лепта беше давана в бял плик, съобразно възможностите на приносителя, а понякога се поднасяха в натура - донасяха се продукти и Учителят ги насочваше към трапезарията. Ето как се издържаше този дом, който бе дом на Бога и рогът на изобилието се изливаше по съвсем обикновен начин - всеки посетител носеше нещо без някой да го кара или задължава. Поднасяха го на Учителя, Той приемаше дара с усмивка и уважение и после казваше на приносителя: "Рекох, занесете го долу в трапезарията за общата кухня". Ето така Учителят живя и работи в малкия дом на ул."Опълченска"66 до 1926-1927 г, когато след построяването на Изгрева, се прехвърли да живее там. На Изгрева Учителят живееше при най-скромните условия, при които може да живее един човек на земята. Днес изпитвам срам, че братята, които се грижеха за Изгрева, които бяха много дейни и които уж разбираха от много неща, не приготвиха и не създадоха условия на Учителя за работа. Същите тези братя имаха в града по-добри условия за себе си, отколкото за Учителя. Това трябва да се запомни. Да не би да смятате, че поради липса на средства? Не, поради немарливост, поради неуважение, а може би не се досещаха.
към текста >>

Днес изпитвам срам, че братята, които се грижеха за Изгрева, които бяха много дейни и които уж разбираха от много неща, не приготвиха и не създадоха условия на Учителя за работа.
Тази лепта беше давана в бял плик, съобразно възможностите на приносителя, а понякога се поднасяха в натура - донасяха се продукти и Учителят ги насочваше към трапезарията. Ето как се издържаше този дом, който бе дом на Бога и рогът на изобилието се изливаше по съвсем обикновен начин - всеки посетител носеше нещо без някой да го кара или задължава. Поднасяха го на Учителя, Той приемаше дара с усмивка и уважение и после казваше на приносителя: "Рекох, занесете го долу в трапезарията за общата кухня". Ето така Учителят живя и работи в малкия дом на ул."Опълченска"66 до 1926-1927 г, когато след построяването на Изгрева, се прехвърли да живее там. На Изгрева Учителят живееше при най-скромните условия, при които може да живее един човек на земята. Днес изпитвам срам, че братята, които се грижеха за Изгрева, които бяха много дейни и които уж разбираха от много неща, не приготвиха и не създадоха условия на Учителя за работа. Същите тези братя имаха в града по-добри условия за себе си, отколкото за Учителя. Това трябва да се запомни. Да не би да смятате, че поради липса на средства? Не, поради немарливост, поради неуважение, а може би не се досещаха. Ами как се досещаха за удобствата на семействата и жените си?
към текста >>

Същите тези братя имаха в града по-добри условия за себе си, отколкото за Учителя.
Ето как се издържаше този дом, който бе дом на Бога и рогът на изобилието се изливаше по съвсем обикновен начин - всеки посетител носеше нещо без някой да го кара или задължава. Поднасяха го на Учителя, Той приемаше дара с усмивка и уважение и после казваше на приносителя: "Рекох, занесете го долу в трапезарията за общата кухня". Ето така Учителят живя и работи в малкия дом на ул."Опълченска"66 до 1926-1927 г, когато след построяването на Изгрева, се прехвърли да живее там. На Изгрева Учителят живееше при най-скромните условия, при които може да живее един човек на земята. Днес изпитвам срам, че братята, които се грижеха за Изгрева, които бяха много дейни и които уж разбираха от много неща, не приготвиха и не създадоха условия на Учителя за работа. Същите тези братя имаха в града по-добри условия за себе си, отколкото за Учителя. Това трябва да се запомни. Да не би да смятате, че поради липса на средства? Не, поради немарливост, поради неуважение, а може би не се досещаха. Ами как се досещаха за удобствата на семействата и жените си? Може би пък жените да изискваха условията.
към текста >>

А Учителят не изискване нищо за себе си - от скромно по-скромно, но иначе беше уютно.
Това трябва да се запомни. Да не би да смятате, че поради липса на средства? Не, поради немарливост, поради неуважение, а може би не се досещаха. Ами как се досещаха за удобствата на семействата и жените си? Може би пък жените да изискваха условията. А Учителят не изискване нищо за себе си - от скромно по-скромно, но иначе беше уютно. Сестрите се грижеха за бита на Учителя - едни Му перяха дрехите, други чистеха, трети се грижеха за храната, четвърти я донасяха и всеки се стараеше да съдейства и да Му бъде в услуга. Печката на Учителя се палеше с дърва, но понякога и с кюмюр - каменни въглища. Учителят не обичаше да Му се пали печката с кюмюр. Веднъж Той каза: "Изпразнете печката и я запалете с дърва. Не желая да горя въглища, защото се освобождават духовете от Лемурия, идат при мене и искат да им се изпълняват желанията, които са имали през лемурийската епоха от историята на земята".
към текста >>

Сестрите се грижеха за бита на Учителя - едни Му перяха дрехите, други чистеха, трети се грижеха за храната, четвърти я донасяха и всеки се стараеше да съдейства и да Му бъде в услуга.
Да не би да смятате, че поради липса на средства? Не, поради немарливост, поради неуважение, а може би не се досещаха. Ами как се досещаха за удобствата на семействата и жените си? Може би пък жените да изискваха условията. А Учителят не изискване нищо за себе си - от скромно по-скромно, но иначе беше уютно. Сестрите се грижеха за бита на Учителя - едни Му перяха дрехите, други чистеха, трети се грижеха за храната, четвърти я донасяха и всеки се стараеше да съдейства и да Му бъде в услуга. Печката на Учителя се палеше с дърва, но понякога и с кюмюр - каменни въглища. Учителят не обичаше да Му се пали печката с кюмюр. Веднъж Той каза: "Изпразнете печката и я запалете с дърва. Не желая да горя въглища, защото се освобождават духовете от Лемурия, идат при мене и искат да им се изпълняват желанията, които са имали през лемурийската епоха от историята на земята". Но трябва да добавим, че салонът се отопляваше с въглища, както и печката в кухнята.
към текста >>

Печката на Учителя се палеше с дърва, но понякога и с кюмюр - каменни въглища.
Не, поради немарливост, поради неуважение, а може би не се досещаха. Ами как се досещаха за удобствата на семействата и жените си? Може би пък жените да изискваха условията. А Учителят не изискване нищо за себе си - от скромно по-скромно, но иначе беше уютно. Сестрите се грижеха за бита на Учителя - едни Му перяха дрехите, други чистеха, трети се грижеха за храната, четвърти я донасяха и всеки се стараеше да съдейства и да Му бъде в услуга. Печката на Учителя се палеше с дърва, но понякога и с кюмюр - каменни въглища. Учителят не обичаше да Му се пали печката с кюмюр. Веднъж Той каза: "Изпразнете печката и я запалете с дърва. Не желая да горя въглища, защото се освобождават духовете от Лемурия, идат при мене и искат да им се изпълняват желанията, които са имали през лемурийската епоха от историята на земята". Но трябва да добавим, че салонът се отопляваше с въглища, както и печката в кухнята. Учителят живееше на Изгрева в малка и скромна стаичка.
към текста >>

Учителят не обичаше да Му се пали печката с кюмюр.
Ами как се досещаха за удобствата на семействата и жените си? Може би пък жените да изискваха условията. А Учителят не изискване нищо за себе си - от скромно по-скромно, но иначе беше уютно. Сестрите се грижеха за бита на Учителя - едни Му перяха дрехите, други чистеха, трети се грижеха за храната, четвърти я донасяха и всеки се стараеше да съдейства и да Му бъде в услуга. Печката на Учителя се палеше с дърва, но понякога и с кюмюр - каменни въглища. Учителят не обичаше да Му се пали печката с кюмюр. Веднъж Той каза: "Изпразнете печката и я запалете с дърва. Не желая да горя въглища, защото се освобождават духовете от Лемурия, идат при мене и искат да им се изпълняват желанията, които са имали през лемурийската епоха от историята на земята". Но трябва да добавим, че салонът се отопляваше с въглища, както и печката в кухнята. Учителят живееше на Изгрева в малка и скромна стаичка. В нея нямаше мивка, а Му поливаха с кана и Той се миеше над един леген.
към текста >>

Учителят живееше на Изгрева в малка и скромна стаичка.
Печката на Учителя се палеше с дърва, но понякога и с кюмюр - каменни въглища. Учителят не обичаше да Му се пали печката с кюмюр. Веднъж Той каза: "Изпразнете печката и я запалете с дърва. Не желая да горя въглища, защото се освобождават духовете от Лемурия, идат при мене и искат да им се изпълняват желанията, които са имали през лемурийската епоха от историята на земята". Но трябва да добавим, че салонът се отопляваше с въглища, както и печката в кухнята. Учителят живееше на Изгрева в малка и скромна стаичка. В нея нямаше мивка, а Му поливаха с кана и Той се миеше над един леген. Неговата скромност и Неговото умение да се задоволява с най-малкото, Го правеха величествен. Когато слизаше долу, си вземаше вода. Като Го видят, все някой ще се втурне да Му вземе стомничката и да Му донесе вода. Там стояха повече момичетата и щом видят, че се отвори вратата, веднага тичат: "Какво искате Учителю, какво да Ви услужим?
към текста >>

Там стояха повече момичетата и щом видят, че се отвори вратата, веднага тичат: "Какво искате Учителю, какво да Ви услужим?
Учителят живееше на Изгрева в малка и скромна стаичка. В нея нямаше мивка, а Му поливаха с кана и Той се миеше над един леген. Неговата скромност и Неговото умение да се задоволява с най-малкото, Го правеха величествен. Когато слизаше долу, си вземаше вода. Като Го видят, все някой ще се втурне да Му вземе стомничката и да Му донесе вода. Там стояха повече момичетата и щом видят, че се отвори вратата, веднага тичат: "Какво искате Учителю, какво да Ви услужим? " Веднъж казах на Учителя: "Учителю, да вземем да изкопаем тука канавки и да прекараме водопровод от кухнята до Вашата стая. Ще направим една малка шахтичка за водата, която се разлива, защото се измъчихте! " И наистина, беше цяло мъчение да се носи чиста вода нагоре в стаята на Учителя и после нечистата да се смъква надолу с кофа. Много често няма кой да хвърли водата от горницата (така се наричаше стаята на Учителя).
към текста >>

Веднъж казах на Учителя: "Учителю, да вземем да изкопаем тука канавки и да прекараме водопровод от кухнята до Вашата стая.
Неговата скромност и Неговото умение да се задоволява с най-малкото, Го правеха величествен. Когато слизаше долу, си вземаше вода. Като Го видят, все някой ще се втурне да Му вземе стомничката и да Му донесе вода. Там стояха повече момичетата и щом видят, че се отвори вратата, веднага тичат: "Какво искате Учителю, какво да Ви услужим? " Веднъж казах на Учителя: "Учителю, да вземем да изкопаем тука канавки и да прекараме водопровод от кухнята до Вашата стая. Ще направим една малка шахтичка за водата, която се разлива, защото се измъчихте! " И наистина, беше цяло мъчение да се носи чиста вода нагоре в стаята на Учителя и после нечистата да се смъква надолу с кофа. Много често няма кой да хвърли водата от горницата (така се наричаше стаята на Учителя). Той нямаше нито чешма, нито канал, да не говорим за баня и тоалетна. Учителят ме изслуша, погледна ме и каза: "Рекох, ще ми завидят.
към текста >>

" И наистина, беше цяло мъчение да се носи чиста вода нагоре в стаята на Учителя и после нечистата да се смъква надолу с кофа.
Като Го видят, все някой ще се втурне да Му вземе стомничката и да Му донесе вода. Там стояха повече момичетата и щом видят, че се отвори вратата, веднага тичат: "Какво искате Учителю, какво да Ви услужим? " Веднъж казах на Учителя: "Учителю, да вземем да изкопаем тука канавки и да прекараме водопровод от кухнята до Вашата стая. Ще направим една малка шахтичка за водата, която се разлива, защото се измъчихте! " И наистина, беше цяло мъчение да се носи чиста вода нагоре в стаята на Учителя и после нечистата да се смъква надолу с кофа. Много често няма кой да хвърли водата от горницата (така се наричаше стаята на Учителя). Той нямаше нито чешма, нито канал, да не говорим за баня и тоалетна. Учителят ме изслуша, погледна ме и каза: "Рекох, ще ми завидят. Няма нужда да ми правите нещо". Величествена гледка представляваше Учителят с такова огромно, из- вънчовешко знание и власт, а бе с такова смирение.
към текста >>

Много често няма кой да хвърли водата от горницата (така се наричаше стаята на Учителя).
Там стояха повече момичетата и щом видят, че се отвори вратата, веднага тичат: "Какво искате Учителю, какво да Ви услужим? " Веднъж казах на Учителя: "Учителю, да вземем да изкопаем тука канавки и да прекараме водопровод от кухнята до Вашата стая. Ще направим една малка шахтичка за водата, която се разлива, защото се измъчихте! " И наистина, беше цяло мъчение да се носи чиста вода нагоре в стаята на Учителя и после нечистата да се смъква надолу с кофа. Много често няма кой да хвърли водата от горницата (така се наричаше стаята на Учителя). Той нямаше нито чешма, нито канал, да не говорим за баня и тоалетна. Учителят ме изслуша, погледна ме и каза: "Рекох, ще ми завидят. Няма нужда да ми правите нещо". Величествена гледка представляваше Учителят с такова огромно, из- вънчовешко знание и власт, а бе с такова смирение. Той се приспособяваше към всички и с най-малкото се задоволяваше.
към текста >>

Учителят ме изслуша, погледна ме и каза: "Рекох, ще ми завидят.
Веднъж казах на Учителя: "Учителю, да вземем да изкопаем тука канавки и да прекараме водопровод от кухнята до Вашата стая. Ще направим една малка шахтичка за водата, която се разлива, защото се измъчихте! " И наистина, беше цяло мъчение да се носи чиста вода нагоре в стаята на Учителя и после нечистата да се смъква надолу с кофа. Много често няма кой да хвърли водата от горницата (така се наричаше стаята на Учителя). Той нямаше нито чешма, нито канал, да не говорим за баня и тоалетна. Учителят ме изслуша, погледна ме и каза: "Рекох, ще ми завидят. Няма нужда да ми правите нещо". Величествена гледка представляваше Учителят с такова огромно, из- вънчовешко знание и власт, а бе с такова смирение. Той се приспособяваше към всички и с най-малкото се задоволяваше. Гради Минчев, Ангел Вълков, Елена Андреева, Борис Николов ОБЛЕКЛОТО НА УЧИТЕЛЯ
към текста >>

Величествена гледка представляваше Учителят с такова огромно, из- вънчовешко знание и власт, а бе с такова смирение.
" И наистина, беше цяло мъчение да се носи чиста вода нагоре в стаята на Учителя и после нечистата да се смъква надолу с кофа. Много често няма кой да хвърли водата от горницата (така се наричаше стаята на Учителя). Той нямаше нито чешма, нито канал, да не говорим за баня и тоалетна. Учителят ме изслуша, погледна ме и каза: "Рекох, ще ми завидят. Няма нужда да ми правите нещо". Величествена гледка представляваше Учителят с такова огромно, из- вънчовешко знание и власт, а бе с такова смирение. Той се приспособяваше към всички и с най-малкото се задоволяваше. Гради Минчев, Ангел Вълков, Елена Андреева, Борис Николов ОБЛЕКЛОТО НА УЧИТЕЛЯ Облеклото на Учителя беше скромно, но винаги биваше спретнато облечен, чист и изгладен. Имаше хубав вид.
към текста >>

ОБЛЕКЛОТО НА УЧИТЕЛЯ
Учителят ме изслуша, погледна ме и каза: "Рекох, ще ми завидят. Няма нужда да ми правите нещо". Величествена гледка представляваше Учителят с такова огромно, из- вънчовешко знание и власт, а бе с такова смирение. Той се приспособяваше към всички и с най-малкото се задоволяваше. Гради Минчев, Ангел Вълков, Елена Андреева, Борис Николов ОБЛЕКЛОТО НА УЧИТЕЛЯ Облеклото на Учителя беше скромно, но винаги биваше спретнато облечен, чист и изгладен. Имаше хубав вид. В беседите има съвети какви да бъдат дрехите на ученика. Те трябва да бъдат широки, удобни и със светли тонове. Дрехите Му се шиеха по Негови идеи и костюмите Му бяха малко оригинални.
към текста >>

Облеклото на Учителя беше скромно, но винаги биваше спретнато облечен, чист и изгладен.
Няма нужда да ми правите нещо". Величествена гледка представляваше Учителят с такова огромно, из- вънчовешко знание и власт, а бе с такова смирение. Той се приспособяваше към всички и с най-малкото се задоволяваше. Гради Минчев, Ангел Вълков, Елена Андреева, Борис Николов ОБЛЕКЛОТО НА УЧИТЕЛЯ Облеклото на Учителя беше скромно, но винаги биваше спретнато облечен, чист и изгладен. Имаше хубав вид. В беседите има съвети какви да бъдат дрехите на ученика. Те трябва да бъдат широки, удобни и със светли тонове. Дрехите Му се шиеха по Негови идеи и костюмите Му бяха малко оригинални. Така сакото Му беше 12-15-20 см по-дълго от обикновеното.
към текста >>

Така сакото Му беше 12-15-20 см по-дълго от обикновеното.
Облеклото на Учителя беше скромно, но винаги биваше спретнато облечен, чист и изгладен. Имаше хубав вид. В беседите има съвети какви да бъдат дрехите на ученика. Те трябва да бъдат широки, удобни и със светли тонове. Дрехите Му се шиеха по Негови идеи и костюмите Му бяха малко оригинални. Така сакото Му беше 12-15-20 см по-дълго от обикновеното. Панталонът винаги изгладен. Той държеше да бъде хубаво облечен. Имаше сестри около Него, които перяха, гладеха, чистеха, помагаха на Учителя винаги да бъде улеснен в своя бит. Дрехите Му шиеше наш брат. Учителят шиеше и при моден шивач французин, дошъл в България.
към текста >>

Имаше сестри около Него, които перяха, гладеха, чистеха, помагаха на Учителя винаги да бъде улеснен в своя бит.
Те трябва да бъдат широки, удобни и със светли тонове. Дрехите Му се шиеха по Негови идеи и костюмите Му бяха малко оригинални. Така сакото Му беше 12-15-20 см по-дълго от обикновеното. Панталонът винаги изгладен. Той държеше да бъде хубаво облечен. Имаше сестри около Него, които перяха, гладеха, чистеха, помагаха на Учителя винаги да бъде улеснен в своя бит. Дрехите Му шиеше наш брат. Учителят шиеше и при моден шивач французин, дошъл в България. Имаше една сестра Ганка Парлапанова, която беше шивачка и също шиеше дрехи на Учителя, но Той даваше някои препоръки, които тя спазваше. Идеята за облеклото беше на Учителя, а изпълнението бе на Ганка.
към текста >>

Учителят шиеше и при моден шивач французин, дошъл в България.
Така сакото Му беше 12-15-20 см по-дълго от обикновеното. Панталонът винаги изгладен. Той държеше да бъде хубаво облечен. Имаше сестри около Него, които перяха, гладеха, чистеха, помагаха на Учителя винаги да бъде улеснен в своя бит. Дрехите Му шиеше наш брат. Учителят шиеше и при моден шивач французин, дошъл в България. Имаше една сестра Ганка Парлапанова, която беше шивачка и също шиеше дрехи на Учителя, но Той даваше някои препоръки, които тя спазваше. Идеята за облеклото беше на Учителя, а изпълнението бе на Ганка. Имаше няколко братя, които бяха шивачи и всеки един от тях бе ушил на Учителя няколко костюма. Учителят не даваше на всеки шивач да му взема мярка.
към текста >>

Парлапанова, която беше шивачка и също шиеше дрехи на Учителя, но Той даваше някои препоръки, които тя спазваше.
Той държеше да бъде хубаво облечен. Имаше сестри около Него, които перяха, гладеха, чистеха, помагаха на Учителя винаги да бъде улеснен в своя бит. Дрехите Му шиеше наш брат. Учителят шиеше и при моден шивач французин, дошъл в България. Имаше една сестра Ганка Парлапанова, която беше шивачка и също шиеше дрехи на Учителя, но Той даваше някои препоръки, които тя спазваше. Идеята за облеклото беше на Учителя, а изпълнението бе на Ганка. Имаше няколко братя, които бяха шивачи и всеки един от тях бе ушил на Учителя няколко костюма. Учителят не даваше на всеки шивач да му взема мярка. Беше позволил само на един да му вземе мярка и тази мярка бе запазена и по нея останалите шивачи разкрояваха плата за костюми на Учителя. Той не позволяваше всеки да Му шие.
към текста >>

Идеята за облеклото беше на Учителя, а изпълнението бе на Ганка.
Имаше сестри около Него, които перяха, гладеха, чистеха, помагаха на Учителя винаги да бъде улеснен в своя бит. Дрехите Му шиеше наш брат. Учителят шиеше и при моден шивач французин, дошъл в България. Имаше една сестра Ганка Парлапанова, която беше шивачка и също шиеше дрехи на Учителя, но Той даваше някои препоръки, които тя спазваше. Идеята за облеклото беше на Учителя, а изпълнението бе на Ганка. Имаше няколко братя, които бяха шивачи и всеки един от тях бе ушил на Учителя няколко костюма. Учителят не даваше на всеки шивач да му взема мярка. Беше позволил само на един да му вземе мярка и тази мярка бе запазена и по нея останалите шивачи разкрояваха плата за костюми на Учителя. Той не позволяваше всеки да Му шие. За тези неща е говорил подробно в Словото Си.
към текста >>

Имаше няколко братя, които бяха шивачи и всеки един от тях бе ушил на Учителя няколко костюма.
Дрехите Му шиеше наш брат. Учителят шиеше и при моден шивач французин, дошъл в България. Имаше една сестра Ганка Парлапанова, която беше шивачка и също шиеше дрехи на Учителя, но Той даваше някои препоръки, които тя спазваше. Идеята за облеклото беше на Учителя, а изпълнението бе на Ганка. Имаше няколко братя, които бяха шивачи и всеки един от тях бе ушил на Учителя няколко костюма. Учителят не даваше на всеки шивач да му взема мярка. Беше позволил само на един да му вземе мярка и тази мярка бе запазена и по нея останалите шивачи разкрояваха плата за костюми на Учителя. Той не позволяваше всеки да Му шие. За тези неща е говорил подробно в Словото Си. А това са правила, които всеки трябва да спазва.
към текста >>

Учителят не даваше на всеки шивач да му взема мярка.
Учителят шиеше и при моден шивач французин, дошъл в България. Имаше една сестра Ганка Парлапанова, която беше шивачка и също шиеше дрехи на Учителя, но Той даваше някои препоръки, които тя спазваше. Идеята за облеклото беше на Учителя, а изпълнението бе на Ганка. Имаше няколко братя, които бяха шивачи и всеки един от тях бе ушил на Учителя няколко костюма. Учителят не даваше на всеки шивач да му взема мярка. Беше позволил само на един да му вземе мярка и тази мярка бе запазена и по нея останалите шивачи разкрояваха плата за костюми на Учителя. Той не позволяваше всеки да Му шие. За тези неща е говорил подробно в Словото Си. А това са правила, които всеки трябва да спазва. Не е без значение какъв човек ти шие дрехите, кой те пере, кой те глади и кой се грижи за твоята обхода.
към текста >>

Беше позволил само на един да му вземе мярка и тази мярка бе запазена и по нея останалите шивачи разкрояваха плата за костюми на Учителя.
Имаше една сестра Ганка Парлапанова, която беше шивачка и също шиеше дрехи на Учителя, но Той даваше някои препоръки, които тя спазваше. Идеята за облеклото беше на Учителя, а изпълнението бе на Ганка. Имаше няколко братя, които бяха шивачи и всеки един от тях бе ушил на Учителя няколко костюма. Учителят не даваше на всеки шивач да му взема мярка. Беше позволил само на един да му вземе мярка и тази мярка бе запазена и по нея останалите шивачи разкрояваха плата за костюми на Учителя. Той не позволяваше всеки да Му шие. За тези неща е говорил подробно в Словото Си. А това са правила, които всеки трябва да спазва. Не е без значение какъв човек ти шие дрехите, кой те пере, кой те глади и кой се грижи за твоята обхода. Нали всеки влага нещо от себе си и ние, с нашето несъвършенство, прехвърляме всичко върху Учителя.
към текста >>

Нали всеки влага нещо от себе си и ние, с нашето несъвършенство, прехвърляме всичко върху Учителя.
Беше позволил само на един да му вземе мярка и тази мярка бе запазена и по нея останалите шивачи разкрояваха плата за костюми на Учителя. Той не позволяваше всеки да Му шие. За тези неща е говорил подробно в Словото Си. А това са правила, които всеки трябва да спазва. Не е без значение какъв човек ти шие дрехите, кой те пере, кой те глади и кой се грижи за твоята обхода. Нали всеки влага нещо от себе си и ние, с нашето несъвършенство, прехвърляме всичко върху Учителя. Понякога някой брат купи плат за костюм на Учителя, занесе го на шивача и му каже: "Ето ти плат за костюм на Учителя, уший го." А шивачът клати глава: "Така не може. Отиди, подари плата на Учителя, а Той ще каже от кой плат да Му ушия дрехи. Да не смяташ, че Учителя си шие дрехите от какъвто плат му попадне и от всеки, който Му подари плат за костюм. Такова нещо няма. Учителят подбира както плата, така и онзи с какво разположение го е дал.
към текста >>

Понякога някой брат купи плат за костюм на Учителя, занесе го на шивача и му каже: "Ето ти плат за костюм на Учителя, уший го." А шивачът клати глава: "Така не може.
Той не позволяваше всеки да Му шие. За тези неща е говорил подробно в Словото Си. А това са правила, които всеки трябва да спазва. Не е без значение какъв човек ти шие дрехите, кой те пере, кой те глади и кой се грижи за твоята обхода. Нали всеки влага нещо от себе си и ние, с нашето несъвършенство, прехвърляме всичко върху Учителя. Понякога някой брат купи плат за костюм на Учителя, занесе го на шивача и му каже: "Ето ти плат за костюм на Учителя, уший го." А шивачът клати глава: "Така не може. Отиди, подари плата на Учителя, а Той ще каже от кой плат да Му ушия дрехи. Да не смяташ, че Учителя си шие дрехите от какъвто плат му попадне и от всеки, който Му подари плат за костюм. Такова нещо няма. Учителят подбира както плата, така и онзи с какво разположение го е дал. Това го знам лично от Учителя, затова отиди при Него и си си направи своя подарък.
към текста >>

Отиди, подари плата на Учителя, а Той ще каже от кой плат да Му ушия дрехи.
За тези неща е говорил подробно в Словото Си. А това са правила, които всеки трябва да спазва. Не е без значение какъв човек ти шие дрехите, кой те пере, кой те глади и кой се грижи за твоята обхода. Нали всеки влага нещо от себе си и ние, с нашето несъвършенство, прехвърляме всичко върху Учителя. Понякога някой брат купи плат за костюм на Учителя, занесе го на шивача и му каже: "Ето ти плат за костюм на Учителя, уший го." А шивачът клати глава: "Така не може. Отиди, подари плата на Учителя, а Той ще каже от кой плат да Му ушия дрехи. Да не смяташ, че Учителя си шие дрехите от какъвто плат му попадне и от всеки, който Му подари плат за костюм. Такова нещо няма. Учителят подбира както плата, така и онзи с какво разположение го е дал. Това го знам лично от Учителя, затова отиди при Него и си си направи своя подарък. А платът, който си купил не е лош, но думата има Учителят".
към текста >>

Да не смяташ, че Учителя си шие дрехите от какъвто плат му попадне и от всеки, който Му подари плат за костюм.
А това са правила, които всеки трябва да спазва. Не е без значение какъв човек ти шие дрехите, кой те пере, кой те глади и кой се грижи за твоята обхода. Нали всеки влага нещо от себе си и ние, с нашето несъвършенство, прехвърляме всичко върху Учителя. Понякога някой брат купи плат за костюм на Учителя, занесе го на шивача и му каже: "Ето ти плат за костюм на Учителя, уший го." А шивачът клати глава: "Така не може. Отиди, подари плата на Учителя, а Той ще каже от кой плат да Му ушия дрехи. Да не смяташ, че Учителя си шие дрехите от какъвто плат му попадне и от всеки, който Му подари плат за костюм. Такова нещо няма. Учителят подбира както плата, така и онзи с какво разположение го е дал. Това го знам лично от Учителя, затова отиди при Него и си си направи своя подарък. А платът, който си купил не е лош, но думата има Учителят". Учителят се обличаше чисто, спретнато и красиво.
към текста >>

Учителят подбира както плата, така и онзи с какво разположение го е дал.
Нали всеки влага нещо от себе си и ние, с нашето несъвършенство, прехвърляме всичко върху Учителя. Понякога някой брат купи плат за костюм на Учителя, занесе го на шивача и му каже: "Ето ти плат за костюм на Учителя, уший го." А шивачът клати глава: "Така не може. Отиди, подари плата на Учителя, а Той ще каже от кой плат да Му ушия дрехи. Да не смяташ, че Учителя си шие дрехите от какъвто плат му попадне и от всеки, който Му подари плат за костюм. Такова нещо няма. Учителят подбира както плата, така и онзи с какво разположение го е дал. Това го знам лично от Учителя, затова отиди при Него и си си направи своя подарък. А платът, който си купил не е лош, но думата има Учителят". Учителят се обличаше чисто, спретнато и красиво. Обичаше свободната, широка дреха. Предпочиташе светлите цветове.
към текста >>

Това го знам лично от Учителя, затова отиди при Него и си си направи своя подарък.
Понякога някой брат купи плат за костюм на Учителя, занесе го на шивача и му каже: "Ето ти плат за костюм на Учителя, уший го." А шивачът клати глава: "Така не може. Отиди, подари плата на Учителя, а Той ще каже от кой плат да Му ушия дрехи. Да не смяташ, че Учителя си шие дрехите от какъвто плат му попадне и от всеки, който Му подари плат за костюм. Такова нещо няма. Учителят подбира както плата, така и онзи с какво разположение го е дал. Това го знам лично от Учителя, затова отиди при Него и си си направи своя подарък. А платът, който си купил не е лош, но думата има Учителят". Учителят се обличаше чисто, спретнато и красиво. Обичаше свободната, широка дреха. Предпочиташе светлите цветове. Вратовръзка не ползваше.
към текста >>

А платът, който си купил не е лош, но думата има Учителят".
Отиди, подари плата на Учителя, а Той ще каже от кой плат да Му ушия дрехи. Да не смяташ, че Учителя си шие дрехите от какъвто плат му попадне и от всеки, който Му подари плат за костюм. Такова нещо няма. Учителят подбира както плата, така и онзи с какво разположение го е дал. Това го знам лично от Учителя, затова отиди при Него и си си направи своя подарък. А платът, който си купил не е лош, но думата има Учителят". Учителят се обличаше чисто, спретнато и красиво. Обичаше свободната, широка дреха. Предпочиташе светлите цветове. Вратовръзка не ползваше. Обикновено Той си слагаше бяло шалче на врата, като го забождаше с една златна карфичка с диамант, може би два или три карата, хубав диамант.
към текста >>

Учителят се обличаше чисто, спретнато и красиво.
Да не смяташ, че Учителя си шие дрехите от какъвто плат му попадне и от всеки, който Му подари плат за костюм. Такова нещо няма. Учителят подбира както плата, така и онзи с какво разположение го е дал. Това го знам лично от Учителя, затова отиди при Него и си си направи своя подарък. А платът, който си купил не е лош, но думата има Учителят". Учителят се обличаше чисто, спретнато и красиво. Обичаше свободната, широка дреха. Предпочиташе светлите цветове. Вратовръзка не ползваше. Обикновено Той си слагаше бяло шалче на врата, като го забождаше с една златна карфичка с диамант, може би два или три карата, хубав диамант. На врата си слагаше една златна верижка, на която долу бе закачен златен часовник Омега.
към текста >>

Обикновено Той си слагаше бяло шалче на врата, като го забождаше с една златна карфичка с диамант, може би два или три карата, хубав диамант.
А платът, който си купил не е лош, но думата има Учителят". Учителят се обличаше чисто, спретнато и красиво. Обичаше свободната, широка дреха. Предпочиташе светлите цветове. Вратовръзка не ползваше. Обикновено Той си слагаше бяло шалче на врата, като го забождаше с една златна карфичка с диамант, може би два или три карата, хубав диамант. На врата си слагаше една златна верижка, на която долу бе закачен златен часовник Омега. Учителят беше точен. Като определи среща навън в града, отиваше на часа. Часовникът му винаги беше в ръката. Тези неща ги пазехме, но милицията при обиска ги взе и те изчезнаха.
към текста >>

Учителят беше точен.
Обичаше свободната, широка дреха. Предпочиташе светлите цветове. Вратовръзка не ползваше. Обикновено Той си слагаше бяло шалче на врата, като го забождаше с една златна карфичка с диамант, може би два или три карата, хубав диамант. На врата си слагаше една златна верижка, на която долу бе закачен златен часовник Омега. Учителят беше точен. Като определи среща навън в града, отиваше на часа. Часовникът му винаги беше в ръката. Тези неща ги пазехме, но милицията при обиска ги взе и те изчезнаха. За нас бяха реликви, а за тях - скъпоценности, които се обръщат в пари. Обущата Му бяха направени от наши братя обущари по мярка.
към текста >>

Ние имаме и сега запазена мярка на стъпалото на Учителя - на бял лист очертано с молив ходилото Му.
Часовникът му винаги беше в ръката. Тези неща ги пазехме, но милицията при обиска ги взе и те изчезнаха. За нас бяха реликви, а за тях - скъпоценности, които се обръщат в пари. Обущата Му бяха направени от наши братя обущари по мярка. Тогава нямаше още фабрично производство на обувки, обущарите сами правеха обувки. Ние имаме и сега запазена мярка на стъпалото на Учителя - на бял лист очертано с молив ходилото Му. Обущата Му бяха грижливо и хубаво направени. По обувките Му не можеше да се види прах, нито кал, както лете, така и зиме. Даваше да Му кърпим чорапи много рядко, Той толкова много дрехи имаше, такова изобилие, че нямаше нужда да се кърпи. Много имаше - всеки Му подаряваше. На един Петровден получи пет ризи подарък.
към текста >>

Учителят много често си сменяше дрехите.
Обущата Му бяха грижливо и хубаво направени. По обувките Му не можеше да се види прах, нито кал, както лете, така и зиме. Даваше да Му кърпим чорапи много рядко, Той толкова много дрехи имаше, такова изобилие, че нямаше нужда да се кърпи. Много имаше - всеки Му подаряваше. На един Петровден получи пет ризи подарък. Учителят много често си сменяше дрехите. Той се потеше. Когато сме ходили на екскурзия, три пъти се е изпотявал винаги. На половината път веднъж се преоблича. Горе на Бивака като пристигне, втори път се преоблича и на връщане - трети път. Но Той се изпотяваше така изобилно, че като даваше ризата да я изперем, тя беше мокра.
към текста >>

Реших да ушия бял костюм на Учителя.
Горе на Бивака като пристигне, втори път се преоблича и на връщане - трети път. Но Той се изпотяваше така изобилно, че като даваше ризата да я изперем, тя беше мокра. Не влажна, а мокра. Елена Андреева, Борис Николов, Мария Тодорова Аз се изучих за шивач и можех да шия дрехи. Реших да ушия бял костюм на Учителя. Съобщих Му моето намерение и Той го одобри. Купих бял плат и след това взех мярка на Учителя със сантиметъра. Започнах да го разкроявам и да шия. Това става в трапезарията. За да бъда повече и повече в близост с Учителя, правих Му няколко проби.
към текста >>

Купих бял плат и след това взех мярка на Учителя със сантиметъра.
Не влажна, а мокра. Елена Андреева, Борис Николов, Мария Тодорова Аз се изучих за шивач и можех да шия дрехи. Реших да ушия бял костюм на Учителя. Съобщих Му моето намерение и Той го одобри. Купих бял плат и след това взех мярка на Учителя със сантиметъра. Започнах да го разкроявам и да шия. Това става в трапезарията. За да бъда повече и повече в близост с Учителя, правих Му няколко проби. Правеше ми голямо впечатление, че този човек, който бе на възраст над 75 години, беше абсолютно чист в облеклото си. Долното облекло - бяла фланелка, бяло бельо, просто с аромат на цвете.
към текста >>

За да бъда повече и повече в близост с Учителя, правих Му няколко проби.
Реших да ушия бял костюм на Учителя. Съобщих Му моето намерение и Той го одобри. Купих бял плат и след това взех мярка на Учителя със сантиметъра. Започнах да го разкроявам и да шия. Това става в трапезарията. За да бъда повече и повече в близост с Учителя, правих Му няколко проби. Правеше ми голямо впечатление, че този човек, който бе на възраст над 75 години, беше абсолютно чист в облеклото си. Долното облекло - бяла фланелка, бяло бельо, просто с аромат на цвете. Миришеше на цвете, а не на човек, а камо ли на възрастен човек. Правеше впечатление на абсолютно чист човек и естет. В облеклото и в обличането Му имаше порядък, непознат дотогава за мен.
към текста >>

По-късно ми разказаха онзи случай, когато един брат попитал Учителя с коя дума може да се изрази цялото Негово учение.
Долното облекло - бяла фланелка, бяло бельо, просто с аромат на цвете. Миришеше на цвете, а не на човек, а камо ли на възрастен човек. Правеше впечатление на абсолютно чист човек и естет. В облеклото и в обличането Му имаше порядък, непознат дотогава за мен. Това качество аз го придобих от Него и намирам, че това нещо е равно на молитва - да бъде човек чист и да бъде на "ти" с чистотата. По-късно ми разказаха онзи случай, когато един брат попитал Учителя с коя дума може да се изрази цялото Негово учение. Той отговорил: "Чистота! ", но онзи брат не проумял нищо, Учителят забелязал това и добавил: "Чистота в мисли, чистота в чувства и чистота в действия! " Аз бях свидетел да видя и опозная чистотата на Учителя - така, както виждах, чувах и наблюдавах делата Му и тези дела аз се опитвам сега да ви ги опиша като дела, дошли от един свят на Чистотата. Атанас Минчев ХРАНАТА НА УЧИТЕЛЯ
към текста >>

", но онзи брат не проумял нищо, Учителят забелязал това и добавил: "Чистота в мисли, чистота в чувства и чистота в действия!
Правеше впечатление на абсолютно чист човек и естет. В облеклото и в обличането Му имаше порядък, непознат дотогава за мен. Това качество аз го придобих от Него и намирам, че това нещо е равно на молитва - да бъде човек чист и да бъде на "ти" с чистотата. По-късно ми разказаха онзи случай, когато един брат попитал Учителя с коя дума може да се изрази цялото Негово учение. Той отговорил: "Чистота! ", но онзи брат не проумял нищо, Учителят забелязал това и добавил: "Чистота в мисли, чистота в чувства и чистота в действия! " Аз бях свидетел да видя и опозная чистотата на Учителя - така, както виждах, чувах и наблюдавах делата Му и тези дела аз се опитвам сега да ви ги опиша като дела, дошли от един свят на Чистотата. Атанас Минчев ХРАНАТА НА УЧИТЕЛЯ Учителят обичаше много да пие руски чай - хубав чай, ароматен, и го пиеше доста силен и сладък. Много обичаше картофи, които наричаше "картошки".
към текста >>

" Аз бях свидетел да видя и опозная чистотата на Учителя - така, както виждах, чувах и наблюдавах делата Му и тези дела аз се опитвам сега да ви ги опиша като дела, дошли от един свят на Чистотата.
В облеклото и в обличането Му имаше порядък, непознат дотогава за мен. Това качество аз го придобих от Него и намирам, че това нещо е равно на молитва - да бъде човек чист и да бъде на "ти" с чистотата. По-късно ми разказаха онзи случай, когато един брат попитал Учителя с коя дума може да се изрази цялото Негово учение. Той отговорил: "Чистота! ", но онзи брат не проумял нищо, Учителят забелязал това и добавил: "Чистота в мисли, чистота в чувства и чистота в действия! " Аз бях свидетел да видя и опозная чистотата на Учителя - така, както виждах, чувах и наблюдавах делата Му и тези дела аз се опитвам сега да ви ги опиша като дела, дошли от един свят на Чистотата. Атанас Минчев ХРАНАТА НА УЧИТЕЛЯ Учителят обичаше много да пие руски чай - хубав чай, ароматен, и го пиеше доста силен и сладък. Много обичаше картофи, които наричаше "картошки". Той ни запозна с тях, показа ни колко са ценни те като храна и ни упъти как да ги употребяваме.
към текста >>

ХРАНАТА НА УЧИТЕЛЯ
По-късно ми разказаха онзи случай, когато един брат попитал Учителя с коя дума може да се изрази цялото Негово учение. Той отговорил: "Чистота! ", но онзи брат не проумял нищо, Учителят забелязал това и добавил: "Чистота в мисли, чистота в чувства и чистота в действия! " Аз бях свидетел да видя и опозная чистотата на Учителя - така, както виждах, чувах и наблюдавах делата Му и тези дела аз се опитвам сега да ви ги опиша като дела, дошли от един свят на Чистотата. Атанас Минчев ХРАНАТА НА УЧИТЕЛЯ Учителят обичаше много да пие руски чай - хубав чай, ароматен, и го пиеше доста силен и сладък. Много обичаше картофи, които наричаше "картошки". Той ни запозна с тях, показа ни колко са ценни те като храна и ни упъти как да ги употребяваме. Най-напред Той даде рецептата за картофената супа, която седи в това, да свариш малко лук нарязан и няколко картофа обелени, като картофите ги размачкаш хубаво в чинията. Към супичката се слага една чаена лъжичка зехтин и се изцежда голям резен лимон.
към текста >>

Учителят обичаше много да пие руски чай - хубав чай, ароматен, и го пиеше доста силен и сладък.
Той отговорил: "Чистота! ", но онзи брат не проумял нищо, Учителят забелязал това и добавил: "Чистота в мисли, чистота в чувства и чистота в действия! " Аз бях свидетел да видя и опозная чистотата на Учителя - така, както виждах, чувах и наблюдавах делата Му и тези дела аз се опитвам сега да ви ги опиша като дела, дошли от един свят на Чистотата. Атанас Минчев ХРАНАТА НА УЧИТЕЛЯ Учителят обичаше много да пие руски чай - хубав чай, ароматен, и го пиеше доста силен и сладък. Много обичаше картофи, които наричаше "картошки". Той ни запозна с тях, показа ни колко са ценни те като храна и ни упъти как да ги употребяваме. Най-напред Той даде рецептата за картофената супа, която седи в това, да свариш малко лук нарязан и няколко картофа обелени, като картофите ги размачкаш хубаво в чинията. Към супичката се слага една чаена лъжичка зехтин и се изцежда голям резен лимон. Тази картофена супа толкова много хареса на приятелите, че я нарекоха "ангелска супа".
към текста >>

Около Учителя имаше братя, които се грижеха за доставянето на най-хубавите картофи.
Към супичката се слага една чаена лъжичка зехтин и се изцежда голям резен лимон. Тази картофена супа толкова много хареса на приятелите, че я нарекоха "ангелска супа". Друга рецепта беше картофеното пюре. Картофите се сваряват, белят се, посоляват се с чер пипер и сол, капва се малко зехтин и се ядат топли. Картофите бяха нашата главна храна. Около Учителя имаше братя, които се грижеха за доставянето на най-хубавите картофи. Те не вземаха от пазара, а отиваха до селата към Плана планина и оттам купуваха. Учителят обичаше червен кромид лук повече суров. Обичаше и суров праз зимно време, премръзнал, когато ставаше крехък. Обикновения боб Той сам го приготвяше. Най-идеалната храна, която Учителят препоръчваше, бяха плодовете - ябълки, круши, сливи, грозде.
към текста >>

Учителят обичаше червен кромид лук повече суров.
Друга рецепта беше картофеното пюре. Картофите се сваряват, белят се, посоляват се с чер пипер и сол, капва се малко зехтин и се ядат топли. Картофите бяха нашата главна храна. Около Учителя имаше братя, които се грижеха за доставянето на най-хубавите картофи. Те не вземаха от пазара, а отиваха до селата към Плана планина и оттам купуваха. Учителят обичаше червен кромид лук повече суров. Обичаше и суров праз зимно време, премръзнал, когато ставаше крехък. Обикновения боб Той сам го приготвяше. Най-идеалната храна, която Учителят препоръчваше, бяха плодовете - ябълки, круши, сливи, грозде. Той употребяваше много плодове - обичаше дини, праскови, ягоди. В провинцията имахме братя, които отглеждаха плодове и зеленчуци и от най-хубавото изпращаха на Учителя - хем да благодарят, хем да им се благослови плодородието.
към текста >>

Обикновения боб Той сам го приготвяше.
Картофите бяха нашата главна храна. Около Учителя имаше братя, които се грижеха за доставянето на най-хубавите картофи. Те не вземаха от пазара, а отиваха до селата към Плана планина и оттам купуваха. Учителят обичаше червен кромид лук повече суров. Обичаше и суров праз зимно време, премръзнал, когато ставаше крехък. Обикновения боб Той сам го приготвяше. Най-идеалната храна, която Учителят препоръчваше, бяха плодовете - ябълки, круши, сливи, грозде. Той употребяваше много плодове - обичаше дини, праскови, ягоди. В провинцията имахме братя, които отглеждаха плодове и зеленчуци и от най-хубавото изпращаха на Учителя - хем да благодарят, хем да им се благослови плодородието. Понякога те идваха и задаваха практични въпроси на Учителя. Той отговаряше, а те провеждаха на опит и беркет изпълваше домовете им.
към текста >>

Най-идеалната храна, която Учителят препоръчваше, бяха плодовете - ябълки, круши, сливи, грозде.
Около Учителя имаше братя, които се грижеха за доставянето на най-хубавите картофи. Те не вземаха от пазара, а отиваха до селата към Плана планина и оттам купуваха. Учителят обичаше червен кромид лук повече суров. Обичаше и суров праз зимно време, премръзнал, когато ставаше крехък. Обикновения боб Той сам го приготвяше. Най-идеалната храна, която Учителят препоръчваше, бяха плодовете - ябълки, круши, сливи, грозде. Той употребяваше много плодове - обичаше дини, праскови, ягоди. В провинцията имахме братя, които отглеждаха плодове и зеленчуци и от най-хубавото изпращаха на Учителя - хем да благодарят, хем да им се благослови плодородието. Понякога те идваха и задаваха практични въпроси на Учителя. Той отговаряше, а те провеждаха на опит и беркет изпълваше домовете им. И отново изпращаха най-хубавото на Учителя.
към текста >>

В провинцията имахме братя, които отглеждаха плодове и зеленчуци и от най-хубавото изпращаха на Учителя - хем да благодарят, хем да им се благослови плодородието.
Учителят обичаше червен кромид лук повече суров. Обичаше и суров праз зимно време, премръзнал, когато ставаше крехък. Обикновения боб Той сам го приготвяше. Най-идеалната храна, която Учителят препоръчваше, бяха плодовете - ябълки, круши, сливи, грозде. Той употребяваше много плодове - обичаше дини, праскови, ягоди. В провинцията имахме братя, които отглеждаха плодове и зеленчуци и от най-хубавото изпращаха на Учителя - хем да благодарят, хем да им се благослови плодородието. Понякога те идваха и задаваха практични въпроси на Учителя. Той отговаряше, а те провеждаха на опит и беркет изпълваше домовете им. И отново изпращаха най-хубавото на Учителя. Голяма част от тези продукти Той даваше в общата кухня. Учителят обичаше българско сирене, като че ли го предпочиташе пред кашкавала.
към текста >>

Понякога те идваха и задаваха практични въпроси на Учителя.
Обичаше и суров праз зимно време, премръзнал, когато ставаше крехък. Обикновения боб Той сам го приготвяше. Най-идеалната храна, която Учителят препоръчваше, бяха плодовете - ябълки, круши, сливи, грозде. Той употребяваше много плодове - обичаше дини, праскови, ягоди. В провинцията имахме братя, които отглеждаха плодове и зеленчуци и от най-хубавото изпращаха на Учителя - хем да благодарят, хем да им се благослови плодородието. Понякога те идваха и задаваха практични въпроси на Учителя. Той отговаряше, а те провеждаха на опит и беркет изпълваше домовете им. И отново изпращаха най-хубавото на Учителя. Голяма част от тези продукти Той даваше в общата кухня. Учителят обичаше българско сирене, като че ли го предпочиташе пред кашкавала. Например, Той е казвал така: "Я, иди да вземеш хубаво сирене!
към текста >>

И отново изпращаха най-хубавото на Учителя.
Най-идеалната храна, която Учителят препоръчваше, бяха плодовете - ябълки, круши, сливи, грозде. Той употребяваше много плодове - обичаше дини, праскови, ягоди. В провинцията имахме братя, които отглеждаха плодове и зеленчуци и от най-хубавото изпращаха на Учителя - хем да благодарят, хем да им се благослови плодородието. Понякога те идваха и задаваха практични въпроси на Учителя. Той отговаряше, а те провеждаха на опит и беркет изпълваше домовете им. И отново изпращаха най-хубавото на Учителя. Голяма част от тези продукти Той даваше в общата кухня. Учителят обичаше българско сирене, като че ли го предпочиташе пред кашкавала. Например, Той е казвал така: "Я, иди да вземеш хубаво сирене! " Винаги ще каже: "хубаво сирене". Ядеше с удоволствие маслини.
към текста >>

Учителят обичаше българско сирене, като че ли го предпочиташе пред кашкавала.
В провинцията имахме братя, които отглеждаха плодове и зеленчуци и от най-хубавото изпращаха на Учителя - хем да благодарят, хем да им се благослови плодородието. Понякога те идваха и задаваха практични въпроси на Учителя. Той отговаряше, а те провеждаха на опит и беркет изпълваше домовете им. И отново изпращаха най-хубавото на Учителя. Голяма част от тези продукти Той даваше в общата кухня. Учителят обичаше българско сирене, като че ли го предпочиташе пред кашкавала. Например, Той е казвал така: "Я, иди да вземеш хубаво сирене! " Винаги ще каже: "хубаво сирене". Ядеше с удоволствие маслини. Сутрин най- често закусваше чай с маслини или сирене, по-рядко мляко и трахана. Друго не закусваше.
към текста >>

Учителят се хранеше с много проста храна.
Друго не закусваше. За обяд супичка и салата от общата храна. След обяд към 4-5 часа, изпиваше по 2-3 чая. Вечерно време пак чай. Не пиеше вода, чай пиеше. Учителят се хранеше с много проста храна. Аз съм чувала, че в годините, когато е правил обиколките из България, е изкарвал даже с по една-две ябълки на ден. В началото не е имал средства и много скромно е живял. Той не ни съветваше и нас да смесваме храните - само едно ядене и салата. Когато го канят на вечери, ще яде само едно нещо. Ако има сирене, кашкавал и много други неща, ще яде само едно нещо.
към текста >>

Учителят обичаше бамя, зелен грах.
Като Го гледаш, да ти е приятно, че яде. Ядеше, както ние казваме, гладен човек с разположение. Много хубаво си дъвчеше храната. Правили сме Му и компот от ошав, защото от градината пращаха сливи, вишни. Брат Ради като прати голяма кошница с плодове, стига за всички - ние ги даваме в общия стол. Учителят обичаше бамя, зелен грах. С удоволст- вие ги ядеше. Печени чушки обичаше. Тогава не правехме компоти, като сега. Всъщност Учителят не препоръчва консервираните храни. Понякога Учителят оставяше храната, дори не я вкусваше.
към текста >>

Всъщност Учителят не препоръчва консервираните храни.
Брат Ради като прати голяма кошница с плодове, стига за всички - ние ги даваме в общия стол. Учителят обичаше бамя, зелен грах. С удоволст- вие ги ядеше. Печени чушки обичаше. Тогава не правехме компоти, като сега. Всъщност Учителят не препоръчва консервираните храни. Понякога Учителят оставяше храната, дори не я вкусваше. Но когато се хранеше, правеше го с разположение. Беше приятно да се наблюдава как се храни. Имаше музика във всяко едно движение и необикновена хармония, Елена Андреева
към текста >>

Понякога Учителят оставяше храната, дори не я вкусваше.
Учителят обичаше бамя, зелен грах. С удоволст- вие ги ядеше. Печени чушки обичаше. Тогава не правехме компоти, като сега. Всъщност Учителят не препоръчва консервираните храни. Понякога Учителят оставяше храната, дори не я вкусваше. Но когато се хранеше, правеше го с разположение. Беше приятно да се наблюдава как се храни. Имаше музика във всяко едно движение и необикновена хармония, Елена Андреева Учителят имаше широко развит гръден кош, беше мускулест и здрав.
към текста >>

Имаше музика във всяко едно движение и необикновена хармония,
Тогава не правехме компоти, като сега. Всъщност Учителят не препоръчва консервираните храни. Понякога Учителят оставяше храната, дори не я вкусваше. Но когато се хранеше, правеше го с разположение. Беше приятно да се наблюдава как се храни. Имаше музика във всяко едно движение и необикновена хармония, Елена Андреева Учителят имаше широко развит гръден кош, беше мускулест и здрав. Но в корема Си беше тънък и ядеше малко, просто удивително малко. Какво само не се донасяше у Него - сладка, масла, баници. Един през друг от провинцията се надпреварваха да Му занасят.
към текста >>

Учителят имаше широко развит гръден кош, беше мускулест и здрав.
Понякога Учителят оставяше храната, дори не я вкусваше. Но когато се хранеше, правеше го с разположение. Беше приятно да се наблюдава как се храни. Имаше музика във всяко едно движение и необикновена хармония, Елена Андреева Учителят имаше широко развит гръден кош, беше мускулест и здрав. Но в корема Си беше тънък и ядеше малко, просто удивително малко. Какво само не се донасяше у Него - сладка, масла, баници. Един през друг от провинцията се надпреварваха да Му занасят. А Той си вземаше само на върха на ножа или пък мъничко, с върха на лъжичката, колкото да се рече, че не е отказал да го яде. Останалото се принасяше в стола.
към текста >>

Последните години на Учителя бяха години на недоимък.
Един през друг от провинцията се надпреварваха да Му занасят. А Той си вземаше само на върха на ножа или пък мъничко, с върха на лъжичката, колкото да се рече, че не е отказал да го яде. Останалото се принасяше в стола. И така беше - толкова малко ядеше и с толкова малко прекарваше. Василка Иванова Последните години на Учителя бяха години на недоимък. Хранителните продукти, като сирене, кашкавал, липсваха. Те отиваха за войската. Реших, че трябва да се намери силно и хранително мляко за Учителя, защото беше отслабнал. Споделих с Него и Той каза: "Биволско мляко." Отидох в село Драгалевци, намерих един селянин, който имаше биволица и му казах: "Слушай, ще ти дам повече пари, но ми давай чисто мляко, неразредено." Но скоро този селянин се изкуши и започна да разрежда млякото. Плащам по-скъпо, а той ми го дава разредено.
към текста >>

Реших, че трябва да се намери силно и хранително мляко за Учителя, защото беше отслабнал.
И така беше - толкова малко ядеше и с толкова малко прекарваше. Василка Иванова Последните години на Учителя бяха години на недоимък. Хранителните продукти, като сирене, кашкавал, липсваха. Те отиваха за войската. Реших, че трябва да се намери силно и хранително мляко за Учителя, защото беше отслабнал. Споделих с Него и Той каза: "Биволско мляко." Отидох в село Драгалевци, намерих един селянин, който имаше биволица и му казах: "Слушай, ще ти дам повече пари, но ми давай чисто мляко, неразредено." Но скоро този селянин се изкуши и започна да разрежда млякото. Плащам по-скъпо, а той ми го дава разредено. Българска работа. Ето това е отношението на българина към Учителя. Това го видях с очите си и по-късно, многократно.
към текста >>

Ето това е отношението на българина към Учителя.
Те отиваха за войската. Реших, че трябва да се намери силно и хранително мляко за Учителя, защото беше отслабнал. Споделих с Него и Той каза: "Биволско мляко." Отидох в село Драгалевци, намерих един селянин, който имаше биволица и му казах: "Слушай, ще ти дам повече пари, но ми давай чисто мляко, неразредено." Но скоро този селянин се изкуши и започна да разрежда млякото. Плащам по-скъпо, а той ми го дава разредено. Българска работа. Ето това е отношението на българина към Учителя. Това го видях с очите си и по-късно, многократно. Толкова години Учителят хранеше душите на хората с Божественото Слово и ето сега този българин ни дава разредено мляко. После отидох в село Симеоново и намерих друг селянин с биволица. Казваше се бай Иван. Излезе честен човек.
към текста >>

Толкова години Учителят хранеше душите на хората с Божественото Слово и ето сега този българин ни дава разредено мляко.
Споделих с Него и Той каза: "Биволско мляко." Отидох в село Драгалевци, намерих един селянин, който имаше биволица и му казах: "Слушай, ще ти дам повече пари, но ми давай чисто мляко, неразредено." Но скоро този селянин се изкуши и започна да разрежда млякото. Плащам по-скъпо, а той ми го дава разредено. Българска работа. Ето това е отношението на българина към Учителя. Това го видях с очите си и по-късно, многократно. Толкова години Учителят хранеше душите на хората с Божественото Слово и ето сега този българин ни дава разредено мляко. После отидох в село Симеоново и намерих друг селянин с биволица. Казваше се бай Иван. Излезе честен човек. От него често взимах биволско мляко за Учителя и го подквасвахме у дома. Предлагахме Му го в чиния, поръсено с пудра захар.
към текста >>

От него често взимах биволско мляко за Учителя и го подквасвахме у дома.
Това го видях с очите си и по-късно, многократно. Толкова години Учителят хранеше душите на хората с Божественото Слово и ето сега този българин ни дава разредено мляко. После отидох в село Симеоново и намерих друг селянин с биволица. Казваше се бай Иван. Излезе честен човек. От него често взимах биволско мляко за Учителя и го подквасвахме у дома. Предлагахме Му го в чиния, поръсено с пудра захар. Така млякото беше много вкусно и Учителят го харесваше. А сега ще чуете най-интересното за биволското млякото на бай Иван. Той до края ни даваше неразредено биволско мляко. Чрез нас дойдоха при него и други, които искаха от млякото му.
към текста >>

Така млякото беше много вкусно и Учителят го харесваше.
После отидох в село Симеоново и намерих друг селянин с биволица. Казваше се бай Иван. Излезе честен човек. От него често взимах биволско мляко за Учителя и го подквасвахме у дома. Предлагахме Му го в чиния, поръсено с пудра захар. Така млякото беше много вкусно и Учителят го харесваше. А сега ще чуете най-интересното за биволското млякото на бай Иван. Той до края ни даваше неразредено биволско мляко. Чрез нас дойдоха при него и други, които искаха от млякото му. Отели му се и втора биволица. Клиентелата му се разрасна.
към текста >>

Една от тези кози я нарекохме Милка, закарахме я в Мър- чаево и я подарихме на Учителя.
Тя даваше по 3 литра мляко на ден. Това беше достатъчно за нас двамата с Мария Тодорова. Зимата се окози - роди мъжко и женско. Мъжкото яре го дадохме на един човек, а женското го запазихме за тамазлък. Следващата година се увеличиха до пет. Една от тези кози я нарекохме Милка, закарахме я в Мър- чаево и я подарихме на Учителя. Тя се окози и даваше хубаво мляко. Приятелите я гледаха и свареното мляко го даваха на Учителя. Понякога сиреха млякото. Това бе разрешение за Учителя. Той беше много доволен от козата.
към текста >>

Приятелите я гледаха и свареното мляко го даваха на Учителя.
Зимата се окози - роди мъжко и женско. Мъжкото яре го дадохме на един човек, а женското го запазихме за тамазлък. Следващата година се увеличиха до пет. Една от тези кози я нарекохме Милка, закарахме я в Мър- чаево и я подарихме на Учителя. Тя се окози и даваше хубаво мляко. Приятелите я гледаха и свареното мляко го даваха на Учителя. Понякога сиреха млякото. Това бе разрешение за Учителя. Той беше много доволен от козата. После тази коза, заедно с ярето остана в дома на Темелко. Другите кози натоварих в един кафез и по влака ги пратих на брат Георги Куртев.
към текста >>

Това бе разрешение за Учителя.
Следващата година се увеличиха до пет. Една от тези кози я нарекохме Милка, закарахме я в Мър- чаево и я подарихме на Учителя. Тя се окози и даваше хубаво мляко. Приятелите я гледаха и свареното мляко го даваха на Учителя. Понякога сиреха млякото. Това бе разрешение за Учителя. Той беше много доволен от козата. После тази коза, заедно с ярето остана в дома на Темелко. Другите кози натоварих в един кафез и по влака ги пратих на брат Георги Куртев. Той ги прибрал в братската градина и там се грижеха за тях. Ето сега един пример.
към текста >>

Дойде външен човек и разреши въпроса с прехраната по онези оскъдни години на двама възрастни човека - това бяха Учителят и Георги Куртев.
Той беше много доволен от козата. После тази коза, заедно с ярето остана в дома на Темелко. Другите кози натоварих в един кафез и по влака ги пратих на брат Георги Куртев. Той ги прибрал в братската градина и там се грижеха за тях. Ето сега един пример. Дойде външен човек и разреши въпроса с прехраната по онези оскъдни години на двама възрастни човека - това бяха Учителят и Георги Куртев. Ние не се сетихме, че има разрешение в този случай. Разреши го Небето по този начин. През 1943-1944 г. Учителят беше към 79 години. Той позаслабна, силите Му намаляха, движеше се бавно, нямаше апетит.
към текста >>

Учителят беше към 79 години.
Ето сега един пример. Дойде външен човек и разреши въпроса с прехраната по онези оскъдни години на двама възрастни човека - това бяха Учителят и Георги Куртев. Ние не се сетихме, че има разрешение в този случай. Разреши го Небето по този начин. През 1943-1944 г. Учителят беше към 79 години. Той позаслабна, силите Му намаляха, движеше се бавно, нямаше апетит. Веднъж помоли Мария Тодорова: "Марийке, можеш ли да ми свариш яйца? " Оттогава тя измисляше различни начини - да ги свари, да ги опържи и да Му ги поднесе. Учителят ги харесваше и с охота ги изяждаше. Борис Николов
към текста >>

Учителят ги харесваше и с охота ги изяждаше.
През 1943-1944 г. Учителят беше към 79 години. Той позаслабна, силите Му намаляха, движеше се бавно, нямаше апетит. Веднъж помоли Мария Тодорова: "Марийке, можеш ли да ми свариш яйца? " Оттогава тя измисляше различни начини - да ги свари, да ги опържи и да Му ги поднесе. Учителят ги харесваше и с охота ги изяждаше. Борис Николов
към текста >>

69. УЧИТЕЛЯТ И ВЕЛИКО ТЪРНОВО

УЧИТЕЛЯТ И ВЕЛИКО ТЪРНОВО
УЧИТЕЛЯТ И ВЕЛИКО ТЪРНОВО Спомени на ученици Първата връзка с търновци Учителят прави през 1900 г. с Мария Каза- кова и нейната група. По-късно около тях има семейства, с които Учителят се запознава, като едно от тях е на Елена и Константин Иларионови, Атанас Бойчев. Постепенно със започване на търновските събори, в търновското братство влизаха около 20 семейства.
към текста >>

Първата връзка с търновци Учителят прави през 1900 г.
УЧИТЕЛЯТ И ВЕЛИКО ТЪРНОВО Спомени на ученици Първата връзка с търновци Учителят прави през 1900 г. с Мария Каза- кова и нейната група. По-късно около тях има семейства, с които Учителят се запознава, като едно от тях е на Елена и Константин Иларионови, Атанас Бойчев. Постепенно със започване на търновските събори, в търновското братство влизаха около 20 семейства. От 1909 г. до 1925 г.
към текста >>

По-късно около тях има семейства, с които Учителят се запознава, като едно от тях е на Елена и Константин Иларионови, Атанас Бойчев.
УЧИТЕЛЯТ И ВЕЛИКО ТЪРНОВО Спомени на ученици Първата връзка с търновци Учителят прави през 1900 г. с Мария Каза- кова и нейната група. По-късно около тях има семейства, с които Учителят се запознава, като едно от тях е на Елена и Константин Иларионови, Атанас Бойчев. Постепенно със започване на търновските събори, в търновското братство влизаха около 20 семейства. От 1909 г. до 1925 г. включително, всички срещи на Веригата (наречени по-късно събори) се провеждат във Велико Търново. В 1913 г.
към текста >>

При първите събори Учителят лично с писмо поканваше онези, които трябваше да дойдат.
се води Балканската война. Няма събор. 1915 г. имаме протокол на събора, но съборът бил разтурен от властта, защото беше обявена Първата световна война. Братята и сестрите били заставени да напуснат Търново. При първите събори Учителят лично с писмо поканваше онези, които трябваше да дойдат. Не се допускаха непоканени хора. Учителят определяше датата и изпращеше поканите лично. Постепенно с годините започнаха да идват онези, които Невидимият свят довеждаше по своите неведоми пътища. През следващите събори, когато се увеличиха съборяните, беше наложително да се създаде една организация за тяхното пристигане и настаняване. Ние, младите хора, охранявахме лагера с палатки.
към текста >>

Учителят определяше датата и изпращеше поканите лично.
1915 г. имаме протокол на събора, но съборът бил разтурен от властта, защото беше обявена Първата световна война. Братята и сестрите били заставени да напуснат Търново. При първите събори Учителят лично с писмо поканваше онези, които трябваше да дойдат. Не се допускаха непоканени хора. Учителят определяше датата и изпращеше поканите лично. Постепенно с годините започнаха да идват онези, които Невидимият свят довеждаше по своите неведоми пътища. През следващите събори, когато се увеличиха съборяните, беше наложително да се създаде една организация за тяхното пристигане и настаняване. Ние, младите хора, охранявахме лагера с палатки. Имаше постове, които се сменяха през няколко часа, постове с бели тояги и така бяхме взели мерки за сигурност. По този начин не се допусна чужд човек до лагера и нямаше посегателства срещу нас.
към текста >>

То било подарено на Бялото Братство от търновския гражданин Боковски, затова, че е бил излекуван от Учителя, след като е бил изоставен напълно от лекарите, видели се в невъзможност да го спасят.
Дежуреше се денем и нощем и се охраняваха около 500-600 човека, а понякога и 1000. Лагерът беше разположен на хълма покрай лозята, където бяха обединени няколко братски лозя и се получи един голям имот около 100 декара. Всяко лозе, което се присъединяваше към общото, имаше своя колиба и на- веси. Тези колиби се използваха през съборите за складове, за кухня, а някои за жилища. Там имаше голямо братско лозе от 12 декара. То било подарено на Бялото Братство от търновския гражданин Боковски, затова, че е бил излекуван от Учителя, след като е бил изоставен напълно от лекарите, видели се в невъзможност да го спасят. В това състояние съпругата му се обърнала с писмо до Учителя, който след получаването му, веднага пристигнал в Търново, за да го види у дома му. Болният страдал от ставен ревматизъм и сърцето му било съвсем отслабнало. След пристигането на Учителя, болният още до вечерта се почувствал добре и се повдигнал от леглото. Всички съседи при камбанен звън са очаквали да чуят вестта за неговата смърт. Обаче изненадата била голяма, след като той почнал да се поправя и след няколко дни е могъл вече да излиза из града.
към текста >>

В това състояние съпругата му се обърнала с писмо до Учителя, който след получаването му, веднага пристигнал в Търново, за да го види у дома му.
Лагерът беше разположен на хълма покрай лозята, където бяха обединени няколко братски лозя и се получи един голям имот около 100 декара. Всяко лозе, което се присъединяваше към общото, имаше своя колиба и на- веси. Тези колиби се използваха през съборите за складове, за кухня, а някои за жилища. Там имаше голямо братско лозе от 12 декара. То било подарено на Бялото Братство от търновския гражданин Боковски, затова, че е бил излекуван от Учителя, след като е бил изоставен напълно от лекарите, видели се в невъзможност да го спасят. В това състояние съпругата му се обърнала с писмо до Учителя, който след получаването му, веднага пристигнал в Търново, за да го види у дома му. Болният страдал от ставен ревматизъм и сърцето му било съвсем отслабнало. След пристигането на Учителя, болният още до вечерта се почувствал добре и се повдигнал от леглото. Всички съседи при камбанен звън са очаквали да чуят вестта за неговата смърт. Обаче изненадата била голяма, след като той почнал да се поправя и след няколко дни е могъл вече да излиза из града. Скоро гражданството научило за това рядко събитие и масово започнало да се приближава към Учителя за помощ от най-различен характер.
към текста >>

След пристигането на Учителя, болният още до вечерта се почувствал добре и се повдигнал от леглото.
Тези колиби се използваха през съборите за складове, за кухня, а някои за жилища. Там имаше голямо братско лозе от 12 декара. То било подарено на Бялото Братство от търновския гражданин Боковски, затова, че е бил излекуван от Учителя, след като е бил изоставен напълно от лекарите, видели се в невъзможност да го спасят. В това състояние съпругата му се обърнала с писмо до Учителя, който след получаването му, веднага пристигнал в Търново, за да го види у дома му. Болният страдал от ставен ревматизъм и сърцето му било съвсем отслабнало. След пристигането на Учителя, болният още до вечерта се почувствал добре и се повдигнал от леглото. Всички съседи при камбанен звън са очаквали да чуят вестта за неговата смърт. Обаче изненадата била голяма, след като той почнал да се поправя и след няколко дни е могъл вече да излиза из града. Скоро гражданството научило за това рядко събитие и масово започнало да се приближава към Учителя за помощ от най-различен характер. Боковски оздравял напълно и след това живял до 82 години. От благодарност за всичко това, подарил лозето си на Бялото Братство, понеже Учителя не е приемал парични възнаграждения.
към текста >>

Скоро гражданството научило за това рядко събитие и масово започнало да се приближава към Учителя за помощ от най-различен характер.
В това състояние съпругата му се обърнала с писмо до Учителя, който след получаването му, веднага пристигнал в Търново, за да го види у дома му. Болният страдал от ставен ревматизъм и сърцето му било съвсем отслабнало. След пристигането на Учителя, болният още до вечерта се почувствал добре и се повдигнал от леглото. Всички съседи при камбанен звън са очаквали да чуят вестта за неговата смърт. Обаче изненадата била голяма, след като той почнал да се поправя и след няколко дни е могъл вече да излиза из града. Скоро гражданството научило за това рядко събитие и масово започнало да се приближава към Учителя за помощ от най-различен характер. Боковски оздравял напълно и след това живял до 82 години. От благодарност за всичко това, подарил лозето си на Бялото Братство, понеже Учителя не е приемал парични възнаграждения. Тези данни ги научих от сестра Иларионова, близка на дъщерята на Боковски, разправяни й лично от нея. Съборите в Търново ставаха в това лозе, в което беше построена една вила. В нея имаше на втория етаж една стаичка, която бе предоставена на Учителя.
към текста >>

От благодарност за всичко това, подарил лозето си на Бялото Братство, понеже Учителя не е приемал парични възнаграждения.
След пристигането на Учителя, болният още до вечерта се почувствал добре и се повдигнал от леглото. Всички съседи при камбанен звън са очаквали да чуят вестта за неговата смърт. Обаче изненадата била голяма, след като той почнал да се поправя и след няколко дни е могъл вече да излиза из града. Скоро гражданството научило за това рядко събитие и масово започнало да се приближава към Учителя за помощ от най-различен характер. Боковски оздравял напълно и след това живял до 82 години. От благодарност за всичко това, подарил лозето си на Бялото Братство, понеже Учителя не е приемал парични възнаграждения. Тези данни ги научих от сестра Иларионова, близка на дъщерята на Боковски, разправяни й лично от нея. Съборите в Търново ставаха в това лозе, в което беше построена една вила. В нея имаше на втория етаж една стаичка, която бе предоставена на Учителя. Тази стаичка се наричаше Горница. Учителят беше обзавел тази стаичка като олтар, като храм.
към текста >>

В нея имаше на втория етаж една стаичка, която бе предоставена на Учителя.
Скоро гражданството научило за това рядко събитие и масово започнало да се приближава към Учителя за помощ от най-различен характер. Боковски оздравял напълно и след това живял до 82 години. От благодарност за всичко това, подарил лозето си на Бялото Братство, понеже Учителя не е приемал парични възнаграждения. Тези данни ги научих от сестра Иларионова, близка на дъщерята на Боковски, разправяни й лично от нея. Съборите в Търново ставаха в това лозе, в което беше построена една вила. В нея имаше на втория етаж една стаичка, която бе предоставена на Учителя. Тази стаичка се наричаше Горница. Учителят беше обзавел тази стаичка като олтар, като храм. Той постави във вътрешната стая една голяма картина на Пентаграма, нарисувана с маслени бои от художник, по указание на Учителя. Това бе една цветна картина, заемаща цялата източна стена на олтара. На другата стена беше окачена картина от живота на Христа, наречена "Антиминс".
към текста >>

Учителят беше обзавел тази стаичка като олтар, като храм.
От благодарност за всичко това, подарил лозето си на Бялото Братство, понеже Учителя не е приемал парични възнаграждения. Тези данни ги научих от сестра Иларионова, близка на дъщерята на Боковски, разправяни й лично от нея. Съборите в Търново ставаха в това лозе, в което беше построена една вила. В нея имаше на втория етаж една стаичка, която бе предоставена на Учителя. Тази стаичка се наричаше Горница. Учителят беше обзавел тази стаичка като олтар, като храм. Той постави във вътрешната стая една голяма картина на Пентаграма, нарисувана с маслени бои от художник, по указание на Учителя. Това бе една цветна картина, заемаща цялата източна стена на олтара. На другата стена беше окачена картина от живота на Христа, наречена "Антиминс". Имаше чертежи, които Учителят бе направил с цветни мастила и тушове. Имаше сребърен светилник със седем светила - "Седемте Духове"; три сребърни кандила - "проявленията на Бога, Пресветая Троица"; чаши, наредени във формата на буквата X - "Христос"; стол отдясно - "Царството Божие"; пет копринени ленти: розова - "Божията Любов", жълта - "Божествената воля", синя - "Божествения Дух", портокалена - "физическия човек" и зелена - "сегашното развитие на човека".
към текста >>

Той постави във вътрешната стая една голяма картина на Пентаграма, нарисувана с маслени бои от художник, по указание на Учителя.
Тези данни ги научих от сестра Иларионова, близка на дъщерята на Боковски, разправяни й лично от нея. Съборите в Търново ставаха в това лозе, в което беше построена една вила. В нея имаше на втория етаж една стаичка, която бе предоставена на Учителя. Тази стаичка се наричаше Горница. Учителят беше обзавел тази стаичка като олтар, като храм. Той постави във вътрешната стая една голяма картина на Пентаграма, нарисувана с маслени бои от художник, по указание на Учителя. Това бе една цветна картина, заемаща цялата източна стена на олтара. На другата стена беше окачена картина от живота на Христа, наречена "Антиминс". Имаше чертежи, които Учителят бе направил с цветни мастила и тушове. Имаше сребърен светилник със седем светила - "Седемте Духове"; три сребърни кандила - "проявленията на Бога, Пресветая Троица"; чаши, наредени във формата на буквата X - "Христос"; стол отдясно - "Царството Божие"; пет копринени ленти: розова - "Божията Любов", жълта - "Божествената воля", синя - "Божествения Дух", портокалена - "физическия човек" и зелена - "сегашното развитие на човека". Действително, в Горницата имаше такова силно присъствие на Божествения Дух и на Славата Божия, че не всеки можеше да издържи на това присъствие.
към текста >>

Имаше чертежи, които Учителят бе направил с цветни мастила и тушове.
Тази стаичка се наричаше Горница. Учителят беше обзавел тази стаичка като олтар, като храм. Той постави във вътрешната стая една голяма картина на Пентаграма, нарисувана с маслени бои от художник, по указание на Учителя. Това бе една цветна картина, заемаща цялата източна стена на олтара. На другата стена беше окачена картина от живота на Христа, наречена "Антиминс". Имаше чертежи, които Учителят бе направил с цветни мастила и тушове. Имаше сребърен светилник със седем светила - "Седемте Духове"; три сребърни кандила - "проявленията на Бога, Пресветая Троица"; чаши, наредени във формата на буквата X - "Христос"; стол отдясно - "Царството Божие"; пет копринени ленти: розова - "Божията Любов", жълта - "Божествената воля", синя - "Божествения Дух", портокалена - "физическия човек" и зелена - "сегашното развитие на човека". Действително, в Горницата имаше такова силно присъствие на Божествения Дух и на Славата Божия, че не всеки можеше да издържи на това присъствие. Това беше живата скиния на Бялото Братство. Учителят нареждаше на братята и сестрите, които присъстваха на събора, да влизат по 10 човека и да правят там молитви. Не влизахме вътре, а заставахме в съседната стая и от вратата гледахме в Горницата.
към текста >>

Учителят нареждаше на братята и сестрите, които присъстваха на събора, да влизат по 10 човека и да правят там молитви.
На другата стена беше окачена картина от живота на Христа, наречена "Антиминс". Имаше чертежи, които Учителят бе направил с цветни мастила и тушове. Имаше сребърен светилник със седем светила - "Седемте Духове"; три сребърни кандила - "проявленията на Бога, Пресветая Троица"; чаши, наредени във формата на буквата X - "Христос"; стол отдясно - "Царството Божие"; пет копринени ленти: розова - "Божията Любов", жълта - "Божествената воля", синя - "Божествения Дух", портокалена - "физическия човек" и зелена - "сегашното развитие на човека". Действително, в Горницата имаше такова силно присъствие на Божествения Дух и на Славата Божия, че не всеки можеше да издържи на това присъствие. Това беше живата скиния на Бялото Братство. Учителят нареждаше на братята и сестрите, които присъстваха на събора, да влизат по 10 човека и да правят там молитви. Не влизахме вътре, а заставахме в съседната стая и от вратата гледахме в Горницата. Така 10 човека правят обща молитва и всеки си казва своето желание през годината - какво иска да постигне, към какво се стреми. Всеки един открива душата си като мълчалива изповед пред Бога. Слиза групата от 10 човека на двора, след което се качва следващата група. А тези, които са слезли, се нареждат пред един фотограф, който ги заснема.
към текста >>

След като направят молитви, размишление, Учителят им дава някои идеи и мисли.
Слиза групата от 10 човека на двора, след което се качва следващата група. А тези, които са слезли, се нареждат пред един фотограф, който ги заснема. Има към 20 такива запазени снимки. Всички са чисти, спретнати. Тези десет души се избираха така, че да си хармонират. След като направят молитви, размишление, Учителят им дава някои идеи и мисли. Често пъти Той написваше мислите на малки листчета В Горницата влизахме двама по двама, отваряхме Библията, да видим какво ще ни се падне. Прочитахме стиха, който се е паднал, и го записвахме в тетрадките, които си носехме. Наблюдавахме картината. Горницата представляваше свято място, където душите обещаваха пред Бога, че през цялата година ще служат на Бога, ще си служат със Словото Божие и ще четат това, което им се даде като бъдеща работа през годината. Това бе място, където душите обещаваха да служат на Бога.
към текста >>

Това бяха едни от най-хубавите дни, които сме преживели с Учителя.
Имаше по два-три казана и д-р Жеков стоеше до тях и се грижеше за хигиената. Повечето от приятелите си бяха опънали палатки в лозята и там живееха. Други си бяха наели стаи в по-далечните вили за приспиване. Трети бяха си наели квартира в Търново и сутрин една малка група идваше в лозята. Но това беше при първите събори. Това бяха едни от най-хубавите дни, които сме преживели с Учителя. Откриването на събора ставаше в определения ден от Учителя. В 5 часа сутринта започваше събора с песни и молитви. Изчакваше се да изгрее слънцето и след това пак се правеха молитви, песни и Учителят държеше първата съборна беседа. Тази първа беседа беше въвеждане в събора. След туй се правеше закуска.
към текста >>

Откриването на събора ставаше в определения ден от Учителя.
Повечето от приятелите си бяха опънали палатки в лозята и там живееха. Други си бяха наели стаи в по-далечните вили за приспиване. Трети бяха си наели квартира в Търново и сутрин една малка група идваше в лозята. Но това беше при първите събори. Това бяха едни от най-хубавите дни, които сме преживели с Учителя. Откриването на събора ставаше в определения ден от Учителя. В 5 часа сутринта започваше събора с песни и молитви. Изчакваше се да изгрее слънцето и след това пак се правеха молитви, песни и Учителят държеше първата съборна беседа. Тази първа беседа беше въвеждане в събора. След туй се правеше закуска. Обикновено първия ден на събора Учителят държеше сказка в салона на Търново за цялото търновско гражданство.
към текста >>

Изчакваше се да изгрее слънцето и след това пак се правеха молитви, песни и Учителят държеше първата съборна беседа.
Трети бяха си наели квартира в Търново и сутрин една малка група идваше в лозята. Но това беше при първите събори. Това бяха едни от най-хубавите дни, които сме преживели с Учителя. Откриването на събора ставаше в определения ден от Учителя. В 5 часа сутринта започваше събора с песни и молитви. Изчакваше се да изгрее слънцето и след това пак се правеха молитви, песни и Учителят държеше първата съборна беседа. Тази първа беседа беше въвеждане в събора. След туй се правеше закуска. Обикновено първия ден на събора Учителят държеше сказка в салона на Търново за цялото търновско гражданство. Беше съобщавано, а понякога се разлепваха из града съобщения и търновското гражданство знаеше, че г-н Дънов ще държи беседа. Обикновено това ставаше неделен ден.
към текста >>

Обикновено първия ден на събора Учителят държеше сказка в салона на Търново за цялото търновско гражданство.
Откриването на събора ставаше в определения ден от Учителя. В 5 часа сутринта започваше събора с песни и молитви. Изчакваше се да изгрее слънцето и след това пак се правеха молитви, песни и Учителят държеше първата съборна беседа. Тази първа беседа беше въвеждане в събора. След туй се правеше закуска. Обикновено първия ден на събора Учителят държеше сказка в салона на Търново за цялото търновско гражданство. Беше съобщавано, а понякога се разлепваха из града съобщения и търновското гражданство знаеше, че г-н Дънов ще държи беседа. Обикновено това ставаше неделен ден. Тогава салонът се препълваше от народ, както вътре, така и отвън. Учителят казва, че съборът на Бялото Братство от Слънчевата система става всяка година във втората половина на месец август. По тази причина учениците на Бялото Братство на земята правят своите събори по това време, за да може благословението, което се излива от Божествения свят към събора, да се получи отчасти и от учениците.
към текста >>

Обикновено това ставаше неделен ден.
Изчакваше се да изгрее слънцето и след това пак се правеха молитви, песни и Учителят държеше първата съборна беседа. Тази първа беседа беше въвеждане в събора. След туй се правеше закуска. Обикновено първия ден на събора Учителят държеше сказка в салона на Търново за цялото търновско гражданство. Беше съобщавано, а понякога се разлепваха из града съобщения и търновското гражданство знаеше, че г-н Дънов ще държи беседа. Обикновено това ставаше неделен ден. Тогава салонът се препълваше от народ, както вътре, така и отвън. Учителят казва, че съборът на Бялото Братство от Слънчевата система става всяка година във втората половина на месец август. По тази причина учениците на Бялото Братство на земята правят своите събори по това време, за да може благословението, което се излива от Божествения свят към събора, да се получи отчасти и от учениците. Това е време, когато физическият и духовният свят са в по-тесен контакт един с друг. През август 1922 се състоя съборът на Бялото Братство в Търново.
към текста >>

Учителят казва, че съборът на Бялото Братство от Слънчевата система става всяка година във втората половина на месец август.
След туй се правеше закуска. Обикновено първия ден на събора Учителят държеше сказка в салона на Търново за цялото търновско гражданство. Беше съобщавано, а понякога се разлепваха из града съобщения и търновското гражданство знаеше, че г-н Дънов ще държи беседа. Обикновено това ставаше неделен ден. Тогава салонът се препълваше от народ, както вътре, така и отвън. Учителят казва, че съборът на Бялото Братство от Слънчевата система става всяка година във втората половина на месец август. По тази причина учениците на Бялото Братство на земята правят своите събори по това време, за да може благословението, което се излива от Божествения свят към събора, да се получи отчасти и от учениците. Това е време, когато физическият и духовният свят са в по-тесен контакт един с друг. През август 1922 се състоя съборът на Бялото Братство в Търново. Той бе знаменателен. Там се развихри черната ложа и нападна Бялото Братство, но природните стихии укротиха свещениците, които водеха война срещу Учителя.
към текста >>

Там се развихри черната ложа и нападна Бялото Братство, но природните стихии укротиха свещениците, които водеха война срещу Учителя.
Учителят казва, че съборът на Бялото Братство от Слънчевата система става всяка година във втората половина на месец август. По тази причина учениците на Бялото Братство на земята правят своите събори по това време, за да може благословението, което се излива от Божествения свят към събора, да се получи отчасти и от учениците. Това е време, когато физическият и духовният свят са в по-тесен контакт един с друг. През август 1922 се състоя съборът на Бялото Братство в Търново. Той бе знаменателен. Там се развихри черната ложа и нападна Бялото Братство, но природните стихии укротиха свещениците, които водеха война срещу Учителя. Бурята, развихрила се с гръм, светкавици и дъжд, попречи на владиците да организират търновското гражданство в борба срещу Учителя. До 1925 г. включително, съборите на Бялото Братство бяха в Търново. Но през 1926 г. започна една голяма акция срещу Братството под влияние на духовенството, на военните и на други някои среди.
към текста >>

Бурята, развихрила се с гръм, светкавици и дъжд, попречи на владиците да организират търновското гражданство в борба срещу Учителя.
По тази причина учениците на Бялото Братство на земята правят своите събори по това време, за да може благословението, което се излива от Божествения свят към събора, да се получи отчасти и от учениците. Това е време, когато физическият и духовният свят са в по-тесен контакт един с друг. През август 1922 се състоя съборът на Бялото Братство в Търново. Той бе знаменателен. Там се развихри черната ложа и нападна Бялото Братство, но природните стихии укротиха свещениците, които водеха война срещу Учителя. Бурята, развихрила се с гръм, светкавици и дъжд, попречи на владиците да организират търновското гражданство в борба срещу Учителя. До 1925 г. включително, съборите на Бялото Братство бяха в Търново. Но през 1926 г. започна една голяма акция срещу Братството под влияние на духовенството, на военните и на други някои среди. Предизвикаха подписка между гражданите на Търново, с което се искаше дъновистите да не провеждат съборите си в Търново.
към текста >>

Преди това те положиха много труд за своята пропаганда против Учителя, като се почне от 1922 г.
До 1925 г. включително, съборите на Бялото Братство бяха в Търново. Но през 1926 г. започна една голяма акция срещу Братството под влияние на духовенството, на военните и на други някои среди. Предизвикаха подписка между гражданите на Търново, с което се искаше дъновистите да не провеждат съборите си в Търново. Преди това те положиха много труд за своята пропаганда против Учителя, като се почне от 1922 г. Като се изключат нашите приятели около 20-30 човека, всички граждани на Търново се подписаха срещу съборите на Бялото Братство. Така търновци забраниха съборите с подписа си. И оттогава този град започна да запада в духовно отношение и така ще бъде до края на века. Това са окултни закони. Като научи Учителят решението им, Той се усмихна и каза: "Ние съборите в Търново ги правим заради тях, заради българите, заради България, за да бъде Търново един център не само на Бялото Братство в България, но да бъде един планетарен център, защото тук под земята се събират разклоненията на всички планински вериги от Хималаите, от Андите и Кордилерите на Америка.
към текста >>

Като научи Учителят решението им, Той се усмихна и каза: "Ние съборите в Търново ги правим заради тях, заради българите, заради България, за да бъде Търново един център не само на Бялото Братство в България, но да бъде един планетарен център, защото тук под земята се събират разклоненията на всички планински вериги от Хималаите, от Андите и Кордилерите на Америка.
Преди това те положиха много труд за своята пропаганда против Учителя, като се почне от 1922 г. Като се изключат нашите приятели около 20-30 човека, всички граждани на Търново се подписаха срещу съборите на Бялото Братство. Така търновци забраниха съборите с подписа си. И оттогава този град започна да запада в духовно отношение и така ще бъде до края на века. Това са окултни закони. Като научи Учителят решението им, Той се усмихна и каза: "Ние съборите в Търново ги правим заради тях, заради българите, заради България, за да бъде Търново един център не само на Бялото Братство в България, но да бъде един планетарен център, защото тук под земята се събират разклоненията на всички планински вериги от Хималаите, от Андите и Кордилерите на Америка. Ще загубят без нас." И без да каже повече дума, Той премести съборите на Изгрева в София. Борис Николов, Николай Дойнов, Боян Боев
към текста >>

70. ПЪТЯ НА СЛОВОТО

Учителят е непрекъснато в движение и изнася своите сказки по градове и села.
ПЪТЯ НА СЛОВОТО Спомени на ученици От 1905г. Учителят е непрекъснато в движение и изнася своите сказки по градове и села. Сказката е онази форма, чрез която Той прави контакт с народа. Тези сказки не са запазени, защото не са стенографирани. След всяка сказка Той е поканен от няколко приятели в някой дом, където се започват разговори по духовни въпроси. Така Той прави връзка с тези малки духовни групи, насочва ги в духовната им работа и им определя един ясен път. Имаше единични приятели, закътани по села и градове, но Учителят някои от тях посъветва да се преместят към София, за да не се загубят, а други, които бяха по-силни остави по места, за да бъдат като фарове в тъмното море на още непробудена България за Словото Му.
към текста >>

Имаше единични приятели, закътани по села и градове, но Учителят някои от тях посъветва да се преместят към София, за да не се загубят, а други, които бяха по-силни остави по места, за да бъдат като фарове в тъмното море на още непробудена България за Словото Му.
Учителят е непрекъснато в движение и изнася своите сказки по градове и села. Сказката е онази форма, чрез която Той прави контакт с народа. Тези сказки не са запазени, защото не са стенографирани. След всяка сказка Той е поканен от няколко приятели в някой дом, където се започват разговори по духовни въпроси. Така Той прави връзка с тези малки духовни групи, насочва ги в духовната им работа и им определя един ясен път. Имаше единични приятели, закътани по села и градове, но Учителят някои от тях посъветва да се преместят към София, за да не се загубят, а други, които бяха по-силни остави по места, за да бъдат като фарове в тъмното море на още непробудена България за Словото Му. Такива случаи имаше много. Тези приятели бяха много активни през време на Школата и се интересуваха за всичко, което ставаше на Изгрева. С тях се срещахме по време на съборите и на Рила. Ето така започна първата сказка, която впоследствие се претвори в друга форма - беседа на Учителя с народа. И тази форма остана.
към текста >>

Ето така започна първата сказка, която впоследствие се претвори в друга форма - беседа на Учителя с народа.
Така Той прави връзка с тези малки духовни групи, насочва ги в духовната им работа и им определя един ясен път. Имаше единични приятели, закътани по села и градове, но Учителят някои от тях посъветва да се преместят към София, за да не се загубят, а други, които бяха по-силни остави по места, за да бъдат като фарове в тъмното море на още непробудена България за Словото Му. Такива случаи имаше много. Тези приятели бяха много активни през време на Школата и се интересуваха за всичко, което ставаше на Изгрева. С тях се срещахме по време на съборите и на Рила. Ето така започна първата сказка, която впоследствие се претвори в друга форма - беседа на Учителя с народа. И тази форма остана. Нея не я загубихме. Тя бе стенографирана и запазена. Днес беседите на Учителя са издадени и отпечатани. През един от търновските събори привечер приятелите виждат, че Учителят събира нещо от земята.
към текста >>

Днес беседите на Учителя са издадени и отпечатани.
С тях се срещахме по време на съборите и на Рила. Ето така започна първата сказка, която впоследствие се претвори в друга форма - беседа на Учителя с народа. И тази форма остана. Нея не я загубихме. Тя бе стенографирана и запазена. Днес беседите на Учителя са издадени и отпечатани. През един от търновските събори привечер приятелите виждат, че Учителят събира нещо от земята. Притичват се и те да помогнат. Събират от земята пръснати житни зрънца. Като ги събира, Учителят казва: "Писано е, да се не изгуби нищо! " , помълчал и добивил: "От Словото Божие".
към текста >>

През един от търновските събори привечер приятелите виждат, че Учителят събира нещо от земята.
Ето така започна първата сказка, която впоследствие се претвори в друга форма - беседа на Учителя с народа. И тази форма остана. Нея не я загубихме. Тя бе стенографирана и запазена. Днес беседите на Учителя са издадени и отпечатани. През един от търновските събори привечер приятелите виждат, че Учителят събира нещо от земята. Притичват се и те да помогнат. Събират от земята пръснати житни зрънца. Като ги събира, Учителят казва: "Писано е, да се не изгуби нищо! " , помълчал и добивил: "От Словото Божие". А сестрите същия ден чистили жито, за да сварят.
към текста >>

Като ги събира, Учителят казва: "Писано е, да се не изгуби нищо!
Тя бе стенографирана и запазена. Днес беседите на Учителя са издадени и отпечатани. През един от търновските събори привечер приятелите виждат, че Учителят събира нещо от земята. Притичват се и те да помогнат. Събират от земята пръснати житни зрънца. Като ги събира, Учителят казва: "Писано е, да се не изгуби нищо! " , помълчал и добивил: "От Словото Божие". А сестрите същия ден чистили жито, за да сварят. Чистили, какво чистили и изхвърлили заедно с боклука и чисти зърна. Тях се навел да събере Учителят. Събрал ги и ги дал на един брат да ги прибере.
към текста >>

Тях се навел да събере Учителят.
Събират от земята пръснати житни зрънца. Като ги събира, Учителят казва: "Писано е, да се не изгуби нищо! " , помълчал и добивил: "От Словото Божие". А сестрите същия ден чистили жито, за да сварят. Чистили, какво чистили и изхвърлили заедно с боклука и чисти зърна. Тях се навел да събере Учителят. Събрал ги и ги дал на един брат да ги прибере. Този брат бях аз - брат Борис. И затова на мен се даде задачата да се грижа за печатаното и непечатаното Слово на Учителя и аз го опазих. Не изгубих нищо. Но другите около мен го изхвърлиха на боклука.
към текста >>

И затова на мен се даде задачата да се грижа за печатаното и непечатаното Слово на Учителя и аз го опазих.
А сестрите същия ден чистили жито, за да сварят. Чистили, какво чистили и изхвърлили заедно с боклука и чисти зърна. Тях се навел да събере Учителят. Събрал ги и ги дал на един брат да ги прибере. Този брат бях аз - брат Борис. И затова на мен се даде задачата да се грижа за печатаното и непечатаното Слово на Учителя и аз го опазих. Не изгубих нищо. Но другите около мен го изхвърлиха на боклука. Защо и как стана това - ще го разкажа, когато му дойде времето и мястото. Борис Николов След като се засели Учителят при Петко Гумнеров на улица "Опълченска" 66, започнаха да идват приятели да Го посещават и да се водят разговори и стана тъй, че тези разговори Учителят ги превърна в беседи.
към текста >>

След като се засели Учителят при Петко Гумнеров на улица "Опълченска" 66, започнаха да идват приятели да Го посещават и да се водят разговори и стана тъй, че тези разговори Учителят ги превърна в беседи.
И затова на мен се даде задачата да се грижа за печатаното и непечатаното Слово на Учителя и аз го опазих. Не изгубих нищо. Но другите около мен го изхвърлиха на боклука. Защо и как стана това - ще го разкажа, когато му дойде времето и мястото. Борис Николов След като се засели Учителят при Петко Гумнеров на улица "Опълченска" 66, започнаха да идват приятели да Го посещават и да се водят разговори и стана тъй, че тези разговори Учителят ги превърна в беседи. Дойдат приятели, насядат в стаята и Учителят държи оригинална беседа на въпросите, които те задават или ги интересуват. Обаче хората все се увеличават и в стаичката няма място. Тогава Учителят тури стола си до прозореца, отвори прозореца навън и които не се събираха в стаята отиваха и слушаха под прозореца в двора. Не беше много високо и се чуваше и виждаше Учителя. Така започнаха събранията на улица "Опълченска" 66 и Учителят започна да ги държи всяка неделя от 10 часа сутрин.
към текста >>

Дойдат приятели, насядат в стаята и Учителят държи оригинална беседа на въпросите, които те задават или ги интересуват.
Не изгубих нищо. Но другите около мен го изхвърлиха на боклука. Защо и как стана това - ще го разкажа, когато му дойде времето и мястото. Борис Николов След като се засели Учителят при Петко Гумнеров на улица "Опълченска" 66, започнаха да идват приятели да Го посещават и да се водят разговори и стана тъй, че тези разговори Учителят ги превърна в беседи. Дойдат приятели, насядат в стаята и Учителят държи оригинална беседа на въпросите, които те задават или ги интересуват. Обаче хората все се увеличават и в стаичката няма място. Тогава Учителят тури стола си до прозореца, отвори прозореца навън и които не се събираха в стаята отиваха и слушаха под прозореца в двора. Не беше много високо и се чуваше и виждаше Учителя. Така започнаха събранията на улица "Опълченска" 66 и Учителят започна да ги държи всяка неделя от 10 часа сутрин. Това се разнесе като вест из целия град.
към текста >>

Тогава Учителят тури стола си до прозореца, отвори прозореца навън и които не се събираха в стаята отиваха и слушаха под прозореца в двора.
Защо и как стана това - ще го разкажа, когато му дойде времето и мястото. Борис Николов След като се засели Учителят при Петко Гумнеров на улица "Опълченска" 66, започнаха да идват приятели да Го посещават и да се водят разговори и стана тъй, че тези разговори Учителят ги превърна в беседи. Дойдат приятели, насядат в стаята и Учителят държи оригинална беседа на въпросите, които те задават или ги интересуват. Обаче хората все се увеличават и в стаичката няма място. Тогава Учителят тури стола си до прозореца, отвори прозореца навън и които не се събираха в стаята отиваха и слушаха под прозореца в двора. Не беше много високо и се чуваше и виждаше Учителя. Така започнаха събранията на улица "Опълченска" 66 и Учителят започна да ги държи всяка неделя от 10 часа сутрин. Това се разнесе като вест из целия град. Също така и хора от провинцията, които търсеха Учителя, намираха Го там. Те научиха за събранията, идваха и броят на посетителите се увеличи толкова много, че даже и дворът се напълни и препълни.
към текста >>

Не беше много високо и се чуваше и виждаше Учителя.
Борис Николов След като се засели Учителят при Петко Гумнеров на улица "Опълченска" 66, започнаха да идват приятели да Го посещават и да се водят разговори и стана тъй, че тези разговори Учителят ги превърна в беседи. Дойдат приятели, насядат в стаята и Учителят държи оригинална беседа на въпросите, които те задават или ги интересуват. Обаче хората все се увеличават и в стаичката няма място. Тогава Учителят тури стола си до прозореца, отвори прозореца навън и които не се събираха в стаята отиваха и слушаха под прозореца в двора. Не беше много високо и се чуваше и виждаше Учителя. Така започнаха събранията на улица "Опълченска" 66 и Учителят започна да ги държи всяка неделя от 10 часа сутрин. Това се разнесе като вест из целия град. Също така и хора от провинцията, които търсеха Учителя, намираха Го там. Те научиха за събранията, идваха и броят на посетителите се увеличи толкова много, че даже и дворът се напълни и препълни. Тук Учителят държа едни от най-прекрасните си беседи.
към текста >>

Така започнаха събранията на улица "Опълченска" 66 и Учителят започна да ги държи всяка неделя от 10 часа сутрин.
След като се засели Учителят при Петко Гумнеров на улица "Опълченска" 66, започнаха да идват приятели да Го посещават и да се водят разговори и стана тъй, че тези разговори Учителят ги превърна в беседи. Дойдат приятели, насядат в стаята и Учителят държи оригинална беседа на въпросите, които те задават или ги интересуват. Обаче хората все се увеличават и в стаичката няма място. Тогава Учителят тури стола си до прозореца, отвори прозореца навън и които не се събираха в стаята отиваха и слушаха под прозореца в двора. Не беше много високо и се чуваше и виждаше Учителя. Така започнаха събранията на улица "Опълченска" 66 и Учителят започна да ги държи всяка неделя от 10 часа сутрин. Това се разнесе като вест из целия град. Също така и хора от провинцията, които търсеха Учителя, намираха Го там. Те научиха за събранията, идваха и броят на посетителите се увеличи толкова много, че даже и дворът се напълни и препълни. Тук Учителят държа едни от най-прекрасните си беседи. В първите години на века нямаше стенографи, а имаше бързописци.
към текста >>

Също така и хора от провинцията, които търсеха Учителя, намираха Го там.
Обаче хората все се увеличават и в стаичката няма място. Тогава Учителят тури стола си до прозореца, отвори прозореца навън и които не се събираха в стаята отиваха и слушаха под прозореца в двора. Не беше много високо и се чуваше и виждаше Учителя. Така започнаха събранията на улица "Опълченска" 66 и Учителят започна да ги държи всяка неделя от 10 часа сутрин. Това се разнесе като вест из целия град. Също така и хора от провинцията, които търсеха Учителя, намираха Го там. Те научиха за събранията, идваха и броят на посетителите се увеличи толкова много, че даже и дворът се напълни и препълни. Тук Учителят държа едни от най-прекрасните си беседи. В първите години на века нямаше стенографи, а имаше бързописци. Един от тях бе Петко Гумнеров, в чийто дом на "Опълченска" 66 бе отседнал Учителят. Приятелите бързописци се събираха, сверяваха написаното оформяха един окончателен текст.
към текста >>

Тук Учителят държа едни от най-прекрасните си беседи.
Не беше много високо и се чуваше и виждаше Учителя. Така започнаха събранията на улица "Опълченска" 66 и Учителят започна да ги държи всяка неделя от 10 часа сутрин. Това се разнесе като вест из целия град. Също така и хора от провинцията, които търсеха Учителя, намираха Го там. Те научиха за събранията, идваха и броят на посетителите се увеличи толкова много, че даже и дворът се напълни и препълни. Тук Учителят държа едни от най-прекрасните си беседи. В първите години на века нямаше стенографи, а имаше бързописци. Един от тях бе Петко Гумнеров, в чийто дом на "Опълченска" 66 бе отседнал Учителят. Приятелите бързописци се събираха, сверяваха написаното оформяха един окончателен текст. Така бяха записани първите протоколи -а съборите до 1910 година, а така също и от 1910 до 1918 година. Така се записваха някои беседи на Учителя от първите години, както и частните Му разговори с приятелите.
към текста >>

Един от тях бе Петко Гумнеров, в чийто дом на "Опълченска" 66 бе отседнал Учителят.
Това се разнесе като вест из целия град. Също така и хора от провинцията, които търсеха Учителя, намираха Го там. Те научиха за събранията, идваха и броят на посетителите се увеличи толкова много, че даже и дворът се напълни и препълни. Тук Учителят държа едни от най-прекрасните си беседи. В първите години на века нямаше стенографи, а имаше бързописци. Един от тях бе Петко Гумнеров, в чийто дом на "Опълченска" 66 бе отседнал Учителят. Приятелите бързописци се събираха, сверяваха написаното оформяха един окончателен текст. Така бяха записани първите протоколи -а съборите до 1910 година, а така също и от 1910 до 1918 година. Така се записваха някои беседи на Учителя от първите години, както и частните Му разговори с приятелите. Най-точен е записът на Петко Гумнеров за протоколите. По-късно при Учителя дойде Тодор Гълъбов, който беше стенограф в Народното събрание и от когото имаше учебник по стенография.
към текста >>

Така се записваха някои беседи на Учителя от първите години, както и частните Му разговори с приятелите.
Тук Учителят държа едни от най-прекрасните си беседи. В първите години на века нямаше стенографи, а имаше бързописци. Един от тях бе Петко Гумнеров, в чийто дом на "Опълченска" 66 бе отседнал Учителят. Приятелите бързописци се събираха, сверяваха написаното оформяха един окончателен текст. Така бяха записани първите протоколи -а съборите до 1910 година, а така също и от 1910 до 1918 година. Така се записваха някои беседи на Учителя от първите години, както и частните Му разговори с приятелите. Най-точен е записът на Петко Гумнеров за протоколите. По-късно при Учителя дойде Тодор Гълъбов, който беше стенограф в Народното събрание и от когото имаше учебник по стенография. Той стенографира първите беседи на Учителя и те бяха отпечатани в "Сила и Живот" от първи до четвърти том. Това е оригиналното Слово на Учителя без никак- за редакция. Борис Николов
към текста >>

По-късно при Учителя дойде Тодор Гълъбов, който беше стенограф в Народното събрание и от когото имаше учебник по стенография.
Един от тях бе Петко Гумнеров, в чийто дом на "Опълченска" 66 бе отседнал Учителят. Приятелите бързописци се събираха, сверяваха написаното оформяха един окончателен текст. Така бяха записани първите протоколи -а съборите до 1910 година, а така също и от 1910 до 1918 година. Така се записваха някои беседи на Учителя от първите години, както и частните Му разговори с приятелите. Най-точен е записът на Петко Гумнеров за протоколите. По-късно при Учителя дойде Тодор Гълъбов, който беше стенограф в Народното събрание и от когото имаше учебник по стенография. Той стенографира първите беседи на Учителя и те бяха отпечатани в "Сила и Живот" от първи до четвърти том. Това е оригиналното Слово на Учителя без никак- за редакция. Борис Николов Гласът на Учителя беше бас-баритон - поне така го определяха музикантите. Той говореше тихо, спокойно, без напрежение.
към текста >>

Той стенографира първите беседи на Учителя и те бяха отпечатани в "Сила и Живот" от първи до четвърти том.
Приятелите бързописци се събираха, сверяваха написаното оформяха един окончателен текст. Така бяха записани първите протоколи -а съборите до 1910 година, а така също и от 1910 до 1918 година. Така се записваха някои беседи на Учителя от първите години, както и частните Му разговори с приятелите. Най-точен е записът на Петко Гумнеров за протоколите. По-късно при Учителя дойде Тодор Гълъбов, който беше стенограф в Народното събрание и от когото имаше учебник по стенография. Той стенографира първите беседи на Учителя и те бяха отпечатани в "Сила и Живот" от първи до четвърти том. Това е оригиналното Слово на Учителя без никак- за редакция. Борис Николов Гласът на Учителя беше бас-баритон - поне така го определяха музикантите. Той говореше тихо, спокойно, без напрежение. Гласът беше мек, равномерен, тих, но не глух; проницателен, но не остър, нито твърд.
към текста >>

Това е оригиналното Слово на Учителя без никак- за редакция.
Така бяха записани първите протоколи -а съборите до 1910 година, а така също и от 1910 до 1918 година. Така се записваха някои беседи на Учителя от първите години, както и частните Му разговори с приятелите. Най-точен е записът на Петко Гумнеров за протоколите. По-късно при Учителя дойде Тодор Гълъбов, който беше стенограф в Народното събрание и от когото имаше учебник по стенография. Той стенографира първите беседи на Учителя и те бяха отпечатани в "Сила и Живот" от първи до четвърти том. Това е оригиналното Слово на Учителя без никак- за редакция. Борис Николов Гласът на Учителя беше бас-баритон - поне така го определяха музикантите. Той говореше тихо, спокойно, без напрежение. Гласът беше мек, равномерен, тих, но не глух; проницателен, но не остър, нито твърд. Когато държеше беседите и лекциите си, говореше равномерно, рядко повишаваше гласа си, за да подчертае това, което казва.
към текста >>

Гласът на Учителя беше бас-баритон - поне така го определяха музикантите.
Най-точен е записът на Петко Гумнеров за протоколите. По-късно при Учителя дойде Тодор Гълъбов, който беше стенограф в Народното събрание и от когото имаше учебник по стенография. Той стенографира първите беседи на Учителя и те бяха отпечатани в "Сила и Живот" от първи до четвърти том. Това е оригиналното Слово на Учителя без никак- за редакция. Борис Николов Гласът на Учителя беше бас-баритон - поне така го определяха музикантите. Той говореше тихо, спокойно, без напрежение. Гласът беше мек, равномерен, тих, но не глух; проницателен, но не остър, нито твърд. Когато държеше беседите и лекциите си, говореше равномерно, рядко повишаваше гласа си, за да подчертае това, което казва. Най-често така се случваше да повиши гласа си, когато говореше за Бога. Тогава беше вдъхновен, радост бликаше от Него, вживяваше се.
към текста >>

Рядко можеше да остане равнодушен човек, когато Учителят говореше вдъхновено.
Гласът беше мек, равномерен, тих, но не глух; проницателен, но не остър, нито твърд. Когато държеше беседите и лекциите си, говореше равномерно, рядко повишаваше гласа си, за да подчертае това, което казва. Най-често така се случваше да повиши гласа си, когато говореше за Бога. Тогава беше вдъхновен, радост бликаше от Него, вживяваше се. Създаваше се една вълна, която обхващаше всички, които слушаха и разбираха. Рядко можеше да остане равнодушен човек, когато Учителят говореше вдъхновено. Това вдъхновение се предаваше и на слушателите. Повечето от тях излизаха вдъхновени, с просветнали лица и очи, с радостни сърца, готови да проявят милост и снизхождение. Когато отидох на беседа, първото нещо, което на мен ми направи впечатление, бе лицето на Учителя. Той застана на катедрата и аз видях едно дълбоко съсредоточено лице в себе си. Аз не бях виждала друго същество такова и това остави отпечатък в съзнанието ми.
към текста >>

Когато отидох на беседа, първото нещо, което на мен ми направи впечатление, бе лицето на Учителя.
Тогава беше вдъхновен, радост бликаше от Него, вживяваше се. Създаваше се една вълна, която обхващаше всички, които слушаха и разбираха. Рядко можеше да остане равнодушен човек, когато Учителят говореше вдъхновено. Това вдъхновение се предаваше и на слушателите. Повечето от тях излизаха вдъхновени, с просветнали лица и очи, с радостни сърца, готови да проявят милост и снизхождение. Когато отидох на беседа, първото нещо, което на мен ми направи впечатление, бе лицето на Учителя. Той застана на катедрата и аз видях едно дълбоко съсредоточено лице в себе си. Аз не бях виждала друго същество такова и това остави отпечатък в съзнанието ми. Много силно впечатление ми направи. След това, аз Го виждах много пъти така, когато идваше на беседи. Той не правеше контакт с нас преди беседите, стоеше си в стаята горе.
към текста >>

И след беседа Учителят беше вече друг.
Много силно впечатление ми направи. След това, аз Го виждах много пъти така, когато идваше на беседи. Той не правеше контакт с нас преди беседите, стоеше си в стаята горе. Той се подготвяше за беседа, защото Той не четеше нищо - само говореше. И стоеше горе, сигурно за връзката, която имаше да направи, за да може така да тече Словото у Него. И след беседа Учителят беше вече друг. След беседа Той имаше едно радостно лице, едно лице, от което блика светлина ведро, една усмивка към всички, една благост излизаше от Него, едно разположение. След беседата Той бе готов като че ли още две беседи да изговори и затова на поляната след гимнастика ни говори, говори. Един Го запита, друг Го запита, Той отговаря, с часове е говорил. Елена Андреева Учителят редовно изнасяше своите беседи на улица "Опълченска" 66.
към текста >>

Учителят редовно изнасяше своите беседи на улица "Опълченска" 66.
И след беседа Учителят беше вече друг. След беседа Той имаше едно радостно лице, едно лице, от което блика светлина ведро, една усмивка към всички, една благост излизаше от Него, едно разположение. След беседата Той бе готов като че ли още две беседи да изговори и затова на поляната след гимнастика ни говори, говори. Един Го запита, друг Го запита, Той отговаря, с часове е говорил. Елена Андреева Учителят редовно изнасяше своите беседи на улица "Опълченска" 66. Имаше стенограф, който подготви първите три серии "Сила и живот" за печат. Мисля, че помогна много Димитър Голов, наш брат, който имаше книжарница и се занимаваше с печатане на книги. Отначало Димитър Голов беше много активен, но после в него влезна съмнение, дошло под влияние на външни хора и заглуши духовното в него и той се оттегли от Братството. Учителят го остави да бъде свободен. Но после той пострада жестоко.
към текста >>

Учителят го остави да бъде свободен.
Елена Андреева Учителят редовно изнасяше своите беседи на улица "Опълченска" 66. Имаше стенограф, който подготви първите три серии "Сила и живот" за печат. Мисля, че помогна много Димитър Голов, наш брат, който имаше книжарница и се занимаваше с печатане на книги. Отначало Димитър Голов беше много активен, но после в него влезна съмнение, дошло под влияние на външни хора и заглуши духовното в него и той се оттегли от Братството. Учителят го остави да бъде свободен. Но после той пострада жестоко. Разболя се и си отиде мъченически. Такъв е окултният закон. Влезнеш ли в една Школа, пред теб е огън, а след тебе е смърт. По-добре да гориш отвътре и да изгори всичко старо, което е в теб от стария живот и да вървиш напред, отколкото да се върнеш.
към текста >>

Третият етап бе, когато Учителят основа братска каса и братските средства постъпваха у касиера.
Действаше безотказно. Но за първите три серии "Сила и живот" на Димитър Голов трябва да се отдаде заслуженото. Откъде идваха средства? Отначало имаше ревностни братя, двама-трима финансираха дадено томче. Следващият етап бе, че към тях се включиха и други. Третият етап бе, когато Учителят основа братска каса и братските средства постъпваха у касиера. Това бяха средства, набирани доброволно, които се даваха в името на една идея. И от тези пари се взимаха за печатане на беседите. След продажбите част от сумите се възстановяваха. По това време се основа един редакционен комитет от възрастни приятели с литературни познания. В него влизаше Стефан Белев, който по това време имаше много преводи от чужди автори на окултна литература, дядо Благо - Стоян Русев, поет и писател.
към текста >>

Учителят изпращаше обикновено Паша при него, която беше подготвяла беседи.
Към него се включиха и други и те трябваше да организират печатането на беседите. Но случи се така, както винаги, че когато се съберат много хора от умни по-умни, работа не вършат. Тук стана същото. Много разговори, много приказки, разисквания, а резултатите - малки. По това време Стефан Камбуров от Казанлък, който беше печатар и имаше печатница, поиска да издава беседи. Учителят изпращаше обикновено Паша при него, която беше подготвяла беседи. Като отличен работник в тази печатница се открои синът му Петър Камбуров, който беше безкористен и ревностен, отличен брат и запознат с печатарското дело и той организира материалната част и изпълнението. Оттука излезнаха няколко томчета беседи. Петър Камбуров завърши естествени науки в София и после стана учител в Казанлък. През целия си живот той е съдействал за издаването на беседи. Много добър брат, идеен човек, полезен за общото дело на Бялото Братство.
към текста >>

Петър Камбуров завърши естествени науки в София и после стана учител в Казанлък.
Много разговори, много приказки, разисквания, а резултатите - малки. По това време Стефан Камбуров от Казанлък, който беше печатар и имаше печатница, поиска да издава беседи. Учителят изпращаше обикновено Паша при него, която беше подготвяла беседи. Като отличен работник в тази печатница се открои синът му Петър Камбуров, който беше безкористен и ревностен, отличен брат и запознат с печатарското дело и той организира материалната част и изпълнението. Оттука излезнаха няколко томчета беседи. Петър Камбуров завърши естествени науки в София и после стана учител в Казанлък. През целия си живот той е съдействал за издаването на беседи. Много добър брат, идеен човек, полезен за общото дело на Бялото Братство. Тук се издадоха "Сила и живот" 10, 11, 12 и 13 серия. Друг печатар от семейство Камбурови бе Никола Камбуров, който имаше печатница в Стара Загора. Така започнаха да излизат беседите.
към текста >>

Първо се занесе до Учителя, Той я прегледа, одобри я и след това започваха да печатат и да продават напечатаните беседи.
През целия си живот той е съдействал за издаването на беседи. Много добър брат, идеен човек, полезен за общото дело на Бялото Братство. Тук се издадоха "Сила и живот" 10, 11, 12 и 13 серия. Друг печатар от семейство Камбурови бе Никола Камбуров, който имаше печатница в Стара Загора. Така започнаха да излизат беседите. Първо се занесе до Учителя, Той я прегледа, одобри я и след това започваха да печатат и да продават напечатаните беседи. Слави Камбуров - третият брат откри печатница в Нова Загора, Друг, който взе инициативата за организирането на печата бе Никола Ватев от Русе. Той организира цяло издателство. Подготвяше отпечатването на беседи и разпространението им,като ги продаваха на костуеми цени. Печалба от това нямаше.
към текста >>

Така Словото на Учителя започна да се разпространява по цялата страна.
Често Паша Теодорова пътуваше до Русе, отсядаше там у братя Маркови, за да прегледа шпалтите и да направи коректура. Когато се подготви едно томче, тя се завръщаше. Така в Русе бяха издавани в разстояние на много години томчета "Сила и живот" от 7, 8 серия, както и лекции на Общия Окултен Клас в отделни малки книжки от 1, 2, 3, 4 година, които се разпространяваха. Отначало излизаха з отделни книжки всяка една беседа от една годишнина. По-късно приятелите ги събраха и подвързаха в томчета и днес може да ги намерите като единични книжки, като всяка една година на корицата имаше свой знак за разпознаване. Така Словото на Учителя започна да се разпространява по цялата страна. Още през 1912 година Учителят даде пример със "Завета на цветните лъчи на светлината". Тя бе едно луксозно издание с кожени корици, с хубав печат за онуй време, издържано във всяко едно отношение. Учителят я разпространи в тесен кръг от приятели и даде начини и правила как да се работи с нея. По онуй време в един разговор запитаха: "Учителю, много хора искат от нас беседи. Какви беседи да им даваме?
към текста >>

Още през 1912 година Учителят даде пример със "Завета на цветните лъчи на светлината".
Когато се подготви едно томче, тя се завръщаше. Така в Русе бяха издавани в разстояние на много години томчета "Сила и живот" от 7, 8 серия, както и лекции на Общия Окултен Клас в отделни малки книжки от 1, 2, 3, 4 година, които се разпространяваха. Отначало излизаха з отделни книжки всяка една беседа от една годишнина. По-късно приятелите ги събраха и подвързаха в томчета и днес може да ги намерите като единични книжки, като всяка една година на корицата имаше свой знак за разпознаване. Така Словото на Учителя започна да се разпространява по цялата страна. Още през 1912 година Учителят даде пример със "Завета на цветните лъчи на светлината". Тя бе едно луксозно издание с кожени корици, с хубав печат за онуй време, издържано във всяко едно отношение. Учителят я разпространи в тесен кръг от приятели и даде начини и правила как да се работи с нея. По онуй време в един разговор запитаха: "Учителю, много хора искат от нас беседи. Какви беседи да им даваме? " Учителят каза: "Ще им давате беседи от първите шест серии "Сила и живот".
към текста >>

Учителят я разпространи в тесен кръг от приятели и даде начини и правила как да се работи с нея.
Отначало излизаха з отделни книжки всяка една беседа от една годишнина. По-късно приятелите ги събраха и подвързаха в томчета и днес може да ги намерите като единични книжки, като всяка една година на корицата имаше свой знак за разпознаване. Така Словото на Учителя започна да се разпространява по цялата страна. Още през 1912 година Учителят даде пример със "Завета на цветните лъчи на светлината". Тя бе едно луксозно издание с кожени корици, с хубав печат за онуй време, издържано във всяко едно отношение. Учителят я разпространи в тесен кръг от приятели и даде начини и правила как да се работи с нея. По онуй време в един разговор запитаха: "Учителю, много хора искат от нас беседи. Какви беседи да им даваме? " Учителят каза: "Ще им давате беседи от първите шест серии "Сила и живот". В тези серии Аз съм изложил Учението на Бялото Братство". След като бе построен братският салон на улица "Оборище" 14, млади братя печатари подеха инициативата да създадат една работилница за набиране на букви и подготовка за печат.
към текста >>

По онуй време в един разговор запитаха: "Учителю, много хора искат от нас беседи.
По-късно приятелите ги събраха и подвързаха в томчета и днес може да ги намерите като единични книжки, като всяка една година на корицата имаше свой знак за разпознаване. Така Словото на Учителя започна да се разпространява по цялата страна. Още през 1912 година Учителят даде пример със "Завета на цветните лъчи на светлината". Тя бе едно луксозно издание с кожени корици, с хубав печат за онуй време, издържано във всяко едно отношение. Учителят я разпространи в тесен кръг от приятели и даде начини и правила как да се работи с нея. По онуй време в един разговор запитаха: "Учителю, много хора искат от нас беседи. Какви беседи да им даваме? " Учителят каза: "Ще им давате беседи от първите шест серии "Сила и живот". В тези серии Аз съм изложил Учението на Бялото Братство". След като бе построен братският салон на улица "Оборище" 14, млади братя печатари подеха инициативата да създадат една работилница за набиране на букви и подготовка за печат. Зад салона бе построена една голяма барака дъсчена и там се поставиха маси и се обзаведе.
към текста >>

" Учителят каза: "Ще им давате беседи от първите шест серии "Сила и живот".
Още през 1912 година Учителят даде пример със "Завета на цветните лъчи на светлината". Тя бе едно луксозно издание с кожени корици, с хубав печат за онуй време, издържано във всяко едно отношение. Учителят я разпространи в тесен кръг от приятели и даде начини и правила как да се работи с нея. По онуй време в един разговор запитаха: "Учителю, много хора искат от нас беседи. Какви беседи да им даваме? " Учителят каза: "Ще им давате беседи от първите шест серии "Сила и живот". В тези серии Аз съм изложил Учението на Бялото Братство". След като бе построен братският салон на улица "Оборище" 14, млади братя печатари подеха инициативата да създадат една работилница за набиране на букви и подготовка за печат. Зад салона бе построена една голяма барака дъсчена и там се поставиха маси и се обзаведе. Двама братя Влад Пашов и Димитрий Стоянов напуснаха частните печатници, в които работеха и дойдоха тук, за да създадат братска печатница. Тук свързаха буквите на страници.
към текста >>

Така нашата скромна печатница започна да издава томчета от беседите на Учителя.
А те са оловни и тежат много. Влад Пашов бе скромен, мълчалив и работлив брат, Димитър Стоянов - всеотдаен. Към тях се присъедини Кирил Михайлов (Кирчо-Лъвчето). Чрез тази барака се отпечатаха няколко томчета. Нашите сестри и братя, които бяха по-свободни, сгъваха колите и те ставаха на томчета. Така нашата скромна печатница започна да издава томчета от беседите на Учителя. Туй ни радваше много, макар че имаше неудобства. Имаше място в двора. Много лесно можеше да се сложи машинка и нож за рязане на хартията, но никой не се сети да го направи. А Учителят оставяше инициативата на учениците. Не даваше нареждане - направете това или онова.
към текста >>

А Учителят оставяше инициативата на учениците.
Нашите сестри и братя, които бяха по-свободни, сгъваха колите и те ставаха на томчета. Така нашата скромна печатница започна да издава томчета от беседите на Учителя. Туй ни радваше много, макар че имаше неудобства. Имаше място в двора. Много лесно можеше да се сложи машинка и нож за рязане на хартията, но никой не се сети да го направи. А Учителят оставяше инициативата на учениците. Не даваше нареждане - направете това или онова. Разбира се, ако кажеше някоя дума всичко щеше да се изпълни. Той искаше да види каква инициатива ще възникне в нас и как ще я изпълним. Той работеше педагогично и тактично. Накрая ще спомена и нещо, което непременно трябва да кажа: Братството имаше тогава пари, имаше средства да обзаведе печатница с машини, постройки и всички удобства.
към текста >>

Но те не отиват при Учителя да Го питат какво да направят.
Накрая ще спомена и нещо, което непременно трябва да кажа: Братството имаше тогава пари, имаше средства да обзаведе печатница с машини, постройки и всички удобства. Но това не бе направено. А защо? Нямаше ги хората, които да го направят. След това дойдоха други, които си направиха барачки и носеха на гръб букви, когато имаше пари да се обзаведе цяла печтница. Но те не отиват при Учителя да Го питат какво да направят. Борис Николов Искам да обясня как стана записването и дешифрирането на беседите от нас, трите стенографки - Паша Теодорова /1888-1972/, Савка Керемидчиева /1901 -1945/, Елена Андреева /1899-1990/. Ние трите едновременно записвахме всичко, което Учителят говореше. Дешифрирането на беседите и лекциите бяхме си разпределили помежду си. Паша дешифрираше неделните беседи.
към текста >>

Ние трите едновременно записвахме всичко, което Учителят говореше.
Нямаше ги хората, които да го направят. След това дойдоха други, които си направиха барачки и носеха на гръб букви, когато имаше пари да се обзаведе цяла печтница. Но те не отиват при Учителя да Го питат какво да направят. Борис Николов Искам да обясня как стана записването и дешифрирането на беседите от нас, трите стенографки - Паша Теодорова /1888-1972/, Савка Керемидчиева /1901 -1945/, Елена Андреева /1899-1990/. Ние трите едновременно записвахме всичко, което Учителят говореше. Дешифрирането на беседите и лекциите бяхме си разпределили помежду си. Паша дешифрираше неделните беседи. След като се отвориха школите, Паша продължи да дешифрира неделните беседи. Ние двете със Савка си разпределихме школните лекции. Съборните беседи пак си ги разпределяхме помежду си, по споразумение.
към текста >>

Всяка беше готова да дешифрира Словото на Учителя без разлика дали са неделни, дали са школни или утринни слова.
Дешифрирането на беседите и лекциите бяхме си разпределили помежду си. Паша дешифрираше неделните беседи. След като се отвориха школите, Паша продължи да дешифрира неделните беседи. Ние двете със Савка си разпределихме школните лекции. Съборните беседи пак си ги разпределяхме помежду си, по споразумение. Всяка беше готова да дешифрира Словото на Учителя без разлика дали са неделни, дали са школни или утринни слова. Утринните слова Учителят започна да ги държи от 1930 година. Работата за дешифрирането на Словото на Учителя сме разпределяли помежду си с пълно разбирателство и съгласие. Ако някоя от нас е изказала предпочитание да изработи една лекция или беседа, винаги другите с готовност се съгласяваха. За да има ред в работата, ние разпределяхме Словото на Учителя на отдели: Неделни беседи; Школни лекции; Съборни беседи; Планински беседи; Утринни слова; Извънредни беседи; Беседи, говорени от Учителя на братските празници - на 22 март, на Петровден; Беседи на сестрите; Беседи на ръководителите и при други някои случаи. Това са групирани беседи.
към текста >>

Утринните слова Учителят започна да ги държи от 1930 година.
Паша дешифрираше неделните беседи. След като се отвориха школите, Паша продължи да дешифрира неделните беседи. Ние двете със Савка си разпределихме школните лекции. Съборните беседи пак си ги разпределяхме помежду си, по споразумение. Всяка беше готова да дешифрира Словото на Учителя без разлика дали са неделни, дали са школни или утринни слова. Утринните слова Учителят започна да ги държи от 1930 година. Работата за дешифрирането на Словото на Учителя сме разпределяли помежду си с пълно разбирателство и съгласие. Ако някоя от нас е изказала предпочитание да изработи една лекция или беседа, винаги другите с готовност се съгласяваха. За да има ред в работата, ние разпределяхме Словото на Учителя на отдели: Неделни беседи; Школни лекции; Съборни беседи; Планински беседи; Утринни слова; Извънредни беседи; Беседи, говорени от Учителя на братските празници - на 22 март, на Петровден; Беседи на сестрите; Беседи на ръководителите и при други някои случаи. Това са групирани беседи. Всяка от нас имаше тетрадка за всеки отдел.
към текста >>

Работата за дешифрирането на Словото на Учителя сме разпределяли помежду си с пълно разбирателство и съгласие.
След като се отвориха школите, Паша продължи да дешифрира неделните беседи. Ние двете със Савка си разпределихме школните лекции. Съборните беседи пак си ги разпределяхме помежду си, по споразумение. Всяка беше готова да дешифрира Словото на Учителя без разлика дали са неделни, дали са школни или утринни слова. Утринните слова Учителят започна да ги държи от 1930 година. Работата за дешифрирането на Словото на Учителя сме разпределяли помежду си с пълно разбирателство и съгласие. Ако някоя от нас е изказала предпочитание да изработи една лекция или беседа, винаги другите с готовност се съгласяваха. За да има ред в работата, ние разпределяхме Словото на Учителя на отдели: Неделни беседи; Школни лекции; Съборни беседи; Планински беседи; Утринни слова; Извънредни беседи; Беседи, говорени от Учителя на братските празници - на 22 март, на Петровден; Беседи на сестрите; Беседи на ръководителите и при други някои случаи. Това са групирани беседи. Всяка от нас имаше тетрадка за всеки отдел. Например, когато Паша дешифрираше неделните беседи, тя вземаше своята тетрадка, в която са записани неделните беседи, като вземаше и тетрадките на Савка и моята тетрадка, в която също бяха записани неделните беседи и по трите тетрадки дешифрираше беседата.
към текста >>

За да има ред в работата, ние разпределяхме Словото на Учителя на отдели: Неделни беседи; Школни лекции; Съборни беседи; Планински беседи; Утринни слова; Извънредни беседи; Беседи, говорени от Учителя на братските празници - на 22 март, на Петровден; Беседи на сестрите; Беседи на ръководителите и при други някои случаи.
Съборните беседи пак си ги разпределяхме помежду си, по споразумение. Всяка беше готова да дешифрира Словото на Учителя без разлика дали са неделни, дали са школни или утринни слова. Утринните слова Учителят започна да ги държи от 1930 година. Работата за дешифрирането на Словото на Учителя сме разпределяли помежду си с пълно разбирателство и съгласие. Ако някоя от нас е изказала предпочитание да изработи една лекция или беседа, винаги другите с готовност се съгласяваха. За да има ред в работата, ние разпределяхме Словото на Учителя на отдели: Неделни беседи; Школни лекции; Съборни беседи; Планински беседи; Утринни слова; Извънредни беседи; Беседи, говорени от Учителя на братските празници - на 22 март, на Петровден; Беседи на сестрите; Беседи на ръководителите и при други някои случаи. Това са групирани беседи. Всяка от нас имаше тетрадка за всеки отдел. Например, когато Паша дешифрираше неделните беседи, тя вземаше своята тетрадка, в която са записани неделните беседи, като вземаше и тетрадките на Савка и моята тетрадка, в която също бяха записани неделните беседи и по трите тетрадки дешифрираше беседата. Значи всяка от нас вземаше при дешифрирането тетрадките на трите ни, в които беше записана беседата , която трябваше да се дешифрира. За извършената работа всяка отговаряше пред своето собствено съзнание.
към текста >>

Всяка е направила това, което е могла, всяка се е старала да предаде точно това, което Учителят е казал.
За извършената работа всяка отговаряше пред своето собствено съзнание. Никакъв контрол нямаше. Имаше пълно доверие и съзнателна работа от всяка една. Ние бяхме приели да дешифрираме Словото и го вършехме с чувство на отговорност. Ако е имало някога нещо пропуснато да запишем, такива са били вътрешните възможности и условия, при които сме работили. Всяка е направила това, което е могла, всяка се е старала да предаде точно това, което Учителят е казал. Ние при дешифрирането не правехме никакви поправки, никакви корекции. Когато беседите се готвеха за печат, Паша е правила известни промени. Дали сме били съгласни с тези промени? Учителят беше, който решаваше тези въпроси. Това беше Негово Слово.
към текста >>

Учителят беше, който решаваше тези въпроси.
Ако е имало някога нещо пропуснато да запишем, такива са били вътрешните възможности и условия, при които сме работили. Всяка е направила това, което е могла, всяка се е старала да предаде точно това, което Учителят е казал. Ние при дешифрирането не правехме никакви поправки, никакви корекции. Когато беседите се готвеха за печат, Паша е правила известни промени. Дали сме били съгласни с тези промени? Учителят беше, който решаваше тези въпроси. Това беше Негово Слово. Елена Андреева Понякога се е случвало със Савка, Паша или брат Боев да дешифрираме някоя беседа, за да уточним да не би нещо да е пропуснато. Веднага съм виждала, че еднакво сме записвали. Рядко е имало да се пропусне някоя дума, която може би не е чута.
към текста >>

Още повече, че при коректорската работа на Паша, при редактирането и стилизирането на Словото на Учителя, тя почти Го преразказваше.
Затова заявявам, че при дешифрирането не сме правили никакви поправки. Дали сме го така, както сме го чули. С това не искам да кажа, че ние сме безпогрешни. Може да сме допуснали някои грешки, може да сме допуснали да пропуснем някоя дума, защото не сме чули или защото не сме успели да запишем. Но това са редки случаи, това са малки пропуски, които всеки може да направи. Още повече, че при коректорската работа на Паша, при редактирането и стилизирането на Словото на Учителя, тя почти Го преразказваше. Но винаги се стараеше да даде точно това, което Учителят е казал. Елена Андреева За работата на Паша във връзка с редактирането на беседите имаше главно две мнения и разбирания. Някои от приятелите мислеха и искаха лекциите и беседите да се печатат в такава форма, в каквато са говорени без никакви изменения. Други не поддържаха това мнение, намираха, че трябва да се направи едно оглаждане.
към текста >>

Но винаги се стараеше да даде точно това, което Учителят е казал.
Дали сме го така, както сме го чули. С това не искам да кажа, че ние сме безпогрешни. Може да сме допуснали някои грешки, може да сме допуснали да пропуснем някоя дума, защото не сме чули или защото не сме успели да запишем. Но това са редки случаи, това са малки пропуски, които всеки може да направи. Още повече, че при коректорската работа на Паша, при редактирането и стилизирането на Словото на Учителя, тя почти Го преразказваше. Но винаги се стараеше да даде точно това, което Учителят е казал. Елена Андреева За работата на Паша във връзка с редактирането на беседите имаше главно две мнения и разбирания. Някои от приятелите мислеха и искаха лекциите и беседите да се печатат в такава форма, в каквато са говорени без никакви изменения. Други не поддържаха това мнение, намираха, че трябва да се направи едно оглаждане. Учителят говореше беседите и лекциите си без да си служи с каквито и да е бележки.
към текста >>

Учителят говореше беседите и лекциите си без да си служи с каквито и да е бележки.
Но винаги се стараеше да даде точно това, което Учителят е казал. Елена Андреева За работата на Паша във връзка с редактирането на беседите имаше главно две мнения и разбирания. Някои от приятелите мислеха и искаха лекциите и беседите да се печатат в такава форма, в каквато са говорени без никакви изменения. Други не поддържаха това мнение, намираха, че трябва да се направи едно оглаждане. Учителят говореше беседите и лекциите си без да си служи с каквито и да е бележки. Той говореше, както мисълта течеше у Него. Той понякога носеше бележки само за имената на героите от Неговите легенди и приказки. Той казваше: "Аз съм екскурзиант и каквото виждам по пътя, за него говоря". Характерното за речта на Учителя беше, че Той се изразяваше с дълги и сложни изречения, периодична реч. При работата си Паша разделяше дългите изречения с къси, избягваше периодичната реч ча Учителя.
към текста >>

Характерното за речта на Учителя беше, че Той се изразяваше с дълги и сложни изречения, периодична реч.
Други не поддържаха това мнение, намираха, че трябва да се направи едно оглаждане. Учителят говореше беседите и лекциите си без да си служи с каквито и да е бележки. Той говореше, както мисълта течеше у Него. Той понякога носеше бележки само за имената на героите от Неговите легенди и приказки. Той казваше: "Аз съм екскурзиант и каквото виждам по пътя, за него говоря". Характерното за речта на Учителя беше, че Той се изразяваше с дълги и сложни изречения, периодична реч. При работата си Паша разделяше дългите изречения с къси, избягваше периодичната реч ча Учителя. По този начин мисълта ставаше по-лесна за разбиране. При дългите изречения се изисква по-голямо внимание, по-голяма съсредоточеност на мисълта. Естествено, че при такава работа Словото добива друга форма. Става по-другояче нюансирана мисълта.
към текста >>

При работата си Паша разделяше дългите изречения с къси, избягваше периодичната реч ча Учителя.
Учителят говореше беседите и лекциите си без да си служи с каквито и да е бележки. Той говореше, както мисълта течеше у Него. Той понякога носеше бележки само за имената на героите от Неговите легенди и приказки. Той казваше: "Аз съм екскурзиант и каквото виждам по пътя, за него говоря". Характерното за речта на Учителя беше, че Той се изразяваше с дълги и сложни изречения, периодична реч. При работата си Паша разделяше дългите изречения с къси, избягваше периодичната реч ча Учителя. По този начин мисълта ставаше по-лесна за разбиране. При дългите изречения се изисква по-голямо внимание, по-голяма съсредоточеност на мисълта. Естествено, че при такава работа Словото добива друга форма. Става по-другояче нюансирана мисълта. Елена Андреева
към текста >>

През време на на Школата на Учителя, беседите Му се печатаха много трудно, защото се ползваха печатници от цяла България.
По този начин мисълта ставаше по-лесна за разбиране. При дългите изречения се изисква по-голямо внимание, по-голяма съсредоточеност на мисълта. Естествено, че при такава работа Словото добива друга форма. Става по-другояче нюансирана мисълта. Елена Андреева През време на на Школата на Учителя, беседите Му се печатаха много трудно, защото се ползваха печатници от цяла България. По-късно, след заминаването на Учителя, ние намерихме и откупихме една печатарска машина - американска. Беше малка, но ни служеше добре. За шест години на нея се отпечатаха към шестдесет тома от Словото на Учителя. Доволен съм за това, защото аз движех тези неща като председател на Братския съвет. Останаха неиздадени още 1500 беседи от Словото - това прави петдесет тома по тридесет беседи.
към текста >>

По-късно, след заминаването на Учителя, ние намерихме и откупихме една печатарска машина - американска.
При дългите изречения се изисква по-голямо внимание, по-голяма съсредоточеност на мисълта. Естествено, че при такава работа Словото добива друга форма. Става по-другояче нюансирана мисълта. Елена Андреева През време на на Школата на Учителя, беседите Му се печатаха много трудно, защото се ползваха печатници от цяла България. По-късно, след заминаването на Учителя, ние намерихме и откупихме една печатарска машина - американска. Беше малка, но ни служеше добре. За шест години на нея се отпечатаха към шестдесет тома от Словото на Учителя. Доволен съм за това, защото аз движех тези неща като председател на Братския съвет. Останаха неиздадени още 1500 беседи от Словото - това прави петдесет тома по тридесет беседи. Значи, остават още петдесет тома да се напечатат.
към текста >>

За шест години на нея се отпечатаха към шестдесет тома от Словото на Учителя.
Става по-другояче нюансирана мисълта. Елена Андреева През време на на Школата на Учителя, беседите Му се печатаха много трудно, защото се ползваха печатници от цяла България. По-късно, след заминаването на Учителя, ние намерихме и откупихме една печатарска машина - американска. Беше малка, но ни служеше добре. За шест години на нея се отпечатаха към шестдесет тома от Словото на Учителя. Доволен съм за това, защото аз движех тези неща като председател на Братския съвет. Останаха неиздадени още 1500 беседи от Словото - това прави петдесет тома по тридесет беседи. Значи, остават още петдесет тома да се напечатат. При печатането на беседите на Учителя всички работеха всеотдайно. Паша Теодорова и Елена Андреева дешифрираха стенограмите от времето, когато Учителят говореше.
към текста >>

При печатането на беседите на Учителя всички работеха всеотдайно.
Беше малка, но ни служеше добре. За шест години на нея се отпечатаха към шестдесет тома от Словото на Учителя. Доволен съм за това, защото аз движех тези неща като председател на Братския съвет. Останаха неиздадени още 1500 беседи от Словото - това прави петдесет тома по тридесет беседи. Значи, остават още петдесет тома да се напечатат. При печатането на беседите на Учителя всички работеха всеотдайно. Паша Теодорова и Елена Андреева дешифрираха стенограмите от времето, когато Учителят говореше. Паша Теодорава вземаше дешифрираната стенограма, напечатана на пишеща машина и редактираше текста, след което го подготвяше за печат. Печатари бяха Димитър Стоянов и Влад Пашов, както и Кирчо-Лъвчето (Кирил Михайлов), а също и някои други братя и сестри. Аз бях организирал и книговезница, където беседите се подвързваха.
към текста >>

Паша Теодорова и Елена Андреева дешифрираха стенограмите от времето, когато Учителят говореше.
За шест години на нея се отпечатаха към шестдесет тома от Словото на Учителя. Доволен съм за това, защото аз движех тези неща като председател на Братския съвет. Останаха неиздадени още 1500 беседи от Словото - това прави петдесет тома по тридесет беседи. Значи, остават още петдесет тома да се напечатат. При печатането на беседите на Учителя всички работеха всеотдайно. Паша Теодорова и Елена Андреева дешифрираха стенограмите от времето, когато Учителят говореше. Паша Теодорава вземаше дешифрираната стенограма, напечатана на пишеща машина и редактираше текста, след което го подготвяше за печат. Печатари бяха Димитър Стоянов и Влад Пашов, както и Кирчо-Лъвчето (Кирил Михайлов), а също и някои други братя и сестри. Аз бях организирал и книговезница, където беседите се подвързваха. Директор на печатницата беше Никола Антов, за което получаваше заплата.
към текста >>

След заминаването на Учителя започнахме да отпечатваме следващите неиздадени беседи.
Директор на печатницата беше Никола Антов, за което получаваше заплата. А жена му работеше в книговезницата. Така че той беше осигурен със заплата за препитанието си. В книговезницата работеха и други братя и сестри, които получаваха минимално възнаграждение. Борис Николов След заминаването на Учителя започнахме да отпечатваме следващите неиздадени беседи. Паша продължи своята работа по същия начин. Но от Братския Просветен Съвет имаше братя, които упрекваха и обвиняваха Паша, че свободно редактира Словото и по този начин го променя. Намериха и извадиха беседи и доказаха, че това е така. Аз също го видях, но какво да се прави. Паша бе много смутена и разстроена.
към текста >>

Тогава аз си спомних за опита на Учителя и реших да направя същото.
Паша продължи своята работа по същия начин. Но от Братския Просветен Съвет имаше братя, които упрекваха и обвиняваха Паша, че свободно редактира Словото и по този начин го променя. Намериха и извадиха беседи и доказаха, че това е така. Аз също го видях, но какво да се прави. Паша бе много смутена и разстроена. Тогава аз си спомних за опита на Учителя и реших да направя същото. Тогава на всеки един дадох по една годишнина от дешифрираните беседи да ги редактират. След време те се събраха и донесоха редактираните беседи. Един брат се отказа и каза, че не може изобщо да помисли за редактирането, защото го е страх от Словото и благовее пред Него. Другите направиха опита, но се оказа, че редакцията е направена много по-лошо от тази на Паша. Сверявахме редакцията и оригинала - имаше големи разлики, дори по-големи от редакцията на Паша.
към текста >>

Тогава реших, понеже Паша беше работила при Учителя, то аз я оставих да работи по същия начин.
Другите направиха опита, но се оказа, че редакцията е направена много по-лошо от тази на Паша. Сверявахме редакцията и оригинала - имаше големи разлики, дори по-големи от редакцията на Паша. Значи и едните и другите променят. Ами тогава? А трябваше беседите да се печатат. Тогава реших, понеже Паша беше работила при Учителя, то аз я оставих да работи по същия начин. Тя работи донякъде. После зрението й отслабна и тя ослепя. Работата трябваше да продължи. Тя бе продължена и довършена от третата стенографка Елена Андреева. Така че стенографките си свършиха своята работа.
към текста >>

Учителят ми предаде всички стенограми, за да бъдат отпечатани.
После зрението й отслабна и тя ослепя. Работата трябваше да продължи. Тя бе продължена и довършена от третата стенографка Елена Андреева. Така че стенографките си свършиха своята работа. И Елена Андреева си свърши работата. Учителят ми предаде всички стенограми, за да бъдат отпечатани. Това е колективен процес, но отговорността се носи от едного. Досега аз носех тази отговорност. Моите верни сътрудници и съратници през 1980 година откраднаха, разбиха и разпръснаха копията на непечатаните беседи. Борис Николов Когато през 1957 година дойдоха да ни изземат литературата като инкриминирана, имах само едно попълнено течение - беседите на ръководителите, което не го бях предала на съхранение.
към текста >>

През това време бях изработила един хронологичен каталог на цялото Слово на Учителя.
Досега аз носех тази отговорност. Моите верни сътрудници и съратници през 1980 година откраднаха, разбиха и разпръснаха копията на непечатаните беседи. Борис Николов Когато през 1957 година дойдоха да ни изземат литературата като инкриминирана, имах само едно попълнено течение - беседите на ръководителите, което не го бях предала на съхранение. Те ми го взеха. През това време бях изработила един хронологичен каталог на цялото Слово на Учителя. Моят екземпляр беше абсолютно пълен и много съжалявам, че ми го взеха. В това време Паша беше заета с редактирането на беседите, докато ни взеха печатницата. След това зрението й беше още намаляло и трябваше да й се четат лекциите изречение по изречение, като тя правеше корекциите, за да може да се изработят. Трудно беше. После пък аз почнах да правя, пък тя да одобрява.
към текста >>

Стенограф на "Изгрева" бе и брат Боян Боев, който записваше както Словото на Учителя, така и всички частни разговори на приятелите с него - както на "Изгрева", така и на различни екскурзии, където сме ходили.
Живеех в дома на Гена Папазова, на улица "Клемент Готвалд" 31. Опитахме се с Паша да поработим заедно. Аз предварително преглеждах беседата и Паша в определени дни я водеха при мене, аз четях с много малки промени, направени от мен, като Катя Грива следеше ръкописа и казваше къде нещо не е съгласна с оригинала. Паша се произнасяше как да бъде. Елена Андреева Стенограф на "Изгрева" бе и брат Боян Боев, който записваше както Словото на Учителя, така и всички частни разговори на приятелите с него - както на "Изгрева", така и на различни екскурзии, където сме ходили. Обикновено той изчакваше някой брат или сестра да излязат от стаята на Учителя и питаше какви въпроси са задавали и какво е отговорил Учителят. Така приятелите му разказваха интересни случки, които той записваше. Брат Боян дешифрира разговорите на Учителя от село Мърчаево и ги даде в сборник "Изворът на доброто". Година след година се издаваха томчета беседи, но приятелите предпочитаха да слушат Учителя, да си водят бележки и да не купуват отпечатаните томчета. Приятелите в провинцията ги получаваха, но бяха затруднени да ги изплащат навреме.
към текста >>

Обикновено той изчакваше някой брат или сестра да излязат от стаята на Учителя и питаше какви въпроси са задавали и какво е отговорил Учителят.
Опитахме се с Паша да поработим заедно. Аз предварително преглеждах беседата и Паша в определени дни я водеха при мене, аз четях с много малки промени, направени от мен, като Катя Грива следеше ръкописа и казваше къде нещо не е съгласна с оригинала. Паша се произнасяше как да бъде. Елена Андреева Стенограф на "Изгрева" бе и брат Боян Боев, който записваше както Словото на Учителя, така и всички частни разговори на приятелите с него - както на "Изгрева", така и на различни екскурзии, където сме ходили. Обикновено той изчакваше някой брат или сестра да излязат от стаята на Учителя и питаше какви въпроси са задавали и какво е отговорил Учителят. Така приятелите му разказваха интересни случки, които той записваше. Брат Боян дешифрира разговорите на Учителя от село Мърчаево и ги даде в сборник "Изворът на доброто". Година след година се издаваха томчета беседи, но приятелите предпочитаха да слушат Учителя, да си водят бележки и да не купуват отпечатаните томчета. Приятелите в провинцията ги получаваха, но бяха затруднени да ги изплащат навреме. Изобщо продажбата не вървеше.
към текста >>

Брат Боян дешифрира разговорите на Учителя от село Мърчаево и ги даде в сборник "Изворът на доброто".
Паша се произнасяше как да бъде. Елена Андреева Стенограф на "Изгрева" бе и брат Боян Боев, който записваше както Словото на Учителя, така и всички частни разговори на приятелите с него - както на "Изгрева", така и на различни екскурзии, където сме ходили. Обикновено той изчакваше някой брат или сестра да излязат от стаята на Учителя и питаше какви въпроси са задавали и какво е отговорил Учителят. Така приятелите му разказваха интересни случки, които той записваше. Брат Боян дешифрира разговорите на Учителя от село Мърчаево и ги даде в сборник "Изворът на доброто". Година след година се издаваха томчета беседи, но приятелите предпочитаха да слушат Учителя, да си водят бележки и да не купуват отпечатаните томчета. Приятелите в провинцията ги получаваха, но бяха затруднени да ги изплащат навреме. Изобщо продажбата не вървеше. Докладваха на Учителя, че няма средства да се отпечати поредното томче, което е приготвено за печат. Тогава Учителят даде една задача на един от съборите в София - всеки ученик всеки ден да отделя по едно левче и да го слага в една кутия.
към текста >>

Година след година се издаваха томчета беседи, но приятелите предпочитаха да слушат Учителя, да си водят бележки и да не купуват отпечатаните томчета.
Елена Андреева Стенограф на "Изгрева" бе и брат Боян Боев, който записваше както Словото на Учителя, така и всички частни разговори на приятелите с него - както на "Изгрева", така и на различни екскурзии, където сме ходили. Обикновено той изчакваше някой брат или сестра да излязат от стаята на Учителя и питаше какви въпроси са задавали и какво е отговорил Учителят. Така приятелите му разказваха интересни случки, които той записваше. Брат Боян дешифрира разговорите на Учителя от село Мърчаево и ги даде в сборник "Изворът на доброто". Година след година се издаваха томчета беседи, но приятелите предпочитаха да слушат Учителя, да си водят бележки и да не купуват отпечатаните томчета. Приятелите в провинцията ги получаваха, но бяха затруднени да ги изплащат навреме. Изобщо продажбата не вървеше. Докладваха на Учителя, че няма средства да се отпечати поредното томче, което е приготвено за печат. Тогава Учителят даде една задача на един от съборите в София - всеки ученик всеки ден да отделя по едно левче и да го слага в една кутия. На следващата година по време на събора всеки да донесе събраните 365 левчета.
към текста >>

Докладваха на Учителя, че няма средства да се отпечати поредното томче, което е приготвено за печат.
Така приятелите му разказваха интересни случки, които той записваше. Брат Боян дешифрира разговорите на Учителя от село Мърчаево и ги даде в сборник "Изворът на доброто". Година след година се издаваха томчета беседи, но приятелите предпочитаха да слушат Учителя, да си водят бележки и да не купуват отпечатаните томчета. Приятелите в провинцията ги получаваха, но бяха затруднени да ги изплащат навреме. Изобщо продажбата не вървеше. Докладваха на Учителя, че няма средства да се отпечати поредното томче, което е приготвено за печат. Тогава Учителят даде една задача на един от съборите в София - всеки ученик всеки ден да отделя по едно левче и да го слага в една кутия. На следващата година по време на събора всеки да донесе събраните 365 левчета. Това бе сторено и всеки в една торбичка донесе на събора своите левчета от задачата. Докладваха на Учителя и Той каза: "Задачата е изпълнена. Тези пари ги предайте на брат Боев по списък и той за внесената сума ще ви даде беседи.
към текста >>

Тогава Учителят даде една задача на един от съборите в София - всеки ученик всеки ден да отделя по едно левче и да го слага в една кутия.
Брат Боян дешифрира разговорите на Учителя от село Мърчаево и ги даде в сборник "Изворът на доброто". Година след година се издаваха томчета беседи, но приятелите предпочитаха да слушат Учителя, да си водят бележки и да не купуват отпечатаните томчета. Приятелите в провинцията ги получаваха, но бяха затруднени да ги изплащат навреме. Изобщо продажбата не вървеше. Докладваха на Учителя, че няма средства да се отпечати поредното томче, което е приготвено за печат. Тогава Учителят даде една задача на един от съборите в София - всеки ученик всеки ден да отделя по едно левче и да го слага в една кутия. На следващата година по време на събора всеки да донесе събраните 365 левчета. Това бе сторено и всеки в една торбичка донесе на събора своите левчета от задачата. Докладваха на Учителя и Той каза: "Задачата е изпълнена. Тези пари ги предайте на брат Боев по списък и той за внесената сума ще ви даде беседи. Ние не ви продаваме беседите, но ви ги подаряваме.
към текста >>

Докладваха на Учителя и Той каза: "Задачата е изпълнена.
Изобщо продажбата не вървеше. Докладваха на Учителя, че няма средства да се отпечати поредното томче, което е приготвено за печат. Тогава Учителят даде една задача на един от съборите в София - всеки ученик всеки ден да отделя по едно левче и да го слага в една кутия. На следващата година по време на събора всеки да донесе събраните 365 левчета. Това бе сторено и всеки в една торбичка донесе на събора своите левчета от задачата. Докладваха на Учителя и Той каза: "Задачата е изпълнена. Тези пари ги предайте на брат Боев по списък и той за внесената сума ще ви даде беседи. Ние не ви продаваме беседите, но ви ги подаряваме. А пък вие от своя страна също правите един малък подарък за това, което сте получили". Това беше около 1930 година. Тази задача започна да дава добри резултати.
към текста >>

Учителят даде един прост метод за събиране на стредства.
Това беше около 1930 година. Тази задача започна да дава добри резултати. Събираха се пари, с които можеха да се отпечатват редовно томчетата. Боян Боев беше този, който се занимаваше с изпращането на книгите, което бе много трудно - да се опаковат книги, да се изпращат по влака, да се държи точна сметка кой какво е дал и какво е получил. Преди това приятелите непрекъснато изпращаха писма до провинцията и умоляваха онези, които не са се издължили за предишни томчета да сторят това, но сега нещата се канализираха. Учителят даде един прост метод за събиране на стредства. Във всяко нещо Той влагаше идея. Принципът беше, че беседите ние не ги продаваме, но ги подаряваме. А пък събраните левчета е техен десятък, с което подкрепят работата на издателството. Така се започна една обмяна между читатели и издатели. Преди това някои приятели идваха при Учителя и настояваха пред Него да се основе търговско или индустриално предприятие с пари на Братството и в него да бъдат учениците.
към текста >>

Преди това някои приятели идваха при Учителя и настояваха пред Него да се основе търговско или индустриално предприятие с пари на Братството и в него да бъдат учениците.
Учителят даде един прост метод за събиране на стредства. Във всяко нещо Той влагаше идея. Принципът беше, че беседите ние не ги продаваме, но ги подаряваме. А пък събраните левчета е техен десятък, с което подкрепят работата на издателството. Така се започна една обмяна между читатели и издатели. Преди това някои приятели идваха при Учителя и настояваха пред Него да се основе търговско или индустриално предприятие с пари на Братството и в него да бъдат учениците. А печалбата да отиде за печатане на книги. Учителят не ги насърчаваше. Това не беше задача на Школата да създава стопански предприятия. Но тези, които не Го послушаха и направиха опитите си, се провалиха финансово и се разсипаха. Не послушаха Неговите съвети.
към текста >>

Учителят не ги насърчаваше.
Принципът беше, че беседите ние не ги продаваме, но ги подаряваме. А пък събраните левчета е техен десятък, с което подкрепят работата на издателството. Така се започна една обмяна между читатели и издатели. Преди това някои приятели идваха при Учителя и настояваха пред Него да се основе търговско или индустриално предприятие с пари на Братството и в него да бъдат учениците. А печалбата да отиде за печатане на книги. Учителят не ги насърчаваше. Това не беше задача на Школата да създава стопански предприятия. Но тези, които не Го послушаха и направиха опитите си, се провалиха финансово и се разсипаха. Не послушаха Неговите съвети. Така някои братя искаха да купят гора, че да секат дървета и да ги продават. Учителят ги мъмри строго преди да почнат да секат.
към текста >>

Учителят ги мъмри строго преди да почнат да секат.
Учителят не ги насърчаваше. Това не беше задача на Школата да създава стопански предприятия. Но тези, които не Го послушаха и направиха опитите си, се провалиха финансово и се разсипаха. Не послушаха Неговите съвети. Така някои братя искаха да купят гора, че да секат дървета и да ги продават. Учителят ги мъмри строго преди да почнат да секат. А като го направиха на своя глава, загубиха всичко. В една от беседите Учителят спомена, че никой не е прокопсал, ако реже гората, за да я продава или да прави от нея дървени въглища. Така Стойчев направи предприятие за добиване на дървени въглища и ги изнасяше в Турция. Хвърли спестяванията си, направи заеми, изсякоха много гори, правиха от тях дървени въглища и много скоро фалира. А след това бърже, бърже се разболя от рак и почина.
към текста >>

В една от беседите Учителят спомена, че никой не е прокопсал, ако реже гората, за да я продава или да прави от нея дървени въглища.
Но тези, които не Го послушаха и направиха опитите си, се провалиха финансово и се разсипаха. Не послушаха Неговите съвети. Така някои братя искаха да купят гора, че да секат дървета и да ги продават. Учителят ги мъмри строго преди да почнат да секат. А като го направиха на своя глава, загубиха всичко. В една от беседите Учителят спомена, че никой не е прокопсал, ако реже гората, за да я продава или да прави от нея дървени въглища. Така Стойчев направи предприятие за добиване на дървени въглища и ги изнасяше в Турция. Хвърли спестяванията си, направи заеми, изсякоха много гори, правиха от тях дървени въглища и много скоро фалира. А след това бърже, бърже се разболя от рак и почина. В една беседа Учителят говори за това. А преди Стойчев беше ръководител на спиритическа група, викаха духове и много хора се отклониха от Учителя с тази им дейност.
към текста >>

В една беседа Учителят говори за това.
А като го направиха на своя глава, загубиха всичко. В една от беседите Учителят спомена, че никой не е прокопсал, ако реже гората, за да я продава или да прави от нея дървени въглища. Така Стойчев направи предприятие за добиване на дървени въглища и ги изнасяше в Турция. Хвърли спестяванията си, направи заеми, изсякоха много гори, правиха от тях дървени въглища и много скоро фалира. А след това бърже, бърже се разболя от рак и почина. В една беседа Учителят говори за това. А преди Стойчев беше ръководител на спиритическа група, викаха духове и много хора се отклониха от Учителя с тази им дейност. Други, които бяха вегетарианци, искаха да отглеждат свине и да ги продават, после като ги заколят, да приготвят месото на наденици и суджуци и тем подобни. Учителят им забрани, но не Го послушаха, направиха си опита и пропаднаха. Пропаднаха не само финансово, но и като хора. Те се заличиха от Братството сами.
към текста >>

А преди Стойчев беше ръководител на спиритическа група, викаха духове и много хора се отклониха от Учителя с тази им дейност.
В една от беседите Учителят спомена, че никой не е прокопсал, ако реже гората, за да я продава или да прави от нея дървени въглища. Така Стойчев направи предприятие за добиване на дървени въглища и ги изнасяше в Турция. Хвърли спестяванията си, направи заеми, изсякоха много гори, правиха от тях дървени въглища и много скоро фалира. А след това бърже, бърже се разболя от рак и почина. В една беседа Учителят говори за това. А преди Стойчев беше ръководител на спиритическа група, викаха духове и много хора се отклониха от Учителя с тази им дейност. Други, които бяха вегетарианци, искаха да отглеждат свине и да ги продават, после като ги заколят, да приготвят месото на наденици и суджуци и тем подобни. Учителят им забрани, но не Го послушаха, направиха си опита и пропаднаха. Пропаднаха не само финансово, но и като хора. Те се заличиха от Братството сами. Споменавам го това, за да знаете, че го е имало и да знаете как действа окултният закон на Школата.
към текста >>

Учителят им забрани, но не Го послушаха, направиха си опита и пропаднаха.
Хвърли спестяванията си, направи заеми, изсякоха много гори, правиха от тях дървени въглища и много скоро фалира. А след това бърже, бърже се разболя от рак и почина. В една беседа Учителят говори за това. А преди Стойчев беше ръководител на спиритическа група, викаха духове и много хора се отклониха от Учителя с тази им дейност. Други, които бяха вегетарианци, искаха да отглеждат свине и да ги продават, после като ги заколят, да приготвят месото на наденици и суджуци и тем подобни. Учителят им забрани, но не Го послушаха, направиха си опита и пропаднаха. Пропаднаха не само финансово, но и като хора. Те се заличиха от Братството сами. Споменавам го това, за да знаете, че го е имало и да знаете как действа окултният закон на Школата. Имаше една банка "Гирдап" и някои решиха да вложат в нея пари, да купят акции, да станат рентиери и от рентата да се издържат. Учителят не им позволи.
към текста >>

Учителят не им позволи.
Учителят им забрани, но не Го послушаха, направиха си опита и пропаднаха. Пропаднаха не само финансово, но и като хора. Те се заличиха от Братството сами. Споменавам го това, за да знаете, че го е имало и да знаете как действа окултният закон на Школата. Имаше една банка "Гирдап" и някои решиха да вложат в нея пари, да купят акции, да станат рентиери и от рентата да се издържат. Учителят не им позволи. Вложиха си спестяванията и после банката фалира и те изгубиха всичко. В една от беседите Учителят споменава за нея. Защото наши приятели участваха в тази история. Така че ние не сме "вода ненапита", а вода застояла от векове и ако я някой размъти, само мътилката остава, дори за няколко поколения след това. Това е урок за всички.
към текста >>

В една от беседите Учителят споменава за нея.
Те се заличиха от Братството сами. Споменавам го това, за да знаете, че го е имало и да знаете как действа окултният закон на Школата. Имаше една банка "Гирдап" и някои решиха да вложат в нея пари, да купят акции, да станат рентиери и от рентата да се издържат. Учителят не им позволи. Вложиха си спестяванията и после банката фалира и те изгубиха всичко. В една от беседите Учителят споменава за нея. Защото наши приятели участваха в тази история. Така че ние не сме "вода ненапита", а вода застояла от векове и ако я някой размъти, само мътилката остава, дори за няколко поколения след това. Това е урок за всички. Учителят не обичаше работи, в които нямаше идея. Имаше практични хора, които тръгваха да реализират свои планове.
към текста >>

Учителят не обичаше работи, в които нямаше идея.
Вложиха си спестяванията и после банката фалира и те изгубиха всичко. В една от беседите Учителят споменава за нея. Защото наши приятели участваха в тази история. Така че ние не сме "вода ненапита", а вода застояла от векове и ако я някой размъти, само мътилката остава, дори за няколко поколения след това. Това е урок за всички. Учителят не обичаше работи, в които нямаше идея. Имаше практични хора, които тръгваха да реализират свои планове. Учителят не ги насърчаваше. Във всяко действие Учителят слагаше на първо място идеята, като душа на работата. Всички издатели, които издаваха в провинцията беседи на Учителя, имаха желание да работят идейно и безкористно. Обаче една централна идея те нямаха.
към текста >>

Учителят не ги насърчаваше.
Защото наши приятели участваха в тази история. Така че ние не сме "вода ненапита", а вода застояла от векове и ако я някой размъти, само мътилката остава, дори за няколко поколения след това. Това е урок за всички. Учителят не обичаше работи, в които нямаше идея. Имаше практични хора, които тръгваха да реализират свои планове. Учителят не ги насърчаваше. Във всяко действие Учителят слагаше на първо място идеята, като душа на работата. Всички издатели, които издаваха в провинцията беседи на Учителя, имаха желание да работят идейно и безкористно. Обаче една централна идея те нямаха. Чак когато Учителят даде задачата с левчето, то тази задача предопредели издаването на беседите, защото законът е такъв. Не може ученикът, който е събирал по едно левче 365 дни, да ги пуска в кутия и да казва: "Това е десятък за Бога" и събраната сума да няма благословение.
към текста >>

Във всяко действие Учителят слагаше на първо място идеята, като душа на работата.
Така че ние не сме "вода ненапита", а вода застояла от векове и ако я някой размъти, само мътилката остава, дори за няколко поколения след това. Това е урок за всички. Учителят не обичаше работи, в които нямаше идея. Имаше практични хора, които тръгваха да реализират свои планове. Учителят не ги насърчаваше. Във всяко действие Учителят слагаше на първо място идеята, като душа на работата. Всички издатели, които издаваха в провинцията беседи на Учителя, имаха желание да работят идейно и безкористно. Обаче една централна идея те нямаха. Чак когато Учителят даде задачата с левчето, то тази задача предопредели издаването на беседите, защото законът е такъв. Не може ученикът, който е събирал по едно левче 365 дни, да ги пуска в кутия и да казва: "Това е десятък за Бога" и събраната сума да няма благословение. Тази сума, така събрана, има магическа сила.
към текста >>

Всички издатели, които издаваха в провинцията беседи на Учителя, имаха желание да работят идейно и безкористно.
Това е урок за всички. Учителят не обичаше работи, в които нямаше идея. Имаше практични хора, които тръгваха да реализират свои планове. Учителят не ги насърчаваше. Във всяко действие Учителят слагаше на първо място идеята, като душа на работата. Всички издатели, които издаваха в провинцията беседи на Учителя, имаха желание да работят идейно и безкористно. Обаче една централна идея те нямаха. Чак когато Учителят даде задачата с левчето, то тази задача предопредели издаването на беседите, защото законът е такъв. Не може ученикът, който е събирал по едно левче 365 дни, да ги пуска в кутия и да казва: "Това е десятък за Бога" и събраната сума да няма благословение. Тази сума, така събрана, има магическа сила. Тя железни врати отваря и така започна редовното издаване на беседите.
към текста >>

Чак когато Учителят даде задачата с левчето, то тази задача предопредели издаването на беседите, защото законът е такъв.
Имаше практични хора, които тръгваха да реализират свои планове. Учителят не ги насърчаваше. Във всяко действие Учителят слагаше на първо място идеята, като душа на работата. Всички издатели, които издаваха в провинцията беседи на Учителя, имаха желание да работят идейно и безкористно. Обаче една централна идея те нямаха. Чак когато Учителят даде задачата с левчето, то тази задача предопредели издаването на беседите, защото законът е такъв. Не може ученикът, който е събирал по едно левче 365 дни, да ги пуска в кутия и да казва: "Това е десятък за Бога" и събраната сума да няма благословение. Тази сума, така събрана, има магическа сила. Тя железни врати отваря и така започна редовното издаване на беседите. Всяка сутрин ученикът като пусне едно левче в касичката, мисли за беседите и казва: "Туй левче го заделям за Божието дело, за издаването на беседите". Тази мисъл беше ценна, а левчето беше само израз на тази мисъл.
към текста >>

Така Учителят обичаше да се работи за идеи, а не за практически работи и съображения.
Не може ученикът, който е събирал по едно левче 365 дни, да ги пуска в кутия и да казва: "Това е десятък за Бога" и събраната сума да няма благословение. Тази сума, така събрана, има магическа сила. Тя железни врати отваря и така започна редовното издаване на беседите. Всяка сутрин ученикът като пусне едно левче в касичката, мисли за беседите и казва: "Туй левче го заделям за Божието дело, за издаването на беседите". Тази мисъл беше ценна, а левчето беше само израз на тази мисъл. Така Учителят обичаше да се работи за идеи, а не за практически работи и съображения. А практическите въпроси се разрешаваха пак. Тях не ги пренебрегваше Учителят, обаче те се разрешаваха с методи, които служеха на една Божествена идея. Запитаха Учителя: Какво да дадем на хората да четат когато проявяват интерес към Учението? - Дайте им "Пътят на ученика". При друг случай Той каза: Давайте им книжката "Високият идеал".
към текста >>

Тях не ги пренебрегваше Учителят, обаче те се разрешаваха с методи, които служеха на една Божествена идея.
Тя железни врати отваря и така започна редовното издаване на беседите. Всяка сутрин ученикът като пусне едно левче в касичката, мисли за беседите и казва: "Туй левче го заделям за Божието дело, за издаването на беседите". Тази мисъл беше ценна, а левчето беше само израз на тази мисъл. Така Учителят обичаше да се работи за идеи, а не за практически работи и съображения. А практическите въпроси се разрешаваха пак. Тях не ги пренебрегваше Учителят, обаче те се разрешаваха с методи, които служеха на една Божествена идея. Запитаха Учителя: Какво да дадем на хората да четат когато проявяват интерес към Учението? - Дайте им "Пътят на ученика". При друг случай Той каза: Давайте им книжката "Високият идеал". Идеята, която Учителят даде в тази беседа бе: "Отдавна не се е говорило за високия идеал". Разпространението на беседите беше трудно.
към текста >>

Запитаха Учителя: Какво да дадем на хората да четат когато проявяват интерес към Учението?
Всяка сутрин ученикът като пусне едно левче в касичката, мисли за беседите и казва: "Туй левче го заделям за Божието дело, за издаването на беседите". Тази мисъл беше ценна, а левчето беше само израз на тази мисъл. Така Учителят обичаше да се работи за идеи, а не за практически работи и съображения. А практическите въпроси се разрешаваха пак. Тях не ги пренебрегваше Учителят, обаче те се разрешаваха с методи, които служеха на една Божествена идея. Запитаха Учителя: Какво да дадем на хората да четат когато проявяват интерес към Учението? - Дайте им "Пътят на ученика". При друг случай Той каза: Давайте им книжката "Високият идеал". Идеята, която Учителят даде в тази беседа бе: "Отдавна не се е говорило за високия идеал". Разпространението на беседите беше трудно. Тогава не всички имаха пари да си купят, макар че бяха по-евтини от останалите книги.
към текста >>

Идеята, която Учителят даде в тази беседа бе: "Отдавна не се е говорило за високия идеал".
А практическите въпроси се разрешаваха пак. Тях не ги пренебрегваше Учителят, обаче те се разрешаваха с методи, които служеха на една Божествена идея. Запитаха Учителя: Какво да дадем на хората да четат когато проявяват интерес към Учението? - Дайте им "Пътят на ученика". При друг случай Той каза: Давайте им книжката "Високият идеал". Идеята, която Учителят даде в тази беседа бе: "Отдавна не се е говорило за високия идеал". Разпространението на беседите беше трудно. Тогава не всички имаха пари да си купят, макар че бяха по-евтини от останалите книги. Имаше братя и сестри бедни, едва преживяваха. А богатите братя се занимаваха със своята търговия и богатство, накрая дойдоха времена, когато им взеха богатството и тогава се изравниха с бедните. Тогава се удариха по главите и казаха: "Ами ние с тия пари, гдето ни ги взеха, можехме да отпечатаме всички книги на Учителя и с тия книги да постелим като килим цяла България от единия край до другия.
към текста >>

Тогава се удариха по главите и казаха: "Ами ние с тия пари, гдето ни ги взеха, можехме да отпечатаме всички книги на Учителя и с тия книги да постелим като килим цяла България от единия край до другия.
Идеята, която Учителят даде в тази беседа бе: "Отдавна не се е говорило за високия идеал". Разпространението на беседите беше трудно. Тогава не всички имаха пари да си купят, макар че бяха по-евтини от останалите книги. Имаше братя и сестри бедни, едва преживяваха. А богатите братя се занимаваха със своята търговия и богатство, накрая дойдоха времена, когато им взеха богатството и тогава се изравниха с бедните. Тогава се удариха по главите и казаха: "Ами ние с тия пари, гдето ни ги взеха, можехме да отпечатаме всички книги на Учителя и с тия книги да постелим като килим цяла България от единия край до другия. Килим те не направиха, защото нямаха идея за кого да работят. Пропуснаха си времето и условията, да работят за Бога. Затова бъдете будни и не си изпускайте времето и условията, които небето ви определя. Само онзи, който работи в името на една идея и се жертва за нея има помощта на Небето. Борис Николов
към текста >>

УЧИТЕЛЯТ ЗА СЛОВОТО
Килим те не направиха, защото нямаха идея за кого да работят. Пропуснаха си времето и условията, да работят за Бога. Затова бъдете будни и не си изпускайте времето и условията, които небето ви определя. Само онзи, който работи в името на една идея и се жертва за нея има помощта на Небето. Борис Николов УЧИТЕЛЯТ ЗА СЛОВОТО Спомени на ученици Една сутрин се изкачвам по стълбата, която води към Горницата на Учителя. Почуках и влезнах в стаята. Там беше и Теофана Савова. Държах в ръката си томчето "Пътят на ученика", а това бяха съборни беседи от 1927 година.
към текста >>

Една сутрин се изкачвам по стълбата, която води към Горницата на Учителя.
Затова бъдете будни и не си изпускайте времето и условията, които небето ви определя. Само онзи, който работи в името на една идея и се жертва за нея има помощта на Небето. Борис Николов УЧИТЕЛЯТ ЗА СЛОВОТО Спомени на ученици Една сутрин се изкачвам по стълбата, която води към Горницата на Учителя. Почуках и влезнах в стаята. Там беше и Теофана Савова. Държах в ръката си томчето "Пътят на ученика", а това бяха съборни беседи от 1927 година. Казвам: "Учителю, много хубави неща има тук". Той ме изглежда отгоре до долу.
към текста >>

Казвам: "Учителю, много хубави неща има тук".
Спомени на ученици Една сутрин се изкачвам по стълбата, която води към Горницата на Учителя. Почуках и влезнах в стаята. Там беше и Теофана Савова. Държах в ръката си томчето "Пътят на ученика", а това бяха съборни беседи от 1927 година. Казвам: "Учителю, много хубави неща има тук". Той ме изглежда отгоре до долу. "Тези неща ще се разберат в бъдеще." - "Вярно е, Учителю, аз бях ги чела по-рано, но сега мисля, че ги разбирам по-добре." - "Рекох, ще ги разберат хората в бъдеще, след 1000 години". Занемях. След това отново прелистих томчето. Там Учителят говореше за живота на старозаветния човек, на новозаветния човек, на праведния човек и за живота на ученика от Школата на Бялото Братство. Това бяха епохи от живота на човечеството.
към текста >>

"Тези неща ще се разберат в бъдеще." - "Вярно е, Учителю, аз бях ги чела по-рано, но сега мисля, че ги разбирам по-добре." - "Рекох, ще ги разберат хората в бъдеще, след 1000 години". Занемях.
Почуках и влезнах в стаята. Там беше и Теофана Савова. Държах в ръката си томчето "Пътят на ученика", а това бяха съборни беседи от 1927 година. Казвам: "Учителю, много хубави неща има тук". Той ме изглежда отгоре до долу. "Тези неща ще се разберат в бъдеще." - "Вярно е, Учителю, аз бях ги чела по-рано, но сега мисля, че ги разбирам по-добре." - "Рекох, ще ги разберат хората в бъдеще, след 1000 години". Занемях. След това отново прелистих томчето. Там Учителят говореше за живота на старозаветния човек, на новозаветния човек, на праведния човек и за живота на ученика от Школата на Бялото Братство. Това бяха епохи от живота на човечеството. Разбрах тогава, че пътят на ученика се отнася за епохата, която трябва да дойде, тази на шестата раса, за която говореше Учителят. За тях Словото на Учителя ще бъде храна.
към текста >>

Там Учителят говореше за живота на старозаветния човек, на новозаветния човек, на праведния човек и за живота на ученика от Школата на Бялото Братство.
Държах в ръката си томчето "Пътят на ученика", а това бяха съборни беседи от 1927 година. Казвам: "Учителю, много хубави неща има тук". Той ме изглежда отгоре до долу. "Тези неща ще се разберат в бъдеще." - "Вярно е, Учителю, аз бях ги чела по-рано, но сега мисля, че ги разбирам по-добре." - "Рекох, ще ги разберат хората в бъдеще, след 1000 години". Занемях. След това отново прелистих томчето. Там Учителят говореше за живота на старозаветния човек, на новозаветния човек, на праведния човек и за живота на ученика от Школата на Бялото Братство. Това бяха епохи от живота на човечеството. Разбрах тогава, че пътят на ученика се отнася за епохата, която трябва да дойде, тази на шестата раса, за която говореше Учителят. За тях Словото на Учителя ще бъде храна. За нас днес, Словото на Учителя се изразява само в отпечатани томчета. И кой колкото може се ползва от тях.
към текста >>

Разбрах тогава, че пътят на ученика се отнася за епохата, която трябва да дойде, тази на шестата раса, за която говореше Учителят.
Той ме изглежда отгоре до долу. "Тези неща ще се разберат в бъдеще." - "Вярно е, Учителю, аз бях ги чела по-рано, но сега мисля, че ги разбирам по-добре." - "Рекох, ще ги разберат хората в бъдеще, след 1000 години". Занемях. След това отново прелистих томчето. Там Учителят говореше за живота на старозаветния човек, на новозаветния човек, на праведния човек и за живота на ученика от Школата на Бялото Братство. Това бяха епохи от живота на човечеството. Разбрах тогава, че пътят на ученика се отнася за епохата, която трябва да дойде, тази на шестата раса, за която говореше Учителят. За тях Словото на Учителя ще бъде храна. За нас днес, Словото на Учителя се изразява само в отпечатани томчета. И кой колкото може се ползва от тях. Димитрина Антонова Един хубав слънчев ден излязох из поляната и се спрях пред салона.
към текста >>

За тях Словото на Учителя ще бъде храна.
"Тези неща ще се разберат в бъдеще." - "Вярно е, Учителю, аз бях ги чела по-рано, но сега мисля, че ги разбирам по-добре." - "Рекох, ще ги разберат хората в бъдеще, след 1000 години". Занемях. След това отново прелистих томчето. Там Учителят говореше за живота на старозаветния човек, на новозаветния човек, на праведния човек и за живота на ученика от Школата на Бялото Братство. Това бяха епохи от живота на човечеството. Разбрах тогава, че пътят на ученика се отнася за епохата, която трябва да дойде, тази на шестата раса, за която говореше Учителят. За тях Словото на Учителя ще бъде храна. За нас днес, Словото на Учителя се изразява само в отпечатани томчета. И кой колкото може се ползва от тях. Димитрина Антонова Един хубав слънчев ден излязох из поляната и се спрях пред салона. След малко вратата на Учителя се отвори и Той дойде към мен.
към текста >>

За нас днес, Словото на Учителя се изразява само в отпечатани томчета.
След това отново прелистих томчето. Там Учителят говореше за живота на старозаветния човек, на новозаветния човек, на праведния човек и за живота на ученика от Школата на Бялото Братство. Това бяха епохи от живота на човечеството. Разбрах тогава, че пътят на ученика се отнася за епохата, която трябва да дойде, тази на шестата раса, за която говореше Учителят. За тях Словото на Учителя ще бъде храна. За нас днес, Словото на Учителя се изразява само в отпечатани томчета. И кой колкото може се ползва от тях. Димитрина Антонова Един хубав слънчев ден излязох из поляната и се спрях пред салона. След малко вратата на Учителя се отвори и Той дойде към мен. Целунах Му ръка и ми каза: "Къде си ходил, какво правиш, как се подвизаваш?
към текста >>

След малко вратата на Учителя се отвори и Той дойде към мен.
За тях Словото на Учителя ще бъде храна. За нас днес, Словото на Учителя се изразява само в отпечатани томчета. И кой колкото може се ползва от тях. Димитрина Антонова Един хубав слънчев ден излязох из поляната и се спрях пред салона. След малко вратата на Учителя се отвори и Той дойде към мен. Целунах Му ръка и ми каза: "Къде си ходил, какво правиш, как се подвизаваш? " И ми каза: "Рекох, пазете ги". Аз Го погледнах: "Какво? " - "Беседите, фотографиите, пазете ги, рекох, защото ще дойде един ден, когато заради тях за косите ще се хващат". Посочи ми с ръката си така.
към текста >>

Учителят каза: "Един ден няма да имате време хляб да ядете от работа".
Аз Го погледнах: "Какво? " - "Беседите, фотографиите, пазете ги, рекох, защото ще дойде един ден, когато заради тях за косите ще се хващат". Посочи ми с ръката си така. "Косите си ще хващат с ръката си за един лист". Да, такъв глад ще настане един ден. Учителят каза: "Един ден няма да имате време хляб да ядете от работа". - "Е, тогава, Учителю, много работа ще имаме". Туй също и в Мърчаево ми го каза: "Един ден ще имате много пари. Много пари ще имате и много работа ще имате". Аз се чудя, аз съм толкова възрастен, сега какви пари ще имам един ден, кога ще работя аз отсега нататък, каква ли работа? А то се разбирало работа, духовна работа.
към текста >>

- "Е, тогава, Учителю, много работа ще имаме".
" - "Беседите, фотографиите, пазете ги, рекох, защото ще дойде един ден, когато заради тях за косите ще се хващат". Посочи ми с ръката си така. "Косите си ще хващат с ръката си за един лист". Да, такъв глад ще настане един ден. Учителят каза: "Един ден няма да имате време хляб да ядете от работа". - "Е, тогава, Учителю, много работа ще имаме". Туй също и в Мърчаево ми го каза: "Един ден ще имате много пари. Много пари ще имате и много работа ще имате". Аз се чудя, аз съм толкова възрастен, сега какви пари ще имам един ден, кога ще работя аз отсега нататък, каква ли работа? А то се разбирало работа, духовна работа. И тогава каза: "Ще стане голям глад за духовна работа".
към текста >>

Учителят ни даде огромен материал чрез Словото Си.
Много пари ще имате и много работа ще имате". Аз се чудя, аз съм толкова възрастен, сега какви пари ще имам един ден, кога ще работя аз отсега нататък, каква ли работа? А то се разбирало работа, духовна работа. И тогава каза: "Ще стане голям глад за духовна работа". Георги Добрев Учителят ни даде огромен материал чрез Словото Си. Но Той сравнително малко разкри Себе Си пред нас. Голяма част от знанието, което имаше и носеше със Себе Си, Той не го разкри, защото съвременното човечество можеше да злоупотреби с него. Аз лично много пъти съм Го чувал да казва: "Да не мислите, че Аз всичко ви давам? Много работи има, които не ви казвам. Съвременното човечество не е дошло до този етап.
към текста >>

И тогава ще срещнете Великия Учител на Вселената."
Аз лично много пъти съм Го чувал да казва: "Да не мислите, че Аз всичко ви давам? Много работи има, които не ви казвам. Съвременното човечество не е дошло до този етап. А като проучите Словото и Го приложите, тогава Небето ще се отвори за вас. Невидимият свят ще вдигне пред очите ви своята завеса, ще се отворят очите ви, ще се отпушат ушите ви и вие ще станете член и ученик на Всемирното Велико Бяло Братство. И тогава ще срещнете Великия Учител на Вселената." Ангел Вълков Отидоха приятели при Учителя и питат: "Учителю, какво да направим, за да преведем по-добре, по-точно и по-бързо беседите Ви на чужди езици? " Учителят ги изгледа и каза: "Ще направите по-добре да не се занимавате с това. Това не е лъжица за вашите уста. Чужденците ще дойдат и сами ще си превеждат Словото, но след като научат много добре български език и се запознаят с историята и методите на Школата.
към текста >>

Отидоха приятели при Учителя и питат: "Учителю, какво да направим, за да преведем по-добре, по-точно и по-бързо беседите Ви на чужди езици?
Съвременното човечество не е дошло до този етап. А като проучите Словото и Го приложите, тогава Небето ще се отвори за вас. Невидимият свят ще вдигне пред очите ви своята завеса, ще се отворят очите ви, ще се отпушат ушите ви и вие ще станете член и ученик на Всемирното Велико Бяло Братство. И тогава ще срещнете Великия Учител на Вселената." Ангел Вълков Отидоха приятели при Учителя и питат: "Учителю, какво да направим, за да преведем по-добре, по-точно и по-бързо беседите Ви на чужди езици? " Учителят ги изгледа и каза: "Ще направите по-добре да не се занимавате с това. Това не е лъжица за вашите уста. Чужденците ще дойдат и сами ще си превеждат Словото, но след като научат много добре български език и се запознаят с историята и методите на Школата. А вие си имате друга работа и не трябва да се отклонявате от нея. Вашата работа е да се съхрани Словото и да се предаде на едно друго поколение, което ще дойде след вас".
към текста >>

" Учителят ги изгледа и каза: "Ще направите по-добре да не се занимавате с това.
А като проучите Словото и Го приложите, тогава Небето ще се отвори за вас. Невидимият свят ще вдигне пред очите ви своята завеса, ще се отворят очите ви, ще се отпушат ушите ви и вие ще станете член и ученик на Всемирното Велико Бяло Братство. И тогава ще срещнете Великия Учител на Вселената." Ангел Вълков Отидоха приятели при Учителя и питат: "Учителю, какво да направим, за да преведем по-добре, по-точно и по-бързо беседите Ви на чужди езици? " Учителят ги изгледа и каза: "Ще направите по-добре да не се занимавате с това. Това не е лъжица за вашите уста. Чужденците ще дойдат и сами ще си превеждат Словото, но след като научат много добре български език и се запознаят с историята и методите на Школата. А вие си имате друга работа и не трябва да се отклонявате от нея. Вашата работа е да се съхрани Словото и да се предаде на едно друго поколение, което ще дойде след вас". Отново отидоха приятели при Учителя: "Учителю, как да контактуваме с чужденците и по-специално с французите?
към текста >>

Отново отидоха приятели при Учителя: "Учителю, как да контактуваме с чужденците и по-специално с французите?
" Учителят ги изгледа и каза: "Ще направите по-добре да не се занимавате с това. Това не е лъжица за вашите уста. Чужденците ще дойдат и сами ще си превеждат Словото, но след като научат много добре български език и се запознаят с историята и методите на Школата. А вие си имате друга работа и не трябва да се отклонявате от нея. Вашата работа е да се съхрани Словото и да се предаде на едно друго поколение, което ще дойде след вас". Отново отидоха приятели при Учителя: "Учителю, как да контактуваме с чужденците и по-специално с французите? " Учителят отговори: "Ще контактувате, когато чужденците, и специално французите, научат български език и четат Словото Ми на български. Друг начин няма. Този път те ще учат български. Това е решение на Небето. Българският език в бъдеще ще бъде езика, който ще изучават всички народи по света, за да могат да четат Словото на Бога".
към текста >>

" Учителят отговори: "Ще контактувате, когато чужденците, и специално французите, научат български език и четат Словото Ми на български.
Това не е лъжица за вашите уста. Чужденците ще дойдат и сами ще си превеждат Словото, но след като научат много добре български език и се запознаят с историята и методите на Школата. А вие си имате друга работа и не трябва да се отклонявате от нея. Вашата работа е да се съхрани Словото и да се предаде на едно друго поколение, което ще дойде след вас". Отново отидоха приятели при Учителя: "Учителю, как да контактуваме с чужденците и по-специално с французите? " Учителят отговори: "Ще контактувате, когато чужденците, и специално французите, научат български език и четат Словото Ми на български. Друг начин няма. Този път те ще учат български. Това е решение на Небето. Българският език в бъдеще ще бъде езика, който ще изучават всички народи по света, за да могат да четат Словото на Бога". Мария Тодорова
към текста >>

Учителят казва, че ако първият не я изпълни, ще я изпълни втория; ако не я изпълни втория - третия до десетия.
Този път те ще учат български. Това е решение на Небето. Българският език в бъдеще ще бъде езика, който ще изучават всички народи по света, за да могат да четат Словото на Бога". Мария Тодорова Всеки ученик е изпратен в Школата, за да изпълни дадена задача. Учителят казва, че ако първият не я изпълни, ще я изпълни втория; ако не я изпълни втория - третия до десетия. Но десетият ще я изпълни. Дойде ли до Божествената кауза, един има, който ще свърши работата. Учителят също така каза: "Аз не се грижа за Учението си. Ако то е Божествено, то ще успее." Затуй Той нямаше грижа, Той не ни каза как да съхраняваме беседите, защото Той не разчиташе на нас. Той разчиташе на Божественото.
към текста >>

Учителят също така каза: "Аз не се грижа за Учението си.
Мария Тодорова Всеки ученик е изпратен в Школата, за да изпълни дадена задача. Учителят казва, че ако първият не я изпълни, ще я изпълни втория; ако не я изпълни втория - третия до десетия. Но десетият ще я изпълни. Дойде ли до Божествената кауза, един има, който ще свърши работата. Учителят също така каза: "Аз не се грижа за Учението си. Ако то е Божествено, то ще успее." Затуй Той нямаше грижа, Той не ни каза как да съхраняваме беседите, защото Той не разчиташе на нас. Той разчиташе на Божественото. Щом е Божествено, то ще успее. Затова Учителят беше спокоен - 7500 беседи остават в едно време, когато материализмът и сталинизмът нахлуват в тая страна. Учителят не се тревожеше и аз съм уверен, че Словото ще се съхрани.
към текста >>

Затова Учителят беше спокоен - 7500 беседи остават в едно време, когато материализмът и сталинизмът нахлуват в тая страна.
Дойде ли до Божествената кауза, един има, който ще свърши работата. Учителят също така каза: "Аз не се грижа за Учението си. Ако то е Божествено, то ще успее." Затуй Той нямаше грижа, Той не ни каза как да съхраняваме беседите, защото Той не разчиташе на нас. Той разчиташе на Божественото. Щом е Божествено, то ще успее. Затова Учителят беше спокоен - 7500 беседи остават в едно време, когато материализмът и сталинизмът нахлуват в тая страна. Учителят не се тревожеше и аз съм уверен, че Словото ще се съхрани. Димитър Грива Записки от беседите на Учителя Най-голямото чудо днес е, че Словото на Бога се предава на човешки език и то с българска реч, с българско четмо и писмо. По-голямо чудо от това българите няма да видят и да срещнат нито днес, нито утре, нито во веки веков, защото никога вече няма да се повтори - както тук, на българска земя, така и на земята.
към текста >>

Учителят не се тревожеше и аз съм уверен, че Словото ще се съхрани.
Учителят също така каза: "Аз не се грижа за Учението си. Ако то е Божествено, то ще успее." Затуй Той нямаше грижа, Той не ни каза как да съхраняваме беседите, защото Той не разчиташе на нас. Той разчиташе на Божественото. Щом е Божествено, то ще успее. Затова Учителят беше спокоен - 7500 беседи остават в едно време, когато материализмът и сталинизмът нахлуват в тая страна. Учителят не се тревожеше и аз съм уверен, че Словото ще се съхрани. Димитър Грива Записки от беседите на Учителя Най-голямото чудо днес е, че Словото на Бога се предава на човешки език и то с българска реч, с българско четмо и писмо. По-голямо чудо от това българите няма да видят и да срещнат нито днес, нито утре, нито во веки веков, защото никога вече няма да се повтори - както тук, на българска земя, така и на земята. Ето, това е най-голямото чудо на чудесата на българската земя, което вие искате да срещнете и да видите.
към текста >>

Записки от беседите на Учителя
Той разчиташе на Божественото. Щом е Божествено, то ще успее. Затова Учителят беше спокоен - 7500 беседи остават в едно време, когато материализмът и сталинизмът нахлуват в тая страна. Учителят не се тревожеше и аз съм уверен, че Словото ще се съхрани. Димитър Грива Записки от беседите на Учителя Най-голямото чудо днес е, че Словото на Бога се предава на човешки език и то с българска реч, с българско четмо и писмо. По-голямо чудо от това българите няма да видят и да срещнат нито днес, нито утре, нито во веки веков, защото никога вече няма да се повтори - както тук, на българска земя, така и на земята. Ето, това е най-голямото чудо на чудесата на българската земя, което вие искате да срещнете и да видите. То е между вас и около вас, но вашите очи са затворени, вашите уши са запушени, защото вашето съзнание не е будно и в него още не е влязла Светлината на Словото на Великия Учител. Зад Мен стои цялото Небе.
към текста >>

То е между вас и около вас, но вашите очи са затворени, вашите уши са запушени, защото вашето съзнание не е будно и в него още не е влязла Светлината на Словото на Великия Учител.
Димитър Грива Записки от беседите на Учителя Най-голямото чудо днес е, че Словото на Бога се предава на човешки език и то с българска реч, с българско четмо и писмо. По-голямо чудо от това българите няма да видят и да срещнат нито днес, нито утре, нито во веки веков, защото никога вече няма да се повтори - както тук, на българска земя, така и на земята. Ето, това е най-голямото чудо на чудесата на българската земя, което вие искате да срещнете и да видите. То е между вас и около вас, но вашите очи са затворени, вашите уши са запушени, защото вашето съзнание не е будно и в него още не е влязла Светлината на Словото на Великия Учител. Зад Мен стои цялото Небе. Словото, което ви говоря, не е мое, то е на съществата, които стоят зад мене, а те са милиони. Моите идеи са идеи на Бога, на великия Дух, които проникват цялото Битие. Моето слово не е литература. Вие мислите, че аз не разбирам от граматика.
към текста >>

Моето слово изтича от Първоизвора, то не може да се вмести в обикновения говор.
Зад Мен стои цялото Небе. Словото, което ви говоря, не е мое, то е на съществата, които стоят зад мене, а те са милиони. Моите идеи са идеи на Бога, на великия Дух, които проникват цялото Битие. Моето слово не е литература. Вие мислите, че аз не разбирам от граматика. Моето слово изтича от Първоизвора, то не може да се вмести в обикновения говор. Някой път ме упрекват, че нямам връзка в беседите си. Аз връзки не правя. Дето има връзки, аз ги развързвам, защото в тия връзки няма морал. Днес аз разговарям с Господа, а вие възприемате този разговор чрез отражение. Аз не говоря само за вас, моята мисъл е не само за вас, но за всички разумни същества.
към текста >>

Учителят казваше: "Когато чуете нещо в Словото, задръжте го в себе си, веднага не отивайте да го казвате на другите какво ви е говорил Учителят, за да може това слово да подейства във вас, пък вие да се ползвате от опитността, която имате.
Някой слушат Словото, но не става никаква промяна в тях. - Защо? - Не Го възприемат, не им е дадено. Словото Божие е затворено за лошите духове на земята. Въпреки това хората ги канят, стават врати за тях. Учителят казваше: "Когато чуете нещо в Словото, задръжте го в себе си, веднага не отивайте да го казвате на другите какво ви е говорил Учителят, за да може това слово да подейства във вас, пък вие да се ползвате от опитността, която имате. А не да бъдете като грамофонни плочи. Учителят казал нещо и вие гледате веднага да го предадете". Защото човек, когато веднага изнася знанието, той като че ли губи. Моите беседи са построени по законите на музиката и всяка дума произнесена от Мен, звучи с определен тон, а цялата лекция представлява една велика симфония за умовете на ангелите. Щом се махне или промени само една дума, симфонията започва да звучи фалшиво и ангелите казват, че това не е Словото Божие.
към текста >>

Учителят казал нещо и вие гледате веднага да го предадете".
- Не Го възприемат, не им е дадено. Словото Божие е затворено за лошите духове на земята. Въпреки това хората ги канят, стават врати за тях. Учителят казваше: "Когато чуете нещо в Словото, задръжте го в себе си, веднага не отивайте да го казвате на другите какво ви е говорил Учителят, за да може това слово да подейства във вас, пък вие да се ползвате от опитността, която имате. А не да бъдете като грамофонни плочи. Учителят казал нещо и вие гледате веднага да го предадете". Защото човек, когато веднага изнася знанието, той като че ли губи. Моите беседи са построени по законите на музиката и всяка дума произнесена от Мен, звучи с определен тон, а цялата лекция представлява една велика симфония за умовете на ангелите. Щом се махне или промени само една дума, симфонията започва да звучи фалшиво и ангелите казват, че това не е Словото Божие. Аз разговарям с обитателите на Невидимия свят чрез тази беседа и с техните представители на ангелски йерархии и на тях трябва да се предаде Божествената Мъдрост. Вие слушате и се учудвате на Словото Ми, което е от такъв висш порядък, непознат за човечеството, а се предава чрез символи, също непонятни за вас.
към текста >>

Когато Словото трябва да се изрече, Аз обикновено казвам така: "Рекох".
Това Слово е предназначено за тях, обитателите на ангелските светове. Аз говоря на всички, разговарям с всички. Божественият Дух, Който сега се изявява, поднася Слово, Което разкрива нови страници от живота на Битието. Когато изкажа една дума чрез символи, тя обема еволюцията на всички души, обхваща и посочва възхода на всички духове. Това Слово създава Новото Човечество, което трябва да дойде. Когато Словото трябва да се изрече, Аз обикновено казвам така: "Рекох". Когато произнеса думата "рекох", тогава духът на Словото започва да се произнася чрез Моята уста. Така са правили и пророците. Те са казвали така: "И Слово Господне дойде или биде към мен". На друго място казват: "И рече Господ". Има и други форми.
към текста >>

Учителят
Така започвам и беседата. Но стенографите решиха, че това не е литературен израз и го махнаха. А това бе тяхна грешка. Ако беше запазено, тогава по-ясно щеше да се разбере, че това не е Мое Слово, а е Слово на Духът, който обитава в Мен и който се изявява чрез Христовия Дух и проявява чрез Господния Дух. Тогава щеше да се разбере, че Словото Ми е съградено от Божествената Троица - Божествения Дух, Христовия Дух и Господния Дух". Учителят Божествената Школа се образува да знаят хората как да живеят, че да използват живота. /Учителят/
към текста >>

/Учителят/
А това бе тяхна грешка. Ако беше запазено, тогава по-ясно щеше да се разбере, че това не е Мое Слово, а е Слово на Духът, който обитава в Мен и който се изявява чрез Христовия Дух и проявява чрез Господния Дух. Тогава щеше да се разбере, че Словото Ми е съградено от Божествената Троица - Божествения Дух, Христовия Дух и Господния Дух". Учителят Божествената Школа се образува да знаят хората как да живеят, че да използват живота. /Учителят/
към текста >>

71. ОТКРИВАНЕ НА ШКОЛАТА

Учителят Петър Дънов отваря Школата на Всемирното Велико Бяло Братство в София.
ОТКРИВАНЕ НА ШКОЛАТА Спомени на ученици През 1922 г. Учителят Петър Дънов отваря Школата на Всемирното Велико Бяло Братство в София. Тази Школа се отваря за пръв път на планетата Земя и във Вселената между българите и славянството. Господният Дух на Силите е връз Учителя и Той отваря Школата. Словото Божие се излива върху учениците от 1922 до 1944 г. Школата на Бялото Братство просъществува чрез Словото на Учителя в Сила и Живот двадесет и две години - така, както каза Учителят при нейното откриване. Това ние го проверихме, защото бяхме живи свидетели.
към текста >>

Господният Дух на Силите е връз Учителя и Той отваря Школата.
ОТКРИВАНЕ НА ШКОЛАТА Спомени на ученици През 1922 г. Учителят Петър Дънов отваря Школата на Всемирното Велико Бяло Братство в София. Тази Школа се отваря за пръв път на планетата Земя и във Вселената между българите и славянството. Господният Дух на Силите е връз Учителя и Той отваря Школата. Словото Божие се излива върху учениците от 1922 до 1944 г. Школата на Бялото Братство просъществува чрез Словото на Учителя в Сила и Живот двадесет и две години - така, както каза Учителят при нейното откриване. Това ние го проверихме, защото бяхме живи свидетели. "Изгревът" бе създаден заради Школата. В салона на "Изгрева", учениците слушаха Словото на Всемировия Учител.
към текста >>

Школата на Бялото Братство просъществува чрез Словото на Учителя в Сила и Живот двадесет и две години - така, както каза Учителят при нейното откриване.
През 1922 г. Учителят Петър Дънов отваря Школата на Всемирното Велико Бяло Братство в София. Тази Школа се отваря за пръв път на планетата Земя и във Вселената между българите и славянството. Господният Дух на Силите е връз Учителя и Той отваря Школата. Словото Божие се излива върху учениците от 1922 до 1944 г. Школата на Бялото Братство просъществува чрез Словото на Учителя в Сила и Живот двадесет и две години - така, както каза Учителят при нейното откриване. Това ние го проверихме, защото бяхме живи свидетели. "Изгревът" бе създаден заради Школата. В салона на "Изгрева", учениците слушаха Словото на Всемировия Учител. Бялото Братство и "Изгревът" съжителстваха. "Изгревът" бе дом Господен, защото тук Всемировият Учител Беинса Дуно създаде Школата на Всемирното Велико Бяло Братство.
към текста >>

В салона на "Изгрева", учениците слушаха Словото на Всемировия Учител.
Господният Дух на Силите е връз Учителя и Той отваря Школата. Словото Божие се излива върху учениците от 1922 до 1944 г. Школата на Бялото Братство просъществува чрез Словото на Учителя в Сила и Живот двадесет и две години - така, както каза Учителят при нейното откриване. Това ние го проверихме, защото бяхме живи свидетели. "Изгревът" бе създаден заради Школата. В салона на "Изгрева", учениците слушаха Словото на Всемировия Учител. Бялото Братство и "Изгревът" съжителстваха. "Изгревът" бе дом Господен, защото тук Всемировият Учител Беинса Дуно създаде Школата на Всемирното Велико Бяло Братство. И тук на Изгрева, ние видяхме лицето на Бога в Слово и в Сила. Школата на Учителя бе условие за Него, за да свали Словото. Ние бяхмe предметно обучение на учениците в Духовния свят, където бе истинската, Вътрешна Школа на Всемирното Велико Бяло Братство и на Учителя.
към текста >>

"Изгревът" бе дом Господен, защото тук Всемировият Учител Беинса Дуно създаде Школата на Всемирното Велико Бяло Братство.
Школата на Бялото Братство просъществува чрез Словото на Учителя в Сила и Живот двадесет и две години - така, както каза Учителят при нейното откриване. Това ние го проверихме, защото бяхме живи свидетели. "Изгревът" бе създаден заради Школата. В салона на "Изгрева", учениците слушаха Словото на Всемировия Учител. Бялото Братство и "Изгревът" съжителстваха. "Изгревът" бе дом Господен, защото тук Всемировият Учител Беинса Дуно създаде Школата на Всемирното Велико Бяло Братство. И тук на Изгрева, ние видяхме лицето на Бога в Слово и в Сила. Школата на Учителя бе условие за Него, за да свали Словото. Ние бяхмe предметно обучение на учениците в Духовния свят, където бе истинската, Вътрешна Школа на Всемирното Велико Бяло Братство и на Учителя. Ученици в Школата на Учителя бяхме ние, долу на земята, на "Изгрева", където се сваляше Словото на Бога. Ученици в Школата на Учителя бяха и онези светли същества в Духовната Школа на Учителя, която бе в Невидимия свят и чрез която се творяха законите на Школата на Земята.
към текста >>

Школата на Учителя бе условие за Него, за да свали Словото.
"Изгревът" бе създаден заради Школата. В салона на "Изгрева", учениците слушаха Словото на Всемировия Учител. Бялото Братство и "Изгревът" съжителстваха. "Изгревът" бе дом Господен, защото тук Всемировият Учител Беинса Дуно създаде Школата на Всемирното Велико Бяло Братство. И тук на Изгрева, ние видяхме лицето на Бога в Слово и в Сила. Школата на Учителя бе условие за Него, за да свали Словото. Ние бяхмe предметно обучение на учениците в Духовния свят, където бе истинската, Вътрешна Школа на Всемирното Велико Бяло Братство и на Учителя. Ученици в Школата на Учителя бяхме ние, долу на земята, на "Изгрева", където се сваляше Словото на Бога. Ученици в Школата на Учителя бяха и онези светли същества в Духовната Школа на Учителя, която бе в Невидимия свят и чрез която се творяха законите на Школата на Земята. Обикновено Учителят започваше беседата с тайна молитва. Това е молитва свободна.
към текста >>

Ние бяхмe предметно обучение на учениците в Духовния свят, където бе истинската, Вътрешна Школа на Всемирното Велико Бяло Братство и на Учителя.
В салона на "Изгрева", учениците слушаха Словото на Всемировия Учител. Бялото Братство и "Изгревът" съжителстваха. "Изгревът" бе дом Господен, защото тук Всемировият Учител Беинса Дуно създаде Школата на Всемирното Велико Бяло Братство. И тук на Изгрева, ние видяхме лицето на Бога в Слово и в Сила. Школата на Учителя бе условие за Него, за да свали Словото. Ние бяхмe предметно обучение на учениците в Духовния свят, където бе истинската, Вътрешна Школа на Всемирното Велико Бяло Братство и на Учителя. Ученици в Школата на Учителя бяхме ние, долу на земята, на "Изгрева", където се сваляше Словото на Бога. Ученици в Школата на Учителя бяха и онези светли същества в Духовната Школа на Учителя, която бе в Невидимия свят и чрез която се творяха законите на Школата на Земята. Обикновено Учителят започваше беседата с тайна молитва. Това е молитва свободна. Всеки отправя своята мисъл към Бога според своята нужда и сзоите разбирания.
към текста >>

Ученици в Школата на Учителя бяхме ние, долу на земята, на "Изгрева", където се сваляше Словото на Бога.
Бялото Братство и "Изгревът" съжителстваха. "Изгревът" бе дом Господен, защото тук Всемировият Учител Беинса Дуно създаде Школата на Всемирното Велико Бяло Братство. И тук на Изгрева, ние видяхме лицето на Бога в Слово и в Сила. Школата на Учителя бе условие за Него, за да свали Словото. Ние бяхмe предметно обучение на учениците в Духовния свят, където бе истинската, Вътрешна Школа на Всемирното Велико Бяло Братство и на Учителя. Ученици в Школата на Учителя бяхме ние, долу на земята, на "Изгрева", където се сваляше Словото на Бога. Ученици в Школата на Учителя бяха и онези светли същества в Духовната Школа на Учителя, която бе в Невидимия свят и чрез която се творяха законите на Школата на Земята. Обикновено Учителят започваше беседата с тайна молитва. Това е молитва свободна. Всеки отправя своята мисъл към Бога според своята нужда и сзоите разбирания. Тя е отправяне на едно дълбоко религиозно чувство към Бога.
към текста >>

Ученици в Школата на Учителя бяха и онези светли същества в Духовната Школа на Учителя, която бе в Невидимия свят и чрез която се творяха законите на Школата на Земята.
"Изгревът" бе дом Господен, защото тук Всемировият Учител Беинса Дуно създаде Школата на Всемирното Велико Бяло Братство. И тук на Изгрева, ние видяхме лицето на Бога в Слово и в Сила. Школата на Учителя бе условие за Него, за да свали Словото. Ние бяхмe предметно обучение на учениците в Духовния свят, където бе истинската, Вътрешна Школа на Всемирното Велико Бяло Братство и на Учителя. Ученици в Школата на Учителя бяхме ние, долу на земята, на "Изгрева", където се сваляше Словото на Бога. Ученици в Школата на Учителя бяха и онези светли същества в Духовната Школа на Учителя, която бе в Невидимия свят и чрез която се творяха законите на Школата на Земята. Обикновено Учителят започваше беседата с тайна молитва. Това е молитва свободна. Всеки отправя своята мисъл към Бога според своята нужда и сзоите разбирания. Тя е отправяне на едно дълбоко религиозно чувство към Бога. Тайна молитва винаги произнасяхме преди беседа и при някои други случаи.
към текста >>

Обикновено Учителят започваше беседата с тайна молитва.
И тук на Изгрева, ние видяхме лицето на Бога в Слово и в Сила. Школата на Учителя бе условие за Него, за да свали Словото. Ние бяхмe предметно обучение на учениците в Духовния свят, където бе истинската, Вътрешна Школа на Всемирното Велико Бяло Братство и на Учителя. Ученици в Школата на Учителя бяхме ние, долу на земята, на "Изгрева", където се сваляше Словото на Бога. Ученици в Школата на Учителя бяха и онези светли същества в Духовната Школа на Учителя, която бе в Невидимия свят и чрез която се творяха законите на Школата на Земята. Обикновено Учителят започваше беседата с тайна молитва. Това е молитва свободна. Всеки отправя своята мисъл към Бога според своята нужда и сзоите разбирания. Тя е отправяне на едно дълбоко религиозно чувство към Бога. Тайна молитва винаги произнасяхме преди беседа и при някои други случаи. След нея започваха общите молитви и песни.
към текста >>

В класовете Учителят задаваше теми, които да се развиват.
Това е молитва свободна. Всеки отправя своята мисъл към Бога според своята нужда и сзоите разбирания. Тя е отправяне на едно дълбоко религиозно чувство към Бога. Тайна молитва винаги произнасяхме преди беседа и при някои други случаи. След нея започваха общите молитви и песни. В класовете Учителят задаваше теми, които да се развиват. Следващия път всеки трябваше да бъде с развита тема.. Темите на онези, които желае- ха доброволно, се прочитаха пред всички в началото на класа. Ако времето беше напреднало, не се четяха, но се събираха и после от тях се правеше общо резюме на зададената тема. Тези теми не се печатаха. Те бяха запазени дълго време. Това бяха опити и задачи на учениците.
към текста >>

Понякога Учителят говореше върху темата, която е дал и даваше пояснения, разширяваше я и се простираше върху темите, които са прочетени.
Следващия път всеки трябваше да бъде с развита тема.. Темите на онези, които желае- ха доброволно, се прочитаха пред всички в началото на класа. Ако времето беше напреднало, не се четяха, но се събираха и после от тях се правеше общо резюме на зададената тема. Тези теми не се печатаха. Те бяха запазени дълго време. Това бяха опити и задачи на учениците. Понякога Учителят говореше върху темата, която е дал и даваше пояснения, разширяваше я и се простираше върху темите, които са прочетени. Учителят изискваше, но не го налагаше, учениците на всяка беседа да правят резюме - да се извадят основни мисли и идеи. Редовните ученици това го правеха. Тези резюмета всеки си ги запазваше в тетрадката. Не се изнасяха общо и не се печатаха. Учителят водеше Школата в продължение на 22 години, което е един слънчев цикъл.
към текста >>

Учителят изискваше, но не го налагаше, учениците на всяка беседа да правят резюме - да се извадят основни мисли и идеи.
Ако времето беше напреднало, не се четяха, но се събираха и после от тях се правеше общо резюме на зададената тема. Тези теми не се печатаха. Те бяха запазени дълго време. Това бяха опити и задачи на учениците. Понякога Учителят говореше върху темата, която е дал и даваше пояснения, разширяваше я и се простираше върху темите, които са прочетени. Учителят изискваше, но не го налагаше, учениците на всяка беседа да правят резюме - да се извадят основни мисли и идеи. Редовните ученици това го правеха. Тези резюмета всеки си ги запазваше в тетрадката. Не се изнасяха общо и не се печатаха. Учителят водеше Школата в продължение на 22 години, което е един слънчев цикъл. За този цикъл за пръв път е говорил Учителят.
към текста >>

Учителят водеше Школата в продължение на 22 години, което е един слънчев цикъл.
Понякога Учителят говореше върху темата, която е дал и даваше пояснения, разширяваше я и се простираше върху темите, които са прочетени. Учителят изискваше, но не го налагаше, учениците на всяка беседа да правят резюме - да се извадят основни мисли и идеи. Редовните ученици това го правеха. Тези резюмета всеки си ги запазваше в тетрадката. Не се изнасяха общо и не се печатаха. Учителят водеше Школата в продължение на 22 години, което е един слънчев цикъл. За този цикъл за пръв път е говорил Учителят. После този цикъл стана астрономически известен, за който официалните астрономи започнаха да говорят. Това бе времето на Учителя, отпуснато от Бога, за да се предаде Словото Му за Школата. Борис Николов, Мария Златева Откриване на младежкия окултен клас
към текста >>

За този цикъл за пръв път е говорил Учителят.
Учителят изискваше, но не го налагаше, учениците на всяка беседа да правят резюме - да се извадят основни мисли и идеи. Редовните ученици това го правеха. Тези резюмета всеки си ги запазваше в тетрадката. Не се изнасяха общо и не се печатаха. Учителят водеше Школата в продължение на 22 години, което е един слънчев цикъл. За този цикъл за пръв път е говорил Учителят. После този цикъл стана астрономически известен, за който официалните астрономи започнаха да говорят. Това бе времето на Учителя, отпуснато от Бога, за да се предаде Словото Му за Школата. Борис Николов, Мария Златева Откриване на младежкия окултен клас Ние от младежката група посещавахме редовно лекции и упражнения.
към текста >>

Това бе времето на Учителя, отпуснато от Бога, за да се предаде Словото Му за Школата.
Тези резюмета всеки си ги запазваше в тетрадката. Не се изнасяха общо и не се печатаха. Учителят водеше Школата в продължение на 22 години, което е един слънчев цикъл. За този цикъл за пръв път е говорил Учителят. После този цикъл стана астрономически известен, за който официалните астрономи започнаха да говорят. Това бе времето на Учителя, отпуснато от Бога, за да се предаде Словото Му за Школата. Борис Николов, Мария Златева Откриване на младежкия окултен клас Ние от младежката група посещавахме редовно лекции и упражнения. Отначало възрастните бяха ревниви, отиваха на братска вечеря, но на нас не съобщаваха, запазваха Учителя за себе си. Учителят разбра това и ни съобщи чрез други млади хора и така започнахме да посещаваме редовно братските вечери, събрания и екскурзии.
към текста >>

Отначало възрастните бяха ревниви, отиваха на братска вечеря, но на нас не съобщаваха, запазваха Учителя за себе си.
После този цикъл стана астрономически известен, за който официалните астрономи започнаха да говорят. Това бе времето на Учителя, отпуснато от Бога, за да се предаде Словото Му за Школата. Борис Николов, Мария Златева Откриване на младежкия окултен клас Ние от младежката група посещавахме редовно лекции и упражнения. Отначало възрастните бяха ревниви, отиваха на братска вечеря, но на нас не съобщаваха, запазваха Учителя за себе си. Учителят разбра това и ни съобщи чрез други млади хора и така започнахме да посещаваме редовно братските вечери, събрания и екскурзии. Постепенно навлязохме в братския живот, който за нас беше откровение, защото ние сме го чакали и сме жадували за него. Този живот запълни сърцата ни и ние не се отделяхме и останахме с Учителя до днес, над 50 години. Една от първите задачи, която ни бе поставена, бе да уважаваме жената. Като младежи водехме чист живот, повече бяхме в планините и сред природата през свободното си време.
към текста >>

Учителят разбра това и ни съобщи чрез други млади хора и така започнахме да посещаваме редовно братските вечери, събрания и екскурзии.
Това бе времето на Учителя, отпуснато от Бога, за да се предаде Словото Му за Школата. Борис Николов, Мария Златева Откриване на младежкия окултен клас Ние от младежката група посещавахме редовно лекции и упражнения. Отначало възрастните бяха ревниви, отиваха на братска вечеря, но на нас не съобщаваха, запазваха Учителя за себе си. Учителят разбра това и ни съобщи чрез други млади хора и така започнахме да посещаваме редовно братските вечери, събрания и екскурзии. Постепенно навлязохме в братския живот, който за нас беше откровение, защото ние сме го чакали и сме жадували за него. Този живот запълни сърцата ни и ние не се отделяхме и останахме с Учителя до днес, над 50 години. Една от първите задачи, която ни бе поставена, бе да уважаваме жената. Като младежи водехме чист живот, повече бяхме в планините и сред природата през свободното си време. Постепенно Учителят създаде в нас почит и уважение към жената.
към текста >>

Този живот запълни сърцата ни и ние не се отделяхме и останахме с Учителя до днес, над 50 години.
Откриване на младежкия окултен клас Ние от младежката група посещавахме редовно лекции и упражнения. Отначало възрастните бяха ревниви, отиваха на братска вечеря, но на нас не съобщаваха, запазваха Учителя за себе си. Учителят разбра това и ни съобщи чрез други млади хора и така започнахме да посещаваме редовно братските вечери, събрания и екскурзии. Постепенно навлязохме в братския живот, който за нас беше откровение, защото ние сме го чакали и сме жадували за него. Този живот запълни сърцата ни и ние не се отделяхме и останахме с Учителя до днес, над 50 години. Една от първите задачи, която ни бе поставена, бе да уважаваме жената. Като младежи водехме чист живот, повече бяхме в планините и сред природата през свободното си време. Постепенно Учителят създаде в нас почит и уважение към жената. Учителят я третираше като себе си, не я унижаваше. Така се създаваха хубави отношения между братя и сестри и ние живеехме около Учителя един прекрасен живот.
към текста >>

Постепенно Учителят създаде в нас почит и уважение към жената.
Учителят разбра това и ни съобщи чрез други млади хора и така започнахме да посещаваме редовно братските вечери, събрания и екскурзии. Постепенно навлязохме в братския живот, който за нас беше откровение, защото ние сме го чакали и сме жадували за него. Този живот запълни сърцата ни и ние не се отделяхме и останахме с Учителя до днес, над 50 години. Една от първите задачи, която ни бе поставена, бе да уважаваме жената. Като младежи водехме чист живот, повече бяхме в планините и сред природата през свободното си време. Постепенно Учителят създаде в нас почит и уважение към жената. Учителят я третираше като себе си, не я унижаваше. Така се създаваха хубави отношения между братя и сестри и ние живеехме около Учителя един прекрасен живот. Повод за откриване на Младежкия Окултен клас дадохме ние, младежите. Обикновено в неделя сутрин всички излизаха на поляната в гората. Там се правеха молитви, пееха се песни, играеше се гимнастика.
към текста >>

Учителят я третираше като себе си, не я унижаваше.
Постепенно навлязохме в братския живот, който за нас беше откровение, защото ние сме го чакали и сме жадували за него. Този живот запълни сърцата ни и ние не се отделяхме и останахме с Учителя до днес, над 50 години. Една от първите задачи, която ни бе поставена, бе да уважаваме жената. Като младежи водехме чист живот, повече бяхме в планините и сред природата през свободното си време. Постепенно Учителят създаде в нас почит и уважение към жената. Учителят я третираше като себе си, не я унижаваше. Така се създаваха хубави отношения между братя и сестри и ние живеехме около Учителя един прекрасен живот. Повод за откриване на Младежкия Окултен клас дадохме ние, младежите. Обикновено в неделя сутрин всички излизаха на поляната в гората. Там се правеха молитви, пееха се песни, играеше се гимнастика. След общото утринно молитвено събрание ние, една група от 20-30 младежи, се отделяхме и отивахме на една полянка в гората и там продължавахме нашите разисквания, а възрастните приятели оставаха с Учителя на поляната.
към текста >>

Така се създаваха хубави отношения между братя и сестри и ние живеехме около Учителя един прекрасен живот.
Този живот запълни сърцата ни и ние не се отделяхме и останахме с Учителя до днес, над 50 години. Една от първите задачи, която ни бе поставена, бе да уважаваме жената. Като младежи водехме чист живот, повече бяхме в планините и сред природата през свободното си време. Постепенно Учителят създаде в нас почит и уважение към жената. Учителят я третираше като себе си, не я унижаваше. Така се създаваха хубави отношения между братя и сестри и ние живеехме около Учителя един прекрасен живот. Повод за откриване на Младежкия Окултен клас дадохме ние, младежите. Обикновено в неделя сутрин всички излизаха на поляната в гората. Там се правеха молитви, пееха се песни, играеше се гимнастика. След общото утринно молитвено събрание ние, една група от 20-30 младежи, се отделяхме и отивахме на една полянка в гората и там продължавахме нашите разисквания, а възрастните приятели оставаха с Учителя на поляната. Веднъж ние поканихме Учителя да присъства на тези наши събирания.
към текста >>

Обикновено в неделя сутрин всички излизаха на поляната в гората.
Като младежи водехме чист живот, повече бяхме в планините и сред природата през свободното си време. Постепенно Учителят създаде в нас почит и уважение към жената. Учителят я третираше като себе си, не я унижаваше. Така се създаваха хубави отношения между братя и сестри и ние живеехме около Учителя един прекрасен живот. Повод за откриване на Младежкия Окултен клас дадохме ние, младежите. Обикновено в неделя сутрин всички излизаха на поляната в гората. Там се правеха молитви, пееха се песни, играеше се гимнастика. След общото утринно молитвено събрание ние, една група от 20-30 младежи, се отделяхме и отивахме на една полянка в гората и там продължавахме нашите разисквания, а възрастните приятели оставаха с Учителя на поляната. Веднъж ние поканихме Учителя да присъства на тези наши събирания. Учителят дойде на нашата полянка. Ние Му казахме, че искаме да учим и имаме желание Той да ни ръководи.
към текста >>

След общото утринно молитвено събрание ние, една група от 20-30 младежи, се отделяхме и отивахме на една полянка в гората и там продължавахме нашите разисквания, а възрастните приятели оставаха с Учителя на поляната.
Учителят я третираше като себе си, не я унижаваше. Така се създаваха хубави отношения между братя и сестри и ние живеехме около Учителя един прекрасен живот. Повод за откриване на Младежкия Окултен клас дадохме ние, младежите. Обикновено в неделя сутрин всички излизаха на поляната в гората. Там се правеха молитви, пееха се песни, играеше се гимнастика. След общото утринно молитвено събрание ние, една група от 20-30 младежи, се отделяхме и отивахме на една полянка в гората и там продължавахме нашите разисквания, а възрастните приятели оставаха с Учителя на поляната. Веднъж ние поканихме Учителя да присъства на тези наши събирания. Учителят дойде на нашата полянка. Ние Му казахме, че искаме да учим и имаме желание Той да ни ръководи. Бяхме чели от теософската и окултна литература, че на ученика е необходим Учител. Тогава Учителят не каза нищо.
към текста >>

Веднъж ние поканихме Учителя да присъства на тези наши събирания.
Така се създаваха хубави отношения между братя и сестри и ние живеехме около Учителя един прекрасен живот. Повод за откриване на Младежкия Окултен клас дадохме ние, младежите. Обикновено в неделя сутрин всички излизаха на поляната в гората. Там се правеха молитви, пееха се песни, играеше се гимнастика. След общото утринно молитвено събрание ние, една група от 20-30 младежи, се отделяхме и отивахме на една полянка в гората и там продължавахме нашите разисквания, а възрастните приятели оставаха с Учителя на поляната. Веднъж ние поканихме Учителя да присъства на тези наши събирания. Учителят дойде на нашата полянка. Ние Му казахме, че искаме да учим и имаме желание Той да ни ръководи. Бяхме чели от теософската и окултна литература, че на ученика е необходим Учител. Тогава Учителят не каза нищо. Той си замълча.
към текста >>

Учителят дойде на нашата полянка.
Повод за откриване на Младежкия Окултен клас дадохме ние, младежите. Обикновено в неделя сутрин всички излизаха на поляната в гората. Там се правеха молитви, пееха се песни, играеше се гимнастика. След общото утринно молитвено събрание ние, една група от 20-30 младежи, се отделяхме и отивахме на една полянка в гората и там продължавахме нашите разисквания, а възрастните приятели оставаха с Учителя на поляната. Веднъж ние поканихме Учителя да присъства на тези наши събирания. Учителят дойде на нашата полянка. Ние Му казахме, че искаме да учим и имаме желание Той да ни ръководи. Бяхме чели от теософската и окултна литература, че на ученика е необходим Учител. Тогава Учителят не каза нищо. Той си замълча. След това ни изнесе една беседа, в която отговори на всички наши въпроси.
към текста >>

Бяхме чели от теософската и окултна литература, че на ученика е необходим Учител.
Там се правеха молитви, пееха се песни, играеше се гимнастика. След общото утринно молитвено събрание ние, една група от 20-30 младежи, се отделяхме и отивахме на една полянка в гората и там продължавахме нашите разисквания, а възрастните приятели оставаха с Учителя на поляната. Веднъж ние поканихме Учителя да присъства на тези наши събирания. Учителят дойде на нашата полянка. Ние Му казахме, че искаме да учим и имаме желание Той да ни ръководи. Бяхме чели от теософската и окултна литература, че на ученика е необходим Учител. Тогава Учителят не каза нищо. Той си замълча. След това ни изнесе една беседа, в която отговори на всички наши въпроси. Ние искахме напътствия, ръководство за своята вътрешна духовна работа. Това бе едно мълчаливо искане на душите, да им даде знания как да живеят.
към текста >>

Тогава Учителят не каза нищо.
След общото утринно молитвено събрание ние, една група от 20-30 младежи, се отделяхме и отивахме на една полянка в гората и там продължавахме нашите разисквания, а възрастните приятели оставаха с Учителя на поляната. Веднъж ние поканихме Учителя да присъства на тези наши събирания. Учителят дойде на нашата полянка. Ние Му казахме, че искаме да учим и имаме желание Той да ни ръководи. Бяхме чели от теософската и окултна литература, че на ученика е необходим Учител. Тогава Учителят не каза нищо. Той си замълча. След това ни изнесе една беседа, в която отговори на всички наши въпроси. Ние искахме напътствия, ръководство за своята вътрешна духовна работа. Това бе едно мълчаливо искане на душите, да им даде знания как да живеят. Известно време Учителят мълча, обмисляше въпроса и накрая реши, че е време да се отвори Младежкият Окултен клас.
към текста >>

Известно време Учителят мълча, обмисляше въпроса и накрая реши, че е време да се отвори Младежкият Окултен клас.
Тогава Учителят не каза нищо. Той си замълча. След това ни изнесе една беседа, в която отговори на всички наши въпроси. Ние искахме напътствия, ръководство за своята вътрешна духовна работа. Това бе едно мълчаливо искане на душите, да им даде знания как да живеят. Известно време Учителят мълча, обмисляше въпроса и накрая реши, че е време да се отвори Младежкият Окултен клас. Аудиторията бе готова и чакаше. Мина известно време и всеки един от младежите, които присъстваха на онази полянка, получи лична покана от Учителя за откриване на Младежкия Окултен клас. Той отвори Школата в отговор на това наше желание да учим. Значи ученикът трябва да поиска. Тогава Учителят му отговаря и му показва какъв е законът за приемане на ученика в Окултната Школа.
към текста >>

Мина известно време и всеки един от младежите, които присъстваха на онази полянка, получи лична покана от Учителя за откриване на Младежкия Окултен клас.
След това ни изнесе една беседа, в която отговори на всички наши въпроси. Ние искахме напътствия, ръководство за своята вътрешна духовна работа. Това бе едно мълчаливо искане на душите, да им даде знания как да живеят. Известно време Учителят мълча, обмисляше въпроса и накрая реши, че е време да се отвори Младежкият Окултен клас. Аудиторията бе готова и чакаше. Мина известно време и всеки един от младежите, които присъстваха на онази полянка, получи лична покана от Учителя за откриване на Младежкия Окултен клас. Той отвори Школата в отговор на това наше желание да учим. Значи ученикът трябва да поиска. Тогава Учителят му отговаря и му показва какъв е законът за приемане на ученика в Окултната Школа. Така се образува първият Младежки клас от 80 души, братя и сестри. По-късно Учителят спомена, че за пръв път Бялото Братство открива Школа, в която освен мъже, са допуснати и жени.
към текста >>

Тогава Учителят му отговаря и му показва какъв е законът за приемане на ученика в Окултната Школа.
Известно време Учителят мълча, обмисляше въпроса и накрая реши, че е време да се отвори Младежкият Окултен клас. Аудиторията бе готова и чакаше. Мина известно време и всеки един от младежите, които присъстваха на онази полянка, получи лична покана от Учителя за откриване на Младежкия Окултен клас. Той отвори Школата в отговор на това наше желание да учим. Значи ученикът трябва да поиска. Тогава Учителят му отговаря и му показва какъв е законът за приемане на ученика в Окултната Школа. Така се образува първият Младежки клас от 80 души, братя и сестри. По-късно Учителят спомена, че за пръв път Бялото Братство открива Школа, в която освен мъже, са допуснати и жени. Тогава всички имаха една представа, че като се влезе в един Окултен клас, ще трябва да им се поверят дарби, способности и сили, с които да управляват света. Но Учителят още в самото начало даде да се разбере, че пътят на ученика е труден и придобивките идват в резултат на една вътрешна работа. Понеже не всички бяха готови за такава работа, те се оттегляха.
към текста >>

По-късно Учителят спомена, че за пръв път Бялото Братство открива Школа, в която освен мъже, са допуснати и жени.
Мина известно време и всеки един от младежите, които присъстваха на онази полянка, получи лична покана от Учителя за откриване на Младежкия Окултен клас. Той отвори Школата в отговор на това наше желание да учим. Значи ученикът трябва да поиска. Тогава Учителят му отговаря и му показва какъв е законът за приемане на ученика в Окултната Школа. Така се образува първият Младежки клас от 80 души, братя и сестри. По-късно Учителят спомена, че за пръв път Бялото Братство открива Школа, в която освен мъже, са допуснати и жени. Тогава всички имаха една представа, че като се влезе в един Окултен клас, ще трябва да им се поверят дарби, способности и сили, с които да управляват света. Но Учителят още в самото начало даде да се разбере, че пътят на ученика е труден и придобивките идват в резултат на една вътрешна работа. Понеже не всички бяха готови за такава работа, те се оттегляха. Отначало класовете бяха вечер, след работно време. Тогава сестра Ма- рия Тодорова, която работеше вечерно време, замоли Учителя да се прехвърли часа на класа сутрин.
към текста >>

Но Учителят още в самото начало даде да се разбере, че пътят на ученика е труден и придобивките идват в резултат на една вътрешна работа.
Значи ученикът трябва да поиска. Тогава Учителят му отговаря и му показва какъв е законът за приемане на ученика в Окултната Школа. Така се образува първият Младежки клас от 80 души, братя и сестри. По-късно Учителят спомена, че за пръв път Бялото Братство открива Школа, в която освен мъже, са допуснати и жени. Тогава всички имаха една представа, че като се влезе в един Окултен клас, ще трябва да им се поверят дарби, способности и сили, с които да управляват света. Но Учителят още в самото начало даде да се разбере, че пътят на ученика е труден и придобивките идват в резултат на една вътрешна работа. Понеже не всички бяха готови за такава работа, те се оттегляха. Отначало класовете бяха вечер, след работно време. Тогава сестра Ма- рия Тодорова, която работеше вечерно време, замоли Учителя да се прехвърли часа на класа сутрин. Освен това, те бяха млади момичета и ги е страх дa се прибират по тъмнината, а имат и неприятности с родителите си. На следващия ден Учителят предложи часовете да са сутрин.
към текста >>

Тогава сестра Ма- рия Тодорова, която работеше вечерно време, замоли Учителя да се прехвърли часа на класа сутрин.
По-късно Учителят спомена, че за пръв път Бялото Братство открива Школа, в която освен мъже, са допуснати и жени. Тогава всички имаха една представа, че като се влезе в един Окултен клас, ще трябва да им се поверят дарби, способности и сили, с които да управляват света. Но Учителят още в самото начало даде да се разбере, че пътят на ученика е труден и придобивките идват в резултат на една вътрешна работа. Понеже не всички бяха готови за такава работа, те се оттегляха. Отначало класовете бяха вечер, след работно време. Тогава сестра Ма- рия Тодорова, която работеше вечерно време, замоли Учителя да се прехвърли часа на класа сутрин. Освен това, те бяха млади момичета и ги е страх дa се прибират по тъмнината, а имат и неприятности с родителите си. На следващия ден Учителят предложи часовете да са сутрин. Всички приеха. И така Младежкият клас започна своите занятия сутрин от 5 часа. Отначало беше в неделя, но след това бе преместен в петък и така остана до края на школата.
към текста >>

На следващия ден Учителят предложи часовете да са сутрин.
Но Учителят още в самото начало даде да се разбере, че пътят на ученика е труден и придобивките идват в резултат на една вътрешна работа. Понеже не всички бяха готови за такава работа, те се оттегляха. Отначало класовете бяха вечер, след работно време. Тогава сестра Ма- рия Тодорова, която работеше вечерно време, замоли Учителя да се прехвърли часа на класа сутрин. Освен това, те бяха млади момичета и ги е страх дa се прибират по тъмнината, а имат и неприятности с родителите си. На следващия ден Учителят предложи часовете да са сутрин. Всички приеха. И така Младежкият клас започна своите занятия сутрин от 5 часа. Отначало беше в неделя, но след това бе преместен в петък и така остана до края на школата. Савка Керемидчиева отиде при Учителя и Му каза, че желае в Младежкия клас да влизат само неженени, а който се задоми да напусне Младежкия клас и да отиде да посещава Общия Окултен клас. Учителят се съгласи.
към текста >>

Савка Керемидчиева отиде при Учителя и Му каза, че желае в Младежкия клас да влизат само неженени, а който се задоми да напусне Младежкия клас и да отиде да посещава Общия Окултен клас.
Освен това, те бяха млади момичета и ги е страх дa се прибират по тъмнината, а имат и неприятности с родителите си. На следващия ден Учителят предложи часовете да са сутрин. Всички приеха. И така Младежкият клас започна своите занятия сутрин от 5 часа. Отначало беше в неделя, но след това бе преместен в петък и така остана до края на школата. Савка Керемидчиева отиде при Учителя и Му каза, че желае в Младежкия клас да влизат само неженени, а който се задоми да напусне Младежкия клас и да отиде да посещава Общия Окултен клас. Учителят се съгласи. така в Младежкия клас трябваше да останат само несемейни, защото бе определен за хора с чист морал и висок идеал. Савка бе по морала. Бе голяма моралистка, по формата и етикецията. Беше го наследила от майка си, която се германка.
към текста >>

Учителят се съгласи.
На следващия ден Учителят предложи часовете да са сутрин. Всички приеха. И така Младежкият клас започна своите занятия сутрин от 5 часа. Отначало беше в неделя, но след това бе преместен в петък и така остана до края на школата. Савка Керемидчиева отиде при Учителя и Му каза, че желае в Младежкия клас да влизат само неженени, а който се задоми да напусне Младежкия клас и да отиде да посещава Общия Окултен клас. Учителят се съгласи. така в Младежкия клас трябваше да останат само несемейни, защото бе определен за хора с чист морал и висок идеал. Савка бе по морала. Бе голяма моралистка, по формата и етикецията. Беше го наследила от майка си, която се германка. Учителят нямаше отначало предвид такова ограничение, но понеже бе направено от ученик и останалите го възприеха, то Той се съгласи, Учителят работеше по закона на свободата.
към текста >>

Учителят нямаше отначало предвид такова ограничение, но понеже бе направено от ученик и останалите го възприеха, то Той се съгласи, Учителят работеше по закона на свободата.
Учителят се съгласи. така в Младежкия клас трябваше да останат само несемейни, защото бе определен за хора с чист морал и висок идеал. Савка бе по морала. Бе голяма моралистка, по формата и етикецията. Беше го наследила от майка си, която се германка. Учителят нямаше отначало предвид такова ограничение, но понеже бе направено от ученик и останалите го възприеха, то Той се съгласи, Учителят работеше по закона на свободата. Така едно от условията да се посещава Младежкия клас, беше учениците да не бъдат омъжени или оженени. Идеята бе да не влизат в класа семейни хора, които са натоварени с всевъзможни задължения и проблеми и като влязат в клас носят всички тези влияния и разстройват атмосферата на класа. Това се постигна отначало. Когато се задомяваха някои от Младежкия клас, то трябваше да го напуснат. Но не се държеше така фанатично и буквално - по-късно Учителят разрешаваше този въпрос индивидуално и се правеше изключение.
към текста >>

Но не се държеше така фанатично и буквално - по-късно Учителят разрешаваше този въпрос индивидуално и се правеше изключение.
Учителят нямаше отначало предвид такова ограничение, но понеже бе направено от ученик и останалите го възприеха, то Той се съгласи, Учителят работеше по закона на свободата. Така едно от условията да се посещава Младежкия клас, беше учениците да не бъдат омъжени или оженени. Идеята бе да не влизат в класа семейни хора, които са натоварени с всевъзможни задължения и проблеми и като влязат в клас носят всички тези влияния и разстройват атмосферата на класа. Това се постигна отначало. Когато се задомяваха някои от Младежкия клас, то трябваше да го напуснат. Но не се държеше така фанатично и буквално - по-късно Учителят разрешаваше този въпрос индивидуално и се правеше изключение. Въпросът бе да не се държи толкова за формата, а на преден план да излязат вътрешните духовни подбуди, които движат тези млади хора. Някои по форма бяха ми- нали през семейния живот и пак бяха в Младежкия клас. Тук се изискваше по-скоро един чист, вътрешен стремеж и се държеше главно на него. От това правило бяха направени няколко малки изключения, но някои го взеха чисто по форма и се страхуваха, че в клас присъстваха и хора, които са женени или омъжени. Учителят държеше на идейния вътрешен стремеж, на чистия идеен стремеж на ученика в Божествения път и не държеше буквално на това правило.
към текста >>

Учителят държеше на идейния вътрешен стремеж, на чистия идеен стремеж на ученика в Божествения път и не държеше буквално на това правило.
Но не се държеше така фанатично и буквално - по-късно Учителят разрешаваше този въпрос индивидуално и се правеше изключение. Въпросът бе да не се държи толкова за формата, а на преден план да излязат вътрешните духовни подбуди, които движат тези млади хора. Някои по форма бяха ми- нали през семейния живот и пак бяха в Младежкия клас. Тук се изискваше по-скоро един чист, вътрешен стремеж и се държеше главно на него. От това правило бяха направени няколко малки изключения, но някои го взеха чисто по форма и се страхуваха, че в клас присъстваха и хора, които са женени или омъжени. Учителят държеше на идейния вътрешен стремеж, на чистия идеен стремеж на ученика в Божествения път и не държеше буквално на това правило. Въпросът за брака е един много важен въпрос, един много сложен въпрос и преди всичко един личен въпрос. Учителят го бе разрешил в годината, когато се откри Школата през 1922 г. така: "На окултния ученик не му е позволено да се омъжи или ожени." Но това се отнася до окултните ученици, а не за нас, които сега влизаме в Школата. Обикновено, които се задомяваха, другите ги поздравяваха и направо казваха колко съжаляват, че трябва да се разделят с тях, а младоженците се споглеждаха виновно и след това отиваха да посещават Общия Окултен клас. Правилото бе такова, че младежите посещаваха Младежкия Окултен клас и можеха да посещават Общия Окултен клас, който бе отворен от Учителя за останалите братя и сестри, които бяха в друга възрастова група.
към текста >>

Учителят го бе разрешил в годината, когато се откри Школата през 1922 г.
Някои по форма бяха ми- нали през семейния живот и пак бяха в Младежкия клас. Тук се изискваше по-скоро един чист, вътрешен стремеж и се държеше главно на него. От това правило бяха направени няколко малки изключения, но някои го взеха чисто по форма и се страхуваха, че в клас присъстваха и хора, които са женени или омъжени. Учителят държеше на идейния вътрешен стремеж, на чистия идеен стремеж на ученика в Божествения път и не държеше буквално на това правило. Въпросът за брака е един много важен въпрос, един много сложен въпрос и преди всичко един личен въпрос. Учителят го бе разрешил в годината, когато се откри Школата през 1922 г. така: "На окултния ученик не му е позволено да се омъжи или ожени." Но това се отнася до окултните ученици, а не за нас, които сега влизаме в Школата. Обикновено, които се задомяваха, другите ги поздравяваха и направо казваха колко съжаляват, че трябва да се разделят с тях, а младоженците се споглеждаха виновно и след това отиваха да посещават Общия Окултен клас. Правилото бе такова, че младежите посещаваха Младежкия Окултен клас и можеха да посещават Общия Окултен клас, който бе отворен от Учителя за останалите братя и сестри, които бяха в друга възрастова група. Но учениците от Общия Окултен клас не можеха да посещават Младежкия Окултен клас. А да влезеш в Младежкия Окултен клас не бе така лесно и просто.
към текста >>

Обикновено, които се задомяваха, другите ги поздравяваха и направо казваха колко съжаляват, че трябва да се разделят с тях, а младоженците се споглеждаха виновно и след това отиваха да посещават Общия Окултен клас.
От това правило бяха направени няколко малки изключения, но някои го взеха чисто по форма и се страхуваха, че в клас присъстваха и хора, които са женени или омъжени. Учителят държеше на идейния вътрешен стремеж, на чистия идеен стремеж на ученика в Божествения път и не държеше буквално на това правило. Въпросът за брака е един много важен въпрос, един много сложен въпрос и преди всичко един личен въпрос. Учителят го бе разрешил в годината, когато се откри Школата през 1922 г. така: "На окултния ученик не му е позволено да се омъжи или ожени." Но това се отнася до окултните ученици, а не за нас, които сега влизаме в Школата. Обикновено, които се задомяваха, другите ги поздравяваха и направо казваха колко съжаляват, че трябва да се разделят с тях, а младоженците се споглеждаха виновно и след това отиваха да посещават Общия Окултен клас. Правилото бе такова, че младежите посещаваха Младежкия Окултен клас и можеха да посещават Общия Окултен клас, който бе отворен от Учителя за останалите братя и сестри, които бяха в друга възрастова група. Но учениците от Общия Окултен клас не можеха да посещават Младежкия Окултен клас. А да влезеш в Младежкия Окултен клас не бе така лесно и просто. Учителят бе този, който разрешаваше лично молбата, която бе устна на всеки младеж, дошъл на Изгрева. Този младеж трябваше да бъде представен от някой от възрастните братя и сестри и трябваше да бъдат негов гарант.
към текста >>

Правилото бе такова, че младежите посещаваха Младежкия Окултен клас и можеха да посещават Общия Окултен клас, който бе отворен от Учителя за останалите братя и сестри, които бяха в друга възрастова група.
Учителят държеше на идейния вътрешен стремеж, на чистия идеен стремеж на ученика в Божествения път и не държеше буквално на това правило. Въпросът за брака е един много важен въпрос, един много сложен въпрос и преди всичко един личен въпрос. Учителят го бе разрешил в годината, когато се откри Школата през 1922 г. така: "На окултния ученик не му е позволено да се омъжи или ожени." Но това се отнася до окултните ученици, а не за нас, които сега влизаме в Школата. Обикновено, които се задомяваха, другите ги поздравяваха и направо казваха колко съжаляват, че трябва да се разделят с тях, а младоженците се споглеждаха виновно и след това отиваха да посещават Общия Окултен клас. Правилото бе такова, че младежите посещаваха Младежкия Окултен клас и можеха да посещават Общия Окултен клас, който бе отворен от Учителя за останалите братя и сестри, които бяха в друга възрастова група. Но учениците от Общия Окултен клас не можеха да посещават Младежкия Окултен клас. А да влезеш в Младежкия Окултен клас не бе така лесно и просто. Учителят бе този, който разрешаваше лично молбата, която бе устна на всеки младеж, дошъл на Изгрева. Този младеж трябваше да бъде представен от някой от възрастните братя и сестри и трябваше да бъдат негов гарант. Обикновено Учителят запитваше: "Ти познаваш ли този младеж, ще можеш ли да станеш негов гарант и негов застъпник пред Бога?
към текста >>

Учителят бе този, който разрешаваше лично молбата, която бе устна на всеки младеж, дошъл на Изгрева.
така: "На окултния ученик не му е позволено да се омъжи или ожени." Но това се отнася до окултните ученици, а не за нас, които сега влизаме в Школата. Обикновено, които се задомяваха, другите ги поздравяваха и направо казваха колко съжаляват, че трябва да се разделят с тях, а младоженците се споглеждаха виновно и след това отиваха да посещават Общия Окултен клас. Правилото бе такова, че младежите посещаваха Младежкия Окултен клас и можеха да посещават Общия Окултен клас, който бе отворен от Учителя за останалите братя и сестри, които бяха в друга възрастова група. Но учениците от Общия Окултен клас не можеха да посещават Младежкия Окултен клас. А да влезеш в Младежкия Окултен клас не бе така лесно и просто. Учителят бе този, който разрешаваше лично молбата, която бе устна на всеки младеж, дошъл на Изгрева. Този младеж трябваше да бъде представен от някой от възрастните братя и сестри и трябваше да бъдат негов гарант. Обикновено Учителят запитваше: "Ти познаваш ли този младеж, ще можеш ли да станеш негов гарант и негов застъпник пред Бога? " За да отговори възрастният брат, младият човек трябва да е посещавал една-две години Общия Окултен клас, който бе открит за всички, както и неделните беседи и постепенно да влезе в общия братски живот. Това бе Школа, а не факултет, където сам, по своя воля младежът, завършил гимназия, може да се запише студент. Минаха много години и през това време онези, които се ожениха, трябваше да напуснат Младежкия клас.
към текста >>

Обикновено Учителят запитваше: "Ти познаваш ли този младеж, ще можеш ли да станеш негов гарант и негов застъпник пред Бога?
Правилото бе такова, че младежите посещаваха Младежкия Окултен клас и можеха да посещават Общия Окултен клас, който бе отворен от Учителя за останалите братя и сестри, които бяха в друга възрастова група. Но учениците от Общия Окултен клас не можеха да посещават Младежкия Окултен клас. А да влезеш в Младежкия Окултен клас не бе така лесно и просто. Учителят бе този, който разрешаваше лично молбата, която бе устна на всеки младеж, дошъл на Изгрева. Този младеж трябваше да бъде представен от някой от възрастните братя и сестри и трябваше да бъдат негов гарант. Обикновено Учителят запитваше: "Ти познаваш ли този младеж, ще можеш ли да станеш негов гарант и негов застъпник пред Бога? " За да отговори възрастният брат, младият човек трябва да е посещавал една-две години Общия Окултен клас, който бе открит за всички, както и неделните беседи и постепенно да влезе в общия братски живот. Това бе Школа, а не факултет, където сам, по своя воля младежът, завършил гимназия, може да се запише студент. Минаха много години и през това време онези, които се ожениха, трябваше да напуснат Младежкия клас. Ако си правеха оглушки, другите ги подсещаха и настояваха те да отидат в Общия клас. На тяхно място идваха млади попълнения.
към текста >>

Някои се ожениха, но Учителят ги остави в класа.
" За да отговори възрастният брат, младият човек трябва да е посещавал една-две години Общия Окултен клас, който бе открит за всички, както и неделните беседи и постепенно да влезе в общия братски живот. Това бе Школа, а не факултет, където сам, по своя воля младежът, завършил гимназия, може да се запише студент. Минаха много години и през това време онези, които се ожениха, трябваше да напуснат Младежкия клас. Ако си правеха оглушки, другите ги подсещаха и настояваха те да отидат в Общия клас. На тяхно място идваха млади попълнения. Някои се ожениха, но Учителят ги остави в класа. Това смути мнозина, но класовете принадлежат на Учителя и Той е свободен да постави в един или друг клас, когото си поиска и когото намери за добре. Бяха изминали към 20 години. Веднъж Учителят среща на поляната Мария Тодорова, която бе моя съпруга от 1934 г. и й каза: "Вие направихте грешка, че не допуснахте женени в Младежкия клас." Мария вдигна рамене и се чуди какво да каже. Тя много добре знае, че това бе инициатива на Савка, но се чуди дали да го каже на Учителя.
към текста >>

Това смути мнозина, но класовете принадлежат на Учителя и Той е свободен да постави в един или друг клас, когото си поиска и когото намери за добре.
Това бе Школа, а не факултет, където сам, по своя воля младежът, завършил гимназия, може да се запише студент. Минаха много години и през това време онези, които се ожениха, трябваше да напуснат Младежкия клас. Ако си правеха оглушки, другите ги подсещаха и настояваха те да отидат в Общия клас. На тяхно място идваха млади попълнения. Някои се ожениха, но Учителят ги остави в класа. Това смути мнозина, но класовете принадлежат на Учителя и Той е свободен да постави в един или друг клас, когото си поиска и когото намери за добре. Бяха изминали към 20 години. Веднъж Учителят среща на поляната Мария Тодорова, която бе моя съпруга от 1934 г. и й каза: "Вие направихте грешка, че не допуснахте женени в Младежкия клас." Мария вдигна рамене и се чуди какво да каже. Тя много добре знае, че това бе инициатива на Савка, но се чуди дали да го каже на Учителя. В този момент Учителят повтаря същото изречение, но по друг начин: "Ние направихме грешка, че не допуснахме женени в Младежкия клас!
към текста >>

Веднъж Учителят среща на поляната Мария Тодорова, която бе моя съпруга от 1934 г.
Ако си правеха оглушки, другите ги подсещаха и настояваха те да отидат в Общия клас. На тяхно място идваха млади попълнения. Някои се ожениха, но Учителят ги остави в класа. Това смути мнозина, но класовете принадлежат на Учителя и Той е свободен да постави в един или друг клас, когото си поиска и когото намери за добре. Бяха изминали към 20 години. Веднъж Учителят среща на поляната Мария Тодорова, която бе моя съпруга от 1934 г. и й каза: "Вие направихте грешка, че не допуснахте женени в Младежкия клас." Мария вдигна рамене и се чуди какво да каже. Тя много добре знае, че това бе инициатива на Савка, но се чуди дали да го каже на Учителя. В този момент Учителят повтаря същото изречение, но по друг начин: "Ние направихме грешка, че не допуснахме женени в Младежкия клас! " Мария кимва с глава, че вече е разбрала много добре първото изказване, както и второто. Но вече бе много късно.
към текста >>

Тя много добре знае, че това бе инициатива на Савка, но се чуди дали да го каже на Учителя.
Някои се ожениха, но Учителят ги остави в класа. Това смути мнозина, но класовете принадлежат на Учителя и Той е свободен да постави в един или друг клас, когото си поиска и когото намери за добре. Бяха изминали към 20 години. Веднъж Учителят среща на поляната Мария Тодорова, която бе моя съпруга от 1934 г. и й каза: "Вие направихте грешка, че не допуснахте женени в Младежкия клас." Мария вдигна рамене и се чуди какво да каже. Тя много добре знае, че това бе инициатива на Савка, но се чуди дали да го каже на Учителя. В този момент Учителят повтаря същото изречение, но по друг начин: "Ние направихме грешка, че не допуснахме женени в Младежкия клас! " Мария кимва с глава, че вече е разбрала много добре първото изказване, както и второто. Но вече бе много късно. В туй време Учителят почна работата си над учениците и започна да ги насочва да имат известни качества. Първото качество, на което Той държеше най-много, бе точността.
към текста >>

В този момент Учителят повтаря същото изречение, но по друг начин: "Ние направихме грешка, че не допуснахме женени в Младежкия клас!
Това смути мнозина, но класовете принадлежат на Учителя и Той е свободен да постави в един или друг клас, когото си поиска и когото намери за добре. Бяха изминали към 20 години. Веднъж Учителят среща на поляната Мария Тодорова, която бе моя съпруга от 1934 г. и й каза: "Вие направихте грешка, че не допуснахте женени в Младежкия клас." Мария вдигна рамене и се чуди какво да каже. Тя много добре знае, че това бе инициатива на Савка, но се чуди дали да го каже на Учителя. В този момент Учителят повтаря същото изречение, но по друг начин: "Ние направихме грешка, че не допуснахме женени в Младежкия клас! " Мария кимва с глава, че вече е разбрала много добре първото изказване, както и второто. Но вече бе много късно. В туй време Учителят почна работата си над учениците и започна да ги насочва да имат известни качества. Първото качество, на което Той държеше най-много, бе точността. Той ни постави задача да идваме в клас с точност до минута.
към текста >>

В туй време Учителят почна работата си над учениците и започна да ги насочва да имат известни качества.
и й каза: "Вие направихте грешка, че не допуснахте женени в Младежкия клас." Мария вдигна рамене и се чуди какво да каже. Тя много добре знае, че това бе инициатива на Савка, но се чуди дали да го каже на Учителя. В този момент Учителят повтаря същото изречение, но по друг начин: "Ние направихме грешка, че не допуснахме женени в Младежкия клас! " Мария кимва с глава, че вече е разбрала много добре първото изказване, както и второто. Но вече бе много късно. В туй време Учителят почна работата си над учениците и започна да ги насочва да имат известни качества. Първото качество, на което Той държеше най-много, бе точността. Той ни постави задача да идваме в клас с точност до минута. И всички ученици бяха много точни, макар че някои пътуваха по един-два часа през нощта от града, за да пристигнат на Изгрева в 5 часа сутринта. Всички бяха много точни, а който закъснееше, не го пускаха в салона. Учителят даде упражнения как учениците да развиват своя вътрешен биологичен часовник, който да ги събужда в строго определено време.
към текста >>

Учителят даде упражнения как учениците да развиват своя вътрешен биологичен часовник, който да ги събужда в строго определено време.
В туй време Учителят почна работата си над учениците и започна да ги насочва да имат известни качества. Първото качество, на което Той държеше най-много, бе точността. Той ни постави задача да идваме в клас с точност до минута. И всички ученици бяха много точни, макар че някои пътуваха по един-два часа през нощта от града, за да пристигнат на Изгрева в 5 часа сутринта. Всички бяха много точни, а който закъснееше, не го пускаха в салона. Учителят даде упражнения как учениците да развиват своя вътрешен биологичен часовник, който да ги събужда в строго определено време. Тези упражнения са описани. На някои препоръча да си купят петел и при втори петли да тръгват за Изгрева. Биологичният часовник у петлите ги кара да кукуригат с точност до 5 минути. Определи се ден и час за екскурзиите. Всички идваха точно на време.
към текста >>

Учителят създаде на учениците едно свещено чувство към работата.
На някои препоръча да си купят петел и при втори петли да тръгват за Изгрева. Биологичният часовник у петлите ги кара да кукуригат с точност до 5 минути. Определи се ден и час за екскурзиите. Всички идваха точно на време. Тогава работата в Класа става особено приятна, стегната и учениците изработиха отношение към самата работа, уважение и почитание. Учителят създаде на учениците едно свещено чувство към работата. Всички бяха сериозни. Разговори преди клас не се водеха. Всеки си заемаше мястото, което сам си избираше по естествено предразположение. Учителят споменаваше, че може някога Той да подреди учениците в клас, кой къде да седне и тогава би се създала още по-благоприятна атмосфера, защото тъй както седяхме един до друг, не винаги се получаваше хармония в Класа. В Младежкия клас се чувстваше по-идейна атмосфера.
към текста >>

Учителят споменаваше, че може някога Той да подреди учениците в клас, кой къде да седне и тогава би се създала още по-благоприятна атмосфера, защото тъй както седяхме един до друг, не винаги се получаваше хармония в Класа.
Тогава работата в Класа става особено приятна, стегната и учениците изработиха отношение към самата работа, уважение и почитание. Учителят създаде на учениците едно свещено чувство към работата. Всички бяха сериозни. Разговори преди клас не се водеха. Всеки си заемаше мястото, което сам си избираше по естествено предразположение. Учителят споменаваше, че може някога Той да подреди учениците в клас, кой къде да седне и тогава би се създала още по-благоприятна атмосфера, защото тъй както седяхме един до друг, не винаги се получаваше хармония в Класа. В Младежкия клас се чувстваше по-идейна атмосфера. В Общия клас самата среда бе погълнала от свои задачи на личния живот и я нямаше онази концентрация и онова съсредоточаване общо на класа, както в Младежкия клас. Но и в двата класа постепенно се създаде една обща благоприятна атмосфера за работа. Учителят още горе в стаята си чувстваше каква е атмосферата в класа. Ако тази атмосфера беше благоприятна да се изнесат идеите, които Той имаше предвид, Той слизаше с голямо разположение.
към текста >>

Учителят още горе в стаята си чувстваше каква е атмосферата в класа.
Всеки си заемаше мястото, което сам си избираше по естествено предразположение. Учителят споменаваше, че може някога Той да подреди учениците в клас, кой къде да седне и тогава би се създала още по-благоприятна атмосфера, защото тъй както седяхме един до друг, не винаги се получаваше хармония в Класа. В Младежкия клас се чувстваше по-идейна атмосфера. В Общия клас самата среда бе погълнала от свои задачи на личния живот и я нямаше онази концентрация и онова съсредоточаване общо на класа, както в Младежкия клас. Но и в двата класа постепенно се създаде една обща благоприятна атмосфера за работа. Учителят още горе в стаята си чувстваше каква е атмосферата в класа. Ако тази атмосфера беше благоприятна да се изнесат идеите, които Той имаше предвид, Той слизаше с голямо разположение. Беше усмихнат и сияещ. Присъствието Му създаваше хармония и светъл мир. Борис Николов Откриване на Общия Окултен клас
към текста >>

Възрастните приятели видяха, че Учителят покровителства младите и ги взе под своя закрила, особено след като откри Младежкия клас.
Ако тази атмосфера беше благоприятна да се изнесат идеите, които Той имаше предвид, Той слизаше с голямо разположение. Беше усмихнат и сияещ. Присъствието Му създаваше хармония и светъл мир. Борис Николов Откриване на Общия Окултен клас Възрастните приятели видяха, че Учителят покровителства младите и ги взе под своя закрила, особено след като откри Младежкия клас. Онези братя и сестри, които бяха с Учителя 15-20 години, изведнъж започнаха да ревнуват, да шушукат: "Учителят откри за младежите клас, предпочита тях, а нас пренебрегва." Тогава идва една делегация от възрастни братя при Него и Му казва: "Учителю, открихте за младежите клас. Искаме и за нас да откриете клас." Вижте какъв е окултният закон. Ние поискахме от Учителя да ни обучава и Той отвори клас за нас. Ето, сега възрастните искат клас за себе си. Значи, когато Ученикът поиска от Учителя, само тогава може да има раз- решение по въпроса.
към текста >>

Онези братя и сестри, които бяха с Учителя 15-20 години, изведнъж започнаха да ревнуват, да шушукат: "Учителят откри за младежите клас, предпочита тях, а нас пренебрегва." Тогава идва една делегация от възрастни братя при Него и Му казва: "Учителю, открихте за младежите клас.
Беше усмихнат и сияещ. Присъствието Му създаваше хармония и светъл мир. Борис Николов Откриване на Общия Окултен клас Възрастните приятели видяха, че Учителят покровителства младите и ги взе под своя закрила, особено след като откри Младежкия клас. Онези братя и сестри, които бяха с Учителя 15-20 години, изведнъж започнаха да ревнуват, да шушукат: "Учителят откри за младежите клас, предпочита тях, а нас пренебрегва." Тогава идва една делегация от възрастни братя при Него и Му казва: "Учителю, открихте за младежите клас. Искаме и за нас да откриете клас." Вижте какъв е окултният закон. Ние поискахме от Учителя да ни обучава и Той отвори клас за нас. Ето, сега възрастните искат клас за себе си. Значи, когато Ученикът поиска от Учителя, само тогава може да има раз- решение по въпроса. Учителят ги изгледал сериозно, казал: "Хубаво!
към текста >>

Ние поискахме от Учителя да ни обучава и Той отвори клас за нас.
Борис Николов Откриване на Общия Окултен клас Възрастните приятели видяха, че Учителят покровителства младите и ги взе под своя закрила, особено след като откри Младежкия клас. Онези братя и сестри, които бяха с Учителя 15-20 години, изведнъж започнаха да ревнуват, да шушукат: "Учителят откри за младежите клас, предпочита тях, а нас пренебрегва." Тогава идва една делегация от възрастни братя при Него и Му казва: "Учителю, открихте за младежите клас. Искаме и за нас да откриете клас." Вижте какъв е окултният закон. Ние поискахме от Учителя да ни обучава и Той отвори клас за нас. Ето, сега възрастните искат клас за себе си. Значи, когато Ученикът поиска от Учителя, само тогава може да има раз- решение по въпроса. Учителят ги изгледал сериозно, казал: "Хубаво! " и откри Общия Окултен клас за възрастни. Събраха се много, защото и младежите отивахме и слушахме беседите.
към текста >>

Значи, когато Ученикът поиска от Учителя, само тогава може да има раз- решение по въпроса.
Възрастните приятели видяха, че Учителят покровителства младите и ги взе под своя закрила, особено след като откри Младежкия клас. Онези братя и сестри, които бяха с Учителя 15-20 години, изведнъж започнаха да ревнуват, да шушукат: "Учителят откри за младежите клас, предпочита тях, а нас пренебрегва." Тогава идва една делегация от възрастни братя при Него и Му казва: "Учителю, открихте за младежите клас. Искаме и за нас да откриете клас." Вижте какъв е окултният закон. Ние поискахме от Учителя да ни обучава и Той отвори клас за нас. Ето, сега възрастните искат клас за себе си. Значи, когато Ученикът поиска от Учителя, само тогава може да има раз- решение по въпроса. Учителят ги изгледал сериозно, казал: "Хубаво! " и откри Общия Окултен клас за възрастни. Събраха се много, защото и младежите отивахме и слушахме беседите. Като видяха, че Учителят ни приема, те също ни приеха и започнаха да ни канят на гости в техните големи и хубави къщи. Те се сдружиха с нас.
към текста >>

Учителят ги изгледал сериозно, казал: "Хубаво!
Онези братя и сестри, които бяха с Учителя 15-20 години, изведнъж започнаха да ревнуват, да шушукат: "Учителят откри за младежите клас, предпочита тях, а нас пренебрегва." Тогава идва една делегация от възрастни братя при Него и Му казва: "Учителю, открихте за младежите клас. Искаме и за нас да откриете клас." Вижте какъв е окултният закон. Ние поискахме от Учителя да ни обучава и Той отвори клас за нас. Ето, сега възрастните искат клас за себе си. Значи, когато Ученикът поиска от Учителя, само тогава може да има раз- решение по въпроса. Учителят ги изгледал сериозно, казал: "Хубаво! " и откри Общия Окултен клас за възрастни. Събраха се много, защото и младежите отивахме и слушахме беседите. Като видяха, че Учителят ни приема, те също ни приеха и започнаха да ни канят на гости в техните големи и хубави къщи. Те се сдружиха с нас. Виждаха, че те си отиват, а ние, младите, идвахме и поемахме тяхната работа.
към текста >>

Като видяха, че Учителят ни приема, те също ни приеха и започнаха да ни канят на гости в техните големи и хубави къщи.
Ето, сега възрастните искат клас за себе си. Значи, когато Ученикът поиска от Учителя, само тогава може да има раз- решение по въпроса. Учителят ги изгледал сериозно, казал: "Хубаво! " и откри Общия Окултен клас за възрастни. Събраха се много, защото и младежите отивахме и слушахме беседите. Като видяха, че Учителят ни приема, те също ни приеха и започнаха да ни канят на гости в техните големи и хубави къщи. Те се сдружиха с нас. Виждаха, че те си отиват, а ние, младите, идвахме и поемахме тяхната работа. Имаше от тях много интелигентни, знаеха езици, превеждаха окултна литература и постепенно започнаха да печатат Словото. Общият Окултен клас се събираше в сряда в 5 часа сутринта. Той премина през няколко салона и накрая решиха да построят салон на улица "Оборище" 14.
към текста >>

При тази приятелска атмосфера, която се чувства, всички изпяваме някои песни преди да дойде Учителя.
То не е само за нас едно физическо явление, но има и духовно съдържание. Когато имахме Общ клас, ние бяхме в салона 20 минути преди 5 часа и пеехме, за да се хармонизира обстановката. Мария Тодорова свиреше на хармониума. Тогава не чакаме изгрева на Слънцето, защото сме в клас. В салона всеки си намира място, което му харесва и подхожда. При тази приятелска атмосфера, която се чувства, всички изпяваме някои песни преди да дойде Учителя. Никой не закъснява, а онзи който закъснее, не се допускаше да влезе и да нарушава хармонията. Това беше желязно правило. Учителят заставаше точно в пет без една минута на катедрата и казваше коя песен да се изпее, след това се казваше молитва. Учителят държеше своето Слово. След беседата не се допускат никакви спорове.
към текста >>

Учителят заставаше точно в пет без една минута на катедрата и казваше коя песен да се изпее, след това се казваше молитва.
Тогава не чакаме изгрева на Слънцето, защото сме в клас. В салона всеки си намира място, което му харесва и подхожда. При тази приятелска атмосфера, която се чувства, всички изпяваме някои песни преди да дойде Учителя. Никой не закъснява, а онзи който закъснее, не се допускаше да влезе и да нарушава хармонията. Това беше желязно правило. Учителят заставаше точно в пет без една минута на катедрата и казваше коя песен да се изпее, след това се казваше молитва. Учителят държеше своето Слово. След беседата не се допускат никакви спорове. Всичко минава в ред и тишина. Тихо, бавно отиваме на поляната, правим нашите шест упражнения и играем Паневритмия. Това бе едно богато разнообразие и красота на общия братски живот.
към текста >>

Учителят държеше своето Слово.
В салона всеки си намира място, което му харесва и подхожда. При тази приятелска атмосфера, която се чувства, всички изпяваме някои песни преди да дойде Учителя. Никой не закъснява, а онзи който закъснее, не се допускаше да влезе и да нарушава хармонията. Това беше желязно правило. Учителят заставаше точно в пет без една минута на катедрата и казваше коя песен да се изпее, след това се казваше молитва. Учителят държеше своето Слово. След беседата не се допускат никакви спорове. Всичко минава в ред и тишина. Тихо, бавно отиваме на поляната, правим нашите шест упражнения и играем Паневритмия. Това бе едно богато разнообразие и красота на общия братски живот. Така се развива идеята за общ братския живот.
към текста >>

Под изключване се разбира, че ученикът прекъсва връзката си с Учителя.
Така започваше животът всяка сряда, когато Общият Окултен клас се провеждаше. С учредяване на Школите - Младежкия и Общия клас - се сложи началото на пътя на ученика. Беше много строго. Ако ученикът отсъства един път без да има оправдателна причина, се изключва от Школата. Проверката не беше външна, а вътрешна. Под изключване се разбира, че ученикът прекъсва връзката си с Учителя. Това е вътрешната Школа, където Учителят научава ученика да се справя с всички трудности и противоречия в живота. Борис Николов
към текста >>

Това е вътрешната Школа, където Учителят научава ученика да се справя с всички трудности и противоречия в живота.
С учредяване на Школите - Младежкия и Общия клас - се сложи началото на пътя на ученика. Беше много строго. Ако ученикът отсъства един път без да има оправдателна причина, се изключва от Школата. Проверката не беше външна, а вътрешна. Под изключване се разбира, че ученикът прекъсва връзката си с Учителя. Това е вътрешната Школа, където Учителят научава ученика да се справя с всички трудности и противоречия в живота. Борис Николов
към текста >>

72. СЪЗДАВАНЕ НА 'ИЗГРЕВА'

чух за пръв път Учителя да говори.
СЪЗДАВАНЕ НА "ИЗГРЕВА" Спомени на ученици Първата неделя на 1920 г. чух за пръв път Учителя да говори. Това стана в един салон на "Раковска" и "Граф Игнатиев". Салонът беше в сградата на Дома на журналистите, на втория етаж. Влизахме от "Граф Игнатиев" през задна тясна вратичка и се изкачвахме по една доста стръмна и тясна стълба. Влизахме в широк хол. Отпред имаше една малка стаичка за Учителя, като приемна.
към текста >>

Отпред имаше една малка стаичка за Учителя, като приемна.
чух за пръв път Учителя да говори. Това стана в един салон на "Раковска" и "Граф Игнатиев". Салонът беше в сградата на Дома на журналистите, на втория етаж. Влизахме от "Граф Игнатиев" през задна тясна вратичка и се изкачвахме по една доста стръмна и тясна стълба. Влизахме в широк хол. Отпред имаше една малка стаичка за Учителя, като приемна. В това салонче се държаха беседите. Имаше прозорци и на трите страни на салона към "Раковска". В средата имаше малък подиум, а на него - масичка с бяла покривка, до която имаше стол с облегалка. Около подиума бяха наредени столове. Братята бяха купили този салон.
към текста >>

След напускането на този салон, Учителят се връща отново на "Опълченска" 66 и от 1921 г.
Че се споразумели коя да ръководи и коя да бъде първата от тях. Кой е дал парите - също не зная. Но щом са се скарали и са го продали, значи е била борба за ръководство и влияние. Сега тази двуетажна сграда не съществува и на нейно място е построена многоетажна кооперация. Аз заварих тук Паша и Савка като стенографки. След напускането на този салон, Учителят се връща отново на "Опълченска" 66 и от 1921 г. продължава публичните Си лекции от 10 до 12 часа зсяка неделя. Те бяха достъпни за всеки, който искаше да слуша. В дома на Петко Гумнеров Учителят държи Словото Си от 1914 г. Стенограф е Гълъбов. След завръщането Му от заточение през 1918 г.
към текста >>

В дома на Петко Гумнеров Учителят държи Словото Си от 1914 г.
Сега тази двуетажна сграда не съществува и на нейно място е построена многоетажна кооперация. Аз заварих тук Паша и Савка като стенографки. След напускането на този салон, Учителят се връща отново на "Опълченска" 66 и от 1921 г. продължава публичните Си лекции от 10 до 12 часа зсяка неделя. Те бяха достъпни за всеки, който искаше да слуша. В дома на Петко Гумнеров Учителят държи Словото Си от 1914 г. Стенограф е Гълъбов. След завръщането Му от заточение през 1918 г. от Варна, Учителят продължава да държи Словото Си на "Опълченска" 66. Известно време Той говори на приятелите в помещение на шивашкото ателие на сестра Ружа Иванович. Беседи са държани също известно време в салона на радикалите.
към текста >>

от Варна, Учителят продължава да държи Словото Си на "Опълченска" 66.
продължава публичните Си лекции от 10 до 12 часа зсяка неделя. Те бяха достъпни за всеки, който искаше да слуша. В дома на Петко Гумнеров Учителят държи Словото Си от 1914 г. Стенограф е Гълъбов. След завръщането Му от заточение през 1918 г. от Варна, Учителят продължава да държи Словото Си на "Опълченска" 66. Известно време Той говори на приятелите в помещение на шивашкото ателие на сестра Ружа Иванович. Беседи са държани също известно време в салона на радикалите. През 1922 г, приятелите наеха салона на Германското гимнастическо дружество "Турн Ферайн" на "Гурко" и "Евлоги Георгиев". Вечерно време и в неделя салончето беше свободно и Учителят държеше беседите Си. Там се държаха и неделните беседи, и лекциите на Младежкия и на Общия окултен клас, когато се отвори Школата.
към текста >>

Вечерно време и в неделя салончето беше свободно и Учителят държеше беседите Си.
След завръщането Му от заточение през 1918 г. от Варна, Учителят продължава да държи Словото Си на "Опълченска" 66. Известно време Той говори на приятелите в помещение на шивашкото ателие на сестра Ружа Иванович. Беседи са държани също известно време в салона на радикалите. През 1922 г, приятелите наеха салона на Германското гимнастическо дружество "Турн Ферайн" на "Гурко" и "Евлоги Георгиев". Вечерно време и в неделя салончето беше свободно и Учителят държеше беседите Си. Там се държаха и неделните беседи, и лекциите на Младежкия и на Общия окултен клас, когато се отвори Школата. Имаше поставена черна дъска, където с тебешир се отбелязваха цифри, имена и се правеха чертежи за онагледяване на лекциите. Беседите започваха по един и същи начин във всички салони, през които минахме. Приятелите идваха по-рано. Бяха облечени много прилично, като за църква.
към текста >>

Учителят влизаше с Библия в ръка.
Беседите започваха по един и същи начин във всички салони, през които минахме. Приятелите идваха по-рано. Бяха облечени много прилично, като за църква. Повечето бяха скромни хора. Виждала съм двама-трима офицери, които бяха с пелерини и шпаги. Учителят влизаше с Библия в ръка. Всички ставаха. След като влезеше, ние казвахме обикновено "Добрата молитва", като я изговаряхме всички гласно. На мен много ми харесваше това гласно изричане на молитвата. Пееха се песните "Благославяй, душе моя, Господа" и "Благословен Господ, Бог наш". Тези песни се пееха и след свършването на беседата.
към текста >>

След като влезеше, ние казвахме обикновено "Добрата молитва", като я изговаряхме всички гласно.
Бяха облечени много прилично, като за църква. Повечето бяха скромни хора. Виждала съм двама-трима офицери, които бяха с пелерини и шпаги. Учителят влизаше с Библия в ръка. Всички ставаха. След като влезеше, ние казвахме обикновено "Добрата молитва", като я изговаряхме всички гласно. На мен много ми харесваше това гласно изричане на молитвата. Пееха се песните "Благославяй, душе моя, Господа" и "Благословен Господ, Бог наш". Тези песни се пееха и след свършването на беседата. Пееше се и една църковна песен - "Хвала Теб, Господи". Мелодията и думите на песента действаха успокояващо.
към текста >>

Учителят казваше молитвата, изпяваха се песните, след това всички сядаха по местата си и Той започваше да говори.
На мен много ми харесваше това гласно изричане на молитвата. Пееха се песните "Благославяй, душе моя, Господа" и "Благословен Господ, Бог наш". Тези песни се пееха и след свършването на беседата. Пееше се и една църковна песен - "Хвала Теб, Господи". Мелодията и думите на песента действаха успокояващо. Учителят казваше молитвата, изпяваха се песните, след това всички сядаха по местата си и Той започваше да говори. През 1922-23 г, в дома на сестра Маркова, на ул."Шишман", в салона за чужди езици, се четяха лекциите на Младежкия окултен клас. Учителят започва да прави сутрин разходки с приятелите на края на гората, за да посрещат изгрева на слънцето. Те са го посрещали и на края на боровата гора,зад Семинарията. След като изгряваше слънцето и направим гимнастиките, Той ни говореше. По това време изваждаха рано гевреците от фурните в града и някой от нас купуваше по двадесет геврека, даваше ги на Учителя и Той ги разчупва- ше и ни ги раздаваше на всички.
към текста >>

Учителят започва да прави сутрин разходки с приятелите на края на гората, за да посрещат изгрева на слънцето.
Тези песни се пееха и след свършването на беседата. Пееше се и една църковна песен - "Хвала Теб, Господи". Мелодията и думите на песента действаха успокояващо. Учителят казваше молитвата, изпяваха се песните, след това всички сядаха по местата си и Той започваше да говори. През 1922-23 г, в дома на сестра Маркова, на ул."Шишман", в салона за чужди езици, се четяха лекциите на Младежкия окултен клас. Учителят започва да прави сутрин разходки с приятелите на края на гората, за да посрещат изгрева на слънцето. Те са го посрещали и на края на боровата гора,зад Семинарията. След като изгряваше слънцето и направим гимнастиките, Той ни говореше. По това време изваждаха рано гевреците от фурните в града и някой от нас купуваше по двадесет геврека, даваше ги на Учителя и Той ги разчупва- ше и ни ги раздаваше на всички. Това ставаше много често - ако се случеха по-малко, ще ни даде по половин геврек. В онези години стражарите ни гонеха от гората, понеже сме тъпчели младите дървесни насаждения.
към текста >>

По това време изваждаха рано гевреците от фурните в града и някой от нас купуваше по двадесет геврека, даваше ги на Учителя и Той ги разчупва- ше и ни ги раздаваше на всички.
Учителят казваше молитвата, изпяваха се песните, след това всички сядаха по местата си и Той започваше да говори. През 1922-23 г, в дома на сестра Маркова, на ул."Шишман", в салона за чужди езици, се четяха лекциите на Младежкия окултен клас. Учителят започва да прави сутрин разходки с приятелите на края на гората, за да посрещат изгрева на слънцето. Те са го посрещали и на края на боровата гора,зад Семинарията. След като изгряваше слънцето и направим гимнастиките, Той ни говореше. По това време изваждаха рано гевреците от фурните в града и някой от нас купуваше по двадесет геврека, даваше ги на Учителя и Той ги разчупва- ше и ни ги раздаваше на всички. Това ставаше много често - ако се случеха по-малко, ще ни даде по половин геврек. В онези години стражарите ни гонеха от гората, понеже сме тъпчели младите дървесни насаждения. Тогава тя беше засадена с млади фиданки и минаването за пешеходци и добитък беше забранено. Имаше пазачи, които викаха стражарите, а те от своя страна глобяваха и пъдеха. Тогава някой каза, че трябва да си купим едно място, където да се събираме и да бъдем свободни от стражарите и пазачите.
към текста >>

Минавахме през житена нива, там, където по-късно бе построен салонът и приемната на Учителя.
Вече имахме място, където да ходим. Влизаше се от гората. Мястото беше заградено и имаше една вратичка, през която влизахме. Впоследствие, купихме една нива до него, където по-късно бяха построени салонът и кухнята. Можеше да се минава и от южната страна, не само от източната. Минавахме през житена нива, там, където по-късно бе построен салонът и приемната на Учителя. Коста Русев беше банкер и зет на Борис Малджиев от Русе. Той беше купил нива преди това, но не знам по какъв повод я продаде на Братството. Около 1922-23 г, Учителят каза на трите стенографки Паша, Савка и Елена: "Идете с брат Коста Русев и там ще се подпишете". Ние отидохме и се подписахме. Братството купи тази нива.
към текста >>

Около 1922-23 г, Учителят каза на трите стенографки Паша, Савка и Елена: "Идете с брат Коста Русев и там ще се подпишете".
Впоследствие, купихме една нива до него, където по-късно бяха построени салонът и кухнята. Можеше да се минава и от южната страна, не само от източната. Минавахме през житена нива, там, където по-късно бе построен салонът и приемната на Учителя. Коста Русев беше банкер и зет на Борис Малджиев от Русе. Той беше купил нива преди това, но не знам по какъв повод я продаде на Братството. Около 1922-23 г, Учителят каза на трите стенографки Паша, Савка и Елена: "Идете с брат Коста Русев и там ще се подпишете". Ние отидохме и се подписахме. Братството купи тази нива. Тя беше записана на имената на трите стенографки. На тази нива по-късно бе построен салонът. Ние ходехме често горе и по-късно нарекохме това място "Изгрев".
към текста >>

Учителят понякога престояваше до обед там в разговори с нас и пеехме песни.
Братството купи тази нива. Тя беше записана на имената на трите стенографки. На тази нива по-късно бе построен салонът. Ние ходехме често горе и по-късно нарекохме това място "Изгрев". През годините 1922, 1923, 1924, 1925 посрещахме изгрева на слънцето горе и си правехме гимнастиките. Учителят понякога престояваше до обед там в разговори с нас и пеехме песни. Но салонът беше в града. Имаше един брат - Иван Радославов - учител по история, който живееше на "Оборище" 14. Той беше закъсал със сметките си и имаше някакви задължения. Беше се хванал с един предприемач, който се оказа голям и печен мошеник. Пред къщата му имаше свободно място.
към текста >>

Имаше един брат - Иван Радославов - учител по история, който живееше на "Оборище" 14.
На тази нива по-късно бе построен салонът. Ние ходехме често горе и по-късно нарекохме това място "Изгрев". През годините 1922, 1923, 1924, 1925 посрещахме изгрева на слънцето горе и си правехме гимнастиките. Учителят понякога престояваше до обед там в разговори с нас и пеехме песни. Но салонът беше в града. Имаше един брат - Иван Радославов - учител по история, който живееше на "Оборище" 14. Той беше закъсал със сметките си и имаше някакви задължения. Беше се хванал с един предприемач, който се оказа голям и печен мошеник. Пред къщата му имаше свободно място. Радославов пред ложи на Учителя това място, с условие да му платят задълженията.
към текста >>

ложи на Учителя това място, с условие да му платят задълженията.
Имаше един брат - Иван Радославов - учител по история, който живееше на "Оборище" 14. Той беше закъсал със сметките си и имаше някакви задължения. Беше се хванал с един предприемач, който се оказа голям и печен мошеник. Пред къщата му имаше свободно място. Радославов пред ложи на Учителя това място, с условие да му платят задълженията. Не го подаряваше това място, а го продаваше на Учителя, за да се построи салон. Тогава ни беше омръзнало да се скитаме от място на място и да търсим разни салони. Учителят постъпи по един много интересен начин. Бяхме в клас и Той ни попита: "Е, къде искате да построим салона? На мястото на Иван Радославов или на мястото на Баучер?
към текста >>

Не го подаряваше това място, а го продаваше на Учителя, за да се построи салон.
Той беше закъсал със сметките си и имаше някакви задължения. Беше се хванал с един предприемач, който се оказа голям и печен мошеник. Пред къщата му имаше свободно място. Радославов пред ложи на Учителя това място, с условие да му платят задълженията. Не го подаряваше това място, а го продаваше на Учителя, за да се построи салон. Тогава ни беше омръзнало да се скитаме от място на място и да търсим разни салони. Учителят постъпи по един много интересен начин. Бяхме в клас и Той ни попита: "Е, къде искате да построим салона? На мястото на Иван Радославов или на мястото на Баучер? " Всички мълчаха.
към текста >>

Учителят постъпи по един много интересен начин.
Пред къщата му имаше свободно място. Радославов пред ложи на Учителя това място, с условие да му платят задълженията. Не го подаряваше това място, а го продаваше на Учителя, за да се построи салон. Тогава ни беше омръзнало да се скитаме от място на място и да търсим разни салони. Учителят постъпи по един много интересен начин. Бяхме в клас и Той ни попита: "Е, къде искате да построим салона? На мястото на Иван Радославов или на мястото на Баучер? " Всички мълчаха. Учителят каза: "Които са за мястото на Иван Радославов, да вдигнат ръка". Вдигна се гора от ръце.
към текста >>

Учителят каза: "Които са за мястото на Иван Радославов, да вдигнат ръка".
Тогава ни беше омръзнало да се скитаме от място на място и да търсим разни салони. Учителят постъпи по един много интересен начин. Бяхме в клас и Той ни попита: "Е, къде искате да построим салона? На мястото на Иван Радославов или на мястото на Баучер? " Всички мълчаха. Учителят каза: "Които са за мястото на Иван Радославов, да вдигнат ръка". Вдигна се гора от ръце. "А кой иска да се построи салонът на мястото на Баучер? " Само трима си вдигнаха ръцете - двама братя, а от сестрите бях само аз. Беше гласувано за това място и през 1922-23 г. построихме салона на "Оборище" 14.
към текста >>

В този салон сестрите ходеха на сестрински събрания в четвъртък и понякога Учителят ги посещаваше.
"А кой иска да се построи салонът на мястото на Баучер? " Само трима си вдигнаха ръцете - двама братя, а от сестрите бях само аз. Беше гласувано за това място и през 1922-23 г. построихме салона на "Оборище" 14. Там бяха вече младежкият клас, общият клас и неделната беседа. В този салон сестрите ходеха на сестрински събрания в четвъртък и понякога Учителят ги посещаваше. Това бяха молитвени събрания. Събирахме се в четири часа следобед и се молехме. Още през 1917 г. на "Опълченска" 66 са правили молитвени събрания и Учителят е ходил и говорил на сестрите, без да Го викат. А на братята е говорил само един път по това време.
към текста >>

на "Опълченска" 66 са правили молитвени събрания и Учителят е ходил и говорил на сестрите, без да Го викат.
Там бяха вече младежкият клас, общият клас и неделната беседа. В този салон сестрите ходеха на сестрински събрания в четвъртък и понякога Учителят ги посещаваше. Това бяха молитвени събрания. Събирахме се в четири часа следобед и се молехме. Още през 1917 г. на "Опълченска" 66 са правили молитвени събрания и Учителят е ходил и говорил на сестрите, без да Го викат. А на братята е говорил само един път по това време. В салона на "Оборище" 14 Учителят е говорил от 1923 г. до пролетта на 1928 г. Какво стана с този салон? Брат Радославов се бе свързал с един предприемач, който го излъга, измами го и накрая му взе къщата, заедно с мястото и построения салон.
към текста >>

В салона на "Оборище" 14 Учителят е говорил от 1923 г.
Това бяха молитвени събрания. Събирахме се в четири часа следобед и се молехме. Още през 1917 г. на "Опълченска" 66 са правили молитвени събрания и Учителят е ходил и говорил на сестрите, без да Го викат. А на братята е говорил само един път по това време. В салона на "Оборище" 14 Учителят е говорил от 1923 г. до пролетта на 1928 г. Какво стана с този салон? Брат Радославов се бе свързал с един предприемач, който го излъга, измами го и накрая му взе къщата, заедно с мястото и построения салон. Така че салонът на "Оборище" 14 беше похитен от чужди ръце и ние трябваше да го освободим, макар че Братството го бе построило и бе заплатило мястото на Иван Радославов. Разрушиха салона, разрушиха къщата на Радославов и на това място построиха кооперация.
към текста >>

Точно в този ден Учителят беше на "Опълченска" 66 и изпрати един брат с писмо до тогавашния министър-председател, кой- то отмени по телефона блокадата на полицията.
на поляната на Изгрева се състоя съборът. От провинцията дойдоха много приятели. Те си построиха навеси от платнища и спяха там. Една сутрин на Изгрева осъмнахме, заобиколени от полиция. Властта бе решила да забрани събора. Точно в този ден Учителят беше на "Опълченска" 66 и изпрати един брат с писмо до тогавашния министър-председател, кой- то отмени по телефона блокадата на полицията. Тогава имаше много хора. Всички идваха с каруци, одеала, платнища. Построи се цяло селище. Това беше един голям събор. Но съборите в Търново бяха по-тържествени, защото софиянци не бяха дисциплинирани - с тях идваха техни приятели и вместо да слушат внимателно, те се оглеждаха насам-нататък, шепнеха си и онази мистична атмосфера, която беше на Търновските събори, не се създаваше.
към текста >>

Сковаха една поставка, на която сложиха стол и катедра, от която Учителят да държи беседите.
Беше голям, тържествен събор. А да се хранят толкова човека няколко дни не беше лесна работа. Бе построена стаичка за продуктите. Няколко казана димяха непрекъснато на огньовете - казани с чай и с гозба, а около тях дежурните сновяха насам- натам. Този събор се проведе на самата поляна. Сковаха една поставка, на която сложиха стол и катедра, от която Учителят да държи беседите. Напразиха едно навесче с платно, за да Го предпазва от слънце и дъжд. Наоколо някои седяха на земята, други стояха прави и слушаха беседата. Намери се един фотограф, който засне тази обстановка и ние я имаме днес като документ. Обстановка от скромна по-скромна. Голям събор на гола поляна.
към текста >>

" Съобщиха идеята на Учителя и Той каза: "Хубаво!
Наоколо някои седяха на земята, други стояха прави и слушаха беседата. Намери се един фотограф, който засне тази обстановка и ние я имаме днес като документ. Обстановка от скромна по-скромна. Голям събор на гола поляна. Като видяха всичко това, онези, които построиха стаичката за продуктите, казаха: "Ама то може догодина да се дойде две недели преди събора и да се построи салон! " Съобщиха идеята на Учителя и Той каза: "Хубаво! " Това беше идея на приятелите, но и метод на Учителя. Той изчакваше идеята да дойде от учениците. През събора в стаичката държахме хранителни продукти. След събора в нея поставиха инструментите, необходими за обработка на нивите на Изгрева. Към лятото Учителят спомена: "Не е лошо да се почисти тази стая и да се сложи едно легло".
към текста >>

" Това беше идея на приятелите, но и метод на Учителя.
Намери се един фотограф, който засне тази обстановка и ние я имаме днес като документ. Обстановка от скромна по-скромна. Голям събор на гола поляна. Като видяха всичко това, онези, които построиха стаичката за продуктите, казаха: "Ама то може догодина да се дойде две недели преди събора и да се построи салон! " Съобщиха идеята на Учителя и Той каза: "Хубаво! " Това беше идея на приятелите, но и метод на Учителя. Той изчакваше идеята да дойде от учениците. През събора в стаичката държахме хранителни продукти. След събора в нея поставиха инструментите, необходими за обработка на нивите на Изгрева. Към лятото Учителят спомена: "Не е лошо да се почисти тази стая и да се сложи едно легло". Това бе сторено.
към текста >>

Към лятото Учителят спомена: "Не е лошо да се почисти тази стая и да се сложи едно легло".
" Съобщиха идеята на Учителя и Той каза: "Хубаво! " Това беше идея на приятелите, но и метод на Учителя. Той изчакваше идеята да дойде от учениците. През събора в стаичката държахме хранителни продукти. След събора в нея поставиха инструментите, необходими за обработка на нивите на Изгрева. Към лятото Учителят спомена: "Не е лошо да се почисти тази стая и да се сложи едно легло". Това бе сторено. Сутрин Учителят от града идваше на Изгрева и след общата молитва, гимнастиката, разговорите и закуската, отиваше да си полегне на леглото. Тогава разбрахме, че тази стаичка бе необходима за Учителя. Вътре бяха поставени и някои елементарни удобства. Учителят я хареса, есента нареди да се постави печка и остана да зимува тук през зимата на 1926/27 г.
към текста >>

Сутрин Учителят от града идваше на Изгрева и след общата молитва, гимнастиката, разговорите и закуската, отиваше да си полегне на леглото.
Той изчакваше идеята да дойде от учениците. През събора в стаичката държахме хранителни продукти. След събора в нея поставиха инструментите, необходими за обработка на нивите на Изгрева. Към лятото Учителят спомена: "Не е лошо да се почисти тази стая и да се сложи едно легло". Това бе сторено. Сутрин Учителят от града идваше на Изгрева и след общата молитва, гимнастиката, разговорите и закуската, отиваше да си полегне на леглото. Тогава разбрахме, че тази стаичка бе необходима за Учителя. Вътре бяха поставени и някои елементарни удобства. Учителят я хареса, есента нареди да се постави печка и остана да зимува тук през зимата на 1926/27 г. През 1927г. Учителят повечето време преспиваше тук.
към текста >>

Тогава разбрахме, че тази стаичка бе необходима за Учителя.
През събора в стаичката държахме хранителни продукти. След събора в нея поставиха инструментите, необходими за обработка на нивите на Изгрева. Към лятото Учителят спомена: "Не е лошо да се почисти тази стая и да се сложи едно легло". Това бе сторено. Сутрин Учителят от града идваше на Изгрева и след общата молитва, гимнастиката, разговорите и закуската, отиваше да си полегне на леглото. Тогава разбрахме, че тази стаичка бе необходима за Учителя. Вътре бяха поставени и някои елементарни удобства. Учителят я хареса, есента нареди да се постави печка и остана да зимува тук през зимата на 1926/27 г. През 1927г. Учителят повечето време преспиваше тук. Беседи изнасяше на улица "Оборище" 14, където бе построен братският салон.
към текста >>

Учителят я хареса, есента нареди да се постави печка и остана да зимува тук през зимата на 1926/27 г.
Към лятото Учителят спомена: "Не е лошо да се почисти тази стая и да се сложи едно легло". Това бе сторено. Сутрин Учителят от града идваше на Изгрева и след общата молитва, гимнастиката, разговорите и закуската, отиваше да си полегне на леглото. Тогава разбрахме, че тази стаичка бе необходима за Учителя. Вътре бяха поставени и някои елементарни удобства. Учителят я хареса, есента нареди да се постави печка и остана да зимува тук през зимата на 1926/27 г. През 1927г. Учителят повечето време преспиваше тук. Беседи изнасяше на улица "Оборище" 14, където бе построен братският салон. Понякога отиваше в стария си дом на ул. "Опълченска" 66 и преспиваше там.
към текста >>

Учителят повечето време преспиваше тук.
Сутрин Учителят от града идваше на Изгрева и след общата молитва, гимнастиката, разговорите и закуската, отиваше да си полегне на леглото. Тогава разбрахме, че тази стаичка бе необходима за Учителя. Вътре бяха поставени и някои елементарни удобства. Учителят я хареса, есента нареди да се постави печка и остана да зимува тук през зимата на 1926/27 г. През 1927г. Учителят повечето време преспиваше тук. Беседи изнасяше на улица "Оборище" 14, където бе построен братският салон. Понякога отиваше в стария си дом на ул. "Опълченска" 66 и преспиваше там. Стаичката беше много скромна. Като разбрахме, че Учителят ще презимува тук, решихме да направим антренце пред стаята, за да не духа.
към текста >>

Като разбрахме, че Учителят ще презимува тук, решихме да направим антренце пред стаята, за да не духа.
Учителят повечето време преспиваше тук. Беседи изнасяше на улица "Оборище" 14, където бе построен братският салон. Понякога отиваше в стария си дом на ул. "Опълченска" 66 и преспиваше там. Стаичката беше много скромна. Като разбрахме, че Учителят ще презимува тук, решихме да направим антренце пред стаята, за да не духа. Учителят като влезе, да има къде да си оставя балтона, шапката и да бъде по-удобно за Него. Антренцето го направихме през есента. Аз трябваше да измажа. Работих цял ден, а вечерта стана много студено. Тъкмо привършвам и Учителят ме пита: "Как върви работата?
към текста >>

Учителят като влезе, да има къде да си оставя балтона, шапката и да бъде по-удобно за Него.
Беседи изнасяше на улица "Оборище" 14, където бе построен братският салон. Понякога отиваше в стария си дом на ул. "Опълченска" 66 и преспиваше там. Стаичката беше много скромна. Като разбрахме, че Учителят ще презимува тук, решихме да направим антренце пред стаята, за да не духа. Учителят като влезе, да има къде да си оставя балтона, шапката и да бъде по-удобно за Него. Антренцето го направихме през есента. Аз трябваше да измажа. Работих цял ден, а вечерта стана много студено. Тъкмо привършвам и Учителят ме пита: "Как върви работата? " Отговарям: "Учителю, завършвам, обаче тъй както мръзне вечерта, през нощта ще стане по-студено.
към текста >>

Тъкмо привършвам и Учителят ме пита: "Как върви работата?
Като разбрахме, че Учителят ще презимува тук, решихме да направим антренце пред стаята, за да не духа. Учителят като влезе, да има къде да си оставя балтона, шапката и да бъде по-удобно за Него. Антренцето го направихме през есента. Аз трябваше да измажа. Работих цял ден, а вечерта стана много студено. Тъкмо привършвам и Учителят ме пита: "Как върви работата? " Отговарям: "Учителю, завършвам, обаче тъй както мръзне вечерта, през нощта ще стане по-студено. Мазилката може да замръзне и като се размрази да падне". Учителят ме погледна: "Ако си я направил с любов, няма да замръзне". А сутринта беше студ с шушулки по покривите, но мазилката не замръзна и не падна. Дойде време, когато разрушиха салона, разрушиха и къщичката с антрето.
към текста >>

" Отговарям: "Учителю, завършвам, обаче тъй както мръзне вечерта, през нощта ще стане по-студено.
Учителят като влезе, да има къде да си оставя балтона, шапката и да бъде по-удобно за Него. Антренцето го направихме през есента. Аз трябваше да измажа. Работих цял ден, а вечерта стана много студено. Тъкмо привършвам и Учителят ме пита: "Как върви работата? " Отговарям: "Учителю, завършвам, обаче тъй както мръзне вечерта, през нощта ще стане по-студено. Мазилката може да замръзне и като се размрази да падне". Учителят ме погледна: "Ако си я направил с любов, няма да замръзне". А сутринта беше студ с шушулки по покривите, но мазилката не замръзна и не падна. Дойде време, когато разрушиха салона, разрушиха и къщичката с антрето. То бе така запазено, както съм го замазал.
към текста >>

Учителят ме погледна: "Ако си я направил с любов, няма да замръзне".
Аз трябваше да измажа. Работих цял ден, а вечерта стана много студено. Тъкмо привършвам и Учителят ме пита: "Как върви работата? " Отговарям: "Учителю, завършвам, обаче тъй както мръзне вечерта, през нощта ще стане по-студено. Мазилката може да замръзне и като се размрази да падне". Учителят ме погледна: "Ако си я направил с любов, няма да замръзне". А сутринта беше студ с шушулки по покривите, но мазилката не замръзна и не падна. Дойде време, когато разрушиха салона, разрушиха и къщичката с антрето. То бе така запазено, както съм го замазал. От 1926 г. до 1972 г, когато салонът бе разрушен - това са 46 години и не са малко за една мазилка.
към текста >>

бе построен салонът, тази стая стана приемна на Учителя.
Дойде време, когато разрушиха салона, разрушиха и къщичката с антрето. То бе така запазено, както съм го замазал. От 1926 г. до 1972 г, когато салонът бе разрушен - това са 46 години и не са малко за една мазилка. След като 1927 г. бе построен салонът, тази стая стана приемна на Учителя. В приемната бяха сложени няколко картини, формули по стените. Тук Учителят приемаше посетители и работеше с тях от сутрин до вечер. Днес всичко това може да го видите на запазени снимки, където се вижда общ изглед на салона и до него залепена една малка къщичка - това е приемната. Дори има снимки на Учителя, застанал пред своята приемна сам или с приятели. Борис Николов
към текста >>

Тук Учителят приемаше посетители и работеше с тях от сутрин до вечер.
От 1926 г. до 1972 г, когато салонът бе разрушен - това са 46 години и не са малко за една мазилка. След като 1927 г. бе построен салонът, тази стая стана приемна на Учителя. В приемната бяха сложени няколко картини, формули по стените. Тук Учителят приемаше посетители и работеше с тях от сутрин до вечер. Днес всичко това може да го видите на запазени снимки, където се вижда общ изглед на салона и до него залепена една малка къщичка - това е приемната. Дори има снимки на Учителя, застанал пред своята приемна сам или с приятели. Борис Николов След събора през 1926 г, веднъж младежите сме се събрали около празните казани и се чудим каква вълшебна дума да измислим, както в приказките, че тутакси да се напълни някой от тях с топла чорба. Ето ти насреща Учителят.
към текста >>

Дори има снимки на Учителя, застанал пред своята приемна сам или с приятели.
След като 1927 г. бе построен салонът, тази стая стана приемна на Учителя. В приемната бяха сложени няколко картини, формули по стените. Тук Учителят приемаше посетители и работеше с тях от сутрин до вечер. Днес всичко това може да го видите на запазени снимки, където се вижда общ изглед на салона и до него залепена една малка къщичка - това е приемната. Дори има снимки на Учителя, застанал пред своята приемна сам или с приятели. Борис Николов След събора през 1926 г, веднъж младежите сме се събрали около празните казани и се чудим каква вълшебна дума да измислим, както в приказките, че тутакси да се напълни някой от тях с топла чорба. Ето ти насреща Учителят. Той ни поглежда и пита: "Е, рекох, какво има? " А един от братята отговаря: "Учителю, трябва да има гозба в тия казани, но ние не знаем вълшебната дума от приказките и затова гледаме, че в тях няма нищо".
към текста >>

Ето ти насреща Учителят.
Тук Учителят приемаше посетители и работеше с тях от сутрин до вечер. Днес всичко това може да го видите на запазени снимки, където се вижда общ изглед на салона и до него залепена една малка къщичка - това е приемната. Дори има снимки на Учителя, застанал пред своята приемна сам или с приятели. Борис Николов След събора през 1926 г, веднъж младежите сме се събрали около празните казани и се чудим каква вълшебна дума да измислим, както в приказките, че тутакси да се напълни някой от тях с топла чорба. Ето ти насреща Учителят. Той ни поглежда и пита: "Е, рекох, какво има? " А един от братята отговаря: "Учителю, трябва да има гозба в тия казани, но ние не знаем вълшебната дума от приказките и затова гледаме, че в тях няма нищо". Учителят оглежда празните казани и казва: "Тук на Изгрева не трябва да има гладен човек". След няколко дни дойдоха сестри и започнаха да готвят. На следващата година - 1927 г, когато се построи салона, Учителят нареди да се построи и кухня.
към текста >>

" А един от братята отговаря: "Учителю, трябва да има гозба в тия казани, но ние не знаем вълшебната дума от приказките и затова гледаме, че в тях няма нищо".
Дори има снимки на Учителя, застанал пред своята приемна сам или с приятели. Борис Николов След събора през 1926 г, веднъж младежите сме се събрали около празните казани и се чудим каква вълшебна дума да измислим, както в приказките, че тутакси да се напълни някой от тях с топла чорба. Ето ти насреща Учителят. Той ни поглежда и пита: "Е, рекох, какво има? " А един от братята отговаря: "Учителю, трябва да има гозба в тия казани, но ние не знаем вълшебната дума от приказките и затова гледаме, че в тях няма нищо". Учителят оглежда празните казани и казва: "Тук на Изгрева не трябва да има гладен човек". След няколко дни дойдоха сестри и започнаха да готвят. На следващата година - 1927 г, когато се построи салона, Учителят нареди да се построи и кухня. Сестрите започнаха редовно да готвят. Дежуряха на групи по един месец.
към текста >>

Учителят оглежда празните казани и казва: "Тук на Изгрева не трябва да има гладен човек".
Борис Николов След събора през 1926 г, веднъж младежите сме се събрали около празните казани и се чудим каква вълшебна дума да измислим, както в приказките, че тутакси да се напълни някой от тях с топла чорба. Ето ти насреща Учителят. Той ни поглежда и пита: "Е, рекох, какво има? " А един от братята отговаря: "Учителю, трябва да има гозба в тия казани, но ние не знаем вълшебната дума от приказките и затова гледаме, че в тях няма нищо". Учителят оглежда празните казани и казва: "Тук на Изгрева не трябва да има гладен човек". След няколко дни дойдоха сестри и започнаха да готвят. На следващата година - 1927 г, когато се построи салона, Учителят нареди да се построи и кухня. Сестрите започнаха редовно да готвят. Дежуряха на групи по един месец. Така се сменяха сестрите всеки месец и всяка група показваше изкуството си да готви.
към текста >>

На следващата година - 1927 г, когато се построи салона, Учителят нареди да се построи и кухня.
Ето ти насреща Учителят. Той ни поглежда и пита: "Е, рекох, какво има? " А един от братята отговаря: "Учителю, трябва да има гозба в тия казани, но ние не знаем вълшебната дума от приказките и затова гледаме, че в тях няма нищо". Учителят оглежда празните казани и казва: "Тук на Изгрева не трябва да има гладен човек". След няколко дни дойдоха сестри и започнаха да готвят. На следващата година - 1927 г, когато се построи салона, Учителят нареди да се построи и кухня. Сестрите започнаха редовно да готвят. Дежуряха на групи по един месец. Така се сменяха сестрите всеки месец и всяка група показваше изкуството си да готви. Сестрите дежуреха в кухнята и се хранеха безплатно. Продуктите се купуваха, а голяма част от тях изпращаха приятелите от провинцията.
към текста >>

А ако останат на беседа на Учителя може да се нахранят и духовно.
Продуктите се купуваха, а голяма част от тях изпращаха приятелите от провинцията. Като се нахранехме, след благодарствената молитва и песните, всеки пуска доброволно вноска кой колкото има в една дървена кутия. Който няма пари, не пуща. Никой няма да му държи сметка. Това се използваше от бедни студенти и бедни чиновници, които нямаха редовно средства - като дойдат на Изгрева поне ще се нахранят. А ако останат на беседа на Учителя може да се нахранят и духовно. На всеки според глада, който има в себе си. Аз сковах маси и пейки пред салона за сядане при общите обеди. Учителят нареди зад масите да се посадят в една редица лешници към 100 броя, които израснаха големи храсти. Общата кухня и столът продължиха през време на цялата Школа, дори и след това. По покана на Учителя през месец юли 1927 г.
към текста >>

Учителят нареди зад масите да се посадят в една редица лешници към 100 броя, които израснаха големи храсти.
Никой няма да му държи сметка. Това се използваше от бедни студенти и бедни чиновници, които нямаха редовно средства - като дойдат на Изгрева поне ще се нахранят. А ако останат на беседа на Учителя може да се нахранят и духовно. На всеки според глада, който има в себе си. Аз сковах маси и пейки пред салона за сядане при общите обеди. Учителят нареди зад масите да се посадят в една редица лешници към 100 броя, които израснаха големи храсти. Общата кухня и столът продължиха през време на цялата Школа, дори и след това. По покана на Учителя през месец юли 1927 г. група братя и сестри от Айтоския край идват за построяването на братския салон на "Изгрева". Инженер Руси Николов от Стара Загора е направил строителния план. Участници като строители са следните братя:
към текста >>

По покана на Учителя през месец юли 1927 г.
А ако останат на беседа на Учителя може да се нахранят и духовно. На всеки според глада, който има в себе си. Аз сковах маси и пейки пред салона за сядане при общите обеди. Учителят нареди зад масите да се посадят в една редица лешници към 100 броя, които израснаха големи храсти. Общата кухня и столът продължиха през време на цялата Школа, дори и след това. По покана на Учителя през месец юли 1927 г. група братя и сестри от Айтоския край идват за построяването на братския салон на "Изгрева". Инженер Руси Николов от Стара Загора е направил строителния план. Участници като строители са следните братя: 1. Долапчиев от село Каблешково, Бургаски окръг. 2. Слави Тодоров от село Габерово, Бургаски окръг.
към текста >>

С неизразима радост в душите слушаме незабравимото Слово на Учителя, което се излива щедро като поток по 2-3 часа, сутринта в 5 часа, в 10 часа преди обед и в 4 часа след обед и е събрано в томчето "Пътят на ученика" - съборни беседи от 1927 г.
2. Комня Тодорова от село Габерово, съпруга на Слави Тодоров. 3. Ирина Долапчиева от село Каблешково, съпруга на Васил Долапчиев. 4. Иринка Славова Тодорова от село Габерово, дъщеря на Слави и Комня Тодорови. Братята участвали в строителните работи, сестрите работили като общи работници. На 19 август 1927 г, Преображение, в 5 часа сутринта всички сме изпълнили новия бял и светнал салон, насядали по пода, понеже нямахме още столове. С неизразима радост в душите слушаме незабравимото Слово на Учителя, което се излива щедро като поток по 2-3 часа, сутринта в 5 часа, в 10 часа преди обед и в 4 часа след обед и е събрано в томчето "Пътят на ученика" - съборни беседи от 1927 г. Наталия Накова Проектът на салона бе даден от Бертоли. Учителят препоръча да се направят големи прозорци. Те трябваше да бъдат заоблени отгоре. Цялата източна и южна част на салона беше прозорец до прозорец.
към текста >>

Учителят препоръча да се направят големи прозорци.
Братята участвали в строителните работи, сестрите работили като общи работници. На 19 август 1927 г, Преображение, в 5 часа сутринта всички сме изпълнили новия бял и светнал салон, насядали по пода, понеже нямахме още столове. С неизразима радост в душите слушаме незабравимото Слово на Учителя, което се излива щедро като поток по 2-3 часа, сутринта в 5 часа, в 10 часа преди обед и в 4 часа след обед и е събрано в томчето "Пътят на ученика" - съборни беседи от 1927 г. Наталия Накова Проектът на салона бе даден от Бертоли. Учителят препоръча да се направят големи прозорци. Те трябваше да бъдат заоблени отгоре. Цялата източна и южна част на салона беше прозорец до прозорец. Учителят в една беседа каза: "Няма по-хубав салон от нашия. Вижте колко светлина има в него". Подготовката за строителната работа беше извършена от Бертоли.
към текста >>

Учителят в една беседа каза: "Няма по-хубав салон от нашия.
Наталия Накова Проектът на салона бе даден от Бертоли. Учителят препоръча да се направят големи прозорци. Те трябваше да бъдат заоблени отгоре. Цялата източна и южна част на салона беше прозорец до прозорец. Учителят в една беседа каза: "Няма по-хубав салон от нашия. Вижте колко светлина има в него". Подготовката за строителната работа беше извършена от Бертоли. Той беше много акуратен човек. Отначало много се радвахме на нашия салон, но скоро той стана тесен. Тогава се наложи да се разшири по дължина с още два прозореца.
към текста >>

Купихме хубаво пиано "Фингер", а след това и малък хармониум, който беше до катедрата на Учителя.
Това бе предложение на Бертоли и бяха направени две допълнителни колони от мрамор. В тази част, която се продължи, се направиха две стъпала и се построи допълнително сцена. Салонът стана по-дълъг. При нас винаги имаше концерти и затова ни бе необходима сцена. Пристройката бе направена през 1936 г. Купихме хубаво пиано "Фингер", а след това и малък хармониум, който беше до катедрата на Учителя. На хармониума свиреше обикновено Мария Тодорова, която беше завършила Музикална академия. Катедрата беше с размер 130/120 см. Тя имаше две стъпала, по които Учителят се изкачваше, имаше стол и масичка (40/65 см), на която Той поставяше Библията и там изнасяше своята беседа. Обикновено Учителят пристигаше в строго определен час без да закъснее нито минута. Той си носеше Библията, "Завета на Цветните лъчи на светлината" и още някоя Негова беседа.
към текста >>

На хармониума свиреше обикновено Мария Тодорова, която беше завършила Музикална академия.
В тази част, която се продължи, се направиха две стъпала и се построи допълнително сцена. Салонът стана по-дълъг. При нас винаги имаше концерти и затова ни бе необходима сцена. Пристройката бе направена през 1936 г. Купихме хубаво пиано "Фингер", а след това и малък хармониум, който беше до катедрата на Учителя. На хармониума свиреше обикновено Мария Тодорова, която беше завършила Музикална академия. Катедрата беше с размер 130/120 см. Тя имаше две стъпала, по които Учителят се изкачваше, имаше стол и масичка (40/65 см), на която Той поставяше Библията и там изнасяше своята беседа. Обикновено Учителят пристигаше в строго определен час без да закъснее нито минута. Той си носеше Библията, "Завета на Цветните лъчи на светлината" и още някоя Негова беседа. Казваше се една кратка молитва, изпявахме няколко песни, за да се създаде хармония и тогава Учителят встъпваше към беседата.
към текста >>

Тя имаше две стъпала, по които Учителят се изкачваше, имаше стол и масичка (40/65 см), на която Той поставяше Библията и там изнасяше своята беседа.
При нас винаги имаше концерти и затова ни бе необходима сцена. Пристройката бе направена през 1936 г. Купихме хубаво пиано "Фингер", а след това и малък хармониум, който беше до катедрата на Учителя. На хармониума свиреше обикновено Мария Тодорова, която беше завършила Музикална академия. Катедрата беше с размер 130/120 см. Тя имаше две стъпала, по които Учителят се изкачваше, имаше стол и масичка (40/65 см), на която Той поставяше Библията и там изнасяше своята беседа. Обикновено Учителят пристигаше в строго определен час без да закъснее нито минута. Той си носеше Библията, "Завета на Цветните лъчи на светлината" и още някоя Негова беседа. Казваше се една кратка молитва, изпявахме няколко песни, за да се създаде хармония и тогава Учителят встъпваше към беседата. Преди беседа сестра Мария свиреше на хармониума. Мария заучаваше всяка нова песен и след това отиваше при Учителя и Му показваше каква хармония е сложила.
към текста >>

Обикновено Учителят пристигаше в строго определен час без да закъснее нито минута.
Пристройката бе направена през 1936 г. Купихме хубаво пиано "Фингер", а след това и малък хармониум, който беше до катедрата на Учителя. На хармониума свиреше обикновено Мария Тодорова, която беше завършила Музикална академия. Катедрата беше с размер 130/120 см. Тя имаше две стъпала, по които Учителят се изкачваше, имаше стол и масичка (40/65 см), на която Той поставяше Библията и там изнасяше своята беседа. Обикновено Учителят пристигаше в строго определен час без да закъснее нито минута. Той си носеше Библията, "Завета на Цветните лъчи на светлината" и още някоя Негова беседа. Казваше се една кратка молитва, изпявахме няколко песни, за да се създаде хармония и тогава Учителят встъпваше към беседата. Преди беседа сестра Мария свиреше на хармониума. Мария заучаваше всяка нова песен и след това отиваше при Учителя и Му показваше каква хармония е сложила. Той изслушваше хармонията и даваше съвети.
към текста >>

Казваше се една кратка молитва, изпявахме няколко песни, за да се създаде хармония и тогава Учителят встъпваше към беседата.
На хармониума свиреше обикновено Мария Тодорова, която беше завършила Музикална академия. Катедрата беше с размер 130/120 см. Тя имаше две стъпала, по които Учителят се изкачваше, имаше стол и масичка (40/65 см), на която Той поставяше Библията и там изнасяше своята беседа. Обикновено Учителят пристигаше в строго определен час без да закъснее нито минута. Той си носеше Библията, "Завета на Цветните лъчи на светлината" и още някоя Негова беседа. Казваше се една кратка молитва, изпявахме няколко песни, за да се създаде хармония и тогава Учителят встъпваше към беседата. Преди беседа сестра Мария свиреше на хармониума. Мария заучаваше всяка нова песен и след това отиваше при Учителя и Му показваше каква хармония е сложила. Той изслушваше хармонията и даваше съвети. Така че всяка песен, която се свиреше на хармониума, предварително бе уточнена с Него и прослушана от Него. СТАИЧКАТА НА УЧИТЕЛЯ - ГОРНИЦАТА
към текста >>

Мария заучаваше всяка нова песен и след това отиваше при Учителя и Му показваше каква хармония е сложила.
Тя имаше две стъпала, по които Учителят се изкачваше, имаше стол и масичка (40/65 см), на която Той поставяше Библията и там изнасяше своята беседа. Обикновено Учителят пристигаше в строго определен час без да закъснее нито минута. Той си носеше Библията, "Завета на Цветните лъчи на светлината" и още някоя Негова беседа. Казваше се една кратка молитва, изпявахме няколко песни, за да се създаде хармония и тогава Учителят встъпваше към беседата. Преди беседа сестра Мария свиреше на хармониума. Мария заучаваше всяка нова песен и след това отиваше при Учителя и Му показваше каква хармония е сложила. Той изслушваше хармонията и даваше съвети. Така че всяка песен, която се свиреше на хармониума, предварително бе уточнена с Него и прослушана от Него. СТАИЧКАТА НА УЧИТЕЛЯ - ГОРНИЦАТА Горницата представляваше една стая над салона - 4 на 6 метра. В нея имаше легло, маса, бюро и бюфетче.
към текста >>

СТАИЧКАТА НА УЧИТЕЛЯ - ГОРНИЦАТА
Казваше се една кратка молитва, изпявахме няколко песни, за да се създаде хармония и тогава Учителят встъпваше към беседата. Преди беседа сестра Мария свиреше на хармониума. Мария заучаваше всяка нова песен и след това отиваше при Учителя и Му показваше каква хармония е сложила. Той изслушваше хармонията и даваше съвети. Така че всяка песен, която се свиреше на хармониума, предварително бе уточнена с Него и прослушана от Него. СТАИЧКАТА НА УЧИТЕЛЯ - ГОРНИЦАТА Горницата представляваше една стая над салона - 4 на 6 метра. В нея имаше легло, маса, бюро и бюфетче. Обстановката, в която живееше Учителят, беше крайно скромна, дори нямаше елементарни удобства. Стаичката бе проста и до нея се излизаше по 25-30 дървени стъпала, които се извиваха край салона отвън. Горницата имаше прозорци на изток и юг и малко бал- конче.
към текста >>

Обстановката, в която живееше Учителят, беше крайно скромна, дори нямаше елементарни удобства.
Той изслушваше хармонията и даваше съвети. Така че всяка песен, която се свиреше на хармониума, предварително бе уточнена с Него и прослушана от Него. СТАИЧКАТА НА УЧИТЕЛЯ - ГОРНИЦАТА Горницата представляваше една стая над салона - 4 на 6 метра. В нея имаше легло, маса, бюро и бюфетче. Обстановката, в която живееше Учителят, беше крайно скромна, дори нямаше елементарни удобства. Стаичката бе проста и до нея се излизаше по 25-30 дървени стъпала, които се извиваха край салона отвън. Горницата имаше прозорци на изток и юг и малко бал- конче. Имаше антре, където бе сложена голяма пернишка печка, която се палеше главно с дърва. Зимно време Учителят прекарваше повече от времето си около печката в антрето, топлината през отворената врата отопляше Неговата стая. Нямаше чешма, а имаше казанче с кранче, напълнено с вода и отдолу леген, над който Учителят си миеше лицето и ръцете.
към текста >>

Зимно време Учителят прекарваше повече от времето си около печката в антрето, топлината през отворената врата отопляше Неговата стая.
В нея имаше легло, маса, бюро и бюфетче. Обстановката, в която живееше Учителят, беше крайно скромна, дори нямаше елементарни удобства. Стаичката бе проста и до нея се излизаше по 25-30 дървени стъпала, които се извиваха край салона отвън. Горницата имаше прозорци на изток и юг и малко бал- конче. Имаше антре, където бе сложена голяма пернишка печка, която се палеше главно с дърва. Зимно време Учителят прекарваше повече от времето си около печката в антрето, топлината през отворената врата отопляше Неговата стая. Нямаше чешма, а имаше казанче с кранче, напълнено с вода и отдолу леген, над който Учителят си миеше лицето и ръцете. Имаше малко гардеробче за дрехи; малка библиотечка, в която се слагаха най-важните неща. На стената висеше огледало. Цялата обстановка бе от скромна, по- скромна и бедна но се поддържаше чисто от сестрите. Над стаичката на Учителя Бертоли направи солариум, за да може Учителят да се пече на слънцето без да бъде притесняван.
към текста >>

Нямаше чешма, а имаше казанче с кранче, напълнено с вода и отдолу леген, над който Учителят си миеше лицето и ръцете.
Обстановката, в която живееше Учителят, беше крайно скромна, дори нямаше елементарни удобства. Стаичката бе проста и до нея се излизаше по 25-30 дървени стъпала, които се извиваха край салона отвън. Горницата имаше прозорци на изток и юг и малко бал- конче. Имаше антре, където бе сложена голяма пернишка печка, която се палеше главно с дърва. Зимно време Учителят прекарваше повече от времето си около печката в антрето, топлината през отворената врата отопляше Неговата стая. Нямаше чешма, а имаше казанче с кранче, напълнено с вода и отдолу леген, над който Учителят си миеше лицето и ръцете. Имаше малко гардеробче за дрехи; малка библиотечка, в която се слагаха най-важните неща. На стената висеше огледало. Цялата обстановка бе от скромна, по- скромна и бедна но се поддържаше чисто от сестрите. Над стаичката на Учителя Бертоли направи солариум, за да може Учителят да се пече на слънцето без да бъде притесняван. Това беше една слънчева веранда, където можеше да се правят слънчеви бани - едно интересно приспособление, макар че не беше архитектурно подходящо към сградата.
към текста >>

Над стаичката на Учителя Бертоли направи солариум, за да може Учителят да се пече на слънцето без да бъде притесняван.
Зимно време Учителят прекарваше повече от времето си около печката в антрето, топлината през отворената врата отопляше Неговата стая. Нямаше чешма, а имаше казанче с кранче, напълнено с вода и отдолу леген, над който Учителят си миеше лицето и ръцете. Имаше малко гардеробче за дрехи; малка библиотечка, в която се слагаха най-важните неща. На стената висеше огледало. Цялата обстановка бе от скромна, по- скромна и бедна но се поддържаше чисто от сестрите. Над стаичката на Учителя Бертоли направи солариум, за да може Учителят да се пече на слънцето без да бъде притесняван. Това беше една слънчева веранда, където можеше да се правят слънчеви бани - едно интересно приспособление, макар че не беше архитектурно подходящо към сградата. Учителят го използваше в слънчеви дни, прекарваше доста часове горе на слънцето и беше доволен от това приспособление. Днес може да го видите на снимка. Когато направихме нашата барака, ние се прочухме, че можем да строим. Приятелите видяха майсторлъка ни и започнаха да ни викат да строим и на тях бараки.
към текста >>

Учителят го използваше в слънчеви дни, прекарваше доста часове горе на слънцето и беше доволен от това приспособление.
Имаше малко гардеробче за дрехи; малка библиотечка, в която се слагаха най-важните неща. На стената висеше огледало. Цялата обстановка бе от скромна, по- скромна и бедна но се поддържаше чисто от сестрите. Над стаичката на Учителя Бертоли направи солариум, за да може Учителят да се пече на слънцето без да бъде притесняван. Това беше една слънчева веранда, където можеше да се правят слънчеви бани - едно интересно приспособление, макар че не беше архитектурно подходящо към сградата. Учителят го използваше в слънчеви дни, прекарваше доста часове горе на слънцето и беше доволен от това приспособление. Днес може да го видите на снимка. Когато направихме нашата барака, ние се прочухме, че можем да строим. Приятелите видяха майсторлъка ни и започнаха да ни викат да строим и на тях бараки. Те ни даваха грошове за хляб и за чорба, която правехме от картофи и лук. Немотия и беднотия до шия.
към текста >>

Учителят ни идваше много често тук на гости.
Покривът бе объл. Паша стана кръстница на тази постройка. "Това прилича на параход, който пътува на небето" - каза Паша. Горе на правата страна имаше голям прозорец и в бараката беше много светло. И на вратата имаше малко прозорче. Учителят ни идваше много често тук на гости. Разговаряхме за беседите и всички проблеми около тях - нали ние бяхме стенографките, дешифрирахме беседите и ги подготвяхме за печат. Идваше след беседа, понякога за закуска или след закуска. Докато нямаше стол, много пъти се хранеше -ри нас. Извика някоя от нас, даде ни продукти и каже: "Ха сгответе това и аз ще дойда да се храня". А друг път каже: "Ха сгответе това и донесете в една чиния и за мене".
към текста >>

Учителят даваше на всяка от нас задачи за разрешаване.
Идваше след беседа, понякога за закуска или след закуска. Докато нямаше стол, много пъти се хранеше -ри нас. Извика някоя от нас, даде ни продукти и каже: "Ха сгответе това и аз ще дойда да се храня". А друг път каже: "Ха сгответе това и донесете в една чиния и за мене". Животът в "Парахода" бе много интензивен. Учителят даваше на всяка от нас задачи за разрешаване. Аз бях студентка и работех по малко. Една сестра ми скрояваше плата и аз шиех някои дрешки. С получените пари се издържах. Паша я издържаше рождената й сестра Аня, която бе учителка. Савка беше студентка и я издържаше майка й Тереза.
към текста >>

Паша я издържаше рождената й сестра Аня, която бе учителка.
Животът в "Парахода" бе много интензивен. Учителят даваше на всяка от нас задачи за разрешаване. Аз бях студентка и работех по малко. Една сестра ми скрояваше плата и аз шиех някои дрешки. С получените пари се издържах. Паша я издържаше рождената й сестра Аня, която бе учителка. Савка беше студентка и я издържаше майка й Тереза. Когато завърших през 1927 г, отидох при Учителя и Му казах: "Учителю, сега трябва да работя. Баща ми има познат в Министерството и могат да ме изпратят в някой хубав град като учителка. Какво ще ми кажете по този въпрос? " Учителят каза: "Като отидеш там, ще имаш пари за един хляб.
към текста >>

Когато завърших през 1927 г, отидох при Учителя и Му казах: "Учителю, сега трябва да работя.
Аз бях студентка и работех по малко. Една сестра ми скрояваше плата и аз шиех някои дрешки. С получените пари се издържах. Паша я издържаше рождената й сестра Аня, която бе учителка. Савка беше студентка и я издържаше майка й Тереза. Когато завърших през 1927 г, отидох при Учителя и Му казах: "Учителю, сега трябва да работя. Баща ми има познат в Министерството и могат да ме изпратят в някой хубав град като учителка. Какво ще ми кажете по този въпрос? " Учителят каза: "Като отидеш там, ще имаш пари за един хляб. И ние можем да ти дадем този хляб". Аз се отказах да учителствам и останах на "Изгрева".
към текста >>

Баща ми има познат в Министерството и могат да ме изпратят в някой хубав град като учителка.
Една сестра ми скрояваше плата и аз шиех някои дрешки. С получените пари се издържах. Паша я издържаше рождената й сестра Аня, която бе учителка. Савка беше студентка и я издържаше майка й Тереза. Когато завърших през 1927 г, отидох при Учителя и Му казах: "Учителю, сега трябва да работя. Баща ми има познат в Министерството и могат да ме изпратят в някой хубав град като учителка. Какво ще ми кажете по този въпрос? " Учителят каза: "Като отидеш там, ще имаш пари за един хляб. И ние можем да ти дадем този хляб". Аз се отказах да учителствам и останах на "Изгрева". Паша работи една година като учителка в Русе, но беше уволнена като дъновистка.
към текста >>

" Учителят каза: "Като отидеш там, ще имаш пари за един хляб.
Паша я издържаше рождената й сестра Аня, която бе учителка. Савка беше студентка и я издържаше майка й Тереза. Когато завърших през 1927 г, отидох при Учителя и Му казах: "Учителю, сега трябва да работя. Баща ми има познат в Министерството и могат да ме изпратят в някой хубав град като учителка. Какво ще ми кажете по този въпрос? " Учителят каза: "Като отидеш там, ще имаш пари за един хляб. И ние можем да ти дадем този хляб". Аз се отказах да учителствам и останах на "Изгрева". Паша работи една година като учителка в Русе, но беше уволнена като дъновистка. Като студентки и стенографки, Учителят изпращаше за трите стенографки по някоя и друга банкнота по равно в три различни плика, за да се подпомогнем. Но след като завършихме, се установихме за постоянно на "Изгрева" като стенографки.
към текста >>

Аз се отказах да учителствам и останах на "Изгрева".
Когато завърших през 1927 г, отидох при Учителя и Му казах: "Учителю, сега трябва да работя. Баща ми има познат в Министерството и могат да ме изпратят в някой хубав град като учителка. Какво ще ми кажете по този въпрос? " Учителят каза: "Като отидеш там, ще имаш пари за един хляб. И ние можем да ти дадем този хляб". Аз се отказах да учителствам и останах на "Изгрева". Паша работи една година като учителка в Русе, но беше уволнена като дъновистка. Като студентки и стенографки, Учителят изпращаше за трите стенографки по някоя и друга банкнота по равно в три различни плика, за да се подпомогнем. Но след като завършихме, се установихме за постоянно на "Изгрева" като стенографки. Учителят даваше всеки месец на трите по един плик с пари, с което Той бе поел нашата издръжка. Това бяха суми за прехрана.
към текста >>

Паша работи една година като учителка в Русе, но беше уволнена като дъновистка.
Баща ми има познат в Министерството и могат да ме изпратят в някой хубав град като учителка. Какво ще ми кажете по този въпрос? " Учителят каза: "Като отидеш там, ще имаш пари за един хляб. И ние можем да ти дадем този хляб". Аз се отказах да учителствам и останах на "Изгрева". Паша работи една година като учителка в Русе, но беше уволнена като дъновистка. Като студентки и стенографки, Учителят изпращаше за трите стенографки по някоя и друга банкнота по равно в три различни плика, за да се подпомогнем. Но след като завършихме, се установихме за постоянно на "Изгрева" като стенографки. Учителят даваше всеки месец на трите по един плик с пари, с което Той бе поел нашата издръжка. Това бяха суми за прехрана. А понякога ни даваше и други три плика, в които имаше суми за дрехи и обувки.
към текста >>

Като студентки и стенографки, Учителят изпращаше за трите стенографки по някоя и друга банкнота по равно в три различни плика, за да се подпомогнем.
Какво ще ми кажете по този въпрос? " Учителят каза: "Като отидеш там, ще имаш пари за един хляб. И ние можем да ти дадем този хляб". Аз се отказах да учителствам и останах на "Изгрева". Паша работи една година като учителка в Русе, но беше уволнена като дъновистка. Като студентки и стенографки, Учителят изпращаше за трите стенографки по някоя и друга банкнота по равно в три различни плика, за да се подпомогнем. Но след като завършихме, се установихме за постоянно на "Изгрева" като стенографки. Учителят даваше всеки месец на трите по един плик с пари, с което Той бе поел нашата издръжка. Това бяха суми за прехрана. А понякога ни даваше и други три плика, в които имаше суми за дрехи и обувки. Ние бяхме стенографки на Учителя.
към текста >>

Учителят даваше всеки месец на трите по един плик с пари, с което Той бе поел нашата издръжка.
И ние можем да ти дадем този хляб". Аз се отказах да учителствам и останах на "Изгрева". Паша работи една година като учителка в Русе, но беше уволнена като дъновистка. Като студентки и стенографки, Учителят изпращаше за трите стенографки по някоя и друга банкнота по равно в три различни плика, за да се подпомогнем. Но след като завършихме, се установихме за постоянно на "Изгрева" като стенографки. Учителят даваше всеки месец на трите по един плик с пари, с което Той бе поел нашата издръжка. Това бяха суми за прехрана. А понякога ни даваше и други три плика, в които имаше суми за дрехи и обувки. Ние бяхме стенографки на Учителя. Той бе поел нашата издръжка и лично се грижеше за нас. Елена Андреева
към текста >>

Ние бяхме стенографки на Учителя.
Като студентки и стенографки, Учителят изпращаше за трите стенографки по някоя и друга банкнота по равно в три различни плика, за да се подпомогнем. Но след като завършихме, се установихме за постоянно на "Изгрева" като стенографки. Учителят даваше всеки месец на трите по един плик с пари, с което Той бе поел нашата издръжка. Това бяха суми за прехрана. А понякога ни даваше и други три плика, в които имаше суми за дрехи и обувки. Ние бяхме стенографки на Учителя. Той бе поел нашата издръжка и лично се грижеше за нас. Елена Андреева Ние, младежите, обработвахме нивите на Изгрева и садехме най-вече картофи и други зеленчуци, каквито вирееха там. Тогава Учителят взе инициативата да се насади овощна градина. Имахме приятели от Стара Загора и Русе, които имаха чудесни овощни градини.
към текста >>

Тогава Учителят взе инициативата да се насади овощна градина.
А понякога ни даваше и други три плика, в които имаше суми за дрехи и обувки. Ние бяхме стенографки на Учителя. Той бе поел нашата издръжка и лично се грижеше за нас. Елена Андреева Ние, младежите, обработвахме нивите на Изгрева и садехме най-вече картофи и други зеленчуци, каквито вирееха там. Тогава Учителят взе инициативата да се насади овощна градина. Имахме приятели от Стара Загора и Русе, които имаха чудесни овощни градини. Те ни изпратиха разсад за градината. Ние младежите изкопахме дупките, сложихме тор, а Учителят държи дръвчето с дясната си ръка, да бъде изправено, докато ние го заровим. Не даваше на друг да държи. Така насадихме плодните дръвчета.
към текста >>

Ние младежите изкопахме дупките, сложихме тор, а Учителят държи дръвчето с дясната си ръка, да бъде изправено, докато ние го заровим.
Елена Андреева Ние, младежите, обработвахме нивите на Изгрева и садехме най-вече картофи и други зеленчуци, каквито вирееха там. Тогава Учителят взе инициативата да се насади овощна градина. Имахме приятели от Стара Загора и Русе, които имаха чудесни овощни градини. Те ни изпратиха разсад за градината. Ние младежите изкопахме дупките, сложихме тор, а Учителят държи дръвчето с дясната си ръка, да бъде изправено, докато ние го заровим. Не даваше на друг да държи. Така насадихме плодните дръвчета. Сега някой от тях са останали около мястото на Учителя. Да знаете, че Учителят ги е държал, когато са били фиданки. Тук насадихме ябълки, круши, сливи, череши, вишни.
към текста >>

Сега някой от тях са останали около мястото на Учителя.
Имахме приятели от Стара Загора и Русе, които имаха чудесни овощни градини. Те ни изпратиха разсад за градината. Ние младежите изкопахме дупките, сложихме тор, а Учителят държи дръвчето с дясната си ръка, да бъде изправено, докато ние го заровим. Не даваше на друг да държи. Така насадихме плодните дръвчета. Сега някой от тях са останали около мястото на Учителя. Да знаете, че Учителят ги е държал, когато са били фиданки. Тук насадихме ябълки, круши, сливи, череши, вишни. Те се хванаха и вирееха много добре. Аз не помня лоша година на Изгрева за плодните дръвчета. Ние им пеехме песни, играехме им Паневритмия, а те наблюдаваха всичко това, растяха, цъфтяха и даваха изобилно плод.
към текста >>

Да знаете, че Учителят ги е държал, когато са били фиданки.
Те ни изпратиха разсад за градината. Ние младежите изкопахме дупките, сложихме тор, а Учителят държи дръвчето с дясната си ръка, да бъде изправено, докато ние го заровим. Не даваше на друг да държи. Така насадихме плодните дръвчета. Сега някой от тях са останали около мястото на Учителя. Да знаете, че Учителят ги е държал, когато са били фиданки. Тук насадихме ябълки, круши, сливи, череши, вишни. Те се хванаха и вирееха много добре. Аз не помня лоша година на Изгрева за плодните дръвчета. Ние им пеехме песни, играехме им Паневритмия, а те наблюдаваха всичко това, растяха, цъфтяха и даваха изобилно плод. Имахме и сини сливи, които бяха до поляната, на която играехме Паневритмия.
към текста >>

Учителят, в противовес на съвременните агрономи, не позволяваше да се кастрят дърветата и затова те раждаха много повече плод.
Главно за тях се грижеше брат Ради. Нямаше плодна градина в София или другаде, която да ражда повече плод от изгревската. Дърветата, с ниско сведени до земята клони, биваха отрупани с плод: жълти, сочни, сладки круши, едри червени ябълки, череши, вишни, вишнапи, праскови, които нямаха толкова листа, колкото плод. Подпорките едва ги издържаха. Всички външни хора, които идваха на разходка край Изгрева се спираха в почуда да ги гледат. Учителят, в противовес на съвременните агрономи, не позволяваше да се кастрят дърветата и затова те раждаха много повече плод. А малката цветна градина от два триъгълника привличаше стотици любители да й се радват и вдъхват прекрасния аромат. Особено розите. Те вдъхновяваха десетки художници, които идваха да ги рисуват. Всичко, на което Учителят обръщаше внимание и до което се докосваше, ставаше красиво, голямо, силно, ароматно, сладко... А на какво не обръщаше внимание? За Него всичко беше важно, всичко имаше значение, за всичко намираше време да се спре при него, да му каже някоя дума.
към текста >>

Всичко, на което Учителят обръщаше внимание и до което се докосваше, ставаше красиво, голямо, силно, ароматно, сладко... А на какво не обръщаше внимание?
Всички външни хора, които идваха на разходка край Изгрева се спираха в почуда да ги гледат. Учителят, в противовес на съвременните агрономи, не позволяваше да се кастрят дърветата и затова те раждаха много повече плод. А малката цветна градина от два триъгълника привличаше стотици любители да й се радват и вдъхват прекрасния аромат. Особено розите. Те вдъхновяваха десетки художници, които идваха да ги рисуват. Всичко, на което Учителят обръщаше внимание и до което се докосваше, ставаше красиво, голямо, силно, ароматно, сладко... А на какво не обръщаше внимание? За Него всичко беше важно, всичко имаше значение, за всичко намираше време да се спре при него, да му каже някоя дума. Борис Николов
към текста >>

73. УЧЕНИЦИ

ние решихме с Пеню Киров да отидем във Варна и да се срещнем с Учителя.
УЧЕНИЦИ Спомени на ученици През 1900 г. ние решихме с Пеню Киров да отидем във Варна и да се срещнем с Учителя. Това беше по Великден, април. - Кога ще можем да направим конгрес на духовните хора в България? - запитах го аз. - И това може да стане, ако се получи заповед отгоре! Мен ме порази това: "Ако се получи заповед отгоре".
към текста >>

Когато аз запитах мислено Учителя: "Как може това да се нарече конгрес, когато в него участват само трима души?
Определяше се точно датата. От Бургас тръгнахме пеш. На другия ден пристигна и третият конгресист д-р Миркович от Сливен. Конгресът трая три дни и беше едно от най-паметните ми преживявания. Това бяха дни на беседи, разходки из околностите на Варна, молитви, приятелски разговори. Когато аз запитах мислено Учителя: "Как може това да се нарече конгрес, когато в него участват само трима души? ", Той каза гласно, като отговаряше на мисълта ми: - Сега сте трима души, но ще дойде време, когато ще бъдете хиляди. Тодор Стоименов През 1928 г., когато тръгнах за Младежкия събор в София, твърдо реших да остана там и да си търся работа. След събора останах на Изгрева и започнах да работя по постройките, които тогава започнаха да строят някои от братята.
към текста >>

Имаше една сестра Станка, която готвеше на Учителя, тя ни даваше и на нас ядене.
След събора останах на Изгрева и започнах да работя по постройките, които тогава започнаха да строят някои от братята. Нашите братя и сестри бяха всеки на работата си - кой на държавна, кой на частна и нямаше кой да работи общата работа. Дойдат въглища или дърва на Изгрева, аз отивах да ги пренеса. Имаше работа из градината. И тъй полека-лека братската работа ме погълна и аз се определих за братски работник. Имаше една сестра Станка, която готвеше на Учителя, тя ни даваше и на нас ядене. Нашите ми изпратиха вълнен юрган. През лятото прекарвахме с брат Иван Антонов в една братска палатка. Когато наближи зимата, брат Жечо Панайотов ни предложи неговата барака. Влезнахме в нея с още един младеж - Крум Няголов. Бараката беше само обкована с дъски и не беше облепена отвътре с хартия.
към текста >>

На сутринта Учителят го поздрави, че е можал да издържи на студа.
И така - тримата се завивахме вечер под моя юрган и така прекарахме цялата зима. А през тази зима бяха незапомнени студове до минус 40 градуса. Морето и Дунав замръзнаха и на много борове корите им се напукаха, измръзнаха и след това изсъхнаха. Един юрган, без печка, без легло, в една барака спахме на нарове, постлани с една черга. Брат Цеко Матов Етугов от Мездра в онази вечер, когато беше най-големият студ, прекара под навеса на салона, заврян в царевична шума. На сутринта Учителят го поздрави, че е можал да издържи на студа. Учителят спеше в стаята над салона и Той нямаше печка. Имаше само една грейка, прикрепена на стената с мощност, колкото един котлон. А стаята беше голяма пет на шест метра, така че и на Учителя Му беше студено. На четвъртата година дойде и брат Ради да живее при мен в братската градина и тогава турихме печка в бараката. Сестра Магдалина нямаше квартира.
към текста >>

Учителят спеше в стаята над салона и Той нямаше печка.
А през тази зима бяха незапомнени студове до минус 40 градуса. Морето и Дунав замръзнаха и на много борове корите им се напукаха, измръзнаха и след това изсъхнаха. Един юрган, без печка, без легло, в една барака спахме на нарове, постлани с една черга. Брат Цеко Матов Етугов от Мездра в онази вечер, когато беше най-големият студ, прекара под навеса на салона, заврян в царевична шума. На сутринта Учителят го поздрави, че е можал да издържи на студа. Учителят спеше в стаята над салона и Той нямаше печка. Имаше само една грейка, прикрепена на стената с мощност, колкото един котлон. А стаята беше голяма пет на шест метра, така че и на Учителя Му беше студено. На четвъртата година дойде и брат Ради да живее при мен в братската градина и тогава турихме печка в бараката. Сестра Магдалина нямаше квартира. И тя спеше под навеса на гредите.
към текста >>

А стаята беше голяма пет на шест метра, така че и на Учителя Му беше студено.
Един юрган, без печка, без легло, в една барака спахме на нарове, постлани с една черга. Брат Цеко Матов Етугов от Мездра в онази вечер, когато беше най-големият студ, прекара под навеса на салона, заврян в царевична шума. На сутринта Учителят го поздрави, че е можал да издържи на студа. Учителят спеше в стаята над салона и Той нямаше печка. Имаше само една грейка, прикрепена на стената с мощност, колкото един котлон. А стаята беше голяма пет на шест метра, така че и на Учителя Му беше студено. На четвъртата година дойде и брат Ради да живее при мен в братската градина и тогава турихме печка в бараката. Сестра Магдалина нямаше квартира. И тя спеше под навеса на гредите. Качваше се със стълбичка горе, беше поставила дъски, върху тях тя сложи една пружина и там нощува в царевичната шума. Накрая Учителят една беседа завърши с думите: "Ученикът живее спартански живот!
към текста >>

Накрая Учителят една беседа завърши с думите: "Ученикът живее спартански живот!
А стаята беше голяма пет на шест метра, така че и на Учителя Му беше студено. На четвъртата година дойде и брат Ради да живее при мен в братската градина и тогава турихме печка в бараката. Сестра Магдалина нямаше квартира. И тя спеше под навеса на гредите. Качваше се със стълбичка горе, беше поставила дъски, върху тях тя сложи една пружина и там нощува в царевичната шума. Накрая Учителят една беседа завърши с думите: "Ученикът живее спартански живот! Здрав дух в здраво тяло! " И това го проверихме. Оживяхме в студените зими. Ангел Вълков На Изгрева животът бе много интензивен и не всеки можеше да издържи.
към текста >>

Това бе вярата им в Учителя и в Бога.
Ангел Вълков На Изгрева животът бе много интензивен и не всеки можеше да издържи. Тук върхът бе много висок и вятърът бе много силен. Издухваше хора, времена и събития. Онези, които оставаха на Изгрева, имаха твърдост в себе си и бяха съградили вътрешния си дом на канара. Това бе вярата им в Учителя и в Бога. За обяснение Учителят бе добавил, че Изгревът в духовно отношение стои по-високо от най-високият връх на Хималаите. Това бе обяснението за космичния вятър, който отвяваше онези, които нямаха съграден дом върху канара, така както бе по притчата в Евангелието. Живеехме при примитивни условия. Сковани бараки ни служеха за къщички, но това бе прост и естествен живот. Не само братята издържаха, но и сестрите устояха на тези условия.
към текста >>

За обяснение Учителят бе добавил, че Изгревът в духовно отношение стои по-високо от най-високият връх на Хималаите.
На Изгрева животът бе много интензивен и не всеки можеше да издържи. Тук върхът бе много висок и вятърът бе много силен. Издухваше хора, времена и събития. Онези, които оставаха на Изгрева, имаха твърдост в себе си и бяха съградили вътрешния си дом на канара. Това бе вярата им в Учителя и в Бога. За обяснение Учителят бе добавил, че Изгревът в духовно отношение стои по-високо от най-високият връх на Хималаите. Това бе обяснението за космичния вятър, който отвяваше онези, които нямаха съграден дом върху канара, така както бе по притчата в Евангелието. Живеехме при примитивни условия. Сковани бараки ни служеха за къщички, но това бе прост и естествен живот. Не само братята издържаха, но и сестрите устояха на тези условия. Онези, които не издържаха - те си отидоха; но онези, които останаха, бяха останали в името на Високия Идеал.
към текста >>

Беседите на Учителя се нижеха през годините в сряда, петък и неделя - сутрин в 5 ч.
Това бе обяснението за космичния вятър, който отвяваше онези, които нямаха съграден дом върху канара, така както бе по притчата в Евангелието. Живеехме при примитивни условия. Сковани бараки ни служеха за къщички, но това бе прост и естествен живот. Не само братята издържаха, но и сестрите устояха на тези условия. Онези, които не издържаха - те си отидоха; но онези, които останаха, бяха останали в името на Високия Идеал. Беседите на Учителя се нижеха през годините в сряда, петък и неделя - сутрин в 5 ч. и в 10 ч. Стенографите записваха, а учениците си записваха някои мисли от Учителя в своите тетрадки. Това бе огромен материал за проучване и приложение. Борис Николов Слязох от трамвая при Семинарията и тръгнах по пътя за Изгрева.
към текста >>

Стенографите записваха, а учениците си записваха някои мисли от Учителя в своите тетрадки.
Сковани бараки ни служеха за къщички, но това бе прост и естествен живот. Не само братята издържаха, но и сестрите устояха на тези условия. Онези, които не издържаха - те си отидоха; но онези, които останаха, бяха останали в името на Високия Идеал. Беседите на Учителя се нижеха през годините в сряда, петък и неделя - сутрин в 5 ч. и в 10 ч. Стенографите записваха, а учениците си записваха някои мисли от Учителя в своите тетрадки. Това бе огромен материал за проучване и приложение. Борис Николов Слязох от трамвая при Семинарията и тръгнах по пътя за Изгрева. По пътя ме настигна непознат човек и като разбра, че отивам на Изгрева, ме помоли да го запозная с Учителя. Допуснах, че е искрен, че търси своя духовен път и му обещах.
към текста >>

По пътя ме настигна непознат човек и като разбра, че отивам на Изгрева, ме помоли да го запозная с Учителя.
и в 10 ч. Стенографите записваха, а учениците си записваха някои мисли от Учителя в своите тетрадки. Това бе огромен материал за проучване и приложение. Борис Николов Слязох от трамвая при Семинарията и тръгнах по пътя за Изгрева. По пътя ме настигна непознат човек и като разбра, че отивам на Изгрева, ме помоли да го запозная с Учителя. Допуснах, че е искрен, че търси своя духовен път и му обещах. Пристигнахме на Изгрева и отидохме на поляната, където бе Учителят. Приближих се и целунах десницата Му. Но когато поисках да представя непознатия господин, Той ни отпрати с такава сила настрани, че ние се намерихме няколко метра от Него. Човекът, който ме придружаваше, не е бил с чисти намерения и не е заслужавал да се докосне до десницата на Учителя.
към текста >>

Пристигнахме на Изгрева и отидохме на поляната, където бе Учителят.
Това бе огромен материал за проучване и приложение. Борис Николов Слязох от трамвая при Семинарията и тръгнах по пътя за Изгрева. По пътя ме настигна непознат човек и като разбра, че отивам на Изгрева, ме помоли да го запозная с Учителя. Допуснах, че е искрен, че търси своя духовен път и му обещах. Пристигнахме на Изгрева и отидохме на поляната, където бе Учителят. Приближих се и целунах десницата Му. Но когато поисках да представя непознатия господин, Той ни отпрати с такава сила настрани, че ние се намерихме няколко метра от Него. Човекът, който ме придружаваше, не е бил с чисти намерения и не е заслужавал да се докосне до десницата на Учителя. При друг случай Учителят ми каза: "Не ставайте гаранти на хора, които не познавате." Димитър Шишков
към текста >>

Човекът, който ме придружаваше, не е бил с чисти намерения и не е заслужавал да се докосне до десницата на Учителя.
По пътя ме настигна непознат човек и като разбра, че отивам на Изгрева, ме помоли да го запозная с Учителя. Допуснах, че е искрен, че търси своя духовен път и му обещах. Пристигнахме на Изгрева и отидохме на поляната, където бе Учителят. Приближих се и целунах десницата Му. Но когато поисках да представя непознатия господин, Той ни отпрати с такава сила настрани, че ние се намерихме няколко метра от Него. Човекът, който ме придружаваше, не е бил с чисти намерения и не е заслужавал да се докосне до десницата на Учителя. При друг случай Учителят ми каза: "Не ставайте гаранти на хора, които не познавате." Димитър Шишков Учителят беше дал задача в един от класовете, в която се казваше, че всеки един ученик през живота си трябва да обърне по един човек към Бога. Мина се известно време и всеки хващаше по някой за ръка и го водеше на Изгрева. Той трябваше да бъде онзи, който ще се обърне към Учението и към
към текста >>

При друг случай Учителят ми каза: "Не ставайте гаранти на хора, които не познавате."
Допуснах, че е искрен, че търси своя духовен път и му обещах. Пристигнахме на Изгрева и отидохме на поляната, където бе Учителят. Приближих се и целунах десницата Му. Но когато поисках да представя непознатия господин, Той ни отпрати с такава сила настрани, че ние се намерихме няколко метра от Него. Човекът, който ме придружаваше, не е бил с чисти намерения и не е заслужавал да се докосне до десницата на Учителя. При друг случай Учителят ми каза: "Не ставайте гаранти на хора, които не познавате." Димитър Шишков Учителят беше дал задача в един от класовете, в която се казваше, че всеки един ученик през живота си трябва да обърне по един човек към Бога. Мина се известно време и всеки хващаше по някой за ръка и го водеше на Изгрева. Той трябваше да бъде онзи, който ще се обърне към Учението и към Бога. И тогава дойдоха най-големите разочарования.
към текста >>

Учителят беше дал задача в един от класовете, в която се казваше, че всеки един ученик през живота си трябва да обърне по един човек към Бога.
Приближих се и целунах десницата Му. Но когато поисках да представя непознатия господин, Той ни отпрати с такава сила настрани, че ние се намерихме няколко метра от Него. Човекът, който ме придружаваше, не е бил с чисти намерения и не е заслужавал да се докосне до десницата на Учителя. При друг случай Учителят ми каза: "Не ставайте гаранти на хора, които не познавате." Димитър Шишков Учителят беше дал задача в един от класовете, в която се казваше, че всеки един ученик през живота си трябва да обърне по един човек към Бога. Мина се известно време и всеки хващаше по някой за ръка и го водеше на Изгрева. Той трябваше да бъде онзи, който ще се обърне към Учението и към Бога. И тогава дойдоха най-големите разочарования. Някои се преструваха, че са се обърнали към Учението, идваха и търсеха услуги, че дори и пари, за да се подпомогнат. Така бяха препоръчали един руснак, който бил много напреднал духовно.
към текста >>

Водят го при Учителя, а той го пита: "Какво е вашето учение?
Мина се известно време и всеки хващаше по някой за ръка и го водеше на Изгрева. Той трябваше да бъде онзи, който ще се обърне към Учението и към Бога. И тогава дойдоха най-големите разочарования. Някои се преструваха, че са се обърнали към Учението, идваха и търсеха услуги, че дори и пари, за да се подпомогнат. Така бяха препоръчали един руснак, който бил много напреднал духовно. Водят го при Учителя, а той го пита: "Какво е вашето учение? " Учителят отговаря: "Моето учение е, че говедата трябва да бъдат без юлар, а конете без подкови. Конят сам да се връзва и да отива да оре и сам да се развързва и да се връща". Учителят му говори със символи, а той му казва, че му трябвали пари. Учителят му даде 300 лева, а онзи дойде втори път и получи отново 400 лева, дойде и трети път и заяви, че му трябват обувки, дрехи, за да може да идва на Изгрева. Един брат му услужи с каквото трябваше и после този съмишленик изчезна и повече не се появи.
към текста >>

" Учителят отговаря: "Моето учение е, че говедата трябва да бъдат без юлар, а конете без подкови.
Той трябваше да бъде онзи, който ще се обърне към Учението и към Бога. И тогава дойдоха най-големите разочарования. Някои се преструваха, че са се обърнали към Учението, идваха и търсеха услуги, че дори и пари, за да се подпомогнат. Така бяха препоръчали един руснак, който бил много напреднал духовно. Водят го при Учителя, а той го пита: "Какво е вашето учение? " Учителят отговаря: "Моето учение е, че говедата трябва да бъдат без юлар, а конете без подкови. Конят сам да се връзва и да отива да оре и сам да се развързва и да се връща". Учителят му говори със символи, а той му казва, че му трябвали пари. Учителят му даде 300 лева, а онзи дойде втори път и получи отново 400 лева, дойде и трети път и заяви, че му трябват обувки, дрехи, за да може да идва на Изгрева. Един брат му услужи с каквото трябваше и после този съмишленик изчезна и повече не се появи. Учителят срещна онзи, който го беше довел и попита: "Какво стана с вашето поръчителство?
към текста >>

Учителят му говори със символи, а той му казва, че му трябвали пари.
Някои се преструваха, че са се обърнали към Учението, идваха и търсеха услуги, че дори и пари, за да се подпомогнат. Така бяха препоръчали един руснак, който бил много напреднал духовно. Водят го при Учителя, а той го пита: "Какво е вашето учение? " Учителят отговаря: "Моето учение е, че говедата трябва да бъдат без юлар, а конете без подкови. Конят сам да се връзва и да отива да оре и сам да се развързва и да се връща". Учителят му говори със символи, а той му казва, че му трябвали пари. Учителят му даде 300 лева, а онзи дойде втори път и получи отново 400 лева, дойде и трети път и заяви, че му трябват обувки, дрехи, за да може да идва на Изгрева. Един брат му услужи с каквото трябваше и после този съмишленик изчезна и повече не се появи. Учителят срещна онзи, който го беше довел и попита: "Какво стана с вашето поръчителство? Какво стана с вашия брат во Христа? " Братът мига и свива рамене: "Учителю, излъгах се!
към текста >>

Учителят му даде 300 лева, а онзи дойде втори път и получи отново 400 лева, дойде и трети път и заяви, че му трябват обувки, дрехи, за да може да идва на Изгрева.
Така бяха препоръчали един руснак, който бил много напреднал духовно. Водят го при Учителя, а той го пита: "Какво е вашето учение? " Учителят отговаря: "Моето учение е, че говедата трябва да бъдат без юлар, а конете без подкови. Конят сам да се връзва и да отива да оре и сам да се развързва и да се връща". Учителят му говори със символи, а той му казва, че му трябвали пари. Учителят му даде 300 лева, а онзи дойде втори път и получи отново 400 лева, дойде и трети път и заяви, че му трябват обувки, дрехи, за да може да идва на Изгрева. Един брат му услужи с каквото трябваше и после този съмишленик изчезна и повече не се появи. Учителят срещна онзи, който го беше довел и попита: "Какво стана с вашето поръчителство? Какво стана с вашия брат во Христа? " Братът мига и свива рамене: "Учителю, излъгах се! " Учителят го пита: "Ти, знаеш ли как е в света?
към текста >>

Учителят срещна онзи, който го беше довел и попита: "Какво стана с вашето поръчителство?
" Учителят отговаря: "Моето учение е, че говедата трябва да бъдат без юлар, а конете без подкови. Конят сам да се връзва и да отива да оре и сам да се развързва и да се връща". Учителят му говори със символи, а той му казва, че му трябвали пари. Учителят му даде 300 лева, а онзи дойде втори път и получи отново 400 лева, дойде и трети път и заяви, че му трябват обувки, дрехи, за да може да идва на Изгрева. Един брат му услужи с каквото трябваше и после този съмишленик изчезна и повече не се появи. Учителят срещна онзи, който го беше довел и попита: "Какво стана с вашето поръчителство? Какво стана с вашия брат во Христа? " Братът мига и свива рамене: "Учителю, излъгах се! " Учителят го пита: "Ти, знаеш ли как е в света? Който даде поръчителство някому и той не си издължи дълга на длъжника, то кредиторът хваща поръчителя за гушата, води го при съдията и му казва: "Ти си поръчител, давай сега парите! " В Окултната школа окултният закон е много по-строг за поръчителство".
към текста >>

" Братът мига и свива рамене: "Учителю, излъгах се!
Учителят му говори със символи, а той му казва, че му трябвали пари. Учителят му даде 300 лева, а онзи дойде втори път и получи отново 400 лева, дойде и трети път и заяви, че му трябват обувки, дрехи, за да може да идва на Изгрева. Един брат му услужи с каквото трябваше и после този съмишленик изчезна и повече не се появи. Учителят срещна онзи, който го беше довел и попита: "Какво стана с вашето поръчителство? Какво стана с вашия брат во Христа? " Братът мига и свива рамене: "Учителю, излъгах се! " Учителят го пита: "Ти, знаеш ли как е в света? Който даде поръчителство някому и той не си издължи дълга на длъжника, то кредиторът хваща поръчителя за гушата, води го при съдията и му казва: "Ти си поръчител, давай сега парите! " В Окултната школа окултният закон е много по-строг за поръчителство". Дойде време поръчителят да плаща. Братът се разболя, залиня и не след дълго си замина от този свят.
към текста >>

" Учителят го пита: "Ти, знаеш ли как е в света?
Учителят му даде 300 лева, а онзи дойде втори път и получи отново 400 лева, дойде и трети път и заяви, че му трябват обувки, дрехи, за да може да идва на Изгрева. Един брат му услужи с каквото трябваше и после този съмишленик изчезна и повече не се появи. Учителят срещна онзи, който го беше довел и попита: "Какво стана с вашето поръчителство? Какво стана с вашия брат во Христа? " Братът мига и свива рамене: "Учителю, излъгах се! " Учителят го пита: "Ти, знаеш ли как е в света? Който даде поръчителство някому и той не си издължи дълга на длъжника, то кредиторът хваща поръчителя за гушата, води го при съдията и му казва: "Ти си поръчител, давай сега парите! " В Окултната школа окултният закон е много по-строг за поръчителство". Дойде време поръчителят да плаща. Братът се разболя, залиня и не след дълго си замина от този свят. Драган Петков
към текста >>

Така отидохме и втори, и трети, и още много пъти и разбрахме, че старецът е Учителят, който проповядва едно Ново Учение на братство между хората, за едни отношения, които имат за основа Любовта, Мъдростта и Истината.
След това всички излязоха навън. А и навън беше много красиво - имаше цветя и хората се събираха на групички и разговаряха. Също и възрастният човек беше с една група и някои му целуваха ръка, други го питаха нещо и Той отговаряше. Но ние двете със сестра ми бяхме плахи, не смеехме да приближим - нали за пръв път отивахме. Всичко обаче ни се видя някак особено и у нас се събуди желанието и друг път да отидем и чуем какво говори старецът. Така отидохме и втори, и трети, и още много пъти и разбрахме, че старецът е Учителят, който проповядва едно Ново Учение на братство между хората, за едни отношения, които имат за основа Любовта, Мъдростта и Истината. Това беше началото на запознаването ни с Братството. Та жената с надписа събуди у нас желанието да потърсим Учителя. Тя беше изпратена от свещениците или властта, вероятно да злепостави Учението, но това ни подейства в положителен смисъл - да намерим пътя си и да се ориентираме в живота, да се пробудим за нещо хубаво. А сестра ми Гита по-късно научила, че Учителят бил попитал тази жена - Магдалина, която носи надписа "жертва на Дънов": "Колко ти платиха да носиш тоя надпис? " Тя отговорила: "Обещаха ми 3000 лв., но ме излъгаха и ми дадоха само 1000 лв." От това изказване на жената става ясно, че Учителят има врагове, които плащат пари, за да го злепоставят пред българския народ.
към текста >>

Та жената с надписа събуди у нас желанието да потърсим Учителя.
Също и възрастният човек беше с една група и някои му целуваха ръка, други го питаха нещо и Той отговаряше. Но ние двете със сестра ми бяхме плахи, не смеехме да приближим - нали за пръв път отивахме. Всичко обаче ни се видя някак особено и у нас се събуди желанието и друг път да отидем и чуем какво говори старецът. Така отидохме и втори, и трети, и още много пъти и разбрахме, че старецът е Учителят, който проповядва едно Ново Учение на братство между хората, за едни отношения, които имат за основа Любовта, Мъдростта и Истината. Това беше началото на запознаването ни с Братството. Та жената с надписа събуди у нас желанието да потърсим Учителя. Тя беше изпратена от свещениците или властта, вероятно да злепостави Учението, но това ни подейства в положителен смисъл - да намерим пътя си и да се ориентираме в живота, да се пробудим за нещо хубаво. А сестра ми Гита по-късно научила, че Учителят бил попитал тази жена - Магдалина, която носи надписа "жертва на Дънов": "Колко ти платиха да носиш тоя надпис? " Тя отговорила: "Обещаха ми 3000 лв., но ме излъгаха и ми дадоха само 1000 лв." От това изказване на жената става ясно, че Учителят има врагове, които плащат пари, за да го злепоставят пред българския народ. Учителят добавил: "За много малко си се продала! " Така, че пътят на мравката ни заведе на Изгрева.
към текста >>

А сестра ми Гита по-късно научила, че Учителят бил попитал тази жена - Магдалина, която носи надписа "жертва на Дънов": "Колко ти платиха да носиш тоя надпис?
Всичко обаче ни се видя някак особено и у нас се събуди желанието и друг път да отидем и чуем какво говори старецът. Така отидохме и втори, и трети, и още много пъти и разбрахме, че старецът е Учителят, който проповядва едно Ново Учение на братство между хората, за едни отношения, които имат за основа Любовта, Мъдростта и Истината. Това беше началото на запознаването ни с Братството. Та жената с надписа събуди у нас желанието да потърсим Учителя. Тя беше изпратена от свещениците или властта, вероятно да злепостави Учението, но това ни подейства в положителен смисъл - да намерим пътя си и да се ориентираме в живота, да се пробудим за нещо хубаво. А сестра ми Гита по-късно научила, че Учителят бил попитал тази жена - Магдалина, която носи надписа "жертва на Дънов": "Колко ти платиха да носиш тоя надпис? " Тя отговорила: "Обещаха ми 3000 лв., но ме излъгаха и ми дадоха само 1000 лв." От това изказване на жената става ясно, че Учителят има врагове, които плащат пари, за да го злепоставят пред българския народ. Учителят добавил: "За много малко си се продала! " Така, че пътят на мравката ни заведе на Изгрева. Кина Рангелова Един ден на връщане от училище, отидох в печатницата и гледам чичо ми Слави Камбуров, който беше широк социалист - атеист, пристигнал от Нова Загора.
към текста >>

" Тя отговорила: "Обещаха ми 3000 лв., но ме излъгаха и ми дадоха само 1000 лв." От това изказване на жената става ясно, че Учителят има врагове, които плащат пари, за да го злепоставят пред българския народ.
Така отидохме и втори, и трети, и още много пъти и разбрахме, че старецът е Учителят, който проповядва едно Ново Учение на братство между хората, за едни отношения, които имат за основа Любовта, Мъдростта и Истината. Това беше началото на запознаването ни с Братството. Та жената с надписа събуди у нас желанието да потърсим Учителя. Тя беше изпратена от свещениците или властта, вероятно да злепостави Учението, но това ни подейства в положителен смисъл - да намерим пътя си и да се ориентираме в живота, да се пробудим за нещо хубаво. А сестра ми Гита по-късно научила, че Учителят бил попитал тази жена - Магдалина, която носи надписа "жертва на Дънов": "Колко ти платиха да носиш тоя надпис? " Тя отговорила: "Обещаха ми 3000 лв., но ме излъгаха и ми дадоха само 1000 лв." От това изказване на жената става ясно, че Учителят има врагове, които плащат пари, за да го злепоставят пред българския народ. Учителят добавил: "За много малко си се продала! " Така, че пътят на мравката ни заведе на Изгрева. Кина Рангелова Един ден на връщане от училище, отидох в печатницата и гледам чичо ми Слави Камбуров, който беше широк социалист - атеист, пристигнал от Нова Загора. Той водеше сериозен спор с пристигналия от София брат Тодор Бъчваров.
към текста >>

Учителят добавил: "За много малко си се продала!
Това беше началото на запознаването ни с Братството. Та жената с надписа събуди у нас желанието да потърсим Учителя. Тя беше изпратена от свещениците или властта, вероятно да злепостави Учението, но това ни подейства в положителен смисъл - да намерим пътя си и да се ориентираме в живота, да се пробудим за нещо хубаво. А сестра ми Гита по-късно научила, че Учителят бил попитал тази жена - Магдалина, която носи надписа "жертва на Дънов": "Колко ти платиха да носиш тоя надпис? " Тя отговорила: "Обещаха ми 3000 лв., но ме излъгаха и ми дадоха само 1000 лв." От това изказване на жената става ясно, че Учителят има врагове, които плащат пари, за да го злепоставят пред българския народ. Учителят добавил: "За много малко си се продала! " Така, че пътят на мравката ни заведе на Изгрева. Кина Рангелова Един ден на връщане от училище, отидох в печатницата и гледам чичо ми Слави Камбуров, който беше широк социалист - атеист, пристигнал от Нова Загора. Той водеше сериозен спор с пристигналия от София брат Тодор Бъчваров. Чичо ми поддържаше материалистическия възглед, като по най- убедителен начин аргументирано доказвал, че първичният принцип, това е материята.
към текста >>

След известно време Учителят идва.
Тодор Бъчваров пък по още по-убедителен начин доказвал, че Духът е първичното начало. Тати каза, че този спор между двамата продължил три дни по три часа и не могли да дойдат да разбирателство. Накрая, когато чичо Слави си тръгвал за Нова Загора, казал на баща ми: " Като дойде господин Дънов в Стара Загора да ми телеграфираш да дойда. Искам да се срещна с него, да му задам три кардинални въпроса и ще го оборя! " Баща ми обещал. След известно време Учителят идва. Баща ми телеграфирал на чичо Слави и с първия влак той пристига. Учителят щял да държи беседа в дома на Димитър Караенев. Тати представя чичо ми на Учителя. Учителят казал, че след беседата ще го приеме. След беседата разговорът се състоял.
към текста >>

Учителят щял да държи беседа в дома на Димитър Караенев.
Накрая, когато чичо Слави си тръгвал за Нова Загора, казал на баща ми: " Като дойде господин Дънов в Стара Загора да ми телеграфираш да дойда. Искам да се срещна с него, да му задам три кардинални въпроса и ще го оборя! " Баща ми обещал. След известно време Учителят идва. Баща ми телеграфирал на чичо Слави и с първия влак той пристига. Учителят щял да държи беседа в дома на Димитър Караенев. Тати представя чичо ми на Учителя. Учителят казал, че след беседата ще го приеме. След беседата разговорът се състоял. Половин час по-късно всички се разотиват. Тръгват си за дома и тати и чичо Слави.
към текста >>

Тати представя чичо ми на Учителя.
Искам да се срещна с него, да му задам три кардинални въпроса и ще го оборя! " Баща ми обещал. След известно време Учителят идва. Баща ми телеграфирал на чичо Слави и с първия влак той пристига. Учителят щял да държи беседа в дома на Димитър Караенев. Тати представя чичо ми на Учителя. Учителят казал, че след беседата ще го приеме. След беседата разговорът се състоял. Половин час по-късно всички се разотиват. Тръгват си за дома и тати и чичо Слави. Тати казваше: "Гледам, Слави върви омърлушен, с оклюмала глава.
към текста >>

Учителят казал, че след беседата ще го приеме.
" Баща ми обещал. След известно време Учителят идва. Баща ми телеграфирал на чичо Слави и с първия влак той пристига. Учителят щял да държи беседа в дома на Димитър Караенев. Тати представя чичо ми на Учителя. Учителят казал, че след беседата ще го приеме. След беседата разговорът се състоял. Половин час по-късно всички се разотиват. Тръгват си за дома и тати и чичо Слави. Тати казваше: "Гледам, Слави върви омърлушен, с оклюмала глава. Вървим и мълчим, но си личеше, че той е дълбоко замислен и озадачен.
към текста >>

Чак когато стигнахме вкъщи, го запитах: "Е, Славе, как мина разговорът с Учителя?
След беседата разговорът се състоял. Половин час по-късно всички се разотиват. Тръгват си за дома и тати и чичо Слави. Тати казваше: "Гледам, Слави върви омърлушен, с оклюмала глава. Вървим и мълчим, но си личеше, че той е дълбоко замислен и озадачен. Чак когато стигнахме вкъщи, го запитах: "Е, Славе, как мина разговорът с Учителя? " Той отговори: "Аз мислех, че в лицето на г-н Дънов ще срещна, може би, един голям учен и затова се бях въоръжил с ред необходими факти и доводи в подкрепа на моите възгледи, но той ми показа такава страна от науката и живота, въведе ме в един съвършено нов свят на четвъртото измерение и аз напълно капитулирах и се уверих в съществуването на друг, духовен свят". От този ден чичо Слави стана ученик на Учителя. И както преди ревностно и убедително говореше в полза на атеизма, така сега с още по-голям жар учеше, възприемаше и проповядваше идеите на Бялото Братство. Петър Камбуров Необикновен интерес събужда у нас как сестра Донка е била повикана от Учителя.
към текста >>

От този ден чичо Слави стана ученик на Учителя.
Тръгват си за дома и тати и чичо Слави. Тати казваше: "Гледам, Слави върви омърлушен, с оклюмала глава. Вървим и мълчим, но си личеше, че той е дълбоко замислен и озадачен. Чак когато стигнахме вкъщи, го запитах: "Е, Славе, как мина разговорът с Учителя? " Той отговори: "Аз мислех, че в лицето на г-н Дънов ще срещна, може би, един голям учен и затова се бях въоръжил с ред необходими факти и доводи в подкрепа на моите възгледи, но той ми показа такава страна от науката и живота, въведе ме в един съвършено нов свят на четвъртото измерение и аз напълно капитулирах и се уверих в съществуването на друг, духовен свят". От този ден чичо Слави стана ученик на Учителя. И както преди ревностно и убедително говореше в полза на атеизма, така сега с още по-голям жар учеше, възприемаше и проповядваше идеите на Бялото Братство. Петър Камбуров Необикновен интерес събужда у нас как сестра Донка е била повикана от Учителя. Ние се вглеждаме в сините й бистри очи и слушаме да ни разказва: - Това беше през войната, през 1943 г.
към текста >>

Необикновен интерес събужда у нас как сестра Донка е била повикана от Учителя.
Чак когато стигнахме вкъщи, го запитах: "Е, Славе, как мина разговорът с Учителя? " Той отговори: "Аз мислех, че в лицето на г-н Дънов ще срещна, може би, един голям учен и затова се бях въоръжил с ред необходими факти и доводи в подкрепа на моите възгледи, но той ми показа такава страна от науката и живота, въведе ме в един съвършено нов свят на четвъртото измерение и аз напълно капитулирах и се уверих в съществуването на друг, духовен свят". От този ден чичо Слави стана ученик на Учителя. И както преди ревностно и убедително говореше в полза на атеизма, така сега с още по-голям жар учеше, възприемаше и проповядваше идеите на Бялото Братство. Петър Камбуров Необикновен интерес събужда у нас как сестра Донка е била повикана от Учителя. Ние се вглеждаме в сините й бистри очи и слушаме да ни разказва: - Това беше през войната, през 1943 г. Аз държах павилион, в който продавах стоки и вестници. Мъжът ми до павилиона имаше обущарница. Беше топла лятна утрин, аз бях излязла да забождам по един от вестниците, за да се виждат от купувачите и прегледах заглавията им да разбера докъде са стигнали германците в Русия.
към текста >>

- При нашия Учител.
- Знаеш ли какво, Донче, виждам, че теб църквата не може да те задоволи, защото ти си надраснала това, което се говори там и обредите, които се извършват. Душата ти жадува за нещо ново, което да даде храна на твоя дух. Ако искаш, ела да те заведа там, където ходя аз, за да чуеш нещо, което ще нахрани твоята душа. - Къде? - запитах я аз. - При нашия Учител. Утре е неделя, ела с мене да те заведа на Изгрева, за да чуеш беседата. Отначало се поколебах. Като се върнах вкъщи, разправих на Димитър всичко и той ми рече: - Иди се разходи, не е лошо. Там е хубаво.
към текста >>

На сутринта мъжът ми излезе рано и аз, като заключвах вратата, се малко разколебах и си казах: "Дали не правя грях пред Христа, че отивам при Учителя Дънов, да слушам Неговата беседа?
Отначало се поколебах. Като се върнах вкъщи, разправих на Димитър всичко и той ми рече: - Иди се разходи, не е лошо. Там е хубаво. Върнах се при приятелката ми и й съобщих решението си да отида с нея. На сутринта мъжът ми излезе рано и аз, като заключвах вратата, се малко разколебах и си казах: "Дали не правя грях пред Христа, че отивам при Учителя Дънов, да слушам Неговата беседа? " Въпреки тази мисъл, аз реших да отида. Като влязохме в салона, видяхме, че беше препълнен с хора. Даже имаше и отвън, на двора. Тръгнахме по пътеката между столовете. Точно срещу катедрата един момък и едно момиче станаха и ни предложиха местата си на пейката.
към текста >>

Тогава Учителят заговори.
Тръгнахме по пътеката между столовете. Точно срещу катедрата един момък и едно момиче станаха и ни предложиха местата си на пейката. Като седнахме, първият ми поглед попадна върху катедрата. Така останах закована на мястото си от смайване - видях седнал на катедрата същият старец, който бе ми казал за Библията пред павилиона, когато преглеждах вестниците. - Невянке, - побутнах приятелката си - този е същият старец, който ми говори за Библията в чекмеджето. Тогава Учителят заговори. Заслушах се с всичкото си същество в това, което казваше. Мисълта, че Той бе говорил с мене, без да ме познава и ми каза нещо, което аз дори бях забравила - че имам Библия в чекмеджето, ме правеше да слушам с особен трепет и внимание. В салона беше абсолютно тихо. Направи ми впечатление, че Учителят говореше тихо, но аз Го чувах, разбирах и не отделях очите си от Него. По едно време Той спря да говори и като ме погледна, каза:
към текста >>

Направи ми впечатление, че Учителят говореше тихо, но аз Го чувах, разбирах и не отделях очите си от Него.
- Невянке, - побутнах приятелката си - този е същият старец, който ми говори за Библията в чекмеджето. Тогава Учителят заговори. Заслушах се с всичкото си същество в това, което казваше. Мисълта, че Той бе говорил с мене, без да ме познава и ми каза нещо, което аз дори бях забравила - че имам Библия в чекмеджето, ме правеше да слушам с особен трепет и внимание. В салона беше абсолютно тихо. Направи ми впечатление, че Учителят говореше тихо, но аз Го чувах, разбирах и не отделях очите си от Него. По едно време Той спря да говори и като ме погледна, каза: - Тук е дошла една душица, която, когато заключвала вратата си, помислила дали няма да направи грях пред Христа, като дойде тук, за да слуша моята беседа. Не мога да обясня с думи какво преживях в този момент. Бях поразена и същевременно трогната и покъртена от това, че беше спрял Учителят вниманието си върху мене. От очите ми бликнаха сълзи.
към текста >>

Бях поразена и същевременно трогната и покъртена от това, че беше спрял Учителят вниманието си върху мене.
В салона беше абсолютно тихо. Направи ми впечатление, че Учителят говореше тихо, но аз Го чувах, разбирах и не отделях очите си от Него. По едно време Той спря да говори и като ме погледна, каза: - Тук е дошла една душица, която, когато заключвала вратата си, помислила дали няма да направи грях пред Христа, като дойде тук, за да слуша моята беседа. Не мога да обясня с думи какво преживях в този момент. Бях поразена и същевременно трогната и покъртена от това, че беше спрял Учителят вниманието си върху мене. От очите ми бликнаха сълзи. Разбрах, че Той бе видял всичко, каквото бе станало в мене. Бършех сълзите си с кърпичката си и не смеех да Го погледна повече. В това време приятелката ми ме попита: - Донче, защо плачеш?
към текста >>

- Боя се да гледам Учителя, защото виждам, че за Него нищо не е скрито.
От очите ми бликнаха сълзи. Разбрах, че Той бе видял всичко, каквото бе станало в мене. Бършех сълзите си с кърпичката си и не смеех да Го погледна повече. В това време приятелката ми ме попита: - Донче, защо плачеш? - Боя се да гледам Учителя, защото виждам, че за Него нищо не е скрито. Учителят продължи да говори. Всичко в мене се разтапяше и превръщаше в сълзи, които исках да скрия с кърпичката си, като поглъщах всяка дума, която Той казваше. Тогава чух да казва: - Плачете, плачете, поливайте си изсъхналите цветя в градината си. Разбрах, че се отнасяше за мене и това още повече ме развълнува.
към текста >>

Учителят продължи да говори.
Разбрах, че Той бе видял всичко, каквото бе станало в мене. Бършех сълзите си с кърпичката си и не смеех да Го погледна повече. В това време приятелката ми ме попита: - Донче, защо плачеш? - Боя се да гледам Учителя, защото виждам, че за Него нищо не е скрито. Учителят продължи да говори. Всичко в мене се разтапяше и превръщаше в сълзи, които исках да скрия с кърпичката си, като поглъщах всяка дума, която Той казваше. Тогава чух да казва: - Плачете, плачете, поливайте си изсъхналите цветя в градината си. Разбрах, че се отнасяше за мене и това още повече ме развълнува. Беседата завърши, Учителят стана.
към текста >>

Беседата завърши, Учителят стана.
Учителят продължи да говори. Всичко в мене се разтапяше и превръщаше в сълзи, които исках да скрия с кърпичката си, като поглъщах всяка дума, която Той казваше. Тогава чух да казва: - Плачете, плачете, поливайте си изсъхналите цветя в градината си. Разбрах, че се отнасяше за мене и това още повече ме развълнува. Беседата завърши, Учителят стана. Всички станаха прави, чух да пеят песента "Аз мога да любя, добър да стана, аз мога да обичам, силен да стана..." После прочетохме "Отче наш", Учителят напусна салона, а аз все още стоях, без да мога да се помръдна. (Невена Неделчева: Из живота на сестра Донка Д. Станкова) Сестра П. разказва: Мъжът ми се помина.
към текста >>

песента "Аз мога да любя, добър да стана, аз мога да обичам, силен да стана..." После прочетохме "Отче наш", Учителят напусна салона, а аз все още стоях, без да мога да се помръдна.
Тогава чух да казва: - Плачете, плачете, поливайте си изсъхналите цветя в градината си. Разбрах, че се отнасяше за мене и това още повече ме развълнува. Беседата завърши, Учителят стана. Всички станаха прави, чух да пеят песента "Аз мога да любя, добър да стана, аз мога да обичам, силен да стана..." После прочетохме "Отче наш", Учителят напусна салона, а аз все още стоях, без да мога да се помръдна. (Невена Неделчева: Из живота на сестра Донка Д. Станкова) Сестра П. разказва: Мъжът ми се помина. Изпаднах в бедност. Отникъде помощ, но аз не изгубих своята вяра и упование в Бога.
към текста >>

Отговориха ми: "Учителят." В този момент Учителят се обърна към мен с думите: "Вие сами не сте дошли, вас Господ ви е довел тук." Спомням си, че Учителят говори за значението на страданията, които думи моята жадна душа прие като балсам.
Влизаха хора, идващи от града, влязох и аз в двора. Там видях салон, почти пълен с посетители. Влязох вътре и застанах до червената мраморна колона. Загледах се в оня, който говореше, в чието лице аз познах стареца, който бе ми се явил оная заран в стаята, но с тази разлика, че сега старецът беше облечен вместо с шаечни дрехи, с европейско облекло. Попитах стоящите до мен кой е той. Отговориха ми: "Учителят." В този момент Учителят се обърна към мен с думите: "Вие сами не сте дошли, вас Господ ви е довел тук." Спомням си, че Учителят говори за значението на страданията, които думи моята жадна душа прие като балсам. Тръгнах по пътя да търся пари, а намерих най-важното, което малцина са намерили - аз намерих Учителя. Записал: Георги Събев Бях чел за Братството и познавах някои от братята, но още не знаех нищо за идеите му и за живота в него. Един ден братята Араджиеви ми казаха: "В Търново ще има събор. Ще те заведем и ще те срещнем с Учителя.
към текста >>

Тръгнах по пътя да търся пари, а намерих най-важното, което малцина са намерили - аз намерих Учителя.
Там видях салон, почти пълен с посетители. Влязох вътре и застанах до червената мраморна колона. Загледах се в оня, който говореше, в чието лице аз познах стареца, който бе ми се явил оная заран в стаята, но с тази разлика, че сега старецът беше облечен вместо с шаечни дрехи, с европейско облекло. Попитах стоящите до мен кой е той. Отговориха ми: "Учителят." В този момент Учителят се обърна към мен с думите: "Вие сами не сте дошли, вас Господ ви е довел тук." Спомням си, че Учителят говори за значението на страданията, които думи моята жадна душа прие като балсам. Тръгнах по пътя да търся пари, а намерих най-важното, което малцина са намерили - аз намерих Учителя. Записал: Георги Събев Бях чел за Братството и познавах някои от братята, но още не знаех нищо за идеите му и за живота в него. Един ден братята Араджиеви ми казаха: "В Търново ще има събор. Ще те заведем и ще те срещнем с Учителя. Точно по това време аз бях изпаднал в една душевна безпътица, чувствах вътрешно смущение и търсех смисъл в живота.
към текста >>

Ще те заведем и ще те срещнем с Учителя.
Отговориха ми: "Учителят." В този момент Учителят се обърна към мен с думите: "Вие сами не сте дошли, вас Господ ви е довел тук." Спомням си, че Учителят говори за значението на страданията, които думи моята жадна душа прие като балсам. Тръгнах по пътя да търся пари, а намерих най-важното, което малцина са намерили - аз намерих Учителя. Записал: Георги Събев Бях чел за Братството и познавах някои от братята, но още не знаех нищо за идеите му и за живота в него. Един ден братята Араджиеви ми казаха: "В Търново ще има събор. Ще те заведем и ще те срещнем с Учителя. Точно по това време аз бях изпаднал в една душевна безпътица, чувствах вътрешно смущение и търсех смисъл в живота. Бях голям християнин. Стреснах се да отида в Търново на събора, понеже не познавах нито Учителя, нито братята. Но по настояване на Араджиеви, реших да отида - те ми казаха, че всичко ще се уреди. А имах и нужда от някаква опора, защото бях в такова състояние, че търсех начин да туря край на живота си.
към текста >>

Стреснах се да отида в Търново на събора, понеже не познавах нито Учителя, нито братята.
Бях чел за Братството и познавах някои от братята, но още не знаех нищо за идеите му и за живота в него. Един ден братята Араджиеви ми казаха: "В Търново ще има събор. Ще те заведем и ще те срещнем с Учителя. Точно по това време аз бях изпаднал в една душевна безпътица, чувствах вътрешно смущение и търсех смисъл в живота. Бях голям християнин. Стреснах се да отида в Търново на събора, понеже не познавах нито Учителя, нито братята. Но по настояване на Араджиеви, реших да отида - те ми казаха, че всичко ще се уреди. А имах и нужда от някаква опора, защото бях в такова състояние, че търсех начин да туря край на живота си. Като отидох в Търново, видях на събора много хора, облечени в бяло, но мене ми беше черно на душата. В града пристигнахме в петък, а съборът щеше да се открие в неделя. Брат Иванов, който беше ръководител на Братството във Варна, беше отишъл в Търново преди нас.
към текста >>

В това време дойде брат Савов от София и като му разправих за състоянието си, без да го познавам, той ме посъветва: "Брат, не ги слушай ръководителите, а иди лично при Учителя и Той ще те приеме." Започна да ми говори за него и аз си казах: "Ако този Учител е Христос, той ще познае моето вътрешно състояние, ще види силното ми желание да остана тук, ще разбере душевното ми противоречие и ще ме приеме." Отидох на лозето, не ядох цял ден и прекарах в размишление и молитва, макар че още не знаех да се моля.
" Мен ми стана много мъчно и исках да си отида, но Араджиеви ме задържаха. Иванов повдигна въпроса за мене пред ръководителите от цяла България и те казаха, че аз не мога да остана на събора. Рекоха ми да си взема веднага багажа и да замина за Варна. Аз не им отвърнах нищо, но си помислих, че няма да се върна във Варна, а ще отида на моста на Янтра и ще се хвърля в реката. Така си мислех аз в себе си. В това време дойде брат Савов от София и като му разправих за състоянието си, без да го познавам, той ме посъветва: "Брат, не ги слушай ръководителите, а иди лично при Учителя и Той ще те приеме." Започна да ми говори за него и аз си казах: "Ако този Учител е Христос, той ще познае моето вътрешно състояние, ще види силното ми желание да остана тук, ще разбере душевното ми противоречие и ще ме приеме." Отидох на лозето, не ядох цял ден и прекарах в размишление и молитва, макар че още не знаех да се моля. Надвечер тръгнах да се срещна с Учителя и като наближих колибата го видях да идва срещу мен. Като го гледах, съзрях в лицето му такова бащинско изражение, сякаш то сияеше в светлина. Аз бързо се отправих към Него, целунах му ръка и почти проплаках: "Учителю, братята ме пъдят оттук, а аз искам да остана." Той ме погледна кротко и ми рече: "Остани, съборът ще се открие в неделя." Повече не добави никакви думи за утешение, но щом ми каза това, аз вече се успокоих. Отидох при братя Араджиеви и им съобщих, че Учителят ми разреши да остана. Те се зарадваха.
към текста >>

Надвечер тръгнах да се срещна с Учителя и като наближих колибата го видях да идва срещу мен.
Иванов повдигна въпроса за мене пред ръководителите от цяла България и те казаха, че аз не мога да остана на събора. Рекоха ми да си взема веднага багажа и да замина за Варна. Аз не им отвърнах нищо, но си помислих, че няма да се върна във Варна, а ще отида на моста на Янтра и ще се хвърля в реката. Така си мислех аз в себе си. В това време дойде брат Савов от София и като му разправих за състоянието си, без да го познавам, той ме посъветва: "Брат, не ги слушай ръководителите, а иди лично при Учителя и Той ще те приеме." Започна да ми говори за него и аз си казах: "Ако този Учител е Христос, той ще познае моето вътрешно състояние, ще види силното ми желание да остана тук, ще разбере душевното ми противоречие и ще ме приеме." Отидох на лозето, не ядох цял ден и прекарах в размишление и молитва, макар че още не знаех да се моля. Надвечер тръгнах да се срещна с Учителя и като наближих колибата го видях да идва срещу мен. Като го гледах, съзрях в лицето му такова бащинско изражение, сякаш то сияеше в светлина. Аз бързо се отправих към Него, целунах му ръка и почти проплаках: "Учителю, братята ме пъдят оттук, а аз искам да остана." Той ме погледна кротко и ми рече: "Остани, съборът ще се открие в неделя." Повече не добави никакви думи за утешение, но щом ми каза това, аз вече се успокоих. Отидох при братя Араджиеви и им съобщих, че Учителят ми разреши да остана. Те се зарадваха. В това време сърдито ме срещна Иванов: "Кой ти позволи да отиваш при Учителя!
към текста >>

Аз бързо се отправих към Него, целунах му ръка и почти проплаках: "Учителю, братята ме пъдят оттук, а аз искам да остана." Той ме погледна кротко и ми рече: "Остани, съборът ще се открие в неделя." Повече не добави никакви думи за утешение, но щом ми каза това, аз вече се успокоих.
Аз не им отвърнах нищо, но си помислих, че няма да се върна във Варна, а ще отида на моста на Янтра и ще се хвърля в реката. Така си мислех аз в себе си. В това време дойде брат Савов от София и като му разправих за състоянието си, без да го познавам, той ме посъветва: "Брат, не ги слушай ръководителите, а иди лично при Учителя и Той ще те приеме." Започна да ми говори за него и аз си казах: "Ако този Учител е Христос, той ще познае моето вътрешно състояние, ще види силното ми желание да остана тук, ще разбере душевното ми противоречие и ще ме приеме." Отидох на лозето, не ядох цял ден и прекарах в размишление и молитва, макар че още не знаех да се моля. Надвечер тръгнах да се срещна с Учителя и като наближих колибата го видях да идва срещу мен. Като го гледах, съзрях в лицето му такова бащинско изражение, сякаш то сияеше в светлина. Аз бързо се отправих към Него, целунах му ръка и почти проплаках: "Учителю, братята ме пъдят оттук, а аз искам да остана." Той ме погледна кротко и ми рече: "Остани, съборът ще се открие в неделя." Повече не добави никакви думи за утешение, но щом ми каза това, аз вече се успокоих. Отидох при братя Араджиеви и им съобщих, че Учителят ми разреши да остана. Те се зарадваха. В това време сърдито ме срещна Иванов: "Кой ти позволи да отиваш при Учителя! При Него се ходи само с разрешение! " И пак ми нареди веднага да си отивам.
към текста >>

Отидох при братя Араджиеви и им съобщих, че Учителят ми разреши да остана.
Така си мислех аз в себе си. В това време дойде брат Савов от София и като му разправих за състоянието си, без да го познавам, той ме посъветва: "Брат, не ги слушай ръководителите, а иди лично при Учителя и Той ще те приеме." Започна да ми говори за него и аз си казах: "Ако този Учител е Христос, той ще познае моето вътрешно състояние, ще види силното ми желание да остана тук, ще разбере душевното ми противоречие и ще ме приеме." Отидох на лозето, не ядох цял ден и прекарах в размишление и молитва, макар че още не знаех да се моля. Надвечер тръгнах да се срещна с Учителя и като наближих колибата го видях да идва срещу мен. Като го гледах, съзрях в лицето му такова бащинско изражение, сякаш то сияеше в светлина. Аз бързо се отправих към Него, целунах му ръка и почти проплаках: "Учителю, братята ме пъдят оттук, а аз искам да остана." Той ме погледна кротко и ми рече: "Остани, съборът ще се открие в неделя." Повече не добави никакви думи за утешение, но щом ми каза това, аз вече се успокоих. Отидох при братя Араджиеви и им съобщих, че Учителят ми разреши да остана. Те се зарадваха. В това време сърдито ме срещна Иванов: "Кой ти позволи да отиваш при Учителя! При Него се ходи само с разрешение! " И пак ми нареди веднага да си отивам. Повечето братя от Варна бяха на моя страна.
към текста >>

В това време сърдито ме срещна Иванов: "Кой ти позволи да отиваш при Учителя!
Надвечер тръгнах да се срещна с Учителя и като наближих колибата го видях да идва срещу мен. Като го гледах, съзрях в лицето му такова бащинско изражение, сякаш то сияеше в светлина. Аз бързо се отправих към Него, целунах му ръка и почти проплаках: "Учителю, братята ме пъдят оттук, а аз искам да остана." Той ме погледна кротко и ми рече: "Остани, съборът ще се открие в неделя." Повече не добави никакви думи за утешение, но щом ми каза това, аз вече се успокоих. Отидох при братя Араджиеви и им съобщих, че Учителят ми разреши да остана. Те се зарадваха. В това време сърдито ме срещна Иванов: "Кой ти позволи да отиваш при Учителя! При Него се ходи само с разрешение! " И пак ми нареди веднага да си отивам. Повечето братя от Варна бяха на моя страна. След като Учителят ме беше приел, аз не послушах Иванов и останах. Сега бях вече спокоен.
към текста >>

След като Учителят ме беше приел, аз не послушах Иванов и останах.
Те се зарадваха. В това време сърдито ме срещна Иванов: "Кой ти позволи да отиваш при Учителя! При Него се ходи само с разрешение! " И пак ми нареди веднага да си отивам. Повечето братя от Варна бяха на моя страна. След като Учителят ме беше приел, аз не послушах Иванов и останах. Сега бях вече спокоен. Сутринта преди събора станах рано и всичко ми се видя много тържествено. Заедно с братята и сестрите посрещнах току-що изгряващото слънце. Прочетохме общо молитвата. След това насядахме на тревата.
към текста >>

Аз седнах до брат Христо Араджиев и все се криех зад него, за да не ме види Учителят.
Сега бях вече спокоен. Сутринта преди събора станах рано и всичко ми се видя много тържествено. Заедно с братята и сестрите посрещнах току-що изгряващото слънце. Прочетохме общо молитвата. След това насядахме на тревата. Аз седнах до брат Христо Араджиев и все се криех зад него, за да не ме види Учителят. Беседата беше на тема "Ученикът, който чакал пред вратата на училището, за да бъде приет за ученик. Чака да чуе думата на професора, приет ли е или не е приет." Това беше първата беседа от "Свещения огън". Учителят започна: "Вчера дойде един млад брат от Варна и ме пита: "Учителю, искам да уча при тебе, да следвам твоето учение." Аз го изслушах и помислих: "Чакай да видя какво ще рече Господ за този брат? " Господ ми каза: "Щом аз съм го пратил при тебе, ти го приеми. Кой съм аз да не го приема?
към текста >>

Учителят започна: "Вчера дойде един млад брат от Варна и ме пита: "Учителю, искам да уча при тебе, да следвам твоето учение." Аз го изслушах и помислих: "Чакай да видя какво ще рече Господ за този брат?
Прочетохме общо молитвата. След това насядахме на тревата. Аз седнах до брат Христо Араджиев и все се криех зад него, за да не ме види Учителят. Беседата беше на тема "Ученикът, който чакал пред вратата на училището, за да бъде приет за ученик. Чака да чуе думата на професора, приет ли е или не е приет." Това беше първата беседа от "Свещения огън". Учителят започна: "Вчера дойде един млад брат от Варна и ме пита: "Учителю, искам да уча при тебе, да следвам твоето учение." Аз го изслушах и помислих: "Чакай да видя какво ще рече Господ за този брат? " Господ ми каза: "Щом аз съм го пратил при тебе, ти го приеми. Кой съм аз да не го приема? " След това Учителят продължи беседата. Аз се срамувах и се криех зад гърба на брат Христо, но вътрешно ми беше радостно, че съм приет в школата на Учителя. Като свърши беседата, всички се втурнаха към мене и почнаха да ме прегръщат."
към текста >>

" След това Учителят продължи беседата.
Беседата беше на тема "Ученикът, който чакал пред вратата на училището, за да бъде приет за ученик. Чака да чуе думата на професора, приет ли е или не е приет." Това беше първата беседа от "Свещения огън". Учителят започна: "Вчера дойде един млад брат от Варна и ме пита: "Учителю, искам да уча при тебе, да следвам твоето учение." Аз го изслушах и помислих: "Чакай да видя какво ще рече Господ за този брат? " Господ ми каза: "Щом аз съм го пратил при тебе, ти го приеми. Кой съм аз да не го приема? " След това Учителят продължи беседата. Аз се срамувах и се криех зад гърба на брат Христо, но вътрешно ми беше радостно, че съм приет в школата на Учителя. Като свърши беседата, всички се втурнаха към мене и почнаха да ме прегръщат." Михаил Ангелов Идва един брат при Учителя и Му казва: "Тези 30 000 лв. подарявам на Вас, използвайте ги, както намерите за добре." Учителят му отговаря: "Аз по-добър касиер от Вас нямам и когато ми потрябват ще ги поискам." Братът взема парите и си отива.
към текста >>

Аз се срамувах и се криех зад гърба на брат Христо, но вътрешно ми беше радостно, че съм приет в школата на Учителя.
Чака да чуе думата на професора, приет ли е или не е приет." Това беше първата беседа от "Свещения огън". Учителят започна: "Вчера дойде един млад брат от Варна и ме пита: "Учителю, искам да уча при тебе, да следвам твоето учение." Аз го изслушах и помислих: "Чакай да видя какво ще рече Господ за този брат? " Господ ми каза: "Щом аз съм го пратил при тебе, ти го приеми. Кой съм аз да не го приема? " След това Учителят продължи беседата. Аз се срамувах и се криех зад гърба на брат Христо, но вътрешно ми беше радостно, че съм приет в школата на Учителя. Като свърши беседата, всички се втурнаха към мене и почнаха да ме прегръщат." Михаил Ангелов Идва един брат при Учителя и Му казва: "Тези 30 000 лв. подарявам на Вас, използвайте ги, както намерите за добре." Учителят му отговаря: "Аз по-добър касиер от Вас нямам и когато ми потрябват ще ги поискам." Братът взема парите и си отива. След време той се помина.
към текста >>

Идва един брат при Учителя и Му казва: "Тези 30 000 лв.
Кой съм аз да не го приема? " След това Учителят продължи беседата. Аз се срамувах и се криех зад гърба на брат Христо, но вътрешно ми беше радостно, че съм приет в школата на Учителя. Като свърши беседата, всички се втурнаха към мене и почнаха да ме прегръщат." Михаил Ангелов Идва един брат при Учителя и Му казва: "Тези 30 000 лв. подарявам на Вас, използвайте ги, както намерите за добре." Учителят му отговаря: "Аз по-добър касиер от Вас нямам и когато ми потрябват ще ги поискам." Братът взема парите и си отива. След време той се помина. Ще кажете - отидоха парите. Не, след известно време идва сестрата и казва: "Преди да си замине, мъжът ми остави тези пари за Вас." - и ги предава на Учителя. Наистина, по- добър касиер от него нямаше.
към текста >>

подарявам на Вас, използвайте ги, както намерите за добре." Учителят му отговаря: "Аз по-добър касиер от Вас нямам и когато ми потрябват ще ги поискам." Братът взема парите и си отива.
" След това Учителят продължи беседата. Аз се срамувах и се криех зад гърба на брат Христо, но вътрешно ми беше радостно, че съм приет в школата на Учителя. Като свърши беседата, всички се втурнаха към мене и почнаха да ме прегръщат." Михаил Ангелов Идва един брат при Учителя и Му казва: "Тези 30 000 лв. подарявам на Вас, използвайте ги, както намерите за добре." Учителят му отговаря: "Аз по-добър касиер от Вас нямам и когато ми потрябват ще ги поискам." Братът взема парите и си отива. След време той се помина. Ще кажете - отидоха парите. Не, след известно време идва сестрата и казва: "Преди да си замине, мъжът ми остави тези пари за Вас." - и ги предава на Учителя. Наистина, по- добър касиер от него нямаше. Предаде си обещаните пари на Господа.
към текста >>

Не, след известно време идва сестрата и казва: "Преди да си замине, мъжът ми остави тези пари за Вас." - и ги предава на Учителя.
Михаил Ангелов Идва един брат при Учителя и Му казва: "Тези 30 000 лв. подарявам на Вас, използвайте ги, както намерите за добре." Учителят му отговаря: "Аз по-добър касиер от Вас нямам и когато ми потрябват ще ги поискам." Братът взема парите и си отива. След време той се помина. Ще кажете - отидоха парите. Не, след известно време идва сестрата и казва: "Преди да си замине, мъжът ми остави тези пари за Вас." - и ги предава на Учителя. Наистина, по- добър касиер от него нямаше. Предаде си обещаните пари на Господа. Борис Николов При една болна сестра е отишъл Учителят с приятелите да я посети. Сестрата Го пита: "Учителю, успях ли да науча нещо в тази Школа?
към текста >>

При една болна сестра е отишъл Учителят с приятелите да я посети.
Ще кажете - отидоха парите. Не, след известно време идва сестрата и казва: "Преди да си замине, мъжът ми остави тези пари за Вас." - и ги предава на Учителя. Наистина, по- добър касиер от него нямаше. Предаде си обещаните пари на Господа. Борис Николов При една болна сестра е отишъл Учителят с приятелите да я посети. Сестрата Го пита: "Учителю, успях ли да науча нещо в тази Школа? Ако си замина, това, гдето съм научила, ще го взема ли със себе си? Защото толкова години ви слушах, но все мисля, че нищо не съм запомнила и че нищо не знам". Учителят я оглежда с внимание. "Не мислете, че сте прости.
към текста >>

Сестрата Го пита: "Учителю, успях ли да науча нещо в тази Школа?
Не, след известно време идва сестрата и казва: "Преди да си замине, мъжът ми остави тези пари за Вас." - и ги предава на Учителя. Наистина, по- добър касиер от него нямаше. Предаде си обещаните пари на Господа. Борис Николов При една болна сестра е отишъл Учителят с приятелите да я посети. Сестрата Го пита: "Учителю, успях ли да науча нещо в тази Школа? Ако си замина, това, гдето съм научила, ще го взема ли със себе си? Защото толкова години ви слушах, но все мисля, че нищо не съм запомнила и че нищо не знам". Учителят я оглежда с внимание. "Не мислете, че сте прости. Вие сте по-учени от учените долу в града.
към текста >>

Учителят я оглежда с внимание.
Борис Николов При една болна сестра е отишъл Учителят с приятелите да я посети. Сестрата Го пита: "Учителю, успях ли да науча нещо в тази Школа? Ако си замина, това, гдето съм научила, ще го взема ли със себе си? Защото толкова години ви слушах, но все мисля, че нищо не съм запомнила и че нищо не знам". Учителят я оглежда с внимание. "Не мислете, че сте прости. Вие сте по-учени от учените долу в града. Това, което знаете вие, те не го знаят. Те знаят много, но непотребни неща. Вие знаете малко, но необходими неща, които те не знаят." - "Е, Учителю, вече съм спокойна".
към текста >>

Вие знаете малко, но необходими неща, които те не знаят." - "Е, Учителю, вече съм спокойна".
Учителят я оглежда с внимание. "Не мислете, че сте прости. Вие сте по-учени от учените долу в града. Това, което знаете вие, те не го знаят. Те знаят много, но непотребни неща. Вие знаете малко, но необходими неща, които те не знаят." - "Е, Учителю, вече съм спокойна". А Той продължава: "Нито един учен не би могъл да ми зададе този въпрос, който ти ми зададе. В него се намира философията за предназначението на слизането на човешкия дух на земята. Човешкият дух чрез човека учи своите уроци тук на земята и продължава своето обучение в Невидимия свят. Ученикът долу е ученик и горе в Школата на Бялото Братство също е ученик." Сестрата се просълзява.
към текста >>

Той е бил 40 години учител на децата.
Борис Николов Истинското име на дядо Благо е Стоян Русев. Дядо Благо е псевдоним, който си е сложил сам, когато е създал списание "Славейче". На неговите страници той пише свои стихове и целта му е да подпомогне образованието на децата. Оттогава всички почват да му викат дядо Благо и така остава известен. Той е бил 40 години учител на децата. Дядо Благо бил на Изгрева за Новата година - 1937 г. На масата, на която седял Учителят, били насядали 12 по-възрастни приятели, които се считали за едни от най-личните. Когато наближава вече 12 часа, Учителят обикновено държи беседа. След свършването на беседата приятелите помолили Учителя да каже нещо за Новата 1937 г. Той казал няколко събития, които предстоят и накрая завършил с думите: "От всички 12 души, които са на тая маса, един ще си замине".
към текста >>

На масата, на която седял Учителят, били насядали 12 по-възрастни приятели, които се считали за едни от най-личните.
Дядо Благо е псевдоним, който си е сложил сам, когато е създал списание "Славейче". На неговите страници той пише свои стихове и целта му е да подпомогне образованието на децата. Оттогава всички почват да му викат дядо Благо и така остава известен. Той е бил 40 години учител на децата. Дядо Благо бил на Изгрева за Новата година - 1937 г. На масата, на която седял Учителят, били насядали 12 по-възрастни приятели, които се считали за едни от най-личните. Когато наближава вече 12 часа, Учителят обикновено държи беседа. След свършването на беседата приятелите помолили Учителя да каже нещо за Новата 1937 г. Той казал няколко събития, които предстоят и накрая завършил с думите: "От всички 12 души, които са на тая маса, един ще си замине". На другия ден дядо Благо отива на гости у бай Иван. В разговора, който водят двамата, той вмъква: "Дете, Учителят каза, че един от тия 12 души, ще си замине и това съм аз".
към текста >>

Когато наближава вече 12 часа, Учителят обикновено държи беседа.
На неговите страници той пише свои стихове и целта му е да подпомогне образованието на децата. Оттогава всички почват да му викат дядо Благо и така остава известен. Той е бил 40 години учител на децата. Дядо Благо бил на Изгрева за Новата година - 1937 г. На масата, на която седял Учителят, били насядали 12 по-възрастни приятели, които се считали за едни от най-личните. Когато наближава вече 12 часа, Учителят обикновено държи беседа. След свършването на беседата приятелите помолили Учителя да каже нещо за Новата 1937 г. Той казал няколко събития, които предстоят и накрая завършил с думите: "От всички 12 души, които са на тая маса, един ще си замине". На другия ден дядо Благо отива на гости у бай Иван. В разговора, който водят двамата, той вмъква: "Дете, Учителят каза, че един от тия 12 души, ще си замине и това съм аз". А Учителят не е посочил кой ще бъде.
към текста >>

След свършването на беседата приятелите помолили Учителя да каже нещо за Новата 1937 г.
Оттогава всички почват да му викат дядо Благо и така остава известен. Той е бил 40 години учител на децата. Дядо Благо бил на Изгрева за Новата година - 1937 г. На масата, на която седял Учителят, били насядали 12 по-възрастни приятели, които се считали за едни от най-личните. Когато наближава вече 12 часа, Учителят обикновено държи беседа. След свършването на беседата приятелите помолили Учителя да каже нещо за Новата 1937 г. Той казал няколко събития, които предстоят и накрая завършил с думите: "От всички 12 души, които са на тая маса, един ще си замине". На другия ден дядо Благо отива на гости у бай Иван. В разговора, който водят двамата, той вмъква: "Дете, Учителят каза, че един от тия 12 души, ще си замине и това съм аз". А Учителят не е посочил кой ще бъде. Бай Иван му казал: "Ах, старче, това е твоя измислица.
към текста >>

В разговора, който водят двамата, той вмъква: "Дете, Учителят каза, че един от тия 12 души, ще си замине и това съм аз".
На масата, на която седял Учителят, били насядали 12 по-възрастни приятели, които се считали за едни от най-личните. Когато наближава вече 12 часа, Учителят обикновено държи беседа. След свършването на беседата приятелите помолили Учителя да каже нещо за Новата 1937 г. Той казал няколко събития, които предстоят и накрая завършил с думите: "От всички 12 души, които са на тая маса, един ще си замине". На другия ден дядо Благо отива на гости у бай Иван. В разговора, който водят двамата, той вмъква: "Дете, Учителят каза, че един от тия 12 души, ще си замине и това съм аз". А Учителят не е посочил кой ще бъде. Бай Иван му казал: "Ах, старче, това е твоя измислица. Я е така, я не е така". Нямало никакви признаци. Дядо Благо си е бил здрав, не е боледувал и Бай Иван го обнадеждава.
към текста >>

А Учителят не е посочил кой ще бъде.
Когато наближава вече 12 часа, Учителят обикновено държи беседа. След свършването на беседата приятелите помолили Учителя да каже нещо за Новата 1937 г. Той казал няколко събития, които предстоят и накрая завършил с думите: "От всички 12 души, които са на тая маса, един ще си замине". На другия ден дядо Благо отива на гости у бай Иван. В разговора, който водят двамата, той вмъква: "Дете, Учителят каза, че един от тия 12 души, ще си замине и това съм аз". А Учителят не е посочил кой ще бъде. Бай Иван му казал: "Ах, старче, това е твоя измислица. Я е така, я не е така". Нямало никакви признаци. Дядо Благо си е бил здрав, не е боледувал и Бай Иван го обнадеждава. Но на мен бай Иван ми е казвал, че дядо Благо все си повтарял, че той е този, за когото Учителят е казал, че ще си замине.
към текста >>

Но на мен бай Иван ми е казвал, че дядо Благо все си повтарял, че той е този, за когото Учителят е казал, че ще си замине.
А Учителят не е посочил кой ще бъде. Бай Иван му казал: "Ах, старче, това е твоя измислица. Я е така, я не е така". Нямало никакви признаци. Дядо Благо си е бил здрав, не е боледувал и Бай Иван го обнадеждава. Но на мен бай Иван ми е казвал, че дядо Благо все си повтарял, че той е този, за когото Учителят е казал, че ще си замине. Идва есен. Студена, влажна била есента на 1937 г. Някакъв близък на дядо Благо починал и дядо Благо отива на погребението му, но тъй като есента била много студена, той се разболява, защото прекарал дълго време навън. Простудява се, не може да оздравее и той през месец декември си заминава - така, както бил предсказал Учителят, без да е посочил поименно кой ще бъде. Преди да си замине, Дядо Благо казва на жена си: "Аз сигурно ще си замина, но като си замина, ти да не тръгнеш по гробищата.
към текста >>

Простудява се, не може да оздравее и той през месец декември си заминава - така, както бил предсказал Учителят, без да е посочил поименно кой ще бъде.
Дядо Благо си е бил здрав, не е боледувал и Бай Иван го обнадеждава. Но на мен бай Иван ми е казвал, че дядо Благо все си повтарял, че той е този, за когото Учителят е казал, че ще си замине. Идва есен. Студена, влажна била есента на 1937 г. Някакъв близък на дядо Благо починал и дядо Благо отива на погребението му, но тъй като есента била много студена, той се разболява, защото прекарал дълго време навън. Простудява се, не може да оздравее и той през месец декември си заминава - така, както бил предсказал Учителят, без да е посочил поименно кой ще бъде. Преди да си замине, Дядо Благо казва на жена си: "Аз сигурно ще си замина, но като си замина, ти да не тръгнеш по гробищата. Ако искаш можеш да ми запалиш две свещи, да ги сложиш на комина, те ще ме намерят къде съм". По такъв начин той искал да освободи жена си от ходене по гробищата и да не прави нищо повече. За следващите две неделни беседи в 10 часа, Учителят накрая на беседата казва: "Тия две беседи, аз ги държах за дядо Благо. Те са като две запалени свещи за него и в Невидимия свят те ще му светят и той ще има свободата да се движи безпрепятствено, където си пожелае.
към текста >>

За следващите две неделни беседи в 10 часа, Учителят накрая на беседата казва: "Тия две беседи, аз ги държах за дядо Благо.
Някакъв близък на дядо Благо починал и дядо Благо отива на погребението му, но тъй като есента била много студена, той се разболява, защото прекарал дълго време навън. Простудява се, не може да оздравее и той през месец декември си заминава - така, както бил предсказал Учителят, без да е посочил поименно кой ще бъде. Преди да си замине, Дядо Благо казва на жена си: "Аз сигурно ще си замина, но като си замина, ти да не тръгнеш по гробищата. Ако искаш можеш да ми запалиш две свещи, да ги сложиш на комина, те ще ме намерят къде съм". По такъв начин той искал да освободи жена си от ходене по гробищата и да не прави нищо повече. За следващите две неделни беседи в 10 часа, Учителят накрая на беседата казва: "Тия две беседи, аз ги държах за дядо Благо. Те са като две запалени свещи за него и в Невидимия свят те ще му светят и той ще има свободата да се движи безпрепятствено, където си пожелае. Аз държах тези беседи за него, защото много го обичах". Това е единственото изказване на Учителя за наш приятел в такава форма. Тодор Ковачев - внук разказва спомените на Иван Антонов Дядо Благо беше духовен човек.
към текста >>

Това е единственото изказване на Учителя за наш приятел в такава форма.
Ако искаш можеш да ми запалиш две свещи, да ги сложиш на комина, те ще ме намерят къде съм". По такъв начин той искал да освободи жена си от ходене по гробищата и да не прави нищо повече. За следващите две неделни беседи в 10 часа, Учителят накрая на беседата казва: "Тия две беседи, аз ги държах за дядо Благо. Те са като две запалени свещи за него и в Невидимия свят те ще му светят и той ще има свободата да се движи безпрепятствено, където си пожелае. Аз държах тези беседи за него, защото много го обичах". Това е единственото изказване на Учителя за наш приятел в такава форма. Тодор Ковачев - внук разказва спомените на Иван Антонов Дядо Благо беше духовен човек. Учителят веднъж в класа попита: "Представете си, че ви пратят на една планета, където няма никой, сам да живеете. Бихте ли приели някои? " Само дядо Благо каза "Аз".
към текста >>

Учителят веднъж в класа попита: "Представете си, че ви пратят на една планета, където няма никой, сам да живеете.
Те са като две запалени свещи за него и в Невидимия свят те ще му светят и той ще има свободата да се движи безпрепятствено, където си пожелае. Аз държах тези беседи за него, защото много го обичах". Това е единственото изказване на Учителя за наш приятел в такава форма. Тодор Ковачев - внук разказва спомените на Иван Антонов Дядо Благо беше духовен човек. Учителят веднъж в класа попита: "Представете си, че ви пратят на една планета, където няма никой, сам да живеете. Бихте ли приели някои? " Само дядо Благо каза "Аз". Никой друг не се обади. А мен ми се видя страшно като ад. Елена Андреева
към текста >>

Големият салон на Изгрева, в който Учителят щеше да държи беседите, беше готов към края на лятото на 1927 г.
Бихте ли приели някои? " Само дядо Благо каза "Аз". Никой друг не се обади. А мен ми се видя страшно като ад. Елена Андреева Големият салон на Изгрева, в който Учителят щеше да държи беседите, беше готов към края на лятото на 1927 г. Дойде есента. Трябваше да се помисли и за отоплението на салона. По това време за отопление на помещения се използваха печки тип "Перник", които горяха с дърва и въглища. Точно в този момент, ми се наложи да отида по неотложна работа в града и затова помолих някои братя, да поставят печката и кюнците. Върнах се едва привечер.
към текста >>

Но Учителят идваше и все беше недоволен от поставянето й".
Върнах се едва привечер. Гледам печката поставена, кюнците наредени, но братята посърнали, бяха унили и седяха с наведени глави, приклекнали вън пред салона. "Какво има, какво е станало, поставихте ли добре печката? " Запитах ги бързо аз, защото разбрах, че нещо се е случило. Най-после един от тях, хленчейки, каза: "Абе, то я поставихме, поставяхме я цял ден. Но Учителят идваше и все беше недоволен от поставянето й". От многото случаи, които съм имал при работа с Учителя, всякога съм разбирал, че Той държи всичко да се върши най-прецизно и безупречно, без никакви пропуски, по всичките правила да бъде, както Той често обичаше да казва. Разбрах, че братята са направили някакъв пропуск, без да могат да разберат това. Влязох в салона, внимателно разгледах печката и наредените кюнци и видях, че един от кюнците е неправилно поставен - обърнат е и ще пуши оттам, щом се запали печката. Те много пъти са ги слагали, но не са могли да забележат грешката си, която на пръв поглед беше незначителна, затова всякога са ги поставяли с тази грешка. Поправихме грешката и когато всичко беше готово, Учителят влезе в салона.
към текста >>

От многото случаи, които съм имал при работа с Учителя, всякога съм разбирал, че Той държи всичко да се върши най-прецизно и безупречно, без никакви пропуски, по всичките правила да бъде, както Той често обичаше да казва.
Гледам печката поставена, кюнците наредени, но братята посърнали, бяха унили и седяха с наведени глави, приклекнали вън пред салона. "Какво има, какво е станало, поставихте ли добре печката? " Запитах ги бързо аз, защото разбрах, че нещо се е случило. Най-после един от тях, хленчейки, каза: "Абе, то я поставихме, поставяхме я цял ден. Но Учителят идваше и все беше недоволен от поставянето й". От многото случаи, които съм имал при работа с Учителя, всякога съм разбирал, че Той държи всичко да се върши най-прецизно и безупречно, без никакви пропуски, по всичките правила да бъде, както Той често обичаше да казва. Разбрах, че братята са направили някакъв пропуск, без да могат да разберат това. Влязох в салона, внимателно разгледах печката и наредените кюнци и видях, че един от кюнците е неправилно поставен - обърнат е и ще пуши оттам, щом се запали печката. Те много пъти са ги слагали, но не са могли да забележат грешката си, която на пръв поглед беше незначителна, затова всякога са ги поставяли с тази грешка. Поправихме грешката и когато всичко беше готово, Учителят влезе в салона. Една топла усмивка грейна на лицето Му и с мек, тих глас каза: "Сега е добре".
към текста >>

Поправихме грешката и когато всичко беше готово, Учителят влезе в салона.
Но Учителят идваше и все беше недоволен от поставянето й". От многото случаи, които съм имал при работа с Учителя, всякога съм разбирал, че Той държи всичко да се върши най-прецизно и безупречно, без никакви пропуски, по всичките правила да бъде, както Той често обичаше да казва. Разбрах, че братята са направили някакъв пропуск, без да могат да разберат това. Влязох в салона, внимателно разгледах печката и наредените кюнци и видях, че един от кюнците е неправилно поставен - обърнат е и ще пуши оттам, щом се запали печката. Те много пъти са ги слагали, но не са могли да забележат грешката си, която на пръв поглед беше незначителна, затова всякога са ги поставяли с тази грешка. Поправихме грешката и когато всичко беше готово, Учителят влезе в салона. Една топла усмивка грейна на лицето Му и с мек, тих глас каза: "Сега е добре". След това като посочих грешката на приятелите, които бяха вече ободрени и радостни, че този път успяхме, всички с усмихнати лица промълвиха: "Толкова малък пропуск, а цял ден ни измъчи". За ученика малките и големите пропуски са еднакво важни. Николай Дойнов След като пораснаха плодните дръвчета и започнаха да цъфтят, някой подхвърли идеята да се закупят няколко кошера.
към текста >>

Учителят отпусна средства и купихме 5-6 кошера.
Една топла усмивка грейна на лицето Му и с мек, тих глас каза: "Сега е добре". След това като посочих грешката на приятелите, които бяха вече ободрени и радостни, че този път успяхме, всички с усмихнати лица промълвиха: "Толкова малък пропуск, а цял ден ни измъчи". За ученика малките и големите пропуски са еднакво важни. Николай Дойнов След като пораснаха плодните дръвчета и започнаха да цъфтят, някой подхвърли идеята да се закупят няколко кошера. Учителят отпусна средства и купихме 5-6 кошера. Грижата за тях пое Колю Каишев, който по професия беше пчелар, но не беше опитен. Беше повече фантазьор, отколкото практичен и може да се каже със сигурност, че от пчелите не сме яли мед. Не минаваше година да не виждаме Каишев с пчеларска маска на главата край кошерите, а на есента - никакъв мед. Накрая една сестра отива при Учителя и Го пита: "Учителю, каква е тая работа, брат Каишев все около кошерите обикаля, но досега аз нито една лъжица мед не съм изяла. Къде отива тоя мед?
към текста >>

Накрая една сестра отива при Учителя и Го пита: "Учителю, каква е тая работа, брат Каишев все около кошерите обикаля, но досега аз нито една лъжица мед не съм изяла.
След като пораснаха плодните дръвчета и започнаха да цъфтят, някой подхвърли идеята да се закупят няколко кошера. Учителят отпусна средства и купихме 5-6 кошера. Грижата за тях пое Колю Каишев, който по професия беше пчелар, но не беше опитен. Беше повече фантазьор, отколкото практичен и може да се каже със сигурност, че от пчелите не сме яли мед. Не минаваше година да не виждаме Каишев с пчеларска маска на главата край кошерите, а на есента - никакъв мед. Накрая една сестра отива при Учителя и Го пита: "Учителю, каква е тая работа, брат Каишев все около кошерите обикаля, но досега аз нито една лъжица мед не съм изяла. Къде отива тоя мед? " И поглежда Учителя изпитателно. Той отговаря: "Сестра, и аз не съм ял от този мед, дори не съм го помирисвал. Но има братя пчелари от провинцията и те носят по някой буркан. Ела сестра да се почерпим, но с друг мед." Двамата се качват в стаичката на Учителя.
към текста >>

" И поглежда Учителя изпитателно.
Грижата за тях пое Колю Каишев, който по професия беше пчелар, но не беше опитен. Беше повече фантазьор, отколкото практичен и може да се каже със сигурност, че от пчелите не сме яли мед. Не минаваше година да не виждаме Каишев с пчеларска маска на главата край кошерите, а на есента - никакъв мед. Накрая една сестра отива при Учителя и Го пита: "Учителю, каква е тая работа, брат Каишев все около кошерите обикаля, но досега аз нито една лъжица мед не съм изяла. Къде отива тоя мед? " И поглежда Учителя изпитателно. Той отговаря: "Сестра, и аз не съм ял от този мед, дори не съм го помирисвал. Но има братя пчелари от провинцията и те носят по някой буркан. Ела сестра да се почерпим, но с друг мед." Двамата се качват в стаичката на Учителя. Учителят донася буркан, отваря го и нагребва една лъжица, пълна догоре с мед, поставя я в чинийка и я поднася на сестрата. После слага и на себе си.
към текста >>

Ела сестра да се почерпим, но с друг мед." Двамата се качват в стаичката на Учителя.
Накрая една сестра отива при Учителя и Го пита: "Учителю, каква е тая работа, брат Каишев все около кошерите обикаля, но досега аз нито една лъжица мед не съм изяла. Къде отива тоя мед? " И поглежда Учителя изпитателно. Той отговаря: "Сестра, и аз не съм ял от този мед, дори не съм го помирисвал. Но има братя пчелари от провинцията и те носят по някой буркан. Ела сестра да се почерпим, но с друг мед." Двамата се качват в стаичката на Учителя. Учителят донася буркан, отваря го и нагребва една лъжица, пълна догоре с мед, поставя я в чинийка и я поднася на сестрата. После слага и на себе си. "Да хапнем, сестра, и да благословим труда на брата и на неговите кошери." Сестрата изяжда меда и казва: "Учителю, това не може ли да стане и тук, та всеки един от нас поне веднъж в годината да изяде по една такава лъжица." Учителят отвръща: "Може и да стане." На следващия ден Учителят е строг и казва: "Тази година Аз ще се грижа за пчелите! И никой няма да се доближава до тях." Той се грижеше цяла година за кошерите. Преглеждаше ги и наблюдаваше кошер след кошер.
към текста >>

Учителят донася буркан, отваря го и нагребва една лъжица, пълна догоре с мед, поставя я в чинийка и я поднася на сестрата.
Къде отива тоя мед? " И поглежда Учителя изпитателно. Той отговаря: "Сестра, и аз не съм ял от този мед, дори не съм го помирисвал. Но има братя пчелари от провинцията и те носят по някой буркан. Ела сестра да се почерпим, но с друг мед." Двамата се качват в стаичката на Учителя. Учителят донася буркан, отваря го и нагребва една лъжица, пълна догоре с мед, поставя я в чинийка и я поднася на сестрата. После слага и на себе си. "Да хапнем, сестра, и да благословим труда на брата и на неговите кошери." Сестрата изяжда меда и казва: "Учителю, това не може ли да стане и тук, та всеки един от нас поне веднъж в годината да изяде по една такава лъжица." Учителят отвръща: "Може и да стане." На следващия ден Учителят е строг и казва: "Тази година Аз ще се грижа за пчелите! И никой няма да се доближава до тях." Той се грижеше цяла година за кошерите. Преглеждаше ги и наблюдаваше кошер след кошер. От това време има няколко снимки на Учителя с пчелина.
към текста >>

"Да хапнем, сестра, и да благословим труда на брата и на неговите кошери." Сестрата изяжда меда и казва: "Учителю, това не може ли да стане и тук, та всеки един от нас поне веднъж в годината да изяде по една такава лъжица." Учителят отвръща: "Може и да стане." На следващия ден Учителят е строг и казва: "Тази година Аз ще се грижа за пчелите!
Той отговаря: "Сестра, и аз не съм ял от този мед, дори не съм го помирисвал. Но има братя пчелари от провинцията и те носят по някой буркан. Ела сестра да се почерпим, но с друг мед." Двамата се качват в стаичката на Учителя. Учителят донася буркан, отваря го и нагребва една лъжица, пълна догоре с мед, поставя я в чинийка и я поднася на сестрата. После слага и на себе си. "Да хапнем, сестра, и да благословим труда на брата и на неговите кошери." Сестрата изяжда меда и казва: "Учителю, това не може ли да стане и тук, та всеки един от нас поне веднъж в годината да изяде по една такава лъжица." Учителят отвръща: "Може и да стане." На следващия ден Учителят е строг и казва: "Тази година Аз ще се грижа за пчелите! И никой няма да се доближава до тях." Той се грижеше цяла година за кошерите. Преглеждаше ги и наблюдаваше кошер след кошер. От това време има няколко снимки на Учителя с пчелина. Тази година беше единствената година, когато от кошерите се извади мед около 2-3 тенекии, благодарение на Учителя. Учителят занесе една тенекия на един обед и накара същата сестра да гребе по една лъжица мед на всеки.
към текста >>

От това време има няколко снимки на Учителя с пчелина.
Учителят донася буркан, отваря го и нагребва една лъжица, пълна догоре с мед, поставя я в чинийка и я поднася на сестрата. После слага и на себе си. "Да хапнем, сестра, и да благословим труда на брата и на неговите кошери." Сестрата изяжда меда и казва: "Учителю, това не може ли да стане и тук, та всеки един от нас поне веднъж в годината да изяде по една такава лъжица." Учителят отвръща: "Може и да стане." На следващия ден Учителят е строг и казва: "Тази година Аз ще се грижа за пчелите! И никой няма да се доближава до тях." Той се грижеше цяла година за кошерите. Преглеждаше ги и наблюдаваше кошер след кошер. От това време има няколко снимки на Учителя с пчелина. Тази година беше единствената година, когато от кошерите се извади мед около 2-3 тенекии, благодарение на Учителя. Учителят занесе една тенекия на един обед и накара същата сестра да гребе по една лъжица мед на всеки. Така всички се облажихме с меда и се изпълни желанието на сестрата. Всички наобиколиха Учителя и Му казват: "Учителю, много Ви е сладък меда! " Учителят се усмихна и каза: "Сладък е, защото аз изнесох една беседа на пчелите.
към текста >>

Тази година беше единствената година, когато от кошерите се извади мед около 2-3 тенекии, благодарение на Учителя.
После слага и на себе си. "Да хапнем, сестра, и да благословим труда на брата и на неговите кошери." Сестрата изяжда меда и казва: "Учителю, това не може ли да стане и тук, та всеки един от нас поне веднъж в годината да изяде по една такава лъжица." Учителят отвръща: "Може и да стане." На следващия ден Учителят е строг и казва: "Тази година Аз ще се грижа за пчелите! И никой няма да се доближава до тях." Той се грижеше цяла година за кошерите. Преглеждаше ги и наблюдаваше кошер след кошер. От това време има няколко снимки на Учителя с пчелина. Тази година беше единствената година, когато от кошерите се извади мед около 2-3 тенекии, благодарение на Учителя. Учителят занесе една тенекия на един обед и накара същата сестра да гребе по една лъжица мед на всеки. Така всички се облажихме с меда и се изпълни желанието на сестрата. Всички наобиколиха Учителя и Му казват: "Учителю, много Ви е сладък меда! " Учителят се усмихна и каза: "Сладък е, защото аз изнесох една беседа на пчелите. Аз толкова години ви изнасям беседи и още не съм опитал от вашия мед.
към текста >>

Учителят занесе една тенекия на един обед и накара същата сестра да гребе по една лъжица мед на всеки.
"Да хапнем, сестра, и да благословим труда на брата и на неговите кошери." Сестрата изяжда меда и казва: "Учителю, това не може ли да стане и тук, та всеки един от нас поне веднъж в годината да изяде по една такава лъжица." Учителят отвръща: "Може и да стане." На следващия ден Учителят е строг и казва: "Тази година Аз ще се грижа за пчелите! И никой няма да се доближава до тях." Той се грижеше цяла година за кошерите. Преглеждаше ги и наблюдаваше кошер след кошер. От това време има няколко снимки на Учителя с пчелина. Тази година беше единствената година, когато от кошерите се извади мед около 2-3 тенекии, благодарение на Учителя. Учителят занесе една тенекия на един обед и накара същата сестра да гребе по една лъжица мед на всеки. Така всички се облажихме с меда и се изпълни желанието на сестрата. Всички наобиколиха Учителя и Му казват: "Учителю, много Ви е сладък меда! " Учителят се усмихна и каза: "Сладък е, защото аз изнесох една беседа на пчелите. Аз толкова години ви изнасям беседи и още не съм опитал от вашия мед. Знам само как жилите.
към текста >>

Всички наобиколиха Учителя и Му казват: "Учителю, много Ви е сладък меда!
Преглеждаше ги и наблюдаваше кошер след кошер. От това време има няколко снимки на Учителя с пчелина. Тази година беше единствената година, когато от кошерите се извади мед около 2-3 тенекии, благодарение на Учителя. Учителят занесе една тенекия на един обед и накара същата сестра да гребе по една лъжица мед на всеки. Така всички се облажихме с меда и се изпълни желанието на сестрата. Всички наобиколиха Учителя и Му казват: "Учителю, много Ви е сладък меда! " Учителят се усмихна и каза: "Сладък е, защото аз изнесох една беседа на пчелите. Аз толкова години ви изнасям беседи и още не съм опитал от вашия мед. Знам само как жилите. Това опитвам от вас. А знаете ли как народът казва?
към текста >>

" Учителят се усмихна и каза: "Сладък е, защото аз изнесох една беседа на пчелите.
От това време има няколко снимки на Учителя с пчелина. Тази година беше единствената година, когато от кошерите се извади мед около 2-3 тенекии, благодарение на Учителя. Учителят занесе една тенекия на един обед и накара същата сестра да гребе по една лъжица мед на всеки. Така всички се облажихме с меда и се изпълни желанието на сестрата. Всички наобиколиха Учителя и Му казват: "Учителю, много Ви е сладък меда! " Учителят се усмихна и каза: "Сладък е, защото аз изнесох една беседа на пчелите. Аз толкова години ви изнасям беседи и още не съм опитал от вашия мед. Знам само как жилите. Това опитвам от вас. А знаете ли как народът казва? Не ти искам нито жилото, нито меда!
към текста >>

" Учителят вече е сериозен.
Аз толкова години ви изнасям беседи и още не съм опитал от вашия мед. Знам само как жилите. Това опитвам от вас. А знаете ли как народът казва? Не ти искам нито жилото, нито меда! " Учителят вече е сериозен. Ние се оглеждаме и вече не се облизваме, защото с лъжицата мед, която изядохме, ни бе предаден един урок, че Словото на Учителя трябва да се прилага в живота. Следващата година кошерите пак минаха под грижите на Колю Каишев и други братя, които се интересуваха от пчеларство, но такава пчелна реколта не се повтори вече. Борис Николов Учителят често посещаваше концерти. Понякога самите артисти Му изпращаха билети или приятелите Му вземаха за някой хубав концерт.
към текста >>

Ние се оглеждаме и вече не се облизваме, защото с лъжицата мед, която изядохме, ни бе предаден един урок, че Словото на Учителя трябва да се прилага в живота.
Знам само как жилите. Това опитвам от вас. А знаете ли как народът казва? Не ти искам нито жилото, нито меда! " Учителят вече е сериозен. Ние се оглеждаме и вече не се облизваме, защото с лъжицата мед, която изядохме, ни бе предаден един урок, че Словото на Учителя трябва да се прилага в живота. Следващата година кошерите пак минаха под грижите на Колю Каишев и други братя, които се интересуваха от пчеларство, но такава пчелна реколта не се повтори вече. Борис Николов Учителят често посещаваше концерти. Понякога самите артисти Му изпращаха билети или приятелите Му вземаха за някой хубав концерт. Винаги Го придружаваха няколко братя.
към текста >>

Учителят често посещаваше концерти.
Не ти искам нито жилото, нито меда! " Учителят вече е сериозен. Ние се оглеждаме и вече не се облизваме, защото с лъжицата мед, която изядохме, ни бе предаден един урок, че Словото на Учителя трябва да се прилага в живота. Следващата година кошерите пак минаха под грижите на Колю Каишев и други братя, които се интересуваха от пчеларство, но такава пчелна реколта не се повтори вече. Борис Николов Учителят често посещаваше концерти. Понякога самите артисти Му изпращаха билети или приятелите Му вземаха за някой хубав концерт. Винаги Го придружаваха няколко братя. Веднъж двама приятели взели билет за Учителя за концерт в зала "България" на един голям цигулар. Разбира се, че те ще Го придружават. При това, тези братя държаха много на общественото мнение и на външността си.
към текста >>

Веднъж двама приятели взели билет за Учителя за концерт в зала "България" на един голям цигулар.
Следващата година кошерите пак минаха под грижите на Колю Каишев и други братя, които се интересуваха от пчеларство, но такава пчелна реколта не се повтори вече. Борис Николов Учителят често посещаваше концерти. Понякога самите артисти Му изпращаха билети или приятелите Му вземаха за някой хубав концерт. Винаги Го придружаваха няколко братя. Веднъж двама приятели взели билет за Учителя за концерт в зала "България" на един голям цигулар. Разбира се, че те ще Го придружават. При това, тези братя държаха много на общественото мнение и на външността си. Вземат файтон и идват. Пък е зима - сняг до колене и виелица. След малко излиза Учителят готов, с бастуна, но за най-голям ужас на приятелите, Той си е турил на главата сламена шапка - панама.
към текста >>

След малко излиза Учителят готов, с бастуна, но за най-голям ужас на приятелите, Той си е турил на главата сламена шапка - панама.
Веднъж двама приятели взели билет за Учителя за концерт в зала "България" на един голям цигулар. Разбира се, че те ще Го придружават. При това, тези братя държаха много на общественото мнение и на външността си. Вземат файтон и идват. Пък е зима - сняг до колене и виелица. След малко излиза Учителят готов, с бастуна, но за най-голям ужас на приятелите, Той си е турил на главата сламена шапка - панама. Как да Му кажат сега, че зимно време сламена шапка не подхожда? А Учителят е спокоен, като че ли тъкмо тъй трябва да бъде. Няма какво, преглъщат хапа приятелите, тръгват. Във фоайето Учителят грее със сламената шапка и очите на всички са обърнати към Него. Братята с голямо стеснение бързат да предадат на гардеробите дрехите си.
към текста >>

А Учителят е спокоен, като че ли тъкмо тъй трябва да бъде.
При това, тези братя държаха много на общественото мнение и на външността си. Вземат файтон и идват. Пък е зима - сняг до колене и виелица. След малко излиза Учителят готов, с бастуна, но за най-голям ужас на приятелите, Той си е турил на главата сламена шапка - панама. Как да Му кажат сега, че зимно време сламена шапка не подхожда? А Учителят е спокоен, като че ли тъкмо тъй трябва да бъде. Няма какво, преглъщат хапа приятелите, тръгват. Във фоайето Учителят грее със сламената шапка и очите на всички са обърнати към Него. Братята с голямо стеснение бързат да предадат на гардеробите дрехите си. После, на излизане от концерта - пак същото. Казва ми един от братята: "Посред зима, в студа, се изпотих."
към текста >>

Във фоайето Учителят грее със сламената шапка и очите на всички са обърнати към Него.
Пък е зима - сняг до колене и виелица. След малко излиза Учителят готов, с бастуна, но за най-голям ужас на приятелите, Той си е турил на главата сламена шапка - панама. Как да Му кажат сега, че зимно време сламена шапка не подхожда? А Учителят е спокоен, като че ли тъкмо тъй трябва да бъде. Няма какво, преглъщат хапа приятелите, тръгват. Във фоайето Учителят грее със сламената шапка и очите на всички са обърнати към Него. Братята с голямо стеснение бързат да предадат на гардеробите дрехите си. После, на излизане от концерта - пак същото. Казва ми един от братята: "Посред зима, в студа, се изпотих." Когато се връщат всички на "Изгрева" с файтона, Димитър Кочев отива при Савка и пита: "Сестра Савке, няма ли Учителят друга шапка, освен тази, сламената, че заради нея всички ни се смяха на концерта в зала "България"? Савка го завежда до стаичката, отваря вратата и какво да види братът: много шапки - наредени на масата като на изложба във фирмен магазин.
към текста >>

Когато се връщат всички на "Изгрева" с файтона, Димитър Кочев отива при Савка и пита: "Сестра Савке, няма ли Учителят друга шапка, освен тази, сламената, че заради нея всички ни се смяха на концерта в зала "България"?
Няма какво, преглъщат хапа приятелите, тръгват. Във фоайето Учителят грее със сламената шапка и очите на всички са обърнати към Него. Братята с голямо стеснение бързат да предадат на гардеробите дрехите си. После, на излизане от концерта - пак същото. Казва ми един от братята: "Посред зима, в студа, се изпотих." Когато се връщат всички на "Изгрева" с файтона, Димитър Кочев отива при Савка и пита: "Сестра Савке, няма ли Учителят друга шапка, освен тази, сламената, че заради нея всички ни се смяха на концерта в зала "България"? Савка го завежда до стаичката, отваря вратата и какво да види братът: много шапки - наредени на масата като на изложба във фирмен магазин. Гледа Кочев и не може да повярва на очите си. Всички шапки - коя от коя по-офици- ални. Братът пита: "Ами защо са тука? " Савка спокойно отговаря: "Учителят ми нареди да ги изчеткам от праха и да ги сложа на масата, понеже щяло да има изложба на шапки и те трябвало да са готови".
към текста >>

" Савка спокойно отговаря: "Учителят ми нареди да ги изчеткам от праха и да ги сложа на масата, понеже щяло да има изложба на шапки и те трябвало да са готови".
Когато се връщат всички на "Изгрева" с файтона, Димитър Кочев отива при Савка и пита: "Сестра Савке, няма ли Учителят друга шапка, освен тази, сламената, че заради нея всички ни се смяха на концерта в зала "България"? Савка го завежда до стаичката, отваря вратата и какво да види братът: много шапки - наредени на масата като на изложба във фирмен магазин. Гледа Кочев и не може да повярва на очите си. Всички шапки - коя от коя по-офици- ални. Братът пита: "Ами защо са тука? " Савка спокойно отговаря: "Учителят ми нареди да ги изчеткам от праха и да ги сложа на масата, понеже щяло да има изложба на шапки и те трябвало да са готови". Братът разбира, че случаят е подготвен от Учителя за него, отива и разказва на другите с меките шапки, те идват и гледат новите шапки и се чудят. През това време Учителят разказва на тези, които са Го заобиколили и Го разпитват за концерта, както това се случваше всеки път. Димитър Кочев гледа, очите му се насълзяват и сълзите текат по лицето му. От друга страна, в него нещо го надува от смях и той започва да се смее. Хем се смее, хем плаче.
към текста >>

Братът разбира, че случаят е подготвен от Учителя за него, отива и разказва на другите с меките шапки, те идват и гледат новите шапки и се чудят.
Савка го завежда до стаичката, отваря вратата и какво да види братът: много шапки - наредени на масата като на изложба във фирмен магазин. Гледа Кочев и не може да повярва на очите си. Всички шапки - коя от коя по-офици- ални. Братът пита: "Ами защо са тука? " Савка спокойно отговаря: "Учителят ми нареди да ги изчеткам от праха и да ги сложа на масата, понеже щяло да има изложба на шапки и те трябвало да са готови". Братът разбира, че случаят е подготвен от Учителя за него, отива и разказва на другите с меките шапки, те идват и гледат новите шапки и се чудят. През това време Учителят разказва на тези, които са Го заобиколили и Го разпитват за концерта, както това се случваше всеки път. Димитър Кочев гледа, очите му се насълзяват и сълзите текат по лицето му. От друга страна, в него нещо го надува от смях и той започва да се смее. Хем се смее, хем плаче. След време, когато разказваше този случай, сълзите винаги пълнеха очите му, бършеше ги с ръка и казваше: "Какво величие имаше в тази сламена шапка и колко смешни бяхме с меките шапки на главите си".
към текста >>

През това време Учителят разказва на тези, които са Го заобиколили и Го разпитват за концерта, както това се случваше всеки път.
Гледа Кочев и не може да повярва на очите си. Всички шапки - коя от коя по-офици- ални. Братът пита: "Ами защо са тука? " Савка спокойно отговаря: "Учителят ми нареди да ги изчеткам от праха и да ги сложа на масата, понеже щяло да има изложба на шапки и те трябвало да са готови". Братът разбира, че случаят е подготвен от Учителя за него, отива и разказва на другите с меките шапки, те идват и гледат новите шапки и се чудят. През това време Учителят разказва на тези, които са Го заобиколили и Го разпитват за концерта, както това се случваше всеки път. Димитър Кочев гледа, очите му се насълзяват и сълзите текат по лицето му. От друга страна, в него нещо го надува от смях и той започва да се смее. Хем се смее, хем плаче. След време, когато разказваше този случай, сълзите винаги пълнеха очите му, бършеше ги с ръка и казваше: "Какво величие имаше в тази сламена шапка и колко смешни бяхме с меките шапки на главите си". Казаха на Учителя на другия ден, колко са се смутили братята на концерта.
към текста >>

Казаха на Учителя на другия ден, колко са се смутили братята на концерта.
През това време Учителят разказва на тези, които са Го заобиколили и Го разпитват за концерта, както това се случваше всеки път. Димитър Кочев гледа, очите му се насълзяват и сълзите текат по лицето му. От друга страна, в него нещо го надува от смях и той започва да се смее. Хем се смее, хем плаче. След време, когато разказваше този случай, сълзите винаги пълнеха очите му, бършеше ги с ръка и казваше: "Какво величие имаше в тази сламена шапка и колко смешни бяхме с меките шапки на главите си". Казаха на Учителя на другия ден, колко са се смутили братята на концерта. Учителят отговорил простичко: "Е, какво има от това, че съм бил със сламена шапка? Общественото мнение ли? Важно е, че урокът е предаден на учениците." Общественото мнение е тиранин. Учителят иска да ни освободи от него.
към текста >>

Учителят отговорил простичко: "Е, какво има от това, че съм бил със сламена шапка?
Димитър Кочев гледа, очите му се насълзяват и сълзите текат по лицето му. От друга страна, в него нещо го надува от смях и той започва да се смее. Хем се смее, хем плаче. След време, когато разказваше този случай, сълзите винаги пълнеха очите му, бършеше ги с ръка и казваше: "Какво величие имаше в тази сламена шапка и колко смешни бяхме с меките шапки на главите си". Казаха на Учителя на другия ден, колко са се смутили братята на концерта. Учителят отговорил простичко: "Е, какво има от това, че съм бил със сламена шапка? Общественото мнение ли? Важно е, че урокът е предаден на учениците." Общественото мнение е тиранин. Учителят иска да ни освободи от него. Първите години ние се хранехме при Учителя в трапезарията в къщата на "Опълченска" 66, в приземния етаж.
към текста >>

Учителят иска да ни освободи от него.
Казаха на Учителя на другия ден, колко са се смутили братята на концерта. Учителят отговорил простичко: "Е, какво има от това, че съм бил със сламена шапка? Общественото мнение ли? Важно е, че урокът е предаден на учениците." Общественото мнение е тиранин. Учителят иска да ни освободи от него. Първите години ние се хранехме при Учителя в трапезарията в къщата на "Опълченска" 66, в приземния етаж. Бяхме горди от това, че Учителят разделяше трапезата Си с нас. Но понякога се случваше да ни поканят в София в един от братските домове. Идваха възрастните братя - ще вземат най-официално Учителя и ще Го закарат у тях. Но яденето - тенджерите с гозбите, хлябът - трябваше да се пренесат от "Опълченска" 66, ние ги хванем за дръжките, а те - големи тенджери, събират до двадесет литра храна.
към текста >>

Първите години ние се хранехме при Учителя в трапезарията в къщата на "Опълченска" 66, в приземния етаж.
Учителят отговорил простичко: "Е, какво има от това, че съм бил със сламена шапка? Общественото мнение ли? Важно е, че урокът е предаден на учениците." Общественото мнение е тиранин. Учителят иска да ни освободи от него. Първите години ние се хранехме при Учителя в трапезарията в къщата на "Опълченска" 66, в приземния етаж. Бяхме горди от това, че Учителят разделяше трапезата Си с нас. Но понякога се случваше да ни поканят в София в един от братските домове. Идваха възрастните братя - ще вземат най-официално Учителя и ще Го закарат у тях. Но яденето - тенджерите с гозбите, хлябът - трябваше да се пренесат от "Опълченска" 66, ние ги хванем за дръжките, а те - големи тенджери, събират до двадесет литра храна. И така вървим ние през града.
към текста >>

Бяхме горди от това, че Учителят разделяше трапезата Си с нас.
Общественото мнение ли? Важно е, че урокът е предаден на учениците." Общественото мнение е тиранин. Учителят иска да ни освободи от него. Първите години ние се хранехме при Учителя в трапезарията в къщата на "Опълченска" 66, в приземния етаж. Бяхме горди от това, че Учителят разделяше трапезата Си с нас. Но понякога се случваше да ни поканят в София в един от братските домове. Идваха възрастните братя - ще вземат най-официално Учителя и ще Го закарат у тях. Но яденето - тенджерите с гозбите, хлябът - трябваше да се пренесат от "Опълченска" 66, ние ги хванем за дръжките, а те - големи тенджери, събират до двадесет литра храна. И така вървим ние през града. Няма къде да се скриеш.
към текста >>

Идваха възрастните братя - ще вземат най-официално Учителя и ще Го закарат у тях.
Общественото мнение е тиранин. Учителят иска да ни освободи от него. Първите години ние се хранехме при Учителя в трапезарията в къщата на "Опълченска" 66, в приземния етаж. Бяхме горди от това, че Учителят разделяше трапезата Си с нас. Но понякога се случваше да ни поканят в София в един от братските домове. Идваха възрастните братя - ще вземат най-официално Учителя и ще Го закарат у тях. Но яденето - тенджерите с гозбите, хлябът - трябваше да се пренесат от "Опълченска" 66, ние ги хванем за дръжките, а те - големи тенджери, събират до двадесет литра храна. И така вървим ние през града. Няма къде да се скриеш. Всички ни оглеждат, усмихват се и ни се подиграват. На първо време много ни беше срам, едвам издържахме - що подигравки бяха само от гражданството.
към текста >>

Но постепенно привикнахме, особено след като тези тържествени обеди за Учителя се учестиха.
Но яденето - тенджерите с гозбите, хлябът - трябваше да се пренесат от "Опълченска" 66, ние ги хванем за дръжките, а те - големи тенджери, събират до двадесет литра храна. И така вървим ние през града. Няма къде да се скриеш. Всички ни оглеждат, усмихват се и ни се подиграват. На първо време много ни беше срам, едвам издържахме - що подигравки бяха само от гражданството. Но постепенно привикнахме, особено след като тези тържествени обеди за Учителя се учестиха. В момента, когато привикнахме на смеха и подигравките и ни стана безразлично какво носим в ръцете си, за какво го носим и през какви улици минаваме - случи се най-неочакваното: Учителят изведнъж преустанови да ходи на обеди по братските къщи. Вероятно бяхме си научили урока за общественото мнение. Общественото мнение е голяма сила. И понякога една сламена шапка, дори върху главата на Учителя, може да преобърне света в нас и около нас. Това бе един урок за стремежа на ученика към външната страна на нещата.
към текста >>

В момента, когато привикнахме на смеха и подигравките и ни стана безразлично какво носим в ръцете си, за какво го носим и през какви улици минаваме - случи се най-неочакваното: Учителят изведнъж преустанови да ходи на обеди по братските къщи.
И така вървим ние през града. Няма къде да се скриеш. Всички ни оглеждат, усмихват се и ни се подиграват. На първо време много ни беше срам, едвам издържахме - що подигравки бяха само от гражданството. Но постепенно привикнахме, особено след като тези тържествени обеди за Учителя се учестиха. В момента, когато привикнахме на смеха и подигравките и ни стана безразлично какво носим в ръцете си, за какво го носим и през какви улици минаваме - случи се най-неочакваното: Учителят изведнъж преустанови да ходи на обеди по братските къщи. Вероятно бяхме си научили урока за общественото мнение. Общественото мнение е голяма сила. И понякога една сламена шапка, дори върху главата на Учителя, може да преобърне света в нас и около нас. Това бе един урок за стремежа на ученика към външната страна на нещата. Учителят казва: "Обектът на ученика е вътре - Бог.
към текста >>

И понякога една сламена шапка, дори върху главата на Учителя, може да преобърне света в нас и около нас.
На първо време много ни беше срам, едвам издържахме - що подигравки бяха само от гражданството. Но постепенно привикнахме, особено след като тези тържествени обеди за Учителя се учестиха. В момента, когато привикнахме на смеха и подигравките и ни стана безразлично какво носим в ръцете си, за какво го носим и през какви улици минаваме - случи се най-неочакваното: Учителят изведнъж преустанови да ходи на обеди по братските къщи. Вероятно бяхме си научили урока за общественото мнение. Общественото мнение е голяма сила. И понякога една сламена шапка, дори върху главата на Учителя, може да преобърне света в нас и около нас. Това бе един урок за стремежа на ученика към външната страна на нещата. Учителят казва: "Обектът на ученика е вътре - Бог. И затуй няма спънки за постигането Му, той е всякога доволен, защото всичко е вътре в Него. Хората от света търсят своя обект отвън, затова техният живот е пълен с недоволство." Борис Николов, Мария Тодорова
към текста >>

Учителят казва: "Обектът на ученика е вътре - Бог.
В момента, когато привикнахме на смеха и подигравките и ни стана безразлично какво носим в ръцете си, за какво го носим и през какви улици минаваме - случи се най-неочакваното: Учителят изведнъж преустанови да ходи на обеди по братските къщи. Вероятно бяхме си научили урока за общественото мнение. Общественото мнение е голяма сила. И понякога една сламена шапка, дори върху главата на Учителя, може да преобърне света в нас и около нас. Това бе един урок за стремежа на ученика към външната страна на нещата. Учителят казва: "Обектът на ученика е вътре - Бог. И затуй няма спънки за постигането Му, той е всякога доволен, защото всичко е вътре в Него. Хората от света търсят своя обект отвън, затова техният живот е пълен с недоволство." Борис Николов, Мария Тодорова През есента на 1942 г. на екскурзията пожелаха да дойдат само братя, защото според братята, сестрите, като жени, само пречат за истинска духовна екскурзия.
към текста >>

Момиченцето дойде усмихнато и застана пред Учителя.
През есента на 1942 г. на екскурзията пожелаха да дойдат само братя, защото според братята, сестрите, като жени, само пречат за истинска духовна екскурзия. А какво се случи? Като излязохме горе на хижата, първият човек, който ни посрещна, бе едно момиченце. Вероятно с родителите си бе на хижата. Момиченцето дойде усмихнато и застана пред Учителя. Той го помилва по главата, обърна се към братята и каза: "Вие не искахте сестри на тази екскурзия, но ето - сестрата ви посреща! " Всички гледат онемели, а Учителят добави: "Щом братята дойдоха, и сестрата дойде! " Така Учителят използваше всеки случай, за да ни предаде един урок. Желанието на братята бе да няма сестри, за да не ни пречат при прехода. Учителят като разбра желанието на братята в София, им каза: "Ех, ще минем и без тях".
към текста >>

" Всички гледат онемели, а Учителят добави: "Щом братята дойдоха, и сестрата дойде!
А какво се случи? Като излязохме горе на хижата, първият човек, който ни посрещна, бе едно момиченце. Вероятно с родителите си бе на хижата. Момиченцето дойде усмихнато и застана пред Учителя. Той го помилва по главата, обърна се към братята и каза: "Вие не искахте сестри на тази екскурзия, но ето - сестрата ви посреща! " Всички гледат онемели, а Учителят добави: "Щом братята дойдоха, и сестрата дойде! " Така Учителят използваше всеки случай, за да ни предаде един урок. Желанието на братята бе да няма сестри, за да не ни пречат при прехода. Учителят като разбра желанието на братята в София, им каза: "Ех, ще минем и без тях". А сестрата ни посрещна първа на хижата. Учителят никога не е унижавал жените.
към текста >>

" Така Учителят използваше всеки случай, за да ни предаде един урок.
Като излязохме горе на хижата, първият човек, който ни посрещна, бе едно момиченце. Вероятно с родителите си бе на хижата. Момиченцето дойде усмихнато и застана пред Учителя. Той го помилва по главата, обърна се към братята и каза: "Вие не искахте сестри на тази екскурзия, но ето - сестрата ви посреща! " Всички гледат онемели, а Учителят добави: "Щом братята дойдоха, и сестрата дойде! " Така Учителят използваше всеки случай, за да ни предаде един урок. Желанието на братята бе да няма сестри, за да не ни пречат при прехода. Учителят като разбра желанието на братята в София, им каза: "Ех, ще минем и без тях". А сестрата ни посрещна първа на хижата. Учителят никога не е унижавал жените. Винаги сестрите са ценени наравно с братята.
към текста >>

Учителят като разбра желанието на братята в София, им каза: "Ех, ще минем и без тях".
Момиченцето дойде усмихнато и застана пред Учителя. Той го помилва по главата, обърна се към братята и каза: "Вие не искахте сестри на тази екскурзия, но ето - сестрата ви посреща! " Всички гледат онемели, а Учителят добави: "Щом братята дойдоха, и сестрата дойде! " Така Учителят използваше всеки случай, за да ни предаде един урок. Желанието на братята бе да няма сестри, за да не ни пречат при прехода. Учителят като разбра желанието на братята в София, им каза: "Ех, ще минем и без тях". А сестрата ни посрещна първа на хижата. Учителят никога не е унижавал жените. Винаги сестрите са ценени наравно с братята. Това бе правило в Неговата Школа. Той не правеше разлика и не даваше предпочитание на братята.
към текста >>

Учителят никога не е унижавал жените.
" Всички гледат онемели, а Учителят добави: "Щом братята дойдоха, и сестрата дойде! " Така Учителят използваше всеки случай, за да ни предаде един урок. Желанието на братята бе да няма сестри, за да не ни пречат при прехода. Учителят като разбра желанието на братята в София, им каза: "Ех, ще минем и без тях". А сестрата ни посрещна първа на хижата. Учителят никога не е унижавал жените. Винаги сестрите са ценени наравно с братята. Това бе правило в Неговата Школа. Той не правеше разлика и не даваше предпочитание на братята. Всички бяха равни - в беседите, упражненията, екскурзиите. Затуй веднъж каза: "Тъй, както Аз водя Школата, никой не я е водил досега." Проблемите, които възникваха между братята и сестрите, Учителят ги е разглеждал в разговорите и беседите.
към текста >>

Затуй веднъж каза: "Тъй, както Аз водя Школата, никой не я е водил досега." Проблемите, които възникваха между братята и сестрите, Учителят ги е разглеждал в разговорите и беседите.
Учителят никога не е унижавал жените. Винаги сестрите са ценени наравно с братята. Това бе правило в Неговата Школа. Той не правеше разлика и не даваше предпочитание на братята. Всички бяха равни - в беседите, упражненията, екскурзиите. Затуй веднъж каза: "Тъй, както Аз водя Школата, никой не я е водил досега." Проблемите, които възникваха между братята и сестрите, Учителят ги е разглеждал в разговорите и беседите. Дал ни е методи как да се справяме с всички мъчнотии в нашия живот. Затуй е ценно знанието, което ни даде по пътя на Ученика. Борис Николов Домът на чичо Петко Гумнеров беше отворен за всички. Той стана Божи дом.
към текста >>

Тук Учителят живееше, приемаше непрекъснато гости и държеше пред отворения прозорец Своите беседи.
Дал ни е методи как да се справяме с всички мъчнотии в нашия живот. Затуй е ценно знанието, което ни даде по пътя на Ученика. Борис Николов Домът на чичо Петко Гумнеров беше отворен за всички. Той стана Божи дом. Тук Учителят живееше, приемаше непрекъснато гости и държеше пред отворения прозорец Своите беседи. Особено неделята бе много тържествена. В двора на чичо Петко бе пълно с народ. Един ден като вижда толкова много хора в градината, в него се повдигат хубави чувства и развълнуван, прегръща едно момиченце на 10 години и го целува. Чичо Петко е женен, но няма деца. А да целунеш чужди деца пред толкова народ не е разрешено по тогавашните порядки.
към текста >>

През това време Учителят е в Сливен и заедно с други приятели са опънали палатки на Сините камъни.
Тогава тези неща не се допущаха. Моралът бе много строг. Други бяха времената. След тази целувка започва една глъчка, кампания срещу него и общо недоволство. Събират се възрастните приятели и осъждат чичо Петко. През това време Учителят е в Сливен и заедно с други приятели са опънали палатки на Сините камъни. Братята в София правят съд, укоряват го и го изключват от Братството. Казват му: "Ти вече не си от Братството! " Решават, че Учителят не бива повече да живее в дома на чичо Петко, защото е вече опозорен. Тогава един от богатите членове на току-що сформирания съд, предлага хубава стая в голямата си къща с прислуга. Той е богат човек - ръководи военното издателство, където има фирма "Лазар Котев и Гугулов", има складове за литература на ул.
към текста >>

" Решават, че Учителят не бива повече да живее в дома на чичо Петко, защото е вече опозорен.
След тази целувка започва една глъчка, кампания срещу него и общо недоволство. Събират се възрастните приятели и осъждат чичо Петко. През това време Учителят е в Сливен и заедно с други приятели са опънали палатки на Сините камъни. Братята в София правят съд, укоряват го и го изключват от Братството. Казват му: "Ти вече не си от Братството! " Решават, че Учителят не бива повече да живее в дома на чичо Петко, защото е вече опозорен. Тогава един от богатите членове на току-що сформирания съд, предлага хубава стая в голямата си къща с прислуга. Той е богат човек - ръководи военното издателство, където има фирма "Лазар Котев и Гугулов", има складове за литература на ул. "Бенковски" 19; освен това притежава единствения склад на всички тео- софски книги на ул. "Алабинска" 37. В неговите складове се държат отпечатаните беседи "Сила и живот" на Учителя.
към текста >>

В неговите складове се държат отпечатаните беседи "Сила и живот" на Учителя.
" Решават, че Учителят не бива повече да живее в дома на чичо Петко, защото е вече опозорен. Тогава един от богатите членове на току-що сформирания съд, предлага хубава стая в голямата си къща с прислуга. Той е богат човек - ръководи военното издателство, където има фирма "Лазар Котев и Гугулов", има складове за литература на ул. "Бенковски" 19; освен това притежава единствения склад на всички тео- софски книги на ул. "Алабинска" 37. В неговите складове се държат отпечатаните беседи "Сила и живот" на Учителя. Изобщо, преуспял човек. Тогава той решава да финансира една делегация от трима души, които да отидат в Сливен при Учителя и да съобщят решението на съда - че чичо Петко е изключен от Братството и че Учителят трябва да се прехвърли да живее в богатата къща на Лазар Котев. Така се създава тричленна комисия. Вторият член на комисията е Тодор Бъчваров. Той е общественик, виден теософ, издава библиотека "Духовен живот" и чрез нея издаде много окултна литература.
към текста >>

Тогава той решава да финансира една делегация от трима души, които да отидат в Сливен при Учителя и да съобщят решението на съда - че чичо Петко е изключен от Братството и че Учителят трябва да се прехвърли да живее в богатата къща на Лазар Котев.
Той е богат човек - ръководи военното издателство, където има фирма "Лазар Котев и Гугулов", има складове за литература на ул. "Бенковски" 19; освен това притежава единствения склад на всички тео- софски книги на ул. "Алабинска" 37. В неговите складове се държат отпечатаните беседи "Сила и живот" на Учителя. Изобщо, преуспял човек. Тогава той решава да финансира една делегация от трима души, които да отидат в Сливен при Учителя и да съобщят решението на съда - че чичо Петко е изключен от Братството и че Учителят трябва да се прехвърли да живее в богатата къща на Лазар Котев. Така се създава тричленна комисия. Вторият член на комисията е Тодор Бъчваров. Той е общественик, виден теософ, издава библиотека "Духовен живот" и чрез нея издаде много окултна литература. Движеше се в нашите среди, познаваше Учителя, но Го смяташе като човек по-напреднал, по-учен и по-преуспял като проповедник. Третият член на комисията бе Иван Радославов, гимназиален учител по история, изключително надарена личност, историк с голям дар слово.
към текста >>

Движеше се в нашите среди, познаваше Учителя, но Го смяташе като човек по-напреднал, по-учен и по-преуспял като проповедник.
Изобщо, преуспял човек. Тогава той решава да финансира една делегация от трима души, които да отидат в Сливен при Учителя и да съобщят решението на съда - че чичо Петко е изключен от Братството и че Учителят трябва да се прехвърли да живее в богатата къща на Лазар Котев. Така се създава тричленна комисия. Вторият член на комисията е Тодор Бъчваров. Той е общественик, виден теософ, издава библиотека "Духовен живот" и чрез нея издаде много окултна литература. Движеше се в нашите среди, познаваше Учителя, но Го смяташе като човек по-напреднал, по-учен и по-преуспял като проповедник. Третият член на комисията бе Иван Радославов, гимназиален учител по история, изключително надарена личност, историк с голям дар слово. Около Учителя е още от първите години. И така тричленната делегация тръгва от София за Сливен да поднесе пред Учителя своето решение. Пристигат братята на Сините камъни, Учителят ги посреща сдържано, сериозно и строго. Братята застават пред Него и Иван Радославов започва да излага случая.
към текста >>

Третият член на комисията бе Иван Радославов, гимназиален учител по история, изключително надарена личност, историк с голям дар слово.
Тогава той решава да финансира една делегация от трима души, които да отидат в Сливен при Учителя и да съобщят решението на съда - че чичо Петко е изключен от Братството и че Учителят трябва да се прехвърли да живее в богатата къща на Лазар Котев. Така се създава тричленна комисия. Вторият член на комисията е Тодор Бъчваров. Той е общественик, виден теософ, издава библиотека "Духовен живот" и чрез нея издаде много окултна литература. Движеше се в нашите среди, познаваше Учителя, но Го смяташе като човек по-напреднал, по-учен и по-преуспял като проповедник. Третият член на комисията бе Иван Радославов, гимназиален учител по история, изключително надарена личност, историк с голям дар слово. Около Учителя е още от първите години. И така тричленната делегация тръгва от София за Сливен да поднесе пред Учителя своето решение. Пристигат братята на Сините камъни, Учителят ги посреща сдържано, сериозно и строго. Братята застават пред Него и Иван Радославов започва да излага случая. Той говори убедително на висок академичен стил с такова вдъхновение, че другите двама от делегацията слушат със зяпнали уста и само кимат с глава, потвърждавайки, че са съгласни с Радославов.
към текста >>

Около Учителя е още от първите години.
Така се създава тричленна комисия. Вторият член на комисията е Тодор Бъчваров. Той е общественик, виден теософ, издава библиотека "Духовен живот" и чрез нея издаде много окултна литература. Движеше се в нашите среди, познаваше Учителя, но Го смяташе като човек по-напреднал, по-учен и по-преуспял като проповедник. Третият член на комисията бе Иван Радославов, гимназиален учител по история, изключително надарена личност, историк с голям дар слово. Около Учителя е още от първите години. И така тричленната делегация тръгва от София за Сливен да поднесе пред Учителя своето решение. Пристигат братята на Сините камъни, Учителят ги посреща сдържано, сериозно и строго. Братята застават пред Него и Иван Радославов започва да излага случая. Той говори убедително на висок академичен стил с такова вдъхновение, че другите двама от делегацията слушат със зяпнали уста и само кимат с глава, потвърждавайки, че са съгласни с Радославов. Учителят обаче мълчи, нито дума не казва.
към текста >>

И така тричленната делегация тръгва от София за Сливен да поднесе пред Учителя своето решение.
Вторият член на комисията е Тодор Бъчваров. Той е общественик, виден теософ, издава библиотека "Духовен живот" и чрез нея издаде много окултна литература. Движеше се в нашите среди, познаваше Учителя, но Го смяташе като човек по-напреднал, по-учен и по-преуспял като проповедник. Третият член на комисията бе Иван Радославов, гимназиален учител по история, изключително надарена личност, историк с голям дар слово. Около Учителя е още от първите години. И така тричленната делегация тръгва от София за Сливен да поднесе пред Учителя своето решение. Пристигат братята на Сините камъни, Учителят ги посреща сдържано, сериозно и строго. Братята застават пред Него и Иван Радославов започва да излага случая. Той говори убедително на висок академичен стил с такова вдъхновение, че другите двама от делегацията слушат със зяпнали уста и само кимат с глава, потвърждавайки, че са съгласни с Радославов. Учителят обаче мълчи, нито дума не казва. Колкото повече говори братът, толкова Учителят става по-строг.
към текста >>

Пристигат братята на Сините камъни, Учителят ги посреща сдържано, сериозно и строго.
Той е общественик, виден теософ, издава библиотека "Духовен живот" и чрез нея издаде много окултна литература. Движеше се в нашите среди, познаваше Учителя, но Го смяташе като човек по-напреднал, по-учен и по-преуспял като проповедник. Третият член на комисията бе Иван Радославов, гимназиален учител по история, изключително надарена личност, историк с голям дар слово. Около Учителя е още от първите години. И така тричленната делегация тръгва от София за Сливен да поднесе пред Учителя своето решение. Пристигат братята на Сините камъни, Учителят ги посреща сдържано, сериозно и строго. Братята застават пред Него и Иван Радославов започва да излага случая. Той говори убедително на висок академичен стил с такова вдъхновение, че другите двама от делегацията слушат със зяпнали уста и само кимат с глава, потвърждавайки, че са съгласни с Радославов. Учителят обаче мълчи, нито дума не казва. Колкото повече говори братът, толкова Учителят става по-строг. Свършва братът, Учителят мълчи.
към текста >>

Учителят обаче мълчи, нито дума не казва.
Около Учителя е още от първите години. И така тричленната делегация тръгва от София за Сливен да поднесе пред Учителя своето решение. Пристигат братята на Сините камъни, Учителят ги посреща сдържано, сериозно и строго. Братята застават пред Него и Иван Радославов започва да излага случая. Той говори убедително на висок академичен стил с такова вдъхновение, че другите двама от делегацията слушат със зяпнали уста и само кимат с глава, потвърждавайки, че са съгласни с Радославов. Учителят обаче мълчи, нито дума не казва. Колкото повече говори братът, толкова Учителят става по-строг. Свършва братът, Учителят мълчи. Става чак неудобно. Братята се чувстват неловко. Накрая се обръща към Радославов и му казва само една дума: "Усра се!
към текста >>

Колкото повече говори братът, толкова Учителят става по-строг.
И така тричленната делегация тръгва от София за Сливен да поднесе пред Учителя своето решение. Пристигат братята на Сините камъни, Учителят ги посреща сдържано, сериозно и строго. Братята застават пред Него и Иван Радославов започва да излага случая. Той говори убедително на висок академичен стил с такова вдъхновение, че другите двама от делегацията слушат със зяпнали уста и само кимат с глава, потвърждавайки, че са съгласни с Радославов. Учителят обаче мълчи, нито дума не казва. Колкото повече говори братът, толкова Учителят става по-строг. Свършва братът, Учителят мълчи. Става чак неудобно. Братята се чувстват неловко. Накрая се обръща към Радославов и му казва само една дума: "Усра се! "
към текста >>

Свършва братът, Учителят мълчи.
Пристигат братята на Сините камъни, Учителят ги посреща сдържано, сериозно и строго. Братята застават пред Него и Иван Радославов започва да излага случая. Той говори убедително на висок академичен стил с такова вдъхновение, че другите двама от делегацията слушат със зяпнали уста и само кимат с глава, потвърждавайки, че са съгласни с Радославов. Учителят обаче мълчи, нито дума не казва. Колкото повече говори братът, толкова Учителят става по-строг. Свършва братът, Учителят мълчи. Става чак неудобно. Братята се чувстват неловко. Накрая се обръща към Радославов и му казва само една дума: "Усра се! " Радославов разказва на Паша Теодорова: "С тази единствена дума в един миг Учителят събори моята реч.
към текста >>

Радославов разказва на Паша Теодорова: "С тази единствена дума в един миг Учителят събори моята реч.
Свършва братът, Учителят мълчи. Става чак неудобно. Братята се чувстват неловко. Накрая се обръща към Радославов и му казва само една дума: "Усра се! " Радославов разказва на Паша Теодорова: "С тази единствена дума в един миг Учителят събори моята реч. Аз, специално, се почувствах като оголен и крайно засрамен. Учителят млъкна и ни остави свободни да се изкажем по-нататък, но ние мълчахме. Един от нас запита: Кажете ни нещо за самите нас. - "Ако сте силни да понесете това, което ще ви кажа, мога да задоволя желанието ви." - "Готови сме, Учителю" - отговорихме и тримата в един глас. - "Слушайте тогава.
към текста >>

Учителят млъкна и ни остави свободни да се изкажем по-нататък, но ние мълчахме.
Братята се чувстват неловко. Накрая се обръща към Радославов и му казва само една дума: "Усра се! " Радославов разказва на Паша Теодорова: "С тази единствена дума в един миг Учителят събори моята реч. Аз, специално, се почувствах като оголен и крайно засрамен. Учителят млъкна и ни остави свободни да се изкажем по-нататък, но ние мълчахме. Един от нас запита: Кажете ни нещо за самите нас. - "Ако сте силни да понесете това, което ще ви кажа, мога да задоволя желанието ви." - "Готови сме, Учителю" - отговорихме и тримата в един глас. - "Слушайте тогава. Първото нещо, като ученици, трябва да научите следния урок: Ученикът няма право да коригира Божественото. Независимо от това, ето какво ви очаква в скоро бъдеще: един от вас ще фалира, ще пропадне материално; другият ще си замине, а третият е осъден на старческа самота."
към текста >>

- "Ако сте силни да понесете това, което ще ви кажа, мога да задоволя желанието ви." - "Готови сме, Учителю" - отговорихме и тримата в един глас.
" Радославов разказва на Паша Теодорова: "С тази единствена дума в един миг Учителят събори моята реч. Аз, специално, се почувствах като оголен и крайно засрамен. Учителят млъкна и ни остави свободни да се изкажем по-нататък, но ние мълчахме. Един от нас запита: Кажете ни нещо за самите нас. - "Ако сте силни да понесете това, което ще ви кажа, мога да задоволя желанието ви." - "Готови сме, Учителю" - отговорихме и тримата в един глас. - "Слушайте тогава. Първото нещо, като ученици, трябва да научите следния урок: Ученикът няма право да коригира Божественото. Независимо от това, ето какво ви очаква в скоро бъдеще: един от вас ще фалира, ще пропадне материално; другият ще си замине, а третият е осъден на старческа самота." Всички си тръгват изненадани, а Бъчваров е изключително възмутен и пише едно стихотворение в акростих като началните букви погледнато отгоре надолу, дават следното изречение "Петър Дънов е лъжепророк". Това стихотворение се публикува, но до края на годината той се помина.
към текста >>

Той впоследствие се обяви срещу Учителя.
Първото нещо, като ученици, трябва да научите следния урок: Ученикът няма право да коригира Божественото. Независимо от това, ето какво ви очаква в скоро бъдеще: един от вас ще фалира, ще пропадне материално; другият ще си замине, а третият е осъден на старческа самота." Всички си тръгват изненадани, а Бъчваров е изключително възмутен и пише едно стихотворение в акростих като началните букви погледнато отгоре надолу, дават следното изречение "Петър Дънов е лъжепророк". Това стихотворение се публикува, но до края на годината той се помина. На следващата година Лазар Котев, който беше богаташ и книгоиздател фалира. Той впоследствие се обяви срещу Учителя. А Иван Радославов след като загуби салона на "Оборище" и къщата си, след като обраха парите му, дойде да живее в една барака на Изгрева. Дъщеря му Люба се помина, а след нея и жена му и той остана сам самичък. И което е най-важното, на Изгрева имаше около 200 човека, които се надпреварваха как да си услужат един на друг, но за брат Иван Радославов никой не се сещаше. Той бе забравен от всички, макар че беше на Изгрева. Накрая, ако случайно някой отиваше при него, посочваше себе си и казваше: "Ето един, който се опита да коригира Божественото!
към текста >>

Ние сме свидетели как думите на Учителя се изпълниха точно.
Дъщеря му Люба се помина, а след нея и жена му и той остана сам самичък. И което е най-важното, на Изгрева имаше около 200 човека, които се надпреварваха как да си услужат един на друг, но за брат Иван Радославов никой не се сещаше. Той бе забравен от всички, макар че беше на Изгрева. Накрая, ако случайно някой отиваше при него, посочваше себе си и казваше: "Ето един, който се опита да коригира Божественото! " Беше покъртителна сцена и поука за следващото поколение. Ние сме свидетели как думите на Учителя се изпълниха точно. Брат Иван Радославов беше интелект, но се заблуди в този случай и забрави, че Учителят не беше от човешка еволюция, а пратеник на Божествения свят. Старият морал, старото, външно благочестие не може да бъде мярка на новия морал. Пред Великата Божия Любов всичко старо отстъпва, мълчи, слуша и се учи. На събора в Търново беше и Петко Гумнеров. Изреждахме се на групи по 10 човека на молива в Горницата.
към текста >>

Брат Иван Радославов беше интелект, но се заблуди в този случай и забрави, че Учителят не беше от човешка еволюция, а пратеник на Божествения свят.
И което е най-важното, на Изгрева имаше около 200 човека, които се надпреварваха как да си услужат един на друг, но за брат Иван Радославов никой не се сещаше. Той бе забравен от всички, макар че беше на Изгрева. Накрая, ако случайно някой отиваше при него, посочваше себе си и казваше: "Ето един, който се опита да коригира Божественото! " Беше покъртителна сцена и поука за следващото поколение. Ние сме свидетели как думите на Учителя се изпълниха точно. Брат Иван Радославов беше интелект, но се заблуди в този случай и забрави, че Учителят не беше от човешка еволюция, а пратеник на Божествения свят. Старият морал, старото, външно благочестие не може да бъде мярка на новия морал. Пред Великата Божия Любов всичко старо отстъпва, мълчи, слуша и се учи. На събора в Търново беше и Петко Гумнеров. Изреждахме се на групи по 10 човека на молива в Горницата. Но никой от групите не искаше да го приеме при себе си, защото Петко бе направил грях според тях.
към текста >>

Тогава Петко случайно минава покрай вилата, Учителят излиза и му казва: "Петко, ела да излезем горе двама да се помолим!
Беше греховен за всички. Така, както бе угнетен от постъпката си, както бе измъчен от презрението на всички, той беше почти отчаян човек. Никой не го приемаше в групата, за да може да се качи в Горницата и да се помоли заедно с тях. Всички групи се изредиха в Горницата да си направят молитвата. Тази задача бе приключена. Тогава Петко случайно минава покрай вилата, Учителят излиза и му казва: "Петко, ела да излезем горе двама да се помолим! " Братът остава като втрещен. Учителят го взема под ръка, излизат горе, правят си молитвата. Не бързат, защото групите са вече минали и са се разположили около палатките. След известно време отгоре слиза един възроден Петко. Слиза усмихнат, просветнал, от очите му текат сълзи от радост.
към текста >>

Учителят го взема под ръка, излизат горе, правят си молитвата.
Никой не го приемаше в групата, за да може да се качи в Горницата и да се помоли заедно с тях. Всички групи се изредиха в Горницата да си направят молитвата. Тази задача бе приключена. Тогава Петко случайно минава покрай вилата, Учителят излиза и му казва: "Петко, ела да излезем горе двама да се помолим! " Братът остава като втрещен. Учителят го взема под ръка, излизат горе, правят си молитвата. Не бързат, защото групите са вече минали и са се разположили около палатките. След известно време отгоре слиза един възроден Петко. Слиза усмихнат, просветнал, от очите му текат сълзи от радост. До него е Учителят. Всички устремяват погледа си към тях.
към текста >>

До него е Учителят.
" Братът остава като втрещен. Учителят го взема под ръка, излизат горе, правят си молитвата. Не бързат, защото групите са вече минали и са се разположили около палатките. След известно време отгоре слиза един възроден Петко. Слиза усмихнат, просветнал, от очите му текат сълзи от радост. До него е Учителят. Всички устремяват погледа си към тях. Петко целува ръка на Учителя и си отива. Приятелите мълчат и наблюдават гледката. Това е живо човешко възкресение. И оттогава Петко не го измъчваше туй, че приятелите го пренебрегваха.
към текста >>

Петко целува ръка на Учителя и си отива.
Не бързат, защото групите са вече минали и са се разположили около палатките. След известно време отгоре слиза един възроден Петко. Слиза усмихнат, просветнал, от очите му текат сълзи от радост. До него е Учителят. Всички устремяват погледа си към тях. Петко целува ръка на Учителя и си отива. Приятелите мълчат и наблюдават гледката. Това е живо човешко възкресение. И оттогава Петко не го измъчваше туй, че приятелите го пренебрегваха. Борис Николов, Паша Теодорова Веднъж на една от пейките бяха насядали възрастните братя и сестри, ние тогава бяхме младежи.
към текста >>

Мястото около Учителя бе заето и искаха цялото внимание на Учителя да бъде само към тях, защото те ни ревнуваха, че Учителят отделя повече внимание на младите.
И оттогава Петко не го измъчваше туй, че приятелите го пренебрегваха. Борис Николов, Паша Теодорова Веднъж на една от пейките бяха насядали възрастните братя и сестри, ние тогава бяхме младежи. Седяха много важно, беше някакъв празник и си бяха облекли новите дрехи. Те бяха окупирали пейката. Мястото около Учителя бе заето и искаха цялото внимание на Учителя да бъде само към тях, защото те ни ревнуваха, че Учителят отделя повече внимание на младите. А причината бе много проста. Ние отивахме по всяко време и за всяка наша нужда Го питахме и не се срамувахме да Го питаме. И по този начин бяхме непрекъснато около Него. А те бяха много важни, понякога надути спрямо нас, защото бяха още от първите години на Братството с Учителя. Седяха на пейката, а по средата е седнал Учителят и разговаря с тях.
към текста >>

А те бяха много важни, понякога надути спрямо нас, защото бяха още от първите години на Братството с Учителя.
Те бяха окупирали пейката. Мястото около Учителя бе заето и искаха цялото внимание на Учителя да бъде само към тях, защото те ни ревнуваха, че Учителят отделя повече внимание на младите. А причината бе много проста. Ние отивахме по всяко време и за всяка наша нужда Го питахме и не се срамувахме да Го питаме. И по този начин бяхме непрекъснато около Него. А те бяха много важни, понякога надути спрямо нас, защото бяха още от първите години на Братството с Учителя. Седяха на пейката, а по средата е седнал Учителят и разговаря с тях. По едно време се чу трясък от пейката и всички пременени възрастни братя и сестри бяха паднали на земята с вдигнати нагоре крака. Учителят стоеше прав. Миг преди да се счупи пейката, Той се изправи. Следващият миг се чу трясъка и всички се натъркаляха на земята.
към текста >>

Седяха на пейката, а по средата е седнал Учителят и разговаря с тях.
Мястото около Учителя бе заето и искаха цялото внимание на Учителя да бъде само към тях, защото те ни ревнуваха, че Учителят отделя повече внимание на младите. А причината бе много проста. Ние отивахме по всяко време и за всяка наша нужда Го питахме и не се срамувахме да Го питаме. И по този начин бяхме непрекъснато около Него. А те бяха много важни, понякога надути спрямо нас, защото бяха още от първите години на Братството с Учителя. Седяха на пейката, а по средата е седнал Учителят и разговаря с тях. По едно време се чу трясък от пейката и всички пременени възрастни братя и сестри бяха паднали на земята с вдигнати нагоре крака. Учителят стоеше прав. Миг преди да се счупи пейката, Той се изправи. Следващият миг се чу трясъка и всички се натъркаляха на земята. Брадите на старите братя стърчаха нагоре като на козли, панталони и фусти стърчаха нагоре.
към текста >>

Учителят стоеше прав.
Ние отивахме по всяко време и за всяка наша нужда Го питахме и не се срамувахме да Го питаме. И по този начин бяхме непрекъснато около Него. А те бяха много важни, понякога надути спрямо нас, защото бяха още от първите години на Братството с Учителя. Седяха на пейката, а по средата е седнал Учителят и разговаря с тях. По едно време се чу трясък от пейката и всички пременени възрастни братя и сестри бяха паднали на земята с вдигнати нагоре крака. Учителят стоеше прав. Миг преди да се счупи пейката, Той се изправи. Следващият миг се чу трясъка и всички се натъркаляха на земята. Брадите на старите братя стърчаха нагоре като на козли, панталони и фусти стърчаха нагоре. Обща врява и глъч. А Учителят стоеше изправен, облечен официално в бежов костюм.
към текста >>

А Учителят стоеше изправен, облечен официално в бежов костюм.
Учителят стоеше прав. Миг преди да се счупи пейката, Той се изправи. Следващият миг се чу трясъка и всички се натъркаляха на земята. Брадите на старите братя стърчаха нагоре като на козли, панталони и фусти стърчаха нагоре. Обща врява и глъч. А Учителят стоеше изправен, облечен официално в бежов костюм. Да, това бе пример за будното съзнание на Учителя. Суматохата продължи няколко минути. Започнаха да се изправят, а ние младите стояхме настрани и се смеехме. "Ами тук няма ли някой, който да ни помогне? " - извика една възрастна сестра.
към текста >>

Да, това бе пример за будното съзнание на Учителя.
Миг преди да се счупи пейката, Той се изправи. Следващият миг се чу трясъка и всички се натъркаляха на земята. Брадите на старите братя стърчаха нагоре като на козли, панталони и фусти стърчаха нагоре. Обща врява и глъч. А Учителят стоеше изправен, облечен официално в бежов костюм. Да, това бе пример за будното съзнание на Учителя. Суматохата продължи няколко минути. Започнаха да се изправят, а ние младите стояхме настрани и се смеехме. "Ами тук няма ли някой, който да ни помогне? " - извика една възрастна сестра. "Има, има - обадихме се ние - но вие не ни искате".
към текста >>

Учителят се усмихваше.
" - извика една възрастна сестра. "Има, има - обадихме се ние - но вие не ни искате". - "А, искаме ви, искаме ви! " Ние се приближихме и почнахме да ги повдигаме. Тогава възрастните братя и сестри запяха "Братство, единство". Учителят се усмихваше. В един и същи миг бяха предадени няколко урока на учениците. Борис Николов Възрастните приятели бяха много заможни - повечето от тях бяха с различни професии, които носеха много пари. Имаше чиновници, адвокати, учители, търговци. Държаха много имот и пари, докато ние, бедните студенти, ходехме по строежите да работим, за да си изкарваме прехраната.
към текста >>

Имаше чиновници, адвокати, учители, търговци.
Тогава възрастните братя и сестри запяха "Братство, единство". Учителят се усмихваше. В един и същи миг бяха предадени няколко урока на учениците. Борис Николов Възрастните приятели бяха много заможни - повечето от тях бяха с различни професии, които носеха много пари. Имаше чиновници, адвокати, учители, търговци. Държаха много имот и пари, докато ние, бедните студенти, ходехме по строежите да работим, за да си изкарваме прехраната. Това бяха онези богати братя, които смятаха, че Учителят разбира само от духовните неща, а не разбира от материалните. Така смятаха всички. Беше за учудване. Ако днес отворите беседи, държани от Учителя по онова време, ще намерите Неговото становище за материалните блага и за духовните блага.
към текста >>

Това бяха онези богати братя, които смятаха, че Учителят разбира само от духовните неща, а не разбира от материалните.
В един и същи миг бяха предадени няколко урока на учениците. Борис Николов Възрастните приятели бяха много заможни - повечето от тях бяха с различни професии, които носеха много пари. Имаше чиновници, адвокати, учители, търговци. Държаха много имот и пари, докато ние, бедните студенти, ходехме по строежите да работим, за да си изкарваме прехраната. Това бяха онези богати братя, които смятаха, че Учителят разбира само от духовните неща, а не разбира от материалните. Така смятаха всички. Беше за учудване. Ако днес отворите беседи, държани от Учителя по онова време, ще намерите Неговото становище за материалните блага и за духовните блага. Има закони, по които се движат онези сили, които носят духовните блага и материалните блага. Това го има в Словото на Учителя.
към текста >>

Ако днес отворите беседи, държани от Учителя по онова време, ще намерите Неговото становище за материалните блага и за духовните блага.
Имаше чиновници, адвокати, учители, търговци. Държаха много имот и пари, докато ние, бедните студенти, ходехме по строежите да работим, за да си изкарваме прехраната. Това бяха онези богати братя, които смятаха, че Учителят разбира само от духовните неща, а не разбира от материалните. Така смятаха всички. Беше за учудване. Ако днес отворите беседи, държани от Учителя по онова време, ще намерите Неговото становище за материалните блага и за духовните блага. Има закони, по които се движат онези сили, които носят духовните блага и материалните блага. Това го има в Словото на Учителя. Но едно е да слушаш, друго е да го разбереш и трето е да го приложиш. А най-важното е дали ти изнася това, което говори Учителят. Обърнаха се възрастните братя към Учителя и Го запитаха: "Учителю, какво да правим с имотите си?
към текста >>

Това го има в Словото на Учителя.
Това бяха онези богати братя, които смятаха, че Учителят разбира само от духовните неща, а не разбира от материалните. Така смятаха всички. Беше за учудване. Ако днес отворите беседи, държани от Учителя по онова време, ще намерите Неговото становище за материалните блага и за духовните блага. Има закони, по които се движат онези сили, които носят духовните блага и материалните блага. Това го има в Словото на Учителя. Но едно е да слушаш, друго е да го разбереш и трето е да го приложиш. А най-важното е дали ти изнася това, което говори Учителят. Обърнаха се възрастните братя към Учителя и Го запитаха: "Учителю, какво да правим с имотите си? " Учителят ги изгледа строго и каза: "Ще ги оставите на държавата! " Този израз като че ли с нож разряза звездното небе над "Изгрева" отгоре надолу и го разполови на две.
към текста >>

А най-важното е дали ти изнася това, което говори Учителят.
Беше за учудване. Ако днес отворите беседи, държани от Учителя по онова време, ще намерите Неговото становище за материалните блага и за духовните блага. Има закони, по които се движат онези сили, които носят духовните блага и материалните блага. Това го има в Словото на Учителя. Но едно е да слушаш, друго е да го разбереш и трето е да го приложиш. А най-важното е дали ти изнася това, което говори Учителят. Обърнаха се възрастните братя към Учителя и Го запитаха: "Учителю, какво да правим с имотите си? " Учителят ги изгледа строго и каза: "Ще ги оставите на държавата! " Този израз като че ли с нож разряза звездното небе над "Изгрева" отгоре надолу и го разполови на две. Разполови и възрастните приятели. Те изтръпнаха и се ужасиха.
към текста >>

Обърнаха се възрастните братя към Учителя и Го запитаха: "Учителю, какво да правим с имотите си?
Ако днес отворите беседи, държани от Учителя по онова време, ще намерите Неговото становище за материалните блага и за духовните блага. Има закони, по които се движат онези сили, които носят духовните блага и материалните блага. Това го има в Словото на Учителя. Но едно е да слушаш, друго е да го разбереш и трето е да го приложиш. А най-важното е дали ти изнася това, което говори Учителят. Обърнаха се възрастните братя към Учителя и Го запитаха: "Учителю, какво да правим с имотите си? " Учителят ги изгледа строго и каза: "Ще ги оставите на държавата! " Този израз като че ли с нож разряза звездното небе над "Изгрева" отгоре надолу и го разполови на две. Разполови и възрастните приятели. Те изтръпнаха и се ужасиха. Как така на държавата, та те имаха деца, наследници?
към текста >>

" Учителят ги изгледа строго и каза: "Ще ги оставите на държавата!
Има закони, по които се движат онези сили, които носят духовните блага и материалните блага. Това го има в Словото на Учителя. Но едно е да слушаш, друго е да го разбереш и трето е да го приложиш. А най-важното е дали ти изнася това, което говори Учителят. Обърнаха се възрастните братя към Учителя и Го запитаха: "Учителю, какво да правим с имотите си? " Учителят ги изгледа строго и каза: "Ще ги оставите на държавата! " Този израз като че ли с нож разряза звездното небе над "Изгрева" отгоре надолу и го разполови на две. Разполови и възрастните приятели. Те изтръпнаха и се ужасиха. Как така на държавата, та те имаха деца, наследници? Те смятаха, че с отговора Си Учителят ще им даде някакъв съвет как да си запазят имотите, как да ги съхранят и в знак на благодарност за тази услуга от Учителя ще отпуснат някакви пари за братски нужди.
към текста >>

Те смятаха, че с отговора Си Учителят ще им даде някакъв съвет как да си запазят имотите, как да ги съхранят и в знак на благодарност за тази услуга от Учителя ще отпуснат някакви пари за братски нужди.
" Учителят ги изгледа строго и каза: "Ще ги оставите на държавата! " Този израз като че ли с нож разряза звездното небе над "Изгрева" отгоре надолу и го разполови на две. Разполови и възрастните приятели. Те изтръпнаха и се ужасиха. Как така на държавата, та те имаха деца, наследници? Те смятаха, че с отговора Си Учителят ще им даде някакъв съвет как да си запазят имотите, как да ги съхранят и в знак на благодарност за тази услуга от Учителя ще отпуснат някакви пари за братски нужди. Но в случая отговорът бе категоричен: "Имотите да се оставят на държавата! " Те изпаднаха в паника и се разотидоха. Аз стоях безмълвен. Учителят ме погледна сериозно и строго и нищо не каза, после се отдалечи. Минаха повече от десет години.
към текста >>

Учителят ме погледна сериозно и строго и нищо не каза, после се отдалечи.
Как така на държавата, та те имаха деца, наследници? Те смятаха, че с отговора Си Учителят ще им даде някакъв съвет как да си запазят имотите, как да ги съхранят и в знак на благодарност за тази услуга от Учителя ще отпуснат някакви пари за братски нужди. Но в случая отговорът бе категоричен: "Имотите да се оставят на държавата! " Те изпаднаха в паника и се разотидоха. Аз стоях безмълвен. Учителят ме погледна сериозно и строго и нищо не каза, после се отдалечи. Минаха повече от десет години. Дойдоха комунистите на власт. Учителят си беше заминал. Излязоха новите закони. Един от тях бе законът за едрата градска собственост.
към текста >>

Учителят си беше заминал.
" Те изпаднаха в паника и се разотидоха. Аз стоях безмълвен. Учителят ме погледна сериозно и строго и нищо не каза, после се отдалечи. Минаха повече от десет години. Дойдоха комунистите на власт. Учителят си беше заминал. Излязоха новите закони. Един от тях бе законът за едрата градска собственост. Според него всеки имаше право на едно жилище. Властта взе всичко, национализира го и го направи държавно. Възрастните братя изведнъж обедняха.
към текста >>

А пред мен беше погледът на Учителя в онази звездна вечер на "Изгрева" и думите Му, които разполовиха нощта.
Според него всеки имаше право на едно жилище. Властта взе всичко, национализира го и го направи държавно. Възрастните братя изведнъж обедняха. А на онези, които си бяха заминали - техните наследници обедняха. Всички негодуваха и упрекваха комунистическата власт за извършеното от нея беззаконие. А пред мен беше погледът на Учителя в онази звездна вечер на "Изгрева" и думите Му, които разполовиха нощта. Борис Николов Олга Славчева отишла на фризьор, накъдрила си косата и след това отишла на беседа. Учителят трябвало да покаже някои френологични центрове. И така както Олга е била фризирана, започнал да показва на нейната глава различни френологични центрове. Тя се чувствала неудобно, защото Той не е одобрявал къдренето на косата.
към текста >>

Учителят трябвало да покаже някои френологични центрове.
А на онези, които си бяха заминали - техните наследници обедняха. Всички негодуваха и упрекваха комунистическата власт за извършеното от нея беззаконие. А пред мен беше погледът на Учителя в онази звездна вечер на "Изгрева" и думите Му, които разполовиха нощта. Борис Николов Олга Славчева отишла на фризьор, накъдрила си косата и след това отишла на беседа. Учителят трябвало да покаже някои френологични центрове. И така както Олга е била фризирана, започнал да показва на нейната глава различни френологични центрове. Тя се чувствала неудобно, защото Той не е одобрявал къдренето на косата. Изведнъж вниманието на всички трябва да се насочи към главата й и тези френологични центрове, които не всеки може да види и разбере. Но става обратното - всички оглеждат фризурата й, тя цялата пламнала от червенина, избила я пот и едвам издържала погледите им. А Учителят продължавал спокойно да обяснява и се правил, че нищо не забелязва.
към текста >>

А Учителят продължавал спокойно да обяснява и се правил, че нищо не забелязва.
Учителят трябвало да покаже някои френологични центрове. И така както Олга е била фризирана, започнал да показва на нейната глава различни френологични центрове. Тя се чувствала неудобно, защото Той не е одобрявал къдренето на косата. Изведнъж вниманието на всички трябва да се насочи към главата й и тези френологични центрове, които не всеки може да види и разбере. Но става обратното - всички оглеждат фризурата й, тя цялата пламнала от червенина, избила я пот и едвам издържала погледите им. А Учителят продължавал спокойно да обяснява и се правил, че нищо не забелязва. Учителят беше за това, сестрите да не си къдрят косите, а косите да бъдат сресани естествено. Марийка Марашлиева Когато имахме общи обеди, обикновено двете места около Учителя се оставяха свободни. Понякога Той поканваше някой гост, който бе дошъл от провинцията или пък някой приятел имаше да разрешава своя задача с Учителя и Той го поставяше до Себе Си. Но Учителят не даваше никога обяснение защо този или онзи сяда до Него.
към текста >>

Учителят беше за това, сестрите да не си къдрят косите, а косите да бъдат сресани естествено.
И така както Олга е била фризирана, започнал да показва на нейната глава различни френологични центрове. Тя се чувствала неудобно, защото Той не е одобрявал къдренето на косата. Изведнъж вниманието на всички трябва да се насочи към главата й и тези френологични центрове, които не всеки може да види и разбере. Но става обратното - всички оглеждат фризурата й, тя цялата пламнала от червенина, избила я пот и едвам издържала погледите им. А Учителят продължавал спокойно да обяснява и се правил, че нищо не забелязва. Учителят беше за това, сестрите да не си къдрят косите, а косите да бъдат сресани естествено. Марийка Марашлиева Когато имахме общи обеди, обикновено двете места около Учителя се оставяха свободни. Понякога Той поканваше някой гост, който бе дошъл от провинцията или пък някой приятел имаше да разрешава своя задача с Учителя и Той го поставяше до Себе Си. Но Учителят не даваше никога обяснение защо този или онзи сяда до Него. Имаше борба и съперничество кой да седне до Него.
към текста >>

Когато имахме общи обеди, обикновено двете места около Учителя се оставяха свободни.
Изведнъж вниманието на всички трябва да се насочи към главата й и тези френологични центрове, които не всеки може да види и разбере. Но става обратното - всички оглеждат фризурата й, тя цялата пламнала от червенина, избила я пот и едвам издържала погледите им. А Учителят продължавал спокойно да обяснява и се правил, че нищо не забелязва. Учителят беше за това, сестрите да не си къдрят косите, а косите да бъдат сресани естествено. Марийка Марашлиева Когато имахме общи обеди, обикновено двете места около Учителя се оставяха свободни. Понякога Той поканваше някой гост, който бе дошъл от провинцията или пък някой приятел имаше да разрешава своя задача с Учителя и Той го поставяше до Себе Си. Но Учителят не даваше никога обяснение защо този или онзи сяда до Него. Имаше борба и съперничество кой да седне до Него. Понякога имаше и сцени, скарване, случките бяха толкова забавни, че всички се смеехме, включително и обидените от това, че не са седнали до Учителя. Понякога се развиваха толкова неща само за секунда или минута, че този, който трябваше да седне до Учителя, изведнъж се оказваше отклоняван от въпросното място или го заприказваха и друг сядаше до Него.
към текста >>

Понякога Той поканваше някой гост, който бе дошъл от провинцията или пък някой приятел имаше да разрешава своя задача с Учителя и Той го поставяше до Себе Си.
Но става обратното - всички оглеждат фризурата й, тя цялата пламнала от червенина, избила я пот и едвам издържала погледите им. А Учителят продължавал спокойно да обяснява и се правил, че нищо не забелязва. Учителят беше за това, сестрите да не си къдрят косите, а косите да бъдат сресани естествено. Марийка Марашлиева Когато имахме общи обеди, обикновено двете места около Учителя се оставяха свободни. Понякога Той поканваше някой гост, който бе дошъл от провинцията или пък някой приятел имаше да разрешава своя задача с Учителя и Той го поставяше до Себе Си. Но Учителят не даваше никога обяснение защо този или онзи сяда до Него. Имаше борба и съперничество кой да седне до Него. Понякога имаше и сцени, скарване, случките бяха толкова забавни, че всички се смеехме, включително и обидените от това, че не са седнали до Учителя. Понякога се развиваха толкова неща само за секунда или минута, че този, който трябваше да седне до Учителя, изведнъж се оказваше отклоняван от въпросното място или го заприказваха и друг сядаше до Него. Сядаше този, който трябваше да седне.
към текста >>

Но Учителят не даваше никога обяснение защо този или онзи сяда до Него.
А Учителят продължавал спокойно да обяснява и се правил, че нищо не забелязва. Учителят беше за това, сестрите да не си къдрят косите, а косите да бъдат сресани естествено. Марийка Марашлиева Когато имахме общи обеди, обикновено двете места около Учителя се оставяха свободни. Понякога Той поканваше някой гост, който бе дошъл от провинцията или пък някой приятел имаше да разрешава своя задача с Учителя и Той го поставяше до Себе Си. Но Учителят не даваше никога обяснение защо този или онзи сяда до Него. Имаше борба и съперничество кой да седне до Него. Понякога имаше и сцени, скарване, случките бяха толкова забавни, че всички се смеехме, включително и обидените от това, че не са седнали до Учителя. Понякога се развиваха толкова неща само за секунда или минута, че този, който трябваше да седне до Учителя, изведнъж се оказваше отклоняван от въпросното място или го заприказваха и друг сядаше до Него. Сядаше този, който трябваше да седне. А това го знаеше само Учителят.
към текста >>

Понякога имаше и сцени, скарване, случките бяха толкова забавни, че всички се смеехме, включително и обидените от това, че не са седнали до Учителя.
Марийка Марашлиева Когато имахме общи обеди, обикновено двете места около Учителя се оставяха свободни. Понякога Той поканваше някой гост, който бе дошъл от провинцията или пък някой приятел имаше да разрешава своя задача с Учителя и Той го поставяше до Себе Си. Но Учителят не даваше никога обяснение защо този или онзи сяда до Него. Имаше борба и съперничество кой да седне до Него. Понякога имаше и сцени, скарване, случките бяха толкова забавни, че всички се смеехме, включително и обидените от това, че не са седнали до Учителя. Понякога се развиваха толкова неща само за секунда или минута, че този, който трябваше да седне до Учителя, изведнъж се оказваше отклоняван от въпросното място или го заприказваха и друг сядаше до Него. Сядаше този, който трябваше да седне. А това го знаеше само Учителят. Та всяка една преживелица около тези две места до Учителя беше свързана със съперничество и големи преживявания. Онази сестра, която смяташе, че има привилегията да седи до Учителя, бе Балтова.
към текста >>

Понякога се развиваха толкова неща само за секунда или минута, че този, който трябваше да седне до Учителя, изведнъж се оказваше отклоняван от въпросното място или го заприказваха и друг сядаше до Него.
Когато имахме общи обеди, обикновено двете места около Учителя се оставяха свободни. Понякога Той поканваше някой гост, който бе дошъл от провинцията или пък някой приятел имаше да разрешава своя задача с Учителя и Той го поставяше до Себе Си. Но Учителят не даваше никога обяснение защо този или онзи сяда до Него. Имаше борба и съперничество кой да седне до Него. Понякога имаше и сцени, скарване, случките бяха толкова забавни, че всички се смеехме, включително и обидените от това, че не са седнали до Учителя. Понякога се развиваха толкова неща само за секунда или минута, че този, който трябваше да седне до Учителя, изведнъж се оказваше отклоняван от въпросното място или го заприказваха и друг сядаше до Него. Сядаше този, който трябваше да седне. А това го знаеше само Учителят. Та всяка една преживелица около тези две места до Учителя беше свързана със съперничество и големи преживявания. Онази сестра, която смяташе, че има привилегията да седи до Учителя, бе Балтова. Веднъж един млад брат седна до Учителя на онова място, което тя смяташе за свое.
към текста >>

А това го знаеше само Учителят.
Но Учителят не даваше никога обяснение защо този или онзи сяда до Него. Имаше борба и съперничество кой да седне до Него. Понякога имаше и сцени, скарване, случките бяха толкова забавни, че всички се смеехме, включително и обидените от това, че не са седнали до Учителя. Понякога се развиваха толкова неща само за секунда или минута, че този, който трябваше да седне до Учителя, изведнъж се оказваше отклоняван от въпросното място или го заприказваха и друг сядаше до Него. Сядаше този, който трябваше да седне. А това го знаеше само Учителят. Та всяка една преживелица около тези две места до Учителя беше свързана със съперничество и големи преживявания. Онази сестра, която смяташе, че има привилегията да седи до Учителя, бе Балтова. Веднъж един млад брат седна до Учителя на онова място, което тя смяташе за свое. Тя беше закъсняла с една-две минути и Учителят беше вече седнал на мястото Си. Балтова дойде и направи забележка на младия брат да стане, понеже това било нейното място до Учителя.
към текста >>

Та всяка една преживелица около тези две места до Учителя беше свързана със съперничество и големи преживявания.
Имаше борба и съперничество кой да седне до Него. Понякога имаше и сцени, скарване, случките бяха толкова забавни, че всички се смеехме, включително и обидените от това, че не са седнали до Учителя. Понякога се развиваха толкова неща само за секунда или минута, че този, който трябваше да седне до Учителя, изведнъж се оказваше отклоняван от въпросното място или го заприказваха и друг сядаше до Него. Сядаше този, който трябваше да седне. А това го знаеше само Учителят. Та всяка една преживелица около тези две места до Учителя беше свързана със съперничество и големи преживявания. Онази сестра, която смяташе, че има привилегията да седи до Учителя, бе Балтова. Веднъж един млад брат седна до Учителя на онова място, което тя смяташе за свое. Тя беше закъсняла с една-две минути и Учителят беше вече седнал на мястото Си. Балтова дойде и направи забележка на младия брат да стане, понеже това било нейното място до Учителя. Обаче братът се опъна.
към текста >>

Онази сестра, която смяташе, че има привилегията да седи до Учителя, бе Балтова.
Понякога имаше и сцени, скарване, случките бяха толкова забавни, че всички се смеехме, включително и обидените от това, че не са седнали до Учителя. Понякога се развиваха толкова неща само за секунда или минута, че този, който трябваше да седне до Учителя, изведнъж се оказваше отклоняван от въпросното място или го заприказваха и друг сядаше до Него. Сядаше този, който трябваше да седне. А това го знаеше само Учителят. Та всяка една преживелица около тези две места до Учителя беше свързана със съперничество и големи преживявания. Онази сестра, която смяташе, че има привилегията да седи до Учителя, бе Балтова. Веднъж един млад брат седна до Учителя на онова място, което тя смяташе за свое. Тя беше закъсняла с една-две минути и Учителят беше вече седнал на мястото Си. Балтова дойде и направи забележка на младия брат да стане, понеже това било нейното място до Учителя. Обаче братът се опъна. Тя вдигна скандал: "Искам истината от Учителя за това място, което е мое по привилегия и по благодат!
към текста >>

Веднъж един млад брат седна до Учителя на онова място, което тя смяташе за свое.
Понякога се развиваха толкова неща само за секунда или минута, че този, който трябваше да седне до Учителя, изведнъж се оказваше отклоняван от въпросното място или го заприказваха и друг сядаше до Него. Сядаше този, който трябваше да седне. А това го знаеше само Учителят. Та всяка една преживелица около тези две места до Учителя беше свързана със съперничество и големи преживявания. Онази сестра, която смяташе, че има привилегията да седи до Учителя, бе Балтова. Веднъж един млад брат седна до Учителя на онова място, което тя смяташе за свое. Тя беше закъсняла с една-две минути и Учителят беше вече седнал на мястото Си. Балтова дойде и направи забележка на младия брат да стане, понеже това било нейното място до Учителя. Обаче братът се опъна. Тя вдигна скандал: "Искам истината от Учителя за това място, което е мое по привилегия и по благодат! " Учителят я погледна съвсем сериозно и каза: "Предлагам да се напишат номерца на всички столове, да се хвърли жребий и да видим тогава кой как ще бъде нареден по волята но жребия".
към текста >>

Тя беше закъсняла с една-две минути и Учителят беше вече седнал на мястото Си.
Сядаше този, който трябваше да седне. А това го знаеше само Учителят. Та всяка една преживелица около тези две места до Учителя беше свързана със съперничество и големи преживявания. Онази сестра, която смяташе, че има привилегията да седи до Учителя, бе Балтова. Веднъж един млад брат седна до Учителя на онова място, което тя смяташе за свое. Тя беше закъсняла с една-две минути и Учителят беше вече седнал на мястото Си. Балтова дойде и направи забележка на младия брат да стане, понеже това било нейното място до Учителя. Обаче братът се опъна. Тя вдигна скандал: "Искам истината от Учителя за това място, което е мое по привилегия и по благодат! " Учителят я погледна съвсем сериозно и каза: "Предлагам да се напишат номерца на всички столове, да се хвърли жребий и да видим тогава кой как ще бъде нареден по волята но жребия". Това явно се хареса на всички, защото ония от крайните места се надяваха по волята на жребия да се доберат до Учителя или срещу Него.
към текста >>

Балтова дойде и направи забележка на младия брат да стане, понеже това било нейното място до Учителя.
А това го знаеше само Учителят. Та всяка една преживелица около тези две места до Учителя беше свързана със съперничество и големи преживявания. Онази сестра, която смяташе, че има привилегията да седи до Учителя, бе Балтова. Веднъж един млад брат седна до Учителя на онова място, което тя смяташе за свое. Тя беше закъсняла с една-две минути и Учителят беше вече седнал на мястото Си. Балтова дойде и направи забележка на младия брат да стане, понеже това било нейното място до Учителя. Обаче братът се опъна. Тя вдигна скандал: "Искам истината от Учителя за това място, което е мое по привилегия и по благодат! " Учителят я погледна съвсем сериозно и каза: "Предлагам да се напишат номерца на всички столове, да се хвърли жребий и да видим тогава кой как ще бъде нареден по волята но жребия". Това явно се хареса на всички, защото ония от крайните места се надяваха по волята на жребия да се доберат до Учителя или срещу Него. Бяха написани по двойки номера, като единият номер бе оставен пред всеки стол, а другият - в една шапка.
към текста >>

Тя вдигна скандал: "Искам истината от Учителя за това място, което е мое по привилегия и по благодат!
Онази сестра, която смяташе, че има привилегията да седи до Учителя, бе Балтова. Веднъж един млад брат седна до Учителя на онова място, което тя смяташе за свое. Тя беше закъсняла с една-две минути и Учителят беше вече седнал на мястото Си. Балтова дойде и направи забележка на младия брат да стане, понеже това било нейното място до Учителя. Обаче братът се опъна. Тя вдигна скандал: "Искам истината от Учителя за това място, което е мое по привилегия и по благодат! " Учителят я погледна съвсем сериозно и каза: "Предлагам да се напишат номерца на всички столове, да се хвърли жребий и да видим тогава кой как ще бъде нареден по волята но жребия". Това явно се хареса на всички, защото ония от крайните места се надяваха по волята на жребия да се доберат до Учителя или срещу Него. Бяха написани по двойки номера, като единият номер бе оставен пред всеки стол, а другият - в една шапка. Разбъркаха номерата, всеки тегли своя жребий. Приятелите започнаха да си заемат местата.
към текста >>

" Учителят я погледна съвсем сериозно и каза: "Предлагам да се напишат номерца на всички столове, да се хвърли жребий и да видим тогава кой как ще бъде нареден по волята но жребия".
Веднъж един млад брат седна до Учителя на онова място, което тя смяташе за свое. Тя беше закъсняла с една-две минути и Учителят беше вече седнал на мястото Си. Балтова дойде и направи забележка на младия брат да стане, понеже това било нейното място до Учителя. Обаче братът се опъна. Тя вдигна скандал: "Искам истината от Учителя за това място, което е мое по привилегия и по благодат! " Учителят я погледна съвсем сериозно и каза: "Предлагам да се напишат номерца на всички столове, да се хвърли жребий и да видим тогава кой как ще бъде нареден по волята но жребия". Това явно се хареса на всички, защото ония от крайните места се надяваха по волята на жребия да се доберат до Учителя или срещу Него. Бяха написани по двойки номера, като единият номер бе оставен пред всеки стол, а другият - в една шапка. Разбъркаха номерата, всеки тегли своя жребий. Приятелите започнаха да си заемат местата. Какво се оказва?
към текста >>

Това явно се хареса на всички, защото ония от крайните места се надяваха по волята на жребия да се доберат до Учителя или срещу Него.
Тя беше закъсняла с една-две минути и Учителят беше вече седнал на мястото Си. Балтова дойде и направи забележка на младия брат да стане, понеже това било нейното място до Учителя. Обаче братът се опъна. Тя вдигна скандал: "Искам истината от Учителя за това място, което е мое по привилегия и по благодат! " Учителят я погледна съвсем сериозно и каза: "Предлагам да се напишат номерца на всички столове, да се хвърли жребий и да видим тогава кой как ще бъде нареден по волята но жребия". Това явно се хареса на всички, защото ония от крайните места се надяваха по волята на жребия да се доберат до Учителя или срещу Него. Бяха написани по двойки номера, като единият номер бе оставен пред всеки стол, а другият - в една шапка. Разбъркаха номерата, всеки тегли своя жребий. Приятелите започнаха да си заемат местата. Какво се оказва? Жребият определи, че кой каквото място заемеше преди, сега го зае отново и нямаше абсолютно никакво разместване.
към текста >>

Тя най-демонстративно седна на мястото до Учителя.
Приятелите започнаха да си заемат местата. Какво се оказва? Жребият определи, че кой каквото място заемеше преди, сега го зае отново и нямаше абсолютно никакво разместване. Най-важното: бе определено мястото на Балтова. Изтегленият от нея номер показа, че тя трябва да заеме точно онова място, за което имаше претенции и за което беше казала, че й бе дадено по привилегия и благодат. Тя най-демонстративно седна на мястото до Учителя. Учителят бе сериозен и не продума нито дума. А онзи брат, който бе седнал до Него, зае мястото срещу Учителя. Това място преди жребия беше свободно, обикновено там седеше Тодор Стоименов, но той беше извикан по някаква работа и не можеше да дойде на обяд. Случаят бе разрешен и всички разбраха, че Балтова има право на това място. Но през цялото време Учителят не продума с нея нито дума, нито се обърна към нея, нито й се усмихна.
към текста >>

Учителят бе сериозен и не продума нито дума.
Какво се оказва? Жребият определи, че кой каквото място заемеше преди, сега го зае отново и нямаше абсолютно никакво разместване. Най-важното: бе определено мястото на Балтова. Изтегленият от нея номер показа, че тя трябва да заеме точно онова място, за което имаше претенции и за което беше казала, че й бе дадено по привилегия и благодат. Тя най-демонстративно седна на мястото до Учителя. Учителят бе сериозен и не продума нито дума. А онзи брат, който бе седнал до Него, зае мястото срещу Учителя. Това място преди жребия беше свободно, обикновено там седеше Тодор Стоименов, но той беше извикан по някаква работа и не можеше да дойде на обяд. Случаят бе разрешен и всички разбраха, че Балтова има право на това място. Но през цялото време Учителят не продума с нея нито дума, нито се обърна към нея, нито й се усмихна. През цялото време Учителят разговаряше засмян с младия брат, който седеше срещу Него на масата и чието място бе определено по жребия.
към текста >>

А онзи брат, който бе седнал до Него, зае мястото срещу Учителя.
Жребият определи, че кой каквото място заемеше преди, сега го зае отново и нямаше абсолютно никакво разместване. Най-важното: бе определено мястото на Балтова. Изтегленият от нея номер показа, че тя трябва да заеме точно онова място, за което имаше претенции и за което беше казала, че й бе дадено по привилегия и благодат. Тя най-демонстративно седна на мястото до Учителя. Учителят бе сериозен и не продума нито дума. А онзи брат, който бе седнал до Него, зае мястото срещу Учителя. Това място преди жребия беше свободно, обикновено там седеше Тодор Стоименов, но той беше извикан по някаква работа и не можеше да дойде на обяд. Случаят бе разрешен и всички разбраха, че Балтова има право на това място. Но през цялото време Учителят не продума с нея нито дума, нито се обърна към нея, нито й се усмихна. През цялото време Учителят разговаряше засмян с младия брат, който седеше срещу Него на масата и чието място бе определено по жребия. Накрая Балтова не издържа и каза: "Аз искам да си сменя мястото с този брат отсреща".
към текста >>

Това място преди жребия беше свободно, обикновено там седеше Тодор Стоименов, но той беше извикан по някаква работа и не можеше да дойде на обяд.
Най-важното: бе определено мястото на Балтова. Изтегленият от нея номер показа, че тя трябва да заеме точно онова място, за което имаше претенции и за което беше казала, че й бе дадено по привилегия и благодат. Тя най-демонстративно седна на мястото до Учителя. Учителят бе сериозен и не продума нито дума. А онзи брат, който бе седнал до Него, зае мястото срещу Учителя. Това място преди жребия беше свободно, обикновено там седеше Тодор Стоименов, но той беше извикан по някаква работа и не можеше да дойде на обяд. Случаят бе разрешен и всички разбраха, че Балтова има право на това място. Но през цялото време Учителят не продума с нея нито дума, нито се обърна към нея, нито й се усмихна. През цялото време Учителят разговаряше засмян с младия брат, който седеше срещу Него на масата и чието място бе определено по жребия. Накрая Балтова не издържа и каза: "Аз искам да си сменя мястото с този брат отсреща". Всички се разсмяха звучно и смеховете им се издигнаха до небесата.
към текста >>

Но през цялото време Учителят не продума с нея нито дума, нито се обърна към нея, нито й се усмихна.
Тя най-демонстративно седна на мястото до Учителя. Учителят бе сериозен и не продума нито дума. А онзи брат, който бе седнал до Него, зае мястото срещу Учителя. Това място преди жребия беше свободно, обикновено там седеше Тодор Стоименов, но той беше извикан по някаква работа и не можеше да дойде на обяд. Случаят бе разрешен и всички разбраха, че Балтова има право на това място. Но през цялото време Учителят не продума с нея нито дума, нито се обърна към нея, нито й се усмихна. През цялото време Учителят разговаряше засмян с младия брат, който седеше срещу Него на масата и чието място бе определено по жребия. Накрая Балтова не издържа и каза: "Аз искам да си сменя мястото с този брат отсреща". Всички се разсмяха звучно и смеховете им се издигнаха до небесата. Учителят, гледайки напред, каза: "Човек трябва да има послушание пред волята на жребия, когато се извършва пред лицето на Бога". Това бе един интересен случай за "волята на жребия".
към текста >>

През цялото време Учителят разговаряше засмян с младия брат, който седеше срещу Него на масата и чието място бе определено по жребия.
Учителят бе сериозен и не продума нито дума. А онзи брат, който бе седнал до Него, зае мястото срещу Учителя. Това място преди жребия беше свободно, обикновено там седеше Тодор Стоименов, но той беше извикан по някаква работа и не можеше да дойде на обяд. Случаят бе разрешен и всички разбраха, че Балтова има право на това място. Но през цялото време Учителят не продума с нея нито дума, нито се обърна към нея, нито й се усмихна. През цялото време Учителят разговаряше засмян с младия брат, който седеше срещу Него на масата и чието място бе определено по жребия. Накрая Балтова не издържа и каза: "Аз искам да си сменя мястото с този брат отсреща". Всички се разсмяха звучно и смеховете им се издигнаха до небесата. Учителят, гледайки напред, каза: "Човек трябва да има послушание пред волята на жребия, когато се извършва пред лицето на Бога". Това бе един интересен случай за "волята на жребия". Мария Тодорова
към текста >>

Учителят, гледайки напред, каза: "Човек трябва да има послушание пред волята на жребия, когато се извършва пред лицето на Бога".
Случаят бе разрешен и всички разбраха, че Балтова има право на това място. Но през цялото време Учителят не продума с нея нито дума, нито се обърна към нея, нито й се усмихна. През цялото време Учителят разговаряше засмян с младия брат, който седеше срещу Него на масата и чието място бе определено по жребия. Накрая Балтова не издържа и каза: "Аз искам да си сменя мястото с този брат отсреща". Всички се разсмяха звучно и смеховете им се издигнаха до небесата. Учителят, гледайки напред, каза: "Човек трябва да има послушание пред волята на жребия, когато се извършва пред лицето на Бога". Това бе един интересен случай за "волята на жребия". Мария Тодорова Сестра Тодора Юрданова Станчева беше братска работничка и с нея работехме заедно. Беше леко нервничка и от време на време си упражняваше нервите върху мене. От известно време тя имаше лошо отношение към мен и аз гледах да я понасям без да реагирам.
към текста >>

Но тя доста прекали и аз реших да отнеса въпроса до Учителя.
Това бе един интересен случай за "волята на жребия". Мария Тодорова Сестра Тодора Юрданова Станчева беше братска работничка и с нея работехме заедно. Беше леко нервничка и от време на време си упражняваше нервите върху мене. От известно време тя имаше лошо отношение към мен и аз гледах да я понасям без да реагирам. Но тя доста прекали и аз реших да отнеса въпроса до Учителя. Един ден излизам от лозето, където работех и в това време Учителят пристъпва към мен. Аз мислех, че този въпрос трябва да го отнеса до Него. Исках да използвам случая, за да Му представя всичко - което ми се случва с тази сестра и точно в този момент Той ме изпревари и без аз да продумам дума, ми отговори гласно: "Да, знам, знам, тя има много грешки. Духовете са те поставили на много тежък изпит. Дано можеш да го издържиш.
към текста >>

Един ден излизам от лозето, където работех и в това време Учителят пристъпва към мен.
Мария Тодорова Сестра Тодора Юрданова Станчева беше братска работничка и с нея работехме заедно. Беше леко нервничка и от време на време си упражняваше нервите върху мене. От известно време тя имаше лошо отношение към мен и аз гледах да я понасям без да реагирам. Но тя доста прекали и аз реших да отнеса въпроса до Учителя. Един ден излизам от лозето, където работех и в това време Учителят пристъпва към мен. Аз мислех, че този въпрос трябва да го отнеса до Него. Исках да използвам случая, за да Му представя всичко - което ми се случва с тази сестра и точно в този момент Той ме изпревари и без аз да продумам дума, ми отговори гласно: "Да, знам, знам, тя има много грешки. Духовете са те поставили на много тежък изпит. Дано можеш да го издържиш. Трябва да бъдеш герой".
към текста >>

Веднъж Учителят ми отговори на този въпрос така: "Тук, в тази Школа се учат и боговете!
Трябва да бъдеш герой". Аз си замълчах и знаех вече, че имам работа не с Тодора, а с духове размирни, които влизаха в нея и чрез нея ме атакуваха денонощно. Имам много да разказвам различни случки на такава тема, но не е много удобно всичко да се изнесе. Аз издържах, но вие няма да издържите като четете. Ще запитате: пък каква е тази школа? Веднъж Учителят ми отговори на този въпрос така: "Тук, в тази Школа се учат и боговете! " Разбирате ли, че това не е само Школа за човешките души, но и за боговете, които управляват цели Вселени. Ангел Вълков Бяхме на екскурзия на Витоша. По пътя за Бивака имаше един камък, който Учителят беше кръстил "Камъкът на съкровището". На този камък винаги при връщане от екскурзии почивахме.
към текста >>

По пътя за Бивака имаше един камък, който Учителят беше кръстил "Камъкът на съкровището".
Ще запитате: пък каква е тази школа? Веднъж Учителят ми отговори на този въпрос така: "Тук, в тази Школа се учат и боговете! " Разбирате ли, че това не е само Школа за човешките души, но и за боговете, които управляват цели Вселени. Ангел Вълков Бяхме на екскурзия на Витоша. По пътя за Бивака имаше един камък, който Учителят беше кръстил "Камъкът на съкровището". На този камък винаги при връщане от екскурзии почивахме. Беше удобен за сядане и от него се откриваше хубава гледка надолу. Защо го кръсти Учителят така, не можах дa разбера. Но други разбраха думите на Учителя буквално и когато следващия път се изкачвахме отново на Бивака, големият камък беше изместен настрани, а мястото, където бе лежал, беше разкопано. Наши приятели бяха копали да търсят заровено съкровище, но не бяха открили нищо.
към текста >>

Защо го кръсти Учителят така, не можах дa разбера.
Ангел Вълков Бяхме на екскурзия на Витоша. По пътя за Бивака имаше един камък, който Учителят беше кръстил "Камъкът на съкровището". На този камък винаги при връщане от екскурзии почивахме. Беше удобен за сядане и от него се откриваше хубава гледка надолу. Защо го кръсти Учителят така, не можах дa разбера. Но други разбраха думите на Учителя буквално и когато следващия път се изкачвахме отново на Бивака, големият камък беше изместен настрани, а мястото, където бе лежал, беше разкопано. Наши приятели бяха копали да търсят заровено съкровище, но не бяха открили нищо. Ние видяхме дупката и казахме на Учителя. Лицето му взе недоволен израз: "Аз мисля, че водя ученици на планината, а то съм водил иманяри". Ние се спогледахме, а тези, иманярите, си правеха оглушки, че не се отнася за тях и смятаха, че ще остане всичко скрито.
към текста >>

Но други разбраха думите на Учителя буквално и когато следващия път се изкачвахме отново на Бивака, големият камък беше изместен настрани, а мястото, където бе лежал, беше разкопано.
Бяхме на екскурзия на Витоша. По пътя за Бивака имаше един камък, който Учителят беше кръстил "Камъкът на съкровището". На този камък винаги при връщане от екскурзии почивахме. Беше удобен за сядане и от него се откриваше хубава гледка надолу. Защо го кръсти Учителят така, не можах дa разбера. Но други разбраха думите на Учителя буквално и когато следващия път се изкачвахме отново на Бивака, големият камък беше изместен настрани, а мястото, където бе лежал, беше разкопано. Наши приятели бяха копали да търсят заровено съкровище, но не бяха открили нищо. Ние видяхме дупката и казахме на Учителя. Лицето му взе недоволен израз: "Аз мисля, че водя ученици на планината, а то съм водил иманяри". Ние се спогледахме, а тези, иманярите, си правеха оглушки, че не се отнася за тях и смятаха, че ще остане всичко скрито. Учителят нареди: "Да се зарине дупката и да се постави камъкът на същото място".
към текста >>

Ние видяхме дупката и казахме на Учителя.
На този камък винаги при връщане от екскурзии почивахме. Беше удобен за сядане и от него се откриваше хубава гледка надолу. Защо го кръсти Учителят така, не можах дa разбера. Но други разбраха думите на Учителя буквално и когато следващия път се изкачвахме отново на Бивака, големият камък беше изместен настрани, а мястото, където бе лежал, беше разкопано. Наши приятели бяха копали да търсят заровено съкровище, но не бяха открили нищо. Ние видяхме дупката и казахме на Учителя. Лицето му взе недоволен израз: "Аз мисля, че водя ученици на планината, а то съм водил иманяри". Ние се спогледахме, а тези, иманярите, си правеха оглушки, че не се отнася за тях и смятаха, че ще остане всичко скрито. Учителят нареди: "Да се зарине дупката и да се постави камъкът на същото място". Онези изведнъж извадиха скритите кирки и лопати и се заеха да заравят. А ние сме седнали по-нагоре и от далечината ги виждаме как се трудят да зариват "съкровището".
към текста >>

Учителят нареди: "Да се зарине дупката и да се постави камъкът на същото място".
Но други разбраха думите на Учителя буквално и когато следващия път се изкачвахме отново на Бивака, големият камък беше изместен настрани, а мястото, където бе лежал, беше разкопано. Наши приятели бяха копали да търсят заровено съкровище, но не бяха открили нищо. Ние видяхме дупката и казахме на Учителя. Лицето му взе недоволен израз: "Аз мисля, че водя ученици на планината, а то съм водил иманяри". Ние се спогледахме, а тези, иманярите, си правеха оглушки, че не се отнася за тях и смятаха, че ще остане всичко скрито. Учителят нареди: "Да се зарине дупката и да се постави камъкът на същото място". Онези изведнъж извадиха скритите кирки и лопати и се заеха да заравят. А ние сме седнали по-нагоре и от далечината ги виждаме как се трудят да зариват "съкровището". А той се намираше на една голяма поляна от Бивака надолу. Имаше и смешни и тъжни неща около нас. Учителят много пъти бе говорил категорично, че заровените съкровища не са безобидни, че тях ги пазят духовете на тези, които са ги закопали и могат да пострадат онези, които решат да ги изкопаят и не знаят какво да правят в такива случаи.
към текста >>

Учителят много пъти бе говорил категорично, че заровените съкровища не са безобидни, че тях ги пазят духовете на тези, които са ги закопали и могат да пострадат онези, които решат да ги изкопаят и не знаят какво да правят в такива случаи.
Учителят нареди: "Да се зарине дупката и да се постави камъкът на същото място". Онези изведнъж извадиха скритите кирки и лопати и се заеха да заравят. А ние сме седнали по-нагоре и от далечината ги виждаме как се трудят да зариват "съкровището". А той се намираше на една голяма поляна от Бивака надолу. Имаше и смешни и тъжни неща около нас. Учителят много пъти бе говорил категорично, че заровените съкровища не са безобидни, че тях ги пазят духовете на тези, които са ги закопали и могат да пострадат онези, които решат да ги изкопаят и не знаят какво да правят в такива случаи. Но едно е да се каже, друго е да се чуе и трето е да се изпълни. Изпълнението се отнася за ученика, слушането - за слушателя, а оглушките - за иманярите. Мария Тодорова Седим на пейката до чешмичката и разговаряме с Учителя. Изведнъж се чу говор, който се засили и се превърна в караница.
към текста >>

Седим на пейката до чешмичката и разговаряме с Учителя.
Имаше и смешни и тъжни неща около нас. Учителят много пъти бе говорил категорично, че заровените съкровища не са безобидни, че тях ги пазят духовете на тези, които са ги закопали и могат да пострадат онези, които решат да ги изкопаят и не знаят какво да правят в такива случаи. Но едно е да се каже, друго е да се чуе и трето е да се изпълни. Изпълнението се отнася за ученика, слушането - за слушателя, а оглушките - за иманярите. Мария Тодорова Седим на пейката до чешмичката и разговаряме с Учителя. Изведнъж се чу говор, който се засили и се превърна в караница. Две сестри се караха за оградата, която делеше дворните им места. Голяма врява вдигнаха. Учителят намръщи вежди и каза: "Виж им акъла. И за какво се карат?
към текста >>

Учителят намръщи вежди и каза: "Виж им акъла.
Мария Тодорова Седим на пейката до чешмичката и разговаряме с Учителя. Изведнъж се чу говор, който се засили и се превърна в караница. Две сестри се караха за оградата, която делеше дворните им места. Голяма врява вдигнаха. Учителят намръщи вежди и каза: "Виж им акъла. И за какво се карат? Те мислят, че туй е "Изгревът" на Бялото Братство". Той посочи с ръка целия "Изгрев'' - поляната, салона, малките дървени къщички и продължи: "А "Изгревът" още не е слязъл на земята! " След като Учителят си замина, сестрите продължаваха да се карат, по едно време се сдобриха, после пак се караха, за да дойде онова време и онази сила, която да ги махне от бараките и да ги настани в апартаменти, а бараките да разруши.
към текста >>

След като Учителят си замина, сестрите продължаваха да се карат, по едно време се сдобриха, после пак се караха, за да дойде онова време и онази сила, която да ги махне от бараките и да ги настани в апартаменти, а бараките да разруши.
Учителят намръщи вежди и каза: "Виж им акъла. И за какво се карат? Те мислят, че туй е "Изгревът" на Бялото Братство". Той посочи с ръка целия "Изгрев'' - поляната, салона, малките дървени къщички и продължи: "А "Изгревът" още не е слязъл на земята! " След като Учителят си замина, сестрите продължаваха да се карат, по едно време се сдобриха, после пак се караха, за да дойде онова време и онази сила, която да ги махне от бараките и да ги настани в апартаменти, а бараките да разруши. Борис Николов Откъде се пръкна тоя човек и дойде на Изгрева, аз не знам. Беше пакостлив човек. Скимна му да имитира образа на Учителя и си пусна същата брада, същата прическа, тъкмеше се дълго време с гребен пред огледалото, за да прилича досущ на образа на Учителя. Ходеше по провинцията и проповядваше.
към текста >>

Скимна му да имитира образа на Учителя и си пусна същата брада, същата прическа, тъкмеше се дълго време с гребен пред огледалото, за да прилича досущ на образа на Учителя.
" След като Учителят си замина, сестрите продължаваха да се карат, по едно време се сдобриха, после пак се караха, за да дойде онова време и онази сила, която да ги махне от бараките и да ги настани в апартаменти, а бараките да разруши. Борис Николов Откъде се пръкна тоя човек и дойде на Изгрева, аз не знам. Беше пакостлив човек. Скимна му да имитира образа на Учителя и си пусна същата брада, същата прическа, тъкмеше се дълго време с гребен пред огледалото, за да прилича досущ на образа на Учителя. Ходеше по провинцията и проповядваше. Представяше се за г-н Дънов там, където не го познаваха. Разви цяла дейност чрез имитация и за заблуждение. Беше прост и неук човек. И това се случи по време на Школата на Учителя.
към текста >>

И това се случи по време на Школата на Учителя.
Скимна му да имитира образа на Учителя и си пусна същата брада, същата прическа, тъкмеше се дълго време с гребен пред огледалото, за да прилича досущ на образа на Учителя. Ходеше по провинцията и проповядваше. Представяше се за г-н Дънов там, където не го познаваха. Разви цяла дейност чрез имитация и за заблуждение. Беше прост и неук човек. И това се случи по време на Школата на Учителя. Ще го видите на някои общи братски снимки, застанал все встрани и позира стойката на Учителя. Дори има такива снимки, където Учителят е заснет с приятели, а Савов е отстрани и се явява като двойник на Учителя. Но като се вгледаш с просто око, ще видиш имитацията и падението на един човек. Много сестри и братя се чудеха на търпението на Учителя, защото той Го компрометираше по тоя начин. Не стига, че отвън духовенството, военните и обществени среди хулеха Учителя при всеки случай, но тази имитация в лицето на Савов се яви вътре в Братството, за да може да подхранва още повече подигравките срещу Учителя и да дава повод на другите да казват: "Вижте г-н Дънов колко е прост!
към текста >>

Ще го видите на някои общи братски снимки, застанал все встрани и позира стойката на Учителя.
Ходеше по провинцията и проповядваше. Представяше се за г-н Дънов там, където не го познаваха. Разви цяла дейност чрез имитация и за заблуждение. Беше прост и неук човек. И това се случи по време на Школата на Учителя. Ще го видите на някои общи братски снимки, застанал все встрани и позира стойката на Учителя. Дори има такива снимки, където Учителят е заснет с приятели, а Савов е отстрани и се явява като двойник на Учителя. Но като се вгледаш с просто око, ще видиш имитацията и падението на един човек. Много сестри и братя се чудеха на търпението на Учителя, защото той Го компрометираше по тоя начин. Не стига, че отвън духовенството, военните и обществени среди хулеха Учителя при всеки случай, но тази имитация в лицето на Савов се яви вътре в Братството, за да може да подхранва още повече подигравките срещу Учителя и да дава повод на другите да казват: "Вижте г-н Дънов колко е прост! " Накрая една сестра не изтърпяла, отишла при Учителя и казала: "Учителю, не мога да разбера, няма ли Божие възмездие за онзи, който е приел образа на Бога и кощунства с Него?
към текста >>

Дори има такива снимки, където Учителят е заснет с приятели, а Савов е отстрани и се явява като двойник на Учителя.
Представяше се за г-н Дънов там, където не го познаваха. Разви цяла дейност чрез имитация и за заблуждение. Беше прост и неук човек. И това се случи по време на Школата на Учителя. Ще го видите на някои общи братски снимки, застанал все встрани и позира стойката на Учителя. Дори има такива снимки, където Учителят е заснет с приятели, а Савов е отстрани и се явява като двойник на Учителя. Но като се вгледаш с просто око, ще видиш имитацията и падението на един човек. Много сестри и братя се чудеха на търпението на Учителя, защото той Го компрометираше по тоя начин. Не стига, че отвън духовенството, военните и обществени среди хулеха Учителя при всеки случай, но тази имитация в лицето на Савов се яви вътре в Братството, за да може да подхранва още повече подигравките срещу Учителя и да дава повод на другите да казват: "Вижте г-н Дънов колко е прост! " Накрая една сестра не изтърпяла, отишла при Учителя и казала: "Учителю, не мога да разбера, няма ли Божие възмездие за онзи, който е приел образа на Бога и кощунства с Него? " Учителят я изгледал и казал: "Сестра, аз не съм казал, че няма Божие възмездие, но то идва при строго определено време".
към текста >>

Много сестри и братя се чудеха на търпението на Учителя, защото той Го компрометираше по тоя начин.
Беше прост и неук човек. И това се случи по време на Школата на Учителя. Ще го видите на някои общи братски снимки, застанал все встрани и позира стойката на Учителя. Дори има такива снимки, където Учителят е заснет с приятели, а Савов е отстрани и се явява като двойник на Учителя. Но като се вгледаш с просто око, ще видиш имитацията и падението на един човек. Много сестри и братя се чудеха на търпението на Учителя, защото той Го компрометираше по тоя начин. Не стига, че отвън духовенството, военните и обществени среди хулеха Учителя при всеки случай, но тази имитация в лицето на Савов се яви вътре в Братството, за да може да подхранва още повече подигравките срещу Учителя и да дава повод на другите да казват: "Вижте г-н Дънов колко е прост! " Накрая една сестра не изтърпяла, отишла при Учителя и казала: "Учителю, не мога да разбера, няма ли Божие възмездие за онзи, който е приел образа на Бога и кощунства с Него? " Учителят я изгледал и казал: "Сестра, аз не съм казал, че няма Божие възмездие, но то идва при строго определено време". Сестрата не останала доволна от отговора, но нямало какво да прави. Един ден имитаторът Савов тръгва от града за Изгрева и минава през гората.
към текста >>

Не стига, че отвън духовенството, военните и обществени среди хулеха Учителя при всеки случай, но тази имитация в лицето на Савов се яви вътре в Братството, за да може да подхранва още повече подигравките срещу Учителя и да дава повод на другите да казват: "Вижте г-н Дънов колко е прост!
И това се случи по време на Школата на Учителя. Ще го видите на някои общи братски снимки, застанал все встрани и позира стойката на Учителя. Дори има такива снимки, където Учителят е заснет с приятели, а Савов е отстрани и се явява като двойник на Учителя. Но като се вгледаш с просто око, ще видиш имитацията и падението на един човек. Много сестри и братя се чудеха на търпението на Учителя, защото той Го компрометираше по тоя начин. Не стига, че отвън духовенството, военните и обществени среди хулеха Учителя при всеки случай, но тази имитация в лицето на Савов се яви вътре в Братството, за да може да подхранва още повече подигравките срещу Учителя и да дава повод на другите да казват: "Вижте г-н Дънов колко е прост! " Накрая една сестра не изтърпяла, отишла при Учителя и казала: "Учителю, не мога да разбера, няма ли Божие възмездие за онзи, който е приел образа на Бога и кощунства с Него? " Учителят я изгледал и казал: "Сестра, аз не съм казал, че няма Божие възмездие, но то идва при строго определено време". Сестрата не останала доволна от отговора, но нямало какво да прави. Един ден имитаторът Савов тръгва от града за Изгрева и минава през гората. Не щеш ли, там са отседнали войници.
към текста >>

" Накрая една сестра не изтърпяла, отишла при Учителя и казала: "Учителю, не мога да разбера, няма ли Божие възмездие за онзи, който е приел образа на Бога и кощунства с Него?
Ще го видите на някои общи братски снимки, застанал все встрани и позира стойката на Учителя. Дори има такива снимки, където Учителят е заснет с приятели, а Савов е отстрани и се явява като двойник на Учителя. Но като се вгледаш с просто око, ще видиш имитацията и падението на един човек. Много сестри и братя се чудеха на търпението на Учителя, защото той Го компрометираше по тоя начин. Не стига, че отвън духовенството, военните и обществени среди хулеха Учителя при всеки случай, но тази имитация в лицето на Савов се яви вътре в Братството, за да може да подхранва още повече подигравките срещу Учителя и да дава повод на другите да казват: "Вижте г-н Дънов колко е прост! " Накрая една сестра не изтърпяла, отишла при Учителя и казала: "Учителю, не мога да разбера, няма ли Божие възмездие за онзи, който е приел образа на Бога и кощунства с Него? " Учителят я изгледал и казал: "Сестра, аз не съм казал, че няма Божие възмездие, но то идва при строго определено време". Сестрата не останала доволна от отговора, но нямало какво да прави. Един ден имитаторът Савов тръгва от града за Изгрева и минава през гората. Не щеш ли, там са отседнали войници. По онова време войниците ги обучаваха, че най-големите врагове на царството са комунистите и дъновистите.
към текста >>

" Учителят я изгледал и казал: "Сестра, аз не съм казал, че няма Божие възмездие, но то идва при строго определено време".
Дори има такива снимки, където Учителят е заснет с приятели, а Савов е отстрани и се явява като двойник на Учителя. Но като се вгледаш с просто око, ще видиш имитацията и падението на един човек. Много сестри и братя се чудеха на търпението на Учителя, защото той Го компрометираше по тоя начин. Не стига, че отвън духовенството, военните и обществени среди хулеха Учителя при всеки случай, но тази имитация в лицето на Савов се яви вътре в Братството, за да може да подхранва още повече подигравките срещу Учителя и да дава повод на другите да казват: "Вижте г-н Дънов колко е прост! " Накрая една сестра не изтърпяла, отишла при Учителя и казала: "Учителю, не мога да разбера, няма ли Божие възмездие за онзи, който е приел образа на Бога и кощунства с Него? " Учителят я изгледал и казал: "Сестра, аз не съм казал, че няма Божие възмездие, но то идва при строго определено време". Сестрата не останала доволна от отговора, но нямало какво да прави. Един ден имитаторът Савов тръгва от града за Изгрева и минава през гората. Не щеш ли, там са отседнали войници. По онова време войниците ги обучаваха, че най-големите врагове на царството са комунистите и дъновистите. И точно по това време минава Савов, който носи един псевдообраз на г-н Дънов.
към текста >>

" - "Взеха ме по погрешка за Учителя и ме пребиха от бой." Разказва целия случай.
" Всички скачат на крак, втурват се към Савов, хващат го и му налагат такъв бой, че го просват на земята. След това войниците побягват доволни, че са се справили с врага на царството. Савов с мъка се довлича до Изгрева, ляга на горния край на поляната и стене. Минава случайно същата сестра и го вижда. "Какво ти е брат Савов? " - "Взеха ме по погрешка за Учителя и ме пребиха от бой." Разказва целия случай. Сестрата се разплаква от умиление пред Божието възмездие. А брат Савов като гледа сестрата, смята, че тя плаче заради него и продължава да разказва с най-големи подробности за нанесения му побой. Накрая казва: "Сестра, да знаеш, каква тежка корона нося на главата си. Тежка е царската корона за един обикновен поданик." Сестрата добавя: "Брат Савов, защо не хвърлиш царската корона, па да си обръснеш брадата, да си острижеш косата и да за- приличаш на човек? " - "Не мога, сестра, такава ми е службата, чужда корона дa нося." Сестрата чак тогава разбира, че Савов знае кому служи и кому се е цанил да бъде слуга.
към текста >>

Тежка е царската корона за един обикновен поданик." Сестрата добавя: "Брат Савов, защо не хвърлиш царската корона, па да си обръснеш брадата, да си острижеш косата и да за- приличаш на човек?
"Какво ти е брат Савов? " - "Взеха ме по погрешка за Учителя и ме пребиха от бой." Разказва целия случай. Сестрата се разплаква от умиление пред Божието възмездие. А брат Савов като гледа сестрата, смята, че тя плаче заради него и продължава да разказва с най-големи подробности за нанесения му побой. Накрая казва: "Сестра, да знаеш, каква тежка корона нося на главата си. Тежка е царската корона за един обикновен поданик." Сестрата добавя: "Брат Савов, защо не хвърлиш царската корона, па да си обръснеш брадата, да си острижеш косата и да за- приличаш на човек? " - "Не мога, сестра, такава ми е службата, чужда корона дa нося." Сестрата чак тогава разбира, че Савов знае кому служи и кому се е цанил да бъде слуга. Това беше по времето на Учителя. А след Учителя се повтори същото, Михаил Иванов от Франция направи същото и се дегизира като взе образа на Учителя, пусна си същите брада и мустаци и Го имитираше. Беше се обявил, че той е вече Учител. Цигуларката Йоана Стратева беше отишла в Париж, беше го посетила, за да им посвири и накрая той заявил пред нея: "Аз съм най-големият имитатор!
към текста >>

Това беше по времето на Учителя.
Сестрата се разплаква от умиление пред Божието възмездие. А брат Савов като гледа сестрата, смята, че тя плаче заради него и продължава да разказва с най-големи подробности за нанесения му побой. Накрая казва: "Сестра, да знаеш, каква тежка корона нося на главата си. Тежка е царската корона за един обикновен поданик." Сестрата добавя: "Брат Савов, защо не хвърлиш царската корона, па да си обръснеш брадата, да си острижеш косата и да за- приличаш на човек? " - "Не мога, сестра, такава ми е службата, чужда корона дa нося." Сестрата чак тогава разбира, че Савов знае кому служи и кому се е цанил да бъде слуга. Това беше по времето на Учителя. А след Учителя се повтори същото, Михаил Иванов от Франция направи същото и се дегизира като взе образа на Учителя, пусна си същите брада и мустаци и Го имитираше. Беше се обявил, че той е вече Учител. Цигуларката Йоана Стратева беше отишла в Париж, беше го посетила, за да им посвири и накрая той заявил пред нея: "Аз съм най-големият имитатор! " Борис Николов
към текста >>

А след Учителя се повтори същото, Михаил Иванов от Франция направи същото и се дегизира като взе образа на Учителя, пусна си същите брада и мустаци и Го имитираше.
А брат Савов като гледа сестрата, смята, че тя плаче заради него и продължава да разказва с най-големи подробности за нанесения му побой. Накрая казва: "Сестра, да знаеш, каква тежка корона нося на главата си. Тежка е царската корона за един обикновен поданик." Сестрата добавя: "Брат Савов, защо не хвърлиш царската корона, па да си обръснеш брадата, да си острижеш косата и да за- приличаш на човек? " - "Не мога, сестра, такава ми е службата, чужда корона дa нося." Сестрата чак тогава разбира, че Савов знае кому служи и кому се е цанил да бъде слуга. Това беше по времето на Учителя. А след Учителя се повтори същото, Михаил Иванов от Франция направи същото и се дегизира като взе образа на Учителя, пусна си същите брада и мустаци и Го имитираше. Беше се обявил, че той е вече Учител. Цигуларката Йоана Стратева беше отишла в Париж, беше го посетила, за да им посвири и накрая той заявил пред нея: "Аз съм най-големият имитатор! " Борис Николов Живяли в старата част на София - баща, майка и дъщеря.
към текста >>

Беше се обявил, че той е вече Учител.
Накрая казва: "Сестра, да знаеш, каква тежка корона нося на главата си. Тежка е царската корона за един обикновен поданик." Сестрата добавя: "Брат Савов, защо не хвърлиш царската корона, па да си обръснеш брадата, да си острижеш косата и да за- приличаш на човек? " - "Не мога, сестра, такава ми е службата, чужда корона дa нося." Сестрата чак тогава разбира, че Савов знае кому служи и кому се е цанил да бъде слуга. Това беше по времето на Учителя. А след Учителя се повтори същото, Михаил Иванов от Франция направи същото и се дегизира като взе образа на Учителя, пусна си същите брада и мустаци и Го имитираше. Беше се обявил, че той е вече Учител. Цигуларката Йоана Стратева беше отишла в Париж, беше го посетила, за да им посвири и накрая той заявил пред нея: "Аз съм най-големият имитатор! " Борис Николов Живяли в старата част на София - баща, майка и дъщеря. Бащата бил занаятчия, работил своя занаят в един малък дюкян денонощно, за да може дa изхранва жена си и любимата си дъщеря.
към текста >>

Съпругата на занаятчията станала последователка на Учителя Дънов и започнала да посещава на Изгрева беседите.
Цигуларката Йоана Стратева беше отишла в Париж, беше го посетила, за да им посвири и накрая той заявил пред нея: "Аз съм най-големият имитатор! " Борис Николов Живяли в старата част на София - баща, майка и дъщеря. Бащата бил занаятчия, работил своя занаят в един малък дюкян денонощно, за да може дa изхранва жена си и любимата си дъщеря. Съпругата на занаятчията станала последователка на Учителя Дънов и започнала да посещава на Изгрева беседите. Тя въвежда и дъщеря си, която е била гимназистка, около 17-18 годишна. Ходели заедно, играели Паневритмия, срещали се и с последователи на Учителя и се чувствали превъзходно. Но за всичко това е било необходимо време и те така се захласнали и отплеснали, че престанали да се грижат за онзи, който им изкарвал прехраната с пот на челото от сутрин до вечер. Връщал се, но вече нямало сготвена храна, не го чакали жена му и дъщеря му, не бил опран и изгладен. Изобщо, домът вече бил запуснат.
към текста >>

Ходели заедно, играели Паневритмия, срещали се и с последователи на Учителя и се чувствали превъзходно.
Борис Николов Живяли в старата част на София - баща, майка и дъщеря. Бащата бил занаятчия, работил своя занаят в един малък дюкян денонощно, за да може дa изхранва жена си и любимата си дъщеря. Съпругата на занаятчията станала последователка на Учителя Дънов и започнала да посещава на Изгрева беседите. Тя въвежда и дъщеря си, която е била гимназистка, около 17-18 годишна. Ходели заедно, играели Паневритмия, срещали се и с последователи на Учителя и се чувствали превъзходно. Но за всичко това е било необходимо време и те така се захласнали и отплеснали, че престанали да се грижат за онзи, който им изкарвал прехраната с пот на челото от сутрин до вечер. Връщал се, но вече нямало сготвена храна, не го чакали жена му и дъщеря му, не бил опран и изгладен. Изобщо, домът вече бил запуснат. А преди това не било така. Започва да ги разпитва, да се кара с тях.
към текста >>

И Учителят изредил към 30 точки каква трябва да бъде съпругата и какви са нейните задължения.
Една неделя, на беседа от 10 часа, когато са били допускани и граждани от града, идва и нашият познат, сяда на един стол и решил да слуша знимателно какво толкоз говори Дънов. И тогава, за негова най-голяма изненада, Дънов започнал да говори каква трябва да бъде съвременната жена и съпруга, съгласно Новото Учение. Слушал и не вярвал на ушите си. Жената трябвало да бъде мила с мъжа си, да не му се кара, да не гълчи, да се грижи за дома, да лъщи от чистота, да е сготвила вкусна храна за мъжа си, да е опран, изгладен, закърпен; когато се връща, да вземе леген, да му полее да си измие ръцете, после в легена да му измие краката, да го обърше с бяла кърпа и през цялото време да бъде любезна с него. Защото тези ръце и крака хранят всички в дома. И Учителят изредил към 30 точки каква трябва да бъде съпругата и какви са нейните задължения. А точно това жена му не е правила, откакто е станала дъновистка. След това, за негова изненада, Дънов започнал да изрежда каква трябва да бъде дъщерята към баща си: да го посреща, да го уважава, да му пее песни, да му глади ризите и още много такива неща, та чак до 30 точки - точки на задълженията на дъщерята към бащата. Слушал онзи човечец и не вярвал. Свършила беседата и той отишъл при Дънов и го попитал: "Ти така ли им говориш и така ли ги учиш всеки път? " - "Да, така им говоря и така ги уча." - "Да, ама това аз у дома не го виждам; това, дето го говориш, го няма у дома." - "Аз тука съм Учител и ги уча така, както и ти чу и видя.
към текста >>

" - "Да, така им говоря и така ги уча." - "Да, ама това аз у дома не го виждам; това, дето го говориш, го няма у дома." - "Аз тука съм Учител и ги уча така, както и ти чу и видя.
И Учителят изредил към 30 точки каква трябва да бъде съпругата и какви са нейните задължения. А точно това жена му не е правила, откакто е станала дъновистка. След това, за негова изненада, Дънов започнал да изрежда каква трябва да бъде дъщерята към баща си: да го посреща, да го уважава, да му пее песни, да му глади ризите и още много такива неща, та чак до 30 точки - точки на задълженията на дъщерята към бащата. Слушал онзи човечец и не вярвал. Свършила беседата и той отишъл при Дънов и го попитал: "Ти така ли им говориш и така ли ги учиш всеки път? " - "Да, така им говоря и така ги уча." - "Да, ама това аз у дома не го виждам; това, дето го говориш, го няма у дома." - "Аз тука съм Учител и ги уча така, както и ти чу и видя. А у твоя дом - там има друг Учител и затова там нещата са различни. Тук Учителят е един, а там у дома ти Учителят е друг." - "Добре, сега какво ще правя с онзи Учител у дома? " - "Отиди при Боян Боев, разкажи му всичко и той ще ти каже какво да правиш." Отива при Боян Боев и му разказва всичко отначало до край. Брат Боев през цялото време се залива от смях.
към текста >>

А у твоя дом - там има друг Учител и затова там нещата са различни.
А точно това жена му не е правила, откакто е станала дъновистка. След това, за негова изненада, Дънов започнал да изрежда каква трябва да бъде дъщерята към баща си: да го посреща, да го уважава, да му пее песни, да му глади ризите и още много такива неща, та чак до 30 точки - точки на задълженията на дъщерята към бащата. Слушал онзи човечец и не вярвал. Свършила беседата и той отишъл при Дънов и го попитал: "Ти така ли им говориш и така ли ги учиш всеки път? " - "Да, така им говоря и така ги уча." - "Да, ама това аз у дома не го виждам; това, дето го говориш, го няма у дома." - "Аз тука съм Учител и ги уча така, както и ти чу и видя. А у твоя дом - там има друг Учител и затова там нещата са различни. Тук Учителят е един, а там у дома ти Учителят е друг." - "Добре, сега какво ще правя с онзи Учител у дома? " - "Отиди при Боян Боев, разкажи му всичко и той ще ти каже какво да правиш." Отива при Боян Боев и му разказва всичко отначало до край. Брат Боев през цялото време се залива от смях. "Ама, на теб ти е смешно, а на мен ми се плаче." - "Сега, ако ме слушаш и изпълниш каквото ти кажа, то други ще започнат да плачат, а ти ще се смееш като мен." - "Ще го сторя - няма къде да ида".
към текста >>

Тук Учителят е един, а там у дома ти Учителят е друг." - "Добре, сега какво ще правя с онзи Учител у дома?
След това, за негова изненада, Дънов започнал да изрежда каква трябва да бъде дъщерята към баща си: да го посреща, да го уважава, да му пее песни, да му глади ризите и още много такива неща, та чак до 30 точки - точки на задълженията на дъщерята към бащата. Слушал онзи човечец и не вярвал. Свършила беседата и той отишъл при Дънов и го попитал: "Ти така ли им говориш и така ли ги учиш всеки път? " - "Да, така им говоря и така ги уча." - "Да, ама това аз у дома не го виждам; това, дето го говориш, го няма у дома." - "Аз тука съм Учител и ги уча така, както и ти чу и видя. А у твоя дом - там има друг Учител и затова там нещата са различни. Тук Учителят е един, а там у дома ти Учителят е друг." - "Добре, сега какво ще правя с онзи Учител у дома? " - "Отиди при Боян Боев, разкажи му всичко и той ще ти каже какво да правиш." Отива при Боян Боев и му разказва всичко отначало до край. Брат Боев през цялото време се залива от смях. "Ама, на теб ти е смешно, а на мен ми се плаче." - "Сега, ако ме слушаш и изпълниш каквото ти кажа, то други ще започнат да плачат, а ти ще се смееш като мен." - "Ще го сторя - няма къде да ида". Брат Боев му посочва една барака, където да пренощува.
към текста >>

Но утре отиди при Учителя и му разкажи докъде си стигнал.
Та с трима ще се затрие домът." - "Той така и така се е затрил, затова станах дъновист". Колата тръгва, а онези двете започват да се карат помежду си. "Ти си виновна нашият човек да стане дъновист". Нашият познат пристигнал на Изгрева, разтоварил каруцата в празната барака. А там е Боян Боев, посреща го с две сестри и му казва: "Сега ние ще се грижим за тебе. Но утре отиди при Учителя и му разкажи докъде си стигнал. И как си стигнал до бараката на Изгрева." Отива при Учителя и Му разказва всичко от игла до конец. Учителят му казал: "Отиди при стенографките и им кажи, че аз те изпращам да ти дешифрират и дадат едно копие от тази беседа, в която говорих каква трябва да бъде жената и дъщерята според Новото Учение." Отива там, разказва им зсичко, те се смеят и му дават копие от беседата. Връща се при Учителя и му съобщава, че беседата е в ръцете му. "Ще си извадиш на отделен лист зсичко по точки, което съм говорил каква трябва да бъде жената и дъщерята".
към текста >>

Отива при Учителя и Му разказва всичко от игла до конец.
"Ти си виновна нашият човек да стане дъновист". Нашият познат пристигнал на Изгрева, разтоварил каруцата в празната барака. А там е Боян Боев, посреща го с две сестри и му казва: "Сега ние ще се грижим за тебе. Но утре отиди при Учителя и му разкажи докъде си стигнал. И как си стигнал до бараката на Изгрева." Отива при Учителя и Му разказва всичко от игла до конец. Учителят му казал: "Отиди при стенографките и им кажи, че аз те изпращам да ти дешифрират и дадат едно копие от тази беседа, в която говорих каква трябва да бъде жената и дъщерята според Новото Учение." Отива там, разказва им зсичко, те се смеят и му дават копие от беседата. Връща се при Учителя и му съобщава, че беседата е в ръцете му. "Ще си извадиш на отделен лист зсичко по точки, което съм говорил каква трябва да бъде жената и дъщерята". Сяда, чете той и записва. Идва Боян Боев, чете беседата, чете точките и казва: "Всичко туй ние ще го изпълним с две сестри - едната ще изпълнява по единия списък - този за съпругата, а другата по другия списък - за дъщерята." Така и става.
към текста >>

Учителят му казал: "Отиди при стенографките и им кажи, че аз те изпращам да ти дешифрират и дадат едно копие от тази беседа, в която говорих каква трябва да бъде жената и дъщерята според Новото Учение." Отива там, разказва им зсичко, те се смеят и му дават копие от беседата.
Нашият познат пристигнал на Изгрева, разтоварил каруцата в празната барака. А там е Боян Боев, посреща го с две сестри и му казва: "Сега ние ще се грижим за тебе. Но утре отиди при Учителя и му разкажи докъде си стигнал. И как си стигнал до бараката на Изгрева." Отива при Учителя и Му разказва всичко от игла до конец. Учителят му казал: "Отиди при стенографките и им кажи, че аз те изпращам да ти дешифрират и дадат едно копие от тази беседа, в която говорих каква трябва да бъде жената и дъщерята според Новото Учение." Отива там, разказва им зсичко, те се смеят и му дават копие от беседата. Връща се при Учителя и му съобщава, че беседата е в ръцете му. "Ще си извадиш на отделен лист зсичко по точки, което съм говорил каква трябва да бъде жената и дъщерята". Сяда, чете той и записва. Идва Боян Боев, чете беседата, чете точките и казва: "Всичко туй ние ще го изпълним с две сестри - едната ще изпълнява по единия списък - този за съпругата, а другата по другия списък - за дъщерята." Така и става. Едната сестра чете по точки и изпълнява.
към текста >>

Връща се при Учителя и му съобщава, че беседата е в ръцете му.
А там е Боян Боев, посреща го с две сестри и му казва: "Сега ние ще се грижим за тебе. Но утре отиди при Учителя и му разкажи докъде си стигнал. И как си стигнал до бараката на Изгрева." Отива при Учителя и Му разказва всичко от игла до конец. Учителят му казал: "Отиди при стенографките и им кажи, че аз те изпращам да ти дешифрират и дадат едно копие от тази беседа, в която говорих каква трябва да бъде жената и дъщерята според Новото Учение." Отива там, разказва им зсичко, те се смеят и му дават копие от беседата. Връща се при Учителя и му съобщава, че беседата е в ръцете му. "Ще си извадиш на отделен лист зсичко по точки, което съм говорил каква трябва да бъде жената и дъщерята". Сяда, чете той и записва. Идва Боян Боев, чете беседата, чете точките и казва: "Всичко туй ние ще го изпълним с две сестри - едната ще изпълнява по единия списък - този за съпругата, а другата по другия списък - за дъщерята." Така и става. Едната сестра чете по точки и изпълнява. Посреща го, помага му да си измие ръцете, измива му краката, избърсва ги с бяла кърпа.
към текста >>

- "Ето, вземете и прочетете тази беседа, която Учителят държа за него и за вас.
Накрая отиват при Боян Боев и му се оплакват. Той им казва: "Вие го изгонихте, а ние тук го приехме. Две сестри се грижат за него - едната работи по единия списък, а другата - по другия списък." - "Какви списъци? " - "Ето, вземете и прочетете тази беседа, която Учителят държа за него и за вас. Понеже вас ви няма, а него го има - то намерихме две сестри - едната изпълнява ролята на съпругата, а другата на дъщерята. Прочетете беседата на поляната и ми я върнете след това." Четат, прочитат, нищо не разбират и я връщат. "Нищо не разбираме, вътре няма никакви точки и списъци. - "Елате да ви заведа до бараката му". А там е спретнато и е чисто.
към текста >>

На стената е портрета на Учителя, от едната страна е окачен списък "Задълженията на съпругата", а от другата страна списък
Понеже вас ви няма, а него го има - то намерихме две сестри - едната изпълнява ролята на съпругата, а другата на дъщерята. Прочетете беседата на поляната и ми я върнете след това." Четат, прочитат, нищо не разбират и я връщат. "Нищо не разбираме, вътре няма никакви точки и списъци. - "Елате да ви заведа до бараката му". А там е спретнато и е чисто. На стената е портрета на Учителя, от едната страна е окачен списък "Задълженията на съпругата", а от другата страна списък - "Изисквания към дъщерята". Боян Боев им чете точките. "Добре бе, а има ли кой да ги изпълнява тези неща? " - "Има, сестра, има - две са.
към текста >>

" - "Отидете при Учителя да видим какво ще ви каже".
Хапнете и вижте с какво го храним." Онези се нахвърлили върху тенджерата и я изпразнили. Дъщерята казала: "Те готвят по-хубаво от тебе, затова баща ми ще остане при тях." Майката й ударила една плесница. "Неблагодарнице аз те създадох." - "Да, ама те готвят по-хубаво от теб." - изкрещява дъщерята. А Боян Боев се смее. "Брат Боев, няма ли някакъв изход за нашата работа? " - "Отидете при Учителя да видим какво ще ви каже". Отиват и през цялото време мълчат с наведени глави. Казал им: "Отидете при стенографките и вземете онази беседа. Прочетете си я, извадете по 30 точки за майката и 30 точки за дъщерята и почнете да ги изпълнявате. Ако се научите да ги изпълнявате, може мъжът ти да се върне." Четат, преписват, извличат точките и от мъка плачат. Наближават два месеца, откакто този приятел е на Изгрева и за него се грижат двете сестри по точки от двата списъка.
към текста >>

После отива при Учителя и му докладва докъде е стигнал случаят.
Прочетете си я, извадете по 30 точки за майката и 30 точки за дъщерята и почнете да ги изпълнявате. Ако се научите да ги изпълнявате, може мъжът ти да се върне." Четат, преписват, извличат точките и от мъка плачат. Наближават два месеца, откакто този приятел е на Изгрева и за него се грижат двете сестри по точки от двата списъка. Майката и дъщерята носят списъка при Боян Боев и той ги изпитва дали знаят точките наизуст. Знаят ги. После отива при Учителя и му докладва докъде е стигнал случаят. "Да си приберат мъжа, но да работят по тези два списъка! " Връща се Боев и съобщава новината. Онези въздъхват облекчено. Боев им дава пари, за да му сготвят ядене. Мъжът се връща у дома си.
към текста >>

Веднъж на беседа аз, бидейки под влиянието на недобри съветници несъзнателно в себе си мислех по някои неща, като не се съгласявах с това което Учителят говореше в момента.
Онези въздъхват облекчено. Боев им дава пари, за да му сготвят ядене. Мъжът се връща у дома си. Двете го посрещат и се надпреварват да му услужват. Вергилий Кръстев Веднъж на беседа аз, бидейки под влиянието на недобри съветници несъзнателно в себе си мислех по някои неща, като не се съгласявах с това което Учителят говореше в момента. Моето поведение не беше нито враждебно, нито отрицателно, но по-скоро критично, самостойно и с претенции че и аз имам собствено мнение и разбиране. Никога не съм допущал в себе си мисълта, че Учителят е нещо обикновено като нас, нито пък че съм го отрекъл в съзнанието си или че съм го свалил от Неговото високо положение През време на беседата, за моя изненада, Учителят веднага направи едно малко отклонение и каза: "Ако спориш с по-умен от тебе, ще видиш, че си глупав човек, ако се бориш с по-силен, ще бъдеш повален и ще пострадаш Веднага се опомних, разбрах, че това се отнася до мен, спрях лошите мисли които в момента бяха нахлули в главата ми и аз сам не знаех как и откъде бяха дошли, влязох в течението на мислите на Учителя и продължих слушането на беседата. Аз разбрах, че при Учителя трябва да се присъства с нужната подготовка, внимание, чистота, че съзнанието трябва да бъде будно и човек трябва да бъде добре обграден от влиянието на тъмните сили, които искат да попречат на делото Му. Макар и по отрицателен път, аз получих една опитност, за която съм твърде благодарен на Учителя. Тодор Божков
към текста >>

Никога не съм допущал в себе си мисълта, че Учителят е нещо обикновено като нас, нито пък че съм го отрекъл в съзнанието си или че съм го свалил от Неговото високо положение През време на беседата, за моя изненада, Учителят веднага направи едно малко отклонение и каза: "Ако спориш с по-умен от тебе, ще видиш, че си глупав човек, ако се бориш с по-силен, ще бъдеш повален и ще пострадаш Веднага се опомних, разбрах, че това се отнася до мен, спрях лошите мисли които в момента бяха нахлули в главата ми и аз сам не знаех как и откъде бяха дошли, влязох в течението на мислите на Учителя и продължих слушането на беседата.
Мъжът се връща у дома си. Двете го посрещат и се надпреварват да му услужват. Вергилий Кръстев Веднъж на беседа аз, бидейки под влиянието на недобри съветници несъзнателно в себе си мислех по някои неща, като не се съгласявах с това което Учителят говореше в момента. Моето поведение не беше нито враждебно, нито отрицателно, но по-скоро критично, самостойно и с претенции че и аз имам собствено мнение и разбиране. Никога не съм допущал в себе си мисълта, че Учителят е нещо обикновено като нас, нито пък че съм го отрекъл в съзнанието си или че съм го свалил от Неговото високо положение През време на беседата, за моя изненада, Учителят веднага направи едно малко отклонение и каза: "Ако спориш с по-умен от тебе, ще видиш, че си глупав човек, ако се бориш с по-силен, ще бъдеш повален и ще пострадаш Веднага се опомних, разбрах, че това се отнася до мен, спрях лошите мисли които в момента бяха нахлули в главата ми и аз сам не знаех как и откъде бяха дошли, влязох в течението на мислите на Учителя и продължих слушането на беседата. Аз разбрах, че при Учителя трябва да се присъства с нужната подготовка, внимание, чистота, че съзнанието трябва да бъде будно и човек трябва да бъде добре обграден от влиянието на тъмните сили, които искат да попречат на делото Му. Макар и по отрицателен път, аз получих една опитност, за която съм твърде благодарен на Учителя. Тодор Божков Между първите ученици имаше такива, които под влияние на теософ- ските идеи търсеха път лесно да се издигнат, да станат магове, да притежават и боравят със сили, с които да влияят на другите хора, да предопределят съдбините на хора, общества и народи. С една дума - да имат лично превъзходство над другите хора.
към текста >>

Аз разбрах, че при Учителя трябва да се присъства с нужната подготовка, внимание, чистота, че съзнанието трябва да бъде будно и човек трябва да бъде добре обграден от влиянието на тъмните сили, които искат да попречат на делото Му.
Двете го посрещат и се надпреварват да му услужват. Вергилий Кръстев Веднъж на беседа аз, бидейки под влиянието на недобри съветници несъзнателно в себе си мислех по някои неща, като не се съгласявах с това което Учителят говореше в момента. Моето поведение не беше нито враждебно, нито отрицателно, но по-скоро критично, самостойно и с претенции че и аз имам собствено мнение и разбиране. Никога не съм допущал в себе си мисълта, че Учителят е нещо обикновено като нас, нито пък че съм го отрекъл в съзнанието си или че съм го свалил от Неговото високо положение През време на беседата, за моя изненада, Учителят веднага направи едно малко отклонение и каза: "Ако спориш с по-умен от тебе, ще видиш, че си глупав човек, ако се бориш с по-силен, ще бъдеш повален и ще пострадаш Веднага се опомних, разбрах, че това се отнася до мен, спрях лошите мисли които в момента бяха нахлули в главата ми и аз сам не знаех как и откъде бяха дошли, влязох в течението на мислите на Учителя и продължих слушането на беседата. Аз разбрах, че при Учителя трябва да се присъства с нужната подготовка, внимание, чистота, че съзнанието трябва да бъде будно и човек трябва да бъде добре обграден от влиянието на тъмните сили, които искат да попречат на делото Му. Макар и по отрицателен път, аз получих една опитност, за която съм твърде благодарен на Учителя. Тодор Божков Между първите ученици имаше такива, които под влияние на теософ- ските идеи търсеха път лесно да се издигнат, да станат магове, да притежават и боравят със сили, с които да влияят на другите хора, да предопределят съдбините на хора, общества и народи. С една дума - да имат лично превъзходство над другите хора. Те очакваха, че Учителят ще им даде такива знания, но останаха разочаровани.
към текста >>

Макар и по отрицателен път, аз получих една опитност, за която съм твърде благодарен на Учителя.
Вергилий Кръстев Веднъж на беседа аз, бидейки под влиянието на недобри съветници несъзнателно в себе си мислех по някои неща, като не се съгласявах с това което Учителят говореше в момента. Моето поведение не беше нито враждебно, нито отрицателно, но по-скоро критично, самостойно и с претенции че и аз имам собствено мнение и разбиране. Никога не съм допущал в себе си мисълта, че Учителят е нещо обикновено като нас, нито пък че съм го отрекъл в съзнанието си или че съм го свалил от Неговото високо положение През време на беседата, за моя изненада, Учителят веднага направи едно малко отклонение и каза: "Ако спориш с по-умен от тебе, ще видиш, че си глупав човек, ако се бориш с по-силен, ще бъдеш повален и ще пострадаш Веднага се опомних, разбрах, че това се отнася до мен, спрях лошите мисли които в момента бяха нахлули в главата ми и аз сам не знаех как и откъде бяха дошли, влязох в течението на мислите на Учителя и продължих слушането на беседата. Аз разбрах, че при Учителя трябва да се присъства с нужната подготовка, внимание, чистота, че съзнанието трябва да бъде будно и човек трябва да бъде добре обграден от влиянието на тъмните сили, които искат да попречат на делото Му. Макар и по отрицателен път, аз получих една опитност, за която съм твърде благодарен на Учителя. Тодор Божков Между първите ученици имаше такива, които под влияние на теософ- ските идеи търсеха път лесно да се издигнат, да станат магове, да притежават и боравят със сили, с които да влияят на другите хора, да предопределят съдбините на хора, общества и народи. С една дума - да имат лично превъзходство над другите хора. Те очакваха, че Учителят ще им даде такива знания, но останаха разочаровани. Учителят очерта един път, в който човешката душа с постоянство, упоритост и работа трябва да работи върху себе си.
към текста >>

Те очакваха, че Учителят ще им даде такива знания, но останаха разочаровани.
Аз разбрах, че при Учителя трябва да се присъства с нужната подготовка, внимание, чистота, че съзнанието трябва да бъде будно и човек трябва да бъде добре обграден от влиянието на тъмните сили, които искат да попречат на делото Му. Макар и по отрицателен път, аз получих една опитност, за която съм твърде благодарен на Учителя. Тодор Божков Между първите ученици имаше такива, които под влияние на теософ- ските идеи търсеха път лесно да се издигнат, да станат магове, да притежават и боравят със сили, с които да влияят на другите хора, да предопределят съдбините на хора, общества и народи. С една дума - да имат лично превъзходство над другите хора. Те очакваха, че Учителят ще им даде такива знания, но останаха разочаровани. Учителят очерта един път, в който човешката душа с постоянство, упоритост и работа трябва да работи върху себе си. На някои не им се хареса такова нещо. Те искаха да им се дадат магически сили и да контролират природните сили и стихии. Но те се разочароваха и се оттеглиха. Когато някои молили Учителя да им даде духовни сили или както Петър Манев - ключовете на астрологията, Той казал: "Ако ви дам знание за духовните сили, вие един друг ще се избиете."
към текста >>

Учителят очерта един път, в който човешката душа с постоянство, упоритост и работа трябва да работи върху себе си.
Макар и по отрицателен път, аз получих една опитност, за която съм твърде благодарен на Учителя. Тодор Божков Между първите ученици имаше такива, които под влияние на теософ- ските идеи търсеха път лесно да се издигнат, да станат магове, да притежават и боравят със сили, с които да влияят на другите хора, да предопределят съдбините на хора, общества и народи. С една дума - да имат лично превъзходство над другите хора. Те очакваха, че Учителят ще им даде такива знания, но останаха разочаровани. Учителят очерта един път, в който човешката душа с постоянство, упоритост и работа трябва да работи върху себе си. На някои не им се хареса такова нещо. Те искаха да им се дадат магически сили и да контролират природните сили и стихии. Но те се разочароваха и се оттеглиха. Когато някои молили Учителя да им даде духовни сили или както Петър Манев - ключовете на астрологията, Той казал: "Ако ви дам знание за духовните сили, вие един друг ще се избиете." Борис Николов
към текста >>

Когато някои молили Учителя да им даде духовни сили или както Петър Манев - ключовете на астрологията, Той казал: "Ако ви дам знание за духовните сили, вие един друг ще се избиете."
Те очакваха, че Учителят ще им даде такива знания, но останаха разочаровани. Учителят очерта един път, в който човешката душа с постоянство, упоритост и работа трябва да работи върху себе си. На някои не им се хареса такова нещо. Те искаха да им се дадат магически сили и да контролират природните сили и стихии. Но те се разочароваха и се оттеглиха. Когато някои молили Учителя да им даде духовни сили или както Петър Манев - ключовете на астрологията, Той казал: "Ако ви дам знание за духовните сили, вие един друг ще се избиете." Борис Николов В първите години Учителят пътуваше из България, държеше своите сказки и образуваше братските кръжоци. Идва и в Бургас, където приятелите се събират на братска вечеря. Обикновено това ставало в квартирата на Тодор Стоименов, която била по-широка. Случва се, че същата вечер имало на площада голямо политическо събрание и брат Пеню Киров го посетил.
към текста >>

В първите години Учителят пътуваше из България, държеше своите сказки и образуваше братските кръжоци.
На някои не им се хареса такова нещо. Те искаха да им се дадат магически сили и да контролират природните сили и стихии. Но те се разочароваха и се оттеглиха. Когато някои молили Учителя да им даде духовни сили или както Петър Манев - ключовете на астрологията, Той казал: "Ако ви дам знание за духовните сили, вие един друг ще се избиете." Борис Николов В първите години Учителят пътуваше из България, държеше своите сказки и образуваше братските кръжоци. Идва и в Бургас, където приятелите се събират на братска вечеря. Обикновено това ставало в квартирата на Тодор Стоименов, която била по-широка. Случва се, че същата вечер имало на площада голямо политическо събрание и брат Пеню Киров го посетил. Времето било есенно, ръми дъждец, кално. Народът се връща след събранието, в навалицата върви и брат Пеню.
към текста >>

Обикновено това ставало в квартирата на Тодор Стоименов, която била по-широка.
Но те се разочароваха и се оттеглиха. Когато някои молили Учителя да им даде духовни сили или както Петър Манев - ключовете на астрологията, Той казал: "Ако ви дам знание за духовните сили, вие един друг ще се избиете." Борис Николов В първите години Учителят пътуваше из България, държеше своите сказки и образуваше братските кръжоци. Идва и в Бургас, където приятелите се събират на братска вечеря. Обикновено това ставало в квартирата на Тодор Стоименов, която била по-широка. Случва се, че същата вечер имало на площада голямо политическо събрание и брат Пеню Киров го посетил. Времето било есенно, ръми дъждец, кално. Народът се връща след събранието, в навалицата върви и брат Пеню. По едно време гледа пред него върви селянин. Направило му впечатление лицето - хубаво, кротко, светло, като че огряно отвътре.
към текста >>

Като влиза, всички са вече насядали и Учителят е там.
Пеню казва: "Почакай тука." Човекът чака пред вратата. Пеню влиза, след малко се връща и носи едни обуща, кърпени, но здрави и един чифт вълнени чорапи. Казва на човека: "Обуй се сега! " Човекът се обува, благодари и си тръгва. Пеню бърза за братската вечеря. Като влиза, всички са вече насядали и Учителят е там. Пеню разказва за срещата си с човека. Учителят казва: "Това беше Христос! " Пеню се удря по челото. "Христос ли? Аз да срещна Христа и да не Го позная!
към текста >>

Учителят казва: "Това беше Христос!
Казва на човека: "Обуй се сега! " Човекът се обува, благодари и си тръгва. Пеню бърза за братската вечеря. Като влиза, всички са вече насядали и Учителят е там. Пеню разказва за срещата си с човека. Учителят казва: "Това беше Христос! " Пеню се удря по челото. "Христос ли? Аз да срещна Христа и да не Го позная! " Хуква веднага навън да търси човека. Цял час ходил из града, но човекът го няма.
към текста >>

Учителят казва: "Българите дотам са дошли - да дадат на Христа едни кърпени обуща и вълнени чорапи."
"Христос ли? Аз да срещна Христа и да не Го позная! " Хуква веднага навън да търси човека. Цял час ходил из града, но човекът го няма. Връща се отчаян. Учителят казва: "Българите дотам са дошли - да дадат на Христа едни кърпени обуща и вълнени чорапи." Години по-късно Учителят каза: "Само Христовият Дух може да съедини човеците с Бога чрез Любовта. Защото Любовта е свръзката на Съвършенството, която води до Истината, която пък слиза от Божествения свят." Борис Николов Елена Цочева получава писмо от Учителя, че Той я вика да дойде на Изгрева. Добре, ама ние сме такива, че разгласяваме всичко.
към текста >>

Години по-късно Учителят каза: "Само Христовият Дух може да съедини човеците с Бога чрез Любовта.
Аз да срещна Христа и да не Го позная! " Хуква веднага навън да търси човека. Цял час ходил из града, но човекът го няма. Връща се отчаян. Учителят казва: "Българите дотам са дошли - да дадат на Христа едни кърпени обуща и вълнени чорапи." Години по-късно Учителят каза: "Само Христовият Дух може да съедини човеците с Бога чрез Любовта. Защото Любовта е свръзката на Съвършенството, която води до Истината, която пък слиза от Божествения свят." Борис Николов Елена Цочева получава писмо от Учителя, че Той я вика да дойде на Изгрева. Добре, ама ние сме такива, че разгласяваме всичко. Докато тя да тръгне на другия ден, всичките ръководители на Братствата научили и тръгнали заедно с нея.
към текста >>

Елена Цочева получава писмо от Учителя, че Той я вика да дойде на Изгрева.
Връща се отчаян. Учителят казва: "Българите дотам са дошли - да дадат на Христа едни кърпени обуща и вълнени чорапи." Години по-късно Учителят каза: "Само Христовият Дух може да съедини човеците с Бога чрез Любовта. Защото Любовта е свръзката на Съвършенството, която води до Истината, която пък слиза от Божествения свят." Борис Николов Елена Цочева получава писмо от Учителя, че Той я вика да дойде на Изгрева. Добре, ама ние сме такива, че разгласяваме всичко. Докато тя да тръгне на другия ден, всичките ръководители на Братствата научили и тръгнали заедно с нея. - Каква е тая Елена Цочева - един обикновен учител, а онези ръководителите са били заслужили стари братя. Поканата ще да е и за тях, откъде накъде само за Елена Цочева. Но когато стигат гара Пловдив, минава кондукторът и всички братя, които са се качили от Айтос до Пловдив, ги свалил, защото нямат открит лист.
към текста >>

- Каква е тая Елена Цочева - един обикновен учител, а онези ръководителите са били заслужили стари братя.
Защото Любовта е свръзката на Съвършенството, която води до Истината, която пък слиза от Божествения свят." Борис Николов Елена Цочева получава писмо от Учителя, че Той я вика да дойде на Изгрева. Добре, ама ние сме такива, че разгласяваме всичко. Докато тя да тръгне на другия ден, всичките ръководители на Братствата научили и тръгнали заедно с нея. - Каква е тая Елена Цочева - един обикновен учител, а онези ръководителите са били заслужили стари братя. Поканата ще да е и за тях, откъде накъде само за Елена Цочева. Но когато стигат гара Пловдив, минава кондукторът и всички братя, които са се качили от Айтос до Пловдив, ги свалил, защото нямат открит лист. Покрай Елена минава, все едно, че не я вижда, а тя също няма открит лист. Елена пристига на Изгрева. Учителят я посреща, смее се, и първите Му думи били: „Рекох, открит лист не искаха, нали?
към текста >>

Учителят я посреща, смее се, и първите Му думи били: „Рекох, открит лист не искаха, нали?
- Каква е тая Елена Цочева - един обикновен учител, а онези ръководителите са били заслужили стари братя. Поканата ще да е и за тях, откъде накъде само за Елена Цочева. Но когато стигат гара Пловдив, минава кондукторът и всички братя, които са се качили от Айтос до Пловдив, ги свалил, защото нямат открит лист. Покрай Елена минава, все едно, че не я вижда, а тя също няма открит лист. Елена пристига на Изгрева. Учителят я посреща, смее се, и първите Му думи били: „Рекох, открит лист не искаха, нали? " А другите всичките ги свалили. Те бяха неканените, а тя бе от малцина, избрана и поканена от Учителя. Йотка Младенова Бяха дошли латвийците на Изгрева. Отиват при Учителя и Му съобщават, че те имат Братство в Рига, но много се дърпат един други, няма мир и съгласие помежду им.
към текста >>

Те бяха неканените, а тя бе от малцина, избрана и поканена от Учителя.
Но когато стигат гара Пловдив, минава кондукторът и всички братя, които са се качили от Айтос до Пловдив, ги свалил, защото нямат открит лист. Покрай Елена минава, все едно, че не я вижда, а тя също няма открит лист. Елена пристига на Изгрева. Учителят я посреща, смее се, и първите Му думи били: „Рекох, открит лист не искаха, нали? " А другите всичките ги свалили. Те бяха неканените, а тя бе от малцина, избрана и поканена от Учителя. Йотка Младенова Бяха дошли латвийците на Изгрева. Отиват при Учителя и Му съобщават, че те имат Братство в Рига, но много се дърпат един други, няма мир и съгласие помежду им. Учителят допълни: „И между нас има дърпане и теглене. Има противници, но не стрелят с пушки и оръдия, но само с ноктите дращят и със зъби се гризат".
към текста >>

Отиват при Учителя и Му съобщават, че те имат Братство в Рига, но много се дърпат един други, няма мир и съгласие помежду им.
Учителят я посреща, смее се, и първите Му думи били: „Рекох, открит лист не искаха, нали? " А другите всичките ги свалили. Те бяха неканените, а тя бе от малцина, избрана и поканена от Учителя. Йотка Младенова Бяха дошли латвийците на Изгрева. Отиват при Учителя и Му съобщават, че те имат Братство в Рига, но много се дърпат един други, няма мир и съгласие помежду им. Учителят допълни: „И между нас има дърпане и теглене. Има противници, но не стрелят с пушки и оръдия, но само с ноктите дращят и със зъби се гризат". Латвийците се поогледаха, усмихнаха се и се зарадваха много, че те не правят също изключение от учениците на Изгрева, при които бяха дошли на гости. Веднъж Учителят нареди да предадат заръката Му до един търговец от провинцията, като идва в София, да се отбие при Него на Изгрева. Предадоха му думите на Учителя, но той казал:"Та аз не познавам господин Дънов и нямам нищо общо с вас.
към текста >>

Учителят допълни: „И между нас има дърпане и теглене.
" А другите всичките ги свалили. Те бяха неканените, а тя бе от малцина, избрана и поканена от Учителя. Йотка Младенова Бяха дошли латвийците на Изгрева. Отиват при Учителя и Му съобщават, че те имат Братство в Рига, но много се дърпат един други, няма мир и съгласие помежду им. Учителят допълни: „И между нас има дърпане и теглене. Има противници, но не стрелят с пушки и оръдия, но само с ноктите дращят и със зъби се гризат". Латвийците се поогледаха, усмихнаха се и се зарадваха много, че те не правят също изключение от учениците на Изгрева, при които бяха дошли на гости. Веднъж Учителят нареди да предадат заръката Му до един търговец от провинцията, като идва в София, да се отбие при Него на Изгрева. Предадоха му думите на Учителя, но той казал:"Та аз не познавам господин Дънов и нямам нищо общо с вас. Пък и моят път не минава през София." Казват това на Учителя и той изпраща друг при него: "Учителят Петър Дънов каза, че твоят път минава през София и оттам минава за друго място." Този търговец се учудва на тези думи.
към текста >>

Веднъж Учителят нареди да предадат заръката Му до един търговец от провинцията, като идва в София, да се отбие при Него на Изгрева.
Бяха дошли латвийците на Изгрева. Отиват при Учителя и Му съобщават, че те имат Братство в Рига, но много се дърпат един други, няма мир и съгласие помежду им. Учителят допълни: „И между нас има дърпане и теглене. Има противници, но не стрелят с пушки и оръдия, но само с ноктите дращят и със зъби се гризат". Латвийците се поогледаха, усмихнаха се и се зарадваха много, че те не правят също изключение от учениците на Изгрева, при които бяха дошли на гости. Веднъж Учителят нареди да предадат заръката Му до един търговец от провинцията, като идва в София, да се отбие при Него на Изгрева. Предадоха му думите на Учителя, но той казал:"Та аз не познавам господин Дънов и нямам нищо общо с вас. Пък и моят път не минава през София." Казват това на Учителя и той изпраща друг при него: "Учителят Петър Дънов каза, че твоят път минава през София и оттам минава за друго място." Този търговец се учудва на тези думи. Минава известно време и неговата фирма го изпраща по работа в София. Пристига на Изгрева, среща се с Учителя и слуша думите Му: "За теб има една работа, която трябва да свършиш. Ще ти дам един пакет книги, това са мои беседи, които ще занесеш на посоченият от мен адрес в Истанбул." Търговецът вдигнал рамене и възкликнал: "Ама аз никога не съм се канил да ходя в Истанбул.
към текста >>

Предадоха му думите на Учителя, но той казал:"Та аз не познавам господин Дънов и нямам нищо общо с вас.
Отиват при Учителя и Му съобщават, че те имат Братство в Рига, но много се дърпат един други, няма мир и съгласие помежду им. Учителят допълни: „И между нас има дърпане и теглене. Има противници, но не стрелят с пушки и оръдия, но само с ноктите дращят и със зъби се гризат". Латвийците се поогледаха, усмихнаха се и се зарадваха много, че те не правят също изключение от учениците на Изгрева, при които бяха дошли на гости. Веднъж Учителят нареди да предадат заръката Му до един търговец от провинцията, като идва в София, да се отбие при Него на Изгрева. Предадоха му думите на Учителя, но той казал:"Та аз не познавам господин Дънов и нямам нищо общо с вас. Пък и моят път не минава през София." Казват това на Учителя и той изпраща друг при него: "Учителят Петър Дънов каза, че твоят път минава през София и оттам минава за друго място." Този търговец се учудва на тези думи. Минава известно време и неговата фирма го изпраща по работа в София. Пристига на Изгрева, среща се с Учителя и слуша думите Му: "За теб има една работа, която трябва да свършиш. Ще ти дам един пакет книги, това са мои беседи, които ще занесеш на посоченият от мен адрес в Истанбул." Търговецът вдигнал рамене и възкликнал: "Ама аз никога не съм се канил да ходя в Истанбул. А иначе ще ги занеса, защо да не ги занеса." Учителят добавил: "След един месец ще заминеш." Наистина, така се наредило, че фирмата го изпраща в Истанбул и той посещава посочения адрес.
към текста >>

Пък и моят път не минава през София." Казват това на Учителя и той изпраща друг при него: "Учителят Петър Дънов каза, че твоят път минава през София и оттам минава за друго място." Този търговец се учудва на тези думи.
Учителят допълни: „И между нас има дърпане и теглене. Има противници, но не стрелят с пушки и оръдия, но само с ноктите дращят и със зъби се гризат". Латвийците се поогледаха, усмихнаха се и се зарадваха много, че те не правят също изключение от учениците на Изгрева, при които бяха дошли на гости. Веднъж Учителят нареди да предадат заръката Му до един търговец от провинцията, като идва в София, да се отбие при Него на Изгрева. Предадоха му думите на Учителя, но той казал:"Та аз не познавам господин Дънов и нямам нищо общо с вас. Пък и моят път не минава през София." Казват това на Учителя и той изпраща друг при него: "Учителят Петър Дънов каза, че твоят път минава през София и оттам минава за друго място." Този търговец се учудва на тези думи. Минава известно време и неговата фирма го изпраща по работа в София. Пристига на Изгрева, среща се с Учителя и слуша думите Му: "За теб има една работа, която трябва да свършиш. Ще ти дам един пакет книги, това са мои беседи, които ще занесеш на посоченият от мен адрес в Истанбул." Търговецът вдигнал рамене и възкликнал: "Ама аз никога не съм се канил да ходя в Истанбул. А иначе ще ги занеса, защо да не ги занеса." Учителят добавил: "След един месец ще заминеш." Наистина, така се наредило, че фирмата го изпраща в Истанбул и той посещава посочения адрес. Посреща го един турчин с бяла чалма и с бяла брада, усмихва се и казва: "Много се радвам, че молбата и молитвите ми се сбъднаха и че ми се изпратиха тези книги." Той ги слага на бюрото си и след това разпитва госта си за София, за "Изгрева" и за Петър Дънов.
към текста >>

Пристига на Изгрева, среща се с Учителя и слуша думите Му: "За теб има една работа, която трябва да свършиш.
Латвийците се поогледаха, усмихнаха се и се зарадваха много, че те не правят също изключение от учениците на Изгрева, при които бяха дошли на гости. Веднъж Учителят нареди да предадат заръката Му до един търговец от провинцията, като идва в София, да се отбие при Него на Изгрева. Предадоха му думите на Учителя, но той казал:"Та аз не познавам господин Дънов и нямам нищо общо с вас. Пък и моят път не минава през София." Казват това на Учителя и той изпраща друг при него: "Учителят Петър Дънов каза, че твоят път минава през София и оттам минава за друго място." Този търговец се учудва на тези думи. Минава известно време и неговата фирма го изпраща по работа в София. Пристига на Изгрева, среща се с Учителя и слуша думите Му: "За теб има една работа, която трябва да свършиш. Ще ти дам един пакет книги, това са мои беседи, които ще занесеш на посоченият от мен адрес в Истанбул." Търговецът вдигнал рамене и възкликнал: "Ама аз никога не съм се канил да ходя в Истанбул. А иначе ще ги занеса, защо да не ги занеса." Учителят добавил: "След един месец ще заминеш." Наистина, така се наредило, че фирмата го изпраща в Истанбул и той посещава посочения адрес. Посреща го един турчин с бяла чалма и с бяла брада, усмихва се и казва: "Много се радвам, че молбата и молитвите ми се сбъднаха и че ми се изпратиха тези книги." Той ги слага на бюрото си и след това разпитва госта си за София, за "Изгрева" и за Петър Дънов. Разговорът се води на турски език. Търговецът се връща в България.
към текста >>

А иначе ще ги занеса, защо да не ги занеса." Учителят добавил: "След един месец ще заминеш." Наистина, така се наредило, че фирмата го изпраща в Истанбул и той посещава посочения адрес.
Предадоха му думите на Учителя, но той казал:"Та аз не познавам господин Дънов и нямам нищо общо с вас. Пък и моят път не минава през София." Казват това на Учителя и той изпраща друг при него: "Учителят Петър Дънов каза, че твоят път минава през София и оттам минава за друго място." Този търговец се учудва на тези думи. Минава известно време и неговата фирма го изпраща по работа в София. Пристига на Изгрева, среща се с Учителя и слуша думите Му: "За теб има една работа, която трябва да свършиш. Ще ти дам един пакет книги, това са мои беседи, които ще занесеш на посоченият от мен адрес в Истанбул." Търговецът вдигнал рамене и възкликнал: "Ама аз никога не съм се канил да ходя в Истанбул. А иначе ще ги занеса, защо да не ги занеса." Учителят добавил: "След един месец ще заминеш." Наистина, така се наредило, че фирмата го изпраща в Истанбул и той посещава посочения адрес. Посреща го един турчин с бяла чалма и с бяла брада, усмихва се и казва: "Много се радвам, че молбата и молитвите ми се сбъднаха и че ми се изпратиха тези книги." Той ги слага на бюрото си и след това разпитва госта си за София, за "Изгрева" и за Петър Дънов. Разговорът се води на турски език. Търговецът се връща в България. След това отива в София, за да докладва в своята фирма какво е направил. Неговото пътуване било много успешно.
към текста >>

После отива на "Изгрева", среща се с Учителя и му казва, че е изпълнил всичко, каквото трябва.
Посреща го един турчин с бяла чалма и с бяла брада, усмихва се и казва: "Много се радвам, че молбата и молитвите ми се сбъднаха и че ми се изпратиха тези книги." Той ги слага на бюрото си и след това разпитва госта си за София, за "Изгрева" и за Петър Дънов. Разговорът се води на турски език. Търговецът се връща в България. След това отива в София, за да докладва в своята фирма какво е направил. Неговото пътуване било много успешно. После отива на "Изгрева", среща се с Учителя и му казва, че е изпълнил всичко, каквото трябва. Накрая запитва Учителя: "Господин Дънов, не мога да разбера едно нещо. Онзи турчин не знае нито дума български. Как ще чете вашите книги? " Учителят отвръща: "Словото има универсален език. Един ученик може да чете Словото дори и написано на български, ако да не познава езика.
към текста >>

Накрая запитва Учителя: "Господин Дънов, не мога да разбера едно нещо.
Разговорът се води на турски език. Търговецът се връща в България. След това отива в София, за да докладва в своята фирма какво е направил. Неговото пътуване било много успешно. После отива на "Изгрева", среща се с Учителя и му казва, че е изпълнил всичко, каквото трябва. Накрая запитва Учителя: "Господин Дънов, не мога да разбера едно нещо. Онзи турчин не знае нито дума български. Как ще чете вашите книги? " Учителят отвръща: "Словото има универсален език. Един ученик може да чете Словото дори и написано на български, ако да не познава езика. Достатъчно е да прелисти страниците и ако е ученик, то Словото влиза направо в него.
към текста >>

" Учителят отвръща: "Словото има универсален език.
Неговото пътуване било много успешно. После отива на "Изгрева", среща се с Учителя и му казва, че е изпълнил всичко, каквото трябва. Накрая запитва Учителя: "Господин Дънов, не мога да разбера едно нещо. Онзи турчин не знае нито дума български. Как ще чете вашите книги? " Учителят отвръща: "Словото има универсален език. Един ученик може да чете Словото дори и написано на български, ако да не познава езика. Достатъчно е да прелисти страниците и ако е ученик, то Словото влиза направо в него. А този турчин е Мой ученик." Търговецът продължава да пита: "Ами други ученици имате ли по света, освен този турчин? " - "Моите ученици са по света. Те са тези, които прилагат Словото Ми.
към текста >>

Учителят се обръща, оглежда цялото Братство на "Изгрева" и казва: "Това не са мои ученици.
Те са тези, които прилагат Словото Ми. Те го хващат направо от въздуха, защото Словото Ми се разнася по въздуха по целия свят. Учениците Ми се обединяват чрез Словото Ми - това са ученици от вътрешната Школа на Бялото Братство." Този гост клати глава, недоумява, оглежда ни как ние сме застанали на поляната и запитва: "Ами тези тук тогаз какви са? " - и ни посочва с пръст. А ние сме се строили да играем Паневритмия. Учителят се обръща, оглежда цялото Братство на "Изгрева" и казва: "Това не са мои ученици. Тях съм ги довел от света. Тук аз съм ги вързал. Ако ги развържа и ги пусна, сума бели ще направят по света. Мъжете ще отидат по затворите и ще увиснат на бесилото. А жените ще напълнят вертепите по света.
към текста >>

Гостът целува ръка на Учителя и си тръгва.
Ако ги развържа и ги пусна, сума бели ще направят по света. Мъжете ще отидат по затворите и ще увиснат на бесилото. А жените ще напълнят вертепите по света. Затова са вързани тук и са под ключ. И всеки може да се развърже, след като си изпълни задачата, за която е доведен в тази Школа." Гостът целува ръка на Учителя и си тръгва. След време той ни разказ- ваше този случай, дори го накарахме да го напише собственоръчно, та дори да се подпише. Този приятел се казва Желю Байрамов и е от Нова Загора. Имаше снимка - подарък от Учителя с надпис, която ни показваше, като потвърждение на разказа си. Мария Тодорова Една група софиянци посетили Братството в Айтос с цигулки и песни.
към текста >>

Имаше снимка - подарък от Учителя с надпис, която ни показваше, като потвърждение на разказа си.
Затова са вързани тук и са под ключ. И всеки може да се развърже, след като си изпълни задачата, за която е доведен в тази Школа." Гостът целува ръка на Учителя и си тръгва. След време той ни разказ- ваше този случай, дори го накарахме да го напише собственоръчно, та дори да се подпише. Този приятел се казва Желю Байрамов и е от Нова Загора. Имаше снимка - подарък от Учителя с надпис, която ни показваше, като потвърждение на разказа си. Мария Тодорова Една група софиянци посетили Братството в Айтос с цигулки и песни. Завърнаха се след десет дни и веднага отидоха при Учителя, за да разкажат какво са видели и чули. Обикновено всеки, който отиваше в провинцията, се обаждаше на Учителя и смяташе за свое задължение при завръщането си отново да Го посети. Идват приятелите и споделят с Учителя, че това са най- прилежните ученици в провинцията, което бе вярно според мен.
към текста >>

Завърнаха се след десет дни и веднага отидоха при Учителя, за да разкажат какво са видели и чули.
След време той ни разказ- ваше този случай, дори го накарахме да го напише собственоръчно, та дори да се подпише. Този приятел се казва Желю Байрамов и е от Нова Загора. Имаше снимка - подарък от Учителя с надпис, която ни показваше, като потвърждение на разказа си. Мария Тодорова Една група софиянци посетили Братството в Айтос с цигулки и песни. Завърнаха се след десет дни и веднага отидоха при Учителя, за да разкажат какво са видели и чули. Обикновено всеки, който отиваше в провинцията, се обаждаше на Учителя и смяташе за свое задължение при завръщането си отново да Го посети. Идват приятелите и споделят с Учителя, че това са най- прилежните ученици в провинцията, което бе вярно според мен. Учителят ги погледна и каза: "Тези души са с религиозно съзнание! " - "Ами как така, Учителю? Те са толкова предани, сърдечни, усърдни в делото!
към текста >>

Обикновено всеки, който отиваше в провинцията, се обаждаше на Учителя и смяташе за свое задължение при завръщането си отново да Го посети.
Този приятел се казва Желю Байрамов и е от Нова Загора. Имаше снимка - подарък от Учителя с надпис, която ни показваше, като потвърждение на разказа си. Мария Тодорова Една група софиянци посетили Братството в Айтос с цигулки и песни. Завърнаха се след десет дни и веднага отидоха при Учителя, за да разкажат какво са видели и чули. Обикновено всеки, който отиваше в провинцията, се обаждаше на Учителя и смяташе за свое задължение при завръщането си отново да Го посети. Идват приятелите и споделят с Учителя, че това са най- прилежните ученици в провинцията, което бе вярно според мен. Учителят ги погледна и каза: "Тези души са с религиозно съзнание! " - "Ами как така, Учителю? Те са толкова предани, сърдечни, усърдни в делото! " - казва една сестра.
към текста >>

Идват приятелите и споделят с Учителя, че това са най- прилежните ученици в провинцията, което бе вярно според мен.
Имаше снимка - подарък от Учителя с надпис, която ни показваше, като потвърждение на разказа си. Мария Тодорова Една група софиянци посетили Братството в Айтос с цигулки и песни. Завърнаха се след десет дни и веднага отидоха при Учителя, за да разкажат какво са видели и чули. Обикновено всеки, който отиваше в провинцията, се обаждаше на Учителя и смяташе за свое задължение при завръщането си отново да Го посети. Идват приятелите и споделят с Учителя, че това са най- прилежните ученици в провинцията, което бе вярно според мен. Учителят ги погледна и каза: "Тези души са с религиозно съзнание! " - "Ами как така, Учителю? Те са толкова предани, сърдечни, усърдни в делото! " - казва една сестра. Учителят я поглежда и продължава: "Ученичеството започва с пробуждането на човешката душа в търсене на контакт с Бога и живот за Бога, което е проявената Божия Любов към себе си, към ближните си, към враговете си и към Божествения Дух.
към текста >>

Учителят ги погледна и каза: "Тези души са с религиозно съзнание!
Мария Тодорова Една група софиянци посетили Братството в Айтос с цигулки и песни. Завърнаха се след десет дни и веднага отидоха при Учителя, за да разкажат какво са видели и чули. Обикновено всеки, който отиваше в провинцията, се обаждаше на Учителя и смяташе за свое задължение при завръщането си отново да Го посети. Идват приятелите и споделят с Учителя, че това са най- прилежните ученици в провинцията, което бе вярно според мен. Учителят ги погледна и каза: "Тези души са с религиозно съзнание! " - "Ами как така, Учителю? Те са толкова предани, сърдечни, усърдни в делото! " - казва една сестра. Учителят я поглежда и продължава: "Ученичеството започва с пробуждането на човешката душа в търсене на контакт с Бога и живот за Бога, което е проявената Божия Любов към себе си, към ближните си, към враговете си и към Божествения Дух. Това означава пробуждане на човешкото съзнание, навлизане в свръхсъзнанието, което е път на ученика и е фаза и състояние на ученичеството.
към текста >>

" - "Ами как така, Учителю?
Една група софиянци посетили Братството в Айтос с цигулки и песни. Завърнаха се след десет дни и веднага отидоха при Учителя, за да разкажат какво са видели и чули. Обикновено всеки, който отиваше в провинцията, се обаждаше на Учителя и смяташе за свое задължение при завръщането си отново да Го посети. Идват приятелите и споделят с Учителя, че това са най- прилежните ученици в провинцията, което бе вярно според мен. Учителят ги погледна и каза: "Тези души са с религиозно съзнание! " - "Ами как така, Учителю? Те са толкова предани, сърдечни, усърдни в делото! " - казва една сестра. Учителят я поглежда и продължава: "Ученичеството започва с пробуждането на човешката душа в търсене на контакт с Бога и живот за Бога, което е проявената Божия Любов към себе си, към ближните си, към враговете си и към Божествения Дух. Това означава пробуждане на човешкото съзнание, навлизане в свръхсъзнанието, което е път на ученика и е фаза и състояние на ученичеството. Ученикът борави и живее с Космическото Съзнание.
към текста >>

Учителят я поглежда и продължава: "Ученичеството започва с пробуждането на човешката душа в търсене на контакт с Бога и живот за Бога, което е проявената Божия Любов към себе си, към ближните си, към враговете си и към Божествения Дух.
Идват приятелите и споделят с Учителя, че това са най- прилежните ученици в провинцията, което бе вярно според мен. Учителят ги погледна и каза: "Тези души са с религиозно съзнание! " - "Ами как така, Учителю? Те са толкова предани, сърдечни, усърдни в делото! " - казва една сестра. Учителят я поглежда и продължава: "Ученичеството започва с пробуждането на човешката душа в търсене на контакт с Бога и живот за Бога, което е проявената Божия Любов към себе си, към ближните си, към враговете си и към Божествения Дух. Това означава пробуждане на човешкото съзнание, навлизане в свръхсъзнанието, което е път на ученика и е фаза и състояние на ученичеството. Ученикът борави и живее с Космическото Съзнание. Всички ония души в Айтос са с религиозно съзнание. Трябва да преминат от него в духовното съзнание и чак тогава да преминат в свръхсъзнанието или Космическото състояние на съзнанието, което е пътят на ученика. Дотогава има дълъг път да се извърви от тези души.
към текста >>

Учителят седеше пред катедрата в новопостроения салон и изнасяше Своята беседа, макар че не бяха сложени още врати и прозорци.
А всяка душа е лъч от светлината на Бога. И всяка душа е ценна за Бога." Мария Тодорова Когато започна да се строи салона през 1927 г., на Изгрева изневиделица се изсипаха 20-30 братя с бели ризи, червени пояси и черни потури и започнаха да работят ден и нощ. Иззидаха сградата, измазаха я и дочакаха съборните дни през август. Учителят седеше пред катедрата в новопостроения салон и изнасяше Своята беседа, макар че не бяха сложени още врати и прозорци. Та онези, които построиха салона на Изгрева, не бяха братята от София, а братята от айтоския край, които бе изпратил брат Георги Куртев. Група от Изгрева веднъж посети техния събор. Бяха приети сърдечно в братската градина в Айтос. Направило им впечатление, че братята дошли с черни потури, с бели ризи и с червени пояси, а сестрите били със сукмани и бели забрадки.
към текста >>

Връща се групата и веднага посещава Учителя, за да Му разкаже всичко.
Бяха приети сърдечно в братската градина в Айтос. Направило им впечатление, че братята дошли с черни потури, с бели ризи и с червени пояси, а сестрите били със сукмани и бели забрадки. А софиянци били с градски дрехи - контраст по всички правила. Всичко преминало много добре. Връща се групата и веднага посещава Учителя, за да Му разкаже всичко. Една сестра описва подробно цялата обстановка на смирение и послушание на братята и сестрите към брат Георги Куртев. Сестрата казва: "Учителю, ние тук, на Изгрева, колко сме различни, а там, в Айтос, всичките са еднакви по послушание и по облекло". Учителят ги гледа и казва: "Това са души, които са в почивка". Всички се оглеждат. Техният вътрешен възторг изчезва и те излизат един след друг.
към текста >>

Сестрата казва: "Учителю, ние тук, на Изгрева, колко сме различни, а там, в Айтос, всичките са еднакви по послушание и по облекло".
Направило им впечатление, че братята дошли с черни потури, с бели ризи и с червени пояси, а сестрите били със сукмани и бели забрадки. А софиянци били с градски дрехи - контраст по всички правила. Всичко преминало много добре. Връща се групата и веднага посещава Учителя, за да Му разкаже всичко. Една сестра описва подробно цялата обстановка на смирение и послушание на братята и сестрите към брат Георги Куртев. Сестрата казва: "Учителю, ние тук, на Изгрева, колко сме различни, а там, в Айтос, всичките са еднакви по послушание и по облекло". Учителят ги гледа и казва: "Това са души, които са в почивка". Всички се оглеждат. Техният вътрешен възторг изчезва и те излизат един след друг. Минаха няколко дни и ние не можехме да проумеем казаното от Учителя. Един ден се бяхме събрали около Учителя, водеше се разговор за преражданията.
към текста >>

Учителят ги гледа и казва: "Това са души, които са в почивка".
А софиянци били с градски дрехи - контраст по всички правила. Всичко преминало много добре. Връща се групата и веднага посещава Учителя, за да Му разкаже всичко. Една сестра описва подробно цялата обстановка на смирение и послушание на братята и сестрите към брат Георги Куртев. Сестрата казва: "Учителю, ние тук, на Изгрева, колко сме различни, а там, в Айтос, всичките са еднакви по послушание и по облекло". Учителят ги гледа и казва: "Това са души, които са в почивка". Всички се оглеждат. Техният вътрешен възторг изчезва и те излизат един след друг. Минаха няколко дни и ние не можехме да проумеем казаното от Учителя. Един ден се бяхме събрали около Учителя, водеше се разговор за преражданията. Една сестра Го запита: "А брат Ради кой е по прераждане?
към текста >>

Минаха няколко дни и ние не можехме да проумеем казаното от Учителя.
Една сестра описва подробно цялата обстановка на смирение и послушание на братята и сестрите към брат Георги Куртев. Сестрата казва: "Учителю, ние тук, на Изгрева, колко сме различни, а там, в Айтос, всичките са еднакви по послушание и по облекло". Учителят ги гледа и казва: "Това са души, които са в почивка". Всички се оглеждат. Техният вътрешен възторг изчезва и те излизат един след друг. Минаха няколко дни и ние не можехме да проумеем казаното от Учителя. Един ден се бяхме събрали около Учителя, водеше се разговор за преражданията. Една сестра Го запита: "А брат Ради кой е по прераждане? " Всички се изсмяха. Брат Ради беше градинарят на Изгрева. От сутрин до вечер работеше, копаеше, движеше цялото стопанство на Изгрева, докато други се подвизаваха в Господа само с молитви, без да работят.
към текста >>

Един ден се бяхме събрали около Учителя, водеше се разговор за преражданията.
Сестрата казва: "Учителю, ние тук, на Изгрева, колко сме различни, а там, в Айтос, всичките са еднакви по послушание и по облекло". Учителят ги гледа и казва: "Това са души, които са в почивка". Всички се оглеждат. Техният вътрешен възторг изчезва и те излизат един след друг. Минаха няколко дни и ние не можехме да проумеем казаното от Учителя. Един ден се бяхме събрали около Учителя, водеше се разговор за преражданията. Една сестра Го запита: "А брат Ради кой е по прераждане? " Всички се изсмяха. Брат Ради беше градинарят на Изгрева. От сутрин до вечер работеше, копаеше, движеше цялото стопанство на Изгрева, докато други се подвизаваха в Господа само с молитви, без да работят. Брат Ради беше облечен непрекъснато с един панталон, привързан с кълчищна връв през пояса, с много кръпки по него.
към текста >>

Учителят изгледа всички и каза: "Брат Ради по прераждане е българският патриарх Евтимий, но сега е душа, която е в почивка".
От сутрин до вечер работеше, копаеше, движеше цялото стопанство на Изгрева, докато други се подвизаваха в Господа само с молитви, без да работят. Брат Ради беше облечен непрекъснато с един панталон, привързан с кълчищна връв през пояса, с много кръпки по него. Имаше голяма брада и разчорлена коса. Беше неписмен и неук. Пример за човек, стоящ на най-ниското стъпало на Изгрева по своето човешко развитие. Учителят изгледа всички и каза: "Брат Ради по прераждане е българският патриарх Евтимий, но сега е душа, която е в почивка". Замряхме. Тишина. Стояхме без да мръднем. Там, на 50-60 метра от нас, брат Ради копаеше с мотика в градината, а ние, духовните ученици на Школата, се занимавахме с неговото прераждане. Като разбра моята мисъл, Учителят продължи: "Когато една душа е в почивка, тя заема обикновена длъжност на земята. Нали когато отивате при Извора, трябва да вземете празно шише или стомна, за да го напълните?
към текста >>

Като разбра моята мисъл, Учителят продължи: "Когато една душа е в почивка, тя заема обикновена длъжност на земята.
Пример за човек, стоящ на най-ниското стъпало на Изгрева по своето човешко развитие. Учителят изгледа всички и каза: "Брат Ради по прераждане е българският патриарх Евтимий, но сега е душа, която е в почивка". Замряхме. Тишина. Стояхме без да мръднем. Там, на 50-60 метра от нас, брат Ради копаеше с мотика в градината, а ние, духовните ученици на Школата, се занимавахме с неговото прераждане. Като разбра моята мисъл, Учителят продължи: "Когато една душа е в почивка, тя заема обикновена длъжност на земята. Нали когато отивате при Извора, трябва да вземете празно шише или стомна, за да го напълните? Ако сте с пълно шише, нищо няма да ви ползва Изворът. Брат Ради е дошъл при Извора с празна стомна и тя сега се пълни, за да може да работи в бъдеще с българския народ и да му предава Учението на Бялото Братство. Той сега се пълни със Словото Божие, ако и да е неписмен и неук. Той е неук за вас, но към Божественото той е учен, защото Го приема направо, без остатък.
към текста >>

Учителят е на улица "Опълченска" 66.
Брат Ради е дошъл при Извора с празна стомна и тя сега се пълни, за да може да работи в бъдеще с българския народ и да му предава Учението на Бялото Братство. Той сега се пълни със Словото Божие, ако и да е неписмен и неук. Той е неук за вас, но към Божественото той е учен, защото Го приема направо, без остатък. Това означава, че той ще Го прояви в следващия си живот." Мария Тодорова Учителят е на улица "Опълченска" 66. Изведнъж през вратника нахълтва един млад човек. Изкачва се по стъпалата, влиза в стаята и пита: "Къде е господин Дънов? " Учителят отваря вратата и пита: "Какво има? " - "Господин Дънов, чувал съм, че сте свят човек. Може ли да ме скриете, че ме гони полицията?
към текста >>

" Учителят отваря вратата и пита: "Какво има?
Това означава, че той ще Го прояви в следващия си живот." Мария Тодорова Учителят е на улица "Опълченска" 66. Изведнъж през вратника нахълтва един млад човек. Изкачва се по стъпалата, влиза в стаята и пита: "Къде е господин Дънов? " Учителят отваря вратата и пита: "Какво има? " - "Господин Дънов, чувал съм, че сте свят човек. Може ли да ме скриете, че ме гони полицията? Аз съм анархист и ако ме арестуват, ще ме убият, защото има заповед да бъдат ликвидирани всички анархисти." Учителят му казва: "Влезте в моята стая и застанете в ъгъла." След малко в двора нахълтва полиция - униформени и цивилни. Влизат при Учителя и питат: "Господин Дънов, има ли у вас един човек, който току-що е влязъл - да се е укрил у вас? Търсим опасен престъпник." Учителят протяга дясната Си ръка и казва: "Моля, може да проверте лично!
към текста >>

Аз съм анархист и ако ме арестуват, ще ме убият, защото има заповед да бъдат ликвидирани всички анархисти." Учителят му казва: "Влезте в моята стая и застанете в ъгъла." След малко в двора нахълтва полиция - униформени и цивилни.
Изведнъж през вратника нахълтва един млад човек. Изкачва се по стъпалата, влиза в стаята и пита: "Къде е господин Дънов? " Учителят отваря вратата и пита: "Какво има? " - "Господин Дънов, чувал съм, че сте свят човек. Може ли да ме скриете, че ме гони полицията? Аз съм анархист и ако ме арестуват, ще ме убият, защото има заповед да бъдат ликвидирани всички анархисти." Учителят му казва: "Влезте в моята стая и застанете в ъгъла." След малко в двора нахълтва полиция - униформени и цивилни. Влизат при Учителя и питат: "Господин Дънов, има ли у вас един човек, който току-що е влязъл - да се е укрил у вас? Търсим опасен престъпник." Учителят протяга дясната Си ръка и казва: "Моля, може да проверте лично! " Проверяващите оглеждат стаята и не намират никого. После претърсват останалите стаи, двора и си заминават. След малко Учителят се обръща към онзи, който стои изправен в ъгъла на стаята и който остава невидим за полицията, и му казва: "Рекох, вие сте свободен.
към текста >>

Влизат при Учителя и питат: "Господин Дънов, има ли у вас един човек, който току-що е влязъл - да се е укрил у вас?
Изкачва се по стъпалата, влиза в стаята и пита: "Къде е господин Дънов? " Учителят отваря вратата и пита: "Какво има? " - "Господин Дънов, чувал съм, че сте свят човек. Може ли да ме скриете, че ме гони полицията? Аз съм анархист и ако ме арестуват, ще ме убият, защото има заповед да бъдат ликвидирани всички анархисти." Учителят му казва: "Влезте в моята стая и застанете в ъгъла." След малко в двора нахълтва полиция - униформени и цивилни. Влизат при Учителя и питат: "Господин Дънов, има ли у вас един човек, който току-що е влязъл - да се е укрил у вас? Търсим опасен престъпник." Учителят протяга дясната Си ръка и казва: "Моля, може да проверте лично! " Проверяващите оглеждат стаята и не намират никого. После претърсват останалите стаи, двора и си заминават. След малко Учителят се обръща към онзи, който стои изправен в ъгъла на стаята и който остава невидим за полицията, и му казва: "Рекох, вие сте свободен. Може да си ходите." Младежът се обръща и пита: "А мога ли да идвам при Вас и да Ви слушам?
към текста >>

Търсим опасен престъпник." Учителят протяга дясната Си ръка и казва: "Моля, може да проверте лично!
" Учителят отваря вратата и пита: "Какво има? " - "Господин Дънов, чувал съм, че сте свят човек. Може ли да ме скриете, че ме гони полицията? Аз съм анархист и ако ме арестуват, ще ме убият, защото има заповед да бъдат ликвидирани всички анархисти." Учителят му казва: "Влезте в моята стая и застанете в ъгъла." След малко в двора нахълтва полиция - униформени и цивилни. Влизат при Учителя и питат: "Господин Дънов, има ли у вас един човек, който току-що е влязъл - да се е укрил у вас? Търсим опасен престъпник." Учителят протяга дясната Си ръка и казва: "Моля, може да проверте лично! " Проверяващите оглеждат стаята и не намират никого. После претърсват останалите стаи, двора и си заминават. След малко Учителят се обръща към онзи, който стои изправен в ъгъла на стаята и който остава невидим за полицията, и му казва: "Рекох, вие сте свободен. Може да си ходите." Младежът се обръща и пита: "А мога ли да идвам при Вас и да Ви слушам? " - "Ако искате, можете да идвате." Младежът си заминава.
към текста >>

След малко Учителят се обръща към онзи, който стои изправен в ъгъла на стаята и който остава невидим за полицията, и му казва: "Рекох, вие сте свободен.
Аз съм анархист и ако ме арестуват, ще ме убият, защото има заповед да бъдат ликвидирани всички анархисти." Учителят му казва: "Влезте в моята стая и застанете в ъгъла." След малко в двора нахълтва полиция - униформени и цивилни. Влизат при Учителя и питат: "Господин Дънов, има ли у вас един човек, който току-що е влязъл - да се е укрил у вас? Търсим опасен престъпник." Учителят протяга дясната Си ръка и казва: "Моля, може да проверте лично! " Проверяващите оглеждат стаята и не намират никого. После претърсват останалите стаи, двора и си заминават. След малко Учителят се обръща към онзи, който стои изправен в ъгъла на стаята и който остава невидим за полицията, и му казва: "Рекох, вие сте свободен. Може да си ходите." Младежът се обръща и пита: "А мога ли да идвам при Вас и да Ви слушам? " - "Ако искате, можете да идвате." Младежът си заминава. Този млад мъж се казваше Никола Антов. Той беше анархист по убеждение, след това премина към комунистите и накрая дойде на "Изгрева". Беше си построил барака и в стаята си, след заминаването на Учителя, беше закачил редом с Неговия портрет и този на Георги Димитров.
към текста >>

Беше си построил барака и в стаята си, след заминаването на Учителя, беше закачил редом с Неговия портрет и този на Георги Димитров.
След малко Учителят се обръща към онзи, който стои изправен в ъгъла на стаята и който остава невидим за полицията, и му казва: "Рекох, вие сте свободен. Може да си ходите." Младежът се обръща и пита: "А мога ли да идвам при Вас и да Ви слушам? " - "Ако искате, можете да идвате." Младежът си заминава. Този млад мъж се казваше Никола Антов. Той беше анархист по убеждение, след това премина към комунистите и накрая дойде на "Изгрева". Беше си построил барака и в стаята си, след заминаването на Учителя, беше закачил редом с Неговия портрет и този на Георги Димитров. Според него един комунист можел да бъде едновременно и дъновист и на никого това не пречело. След заминава- нето на Учителя той взе дейно участие при установяването на новата власт на комунистите в нашия район. Заради негови грешки пред комунистите беше изпратен за шест месеца в концлагер. Като се върна оттам, ме срещна веднъж и каза: "Сега аз се връщам от затвора. Ваш ред е - вие да отидете в затвора." Дойде време, някои от нас отидоха в затвора.
към текста >>

След заминава- нето на Учителя той взе дейно участие при установяването на новата власт на комунистите в нашия район.
" - "Ако искате, можете да идвате." Младежът си заминава. Този млад мъж се казваше Никола Антов. Той беше анархист по убеждение, след това премина към комунистите и накрая дойде на "Изгрева". Беше си построил барака и в стаята си, след заминаването на Учителя, беше закачил редом с Неговия портрет и този на Георги Димитров. Според него един комунист можел да бъде едновременно и дъновист и на никого това не пречело. След заминава- нето на Учителя той взе дейно участие при установяването на новата власт на комунистите в нашия район. Заради негови грешки пред комунистите беше изпратен за шест месеца в концлагер. Като се върна оттам, ме срещна веднъж и каза: "Сега аз се връщам от затвора. Ваш ред е - вие да отидете в затвора." Дойде време, някои от нас отидоха в затвора. Но преди това, на процеса пред съда, той каза: "Дошло е време на това Братство да му сложим една надгробна плоча." Наистина, дойде това време, когато "Изгревът" беше разрушен и всички сметнаха, че му е сложена надгробна плоча. Но ние бяхме взели участие в разрешаване на онази задача, когато преброихме космите на анархизма, който се превърна в комунизъм.
към текста >>

Учителят даде методи - и те са в Словото Му - за промяна на вътрешния човек, за да дойде времето, когато ще се пробуди неговото съзнание.
Ваш ред е - вие да отидете в затвора." Дойде време, някои от нас отидоха в затвора. Но преди това, на процеса пред съда, той каза: "Дошло е време на това Братство да му сложим една надгробна плоча." Наистина, дойде това време, когато "Изгревът" беше разрушен и всички сметнаха, че му е сложена надгробна плоча. Но ние бяхме взели участие в разрешаване на онази задача, когато преброихме космите на анархизма, който се превърна в комунизъм. Това бяха 360 000 косъма и толкова са формите на превъплъщение на онези сили, които дойдоха да прокарват онзи метод - чрез разрушение и сила да променят историята и обществото. Те го промениха, но отвътре не промениха човека и той си остана същият. Учителят даде методи - и те са в Словото Му - за промяна на вътрешния човек, за да дойде времето, когато ще се пробуди неговото съзнание. Учителят бе казал: "Ние не разрешаваме въпросите на света. Въпросите на новия свят, който слиза отгоре като свят на идеи, те са разрешени. Вие трябва да влезете в този нов свят като работници, които да ги реализират." Мария Тодорова Една сестра се възмущава от братята и сестрите и отива да протестира пред Учителя, защо не се намират други по-подходящи хора за Школата, с ум и талант, и възпитание.
към текста >>

Учителят бе казал: "Ние не разрешаваме въпросите на света.
Но преди това, на процеса пред съда, той каза: "Дошло е време на това Братство да му сложим една надгробна плоча." Наистина, дойде това време, когато "Изгревът" беше разрушен и всички сметнаха, че му е сложена надгробна плоча. Но ние бяхме взели участие в разрешаване на онази задача, когато преброихме космите на анархизма, който се превърна в комунизъм. Това бяха 360 000 косъма и толкова са формите на превъплъщение на онези сили, които дойдоха да прокарват онзи метод - чрез разрушение и сила да променят историята и обществото. Те го промениха, но отвътре не промениха човека и той си остана същият. Учителят даде методи - и те са в Словото Му - за промяна на вътрешния човек, за да дойде времето, когато ще се пробуди неговото съзнание. Учителят бе казал: "Ние не разрешаваме въпросите на света. Въпросите на новия свят, който слиза отгоре като свят на идеи, те са разрешени. Вие трябва да влезете в този нов свят като работници, които да ги реализират." Мария Тодорова Една сестра се възмущава от братята и сестрите и отива да протестира пред Учителя, защо не се намират други по-подходящи хора за Школата, с ум и талант, и възпитание. Учителят отговаря: "Бог ми ги изпратил такива.
към текста >>

Една сестра се възмущава от братята и сестрите и отива да протестира пред Учителя, защо не се намират други по-подходящи хора за Школата, с ум и талант, и възпитание.
Учителят даде методи - и те са в Словото Му - за промяна на вътрешния човек, за да дойде времето, когато ще се пробуди неговото съзнание. Учителят бе казал: "Ние не разрешаваме въпросите на света. Въпросите на новия свят, който слиза отгоре като свят на идеи, те са разрешени. Вие трябва да влезете в този нов свят като работници, които да ги реализират." Мария Тодорова Една сестра се възмущава от братята и сестрите и отива да протестира пред Учителя, защо не се намират други по-подходящи хора за Школата, с ум и талант, и възпитание. Учителят отговаря: "Бог ми ги изпратил такива. Щом Бог ги търпи и Аз ще ги търпя такива, каквито са". Разказваше ми един художник, който отива при Учителя, но е разочарован от цялата цигания на Изгрева - дървени бараки, телени мрежи, разхвърляни неща, неугледни хора, небрежно облечени - изобщо, няма никак- во представителство и приличие. Тази мисъл го е занимавала много пъти и накрая влиза в разговор с Учителя: "Учителю, това, което говорите, е много хубаво. Но много от човешкият материал, с който работите, не е качествен наглед, представлява голяма сплав и конгломерат".
към текста >>

Учителят отговаря: "Бог ми ги изпратил такива.
Учителят бе казал: "Ние не разрешаваме въпросите на света. Въпросите на новия свят, който слиза отгоре като свят на идеи, те са разрешени. Вие трябва да влезете в този нов свят като работници, които да ги реализират." Мария Тодорова Една сестра се възмущава от братята и сестрите и отива да протестира пред Учителя, защо не се намират други по-подходящи хора за Школата, с ум и талант, и възпитание. Учителят отговаря: "Бог ми ги изпратил такива. Щом Бог ги търпи и Аз ще ги търпя такива, каквито са". Разказваше ми един художник, който отива при Учителя, но е разочарован от цялата цигания на Изгрева - дървени бараки, телени мрежи, разхвърляни неща, неугледни хора, небрежно облечени - изобщо, няма никак- во представителство и приличие. Тази мисъл го е занимавала много пъти и накрая влиза в разговор с Учителя: "Учителю, това, което говорите, е много хубаво. Но много от човешкият материал, с който работите, не е качествен наглед, представлява голяма сплав и конгломерат". Учителят го изгледал с мъчителен и страдалчески поглед, мълчал дълго.
към текста >>

Разказваше ми един художник, който отива при Учителя, но е разочарован от цялата цигания на Изгрева - дървени бараки, телени мрежи, разхвърляни неща, неугледни хора, небрежно облечени - изобщо, няма никак- во представителство и приличие.
Вие трябва да влезете в този нов свят като работници, които да ги реализират." Мария Тодорова Една сестра се възмущава от братята и сестрите и отива да протестира пред Учителя, защо не се намират други по-подходящи хора за Школата, с ум и талант, и възпитание. Учителят отговаря: "Бог ми ги изпратил такива. Щом Бог ги търпи и Аз ще ги търпя такива, каквито са". Разказваше ми един художник, който отива при Учителя, но е разочарован от цялата цигания на Изгрева - дървени бараки, телени мрежи, разхвърляни неща, неугледни хора, небрежно облечени - изобщо, няма никак- во представителство и приличие. Тази мисъл го е занимавала много пъти и накрая влиза в разговор с Учителя: "Учителю, това, което говорите, е много хубаво. Но много от човешкият материал, с който работите, не е качествен наглед, представлява голяма сплав и конгломерат". Учителят го изгледал с мъчителен и страдалчески поглед, мълчал дълго. "Когато Аз трябваше да слезна Отгоре, да работя тук на земята, на мен ми поставиха и създадоха из- вестни условия. Намеси се онзи опашатия с рогата и ми каза: "Ще те пуснем на земята, но ние ще ти подберем хората.
към текста >>

Тази мисъл го е занимавала много пъти и накрая влиза в разговор с Учителя: "Учителю, това, което говорите, е много хубаво.
Мария Тодорова Една сестра се възмущава от братята и сестрите и отива да протестира пред Учителя, защо не се намират други по-подходящи хора за Школата, с ум и талант, и възпитание. Учителят отговаря: "Бог ми ги изпратил такива. Щом Бог ги търпи и Аз ще ги търпя такива, каквито са". Разказваше ми един художник, който отива при Учителя, но е разочарован от цялата цигания на Изгрева - дървени бараки, телени мрежи, разхвърляни неща, неугледни хора, небрежно облечени - изобщо, няма никак- во представителство и приличие. Тази мисъл го е занимавала много пъти и накрая влиза в разговор с Учителя: "Учителю, това, което говорите, е много хубаво. Но много от човешкият материал, с който работите, не е качествен наглед, представлява голяма сплав и конгломерат". Учителят го изгледал с мъчителен и страдалчески поглед, мълчал дълго. "Когато Аз трябваше да слезна Отгоре, да работя тук на земята, на мен ми поставиха и създадоха из- вестни условия. Намеси се онзи опашатия с рогата и ми каза: "Ще те пуснем на земята, но ние ще ти подберем хората. Ти няма да си подбираш хората, с които ще работиш".
към текста >>

Учителят го изгледал с мъчителен и страдалчески поглед, мълчал дълго.
Учителят отговаря: "Бог ми ги изпратил такива. Щом Бог ги търпи и Аз ще ги търпя такива, каквито са". Разказваше ми един художник, който отива при Учителя, но е разочарован от цялата цигания на Изгрева - дървени бараки, телени мрежи, разхвърляни неща, неугледни хора, небрежно облечени - изобщо, няма никак- во представителство и приличие. Тази мисъл го е занимавала много пъти и накрая влиза в разговор с Учителя: "Учителю, това, което говорите, е много хубаво. Но много от човешкият материал, с който работите, не е качествен наглед, представлява голяма сплав и конгломерат". Учителят го изгледал с мъчителен и страдалчески поглед, мълчал дълго. "Когато Аз трябваше да слезна Отгоре, да работя тук на земята, на мен ми поставиха и създадоха из- вестни условия. Намеси се онзи опашатия с рогата и ми каза: "Ще те пуснем на земята, но ние ще ти подберем хората. Ти няма да си подбираш хората, с които ще работиш". И аз се съгласих да слезна, защото трябваше да свърша една работа за Бога. Слезнах и тези хора дойдоха, защото други ги избраха".
към текста >>

Ето, така седят нещата за онези, които дойдоха при Учителя.
"Когато Аз трябваше да слезна Отгоре, да работя тук на земята, на мен ми поставиха и създадоха из- вестни условия. Намеси се онзи опашатия с рогата и ми каза: "Ще те пуснем на земята, но ние ще ти подберем хората. Ти няма да си подбираш хората, с които ще работиш". И аз се съгласих да слезна, защото трябваше да свърша една работа за Бога. Слезнах и тези хора дойдоха, защото други ги избраха". Ето, така седят нещата за онези, които дойдоха при Учителя. В тези думи на Учителя се крият най-големите откровения за състава на Школата. Симеон Арнаудов През лятото на 1939 г. дойдоха много гости на Братството от Франция, Латвия и Естония, за да прекарат с нас на Рила. Бяха около тридесет човека.
към текста >>

В тези думи на Учителя се крият най-големите откровения за състава на Школата.
Намеси се онзи опашатия с рогата и ми каза: "Ще те пуснем на земята, но ние ще ти подберем хората. Ти няма да си подбираш хората, с които ще работиш". И аз се съгласих да слезна, защото трябваше да свърша една работа за Бога. Слезнах и тези хора дойдоха, защото други ги избраха". Ето, така седят нещата за онези, които дойдоха при Учителя. В тези думи на Учителя се крият най-големите откровения за състава на Школата. Симеон Арнаудов През лятото на 1939 г. дойдоха много гости на Братството от Франция, Латвия и Естония, за да прекарат с нас на Рила. Бяха около тридесет човека. Французите бяха много официални, амбициозни и обичаха да ни поглеждат отвисоко.
към текста >>

Те донесоха на Учителя една модерна палатка с всички удобства и приспособления, които може човешкият ум да измисли.
Симеон Арнаудов През лятото на 1939 г. дойдоха много гости на Братството от Франция, Латвия и Естония, за да прекарат с нас на Рила. Бяха около тридесет човека. Французите бяха много официални, амбициозни и обичаха да ни поглеждат отвисоко. Те донесоха на Учителя една модерна палатка с всички удобства и приспособления, които може човешкият ум да измисли. А нашите палатки бяха простички, ние сами си ги правехме. Купувахме американ, шиехме ги и накрая американа го импрегнирахме хубаво с парафин. Това беше наша рецепта. Купувахме твърд парафин, разтопявахме го в една тенджера, добавяхме бензин, но настрани от огъня, в съотношение две части бензин, една част парафин и в тази течност потапяхме палатката. След това я изнасяхме на слънце да изсъхне, а парафинът вече е импрегнирал американа и не може да пропусне дъжд.
към текста >>

Такава бе и палатката на Учителя.
А нашите палатки бяха простички, ние сами си ги правехме. Купувахме американ, шиехме ги и накрая американа го импрегнирахме хубаво с парафин. Това беше наша рецепта. Купувахме твърд парафин, разтопявахме го в една тенджера, добавяхме бензин, но настрани от огъня, в съотношение две части бензин, една част парафин и в тази течност потапяхме палатката. След това я изнасяхме на слънце да изсъхне, а парафинът вече е импрегнирал американа и не може да пропусне дъжд. Такава бе и палатката на Учителя. Сестрите я бяха ушили, а братята бяха подготвили колчета и въжета за опъване. От тези палатки ние бяхме много доволни. По-късно към тях прибавихме и двоен покрив - спускахме едно платно да минава от двете страни и отзад. Това приспособление беше срещу буря, дъждове и вятър. Така палатките станаха по-стабилни.
към текста >>

Някои сестри, които бяха удивени от модерната френска палатка, наредиха да се опъне до самата палатка на Учителя.
Сестрите я бяха ушили, а братята бяха подготвили колчета и въжета за опъване. От тези палатки ние бяхме много доволни. По-късно към тях прибавихме и двоен покрив - спускахме едно платно да минава от двете страни и отзад. Това приспособление беше срещу буря, дъждове и вятър. Така палатките станаха по-стабилни. Някои сестри, които бяха удивени от модерната френска палатка, наредиха да се опъне до самата палатка на Учителя. Но Учителят не пожела да влезе в палатката на французите, дори не пожела да надзърне в нея. А тя вътре беше окомплектована с походни легла, масички и различни удобства за планински туризъм. Канят Учителя да влезе в палатката, но Той не влиза. Входът е затворен със специално приспособление. Учителят мине покрай нея, погледне я, пипне я, после се усмихне, но не влиза вътре, нито си подава главата през входа.
към текста >>

Но Учителят не пожела да влезе в палатката на французите, дори не пожела да надзърне в нея.
От тези палатки ние бяхме много доволни. По-късно към тях прибавихме и двоен покрив - спускахме едно платно да минава от двете страни и отзад. Това приспособление беше срещу буря, дъждове и вятър. Така палатките станаха по-стабилни. Някои сестри, които бяха удивени от модерната френска палатка, наредиха да се опъне до самата палатка на Учителя. Но Учителят не пожела да влезе в палатката на французите, дори не пожела да надзърне в нея. А тя вътре беше окомплектована с походни легла, масички и различни удобства за планински туризъм. Канят Учителя да влезе в палатката, но Той не влиза. Входът е затворен със специално приспособление. Учителят мине покрай нея, погледне я, пипне я, после се усмихне, но не влиза вътре, нито си подава главата през входа. Сестрите казват: "Учителю, ще ви преместим дрехите и леглото в новата палатка".
към текста >>

Канят Учителя да влезе в палатката, но Той не влиза.
Това приспособление беше срещу буря, дъждове и вятър. Така палатките станаха по-стабилни. Някои сестри, които бяха удивени от модерната френска палатка, наредиха да се опъне до самата палатка на Учителя. Но Учителят не пожела да влезе в палатката на французите, дори не пожела да надзърне в нея. А тя вътре беше окомплектована с походни легла, масички и различни удобства за планински туризъм. Канят Учителя да влезе в палатката, но Той не влиза. Входът е затворен със специално приспособление. Учителят мине покрай нея, погледне я, пипне я, после се усмихне, но не влиза вътре, нито си подава главата през входа. Сестрите казват: "Учителю, ще ви преместим дрехите и леглото в новата палатка". Учителят казва: "Не! " Сестрите пак настояват: "Защо да не преместим багажа Ви?
към текста >>

Учителят мине покрай нея, погледне я, пипне я, после се усмихне, но не влиза вътре, нито си подава главата през входа.
Някои сестри, които бяха удивени от модерната френска палатка, наредиха да се опъне до самата палатка на Учителя. Но Учителят не пожела да влезе в палатката на французите, дори не пожела да надзърне в нея. А тя вътре беше окомплектована с походни легла, масички и различни удобства за планински туризъм. Канят Учителя да влезе в палатката, но Той не влиза. Входът е затворен със специално приспособление. Учителят мине покрай нея, погледне я, пипне я, после се усмихне, но не влиза вътре, нито си подава главата през входа. Сестрите казват: "Учителю, ще ви преместим дрехите и леглото в новата палатка". Учителят казва: "Не! " Сестрите пак настояват: "Защо да не преместим багажа Ви? Вижте колко е удобна". Учителят отново казва: "Не!
към текста >>

Сестрите казват: "Учителю, ще ви преместим дрехите и леглото в новата палатка".
Но Учителят не пожела да влезе в палатката на французите, дори не пожела да надзърне в нея. А тя вътре беше окомплектована с походни легла, масички и различни удобства за планински туризъм. Канят Учителя да влезе в палатката, но Той не влиза. Входът е затворен със специално приспособление. Учителят мине покрай нея, погледне я, пипне я, после се усмихне, но не влиза вътре, нито си подава главата през входа. Сестрите казват: "Учителю, ще ви преместим дрехите и леглото в новата палатка". Учителят казва: "Не! " Сестрите пак настояват: "Защо да не преместим багажа Ви? Вижте колко е удобна". Учителят отново казва: "Не! " Сестрите пак настояват.
към текста >>

Учителят казва: "Не!
А тя вътре беше окомплектована с походни легла, масички и различни удобства за планински туризъм. Канят Учителя да влезе в палатката, но Той не влиза. Входът е затворен със специално приспособление. Учителят мине покрай нея, погледне я, пипне я, после се усмихне, но не влиза вътре, нито си подава главата през входа. Сестрите казват: "Учителю, ще ви преместим дрехите и леглото в новата палатка". Учителят казва: "Не! " Сестрите пак настояват: "Защо да не преместим багажа Ви? Вижте колко е удобна". Учителят отново казва: "Не! " Сестрите пак настояват. Накрая Той не издържа и каза дословно: "Аз не съм дошъл на Земята за френския народ.
към текста >>

Учителят отново казва: "Не!
Учителят мине покрай нея, погледне я, пипне я, после се усмихне, но не влиза вътре, нито си подава главата през входа. Сестрите казват: "Учителю, ще ви преместим дрехите и леглото в новата палатка". Учителят казва: "Не! " Сестрите пак настояват: "Защо да не преместим багажа Ви? Вижте колко е удобна". Учителят отново казва: "Не! " Сестрите пак настояват. Накрая Той не издържа и каза дословно: "Аз не съм дошъл на Земята за френския народ. Аз съм дошъл за българите и за българския народ. Словото на Бога днес се предава чрез български език. Това е решение на Бога, а не Мое!
към текста >>

Всемировият Учител е дошъл между българите и предава Словото на Всемирното Велико Бяло Братство на български".
Накрая Той не издържа и каза дословно: "Аз не съм дошъл на Земята за френския народ. Аз съм дошъл за българите и за българския народ. Словото на Бога днес се предава чрез български език. Това е решение на Бога, а не Мое! И аз не мога да променя и не искам да променям нито на йота Волята на Бога. Всемировият Учител е дошъл между българите и предава Словото на Всемирното Велико Бяло Братство на български". Това бе категоричното мнение и решение на Учителя. Влезе в палатката от американ, ушита от нашите ръце, седна на леглото и не прие да влезе във френската палатка. На следващия ден Учителят споделя: "Вижте им акъла. За една паница леща искат да си продадат първо- родството. За една палатка ще си отклонят благословението, което сега се излива върху българите".
към текста >>

Това бе категоричното мнение и решение на Учителя.
Аз съм дошъл за българите и за българския народ. Словото на Бога днес се предава чрез български език. Това е решение на Бога, а не Мое! И аз не мога да променя и не искам да променям нито на йота Волята на Бога. Всемировият Учител е дошъл между българите и предава Словото на Всемирното Велико Бяло Братство на български". Това бе категоричното мнение и решение на Учителя. Влезе в палатката от американ, ушита от нашите ръце, седна на леглото и не прие да влезе във френската палатка. На следващия ден Учителят споделя: "Вижте им акъла. За една паница леща искат да си продадат първо- родството. За една палатка ще си отклонят благословението, което сега се излива върху българите". Борис Николов, Мария Тодорова
към текста >>

На следващия ден Учителят споделя: "Вижте им акъла.
Това е решение на Бога, а не Мое! И аз не мога да променя и не искам да променям нито на йота Волята на Бога. Всемировият Учител е дошъл между българите и предава Словото на Всемирното Велико Бяло Братство на български". Това бе категоричното мнение и решение на Учителя. Влезе в палатката от американ, ушита от нашите ръце, седна на леглото и не прие да влезе във френската палатка. На следващия ден Учителят споделя: "Вижте им акъла. За една паница леща искат да си продадат първо- родството. За една палатка ще си отклонят благословението, което сега се излива върху българите". Борис Николов, Мария Тодорова
към текста >>

74. СРЕЩИ И РАЗГОВОРИ С УЧИТЕЛЯ

СРЕЩИ И РАЗГОВОРИ С УЧИТЕЛЯ
СРЕЩИ И РАЗГОВОРИ С УЧИТЕЛЯ Спомени на ученици Питат много хора, имаше ли Учителят приемни дни? Нямаше приемни дни, защото Той приемаше всеки ден. Не само през деня, но денонощно. Приемаше всеки ден посетители, които идваха при него по най-различни поводи - било да разрешат лични свои задачи, било болни, които искаха от Него помощ, било хора, които искаха да поговорят с Него.
към текста >>

Питат много хора, имаше ли Учителят приемни дни?
СРЕЩИ И РАЗГОВОРИ С УЧИТЕЛЯ Спомени на ученици Питат много хора, имаше ли Учителят приемни дни? Нямаше приемни дни, защото Той приемаше всеки ден. Не само през деня, но денонощно. Приемаше всеки ден посетители, които идваха при него по най-различни поводи - било да разрешат лични свои задачи, било болни, които искаха от Него помощ, било хора, които искаха да поговорят с Него. Учителят приемаше от сутрин до вечер. Само един ден не приемаше посетители.
към текста >>

Учителят приемаше от сутрин до вечер.
Спомени на ученици Питат много хора, имаше ли Учителят приемни дни? Нямаше приемни дни, защото Той приемаше всеки ден. Не само през деня, но денонощно. Приемаше всеки ден посетители, които идваха при него по най-различни поводи - било да разрешат лични свои задачи, било болни, които искаха от Него помощ, било хора, които искаха да поговорят с Него. Учителят приемаше от сутрин до вечер. Само един ден не приемаше посетители. Това бе събота. Той бе казал: "Съботния ден е за Господа. Него съм определил и закова съботния ден не приемам." Но когато някой настоява веднъж, два пъти на вратата, Той го приемаше, защото казваше: "Господ мен ме понася и Аз ще понасям, който и да дойде". Имаше сестри, които посрещаха посетителите и ги настаняваха в трапезарията, а при хубаво време отвън на пейките чакаха кога ще ги приеме Учителят.
към текста >>

Имаше сестри, които посрещаха посетителите и ги настаняваха в трапезарията, а при хубаво време отвън на пейките чакаха кога ще ги приеме Учителят.
Учителят приемаше от сутрин до вечер. Само един ден не приемаше посетители. Това бе събота. Той бе казал: "Съботния ден е за Господа. Него съм определил и закова съботния ден не приемам." Но когато някой настоява веднъж, два пъти на вратата, Той го приемаше, защото казваше: "Господ мен ме понася и Аз ще понасям, който и да дойде". Имаше сестри, които посрещаха посетителите и ги настаняваха в трапезарията, а при хубаво време отвън на пейките чакаха кога ще ги приеме Учителят. Можеше някои да чакат с часове и Той да не ги приеме. Понякога чакаха с дни. А кога ще бъдат приети, това го решаваше Учителят. За всеки имаше определено време и то се определяше вътре в човека. Там беше него- вият часовник.
към текста >>

А кога ще бъдат приети, това го решаваше Учителят.
Той бе казал: "Съботния ден е за Господа. Него съм определил и закова съботния ден не приемам." Но когато някой настоява веднъж, два пъти на вратата, Той го приемаше, защото казваше: "Господ мен ме понася и Аз ще понасям, който и да дойде". Имаше сестри, които посрещаха посетителите и ги настаняваха в трапезарията, а при хубаво време отвън на пейките чакаха кога ще ги приеме Учителят. Можеше някои да чакат с часове и Той да не ги приеме. Понякога чакаха с дни. А кога ще бъдат приети, това го решаваше Учителят. За всеки имаше определено време и то се определяше вътре в човека. Там беше него- вият часовник. Учителят не може да те приеме, ако твоят вътрешен часовник и твоите стрелки на ума и сърцето ти не са застанали точно на онзи час и минута, когато е твоето време. Някои биваха приемани веднага. Затова тази върволица от хора биваше необикновена.
към текста >>

Учителят не може да те приеме, ако твоят вътрешен часовник и твоите стрелки на ума и сърцето ти не са застанали точно на онзи час и минута, когато е твоето време.
Можеше някои да чакат с часове и Той да не ги приеме. Понякога чакаха с дни. А кога ще бъдат приети, това го решаваше Учителят. За всеки имаше определено време и то се определяше вътре в човека. Там беше него- вият часовник. Учителят не може да те приеме, ако твоят вътрешен часовник и твоите стрелки на ума и сърцето ти не са застанали точно на онзи час и минута, когато е твоето време. Някои биваха приемани веднага. Затова тази върволица от хора биваше необикновена. Всеки ден се случваше, че някой идваше при Учителя да решава съдбовни въпроси за самия себе си. Светът отвън се бе сгромолясал върху този брат или върху тази сестра и те се влачеха пребити и едва се домъкваха до Изгрева и търсеха среща с Учителя. Идваха, влизаха при Него и излизаха преобразени, съвсем други хора.
към текста >>

Затова тази върволица от хора биваше необикновена.
А кога ще бъдат приети, това го решаваше Учителят. За всеки имаше определено време и то се определяше вътре в човека. Там беше него- вият часовник. Учителят не може да те приеме, ако твоят вътрешен часовник и твоите стрелки на ума и сърцето ти не са застанали точно на онзи час и минута, когато е твоето време. Някои биваха приемани веднага. Затова тази върволица от хора биваше необикновена. Всеки ден се случваше, че някой идваше при Учителя да решава съдбовни въпроси за самия себе си. Светът отвън се бе сгромолясал върху този брат или върху тази сестра и те се влачеха пребити и едва се домъкваха до Изгрева и търсеха среща с Учителя. Идваха, влизаха при Него и излизаха преобразени, съвсем други хора. Тогава те хвърчаха в истинския смисъл на думата-излизаха, ръкомахаха, говореха радостно, възбудени. Друг път излизаха от приемната на Учителя, неможещи още да проумеят какво е станало с тях и да излязат от онова състояние на съзнанието, в което бяха попаднали.
към текста >>

Всеки ден се случваше, че някой идваше при Учителя да решава съдбовни въпроси за самия себе си.
За всеки имаше определено време и то се определяше вътре в човека. Там беше него- вият часовник. Учителят не може да те приеме, ако твоят вътрешен часовник и твоите стрелки на ума и сърцето ти не са застанали точно на онзи час и минута, когато е твоето време. Някои биваха приемани веднага. Затова тази върволица от хора биваше необикновена. Всеки ден се случваше, че някой идваше при Учителя да решава съдбовни въпроси за самия себе си. Светът отвън се бе сгромолясал върху този брат или върху тази сестра и те се влачеха пребити и едва се домъкваха до Изгрева и търсеха среща с Учителя. Идваха, влизаха при Него и излизаха преобразени, съвсем други хора. Тогава те хвърчаха в истинския смисъл на думата-излизаха, ръкомахаха, говореха радостно, възбудени. Друг път излизаха от приемната на Учителя, неможещи още да проумеят какво е станало с тях и да излязат от онова състояние на съзнанието, в което бяха попаднали. Понякога те само се усмихваха, светеха отвътре и не можеха да продумат и дума.
към текста >>

Светът отвън се бе сгромолясал върху този брат или върху тази сестра и те се влачеха пребити и едва се домъкваха до Изгрева и търсеха среща с Учителя.
Там беше него- вият часовник. Учителят не може да те приеме, ако твоят вътрешен часовник и твоите стрелки на ума и сърцето ти не са застанали точно на онзи час и минута, когато е твоето време. Някои биваха приемани веднага. Затова тази върволица от хора биваше необикновена. Всеки ден се случваше, че някой идваше при Учителя да решава съдбовни въпроси за самия себе си. Светът отвън се бе сгромолясал върху този брат или върху тази сестра и те се влачеха пребити и едва се домъкваха до Изгрева и търсеха среща с Учителя. Идваха, влизаха при Него и излизаха преобразени, съвсем други хора. Тогава те хвърчаха в истинския смисъл на думата-излизаха, ръкомахаха, говореха радостно, възбудени. Друг път излизаха от приемната на Учителя, неможещи още да проумеят какво е станало с тях и да излязат от онова състояние на съзнанието, в което бяха попаднали. Понякога те само се усмихваха, светеха отвътре и не можеха да продумат и дума. Случаите бяха различни и случай със случая не се покриваше.
към текста >>

Друг път излизаха от приемната на Учителя, неможещи още да проумеят какво е станало с тях и да излязат от онова състояние на съзнанието, в което бяха попаднали.
Затова тази върволица от хора биваше необикновена. Всеки ден се случваше, че някой идваше при Учителя да решава съдбовни въпроси за самия себе си. Светът отвън се бе сгромолясал върху този брат или върху тази сестра и те се влачеха пребити и едва се домъкваха до Изгрева и търсеха среща с Учителя. Идваха, влизаха при Него и излизаха преобразени, съвсем други хора. Тогава те хвърчаха в истинския смисъл на думата-излизаха, ръкомахаха, говореха радостно, възбудени. Друг път излизаха от приемната на Учителя, неможещи още да проумеят какво е станало с тях и да излязат от онова състояние на съзнанието, в което бяха попаднали. Понякога те само се усмихваха, светеха отвътре и не можеха да продумат и дума. Случаите бяха различни и случай със случая не се покриваше. Обикновено Боян Боев посрещаше всеки един от тях и го запитваше какъв му е бил проблема и как Учителят го е разрешил. Онзи му разказваше, а брат Боев стенографираше на своите тетрадки и ако те не са унищожени след обиските през 1957г, то в тях ще се намери невероятен материал от такова естество. Нестор Илиев, Борис Николов , Мария Тодорова
към текста >>

Обикновено Боян Боев посрещаше всеки един от тях и го запитваше какъв му е бил проблема и как Учителят го е разрешил.
Идваха, влизаха при Него и излизаха преобразени, съвсем други хора. Тогава те хвърчаха в истинския смисъл на думата-излизаха, ръкомахаха, говореха радостно, възбудени. Друг път излизаха от приемната на Учителя, неможещи още да проумеят какво е станало с тях и да излязат от онова състояние на съзнанието, в което бяха попаднали. Понякога те само се усмихваха, светеха отвътре и не можеха да продумат и дума. Случаите бяха различни и случай със случая не се покриваше. Обикновено Боян Боев посрещаше всеки един от тях и го запитваше какъв му е бил проблема и как Учителят го е разрешил. Онзи му разказваше, а брат Боев стенографираше на своите тетрадки и ако те не са унищожени след обиските през 1957г, то в тях ще се намери невероятен материал от такова естество. Нестор Илиев, Борис Николов , Мария Тодорова Една сестра от дълго време желаела да се срещне с Учителя, защото имала да го пита нещо твърде важно за самата нея. А така да Го срещне и да Го спре, не искала. Ето защо решила да отиде при Учителя официално, когато има приемен ден.
към текста >>

Една сестра от дълго време желаела да се срещне с Учителя, защото имала да го пита нещо твърде важно за самата нея.
Понякога те само се усмихваха, светеха отвътре и не можеха да продумат и дума. Случаите бяха различни и случай със случая не се покриваше. Обикновено Боян Боев посрещаше всеки един от тях и го запитваше какъв му е бил проблема и как Учителят го е разрешил. Онзи му разказваше, а брат Боев стенографираше на своите тетрадки и ако те не са унищожени след обиските през 1957г, то в тях ще се намери невероятен материал от такова естество. Нестор Илиев, Борис Николов , Мария Тодорова Една сестра от дълго време желаела да се срещне с Учителя, защото имала да го пита нещо твърде важно за самата нея. А така да Го срещне и да Го спре, не искала. Ето защо решила да отиде при Учителя официално, когато има приемен ден. Видяла тя, че Учителят приема и се наредила, за да си запази ред. Почакала повече от един час и тъкмо когато дошъл нейният ред, друга сестра я помолила да й отстъпи. Отстъпила й реда си.
към текста >>

Ето защо решила да отиде при Учителя официално, когато има приемен ден.
Обикновено Боян Боев посрещаше всеки един от тях и го запитваше какъв му е бил проблема и как Учителят го е разрешил. Онзи му разказваше, а брат Боев стенографираше на своите тетрадки и ако те не са унищожени след обиските през 1957г, то в тях ще се намери невероятен материал от такова естество. Нестор Илиев, Борис Николов , Мария Тодорова Една сестра от дълго време желаела да се срещне с Учителя, защото имала да го пита нещо твърде важно за самата нея. А така да Го срещне и да Го спре, не искала. Ето защо решила да отиде при Учителя официално, когато има приемен ден. Видяла тя, че Учителят приема и се наредила, за да си запази ред. Почакала повече от един час и тъкмо когато дошъл нейният ред, друга сестра я помолила да й отстъпи. Отстъпила й реда си. Мислела, че така трябва да се постъпи. Трябва да сме готови за жертва.
към текста >>

Видяла тя, че Учителят приема и се наредила, за да си запази ред.
Онзи му разказваше, а брат Боев стенографираше на своите тетрадки и ако те не са унищожени след обиските през 1957г, то в тях ще се намери невероятен материал от такова естество. Нестор Илиев, Борис Николов , Мария Тодорова Една сестра от дълго време желаела да се срещне с Учителя, защото имала да го пита нещо твърде важно за самата нея. А така да Го срещне и да Го спре, не искала. Ето защо решила да отиде при Учителя официално, когато има приемен ден. Видяла тя, че Учителят приема и се наредила, за да си запази ред. Почакала повече от един час и тъкмо когато дошъл нейният ред, друга сестра я помолила да й отстъпи. Отстъпила й реда си. Мислела, че така трябва да се постъпи. Трябва да сме готови за жертва. Радвала се, че била направила тази малка жертва.
към текста >>

Когато Учителят я приел след тази сестра, на която отстъпила реда, й казал: "Туй, което бе определено за тебе, го получиха други.
Отстъпила й реда си. Мислела, че така трябва да се постъпи. Трябва да сме готови за жертва. Радвала се, че била направила тази малка жертва. Или поне с такива мисли се утешавала. Когато Учителят я приел след тази сестра, на която отстъпила реда, й казал: "Туй, което бе определено за тебе, го получиха други. Сега и за тебе има, но не е онова." От горния пример ни се подсказва, че когато душата пожелае да се срещне с Учителя и й дойде редът, не бива да отстъпва, да отлага. Има блага, които не бива да се отстъпват. Не всяка жертва е на място. Стоянка Илиева
към текста >>

От горния пример ни се подсказва, че когато душата пожелае да се срещне с Учителя и й дойде редът, не бива да отстъпва, да отлага.
Трябва да сме готови за жертва. Радвала се, че била направила тази малка жертва. Или поне с такива мисли се утешавала. Когато Учителят я приел след тази сестра, на която отстъпила реда, й казал: "Туй, което бе определено за тебе, го получиха други. Сега и за тебе има, но не е онова." От горния пример ни се подсказва, че когато душата пожелае да се срещне с Учителя и й дойде редът, не бива да отстъпва, да отлага. Има блага, които не бива да се отстъпват. Не всяка жертва е на място. Стоянка Илиева Веднъж Иван Петрович ми разказваше как отначало отишъл при Учителя и искал да му покаже, че е голям учен, образован човек и затова започнал да говори на Учителя за разни исторически личности. Поради това, че е историк, познавал много добре материята, дори е знаел наизуст много цитати и се славел с отлична памет.
към текста >>

Веднъж Иван Петрович ми разказваше как отначало отишъл при Учителя и искал да му покаже, че е голям учен, образован човек и затова започнал да говори на Учителя за разни исторически личности.
Сега и за тебе има, но не е онова." От горния пример ни се подсказва, че когато душата пожелае да се срещне с Учителя и й дойде редът, не бива да отстъпва, да отлага. Има блага, които не бива да се отстъпват. Не всяка жертва е на място. Стоянка Илиева Веднъж Иван Петрович ми разказваше как отначало отишъл при Учителя и искал да му покаже, че е голям учен, образован човек и затова започнал да говори на Учителя за разни исторически личности. Поради това, че е историк, познавал много добре материята, дори е знаел наизуст много цитати и се славел с отлична памет. А какво е било учудването му, когато Учителят започнал да дава характеристика на всяка една личност, която той споменавал и дори допълвал такива неща, които Иван Петрович изобщо не е знаел. Разбрал, че Учителят черпи знанията си моментално от някакъв друг източник, който той не познава. Спомене Иван Радослвов някаква историческа личност и веднага Учителят допълва, дава факти и прави такива обобщения, които са го стряскали със своята точност и категоричност. Тогава той се засрамил и си отишъл.
към текста >>

А какво е било учудването му, когато Учителят започнал да дава характеристика на всяка една личност, която той споменавал и дори допълвал такива неща, които Иван Петрович изобщо не е знаел.
Има блага, които не бива да се отстъпват. Не всяка жертва е на място. Стоянка Илиева Веднъж Иван Петрович ми разказваше как отначало отишъл при Учителя и искал да му покаже, че е голям учен, образован човек и затова започнал да говори на Учителя за разни исторически личности. Поради това, че е историк, познавал много добре материята, дори е знаел наизуст много цитати и се славел с отлична памет. А какво е било учудването му, когато Учителят започнал да дава характеристика на всяка една личност, която той споменавал и дори допълвал такива неща, които Иван Петрович изобщо не е знаел. Разбрал, че Учителят черпи знанията си моментално от някакъв друг източник, който той не познава. Спомене Иван Радослвов някаква историческа личност и веднага Учителят допълва, дава факти и прави такива обобщения, които са го стряскали със своята точност и категоричност. Тогава той се засрамил и си отишъл. По-късно разправяше, че винаги се срамува от тази среща с Учителя, за невежеството и нахалството си. Понякога казваше пред мен: "Какво нещо е Учителят?
към текста >>

Разбрал, че Учителят черпи знанията си моментално от някакъв друг източник, който той не познава.
Не всяка жертва е на място. Стоянка Илиева Веднъж Иван Петрович ми разказваше как отначало отишъл при Учителя и искал да му покаже, че е голям учен, образован човек и затова започнал да говори на Учителя за разни исторически личности. Поради това, че е историк, познавал много добре материята, дори е знаел наизуст много цитати и се славел с отлична памет. А какво е било учудването му, когато Учителят започнал да дава характеристика на всяка една личност, която той споменавал и дори допълвал такива неща, които Иван Петрович изобщо не е знаел. Разбрал, че Учителят черпи знанията си моментално от някакъв друг източник, който той не познава. Спомене Иван Радослвов някаква историческа личност и веднага Учителят допълва, дава факти и прави такива обобщения, които са го стряскали със своята точност и категоричност. Тогава той се засрамил и си отишъл. По-късно разправяше, че винаги се срамува от тази среща с Учителя, за невежеството и нахалството си. Понякога казваше пред мен: "Какво нещо е Учителят? " и вдигаше и двете си ръце, разтваряше ги ей така да обхванат цялото пространство около него и над него.
към текста >>

Спомене Иван Радослвов някаква историческа личност и веднага Учителят допълва, дава факти и прави такива обобщения, които са го стряскали със своята точност и категоричност.
Стоянка Илиева Веднъж Иван Петрович ми разказваше как отначало отишъл при Учителя и искал да му покаже, че е голям учен, образован човек и затова започнал да говори на Учителя за разни исторически личности. Поради това, че е историк, познавал много добре материята, дори е знаел наизуст много цитати и се славел с отлична памет. А какво е било учудването му, когато Учителят започнал да дава характеристика на всяка една личност, която той споменавал и дори допълвал такива неща, които Иван Петрович изобщо не е знаел. Разбрал, че Учителят черпи знанията си моментално от някакъв друг източник, който той не познава. Спомене Иван Радослвов някаква историческа личност и веднага Учителят допълва, дава факти и прави такива обобщения, които са го стряскали със своята точност и категоричност. Тогава той се засрамил и си отишъл. По-късно разправяше, че винаги се срамува от тази среща с Учителя, за невежеството и нахалството си. Понякога казваше пред мен: "Какво нещо е Учителят? " и вдигаше и двете си ръце, разтваряше ги ей така да обхванат цялото пространство около него и над него. Мария Тодорова
към текста >>

По-късно разправяше, че винаги се срамува от тази среща с Учителя, за невежеството и нахалството си.
Поради това, че е историк, познавал много добре материята, дори е знаел наизуст много цитати и се славел с отлична памет. А какво е било учудването му, когато Учителят започнал да дава характеристика на всяка една личност, която той споменавал и дори допълвал такива неща, които Иван Петрович изобщо не е знаел. Разбрал, че Учителят черпи знанията си моментално от някакъв друг източник, който той не познава. Спомене Иван Радослвов някаква историческа личност и веднага Учителят допълва, дава факти и прави такива обобщения, които са го стряскали със своята точност и категоричност. Тогава той се засрамил и си отишъл. По-късно разправяше, че винаги се срамува от тази среща с Учителя, за невежеството и нахалството си. Понякога казваше пред мен: "Какво нещо е Учителят? " и вдигаше и двете си ръце, разтваряше ги ей така да обхванат цялото пространство около него и над него. Мария Тодорова Една вечер се връщаме с Учителя от чешмичката, гледаме пред нас върви възрастна сестра и носи тежка стомна с вода. Едва я носи.
към текста >>

Понякога казваше пред мен: "Какво нещо е Учителят?
А какво е било учудването му, когато Учителят започнал да дава характеристика на всяка една личност, която той споменавал и дори допълвал такива неща, които Иван Петрович изобщо не е знаел. Разбрал, че Учителят черпи знанията си моментално от някакъв друг източник, който той не познава. Спомене Иван Радослвов някаква историческа личност и веднага Учителят допълва, дава факти и прави такива обобщения, които са го стряскали със своята точност и категоричност. Тогава той се засрамил и си отишъл. По-късно разправяше, че винаги се срамува от тази среща с Учителя, за невежеството и нахалството си. Понякога казваше пред мен: "Какво нещо е Учителят? " и вдигаше и двете си ръце, разтваряше ги ей така да обхванат цялото пространство около него и над него. Мария Тодорова Една вечер се връщаме с Учителя от чешмичката, гледаме пред нас върви възрастна сестра и носи тежка стомна с вода. Едва я носи. Често я слага на земята и си почива.
към текста >>

Една вечер се връщаме с Учителя от чешмичката, гледаме пред нас върви възрастна сестра и носи тежка стомна с вода.
Тогава той се засрамил и си отишъл. По-късно разправяше, че винаги се срамува от тази среща с Учителя, за невежеството и нахалството си. Понякога казваше пред мен: "Какво нещо е Учителят? " и вдигаше и двете си ръце, разтваряше ги ей така да обхванат цялото пространство около него и над него. Мария Тодорова Една вечер се връщаме с Учителя от чешмичката, гледаме пред нас върви възрастна сестра и носи тежка стомна с вода. Едва я носи. Често я слага на земята и си почива. Като дойде до големия баир към Изгрева, тури долу стомната да си почине. И когато да вдигне стомната, Учителят се при- тича шеговито, незабелязано отзад, подхвана и Той с пръст стомната заедно с нея и така я изнесоха из баира нагоре, като Той пое тежестта на стомната. Сестрата излезе горе до баира, сложи стомната и тогава видя Учителя до себе си: "Тежка ли е стомната?
към текста >>

И когато да вдигне стомната, Учителят се при- тича шеговито, незабелязано отзад, подхвана и Той с пръст стомната заедно с нея и така я изнесоха из баира нагоре, като Той пое тежестта на стомната.
Мария Тодорова Една вечер се връщаме с Учителя от чешмичката, гледаме пред нас върви възрастна сестра и носи тежка стомна с вода. Едва я носи. Често я слага на земята и си почива. Като дойде до големия баир към Изгрева, тури долу стомната да си почине. И когато да вдигне стомната, Учителят се при- тича шеговито, незабелязано отзад, подхвана и Той с пръст стомната заедно с нея и така я изнесоха из баира нагоре, като Той пое тежестта на стомната. Сестрата излезе горе до баира, сложи стомната и тогава видя Учителя до себе си: "Тежка ли е стомната? " - "Много е тежка, Учителю, едва я нося". Учителят казва: "Има един начин, по който тази стомна може да стане лека. Кажи си тъй: "Бог и аз носим стомната! " Веднага стомната ще стане лека и ти няма да усетиш как ще я изнесеш.
към текста >>

Сестрата излезе горе до баира, сложи стомната и тогава видя Учителя до себе си: "Тежка ли е стомната?
Една вечер се връщаме с Учителя от чешмичката, гледаме пред нас върви възрастна сестра и носи тежка стомна с вода. Едва я носи. Често я слага на земята и си почива. Като дойде до големия баир към Изгрева, тури долу стомната да си почине. И когато да вдигне стомната, Учителят се при- тича шеговито, незабелязано отзад, подхвана и Той с пръст стомната заедно с нея и така я изнесоха из баира нагоре, като Той пое тежестта на стомната. Сестрата излезе горе до баира, сложи стомната и тогава видя Учителя до себе си: "Тежка ли е стомната? " - "Много е тежка, Учителю, едва я нося". Учителят казва: "Има един начин, по който тази стомна може да стане лека. Кажи си тъй: "Бог и аз носим стомната! " Веднага стомната ще стане лека и ти няма да усетиш как ще я изнесеш. Това е важен закон за ученика."
към текста >>

" - "Много е тежка, Учителю, едва я нося".
Едва я носи. Често я слага на земята и си почива. Като дойде до големия баир към Изгрева, тури долу стомната да си почине. И когато да вдигне стомната, Учителят се при- тича шеговито, незабелязано отзад, подхвана и Той с пръст стомната заедно с нея и така я изнесоха из баира нагоре, като Той пое тежестта на стомната. Сестрата излезе горе до баира, сложи стомната и тогава видя Учителя до себе си: "Тежка ли е стомната? " - "Много е тежка, Учителю, едва я нося". Учителят казва: "Има един начин, по който тази стомна може да стане лека. Кажи си тъй: "Бог и аз носим стомната! " Веднага стомната ще стане лека и ти няма да усетиш как ще я изнесеш. Това е важен закон за ученика." Сестрата кимва в знак, че е разбрала.
към текста >>

Учителят казва: "Има един начин, по който тази стомна може да стане лека.
Често я слага на земята и си почива. Като дойде до големия баир към Изгрева, тури долу стомната да си почине. И когато да вдигне стомната, Учителят се при- тича шеговито, незабелязано отзад, подхвана и Той с пръст стомната заедно с нея и така я изнесоха из баира нагоре, като Той пое тежестта на стомната. Сестрата излезе горе до баира, сложи стомната и тогава видя Учителя до себе си: "Тежка ли е стомната? " - "Много е тежка, Учителю, едва я нося". Учителят казва: "Има един начин, по който тази стомна може да стане лека. Кажи си тъй: "Бог и аз носим стомната! " Веднага стомната ще стане лека и ти няма да усетиш как ще я изнесеш. Това е важен закон за ученика." Сестрата кимва в знак, че е разбрала. Повтаря формулата на глас.
към текста >>

Сестрата се обръща: "Учителю, ама тази формула действа много бързо".
Това е важен закон за ученика." Сестрата кимва в знак, че е разбрала. Повтаря формулата на глас. В този момент идва млада сестра, протяга ръка, взима стомната, а с другата ръка я подхваща и я извежда до Изгрева. Ние вървим отзад. Сестрата се обръща: "Учителю, ама тази формула действа много бързо". А Учителят добавя: "И слуги на Господа са Неговите человеци". Един момък идва при Учителя и малко претенциозно Го пита: "Учителю, мога ли да правя каквото си искам? " Учителят най-сериозно му казва: "Разбира се, момко, ти имаш правото да правиш всичко, каквото си поискаш, само че ще понасяш тава, което не искаш". Борис Николов Една сестра, от по-заможните, имала луксозна Библия, с прекрасна чер- вена подвързия.
към текста >>

А Учителят добавя: "И слуги на Господа са Неговите человеци".
Сестрата кимва в знак, че е разбрала. Повтаря формулата на глас. В този момент идва млада сестра, протяга ръка, взима стомната, а с другата ръка я подхваща и я извежда до Изгрева. Ние вървим отзад. Сестрата се обръща: "Учителю, ама тази формула действа много бързо". А Учителят добавя: "И слуги на Господа са Неговите человеци". Един момък идва при Учителя и малко претенциозно Го пита: "Учителю, мога ли да правя каквото си искам? " Учителят най-сериозно му казва: "Разбира се, момко, ти имаш правото да правиш всичко, каквото си поискаш, само че ще понасяш тава, което не искаш". Борис Николов Една сестра, от по-заможните, имала луксозна Библия, с прекрасна чер- вена подвързия. Домашната й слугиня, по липса на червило, започнала да плюнчи показалеца си и да го търка върху червената корица на Библията, за да си начерви устните.
към текста >>

Един момък идва при Учителя и малко претенциозно Го пита: "Учителю, мога ли да правя каквото си искам?
Повтаря формулата на глас. В този момент идва млада сестра, протяга ръка, взима стомната, а с другата ръка я подхваща и я извежда до Изгрева. Ние вървим отзад. Сестрата се обръща: "Учителю, ама тази формула действа много бързо". А Учителят добавя: "И слуги на Господа са Неговите человеци". Един момък идва при Учителя и малко претенциозно Го пита: "Учителю, мога ли да правя каквото си искам? " Учителят най-сериозно му казва: "Разбира се, момко, ти имаш правото да правиш всичко, каквото си поискаш, само че ще понасяш тава, което не искаш". Борис Николов Една сестра, от по-заможните, имала луксозна Библия, с прекрасна чер- вена подвързия. Домашната й слугиня, по липса на червило, започнала да плюнчи показалеца си и да го търка върху червената корица на Библията, за да си начерви устните. Възмутена, сестрата отива при Учителя и се оплаква от случилото се.
към текста >>

" Учителят най-сериозно му казва: "Разбира се, момко, ти имаш правото да правиш всичко, каквото си поискаш, само че ще понасяш тава, което не искаш".
В този момент идва млада сестра, протяга ръка, взима стомната, а с другата ръка я подхваща и я извежда до Изгрева. Ние вървим отзад. Сестрата се обръща: "Учителю, ама тази формула действа много бързо". А Учителят добавя: "И слуги на Господа са Неговите человеци". Един момък идва при Учителя и малко претенциозно Го пита: "Учителю, мога ли да правя каквото си искам? " Учителят най-сериозно му казва: "Разбира се, момко, ти имаш правото да правиш всичко, каквото си поискаш, само че ще понасяш тава, което не искаш". Борис Николов Една сестра, от по-заможните, имала луксозна Библия, с прекрасна чер- вена подвързия. Домашната й слугиня, по липса на червило, започнала да плюнчи показалеца си и да го търка върху червената корица на Библията, за да си начерви устните. Възмутена, сестрата отива при Учителя и се оплаква от случилото се. А Учителят й отговорил: "Сестра, не се сърдете на слугинята Тя по този начин се свързва кармически с Библията и един ден ще я знае наизуст, и ще я разбира много добре за разлика от тези, които цял живот я четат."
към текста >>

Възмутена, сестрата отива при Учителя и се оплаква от случилото се.
Един момък идва при Учителя и малко претенциозно Го пита: "Учителю, мога ли да правя каквото си искам? " Учителят най-сериозно му казва: "Разбира се, момко, ти имаш правото да правиш всичко, каквото си поискаш, само че ще понасяш тава, което не искаш". Борис Николов Една сестра, от по-заможните, имала луксозна Библия, с прекрасна чер- вена подвързия. Домашната й слугиня, по липса на червило, започнала да плюнчи показалеца си и да го търка върху червената корица на Библията, за да си начерви устните. Възмутена, сестрата отива при Учителя и се оплаква от случилото се. А Учителят й отговорил: "Сестра, не се сърдете на слугинята Тя по този начин се свързва кармически с Библията и един ден ще я знае наизуст, и ще я разбира много добре за разлика от тези, които цял живот я четат." Наталия Накова На поляната Учителят разговаря с двама млади братя. Единият от тях носи в ръката си окултна книга върху ритуалната магия. Той беше голям почитател на западния и източен окултизъм.
към текста >>

А Учителят й отговорил: "Сестра, не се сърдете на слугинята Тя по този начин се свързва кармически с Библията и един ден ще я знае наизуст, и ще я разбира много добре за разлика от тези, които цял живот я четат."
" Учителят най-сериозно му казва: "Разбира се, момко, ти имаш правото да правиш всичко, каквото си поискаш, само че ще понасяш тава, което не искаш". Борис Николов Една сестра, от по-заможните, имала луксозна Библия, с прекрасна чер- вена подвързия. Домашната й слугиня, по липса на червило, започнала да плюнчи показалеца си и да го търка върху червената корица на Библията, за да си начерви устните. Възмутена, сестрата отива при Учителя и се оплаква от случилото се. А Учителят й отговорил: "Сестра, не се сърдете на слугинята Тя по този начин се свързва кармически с Библията и един ден ще я знае наизуст, и ще я разбира много добре за разлика от тези, които цял живот я четат." Наталия Накова На поляната Учителят разговаря с двама млади братя. Единият от тях носи в ръката си окултна книга върху ритуалната магия. Той беше голям почитател на западния и източен окултизъм. Братът отиде някъде и остави книгата си на пейката.
към текста >>

На поляната Учителят разговаря с двама млади братя.
Една сестра, от по-заможните, имала луксозна Библия, с прекрасна чер- вена подвързия. Домашната й слугиня, по липса на червило, започнала да плюнчи показалеца си и да го търка върху червената корица на Библията, за да си начерви устните. Възмутена, сестрата отива при Учителя и се оплаква от случилото се. А Учителят й отговорил: "Сестра, не се сърдете на слугинята Тя по този начин се свързва кармически с Библията и един ден ще я знае наизуст, и ще я разбира много добре за разлика от тези, които цял живот я четат." Наталия Накова На поляната Учителят разговаря с двама млади братя. Единият от тях носи в ръката си окултна книга върху ритуалната магия. Той беше голям почитател на западния и източен окултизъм. Братът отиде някъде и остави книгата си на пейката. Излезе вятър. Учителят се приближи, взе книгата и и захвърли по вятъра с думите: "По този начин ще се разпръснат всички внушения, произтичащи от света на самосъзнанието!
към текста >>

Учителят се приближи, взе книгата и и захвърли по вятъра с думите: "По този начин ще се разпръснат всички внушения, произтичащи от света на самосъзнанието!
На поляната Учителят разговаря с двама млади братя. Единият от тях носи в ръката си окултна книга върху ритуалната магия. Той беше голям почитател на западния и източен окултизъм. Братът отиде някъде и остави книгата си на пейката. Излезе вятър. Учителят се приближи, взе книгата и и захвърли по вятъра с думите: "По този начин ще се разпръснат всички внушения, произтичащи от света на самосъзнанието! ". Книгата беше на коли и вятърът я разнесе по всички посоки. Традиционният окултизъм бе обсебен от личността, поставен в нейна служба. Той подхранваше миража за мага, за свръхчовека, една от съблазните в пътя на ученика. Учителят разпръсна обаянието, магията, в която беше оплетен този брат. Пътят на Школата на Учителя е светъл, слънчев, ясен, естествен.
към текста >>

Учителят разпръсна обаянието, магията, в която беше оплетен този брат.
Излезе вятър. Учителят се приближи, взе книгата и и захвърли по вятъра с думите: "По този начин ще се разпръснат всички внушения, произтичащи от света на самосъзнанието! ". Книгата беше на коли и вятърът я разнесе по всички посоки. Традиционният окултизъм бе обсебен от личността, поставен в нейна служба. Той подхранваше миража за мага, за свръхчовека, една от съблазните в пътя на ученика. Учителят разпръсна обаянието, магията, в която беше оплетен този брат. Пътят на Школата на Учителя е светъл, слънчев, ясен, естествен. Изгревът на Слънцето е образ на Школата. А мрачните пещери на всевъзможните посвещения в окултизма сe извършват все в тъмнина или мъждука някакво малко кандилце, едва имат светлина за себе си. Всички са забулени в тайнствени магически ритуали, Нашата слънчева Школа бе здрава, естествена чиста. Какви образи ни е дал Учителят!
към текста >>

Пътят на Школата на Учителя е светъл, слънчев, ясен, естествен.
Учителят се приближи, взе книгата и и захвърли по вятъра с думите: "По този начин ще се разпръснат всички внушения, произтичащи от света на самосъзнанието! ". Книгата беше на коли и вятърът я разнесе по всички посоки. Традиционният окултизъм бе обсебен от личността, поставен в нейна служба. Той подхранваше миража за мага, за свръхчовека, една от съблазните в пътя на ученика. Учителят разпръсна обаянието, магията, в която беше оплетен този брат. Пътят на Школата на Учителя е светъл, слънчев, ясен, естествен. Изгревът на Слънцето е образ на Школата. А мрачните пещери на всевъзможните посвещения в окултизма сe извършват все в тъмнина или мъждука някакво малко кандилце, едва имат светлина за себе си. Всички са забулени в тайнствени магически ритуали, Нашата слънчева Школа бе здрава, естествена чиста. Какви образи ни е дал Учителят! Изгревите, чистия въздух, красивите движения, извора, житното зрънце, музика, радост, красота и живот.
към текста >>

Какви образи ни е дал Учителят!
Учителят разпръсна обаянието, магията, в която беше оплетен този брат. Пътят на Школата на Учителя е светъл, слънчев, ясен, естествен. Изгревът на Слънцето е образ на Школата. А мрачните пещери на всевъзможните посвещения в окултизма сe извършват все в тъмнина или мъждука някакво малко кандилце, едва имат светлина за себе си. Всички са забулени в тайнствени магически ритуали, Нашата слънчева Школа бе здрава, естествена чиста. Какви образи ни е дал Учителят! Изгревите, чистия въздух, красивите движения, извора, житното зрънце, музика, радост, красота и живот. Ето това е Новият Изгрев. Борис Николов Петър Камбуров иска да обиколи света, а няма пари. Пита Учителя как може да стори това.
към текста >>

Пита Учителя как може да стори това.
Какви образи ни е дал Учителят! Изгревите, чистия въздух, красивите движения, извора, житното зрънце, музика, радост, красота и живот. Ето това е Новият Изгрев. Борис Николов Петър Камбуров иска да обиколи света, а няма пари. Пита Учителя как може да стори това. Той му казва: "Много лесно! Ще отидеш на 22 юни на Изгрев на Мусала, на равноденствието, ще си пожелаеш преди да изгрее Слънцето и ще обиколиш." - "Ама Учителю, нямам пари! " - "Ти не се грижи за това." И действително, обикаля света. Аз като чух това, реших да направя и аз същото. Отидох на 22 юни горе на Мусала, още при Учителя беше.
към текста >>

Ще отидеш на 22 юни на Изгрев на Мусала, на равноденствието, ще си пожелаеш преди да изгрее Слънцето и ще обиколиш." - "Ама Учителю, нямам пари!
Ето това е Новият Изгрев. Борис Николов Петър Камбуров иска да обиколи света, а няма пари. Пита Учителя как може да стори това. Той му казва: "Много лесно! Ще отидеш на 22 юни на Изгрев на Мусала, на равноденствието, ще си пожелаеш преди да изгрее Слънцето и ще обиколиш." - "Ама Учителю, нямам пари! " - "Ти не се грижи за това." И действително, обикаля света. Аз като чух това, реших да направя и аз същото. Отидох на 22 юни горе на Мусала, още при Учителя беше. Тогава бях в развод и казах: "Ако има Господ, да ме освободи от този човек." И така стана. Разведох се.
към текста >>

Отидох на 22 юни горе на Мусала, още при Учителя беше.
Пита Учителя как може да стори това. Той му казва: "Много лесно! Ще отидеш на 22 юни на Изгрев на Мусала, на равноденствието, ще си пожелаеш преди да изгрее Слънцето и ще обиколиш." - "Ама Учителю, нямам пари! " - "Ти не се грижи за това." И действително, обикаля света. Аз като чух това, реших да направя и аз същото. Отидох на 22 юни горе на Мусала, още при Учителя беше. Тогава бях в развод и казах: "Ако има Господ, да ме освободи от този човек." И така стана. Разведох се. На следващата година отидох на Мусала и казах: "Искам да обиколя света като Петър Камбуров." Следващата година обиколих света. Милка Говедева В юношеските си години бях с комунистически идеи и бях един от основателите на комунистическата група в село Кръвеник, Севлиевско.
към текста >>

По това време се бях запознал с Учителя и посещавах Неговите лекции.
Теософите тогава бяха много активни, имаха богата отпечатана литература. Аз започнах да посещавам теософските курсове. Завърших ги и получих диплом, че съм завършил теософското си обучение. Дипломата беше представителна, голяма, с много печати и с подписа на Софрони Ников. Бях я окачил на стената в стаята. По това време се бях запознал с Учителя и посещавах Неговите лекции. Не мина много време и получих силно главоболие с многократно повръщане. То продължаваше няколко дни. Толкова силно бе главоболието ми, че не виждах нищо пред очите си. Какво да правя? Посъветваха ме да отида при Учителя Дънов.
към текста >>

Посъветваха ме да отида при Учителя Дънов.
По това време се бях запознал с Учителя и посещавах Неговите лекции. Не мина много време и получих силно главоболие с многократно повръщане. То продължаваше няколко дни. Толкова силно бе главоболието ми, че не виждах нищо пред очите си. Какво да правя? Посъветваха ме да отида при Учителя Дънов. Знаех, че може да лекува и да помага. А аз бях млад, току- що постъпил и посещаващ Неговите беседи. Отивам при Него и Му се оплаквам. Той ме изслуша внимателно и каза: "Рекох, ти посещаваш теософите и Мен. Едните представляват едно силово поле от енергия с подобаваща окръжност.
към текста >>

Тогава се върнах при Учителя и Му казах за моето решение.
Аз избрах посоката. Отидох у дома, свалих голямата диплома с многото печати от стената и я върнах лично на Софрони Ников. Той се учуди много. Но аз нищо не му казах. Не исках да го обиждам. Тогава се върнах при Учителя и Му казах за моето решение. Той нищо не ми каза. На следващия ден главоболието ми изчезна. Никола Нанков На Рила бяха дошли туристи от града. Бяха се разположили на почивка около езерата, разхождаха се между нас и отвреме навреме пушеха цигари.
към текста >>

Учението на Учителя е учение за чистотата: чист въздух, чиста вода, чиста храна и много, много светлина.
На следващия ден главоболието ми изчезна. Никола Нанков На Рила бяха дошли туристи от града. Бяха се разположили на почивка около езерата, разхождаха се между нас и отвреме навреме пушеха цигари. Приятелите им бяха направили строга забележка, че тук не се пуши, защото е свещено място - тук е лагерът на Бялото Братство. Учението на Учителя е учение за чистотата: чист въздух, чиста вода, чиста храна и много, много светлина. Обаче тези туристи се обидиха, отидоха при Учителя, запознаха се с Него и Му казаха, че са дошли да Му се оплачат от онези, които ги поучават да не пушат и да захвърлят цигарите. Учителят с огорчение клати глава и казва: "Вие пушите само цигари. А те също пушат по цял ден и по цяла нощ непрекъснато, откак са дошли тук. Мислите, които излизат от главите им, така пушат, че всичко е опушено тук и не може да се диша свободно. По този въпрос е говорил и Христос, като казва, че не мърси человека онова, което влиза в главата му, а мърси го онова, което излиза от него.
към текста >>

Обаче тези туристи се обидиха, отидоха при Учителя, запознаха се с Него и Му казаха, че са дошли да Му се оплачат от онези, които ги поучават да не пушат и да захвърлят цигарите.
Никола Нанков На Рила бяха дошли туристи от града. Бяха се разположили на почивка около езерата, разхождаха се между нас и отвреме навреме пушеха цигари. Приятелите им бяха направили строга забележка, че тук не се пуши, защото е свещено място - тук е лагерът на Бялото Братство. Учението на Учителя е учение за чистотата: чист въздух, чиста вода, чиста храна и много, много светлина. Обаче тези туристи се обидиха, отидоха при Учителя, запознаха се с Него и Му казаха, че са дошли да Му се оплачат от онези, които ги поучават да не пушат и да захвърлят цигарите. Учителят с огорчение клати глава и казва: "Вие пушите само цигари. А те също пушат по цял ден и по цяла нощ непрекъснато, откак са дошли тук. Мислите, които излизат от главите им, така пушат, че всичко е опушено тук и не може да се диша свободно. По този въпрос е говорил и Христос, като казва, че не мърси человека онова, което влиза в главата му, а мърси го онова, което излиза от него. Нечистите мисли, които излизат от главити им, са по-опасни от пушека на цигарите, който вие гълтате." Ние се засрамихме, а туристите засмени и доволни се разделиха с Учителя.
към текста >>

Учителят с огорчение клати глава и казва: "Вие пушите само цигари.
На Рила бяха дошли туристи от града. Бяха се разположили на почивка около езерата, разхождаха се между нас и отвреме навреме пушеха цигари. Приятелите им бяха направили строга забележка, че тук не се пуши, защото е свещено място - тук е лагерът на Бялото Братство. Учението на Учителя е учение за чистотата: чист въздух, чиста вода, чиста храна и много, много светлина. Обаче тези туристи се обидиха, отидоха при Учителя, запознаха се с Него и Му казаха, че са дошли да Му се оплачат от онези, които ги поучават да не пушат и да захвърлят цигарите. Учителят с огорчение клати глава и казва: "Вие пушите само цигари. А те също пушат по цял ден и по цяла нощ непрекъснато, откак са дошли тук. Мислите, които излизат от главите им, така пушат, че всичко е опушено тук и не може да се диша свободно. По този въпрос е говорил и Христос, като казва, че не мърси человека онова, което влиза в главата му, а мърси го онова, което излиза от него. Нечистите мисли, които излизат от главити им, са по-опасни от пушека на цигарите, който вие гълтате." Ние се засрамихме, а туристите засмени и доволни се разделиха с Учителя. До края на пребиваването си те не запалиха нито една цигара.
към текста >>

Нечистите мисли, които излизат от главити им, са по-опасни от пушека на цигарите, който вие гълтате." Ние се засрамихме, а туристите засмени и доволни се разделиха с Учителя.
Обаче тези туристи се обидиха, отидоха при Учителя, запознаха се с Него и Му казаха, че са дошли да Му се оплачат от онези, които ги поучават да не пушат и да захвърлят цигарите. Учителят с огорчение клати глава и казва: "Вие пушите само цигари. А те също пушат по цял ден и по цяла нощ непрекъснато, откак са дошли тук. Мислите, които излизат от главите им, така пушат, че всичко е опушено тук и не може да се диша свободно. По този въпрос е говорил и Христос, като казва, че не мърси человека онова, което влиза в главата му, а мърси го онова, което излиза от него. Нечистите мисли, които излизат от главити им, са по-опасни от пушека на цигарите, който вие гълтате." Ние се засрамихме, а туристите засмени и доволни се разделиха с Учителя. До края на пребиваването си те не запалиха нито една цигара. Казаха: "Защо да палим цигари, когато тук и без това е опушено и не може да се диша от вашите мисли! " Ние слушаме и мълчим. Галилей Величков Учителят имаше един уред, много чувствителен.
към текста >>

Учителят имаше един уред, много чувствителен.
Нечистите мисли, които излизат от главити им, са по-опасни от пушека на цигарите, който вие гълтате." Ние се засрамихме, а туристите засмени и доволни се разделиха с Учителя. До края на пребиваването си те не запалиха нито една цигара. Казаха: "Защо да палим цигари, когато тук и без това е опушено и не може да се диша от вашите мисли! " Ние слушаме и мълчим. Галилей Величков Учителят имаше един уред, много чувствителен. Когато невидими посетители, светли същества от различни йерархии пристигаха при Учителя, то от този уред се чуваше тъничко писукане - фиууй. Учителят се обръщаше, виждаше посетителя, питаше какво има и започваше разговорите. Аз лично съм присъствала в Неговата стая, когато този уред записука, Учителят се обърна и каза: "Какво има? " След малко Учителят започна да говори на някакъв непознат за мен език. Друг път Учителят запитваше: "Какво има?
към текста >>

Когато невидими посетители, светли същества от различни йерархии пристигаха при Учителя, то от този уред се чуваше тъничко писукане - фиууй.
До края на пребиваването си те не запалиха нито една цигара. Казаха: "Защо да палим цигари, когато тук и без това е опушено и не може да се диша от вашите мисли! " Ние слушаме и мълчим. Галилей Величков Учителят имаше един уред, много чувствителен. Когато невидими посетители, светли същества от различни йерархии пристигаха при Учителя, то от този уред се чуваше тъничко писукане - фиууй. Учителят се обръщаше, виждаше посетителя, питаше какво има и започваше разговорите. Аз лично съм присъствала в Неговата стая, когато този уред записука, Учителят се обърна и каза: "Какво има? " След малко Учителят започна да говори на някакъв непознат за мен език. Друг път Учителят запитваше: "Какво има? " и се вторачваше някъде към стената и мислено разговаряше със своя посетител.
към текста >>

Учителят се обръщаше, виждаше посетителя, питаше какво има и започваше разговорите.
Казаха: "Защо да палим цигари, когато тук и без това е опушено и не може да се диша от вашите мисли! " Ние слушаме и мълчим. Галилей Величков Учителят имаше един уред, много чувствителен. Когато невидими посетители, светли същества от различни йерархии пристигаха при Учителя, то от този уред се чуваше тъничко писукане - фиууй. Учителят се обръщаше, виждаше посетителя, питаше какво има и започваше разговорите. Аз лично съм присъствала в Неговата стая, когато този уред записука, Учителят се обърна и каза: "Какво има? " След малко Учителят започна да говори на някакъв непознат за мен език. Друг път Учителят запитваше: "Какво има? " и се вторачваше някъде към стената и мислено разговаряше със своя посетител. Мария Тодорова
към текста >>

Аз лично съм присъствала в Неговата стая, когато този уред записука, Учителят се обърна и каза: "Какво има?
" Ние слушаме и мълчим. Галилей Величков Учителят имаше един уред, много чувствителен. Когато невидими посетители, светли същества от различни йерархии пристигаха при Учителя, то от този уред се чуваше тъничко писукане - фиууй. Учителят се обръщаше, виждаше посетителя, питаше какво има и започваше разговорите. Аз лично съм присъствала в Неговата стая, когато този уред записука, Учителят се обърна и каза: "Какво има? " След малко Учителят започна да говори на някакъв непознат за мен език. Друг път Учителят запитваше: "Какво има? " и се вторачваше някъде към стената и мислено разговаряше със своя посетител. Мария Тодорова Ония братя и сестри, които са живяли на Изгрева и са били по-близо до Учителя, разказват, че е имало дни, когато Той не е излизал от стаята си по 4-5дни.
към текста >>

" След малко Учителят започна да говори на някакъв непознат за мен език.
Галилей Величков Учителят имаше един уред, много чувствителен. Когато невидими посетители, светли същества от различни йерархии пристигаха при Учителя, то от този уред се чуваше тъничко писукане - фиууй. Учителят се обръщаше, виждаше посетителя, питаше какво има и започваше разговорите. Аз лично съм присъствала в Неговата стая, когато този уред записука, Учителят се обърна и каза: "Какво има? " След малко Учителят започна да говори на някакъв непознат за мен език. Друг път Учителят запитваше: "Какво има? " и се вторачваше някъде към стената и мислено разговаряше със своя посетител. Мария Тодорова Ония братя и сестри, които са живяли на Изгрева и са били по-близо до Учителя, разказват, че е имало дни, когато Той не е излизал от стаята си по 4-5дни. Тогава в "Парахода" наставало безпокойство.
към текста >>

Друг път Учителят запитваше: "Какво има?
Учителят имаше един уред, много чувствителен. Когато невидими посетители, светли същества от различни йерархии пристигаха при Учителя, то от този уред се чуваше тъничко писукане - фиууй. Учителят се обръщаше, виждаше посетителя, питаше какво има и започваше разговорите. Аз лично съм присъствала в Неговата стая, когато този уред записука, Учителят се обърна и каза: "Какво има? " След малко Учителят започна да говори на някакъв непознат за мен език. Друг път Учителят запитваше: "Какво има? " и се вторачваше някъде към стената и мислено разговаряше със своя посетител. Мария Тодорова Ония братя и сестри, които са живяли на Изгрева и са били по-близо до Учителя, разказват, че е имало дни, когато Той не е излизал от стаята си по 4-5дни. Тогава в "Парахода" наставало безпокойство. Стенографките закоп- нявали да видят отново Учителя, да разменят накоя дума, както и да целунат десницата Му, да получат Неговото благословение.
към текста >>

Ония братя и сестри, които са живяли на Изгрева и са били по-близо до Учителя, разказват, че е имало дни, когато Той не е излизал от стаята си по 4-5дни.
Аз лично съм присъствала в Неговата стая, когато този уред записука, Учителят се обърна и каза: "Какво има? " След малко Учителят започна да говори на някакъв непознат за мен език. Друг път Учителят запитваше: "Какво има? " и се вторачваше някъде към стената и мислено разговаряше със своя посетител. Мария Тодорова Ония братя и сестри, които са живяли на Изгрева и са били по-близо до Учителя, разказват, че е имало дни, когато Той не е излизал от стаята си по 4-5дни. Тогава в "Парахода" наставало безпокойство. Стенографките закоп- нявали да видят отново Учителя, да разменят накоя дума, както и да целунат десницата Му, да получат Неговото благословение. Разказваше веднъж сестра Савка. След едно такова продължително уединение, видяла Учителя да слиза от горницата и веднага се затекла да Му целуне ръка, като му казала "Учителю." Тогава Той се обърнал строго към нея: "Аз не съм вашият Учител." - "А кой сте? " - го запитала тя.
към текста >>

Стенографките закоп- нявали да видят отново Учителя, да разменят накоя дума, както и да целунат десницата Му, да получат Неговото благословение.
Друг път Учителят запитваше: "Какво има? " и се вторачваше някъде към стената и мислено разговаряше със своя посетител. Мария Тодорова Ония братя и сестри, които са живяли на Изгрева и са били по-близо до Учителя, разказват, че е имало дни, когато Той не е излизал от стаята си по 4-5дни. Тогава в "Парахода" наставало безпокойство. Стенографките закоп- нявали да видят отново Учителя, да разменят накоя дума, както и да целунат десницата Му, да получат Неговото благословение. Разказваше веднъж сестра Савка. След едно такова продължително уединение, видяла Учителя да слиза от горницата и веднага се затекла да Му целуне ръка, като му казала "Учителю." Тогава Той се обърнал строго към нея: "Аз не съм вашият Учител." - "А кой сте? " - го запитала тя. - "Един от Неговите напреднали ученици. Дойдох да пазя тялото." - "А къде е нашият Учител?
към текста >>

След едно такова продължително уединение, видяла Учителя да слиза от горницата и веднага се затекла да Му целуне ръка, като му казала "Учителю." Тогава Той се обърнал строго към нея: "Аз не съм вашият Учител." - "А кой сте?
Мария Тодорова Ония братя и сестри, които са живяли на Изгрева и са били по-близо до Учителя, разказват, че е имало дни, когато Той не е излизал от стаята си по 4-5дни. Тогава в "Парахода" наставало безпокойство. Стенографките закоп- нявали да видят отново Учителя, да разменят накоя дума, както и да целунат десницата Му, да получат Неговото благословение. Разказваше веднъж сестра Савка. След едно такова продължително уединение, видяла Учителя да слиза от горницата и веднага се затекла да Му целуне ръка, като му казала "Учителю." Тогава Той се обърнал строго към нея: "Аз не съм вашият Учител." - "А кой сте? " - го запитала тя. - "Един от Неговите напреднали ученици. Дойдох да пазя тялото." - "А къде е нашият Учител? " - "На конгрес на Слънцето" - отговорил той. "По израза на лицето му аз разбрах - разказваше сестра Савка - че не е нашият Учител." - "А кога ще се върне Учителят?
към текста >>

Дойдох да пазя тялото." - "А къде е нашият Учител?
Стенографките закоп- нявали да видят отново Учителя, да разменят накоя дума, както и да целунат десницата Му, да получат Неговото благословение. Разказваше веднъж сестра Савка. След едно такова продължително уединение, видяла Учителя да слиза от горницата и веднага се затекла да Му целуне ръка, като му казала "Учителю." Тогава Той се обърнал строго към нея: "Аз не съм вашият Учител." - "А кой сте? " - го запитала тя. - "Един от Неговите напреднали ученици. Дойдох да пазя тялото." - "А къде е нашият Учител? " - "На конгрес на Слънцето" - отговорил той. "По израза на лицето му аз разбрах - разказваше сестра Савка - че не е нашият Учител." - "А кога ще се върне Учителят? " - "Когато свърши конгресът." Веднъж, при един разговор, Учителят каза: "Вие виждате тялото ми и казвате: "Ето Учителят", защото не ме познавате. Тялото е конят, който човек язди.
към текста >>

"По израза на лицето му аз разбрах - разказваше сестра Савка - че не е нашият Учител." - "А кога ще се върне Учителят?
След едно такова продължително уединение, видяла Учителя да слиза от горницата и веднага се затекла да Му целуне ръка, като му казала "Учителю." Тогава Той се обърнал строго към нея: "Аз не съм вашият Учител." - "А кой сте? " - го запитала тя. - "Един от Неговите напреднали ученици. Дойдох да пазя тялото." - "А къде е нашият Учител? " - "На конгрес на Слънцето" - отговорил той. "По израза на лицето му аз разбрах - разказваше сестра Савка - че не е нашият Учител." - "А кога ще се върне Учителят? " - "Когато свърши конгресът." Веднъж, при един разговор, Учителят каза: "Вие виждате тялото ми и казвате: "Ето Учителят", защото не ме познавате. Тялото е конят, който човек язди. Сляза от коня или автомобила и си продължавам нагоре по планината, а вие стоите при автомобила ми и мислите, че виждате Учителя. Но това вярно ли е?
към текста >>

Веднъж, при един разговор, Учителят каза: "Вие виждате тялото ми и казвате: "Ето Учителят", защото не ме познавате.
- "Един от Неговите напреднали ученици. Дойдох да пазя тялото." - "А къде е нашият Учител? " - "На конгрес на Слънцето" - отговорил той. "По израза на лицето му аз разбрах - разказваше сестра Савка - че не е нашият Учител." - "А кога ще се върне Учителят? " - "Когато свърши конгресът." Веднъж, при един разговор, Учителят каза: "Вие виждате тялото ми и казвате: "Ето Учителят", защото не ме познавате. Тялото е конят, който човек язди. Сляза от коня или автомобила и си продължавам нагоре по планината, а вие стоите при автомобила ми и мислите, че виждате Учителя. Но това вярно ли е? " Не е вярно.
към текста >>

Сляза от коня или автомобила и си продължавам нагоре по планината, а вие стоите при автомобила ми и мислите, че виждате Учителя.
" - "На конгрес на Слънцето" - отговорил той. "По израза на лицето му аз разбрах - разказваше сестра Савка - че не е нашият Учител." - "А кога ще се върне Учителят? " - "Когато свърши конгресът." Веднъж, при един разговор, Учителят каза: "Вие виждате тялото ми и казвате: "Ето Учителят", защото не ме познавате. Тялото е конят, който човек язди. Сляза от коня или автомобила и си продължавам нагоре по планината, а вие стоите при автомобила ми и мислите, че виждате Учителя. Но това вярно ли е? " Не е вярно. Където е Духът, там е и Учителят. Георги Куртев
към текста >>

Където е Духът, там е и Учителят.
Тялото е конят, който човек язди. Сляза от коня или автомобила и си продължавам нагоре по планината, а вие стоите при автомобила ми и мислите, че виждате Учителя. Но това вярно ли е? " Не е вярно. Където е Духът, там е и Учителят. Георги Куртев Веднъж Учителят и няколко братя отиват на Витоша на екскурзия. Между тях са били и брат Захари Желев от Казанлък, Тодор Бъчваров, Тодор Стоименов и др. Като завършват сутринта молитвата си, чуват над главата на Учителя пеене. Бъчваров пита: "Какво е това?
към текста >>

Веднъж Учителят и няколко братя отиват на Витоша на екскурзия.
Но това вярно ли е? " Не е вярно. Където е Духът, там е и Учителят. Георги Куртев Веднъж Учителят и няколко братя отиват на Витоша на екскурзия. Между тях са били и брат Захари Желев от Казанлък, Тодор Бъчваров, Тодор Стоименов и др. Като завършват сутринта молитвата си, чуват над главата на Учителя пеене. Бъчваров пита: "Какво е това? " Учителят казва: "И вие ли чухте? Това са висши същества, които са дошли да изразят своята радост и благоволение към нас."
към текста >>

Като завършват сутринта молитвата си, чуват над главата на Учителя пеене.
Не е вярно. Където е Духът, там е и Учителят. Георги Куртев Веднъж Учителят и няколко братя отиват на Витоша на екскурзия. Между тях са били и брат Захари Желев от Казанлък, Тодор Бъчваров, Тодор Стоименов и др. Като завършват сутринта молитвата си, чуват над главата на Учителя пеене. Бъчваров пита: "Какво е това? " Учителят казва: "И вие ли чухте? Това са висши същества, които са дошли да изразят своята радост и благоволение към нас." Седнали да почиват. Учителят се обърнал към Тодорчо: "Отвори на една произволна страница от Евангелието, което носиш и прочети вляво горе." Тодорчо отваря и чете: "Истина, Истина ви казвам.
към текста >>

" Учителят казва: "И вие ли чухте?
Георги Куртев Веднъж Учителят и няколко братя отиват на Витоша на екскурзия. Между тях са били и брат Захари Желев от Казанлък, Тодор Бъчваров, Тодор Стоименов и др. Като завършват сутринта молитвата си, чуват над главата на Учителя пеене. Бъчваров пита: "Какво е това? " Учителят казва: "И вие ли чухте? Това са висши същества, които са дошли да изразят своята радост и благоволение към нас." Седнали да почиват. Учителят се обърнал към Тодорчо: "Отвори на една произволна страница от Евангелието, което носиш и прочети вляво горе." Тодорчо отваря и чете: "Истина, Истина ви казвам. Отсега ще видите Небето отворено и ангели Божи да възлизат и слизат над Човешкия Син." Учителят го спира: "Ето това се изпълни пред вашите очи и уши." Борис Николов
към текста >>

Учителят се обърнал към Тодорчо: "Отвори на една произволна страница от Евангелието, което носиш и прочети вляво горе." Тодорчо отваря и чете: "Истина, Истина ви казвам.
Като завършват сутринта молитвата си, чуват над главата на Учителя пеене. Бъчваров пита: "Какво е това? " Учителят казва: "И вие ли чухте? Това са висши същества, които са дошли да изразят своята радост и благоволение към нас." Седнали да почиват. Учителят се обърнал към Тодорчо: "Отвори на една произволна страница от Евангелието, което носиш и прочети вляво горе." Тодорчо отваря и чете: "Истина, Истина ви казвам. Отсега ще видите Небето отворено и ангели Божи да възлизат и слизат над Човешкия Син." Учителят го спира: "Ето това се изпълни пред вашите очи и уши." Борис Николов Една случка се е запечатала в съзнанието ми от времето, когато наближаваше войната за нашата страна. Дойде при мен една жена от Ямбол - голяма, тежка жена и ме помоли да я заведа на Изгрева, защото имала нужда да се срещне с Учителя. Нейният син беше летец и тя се тревожеше да не се случи нещо с него.
към текста >>

Отсега ще видите Небето отворено и ангели Божи да възлизат и слизат над Човешкия Син." Учителят го спира: "Ето това се изпълни пред вашите очи и уши."
Бъчваров пита: "Какво е това? " Учителят казва: "И вие ли чухте? Това са висши същества, които са дошли да изразят своята радост и благоволение към нас." Седнали да почиват. Учителят се обърнал към Тодорчо: "Отвори на една произволна страница от Евангелието, което носиш и прочети вляво горе." Тодорчо отваря и чете: "Истина, Истина ви казвам. Отсега ще видите Небето отворено и ангели Божи да възлизат и слизат над Човешкия Син." Учителят го спира: "Ето това се изпълни пред вашите очи и уши." Борис Николов Една случка се е запечатала в съзнанието ми от времето, когато наближаваше войната за нашата страна. Дойде при мен една жена от Ямбол - голяма, тежка жена и ме помоли да я заведа на Изгрева, защото имала нужда да се срещне с Учителя. Нейният син беше летец и тя се тревожеше да не се случи нещо с него. Заведох я, но Той още отдалеч направи знак с ръце да се отстраним.
към текста >>

Дойде при мен една жена от Ямбол - голяма, тежка жена и ме помоли да я заведа на Изгрева, защото имала нужда да се срещне с Учителя.
Седнали да почиват. Учителят се обърнал към Тодорчо: "Отвори на една произволна страница от Евангелието, което носиш и прочети вляво горе." Тодорчо отваря и чете: "Истина, Истина ви казвам. Отсега ще видите Небето отворено и ангели Божи да възлизат и слизат над Човешкия Син." Учителят го спира: "Ето това се изпълни пред вашите очи и уши." Борис Николов Една случка се е запечатала в съзнанието ми от времето, когато наближаваше войната за нашата страна. Дойде при мен една жена от Ямбол - голяма, тежка жена и ме помоли да я заведа на Изгрева, защото имала нужда да се срещне с Учителя. Нейният син беше летец и тя се тревожеше да не се случи нещо с него. Заведох я, но Той още отдалеч направи знак с ръце да се отстраним. Аз се обърнах и й казах, че трябва да си вървим. Чудех се защо не пожела да я приеме. След известно време родителите ми разказаха, че наскоро Учителят в една беседа споменал пример, който се отнасял до ямболка.
към текста >>

След известно време родителите ми разказаха, че наскоро Учителят в една беседа споменал пример, който се отнасял до ямболка.
Дойде при мен една жена от Ямбол - голяма, тежка жена и ме помоли да я заведа на Изгрева, защото имала нужда да се срещне с Учителя. Нейният син беше летец и тя се тревожеше да не се случи нещо с него. Заведох я, но Той още отдалеч направи знак с ръце да се отстраним. Аз се обърнах и й казах, че трябва да си вървим. Чудех се защо не пожела да я приеме. След известно време родителите ми разказаха, че наскоро Учителят в една беседа споменал пример, който се отнасял до ямболка. Примерът бил нещо подобно: една дъщеря на братско семейство от Ямбол доведе на Изгрева една жена, която беше заобиколена отвсякъде с животни, много животни, които искат да я нападнат. Жената се оказа съпруга на месар. Разбрах, че ставаше дума за същата жена и защо Учителят не я прие. Тройка Минкова При една разходка с Учителя на Рила към третото езеро, към нашата групичка се присъединиха няколко туристи.
към текста >>

Разбрах, че ставаше дума за същата жена и защо Учителят не я прие.
Аз се обърнах и й казах, че трябва да си вървим. Чудех се защо не пожела да я приеме. След известно време родителите ми разказаха, че наскоро Учителят в една беседа споменал пример, който се отнасял до ямболка. Примерът бил нещо подобно: една дъщеря на братско семейство от Ямбол доведе на Изгрева една жена, която беше заобиколена отвсякъде с животни, много животни, които искат да я нападнат. Жената се оказа съпруга на месар. Разбрах, че ставаше дума за същата жена и защо Учителят не я прие. Тройка Минкова При една разходка с Учителя на Рила към третото езеро, към нашата групичка се присъединиха няколко туристи. Те минаваха много рядко тук. Поразговориха се с Учителя и помолиха ди ги изведем към петото езеро. Учителят остана с групичката, а аз ги придружих догоре, показах им пътя и се върнах.
към текста >>

При една разходка с Учителя на Рила към третото езеро, към нашата групичка се присъединиха няколко туристи.
След известно време родителите ми разказаха, че наскоро Учителят в една беседа споменал пример, който се отнасял до ямболка. Примерът бил нещо подобно: една дъщеря на братско семейство от Ямбол доведе на Изгрева една жена, която беше заобиколена отвсякъде с животни, много животни, които искат да я нападнат. Жената се оказа съпруга на месар. Разбрах, че ставаше дума за същата жена и защо Учителят не я прие. Тройка Минкова При една разходка с Учителя на Рила към третото езеро, към нашата групичка се присъединиха няколко туристи. Те минаваха много рядко тук. Поразговориха се с Учителя и помолиха ди ги изведем към петото езеро. Учителят остана с групичката, а аз ги придружих догоре, показах им пътя и се върнах. Когато се завърнах в лагера, Учителят ме запита: "Какво си говорихте? " Аз казах, че на туристите много им харесал лагера при нас и като се завърнат в София, възнамеряват пак да дойдат за по-дълго време при нас.
към текста >>

Поразговориха се с Учителя и помолиха ди ги изведем към петото езеро.
Жената се оказа съпруга на месар. Разбрах, че ставаше дума за същата жена и защо Учителят не я прие. Тройка Минкова При една разходка с Учителя на Рила към третото езеро, към нашата групичка се присъединиха няколко туристи. Те минаваха много рядко тук. Поразговориха се с Учителя и помолиха ди ги изведем към петото езеро. Учителят остана с групичката, а аз ги придружих догоре, показах им пътя и се върнах. Когато се завърнах в лагера, Учителят ме запита: "Какво си говорихте? " Аз казах, че на туристите много им харесал лагера при нас и като се завърнат в София, възнамеряват пак да дойдат за по-дълго време при нас. Учителят отговори: "Тук могат да дойдат само тези, които имат вътрешно разрешение от Небето! Тук идват само призваните от Бога!
към текста >>

Учителят остана с групичката, а аз ги придружих догоре, показах им пътя и се върнах.
Разбрах, че ставаше дума за същата жена и защо Учителят не я прие. Тройка Минкова При една разходка с Учителя на Рила към третото езеро, към нашата групичка се присъединиха няколко туристи. Те минаваха много рядко тук. Поразговориха се с Учителя и помолиха ди ги изведем към петото езеро. Учителят остана с групичката, а аз ги придружих догоре, показах им пътя и се върнах. Когато се завърнах в лагера, Учителят ме запита: "Какво си говорихте? " Аз казах, че на туристите много им харесал лагера при нас и като се завърнат в София, възнамеряват пак да дойдат за по-дълго време при нас. Учителят отговори: "Тук могат да дойдат само тези, които имат вътрешно разрешение от Небето! Тук идват само призваните от Бога! " Този закон го запомних много добре и затова бях много резервирана, когато наши приятели най-възторжено се опитваха да привлекат и приобщят странични хора към братския живот.
към текста >>

Когато се завърнах в лагера, Учителят ме запита: "Какво си говорихте?
Тройка Минкова При една разходка с Учителя на Рила към третото езеро, към нашата групичка се присъединиха няколко туристи. Те минаваха много рядко тук. Поразговориха се с Учителя и помолиха ди ги изведем към петото езеро. Учителят остана с групичката, а аз ги придружих догоре, показах им пътя и се върнах. Когато се завърнах в лагера, Учителят ме запита: "Какво си говорихте? " Аз казах, че на туристите много им харесал лагера при нас и като се завърнат в София, възнамеряват пак да дойдат за по-дълго време при нас. Учителят отговори: "Тук могат да дойдат само тези, които имат вътрешно разрешение от Небето! Тук идват само призваните от Бога! " Този закон го запомних много добре и затова бях много резервирана, когато наши приятели най-възторжено се опитваха да привлекат и приобщят странични хора към братския живот. Това бе изключено.
към текста >>

Учителят отговори: "Тук могат да дойдат само тези, които имат вътрешно разрешение от Небето!
Те минаваха много рядко тук. Поразговориха се с Учителя и помолиха ди ги изведем към петото езеро. Учителят остана с групичката, а аз ги придружих догоре, показах им пътя и се върнах. Когато се завърнах в лагера, Учителят ме запита: "Какво си говорихте? " Аз казах, че на туристите много им харесал лагера при нас и като се завърнат в София, възнамеряват пак да дойдат за по-дълго време при нас. Учителят отговори: "Тук могат да дойдат само тези, които имат вътрешно разрешение от Небето! Тук идват само призваните от Бога! " Този закон го запомних много добре и затова бях много резервирана, когато наши приятели най-възторжено се опитваха да привлекат и приобщят странични хора към братския живот. Това бе изключено. Аз помнех думите на_Учителя и проверих лично този закон. Цанка Екимова
към текста >>

Аз помнех думите на_Учителя и проверих лично този закон.
" Аз казах, че на туристите много им харесал лагера при нас и като се завърнат в София, възнамеряват пак да дойдат за по-дълго време при нас. Учителят отговори: "Тук могат да дойдат само тези, които имат вътрешно разрешение от Небето! Тук идват само призваните от Бога! " Този закон го запомних много добре и затова бях много резервирана, когато наши приятели най-възторжено се опитваха да привлекат и приобщят странични хора към братския живот. Това бе изключено. Аз помнех думите на_Учителя и проверих лично този закон. Цанка Екимова В разговор с Учителя един брат го запитал: "Можеш ли да излекуваш болни, за които лекарите са определили, че са обречени на смърт? " Учителят му отговорил, че може. Това станало в Търново. Тогава братът отишъл в Търновската болница и обяснил на лекарите, че иска да му посочат един болен, обречен на смърт, според тях.
към текста >>

В разговор с Учителя един брат го запитал: "Можеш ли да излекуваш болни, за които лекарите са определили, че са обречени на смърт?
Тук идват само призваните от Бога! " Този закон го запомних много добре и затова бях много резервирана, когато наши приятели най-възторжено се опитваха да привлекат и приобщят странични хора към братския живот. Това бе изключено. Аз помнех думите на_Учителя и проверих лично този закон. Цанка Екимова В разговор с Учителя един брат го запитал: "Можеш ли да излекуваш болни, за които лекарите са определили, че са обречени на смърт? " Учителят му отговорил, че може. Това станало в Търново. Тогава братът отишъл в Търновската болница и обяснил на лекарите, че иска да му посочат един болен, обречен на смърт, според тях. Уверил ги, че Учителят обещал да го излекува, какъвто и да е случаят. Имало едно момче, което според лекарите след два часа щяло да умре.
към текста >>

" Учителят му отговорил, че може.
" Този закон го запомних много добре и затова бях много резервирана, когато наши приятели най-възторжено се опитваха да привлекат и приобщят странични хора към братския живот. Това бе изключено. Аз помнех думите на_Учителя и проверих лично този закон. Цанка Екимова В разговор с Учителя един брат го запитал: "Можеш ли да излекуваш болни, за които лекарите са определили, че са обречени на смърт? " Учителят му отговорил, че може. Това станало в Търново. Тогава братът отишъл в Търновската болница и обяснил на лекарите, че иска да му посочат един болен, обречен на смърт, според тях. Уверил ги, че Учителят обещал да го излекува, какъвто и да е случаят. Имало едно момче, което според лекарите след два часа щяло да умре. Но когато братът се приготвил да откара момчето при Учителя, един от лекарите се намесил с тънката сметка: "Ами ако Той действително излекува болното момче, какво ще стане с нас, с нашия авторитет, след като определихме, че болестта му е неизлечима?
към текста >>

Уверил ги, че Учителят обещал да го излекува, какъвто и да е случаят.
Цанка Екимова В разговор с Учителя един брат го запитал: "Можеш ли да излекуваш болни, за които лекарите са определили, че са обречени на смърт? " Учителят му отговорил, че може. Това станало в Търново. Тогава братът отишъл в Търновската болница и обяснил на лекарите, че иска да му посочат един болен, обречен на смърт, според тях. Уверил ги, че Учителят обещал да го излекува, какъвто и да е случаят. Имало едно момче, което според лекарите след два часа щяло да умре. Но когато братът се приготвил да откара момчето при Учителя, един от лекарите се намесил с тънката сметка: "Ами ако Той действително излекува болното момче, какво ще стане с нас, с нашия авторитет, след като определихме, че болестта му е неизлечима? " Лекарите се замислили и отказали да дадат момчето, което след два часа умряло. Влад Пашов Веднъж отивам при Учителя.
към текста >>

Но когато братът се приготвил да откара момчето при Учителя, един от лекарите се намесил с тънката сметка: "Ами ако Той действително излекува болното момче, какво ще стане с нас, с нашия авторитет, след като определихме, че болестта му е неизлечима?
" Учителят му отговорил, че може. Това станало в Търново. Тогава братът отишъл в Търновската болница и обяснил на лекарите, че иска да му посочат един болен, обречен на смърт, според тях. Уверил ги, че Учителят обещал да го излекува, какъвто и да е случаят. Имало едно момче, което според лекарите след два часа щяло да умре. Но когато братът се приготвил да откара момчето при Учителя, един от лекарите се намесил с тънката сметка: "Ами ако Той действително излекува болното момче, какво ще стане с нас, с нашия авторитет, след като определихме, че болестта му е неизлечима? " Лекарите се замислили и отказали да дадат момчето, което след два часа умряло. Влад Пашов Веднъж отивам при Учителя. Този ден Той не приемаше. Имаше дни, в които Той беше зает и не допускаше никого в стаята си, дори някога заключваше вратата да не би някой любопитен да нахълта.
към текста >>

Веднъж отивам при Учителя.
Уверил ги, че Учителят обещал да го излекува, какъвто и да е случаят. Имало едно момче, което според лекарите след два часа щяло да умре. Но когато братът се приготвил да откара момчето при Учителя, един от лекарите се намесил с тънката сметка: "Ами ако Той действително излекува болното момче, какво ще стане с нас, с нашия авторитет, след като определихме, че болестта му е неизлечима? " Лекарите се замислили и отказали да дадат момчето, което след два часа умряло. Влад Пашов Веднъж отивам при Учителя. Този ден Той не приемаше. Имаше дни, в които Той беше зает и не допускаше никого в стаята си, дори някога заключваше вратата да не би някой любопитен да нахълта. Така аз също влязох в стаята при Него без да зная, че днес Той не приема. Обикновено долу на стъпалата стоеше някоя сестра, която предупреждаваше, че днес Учителят не приема и връщаше всички посетители. В този ден нямаше никой.
към текста >>

Обикновено долу на стъпалата стоеше някоя сестра, която предупреждаваше, че днес Учителят не приема и връщаше всички посетители.
Влад Пашов Веднъж отивам при Учителя. Този ден Той не приемаше. Имаше дни, в които Той беше зает и не допускаше никого в стаята си, дори някога заключваше вратата да не би някой любопитен да нахълта. Така аз също влязох в стаята при Него без да зная, че днес Той не приема. Обикновено долу на стъпалата стоеше някоя сестра, която предупреждаваше, че днес Учителят не приема и връщаше всички посетители. В този ден нямаше никой. Аз се озовах в стаята Му. Учителят стоеше на стола, целият жълт, бледен, уморен, подпрян на облегалката на стола. Когато Го видях, аз моментално се свлякох на колене и започнах да се моля в себе си. Аз никога не бях виждала Учителя в такова положение и в такъв вид.
към текста >>

Учителят стоеше на стола, целият жълт, бледен, уморен, подпрян на облегалката на стола.
Имаше дни, в които Той беше зает и не допускаше никого в стаята си, дори някога заключваше вратата да не би някой любопитен да нахълта. Така аз също влязох в стаята при Него без да зная, че днес Той не приема. Обикновено долу на стъпалата стоеше някоя сестра, която предупреждаваше, че днес Учителят не приема и връщаше всички посетители. В този ден нямаше никой. Аз се озовах в стаята Му. Учителят стоеше на стола, целият жълт, бледен, уморен, подпрян на облегалката на стола. Когато Го видях, аз моментално се свлякох на колене и започнах да се моля в себе си. Аз никога не бях виждала Учителя в такова положение и в такъв вид. Молих се в себе си: "Господи, дай ми частица от твоя товар". Учителят не мърдаше. Вероятно е чул молбата ми, защото само за миг се стовари такъв товар върху гърба ми, като че ли цяла Витоша се стовари на главата ми.
към текста >>

Аз никога не бях виждала Учителя в такова положение и в такъв вид.
Обикновено долу на стъпалата стоеше някоя сестра, която предупреждаваше, че днес Учителят не приема и връщаше всички посетители. В този ден нямаше никой. Аз се озовах в стаята Му. Учителят стоеше на стола, целият жълт, бледен, уморен, подпрян на облегалката на стола. Когато Го видях, аз моментално се свлякох на колене и започнах да се моля в себе си. Аз никога не бях виждала Учителя в такова положение и в такъв вид. Молих се в себе си: "Господи, дай ми частица от твоя товар". Учителят не мърдаше. Вероятно е чул молбата ми, защото само за миг се стовари такъв товар върху гърба ми, като че ли цяла Витоша се стовари на главата ми. После в следващата част от мига това по някакъв незнаен начин се отклони и се отне, защото не бих могла да издържа, щях да се сплескам от този невидим товар, но така реален, както бе реален пред мен Учителя. Вдигнах глава.
към текста >>

Учителят не мърдаше.
Аз се озовах в стаята Му. Учителят стоеше на стола, целият жълт, бледен, уморен, подпрян на облегалката на стола. Когато Го видях, аз моментално се свлякох на колене и започнах да се моля в себе си. Аз никога не бях виждала Учителя в такова положение и в такъв вид. Молих се в себе си: "Господи, дай ми частица от твоя товар". Учителят не мърдаше. Вероятно е чул молбата ми, защото само за миг се стовари такъв товар върху гърба ми, като че ли цяла Витоша се стовари на главата ми. После в следващата част от мига това по някакъв незнаен начин се отклони и се отне, защото не бих могла да издържа, щях да се сплескам от този невидим товар, но така реален, както бе реален пред мен Учителя. Вдигнах глава. Той ме погледна и каза: "Отиди на поляната, аз след това ще дойда." Аз излязох лека-полека и тръгнах към поляната. По едно време чувам стъпки, обръщам се и на три метра Той се движеше, застигна ме с големи крачки.
към текста >>

После в следващата част от мига това по някакъв незнаен начин се отклони и се отне, защото не бих могла да издържа, щях да се сплескам от този невидим товар, но така реален, както бе реален пред мен Учителя.
Когато Го видях, аз моментално се свлякох на колене и започнах да се моля в себе си. Аз никога не бях виждала Учителя в такова положение и в такъв вид. Молих се в себе си: "Господи, дай ми частица от твоя товар". Учителят не мърдаше. Вероятно е чул молбата ми, защото само за миг се стовари такъв товар върху гърба ми, като че ли цяла Витоша се стовари на главата ми. После в следващата част от мига това по някакъв незнаен начин се отклони и се отне, защото не бих могла да издържа, щях да се сплескам от този невидим товар, но така реален, както бе реален пред мен Учителя. Вдигнах глава. Той ме погледна и каза: "Отиди на поляната, аз след това ще дойда." Аз излязох лека-полека и тръгнах към поляната. По едно време чувам стъпки, обръщам се и на три метра Той се движеше, застигна ме с големи крачки. Аз едва го догонвах. Цветът на лицето Му се оправи и то засия.
към текста >>

Разговорът продължи за обикновени неща.
Той ме погледна и каза: "Отиди на поляната, аз след това ще дойда." Аз излязох лека-полека и тръгнах към поляната. По едно време чувам стъпки, обръщам се и на три метра Той се движеше, застигна ме с големи крачки. Аз едва го догонвах. Цветът на лицето Му се оправи и то засия. Той започна да говори с мен. Разговорът продължи за обикновени неща. Ако някой ни видеше отстрани и чуеше разговора ни, щеше да си каже, че Учителят и Марийка вървят по поляната и си говорят обикновени неща и че нищо особено няма при тях. Особеното беше останало там в стаята му. Раз- брах какво е носил Учителят върху плещите си и какво представлява една микроскопична частица от този товар. Това, което е носел, никой не може да издържи. Той прие моето съчувствие и отвари врата, за да видя и усетя този ад.
към текста >>

Ако някой ни видеше отстрани и чуеше разговора ни, щеше да си каже, че Учителят и Марийка вървят по поляната и си говорят обикновени неща и че нищо особено няма при тях.
По едно време чувам стъпки, обръщам се и на три метра Той се движеше, застигна ме с големи крачки. Аз едва го догонвах. Цветът на лицето Му се оправи и то засия. Той започна да говори с мен. Разговорът продължи за обикновени неща. Ако някой ни видеше отстрани и чуеше разговора ни, щеше да си каже, че Учителят и Марийка вървят по поляната и си говорят обикновени неща и че нищо особено няма при тях. Особеното беше останало там в стаята му. Раз- брах какво е носил Учителят върху плещите си и какво представлява една микроскопична частица от този товар. Това, което е носел, никой не може да издържи. Той прие моето съчувствие и отвари врата, за да видя и усетя този ад. Аз се бях свила до Него с чувството за преданост и с едно човешко участие, което можех да му предложа.
към текста >>

Раз- брах какво е носил Учителят върху плещите си и какво представлява една микроскопична частица от този товар.
Цветът на лицето Му се оправи и то засия. Той започна да говори с мен. Разговорът продължи за обикновени неща. Ако някой ни видеше отстрани и чуеше разговора ни, щеше да си каже, че Учителят и Марийка вървят по поляната и си говорят обикновени неща и че нищо особено няма при тях. Особеното беше останало там в стаята му. Раз- брах какво е носил Учителят върху плещите си и какво представлява една микроскопична частица от този товар. Това, което е носел, никой не може да издържи. Той прие моето съчувствие и отвари врата, за да видя и усетя този ад. Аз се бях свила до Него с чувството за преданост и с едно човешко участие, което можех да му предложа. Та какво можеше да бъде моето човешко съчувствие. Беше прашинка и почти ненужно.
към текста >>

И това бе онова, което аз без да исках сторих от чувството си за преданост към Учителя и към Бога.
Той прие моето съчувствие и отвари врата, за да видя и усетя този ад. Аз се бях свила до Него с чувството за преданост и с едно човешко участие, което можех да му предложа. Та какво можеше да бъде моето човешко съчувствие. Беше прашинка и почти ненужно. Но то бе изречено в мига, кога- то човек трябваше да се определи дали се жертва за Бога. И това бе онова, което аз без да исках сторих от чувството си за преданост към Учителя и към Бога. Това бе важното и това бе изпит за мен. Мария Тодорова След като започнаха бомбардировките животът на Изгрева се промени. Учителят правеше ежедневни разходки от София до Симеоново. След като мy показахме едно чудно място в Симеоново, което Той нарече "Райски кът", Той възприе идеята да се проучи възможността да намерим места.
към текста >>

Учителят правеше ежедневни разходки от София до Симеоново.
Но то бе изречено в мига, кога- то човек трябваше да се определи дали се жертва за Бога. И това бе онова, което аз без да исках сторих от чувството си за преданост към Учителя и към Бога. Това бе важното и това бе изпит за мен. Мария Тодорова След като започнаха бомбардировките животът на Изгрева се промени. Учителят правеше ежедневни разходки от София до Симеоново. След като мy показахме едно чудно място в Симеоново, което Той нарече "Райски кът", Той възприе идеята да се проучи възможността да намерим места. Местата, които Му показах зад Симеоново, бяха от 10-20 декара. Това не Го задоволяваше. Той ми посочи с ръка към Бистрица и каза: "Идете към Бистрица и проучете какви места има там". По склоновете на Витоша има заравнени поляни.
към текста >>

Докладвах на Учителя, че съм открил хубави места.
Местата, които Му показах зад Симеоново, бяха от 10-20 декара. Това не Го задоволяваше. Той ми посочи с ръка към Бистрица и каза: "Идете към Бистрица и проучете какви места има там". По склоновете на Витоша има заравнени поляни. Влезнах във връзка с някои селяни и овчари и разбрах, че могат да се закупят места. Докладвах на Учителя, че съм открил хубави места. Разбира се, налагаше се да заведа Учителя и да ги види, обаче в туй време започнаха големите бомбардировки. Народът избяга и вече не беше възможно да се правят такива проучвания. А след голямата бомбардировка на 10.1.1944 Учителят замина за село Мърчаево и този случай не се повтори вече, да заведа Учителя на Витоша, за да огледа места за новия Изгрев. Учителят желаеше по склоновете на Витоша към Бистрица да се закупят много места. Той спомена веднъж: "Можем да вземем 500-1000 декара." На Изгрева беше станало тясно и малко за онези хора, които идваха от цяла България.
към текста >>

Разбира се, налагаше се да заведа Учителя и да ги види, обаче в туй време започнаха големите бомбардировки.
Това не Го задоволяваше. Той ми посочи с ръка към Бистрица и каза: "Идете към Бистрица и проучете какви места има там". По склоновете на Витоша има заравнени поляни. Влезнах във връзка с някои селяни и овчари и разбрах, че могат да се закупят места. Докладвах на Учителя, че съм открил хубави места. Разбира се, налагаше се да заведа Учителя и да ги види, обаче в туй време започнаха големите бомбардировки. Народът избяга и вече не беше възможно да се правят такива проучвания. А след голямата бомбардировка на 10.1.1944 Учителят замина за село Мърчаево и този случай не се повтори вече, да заведа Учителя на Витоша, за да огледа места за новия Изгрев. Учителят желаеше по склоновете на Витоша към Бистрица да се закупят много места. Той спомена веднъж: "Можем да вземем 500-1000 декара." На Изгрева беше станало тясно и малко за онези хора, които идваха от цяла България. Един път Учителят ме извика и каза: "Тук на Изгрева вече няма условия за духовна работа на Школата, затова трябва да преместим Школата и Изгрева на друго, по-подходящо място.
към текста >>

А след голямата бомбардировка на 10.1.1944 Учителят замина за село Мърчаево и този случай не се повтори вече, да заведа Учителя на Витоша, за да огледа места за новия Изгрев.
По склоновете на Витоша има заравнени поляни. Влезнах във връзка с някои селяни и овчари и разбрах, че могат да се закупят места. Докладвах на Учителя, че съм открил хубави места. Разбира се, налагаше се да заведа Учителя и да ги види, обаче в туй време започнаха големите бомбардировки. Народът избяга и вече не беше възможно да се правят такива проучвания. А след голямата бомбардировка на 10.1.1944 Учителят замина за село Мърчаево и този случай не се повтори вече, да заведа Учителя на Витоша, за да огледа места за новия Изгрев. Учителят желаеше по склоновете на Витоша към Бистрица да се закупят много места. Той спомена веднъж: "Можем да вземем 500-1000 декара." На Изгрева беше станало тясно и малко за онези хора, които идваха от цяла България. Един път Учителят ме извика и каза: "Тук на Изгрева вече няма условия за духовна работа на Школата, затова трябва да преместим Школата и Изгрева на друго, по-подходящо място. Отиди към Бистрица, огледай и потърси подходящи места. След време ще ги закупим и ще се преместим там".
към текста >>

Учителят желаеше по склоновете на Витоша към Бистрица да се закупят много места.
Влезнах във връзка с някои селяни и овчари и разбрах, че могат да се закупят места. Докладвах на Учителя, че съм открил хубави места. Разбира се, налагаше се да заведа Учителя и да ги види, обаче в туй време започнаха големите бомбардировки. Народът избяга и вече не беше възможно да се правят такива проучвания. А след голямата бомбардировка на 10.1.1944 Учителят замина за село Мърчаево и този случай не се повтори вече, да заведа Учителя на Витоша, за да огледа места за новия Изгрев. Учителят желаеше по склоновете на Витоша към Бистрица да се закупят много места. Той спомена веднъж: "Можем да вземем 500-1000 декара." На Изгрева беше станало тясно и малко за онези хора, които идваха от цяла България. Един път Учителят ме извика и каза: "Тук на Изгрева вече няма условия за духовна работа на Школата, затова трябва да преместим Школата и Изгрева на друго, по-подходящо място. Отиди към Бистрица, огледай и потърси подходящи места. След време ще ги закупим и ще се преместим там". Аз веднага изпълних поръката на Учителя.
към текста >>

Един път Учителят ме извика и каза: "Тук на Изгрева вече няма условия за духовна работа на Школата, затова трябва да преместим Школата и Изгрева на друго, по-подходящо място.
Разбира се, налагаше се да заведа Учителя и да ги види, обаче в туй време започнаха големите бомбардировки. Народът избяга и вече не беше възможно да се правят такива проучвания. А след голямата бомбардировка на 10.1.1944 Учителят замина за село Мърчаево и този случай не се повтори вече, да заведа Учителя на Витоша, за да огледа места за новия Изгрев. Учителят желаеше по склоновете на Витоша към Бистрица да се закупят много места. Той спомена веднъж: "Можем да вземем 500-1000 декара." На Изгрева беше станало тясно и малко за онези хора, които идваха от цяла България. Един път Учителят ме извика и каза: "Тук на Изгрева вече няма условия за духовна работа на Школата, затова трябва да преместим Школата и Изгрева на друго, по-подходящо място. Отиди към Бистрица, огледай и потърси подходящи места. След време ще ги закупим и ще се преместим там". Аз веднага изпълних поръката на Учителя. Отидох, разгледах и избрах подходящи слънчеви места около Бистрица. Върнах се и казах на Учителя.
към текста >>

Аз веднага изпълних поръката на Учителя.
Учителят желаеше по склоновете на Витоша към Бистрица да се закупят много места. Той спомена веднъж: "Можем да вземем 500-1000 декара." На Изгрева беше станало тясно и малко за онези хора, които идваха от цяла България. Един път Учителят ме извика и каза: "Тук на Изгрева вече няма условия за духовна работа на Школата, затова трябва да преместим Школата и Изгрева на друго, по-подходящо място. Отиди към Бистрица, огледай и потърси подходящи места. След време ще ги закупим и ще се преместим там". Аз веднага изпълних поръката на Учителя. Отидох, разгледах и избрах подходящи слънчеви места около Бистрица. Върнах се и казах на Учителя. Предложих Му да Го заведем там, а Той отговори: "Когато има условия, ще ги закупим и ще се пренесем там." Това бе краят на войната. Над София бяха започнали бомбардировки и след 10 януари 1944 Учителят с приятелите отиде в Мърчаево. Няколко месеца след това Той си замина.
към текста >>

Върнах се и казах на Учителя.
Един път Учителят ме извика и каза: "Тук на Изгрева вече няма условия за духовна работа на Школата, затова трябва да преместим Школата и Изгрева на друго, по-подходящо място. Отиди към Бистрица, огледай и потърси подходящи места. След време ще ги закупим и ще се преместим там". Аз веднага изпълних поръката на Учителя. Отидох, разгледах и избрах подходящи слънчеви места около Бистрица. Върнах се и казах на Учителя. Предложих Му да Го заведем там, а Той отговори: "Когато има условия, ще ги закупим и ще се пренесем там." Това бе краят на войната. Над София бяха започнали бомбардировки и след 10 януари 1944 Учителят с приятелите отиде в Мърчаево. Няколко месеца след това Той си замина. Думите Му, че на Изгрева няма вече условия за духовна работа, останаха в мен. След заминаването Му, на Изгрева се развихриха големи борби.
към текста >>

Над София бяха започнали бомбардировки и след 10 януари 1944 Учителят с приятелите отиде в Мърчаево.
След време ще ги закупим и ще се преместим там". Аз веднага изпълних поръката на Учителя. Отидох, разгледах и избрах подходящи слънчеви места около Бистрица. Върнах се и казах на Учителя. Предложих Му да Го заведем там, а Той отговори: "Когато има условия, ще ги закупим и ще се пренесем там." Това бе краят на войната. Над София бяха започнали бомбардировки и след 10 януари 1944 Учителят с приятелите отиде в Мърчаево. Няколко месеца след това Той си замина. Думите Му, че на Изгрева няма вече условия за духовна работа, останаха в мен. След заминаването Му, на Изгрева се развихриха големи борби. И те погълнаха онези сили и енергии на всички нас, които бяха определени от Небето за духовна работа. Така че, тук нямаше условия за духовна работа.
към текста >>

Учителят каза, че в бъдеще местата ще станат без пари.
След заминаването Му, на Изгрева се развихриха големи борби. И те погълнаха онези сили и енергии на всички нас, които бяха определени от Небето за духовна работа. Така че, тук нямаше условия за духовна работа. Имаше условия само за борби. Нашето поколение нямаше условия да закупи онези места на Бистрица и да се премести там. Учителят каза, че в бъдеще местата ще станат без пари. Това се отнася за епохата, когато ще дойдат готови души. Борис Николов
към текста >>

75. УЧИТЕЛЯТ ЗА ПЛАНЕТИТЕ

УЧИТЕЛЯТ ЗА ПЛАНЕТИТЕ
УЧИТЕЛЯТ ЗА ПЛАНЕТИТЕ Спомени на ученици Времето бе топло, приятно, небето осеяно със звезди. Учителят бе дошъл при нас и някои споделиха пред Него за чудния изглед на звездното небе. Учителят ни огледа, усмихна се и с леки стъпки се качи по дървената стълбичка към своята стая. След малко се върна с един телескоп.
към текста >>

Учителят бе дошъл при нас и някои споделиха пред Него за чудния изглед на звездното небе.
УЧИТЕЛЯТ ЗА ПЛАНЕТИТЕ Спомени на ученици Времето бе топло, приятно, небето осеяно със звезди. Учителят бе дошъл при нас и някои споделиха пред Него за чудния изглед на звездното небе. Учителят ни огледа, усмихна се и с леки стъпки се качи по дървената стълбичка към своята стая. След малко се върна с един телескоп. На Изгрева имаше два телескопа. Единият бе с голяма леща, а другият с две по-малки. Учителят насочи телескопа и ни показваше чудни неща.
към текста >>

Учителят ни огледа, усмихна се и с леки стъпки се качи по дървената стълбичка към своята стая.
УЧИТЕЛЯТ ЗА ПЛАНЕТИТЕ Спомени на ученици Времето бе топло, приятно, небето осеяно със звезди. Учителят бе дошъл при нас и някои споделиха пред Него за чудния изглед на звездното небе. Учителят ни огледа, усмихна се и с леки стъпки се качи по дървената стълбичка към своята стая. След малко се върна с един телескоп. На Изгрева имаше два телескопа. Единият бе с голяма леща, а другият с две по-малки. Учителят насочи телескопа и ни показваше чудни неща. Ние се нареждахме един след друг.
към текста >>

Учителят насочи телескопа и ни показваше чудни неща.
Учителят бе дошъл при нас и някои споделиха пред Него за чудния изглед на звездното небе. Учителят ни огледа, усмихна се и с леки стъпки се качи по дървената стълбичка към своята стая. След малко се върна с един телескоп. На Изгрева имаше два телескопа. Единият бе с голяма леща, а другият с две по-малки. Учителят насочи телескопа и ни показваше чудни неща. Ние се нареждахме един след друг. Учителят стоеше до окуляра и ни обясняваше, отговаряше на нашите въпроси. Поставяхме целенасочени въпроси и отговорите на Учителя бяха много точни. Жалко, че никой не ги записа и не ги изнесе като подробен материал за звездното небе на Изгрева. Първо Учителят ни показа Луната.
към текста >>

Учителят стоеше до окуляра и ни обясняваше, отговаряше на нашите въпроси.
След малко се върна с един телескоп. На Изгрева имаше два телескопа. Единият бе с голяма леща, а другият с две по-малки. Учителят насочи телескопа и ни показваше чудни неща. Ние се нареждахме един след друг. Учителят стоеше до окуляра и ни обясняваше, отговаряше на нашите въпроси. Поставяхме целенасочени въпроси и отговорите на Учителя бяха много точни. Жалко, че никой не ги записа и не ги изнесе като подробен материал за звездното небе на Изгрева. Първо Учителят ни показа Луната. Кратерите се очертаваха много добре. Учителя каза: "Животът на Луната е под кората и тези кратери са изкуствено построени от жителите на Луната.
към текста >>

Поставяхме целенасочени въпроси и отговорите на Учителя бяха много точни.
На Изгрева имаше два телескопа. Единият бе с голяма леща, а другият с две по-малки. Учителят насочи телескопа и ни показваше чудни неща. Ние се нареждахме един след друг. Учителят стоеше до окуляра и ни обясняваше, отговаряше на нашите въпроси. Поставяхме целенасочени въпроси и отговорите на Учителя бяха много точни. Жалко, че никой не ги записа и не ги изнесе като подробен материал за звездното небе на Изгрева. Първо Учителят ни показа Луната. Кратерите се очертаваха много добре. Учителя каза: "Животът на Луната е под кората и тези кратери са изкуствено построени от жителите на Луната. Те представляват кондензатори на слънчевата енергия.
към текста >>

Първо Учителят ни показа Луната.
Учителят насочи телескопа и ни показваше чудни неща. Ние се нареждахме един след друг. Учителят стоеше до окуляра и ни обясняваше, отговаряше на нашите въпроси. Поставяхме целенасочени въпроси и отговорите на Учителя бяха много точни. Жалко, че никой не ги записа и не ги изнесе като подробен материал за звездното небе на Изгрева. Първо Учителят ни показа Луната. Кратерите се очертаваха много добре. Учителя каза: "Животът на Луната е под кората и тези кратери са изкуствено построени от жителите на Луната. Те представляват кондензатори на слънчевата енергия. Когато жителите на Земята завършат еволюционния си път на Земята, те трябва да минат Школата на Луната. Там живеят от 100 до 150 адепта.
към текста >>

Учителя каза: "Животът на Луната е под кората и тези кратери са изкуствено построени от жителите на Луната.
Учителят стоеше до окуляра и ни обясняваше, отговаряше на нашите въпроси. Поставяхме целенасочени въпроси и отговорите на Учителя бяха много точни. Жалко, че никой не ги записа и не ги изнесе като подробен материал за звездното небе на Изгрева. Първо Учителят ни показа Луната. Кратерите се очертаваха много добре. Учителя каза: "Животът на Луната е под кората и тези кратери са изкуствено построени от жителите на Луната. Те представляват кондензатори на слънчевата енергия. Когато жителите на Земята завършат еволюционния си път на Земята, те трябва да минат Школата на Луната. Там живеят от 100 до 150 адепта. При друга среща на Изгрева Учителят ни показа Юпитер, като много ясно се виждаха четири големи спътници. Учителят поклати глава и каза: "На тази планета има много религиозни заблуждения."
към текста >>

При друга среща на Изгрева Учителят ни показа Юпитер, като много ясно се виждаха четири големи спътници.
Кратерите се очертаваха много добре. Учителя каза: "Животът на Луната е под кората и тези кратери са изкуствено построени от жителите на Луната. Те представляват кондензатори на слънчевата енергия. Когато жителите на Земята завършат еволюционния си път на Земята, те трябва да минат Школата на Луната. Там живеят от 100 до 150 адепта. При друга среща на Изгрева Учителят ни показа Юпитер, като много ясно се виждаха четири големи спътници. Учителят поклати глава и каза: "На тази планета има много религиозни заблуждения." Когато ни показа планетата Марс, много ясно се очертаваха каналите. Той каза:" Тези канали са изкуствено построени от жителите на Марс. Много, много работа е паднала." При друг случай се обърна към мене и ме попита: "Какво желаеш да видиш?
към текста >>

Учителят поклати глава и каза: "На тази планета има много религиозни заблуждения."
Учителя каза: "Животът на Луната е под кората и тези кратери са изкуствено построени от жителите на Луната. Те представляват кондензатори на слънчевата енергия. Когато жителите на Земята завършат еволюционния си път на Земята, те трябва да минат Школата на Луната. Там живеят от 100 до 150 адепта. При друга среща на Изгрева Учителят ни показа Юпитер, като много ясно се виждаха четири големи спътници. Учителят поклати глава и каза: "На тази планета има много религиозни заблуждения." Когато ни показа планетата Марс, много ясно се очертаваха каналите. Той каза:" Тези канали са изкуствено построени от жителите на Марс. Много, много работа е паднала." При друг случай се обърна към мене и ме попита: "Какво желаеш да видиш? " Аз отговорих: "Сириус".
към текста >>

Учителят нагласи телескопа с голямата леща и аз видях слънцето Сириус, за което бях слушала от Неговото Слово, видях го в необикновен блясък.
Когато ни показа планетата Марс, много ясно се очертаваха каналите. Той каза:" Тези канали са изкуствено построени от жителите на Марс. Много, много работа е паднала." При друг случай се обърна към мене и ме попита: "Какво желаеш да видиш? " Аз отговорих: "Сириус". Учителят нагласи телескопа с голямата леща и аз видях слънцето Сириус, за което бях слушала от Неговото Слово, видях го в необикновен блясък. След това ми показа една малка небулоза в съзвездието Орион към опашката и каза: "Това е милион пъти по-голяма Вселена от нашата видима Вселена". Показа ни Млечния път, в който се виждаха като прашинки планети и слънца, големи, колкото нашата планета Земя. Една надвечер съм на полянката и съзерцавам облаците. Учителят застана до мен и аз споделям: "Колко е интересен шрифта на облаците! " Той ме погледна и каза: "Един ден вие ще следвате специална Школа, в която ще учите езика на облаците".
към текста >>

Учителят застана до мен и аз споделям: "Колко е интересен шрифта на облаците!
" Аз отговорих: "Сириус". Учителят нагласи телескопа с голямата леща и аз видях слънцето Сириус, за което бях слушала от Неговото Слово, видях го в необикновен блясък. След това ми показа една малка небулоза в съзвездието Орион към опашката и каза: "Това е милион пъти по-голяма Вселена от нашата видима Вселена". Показа ни Млечния път, в който се виждаха като прашинки планети и слънца, големи, колкото нашата планета Земя. Една надвечер съм на полянката и съзерцавам облаците. Учителят застана до мен и аз споделям: "Колко е интересен шрифта на облаците! " Той ме погледна и каза: "Един ден вие ще следвате специална Школа, в която ще учите езика на облаците". Цанка Екимова Записки от беседите на Учителя Месечината играе важна роля в живота на Земята. Тя изтегля от Земята всички отрови, които спъват появата на живота.
към текста >>

Записки от беседите на Учителя
Показа ни Млечния път, в който се виждаха като прашинки планети и слънца, големи, колкото нашата планета Земя. Една надвечер съм на полянката и съзерцавам облаците. Учителят застана до мен и аз споделям: "Колко е интересен шрифта на облаците! " Той ме погледна и каза: "Един ден вие ще следвате специална Школа, в която ще учите езика на облаците". Цанка Екимова Записки от беседите на Учителя Месечината играе важна роля в живота на Земята. Тя изтегля от Земята всички отрови, които спъват появата на живота. И ако не беше Месечината, ужасно щеше да е положението на хората на Земята. Почти половината от злото, което хората вършат на Земята, Месечината го изтегля и трансформира. Тя е място на чистотата.
към текста >>

76. УЧИТЕЛЯТ И ЛИЧНОСТИ

УЧИТЕЛЯТ И ЛИЧНОСТИ
УЧИТЕЛЯТ И ЛИЧНОСТИ Спомени на ученици На 7 септември 1936 г. съвсем неочаквано, скромно, без никаква парадност, пристигна в София английският крал Едуард VIII, придружаван от своята приятелка Симпсън - една мила, скромно облечена жена от народа. Хората посрещнаха тази симпатична двойка с рядко изразена непринудена топлота и внимание. По това време на власт в Англия са консерваторите, с министър-председател Балдоин, един стар закоравял консерватор.
към текста >>

Английският крал Едуард VIII с презрение отхвърлил всички най-примамливи съблазни, към които повечето обикновени хора се стремят с най-голяма настървеност, готови да пожертват най-милото и драго за съблазните на този свят: високо обществено положение, власт, почести, уважение и внимание от всички, неограничени материални възможности.
съвсем неочаквано, скромно, без никаква парадност, пристигна в София английският крал Едуард VIII, придружаван от своята приятелка Симпсън - една мила, скромно облечена жена от народа. Хората посрещнаха тази симпатична двойка с рядко изразена непринудена топлота и внимание. По това време на власт в Англия са консерваторите, с министър-председател Балдоин, един стар закоравял консерватор. Това правителство не можа да се примири, че младият крал, наследник на най-богатата и могъща империя по това време в света, е решил да се ожени за жена от народа. Правителството му поставя ултиматум: или да се откаже от тази жена и желанието си да свърже живота си с нея, или да се откаже от короната на Британската империя. Английският крал Едуард VIII с презрение отхвърлил всички най-примамливи съблазни, към които повечето обикновени хора се стремят с най-голяма настървеност, готови да пожертват най-милото и драго за съблазните на този свят: високо обществено положение, власт, почести, уважение и внимание от всички, неограничени материални възможности. Той излиза над дребнавите човешки слабости: гордост, честолюбие, присмеха на хората и техните одумки, личната изгода. Пожертва всичко това, заради любовта. С това показа на целия свят, на целия човешки род, какво свято и велико нещо е любовта. Наистина, с тази си постъпка, той стана за присмех на някои хора, но за онези Разумни Същества, които се грижат за човешкия род - той беше ученик на Бялото Братство, който издържа един изпит с отличие, като поднесе на човешкия род бляскав пример на достойна постъпка. Обръщайки се към своя народ при подписването на акта за своята абдикация, той произнесе пред микрофона реч, в която между другото каза: ''Много съм щастлив, че най-сетне ми се отдава случай да говоря направо на своя народ, без всякакви странични формалности.
към текста >>

Учителят много, ласкаво се произнесе за този ярък представител на човешкия род и каза, че този човек, който пожертва всички съблазни на Земята заради Любовта, в бъдещия си живот, ще бъде поставен на първо място всред човешкото общество, ще заеме най-високото място, което може да се даде на един човек.
Обръщайки се към своя народ при подписването на акта за своята абдикация, той произнесе пред микрофона реч, в която между другото каза: ''Много съм щастлив, че най-сетне ми се отдава случай да говоря направо на своя народ, без всякакви странични формалности. Вие знаете причините, които ме подтикнаха да се откажа от престола. Аз намерих за невъзможно, без подкрепата на жената, която обичам, да нося тежкия товар на отговорността и да изпълнявам моите кралски задължения така, както желая да ги изпълнявам". Това голямо и необичайно събитие, прогърмя по целия свят, дойде и на Изгрева. Всички го коментираха с най-голямо оживление и възторг от постъпката на младия крал. Учителят много, ласкаво се произнесе за този ярък представител на човешкия род и каза, че този човек, който пожертва всички съблазни на Земята заради Любовта, в бъдещия си живот, ще бъде поставен на първо място всред човешкото общество, ще заеме най-високото място, което може да се даде на един човек. Защо дойде Едуард VIII в България? - За да получи най-високата оценка на Мировия Учител за безупречно издържан изпит. Имах приятел в Америка. Когато след години се върна, аз го посетих в дома му. Той ми заговори така:
към текста >>

- За да получи най-високата оценка на Мировия Учител за безупречно издържан изпит.
Аз намерих за невъзможно, без подкрепата на жената, която обичам, да нося тежкия товар на отговорността и да изпълнявам моите кралски задължения така, както желая да ги изпълнявам". Това голямо и необичайно събитие, прогърмя по целия свят, дойде и на Изгрева. Всички го коментираха с най-голямо оживление и възторг от постъпката на младия крал. Учителят много, ласкаво се произнесе за този ярък представител на човешкия род и каза, че този човек, който пожертва всички съблазни на Земята заради Любовта, в бъдещия си живот, ще бъде поставен на първо място всред човешкото общество, ще заеме най-високото място, което може да се даде на един човек. Защо дойде Едуард VIII в България? - За да получи най-високата оценка на Мировия Учител за безупречно издържан изпит. Имах приятел в Америка. Когато след години се върна, аз го посетих в дома му. Той ми заговори така: Сега ще ти разкажа какво научих в Америка. В този миг той се концентрира и ми каза: "Но ти се намираш под покровителството на Учителя.!
към текста >>

В този миг той се концентрира и ми каза: "Но ти се намираш под покровителството на Учителя.!
- За да получи най-високата оценка на Мировия Учител за безупречно издържан изпит. Имах приятел в Америка. Когато след години се върна, аз го посетих в дома му. Той ми заговори така: Сега ще ти разкажа какво научих в Америка. В този миг той се концентрира и ми каза: "Но ти се намираш под покровителството на Учителя.! " Аз се изненадах, защото още не познавах Учителя. Той продължи: "Аз в Америка следвах Окултна школа. При сбогуване, на път за България, ръководителката на Школата ми каза: "Брат, ти тука научи много неща за пробуждането на духовните дарби, но имай предвид, че отиваш в България, ето защо, ти трябва да знаеш, че там е слязъл най-мощния дух на планетата, който може да ходи на всички планети и слънца из цялата планета." Тодор Божков Иван Сеченов живее на Изгрева от 1932 година и посещава Школата, но разочарован от себе си, от малките си постижения, от Школата, намислил да се запише в друга Окултна школа.
към текста >>

" Аз се изненадах, защото още не познавах Учителя.
Имах приятел в Америка. Когато след години се върна, аз го посетих в дома му. Той ми заговори така: Сега ще ти разкажа какво научих в Америка. В този миг той се концентрира и ми каза: "Но ти се намираш под покровителството на Учителя.! " Аз се изненадах, защото още не познавах Учителя. Той продължи: "Аз в Америка следвах Окултна школа. При сбогуване, на път за България, ръководителката на Школата ми каза: "Брат, ти тука научи много неща за пробуждането на духовните дарби, но имай предвид, че отиваш в България, ето защо, ти трябва да знаеш, че там е слязъл най-мощния дух на планетата, който може да ходи на всички планети и слънца из цялата планета." Тодор Божков Иван Сеченов живее на Изгрева от 1932 година и посещава Школата, но разочарован от себе си, от малките си постижения, от Школата, намислил да се запише в друга Окултна школа. Поради това, той писал писмо на индийския поет-философ Рабиндранат Тагоре, с молба да го приеме в школата си.
към текста >>

В отговор на молбата, Тагоре му отговорил: "В България имате толкова добър Учител.
Той продължи: "Аз в Америка следвах Окултна школа. При сбогуване, на път за България, ръководителката на Школата ми каза: "Брат, ти тука научи много неща за пробуждането на духовните дарби, но имай предвид, че отиваш в България, ето защо, ти трябва да знаеш, че там е слязъл най-мощния дух на планетата, който може да ходи на всички планети и слънца из цялата планета." Тодор Божков Иван Сеченов живее на Изгрева от 1932 година и посещава Школата, но разочарован от себе си, от малките си постижения, от Школата, намислил да се запише в друга Окултна школа. Поради това, той писал писмо на индийския поет-философ Рабиндранат Тагоре, с молба да го приеме в школата си. В отговор на молбата, Тагоре му отговорил: "В България имате толкова добър Учител. Следвайте школата Му. Не е нужно да идвате тук". И този случай потвърждава, че всички големи личности са чували и знаели кой е Учителят. Георги Събев Името му беше Влайчо Жечев от село Коньово, Сливенско.
към текста >>

И този случай потвърждава, че всички големи личности са чували и знаели кой е Учителят.
Иван Сеченов живее на Изгрева от 1932 година и посещава Школата, но разочарован от себе си, от малките си постижения, от Школата, намислил да се запише в друга Окултна школа. Поради това, той писал писмо на индийския поет-философ Рабиндранат Тагоре, с молба да го приеме в школата си. В отговор на молбата, Тагоре му отговорил: "В България имате толкова добър Учител. Следвайте школата Му. Не е нужно да идвате тук". И този случай потвърждава, че всички големи личности са чували и знаели кой е Учителят. Георги Събев Името му беше Влайчо Жечев от село Коньово, Сливенско. Неговият живот е олицетворение на пътуващ пророк от времето на пророците в древния Израил. Имаше дарба, имаше връзки с невидимия свят, пророкуваше и пророчествата му се сбъдваха. Обикновено пред него стоеше Евангелието, той прелистваше страниците, спираше се на някой стих, прочиташе го, тогава се обръщаше към този, който седеше пред него и дядо Влайчо му казваше това, което имаше да му каже.
към текста >>

Обикновено пред него стоеше Евангелието, той прелистваше страниците, спираше се на някой стих, прочиташе го, тогава се обръщаше към този, който седеше пред него и дядо Влайчо му казваше това, което имаше да му каже.
И този случай потвърждава, че всички големи личности са чували и знаели кой е Учителят. Георги Събев Името му беше Влайчо Жечев от село Коньово, Сливенско. Неговият живот е олицетворение на пътуващ пророк от времето на пророците в древния Израил. Имаше дарба, имаше връзки с невидимия свят, пророкуваше и пророчествата му се сбъдваха. Обикновено пред него стоеше Евангелието, той прелистваше страниците, спираше се на някой стих, прочиташе го, тогава се обръщаше към този, който седеше пред него и дядо Влайчо му казваше това, което имаше да му каже. После разказваше, че като чете Евангелието и като погледне този, който стои срещу него, му се дават в съзнанието живи картини и той ги тълкува или ги превежда буквално. Той се подвизаваше по време на Школата на Учителя. Познаваше почти всички хора в Братството и провинцията. Нашите хора мило и драго даваха, някой да им пророкува. Учителят е в София, Школата е открита, Словото на Учителя се излива като непресъхващ извор, но нашите хора търсеха ясновидци, пророци и връзки с невидимия свят.
към текста >>

Той се подвизаваше по време на Школата на Учителя.
Името му беше Влайчо Жечев от село Коньово, Сливенско. Неговият живот е олицетворение на пътуващ пророк от времето на пророците в древния Израил. Имаше дарба, имаше връзки с невидимия свят, пророкуваше и пророчествата му се сбъдваха. Обикновено пред него стоеше Евангелието, той прелистваше страниците, спираше се на някой стих, прочиташе го, тогава се обръщаше към този, който седеше пред него и дядо Влайчо му казваше това, което имаше да му каже. После разказваше, че като чете Евангелието и като погледне този, който стои срещу него, му се дават в съзнанието живи картини и той ги тълкува или ги превежда буквално. Той се подвизаваше по време на Школата на Учителя. Познаваше почти всички хора в Братството и провинцията. Нашите хора мило и драго даваха, някой да им пророкува. Учителят е в София, Школата е открита, Словото на Учителя се излива като непресъхващ извор, но нашите хора търсеха ясновидци, пророци и връзки с невидимия свят. И всеки намираше това, което търсеше: едни - Учителя, а други - ясновидците... А сега идваме до най-драматичното в този разказ.
към текста >>

Учителят е в София, Школата е открита, Словото на Учителя се излива като непресъхващ извор, но нашите хора търсеха ясновидци, пророци и връзки с невидимия свят.
Обикновено пред него стоеше Евангелието, той прелистваше страниците, спираше се на някой стих, прочиташе го, тогава се обръщаше към този, който седеше пред него и дядо Влайчо му казваше това, което имаше да му каже. После разказваше, че като чете Евангелието и като погледне този, който стои срещу него, му се дават в съзнанието живи картини и той ги тълкува или ги превежда буквално. Той се подвизаваше по време на Школата на Учителя. Познаваше почти всички хора в Братството и провинцията. Нашите хора мило и драго даваха, някой да им пророкува. Учителят е в София, Школата е открита, Словото на Учителя се излива като непресъхващ извор, но нашите хора търсеха ясновидци, пророци и връзки с невидимия свят. И всеки намираше това, което търсеше: едни - Учителя, а други - ясновидците... А сега идваме до най-драматичното в този разказ. В разстояние на 22 години, докато е отворена Школата, дядо Влайчо пътува по цяла България, посещава стотици хора от Братството в провинцията и е пророкувал на хиляди българи, но той нито един път през цялото време не е дошъл на Изгрева и не се е срещал с Учителя. Ето, виждате ли как работят пророците от времето на Израиля, които са се родили в България? Тогава по времето на Израиля пророците казваха: "И рече ми Господ" или "Словото Господне биде към мене и рече".
към текста >>

И всеки намираше това, което търсеше: едни - Учителя, а други - ясновидците...
После разказваше, че като чете Евангелието и като погледне този, който стои срещу него, му се дават в съзнанието живи картини и той ги тълкува или ги превежда буквално. Той се подвизаваше по време на Школата на Учителя. Познаваше почти всички хора в Братството и провинцията. Нашите хора мило и драго даваха, някой да им пророкува. Учителят е в София, Школата е открита, Словото на Учителя се излива като непресъхващ извор, но нашите хора търсеха ясновидци, пророци и връзки с невидимия свят. И всеки намираше това, което търсеше: едни - Учителя, а други - ясновидците... А сега идваме до най-драматичното в този разказ. В разстояние на 22 години, докато е отворена Школата, дядо Влайчо пътува по цяла България, посещава стотици хора от Братството в провинцията и е пророкувал на хиляди българи, но той нито един път през цялото време не е дошъл на Изгрева и не се е срещал с Учителя. Ето, виждате ли как работят пророците от времето на Израиля, които са се родили в България? Тогава по времето на Израиля пророците казваха: "И рече ми Господ" или "Словото Господне биде към мене и рече". Значи онези старовременни пророци разбираха, че Господ им говори и свидетелстваха за думите Господни пред человеците.
към текста >>

В разстояние на 22 години, докато е отворена Школата, дядо Влайчо пътува по цяла България, посещава стотици хора от Братството в провинцията и е пророкувал на хиляди българи, но той нито един път през цялото време не е дошъл на Изгрева и не се е срещал с Учителя.
Познаваше почти всички хора в Братството и провинцията. Нашите хора мило и драго даваха, някой да им пророкува. Учителят е в София, Школата е открита, Словото на Учителя се излива като непресъхващ извор, но нашите хора търсеха ясновидци, пророци и връзки с невидимия свят. И всеки намираше това, което търсеше: едни - Учителя, а други - ясновидците... А сега идваме до най-драматичното в този разказ. В разстояние на 22 години, докато е отворена Школата, дядо Влайчо пътува по цяла България, посещава стотици хора от Братството в провинцията и е пророкувал на хиляди българи, но той нито един път през цялото време не е дошъл на Изгрева и не се е срещал с Учителя. Ето, виждате ли как работят пророците от времето на Израиля, които са се родили в България? Тогава по времето на Израиля пророците казваха: "И рече ми Господ" или "Словото Господне биде към мене и рече". Значи онези старовременни пророци разбираха, че Господ им говори и свидетелстваха за думите Господни пред человеците. А тук в България какво става? Стана точно обратното.
към текста >>

Учителят е тук на Изгрева, а те не го зачитат за нищо.
Ето, виждате ли как работят пророците от времето на Израиля, които са се родили в България? Тогава по времето на Израиля пророците казваха: "И рече ми Господ" или "Словото Господне биде към мене и рече". Значи онези старовременни пророци разбираха, че Господ им говори и свидетелстваха за думите Господни пред человеците. А тук в България какво става? Стана точно обратното. Учителят е тук на Изгрева, а те не го зачитат за нищо. Дядо Влайчо накрая решава да дойде на Изгрева, за да се срещне с Учителя. Учителят го приема и му казва: "Рекох, много късно дойдохте! " И си обръща главата встрани. След 20 дни Учителят си замина от този свят. Този факт дядо Влайчо на мнозина го е разказвал, когато са го разпитвали дали има някаква опитност с Учителя.
към текста >>

Дядо Влайчо накрая решава да дойде на Изгрева, за да се срещне с Учителя.
Тогава по времето на Израиля пророците казваха: "И рече ми Господ" или "Словото Господне биде към мене и рече". Значи онези старовременни пророци разбираха, че Господ им говори и свидетелстваха за думите Господни пред человеците. А тук в България какво става? Стана точно обратното. Учителят е тук на Изгрева, а те не го зачитат за нищо. Дядо Влайчо накрая решава да дойде на Изгрева, за да се срещне с Учителя. Учителят го приема и му казва: "Рекох, много късно дойдохте! " И си обръща главата встрани. След 20 дни Учителят си замина от този свят. Този факт дядо Влайчо на мнозина го е разказвал, когато са го разпитвали дали има някаква опитност с Учителя. Борис Николов
към текста >>

Учителят го приема и му казва: "Рекох, много късно дойдохте!
Значи онези старовременни пророци разбираха, че Господ им говори и свидетелстваха за думите Господни пред человеците. А тук в България какво става? Стана точно обратното. Учителят е тук на Изгрева, а те не го зачитат за нищо. Дядо Влайчо накрая решава да дойде на Изгрева, за да се срещне с Учителя. Учителят го приема и му казва: "Рекох, много късно дойдохте! " И си обръща главата встрани. След 20 дни Учителят си замина от този свят. Този факт дядо Влайчо на мнозина го е разказвал, когато са го разпитвали дали има някаква опитност с Учителя. Борис Николов Ванга имаше връзка с Учителя по духовен път.
към текста >>

След 20 дни Учителят си замина от този свят.
Стана точно обратното. Учителят е тук на Изгрева, а те не го зачитат за нищо. Дядо Влайчо накрая решава да дойде на Изгрева, за да се срещне с Учителя. Учителят го приема и му казва: "Рекох, много късно дойдохте! " И си обръща главата встрани. След 20 дни Учителят си замина от този свят. Този факт дядо Влайчо на мнозина го е разказвал, когато са го разпитвали дали има някаква опитност с Учителя. Борис Николов Ванга имаше връзка с Учителя по духовен път. Отивам веднъж при нея и тя ми казва: "Круме, да знаеш, вчера се срещнах с Учителя и Той ми каза: Ванге, не съм доволен от тебе, защо не ти е чиста къщата! " Пита ме какво значи това?
към текста >>

Този факт дядо Влайчо на мнозина го е разказвал, когато са го разпитвали дали има някаква опитност с Учителя.
Учителят е тук на Изгрева, а те не го зачитат за нищо. Дядо Влайчо накрая решава да дойде на Изгрева, за да се срещне с Учителя. Учителят го приема и му казва: "Рекох, много късно дойдохте! " И си обръща главата встрани. След 20 дни Учителят си замина от този свят. Този факт дядо Влайчо на мнозина го е разказвал, когато са го разпитвали дали има някаква опитност с Учителя. Борис Николов Ванга имаше връзка с Учителя по духовен път. Отивам веднъж при нея и тя ми казва: "Круме, да знаеш, вчера се срещнах с Учителя и Той ми каза: Ванге, не съм доволен от тебе, защо не ти е чиста къщата! " Пита ме какво значи това? Аз зная, но си мълча.
към текста >>

Ванга имаше връзка с Учителя по духовен път.
Учителят го приема и му казва: "Рекох, много късно дойдохте! " И си обръща главата встрани. След 20 дни Учителят си замина от този свят. Този факт дядо Влайчо на мнозина го е разказвал, когато са го разпитвали дали има някаква опитност с Учителя. Борис Николов Ванга имаше връзка с Учителя по духовен път. Отивам веднъж при нея и тя ми казва: "Круме, да знаеш, вчера се срещнах с Учителя и Той ми каза: Ванге, не съм доволен от тебе, защо не ти е чиста къщата! " Пита ме какво значи това? Аз зная, но си мълча. Не искам да я обидя. При нея дойде една сестра.
към текста >>

Отивам веднъж при нея и тя ми казва: "Круме, да знаеш, вчера се срещнах с Учителя и Той ми каза: Ванге, не съм доволен от тебе, защо не ти е чиста къщата!
" И си обръща главата встрани. След 20 дни Учителят си замина от този свят. Този факт дядо Влайчо на мнозина го е разказвал, когато са го разпитвали дали има някаква опитност с Учителя. Борис Николов Ванга имаше връзка с Учителя по духовен път. Отивам веднъж при нея и тя ми казва: "Круме, да знаеш, вчера се срещнах с Учителя и Той ми каза: Ванге, не съм доволен от тебе, защо не ти е чиста къщата! " Пита ме какво значи това? Аз зная, но си мълча. Не искам да я обидя. При нея дойде една сестра. Казваше се Гуца.
към текста >>

Един ден ми казва: "Круме, отново се видях с Учителя и ми казва: "Ванге, не съм доволен от тебе.
Вика този, вика онзи и всеки си оставя мръсотията у нея. Тя ги изчисти, а онези си оставят боклука у нея. Е, как няма да й бъде мръсна вътрешната къща? Това аз го разбирам, но как да й го кажа? Аз съм "придворен" при нея и тя ще ми се разсърди. Един ден ми казва: "Круме, отново се видях с Учителя и ми казва: "Ванге, не съм доволен от тебе. Ще ти вземем и това зрение, дето го имаш! " Първото зрение, дето го е имала и е виждала до 18 години, е било външното зрение. После ослепява и външнотозрение й се замени с вътрешно зрение. Да, ама след тази втора среща с Учителя, постепенно тя изгуби духовното си зрение. Отива брат Продан при Ванга.
към текста >>

Да, ама след тази втора среща с Учителя, постепенно тя изгуби духовното си зрение.
Аз съм "придворен" при нея и тя ще ми се разсърди. Един ден ми казва: "Круме, отново се видях с Учителя и ми казва: "Ванге, не съм доволен от тебе. Ще ти вземем и това зрение, дето го имаш! " Първото зрение, дето го е имала и е виждала до 18 години, е било външното зрение. После ослепява и външнотозрение й се замени с вътрешно зрение. Да, ама след тази втора среща с Учителя, постепенно тя изгуби духовното си зрение. Отива брат Продан при Ванга. Но той нямал записан ден и нямало надежда да влезе при нея. Но тя го извикала и той влезнал без да казва кой е и какъв е. А тя направо му вика: "Е-е, Учението на Петър Дънов е най-силно, най-велико в целия свят. Но Той не е доволен от Неговите последователи.
към текста >>

Имате Велик Учител, оставил е толкова книги.
Преди да изгуби духовното си зрение, аз често бях при нея. Приятелите редовно ми изпращаха бучки захар, като предварително бяха преспали върху нея и така аз, за да им услужа, носех тези бучки на Ванга. Тя ги взимаше и гледаше на онзи, чиято бе бучката. Тя нарежда, а аз записвам и после им го изпратя с писмо. И всеки път тя казва: "Круме, срамота е и грехота е ваши хора от Братството да идват да питат мен, когато аз трябва да питам вас по духовни въпроси. Имате Велик Учител, оставил е толкова книги. Вие имате по-голямо знание от мен." Крум Божинов Бях студентка и имах възможност да видя едно голямо професорско величие в университета. Това беше професор Шишманов - оратор, учен. Неговото име може да се срещне навсякъде, както навремето, така и след петдесет години.
към текста >>

Като чул за последователите на Учителя от първите години, професор Шишманов много се учудил, защото това беше необикновено явление тогава - да се събират толкова много хора около Учителя - едно истинско стълпотворение на ул."Опълченска"66.
Вие имате по-голямо знание от мен." Крум Божинов Бях студентка и имах възможност да видя едно голямо професорско величие в университета. Това беше професор Шишманов - оратор, учен. Неговото име може да се срещне навсякъде, както навремето, така и след петдесет години. Като чул за последователите на Учителя от първите години, професор Шишманов много се учудил, защото това беше необикновено явление тогава - да се събират толкова много хора около Учителя - едно истинско стълпотворение на ул."Опълченска"66. А по онези години между войните, когато хората бяха преминали през две национални катастрофи и всички бяха разочаровани и огорчени от управляващите и от учени с всякакви възможни титли и от всичко онова, което беше като някакъв елит в обществото.Това огорчение се превръщаше в негодувание и омраза, защото народът смяташе, че този висш елит е причината за двете национални катастрофи. И което е най-важно, това беше вярно. Та този професор, който не само чул, но непрекъснато чувал, че там се събират много хора, че някой си Дънов им говори, (не че бил кой знай какъв голям оратор, но събирали се около Него всякакви хора), решил да отиде да види каква е тази работа. Когато се коментирало в университета, професорът бил казал: "Кой е този Дънов? Аз толкова години преподавам на студентите в университета, тридесет години чета лекции, а нямам нито един човек последовател".
към текста >>

Не след дълго Учителят излиза, обръща се към него и му казва: "Не мога да Ви приема.
Само че онези там са студенти, те се записали да учат висши науки и трябва да слушат, защото след това ще има изпитна сесия и оценки. А тия тук в двора сами идват, седят, стоят и чакат. При професор Шишманов се приближава един негов студент, поздравява го, а той изважда от малкия джоб на жилетката си визитна картичка със златен надпис "Професор Шишманов". Студентът взима визитната картичка на професора - това не е шега работа, всички знаят кой е този професор и какво значение има той за университета и българската наука - величие и чак отгоре. И той зачакал, докато се занесе визитната картичка и докато го приемат. Не след дълго Учителят излиза, обръща се към него и му казва: "Не мога да Ви приема. Занят съм сега". Учителят се обръща и си влиза в стаята, а професор Шишманов е изумен, объркан, неразбиращ как така нему да отказват прием. Става и обиден си заминава като казал, че повече с Дънов не иска да има работа. Та така, както преди професорът не е имал работа с Него, така и след, като излиза от дома на Гумнерови, също е нямал работа с Него. И така, той не се срещнал с Учителя, а се разминал.
към текста >>

Учителят се обръща и си влиза в стаята, а професор Шишманов е изумен, объркан, неразбиращ как така нему да отказват прием.
При професор Шишманов се приближава един негов студент, поздравява го, а той изважда от малкия джоб на жилетката си визитна картичка със златен надпис "Професор Шишманов". Студентът взима визитната картичка на професора - това не е шега работа, всички знаят кой е този професор и какво значение има той за университета и българската наука - величие и чак отгоре. И той зачакал, докато се занесе визитната картичка и докато го приемат. Не след дълго Учителят излиза, обръща се към него и му казва: "Не мога да Ви приема. Занят съм сега". Учителят се обръща и си влиза в стаята, а професор Шишманов е изумен, объркан, неразбиращ как така нему да отказват прием. Става и обиден си заминава като казал, че повече с Дънов не иска да има работа. Та така, както преди професорът не е имал работа с Него, така и след, като излиза от дома на Гумнерови, също е нямал работа с Него. И така, той не се срещнал с Учителя, а се разминал. А защо? Та това величие, докарано с файтона, си отива обратно натам, откъдето бе дошло.
към текста >>

И така, той не се срещнал с Учителя, а се разминал.
Не след дълго Учителят излиза, обръща се към него и му казва: "Не мога да Ви приема. Занят съм сега". Учителят се обръща и си влиза в стаята, а професор Шишманов е изумен, объркан, неразбиращ как така нему да отказват прием. Става и обиден си заминава като казал, че повече с Дънов не иска да има работа. Та така, както преди професорът не е имал работа с Него, така и след, като излиза от дома на Гумнерови, също е нямал работа с Него. И така, той не се срещнал с Учителя, а се разминал. А защо? Та това величие, докарано с файтона, си отива обратно натам, откъдето бе дошло. Мария Тодорова На Изгрева идва известният художник Борис Георгиев. Той дойде с едно фургонче - малка удобна стаичка на колела.
към текста >>

Борис Георгиев се среща с Учителя и след разговорите, които са имали, му направи разкошен портрет.
На Изгрева идва известният художник Борис Георгиев. Той дойде с едно фургонче - малка удобна стаичка на колела. По това време усилено изучавах хиромантия и без стеснение отидох при него и го помолих да му погледам ръката, като обясних защо. Той любезно ми я подаде. Имах случая да видя ръка на един голям художник. Борис Георгиев се среща с Учителя и след разговорите, които са имали, му направи разкошен портрет. Николай Дойнов Елена Андреева, която съхраняваше оригинала на портрета на Учителя, разказваше, че Борис Георгиев не е могъл отначало да хване погледа на очите на Учителя и лъчите, които са излизали оттам. Не е могъл да почне да го рисува. Ето защо, Учителят си затворил очите и така Той бил нарисуван. В самото начало Учителят е подпомагал лично Борис Георгиев.
към текста >>

Елена Андреева, която съхраняваше оригинала на портрета на Учителя, разказваше, че Борис Георгиев не е могъл отначало да хване погледа на очите на Учителя и лъчите, които са излизали оттам.
По това време усилено изучавах хиромантия и без стеснение отидох при него и го помолих да му погледам ръката, като обясних защо. Той любезно ми я подаде. Имах случая да видя ръка на един голям художник. Борис Георгиев се среща с Учителя и след разговорите, които са имали, му направи разкошен портрет. Николай Дойнов Елена Андреева, която съхраняваше оригинала на портрета на Учителя, разказваше, че Борис Георгиев не е могъл отначало да хване погледа на очите на Учителя и лъчите, които са излизали оттам. Не е могъл да почне да го рисува. Ето защо, Учителят си затворил очите и така Той бил нарисуван. В самото начало Учителят е подпомагал лично Борис Георгиев. Той бил закъсал - гладен, беден, леко облечен. Тогава Учителят нарежда на приятелите и те му ушиват един балтон за тежките зими у нас.
към текста >>

Ето защо, Учителят си затворил очите и така Той бил нарисуван.
Имах случая да видя ръка на един голям художник. Борис Георгиев се среща с Учителя и след разговорите, които са имали, му направи разкошен портрет. Николай Дойнов Елена Андреева, която съхраняваше оригинала на портрета на Учителя, разказваше, че Борис Георгиев не е могъл отначало да хване погледа на очите на Учителя и лъчите, които са излизали оттам. Не е могъл да почне да го рисува. Ето защо, Учителят си затворил очите и така Той бил нарисуван. В самото начало Учителят е подпомагал лично Борис Георгиев. Той бил закъсал - гладен, беден, леко облечен. Тогава Учителят нарежда на приятелите и те му ушиват един балтон за тежките зими у нас. Учителят каза, че Борис Георгиев е дошъл от Сириус и се ражда през 1888г., когато през същата тази година е трябвало да дойдат много души на земята, които да поемат новите идеи от Учението на Учителя. Галилей Величков си спомня, че Учителят казал, че Борис Георгиев е ученик на Бялото Братство и като художник стои по-високо от Николай Рьорих, който е представител на Черната ложа и който е бил преподавател на Борис Георгиев в Художествената академия в Петербург.
към текста >>

В самото начало Учителят е подпомагал лично Борис Георгиев.
Борис Георгиев се среща с Учителя и след разговорите, които са имали, му направи разкошен портрет. Николай Дойнов Елена Андреева, която съхраняваше оригинала на портрета на Учителя, разказваше, че Борис Георгиев не е могъл отначало да хване погледа на очите на Учителя и лъчите, които са излизали оттам. Не е могъл да почне да го рисува. Ето защо, Учителят си затворил очите и така Той бил нарисуван. В самото начало Учителят е подпомагал лично Борис Георгиев. Той бил закъсал - гладен, беден, леко облечен. Тогава Учителят нарежда на приятелите и те му ушиват един балтон за тежките зими у нас. Учителят каза, че Борис Георгиев е дошъл от Сириус и се ражда през 1888г., когато през същата тази година е трябвало да дойдат много души на земята, които да поемат новите идеи от Учението на Учителя. Галилей Величков си спомня, че Учителят казал, че Борис Георгиев е ученик на Бялото Братство и като художник стои по-високо от Николай Рьорих, който е представител на Черната ложа и който е бил преподавател на Борис Георгиев в Художествената академия в Петербург. Когато е била изложбата на Борис Георгиев в София, Учителят казва в беседата "Свобода, знание и мир", 5.12.1922, Общ окултен клас: "Днес дойде при мен един художник, донесе свои картини.
към текста >>

Тогава Учителят нарежда на приятелите и те му ушиват един балтон за тежките зими у нас.
Елена Андреева, която съхраняваше оригинала на портрета на Учителя, разказваше, че Борис Георгиев не е могъл отначало да хване погледа на очите на Учителя и лъчите, които са излизали оттам. Не е могъл да почне да го рисува. Ето защо, Учителят си затворил очите и така Той бил нарисуван. В самото начало Учителят е подпомагал лично Борис Георгиев. Той бил закъсал - гладен, беден, леко облечен. Тогава Учителят нарежда на приятелите и те му ушиват един балтон за тежките зими у нас. Учителят каза, че Борис Георгиев е дошъл от Сириус и се ражда през 1888г., когато през същата тази година е трябвало да дойдат много души на земята, които да поемат новите идеи от Учението на Учителя. Галилей Величков си спомня, че Учителят казал, че Борис Георгиев е ученик на Бялото Братство и като художник стои по-високо от Николай Рьорих, който е представител на Черната ложа и който е бил преподавател на Борис Георгиев в Художествената академия в Петербург. Когато е била изложбата на Борис Георгиев в София, Учителят казва в беседата "Свобода, знание и мир", 5.12.1922, Общ окултен клас: "Днес дойде при мен един художник, донесе свои картини. Идеи има този човек! Не само идеи, но и схващания, тон на цветовете.
към текста >>

Учителят каза, че Борис Георгиев е дошъл от Сириус и се ражда през 1888г., когато през същата тази година е трябвало да дойдат много души на земята, които да поемат новите идеи от Учението на Учителя.
Не е могъл да почне да го рисува. Ето защо, Учителят си затворил очите и така Той бил нарисуван. В самото начало Учителят е подпомагал лично Борис Георгиев. Той бил закъсал - гладен, беден, леко облечен. Тогава Учителят нарежда на приятелите и те му ушиват един балтон за тежките зими у нас. Учителят каза, че Борис Георгиев е дошъл от Сириус и се ражда през 1888г., когато през същата тази година е трябвало да дойдат много души на земята, които да поемат новите идеи от Учението на Учителя. Галилей Величков си спомня, че Учителят казал, че Борис Георгиев е ученик на Бялото Братство и като художник стои по-високо от Николай Рьорих, който е представител на Черната ложа и който е бил преподавател на Борис Георгиев в Художествената академия в Петербург. Когато е била изложбата на Борис Георгиев в София, Учителят казва в беседата "Свобода, знание и мир", 5.12.1922, Общ окултен клас: "Днес дойде при мен един художник, донесе свои картини. Идеи има този човек! Не само идеи, но и схващания, тон на цветовете. Този човек не е рисувал тези картини тук из градовете, рисувал ги е горе в планините.
към текста >>

Галилей Величков си спомня, че Учителят казал, че Борис Георгиев е ученик на Бялото Братство и като художник стои по-високо от Николай Рьорих, който е представител на Черната ложа и който е бил преподавател на Борис Георгиев в Художествената академия в Петербург.
Ето защо, Учителят си затворил очите и така Той бил нарисуван. В самото начало Учителят е подпомагал лично Борис Георгиев. Той бил закъсал - гладен, беден, леко облечен. Тогава Учителят нарежда на приятелите и те му ушиват един балтон за тежките зими у нас. Учителят каза, че Борис Георгиев е дошъл от Сириус и се ражда през 1888г., когато през същата тази година е трябвало да дойдат много души на земята, които да поемат новите идеи от Учението на Учителя. Галилей Величков си спомня, че Учителят казал, че Борис Георгиев е ученик на Бялото Братство и като художник стои по-високо от Николай Рьорих, който е представител на Черната ложа и който е бил преподавател на Борис Георгиев в Художествената академия в Петербург. Когато е била изложбата на Борис Георгиев в София, Учителят казва в беседата "Свобода, знание и мир", 5.12.1922, Общ окултен клас: "Днес дойде при мен един художник, донесе свои картини. Идеи има този човек! Не само идеи, но и схващания, тон на цветовете. Този човек не е рисувал тези картини тук из градовете, рисувал ги е горе в планините. Религиозни убеждения има в него!
към текста >>

Когато е била изложбата на Борис Георгиев в София, Учителят казва в беседата "Свобода, знание и мир", 5.12.1922, Общ окултен клас: "Днес дойде при мен един художник, донесе свои картини.
В самото начало Учителят е подпомагал лично Борис Георгиев. Той бил закъсал - гладен, беден, леко облечен. Тогава Учителят нарежда на приятелите и те му ушиват един балтон за тежките зими у нас. Учителят каза, че Борис Георгиев е дошъл от Сириус и се ражда през 1888г., когато през същата тази година е трябвало да дойдат много души на земята, които да поемат новите идеи от Учението на Учителя. Галилей Величков си спомня, че Учителят казал, че Борис Георгиев е ученик на Бялото Братство и като художник стои по-високо от Николай Рьорих, който е представител на Черната ложа и който е бил преподавател на Борис Георгиев в Художествената академия в Петербург. Когато е била изложбата на Борис Георгиев в София, Учителят казва в беседата "Свобода, знание и мир", 5.12.1922, Общ окултен клас: "Днес дойде при мен един художник, донесе свои картини. Идеи има този човек! Не само идеи, но и схващания, тон на цветовете. Този човек не е рисувал тези картини тук из градовете, рисувал ги е горе в планините. Религиозни убеждения има в него! Художеството у него е сложено вече като едно религиозно убеждение.
към текста >>

Лев Толстой бе тръгнал за България, за да се срещне с Учителя.
Той казваше: "Не мога да рисувам в градска обстановка". В тая чиста среда на планината прекарваше в размишление, получаваше идеи и вдъхновение. И затова неговите картини имат такова въздействие върху душите". /Борис Георгиев често е гостувал на хората от село Мечкюр, Пловдивско, където навремето е имало комуна на толстоисти. Като е гостувал там, той е оставил много картини, които е нарисувал./ Лев Толстой бе тръгнал за България, за да се срещне с Учителя. На една от своите беседи, Учителят се спря за миг и каза: "Лев Толстой бе тръгнал за България, за да се срещне с мен. Но той не можа да стигне до мен. Той закъсня и други му попречиха. Накрая го задигнаха". Така че, ние имаме категоричното мнение на Учителя по този въпрос.
към текста >>

На една от своите беседи, Учителят се спря за миг и каза: "Лев Толстой бе тръгнал за България, за да се срещне с мен.
В тая чиста среда на планината прекарваше в размишление, получаваше идеи и вдъхновение. И затова неговите картини имат такова въздействие върху душите". /Борис Георгиев често е гостувал на хората от село Мечкюр, Пловдивско, където навремето е имало комуна на толстоисти. Като е гостувал там, той е оставил много картини, които е нарисувал./ Лев Толстой бе тръгнал за България, за да се срещне с Учителя. На една от своите беседи, Учителят се спря за миг и каза: "Лев Толстой бе тръгнал за България, за да се срещне с мен. Но той не можа да стигне до мен. Той закъсня и други му попречиха. Накрая го задигнаха". Така че, ние имаме категоричното мнение на Учителя по този въпрос. От друга страна, имаме документирано, че Толстой е тръгнал да пътува за България.
към текста >>

Така че, ние имаме категоричното мнение на Учителя по този въпрос.
Лев Толстой бе тръгнал за България, за да се срещне с Учителя. На една от своите беседи, Учителят се спря за миг и каза: "Лев Толстой бе тръгнал за България, за да се срещне с мен. Но той не можа да стигне до мен. Той закъсня и други му попречиха. Накрая го задигнаха". Така че, ние имаме категоричното мнение на Учителя по този въпрос. От друга страна, имаме документирано, че Толстой е тръгнал да пътува за България. Така тази мистерия се изяснява. Но защо Толстой бе тръгнал да се среща с Учителя? Учителят бе казал за него, че е ученик на Бялото Братство. След като стана болшевистката революция през 1917 г, Учителят много пъти се спираше върху делото на Толстой, неговия път и върху онова, което се извърши след революцията в Русия.
към текста >>

Но защо Толстой бе тръгнал да се среща с Учителя?
Той закъсня и други му попречиха. Накрая го задигнаха". Така че, ние имаме категоричното мнение на Учителя по този въпрос. От друга страна, имаме документирано, че Толстой е тръгнал да пътува за България. Така тази мистерия се изяснява. Но защо Толстой бе тръгнал да се среща с Учителя? Учителят бе казал за него, че е ученик на Бялото Братство. След като стана болшевистката революция през 1917 г, Учителят много пъти се спираше върху делото на Толстой, неговия път и върху онова, което се извърши след революцията в Русия. На събора през 1922 г. Учителят много пъти спомена за пътя на Толстой - че той е показал на Русия онзи път, по който тя трябва да поеме. Но тя пое по пътя на насилието.
към текста >>

Учителят бе казал за него, че е ученик на Бялото Братство.
Накрая го задигнаха". Така че, ние имаме категоричното мнение на Учителя по този въпрос. От друга страна, имаме документирано, че Толстой е тръгнал да пътува за България. Така тази мистерия се изяснява. Но защо Толстой бе тръгнал да се среща с Учителя? Учителят бе казал за него, че е ученик на Бялото Братство. След като стана болшевистката революция през 1917 г, Учителят много пъти се спираше върху делото на Толстой, неговия път и върху онова, което се извърши след революцията в Русия. На събора през 1922 г. Учителят много пъти спомена за пътя на Толстой - че той е показал на Русия онзи път, по който тя трябва да поеме. Но тя пое по пътя на насилието. Ето какво каза Учителят тогава: "За този глад, който настана сега в Русия, аз преди две години им казах, че ще им дойде.
към текста >>

След като стана болшевистката революция през 1917 г, Учителят много пъти се спираше върху делото на Толстой, неговия път и върху онова, което се извърши след революцията в Русия.
Така че, ние имаме категоричното мнение на Учителя по този въпрос. От друга страна, имаме документирано, че Толстой е тръгнал да пътува за България. Така тази мистерия се изяснява. Но защо Толстой бе тръгнал да се среща с Учителя? Учителят бе казал за него, че е ученик на Бялото Братство. След като стана болшевистката революция през 1917 г, Учителят много пъти се спираше върху делото на Толстой, неговия път и върху онова, което се извърши след революцията в Русия. На събора през 1922 г. Учителят много пъти спомена за пътя на Толстой - че той е показал на Русия онзи път, по който тя трябва да поеме. Но тя пое по пътя на насилието. Ето какво каза Учителят тогава: "За този глад, който настана сега в Русия, аз преди две години им казах, че ще им дойде. И сега седем милиона умират от глад.
към текста >>

Учителят много пъти спомена за пътя на Толстой - че той е показал на Русия онзи път, по който тя трябва да поеме.
Така тази мистерия се изяснява. Но защо Толстой бе тръгнал да се среща с Учителя? Учителят бе казал за него, че е ученик на Бялото Братство. След като стана болшевистката революция през 1917 г, Учителят много пъти се спираше върху делото на Толстой, неговия път и върху онова, което се извърши след революцията в Русия. На събора през 1922 г. Учителят много пъти спомена за пътя на Толстой - че той е показал на Русия онзи път, по който тя трябва да поеме. Но тя пое по пътя на насилието. Ето какво каза Учителят тогава: "За този глад, който настана сега в Русия, аз преди две години им казах, че ще им дойде. И сега седем милиона умират от глад. Знаете ли защо дойде този глад? - Поради онази анархия в руския ум, който се раздвои и предизвика силите на природата.
към текста >>

Ето какво каза Учителят тогава: "За този глад, който настана сега в Русия, аз преди две години им казах, че ще им дойде.
Учителят бе казал за него, че е ученик на Бялото Братство. След като стана болшевистката революция през 1917 г, Учителят много пъти се спираше върху делото на Толстой, неговия път и върху онова, което се извърши след революцията в Русия. На събора през 1922 г. Учителят много пъти спомена за пътя на Толстой - че той е показал на Русия онзи път, по който тя трябва да поеме. Но тя пое по пътя на насилието. Ето какво каза Учителят тогава: "За този глад, който настана сега в Русия, аз преди две години им казах, че ще им дойде. И сега седем милиона умират от глад. Знаете ли защо дойде този глад? - Поради онази анархия в руския ум, който се раздвои и предизвика силите на природата. Искаха да въведат ред с насилие и по такъв начин започнаха да се избиват взаимно. Биха се, изтезаваха се и досега дадоха седем милиона жертви, а може и десет милиона да измрат.
към текста >>

Учителят по този повод казва: "Свещениците в Русия и църквата са причина за болшевистката революция.
Свещениците казват: "Всяка власт е дадена от Бога". Ами болшевистката не е ли дадена от Бога? Не, ние казваме: "Всяка праведна власт е от Бога дадена." Там, дето болшевиките са праведни и прилагат добри дела, те са прави, там дето прилагат насилие, не са прави". Пътят, който показва Толстой на руския народ, бе отхвърлен. А защо? Учителят по този повод казва: "Свещениците в Русия и църквата са причина за болшевистката революция. Те създадоха анархия в руския ум и предизвикаха разрушителните сили в Русия да се развихрят. Защото те не приложиха Христовото Учение". Много пъти Учителят в беседите си е споменавал за Лев Толстой и за него ще намерите много писани неща. Учителят каза, че Лев Толстой е прероденият Сократ. Така че, Толстой не беше случаен дух.
към текста >>

Много пъти Учителят в беседите си е споменавал за Лев Толстой и за него ще намерите много писани неща.
Пътят, който показва Толстой на руския народ, бе отхвърлен. А защо? Учителят по този повод казва: "Свещениците в Русия и църквата са причина за болшевистката революция. Те създадоха анархия в руския ум и предизвикаха разрушителните сили в Русия да се развихрят. Защото те не приложиха Христовото Учение". Много пъти Учителят в беседите си е споменавал за Лев Толстой и за него ще намерите много писани неща. Учителят каза, че Лев Толстой е прероденият Сократ. Така че, Толстой не беше случаен дух. Много пъти Учителят бе споменал, че жената на Сократ - Ксантипа - със своя активен ум е подтиквала Сократ за работа, понеже той е бил много пасивен. И всички комични истории от техния съвместен живот се дължат именно на това. Тя е била активен, а той пасивен принцип.
към текста >>

Учителят каза, че Лев Толстой е прероденият Сократ.
А защо? Учителят по този повод казва: "Свещениците в Русия и църквата са причина за болшевистката революция. Те създадоха анархия в руския ум и предизвикаха разрушителните сили в Русия да се развихрят. Защото те не приложиха Христовото Учение". Много пъти Учителят в беседите си е споменавал за Лев Толстой и за него ще намерите много писани неща. Учителят каза, че Лев Толстой е прероденият Сократ. Така че, Толстой не беше случаен дух. Много пъти Учителят бе споменал, че жената на Сократ - Ксантипа - със своя активен ум е подтиквала Сократ за работа, понеже той е бил много пасивен. И всички комични истории от техния съвместен живот се дължат именно на това. Тя е била активен, а той пасивен принцип. Така, както Сократ навремето не можа да разреши въпроса с жена си, така и по наше време прероденият Сократ, т.е.
към текста >>

Много пъти Учителят бе споменал, че жената на Сократ - Ксантипа - със своя активен ум е подтиквала Сократ за работа, понеже той е бил много пасивен.
Те създадоха анархия в руския ум и предизвикаха разрушителните сили в Русия да се развихрят. Защото те не приложиха Христовото Учение". Много пъти Учителят в беседите си е споменавал за Лев Толстой и за него ще намерите много писани неща. Учителят каза, че Лев Толстой е прероденият Сократ. Така че, Толстой не беше случаен дух. Много пъти Учителят бе споменал, че жената на Сократ - Ксантипа - със своя активен ум е подтиквала Сократ за работа, понеже той е бил много пасивен. И всички комични истории от техния съвместен живот се дължат именно на това. Тя е била активен, а той пасивен принцип. Така, както Сократ навремето не можа да разреши въпроса с жена си, така и по наше време прероденият Сократ, т.е. Лев Толстой, не можа да разреши въпроса с жена си - София Андреевна. А коя беше София Андреевна?
към текста >>

На една среща Михалаки Георгиев се обръща към Учителя: "Кажете ни, г-н Дънов, на какво се дължи, че Иван Вазов може да пише поезия, разкази и романи?
Тогава у дома им всичко утихвало. Толстой е писал с часове и дни, седнал зад писалището си, пресъздавал е първообраза на героинята, която е била в съзнанието му, а тази героиня - това е духът на София Андреевна, която го е водила в лабиринтите на сюжета на романа. Там е било тяхното истинско обединение. Онова, което е написвал Толстой с неговия нечетлив почерк, на следващия ден тя самата го е преписвала със своя красив почерк, така че в редакцията е отивало всичко, което е било написано от нейната ръка. Мария Тодорова На една среща Михалаки Георгиев се обръща към Учителя: "Кажете ни, г-н Дънов, на какво се дължи, че Иван Вазов може да пише поезия, разкази и романи? Аз искам, но не мога да напиша нещо подобно на "Епопея на забравените". Учителят отговорил така: "Първо, Иван Вазов е съвременник на онези събития. Второ, всички онези, които той описва, са негови познати, приятели, а сега те са умрели и като заминали души идват и му диктуват какво да пише. Трето - Иван Вазов е своеобразен медиум от най-висша категория и порядък. Той може да пише така, защото му диктуват не само заминалите му приятели, но идват и му диктуват духовните ръководители на такива личности като Левски, Раковски и т.н.
към текста >>

Учителят отговорил така: "Първо, Иван Вазов е съвременник на онези събития.
Там е било тяхното истинско обединение. Онова, което е написвал Толстой с неговия нечетлив почерк, на следващия ден тя самата го е преписвала със своя красив почерк, така че в редакцията е отивало всичко, което е било написано от нейната ръка. Мария Тодорова На една среща Михалаки Георгиев се обръща към Учителя: "Кажете ни, г-н Дънов, на какво се дължи, че Иван Вазов може да пише поезия, разкази и романи? Аз искам, но не мога да напиша нещо подобно на "Епопея на забравените". Учителят отговорил така: "Първо, Иван Вазов е съвременник на онези събития. Второ, всички онези, които той описва, са негови познати, приятели, а сега те са умрели и като заминали души идват и му диктуват какво да пише. Трето - Иван Вазов е своеобразен медиум от най-висша категория и порядък. Той може да пише така, защото му диктуват не само заминалите му приятели, но идват и му диктуват духовните ръководители на такива личности като Левски, Раковски и т.н. А ти не си техен съвременник. Те не те познават, няма кой да ти диктува, а и да ти диктуват, не можеш да чуеш, да слушаш и да запишеш." Накрая Учителят му казва: "Е-ex, остани си с "Митар - пророкът".
към текста >>

Те не те познават, няма кой да ти диктува, а и да ти диктуват, не можеш да чуеш, да слушаш и да запишеш." Накрая Учителят му казва: "Е-ex, остани си с "Митар - пророкът".
Учителят отговорил така: "Първо, Иван Вазов е съвременник на онези събития. Второ, всички онези, които той описва, са негови познати, приятели, а сега те са умрели и като заминали души идват и му диктуват какво да пише. Трето - Иван Вазов е своеобразен медиум от най-висша категория и порядък. Той може да пише така, защото му диктуват не само заминалите му приятели, но идват и му диктуват духовните ръководители на такива личности като Левски, Раковски и т.н. А ти не си техен съвременник. Те не те познават, няма кой да ти диктува, а и да ти диктуват, не можеш да чуеш, да слушаш и да запишеш." Накрая Учителят му казва: "Е-ex, остани си с "Митар - пророкът". Това ще бъде най-четеният разказ на идното човечество. А това не е малко." Михалаки Георгиев е роден във Видин през 1854 г. и си заминава през 1916 г. в София.
към текста >>

Неговото име фигурира в първите събори на Веригата на Учителя от 1908 до 1912 г.
Това ще бъде най-четеният разказ на идното човечество. А това не е малко." Михалаки Георгиев е роден във Видин през 1854 г. и си заминава през 1916 г. в София. Неговото име фигурира в първите събори на Веригата на Учителя от 1908 до 1912 г. с жена му Магдалина, както и през 1914 г. Той имал кореспонденция с Петър Дънов, която не е достигнала до нас. Неговият архив е унищожен, когато две бомби падат върху жилището на дъщеря му в София, а останалият е унищожен от наводнението в гр. Видин през 1941 г. През времето на Школата ние бяхме се озовали в друг свят и на никого не минаваше през ума да запазва, да търси документи и да прави архив за историята на Бялото Братство.
към текста >>

Текста на песента "Страдна душо" е написан от Михалаки Георгиев по идея на Учителя, а мелодията е дадена от Учителя.
Той имал кореспонденция с Петър Дънов, която не е достигнала до нас. Неговият архив е унищожен, когато две бомби падат върху жилището на дъщеря му в София, а останалият е унищожен от наводнението в гр. Видин през 1941 г. През времето на Школата ние бяхме се озовали в друг свят и на никого не минаваше през ума да запазва, да търси документи и да прави архив за историята на Бялото Братство. А това, което сега даваме, и то не е малко след толкова пропуснати години. Текста на песента "Страдна душо" е написан от Михалаки Георгиев по идея на Учителя, а мелодията е дадена от Учителя. Борис Николов Наскоро беше излязла от печат книгата на Райнов "Между пустинята и живота". Прочетох я, но не се възхитих от нея, както се бях възхищавал от другите му книги. Ето защо отидох при Учителя и го попитах какво Му е мнението за този роман на Н.Райнов. Учителят ми отговори: "Бил е с гръб към слънцето, когато го е писал".
към текста >>

Ето защо отидох при Учителя и го попитах какво Му е мнението за този роман на Н.Райнов.
А това, което сега даваме, и то не е малко след толкова пропуснати години. Текста на песента "Страдна душо" е написан от Михалаки Георгиев по идея на Учителя, а мелодията е дадена от Учителя. Борис Николов Наскоро беше излязла от печат книгата на Райнов "Между пустинята и живота". Прочетох я, но не се възхитих от нея, както се бях възхищавал от другите му книги. Ето защо отидох при Учителя и го попитах какво Му е мнението за този роман на Н.Райнов. Учителят ми отговори: "Бил е с гръб към слънцето, когато го е писал". За ония, които не са чели този роман ще поясним, че в него авторът оспорва непорочното зачатие на Христа, с което застава на друга позиция и дава оръжие в ръцете на ония, които са склонни всичко да отричат. През 1920 и 1921 г. ходехме у Николай Райнов аз и още двама негови почитатели, като разговаряхме, че той е прероден египетски или вавилонски жрец. Правеше ми впечатление на човек, който знае.
към текста >>

Учителят ми отговори: "Бил е с гръб към слънцето, когато го е писал".
Текста на песента "Страдна душо" е написан от Михалаки Георгиев по идея на Учителя, а мелодията е дадена от Учителя. Борис Николов Наскоро беше излязла от печат книгата на Райнов "Между пустинята и живота". Прочетох я, но не се възхитих от нея, както се бях възхищавал от другите му книги. Ето защо отидох при Учителя и го попитах какво Му е мнението за този роман на Н.Райнов. Учителят ми отговори: "Бил е с гръб към слънцето, когато го е писал". За ония, които не са чели този роман ще поясним, че в него авторът оспорва непорочното зачатие на Христа, с което застава на друга позиция и дава оръжие в ръцете на ония, които са склонни всичко да отричат. През 1920 и 1921 г. ходехме у Николай Райнов аз и още двама негови почитатели, като разговаряхме, че той е прероден египетски или вавилонски жрец. Правеше ми впечатление на човек, който знае. Той долавяше това наше мълчаливо признание и често пъти вземаше позата на учител.
към текста >>

Той долавяше това наше мълчаливо признание и често пъти вземаше позата на учител.
Учителят ми отговори: "Бил е с гръб към слънцето, когато го е писал". За ония, които не са чели този роман ще поясним, че в него авторът оспорва непорочното зачатие на Христа, с което застава на друга позиция и дава оръжие в ръцете на ония, които са склонни всичко да отричат. През 1920 и 1921 г. ходехме у Николай Райнов аз и още двама негови почитатели, като разговаряхме, че той е прероден египетски или вавилонски жрец. Правеше ми впечатление на човек, който знае. Той долавяше това наше мълчаливо признание и често пъти вземаше позата на учител. Веднъж той каза: "Г-н Дънов в забулена форма в своите беседи дава неща забранени и опасни. Ако някой, не много морален човек, разбере тия ключове, които са му дадени там и си послужи с тях за зло, може да направи пакости, но за това ще плаща г-н Дънов." След Втората световна война Райнов отива на Изгрева и иска среща с Учителя. Тази среща е била твърде драматична, както ни я предаде един брат, който го е завел при Учителя. Когато Учителят излязъл да го посрещне, Райнов паднал на колене пред Него и казал: "Винаги, винаги когато се моля или искам помощта на Небето, явявате се все Вие.
към текста >>

След Втората световна война Райнов отива на Изгрева и иска среща с Учителя.
ходехме у Николай Райнов аз и още двама негови почитатели, като разговаряхме, че той е прероден египетски или вавилонски жрец. Правеше ми впечатление на човек, който знае. Той долавяше това наше мълчаливо признание и често пъти вземаше позата на учител. Веднъж той каза: "Г-н Дънов в забулена форма в своите беседи дава неща забранени и опасни. Ако някой, не много морален човек, разбере тия ключове, които са му дадени там и си послужи с тях за зло, може да направи пакости, но за това ще плаща г-н Дънов." След Втората световна война Райнов отива на Изгрева и иска среща с Учителя. Тази среща е била твърде драматична, както ни я предаде един брат, който го е завел при Учителя. Когато Учителят излязъл да го посрещне, Райнов паднал на колене пред Него и казал: "Винаги, винаги когато се моля или искам помощта на Небето, явявате се все Вие. Сега разбрах кой сте. Моля, да бъда приет за Ваш ученик". След това последвал дълъг разговор насаме.
към текста >>

Тази среща е била твърде драматична, както ни я предаде един брат, който го е завел при Учителя.
Правеше ми впечатление на човек, който знае. Той долавяше това наше мълчаливо признание и често пъти вземаше позата на учител. Веднъж той каза: "Г-н Дънов в забулена форма в своите беседи дава неща забранени и опасни. Ако някой, не много морален човек, разбере тия ключове, които са му дадени там и си послужи с тях за зло, може да направи пакости, но за това ще плаща г-н Дънов." След Втората световна война Райнов отива на Изгрева и иска среща с Учителя. Тази среща е била твърде драматична, както ни я предаде един брат, който го е завел при Учителя. Когато Учителят излязъл да го посрещне, Райнов паднал на колене пред Него и казал: "Винаги, винаги когато се моля или искам помощта на Небето, явявате се все Вие. Сега разбрах кой сте. Моля, да бъда приет за Ваш ученик". След това последвал дълъг разговор насаме. Райнов преди да си тръгне, отишъл при брат Боев и се натоварил с доста голям пакет с беседи.
към текста >>

Когато Учителят излязъл да го посрещне, Райнов паднал на колене пред Него и казал: "Винаги, винаги когато се моля или искам помощта на Небето, явявате се все Вие.
Той долавяше това наше мълчаливо признание и често пъти вземаше позата на учител. Веднъж той каза: "Г-н Дънов в забулена форма в своите беседи дава неща забранени и опасни. Ако някой, не много морален човек, разбере тия ключове, които са му дадени там и си послужи с тях за зло, може да направи пакости, но за това ще плаща г-н Дънов." След Втората световна война Райнов отива на Изгрева и иска среща с Учителя. Тази среща е била твърде драматична, както ни я предаде един брат, който го е завел при Учителя. Когато Учителят излязъл да го посрещне, Райнов паднал на колене пред Него и казал: "Винаги, винаги когато се моля или искам помощта на Небето, явявате се все Вие. Сега разбрах кой сте. Моля, да бъда приет за Ваш ученик". След това последвал дълъг разговор насаме. Райнов преди да си тръгне, отишъл при брат Боев и се натоварил с доста голям пакет с беседи. От горното е видно, че Райнов е познал Учителя, макар и твърде късно, едва няколко години преди да си замине от този свят.
към текста >>

От горното е видно, че Райнов е познал Учителя, макар и твърде късно, едва няколко години преди да си замине от този свят.
Когато Учителят излязъл да го посрещне, Райнов паднал на колене пред Него и казал: "Винаги, винаги когато се моля или искам помощта на Небето, явявате се все Вие. Сега разбрах кой сте. Моля, да бъда приет за Ваш ученик". След това последвал дълъг разговор насаме. Райнов преди да си тръгне, отишъл при брат Боев и се натоварил с доста голям пакет с беседи. От горното е видно, че Райнов е познал Учителя, макар и твърде късно, едва няколко години преди да си замине от този свят. Радостно е това, че се е пробудил. Подобна картина за късно пробуждане ни е известно и за професор Консулов, който като учен и общественик много е хулил по адрес на Учителя и Учението. Но по-късно, когато времената се промениха и за него дойдоха големи изпитания, това му помогна да се пробуди, да потърси ново знание, което твърде дълго и твърде високомерно бе отричал. Пробуди се и потърси Учителя и Словото Му. Тодор Попов
към текста >>

Подобна картина за късно пробуждане ни е известно и за професор Консулов, който като учен и общественик много е хулил по адрес на Учителя и Учението.
Моля, да бъда приет за Ваш ученик". След това последвал дълъг разговор насаме. Райнов преди да си тръгне, отишъл при брат Боев и се натоварил с доста голям пакет с беседи. От горното е видно, че Райнов е познал Учителя, макар и твърде късно, едва няколко години преди да си замине от този свят. Радостно е това, че се е пробудил. Подобна картина за късно пробуждане ни е известно и за професор Консулов, който като учен и общественик много е хулил по адрес на Учителя и Учението. Но по-късно, когато времената се промениха и за него дойдоха големи изпитания, това му помогна да се пробуди, да потърси ново знание, което твърде дълго и твърде високомерно бе отричал. Пробуди се и потърси Учителя и Словото Му. Тодор Попов Един ден Учителят изнесъл беседа в клуба на радикалите на ул."Кърниградска". При станалия разговор писателят Константин Величков казал:
към текста >>

Пробуди се и потърси Учителя и Словото Му.
Райнов преди да си тръгне, отишъл при брат Боев и се натоварил с доста голям пакет с беседи. От горното е видно, че Райнов е познал Учителя, макар и твърде късно, едва няколко години преди да си замине от този свят. Радостно е това, че се е пробудил. Подобна картина за късно пробуждане ни е известно и за професор Консулов, който като учен и общественик много е хулил по адрес на Учителя и Учението. Но по-късно, когато времената се промениха и за него дойдоха големи изпитания, това му помогна да се пробуди, да потърси ново знание, което твърде дълго и твърде високомерно бе отричал. Пробуди се и потърси Учителя и Словото Му. Тодор Попов Един ден Учителят изнесъл беседа в клуба на радикалите на ул."Кърниградска". При станалия разговор писателят Константин Величков казал: - Бях в Европа по повод разговорите за мир. Всички бяха викнали против нас: "Е, добре - казваха там - докажете, че имате право на съществувание като народ!
към текста >>

Един ден Учителят изнесъл беседа в клуба на радикалите на ул."Кърниградска".
Радостно е това, че се е пробудил. Подобна картина за късно пробуждане ни е известно и за професор Консулов, който като учен и общественик много е хулил по адрес на Учителя и Учението. Но по-късно, когато времената се промениха и за него дойдоха големи изпитания, това му помогна да се пробуди, да потърси ново знание, което твърде дълго и твърде високомерно бе отричал. Пробуди се и потърси Учителя и Словото Му. Тодор Попов Един ден Учителят изнесъл беседа в клуба на радикалите на ул."Кърниградска". При станалия разговор писателят Константин Величков казал: - Бях в Европа по повод разговорите за мир. Всички бяха викнали против нас: "Е, добре - казваха там - докажете, че имате право на съществувание като народ! Дали ли сте поне един човек, който да има истинска човешка физиономия? Един човек, който да има човешко достойнство, човек с характер, който да заслужава нашето уважение?
към текста >>

Айнщайн ги попитал: "Какво прави Учителят Петър Дънов?
" Д-р Стефан Кадиев Около 1938 г. трима наши професори от Софийския университет - Петър Бонев, Михалчев и Консулов, отишли в Германия с някаква научна цел при професор Айнщайн. След като си разменили доклади и мисли по научни въпроси, проф. Айнщайн ги попитал: "Какво прави Учителят Петър Дънов? " - "Неговото учение не е нещо сериозно, то не се ползва с влияние всред учените" - отговорил проф. Петър Бонев. - "Вие идвате при мене и се покланяте на моя авторитет - казал проф. Айнщайн - а аз се покланям пред гения на Учителя Петър Дънов". Разказал проф.
към текста >>

Айнщайн - а аз се покланям пред гения на Учителя Петър Дънов".
След като си разменили доклади и мисли по научни въпроси, проф. Айнщайн ги попитал: "Какво прави Учителят Петър Дънов? " - "Неговото учение не е нещо сериозно, то не се ползва с влияние всред учените" - отговорил проф. Петър Бонев. - "Вие идвате при мене и се покланяте на моя авторитет - казал проф. Айнщайн - а аз се покланям пред гения на Учителя Петър Дънов". Разказал проф. Консулов на Петър Камбуров Друг случай на известност на Учителя извън пределите на България, привежда Методи Константинов, който е кореспондирал с Рене Генон - съвременен мистик, масон от най-голяма степен, който живеел в Кайро. Ето какво е писал Генон на Методи за Учителя: "Учителят Петър Дънов е истински пратеник на Небето. Той е най-големият магнит, който е слязъл някога на Земята.
към текста >>

Друг случай на известност на Учителя извън пределите на България, привежда Методи Константинов, който е кореспондирал с Рене Генон - съвременен мистик, масон от най-голяма степен, който живеел в Кайро.
Петър Бонев. - "Вие идвате при мене и се покланяте на моя авторитет - казал проф. Айнщайн - а аз се покланям пред гения на Учителя Петър Дънов". Разказал проф. Консулов на Петър Камбуров Друг случай на известност на Учителя извън пределите на България, привежда Методи Константинов, който е кореспондирал с Рене Генон - съвременен мистик, масон от най-голяма степен, който живеел в Кайро. Ето какво е писал Генон на Методи за Учителя: "Учителят Петър Дънов е истински пратеник на Небето. Той е най-големият магнит, който е слязъл някога на Земята. Той не дойде да създаде една религия, защото съществуват много религии на Земята. Той не дойде да създаде една наука, защото съществуват много науки в света. Той не дойде да създаде едно обществено движение на Земята, защото има много такива.
към текста >>

Ето какво е писал Генон на Методи за Учителя: "Учителят Петър Дънов е истински пратеник на Небето.
- "Вие идвате при мене и се покланяте на моя авторитет - казал проф. Айнщайн - а аз се покланям пред гения на Учителя Петър Дънов". Разказал проф. Консулов на Петър Камбуров Друг случай на известност на Учителя извън пределите на България, привежда Методи Константинов, който е кореспондирал с Рене Генон - съвременен мистик, масон от най-голяма степен, който живеел в Кайро. Ето какво е писал Генон на Методи за Учителя: "Учителят Петър Дънов е истински пратеник на Небето. Той е най-големият магнит, който е слязъл някога на Земята. Той не дойде да създаде една религия, защото съществуват много религии на Земята. Той не дойде да създаде една наука, защото съществуват много науки в света. Той не дойде да създаде едно обществено движение на Земята, защото има много такива. Той дойде да намагнетизира своите ученици с Любовен Магнетизъм, а те от своя страна, да намагнетизират цялото човечество".
към текста >>

Когато били приети там от официалното лице, прокурорът видял на стената снимки на разни хора и се зачудил като видял между тях портрета на Учителя.
Не смее да предаде съобщението, защото властта ще научи и направо ще го изпрати в затвора. Накрая се престрашил и изпраща рождената си сестра на Изгрева. Ние събрахме една група от по-сериозни братя и сестри и тя ни предаде поздравленията на Чърчил, поздравления към Бялото Братство. Мария Тодорова След 9 септември наша делегация, в състава на която влизал и един прокурор, чиято майка е била от Братството на Изгрева, била изпратена в Япония. Когато били приети там от официалното лице, прокурорът видял на стената снимки на разни хора и се зачудил като видял между тях портрета на Учителя. Като запитал японеца, какво търси този портрет между другите снимки, японецът отговорил: "Светът ще се оправи само тогава, когато хората започнат да живеят според Неговите думи". А пък аз срещнах преди две години в България една жена от Дупница, която даже и името Му не беше чувала. Смятам, че е не само срам, но и грях да има в България човек, който да не е чувал името Му и да не знае, че Учителят посади на българска почва това семе, от чиито плодове ще се ползва не само българският народ, а и цялото човечество. Ето защо са длъжни всички ония, които са били в контакт с Него, да споделят с останалите хора всичко онова, което са чули и видели от Него, а да не го отнесат със себе си в гроба, както направиха вече мнозина от нас. Мария Райчева
към текста >>

Смятам, че е не само срам, но и грях да има в България човек, който да не е чувал името Му и да не знае, че Учителят посади на българска почва това семе, от чиито плодове ще се ползва не само българският народ, а и цялото човечество.
Мария Тодорова След 9 септември наша делегация, в състава на която влизал и един прокурор, чиято майка е била от Братството на Изгрева, била изпратена в Япония. Когато били приети там от официалното лице, прокурорът видял на стената снимки на разни хора и се зачудил като видял между тях портрета на Учителя. Като запитал японеца, какво търси този портрет между другите снимки, японецът отговорил: "Светът ще се оправи само тогава, когато хората започнат да живеят според Неговите думи". А пък аз срещнах преди две години в България една жена от Дупница, която даже и името Му не беше чувала. Смятам, че е не само срам, но и грях да има в България човек, който да не е чувал името Му и да не знае, че Учителят посади на българска почва това семе, от чиито плодове ще се ползва не само българският народ, а и цялото човечество. Ето защо са длъжни всички ония, които са били в контакт с Него, да споделят с останалите хора всичко онова, което са чули и видели от Него, а да не го отнесат със себе си в гроба, както направиха вече мнозина от нас. Мария Райчева Един ден Георги Димитров срещнал Учителя на улицата и го заговаря: "Г-н Дънов, и ние, и вие се борим все за една кауза, за общо добруване на човечеството. Кога ще стане това? " - "След 660 години", отговорил Учителят.
към текста >>

Един ден Георги Димитров срещнал Учителя на улицата и го заговаря: "Г-н Дънов, и ние, и вие се борим все за една кауза, за общо добруване на човечеството.
Като запитал японеца, какво търси този портрет между другите снимки, японецът отговорил: "Светът ще се оправи само тогава, когато хората започнат да живеят според Неговите думи". А пък аз срещнах преди две години в България една жена от Дупница, която даже и името Му не беше чувала. Смятам, че е не само срам, но и грях да има в България човек, който да не е чувал името Му и да не знае, че Учителят посади на българска почва това семе, от чиито плодове ще се ползва не само българският народ, а и цялото човечество. Ето защо са длъжни всички ония, които са били в контакт с Него, да споделят с останалите хора всичко онова, което са чули и видели от Него, а да не го отнесат със себе си в гроба, както направиха вече мнозина от нас. Мария Райчева Един ден Георги Димитров срещнал Учителя на улицата и го заговаря: "Г-н Дънов, и ние, и вие се борим все за една кауза, за общо добруване на човечеството. Кога ще стане това? " - "След 660 години", отговорил Учителят. - "Далечна работа! А ние искаме сега, сега" - казал Г. Димитров и си отминал.
към текста >>

" - "След 660 години", отговорил Учителят.
Смятам, че е не само срам, но и грях да има в България човек, който да не е чувал името Му и да не знае, че Учителят посади на българска почва това семе, от чиито плодове ще се ползва не само българският народ, а и цялото човечество. Ето защо са длъжни всички ония, които са били в контакт с Него, да споделят с останалите хора всичко онова, което са чули и видели от Него, а да не го отнесат със себе си в гроба, както направиха вече мнозина от нас. Мария Райчева Един ден Георги Димитров срещнал Учителя на улицата и го заговаря: "Г-н Дънов, и ние, и вие се борим все за една кауза, за общо добруване на човечеството. Кога ще стане това? " - "След 660 години", отговорил Учителят. - "Далечна работа! А ние искаме сега, сега" - казал Г. Димитров и си отминал. Георги Събев Къщата на Петко Гумнеров на "Опълченска" 66 бе къща-близнак - двете половини бяха симетрично разположени и имаха еднакви стаи.
към текста >>

От другата страна бяха семейство Гумнерови и Учителят.
Георги Събев Къщата на Петко Гумнеров на "Опълченска" 66 бе къща-близнак - двете половини бяха симетрично разположени и имаха еднакви стаи. От едната страна живееше баба Парашкева със семейството си. Синът й Георги, който се бе оженил за сръбкинята Люба Ивошевич, също живееше при нея. Той бе представител на Третия интернационал на комунизма в Европа. От другата страна бяха семейство Гумнерови и Учителят. Така че, в този дом случайни неща не можеше да има - от едната страна бе Третият интернационал на комунизма, а от другата страна бяхме ние, тоест Учителят и Братството. През дясната вратичка при Учителя непрекъснато влизаха и излизаха посетители. Баба Парашкева беше евангелистка, така че бе по-свободна в убежденията си. И понеже знаеха, че при нас се чете Евангелието и Учителят говори върху него, те възприемаха с разположение нашето съседство. От своя страна и нашите се отнасяха към тях по същия начин.
към текста >>

Така че, в този дом случайни неща не можеше да има - от едната страна бе Третият интернационал на комунизма, а от другата страна бяхме ние, тоест Учителят и Братството.
Къщата на Петко Гумнеров на "Опълченска" 66 бе къща-близнак - двете половини бяха симетрично разположени и имаха еднакви стаи. От едната страна живееше баба Парашкева със семейството си. Синът й Георги, който се бе оженил за сръбкинята Люба Ивошевич, също живееше при нея. Той бе представител на Третия интернационал на комунизма в Европа. От другата страна бяха семейство Гумнерови и Учителят. Така че, в този дом случайни неща не можеше да има - от едната страна бе Третият интернационал на комунизма, а от другата страна бяхме ние, тоест Учителят и Братството. През дясната вратичка при Учителя непрекъснато влизаха и излизаха посетители. Баба Парашкева беше евангелистка, така че бе по-свободна в убежденията си. И понеже знаеха, че при нас се чете Евангелието и Учителят говори върху него, те възприемаха с разположение нашето съседство. От своя страна и нашите се отнасяха към тях по същия начин. В онези години за комунистическа пропаганда и действия Георги Димитров е заплашен с арест от полицията.
към текста >>

През дясната вратичка при Учителя непрекъснато влизаха и излизаха посетители.
От едната страна живееше баба Парашкева със семейството си. Синът й Георги, който се бе оженил за сръбкинята Люба Ивошевич, също живееше при нея. Той бе представител на Третия интернационал на комунизма в Европа. От другата страна бяха семейство Гумнерови и Учителят. Така че, в този дом случайни неща не можеше да има - от едната страна бе Третият интернационал на комунизма, а от другата страна бяхме ние, тоест Учителят и Братството. През дясната вратичка при Учителя непрекъснато влизаха и излизаха посетители. Баба Парашкева беше евангелистка, така че бе по-свободна в убежденията си. И понеже знаеха, че при нас се чете Евангелието и Учителят говори върху него, те възприемаха с разположение нашето съседство. От своя страна и нашите се отнасяха към тях по същия начин. В онези години за комунистическа пропаганда и действия Георги Димитров е заплашен с арест от полицията. Направен е кордон от полицаи около квартала и го търсят.
към текста >>

И понеже знаеха, че при нас се чете Евангелието и Учителят говори върху него, те възприемаха с разположение нашето съседство.
Той бе представител на Третия интернационал на комунизма в Европа. От другата страна бяха семейство Гумнерови и Учителят. Така че, в този дом случайни неща не можеше да има - от едната страна бе Третият интернационал на комунизма, а от другата страна бяхме ние, тоест Учителят и Братството. През дясната вратичка при Учителя непрекъснато влизаха и излизаха посетители. Баба Парашкева беше евангелистка, така че бе по-свободна в убежденията си. И понеже знаеха, че при нас се чете Евангелието и Учителят говори върху него, те възприемаха с разположение нашето съседство. От своя страна и нашите се отнасяха към тях по същия начин. В онези години за комунистическа пропаганда и действия Георги Димитров е заплашен с арест от полицията. Направен е кордон от полицаи около квартала и го търсят. Претърсват първо дома на баба Парашкева, а той се прехвърля през общия таван, слиза от другата страна и отива при Учителя за помощ. Учителят се облича, слага шапката Си, взима бастуна Си, слага на Георги една шапка от Неговите и излизат през вратника, който води към "Опълченска".
към текста >>

Претърсват първо дома на баба Парашкева, а той се прехвърля през общия таван, слиза от другата страна и отива при Учителя за помощ.
Баба Парашкева беше евангелистка, така че бе по-свободна в убежденията си. И понеже знаеха, че при нас се чете Евангелието и Учителят говори върху него, те възприемаха с разположение нашето съседство. От своя страна и нашите се отнасяха към тях по същия начин. В онези години за комунистическа пропаганда и действия Георги Димитров е заплашен с арест от полицията. Направен е кордон от полицаи около квартала и го търсят. Претърсват първо дома на баба Парашкева, а той се прехвърля през общия таван, слиза от другата страна и отива при Учителя за помощ. Учителят се облича, слага шапката Си, взима бастуна Си, слага на Георги една шапка от Неговите и излизат през вратника, който води към "Опълченска". На петдесет-шестдесет метра полицията е завардила улицата, като претърсва съседните къщи, но не е влизала в дома на Гумнерови, защото знаят, че там е г-н Дънов и Той не се занимава с политика. Освен това, Учителят е направил така, че отклонява съзнанието им в друга посока на търсене. След като излизат от къщата, веднага към тях се присъединява едно голямо полицейско куче вълча порода със специален полицейски навратник - вири опашка и върви гордо-гордо редом с тях. Вървят тримата: Учителят, Георги Димитров и полицейското куче.
към текста >>

Учителят се облича, слага шапката Си, взима бастуна Си, слага на Георги една шапка от Неговите и излизат през вратника, който води към "Опълченска".
И понеже знаеха, че при нас се чете Евангелието и Учителят говори върху него, те възприемаха с разположение нашето съседство. От своя страна и нашите се отнасяха към тях по същия начин. В онези години за комунистическа пропаганда и действия Георги Димитров е заплашен с арест от полицията. Направен е кордон от полицаи около квартала и го търсят. Претърсват първо дома на баба Парашкева, а той се прехвърля през общия таван, слиза от другата страна и отива при Учителя за помощ. Учителят се облича, слага шапката Си, взима бастуна Си, слага на Георги една шапка от Неговите и излизат през вратника, който води към "Опълченска". На петдесет-шестдесет метра полицията е завардила улицата, като претърсва съседните къщи, но не е влизала в дома на Гумнерови, защото знаят, че там е г-н Дънов и Той не се занимава с политика. Освен това, Учителят е направил така, че отклонява съзнанието им в друга посока на търсене. След като излизат от къщата, веднага към тях се присъединява едно голямо полицейско куче вълча порода със специален полицейски навратник - вири опашка и върви гордо-гордо редом с тях. Вървят тримата: Учителят, Георги Димитров и полицейското куче. Двамата са облечени официално и са с меки шапки.
към текста >>

Освен това, Учителят е направил така, че отклонява съзнанието им в друга посока на търсене.
В онези години за комунистическа пропаганда и действия Георги Димитров е заплашен с арест от полицията. Направен е кордон от полицаи около квартала и го търсят. Претърсват първо дома на баба Парашкева, а той се прехвърля през общия таван, слиза от другата страна и отива при Учителя за помощ. Учителят се облича, слага шапката Си, взима бастуна Си, слага на Георги една шапка от Неговите и излизат през вратника, който води към "Опълченска". На петдесет-шестдесет метра полицията е завардила улицата, като претърсва съседните къщи, но не е влизала в дома на Гумнерови, защото знаят, че там е г-н Дънов и Той не се занимава с политика. Освен това, Учителят е направил така, че отклонява съзнанието им в друга посока на търсене. След като излизат от къщата, веднага към тях се присъединява едно голямо полицейско куче вълча порода със специален полицейски навратник - вири опашка и върви гордо-гордо редом с тях. Вървят тримата: Учителят, Георги Димитров и полицейското куче. Двамата са облечени официално и са с меки шапки. Приближават се към полицейския кордон - всички им козируват, защото мислят, че това са техни началници и редом с тях гордо върви куче, което познават много добре. Така Учителят извежда Георги Димитров извън блокадата и му дава възможност да се спаси.
към текста >>

Вървят тримата: Учителят, Георги Димитров и полицейското куче.
Претърсват първо дома на баба Парашкева, а той се прехвърля през общия таван, слиза от другата страна и отива при Учителя за помощ. Учителят се облича, слага шапката Си, взима бастуна Си, слага на Георги една шапка от Неговите и излизат през вратника, който води към "Опълченска". На петдесет-шестдесет метра полицията е завардила улицата, като претърсва съседните къщи, но не е влизала в дома на Гумнерови, защото знаят, че там е г-н Дънов и Той не се занимава с политика. Освен това, Учителят е направил така, че отклонява съзнанието им в друга посока на търсене. След като излизат от къщата, веднага към тях се присъединява едно голямо полицейско куче вълча порода със специален полицейски навратник - вири опашка и върви гордо-гордо редом с тях. Вървят тримата: Учителят, Георги Димитров и полицейското куче. Двамата са облечени официално и са с меки шапки. Приближават се към полицейския кордон - всички им козируват, защото мислят, че това са техни началници и редом с тях гордо върви куче, което познават много добре. Така Учителят извежда Георги Димитров извън блокадата и му дава възможност да се спаси. Имаше и други случаи, когато Учителят му бе спасил живота. Борис Николов
към текста >>

Така Учителят извежда Георги Димитров извън блокадата и му дава възможност да се спаси.
Освен това, Учителят е направил така, че отклонява съзнанието им в друга посока на търсене. След като излизат от къщата, веднага към тях се присъединява едно голямо полицейско куче вълча порода със специален полицейски навратник - вири опашка и върви гордо-гордо редом с тях. Вървят тримата: Учителят, Георги Димитров и полицейското куче. Двамата са облечени официално и са с меки шапки. Приближават се към полицейския кордон - всички им козируват, защото мислят, че това са техни началници и редом с тях гордо върви куче, което познават много добре. Така Учителят извежда Георги Димитров извън блокадата и му дава възможност да се спаси. Имаше и други случаи, когато Учителят му бе спасил живота. Борис Николов По онези години властите гонеха комунистите и те минаха в нелегалност. В квартала "Юч бунар", който е работнически квартал и главно бяха преселници от Македония, се извършва военна блокада за залавяне на нелегални комунисти. Казахме, че домът на Гумнерови е къща-близнак с дома на баба Парашкева.
към текста >>

Имаше и други случаи, когато Учителят му бе спасил живота.
След като излизат от къщата, веднага към тях се присъединява едно голямо полицейско куче вълча порода със специален полицейски навратник - вири опашка и върви гордо-гордо редом с тях. Вървят тримата: Учителят, Георги Димитров и полицейското куче. Двамата са облечени официално и са с меки шапки. Приближават се към полицейския кордон - всички им козируват, защото мислят, че това са техни началници и редом с тях гордо върви куче, което познават много добре. Така Учителят извежда Георги Димитров извън блокадата и му дава възможност да се спаси. Имаше и други случаи, когато Учителят му бе спасил живота. Борис Николов По онези години властите гонеха комунистите и те минаха в нелегалност. В квартала "Юч бунар", който е работнически квартал и главно бяха преселници от Македония, се извършва военна блокада за залавяне на нелегални комунисти. Казахме, че домът на Гумнерови е къща-близнак с дома на баба Парашкева. По едно време Елена, сестрата на Георги Димитров, изплашена влиза от другата страна на къщата и моли Учителя да я укрият, за да не бъде заловена.
към текста >>

По едно време Елена, сестрата на Георги Димитров, изплашена влиза от другата страна на къщата и моли Учителя да я укрият, за да не бъде заловена.
Имаше и други случаи, когато Учителят му бе спасил живота. Борис Николов По онези години властите гонеха комунистите и те минаха в нелегалност. В квартала "Юч бунар", който е работнически квартал и главно бяха преселници от Македония, се извършва военна блокада за залавяне на нелегални комунисти. Казахме, че домът на Гумнерови е къща-близнак с дома на баба Парашкева. По едно време Елена, сестрата на Георги Димитров, изплашена влиза от другата страна на къщата и моли Учителя да я укрият, за да не бъде заловена. Учителят извика сестра Василка и каза: "Рекох, заведете сестрата долу в кухнята, дайте й една бяла кърпа за главата и нож да бели картофи". След малко пристига и Георги Димитров: "Г-н Дънов, скрийте ме някъде, ще ме арестуват! " Стаичката, където стоеше Учителят беше малка - имаше едно бюро, стол и една закачалка на вратата. Учителят му казал: "Застанете зад вратата! " След малко идват военните и един от тях отваря вратата, но не влиза вътре, а само държи вратата полуотворена и пита: "Извинете, г-н Дънов, че Ви безпокоя, но търсим един престъпник".
към текста >>

Учителят извика сестра Василка и каза: "Рекох, заведете сестрата долу в кухнята, дайте й една бяла кърпа за главата и нож да бели картофи".
Борис Николов По онези години властите гонеха комунистите и те минаха в нелегалност. В квартала "Юч бунар", който е работнически квартал и главно бяха преселници от Македония, се извършва военна блокада за залавяне на нелегални комунисти. Казахме, че домът на Гумнерови е къща-близнак с дома на баба Парашкева. По едно време Елена, сестрата на Георги Димитров, изплашена влиза от другата страна на къщата и моли Учителя да я укрият, за да не бъде заловена. Учителят извика сестра Василка и каза: "Рекох, заведете сестрата долу в кухнята, дайте й една бяла кърпа за главата и нож да бели картофи". След малко пристига и Георги Димитров: "Г-н Дънов, скрийте ме някъде, ще ме арестуват! " Стаичката, където стоеше Учителят беше малка - имаше едно бюро, стол и една закачалка на вратата. Учителят му казал: "Застанете зад вратата! " След малко идват военните и един от тях отваря вратата, но не влиза вътре, а само държи вратата полуотворена и пита: "Извинете, г-н Дънов, че Ви безпокоя, но търсим един престъпник". Учителят го погледнал: "Търсете!
към текста >>

" Стаичката, където стоеше Учителят беше малка - имаше едно бюро, стол и една закачалка на вратата.
В квартала "Юч бунар", който е работнически квартал и главно бяха преселници от Македония, се извършва военна блокада за залавяне на нелегални комунисти. Казахме, че домът на Гумнерови е къща-близнак с дома на баба Парашкева. По едно време Елена, сестрата на Георги Димитров, изплашена влиза от другата страна на къщата и моли Учителя да я укрият, за да не бъде заловена. Учителят извика сестра Василка и каза: "Рекох, заведете сестрата долу в кухнята, дайте й една бяла кърпа за главата и нож да бели картофи". След малко пристига и Георги Димитров: "Г-н Дънов, скрийте ме някъде, ще ме арестуват! " Стаичката, където стоеше Учителят беше малка - имаше едно бюро, стол и една закачалка на вратата. Учителят му казал: "Застанете зад вратата! " След малко идват военните и един от тях отваря вратата, но не влиза вътре, а само държи вратата полуотворена и пита: "Извинете, г-н Дънов, че Ви безпокоя, но търсим един престъпник". Учителят го погледнал: "Търсете! ". Те се извинили и затворили вратата. Така Георги Димитров останал зад вратата неоткрит; сестра му, която белела картофи в кухнята, също била спасена.
към текста >>

Учителят му казал: "Застанете зад вратата!
Казахме, че домът на Гумнерови е къща-близнак с дома на баба Парашкева. По едно време Елена, сестрата на Георги Димитров, изплашена влиза от другата страна на къщата и моли Учителя да я укрият, за да не бъде заловена. Учителят извика сестра Василка и каза: "Рекох, заведете сестрата долу в кухнята, дайте й една бяла кърпа за главата и нож да бели картофи". След малко пристига и Георги Димитров: "Г-н Дънов, скрийте ме някъде, ще ме арестуват! " Стаичката, където стоеше Учителят беше малка - имаше едно бюро, стол и една закачалка на вратата. Учителят му казал: "Застанете зад вратата! " След малко идват военните и един от тях отваря вратата, но не влиза вътре, а само държи вратата полуотворена и пита: "Извинете, г-н Дънов, че Ви безпокоя, но търсим един престъпник". Учителят го погледнал: "Търсете! ". Те се извинили и затворили вратата. Така Георги Димитров останал зад вратата неоткрит; сестра му, която белела картофи в кухнята, също била спасена. Юрданка Жекова
към текста >>

Учителят го погледнал: "Търсете!
Учителят извика сестра Василка и каза: "Рекох, заведете сестрата долу в кухнята, дайте й една бяла кърпа за главата и нож да бели картофи". След малко пристига и Георги Димитров: "Г-н Дънов, скрийте ме някъде, ще ме арестуват! " Стаичката, където стоеше Учителят беше малка - имаше едно бюро, стол и една закачалка на вратата. Учителят му казал: "Застанете зад вратата! " След малко идват военните и един от тях отваря вратата, но не влиза вътре, а само държи вратата полуотворена и пита: "Извинете, г-н Дънов, че Ви безпокоя, но търсим един престъпник". Учителят го погледнал: "Търсете! ". Те се извинили и затворили вратата. Така Георги Димитров останал зад вратата неоткрит; сестра му, която белела картофи в кухнята, също била спасена. Юрданка Жекова Василка Иванова беше от айтоските села и живееше на ул."Опълченска", в дома на Петко Гумнеров, в сутерена, където се намираше и кухнята. Тя се грижеше за бита на Учителя.
към текста >>

Тя се грижеше за бита на Учителя.
Учителят го погледнал: "Търсете! ". Те се извинили и затворили вратата. Така Георги Димитров останал зад вратата неоткрит; сестра му, която белела картофи в кухнята, също била спасена. Юрданка Жекова Василка Иванова беше от айтоските села и живееше на ул."Опълченска", в дома на Петко Гумнеров, в сутерена, където се намираше и кухнята. Тя се грижеше за бита на Учителя. Переше, гладеше дрехите му и беше домашна помощница на леля Гина Гумнерова. В свободното си време плетеше на плетачна машина вълнени плетива. Тогава много се носеха плетени фланели, поли, чорапи и други плетени облекла. С това си изкарваше прехраната и не беше в тежест на никого. Тя подари на Братството една наследствена нива в Айтос, където бе построена Братската градина.
към текста >>

Отива при Учителя и Му казва: "Ще може ли да запазите тези материали?
Тогава много се носеха плетени фланели, поли, чорапи и други плетени облекла. С това си изкарваше прехраната и не беше в тежест на никого. Тя подари на Братството една наследствена нива в Айтос, където бе построена Братската градина. Беше в много добри отношения с обитателите на съседната половина от къщата. Когато започва гонение срещу комунистите и дошли от полицията да арестуват Георги Димитров, той отваря капака на тавана и влиза в дома на Петко Гумнеров. Отива при Учителя и Му казва: "Ще може ли да запазите тези материали? " И му подава една папка с книжа. Учителят вика Василка и й нарежда: "Василке, повикай еди коя си сестра, облечете този човек с бяла женска шапка на главата, бос по налъми, с дълга женска рокля, ще го хванете под мишница от двете му страни и ще го изведете на сто метра от църквата "Св. Георги"." Двете сестри са готови, Георги Димитров е преоблечен като жена. Учителят се обръща към него и му казва: "Отиваш в Бургас и оттам през морето за Русия! " Двете сестри го прекарват през улицата, а на двеста метра го поемат негови другари и с една затворена кола го извеждат извън София.
към текста >>

Учителят вика Василка и й нарежда: "Василке, повикай еди коя си сестра, облечете този човек с бяла женска шапка на главата, бос по налъми, с дълга женска рокля, ще го хванете под мишница от двете му страни и ще го изведете на сто метра от църквата "Св.
Тя подари на Братството една наследствена нива в Айтос, където бе построена Братската градина. Беше в много добри отношения с обитателите на съседната половина от къщата. Когато започва гонение срещу комунистите и дошли от полицията да арестуват Георги Димитров, той отваря капака на тавана и влиза в дома на Петко Гумнеров. Отива при Учителя и Му казва: "Ще може ли да запазите тези материали? " И му подава една папка с книжа. Учителят вика Василка и й нарежда: "Василке, повикай еди коя си сестра, облечете този човек с бяла женска шапка на главата, бос по налъми, с дълга женска рокля, ще го хванете под мишница от двете му страни и ще го изведете на сто метра от църквата "Св. Георги"." Двете сестри са готови, Георги Димитров е преоблечен като жена. Учителят се обръща към него и му казва: "Отиваш в Бургас и оттам през морето за Русия! " Двете сестри го прекарват през улицата, а на двеста метра го поемат негови другари и с една затворена кола го извеждат извън София. Пристига в Бургас, поставят го в една бъчва и по такъв начин той заминава за Русия. Ако бе останал тук, щяха да го убият, както направиха с другия му брат, който бе останал в София.
към текста >>

Учителят се обръща към него и му казва: "Отиваш в Бургас и оттам през морето за Русия!
Когато започва гонение срещу комунистите и дошли от полицията да арестуват Георги Димитров, той отваря капака на тавана и влиза в дома на Петко Гумнеров. Отива при Учителя и Му казва: "Ще може ли да запазите тези материали? " И му подава една папка с книжа. Учителят вика Василка и й нарежда: "Василке, повикай еди коя си сестра, облечете този човек с бяла женска шапка на главата, бос по налъми, с дълга женска рокля, ще го хванете под мишница от двете му страни и ще го изведете на сто метра от църквата "Св. Георги"." Двете сестри са готови, Георги Димитров е преоблечен като жена. Учителят се обръща към него и му казва: "Отиваш в Бургас и оттам през морето за Русия! " Двете сестри го прекарват през улицата, а на двеста метра го поемат негови другари и с една затворена кола го извеждат извън София. Пристига в Бургас, поставят го в една бъчва и по такъв начин той заминава за Русия. Ако бе останал тук, щяха да го убият, както направиха с другия му брат, който бе останал в София. Така Учителят спасява Георги Димитров. Борис Николов, Атанас Минчев
към текста >>

Така Учителят спасява Георги Димитров.
Георги"." Двете сестри са готови, Георги Димитров е преоблечен като жена. Учителят се обръща към него и му казва: "Отиваш в Бургас и оттам през морето за Русия! " Двете сестри го прекарват през улицата, а на двеста метра го поемат негови другари и с една затворена кола го извеждат извън София. Пристига в Бургас, поставят го в една бъчва и по такъв начин той заминава за Русия. Ако бе останал тук, щяха да го убият, както направиха с другия му брат, който бе останал в София. Така Учителят спасява Георги Димитров. Борис Николов, Атанас Минчев Стана една блокада от полицията в квартала срещу комунистите, започнаха да претърсват къща след къща. Георги Димитров беше успял да избяга в чужбина. Неговият брат беше арестуван и след това убит. Сестра му Елена беше останала сама, баба Парашкева я нямаше.
към текста >>

Елена се прехвърли през тарабата и поиска Учителят да я спаси.
Стана една блокада от полицията в квартала срещу комунистите, започнаха да претърсват къща след къща. Георги Димитров беше успял да избяга в чужбина. Неговият брат беше арестуван и след това убит. Сестра му Елена беше останала сама, баба Парашкева я нямаше. Аз живеех там и преспивах в сутерена. Елена се прехвърли през тарабата и поиска Учителят да я спаси. Учителят се концентрира и с мисълта си закова онзи стражар, който стоеше пред къщата. Той стана неподвижен. Елена ни подаде архива и Василка го сложи в плетачната машина. Облякохме я в дрехите на Гумнерова, която я нямаше в момента. Сложихме й бяла кърпа на главата, а Василка я взе под ръка и я изведе.
към текста >>

Учителят се концентрира и с мисълта си закова онзи стражар, който стоеше пред къщата.
Георги Димитров беше успял да избяга в чужбина. Неговият брат беше арестуван и след това убит. Сестра му Елена беше останала сама, баба Парашкева я нямаше. Аз живеех там и преспивах в сутерена. Елена се прехвърли през тарабата и поиска Учителят да я спаси. Учителят се концентрира и с мисълта си закова онзи стражар, който стоеше пред къщата. Той стана неподвижен. Елена ни подаде архива и Василка го сложи в плетачната машина. Облякохме я в дрехите на Гумнерова, която я нямаше в момента. Сложихме й бяла кърпа на главата, а Василка я взе под ръка и я изведе. Докато извеждахме Елена, стражарят стоеше като статуя и не мърдаше.
към текста >>

Учителят пак насочи погледа си към него и той се размърда.
Той стана неподвижен. Елена ни подаде архива и Василка го сложи в плетачната машина. Облякохме я в дрехите на Гумнерова, която я нямаше в момента. Сложихме й бяла кърпа на главата, а Василка я взе под ръка и я изведе. Докато извеждахме Елена, стражарят стоеше като статуя и не мърдаше. Учителят пак насочи погледа си към него и той се размърда. Елена беше спасена от предстоящия затвор. Ако я бяха хванали, грозеше я смърт. А в най-добрия случай щеше да се отърве с доживотен затвор. Това бяха претърсвания и излавяне на комунисти във връзка с атентата на църквата "Света Неделя" през 1925 г, когато загинаха стотици хора. Методи Константинов
към текста >>

Веднъж комунистът Кофарджиев бяга от полицията и решава да се укрие при Учителя на "Изгрева", който го приема, държи го три часа при себе си, докато се вдигне обсадата на полицията.
Елена беше спасена от предстоящия затвор. Ако я бяха хванали, грозеше я смърт. А в най-добрия случай щеше да се отърве с доживотен затвор. Това бяха претърсвания и излавяне на комунисти във връзка с атентата на църквата "Света Неделя" през 1925 г, когато загинаха стотици хора. Методи Константинов Веднъж комунистът Кофарджиев бяга от полицията и решава да се укрие при Учителя на "Изгрева", който го приема, държи го три часа при себе си, докато се вдигне обсадата на полицията. Накрая идва при Учителя офицерът, който командва хайката за залавяне на комуниста. Влиза при Учителя, козирува Му, след това Му се кланя и си отива. А Кофарджиев в това време седи на стола до Учителя, но офицерът изобщо не го поглежда, а се покланя на Учителя. Така се спасява и той. Но после, след като дойдоха на власт, поискаха да ги забравят тези неща и не си ги спомняха вече.
към текста >>

Накрая идва при Учителя офицерът, който командва хайката за залавяне на комуниста.
Ако я бяха хванали, грозеше я смърт. А в най-добрия случай щеше да се отърве с доживотен затвор. Това бяха претърсвания и излавяне на комунисти във връзка с атентата на църквата "Света Неделя" през 1925 г, когато загинаха стотици хора. Методи Константинов Веднъж комунистът Кофарджиев бяга от полицията и решава да се укрие при Учителя на "Изгрева", който го приема, държи го три часа при себе си, докато се вдигне обсадата на полицията. Накрая идва при Учителя офицерът, който командва хайката за залавяне на комуниста. Влиза при Учителя, козирува Му, след това Му се кланя и си отива. А Кофарджиев в това време седи на стола до Учителя, но офицерът изобщо не го поглежда, а се покланя на Учителя. Така се спасява и той. Но после, след като дойдоха на власт, поискаха да ги забравят тези неща и не си ги спомняха вече. И не смееха да си ги припомнят.
към текста >>

Влиза при Учителя, козирува Му, след това Му се кланя и си отива.
А в най-добрия случай щеше да се отърве с доживотен затвор. Това бяха претърсвания и излавяне на комунисти във връзка с атентата на църквата "Света Неделя" през 1925 г, когато загинаха стотици хора. Методи Константинов Веднъж комунистът Кофарджиев бяга от полицията и решава да се укрие при Учителя на "Изгрева", който го приема, държи го три часа при себе си, докато се вдигне обсадата на полицията. Накрая идва при Учителя офицерът, който командва хайката за залавяне на комуниста. Влиза при Учителя, козирува Му, след това Му се кланя и си отива. А Кофарджиев в това време седи на стола до Учителя, но офицерът изобщо не го поглежда, а се покланя на Учителя. Така се спасява и той. Но после, след като дойдоха на власт, поискаха да ги забравят тези неща и не си ги спомняха вече. И не смееха да си ги припомнят. Но аз ще ги припомня не заради тях, а заради вас, за да знаете как стоят нещата.
към текста >>

А Кофарджиев в това време седи на стола до Учителя, но офицерът изобщо не го поглежда, а се покланя на Учителя.
Това бяха претърсвания и излавяне на комунисти във връзка с атентата на църквата "Света Неделя" през 1925 г, когато загинаха стотици хора. Методи Константинов Веднъж комунистът Кофарджиев бяга от полицията и решава да се укрие при Учителя на "Изгрева", който го приема, държи го три часа при себе си, докато се вдигне обсадата на полицията. Накрая идва при Учителя офицерът, който командва хайката за залавяне на комуниста. Влиза при Учителя, козирува Му, след това Му се кланя и си отива. А Кофарджиев в това време седи на стола до Учителя, но офицерът изобщо не го поглежда, а се покланя на Учителя. Така се спасява и той. Но после, след като дойдоха на власт, поискаха да ги забравят тези неща и не си ги спомняха вече. И не смееха да си ги припомнят. Но аз ще ги припомня не заради тях, а заради вас, за да знаете как стоят нещата. Борис Николов
към текста >>

Василка се изненадала на предложенията на Елена и отвърнала: "Аз това съм го сторила в името на Бога и в името на Учителя, защото да спасиш един човешки живот, това е висше служение пред Бога.
А тя отговорила: "За теб, Василке, мога да направя всичко. Мога да наредя да ти дадат апартамент и да го обзаведат. Мога да ти осигуря държавна пенсия като ятак, понеже спаси брат ми и мен. Но за тях, дъновистите, не мога да направя нищо. Тях ги очаква съд". Василка се изненадала на предложенията на Елена и отвърнала: "Аз това съм го сторила в името на Бога и в името на Учителя, защото да спасиш един човешки живот, това е висше служение пред Бога. Друго такова служение не съществува на земята". Казала това и си тръгнала. Василка до края на живота си живееше на Изгрева в една барака и приятелите я подпомагаха в дните, когато тя не можеше да плете с плетачната машина, с която си изкарваше прехраната. Георги Димитров беше по-толерантен. След 9.IX.1944г.
към текста >>

Когато Учителят си замина, приятелите пратиха телеграма до Георги Димитров в Москва, за да разреши Учителят да бъде погребан на Изгрева.
Като се върна от Москва, той им казал: "Оставете ги, те са добри хора! " Всички скочили и искали да ни разкъсат и изгонят от Изгрева. А той добавил: "Малко ли врагове имаме сега, че и от тях да си правим врагове? " Това ги успокоило. Но после отново се сетиха, погнаха ни и изпълниха заканата си, като ни пръснаха и изгониха от Изгрева. Когато Учителят си замина, приятелите пратиха телеграма до Георги Димитров в Москва, за да разреши Учителят да бъде погребан на Изгрева. Това разрешение се получи и така Георги Димитров се отблагодари на Учителя, че му беше спасил живота. Атанас Минчев
към текста >>

Това разрешение се получи и така Георги Димитров се отблагодари на Учителя, че му беше спасил живота.
" Всички скочили и искали да ни разкъсат и изгонят от Изгрева. А той добавил: "Малко ли врагове имаме сега, че и от тях да си правим врагове? " Това ги успокоило. Но после отново се сетиха, погнаха ни и изпълниха заканата си, като ни пръснаха и изгониха от Изгрева. Когато Учителят си замина, приятелите пратиха телеграма до Георги Димитров в Москва, за да разреши Учителят да бъде погребан на Изгрева. Това разрешение се получи и така Георги Димитров се отблагодари на Учителя, че му беше спасил живота. Атанас Минчев
към текста >>

77. НИКОЛАЙ ДОЙНОВ

На един завой, близо до къщичката, гледам в тъмнината Учителят пред мене: "Къде ходиш?
(1904-1999) Като млад, аз не познавах живота на удоволствията, който младежите имаха. Като студент по-късно, темите на разговорите в почивката между лекциите, бяха кой и коя, как и в какви компании са прекарали свободното време. Реших и аз да търся този свят на удоволствията. Скитах из София една вечер, без абсолютно никакви приключения и към два или три часа след полунощ се прибрах на Изгрева, където живеех с няколко братя в дървената къщичка, която сами си бяхме направили. На един завой, близо до къщичката, гледам в тъмнината Учителят пред мене: "Къде ходиш? ", с мек бащински тон ме запита Той. От тези малко думи разбрах толкова много, че мъчно бих могъл да го изразя. Разбрах по интонацията, с която бяха произнесени, голямата грижа, мъката, да бъде запазена една душа и голямото съжаление, ако тя бъде загубена. Засрамих се и повече не помислих да търся помийните ями на безпътието в света. По обед в един горещ летен ден се прибирам вкъщи.
към текста >>

Легнах на легло, а близките ми, изплашени, отидоха при Учителя, да му кажат за случилото се и да искат от Него помощ.
Тя бързо мина по него и още по-бързо ме ожили по палеца. След малко ме засърбя ужиленото място. Скоро този сърбеж почувствах навсякъде. По тялото ми излезна- ха жълти петна, които бързо растяха. Не можех повече да стоя прав. Легнах на легло, а близките ми, изплашени, отидоха при Учителя, да му кажат за случилото се и да искат от Него помощ. Уплаших се и аз, още повече наскоро бях чел за един владика, починал от ужилването на пчела. Учителят посрещнал близките ми и им казал: "Няма да му е нищо, дайте му топла вода да пие". Пих топла вода, почувствах облекчение, а малко след това, бях вече напълно здрав. Когато се ободрих напълно, отидох на поляната, където играехме гимнастическите упражнения. Гледам, Учителят е там.
към текста >>

Учителят посрещнал близките ми и им казал: "Няма да му е нищо, дайте му топла вода да пие".
Скоро този сърбеж почувствах навсякъде. По тялото ми излезна- ха жълти петна, които бързо растяха. Не можех повече да стоя прав. Легнах на легло, а близките ми, изплашени, отидоха при Учителя, да му кажат за случилото се и да искат от Него помощ. Уплаших се и аз, още повече наскоро бях чел за един владика, починал от ужилването на пчела. Учителят посрещнал близките ми и им казал: "Няма да му е нищо, дайте му топла вода да пие". Пих топла вода, почувствах облекчение, а малко след това, бях вече напълно здрав. Когато се ободрих напълно, отидох на поляната, където играехме гимнастическите упражнения. Гледам, Учителят е там. Като ме видя, усмихна се, приближи се към мен и ми каза: "Ти малко се уплаши, знаеш ли какво значи това? " - "Не зная" - отговорих аз.
към текста >>

Гледам, Учителят е там.
Легнах на легло, а близките ми, изплашени, отидоха при Учителя, да му кажат за случилото се и да искат от Него помощ. Уплаших се и аз, още повече наскоро бях чел за един владика, починал от ужилването на пчела. Учителят посрещнал близките ми и им казал: "Няма да му е нищо, дайте му топла вода да пие". Пих топла вода, почувствах облекчение, а малко след това, бях вече напълно здрав. Когато се ободрих напълно, отидох на поляната, където играехме гимнастическите упражнения. Гледам, Учителят е там. Като ме видя, усмихна се, приближи се към мен и ми каза: "Ти малко се уплаши, знаеш ли какво значи това? " - "Не зная" - отговорих аз. "Това значи, че ти не трябва да даваш път на злото". Изводът бе, че на тази оса не трябваше да давам път, трябваше да си остане във водата. Замислих се и си спомних един разговор, който съм имал с Него: "Когато човек има да разрешава някой въпрос, то и Бялата и черната ложа му дават своите препоръки.
към текста >>

Една привечер, както се разхождах, гледам Учителят да идва към мен усмихнат, цял сияещ.
В късните пролетни дни на Изгрева беше особено приятно привечер, когато слънцето отиваше на запад и пращаше своите коси лъчи по диплите на Витоша. Изгледът към нея беше чуден. Чист въздух, наситен с аромата на билките и борова смола от близката гора; техният покой, в който отекваше мистичният ромон на онова велико, могъщо и чудно по своята красота течение, наречено живот. Всичко това създаваше по онова време на Изгрева обстановката, изпълнена с тиха приятна радост, в която душата на човека можеше да се нахрани с чисти пориви, мисли и идеи от Висшия свят. Привечер обичах особено много да се разхождам из поляната, където правехме гимнастическите упражнения. Една привечер, както се разхождах, гледам Учителят да идва към мен усмихнат, цял сияещ. Той държеше ръцете си напред, със затворени една върху друга длани, в които държеше нещо. Когато се доближи към мене, Той игриво си открехна дланите и аз изненадан видях там, грамадна ягода, която Той беше току-що откъснал от засадените в един кът на Изгрева ягоди. "Какво ще кажеш? " - ми каза Той, посочвайки с поглед към ягодата. В момента съвсем не бях в състояние да проникна в дълбокия смисъл на това, тъй малко наглед събитие и си помислих: "Какво толкова е това, което ми показва, обикновена ягода, само че по-голяма." Учителят схвана мисълта ми и отговори: "Ти не можеш да разбереш, какво велико нещо държа в ръцете си!
към текста >>

В момента съвсем не бях в състояние да проникна в дълбокия смисъл на това, тъй малко наглед събитие и си помислих: "Какво толкова е това, което ми показва, обикновена ягода, само че по-голяма." Учителят схвана мисълта ми и отговори: "Ти не можеш да разбереш, какво велико нещо държа в ръцете си!
Една привечер, както се разхождах, гледам Учителят да идва към мен усмихнат, цял сияещ. Той държеше ръцете си напред, със затворени една върху друга длани, в които държеше нещо. Когато се доближи към мене, Той игриво си открехна дланите и аз изненадан видях там, грамадна ягода, която Той беше току-що откъснал от засадените в един кът на Изгрева ягоди. "Какво ще кажеш? " - ми каза Той, посочвайки с поглед към ягодата. В момента съвсем не бях в състояние да проникна в дълбокия смисъл на това, тъй малко наглед събитие и си помислих: "Какво толкова е това, което ми показва, обикновена ягода, само че по-голяма." Учителят схвана мисълта ми и отговори: "Ти не можеш да разбереш, какво велико нещо държа в ръцете си! Колко много усилия и грижи на разумни същества са отишли, за да може да се създаде този тъй хубав плод! Колко време се е работило, за да се създадат условията за нейното появяване! Всичко това показва, че нашата Земя е все пак една напреднала планета от Слънчевото семейство. Разбери това! " Аз слушах с наведена глава, разбрах великото съдържание във всеки плод, във всеки продукт, който Земята ражда.
към текста >>

Пред Учителя веднъж казах: "Искам да бъда богат и диктатор на 120 милиона народ".
Колко време се е работило, за да се създадат условията за нейното появяване! Всичко това показва, че нашата Земя е все пак една напреднала планета от Слънчевото семейство. Разбери това! " Аз слушах с наведена глава, разбрах великото съдържание във всеки плод, във всеки продукт, който Земята ражда. И сега, когато видя, когато се докосна до кой да е от тях, заставам с благоговение и благодарност, към онези велики и разумни същества, които създават тези плодове и към усилията за тяхното раждане на Земята. Пред Учителя веднъж казах: "Искам да бъда богат и диктатор на 120 милиона народ". Той се усмихна и каза: "Едното ще бъде сега, а другото - другия живот". Едното го постигнах, бях богат човек. Един ден бях в братската градина на Изгрева, помагах на бай Ради, който беше отдал живота си в грижа по тази братска градина. Гледам, че Учителят идва по пътеката към мен. Разбрах, че иска нещо да ми каже.
към текста >>

Гледам, че Учителят идва по пътеката към мен.
И сега, когато видя, когато се докосна до кой да е от тях, заставам с благоговение и благодарност, към онези велики и разумни същества, които създават тези плодове и към усилията за тяхното раждане на Земята. Пред Учителя веднъж казах: "Искам да бъда богат и диктатор на 120 милиона народ". Той се усмихна и каза: "Едното ще бъде сега, а другото - другия живот". Едното го постигнах, бях богат човек. Един ден бях в братската градина на Изгрева, помагах на бай Ради, който беше отдал живота си в грижа по тази братска градина. Гледам, че Учителят идва по пътеката към мен. Разбрах, че иска нещо да ми каже. Отидох при Него, видях, че беше много измъчен. "Слушай - каза ми Той - изпълнявай човешките закони." Беше по време, когато имаше много ограничения и закон- чета в стопанския живот. "Изпълнявай ги! " - повтори Той, с тих умолителен, бащински тон.
към текста >>

Изненадах се, стана ми неудобно, засрамих се, че се стига дотам, Учителят да ме съветва да не допусна това в стопанската си дейност.
Разбрах, че иска нещо да ми каже. Отидох при Него, видях, че беше много измъчен. "Слушай - каза ми Той - изпълнявай човешките закони." Беше по време, когато имаше много ограничения и закон- чета в стопанския живот. "Изпълнявай ги! " - повтори Той, с тих умолителен, бащински тон. Изненадах се, стана ми неудобно, засрамих се, че се стига дотам, Учителят да ме съветва да не допусна това в стопанската си дейност. Трепнах, защото току-що бях преминал през много сериозни изпитания. Той ме беше спасил от въжето. Та трябваше ли пак да Му създавам, такива грижи около мен и то за чисто материални неща. "Пак ли ще мина по такъв път" - изстенах аз. "А, не, не, този път само ще те пооскубят" - отговори Той.
към текста >>

Колкото пъти обаче отивах, всякога се срещах с Учителя и Той все с мъка и тревога ще ме запита за моята търговия, без да разбирам гибелта, към която тя ме тласка.
Десет години по-късно, не само, че бях оскубан, но и кожата ми беше остъргана. От големите материални възможности, които имах, нищо не остана. И други неща ми е казал Той, изглеждащи съвсем невероятни, че ще ми се случат, съвсем чудни, изненадващи, но когато след десетина години станаха, аз бях поразен. Той беше проникнал и в най-дълбоките гънки на една човешка душа, беше проследил пътя и беше проправил този път да мине възможно най-безболезнено. Погълнат от устрема на работата, тогава рядко се явявах на Изгрева, защото много пътувах из провинцията. Колкото пъти обаче отивах, всякога се срещах с Учителя и Той все с мъка и тревога ще ме запита за моята търговия, без да разбирам гибелта, към която тя ме тласка. Явно с тези си леки намеци искаше да ми подскаже пропастта, към която отивах; сам да се сетя и да спра устрема си. Рязката намеса на Великите в живота на хората не им е присъща. Това правят Те само в изключителни случаи. Но аз не разбирах тогава и продължих. Правителството, с излизането на закона, усилено търсеше да поднесе на обществото показен процес, да закачи на въжето някой търговец от голям мащаб за назидание и уплаха.
към текста >>

Учителят дойде и седна до мен.
Затова едрите търговци бяха внимателно следени. Срещу хората, които бързо прогресират и се издигат от околната среда, всякога е имало завист и озлобление. В това отношение, срещу мен се породи голяма завист. Хора, които ми се представяха за приятели и доброжелатели, ме наклеветяват пред властта и бях взет под око, тъй като, според тях, имах необходимите елементи, за да поднесат на народа търсения от тях показен процес. Един ден съм на Изгрева в беседката. Учителят дойде и седна до мен. Изразът му беше угрижен, замислен, измъчен. Обърна се към мен и ми каза: "Николай, всяко нещо се плаща." Аз всякога съм чувствал, че някаква чудовищна съдба ме преследва, за да ме погълне. Разбрах. Нищо не казах, само няколко сълзи се отрониха от очите ми. Учителят стана и с бавни стъпки все така замислен се оттегли. От този момент почна много сериозния дял от моя живот и въжето на врата ми беше сложено.
към текста >>

Учителят стана и с бавни стъпки все така замислен се оттегли.
Един ден съм на Изгрева в беседката. Учителят дойде и седна до мен. Изразът му беше угрижен, замислен, измъчен. Обърна се към мен и ми каза: "Николай, всяко нещо се плаща." Аз всякога съм чувствал, че някаква чудовищна съдба ме преследва, за да ме погълне. Разбрах. Нищо не казах, само няколко сълзи се отрониха от очите ми. Учителят стана и с бавни стъпки все така замислен се оттегли. От този момент почна много сериозния дял от моя живот и въжето на врата ми беше сложено. Но благодарение чудната намеса на Учителя, премина всичко благополучно. Въжето се стопи и останах жив, за да мога да напиша тези редове. Николай Дойнов Учителят знае за всеки опасностите, които грозят живота му.
към текста >>

Но благодарение чудната намеса на Учителя, премина всичко благополучно.
Изразът му беше угрижен, замислен, измъчен. Обърна се към мен и ми каза: "Николай, всяко нещо се плаща." Аз всякога съм чувствал, че някаква чудовищна съдба ме преследва, за да ме погълне. Разбрах. Нищо не казах, само няколко сълзи се отрониха от очите ми. Учителят стана и с бавни стъпки все така замислен се оттегли. От този момент почна много сериозния дял от моя живот и въжето на врата ми беше сложено. Но благодарение чудната намеса на Учителя, премина всичко благополучно. Въжето се стопи и останах жив, за да мога да напиша тези редове. Николай Дойнов Учителят знае за всеки опасностите, които грозят живота му. Той дава пари на брат Ради и му поръчва да намери брат Начо Петров или Николай Дойнов да закупят и докарат въглища за отопление на салона и готвене в кухнята през наближаващата зима. Ради тръгва из Изгрева, среща Николай Дойнов и му предава задачата, дадена от Учителя.
към текста >>

Учителят знае за всеки опасностите, които грозят живота му.
Учителят стана и с бавни стъпки все така замислен се оттегли. От този момент почна много сериозния дял от моя живот и въжето на врата ми беше сложено. Но благодарение чудната намеса на Учителя, премина всичко благополучно. Въжето се стопи и останах жив, за да мога да напиша тези редове. Николай Дойнов Учителят знае за всеки опасностите, които грозят живота му. Той дава пари на брат Ради и му поръчва да намери брат Начо Петров или Николай Дойнов да закупят и докарат въглища за отопление на салона и готвене в кухнята през наближаващата зима. Ради тръгва из Изгрева, среща Николай Дойнов и му предава задачата, дадена от Учителя. Той веднага се съгласява, взима парите и отива на гарата. Тогава, по време на войната, не беше лесно да се купи вагон с въглища. Николай има много познати.
към текста >>

Ради тръгва из Изгрева, среща Николай Дойнов и му предава задачата, дадена от Учителя.
Но благодарение чудната намеса на Учителя, премина всичко благополучно. Въжето се стопи и останах жив, за да мога да напиша тези редове. Николай Дойнов Учителят знае за всеки опасностите, които грозят живота му. Той дава пари на брат Ради и му поръчва да намери брат Начо Петров или Николай Дойнов да закупят и докарат въглища за отопление на салона и готвене в кухнята през наближаващата зима. Ради тръгва из Изгрева, среща Николай Дойнов и му предава задачата, дадена от Учителя. Той веднага се съгласява, взима парите и отива на гарата. Тогава, по време на войната, не беше лесно да се купи вагон с въглища. Николай има много познати. Купува въглища, наема няколко каруци и ги докарва и стоварва при бараката за въглища до "Парахода". Обед е и приятелите се хранят.
към текста >>

Николай се умива на чешмата със зодиаците и минава пред масата, на която се храни Учителя.
Той веднага се съгласява, взима парите и отива на гарата. Тогава, по време на войната, не беше лесно да се купи вагон с въглища. Николай има много познати. Купува въглища, наема няколко каруци и ги докарва и стоварва при бараката за въглища до "Парахода". Обед е и приятелите се хранят. Николай се умива на чешмата със зодиаците и минава пред масата, на която се храни Учителя. Той се изправя, обръща се към него и му казва: "Николай, ти ще останеш, защото можеш да работиш! " Николай нищо не разбира от думите на Учителя. По това време правителството решава да хване някой черноборсаджия, да го накаже най- строго за назидание на всички останали търговци, повечето от които били черноборсаджии. Два дни след прекарването на въглищата, Николай отива в Габрово и сутринта рано в голям камион натоварва всичката си стока от склада си и я експедира за София.
към текста >>

" Николай нищо не разбира от думите на Учителя.
Николай има много познати. Купува въглища, наема няколко каруци и ги докарва и стоварва при бараката за въглища до "Парахода". Обед е и приятелите се хранят. Николай се умива на чешмата със зодиаците и минава пред масата, на която се храни Учителя. Той се изправя, обръща се към него и му казва: "Николай, ти ще останеш, защото можеш да работиш! " Николай нищо не разбира от думите на Учителя. По това време правителството решава да хване някой черноборсаджия, да го накаже най- строго за назидание на всички останали търговци, повечето от които били черноборсаджии. Два дни след прекарването на въглищата, Николай отива в Габрово и сутринта рано в голям камион натоварва всичката си стока от склада си и я експедира за София. Малко след това, към 10 часа при него идват агенти, които му правят обиск, но не намират почти нищо в склада. Въпреки това, те го арестуват и подвеждат под отговорност.
към текста >>

Силно разтревожена, сестра му Цанка Екимова отива при Учителя и Го моли да помогне на Николай.
Два дни след прекарването на въглищата, Николай отива в Габрово и сутринта рано в голям камион натоварва всичката си стока от склада си и я експедира за София. Малко след това, към 10 часа при него идват агенти, които му правят обиск, но не намират почти нищо в склада. Въпреки това, те го арестуват и подвеждат под отговорност. (Той има много врагове търговци от Габрово.) Насрочва се дело против него в Търново и прокурорът го подвежда по най-тежките членове, които предвиждат смъртно наказание. Силно разтревожена, сестра му Цанка Екимова отива при Учителя и Го моли да помогне на Николай. Учителят й казва: "Не се безпокой, всичко ще се нареди добре." За процеса пресата дава широка гласност. Противниците, конкурентите му се радват, че ще се отърват от него. Няколко дни преди започване на процеса, главният прокурор, който е изготвил обвинителния акт, си заминава от този свят. Делото се прехвърля в Сливенския съд, където е подведено по съвсем друг параграф. Накрая не го осъждат, а го карат да плати една малка глоба и го освобождават.
към текста >>

Учителят й казва: "Не се безпокой, всичко ще се нареди добре." За процеса пресата дава широка гласност.
Габрово и сутринта рано в голям камион натоварва всичката си стока от склада си и я експедира за София. Малко след това, към 10 часа при него идват агенти, които му правят обиск, но не намират почти нищо в склада. Въпреки това, те го арестуват и подвеждат под отговорност. (Той има много врагове търговци от Габрово.) Насрочва се дело против него в Търново и прокурорът го подвежда по най-тежките членове, които предвиждат смъртно наказание. Силно разтревожена, сестра му Цанка Екимова отива при Учителя и Го моли да помогне на Николай. Учителят й казва: "Не се безпокой, всичко ще се нареди добре." За процеса пресата дава широка гласност. Противниците, конкурентите му се радват, че ще се отърват от него. Няколко дни преди започване на процеса, главният прокурор, който е изготвил обвинителния акт, си заминава от този свят. Делото се прехвърля в Сливенския съд, където е подведено по съвсем друг параграф. Накрая не го осъждат, а го карат да плати една малка глоба и го освобождават. Учителят го спасява от явна ка мична смърт.
към текста >>

Учителят го спасява от явна ка мична смърт.
Учителят й казва: "Не се безпокой, всичко ще се нареди добре." За процеса пресата дава широка гласност. Противниците, конкурентите му се радват, че ще се отърват от него. Няколко дни преди започване на процеса, главният прокурор, който е изготвил обвинителния акт, си заминава от този свят. Делото се прехвърля в Сливенския съд, където е подведено по съвсем друг параграф. Накрая не го осъждат, а го карат да плати една малка глоба и го освобождават. Учителят го спасява от явна ка мична смърт. Светозар Няголов Учителят извиква Николай, дава му златния си джобен часовник и му казва: "Николай, вземи часовника Ми и го занеси на някой часовникар за поправка." Николай го слага машинално в джоба си и отива бързо в София да гони своите търговски работи. Милиционери го срещат, арестуват го и го затварят в една килия. При направения обиск не взимат златния часовник, за да не изчезне, а го оставят да седи в него. След три денонощия, прекарани в килията, Николай се сеща за задачата, поставена му от Учителя.
към текста >>

Учителят извиква Николай, дава му златния си джобен часовник и му казва: "Николай, вземи часовника Ми и го занеси на някой часовникар за поправка." Николай го слага машинално в джоба си и отива бързо в София да гони своите търговски работи.
Няколко дни преди започване на процеса, главният прокурор, който е изготвил обвинителния акт, си заминава от този свят. Делото се прехвърля в Сливенския съд, където е подведено по съвсем друг параграф. Накрая не го осъждат, а го карат да плати една малка глоба и го освобождават. Учителят го спасява от явна ка мична смърт. Светозар Няголов Учителят извиква Николай, дава му златния си джобен часовник и му казва: "Николай, вземи часовника Ми и го занеси на някой часовникар за поправка." Николай го слага машинално в джоба си и отива бързо в София да гони своите търговски работи. Милиционери го срещат, арестуват го и го затварят в една килия. При направения обиск не взимат златния часовник, за да не изчезне, а го оставят да седи в него. След три денонощия, прекарани в килията, Николай се сеща за задачата, поставена му от Учителя. Изважда часовника от джоба си, поглежда го и вижда, че той работи нормално. Часовникът е напълно здрав.
към текста >>

След три денонощия, прекарани в килията, Николай се сеща за задачата, поставена му от Учителя.
Учителят го спасява от явна ка мична смърт. Светозар Няголов Учителят извиква Николай, дава му златния си джобен часовник и му казва: "Николай, вземи часовника Ми и го занеси на някой часовникар за поправка." Николай го слага машинално в джоба си и отива бързо в София да гони своите търговски работи. Милиционери го срещат, арестуват го и го затварят в една килия. При направения обиск не взимат златния часовник, за да не изчезне, а го оставят да седи в него. След три денонощия, прекарани в килията, Николай се сеща за задачата, поставена му от Учителя. Изважда часовника от джоба си, поглежда го и вижда, че той работи нормално. Часовникът е напълно здрав. Разбира, че Учителят му го е дал не за поправка, а за "връзка" с Него. Дежурният милиционер отваря вратата на килията и пуска Николай на свобода. Учителят за втори път му спасява живота.
към текста >>

Разбира, че Учителят му го е дал не за поправка, а за "връзка" с Него.
Милиционери го срещат, арестуват го и го затварят в една килия. При направения обиск не взимат златния часовник, за да не изчезне, а го оставят да седи в него. След три денонощия, прекарани в килията, Николай се сеща за задачата, поставена му от Учителя. Изважда часовника от джоба си, поглежда го и вижда, че той работи нормално. Часовникът е напълно здрав. Разбира, че Учителят му го е дал не за поправка, а за "връзка" с Него. Дежурният милиционер отваря вратата на килията и пуска Николай на свобода. Учителят за втори път му спасява живота. Светозар Няголов След 9 септември 1944 г, когато комунистите дойдоха на власт, три години по-късно в 1947 г. те национализираха индустрията.
към текста >>

Учителят за втори път му спасява живота.
След три денонощия, прекарани в килията, Николай се сеща за задачата, поставена му от Учителя. Изважда часовника от джоба си, поглежда го и вижда, че той работи нормално. Часовникът е напълно здрав. Разбира, че Учителят му го е дал не за поправка, а за "връзка" с Него. Дежурният милиционер отваря вратата на килията и пуска Николай на свобода. Учителят за втори път му спасява живота. Светозар Няголов След 9 септември 1944 г, когато комунистите дойдоха на власт, три години по-късно в 1947 г. те национализираха индустрията. Малко по-късно, като че ли последен бях ликвидиран и аз, защото търговският капитал по- късно го ликвидираха. Стана нужда да работя в една леярна за алуминиеви изделия, като работник леяр.
към текста >>

В тази неописуема скръб, почувствах Учителя до мен бащински да ми казва: "Николай, не се безпокой, не се тревожи, всичко ще мине".
Когато съдът, който събираше не по-малко от сто килограма разтопен метал се беше напълнил, дойде пак отговорникът и ми каза да хвърля в разтопения метал един черпак от някакъв химикал, за да се прочистел метала, без да знае нито той, нито аз, че в химикала, оставен на открито, е попаднала вода. Хвърляйки химикала с водата, от грамадната температура, водата произведе своя ефект при бързото изпарение и целият разтопен метал, като фонтан изригна нагоре и нажежените едри капки от кипящия метал, като пороен дъжд, паднаха върху мен. Бараката, в която работех, се запали. Дрехите ми и най-вече главата и лицето бяха силно обгорели. Изплашен, можах да простена само: "Очите ми". В тази неописуема скръб, почувствах Учителя до мен бащински да ми казва: "Николай, не се безпокой, не се тревожи, всичко ще мине". Закараха ме в болницата. Почти нищо не ми направиха, само някакви капки капнаха в очите ми. На третия ден дойде лекарят при мен и с голяма изненада каза: "Чудна работа, колко бързо си оздравял". През същия ден извадих парче алуминий, ръбато с остри върхове, голямо колкото малък орех от устата си, без да ми е направило някаква повреда. След още два дни, бях изписан от болницата, имах само рани по лицето и ръцете, но те скоро минаха и не остана нито следа от тях.
към текста >>

След заминаването на Учителя, в Братството стават разправии.
Почти нищо не ми направиха, само някакви капки капнаха в очите ми. На третия ден дойде лекарят при мен и с голяма изненада каза: "Чудна работа, колко бързо си оздравял". През същия ден извадих парче алуминий, ръбато с остри върхове, голямо колкото малък орех от устата си, без да ми е направило някаква повреда. След още два дни, бях изписан от болницата, имах само рани по лицето и ръцете, но те скоро минаха и не остана нито следа от тях. Николай Дойнов След заминаването на Учителя, в Братството стават разправии. Не приемат отчета на Антов и Коста Стефанов. Николай Дойнов и брат му Стефан застават на вратата на салона и не пущат Никола Антов на беседа. Той се ядосва много и казва, че ще им покаже кой е. Няколко дни след тази случка, в дома на Николай идва милиция, прави му обиск и му конфискуват 120 милиона лева, намиращи се в жилището му. Веднага го изпращат в Белене.
към текста >>

78. АСЕН АРНАУДОВ

Асен ми разказа, че при всичките си запознанства и отношения с момичета, с които е поддържал връзки, винаги е споделял с Учителя.
АСЕН АРНАУДОВ Асен Арнаудов бе най-талантливият ни музикант. Ще разкажа нещо интересно, което би изкушило някои читатели. Асен ми разказа, че при всичките си запознанства и отношения с момичета, с които е поддържал връзки, винаги е споделял с Учителя. Аз го гледах изненадано. За мен това беше нахалство и дори му го казах. Той разказваше как е споделял с Учителя за различните момичета и как веднъж Му казал, че ще доведе едно момиче пред балкона Му, за да може Учителят, като излезе на балкона, да го види и да му даде подходящ съвет за това момиче. Това говореше за едно искрено и отворено отношение към Учителя. Другите биха се срамували да направят това.
към текста >>

Той разказваше как е споделял с Учителя за различните момичета и как веднъж Му казал, че ще доведе едно момиче пред балкона Му, за да може Учителят, като излезе на балкона, да го види и да му даде подходящ съвет за това момиче.
Асен Арнаудов бе най-талантливият ни музикант. Ще разкажа нещо интересно, което би изкушило някои читатели. Асен ми разказа, че при всичките си запознанства и отношения с момичета, с които е поддържал връзки, винаги е споделял с Учителя. Аз го гледах изненадано. За мен това беше нахалство и дори му го казах. Той разказваше как е споделял с Учителя за различните момичета и как веднъж Му казал, че ще доведе едно момиче пред балкона Му, за да може Учителят, като излезе на балкона, да го види и да му даде подходящ съвет за това момиче. Това говореше за едно искрено и отворено отношение към Учителя. Другите биха се срамували да направят това. Веднъж Асен споделил с Учителя, че иска да се жени. Той му казал: "Добре! " и му дал подходящ съвет.
към текста >>

Това говореше за едно искрено и отворено отношение към Учителя.
Ще разкажа нещо интересно, което би изкушило някои читатели. Асен ми разказа, че при всичките си запознанства и отношения с момичета, с които е поддържал връзки, винаги е споделял с Учителя. Аз го гледах изненадано. За мен това беше нахалство и дори му го казах. Той разказваше как е споделял с Учителя за различните момичета и как веднъж Му казал, че ще доведе едно момиче пред балкона Му, за да може Учителят, като излезе на балкона, да го види и да му даде подходящ съвет за това момиче. Това говореше за едно искрено и отворено отношение към Учителя. Другите биха се срамували да направят това. Веднъж Асен споделил с Учителя, че иска да се жени. Той му казал: "Добре! " и му дал подходящ съвет. Асен ми разказваше как лично е чел пред Учителя свои писма, които са били написани за някое от момичетата.
към текста >>

Веднъж Асен споделил с Учителя, че иска да се жени.
Аз го гледах изненадано. За мен това беше нахалство и дори му го казах. Той разказваше как е споделял с Учителя за различните момичета и как веднъж Му казал, че ще доведе едно момиче пред балкона Му, за да може Учителят, като излезе на балкона, да го види и да му даде подходящ съвет за това момиче. Това говореше за едно искрено и отворено отношение към Учителя. Другите биха се срамували да направят това. Веднъж Асен споделил с Учителя, че иска да се жени. Той му казал: "Добре! " и му дал подходящ съвет. Асен ми разказваше как лично е чел пред Учителя свои писма, които са били написани за някое от момичетата. След като го прочитал, той питал дали да изпрати това писмо или не. Тази негова постъпка би възмутила много хора, но говореше за едно искрено отношение на едно човешко сърце, което се отваряше пред Учителя и пред Бога.
към текста >>

Асен ми разказваше как лично е чел пред Учителя свои писма, които са били написани за някое от момичетата.
Това говореше за едно искрено и отворено отношение към Учителя. Другите биха се срамували да направят това. Веднъж Асен споделил с Учителя, че иска да се жени. Той му казал: "Добре! " и му дал подходящ съвет. Асен ми разказваше как лично е чел пред Учителя свои писма, които са били написани за някое от момичетата. След като го прочитал, той питал дали да изпрати това писмо или не. Тази негова постъпка би възмутила много хора, но говореше за едно искрено отношение на едно човешко сърце, което се отваряше пред Учителя и пред Бога. Аз така го възприемам. Други биха възприели, че със своето лекомислие Асен е губил времето на Учителя, като е ставал обект на изкушение и е можел да бъде причина след това да бъде упрекнат Учителят в какви ли не неща. Като музикант, Асен остави следа в музикалния живот на "Изгрева".
към текста >>

Тази негова постъпка би възмутила много хора, но говореше за едно искрено отношение на едно човешко сърце, което се отваряше пред Учителя и пред Бога.
Веднъж Асен споделил с Учителя, че иска да се жени. Той му казал: "Добре! " и му дал подходящ съвет. Асен ми разказваше как лично е чел пред Учителя свои писма, които са били написани за някое от момичетата. След като го прочитал, той питал дали да изпрати това писмо или не. Тази негова постъпка би възмутила много хора, но говореше за едно искрено отношение на едно човешко сърце, което се отваряше пред Учителя и пред Бога. Аз така го възприемам. Други биха възприели, че със своето лекомислие Асен е губил времето на Учителя, като е ставал обект на изкушение и е можел да бъде причина след това да бъде упрекнат Учителят в какви ли не неща. Като музикант, Асен остави следа в музикалния живот на "Изгрева". Той участва в записването на Паневритмията и на много песни. Елена Андреева
към текста >>

Други биха възприели, че със своето лекомислие Асен е губил времето на Учителя, като е ставал обект на изкушение и е можел да бъде причина след това да бъде упрекнат Учителят в какви ли не неща.
" и му дал подходящ съвет. Асен ми разказваше как лично е чел пред Учителя свои писма, които са били написани за някое от момичетата. След като го прочитал, той питал дали да изпрати това писмо или не. Тази негова постъпка би възмутила много хора, но говореше за едно искрено отношение на едно човешко сърце, което се отваряше пред Учителя и пред Бога. Аз така го възприемам. Други биха възприели, че със своето лекомислие Асен е губил времето на Учителя, като е ставал обект на изкушение и е можел да бъде причина след това да бъде упрекнат Учителят в какви ли не неща. Като музикант, Асен остави следа в музикалния живот на "Изгрева". Той участва в записването на Паневритмията и на много песни. Елена Андреева Сега ще ви разкажа един случай от времето на Втората световна война. Исторически се знае, че ние бяхме окупирани "доброволно" от Германия.
към текста >>

Да отидем да питаме Учителя." Отиват при Учителя.
Министерството му дава разрешение и командировъчно и той трябва да замине. Но преди да замине за Мюнхен, той разказва всичко на нашия приятел доктор Методи Константинов. Методи му казва: "Ти луд ли си? Денонощно бомбардират Мюнхен и цяла Германия. Къде ще отиваш там? Да отидем да питаме Учителя." Отиват при Учителя. Методи казва: "Учителю, Асен е луд, ще замине за Германия за две години да учи арфа. А Мюнхен е денонощно бомбардиран, разрушенията и жертвите са страхотни. Това го слушаме всеки ден по радиото." Учителят ги пита: "Страх ли ви е? " - "Страх ни е, Учителю. Та бомби са това!
към текста >>

Методи казва: "Учителю, Асен е луд, ще замине за Германия за две години да учи арфа.
Но преди да замине за Мюнхен, той разказва всичко на нашия приятел доктор Методи Константинов. Методи му казва: "Ти луд ли си? Денонощно бомбардират Мюнхен и цяла Германия. Къде ще отиваш там? Да отидем да питаме Учителя." Отиват при Учителя. Методи казва: "Учителю, Асен е луд, ще замине за Германия за две години да учи арфа. А Мюнхен е денонощно бомбардиран, разрушенията и жертвите са страхотни. Това го слушаме всеки ден по радиото." Учителят ги пита: "Страх ли ви е? " - "Страх ни е, Учителю. Та бомби са това! " - "Добре - казва Учителят.
към текста >>

Това го слушаме всеки ден по радиото." Учителят ги пита: "Страх ли ви е?
Денонощно бомбардират Мюнхен и цяла Германия. Къде ще отиваш там? Да отидем да питаме Учителя." Отиват при Учителя. Методи казва: "Учителю, Асен е луд, ще замине за Германия за две години да учи арфа. А Мюнхен е денонощно бомбардиран, разрушенията и жертвите са страхотни. Това го слушаме всеки ден по радиото." Учителят ги пита: "Страх ли ви е? " - "Страх ни е, Учителю. Та бомби са това! " - "Добре - казва Учителят. - Елате в петък, в три часа следобед." В три часа в петък са отново при Него. Учителят ги пита: "Продължава ли да ви е страх, че Асен отива при бомбите в Германия?
към текста >>

" - "Страх ни е, Учителю.
Къде ще отиваш там? Да отидем да питаме Учителя." Отиват при Учителя. Методи казва: "Учителю, Асен е луд, ще замине за Германия за две години да учи арфа. А Мюнхен е денонощно бомбардиран, разрушенията и жертвите са страхотни. Това го слушаме всеки ден по радиото." Учителят ги пита: "Страх ли ви е? " - "Страх ни е, Учителю. Та бомби са това! " - "Добре - казва Учителят. - Елате в петък, в три часа следобед." В три часа в петък са отново при Него. Учителят ги пита: "Продължава ли да ви е страх, че Асен отива при бомбите в Германия? " - "Да, Учителю, страх ни е.
към текста >>

" - "Добре - казва Учителят.
Методи казва: "Учителю, Асен е луд, ще замине за Германия за две години да учи арфа. А Мюнхен е денонощно бомбардиран, разрушенията и жертвите са страхотни. Това го слушаме всеки ден по радиото." Учителят ги пита: "Страх ли ви е? " - "Страх ни е, Учителю. Та бомби са това! " - "Добре - казва Учителят. - Елате в петък, в три часа следобед." В три часа в петък са отново при Него. Учителят ги пита: "Продължава ли да ви е страх, че Асен отива при бомбите в Германия? " - "Да, Учителю, страх ни е. Денонощно бомбардират Мюнхен, ние слушаме редовно радиото" - казва Методи. Учителят добавя: "Асен ще отиде там.
към текста >>

Учителят ги пита: "Продължава ли да ви е страх, че Асен отива при бомбите в Германия?
Това го слушаме всеки ден по радиото." Учителят ги пита: "Страх ли ви е? " - "Страх ни е, Учителю. Та бомби са това! " - "Добре - казва Учителят. - Елате в петък, в три часа следобед." В три часа в петък са отново при Него. Учителят ги пита: "Продължава ли да ви е страх, че Асен отива при бомбите в Германия? " - "Да, Учителю, страх ни е. Денонощно бомбардират Мюнхен, ние слушаме редовно радиото" - казва Методи. Учителят добавя: "Асен ще отиде там. Аз съм зад гърба му". Асен разбира, че има закрилата на Учителя и заминава.
към текста >>

" - "Да, Учителю, страх ни е.
" - "Страх ни е, Учителю. Та бомби са това! " - "Добре - казва Учителят. - Елате в петък, в три часа следобед." В три часа в петък са отново при Него. Учителят ги пита: "Продължава ли да ви е страх, че Асен отива при бомбите в Германия? " - "Да, Учителю, страх ни е. Денонощно бомбардират Мюнхен, ние слушаме редовно радиото" - казва Методи. Учителят добавя: "Асен ще отиде там. Аз съм зад гърба му". Асен разбира, че има закрилата на Учителя и заминава. По-късно, той ми предаде своя разказ така: "Аз отидох в Мюнхен сред денонощни бомбардировки и разрушения, но две години, докато учех арфа, до мен бомба не падна.
към текста >>

Учителят добавя: "Асен ще отиде там.
" - "Добре - казва Учителят. - Елате в петък, в три часа следобед." В три часа в петък са отново при Него. Учителят ги пита: "Продължава ли да ви е страх, че Асен отива при бомбите в Германия? " - "Да, Учителю, страх ни е. Денонощно бомбардират Мюнхен, ние слушаме редовно радиото" - казва Методи. Учителят добавя: "Асен ще отиде там. Аз съм зад гърба му". Асен разбира, че има закрилата на Учителя и заминава. По-късно, той ми предаде своя разказ така: "Аз отидох в Мюнхен сред денонощни бомбардировки и разрушения, но две години, докато учех арфа, до мен бомба не падна. Жертви, разрушения имаше навсякъде. Но тресчица до мен не падна в течение на тези две години.
към текста >>

Асен разбира, че има закрилата на Учителя и заминава.
Учителят ги пита: "Продължава ли да ви е страх, че Асен отива при бомбите в Германия? " - "Да, Учителю, страх ни е. Денонощно бомбардират Мюнхен, ние слушаме редовно радиото" - казва Методи. Учителят добавя: "Асен ще отиде там. Аз съм зад гърба му". Асен разбира, че има закрилата на Учителя и заминава. По-късно, той ми предаде своя разказ така: "Аз отидох в Мюнхен сред денонощни бомбардировки и разрушения, но две години, докато учех арфа, до мен бомба не падна. Жертви, разрушения имаше навсякъде. Но тресчица до мен не падна в течение на тези две години. Хазяйката постоянно с тревога ме канеше да отида и да се скрия от падащите бомби в скривалището. Аз непрекъснато я успокоявах: "Бъдете спокойна, аз тук ще остана".
към текста >>

Това беше ужас, който изпитваха пред необикновеното явление, поради което не можеха да се радват, че само тяхната къща е останала незасегната."
Но тресчица до мен не падна в течение на тези две години. Хазяйката постоянно с тревога ме канеше да отида и да се скрия от падащите бомби в скривалището. Аз непрекъснато я успокоявах: "Бъдете спокойна, аз тук ще остана". Така покрай мене, и къщата остана здрава и стърчеше сред развалините като някакъв паметник. Това учудваше всички и всяваше ужас в хазяйката и нейните роднини. Това беше ужас, който изпитваха пред необикновеното явление, поради което не можеха да се радват, че само тяхната къща е останала незасегната." По този начин Учителят бе казал и на други наши приятели да заминат за Германия, за Австрия, но не съм чувал да е било с такава категоричност, както бе казал на Асен. Така Асен Арнаудов завърши курса по арфа. Впоследствие стана професор по арфа в Софийската консерватория. На "Изгрева" се разчу, че Учителят е гарантирал за Асен Арнаудов да замине в Германия, въпреки бомбардировките. Осмелиха се и някои други приятели да отидат при Учителя и да искат разрешение за заминаване.
към текста >>

По този начин Учителят бе казал и на други наши приятели да заминат за Германия, за Австрия, но не съм чувал да е било с такава категоричност, както бе казал на Асен.
Хазяйката постоянно с тревога ме канеше да отида и да се скрия от падащите бомби в скривалището. Аз непрекъснато я успокоявах: "Бъдете спокойна, аз тук ще остана". Така покрай мене, и къщата остана здрава и стърчеше сред развалините като някакъв паметник. Това учудваше всички и всяваше ужас в хазяйката и нейните роднини. Това беше ужас, който изпитваха пред необикновеното явление, поради което не можеха да се радват, че само тяхната къща е останала незасегната." По този начин Учителят бе казал и на други наши приятели да заминат за Германия, за Австрия, но не съм чувал да е било с такава категоричност, както бе казал на Асен. Така Асен Арнаудов завърши курса по арфа. Впоследствие стана професор по арфа в Софийската консерватория. На "Изгрева" се разчу, че Учителят е гарантирал за Асен Арнаудов да замине в Германия, въпреки бомбардировките. Осмелиха се и някои други приятели да отидат при Учителя и да искат разрешение за заминаване. На някои разреши, но на някои не разреши.
към текста >>

На "Изгрева" се разчу, че Учителят е гарантирал за Асен Арнаудов да замине в Германия, въпреки бомбардировките.
Това учудваше всички и всяваше ужас в хазяйката и нейните роднини. Това беше ужас, който изпитваха пред необикновеното явление, поради което не можеха да се радват, че само тяхната къща е останала незасегната." По този начин Учителят бе казал и на други наши приятели да заминат за Германия, за Австрия, но не съм чувал да е било с такава категоричност, както бе казал на Асен. Така Асен Арнаудов завърши курса по арфа. Впоследствие стана професор по арфа в Софийската консерватория. На "Изгрева" се разчу, че Учителят е гарантирал за Асен Арнаудов да замине в Германия, въпреки бомбардировките. Осмелиха се и някои други приятели да отидат при Учителя и да искат разрешение за заминаване. На някои разреши, но на някои не разреши. Сега ще направя паралел с един друг наш приятел, който също беше поискал да отиде в Германия и да следва със стипендиите, които даваха германските фондации. Явява се пред Учителя. "Учителю, искам да отида в Германия, дават стипендия.
към текста >>

Осмелиха се и някои други приятели да отидат при Учителя и да искат разрешение за заминаване.
Това беше ужас, който изпитваха пред необикновеното явление, поради което не можеха да се радват, че само тяхната къща е останала незасегната." По този начин Учителят бе казал и на други наши приятели да заминат за Германия, за Австрия, но не съм чувал да е било с такава категоричност, както бе казал на Асен. Така Асен Арнаудов завърши курса по арфа. Впоследствие стана професор по арфа в Софийската консерватория. На "Изгрева" се разчу, че Учителят е гарантирал за Асен Арнаудов да замине в Германия, въпреки бомбардировките. Осмелиха се и някои други приятели да отидат при Учителя и да искат разрешение за заминаване. На някои разреши, но на някои не разреши. Сега ще направя паралел с един друг наш приятел, който също беше поискал да отиде в Германия и да следва със стипендиите, които даваха германските фондации. Явява се пред Учителя. "Учителю, искам да отида в Германия, дават стипендия. Какво ще кажете по този въпрос?
към текста >>

Явява се пред Учителя.
Впоследствие стана професор по арфа в Софийската консерватория. На "Изгрева" се разчу, че Учителят е гарантирал за Асен Арнаудов да замине в Германия, въпреки бомбардировките. Осмелиха се и някои други приятели да отидат при Учителя и да искат разрешение за заминаване. На някои разреши, но на някои не разреши. Сега ще направя паралел с един друг наш приятел, който също беше поискал да отиде в Германия и да следва със стипендиите, които даваха германските фондации. Явява се пред Учителя. "Учителю, искам да отида в Германия, дават стипендия. Какво ще кажете по този въпрос? " Учителят го поглежда: "Не може! " Разказва на свои приятели от "Изгрева" и се учудва защо Учителят е така несправедлив към него. Защо разрешава на едни, а на него не разрешава?
към текста >>

"Учителю, искам да отида в Германия, дават стипендия.
На "Изгрева" се разчу, че Учителят е гарантирал за Асен Арнаудов да замине в Германия, въпреки бомбардировките. Осмелиха се и някои други приятели да отидат при Учителя и да искат разрешение за заминаване. На някои разреши, но на някои не разреши. Сега ще направя паралел с един друг наш приятел, който също беше поискал да отиде в Германия и да следва със стипендиите, които даваха германските фондации. Явява се пред Учителя. "Учителю, искам да отида в Германия, дават стипендия. Какво ще кажете по този въпрос? " Учителят го поглежда: "Не може! " Разказва на свои приятели от "Изгрева" и се учудва защо Учителят е така несправедлив към него. Защо разрешава на едни, а на него не разрешава? Той много добре знае, че ако прояви непослушание и отиде в Германия, няма кой да го спасява от бомбите.
към текста >>

" Учителят го поглежда: "Не може!
На някои разреши, но на някои не разреши. Сега ще направя паралел с един друг наш приятел, който също беше поискал да отиде в Германия и да следва със стипендиите, които даваха германските фондации. Явява се пред Учителя. "Учителю, искам да отида в Германия, дават стипендия. Какво ще кажете по този въпрос? " Учителят го поглежда: "Не може! " Разказва на свои приятели от "Изгрева" и се учудва защо Учителят е така несправедлив към него. Защо разрешава на едни, а на него не разрешава? Той много добре знае, че ако прояви непослушание и отиде в Германия, няма кой да го спасява от бомбите. Но не се отказва и отива при една сестра, разказва й всичко и я моли да се застъпи за него пред Учителя. Сестрата решава да му услужи, отива при Учителя и Му разказва отново за желанието на брата да следва в Германия.
към текста >>

" Разказва на свои приятели от "Изгрева" и се учудва защо Учителят е така несправедлив към него.
Сега ще направя паралел с един друг наш приятел, който също беше поискал да отиде в Германия и да следва със стипендиите, които даваха германските фондации. Явява се пред Учителя. "Учителю, искам да отида в Германия, дават стипендия. Какво ще кажете по този въпрос? " Учителят го поглежда: "Не може! " Разказва на свои приятели от "Изгрева" и се учудва защо Учителят е така несправедлив към него. Защо разрешава на едни, а на него не разрешава? Той много добре знае, че ако прояви непослушание и отиде в Германия, няма кой да го спасява от бомбите. Но не се отказва и отива при една сестра, разказва й всичко и я моли да се застъпи за него пред Учителя. Сестрата решава да му услужи, отива при Учителя и Му разказва отново за желанието на брата да следва в Германия. Родителите на този наш брат имаха печатница в Русе.
към текста >>

Но не се отказва и отива при една сестра, разказва й всичко и я моли да се застъпи за него пред Учителя.
Какво ще кажете по този въпрос? " Учителят го поглежда: "Не може! " Разказва на свои приятели от "Изгрева" и се учудва защо Учителят е така несправедлив към него. Защо разрешава на едни, а на него не разрешава? Той много добре знае, че ако прояви непослушание и отиде в Германия, няма кой да го спасява от бомбите. Но не се отказва и отива при една сестра, разказва й всичко и я моли да се застъпи за него пред Учителя. Сестрата решава да му услужи, отива при Учителя и Му разказва отново за желанието на брата да следва в Германия. Родителите на този наш брат имаха печатница в Русе. Там те бяха печатали беседи от Учителя, но за техния труд им е било заплатено според печатарските такси. Затова синът им нямаше духовен капитал да отиде в Германия с покровителството на Учителя. А Асен Арнаудов бе допринесъл нещо за разпространението Словото и музиката на Учителя.
към текста >>

Сестрата решава да му услужи, отива при Учителя и Му разказва отново за желанието на брата да следва в Германия.
" Учителят го поглежда: "Не може! " Разказва на свои приятели от "Изгрева" и се учудва защо Учителят е така несправедлив към него. Защо разрешава на едни, а на него не разрешава? Той много добре знае, че ако прояви непослушание и отиде в Германия, няма кой да го спасява от бомбите. Но не се отказва и отива при една сестра, разказва й всичко и я моли да се застъпи за него пред Учителя. Сестрата решава да му услужи, отива при Учителя и Му разказва отново за желанието на брата да следва в Германия. Родителите на този наш брат имаха печатница в Русе. Там те бяха печатали беседи от Учителя, но за техния труд им е било заплатено според печатарските такси. Затова синът им нямаше духовен капитал да отиде в Германия с покровителството на Учителя. А Асен Арнаудов бе допринесъл нещо за разпространението Словото и музиката на Учителя. Това нещо този брат го знаеше, но не можеше да разбере закона и искаше закрила от Учителя, без да има духовен капитал.
към текста >>

Там те бяха печатали беседи от Учителя, но за техния труд им е било заплатено според печатарските такси.
Защо разрешава на едни, а на него не разрешава? Той много добре знае, че ако прояви непослушание и отиде в Германия, няма кой да го спасява от бомбите. Но не се отказва и отива при една сестра, разказва й всичко и я моли да се застъпи за него пред Учителя. Сестрата решава да му услужи, отива при Учителя и Му разказва отново за желанието на брата да следва в Германия. Родителите на този наш брат имаха печатница в Русе. Там те бяха печатали беседи от Учителя, но за техния труд им е било заплатено според печатарските такси. Затова синът им нямаше духовен капитал да отиде в Германия с покровителството на Учителя. А Асен Арнаудов бе допринесъл нещо за разпространението Словото и музиката на Учителя. Това нещо този брат го знаеше, но не можеше да разбере закона и искаше закрила от Учителя, без да има духовен капитал. Затова той изпрати сестрата да се застъпи за него. Учителят й отговаря строго: "Не може!
към текста >>

Затова синът им нямаше духовен капитал да отиде в Германия с покровителството на Учителя.
Той много добре знае, че ако прояви непослушание и отиде в Германия, няма кой да го спасява от бомбите. Но не се отказва и отива при една сестра, разказва й всичко и я моли да се застъпи за него пред Учителя. Сестрата решава да му услужи, отива при Учителя и Му разказва отново за желанието на брата да следва в Германия. Родителите на този наш брат имаха печатница в Русе. Там те бяха печатали беседи от Учителя, но за техния труд им е било заплатено според печатарските такси. Затова синът им нямаше духовен капитал да отиде в Германия с покровителството на Учителя. А Асен Арнаудов бе допринесъл нещо за разпространението Словото и музиката на Учителя. Това нещо този брат го знаеше, но не можеше да разбере закона и искаше закрила от Учителя, без да има духовен капитал. Затова той изпрати сестрата да се застъпи за него. Учителят й отговаря строго: "Не може! Няма кой да гарантира за него.
към текста >>

А Асен Арнаудов бе допринесъл нещо за разпространението Словото и музиката на Учителя.
Но не се отказва и отива при една сестра, разказва й всичко и я моли да се застъпи за него пред Учителя. Сестрата решава да му услужи, отива при Учителя и Му разказва отново за желанието на брата да следва в Германия. Родителите на този наш брат имаха печатница в Русе. Там те бяха печатали беседи от Учителя, но за техния труд им е било заплатено според печатарските такси. Затова синът им нямаше духовен капитал да отиде в Германия с покровителството на Учителя. А Асен Арнаудов бе допринесъл нещо за разпространението Словото и музиката на Учителя. Това нещо този брат го знаеше, но не можеше да разбере закона и искаше закрила от Учителя, без да има духовен капитал. Затова той изпрати сестрата да се застъпи за него. Учителят й отговаря строго: "Не може! Няма кой да гарантира за него. Те печатаха беседи и за това им е платено и надплатено.
към текста >>

Това нещо този брат го знаеше, но не можеше да разбере закона и искаше закрила от Учителя, без да има духовен капитал.
Сестрата решава да му услужи, отива при Учителя и Му разказва отново за желанието на брата да следва в Германия. Родителите на този наш брат имаха печатница в Русе. Там те бяха печатали беседи от Учителя, но за техния труд им е било заплатено според печатарските такси. Затова синът им нямаше духовен капитал да отиде в Германия с покровителството на Учителя. А Асен Арнаудов бе допринесъл нещо за разпространението Словото и музиката на Учителя. Това нещо този брат го знаеше, но не можеше да разбере закона и искаше закрила от Учителя, без да има духовен капитал. Затова той изпрати сестрата да се застъпи за него. Учителят й отговаря строго: "Не може! Няма кой да гарантира за него. Те печатаха беседи и за това им е платено и надплатено. Аз не мога да гарантирам за него." Сестрата Го изслушва, отива при брата и му разказва всичко.
към текста >>

Учителят й отговаря строго: "Не може!
Там те бяха печатали беседи от Учителя, но за техния труд им е било заплатено според печатарските такси. Затова синът им нямаше духовен капитал да отиде в Германия с покровителството на Учителя. А Асен Арнаудов бе допринесъл нещо за разпространението Словото и музиката на Учителя. Това нещо този брат го знаеше, но не можеше да разбере закона и искаше закрила от Учителя, без да има духовен капитал. Затова той изпрати сестрата да се застъпи за него. Учителят й отговаря строго: "Не може! Няма кой да гарантира за него. Те печатаха беседи и за това им е платено и надплатено. Аз не мога да гарантирам за него." Сестрата Го изслушва, отива при брата и му разказва всичко. Братът разбира, че няма гарант, който да го кредитира с духовен капитал и си заминава за Русе. Този брат бе Богомил Малджиев, син на Борис Малджиев, книгоиздателя на "Печатница Малджиеви" от Русе.
към текста >>

Асен Арнаудов бе онзи роден музикант, който бе и горе в Невидимия свят музикант и беше дошъл в Школата на Учителя да бъде музикант.
Те печатаха беседи и за това им е платено и надплатено. Аз не мога да гарантирам за него." Сестрата Го изслушва, отива при брата и му разказва всичко. Братът разбира, че няма гарант, който да го кредитира с духовен капитал и си заминава за Русе. Този брат бе Богомил Малджиев, син на Борис Малджиев, книгоиздателя на "Печатница Малджиеви" от Русе. Нестор Илиев Асен Арнаудов бе онзи роден музикант, който бе и горе в Невидимия свят музикант и беше дошъл в Школата на Учителя да бъде музикант. Беше дошъл в Школата да свърши една работа за музиката и песните на Учителя. Той имаше такъв музикален слух, че щом чуеше една песен, веднага я запаметяваше и веднага можеше да я запише, без да използва пиано. Но не беше волеви и затова трябваше да стои някой до него да го ръчка и подканва. Освен това се отплесна по женска линия. Беше влюбчива натура и стана предметно обучение за мнозина от Школата и предметна задача и проблем за много сестри.
към текста >>

Беше дошъл в Школата да свърши една работа за музиката и песните на Учителя.
Аз не мога да гарантирам за него." Сестрата Го изслушва, отива при брата и му разказва всичко. Братът разбира, че няма гарант, който да го кредитира с духовен капитал и си заминава за Русе. Този брат бе Богомил Малджиев, син на Борис Малджиев, книгоиздателя на "Печатница Малджиеви" от Русе. Нестор Илиев Асен Арнаудов бе онзи роден музикант, който бе и горе в Невидимия свят музикант и беше дошъл в Школата на Учителя да бъде музикант. Беше дошъл в Школата да свърши една работа за музиката и песните на Учителя. Той имаше такъв музикален слух, че щом чуеше една песен, веднага я запаметяваше и веднага можеше да я запише, без да използва пиано. Но не беше волеви и затова трябваше да стои някой до него да го ръчка и подканва. Освен това се отплесна по женска линия. Беше влюбчива натура и стана предметно обучение за мнозина от Школата и предметна задача и проблем за много сестри. Казвам сестри, но бяхме жени млади и хубави.
към текста >>

Това доведе до възникване на много проблеми за Учителя.
Но не беше волеви и затова трябваше да стои някой до него да го ръчка и подканва. Освен това се отплесна по женска линия. Беше влюбчива натура и стана предметно обучение за мнозина от Школата и предметна задача и проблем за много сестри. Казвам сестри, но бяхме жени млади и хубави. Така че той имаше в кого да се влюбва и кого да разлюбва. Това доведе до възникване на много проблеми за Учителя. Засегнатите сестри отиваха да Му се оплакват, че Асенчо ги ухажва, че е влюбчив, но не поема никакъв ангажимент и отговорност. Накрая Учителят не се стърпява и им казва: "Сестри, всички виждате и знаете какъв е той. Защо му позволявате да се приближава до вас? " Една от сестрите казва: "Ами, иска ми се." - "Като ти се иска, и щом не ти стиска, тогава няма да идвате при Мен да се оплаквате, а онова, което ти се иска, ще го стиснеш у себе си и няма да му позволяваш да ходи насам-натам. По-лесно е да спреш едно желание в себе си, отколкото да го пуснеш извън себе си - да излезе то от теб и да почне да те разхожда насам-натам.
към текста >>

Накрая Учителят не се стърпява и им казва: "Сестри, всички виждате и знаете какъв е той.
Беше влюбчива натура и стана предметно обучение за мнозина от Школата и предметна задача и проблем за много сестри. Казвам сестри, но бяхме жени млади и хубави. Така че той имаше в кого да се влюбва и кого да разлюбва. Това доведе до възникване на много проблеми за Учителя. Засегнатите сестри отиваха да Му се оплакват, че Асенчо ги ухажва, че е влюбчив, но не поема никакъв ангажимент и отговорност. Накрая Учителят не се стърпява и им казва: "Сестри, всички виждате и знаете какъв е той. Защо му позволявате да се приближава до вас? " Една от сестрите казва: "Ами, иска ми се." - "Като ти се иска, и щом не ти стиска, тогава няма да идвате при Мен да се оплаквате, а онова, което ти се иска, ще го стиснеш у себе си и няма да му позволяваш да ходи насам-натам. По-лесно е да спреш едно желание в себе си, отколкото да го пуснеш извън себе си - да излезе то от теб и да почне да те разхожда насам-натам. Тогава никой не може да ти помогне." Така Учителят разреши въпроса с Асенчо и със сестрите. Мария Тодорова
към текста >>

Тогава никой не може да ти помогне." Така Учителят разреши въпроса с Асенчо и със сестрите.
Засегнатите сестри отиваха да Му се оплакват, че Асенчо ги ухажва, че е влюбчив, но не поема никакъв ангажимент и отговорност. Накрая Учителят не се стърпява и им казва: "Сестри, всички виждате и знаете какъв е той. Защо му позволявате да се приближава до вас? " Една от сестрите казва: "Ами, иска ми се." - "Като ти се иска, и щом не ти стиска, тогава няма да идвате при Мен да се оплаквате, а онова, което ти се иска, ще го стиснеш у себе си и няма да му позволяваш да ходи насам-натам. По-лесно е да спреш едно желание в себе си, отколкото да го пуснеш извън себе си - да излезе то от теб и да почне да те разхожда насам-натам. Тогава никой не може да ти помогне." Така Учителят разреши въпроса с Асенчо и със сестрите. Мария Тодорова Имаше една сестра, казваше се Димитринка Антонова. Тя бе поетеса. Добра поетеса. Нейни творби се печатаха в списание "Житно зърно".
към текста >>

Отива сутринта на "Изгрева" с арфата, натоварена на една лека кола и изсвирва цялата симфония на Учителя.
От мене до Него прострени! Димитрина Антонова Асен Арнаудов след като го прочита, цял ден стои затаен на мястото си под впечатлението на тези чувства, облечени в стихове. Потънал в чувството на Димитринка, той взема арфата и свири цяла нощ. Така създава симфонията "Нишки". Отива сутринта на "Изгрева" с арфата, натоварена на една лека кола и изсвирва цялата симфония на Учителя. Той го изслушва и му казва само една дума: "Работи! " Асен се връща у дома, зашеметен от това писмо и от музиката, която се изляла от Небето под влиянието на стиховете на Димитринка. Той работи десет години върху симфонията "Нишки". Беше ревнив към нея. Един път в годината си я свиреше.
към текста >>

Неговият живот след заминаването на Учителя, премина много бурно - той опита от всичко, което му предложи светът.
" Асен се връща у дома, зашеметен от това писмо и от музиката, която се изляла от Небето под влиянието на стиховете на Димитринка. Той работи десет години върху симфонията "Нишки". Беше ревнив към нея. Един път в годината си я свиреше. Затваряше се сам и си я свиреше на самия себе си и на душата си. Неговият живот след заминаването на Учителя, премина много бурно - той опита от всичко, което му предложи светът. Но никога не можа да се успокои от това писмо. Като музикант премина през всички стъпала на кариерата, стана професор по арфа в Консерваторията. След време замина за Персия и стана придворен арфист на шаха. Обаче симфонията "Нишки" не пожела да я запише. Искаше да остане само негова.
към текста >>

Ще се сърдите на Асен, който прояви непослушание към поръката на Учителя: "Работи!
Обаче симфонията "Нишки" не пожела да я запише. Искаше да остане само негова. Той трябваше да я запише, да я издаде и това щеше да бъде отговорът на стихотворението. Така че накрая писмото на Димитринка остана без отговор. Ако беше отпечатал симфонията, вие днес щяхте да имате един бисер, сътворен от поезия и музика. Ще се сърдите на Асен, който прояви непослушание към поръката на Учителя: "Работи! " Който работи, създава блага за себе си и за другите. Благата трябва да бъдат достояние за всички. Благата идват от Небето, слизат на земята и чрез хората се претворяват в дела, угодни Богу. Учителят нареди да се купи братска арфа и му каза: "Учи да свирят на арфа братските деца! " Но той не направи това, а си присвои арфата и тя изчезна от "Изгрева", В момента тя ни трябва.
към текста >>

Учителят нареди да се купи братска арфа и му каза: "Учи да свирят на арфа братските деца!
Ако беше отпечатал симфонията, вие днес щяхте да имате един бисер, сътворен от поезия и музика. Ще се сърдите на Асен, който прояви непослушание към поръката на Учителя: "Работи! " Който работи, създава блага за себе си и за другите. Благата трябва да бъдат достояние за всички. Благата идват от Небето, слизат на земята и чрез хората се претворяват в дела, угодни Богу. Учителят нареди да се купи братска арфа и му каза: "Учи да свирят на арфа братските деца! " Но той не направи това, а си присвои арфата и тя изчезна от "Изгрева", В момента тя ни трябва. Една от дъщерите на старите сестри вече тридесет години свири на арфа в операта и многократно му е искала тази арфа, като знаеше думите на Учителя. Но той не я даде, а я продаде на чужди лица и си присвои парите. Една арфа струва скъпо. Няма по-хубаво изпълнение от цигулка, придружена с арфа.
към текста >>

Една от дъщерите на старите сестри вече тридесет години свири на арфа в операта и многократно му е искала тази арфа, като знаеше думите на Учителя.
" Който работи, създава блага за себе си и за другите. Благата трябва да бъдат достояние за всички. Благата идват от Небето, слизат на земята и чрез хората се претворяват в дела, угодни Богу. Учителят нареди да се купи братска арфа и му каза: "Учи да свирят на арфа братските деца! " Но той не направи това, а си присвои арфата и тя изчезна от "Изгрева", В момента тя ни трябва. Една от дъщерите на старите сестри вече тридесет години свири на арфа в операта и многократно му е искала тази арфа, като знаеше думите на Учителя. Но той не я даде, а я продаде на чужди лица и си присвои парите. Една арфа струва скъпо. Няма по-хубаво изпълнение от цигулка, придружена с арфа. Имаме цигулар и цигулка, както и арфистка, но я няма арфата, която Учителят купи за братски цели. Какво непослушание от негова страна!
към текста >>

Имаме цигулар и цигулка, както и арфистка, но я няма арфата, която Учителят купи за братски цели.
" Но той не направи това, а си присвои арфата и тя изчезна от "Изгрева", В момента тя ни трябва. Една от дъщерите на старите сестри вече тридесет години свири на арфа в операта и многократно му е искала тази арфа, като знаеше думите на Учителя. Но той не я даде, а я продаде на чужди лица и си присвои парите. Една арфа струва скъпо. Няма по-хубаво изпълнение от цигулка, придружена с арфа. Имаме цигулар и цигулка, както и арфистка, но я няма арфата, която Учителят купи за братски цели. Какво непослушание от негова страна! Впоследствие той стана преподавател по арфа в Консерваторията, но след заминаването на Учителя, се загуби в своето ежедневие. Асен Арнаудов беше голям талант. По това няма спор и всички му го признавахме още по времето на Учителя. Като седнеше на пианото, даваше акомп на всички песни.
към текста >>

Впоследствие той стана преподавател по арфа в Консерваторията, но след заминаването на Учителя, се загуби в своето ежедневие.
Но той не я даде, а я продаде на чужди лица и си присвои парите. Една арфа струва скъпо. Няма по-хубаво изпълнение от цигулка, придружена с арфа. Имаме цигулар и цигулка, както и арфистка, но я няма арфата, която Учителят купи за братски цели. Какво непослушание от негова страна! Впоследствие той стана преподавател по арфа в Консерваторията, но след заминаването на Учителя, се загуби в своето ежедневие. Асен Арнаудов беше голям талант. По това няма спор и всички му го признавахме още по времето на Учителя. Като седнеше на пианото, даваше акомп на всички песни. Създаваше приятна атмосфера около себе си с умелата си разговорчивост и свирене. Доверяваше на Учителя своите любовни преживявания.
към текста >>

По това няма спор и всички му го признавахме още по времето на Учителя.
Няма по-хубаво изпълнение от цигулка, придружена с арфа. Имаме цигулар и цигулка, както и арфистка, но я няма арфата, която Учителят купи за братски цели. Какво непослушание от негова страна! Впоследствие той стана преподавател по арфа в Консерваторията, но след заминаването на Учителя, се загуби в своето ежедневие. Асен Арнаудов беше голям талант. По това няма спор и всички му го признавахме още по времето на Учителя. Като седнеше на пианото, даваше акомп на всички песни. Създаваше приятна атмосфера около себе си с умелата си разговорчивост и свирене. Доверяваше на Учителя своите любовни преживявания. След заминаването на Учителя, той бе привлечен от Мария Тодорова да работят двамата по издаването песните на Учителя като второ преработено издание. Тази песнарка докара много спорове и разправии в братския живот на "Изгрева".
към текста >>

Доверяваше на Учителя своите любовни преживявания.
Впоследствие той стана преподавател по арфа в Консерваторията, но след заминаването на Учителя, се загуби в своето ежедневие. Асен Арнаудов беше голям талант. По това няма спор и всички му го признавахме още по времето на Учителя. Като седнеше на пианото, даваше акомп на всички песни. Създаваше приятна атмосфера около себе си с умелата си разговорчивост и свирене. Доверяваше на Учителя своите любовни преживявания. След заминаването на Учителя, той бе привлечен от Мария Тодорова да работят двамата по издаването песните на Учителя като второ преработено издание. Тази песнарка докара много спорове и разправии в братския живот на "Изгрева". Според мен, от този момент Братството се разцепи вътрешно и повече не можахме да намерим общ език за братска работа! Борис Николов
към текста >>

След заминаването на Учителя, той бе привлечен от Мария Тодорова да работят двамата по издаването песните на Учителя като второ преработено издание.
Асен Арнаудов беше голям талант. По това няма спор и всички му го признавахме още по времето на Учителя. Като седнеше на пианото, даваше акомп на всички песни. Създаваше приятна атмосфера около себе си с умелата си разговорчивост и свирене. Доверяваше на Учителя своите любовни преживявания. След заминаването на Учителя, той бе привлечен от Мария Тодорова да работят двамата по издаването песните на Учителя като второ преработено издание. Тази песнарка докара много спорове и разправии в братския живот на "Изгрева". Според мен, от този момент Братството се разцепи вътрешно и повече не можахме да намерим общ език за братска работа! Борис Николов
към текста >>

79. МАГДАЛЕНА ПОПОВА

Както говори Учителят, изведнъж излиза една сестра от мястото си и се хвърля в нозете Му.
МАГДАЛЕНА ПОПОВА Още бяхме в салона на "Турнферайн". Както говори Учителят, изведнъж излиза една сестра от мястото си и се хвърля в нозете Му. Той се наведе към нея и с много благ глас й каза: "Станете, идете си на мястото". Тя постоя така малко. Той пак й повтори, тя се надигна и си отиде на мястото. След това дойде в Братството. Тя беше с висше образование, учителка по немски език в гимназията, интелигентна жена.
към текста >>

Тя беше с висше образование, учителка по немски език в гимназията, интелигентна жена.
Както говори Учителят, изведнъж излиза една сестра от мястото си и се хвърля в нозете Му. Той се наведе към нея и с много благ глас й каза: "Станете, идете си на мястото". Тя постоя така малко. Той пак й повтори, тя се надигна и си отиде на мястото. След това дойде в Братството. Тя беше с висше образование, учителка по немски език в гимназията, интелигентна жена. Магдалена беше малко екзалтирана, безсрамна. Аз съм я слушала да говори на Учителя безсрамно, нахално, без никакво уважение. Даже един път Учителят в клас й удари шамар за безцеремонното говорене. Дори си спомням, че един брат се съблазни от този шамар и оттогава не дойде на беседа. Напусна ни.
към текста >>

Аз съм я слушала да говори на Учителя безсрамно, нахално, без никакво уважение.
Тя постоя така малко. Той пак й повтори, тя се надигна и си отиде на мястото. След това дойде в Братството. Тя беше с висше образование, учителка по немски език в гимназията, интелигентна жена. Магдалена беше малко екзалтирана, безсрамна. Аз съм я слушала да говори на Учителя безсрамно, нахално, без никакво уважение. Даже един път Учителят в клас й удари шамар за безцеремонното говорене. Дори си спомням, че един брат се съблазни от този шамар и оттогава не дойде на беседа. Напусна ни. Магдалена беше толкова нахална и с поведението си дразнеше много братя и сестри. Искаха да я изгонят, предлагаха на Учителя да я изгонят, даже имаше случай, когато искаха да я пратят в Пловдив, откъдето беше дошла, но Учителят каза: "Ако нея изгоните, друг ще дойде на нейно място.
към текста >>

Даже един път Учителят в клас й удари шамар за безцеремонното говорене.
Той пак й повтори, тя се надигна и си отиде на мястото. След това дойде в Братството. Тя беше с висше образование, учителка по немски език в гимназията, интелигентна жена. Магдалена беше малко екзалтирана, безсрамна. Аз съм я слушала да говори на Учителя безсрамно, нахално, без никакво уважение. Даже един път Учителят в клас й удари шамар за безцеремонното говорене. Дори си спомням, че един брат се съблазни от този шамар и оттогава не дойде на беседа. Напусна ни. Магдалена беше толкова нахална и с поведението си дразнеше много братя и сестри. Искаха да я изгонят, предлагаха на Учителя да я изгонят, даже имаше случай, когато искаха да я пратят в Пловдив, откъдето беше дошла, но Учителят каза: "Ако нея изгоните, друг ще дойде на нейно място. Може да бъде дори и по-лошо.
към текста >>

Искаха да я изгонят, предлагаха на Учителя да я изгонят, даже имаше случай, когато искаха да я пратят в Пловдив, откъдето беше дошла, но Учителят каза: "Ако нея изгоните, друг ще дойде на нейно място.
Аз съм я слушала да говори на Учителя безсрамно, нахално, без никакво уважение. Даже един път Учителят в клас й удари шамар за безцеремонното говорене. Дори си спомням, че един брат се съблазни от този шамар и оттогава не дойде на беседа. Напусна ни. Магдалена беше толкова нахална и с поведението си дразнеше много братя и сестри. Искаха да я изгонят, предлагаха на Учителя да я изгонят, даже имаше случай, когато искаха да я пратят в Пловдив, откъдето беше дошла, но Учителят каза: "Ако нея изгоните, друг ще дойде на нейно място. Може да бъде дори и по-лошо. Тя е израз на вашите отрицателни мисли. Тези, които мислят отрицателно, то тя ги изразява. Тя е проводник. Във всяка Школа има най-малко десет души на сто, които са изразители на отрицателните мисли на учениците в тази Школа.
към текста >>

Учителят каза: "Затова е необходимо 10% да бъдат.
Тя е проводник. Във всяка Школа има най-малко десет души на сто, които са изразители на отрицателните мисли на учениците в тази Школа. И не може без тях." Стояхме смълчани. Значи тук присъства и черната, и Бялата ложа. А ние смятахме, че всички сме бели. Учителят каза: "Затова е необходимо 10% да бъдат. Могат да бъдат и 50%, но тогава Школата не е на висота. Колкото по-малко са, толкова по-добре е." Магдалена беше една, но другите, които са мислили отрицателно, тя ги е изразявала. По едно време тя се бе отдалечила от нас и беше в Пловдив. Доколкото си спомням, е говорила в църквата отрицателно за Учителя и за това й заплатили. После тя идва при Учителя и Той пак я приема.
към текста >>

Доколкото си спомням, е говорила в църквата отрицателно за Учителя и за това й заплатили.
А ние смятахме, че всички сме бели. Учителят каза: "Затова е необходимо 10% да бъдат. Могат да бъдат и 50%, но тогава Школата не е на висота. Колкото по-малко са, толкова по-добре е." Магдалена беше една, но другите, които са мислили отрицателно, тя ги е изразявала. По едно време тя се бе отдалечила от нас и беше в Пловдив. Доколкото си спомням, е говорила в църквата отрицателно за Учителя и за това й заплатили. После тя идва при Учителя и Той пак я приема. Тя се вижда като служебно лице в Школата да играе ролята като на отходно място. Така е гледал на тази работа Учителят, защото пак я прие. Тя беше едно същество, обзето от известни отрицателни сили и не си даваше сметка. А когато си замина през 1942 г, пред Учителя няколко души почват да говорят за нея.
към текста >>

После тя идва при Учителя и Той пак я приема.
Учителят каза: "Затова е необходимо 10% да бъдат. Могат да бъдат и 50%, но тогава Школата не е на висота. Колкото по-малко са, толкова по-добре е." Магдалена беше една, но другите, които са мислили отрицателно, тя ги е изразявала. По едно време тя се бе отдалечила от нас и беше в Пловдив. Доколкото си спомням, е говорила в църквата отрицателно за Учителя и за това й заплатили. После тя идва при Учителя и Той пак я приема. Тя се вижда като служебно лице в Школата да играе ролята като на отходно място. Така е гледал на тази работа Учителят, защото пак я прие. Тя беше едно същество, обзето от известни отрицателни сили и не си даваше сметка. А когато си замина през 1942 г, пред Учителя няколко души почват да говорят за нея. Учителят каза: "Недейте смущава духа й.
към текста >>

Така е гледал на тази работа Учителят, защото пак я прие.
Колкото по-малко са, толкова по-добре е." Магдалена беше една, но другите, които са мислили отрицателно, тя ги е изразявала. По едно време тя се бе отдалечила от нас и беше в Пловдив. Доколкото си спомням, е говорила в църквата отрицателно за Учителя и за това й заплатили. После тя идва при Учителя и Той пак я приема. Тя се вижда като служебно лице в Школата да играе ролята като на отходно място. Така е гледал на тази работа Учителят, защото пак я прие. Тя беше едно същество, обзето от известни отрицателни сили и не си даваше сметка. А когато си замина през 1942 г, пред Учителя няколко души почват да говорят за нея. Учителят каза: "Недейте смущава духа й. Не говорете нищо." А тя пред Савка казала веднъж, пред Паша казала същото: /На Паша викаше - Пашинка/ "Пашинка, понякога си мисля, както съм се отнасяла с Учителя, ми се вижда ужасно, просто косите ми настръхват от ужас." Значи, имала е мигове на пробуждане за това, което правеше с един Учител. Грозно бе като проява.
към текста >>

А когато си замина през 1942 г, пред Учителя няколко души почват да говорят за нея.
Доколкото си спомням, е говорила в църквата отрицателно за Учителя и за това й заплатили. После тя идва при Учителя и Той пак я приема. Тя се вижда като служебно лице в Школата да играе ролята като на отходно място. Така е гледал на тази работа Учителят, защото пак я прие. Тя беше едно същество, обзето от известни отрицателни сили и не си даваше сметка. А когато си замина през 1942 г, пред Учителя няколко души почват да говорят за нея. Учителят каза: "Недейте смущава духа й. Не говорете нищо." А тя пред Савка казала веднъж, пред Паша казала същото: /На Паша викаше - Пашинка/ "Пашинка, понякога си мисля, както съм се отнасяла с Учителя, ми се вижда ужасно, просто косите ми настръхват от ужас." Значи, имала е мигове на пробуждане за това, което правеше с един Учител. Грозно бе като проява. Тъй че, имало е нещо като гузност, че е била в Братството с отрицателно съдържание. Елена Андреева
към текста >>

Учителят каза: "Недейте смущава духа й.
После тя идва при Учителя и Той пак я приема. Тя се вижда като служебно лице в Школата да играе ролята като на отходно място. Така е гледал на тази работа Учителят, защото пак я прие. Тя беше едно същество, обзето от известни отрицателни сили и не си даваше сметка. А когато си замина през 1942 г, пред Учителя няколко души почват да говорят за нея. Учителят каза: "Недейте смущава духа й. Не говорете нищо." А тя пред Савка казала веднъж, пред Паша казала същото: /На Паша викаше - Пашинка/ "Пашинка, понякога си мисля, както съм се отнасяла с Учителя, ми се вижда ужасно, просто косите ми настръхват от ужас." Значи, имала е мигове на пробуждане за това, което правеше с един Учител. Грозно бе като проява. Тъй че, имало е нещо като гузност, че е била в Братството с отрицателно съдържание. Елена Андреева Магдалена сядаше винаги до Учителя на масата на обяд и винаги Му правеше въртели.
към текста >>

Не говорете нищо." А тя пред Савка казала веднъж, пред Паша казала същото: /На Паша викаше - Пашинка/ "Пашинка, понякога си мисля, както съм се отнасяла с Учителя, ми се вижда ужасно, просто косите ми настръхват от ужас." Значи, имала е мигове на пробуждане за това, което правеше с един Учител.
Тя се вижда като служебно лице в Школата да играе ролята като на отходно място. Така е гледал на тази работа Учителят, защото пак я прие. Тя беше едно същество, обзето от известни отрицателни сили и не си даваше сметка. А когато си замина през 1942 г, пред Учителя няколко души почват да говорят за нея. Учителят каза: "Недейте смущава духа й. Не говорете нищо." А тя пред Савка казала веднъж, пред Паша казала същото: /На Паша викаше - Пашинка/ "Пашинка, понякога си мисля, както съм се отнасяла с Учителя, ми се вижда ужасно, просто косите ми настръхват от ужас." Значи, имала е мигове на пробуждане за това, което правеше с един Учител. Грозно бе като проява. Тъй че, имало е нещо като гузност, че е била в Братството с отрицателно съдържание. Елена Андреева Магдалена сядаше винаги до Учителя на масата на обяд и винаги Му правеше въртели. Тревожеше Него и всички нас.
към текста >>

Магдалена сядаше винаги до Учителя на масата на обяд и винаги Му правеше въртели.
Учителят каза: "Недейте смущава духа й. Не говорете нищо." А тя пред Савка казала веднъж, пред Паша казала същото: /На Паша викаше - Пашинка/ "Пашинка, понякога си мисля, както съм се отнасяла с Учителя, ми се вижда ужасно, просто косите ми настръхват от ужас." Значи, имала е мигове на пробуждане за това, което правеше с един Учител. Грозно бе като проява. Тъй че, имало е нещо като гузност, че е била в Братството с отрицателно съдържание. Елена Андреева Магдалена сядаше винаги до Учителя на масата на обяд и винаги Му правеше въртели. Тревожеше Него и всички нас. Така продължи доста време. Николай Дойнов, който тогава беше студент, беше домакин на стола и взимаше дейно участие в братските работи. Един ден решил преди да дойде Магдалена, да седне на нейното място по време на обяд и да отърве Учителя от тревогите, които тя Му причинява.
към текста >>

Магдалена, да седне на нейното място по време на обяд и да отърве Учителя от тревогите, които тя Му причинява.
Магдалена сядаше винаги до Учителя на масата на обяд и винаги Му правеше въртели. Тревожеше Него и всички нас. Така продължи доста време. Николай Дойнов, който тогава беше студент, беше домакин на стола и взимаше дейно участие в братските работи. Един ден решил преди да дойде Магдалена, да седне на нейното място по време на обяд и да отърве Учителя от тревогите, които тя Му причинява. Всички бяхме седнали на местата си. Учителят направи молитва за обяд и ето Магдалена пристига последна и иска да седне до Учителя. Но там вече седеше Николай. Тя започна да вика, да се кара, а той не става. Стана цяла суматоха.
към текста >>

Учителят направи молитва за обяд и ето Магдалена пристига последна и иска да седне до Учителя.
Така продължи доста време. Николай Дойнов, който тогава беше студент, беше домакин на стола и взимаше дейно участие в братските работи. Един ден решил преди да дойде Магдалена, да седне на нейното място по време на обяд и да отърве Учителя от тревогите, които тя Му причинява. Всички бяхме седнали на местата си. Учителят направи молитва за обяд и ето Магдалена пристига последна и иска да седне до Учителя. Но там вече седеше Николай. Тя започна да вика, да се кара, а той не става. Стана цяла суматоха. Учителят като видя това, стана и напусна столовата. Всички се видяхме в чудо, какво да правим.
към текста >>

Учителят като видя това, стана и напусна столовата.
Всички бяхме седнали на местата си. Учителят направи молитва за обяд и ето Магдалена пристига последна и иска да седне до Учителя. Но там вече седеше Николай. Тя започна да вика, да се кара, а той не става. Стана цяла суматоха. Учителят като видя това, стана и напусна столовата. Всички се видяхме в чудо, какво да правим. Най-после Николай отиде при Учителя да се извини и Го помоли да дойде на обяд. Той му каза така: "Разпределете пейките на толкова номера, колкото хора сте и хвърлете жребий. И който, където му се падне, там да седне." Ние веднага номерирахме пейките, хвърлихме жребий и какво ни беше учудването, когато на Магдалена се падна точно онова място, на което седеше тя до Учителя. Тогава всички се примирихме и тя продължаваше да седи до Учителя.
към текста >>

Най-после Николай отиде при Учителя да се извини и Го помоли да дойде на обяд.
Но там вече седеше Николай. Тя започна да вика, да се кара, а той не става. Стана цяла суматоха. Учителят като видя това, стана и напусна столовата. Всички се видяхме в чудо, какво да правим. Най-после Николай отиде при Учителя да се извини и Го помоли да дойде на обяд. Той му каза така: "Разпределете пейките на толкова номера, колкото хора сте и хвърлете жребий. И който, където му се падне, там да седне." Ние веднага номерирахме пейките, хвърлихме жребий и какво ни беше учудването, когато на Магдалена се падна точно онова място, на което седеше тя до Учителя. Тогава всички се примирихме и тя продължаваше да седи до Учителя. Често пъти тя ловко посягаше и вземаше нещо от чинията на Учителя и веднага го туряше в устата си. Ние виждахме това, негодувахме, но помнехме жребия и мирувахме.
към текста >>

И който, където му се падне, там да седне." Ние веднага номерирахме пейките, хвърлихме жребий и какво ни беше учудването, когато на Магдалена се падна точно онова място, на което седеше тя до Учителя.
Стана цяла суматоха. Учителят като видя това, стана и напусна столовата. Всички се видяхме в чудо, какво да правим. Най-после Николай отиде при Учителя да се извини и Го помоли да дойде на обяд. Той му каза така: "Разпределете пейките на толкова номера, колкото хора сте и хвърлете жребий. И който, където му се падне, там да седне." Ние веднага номерирахме пейките, хвърлихме жребий и какво ни беше учудването, когато на Магдалена се падна точно онова място, на което седеше тя до Учителя. Тогава всички се примирихме и тя продължаваше да седи до Учителя. Често пъти тя ловко посягаше и вземаше нещо от чинията на Учителя и веднага го туряше в устата си. Ние виждахме това, негодувахме, но помнехме жребия и мирувахме. Един летен ден се хранехме вън на масите пред салона. Пред Учителя освен яденето, бяха сложили една салата от чушки и домати.
към текста >>

Тогава всички се примирихме и тя продължаваше да седи до Учителя.
Учителят като видя това, стана и напусна столовата. Всички се видяхме в чудо, какво да правим. Най-после Николай отиде при Учителя да се извини и Го помоли да дойде на обяд. Той му каза така: "Разпределете пейките на толкова номера, колкото хора сте и хвърлете жребий. И който, където му се падне, там да седне." Ние веднага номерирахме пейките, хвърлихме жребий и какво ни беше учудването, когато на Магдалена се падна точно онова място, на което седеше тя до Учителя. Тогава всички се примирихме и тя продължаваше да седи до Учителя. Често пъти тя ловко посягаше и вземаше нещо от чинията на Учителя и веднага го туряше в устата си. Ние виждахме това, негодувахме, но помнехме жребия и мирувахме. Един летен ден се хранехме вън на масите пред салона. Пред Учителя освен яденето, бяха сложили една салата от чушки и домати. Магдалена, както седеше до Учителя, крадешком ловко, посегна и грабна една чушка от салатата и набързо я натика в устата си.
към текста >>

Често пъти тя ловко посягаше и вземаше нещо от чинията на Учителя и веднага го туряше в устата си.
Всички се видяхме в чудо, какво да правим. Най-после Николай отиде при Учителя да се извини и Го помоли да дойде на обяд. Той му каза така: "Разпределете пейките на толкова номера, колкото хора сте и хвърлете жребий. И който, където му се падне, там да седне." Ние веднага номерирахме пейките, хвърлихме жребий и какво ни беше учудването, когато на Магдалена се падна точно онова място, на което седеше тя до Учителя. Тогава всички се примирихме и тя продължаваше да седи до Учителя. Често пъти тя ловко посягаше и вземаше нещо от чинията на Учителя и веднага го туряше в устата си. Ние виждахме това, негодувахме, но помнехме жребия и мирувахме. Един летен ден се хранехме вън на масите пред салона. Пред Учителя освен яденето, бяха сложили една салата от чушки и домати. Магдалена, както седеше до Учителя, крадешком ловко, посегна и грабна една чушка от салатата и набързо я натика в устата си. Но чушката се оказа много лютива и тя като отвори уста, почна да пищи и плюе на земята, потекоха й лиги и сълзи обилно.
към текста >>

Пред Учителя освен яденето, бяха сложили една салата от чушки и домати.
И който, където му се падне, там да седне." Ние веднага номерирахме пейките, хвърлихме жребий и какво ни беше учудването, когато на Магдалена се падна точно онова място, на което седеше тя до Учителя. Тогава всички се примирихме и тя продължаваше да седи до Учителя. Често пъти тя ловко посягаше и вземаше нещо от чинията на Учителя и веднага го туряше в устата си. Ние виждахме това, негодувахме, но помнехме жребия и мирувахме. Един летен ден се хранехме вън на масите пред салона. Пред Учителя освен яденето, бяха сложили една салата от чушки и домати. Магдалена, както седеше до Учителя, крадешком ловко, посегна и грабна една чушка от салатата и набързо я натика в устата си. Но чушката се оказа много лютива и тя като отвори уста, почна да пищи и плюе на земята, потекоха й лиги и сълзи обилно. Учителят се превиваше от смях, както и всички присъстващи. След тази весела случка Учителят каза: "Аз съм най-големият мъченик между вас". Ангел Вълков
към текста >>

Магдалена, както седеше до Учителя, крадешком ловко, посегна и грабна една чушка от салатата и набързо я натика в устата си.
Тогава всички се примирихме и тя продължаваше да седи до Учителя. Често пъти тя ловко посягаше и вземаше нещо от чинията на Учителя и веднага го туряше в устата си. Ние виждахме това, негодувахме, но помнехме жребия и мирувахме. Един летен ден се хранехме вън на масите пред салона. Пред Учителя освен яденето, бяха сложили една салата от чушки и домати. Магдалена, както седеше до Учителя, крадешком ловко, посегна и грабна една чушка от салатата и набързо я натика в устата си. Но чушката се оказа много лютива и тя като отвори уста, почна да пищи и плюе на земята, потекоха й лиги и сълзи обилно. Учителят се превиваше от смях, както и всички присъстващи. След тази весела случка Учителят каза: "Аз съм най-големият мъченик между вас". Ангел Вълков Около 1933 г.
към текста >>

Учителят се превиваше от смях, както и всички присъстващи.
Ние виждахме това, негодувахме, но помнехме жребия и мирувахме. Един летен ден се хранехме вън на масите пред салона. Пред Учителя освен яденето, бяха сложили една салата от чушки и домати. Магдалена, както седеше до Учителя, крадешком ловко, посегна и грабна една чушка от салатата и набързо я натика в устата си. Но чушката се оказа много лютива и тя като отвори уста, почна да пищи и плюе на земята, потекоха й лиги и сълзи обилно. Учителят се превиваше от смях, както и всички присъстващи. След тази весела случка Учителят каза: "Аз съм най-големият мъченик между вас". Ангел Вълков Около 1933 г. теософското общество бе в най-голям разцвет. Години преди това, водачите на това общество Ана Безант, Ледбитер и индуса Джи- нараджаса по ясновидски път установяват, че на Земята се е родил вече Мировият Учител, Който се очакваше, съгласно Стария и Новия Завет.
към текста >>

След тази весела случка Учителят каза: "Аз съм най-големият мъченик между вас".
Един летен ден се хранехме вън на масите пред салона. Пред Учителя освен яденето, бяха сложили една салата от чушки и домати. Магдалена, както седеше до Учителя, крадешком ловко, посегна и грабна една чушка от салатата и набързо я натика в устата си. Но чушката се оказа много лютива и тя като отвори уста, почна да пищи и плюе на земята, потекоха й лиги и сълзи обилно. Учителят се превиваше от смях, както и всички присъстващи. След тази весела случка Учителят каза: "Аз съм най-големият мъченик между вас". Ангел Вълков Около 1933 г. теософското общество бе в най-голям разцвет. Години преди това, водачите на това общество Ана Безант, Ледбитер и индуса Джи- нараджаса по ясновидски път установяват, че на Земята се е родил вече Мировият Учител, Който се очакваше, съгласно Стария и Новия Завет. Тримата тръгват да го търсят и го намират в младото момче индуса Кришна- мурти.
към текста >>

Години преди това, водачите на това общество Ана Безант, Ледбитер и индуса Джи- нараджаса по ясновидски път установяват, че на Земята се е родил вече Мировият Учител, Който се очакваше, съгласно Стария и Новия Завет.
Учителят се превиваше от смях, както и всички присъстващи. След тази весела случка Учителят каза: "Аз съм най-големият мъченик между вас". Ангел Вълков Около 1933 г. теософското общество бе в най-голям разцвет. Години преди това, водачите на това общество Ана Безант, Ледбитер и индуса Джи- нараджаса по ясновидски път установяват, че на Земята се е родил вече Мировият Учител, Който се очакваше, съгласно Стария и Новия Завет. Тримата тръгват да го търсят и го намират в младото момче индуса Кришна- мурти. Водачите на обществото го лансираха като новия Мирови Учител. Но те намираха, че неговото пълно утвърждаване и популяризиране като такъв, трябва да стане с подходящо тържество и церемониал. За тази цел свикват Всемирен теософски събор в Холандия при едно имение в замъка Ерде. Учителят изпрати Магдалена с писмо в Холандия на конгреса на теософите, за да го връчи на Кришнамурти.
към текста >>

Водачите на обществото го лансираха като новия Мирови Учител.
Ангел Вълков Около 1933 г. теософското общество бе в най-голям разцвет. Години преди това, водачите на това общество Ана Безант, Ледбитер и индуса Джи- нараджаса по ясновидски път установяват, че на Земята се е родил вече Мировият Учител, Който се очакваше, съгласно Стария и Новия Завет. Тримата тръгват да го търсят и го намират в младото момче индуса Кришна- мурти. Водачите на обществото го лансираха като новия Мирови Учител. Но те намираха, че неговото пълно утвърждаване и популяризиране като такъв, трябва да стане с подходящо тържество и церемониал. За тази цел свикват Всемирен теософски събор в Холандия при едно имение в замъка Ерде. Учителят изпрати Магдалена с писмо в Холандия на конгреса на теософите, за да го връчи на Кришнамурти. Тя пристига, иска да се срещне с него, но не я пущат. Но тя, както беше пробивна, нахална, безогледна към всичке-и вървеше направо без задръжки тук, така постъпва и там.
към текста >>

Учителят изпрати Магдалена с писмо в Холандия на конгреса на теософите, за да го връчи на Кришнамурти.
Години преди това, водачите на това общество Ана Безант, Ледбитер и индуса Джи- нараджаса по ясновидски път установяват, че на Земята се е родил вече Мировият Учител, Който се очакваше, съгласно Стария и Новия Завет. Тримата тръгват да го търсят и го намират в младото момче индуса Кришна- мурти. Водачите на обществото го лансираха като новия Мирови Учител. Но те намираха, че неговото пълно утвърждаване и популяризиране като такъв, трябва да стане с подходящо тържество и церемониал. За тази цел свикват Всемирен теософски събор в Холандия при едно имение в замъка Ерде. Учителят изпрати Магдалена с писмо в Холандия на конгреса на теософите, за да го връчи на Кришнамурти. Тя пристига, иска да се срещне с него, но не я пущат. Но тя, както беше пробивна, нахална, безогледна към всичке-и вървеше направо без задръжки тук, така постъпва и там. Влиза в градината и се среща с Кришнамурти, където той се е разхождал. Той отначало се е отклонил от нея и не искал да се среща и да разговаря с жена. Нали е индус!
към текста >>

Нашият Учител от жени не се бои".
Влиза в градината и се среща с Кришнамурти, където той се е разхождал. Той отначало се е отклонил от нея и не искал да се среща и да разговаря с жена. Нали е индус! Но тя говори всички западни езици - английски, френски, италиански, немски и като го почва с езиците, той вижда, че няма отърване от нея, решил да разговаря с нея на английски език. Първият въпрос на Магдалена към него бил следният: "Та ти от жени ли се боиш? Нашият Учител от жени не се бои". А той, след като я срещнал, започнал да се връща назад по пътеката, но с лице обърнат към нея - вървял заднишком. Отначало тя му се изсмяла, но като видяла, че той върви заднешком, тогава му креснала: "Спри! Ами че ти какъв си такъв Учител? Та ти как ще ставаш Исус Христос, когато се боиш от жените? Христос пред самарянката, която имаше безброй мъже, там, на онзи кладенец, каза най-великите Слова пред една жена и пред човечеството - че Бог е Дух и които Му се кланят, в Дух и Истина да Му се кланят".
към текста >>

Ами че ти какъв си такъв Учител?
Но тя говори всички западни езици - английски, френски, италиански, немски и като го почва с езиците, той вижда, че няма отърване от нея, решил да разговаря с нея на английски език. Първият въпрос на Магдалена към него бил следният: "Та ти от жени ли се боиш? Нашият Учител от жени не се бои". А той, след като я срещнал, започнал да се връща назад по пътеката, но с лице обърнат към нея - вървял заднишком. Отначало тя му се изсмяла, но като видяла, че той върви заднешком, тогава му креснала: "Спри! Ами че ти какъв си такъв Учител? Та ти как ще ставаш Исус Христос, когато се боиш от жените? Христос пред самарянката, която имаше безброй мъже, там, на онзи кладенец, каза най-великите Слова пред една жена и пред човечеството - че Бог е Дух и които Му се кланят, в Дух и Истина да Му се кланят". Тези две забележки на Магдалена изумяват Кришнамурти, Той вижда, че нещата не са обикновени и я поканва да седне на една пейка и да разговарят. Там разговарят два часа. Тя говорила за Учителя и за Школата Му на "Изгрева".
към текста >>

Тези две забележки на Магдалена изумяват Кришнамурти, Той вижда, че нещата не са обикновени и я поканва да седне на една пейка и да разговарят.
А той, след като я срещнал, започнал да се връща назад по пътеката, но с лице обърнат към нея - вървял заднишком. Отначало тя му се изсмяла, но като видяла, че той върви заднешком, тогава му креснала: "Спри! Ами че ти какъв си такъв Учител? Та ти как ще ставаш Исус Христос, когато се боиш от жените? Христос пред самарянката, която имаше безброй мъже, там, на онзи кладенец, каза най-великите Слова пред една жена и пред човечеството - че Бог е Дух и които Му се кланят, в Дух и Истина да Му се кланят". Тези две забележки на Магдалена изумяват Кришнамурти, Той вижда, че нещата не са обикновени и я поканва да седне на една пейка и да разговарят. Там разговарят два часа. Тя говорила за Учителя и за Школата Му на "Изгрева". Накрая му заявява: "Ти не си никакъв Исус Христос. Христос е в България. И ако искаш да бъдеш ученик на Христа, трябва да се смириш, да слезеш от този пиедестал, на който са те сложили другите, да се разкаеш и да искаш прошка от Учителя".
към текста >>

Тя говорила за Учителя и за Школата Му на "Изгрева".
Ами че ти какъв си такъв Учител? Та ти как ще ставаш Исус Христос, когато се боиш от жените? Христос пред самарянката, която имаше безброй мъже, там, на онзи кладенец, каза най-великите Слова пред една жена и пред човечеството - че Бог е Дух и които Му се кланят, в Дух и Истина да Му се кланят". Тези две забележки на Магдалена изумяват Кришнамурти, Той вижда, че нещата не са обикновени и я поканва да седне на една пейка и да разговарят. Там разговарят два часа. Тя говорила за Учителя и за Школата Му на "Изгрева". Накрая му заявява: "Ти не си никакъв Исус Христос. Христос е в България. И ако искаш да бъдеш ученик на Христа, трябва да се смириш, да слезеш от този пиедестал, на който са те сложили другите, да се разкаеш и да искаш прошка от Учителя". Тя извадила писмото на Учителя и му го подала. Той поискал портрета на Учителя, който тя носела със себе си и му го подарила.
към текста >>

И ако искаш да бъдеш ученик на Христа, трябва да се смириш, да слезеш от този пиедестал, на който са те сложили другите, да се разкаеш и да искаш прошка от Учителя".
Тези две забележки на Магдалена изумяват Кришнамурти, Той вижда, че нещата не са обикновени и я поканва да седне на една пейка и да разговарят. Там разговарят два часа. Тя говорила за Учителя и за Школата Му на "Изгрева". Накрая му заявява: "Ти не си никакъв Исус Христос. Христос е в България. И ако искаш да бъдеш ученик на Христа, трябва да се смириш, да слезеш от този пиедестал, на който са те сложили другите, да се разкаеш и да искаш прошка от Учителя". Тя извадила писмото на Учителя и му го подала. Той поискал портрета на Учителя, който тя носела със себе си и му го подарила. Какво е мислил Кришнамурти след това, как е влязъл във връзка със своя духовен ръководител, това никой не знае. Но е бил пред голямо изпитание. Изпитание - да бъде ученик или да бъде лъжец, да си послужи с лъжата.
към текста >>

Тя извадила писмото на Учителя и му го подала.
Там разговарят два часа. Тя говорила за Учителя и за Школата Му на "Изгрева". Накрая му заявява: "Ти не си никакъв Исус Христос. Христос е в България. И ако искаш да бъдеш ученик на Христа, трябва да се смириш, да слезеш от този пиедестал, на който са те сложили другите, да се разкаеш и да искаш прошка от Учителя". Тя извадила писмото на Учителя и му го подала. Той поискал портрета на Учителя, който тя носела със себе си и му го подарила. Какво е мислил Кришнамурти след това, как е влязъл във връзка със своя духовен ръководител, това никой не знае. Но е бил пред голямо изпитание. Изпитание - да бъде ученик или да бъде лъжец, да си послужи с лъжата. Накрая той се отказва да бъде провъзгласен за новия Христос.
към текста >>

Той поискал портрета на Учителя, който тя носела със себе си и му го подарила.
Тя говорила за Учителя и за Школата Му на "Изгрева". Накрая му заявява: "Ти не си никакъв Исус Христос. Христос е в България. И ако искаш да бъдеш ученик на Христа, трябва да се смириш, да слезеш от този пиедестал, на който са те сложили другите, да се разкаеш и да искаш прошка от Учителя". Тя извадила писмото на Учителя и му го подала. Той поискал портрета на Учителя, който тя носела със себе си и му го подарила. Какво е мислил Кришнамурти след това, как е влязъл във връзка със своя духовен ръководител, това никой не знае. Но е бил пред голямо изпитание. Изпитание - да бъде ученик или да бъде лъжец, да си послужи с лъжата. Накрая той се отказва да бъде провъзгласен за новия Христос. Постъпи честно и почтено.
към текста >>

Братът не се отказва, отива при Учителя и иска обяснение за случая: "Учителю, тази наша сбъркана Магдалена ни разправя едни врели-некипели за Холандия и за Кришнамурти." Учителят отговаря: "Тук Магдалена бе сбъркана, сбъркана заради вас.
Тук на "Изгрева", след като се върна, тя разказваше толкова различни интересни неща за него и обкръжението му, че на нас ни изглеждаха като измислица. Жалко е, че не записахме всичко, което разказваше и сега предаваме това, което си спомняме. Един брат й каза: "Магдалена, това което разказваш ми е много приятно за ухото, но да знаеш, че нищо не ти вярвам". А тя се смее и казва: "И Кришнамурти там не ми вярваше, но аз отначало му казах всичко право в очите. И накрая повярва". Братът не се отказва, отива при Учителя и иска обяснение за случая: "Учителю, тази наша сбъркана Магдалена ни разправя едни врели-некипели за Холандия и за Кришнамурти." Учителят отговаря: "Тук Магдалена бе сбъркана, сбъркана заради вас. А там не бе сбъркана и направи това, което трябваше. Там тя измете със своята метла цялата заблуда на човечеството. А тук за вас нейните думи са врели и некипели. Това е, защото вашият ум още не е узрял и вашето тесто още не втасало и кипнало, понеже във вас няма вложен от Божествения квас на Словото Ми". Така завърши тази одисея.
към текста >>

Идва денят, когато на конгреса трябва да се обяви Кришнамурти за Христос и за Мирови Учител.
Там тя измете със своята метла цялата заблуда на човечеството. А тук за вас нейните думи са врели и некипели. Това е, защото вашият ум още не е узрял и вашето тесто още не втасало и кипнало, понеже във вас няма вложен от Божествения квас на Словото Ми". Така завърши тази одисея. Мария Тодорова Идва денят, когато на конгреса трябва да се обяви Кришнамурти за Христос и за Мирови Учител. Кришнамурти държал реч, думите с които започнал, били: "Не съм аз Мировият Учител, не съм аз Христос". Теософите обидени, разочаровани, протестирали пред него, че го прави от скромност и смирение. На следващия ден държи втора реч и отново започва: "Не съм аз Мировият Учител, не съм аз Христос. Мировият Учител е в България - Той е Петър Дънов." На третия ден Кришнамурти държи отново реч. Думите, които изрича са следните: "Вие очаквате Мировия Учител и искате да вярвате, че този Мирови Учител съм аз.
към текста >>

Кришнамурти държал реч, думите с които започнал, били: "Не съм аз Мировият Учител, не съм аз Христос".
А тук за вас нейните думи са врели и некипели. Това е, защото вашият ум още не е узрял и вашето тесто още не втасало и кипнало, понеже във вас няма вложен от Божествения квас на Словото Ми". Така завърши тази одисея. Мария Тодорова Идва денят, когато на конгреса трябва да се обяви Кришнамурти за Христос и за Мирови Учител. Кришнамурти държал реч, думите с които започнал, били: "Не съм аз Мировият Учител, не съм аз Христос". Теософите обидени, разочаровани, протестирали пред него, че го прави от скромност и смирение. На следващия ден държи втора реч и отново започва: "Не съм аз Мировият Учител, не съм аз Христос. Мировият Учител е в България - Той е Петър Дънов." На третия ден Кришнамурти държи отново реч. Думите, които изрича са следните: "Вие очаквате Мировия Учител и искате да вярвате, че този Мирови Учител съм аз. Но това не е истина.
към текста >>

На следващия ден държи втора реч и отново започва: "Не съм аз Мировият Учител, не съм аз Христос.
Така завърши тази одисея. Мария Тодорова Идва денят, когато на конгреса трябва да се обяви Кришнамурти за Христос и за Мирови Учител. Кришнамурти държал реч, думите с които започнал, били: "Не съм аз Мировият Учител, не съм аз Христос". Теософите обидени, разочаровани, протестирали пред него, че го прави от скромност и смирение. На следващия ден държи втора реч и отново започва: "Не съм аз Мировият Учител, не съм аз Христос. Мировият Учител е в България - Той е Петър Дънов." На третия ден Кришнамурти държи отново реч. Думите, които изрича са следните: "Вие очаквате Мировия Учител и искате да вярвате, че този Мирови Учител съм аз. Но това не е истина. Аз съм човек като вас. Имам недостатъци и работя над себе си да се освободя от тях.
към текста >>

Мировият Учител е в България - Той е Петър Дънов." На третия ден Кришнамурти държи отново реч.
Мария Тодорова Идва денят, когато на конгреса трябва да се обяви Кришнамурти за Христос и за Мирови Учител. Кришнамурти държал реч, думите с които започнал, били: "Не съм аз Мировият Учител, не съм аз Христос". Теософите обидени, разочаровани, протестирали пред него, че го прави от скромност и смирение. На следващия ден държи втора реч и отново започва: "Не съм аз Мировият Учител, не съм аз Христос. Мировият Учител е в България - Той е Петър Дънов." На третия ден Кришнамурти държи отново реч. Думите, които изрича са следните: "Вие очаквате Мировия Учител и искате да вярвате, че този Мирови Учител съм аз. Но това не е истина. Аз съм човек като вас. Имам недостатъци и работя над себе си да се освободя от тях. Истина е, че времето за идването на Мировия Учител е вече дошло.
към текста >>

Думите, които изрича са следните: "Вие очаквате Мировия Учител и искате да вярвате, че този Мирови Учител съм аз.
Идва денят, когато на конгреса трябва да се обяви Кришнамурти за Христос и за Мирови Учител. Кришнамурти държал реч, думите с които започнал, били: "Не съм аз Мировият Учител, не съм аз Христос". Теософите обидени, разочаровани, протестирали пред него, че го прави от скромност и смирение. На следващия ден държи втора реч и отново започва: "Не съм аз Мировият Учител, не съм аз Христос. Мировият Учител е в България - Той е Петър Дънов." На третия ден Кришнамурти държи отново реч. Думите, които изрича са следните: "Вие очаквате Мировия Учител и искате да вярвате, че този Мирови Учител съм аз. Но това не е истина. Аз съм човек като вас. Имам недостатъци и работя над себе си да се освободя от тях. Истина е, че времето за идването на Мировия Учител е вече дошло. И Той вече е във физическо тяло на земята, но не е тук между нас.
към текста >>

Истина е, че времето за идването на Мировия Учител е вече дошло.
Мировият Учител е в България - Той е Петър Дънов." На третия ден Кришнамурти държи отново реч. Думите, които изрича са следните: "Вие очаквате Мировия Учител и искате да вярвате, че този Мирови Учител съм аз. Но това не е истина. Аз съм човек като вас. Имам недостатъци и работя над себе си да се освободя от тях. Истина е, че времето за идването на Мировия Учител е вече дошло. И Той вече е във физическо тяло на земята, но не е тук между нас. Мировият Учител е в България". Софрони Ников, който присъствал на този конгрес като представител на българската теософска ложа, много години по-късно, лично на брат Георги Куртев от Айтос, бе предал думите на Кришнамурти, който казал, че Мировият учител е в България и че Той е Петър Дънов. Но Софрони Ников го бе казал само на брат Георги Куртев, когато бе посетил веднъж градината в Айтос. Той не посмя да го съобщи на останалите теософи в България поради лични и други съображения.
към текста >>

Мировият Учител е в България".
Но това не е истина. Аз съм човек като вас. Имам недостатъци и работя над себе си да се освободя от тях. Истина е, че времето за идването на Мировия Учител е вече дошло. И Той вече е във физическо тяло на земята, но не е тук между нас. Мировият Учител е в България". Софрони Ников, който присъствал на този конгрес като представител на българската теософска ложа, много години по-късно, лично на брат Георги Куртев от Айтос, бе предал думите на Кришнамурти, който казал, че Мировият учител е в България и че Той е Петър Дънов. Но Софрони Ников го бе казал само на брат Георги Куртев, когато бе посетил веднъж градината в Айтос. Той не посмя да го съобщи на останалите теософи в България поради лични и други съображения. Кришнамурти каза Истината, а Софрони Ников я укри за българските теософи и за българската общественост. След 1944 г.
към текста >>

Софрони Ников, който присъствал на този конгрес като представител на българската теософска ложа, много години по-късно, лично на брат Георги Куртев от Айтос, бе предал думите на Кришнамурти, който казал, че Мировият учител е в България и че Той е Петър Дънов.
Аз съм човек като вас. Имам недостатъци и работя над себе си да се освободя от тях. Истина е, че времето за идването на Мировия Учител е вече дошло. И Той вече е във физическо тяло на земята, но не е тук между нас. Мировият Учител е в България". Софрони Ников, който присъствал на този конгрес като представител на българската теософска ложа, много години по-късно, лично на брат Георги Куртев от Айтос, бе предал думите на Кришнамурти, който казал, че Мировият учител е в България и че Той е Петър Дънов. Но Софрони Ников го бе казал само на брат Георги Куртев, когато бе посетил веднъж градината в Айтос. Той не посмя да го съобщи на останалите теософи в България поради лични и други съображения. Кришнамурти каза Истината, а Софрони Ников я укри за българските теософи и за българската общественост. След 1944 г. той бе арестуван от комунистите и изпратен в концлагер като враг на новата власт и там намери смъртта си.
към текста >>

Но идваха и такива дни, когато тя правеше скандали, беше непоносима, говореше срещу Братството, срещу Учителя пред всички нас, дори пред лицето на Учителя.
След 1944 г. той бе арестуван от комунистите и изпратен в концлагер като враг на новата власт и там намери смъртта си. Ако беше изнесъл Истината, неговият живот щеше да протече по друг начин. За Истината човек трябва да се бори и да я отстоява. Имаше дни, когато Магдалена се движеше в нашите среди, присъстваше на беседи, играеше Паневритмия с нас на поляната и бе напълно смирена. Но идваха и такива дни, когато тя правеше скандали, беше непоносима, говореше срещу Братството, срещу Учителя пред всички нас, дори пред лицето на Учителя. Ние стояхме изтръпнали. Учителят мълчеше, беше строг, а братята едва се сдържаха да не се нахвърлят върху нея. И щяха да го направят, но строгото лице на Учителя ги възпираше. Образът на Учителя за нас беше свещен. А тя бе застанала на две крачки пред Него, ръкомахаше и от устата й се сипеха хули срещу Него.
към текста >>

Учителят мълчеше, беше строг, а братята едва се сдържаха да не се нахвърлят върху нея.
Ако беше изнесъл Истината, неговият живот щеше да протече по друг начин. За Истината човек трябва да се бори и да я отстоява. Имаше дни, когато Магдалена се движеше в нашите среди, присъстваше на беседи, играеше Паневритмия с нас на поляната и бе напълно смирена. Но идваха и такива дни, когато тя правеше скандали, беше непоносима, говореше срещу Братството, срещу Учителя пред всички нас, дори пред лицето на Учителя. Ние стояхме изтръпнали. Учителят мълчеше, беше строг, а братята едва се сдържаха да не се нахвърлят върху нея. И щяха да го направят, но строгото лице на Учителя ги възпираше. Образът на Учителя за нас беше свещен. А тя бе застанала на две крачки пред Него, ръкомахаше и от устата й се сипеха хули срещу Него. Накрая не изтърпяха и поискаха от Учителя разрешение да се справят с Магдалена като й се забрани да идва в салона на Изгрева. Бяха се определили и дежурства.
към текста >>

И щяха да го направят, но строгото лице на Учителя ги възпираше.
За Истината човек трябва да се бори и да я отстоява. Имаше дни, когато Магдалена се движеше в нашите среди, присъстваше на беседи, играеше Паневритмия с нас на поляната и бе напълно смирена. Но идваха и такива дни, когато тя правеше скандали, беше непоносима, говореше срещу Братството, срещу Учителя пред всички нас, дори пред лицето на Учителя. Ние стояхме изтръпнали. Учителят мълчеше, беше строг, а братята едва се сдържаха да не се нахвърлят върху нея. И щяха да го направят, но строгото лице на Учителя ги възпираше. Образът на Учителя за нас беше свещен. А тя бе застанала на две крачки пред Него, ръкомахаше и от устата й се сипеха хули срещу Него. Накрая не изтърпяха и поискаха от Учителя разрешение да се справят с Магдалена като й се забрани да идва в салона на Изгрева. Бяха се определили и дежурства. Онзи, който я зърне, че идва на Изгрева, трябваше да я изгони.
към текста >>

Образът на Учителя за нас беше свещен.
Имаше дни, когато Магдалена се движеше в нашите среди, присъстваше на беседи, играеше Паневритмия с нас на поляната и бе напълно смирена. Но идваха и такива дни, когато тя правеше скандали, беше непоносима, говореше срещу Братството, срещу Учителя пред всички нас, дори пред лицето на Учителя. Ние стояхме изтръпнали. Учителят мълчеше, беше строг, а братята едва се сдържаха да не се нахвърлят върху нея. И щяха да го направят, но строгото лице на Учителя ги възпираше. Образът на Учителя за нас беше свещен. А тя бе застанала на две крачки пред Него, ръкомахаше и от устата й се сипеха хули срещу Него. Накрая не изтърпяха и поискаха от Учителя разрешение да се справят с Магдалена като й се забрани да идва в салона на Изгрева. Бяха се определили и дежурства. Онзи, който я зърне, че идва на Изгрева, трябваше да я изгони. Планът бе готов.
към текста >>

Накрая не изтърпяха и поискаха от Учителя разрешение да се справят с Магдалена като й се забрани да идва в салона на Изгрева.
Ние стояхме изтръпнали. Учителят мълчеше, беше строг, а братята едва се сдържаха да не се нахвърлят върху нея. И щяха да го направят, но строгото лице на Учителя ги възпираше. Образът на Учителя за нас беше свещен. А тя бе застанала на две крачки пред Него, ръкомахаше и от устата й се сипеха хули срещу Него. Накрая не изтърпяха и поискаха от Учителя разрешение да се справят с Магдалена като й се забрани да идва в салона на Изгрева. Бяха се определили и дежурства. Онзи, който я зърне, че идва на Изгрева, трябваше да я изгони. Планът бе готов. Само се искаше съгласието на Учителя. Той ги изслуша и каза: "Добре, ще изгоним Магдалена, но някой трябва да заеме нейното място.
към текста >>

Само се искаше съгласието на Учителя.
А тя бе застанала на две крачки пред Него, ръкомахаше и от устата й се сипеха хули срещу Него. Накрая не изтърпяха и поискаха от Учителя разрешение да се справят с Магдалена като й се забрани да идва в салона на Изгрева. Бяха се определили и дежурства. Онзи, който я зърне, че идва на Изгрева, трябваше да я изгони. Планът бе готов. Само се искаше съгласието на Учителя. Той ги изслуша и каза: "Добре, ще изгоним Магдалена, но някой трябва да заеме нейното място. Готов ли е някой от вас да заеме нейното място и да стане проводник на тези духове, които сега се проявяват чрез нея? " Всички примряха. Никой не подозираше, че тя изпълнява една важна задача да бъде отдушник, проводник и чрез нея да изтича всичко онова, което се носеше над София като мисли, чувства и действия, насочени срещу Учителя и Братството. Нямаше как, оставиха я на мира.
към текста >>

Никой не подозираше, че тя изпълнява една важна задача да бъде отдушник, проводник и чрез нея да изтича всичко онова, което се носеше над София като мисли, чувства и действия, насочени срещу Учителя и Братството.
Планът бе готов. Само се искаше съгласието на Учителя. Той ги изслуша и каза: "Добре, ще изгоним Магдалена, но някой трябва да заеме нейното място. Готов ли е някой от вас да заеме нейното място и да стане проводник на тези духове, които сега се проявяват чрез нея? " Всички примряха. Никой не подозираше, че тя изпълнява една важна задача да бъде отдушник, проводник и чрез нея да изтича всичко онова, което се носеше над София като мисли, чувства и действия, насочени срещу Учителя и Братството. Нямаше как, оставиха я на мира. Но тя не мирясваше и продължаваше да прави бели на Братството. Така поповете я бяха подкупили, бяха й обещали много пари и тя се съгласила да носи на челото си една дъска с надпис: "Жертва на Дънов". С нея се разхождаше по целия град. Накрая тя идва на Изгрева и започва да вика срещу Учителя, за да привлече повече хора около себе си.
към текста >>

Накрая тя идва на Изгрева и започва да вика срещу Учителя, за да привлече повече хора около себе си.
Никой не подозираше, че тя изпълнява една важна задача да бъде отдушник, проводник и чрез нея да изтича всичко онова, което се носеше над София като мисли, чувства и действия, насочени срещу Учителя и Братството. Нямаше как, оставиха я на мира. Но тя не мирясваше и продължаваше да прави бели на Братството. Така поповете я бяха подкупили, бяха й обещали много пари и тя се съгласила да носи на челото си една дъска с надпис: "Жертва на Дънов". С нея се разхождаше по целия град. Накрая тя идва на Изгрева и започва да вика срещу Учителя, за да привлече повече хора около себе си. А на главата й седи оня надпис. Аз излизам срещу нея и казвам: "Махни се от Изгрева. Отиди при онези, които са ти сложили този надпис." Тя не си отива и крещи срещу нас. Казвам й отново: "Да се махаш от Изгрева! " Аз не обичам да се бия, но едва се сдържам и нещо в мене говори, че трябва този път да я набия и се чудя как да го направя.
към текста >>

В това време идва Учителят.
А на главата й седи оня надпис. Аз излизам срещу нея и казвам: "Махни се от Изгрева. Отиди при онези, които са ти сложили този надпис." Тя не си отива и крещи срещу нас. Казвам й отново: "Да се махаш от Изгрева! " Аз не обичам да се бия, но едва се сдържам и нещо в мене говори, че трябва този път да я набия и се чудя как да го направя. В това време идва Учителят. Приближи се до нея и я почна с бастуна. За пръв път видях Учителя да налага някого с бастуна си. Наби я хубаво. Отначало тя врещеше, после ревеше, а когато спря да я налага с бастуна си, само хълцаше. След като я наби и изгони онези духове, които бяха влезли в нея, я прогони от Изгрева.
към текста >>

За пръв път видях Учителя да налага някого с бастуна си.
Отиди при онези, които са ти сложили този надпис." Тя не си отива и крещи срещу нас. Казвам й отново: "Да се махаш от Изгрева! " Аз не обичам да се бия, но едва се сдържам и нещо в мене говори, че трябва този път да я набия и се чудя как да го направя. В това време идва Учителят. Приближи се до нея и я почна с бастуна. За пръв път видях Учителя да налага някого с бастуна си. Наби я хубаво. Отначало тя врещеше, после ревеше, а когато спря да я налага с бастуна си, само хълцаше. След като я наби и изгони онези духове, които бяха влезли в нея, я прогони от Изгрева. След време тя пак дойде на Изгрева, но беше смирена и седна на масата пред Учителя, но го нямаше онзи надпис на главата й. Учителят я запита: "Колко ти платиха поповете?
към текста >>

След време тя пак дойде на Изгрева, но беше смирена и седна на масата пред Учителя, но го нямаше онзи надпис на главата й.
Приближи се до нея и я почна с бастуна. За пръв път видях Учителя да налага някого с бастуна си. Наби я хубаво. Отначало тя врещеше, после ревеше, а когато спря да я налага с бастуна си, само хълцаше. След като я наби и изгони онези духове, които бяха влезли в нея, я прогони от Изгрева. След време тя пак дойде на Изгрева, но беше смирена и седна на масата пред Учителя, но го нямаше онзи надпис на главата й. Учителят я запита: "Колко ти платиха поповете? " Магдалена отговори: "Обещаха ми шест хиляди, но ми дадоха само три хиляди". "За много малко си продала душата си! ", отговори Учителят. Всички мълчахме.
към текста >>

Учителят я запита: "Колко ти платиха поповете?
За пръв път видях Учителя да налага някого с бастуна си. Наби я хубаво. Отначало тя врещеше, после ревеше, а когато спря да я налага с бастуна си, само хълцаше. След като я наби и изгони онези духове, които бяха влезли в нея, я прогони от Изгрева. След време тя пак дойде на Изгрева, но беше смирена и седна на масата пред Учителя, но го нямаше онзи надпис на главата й. Учителят я запита: "Колко ти платиха поповете? " Магдалена отговори: "Обещаха ми шест хиляди, но ми дадоха само три хиляди". "За много малко си продала душата си! ", отговори Учителят. Всички мълчахме. Учехме един урок за градивните и рушителните сили и как да се справим със силите на разрушението.
към текста >>

", отговори Учителят.
След като я наби и изгони онези духове, които бяха влезли в нея, я прогони от Изгрева. След време тя пак дойде на Изгрева, но беше смирена и седна на масата пред Учителя, но го нямаше онзи надпис на главата й. Учителят я запита: "Колко ти платиха поповете? " Магдалена отговори: "Обещаха ми шест хиляди, но ми дадоха само три хиляди". "За много малко си продала душата си! ", отговори Учителят. Всички мълчахме. Учехме един урок за градивните и рушителните сили и как да се справим със силите на разрушението. За тях бе необходим гръмоотвод за светкавиците, комин за пушека и канал за мръсната вода. Чрез тези три неща трябваше да изтече злото и така да се справим с него. Но този урок за нас бе много труден да се разбере и приложи.
към текста >>

80. МАРИЯ ТОДОРОВА

Тогава тя научава от една своя роднина за Учителя като човек, който дава упътвания за един вътрешен живот и успява да отиде на ул.
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976) Като ученичка Мария Тодорова е под влияние на идеите на Толстой и мечтае. Започва да търси един братски живот. Тогава тя научава от една своя роднина за Учителя като човек, който дава упътвания за един вътрешен живот и успява да отиде на ул. "Опълченска" 66. Намира Го, свързва се с Него и започва да ходи редовно за съвети и упътвания. Той започва да й дава задания, които тя трябва вкъщи да подготви и при следващата сряда Той я изпитва, така както я изпитват учителите в гимназията. Тя е първата, която отива при Учителя с точно определено искане: съвети и упътвания. По повод на нейното търсене за път към Словото на Учителя, тя стана един вид пример за останалите.
към текста >>

Той започва да й дава задания, които тя трябва вкъщи да подготви и при следващата сряда Той я изпитва, така както я изпитват учителите в гимназията.
Като ученичка Мария Тодорова е под влияние на идеите на Толстой и мечтае. Започва да търси един братски живот. Тогава тя научава от една своя роднина за Учителя като човек, който дава упътвания за един вътрешен живот и успява да отиде на ул. "Опълченска" 66. Намира Го, свързва се с Него и започва да ходи редовно за съвети и упътвания. Той започва да й дава задания, които тя трябва вкъщи да подготви и при следващата сряда Той я изпитва, така както я изпитват учителите в гимназията. Тя е първата, която отива при Учителя с точно определено искане: съвети и упътвания. По повод на нейното търсене за път към Словото на Учителя, тя стана един вид пример за останалите. Пред другите я наричаше "частната ученичка". Цели три години тя е била частна ученичка на Учителя на ул. "Опълченска" 66.
към текста >>

Тя е първата, която отива при Учителя с точно определено искане: съвети и упътвания.
Започва да търси един братски живот. Тогава тя научава от една своя роднина за Учителя като човек, който дава упътвания за един вътрешен живот и успява да отиде на ул. "Опълченска" 66. Намира Го, свързва се с Него и започва да ходи редовно за съвети и упътвания. Той започва да й дава задания, които тя трябва вкъщи да подготви и при следващата сряда Той я изпитва, така както я изпитват учителите в гимназията. Тя е първата, която отива при Учителя с точно определено искане: съвети и упътвания. По повод на нейното търсене за път към Словото на Учителя, тя стана един вид пример за останалите. Пред другите я наричаше "частната ученичка". Цели три години тя е била частна ученичка на Учителя на ул. "Опълченска" 66. Борис Николов
към текста >>

По повод на нейното търсене за път към Словото на Учителя, тя стана един вид пример за останалите.
Тогава тя научава от една своя роднина за Учителя като човек, който дава упътвания за един вътрешен живот и успява да отиде на ул. "Опълченска" 66. Намира Го, свързва се с Него и започва да ходи редовно за съвети и упътвания. Той започва да й дава задания, които тя трябва вкъщи да подготви и при следващата сряда Той я изпитва, така както я изпитват учителите в гимназията. Тя е първата, която отива при Учителя с точно определено искане: съвети и упътвания. По повод на нейното търсене за път към Словото на Учителя, тя стана един вид пример за останалите. Пред другите я наричаше "частната ученичка". Цели три години тя е била частна ученичка на Учителя на ул. "Опълченска" 66. Борис Николов В този период, когато ме срещна Учителя и когато се определих за Учението и за Школата Му, Той веднъж ме запита: "Ти кой мислиш, че съм аз?
към текста >>

Цели три години тя е била частна ученичка на Учителя на ул.
Намира Го, свързва се с Него и започва да ходи редовно за съвети и упътвания. Той започва да й дава задания, които тя трябва вкъщи да подготви и при следващата сряда Той я изпитва, така както я изпитват учителите в гимназията. Тя е първата, която отива при Учителя с точно определено искане: съвети и упътвания. По повод на нейното търсене за път към Словото на Учителя, тя стана един вид пример за останалите. Пред другите я наричаше "частната ученичка". Цели три години тя е била частна ученичка на Учителя на ул. "Опълченска" 66. Борис Николов В този период, когато ме срещна Учителя и когато се определих за Учението и за Школата Му, Той веднъж ме запита: "Ти кой мислиш, че съм аз? " Отговорих Му без да се замислям: "Исус Христос". Учителят се усмихна: "Блажена си ти, че кръв и плът не са ти казали това".
към текста >>

В този период, когато ме срещна Учителя и когато се определих за Учението и за Школата Му, Той веднъж ме запита: "Ти кой мислиш, че съм аз?
По повод на нейното търсене за път към Словото на Учителя, тя стана един вид пример за останалите. Пред другите я наричаше "частната ученичка". Цели три години тя е била частна ученичка на Учителя на ул. "Опълченска" 66. Борис Николов В този период, когато ме срещна Учителя и когато се определих за Учението и за Школата Му, Той веднъж ме запита: "Ти кой мислиш, че съм аз? " Отговорих Му без да се замислям: "Исус Христос". Учителят се усмихна: "Блажена си ти, че кръв и плът не са ти казали това". Това беше епоха в моя живот, защото важното е не само да се определиш, но да започнеш с познанието на Учителя и на Бога. Веднъж при най-голямата скръб, която ме бе сполетяла, смазана, плачеща - бях на дъното на ада, Учителят дойде при мене, сложи ръката си над мен и всичко изчезна. Повдигнах очи и видях, че Неговите очи са сини, а иначе те бяха кафяви.
към текста >>

Учителят се усмихна: "Блажена си ти, че кръв и плът не са ти казали това".
Цели три години тя е била частна ученичка на Учителя на ул. "Опълченска" 66. Борис Николов В този период, когато ме срещна Учителя и когато се определих за Учението и за Школата Му, Той веднъж ме запита: "Ти кой мислиш, че съм аз? " Отговорих Му без да се замислям: "Исус Христос". Учителят се усмихна: "Блажена си ти, че кръв и плът не са ти казали това". Това беше епоха в моя живот, защото важното е не само да се определиш, но да започнеш с познанието на Учителя и на Бога. Веднъж при най-голямата скръб, която ме бе сполетяла, смазана, плачеща - бях на дъното на ада, Учителят дойде при мене, сложи ръката си над мен и всичко изчезна. Повдигнах очи и видях, че Неговите очи са сини, а иначе те бяха кафяви. Погледна ме и каза: "Не знаеш ли какво е казано в Писанието? - "Блажени страдующите, защото те ще се утешат." Това беше едно благословение от Учителя и от Бога.
към текста >>

Това беше епоха в моя живот, защото важното е не само да се определиш, но да започнеш с познанието на Учителя и на Бога.
"Опълченска" 66. Борис Николов В този период, когато ме срещна Учителя и когато се определих за Учението и за Школата Му, Той веднъж ме запита: "Ти кой мислиш, че съм аз? " Отговорих Му без да се замислям: "Исус Христос". Учителят се усмихна: "Блажена си ти, че кръв и плът не са ти казали това". Това беше епоха в моя живот, защото важното е не само да се определиш, но да започнеш с познанието на Учителя и на Бога. Веднъж при най-голямата скръб, която ме бе сполетяла, смазана, плачеща - бях на дъното на ада, Учителят дойде при мене, сложи ръката си над мен и всичко изчезна. Повдигнах очи и видях, че Неговите очи са сини, а иначе те бяха кафяви. Погледна ме и каза: "Не знаеш ли какво е казано в Писанието? - "Блажени страдующите, защото те ще се утешат." Това беше едно благословение от Учителя и от Бога. Мария Тодорова
към текста >>

Веднъж при най-голямата скръб, която ме бе сполетяла, смазана, плачеща - бях на дъното на ада, Учителят дойде при мене, сложи ръката си над мен и всичко изчезна.
Борис Николов В този период, когато ме срещна Учителя и когато се определих за Учението и за Школата Му, Той веднъж ме запита: "Ти кой мислиш, че съм аз? " Отговорих Му без да се замислям: "Исус Христос". Учителят се усмихна: "Блажена си ти, че кръв и плът не са ти казали това". Това беше епоха в моя живот, защото важното е не само да се определиш, но да започнеш с познанието на Учителя и на Бога. Веднъж при най-голямата скръб, която ме бе сполетяла, смазана, плачеща - бях на дъното на ада, Учителят дойде при мене, сложи ръката си над мен и всичко изчезна. Повдигнах очи и видях, че Неговите очи са сини, а иначе те бяха кафяви. Погледна ме и каза: "Не знаеш ли какво е казано в Писанието? - "Блажени страдующите, защото те ще се утешат." Това беше едно благословение от Учителя и от Бога. Мария Тодорова След войната, когато киното беше нямо, Мария свиреше на пиано известно време в кино Солун, за да изкара някой лев и за да не бъде в тежест на родителите си, които й натякваха, че не искат да издържат дъновистка.
към текста >>

- "Блажени страдующите, защото те ще се утешат." Това беше едно благословение от Учителя и от Бога.
Учителят се усмихна: "Блажена си ти, че кръв и плът не са ти казали това". Това беше епоха в моя живот, защото важното е не само да се определиш, но да започнеш с познанието на Учителя и на Бога. Веднъж при най-голямата скръб, която ме бе сполетяла, смазана, плачеща - бях на дъното на ада, Учителят дойде при мене, сложи ръката си над мен и всичко изчезна. Повдигнах очи и видях, че Неговите очи са сини, а иначе те бяха кафяви. Погледна ме и каза: "Не знаеш ли какво е казано в Писанието? - "Блажени страдующите, защото те ще се утешат." Това беше едно благословение от Учителя и от Бога. Мария Тодорова След войната, когато киното беше нямо, Мария свиреше на пиано известно време в кино Солун, за да изкара някой лев и за да не бъде в тежест на родителите си, които й натякваха, че не искат да издържат дъновистка. Майка й непрекъснато й говореше, че има една единствена дъщеря, която може да храни и облича, но не и дъновистка. Мария отиваше да свири на пиано вечерно време, когато се отваряха кината. Точно по това време Учителят държеше беседи.
към текста >>

Точно по това време Учителят държеше беседи.
- "Блажени страдующите, защото те ще се утешат." Това беше едно благословение от Учителя и от Бога. Мария Тодорова След войната, когато киното беше нямо, Мария свиреше на пиано известно време в кино Солун, за да изкара някой лев и за да не бъде в тежест на родителите си, които й натякваха, че не искат да издържат дъновистка. Майка й непрекъснато й говореше, че има една единствена дъщеря, която може да храни и облича, но не и дъновистка. Мария отиваше да свири на пиано вечерно време, когато се отваряха кината. Точно по това време Учителят държеше беседи. Тя отива при Учителя с молба дали не могат да се преместят часовете на Школата вместо вечер, сутрин рано. Обърнала внимание, че всеки, който има дом и семейство повече е занят вечерно време. Учителят се съгласява. На следващия ден предложи и ние всички приехме това разрешение като много удачно. Оттогава всички класове и беседи на Учителя стават сутрин рано.
към текста >>

Тя отива при Учителя с молба дали не могат да се преместят часовете на Школата вместо вечер, сутрин рано.
Мария Тодорова След войната, когато киното беше нямо, Мария свиреше на пиано известно време в кино Солун, за да изкара някой лев и за да не бъде в тежест на родителите си, които й натякваха, че не искат да издържат дъновистка. Майка й непрекъснато й говореше, че има една единствена дъщеря, която може да храни и облича, но не и дъновистка. Мария отиваше да свири на пиано вечерно време, когато се отваряха кината. Точно по това време Учителят държеше беседи. Тя отива при Учителя с молба дали не могат да се преместят часовете на Школата вместо вечер, сутрин рано. Обърнала внимание, че всеки, който има дом и семейство повече е занят вечерно време. Учителят се съгласява. На следващия ден предложи и ние всички приехме това разрешение като много удачно. Оттогава всички класове и беседи на Учителя стават сутрин рано. Така че сестра Мария има тази заслуга.
към текста >>

Учителят се съгласява.
Майка й непрекъснато й говореше, че има една единствена дъщеря, която може да храни и облича, но не и дъновистка. Мария отиваше да свири на пиано вечерно време, когато се отваряха кината. Точно по това време Учителят държеше беседи. Тя отива при Учителя с молба дали не могат да се преместят часовете на Школата вместо вечер, сутрин рано. Обърнала внимание, че всеки, който има дом и семейство повече е занят вечерно време. Учителят се съгласява. На следващия ден предложи и ние всички приехме това разрешение като много удачно. Оттогава всички класове и беседи на Учителя стават сутрин рано. Така че сестра Мария има тази заслуга. Борис Николов При едно посещение у дома Учителят погледна строго Мария в лицето и каза: "Кажи си едно желание!
към текста >>

Оттогава всички класове и беседи на Учителя стават сутрин рано.
Точно по това време Учителят държеше беседи. Тя отива при Учителя с молба дали не могат да се преместят часовете на Школата вместо вечер, сутрин рано. Обърнала внимание, че всеки, който има дом и семейство повече е занят вечерно време. Учителят се съгласява. На следващия ден предложи и ние всички приехме това разрешение като много удачно. Оттогава всички класове и беседи на Учителя стават сутрин рано. Така че сестра Мария има тази заслуга. Борис Николов При едно посещение у дома Учителят погледна строго Мария в лицето и каза: "Кажи си едно желание! " Мария отговори: "Когато си замина, искам да ме вземете и отведете Вие! " Учителят каза: "Добре".
към текста >>

При едно посещение у дома Учителят погледна строго Мария в лицето и каза: "Кажи си едно желание!
Учителят се съгласява. На следващия ден предложи и ние всички приехме това разрешение като много удачно. Оттогава всички класове и беседи на Учителя стават сутрин рано. Така че сестра Мария има тази заслуга. Борис Николов При едно посещение у дома Учителят погледна строго Мария в лицето и каза: "Кажи си едно желание! " Мария отговори: "Когато си замина, искам да ме вземете и отведете Вие! " Учителят каза: "Добре". Когато си заминаваше, тя беше в моите обятия и в един миг една светлина като диамант се спусна в стаята, грабна я като орел и я отнесе. Остана в ръцете ми само черупката, изнемощялото тяло, което погребахме в Симеоново под едно голямо дърво. Беше една невероятна опитност.
към текста >>

" Учителят каза: "Добре".
Оттогава всички класове и беседи на Учителя стават сутрин рано. Така че сестра Мария има тази заслуга. Борис Николов При едно посещение у дома Учителят погледна строго Мария в лицето и каза: "Кажи си едно желание! " Мария отговори: "Когато си замина, искам да ме вземете и отведете Вие! " Учителят каза: "Добре". Когато си заминаваше, тя беше в моите обятия и в един миг една светлина като диамант се спусна в стаята, грабна я като орел и я отнесе. Остана в ръцете ми само черупката, изнемощялото тяло, което погребахме в Симеоново под едно голямо дърво. Беше една невероятна опитност. Учителят винаги си държеше на обещанията. На времето тя поиска от Учителя да я вземе, когато дойде време да си замине и това стана.
към текста >>

Учителят винаги си държеше на обещанията.
" Мария отговори: "Когато си замина, искам да ме вземете и отведете Вие! " Учителят каза: "Добре". Когато си заминаваше, тя беше в моите обятия и в един миг една светлина като диамант се спусна в стаята, грабна я като орел и я отнесе. Остана в ръцете ми само черупката, изнемощялото тяло, което погребахме в Симеоново под едно голямо дърво. Беше една невероятна опитност. Учителят винаги си държеше на обещанията. На времето тя поиска от Учителя да я вземе, когато дойде време да си замине и това стана. На погребението й дойдоха няколко приятели и пристигнаха три попа, че като се разпяха, изпълниха с голямо вдъхновение службата, дори не бързаха да си отидат, както правеха при други случаи. Откъде се взеха тези три попа, кой им каза за погребението и кой ги доведе, аз не мога да кажа. Обикновено, когато някой от Братството си заминава, не викат свещеници. Приятелите имат молитви на Учителя, с които ги изпращат.
към текста >>

На времето тя поиска от Учителя да я вземе, когато дойде време да си замине и това стана.
" Учителят каза: "Добре". Когато си заминаваше, тя беше в моите обятия и в един миг една светлина като диамант се спусна в стаята, грабна я като орел и я отнесе. Остана в ръцете ми само черупката, изнемощялото тяло, което погребахме в Симеоново под едно голямо дърво. Беше една невероятна опитност. Учителят винаги си държеше на обещанията. На времето тя поиска от Учителя да я вземе, когато дойде време да си замине и това стана. На погребението й дойдоха няколко приятели и пристигнаха три попа, че като се разпяха, изпълниха с голямо вдъхновение службата, дори не бързаха да си отидат, както правеха при други случаи. Откъде се взеха тези три попа, кой им каза за погребението и кой ги доведе, аз не мога да кажа. Обикновено, когато някой от Братството си заминава, не викат свещеници. Приятелите имат молитви на Учителя, с които ги изпращат. Но дойдоха свещениците и погребаха тялото й по църковен обряд.
към текста >>

Обикновено, когато някой от Братството си заминава, не викат свещеници.
Беше една невероятна опитност. Учителят винаги си държеше на обещанията. На времето тя поиска от Учителя да я вземе, когато дойде време да си замине и това стана. На погребението й дойдоха няколко приятели и пристигнаха три попа, че като се разпяха, изпълниха с голямо вдъхновение службата, дори не бързаха да си отидат, както правеха при други случаи. Откъде се взеха тези три попа, кой им каза за погребението и кой ги доведе, аз не мога да кажа. Обикновено, когато някой от Братството си заминава, не викат свещеници. Приятелите имат молитви на Учителя, с които ги изпращат. Но дойдоха свещениците и погребаха тялото й по църковен обряд. После се сетих, че Учителят я беше взел със себе си и беше ни освободил от нашия ред, който изпълнявахме в тези случаи. Тя понесе смъртта храбро, достойно, както един истински ученик може да я посрещне. Тя си замина в 17 часа следобед на 18 юли 1976 година на 78-годишна възраст.
към текста >>

Приятелите имат молитви на Учителя, с които ги изпращат.
Учителят винаги си държеше на обещанията. На времето тя поиска от Учителя да я вземе, когато дойде време да си замине и това стана. На погребението й дойдоха няколко приятели и пристигнаха три попа, че като се разпяха, изпълниха с голямо вдъхновение службата, дори не бързаха да си отидат, както правеха при други случаи. Откъде се взеха тези три попа, кой им каза за погребението и кой ги доведе, аз не мога да кажа. Обикновено, когато някой от Братството си заминава, не викат свещеници. Приятелите имат молитви на Учителя, с които ги изпращат. Но дойдоха свещениците и погребаха тялото й по църковен обряд. После се сетих, че Учителят я беше взел със себе си и беше ни освободил от нашия ред, който изпълнявахме в тези случаи. Тя понесе смъртта храбро, достойно, както един истински ученик може да я посрещне. Тя си замина в 17 часа следобед на 18 юли 1976 година на 78-годишна възраст. Борис Николов
към текста >>

После се сетих, че Учителят я беше взел със себе си и беше ни освободил от нашия ред, който изпълнявахме в тези случаи.
На погребението й дойдоха няколко приятели и пристигнаха три попа, че като се разпяха, изпълниха с голямо вдъхновение службата, дори не бързаха да си отидат, както правеха при други случаи. Откъде се взеха тези три попа, кой им каза за погребението и кой ги доведе, аз не мога да кажа. Обикновено, когато някой от Братството си заминава, не викат свещеници. Приятелите имат молитви на Учителя, с които ги изпращат. Но дойдоха свещениците и погребаха тялото й по църковен обряд. После се сетих, че Учителят я беше взел със себе си и беше ни освободил от нашия ред, който изпълнявахме в тези случаи. Тя понесе смъртта храбро, достойно, както един истински ученик може да я посрещне. Тя си замина в 17 часа следобед на 18 юли 1976 година на 78-годишна възраст. Борис Николов
към текста >>

81. РАДИ ТАНЧЕВ

Дошъл в 1930 година при Учителя при летуване на Рила.
РАДИ ТАНЧЕВ Брат Ради беше градинар по професия. Той беше здравеняк, силен и даже като млад е участвал в борбите по панаирите, защото е бил много як. Кога се е запознал с Учението, не зная, но аз го познавам, откакто дойде на Изгрева. Дошъл в 1930 година при Учителя при летуване на Рила. Той тогава чул, че ще има летуване на Рила, взел си торбичката и дошъл. Когато искал да си отива в Ямбол, Учителят му казал: "Ти какво работиш там? " - "Градинар съм, Учителю." - "Ако искаш, и тук можеш да останеш". Ради нищо не Му отговаря, после ми казваше: "Аз не разбрах, че ме кани да остана на Изгрева". Той си казал, къде да остана - просто не разбрал това, което Учителят му предлага.
към текста >>

Когато искал да си отива в Ямбол, Учителят му казал: "Ти какво работиш там?
Брат Ради беше градинар по професия. Той беше здравеняк, силен и даже като млад е участвал в борбите по панаирите, защото е бил много як. Кога се е запознал с Учението, не зная, но аз го познавам, откакто дойде на Изгрева. Дошъл в 1930 година при Учителя при летуване на Рила. Той тогава чул, че ще има летуване на Рила, взел си торбичката и дошъл. Когато искал да си отива в Ямбол, Учителят му казал: "Ти какво работиш там? " - "Градинар съм, Учителю." - "Ако искаш, и тук можеш да останеш". Ради нищо не Му отговаря, после ми казваше: "Аз не разбрах, че ме кани да остана на Изгрева". Той си казал, къде да остана - просто не разбрал това, което Учителят му предлага. Втората година като идва, Учителят му казва същото и пак не разбрал. Когато на третата година Учителят му предлага, Ради казал: "Ама как, Учителю, да остана?
към текста >>

" - "Градинар съм, Учителю." - "Ако искаш, и тук можеш да останеш".
Той беше здравеняк, силен и даже като млад е участвал в борбите по панаирите, защото е бил много як. Кога се е запознал с Учението, не зная, но аз го познавам, откакто дойде на Изгрева. Дошъл в 1930 година при Учителя при летуване на Рила. Той тогава чул, че ще има летуване на Рила, взел си торбичката и дошъл. Когато искал да си отива в Ямбол, Учителят му казал: "Ти какво работиш там? " - "Градинар съм, Учителю." - "Ако искаш, и тук можеш да останеш". Ради нищо не Му отговаря, после ми казваше: "Аз не разбрах, че ме кани да остана на Изгрева". Той си казал, къде да остана - просто не разбрал това, което Учителят му предлага. Втората година като идва, Учителят му казва същото и пак не разбрал. Когато на третата година Учителят му предлага, Ради казал: "Ама как, Учителю, да остана? " А той в това време работел в градината.
към текста >>

Той си казал, къде да остана - просто не разбрал това, което Учителят му предлага.
Дошъл в 1930 година при Учителя при летуване на Рила. Той тогава чул, че ще има летуване на Рила, взел си торбичката и дошъл. Когато искал да си отива в Ямбол, Учителят му казал: "Ти какво работиш там? " - "Градинар съм, Учителю." - "Ако искаш, и тук можеш да останеш". Ради нищо не Му отговаря, после ми казваше: "Аз не разбрах, че ме кани да остана на Изгрева". Той си казал, къде да остана - просто не разбрал това, което Учителят му предлага. Втората година като идва, Учителят му казва същото и пак не разбрал. Когато на третата година Учителят му предлага, Ради казал: "Ама как, Учителю, да остана? " А той в това време работел в градината. Видял, че някой работи и той взел мотиката и отишъл там. Учителят му казал: "Да, ако искаш можеш да останеш тука".
към текста >>

Втората година като идва, Учителят му казва същото и пак не разбрал.
Той тогава чул, че ще има летуване на Рила, взел си торбичката и дошъл. Когато искал да си отива в Ямбол, Учителят му казал: "Ти какво работиш там? " - "Градинар съм, Учителю." - "Ако искаш, и тук можеш да останеш". Ради нищо не Му отговаря, после ми казваше: "Аз не разбрах, че ме кани да остана на Изгрева". Той си казал, къде да остана - просто не разбрал това, което Учителят му предлага. Втората година като идва, Учителят му казва същото и пак не разбрал. Когато на третата година Учителят му предлага, Ради казал: "Ама как, Учителю, да остана? " А той в това време работел в градината. Видял, че някой работи и той взел мотиката и отишъл там. Учителят му казал: "Да, ако искаш можеш да останеш тука". И тогава чак разбрал какво му казва Учителят - че го кани да остане градинар в братската градина.
към текста >>

Когато на третата година Учителят му предлага, Ради казал: "Ама как, Учителю, да остана?
Когато искал да си отива в Ямбол, Учителят му казал: "Ти какво работиш там? " - "Градинар съм, Учителю." - "Ако искаш, и тук можеш да останеш". Ради нищо не Му отговаря, после ми казваше: "Аз не разбрах, че ме кани да остана на Изгрева". Той си казал, къде да остана - просто не разбрал това, което Учителят му предлага. Втората година като идва, Учителят му казва същото и пак не разбрал. Когато на третата година Учителят му предлага, Ради казал: "Ама как, Учителю, да остана? " А той в това време работел в градината. Видял, че някой работи и той взел мотиката и отишъл там. Учителят му казал: "Да, ако искаш можеш да останеш тука". И тогава чак разбрал какво му казва Учителят - че го кани да остане градинар в братската градина. Той не си отиде даже в Ямбол.
към текста >>

Учителят му казал: "Да, ако искаш можеш да останеш тука".
Той си казал, къде да остана - просто не разбрал това, което Учителят му предлага. Втората година като идва, Учителят му казва същото и пак не разбрал. Когато на третата година Учителят му предлага, Ради казал: "Ама как, Учителю, да остана? " А той в това време работел в градината. Видял, че някой работи и той взел мотиката и отишъл там. Учителят му казал: "Да, ако искаш можеш да останеш тука". И тогава чак разбрал какво му казва Учителят - че го кани да остане градинар в братската градина. Той не си отиде даже в Ямбол. Имаше дете, момиченце, останало от брака му, а жена му се поминала през време на Балканската война от холера. Даже и той се разболял, но издържал холерата. Детето останало при сестрата на жена му.
към текста >>

И тогава чак разбрал какво му казва Учителят - че го кани да остане градинар в братската градина.
Втората година като идва, Учителят му казва същото и пак не разбрал. Когато на третата година Учителят му предлага, Ради казал: "Ама как, Учителю, да остана? " А той в това време работел в градината. Видял, че някой работи и той взел мотиката и отишъл там. Учителят му казал: "Да, ако искаш можеш да останеш тука". И тогава чак разбрал какво му казва Учителят - че го кани да остане градинар в братската градина. Той не си отиде даже в Ямбол. Имаше дете, момиченце, останало от брака му, а жена му се поминала през време на Балканската война от холера. Даже и той се разболял, но издържал холерата. Детето останало при сестрата на жена му. Ради оставил там 1000 кг.
към текста >>

картофи, те ще ги продадат и ще има детето храна и така остава при Учителя.
Той не си отиде даже в Ямбол. Имаше дете, момиченце, останало от брака му, а жена му се поминала през време на Балканската война от холера. Даже и той се разболял, но издържал холерата. Детето останало при сестрата на жена му. Ради оставил там 1000 кг. картофи, те ще ги продадат и ще има детето храна и така остава при Учителя. Даже не отиде да си вземе дрехите. Бе такъв, много предан човек. Брат Ради не прие Учението с ума си, нито само със сърцето си, но с цялото си същество. Той беше предан и верен и Учителят имаше доверие в него. Когато тръгвахме за Рила, Той ще каже: "Ради, ще останеш ли да пазиш Изгрева?
към текста >>

Той беше предан и верен и Учителят имаше доверие в него.
Ради оставил там 1000 кг. картофи, те ще ги продадат и ще има детето храна и така остава при Учителя. Даже не отиде да си вземе дрехите. Бе такъв, много предан човек. Брат Ради не прие Учението с ума си, нито само със сърцето си, но с цялото си същество. Той беше предан и верен и Учителят имаше доверие в него. Когато тръгвахме за Рила, Той ще каже: "Ради, ще останеш ли да пазиш Изгрева? " - "Да, Учителю! " Защото беше верен човек. Когато бяха бомбардировките, пак му каза: "Ради, ти ще останеш ли да пазиш Изгрева? " Той остана пак.
към текста >>

" - "Да, Учителю!
Даже не отиде да си вземе дрехите. Бе такъв, много предан човек. Брат Ради не прие Учението с ума си, нито само със сърцето си, но с цялото си същество. Той беше предан и верен и Учителят имаше доверие в него. Когато тръгвахме за Рила, Той ще каже: "Ради, ще останеш ли да пазиш Изгрева? " - "Да, Учителю! " Защото беше верен човек. Когато бяха бомбардировките, пак му каза: "Ради, ти ще останеш ли да пазиш Изгрева? " Той остана пак. Даже ми разказваше, че не е спал в стаята си, а е спал пред салона долу, пред вратата, на цимента. Пазел е салона да не влезе някой в него.
към текста >>

Обаче брат Ради, знаейки от Учителя, че не е много хубаво образът му да се вае от камък или от цимент, даже да се правят снимки и портрети дори, отговаря сдържано: "Сега не можем да се уговорим още.
Същевременно се грижеше с голяма нежност и любов за градината на Изгрева. Скулпторът Марко Марков решава да извае образа на Патриарх Евтимий. През 1936 г. обикаля цяла България, вглежда се в какви ли не типове, но нищо не може да покрие онзи образ, който той носи в съзнанието си. Един ден брат Ради, както се връща с чувала, скулпторът се спира при него и в момента решава, че това ще бъде модела за неговия Патриарх Евтимий и му казва: "Старче, аз искам ти да ми позираш за една скулптурна работа, която ще направя на Патриарх Евтимий". Обаче брат Ради, знаейки от Учителя, че не е много хубаво образът му да се вае от камък или от цимент, даже да се правят снимки и портрети дори, отговаря сдържано: "Сега не можем да се уговорим още. Ще имаш моя отговор". Отива при Учителя, споделя за тази среща със скулптора и Учителят му казва: "Един твой ученик те срещна и те позна! " Разбрахме от Учителя, че брат Ради в миналото е бил един от ръководителите на школата на исихастите в Търново. И този скулптор подсъзнателно се ориентира към бати Ради да извае образа на Патриарх Евтимий. Тогава вече брат Ради се съгласява.
към текста >>

Отива при Учителя, споделя за тази среща със скулптора и Учителят му казва: "Един твой ученик те срещна и те позна!
През 1936 г. обикаля цяла България, вглежда се в какви ли не типове, но нищо не може да покрие онзи образ, който той носи в съзнанието си. Един ден брат Ради, както се връща с чувала, скулпторът се спира при него и в момента решава, че това ще бъде модела за неговия Патриарх Евтимий и му казва: "Старче, аз искам ти да ми позираш за една скулптурна работа, която ще направя на Патриарх Евтимий". Обаче брат Ради, знаейки от Учителя, че не е много хубаво образът му да се вае от камък или от цимент, даже да се правят снимки и портрети дори, отговаря сдържано: "Сега не можем да се уговорим още. Ще имаш моя отговор". Отива при Учителя, споделя за тази среща със скулптора и Учителят му казва: "Един твой ученик те срещна и те позна! " Разбрахме от Учителя, че брат Ради в миналото е бил един от ръководителите на школата на исихастите в Търново. И този скулптор подсъзнателно се ориентира към бати Ради да извае образа на Патриарх Евтимий. Тогава вече брат Ради се съгласява. Тъй че, този паметник от 1937г., който виждаме сега на булевард "Патриарх Евтимий" и улица "Граф Игнатиев", е реалният образ на брат Ради. Веска Величкова
към текста >>

" Разбрахме от Учителя, че брат Ради в миналото е бил един от ръководителите на школата на исихастите в Търново.
обикаля цяла България, вглежда се в какви ли не типове, но нищо не може да покрие онзи образ, който той носи в съзнанието си. Един ден брат Ради, както се връща с чувала, скулпторът се спира при него и в момента решава, че това ще бъде модела за неговия Патриарх Евтимий и му казва: "Старче, аз искам ти да ми позираш за една скулптурна работа, която ще направя на Патриарх Евтимий". Обаче брат Ради, знаейки от Учителя, че не е много хубаво образът му да се вае от камък или от цимент, даже да се правят снимки и портрети дори, отговаря сдържано: "Сега не можем да се уговорим още. Ще имаш моя отговор". Отива при Учителя, споделя за тази среща със скулптора и Учителят му казва: "Един твой ученик те срещна и те позна! " Разбрахме от Учителя, че брат Ради в миналото е бил един от ръководителите на школата на исихастите в Търново. И този скулптор подсъзнателно се ориентира към бати Ради да извае образа на Патриарх Евтимий. Тогава вече брат Ради се съгласява. Тъй че, този паметник от 1937г., който виждаме сега на булевард "Патриарх Евтимий" и улица "Граф Игнатиев", е реалният образ на брат Ради. Веска Величкова Брат Ради се грижеше за братската градина от сутрин до вечер.
към текста >>

Учителят много го обичаше, защото беше честен човек.
Той вземе парите и изобщо не ги поглежда и ги метне през прозореца в стаята си, няма време да ги брои, хич не ги прибираше. И те падаха на кревата, по земята под прозореца. Влизаш в стаичката му и гледаш разхвърляни банкноти. Накрая една сестра му направи забележка и той реши да ги прибере. Събра банкнотите и ги прибра в една щайга. Учителят много го обичаше, защото беше честен човек. Всички продукти, които влизаха в кухнята бяха продукти от ръцете му. След като направихме трапезария и столът работеше, всичко минаваше през ръцете на брат Ради. Ръцете му бяха напукани, огрубели от труд, от пек, дъжд и студ. Такива хора не се раждат често. На стотици години по един се ражда, за да ни покаже как човек трябва да се труди и работи за Бога.
към текста >>

Видяха нашите как пазарува брат Ради и запитаха Учителя: "Учителю, брат Ради купува от пазара продукти на чували и заплаща с пари от щайгата.
Накупи каквото трябва, напълни чувала и после селянинът с каруцата го докара до Изгрева. Брат Ради го пита колко струва. Селянинът казва, а брат Ради грабне една шепа банкноти от щайгата, занесе му и каже: "Вземи, колкото ти трябва, а другите върни! Хвани си и за каруцата". Селянинът кимне с глава, вземе каквото трябва и върне остатъка. Видяха нашите как пазарува брат Ради и запитаха Учителя: "Учителю, брат Ради купува от пазара продукти на чували и заплаща с пари от щайгата. Не го ли мамят селяните? " Учителят отговаря: "Защо питате Мен, попитайте брат Ради". Питат го, а той ги поглежда учудено: "Аз от пари не разбирам. Но аз разбирам от стоката, дето ми я продават. Питам колко струва и плащам.
към текста >>

" Учителят отговаря: "Защо питате Мен, попитайте брат Ради".
Селянинът казва, а брат Ради грабне една шепа банкноти от щайгата, занесе му и каже: "Вземи, колкото ти трябва, а другите върни! Хвани си и за каруцата". Селянинът кимне с глава, вземе каквото трябва и върне остатъка. Видяха нашите как пазарува брат Ради и запитаха Учителя: "Учителю, брат Ради купува от пазара продукти на чували и заплаща с пари от щайгата. Не го ли мамят селяните? " Учителят отговаря: "Защо питате Мен, попитайте брат Ради". Питат го, а той ги поглежда учудено: "Аз от пари не разбирам. Но аз разбирам от стоката, дето ми я продават. Питам колко струва и плащам. И селянинът разбира от стоката, но разбира и от труда и мъката. Като му дам парите, аз го поглеждам в очите и по тях разбирам, че той не може да ме излъже.
към текста >>

Един път на Учителя бяха изпратили два билета за балет.
Те всички знаят, че аз не разбирам от пари. Но те всички знаят, че аз рзбирам от селския труд, защото сме от една и съща черга. Те си продават стоката, аз им помагам да я купя и така си помагаме взаимно". Брат Ради се казваше Ради Танчев и си замина на 12 май 1955 година. Борис Николов Един път на Учителя бяха изпратили два билета за балет. Но Той беше обещал да отиде у някой хора на гости и не можеше да използва билетите. Извиква чрез една сестра Ангел Вълков. Ангел работеше като градинар на "Изгрева" с брат Ради. Учителят му подава билетите и му казва: "Вие с брат Ради ще отидете тази вечер на балет". Ангел тръгнал да търси брат Ради, а него го няма никъде.
към текста >>

Учителят му подава билетите и му казва: "Вие с брат Ради ще отидете тази вечер на балет".
Борис Николов Един път на Учителя бяха изпратили два билета за балет. Но Той беше обещал да отиде у някой хора на гости и не можеше да използва билетите. Извиква чрез една сестра Ангел Вълков. Ангел работеше като градинар на "Изгрева" с брат Ради. Учителят му подава билетите и му казва: "Вие с брат Ради ще отидете тази вечер на балет". Ангел тръгнал да търси брат Ради, а него го няма никъде. Търси го по целия "Изгрев". Предаде се вестта от уста на уста, че Учителят е дал на брат Ради билет за балет. Всички се смеят. Брат Ради на балет!
към текста >>

Предаде се вестта от уста на уста, че Учителят е дал на брат Ради билет за балет.
Извиква чрез една сестра Ангел Вълков. Ангел работеше като градинар на "Изгрева" с брат Ради. Учителят му подава билетите и му казва: "Вие с брат Ради ще отидете тази вечер на балет". Ангел тръгнал да търси брат Ради, а него го няма никъде. Търси го по целия "Изгрев". Предаде се вестта от уста на уста, че Учителят е дал на брат Ради билет за балет. Всички се смеят. Брат Ради на балет! Ангел вижда, че няма време и помолва една сестра да му изглади бялата риза и панталона, а той хуква да търси брат Ради. Накрая, някой му казва, че брат Ради е отишъл в града. А къде може да бъде в града?
към текста >>

Ангел му съобщава: "Учителят каза, че тази вечер сме с тебе двамата на балет".
Там той можеше до насита да си говори със селяните за реколта, за оране и копане, за какви ли не още селски работи. Като се връщаше от пазара, беше въодушевен и имаше идеи какво да сади и как да го сади на градината. Накрая Ангел се облича с новите си дрехи, вече изгладени и отива на пазара "Римската стена". Там заварва брат Ради, натъпкал чувал с продукти, го замята на гърба си. Ангел го спира, а Ради го гледа, мига и не може да го познае, защото е с новите си дрехи. Ангел му съобщава: "Учителят каза, че тази вечер сме с тебе двамата на балет". А Ради пита: "Какво е това балет? " Ангел се чуди как да го обясни и накрая му показва билетите: "Ето това е "балет", нещо като тапия, като документ." Ради е несигурен в това, което му казва Ангел, но лродумва: "Е, щом е казал Учителят, ще вървим, няма как". Оставят чувала с продуктите на сергията, да го пази продавачът и тръгват двамата за града. А няма никакво време. Ще закъснеят и отвреме навреме се затичват.
към текста >>

" Ангел се чуди как да го обясни и накрая му показва билетите: "Ето това е "балет", нещо като тапия, като документ." Ради е несигурен в това, което му казва Ангел, но лродумва: "Е, щом е казал Учителят, ще вървим, няма как".
Накрая Ангел се облича с новите си дрехи, вече изгладени и отива на пазара "Римската стена". Там заварва брат Ради, натъпкал чувал с продукти, го замята на гърба си. Ангел го спира, а Ради го гледа, мига и не може да го познае, защото е с новите си дрехи. Ангел му съобщава: "Учителят каза, че тази вечер сме с тебе двамата на балет". А Ради пита: "Какво е това балет? " Ангел се чуди как да го обясни и накрая му показва билетите: "Ето това е "балет", нещо като тапия, като документ." Ради е несигурен в това, което му казва Ангел, но лродумва: "Е, щом е казал Учителят, ще вървим, няма как". Оставят чувала с продуктите на сергията, да го пази продавачът и тръгват двамата за града. А няма никакво време. Ще закъснеят и отвреме навреме се затичват. А брат Ради е с един панталон с кръпки на колената, завързан с кълчищна връв, която едвам държи панталона с големите кръпки. Ангел го гледа уплашено, но няма време.
към текста >>

На следващия ден Учителят ги извиква и ги разпитва как е минал балетът.
Върху двата билета има подпис с посвещение от режисьора на балета. Накрая се намесва и онзи наш приятел и те заемат своите места по средата. Свършва балетът, те си прибират чувала с картофите и продуктите и полека-лека пристигат на "Изгрева". А там ги очакват приятелите и искат да научат как е минал балетът. Те мълчат - не казват нищо. На следващия ден Учителят ги извиква и ги разпитва как е минал балетът. Брат Ради описва всичко с подробности - живо и картинно. А около Учителя са застанали приятелите и слушат. Някои едва задържат смеха си. Учителят го пита: "Брат Ради, какво направи най-напред? " - "Най-напред прочетох колко на брой са полилеите.
към текста >>

А около Учителя са застанали приятелите и слушат.
Свършва балетът, те си прибират чувала с картофите и продуктите и полека-лека пристигат на "Изгрева". А там ги очакват приятелите и искат да научат как е минал балетът. Те мълчат - не казват нищо. На следващия ден Учителят ги извиква и ги разпитва как е минал балетът. Брат Ради описва всичко с подробности - живо и картинно. А около Учителя са застанали приятелите и слушат. Някои едва задържат смеха си. Учителят го пита: "Брат Ради, какво направи най-напред? " - "Най-напред прочетох колко на брой са полилеите. След това прочетох колко на брой са столовете, а една дама до мен се отмести, ей така, встрани". И той показва как си е вдигнала дългата рокля и как се е отместила с два-три стола встрани.
към текста >>

Учителят го пита: "Брат Ради, какво направи най-напред?
Те мълчат - не казват нищо. На следващия ден Учителят ги извиква и ги разпитва как е минал балетът. Брат Ради описва всичко с подробности - живо и картинно. А около Учителя са застанали приятелите и слушат. Някои едва задържат смеха си. Учителят го пита: "Брат Ради, какво направи най-напред? " - "Най-напред прочетох колко на брой са полилеите. След това прочетох колко на брой са столовете, а една дама до мен се отмести, ей така, встрани". И той показва как си е вдигнала дългата рокля и как се е отместила с два-три стола встрани. Всички се смеят, понеже брат Ради показва картинно. След това той започва да описва балета с подробности, с обикновени, селски, народни думи, ама така ясно и просто, че няма съмнение у никого, че брат Ради разбира от балет.
към текста >>

След това той започва да описва балета с подробности, с обикновени, селски, народни думи, ама така ясно и просто, че няма съмнение у никого, че брат Ради разбира от балет.
Учителят го пита: "Брат Ради, какво направи най-напред? " - "Най-напред прочетох колко на брой са полилеите. След това прочетох колко на брой са столовете, а една дама до мен се отмести, ей така, встрани". И той показва как си е вдигнала дългата рокля и как се е отместила с два-три стола встрани. Всички се смеят, понеже брат Ради показва картинно. След това той започва да описва балета с подробности, с обикновени, селски, народни думи, ама така ясно и просто, че няма съмнение у никого, че брат Ради разбира от балет. Учителят се смее. Но приятелите вече не се смеят като слушат как брат Ради разказва толкова подробности от този балет, ако да е неук, неписмен и прост. А те, приятелите, едва ли биха казали за този балет повече от едно-две заучени изречения от критиката в някой вестник. Брат Ради говори вече половин час за този балет и то толкова увлекателно, че всички слушат. Те вече не му се смеят, а го оглеждат, като че ли са изровили едно съкровище от земята.
към текста >>

Учителят се смее.
" - "Най-напред прочетох колко на брой са полилеите. След това прочетох колко на брой са столовете, а една дама до мен се отмести, ей така, встрани". И той показва как си е вдигнала дългата рокля и как се е отместила с два-три стола встрани. Всички се смеят, понеже брат Ради показва картинно. След това той започва да описва балета с подробности, с обикновени, селски, народни думи, ама така ясно и просто, че няма съмнение у никого, че брат Ради разбира от балет. Учителят се смее. Но приятелите вече не се смеят като слушат как брат Ради разказва толкова подробности от този балет, ако да е неук, неписмен и прост. А те, приятелите, едва ли биха казали за този балет повече от едно-две заучени изречения от критиката в някой вестник. Брат Ради говори вече половин час за този балет и то толкова увлекателно, че всички слушат. Те вече не му се смеят, а го оглеждат, като че ли са изровили едно съкровище от земята. Учителят се смее и го подканва: "Тъй, тъй, брат Ради, и какво по-нататък?
към текста >>

Учителят се смее и го подканва: "Тъй, тъй, брат Ради, и какво по-нататък?
Учителят се смее. Но приятелите вече не се смеят като слушат как брат Ради разказва толкова подробности от този балет, ако да е неук, неписмен и прост. А те, приятелите, едва ли биха казали за този балет повече от едно-две заучени изречения от критиката в някой вестник. Брат Ради говори вече половин час за този балет и то толкова увлекателно, че всички слушат. Те вече не му се смеят, а го оглеждат, като че ли са изровили едно съкровище от земята. Учителят се смее и го подканва: "Тъй, тъй, брат Ради, и какво по-нататък? " А брат Ради говори ли, говори. Една от сестрите казва: "Ама защо ние не стенографирах- ме думите му? Каква статия щеше да излезе като рецензия за балета! " Брат Ради я поглежда, иска да се обиди, но като гледа Учителят как се смее и той накрая се засмива. След този случай никога никой не дръзна да се подиграва на увисналите панталони на брат Ради и на неговите груби от работа ръце.
към текста >>

" Брат Ради я поглежда, иска да се обиди, но като гледа Учителят как се смее и той накрая се засмива.
Те вече не му се смеят, а го оглеждат, като че ли са изровили едно съкровище от земята. Учителят се смее и го подканва: "Тъй, тъй, брат Ради, и какво по-нататък? " А брат Ради говори ли, говори. Една от сестрите казва: "Ама защо ние не стенографирах- ме думите му? Каква статия щеше да излезе като рецензия за балета! " Брат Ради я поглежда, иска да се обиди, но като гледа Учителят как се смее и той накрая се засмива. След този случай никога никой не дръзна да се подиграва на увисналите панталони на брат Ради и на неговите груби от работа ръце. Те видяха и чуха какво има в него и как той го изрази с обикновени думи, толкова ясно, точно и достъпно - нещо, което никой не можеше да направи. Мнозина от приятелите след това отидоха и гледаха същия балет. Върнаха се и споделиха с Учителя: "Учителю, и ние бяхме на същия балет, но онова, което брат Ради е видял и разказа, ние не видяхме! " Учителят се усмихна и каза: "Ако бяхте го видели чрез очите на брат Ради, щяхте, ако не друго, то поне да преброите колко са полилеите и колко са столовете в салона".
към текста >>

Те видяха и чуха какво има в него и как той го изрази с обикновени думи, толкова ясно, точно и достъпно - нещо, което никой не можеше да направи.
" А брат Ради говори ли, говори. Една от сестрите казва: "Ама защо ние не стенографирах- ме думите му? Каква статия щеше да излезе като рецензия за балета! " Брат Ради я поглежда, иска да се обиди, но като гледа Учителят как се смее и той накрая се засмива. След този случай никога никой не дръзна да се подиграва на увисналите панталони на брат Ради и на неговите груби от работа ръце. Те видяха и чуха какво има в него и как той го изрази с обикновени думи, толкова ясно, точно и достъпно - нещо, което никой не можеше да направи. Мнозина от приятелите след това отидоха и гледаха същия балет. Върнаха се и споделиха с Учителя: "Учителю, и ние бяхме на същия балет, но онова, което брат Ради е видял и разказа, ние не видяхме! " Учителят се усмихна и каза: "Ако бяхте го видели чрез очите на брат Ради, щяхте, ако не друго, то поне да преброите колко са полилеите и колко са столовете в салона". Онези приятели свиват рамене и мълчат. Учителят продължава: "За да видиш нещо, трябва да имаш очи.
към текста >>

Върнаха се и споделиха с Учителя: "Учителю, и ние бяхме на същия балет, но онова, което брат Ради е видял и разказа, ние не видяхме!
Каква статия щеше да излезе като рецензия за балета! " Брат Ради я поглежда, иска да се обиди, но като гледа Учителят как се смее и той накрая се засмива. След този случай никога никой не дръзна да се подиграва на увисналите панталони на брат Ради и на неговите груби от работа ръце. Те видяха и чуха какво има в него и как той го изрази с обикновени думи, толкова ясно, точно и достъпно - нещо, което никой не можеше да направи. Мнозина от приятелите след това отидоха и гледаха същия балет. Върнаха се и споделиха с Учителя: "Учителю, и ние бяхме на същия балет, но онова, което брат Ради е видял и разказа, ние не видяхме! " Учителят се усмихна и каза: "Ако бяхте го видели чрез очите на брат Ради, щяхте, ако не друго, то поне да преброите колко са полилеите и колко са столовете в салона". Онези приятели свиват рамене и мълчат. Учителят продължава: "За да видиш нещо, трябва да имаш очи. За да запаметиш нещо, трябва да имаш вътрешни очи. За да проумееш нещо, трябва да има връзка между твоите вътрешни очи и твоето съзнание.
към текста >>

" Учителят се усмихна и каза: "Ако бяхте го видели чрез очите на брат Ради, щяхте, ако не друго, то поне да преброите колко са полилеите и колко са столовете в салона".
" Брат Ради я поглежда, иска да се обиди, но като гледа Учителят как се смее и той накрая се засмива. След този случай никога никой не дръзна да се подиграва на увисналите панталони на брат Ради и на неговите груби от работа ръце. Те видяха и чуха какво има в него и как той го изрази с обикновени думи, толкова ясно, точно и достъпно - нещо, което никой не можеше да направи. Мнозина от приятелите след това отидоха и гледаха същия балет. Върнаха се и споделиха с Учителя: "Учителю, и ние бяхме на същия балет, но онова, което брат Ради е видял и разказа, ние не видяхме! " Учителят се усмихна и каза: "Ако бяхте го видели чрез очите на брат Ради, щяхте, ако не друго, то поне да преброите колко са полилеите и колко са столовете в салона". Онези приятели свиват рамене и мълчат. Учителят продължава: "За да видиш нещо, трябва да имаш очи. За да запаметиш нещо, трябва да имаш вътрешни очи. За да проумееш нещо, трябва да има връзка между твоите вътрешни очи и твоето съзнание. А да разкажеш какво си видял и чул, тази връзка трябва да бъде действена и по нея да протича живот.
към текста >>

Учителят продължава: "За да видиш нещо, трябва да имаш очи.
Те видяха и чуха какво има в него и как той го изрази с обикновени думи, толкова ясно, точно и достъпно - нещо, което никой не можеше да направи. Мнозина от приятелите след това отидоха и гледаха същия балет. Върнаха се и споделиха с Учителя: "Учителю, и ние бяхме на същия балет, но онова, което брат Ради е видял и разказа, ние не видяхме! " Учителят се усмихна и каза: "Ако бяхте го видели чрез очите на брат Ради, щяхте, ако не друго, то поне да преброите колко са полилеите и колко са столовете в салона". Онези приятели свиват рамене и мълчат. Учителят продължава: "За да видиш нещо, трябва да имаш очи. За да запаметиш нещо, трябва да имаш вътрешни очи. За да проумееш нещо, трябва да има връзка между твоите вътрешни очи и твоето съзнание. А да разкажеш какво си видял и чул, тази връзка трябва да бъде действена и по нея да протича живот. Брат Ради я има тази връзка в себе си и затова видя и разказа неща, които вие не видяхте". "Бог не гледа на лице, а Бог съизволява чрез Дух и Сила в човешката душа".
към текста >>

Учителят ми каза да науча гамата.
"Бог не гледа на лице, а Бог съизволява чрез Дух и Сила в човешката душа". Урокът бе предаден за всички ни и остана като една задача за разрешаване - да направим вътрешна връзка между нашето съзнание и света, който ни заобикаля. Мария Тодорова В предсмъртния си час бай Ради се изповядал на баща ми, понеже татко ходеше да му помага, да го гледа, каквото може да му бъде в помощ. Един ден той казал на татко: "Иванчо, за нищо не ми е мъчно, но имам една голяма мъка. Учителят ми каза да науча гамата. Пък аз отидох и си купих една голяма мотика - 4 кг и отидох да се похвала на Учителя. Рекох: "Учителю, гледай каква голяма мотика си купих, хубаво ще копая! " А Учителят тракна и затвори вратата без да ме погледне. И аз не можах да копая с тази мотика. Разболях се и ето заминавам си може би скоро, но останах с тази мъка, че не можах да науча гамата.
към текста >>

Пък аз отидох и си купих една голяма мотика - 4 кг и отидох да се похвала на Учителя.
Урокът бе предаден за всички ни и остана като една задача за разрешаване - да направим вътрешна връзка между нашето съзнание и света, който ни заобикаля. Мария Тодорова В предсмъртния си час бай Ради се изповядал на баща ми, понеже татко ходеше да му помага, да го гледа, каквото може да му бъде в помощ. Един ден той казал на татко: "Иванчо, за нищо не ми е мъчно, но имам една голяма мъка. Учителят ми каза да науча гамата. Пък аз отидох и си купих една голяма мотика - 4 кг и отидох да се похвала на Учителя. Рекох: "Учителю, гледай каква голяма мотика си купих, хубаво ще копая! " А Учителят тракна и затвори вратата без да ме погледне. И аз не можах да копая с тази мотика. Разболях се и ето заминавам си може би скоро, но останах с тази мъка, че не можах да науча гамата. Ако бях я научил, щях да имам още живот, за да довърша още някои работи."
към текста >>

Рекох: "Учителю, гледай каква голяма мотика си купих, хубаво ще копая!
Мария Тодорова В предсмъртния си час бай Ради се изповядал на баща ми, понеже татко ходеше да му помага, да го гледа, каквото може да му бъде в помощ. Един ден той казал на татко: "Иванчо, за нищо не ми е мъчно, но имам една голяма мъка. Учителят ми каза да науча гамата. Пък аз отидох и си купих една голяма мотика - 4 кг и отидох да се похвала на Учителя. Рекох: "Учителю, гледай каква голяма мотика си купих, хубаво ще копая! " А Учителят тракна и затвори вратата без да ме погледне. И аз не можах да копая с тази мотика. Разболях се и ето заминавам си може би скоро, но останах с тази мъка, че не можах да науча гамата. Ако бях я научил, щях да имам още живот, за да довърша още някои работи." Станка Тотева
към текста >>

" А Учителят тракна и затвори вратата без да ме погледне.
В предсмъртния си час бай Ради се изповядал на баща ми, понеже татко ходеше да му помага, да го гледа, каквото може да му бъде в помощ. Един ден той казал на татко: "Иванчо, за нищо не ми е мъчно, но имам една голяма мъка. Учителят ми каза да науча гамата. Пък аз отидох и си купих една голяма мотика - 4 кг и отидох да се похвала на Учителя. Рекох: "Учителю, гледай каква голяма мотика си купих, хубаво ще копая! " А Учителят тракна и затвори вратата без да ме погледне. И аз не можах да копая с тази мотика. Разболях се и ето заминавам си може би скоро, но останах с тази мъка, че не можах да науча гамата. Ако бях я научил, щях да имам още живот, за да довърша още някои работи." Станка Тотева
към текста >>

82. ГЕОРГИ РАДЕВ

Ние не питахме Учителя как да разрешим този въпрос с дипломите.
Знаеше много езици. Като го слушаха и гледаха французите, не можеха да го различат, че не е парижанин. Имаше отличен стил и бе много начетен. Дори един от гостите ни от Франция на Рила, сподели с нас, че Жорж така литературно говори френски, че те изпитват неудобство пред него. Ще добавя още нещо. Ние не питахме Учителя как да разрешим този въпрос с дипломите. По-късно Учителят каза на Мария Тодорова, че ние с Георги Радев сме направили фатална грешка в живота си, че не сме си взели дипломите и не сме отишли да работим с тях. Когато Мария споменала за наредбата на Цанков, Учителят казал: "Това щеше да се уреди, защото над министър-председателя седи Бог". Аз завърших естествени науки и по ботаника професор Стефан Петков ме канеше за асистент. В същото време професор Стефан Бончев по геология също ме канеше за асистент. От двете асистентски места аз се отказах и станах занаятчия.
към текста >>

По-късно Учителят каза на Мария Тодорова, че ние с Георги Радев сме направили фатална грешка в живота си, че не сме си взели дипломите и не сме отишли да работим с тях.
Като го слушаха и гледаха французите, не можеха да го различат, че не е парижанин. Имаше отличен стил и бе много начетен. Дори един от гостите ни от Франция на Рила, сподели с нас, че Жорж така литературно говори френски, че те изпитват неудобство пред него. Ще добавя още нещо. Ние не питахме Учителя как да разрешим този въпрос с дипломите. По-късно Учителят каза на Мария Тодорова, че ние с Георги Радев сме направили фатална грешка в живота си, че не сме си взели дипломите и не сме отишли да работим с тях. Когато Мария споменала за наредбата на Цанков, Учителят казал: "Това щеше да се уреди, защото над министър-председателя седи Бог". Аз завърших естествени науки и по ботаника професор Стефан Петков ме канеше за асистент. В същото време професор Стефан Бончев по геология също ме канеше за асистент. От двете асистентски места аз се отказах и станах занаятчия. След това платихме двамата скъпа цена за захвърлените дипломи.
към текста >>

Когато Мария споменала за наредбата на Цанков, Учителят казал: "Това щеше да се уреди, защото над министър-председателя седи Бог".
Имаше отличен стил и бе много начетен. Дори един от гостите ни от Франция на Рила, сподели с нас, че Жорж така литературно говори френски, че те изпитват неудобство пред него. Ще добавя още нещо. Ние не питахме Учителя как да разрешим този въпрос с дипломите. По-късно Учителят каза на Мария Тодорова, че ние с Георги Радев сме направили фатална грешка в живота си, че не сме си взели дипломите и не сме отишли да работим с тях. Когато Мария споменала за наредбата на Цанков, Учителят казал: "Това щеше да се уреди, защото над министър-председателя седи Бог". Аз завърших естествени науки и по ботаника професор Стефан Петков ме канеше за асистент. В същото време професор Стефан Бончев по геология също ме канеше за асистент. От двете асистентски места аз се отказах и станах занаятчия. След това платихме двамата скъпа цена за захвърлените дипломи. Младежката група беше доста внушителна в началото на Школата.
към текста >>

Учителят не искаше да отделяме всичкото си време за Школата.
В същото време професор Стефан Бончев по геология също ме канеше за асистент. От двете асистентски места аз се отказах и станах занаятчия. След това платихме двамата скъпа цена за захвърлените дипломи. Младежката група беше доста внушителна в началото на Школата. Бяхме студенти във факултета и ученици в Школата. Учителят не искаше да отделяме всичкото си време за Школата. Каза ни: "Достатъчно е да работите по един час на ден съзнателно за Школата, другото време използвайте, както намерите за добре". Той ни насърчаваше да учим и особено се радваше на нашите успехи, защото бяхме добри студенти. Когато завършихме през 1925 година, управляваше Александър Цанков. Под влияние на духовенството и под настроение на някои военни, той издаде горната наредба. Ние бяхме свободолюбиви и много чувствителни за свободата си.
към текста >>

Има една необикновена снимка на Георги Радев с Учителя, заснети до един камък.
Под влияние на духовенството и под настроение на някои военни, той издаде горната наредба. Ние бяхме свободолюбиви и много чувствителни за свободата си. Ето защо отхвърлихме и отрекохме всяка държавна работа. Някои не си взеха дипломите като нас, но други изчакаха. Тази наредба не се приложи толкова строго и някои постъпиха на държавна работа, като впоследствие се издигнаха високо в кариерата си. Има една необикновена снимка на Георги Радев с Учителя, заснети до един камък. В нея се вижда проекцията на човека и неговата философска мисъл пред лицето на Всемировия Учител, слезнал на земята в човешко тяло. Тази снимка е достойна за паралели и сравнения от космически порядък Сега ще ви разкажа най-драматичното, което се случи с Георги Радев. Без да пита Учителя, той преведе един окултист на име Бо-Ин-Ра. Публикува от тези преводи в списание "Житно зърно" от 1926 г., че дори и по-късно.
към текста >>

В нея се вижда проекцията на човека и неговата философска мисъл пред лицето на Всемировия Учител, слезнал на земята в човешко тяло.
Ние бяхме свободолюбиви и много чувствителни за свободата си. Ето защо отхвърлихме и отрекохме всяка държавна работа. Някои не си взеха дипломите като нас, но други изчакаха. Тази наредба не се приложи толкова строго и някои постъпиха на държавна работа, като впоследствие се издигнаха високо в кариерата си. Има една необикновена снимка на Георги Радев с Учителя, заснети до един камък. В нея се вижда проекцията на човека и неговата философска мисъл пред лицето на Всемировия Учител, слезнал на земята в човешко тяло. Тази снимка е достойна за паралели и сравнения от космически порядък Сега ще ви разкажа най-драматичното, което се случи с Георги Радев. Без да пита Учителя, той преведе един окултист на име Бо-Ин-Ра. Публикува от тези преводи в списание "Житно зърно" от 1926 г., че дори и по-късно. Тези статии бяха издадени в три отделни книги: 1.
към текста >>

Без да пита Учителя, той преведе един окултист на име Бо-Ин-Ра.
Тази наредба не се приложи толкова строго и някои постъпиха на държавна работа, като впоследствие се издигнаха високо в кариерата си. Има една необикновена снимка на Георги Радев с Учителя, заснети до един камък. В нея се вижда проекцията на човека и неговата философска мисъл пред лицето на Всемировия Учител, слезнал на земята в човешко тяло. Тази снимка е достойна за паралели и сравнения от космически порядък Сега ще ви разкажа най-драматичното, което се случи с Георги Радев. Без да пита Учителя, той преведе един окултист на име Бо-Ин-Ра. Публикува от тези преводи в списание "Житно зърно" от 1926 г., че дори и по-късно. Тези статии бяха издадени в три отделни книги: 1. Книга за живия Бог 2. Книга за човека 3. Книга за отвъдния свят.
към текста >>

Всичко това той направи, без да пита Учителя, макар че беше от Младежкия Окултен клас и живееше на Изгрева.
Книга за живия Бог 2. Книга за човека 3. Книга за отвъдния свят. Той ги издаде на собствени разноски през 1931-1932 г. като предговора в тези книги беше от него. Всичко това той направи, без да пита Учителя, макар че беше от Младежкия Окултен клас и живееше на Изгрева. Когато питаха след това Учителя за този автор, Той каза: "Бо-Ин-Ра е от черната ложа. Мен никой не ме е питал дали трябва да се превежда този автор и да се печата на български език. Направиха го онези, които работят срещу Школата". Чак тогава разбрахме какво е станало. Жорж реши да се коригира и издаде една книга "Учителят говори", като за издаването й материал му предоставиха стенографките Паша Теодорова и Савка Керемидчиева.
към текста >>

Когато питаха след това Учителя за този автор, Той каза: "Бо-Ин-Ра е от черната ложа.
Книга за човека 3. Книга за отвъдния свят. Той ги издаде на собствени разноски през 1931-1932 г. като предговора в тези книги беше от него. Всичко това той направи, без да пита Учителя, макар че беше от Младежкия Окултен клас и живееше на Изгрева. Когато питаха след това Учителя за този автор, Той каза: "Бо-Ин-Ра е от черната ложа. Мен никой не ме е питал дали трябва да се превежда този автор и да се печата на български език. Направиха го онези, които работят срещу Школата". Чак тогава разбрахме какво е станало. Жорж реши да се коригира и издаде една книга "Учителят говори", като за издаването й материал му предоставиха стенографките Паша Теодорова и Савка Керемидчиева. Учителят хареса тази книга, тя е образец на събрани бисери от Словото на Учителя.
към текста >>

Жорж реши да се коригира и издаде една книга "Учителят говори", като за издаването й материал му предоставиха стенографките Паша Теодорова и Савка Керемидчиева.
Всичко това той направи, без да пита Учителя, макар че беше от Младежкия Окултен клас и живееше на Изгрева. Когато питаха след това Учителя за този автор, Той каза: "Бо-Ин-Ра е от черната ложа. Мен никой не ме е питал дали трябва да се превежда този автор и да се печата на български език. Направиха го онези, които работят срещу Школата". Чак тогава разбрахме какво е станало. Жорж реши да се коригира и издаде една книга "Учителят говори", като за издаването й материал му предоставиха стенографките Паша Теодорова и Савка Керемидчиева. Учителят хареса тази книга, тя е образец на събрани бисери от Словото на Учителя. По-късно Учителят заяви: "Заради написването на тази книга, аз откупих Георги Радев от черната ложа. За него съм заплатил с голяма цена". Но Жорж заболя от туберкулоза. Когато запитаха Учителя защо стана това, Той добави само едно изречение: "Когато умът създаде противоречие и иска да го наложи на своето сърце, то човек се разрушава отвътре и заболява от туберкулоза".
към текста >>

Учителят хареса тази книга, тя е образец на събрани бисери от Словото на Учителя.
Когато питаха след това Учителя за този автор, Той каза: "Бо-Ин-Ра е от черната ложа. Мен никой не ме е питал дали трябва да се превежда този автор и да се печата на български език. Направиха го онези, които работят срещу Школата". Чак тогава разбрахме какво е станало. Жорж реши да се коригира и издаде една книга "Учителят говори", като за издаването й материал му предоставиха стенографките Паша Теодорова и Савка Керемидчиева. Учителят хареса тази книга, тя е образец на събрани бисери от Словото на Учителя. По-късно Учителят заяви: "Заради написването на тази книга, аз откупих Георги Радев от черната ложа. За него съм заплатил с голяма цена". Но Жорж заболя от туберкулоза. Когато запитаха Учителя защо стана това, Той добави само едно изречение: "Когато умът създаде противоречие и иска да го наложи на своето сърце, то човек се разрушава отвътре и заболява от туберкулоза". На други места бе казал, че когато в чувствения свят на човека се развие ураган от страсти, то този ураган помита белия дроб, понеже той е проекция на чувствения свят.
към текста >>

По-късно Учителят заяви: "Заради написването на тази книга, аз откупих Георги Радев от черната ложа.
Мен никой не ме е питал дали трябва да се превежда този автор и да се печата на български език. Направиха го онези, които работят срещу Школата". Чак тогава разбрахме какво е станало. Жорж реши да се коригира и издаде една книга "Учителят говори", като за издаването й материал му предоставиха стенографките Паша Теодорова и Савка Керемидчиева. Учителят хареса тази книга, тя е образец на събрани бисери от Словото на Учителя. По-късно Учителят заяви: "Заради написването на тази книга, аз откупих Георги Радев от черната ложа. За него съм заплатил с голяма цена". Но Жорж заболя от туберкулоза. Когато запитаха Учителя защо стана това, Той добави само едно изречение: "Когато умът създаде противоречие и иска да го наложи на своето сърце, то човек се разрушава отвътре и заболява от туберкулоза". На други места бе казал, че когато в чувствения свят на човека се развие ураган от страсти, то този ураган помита белия дроб, понеже той е проекция на чувствения свят. Белият дроб е дървото и клоните, чрез които човек живее и на физическия свят и в чувствения свят.
към текста >>

Когато запитаха Учителя защо стана това, Той добави само едно изречение: "Когато умът създаде противоречие и иска да го наложи на своето сърце, то човек се разрушава отвътре и заболява от туберкулоза".
Жорж реши да се коригира и издаде една книга "Учителят говори", като за издаването й материал му предоставиха стенографките Паша Теодорова и Савка Керемидчиева. Учителят хареса тази книга, тя е образец на събрани бисери от Словото на Учителя. По-късно Учителят заяви: "Заради написването на тази книга, аз откупих Георги Радев от черната ложа. За него съм заплатил с голяма цена". Но Жорж заболя от туберкулоза. Когато запитаха Учителя защо стана това, Той добави само едно изречение: "Когато умът създаде противоречие и иска да го наложи на своето сърце, то човек се разрушава отвътре и заболява от туберкулоза". На други места бе казал, че когато в чувствения свят на човека се развие ураган от страсти, то този ураган помита белия дроб, понеже той е проекция на чувствения свят. Белият дроб е дървото и клоните, чрез които човек живее и на физическия свят и в чувствения свят. Но когато дойдат бури и урагани, те скършват и пречупват стеблата на дърветата. Това се случи и с Жорж. Не само с него, но и с няколко други младежи.
към текста >>

Учителят му беше дал методи как да се излекува, но той не пожела да се ползва от тях.
На други места бе казал, че когато в чувствения свят на човека се развие ураган от страсти, то този ураган помита белия дроб, понеже той е проекция на чувствения свят. Белият дроб е дървото и клоните, чрез които човек живее и на физическия свят и в чувствения свят. Но когато дойдат бури и урагани, те скършват и пречупват стеблата на дърветата. Това се случи и с Жорж. Не само с него, но и с няколко други младежи. Учителят му беше дал методи как да се излекува, но той не пожела да се ползва от тях. Беше го срам, че ще му се смеят. А трябваше три пъти на ден с две стомни да носи вода от изворчето на Дианабад до Изгрева, но не рачи. Отива отново при Учителя: "Ами сега, като си болен, не ти ли се смеят? Кое е по-хубаво, да ти се смеят, когато си здрав или да ти се смеят, когато си болен". Жорж мълчи, после изважда хороскопа си и почва да показва и да доказва на Учителя, че има еди какъв си фатален астрологически аспект и доказва, че трябвало десет години по-рано да си замине, но понеже е влезнал в Школата, то затова животът му е продължен.
към текста >>

Отива отново при Учителя: "Ами сега, като си болен, не ти ли се смеят?
Това се случи и с Жорж. Не само с него, но и с няколко други младежи. Учителят му беше дал методи как да се излекува, но той не пожела да се ползва от тях. Беше го срам, че ще му се смеят. А трябваше три пъти на ден с две стомни да носи вода от изворчето на Дианабад до Изгрева, но не рачи. Отива отново при Учителя: "Ами сега, като си болен, не ти ли се смеят? Кое е по-хубаво, да ти се смеят, когато си здрав или да ти се смеят, когато си болен". Жорж мълчи, после изважда хороскопа си и почва да показва и да доказва на Учителя, че има еди какъв си фатален астрологически аспект и доказва, че трябвало десет години по-рано да си замине, но понеже е влезнал в Школата, то затова животът му е продължен. Ние останалите се спогледахме, защото знаем думите на Учителя, че Жорж е откупен с голяма цена. Ние знаем това, но това Жорж не го знае. Не сме му го казали, за да не го обидим и за да не попадне в по-голямо противоречие.
към текста >>

Жорж мълчи, после изважда хороскопа си и почва да показва и да доказва на Учителя, че има еди какъв си фатален астрологически аспект и доказва, че трябвало десет години по-рано да си замине, но понеже е влезнал в Школата, то затова животът му е продължен.
Учителят му беше дал методи как да се излекува, но той не пожела да се ползва от тях. Беше го срам, че ще му се смеят. А трябваше три пъти на ден с две стомни да носи вода от изворчето на Дианабад до Изгрева, но не рачи. Отива отново при Учителя: "Ами сега, като си болен, не ти ли се смеят? Кое е по-хубаво, да ти се смеят, когато си здрав или да ти се смеят, когато си болен". Жорж мълчи, после изважда хороскопа си и почва да показва и да доказва на Учителя, че има еди какъв си фатален астрологически аспект и доказва, че трябвало десет години по-рано да си замине, но понеже е влезнал в Школата, то затова животът му е продължен. Ние останалите се спогледахме, защото знаем думите на Учителя, че Жорж е откупен с голяма цена. Ние знаем това, но това Жорж не го знае. Не сме му го казали, за да не го обидим и за да не попадне в по-голямо противоречие. А сега обяснява на Учителя, че се задава зловещ аспект и че трябва да си замине. Плаче пред Учителя.
към текста >>

Ние останалите се спогледахме, защото знаем думите на Учителя, че Жорж е откупен с голяма цена.
Беше го срам, че ще му се смеят. А трябваше три пъти на ден с две стомни да носи вода от изворчето на Дианабад до Изгрева, но не рачи. Отива отново при Учителя: "Ами сега, като си болен, не ти ли се смеят? Кое е по-хубаво, да ти се смеят, когато си здрав или да ти се смеят, когато си болен". Жорж мълчи, после изважда хороскопа си и почва да показва и да доказва на Учителя, че има еди какъв си фатален астрологически аспект и доказва, че трябвало десет години по-рано да си замине, но понеже е влезнал в Школата, то затова животът му е продължен. Ние останалите се спогледахме, защото знаем думите на Учителя, че Жорж е откупен с голяма цена. Ние знаем това, но това Жорж не го знае. Не сме му го казали, за да не го обидим и за да не попадне в по-голямо противоречие. А сега обяснява на Учителя, че се задава зловещ аспект и че трябва да си замине. Плаче пред Учителя. Учителят му казва: "Над всеки хороскоп и над всяка астрология стои Бог.
към текста >>

А сега обяснява на Учителя, че се задава зловещ аспект и че трябва да си замине.
Кое е по-хубаво, да ти се смеят, когато си здрав или да ти се смеят, когато си болен". Жорж мълчи, после изважда хороскопа си и почва да показва и да доказва на Учителя, че има еди какъв си фатален астрологически аспект и доказва, че трябвало десет години по-рано да си замине, но понеже е влезнал в Школата, то затова животът му е продължен. Ние останалите се спогледахме, защото знаем думите на Учителя, че Жорж е откупен с голяма цена. Ние знаем това, но това Жорж не го знае. Не сме му го казали, за да не го обидим и за да не попадне в по-голямо противоречие. А сега обяснява на Учителя, че се задава зловещ аспект и че трябва да си замине. Плаче пред Учителя. Учителят му казва: "Над всеки хороскоп и над всяка астрология стои Бог. Бог е този, който ръкополага съдби на хора, народи и човечество. Аз мога да ти помогна и да ти покажа един много тънък конец, по който трябва да минеш. Този конец само ти ще го знаеш и само ти ще го видиш".
към текста >>

Плаче пред Учителя.
Жорж мълчи, после изважда хороскопа си и почва да показва и да доказва на Учителя, че има еди какъв си фатален астрологически аспект и доказва, че трябвало десет години по-рано да си замине, но понеже е влезнал в Школата, то затова животът му е продължен. Ние останалите се спогледахме, защото знаем думите на Учителя, че Жорж е откупен с голяма цена. Ние знаем това, но това Жорж не го знае. Не сме му го казали, за да не го обидим и за да не попадне в по-голямо противоречие. А сега обяснява на Учителя, че се задава зловещ аспект и че трябва да си замине. Плаче пред Учителя. Учителят му казва: "Над всеки хороскоп и над всяка астрология стои Бог. Бог е този, който ръкополага съдби на хора, народи и човечество. Аз мога да ти помогна и да ти покажа един много тънък конец, по който трябва да минеш. Този конец само ти ще го знаеш и само ти ще го видиш". А Жорж продължава да се вайка: "Аз имам много тежка родова карма, имам много тежка лична карма, имах много хаплив език, който хапеше хората около мен и сега не мога да се справя.
към текста >>

Учителят му казва: "Над всеки хороскоп и над всяка астрология стои Бог.
Ние останалите се спогледахме, защото знаем думите на Учителя, че Жорж е откупен с голяма цена. Ние знаем това, но това Жорж не го знае. Не сме му го казали, за да не го обидим и за да не попадне в по-голямо противоречие. А сега обяснява на Учителя, че се задава зловещ аспект и че трябва да си замине. Плаче пред Учителя. Учителят му казва: "Над всеки хороскоп и над всяка астрология стои Бог. Бог е този, който ръкополага съдби на хора, народи и човечество. Аз мога да ти помогна и да ти покажа един много тънък конец, по който трябва да минеш. Този конец само ти ще го знаеш и само ти ще го видиш". А Жорж продължава да се вайка: "Аз имам много тежка родова карма, имам много тежка лична карма, имах много хаплив език, който хапеше хората около мен и сега не мога да се справя. Целият ми род живееше много разпуснато".
към текста >>

Жорж обяснява на Учителя, а Учителят добави накрая само едно: "Рекох, над астрологията стои Бог".
Бог е този, който ръкополага съдби на хора, народи и човечество. Аз мога да ти помогна и да ти покажа един много тънък конец, по който трябва да минеш. Този конец само ти ще го знаеш и само ти ще го видиш". А Жорж продължава да се вайка: "Аз имам много тежка родова карма, имам много тежка лична карма, имах много хаплив език, който хапеше хората около мен и сега не мога да се справя. Целият ми род живееше много разпуснато". Жорж обяснява на Учителя, а Учителят добави накрая само едно: "Рекох, над астрологията стои Бог". Но съветите на Учителя не бяха спазени. Борис Николов
към текста >>

Но съветите на Учителя не бяха спазени.
Аз мога да ти помогна и да ти покажа един много тънък конец, по който трябва да минеш. Този конец само ти ще го знаеш и само ти ще го видиш". А Жорж продължава да се вайка: "Аз имам много тежка родова карма, имам много тежка лична карма, имах много хаплив език, който хапеше хората около мен и сега не мога да се справя. Целият ми род живееше много разпуснато". Жорж обяснява на Учителя, а Учителят добави накрая само едно: "Рекох, над астрологията стои Бог". Но съветите на Учителя не бяха спазени. Борис Николов
към текста >>

83. СИМЕОН АРНАУДОВ

Когато дойдох в София и отидох за първи път при Учителя на Изгрева, аз Му казах: "Вие за мен не сте г-н Петър Дънов, а моят Велик Учител".
Когато бях юноша на 14-16 години, като дойде Страстната седмица, една седмица преди Великден, всичко у мен започваше да ври и да кипи. През цялата тази седмица сънувам Гетсимания, Христа, апостолите, които след това ги мъчат и убиват. И това го преживявам не само на сън, но и в следващите дни. Тогава пеех в църквата и така се вживявах, че онова време идваше в мен и бе пред мен с цялото си величие и трагедия. Това ставаше всяка година, докато дойда в София. Когато дойдох в София и отидох за първи път при Учителя на Изгрева, аз Му казах: "Вие за мен не сте г-н Петър Дънов, а моят Велик Учител". Той ме погледна и отговори: "Плът и кръв не са ти открили това, а Бог съизволи да ти открие това. Но внимавай правилно да си разрешиш този път задачата с Мен! " Изминаха години. Дали си разреших правилно задачата или отново се провалих, това не мога да кажа. Учителят ми беше казал още в началото, когато започнах да уча в Духовната Академия, следното: "Когато завършиш Духовната Академия, ще дадеш концерт и ще почнеш да пееш три години, облечен като свещеник, но облеклото ти ще бъде с бял подрасник и със синьо расо." Но аз напуснах Духовната Академия и не можах да дам този концерт.
към текста >>

Учителят ми беше казал още в началото, когато започнах да уча в Духовната Академия, следното: "Когато завършиш Духовната Академия, ще дадеш концерт и ще почнеш да пееш три години, облечен като свещеник, но облеклото ти ще бъде с бял подрасник и със синьо расо." Но аз напуснах Духовната Академия и не можах да дам този концерт.
Когато дойдох в София и отидох за първи път при Учителя на Изгрева, аз Му казах: "Вие за мен не сте г-н Петър Дънов, а моят Велик Учител". Той ме погледна и отговори: "Плът и кръв не са ти открили това, а Бог съизволи да ти открие това. Но внимавай правилно да си разрешиш този път задачата с Мен! " Изминаха години. Дали си разреших правилно задачата или отново се провалих, това не мога да кажа. Учителят ми беше казал още в началото, когато започнах да уча в Духовната Академия, следното: "Когато завършиш Духовната Академия, ще дадеш концерт и ще почнеш да пееш три години, облечен като свещеник, но облеклото ти ще бъде с бял подрасник и със синьо расо." Но аз напуснах Духовната Академия и не можах да дам този концерт. Непослушание и провал от моя страна. А Учителят много ме поддържаше и помагаше. Тогава Той ми каза да стана дякон. Веднъж Учителят ми каза така: "Ти, Симеоне, ако беше в този живот само пял, всичките си работи щеше да уредиш." Аз имах голям глас, здрав, хубав глас. Като пеех, кънтяха стените на църквата.
към текста >>

А Учителят много ме поддържаше и помагаше.
Но внимавай правилно да си разрешиш този път задачата с Мен! " Изминаха години. Дали си разреших правилно задачата или отново се провалих, това не мога да кажа. Учителят ми беше казал още в началото, когато започнах да уча в Духовната Академия, следното: "Когато завършиш Духовната Академия, ще дадеш концерт и ще почнеш да пееш три години, облечен като свещеник, но облеклото ти ще бъде с бял подрасник и със синьо расо." Но аз напуснах Духовната Академия и не можах да дам този концерт. Непослушание и провал от моя страна. А Учителят много ме поддържаше и помагаше. Тогава Той ми каза да стана дякон. Веднъж Учителят ми каза така: "Ти, Симеоне, ако беше в този живот само пял, всичките си работи щеше да уредиш." Аз имах голям глас, здрав, хубав глас. Като пеех, кънтяха стените на църквата. През 1934 г. още като дякон се записах да следвам в Музикалната Академия.
към текста >>

Веднъж Учителят ми каза така: "Ти, Симеоне, ако беше в този живот само пял, всичките си работи щеше да уредиш." Аз имах голям глас, здрав, хубав глас.
Дали си разреших правилно задачата или отново се провалих, това не мога да кажа. Учителят ми беше казал още в началото, когато започнах да уча в Духовната Академия, следното: "Когато завършиш Духовната Академия, ще дадеш концерт и ще почнеш да пееш три години, облечен като свещеник, но облеклото ти ще бъде с бял подрасник и със синьо расо." Но аз напуснах Духовната Академия и не можах да дам този концерт. Непослушание и провал от моя страна. А Учителят много ме поддържаше и помагаше. Тогава Той ми каза да стана дякон. Веднъж Учителят ми каза така: "Ти, Симеоне, ако беше в този живот само пял, всичките си работи щеше да уредиш." Аз имах голям глас, здрав, хубав глас. Като пеех, кънтяха стените на църквата. През 1934 г. още като дякон се записах да следвам в Музикалната Академия. Учителят ме приемаше по всяко време, докато другите чакаха. Той дойде, вземе ме под ръка и се разхождаме.
към текста >>

Учителят ме приемаше по всяко време, докато другите чакаха.
Тогава Той ми каза да стана дякон. Веднъж Учителят ми каза така: "Ти, Симеоне, ако беше в този живот само пял, всичките си работи щеше да уредиш." Аз имах голям глас, здрав, хубав глас. Като пеех, кънтяха стените на църквата. През 1934 г. още като дякон се записах да следвам в Музикалната Академия. Учителят ме приемаше по всяко време, докато другите чакаха. Той дойде, вземе ме под ръка и се разхождаме. През това време ми говори. Качим се горе в стаята Му. После слезе да ме изпрати. Вървим, вървим и Той все ми говори.
към текста >>

Вижте сега отношението на Учителя към една жива душа и към най-незначителния човечец, какъвто бях аз.
После слезе да ме изпрати. Вървим, вървим и Той все ми говори. Аз слушам, но от едното ухо влиза, от другото излиза. Такъв бях. Колко време ми отделяше и колко време Му губех! Вижте сега отношението на Учителя към една жива душа и към най-незначителния човечец, какъвто бях аз. Понякога съм идвал облечен с расо, като дякон. Веднъж ми каза: "Тя, църквата, е вече свършила и още 10-15 години ще трае и ще приключи. Тя е станала материална! Тя си изживя своя път. Сега ще дойде езотеричното учение на Христа като вътрешна сила в умовете на хората.
към текста >>

При друг разговор Учителят отново заговори за църквата: "В своя човешки порядък, в своя човешки и животински дух, който човекът е внесъл в църквата, няма нищо общо с Учението на Христа.
Сега ще дойде езотеричното учение на Христа като вътрешна сила в умовете на хората. Днес е хаос и мрак. Трябва да стане нещо. Тези форми на църквата задържат развитието на Живота, затова те ще отпаднат. Ще остане само чистият Дух на Истината, защото Бог е Дух и тия, които му се кланят в Дух и Истина да Му се кланят." При друг разговор Учителят отново заговори за църквата: "В своя човешки порядък, в своя човешки и животински дух, който човекът е внесъл в църквата, няма нищо общо с Учението на Христа. Те взеха Христа, та Го разпънаха и същите тези сили след това взеха това разпятие и с кръста заблуждават света. И от кръста на разпятието направиха идол. А Христос го пое, носи го до известно време и го хвърли, за да го носят по-нататък човеците. Те трябва да го носят. А пътят е показан от Христа.
към текста >>

Учителят отново ме приема и аз Му разказвам как в града е подета акция срещу Него по всички линии и Го упреквали, че бил самозванец и се превъзнасял като Христос.
Те трябва да го носят. А пътят е показан от Христа. Всеки човек вътрешно се разпъва, минава през страдания, идва до Голгота и след Голгота трябва да дойде Възкресението. А Възкресението е пробуждане на съзнанието. Възкресението се отнася до Божествения Дух и до пробуждане на съзнанието у човека." Учителят отново ме приема и аз Му разказвам как в града е подета акция срещу Него по всички линии и Го упреквали, че бил самозванец и се превъзнасял като Христос. Той ме изслуша и каза: "Симеоне, всеки ден разговарям с Христос. Не е било време, когато да не срещна Христа и да не разговарям с Него." При друга среща Той отново ме хвана под ръка, разхождаме се по поляната и ми говори как ще дойдат новите хора, ще променят света, защото ще бъдат апостоли на новото човечество, което иде. Веднъж ми каза, че една необикновена промяна е станала в Космоса. Родила се е нова звезда и тя ще измени живота на хората.
към текста >>

Веднъж ми каза, че една необикновена промяна е станала в Космоса.
Възкресението се отнася до Божествения Дух и до пробуждане на съзнанието у човека." Учителят отново ме приема и аз Му разказвам как в града е подета акция срещу Него по всички линии и Го упреквали, че бил самозванец и се превъзнасял като Христос. Той ме изслуша и каза: "Симеоне, всеки ден разговарям с Христос. Не е било време, когато да не срещна Христа и да не разговарям с Него." При друга среща Той отново ме хвана под ръка, разхождаме се по поляната и ми говори как ще дойдат новите хора, ще променят света, защото ще бъдат апостоли на новото човечество, което иде. Веднъж ми каза, че една необикновена промяна е станала в Космоса. Родила се е нова звезда и тя ще измени живота на хората. "Бог е решил да ликвидира тази тъмнина! Стига вече този мрак и извратени сърца! " Бях млад, хубав и снажен.
към текста >>

Нещо в мене говореше: "Учителят, Учителят".
Как стана така, не зная, но направо ме съблазни и след малко беше в обятията ми и след още малко бяхме на тревата и се обладахме чрез плът в човешка страст и обладание. Бурята на обладанието премина и изведнъж почувствах, че падам от висините, стремглаво се насочвам към низините, оттам земята се отвори и аз полетях и се озовах в ада. Беше невероятно усещане и преживяване - да се сгромолясаш от висините в пропастта на живота си. Само за минути се смени състоянието ми от онзи, който летеше във висините, в онзи, който бе паднал и аз тръгнах като най-нищожен човек на земята. Преминах 600 метра и се намерих на поляната и пред салона на Изгрева. Нещо в мене говореше: "Учителят, Учителят". Аз тръгнах да Го търся, намерих Го и паднах в краката Му и започнах да ги целувам: "Учителю, аз съгреших! Спах с една жена и паднах в ада. Аз съм най-грешният човек на света, аз съм нищожество и едно голямо нищо". Той се наведе и ме повдигна: "Симеоне, този път какво си направил? " Разказах Му всичко от край до край.
към текста >>

Аз тръгнах да Го търся, намерих Го и паднах в краката Му и започнах да ги целувам: "Учителю, аз съгреших!
Бурята на обладанието премина и изведнъж почувствах, че падам от висините, стремглаво се насочвам към низините, оттам земята се отвори и аз полетях и се озовах в ада. Беше невероятно усещане и преживяване - да се сгромолясаш от висините в пропастта на живота си. Само за минути се смени състоянието ми от онзи, който летеше във висините, в онзи, който бе паднал и аз тръгнах като най-нищожен човек на земята. Преминах 600 метра и се намерих на поляната и пред салона на Изгрева. Нещо в мене говореше: "Учителят, Учителят". Аз тръгнах да Го търся, намерих Го и паднах в краката Му и започнах да ги целувам: "Учителю, аз съгреших! Спах с една жена и паднах в ада. Аз съм най-грешният човек на света, аз съм нищожество и едно голямо нищо". Той се наведе и ме повдигна: "Симеоне, този път какво си направил? " Разказах Му всичко от край до край. Учителят ме погледна и каза: "Рекох, голяма работа!
към текста >>

Учителят ме погледна и каза: "Рекох, голяма работа!
Аз тръгнах да Го търся, намерих Го и паднах в краката Му и започнах да ги целувам: "Учителю, аз съгреших! Спах с една жена и паднах в ада. Аз съм най-грешният човек на света, аз съм нищожество и едно голямо нищо". Той се наведе и ме повдигна: "Симеоне, този път какво си направил? " Разказах Му всичко от край до край. Учителят ме погледна и каза: "Рекох, голяма работа! Спал си с една крава! " Нещо в мене трепна. Някакъв лъч проблесна във въздуха, насочи се към мен и в дълбините на пропастта, в която бях паднал, този лъч ме намери и аз полека-лека започнах по него да се изкачвам и накрая излязох на повърхността на земята. Въздъхнах и поех дълбоко въздух: "Учителю, излязох от ада! " Той ме погледна и мълчеше.
към текста >>

Въздъхнах и поех дълбоко въздух: "Учителю, излязох от ада!
" Разказах Му всичко от край до край. Учителят ме погледна и каза: "Рекох, голяма работа! Спал си с една крава! " Нещо в мене трепна. Някакъв лъч проблесна във въздуха, насочи се към мен и в дълбините на пропастта, в която бях паднал, този лъч ме намери и аз полека-лека започнах по него да се изкачвам и накрая излязох на повърхността на земята. Въздъхнах и поех дълбоко въздух: "Учителю, излязох от ада! " Той ме погледна и мълчеше. Някаква голяма тежест, която бе върху мен и в мен се махна и аз се освободих. Учителят ме освободи. Ако не беше сторил това, аз не знаех как ще се справя - беше се отворила бездната в мене и аз бях паднал в нея. Кой ме бе тикнал натам?
към текста >>

Учителят ме освободи.
" Нещо в мене трепна. Някакъв лъч проблесна във въздуха, насочи се към мен и в дълбините на пропастта, в която бях паднал, този лъч ме намери и аз полека-лека започнах по него да се изкачвам и накрая излязох на повърхността на земята. Въздъхнах и поех дълбоко въздух: "Учителю, излязох от ада! " Той ме погледна и мълчеше. Някаква голяма тежест, която бе върху мен и в мен се махна и аз се освободих. Учителят ме освободи. Ако не беше сторил това, аз не знаех как ще се справя - беше се отворила бездната в мене и аз бях паднал в нея. Кой ме бе тикнал натам? Същия ден прочетох в Негова беседа следното: "Жената е тази, която е виновна за съгрешението на Адама и неговото падение. Жената е тази, която трябва да помогне на падналия Адам. А да стане това, жената трябва да се повдигне и да стане новата Ева.
към текста >>

Не можех да се справям и отидох при Учителя да Го питам какво да правя с този толкова важен въпрос за мен.
А да стане това, жената трябва да се повдигне и да стане новата Ева. Новото Учение е за Новата Ева и за Новия Адам." Това беше обяснението на този случай. Бях млад мъж, здрав и ме заливаха вълни, които ме караха за съприкосновение и сношение с жена. Тогава я търсех и намирах. Но винаги след това имах усещането, че падам в бездната на ада и че онова, което бях спечелил в духовното си извисяване, много бързо го харчех за минути в сладострастие към женската плът. Не можех да се справям и отидох при Учителя да Го питам какво да правя с този толкова важен въпрос за мен. Той ме гледа строго и казва: "Виж, какво, Симеоне, когато дойдат тези сили в тебе, ще кажеш едно "Пфуй" - така, както локомотивът изпуска парата си, за не му се пръсне котела, така че отвътре ще слезеш долу и пак ще се качиш горе! " Учителят ми описва с пръст цялата окръжност във въздуха. Горе на окръжността съм под пара и котелът ще ми се пръсне, после натискам клапана му, парата излиза и аз слизам по окръжността долу, но веднага след това трябва да се кача отново горе. "Разбра ли ме, Симеоне? " Аз седя пред Учителя и немея.
към текста >>

" Учителят ми описва с пръст цялата окръжност във въздуха.
Бях млад мъж, здрав и ме заливаха вълни, които ме караха за съприкосновение и сношение с жена. Тогава я търсех и намирах. Но винаги след това имах усещането, че падам в бездната на ада и че онова, което бях спечелил в духовното си извисяване, много бързо го харчех за минути в сладострастие към женската плът. Не можех да се справям и отидох при Учителя да Го питам какво да правя с този толкова важен въпрос за мен. Той ме гледа строго и казва: "Виж, какво, Симеоне, когато дойдат тези сили в тебе, ще кажеш едно "Пфуй" - така, както локомотивът изпуска парата си, за не му се пръсне котела, така че отвътре ще слезеш долу и пак ще се качиш горе! " Учителят ми описва с пръст цялата окръжност във въздуха. Горе на окръжността съм под пара и котелът ще ми се пръсне, после натискам клапана му, парата излиза и аз слизам по окръжността долу, но веднага след това трябва да се кача отново горе. "Разбра ли ме, Симеоне? " Аз седя пред Учителя и немея. Не можех да разбера какво Учителят иска да каже с това. Друг път Учителят ми каза: "Половата деятелност, това са сили, които не могат така да се разточителстват и хвърлят наляво и надясно безотговорно.
към текста >>

" Аз седя пред Учителя и немея.
Не можех да се справям и отидох при Учителя да Го питам какво да правя с този толкова важен въпрос за мен. Той ме гледа строго и казва: "Виж, какво, Симеоне, когато дойдат тези сили в тебе, ще кажеш едно "Пфуй" - така, както локомотивът изпуска парата си, за не му се пръсне котела, така че отвътре ще слезеш долу и пак ще се качиш горе! " Учителят ми описва с пръст цялата окръжност във въздуха. Горе на окръжността съм под пара и котелът ще ми се пръсне, после натискам клапана му, парата излиза и аз слизам по окръжността долу, но веднага след това трябва да се кача отново горе. "Разбра ли ме, Симеоне? " Аз седя пред Учителя и немея. Не можех да разбера какво Учителят иска да каже с това. Друг път Учителят ми каза: "Половата деятелност, това са сили, които не могат така да се разточителстват и хвърлят наляво и надясно безотговорно. Природата държи сметка за всичко и за всяка единица сила, изразходвана чрез половия живот и чрез плътта, за да се разреши половата обмяна между мъжа и жената." След известно време се ожених, Учителят ме спира и ми казва: "Сега, Симеоне, ще ти обясня как да решиш задачата с парата от парния котел на локомотива. Решението е следното: Ще спиш един път седмично с жена си." Аз кимвам с глава.
към текста >>

Не можех да разбера какво Учителят иска да каже с това.
Той ме гледа строго и казва: "Виж, какво, Симеоне, когато дойдат тези сили в тебе, ще кажеш едно "Пфуй" - така, както локомотивът изпуска парата си, за не му се пръсне котела, така че отвътре ще слезеш долу и пак ще се качиш горе! " Учителят ми описва с пръст цялата окръжност във въздуха. Горе на окръжността съм под пара и котелът ще ми се пръсне, после натискам клапана му, парата излиза и аз слизам по окръжността долу, но веднага след това трябва да се кача отново горе. "Разбра ли ме, Симеоне? " Аз седя пред Учителя и немея. Не можех да разбера какво Учителят иска да каже с това. Друг път Учителят ми каза: "Половата деятелност, това са сили, които не могат така да се разточителстват и хвърлят наляво и надясно безотговорно. Природата държи сметка за всичко и за всяка единица сила, изразходвана чрез половия живот и чрез плътта, за да се разреши половата обмяна между мъжа и жената." След известно време се ожених, Учителят ме спира и ми казва: "Сега, Симеоне, ще ти обясня как да решиш задачата с парата от парния котел на локомотива. Решението е следното: Ще спиш един път седмично с жена си." Аз кимвам с глава. Даде ми наставления, като сляза надолу, след като от клапана излезе парата на котела, как да се кача отново горе.
към текста >>

Друг път Учителят ми каза: "Половата деятелност, това са сили, които не могат така да се разточителстват и хвърлят наляво и надясно безотговорно.
" Учителят ми описва с пръст цялата окръжност във въздуха. Горе на окръжността съм под пара и котелът ще ми се пръсне, после натискам клапана му, парата излиза и аз слизам по окръжността долу, но веднага след това трябва да се кача отново горе. "Разбра ли ме, Симеоне? " Аз седя пред Учителя и немея. Не можех да разбера какво Учителят иска да каже с това. Друг път Учителят ми каза: "Половата деятелност, това са сили, които не могат така да се разточителстват и хвърлят наляво и надясно безотговорно. Природата държи сметка за всичко и за всяка единица сила, изразходвана чрез половия живот и чрез плътта, за да се разреши половата обмяна между мъжа и жената." След известно време се ожених, Учителят ме спира и ми казва: "Сега, Симеоне, ще ти обясня как да решиш задачата с парата от парния котел на локомотива. Решението е следното: Ще спиш един път седмично с жена си." Аз кимвам с глава. Даде ми наставления, като сляза надолу, след като от клапана излезе парата на котела, как да се кача отново горе. Питате какви са тези наставления?
към текста >>

След известно време се ожених, Учителят ме спира и ми казва: "Сега, Симеоне, ще ти обясня как да решиш задачата с парата от парния котел на локомотива.
"Разбра ли ме, Симеоне? " Аз седя пред Учителя и немея. Не можех да разбера какво Учителят иска да каже с това. Друг път Учителят ми каза: "Половата деятелност, това са сили, които не могат така да се разточителстват и хвърлят наляво и надясно безотговорно. Природата държи сметка за всичко и за всяка единица сила, изразходвана чрез половия живот и чрез плътта, за да се разреши половата обмяна между мъжа и жената." След известно време се ожених, Учителят ме спира и ми казва: "Сега, Симеоне, ще ти обясня как да решиш задачата с парата от парния котел на локомотива. Решението е следното: Ще спиш един път седмично с жена си." Аз кимвам с глава. Даде ми наставления, като сляза надолу, след като от клапана излезе парата на котела, как да се кача отново горе. Питате какви са тези наставления? С пост и молитва през останалото време. С какъв пост?
към текста >>

Въздържание от съприкосновение с жена и молитви, които Учителят бе дал за учениците в Школата.
Решението е следното: Ще спиш един път седмично с жена си." Аз кимвам с глава. Даде ми наставления, като сляза надолу, след като от клапана излезе парата на котела, как да се кача отново горе. Питате какви са тези наставления? С пост и молитва през останалото време. С какъв пост? Въздържание от съприкосновение с жена и молитви, които Учителят бе дал за учениците в Школата. Някои могат да ме обвинят, че злепоставям Учителя с тези неща. Моля ви се, та парният котел ще се пукне и човек ще се разруши, ако няма знание. Но моят влак не стигна доникъде, понеже машинистът не спазваше никакво разписание и влакът закъсня по гарите и накрая на една гара го сложиха на девета глуха линия. Учителят е говорил за брака много пъти. Тези неща са отпечатани в различни томчета.
към текста >>

Някои могат да ме обвинят, че злепоставям Учителя с тези неща.
Даде ми наставления, като сляза надолу, след като от клапана излезе парата на котела, как да се кача отново горе. Питате какви са тези наставления? С пост и молитва през останалото време. С какъв пост? Въздържание от съприкосновение с жена и молитви, които Учителят бе дал за учениците в Школата. Някои могат да ме обвинят, че злепоставям Учителя с тези неща. Моля ви се, та парният котел ще се пукне и човек ще се разруши, ако няма знание. Но моят влак не стигна доникъде, понеже машинистът не спазваше никакво разписание и влакът закъсня по гарите и накрая на една гара го сложиха на девета глуха линия. Учителят е говорил за брака много пъти. Тези неща са отпечатани в различни томчета. Но когато Той говори, трябва да има ученици, които да слушат и изпълняват.
към текста >>

Учителят е говорил за брака много пъти.
С какъв пост? Въздържание от съприкосновение с жена и молитви, които Учителят бе дал за учениците в Школата. Някои могат да ме обвинят, че злепоставям Учителя с тези неща. Моля ви се, та парният котел ще се пукне и човек ще се разруши, ако няма знание. Но моят влак не стигна доникъде, понеже машинистът не спазваше никакво разписание и влакът закъсня по гарите и накрая на една гара го сложиха на девета глуха линия. Учителят е говорил за брака много пъти. Тези неща са отпечатани в различни томчета. Но когато Той говори, трябва да има ученици, които да слушат и изпълняват. Той говори на ученици, а се оказаха обикновени слушатели. Какво чули, какво недочули, но нищо не изпълнили. Същото се случи и с мен.
към текста >>

Той говори на ученици, а се оказаха обикновени слушатели.
Моля ви се, та парният котел ще се пукне и човек ще се разруши, ако няма знание. Но моят влак не стигна доникъде, понеже машинистът не спазваше никакво разписание и влакът закъсня по гарите и накрая на една гара го сложиха на девета глуха линия. Учителят е говорил за брака много пъти. Тези неща са отпечатани в различни томчета. Но когато Той говори, трябва да има ученици, които да слушат и изпълняват. Той говори на ученици, а се оказаха обикновени слушатели. Какво чули, какво недочули, но нищо не изпълнили. Същото се случи и с мен. Въпросът за брака аз го разрешавах през 1927/28 г. Тогава се ожених без да питам някого, а на Изгрева отидох да живея с жена ми 1936/37 г. Нямаше къде да живеем.
към текста >>

Учителят взе грижа за издръжка на семейството ми, като подхвърли идеята на братята и сестрите да ни помогнат материално.
Същото се случи и с мен. Въпросът за брака аз го разрешавах през 1927/28 г. Тогава се ожених без да питам някого, а на Изгрева отидох да живея с жена ми 1936/37 г. Нямаше къде да живеем. Дадоха ни една барака и там се подслонихме. Учителят взе грижа за издръжка на семейството ми, като подхвърли идеята на братята и сестрите да ни помогнат материално. В един разговор Учителят ми каза: "Ако беше ме питал мене да се ожениш или не, щях да ти кажа, да не се жениш". Аз вдигам рамене и навеждам глава. След известно време изниква семеен скандал. Отивам при Учителя да Му се оплача. "Ако ти беше приятелка или сестра, щеше да ти бъде по-полезна, отколкото като жена.
към текста >>

В един разговор Учителят ми каза: "Ако беше ме питал мене да се ожениш или не, щях да ти кажа, да не се жениш".
Въпросът за брака аз го разрешавах през 1927/28 г. Тогава се ожених без да питам някого, а на Изгрева отидох да живея с жена ми 1936/37 г. Нямаше къде да живеем. Дадоха ни една барака и там се подслонихме. Учителят взе грижа за издръжка на семейството ми, като подхвърли идеята на братята и сестрите да ни помогнат материално. В един разговор Учителят ми каза: "Ако беше ме питал мене да се ожениш или не, щях да ти кажа, да не се жениш". Аз вдигам рамене и навеждам глава. След известно време изниква семеен скандал. Отивам при Учителя да Му се оплача. "Ако ти беше приятелка или сестра, щеше да ти бъде по-полезна, отколкото като жена. Тя има качествата да бъде приятел на човека, тя обича хората, но не е за съпруга." Аз се уплаших от тези думи, но Учителят продължи да ми говори: "Но понеже Бог те обича, ти е дал добра жена".
към текста >>

Отивам при Учителя да Му се оплача.
Дадоха ни една барака и там се подслонихме. Учителят взе грижа за издръжка на семейството ми, като подхвърли идеята на братята и сестрите да ни помогнат материално. В един разговор Учителят ми каза: "Ако беше ме питал мене да се ожениш или не, щях да ти кажа, да не се жениш". Аз вдигам рамене и навеждам глава. След известно време изниква семеен скандал. Отивам при Учителя да Му се оплача. "Ако ти беше приятелка или сестра, щеше да ти бъде по-полезна, отколкото като жена. Тя има качествата да бъде приятел на човека, тя обича хората, но не е за съпруга." Аз се уплаших от тези думи, но Учителят продължи да ми говори: "Но понеже Бог те обича, ти е дал добра жена". Наистина, тя е добра жена, с прекрасен характер, но аз не съм си на мястото. Моят живот е много бурен, труден и как тя издържа с мен, просто се чудя. Отивам отново при Учителя при едни мои затруднения, при което бях направил една голяма беля.
към текста >>

Тя има качествата да бъде приятел на човека, тя обича хората, но не е за съпруга." Аз се уплаших от тези думи, но Учителят продължи да ми говори: "Но понеже Бог те обича, ти е дал добра жена".
В един разговор Учителят ми каза: "Ако беше ме питал мене да се ожениш или не, щях да ти кажа, да не се жениш". Аз вдигам рамене и навеждам глава. След известно време изниква семеен скандал. Отивам при Учителя да Му се оплача. "Ако ти беше приятелка или сестра, щеше да ти бъде по-полезна, отколкото като жена. Тя има качествата да бъде приятел на човека, тя обича хората, но не е за съпруга." Аз се уплаших от тези думи, но Учителят продължи да ми говори: "Но понеже Бог те обича, ти е дал добра жена". Наистина, тя е добра жена, с прекрасен характер, но аз не съм си на мястото. Моят живот е много бурен, труден и как тя издържа с мен, просто се чудя. Отивам отново при Учителя при едни мои затруднения, при което бях направил една голяма беля. Разказвам Му и Той ми отговори: "Точно такива като тебе ми трябват. А в страданието е най-голямата привилегия на ученика".
към текста >>

Отивам отново при Учителя при едни мои затруднения, при което бях направил една голяма беля.
Отивам при Учителя да Му се оплача. "Ако ти беше приятелка или сестра, щеше да ти бъде по-полезна, отколкото като жена. Тя има качествата да бъде приятел на човека, тя обича хората, но не е за съпруга." Аз се уплаших от тези думи, но Учителят продължи да ми говори: "Но понеже Бог те обича, ти е дал добра жена". Наистина, тя е добра жена, с прекрасен характер, но аз не съм си на мястото. Моят живот е много бурен, труден и как тя издържа с мен, просто се чудя. Отивам отново при Учителя при едни мои затруднения, при което бях направил една голяма беля. Разказвам Му и Той ми отговори: "Точно такива като тебе ми трябват. А в страданието е най-голямата привилегия на ученика". Вече получих друг поглед за човешкото страдание. Симеон Арнаудов Учителят лично бе казал на Симеон: "Вземи Евангелието и чети го и намери в него кой си бил тогава, защото твоят живот през времето на Христа е много добре описан.
към текста >>

Учителят лично бе казал на Симеон: "Вземи Евангелието и чети го и намери в него кой си бил тогава, защото твоят живот през времето на Христа е много добре описан.
Отивам отново при Учителя при едни мои затруднения, при което бях направил една голяма беля. Разказвам Му и Той ми отговори: "Точно такива като тебе ми трябват. А в страданието е най-голямата привилегия на ученика". Вече получих друг поглед за човешкото страдание. Симеон Арнаудов Учителят лично бе казал на Симеон: "Вземи Евангелието и чети го и намери в него кой си бил тогава, защото твоят живот през времето на Христа е много добре описан. Внимавай да не повториш същата грешка, защото ще бъде фатална за теб." Ние само се досещахме кой може да бъде. Веднъж го попитах: "Брат Симеон, откри ли най-сетне кой си бил в Евангелието? " Той кимна с глава: "Открих". Замълча, сълзи се наляха в очите му и той се разрида. /Според някой допълнителни сведения от спомените на учениците, публикувани в томовете на "Изгревът", Симеон Арнаудов по времето на Христос е бил Юда./ Аз стоях изумена.
към текста >>

Разбрах какво значи съдба на човека пред нозете на Всемировия Учител Беинса Дуно.
Внимавай да не повториш същата грешка, защото ще бъде фатална за теб." Ние само се досещахме кой може да бъде. Веднъж го попитах: "Брат Симеон, откри ли най-сетне кой си бил в Евангелието? " Той кимна с глава: "Открих". Замълча, сълзи се наляха в очите му и той се разрида. /Според някой допълнителни сведения от спомените на учениците, публикувани в томовете на "Изгревът", Симеон Арнаудов по времето на Христос е бил Юда./ Аз стоях изумена. Разбрах какво значи съдба на човека пред нозете на Всемировия Учител Беинса Дуно. Видях неговия път от преди 2 000 г., видях го и сега. Мария Тодорова
към текста >>

84. СПИРИТИЗЪМ

Медиумката изпада в транс и говори, говори, говори - с езика на Учителя; и говори неща, които в утрешната беседа (сряда сутринта) Учителят ще ги повтори.
По едно време беше се прочула сестрата на Граблашева като голяма медиумка. Започнаха да се тълпят около нея, отначало нашите по-наивни, а после и по-сериозните сестри и братя. Поканиха и мен. И аз, от любопитство, отидох. Нейните събрания ставаха във вторник вечер. Медиумката изпада в транс и говори, говори, говори - с езика на Учителя; и говори неща, които в утрешната беседа (сряда сутринта) Учителят ще ги повтори. Аз се изненадах, затрогнах и повярвах, че Учителят говори чрез нея. Започнах редовно да посещавам събранията и. Една вечер тя ми каза от името на Учителя: - Ти си най-културната от всички. Искам от тебе да ми доведеш всички по-будни братя и сестри от Изгрева.
към текста >>

Аз се изненадах, затрогнах и повярвах, че Учителят говори чрез нея.
Започнаха да се тълпят около нея, отначало нашите по-наивни, а после и по-сериозните сестри и братя. Поканиха и мен. И аз, от любопитство, отидох. Нейните събрания ставаха във вторник вечер. Медиумката изпада в транс и говори, говори, говори - с езика на Учителя; и говори неща, които в утрешната беседа (сряда сутринта) Учителят ще ги повтори. Аз се изненадах, затрогнах и повярвах, че Учителят говори чрез нея. Започнах редовно да посещавам събранията и. Една вечер тя ми каза от името на Учителя: - Ти си най-културната от всички. Искам от тебе да ми доведеш всички по-будни братя и сестри от Изгрева. Това е извънредна висша школа за напреднали.
към текста >>

Една вечер тя ми каза от името на Учителя:
И аз, от любопитство, отидох. Нейните събрания ставаха във вторник вечер. Медиумката изпада в транс и говори, говори, говори - с езика на Учителя; и говори неща, които в утрешната беседа (сряда сутринта) Учителят ще ги повтори. Аз се изненадах, затрогнах и повярвах, че Учителят говори чрез нея. Започнах редовно да посещавам събранията и. Една вечер тя ми каза от името на Учителя: - Ти си най-културната от всички. Искам от тебе да ми доведеш всички по-будни братя и сестри от Изгрева. Това е извънредна висша школа за напреднали. А там, в салона, е за по-простите и по-обикновените. Аз се малко изненадах, защото зная, че Учителят не обича да прави комплименти, но не се замислих много, а се зарадвах и търча от сестра на сестра, от брат на брат - да ги убеждавам да влязат в тази извънредна висша школа само за избраници, на които говори Учителят духом - Духът говори.
към текста >>

А там, в салона, е за по-простите и по-обикновените.
Започнах редовно да посещавам събранията и. Една вечер тя ми каза от името на Учителя: - Ти си най-културната от всички. Искам от тебе да ми доведеш всички по-будни братя и сестри от Изгрева. Това е извънредна висша школа за напреднали. А там, в салона, е за по-простите и по-обикновените. Аз се малко изненадах, защото зная, че Учителят не обича да прави комплименти, но не се замислих много, а се зарадвах и търча от сестра на сестра, от брат на брат - да ги убеждавам да влязат в тази извънредна висша школа само за избраници, на които говори Учителят духом - Духът говори. А физическият Учител ще си говори в салона на по-обикновените слушатели. Мнозина полека-полека преминаха към "висшата школа" и салонът почна да се изпразва, защото повече не ходехме там. Но на Учителя не казвахме нищо. Един ден Учителят ме извика в стаята Си и без да съм Му казала нищо, без да Му е казал никой друг, вдигна пръст и много строго ми рече:
към текста >>

Аз се малко изненадах, защото зная, че Учителят не обича да прави комплименти, но не се замислих много, а се зарадвах и търча от сестра на сестра, от брат на брат - да ги убеждавам да влязат в тази извънредна висша школа само за избраници, на които говори Учителят духом - Духът говори.
Една вечер тя ми каза от името на Учителя: - Ти си най-културната от всички. Искам от тебе да ми доведеш всички по-будни братя и сестри от Изгрева. Това е извънредна висша школа за напреднали. А там, в салона, е за по-простите и по-обикновените. Аз се малко изненадах, защото зная, че Учителят не обича да прави комплименти, но не се замислих много, а се зарадвах и търча от сестра на сестра, от брат на брат - да ги убеждавам да влязат в тази извънредна висша школа само за избраници, на които говори Учителят духом - Духът говори. А физическият Учител ще си говори в салона на по-обикновените слушатели. Мнозина полека-полека преминаха към "висшата школа" и салонът почна да се изпразва, защото повече не ходехме там. Но на Учителя не казвахме нищо. Един ден Учителят ме извика в стаята Си и без да съм Му казала нищо, без да Му е казал никой друг, вдигна пръст и много строго ми рече: - И понеже ти си най-културната, давам ти задача да ми върнеш веднага всичките ученици, които заведе там, че салонът се изпразни и аз нямам на кого да говоря!
към текста >>

А физическият Учител ще си говори в салона на по-обикновените слушатели.
- Ти си най-културната от всички. Искам от тебе да ми доведеш всички по-будни братя и сестри от Изгрева. Това е извънредна висша школа за напреднали. А там, в салона, е за по-простите и по-обикновените. Аз се малко изненадах, защото зная, че Учителят не обича да прави комплименти, но не се замислих много, а се зарадвах и търча от сестра на сестра, от брат на брат - да ги убеждавам да влязат в тази извънредна висша школа само за избраници, на които говори Учителят духом - Духът говори. А физическият Учител ще си говори в салона на по-обикновените слушатели. Мнозина полека-полека преминаха към "висшата школа" и салонът почна да се изпразва, защото повече не ходехме там. Но на Учителя не казвахме нищо. Един ден Учителят ме извика в стаята Си и без да съм Му казала нищо, без да Му е казал никой друг, вдигна пръст и много строго ми рече: - И понеже ти си най-културната, давам ти задача да ми върнеш веднага всичките ученици, които заведе там, че салонът се изпразни и аз нямам на кого да говоря! Аз се стреснах и като че ли изведнъж отрезнях,
към текста >>

Но на Учителя не казвахме нищо.
Това е извънредна висша школа за напреднали. А там, в салона, е за по-простите и по-обикновените. Аз се малко изненадах, защото зная, че Учителят не обича да прави комплименти, но не се замислих много, а се зарадвах и търча от сестра на сестра, от брат на брат - да ги убеждавам да влязат в тази извънредна висша школа само за избраници, на които говори Учителят духом - Духът говори. А физическият Учител ще си говори в салона на по-обикновените слушатели. Мнозина полека-полека преминаха към "висшата школа" и салонът почна да се изпразва, защото повече не ходехме там. Но на Учителя не казвахме нищо. Един ден Учителят ме извика в стаята Си и без да съм Му казала нищо, без да Му е казал никой друг, вдигна пръст и много строго ми рече: - И понеже ти си най-културната, давам ти задача да ми върнеш веднага всичките ученици, които заведе там, че салонът се изпразни и аз нямам на кого да говоря! Аз се стреснах и като че ли изведнъж отрезнях, - Ама, Учителю, не сте ли Вие, който ме накарахте да ги заведа и който ни говорите вторник вечер същото, което говорите и в сряда сутринта? - Не, не съм аз!
към текста >>

Един ден Учителят ме извика в стаята Си и без да съм Му казала нищо, без да Му е казал никой друг, вдигна пръст и много строго ми рече:
А там, в салона, е за по-простите и по-обикновените. Аз се малко изненадах, защото зная, че Учителят не обича да прави комплименти, но не се замислих много, а се зарадвах и търча от сестра на сестра, от брат на брат - да ги убеждавам да влязат в тази извънредна висша школа само за избраници, на които говори Учителят духом - Духът говори. А физическият Учител ще си говори в салона на по-обикновените слушатели. Мнозина полека-полека преминаха към "висшата школа" и салонът почна да се изпразва, защото повече не ходехме там. Но на Учителя не казвахме нищо. Един ден Учителят ме извика в стаята Си и без да съм Му казала нищо, без да Му е казал никой друг, вдигна пръст и много строго ми рече: - И понеже ти си най-културната, давам ти задача да ми върнеш веднага всичките ученици, които заведе там, че салонът се изпразни и аз нямам на кого да говоря! Аз се стреснах и като че ли изведнъж отрезнях, - Ама, Учителю, не сте ли Вие, който ме накарахте да ги заведа и който ни говорите вторник вечер същото, което говорите и в сряда сутринта? - Не, не съм аз! Зная го аз кой е!
към текста >>

- Ама, Учителю, не сте ли Вие, който ме накарахте да ги заведа и който ни говорите вторник вечер същото, което говорите и в сряда сутринта?
Мнозина полека-полека преминаха към "висшата школа" и салонът почна да се изпразва, защото повече не ходехме там. Но на Учителя не казвахме нищо. Един ден Учителят ме извика в стаята Си и без да съм Му казала нищо, без да Му е казал никой друг, вдигна пръст и много строго ми рече: - И понеже ти си най-културната, давам ти задача да ми върнеш веднага всичките ученици, които заведе там, че салонът се изпразни и аз нямам на кого да говоря! Аз се стреснах и като че ли изведнъж отрезнях, - Ама, Учителю, не сте ли Вие, който ме накарахте да ги заведа и който ни говорите вторник вечер същото, което говорите и в сряда сутринта? - Не, не съм аз! Зная го аз кой е! Той е мой враг, който работеше чрез Стойчев, сега чрез Лулчев, чрез Маркова. Той ми краде Словото и учениците. Аз се смутих и засрамих и обещах да поправя грешката си.
към текста >>

И почнах пак от брат на брат и от сестра на сестра да казвам думите на Учителя.
- Не, не съм аз! Зная го аз кой е! Той е мой враг, който работеше чрез Стойчев, сега чрез Лулчев, чрез Маркова. Той ми краде Словото и учениците. Аз се смутих и засрамих и обещах да поправя грешката си. И почнах пак от брат на брат и от сестра на сестра да казвам думите на Учителя. Салонът се напълни веднага пак и "висшата школа" се затвори. Да не вярвате на медиумите! Те са врата, през която много пакостливи духове влизат и могат да заблудят човека и да му напакостят. Спомням си, когато веднъж в беседа Учителят каза:"3абранявам на моите ученици да ходят по ясновидци и медиуми и сами те да се занимават с медиумство." Всеки ученик трябва сам да развива интуицията си, ясновидството си, да разработва своите духовни способности, а така, като уповава на разни ясновидци и медиуми, той не работи върху себе си, чака наготово и се спъва.
към текста >>

Спомням си, когато веднъж в беседа Учителят каза:"3абранявам на моите ученици да ходят по ясновидци и медиуми и сами те да се занимават с медиумство."
Аз се смутих и засрамих и обещах да поправя грешката си. И почнах пак от брат на брат и от сестра на сестра да казвам думите на Учителя. Салонът се напълни веднага пак и "висшата школа" се затвори. Да не вярвате на медиумите! Те са врата, през която много пакостливи духове влизат и могат да заблудят човека и да му напакостят. Спомням си, когато веднъж в беседа Учителят каза:"3абранявам на моите ученици да ходят по ясновидци и медиуми и сами те да се занимават с медиумство." Всеки ученик трябва сам да развива интуицията си, ясновидството си, да разработва своите духовни способности, а така, като уповава на разни ясновидци и медиуми, той не работи върху себе си, чака наготово и се спъва. Мария Милева Аз не знаех, че съм удобна да бъда медиум, пишещ медиум. Пръв се спря върху мене брат Стойчев. Както знаете, Учителят не препоръчва сеансите поради некачествените духове, които обичат да използват отворените врати.
към текста >>

Както знаете, Учителят не препоръчва сеансите поради некачествените духове, които обичат да използват отворените врати.
Спомням си, когато веднъж в беседа Учителят каза:"3абранявам на моите ученици да ходят по ясновидци и медиуми и сами те да се занимават с медиумство." Всеки ученик трябва сам да развива интуицията си, ясновидството си, да разработва своите духовни способности, а така, като уповава на разни ясновидци и медиуми, той не работи върху себе си, чака наготово и се спъва. Мария Милева Аз не знаех, че съм удобна да бъда медиум, пишещ медиум. Пръв се спря върху мене брат Стойчев. Както знаете, Учителят не препоръчва сеансите поради некачествените духове, които обичат да използват отворените врати. - Няма защо - казваше Той - да си правим дрехи от индийски плат, който е предназначен за други цели. Аз самата чувствах как чрез мене работи чуждо на самата мене съзнание, което нямаше нищо общо с мене. Започнаха да ме използват като гледачка, да искат чрез мене да знаят какво ще им се случи, как ще се нареди работата им, дали ще вземат изпитите си или не. От друга страна, аз чувствувах огромната отговорност, която лежеше върху мене, ако вмъкна макар и малко от моето собствено мнение, от моето отношение към зададените често съдбоносни въпроси. Как може аз да знам какво ще се случи, с моето ограничено знание, с моите човешки възможности?
към текста >>

Един ден Учителят каза:
А изискванията ставаха все по-големи. Един ден Любомир Лулчев ми каза: - Чрез тебе иска да се прояви един голям пророк! Друг път починалата сестра на Георги Радев писа: "Ние сме толкова много доволни, че ни се помагаше чрез тебе да се свързваме с нашите близки от физическия свят! " Но аз намерих за добре да прекъсна тая опитност с невидимия свят! Един ден Учителят каза: - Децата умират поради безлюбието на родителите си! Друг път ми каза: - Заминалите ти деца се оплакват от тебе: "Два пъти се опитвахме да се свържем с нея, а не можахме! " Може би и така беше.
към текста >>

След обеда Учителят каза:
Впрочем не преуспя и уредникът на сеансите, брат Стойчев. Той се залови да гори въглища от горите на Странджа и да ги праща в Турция, заболя от рак и наскоро почина. Мария Милева 1944 година. Обед в малкия салон. След обеда Учителят каза: - Някои не вярват, че има духове. За да се уверят, правят сеанси. В Русе пред един сеанс от 25 души духът на бабата на присъстващата учителка влиза в нея и тя започва да удря с юмрук по масата с думите: "Искам да ме учите, искам да ме учите! " Това продължавало два часа. Мъчил се ръководителят да я освободи, брат и стискал ръката и, тя пак удряла и повтаряла същото - че не била учена.
към текста >>

В Русе пред един сеанс от 25 души духът на бабата на присъстващата учителка влиза в нея и тя започва да удря с юмрук по масата с думите: "Искам да ме учите, искам да ме учите!
1944 година. Обед в малкия салон. След обеда Учителят каза: - Някои не вярват, че има духове. За да се уверят, правят сеанси. В Русе пред един сеанс от 25 души духът на бабата на присъстващата учителка влиза в нея и тя започва да удря с юмрук по масата с думите: "Искам да ме учите, искам да ме учите! " Това продължавало два часа. Мъчил се ръководителят да я освободи, брат и стискал ръката и, тя пак удряла и повтаряла същото - че не била учена. Повикаха ме, казах им кой дух е и им казах да се хванат всички за ръце, да образуват верига около масата и на колене да изчетат три пъти "Отче наш". Брат и пак и държи ръката. Те четат, тя пак удря и когато третия път да кажат: "Защото е Твое Царството и Силата...", духът на бабата излезе и учителката се освободи и успокои, не удряше вече масата.
към текста >>

Те четат, тя пак удря и когато третия път да кажат: "Защото е Твое Царството и Силата...", духът на бабата излезе и учителката се освободи и успокои, не удряше вече масата.
В Русе пред един сеанс от 25 души духът на бабата на присъстващата учителка влиза в нея и тя започва да удря с юмрук по масата с думите: "Искам да ме учите, искам да ме учите! " Това продължавало два часа. Мъчил се ръководителят да я освободи, брат и стискал ръката и, тя пак удряла и повтаряла същото - че не била учена. Повикаха ме, казах им кой дух е и им казах да се хванат всички за ръце, да образуват верига около масата и на колене да изчетат три пъти "Отче наш". Брат и пак и държи ръката. Те четат, тя пак удря и когато третия път да кажат: "Защото е Твое Царството и Силата...", духът на бабата излезе и учителката се освободи и успокои, не удряше вече масата. Тогава те, които бяха неверующи, се увериха, че има духове. И вие скоро ще четете "Отче наш" на колене. Ана Шишкова Старите братя бяха първите ученици на Учителя. Мнозина от тях се занимаваха със спиритизъм.
към текста >>

Старите братя бяха първите ученици на Учителя.
Брат и пак и държи ръката. Те четат, тя пак удря и когато третия път да кажат: "Защото е Твое Царството и Силата...", духът на бабата излезе и учителката се освободи и успокои, не удряше вече масата. Тогава те, които бяха неверующи, се увериха, че има духове. И вие скоро ще четете "Отче наш" на колене. Ана Шишкова Старите братя бяха първите ученици на Учителя. Мнозина от тях се занимаваха със спиритизъм. Търсеха връзка с Невидимия свят. Изучаваха света на духовете. Учителят не ги насърчаваше, но не ги и възпираше. Оставяше ги свободни.
към текста >>

Учителят не ги насърчаваше, но не ги и възпираше.
Ана Шишкова Старите братя бяха първите ученици на Учителя. Мнозина от тях се занимаваха със спиритизъм. Търсеха връзка с Невидимия свят. Изучаваха света на духовете. Учителят не ги насърчаваше, но не ги и възпираше. Оставяше ги свободни. Веднъж на един сеанс поканили и Учителя, а сеансът ръководи брат Димитър Голов. Участници в сеанса бяха все интелигентни хора, учени, интелектуалци. Някои от тях бяха още скептици, имаха критично отношение към явленията. Учителят седи настрани на една масичка.
към текста >>

Веднъж на един сеанс поканили и Учителя, а сеансът ръководи брат Димитър Голов.
Мнозина от тях се занимаваха със спиритизъм. Търсеха връзка с Невидимия свят. Изучаваха света на духовете. Учителят не ги насърчаваше, но не ги и възпираше. Оставяше ги свободни. Веднъж на един сеанс поканили и Учителя, а сеансът ръководи брат Димитър Голов. Участници в сеанса бяха все интелигентни хора, учени, интелектуалци. Някои от тях бяха още скептици, имаха критично отношение към явленията. Учителят седи настрани на една масичка. През време на сеанса един дух българин влиза в една от сестрите и чрез нея почва да удря по масата и да вика. Учителят напуска стаята.
към текста >>

Учителят седи настрани на една масичка.
Учителят не ги насърчаваше, но не ги и възпираше. Оставяше ги свободни. Веднъж на един сеанс поканили и Учителя, а сеансът ръководи брат Димитър Голов. Участници в сеанса бяха все интелигентни хора, учени, интелектуалци. Някои от тях бяха още скептици, имаха критично отношение към явленията. Учителят седи настрани на една масичка. През време на сеанса един дух българин влиза в една от сестрите и чрез нея почва да удря по масата и да вика. Учителят напуска стаята. Голов духа, прави паси, но духът не излиза, а времето минава. Един, два часа, нищо не помага. Става вече 12 часа вечерта и ще се компрометират.
към текста >>

Учителят напуска стаята.
Веднъж на един сеанс поканили и Учителя, а сеансът ръководи брат Димитър Голов. Участници в сеанса бяха все интелигентни хора, учени, интелектуалци. Някои от тях бяха още скептици, имаха критично отношение към явленията. Учителят седи настрани на една масичка. През време на сеанса един дух българин влиза в една от сестрите и чрез нея почва да удря по масата и да вика. Учителят напуска стаята. Голов духа, прави паси, но духът не излиза, а времето минава. Един, два часа, нищо не помага. Става вече 12 часа вечерта и ще се компрометират. Всички ще кажат, че като са правили сеанса, жената се е побъркала. Тогава Голов идва при Учителя и Му казва: "Учителю, помогни ни!
към текста >>

Тогава Голов идва при Учителя и Му казва: "Учителю, помогни ни!
Учителят напуска стаята. Голов духа, прави паси, но духът не излиза, а времето минава. Един, два часа, нищо не помага. Става вече 12 часа вечерта и ще се компрометират. Всички ще кажат, че като са правили сеанса, жената се е побъркала. Тогава Голов идва при Учителя и Му казва: "Учителю, помогни ни! Не знаем какво да правим! " Учителят препоръчва: "Турете жената в средата между вас, коленичете всички и четете бавно, полека молитвата "Отче наш". Като изчетоха молитвата, жената като че ли се събуди и каза: "Какво става с мене? " Имаше някои от присъстващите на сеанса, които още не вярваха, съмняваха се. Сега и те повярваха.
към текста >>

" Учителят препоръчва: "Турете жената в средата между вас, коленичете всички и четете бавно, полека молитвата "Отче наш".
Един, два часа, нищо не помага. Става вече 12 часа вечерта и ще се компрометират. Всички ще кажат, че като са правили сеанса, жената се е побъркала. Тогава Голов идва при Учителя и Му казва: "Учителю, помогни ни! Не знаем какво да правим! " Учителят препоръчва: "Турете жената в средата между вас, коленичете всички и четете бавно, полека молитвата "Отче наш". Като изчетоха молитвата, жената като че ли се събуди и каза: "Какво става с мене? " Имаше някои от присъстващите на сеанса, които още не вярваха, съмняваха се. Сега и те повярваха. Има един Невидим свят, който може да се изучава не само чрез сеанси и медиуми, но човек трябва да влезе във връзка чрез силите на душата и духа си, които са добродетелите. Чрез светлата мисъл и добрите чувства, човек може да влезе във връзка с Невидимия свят и да направи връзка със светлите същества, които носят светлата мисъл, доброто чувство и добрата постъпка.
към текста >>

Този път се осветява от Словото на Учителя.
Като изчетоха молитвата, жената като че ли се събуди и каза: "Какво става с мене? " Имаше някои от присъстващите на сеанса, които още не вярваха, съмняваха се. Сега и те повярваха. Има един Невидим свят, който може да се изучава не само чрез сеанси и медиуми, но човек трябва да влезе във връзка чрез силите на душата и духа си, които са добродетелите. Чрез светлата мисъл и добрите чувства, човек може да влезе във връзка с Невидимия свят и да направи връзка със светлите същества, които носят светлата мисъл, доброто чувство и добрата постъпка. Този път се осветява от Словото на Учителя. Борис Николов В град Казанлък имаше също голям спиритически кръжок. В него влизаха всички от рода Камбурови. Ръководител на кръжока бе Слави Камбуров, чичото. Една вечер като викат духовете, както са били събрани около една голяма маса, а те били около четиридесет човека, то влизат в тях духовете и им казват, че вече са станали на птици и започват да ги карат да разперват ръце и да летят.
към текста >>

Тогава онези, които били извън веригата, които само са наблюдавали и не били обсебени от духовете, се сещат, че Учителя е в гр.
ръце, да лети. А другите станали, движели се из стаята, издават звуци на различни птици, размахват крилете си, т.е. ръце и подскачат, защото искат да хвръкнат като птици. Така минало много време, духовете не искали да ги освободят, понеже се хранят с тяхната енергия. Видели се в чудо. Тогава онези, които били извън веригата, които само са наблюдавали и не били обсебени от духовете, се сещат, че Учителя е в гр. Казанлък в този ден и е бил отседнал в дома на брат Дуков. Тичат при Него, разказват уплашено какво им се е случило, а Той казал: "Да прочетат молитвата "Отче наш". Занесли съобщението, започнали да четат всички на глас "Отче наш" и полека-лека се освободили. Ръцете им се прибрали, спуснали са се към телата им, защото били разперени през цялото време, наподобяващи крила на птици. Няколко дни ги боляли ръцете и не могли да хванат никаква работа.
към текста >>

Но ако не беше Учителят можеше да завърши и трагично, защото можеха мнозина от тях да се повредят психически, а други да си заминат от този свят.
Тичат при Него, разказват уплашено какво им се е случило, а Той казал: "Да прочетат молитвата "Отче наш". Занесли съобщението, започнали да четат всички на глас "Отче наш" и полека-лека се освободили. Ръцете им се прибрали, спуснали са се към телата им, защото били разперени през цялото време, наподобяващи крила на птици. Няколко дни ги боляли ръцете и не могли да хванат никаква работа. Този случай бе забавен за разказване. Но ако не беше Учителят можеше да завърши и трагично, защото можеха мнозина от тях да се повредят психически, а други да си заминат от този свят. Сега вижте какъв е въпросът. Учителят е в Казанлък и вместо тези 40 души да отидат при Учителя и да искат Той да им говори за Невидимия свят, то те се събират на друго място, загърбват Учителя, а приемат Духа на Заблуждението. Ето, това беше най- интересното през време на Школата. Дошли са при Учителя, а след това се отклоняват. Повличаха и онези, които трябваше да дойдат в Школата.
към текста >>

Учителят е в Казанлък и вместо тези 40 души да отидат при Учителя и да искат Той да им говори за Невидимия свят, то те се събират на друго място, загърбват Учителя, а приемат Духа на Заблуждението.
Ръцете им се прибрали, спуснали са се към телата им, защото били разперени през цялото време, наподобяващи крила на птици. Няколко дни ги боляли ръцете и не могли да хванат никаква работа. Този случай бе забавен за разказване. Но ако не беше Учителят можеше да завърши и трагично, защото можеха мнозина от тях да се повредят психически, а други да си заминат от този свят. Сега вижте какъв е въпросът. Учителят е в Казанлък и вместо тези 40 души да отидат при Учителя и да искат Той да им говори за Невидимия свят, то те се събират на друго място, загърбват Учителя, а приемат Духа на Заблуждението. Ето, това беше най- интересното през време на Школата. Дошли са при Учителя, а след това се отклоняват. Повличаха и онези, които трябваше да дойдат в Школата. Борис Николов Първата среща на Учителя с приятелите от Айтос започва със запознаването Му с техния спиритически кръжок.
към текста >>

Дошли са при Учителя, а след това се отклоняват.
Този случай бе забавен за разказване. Но ако не беше Учителят можеше да завърши и трагично, защото можеха мнозина от тях да се повредят психически, а други да си заминат от този свят. Сега вижте какъв е въпросът. Учителят е в Казанлък и вместо тези 40 души да отидат при Учителя и да искат Той да им говори за Невидимия свят, то те се събират на друго място, загърбват Учителя, а приемат Духа на Заблуждението. Ето, това беше най- интересното през време на Школата. Дошли са при Учителя, а след това се отклоняват. Повличаха и онези, които трябваше да дойдат в Школата. Борис Николов Първата среща на Учителя с приятелите от Айтос започва със запознаването Му с техния спиритически кръжок. Тогава Той за тях е още г-н Дънов. Брат Георги Куртев иска да Му се похвали какво са постигнали чрез техния медиум и как чрез него говорят все бележити, заминали хора.
към текста >>

Първата среща на Учителя с приятелите от Айтос започва със запознаването Му с техния спиритически кръжок.
Учителят е в Казанлък и вместо тези 40 души да отидат при Учителя и да искат Той да им говори за Невидимия свят, то те се събират на друго място, загърбват Учителя, а приемат Духа на Заблуждението. Ето, това беше най- интересното през време на Школата. Дошли са при Учителя, а след това се отклоняват. Повличаха и онези, които трябваше да дойдат в Школата. Борис Николов Първата среща на Учителя с приятелите от Айтос започва със запознаването Му с техния спиритически кръжок. Тогава Той за тях е още г-н Дънов. Брат Георги Куртев иска да Му се похвали какво са постигнали чрез техния медиум и как чрез него говорят все бележити, заминали хора. Поканват Го на кръжока, но Учителят не сяда при тях. Той сяда на една друга масичка отстрани. А те имат кръгла масичка, около която сядат всички участници в спи- ритическия сеанс.
към текста >>

Поканват Го на кръжока, но Учителят не сяда при тях.
Повличаха и онези, които трябваше да дойдат в Школата. Борис Николов Първата среща на Учителя с приятелите от Айтос започва със запознаването Му с техния спиритически кръжок. Тогава Той за тях е още г-н Дънов. Брат Георги Куртев иска да Му се похвали какво са постигнали чрез техния медиум и как чрез него говорят все бележити, заминали хора. Поканват Го на кръжока, но Учителят не сяда при тях. Той сяда на една друга масичка отстрани. А те имат кръгла масичка, около която сядат всички участници в спи- ритическия сеанс. Те са събрани в кръг около нея и като си сложат ръцете на масичката тя започва да се клати при сеанса. Тогава идва някой дух и влиза в медиума, те му задават въпроси и той отговаря - духът говори чрез медиума. Така по този начин работи всеки път спиритическия кръжок в Айтос.
към текста >>

Но сега Учителят седи настрана.
Той сяда на една друга масичка отстрани. А те имат кръгла масичка, около която сядат всички участници в спи- ритическия сеанс. Те са събрани в кръг около нея и като си сложат ръцете на масичката тя започва да се клати при сеанса. Тогава идва някой дух и влиза в медиума, те му задават въпроси и той отговаря - духът говори чрез медиума. Така по този начин работи всеки път спиритическия кръжок в Айтос. Но сега Учителят седи настрана. Този път групата прави молитви, пеят песни, но не се явява никакъв дух и медиумът мълчи, не иска да говори. Става сконфузно положение. Излагат се пред Учителя. Брат Георги казва отчаяно: "Г-н Дънов, днес нямаме проявление". Учителят му отговаря: "Ами Моето идване тук в Айтос не е ли проявление?
към текста >>

Излагат се пред Учителя.
Тогава идва някой дух и влиза в медиума, те му задават въпроси и той отговаря - духът говори чрез медиума. Така по този начин работи всеки път спиритическия кръжок в Айтос. Но сега Учителят седи настрана. Този път групата прави молитви, пеят песни, но не се явява никакъв дух и медиумът мълчи, не иска да говори. Става сконфузно положение. Излагат се пред Учителя. Брат Георги казва отчаяно: "Г-н Дънов, днес нямаме проявление". Учителят му отговаря: "Ами Моето идване тук в Айтос не е ли проявление? " Брат Георги вдига рамене и нищо не разбира, и пак се прибира до останалите на масичката. Накрая решават да си турят ръцете над масичката и тя започва да се клати без да я питат. Тя почва да се търкаля.
към текста >>

Учителят му отговаря: "Ами Моето идване тук в Айтос не е ли проявление?
Но сега Учителят седи настрана. Този път групата прави молитви, пеят песни, но не се явява никакъв дух и медиумът мълчи, не иска да говори. Става сконфузно положение. Излагат се пред Учителя. Брат Георги казва отчаяно: "Г-н Дънов, днес нямаме проявление". Учителят му отговаря: "Ами Моето идване тук в Айтос не е ли проявление? " Брат Георги вдига рамене и нищо не разбира, и пак се прибира до останалите на масичката. Накрая решават да си турят ръцете над масичката и тя започва да се клати без да я питат. Тя почва да се търкаля. А тя е трикрака масичка и върви на трите си крака като отива към Учителя, застава пред Него без да има човек до нея. А те именно за това се чудят.
към текста >>

А тя е трикрака масичка и върви на трите си крака като отива към Учителя, застава пред Него без да има човек до нея.
Брат Георги казва отчаяно: "Г-н Дънов, днес нямаме проявление". Учителят му отговаря: "Ами Моето идване тук в Айтос не е ли проявление? " Брат Георги вдига рамене и нищо не разбира, и пак се прибира до останалите на масичката. Накрая решават да си турят ръцете над масичката и тя започва да се клати без да я питат. Тя почва да се търкаля. А тя е трикрака масичка и върви на трите си крака като отива към Учителя, застава пред Него без да има човек до нея. А те именно за това се чудят. Масичката три пъти се покланя пред Него. Навежда се пред Него, покланя Му се и се изправя. Масичката пак се навежда и се изправя. Така три пъти.
към текста >>

Учителят чуква един път с моливчето си на Неговата масичка.
Навежда се пред Него, покланя Му се и се изправя. Масичката пак се навежда и се изправя. Така три пъти. Тези от сеанса гледат и се чудят, какво ли става? За пръв път виждат такова нещо. Учителят чуква един път с моливчето си на Неговата масичка. И от масичката пред Него, която Му се покланя, се чува едно чукане. Учителят чуква три пъти на Неговата масичка и другата масичка отвръща също с чукане три пъти. Тогава по същия начин масичката започва да се търкаля, търкаля се на три крака и идва на мястото си в средата, където другите са насядали в кръг. Те седят на столовете си, само гледат и не смеят да шавнат. Учителят поисква молив и хартия, написва няколко реда и ги подава на брат Георги: "Това послание се дава тази вечер за вас от Духът".
към текста >>

Учителят чуква три пъти на Неговата масичка и другата масичка отвръща също с чукане три пъти.
Така три пъти. Тези от сеанса гледат и се чудят, какво ли става? За пръв път виждат такова нещо. Учителят чуква един път с моливчето си на Неговата масичка. И от масичката пред Него, която Му се покланя, се чува едно чукане. Учителят чуква три пъти на Неговата масичка и другата масичка отвръща също с чукане три пъти. Тогава по същия начин масичката започва да се търкаля, търкаля се на три крака и идва на мястото си в средата, където другите са насядали в кръг. Те седят на столовете си, само гледат и не смеят да шавнат. Учителят поисква молив и хартия, написва няколко реда и ги подава на брат Георги: "Това послание се дава тази вечер за вас от Духът". Тогава приятелите разбраха какво нещо е Учителят и каква власт има над духовете. Оттогава в Айтос започнаха да Му викат "Учителю".
към текста >>

Учителят поисква молив и хартия, написва няколко реда и ги подава на брат Георги: "Това послание се дава тази вечер за вас от Духът".
Учителят чуква един път с моливчето си на Неговата масичка. И от масичката пред Него, която Му се покланя, се чува едно чукане. Учителят чуква три пъти на Неговата масичка и другата масичка отвръща също с чукане три пъти. Тогава по същия начин масичката започва да се търкаля, търкаля се на три крака и идва на мястото си в средата, където другите са насядали в кръг. Те седят на столовете си, само гледат и не смеят да шавнат. Учителят поисква молив и хартия, написва няколко реда и ги подава на брат Георги: "Това послание се дава тази вечер за вас от Духът". Тогава приятелите разбраха какво нещо е Учителят и каква власт има над духовете. Оттогава в Айтос започнаха да Му викат "Учителю". Без Учител в духовния път не може да се върви. Тук има тайни, които седят пред ученика, но те ще му се открият постепенно в неговия път чрез Словото на Учителя. Така брат Георги Куртев разбра какво нещо е Учителят и оттогава стана Негов предан ученик.
към текста >>

Тогава приятелите разбраха какво нещо е Учителят и каква власт има над духовете.
И от масичката пред Него, която Му се покланя, се чува едно чукане. Учителят чуква три пъти на Неговата масичка и другата масичка отвръща също с чукане три пъти. Тогава по същия начин масичката започва да се търкаля, търкаля се на три крака и идва на мястото си в средата, където другите са насядали в кръг. Те седят на столовете си, само гледат и не смеят да шавнат. Учителят поисква молив и хартия, написва няколко реда и ги подава на брат Георги: "Това послание се дава тази вечер за вас от Духът". Тогава приятелите разбраха какво нещо е Учителят и каква власт има над духовете. Оттогава в Айтос започнаха да Му викат "Учителю". Без Учител в духовния път не може да се върви. Тук има тайни, които седят пред ученика, но те ще му се открият постепенно в неговия път чрез Словото на Учителя. Така брат Георги Куртев разбра какво нещо е Учителят и оттогава стана Негов предан ученик. А няколко от другите още продължаваха да правят сеанси до края на живота си.
към текста >>

Оттогава в Айтос започнаха да Му викат "Учителю".
Учителят чуква три пъти на Неговата масичка и другата масичка отвръща също с чукане три пъти. Тогава по същия начин масичката започва да се търкаля, търкаля се на три крака и идва на мястото си в средата, където другите са насядали в кръг. Те седят на столовете си, само гледат и не смеят да шавнат. Учителят поисква молив и хартия, написва няколко реда и ги подава на брат Георги: "Това послание се дава тази вечер за вас от Духът". Тогава приятелите разбраха какво нещо е Учителят и каква власт има над духовете. Оттогава в Айтос започнаха да Му викат "Учителю". Без Учител в духовния път не може да се върви. Тук има тайни, които седят пред ученика, но те ще му се открият постепенно в неговия път чрез Словото на Учителя. Така брат Георги Куртев разбра какво нещо е Учителят и оттогава стана Негов предан ученик. А няколко от другите още продължаваха да правят сеанси до края на живота си. Брат Георги започва да изпълнява нарядите на Учителя и създава братството в Айтос.
към текста >>

Без Учител в духовния път не може да се върви.
Тогава по същия начин масичката започва да се търкаля, търкаля се на три крака и идва на мястото си в средата, където другите са насядали в кръг. Те седят на столовете си, само гледат и не смеят да шавнат. Учителят поисква молив и хартия, написва няколко реда и ги подава на брат Георги: "Това послание се дава тази вечер за вас от Духът". Тогава приятелите разбраха какво нещо е Учителят и каква власт има над духовете. Оттогава в Айтос започнаха да Му викат "Учителю". Без Учител в духовния път не може да се върви. Тук има тайни, които седят пред ученика, но те ще му се открият постепенно в неговия път чрез Словото на Учителя. Така брат Георги Куртев разбра какво нещо е Учителят и оттогава стана Негов предан ученик. А няколко от другите още продължаваха да правят сеанси до края на живота си. Брат Георги започва да изпълнява нарядите на Учителя и създава братството в Айтос. Спиритизмът беше тогава едно много разпространено явление между приятелите.
към текста >>

Тук има тайни, които седят пред ученика, но те ще му се открият постепенно в неговия път чрез Словото на Учителя.
Те седят на столовете си, само гледат и не смеят да шавнат. Учителят поисква молив и хартия, написва няколко реда и ги подава на брат Георги: "Това послание се дава тази вечер за вас от Духът". Тогава приятелите разбраха какво нещо е Учителят и каква власт има над духовете. Оттогава в Айтос започнаха да Му викат "Учителю". Без Учител в духовния път не може да се върви. Тук има тайни, които седят пред ученика, но те ще му се открият постепенно в неговия път чрез Словото на Учителя. Така брат Георги Куртев разбра какво нещо е Учителят и оттогава стана Негов предан ученик. А няколко от другите още продължаваха да правят сеанси до края на живота си. Брат Георги започва да изпълнява нарядите на Учителя и създава братството в Айтос. Спиритизмът беше тогава едно много разпространено явление между приятелите. По препоръка на Учителя много приятели след това се отказаха от него.
към текста >>

Така брат Георги Куртев разбра какво нещо е Учителят и оттогава стана Негов предан ученик.
Учителят поисква молив и хартия, написва няколко реда и ги подава на брат Георги: "Това послание се дава тази вечер за вас от Духът". Тогава приятелите разбраха какво нещо е Учителят и каква власт има над духовете. Оттогава в Айтос започнаха да Му викат "Учителю". Без Учител в духовния път не може да се върви. Тук има тайни, които седят пред ученика, но те ще му се открият постепенно в неговия път чрез Словото на Учителя. Така брат Георги Куртев разбра какво нещо е Учителят и оттогава стана Негов предан ученик. А няколко от другите още продължаваха да правят сеанси до края на живота си. Брат Георги започва да изпълнява нарядите на Учителя и създава братството в Айтос. Спиритизмът беше тогава едно много разпространено явление между приятелите. По препоръка на Учителя много приятели след това се отказаха от него. Но другите не го сториха и мнозина пострадаха.
към текста >>

Брат Георги започва да изпълнява нарядите на Учителя и създава братството в Айтос.
Оттогава в Айтос започнаха да Му викат "Учителю". Без Учител в духовния път не може да се върви. Тук има тайни, които седят пред ученика, но те ще му се открият постепенно в неговия път чрез Словото на Учителя. Така брат Георги Куртев разбра какво нещо е Учителят и оттогава стана Негов предан ученик. А няколко от другите още продължаваха да правят сеанси до края на живота си. Брат Георги започва да изпълнява нарядите на Учителя и създава братството в Айтос. Спиритизмът беше тогава едно много разпространено явление между приятелите. По препоръка на Учителя много приятели след това се отказаха от него. Но другите не го сториха и мнозина пострадаха. Борис Николов На "Изгрева" в началото на Школата се яви един чичо Дончо, който създаде спиритическа група и привлече много от младите, като казваше, че духовете дават истинското знание, а пък господин Дънов само го преразказва.
към текста >>

По препоръка на Учителя много приятели след това се отказаха от него.
Тук има тайни, които седят пред ученика, но те ще му се открият постепенно в неговия път чрез Словото на Учителя. Така брат Георги Куртев разбра какво нещо е Учителят и оттогава стана Негов предан ученик. А няколко от другите още продължаваха да правят сеанси до края на живота си. Брат Георги започва да изпълнява нарядите на Учителя и създава братството в Айтос. Спиритизмът беше тогава едно много разпространено явление между приятелите. По препоръка на Учителя много приятели след това се отказаха от него. Но другите не го сториха и мнозина пострадаха. Борис Николов На "Изгрева" в началото на Школата се яви един чичо Дончо, който създаде спиритическа група и привлече много от младите, като казваше, че духовете дават истинското знание, а пък господин Дънов само го преразказва. Та духовете накараха всички да си острижат косите. Така Савка Керемидчиева, Елена Андреева и още няколко млади сестри се остригаха "нула номер".
към текста >>

Учителят бе крайно недоволен от всичко това, защото бе дело на онзи, който искаше да разруши Школата.
Борис Николов На "Изгрева" в началото на Школата се яви един чичо Дончо, който създаде спиритическа група и привлече много от младите, като казваше, че духовете дават истинското знание, а пък господин Дънов само го преразказва. Та духовете накараха всички да си острижат косите. Така Савка Керемидчиева, Елена Андреева и още няколко млади сестри се остригаха "нула номер". Накараха ги да ходят с гумени галоши и зиме, и лете, за да изолират влиянието на земята. Учителят бе крайно недоволен от всичко това, защото бе дело на онзи, който искаше да разруши Школата. Тази група се разтури и мнозина от нея си заминаха скоропостижно от този свят. Имаше сестри, които бяха медиумични и създадоха също свои групи. Така сестра Милева създаде група, на която се явяваше един дух, който им даваше "истинско знание". Тя беше привлякла много хора при нея, като всички слушаха какво им се казва на сеанса от медиума. Според Милева това е подготовка, защото онези, които не са минали през нейните сеанси, не могат да разберат беседите на Учителя.
към текста >>

Според Милева това е подготовка, защото онези, които не са минали през нейните сеанси, не могат да разберат беседите на Учителя.
Учителят бе крайно недоволен от всичко това, защото бе дело на онзи, който искаше да разруши Школата. Тази група се разтури и мнозина от нея си заминаха скоропостижно от този свят. Имаше сестри, които бяха медиумични и създадоха също свои групи. Така сестра Милева създаде група, на която се явяваше един дух, който им даваше "истинско знание". Тя беше привлякла много хора при нея, като всички слушаха какво им се казва на сеанса от медиума. Според Милева това е подготовка, защото онези, които не са минали през нейните сеанси, не могат да разберат беседите на Учителя. А Учителят развивал и обяснявал онези неща, които казвал духът на спиритическия сеанс. Бяха попитали духа кой е Петър Дънов. Той бе отговорил, че Петър Дънов е един знаещ дух, но добавил, че всички духове, които са облечени в плът и кръв, могат да грешат и да се заблудят от човешката плът. А онези, които са безплътни, които са нематериални, знаят най-добре Истината, понеже не са облечени в материята. Та това беше уловката, чрез която бяха хванати приятелите в тази мрежа.
към текста >>

А Учителят развивал и обяснявал онези неща, които казвал духът на спиритическия сеанс.
Тази група се разтури и мнозина от нея си заминаха скоропостижно от този свят. Имаше сестри, които бяха медиумични и създадоха също свои групи. Така сестра Милева създаде група, на която се явяваше един дух, който им даваше "истинско знание". Тя беше привлякла много хора при нея, като всички слушаха какво им се казва на сеанса от медиума. Според Милева това е подготовка, защото онези, които не са минали през нейните сеанси, не могат да разберат беседите на Учителя. А Учителят развивал и обяснявал онези неща, които казвал духът на спиритическия сеанс. Бяха попитали духа кой е Петър Дънов. Той бе отговорил, че Петър Дънов е един знаещ дух, но добавил, че всички духове, които са облечени в плът и кръв, могат да грешат и да се заблудят от човешката плът. А онези, които са безплътни, които са нематериални, знаят най-добре Истината, понеже не са облечени в материята. Та това беше уловката, чрез която бяха хванати приятелите в тази мрежа. Учителят лично бе извикал Милева пред приятели и беше и се скарал, защото тя работи срещу Школата.
към текста >>

Учителят лично бе извикал Милева пред приятели и беше и се скарал, защото тя работи срещу Школата.
А Учителят развивал и обяснявал онези неща, които казвал духът на спиритическия сеанс. Бяха попитали духа кой е Петър Дънов. Той бе отговорил, че Петър Дънов е един знаещ дух, но добавил, че всички духове, които са облечени в плът и кръв, могат да грешат и да се заблудят от човешката плът. А онези, които са безплътни, които са нематериални, знаят най-добре Истината, понеже не са облечени в материята. Та това беше уловката, чрез която бяха хванати приятелите в тази мрежа. Учителят лично бе извикал Милева пред приятели и беше и се скарал, защото тя работи срещу Школата. Имаше и други какви ли не случки, обидни за Учителя. Веднъж от провинцията, от Нова Загора, идва брат Методи Шивачев на "Изгрева", за да се срещне по работа с Учителя. Пристига следобед и вечерта приятелите го поканват да присъства на спиритически сеанс на "Изгрева". Той се съгласява. Групата е събрана, медиум е една сестра, правят молитва и сеансът започва.
към текста >>

Имаше и други какви ли не случки, обидни за Учителя.
Бяха попитали духа кой е Петър Дънов. Той бе отговорил, че Петър Дънов е един знаещ дух, но добавил, че всички духове, които са облечени в плът и кръв, могат да грешат и да се заблудят от човешката плът. А онези, които са безплътни, които са нематериални, знаят най-добре Истината, понеже не са облечени в материята. Та това беше уловката, чрез която бяха хванати приятелите в тази мрежа. Учителят лично бе извикал Милева пред приятели и беше и се скарал, защото тя работи срещу Школата. Имаше и други какви ли не случки, обидни за Учителя. Веднъж от провинцията, от Нова Загора, идва брат Методи Шивачев на "Изгрева", за да се срещне по работа с Учителя. Пристига следобед и вечерта приятелите го поканват да присъства на спиритически сеанс на "Изгрева". Той се съгласява. Групата е събрана, медиум е една сестра, правят молитва и сеансът започва. Явява се първо духът на Христо Ботев и жената-медиум започва да говори с мъжки глас, да рецитира стихотворения на Ботев и да пее песните му.
към текста >>

Веднъж от провинцията, от Нова Загора, идва брат Методи Шивачев на "Изгрева", за да се срещне по работа с Учителя.
Той бе отговорил, че Петър Дънов е един знаещ дух, но добавил, че всички духове, които са облечени в плът и кръв, могат да грешат и да се заблудят от човешката плът. А онези, които са безплътни, които са нематериални, знаят най-добре Истината, понеже не са облечени в материята. Та това беше уловката, чрез която бяха хванати приятелите в тази мрежа. Учителят лично бе извикал Милева пред приятели и беше и се скарал, защото тя работи срещу Школата. Имаше и други какви ли не случки, обидни за Учителя. Веднъж от провинцията, от Нова Загора, идва брат Методи Шивачев на "Изгрева", за да се срещне по работа с Учителя. Пристига следобед и вечерта приятелите го поканват да присъства на спиритически сеанс на "Изгрева". Той се съгласява. Групата е събрана, медиум е една сестра, правят молитва и сеансът започва. Явява се първо духът на Христо Ботев и жената-медиум започва да говори с мъжки глас, да рецитира стихотворения на Ботев и да пее песните му. След това започват да се редят и други политически личности, и то все мъже, и жената-медиум говори все с мъжки глас.
към текста >>

Накрая се явява Йоан Богослов и започва да говори поучителни слова.
Той се съгласява. Групата е събрана, медиум е една сестра, правят молитва и сеансът започва. Явява се първо духът на Христо Ботев и жената-медиум започва да говори с мъжки глас, да рецитира стихотворения на Ботев и да пее песните му. След това започват да се редят и други политически личности, и то все мъже, и жената-медиум говори все с мъжки глас. По едно време започват да се явяват и различни светци от християнската епоха и пророци от Стария Завет. Накрая се явява Йоан Богослов и започва да говори поучителни слова. Всички ахнали - слушат и записват. На следващия ден Методи Шивачев е при Учителя и разговаря за онова, за което е дошъл в София при Него. Накрая Методи се досеща и разказва на Учителя за снощния сеанс - и се учудил, че са дошли да говорят толкова много пророци от Стария и Новия Завет. Учителят го изслушва и казва: "Всички пророци на Стария и Новия За- нява нарядите на Учителя и създава братството в Айтос. Спиритизмът беше тогава едно много разпространено явление между приятелите.
към текста >>

На следващия ден Методи Шивачев е при Учителя и разговаря за онова, за което е дошъл в София при Него.
Явява се първо духът на Христо Ботев и жената-медиум започва да говори с мъжки глас, да рецитира стихотворения на Ботев и да пее песните му. След това започват да се редят и други политически личности, и то все мъже, и жената-медиум говори все с мъжки глас. По едно време започват да се явяват и различни светци от християнската епоха и пророци от Стария Завет. Накрая се явява Йоан Богослов и започва да говори поучителни слова. Всички ахнали - слушат и записват. На следващия ден Методи Шивачев е при Учителя и разговаря за онова, за което е дошъл в София при Него. Накрая Методи се досеща и разказва на Учителя за снощния сеанс - и се учудил, че са дошли да говорят толкова много пророци от Стария и Новия Завет. Учителят го изслушва и казва: "Всички пророци на Стария и Новия За- нява нарядите на Учителя и създава братството в Айтос. Спиритизмът беше тогава едно много разпространено явление между приятелите. По препоръка на Учителя много приятели след това се отказаха от него. Но другите не го сториха и мнозина пострадаха.
към текста >>

Накрая Методи се досеща и разказва на Учителя за снощния сеанс - и се учудил, че са дошли да говорят толкова много пророци от Стария и Новия Завет.
След това започват да се редят и други политически личности, и то все мъже, и жената-медиум говори все с мъжки глас. По едно време започват да се явяват и различни светци от християнската епоха и пророци от Стария Завет. Накрая се явява Йоан Богослов и започва да говори поучителни слова. Всички ахнали - слушат и записват. На следващия ден Методи Шивачев е при Учителя и разговаря за онова, за което е дошъл в София при Него. Накрая Методи се досеща и разказва на Учителя за снощния сеанс - и се учудил, че са дошли да говорят толкова много пророци от Стария и Новия Завет. Учителят го изслушва и казва: "Всички пророци на Стария и Новия За- нява нарядите на Учителя и създава братството в Айтос. Спиритизмът беше тогава едно много разпространено явление между приятелите. По препоръка на Учителя много приятели след това се отказаха от него. Но другите не го сториха и мнозина пострадаха. Борис Николов
към текста >>

Учителят го изслушва и казва: "Всички пророци на Стария и Новия За- нява нарядите на Учителя и създава братството в Айтос.
По едно време започват да се явяват и различни светци от християнската епоха и пророци от Стария Завет. Накрая се явява Йоан Богослов и започва да говори поучителни слова. Всички ахнали - слушат и записват. На следващия ден Методи Шивачев е при Учителя и разговаря за онова, за което е дошъл в София при Него. Накрая Методи се досеща и разказва на Учителя за снощния сеанс - и се учудил, че са дошли да говорят толкова много пророци от Стария и Новия Завет. Учителят го изслушва и казва: "Всички пророци на Стария и Новия За- нява нарядите на Учителя и създава братството в Айтос. Спиритизмът беше тогава едно много разпространено явление между приятелите. По препоръка на Учителя много приятели след това се отказаха от него. Но другите не го сториха и мнозина пострадаха. Борис Николов На "Изгрева" в началото на Школата се яви един чичо Дончо, който създаде спиритическа група и привлече много от младите, като казваше, че духовете дават истинското знание, а пък господин Дънов само го преразказва.
към текста >>

По препоръка на Учителя много приятели след това се отказаха от него.
Всички ахнали - слушат и записват. На следващия ден Методи Шивачев е при Учителя и разговаря за онова, за което е дошъл в София при Него. Накрая Методи се досеща и разказва на Учителя за снощния сеанс - и се учудил, че са дошли да говорят толкова много пророци от Стария и Новия Завет. Учителят го изслушва и казва: "Всички пророци на Стария и Новия За- нява нарядите на Учителя и създава братството в Айтос. Спиритизмът беше тогава едно много разпространено явление между приятелите. По препоръка на Учителя много приятели след това се отказаха от него. Но другите не го сториха и мнозина пострадаха. Борис Николов На "Изгрева" в началото на Школата се яви един чичо Дончо, който създаде спиритическа група и привлече много от младите, като казваше, че духовете дават истинското знание, а пък господин Дънов само го преразказва. Та духовете накараха всички да си острижат косите. Така Савка Керемидчиева, Елена Андреева и още няколко млади сестри се остригаха "нула номер".
към текста >>

Учителят бе крайно недоволен от всичко това, защото бе дело на онзи, който искаше да разруши Школата.
Борис Николов На "Изгрева" в началото на Школата се яви един чичо Дончо, който създаде спиритическа група и привлече много от младите, като казваше, че духовете дават истинското знание, а пък господин Дънов само го преразказва. Та духовете накараха всички да си острижат косите. Така Савка Керемидчиева, Елена Андреева и още няколко млади сестри се остригаха "нула номер". Накараха ги да ходят с гумени галоши и зиме, и лете, за да изолират влиянието на земята. Учителят бе крайно недоволен от всичко това, защото бе дело на онзи, който искаше да разруши Школата. Тази група се разтури и мнозина от нея си заминаха скоропостижно от този свят. Имаше сестри, които бяха медиумични и създадоха също свои групи. Така сестра Милева създаде група, на която се явяваше един дух, който им даваше "истинско знание". Тя беше привлякла много хора при нея, като всички слушаха какво им се казва на сеанса от медиума. Според Милева това е подготовка, защото онези, които не са минали през нейните сеанси, не могат да разберат беседите на Учителя.
към текста >>

Според Милева това е подготовка, защото онези, които не са минали през нейните сеанси, не могат да разберат беседите на Учителя.
Учителят бе крайно недоволен от всичко това, защото бе дело на онзи, който искаше да разруши Школата. Тази група се разтури и мнозина от нея си заминаха скоропостижно от този свят. Имаше сестри, които бяха медиумични и създадоха също свои групи. Така сестра Милева създаде група, на която се явяваше един дух, който им даваше "истинско знание". Тя беше привлякла много хора при нея, като всички слушаха какво им се казва на сеанса от медиума. Според Милева това е подготовка, защото онези, които не са минали през нейните сеанси, не могат да разберат беседите на Учителя. А Учителят развивал и обяснявал онези неща, които казвал духът на спиритическия сеанс. Бяха попитали духа кой е Петър Дънов. Той бе отговорил, че Петър Дънов е един знаещ дух, но добавил, че всички духове, които са облечени в плът и кръв, могат да грешат и да се заблудят от човешката плът. А онези, които са безплътни, които са нематериални, знаят най-добре Истината, понеже не са облечени в материята. Та това беше уловката, чрез която бяха хванати приятелите в тази мрежа.
към текста >>

А Учителят развивал и обяснявал онези неща, които казвал духът на спиритическия сеанс.
Тази група се разтури и мнозина от нея си заминаха скоропостижно от този свят. Имаше сестри, които бяха медиумични и създадоха също свои групи. Така сестра Милева създаде група, на която се явяваше един дух, който им даваше "истинско знание". Тя беше привлякла много хора при нея, като всички слушаха какво им се казва на сеанса от медиума. Според Милева това е подготовка, защото онези, които не са минали през нейните сеанси, не могат да разберат беседите на Учителя. А Учителят развивал и обяснявал онези неща, които казвал духът на спиритическия сеанс. Бяха попитали духа кой е Петър Дънов. Той бе отговорил, че Петър Дънов е един знаещ дух, но добавил, че всички духове, които са облечени в плът и кръв, могат да грешат и да се заблудят от човешката плът. А онези, които са безплътни, които са нематериални, знаят най-добре Истината, понеже не са облечени в материята. Та това беше уловката, чрез която бяха хванати приятелите в тази мрежа. Учителят лично бе извикал Милева пред приятели и беше и се скарал, защото тя работи срещу Школата.
към текста >>

Учителят лично бе извикал Милева пред приятели и беше и се скарал, защото тя работи срещу Школата.
А Учителят развивал и обяснявал онези неща, които казвал духът на спиритическия сеанс. Бяха попитали духа кой е Петър Дънов. Той бе отговорил, че Петър Дънов е един знаещ дух, но добавил, че всички духове, които са облечени в плът и кръв, могат да грешат и да се заблудят от човешката плът. А онези, които са безплътни, които са нематериални, знаят най-добре Истината, понеже не са облечени в материята. Та това беше уловката, чрез която бяха хванати приятелите в тази мрежа. Учителят лично бе извикал Милева пред приятели и беше и се скарал, защото тя работи срещу Школата. Имаше и други какви ли не случки, обидни за Учителя. Веднъж от провинцията, от Нова Загора, идва брат Методи Шивачев на "Изгрева", за да се срещне по работа с Учителя. Пристига следобед и вечерта приятелите го поканват да присъства на спиритически сеанс на "Изгрева". Той се съгласява. Групата е събрана, медиум е една сестра, правят молитва и сеансът започва.
към текста >>

Имаше и други какви ли не случки, обидни за Учителя.
Бяха попитали духа кой е Петър Дънов. Той бе отговорил, че Петър Дънов е един знаещ дух, но добавил, че всички духове, които са облечени в плът и кръв, могат да грешат и да се заблудят от човешката плът. А онези, които са безплътни, които са нематериални, знаят най-добре Истината, понеже не са облечени в материята. Та това беше уловката, чрез която бяха хванати приятелите в тази мрежа. Учителят лично бе извикал Милева пред приятели и беше и се скарал, защото тя работи срещу Школата. Имаше и други какви ли не случки, обидни за Учителя. Веднъж от провинцията, от Нова Загора, идва брат Методи Шивачев на "Изгрева", за да се срещне по работа с Учителя. Пристига следобед и вечерта приятелите го поканват да присъства на спиритически сеанс на "Изгрева". Той се съгласява. Групата е събрана, медиум е една сестра, правят молитва и сеансът започва. Явява се първо духът на Христо Ботев и жената-медиум започва да говори с мъжки глас, да рецитира стихотворения на Ботев и да пее песните му.
към текста >>

Веднъж от провинцията, от Нова Загора, идва брат Методи Шивачев на "Изгрева", за да се срещне по работа с Учителя.
Той бе отговорил, че Петър Дънов е един знаещ дух, но добавил, че всички духове, които са облечени в плът и кръв, могат да грешат и да се заблудят от човешката плът. А онези, които са безплътни, които са нематериални, знаят най-добре Истината, понеже не са облечени в материята. Та това беше уловката, чрез която бяха хванати приятелите в тази мрежа. Учителят лично бе извикал Милева пред приятели и беше и се скарал, защото тя работи срещу Школата. Имаше и други какви ли не случки, обидни за Учителя. Веднъж от провинцията, от Нова Загора, идва брат Методи Шивачев на "Изгрева", за да се срещне по работа с Учителя. Пристига следобед и вечерта приятелите го поканват да присъства на спиритически сеанс на "Изгрева". Той се съгласява. Групата е събрана, медиум е една сестра, правят молитва и сеансът започва. Явява се първо духът на Христо Ботев и жената-медиум започва да говори с мъжки глас, да рецитира стихотворения на Ботев и да пее песните му. След това започват да се редят и други политически личности, и то все мъже, и жената-медиум говори все с мъжки глас.
към текста >>

Накрая се явява Йоан Богослов и започва да говори поучителни слова.
Той се съгласява. Групата е събрана, медиум е една сестра, правят молитва и сеансът започва. Явява се първо духът на Христо Ботев и жената-медиум започва да говори с мъжки глас, да рецитира стихотворения на Ботев и да пее песните му. След това започват да се редят и други политически личности, и то все мъже, и жената-медиум говори все с мъжки глас. По едно време започват да се явяват и различни светци от християнската епоха и пророци от Стария Завет. Накрая се явява Йоан Богослов и започва да говори поучителни слова. Всички ахнали - слушат и записват. На следващия ден Методи Шивачев е при Учителя и разговаря за онова, за което е дошъл в София при Него. Накрая Методи се досеща и разказва на Учителя за снощния сеанс - и се учудил, че са дошли да говорят толкова много пророци от Стария и Новия Завет. Учителят го изслушва и казва: "Всички пророци на Стария и Новия Завет са преродени, те са в плът и се намират в Школата - както на "Изгрева", така и в провинцията по Братствата. Значи, те не са горе в Невидимия свят, а долу на земята, преродени, понеже трябва да бъдат тук във времето на Великия Учител.
към текста >>

На следващия ден Методи Шивачев е при Учителя и разговаря за онова, за което е дошъл в София при Него.
Явява се първо духът на Христо Ботев и жената-медиум започва да говори с мъжки глас, да рецитира стихотворения на Ботев и да пее песните му. След това започват да се редят и други политически личности, и то все мъже, и жената-медиум говори все с мъжки глас. По едно време започват да се явяват и различни светци от християнската епоха и пророци от Стария Завет. Накрая се явява Йоан Богослов и започва да говори поучителни слова. Всички ахнали - слушат и записват. На следващия ден Методи Шивачев е при Учителя и разговаря за онова, за което е дошъл в София при Него. Накрая Методи се досеща и разказва на Учителя за снощния сеанс - и се учудил, че са дошли да говорят толкова много пророци от Стария и Новия Завет. Учителят го изслушва и казва: "Всички пророци на Стария и Новия Завет са преродени, те са в плът и се намират в Школата - както на "Изгрева", така и в провинцията по Братствата. Значи, те не са горе в Невидимия свят, а долу на земята, преродени, понеже трябва да бъдат тук във времето на Великия Учител. Това е едно, а второто е , че тези, които се появяват - това са обикновени духове, които си служат с лъжата и подвеждат лековерните, за да ги отклоняват от Школата. Освен това чрез тези сеанси, тези низши духове черпят от онази Божествена аура, която е в Школата, защото те влизат в медиумите, лъжат ги, но за сметка на това им ограбват жизнената енергия.
към текста >>

Накрая Методи се досеща и разказва на Учителя за снощния сеанс - и се учудил, че са дошли да говорят толкова много пророци от Стария и Новия Завет.
След това започват да се редят и други политически личности, и то все мъже, и жената-медиум говори все с мъжки глас. По едно време започват да се явяват и различни светци от християнската епоха и пророци от Стария Завет. Накрая се явява Йоан Богослов и започва да говори поучителни слова. Всички ахнали - слушат и записват. На следващия ден Методи Шивачев е при Учителя и разговаря за онова, за което е дошъл в София при Него. Накрая Методи се досеща и разказва на Учителя за снощния сеанс - и се учудил, че са дошли да говорят толкова много пророци от Стария и Новия Завет. Учителят го изслушва и казва: "Всички пророци на Стария и Новия Завет са преродени, те са в плът и се намират в Школата - както на "Изгрева", така и в провинцията по Братствата. Значи, те не са горе в Невидимия свят, а долу на земята, преродени, понеже трябва да бъдат тук във времето на Великия Учител. Това е едно, а второто е , че тези, които се появяват - това са обикновени духове, които си служат с лъжата и подвеждат лековерните, за да ги отклоняват от Школата. Освен това чрез тези сеанси, тези низши духове черпят от онази Божествена аура, която е в Школата, защото те влизат в медиумите, лъжат ги, но за сметка на това им ограбват жизнената енергия. А тази жизнена енергия на всеки един от Школата е строго определена - това е кредит на Школата, който е отпуснат от Бялото Братство.
към текста >>

Учителят го изслушва и казва: "Всички пророци на Стария и Новия Завет са преродени, те са в плът и се намират в Школата - както на "Изгрева", така и в провинцията по Братствата.
По едно време започват да се явяват и различни светци от християнската епоха и пророци от Стария Завет. Накрая се явява Йоан Богослов и започва да говори поучителни слова. Всички ахнали - слушат и записват. На следващия ден Методи Шивачев е при Учителя и разговаря за онова, за което е дошъл в София при Него. Накрая Методи се досеща и разказва на Учителя за снощния сеанс - и се учудил, че са дошли да говорят толкова много пророци от Стария и Новия Завет. Учителят го изслушва и казва: "Всички пророци на Стария и Новия Завет са преродени, те са в плът и се намират в Школата - както на "Изгрева", така и в провинцията по Братствата. Значи, те не са горе в Невидимия свят, а долу на земята, преродени, понеже трябва да бъдат тук във времето на Великия Учител. Това е едно, а второто е , че тези, които се появяват - това са обикновени духове, които си служат с лъжата и подвеждат лековерните, за да ги отклоняват от Школата. Освен това чрез тези сеанси, тези низши духове черпят от онази Божествена аура, която е в Школата, защото те влизат в медиумите, лъжат ги, но за сметка на това им ограбват жизнената енергия. А тази жизнена енергия на всеки един от Школата е строго определена - това е кредит на Школата, който е отпуснат от Бялото Братство. Никой няма право да тегли от този Божествен кредит и да го разпилява насам-натам.
към текста >>

Значи, те не са горе в Невидимия свят, а долу на земята, преродени, понеже трябва да бъдат тук във времето на Великия Учител.
Накрая се явява Йоан Богослов и започва да говори поучителни слова. Всички ахнали - слушат и записват. На следващия ден Методи Шивачев е при Учителя и разговаря за онова, за което е дошъл в София при Него. Накрая Методи се досеща и разказва на Учителя за снощния сеанс - и се учудил, че са дошли да говорят толкова много пророци от Стария и Новия Завет. Учителят го изслушва и казва: "Всички пророци на Стария и Новия Завет са преродени, те са в плът и се намират в Школата - както на "Изгрева", така и в провинцията по Братствата. Значи, те не са горе в Невидимия свят, а долу на земята, преродени, понеже трябва да бъдат тук във времето на Великия Учител. Това е едно, а второто е , че тези, които се появяват - това са обикновени духове, които си служат с лъжата и подвеждат лековерните, за да ги отклоняват от Школата. Освен това чрез тези сеанси, тези низши духове черпят от онази Божествена аура, която е в Школата, защото те влизат в медиумите, лъжат ги, но за сметка на това им ограбват жизнената енергия. А тази жизнена енергия на всеки един от Школата е строго определена - това е кредит на Школата, който е отпуснат от Бялото Братство. Никой няма право да тегли от този Божествен кредит и да го разпилява насам-натам. Който го разпилява, отговаря с личния си живот пред Школата.
към текста >>

Това е едно, а второто е , че тези, които се появяват - това са обикновени духове, които си служат с лъжата и подвеждат лековерните, за да ги отклоняват от Школата.
Всички ахнали - слушат и записват. На следващия ден Методи Шивачев е при Учителя и разговаря за онова, за което е дошъл в София при Него. Накрая Методи се досеща и разказва на Учителя за снощния сеанс - и се учудил, че са дошли да говорят толкова много пророци от Стария и Новия Завет. Учителят го изслушва и казва: "Всички пророци на Стария и Новия Завет са преродени, те са в плът и се намират в Школата - както на "Изгрева", така и в провинцията по Братствата. Значи, те не са горе в Невидимия свят, а долу на земята, преродени, понеже трябва да бъдат тук във времето на Великия Учител. Това е едно, а второто е , че тези, които се появяват - това са обикновени духове, които си служат с лъжата и подвеждат лековерните, за да ги отклоняват от Школата. Освен това чрез тези сеанси, тези низши духове черпят от онази Божествена аура, която е в Школата, защото те влизат в медиумите, лъжат ги, но за сметка на това им ограбват жизнената енергия. А тази жизнена енергия на всеки един от Школата е строго определена - това е кредит на Школата, който е отпуснат от Бялото Братство. Никой няма право да тегли от този Божествен кредит и да го разпилява насам-натам. Който го разпилява, отговаря с личния си живот пред Школата. Това е Божествена банка и никой няма право да тегли от нея и да разхищава чрез своеволие.
към текста >>

Ето, ти днес разбра, че Словото на Бога може да се даде само чрез Всемировия Учител.
Но аз, за да сляза на земята и да създам това тяло, съм работил милиарди години. Така чрез Мен се даде Словото на ангел Елохил, който е ангел на Третия Завет. Това е ангел Господен. Той даде Посланието до българския народ, което вие сте чели. Чрез мен днес се дава Словото на Бога. Ето, ти днес разбра, че Словото на Бога може да се даде само чрез Всемировия Учител. Всемировият Учител днес е пред теб и ти Му целуна ръката. Всемировият Учител дойде и отвори тази Школа, за да даде Словото на Бога за следващото човечество. Всички ония, които са при мен, не винаги са с мен, а понякога работят срещу мен. Това, което ти снощи видя и чу, то се повтаря всяка седмица тук на "Изгрева" и е работа на онзи, който работи срещу Школата. А ти бе доведен специално за този случай - да го видиш, да го чуеш и да разбереш истината от Мен, за да засвидетелствуваш чрез живота си след време за тази истина, защото ще имате много изпитания след време."
към текста >>

Всемировият Учител днес е пред теб и ти Му целуна ръката.
Така чрез Мен се даде Словото на ангел Елохил, който е ангел на Третия Завет. Това е ангел Господен. Той даде Посланието до българския народ, което вие сте чели. Чрез мен днес се дава Словото на Бога. Ето, ти днес разбра, че Словото на Бога може да се даде само чрез Всемировия Учител. Всемировият Учител днес е пред теб и ти Му целуна ръката. Всемировият Учител дойде и отвори тази Школа, за да даде Словото на Бога за следващото човечество. Всички ония, които са при мен, не винаги са с мен, а понякога работят срещу мен. Това, което ти снощи видя и чу, то се повтаря всяка седмица тук на "Изгрева" и е работа на онзи, който работи срещу Школата. А ти бе доведен специално за този случай - да го видиш, да го чуеш и да разбереш истината от Мен, за да засвидетелствуваш чрез живота си след време за тази истина, защото ще имате много изпитания след време." Тези думи бяха ми предадени от Методи Шивачев.
към текста >>

Всемировият Учител дойде и отвори тази Школа, за да даде Словото на Бога за следващото човечество.
Това е ангел Господен. Той даде Посланието до българския народ, което вие сте чели. Чрез мен днес се дава Словото на Бога. Ето, ти днес разбра, че Словото на Бога може да се даде само чрез Всемировия Учител. Всемировият Учител днес е пред теб и ти Му целуна ръката. Всемировият Учител дойде и отвори тази Школа, за да даде Словото на Бога за следващото човечество. Всички ония, които са при мен, не винаги са с мен, а понякога работят срещу мен. Това, което ти снощи видя и чу, то се повтаря всяка седмица тук на "Изгрева" и е работа на онзи, който работи срещу Школата. А ти бе доведен специално за този случай - да го видиш, да го чуеш и да разбереш истината от Мен, за да засвидетелствуваш чрез живота си след време за тази истина, защото ще имате много изпитания след време." Тези думи бяха ми предадени от Методи Шивачев. Те говорят и отговарят на всички въпроси, които могат да възникнат във връзка със спиритизма.
към текста >>

Всички ръководители на тези групи правеха много бели на Учителя и Му пречеха дори повече от явно и ние виждахме това.
А ти бе доведен специално за този случай - да го видиш, да го чуеш и да разбереш истината от Мен, за да засвидетелствуваш чрез живота си след време за тази истина, защото ще имате много изпитания след време." Тези думи бяха ми предадени от Методи Шивачев. Те говорят и отговарят на всички въпроси, които могат да възникнат във връзка със спиритизма. На "Изгрева" бяха пощурели по едно време със спиритизма. Имаше няколко групи, които се събираха в седмицата един-два пъти. Всички ръководители на тези групи правеха много бели на Учителя и Му пречеха дори повече от явно и ние виждахме това. Много от писмата на Учителя до провинцията със строги забележки бяха адресирани до онези приятели от Братството, които се занимаваха със спиритизъм и се отклоняваха от Школата. Аз съм виждала много такива писма. Била съм свидетел на "Изгрева", когато Учителят се е карал на спиритистите със строг тон. Слушала съм да ми разказват онези, които са имали спиритически сеанси, след което някой от групата е бил обсебен, разстройвал се е психически и са ходили при Учителя за помощ, защото духът не е искал да излезе от медиума. Понякога и онези от спиритическата верига на сеанса са били подложени на какви ли не неща и са заплащали с мъчения и страдания.
към текста >>

Много от писмата на Учителя до провинцията със строги забележки бяха адресирани до онези приятели от Братството, които се занимаваха със спиритизъм и се отклоняваха от Школата.
Тези думи бяха ми предадени от Методи Шивачев. Те говорят и отговарят на всички въпроси, които могат да възникнат във връзка със спиритизма. На "Изгрева" бяха пощурели по едно време със спиритизма. Имаше няколко групи, които се събираха в седмицата един-два пъти. Всички ръководители на тези групи правеха много бели на Учителя и Му пречеха дори повече от явно и ние виждахме това. Много от писмата на Учителя до провинцията със строги забележки бяха адресирани до онези приятели от Братството, които се занимаваха със спиритизъм и се отклоняваха от Школата. Аз съм виждала много такива писма. Била съм свидетел на "Изгрева", когато Учителят се е карал на спиритистите със строг тон. Слушала съм да ми разказват онези, които са имали спиритически сеанси, след което някой от групата е бил обсебен, разстройвал се е психически и са ходили при Учителя за помощ, защото духът не е искал да излезе от медиума. Понякога и онези от спиритическата верига на сеанса са били подложени на какви ли не неща и са заплащали с мъчения и страдания. Понякога започвали да се тресат, все едно че електрически ток минава през тях, друг път започвали да махат с ръце цели часове, трети път - да се ритат с крака и да чупят разни мебели.
към текста >>

Била съм свидетел на "Изгрева", когато Учителят се е карал на спиритистите със строг тон.
На "Изгрева" бяха пощурели по едно време със спиритизма. Имаше няколко групи, които се събираха в седмицата един-два пъти. Всички ръководители на тези групи правеха много бели на Учителя и Му пречеха дори повече от явно и ние виждахме това. Много от писмата на Учителя до провинцията със строги забележки бяха адресирани до онези приятели от Братството, които се занимаваха със спиритизъм и се отклоняваха от Школата. Аз съм виждала много такива писма. Била съм свидетел на "Изгрева", когато Учителят се е карал на спиритистите със строг тон. Слушала съм да ми разказват онези, които са имали спиритически сеанси, след което някой от групата е бил обсебен, разстройвал се е психически и са ходили при Учителя за помощ, защото духът не е искал да излезе от медиума. Понякога и онези от спиритическата верига на сеанса са били подложени на какви ли не неща и са заплащали с мъчения и страдания. Понякога започвали да се тресат, все едно че електрически ток минава през тях, друг път започвали да махат с ръце цели часове, трети път - да се ритат с крака и да чупят разни мебели. Четвърти започвали да говорят несвързани неща и то дни наред. Това са явните отклонения, за което идваха и искаха помощ от Учителя.
към текста >>

Слушала съм да ми разказват онези, които са имали спиритически сеанси, след което някой от групата е бил обсебен, разстройвал се е психически и са ходили при Учителя за помощ, защото духът не е искал да излезе от медиума.
Имаше няколко групи, които се събираха в седмицата един-два пъти. Всички ръководители на тези групи правеха много бели на Учителя и Му пречеха дори повече от явно и ние виждахме това. Много от писмата на Учителя до провинцията със строги забележки бяха адресирани до онези приятели от Братството, които се занимаваха със спиритизъм и се отклоняваха от Школата. Аз съм виждала много такива писма. Била съм свидетел на "Изгрева", когато Учителят се е карал на спиритистите със строг тон. Слушала съм да ми разказват онези, които са имали спиритически сеанси, след което някой от групата е бил обсебен, разстройвал се е психически и са ходили при Учителя за помощ, защото духът не е искал да излезе от медиума. Понякога и онези от спиритическата верига на сеанса са били подложени на какви ли не неща и са заплащали с мъчения и страдания. Понякога започвали да се тресат, все едно че електрически ток минава през тях, друг път започвали да махат с ръце цели часове, трети път - да се ритат с крака и да чупят разни мебели. Четвърти започвали да говорят несвързани неща и то дни наред. Това са явните отклонения, за което идваха и искаха помощ от Учителя. Учителят ги освобождаваше и след това им се караше и им забраняваше да се занимават със спиритизъм, но кой да слуша.
към текста >>

Това са явните отклонения, за което идваха и искаха помощ от Учителя.
Била съм свидетел на "Изгрева", когато Учителят се е карал на спиритистите със строг тон. Слушала съм да ми разказват онези, които са имали спиритически сеанси, след което някой от групата е бил обсебен, разстройвал се е психически и са ходили при Учителя за помощ, защото духът не е искал да излезе от медиума. Понякога и онези от спиритическата верига на сеанса са били подложени на какви ли не неща и са заплащали с мъчения и страдания. Понякога започвали да се тресат, все едно че електрически ток минава през тях, друг път започвали да махат с ръце цели часове, трети път - да се ритат с крака и да чупят разни мебели. Четвърти започвали да говорят несвързани неща и то дни наред. Това са явните отклонения, за което идваха и искаха помощ от Учителя. Учителят ги освобождаваше и след това им се караше и им забраняваше да се занимават със спиритизъм, но кой да слуша. А имаше и по-страшно нещо. Това бе внушението на духовете по време на сеансите върху приятелите да правят това или онова, с което ги отклоняваха от Школата. Ето това бе най-страшното и непоправимото. Мария Тодорова
към текста >>

Учителят ги освобождаваше и след това им се караше и им забраняваше да се занимават със спиритизъм, но кой да слуша.
Слушала съм да ми разказват онези, които са имали спиритически сеанси, след което някой от групата е бил обсебен, разстройвал се е психически и са ходили при Учителя за помощ, защото духът не е искал да излезе от медиума. Понякога и онези от спиритическата верига на сеанса са били подложени на какви ли не неща и са заплащали с мъчения и страдания. Понякога започвали да се тресат, все едно че електрически ток минава през тях, друг път започвали да махат с ръце цели часове, трети път - да се ритат с крака и да чупят разни мебели. Четвърти започвали да говорят несвързани неща и то дни наред. Това са явните отклонения, за което идваха и искаха помощ от Учителя. Учителят ги освобождаваше и след това им се караше и им забраняваше да се занимават със спиритизъм, но кой да слуша. А имаше и по-страшно нещо. Това бе внушението на духовете по време на сеансите върху приятелите да правят това или онова, с което ги отклоняваха от Школата. Ето това бе най-страшното и непоправимото. Мария Тодорова В първите години на Школата в София имаше различни групи, които претендираха, че са "Школа".
към текста >>

Те идваха заради Учителя, а онези в спиритическия кръжок ги привличаха и ги примамваха с разни обещания.
Това бе внушението на духовете по време на сеансите върху приятелите да правят това или онова, с което ги отклоняваха от Школата. Ето това бе най-страшното и непоправимото. Мария Тодорова В първите години на Школата в София имаше различни групи, които претендираха, че са "Школа". Една от тях бе спиритическата група, която наброяваше около 20 човека и се набираха нови членове от новодошлите на Изгрева. Те идваха заради Учителя, а онези в спиритическия кръжок ги привличаха и ги примамваха с разни обещания. Хвалеха се с много и различни проявления на духовете. Имаше много младежи и почти всички стенографки на Учителя бяха там. През деня бяха при Учителя и стенографираха Словото Му, а след това заминаваха на спиритически сеанс при чичо Дончо. Аз не се увличах от такива работи, но другите се привличаха и по този начин разрушаваха отвътре Школата. Това бяха младежи, невежи за Духовния свят, тръгнали да изучават света на духовете.
към текста >>

Имаше много младежи и почти всички стенографки на Учителя бяха там.
Мария Тодорова В първите години на Школата в София имаше различни групи, които претендираха, че са "Школа". Една от тях бе спиритическата група, която наброяваше около 20 човека и се набираха нови членове от новодошлите на Изгрева. Те идваха заради Учителя, а онези в спиритическия кръжок ги привличаха и ги примамваха с разни обещания. Хвалеха се с много и различни проявления на духовете. Имаше много младежи и почти всички стенографки на Учителя бяха там. През деня бяха при Учителя и стенографираха Словото Му, а след това заминаваха на спиритически сеанс при чичо Дончо. Аз не се увличах от такива работи, но другите се привличаха и по този начин разрушаваха отвътре Школата. Това бяха младежи, невежи за Духовния свят, тръгнали да изучават света на духовете. За тях беше простено, че не знаеха, но онези, възрастните приятели, с толкова много опитности с Учителя, като мнозина дори знаеха кой е Той и все пак те правеха сеанси, увличаха и другите и ги отклоняваха от пътя на Школата. И това ставаше на Изгрева.
към текста >>

През деня бяха при Учителя и стенографираха Словото Му, а след това заминаваха на спиритически сеанс при чичо Дончо.
В първите години на Школата в София имаше различни групи, които претендираха, че са "Школа". Една от тях бе спиритическата група, която наброяваше около 20 човека и се набираха нови членове от новодошлите на Изгрева. Те идваха заради Учителя, а онези в спиритическия кръжок ги привличаха и ги примамваха с разни обещания. Хвалеха се с много и различни проявления на духовете. Имаше много младежи и почти всички стенографки на Учителя бяха там. През деня бяха при Учителя и стенографираха Словото Му, а след това заминаваха на спиритически сеанс при чичо Дончо. Аз не се увличах от такива работи, но другите се привличаха и по този начин разрушаваха отвътре Школата. Това бяха младежи, невежи за Духовния свят, тръгнали да изучават света на духовете. За тях беше простено, че не знаеха, но онези, възрастните приятели, с толкова много опитности с Учителя, като мнозина дори знаеха кой е Той и все пак те правеха сеанси, увличаха и другите и ги отклоняваха от пътя на Школата. И това ставаше на Изгрева. Много грижи създаваха тези спиритисти на Учителя.
към текста >>

За тях беше простено, че не знаеха, но онези, възрастните приятели, с толкова много опитности с Учителя, като мнозина дори знаеха кой е Той и все пак те правеха сеанси, увличаха и другите и ги отклоняваха от пътя на Школата.
Хвалеха се с много и различни проявления на духовете. Имаше много младежи и почти всички стенографки на Учителя бяха там. През деня бяха при Учителя и стенографираха Словото Му, а след това заминаваха на спиритически сеанс при чичо Дончо. Аз не се увличах от такива работи, но другите се привличаха и по този начин разрушаваха отвътре Школата. Това бяха младежи, невежи за Духовния свят, тръгнали да изучават света на духовете. За тях беше простено, че не знаеха, но онези, възрастните приятели, с толкова много опитности с Учителя, като мнозина дори знаеха кой е Той и все пак те правеха сеанси, увличаха и другите и ги отклоняваха от пътя на Школата. И това ставаше на Изгрева. Много грижи създаваха тези спиритисти на Учителя. Някой път умишлено, целенасочено, а друг път несъзнателно, като са били проводници на сили, които противодействаха на Школата на Учителя. Веднъж поканили Учителя на сеансите им: "Учителю, елате да присъствате на нашия спиритически сеанс, да видите какви проявления от Невидимия свят имаме". Учителят се съгласил и отишъл.
към текста >>

Много грижи създаваха тези спиритисти на Учителя.
През деня бяха при Учителя и стенографираха Словото Му, а след това заминаваха на спиритически сеанс при чичо Дончо. Аз не се увличах от такива работи, но другите се привличаха и по този начин разрушаваха отвътре Школата. Това бяха младежи, невежи за Духовния свят, тръгнали да изучават света на духовете. За тях беше простено, че не знаеха, но онези, възрастните приятели, с толкова много опитности с Учителя, като мнозина дори знаеха кой е Той и все пак те правеха сеанси, увличаха и другите и ги отклоняваха от пътя на Школата. И това ставаше на Изгрева. Много грижи създаваха тези спиритисти на Учителя. Някой път умишлено, целенасочено, а друг път несъзнателно, като са били проводници на сили, които противодействаха на Школата на Учителя. Веднъж поканили Учителя на сеансите им: "Учителю, елате да присъствате на нашия спиритически сеанс, да видите какви проявления от Невидимия свят имаме". Учителят се съгласил и отишъл. Учителят седнал встрани. Онези седнали до масата, направили молитва и викат един дух, че втори, че трети, но никакъв дух не се явил чрез медиума.
към текста >>

Някой път умишлено, целенасочено, а друг път несъзнателно, като са били проводници на сили, които противодействаха на Школата на Учителя.
Аз не се увличах от такива работи, но другите се привличаха и по този начин разрушаваха отвътре Школата. Това бяха младежи, невежи за Духовния свят, тръгнали да изучават света на духовете. За тях беше простено, че не знаеха, но онези, възрастните приятели, с толкова много опитности с Учителя, като мнозина дори знаеха кой е Той и все пак те правеха сеанси, увличаха и другите и ги отклоняваха от пътя на Школата. И това ставаше на Изгрева. Много грижи създаваха тези спиритисти на Учителя. Някой път умишлено, целенасочено, а друг път несъзнателно, като са били проводници на сили, които противодействаха на Школата на Учителя. Веднъж поканили Учителя на сеансите им: "Учителю, елате да присъствате на нашия спиритически сеанс, да видите какви проявления от Невидимия свят имаме". Учителят се съгласил и отишъл. Учителят седнал встрани. Онези седнали до масата, направили молитва и викат един дух, че втори, че трети, но никакъв дух не се явил чрез медиума. А това е изпитан медиум, чрез който стават всички проявления!
към текста >>

Веднъж поканили Учителя на сеансите им: "Учителю, елате да присъствате на нашия спиритически сеанс, да видите какви проявления от Невидимия свят имаме".
Това бяха младежи, невежи за Духовния свят, тръгнали да изучават света на духовете. За тях беше простено, че не знаеха, но онези, възрастните приятели, с толкова много опитности с Учителя, като мнозина дори знаеха кой е Той и все пак те правеха сеанси, увличаха и другите и ги отклоняваха от пътя на Школата. И това ставаше на Изгрева. Много грижи създаваха тези спиритисти на Учителя. Някой път умишлено, целенасочено, а друг път несъзнателно, като са били проводници на сили, които противодействаха на Школата на Учителя. Веднъж поканили Учителя на сеансите им: "Учителю, елате да присъствате на нашия спиритически сеанс, да видите какви проявления от Невидимия свят имаме". Учителят се съгласил и отишъл. Учителят седнал встрани. Онези седнали до масата, направили молитва и викат един дух, че втори, че трети, но никакъв дух не се явил чрез медиума. А това е изпитан медиум, чрез който стават всички проявления! Значи грешката не е в него, а на друго място.
към текста >>

Учителят се съгласил и отишъл.
За тях беше простено, че не знаеха, но онези, възрастните приятели, с толкова много опитности с Учителя, като мнозина дори знаеха кой е Той и все пак те правеха сеанси, увличаха и другите и ги отклоняваха от пътя на Школата. И това ставаше на Изгрева. Много грижи създаваха тези спиритисти на Учителя. Някой път умишлено, целенасочено, а друг път несъзнателно, като са били проводници на сили, които противодействаха на Школата на Учителя. Веднъж поканили Учителя на сеансите им: "Учителю, елате да присъствате на нашия спиритически сеанс, да видите какви проявления от Невидимия свят имаме". Учителят се съгласил и отишъл. Учителят седнал встрани. Онези седнали до масата, направили молитва и викат един дух, че втори, че трети, но никакъв дух не се явил чрез медиума. А това е изпитан медиум, чрез който стават всички проявления! Значи грешката не е в него, а на друго място. Приближава се ръководителят им бай Дончо, кърши ръце пред Учителя и казва: "Чудно нещо, всяка вечер имаме проявления, а тази вечер няма нищо и никой не се явява".
към текста >>

Учителят седнал встрани.
И това ставаше на Изгрева. Много грижи създаваха тези спиритисти на Учителя. Някой път умишлено, целенасочено, а друг път несъзнателно, като са били проводници на сили, които противодействаха на Школата на Учителя. Веднъж поканили Учителя на сеансите им: "Учителю, елате да присъствате на нашия спиритически сеанс, да видите какви проявления от Невидимия свят имаме". Учителят се съгласил и отишъл. Учителят седнал встрани. Онези седнали до масата, направили молитва и викат един дух, че втори, че трети, но никакъв дух не се явил чрез медиума. А това е изпитан медиум, чрез който стават всички проявления! Значи грешката не е в него, а на друго място. Приближава се ръководителят им бай Дончо, кърши ръце пред Учителя и казва: "Чудно нещо, всяка вечер имаме проявления, а тази вечер няма нищо и никой не се явява". Учителят го изслушал и казал: "А Моето
към текста >>

Приближава се ръководителят им бай Дончо, кърши ръце пред Учителя и казва: "Чудно нещо, всяка вечер имаме проявления, а тази вечер няма нищо и никой не се явява".
Учителят се съгласил и отишъл. Учителят седнал встрани. Онези седнали до масата, направили молитва и викат един дух, че втори, че трети, но никакъв дух не се явил чрез медиума. А това е изпитан медиум, чрез който стават всички проявления! Значи грешката не е в него, а на друго място. Приближава се ръководителят им бай Дончо, кърши ръце пред Учителя и казва: "Чудно нещо, всяка вечер имаме проявления, а тази вечер няма нищо и никой не се явява". Учителят го изслушал и казал: "А Моето Проявление? Това не е ли малко и не ви ли е достатъчно? " После станал и си тръгнал. Оттогава кръжокът се разпаднал от само себе си.
към текста >>

Учителят го изслушал и казал: "А Моето
Учителят седнал встрани. Онези седнали до масата, направили молитва и викат един дух, че втори, че трети, но никакъв дух не се явил чрез медиума. А това е изпитан медиум, чрез който стават всички проявления! Значи грешката не е в него, а на друго място. Приближава се ръководителят им бай Дончо, кърши ръце пред Учителя и казва: "Чудно нещо, всяка вечер имаме проявления, а тази вечер няма нищо и никой не се явява". Учителят го изслушал и казал: "А Моето Проявление? Това не е ли малко и не ви ли е достатъчно? " После станал и си тръгнал. Оттогава кръжокът се разпаднал от само себе си. Тези случаи са много интересни, защото всеки един от присъстващите е получавал специални задачи от духовете, след което повече или по-малко се увреждат и им се влошава здравето и им се обърква живота.
към текста >>

След като се повредят и психически разцентроват, те ходят при Учителя и искат помощ.
Проявление? Това не е ли малко и не ви ли е достатъчно? " После станал и си тръгнал. Оттогава кръжокът се разпаднал от само себе си. Тези случаи са много интересни, защото всеки един от присъстващите е получавал специални задачи от духовете, след което повече или по-малко се увреждат и им се влошава здравето и им се обърква живота. След като се повредят и психически разцентроват, те ходят при Учителя и искат помощ. Примери много. Дори и Мария Тодорова е търсела помощ от Учителя за едно такова отклонение. Савка Керемидчиева си остригала косата, ходила с галоши, хранела се само с жито, само защото духовете от спиритическия сеанс така и наредили. Елена Андреева също изпълнявала подобни нареждания на духове. След това идва драматична развръзка.
към текста >>

Дори и Мария Тодорова е търсела помощ от Учителя за едно такова отклонение.
" После станал и си тръгнал. Оттогава кръжокът се разпаднал от само себе си. Тези случаи са много интересни, защото всеки един от присъстващите е получавал специални задачи от духовете, след което повече или по-малко се увреждат и им се влошава здравето и им се обърква живота. След като се повредят и психически разцентроват, те ходят при Учителя и искат помощ. Примери много. Дори и Мария Тодорова е търсела помощ от Учителя за едно такова отклонение. Савка Керемидчиева си остригала косата, ходила с галоши, хранела се само с жито, само защото духовете от спиритическия сеанс така и наредили. Елена Андреева също изпълнявала подобни нареждания на духове. След това идва драматична развръзка. Първо си заминава от този свят бай Дончо, ръководител на групата. Настъпи жестока разправа, защото духовете, явяващи се на спиритическия сеанс казваха, че Учителят е бил само един от многото Учители.
към текста >>

Настъпи жестока разправа, защото духовете, явяващи се на спиритическия сеанс казваха, че Учителят е бил само един от многото Учители.
Дори и Мария Тодорова е търсела помощ от Учителя за едно такова отклонение. Савка Керемидчиева си остригала косата, ходила с галоши, хранела се само с жито, само защото духовете от спиритическия сеанс така и наредили. Елена Андреева също изпълнявала подобни нареждания на духове. След това идва драматична развръзка. Първо си заминава от този свят бай Дончо, ръководител на групата. Настъпи жестока разправа, защото духовете, явяващи се на спиритическия сеанс казваха, че Учителят е бил само един от многото Учители. И всички участници вярваха в това. Беше времето, когато Духът на Заблуждението властваше и отклони много хора. За нарушение на окултните закони мнозина платиха с живота си. Борис Николов Сега, като чета и преписвам тези спомени, дойде ми на ум и аз да прибавя някои опитности от себе си, които съм чул от някои братя и сестри, и моя личен опит, който имах, да го спомена накратко:
към текста >>

Това беше преди няколко години, в село Тополица, Бургаско.Имаше медиумка, сестра Стойка, чрез която говореше духът на Учителя - така той ни се представяше, и ние така го знаехме: че е Учителят.
И всички участници вярваха в това. Беше времето, когато Духът на Заблуждението властваше и отклони много хора. За нарушение на окултните закони мнозина платиха с живота си. Борис Николов Сега, като чета и преписвам тези спомени, дойде ми на ум и аз да прибавя някои опитности от себе си, които съм чул от някои братя и сестри, и моя личен опит, който имах, да го спомена накратко: Това беше преди няколко години, в село Тополица, Бургаско.Имаше медиумка, сестра Стойка, чрез която говореше духът на Учителя - така той ни се представяше, и ние така го знаехме: че е Учителят. Затова от най-различни градове и села, макар и отдалече, ние ходехме там да слушаме беседите. Каза ни се да съборим братската чешма в същото село, която бе построена колективно от братята и сестрите от цяла България, по времето още на Учителя, когато Той бил в София. Той дал тогава разрешение и благословение и чешмата с усилен труд била завършена, с най-различни зодиаци и формули. Представяше нещо музейно и митично, свещено, много ценно, за спомен на Бялото Братство в България. Обаче ние, няколко братя и сестри, без да се замисляме много, я съборихме и започнахме да правим нова чешма, но не можахме да я доизкараме и направим такава, каквато беше старата чешма.
към текста >>

Каза ни се да съборим братската чешма в същото село, която бе построена колективно от братята и сестрите от цяла България, по времето още на Учителя, когато Той бил в София.
За нарушение на окултните закони мнозина платиха с живота си. Борис Николов Сега, като чета и преписвам тези спомени, дойде ми на ум и аз да прибавя някои опитности от себе си, които съм чул от някои братя и сестри, и моя личен опит, който имах, да го спомена накратко: Това беше преди няколко години, в село Тополица, Бургаско.Имаше медиумка, сестра Стойка, чрез която говореше духът на Учителя - така той ни се представяше, и ние така го знаехме: че е Учителят. Затова от най-различни градове и села, макар и отдалече, ние ходехме там да слушаме беседите. Каза ни се да съборим братската чешма в същото село, която бе построена колективно от братята и сестрите от цяла България, по времето още на Учителя, когато Той бил в София. Той дал тогава разрешение и благословение и чешмата с усилен труд била завършена, с най-различни зодиаци и формули. Представяше нещо музейно и митично, свещено, много ценно, за спомен на Бялото Братство в България. Обаче ние, няколко братя и сестри, без да се замисляме много, я съборихме и започнахме да правим нова чешма, но не можахме да я доизкараме и направим такава, каквато беше старата чешма. След това разбрахме, че ние вместо добро, сме направили най-голямото зло на Бога - съборихме Божия храм на мястото, на някогашните там Богомили. Сега, като чета това писмо, дето Учителят казва да не се занимаваме с медиуми, разбирам, че Той не се е обаждал никога чрез медиуми и други подобни, а някои други обикновени духове са се обаждали от Негово име и са ни заблуждавали, докато извършим този голям грях и престъпление пред лицето на Бога, Учителя, Христа и пред Цялото Всемирно Бяло Братство.
към текста >>

Сега, като чета това писмо, дето Учителят казва да не се занимаваме с медиуми, разбирам, че Той не се е обаждал никога чрез медиуми и други подобни, а някои други обикновени духове са се обаждали от Негово име и са ни заблуждавали, докато извършим този голям грях и престъпление пред лицето на Бога, Учителя, Христа и пред Цялото Всемирно Бяло Братство.
Каза ни се да съборим братската чешма в същото село, която бе построена колективно от братята и сестрите от цяла България, по времето още на Учителя, когато Той бил в София. Той дал тогава разрешение и благословение и чешмата с усилен труд била завършена, с най-различни зодиаци и формули. Представяше нещо музейно и митично, свещено, много ценно, за спомен на Бялото Братство в България. Обаче ние, няколко братя и сестри, без да се замисляме много, я съборихме и започнахме да правим нова чешма, но не можахме да я доизкараме и направим такава, каквато беше старата чешма. След това разбрахме, че ние вместо добро, сме направили най-голямото зло на Бога - съборихме Божия храм на мястото, на някогашните там Богомили. Сега, като чета това писмо, дето Учителят казва да не се занимаваме с медиуми, разбирам, че Той не се е обаждал никога чрез медиуми и други подобни, а някои други обикновени духове са се обаждали от Негово име и са ни заблуждавали, докато извършим този голям грях и престъпление пред лицето на Бога, Учителя, Христа и пред Цялото Всемирно Бяло Братство. Разкайвам се от дъното на душата си и съжалявам за този голям грях и престъпление, което сторих, без да съм знаел; като мислех, че добро правя на Бога, а аз съм направил най-голямото зло. Признавам се за виновен пред цялото Небе. Това го пиша за пример и за поука на всички, че който не слуша Учителя, Който ни говори в беседите и лекциите, ще пострада като мене. Аз пострадах, огреших се, но нека бъде знайно това на всички, които идват след мене, та да не съгрешават, да се предпазват и спасят, да бъдат будни и внимателни, да не грешат като мене... Един брат от Пловдив сподели с мене същата опитност.
към текста >>

Това го пиша за пример и за поука на всички, че който не слуша Учителя, Който ни говори в беседите и лекциите, ще пострада като мене.
Обаче ние, няколко братя и сестри, без да се замисляме много, я съборихме и започнахме да правим нова чешма, но не можахме да я доизкараме и направим такава, каквато беше старата чешма. След това разбрахме, че ние вместо добро, сме направили най-голямото зло на Бога - съборихме Божия храм на мястото, на някогашните там Богомили. Сега, като чета това писмо, дето Учителят казва да не се занимаваме с медиуми, разбирам, че Той не се е обаждал никога чрез медиуми и други подобни, а някои други обикновени духове са се обаждали от Негово име и са ни заблуждавали, докато извършим този голям грях и престъпление пред лицето на Бога, Учителя, Христа и пред Цялото Всемирно Бяло Братство. Разкайвам се от дъното на душата си и съжалявам за този голям грях и престъпление, което сторих, без да съм знаел; като мислех, че добро правя на Бога, а аз съм направил най-голямото зло. Признавам се за виновен пред цялото Небе. Това го пиша за пример и за поука на всички, че който не слуша Учителя, Който ни говори в беседите и лекциите, ще пострада като мене. Аз пострадах, огреших се, но нека бъде знайно това на всички, които идват след мене, та да не съгрешават, да се предпазват и спасят, да бъдат будни и внимателни, да не грешат като мене... Един брат от Пловдив сподели с мене същата опитност. И той се заблудил чрез някой медиум, на който духът се представял за Учителя, но той го запитал да му обясни 9-и стих от 6-а глава на Матея - от Евангелието: какво пише, че не го разбирал. Духът мълчал, нищо не отговорил и се бил разсърдил, задето му бил задаван такъв въпрос, и си отишъл - сеансът се развалил. Братът ми казва, че разбрал, че това не е нашият Учител - може ли, ако беше Той, да не знае този стих от Евангелието на Матея: Господнята молитва - "Отче наш"?
към текста >>

И той се заблудил чрез някой медиум, на който духът се представял за Учителя, но той го запитал да му обясни 9-и стих от 6-а глава на Матея - от Евангелието: какво пише, че не го разбирал.
Разкайвам се от дъното на душата си и съжалявам за този голям грях и престъпление, което сторих, без да съм знаел; като мислех, че добро правя на Бога, а аз съм направил най-голямото зло. Признавам се за виновен пред цялото Небе. Това го пиша за пример и за поука на всички, че който не слуша Учителя, Който ни говори в беседите и лекциите, ще пострада като мене. Аз пострадах, огреших се, но нека бъде знайно това на всички, които идват след мене, та да не съгрешават, да се предпазват и спасят, да бъдат будни и внимателни, да не грешат като мене... Един брат от Пловдив сподели с мене същата опитност. И той се заблудил чрез някой медиум, на който духът се представял за Учителя, но той го запитал да му обясни 9-и стих от 6-а глава на Матея - от Евангелието: какво пише, че не го разбирал. Духът мълчал, нищо не отговорил и се бил разсърдил, задето му бил задаван такъв въпрос, и си отишъл - сеансът се развалил. Братът ми казва, че разбрал, че това не е нашият Учител - може ли, ако беше Той, да не знае този стих от Евангелието на Матея: Господнята молитва - "Отче наш"? И повече не стъпил при тая група на медиума. Друг случай: Един брат от Айтос сподели с мене: - Ходехме ние, една група в провинцията, при един медиум, чрез който се обажда духът на Учителя.
към текста >>

Братът ми казва, че разбрал, че това не е нашият Учител - може ли, ако беше Той, да не знае този стих от Евангелието на Матея: Господнята молитва - "Отче наш"?
Това го пиша за пример и за поука на всички, че който не слуша Учителя, Който ни говори в беседите и лекциите, ще пострада като мене. Аз пострадах, огреших се, но нека бъде знайно това на всички, които идват след мене, та да не съгрешават, да се предпазват и спасят, да бъдат будни и внимателни, да не грешат като мене... Един брат от Пловдив сподели с мене същата опитност. И той се заблудил чрез някой медиум, на който духът се представял за Учителя, но той го запитал да му обясни 9-и стих от 6-а глава на Матея - от Евангелието: какво пише, че не го разбирал. Духът мълчал, нищо не отговорил и се бил разсърдил, задето му бил задаван такъв въпрос, и си отишъл - сеансът се развалил. Братът ми казва, че разбрал, че това не е нашият Учител - може ли, ако беше Той, да не знае този стих от Евангелието на Матея: Господнята молитва - "Отче наш"? И повече не стъпил при тая група на медиума. Друг случай: Един брат от Айтос сподели с мене: - Ходехме ние, една група в провинцията, при един медиум, чрез който се обажда духът на Учителя. Но веднъж го чувам да казва да не четем вече беседите на Учителя, защото те са стари, а да слушаме неговите беседи и да си ги записваме и да ги четем, това било неговото учение... Тогава разбрах, че не е нашият Учител, че съм попаднал в заблуждение и тогава напуснах групата и медиума - завърши братът разговора.
към текста >>

- Ходехме ние, една група в провинцията, при един медиум, чрез който се обажда духът на Учителя.
И той се заблудил чрез някой медиум, на който духът се представял за Учителя, но той го запитал да му обясни 9-и стих от 6-а глава на Матея - от Евангелието: какво пише, че не го разбирал. Духът мълчал, нищо не отговорил и се бил разсърдил, задето му бил задаван такъв въпрос, и си отишъл - сеансът се развалил. Братът ми казва, че разбрал, че това не е нашият Учител - може ли, ако беше Той, да не знае този стих от Евангелието на Матея: Господнята молитва - "Отче наш"? И повече не стъпил при тая група на медиума. Друг случай: Един брат от Айтос сподели с мене: - Ходехме ние, една група в провинцията, при един медиум, чрез който се обажда духът на Учителя. Но веднъж го чувам да казва да не четем вече беседите на Учителя, защото те са стари, а да слушаме неговите беседи и да си ги записваме и да ги четем, това било неговото учение... Тогава разбрах, че не е нашият Учител, че съм попаднал в заблуждение и тогава напуснах групата и медиума - завърши братът разговора. Разказваха ми един случай, подобен, наши братя, които се събрали около една медиумка, чрез която се явил духът и се представил за Учителя. Но един от младежите, по-пробуден и начетен, го запитал: - Като си наш Учител, кажи ми точно сега, в този момент, колко е часът?
към текста >>

Но веднъж го чувам да казва да не четем вече беседите на Учителя, защото те са стари, а да слушаме неговите беседи и да си ги записваме и да ги четем, това било неговото учение...
Духът мълчал, нищо не отговорил и се бил разсърдил, задето му бил задаван такъв въпрос, и си отишъл - сеансът се развалил. Братът ми казва, че разбрал, че това не е нашият Учител - може ли, ако беше Той, да не знае този стих от Евангелието на Матея: Господнята молитва - "Отче наш"? И повече не стъпил при тая група на медиума. Друг случай: Един брат от Айтос сподели с мене: - Ходехме ние, една група в провинцията, при един медиум, чрез който се обажда духът на Учителя. Но веднъж го чувам да казва да не четем вече беседите на Учителя, защото те са стари, а да слушаме неговите беседи и да си ги записваме и да ги четем, това било неговото учение... Тогава разбрах, че не е нашият Учител, че съм попаднал в заблуждение и тогава напуснах групата и медиума - завърши братът разговора. Разказваха ми един случай, подобен, наши братя, които се събрали около една медиумка, чрез която се явил духът и се представил за Учителя. Но един от младежите, по-пробуден и начетен, го запитал: - Като си наш Учител, кажи ми точно сега, в този момент, колко е часът? Чакали те, но духът не можал да отговори и те разбрали, че не е бил нашият Учител - и го напуснали.
към текста >>

Тогава разбрах, че не е нашият Учител, че съм попаднал в заблуждение и тогава напуснах групата и медиума - завърши братът разговора.
Братът ми казва, че разбрал, че това не е нашият Учител - може ли, ако беше Той, да не знае този стих от Евангелието на Матея: Господнята молитва - "Отче наш"? И повече не стъпил при тая група на медиума. Друг случай: Един брат от Айтос сподели с мене: - Ходехме ние, една група в провинцията, при един медиум, чрез който се обажда духът на Учителя. Но веднъж го чувам да казва да не четем вече беседите на Учителя, защото те са стари, а да слушаме неговите беседи и да си ги записваме и да ги четем, това било неговото учение... Тогава разбрах, че не е нашият Учител, че съм попаднал в заблуждение и тогава напуснах групата и медиума - завърши братът разговора. Разказваха ми един случай, подобен, наши братя, които се събрали около една медиумка, чрез която се явил духът и се представил за Учителя. Но един от младежите, по-пробуден и начетен, го запитал: - Като си наш Учител, кажи ми точно сега, в този момент, колко е часът? Чакали те, но духът не можал да отговори и те разбрали, че не е бил нашият Учител - и го напуснали. Според мене, правилно са постъпили всички братя и сестри, които не се занимават вече с медиуми и други подобни.
към текста >>

Разказваха ми един случай, подобен, наши братя, които се събрали около една медиумка, чрез която се явил духът и се представил за Учителя.
И повече не стъпил при тая група на медиума. Друг случай: Един брат от Айтос сподели с мене: - Ходехме ние, една група в провинцията, при един медиум, чрез който се обажда духът на Учителя. Но веднъж го чувам да казва да не четем вече беседите на Учителя, защото те са стари, а да слушаме неговите беседи и да си ги записваме и да ги четем, това било неговото учение... Тогава разбрах, че не е нашият Учител, че съм попаднал в заблуждение и тогава напуснах групата и медиума - завърши братът разговора. Разказваха ми един случай, подобен, наши братя, които се събрали около една медиумка, чрез която се явил духът и се представил за Учителя. Но един от младежите, по-пробуден и начетен, го запитал: - Като си наш Учител, кажи ми точно сега, в този момент, колко е часът? Чакали те, но духът не можал да отговори и те разбрали, че не е бил нашият Учител - и го напуснали. Според мене, правилно са постъпили всички братя и сестри, които не се занимават вече с медиуми и други подобни. Понеже са разбрали, че няма по-Велик Учител от Нашия Учител - защото всичко знае.
към текста >>

- Като си наш Учител, кажи ми точно сега, в този момент, колко е часът?
- Ходехме ние, една група в провинцията, при един медиум, чрез който се обажда духът на Учителя. Но веднъж го чувам да казва да не четем вече беседите на Учителя, защото те са стари, а да слушаме неговите беседи и да си ги записваме и да ги четем, това било неговото учение... Тогава разбрах, че не е нашият Учител, че съм попаднал в заблуждение и тогава напуснах групата и медиума - завърши братът разговора. Разказваха ми един случай, подобен, наши братя, които се събрали около една медиумка, чрез която се явил духът и се представил за Учителя. Но един от младежите, по-пробуден и начетен, го запитал: - Като си наш Учител, кажи ми точно сега, в този момент, колко е часът? Чакали те, но духът не можал да отговори и те разбрали, че не е бил нашият Учител - и го напуснали. Според мене, правилно са постъпили всички братя и сестри, които не се занимават вече с медиуми и други подобни. Понеже са разбрали, че няма по-Велик Учител от Нашия Учител - защото всичко знае. А онези, които се представят за учители от Негово име, ясно се разбирало, че каквото ги запитвали, нищо не отговорили - защото нищо не знаят. В Свещеното Писание, Христос и Св.
към текста >>

Чакали те, но духът не можал да отговори и те разбрали, че не е бил нашият Учител - и го напуснали.
Но веднъж го чувам да казва да не четем вече беседите на Учителя, защото те са стари, а да слушаме неговите беседи и да си ги записваме и да ги четем, това било неговото учение... Тогава разбрах, че не е нашият Учител, че съм попаднал в заблуждение и тогава напуснах групата и медиума - завърши братът разговора. Разказваха ми един случай, подобен, наши братя, които се събрали около една медиумка, чрез която се явил духът и се представил за Учителя. Но един от младежите, по-пробуден и начетен, го запитал: - Като си наш Учител, кажи ми точно сега, в този момент, колко е часът? Чакали те, но духът не можал да отговори и те разбрали, че не е бил нашият Учител - и го напуснали. Според мене, правилно са постъпили всички братя и сестри, които не се занимават вече с медиуми и други подобни. Понеже са разбрали, че няма по-Велик Учител от Нашия Учител - защото всичко знае. А онези, които се представят за учители от Негово име, ясно се разбирало, че каквото ги запитвали, нищо не отговорили - защото нищо не знаят. В Свещеното Писание, Христос и Св. Апостоли казват, че ще се навъдят много лъжепророци и лъжеучители - пазете се от тях, за да не се заблудите и да ви прелъстят в корист и разпътство и т.н.
към текста >>

Понеже са разбрали, че няма по-Велик Учител от Нашия Учител - защото всичко знае.
Разказваха ми един случай, подобен, наши братя, които се събрали около една медиумка, чрез която се явил духът и се представил за Учителя. Но един от младежите, по-пробуден и начетен, го запитал: - Като си наш Учител, кажи ми точно сега, в този момент, колко е часът? Чакали те, но духът не можал да отговори и те разбрали, че не е бил нашият Учител - и го напуснали. Според мене, правилно са постъпили всички братя и сестри, които не се занимават вече с медиуми и други подобни. Понеже са разбрали, че няма по-Велик Учител от Нашия Учител - защото всичко знае. А онези, които се представят за учители от Негово име, ясно се разбирало, че каквото ги запитвали, нищо не отговорили - защото нищо не знаят. В Свещеното Писание, Христос и Св. Апостоли казват, че ще се навъдят много лъжепророци и лъжеучители - пазете се от тях, за да не се заблудите и да ви прелъстят в корист и разпътство и т.н. Учителят в Своите беседи и лекции по няколко пъти повтаря: "Бъдете всякога с будно съзнание! " Ако бяхме слушали и изпълнявали думите и съветите на нашия Истински Учител в беседите и лекции, никога нямаше да дойдем до това грехопадение... За което ще даваме сметка и отчет...
към текста >>

А онези, които се представят за учители от Негово име, ясно се разбирало, че каквото ги запитвали, нищо не отговорили - защото нищо не знаят.
Но един от младежите, по-пробуден и начетен, го запитал: - Като си наш Учител, кажи ми точно сега, в този момент, колко е часът? Чакали те, но духът не можал да отговори и те разбрали, че не е бил нашият Учител - и го напуснали. Според мене, правилно са постъпили всички братя и сестри, които не се занимават вече с медиуми и други подобни. Понеже са разбрали, че няма по-Велик Учител от Нашия Учител - защото всичко знае. А онези, които се представят за учители от Негово име, ясно се разбирало, че каквото ги запитвали, нищо не отговорили - защото нищо не знаят. В Свещеното Писание, Христос и Св. Апостоли казват, че ще се навъдят много лъжепророци и лъжеучители - пазете се от тях, за да не се заблудите и да ви прелъстят в корист и разпътство и т.н. Учителят в Своите беседи и лекции по няколко пъти повтаря: "Бъдете всякога с будно съзнание! " Ако бяхме слушали и изпълнявали думите и съветите на нашия Истински Учител в беседите и лекции, никога нямаше да дойдем до това грехопадение... За което ще даваме сметка и отчет... Д-р Стефан Кадиев
към текста >>

Апостоли казват, че ще се навъдят много лъжепророци и лъжеучители - пазете се от тях, за да не се заблудите и да ви прелъстят в корист и разпътство и т.н.
Чакали те, но духът не можал да отговори и те разбрали, че не е бил нашият Учител - и го напуснали. Според мене, правилно са постъпили всички братя и сестри, които не се занимават вече с медиуми и други подобни. Понеже са разбрали, че няма по-Велик Учител от Нашия Учител - защото всичко знае. А онези, които се представят за учители от Негово име, ясно се разбирало, че каквото ги запитвали, нищо не отговорили - защото нищо не знаят. В Свещеното Писание, Христос и Св. Апостоли казват, че ще се навъдят много лъжепророци и лъжеучители - пазете се от тях, за да не се заблудите и да ви прелъстят в корист и разпътство и т.н. Учителят в Своите беседи и лекции по няколко пъти повтаря: "Бъдете всякога с будно съзнание! " Ако бяхме слушали и изпълнявали думите и съветите на нашия Истински Учител в беседите и лекции, никога нямаше да дойдем до това грехопадение... За което ще даваме сметка и отчет... Д-р Стефан Кадиев
към текста >>

Учителят в Своите беседи и лекции по няколко пъти повтаря: "Бъдете всякога с будно съзнание!
Според мене, правилно са постъпили всички братя и сестри, които не се занимават вече с медиуми и други подобни. Понеже са разбрали, че няма по-Велик Учител от Нашия Учител - защото всичко знае. А онези, които се представят за учители от Негово име, ясно се разбирало, че каквото ги запитвали, нищо не отговорили - защото нищо не знаят. В Свещеното Писание, Христос и Св. Апостоли казват, че ще се навъдят много лъжепророци и лъжеучители - пазете се от тях, за да не се заблудите и да ви прелъстят в корист и разпътство и т.н. Учителят в Своите беседи и лекции по няколко пъти повтаря: "Бъдете всякога с будно съзнание! " Ако бяхме слушали и изпълнявали думите и съветите на нашия Истински Учител в беседите и лекции, никога нямаше да дойдем до това грехопадение... За което ще даваме сметка и отчет... Д-р Стефан Кадиев
към текста >>

" Ако бяхме слушали и изпълнявали думите и съветите на нашия Истински Учител в беседите и лекции, никога нямаше да дойдем до това грехопадение... За което ще даваме сметка и отчет...
Понеже са разбрали, че няма по-Велик Учител от Нашия Учител - защото всичко знае. А онези, които се представят за учители от Негово име, ясно се разбирало, че каквото ги запитвали, нищо не отговорили - защото нищо не знаят. В Свещеното Писание, Христос и Св. Апостоли казват, че ще се навъдят много лъжепророци и лъжеучители - пазете се от тях, за да не се заблудите и да ви прелъстят в корист и разпътство и т.н. Учителят в Своите беседи и лекции по няколко пъти повтаря: "Бъдете всякога с будно съзнание! " Ако бяхме слушали и изпълнявали думите и съветите на нашия Истински Учител в беседите и лекции, никога нямаше да дойдем до това грехопадение... За което ще даваме сметка и отчет... Д-р Стефан Кадиев
към текста >>

85. НЕПОСЛУШАНИЕ

Учителят каза нещо, за което ние не Го послушахме: "Всеки от вас да си купи по един декар.
НЕПОСЛУШАНИЕ Спомени на ученици На Изгрева приятелите започнаха да си строят бараки. Сестра Динова си направи къща. Започнаха постепенно да си купуват места. Учителят каза нещо, за което ние не Го послушахме: "Всеки от вас да си купи по един декар. За да не са близки постройките, а да имате място да обработвате, с което да посрещате насъщните нужди от прехрана". Учителят имаше предвид, освен овощни дръвчета, всеки от нас да има зеленчукова градина, където сам да прави опитите, които даваше Той и така да се прехранваме. Братският просветен съвет, състоящ се от интелигентни братя, имаше за задача да организира издаването на Словото на Учителя. На Братския просветен съвет Учителят беше казал да закупят всички места, разположени от Дървенишкото шосе до железопътната линия в гората. Имаха пари, но не ги закупиха.
към текста >>

Учителят имаше предвид, освен овощни дръвчета, всеки от нас да има зеленчукова градина, където сам да прави опитите, които даваше Той и така да се прехранваме.
На Изгрева приятелите започнаха да си строят бараки. Сестра Динова си направи къща. Започнаха постепенно да си купуват места. Учителят каза нещо, за което ние не Го послушахме: "Всеки от вас да си купи по един декар. За да не са близки постройките, а да имате място да обработвате, с което да посрещате насъщните нужди от прехрана". Учителят имаше предвид, освен овощни дръвчета, всеки от нас да има зеленчукова градина, където сам да прави опитите, които даваше Той и така да се прехранваме. Братският просветен съвет, състоящ се от интелигентни братя, имаше за задача да организира издаването на Словото на Учителя. На Братския просветен съвет Учителят беше казал да закупят всички места, разположени от Дървенишкото шосе до железопътната линия в гората. Имаха пари, но не ги закупиха. Непослушание и своеволие! Освен, че не ги закупиха, но направиха и втора фатална грешка.
към текста >>

Братският просветен съвет, състоящ се от интелигентни братя, имаше за задача да организира издаването на Словото на Учителя.
Сестра Динова си направи къща. Започнаха постепенно да си купуват места. Учителят каза нещо, за което ние не Го послушахме: "Всеки от вас да си купи по един декар. За да не са близки постройките, а да имате място да обработвате, с което да посрещате насъщните нужди от прехрана". Учителят имаше предвид, освен овощни дръвчета, всеки от нас да има зеленчукова градина, където сам да прави опитите, които даваше Той и така да се прехранваме. Братският просветен съвет, състоящ се от интелигентни братя, имаше за задача да организира издаването на Словото на Учителя. На Братския просветен съвет Учителят беше казал да закупят всички места, разположени от Дървенишкото шосе до железопътната линия в гората. Имаха пари, но не ги закупиха. Непослушание и своеволие! Освен, че не ги закупиха, но направиха и втора фатална грешка. Започнаха да закупуват от селяните имоти, които бяха на парцели по два-три декара.
към текста >>

На Братския просветен съвет Учителят беше казал да закупят всички места, разположени от Дървенишкото шосе до железопътната линия в гората.
Започнаха постепенно да си купуват места. Учителят каза нещо, за което ние не Го послушахме: "Всеки от вас да си купи по един декар. За да не са близки постройките, а да имате място да обработвате, с което да посрещате насъщните нужди от прехрана". Учителят имаше предвид, освен овощни дръвчета, всеки от нас да има зеленчукова градина, където сам да прави опитите, които даваше Той и така да се прехранваме. Братският просветен съвет, състоящ се от интелигентни братя, имаше за задача да организира издаването на Словото на Учителя. На Братския просветен съвет Учителят беше казал да закупят всички места, разположени от Дървенишкото шосе до железопътната линия в гората. Имаха пари, но не ги закупиха. Непослушание и своеволие! Освен, че не ги закупиха, но направиха и втора фатална грешка. Започнаха да закупуват от селяните имоти, които бяха на парцели по два-три декара. С това се занимаваха доктор Иван Жеков, който бе отговорник и Любомир Лулчев.
към текста >>

Вместо да купят по един декар, както беше казал Учителят, те ги разцепиха на по 200-300 кв.м.
Освен, че не ги закупиха, но направиха и втора фатална грешка. Започнаха да закупуват от селяните имоти, които бяха на парцели по два-три декара. С това се занимаваха доктор Иван Жеков, който бе отговорник и Любомир Лулчев. Откупуваха от селяните парцелите и след това ги разцепваха на 200-300 кв.м. на човек. Вместо да купят по един декар, както беше казал Учителят, те ги разцепиха на по 200-300 кв.м. Извинението им беше, че хората били бедни и нямали пари. Това беше и вярно, и невярно. Тогава имаше много братски пари и земите можеха да се откупят с тях, а след това всеки, който получаваше по един декар, щеше да си изплати на Братството заема. Но това не бе направено. Получи се едно раздробяване, безразборно разкъсване на парчета на парцелите и когато по-късно си направиха къщите, гледката не беше хубава.
към текста >>

И когато решиха да правят къщите, пак не питаха Учителя, а Той беше за ред и порядък.
Извинението им беше, че хората били бедни и нямали пари. Това беше и вярно, и невярно. Тогава имаше много братски пари и земите можеха да се откупят с тях, а след това всеки, който получаваше по един декар, щеше да си изплати на Братството заема. Но това не бе направено. Получи се едно раздробяване, безразборно разкъсване на парчета на парцелите и когато по-късно си направиха къщите, гледката не беше хубава. И когато решиха да правят къщите, пак не питаха Учителя, а Той беше за ред и порядък. Спомням си как по време на съборите нареждаше палатките да се построят в редици под конец. А тук всеки правеше това, което искаше и според възможностите си. Учителят никога не се бъркаше да каже: "Направи това или онова". В Братството идваха млади попълнения и заварваха малките, неугледни и безразборно построени, но непременно оградени с бодлива тел къщички. Това не им харесваше, защото четяха и слушаха Словото на Учителя за живота.
към текста >>

Учителят никога не се бъркаше да каже: "Направи това или онова".
Но това не бе направено. Получи се едно раздробяване, безразборно разкъсване на парчета на парцелите и когато по-късно си направиха къщите, гледката не беше хубава. И когато решиха да правят къщите, пак не питаха Учителя, а Той беше за ред и порядък. Спомням си как по време на съборите нареждаше палатките да се построят в редици под конец. А тук всеки правеше това, което искаше и според възможностите си. Учителят никога не се бъркаше да каже: "Направи това или онова". В Братството идваха млади попълнения и заварваха малките, неугледни и безразборно построени, но непременно оградени с бодлива тел къщички. Това не им харесваше, защото четяха и слушаха Словото на Учителя за живота. А Той бе казал: "Моето учение може да се предаде само с една дума. Тази дума е ЧИСТОТА". Та това даде повод на Учителя след това да нареди: "Да се вдигнат телените огради!
към текста >>

Това не им харесваше, защото четяха и слушаха Словото на Учителя за живота.
И когато решиха да правят къщите, пак не питаха Учителя, а Той беше за ред и порядък. Спомням си как по време на съборите нареждаше палатките да се построят в редици под конец. А тук всеки правеше това, което искаше и според възможностите си. Учителят никога не се бъркаше да каже: "Направи това или онова". В Братството идваха млади попълнения и заварваха малките, неугледни и безразборно построени, но непременно оградени с бодлива тел къщички. Това не им харесваше, защото четяха и слушаха Словото на Учителя за живота. А Той бе казал: "Моето учение може да се предаде само с една дума. Тази дума е ЧИСТОТА". Та това даде повод на Учителя след това да нареди: "Да се вдигнат телените огради! " Някои ги вдигнаха, а някои не ги вдигнаха. После станаха кавги за педя земя.
към текста >>

Та това даде повод на Учителя след това да нареди: "Да се вдигнат телените огради!
Учителят никога не се бъркаше да каже: "Направи това или онова". В Братството идваха млади попълнения и заварваха малките, неугледни и безразборно построени, но непременно оградени с бодлива тел къщички. Това не им харесваше, защото четяха и слушаха Словото на Учителя за живота. А Той бе казал: "Моето учение може да се предаде само с една дума. Тази дума е ЧИСТОТА". Та това даде повод на Учителя след това да нареди: "Да се вдигнат телените огради! " Някои ги вдигнаха, а някои не ги вдигнаха. После станаха кавги за педя земя. Съдиха се за квадратен метър земя. Когато след време четете това, трябва да знаете какво значи своеволие и непослушание към Учителя. Имаше случай, когато брат Белев се съди за един квадратен метър.
към текста >>

Когато след време четете това, трябва да знаете какво значи своеволие и непослушание към Учителя.
Тази дума е ЧИСТОТА". Та това даде повод на Учителя след това да нареди: "Да се вдигнат телените огради! " Някои ги вдигнаха, а някои не ги вдигнаха. После станаха кавги за педя земя. Съдиха се за квадратен метър земя. Когато след време четете това, трябва да знаете какво значи своеволие и непослушание към Учителя. Имаше случай, когато брат Белев се съди за един квадратен метър. Епитропов и доктор Жеков се съдиха за въздушно пространство. Тогава чрез съда събориха горния етаж на Иван Жеков, който бе построен неправилно и навлизаше във въздушното пространство на Епитропов. Аз плаках за тази работа. Какво братско отношение има в това?
към текста >>

Аз плаках тогава от срам и жалост, че сме толкова нищожни и малки хорица пред Учителя.
Аз плаках за тази работа. Какво братско отношение има в това? Така се скараха, че не си говориха с години. Брат Епитропов подаде заявление в съда и след като се съдиха, разрушиха една стая от къщата на доктор Жеков, която бе незаконно построена. Това не е позволено на братя: един да строи незаконно, а друг да търси правдата си чрез съда. Аз плаках тогава от срам и жалост, че сме толкова нищожни и малки хорица пред Учителя. Когато тази свада приключи, Учителят дойде в "Парахода" на стенографките и каза: "Примириха се, Еленке, току-що - на обед". Това бе празник за Учителя, че са се примирили. И стана на Ивановден, когато бе именния ден на доктор Жеков. Докторът отиде при Учителя да Го черпи за именния си ден, а Учителят му каза: "Не си ли готов да се примириш с Петко Епитропов и то днес, на именния си ден? " Доктор Жеков отговори, че е готов.
към текста >>

Когато тази свада приключи, Учителят дойде в "Парахода" на стенографките и каза: "Примириха се, Еленке, току-що - на обед".
Какво братско отношение има в това? Така се скараха, че не си говориха с години. Брат Епитропов подаде заявление в съда и след като се съдиха, разрушиха една стая от къщата на доктор Жеков, която бе незаконно построена. Това не е позволено на братя: един да строи незаконно, а друг да търси правдата си чрез съда. Аз плаках тогава от срам и жалост, че сме толкова нищожни и малки хорица пред Учителя. Когато тази свада приключи, Учителят дойде в "Парахода" на стенографките и каза: "Примириха се, Еленке, току-що - на обед". Това бе празник за Учителя, че са се примирили. И стана на Ивановден, когато бе именния ден на доктор Жеков. Докторът отиде при Учителя да Го черпи за именния си ден, а Учителят му каза: "Не си ли готов да се примириш с Петко Епитропов и то днес, на именния си ден? " Доктор Жеков отговори, че е готов. Отишъл при него и се примирили.
към текста >>

Това бе празник за Учителя, че са се примирили.
Така се скараха, че не си говориха с години. Брат Епитропов подаде заявление в съда и след като се съдиха, разрушиха една стая от къщата на доктор Жеков, която бе незаконно построена. Това не е позволено на братя: един да строи незаконно, а друг да търси правдата си чрез съда. Аз плаках тогава от срам и жалост, че сме толкова нищожни и малки хорица пред Учителя. Когато тази свада приключи, Учителят дойде в "Парахода" на стенографките и каза: "Примириха се, Еленке, току-що - на обед". Това бе празник за Учителя, че са се примирили. И стана на Ивановден, когато бе именния ден на доктор Жеков. Докторът отиде при Учителя да Го черпи за именния си ден, а Учителят му каза: "Не си ли готов да се примириш с Петко Епитропов и то днес, на именния си ден? " Доктор Жеков отговори, че е готов. Отишъл при него и се примирили. Заради това Учителят ни извика всички на обяд и отпразнувахме тяхното примирение.
към текста >>

Докторът отиде при Учителя да Го черпи за именния си ден, а Учителят му каза: "Не си ли готов да се примириш с Петко Епитропов и то днес, на именния си ден?
Това не е позволено на братя: един да строи незаконно, а друг да търси правдата си чрез съда. Аз плаках тогава от срам и жалост, че сме толкова нищожни и малки хорица пред Учителя. Когато тази свада приключи, Учителят дойде в "Парахода" на стенографките и каза: "Примириха се, Еленке, току-що - на обед". Това бе празник за Учителя, че са се примирили. И стана на Ивановден, когато бе именния ден на доктор Жеков. Докторът отиде при Учителя да Го черпи за именния си ден, а Учителят му каза: "Не си ли готов да се примириш с Петко Епитропов и то днес, на именния си ден? " Доктор Жеков отговори, че е готов. Отишъл при него и се примирили. Заради това Учителят ни извика всички на обяд и отпразнувахме тяхното примирение. Каква голяма радост видях в очите на Учителя! Аз имах един случай с Петко Епитропов, който дойде да му напиша на пишещата машина заявление срещу доктор Иван Жеков.
към текста >>

Заради това Учителят ни извика всички на обяд и отпразнувахме тяхното примирение.
Това бе празник за Учителя, че са се примирили. И стана на Ивановден, когато бе именния ден на доктор Жеков. Докторът отиде при Учителя да Го черпи за именния си ден, а Учителят му каза: "Не си ли готов да се примириш с Петко Епитропов и то днес, на именния си ден? " Доктор Жеков отговори, че е готов. Отишъл при него и се примирили. Заради това Учителят ни извика всички на обяд и отпразнувахме тяхното примирение. Каква голяма радост видях в очите на Учителя! Аз имах един случай с Петко Епитропов, който дойде да му напиша на пишещата машина заявление срещу доктор Иван Жеков. Казах му: "Брат Петко, вие имате недоразумения с брат Жеков. Както вие сте ми брат, така и брат Жеков ми е брат. Недейте ме кара да пиша заявление!
към текста >>

Каква голяма радост видях в очите на Учителя!
И стана на Ивановден, когато бе именния ден на доктор Жеков. Докторът отиде при Учителя да Го черпи за именния си ден, а Учителят му каза: "Не си ли готов да се примириш с Петко Епитропов и то днес, на именния си ден? " Доктор Жеков отговори, че е готов. Отишъл при него и се примирили. Заради това Учителят ни извика всички на обяд и отпразнувахме тяхното примирение. Каква голяма радост видях в очите на Учителя! Аз имах един случай с Петко Епитропов, който дойде да му напиша на пишещата машина заявление срещу доктор Иван Жеков. Казах му: "Брат Петко, вие имате недоразумения с брат Жеков. Както вие сте ми брат, така и брат Жеков ми е брат. Недейте ме кара да пиша заявление! " Погледна ме и промълви: "Сестра, разбирам това".
към текста >>

Срамни истории пред Учителя.
Както вие сте ми брат, така и брат Жеков ми е брат. Недейте ме кара да пиша заявление! " Погледна ме и промълви: "Сестра, разбирам това". И ме остави. И сестри се съдеха за един метър за неправилно поставена телена ограда. Срамни истории пред Учителя. А Той е искал, когато се купят всички места, да се парцелират по един декар и да се построи една голяма сграда, в която да живеят сестри и братя, които са самотни. Дори планът беше начертан. Всеки един щеше да има по една стая, кухня и антре. Имаше една сестра, която беше чула за това, дала всичките си спестявания на Учителя и бе казала: "Учителю, като правите нещо, една стая да ми направите". Учителят беше оставил нейните пари в купа на братските пари и понеже нищо не се построи, нейните пари останаха там.
към текста >>

Имаше една сестра, която беше чула за това, дала всичките си спестявания на Учителя и бе казала: "Учителю, като правите нещо, една стая да ми направите".
И сестри се съдеха за един метър за неправилно поставена телена ограда. Срамни истории пред Учителя. А Той е искал, когато се купят всички места, да се парцелират по един декар и да се построи една голяма сграда, в която да живеят сестри и братя, които са самотни. Дори планът беше начертан. Всеки един щеше да има по една стая, кухня и антре. Имаше една сестра, която беше чула за това, дала всичките си спестявания на Учителя и бе казала: "Учителю, като правите нещо, една стая да ми направите". Учителят беше оставил нейните пари в купа на братските пари и понеже нищо не се построи, нейните пари останаха там. Накрая, от кумова срама, на сестрата бе скована една барака и тя преживя там живота си. Но стана не по вина на Учителя, а по вина на приятелите. Пред сестра Веска Козарева Учителят дори бе казал: "Казах им да построят едно общежитие за братя и сестри. Дадох им план, давах им пари, но никой не се нае да го построи.
към текста >>

Учителят беше оставил нейните пари в купа на братските пари и понеже нищо не се построи, нейните пари останаха там.
Срамни истории пред Учителя. А Той е искал, когато се купят всички места, да се парцелират по един декар и да се построи една голяма сграда, в която да живеят сестри и братя, които са самотни. Дори планът беше начертан. Всеки един щеше да има по една стая, кухня и антре. Имаше една сестра, която беше чула за това, дала всичките си спестявания на Учителя и бе казала: "Учителю, като правите нещо, една стая да ми направите". Учителят беше оставил нейните пари в купа на братските пари и понеже нищо не се построи, нейните пари останаха там. Накрая, от кумова срама, на сестрата бе скована една барака и тя преживя там живота си. Но стана не по вина на Учителя, а по вина на приятелите. Пред сестра Веска Козарева Учителят дори бе казал: "Казах им да построят едно общежитие за братя и сестри. Дадох им план, давах им пари, но никой не се нае да го построи. А построиха бараки и се оградиха с бодлива тел.
към текста >>

Но стана не по вина на Учителя, а по вина на приятелите.
Дори планът беше начертан. Всеки един щеше да има по една стая, кухня и антре. Имаше една сестра, която беше чула за това, дала всичките си спестявания на Учителя и бе казала: "Учителю, като правите нещо, една стая да ми направите". Учителят беше оставил нейните пари в купа на братските пари и понеже нищо не се построи, нейните пари останаха там. Накрая, от кумова срама, на сестрата бе скована една барака и тя преживя там живота си. Но стана не по вина на Учителя, а по вина на приятелите. Пред сестра Веска Козарева Учителят дори бе казал: "Казах им да построят едно общежитие за братя и сестри. Дадох им план, давах им пари, но никой не се нае да го построи. А построиха бараки и се оградиха с бодлива тел. Затова аз ще го предам това място на други хора, които да изпълнят Волята на Великия Учител". След този разговор изминаха десетки години и се сбъднаха думите Му.
към текста >>

Пред сестра Веска Козарева Учителят дори бе казал: "Казах им да построят едно общежитие за братя и сестри.
Всеки един щеше да има по една стая, кухня и антре. Имаше една сестра, която беше чула за това, дала всичките си спестявания на Учителя и бе казала: "Учителю, като правите нещо, една стая да ми направите". Учителят беше оставил нейните пари в купа на братските пари и понеже нищо не се построи, нейните пари останаха там. Накрая, от кумова срама, на сестрата бе скована една барака и тя преживя там живота си. Но стана не по вина на Учителя, а по вина на приятелите. Пред сестра Веска Козарева Учителят дори бе казал: "Казах им да построят едно общежитие за братя и сестри. Дадох им план, давах им пари, но никой не се нае да го построи. А построиха бараки и се оградиха с бодлива тел. Затова аз ще го предам това място на други хора, които да изпълнят Волята на Великия Учител". След този разговор изминаха десетки години и се сбъднаха думите Му. След време питах брат Начо Петров, който беше от интелигентните и образовани братя в Братството: "Брат Начо, когато Учителят ви каза да купите местата от Дървенишкото шосе до линията, защо не ги купихте, защо не направихте така, както каза Учителят?
към текста >>

Затова аз ще го предам това място на други хора, които да изпълнят Волята на Великия Учител".
Накрая, от кумова срама, на сестрата бе скована една барака и тя преживя там живота си. Но стана не по вина на Учителя, а по вина на приятелите. Пред сестра Веска Козарева Учителят дори бе казал: "Казах им да построят едно общежитие за братя и сестри. Дадох им план, давах им пари, но никой не се нае да го построи. А построиха бараки и се оградиха с бодлива тел. Затова аз ще го предам това място на други хора, които да изпълнят Волята на Великия Учител". След този разговор изминаха десетки години и се сбъднаха думите Му. След време питах брат Начо Петров, който беше от интелигентните и образовани братя в Братството: "Брат Начо, когато Учителят ви каза да купите местата от Дървенишкото шосе до линията, защо не ги купихте, защо не направихте така, както каза Учителят? " Брат Начо ме гледа, примигва и мълчи. "Брат Начо, пари ли нямахте тогава? " Накрая проговаря: "Имахме пари.
към текста >>

След време питах брат Начо Петров, който беше от интелигентните и образовани братя в Братството: "Брат Начо, когато Учителят ви каза да купите местата от Дървенишкото шосе до линията, защо не ги купихте, защо не направихте така, както каза Учителят?
Пред сестра Веска Козарева Учителят дори бе казал: "Казах им да построят едно общежитие за братя и сестри. Дадох им план, давах им пари, но никой не се нае да го построи. А построиха бараки и се оградиха с бодлива тел. Затова аз ще го предам това място на други хора, които да изпълнят Волята на Великия Учител". След този разговор изминаха десетки години и се сбъднаха думите Му. След време питах брат Начо Петров, който беше от интелигентните и образовани братя в Братството: "Брат Начо, когато Учителят ви каза да купите местата от Дървенишкото шосе до линията, защо не ги купихте, защо не направихте така, както каза Учителят? " Брат Начо ме гледа, примигва и мълчи. "Брат Начо, пари ли нямахте тогава? " Накрая проговаря: "Имахме пари. Защо не ги купихме ли? Защото толкова разбирахме.
към текста >>

Ако нямаха разбиране, защо не го направиха поне от послушание на ученик към Учителя?
И не купувахме, макар че селяните от тези места не ги оряха. Това беше Слатинска мера. Имаше много безстопанствени места. Не го направихме от неразбиране". Това не е извинение. Ако нямаха разбиране, защо не го направиха поне от послушание на ученик към Учителя? Разбирането е едно и за него има оправдание. Послушанието на ученика е нещо свещено и за него няма оправдание! Има една друга причина, която е най-важната. Много пъти съм чувала как възрастните приятели говореха, че Учителят разбирал от духовни въпроси, но не разбирал от материални неща. Затова, като по-оправни в материалните неща, те ги разбирали по-добре от Него и правеха, каквото си наумяваха, без дори да се съобразяват с мнението на Учителя, изказано по някой въпрос.
към текста >>

Много пъти съм чувала как възрастните приятели говореха, че Учителят разбирал от духовни въпроси, но не разбирал от материални неща.
Това не е извинение. Ако нямаха разбиране, защо не го направиха поне от послушание на ученик към Учителя? Разбирането е едно и за него има оправдание. Послушанието на ученика е нещо свещено и за него няма оправдание! Има една друга причина, която е най-важната. Много пъти съм чувала как възрастните приятели говореха, че Учителят разбирал от духовни въпроси, но не разбирал от материални неща. Затова, като по-оправни в материалните неща, те ги разбирали по-добре от Него и правеха, каквото си наумяваха, без дори да се съобразяват с мнението на Учителя, изказано по някой въпрос. По този повод много приятели платиха скъпо за своето непослушание с личните си имоти. Когато отиваха да питат Учителя как да си разрешат въпросите с тях, след като получаваха съвета Му, правеха точно обратното, понеже смятаха, че Той не разбира от материални въпроси. Те си платиха за непослушанието със своите имоти, като ги загубиха! Но тук се касаеше за Братството, за братски имоти, за построяване на "Изгрева" и те нямаха право да проявят това своеволие.
към текста >>

Затова, като по-оправни в материалните неща, те ги разбирали по-добре от Него и правеха, каквото си наумяваха, без дори да се съобразяват с мнението на Учителя, изказано по някой въпрос.
Ако нямаха разбиране, защо не го направиха поне от послушание на ученик към Учителя? Разбирането е едно и за него има оправдание. Послушанието на ученика е нещо свещено и за него няма оправдание! Има една друга причина, която е най-важната. Много пъти съм чувала как възрастните приятели говореха, че Учителят разбирал от духовни въпроси, но не разбирал от материални неща. Затова, като по-оправни в материалните неща, те ги разбирали по-добре от Него и правеха, каквото си наумяваха, без дори да се съобразяват с мнението на Учителя, изказано по някой въпрос. По този повод много приятели платиха скъпо за своето непослушание с личните си имоти. Когато отиваха да питат Учителя как да си разрешат въпросите с тях, след като получаваха съвета Му, правеха точно обратното, понеже смятаха, че Той не разбира от материални въпроси. Те си платиха за непослушанието със своите имоти, като ги загубиха! Но тук се касаеше за Братството, за братски имоти, за построяване на "Изгрева" и те нямаха право да проявят това своеволие. А го направиха.
към текста >>

Когато отиваха да питат Учителя как да си разрешат въпросите с тях, след като получаваха съвета Му, правеха точно обратното, понеже смятаха, че Той не разбира от материални въпроси.
Послушанието на ученика е нещо свещено и за него няма оправдание! Има една друга причина, която е най-важната. Много пъти съм чувала как възрастните приятели говореха, че Учителят разбирал от духовни въпроси, но не разбирал от материални неща. Затова, като по-оправни в материалните неща, те ги разбирали по-добре от Него и правеха, каквото си наумяваха, без дори да се съобразяват с мнението на Учителя, изказано по някой въпрос. По този повод много приятели платиха скъпо за своето непослушание с личните си имоти. Когато отиваха да питат Учителя как да си разрешат въпросите с тях, след като получаваха съвета Му, правеха точно обратното, понеже смятаха, че Той не разбира от материални въпроси. Те си платиха за непослушанието със своите имоти, като ги загубиха! Но тук се касаеше за Братството, за братски имоти, за построяване на "Изгрева" и те нямаха право да проявят това своеволие. А го направиха. Ето пример с Иван Радославов, който бе загубил от един мошеник-предприемач къщата си, дворното място и след това салонът на "Оборище" 14 трябваше да бъде разрушен. Отива той със своя адвокат при Учителя за съвет.
към текста >>

Отива той със своя адвокат при Учителя за съвет.
Когато отиваха да питат Учителя как да си разрешат въпросите с тях, след като получаваха съвета Му, правеха точно обратното, понеже смятаха, че Той не разбира от материални въпроси. Те си платиха за непослушанието със своите имоти, като ги загубиха! Но тук се касаеше за Братството, за братски имоти, за построяване на "Изгрева" и те нямаха право да проявят това своеволие. А го направиха. Ето пример с Иван Радославов, който бе загубил от един мошеник-предприемач къщата си, дворното място и след това салонът на "Оборище" 14 трябваше да бъде разрушен. Отива той със своя адвокат при Учителя за съвет. След като адвокатът излиза от стаята на Учителя, започва да се кара на Иван Радославов: "Радославов, като имаш такъв умен човек, който да знае по-добре от мен всички закони, защо не си дошъл да Го питаш какво да правиш, а си се оставил в ръцете на онзи мошеник да те изиграе. И сега ме водиш пред Него и аз да се червя, като Го слушам колко много знае и че моето адвокатство нищо не струва пред Него! " Брат Радославов мълчи, но беше почтен, та после разказа това пред всички. Но беше късно! Поради това неразбиране и непослушание раздробиха "Изгрева" на малки парчета и се получи една цигания.
към текста >>

След като адвокатът излиза от стаята на Учителя, започва да се кара на Иван Радославов: "Радославов, като имаш такъв умен човек, който да знае по-добре от мен всички закони, защо не си дошъл да Го питаш какво да правиш, а си се оставил в ръцете на онзи мошеник да те изиграе.
Те си платиха за непослушанието със своите имоти, като ги загубиха! Но тук се касаеше за Братството, за братски имоти, за построяване на "Изгрева" и те нямаха право да проявят това своеволие. А го направиха. Ето пример с Иван Радославов, който бе загубил от един мошеник-предприемач къщата си, дворното място и след това салонът на "Оборище" 14 трябваше да бъде разрушен. Отива той със своя адвокат при Учителя за съвет. След като адвокатът излиза от стаята на Учителя, започва да се кара на Иван Радославов: "Радославов, като имаш такъв умен човек, който да знае по-добре от мен всички закони, защо не си дошъл да Го питаш какво да правиш, а си се оставил в ръцете на онзи мошеник да те изиграе. И сега ме водиш пред Него и аз да се червя, като Го слушам колко много знае и че моето адвокатство нищо не струва пред Него! " Брат Радославов мълчи, но беше почтен, та после разказа това пред всички. Но беше късно! Поради това неразбиране и непослушание раздробиха "Изгрева" на малки парчета и се получи една цигания. Не беше представително селището на "Изгрева".
към текста >>

През 1926 г, освен приемната на Учителя, бяха построени четири-пет къщички-бараки, широки два до три метра.
Представителни бяха само салонът и столовата, защото се поддържаше чисто, както и полянката, на която играехме Паневритмия. Но частните къщи и бараки не бяха представителни. Онези, които имаха повече пари и вкус, построиха хубави жилища. А всички, които бяха бедни, си бяха построили бараки. Те не се поддържаха добре и понякога представляваха срамна картина. През 1926 г, освен приемната на Учителя, бяха построени четири-пет къщички-бараки, широки два до три метра. Приятелите идваха от града и преспиваха тук. След 1928 г. дойде електрическият ток - прекарахме го от "Орион". Когато прекараха тока, сложиха един голям стълб с голяма крушка на поляната. Учителят не е искал на средата да има електрически ток и лампа, защото на тази поляна се играеше Паневритмията и електричеството пречи със своите силови линии и полета на онези същества, които ни посещаваха при играта на Паневритмия.
към текста >>

Учителят не е искал на средата да има електрически ток и лампа, защото на тази поляна се играеше Паневритмията и електричеството пречи със своите силови линии и полета на онези същества, които ни посещаваха при играта на Паневритмия.
През 1926 г, освен приемната на Учителя, бяха построени четири-пет къщички-бараки, широки два до три метра. Приятелите идваха от града и преспиваха тук. След 1928 г. дойде електрическият ток - прекарахме го от "Орион". Когато прекараха тока, сложиха един голям стълб с голяма крушка на поляната. Учителят не е искал на средата да има електрически ток и лампа, защото на тази поляна се играеше Паневритмията и електричеството пречи със своите силови линии и полета на онези същества, които ни посещаваха при играта на Паневритмия. Но Лулчев постави този стълб с лампа по свое усмотрение. Учителят искаше стълбът и лампите да бъдат отстрани. Така ставаха нещата - Учителят искаше нещо, а братята правеха, каквото си искат. Кой както си го разбира. Оттам се получаваше нарушаването на външния вид на "Изгрева".
към текста >>

Учителят искаше стълбът и лампите да бъдат отстрани.
След 1928 г. дойде електрическият ток - прекарахме го от "Орион". Когато прекараха тока, сложиха един голям стълб с голяма крушка на поляната. Учителят не е искал на средата да има електрически ток и лампа, защото на тази поляна се играеше Паневритмията и електричеството пречи със своите силови линии и полета на онези същества, които ни посещаваха при играта на Паневритмия. Но Лулчев постави този стълб с лампа по свое усмотрение. Учителят искаше стълбът и лампите да бъдат отстрани. Така ставаха нещата - Учителят искаше нещо, а братята правеха, каквото си искат. Кой както си го разбира. Оттам се получаваше нарушаването на външния вид на "Изгрева". Трябваше да има план. Учителят имаше план да се построи сграда с читалня, библиотека, със стаички за самотните сестри и братя.
към текста >>

Така ставаха нещата - Учителят искаше нещо, а братята правеха, каквото си искат.
дойде електрическият ток - прекарахме го от "Орион". Когато прекараха тока, сложиха един голям стълб с голяма крушка на поляната. Учителят не е искал на средата да има електрически ток и лампа, защото на тази поляна се играеше Паневритмията и електричеството пречи със своите силови линии и полета на онези същества, които ни посещаваха при играта на Паневритмия. Но Лулчев постави този стълб с лампа по свое усмотрение. Учителят искаше стълбът и лампите да бъдат отстрани. Така ставаха нещата - Учителят искаше нещо, а братята правеха, каквото си искат. Кой както си го разбира. Оттам се получаваше нарушаването на външния вид на "Изгрева". Трябваше да има план. Учителят имаше план да се построи сграда с читалня, библиотека, със стаички за самотните сестри и братя. Но не го осъществиха.
към текста >>

Учителят имаше план да се построи сграда с читалня, библиотека, със стаички за самотните сестри и братя.
Учителят искаше стълбът и лампите да бъдат отстрани. Така ставаха нещата - Учителят искаше нещо, а братята правеха, каквото си искат. Кой както си го разбира. Оттам се получаваше нарушаването на външния вид на "Изгрева". Трябваше да има план. Учителят имаше план да се построи сграда с читалня, библиотека, със стаички за самотните сестри и братя. Но не го осъществиха. Взеха, че си направиха малки къщички и после никой не искаше да си бута бараката за общия план на Учителя. Да, това бе трагично - не искаха да си бутнат бараките за общия план на "Изгрева". Там е истината! Да не говорим за това, че не взеха по един декар земя, а раздробиха всичко на парчета.
към текста >>

Взеха, че си направиха малки къщички и после никой не искаше да си бута бараката за общия план на Учителя.
Кой както си го разбира. Оттам се получаваше нарушаването на външния вид на "Изгрева". Трябваше да има план. Учителят имаше план да се построи сграда с читалня, библиотека, със стаички за самотните сестри и братя. Но не го осъществиха. Взеха, че си направиха малки къщички и после никой не искаше да си бута бараката за общия план на Учителя. Да, това бе трагично - не искаха да си бутнат бараките за общия план на "Изгрева". Там е истината! Да не говорим за това, че не взеха по един декар земя, а раздробиха всичко на парчета. Борис Николов и Славчо Славянски дори купиха общо една голяма нива и вместо да я направят по декар парцела, раздробиха на отделни малки парчета тази хубава нива. Не сме били послушни.
към текста >>

Учителят ни остави свободни, но трябваше да проявим Любов и послушание към Него.
Там е истината! Да не говорим за това, че не взеха по един декар земя, а раздробиха всичко на парчета. Борис Николов и Славчо Славянски дори купиха общо една голяма нива и вместо да я направят по декар парцела, раздробиха на отделни малки парчета тази хубава нива. Не сме били послушни. Своеволия сме правили. Учителят ни остави свободни, но трябваше да проявим Любов и послушание към Него. Нещата на "Изгрева" щяха да се устроят по друг начин и съдбата му би била друга днес. Имахме Учител, който ръководеше тази Школа и това общество и трябваше да Го питаме. Освен че не Го питаха, а и онова, което Учителят каза за устройството на "Изгрева", не се изпълни. Затова се получи тази непредставителна картина. Тя бе камък за препъване на мнозина, които идваха от града да чуят и да видят за пръв път Учителя.
към текста >>

Имахме Учител, който ръководеше тази Школа и това общество и трябваше да Го питаме.
Борис Николов и Славчо Славянски дори купиха общо една голяма нива и вместо да я направят по декар парцела, раздробиха на отделни малки парчета тази хубава нива. Не сме били послушни. Своеволия сме правили. Учителят ни остави свободни, но трябваше да проявим Любов и послушание към Него. Нещата на "Изгрева" щяха да се устроят по друг начин и съдбата му би била друга днес. Имахме Учител, който ръководеше тази Школа и това общество и трябваше да Го питаме. Освен че не Го питаха, а и онова, което Учителят каза за устройството на "Изгрева", не се изпълни. Затова се получи тази непредставителна картина. Тя бе камък за препъване на мнозина, които идваха от града да чуят и да видят за пръв път Учителя. Те не можеха да прескочат бодливите телени огради и схлупените бараки на "Изгрева", въпреки че имаха вътрешен стремеж към Словото на Учителя. Ние ги спряхме с бодливата тел, с която се бяхме оградили.
към текста >>

Освен че не Го питаха, а и онова, което Учителят каза за устройството на "Изгрева", не се изпълни.
Не сме били послушни. Своеволия сме правили. Учителят ни остави свободни, но трябваше да проявим Любов и послушание към Него. Нещата на "Изгрева" щяха да се устроят по друг начин и съдбата му би била друга днес. Имахме Учител, който ръководеше тази Школа и това общество и трябваше да Го питаме. Освен че не Го питаха, а и онова, което Учителят каза за устройството на "Изгрева", не се изпълни. Затова се получи тази непредставителна картина. Тя бе камък за препъване на мнозина, които идваха от града да чуят и да видят за пръв път Учителя. Те не можеха да прескочат бодливите телени огради и схлупените бараки на "Изгрева", въпреки че имаха вътрешен стремеж към Словото на Учителя. Ние ги спряхме с бодливата тел, с която се бяхме оградили. Ние носим вина за мнозина, които не дойдоха на "Изгрева" при Учителя именно заради това.
към текста >>

Тя бе камък за препъване на мнозина, които идваха от града да чуят и да видят за пръв път Учителя.
Учителят ни остави свободни, но трябваше да проявим Любов и послушание към Него. Нещата на "Изгрева" щяха да се устроят по друг начин и съдбата му би била друга днес. Имахме Учител, който ръководеше тази Школа и това общество и трябваше да Го питаме. Освен че не Го питаха, а и онова, което Учителят каза за устройството на "Изгрева", не се изпълни. Затова се получи тази непредставителна картина. Тя бе камък за препъване на мнозина, които идваха от града да чуят и да видят за пръв път Учителя. Те не можеха да прескочат бодливите телени огради и схлупените бараки на "Изгрева", въпреки че имаха вътрешен стремеж към Словото на Учителя. Ние ги спряхме с бодливата тел, с която се бяхме оградили. Ние носим вина за мнозина, които не дойдоха на "Изгрева" при Учителя именно заради това. Те се препънаха от тази гледка. А веднъж много по-късно, за да освободи онези, който се вайкаха, че са направили грешка, Учителят каза между другото: "Е, поне няма кой да ни завижда с тези бараки и да се съблазнява в това!
към текста >>

Те не можеха да прескочат бодливите телени огради и схлупените бараки на "Изгрева", въпреки че имаха вътрешен стремеж към Словото на Учителя.
Нещата на "Изгрева" щяха да се устроят по друг начин и съдбата му би била друга днес. Имахме Учител, който ръководеше тази Школа и това общество и трябваше да Го питаме. Освен че не Го питаха, а и онова, което Учителят каза за устройството на "Изгрева", не се изпълни. Затова се получи тази непредставителна картина. Тя бе камък за препъване на мнозина, които идваха от града да чуят и да видят за пръв път Учителя. Те не можеха да прескочат бодливите телени огради и схлупените бараки на "Изгрева", въпреки че имаха вътрешен стремеж към Словото на Учителя. Ние ги спряхме с бодливата тел, с която се бяхме оградили. Ние носим вина за мнозина, които не дойдоха на "Изгрева" при Учителя именно заради това. Те се препънаха от тази гледка. А веднъж много по-късно, за да освободи онези, който се вайкаха, че са направили грешка, Учителят каза между другото: "Е, поне няма кой да ни завижда с тези бараки и да се съблазнява в това! " Ето хубавата страна така, както Учителят я видя и ни я показа, защото обществото в града Го хулеше, че ни привличал на "Изгрева", като ни давал пари и обещания за задгробен живот.
към текста >>

Ние носим вина за мнозина, които не дойдоха на "Изгрева" при Учителя именно заради това.
Освен че не Го питаха, а и онова, което Учителят каза за устройството на "Изгрева", не се изпълни. Затова се получи тази непредставителна картина. Тя бе камък за препъване на мнозина, които идваха от града да чуят и да видят за пръв път Учителя. Те не можеха да прескочат бодливите телени огради и схлупените бараки на "Изгрева", въпреки че имаха вътрешен стремеж към Словото на Учителя. Ние ги спряхме с бодливата тел, с която се бяхме оградили. Ние носим вина за мнозина, които не дойдоха на "Изгрева" при Учителя именно заради това. Те се препънаха от тази гледка. А веднъж много по-късно, за да освободи онези, който се вайкаха, че са направили грешка, Учителят каза между другото: "Е, поне няма кой да ни завижда с тези бараки и да се съблазнява в това! " Ето хубавата страна така, както Учителят я видя и ни я показа, защото обществото в града Го хулеше, че ни привличал на "Изгрева", като ни давал пари и обещания за задгробен живот. Те идваха на "Изгрева", за да ни огледат, виждаха ни неугледни и непривлекателни и си казваха: "Тук няма нищо ново и интересно, което да ни накара да дойдем втори път! " Така бодливата тел отстраняваше любопитните.
към текста >>

А веднъж много по-късно, за да освободи онези, който се вайкаха, че са направили грешка, Учителят каза между другото: "Е, поне няма кой да ни завижда с тези бараки и да се съблазнява в това!
Тя бе камък за препъване на мнозина, които идваха от града да чуят и да видят за пръв път Учителя. Те не можеха да прескочат бодливите телени огради и схлупените бараки на "Изгрева", въпреки че имаха вътрешен стремеж към Словото на Учителя. Ние ги спряхме с бодливата тел, с която се бяхме оградили. Ние носим вина за мнозина, които не дойдоха на "Изгрева" при Учителя именно заради това. Те се препънаха от тази гледка. А веднъж много по-късно, за да освободи онези, който се вайкаха, че са направили грешка, Учителят каза между другото: "Е, поне няма кой да ни завижда с тези бараки и да се съблазнява в това! " Ето хубавата страна така, както Учителят я видя и ни я показа, защото обществото в града Го хулеше, че ни привличал на "Изгрева", като ни давал пари и обещания за задгробен живот. Те идваха на "Изгрева", за да ни огледат, виждаха ни неугледни и непривлекателни и си казваха: "Тук няма нищо ново и интересно, което да ни накара да дойдем втори път! " Така бодливата тел отстраняваше любопитните. Но аз познавам и мнозина, които не можаха да я прескочат и не дойдоха на "Изгрева", макар че контактуваха с Учителя. Бодливата тел ги спря.
към текста >>

" Ето хубавата страна така, както Учителят я видя и ни я показа, защото обществото в града Го хулеше, че ни привличал на "Изгрева", като ни давал пари и обещания за задгробен живот.
Те не можеха да прескочат бодливите телени огради и схлупените бараки на "Изгрева", въпреки че имаха вътрешен стремеж към Словото на Учителя. Ние ги спряхме с бодливата тел, с която се бяхме оградили. Ние носим вина за мнозина, които не дойдоха на "Изгрева" при Учителя именно заради това. Те се препънаха от тази гледка. А веднъж много по-късно, за да освободи онези, който се вайкаха, че са направили грешка, Учителят каза между другото: "Е, поне няма кой да ни завижда с тези бараки и да се съблазнява в това! " Ето хубавата страна така, както Учителят я видя и ни я показа, защото обществото в града Го хулеше, че ни привличал на "Изгрева", като ни давал пари и обещания за задгробен живот. Те идваха на "Изгрева", за да ни огледат, виждаха ни неугледни и непривлекателни и си казваха: "Тук няма нищо ново и интересно, което да ни накара да дойдем втори път! " Така бодливата тел отстраняваше любопитните. Но аз познавам и мнозина, които не можаха да я прескочат и не дойдоха на "Изгрева", макар че контактуваха с Учителя. Бодливата тел ги спря. Тя се яви голяма преграда за мнозина.
към текста >>

Но аз познавам и мнозина, които не можаха да я прескочат и не дойдоха на "Изгрева", макар че контактуваха с Учителя.
Те се препънаха от тази гледка. А веднъж много по-късно, за да освободи онези, който се вайкаха, че са направили грешка, Учителят каза между другото: "Е, поне няма кой да ни завижда с тези бараки и да се съблазнява в това! " Ето хубавата страна така, както Учителят я видя и ни я показа, защото обществото в града Го хулеше, че ни привличал на "Изгрева", като ни давал пари и обещания за задгробен живот. Те идваха на "Изгрева", за да ни огледат, виждаха ни неугледни и непривлекателни и си казваха: "Тук няма нищо ново и интересно, което да ни накара да дойдем втори път! " Така бодливата тел отстраняваше любопитните. Но аз познавам и мнозина, които не можаха да я прескочат и не дойдоха на "Изгрева", макар че контактуваха с Учителя. Бодливата тел ги спря. Тя се яви голяма преграда за мнозина. А ние бяхме отговорни заради нея пред този народ! Елена Андреева Иван Кавалджиев беше предан наш брат.
към текста >>

Жена му беше учителка.
Бодливата тел ги спря. Тя се яви голяма преграда за мнозина. А ние бяхме отговорни заради нея пред този народ! Елена Андреева Иван Кавалджиев беше предан наш брат. Жена му беше учителка. Нямаха деца. Подхвърлиха им някакво дете пред прага на къщата и те решиха да го отгледат. В такива случаи бе задължително да се пита Учителя, но те смятаха, че това е техен личен въпрос. Това дете се оказа бавно развиващо се. Създаде големи грижи и усилия на новата си майка да го обучава и възпитава.
към текста >>

В такива случаи бе задължително да се пита Учителя, но те смятаха, че това е техен личен въпрос.
Елена Андреева Иван Кавалджиев беше предан наш брат. Жена му беше учителка. Нямаха деца. Подхвърлиха им някакво дете пред прага на къщата и те решиха да го отгледат. В такива случаи бе задължително да се пита Учителя, но те смятаха, че това е техен личен въпрос. Това дете се оказа бавно развиващо се. Създаде големи грижи и усилия на новата си майка да го обучава и възпитава. На 18 години то заболя психически и се помина. Така че те сами си създадоха грижите, които по една или друга причини ги отклоняваха от Школата на Учителя. По този повод Учителят каза да не се вземат подхвърлени деца, а такива, на които родителите са починали, защото те от Невидимия свят ще помагат на детето.
към текста >>

Така че те сами си създадоха грижите, които по една или друга причини ги отклоняваха от Школата на Учителя.
Подхвърлиха им някакво дете пред прага на къщата и те решиха да го отгледат. В такива случаи бе задължително да се пита Учителя, но те смятаха, че това е техен личен въпрос. Това дете се оказа бавно развиващо се. Създаде големи грижи и усилия на новата си майка да го обучава и възпитава. На 18 години то заболя психически и се помина. Така че те сами си създадоха грижите, които по една или друга причини ги отклоняваха от Школата на Учителя. По този повод Учителят каза да не се вземат подхвърлени деца, а такива, на които родителите са починали, защото те от Невидимия свят ще помагат на детето. Имахме няколко случая на осиновявания на подхвърлени деца. Почти всички братя и сестри съжаляваха, че не бяха питали Учителя, преди да направят тази стъпка. Уроците се оказаха горчиви. Създадоха се условия приятелите да се отклонят от Школата.
към текста >>

По този повод Учителят каза да не се вземат подхвърлени деца, а такива, на които родителите са починали, защото те от Невидимия свят ще помагат на детето.
В такива случаи бе задължително да се пита Учителя, но те смятаха, че това е техен личен въпрос. Това дете се оказа бавно развиващо се. Създаде големи грижи и усилия на новата си майка да го обучава и възпитава. На 18 години то заболя психически и се помина. Така че те сами си създадоха грижите, които по една или друга причини ги отклоняваха от Школата на Учителя. По този повод Учителят каза да не се вземат подхвърлени деца, а такива, на които родителите са починали, защото те от Невидимия свят ще помагат на детето. Имахме няколко случая на осиновявания на подхвърлени деца. Почти всички братя и сестри съжаляваха, че не бяха питали Учителя, преди да направят тази стъпка. Уроците се оказаха горчиви. Създадоха се условия приятелите да се отклонят от Школата. Мария Златева
към текста >>

Почти всички братя и сестри съжаляваха, че не бяха питали Учителя, преди да направят тази стъпка.
Създаде големи грижи и усилия на новата си майка да го обучава и възпитава. На 18 години то заболя психически и се помина. Така че те сами си създадоха грижите, които по една или друга причини ги отклоняваха от Школата на Учителя. По този повод Учителят каза да не се вземат подхвърлени деца, а такива, на които родителите са починали, защото те от Невидимия свят ще помагат на детето. Имахме няколко случая на осиновявания на подхвърлени деца. Почти всички братя и сестри съжаляваха, че не бяха питали Учителя, преди да направят тази стъпка. Уроците се оказаха горчиви. Създадоха се условия приятелите да се отклонят от Школата. Мария Златева Отива една сестра при Учителя и казва: "В моя хороскоп сега преминавам през дома на брака. Какво да правя?
към текста >>

Отива една сестра при Учителя и казва: "В моя хороскоп сега преминавам през дома на брака.
Имахме няколко случая на осиновявания на подхвърлени деца. Почти всички братя и сестри съжаляваха, че не бяха питали Учителя, преди да направят тази стъпка. Уроците се оказаха горчиви. Създадоха се условия приятелите да се отклонят от Школата. Мария Златева Отива една сестра при Учителя и казва: "В моя хороскоп сега преминавам през дома на брака. Какво да правя? " Учителят казва: "Мини транзит." - "Ама как транзит." - "Мини транзит или ще останеш в този дом десет години, а с транзит ще преминеш за една година и останалото време ще го посветиш да четеш беседи и да ги прилагаш." Сестрата не премина транзит, не послуша, а се омъжи и остана десет години в брака и накрая се разведе. По-късно се срещнахме и питах какво е станало с нейния транзит и с брака й, а тя отговори: "Ама че работа. За десет години не прочетох дори и десет реда. Ама нали бях млада и не послушах Учителя.
към текста >>

" Учителят казва: "Мини транзит." - "Ама как транзит." - "Мини транзит или ще останеш в този дом десет години, а с транзит ще преминеш за една година и останалото време ще го посветиш да четеш беседи и да ги прилагаш." Сестрата не премина транзит, не послуша, а се омъжи и остана десет години в брака и накрая се разведе.
Уроците се оказаха горчиви. Създадоха се условия приятелите да се отклонят от Школата. Мария Златева Отива една сестра при Учителя и казва: "В моя хороскоп сега преминавам през дома на брака. Какво да правя? " Учителят казва: "Мини транзит." - "Ама как транзит." - "Мини транзит или ще останеш в този дом десет години, а с транзит ще преминеш за една година и останалото време ще го посветиш да четеш беседи и да ги прилагаш." Сестрата не премина транзит, не послуша, а се омъжи и остана десет години в брака и накрая се разведе. По-късно се срещнахме и питах какво е станало с нейния транзит и с брака й, а тя отговори: "Ама че работа. За десет години не прочетох дори и десет реда. Ама нали бях млада и не послушах Учителя. Сега го бих послушала, но е късно - загубих си годините и силите." Тя беше изгубила благоприятните времена за работа. Мария Тодорова
към текста >>

Ама нали бях млада и не послушах Учителя.
Отива една сестра при Учителя и казва: "В моя хороскоп сега преминавам през дома на брака. Какво да правя? " Учителят казва: "Мини транзит." - "Ама как транзит." - "Мини транзит или ще останеш в този дом десет години, а с транзит ще преминеш за една година и останалото време ще го посветиш да четеш беседи и да ги прилагаш." Сестрата не премина транзит, не послуша, а се омъжи и остана десет години в брака и накрая се разведе. По-късно се срещнахме и питах какво е станало с нейния транзит и с брака й, а тя отговори: "Ама че работа. За десет години не прочетох дори и десет реда. Ама нали бях млада и не послушах Учителя. Сега го бих послушала, но е късно - загубих си годините и силите." Тя беше изгубила благоприятните времена за работа. Мария Тодорова Имаше една сестра, с която се срещнахме години след заминаването на Учителя, видяхме се, разприказвахме се, беше дошла на гроба на Учителя. Тя започна да разказва как навремето била млада, как отвътре душата й хвърчала и била свободна, после се оженила и всичко тръгнало наопаки. Отива при Учителя и Му се оплаква.
към текста >>

Имаше една сестра, с която се срещнахме години след заминаването на Учителя, видяхме се, разприказвахме се, беше дошла на гроба на Учителя.
По-късно се срещнахме и питах какво е станало с нейния транзит и с брака й, а тя отговори: "Ама че работа. За десет години не прочетох дори и десет реда. Ама нали бях млада и не послушах Учителя. Сега го бих послушала, но е късно - загубих си годините и силите." Тя беше изгубила благоприятните времена за работа. Мария Тодорова Имаше една сестра, с която се срещнахме години след заминаването на Учителя, видяхме се, разприказвахме се, беше дошла на гроба на Учителя. Тя започна да разказва как навремето била млада, как отвътре душата й хвърчала и била свободна, после се оженила и всичко тръгнало наопаки. Отива при Учителя и Му се оплаква. Той й казва: "Сестра, вашите страдания са нищо сега в сравнение с тези, които идват и които трябва да издържите." - "Защо, Учителю? " Той мълчи. И точно така станало, както е казал и тя с годините минавала от страдание в страдание и само останал светлия спомен от нейната младост.
към текста >>

Отива при Учителя и Му се оплаква.
Ама нали бях млада и не послушах Учителя. Сега го бих послушала, но е късно - загубих си годините и силите." Тя беше изгубила благоприятните времена за работа. Мария Тодорова Имаше една сестра, с която се срещнахме години след заминаването на Учителя, видяхме се, разприказвахме се, беше дошла на гроба на Учителя. Тя започна да разказва как навремето била млада, как отвътре душата й хвърчала и била свободна, после се оженила и всичко тръгнало наопаки. Отива при Учителя и Му се оплаква. Той й казва: "Сестра, вашите страдания са нищо сега в сравнение с тези, които идват и които трябва да издържите." - "Защо, Учителю? " Той мълчи. И точно така станало, както е казал и тя с годините минавала от страдание в страдание и само останал светлия спомен от нейната младост. След разговора с Учителя сестрата си тръгнала, но винаги в такива случаи има и друго лице, което да слуша и да запомня. Учителят се обръща към онази, която случайно слушала и казал: "Виждаш ли, сестрата пита защо?
към текста >>

Той й казва: "Сестра, вашите страдания са нищо сега в сравнение с тези, които идват и които трябва да издържите." - "Защо, Учителю?
Сега го бих послушала, но е късно - загубих си годините и силите." Тя беше изгубила благоприятните времена за работа. Мария Тодорова Имаше една сестра, с която се срещнахме години след заминаването на Учителя, видяхме се, разприказвахме се, беше дошла на гроба на Учителя. Тя започна да разказва как навремето била млада, как отвътре душата й хвърчала и била свободна, после се оженила и всичко тръгнало наопаки. Отива при Учителя и Му се оплаква. Той й казва: "Сестра, вашите страдания са нищо сега в сравнение с тези, които идват и които трябва да издържите." - "Защо, Учителю? " Той мълчи. И точно така станало, както е казал и тя с годините минавала от страдание в страдание и само останал светлия спомен от нейната младост. След разговора с Учителя сестрата си тръгнала, но винаги в такива случаи има и друго лице, което да слуша и да запомня. Учителят се обръща към онази, която случайно слушала и казал: "Виждаш ли, сестрата пита защо? Ами как защо, заради непослушание.
към текста >>

След разговора с Учителя сестрата си тръгнала, но винаги в такива случаи има и друго лице, което да слуша и да запомня.
Тя започна да разказва как навремето била млада, как отвътре душата й хвърчала и била свободна, после се оженила и всичко тръгнало наопаки. Отива при Учителя и Му се оплаква. Той й казва: "Сестра, вашите страдания са нищо сега в сравнение с тези, които идват и които трябва да издържите." - "Защо, Учителю? " Той мълчи. И точно така станало, както е казал и тя с годините минавала от страдание в страдание и само останал светлия спомен от нейната младост. След разговора с Учителя сестрата си тръгнала, но винаги в такива случаи има и друго лице, което да слуша и да запомня. Учителят се обръща към онази, която случайно слушала и казал: "Виждаш ли, сестрата пита защо? Ами как защо, заради непослушание. Та аз колко време говоря за женитбата, те слушат с едното ухо и от другото ухо излиза. Слушат, а не изпълняват, слушат и си правят, каквото искат. Та това Слово излиза от Бога и тук има строг порядък, а непослушанието се наказва.
към текста >>

Учителят се обръща към онази, която случайно слушала и казал: "Виждаш ли, сестрата пита защо?
Отива при Учителя и Му се оплаква. Той й казва: "Сестра, вашите страдания са нищо сега в сравнение с тези, които идват и които трябва да издържите." - "Защо, Учителю? " Той мълчи. И точно така станало, както е казал и тя с годините минавала от страдание в страдание и само останал светлия спомен от нейната младост. След разговора с Учителя сестрата си тръгнала, но винаги в такива случаи има и друго лице, което да слуша и да запомня. Учителят се обръща към онази, която случайно слушала и казал: "Виждаш ли, сестрата пита защо? Ами как защо, заради непослушание. Та аз колко време говоря за женитбата, те слушат с едното ухо и от другото ухо излиза. Слушат, а не изпълняват, слушат и си правят, каквото искат. Та това Слово излиза от Бога и тук има строг порядък, а непослушанието се наказва. Затова страданието ще си го носи." Ето това са думите на Учителя, а после сестрата проверява десетки години казаното от Учителя и отвреме навреме тя идваше на Изгрева, дано някоя светлинка да я огрее, да я охрабри, за да може да изтърпи и да изнесе страданието си до края.
към текста >>

Затова страданието ще си го носи." Ето това са думите на Учителя, а после сестрата проверява десетки години казаното от Учителя и отвреме навреме тя идваше на Изгрева, дано някоя светлинка да я огрее, да я охрабри, за да може да изтърпи и да изнесе страданието си до края.
Учителят се обръща към онази, която случайно слушала и казал: "Виждаш ли, сестрата пита защо? Ами как защо, заради непослушание. Та аз колко време говоря за женитбата, те слушат с едното ухо и от другото ухо излиза. Слушат, а не изпълняват, слушат и си правят, каквото искат. Та това Слово излиза от Бога и тук има строг порядък, а непослушанието се наказва. Затова страданието ще си го носи." Ето това са думите на Учителя, а после сестрата проверява десетки години казаното от Учителя и отвреме навреме тя идваше на Изгрева, дано някоя светлинка да я огрее, да я охрабри, за да може да изтърпи и да изнесе страданието си до края. Мария Тодорова Един младеж се влюбил в бедна, но красива мома на село. Заобичали се двамата, но когато се дошло до женитба, той споделил с близките си. Неговият брат, който бил вече женен, му казал, че не трябва да се жени за бедна жена, защото и той е беден и когато се съберат двама бедни, от беднотия няма да се отърват цял живот. А той, както е красив, левент, як и здрав, може да си намери богата мома.
към текста >>

Тя му казала, че ще го заведе на Изгрева и по време на беседа той може да зададе мислено своя въпрос на Учителя и Той ще му отговори.
Заобичали се двамата, но когато се дошло до женитба, той споделил с близките си. Неговият брат, който бил вече женен, му казал, че не трябва да се жени за бедна жена, защото и той е беден и когато се съберат двама бедни, от беднотия няма да се отърват цял живот. А той, както е красив, левент, як и здрав, може да си намери богата мома. Нашият влюбен момък не скланял, но нали бил беден, харесало му предложението на неговия брат, та като се ожени за богатата жена, да му премине животът като по калдаръм. Той се чудел какво да прави и понеже в това село имало няколко наши съмишленици, той споделил бедата си с една наша сестра. Тя му казала, че ще го заведе на Изгрева и по време на беседа той може да зададе мислено своя въпрос на Учителя и Той ще му отговори. Младият момък бил много свенлив и го било срам да занимава Учителя с неговата женитба. Затова се съгласил да зададе мислено въпроса, така че никой да не знае кой задава въпроса, а пък отговорът на Учителя може да го чуят спокойно всички. Дошли на Изгрева, седнали на столове в салона, беседата започнала и нашият момък задал своя въпрос на Учителя мислено. По едно време Учителят спрял, погледнал към момъка и към придружаващата го сестра и казал: "Има един млад момък от едно село, залюбил се с една млада мома, лична изгора, но ето дошли близките му и не харесват тази мома, понеже била бедна. Предлагат му да се ожени за друга мома, богата и пребогата.
към текста >>

Младият момък бил много свенлив и го било срам да занимава Учителя с неговата женитба.
Неговият брат, който бил вече женен, му казал, че не трябва да се жени за бедна жена, защото и той е беден и когато се съберат двама бедни, от беднотия няма да се отърват цял живот. А той, както е красив, левент, як и здрав, може да си намери богата мома. Нашият влюбен момък не скланял, но нали бил беден, харесало му предложението на неговия брат, та като се ожени за богатата жена, да му премине животът като по калдаръм. Той се чудел какво да прави и понеже в това село имало няколко наши съмишленици, той споделил бедата си с една наша сестра. Тя му казала, че ще го заведе на Изгрева и по време на беседа той може да зададе мислено своя въпрос на Учителя и Той ще му отговори. Младият момък бил много свенлив и го било срам да занимава Учителя с неговата женитба. Затова се съгласил да зададе мислено въпроса, така че никой да не знае кой задава въпроса, а пък отговорът на Учителя може да го чуят спокойно всички. Дошли на Изгрева, седнали на столове в салона, беседата започнала и нашият момък задал своя въпрос на Учителя мислено. По едно време Учителят спрял, погледнал към момъка и към придружаващата го сестра и казал: "Има един млад момък от едно село, залюбил се с една млада мома, лична изгора, но ето дошли близките му и не харесват тази мома, понеже била бедна. Предлагат му да се ожени за друга мома, богата и пребогата. А той обича бедната мома и сега пита какво да прави.
към текста >>

Затова се съгласил да зададе мислено въпроса, така че никой да не знае кой задава въпроса, а пък отговорът на Учителя може да го чуят спокойно всички.
А той, както е красив, левент, як и здрав, може да си намери богата мома. Нашият влюбен момък не скланял, но нали бил беден, харесало му предложението на неговия брат, та като се ожени за богатата жена, да му премине животът като по калдаръм. Той се чудел какво да прави и понеже в това село имало няколко наши съмишленици, той споделил бедата си с една наша сестра. Тя му казала, че ще го заведе на Изгрева и по време на беседа той може да зададе мислено своя въпрос на Учителя и Той ще му отговори. Младият момък бил много свенлив и го било срам да занимава Учителя с неговата женитба. Затова се съгласил да зададе мислено въпроса, така че никой да не знае кой задава въпроса, а пък отговорът на Учителя може да го чуят спокойно всички. Дошли на Изгрева, седнали на столове в салона, беседата започнала и нашият момък задал своя въпрос на Учителя мислено. По едно време Учителят спрял, погледнал към момъка и към придружаващата го сестра и казал: "Има един млад момък от едно село, залюбил се с една млада мома, лична изгора, но ето дошли близките му и не харесват тази мома, понеже била бедна. Предлагат му да се ожени за друга мома, богата и пребогата. А той обича бедната мома и сега пита какво да прави. Аз ще кажа това: който си играе с онзи, който го обича, той сам ще пострада.
към текста >>

Дошли на Изгрева, седнали на столове в салона, беседата започнала и нашият момък задал своя въпрос на Учителя мислено.
Нашият влюбен момък не скланял, но нали бил беден, харесало му предложението на неговия брат, та като се ожени за богатата жена, да му премине животът като по калдаръм. Той се чудел какво да прави и понеже в това село имало няколко наши съмишленици, той споделил бедата си с една наша сестра. Тя му казала, че ще го заведе на Изгрева и по време на беседа той може да зададе мислено своя въпрос на Учителя и Той ще му отговори. Младият момък бил много свенлив и го било срам да занимава Учителя с неговата женитба. Затова се съгласил да зададе мислено въпроса, така че никой да не знае кой задава въпроса, а пък отговорът на Учителя може да го чуят спокойно всички. Дошли на Изгрева, седнали на столове в салона, беседата започнала и нашият момък задал своя въпрос на Учителя мислено. По едно време Учителят спрял, погледнал към момъка и към придружаващата го сестра и казал: "Има един млад момък от едно село, залюбил се с една млада мома, лична изгора, но ето дошли близките му и не харесват тази мома, понеже била бедна. Предлагат му да се ожени за друга мома, богата и пребогата. А той обича бедната мома и сега пита какво да прави. Аз ще кажа това: който си играе с онзи, който го обича, той сам ще пострада. Онзи, който си играе с огъня, палеж прави.
към текста >>

По едно време Учителят спрял, погледнал към момъка и към придружаващата го сестра и казал: "Има един млад момък от едно село, залюбил се с една млада мома, лична изгора, но ето дошли близките му и не харесват тази мома, понеже била бедна.
Той се чудел какво да прави и понеже в това село имало няколко наши съмишленици, той споделил бедата си с една наша сестра. Тя му казала, че ще го заведе на Изгрева и по време на беседа той може да зададе мислено своя въпрос на Учителя и Той ще му отговори. Младият момък бил много свенлив и го било срам да занимава Учителя с неговата женитба. Затова се съгласил да зададе мислено въпроса, така че никой да не знае кой задава въпроса, а пък отговорът на Учителя може да го чуят спокойно всички. Дошли на Изгрева, седнали на столове в салона, беседата започнала и нашият момък задал своя въпрос на Учителя мислено. По едно време Учителят спрял, погледнал към момъка и към придружаващата го сестра и казал: "Има един млад момък от едно село, залюбил се с една млада мома, лична изгора, но ето дошли близките му и не харесват тази мома, понеже била бедна. Предлагат му да се ожени за друга мома, богата и пребогата. А той обича бедната мома и сега пита какво да прави. Аз ще кажа това: който си играе с онзи, който го обича, той сам ще пострада. Онзи, който си играе с огъня, палеж прави. Ами ако тази млада, бедна мома е твоето богатство и цял ден ще ти пее, ще работи и ще ти народи здрави деца и животът ти ще бъде като пътуване на файтон по калдаръм?
към текста >>

" Учителят спрял да говори и си продължил своята беседа.
Предлагат му да се ожени за друга мома, богата и пребогата. А той обича бедната мома и сега пита какво да прави. Аз ще кажа това: който си играе с онзи, който го обича, той сам ще пострада. Онзи, който си играе с огъня, палеж прави. Ами ако тази млада, бедна мома е твоето богатство и цял ден ще ти пее, ще работи и ще ти народи здрави деца и животът ти ще бъде като пътуване на файтон по калдаръм? " Учителят спрял да говори и си продължил своята беседа. Нашият селски ерген чул всичко, направило му впечатление, че Учителят казал неща, които само той ги знае и си тръгнал, но у дома отново бил поставен да избира между беднотията и богатството. Накрая склонил и се оженил за богата мома. Но след няколко месеца тя се разболяла, народила след време няколко деца и те били все болни, а пък жена му непрекъснато се вайкала, плачела, негодувала както от болестта си, така и от болните си деца и нашият млад момък през целия си живот не видял бял ден и не видял светла нощ. Веднъж след едно поредно скарване с жена си, тя го обидила: "Голтак, с голтак. Дойде в дома ми гол като пищов и сега от теб живот няма".
към текста >>

Нашият селски ерген чул всичко, направило му впечатление, че Учителят казал неща, които само той ги знае и си тръгнал, но у дома отново бил поставен да избира между беднотията и богатството.
А той обича бедната мома и сега пита какво да прави. Аз ще кажа това: който си играе с онзи, който го обича, той сам ще пострада. Онзи, който си играе с огъня, палеж прави. Ами ако тази млада, бедна мома е твоето богатство и цял ден ще ти пее, ще работи и ще ти народи здрави деца и животът ти ще бъде като пътуване на файтон по калдаръм? " Учителят спрял да говори и си продължил своята беседа. Нашият селски ерген чул всичко, направило му впечатление, че Учителят казал неща, които само той ги знае и си тръгнал, но у дома отново бил поставен да избира между беднотията и богатството. Накрая склонил и се оженил за богата мома. Но след няколко месеца тя се разболяла, народила след време няколко деца и те били все болни, а пък жена му непрекъснато се вайкала, плачела, негодувала както от болестта си, така и от болните си деца и нашият млад момък през целия си живот не видял бял ден и не видял светла нощ. Веднъж след едно поредно скарване с жена си, тя го обидила: "Голтак, с голтак. Дойде в дома ми гол като пищов и сега от теб живот няма". Излезнал навън нашият приятел, видял как около него се въргалят болните му деца, погледнал към небето, въздъхнал и рекъл: "Ех, право си каза Учителя, че който с огън си играе, огън го изгаря".
към текста >>

Излезнал навън нашият приятел, видял как около него се въргалят болните му деца, погледнал към небето, въздъхнал и рекъл: "Ех, право си каза Учителя, че който с огън си играе, огън го изгаря".
Нашият селски ерген чул всичко, направило му впечатление, че Учителят казал неща, които само той ги знае и си тръгнал, но у дома отново бил поставен да избира между беднотията и богатството. Накрая склонил и се оженил за богата мома. Но след няколко месеца тя се разболяла, народила след време няколко деца и те били все болни, а пък жена му непрекъснато се вайкала, плачела, негодувала както от болестта си, така и от болните си деца и нашият млад момък през целия си живот не видял бял ден и не видял светла нощ. Веднъж след едно поредно скарване с жена си, тя го обидила: "Голтак, с голтак. Дойде в дома ми гол като пищов и сега от теб живот няма". Излезнал навън нашият приятел, видял как около него се въргалят болните му деца, погледнал към небето, въздъхнал и рекъл: "Ех, право си каза Учителя, че който с огън си играе, огън го изгаря". А бедната мома се оженила за друг беден човек от нейната черга. Народили им се деца и когато минавал покрай къщата, чувал как се пеят вътре песни, чува детски глъч, децата как се смеят, веселят се, а той върви и нещо тъжно, тъжно и скръбно плаче в него. Това е бил плачът по изгубената младост, плач за неговото непослушание към Духа на Истината. Мария Тодорова Брат Епитропов, един възрастен брат, който ходеше да проповядва по села и градове за Новото Учение, живеел в съседство с брат д-р Жеков на Изгрева.
към текста >>

Тогава Учителят им казал, че от Невидимия свят се разглежда техния спор.
Това е бил плачът по изгубената младост, плач за неговото непослушание към Духа на Истината. Мария Тодорова Брат Епитропов, един възрастен брат, който ходеше да проповядва по села и градове за Новото Учение, живеел в съседство с брат д-р Жеков на Изгрева. Преместил си оградата, имали някакъв спор и имало недоразумение между тях. Скарали се. Тогава Учителят им казал, че от Невидимия свят се разглежда техния спор. "Ще взема един от вас! " - казал Учителят, след като се завърнал на Изгрева и му докладвали за преместената ограда и за спора между тях, който се превърнал на война. Значи ще вземе един от тях и ще го прати в Невидимия свят, т.е. един ще си отиде от този свят. Учителят повикал двамата при себе си, за да ги сдобри, да си простят, тогава им казал да се целунат и казал им по този случай да дадат един общ обяд на приятелите.
към текста >>

" - казал Учителят, след като се завърнал на Изгрева и му докладвали за преместената ограда и за спора между тях, който се превърнал на война.
Брат Епитропов, един възрастен брат, който ходеше да проповядва по села и градове за Новото Учение, живеел в съседство с брат д-р Жеков на Изгрева. Преместил си оградата, имали някакъв спор и имало недоразумение между тях. Скарали се. Тогава Учителят им казал, че от Невидимия свят се разглежда техния спор. "Ще взема един от вас! " - казал Учителят, след като се завърнал на Изгрева и му докладвали за преместената ограда и за спора между тях, който се превърнал на война. Значи ще вземе един от тях и ще го прати в Невидимия свят, т.е. един ще си отиде от този свят. Учителят повикал двамата при себе си, за да ги сдобри, да си простят, тогава им казал да се целунат и казал им по този случай да дадат един общ обяд на приятелите. И така, те се сдобрили и споразумели. Това ми разказа сестра Юрданка Жекова.
към текста >>

Учителят повикал двамата при себе си, за да ги сдобри, да си простят, тогава им казал да се целунат и казал им по този случай да дадат един общ обяд на приятелите.
Тогава Учителят им казал, че от Невидимия свят се разглежда техния спор. "Ще взема един от вас! " - казал Учителят, след като се завърнал на Изгрева и му докладвали за преместената ограда и за спора между тях, който се превърнал на война. Значи ще вземе един от тях и ще го прати в Невидимия свят, т.е. един ще си отиде от този свят. Учителят повикал двамата при себе си, за да ги сдобри, да си простят, тогава им казал да се целунат и казал им по този случай да дадат един общ обяд на приятелите. И така, те се сдобрили и споразумели. Това ми разказа сестра Юрданка Жекова. Още една опитност имам. Учителят препоръчваше на всички наши братя на Изгрева да не си правят повече от един до два етажа. Повече да не правят.
към текста >>

Учителят препоръчваше на всички наши братя на Изгрева да не си правят повече от един до два етажа.
един ще си отиде от този свят. Учителят повикал двамата при себе си, за да ги сдобри, да си простят, тогава им казал да се целунат и казал им по този случай да дадат един общ обяд на приятелите. И така, те се сдобрили и споразумели. Това ми разказа сестра Юрданка Жекова. Още една опитност имам. Учителят препоръчваше на всички наши братя на Изгрева да не си правят повече от един до два етажа. Повече да не правят. Най-много два. Обаче Епитропов без да пита Учителят си направи къща на повече етажи. Учителят след туй каза: "Той я направи голяма, ама един ден никой няма да живее там". И тъй стана.
към текста >>

Обаче Епитропов без да пита Учителят си направи къща на повече етажи.
Това ми разказа сестра Юрданка Жекова. Още една опитност имам. Учителят препоръчваше на всички наши братя на Изгрева да не си правят повече от един до два етажа. Повече да не правят. Най-много два. Обаче Епитропов без да пита Учителят си направи къща на повече етажи. Учителят след туй каза: "Той я направи голяма, ама един ден никой няма да живее там". И тъй стана. Тя запустя, нито се измаза. Остана празна и запустяла къща. Георги Добрев
към текста >>

Учителят след туй каза: "Той я направи голяма, ама един ден никой няма да живее там".
Още една опитност имам. Учителят препоръчваше на всички наши братя на Изгрева да не си правят повече от един до два етажа. Повече да не правят. Най-много два. Обаче Епитропов без да пита Учителят си направи къща на повече етажи. Учителят след туй каза: "Той я направи голяма, ама един ден никой няма да живее там". И тъй стана. Тя запустя, нито се измаза. Остана празна и запустяла къща. Георги Добрев Майка ми си продаде къщата в Сливен, наследство от баща й и попита Учителя какво да прави с парите.
към текста >>

Майка ми си продаде къщата в Сливен, наследство от баща й и попита Учителя какво да прави с парите.
Учителят след туй каза: "Той я направи голяма, ама един ден никой няма да живее там". И тъй стана. Тя запустя, нито се измаза. Остана празна и запустяла къща. Георги Добрев Майка ми си продаде къщата в Сливен, наследство от баща й и попита Учителя какво да прави с парите. Учителят й каза да ги внесе в банката и да не начева "майката на парите", а да се ползва само от лихвите. Тя така направи. Вложи ги в банката. По-късно, когато бяхме си построили къщата, където сега живеем на ул. "Тракия" 5, тя в заговор с мъжа ми и брат ми Ангел решават да направят надстройка.
към текста >>

Учителят й каза да ги внесе в банката и да не начева "майката на парите", а да се ползва само от лихвите.
И тъй стана. Тя запустя, нито се измаза. Остана празна и запустяла къща. Георги Добрев Майка ми си продаде къщата в Сливен, наследство от баща й и попита Учителя какво да прави с парите. Учителят й каза да ги внесе в банката и да не начева "майката на парите", а да се ползва само от лихвите. Тя така направи. Вложи ги в банката. По-късно, когато бяхме си построили къщата, където сега живеем на ул. "Тракия" 5, тя в заговор с мъжа ми и брат ми Ангел решават да направят надстройка. Майка ми ще даде парите от банката.
към текста >>

По този случай тя пита Учителя.
"Тракия" 5, тя в заговор с мъжа ми и брат ми Ангел решават да направят надстройка. Майка ми ще даде парите от банката. Тя искаше с високия наем от етажа да издържа брат ми в Германия. Аз бях против това. Исках да си купи етаж другаде, че да има къде да отивам, когато искам да избягам от къщи. По този случай тя пита Учителя. Той по най-деликатен начин й казва да отложи за след месец. Като изтича месеца, тя пак пита. Учителят пак й казва да отложи за още един месец. И така се забави цели три месеца. Аз и казвам, че трябва да послуша Учителя, но тя отговаря: "Учителят разбира духовните работи, но не от материалните, а Илия (мъжът ми) разбира повече".
към текста >>

Учителят пак й казва да отложи за още един месец.
Аз бях против това. Исках да си купи етаж другаде, че да има къде да отивам, когато искам да избягам от къщи. По този случай тя пита Учителя. Той по най-деликатен начин й казва да отложи за след месец. Като изтича месеца, тя пак пита. Учителят пак й казва да отложи за още един месец. И така се забави цели три месеца. Аз и казвам, че трябва да послуша Учителя, но тя отговаря: "Учителят разбира духовните работи, но не от материалните, а Илия (мъжът ми) разбира повече". Аз се ядосвам, сърдя се, но те са трима (майка ми, мъжът ми и брат ми) против мене. Етажът щял да остане за нас, само брат ми да се издържа. Сестра ми не влизаше в сметката й.
към текста >>

Аз и казвам, че трябва да послуша Учителя, но тя отговаря: "Учителят разбира духовните работи, но не от материалните, а Илия (мъжът ми) разбира повече".
По този случай тя пита Учителя. Той по най-деликатен начин й казва да отложи за след месец. Като изтича месеца, тя пак пита. Учителят пак й казва да отложи за още един месец. И така се забави цели три месеца. Аз и казвам, че трябва да послуша Учителя, но тя отговаря: "Учителят разбира духовните работи, но не от материалните, а Илия (мъжът ми) разбира повече". Аз се ядосвам, сърдя се, но те са трима (майка ми, мъжът ми и брат ми) против мене. Етажът щял да остане за нас, само брат ми да се издържа. Сестра ми не влизаше в сметката й. Майка ми си мислеше, че тя ще се ожени като мене, без зестра и ще напусне къщата, понеже беше хубава и желана от много обожатели. Без позволение на Учителя етажът се построи, но нещата не излязоха, както ги смятахме и очаквахме.
към текста >>

Без позволение на Учителя етажът се построи, но нещата не излязоха, както ги смятахме и очаквахме.
Аз и казвам, че трябва да послуша Учителя, но тя отговаря: "Учителят разбира духовните работи, но не от материалните, а Илия (мъжът ми) разбира повече". Аз се ядосвам, сърдя се, но те са трима (майка ми, мъжът ми и брат ми) против мене. Етажът щял да остане за нас, само брат ми да се издържа. Сестра ми не влизаше в сметката й. Майка ми си мислеше, че тя ще се ожени като мене, без зестра и ще напусне къщата, понеже беше хубава и желана от много обожатели. Без позволение на Учителя етажът се построи, но нещата не излязоха, както ги смятахме и очаквахме. Брат ми почина на 23 години, а етажът излезе много по-скъпо. Илия се принуди да вземе от банката за своя сметка още толкова. Имахме големи недоразумения и неприятности с майка ми и сестра ми Весела. Те са последствие на непослушанието на ученика към Учителя - първият закон и втория: "Според великите закони на Битието първо се уреждат духовните работи и после материалните". Времето и животът потвърдиха тези два закона с тази наша опитност.
към текста >>

Те са последствие на непослушанието на ученика към Учителя - първият закон и втория: "Според великите закони на Битието първо се уреждат духовните работи и после материалните".
Майка ми си мислеше, че тя ще се ожени като мене, без зестра и ще напусне къщата, понеже беше хубава и желана от много обожатели. Без позволение на Учителя етажът се построи, но нещата не излязоха, както ги смятахме и очаквахме. Брат ми почина на 23 години, а етажът излезе много по-скъпо. Илия се принуди да вземе от банката за своя сметка още толкова. Имахме големи недоразумения и неприятности с майка ми и сестра ми Весела. Те са последствие на непослушанието на ученика към Учителя - първият закон и втория: "Според великите закони на Битието първо се уреждат духовните работи и после материалните". Времето и животът потвърдиха тези два закона с тази наша опитност. Преминахме през недоразумения, сблъсъци, кавги години наред, чак досега, с рождената ми сестра. До дълбока старост те не престават. А можеха да се избегнат, ако беше проявено послушание към Учителя. Скъпо ни струваше това непослушание на всички - родовата карма се задълбочи, вместо да се омекоти.
към текста >>

А можеха да се избегнат, ако беше проявено послушание към Учителя.
Имахме големи недоразумения и неприятности с майка ми и сестра ми Весела. Те са последствие на непослушанието на ученика към Учителя - първият закон и втория: "Според великите закони на Битието първо се уреждат духовните работи и после материалните". Времето и животът потвърдиха тези два закона с тази наша опитност. Преминахме през недоразумения, сблъсъци, кавги години наред, чак досега, с рождената ми сестра. До дълбока старост те не престават. А можеха да се избегнат, ако беше проявено послушание към Учителя. Скъпо ни струваше това непослушание на всички - родовата карма се задълбочи, вместо да се омекоти. И досега сестра ми живее на таванския етаж на къщата и не минава месец да не се скараме за това наследство. Мария Младенова Беше даден наряд всеки от нас да отиде през една нощ до бивака на Витоша сам, без да говори с никого. Аз тръгнах нагоре.
към текста >>

Казах на Учителя.
- Не - каза той - аз ще Ви изпратя. Когато стигнахме до воденицата, на полето, той се нахвърли върху мене. Аз трябваше да се защитавам. Това ми струваше страшни усилия. Чувствах се не само измъчена, но и дълбоко унизена, оскърбена. Казах на Учителя. Други път, когато минавахме през Драгалевци, ние се отбивахме в кръчмата, пеехме песни. Сега Учителят каза: - Няма да се отбивате. Постави човек да им казва да не се отбиват. И вече престанаха да се отбиват.
към текста >>

Сега Учителят каза:
Аз трябваше да се защитавам. Това ми струваше страшни усилия. Чувствах се не само измъчена, но и дълбоко унизена, оскърбена. Казах на Учителя. Други път, когато минавахме през Драгалевци, ние се отбивахме в кръчмата, пеехме песни. Сега Учителят каза: - Няма да се отбивате. Постави човек да им казва да не се отбиват. И вече престанаха да се отбиват. В продължение на две години кръчмата започна все повече да запада. А на втората година кръчмарят беше убит с брадва и така се свърши с него.
към текста >>

- Борила си се с дявола - рече Учителят.
- Няма да се отбивате. Постави човек да им казва да не се отбиват. И вече престанаха да се отбиват. В продължение на две години кръчмата започна все повече да запада. А на втората година кръчмарят беше убит с брадва и така се свърши с него. - Борила си се с дявола - рече Учителят. Но аз си бях виновна: Той беше казал по пътя да не се приказва, а аз не изпълних нареждането. -Аз ви дадох задача за изпълнение в продължение на една година, а вие я изпълнихте за две седмици! Аз си знам какво ми струваше всяка нощ да ви пазя. Очевидно, Той е стоял буден и е мислил за нас, пазил ни е. Наталия Накова
към текста >>

Случвало ми се е да ми каже Учителят някоя дума да направя нещо за себе си, но понеже го е казал някак така, ненастойчиво, между другото, аз не съм обръщала внимание, не съм го изпълнявала.
Но аз си бях виновна: Той беше казал по пътя да не се приказва, а аз не изпълних нареждането. -Аз ви дадох задача за изпълнение в продължение на една година, а вие я изпълнихте за две седмици! Аз си знам какво ми струваше всяка нощ да ви пазя. Очевидно, Той е стоял буден и е мислил за нас, пазил ни е. Наталия Накова Случвало ми се е да ми каже Учителят някоя дума да направя нещо за себе си, но понеже го е казал някак така, ненастойчиво, между другото, аз не съм обръщала внимание, не съм го изпълнявала. След време аз виждам, че ако съм го изпълнила, щяла съм да имам някакъв добър резултат, а сега нямам. И съжалявам и си казвам: "Защо Той не го каза по-настойчиво? Защо не го повтори и потрети? " Но тогава щеше да бъде вече насилие. А Той беше за свободата.
към текста >>

Един младеж от провинцията отива да посети Учителя на Изгрева, да се посъветва по някои въпроси, между другото и какво да следва.
Защо не го повтори и потрети? " Но тогава щеше да бъде вече насилие. А Той беше за свободата. Той казваше веднъж и ние трябваше да бъдем будни. Имам някои примери, които потвърждават горните мои мисли. Един младеж от провинцията отива да посети Учителя на Изгрева, да се посъветва по някои въпроси, между другото и какво да следва. Той имал желание да следва медицина, а също и родителите му, сигурно като най-доходна професия на времето. Учителят му казал: "Не, по-добре е да следваш лесовъдство, да станеш лесовъд". Защо, за какво, не му обяснил. И младежът, на който не му се харесал този съвет, не го послушал, следвал медицина и станал лекар. Но какво излязло?
към текста >>

Учителят му казал: "Не, по-добре е да следваш лесовъдство, да станеш лесовъд".
А Той беше за свободата. Той казваше веднъж и ние трябваше да бъдем будни. Имам някои примери, които потвърждават горните мои мисли. Един младеж от провинцията отива да посети Учителя на Изгрева, да се посъветва по някои въпроси, между другото и какво да следва. Той имал желание да следва медицина, а също и родителите му, сигурно като най-доходна професия на времето. Учителят му казал: "Не, по-добре е да следваш лесовъдство, да станеш лесовъд". Защо, за какво, не му обяснил. И младежът, на който не му се харесал този съвет, не го послушал, следвал медицина и станал лекар. Но какво излязло? Той бил с нежен, слаб организъм, чувствителен и възприемчив към болести и внушения и започнал все по-често и по-често да боледува, та и медицината, която изучавал, не можела да му помага вече. Най-после той си спомнил, че Учителят го посъветвал да следва лесовъдство.
към текста >>

Най-после той си спомнил, че Учителят го посъветвал да следва лесовъдство.
Учителят му казал: "Не, по-добре е да следваш лесовъдство, да станеш лесовъд". Защо, за какво, не му обяснил. И младежът, на който не му се харесал този съвет, не го послушал, следвал медицина и станал лекар. Но какво излязло? Той бил с нежен, слаб организъм, чувствителен и възприемчив към болести и внушения и започнал все по-често и по-често да боледува, та и медицината, която изучавал, не можела да му помага вече. Най-после той си спомнил, че Учителят го посъветвал да следва лесовъдство. "А може би Той е виждал, че аз не съм за лекар и че имам нужда от горски и планински чист въздух, а не от болници и болни хора." Но било вече късно. Замина си млад и непослушен. Друг младеж отива при Учителя с майка си - наша сестра, в последните дни на Учителя да се съветва също какво да следва. Той бил поет по душа, обичал поезията, обичал литературата и искал да следва литература. Учителят му казал: "Не, ти ще следваш медицина и ще станеш добър лекар да помагаш на хората.
към текста >>

Друг младеж отива при Учителя с майка си - наша сестра, в последните дни на Учителя да се съветва също какво да следва.
Но какво излязло? Той бил с нежен, слаб организъм, чувствителен и възприемчив към болести и внушения и започнал все по-често и по-често да боледува, та и медицината, която изучавал, не можела да му помага вече. Най-после той си спомнил, че Учителят го посъветвал да следва лесовъдство. "А може би Той е виждал, че аз не съм за лекар и че имам нужда от горски и планински чист въздух, а не от болници и болни хора." Но било вече късно. Замина си млад и непослушен. Друг младеж отива при Учителя с майка си - наша сестра, в последните дни на Учителя да се съветва също какво да следва. Той бил поет по душа, обичал поезията, обичал литературата и искал да следва литература. Учителят му казал: "Не, ти ще следваш медицина и ще станеш добър лекар да помагаш на хората. Литературата ти си я имаш, ти си я носиш в себе си." А този младеж беше здрав, силен, як, както се казва "пращеше от здраве". Той послушал Учителя, следвал медицина и беше станал един добър хирург, обичан от всички, които са слагали живота си в неговите здрави, силни и благословени от Господа и Учителя ръце.
към текста >>

Учителят му казал: "Не, ти ще следваш медицина и ще станеш добър лекар да помагаш на хората.
Най-после той си спомнил, че Учителят го посъветвал да следва лесовъдство. "А може би Той е виждал, че аз не съм за лекар и че имам нужда от горски и планински чист въздух, а не от болници и болни хора." Но било вече късно. Замина си млад и непослушен. Друг младеж отива при Учителя с майка си - наша сестра, в последните дни на Учителя да се съветва също какво да следва. Той бил поет по душа, обичал поезията, обичал литературата и искал да следва литература. Учителят му казал: "Не, ти ще следваш медицина и ще станеш добър лекар да помагаш на хората. Литературата ти си я имаш, ти си я носиш в себе си." А този младеж беше здрав, силен, як, както се казва "пращеше от здраве". Той послушал Учителя, следвал медицина и беше станал един добър хирург, обичан от всички, които са слагали живота си в неговите здрави, силни и благословени от Господа и Учителя ръце. Но и литературата и поезията не му са убягнали. Аз съм слушала от него още като студент, наскоро след заминаването на Учителя, да рецитита на нашата изгревска сцена такива собствени стихотворения, посветени на Учителя, каквито никой от нашите поети дотогава пък и досега не е написал.
към текста >>

Той послушал Учителя, следвал медицина и беше станал един добър хирург, обичан от всички, които са слагали живота си в неговите здрави, силни и благословени от Господа и Учителя ръце.
Друг младеж отива при Учителя с майка си - наша сестра, в последните дни на Учителя да се съветва също какво да следва. Той бил поет по душа, обичал поезията, обичал литературата и искал да следва литература. Учителят му казал: "Не, ти ще следваш медицина и ще станеш добър лекар да помагаш на хората. Литературата ти си я имаш, ти си я носиш в себе си." А този младеж беше здрав, силен, як, както се казва "пращеше от здраве". Той послушал Учителя, следвал медицина и беше станал един добър хирург, обичан от всички, които са слагали живота си в неговите здрави, силни и благословени от Господа и Учителя ръце. Но и литературата и поезията не му са убягнали. Аз съм слушала от него още като студент, наскоро след заминаването на Учителя, да рецитита на нашата изгревска сцена такива собствени стихотворения, посветени на Учителя, каквито никой от нашите поети дотогава пък и досега не е написал. Наталия Накова Тук е добре да спомена една негативна случка, която характеризира упорството и непослушанието на нашите приятели. Когато основали комуна, те са имали желание за нуждите на земеделието да се сдобият с кладенец и решили да изкопаят кладенец.
към текста >>

Аз съм слушала от него още като студент, наскоро след заминаването на Учителя, да рецитита на нашата изгревска сцена такива собствени стихотворения, посветени на Учителя, каквито никой от нашите поети дотогава пък и досега не е написал.
Учителят му казал: "Не, ти ще следваш медицина и ще станеш добър лекар да помагаш на хората. Литературата ти си я имаш, ти си я носиш в себе си." А този младеж беше здрав, силен, як, както се казва "пращеше от здраве". Той послушал Учителя, следвал медицина и беше станал един добър хирург, обичан от всички, които са слагали живота си в неговите здрави, силни и благословени от Господа и Учителя ръце. Но и литературата и поезията не му са убягнали. Аз съм слушала от него още като студент, наскоро след заминаването на Учителя, да рецитита на нашата изгревска сцена такива собствени стихотворения, посветени на Учителя, каквито никой от нашите поети дотогава пък и досега не е написал. Наталия Накова Тук е добре да спомена една негативна случка, която характеризира упорството и непослушанието на нашите приятели. Когато основали комуна, те са имали желание за нуждите на земеделието да се сдобият с кладенец и решили да изкопаят кладенец. Когато Учителят разбрал, че те имат такива намерения, решил да им помогне като им казал къде да работят, трудът им да се увенчае с успех и им посочил къде има вода. Нашите приятели обаче вместо да отидат да копаят там, където Учителят им посочил, отишли да копаят на стотина метра под това място.
към текста >>

Когато Учителят разбрал, че те имат такива намерения, решил да им помогне като им казал къде да работят, трудът им да се увенчае с успех и им посочил къде има вода.
Но и литературата и поезията не му са убягнали. Аз съм слушала от него още като студент, наскоро след заминаването на Учителя, да рецитита на нашата изгревска сцена такива собствени стихотворения, посветени на Учителя, каквито никой от нашите поети дотогава пък и досега не е написал. Наталия Накова Тук е добре да спомена една негативна случка, която характеризира упорството и непослушанието на нашите приятели. Когато основали комуна, те са имали желание за нуждите на земеделието да се сдобият с кладенец и решили да изкопаят кладенец. Когато Учителят разбрал, че те имат такива намерения, решил да им помогне като им казал къде да работят, трудът им да се увенчае с успех и им посочил къде има вода. Нашите приятели обаче вместо да отидат да копаят там, където Учителят им посочил, отишли да копаят на стотина метра под това място. Копали дълго време и вода не излязла. Вместо да се върнат да копаят на това място, където Учителят им показал, те отишли на 100-150 метра над това място. И там отново изгубили един месец да копаят и вода пак не намерили. Така зарязали и едната, и другата дупка, но на това място, което Учителят им показал, даже и така, за опит, не отишли да проверят и изкопаят, та да видят дали има вода или няма.
към текста >>

Нашите приятели обаче вместо да отидат да копаят там, където Учителят им посочил, отишли да копаят на стотина метра под това място.
Аз съм слушала от него още като студент, наскоро след заминаването на Учителя, да рецитита на нашата изгревска сцена такива собствени стихотворения, посветени на Учителя, каквито никой от нашите поети дотогава пък и досега не е написал. Наталия Накова Тук е добре да спомена една негативна случка, която характеризира упорството и непослушанието на нашите приятели. Когато основали комуна, те са имали желание за нуждите на земеделието да се сдобият с кладенец и решили да изкопаят кладенец. Когато Учителят разбрал, че те имат такива намерения, решил да им помогне като им казал къде да работят, трудът им да се увенчае с успех и им посочил къде има вода. Нашите приятели обаче вместо да отидат да копаят там, където Учителят им посочил, отишли да копаят на стотина метра под това място. Копали дълго време и вода не излязла. Вместо да се върнат да копаят на това място, където Учителят им показал, те отишли на 100-150 метра над това място. И там отново изгубили един месец да копаят и вода пак не намерили. Така зарязали и едната, и другата дупка, но на това място, което Учителят им показал, даже и така, за опит, не отишли да проверят и изкопаят, та да видят дали има вода или няма. Поне да проверят думите на Учителя. Не.
към текста >>

Вместо да се върнат да копаят на това място, където Учителят им показал, те отишли на 100-150 метра над това място.
Тук е добре да спомена една негативна случка, която характеризира упорството и непослушанието на нашите приятели. Когато основали комуна, те са имали желание за нуждите на земеделието да се сдобият с кладенец и решили да изкопаят кладенец. Когато Учителят разбрал, че те имат такива намерения, решил да им помогне като им казал къде да работят, трудът им да се увенчае с успех и им посочил къде има вода. Нашите приятели обаче вместо да отидат да копаят там, където Учителят им посочил, отишли да копаят на стотина метра под това място. Копали дълго време и вода не излязла. Вместо да се върнат да копаят на това място, където Учителят им показал, те отишли на 100-150 метра над това място. И там отново изгубили един месец да копаят и вода пак не намерили. Така зарязали и едната, и другата дупка, но на това място, което Учителят им показал, даже и така, за опит, не отишли да проверят и изкопаят, та да видят дали има вода или няма. Поне да проверят думите на Учителя. Не. Зарязали и не копали кладенец повече. Тодор Ковачев - внук
към текста >>

Така зарязали и едната, и другата дупка, но на това място, което Учителят им показал, даже и така, за опит, не отишли да проверят и изкопаят, та да видят дали има вода или няма.
Когато Учителят разбрал, че те имат такива намерения, решил да им помогне като им казал къде да работят, трудът им да се увенчае с успех и им посочил къде има вода. Нашите приятели обаче вместо да отидат да копаят там, където Учителят им посочил, отишли да копаят на стотина метра под това място. Копали дълго време и вода не излязла. Вместо да се върнат да копаят на това място, където Учителят им показал, те отишли на 100-150 метра над това място. И там отново изгубили един месец да копаят и вода пак не намерили. Така зарязали и едната, и другата дупка, но на това място, което Учителят им показал, даже и така, за опит, не отишли да проверят и изкопаят, та да видят дали има вода или няма. Поне да проверят думите на Учителя. Не. Зарязали и не копали кладенец повече. Тодор Ковачев - внук Всеки ден се случваше, че някой идваше при Учителя да решава съдбовни въпроси за самия себе си. Светът отвън се бе сгромолясал върху този брат или върху тази сестра и те се влачеха пребити и едва се домъкваха до Изгрева и търсеха среща с Учителя.
към текста >>

Поне да проверят думите на Учителя. Не.
Нашите приятели обаче вместо да отидат да копаят там, където Учителят им посочил, отишли да копаят на стотина метра под това място. Копали дълго време и вода не излязла. Вместо да се върнат да копаят на това място, където Учителят им показал, те отишли на 100-150 метра над това място. И там отново изгубили един месец да копаят и вода пак не намерили. Така зарязали и едната, и другата дупка, но на това място, което Учителят им показал, даже и така, за опит, не отишли да проверят и изкопаят, та да видят дали има вода или няма. Поне да проверят думите на Учителя. Не. Зарязали и не копали кладенец повече. Тодор Ковачев - внук Всеки ден се случваше, че някой идваше при Учителя да решава съдбовни въпроси за самия себе си. Светът отвън се бе сгромолясал върху този брат или върху тази сестра и те се влачеха пребити и едва се домъкваха до Изгрева и търсеха среща с Учителя. Идваха, влизаха при Него и излизаха понякога преобразени в съвсем други хора.
към текста >>

Всеки ден се случваше, че някой идваше при Учителя да решава съдбовни въпроси за самия себе си.
И там отново изгубили един месец да копаят и вода пак не намерили. Така зарязали и едната, и другата дупка, но на това място, което Учителят им показал, даже и така, за опит, не отишли да проверят и изкопаят, та да видят дали има вода или няма. Поне да проверят думите на Учителя. Не. Зарязали и не копали кладенец повече. Тодор Ковачев - внук Всеки ден се случваше, че някой идваше при Учителя да решава съдбовни въпроси за самия себе си. Светът отвън се бе сгромолясал върху този брат или върху тази сестра и те се влачеха пребити и едва се домъкваха до Изгрева и търсеха среща с Учителя. Идваха, влизаха при Него и излизаха понякога преобразени в съвсем други хора. Тогава те хвърчаха в истинския смисъл на думата - излизаха, тичаха, ръкомахаха, говореха радостни, възбудени. Друг път излизаха от приемната на Учителя, неможещи още да проумеят какво е станало с тях и да излезнат от онова състояние на съзнанието, в което бяха попаднали. Понякога те само се усмихваха, светеха отвътре и не можеха да продумат и дума.
към текста >>

Светът отвън се бе сгромолясал върху този брат или върху тази сестра и те се влачеха пребити и едва се домъкваха до Изгрева и търсеха среща с Учителя.
Така зарязали и едната, и другата дупка, но на това място, което Учителят им показал, даже и така, за опит, не отишли да проверят и изкопаят, та да видят дали има вода или няма. Поне да проверят думите на Учителя. Не. Зарязали и не копали кладенец повече. Тодор Ковачев - внук Всеки ден се случваше, че някой идваше при Учителя да решава съдбовни въпроси за самия себе си. Светът отвън се бе сгромолясал върху този брат или върху тази сестра и те се влачеха пребити и едва се домъкваха до Изгрева и търсеха среща с Учителя. Идваха, влизаха при Него и излизаха понякога преобразени в съвсем други хора. Тогава те хвърчаха в истинския смисъл на думата - излизаха, тичаха, ръкомахаха, говореха радостни, възбудени. Друг път излизаха от приемната на Учителя, неможещи още да проумеят какво е станало с тях и да излезнат от онова състояние на съзнанието, в което бяха попаднали. Понякога те само се усмихваха, светеха отвътре и не можеха да продумат и дума. Случаите бяха различни и случай със случай не се покриваше.
към текста >>

Друг път излизаха от приемната на Учителя, неможещи още да проумеят какво е станало с тях и да излезнат от онова състояние на съзнанието, в което бяха попаднали.
Тодор Ковачев - внук Всеки ден се случваше, че някой идваше при Учителя да решава съдбовни въпроси за самия себе си. Светът отвън се бе сгромолясал върху този брат или върху тази сестра и те се влачеха пребити и едва се домъкваха до Изгрева и търсеха среща с Учителя. Идваха, влизаха при Него и излизаха понякога преобразени в съвсем други хора. Тогава те хвърчаха в истинския смисъл на думата - излизаха, тичаха, ръкомахаха, говореха радостни, възбудени. Друг път излизаха от приемната на Учителя, неможещи още да проумеят какво е станало с тях и да излезнат от онова състояние на съзнанието, в което бяха попаднали. Понякога те само се усмихваха, светеха отвътре и не можеха да продумат и дума. Случаите бяха различни и случай със случай не се покриваше. Обикновено Боян Боев посрещаше всеки от тях и го запитваше какъв му е бил проблемът и как Учителят го е разрешил. Онзи му разказваше, а брат Боев стенографираше и в неговите тетрадки, ако са запазени и ако не са унищожени след обиските през 1957 г, то в тях ще се намери невероятен материал от такова естество. Веднъж излиза един човек и обяснява, че отишъл при Учителя да го пита как да се справи с положението си.
към текста >>

Обикновено Боян Боев посрещаше всеки от тях и го запитваше какъв му е бил проблемът и как Учителят го е разрешил.
Идваха, влизаха при Него и излизаха понякога преобразени в съвсем други хора. Тогава те хвърчаха в истинския смисъл на думата - излизаха, тичаха, ръкомахаха, говореха радостни, възбудени. Друг път излизаха от приемната на Учителя, неможещи още да проумеят какво е станало с тях и да излезнат от онова състояние на съзнанието, в което бяха попаднали. Понякога те само се усмихваха, светеха отвътре и не можеха да продумат и дума. Случаите бяха различни и случай със случай не се покриваше. Обикновено Боян Боев посрещаше всеки от тях и го запитваше какъв му е бил проблемът и как Учителят го е разрешил. Онзи му разказваше, а брат Боев стенографираше и в неговите тетрадки, ако са запазени и ако не са унищожени след обиските през 1957 г, то в тях ще се намери невероятен материал от такова естество. Веднъж излиза един човек и обяснява, че отишъл при Учителя да го пита как да се справи с положението си. Учителят му казал: "Твоето положение е много сериозно и ще се оправи само по един начин." - "Какъв е начинът, Учителю? " - "Да хвърлиш раницата, която носиш и остави други да я носят вместо тебе." Разпитват за каква раница се говори и се оказва, че братът бе богат и неприятностите му идваха от неговите търговски сделки и в случая, според съвета на Учителя, той трябваше сам, доброволно да се откаже от това, към което се е стремял цял живот, т.е. да бъде богат.
към текста >>

Веднъж излиза един човек и обяснява, че отишъл при Учителя да го пита как да се справи с положението си.
Друг път излизаха от приемната на Учителя, неможещи още да проумеят какво е станало с тях и да излезнат от онова състояние на съзнанието, в което бяха попаднали. Понякога те само се усмихваха, светеха отвътре и не можеха да продумат и дума. Случаите бяха различни и случай със случай не се покриваше. Обикновено Боян Боев посрещаше всеки от тях и го запитваше какъв му е бил проблемът и как Учителят го е разрешил. Онзи му разказваше, а брат Боев стенографираше и в неговите тетрадки, ако са запазени и ако не са унищожени след обиските през 1957 г, то в тях ще се намери невероятен материал от такова естество. Веднъж излиза един човек и обяснява, че отишъл при Учителя да го пита как да се справи с положението си. Учителят му казал: "Твоето положение е много сериозно и ще се оправи само по един начин." - "Какъв е начинът, Учителю? " - "Да хвърлиш раницата, която носиш и остави други да я носят вместо тебе." Разпитват за каква раница се говори и се оказва, че братът бе богат и неприятностите му идваха от неговите търговски сделки и в случая, според съвета на Учителя, той трябваше сам, доброволно да се откаже от това, към което се е стремял цял живот, т.е. да бъде богат. Той обаче не послуша и неговото състояние се усложни, фалира, разби семейството си, психически се промени и накрая беше цяла развалина. Та не хвърли раницата доброволно, но му я свалиха насила.
към текста >>

Учителят му казал: "Твоето положение е много сериозно и ще се оправи само по един начин." - "Какъв е начинът, Учителю?
Понякога те само се усмихваха, светеха отвътре и не можеха да продумат и дума. Случаите бяха различни и случай със случай не се покриваше. Обикновено Боян Боев посрещаше всеки от тях и го запитваше какъв му е бил проблемът и как Учителят го е разрешил. Онзи му разказваше, а брат Боев стенографираше и в неговите тетрадки, ако са запазени и ако не са унищожени след обиските през 1957 г, то в тях ще се намери невероятен материал от такова естество. Веднъж излиза един човек и обяснява, че отишъл при Учителя да го пита как да се справи с положението си. Учителят му казал: "Твоето положение е много сериозно и ще се оправи само по един начин." - "Какъв е начинът, Учителю? " - "Да хвърлиш раницата, която носиш и остави други да я носят вместо тебе." Разпитват за каква раница се говори и се оказва, че братът бе богат и неприятностите му идваха от неговите търговски сделки и в случая, според съвета на Учителя, той трябваше сам, доброволно да се откаже от това, към което се е стремял цял живот, т.е. да бъде богат. Той обаче не послуша и неговото състояние се усложни, фалира, разби семейството си, психически се промени и накрая беше цяла развалина. Та не хвърли раницата доброволно, но му я свалиха насила. Непослушанието към Учителя има големи последици и обхваща вътрешния и външния живот на ученика.
към текста >>

" - "Да хвърлиш раницата, която носиш и остави други да я носят вместо тебе." Разпитват за каква раница се говори и се оказва, че братът бе богат и неприятностите му идваха от неговите търговски сделки и в случая, според съвета на Учителя, той трябваше сам, доброволно да се откаже от това, към което се е стремял цял живот, т.е.
Случаите бяха различни и случай със случай не се покриваше. Обикновено Боян Боев посрещаше всеки от тях и го запитваше какъв му е бил проблемът и как Учителят го е разрешил. Онзи му разказваше, а брат Боев стенографираше и в неговите тетрадки, ако са запазени и ако не са унищожени след обиските през 1957 г, то в тях ще се намери невероятен материал от такова естество. Веднъж излиза един човек и обяснява, че отишъл при Учителя да го пита как да се справи с положението си. Учителят му казал: "Твоето положение е много сериозно и ще се оправи само по един начин." - "Какъв е начинът, Учителю? " - "Да хвърлиш раницата, която носиш и остави други да я носят вместо тебе." Разпитват за каква раница се говори и се оказва, че братът бе богат и неприятностите му идваха от неговите търговски сделки и в случая, според съвета на Учителя, той трябваше сам, доброволно да се откаже от това, към което се е стремял цял живот, т.е. да бъде богат. Той обаче не послуша и неговото състояние се усложни, фалира, разби семейството си, психически се промени и накрая беше цяла развалина. Та не хвърли раницата доброволно, но му я свалиха насила. Непослушанието към Учителя има големи последици и обхваща вътрешния и външния живот на ученика. В този случай, ако бе захвърлил въпросната раница, щеше да се освободи доброволно от много неща, щеше да промени живота си, да запази семейството си, да се съхрани физически и психически здрав и да бъде полезен и за себе си, и за другите.
към текста >>

Непослушанието към Учителя има големи последици и обхваща вътрешния и външния живот на ученика.
Учителят му казал: "Твоето положение е много сериозно и ще се оправи само по един начин." - "Какъв е начинът, Учителю? " - "Да хвърлиш раницата, която носиш и остави други да я носят вместо тебе." Разпитват за каква раница се говори и се оказва, че братът бе богат и неприятностите му идваха от неговите търговски сделки и в случая, според съвета на Учителя, той трябваше сам, доброволно да се откаже от това, към което се е стремял цял живот, т.е. да бъде богат. Той обаче не послуша и неговото състояние се усложни, фалира, разби семейството си, психически се промени и накрая беше цяла развалина. Та не хвърли раницата доброволно, но му я свалиха насила. Непослушанието към Учителя има големи последици и обхваща вътрешния и външния живот на ученика. В този случай, ако бе захвърлил въпросната раница, щеше да се освободи доброволно от много неща, щеше да промени живота си, да запази семейството си, да се съхрани физически и психически здрав и да бъде полезен и за себе си, и за другите. А какво се случи? Случи се обратното и накрая представляваше жив труп. Мария Тодорова В София имаше един оперен певец, казваше се Събчо Събев.
към текста >>

Беше отишъл при Учителя и Той му бе казал: "Ако не престанете да пиете, то след две години ще си заминете от този свят." Събчо бе отговорил: "Господин Дънов, дори и след един месец да умра, не мога без пиене и без ядене".
Случи се обратното и накрая представляваше жив труп. Мария Тодорова В София имаше един оперен певец, казваше се Събчо Събев. Имаше собствена певческа школа в София. Но пиеше много. Беше отишъл при Учителя и Той му бе казал: "Ако не престанете да пиете, то след две години ще си заминете от този свят." Събчо бе отговорил: "Господин Дънов, дори и след един месец да умра, не мога без пиене и без ядене". Учителят му казал: "Е, както намерите за добре". Той продължил да пие и накрая умря на оперната сцена на операта "Евгений Онегин", пеещ арията на Евгений. Беше баритон. Той се беше оженил за италианка, която беше добра музикантка и тя се бе жертвала за него. На другата година умря сина му, а на следващата почина жена му, италианката.
към текста >>

Учителят му казал: "Е, както намерите за добре".
Мария Тодорова В София имаше един оперен певец, казваше се Събчо Събев. Имаше собствена певческа школа в София. Но пиеше много. Беше отишъл при Учителя и Той му бе казал: "Ако не престанете да пиете, то след две години ще си заминете от този свят." Събчо бе отговорил: "Господин Дънов, дори и след един месец да умра, не мога без пиене и без ядене". Учителят му казал: "Е, както намерите за добре". Той продължил да пие и накрая умря на оперната сцена на операта "Евгений Онегин", пеещ арията на Евгений. Беше баритон. Той се беше оженил за италианка, която беше добра музикантка и тя се бе жертвала за него. На другата година умря сина му, а на следващата почина жена му, италианката. Мария Тодорова
към текста >>

Леля ми, която е ученичка в Учението, пише на Учителя да му помогне да оздравее.
Често бе пиян. Голям тормоз бе за всички. Един ден отива на лозето си в подножието на Сините камъни с каруца, впрегната с два буйни коня. Те се подплашват, почват силно да бягат и го прегазват с колата заедно. Беше много болен. Леля ми, която е ученичка в Учението, пише на Учителя да му помогне да оздравее. Учителят казва: "Може, но да обещае да не пуши, да не пие и да не се събира с тази гуляйджийска компания." За дни той оздравява, все едно, че нищо не му е било. И наистина цели две години издържа обещанието си и беше здрав. По- късно забрави обещанието си. Един ден отива със същата компания на гуляй в село Сотиря на манастира. След като си похапнал и пийнал, отива да извади шише с ракия от дълбокия извор, оставено да се изстудява и пада в ледено студената вода.
към текста >>

Учителят казва: "Може, но да обещае да не пуши, да не пие и да не се събира с тази гуляйджийска компания." За дни той оздравява, все едно, че нищо не му е било.
Голям тормоз бе за всички. Един ден отива на лозето си в подножието на Сините камъни с каруца, впрегната с два буйни коня. Те се подплашват, почват силно да бягат и го прегазват с колата заедно. Беше много болен. Леля ми, която е ученичка в Учението, пише на Учителя да му помогне да оздравее. Учителят казва: "Може, но да обещае да не пуши, да не пие и да не се събира с тази гуляйджийска компания." За дни той оздравява, все едно, че нищо не му е било. И наистина цели две години издържа обещанието си и беше здрав. По- късно забрави обещанието си. Един ден отива със същата компания на гуляй в село Сотиря на манастира. След като си похапнал и пийнал, отива да извади шише с ракия от дълбокия извор, оставено да се изстудява и пада в ледено студената вода. Целият мокър и премръзнал, завит в одеяла, го довеждат в къщи в Сливен.
към текста >>

Моли леля ми да пише пак на Учителя за помощ.
По- късно забрави обещанието си. Един ден отива със същата компания на гуляй в село Сотиря на манастира. След като си похапнал и пийнал, отива да извади шише с ракия от дълбокия извор, оставено да се изстудява и пада в ледено студената вода. Целият мокър и премръзнал, завит в одеяла, го довеждат в къщи в Сливен. Отново се разболява тежко. Моли леля ми да пише пак на Учителя за помощ. Но тя беше жена благородна, със силен характер и тъй като той не изпълни даденото обещание на Учителя, не писа втори път. Той си замина при силни болки и страдания. Научихме закона: "По-добре не обещавай нищо на Бога, но обещаеш ли, трябва да го изпълниш. За неизпълнение на дадено обещание на Бога, се плаща скъпо". Мария Младенова
към текста >>

Но тя беше жена благородна, със силен характер и тъй като той не изпълни даденото обещание на Учителя, не писа втори път.
Един ден отива със същата компания на гуляй в село Сотиря на манастира. След като си похапнал и пийнал, отива да извади шише с ракия от дълбокия извор, оставено да се изстудява и пада в ледено студената вода. Целият мокър и премръзнал, завит в одеяла, го довеждат в къщи в Сливен. Отново се разболява тежко. Моли леля ми да пише пак на Учителя за помощ. Но тя беше жена благородна, със силен характер и тъй като той не изпълни даденото обещание на Учителя, не писа втори път. Той си замина при силни болки и страдания. Научихме закона: "По-добре не обещавай нищо на Бога, но обещаеш ли, трябва да го изпълниш. За неизпълнение на дадено обещание на Бога, се плаща скъпо". Мария Младенова Когато Георги Радев заболя от туберкулоза, Учителят му препоръча да яде по едно яйце на ден.
към текста >>

Когато Георги Радев заболя от туберкулоза, Учителят му препоръча да яде по едно яйце на ден.
Но тя беше жена благородна, със силен характер и тъй като той не изпълни даденото обещание на Учителя, не писа втори път. Той си замина при силни болки и страдания. Научихме закона: "По-добре не обещавай нищо на Бога, но обещаеш ли, трябва да го изпълниш. За неизпълнение на дадено обещание на Бога, се плаща скъпо". Мария Младенова Когато Георги Радев заболя от туберкулоза, Учителят му препоръча да яде по едно яйце на ден. Но той отказа, защото не искал да се върне към птичия свят и с това да се върне назад в своята еволюция. При белодробната туберкулоза, с две-три открити каверни, които той имаше, се губи много белтък от организма. Този белтък трябва да се възстанови - трябва да бъде внесен отвън чрез храната. Понеже бяхме вегетарианци, то той можеше да бъде внесен в организма чрез мляко и млечни продукти или яйца. Състоянието на Георги Радев се влоши и той си замина.
към текста >>

Учителят казва, че животът на земята е по-ценен от всякакви крайности.
Но той отказа, защото не искал да се върне към птичия свят и с това да се върне назад в своята еволюция. При белодробната туберкулоза, с две-три открити каверни, които той имаше, се губи много белтък от организма. Този белтък трябва да се възстанови - трябва да бъде внесен отвън чрез храната. Понеже бяхме вегетарианци, то той можеше да бъде внесен в организма чрез мляко и млечни продукти или яйца. Състоянието на Георги Радев се влоши и той си замина. Учителят казва, че животът на земята е по-ценен от всякакви крайности. Човек трябва да съхранява живота на тялото си, защото то е храм на човешката душа и човешкия дух, а чрез тях той е храм на Бога. Борис Николов Нашият известен брат Георги Радев беше болен от туберкулоза. Отива при Учителя и Му казва: "Учителю, аз си направих хороскоп и точно съм изчислил кога ще умра." Учителят отговорил: "Ние можем да изменим хороскопа, да променим движението на планетите." А той пак: "Ама аз, Учителю, си направих хороскоп и така ми се падна, че ще умра еди кога си." Учителят пак му казал: "Ние можем да променим хороскопа". Той отново, за трети път казал: "Учителю, аз си направих хороскоп и точно ми е определено кога ще умра!
към текста >>

Отива при Учителя и Му казва: "Учителю, аз си направих хороскоп и точно съм изчислил кога ще умра." Учителят отговорил: "Ние можем да изменим хороскопа, да променим движението на планетите." А той пак: "Ама аз, Учителю, си направих хороскоп и така ми се падна, че ще умра еди кога си." Учителят пак му казал: "Ние можем да променим хороскопа".
Състоянието на Георги Радев се влоши и той си замина. Учителят казва, че животът на земята е по-ценен от всякакви крайности. Човек трябва да съхранява живота на тялото си, защото то е храм на човешката душа и човешкия дух, а чрез тях той е храм на Бога. Борис Николов Нашият известен брат Георги Радев беше болен от туберкулоза. Отива при Учителя и Му казва: "Учителю, аз си направих хороскоп и точно съм изчислил кога ще умра." Учителят отговорил: "Ние можем да изменим хороскопа, да променим движението на планетите." А той пак: "Ама аз, Учителю, си направих хороскоп и така ми се падна, че ще умра еди кога си." Учителят пак му казал: "Ние можем да променим хороскопа". Той отново, за трети път казал: "Учителю, аз си направих хороскоп и точно ми е определено кога ще умра! " Учителят повече не казал нито дума. И наистина той умря по това време. В Юндола почина. Държи се за хороскопа, не се пуска от него, та да се хване за Думата на Учителя.
към текста >>

Той отново, за трети път казал: "Учителю, аз си направих хороскоп и точно ми е определено кога ще умра!
Учителят казва, че животът на земята е по-ценен от всякакви крайности. Човек трябва да съхранява живота на тялото си, защото то е храм на човешката душа и човешкия дух, а чрез тях той е храм на Бога. Борис Николов Нашият известен брат Георги Радев беше болен от туберкулоза. Отива при Учителя и Му казва: "Учителю, аз си направих хороскоп и точно съм изчислил кога ще умра." Учителят отговорил: "Ние можем да изменим хороскопа, да променим движението на планетите." А той пак: "Ама аз, Учителю, си направих хороскоп и така ми се падна, че ще умра еди кога си." Учителят пак му казал: "Ние можем да променим хороскопа". Той отново, за трети път казал: "Учителю, аз си направих хороскоп и точно ми е определено кога ще умра! " Учителят повече не казал нито дума. И наистина той умря по това време. В Юндола почина. Държи се за хороскопа, не се пуска от него, та да се хване за Думата на Учителя. Станка Тотева
към текста >>

" Учителят повече не казал нито дума.
Човек трябва да съхранява живота на тялото си, защото то е храм на човешката душа и човешкия дух, а чрез тях той е храм на Бога. Борис Николов Нашият известен брат Георги Радев беше болен от туберкулоза. Отива при Учителя и Му казва: "Учителю, аз си направих хороскоп и точно съм изчислил кога ще умра." Учителят отговорил: "Ние можем да изменим хороскопа, да променим движението на планетите." А той пак: "Ама аз, Учителю, си направих хороскоп и така ми се падна, че ще умра еди кога си." Учителят пак му казал: "Ние можем да променим хороскопа". Той отново, за трети път казал: "Учителю, аз си направих хороскоп и точно ми е определено кога ще умра! " Учителят повече не казал нито дума. И наистина той умря по това време. В Юндола почина. Държи се за хороскопа, не се пуска от него, та да се хване за Думата на Учителя. Станка Тотева На една беседа Учителят говореше за непослушанието на учениците.
към текста >>

Държи се за хороскопа, не се пуска от него, та да се хване за Думата на Учителя.
Отива при Учителя и Му казва: "Учителю, аз си направих хороскоп и точно съм изчислил кога ще умра." Учителят отговорил: "Ние можем да изменим хороскопа, да променим движението на планетите." А той пак: "Ама аз, Учителю, си направих хороскоп и така ми се падна, че ще умра еди кога си." Учителят пак му казал: "Ние можем да променим хороскопа". Той отново, за трети път казал: "Учителю, аз си направих хороскоп и точно ми е определено кога ще умра! " Учителят повече не казал нито дума. И наистина той умря по това време. В Юндола почина. Държи се за хороскопа, не се пуска от него, та да се хване за Думата на Учителя. Станка Тотева На една беседа Учителят говореше за непослушанието на учениците. С още по-голямо възмущение Той говори за непослушанието на един ученик: "И брат Георги Радев хич не Ме послуша. Аз му казах много неща и той нищо не изпълни." Много малко са хората, които можеха да изпълнят онова, което Той казва. А Той казваше прости и обикновени неща за изпълнение.
към текста >>

На една беседа Учителят говореше за непослушанието на учениците.
" Учителят повече не казал нито дума. И наистина той умря по това време. В Юндола почина. Държи се за хороскопа, не се пуска от него, та да се хване за Думата на Учителя. Станка Тотева На една беседа Учителят говореше за непослушанието на учениците. С още по-голямо възмущение Той говори за непослушанието на един ученик: "И брат Георги Радев хич не Ме послуша. Аз му казах много неща и той нищо не изпълни." Много малко са хората, които можеха да изпълнят онова, което Той казва. А Той казваше прости и обикновени неща за изпълнение. Но ние хвърчахме нависоко, гонехме великите работи и накрая не хванахме нищо. Много е важно в даден момент, точно навреме да изпълниш волята на Учителя.
към текста >>

А Той казваше прости и обикновени неща за изпълнение.
Държи се за хороскопа, не се пуска от него, та да се хване за Думата на Учителя. Станка Тотева На една беседа Учителят говореше за непослушанието на учениците. С още по-голямо възмущение Той говори за непослушанието на един ученик: "И брат Георги Радев хич не Ме послуша. Аз му казах много неща и той нищо не изпълни." Много малко са хората, които можеха да изпълнят онова, което Той казва. А Той казваше прости и обикновени неща за изпълнение. Но ние хвърчахме нависоко, гонехме великите работи и накрая не хванахме нищо. Много е важно в даден момент, точно навреме да изпълниш волята на Учителя. Имаше един брат есперантист, който пътуваше в чужбина, Учителят три пъти го предупреждава да внимава с кого се среща, с кого говори и за какво се споразумява. Накрая нашите власти го обвиниха, че е английски шпионин и го обесиха. Три пъти го предупреждава Учителят, но не послуша нито един път.
към текста >>

Много е важно в даден момент, точно навреме да изпълниш волята на Учителя.
На една беседа Учителят говореше за непослушанието на учениците. С още по-голямо възмущение Той говори за непослушанието на един ученик: "И брат Георги Радев хич не Ме послуша. Аз му казах много неща и той нищо не изпълни." Много малко са хората, които можеха да изпълнят онова, което Той казва. А Той казваше прости и обикновени неща за изпълнение. Но ние хвърчахме нависоко, гонехме великите работи и накрая не хванахме нищо. Много е важно в даден момент, точно навреме да изпълниш волята на Учителя. Имаше един брат есперантист, който пътуваше в чужбина, Учителят три пъти го предупреждава да внимава с кого се среща, с кого говори и за какво се споразумява. Накрая нашите власти го обвиниха, че е английски шпионин и го обесиха. Три пъти го предупреждава Учителят, но не послуша нито един път. Обесиха го и остави жена с две деца. Казваше се Емил Стратев.
към текста >>

Имаше един брат есперантист, който пътуваше в чужбина, Учителят три пъти го предупреждава да внимава с кого се среща, с кого говори и за какво се споразумява.
С още по-голямо възмущение Той говори за непослушанието на един ученик: "И брат Георги Радев хич не Ме послуша. Аз му казах много неща и той нищо не изпълни." Много малко са хората, които можеха да изпълнят онова, което Той казва. А Той казваше прости и обикновени неща за изпълнение. Но ние хвърчахме нависоко, гонехме великите работи и накрая не хванахме нищо. Много е важно в даден момент, точно навреме да изпълниш волята на Учителя. Имаше един брат есперантист, който пътуваше в чужбина, Учителят три пъти го предупреждава да внимава с кого се среща, с кого говори и за какво се споразумява. Накрая нашите власти го обвиниха, че е английски шпионин и го обесиха. Три пъти го предупреждава Учителят, но не послуша нито един път. Обесиха го и остави жена с две деца. Казваше се Емил Стратев. Райна Стефанова
към текста >>

Три пъти го предупреждава Учителят, но не послуша нито един път.
А Той казваше прости и обикновени неща за изпълнение. Но ние хвърчахме нависоко, гонехме великите работи и накрая не хванахме нищо. Много е важно в даден момент, точно навреме да изпълниш волята на Учителя. Имаше един брат есперантист, който пътуваше в чужбина, Учителят три пъти го предупреждава да внимава с кого се среща, с кого говори и за какво се споразумява. Накрая нашите власти го обвиниха, че е английски шпионин и го обесиха. Три пъти го предупреждава Учителят, но не послуша нито един път. Обесиха го и остави жена с две деца. Казваше се Емил Стратев. Райна Стефанова Колю беше решил да направи пост от двадесет дни. Реши и го направи.
към текста >>

Обикновено Учителят не разрешаваше всеки да пости, кой когато му се поиска.
Обесиха го и остави жена с две деца. Казваше се Емил Стратев. Райна Стефанова Колю беше решил да направи пост от двадесет дни. Реши и го направи. Обикновено Учителят не разрешаваше всеки да пости, кой когато му се поиска. Имаше правила за това. Има месеци, когато се пости, а това е началото на месец февруари, обикновено при разсип на луна и най-много 14 дни. Обикновено постът продължава 10 дни. Имаше ръководител на поста, а това бе Учителят. Но Колю си направи поста без да пита Учителя.
към текста >>

Има месеци, когато се пости, а това е началото на месец февруари, обикновено при разсип на луна и най-много 14 дни.
Райна Стефанова Колю беше решил да направи пост от двадесет дни. Реши и го направи. Обикновено Учителят не разрешаваше всеки да пости, кой когато му се поиска. Имаше правила за това. Има месеци, когато се пости, а това е началото на месец февруари, обикновено при разсип на луна и най-много 14 дни. Обикновено постът продължава 10 дни. Имаше ръководител на поста, а това бе Учителят. Но Колю си направи поста без да пита Учителя. На 21-я ден той с големи усилия отива при Учителя и Му обяснява всичко. Очаква похвала от Него, но Учителят нищо не казва.
към текста >>

Обикновено постът продължава 10 дни.
Колю беше решил да направи пост от двадесет дни. Реши и го направи. Обикновено Учителят не разрешаваше всеки да пости, кой когато му се поиска. Имаше правила за това. Има месеци, когато се пости, а това е началото на месец февруари, обикновено при разсип на луна и най-много 14 дни. Обикновено постът продължава 10 дни. Имаше ръководител на поста, а това бе Учителят. Но Колю си направи поста без да пита Учителя. На 21-я ден той с големи усилия отива при Учителя и Му обяснява всичко. Очаква похвала от Него, но Учителят нищо не казва. Откъсва едно зърно на поставения грозд пред Него в една чиния, взима ножчето и зърното го разрязва на две, дава му половин зърно, като му казва, че днес трябва само него да смучи.
към текста >>

Имаше ръководител на поста, а това бе Учителят.
Реши и го направи. Обикновено Учителят не разрешаваше всеки да пости, кой когато му се поиска. Имаше правила за това. Има месеци, когато се пости, а това е началото на месец февруари, обикновено при разсип на луна и най-много 14 дни. Обикновено постът продължава 10 дни. Имаше ръководител на поста, а това бе Учителят. Но Колю си направи поста без да пита Учителя. На 21-я ден той с големи усилия отива при Учителя и Му обяснява всичко. Очаква похвала от Него, но Учителят нищо не казва. Откъсва едно зърно на поставения грозд пред Него в една чиния, взима ножчето и зърното го разрязва на две, дава му половин зърно, като му казва, че днес трябва само него да смучи. Дава му съвет как бавно трябва да отпоства, за да не се увреди и му посочва колко течност трябва да пие на ден.
към текста >>

Но Колю си направи поста без да пита Учителя.
Обикновено Учителят не разрешаваше всеки да пости, кой когато му се поиска. Имаше правила за това. Има месеци, когато се пости, а това е началото на месец февруари, обикновено при разсип на луна и най-много 14 дни. Обикновено постът продължава 10 дни. Имаше ръководител на поста, а това бе Учителят. Но Колю си направи поста без да пита Учителя. На 21-я ден той с големи усилия отива при Учителя и Му обяснява всичко. Очаква похвала от Него, но Учителят нищо не казва. Откъсва едно зърно на поставения грозд пред Него в една чиния, взима ножчето и зърното го разрязва на две, дава му половин зърно, като му казва, че днес трябва само него да смучи. Дава му съвет как бавно трябва да отпоства, за да не се увреди и му посочва колко течност трябва да пие на ден. Колю кима с глава в знак, че е разбрал и че ще изпълни всичко.
към текста >>

На 21-я ден той с големи усилия отива при Учителя и Му обяснява всичко.
Имаше правила за това. Има месеци, когато се пости, а това е началото на месец февруари, обикновено при разсип на луна и най-много 14 дни. Обикновено постът продължава 10 дни. Имаше ръководител на поста, а това бе Учителят. Но Колю си направи поста без да пита Учителя. На 21-я ден той с големи усилия отива при Учителя и Му обяснява всичко. Очаква похвала от Него, но Учителят нищо не казва. Откъсва едно зърно на поставения грозд пред Него в една чиния, взима ножчето и зърното го разрязва на две, дава му половин зърно, като му казва, че днес трябва само него да смучи. Дава му съвет как бавно трябва да отпоства, за да не се увреди и му посочва колко течност трябва да пие на ден. Колю кима с глава в знак, че е разбрал и че ще изпълни всичко. Той излиза и решава да отиде на баня, за да се изкъпе.
към текста >>

Очаква похвала от Него, но Учителят нищо не казва.
Има месеци, когато се пости, а това е началото на месец февруари, обикновено при разсип на луна и най-много 14 дни. Обикновено постът продължава 10 дни. Имаше ръководител на поста, а това бе Учителят. Но Колю си направи поста без да пита Учителя. На 21-я ден той с големи усилия отива при Учителя и Му обяснява всичко. Очаква похвала от Него, но Учителят нищо не казва. Откъсва едно зърно на поставения грозд пред Него в една чиния, взима ножчето и зърното го разрязва на две, дава му половин зърно, като му казва, че днес трябва само него да смучи. Дава му съвет как бавно трябва да отпоства, за да не се увреди и му посочва колко течност трябва да пие на ден. Колю кима с глава в знак, че е разбрал и че ще изпълни всичко. Той излиза и решава да отиде на баня, за да се изкъпе. Нали от поста се е пречистил, пие една, две глътки вода на ден и сега трябва да очисти тялото си в банята и е вече готов за нови подвизи.
към текста >>

Съобщават на Учителя.
Нали от поста се е пречистил, пие една, две глътки вода на ден и сега трябва да очисти тялото си в банята и е вече готов за нови подвизи. Но в банята се задържа повече и през сухата му кожа, напукана от поста 20 дни на жадна диета, почва да се поема водата, да се резорбира течността в нея и кожата набъбва, напуква се, става отточна и след като излиза от банята едва го познават на Изгрева. Приличал на човек, нахапан от пчели. Целият подут. Едвам се домъква до бараката си на Изгрева. Съобщават на Учителя. Той е сърдит и недоволен от непослушанието му. Дава съвети, които му се занасят. Едва успява да излезе и да се измъкне от поста жив и здрав. Много хора на Изгрева си заминаха и то главно при отпостването, поради груби грешки. Борис Николов
към текста >>

Веднъж доведоха един брат при Учителя за съвет и да чуе мнението Му за една кожна пъпка, излязла на лицето му, която пъпка лекарите бяха решили, че е злокачествена.
Той е сърдит и недоволен от непослушанието му. Дава съвети, които му се занасят. Едва успява да излезе и да се измъкне от поста жив и здрав. Много хора на Изгрева си заминаха и то главно при отпостването, поради груби грешки. Борис Николов Веднъж доведоха един брат при Учителя за съвет и да чуе мнението Му за една кожна пъпка, излязла на лицето му, която пъпка лекарите бяха решили, че е злокачествена. Учителят препоръчва да се налага с топли компреси, защото ако се правят нагревки във физиотерапията при лекарите, то пъпката ще се превърне на рак. Учителят си имаше свои съображения, той виждаше причината на болестта горе - в духовното поле на този приятел, в неговия етерен двойник, виждаше отклонението му и знаеше какво трябва да се направи и как да му се помогне. Методите понякога бяха малко обикновени, от гледна точка на лекарите бяха безмислени и ненужни, но те имаха своето преимущество като лек и безвреден метод. Човешкото съзнание трябваше да се закачи и да се хване за нещо обективно, за да може да мобилизира вярата си, а така също и онези заспали сили в организма. Тогава, след като чухме съвета на Учителя, аз започнах да му правя топли компреси на лицето.
към текста >>

Учителят препоръчва да се налага с топли компреси, защото ако се правят нагревки във физиотерапията при лекарите, то пъпката ще се превърне на рак.
Дава съвети, които му се занасят. Едва успява да излезе и да се измъкне от поста жив и здрав. Много хора на Изгрева си заминаха и то главно при отпостването, поради груби грешки. Борис Николов Веднъж доведоха един брат при Учителя за съвет и да чуе мнението Му за една кожна пъпка, излязла на лицето му, която пъпка лекарите бяха решили, че е злокачествена. Учителят препоръчва да се налага с топли компреси, защото ако се правят нагревки във физиотерапията при лекарите, то пъпката ще се превърне на рак. Учителят си имаше свои съображения, той виждаше причината на болестта горе - в духовното поле на този приятел, в неговия етерен двойник, виждаше отклонението му и знаеше какво трябва да се направи и как да му се помогне. Методите понякога бяха малко обикновени, от гледна точка на лекарите бяха безмислени и ненужни, но те имаха своето преимущество като лек и безвреден метод. Човешкото съзнание трябваше да се закачи и да се хване за нещо обективно, за да може да мобилизира вярата си, а така също и онези заспали сили в организма. Тогава, след като чухме съвета на Учителя, аз започнах да му правя топли компреси на лицето. Но той веднъж решил, че може сам да се лекува, взел, че си наложил компрес, но той бил толкова горещ и чрез него си изгори кожата, така че тя освен, че почервеня, но се надуха едни големи мехури.
към текста >>

Учителят си имаше свои съображения, той виждаше причината на болестта горе - в духовното поле на този приятел, в неговия етерен двойник, виждаше отклонението му и знаеше какво трябва да се направи и как да му се помогне.
Едва успява да излезе и да се измъкне от поста жив и здрав. Много хора на Изгрева си заминаха и то главно при отпостването, поради груби грешки. Борис Николов Веднъж доведоха един брат при Учителя за съвет и да чуе мнението Му за една кожна пъпка, излязла на лицето му, която пъпка лекарите бяха решили, че е злокачествена. Учителят препоръчва да се налага с топли компреси, защото ако се правят нагревки във физиотерапията при лекарите, то пъпката ще се превърне на рак. Учителят си имаше свои съображения, той виждаше причината на болестта горе - в духовното поле на този приятел, в неговия етерен двойник, виждаше отклонението му и знаеше какво трябва да се направи и как да му се помогне. Методите понякога бяха малко обикновени, от гледна точка на лекарите бяха безмислени и ненужни, но те имаха своето преимущество като лек и безвреден метод. Човешкото съзнание трябваше да се закачи и да се хване за нещо обективно, за да може да мобилизира вярата си, а така също и онези заспали сили в организма. Тогава, след като чухме съвета на Учителя, аз започнах да му правя топли компреси на лицето. Но той веднъж решил, че може сам да се лекува, взел, че си наложил компрес, но той бил толкова горещ и чрез него си изгори кожата, така че тя освен, че почервеня, но се надуха едни големи мехури. Той видя несполуката си и се извини пред мене, че се е престарал.
към текста >>

Методите понякога бяха малко обикновени, от гледна точка на лекарите бяха безмислени и ненужни, но те имаха своето преимущество като лек и безвреден метод.
Много хора на Изгрева си заминаха и то главно при отпостването, поради груби грешки. Борис Николов Веднъж доведоха един брат при Учителя за съвет и да чуе мнението Му за една кожна пъпка, излязла на лицето му, която пъпка лекарите бяха решили, че е злокачествена. Учителят препоръчва да се налага с топли компреси, защото ако се правят нагревки във физиотерапията при лекарите, то пъпката ще се превърне на рак. Учителят си имаше свои съображения, той виждаше причината на болестта горе - в духовното поле на този приятел, в неговия етерен двойник, виждаше отклонението му и знаеше какво трябва да се направи и как да му се помогне. Методите понякога бяха малко обикновени, от гледна точка на лекарите бяха безмислени и ненужни, но те имаха своето преимущество като лек и безвреден метод. Човешкото съзнание трябваше да се закачи и да се хване за нещо обективно, за да може да мобилизира вярата си, а така също и онези заспали сили в организма. Тогава, след като чухме съвета на Учителя, аз започнах да му правя топли компреси на лицето. Но той веднъж решил, че може сам да се лекува, взел, че си наложил компрес, но той бил толкова горещ и чрез него си изгори кожата, така че тя освен, че почервеня, но се надуха едни големи мехури. Той видя несполуката си и се извини пред мене, че се е престарал. Решихме тогава да лекуваме изгорялото място и го намазахме с мазила и мехлеми.
към текста >>

Тогава, след като чухме съвета на Учителя, аз започнах да му правя топли компреси на лицето.
Веднъж доведоха един брат при Учителя за съвет и да чуе мнението Му за една кожна пъпка, излязла на лицето му, която пъпка лекарите бяха решили, че е злокачествена. Учителят препоръчва да се налага с топли компреси, защото ако се правят нагревки във физиотерапията при лекарите, то пъпката ще се превърне на рак. Учителят си имаше свои съображения, той виждаше причината на болестта горе - в духовното поле на този приятел, в неговия етерен двойник, виждаше отклонението му и знаеше какво трябва да се направи и как да му се помогне. Методите понякога бяха малко обикновени, от гледна точка на лекарите бяха безмислени и ненужни, но те имаха своето преимущество като лек и безвреден метод. Човешкото съзнание трябваше да се закачи и да се хване за нещо обективно, за да може да мобилизира вярата си, а така също и онези заспали сили в организма. Тогава, след като чухме съвета на Учителя, аз започнах да му правя топли компреси на лицето. Но той веднъж решил, че може сам да се лекува, взел, че си наложил компрес, но той бил толкова горещ и чрез него си изгори кожата, така че тя освен, че почервеня, но се надуха едни големи мехури. Той видя несполуката си и се извини пред мене, че се е престарал. Решихме тогава да лекуваме изгорялото място и го намазахме с мазила и мехлеми. Не щеш ли, за зла прокоба идват дъщерите му на Изгрева, а те не бяха идвали месеци наред, понеже живееха в града при семействата си и като го виждат как се е изгорил, възмутиха се много - надълбоко, нашироко и нависоко, колкото им глас държи: "Ей, какво са те направили и как са те украсили". Той заплаква от умиление, че рождените му дъщери се вайкат за него, а те изобщо не се грижеха и не се интересуваха от него и чат- пат в годината я дойдат, я не дойдат.
към текста >>

Рождената сестра на Дора Карастоянова - Анастасийка, ми е разказвала за поета Христо Смирненски, който я помолил да пита Учителя ще благоволи ли да го излекува от тубелкулозата.
Видяха, че му е дошло времето, взеха го при себе си и не след дълго време той си замина. Донесоха некролога му на Изгрева, за да го видим. Ако беше си останал тук и бе послушал, можеше да живее, понеже беше жилав, подвижен и умен брат. Така родът го довърши. Мария Тодорова Рождената сестра на Дора Карастоянова - Анастасийка, ми е разказвала за поета Христо Смирненски, който я помолил да пита Учителя ще благоволи ли да го излекува от тубелкулозата. Тя предава тази негова молба, на която Учителят отговорил: "Кажи му само един месец да не яде месо." Христо Смирненски се съгласява със съвета на Учителя, но приятелката му, която се е грижила изцяло за него и не е позволявала друг да се меси в лечението му, категорично заявила: "Тази няма да я бъде, как мога да го лиша от най-силната храна - месото." Затова, че Христо Смирненски е поискал помощ от Бога - Учителя, а е изпълнил нареждането на приятелката си, то много млад си замина за другия свят. Магдалина Григорова Една наша сестра живееше в София. Имала родна сестра, омъжена в град Сливен, не наша съмишленица, която често боледувала и била почти неизлечима от болестта си. Веднъж нашата сестра посещава сестра си в Сливен, вижда болезненото и състояние и казва: "Имаш ли нещо против да попитам Учителя за твоето оздравяване?
към текста >>

Тя предава тази негова молба, на която Учителят отговорил: "Кажи му само един месец да не яде месо." Христо Смирненски се съгласява със съвета на Учителя, но приятелката му, която се е грижила изцяло за него и не е позволявала друг да се меси в лечението му, категорично заявила: "Тази няма да я бъде, как мога да го лиша от най-силната храна - месото." Затова, че Христо Смирненски е поискал помощ от Бога - Учителя, а е изпълнил нареждането на приятелката си, то много млад си замина за другия свят.
Донесоха некролога му на Изгрева, за да го видим. Ако беше си останал тук и бе послушал, можеше да живее, понеже беше жилав, подвижен и умен брат. Така родът го довърши. Мария Тодорова Рождената сестра на Дора Карастоянова - Анастасийка, ми е разказвала за поета Христо Смирненски, който я помолил да пита Учителя ще благоволи ли да го излекува от тубелкулозата. Тя предава тази негова молба, на която Учителят отговорил: "Кажи му само един месец да не яде месо." Христо Смирненски се съгласява със съвета на Учителя, но приятелката му, която се е грижила изцяло за него и не е позволявала друг да се меси в лечението му, категорично заявила: "Тази няма да я бъде, как мога да го лиша от най-силната храна - месото." Затова, че Христо Смирненски е поискал помощ от Бога - Учителя, а е изпълнил нареждането на приятелката си, то много млад си замина за другия свят. Магдалина Григорова Една наша сестра живееше в София. Имала родна сестра, омъжена в град Сливен, не наша съмишленица, която често боледувала и била почти неизлечима от болестта си. Веднъж нашата сестра посещава сестра си в Сливен, вижда болезненото и състояние и казва: "Имаш ли нещо против да попитам Учителя за твоето оздравяване? " - "Разбира се, стига да мога да оздравея!
към текста >>

Веднъж нашата сестра посещава сестра си в Сливен, вижда болезненото и състояние и казва: "Имаш ли нещо против да попитам Учителя за твоето оздравяване?
Рождената сестра на Дора Карастоянова - Анастасийка, ми е разказвала за поета Христо Смирненски, който я помолил да пита Учителя ще благоволи ли да го излекува от тубелкулозата. Тя предава тази негова молба, на която Учителят отговорил: "Кажи му само един месец да не яде месо." Христо Смирненски се съгласява със съвета на Учителя, но приятелката му, която се е грижила изцяло за него и не е позволявала друг да се меси в лечението му, категорично заявила: "Тази няма да я бъде, как мога да го лиша от най-силната храна - месото." Затова, че Христо Смирненски е поискал помощ от Бога - Учителя, а е изпълнил нареждането на приятелката си, то много млад си замина за другия свят. Магдалина Григорова Една наша сестра живееше в София. Имала родна сестра, омъжена в град Сливен, не наша съмишленица, която често боледувала и била почти неизлечима от болестта си. Веднъж нашата сестра посещава сестра си в Сливен, вижда болезненото и състояние и казва: "Имаш ли нещо против да попитам Учителя за твоето оздравяване? " - "Разбира се, стига да мога да оздравея! " Сестрата поседяла там два-три дни на гости, пристига в София и се озовава при Учителя. "Учителю, имам рождена сестра, която е омъжена в Сливен. Сестра ми е болна и лекарите не могат да и помогнат. Все така в едно болезнено състояние е.
към текста >>

" Сестрата поседяла там два-три дни на гости, пристига в София и се озовава при Учителя.
Магдалина Григорова Една наша сестра живееше в София. Имала родна сестра, омъжена в град Сливен, не наша съмишленица, която често боледувала и била почти неизлечима от болестта си. Веднъж нашата сестра посещава сестра си в Сливен, вижда болезненото и състояние и казва: "Имаш ли нещо против да попитам Учителя за твоето оздравяване? " - "Разбира се, стига да мога да оздравея! " Сестрата поседяла там два-три дни на гости, пристига в София и се озовава при Учителя. "Учителю, имам рождена сестра, която е омъжена в Сливен. Сестра ми е болна и лекарите не могат да и помогнат. Все така в едно болезнено състояние е. Можете ли Вие да и помогнете, Учителю? " - "Разбира се.
към текста >>

"Учителю, имам рождена сестра, която е омъжена в Сливен.
Една наша сестра живееше в София. Имала родна сестра, омъжена в град Сливен, не наша съмишленица, която често боледувала и била почти неизлечима от болестта си. Веднъж нашата сестра посещава сестра си в Сливен, вижда болезненото и състояние и казва: "Имаш ли нещо против да попитам Учителя за твоето оздравяване? " - "Разбира се, стига да мога да оздравея! " Сестрата поседяла там два-три дни на гости, пристига в София и се озовава при Учителя. "Учителю, имам рождена сестра, която е омъжена в Сливен. Сестра ми е болна и лекарите не могат да и помогнат. Все така в едно болезнено състояние е. Можете ли Вие да и помогнете, Учителю? " - "Разбира се. Кажете и само да смени храната, да се храни само с вегетарианска храна." Сестрата взема влака и отива в Сливен.
към текста >>

Можете ли Вие да и помогнете, Учителю?
" - "Разбира се, стига да мога да оздравея! " Сестрата поседяла там два-три дни на гости, пристига в София и се озовава при Учителя. "Учителю, имам рождена сестра, която е омъжена в Сливен. Сестра ми е болна и лекарите не могат да и помогнат. Все така в едно болезнено състояние е. Можете ли Вие да и помогнете, Учителю? " - "Разбира се. Кажете и само да смени храната, да се храни само с вегетарианска храна." Сестрата взема влака и отива в Сливен. Отива, казва това с радост, защото казаното от Учителя не е само предложение, а е категорично за оздравяването на сестра и. Съобщила: "Учителят не каза никакви други рецепти и лекарства, само да смениш храната от месоядство към вегетарианство: плодове, зеленчуци, млечни произведения." И като поседяла няколко дни, си пристига в София. След един месец Учителят заръчал на сестрата да дойде при Него и Учителят и казал: "Сестра, Вие имахте добро желание и намерение за Вашата сестра да оздравее, но тя продължава да се храни с месо.
към текста >>

Отива, казва това с радост, защото казаното от Учителя не е само предложение, а е категорично за оздравяването на сестра и.
Сестра ми е болна и лекарите не могат да и помогнат. Все така в едно болезнено състояние е. Можете ли Вие да и помогнете, Учителю? " - "Разбира се. Кажете и само да смени храната, да се храни само с вегетарианска храна." Сестрата взема влака и отива в Сливен. Отива, казва това с радост, защото казаното от Учителя не е само предложение, а е категорично за оздравяването на сестра и. Съобщила: "Учителят не каза никакви други рецепти и лекарства, само да смениш храната от месоядство към вегетарианство: плодове, зеленчуци, млечни произведения." И като поседяла няколко дни, си пристига в София. След един месец Учителят заръчал на сестрата да дойде при Него и Учителят и казал: "Сестра, Вие имахте добро желание и намерение за Вашата сестра да оздравее, но тя продължава да се храни с месо. Ще си замине." Сестрата сконфузена от това, че сестра и не изпълнява съветите на Учителя, извинява се за непослушността на сестра си и Му благодари. След известно време отива пак в Сливен и казва на сестра си: "Защо ти не изпълняваш поръчението на Учителя да се храниш с вегетарианска храна, а продължаваш да се храниш с месна? " - "Мъжът ми настоява да се храня с месо, защото е силна храна."
към текста >>

Съобщила: "Учителят не каза никакви други рецепти и лекарства, само да смениш храната от месоядство към вегетарианство: плодове, зеленчуци, млечни произведения." И като поседяла няколко дни, си пристига в София.
Все така в едно болезнено състояние е. Можете ли Вие да и помогнете, Учителю? " - "Разбира се. Кажете и само да смени храната, да се храни само с вегетарианска храна." Сестрата взема влака и отива в Сливен. Отива, казва това с радост, защото казаното от Учителя не е само предложение, а е категорично за оздравяването на сестра и. Съобщила: "Учителят не каза никакви други рецепти и лекарства, само да смениш храната от месоядство към вегетарианство: плодове, зеленчуци, млечни произведения." И като поседяла няколко дни, си пристига в София. След един месец Учителят заръчал на сестрата да дойде при Него и Учителят и казал: "Сестра, Вие имахте добро желание и намерение за Вашата сестра да оздравее, но тя продължава да се храни с месо. Ще си замине." Сестрата сконфузена от това, че сестра и не изпълнява съветите на Учителя, извинява се за непослушността на сестра си и Му благодари. След известно време отива пак в Сливен и казва на сестра си: "Защо ти не изпълняваш поръчението на Учителя да се храниш с вегетарианска храна, а продължаваш да се храниш с месна? " - "Мъжът ми настоява да се храня с месо, защото е силна храна." Сестрата я уведомява: "Щом така вие сте решили, ще има нежелателни последици от вашето решение да продължавате да се храните с месна храна." Тя си пристига в София, а сестрата след известно време починала.
към текста >>

След един месец Учителят заръчал на сестрата да дойде при Него и Учителят и казал: "Сестра, Вие имахте добро желание и намерение за Вашата сестра да оздравее, но тя продължава да се храни с месо.
Можете ли Вие да и помогнете, Учителю? " - "Разбира се. Кажете и само да смени храната, да се храни само с вегетарианска храна." Сестрата взема влака и отива в Сливен. Отива, казва това с радост, защото казаното от Учителя не е само предложение, а е категорично за оздравяването на сестра и. Съобщила: "Учителят не каза никакви други рецепти и лекарства, само да смениш храната от месоядство към вегетарианство: плодове, зеленчуци, млечни произведения." И като поседяла няколко дни, си пристига в София. След един месец Учителят заръчал на сестрата да дойде при Него и Учителят и казал: "Сестра, Вие имахте добро желание и намерение за Вашата сестра да оздравее, но тя продължава да се храни с месо. Ще си замине." Сестрата сконфузена от това, че сестра и не изпълнява съветите на Учителя, извинява се за непослушността на сестра си и Му благодари. След известно време отива пак в Сливен и казва на сестра си: "Защо ти не изпълняваш поръчението на Учителя да се храниш с вегетарианска храна, а продължаваш да се храниш с месна? " - "Мъжът ми настоява да се храня с месо, защото е силна храна." Сестрата я уведомява: "Щом така вие сте решили, ще има нежелателни последици от вашето решение да продължавате да се храните с месна храна." Тя си пристига в София, а сестрата след известно време починала. Послушанието към Учителя е условие за връзка на човека с Бога.
към текста >>

Ще си замине." Сестрата сконфузена от това, че сестра и не изпълнява съветите на Учителя, извинява се за непослушността на сестра си и Му благодари.
" - "Разбира се. Кажете и само да смени храната, да се храни само с вегетарианска храна." Сестрата взема влака и отива в Сливен. Отива, казва това с радост, защото казаното от Учителя не е само предложение, а е категорично за оздравяването на сестра и. Съобщила: "Учителят не каза никакви други рецепти и лекарства, само да смениш храната от месоядство към вегетарианство: плодове, зеленчуци, млечни произведения." И като поседяла няколко дни, си пристига в София. След един месец Учителят заръчал на сестрата да дойде при Него и Учителят и казал: "Сестра, Вие имахте добро желание и намерение за Вашата сестра да оздравее, но тя продължава да се храни с месо. Ще си замине." Сестрата сконфузена от това, че сестра и не изпълнява съветите на Учителя, извинява се за непослушността на сестра си и Му благодари. След известно време отива пак в Сливен и казва на сестра си: "Защо ти не изпълняваш поръчението на Учителя да се храниш с вегетарианска храна, а продължаваш да се храниш с месна? " - "Мъжът ми настоява да се храня с месо, защото е силна храна." Сестрата я уведомява: "Щом така вие сте решили, ще има нежелателни последици от вашето решение да продължавате да се храните с месна храна." Тя си пристига в София, а сестрата след известно време починала. Послушанието към Учителя е условие за връзка на човека с Бога. Нестор Илиев
към текста >>

След известно време отива пак в Сливен и казва на сестра си: "Защо ти не изпълняваш поръчението на Учителя да се храниш с вегетарианска храна, а продължаваш да се храниш с месна?
Кажете и само да смени храната, да се храни само с вегетарианска храна." Сестрата взема влака и отива в Сливен. Отива, казва това с радост, защото казаното от Учителя не е само предложение, а е категорично за оздравяването на сестра и. Съобщила: "Учителят не каза никакви други рецепти и лекарства, само да смениш храната от месоядство към вегетарианство: плодове, зеленчуци, млечни произведения." И като поседяла няколко дни, си пристига в София. След един месец Учителят заръчал на сестрата да дойде при Него и Учителят и казал: "Сестра, Вие имахте добро желание и намерение за Вашата сестра да оздравее, но тя продължава да се храни с месо. Ще си замине." Сестрата сконфузена от това, че сестра и не изпълнява съветите на Учителя, извинява се за непослушността на сестра си и Му благодари. След известно време отива пак в Сливен и казва на сестра си: "Защо ти не изпълняваш поръчението на Учителя да се храниш с вегетарианска храна, а продължаваш да се храниш с месна? " - "Мъжът ми настоява да се храня с месо, защото е силна храна." Сестрата я уведомява: "Щом така вие сте решили, ще има нежелателни последици от вашето решение да продължавате да се храните с месна храна." Тя си пристига в София, а сестрата след известно време починала. Послушанието към Учителя е условие за връзка на човека с Бога. Нестор Илиев Дойде време да се срещна с Учителя.
към текста >>

Послушанието към Учителя е условие за връзка на човека с Бога.
След един месец Учителят заръчал на сестрата да дойде при Него и Учителят и казал: "Сестра, Вие имахте добро желание и намерение за Вашата сестра да оздравее, но тя продължава да се храни с месо. Ще си замине." Сестрата сконфузена от това, че сестра и не изпълнява съветите на Учителя, извинява се за непослушността на сестра си и Му благодари. След известно време отива пак в Сливен и казва на сестра си: "Защо ти не изпълняваш поръчението на Учителя да се храниш с вегетарианска храна, а продължаваш да се храниш с месна? " - "Мъжът ми настоява да се храня с месо, защото е силна храна." Сестрата я уведомява: "Щом така вие сте решили, ще има нежелателни последици от вашето решение да продължавате да се храните с месна храна." Тя си пристига в София, а сестрата след известно време починала. Послушанието към Учителя е условие за връзка на човека с Бога. Нестор Илиев Дойде време да се срещна с Учителя. Защо се срещнах? Имах нужда от Неговата помощ. Имах херния и тя много ми пречеше.
към текста >>

Дойде време да се срещна с Учителя.
След известно време отива пак в Сливен и казва на сестра си: "Защо ти не изпълняваш поръчението на Учителя да се храниш с вегетарианска храна, а продължаваш да се храниш с месна? " - "Мъжът ми настоява да се храня с месо, защото е силна храна." Сестрата я уведомява: "Щом така вие сте решили, ще има нежелателни последици от вашето решение да продължавате да се храните с месна храна." Тя си пристига в София, а сестрата след известно време починала. Послушанието към Учителя е условие за връзка на човека с Бога. Нестор Илиев Дойде време да се срещна с Учителя. Защо се срещнах? Имах нужда от Неговата помощ. Имах херния и тя много ми пречеше. Помолих брат Димитър Звездински да ме заведе при Учителя. Той ни прие и аз Го питах, дали да си правя операция заради хернията.
към текста >>

Помолих брат Димитър Звездински да ме заведе при Учителя.
Нестор Илиев Дойде време да се срещна с Учителя. Защо се срещнах? Имах нужда от Неговата помощ. Имах херния и тя много ми пречеше. Помолих брат Димитър Звездински да ме заведе при Учителя. Той ни прие и аз Го питах, дали да си правя операция заради хернията. Той ми отговори: "Рекох, недей да се оперираш, носи бандаж за хернията. Така е по-добре за тебе." Учителят ми каза каквото трябваше, но аз не Го послушах. Направих си операция, но тя не стана сполучлива и отново ми се изсипват червата и досега, та вече 50 години нося бандаж. Нали Той така ми каза.
към текста >>

Така е по-добре за тебе." Учителят ми каза каквото трябваше, но аз не Го послушах.
Имах нужда от Неговата помощ. Имах херния и тя много ми пречеше. Помолих брат Димитър Звездински да ме заведе при Учителя. Той ни прие и аз Го питах, дали да си правя операция заради хернията. Той ми отговори: "Рекох, недей да се оперираш, носи бандаж за хернията. Така е по-добре за тебе." Учителят ми каза каквото трябваше, но аз не Го послушах. Направих си операция, но тя не стана сполучлива и отново ми се изсипват червата и досега, та вече 50 години нося бандаж. Нали Той така ми каза. Той е виждал това нещо, но кой да Го слуша? Та едно непослушание се изпитва от мене 50 години. Запитах Го и за една моя лека гърбица, която ми се беше явила.
към текста >>

Ето така работи Учителят.
Запитах Го и за една моя лека гърбица, която ми се беше явила. А Той ми каза: "Светли мисли оправят всички гърбици: и вътрешни, и външни". Каза ми го, но вече Го послушах. Вече съм на 80 години и си ходя изправен, не се сгърбих като други старци. Ходя си свободно, търча си и не нося бастун. Ето така работи Учителят. Има общи методи, но за всечки човек има строго определен метод. До него ученика се добира чрез послушание и проучване Словото на Учителя. Така се запознах с Братството и с Учителя и доживях до тези години. През 1992 г. направих 80.
към текста >>

До него ученика се добира чрез послушание и проучване Словото на Учителя.
Каза ми го, но вече Го послушах. Вече съм на 80 години и си ходя изправен, не се сгърбих като други старци. Ходя си свободно, търча си и не нося бастун. Ето така работи Учителят. Има общи методи, но за всечки човек има строго определен метод. До него ученика се добира чрез послушание и проучване Словото на Учителя. Така се запознах с Братството и с Учителя и доживях до тези години. През 1992 г. направих 80. Крум Божинов Друга сестра е болна и съобщават на Учителя.
към текста >>

Така се запознах с Братството и с Учителя и доживях до тези години.
Вече съм на 80 години и си ходя изправен, не се сгърбих като други старци. Ходя си свободно, търча си и не нося бастун. Ето така работи Учителят. Има общи методи, но за всечки човек има строго определен метод. До него ученика се добира чрез послушание и проучване Словото на Учителя. Така се запознах с Братството и с Учителя и доживях до тези години. През 1992 г. направих 80. Крум Божинов Друга сестра е болна и съобщават на Учителя. Той дава съвет: "Кажете й да се храни с месо." Отиват и предават думите на Учителя.
към текста >>

Друга сестра е болна и съобщават на Учителя.
До него ученика се добира чрез послушание и проучване Словото на Учителя. Така се запознах с Братството и с Учителя и доживях до тези години. През 1992 г. направих 80. Крум Божинов Друга сестра е болна и съобщават на Учителя. Той дава съвет: "Кажете й да се храни с месо." Отиват и предават думите на Учителя. Тя не може да повярва. Тя е от 40 години вегетарианка и не желае да бъде подведена сега в края на живота си. Освен това не вярва, че такова нещо може да каже Учителят. Изпраща друга сестра при Учителя за съвет и съветът е същият - трябва да яде месо.
към текста >>

Той дава съвет: "Кажете й да се храни с месо." Отиват и предават думите на Учителя.
Така се запознах с Братството и с Учителя и доживях до тези години. През 1992 г. направих 80. Крум Божинов Друга сестра е болна и съобщават на Учителя. Той дава съвет: "Кажете й да се храни с месо." Отиват и предават думите на Учителя. Тя не може да повярва. Тя е от 40 години вегетарианка и не желае да бъде подведена сега в края на живота си. Освен това не вярва, че такова нещо може да каже Учителят. Изпраща друга сестра при Учителя за съвет и съветът е същият - трябва да яде месо. Сестрата добавя: "Учителю, но тя е вегетарианка цял живот?
към текста >>

Освен това не вярва, че такова нещо може да каже Учителят.
Крум Божинов Друга сестра е болна и съобщават на Учителя. Той дава съвет: "Кажете й да се храни с месо." Отиват и предават думите на Учителя. Тя не може да повярва. Тя е от 40 години вегетарианка и не желае да бъде подведена сега в края на живота си. Освен това не вярва, че такова нещо може да каже Учителят. Изпраща друга сестра при Учителя за съвет и съветът е същият - трябва да яде месо. Сестрата добавя: "Учителю, но тя е вегетарианка цял живот? " - "Знам, но на нея и липсват жизнени сили. А те могат да дойдат единствено чрез месото на животните." Отива си сестрата и предава думите на Учителя. Болната сестра разбира, че Учителят не се шегува, но не желае да поеме месо, защото смята, че ще се върне назад в своята еволюция.
към текста >>

Изпраща друга сестра при Учителя за съвет и съветът е същият - трябва да яде месо.
Друга сестра е болна и съобщават на Учителя. Той дава съвет: "Кажете й да се храни с месо." Отиват и предават думите на Учителя. Тя не може да повярва. Тя е от 40 години вегетарианка и не желае да бъде подведена сега в края на живота си. Освен това не вярва, че такова нещо може да каже Учителят. Изпраща друга сестра при Учителя за съвет и съветът е същият - трябва да яде месо. Сестрата добавя: "Учителю, но тя е вегетарианка цял живот? " - "Знам, но на нея и липсват жизнени сили. А те могат да дойдат единствено чрез месото на животните." Отива си сестрата и предава думите на Учителя. Болната сестра разбира, че Учителят не се шегува, но не желае да поеме месо, защото смята, че ще се върне назад в своята еволюция. Отказа се от съвета на Учителя.
към текста >>

Сестрата добавя: "Учителю, но тя е вегетарианка цял живот?
Той дава съвет: "Кажете й да се храни с месо." Отиват и предават думите на Учителя. Тя не може да повярва. Тя е от 40 години вегетарианка и не желае да бъде подведена сега в края на живота си. Освен това не вярва, че такова нещо може да каже Учителят. Изпраща друга сестра при Учителя за съвет и съветът е същият - трябва да яде месо. Сестрата добавя: "Учителю, но тя е вегетарианка цял живот? " - "Знам, но на нея и липсват жизнени сили. А те могат да дойдат единствено чрез месото на животните." Отива си сестрата и предава думите на Учителя. Болната сестра разбира, че Учителят не се шегува, но не желае да поеме месо, защото смята, че ще се върне назад в своята еволюция. Отказа се от съвета на Учителя. Не прие съвета на Учителя и си замина.
към текста >>

А те могат да дойдат единствено чрез месото на животните." Отива си сестрата и предава думите на Учителя.
Тя е от 40 години вегетарианка и не желае да бъде подведена сега в края на живота си. Освен това не вярва, че такова нещо може да каже Учителят. Изпраща друга сестра при Учителя за съвет и съветът е същият - трябва да яде месо. Сестрата добавя: "Учителю, но тя е вегетарианка цял живот? " - "Знам, но на нея и липсват жизнени сили. А те могат да дойдат единствено чрез месото на животните." Отива си сестрата и предава думите на Учителя. Болната сестра разбира, че Учителят не се шегува, но не желае да поеме месо, защото смята, че ще се върне назад в своята еволюция. Отказа се от съвета на Учителя. Не прие съвета на Учителя и си замина. Отидоха и Му предадоха за настъпилата развръзка. Той каза: "Човешкият живот е по-ценен от буквата на нещата.
към текста >>

Болната сестра разбира, че Учителят не се шегува, но не желае да поеме месо, защото смята, че ще се върне назад в своята еволюция.
Освен това не вярва, че такова нещо може да каже Учителят. Изпраща друга сестра при Учителя за съвет и съветът е същият - трябва да яде месо. Сестрата добавя: "Учителю, но тя е вегетарианка цял живот? " - "Знам, но на нея и липсват жизнени сили. А те могат да дойдат единствено чрез месото на животните." Отива си сестрата и предава думите на Учителя. Болната сестра разбира, че Учителят не се шегува, но не желае да поеме месо, защото смята, че ще се върне назад в своята еволюция. Отказа се от съвета на Учителя. Не прие съвета на Учителя и си замина. Отидоха и Му предадоха за настъпилата развръзка. Той каза: "Човешкият живот е по-ценен от буквата на нещата. Дори най-неинтензивен живот на земята е за предпочитане, отколкото преждевременно заминаване.
към текста >>

Отказа се от съвета на Учителя.
Изпраща друга сестра при Учителя за съвет и съветът е същият - трябва да яде месо. Сестрата добавя: "Учителю, но тя е вегетарианка цял живот? " - "Знам, но на нея и липсват жизнени сили. А те могат да дойдат единствено чрез месото на животните." Отива си сестрата и предава думите на Учителя. Болната сестра разбира, че Учителят не се шегува, но не желае да поеме месо, защото смята, че ще се върне назад в своята еволюция. Отказа се от съвета на Учителя. Не прие съвета на Учителя и си замина. Отидоха и Му предадоха за настъпилата развръзка. Той каза: "Човешкият живот е по-ценен от буквата на нещата. Дори най-неинтензивен живот на земята е за предпочитане, отколкото преждевременно заминаване. А тази сестра си замина преждевременно."
към текста >>

Не прие съвета на Учителя и си замина.
Сестрата добавя: "Учителю, но тя е вегетарианка цял живот? " - "Знам, но на нея и липсват жизнени сили. А те могат да дойдат единствено чрез месото на животните." Отива си сестрата и предава думите на Учителя. Болната сестра разбира, че Учителят не се шегува, но не желае да поеме месо, защото смята, че ще се върне назад в своята еволюция. Отказа се от съвета на Учителя. Не прие съвета на Учителя и си замина. Отидоха и Му предадоха за настъпилата развръзка. Той каза: "Човешкият живот е по-ценен от буквата на нещата. Дори най-неинтензивен живот на земята е за предпочитане, отколкото преждевременно заминаване. А тази сестра си замина преждевременно." Галилей Величков
към текста >>

Отива един приятел и заявява на Учителя, че иска да пости.
Отидоха и Му предадоха за настъпилата развръзка. Той каза: "Човешкият живот е по-ценен от буквата на нещата. Дори най-неинтензивен живот на земята е за предпочитане, отколкото преждевременно заминаване. А тази сестра си замина преждевременно." Галилей Величков Отива един приятел и заявява на Учителя, че иска да пости. Той не му разрешава. Братът пита: "Защо не мога да постя? " Учителят е строг и ядосан от неговото вироглавство: "Защото това е внушение на тъмните сили и те искат да те примамят с поста и да те задигнат от този свят, защото им пречиш". - "Та аз толкова ли съм важен? " - "За Бога всички са важни - една тревичка, едно врабче, един човек - всичко е свързано в едно." Братът си тръгва и след това разказва случая на всички.
към текста >>

" Учителят е строг и ядосан от неговото вироглавство: "Защото това е внушение на тъмните сили и те искат да те примамят с поста и да те задигнат от този свят, защото им пречиш".
А тази сестра си замина преждевременно." Галилей Величков Отива един приятел и заявява на Учителя, че иска да пости. Той не му разрешава. Братът пита: "Защо не мога да постя? " Учителят е строг и ядосан от неговото вироглавство: "Защото това е внушение на тъмните сили и те искат да те примамят с поста и да те задигнат от този свят, защото им пречиш". - "Та аз толкова ли съм важен? " - "За Бога всички са важни - една тревичка, едно врабче, един човек - всичко е свързано в едно." Братът си тръгва и след това разказва случая на всички. Минава време и отново му хрумва мисълта, че трябва да опита този пост. Нали толкова хора го правят и се подвизават духовно чрез него. Започва пост без да пита никой.
към текста >>

Учителят не разреши, беше крайно недоволен.
Минава време и отново му хрумва мисълта, че трябва да опита този пост. Нали толкова хора го правят и се подвизават духовно чрез него. Започва пост без да пита никой. Постът продължил дълго и той не можа да излезе от него и си замина. След един месец донесоха некролога му и искаха да го закачат. Учителят не разреши, беше крайно недоволен. Това бе проявено непослушание към Учителя. А лично ние чухме какво Учителят му бе казал и какво го грози. Така че го задигнаха онези сили, които смятаха, че той им пречи. Мария Тодорова Теософското движение водеше своето начало от Индия.
към текста >>

Това бе проявено непослушание към Учителя.
Нали толкова хора го правят и се подвизават духовно чрез него. Започва пост без да пита никой. Постът продължил дълго и той не можа да излезе от него и си замина. След един месец донесоха некролога му и искаха да го закачат. Учителят не разреши, беше крайно недоволен. Това бе проявено непослушание към Учителя. А лично ние чухме какво Учителят му бе казал и какво го грози. Така че го задигнаха онези сили, които смятаха, че той им пречи. Мария Тодорова Теософското движение водеше своето начало от Индия. То намери добра почва у нас и неговите последователи пълнеха страната ни с преводна и оригинална литература, в която се излагаха идеите и схващанията на това движение.
към текста >>

А лично ние чухме какво Учителят му бе казал и какво го грози.
Започва пост без да пита никой. Постът продължил дълго и той не можа да излезе от него и си замина. След един месец донесоха некролога му и искаха да го закачат. Учителят не разреши, беше крайно недоволен. Това бе проявено непослушание към Учителя. А лично ние чухме какво Учителят му бе казал и какво го грози. Така че го задигнаха онези сили, които смятаха, че той им пречи. Мария Тодорова Теософското движение водеше своето начало от Индия. То намери добра почва у нас и неговите последователи пълнеха страната ни с преводна и оригинална литература, в която се излагаха идеите и схващанията на това движение. Между другото те прокарваха мисълта, че учението се ръководи и вдъхновява от двамата Велики Учители с надчовешки качества, имената на които бяха Мория и Кут Хуми.
към текста >>

Между другото те прокарваха мисълта, че учението се ръководи и вдъхновява от двамата Велики Учители с надчовешки качества, имената на които бяха Мория и Кут Хуми.
А лично ние чухме какво Учителят му бе казал и какво го грози. Така че го задигнаха онези сили, които смятаха, че той им пречи. Мария Тодорова Теософското движение водеше своето начало от Индия. То намери добра почва у нас и неговите последователи пълнеха страната ни с преводна и оригинална литература, в която се излагаха идеите и схващанията на това движение. Между другото те прокарваха мисълта, че учението се ръководи и вдъхновява от двамата Велики Учители с надчовешки качества, имената на които бяха Мория и Кут Хуми. Казваха, че живеели някъде в Хималаите, но не казваха къде, както не се поясняваше дали тези Учители са във физически тела или в някакви други тела, за кавито те тъй много говореха в своята литература. Пишеха за тела, които могат да се видят само от избраници. Образите на тези Учители бяха отпечатани на картички с обикновен пощенски формат и се разпространяваха от последователите им в България. Образите бяха безупречни, красиви. От френологично гледище бяха напълно издържани, отговарящи на образи, имащи наистина високи качества.
към текста >>

Казваха, че живеели някъде в Хималаите, но не казваха къде, както не се поясняваше дали тези Учители са във физически тела или в някакви други тела, за кавито те тъй много говореха в своята литература.
Така че го задигнаха онези сили, които смятаха, че той им пречи. Мария Тодорова Теософското движение водеше своето начало от Индия. То намери добра почва у нас и неговите последователи пълнеха страната ни с преводна и оригинална литература, в която се излагаха идеите и схващанията на това движение. Между другото те прокарваха мисълта, че учението се ръководи и вдъхновява от двамата Велики Учители с надчовешки качества, имената на които бяха Мория и Кут Хуми. Казваха, че живеели някъде в Хималаите, но не казваха къде, както не се поясняваше дали тези Учители са във физически тела или в някакви други тела, за кавито те тъй много говореха в своята литература. Пишеха за тела, които могат да се видят само от избраници. Образите на тези Учители бяха отпечатани на картички с обикновен пощенски формат и се разпространяваха от последователите им в България. Образите бяха безупречни, красиви. От френологично гледище бяха напълно издържани, отговарящи на образи, имащи наистина високи качества. Беше много приятно да ги гледа човек.
към текста >>

Образите на тези Учители бяха отпечатани на картички с обикновен пощенски формат и се разпространяваха от последователите им в България.
Теософското движение водеше своето начало от Индия. То намери добра почва у нас и неговите последователи пълнеха страната ни с преводна и оригинална литература, в която се излагаха идеите и схващанията на това движение. Между другото те прокарваха мисълта, че учението се ръководи и вдъхновява от двамата Велики Учители с надчовешки качества, имената на които бяха Мория и Кут Хуми. Казваха, че живеели някъде в Хималаите, но не казваха къде, както не се поясняваше дали тези Учители са във физически тела или в някакви други тела, за кавито те тъй много говореха в своята литература. Пишеха за тела, които могат да се видят само от избраници. Образите на тези Учители бяха отпечатани на картички с обикновен пощенски формат и се разпространяваха от последователите им в България. Образите бяха безупречни, красиви. От френологично гледище бяха напълно издържани, отговарящи на образи, имащи наистина високи качества. Беше много приятно да ги гледа човек. Освен това, онзи, който ги бе нарисувал - известният и талантлив художник Николай Рьорих - с много тънък усет, с разбиране за съвършенство и с рядко умение беше изобразил тези два човешки образа. Всякога, когато съм имал случай да наблюдавам тези портрети, съм се запитвал, че ако наистина това са великите създатели и ръководители на теософското учение, защо тогава имаше смисъл тези, които първи изнесоха пред света това учение - Блаватска, Ани Безант, Ледбитер и други - да вземат и да издигнат човека с име Кришнамурти, и да го обявят за Миров Учител и за един нов Христос?
към текста >>

Всякога, когато съм имал случай да наблюдавам тези портрети, съм се запитвал, че ако наистина това са великите създатели и ръководители на теософското учение, защо тогава имаше смисъл тези, които първи изнесоха пред света това учение - Блаватска, Ани Безант, Ледбитер и други - да вземат и да издигнат човека с име Кришнамурти, и да го обявят за Миров Учител и за един нов Христос?
Образите на тези Учители бяха отпечатани на картички с обикновен пощенски формат и се разпространяваха от последователите им в България. Образите бяха безупречни, красиви. От френологично гледище бяха напълно издържани, отговарящи на образи, имащи наистина високи качества. Беше много приятно да ги гледа човек. Освен това, онзи, който ги бе нарисувал - известният и талантлив художник Николай Рьорих - с много тънък усет, с разбиране за съвършенство и с рядко умение беше изобразил тези два човешки образа. Всякога, когато съм имал случай да наблюдавам тези портрети, съм се запитвал, че ако наистина това са великите създатели и ръководители на теософското учение, защо тогава имаше смисъл тези, които първи изнесоха пред света това учение - Блаватска, Ани Безант, Ледбитер и други - да вземат и да издигнат човека с име Кришнамурти, и да го обявят за Миров Учител и за един нов Христос? Щом като не е един, а двама или трима са тези Учители, то тогава кой е техният истински Учител? Този въпрос така остана в мене без никакъв отговор. Един ден, когато теософското движение беше вече много нашумяло у нас, група братя и сестри се бяхме събрали в салона на трапезарията, в която се хранехме. Някой беше донесъл картичките с образите на тези Учители. Всички с голям интерес и оживление започнахме да ги разглеждаме и то най- вече от френологично гледище.
към текста >>

Щом като не е един, а двама или трима са тези Учители, то тогава кой е техният истински Учител?
Образите бяха безупречни, красиви. От френологично гледище бяха напълно издържани, отговарящи на образи, имащи наистина високи качества. Беше много приятно да ги гледа човек. Освен това, онзи, който ги бе нарисувал - известният и талантлив художник Николай Рьорих - с много тънък усет, с разбиране за съвършенство и с рядко умение беше изобразил тези два човешки образа. Всякога, когато съм имал случай да наблюдавам тези портрети, съм се запитвал, че ако наистина това са великите създатели и ръководители на теософското учение, защо тогава имаше смисъл тези, които първи изнесоха пред света това учение - Блаватска, Ани Безант, Ледбитер и други - да вземат и да издигнат човека с име Кришнамурти, и да го обявят за Миров Учител и за един нов Христос? Щом като не е един, а двама или трима са тези Учители, то тогава кой е техният истински Учител? Този въпрос така остана в мене без никакъв отговор. Един ден, когато теософското движение беше вече много нашумяло у нас, група братя и сестри се бяхме събрали в салона на трапезарията, в която се хранехме. Някой беше донесъл картичките с образите на тези Учители. Всички с голям интерес и оживление започнахме да ги разглеждаме и то най- вече от френологично гледище. Изведнъж гледам през прозореца на салона, че Учителят излиза от стаичката Си.
към текста >>

Някой беше донесъл картичките с образите на тези Учители.
Освен това, онзи, който ги бе нарисувал - известният и талантлив художник Николай Рьорих - с много тънък усет, с разбиране за съвършенство и с рядко умение беше изобразил тези два човешки образа. Всякога, когато съм имал случай да наблюдавам тези портрети, съм се запитвал, че ако наистина това са великите създатели и ръководители на теософското учение, защо тогава имаше смисъл тези, които първи изнесоха пред света това учение - Блаватска, Ани Безант, Ледбитер и други - да вземат и да издигнат човека с име Кришнамурти, и да го обявят за Миров Учител и за един нов Христос? Щом като не е един, а двама или трима са тези Учители, то тогава кой е техният истински Учител? Този въпрос така остана в мене без никакъв отговор. Един ден, когато теософското движение беше вече много нашумяло у нас, група братя и сестри се бяхме събрали в салона на трапезарията, в която се хранехме. Някой беше донесъл картичките с образите на тези Учители. Всички с голям интерес и оживление започнахме да ги разглеждаме и то най- вече от френологично гледище. Изведнъж гледам през прозореца на салона, че Учителят излиза от стаичката Си. Веднага блесна в мене идеята да отида и да Го попитам за тях. Грабнах картичките и тичешком - право при Него. Пред Учителя всякога бях свободен, естествен и непринуден.
към текста >>

Изведнъж гледам през прозореца на салона, че Учителят излиза от стаичката Си.
Щом като не е един, а двама или трима са тези Учители, то тогава кой е техният истински Учител? Този въпрос така остана в мене без никакъв отговор. Един ден, когато теософското движение беше вече много нашумяло у нас, група братя и сестри се бяхме събрали в салона на трапезарията, в която се хранехме. Някой беше донесъл картичките с образите на тези Учители. Всички с голям интерес и оживление започнахме да ги разглеждаме и то най- вече от френологично гледище. Изведнъж гледам през прозореца на салона, че Учителят излиза от стаичката Си. Веднага блесна в мене идеята да отида и да Го попитам за тях. Грабнах картичките и тичешком - право при Него. Пред Учителя всякога бях свободен, естествен и непринуден. Показах Му картичките и запитах: "Учителю, какво ще кажете за тези двама Велики Учители? "
към текста >>

Пред Учителя всякога бях свободен, естествен и непринуден.
Някой беше донесъл картичките с образите на тези Учители. Всички с голям интерес и оживление започнахме да ги разглеждаме и то най- вече от френологично гледище. Изведнъж гледам през прозореца на салона, че Учителят излиза от стаичката Си. Веднага блесна в мене идеята да отида и да Го попитам за тях. Грабнах картичките и тичешком - право при Него. Пред Учителя всякога бях свободен, естествен и непринуден. Показах Му картичките и запитах: "Учителю, какво ще кажете за тези двама Велики Учители? " Той ме погледна, усмихна се и каза: "Такива ще бъдат хората след две хиляди години". Погледнах отново картичките, но вече с други очи, след изреченото мнение на Учителя. Това бяха идеални образи, нарисувани по всички френологични правила за идеалния образ на човека.
към текста >>

Показах Му картичките и запитах: "Учителю, какво ще кажете за тези двама Велики Учители?
Всички с голям интерес и оживление започнахме да ги разглеждаме и то най- вече от френологично гледище. Изведнъж гледам през прозореца на салона, че Учителят излиза от стаичката Си. Веднага блесна в мене идеята да отида и да Го попитам за тях. Грабнах картичките и тичешком - право при Него. Пред Учителя всякога бях свободен, естествен и непринуден. Показах Му картичките и запитах: "Учителю, какво ще кажете за тези двама Велики Учители? " Той ме погледна, усмихна се и каза: "Такива ще бъдат хората след две хиляди години". Погледнах отново картичките, но вече с други очи, след изреченото мнение на Учителя. Това бяха идеални образи, нарисувани по всички френологични правила за идеалния образ на човека. Разбрах, че това са идеалните образи на хората от далечното бъдеще, които един много способен и с разбиране художник като Николай Рьорих беше нарисувал.
към текста >>

Погледнах отново картичките, но вече с други очи, след изреченото мнение на Учителя.
Грабнах картичките и тичешком - право при Него. Пред Учителя всякога бях свободен, естествен и непринуден. Показах Му картичките и запитах: "Учителю, какво ще кажете за тези двама Велики Учители? " Той ме погледна, усмихна се и каза: "Такива ще бъдат хората след две хиляди години". Погледнах отново картичките, но вече с други очи, след изреченото мнение на Учителя. Това бяха идеални образи, нарисувани по всички френологични правила за идеалния образ на човека. Разбрах, че това са идеалните образи на хората от далечното бъдеще, които един много способен и с разбиране художник като Николай Рьорих беше нарисувал. Но нещо ме караше да попитам още веднъж Учителя: "Учителю, тогава защо се продават тези портрети? " Обръщам се назад и Му показвам една малка масичка, поставена пред салона, където един човек продаваше освен тези картички, но и окултна литература и то главно на теософите. И което бе най-интересното, в същия момент двама ученика си купуваха от тази литература.
към текста >>

Но нещо ме караше да попитам още веднъж Учителя: "Учителю, тогава защо се продават тези портрети?
" Той ме погледна, усмихна се и каза: "Такива ще бъдат хората след две хиляди години". Погледнах отново картичките, но вече с други очи, след изреченото мнение на Учителя. Това бяха идеални образи, нарисувани по всички френологични правила за идеалния образ на човека. Разбрах, че това са идеалните образи на хората от далечното бъдеще, които един много способен и с разбиране художник като Николай Рьорих беше нарисувал. Но нещо ме караше да попитам още веднъж Учителя: "Учителю, тогава защо се продават тези портрети? " Обръщам се назад и Му показвам една малка масичка, поставена пред салона, където един човек продаваше освен тези картички, но и окултна литература и то главно на теософите. И което бе най-интересното, в същия момент двама ученика си купуваха от тази литература. Учителят погледна строго и каза: "Те се продават тук, за да отклоняват учениците от Школата, защото Мория и Кут Хуми са Учители на Черната ложа. И този, който ги е нарисувал, е ученик от същата Школа и е техен ученик". Пред мен се раздра завесата на едно голямо заблуждение и на едно опорочение.
към текста >>

Учителят погледна строго и каза: "Те се продават тук, за да отклоняват учениците от Школата, защото Мория и Кут Хуми са Учители на Черната ложа.
Това бяха идеални образи, нарисувани по всички френологични правила за идеалния образ на човека. Разбрах, че това са идеалните образи на хората от далечното бъдеще, които един много способен и с разбиране художник като Николай Рьорих беше нарисувал. Но нещо ме караше да попитам още веднъж Учителя: "Учителю, тогава защо се продават тези портрети? " Обръщам се назад и Му показвам една малка масичка, поставена пред салона, където един човек продаваше освен тези картички, но и окултна литература и то главно на теософите. И което бе най-интересното, в същия момент двама ученика си купуваха от тази литература. Учителят погледна строго и каза: "Те се продават тук, за да отклоняват учениците от Школата, защото Мория и Кут Хуми са Учители на Черната ложа. И този, който ги е нарисувал, е ученик от същата Школа и е техен ученик". Пред мен се раздра завесата на едно голямо заблуждение и на едно опорочение. Една заблуда беше издигната в неоспорима истина и дори бе нарисувана с ликовете на двама така наречени "Учители". Учителят леко се отдалечи, а аз останах сам на поляната. Двете картички се изплъзнаха от ръцете ми и паднаха на земята.
към текста >>

Една заблуда беше издигната в неоспорима истина и дори бе нарисувана с ликовете на двама така наречени "Учители".
" Обръщам се назад и Му показвам една малка масичка, поставена пред салона, където един човек продаваше освен тези картички, но и окултна литература и то главно на теософите. И което бе най-интересното, в същия момент двама ученика си купуваха от тази литература. Учителят погледна строго и каза: "Те се продават тук, за да отклоняват учениците от Школата, защото Мория и Кут Хуми са Учители на Черната ложа. И този, който ги е нарисувал, е ученик от същата Школа и е техен ученик". Пред мен се раздра завесата на едно голямо заблуждение и на едно опорочение. Една заблуда беше издигната в неоспорима истина и дори бе нарисувана с ликовете на двама така наречени "Учители". Учителят леко се отдалечи, а аз останах сам на поляната. Двете картички се изплъзнаха от ръцете ми и паднаха на земята. Аз ги прескочих и тръгнах след Учителя към беседката, където се бяха събрали братя и сестри. Те бяха Го вече наобиколили и разговаряха с Него. И денем, и нощем тук беше Школа, и то - на Бялото Братство.
към текста >>

Учителят леко се отдалечи, а аз останах сам на поляната.
И което бе най-интересното, в същия момент двама ученика си купуваха от тази литература. Учителят погледна строго и каза: "Те се продават тук, за да отклоняват учениците от Школата, защото Мория и Кут Хуми са Учители на Черната ложа. И този, който ги е нарисувал, е ученик от същата Школа и е техен ученик". Пред мен се раздра завесата на едно голямо заблуждение и на едно опорочение. Една заблуда беше издигната в неоспорима истина и дори бе нарисувана с ликовете на двама така наречени "Учители". Учителят леко се отдалечи, а аз останах сам на поляната. Двете картички се изплъзнаха от ръцете ми и паднаха на земята. Аз ги прескочих и тръгнах след Учителя към беседката, където се бяха събрали братя и сестри. Те бяха Го вече наобиколили и разговаряха с Него. И денем, и нощем тук беше Школа, и то - на Бялото Братство. Случи се така, че Любомир Лулчев от "Изгрева" даде идеята да се преведе на български една книга от Мория, със заглавие "Агни Йога".
към текста >>

Аз ги прескочих и тръгнах след Учителя към беседката, където се бяха събрали братя и сестри.
И този, който ги е нарисувал, е ученик от същата Школа и е техен ученик". Пред мен се раздра завесата на едно голямо заблуждение и на едно опорочение. Една заблуда беше издигната в неоспорима истина и дори бе нарисувана с ликовете на двама така наречени "Учители". Учителят леко се отдалечи, а аз останах сам на поляната. Двете картички се изплъзнаха от ръцете ми и паднаха на земята. Аз ги прескочих и тръгнах след Учителя към беседката, където се бяха събрали братя и сестри. Те бяха Го вече наобиколили и разговаряха с Него. И денем, и нощем тук беше Школа, и то - на Бялото Братство. Случи се така, че Любомир Лулчев от "Изгрева" даде идеята да се преведе на български една книга от Мория, със заглавие "Агни Йога". Намери се втори човек, който да организира превода и подготовката за печат. Трети финансира издаването на тази книга.
към текста >>

Още в самото начало Учителят им забрани да правят това, но никой не го послуша.
И денем, и нощем тук беше Школа, и то - на Бялото Братство. Случи се така, че Любомир Лулчев от "Изгрева" даде идеята да се преведе на български една книга от Мория, със заглавие "Агни Йога". Намери се втори човек, който да организира превода и подготовката за печат. Трети финансира издаването на тази книга. Четвърти я отпечата в издателство "Братство" в Севлиево. Още в самото начало Учителят им забрани да правят това, но никой не го послуша. А рядко Учителят забраняваше. Той оставяше учениците да се проявяват свободно, защото Духът в Него бе Духът на Истината, а този Дух на Истината създаваше Света на Свободата. След години, онзи, който бе дал идеята, бе осъден на смърт от комунистите, защото бил съветник на цар Борис III. Това бе Любомир Лулчев. Вторият, организаторът на превода бе Елиезер Коен.
към текста >>

А рядко Учителят забраняваше.
Случи се така, че Любомир Лулчев от "Изгрева" даде идеята да се преведе на български една книга от Мория, със заглавие "Агни Йога". Намери се втори човек, който да организира превода и подготовката за печат. Трети финансира издаването на тази книга. Четвърти я отпечата в издателство "Братство" в Севлиево. Още в самото начало Учителят им забрани да правят това, но никой не го послуша. А рядко Учителят забраняваше. Той оставяше учениците да се проявяват свободно, защото Духът в Него бе Духът на Истината, а този Дух на Истината създаваше Света на Свободата. След години, онзи, който бе дал идеята, бе осъден на смърт от комунистите, защото бил съветник на цар Борис III. Това бе Любомир Лулчев. Вторият, организаторът на превода бе Елиезер Коен. След заминаването на Учителя, той се обяви срещу Него, най-официално се отказа от Него и дори обяви на всеослушание, че Учението на Учителя било фашистко и че Учителят бил фашист като Хитлер.
към текста >>

След заминаването на Учителя, той се обяви срещу Него, най-официално се отказа от Него и дори обяви на всеослушание, че Учението на Учителя било фашистко и че Учителят бил фашист като Хитлер.
А рядко Учителят забраняваше. Той оставяше учениците да се проявяват свободно, защото Духът в Него бе Духът на Истината, а този Дух на Истината създаваше Света на Свободата. След години, онзи, който бе дал идеята, бе осъден на смърт от комунистите, защото бил съветник на цар Борис III. Това бе Любомир Лулчев. Вторият, организаторът на превода бе Елиезер Коен. След заминаването на Учителя, той се обяви срещу Него, най-официално се отказа от Него и дори обяви на всеослушание, че Учението на Учителя било фашистко и че Учителят бил фашист като Хитлер. Елиезер Коен се разболя от рак на черния дроб и след няколко месеца си замина при адски мъчения. На онзи, който финансира книгата, впоследствие комунистите му национализираха всички финансови средства и той остана без пукнат грош. Нашият приятел, в чието издателство се издаде книгата, бе Сава Калименов. Той беше подведен и смяташе, че щом тази идея идва от "Изгрева", значи е съгласувана с мнението на Учителя. А той не знаеше за възбраната на Учителя за тази книга.
към текста >>

Той беше подведен и смяташе, че щом тази идея идва от "Изгрева", значи е съгласувана с мнението на Учителя.
Вторият, организаторът на превода бе Елиезер Коен. След заминаването на Учителя, той се обяви срещу Него, най-официално се отказа от Него и дори обяви на всеослушание, че Учението на Учителя било фашистко и че Учителят бил фашист като Хитлер. Елиезер Коен се разболя от рак на черния дроб и след няколко месеца си замина при адски мъчения. На онзи, който финансира книгата, впоследствие комунистите му национализираха всички финансови средства и той остана без пукнат грош. Нашият приятел, в чието издателство се издаде книгата, бе Сава Калименов. Той беше подведен и смяташе, че щом тази идея идва от "Изгрева", значи е съгласувана с мнението на Учителя. А той не знаеше за възбраната на Учителя за тази книга. Но всяко нарушение, дали е изпълнено със съзнание или с незнание, се заплаща. Книгоиздтелство "Братство" на Сава Калименов бе национализирано и иззето от комунистите. А той стана продавач в местната книжарница, с което си изкарваше прехраната. Така че, развръзките бяха много драматични и поучителни.
към текста >>

А той не знаеше за възбраната на Учителя за тази книга.
След заминаването на Учителя, той се обяви срещу Него, най-официално се отказа от Него и дори обяви на всеослушание, че Учението на Учителя било фашистко и че Учителят бил фашист като Хитлер. Елиезер Коен се разболя от рак на черния дроб и след няколко месеца си замина при адски мъчения. На онзи, който финансира книгата, впоследствие комунистите му национализираха всички финансови средства и той остана без пукнат грош. Нашият приятел, в чието издателство се издаде книгата, бе Сава Калименов. Той беше подведен и смяташе, че щом тази идея идва от "Изгрева", значи е съгласувана с мнението на Учителя. А той не знаеше за възбраната на Учителя за тази книга. Но всяко нарушение, дали е изпълнено със съзнание или с незнание, се заплаща. Книгоиздтелство "Братство" на Сава Калименов бе национализирано и иззето от комунистите. А той стана продавач в местната книжарница, с което си изкарваше прехраната. Така че, развръзките бяха много драматични и поучителни. Сава Калименов доживя досега - четиредесет и пет години след заминаването на Учителя.
към текста >>

Така че, развръзките бяха много драматични и поучителни.
Той беше подведен и смяташе, че щом тази идея идва от "Изгрева", значи е съгласувана с мнението на Учителя. А той не знаеше за възбраната на Учителя за тази книга. Но всяко нарушение, дали е изпълнено със съзнание или с незнание, се заплаща. Книгоиздтелство "Братство" на Сава Калименов бе национализирано и иззето от комунистите. А той стана продавач в местната книжарница, с което си изкарваше прехраната. Така че, развръзките бяха много драматични и поучителни. Сава Калименов доживя досега - четиредесет и пет години след заминаването на Учителя. Аз също доживях. В Школата на Учителя има едно правило, че при всяка една развръзка, някой трябва да остане да засвидетелствува за истината. Аз доживях да опиша този случай за следващите поколения, а Сава Калименов също доживя да потвърди тази история. Цената на заблудата, цената на отклонението и на опорочението е много висока.
към текста >>

Сава Калименов доживя досега - четиредесет и пет години след заминаването на Учителя.
А той не знаеше за възбраната на Учителя за тази книга. Но всяко нарушение, дали е изпълнено със съзнание или с незнание, се заплаща. Книгоиздтелство "Братство" на Сава Калименов бе национализирано и иззето от комунистите. А той стана продавач в местната книжарница, с което си изкарваше прехраната. Така че, развръзките бяха много драматични и поучителни. Сава Калименов доживя досега - четиредесет и пет години след заминаването на Учителя. Аз също доживях. В Школата на Учителя има едно правило, че при всяка една развръзка, някой трябва да остане да засвидетелствува за истината. Аз доживях да опиша този случай за следващите поколения, а Сава Калименов също доживя да потвърди тази история. Цената на заблудата, цената на отклонението и на опорочението е много висока. Тя бе заплатена с живот.
към текста >>

В Школата на Учителя има едно правило, че при всяка една развръзка, някой трябва да остане да засвидетелствува за истината.
Книгоиздтелство "Братство" на Сава Калименов бе национализирано и иззето от комунистите. А той стана продавач в местната книжарница, с което си изкарваше прехраната. Така че, развръзките бяха много драматични и поучителни. Сава Калименов доживя досега - четиредесет и пет години след заминаването на Учителя. Аз също доживях. В Школата на Учителя има едно правило, че при всяка една развръзка, някой трябва да остане да засвидетелствува за истината. Аз доживях да опиша този случай за следващите поколения, а Сава Калименов също доживя да потвърди тази история. Цената на заблудата, цената на отклонението и на опорочението е много висока. Тя бе заплатена с живот. А случаят на развръзката бе ви описан като поука за следващите поколения. Школата на Великия Учител е Една!
към текста >>

Школата на Великия Учител е Една!
В Школата на Учителя има едно правило, че при всяка една развръзка, някой трябва да остане да засвидетелствува за истината. Аз доживях да опиша този случай за следващите поколения, а Сава Калименов също доживя да потвърди тази история. Цената на заблудата, цената на отклонението и на опорочението е много висока. Тя бе заплатена с живот. А случаят на развръзката бе ви описан като поука за следващите поколения. Школата на Великия Учител е Една! Словото на Великия Учител е Едно! Неговото име е Беинса Дуно! Забележка: Според Стефка Калименова, дъщерята на Сава Калименов, печатницата на баща и е национализирана на 23 декември 1947 г, а национализациите на печатниците в България е станала през 1950 г. Това е извършено по инициатива на местните власти и е било незаконен акт в това време. Според нея, преводът на книгата "Агни Йога" е извършен от баща и, като текстовете са били изпращани от Белград, от едно дружество симпатизанти на Николай Рьо- рих.
към текста >>

Словото на Великия Учител е Едно!
Аз доживях да опиша този случай за следващите поколения, а Сава Калименов също доживя да потвърди тази история. Цената на заблудата, цената на отклонението и на опорочението е много висока. Тя бе заплатена с живот. А случаят на развръзката бе ви описан като поука за следващите поколения. Школата на Великия Учител е Една! Словото на Великия Учител е Едно! Неговото име е Беинса Дуно! Забележка: Според Стефка Калименова, дъщерята на Сава Калименов, печатницата на баща и е национализирана на 23 декември 1947 г, а национализациите на печатниците в България е станала през 1950 г. Това е извършено по инициатива на местните власти и е било незаконен акт в това време. Според нея, преводът на книгата "Агни Йога" е извършен от баща и, като текстовете са били изпращани от Белград, от едно дружество симпатизанти на Николай Рьо- рих. Предговорът на книгата е също от Сава Калименов.
към текста >>

След като книгата излиза през 1935 г., той получава писмо от латвийката Амелия Вайланд, която му цитира мнението на Учителя за Мория.
Неговото име е Беинса Дуно! Забележка: Според Стефка Калименова, дъщерята на Сава Калименов, печатницата на баща и е национализирана на 23 декември 1947 г, а национализациите на печатниците в България е станала през 1950 г. Това е извършено по инициатива на местните власти и е било незаконен акт в това време. Според нея, преводът на книгата "Агни Йога" е извършен от баща и, като текстовете са били изпращани от Белград, от едно дружество симпатизанти на Николай Рьо- рих. Предговорът на книгата е също от Сава Калименов. След като книгата излиза през 1935 г., той получава писмо от латвийката Амелия Вайланд, която му цитира мнението на Учителя за Мория. Тогава Сава Калименов напечатва това писмо и го разнася по всички приятели, за да го прочетат и да се запознаят със становището на Учителя. По този начин той иска да се коригира, да изправи една своя погрешка. Николай Дойнов Бях свидетел на големи недоразумения и голямо неразбиране на нашите приятели, когато търсеха да вместят Словото на Учителя в окултната литература от Запад или от Изток. Тогава тя се внасяше в оригинал и се превеждаше много в България.
към текста >>

Тогава Сава Калименов напечатва това писмо и го разнася по всички приятели, за да го прочетат и да се запознаят със становището на Учителя.
Забележка: Според Стефка Калименова, дъщерята на Сава Калименов, печатницата на баща и е национализирана на 23 декември 1947 г, а национализациите на печатниците в България е станала през 1950 г. Това е извършено по инициатива на местните власти и е било незаконен акт в това време. Според нея, преводът на книгата "Агни Йога" е извършен от баща и, като текстовете са били изпращани от Белград, от едно дружество симпатизанти на Николай Рьо- рих. Предговорът на книгата е също от Сава Калименов. След като книгата излиза през 1935 г., той получава писмо от латвийката Амелия Вайланд, която му цитира мнението на Учителя за Мория. Тогава Сава Калименов напечатва това писмо и го разнася по всички приятели, за да го прочетат и да се запознаят със становището на Учителя. По този начин той иска да се коригира, да изправи една своя погрешка. Николай Дойнов Бях свидетел на големи недоразумения и голямо неразбиране на нашите приятели, когато търсеха да вместят Словото на Учителя в окултната литература от Запад или от Изток. Тогава тя се внасяше в оригинал и се превеждаше много в България. Школата бе отворена, в нея имаше ученици, имаше Учител, Който даваше Своето Слово.
към текста >>

Бях свидетел на големи недоразумения и голямо неразбиране на нашите приятели, когато търсеха да вместят Словото на Учителя в окултната литература от Запад или от Изток.
Предговорът на книгата е също от Сава Калименов. След като книгата излиза през 1935 г., той получава писмо от латвийката Амелия Вайланд, която му цитира мнението на Учителя за Мория. Тогава Сава Калименов напечатва това писмо и го разнася по всички приятели, за да го прочетат и да се запознаят със становището на Учителя. По този начин той иска да се коригира, да изправи една своя погрешка. Николай Дойнов Бях свидетел на големи недоразумения и голямо неразбиране на нашите приятели, когато търсеха да вместят Словото на Учителя в окултната литература от Запад или от Изток. Тогава тя се внасяше в оригинал и се превеждаше много в България. Школата бе отворена, в нея имаше ученици, имаше Учител, Който даваше Своето Слово. Учениците си Го записваха на тетрадки, а приятелите Го отпечатваха в томчета. Случи се нещо необикновено. Почти всички четяха окултна литература, внесена отвън и преведена на български, за да проверят дали Учителят казва същото, което е напечатано в тези преведени от чужди езици книги.
към текста >>

Школата бе отворена, в нея имаше ученици, имаше Учител, Който даваше Своето Слово.
Тогава Сава Калименов напечатва това писмо и го разнася по всички приятели, за да го прочетат и да се запознаят със становището на Учителя. По този начин той иска да се коригира, да изправи една своя погрешка. Николай Дойнов Бях свидетел на големи недоразумения и голямо неразбиране на нашите приятели, когато търсеха да вместят Словото на Учителя в окултната литература от Запад или от Изток. Тогава тя се внасяше в оригинал и се превеждаше много в България. Школата бе отворена, в нея имаше ученици, имаше Учител, Който даваше Своето Слово. Учениците си Го записваха на тетрадки, а приятелите Го отпечатваха в томчета. Случи се нещо необикновено. Почти всички четяха окултна литература, внесена отвън и преведена на български, за да проверят дали Учителят казва същото, което е напечатано в тези преведени от чужди езици книги. Така, някои искаха чрез тази чужда литература да претеглят и да измерят колко тежи и колко е висок в Своите знания Учителят. Искаха и да го проверят.
към текста >>

Случи се нещо необикновено.
Николай Дойнов Бях свидетел на големи недоразумения и голямо неразбиране на нашите приятели, когато търсеха да вместят Словото на Учителя в окултната литература от Запад или от Изток. Тогава тя се внасяше в оригинал и се превеждаше много в България. Школата бе отворена, в нея имаше ученици, имаше Учител, Който даваше Своето Слово. Учениците си Го записваха на тетрадки, а приятелите Го отпечатваха в томчета. Случи се нещо необикновено. Почти всички четяха окултна литература, внесена отвън и преведена на български, за да проверят дали Учителят казва същото, което е напечатано в тези преведени от чужди езици книги. Така, някои искаха чрез тази чужда литература да претеглят и да измерят колко тежи и колко е висок в Своите знания Учителят. Искаха и да го проверят. А още през 1922 година на събора в Търново Учителят заяви, че всичко написано досега по окултизма и издадено в книги, е работа на Черната ложа. А това, че всички книги се превеждаха на български и дори се носеха на "Изгрева" да се продават, това бе работа на Черната ложа.
към текста >>

Почти всички четяха окултна литература, внесена отвън и преведена на български, за да проверят дали Учителят казва същото, което е напечатано в тези преведени от чужди езици книги.
Бях свидетел на големи недоразумения и голямо неразбиране на нашите приятели, когато търсеха да вместят Словото на Учителя в окултната литература от Запад или от Изток. Тогава тя се внасяше в оригинал и се превеждаше много в България. Школата бе отворена, в нея имаше ученици, имаше Учител, Който даваше Своето Слово. Учениците си Го записваха на тетрадки, а приятелите Го отпечатваха в томчета. Случи се нещо необикновено. Почти всички четяха окултна литература, внесена отвън и преведена на български, за да проверят дали Учителят казва същото, което е напечатано в тези преведени от чужди езици книги. Така, някои искаха чрез тази чужда литература да претеглят и да измерят колко тежи и колко е висок в Своите знания Учителят. Искаха и да го проверят. А още през 1922 година на събора в Търново Учителят заяви, че всичко написано досега по окултизма и издадено в книги, е работа на Черната ложа. А това, че всички книги се превеждаха на български и дори се носеха на "Изгрева" да се продават, това бе работа на Черната ложа. Така бе заблуден и моят пръв приятел Георги Радев, който преведе на български език три книги на Бо Ин Ра още в началото на Школата и след това те се отпечатаха в различни печатници в София през 1932 година.
към текста >>

Така, някои искаха чрез тази чужда литература да претеглят и да измерят колко тежи и колко е висок в Своите знания Учителят.
Тогава тя се внасяше в оригинал и се превеждаше много в България. Школата бе отворена, в нея имаше ученици, имаше Учител, Който даваше Своето Слово. Учениците си Го записваха на тетрадки, а приятелите Го отпечатваха в томчета. Случи се нещо необикновено. Почти всички четяха окултна литература, внесена отвън и преведена на български, за да проверят дали Учителят казва същото, което е напечатано в тези преведени от чужди езици книги. Така, някои искаха чрез тази чужда литература да претеглят и да измерят колко тежи и колко е висок в Своите знания Учителят. Искаха и да го проверят. А още през 1922 година на събора в Търново Учителят заяви, че всичко написано досега по окултизма и издадено в книги, е работа на Черната ложа. А това, че всички книги се превеждаха на български и дори се носеха на "Изгрева" да се продават, това бе работа на Черната ложа. Така бе заблуден и моят пръв приятел Георги Радев, който преведе на български език три книги на Бо Ин Ра още в началото на Школата и след това те се отпечатаха в различни печатници в София през 1932 година. Той не попита Учителя.
към текста >>

А още през 1922 година на събора в Търново Учителят заяви, че всичко написано досега по окултизма и издадено в книги, е работа на Черната ложа.
Учениците си Го записваха на тетрадки, а приятелите Го отпечатваха в томчета. Случи се нещо необикновено. Почти всички четяха окултна литература, внесена отвън и преведена на български, за да проверят дали Учителят казва същото, което е напечатано в тези преведени от чужди езици книги. Така, някои искаха чрез тази чужда литература да претеглят и да измерят колко тежи и колко е висок в Своите знания Учителят. Искаха и да го проверят. А още през 1922 година на събора в Търново Учителят заяви, че всичко написано досега по окултизма и издадено в книги, е работа на Черната ложа. А това, че всички книги се превеждаха на български и дори се носеха на "Изгрева" да се продават, това бе работа на Черната ложа. Така бе заблуден и моят пръв приятел Георги Радев, който преведе на български език три книги на Бо Ин Ра още в началото на Школата и след това те се отпечатаха в различни печатници в София през 1932 година. Той не попита Учителя. Когато приятелите запитаха Учителя, Той каза, че този автор е от Черната ложа. Книгата бе напечатана и разпродавана и на "Изгрева".
към текста >>

Той не попита Учителя.
Така, някои искаха чрез тази чужда литература да претеглят и да измерят колко тежи и колко е висок в Своите знания Учителят. Искаха и да го проверят. А още през 1922 година на събора в Търново Учителят заяви, че всичко написано досега по окултизма и издадено в книги, е работа на Черната ложа. А това, че всички книги се превеждаха на български и дори се носеха на "Изгрева" да се продават, това бе работа на Черната ложа. Така бе заблуден и моят пръв приятел Георги Радев, който преведе на български език три книги на Бо Ин Ра още в началото на Школата и след това те се отпечатаха в различни печатници в София през 1932 година. Той не попита Учителя. Когато приятелите запитаха Учителя, Той каза, че този автор е от Черната ложа. Книгата бе напечатана и разпродавана и на "Изгрева". Борис Николов Професор Янко Тодоров имаше богата окултна литература. Той изучаваше астрология и направи хороскоп на сина си, който му е единствено дете и е на десет години.
към текста >>

Когато приятелите запитаха Учителя, Той каза, че този автор е от Черната ложа.
Искаха и да го проверят. А още през 1922 година на събора в Търново Учителят заяви, че всичко написано досега по окултизма и издадено в книги, е работа на Черната ложа. А това, че всички книги се превеждаха на български и дори се носеха на "Изгрева" да се продават, това бе работа на Черната ложа. Така бе заблуден и моят пръв приятел Георги Радев, който преведе на български език три книги на Бо Ин Ра още в началото на Школата и след това те се отпечатаха в различни печатници в София през 1932 година. Той не попита Учителя. Когато приятелите запитаха Учителя, Той каза, че този автор е от Черната ложа. Книгата бе напечатана и разпродавана и на "Изгрева". Борис Николов Професор Янко Тодоров имаше богата окултна литература. Той изучаваше астрология и направи хороскоп на сина си, който му е единствено дете и е на десет години. Прави го и вижда, че има един фатален аспект и му е определено да си замине по хороскоп.
към текста >>

Методи Константинов и Неделчо Попов отиват при Учителя и Му предлагат да я купят.
Прави го и вижда, че има един фатален аспект и му е определено да си замине по хороскоп. Детето си заминава в определеното от астрологичния аспект време. Той остава потресен от окултното знание, съкрушен събира всичката окултна литература, опакова я в сандъци и я оставя в мазето си. След кратко време и той умира. Жена му иска да се освободи от литературата и я продава. Методи Константинов и Неделчо Попов отиват при Учителя и Му предлагат да я купят. Не Го питат какво е мнението Му, но Му казват, че трябва да се купи. Учителят ги пита колко струва, а те отиват при жената, отделят подходящите книги и ги пазарят. Учителят им дава пари. Те вземат две раници, пълнят ги догоре със закупените книги и ги носят на "Изгрева". Влизат при Учителя и Му отварят двете раници доволни, щастливи и горди.
към текста >>

Учителят ги пита колко струва, а те отиват при жената, отделят подходящите книги и ги пазарят.
Той остава потресен от окултното знание, съкрушен събира всичката окултна литература, опакова я в сандъци и я оставя в мазето си. След кратко време и той умира. Жена му иска да се освободи от литературата и я продава. Методи Константинов и Неделчо Попов отиват при Учителя и Му предлагат да я купят. Не Го питат какво е мнението Му, но Му казват, че трябва да се купи. Учителят ги пита колко струва, а те отиват при жената, отделят подходящите книги и ги пазарят. Учителят им дава пари. Те вземат две раници, пълнят ги догоре със закупените книги и ги носят на "Изгрева". Влизат при Учителя и Му отварят двете раници доволни, щастливи и горди. Най-отгоре има книга на Папюс: "Бяла и черна магия". А той е от черната ложа.
към текста >>

Учителят им дава пари.
След кратко време и той умира. Жена му иска да се освободи от литературата и я продава. Методи Константинов и Неделчо Попов отиват при Учителя и Му предлагат да я купят. Не Го питат какво е мнението Му, но Му казват, че трябва да се купи. Учителят ги пита колко струва, а те отиват при жената, отделят подходящите книги и ги пазарят. Учителят им дава пари. Те вземат две раници, пълнят ги догоре със закупените книги и ги носят на "Изгрева". Влизат при Учителя и Му отварят двете раници доволни, щастливи и горди. Най-отгоре има книга на Папюс: "Бяла и черна магия". А той е от черната ложа. Учителят няколко пъти ни е казвал това.
към текста >>

Влизат при Учителя и Му отварят двете раници доволни, щастливи и горди.
Методи Константинов и Неделчо Попов отиват при Учителя и Му предлагат да я купят. Не Го питат какво е мнението Му, но Му казват, че трябва да се купи. Учителят ги пита колко струва, а те отиват при жената, отделят подходящите книги и ги пазарят. Учителят им дава пари. Те вземат две раници, пълнят ги догоре със закупените книги и ги носят на "Изгрева". Влизат при Учителя и Му отварят двете раници доволни, щастливи и горди. Най-отгоре има книга на Папюс: "Бяла и черна магия". А той е от черната ложа. Учителят няколко пъти ни е казвал това. Но кой да слуша! Та така, те или не знаят кои са Папюс и останалите автори, или не искат да знаят.
към текста >>

Учителят няколко пъти ни е казвал това.
Учителят им дава пари. Те вземат две раници, пълнят ги догоре със закупените книги и ги носят на "Изгрева". Влизат при Учителя и Му отварят двете раници доволни, щастливи и горди. Най-отгоре има книга на Папюс: "Бяла и черна магия". А той е от черната ложа. Учителят няколко пъти ни е казвал това. Но кой да слуша! Та така, те или не знаят кои са Папюс и останалите автори, или не искат да знаят. Вадят книгите от раницата и искат да ги сложат на масата Му. Учителят ги кара да ги сложат на пода до вратата Му. Учителят седи и мълчи.
към текста >>

Учителят ги кара да ги сложат на пода до вратата Му.
А той е от черната ложа. Учителят няколко пъти ни е казвал това. Но кой да слуша! Та така, те или не знаят кои са Папюс и останалите автори, или не искат да знаят. Вадят книгите от раницата и искат да ги сложат на масата Му. Учителят ги кара да ги сложат на пода до вратата Му. Учителят седи и мълчи. Те стоят прави. Накрая Учителят смръщва вежди. Протяга дясната Си ръка с показалеца напред и отсича: "Изнеси навън тези трици! От толкова време аз говоря за житното зърно и за Божествения хляб, който е Словото на Бога, което ви говоря.
към текста >>

Учителят седи и мълчи.
Учителят няколко пъти ни е казвал това. Но кой да слуша! Та така, те или не знаят кои са Папюс и останалите автори, или не искат да знаят. Вадят книгите от раницата и искат да ги сложат на масата Му. Учителят ги кара да ги сложат на пода до вратата Му. Учителят седи и мълчи. Те стоят прави. Накрая Учителят смръщва вежди. Протяга дясната Си ръка с показалеца напред и отсича: "Изнеси навън тези трици! От толкова време аз говоря за житното зърно и за Божествения хляб, който е Словото на Бога, което ви говоря. Какво научихте досега?
към текста >>

Накрая Учителят смръщва вежди.
Та така, те или не знаят кои са Папюс и останалите автори, или не искат да знаят. Вадят книгите от раницата и искат да ги сложат на масата Му. Учителят ги кара да ги сложат на пода до вратата Му. Учителят седи и мълчи. Те стоят прави. Накрая Учителят смръщва вежди. Протяга дясната Си ръка с показалеца напред и отсича: "Изнеси навън тези трици! От толкова време аз говоря за житното зърно и за Божествения хляб, който е Словото на Бога, което ви говоря. Какво научихте досега? Нищо." Приятелите стоят като попарени. Навеждат се, слагат книгите в раниците и ги изнасят навън.
към текста >>

След думите на Учителя те започват да виждат вече с други очи.
Какво научихте досега? Нищо." Приятелите стоят като попарени. Навеждат се, слагат книгите в раниците и ги изнасят навън. Седят долу на пейките и разсъждават. Започват да изваждат книга по книга и да ги разглеждат. След думите на Учителя те започват да виждат вече с други очи. Ами какво да правят с тези книги? Нали Учителят е дал пари за тях и по тяхно настояване са купени. Накрая ги оставят в библиотеката. Борис Николов След като Учителят се завърна от Мърчаево, аз се въртях край салона.
към текста >>

Нали Учителят е дал пари за тях и по тяхно настояване са купени.
Навеждат се, слагат книгите в раниците и ги изнасят навън. Седят долу на пейките и разсъждават. Започват да изваждат книга по книга и да ги разглеждат. След думите на Учителя те започват да виждат вече с други очи. Ами какво да правят с тези книги? Нали Учителят е дал пари за тях и по тяхно настояване са купени. Накрая ги оставят в библиотеката. Борис Николов След като Учителят се завърна от Мърчаево, аз се въртях край салона. Веднъж Той каза: "За ръководител пред властта трябва да се намери такъв брат, който да е запознат с комунистическите идеи, за да бъде мост между нас и тях. Подходящи за това са брат Антов и брат Пеню Ганев." При друга група Учителят бе казал същото: "Ще намерите един от вас, който добре разбира комунизма и той ще бъде връзка между вас и властта." Много хора го чуха и много го запомниха - но това не се изпълни.
към текста >>

След като Учителят се завърна от Мърчаево, аз се въртях край салона.
След думите на Учителя те започват да виждат вече с други очи. Ами какво да правят с тези книги? Нали Учителят е дал пари за тях и по тяхно настояване са купени. Накрая ги оставят в библиотеката. Борис Николов След като Учителят се завърна от Мърчаево, аз се въртях край салона. Веднъж Той каза: "За ръководител пред властта трябва да се намери такъв брат, който да е запознат с комунистическите идеи, за да бъде мост между нас и тях. Подходящи за това са брат Антов и брат Пеню Ганев." При друга група Учителят бе казал същото: "Ще намерите един от вас, който добре разбира комунизма и той ще бъде връзка между вас и властта." Много хора го чуха и много го запомниха - но това не се изпълни. Послушанието на ученика е първото условие на ученичеството. Ние проверявахме на гърба си цената на непослушанието цели четиридесет и пет години. Думите на Учителя към ученика са свещени.
към текста >>

Подходящи за това са брат Антов и брат Пеню Ганев." При друга група Учителят бе казал същото: "Ще намерите един от вас, който добре разбира комунизма и той ще бъде връзка между вас и властта." Много хора го чуха и много го запомниха - но това не се изпълни.
Нали Учителят е дал пари за тях и по тяхно настояване са купени. Накрая ги оставят в библиотеката. Борис Николов След като Учителят се завърна от Мърчаево, аз се въртях край салона. Веднъж Той каза: "За ръководител пред властта трябва да се намери такъв брат, който да е запознат с комунистическите идеи, за да бъде мост между нас и тях. Подходящи за това са брат Антов и брат Пеню Ганев." При друга група Учителят бе казал същото: "Ще намерите един от вас, който добре разбира комунизма и той ще бъде връзка между вас и властта." Много хора го чуха и много го запомниха - но това не се изпълни. Послушанието на ученика е първото условие на ученичеството. Ние проверявахме на гърба си цената на непослушанието цели четиридесет и пет години. Думите на Учителя към ученика са свещени. Ученикът има право да избира и да прояви свободата си в това как най-добре да изпълни Волята на Учителя. Но няма право да използва свободата си, за да реализира своето непослушание към Учителя.
към текста >>

Думите на Учителя към ученика са свещени.
След като Учителят се завърна от Мърчаево, аз се въртях край салона. Веднъж Той каза: "За ръководител пред властта трябва да се намери такъв брат, който да е запознат с комунистическите идеи, за да бъде мост между нас и тях. Подходящи за това са брат Антов и брат Пеню Ганев." При друга група Учителят бе казал същото: "Ще намерите един от вас, който добре разбира комунизма и той ще бъде връзка между вас и властта." Много хора го чуха и много го запомниха - но това не се изпълни. Послушанието на ученика е първото условие на ученичеството. Ние проверявахме на гърба си цената на непослушанието цели четиридесет и пет години. Думите на Учителя към ученика са свещени. Ученикът има право да избира и да прояви свободата си в това как най-добре да изпълни Волята на Учителя. Но няма право да използва свободата си, за да реализира своето непослушание към Учителя. Ако направи това, той вече не е ученик. Дойдоха приятели да искат от Учителя съвет, а Той отговори: "Отсега нататък ще се събирате по десет души. Помолете се и така ще решавате въпроса." При сходен случай Той заяви: "В бъдеще ще работите по групи." Но ние сме свидетели, че това не се изпълни.
към текста >>

Ученикът има право да избира и да прояви свободата си в това как най-добре да изпълни Волята на Учителя.
Веднъж Той каза: "За ръководител пред властта трябва да се намери такъв брат, който да е запознат с комунистическите идеи, за да бъде мост между нас и тях. Подходящи за това са брат Антов и брат Пеню Ганев." При друга група Учителят бе казал същото: "Ще намерите един от вас, който добре разбира комунизма и той ще бъде връзка между вас и властта." Много хора го чуха и много го запомниха - но това не се изпълни. Послушанието на ученика е първото условие на ученичеството. Ние проверявахме на гърба си цената на непослушанието цели четиридесет и пет години. Думите на Учителя към ученика са свещени. Ученикът има право да избира и да прояви свободата си в това как най-добре да изпълни Волята на Учителя. Но няма право да използва свободата си, за да реализира своето непослушание към Учителя. Ако направи това, той вече не е ученик. Дойдоха приятели да искат от Учителя съвет, а Той отговори: "Отсега нататък ще се събирате по десет души. Помолете се и така ще решавате въпроса." При сходен случай Той заяви: "В бъдеще ще работите по групи." Но ние сме свидетели, че това не се изпълни. Това беше чуто, това беше написано, това беше разказано на другите - всички знаеха, че това са думи на Учителя и никой не се съмняваме в тях.
към текста >>

Но няма право да използва свободата си, за да реализира своето непослушание към Учителя.
Подходящи за това са брат Антов и брат Пеню Ганев." При друга група Учителят бе казал същото: "Ще намерите един от вас, който добре разбира комунизма и той ще бъде връзка между вас и властта." Много хора го чуха и много го запомниха - но това не се изпълни. Послушанието на ученика е първото условие на ученичеството. Ние проверявахме на гърба си цената на непослушанието цели четиридесет и пет години. Думите на Учителя към ученика са свещени. Ученикът има право да избира и да прояви свободата си в това как най-добре да изпълни Волята на Учителя. Но няма право да използва свободата си, за да реализира своето непослушание към Учителя. Ако направи това, той вече не е ученик. Дойдоха приятели да искат от Учителя съвет, а Той отговори: "Отсега нататък ще се събирате по десет души. Помолете се и така ще решавате въпроса." При сходен случай Той заяви: "В бъдеще ще работите по групи." Но ние сме свидетели, че това не се изпълни. Това беше чуто, това беше написано, това беше разказано на другите - всички знаеха, че това са думи на Учителя и никой не се съмняваме в тях. Но не се намери някой, който да изпълни волята на Учителя, която е воля на Бога.
към текста >>

Дойдоха приятели да искат от Учителя съвет, а Той отговори: "Отсега нататък ще се събирате по десет души.
Ние проверявахме на гърба си цената на непослушанието цели четиридесет и пет години. Думите на Учителя към ученика са свещени. Ученикът има право да избира и да прояви свободата си в това как най-добре да изпълни Волята на Учителя. Но няма право да използва свободата си, за да реализира своето непослушание към Учителя. Ако направи това, той вече не е ученик. Дойдоха приятели да искат от Учителя съвет, а Той отговори: "Отсега нататък ще се събирате по десет души. Помолете се и така ще решавате въпроса." При сходен случай Той заяви: "В бъдеще ще работите по групи." Но ние сме свидетели, че това не се изпълни. Това беше чуто, това беше написано, това беше разказано на другите - всички знаеха, че това са думи на Учителя и никой не се съмняваме в тях. Но не се намери някой, който да изпълни волята на Учителя, която е воля на Бога. Аз бях свидетелка на непослушанието на учениците към Учителя, бях свидетелка и на това какво донесе това непослушание върху главите ни четиридесет и пет години след заминаването Му. И ако вие, следващите поколения, не проявите послушание към думите на Учителя, през следващите четиридесет и пет години ще проверите колко струва и вашето непослушание.
към текста >>

Това беше чуто, това беше написано, това беше разказано на другите - всички знаеха, че това са думи на Учителя и никой не се съмняваме в тях.
Ученикът има право да избира и да прояви свободата си в това как най-добре да изпълни Волята на Учителя. Но няма право да използва свободата си, за да реализира своето непослушание към Учителя. Ако направи това, той вече не е ученик. Дойдоха приятели да искат от Учителя съвет, а Той отговори: "Отсега нататък ще се събирате по десет души. Помолете се и така ще решавате въпроса." При сходен случай Той заяви: "В бъдеще ще работите по групи." Но ние сме свидетели, че това не се изпълни. Това беше чуто, това беше написано, това беше разказано на другите - всички знаеха, че това са думи на Учителя и никой не се съмняваме в тях. Но не се намери някой, който да изпълни волята на Учителя, която е воля на Бога. Аз бях свидетелка на непослушанието на учениците към Учителя, бях свидетелка и на това какво донесе това непослушание върху главите ни четиридесет и пет години след заминаването Му. И ако вие, следващите поколения, не проявите послушание към думите на Учителя, през следващите четиридесет и пет години ще проверите колко струва и вашето непослушание. В това съм убедена, защото ние го проверихме, ние го изпитахме чрез живота на "Изгрева". Елена Андреева
към текста >>

Но не се намери някой, който да изпълни волята на Учителя, която е воля на Бога.
Но няма право да използва свободата си, за да реализира своето непослушание към Учителя. Ако направи това, той вече не е ученик. Дойдоха приятели да искат от Учителя съвет, а Той отговори: "Отсега нататък ще се събирате по десет души. Помолете се и така ще решавате въпроса." При сходен случай Той заяви: "В бъдеще ще работите по групи." Но ние сме свидетели, че това не се изпълни. Това беше чуто, това беше написано, това беше разказано на другите - всички знаеха, че това са думи на Учителя и никой не се съмняваме в тях. Но не се намери някой, който да изпълни волята на Учителя, която е воля на Бога. Аз бях свидетелка на непослушанието на учениците към Учителя, бях свидетелка и на това какво донесе това непослушание върху главите ни четиридесет и пет години след заминаването Му. И ако вие, следващите поколения, не проявите послушание към думите на Учителя, през следващите четиридесет и пет години ще проверите колко струва и вашето непослушание. В това съм убедена, защото ние го проверихме, ние го изпитахме чрез живота на "Изгрева". Елена Андреева Имаше един брат, доктор Мавров, който имаше богата окултна литература.
към текста >>

Аз бях свидетелка на непослушанието на учениците към Учителя, бях свидетелка и на това какво донесе това непослушание върху главите ни четиридесет и пет години след заминаването Му.
Ако направи това, той вече не е ученик. Дойдоха приятели да искат от Учителя съвет, а Той отговори: "Отсега нататък ще се събирате по десет души. Помолете се и така ще решавате въпроса." При сходен случай Той заяви: "В бъдеще ще работите по групи." Но ние сме свидетели, че това не се изпълни. Това беше чуто, това беше написано, това беше разказано на другите - всички знаеха, че това са думи на Учителя и никой не се съмняваме в тях. Но не се намери някой, който да изпълни волята на Учителя, която е воля на Бога. Аз бях свидетелка на непослушанието на учениците към Учителя, бях свидетелка и на това какво донесе това непослушание върху главите ни четиридесет и пет години след заминаването Му. И ако вие, следващите поколения, не проявите послушание към думите на Учителя, през следващите четиридесет и пет години ще проверите колко струва и вашето непослушание. В това съм убедена, защото ние го проверихме, ние го изпитахме чрез живота на "Изгрева". Елена Андреева Имаше един брат, доктор Мавров, който имаше богата окултна литература. Той си замина и нашите приятели бързаха да не изпуснат тази чудна за тях литература.
към текста >>

И ако вие, следващите поколения, не проявите послушание към думите на Учителя, през следващите четиридесет и пет години ще проверите колко струва и вашето непослушание.
Дойдоха приятели да искат от Учителя съвет, а Той отговори: "Отсега нататък ще се събирате по десет души. Помолете се и така ще решавате въпроса." При сходен случай Той заяви: "В бъдеще ще работите по групи." Но ние сме свидетели, че това не се изпълни. Това беше чуто, това беше написано, това беше разказано на другите - всички знаеха, че това са думи на Учителя и никой не се съмняваме в тях. Но не се намери някой, който да изпълни волята на Учителя, която е воля на Бога. Аз бях свидетелка на непослушанието на учениците към Учителя, бях свидетелка и на това какво донесе това непослушание върху главите ни четиридесет и пет години след заминаването Му. И ако вие, следващите поколения, не проявите послушание към думите на Учителя, през следващите четиридесет и пет години ще проверите колко струва и вашето непослушание. В това съм убедена, защото ние го проверихме, ние го изпитахме чрез живота на "Изгрева". Елена Андреева Имаше един брат, доктор Мавров, който имаше богата окултна литература. Той си замина и нашите приятели бързаха да не изпуснат тази чудна за тях литература. Отидоха при Учителя и искаха от Него пари да я закупят.
към текста >>

Отидоха при Учителя и искаха от Него пари да я закупят.
И ако вие, следващите поколения, не проявите послушание към думите на Учителя, през следващите четиридесет и пет години ще проверите колко струва и вашето непослушание. В това съм убедена, защото ние го проверихме, ние го изпитахме чрез живота на "Изгрева". Елена Андреева Имаше един брат, доктор Мавров, който имаше богата окултна литература. Той си замина и нашите приятели бързаха да не изпуснат тази чудна за тях литература. Отидоха при Учителя и искаха от Него пари да я закупят. Не питаха какво е мнението Му по този въпрос, а направо искаха да я закупят. Той им даде пари без да каже нищо - остави ги свободни. Те закупиха част от тази окултна литература, донесоха я и я сложиха по опис в библиотеката на "Изгрева". Това беше голямо изпитание за Всемировия Учител. Той не каза нищо, остави ги свободни да си направят опита и те го направиха.
към текста >>

Това беше голямо изпитание за Всемировия Учител.
Той си замина и нашите приятели бързаха да не изпуснат тази чудна за тях литература. Отидоха при Учителя и искаха от Него пари да я закупят. Не питаха какво е мнението Му по този въпрос, а направо искаха да я закупят. Той им даде пари без да каже нищо - остави ги свободни. Те закупиха част от тази окултна литература, донесоха я и я сложиха по опис в библиотеката на "Изгрева". Това беше голямо изпитание за Всемировия Учител. Той не каза нищо, остави ги свободни да си направят опита и те го направиха. Всички онези, които закупиха тази книги, по-късно се отклониха от Учението, от Учителя и от Школата по различни причини. Запомнете това добре. Те извършиха отклонение и нарушение на окултните закони, които управляват тази Школа - защото Словото на Учителя е Слово на Бога - и внесоха окултната литература на Черната ложа в библиотеката на "Изгрева". Така те внесоха разрушението отвътре, което след време ги разруши отвън и те се отклониха.
към текста >>

Всички онези, които закупиха тази книги, по-късно се отклониха от Учението, от Учителя и от Школата по различни причини.
Не питаха какво е мнението Му по този въпрос, а направо искаха да я закупят. Той им даде пари без да каже нищо - остави ги свободни. Те закупиха част от тази окултна литература, донесоха я и я сложиха по опис в библиотеката на "Изгрева". Това беше голямо изпитание за Всемировия Учител. Той не каза нищо, остави ги свободни да си направят опита и те го направиха. Всички онези, които закупиха тази книги, по-късно се отклониха от Учението, от Учителя и от Школата по различни причини. Запомнете това добре. Те извършиха отклонение и нарушение на окултните закони, които управляват тази Школа - защото Словото на Учителя е Слово на Бога - и внесоха окултната литература на Черната ложа в библиотеката на "Изгрева". Така те внесоха разрушението отвътре, което след време ги разруши отвън и те се отклониха. След време те заплатиха жестоко за това. А тази литература стоеше по опис и мнозина смятаха, че това е литература на Учителя, от която Той чете, учи се, усвоява знания и по нея държи Своите беседи.
към текста >>

Те извършиха отклонение и нарушение на окултните закони, които управляват тази Школа - защото Словото на Учителя е Слово на Бога - и внесоха окултната литература на Черната ложа в библиотеката на "Изгрева".
Те закупиха част от тази окултна литература, донесоха я и я сложиха по опис в библиотеката на "Изгрева". Това беше голямо изпитание за Всемировия Учител. Той не каза нищо, остави ги свободни да си направят опита и те го направиха. Всички онези, които закупиха тази книги, по-късно се отклониха от Учението, от Учителя и от Школата по различни причини. Запомнете това добре. Те извършиха отклонение и нарушение на окултните закони, които управляват тази Школа - защото Словото на Учителя е Слово на Бога - и внесоха окултната литература на Черната ложа в библиотеката на "Изгрева". Така те внесоха разрушението отвътре, което след време ги разруши отвън и те се отклониха. След време те заплатиха жестоко за това. А тази литература стоеше по опис и мнозина смятаха, че това е литература на Учителя, от която Той чете, учи се, усвоява знания и по нея държи Своите беседи. Това смятаха онези, които бяха под закона на Духа на заблуждението. Останалите знаехме как стоят нещата.
към текста >>

А тази литература стоеше по опис и мнозина смятаха, че това е литература на Учителя, от която Той чете, учи се, усвоява знания и по нея държи Своите беседи.
Всички онези, които закупиха тази книги, по-късно се отклониха от Учението, от Учителя и от Школата по различни причини. Запомнете това добре. Те извършиха отклонение и нарушение на окултните закони, които управляват тази Школа - защото Словото на Учителя е Слово на Бога - и внесоха окултната литература на Черната ложа в библиотеката на "Изгрева". Така те внесоха разрушението отвътре, което след време ги разруши отвън и те се отклониха. След време те заплатиха жестоко за това. А тази литература стоеше по опис и мнозина смятаха, че това е литература на Учителя, от която Той чете, учи се, усвоява знания и по нея държи Своите беседи. Това смятаха онези, които бяха под закона на Духа на заблуждението. Останалите знаехме как стоят нещата. Тази окултна литература изчезна след деситилетия, и по-точно след 1957 година, когато бе описана и препродадена чрез заложна къща на приятели от "Изгрева". Никой вече не съжаляваше за нея. И ако след време някой ви поднесе такава книга с печат "Братска библиотека" и някакъв номер на нея, то знайте, че тя е продукт на Духа на заблуждението и няма нищо общо с Учителя.
към текста >>

И ако след време някой ви поднесе такава книга с печат "Братска библиотека" и някакъв номер на нея, то знайте, че тя е продукт на Духа на заблуждението и няма нищо общо с Учителя.
А тази литература стоеше по опис и мнозина смятаха, че това е литература на Учителя, от която Той чете, учи се, усвоява знания и по нея държи Своите беседи. Това смятаха онези, които бяха под закона на Духа на заблуждението. Останалите знаехме как стоят нещата. Тази окултна литература изчезна след деситилетия, и по-точно след 1957 година, когато бе описана и препродадена чрез заложна къща на приятели от "Изгрева". Никой вече не съжаляваше за нея. И ако след време някой ви поднесе такава книга с печат "Братска библиотека" и някакъв номер на нея, то знайте, че тя е продукт на Духа на заблуждението и няма нищо общо с Учителя. Това е от брат Борис. Борис Николов Има нещо на планетата Земя, което поставя в затруднение и най-раз- умните същества. То е порядъка в самия човек. В човека има една дива, инертна, непослушна, своенравна, неприемаща никакво внушение природа, която нищо не приема, нищо не дава и търси само да използва.
към текста >>

Учителят много обичаше искрените, естествените, откровените ученици и с разположение разговаряше с тях.
Има нещо на планетата Земя, което поставя в затруднение и най-раз- умните същества. То е порядъка в самия човек. В човека има една дива, инертна, непослушна, своенравна, неприемаща никакво внушение природа, която нищо не приема, нищо не дава и търси само да използва. Внасянето на реда в тази природа на човека е най-трудната задача засега. Николай Дойнов Учителят много обичаше искрените, естествените, откровените ученици и с разположение разговаряше с тях. Едни от тях бяха дядо Благо, Николай Дойнов и Пеню Ганев, Но понякога с нашето вироглавство и непослушание създавахме големи неприятности на Учителя. В такива случаи, Той ни поглеждаше и казваше: "Какво да ви правя? Толкова можете." Георги Куртев Последните думи на Учителя бяха: "Рекох, узаконете нещата.
към текста >>

Едни от тях бяха дядо Благо, Николай Дойнов и Пеню Ганев, Но понякога с нашето вироглавство и непослушание създавахме големи неприятности на Учителя.
То е порядъка в самия човек. В човека има една дива, инертна, непослушна, своенравна, неприемаща никакво внушение природа, която нищо не приема, нищо не дава и търси само да използва. Внасянето на реда в тази природа на човека е най-трудната задача засега. Николай Дойнов Учителят много обичаше искрените, естествените, откровените ученици и с разположение разговаряше с тях. Едни от тях бяха дядо Благо, Николай Дойнов и Пеню Ганев, Но понякога с нашето вироглавство и непослушание създавахме големи неприятности на Учителя. В такива случаи, Той ни поглеждаше и казваше: "Какво да ви правя? Толкова можете." Георги Куртев Последните думи на Учителя бяха: "Рекох, узаконете нещата. Нещата да се узаконят".
към текста >>

Последните думи на Учителя бяха: "Рекох, узаконете нещата.
Учителят много обичаше искрените, естествените, откровените ученици и с разположение разговаряше с тях. Едни от тях бяха дядо Благо, Николай Дойнов и Пеню Ганев, Но понякога с нашето вироглавство и непослушание създавахме големи неприятности на Учителя. В такива случаи, Той ни поглеждаше и казваше: "Какво да ви правя? Толкова можете." Георги Куртев Последните думи на Учителя бяха: "Рекох, узаконете нещата. Нещата да се узаконят". Значи редно беше след Учителя да се замислят, да се съберат и да узаконят всичко. Имало е възможност да оправят нещата. Като дойде инспекторът да прави ревизия, казали му: "Какво ще ни правиш ревизия, ние сме общество "Бяло Братство", ние горе на Небето даваме отчет." - "Ами идете да живеете горе! Що търсите тук на земята?
към текста >>

Значи редно беше след Учителя да се замислят, да се съберат и да узаконят всичко.
В такива случаи, Той ни поглеждаше и казваше: "Какво да ви правя? Толкова можете." Георги Куртев Последните думи на Учителя бяха: "Рекох, узаконете нещата. Нещата да се узаконят". Значи редно беше след Учителя да се замислят, да се съберат и да узаконят всичко. Имало е възможност да оправят нещата. Като дойде инспекторът да прави ревизия, казали му: "Какво ще ни правиш ревизия, ние сме общество "Бяло Братство", ние горе на Небето даваме отчет." - "Ами идете да живеете горе! Що търсите тук на земята? " Какво невероятно разрешение на спора! Така казал инспекторът, много благороден бил: "Съберете се, да ви оправя нещата." Започна да се вижда, че счетоводството не е в ред.
към текста >>

Салонът обсебиха, направиха го на работилница, туриха милиционери горе да живеят в стаята на Учителя.
Така казал инспекторът, много благороден бил: "Съберете се, да ви оправя нещата." Започна да се вижда, че счетоводството не е в ред. Обаче Борис ударил на масата и казал: "Ние нямаме нужда от вашето оправяне. Ние сме оправени". Инспекторът казал тогава: "Тъй ли? " И след това започнаха. Салонът обсебиха, направиха го на работилница, туриха милиционери горе да живеят в стаята на Учителя. И най-после го събориха. И затуй аз съм чувал думите на Учителя, който казва: "Един ден, рекох, всичко ще ви вземат. Всичко ще ви вземат и вие ще бъдете пръснати, да не се виждате. Но един ден пак ще ви повикат, ще ви върнат всичко, което са вземали и още толкова ще ви дадат". Георги Добрев
към текста >>

И затуй аз съм чувал думите на Учителя, който казва: "Един ден, рекох, всичко ще ви вземат.
Ние сме оправени". Инспекторът казал тогава: "Тъй ли? " И след това започнаха. Салонът обсебиха, направиха го на работилница, туриха милиционери горе да живеят в стаята на Учителя. И най-после го събориха. И затуй аз съм чувал думите на Учителя, който казва: "Един ден, рекох, всичко ще ви вземат. Всичко ще ви вземат и вие ще бъдете пръснати, да не се виждате. Но един ден пак ще ви повикат, ще ви върнат всичко, което са вземали и още толкова ще ви дадат". Георги Добрев Селището на "Изгрева" постепенно се разрастваше и придоби своя облик на цял квартал. Той трябваше да се устройва, а тогава нямаше още регулационен план.
към текста >>

Макар че Учителят държеше за ред и порядък, селището се устрои в безпорядък.
Но един ден пак ще ви повикат, ще ви върнат всичко, което са вземали и още толкова ще ви дадат". Георги Добрев Селището на "Изгрева" постепенно се разрастваше и придоби своя облик на цял квартал. Той трябваше да се устройва, а тогава нямаше още регулационен план. Приятелите купуваха по някой парцел от селяните, после го раздробяваха по на 300-400 кв.м, заграждаха го и си построяваха бараки. Макар че Учителят държеше за ред и порядък, селището се устрои в безпорядък. Аз си спомням как на съборите, когато се опъваха палатките за подслон, Учителят държеше да се подредят по конец и по редове, да се оформят местата за боклук, отходните места и пр. Държеше за порядък и чистота. Но как и защо се случи така, че селището се изгради в безпорядък - не можах да си отговоря. Много по-късно, след заминаването на Учителя, запитвах възрастните приятели. Те се усмихваха, почесваха се зад врата и философски казваха: "Брат, ние смятахме, че Учителят разбира от духовните и Божествените неща, но че от физическите работи не разбира.
към текста >>

Аз си спомням как на съборите, когато се опъваха палатките за подслон, Учителят държеше да се подредят по конец и по редове, да се оформят местата за боклук, отходните места и пр.
Георги Добрев Селището на "Изгрева" постепенно се разрастваше и придоби своя облик на цял квартал. Той трябваше да се устройва, а тогава нямаше още регулационен план. Приятелите купуваха по някой парцел от селяните, после го раздробяваха по на 300-400 кв.м, заграждаха го и си построяваха бараки. Макар че Учителят държеше за ред и порядък, селището се устрои в безпорядък. Аз си спомням как на съборите, когато се опъваха палатките за подслон, Учителят държеше да се подредят по конец и по редове, да се оформят местата за боклук, отходните места и пр. Държеше за порядък и чистота. Но как и защо се случи така, че селището се изгради в безпорядък - не можах да си отговоря. Много по-късно, след заминаването на Учителя, запитвах възрастните приятели. Те се усмихваха, почесваха се зад врата и философски казваха: "Брат, ние смятахме, че Учителят разбира от духовните и Божествените неща, но че от физическите работи не разбира. Смятахме, че ние, които сме от света, ги разбираме тия неща по-добре от Него.
към текста >>

Много по-късно, след заминаването на Учителя, запитвах възрастните приятели.
Приятелите купуваха по някой парцел от селяните, после го раздробяваха по на 300-400 кв.м, заграждаха го и си построяваха бараки. Макар че Учителят държеше за ред и порядък, селището се устрои в безпорядък. Аз си спомням как на съборите, когато се опъваха палатките за подслон, Учителят държеше да се подредят по конец и по редове, да се оформят местата за боклук, отходните места и пр. Държеше за порядък и чистота. Но как и защо се случи така, че селището се изгради в безпорядък - не можах да си отговоря. Много по-късно, след заминаването на Учителя, запитвах възрастните приятели. Те се усмихваха, почесваха се зад врата и философски казваха: "Брат, ние смятахме, че Учителят разбира от духовните и Божествените неща, но че от физическите работи не разбира. Смятахме, че ние, които сме от света, ги разбираме тия неща по-добре от Него. Смятахме, че ние разбираме светските неща, а Учителят е Учител за духовните неща. Неразбиране, брат. Голямо невежество.
към текста >>

Те се усмихваха, почесваха се зад врата и философски казваха: "Брат, ние смятахме, че Учителят разбира от духовните и Божествените неща, но че от физическите работи не разбира.
Макар че Учителят държеше за ред и порядък, селището се устрои в безпорядък. Аз си спомням как на съборите, когато се опъваха палатките за подслон, Учителят държеше да се подредят по конец и по редове, да се оформят местата за боклук, отходните места и пр. Държеше за порядък и чистота. Но как и защо се случи така, че селището се изгради в безпорядък - не можах да си отговоря. Много по-късно, след заминаването на Учителя, запитвах възрастните приятели. Те се усмихваха, почесваха се зад врата и философски казваха: "Брат, ние смятахме, че Учителят разбира от духовните и Божествените неща, но че от физическите работи не разбира. Смятахме, че ние, които сме от света, ги разбираме тия неща по-добре от Него. Смятахме, че ние разбираме светските неща, а Учителят е Учител за духовните неща. Неразбиране, брат. Голямо невежество. И затова много беди ни сполетяха." Така говореха побелелите братя след 1945 година, когато си бе заминал Учителят.
към текста >>

Смятахме, че ние разбираме светските неща, а Учителят е Учител за духовните неща.
Държеше за порядък и чистота. Но как и защо се случи така, че селището се изгради в безпорядък - не можах да си отговоря. Много по-късно, след заминаването на Учителя, запитвах възрастните приятели. Те се усмихваха, почесваха се зад врата и философски казваха: "Брат, ние смятахме, че Учителят разбира от духовните и Божествените неща, но че от физическите работи не разбира. Смятахме, че ние, които сме от света, ги разбираме тия неща по-добре от Него. Смятахме, че ние разбираме светските неща, а Учителят е Учител за духовните неща. Неразбиране, брат. Голямо невежество. И затова много беди ни сполетяха." Така говореха побелелите братя след 1945 година, когато си бе заминал Учителят. Беше прекаран водопровод на "Изгрева", имаше вече течаща вода и отпадна грижата ни да се ходи с бурета и с каруци да се кара вода от разсадника за миене, а за пиене - от извора на Дианабад. Приятелите решиха да се прекара и електричество на "Изгрева".
към текста >>

И затова много беди ни сполетяха." Така говореха побелелите братя след 1945 година, когато си бе заминал Учителят.
Те се усмихваха, почесваха се зад врата и философски казваха: "Брат, ние смятахме, че Учителят разбира от духовните и Божествените неща, но че от физическите работи не разбира. Смятахме, че ние, които сме от света, ги разбираме тия неща по-добре от Него. Смятахме, че ние разбираме светските неща, а Учителят е Учител за духовните неща. Неразбиране, брат. Голямо невежество. И затова много беди ни сполетяха." Така говореха побелелите братя след 1945 година, когато си бе заминал Учителят. Беше прекаран водопровод на "Изгрева", имаше вече течаща вода и отпадна грижата ни да се ходи с бурета и с каруци да се кара вода от разсадника за миене, а за пиене - от извора на Дианабад. Приятелите решиха да се прекара и електричество на "Изгрева". До този момент бяхме на газени лампи и фенери, а за салона имаше петромаксови лампи, които осветяваха, колкото лампа от 500 вата. Отидоха приятелите при Учителя и съобщиха своето решение. Учителят мълчеше.
към текста >>

Отидоха приятелите при Учителя и съобщиха своето решение.
Голямо невежество. И затова много беди ни сполетяха." Така говореха побелелите братя след 1945 година, когато си бе заминал Учителят. Беше прекаран водопровод на "Изгрева", имаше вече течаща вода и отпадна грижата ни да се ходи с бурета и с каруци да се кара вода от разсадника за миене, а за пиене - от извора на Дианабад. Приятелите решиха да се прекара и електричество на "Изгрева". До този момент бяхме на газени лампи и фенери, а за салона имаше петромаксови лампи, които осветяваха, колкото лампа от 500 вата. Отидоха приятелите при Учителя и съобщиха своето решение. Учителят мълчеше. Те не Го питаха и не искаха Неговото мнение дали да се прекара електричество на "Изгрева", а отидоха с готово решение. Учителят мълчи и нищо не казва. Накрая те настояха за Неговата тежка дума: "Щом сте решили - направете го". Прекараха електричество на "Изгрева", светна в салона и в стаята на Учителя, светнаха лампи в бараките на приятелите.
към текста >>

Учителят мълчеше.
И затова много беди ни сполетяха." Така говореха побелелите братя след 1945 година, когато си бе заминал Учителят. Беше прекаран водопровод на "Изгрева", имаше вече течаща вода и отпадна грижата ни да се ходи с бурета и с каруци да се кара вода от разсадника за миене, а за пиене - от извора на Дианабад. Приятелите решиха да се прекара и електричество на "Изгрева". До този момент бяхме на газени лампи и фенери, а за салона имаше петромаксови лампи, които осветяваха, колкото лампа от 500 вата. Отидоха приятелите при Учителя и съобщиха своето решение. Учителят мълчеше. Те не Го питаха и не искаха Неговото мнение дали да се прекара електричество на "Изгрева", а отидоха с готово решение. Учителят мълчи и нищо не казва. Накрая те настояха за Неговата тежка дума: "Щом сте решили - направете го". Прекараха електричество на "Изгрева", светна в салона и в стаята на Учителя, светнаха лампи в бараките на приятелите. На поляната, където играехме Паневритмия, бе поставен един голям стълб и на него бе окачена голяма крушка от 500 вата, за да осветява нощем.
към текста >>

Учителят мълчи и нищо не казва.
Приятелите решиха да се прекара и електричество на "Изгрева". До този момент бяхме на газени лампи и фенери, а за салона имаше петромаксови лампи, които осветяваха, колкото лампа от 500 вата. Отидоха приятелите при Учителя и съобщиха своето решение. Учителят мълчеше. Те не Го питаха и не искаха Неговото мнение дали да се прекара електричество на "Изгрева", а отидоха с готово решение. Учителят мълчи и нищо не казва. Накрая те настояха за Неговата тежка дума: "Щом сте решили - направете го". Прекараха електричество на "Изгрева", светна в салона и в стаята на Учителя, светнаха лампи в бараките на приятелите. На поляната, където играехме Паневритмия, бе поставен един голям стълб и на него бе окачена голяма крушка от 500 вата, за да осветява нощем. Имаше и общ електромер, който отчиташе похарчената електроенергия и Учителят, когато му дойдеше времето, изваждаше пари и плащаше за нея. Бараките на приятелите никнеха като гъби.
към текста >>

Прекараха електричество на "Изгрева", светна в салона и в стаята на Учителя, светнаха лампи в бараките на приятелите.
Отидоха приятелите при Учителя и съобщиха своето решение. Учителят мълчеше. Те не Го питаха и не искаха Неговото мнение дали да се прекара електричество на "Изгрева", а отидоха с готово решение. Учителят мълчи и нищо не казва. Накрая те настояха за Неговата тежка дума: "Щом сте решили - направете го". Прекараха електричество на "Изгрева", светна в салона и в стаята на Учителя, светнаха лампи в бараките на приятелите. На поляната, където играехме Паневритмия, бе поставен един голям стълб и на него бе окачена голяма крушка от 500 вата, за да осветява нощем. Имаше и общ електромер, който отчиташе похарчената електроенергия и Учителят, когато му дойдеше времето, изваждаше пари и плащаше за нея. Бараките на приятелите никнеха като гъби. В тях бяха вече окачени електрически крушки. Но дойдоха зимните месеци и си накупиха котлони и започнаха да си готвят на тях, та дори и да се отопляват с тях.
към текста >>

Имаше и общ електромер, който отчиташе похарчената електроенергия и Учителят, когато му дойдеше времето, изваждаше пари и плащаше за нея.
Те не Го питаха и не искаха Неговото мнение дали да се прекара електричество на "Изгрева", а отидоха с готово решение. Учителят мълчи и нищо не казва. Накрая те настояха за Неговата тежка дума: "Щом сте решили - направете го". Прекараха електричество на "Изгрева", светна в салона и в стаята на Учителя, светнаха лампи в бараките на приятелите. На поляната, където играехме Паневритмия, бе поставен един голям стълб и на него бе окачена голяма крушка от 500 вата, за да осветява нощем. Имаше и общ електромер, който отчиташе похарчената електроенергия и Учителят, когато му дойдеше времето, изваждаше пари и плащаше за нея. Бараките на приятелите никнеха като гъби. В тях бяха вече окачени електрически крушки. Но дойдоха зимните месеци и си накупиха котлони и започнаха да си готвят на тях, та дори и да се отопляват с тях. Изведнъж разходът на електрическа енергия скочи над десет пъти. Дойде инкасаторът, видя електромера и отчете, че трябва да се плати една голяма сума.
към текста >>

Отиват при Учителя и Му искат пари.
Бараките на приятелите никнеха като гъби. В тях бяха вече окачени електрически крушки. Но дойдоха зимните месеци и си накупиха котлони и започнаха да си готвят на тях, та дори и да се отопляват с тях. Изведнъж разходът на електрическа енергия скочи над десет пъти. Дойде инкасаторът, видя електромера и отчете, че трябва да се плати една голяма сума. Отиват при Учителя и Му искат пари. Той ги пита: "Защо толкова поскъпна токът? " - "Учителю, не е поскъпнал, но всички се включиха в общия братски електромер и се осветяват, и си готвят, и се топлят." Учителят намръщи вежди: "Щом е така - да си плащат тока! Аз пари не давам за тях." Тръгна брат Ангел Вълчев да събира пари от барака на барака. Но никой не дава. Всеки смята, че това е Братство, че всичко е общо и щом е общо, трябва да се плаща от братската каса.
към текста >>

" - "Учителю, не е поскъпнал, но всички се включиха в общия братски електромер и се осветяват, и си готвят, и се топлят." Учителят намръщи вежди: "Щом е така - да си плащат тока!
Но дойдоха зимните месеци и си накупиха котлони и започнаха да си готвят на тях, та дори и да се отопляват с тях. Изведнъж разходът на електрическа енергия скочи над десет пъти. Дойде инкасаторът, видя електромера и отчете, че трябва да се плати една голяма сума. Отиват при Учителя и Му искат пари. Той ги пита: "Защо толкова поскъпна токът? " - "Учителю, не е поскъпнал, но всички се включиха в общия братски електромер и се осветяват, и си готвят, и се топлят." Учителят намръщи вежди: "Щом е така - да си плащат тока! Аз пари не давам за тях." Тръгна брат Ангел Вълчев да събира пари от барака на барака. Но никой не дава. Всеки смята, че това е Братство, че всичко е общо и щом е общо, трябва да се плаща от братската каса. А в тази братска каса те не бяха внесли нищо. Излизаше така, че Учителят трябваше да плаща за тях, само защото живеят на "Изгрева" и затова, че се числят към Бялото Братство.
към текста >>

Излизаше така, че Учителят трябваше да плаща за тях, само защото живеят на "Изгрева" и затова, че се числят към Бялото Братство.
" - "Учителю, не е поскъпнал, но всички се включиха в общия братски електромер и се осветяват, и си готвят, и се топлят." Учителят намръщи вежди: "Щом е така - да си плащат тока! Аз пари не давам за тях." Тръгна брат Ангел Вълчев да събира пари от барака на барака. Но никой не дава. Всеки смята, че това е Братство, че всичко е общо и щом е общо, трябва да се плаща от братската каса. А в тази братска каса те не бяха внесли нищо. Излизаше така, че Учителят трябваше да плаща за тях, само защото живеят на "Изгрева" и затова, че се числят към Бялото Братство. Надигна се врява, недоволство. Имаше всякакви хора на "Изгрева" - анархисти, комунисти, социалисти, републиканци. Казваха: "Ще се плаща от братската каса. Нали тук всичко е общо и сме за братство." Но когато ги подканиха да внесат сума за братската каса, те вдигнаха рамене. Брат Борис Дряновски тръгна от барака на барака да проверява кой какви крушки и котлони има и кой какво плаща.
към текста >>

Не питаха Учителя.
Казваха: "Ще се плаща от братската каса. Нали тук всичко е общо и сме за братство." Но когато ги подканиха да внесат сума за братската каса, те вдигнаха рамене. Брат Борис Дряновски тръгна от барака на барака да проверява кой какви крушки и котлони има и кой какво плаща. Той откри около 40 човека, които бракониерстваха. Накрая недоволните решиха да свикат общо събрание в салона на "Изгрева". Не питаха Учителя. Направиха събрание и салонът се изпълни повече, отколкото за беседа на Учителя. Председател на събранието бе Тодор Стоименов. Вдигна се врява. Всеки говореше, че трябва общо да се плаща. Вдигаха се лозунги за "общ комунален живот" и се възмущаваха всички, че трябва да плащат.
към текста >>

Направиха събрание и салонът се изпълни повече, отколкото за беседа на Учителя.
Нали тук всичко е общо и сме за братство." Но когато ги подканиха да внесат сума за братската каса, те вдигнаха рамене. Брат Борис Дряновски тръгна от барака на барака да проверява кой какви крушки и котлони има и кой какво плаща. Той откри около 40 човека, които бракониерстваха. Накрая недоволните решиха да свикат общо събрание в салона на "Изгрева". Не питаха Учителя. Направиха събрание и салонът се изпълни повече, отколкото за беседа на Учителя. Председател на събранието бе Тодор Стоименов. Вдигна се врява. Всеки говореше, че трябва общо да се плаща. Вдигаха се лозунги за "общ комунален живот" и се възмущаваха всички, че трябва да плащат. Дори се стигна дотам да упрекват Учителя, че в салона свети цяла нощ голяма крушка, както и онази крушка, на стълба на поляната светела през нощта и събирала бръмбари, пеперуди и тези две крушки харчели целия ток на "Изгрева".
към текста >>

Дори се стигна дотам да упрекват Учителя, че в салона свети цяла нощ голяма крушка, както и онази крушка, на стълба на поляната светела през нощта и събирала бръмбари, пеперуди и тези две крушки харчели целия ток на "Изгрева".
Направиха събрание и салонът се изпълни повече, отколкото за беседа на Учителя. Председател на събранието бе Тодор Стоименов. Вдигна се врява. Всеки говореше, че трябва общо да се плаща. Вдигаха се лозунги за "общ комунален живот" и се възмущаваха всички, че трябва да плащат. Дори се стигна дотам да упрекват Учителя, че в салона свети цяла нощ голяма крушка, както и онази крушка, на стълба на поляната светела през нощта и събирала бръмбари, пеперуди и тези две крушки харчели целия ток на "Изгрева". И други неща изнесоха и пак упрекнаха Учителя. Брат Ангел съобщи, че сумата, която трябва да се плати, е 17 000 лева, а са събрани само 500-600 . Всички си правят оглушки - уж, че нищо не са чули. Това беше бунт срещу Школата на Учителя. Чист бунт.
към текста >>

И други неща изнесоха и пак упрекнаха Учителя.
Председател на събранието бе Тодор Стоименов. Вдигна се врява. Всеки говореше, че трябва общо да се плаща. Вдигаха се лозунги за "общ комунален живот" и се възмущаваха всички, че трябва да плащат. Дори се стигна дотам да упрекват Учителя, че в салона свети цяла нощ голяма крушка, както и онази крушка, на стълба на поляната светела през нощта и събирала бръмбари, пеперуди и тези две крушки харчели целия ток на "Изгрева". И други неща изнесоха и пак упрекнаха Учителя. Брат Ангел съобщи, че сумата, която трябва да се плати, е 17 000 лева, а са събрани само 500-600 . Всички си правят оглушки - уж, че нищо не са чули. Това беше бунт срещу Школата на Учителя. Чист бунт. Учителят беше горе в стаята Си и не слезе долу.
към текста >>

Това беше бунт срещу Школата на Учителя.
Вдигаха се лозунги за "общ комунален живот" и се възмущаваха всички, че трябва да плащат. Дори се стигна дотам да упрекват Учителя, че в салона свети цяла нощ голяма крушка, както и онази крушка, на стълба на поляната светела през нощта и събирала бръмбари, пеперуди и тези две крушки харчели целия ток на "Изгрева". И други неща изнесоха и пак упрекнаха Учителя. Брат Ангел съобщи, че сумата, която трябва да се плати, е 17 000 лева, а са събрани само 500-600 . Всички си правят оглушки - уж, че нищо не са чули. Това беше бунт срещу Школата на Учителя. Чист бунт. Учителят беше горе в стаята Си и не слезе долу. В този салон, където Учителят сваляше Словото на Бога, се развихри буря и ураган. Отидоха при Учителя и Му съобщиха решението на събранието, че трябва да се плаща от братската каса. Учителят ги изслуша и каза: "Ние този опит с комуната го правихме и той се провали.
към текста >>

Учителят беше горе в стаята Си и не слезе долу.
И други неща изнесоха и пак упрекнаха Учителя. Брат Ангел съобщи, че сумата, която трябва да се плати, е 17 000 лева, а са събрани само 500-600 . Всички си правят оглушки - уж, че нищо не са чули. Това беше бунт срещу Школата на Учителя. Чист бунт. Учителят беше горе в стаята Си и не слезе долу. В този салон, където Учителят сваляше Словото на Бога, се развихри буря и ураган. Отидоха при Учителя и Му съобщиха решението на събранието, че трябва да се плаща от братската каса. Учителят ги изслуша и каза: "Ние този опит с комуната го правихме и той се провали. Втори път няма да го правим. Затова отрежете жиците от общия електромер.
към текста >>

В този салон, където Учителят сваляше Словото на Бога, се развихри буря и ураган.
Брат Ангел съобщи, че сумата, която трябва да се плати, е 17 000 лева, а са събрани само 500-600 . Всички си правят оглушки - уж, че нищо не са чули. Това беше бунт срещу Школата на Учителя. Чист бунт. Учителят беше горе в стаята Си и не слезе долу. В този салон, където Учителят сваляше Словото на Бога, се развихри буря и ураган. Отидоха при Учителя и Му съобщиха решението на събранието, че трябва да се плаща от братската каса. Учителят ги изслуша и каза: "Ние този опит с комуната го правихме и той се провали. Втори път няма да го правим. Затова отрежете жиците от общия електромер. Всеки, който иска електрически ток, сам да си го прокара и сам да си го плаща.
към текста >>

Отидоха при Учителя и Му съобщиха решението на събранието, че трябва да се плаща от братската каса.
Всички си правят оглушки - уж, че нищо не са чули. Това беше бунт срещу Школата на Учителя. Чист бунт. Учителят беше горе в стаята Си и не слезе долу. В този салон, където Учителят сваляше Словото на Бога, се развихри буря и ураган. Отидоха при Учителя и Му съобщиха решението на събранието, че трябва да се плаща от братската каса. Учителят ги изслуша и каза: "Ние този опит с комуната го правихме и той се провали. Втори път няма да го правим. Затова отрежете жиците от общия електромер. Всеки, който иска електрически ток, сам да си го прокара и сам да си го плаща. Аз втори път в ада не влизам."
към текста >>

Учителят ги изслуша и каза: "Ние този опит с комуната го правихме и той се провали.
Това беше бунт срещу Школата на Учителя. Чист бунт. Учителят беше горе в стаята Си и не слезе долу. В този салон, където Учителят сваляше Словото на Бога, се развихри буря и ураган. Отидоха при Учителя и Му съобщиха решението на събранието, че трябва да се плаща от братската каса. Учителят ги изслуша и каза: "Ние този опит с комуната го правихме и той се провали. Втори път няма да го правим. Затова отрежете жиците от общия електромер. Всеки, който иска електрически ток, сам да си го прокара и сам да си го плаща. Аз втори път в ада не влизам." Делегацията бе недоволна, но отидоха и съобщиха решението на Учителя.
към текста >>

Делегацията бе недоволна, но отидоха и съобщиха решението на Учителя.
Учителят ги изслуша и каза: "Ние този опит с комуната го правихме и той се провали. Втори път няма да го правим. Затова отрежете жиците от общия електромер. Всеки, който иска електрически ток, сам да си го прокара и сам да си го плаща. Аз втори път в ада не влизам." Делегацията бе недоволна, но отидоха и съобщиха решението на Учителя. Всички посърнаха. Разотидоха се. Вечерта нямаше електричество за тях. Бяха откачени. Полека-лека започнаха да си инсталират електромери и всеки сам започна да си плаща.
към текста >>

Никой не одобряваше метода на Учителя.
Всички посърнаха. Разотидоха се. Вечерта нямаше електричество за тях. Бяха откачени. Полека-лека започнаха да си инсталират електромери и всеки сам започна да си плаща. Никой не одобряваше метода на Учителя. Защо трябва да се плаща еднолично, когато трябвало общо, както се пее в песента "Братство - единство". А Учителят този въпрос със комуните го беше разрешил така: "Не се комунизира капиталът, а се комунизира трудът." Тук изгре- вяни искаха да комунизират капитала, при създаването на който те не бяха взели участие. Аз бях свидетел на този бунт - това бяха срамни и обидни сцени за Учителя! Отидох и споделих с Него. "Никога не се допитвай до народа, защото хората докарват други духове, които воюват срещу Единоначалието на Божествения Дух." Това беше урок за всички.
към текста >>

А Учителят този въпрос със комуните го беше разрешил така: "Не се комунизира капиталът, а се комунизира трудът." Тук изгре- вяни искаха да комунизират капитала, при създаването на който те не бяха взели участие.
Вечерта нямаше електричество за тях. Бяха откачени. Полека-лека започнаха да си инсталират електромери и всеки сам започна да си плаща. Никой не одобряваше метода на Учителя. Защо трябва да се плаща еднолично, когато трябвало общо, както се пее в песента "Братство - единство". А Учителят този въпрос със комуните го беше разрешил така: "Не се комунизира капиталът, а се комунизира трудът." Тук изгре- вяни искаха да комунизират капитала, при създаването на който те не бяха взели участие. Аз бях свидетел на този бунт - това бяха срамни и обидни сцени за Учителя! Отидох и споделих с Него. "Никога не се допитвай до народа, защото хората докарват други духове, които воюват срещу Единоначалието на Божествения Дух." Това беше урок за всички. При друг случай попитах Учителя за това електрическо осветление - какво е Неговото мнение. "Ако питаха Мен, не трябваше да се прокарва осветление в салона и на "Изгрева".
към текста >>

Аз бях свидетел на този бунт - това бяха срамни и обидни сцени за Учителя!
Бяха откачени. Полека-лека започнаха да си инсталират електромери и всеки сам започна да си плаща. Никой не одобряваше метода на Учителя. Защо трябва да се плаща еднолично, когато трябвало общо, както се пее в песента "Братство - единство". А Учителят този въпрос със комуните го беше разрешил така: "Не се комунизира капиталът, а се комунизира трудът." Тук изгре- вяни искаха да комунизират капитала, при създаването на който те не бяха взели участие. Аз бях свидетел на този бунт - това бяха срамни и обидни сцени за Учителя! Отидох и споделих с Него. "Никога не се допитвай до народа, защото хората докарват други духове, които воюват срещу Единоначалието на Божествения Дух." Това беше урок за всички. При друг случай попитах Учителя за това електрическо осветление - какво е Неговото мнение. "Ако питаха Мен, не трябваше да се прокарва осветление в салона и на "Изгрева". Щяхме да минем с газените и петромаксовите лампи.
към текста >>

При друг случай попитах Учителя за това електрическо осветление - какво е Неговото мнение.
Защо трябва да се плаща еднолично, когато трябвало общо, както се пее в песента "Братство - единство". А Учителят този въпрос със комуните го беше разрешил така: "Не се комунизира капиталът, а се комунизира трудът." Тук изгре- вяни искаха да комунизират капитала, при създаването на който те не бяха взели участие. Аз бях свидетел на този бунт - това бяха срамни и обидни сцени за Учителя! Отидох и споделих с Него. "Никога не се допитвай до народа, защото хората докарват други духове, които воюват срещу Единоначалието на Божествения Дух." Това беше урок за всички. При друг случай попитах Учителя за това електрическо осветление - какво е Неговото мнение. "Ако питаха Мен, не трябваше да се прокарва осветление в салона и на "Изгрева". Щяхме да минем с газените и петромаксовите лампи. С електрическото осветление на "Изгрева" се докараха електрически сили и други влияния, които действат разрушително и това може да бъде фатално." "Изгревът" след време бе иззет и разрушен до основи. Ние бяхме причина за това. Първо се почна с непослушанието, после дойде бунтът и накрая - разрушението.
към текста >>

Когато на поляната започна да се играе Паневритмията, Учителят бе наредил да се осветлява отстрани поляната, като се поставят няколко лампи в кръг, но да бъдат отдалечени на 10-15 метра от кръга на Паневритмията.
"Ако питаха Мен, не трябваше да се прокарва осветление в салона и на "Изгрева". Щяхме да минем с газените и петромаксовите лампи. С електрическото осветление на "Изгрева" се докараха електрически сили и други влияния, които действат разрушително и това може да бъде фатално." "Изгревът" след време бе иззет и разрушен до основи. Ние бяхме причина за това. Първо се почна с непослушанието, после дойде бунтът и накрая - разрушението. Когато на поляната започна да се играе Паневритмията, Учителят бе наредил да се осветлява отстрани поляната, като се поставят няколко лампи в кръг, но да бъдат отдалечени на 10-15 метра от кръга на Паневритмията. Не Го послушаха и ние играехме Паневритмия около онзи стълб с голямата крушка, който бе поставен точно в средата на кръга. После се чудеха, защо новата власт не ни разрешаваше да играем Паневритмия дори и в гората. Това са съотношения, свързани с послушанието, което имаме към Учителя. Имаш послушание - пътят на ученика е отворен! Нямаш послушание - пътят ти е затворен!
към текста >>

Това са съотношения, свързани с послушанието, което имаме към Учителя.
Ние бяхме причина за това. Първо се почна с непослушанието, после дойде бунтът и накрая - разрушението. Когато на поляната започна да се играе Паневритмията, Учителят бе наредил да се осветлява отстрани поляната, като се поставят няколко лампи в кръг, но да бъдат отдалечени на 10-15 метра от кръга на Паневритмията. Не Го послушаха и ние играехме Паневритмия около онзи стълб с голямата крушка, който бе поставен точно в средата на кръга. После се чудеха, защо новата власт не ни разрешаваше да играем Паневритмия дори и в гората. Това са съотношения, свързани с послушанието, което имаме към Учителя. Имаш послушание - пътят на ученика е отворен! Нямаш послушание - пътят ти е затворен! Старите приятели разказваха, че когато била прекарана трамвайната линия в София, началната спирка в центъра на града е била около църквата "Света Неделя". Там спирали трамваите, после обикаляли целия площад и църквата и поемали обратния път. Веднъж Учителят, като минал оттам, погледнал към църквата и жиците и изрекъл следното: "Не е на хубаво, че трамваите с тези жици обикалят непрекъснато около църквата." Приятелите запомнили думите Му, за да могат да ги проверят след няколко месеца.
към текста >>

Веднъж Учителят, като минал оттам, погледнал към църквата и жиците и изрекъл следното: "Не е на хубаво, че трамваите с тези жици обикалят непрекъснато около църквата." Приятелите запомнили думите Му, за да могат да ги проверят след няколко месеца.
Това са съотношения, свързани с послушанието, което имаме към Учителя. Имаш послушание - пътят на ученика е отворен! Нямаш послушание - пътят ти е затворен! Старите приятели разказваха, че когато била прекарана трамвайната линия в София, началната спирка в центъра на града е била около църквата "Света Неделя". Там спирали трамваите, после обикаляли целия площад и църквата и поемали обратния път. Веднъж Учителят, като минал оттам, погледнал към църквата и жиците и изрекъл следното: "Не е на хубаво, че трамваите с тези жици обикалят непрекъснато около църквата." Приятелите запомнили думите Му, за да могат да ги проверят след няколко месеца. Точно тогава става атентатът в църквата "Света Неделя". Поставената под кубетата бомба разрушава покрива, загиват много хора и стотици са ранени. Това стана на 16 април 1925 година. Загинаха над 150 човека и имаше около 500 ранени. Властта обвини комунистите за този атентат.
към текста >>

А Учителят я разбули - електричеството, електрическите жици, електрическото поле и сили са несъвместими с храм, където се чете Евангелие и Библия.
Властта обвини комунистите за този атентат. Те бяха извършителите - това се знае. Но кой бе онзи, който нареди да се прокарат тези жици около църквата? Това остана неизвестно. Причината за атентата също бе забулена в тайна. А Учителят я разбули - електричеството, електрическите жици, електрическото поле и сили са несъвместими с храм, където се чете Евангелие и Библия. "Изгревът" бе разрушен, а изгревяни бяха настанени в апартаменти по цяла София. Бяхме пръснати, не можехме да се виждаме, да общуваме, а годините ни минаваха и ние стареехме. Галилей Величков Сега ще ви разкажа за песента "Писмото". Поводът за раждането на тази песен е следният: В онези ранни години, когато Учителят е започнал своята дейност, нашите приятели са се събирали на редовни събрания в различни салони, където са слушали Словото Му.
към текста >>

Поводът за раждането на тази песен е следният: В онези ранни години, когато Учителят е започнал своята дейност, нашите приятели са се събирали на редовни събрания в различни салони, където са слушали Словото Му.
А Учителят я разбули - електричеството, електрическите жици, електрическото поле и сили са несъвместими с храм, където се чете Евангелие и Библия. "Изгревът" бе разрушен, а изгревяни бяха настанени в апартаменти по цяла София. Бяхме пръснати, не можехме да се виждаме, да общуваме, а годините ни минаваха и ние стареехме. Галилей Величков Сега ще ви разкажа за песента "Писмото". Поводът за раждането на тази песен е следният: В онези ранни години, когато Учителят е започнал своята дейност, нашите приятели са се събирали на редовни събрания в различни салони, където са слушали Словото Му. Тогава са говорили помежду си: "Как може така? Навсякъде има ред, навсякъде има дисциплина, навсякъде има членски карти, членски вноски, има изградена организация с ръководство, а при нас няма? У нас никой в тези събрания не те пита кой си, кога идваш, кога си заминаваш, слушаш ли или не слушаш, четеш ли, не четеш ли, никой на никого не се подчинява, всички слушат само Учителя. Разбира се, слушат, но не всички изпълняват. Изпълняват тези, които имат послушание.
към текста >>

У нас никой в тези събрания не те пита кой си, кога идваш, кога си заминаваш, слушаш ли или не слушаш, четеш ли, не четеш ли, никой на никого не се подчинява, всички слушат само Учителя.
Галилей Величков Сега ще ви разкажа за песента "Писмото". Поводът за раждането на тази песен е следният: В онези ранни години, когато Учителят е започнал своята дейност, нашите приятели са се събирали на редовни събрания в различни салони, където са слушали Словото Му. Тогава са говорили помежду си: "Как може така? Навсякъде има ред, навсякъде има дисциплина, навсякъде има членски карти, членски вноски, има изградена организация с ръководство, а при нас няма? У нас никой в тези събрания не те пита кой си, кога идваш, кога си заминаваш, слушаш ли или не слушаш, четеш ли, не четеш ли, никой на никого не се подчинява, всички слушат само Учителя. Разбира се, слушат, но не всички изпълняват. Изпълняват тези, които имат послушание. Затова трябва да се сложи ред и порядък. Трябва организация и ръководство. А този въпрос, върху който сега размишляваме, в следващата сряда ще го поставим на Учителя." Така мислят и решават приятелите, без знанието на Учителя.
към текста >>

А този въпрос, върху който сега размишляваме, в следващата сряда ще го поставим на Учителя." Така мислят и решават приятелите, без знанието на Учителя.
У нас никой в тези събрания не те пита кой си, кога идваш, кога си заминаваш, слушаш ли или не слушаш, четеш ли, не четеш ли, никой на никого не се подчинява, всички слушат само Учителя. Разбира се, слушат, но не всички изпълняват. Изпълняват тези, които имат послушание. Затова трябва да се сложи ред и порядък. Трябва организация и ръководство. А този въпрос, върху който сега размишляваме, в следващата сряда ще го поставим на Учителя." Така мислят и решават приятелите, без знанието на Учителя. Обаче Той знае какво мислят. Но те не знаят, че Той знае всичко тава. С нетърпение очакват да дойде тази сряда, в която са готови да направят своето изложение пред Учителя. Въпросната сряда идва. Учителят извиква Тодор Стоименов и му връчва един плик с писмо.
към текста >>

С нетърпение очакват да дойде тази сряда, в която са готови да направят своето изложение пред Учителя.
Затова трябва да се сложи ред и порядък. Трябва организация и ръководство. А този въпрос, върху който сега размишляваме, в следващата сряда ще го поставим на Учителя." Така мислят и решават приятелите, без знанието на Учителя. Обаче Той знае какво мислят. Но те не знаят, че Той знае всичко тава. С нетърпение очакват да дойде тази сряда, в която са готови да направят своето изложение пред Учителя. Въпросната сряда идва. Учителят извиква Тодор Стоименов и му връчва един плик с писмо. Тодор Стоименов е един от първите ученици на Учителя. Когато Учителят идва на беседа, те обикновено заедно влизат в салона. Това е знак на уважението на Учителя към първия Му ученик.
към текста >>

Учителят извиква Тодор Стоименов и му връчва един плик с писмо.
А този въпрос, върху който сега размишляваме, в следващата сряда ще го поставим на Учителя." Така мислят и решават приятелите, без знанието на Учителя. Обаче Той знае какво мислят. Но те не знаят, че Той знае всичко тава. С нетърпение очакват да дойде тази сряда, в която са готови да направят своето изложение пред Учителя. Въпросната сряда идва. Учителят извиква Тодор Стоименов и му връчва един плик с писмо. Тодор Стоименов е един от първите ученици на Учителя. Когато Учителят идва на беседа, те обикновено заедно влизат в салона. Това е знак на уважението на Учителя към първия Му ученик. И сега му казва: "Тодорчо, Аз няма да идвам на беседа. Ти ще отвориш писмото и ще го прочетеш там на всички в салона".
към текста >>

Тодор Стоименов е един от първите ученици на Учителя.
Обаче Той знае какво мислят. Но те не знаят, че Той знае всичко тава. С нетърпение очакват да дойде тази сряда, в която са готови да направят своето изложение пред Учителя. Въпросната сряда идва. Учителят извиква Тодор Стоименов и му връчва един плик с писмо. Тодор Стоименов е един от първите ученици на Учителя. Когато Учителят идва на беседа, те обикновено заедно влизат в салона. Това е знак на уважението на Учителя към първия Му ученик. И сега му казва: "Тодорчо, Аз няма да идвам на беседа. Ти ще отвориш писмото и ще го прочетеш там на всички в салона". Брат Тодор взема писмото и влиза в салона сам, за голямо учудване на присъстващите, защото знаят, че Учителят трябва да дойде, а виждат, че е дошъл само брат Стоименов и държи в ръцете си плик.
към текста >>

Когато Учителят идва на беседа, те обикновено заедно влизат в салона.
Но те не знаят, че Той знае всичко тава. С нетърпение очакват да дойде тази сряда, в която са готови да направят своето изложение пред Учителя. Въпросната сряда идва. Учителят извиква Тодор Стоименов и му връчва един плик с писмо. Тодор Стоименов е един от първите ученици на Учителя. Когато Учителят идва на беседа, те обикновено заедно влизат в салона. Това е знак на уважението на Учителя към първия Му ученик. И сега му казва: "Тодорчо, Аз няма да идвам на беседа. Ти ще отвориш писмото и ще го прочетеш там на всички в салона". Брат Тодор взема писмото и влиза в салона сам, за голямо учудване на присъстващите, защото знаят, че Учителят трябва да дойде, а виждат, че е дошъл само брат Стоименов и държи в ръцете си плик. Всички са озадачени.
към текста >>

Това е знак на уважението на Учителя към първия Му ученик.
С нетърпение очакват да дойде тази сряда, в която са готови да направят своето изложение пред Учителя. Въпросната сряда идва. Учителят извиква Тодор Стоименов и му връчва един плик с писмо. Тодор Стоименов е един от първите ученици на Учителя. Когато Учителят идва на беседа, те обикновено заедно влизат в салона. Това е знак на уважението на Учителя към първия Му ученик. И сега му казва: "Тодорчо, Аз няма да идвам на беседа. Ти ще отвориш писмото и ще го прочетеш там на всички в салона". Брат Тодор взема писмото и влиза в салона сам, за голямо учудване на присъстващите, защото знаят, че Учителят трябва да дойде, а виждат, че е дошъл само брат Стоименов и държи в ръцете си плик. Всички са озадачени. Когато отива до катедрата, той казва: "Братя и сестри, Учителят днес няма да дойде на беседа.
към текста >>

Брат Тодор взема писмото и влиза в салона сам, за голямо учудване на присъстващите, защото знаят, че Учителят трябва да дойде, а виждат, че е дошъл само брат Стоименов и държи в ръцете си плик.
Тодор Стоименов е един от първите ученици на Учителя. Когато Учителят идва на беседа, те обикновено заедно влизат в салона. Това е знак на уважението на Учителя към първия Му ученик. И сега му казва: "Тодорчо, Аз няма да идвам на беседа. Ти ще отвориш писмото и ще го прочетеш там на всички в салона". Брат Тодор взема писмото и влиза в салона сам, за голямо учудване на присъстващите, защото знаят, че Учителят трябва да дойде, а виждат, че е дошъл само брат Стоименов и държи в ръцете си плик. Всички са озадачени. Когато отива до катедрата, той казва: "Братя и сестри, Учителят днес няма да дойде на беседа. Той ми даде това писмо да ви го прочета. Ето сега пред вас ще го отворя и ще видите какво е написал". Със затаен дъх всички чакат.
към текста >>

Когато отива до катедрата, той казва: "Братя и сестри, Учителят днес няма да дойде на беседа.
Това е знак на уважението на Учителя към първия Му ученик. И сега му казва: "Тодорчо, Аз няма да идвам на беседа. Ти ще отвориш писмото и ще го прочетеш там на всички в салона". Брат Тодор взема писмото и влиза в салона сам, за голямо учудване на присъстващите, защото знаят, че Учителят трябва да дойде, а виждат, че е дошъл само брат Стоименов и държи в ръцете си плик. Всички са озадачени. Когато отива до катедрата, той казва: "Братя и сестри, Учителят днес няма да дойде на беседа. Той ми даде това писмо да ви го прочета. Ето сега пред вас ще го отворя и ще видите какво е написал". Със затаен дъх всички чакат. Той отваря плика. Бавно и с разтреперан глас, брат Тодор чете:
към текста >>

Нашите приятели, които са очаквали с нетърпение този ден, за да отправят към Учителя своето разсъждение за ред, организация и ръководство, са засрамени. Защо?
"Когато Любовта царува, смут не става. Когато Мъдростта управлява, редът не се нарушава. Когато Истината грее, плодът цъфти и зрее." Спомням си, след като бе прочетено писмото, какво разочарование се изписа по лицата на възрастните приятели, които искаха да създават организация. В салона настъпва тишина. Нашите приятели, които са очаквали с нетърпение този ден, за да отправят към Учителя своето разсъждение за ред, организация и ръководство, са засрамени. Защо? Защото дълги години са слушали беседи на Учителя за абсолютната и безусловна свобода на човека. Свободата е вътрешно качество на ученика. Свободата е качество на човешката душа и стремеж на човешкия дух. Това е Пътят на ученика - да бъде свободен в проучването на Словото и в приложението Му чрез собствения си живот. Този Път е разгледан подробно в съборните беседи от 1927 година, отпечатани в томчето "Пътят на ученика".
към текста >>

Защото дълги години са слушали беседи на Учителя за абсолютната и безусловна свобода на човека.
Когато Мъдростта управлява, редът не се нарушава. Когато Истината грее, плодът цъфти и зрее." Спомням си, след като бе прочетено писмото, какво разочарование се изписа по лицата на възрастните приятели, които искаха да създават организация. В салона настъпва тишина. Нашите приятели, които са очаквали с нетърпение този ден, за да отправят към Учителя своето разсъждение за ред, организация и ръководство, са засрамени. Защо? Защото дълги години са слушали беседи на Учителя за абсолютната и безусловна свобода на човека. Свободата е вътрешно качество на ученика. Свободата е качество на човешката душа и стремеж на човешкия дух. Това е Пътят на ученика - да бъде свободен в проучването на Словото и в приложението Му чрез собствения си живот. Този Път е разгледан подробно в съборните беседи от 1927 година, отпечатани в томчето "Пътят на ученика". А другият път в живота на човека е този - организация, ръководство, дисциплина, членски карти, членски вноски и пълна подчиненост на ръководство и ръководител.
към текста >>

Той е от обикновения, човешкия ред на нещата.
Свободата е вътрешно качество на ученика. Свободата е качество на човешката душа и стремеж на човешкия дух. Това е Пътят на ученика - да бъде свободен в проучването на Словото и в приложението Му чрез собствения си живот. Този Път е разгледан подробно в съборните беседи от 1927 година, отпечатани в томчето "Пътят на ученика". А другият път в живота на човека е този - организация, ръководство, дисциплина, членски карти, членски вноски и пълна подчиненост на ръководство и ръководител. Той е от обикновения, човешкия ред на нещата. Учителят е дошъл да донесе нещо ново. Да се въдвори в човека това съзнание, което да постави в правилни отношения вътрешния порядък между хората. Това става с вътрешна организация у човека, с пробуждане на човешкото съзнание, схващането му като душа и готовността му да работи като човешки дух за въдворяване Царството Божие на земята. Този път е даден в Словото на Учителя. По-късно, за тези три изречения Учителят свали и подходяща мелодия.
към текста >>

Учителят е дошъл да донесе нещо ново.
Свободата е качество на човешката душа и стремеж на човешкия дух. Това е Пътят на ученика - да бъде свободен в проучването на Словото и в приложението Му чрез собствения си живот. Този Път е разгледан подробно в съборните беседи от 1927 година, отпечатани в томчето "Пътят на ученика". А другият път в живота на човека е този - организация, ръководство, дисциплина, членски карти, членски вноски и пълна подчиненост на ръководство и ръководител. Той е от обикновения, човешкия ред на нещата. Учителят е дошъл да донесе нещо ново. Да се въдвори в човека това съзнание, което да постави в правилни отношения вътрешния порядък между хората. Това става с вътрешна организация у човека, с пробуждане на човешкото съзнание, схващането му като душа и готовността му да работи като човешки дух за въдворяване Царството Божие на земята. Този път е даден в Словото на Учителя. По-късно, за тези три изречения Учителят свали и подходяща мелодия. Песента е записана от брат Иван Кавалджиев.
към текста >>

Този път е даден в Словото на Учителя.
А другият път в живота на човека е този - организация, ръководство, дисциплина, членски карти, членски вноски и пълна подчиненост на ръководство и ръководител. Той е от обикновения, човешкия ред на нещата. Учителят е дошъл да донесе нещо ново. Да се въдвори в човека това съзнание, което да постави в правилни отношения вътрешния порядък между хората. Това става с вътрешна организация у човека, с пробуждане на човешкото съзнание, схващането му като душа и готовността му да работи като човешки дух за въдворяване Царството Божие на земята. Този път е даден в Словото на Учителя. По-късно, за тези три изречения Учителят свали и подходяща мелодия. Песента е записана от брат Иван Кавалджиев. А защо не бе включена песента "Писмото" в песнарката след заминаването на Учителя? Отговорът е много ясен: ако бе включена тази песен, трябваше да бъде включена и историята на текста и мелодията. Тогава всички биха разбрали как стоят нещата.
към текста >>

По-късно, за тези три изречения Учителят свали и подходяща мелодия.
Той е от обикновения, човешкия ред на нещата. Учителят е дошъл да донесе нещо ново. Да се въдвори в човека това съзнание, което да постави в правилни отношения вътрешния порядък между хората. Това става с вътрешна организация у човека, с пробуждане на човешкото съзнание, схващането му като душа и готовността му да работи като човешки дух за въдворяване Царството Божие на земята. Този път е даден в Словото на Учителя. По-късно, за тези три изречения Учителят свали и подходяща мелодия. Песента е записана от брат Иван Кавалджиев. А защо не бе включена песента "Писмото" в песнарката след заминаването на Учителя? Отговорът е много ясен: ако бе включена тази песен, трябваше да бъде включена и историята на текста и мелодията. Тогава всички биха разбрали как стоят нещата. А именно в този момент, след заминаването на Учителя, бе избран Върховен братски съвет от седем човека, избрани пожизнено.
към текста >>

А защо не бе включена песента "Писмото" в песнарката след заминаването на Учителя?
Да се въдвори в човека това съзнание, което да постави в правилни отношения вътрешния порядък между хората. Това става с вътрешна организация у човека, с пробуждане на човешкото съзнание, схващането му като душа и готовността му да работи като човешки дух за въдворяване Царството Божие на земята. Този път е даден в Словото на Учителя. По-късно, за тези три изречения Учителят свали и подходяща мелодия. Песента е записана от брат Иван Кавалджиев. А защо не бе включена песента "Писмото" в песнарката след заминаването на Учителя? Отговорът е много ясен: ако бе включена тази песен, трябваше да бъде включена и историята на текста и мелодията. Тогава всички биха разбрали как стоят нещата. А именно в този момент, след заминаването на Учителя, бе избран Върховен братски съвет от седем човека, избрани пожизнено. Затова тази песен не бе включена в сборника, защото учениците трябваше да изпълнят Волята на Учителя, когато пеят тази песен. А това означаваше да живее вечно песента в душите на учениците, а да няма вечно избран Братски съвет.
към текста >>

А именно в този момент, след заминаването на Учителя, бе избран Върховен братски съвет от седем човека, избрани пожизнено.
По-късно, за тези три изречения Учителят свали и подходяща мелодия. Песента е записана от брат Иван Кавалджиев. А защо не бе включена песента "Писмото" в песнарката след заминаването на Учителя? Отговорът е много ясен: ако бе включена тази песен, трябваше да бъде включена и историята на текста и мелодията. Тогава всички биха разбрали как стоят нещата. А именно в този момент, след заминаването на Учителя, бе избран Върховен братски съвет от седем човека, избрани пожизнено. Затова тази песен не бе включена в сборника, защото учениците трябваше да изпълнят Волята на Учителя, когато пеят тази песен. А това означаваше да живее вечно песента в душите на учениците, а да няма вечно избран Братски съвет. Нестор Илиев Старите приятели обичаха много парадността. Така бяха устроени.
към текста >>

Затова тази песен не бе включена в сборника, защото учениците трябваше да изпълнят Волята на Учителя, когато пеят тази песен.
Песента е записана от брат Иван Кавалджиев. А защо не бе включена песента "Писмото" в песнарката след заминаването на Учителя? Отговорът е много ясен: ако бе включена тази песен, трябваше да бъде включена и историята на текста и мелодията. Тогава всички биха разбрали как стоят нещата. А именно в този момент, след заминаването на Учителя, бе избран Върховен братски съвет от седем човека, избрани пожизнено. Затова тази песен не бе включена в сборника, защото учениците трябваше да изпълнят Волята на Учителя, когато пеят тази песен. А това означаваше да живее вечно песента в душите на учениците, а да няма вечно избран Братски съвет. Нестор Илиев Старите приятели обичаха много парадността. Така бяха устроени. Идваха от една епоха преди войните, където се държеше на етикета, на обществени правила за възпитание и място в обществото.
към текста >>

Но добре, че Учителят ни взе под своя закрила, отвори младежкия окултен клас и ни отдели от тях, така че ръцете на старите приятели, които искаха да ни вкарат в пътя, увиснаха във въздуха.
Старите приятели обичаха много парадността. Така бяха устроени. Идваха от една епоха преди войните, където се държеше на етикета, на обществени правила за възпитание и място в обществото. А ние бяхме млади, когато се откри Школата през 1922 година - около двадесет-двадесет и две годишни. И всичко това за нас бе смешно и старовременно, а ние за тях бяхме невъзпитани и искаха да ни възпитават, както те си знаят. Но добре, че Учителят ни взе под своя закрила, отвори младежкия окултен клас и ни отдели от тях, така че ръцете на старите приятели, които искаха да ни вкарат в пътя, увиснаха във въздуха. С мъка преглътнаха този урок на Учителя. Тогава те Го караха да прави наряди и да ги подписва. А после ги умножаваха и ги пращаха в провинцията. Искаха да създадат организация в Братството, подобно на много други, които съществуваха в света. Учителят, който живееше по закона на Свободата и не ограничаваше никого, ги оставяше да действат, но не одобряваше постъпките им в това направление.
към текста >>

С мъка преглътнаха този урок на Учителя.
Така бяха устроени. Идваха от една епоха преди войните, където се държеше на етикета, на обществени правила за възпитание и място в обществото. А ние бяхме млади, когато се откри Школата през 1922 година - около двадесет-двадесет и две годишни. И всичко това за нас бе смешно и старовременно, а ние за тях бяхме невъзпитани и искаха да ни възпитават, както те си знаят. Но добре, че Учителят ни взе под своя закрила, отвори младежкия окултен клас и ни отдели от тях, така че ръцете на старите приятели, които искаха да ни вкарат в пътя, увиснаха във въздуха. С мъка преглътнаха този урок на Учителя. Тогава те Го караха да прави наряди и да ги подписва. А после ги умножаваха и ги пращаха в провинцията. Искаха да създадат организация в Братството, подобно на много други, които съществуваха в света. Учителят, който живееше по закона на Свободата и не ограничаваше никого, ги оставяше да действат, но не одобряваше постъпките им в това направление. Ето, че дойде време за един урок.
към текста >>

Учителят, който живееше по закона на Свободата и не ограничаваше никого, ги оставяше да действат, но не одобряваше постъпките им в това направление.
Но добре, че Учителят ни взе под своя закрила, отвори младежкия окултен клас и ни отдели от тях, така че ръцете на старите приятели, които искаха да ни вкарат в пътя, увиснаха във въздуха. С мъка преглътнаха този урок на Учителя. Тогава те Го караха да прави наряди и да ги подписва. А после ги умножаваха и ги пращаха в провинцията. Искаха да създадат организация в Братството, подобно на много други, които съществуваха в света. Учителят, който живееше по закона на Свободата и не ограничаваше никого, ги оставяше да действат, но не одобряваше постъпките им в това направление. Ето, че дойде време за един урок. Приятелите веднъж направиха наряд за един събор - доста надут и с пищна програма. Предварително беше разгласен и програмата бе подготвена до подробности. Учителят дойде, огледа ни и каза само: "Добрата молитва". Тогава всички хорово я произнесоха.
към текста >>

Учителят дойде, огледа ни и каза само: "Добрата молитва".
Искаха да създадат организация в Братството, подобно на много други, които съществуваха в света. Учителят, който живееше по закона на Свободата и не ограничаваше никого, ги оставяше да действат, но не одобряваше постъпките им в това направление. Ето, че дойде време за един урок. Приятелите веднъж направиха наряд за един събор - доста надут и с пищна програма. Предварително беше разгласен и програмата бе подготвена до подробности. Учителят дойде, огледа ни и каза само: "Добрата молитва". Тогава всички хорово я произнесоха. И Учителят веднага пристъпи към беседата Си. Старите братя се спогледаха, изненадаха се, но не можаха да кажат нищо. Не бяха доволни от Учителя, защото не бе зачел трудът им. А те отделиха много време в спорове, предложения и умувания как да направят такава програма, че всички да бъдат доволни и никой да не остане обиден.
към текста >>

И Учителят веднага пристъпи към беседата Си.
Ето, че дойде време за един урок. Приятелите веднъж направиха наряд за един събор - доста надут и с пищна програма. Предварително беше разгласен и програмата бе подготвена до подробности. Учителят дойде, огледа ни и каза само: "Добрата молитва". Тогава всички хорово я произнесоха. И Учителят веднага пристъпи към беседата Си. Старите братя се спогледаха, изненадаха се, но не можаха да кажат нищо. Не бяха доволни от Учителя, защото не бе зачел трудът им. А те отделиха много време в спорове, предложения и умувания как да направят такава програма, че всички да бъдат доволни и никой да не остане обиден. Така че в тази програма влезнаха почти всички предложения, изказани от всеки член на комисията. Затова програмата стана обемиста, след което се отпечата и бе раздадена на мнозина.
към текста >>

Не бяха доволни от Учителя, защото не бе зачел трудът им.
Предварително беше разгласен и програмата бе подготвена до подробности. Учителят дойде, огледа ни и каза само: "Добрата молитва". Тогава всички хорово я произнесоха. И Учителят веднага пристъпи към беседата Си. Старите братя се спогледаха, изненадаха се, но не можаха да кажат нищо. Не бяха доволни от Учителя, защото не бе зачел трудът им. А те отделиха много време в спорове, предложения и умувания как да направят такава програма, че всички да бъдат доволни и никой да не остане обиден. Така че в тази програма влезнаха почти всички предложения, изказани от всеки член на комисията. Затова програмата стана обемиста, след което се отпечата и бе раздадена на мнозина. Ние младите, като видяхме това, се усмихнахме. Бяхме вече тридесет и пет годишни.
към текста >>

Учителят не позволи да бъде вкаран в правила, изработени от обикновени човеци.
А те отделиха много време в спорове, предложения и умувания как да направят такава програма, че всички да бъдат доволни и никой да не остане обиден. Така че в тази програма влезнаха почти всички предложения, изказани от всеки член на комисията. Затова програмата стана обемиста, след което се отпечата и бе раздадена на мнозина. Ние младите, като видяхме това, се усмихнахме. Бяхме вече тридесет и пет годишни. Учителят не позволи да бъде вкаран в правила, изработени от обикновени човеци. А ние бяхме освободени от Учителя от същия този капан от правила, измислени от човеци. Затова Той бе казал: "Не се обличайте в друга форма освен тази, която съм ви дал." Просто, ясно и категорично. Борис Николов Един път Петко Епитропов беше направил наряд за събора на Братството в София и отдолу се беше подписал така: Петко Епитропов - от ръководителите на Бялото Братство. Има запазени такива негови наряди от различни години, може да проверите и да видите, че това е точно така.
към текста >>

А ние бяхме освободени от Учителя от същия този капан от правила, измислени от човеци.
Така че в тази програма влезнаха почти всички предложения, изказани от всеки член на комисията. Затова програмата стана обемиста, след което се отпечата и бе раздадена на мнозина. Ние младите, като видяхме това, се усмихнахме. Бяхме вече тридесет и пет годишни. Учителят не позволи да бъде вкаран в правила, изработени от обикновени човеци. А ние бяхме освободени от Учителя от същия този капан от правила, измислени от човеци. Затова Той бе казал: "Не се обличайте в друга форма освен тази, която съм ви дал." Просто, ясно и категорично. Борис Николов Един път Петко Епитропов беше направил наряд за събора на Братството в София и отдолу се беше подписал така: Петко Епитропов - от ръководителите на Бялото Братство. Има запазени такива негови наряди от различни години, може да проверите и да видите, че това е точно така. Веднъж един такъв напечатан екземпляр, подготвен, за да се разпространи в София и провинцията, бива представен на Учителя, за да го прегледа.
към текста >>

Веднъж един такъв напечатан екземпляр, подготвен, за да се разпространи в София и провинцията, бива представен на Учителя, за да го прегледа.
А ние бяхме освободени от Учителя от същия този капан от правила, измислени от човеци. Затова Той бе казал: "Не се обличайте в друга форма освен тази, която съм ви дал." Просто, ясно и категорично. Борис Николов Един път Петко Епитропов беше направил наряд за събора на Братството в София и отдолу се беше подписал така: Петко Епитропов - от ръководителите на Бялото Братство. Има запазени такива негови наряди от различни години, може да проверите и да видите, че това е точно така. Веднъж един такъв напечатан екземпляр, подготвен, за да се разпространи в София и провинцията, бива представен на Учителя, за да го прегледа. Наряда го бе съставил Петко без да пита Учителя и се подписал, размножил го и сега трябва да се изпрати по всички Братства в страната, за да го изпълняват. По този начин Петко сам се провъзгласява за ръководител. Поднасят наряда на Учителя, Той го гледа, обръща го насам-натам, чете го и накрая казва, но така ядосан, възмутен и категоричен: "Я да махнете това. Ръководители ли? Те не са още кандидати за ученици, а ми се подписват тук с разни титли".
към текста >>

Наряда го бе съставил Петко без да пита Учителя и се подписал, размножил го и сега трябва да се изпрати по всички Братства в страната, за да го изпълняват.
Затова Той бе казал: "Не се обличайте в друга форма освен тази, която съм ви дал." Просто, ясно и категорично. Борис Николов Един път Петко Епитропов беше направил наряд за събора на Братството в София и отдолу се беше подписал така: Петко Епитропов - от ръководителите на Бялото Братство. Има запазени такива негови наряди от различни години, може да проверите и да видите, че това е точно така. Веднъж един такъв напечатан екземпляр, подготвен, за да се разпространи в София и провинцията, бива представен на Учителя, за да го прегледа. Наряда го бе съставил Петко без да пита Учителя и се подписал, размножил го и сега трябва да се изпрати по всички Братства в страната, за да го изпълняват. По този начин Петко сам се провъзгласява за ръководител. Поднасят наряда на Учителя, Той го гледа, обръща го насам-натам, чете го и накрая казва, но така ядосан, възмутен и категоричен: "Я да махнете това. Ръководители ли? Те не са още кандидати за ученици, а ми се подписват тук с разни титли". Веднага бяха донесени на Петко думите на Учителя, стана му неприятно и едвам понесе този удар.
към текста >>

Поднасят наряда на Учителя, Той го гледа, обръща го насам-натам, чете го и накрая казва, но така ядосан, възмутен и категоричен: "Я да махнете това.
Един път Петко Епитропов беше направил наряд за събора на Братството в София и отдолу се беше подписал така: Петко Епитропов - от ръководителите на Бялото Братство. Има запазени такива негови наряди от различни години, може да проверите и да видите, че това е точно така. Веднъж един такъв напечатан екземпляр, подготвен, за да се разпространи в София и провинцията, бива представен на Учителя, за да го прегледа. Наряда го бе съставил Петко без да пита Учителя и се подписал, размножил го и сега трябва да се изпрати по всички Братства в страната, за да го изпълняват. По този начин Петко сам се провъзгласява за ръководител. Поднасят наряда на Учителя, Той го гледа, обръща го насам-натам, чете го и накрая казва, но така ядосан, възмутен и категоричен: "Я да махнете това. Ръководители ли? Те не са още кандидати за ученици, а ми се подписват тук с разни титли". Веднага бяха донесени на Петко думите на Учителя, стана му неприятно и едвам понесе този удар. Разбира се, че не бяха изпратени неговите наряди за провинцията. Това беше голям удар за старите братя, които искаха титли, привилегии.
към текста >>

Веднага бяха донесени на Петко думите на Учителя, стана му неприятно и едвам понесе този удар.
Наряда го бе съставил Петко без да пита Учителя и се подписал, размножил го и сега трябва да се изпрати по всички Братства в страната, за да го изпълняват. По този начин Петко сам се провъзгласява за ръководител. Поднасят наряда на Учителя, Той го гледа, обръща го насам-натам, чете го и накрая казва, но така ядосан, възмутен и категоричен: "Я да махнете това. Ръководители ли? Те не са още кандидати за ученици, а ми се подписват тук с разни титли". Веднага бяха донесени на Петко думите на Учителя, стана му неприятно и едвам понесе този удар. Разбира се, че не бяха изпратени неговите наряди за провинцията. Това беше голям удар за старите братя, които искаха титли, привилегии. Впоследствие ръководителите в провинцията научиха с подробности целия случай и думите на Учителя, но те приеха, че това се отнася само за онези, които като Петко се намират на Изгрева и са около Учителя. Те приеха, че това не се отнася за тях, защото те са истински ръководители с истински братства и салони...След заминаването на Учителя, Петко продължи да пише наряди и да се подписва по същия начин. Мария Тодорова
към текста >>

Впоследствие ръководителите в провинцията научиха с подробности целия случай и думите на Учителя, но те приеха, че това се отнася само за онези, които като Петко се намират на Изгрева и са около Учителя.
Ръководители ли? Те не са още кандидати за ученици, а ми се подписват тук с разни титли". Веднага бяха донесени на Петко думите на Учителя, стана му неприятно и едвам понесе този удар. Разбира се, че не бяха изпратени неговите наряди за провинцията. Това беше голям удар за старите братя, които искаха титли, привилегии. Впоследствие ръководителите в провинцията научиха с подробности целия случай и думите на Учителя, но те приеха, че това се отнася само за онези, които като Петко се намират на Изгрева и са около Учителя. Те приеха, че това не се отнася за тях, защото те са истински ръководители с истински братства и салони...След заминаването на Учителя, Петко продължи да пише наряди и да се подписва по същия начин. Мария Тодорова Приятелите искаха стари форми, които ги имаше в света, искаха чрез тях да заставят другите да им се подчиняват. Аз съм виждала членски карти, направени от братя и сестри, дори със снимки. Такъв опит бяха направили братята в Русе.
към текста >>

Те приеха, че това не се отнася за тях, защото те са истински ръководители с истински братства и салони...След заминаването на Учителя, Петко продължи да пише наряди и да се подписва по същия начин.
Те не са още кандидати за ученици, а ми се подписват тук с разни титли". Веднага бяха донесени на Петко думите на Учителя, стана му неприятно и едвам понесе този удар. Разбира се, че не бяха изпратени неговите наряди за провинцията. Това беше голям удар за старите братя, които искаха титли, привилегии. Впоследствие ръководителите в провинцията научиха с подробности целия случай и думите на Учителя, но те приеха, че това се отнася само за онези, които като Петко се намират на Изгрева и са около Учителя. Те приеха, че това не се отнася за тях, защото те са истински ръководители с истински братства и салони...След заминаването на Учителя, Петко продължи да пише наряди и да се подписва по същия начин. Мария Тодорова Приятелите искаха стари форми, които ги имаше в света, искаха чрез тях да заставят другите да им се подчиняват. Аз съм виждала членски карти, направени от братя и сестри, дори със снимки. Такъв опит бяха направили братята в Русе. С тези карти те си плащаха членския внос.
към текста >>

Всичко се разпиля, разпръсна се и се загуби и то още по времето на Учителя.
И какво стана накрая? Комуната се разтури. Членските карти и уставът не успяха да задържат единството на братството. Изпокараха се за имотите, които имаше русенското братство, някои си присвоиха от тях, направиха ги лични имоти и накрая братският салон и мястото също ги направиха личен имот. Макар че имаха устав и членски карти, те не решиха въпросите си по устава, а ги разрешиха, както на всеки му изнася. Всичко се разпиля, разпръсна се и се загуби и то още по времето на Учителя. Елена Андреева На един от младежките събори Учителят каза, че всички, които идват в Школата с цел да докарат онези форми на света като организация и правила, по-добре е за тях да си стоят в света. Учителят строго бе заявил, че всички, които идват тук и искат да наложат своето разбиране за порядък и правила, по-хубаво е да се върнат там, откъдето са дошли и да си живеят своя живот. По този начин Той отговори на тези приятели, както от младото, така и от възрастното поколение в онези години. Учителят искаше да създаде съвсем ново нещо от нас, да създаде нови хора.
към текста >>

На един от младежките събори Учителят каза, че всички, които идват в Школата с цел да докарат онези форми на света като организация и правила, по-добре е за тях да си стоят в света.
Членските карти и уставът не успяха да задържат единството на братството. Изпокараха се за имотите, които имаше русенското братство, някои си присвоиха от тях, направиха ги лични имоти и накрая братският салон и мястото също ги направиха личен имот. Макар че имаха устав и членски карти, те не решиха въпросите си по устава, а ги разрешиха, както на всеки му изнася. Всичко се разпиля, разпръсна се и се загуби и то още по времето на Учителя. Елена Андреева На един от младежките събори Учителят каза, че всички, които идват в Школата с цел да докарат онези форми на света като организация и правила, по-добре е за тях да си стоят в света. Учителят строго бе заявил, че всички, които идват тук и искат да наложат своето разбиране за порядък и правила, по-хубаво е да се върнат там, откъдето са дошли и да си живеят своя живот. По този начин Той отговори на тези приятели, както от младото, така и от възрастното поколение в онези години. Учителят искаше да създаде съвсем ново нещо от нас, да създаде нови хора. Онова, което Той ни говореше за ученика, не бе в съгласие с човешките разбирания. Това знание бе от друг порядък, от по-висока идейна инстанция.
към текста >>

Учителят строго бе заявил, че всички, които идват тук и искат да наложат своето разбиране за порядък и правила, по-хубаво е да се върнат там, откъдето са дошли и да си живеят своя живот.
Изпокараха се за имотите, които имаше русенското братство, някои си присвоиха от тях, направиха ги лични имоти и накрая братският салон и мястото също ги направиха личен имот. Макар че имаха устав и членски карти, те не решиха въпросите си по устава, а ги разрешиха, както на всеки му изнася. Всичко се разпиля, разпръсна се и се загуби и то още по времето на Учителя. Елена Андреева На един от младежките събори Учителят каза, че всички, които идват в Школата с цел да докарат онези форми на света като организация и правила, по-добре е за тях да си стоят в света. Учителят строго бе заявил, че всички, които идват тук и искат да наложат своето разбиране за порядък и правила, по-хубаво е да се върнат там, откъдето са дошли и да си живеят своя живот. По този начин Той отговори на тези приятели, както от младото, така и от възрастното поколение в онези години. Учителят искаше да създаде съвсем ново нещо от нас, да създаде нови хора. Онова, което Той ни говореше за ученика, не бе в съгласие с човешките разбирания. Това знание бе от друг порядък, от по-висока идейна инстанция. Веднъж Той каза: "Ние няма да правим от Учението църква.
към текста >>

Учителят искаше да създаде съвсем ново нещо от нас, да създаде нови хора.
Всичко се разпиля, разпръсна се и се загуби и то още по времето на Учителя. Елена Андреева На един от младежките събори Учителят каза, че всички, които идват в Школата с цел да докарат онези форми на света като организация и правила, по-добре е за тях да си стоят в света. Учителят строго бе заявил, че всички, които идват тук и искат да наложат своето разбиране за порядък и правила, по-хубаво е да се върнат там, откъдето са дошли и да си живеят своя живот. По този начин Той отговори на тези приятели, както от младото, така и от възрастното поколение в онези години. Учителят искаше да създаде съвсем ново нещо от нас, да създаде нови хора. Онова, което Той ни говореше за ученика, не бе в съгласие с човешките разбирания. Това знание бе от друг порядък, от по-висока идейна инстанция. Веднъж Той каза: "Ние няма да правим от Учението църква. Ако някой се опита на направи църква, Аз ще я разруша". Това бе категоричното Му становище за организацията и всички онези организационни форми, с които искат да облекат Учението Му и Неговото Дело.
към текста >>

Борбата за създаване на организация е била голяма, независимо, че Учителят е дал да разберат, че не е тоя пътят на движението на тая Школа, на това Учение.
Веднъж Той каза: "Ние няма да правим от Учението църква. Ако някой се опита на направи църква, Аз ще я разруша". Това бе категоричното Му становище за организацията и всички онези организационни форми, с които искат да облекат Учението Му и Неговото Дело. Друг път Той заяви: "Ако от Моето учение направите религия, Аз ще я разруша." Елена Андреева Борбата за създаване на организация е била голяма, независимо, че Учителят е дал да разберат, че не е тоя пътят на движението на тая Школа, на това Учение. Събрали се единадесет души наши приятели възрастни и решили, че трябва да направят Братски съвет, който да ръководи цялата Школа. Но смятали, че единадесет души не е правилно да бъдат, а трябва да бъдат дванадесет. И кой да е дванадесетият - дядо Благо. Тия 11 души викат и него и му казват какво са намислили - че са решили този Братски съвет да го предложат на Учителя. По-късно вече дядо Благо споделя с бай Иван (Антонов): "Дете, пък да знаеш, как ми стана едно драго, драго на сърцето, че и аз съм между тия 12 души, от които и аз съм кадърен да бъда ръководител".
към текста >>

Тия 11 души викат и него и му казват какво са намислили - че са решили този Братски съвет да го предложат на Учителя.
Елена Андреева Борбата за създаване на организация е била голяма, независимо, че Учителят е дал да разберат, че не е тоя пътят на движението на тая Школа, на това Учение. Събрали се единадесет души наши приятели възрастни и решили, че трябва да направят Братски съвет, който да ръководи цялата Школа. Но смятали, че единадесет души не е правилно да бъдат, а трябва да бъдат дванадесет. И кой да е дванадесетият - дядо Благо. Тия 11 души викат и него и му казват какво са намислили - че са решили този Братски съвет да го предложат на Учителя. По-късно вече дядо Благо споделя с бай Иван (Антонов): "Дете, пък да знаеш, как ми стана едно драго, драго на сърцето, че и аз съм между тия 12 души, от които и аз съм кадърен да бъда ръководител". Решили да бъдат ръководители, но не знаят по-нататък какво да правят. И следващата мъдрост, която измислили е, че ще трябва да отидат при Учителя и Той да им каже какво да правят. Избират подходящ момент, отиват и се представят. Но кой да започне разговора?
към текста >>

И следващата мъдрост, която измислили е, че ще трябва да отидат при Учителя и Той да им каже какво да правят.
Но смятали, че единадесет души не е правилно да бъдат, а трябва да бъдат дванадесет. И кой да е дванадесетият - дядо Благо. Тия 11 души викат и него и му казват какво са намислили - че са решили този Братски съвет да го предложат на Учителя. По-късно вече дядо Благо споделя с бай Иван (Антонов): "Дете, пък да знаеш, как ми стана едно драго, драго на сърцето, че и аз съм между тия 12 души, от които и аз съм кадърен да бъда ръководител". Решили да бъдат ръководители, но не знаят по-нататък какво да правят. И следващата мъдрост, която измислили е, че ще трябва да отидат при Учителя и Той да им каже какво да правят. Избират подходящ момент, отиват и се представят. Но кой да започне разговора? Всички единадесет са били хитреци, побутват дядо Благо, защото виждат, че Учителят има някакво разположение към него. Пробутват дядо Благо, той излиза най-отпред и започва: "Учителю, ние тук 12 души сме се събрали да бъдем ръководители, ама като сме се събрали, не знаем какво да правим. Та дойдохме да Ви питаме какво да правим.
към текста >>

Всички единадесет са били хитреци, побутват дядо Благо, защото виждат, че Учителят има някакво разположение към него.
По-късно вече дядо Благо споделя с бай Иван (Антонов): "Дете, пък да знаеш, как ми стана едно драго, драго на сърцето, че и аз съм между тия 12 души, от които и аз съм кадърен да бъда ръководител". Решили да бъдат ръководители, но не знаят по-нататък какво да правят. И следващата мъдрост, която измислили е, че ще трябва да отидат при Учителя и Той да им каже какво да правят. Избират подходящ момент, отиват и се представят. Но кой да започне разговора? Всички единадесет са били хитреци, побутват дядо Благо, защото виждат, че Учителят има някакво разположение към него. Пробутват дядо Благо, той излиза най-отпред и започва: "Учителю, ние тук 12 души сме се събрали да бъдем ръководители, ама като сме се събрали, не знаем какво да правим. Та дойдохме да Ви питаме какво да правим. Как да ръководим? " Учителят ги гледал, гледал и казал, че това, че са се събрали е много хубаво, но че Братството няма нужда от тяхното ръководство и без ръководство е още по-добре.
към текста >>

Пробутват дядо Благо, той излиза най-отпред и започва: "Учителю, ние тук 12 души сме се събрали да бъдем ръководители, ама като сме се събрали, не знаем какво да правим.
Решили да бъдат ръководители, но не знаят по-нататък какво да правят. И следващата мъдрост, която измислили е, че ще трябва да отидат при Учителя и Той да им каже какво да правят. Избират подходящ момент, отиват и се представят. Но кой да започне разговора? Всички единадесет са били хитреци, побутват дядо Благо, защото виждат, че Учителят има някакво разположение към него. Пробутват дядо Благо, той излиза най-отпред и започва: "Учителю, ние тук 12 души сме се събрали да бъдем ръководители, ама като сме се събрали, не знаем какво да правим. Та дойдохме да Ви питаме какво да правим. Как да ръководим? " Учителят ги гледал, гледал и казал, че това, че са се събрали е много хубаво, но че Братството няма нужда от тяхното ръководство и без ръководство е още по-добре. И разтурил образувания Братски съвет.
към текста >>

Учителят ги гледал, гледал и казал, че това, че са се събрали е много хубаво, но че Братството няма нужда от тяхното ръководство и без ръководство е още по-добре.
Всички единадесет са били хитреци, побутват дядо Благо, защото виждат, че Учителят има някакво разположение към него. Пробутват дядо Благо, той излиза най-отпред и започва: "Учителю, ние тук 12 души сме се събрали да бъдем ръководители, ама като сме се събрали, не знаем какво да правим. Та дойдохме да Ви питаме какво да правим. Как да ръководим? " Учителят ги гледал, гледал и казал, че това, че са се събрали е много хубаво, но че Братството няма нужда от тяхното ръководство и без ръководство е още по-добре. И разтурил образувания Братски съвет. Продължаваме с дядо Благо. Искам да подчертая, че когато той е бил при Учителя с групата от 12 приятели, които били решили да правят Братски съвет, точния израз е бил: "Учителю, ние тук 12-те се събрахме и се самоизбрахме". Подчертавам "само- избрахме", защото наистина те са се самоизбрали. Както и сегашния съвет се е самоизбрал, както и предишния след заминаването на Учителя, пак се е са- моизбрал.
към текста >>

Искам да подчертая, че когато той е бил при Учителя с групата от 12 приятели, които били решили да правят Братски съвет, точния израз е бил: "Учителю, ние тук 12-те се събрахме и се самоизбрахме".
Как да ръководим? " Учителят ги гледал, гледал и казал, че това, че са се събрали е много хубаво, но че Братството няма нужда от тяхното ръководство и без ръководство е още по-добре. И разтурил образувания Братски съвет. Продължаваме с дядо Благо. Искам да подчертая, че когато той е бил при Учителя с групата от 12 приятели, които били решили да правят Братски съвет, точния израз е бил: "Учителю, ние тук 12-те се събрахме и се самоизбрахме". Подчертавам "само- избрахме", защото наистина те са се самоизбрали. Както и сегашния съвет се е самоизбрал, както и предишния след заминаването на Учителя, пак се е са- моизбрал. Всички те се самоизбират, никой не ги избира. В тая връзка искам да кажа, че на стр.149 от томчето Беседи от Учителя, дадени на Бялото Братство при срещата им в Търново през лятото на 1921 г., четем: "Тази сутрин, когато теглихте жребие, направихте една погрешка. Тази погрешка седи в следното: когато един от апостолите стана изменник и предател на Христа, изгуби своето апостолство.
към текста >>

Както и сегашния съвет се е самоизбрал, както и предишния след заминаването на Учителя, пак се е са- моизбрал.
Учителят ги гледал, гледал и казал, че това, че са се събрали е много хубаво, но че Братството няма нужда от тяхното ръководство и без ръководство е още по-добре. И разтурил образувания Братски съвет. Продължаваме с дядо Благо. Искам да подчертая, че когато той е бил при Учителя с групата от 12 приятели, които били решили да правят Братски съвет, точния израз е бил: "Учителю, ние тук 12-те се събрахме и се самоизбрахме". Подчертавам "само- избрахме", защото наистина те са се самоизбрали. Както и сегашния съвет се е самоизбрал, както и предишния след заминаването на Учителя, пак се е са- моизбрал. Всички те се самоизбират, никой не ги избира. В тая връзка искам да кажа, че на стр.149 от томчето Беседи от Учителя, дадени на Бялото Братство при срещата им в Търново през лятото на 1921 г., четем: "Тази сутрин, когато теглихте жребие, направихте една погрешка. Тази погрешка седи в следното: когато един от апостолите стана изменник и предател на Христа, изгуби своето апостолство. Апостолите се събраха, теглиха жребие, кой да го замести и избраха Матея. А след туй Господ имаше и други кандидати.
към текста >>

В тая връзка искам да кажа, че на стр.149 от томчето Беседи от Учителя, дадени на Бялото Братство при срещата им в Търново през лятото на 1921 г., четем: "Тази сутрин, когато теглихте жребие, направихте една погрешка.
Продължаваме с дядо Благо. Искам да подчертая, че когато той е бил при Учителя с групата от 12 приятели, които били решили да правят Братски съвет, точния израз е бил: "Учителю, ние тук 12-те се събрахме и се самоизбрахме". Подчертавам "само- избрахме", защото наистина те са се самоизбрали. Както и сегашния съвет се е самоизбрал, както и предишния след заминаването на Учителя, пак се е са- моизбрал. Всички те се самоизбират, никой не ги избира. В тая връзка искам да кажа, че на стр.149 от томчето Беседи от Учителя, дадени на Бялото Братство при срещата им в Търново през лятото на 1921 г., четем: "Тази сутрин, когато теглихте жребие, направихте една погрешка. Тази погрешка седи в следното: когато един от апостолите стана изменник и предател на Христа, изгуби своето апостолство. Апостолите се събраха, теглиха жребие, кой да го замести и избраха Матея. А след туй Господ имаше и други кандидати. Апостолите си избраха кандидата Матея, а Господ избра Павел. Кой от двамата свърши по- голяма работа?
към текста >>

И сегашния съвет, който се събра и се самоизбра и той ще бъде неуспешен, само че не може да им се влее в ума и в главите на тия хора, че нямат работа с правене на съвети, а трябва да изучават Словото, което им е дал Учителят и да го прилагат в живота си.
Кой от двамата свърши по- голяма работа? - Павел". Още 1921 г. нашите приятели правят опити за избиране, теглят жребие и т.н. и всичките тия избирания са неуспешни. И сегашния съвет, който се събра и се самоизбра и той ще бъде неуспешен, само че не може да им се влее в ума и в главите на тия хора, че нямат работа с правене на съвети, а трябва да изучават Словото, което им е дал Учителят и да го прилагат в живота си. Тодор Ковачев - внук Учителят желаеше на Изгрева да се създаде една духовна братска общност, която да е осигурена материално, за да може да работи предимно със Словото. Когато към 1930г. в Братството се събират над 5 милиона лева от десятъка и дарения на братята и сестрите, Учителят предлага да се закупят всички места до околовръстната линия и да им се раздадат с нотариален акт. Възрастните приятели, начело с бащата на Славчо Печеников - Георги Ефремов, са против това желание и предлагат парите да се вложат в банка, където щели да се увеличат от лихвите.
към текста >>

Учителят желаеше на Изгрева да се създаде една духовна братска общност, която да е осигурена материално, за да може да работи предимно със Словото.
Още 1921 г. нашите приятели правят опити за избиране, теглят жребие и т.н. и всичките тия избирания са неуспешни. И сегашния съвет, който се събра и се самоизбра и той ще бъде неуспешен, само че не може да им се влее в ума и в главите на тия хора, че нямат работа с правене на съвети, а трябва да изучават Словото, което им е дал Учителят и да го прилагат в живота си. Тодор Ковачев - внук Учителят желаеше на Изгрева да се създаде една духовна братска общност, която да е осигурена материално, за да може да работи предимно със Словото. Когато към 1930г. в Братството се събират над 5 милиона лева от десятъка и дарения на братята и сестрите, Учителят предлага да се закупят всички места до околовръстната линия и да им се раздадат с нотариален акт. Възрастните приятели, начело с бащата на Славчо Печеников - Георги Ефремов, са против това желание и предлагат парите да се вложат в банка, където щели да се увеличат от лихвите. Учителят не се намесва и оставя братята да направят своя опит. Те внасят парите в банка "Гирдап", която след година фалира и парите пропадат.
към текста >>

в Братството се събират над 5 милиона лева от десятъка и дарения на братята и сестрите, Учителят предлага да се закупят всички места до околовръстната линия и да им се раздадат с нотариален акт.
и всичките тия избирания са неуспешни. И сегашния съвет, който се събра и се самоизбра и той ще бъде неуспешен, само че не може да им се влее в ума и в главите на тия хора, че нямат работа с правене на съвети, а трябва да изучават Словото, което им е дал Учителят и да го прилагат в живота си. Тодор Ковачев - внук Учителят желаеше на Изгрева да се създаде една духовна братска общност, която да е осигурена материално, за да може да работи предимно със Словото. Когато към 1930г. в Братството се събират над 5 милиона лева от десятъка и дарения на братята и сестрите, Учителят предлага да се закупят всички места до околовръстната линия и да им се раздадат с нотариален акт. Възрастните приятели, начело с бащата на Славчо Печеников - Георги Ефремов, са против това желание и предлагат парите да се вложат в банка, където щели да се увеличат от лихвите. Учителят не се намесва и оставя братята да направят своя опит. Те внасят парите в банка "Гирдап", която след година фалира и парите пропадат. Учителят е крайно недоволен от резултатите на тази постъпка и в разговор по този въпрос за бащата на Славчо Печеников казва: "Глупав човек, той не може да оправи своите материални работи, а тръгнал да оправя братските." По това време Учителят предлага да се закупи мястото зад салона, но братята не изпълняват и това Негово желание.
към текста >>

Учителят не се намесва и оставя братята да направят своя опит.
Тодор Ковачев - внук Учителят желаеше на Изгрева да се създаде една духовна братска общност, която да е осигурена материално, за да може да работи предимно със Словото. Когато към 1930г. в Братството се събират над 5 милиона лева от десятъка и дарения на братята и сестрите, Учителят предлага да се закупят всички места до околовръстната линия и да им се раздадат с нотариален акт. Възрастните приятели, начело с бащата на Славчо Печеников - Георги Ефремов, са против това желание и предлагат парите да се вложат в банка, където щели да се увеличат от лихвите. Учителят не се намесва и оставя братята да направят своя опит. Те внасят парите в банка "Гирдап", която след година фалира и парите пропадат. Учителят е крайно недоволен от резултатите на тази постъпка и в разговор по този въпрос за бащата на Славчо Печеников казва: "Глупав човек, той не може да оправи своите материални работи, а тръгнал да оправя братските." По това време Учителят предлага да се закупи мястото зад салона, но братята не изпълняват и това Негово желание. Скоро, със съдействието на църквата, зад салона, се отваря кръчма, в която викат и пържат, а Учителят трябваше да търпи всичко това. Той обяснява: "В света съществуват три главни и най-страшни бацила: първият бацил е бацилът на непослушанието; вторият - на безверието; третият - на лъжата.
към текста >>

Учителят е крайно недоволен от резултатите на тази постъпка и в разговор по този въпрос за бащата на Славчо Печеников казва: "Глупав човек, той не може да оправи своите материални работи, а тръгнал да оправя братските."
Когато към 1930г. в Братството се събират над 5 милиона лева от десятъка и дарения на братята и сестрите, Учителят предлага да се закупят всички места до околовръстната линия и да им се раздадат с нотариален акт. Възрастните приятели, начело с бащата на Славчо Печеников - Георги Ефремов, са против това желание и предлагат парите да се вложат в банка, където щели да се увеличат от лихвите. Учителят не се намесва и оставя братята да направят своя опит. Те внасят парите в банка "Гирдап", която след година фалира и парите пропадат. Учителят е крайно недоволен от резултатите на тази постъпка и в разговор по този въпрос за бащата на Славчо Печеников казва: "Глупав човек, той не може да оправи своите материални работи, а тръгнал да оправя братските." По това време Учителят предлага да се закупи мястото зад салона, но братята не изпълняват и това Негово желание. Скоро, със съдействието на църквата, зад салона, се отваря кръчма, в която викат и пържат, а Учителят трябваше да търпи всичко това. Той обяснява: "В света съществуват три главни и най-страшни бацила: първият бацил е бацилът на непослушанието; вторият - на безверието; третият - на лъжата. Светозар Няголов Когато отначало брат ми Иван отиде при Учителя, тогава той водеше кореспонденция с Розенкройцерите от Америка.
към текста >>

По това време Учителят предлага да се закупи мястото зад салона, но братята не изпълняват и това Негово желание.
в Братството се събират над 5 милиона лева от десятъка и дарения на братята и сестрите, Учителят предлага да се закупят всички места до околовръстната линия и да им се раздадат с нотариален акт. Възрастните приятели, начело с бащата на Славчо Печеников - Георги Ефремов, са против това желание и предлагат парите да се вложат в банка, където щели да се увеличат от лихвите. Учителят не се намесва и оставя братята да направят своя опит. Те внасят парите в банка "Гирдап", която след година фалира и парите пропадат. Учителят е крайно недоволен от резултатите на тази постъпка и в разговор по този въпрос за бащата на Славчо Печеников казва: "Глупав човек, той не може да оправи своите материални работи, а тръгнал да оправя братските." По това време Учителят предлага да се закупи мястото зад салона, но братята не изпълняват и това Негово желание. Скоро, със съдействието на църквата, зад салона, се отваря кръчма, в която викат и пържат, а Учителят трябваше да търпи всичко това. Той обяснява: "В света съществуват три главни и най-страшни бацила: първият бацил е бацилът на непослушанието; вторият - на безверието; третият - на лъжата. Светозар Няголов Когато отначало брат ми Иван отиде при Учителя, тогава той водеше кореспонденция с Розенкройцерите от Америка. Те му изпращаха формуляри с въпроси, на които да отговаря.
към текста >>

Скоро, със съдействието на църквата, зад салона, се отваря кръчма, в която викат и пържат, а Учителят трябваше да търпи всичко това.
Възрастните приятели, начело с бащата на Славчо Печеников - Георги Ефремов, са против това желание и предлагат парите да се вложат в банка, където щели да се увеличат от лихвите. Учителят не се намесва и оставя братята да направят своя опит. Те внасят парите в банка "Гирдап", която след година фалира и парите пропадат. Учителят е крайно недоволен от резултатите на тази постъпка и в разговор по този въпрос за бащата на Славчо Печеников казва: "Глупав човек, той не може да оправи своите материални работи, а тръгнал да оправя братските." По това време Учителят предлага да се закупи мястото зад салона, но братята не изпълняват и това Негово желание. Скоро, със съдействието на църквата, зад салона, се отваря кръчма, в която викат и пържат, а Учителят трябваше да търпи всичко това. Той обяснява: "В света съществуват три главни и най-страшни бацила: първият бацил е бацилът на непослушанието; вторият - на безверието; третият - на лъжата. Светозар Няголов Когато отначало брат ми Иван отиде при Учителя, тогава той водеше кореспонденция с Розенкройцерите от Америка. Те му изпращаха формуляри с въпроси, на които да отговаря. Ако отговореше на всички въпроси, щяха да го приемат за член на Розенкройцерите.
към текста >>

Когато отначало брат ми Иван отиде при Учителя, тогава той водеше кореспонденция с Розенкройцерите от Америка.
Учителят е крайно недоволен от резултатите на тази постъпка и в разговор по този въпрос за бащата на Славчо Печеников казва: "Глупав човек, той не може да оправи своите материални работи, а тръгнал да оправя братските." По това време Учителят предлага да се закупи мястото зад салона, но братята не изпълняват и това Негово желание. Скоро, със съдействието на църквата, зад салона, се отваря кръчма, в която викат и пържат, а Учителят трябваше да търпи всичко това. Той обяснява: "В света съществуват три главни и най-страшни бацила: първият бацил е бацилът на непослушанието; вторият - на безверието; третият - на лъжата. Светозар Няголов Когато отначало брат ми Иван отиде при Учителя, тогава той водеше кореспонденция с Розенкройцерите от Америка. Те му изпращаха формуляри с въпроси, на които да отговаря. Ако отговореше на всички въпроси, щяха да го приемат за член на Розенкройцерите. Брат ми е начетен и отговаря на всички въпроси. Те са учудени, че той знае толкова много неща. Той им пише, че е от Бялото Братство.
към текста >>

Един ден брат ми отива при Учителя и Го пита: "Учителю, Бялото Братство има ли средства?
Те са учудени, че той знае толкова много неща. Той им пише, че е от Бялото Братство. Те му отговарят с писмо, че трябва да се определи: или да бъде към Розенкройцерите, или да остане към Бялото Братство в София - не можело да членува в двете общества. Брат ми остава в Бялото Братство и изпраща своето решение. Имахме запазена тази кореспонденция. Един ден брат ми отива при Учителя и Го пита: "Учителю, Бялото Братство има ли средства? " И Му показва снимки на Розенкройцерите в Калифорния, където имат голям хотел и всеки, който е член на тяхното общество, може три месеца в годината да живее там, като нощувката и храната е безплатна. През това време се четат лекции от лектори. Брат ми показва изпратените му снимки, на които много добре личи какъв салон имат, какви читални, басейни, площадки за почивка и спорт. Тези снимки са специално изпратени от Розенкройцерите на брат ми, за да се увери какво представлява тяхното общество. А сега той ги показва на Учителя.
към текста >>

А сега той ги показва на Учителя.
Един ден брат ми отива при Учителя и Го пита: "Учителю, Бялото Братство има ли средства? " И Му показва снимки на Розенкройцерите в Калифорния, където имат голям хотел и всеки, който е член на тяхното общество, може три месеца в годината да живее там, като нощувката и храната е безплатна. През това време се четат лекции от лектори. Брат ми показва изпратените му снимки, на които много добре личи какъв салон имат, какви читални, басейни, площадки за почивка и спорт. Тези снимки са специално изпратени от Розенкройцерите на брат ми, за да се увери какво представлява тяхното общество. А сега той ги показва на Учителя. Учителят ги разглежда внимателно и казва: "Имаме и повече средства от Розенкройцерите. Но иди при брат Тодор Стоименов и му кажи, че те изпращам и да ти каже, може ли да направим тези неща, които показваш тук на снимките." Брат ми отива при Тодор Стоименов и му казва: "Брат Стоименов, бях при Учителя, показах Му тези снимки да види хотела на Розенкройцерите в Калифорния; ресторанта, където се хранят; имат салони, библиотеки и т.н. Учителят ми нареди да ти покажа тези снимки и да те питам дали Братството има средства и възможности, за да застроим Изгрева по този начин." Тодор Стоименов му изкрещява: "Я да си вървиш. Вчера си дошъл в Братството. Сега искаш това и онова.
към текста >>

Учителят ги разглежда внимателно и казва: "Имаме и повече средства от Розенкройцерите.
" И Му показва снимки на Розенкройцерите в Калифорния, където имат голям хотел и всеки, който е член на тяхното общество, може три месеца в годината да живее там, като нощувката и храната е безплатна. През това време се четат лекции от лектори. Брат ми показва изпратените му снимки, на които много добре личи какъв салон имат, какви читални, басейни, площадки за почивка и спорт. Тези снимки са специално изпратени от Розенкройцерите на брат ми, за да се увери какво представлява тяхното общество. А сега той ги показва на Учителя. Учителят ги разглежда внимателно и казва: "Имаме и повече средства от Розенкройцерите. Но иди при брат Тодор Стоименов и му кажи, че те изпращам и да ти каже, може ли да направим тези неща, които показваш тук на снимките." Брат ми отива при Тодор Стоименов и му казва: "Брат Стоименов, бях при Учителя, показах Му тези снимки да види хотела на Розенкройцерите в Калифорния; ресторанта, където се хранят; имат салони, библиотеки и т.н. Учителят ми нареди да ти покажа тези снимки и да те питам дали Братството има средства и възможности, за да застроим Изгрева по този начин." Тодор Стоименов му изкрещява: "Я да си вървиш. Вчера си дошъл в Братството. Сега искаш това и онова. Искаш да командваш.
към текста >>

Но иди при брат Тодор Стоименов и му кажи, че те изпращам и да ти каже, може ли да направим тези неща, които показваш тук на снимките." Брат ми отива при Тодор Стоименов и му казва: "Брат Стоименов, бях при Учителя, показах Му тези снимки да види хотела на Розенкройцерите в Калифорния; ресторанта, където се хранят; имат салони, библиотеки и т.н.
През това време се четат лекции от лектори. Брат ми показва изпратените му снимки, на които много добре личи какъв салон имат, какви читални, басейни, площадки за почивка и спорт. Тези снимки са специално изпратени от Розенкройцерите на брат ми, за да се увери какво представлява тяхното общество. А сега той ги показва на Учителя. Учителят ги разглежда внимателно и казва: "Имаме и повече средства от Розенкройцерите. Но иди при брат Тодор Стоименов и му кажи, че те изпращам и да ти каже, може ли да направим тези неща, които показваш тук на снимките." Брат ми отива при Тодор Стоименов и му казва: "Брат Стоименов, бях при Учителя, показах Му тези снимки да види хотела на Розенкройцерите в Калифорния; ресторанта, където се хранят; имат салони, библиотеки и т.н. Учителят ми нареди да ти покажа тези снимки и да те питам дали Братството има средства и възможности, за да застроим Изгрева по този начин." Тодор Стоименов му изкрещява: "Я да си вървиш. Вчера си дошъл в Братството. Сега искаш това и онова. Искаш да командваш. Скоро да си вървиш оттука." Скарва му се доста яко.
към текста >>

Учителят ми нареди да ти покажа тези снимки и да те питам дали Братството има средства и възможности, за да застроим Изгрева по този начин." Тодор Стоименов му изкрещява: "Я да си вървиш.
Брат ми показва изпратените му снимки, на които много добре личи какъв салон имат, какви читални, басейни, площадки за почивка и спорт. Тези снимки са специално изпратени от Розенкройцерите на брат ми, за да се увери какво представлява тяхното общество. А сега той ги показва на Учителя. Учителят ги разглежда внимателно и казва: "Имаме и повече средства от Розенкройцерите. Но иди при брат Тодор Стоименов и му кажи, че те изпращам и да ти каже, може ли да направим тези неща, които показваш тук на снимките." Брат ми отива при Тодор Стоименов и му казва: "Брат Стоименов, бях при Учителя, показах Му тези снимки да види хотела на Розенкройцерите в Калифорния; ресторанта, където се хранят; имат салони, библиотеки и т.н. Учителят ми нареди да ти покажа тези снимки и да те питам дали Братството има средства и възможности, за да застроим Изгрева по този начин." Тодор Стоименов му изкрещява: "Я да си вървиш. Вчера си дошъл в Братството. Сега искаш това и онова. Искаш да командваш. Скоро да си вървиш оттука." Скарва му се доста яко. Брат ми е млад тогава.
към текста >>

Засрамен си тръгва и не може да проумее как става така, че Учителят го праща при него, а той го пъди.
Вчера си дошъл в Братството. Сега искаш това и онова. Искаш да командваш. Скоро да си вървиш оттука." Скарва му се доста яко. Брат ми е млад тогава. Засрамен си тръгва и не може да проумее как става така, че Учителят го праща при него, а той го пъди. Срам го е да мине покрай приемната на Учителя и тръгва зад лешниците. В двора имаше дълги маси, на които обядвахме, а зад тях бяха посадени лешници и се бяха издигнали големи храсти. Брат ми минава зад тях - не иска никой да го види, защото го е срам. Но Учителят стои пред вратата на приемната стая, вижда го и го извиква. Брат ми отива при Учителя.
към текста >>

Срам го е да мине покрай приемната на Учителя и тръгва зад лешниците.
Сега искаш това и онова. Искаш да командваш. Скоро да си вървиш оттука." Скарва му се доста яко. Брат ми е млад тогава. Засрамен си тръгва и не може да проумее как става така, че Учителят го праща при него, а той го пъди. Срам го е да мине покрай приемната на Учителя и тръгва зад лешниците. В двора имаше дълги маси, на които обядвахме, а зад тях бяха посадени лешници и се бяха издигнали големи храсти. Брат ми минава зад тях - не иска никой да го види, защото го е срам. Но Учителят стои пред вратата на приемната стая, вижда го и го извиква. Брат ми отива при Учителя. "Е, какво ти каза брат Стоименов?
към текста >>

Но Учителят стои пред вратата на приемната стая, вижда го и го извиква.
Брат ми е млад тогава. Засрамен си тръгва и не може да проумее как става така, че Учителят го праща при него, а той го пъди. Срам го е да мине покрай приемната на Учителя и тръгва зад лешниците. В двора имаше дълги маси, на които обядвахме, а зад тях бяха посадени лешници и се бяха издигнали големи храсти. Брат ми минава зад тях - не иска никой да го види, защото го е срам. Но Учителят стои пред вратата на приемната стая, вижда го и го извиква. Брат ми отива при Учителя. "Е, какво ти каза брат Стоименов? " - "Каза ми - Я да си вървиш. Вчера си дошъл в Братството и сега ще командваш. Братството няма възможност да се строи." Учителят му казва: "Има средства.
към текста >>

Брат ми отива при Учителя.
Засрамен си тръгва и не може да проумее как става така, че Учителят го праща при него, а той го пъди. Срам го е да мине покрай приемната на Учителя и тръгва зад лешниците. В двора имаше дълги маси, на които обядвахме, а зад тях бяха посадени лешници и се бяха издигнали големи храсти. Брат ми минава зад тях - не иска никой да го види, защото го е срам. Но Учителят стои пред вратата на приемната стая, вижда го и го извиква. Брат ми отива при Учителя. "Е, какво ти каза брат Стоименов? " - "Каза ми - Я да си вървиш. Вчера си дошъл в Братството и сега ще командваш. Братството няма възможност да се строи." Учителят му казва: "Има средства. Има и повече.
към текста >>

Братството няма възможност да се строи." Учителят му казва: "Има средства.
Но Учителят стои пред вратата на приемната стая, вижда го и го извиква. Брат ми отива при Учителя. "Е, какво ти каза брат Стоименов? " - "Каза ми - Я да си вървиш. Вчера си дошъл в Братството и сега ще командваш. Братството няма възможност да се строи." Учителят му казва: "Има средства. Има и повече. Но аз те изпратих нарочно, да видиш и да си свидетел. Защото някои казват, че Учителят не разрешава и не дава средства да се строи. Не Учителят е този, който не дава. Но други са, които не разрешават и не дават.
към текста >>

Защото някои казват, че Учителят не разрешава и не дава средства да се строи.
" - "Каза ми - Я да си вървиш. Вчера си дошъл в Братството и сега ще командваш. Братството няма възможност да се строи." Учителят му казва: "Има средства. Има и повече. Но аз те изпратих нарочно, да видиш и да си свидетел. Защото някои казват, че Учителят не разрешава и не дава средства да се строи. Не Учителят е този, който не дава. Но други са, които не разрешават и не дават. А Братството има повече от Розенкройцерите и може да построи много повече и по-хубави неща от Розенкройцерите." Така свършва този исторически разговор между брат ми и Учителя. Ето, тази опитност е много важна, както по отношение на Розенкройцерите, така и за Изгрева. Аз бях чувала и от други хора, че Учителят е искал да се построи двуетажен дом за братята и сестрите.
към текста >>

Не Учителят е този, който не дава.
Вчера си дошъл в Братството и сега ще командваш. Братството няма възможност да се строи." Учителят му казва: "Има средства. Има и повече. Но аз те изпратих нарочно, да видиш и да си свидетел. Защото някои казват, че Учителят не разрешава и не дава средства да се строи. Не Учителят е този, който не дава. Но други са, които не разрешават и не дават. А Братството има повече от Розенкройцерите и може да построи много повече и по-хубави неща от Розенкройцерите." Така свършва този исторически разговор между брат ми и Учителя. Ето, тази опитност е много важна, както по отношение на Розенкройцерите, така и за Изгрева. Аз бях чувала и от други хора, че Учителят е искал да се построи двуетажен дом за братята и сестрите. Да има по две стаи за семейните и по една за самотните.
към текста >>

А Братството има повече от Розенкройцерите и може да построи много повече и по-хубави неща от Розенкройцерите." Така свършва този исторически разговор между брат ми и Учителя.
Има и повече. Но аз те изпратих нарочно, да видиш и да си свидетел. Защото някои казват, че Учителят не разрешава и не дава средства да се строи. Не Учителят е този, който не дава. Но други са, които не разрешават и не дават. А Братството има повече от Розенкройцерите и може да построи много повече и по-хубави неща от Розенкройцерите." Така свършва този исторически разговор между брат ми и Учителя. Ето, тази опитност е много важна, както по отношение на Розенкройцерите, така и за Изгрева. Аз бях чувала и от други хора, че Учителят е искал да се построи двуетажен дом за братята и сестрите. Да има по две стаи за семейните и по една за самотните. Трябвало в полукръг да се построи там, където е сега мястото на Учителя, Но Тодор Стоименов и другите около него не дадоха да се продума. Пазеха бели пари за черни дни.
към текста >>

Аз бях чувала и от други хора, че Учителят е искал да се построи двуетажен дом за братята и сестрите.
Защото някои казват, че Учителят не разрешава и не дава средства да се строи. Не Учителят е този, който не дава. Но други са, които не разрешават и не дават. А Братството има повече от Розенкройцерите и може да построи много повече и по-хубави неща от Розенкройцерите." Така свършва този исторически разговор между брат ми и Учителя. Ето, тази опитност е много важна, както по отношение на Розенкройцерите, така и за Изгрева. Аз бях чувала и от други хора, че Учителят е искал да се построи двуетажен дом за братята и сестрите. Да има по две стаи за семейните и по една за самотните. Трябвало в полукръг да се построи там, където е сега мястото на Учителя, Но Тодор Стоименов и другите около него не дадоха да се продума. Пазеха бели пари за черни дни. Накрая черните дни дойдоха и вместо да вземат да раздадат белите пари на братята и сестрите да си помогнат с тях, те взеха, че ги изгориха при обмяната на парите през 1947 година. Изгориха ги, за да не ги питат откъде имат толкова пари, защото след заминаването на Учителя ги укриха и направиха две счетоводства - едно явно, официално за пред властите, а другото тайно и потайно за вътрешните хора.
към текста >>

Трябвало в полукръг да се построи там, където е сега мястото на Учителя, Но Тодор Стоименов и другите около него не дадоха да се продума.
Но други са, които не разрешават и не дават. А Братството има повече от Розенкройцерите и може да построи много повече и по-хубави неща от Розенкройцерите." Така свършва този исторически разговор между брат ми и Учителя. Ето, тази опитност е много важна, както по отношение на Розенкройцерите, така и за Изгрева. Аз бях чувала и от други хора, че Учителят е искал да се построи двуетажен дом за братята и сестрите. Да има по две стаи за семейните и по една за самотните. Трябвало в полукръг да се построи там, където е сега мястото на Учителя, Но Тодор Стоименов и другите около него не дадоха да се продума. Пазеха бели пари за черни дни. Накрая черните дни дойдоха и вместо да вземат да раздадат белите пари на братята и сестрите да си помогнат с тях, те взеха, че ги изгориха при обмяната на парите през 1947 година. Изгориха ги, за да не ги питат откъде имат толкова пари, защото след заминаването на Учителя ги укриха и направиха две счетоводства - едно явно, официално за пред властите, а другото тайно и потайно за вътрешните хора. Накрая всичко излезе на видело и се видя кой бе против построяването на Дом за братята и сестрите. Всички видяха, всички го разбраха, но на някои не им изнасяше да се знае това.
към текста >>

Изгориха ги, за да не ги питат откъде имат толкова пари, защото след заминаването на Учителя ги укриха и направиха две счетоводства - едно явно, официално за пред властите, а другото тайно и потайно за вътрешните хора.
Аз бях чувала и от други хора, че Учителят е искал да се построи двуетажен дом за братята и сестрите. Да има по две стаи за семейните и по една за самотните. Трябвало в полукръг да се построи там, където е сега мястото на Учителя, Но Тодор Стоименов и другите около него не дадоха да се продума. Пазеха бели пари за черни дни. Накрая черните дни дойдоха и вместо да вземат да раздадат белите пари на братята и сестрите да си помогнат с тях, те взеха, че ги изгориха при обмяната на парите през 1947 година. Изгориха ги, за да не ги питат откъде имат толкова пари, защото след заминаването на Учителя ги укриха и направиха две счетоводства - едно явно, официално за пред властите, а другото тайно и потайно за вътрешните хора. Накрая всичко излезе на видело и се видя кой бе против построяването на Дом за братята и сестрите. Всички видяха, всички го разбраха, но на някои не им изнасяше да се знае това. И сега на някои не им изнася. Но аз го разказвам, за да се знае от онези, които ще дойдат след нас. Да бъде за поука.
към текста >>

А тогава една заплата на един чиновник и на една учителка беше около 5-6 хиляди лева.
И сега на някои не им изнася. Но аз го разказвам, за да се знае от онези, които ще дойдат след нас. Да бъде за поука. Брат Звездински, който живееше при Тодор Стоименов, ми каза: "Милиони, милиони пари има под тюфлека на Тодор Стоименов. Пачки по хилядарки са наредени по куфари." Имало е към 4 милиона в куфарите. А тогава една заплата на един чиновник и на една учителка беше около 5-6 хиляди лева. Та направета си сметка какво представляваше тази сума. Още са в ушите ми думите на Учителя, казани на брат ми: "Да чуеш и да видиш кой не дава. Не Учителят не дава, а други са тези, които не дават." Та други сили и хора имаше, които не даваха. Много трудно Учителят е работил с тези хора, особено когато тези сили са действали чрез тях и са работили срещу Учителя. Много Му се искаше да се построят училище, дом за братята и сестрите, магазин, малки работилници, в които братята и сестрите да си изкарват хляба.
към текста >>

Още са в ушите ми думите на Учителя, казани на брат ми: "Да чуеш и да видиш кой не дава.
Да бъде за поука. Брат Звездински, който живееше при Тодор Стоименов, ми каза: "Милиони, милиони пари има под тюфлека на Тодор Стоименов. Пачки по хилядарки са наредени по куфари." Имало е към 4 милиона в куфарите. А тогава една заплата на един чиновник и на една учителка беше около 5-6 хиляди лева. Та направета си сметка какво представляваше тази сума. Още са в ушите ми думите на Учителя, казани на брат ми: "Да чуеш и да видиш кой не дава. Не Учителят не дава, а други са тези, които не дават." Та други сили и хора имаше, които не даваха. Много трудно Учителят е работил с тези хора, особено когато тези сили са действали чрез тях и са работили срещу Учителя. Много Му се искаше да се построят училище, дом за братята и сестрите, магазин, малки работилници, в които братята и сестрите да си изкарват хляба. Но не дадоха пари. А защо?
към текста >>

Не Учителят не дава, а други са тези, които не дават." Та други сили и хора имаше, които не даваха.
Брат Звездински, който живееше при Тодор Стоименов, ми каза: "Милиони, милиони пари има под тюфлека на Тодор Стоименов. Пачки по хилядарки са наредени по куфари." Имало е към 4 милиона в куфарите. А тогава една заплата на един чиновник и на една учителка беше около 5-6 хиляди лева. Та направета си сметка какво представляваше тази сума. Още са в ушите ми думите на Учителя, казани на брат ми: "Да чуеш и да видиш кой не дава. Не Учителят не дава, а други са тези, които не дават." Та други сили и хора имаше, които не даваха. Много трудно Учителят е работил с тези хора, особено когато тези сили са действали чрез тях и са работили срещу Учителя. Много Му се искаше да се построят училище, дом за братята и сестрите, магазин, малки работилници, в които братята и сестрите да си изкарват хляба. Но не дадоха пари. А защо? Беше им жал за парите.
към текста >>

Много трудно Учителят е работил с тези хора, особено когато тези сили са действали чрез тях и са работили срещу Учителя.
Пачки по хилядарки са наредени по куфари." Имало е към 4 милиона в куфарите. А тогава една заплата на един чиновник и на една учителка беше около 5-6 хиляди лева. Та направета си сметка какво представляваше тази сума. Още са в ушите ми думите на Учителя, казани на брат ми: "Да чуеш и да видиш кой не дава. Не Учителят не дава, а други са тези, които не дават." Та други сили и хора имаше, които не даваха. Много трудно Учителят е работил с тези хора, особено когато тези сили са действали чрез тях и са работили срещу Учителя. Много Му се искаше да се построят училище, дом за братята и сестрите, магазин, малки работилници, в които братята и сестрите да си изкарват хляба. Но не дадоха пари. А защо? Беше им жал за парите. Пазеха парите.
към текста >>

Това идва оттам - няма смирение, няма послушание към Учителя и Словото Му.
Беше им жал за парите. Пазеха парите. А после ги изгориха всичките и след това се чудят защо Невидимият свят отряза условията на Изгрева и спря всички. Чудят се защо става така. Разцепление, разединение, че накрая се стигна до процеса през 1957 - 58 г. Това идва оттам - няма смирение, няма послушание към Учителя и Словото Му. Тодор Стоименов бе студен, затворен човек. Беше много високомерен. Ако го погледнете на някоя снимка, ще видите, че ви гледа някакъв лорд. С всеки не говореше. С нас, младежите, не говореше - не ни обръщаше внимание.
към текста >>

Така ли беше устроен или беше горд, че беше един от тримата първи ученици, с които Учителят бе започнал да работи в България?
Тодор Стоименов бе студен, затворен човек. Беше много високомерен. Ако го погледнете на някоя снимка, ще видите, че ви гледа някакъв лорд. С всеки не говореше. С нас, младежите, не говореше - не ни обръщаше внимание. Така ли беше устроен или беше горд, че беше един от тримата първи ученици, с които Учителят бе започнал да работи в България? А какви сили стояха над него и какви сили бяха в него - това можем да съдим само по думите на Учителя, които бе казал на брат ми: "Да чуеш и да видиш кой не дава. Не Учителят не дава, а други са тези, които не дават". Та като споменавам за Учителя, трябва да спомена и тези, които не даваха. Това бяха онези сили, които работеха срещу Учителя и Неговото дело. Тези сили присъстват и днес в Братството.
към текста >>

А какви сили стояха над него и какви сили бяха в него - това можем да съдим само по думите на Учителя, които бе казал на брат ми: "Да чуеш и да видиш кой не дава.
Беше много високомерен. Ако го погледнете на някоя снимка, ще видите, че ви гледа някакъв лорд. С всеки не говореше. С нас, младежите, не говореше - не ни обръщаше внимание. Така ли беше устроен или беше горд, че беше един от тримата първи ученици, с които Учителят бе започнал да работи в България? А какви сили стояха над него и какви сили бяха в него - това можем да съдим само по думите на Учителя, които бе казал на брат ми: "Да чуеш и да видиш кой не дава. Не Учителят не дава, а други са тези, които не дават". Та като споменавам за Учителя, трябва да спомена и тези, които не даваха. Това бяха онези сили, които работеха срещу Учителя и Неговото дело. Тези сили присъстват и днес в Братството. Драга Михайлова
към текста >>

Не Учителят не дава, а други са тези, които не дават".
Ако го погледнете на някоя снимка, ще видите, че ви гледа някакъв лорд. С всеки не говореше. С нас, младежите, не говореше - не ни обръщаше внимание. Така ли беше устроен или беше горд, че беше един от тримата първи ученици, с които Учителят бе започнал да работи в България? А какви сили стояха над него и какви сили бяха в него - това можем да съдим само по думите на Учителя, които бе казал на брат ми: "Да чуеш и да видиш кой не дава. Не Учителят не дава, а други са тези, които не дават". Та като споменавам за Учителя, трябва да спомена и тези, които не даваха. Това бяха онези сили, които работеха срещу Учителя и Неговото дело. Тези сили присъстват и днес в Братството. Драга Михайлова Веднъж бай Иван Антонов се движи някъде около салона и насреща му идва Учителят.
към текста >>

Та като споменавам за Учителя, трябва да спомена и тези, които не даваха.
С всеки не говореше. С нас, младежите, не говореше - не ни обръщаше внимание. Така ли беше устроен или беше горд, че беше един от тримата първи ученици, с които Учителят бе започнал да работи в България? А какви сили стояха над него и какви сили бяха в него - това можем да съдим само по думите на Учителя, които бе казал на брат ми: "Да чуеш и да видиш кой не дава. Не Учителят не дава, а други са тези, които не дават". Та като споменавам за Учителя, трябва да спомена и тези, които не даваха. Това бяха онези сили, които работеха срещу Учителя и Неговото дело. Тези сили присъстват и днес в Братството. Драга Михайлова Веднъж бай Иван Антонов се движи някъде около салона и насреща му идва Учителят. Учителят е много строг, като че ли бай Иван е виновен за всичко, му казва: "Ти знаеш ли какво ще ги правя аз тези, които бяха по няколко години в Братството на духовната трапеза, ядоха и пиха и след това отидоха в света?
към текста >>

Това бяха онези сили, които работеха срещу Учителя и Неговото дело.
С нас, младежите, не говореше - не ни обръщаше внимание. Така ли беше устроен или беше горд, че беше един от тримата първи ученици, с които Учителят бе започнал да работи в България? А какви сили стояха над него и какви сили бяха в него - това можем да съдим само по думите на Учителя, които бе казал на брат ми: "Да чуеш и да видиш кой не дава. Не Учителят не дава, а други са тези, които не дават". Та като споменавам за Учителя, трябва да спомена и тези, които не даваха. Това бяха онези сили, които работеха срещу Учителя и Неговото дело. Тези сили присъстват и днес в Братството. Драга Михайлова Веднъж бай Иван Антонов се движи някъде около салона и насреща му идва Учителят. Учителят е много строг, като че ли бай Иван е виновен за всичко, му казва: "Ти знаеш ли какво ще ги правя аз тези, които бяха по няколко години в Братството на духовната трапеза, ядоха и пиха и след това отидоха в света? ". Брат Иван не знае какво да отговори.
към текста >>

Веднъж бай Иван Антонов се движи някъде около салона и насреща му идва Учителят.
Не Учителят не дава, а други са тези, които не дават". Та като споменавам за Учителя, трябва да спомена и тези, които не даваха. Това бяха онези сили, които работеха срещу Учителя и Неговото дело. Тези сили присъстват и днес в Братството. Драга Михайлова Веднъж бай Иван Антонов се движи някъде около салона и насреща му идва Учителят. Учителят е много строг, като че ли бай Иван е виновен за всичко, му казва: "Ти знаеш ли какво ще ги правя аз тези, които бяха по няколко години в Братството на духовната трапеза, ядоха и пиха и след това отидоха в света? ". Брат Иван не знае какво да отговори. Учителят продължава: "Ще дойде време, когато аз тия всичките, гдето ядоха и пиха на духовната трапеза и отидоха в света, ще ги товаря като магарета с камъни". Това е изказване на Учителя пред бай Иван и коментар всеки да си направи за себе си. Тодор Ковачев - внук
към текста >>

Учителят е много строг, като че ли бай Иван е виновен за всичко, му казва: "Ти знаеш ли какво ще ги правя аз тези, които бяха по няколко години в Братството на духовната трапеза, ядоха и пиха и след това отидоха в света?
Та като споменавам за Учителя, трябва да спомена и тези, които не даваха. Това бяха онези сили, които работеха срещу Учителя и Неговото дело. Тези сили присъстват и днес в Братството. Драга Михайлова Веднъж бай Иван Антонов се движи някъде около салона и насреща му идва Учителят. Учителят е много строг, като че ли бай Иван е виновен за всичко, му казва: "Ти знаеш ли какво ще ги правя аз тези, които бяха по няколко години в Братството на духовната трапеза, ядоха и пиха и след това отидоха в света? ". Брат Иван не знае какво да отговори. Учителят продължава: "Ще дойде време, когато аз тия всичките, гдето ядоха и пиха на духовната трапеза и отидоха в света, ще ги товаря като магарета с камъни". Това е изказване на Учителя пред бай Иван и коментар всеки да си направи за себе си. Тодор Ковачев - внук Записки от беседите на Учителя
към текста >>

Учителят продължава: "Ще дойде време, когато аз тия всичките, гдето ядоха и пиха на духовната трапеза и отидоха в света, ще ги товаря като магарета с камъни".
Тези сили присъстват и днес в Братството. Драга Михайлова Веднъж бай Иван Антонов се движи някъде около салона и насреща му идва Учителят. Учителят е много строг, като че ли бай Иван е виновен за всичко, му казва: "Ти знаеш ли какво ще ги правя аз тези, които бяха по няколко години в Братството на духовната трапеза, ядоха и пиха и след това отидоха в света? ". Брат Иван не знае какво да отговори. Учителят продължава: "Ще дойде време, когато аз тия всичките, гдето ядоха и пиха на духовната трапеза и отидоха в света, ще ги товаря като магарета с камъни". Това е изказване на Учителя пред бай Иван и коментар всеки да си направи за себе си. Тодор Ковачев - внук Записки от беседите на Учителя Знаете ли в какво стои подхлъзването на ученика? В непослушанието.
към текста >>

Това е изказване на Учителя пред бай Иван и коментар всеки да си направи за себе си.
Драга Михайлова Веднъж бай Иван Антонов се движи някъде около салона и насреща му идва Учителят. Учителят е много строг, като че ли бай Иван е виновен за всичко, му казва: "Ти знаеш ли какво ще ги правя аз тези, които бяха по няколко години в Братството на духовната трапеза, ядоха и пиха и след това отидоха в света? ". Брат Иван не знае какво да отговори. Учителят продължава: "Ще дойде време, когато аз тия всичките, гдето ядоха и пиха на духовната трапеза и отидоха в света, ще ги товаря като магарета с камъни". Това е изказване на Учителя пред бай Иван и коментар всеки да си направи за себе си. Тодор Ковачев - внук Записки от беседите на Учителя Знаете ли в какво стои подхлъзването на ученика? В непослушанието. Падналите духове - те са упоритите синове на Бога.
към текста >>

Записки от беседите на Учителя
Учителят е много строг, като че ли бай Иван е виновен за всичко, му казва: "Ти знаеш ли какво ще ги правя аз тези, които бяха по няколко години в Братството на духовната трапеза, ядоха и пиха и след това отидоха в света? ". Брат Иван не знае какво да отговори. Учителят продължава: "Ще дойде време, когато аз тия всичките, гдето ядоха и пиха на духовната трапеза и отидоха в света, ще ги товаря като магарета с камъни". Това е изказване на Учителя пред бай Иван и коментар всеки да си направи за себе си. Тодор Ковачев - внук Записки от беседите на Учителя Знаете ли в какво стои подхлъзването на ученика? В непослушанието. Падналите духове - те са упоритите синове на Бога. Със своето своенравие човек всичко разваля. Няма по-своенравно същество на Земята от човека.
към текста >>

86. ПАНЕВРИТМИЯ

В първите години Учителят с приятелите е правил екскурзии до връх Мусала.
ПАНЕВРИТМИЯ Спомени на ученици В първите години Учителят с приятелите е правил екскурзии до връх Мусала. Методи Шивачев с една група пристигат на хижа "Мусала". Времето било мрачно и леко ръмяло през гъстата мъгла. Пристигат на езерото, тогава голямата хижа не е била построена. Разтворили раниците и някои братя казали: "Учителю, ще имаме време да се качим на върха Мусала преди да се е стъмнило". Учителят рекъл: "Добре, но трябва някой да остане тук, да разпъне палатките и да запали огън, за да заврат чайниците".
към текста >>

Разтворили раниците и някои братя казали: "Учителю, ще имаме време да се качим на върха Мусала преди да се е стъмнило".
Спомени на ученици В първите години Учителят с приятелите е правил екскурзии до връх Мусала. Методи Шивачев с една група пристигат на хижа "Мусала". Времето било мрачно и леко ръмяло през гъстата мъгла. Пристигат на езерото, тогава голямата хижа не е била построена. Разтворили раниците и някои братя казали: "Учителю, ще имаме време да се качим на върха Мусала преди да се е стъмнило". Учителят рекъл: "Добре, но трябва някой да остане тук, да разпъне палатките и да запали огън, за да заврат чайниците". Но никой не казал, че ще остане. Тогава Учителят погледнал към Методий: "Добре, Учителю, ще свърша аз тази работа". Методий си мислел, ето той е най-младият и вместо да хукне да се катери към върха, то сега е останал тук, а пък старите как ли ще се качат горе. Смятал, че всичко е обърнато.
към текста >>

Учителят рекъл: "Добре, но трябва някой да остане тук, да разпъне палатките и да запали огън, за да заврат чайниците".
В първите години Учителят с приятелите е правил екскурзии до връх Мусала. Методи Шивачев с една група пристигат на хижа "Мусала". Времето било мрачно и леко ръмяло през гъстата мъгла. Пристигат на езерото, тогава голямата хижа не е била построена. Разтворили раниците и някои братя казали: "Учителю, ще имаме време да се качим на върха Мусала преди да се е стъмнило". Учителят рекъл: "Добре, но трябва някой да остане тук, да разпъне палатките и да запали огън, за да заврат чайниците". Но никой не казал, че ще остане. Тогава Учителят погледнал към Методий: "Добре, Учителю, ще свърша аз тази работа". Методий си мислел, ето той е най-младият и вместо да хукне да се катери към върха, то сега е останал тук, а пък старите как ли ще се качат горе. Смятал, че всичко е обърнато. Разпънал палатките, наклал от клековете голям огън и затоплил чайниците.
към текста >>

Тогава Учителят погледнал към Методий: "Добре, Учителю, ще свърша аз тази работа".
Времето било мрачно и леко ръмяло през гъстата мъгла. Пристигат на езерото, тогава голямата хижа не е била построена. Разтворили раниците и някои братя казали: "Учителю, ще имаме време да се качим на върха Мусала преди да се е стъмнило". Учителят рекъл: "Добре, но трябва някой да остане тук, да разпъне палатките и да запали огън, за да заврат чайниците". Но никой не казал, че ще остане. Тогава Учителят погледнал към Методий: "Добре, Учителю, ще свърша аз тази работа". Методий си мислел, ето той е най-младият и вместо да хукне да се катери към върха, то сега е останал тук, а пък старите как ли ще се качат горе. Смятал, че всичко е обърнато. Разпънал палатките, наклал от клековете голям огън и затоплил чайниците. Пристигнали братята от върха Мусала, почнали да се сушат на огъня и да пият гореща вода. А той си помислил, че докато се изсушат и пият вода, то той ще отиде до върха Мусала и ще се върне също по светло.
към текста >>

И без да се обажда на Учителя, той тръгнал.
Методий си мислел, ето той е най-младият и вместо да хукне да се катери към върха, то сега е останал тук, а пък старите как ли ще се качат горе. Смятал, че всичко е обърнато. Разпънал палатките, наклал от клековете голям огън и затоплил чайниците. Пристигнали братята от върха Мусала, почнали да се сушат на огъня и да пият гореща вода. А той си помислил, че докато се изсушат и пият вода, то той ще отиде до върха Мусала и ще се върне също по светло. И без да се обажда на Учителя, той тръгнал. Но много бързо се стъмнило и някаква светлинка започнала да му осветява камъчетата, по които стъпвал и му посочвала пътеката и така стигнал до върха, като през всичкото време пътят му бил осветен. Пристигнал на върха и вдигнал поглед нагоре да благодари на Бога. Вижда на небето очертан един голям кръг и двойки играят по него и една чудна музика свири, но двойките играят и кръгът е толкова правилен, както и разстоянието между двойките е еднакво. Методий ги гледал в захлас. Не смеел да си свали главата да не би да изчезне гледката.
към текста >>

Учителят стоял край огъня и го чакал.
Не смеел да си свали главата да не би да изчезне гледката. Така гледал, докато се затвори небето и изчезне видението. Благодарил на Бога, но от радостното вълнение очите му сълзели. Щастлив тръгнал надолу, а светлината пак го придружила и му осветявала пътя до езерото. Пристигнал в лагера, а братята били легнали в палатките и спели. Учителят стоял край огъня и го чакал. Като пристигнал, тъкмо се канел да каже на Учителя какво е видял, Той го преварва: "Всичко това, което видя горе на небето, ще го свалим долу". И през същата тази година - 1934, Учителят даде Паневритмията за Бялото Братство. Юрданка Жекова Сестра Тодора Йорданова Станчева, която по-късно се събра да живее с Ангел Вълков, пожела да покаже някои от стъпките от народните хора от техните села. Тя беше чевръста и сама си пееше и сама играеше и се носеше от стъпките така, като че не стъпва на земята.
към текста >>

Като пристигнал, тъкмо се канел да каже на Учителя какво е видял, Той го преварва: "Всичко това, което видя горе на небето, ще го свалим долу".
Така гледал, докато се затвори небето и изчезне видението. Благодарил на Бога, но от радостното вълнение очите му сълзели. Щастлив тръгнал надолу, а светлината пак го придружила и му осветявала пътя до езерото. Пристигнал в лагера, а братята били легнали в палатките и спели. Учителят стоял край огъня и го чакал. Като пристигнал, тъкмо се канел да каже на Учителя какво е видял, Той го преварва: "Всичко това, което видя горе на небето, ще го свалим долу". И през същата тази година - 1934, Учителят даде Паневритмията за Бялото Братство. Юрданка Жекова Сестра Тодора Йорданова Станчева, която по-късно се събра да живее с Ангел Вълков, пожела да покаже някои от стъпките от народните хора от техните села. Тя беше чевръста и сама си пееше и сама играеше и се носеше от стъпките така, като че не стъпва на земята. Бяхме прехласнати.
към текста >>

И през същата тази година - 1934, Учителят даде Паневритмията за Бялото Братство.
Благодарил на Бога, но от радостното вълнение очите му сълзели. Щастлив тръгнал надолу, а светлината пак го придружила и му осветявала пътя до езерото. Пристигнал в лагера, а братята били легнали в палатките и спели. Учителят стоял край огъня и го чакал. Като пристигнал, тъкмо се канел да каже на Учителя какво е видял, Той го преварва: "Всичко това, което видя горе на небето, ще го свалим долу". И през същата тази година - 1934, Учителят даде Паневритмията за Бялото Братство. Юрданка Жекова Сестра Тодора Йорданова Станчева, която по-късно се събра да живее с Ангел Вълков, пожела да покаже някои от стъпките от народните хора от техните села. Тя беше чевръста и сама си пееше и сама играеше и се носеше от стъпките така, като че не стъпва на земята. Бяхме прехласнати. След малко Учителят каза: "Сега ще ви дам една малка мелодия.
към текста >>

След малко Учителят каза: "Сега ще ви дам една малка мелодия.
И през същата тази година - 1934, Учителят даде Паневритмията за Бялото Братство. Юрданка Жекова Сестра Тодора Йорданова Станчева, която по-късно се събра да живее с Ангел Вълков, пожела да покаже някои от стъпките от народните хора от техните села. Тя беше чевръста и сама си пееше и сама играеше и се носеше от стъпките така, като че не стъпва на земята. Бяхме прехласнати. След малко Учителят каза: "Сега ще ви дам една малка мелодия. На тази мелодия какви стъпки ще дадете? " Учителят я изпя. Опита се сестра Тодора, но не знае какви стъпки да сложи на мелодията. А мелодията беше простичка. След това излезе и Неделчо Попов, който е също от село, от Родопите и той се опита да тури стъпки на тази мелодия, но все несполучливи.
към текста >>

" Учителят я изпя.
Сестра Тодора Йорданова Станчева, която по-късно се събра да живее с Ангел Вълков, пожела да покаже някои от стъпките от народните хора от техните села. Тя беше чевръста и сама си пееше и сама играеше и се носеше от стъпките така, като че не стъпва на земята. Бяхме прехласнати. След малко Учителят каза: "Сега ще ви дам една малка мелодия. На тази мелодия какви стъпки ще дадете? " Учителят я изпя. Опита се сестра Тодора, но не знае какви стъпки да сложи на мелодията. А мелодията беше простичка. След това излезе и Неделчо Попов, който е също от село, от Родопите и той се опита да тури стъпки на тази мелодия, но все несполучливи. Станаха и други да опитат. Но отново несполука.
към текста >>

Тогава Учителят стана: "Аз ще ви покажа истинските стъпки".
Опита се сестра Тодора, но не знае какви стъпки да сложи на мелодията. А мелодията беше простичка. След това излезе и Неделчо Попов, който е също от село, от Родопите и той се опита да тури стъпки на тази мелодия, но все несполучливи. Станаха и други да опитат. Но отново несполука. Тогава Учителят стана: "Аз ще ви покажа истинските стъпки". Тогава ние видяхме как мелодия и движение се събраха в една хармония. Учителят се малко позамисли, спря се и се съсредоточи в себе си. Дойде Му някаква идея. И вече забрави за нас. Ние започнахме да си играем тези стъпки и да пеем мелодията.
към текста >>

Учителят се малко позамисли, спря се и се съсредоточи в себе си.
След това излезе и Неделчо Попов, който е също от село, от Родопите и той се опита да тури стъпки на тази мелодия, но все несполучливи. Станаха и други да опитат. Но отново несполука. Тогава Учителят стана: "Аз ще ви покажа истинските стъпки". Тогава ние видяхме как мелодия и движение се събраха в една хармония. Учителят се малко позамисли, спря се и се съсредоточи в себе си. Дойде Му някаква идея. И вече забрави за нас. Ние започнахме да си играем тези стъпки и да пеем мелодията. А Той се върна в стаята си, запали лампата и цяла нощ цигулката Му се чуваше. Така се тури началото на Паневритмията - хармония от музика и движение.
към текста >>

Учителят уточняваше, поправяше, разработваше.
Така се тури началото на Паневритмията - хармония от музика и движение. Упражненията се раждаха едно след друго. Нощем до късно можеше да се чуе цигулката Му в Неговата стаичка. На сутринта Той опитваше с учениците новите упражнения. Те заучаваха мелодиите, стъпките, движенията. Учителят уточняваше, поправяше, разработваше. Той беше съсредоточен, вдъхновен - лицето Му беше като пламък. С каква любов работеше и с какво увлечение. Той пак отиваше горе и дълго време търсеше с цигулката Си да долови и предаде мелодиите на Паневритмията - движенията, стъпките, ритъма. Така един възвишен свят слезе при нас и ни се изяви. Учителят го облече във форми, даде му израз чрез музика и движения.
към текста >>

Учителят го облече във форми, даде му израз чрез музика и движения.
Учителят уточняваше, поправяше, разработваше. Той беше съсредоточен, вдъхновен - лицето Му беше като пламък. С каква любов работеше и с какво увлечение. Той пак отиваше горе и дълго време търсеше с цигулката Си да долови и предаде мелодиите на Паневритмията - движенията, стъпките, ритъма. Така един възвишен свят слезе при нас и ни се изяви. Учителят го облече във форми, даде му израз чрез музика и движения. Той вложи съдържание в тях - живота на онзи свят, от който ги сне. Борис Николов По времето, когато се даваше Паневритмията, когато Учителят я сваляше от Невидимия свят, присъства една сестра и Го запитва: " Учителю, тази Паневритмия същата ли е, която е видял брат Методий Шивачев на небето на връх Мусала? " Учителят я поглежда и казва: "Ние правим тези упражнения, както ги правят в другия свят. Те не са измислени, те са снети отгоре.
към текста >>

По времето, когато се даваше Паневритмията, когато Учителят я сваляше от Невидимия свят, присъства една сестра и Го запитва: " Учителю, тази Паневритмия същата ли е, която е видял брат Методий Шивачев на небето на връх Мусала?
Той пак отиваше горе и дълго време търсеше с цигулката Си да долови и предаде мелодиите на Паневритмията - движенията, стъпките, ритъма. Така един възвишен свят слезе при нас и ни се изяви. Учителят го облече във форми, даде му израз чрез музика и движения. Той вложи съдържание в тях - живота на онзи свят, от който ги сне. Борис Николов По времето, когато се даваше Паневритмията, когато Учителят я сваляше от Невидимия свят, присъства една сестра и Го запитва: " Учителю, тази Паневритмия същата ли е, която е видял брат Методий Шивачев на небето на връх Мусала? " Учителят я поглежда и казва: "Ние правим тези упражнения, както ги правят в другия свят. Те не са измислени, те са снети отгоре. Тези упражнения са свързани с физическия, Духовния и Божествения свят." - "Ама Учителю, това същата Паневритмия ли е от небето на връх Мусала? " - настоява сестрата. "Истинската Паневритмия не е още дадена.
към текста >>

" Учителят я поглежда и казва: "Ние правим тези упражнения, както ги правят в другия свят.
Така един възвишен свят слезе при нас и ни се изяви. Учителят го облече във форми, даде му израз чрез музика и движения. Той вложи съдържание в тях - живота на онзи свят, от който ги сне. Борис Николов По времето, когато се даваше Паневритмията, когато Учителят я сваляше от Невидимия свят, присъства една сестра и Го запитва: " Учителю, тази Паневритмия същата ли е, която е видял брат Методий Шивачев на небето на връх Мусала? " Учителят я поглежда и казва: "Ние правим тези упражнения, както ги правят в другия свят. Те не са измислени, те са снети отгоре. Тези упражнения са свързани с физическия, Духовния и Божествения свят." - "Ама Учителю, това същата Паневритмия ли е от небето на връх Мусала? " - настоява сестрата. "Истинската Паневритмия не е още дадена. Тя е горе на небето.
към текста >>

Тези упражнения са свързани с физическия, Духовния и Божествения свят." - "Ама Учителю, това същата Паневритмия ли е от небето на връх Мусала?
Той вложи съдържание в тях - живота на онзи свят, от който ги сне. Борис Николов По времето, когато се даваше Паневритмията, когато Учителят я сваляше от Невидимия свят, присъства една сестра и Го запитва: " Учителю, тази Паневритмия същата ли е, която е видял брат Методий Шивачев на небето на връх Мусала? " Учителят я поглежда и казва: "Ние правим тези упражнения, както ги правят в другия свят. Те не са измислени, те са снети отгоре. Тези упражнения са свързани с физическия, Духовния и Божествения свят." - "Ама Учителю, това същата Паневритмия ли е от небето на връх Мусала? " - настоява сестрата. "Истинската Паневритмия не е още дадена. Тя е горе на небето. Тя служи за идеал на човешката душа и човешкия дух. Чрез нея те се хармонизират със световете, които са над тях.
към текста >>

А дотогава ще изминат много лета, години, столетия и хилядолетия".-" Учителю, нашата Паневритмия ще има ли Слова като онази на връх Мусала?
С тези физически тела вие не можете да издържите на онази Паневритмия от Небето на връх Мусала. Нашата Паневритмия е Паневритмия на човешката душа и на човешкия дух, слезли на земята. А онази истинска Паневритмия е за човешкия дух и човешката душа, които са горе в Невидимия свят и търсят общение с Бога. Ние тук търсим общение с Бога с нашата Паневритмия, а онези горе търсят общение с Бога с тяхната Паневритмия. Когато човечеството се обедини в едно, когато човек стане пробудена душа и животворящ дух - тогава ще се свали истинската Паневритмия. А дотогава ще изминат много лета, години, столетия и хилядолетия".-" Учителю, нашата Паневритмия ще има ли Слова като онази на връх Мусала? " - пита отново сестрата. "Ще има и ще изпратим същество отгоре, което да даде думите на Паневритмията" - казва Учителят. Минават няколко дни. Учителят извиква Олга Славчева, която бе поетеса. Годината е 1934.
към текста >>

"Ще има и ще изпратим същество отгоре, което да даде думите на Паневритмията" - казва Учителят.
А онази истинска Паневритмия е за човешкия дух и човешката душа, които са горе в Невидимия свят и търсят общение с Бога. Ние тук търсим общение с Бога с нашата Паневритмия, а онези горе търсят общение с Бога с тяхната Паневритмия. Когато човечеството се обедини в едно, когато човек стане пробудена душа и животворящ дух - тогава ще се свали истинската Паневритмия. А дотогава ще изминат много лета, години, столетия и хилядолетия".-" Учителю, нашата Паневритмия ще има ли Слова като онази на връх Мусала? " - пита отново сестрата. "Ще има и ще изпратим същество отгоре, което да даде думите на Паневритмията" - казва Учителят. Минават няколко дни. Учителят извиква Олга Славчева, която бе поетеса. Годината е 1934. "Ще можете ли, сестра, да напишете думи за музиката на нашите упражнения? " Олга се стеснява: "Но Учителю, дали ще мога да ги напиша?
към текста >>

Учителят извиква Олга Славчева, която бе поетеса.
Когато човечеството се обедини в едно, когато човек стане пробудена душа и животворящ дух - тогава ще се свали истинската Паневритмия. А дотогава ще изминат много лета, години, столетия и хилядолетия".-" Учителю, нашата Паневритмия ще има ли Слова като онази на връх Мусала? " - пита отново сестрата. "Ще има и ще изпратим същество отгоре, което да даде думите на Паневритмията" - казва Учителят. Минават няколко дни. Учителят извиква Олга Славчева, която бе поетеса. Годината е 1934. "Ще можете ли, сестра, да напишете думи за музиката на нашите упражнения? " Олга се стеснява: "Но Учителю, дали ще мога да ги напиша? Много е сложно това за мен. Ще улуча ли да подредя думите в съответствие с мелодията и да не загубя ритъма?
към текста >>

" Олга се стеснява: "Но Учителю, дали ще мога да ги напиша?
"Ще има и ще изпратим същество отгоре, което да даде думите на Паневритмията" - казва Учителят. Минават няколко дни. Учителят извиква Олга Славчева, която бе поетеса. Годината е 1934. "Ще можете ли, сестра, да напишете думи за музиката на нашите упражнения? " Олга се стеснява: "Но Учителю, дали ще мога да ги напиша? Много е сложно това за мен. Ще улуча ли да подредя думите в съответствие с мелодията и да не загубя ритъма? Страх ме е, Учителю". Учителят се усмихва и казва: "Ние ще ти помогнем. Ще ти изпратим едно същество, което ще ти помогне за текста.
към текста >>

Страх ме е, Учителю".
Годината е 1934. "Ще можете ли, сестра, да напишете думи за музиката на нашите упражнения? " Олга се стеснява: "Но Учителю, дали ще мога да ги напиша? Много е сложно това за мен. Ще улуча ли да подредя думите в съответствие с мелодията и да не загубя ритъма? Страх ме е, Учителю". Учителят се усмихва и казва: "Ние ще ти помогнем. Ще ти изпратим едно същество, което ще ти помогне за текста. То ще ти продиктува думите за музиката на отделните упражнения". Учителят замълчава и се усмихва. "Е, щом е така, да се опитаме и двете - аз и това същество.
към текста >>

Учителят се усмихва и казва: "Ние ще ти помогнем.
"Ще можете ли, сестра, да напишете думи за музиката на нашите упражнения? " Олга се стеснява: "Но Учителю, дали ще мога да ги напиша? Много е сложно това за мен. Ще улуча ли да подредя думите в съответствие с мелодията и да не загубя ритъма? Страх ме е, Учителю". Учителят се усмихва и казва: "Ние ще ти помогнем. Ще ти изпратим едно същество, което ще ти помогне за текста. То ще ти продиктува думите за музиката на отделните упражнения". Учителят замълчава и се усмихва. "Е, щом е така, да се опитаме и двете - аз и това същество. Но как и кога ще дойде то?
към текста >>

Учителят замълчава и се усмихва.
Ще улуча ли да подредя думите в съответствие с мелодията и да не загубя ритъма? Страх ме е, Учителю". Учителят се усмихва и казва: "Ние ще ти помогнем. Ще ти изпратим едно същество, което ще ти помогне за текста. То ще ти продиктува думите за музиката на отделните упражнения". Учителят замълчава и се усмихва. "Е, щом е така, да се опитаме и двете - аз и това същество. Но как и кога ще дойде то? " Учителят й казва деня и часа, в който ще пристигне това същество. Олга Славчева започва да чака деня с нетърпение, а след това с тревога.
към текста >>

Учителят й казва деня и часа, в който ще пристигне това същество.
То ще ти продиктува думите за музиката на отделните упражнения". Учителят замълчава и се усмихва. "Е, щом е така, да се опитаме и двете - аз и това същество. Но как и кога ще дойде то? " Учителят й казва деня и часа, в който ще пристигне това същество. Олга Славчева започва да чака деня с нетърпение, а след това с тревога. Какви ли не мисли й минават през ума. Какво ли ще бъде то? С какво ли ще бъде облечено? С какво тяло, ами ще го познае ли?
към текста >>

Та тя ще има посещение от невидимия свят и то не на "гости", а по работа, дадена от Учителя.
С какво тяло, ами ще го познае ли? Ще може ли да го чуе добре? Въпроси безброй и никакъв отговор. Олга започва да става все по-възбудена от ден на ден. Това не е шега работа. Та тя ще има посещение от невидимия свят и то не на "гости", а по работа, дадена от Учителя. Идва денят и уреченият час. Олга Славчева сяда на масата - приготвила е много листа и много моливи за всеки случай. Идват часът и мигът. Олга започва да усеща едно вдъхновение, което обхваща цялото й същество, мисълта й се прояснява , погледът й се разширява и получава дълбочина, пред нея седят нотите на отделните упражнения. И тя започва да чува в себе си думите, които се подреждат една след друга.
към текста >>

На следващата сутрин отива при Учителя и Му разказва всичко плачешком.
Всичко е отлетяло. Останала е в нея само сръднята и разправията с нейната комшийка. Олга веднага разбира, че е изиграна от духовете на онази, другата ложа, почва да плаче и да иска прошка от това същество. Но няма отклик, няма ответ. Цяла нощ Олга не може да заспи. На следващата сутрин отива при Учителя и Му разказва всичко плачешком. Учителят я гледа строго: "Защо не взе мерки срещу пакостливите и зли сили? Те видяха светлината, която слезе от Небето върху тебе и веднага изпратиха своите служители да ти попречат". "Учителю, не предполагах, че такова нещо може да ми се случи и тук на "Изгрева", тук пред Вас. Ще мога ли да поправя грешката си? " Олга плаче, пада на колене и със сълзи облива коленете на Учителя.
към текста >>

Учителят я гледа строго: "Защо не взе мерки срещу пакостливите и зли сили?
Останала е в нея само сръднята и разправията с нейната комшийка. Олга веднага разбира, че е изиграна от духовете на онази, другата ложа, почва да плаче и да иска прошка от това същество. Но няма отклик, няма ответ. Цяла нощ Олга не може да заспи. На следващата сутрин отива при Учителя и Му разказва всичко плачешком. Учителят я гледа строго: "Защо не взе мерки срещу пакостливите и зли сили? Те видяха светлината, която слезе от Небето върху тебе и веднага изпратиха своите служители да ти попречат". "Учителю, не предполагах, че такова нещо може да ми се случи и тук на "Изгрева", тук пред Вас. Ще мога ли да поправя грешката си? " Олга плаче, пада на колене и със сълзи облива коленете на Учителя. Учителят се навежда и я повдига.
към текста >>

"Учителю, не предполагах, че такова нещо може да ми се случи и тук на "Изгрева", тук пред Вас.
Но няма отклик, няма ответ. Цяла нощ Олга не може да заспи. На следващата сутрин отива при Учителя и Му разказва всичко плачешком. Учителят я гледа строго: "Защо не взе мерки срещу пакостливите и зли сили? Те видяха светлината, която слезе от Небето върху тебе и веднага изпратиха своите служители да ти попречат". "Учителю, не предполагах, че такова нещо може да ми се случи и тук на "Изгрева", тук пред Вас. Ще мога ли да поправя грешката си? " Олга плаче, пада на колене и със сълзи облива коленете на Учителя. Учителят се навежда и я повдига. "Добре, след тридесет и три дни това същество ще дойде отново в уречения час. Но не се ли справиш този път - ще отговаряш пред Бога.
към текста >>

" Олга плаче, пада на колене и със сълзи облива коленете на Учителя.
На следващата сутрин отива при Учителя и Му разказва всичко плачешком. Учителят я гледа строго: "Защо не взе мерки срещу пакостливите и зли сили? Те видяха светлината, която слезе от Небето върху тебе и веднага изпратиха своите служители да ти попречат". "Учителю, не предполагах, че такова нещо може да ми се случи и тук на "Изгрева", тук пред Вас. Ще мога ли да поправя грешката си? " Олга плаче, пада на колене и със сълзи облива коленете на Учителя. Учителят се навежда и я повдига. "Добре, след тридесет и три дни това същество ще дойде отново в уречения час. Но не се ли справиш този път - ще отговаряш пред Бога. Защото това същество се изпраща от Божествения свят само и само, за да даде думите и да ти продиктува текста на Паневритмията". С това Учителят приключва разговора, а Олга се навежда, целува Му ръка и си тръгва.
към текста >>

Учителят се навежда и я повдига.
Учителят я гледа строго: "Защо не взе мерки срещу пакостливите и зли сили? Те видяха светлината, която слезе от Небето върху тебе и веднага изпратиха своите служители да ти попречат". "Учителю, не предполагах, че такова нещо може да ми се случи и тук на "Изгрева", тук пред Вас. Ще мога ли да поправя грешката си? " Олга плаче, пада на колене и със сълзи облива коленете на Учителя. Учителят се навежда и я повдига. "Добре, след тридесет и три дни това същество ще дойде отново в уречения час. Но не се ли справиш този път - ще отговаряш пред Бога. Защото това същество се изпраща от Божествения свят само и само, за да даде думите и да ти продиктува текста на Паневритмията". С това Учителят приключва разговора, а Олга се навежда, целува Му ръка и си тръгва. Отива си Олга Славчева у дома и започва мъчително да отброява дните.
към текста >>

С това Учителят приключва разговора, а Олга се навежда, целува Му ръка и си тръгва.
" Олга плаче, пада на колене и със сълзи облива коленете на Учителя. Учителят се навежда и я повдига. "Добре, след тридесет и три дни това същество ще дойде отново в уречения час. Но не се ли справиш този път - ще отговаряш пред Бога. Защото това същество се изпраща от Божествения свят само и само, за да даде думите и да ти продиктува текста на Паневритмията". С това Учителят приключва разговора, а Олга се навежда, целува Му ръка и си тръгва. Отива си Олга Славчева у дома и започва мъчително да отброява дните. Само тя си знае как са минали тези дни един след друг. Не говори с никого, затваря се в себе си, нейната вечна слънчева усмивка изчезва от лицето й. Приятелите й смятат, че е болна. Разпитват я нуждае ли се от нещо, има ли нужда от помощ?
към текста >>

Същия ден Олга отива при Учителя и Му поднася текста на Паневритмията.
Изпратена съм за теб и идвам от Божествения свят". Олга записва всичко. Започва Олга да записва дума по дума и нанася думите под нотния текст. Работата продължава няколко часа. Накрая се разделят като приятелки. Същия ден Олга отива при Учителя и Му поднася текста на Паневритмията. Учителят го одобрява. Накрая Олга разказва за думите на Асавита. Учителят кимва с глава. "А ще мога ли, Учителю, да я видя още веднъж? '- "Зависи от теб.
към текста >>

Учителят го одобрява.
Олга записва всичко. Започва Олга да записва дума по дума и нанася думите под нотния текст. Работата продължава няколко часа. Накрая се разделят като приятелки. Същия ден Олга отива при Учителя и Му поднася текста на Паневритмията. Учителят го одобрява. Накрая Олга разказва за думите на Асавита. Учителят кимва с глава. "А ще мога ли, Учителю, да я видя още веднъж? '- "Зависи от теб. Ще я викаш и ще се молиш за нея.
към текста >>

Учителят кимва с глава.
Работата продължава няколко часа. Накрая се разделят като приятелки. Същия ден Олга отива при Учителя и Му поднася текста на Паневритмията. Учителят го одобрява. Накрая Олга разказва за думите на Асавита. Учителят кимва с глава. "А ще мога ли, Учителю, да я видя още веднъж? '- "Зависи от теб. Ще я викаш и ще се молиш за нея. Всичко зависи от теб". Пррез 1935 година Олга Славчева издаде една книжка: "АСАВИТА - Божествена песен".
към текста >>

"А ще мога ли, Учителю, да я видя още веднъж?
Накрая се разделят като приятелки. Същия ден Олга отива при Учителя и Му поднася текста на Паневритмията. Учителят го одобрява. Накрая Олга разказва за думите на Асавита. Учителят кимва с глава. "А ще мога ли, Учителю, да я видя още веднъж? '- "Зависи от теб. Ще я викаш и ще се молиш за нея. Всичко зависи от теб". Пррез 1935 година Олга Славчева издаде една книжка: "АСАВИТА - Божествена песен". На корицата, в горния ъгъл е написано Хелмира.
към текста >>

Учителят в мое отсъствие същата пролет е дал за пръв път няколко паневритмич- ни упражнения.
Пррез 1935 година Олга Славчева издаде една книжка: "АСАВИТА - Божествена песен". На корицата, в горния ъгъл е написано Хелмира. Асавита идва от Слънцето. Мария Тодорова Веднъж пристигнах от село за лятната ваканция сутринта в 7 часа. Учителят в мое отсъствие същата пролет е дал за пръв път няколко паневритмич- ни упражнения. Никой не беше ми писал и аз не знаех нищо за това. Когато стъпих на Изгрева и се отправих към поляната, идвайки от нея, ме срещнаха познати сестри и братя, които не мога сякаш да позная. Гледат някак особено, радостно, стъпват леко, сякаш танцуват. Обиколих полянката. Учителят се беше вече прибрал.
към текста >>

Учителят се беше вече прибрал.
Учителят в мое отсъствие същата пролет е дал за пръв път няколко паневритмич- ни упражнения. Никой не беше ми писал и аз не знаех нищо за това. Когато стъпих на Изгрева и се отправих към поляната, идвайки от нея, ме срещнаха познати сестри и братя, които не мога сякаш да позная. Гледат някак особено, радостно, стъпват леко, сякаш танцуват. Обиколих полянката. Учителят се беше вече прибрал. Всички се бяха прибрали. Нямаше никой, но се носеше една тържественост, една лекота, нещо празнично. По-късно надникнах в трапезарията, в кухнята. Там сестрите също сякаш танцуваха. Готвят и пеят някакви нови красиви мелодии.
към текста >>

И тогава написах второ писмо, което завърши така: "Старите подмладява, а младите прави да летят - Паневритмията, дадена от нашия обичен Учител!
Тогава седнах и написах едно писмо в Стара Загора на моите обични приятели - Бучка и кака Райна за танцуващите сестри: "Не зная какво е станало с тях. Те са променени. Те не ходят, а танцуват, не говорят, а пеят. От всичко тука лъха музика и красота". Когато на другата сутрин ме заведоха на полянката и се завъртя колелото на Паневритмията, тогава разбрах всичко, защото го опитах. И тогава написах второ писмо, което завърши така: "Старите подмладява, а младите прави да летят - Паневритмията, дадена от нашия обичен Учител! " Наталия Накова Преди години, на Изгрева дойде немски професор-хореограф.Той пътуваше по света и изучаваше танците на народите. Някои журналисти, които го придружаваха, му споменали малко иронично: "Има едни горе край гората, които играят сутрин". Професорът пожелал да ги види.
към текста >>

След Паневритмията, представят го на Учителя. Разговарят.
На поляната играят двеста-триста души. Професорът е учуден. Той за пръв път се среща с живота на Братството. Записва някои от упражненията със своята стенография, следи с интерес упражненията, ритъма, движенията. Той разбира този език. След Паневритмията, представят го на Учителя. Разговарят. Професорът казва на Учителя: "Обиколил съм света, изучавал съм танците на народите, но по-прости и по-съвършени движения от Вашите не съм намерил." Борис Николов От 22 март до 22 септември, всяка сутрин преди изгрев слънце голямата поляна на Изгрева се изпълваше с мъже и жени. Всеки стоеше тихо и съсредоточено и с молитва и благодарност посрещаше първите лъчи на слънцето. След това се нареждахме и правехме първите 6 ежедневни упражнения.
към текста >>

Професорът казва на Учителя: "Обиколил съм света, изучавал съм танците на народите, но по-прости и по-съвършени движения от Вашите не съм намерил."
Професорът е учуден. Той за пръв път се среща с живота на Братството. Записва някои от упражненията със своята стенография, следи с интерес упражненията, ритъма, движенията. Той разбира този език. След Паневритмията, представят го на Учителя. Разговарят. Професорът казва на Учителя: "Обиколил съм света, изучавал съм танците на народите, но по-прости и по-съвършени движения от Вашите не съм намерил." Борис Николов От 22 март до 22 септември, всяка сутрин преди изгрев слънце голямата поляна на Изгрева се изпълваше с мъже и жени. Всеки стоеше тихо и съсредоточено и с молитва и благодарност посрещаше първите лъчи на слънцето. След това се нареждахме и правехме първите 6 ежедневни упражнения. Веднага след тях, музикантите със своите инструменти - цигулки, флейти и китари - заставаха в средата на полянката и ние образувахме кръг около тях.
към текста >>

Учителят заставаше в центъра на кръга и под звуците на музиката, която Той самият бе композирал, заедно с Него провеждахме Паневритмията - упражнения, създадени пак от Него.
Борис Николов От 22 март до 22 септември, всяка сутрин преди изгрев слънце голямата поляна на Изгрева се изпълваше с мъже и жени. Всеки стоеше тихо и съсредоточено и с молитва и благодарност посрещаше първите лъчи на слънцето. След това се нареждахме и правехме първите 6 ежедневни упражнения. Веднага след тях, музикантите със своите инструменти - цигулки, флейти и китари - заставаха в средата на полянката и ние образувахме кръг около тях. Учителят заставаше в центъра на кръга и под звуците на музиката, която Той самият бе композирал, заедно с Него провеждахме Паневритмията - упражнения, създадени пак от Него. Така, всяка ранна утрин, в кръг около Учителя, всички ние: млади и стари, учени и прости, бедни и богати, мъже и жени, започваме деня с плавни и хармонични движения под звуците на прекрасната музика. Понякога хората от града идваха да гледат и често след свършването на Паневритмията те идваха при Учителя и задаваха въпроси. Една сутрин на полянката Учителят пак бе заобиколен с хора. Двама граждани, явно идваха за пръв път на Изгрева и любопитни да разберат какво става тук, задаваха въпроси на Учителя. Единият запита:
към текста >>

Така, всяка ранна утрин, в кръг около Учителя, всички ние: млади и стари, учени и прости, бедни и богати, мъже и жени, започваме деня с плавни и хармонични движения под звуците на прекрасната музика.
От 22 март до 22 септември, всяка сутрин преди изгрев слънце голямата поляна на Изгрева се изпълваше с мъже и жени. Всеки стоеше тихо и съсредоточено и с молитва и благодарност посрещаше първите лъчи на слънцето. След това се нареждахме и правехме първите 6 ежедневни упражнения. Веднага след тях, музикантите със своите инструменти - цигулки, флейти и китари - заставаха в средата на полянката и ние образувахме кръг около тях. Учителят заставаше в центъра на кръга и под звуците на музиката, която Той самият бе композирал, заедно с Него провеждахме Паневритмията - упражнения, създадени пак от Него. Така, всяка ранна утрин, в кръг около Учителя, всички ние: млади и стари, учени и прости, бедни и богати, мъже и жени, започваме деня с плавни и хармонични движения под звуците на прекрасната музика. Понякога хората от града идваха да гледат и често след свършването на Паневритмията те идваха при Учителя и задаваха въпроси. Една сутрин на полянката Учителят пак бе заобиколен с хора. Двама граждани, явно идваха за пръв път на Изгрева и любопитни да разберат какво става тук, задаваха въпроси на Учителя. Единият запита: - Каква е целта и ползата от тия упражнения и защо ги правите толкова рано сутрин, в такова неудобно време?
към текста >>

Понякога хората от града идваха да гледат и често след свършването на Паневритмията те идваха при Учителя и задаваха въпроси.
Всеки стоеше тихо и съсредоточено и с молитва и благодарност посрещаше първите лъчи на слънцето. След това се нареждахме и правехме първите 6 ежедневни упражнения. Веднага след тях, музикантите със своите инструменти - цигулки, флейти и китари - заставаха в средата на полянката и ние образувахме кръг около тях. Учителят заставаше в центъра на кръга и под звуците на музиката, която Той самият бе композирал, заедно с Него провеждахме Паневритмията - упражнения, създадени пак от Него. Така, всяка ранна утрин, в кръг около Учителя, всички ние: млади и стари, учени и прости, бедни и богати, мъже и жени, започваме деня с плавни и хармонични движения под звуците на прекрасната музика. Понякога хората от града идваха да гледат и често след свършването на Паневритмията те идваха при Учителя и задаваха въпроси. Една сутрин на полянката Учителят пак бе заобиколен с хора. Двама граждани, явно идваха за пръв път на Изгрева и любопитни да разберат какво става тук, задаваха въпроси на Учителя. Единият запита: - Каква е целта и ползата от тия упражнения и защо ги правите толкова рано сутрин, в такова неудобно време? - Тия упражнения - започна Учителят - могат да дадат големи резултати.
към текста >>

Една сутрин на полянката Учителят пак бе заобиколен с хора.
След това се нареждахме и правехме първите 6 ежедневни упражнения. Веднага след тях, музикантите със своите инструменти - цигулки, флейти и китари - заставаха в средата на полянката и ние образувахме кръг около тях. Учителят заставаше в центъра на кръга и под звуците на музиката, която Той самият бе композирал, заедно с Него провеждахме Паневритмията - упражнения, създадени пак от Него. Така, всяка ранна утрин, в кръг около Учителя, всички ние: млади и стари, учени и прости, бедни и богати, мъже и жени, започваме деня с плавни и хармонични движения под звуците на прекрасната музика. Понякога хората от града идваха да гледат и често след свършването на Паневритмията те идваха при Учителя и задаваха въпроси. Една сутрин на полянката Учителят пак бе заобиколен с хора. Двама граждани, явно идваха за пръв път на Изгрева и любопитни да разберат какво става тук, задаваха въпроси на Учителя. Единият запита: - Каква е целта и ползата от тия упражнения и защо ги правите толкова рано сутрин, в такова неудобно време? - Тия упражнения - започна Учителят - могат да дадат големи резултати. Ако всички българи биха играли всяка сутрин Паневритмията съзнателно, никакво зло не би могло да постигне държавата ни и никога не биха боледували.
към текста >>

Двама граждани, явно идваха за пръв път на Изгрева и любопитни да разберат какво става тук, задаваха въпроси на Учителя.
Веднага след тях, музикантите със своите инструменти - цигулки, флейти и китари - заставаха в средата на полянката и ние образувахме кръг около тях. Учителят заставаше в центъра на кръга и под звуците на музиката, която Той самият бе композирал, заедно с Него провеждахме Паневритмията - упражнения, създадени пак от Него. Така, всяка ранна утрин, в кръг около Учителя, всички ние: млади и стари, учени и прости, бедни и богати, мъже и жени, започваме деня с плавни и хармонични движения под звуците на прекрасната музика. Понякога хората от града идваха да гледат и често след свършването на Паневритмията те идваха при Учителя и задаваха въпроси. Една сутрин на полянката Учителят пак бе заобиколен с хора. Двама граждани, явно идваха за пръв път на Изгрева и любопитни да разберат какво става тук, задаваха въпроси на Учителя. Единият запита: - Каква е целта и ползата от тия упражнения и защо ги правите толкова рано сутрин, в такова неудобно време? - Тия упражнения - започна Учителят - могат да дадат големи резултати. Ако всички българи биха играли всяка сутрин Паневритмията съзнателно, никакво зло не би могло да постигне държавата ни и никога не биха боледували. Време е вече цялото човечество да промени своя начин на живот - продължи Учителят - хиляди и хиляди години народите воюват помежду си и погледнете до какво са достигнали.
към текста >>

- Тия упражнения - започна Учителят - могат да дадат големи резултати.
Понякога хората от града идваха да гледат и често след свършването на Паневритмията те идваха при Учителя и задаваха въпроси. Една сутрин на полянката Учителят пак бе заобиколен с хора. Двама граждани, явно идваха за пръв път на Изгрева и любопитни да разберат какво става тук, задаваха въпроси на Учителя. Единият запита: - Каква е целта и ползата от тия упражнения и защо ги правите толкова рано сутрин, в такова неудобно време? - Тия упражнения - започна Учителят - могат да дадат големи резултати. Ако всички българи биха играли всяка сутрин Паневритмията съзнателно, никакво зло не би могло да постигне държавата ни и никога не биха боледували. Време е вече цялото човечество да промени своя начин на живот - продължи Учителят - хиляди и хиляди години народите воюват помежду си и погледнете до какво са достигнали. Ние сме пред прага на една нова култура на Любовта, която ще побратими народите и хората. Границите ще отпаднат и народите ще заживеят като братя. Сега говоря за онова, което ще стане.
към текста >>

Време е вече цялото човечество да промени своя начин на живот - продължи Учителят - хиляди и хиляди години народите воюват помежду си и погледнете до какво са достигнали.
Двама граждани, явно идваха за пръв път на Изгрева и любопитни да разберат какво става тук, задаваха въпроси на Учителя. Единият запита: - Каква е целта и ползата от тия упражнения и защо ги правите толкова рано сутрин, в такова неудобно време? - Тия упражнения - започна Учителят - могат да дадат големи резултати. Ако всички българи биха играли всяка сутрин Паневритмията съзнателно, никакво зло не би могло да постигне държавата ни и никога не биха боледували. Време е вече цялото човечество да промени своя начин на живот - продължи Учителят - хиляди и хиляди години народите воюват помежду си и погледнете до какво са достигнали. Ние сме пред прага на една нова култура на Любовта, която ще побратими народите и хората. Границите ще отпаднат и народите ще заживеят като братя. Сега говоря за онова, което ще стане. - И кога ще стане това - попита един от гражданите - и как ще стане? - В природата има само развитие, а време и пространство, това са човешки величини.
към текста >>

Когато двойките играят в кръга, Учителят бе казал, че между тях трябва да има разстояние от една ръка.
Природата има неизчерпаем склад от сили, които са на разположение на всяко разумно същество. Сутрин природата дава най-щедро. Пеню Ганев За Паневритмията ще прочетете онова, което е написано и издадено. Аз ще спомена онова, което не се знае. Когато двойките играят в кръга, Учителят бе казал, че между тях трябва да има разстояние от една ръка. Преди да почне Паневритмията, те трябва да вдигнат ръцете си встрани и по този начин да се наредят в кръг и така да оформят големината на кръга. Та като почнат да играят, между двойките да има разстояние само една ръка. А сега какво правят? Те играят, а разстоянието между двойките е два-три метра. Значи, това не е по Учителя.
към текста >>

Значи, това не е по Учителя.
Когато двойките играят в кръга, Учителят бе казал, че между тях трябва да има разстояние от една ръка. Преди да почне Паневритмията, те трябва да вдигнат ръцете си встрани и по този начин да се наредят в кръг и така да оформят големината на кръга. Та като почнат да играят, между двойките да има разстояние само една ръка. А сега какво правят? Те играят, а разстоянието между двойките е два-три метра. Значи, това не е по Учителя. А защо трябва да има само една ръка разстояние между двойките? Защото се получава празно пространство в кръга, получава се пролука и през тази пролука влизат тъмните сили. Тези пролуки Учителят ги беше нарекъл "врати", а понякога ги назоваваше и "порти". Обикновено казваше: "Затваряйте портите! " Това означава, че трябва да скъсим разстоянието между двойките.
към текста >>

Тези пролуки Учителят ги беше нарекъл "врати", а понякога ги назоваваше и "порти".
А сега какво правят? Те играят, а разстоянието между двойките е два-три метра. Значи, това не е по Учителя. А защо трябва да има само една ръка разстояние между двойките? Защото се получава празно пространство в кръга, получава се пролука и през тази пролука влизат тъмните сили. Тези пролуки Учителят ги беше нарекъл "врати", а понякога ги назоваваше и "порти". Обикновено казваше: "Затваряйте портите! " Това означава, че трябва да скъсим разстоянието между двойките. А като скъсим разстоянието между двойките и получим една ръка разстояние от двойка до двойка, то автоматически се променя големината на кръга и той заема своето естествено положение. Веднъж една сестра запита: "Учителю, страшни ли са тези порти? " - "Не са страшни, но са опасни, защото чрез тях влизат тъмните сили, черните братя и те ще ви изсмучат енергията, която получавате чрез Паневритмията.
към текста >>

Обикновено казваше: "Затваряйте портите!
Те играят, а разстоянието между двойките е два-три метра. Значи, това не е по Учителя. А защо трябва да има само една ръка разстояние между двойките? Защото се получава празно пространство в кръга, получава се пролука и през тази пролука влизат тъмните сили. Тези пролуки Учителят ги беше нарекъл "врати", а понякога ги назоваваше и "порти". Обикновено казваше: "Затваряйте портите! " Това означава, че трябва да скъсим разстоянието между двойките. А като скъсим разстоянието между двойките и получим една ръка разстояние от двойка до двойка, то автоматически се променя големината на кръга и той заема своето естествено положение. Веднъж една сестра запита: "Учителю, страшни ли са тези порти? " - "Не са страшни, но са опасни, защото чрез тях влизат тъмните сили, черните братя и те ще ви изсмучат енергията, която получавате чрез Паневритмията. И вместо да имате полза, ще имате вреда.
към текста >>

Веднъж една сестра запита: "Учителю, страшни ли са тези порти?
Защото се получава празно пространство в кръга, получава се пролука и през тази пролука влизат тъмните сили. Тези пролуки Учителят ги беше нарекъл "врати", а понякога ги назоваваше и "порти". Обикновено казваше: "Затваряйте портите! " Това означава, че трябва да скъсим разстоянието между двойките. А като скъсим разстоянието между двойките и получим една ръка разстояние от двойка до двойка, то автоматически се променя големината на кръга и той заема своето естествено положение. Веднъж една сестра запита: "Учителю, страшни ли са тези порти? " - "Не са страшни, но са опасни, защото чрез тях влизат тъмните сили, черните братя и те ще ви изсмучат енергията, която получавате чрез Паневритмията. И вместо да имате полза, ще имате вреда. Веригата на Бялото Братство се нарушава чрез тези врати, защото влизат други сили, които не само ви изсмукват, но ви и разрушават отвътре. Това е един от методите на Черната Ложа да разединява и разцепва Братството". Това го спазвахме през времето на Учителя.
към текста >>

Това го спазвахме през времето на Учителя.
Веднъж една сестра запита: "Учителю, страшни ли са тези порти? " - "Не са страшни, но са опасни, защото чрез тях влизат тъмните сили, черните братя и те ще ви изсмучат енергията, която получавате чрез Паневритмията. И вместо да имате полза, ще имате вреда. Веригата на Бялото Братство се нарушава чрез тези врати, защото влизат други сили, които не само ви изсмукват, но ви и разрушават отвътре. Това е един от методите на Черната Ложа да разединява и разцепва Братството". Това го спазвахме през времето на Учителя. Когато не го спазвахме, чувахме гласът на Учителя: "Рекох, затворете портите." И ние ги затваряхме. Днес също се играе Паневритмия, но никой не спазва това правило. Казвам им да затварят вратите на кръга, но никой не иска да ме слуша. Смятат ме за изкуфяла бабичка. Аз не съм изкуфяла, но други са силите, които са изсмукали акъла на онези, които разширяват кръга.
към текста >>

Когато не го спазвахме, чувахме гласът на Учителя: "Рекох, затворете портите." И ние ги затваряхме.
" - "Не са страшни, но са опасни, защото чрез тях влизат тъмните сили, черните братя и те ще ви изсмучат енергията, която получавате чрез Паневритмията. И вместо да имате полза, ще имате вреда. Веригата на Бялото Братство се нарушава чрез тези врати, защото влизат други сили, които не само ви изсмукват, но ви и разрушават отвътре. Това е един от методите на Черната Ложа да разединява и разцепва Братството". Това го спазвахме през времето на Учителя. Когато не го спазвахме, чувахме гласът на Учителя: "Рекох, затворете портите." И ние ги затваряхме. Днес също се играе Паневритмия, но никой не спазва това правило. Казвам им да затварят вратите на кръга, но никой не иска да ме слуша. Смятат ме за изкуфяла бабичка. Аз не съм изкуфяла, но други са силите, които са изсмукали акъла на онези, които разширяват кръга. Сега има една сестра Медникарова, която непрекъснато казва: "Разширявайте кръга, разширявайте кръга, за да може Учението на Учителя чрез разширения кръг да се пръсне по света." И те го разширяват.
към текста >>

Сега има една сестра Медникарова, която непрекъснато казва: "Разширявайте кръга, разширявайте кръга, за да може Учението на Учителя чрез разширения кръг да се пръсне по света." И те го разширяват.
Когато не го спазвахме, чувахме гласът на Учителя: "Рекох, затворете портите." И ние ги затваряхме. Днес също се играе Паневритмия, но никой не спазва това правило. Казвам им да затварят вратите на кръга, но никой не иска да ме слуша. Смятат ме за изкуфяла бабичка. Аз не съм изкуфяла, но други са силите, които са изсмукали акъла на онези, които разширяват кръга. Сега има една сестра Медникарова, която непрекъснато казва: "Разширявайте кръга, разширявайте кръга, за да може Учението на Учителя чрез разширения кръг да се пръсне по света." И те го разширяват. Така влизат другите сили, черните сили и така се разцепва Братството. Ето защо Братството се разцепи. Ето, виждате ли сега какво означава невежество? Виждате ли сега какво значи непослушание към думите на Учителя? Когато има някой да каже как са нещата, то останалите нямат извинение, че не знаят как да се играе Паневритмията.
към текста >>

Виждате ли сега какво значи непослушание към думите на Учителя?
Аз не съм изкуфяла, но други са силите, които са изсмукали акъла на онези, които разширяват кръга. Сега има една сестра Медникарова, която непрекъснато казва: "Разширявайте кръга, разширявайте кръга, за да може Учението на Учителя чрез разширения кръг да се пръсне по света." И те го разширяват. Така влизат другите сили, черните сили и така се разцепва Братството. Ето защо Братството се разцепи. Ето, виждате ли сега какво означава невежество? Виждате ли сега какво значи непослушание към думите на Учителя? Когато има някой да каже как са нещата, то останалите нямат извинение, че не знаят как да се играе Паневритмията. Драга Михайлова Учителят много държеше да няма голямо разстояние между двойките. Той се изразяваше така: "Затворете вратите! " Той определяше тези разстояния като отворени врати.
към текста >>

Учителят много държеше да няма голямо разстояние между двойките.
Ето защо Братството се разцепи. Ето, виждате ли сега какво означава невежество? Виждате ли сега какво значи непослушание към думите на Учителя? Когато има някой да каже как са нещата, то останалите нямат извинение, че не знаят как да се играе Паневритмията. Драга Михайлова Учителят много държеше да няма голямо разстояние между двойките. Той се изразяваше така: "Затворете вратите! " Той определяше тези разстояния като отворени врати. Какво представляват тези врати? Кръгът на Паневритмията е жив кръг от сили и силово поле. Той се създава от играещите двойки.
към текста >>

Обикновено двойките, когато играеха упражненията, понякога правеха ту по-големи, ту по-малки крачки и с това се нарушаваше равномерното разпределение на двойките в кръга.
Драган Петков Аз редовно свирех на цигулка на Паневритмия. Събираха се много музиканти и често Матей Калудов ни дирижираше с палка. В снимките от онова време ще намерите и моето лице. Приятелите играеха Паневритмия и се движеха в кръг на десет метра от музикантите. Обикновено двойките, когато играеха упражненията, понякога правеха ту по-големи, ту по-малки крачки и с това се нарушаваше равномерното разпределение на двойките в кръга. Виждаше се как някой двойки са се скупчили една след друга, а след тях оставаше три-четири метра празно пространство, след което се движеха следващите двойки от кръга на Паневритмията. Учителят в такива случаи посочваше с ръка и казваше: "Порта да няма! Движете се правилно, на еднакво разстояние! " Онези там от кръга се коригират, но след малко отново допущат същата грешка и Учителят пак каже: "Оправете портата. Портата оправете!
към текста >>

Учителят в такива случаи посочваше с ръка и казваше: "Порта да няма!
Събираха се много музиканти и често Матей Калудов ни дирижираше с палка. В снимките от онова време ще намерите и моето лице. Приятелите играеха Паневритмия и се движеха в кръг на десет метра от музикантите. Обикновено двойките, когато играеха упражненията, понякога правеха ту по-големи, ту по-малки крачки и с това се нарушаваше равномерното разпределение на двойките в кръга. Виждаше се как някой двойки са се скупчили една след друга, а след тях оставаше три-четири метра празно пространство, след което се движеха следващите двойки от кръга на Паневритмията. Учителят в такива случаи посочваше с ръка и казваше: "Порта да няма! Движете се правилно, на еднакво разстояние! " Онези там от кръга се коригират, но след малко отново допущат същата грешка и Учителят пак каже: "Оправете портата. Портата оправете! " След като свърши "Паневритмията", се събраха около Учителя и Го запитаха: "Учителю, какво трябва да се разбира под "порта"?
към текста >>

" Онези там от кръга се коригират, но след малко отново допущат същата грешка и Учителят пак каже: "Оправете портата.
Приятелите играеха Паневритмия и се движеха в кръг на десет метра от музикантите. Обикновено двойките, когато играеха упражненията, понякога правеха ту по-големи, ту по-малки крачки и с това се нарушаваше равномерното разпределение на двойките в кръга. Виждаше се как някой двойки са се скупчили една след друга, а след тях оставаше три-четири метра празно пространство, след което се движеха следващите двойки от кръга на Паневритмията. Учителят в такива случаи посочваше с ръка и казваше: "Порта да няма! Движете се правилно, на еднакво разстояние! " Онези там от кръга се коригират, но след малко отново допущат същата грешка и Учителят пак каже: "Оправете портата. Портата оправете! " След като свърши "Паневритмията", се събраха около Учителя и Го запитаха: "Учителю, какво трябва да се разбира под "порта"? " Учителят отговори: "Когато се движите по двойки в кръга, разстоянието между вас трябва да бъде симетрично и да бъдат двойките на еднакво разстояние една от друга, като разстоянието бъде на една човешка ръка разстояние една от друга. Ако се допусне празно пространство в кръга, образува се врата, образува се порта и през нея влизат чужди духове на Школата, за да крадат от нея сила, енергия и светлина, която се образува при играенето на Паневритмията.
към текста >>

След като свърши "Паневритмията", се събраха около Учителя и Го запитаха: "Учителю, какво трябва да се разбира под "порта"?
Учителят в такива случаи посочваше с ръка и казваше: "Порта да няма! Движете се правилно, на еднакво разстояние! " Онези там от кръга се коригират, но след малко отново допущат същата грешка и Учителят пак каже: "Оправете портата. Портата оправете! " След като свърши "Паневритмията", се събраха около Учителя и Го запитаха: "Учителю, какво трябва да се разбира под "порта"? " Учителят отговори: "Когато се движите по двойки в кръга, разстоянието между вас трябва да бъде симетрично и да бъдат двойките на еднакво разстояние една от друга, като разстоянието бъде на една човешка ръка разстояние една от друга. Ако се допусне празно пространство в кръга, образува се врата, образува се порта и през нея влизат чужди духове на Школата, за да крадат от нея сила, енергия и светлина, която се образува при играенето на Паневритмията. Защото на тази Паневритмия тук съответства друга Паневритмия над нас, която се изпълнява и се играе от други светли същества, които вие не виждате. Онова състояние, което вие изпитвате при играта на Паневритмията, се дължи на онази горната Паневритмия, чрез която слиза Божието Благословение върху нас. Този кръг от Паневритмията е жив кръг от светлина и е силово поле.
към текста >>

" Учителят отговори: "Когато се движите по двойки в кръга, разстоянието между вас трябва да бъде симетрично и да бъдат двойките на еднакво разстояние една от друга, като разстоянието бъде на една човешка ръка разстояние една от друга.
Движете се правилно, на еднакво разстояние! " Онези там от кръга се коригират, но след малко отново допущат същата грешка и Учителят пак каже: "Оправете портата. Портата оправете! " След като свърши "Паневритмията", се събраха около Учителя и Го запитаха: "Учителю, какво трябва да се разбира под "порта"? " Учителят отговори: "Когато се движите по двойки в кръга, разстоянието между вас трябва да бъде симетрично и да бъдат двойките на еднакво разстояние една от друга, като разстоянието бъде на една човешка ръка разстояние една от друга. Ако се допусне празно пространство в кръга, образува се врата, образува се порта и през нея влизат чужди духове на Школата, за да крадат от нея сила, енергия и светлина, която се образува при играенето на Паневритмията. Защото на тази Паневритмия тук съответства друга Паневритмия над нас, която се изпълнява и се играе от други светли същества, които вие не виждате. Онова състояние, което вие изпитвате при играта на Паневритмията, се дължи на онази горната Паневритмия, чрез която слиза Божието Благословение върху нас. Този кръг от Паневритмията е жив кръг от светлина и е силово поле. Като направите врата и порта, през тях влизат духове, които се закачат и крадат от жизнената сила, която слиза чрез Паневритмията.
към текста >>

Учителят каза по тоя повод: "Там горе се играе всякой ден Паневритмия.
Като направите врата и порта, през тях влизат духове, които се закачат и крадат от жизнената сила, която слиза чрез Паневритмията. Ако затворите кръга и играете правилно, те не могат да влязат." Атанас Минчев Като играем правилно Паневритмия ние се свързваме с невидимите братя и сестри и тогава черпим от тях духовна сила. Затова братята и сестрите трябва да се стремят да има правилен кръг при Паневритмията, да се спазва разстоянието помежду им, за да отговаря земния кръг на Паневритмията на небесния кръг от небесната Паневритмия и да правим връзка с нея. Учителят каза по тоя повод: "Там горе се играе всякой ден Паневритмия. И когато сте истински съсредоточени в нея и сте в молитва и болен да си, ако успееш да направиш връзка с нея, то ще оздравееш". Ние сега като играем Паневритмия не спазваме разстоянието, което трябва да има между двойките, което трябва да бъде най-много два метра. Трябва да играем в правилен кръг и да сме зад онази двойка, която е пред нас. Кръгът трябва да бъде правилен и да не бъде прекъсван. По време на игра трябва да бъдем съсредоточени, да не се говори и които знаят думите на Паневритмията да си я пеят в себе си.
към текста >>

Някой път, когато Учителят играеше Паневритмията с нас, Той беше зает с нещо, което ние не знаехме.
Кръгът трябва да бъде правилен и да не бъде прекъсван. По време на игра трябва да бъдем съсредоточени, да не се говори и които знаят думите на Паневритмията да си я пеят в себе си. Тогава ще имаме и полза от Паневритмията. Юрданка Жекова Сега искам да спомена нещо много важно. Някой път, когато Учителят играеше Паневритмията с нас, Той беше зает с нещо, което ние не знаехме. Това се виждаше по лицето Му, когато Го наблюдавахме. Ние виждахме, че Той играе упражненията не тъй, както ни ги е показал и както ни е учил. Виждахме, че е зает с нещо в ума си, виждахме, че присъства с тялото Си тук, на поляната, но в момента е на друго място. Виждахме, че много пъти бе зает и с тялото Си играеше Паневритмия, но някой път грешеше с упражненията, защото точно в този момент се бе извлякъл на друго място и присъстваше по Дух там, където имаше нужда от Него. А тялото Му тук, на поляната, играеше Паневритмия.
към текста >>

В такива случаи, някои от намиращите се на поляната фотографи, бяха заснели Учителя на Паневритмията.
Това се виждаше по лицето Му, когато Го наблюдавахме. Ние виждахме, че Той играе упражненията не тъй, както ни ги е показал и както ни е учил. Виждахме, че е зает с нещо в ума си, виждахме, че присъства с тялото Си тук, на поляната, но в момента е на друго място. Виждахме, че много пъти бе зает и с тялото Си играеше Паневритмия, но някой път грешеше с упражненията, защото точно в този момент се бе извлякъл на друго място и присъстваше по Дух там, където имаше нужда от Него. А тялото Му тук, на поляната, играеше Паневритмия. В такива случаи, някои от намиращите се на поляната фотографи, бяха заснели Учителя на Паневритмията. И на снимките се виждаше, че ние играем едно, а Учителят показва друго движение. И дойде време, един, който събра тези различия от десетина-двадесет снимки, показа ни ги и искаше да докаже, че ние не знаем да играем Паневритмията, защото Учителят на тези снимки показва друго. Този човек не знаеше как стоят нещата. И откъде ще знае? Има и други моменти на тези снимки, където фотографът е хванал някоя фаза от движението на ръцете на Учителя.
към текста >>

И на снимките се виждаше, че ние играем едно, а Учителят показва друго движение.
Ние виждахме, че Той играе упражненията не тъй, както ни ги е показал и както ни е учил. Виждахме, че е зает с нещо в ума си, виждахме, че присъства с тялото Си тук, на поляната, но в момента е на друго място. Виждахме, че много пъти бе зает и с тялото Си играеше Паневритмия, но някой път грешеше с упражненията, защото точно в този момент се бе извлякъл на друго място и присъстваше по Дух там, където имаше нужда от Него. А тялото Му тук, на поляната, играеше Паневритмия. В такива случаи, някои от намиращите се на поляната фотографи, бяха заснели Учителя на Паневритмията. И на снимките се виждаше, че ние играем едно, а Учителят показва друго движение. И дойде време, един, който събра тези различия от десетина-двадесет снимки, показа ни ги и искаше да докаже, че ние не знаем да играем Паневритмията, защото Учителят на тези снимки показва друго. Този човек не знаеше как стоят нещата. И откъде ще знае? Има и други моменти на тези снимки, където фотографът е хванал някоя фаза от движението на ръцете на Учителя. Но това е фаза от дадено упражнение, не е цялото упражнение.
към текста >>

И дойде време, един, който събра тези различия от десетина-двадесет снимки, показа ни ги и искаше да докаже, че ние не знаем да играем Паневритмията, защото Учителят на тези снимки показва друго.
Виждахме, че е зает с нещо в ума си, виждахме, че присъства с тялото Си тук, на поляната, но в момента е на друго място. Виждахме, че много пъти бе зает и с тялото Си играеше Паневритмия, но някой път грешеше с упражненията, защото точно в този момент се бе извлякъл на друго място и присъстваше по Дух там, където имаше нужда от Него. А тялото Му тук, на поляната, играеше Паневритмия. В такива случаи, някои от намиращите се на поляната фотографи, бяха заснели Учителя на Паневритмията. И на снимките се виждаше, че ние играем едно, а Учителят показва друго движение. И дойде време, един, който събра тези различия от десетина-двадесет снимки, показа ни ги и искаше да докаже, че ние не знаем да играем Паневритмията, защото Учителят на тези снимки показва друго. Този човек не знаеше как стоят нещата. И откъде ще знае? Има и други моменти на тези снимки, където фотографът е хванал някоя фаза от движението на ръцете на Учителя. Но това е фаза от дадено упражнение, не е цялото упражнение. По една снимка не можеш да съдиш за цялото упражнение, а само за онзи миг, който е хванат от фотографската камера.
към текста >>

Има и други моменти на тези снимки, където фотографът е хванал някоя фаза от движението на ръцете на Учителя.
В такива случаи, някои от намиращите се на поляната фотографи, бяха заснели Учителя на Паневритмията. И на снимките се виждаше, че ние играем едно, а Учителят показва друго движение. И дойде време, един, който събра тези различия от десетина-двадесет снимки, показа ни ги и искаше да докаже, че ние не знаем да играем Паневритмията, защото Учителят на тези снимки показва друго. Този човек не знаеше как стоят нещата. И откъде ще знае? Има и други моменти на тези снимки, където фотографът е хванал някоя фаза от движението на ръцете на Учителя. Но това е фаза от дадено упражнение, не е цялото упражнение. По една снимка не можеш да съдиш за цялото упражнение, а само за онзи миг, който е хванат от фотографската камера. И понеже, когато Учителят на поляната играеше Паневритмията, се задълбочаваше в Себе Си и Го нямаше в тялото Му, през това време Той загубваше ритъма и такта. През това време Той е другаде, защото трябва да присъства в този момент или някъде по света, или някъде във Вселената. Това ние го знаехме, наблюдавахме го, бяхме свикнали с тези необичайни прояви на Учителя, защото бяхме непрекъснато при Него и знаехме как стоят нещата.
към текста >>

И понеже, когато Учителят на поляната играеше Паневритмията, се задълбочаваше в Себе Си и Го нямаше в тялото Му, през това време Той загубваше ритъма и такта.
Този човек не знаеше как стоят нещата. И откъде ще знае? Има и други моменти на тези снимки, където фотографът е хванал някоя фаза от движението на ръцете на Учителя. Но това е фаза от дадено упражнение, не е цялото упражнение. По една снимка не можеш да съдиш за цялото упражнение, а само за онзи миг, който е хванат от фотографската камера. И понеже, когато Учителят на поляната играеше Паневритмията, се задълбочаваше в Себе Си и Го нямаше в тялото Му, през това време Той загубваше ритъма и такта. През това време Той е другаде, защото трябва да присъства в този момент или някъде по света, или някъде във Вселената. Това ние го знаехме, наблюдавахме го, бяхме свикнали с тези необичайни прояви на Учителя, защото бяхме непрекъснато при Него и знаехме как стоят нещата. А когато бяхме при Него, седнали в разговор, Той понякога навеждаше глава, като че ли задремваше, а в това време се излъчваше и отиваше някъде по работа. Ние, които стояхме до Него, мълчахме и чакахме да се върне в тялото и да повдигне глава. Учителят не спеше в тези моменти, както ние по човешки смятаме.
към текста >>

Това ние го знаехме, наблюдавахме го, бяхме свикнали с тези необичайни прояви на Учителя, защото бяхме непрекъснато при Него и знаехме как стоят нещата.
Има и други моменти на тези снимки, където фотографът е хванал някоя фаза от движението на ръцете на Учителя. Но това е фаза от дадено упражнение, не е цялото упражнение. По една снимка не можеш да съдиш за цялото упражнение, а само за онзи миг, който е хванат от фотографската камера. И понеже, когато Учителят на поляната играеше Паневритмията, се задълбочаваше в Себе Си и Го нямаше в тялото Му, през това време Той загубваше ритъма и такта. През това време Той е другаде, защото трябва да присъства в този момент или някъде по света, или някъде във Вселената. Това ние го знаехме, наблюдавахме го, бяхме свикнали с тези необичайни прояви на Учителя, защото бяхме непрекъснато при Него и знаехме как стоят нещата. А когато бяхме при Него, седнали в разговор, Той понякога навеждаше глава, като че ли задремваше, а в това време се излъчваше и отиваше някъде по работа. Ние, които стояхме до Него, мълчахме и чакахме да се върне в тялото и да повдигне глава. Учителят не спеше в тези моменти, както ние по човешки смятаме. Дори когато Му правехме постеля да полегне и поспи, както ние смятаме по човешки, Учителят затваряше очи и наистина като че ли заспиваше. Ние Го запитахме веднъж и Той каза: "Аз никога не спя.
към текста >>

Учителят не спеше в тези моменти, както ние по човешки смятаме.
И понеже, когато Учителят на поляната играеше Паневритмията, се задълбочаваше в Себе Си и Го нямаше в тялото Му, през това време Той загубваше ритъма и такта. През това време Той е другаде, защото трябва да присъства в този момент или някъде по света, или някъде във Вселената. Това ние го знаехме, наблюдавахме го, бяхме свикнали с тези необичайни прояви на Учителя, защото бяхме непрекъснато при Него и знаехме как стоят нещата. А когато бяхме при Него, седнали в разговор, Той понякога навеждаше глава, като че ли задремваше, а в това време се излъчваше и отиваше някъде по работа. Ние, които стояхме до Него, мълчахме и чакахме да се върне в тялото и да повдигне глава. Учителят не спеше в тези моменти, както ние по човешки смятаме. Дори когато Му правехме постеля да полегне и поспи, както ние смятаме по човешки, Учителят затваряше очи и наистина като че ли заспиваше. Ние Го запитахме веднъж и Той каза: "Аз никога не спя. Аз напускам тялото Си и отивам да работя на друго място". Ето така седят нещата, когато Учителят играеше Паневритмия и виждахме, че нарушава ритъма и прави някои грешки в движенията. Елена Андреева
към текста >>

Дори когато Му правехме постеля да полегне и поспи, както ние смятаме по човешки, Учителят затваряше очи и наистина като че ли заспиваше.
През това време Той е другаде, защото трябва да присъства в този момент или някъде по света, или някъде във Вселената. Това ние го знаехме, наблюдавахме го, бяхме свикнали с тези необичайни прояви на Учителя, защото бяхме непрекъснато при Него и знаехме как стоят нещата. А когато бяхме при Него, седнали в разговор, Той понякога навеждаше глава, като че ли задремваше, а в това време се излъчваше и отиваше някъде по работа. Ние, които стояхме до Него, мълчахме и чакахме да се върне в тялото и да повдигне глава. Учителят не спеше в тези моменти, както ние по човешки смятаме. Дори когато Му правехме постеля да полегне и поспи, както ние смятаме по човешки, Учителят затваряше очи и наистина като че ли заспиваше. Ние Го запитахме веднъж и Той каза: "Аз никога не спя. Аз напускам тялото Си и отивам да работя на друго място". Ето така седят нещата, когато Учителят играеше Паневритмия и виждахме, че нарушава ритъма и прави някои грешки в движенията. Елена Андреева Паневритмията - това са танци на слънцето и на слънчевите лъчи, прости и съвършени.
към текста >>

Ето така седят нещата, когато Учителят играеше Паневритмия и виждахме, че нарушава ритъма и прави някои грешки в движенията.
Ние, които стояхме до Него, мълчахме и чакахме да се върне в тялото и да повдигне глава. Учителят не спеше в тези моменти, както ние по човешки смятаме. Дори когато Му правехме постеля да полегне и поспи, както ние смятаме по човешки, Учителят затваряше очи и наистина като че ли заспиваше. Ние Го запитахме веднъж и Той каза: "Аз никога не спя. Аз напускам тялото Си и отивам да работя на друго място". Ето така седят нещата, когато Учителят играеше Паневритмия и виждахме, че нарушава ритъма и прави някои грешки в движенията. Елена Андреева Паневритмията - това са танци на слънцето и на слънчевите лъчи, прости и съвършени. Учителят каза веднъж в Мърчаево: "Ако не беше Паневритмията, много лошо щеше да бъде на света и на българите". Ако не бяхме играли Паневритмия, положението на българите щеше да бъде много по-тежко от сега. Ние сме свързани с българския народ, ние сме свързани с човечеството.
към текста >>

Учителят каза веднъж в Мърчаево: "Ако не беше Паневритмията, много лошо щеше да бъде на света и на българите".
Ние Го запитахме веднъж и Той каза: "Аз никога не спя. Аз напускам тялото Си и отивам да работя на друго място". Ето така седят нещата, когато Учителят играеше Паневритмия и виждахме, че нарушава ритъма и прави някои грешки в движенията. Елена Андреева Паневритмията - това са танци на слънцето и на слънчевите лъчи, прости и съвършени. Учителят каза веднъж в Мърчаево: "Ако не беше Паневритмията, много лошо щеше да бъде на света и на българите". Ако не бяхме играли Паневритмия, положението на българите щеше да бъде много по-тежко от сега. Ние сме свързани с българския народ, ние сме свързани с човечеството. Каквото правим - отразява се върху Цялото Човечество. Добре че играхме Паневритмията. Като играхме Паневритмията облекчи се съдбата на българския народ и въпросите му се разрешиха добре".
към текста >>

Като излезна от тази клопка, която сама си направи и влезна в нея, то Учителят в Мърчаево каза: "Добре, че играхме паневритмията ,че това спаси българите."
И действително българският народ мина през толкова опасни места. По едно време България беше обявила война на целия свят: Англия,Франция,САЩ. Ние бяхме единственият народ, който се намери във война с цялото човечество. А като похлупак на всичко, накрая СССР - Съветска Русия обяви война на България и руските войски влязоха и преминаха река Дунав на 7-8 уХ 1944г. Да се чудите как излезе България невредима от това положение. Като излезна от тази клопка, която сама си направи и влезна в нея, то Учителят в Мърчаево каза: "Добре, че играхме паневритмията ,че това спаси българите." Един разговор в Мърчаево Учителят завърши с думите: "Трябва да има специално училище за изучаване движенията на Паневритмията". Един ден към Братството ще има хореографска школа, ще се изучава изкуството на движенията и музиката". Това е една идея на Учителя за бъдещата работа на учениците със Словото Му, песните и Паневритмията. Борис Николов /Както се разбира, Учителят е смятал, че това приемане и прилагане на Паневритмията ще стане най-добре като се въведе в училищата./
към текста >>

Един разговор в Мърчаево Учителят завърши с думите: "Трябва да има специално училище за изучаване движенията на Паневритмията".
По едно време България беше обявила война на целия свят: Англия,Франция,САЩ. Ние бяхме единственият народ, който се намери във война с цялото човечество. А като похлупак на всичко, накрая СССР - Съветска Русия обяви война на България и руските войски влязоха и преминаха река Дунав на 7-8 уХ 1944г. Да се чудите как излезе България невредима от това положение. Като излезна от тази клопка, която сама си направи и влезна в нея, то Учителят в Мърчаево каза: "Добре, че играхме паневритмията ,че това спаси българите." Един разговор в Мърчаево Учителят завърши с думите: "Трябва да има специално училище за изучаване движенията на Паневритмията". Един ден към Братството ще има хореографска школа, ще се изучава изкуството на движенията и музиката". Това е една идея на Учителя за бъдещата работа на учениците със Словото Му, песните и Паневритмията. Борис Николов /Както се разбира, Учителят е смятал, че това приемане и прилагане на Паневритмията ще стане най-добре като се въведе в училищата./ Следващото описание и действащите лица в него имат една непосредствена връзка с историята за направения опит за въвеждане на Паневритмията в българските училища.
към текста >>

Това е една идея на Учителя за бъдещата работа на учениците със Словото Му, песните и Паневритмията.
А като похлупак на всичко, накрая СССР - Съветска Русия обяви война на България и руските войски влязоха и преминаха река Дунав на 7-8 уХ 1944г. Да се чудите как излезе България невредима от това положение. Като излезна от тази клопка, която сама си направи и влезна в нея, то Учителят в Мърчаево каза: "Добре, че играхме паневритмията ,че това спаси българите." Един разговор в Мърчаево Учителят завърши с думите: "Трябва да има специално училище за изучаване движенията на Паневритмията". Един ден към Братството ще има хореографска школа, ще се изучава изкуството на движенията и музиката". Това е една идея на Учителя за бъдещата работа на учениците със Словото Му, песните и Паневритмията. Борис Николов /Както се разбира, Учителят е смятал, че това приемане и прилагане на Паневритмията ще стане най-добре като се въведе в училищата./ Следващото описание и действащите лица в него имат една непосредствена връзка с историята за направения опит за въвеждане на Паневритмията в българските училища. Тази история е много интересна и поучителна. За да бъде разказана от мен, аз трябваше да се срещна по настояване на един млад брат с някои действащи лица от "Изгрева".
към текста >>

/Както се разбира, Учителят е смятал, че това приемане и прилагане на Паневритмията ще стане най-добре като се въведе в училищата./
Като излезна от тази клопка, която сама си направи и влезна в нея, то Учителят в Мърчаево каза: "Добре, че играхме паневритмията ,че това спаси българите." Един разговор в Мърчаево Учителят завърши с думите: "Трябва да има специално училище за изучаване движенията на Паневритмията". Един ден към Братството ще има хореографска школа, ще се изучава изкуството на движенията и музиката". Това е една идея на Учителя за бъдещата работа на учениците със Словото Му, песните и Паневритмията. Борис Николов /Както се разбира, Учителят е смятал, че това приемане и прилагане на Паневритмията ще стане най-добре като се въведе в училищата./ Следващото описание и действащите лица в него имат една непосредствена връзка с историята за направения опит за въвеждане на Паневритмията в българските училища. Тази история е много интересна и поучителна. За да бъде разказана от мен, аз трябваше да се срещна по настояване на един млад брат с някои действащи лица от "Изгрева". Тогава аз посетих дома на Милка Периклиева и се срещнах с нея. Тя беше будна с ума си и помнеше всички личности, събития и свързаните с тях подробности, макар че от години беше болна от Паркинсон и лежеше на легло.
към текста >>

Тази история е много интересна и поучителна.
Един ден към Братството ще има хореографска школа, ще се изучава изкуството на движенията и музиката". Това е една идея на Учителя за бъдещата работа на учениците със Словото Му, песните и Паневритмията. Борис Николов /Както се разбира, Учителят е смятал, че това приемане и прилагане на Паневритмията ще стане най-добре като се въведе в училищата./ Следващото описание и действащите лица в него имат една непосредствена връзка с историята за направения опит за въвеждане на Паневритмията в българските училища. Тази история е много интересна и поучителна. За да бъде разказана от мен, аз трябваше да се срещна по настояване на един млад брат с някои действащи лица от "Изгрева". Тогава аз посетих дома на Милка Периклиева и се срещнах с нея. Тя беше будна с ума си и помнеше всички личности, събития и свързаните с тях подробности, макар че от години беше болна от Паркинсон и лежеше на легло. Тя не можеше да пише, но можеше да разказва и аз записах нейния разказ. Милка Периклиева бе активна участничка в опита за внедряване на Паневритмията в българските училища.
към текста >>

През време на тези разговори той всякога е подчертавал, че Учителят много държи на Паневритмията, допълвайки, че когато преди срещите си с царя е отивал при Учителя за уточняване, Той между другото е настоявал да се каже на Бориса следното: "За спасението на България и за българския народ, трябва да се приеме и въведе Паневритмията в училищата.
Тя беше будна с ума си и помнеше всички личности, събития и свързаните с тях подробности, макар че от години беше болна от Паркинсон и лежеше на легло. Тя не можеше да пише, но можеше да разказва и аз записах нейния разказ. Милка Периклиева бе активна участничка в опита за внедряване на Паневритмията в българските училища. Ето нейния разказ: "Имах приятелски връзки с една близка на Лулчев, която живееше в съседство с него. Там много често го срещах и водехме разговор. През време на тези разговори той всякога е подчертавал, че Учителят много държи на Паневритмията, допълвайки, че когато преди срещите си с царя е отивал при Учителя за уточняване, Той между другото е настоявал да се каже на Бориса следното: "За спасението на България и за българския народ, трябва да се приеме и въведе Паневритмията в училищата. Трябва да се вземат най-бързи и сериозни мерки за българския народ. Само Паневритмията ще свърши тази работа! " След като го разказваше на своите слушатели, трябва да приемем, че Лулчев е казал точно това на царя. Той обичаше да казва нещата направо, без заобикалки и не се съобразяваше с това кой стои срещу него, какъв пост заема, дали той е пъдар или цар. Така, че ние приемаме, че царят е бил уведомен от Лулчев за настояването на Учителя за приемането на Паневритмията.
към текста >>

Така, че ние приемаме, че царят е бил уведомен от Лулчев за настояването на Учителя за приемането на Паневритмията.
През време на тези разговори той всякога е подчертавал, че Учителят много държи на Паневритмията, допълвайки, че когато преди срещите си с царя е отивал при Учителя за уточняване, Той между другото е настоявал да се каже на Бориса следното: "За спасението на България и за българския народ, трябва да се приеме и въведе Паневритмията в училищата. Трябва да се вземат най-бързи и сериозни мерки за българския народ. Само Паневритмията ще свърши тази работа! " След като го разказваше на своите слушатели, трябва да приемем, че Лулчев е казал точно това на царя. Той обичаше да казва нещата направо, без заобикалки и не се съобразяваше с това кой стои срещу него, какъв пост заема, дали той е пъдар или цар. Така, че ние приемаме, че царят е бил уведомен от Лулчев за настояването на Учителя за приемането на Паневритмията. А какво е било мнението на царя по този въпрос, ще видим по-късно от развитието на събитията в тази история. Милка разправяше, че по това време е била учителка в детска градина в София. Един ден тя получава бележка, в която е написано изрично да се яви при секретаря на Министерството на просветата Борис Йоцов. Тази бележка събужда в нея тревога и опасения във връзка с нейните убеждения като по- следователка на Учителя Петър Дънов. Кога точно Милка бе получила тази бележка, тя не можа да си спомни.
към текста >>

Милка разправяше, че по това време е била учителка в детска градина в София.
Само Паневритмията ще свърши тази работа! " След като го разказваше на своите слушатели, трябва да приемем, че Лулчев е казал точно това на царя. Той обичаше да казва нещата направо, без заобикалки и не се съобразяваше с това кой стои срещу него, какъв пост заема, дали той е пъдар или цар. Така, че ние приемаме, че царят е бил уведомен от Лулчев за настояването на Учителя за приемането на Паневритмията. А какво е било мнението на царя по този въпрос, ще видим по-късно от развитието на събитията в тази история. Милка разправяше, че по това време е била учителка в детска градина в София. Един ден тя получава бележка, в която е написано изрично да се яви при секретаря на Министерството на просветата Борис Йоцов. Тази бележка събужда в нея тревога и опасения във връзка с нейните убеждения като по- следователка на Учителя Петър Дънов. Кога точно Милка бе получила тази бележка, тя не можа да си спомни. Но аз направих справка. На 23 октомври 1939 година Георги Кьосеиванов, който преди това в продължение на пет години е министър-председател, е съставил новия си и последен кабинет.
към текста >>

Тази бележка събужда в нея тревога и опасения във връзка с нейните убеждения като по- следователка на Учителя Петър Дънов.
Той обичаше да казва нещата направо, без заобикалки и не се съобразяваше с това кой стои срещу него, какъв пост заема, дали той е пъдар или цар. Така, че ние приемаме, че царят е бил уведомен от Лулчев за настояването на Учителя за приемането на Паневритмията. А какво е било мнението на царя по този въпрос, ще видим по-късно от развитието на събитията в тази история. Милка разправяше, че по това време е била учителка в детска градина в София. Един ден тя получава бележка, в която е написано изрично да се яви при секретаря на Министерството на просветата Борис Йоцов. Тази бележка събужда в нея тревога и опасения във връзка с нейните убеждения като по- следователка на Учителя Петър Дънов. Кога точно Милка бе получила тази бележка, тя не можа да си спомни. Но аз направих справка. На 23 октомври 1939 година Георги Кьосеиванов, който преди това в продължение на пет години е министър-председател, е съставил новия си и последен кабинет. В този кабинет министър на просветата става Богдан Филов, а за секретар на това министерство е назначен Борис Йоцов. Оттук следва да се приеме, че Милка Переклиева е получила тази бележка някъде към края на 1939 или в началото на 1940 година.
към текста >>

Любезно ме покани да седна и ме запита къде съм учителка, как работя и прочее.
А всеки един кабинет се назначава от цар Борис III. Тези данни са от значение, за да се види кога е започнало осъществяването на този велик план и колко време е пропиляно в колебание, нерешителност, отлагане и умуване от страна на Милка, за да се дойде до това, че да не се реализира това велико дело. Тези паралели са много важни. В обозначения в бележката ден и час тя отива в Министерството и се явява при Борис Йоцов. "За голяма моя изненада, той ме посрещна много добре - казва Милка. Любезно ме покани да седна и ме запита къде съм учителка, как работя и прочее. Аз отговарях предпазливо, защото не знах защо съм извикана и бях уплашена. Казах му, че съм учителка в училището "Стефан Караджа", намиращо се на улица "Пиротска" и допълних, че през летните месеци, когато сме във ваканция, съм учителка и в детска градина при "Близкоизточната фондация". Там има и игрище. На това игрище идваха учители от цяла България, където изкарваха курсове за ръководители на детските градини, а аз бях определена за ръководител на тези курсове. Тези учители бяха насочени там от Министерството на просветата.
към текста >>

Казах му, че съм учителка в училището "Стефан Караджа", намиращо се на улица "Пиротска" и допълних, че през летните месеци, когато сме във ваканция, съм учителка и в детска градина при "Близкоизточната фондация".
Тези паралели са много важни. В обозначения в бележката ден и час тя отива в Министерството и се явява при Борис Йоцов. "За голяма моя изненада, той ме посрещна много добре - казва Милка. Любезно ме покани да седна и ме запита къде съм учителка, как работя и прочее. Аз отговарях предпазливо, защото не знах защо съм извикана и бях уплашена. Казах му, че съм учителка в училището "Стефан Караджа", намиращо се на улица "Пиротска" и допълних, че през летните месеци, когато сме във ваканция, съм учителка и в детска градина при "Близкоизточната фондация". Там има и игрище. На това игрище идваха учители от цяла България, където изкарваха курсове за ръководители на детските градини, а аз бях определена за ръководител на тези курсове. Тези учители бяха насочени там от Министерството на просветата. След обясненията, които дадох на секретаря Борис Йоцов, той ме запита: "Какви гимнастически упражнения знаете, с какви игри занимавате децата? " Аз изредих програмата, която прилагам на игрището си, като изтъквах авторите, от които съм ползвала, а също и онова, което аз съм изнесла в своите трудове - мои лични методи, придобити от опита и творческия порив в тази област.
към текста >>

На това игрище идваха учители от цяла България, където изкарваха курсове за ръководители на детските градини, а аз бях определена за ръководител на тези курсове.
"За голяма моя изненада, той ме посрещна много добре - казва Милка. Любезно ме покани да седна и ме запита къде съм учителка, как работя и прочее. Аз отговарях предпазливо, защото не знах защо съм извикана и бях уплашена. Казах му, че съм учителка в училището "Стефан Караджа", намиращо се на улица "Пиротска" и допълних, че през летните месеци, когато сме във ваканция, съм учителка и в детска градина при "Близкоизточната фондация". Там има и игрище. На това игрище идваха учители от цяла България, където изкарваха курсове за ръководители на детските градини, а аз бях определена за ръководител на тези курсове. Тези учители бяха насочени там от Министерството на просветата. След обясненията, които дадох на секретаря Борис Йоцов, той ме запита: "Какви гимнастически упражнения знаете, с какви игри занимавате децата? " Аз изредих програмата, която прилагам на игрището си, като изтъквах авторите, от които съм ползвала, а също и онова, което аз съм изнесла в своите трудове - мои лични методи, придобити от опита и творческия порив в тази област. Най- после, като видя, че заобикалям въпроса, който го интересуваше, ме запита: "Нещо друго прилагате ли? " Аз не отговорих. Мълчах.
към текста >>

Тези учители бяха насочени там от Министерството на просветата.
Любезно ме покани да седна и ме запита къде съм учителка, как работя и прочее. Аз отговарях предпазливо, защото не знах защо съм извикана и бях уплашена. Казах му, че съм учителка в училището "Стефан Караджа", намиращо се на улица "Пиротска" и допълних, че през летните месеци, когато сме във ваканция, съм учителка и в детска градина при "Близкоизточната фондация". Там има и игрище. На това игрище идваха учители от цяла България, където изкарваха курсове за ръководители на детските градини, а аз бях определена за ръководител на тези курсове. Тези учители бяха насочени там от Министерството на просветата. След обясненията, които дадох на секретаря Борис Йоцов, той ме запита: "Какви гимнастически упражнения знаете, с какви игри занимавате децата? " Аз изредих програмата, която прилагам на игрището си, като изтъквах авторите, от които съм ползвала, а също и онова, което аз съм изнесла в своите трудове - мои лични методи, придобити от опита и творческия порив в тази област. Най- после, като видя, че заобикалям въпроса, който го интересуваше, ме запита: "Нещо друго прилагате ли? " Аз не отговорих. Мълчах. След минута мълчание, той ми каза: "С Паневритмията не се ли занимавате?
към текста >>

Явих се при Учителя и с възторг Му разказах за случилото се в Министерството със секретаря Йоцов.
Знаете ли за нея? " -"Да, зная за Паневритмията, но в училище не работя с нея" - смело казах аз и започнах да разбирам накъде бие работата. Въздъхнах с облекчение, като разбрах, че за добро съм повикана и отговорих: "Досега не съм прилагала тези упражнения",- "Помислете как може да се приложи в българските училища и ми донесете доклад за тази възможност при пръв удобен случай". Разбрах задачата си, станах и напуснах Министерството, изпратена любезно от главния секретар. Оттам като с криле се озовах на "Изгрева". Явих се при Учителя и с възторг Му разказах за случилото се в Министерството със секретаря Йоцов. Учителят ме погледна и каза: "Можеш ли да изпълниш задачата си като ученичка? Трябва да се бърза". Учителят сериозно допълни следното: "От Паневритмията зависи бъдещото положение на България. Направи доклад и ми го донеси". Аз възкликнах: "За Слава Божия, Учителю, с Ваша помощ, аз ще бъда само проводник на Волята Божия".
към текста >>

Учителят ме погледна и каза: "Можеш ли да изпълниш задачата си като ученичка?
" -"Да, зная за Паневритмията, но в училище не работя с нея" - смело казах аз и започнах да разбирам накъде бие работата. Въздъхнах с облекчение, като разбрах, че за добро съм повикана и отговорих: "Досега не съм прилагала тези упражнения",- "Помислете как може да се приложи в българските училища и ми донесете доклад за тази възможност при пръв удобен случай". Разбрах задачата си, станах и напуснах Министерството, изпратена любезно от главния секретар. Оттам като с криле се озовах на "Изгрева". Явих се при Учителя и с възторг Му разказах за случилото се в Министерството със секретаря Йоцов. Учителят ме погледна и каза: "Можеш ли да изпълниш задачата си като ученичка? Трябва да се бърза". Учителят сериозно допълни следното: "От Паневритмията зависи бъдещото положение на България. Направи доклад и ми го донеси". Аз възкликнах: "За Слава Божия, Учителю, с Ваша помощ, аз ще бъда само проводник на Волята Божия". Това издекламирах аз с гордост и загрижена, с чувството на голяма отговорност, която поемам, гледах Учителя в очите.
към текста >>

Учителят сериозно допълни следното: "От Паневритмията зависи бъдещото положение на България.
Разбрах задачата си, станах и напуснах Министерството, изпратена любезно от главния секретар. Оттам като с криле се озовах на "Изгрева". Явих се при Учителя и с възторг Му разказах за случилото се в Министерството със секретаря Йоцов. Учителят ме погледна и каза: "Можеш ли да изпълниш задачата си като ученичка? Трябва да се бърза". Учителят сериозно допълни следното: "От Паневритмията зависи бъдещото положение на България. Направи доклад и ми го донеси". Аз възкликнах: "За Слава Божия, Учителю, с Ваша помощ, аз ще бъда само проводник на Волята Божия". Това издекламирах аз с гордост и загрижена, с чувството на голяма отговорност, която поемам, гледах Учителя в очите. След това се прибрах вкъщи, отправих молитва за помощ и написах доклада ръкописно. След това го преписах на пишеща машина в четири екземпляра".
към текста >>

Аз възкликнах: "За Слава Божия, Учителю, с Ваша помощ, аз ще бъда само проводник на Волята Божия".
Явих се при Учителя и с възторг Му разказах за случилото се в Министерството със секретаря Йоцов. Учителят ме погледна и каза: "Можеш ли да изпълниш задачата си като ученичка? Трябва да се бърза". Учителят сериозно допълни следното: "От Паневритмията зависи бъдещото положение на България. Направи доклад и ми го донеси". Аз възкликнах: "За Слава Божия, Учителю, с Ваша помощ, аз ще бъда само проводник на Волята Божия". Това издекламирах аз с гордост и загрижена, с чувството на голяма отговорност, която поемам, гледах Учителя в очите. След това се прибрах вкъщи, отправих молитва за помощ и написах доклада ръкописно. След това го преписах на пишеща машина в четири екземпляра". От този доклад на Милка, за съжаление, днес не можахме да намерим нито един екземпляр. Но в него, доколкото Милка си спомняше, първо е написала няколко реда за значението и силата на Паневритмията.
към текста >>

Това издекламирах аз с гордост и загрижена, с чувството на голяма отговорност, която поемам, гледах Учителя в очите.
Учителят ме погледна и каза: "Можеш ли да изпълниш задачата си като ученичка? Трябва да се бърза". Учителят сериозно допълни следното: "От Паневритмията зависи бъдещото положение на България. Направи доклад и ми го донеси". Аз възкликнах: "За Слава Божия, Учителю, с Ваша помощ, аз ще бъда само проводник на Волята Божия". Това издекламирах аз с гордост и загрижена, с чувството на голяма отговорност, която поемам, гледах Учителя в очите. След това се прибрах вкъщи, отправих молитва за помощ и написах доклада ръкописно. След това го преписах на пишеща машина в четири екземпляра". От този доклад на Милка, за съжаление, днес не можахме да намерим нито един екземпляр. Но в него, доколкото Милка си спомняше, първо е написала няколко реда за значението и силата на Паневритмията. След това е пояснила пътя, начина, по който тези упражнения ще могат да се въведат в училищата.
към текста >>

За тази цел било необходимо да се организира курс за учителите по физкултура от цялата страна.
От този доклад на Милка, за съжаление, днес не можахме да намерим нито един екземпляр. Но в него, доколкото Милка си спомняше, първо е написала няколко реда за значението и силата на Паневритмията. След това е пояснила пътя, начина, по който тези упражнения ще могат да се въведат в училищата. Препоръчала е най-напред да се започне в едно училище като утринна гимнастика преди започването на училищните занимания на учениците. А впоследствие да се разшири и до всички училища в България. За тази цел било необходимо да се организира курс за учителите по физкултура от цялата страна. Учителите от курса щели да имат за задача да усвоят цялата Паневритмия и начина, по който тя се предава, за да могат да я предадат на учениците. "След два дена занесох доклада на Учителя, прочетох Му го и Той го одобри. Оставих Му един екземпляр. Втори екземпляр занасох на Лулчев и той го одобри. От него разбрах, че той е задействал главния секретар Йоцов със съгласието на цар Борис.
към текста >>

Учителите от курса щели да имат за задача да усвоят цялата Паневритмия и начина, по който тя се предава, за да могат да я предадат на учениците.
Но в него, доколкото Милка си спомняше, първо е написала няколко реда за значението и силата на Паневритмията. След това е пояснила пътя, начина, по който тези упражнения ще могат да се въведат в училищата. Препоръчала е най-напред да се започне в едно училище като утринна гимнастика преди започването на училищните занимания на учениците. А впоследствие да се разшири и до всички училища в България. За тази цел било необходимо да се организира курс за учителите по физкултура от цялата страна. Учителите от курса щели да имат за задача да усвоят цялата Паневритмия и начина, по който тя се предава, за да могат да я предадат на учениците. "След два дена занесох доклада на Учителя, прочетох Му го и Той го одобри. Оставих Му един екземпляр. Втори екземпляр занасох на Лулчев и той го одобри. От него разбрах, че той е задействал главния секретар Йоцов със съгласието на цар Борис. Трети занесох в Министерството при главния секретар Борис Йоцов.
към текста >>

"След два дена занесох доклада на Учителя, прочетох Му го и Той го одобри.
След това е пояснила пътя, начина, по който тези упражнения ще могат да се въведат в училищата. Препоръчала е най-напред да се започне в едно училище като утринна гимнастика преди започването на училищните занимания на учениците. А впоследствие да се разшири и до всички училища в България. За тази цел било необходимо да се организира курс за учителите по физкултура от цялата страна. Учителите от курса щели да имат за задача да усвоят цялата Паневритмия и начина, по който тя се предава, за да могат да я предадат на учениците. "След два дена занесох доклада на Учителя, прочетох Му го и Той го одобри. Оставих Му един екземпляр. Втори екземпляр занасох на Лулчев и той го одобри. От него разбрах, че той е задействал главния секретар Йоцов със съгласието на цар Борис. Трети занесох в Министерството при главния секретар Борис Йоцов. Той го прочете пред мене и като свърши, нареди да извикат началника по физкултура за цяла България - Петър Петров.
към текста >>

Госпожицата е дългогодишна учителка.
Втори екземпляр занасох на Лулчев и той го одобри. От него разбрах, че той е задействал главния секретар Йоцов със съгласието на цар Борис. Трети занесох в Министерството при главния секретар Борис Йоцов. Той го прочете пред мене и като свърши, нареди да извикат началника по физкултура за цяла България - Петър Петров. След като Петров дойде, подавайки му доклада, Йоцов каза: "Дайте ход на тази работа. Госпожицата е дългогодишна учителка. Гимнастическите упражнения, които тя ще ви предложи, да се проведат масово във всички училища". Аз отидох с началника Петров в неговия кабинет и му предадох доклада, като уговорих с него в най-близките дни да донеса описанията на упражненията, както и музиката, която ги съпровожда. След като се прибрах вкъщи, подбрах и подготвих осемнадесет от всичко двадесет и осемте упражнения на Паневритмията, които се съдържаха в нейния оригинал. Причината за този подбор беше желанието ми да дам по- динамичните, по-подвижните и да не бъдат дадени изведнъж толкова много. Написах описанието им.
към текста >>

Така приготвените и подбрани от мен осемнадесет упражнения занесох на Учителя.
Аз отидох с началника Петров в неговия кабинет и му предадох доклада, като уговорих с него в най-близките дни да донеса описанията на упражненията, както и музиката, която ги съпровожда. След като се прибрах вкъщи, подбрах и подготвих осемнадесет от всичко двадесет и осемте упражнения на Паневритмията, които се съдържаха в нейния оригинал. Причината за този подбор беше желанието ми да дам по- динамичните, по-подвижните и да не бъдат дадени изведнъж толкова много. Написах описанието им. А за нотите, които съпровождат всяко упражнение, отидох при брат Калудов - наш съмишленик и специалист по музика - който ги преписа грижливо и прегледно. Така приготвените и подбрани от мен осемнадесет упражнения занесох на Учителя. В момента Той се връщаше от малкото лозе, което имахме на "Изгрева". Посрещнах Го и Му казах: "Учителю, приготвих описанието и музиката на осемнадесет от всичките двадесет и осем упражнения на Паневритмията". Той ме погледна и много сериозно ми каза: "Българският народ трябва да разбере: или да приеме Божественото Учение точно, изцяло, без заобикалки, или ще си счупи главата и Аз ще си отида. Аз повече няма да се занимавам с него". Аз Му отговорих: "Тогава, Учителю, да занеса на началника цялата Паневритмията".
към текста >>

Посрещнах Го и Му казах: "Учителю, приготвих описанието и музиката на осемнадесет от всичките двадесет и осем упражнения на Паневритмията".
Причината за този подбор беше желанието ми да дам по- динамичните, по-подвижните и да не бъдат дадени изведнъж толкова много. Написах описанието им. А за нотите, които съпровождат всяко упражнение, отидох при брат Калудов - наш съмишленик и специалист по музика - който ги преписа грижливо и прегледно. Така приготвените и подбрани от мен осемнадесет упражнения занесох на Учителя. В момента Той се връщаше от малкото лозе, което имахме на "Изгрева". Посрещнах Го и Му казах: "Учителю, приготвих описанието и музиката на осемнадесет от всичките двадесет и осем упражнения на Паневритмията". Той ме погледна и много сериозно ми каза: "Българският народ трябва да разбере: или да приеме Божественото Учение точно, изцяло, без заобикалки, или ще си счупи главата и Аз ще си отида. Аз повече няма да се занимавам с него". Аз Му отговорих: "Тогава, Учителю, да занеса на началника цялата Паневритмията". Сконфузено казах, виждайки вината в себе си и си тръгнах. След малко брат Ради от "Изгрева" ме настигна из пътя и ми каза, че Учителят му казал да предам в Министерството само тези, които съм приготвила.
към текста >>

Аз Му отговорих: "Тогава, Учителю, да занеса на началника цялата Паневритмията".
Така приготвените и подбрани от мен осемнадесет упражнения занесох на Учителя. В момента Той се връщаше от малкото лозе, което имахме на "Изгрева". Посрещнах Го и Му казах: "Учителю, приготвих описанието и музиката на осемнадесет от всичките двадесет и осем упражнения на Паневритмията". Той ме погледна и много сериозно ми каза: "Българският народ трябва да разбере: или да приеме Божественото Учение точно, изцяло, без заобикалки, или ще си счупи главата и Аз ще си отида. Аз повече няма да се занимавам с него". Аз Му отговорих: "Тогава, Учителю, да занеса на началника цялата Паневритмията". Сконфузено казах, виждайки вината в себе си и си тръгнах. След малко брат Ради от "Изгрева" ме настигна из пътя и ми каза, че Учителят му казал да предам в Министерството само тези, които съм приготвила. Подготвените и подбрани от мен осемнадесет упражнения занесох в Министерството на началника Петров. Той ги прегледа и одобри. Тогава ме заведе при Йоцов и двамата ми възложиха да намеря начин за тяхното практическо внедряване.
към текста >>

След малко брат Ради от "Изгрева" ме настигна из пътя и ми каза, че Учителят му казал да предам в Министерството само тези, които съм приготвила.
Посрещнах Го и Му казах: "Учителю, приготвих описанието и музиката на осемнадесет от всичките двадесет и осем упражнения на Паневритмията". Той ме погледна и много сериозно ми каза: "Българският народ трябва да разбере: или да приеме Божественото Учение точно, изцяло, без заобикалки, или ще си счупи главата и Аз ще си отида. Аз повече няма да се занимавам с него". Аз Му отговорих: "Тогава, Учителю, да занеса на началника цялата Паневритмията". Сконфузено казах, виждайки вината в себе си и си тръгнах. След малко брат Ради от "Изгрева" ме настигна из пътя и ми каза, че Учителят му казал да предам в Министерството само тези, които съм приготвила. Подготвените и подбрани от мен осемнадесет упражнения занесох в Министерството на началника Петров. Той ги прегледа и одобри. Тогава ме заведе при Йоцов и двамата ми възложиха да намеря начин за тяхното практическо внедряване. Така че, главният секретар на Министерството и началникът по физкултура разрешиха да се въведе Паневритмията в училищата, дадоха бяла улица за това". По това време стават неочаквани министерски промени.
към текста >>

Да се съберат учители от цяла България, да се проведе курс и да започне да се играе Паневритмията в българските училища.
При един разговор Лулчев бе ни казал: "Ние му обещахме да го направим министър, ако той даде ход и приложение на Паневритмията. Той си удържа на думата и ние си удържахме на думата. Значи сме квит". Така завърши един подготвителен етап. Оставаше най-лесното. Да се съберат учители от цяла България, да се проведе курс и да започне да се играе Паневритмията в българските училища. И понеже цялата бъдеща организация за провеждането на курса на Паневритмията в училищата е подвластна на министър Борис Йоцов, то не трябваше да има никакви пречки за това. Но се случва най-неочакваното. "На мене - поясни Милка в разговора, който имахме - задачата ми се видя доста сложна за практическо осъществяване". И както разбирам, започва един период от нейна страна на колеблива и плаха нерешителност, както и протакане за осъществяването на това Велико и Красиво дело. Едно ново събитие, според нея, също донесло усложнение.
към текста >>

"Аз като учителка и моите деца бяхме изпратени в училището "Константин Фотинов".
Едно ново събитие, според нея, също донесло усложнение. В първата половина на месец март 1942 година, Видин и Видинско са потопени от едно катастрофално наводнение на Дунава, при което са разрушени много сгради и се наложи голяма евакуация на тамошното население. По-голямата част от тях идват като бежанци в град София. Едни от тях са настанени и в училището, където е работела Милка. А децата от училището били разпръснати по други училища. "Аз като учителка и моите деца бяхме изпратени в училището "Константин Фотинов". Там като гостенка, намерих за неудобно и нямах смелостта да искам от директора на училището да ми разреши да играя сутрин Паневритмията с децата от цялото училище. От своя страна, не се сетих, че упражненията може да ги проведа и с моите ученици. Пък от друга страна, въздържанието ми беше и за това, че моите ученици бяха шестгодишни, а пък аз исках да направя опит и с по-големите - от прогимназията, дори и с гимназистите. През това време често идвах на "Изгрева" и се срещах с Учителя. Той, разбира се, винаги ме запитваше загрижено: "Какво става, Милке, с работата?
към текста >>

През това време често идвах на "Изгрева" и се срещах с Учителя.
А децата от училището били разпръснати по други училища. "Аз като учителка и моите деца бяхме изпратени в училището "Константин Фотинов". Там като гостенка, намерих за неудобно и нямах смелостта да искам от директора на училището да ми разреши да играя сутрин Паневритмията с децата от цялото училище. От своя страна, не се сетих, че упражненията може да ги проведа и с моите ученици. Пък от друга страна, въздържанието ми беше и за това, че моите ученици бяха шестгодишни, а пък аз исках да направя опит и с по-големите - от прогимназията, дори и с гимназистите. През това време често идвах на "Изгрева" и се срещах с Учителя. Той, разбира се, винаги ме запитваше загрижено: "Какво става, Милке, с работата? " А Лулчев, с когото също се срещах, доста сериозно ми се скарваше, че работата се протака, като ми напомняше, че Учителят е казал: "Да става по-бързо". За причината на това забавяне аз, разбира се, давах своето обяснение - липсата на помещение и деца. Така се загуби ценно време. Един ден получавам писмо от Министерството, че ме назначават да преподавам физкултура на един клас ученици от четвърто отделение в училището "Тодор Минков".
към текста >>

" А Лулчев, с когото също се срещах, доста сериозно ми се скарваше, че работата се протака, като ми напомняше, че Учителят е казал: "Да става по-бързо".
Там като гостенка, намерих за неудобно и нямах смелостта да искам от директора на училището да ми разреши да играя сутрин Паневритмията с децата от цялото училище. От своя страна, не се сетих, че упражненията може да ги проведа и с моите ученици. Пък от друга страна, въздържанието ми беше и за това, че моите ученици бяха шестгодишни, а пък аз исках да направя опит и с по-големите - от прогимназията, дори и с гимназистите. През това време често идвах на "Изгрева" и се срещах с Учителя. Той, разбира се, винаги ме запитваше загрижено: "Какво става, Милке, с работата? " А Лулчев, с когото също се срещах, доста сериозно ми се скарваше, че работата се протака, като ми напомняше, че Учителят е казал: "Да става по-бързо". За причината на това забавяне аз, разбира се, давах своето обяснение - липсата на помещение и деца. Така се загуби ценно време. Един ден получавам писмо от Министерството, че ме назначават да преподавам физкултура на един клас ученици от четвърто отделение в училището "Тодор Минков". Учителката на училището, госпожа Величкова, доста възрастна жена, много се зарадва, че ще я замести млада учителка, каквато бях аз. Учителят сдържано, но сериозно изчакваше резултата от моята работа.
към текста >>

Учителката на училището, госпожа Величкова, доста възрастна жена, много се зарадва, че ще я замести млада учителка, каквато бях аз.
Той, разбира се, винаги ме запитваше загрижено: "Какво става, Милке, с работата? " А Лулчев, с когото също се срещах, доста сериозно ми се скарваше, че работата се протака, като ми напомняше, че Учителят е казал: "Да става по-бързо". За причината на това забавяне аз, разбира се, давах своето обяснение - липсата на помещение и деца. Така се загуби ценно време. Един ден получавам писмо от Министерството, че ме назначават да преподавам физкултура на един клас ученици от четвърто отделение в училището "Тодор Минков". Учителката на училището, госпожа Величкова, доста възрастна жена, много се зарадва, че ще я замести млада учителка, каквато бях аз. Учителят сдържано, но сериозно изчакваше резултата от моята работа. Най-после започнах работа в салона по физкултура на това училище. Учениците с радост приеха упражненията и с нетърпение очакваха всеки час по физкултура. Стигна се дотам, че много често и майки идваха да гледат как играят децата им. Най-напред музикалната част се изпълняваше от сестра Ирина Кисьова, наша съмишленичка, която добре свиреше на пиано.
към текста >>

Учителят сдържано, но сериозно изчакваше резултата от моята работа.
" А Лулчев, с когото също се срещах, доста сериозно ми се скарваше, че работата се протака, като ми напомняше, че Учителят е казал: "Да става по-бързо". За причината на това забавяне аз, разбира се, давах своето обяснение - липсата на помещение и деца. Така се загуби ценно време. Един ден получавам писмо от Министерството, че ме назначават да преподавам физкултура на един клас ученици от четвърто отделение в училището "Тодор Минков". Учителката на училището, госпожа Величкова, доста възрастна жена, много се зарадва, че ще я замести млада учителка, каквато бях аз. Учителят сдържано, но сериозно изчакваше резултата от моята работа. Най-после започнах работа в салона по физкултура на това училище. Учениците с радост приеха упражненията и с нетърпение очакваха всеки час по физкултура. Стигна се дотам, че много често и майки идваха да гледат как играят децата им. Най-напред музикалната част се изпълняваше от сестра Ирина Кисьова, наша съмишленичка, която добре свиреше на пиано. След около месец учениците усвоиха Паневритмията отлично.
към текста >>

Сега остава да се повикат на курс учителите от цяла България, за да научат Паневритмията и да я предават всяка сутрин на учениците".
Те внасят бодрост, настроение, носят живот. В този дух ги защитих. Казах, че възпитаваме разумни същества с разумни характери и че хармоничните движения изграждат и хармонични личности. Докато още бях при началника Петров, той се свърза с министър Йоцов по телефона. Министърът ме повика при него в кабинета му и ми каза: "Първият опит е излязъл добре. Сега остава да се повикат на курс учителите от цяла България, за да научат Паневритмията и да я предават всяка сутрин на учениците". Този ход на работа беше добър. "Но кой ще им предава? " - попитах аз. Аз отново и отново умувах. "Вие" - отговори натъртено министърът.
към текста >>

Аз се замислих и казах: "Известна съм сред учителските среди като детска учителка, но да предавам на висшисти учители!
Този ход на работа беше добър. "Но кой ще им предава? " - попитах аз. Аз отново и отново умувах. "Вие" - отговори натъртено министърът. Аз се замислих и казах: "Известна съм сред учителските среди като детска учителка, но да предавам на висшисти учители! Дали ще бъда авторитетна пред тях? " Министърът ми отговори: "Ще ви изпратим на специализация в Чехия или Унгария. Помислете по този въпрос и ми докладвайте". Аз се страхувах. Страхувах се не за себе си, защото от фондацията имах опит да ръководя деца и учители в курсове.
към текста >>

Страхувах се не за себе си, защото от фондацията имах опит да ръководя деца и учители в курсове.
Аз се замислих и казах: "Известна съм сред учителските среди като детска учителка, но да предавам на висшисти учители! Дали ще бъда авторитетна пред тях? " Министърът ми отговори: "Ще ви изпратим на специализация в Чехия или Унгария. Помислете по този въпрос и ми докладвайте". Аз се страхувах. Страхувах се не за себе си, защото от фондацията имах опит да ръководя деца и учители в курсове. Но тук мислех, че случаят е по-специален. По този въпрос говорих няколко пъти с Учителя и с Лулчев. Учителят предлагаше да поема аз работата. И тук пак сгреших, защото умувах и не съобразих, че щом Учителят казва да бъда аз, Той ще поеме отгоре грижата за моя успех в този курс и за успеха на Делото по Паневритмията. Този мой страх, тази ми неувереност в себе си споделих с Учителя и тогава Той ми каза: "Въпреки това - ти трябва да бъдеш!
към текста >>

По този въпрос говорих няколко пъти с Учителя и с Лулчев.
" Министърът ми отговори: "Ще ви изпратим на специализация в Чехия или Унгария. Помислете по този въпрос и ми докладвайте". Аз се страхувах. Страхувах се не за себе си, защото от фондацията имах опит да ръководя деца и учители в курсове. Но тук мислех, че случаят е по-специален. По този въпрос говорих няколко пъти с Учителя и с Лулчев. Учителят предлагаше да поема аз работата. И тук пак сгреших, защото умувах и не съобразих, че щом Учителят казва да бъда аз, Той ще поеме отгоре грижата за моя успех в този курс и за успеха на Делото по Паневритмията. Този мой страх, тази ми неувереност в себе си споделих с Учителя и тогава Той ми каза: "Въпреки това - ти трябва да бъдеш! " Аз обаче не се съгласих, смятайки, че сама ще проваля делото, защото бях детска учителка, а в учителската йерархия има начални учителки, после - прогимназиални учителки и след това - гимназиални учителки. Всички учители по физкултура в гимназиите бяха със завършено висше образование.
към текста >>

Учителят предлагаше да поема аз работата.
Помислете по този въпрос и ми докладвайте". Аз се страхувах. Страхувах се не за себе си, защото от фондацията имах опит да ръководя деца и учители в курсове. Но тук мислех, че случаят е по-специален. По този въпрос говорих няколко пъти с Учителя и с Лулчев. Учителят предлагаше да поема аз работата. И тук пак сгреших, защото умувах и не съобразих, че щом Учителят казва да бъда аз, Той ще поеме отгоре грижата за моя успех в този курс и за успеха на Делото по Паневритмията. Този мой страх, тази ми неувереност в себе си споделих с Учителя и тогава Той ми каза: "Въпреки това - ти трябва да бъдеш! " Аз обаче не се съгласих, смятайки, че сама ще проваля делото, защото бях детска учителка, а в учителската йерархия има начални учителки, после - прогимназиални учителки и след това - гимназиални учителки. Всички учители по физкултура в гимназиите бяха със завършено висше образование. Те бяха висшисти, а аз - начална учителка на детска градина.
към текста >>

И тук пак сгреших, защото умувах и не съобразих, че щом Учителят казва да бъда аз, Той ще поеме отгоре грижата за моя успех в този курс и за успеха на Делото по Паневритмията.
Аз се страхувах. Страхувах се не за себе си, защото от фондацията имах опит да ръководя деца и учители в курсове. Но тук мислех, че случаят е по-специален. По този въпрос говорих няколко пъти с Учителя и с Лулчев. Учителят предлагаше да поема аз работата. И тук пак сгреших, защото умувах и не съобразих, че щом Учителят казва да бъда аз, Той ще поеме отгоре грижата за моя успех в този курс и за успеха на Делото по Паневритмията. Този мой страх, тази ми неувереност в себе си споделих с Учителя и тогава Той ми каза: "Въпреки това - ти трябва да бъдеш! " Аз обаче не се съгласих, смятайки, че сама ще проваля делото, защото бях детска учителка, а в учителската йерархия има начални учителки, после - прогимназиални учителки и след това - гимназиални учителки. Всички учители по физкултура в гимназиите бяха със завършено висше образование. Те бяха висшисти, а аз - начална учителка на детска градина. Това колебание го споделих с Учителя.
към текста >>

Този мой страх, тази ми неувереност в себе си споделих с Учителя и тогава Той ми каза: "Въпреки това - ти трябва да бъдеш!
Страхувах се не за себе си, защото от фондацията имах опит да ръководя деца и учители в курсове. Но тук мислех, че случаят е по-специален. По този въпрос говорих няколко пъти с Учителя и с Лулчев. Учителят предлагаше да поема аз работата. И тук пак сгреших, защото умувах и не съобразих, че щом Учителят казва да бъда аз, Той ще поеме отгоре грижата за моя успех в този курс и за успеха на Делото по Паневритмията. Този мой страх, тази ми неувереност в себе си споделих с Учителя и тогава Той ми каза: "Въпреки това - ти трябва да бъдеш! " Аз обаче не се съгласих, смятайки, че сама ще проваля делото, защото бях детска учителка, а в учителската йерархия има начални учителки, после - прогимназиални учителки и след това - гимназиални учителки. Всички учители по физкултура в гимназиите бяха със завършено висше образование. Те бяха висшисти, а аз - начална учителка на детска градина. Това колебание го споделих с Учителя. Тогава отново ми каза : "Ти как мислиш?
към текста >>

" Аз обаче не се съгласих, смятайки, че сама ще проваля делото, защото бях детска учителка, а в учителската йерархия има начални учителки, после - прогимназиални учителки и след това - гимназиални учителки.
Но тук мислех, че случаят е по-специален. По този въпрос говорих няколко пъти с Учителя и с Лулчев. Учителят предлагаше да поема аз работата. И тук пак сгреших, защото умувах и не съобразих, че щом Учителят казва да бъда аз, Той ще поеме отгоре грижата за моя успех в този курс и за успеха на Делото по Паневритмията. Този мой страх, тази ми неувереност в себе си споделих с Учителя и тогава Той ми каза: "Въпреки това - ти трябва да бъдеш! " Аз обаче не се съгласих, смятайки, че сама ще проваля делото, защото бях детска учителка, а в учителската йерархия има начални учителки, после - прогимназиални учителки и след това - гимназиални учителки. Всички учители по физкултура в гимназиите бяха със завършено висше образование. Те бяха висшисти, а аз - начална учителка на детска градина. Това колебание го споделих с Учителя. Тогава отново ми каза : "Ти как мислиш? " Аз предложих да имам помощник и то по възможност - с висше образование за по-голяма авторитетност и за мое успокоение.
към текста >>

Всички учители по физкултура в гимназиите бяха със завършено висше образование.
По този въпрос говорих няколко пъти с Учителя и с Лулчев. Учителят предлагаше да поема аз работата. И тук пак сгреших, защото умувах и не съобразих, че щом Учителят казва да бъда аз, Той ще поеме отгоре грижата за моя успех в този курс и за успеха на Делото по Паневритмията. Този мой страх, тази ми неувереност в себе си споделих с Учителя и тогава Той ми каза: "Въпреки това - ти трябва да бъдеш! " Аз обаче не се съгласих, смятайки, че сама ще проваля делото, защото бях детска учителка, а в учителската йерархия има начални учителки, после - прогимназиални учителки и след това - гимназиални учителки. Всички учители по физкултура в гимназиите бяха със завършено висше образование. Те бяха висшисти, а аз - начална учителка на детска градина. Това колебание го споделих с Учителя. Тогава отново ми каза : "Ти как мислиш? " Аз предложих да имам помощник и то по възможност - с висше образование за по-голяма авторитетност и за мое успокоение. Тогава с Учителя започнахме да изреждаме имената на братята и сестрите, подходящи за тази работа, но не се спряхме на никой.
към текста >>

Те бяха висшисти, а аз - начална учителка на детска градина.
Учителят предлагаше да поема аз работата. И тук пак сгреших, защото умувах и не съобразих, че щом Учителят казва да бъда аз, Той ще поеме отгоре грижата за моя успех в този курс и за успеха на Делото по Паневритмията. Този мой страх, тази ми неувереност в себе си споделих с Учителя и тогава Той ми каза: "Въпреки това - ти трябва да бъдеш! " Аз обаче не се съгласих, смятайки, че сама ще проваля делото, защото бях детска учителка, а в учителската йерархия има начални учителки, после - прогимназиални учителки и след това - гимназиални учителки. Всички учители по физкултура в гимназиите бяха със завършено висше образование. Те бяха висшисти, а аз - начална учителка на детска градина. Това колебание го споделих с Учителя. Тогава отново ми каза : "Ти как мислиш? " Аз предложих да имам помощник и то по възможност - с висше образование за по-голяма авторитетност и за мое успокоение. Тогава с Учителя започнахме да изреждаме имената на братята и сестрите, подходящи за тази работа, но не се спряхме на никой. Най-сетне се сетих за една наша сестра с висше образование, музикантка, певица и преподавателка по английски език, макар да знаех, че тя не е физкултурничка.
към текста >>

Това колебание го споделих с Учителя.
И тук пак сгреших, защото умувах и не съобразих, че щом Учителят казва да бъда аз, Той ще поеме отгоре грижата за моя успех в този курс и за успеха на Делото по Паневритмията. Този мой страх, тази ми неувереност в себе си споделих с Учителя и тогава Той ми каза: "Въпреки това - ти трябва да бъдеш! " Аз обаче не се съгласих, смятайки, че сама ще проваля делото, защото бях детска учителка, а в учителската йерархия има начални учителки, после - прогимназиални учителки и след това - гимназиални учителки. Всички учители по физкултура в гимназиите бяха със завършено висше образование. Те бяха висшисти, а аз - начална учителка на детска градина. Това колебание го споделих с Учителя. Тогава отново ми каза : "Ти как мислиш? " Аз предложих да имам помощник и то по възможност - с висше образование за по-голяма авторитетност и за мое успокоение. Тогава с Учителя започнахме да изреждаме имената на братята и сестрите, подходящи за тази работа, но не се спряхме на никой. Най-сетне се сетих за една наша сестра с висше образование, музикантка, певица и преподавателка по английски език, макар да знаех, че тя не е физкултурничка. Имах чувство обаче, че с нея ще можем да работим и е подходяща за тази задача като моя помощничка и в моя подкрепа.
към текста >>

Тогава с Учителя започнахме да изреждаме имената на братята и сестрите, подходящи за тази работа, но не се спряхме на никой.
Всички учители по физкултура в гимназиите бяха със завършено висше образование. Те бяха висшисти, а аз - начална учителка на детска градина. Това колебание го споделих с Учителя. Тогава отново ми каза : "Ти как мислиш? " Аз предложих да имам помощник и то по възможност - с висше образование за по-голяма авторитетност и за мое успокоение. Тогава с Учителя започнахме да изреждаме имената на братята и сестрите, подходящи за тази работа, но не се спряхме на никой. Най-сетне се сетих за една наша сестра с висше образование, музикантка, певица и преподавателка по английски език, макар да знаех, че тя не е физкултурничка. Имах чувство обаче, че с нея ще можем да работим и е подходяща за тази задача като моя помощничка и в моя подкрепа. Тя бе написала думите на "Слънчеви лъчи" от Паневритмията и бе взела дейно участие в работи с Учителя, когато Той ги даваше. Тази сестра беше Весела Несторова. Спряхме ce c Учителя на нея.
към текста >>

Тя бе написала думите на "Слънчеви лъчи" от Паневритмията и бе взела дейно участие в работи с Учителя, когато Той ги даваше.
Тогава отново ми каза : "Ти как мислиш? " Аз предложих да имам помощник и то по възможност - с висше образование за по-голяма авторитетност и за мое успокоение. Тогава с Учителя започнахме да изреждаме имената на братята и сестрите, подходящи за тази работа, но не се спряхме на никой. Най-сетне се сетих за една наша сестра с висше образование, музикантка, певица и преподавателка по английски език, макар да знаех, че тя не е физкултурничка. Имах чувство обаче, че с нея ще можем да работим и е подходяща за тази задача като моя помощничка и в моя подкрепа. Тя бе написала думите на "Слънчеви лъчи" от Паневритмията и бе взела дейно участие в работи с Учителя, когато Той ги даваше. Тази сестра беше Весела Несторова. Спряхме ce c Учителя на нея. Тогава Той ме запита: "Ти хармонираш ли си с тази сестра и бихте ли могли да работите заедно? "-"О, да, Учителю, много ми е приятна! Тя е при това тъй музикална!
към текста >>

Спряхме ce c Учителя на нея.
Тогава с Учителя започнахме да изреждаме имената на братята и сестрите, подходящи за тази работа, но не се спряхме на никой. Най-сетне се сетих за една наша сестра с висше образование, музикантка, певица и преподавателка по английски език, макар да знаех, че тя не е физкултурничка. Имах чувство обаче, че с нея ще можем да работим и е подходяща за тази задача като моя помощничка и в моя подкрепа. Тя бе написала думите на "Слънчеви лъчи" от Паневритмията и бе взела дейно участие в работи с Учителя, когато Той ги даваше. Тази сестра беше Весела Несторова. Спряхме ce c Учителя на нея. Тогава Той ме запита: "Ти хармонираш ли си с тази сестра и бихте ли могли да работите заедно? "-"О, да, Учителю, много ми е приятна! Тя е при това тъй музикална! Би свършила задачата по-добре от мене даже! "
към текста >>

"-"О, да, Учителю, много ми е приятна!
Имах чувство обаче, че с нея ще можем да работим и е подходяща за тази задача като моя помощничка и в моя подкрепа. Тя бе написала думите на "Слънчеви лъчи" от Паневритмията и бе взела дейно участие в работи с Учителя, когато Той ги даваше. Тази сестра беше Весела Несторова. Спряхме ce c Учителя на нея. Тогава Той ме запита: "Ти хармонираш ли си с тази сестра и бихте ли могли да работите заедно? "-"О, да, Учителю, много ми е приятна! Тя е при това тъй музикална! Би свършила задачата по-добре от мене даже! " Докладваха на министъра за решението, което бяхме взели с Учителя. Сега главният въпрос бе да се организира курс по Паневритмията.
към текста >>

Докладваха на министъра за решението, което бяхме взели с Учителя.
Тогава Той ме запита: "Ти хармонираш ли си с тази сестра и бихте ли могли да работите заедно? "-"О, да, Учителю, много ми е приятна! Тя е при това тъй музикална! Би свършила задачата по-добре от мене даже! " Докладваха на министъра за решението, което бяхме взели с Учителя. Сега главният въпрос бе да се организира курс по Паневритмията. Само след няколко дни получих писмо, че съм назначена за преподавателка в курса за учители за летните детски училищни игрища. Срещнах се веднага с Учителя и Му казах за това назначение. Той от своя страна нареди да кажат на Весела Несторова да ме потърси. При срещата ми с нея тя изрази своята голяма радост.
към текста >>

Само след няколко дни получих писмо, че съм назначена за преподавателка в курса за учители за летните детски училищни игрища.
Тя е при това тъй музикална! Би свършила задачата по-добре от мене даже! " Докладваха на министъра за решението, което бяхме взели с Учителя. Сега главният въпрос бе да се организира курс по Паневритмията. Само след няколко дни получих писмо, че съм назначена за преподавателка в курса за учители за летните детски училищни игрища. Срещнах се веднага с Учителя и Му казах за това назначение. Той от своя страна нареди да кажат на Весела Несторова да ме потърси. При срещата ми с нея тя изрази своята голяма радост. Подадохме си ръце. Двете застанахме пред Него и Той ни каза: "Сега вие като две свещи ще светите в едно!
към текста >>

Срещнах се веднага с Учителя и Му казах за това назначение.
Би свършила задачата по-добре от мене даже! " Докладваха на министъра за решението, което бяхме взели с Учителя. Сега главният въпрос бе да се организира курс по Паневритмията. Само след няколко дни получих писмо, че съм назначена за преподавателка в курса за учители за летните детски училищни игрища. Срещнах се веднага с Учителя и Му казах за това назначение. Той от своя страна нареди да кажат на Весела Несторова да ме потърси. При срещата ми с нея тя изрази своята голяма радост. Подадохме си ръце. Двете застанахме пред Него и Той ни каза: "Сега вие като две свещи ще светите в едно! "
към текста >>

Там бяха на пансион шестдесет млади учители от цяла България.
При срещата ми с нея тя изрази своята голяма радост. Подадохме си ръце. Двете застанахме пред Него и Той ни каза: "Сега вие като две свещи ще светите в едно! " Курсът се водеше на открито в училището в Борисовата градина, в Дианабад. Там бяха на пансион шестдесет млади учители от цяла България. Ръководители на курса бяха двама специалисти с висше образование по физкултура - Кирил Петров и Кънчева. Явих се и аз като трета ръководителка по ритмични игри. Тези двама специалисти ме познаваха от игрището на Фондацията и ме посрещнаха много добре. Моите часове се определиха два пъти седмично - от седем до девет часа преди обед. В първата ни среща, в първите ми определени два часа, говорих на курсантите върху теорията за ритмиката и музиката.
към текста >>

Това нещо го знаехме и го усещахме, когато играехме Паневритмия на "Изгрева" с Учителя.
Свириха - на цигулка Симеон Симеонов, на кларинет Данко Симеонов и на китара Верка Куртева. Петров седна настрана и почна нещо да си записва, а колежката Кънчева възторжено се включи в кръга да играе. Беше красиво, хармонично и приятно. По утринните лъчи усещах, че се сипеха светли пътеки от Висините. Всички музиканти и аз усещахме, че има присъствие от Невидимия свят. Това нещо го знаехме и го усещахме, когато играехме Паневритмия на "Изгрева" с Учителя. Всички играеха съсредоточено с тиха радост и жадно поглъщаха небесната благодат. След определените два часа, урокът свърши. Петров и Кънчева възторжено ме поздравиха, като Петров каза весело: "Какви чудеса се правят тук! При мене курсистите бягат и гледат по-скоро да свърши часът, а тук се работи без прекъсване два часа, като при това искат да им се увеличават часовете при тези игри". Изразиха своето възхищение и за това, че е могло така добре да се съчетае движението с музиката.
към текста >>

Трябваше да им се раздадат нотите с мелодиите на Паневритмията, които щяха да бъдат разучени по места от учителите по пеене.
Отговорих, че упражненията не могат да се изменят, тъй като друг е авторът им. Накрая Петров предложи музикантите да посвирят някои от мелодиите и на упражненията, които той преподаваше. Разбрахме се, че така не може да се смесва музиката на Паневритмията с други упражнения. Наближи края на курса, а след няколко дни, в неделя, курсът щеше да се закрие. Курсантите щяха да получат удостоверение за завършен курс за летни детски игрища и да се разотидат. Трябваше да им се раздадат нотите с мелодиите на Паневритмията, които щяха да бъдат разучени по места от учителите по пеене. Тогава всеки учител по пеене можеше да свири на някакъв инструмент - цигулка, пиано или акордеон. Но... това не стана. Защо? Кои са причините да се спъне това тъй красиво и с възторг прието дело? Не разбрах. Навярно беше вече много късно.
към текста >>

Тогава всеки учител по пеене можеше да свири на някакъв инструмент - цигулка, пиано или акордеон.
Накрая Петров предложи музикантите да посвирят някои от мелодиите и на упражненията, които той преподаваше. Разбрахме се, че така не може да се смесва музиката на Паневритмията с други упражнения. Наближи края на курса, а след няколко дни, в неделя, курсът щеше да се закрие. Курсантите щяха да получат удостоверение за завършен курс за летни детски игрища и да се разотидат. Трябваше да им се раздадат нотите с мелодиите на Паневритмията, които щяха да бъдат разучени по места от учителите по пеене. Тогава всеки учител по пеене можеше да свири на някакъв инструмент - цигулка, пиано или акордеон. Но... това не стана. Защо? Кои са причините да се спъне това тъй красиво и с възторг прието дело? Не разбрах. Навярно беше вече много късно. Скоро след това започнаха бомбардировките над София.
към текста >>

Учителят беше в Мърчаево, когато за първи път след всичко това можах да отида при Него.
Но... това не стана. Защо? Кои са причините да се спъне това тъй красиво и с възторг прието дело? Не разбрах. Навярно беше вече много късно. Скоро след това започнаха бомбардировките над София. Учителят беше в Мърчаево, когато за първи път след всичко това можах да отида при Него. Тогава Той ми каза: "Времето изтече! Сега ще гледаме какво ще стане! " Така разбрах, че времето, определено за въвеждането на Паневритмията в българските училища е изтекло. Затова когато отидохме да искаме от Учителя нотите на Паневритмията за летния курс през 1943 година, Той не ги даде. Той ни посрещна, изслуша ни и само мълчеше.
към текста >>

Затова когато отидохме да искаме от Учителя нотите на Паневритмията за летния курс през 1943 година, Той не ги даде.
Скоро след това започнаха бомбардировките над София. Учителят беше в Мърчаево, когато за първи път след всичко това можах да отида при Него. Тогава Той ми каза: "Времето изтече! Сега ще гледаме какво ще стане! " Така разбрах, че времето, определено за въвеждането на Паневритмията в българските училища е изтекло. Затова когато отидохме да искаме от Учителя нотите на Паневритмията за летния курс през 1943 година, Той не ги даде. Той ни посрещна, изслуша ни и само мълчеше. Неговото мълчание беше някакъв отговор, който аз не разбрах. Тогава разпуснахме курсантите, без да им дадем нотите. Причината за това разбрах в Мърчаево - че за всяко нещо има строго определено време! "
към текста >>

Тази история с внедряването на Паневритмията в българските училища, която Милка ми разказа, е от особено значение за Делото на Учителя и Неговата дейност в България.
Като се има предвид, че първите нападения на американските бомбардировачи над София станаха на 14 октомври 1943 година, а по сведения, самолетите са били около 170 и са хвърлили около 200 бомби, то бомбите изравят онзи ров, който отдели от нас времето на Школата, онова време, което бе изтекло и никога не би могло да се върне назад. При това нападение са били убити 58 граждани и около 187 сгради са били разрушени. Следващите бомбардировки през тази година са били на 24 ноември и на 20 декември 1943 година. Бомбардировките продължиха и през 1944 година, през деня и нощта. Направената проста сметка показва, че в протакане, колебливост, плахост, нерешителност и ред други спънки от психологическо естество, Милка Периклиева е загубила за осъществяването на това дело около четири години, когато е била повикана от секретаря на министерството на просветата до началото на бомбардировките. Тази история с внедряването на Паневритмията в българските училища, която Милка ми разказа, е от особено значение за Делото на Учителя и Неговата дейност в България. Внимателно преглеждане на тази история не може да не повдигне у всекиго, който я проследи, въпроса какво би станало, ако Милка е действала по- активно, по-смело, по-самоуверено, с по-голям устрем, без страх и с упование в себе си; ако не беше проявила още в самото начало тази критичност към самата Паневритмия, която я навежда на мисълта да даде само осемнадесет от двадесетте и осем упражнения. Това е грубо нарушение на онези окултни закони, по които е построена Паневритмията, затова Учителят остро е възразил, че българският народ трябва да приеме цялата Паневритмия. Това е урок и за всички останали, които ще се занимават с Паневритмията и ще решат някога да предават Паневритмията на българския народ осакатена или преиначена. Милка е виждала и аз вярвам, че тя е разбирала добре, че Учителят не току-така е бързал. Тук времето е било от особено значение и въпреки това, тя не се е активизирала.
към текста >>

Това е грубо нарушение на онези окултни закони, по които е построена Паневритмията, затова Учителят остро е възразил, че българският народ трябва да приеме цялата Паневритмия.
Следващите бомбардировки през тази година са били на 24 ноември и на 20 декември 1943 година. Бомбардировките продължиха и през 1944 година, през деня и нощта. Направената проста сметка показва, че в протакане, колебливост, плахост, нерешителност и ред други спънки от психологическо естество, Милка Периклиева е загубила за осъществяването на това дело около четири години, когато е била повикана от секретаря на министерството на просветата до началото на бомбардировките. Тази история с внедряването на Паневритмията в българските училища, която Милка ми разказа, е от особено значение за Делото на Учителя и Неговата дейност в България. Внимателно преглеждане на тази история не може да не повдигне у всекиго, който я проследи, въпроса какво би станало, ако Милка е действала по- активно, по-смело, по-самоуверено, с по-голям устрем, без страх и с упование в себе си; ако не беше проявила още в самото начало тази критичност към самата Паневритмия, която я навежда на мисълта да даде само осемнадесет от двадесетте и осем упражнения. Това е грубо нарушение на онези окултни закони, по които е построена Паневритмията, затова Учителят остро е възразил, че българският народ трябва да приеме цялата Паневритмия. Това е урок и за всички останали, които ще се занимават с Паневритмията и ще решат някога да предават Паневритмията на българския народ осакатена или преиначена. Милка е виждала и аз вярвам, че тя е разбирала добре, че Учителят не току-така е бързал. Тук времето е било от особено значение и въпреки това, тя не се е активизирала. Ако тя не бе допуснала тези грешки, тогава това начинание би успяло. И всеки сам ще си извади заключение за отражението, което Паневритмията би имала върху България и българския народ.
към текста >>

Милка е виждала и аз вярвам, че тя е разбирала добре, че Учителят не току-така е бързал.
Направената проста сметка показва, че в протакане, колебливост, плахост, нерешителност и ред други спънки от психологическо естество, Милка Периклиева е загубила за осъществяването на това дело около четири години, когато е била повикана от секретаря на министерството на просветата до началото на бомбардировките. Тази история с внедряването на Паневритмията в българските училища, която Милка ми разказа, е от особено значение за Делото на Учителя и Неговата дейност в България. Внимателно преглеждане на тази история не може да не повдигне у всекиго, който я проследи, въпроса какво би станало, ако Милка е действала по- активно, по-смело, по-самоуверено, с по-голям устрем, без страх и с упование в себе си; ако не беше проявила още в самото начало тази критичност към самата Паневритмия, която я навежда на мисълта да даде само осемнадесет от двадесетте и осем упражнения. Това е грубо нарушение на онези окултни закони, по които е построена Паневритмията, затова Учителят остро е възразил, че българският народ трябва да приеме цялата Паневритмия. Това е урок и за всички останали, които ще се занимават с Паневритмията и ще решат някога да предават Паневритмията на българския народ осакатена или преиначена. Милка е виждала и аз вярвам, че тя е разбирала добре, че Учителят не току-така е бързал. Тук времето е било от особено значение и въпреки това, тя не се е активизирала. Ако тя не бе допуснала тези грешки, тогава това начинание би успяло. И всеки сам ще си извади заключение за отражението, което Паневритмията би имала върху България и българския народ. И историческата съдба на този народ би била друга. Защото Учителят бе споменал, че според Божия план руснаците е трябвало да стигнат до Дунава и да не преминават в България.
към текста >>

Защото Учителят бе споменал, че според Божия план руснаците е трябвало да стигнат до Дунава и да не преминават в България.
Милка е виждала и аз вярвам, че тя е разбирала добре, че Учителят не току-така е бързал. Тук времето е било от особено значение и въпреки това, тя не се е активизирала. Ако тя не бе допуснала тези грешки, тогава това начинание би успяло. И всеки сам ще си извади заключение за отражението, което Паневритмията би имала върху България и българския народ. И историческата съдба на този народ би била друга. Защото Учителят бе споменал, че според Божия план руснаците е трябвало да стигнат до Дунава и да не преминават в България. Но понеже Паневритмията не се предаде и не се игра в българските училища, Учителят промени Божия План и пусна руснаците в България. Дойде една нова епоха от четиридесет и пет години, за която бе говорил Учителят преди двадесет години и ние станахме очевидци и изтърпяхме всичко онова, което донесе тази епоха, когато властта в България бе дадена на комунистите. За непослушанието си към Учителя и за неизпълнението на тази задача, поставена от Учителя към ученика, ние бяхме свидетели, как всички платиха. Всички участници, които противодействаха за внедряването на Паневритмията в българските училища, платиха според окултните закони. Ние бяхме свидетели, Милка Переклиева осем години беше закована на легло, въпреки че нейният ум и разсъдъкът бяха на място.
към текста >>

Но понеже Паневритмията не се предаде и не се игра в българските училища, Учителят промени Божия План и пусна руснаците в България.
Тук времето е било от особено значение и въпреки това, тя не се е активизирала. Ако тя не бе допуснала тези грешки, тогава това начинание би успяло. И всеки сам ще си извади заключение за отражението, което Паневритмията би имала върху България и българския народ. И историческата съдба на този народ би била друга. Защото Учителят бе споменал, че според Божия план руснаците е трябвало да стигнат до Дунава и да не преминават в България. Но понеже Паневритмията не се предаде и не се игра в българските училища, Учителят промени Божия План и пусна руснаците в България. Дойде една нова епоха от четиридесет и пет години, за която бе говорил Учителят преди двадесет години и ние станахме очевидци и изтърпяхме всичко онова, което донесе тази епоха, когато властта в България бе дадена на комунистите. За непослушанието си към Учителя и за неизпълнението на тази задача, поставена от Учителя към ученика, ние бяхме свидетели, как всички платиха. Всички участници, които противодействаха за внедряването на Паневритмията в българските училища, платиха според окултните закони. Ние бяхме свидетели, Милка Переклиева осем години беше закована на легло, въпреки че нейният ум и разсъдъкът бяха на място. Беше много трудно да се намери човек, който да се грижи за нея, макар че нейният рожден брат заплащаше добре за това.
към текста >>

Дойде една нова епоха от четиридесет и пет години, за която бе говорил Учителят преди двадесет години и ние станахме очевидци и изтърпяхме всичко онова, което донесе тази епоха, когато властта в България бе дадена на комунистите.
Ако тя не бе допуснала тези грешки, тогава това начинание би успяло. И всеки сам ще си извади заключение за отражението, което Паневритмията би имала върху България и българския народ. И историческата съдба на този народ би била друга. Защото Учителят бе споменал, че според Божия план руснаците е трябвало да стигнат до Дунава и да не преминават в България. Но понеже Паневритмията не се предаде и не се игра в българските училища, Учителят промени Божия План и пусна руснаците в България. Дойде една нова епоха от четиридесет и пет години, за която бе говорил Учителят преди двадесет години и ние станахме очевидци и изтърпяхме всичко онова, което донесе тази епоха, когато властта в България бе дадена на комунистите. За непослушанието си към Учителя и за неизпълнението на тази задача, поставена от Учителя към ученика, ние бяхме свидетели, как всички платиха. Всички участници, които противодействаха за внедряването на Паневритмията в българските училища, платиха според окултните закони. Ние бяхме свидетели, Милка Переклиева осем години беше закована на легло, въпреки че нейният ум и разсъдъкът бяха на място. Беше много трудно да се намери човек, който да се грижи за нея, макар че нейният рожден брат заплащаше добре за това. Трудно се издържаше да се наблюдава как бе прикована на легло.
към текста >>

За непослушанието си към Учителя и за неизпълнението на тази задача, поставена от Учителя към ученика, ние бяхме свидетели, как всички платиха.
И всеки сам ще си извади заключение за отражението, което Паневритмията би имала върху България и българския народ. И историческата съдба на този народ би била друга. Защото Учителят бе споменал, че според Божия план руснаците е трябвало да стигнат до Дунава и да не преминават в България. Но понеже Паневритмията не се предаде и не се игра в българските училища, Учителят промени Божия План и пусна руснаците в България. Дойде една нова епоха от четиридесет и пет години, за която бе говорил Учителят преди двадесет години и ние станахме очевидци и изтърпяхме всичко онова, което донесе тази епоха, когато властта в България бе дадена на комунистите. За непослушанието си към Учителя и за неизпълнението на тази задача, поставена от Учителя към ученика, ние бяхме свидетели, как всички платиха. Всички участници, които противодействаха за внедряването на Паневритмията в българските училища, платиха според окултните закони. Ние бяхме свидетели, Милка Переклиева осем години беше закована на легло, въпреки че нейният ум и разсъдъкът бяха на място. Беше много трудно да се намери човек, който да се грижи за нея, макар че нейният рожден брат заплащаше добре за това. Трудно се издържаше да се наблюдава как бе прикована на легло. Беше мъчителна и тягостна картина за всички.
към текста >>

А беше поука за останалите и разбраха какво означава, когато един ученик обещае пред Учителя да изпълни една задача и накрая я провали.
Всички участници, които противодействаха за внедряването на Паневритмията в българските училища, платиха според окултните закони. Ние бяхме свидетели, Милка Переклиева осем години беше закована на легло, въпреки че нейният ум и разсъдъкът бяха на място. Беше много трудно да се намери човек, който да се грижи за нея, макар че нейният рожден брат заплащаше добре за това. Трудно се издържаше да се наблюдава как бе прикована на легло. Беше мъчителна и тягостна картина за всички. А беше поука за останалите и разбраха какво означава, когато един ученик обещае пред Учителя да изпълни една задача и накрая я провали. Милка беше с ясно съзнание, че трябва да си свърши работата до края. Затова написа своите спомени за Школата с Учителя. А това не е малко както за нея, така и за следващите поколения, защото урокът от Учителя е предаден, а ученикът трябва да издържи изпита си. Независимо кога и при какви условия. А българският народ трябваше да изпие чашата на горчивата си съдба, която последва четиридесет и пет години след това.
към текста >>

Затова написа своите спомени за Школата с Учителя.
Беше много трудно да се намери човек, който да се грижи за нея, макар че нейният рожден брат заплащаше добре за това. Трудно се издържаше да се наблюдава как бе прикована на легло. Беше мъчителна и тягостна картина за всички. А беше поука за останалите и разбраха какво означава, когато един ученик обещае пред Учителя да изпълни една задача и накрая я провали. Милка беше с ясно съзнание, че трябва да си свърши работата до края. Затова написа своите спомени за Школата с Учителя. А това не е малко както за нея, така и за следващите поколения, защото урокът от Учителя е предаден, а ученикът трябва да издържи изпита си. Независимо кога и при какви условия. А българският народ трябваше да изпие чашата на горчивата си съдба, която последва четиридесет и пет години след това. Другото действащо лице в тази история е Весела Несторова. Тя завършва американски колеж в България, след това бива изпратена за четири години на специализация в САЩ и завършва висше образование.
към текста >>

А това не е малко както за нея, така и за следващите поколения, защото урокът от Учителя е предаден, а ученикът трябва да издържи изпита си.
Трудно се издържаше да се наблюдава как бе прикована на легло. Беше мъчителна и тягостна картина за всички. А беше поука за останалите и разбраха какво означава, когато един ученик обещае пред Учителя да изпълни една задача и накрая я провали. Милка беше с ясно съзнание, че трябва да си свърши работата до края. Затова написа своите спомени за Школата с Учителя. А това не е малко както за нея, така и за следващите поколения, защото урокът от Учителя е предаден, а ученикът трябва да издържи изпита си. Независимо кога и при какви условия. А българският народ трябваше да изпие чашата на горчивата си съдба, която последва четиридесет и пет години след това. Другото действащо лице в тази история е Весела Несторова. Тя завършва американски колеж в България, след това бива изпратена за четири години на специализация в САЩ и завършва висше образование. Завърнала се в България, тя е една от малкото високо интелигентни и образовани сестри.
към текста >>

Веднъж присъства на една беседа, която Учителят завършва със следния стих:
Другото действащо лице в тази история е Весела Несторова. Тя завършва американски колеж в България, след това бива изпратена за четири години на специализация в САЩ и завършва висше образование. Завърнала се в България, тя е една от малкото високо интелигентни и образовани сестри. Тя е отличен музикант, певица с неподражаем глас, композитор и притежава изключителна дарба за поетично творчество. Тя взема дейно участие в братския живот. Веднъж присъства на една беседа, която Учителят завършва със следния стих: "Зора се чудна зазорила, тя животът нов е проявила." По това време Учителят е започнал да дава новите паневритмични упражнения "Слънчеви лъчи". Той ги показал и изсвирил музиката към тях. Тогава Весела решила да напише думите към мелодията "Слънчеви лъчи".
към текста >>

По това време Учителят е започнал да дава новите паневритмични упражнения "Слънчеви лъчи".
Тя е отличен музикант, певица с неподражаем глас, композитор и притежава изключителна дарба за поетично творчество. Тя взема дейно участие в братския живот. Веднъж присъства на една беседа, която Учителят завършва със следния стих: "Зора се чудна зазорила, тя животът нов е проявила." По това време Учителят е започнал да дава новите паневритмични упражнения "Слънчеви лъчи". Той ги показал и изсвирил музиката към тях. Тогава Весела решила да напише думите към мелодията "Слънчеви лъчи". Отива при Учителя и Той дава своето разрешение. Следват дни на творчески подем и висше откровение на Духа. Така са дадени стиховете на "Слънчеви лъчи", които са одобрени от Учителя и след това бяха отпечатани в отделна книжка.
към текста >>

Отива при Учителя и Той дава своето разрешение.
"Зора се чудна зазорила, тя животът нов е проявила." По това време Учителят е започнал да дава новите паневритмични упражнения "Слънчеви лъчи". Той ги показал и изсвирил музиката към тях. Тогава Весела решила да напише думите към мелодията "Слънчеви лъчи". Отива при Учителя и Той дава своето разрешение. Следват дни на творчески подем и висше откровение на Духа. Така са дадени стиховете на "Слънчеви лъчи", които са одобрени от Учителя и след това бяха отпечатани в отделна книжка. Весела е взела живо участие при разучаването на "Слънчеви лъчи", както и при оформянето на книжката. Така че Весела Несторова не бе случайна проекция на "Изгрева" в онзи момент, когато се даваха "Слънчеви лъчи" от Паневритмията. Това показва, че тя има отношение към създаването на Паневритмията в нейния последен етап.
към текста >>

Така са дадени стиховете на "Слънчеви лъчи", които са одобрени от Учителя и след това бяха отпечатани в отделна книжка.
По това време Учителят е започнал да дава новите паневритмични упражнения "Слънчеви лъчи". Той ги показал и изсвирил музиката към тях. Тогава Весела решила да напише думите към мелодията "Слънчеви лъчи". Отива при Учителя и Той дава своето разрешение. Следват дни на творчески подем и висше откровение на Духа. Така са дадени стиховете на "Слънчеви лъчи", които са одобрени от Учителя и след това бяха отпечатани в отделна книжка. Весела е взела живо участие при разучаването на "Слънчеви лъчи", както и при оформянето на книжката. Така че Весела Несторова не бе случайна проекция на "Изгрева" в онзи момент, когато се даваха "Слънчеви лъчи" от Паневритмията. Това показва, че тя има отношение към създаването на Паневритмията в нейния последен етап. Милка Переклиева не случайно се спира върху Весела, защото знае за нейното участие в "Слънчеви лъчи" така, както познава и нейните възможности. След като Учителят одобрява Весела Несторова за помощник на Милка Периклиева за обучение на учителския курс в Дианабад, тогава една сутрин Учителят извиква Милка и Весела на разговор.
към текста >>

След като Учителят одобрява Весела Несторова за помощник на Милка Периклиева за обучение на учителския курс в Дианабад, тогава една сутрин Учителят извиква Милка и Весела на разговор.
Така са дадени стиховете на "Слънчеви лъчи", които са одобрени от Учителя и след това бяха отпечатани в отделна книжка. Весела е взела живо участие при разучаването на "Слънчеви лъчи", както и при оформянето на книжката. Така че Весела Несторова не бе случайна проекция на "Изгрева" в онзи момент, когато се даваха "Слънчеви лъчи" от Паневритмията. Това показва, че тя има отношение към създаването на Паневритмията в нейния последен етап. Милка Переклиева не случайно се спира върху Весела, защото знае за нейното участие в "Слънчеви лъчи" така, както познава и нейните възможности. След като Учителят одобрява Весела Несторова за помощник на Милка Периклиева за обучение на учителския курс в Дианабад, тогава една сутрин Учителят извиква Милка и Весела на разговор. Учителят им казва да бъдат две свещи, поставени една до друга, които да осветяват наедно пътя, по който трябва да премине Паневритмията от "Изгрева" към българското училище. Освен това им казва, че те двете заедно трябва да преподават Паневритмията на учителите по физкултура. След като напускат Учителя, те заминават за Дианабад и започват работа с учителите по физкултура. Но тук се случва най-неочакваното. Милка изведнъж се стъписва от педагогическия похват, умението и качествата на Весела Несторова и започва да ревнува, понеже усеща, че ще бъде изместена на втори план.
към текста >>

Учителят им казва да бъдат две свещи, поставени една до друга, които да осветяват наедно пътя, по който трябва да премине Паневритмията от "Изгрева" към българското училище.
Весела е взела живо участие при разучаването на "Слънчеви лъчи", както и при оформянето на книжката. Така че Весела Несторова не бе случайна проекция на "Изгрева" в онзи момент, когато се даваха "Слънчеви лъчи" от Паневритмията. Това показва, че тя има отношение към създаването на Паневритмията в нейния последен етап. Милка Переклиева не случайно се спира върху Весела, защото знае за нейното участие в "Слънчеви лъчи" така, както познава и нейните възможности. След като Учителят одобрява Весела Несторова за помощник на Милка Периклиева за обучение на учителския курс в Дианабад, тогава една сутрин Учителят извиква Милка и Весела на разговор. Учителят им казва да бъдат две свещи, поставени една до друга, които да осветяват наедно пътя, по който трябва да премине Паневритмията от "Изгрева" към българското училище. Освен това им казва, че те двете заедно трябва да преподават Паневритмията на учителите по физкултура. След като напускат Учителя, те заминават за Дианабад и започват работа с учителите по физкултура. Но тук се случва най-неочакваното. Милка изведнъж се стъписва от педагогическия похват, умението и качествата на Весела Несторова и започва да ревнува, понеже усеща, че ще бъде изместена на втори план. А разрешението на министъра за провеждане на този курс е на нейно име.
към текста >>

Освен това им казва, че те двете заедно трябва да преподават Паневритмията на учителите по физкултура.
Така че Весела Несторова не бе случайна проекция на "Изгрева" в онзи момент, когато се даваха "Слънчеви лъчи" от Паневритмията. Това показва, че тя има отношение към създаването на Паневритмията в нейния последен етап. Милка Переклиева не случайно се спира върху Весела, защото знае за нейното участие в "Слънчеви лъчи" така, както познава и нейните възможности. След като Учителят одобрява Весела Несторова за помощник на Милка Периклиева за обучение на учителския курс в Дианабад, тогава една сутрин Учителят извиква Милка и Весела на разговор. Учителят им казва да бъдат две свещи, поставени една до друга, които да осветяват наедно пътя, по който трябва да премине Паневритмията от "Изгрева" към българското училище. Освен това им казва, че те двете заедно трябва да преподават Паневритмията на учителите по физкултура. След като напускат Учителя, те заминават за Дианабад и започват работа с учителите по физкултура. Но тук се случва най-неочакваното. Милка изведнъж се стъписва от педагогическия похват, умението и качествата на Весела Несторова и започва да ревнува, понеже усеща, че ще бъде изместена на втори план. А разрешението на министъра за провеждане на този курс е на нейно име. Тогава тя решава да отстрани Весела Несторова и не пожелава да играят заедно с нея вътре в кръга.
към текста >>

След като напускат Учителя, те заминават за Дианабад и започват работа с учителите по физкултура.
Това показва, че тя има отношение към създаването на Паневритмията в нейния последен етап. Милка Переклиева не случайно се спира върху Весела, защото знае за нейното участие в "Слънчеви лъчи" така, както познава и нейните възможности. След като Учителят одобрява Весела Несторова за помощник на Милка Периклиева за обучение на учителския курс в Дианабад, тогава една сутрин Учителят извиква Милка и Весела на разговор. Учителят им казва да бъдат две свещи, поставени една до друга, които да осветяват наедно пътя, по който трябва да премине Паневритмията от "Изгрева" към българското училище. Освен това им казва, че те двете заедно трябва да преподават Паневритмията на учителите по физкултура. След като напускат Учителя, те заминават за Дианабад и започват работа с учителите по физкултура. Но тук се случва най-неочакваното. Милка изведнъж се стъписва от педагогическия похват, умението и качествата на Весела Несторова и започва да ревнува, понеже усеща, че ще бъде изместена на втори план. А разрешението на министъра за провеждане на този курс е на нейно име. Тогава тя решава да отстрани Весела Несторова и не пожелава да играят заедно с нея вътре в кръга. Курсистите по това време играят в кръг своите упражнения, а вътре в кръга вървят и играят Весела Несторова и Милка Переклиева.
към текста >>

Милка забравя, че Учителят е наредил да бъдат две свещи, които да светят заедно и да осветяват пътя на Паневритмията от "Изгрева" към българските училища.
Тогава Милка нарежда на Весела да отиде да играе в противоположния край на кръга. А трябвало да вървят заедно двете и да играят едновременно Паневритмията, макар че са в кръга. Но Милка усеща и разбира, че погледите на курсистите следят как играе Весела Несторова. Това я вбесява. Тя отива при Весела и й казва, че те играят като два центъра в кръга и вниманието на курсистите се раздвоява, а освен това, според окултните правила, в кръга не трябва да има два центъра, защото вече не е кръг, а елипса. Милка забравя, че Учителят е наредил да бъдат две свещи, които да светят заедно и да осветяват пътя на Паневритмията от "Изгрева" към българските училища. Милка нарежда на Весела да излезе извън кръга на Паневритмията и да играе вън от него. Весела се подчинява и така те играят Паневритмията. Свидетели на цялата тази история са музикантите от "Изгрева", които свирят на този курс безплатно. Освен това се намира един фотограф, който заснима цялата тази история. Когато отидох да разпитам Весела Несторова за тази история, за доказателство тя ми показа своя албум и онези снимки, в които се вижда как Милка Переклиева играе в кръга на Паневритмията, а Весела Несторова играе три-четири метра вън от него сама-самичка.
към текста >>

Затова отива при Учителя и се оплаква, че причината за провала на Паневритмията е Лулчев.
Така че, това е едно доказателство за верността на разказа на Весела Несторова. А освен това ние чухме музикантите да разказват почти същата история. Курсът по обучението приключва. Весела Несторова разбира, че тук се намесват други сили и знае кой е виновен в случая. Тя знае, че Милка Пери- клиева е от групата на Лулчев - "Упанишадите". Затова отива при Учителя и се оплаква, че причината за провала на Паневритмията е Лулчев. Тя иска разрешение от Учителя да отиде при Лулчев и да му каже всичко в очите. Учителят се съгласява, но я предупреждава, след като свърши своя разговор с Лулчев, непременно да мине при Него. Тя отива при Лулчев и го обвинява, че е виновен за провала на Паневритмията. Лулчев се оправдава. Накрая Весела се връща при Учителя и му разказва какво му е казала.
към текста >>

Тя иска разрешение от Учителя да отиде при Лулчев и да му каже всичко в очите.
А освен това ние чухме музикантите да разказват почти същата история. Курсът по обучението приключва. Весела Несторова разбира, че тук се намесват други сили и знае кой е виновен в случая. Тя знае, че Милка Пери- клиева е от групата на Лулчев - "Упанишадите". Затова отива при Учителя и се оплаква, че причината за провала на Паневритмията е Лулчев. Тя иска разрешение от Учителя да отиде при Лулчев и да му каже всичко в очите. Учителят се съгласява, но я предупреждава, след като свърши своя разговор с Лулчев, непременно да мине при Него. Тя отива при Лулчев и го обвинява, че е виновен за провала на Паневритмията. Лулчев се оправдава. Накрая Весела се връща при Учителя и му разказва какво му е казала. Учителят я изслушва и после я освобождава.
към текста >>

Учителят се съгласява, но я предупреждава, след като свърши своя разговор с Лулчев, непременно да мине при Него.
Курсът по обучението приключва. Весела Несторова разбира, че тук се намесват други сили и знае кой е виновен в случая. Тя знае, че Милка Пери- клиева е от групата на Лулчев - "Упанишадите". Затова отива при Учителя и се оплаква, че причината за провала на Паневритмията е Лулчев. Тя иска разрешение от Учителя да отиде при Лулчев и да му каже всичко в очите. Учителят се съгласява, но я предупреждава, след като свърши своя разговор с Лулчев, непременно да мине при Него. Тя отива при Лулчев и го обвинява, че е виновен за провала на Паневритмията. Лулчев се оправдава. Накрая Весела се връща при Учителя и му разказва какво му е казала. Учителят я изслушва и после я освобождава. По този начин Учитетелят я освобождава и съхранява от онези окултни способности, които имаше Лулчев и използваше често към ония, които му възразяваха и не му се подчиняваха.
към текста >>

Накрая Весела се връща при Учителя и му разказва какво му е казала.
Затова отива при Учителя и се оплаква, че причината за провала на Паневритмията е Лулчев. Тя иска разрешение от Учителя да отиде при Лулчев и да му каже всичко в очите. Учителят се съгласява, но я предупреждава, след като свърши своя разговор с Лулчев, непременно да мине при Него. Тя отива при Лулчев и го обвинява, че е виновен за провала на Паневритмията. Лулчев се оправдава. Накрая Весела се връща при Учителя и му разказва какво му е казала. Учителят я изслушва и после я освобождава. По този начин Учитетелят я освобождава и съхранява от онези окултни способности, които имаше Лулчев и използваше често към ония, които му възразяваха и не му се подчиняваха. Така бе опазена Весела за следващите четиридесет и пет години. Ето защо, когато идва моментът на курсистите да се предадат нотите на Паневритмията, Учителят не ги дава. Причината е ясна.
към текста >>

Учителят я изслушва и после я освобождава.
Тя иска разрешение от Учителя да отиде при Лулчев и да му каже всичко в очите. Учителят се съгласява, но я предупреждава, след като свърши своя разговор с Лулчев, непременно да мине при Него. Тя отива при Лулчев и го обвинява, че е виновен за провала на Паневритмията. Лулчев се оправдава. Накрая Весела се връща при Учителя и му разказва какво му е казала. Учителят я изслушва и после я освобождава. По този начин Учитетелят я освобождава и съхранява от онези окултни способности, които имаше Лулчев и използваше често към ония, които му възразяваха и не му се подчиняваха. Така бе опазена Весела за следващите четиридесет и пет години. Ето защо, когато идва моментът на курсистите да се предадат нотите на Паневритмията, Учителят не ги дава. Причината е ясна. Опитът е провален.
към текста >>

Ето защо, когато идва моментът на курсистите да се предадат нотите на Паневритмията, Учителят не ги дава.
Лулчев се оправдава. Накрая Весела се връща при Учителя и му разказва какво му е казала. Учителят я изслушва и после я освобождава. По този начин Учитетелят я освобождава и съхранява от онези окултни способности, които имаше Лулчев и използваше често към ония, които му възразяваха и не му се подчиняваха. Така бе опазена Весела за следващите четиридесет и пет години. Ето защо, когато идва моментът на курсистите да се предадат нотите на Паневритмията, Учителят не ги дава. Причината е ясна. Опитът е провален. Той е провален от онези сили, които работеха срещу Школата на Учителя. Когато Весела отива при Учителя и Го пита защо се случи всичко това, Той й отговаря: "Определеното за Паневритмията време изтече". Весела Несторова си отива у дома напълно съкрушена.
към текста >>

Той е провален от онези сили, които работеха срещу Школата на Учителя.
По този начин Учитетелят я освобождава и съхранява от онези окултни способности, които имаше Лулчев и използваше често към ония, които му възразяваха и не му се подчиняваха. Така бе опазена Весела за следващите четиридесет и пет години. Ето защо, когато идва моментът на курсистите да се предадат нотите на Паневритмията, Учителят не ги дава. Причината е ясна. Опитът е провален. Той е провален от онези сили, които работеха срещу Школата на Учителя. Когато Весела отива при Учителя и Го пита защо се случи всичко това, Той й отговаря: "Определеното за Паневритмията време изтече". Весела Несторова си отива у дома напълно съкрушена. Тя си спомня как на 25 юли 1942 г. Учителят й казва, че започват курсовете по обучение на Паневритмията на младите учители по физкултура. Спомня си с каква радост Той й предава тази новина.
към текста >>

Когато Весела отива при Учителя и Го пита защо се случи всичко това, Той й отговаря: "Определеното за Паневритмията време изтече".
Така бе опазена Весела за следващите четиридесет и пет години. Ето защо, когато идва моментът на курсистите да се предадат нотите на Паневритмията, Учителят не ги дава. Причината е ясна. Опитът е провален. Той е провален от онези сили, които работеха срещу Школата на Учителя. Когато Весела отива при Учителя и Го пита защо се случи всичко това, Той й отговаря: "Определеното за Паневритмията време изтече". Весела Несторова си отива у дома напълно съкрушена. Тя си спомня как на 25 юли 1942 г. Учителят й казва, че започват курсовете по обучение на Паневритмията на младите учители по физкултура. Спомня си с каква радост Той й предава тази новина. Спомня си също с какъв възторг и преданост са почнали работа първия ден.
към текста >>

Учителят й казва, че започват курсовете по обучение на Паневритмията на младите учители по физкултура.
Опитът е провален. Той е провален от онези сили, които работеха срещу Школата на Учителя. Когато Весела отива при Учителя и Го пита защо се случи всичко това, Той й отговаря: "Определеното за Паневритмията време изтече". Весела Несторова си отива у дома напълно съкрушена. Тя си спомня как на 25 юли 1942 г. Учителят й казва, че започват курсовете по обучение на Паневритмията на младите учители по физкултура. Спомня си с каква радост Той й предава тази новина. Спомня си също с какъв възторг и преданост са почнали работа първия ден. Спомня си как се развихрят онези сили, как я изгонват от кръга и я изхвърлят навън от онази работа, която лично Учителят я бе поставил да свърши. Така че Весела Несторова присъства на един етап от несполучливия опит за приложение на Паневритмията в българските училища. Тази история тя ми разказа лично и аз я предавам с моя разказ.
към текста >>

Спомня си как се развихрят онези сили, как я изгонват от кръга и я изхвърлят навън от онази работа, която лично Учителят я бе поставил да свърши.
Весела Несторова си отива у дома напълно съкрушена. Тя си спомня как на 25 юли 1942 г. Учителят й казва, че започват курсовете по обучение на Паневритмията на младите учители по физкултура. Спомня си с каква радост Той й предава тази новина. Спомня си също с какъв възторг и преданост са почнали работа първия ден. Спомня си как се развихрят онези сили, как я изгонват от кръга и я изхвърлят навън от онази работа, която лично Учителят я бе поставил да свърши. Така че Весела Несторова присъства на един етап от несполучливия опит за приложение на Паневритмията в българските училища. Тази история тя ми разказа лично и аз я предавам с моя разказ. Весела Несторова доживя четиридесет и пет години след заминаването на Учителя в отлично здраве, със запазен ум и разсъдък, с изключителна работоспособност и със запазени сили и възможности за творческа работа. Това означава, че Учителят оцени по достойнство нейната работа. Така завърши тази история, поучителна за "Изгрева" и за вас - следващите поколения.
към текста >>

Весела Несторова доживя четиридесет и пет години след заминаването на Учителя в отлично здраве, със запазен ум и разсъдък, с изключителна работоспособност и със запазени сили и възможности за творческа работа.
Спомня си с каква радост Той й предава тази новина. Спомня си също с какъв възторг и преданост са почнали работа първия ден. Спомня си как се развихрят онези сили, как я изгонват от кръга и я изхвърлят навън от онази работа, която лично Учителят я бе поставил да свърши. Така че Весела Несторова присъства на един етап от несполучливия опит за приложение на Паневритмията в българските училища. Тази история тя ми разказа лично и аз я предавам с моя разказ. Весела Несторова доживя четиридесет и пет години след заминаването на Учителя в отлично здраве, със запазен ум и разсъдък, с изключителна работоспособност и със запазени сили и възможности за творческа работа. Това означава, че Учителят оцени по достойнство нейната работа. Така завърши тази история, поучителна за "Изгрева" и за вас - следващите поколения. Николай Дойнов Записки от беседите на Учителя Вие тук сте в рая.
към текста >>

Това означава, че Учителят оцени по достойнство нейната работа.
Спомня си също с какъв възторг и преданост са почнали работа първия ден. Спомня си как се развихрят онези сили, как я изгонват от кръга и я изхвърлят навън от онази работа, която лично Учителят я бе поставил да свърши. Така че Весела Несторова присъства на един етап от несполучливия опит за приложение на Паневритмията в българските училища. Тази история тя ми разказа лично и аз я предавам с моя разказ. Весела Несторова доживя четиридесет и пет години след заминаването на Учителя в отлично здраве, със запазен ум и разсъдък, с изключителна работоспособност и със запазени сили и възможности за творческа работа. Това означава, че Учителят оцени по достойнство нейната работа. Така завърши тази история, поучителна за "Изгрева" и за вас - следващите поколения. Николай Дойнов Записки от беседите на Учителя Вие тук сте в рая. Това в света го няма: музика с живот и чист въздух.
към текста >>

Така завърши тази история, поучителна за "Изгрева" и за вас - следващите поколения.
Спомня си как се развихрят онези сили, как я изгонват от кръга и я изхвърлят навън от онази работа, която лично Учителят я бе поставил да свърши. Така че Весела Несторова присъства на един етап от несполучливия опит за приложение на Паневритмията в българските училища. Тази история тя ми разказа лично и аз я предавам с моя разказ. Весела Несторова доживя четиридесет и пет години след заминаването на Учителя в отлично здраве, със запазен ум и разсъдък, с изключителна работоспособност и със запазени сили и възможности за творческа работа. Това означава, че Учителят оцени по достойнство нейната работа. Така завърши тази история, поучителна за "Изгрева" и за вас - следващите поколения. Николай Дойнов Записки от беседите на Учителя Вие тук сте в рая. Това в света го няма: музика с живот и чист въздух. При паневритмичните упражнения, ако ви се отворят очите, ще видите, че участвуват много души, невидими, напреднали същества.
към текста >>

Записки от беседите на Учителя
Тази история тя ми разказа лично и аз я предавам с моя разказ. Весела Несторова доживя четиридесет и пет години след заминаването на Учителя в отлично здраве, със запазен ум и разсъдък, с изключителна работоспособност и със запазени сили и възможности за творческа работа. Това означава, че Учителят оцени по достойнство нейната работа. Така завърши тази история, поучителна за "Изгрева" и за вас - следващите поколения. Николай Дойнов Записки от беседите на Учителя Вие тук сте в рая. Това в света го няма: музика с живот и чист въздух. При паневритмичните упражнения, ако ви се отворят очите, ще видите, че участвуват много души, невидими, напреднали същества. Упражненията от Паневритмията трябва да ги свържете с дишането. Упражненията са най-добрите наши лечители.
към текста >>

А вие мислите за обикновени работи: за къщи, за сметки и прочие.
В Паневритмията са впрегнати силите на Ума, Сърцето и Волята, за да работят в Хармония. Ние правим тия упражнения сутрин, понеже тогава има най-благоприятни условия. Ако държите ръцете си хлабаво през време на упражненията, тогава няма никакъв контакт със силите на Природата. Ръцете трябва да се държат обтегнати. Когато правите упражненията, мисълта ви трябва да бъде концентрирана. А вие мислите за обикновени работи: за къщи, за сметки и прочие. При упражненията мисълта трябва да я прекарвате през ръцете и краката си. Те трябва да се правят бавно, с участието на ума. Съзнанието привлича енергиите. Като вдигнете ръката си нагоре, тя трябва да образува ъгъл 45 градуса. При играта се стъпва първо на пръстите, а после на петите.
към текста >>

87. МУЗИКА

Малцина знаят, че Учителят е създал повече от сто и двадесет песни - едно голямо музикално творчество с изключителна красота, дълбочина и сила.
МУЗИКА Спомени на ученици Малцина знаят, че Учителят е създал повече от сто и двадесет песни - едно голямо музикално творчество с изключителна красота, дълбочина и сила. Написаните и известни досега песни и мелодии на Бялото Братство са около 168 произведения, като около 16 от тях са дадени от ученици на Учителя, а останалите 152 са дадени от Учителя. Песните и танците на Учителя са израз на един Висш Живот, който Той направи достъпен за нас. Към музиката и високото художествено изпълнение, Учителят имаше едно подчертано уважение. Всякога, когато в София идваха изпълнители със световна известност, като Хуберман, Пшихода, Кубелек и др., Учителят отиваше на техните концерти. Отиваше понякога и на опера.
към текста >>

Написаните и известни досега песни и мелодии на Бялото Братство са около 168 произведения, като около 16 от тях са дадени от ученици на Учителя, а останалите 152 са дадени от Учителя.
МУЗИКА Спомени на ученици Малцина знаят, че Учителят е създал повече от сто и двадесет песни - едно голямо музикално творчество с изключителна красота, дълбочина и сила. Написаните и известни досега песни и мелодии на Бялото Братство са около 168 произведения, като около 16 от тях са дадени от ученици на Учителя, а останалите 152 са дадени от Учителя. Песните и танците на Учителя са израз на един Висш Живот, който Той направи достъпен за нас. Към музиката и високото художествено изпълнение, Учителят имаше едно подчертано уважение. Всякога, когато в София идваха изпълнители със световна известност, като Хуберман, Пшихода, Кубелек и др., Учителят отиваше на техните концерти. Отиваше понякога и на опера. За гласовото изкуство всякога се е произнасял особено ласкаво - "Хубавият глас е голям дар за човека" - казваше често Той.
към текста >>

Песните и танците на Учителя са израз на един Висш Живот, който Той направи достъпен за нас.
МУЗИКА Спомени на ученици Малцина знаят, че Учителят е създал повече от сто и двадесет песни - едно голямо музикално творчество с изключителна красота, дълбочина и сила. Написаните и известни досега песни и мелодии на Бялото Братство са около 168 произведения, като около 16 от тях са дадени от ученици на Учителя, а останалите 152 са дадени от Учителя. Песните и танците на Учителя са израз на един Висш Живот, който Той направи достъпен за нас. Към музиката и високото художествено изпълнение, Учителят имаше едно подчертано уважение. Всякога, когато в София идваха изпълнители със световна известност, като Хуберман, Пшихода, Кубелек и др., Учителят отиваше на техните концерти. Отиваше понякога и на опера. За гласовото изкуство всякога се е произнасял особено ласкаво - "Хубавият глас е голям дар за човека" - казваше често Той. И приведе веднъж една случка, станала с голямата певица Аделина Пати.
към текста >>

Към музиката и високото художествено изпълнение, Учителят имаше едно подчертано уважение.
МУЗИКА Спомени на ученици Малцина знаят, че Учителят е създал повече от сто и двадесет песни - едно голямо музикално творчество с изключителна красота, дълбочина и сила. Написаните и известни досега песни и мелодии на Бялото Братство са около 168 произведения, като около 16 от тях са дадени от ученици на Учителя, а останалите 152 са дадени от Учителя. Песните и танците на Учителя са израз на един Висш Живот, който Той направи достъпен за нас. Към музиката и високото художествено изпълнение, Учителят имаше едно подчертано уважение. Всякога, когато в София идваха изпълнители със световна известност, като Хуберман, Пшихода, Кубелек и др., Учителят отиваше на техните концерти. Отиваше понякога и на опера. За гласовото изкуство всякога се е произнасял особено ласкаво - "Хубавият глас е голям дар за човека" - казваше често Той. И приведе веднъж една случка, станала с голямата певица Аделина Пати. Тя трябвало да изтегли от пощата значителна сума, но нямала у себе си документи за самоличност.
към текста >>

Всякога, когато в София идваха изпълнители със световна известност, като Хуберман, Пшихода, Кубелек и др., Учителят отиваше на техните концерти.
Спомени на ученици Малцина знаят, че Учителят е създал повече от сто и двадесет песни - едно голямо музикално творчество с изключителна красота, дълбочина и сила. Написаните и известни досега песни и мелодии на Бялото Братство са около 168 произведения, като около 16 от тях са дадени от ученици на Учителя, а останалите 152 са дадени от Учителя. Песните и танците на Учителя са израз на един Висш Живот, който Той направи достъпен за нас. Към музиката и високото художествено изпълнение, Учителят имаше едно подчертано уважение. Всякога, когато в София идваха изпълнители със световна известност, като Хуберман, Пшихода, Кубелек и др., Учителят отиваше на техните концерти. Отиваше понякога и на опера. За гласовото изкуство всякога се е произнасял особено ласкаво - "Хубавият глас е голям дар за човека" - казваше често Той. И приведе веднъж една случка, станала с голямата певица Аделина Пати. Тя трябвало да изтегли от пощата значителна сума, но нямала у себе си документи за самоличност. Тогава започнала да пее всред салона.
към текста >>

Когато големи музиканти изнасяха концерти в София, Учителят не пропускаше нито един техен концерт.
И приведе веднъж една случка, станала с голямата певица Аделина Пати. Тя трябвало да изтегли от пощата значителна сума, но нямала у себе си документи за самоличност. Тогава започнала да пее всред салона. Директорът на пощата, като чул как тя пее, казал: "Такъв Божествен глас може да има само Аделина Пати, това е повече от документ за самоличност". Николай Дойнов Когато големи музиканти изнасяха концерти в София, Учителят не пропускаше нито един техен концерт. Някои от тези музиканти, по покана на наши приятели, идваха на Изгрева или се срещаха с Учителя, когато бяха поканени в частни домове. Ние купувахме билети на Учителя и то по средата на първия балкон в зала "България". А около Него имаше винаги по двама-трима приятели. Почти целият Изгрев беше в залата. Музикантите знаеха, че щом г-н Дънов пристигне и седне на балкона на първия ред, то салонът тутакси се пълни.
към текста >>

Някои от тези музиканти, по покана на наши приятели, идваха на Изгрева или се срещаха с Учителя, когато бяха поканени в частни домове.
Тя трябвало да изтегли от пощата значителна сума, но нямала у себе си документи за самоличност. Тогава започнала да пее всред салона. Директорът на пощата, като чул как тя пее, казал: "Такъв Божествен глас може да има само Аделина Пати, това е повече от документ за самоличност". Николай Дойнов Когато големи музиканти изнасяха концерти в София, Учителят не пропускаше нито един техен концерт. Някои от тези музиканти, по покана на наши приятели, идваха на Изгрева или се срещаха с Учителя, когато бяха поканени в частни домове. Ние купувахме билети на Учителя и то по средата на първия балкон в зала "България". А около Него имаше винаги по двама-трима приятели. Почти целият Изгрев беше в залата. Музикантите знаеха, че щом г-н Дънов пристигне и седне на балкона на първия ред, то салонът тутакси се пълни. А Учителят беше в града известен, познаваха Го и като присъстваше на такива места, всички се побутваха и казваха: "Виж Дънов, виж Дънов".Публиката беше свикнала да Го вижда и се радваше.
към текста >>

Ние купувахме билети на Учителя и то по средата на първия балкон в зала "България".
Тогава започнала да пее всред салона. Директорът на пощата, като чул как тя пее, казал: "Такъв Божествен глас може да има само Аделина Пати, това е повече от документ за самоличност". Николай Дойнов Когато големи музиканти изнасяха концерти в София, Учителят не пропускаше нито един техен концерт. Някои от тези музиканти, по покана на наши приятели, идваха на Изгрева или се срещаха с Учителя, когато бяха поканени в частни домове. Ние купувахме билети на Учителя и то по средата на първия балкон в зала "България". А около Него имаше винаги по двама-трима приятели. Почти целият Изгрев беше в залата. Музикантите знаеха, че щом г-н Дънов пристигне и седне на балкона на първия ред, то салонът тутакси се пълни. А Учителят беше в града известен, познаваха Го и като присъстваше на такива места, всички се побутваха и казваха: "Виж Дънов, виж Дънов".Публиката беше свикнала да Го вижда и се радваше. Особено много се радваха изпълнителите.
към текста >>

А Учителят беше в града известен, познаваха Го и като присъстваше на такива места, всички се побутваха и казваха: "Виж Дънов, виж Дънов".Публиката беше свикнала да Го вижда и се радваше.
Някои от тези музиканти, по покана на наши приятели, идваха на Изгрева или се срещаха с Учителя, когато бяха поканени в частни домове. Ние купувахме билети на Учителя и то по средата на първия балкон в зала "България". А около Него имаше винаги по двама-трима приятели. Почти целият Изгрев беше в залата. Музикантите знаеха, че щом г-н Дънов пристигне и седне на балкона на първия ред, то салонът тутакси се пълни. А Учителят беше в града известен, познаваха Го и като присъстваше на такива места, всички се побутваха и казваха: "Виж Дънов, виж Дънов".Публиката беше свикнала да Го вижда и се радваше. Особено много се радваха изпълнителите. Като Го виждаха, Неговото присъствие ги вдъхновяваше. В присъствието на Учителя всеки концерт минаваше по-особено. Чрез Него слизаха музикални същества, променяше се аурата на салона, музикантите се предразполагаха и даваха най-хубавите концерти в кариерата си. Това го признаваха впоследствие концертиращите музиканти при разговор с приятелите на "Изгрева".
към текста >>

В присъствието на Учителя всеки концерт минаваше по-особено.
Почти целият Изгрев беше в залата. Музикантите знаеха, че щом г-н Дънов пристигне и седне на балкона на първия ред, то салонът тутакси се пълни. А Учителят беше в града известен, познаваха Го и като присъстваше на такива места, всички се побутваха и казваха: "Виж Дънов, виж Дънов".Публиката беше свикнала да Го вижда и се радваше. Особено много се радваха изпълнителите. Като Го виждаха, Неговото присъствие ги вдъхновяваше. В присъствието на Учителя всеки концерт минаваше по-особено. Чрез Него слизаха музикални същества, променяше се аурата на салона, музикантите се предразполагаха и даваха най-хубавите концерти в кариерата си. Това го признаваха впоследствие концертиращите музиканти при разговор с приятелите на "Изгрева". Мария Тодорова Много музиканти от града идваха на Изгрева и търсеха съвети от Учителя. Пристигаха композитори, които бяха спрели някъде.
към текста >>

Много музиканти от града идваха на Изгрева и търсеха съвети от Учителя.
Като Го виждаха, Неговото присъствие ги вдъхновяваше. В присъствието на Учителя всеки концерт минаваше по-особено. Чрез Него слизаха музикални същества, променяше се аурата на салона, музикантите се предразполагаха и даваха най-хубавите концерти в кариерата си. Това го признаваха впоследствие концертиращите музиканти при разговор с приятелите на "Изгрева". Мария Тодорова Много музиканти от града идваха на Изгрева и търсеха съвети от Учителя. Пристигаха композитори, които бяха спрели някъде. Изсвирваха темата си, докъдето бяха спрели и Учителят им подсказваше и им даваше продължение. Това ги изумяваше и печелеше много уважение към Него. За тях Той бе музикант, а за нас -Учител. На Изгрева идваха много певци да пеят на Учителя, за да видят какво Той ще им каже.
към текста >>

Изсвирваха темата си, докъдето бяха спрели и Учителят им подсказваше и им даваше продължение.
Чрез Него слизаха музикални същества, променяше се аурата на салона, музикантите се предразполагаха и даваха най-хубавите концерти в кариерата си. Това го признаваха впоследствие концертиращите музиканти при разговор с приятелите на "Изгрева". Мария Тодорова Много музиканти от града идваха на Изгрева и търсеха съвети от Учителя. Пристигаха композитори, които бяха спрели някъде. Изсвирваха темата си, докъдето бяха спрели и Учителят им подсказваше и им даваше продължение. Това ги изумяваше и печелеше много уважение към Него. За тях Той бе музикант, а за нас -Учител. На Изгрева идваха много певци да пеят на Учителя, за да видят какво Той ще им каже. И ние оставахме обикновено след беседа да ги слушаме. Учителят ги прослушваше.
към текста >>

За тях Той бе музикант, а за нас -Учител.
Мария Тодорова Много музиканти от града идваха на Изгрева и търсеха съвети от Учителя. Пристигаха композитори, които бяха спрели някъде. Изсвирваха темата си, докъдето бяха спрели и Учителят им подсказваше и им даваше продължение. Това ги изумяваше и печелеше много уважение към Него. За тях Той бе музикант, а за нас -Учител. На Изгрева идваха много певци да пеят на Учителя, за да видят какво Той ще им каже. И ние оставахме обикновено след беседа да ги слушаме. Учителят ги прослушваше. Обикновено генералната репетиция на всеки един музикант ставаше на Изгрева. Те знаеха, че публиката тук бе музикална и искаха при това да получат благословение от Учителя.
към текста >>

На Изгрева идваха много певци да пеят на Учителя, за да видят какво Той ще им каже.
Много музиканти от града идваха на Изгрева и търсеха съвети от Учителя. Пристигаха композитори, които бяха спрели някъде. Изсвирваха темата си, докъдето бяха спрели и Учителят им подсказваше и им даваше продължение. Това ги изумяваше и печелеше много уважение към Него. За тях Той бе музикант, а за нас -Учител. На Изгрева идваха много певци да пеят на Учителя, за да видят какво Той ще им каже. И ние оставахме обикновено след беседа да ги слушаме. Учителят ги прослушваше. Обикновено генералната репетиция на всеки един музикант ставаше на Изгрева. Те знаеха, че публиката тук бе музикална и искаха при това да получат благословение от Учителя. По това време Него го уважаваха като голям музикант, а Той винаги им даваше съвети, които се изпълняваха и след това идваха, за да благодарят.
към текста >>

И ние оставахме обикновено след беседа да ги слушаме.
Пристигаха композитори, които бяха спрели някъде. Изсвирваха темата си, докъдето бяха спрели и Учителят им подсказваше и им даваше продължение. Това ги изумяваше и печелеше много уважение към Него. За тях Той бе музикант, а за нас -Учител. На Изгрева идваха много певци да пеят на Учителя, за да видят какво Той ще им каже. И ние оставахме обикновено след беседа да ги слушаме. Учителят ги прослушваше. Обикновено генералната репетиция на всеки един музикант ставаше на Изгрева. Те знаеха, че публиката тук бе музикална и искаха при това да получат благословение от Учителя. По това време Него го уважаваха като голям музикант, а Той винаги им даваше съвети, които се изпълняваха и след това идваха, за да благодарят. За сметка на изгревяни, които не благодаряха и не оценяваха помощта на Учителя за музикалното им образование, то музикантите от града оценяваха всичко по достойнство.
към текста >>

Учителят ги прослушваше.
Изсвирваха темата си, докъдето бяха спрели и Учителят им подсказваше и им даваше продължение. Това ги изумяваше и печелеше много уважение към Него. За тях Той бе музикант, а за нас -Учител. На Изгрева идваха много певци да пеят на Учителя, за да видят какво Той ще им каже. И ние оставахме обикновено след беседа да ги слушаме. Учителят ги прослушваше. Обикновено генералната репетиция на всеки един музикант ставаше на Изгрева. Те знаеха, че публиката тук бе музикална и искаха при това да получат благословение от Учителя. По това време Него го уважаваха като голям музикант, а Той винаги им даваше съвети, които се изпълняваха и след това идваха, за да благодарят. За сметка на изгревяни, които не благодаряха и не оценяваха помощта на Учителя за музикалното им образование, то музикантите от града оценяваха всичко по достойнство. Генералните репетиции ги провеждаха на Изгрева, а официалният концерт бе в града в зала "България".
към текста >>

Обикновено генералната репетиция на всеки един музикант ставаше на Изгрева.
Това ги изумяваше и печелеше много уважение към Него. За тях Той бе музикант, а за нас -Учител. На Изгрева идваха много певци да пеят на Учителя, за да видят какво Той ще им каже. И ние оставахме обикновено след беседа да ги слушаме. Учителят ги прослушваше. Обикновено генералната репетиция на всеки един музикант ставаше на Изгрева. Те знаеха, че публиката тук бе музикална и искаха при това да получат благословение от Учителя. По това време Него го уважаваха като голям музикант, а Той винаги им даваше съвети, които се изпълняваха и след това идваха, за да благодарят. За сметка на изгревяни, които не благодаряха и не оценяваха помощта на Учителя за музикалното им образование, то музикантите от града оценяваха всичко по достойнство. Генералните репетиции ги провеждаха на Изгрева, а официалният концерт бе в града в зала "България". Райна Стефанова; Симеон Арнаудов
към текста >>

Те знаеха, че публиката тук бе музикална и искаха при това да получат благословение от Учителя.
За тях Той бе музикант, а за нас -Учител. На Изгрева идваха много певци да пеят на Учителя, за да видят какво Той ще им каже. И ние оставахме обикновено след беседа да ги слушаме. Учителят ги прослушваше. Обикновено генералната репетиция на всеки един музикант ставаше на Изгрева. Те знаеха, че публиката тук бе музикална и искаха при това да получат благословение от Учителя. По това време Него го уважаваха като голям музикант, а Той винаги им даваше съвети, които се изпълняваха и след това идваха, за да благодарят. За сметка на изгревяни, които не благодаряха и не оценяваха помощта на Учителя за музикалното им образование, то музикантите от града оценяваха всичко по достойнство. Генералните репетиции ги провеждаха на Изгрева, а официалният концерт бе в града в зала "България". Райна Стефанова; Симеон Арнаудов Любими композитори на Учителя бяха Бетовен, Лист и норвежкия композитор Григ, особено обичаше неговите природни картини.
към текста >>

За сметка на изгревяни, които не благодаряха и не оценяваха помощта на Учителя за музикалното им образование, то музикантите от града оценяваха всичко по достойнство.
И ние оставахме обикновено след беседа да ги слушаме. Учителят ги прослушваше. Обикновено генералната репетиция на всеки един музикант ставаше на Изгрева. Те знаеха, че публиката тук бе музикална и искаха при това да получат благословение от Учителя. По това време Него го уважаваха като голям музикант, а Той винаги им даваше съвети, които се изпълняваха и след това идваха, за да благодарят. За сметка на изгревяни, които не благодаряха и не оценяваха помощта на Учителя за музикалното им образование, то музикантите от града оценяваха всичко по достойнство. Генералните репетиции ги провеждаха на Изгрева, а официалният концерт бе в града в зала "България". Райна Стефанова; Симеон Арнаудов Любими композитори на Учителя бяха Бетовен, Лист и норвежкия композитор Григ, особено обичаше неговите природни картини. Учителят казва: "Моцарт има слънчева музика, Шопен е дал музика на сърцето, Бах - музика на хармонията, Бетовен - музика на борба на Духа с материята, Вагнер - музика на славата. Учителят свиреше на цигулка.
към текста >>

Любими композитори на Учителя бяха Бетовен, Лист и норвежкия композитор Григ, особено обичаше неговите природни картини.
Те знаеха, че публиката тук бе музикална и искаха при това да получат благословение от Учителя. По това време Него го уважаваха като голям музикант, а Той винаги им даваше съвети, които се изпълняваха и след това идваха, за да благодарят. За сметка на изгревяни, които не благодаряха и не оценяваха помощта на Учителя за музикалното им образование, то музикантите от града оценяваха всичко по достойнство. Генералните репетиции ги провеждаха на Изгрева, а официалният концерт бе в града в зала "България". Райна Стефанова; Симеон Арнаудов Любими композитори на Учителя бяха Бетовен, Лист и норвежкия композитор Григ, особено обичаше неговите природни картини. Учителят казва: "Моцарт има слънчева музика, Шопен е дал музика на сърцето, Бах - музика на хармонията, Бетовен - музика на борба на Духа с материята, Вагнер - музика на славата. Учителят свиреше на цигулка. Ето сега, вие ми показвате една снимка, където Учителят е заснет с цигулка и с лък. Какво виждаме? - Учителят свири така, както си знае.
към текста >>

Учителят казва: "Моцарт има слънчева музика, Шопен е дал музика на сърцето, Бах - музика на хармонията, Бетовен - музика на борба на Духа с материята, Вагнер - музика на славата.
По това време Него го уважаваха като голям музикант, а Той винаги им даваше съвети, които се изпълняваха и след това идваха, за да благодарят. За сметка на изгревяни, които не благодаряха и не оценяваха помощта на Учителя за музикалното им образование, то музикантите от града оценяваха всичко по достойнство. Генералните репетиции ги провеждаха на Изгрева, а официалният концерт бе в града в зала "България". Райна Стефанова; Симеон Арнаудов Любими композитори на Учителя бяха Бетовен, Лист и норвежкия композитор Григ, особено обичаше неговите природни картини. Учителят казва: "Моцарт има слънчева музика, Шопен е дал музика на сърцето, Бах - музика на хармонията, Бетовен - музика на борба на Духа с материята, Вагнер - музика на славата. Учителят свиреше на цигулка. Ето сега, вие ми показвате една снимка, където Учителят е заснет с цигулка и с лък. Какво виждаме? - Учителят свири така, както си знае. При дърпането на лъка върху струните, лъкът трябва да върви успоредно на "магаренцето", а тук не е така.
към текста >>

Учителят свиреше на цигулка.
За сметка на изгревяни, които не благодаряха и не оценяваха помощта на Учителя за музикалното им образование, то музикантите от града оценяваха всичко по достойнство. Генералните репетиции ги провеждаха на Изгрева, а официалният концерт бе в града в зала "България". Райна Стефанова; Симеон Арнаудов Любими композитори на Учителя бяха Бетовен, Лист и норвежкия композитор Григ, особено обичаше неговите природни картини. Учителят казва: "Моцарт има слънчева музика, Шопен е дал музика на сърцето, Бах - музика на хармонията, Бетовен - музика на борба на Духа с материята, Вагнер - музика на славата. Учителят свиреше на цигулка. Ето сега, вие ми показвате една снимка, където Учителят е заснет с цигулка и с лък. Какво виждаме? - Учителят свири така, както си знае. При дърпането на лъка върху струните, лъкът трябва да върви успоредно на "магаренцето", а тук не е така. Той е поставил лъка си под ъгъл и свири "неправилно", бих казал, неакадемично.
към текста >>

Ето сега, вие ми показвате една снимка, където Учителят е заснет с цигулка и с лък.
Генералните репетиции ги провеждаха на Изгрева, а официалният концерт бе в града в зала "България". Райна Стефанова; Симеон Арнаудов Любими композитори на Учителя бяха Бетовен, Лист и норвежкия композитор Григ, особено обичаше неговите природни картини. Учителят казва: "Моцарт има слънчева музика, Шопен е дал музика на сърцето, Бах - музика на хармонията, Бетовен - музика на борба на Духа с материята, Вагнер - музика на славата. Учителят свиреше на цигулка. Ето сега, вие ми показвате една снимка, където Учителят е заснет с цигулка и с лък. Какво виждаме? - Учителят свири така, както си знае. При дърпането на лъка върху струните, лъкът трябва да върви успоредно на "магаренцето", а тук не е така. Той е поставил лъка си под ъгъл и свири "неправилно", бих казал, неакадемично. Проблемите на тази лява ръка, с която работи по грифа на цигулката, ги няма.
към текста >>

- Учителят свири така, както си знае.
Любими композитори на Учителя бяха Бетовен, Лист и норвежкия композитор Григ, особено обичаше неговите природни картини. Учителят казва: "Моцарт има слънчева музика, Шопен е дал музика на сърцето, Бах - музика на хармонията, Бетовен - музика на борба на Духа с материята, Вагнер - музика на славата. Учителят свиреше на цигулка. Ето сега, вие ми показвате една снимка, където Учителят е заснет с цигулка и с лък. Какво виждаме? - Учителят свири така, както си знае. При дърпането на лъка върху струните, лъкът трябва да върви успоредно на "магаренцето", а тук не е така. Той е поставил лъка си под ъгъл и свири "неправилно", бих казал, неакадемично. Проблемите на тази лява ръка, с която работи по грифа на цигулката, ги няма. А има резултати и то фантастични, завидни просто и не мога да си обясня как става всичко това. Аз по цяла нощ свиря и три позиции не мога да превзема, а Той танцува по грифа и то много чисто.
към текста >>

Не мога с думи да изразя семплото, красиво, чисто, ритмично свирене на Учителя на цигулка.
Даже с това нещо ме е стимулирал. Искам да кажа, че аз не бях случаен цигулар. От Изгрева само аз можех да спечеля всички конкурси за виола и за цигулка и да свиря както в Царския оркестър на виола, така и в Оркестъра на радиото - на виола, а след това станах кон- церт-майстор на цигулките. Така че моята преценка е точна и не е от някакъв любител-цигулар. Атанас Минчев Не мога с думи да изразя семплото, красиво, чисто, ритмично свирене на Учителя на цигулка. Той обичаше да свири при "понтичело" - "магаренцето" на цигулката Си. Целият салон притихваше. А ние, изтръпнали, унесено слушахме. Много задълбочено е свирил и търсил музиката, която въздейства на човека и природата. Учителят сам разправяше как със свирене на цигулка е прогонил пияниците от една кръчма, а след това кръчмата била затворена.
към текста >>

Учителят сам разправяше как със свирене на цигулка е прогонил пияниците от една кръчма, а след това кръчмата била затворена.
Не мога с думи да изразя семплото, красиво, чисто, ритмично свирене на Учителя на цигулка. Той обичаше да свири при "понтичело" - "магаренцето" на цигулката Си. Целият салон притихваше. А ние, изтръпнали, унесено слушахме. Много задълбочено е свирил и търсил музиката, която въздейства на човека и природата. Учителят сам разправяше как със свирене на цигулка е прогонил пияниците от една кръчма, а след това кръчмата била затворена. "Но повече не ще свиря тази мелодия! " - заяви Той. Има няколко снимки, на които Учителят е застанал с цигулка. По молба на фотографа, Той позира с цигулката, поставил върха на лъка върху нея, което е изненада за всеки цигулар. Но Учителят така и свиреше.
към текста >>

Има няколко снимки, на които Учителят е застанал с цигулка.
А ние, изтръпнали, унесено слушахме. Много задълбочено е свирил и търсил музиката, която въздейства на човека и природата. Учителят сам разправяше как със свирене на цигулка е прогонил пияниците от една кръчма, а след това кръчмата била затворена. "Но повече не ще свиря тази мелодия! " - заяви Той. Има няколко снимки, на които Учителят е застанал с цигулка. По молба на фотографа, Той позира с цигулката, поставил върха на лъка върху нея, което е изненада за всеки цигулар. Но Учителят така и свиреше. Той свиреше с върха на лъка си тихичко, чисто и ритмично. Учителят свиреше и на пиано, освен на цигулка. Веднъж го видяхме да свири и на арфата.
към текста >>

Но Учителят така и свиреше.
Учителят сам разправяше как със свирене на цигулка е прогонил пияниците от една кръчма, а след това кръчмата била затворена. "Но повече не ще свиря тази мелодия! " - заяви Той. Има няколко снимки, на които Учителят е застанал с цигулка. По молба на фотографа, Той позира с цигулката, поставил върха на лъка върху нея, което е изненада за всеки цигулар. Но Учителят така и свиреше. Той свиреше с върха на лъка си тихичко, чисто и ритмично. Учителят свиреше и на пиано, освен на цигулка. Веднъж го видяхме да свири и на арфата. Гласът на Учителя беше естествено поставен, мек, дълбок с приятен ба- ритонов тембър. И сега още ми звучи как изпя песента "А бре, синко", как естествено, с бащинска топлина, предаде упрека и съвета на любещия баща.
към текста >>

Учителят свиреше и на пиано, освен на цигулка.
" - заяви Той. Има няколко снимки, на които Учителят е застанал с цигулка. По молба на фотографа, Той позира с цигулката, поставил върха на лъка върху нея, което е изненада за всеки цигулар. Но Учителят така и свиреше. Той свиреше с върха на лъка си тихичко, чисто и ритмично. Учителят свиреше и на пиано, освен на цигулка. Веднъж го видяхме да свири и на арфата. Гласът на Учителя беше естествено поставен, мек, дълбок с приятен ба- ритонов тембър. И сега още ми звучи как изпя песента "А бре, синко", как естествено, с бащинска топлина, предаде упрека и съвета на любещия баща. Мария Златева С музикалния си гений Учителят можеше, ако се отдадеше на музикалното поприще, да стане ненадминат виртуоз и композитор.
към текста >>

Гласът на Учителя беше естествено поставен, мек, дълбок с приятен ба- ритонов тембър.
По молба на фотографа, Той позира с цигулката, поставил върха на лъка върху нея, което е изненада за всеки цигулар. Но Учителят така и свиреше. Той свиреше с върха на лъка си тихичко, чисто и ритмично. Учителят свиреше и на пиано, освен на цигулка. Веднъж го видяхме да свири и на арфата. Гласът на Учителя беше естествено поставен, мек, дълбок с приятен ба- ритонов тембър. И сега още ми звучи как изпя песента "А бре, синко", как естествено, с бащинска топлина, предаде упрека и съвета на любещия баща. Мария Златева С музикалния си гений Учителят можеше, ако се отдадеше на музикалното поприще, да стане ненадминат виртуоз и композитор. Но Той не пожела това. Пътят на Великия Учител е друг.
към текста >>

С музикалния си гений Учителят можеше, ако се отдадеше на музикалното поприще, да стане ненадминат виртуоз и композитор.
Учителят свиреше и на пиано, освен на цигулка. Веднъж го видяхме да свири и на арфата. Гласът на Учителя беше естествено поставен, мек, дълбок с приятен ба- ритонов тембър. И сега още ми звучи как изпя песента "А бре, синко", как естествено, с бащинска топлина, предаде упрека и съвета на любещия баща. Мария Златева С музикалния си гений Учителят можеше, ако се отдадеше на музикалното поприще, да стане ненадминат виртуоз и композитор. Но Той не пожела това. Пътят на Великия Учител е друг. Път, непонятен за обикновените човешки съзнания. От цигулката Си, с неподражаема лекота, като че ли на шега, Той извличаше такива тонове, каквито и най-видните цигулари около Него не можеха да изсвирят. Тъкмо тези места бяха, които разкриваха истинския дух и вътрешната същина на мелодията, която Той свиреше.
към текста >>

Пътят на Великия Учител е друг.
Гласът на Учителя беше естествено поставен, мек, дълбок с приятен ба- ритонов тембър. И сега още ми звучи как изпя песента "А бре, синко", как естествено, с бащинска топлина, предаде упрека и съвета на любещия баща. Мария Златева С музикалния си гений Учителят можеше, ако се отдадеше на музикалното поприще, да стане ненадминат виртуоз и композитор. Но Той не пожела това. Пътят на Великия Учител е друг. Път, непонятен за обикновените човешки съзнания. От цигулката Си, с неподражаема лекота, като че ли на шега, Той извличаше такива тонове, каквито и най-видните цигулари около Него не можеха да изсвирят. Тъкмо тези места бяха, които разкриваха истинския дух и вътрешната същина на мелодията, която Той свиреше. Никои от цигуларите-ученици не можа да постигне това и те винаги поднасяха дадена мелодия някак си огладена и лишена от онзи вътрешен трепет, който Учителят й предаваше. Учителят не беше пианист, но понякога сядаше на пианото и лекичко импровизираше.
към текста >>

Път, непонятен за обикновените човешки съзнания.
И сега още ми звучи как изпя песента "А бре, синко", как естествено, с бащинска топлина, предаде упрека и съвета на любещия баща. Мария Златева С музикалния си гений Учителят можеше, ако се отдадеше на музикалното поприще, да стане ненадминат виртуоз и композитор. Но Той не пожела това. Пътят на Великия Учител е друг. Път, непонятен за обикновените човешки съзнания. От цигулката Си, с неподражаема лекота, като че ли на шега, Той извличаше такива тонове, каквито и най-видните цигулари около Него не можеха да изсвирят. Тъкмо тези места бяха, които разкриваха истинския дух и вътрешната същина на мелодията, която Той свиреше. Никои от цигуларите-ученици не можа да постигне това и те винаги поднасяха дадена мелодия някак си огладена и лишена от онзи вътрешен трепет, който Учителят й предаваше. Учителят не беше пианист, но понякога сядаше на пианото и лекичко импровизираше. Тоновете, които излизаха от Неговите пръсти бяха толкова съдържателни, че и най-големият световен пианист би Му завидял.
към текста >>

Никои от цигуларите-ученици не можа да постигне това и те винаги поднасяха дадена мелодия някак си огладена и лишена от онзи вътрешен трепет, който Учителят й предаваше.
Но Той не пожела това. Пътят на Великия Учител е друг. Път, непонятен за обикновените човешки съзнания. От цигулката Си, с неподражаема лекота, като че ли на шега, Той извличаше такива тонове, каквито и най-видните цигулари около Него не можеха да изсвирят. Тъкмо тези места бяха, които разкриваха истинския дух и вътрешната същина на мелодията, която Той свиреше. Никои от цигуларите-ученици не можа да постигне това и те винаги поднасяха дадена мелодия някак си огладена и лишена от онзи вътрешен трепет, който Учителят й предаваше. Учителят не беше пианист, но понякога сядаше на пианото и лекичко импровизираше. Тоновете, които излизаха от Неговите пръсти бяха толкова съдържателни, че и най-големият световен пианист би Му завидял. Ако някой от нас обърнеше внимание на това положение и изкажеше възторга си, Учителят отговаряше само с лека усмивка. Учителят не става световен музикант, защото своя дар принесе в служба на Божието Дело, както беше направил с всичко друго, което притежаваше. Онова, което Учителят създаде, беше дадено за учениците от Школата.
към текста >>

Учителят не беше пианист, но понякога сядаше на пианото и лекичко импровизираше.
Пътят на Великия Учител е друг. Път, непонятен за обикновените човешки съзнания. От цигулката Си, с неподражаема лекота, като че ли на шега, Той извличаше такива тонове, каквито и най-видните цигулари около Него не можеха да изсвирят. Тъкмо тези места бяха, които разкриваха истинския дух и вътрешната същина на мелодията, която Той свиреше. Никои от цигуларите-ученици не можа да постигне това и те винаги поднасяха дадена мелодия някак си огладена и лишена от онзи вътрешен трепет, който Учителят й предаваше. Учителят не беше пианист, но понякога сядаше на пианото и лекичко импровизираше. Тоновете, които излизаха от Неговите пръсти бяха толкова съдържателни, че и най-големият световен пианист би Му завидял. Ако някой от нас обърнеше внимание на това положение и изкажеше възторга си, Учителят отговаряше само с лека усмивка. Учителят не става световен музикант, защото своя дар принесе в служба на Божието Дело, както беше направил с всичко друго, което притежаваше. Онова, което Учителят създаде, беше дадено за учениците от Школата. Учителят създаде една част от своите окултни мелодии по строго определен план, като образци.
към текста >>

Ако някой от нас обърнеше внимание на това положение и изкажеше възторга си, Учителят отговаряше само с лека усмивка.
От цигулката Си, с неподражаема лекота, като че ли на шега, Той извличаше такива тонове, каквито и най-видните цигулари около Него не можеха да изсвирят. Тъкмо тези места бяха, които разкриваха истинския дух и вътрешната същина на мелодията, която Той свиреше. Никои от цигуларите-ученици не можа да постигне това и те винаги поднасяха дадена мелодия някак си огладена и лишена от онзи вътрешен трепет, който Учителят й предаваше. Учителят не беше пианист, но понякога сядаше на пианото и лекичко импровизираше. Тоновете, които излизаха от Неговите пръсти бяха толкова съдържателни, че и най-големият световен пианист би Му завидял. Ако някой от нас обърнеше внимание на това положение и изкажеше възторга си, Учителят отговаряше само с лека усмивка. Учителят не става световен музикант, защото своя дар принесе в служба на Божието Дело, както беше направил с всичко друго, което притежаваше. Онова, което Учителят създаде, беше дадено за учениците от Школата. Учителят създаде една част от своите окултни мелодии по строго определен план, като образци. Имаше и такива, които създаде инцидентно. Това бяха импровизации, които отделни случаи изискваха.
към текста >>

Учителят не става световен музикант, защото своя дар принесе в служба на Божието Дело, както беше направил с всичко друго, което притежаваше.
Тъкмо тези места бяха, които разкриваха истинския дух и вътрешната същина на мелодията, която Той свиреше. Никои от цигуларите-ученици не можа да постигне това и те винаги поднасяха дадена мелодия някак си огладена и лишена от онзи вътрешен трепет, който Учителят й предаваше. Учителят не беше пианист, но понякога сядаше на пианото и лекичко импровизираше. Тоновете, които излизаха от Неговите пръсти бяха толкова съдържателни, че и най-големият световен пианист би Му завидял. Ако някой от нас обърнеше внимание на това положение и изкажеше възторга си, Учителят отговаряше само с лека усмивка. Учителят не става световен музикант, защото своя дар принесе в служба на Божието Дело, както беше направил с всичко друго, което притежаваше. Онова, което Учителят създаде, беше дадено за учениците от Школата. Учителят създаде една част от своите окултни мелодии по строго определен план, като образци. Имаше и такива, които създаде инцидентно. Това бяха импровизации, които отделни случаи изискваха. Мария Тодорова
към текста >>

Онова, което Учителят създаде, беше дадено за учениците от Школата.
Никои от цигуларите-ученици не можа да постигне това и те винаги поднасяха дадена мелодия някак си огладена и лишена от онзи вътрешен трепет, който Учителят й предаваше. Учителят не беше пианист, но понякога сядаше на пианото и лекичко импровизираше. Тоновете, които излизаха от Неговите пръсти бяха толкова съдържателни, че и най-големият световен пианист би Му завидял. Ако някой от нас обърнеше внимание на това положение и изкажеше възторга си, Учителят отговаряше само с лека усмивка. Учителят не става световен музикант, защото своя дар принесе в служба на Божието Дело, както беше направил с всичко друго, което притежаваше. Онова, което Учителят създаде, беше дадено за учениците от Школата. Учителят създаде една част от своите окултни мелодии по строго определен план, като образци. Имаше и такива, които създаде инцидентно. Това бяха импровизации, които отделни случаи изискваха. Мария Тодорова Нашите музиканти още не знаят дълбокото значение на музиката, нейната сила и творческа мощ.
към текста >>

Учителят създаде една част от своите окултни мелодии по строго определен план, като образци.
Учителят не беше пианист, но понякога сядаше на пианото и лекичко импровизираше. Тоновете, които излизаха от Неговите пръсти бяха толкова съдържателни, че и най-големият световен пианист би Му завидял. Ако някой от нас обърнеше внимание на това положение и изкажеше възторга си, Учителят отговаряше само с лека усмивка. Учителят не става световен музикант, защото своя дар принесе в служба на Божието Дело, както беше направил с всичко друго, което притежаваше. Онова, което Учителят създаде, беше дадено за учениците от Школата. Учителят създаде една част от своите окултни мелодии по строго определен план, като образци. Имаше и такива, които създаде инцидентно. Това бяха импровизации, които отделни случаи изискваха. Мария Тодорова Нашите музиканти още не знаят дълбокото значение на музиката, нейната сила и творческа мощ. Като педагогически метод Учителят се ползваше от нея.
към текста >>

Като педагогически метод Учителят се ползваше от нея.
Учителят създаде една част от своите окултни мелодии по строго определен план, като образци. Имаше и такива, които създаде инцидентно. Това бяха импровизации, които отделни случаи изискваха. Мария Тодорова Нашите музиканти още не знаят дълбокото значение на музиката, нейната сила и творческа мощ. Като педагогически метод Учителят се ползваше от нея. Можеше с една песен да издигне състоянието на всички в салона на едно друго по-високо поле. Той използваше песните в тази насока. Понякога се създаваха тягостни състояния или по причина от приятелите или поради астрологическите аспекти. Тогава Учителят държеше да се изпълнят няколко песни и тежката атмосфера в салона се трансформираше. Създаваше се хармонична обстановка и чак тогава Учителят започваше беседата.
към текста >>

Тогава Учителят държеше да се изпълнят няколко песни и тежката атмосфера в салона се трансформираше.
Нашите музиканти още не знаят дълбокото значение на музиката, нейната сила и творческа мощ. Като педагогически метод Учителят се ползваше от нея. Можеше с една песен да издигне състоянието на всички в салона на едно друго по-високо поле. Той използваше песните в тази насока. Понякога се създаваха тягостни състояния или по причина от приятелите или поради астрологическите аспекти. Тогава Учителят държеше да се изпълнят няколко песни и тежката атмосфера в салона се трансформираше. Създаваше се хармонична обстановка и чак тогава Учителят започваше беседата. Затова пред всяка беседа се пееха песни, за да се създаде хармония и след това Той даваше Словото Си. Той посочваше кои песни да се изпеят, Мария Тодорова свиреше на пианото или хармониума, а приятелите пееха в салона. Музиката съпътстваше работата на Учителя винаги. Пеехме навсякъде: на поляната, в салона, на екскурзия, покрай огъня.
към текста >>

Създаваше се хармонична обстановка и чак тогава Учителят започваше беседата.
Като педагогически метод Учителят се ползваше от нея. Можеше с една песен да издигне състоянието на всички в салона на едно друго по-високо поле. Той използваше песните в тази насока. Понякога се създаваха тягостни състояния или по причина от приятелите или поради астрологическите аспекти. Тогава Учителят държеше да се изпълнят няколко песни и тежката атмосфера в салона се трансформираше. Създаваше се хармонична обстановка и чак тогава Учителят започваше беседата. Затова пред всяка беседа се пееха песни, за да се създаде хармония и след това Той даваше Словото Си. Той посочваше кои песни да се изпеят, Мария Тодорова свиреше на пианото или хармониума, а приятелите пееха в салона. Музиката съпътстваше работата на Учителя винаги. Пеехме навсякъде: на поляната, в салона, на екскурзия, покрай огъня. Борис Николов
към текста >>

Музиката съпътстваше работата на Учителя винаги.
Понякога се създаваха тягостни състояния или по причина от приятелите или поради астрологическите аспекти. Тогава Учителят държеше да се изпълнят няколко песни и тежката атмосфера в салона се трансформираше. Създаваше се хармонична обстановка и чак тогава Учителят започваше беседата. Затова пред всяка беседа се пееха песни, за да се създаде хармония и след това Той даваше Словото Си. Той посочваше кои песни да се изпеят, Мария Тодорова свиреше на пианото или хармониума, а приятелите пееха в салона. Музиката съпътстваше работата на Учителя винаги. Пеехме навсякъде: на поляната, в салона, на екскурзия, покрай огъня. Борис Николов Много често се събирахме вечер на полянката на "Изгрева", където играехме сутрешните гимнастически упражнения с Учителя, а след това играехме и Паневритмия. На тази поляна имахме приятни и полезни разговори с Учителя, а най-често пеехме песните, които Той беше ни дал. В една такава вечер, когато много братя и сестри се бяхме събрали там, пеехме Неговите песни.
към текста >>

Много често се събирахме вечер на полянката на "Изгрева", където играехме сутрешните гимнастически упражнения с Учителя, а след това играехме и Паневритмия.
Затова пред всяка беседа се пееха песни, за да се създаде хармония и след това Той даваше Словото Си. Той посочваше кои песни да се изпеят, Мария Тодорова свиреше на пианото или хармониума, а приятелите пееха в салона. Музиката съпътстваше работата на Учителя винаги. Пеехме навсякъде: на поляната, в салона, на екскурзия, покрай огъня. Борис Николов Много често се събирахме вечер на полянката на "Изгрева", където играехме сутрешните гимнастически упражнения с Учителя, а след това играехме и Паневритмия. На тази поляна имахме приятни и полезни разговори с Учителя, а най-често пеехме песните, които Той беше ни дал. В една такава вечер, когато много братя и сестри се бяхме събрали там, пеехме Неговите песни. Създаде се чудна хармония, настроение, пълно със светлина и съвършенство. Пеех и аз, но през цялото време мисълта ми беше ангажирана с въпроса за начина, по който са създадени такива песни, такива чудни мелодии. Как се създават такива съвършени музикални творби, които поставят човек в чуден, извънземен свят?
към текста >>

На тази поляна имахме приятни и полезни разговори с Учителя, а най-често пеехме песните, които Той беше ни дал.
Той посочваше кои песни да се изпеят, Мария Тодорова свиреше на пианото или хармониума, а приятелите пееха в салона. Музиката съпътстваше работата на Учителя винаги. Пеехме навсякъде: на поляната, в салона, на екскурзия, покрай огъня. Борис Николов Много често се събирахме вечер на полянката на "Изгрева", където играехме сутрешните гимнастически упражнения с Учителя, а след това играехме и Паневритмия. На тази поляна имахме приятни и полезни разговори с Учителя, а най-често пеехме песните, които Той беше ни дал. В една такава вечер, когато много братя и сестри се бяхме събрали там, пеехме Неговите песни. Създаде се чудна хармония, настроение, пълно със светлина и съвършенство. Пеех и аз, но през цялото време мисълта ми беше ангажирана с въпроса за начина, по който са създадени такива песни, такива чудни мелодии. Как се създават такива съвършени музикални творби, които поставят човек в чуден, извънземен свят? Мислех по този въпрос без да достигна до разрешение.
към текста >>

Бях недалеч от Учителя, Който също пееше.
В една такава вечер, когато много братя и сестри се бяхме събрали там, пеехме Неговите песни. Създаде се чудна хармония, настроение, пълно със светлина и съвършенство. Пеех и аз, но през цялото време мисълта ми беше ангажирана с въпроса за начина, по който са създадени такива песни, такива чудни мелодии. Как се създават такива съвършени музикални творби, които поставят човек в чуден, извънземен свят? Мислех по този въпрос без да достигна до разрешение. Бях недалеч от Учителя, Който също пееше. Реших да Го запитам как е създал такова творчество. Тихичко се приближих до Него и когато песента привърши, без да подбирам подходящи за случая изрази, Му казах: "Учителю, как измислихте тези песни с тази хармония? " Той се обърна и тихичко ми каза: "Аз не съм ги измислил" Исках да го разпитам повече, но започнахме нова песен. Изминаха няколко дни. Отново пеехме заедно с Учителя Неговите песни.
към текста >>

Тихичко се приближих до Него и когато песента привърши, без да подбирам подходящи за случая изрази, Му казах: "Учителю, как измислихте тези песни с тази хармония?
Пеех и аз, но през цялото време мисълта ми беше ангажирана с въпроса за начина, по който са създадени такива песни, такива чудни мелодии. Как се създават такива съвършени музикални творби, които поставят човек в чуден, извънземен свят? Мислех по този въпрос без да достигна до разрешение. Бях недалеч от Учителя, Който също пееше. Реших да Го запитам как е създал такова творчество. Тихичко се приближих до Него и когато песента привърши, без да подбирам подходящи за случая изрази, Му казах: "Учителю, как измислихте тези песни с тази хармония? " Той се обърна и тихичко ми каза: "Аз не съм ги измислил" Исках да го разпитам повече, но започнахме нова песен. Изминаха няколко дни. Отново пеехме заедно с Учителя Неговите песни. В ума ми кръжеше тази мисъл: "Ако Учителят не е измислил тези песни, тогава кой ги е измислил? " Застанах до Учителя и без да Го попитам, Той се наведе към мен и ми каза: "Моите песни идват чрез Светлината на Слънцето.
към текста >>

Отново пеехме заедно с Учителя Неговите песни.
Бях недалеч от Учителя, Който също пееше. Реших да Го запитам как е създал такова творчество. Тихичко се приближих до Него и когато песента привърши, без да подбирам подходящи за случая изрази, Му казах: "Учителю, как измислихте тези песни с тази хармония? " Той се обърна и тихичко ми каза: "Аз не съм ги измислил" Исках да го разпитам повече, но започнахме нова песен. Изминаха няколко дни. Отново пеехме заедно с Учителя Неговите песни. В ума ми кръжеше тази мисъл: "Ако Учителят не е измислил тези песни, тогава кой ги е измислил? " Застанах до Учителя и без да Го попитам, Той се наведе към мен и ми каза: "Моите песни идват чрез Светлината на Слънцето. Моите песни идват чрез славата на Божественото Слънце. В песните съществува светлината на физическия свят, Виделината на духовния свят и славата на Божествения свят. Това е Свещената троица на Моите песни.
към текста >>

В ума ми кръжеше тази мисъл: "Ако Учителят не е измислил тези песни, тогава кой ги е измислил?
Реших да Го запитам как е създал такова творчество. Тихичко се приближих до Него и когато песента привърши, без да подбирам подходящи за случая изрази, Му казах: "Учителю, как измислихте тези песни с тази хармония? " Той се обърна и тихичко ми каза: "Аз не съм ги измислил" Исках да го разпитам повече, но започнахме нова песен. Изминаха няколко дни. Отново пеехме заедно с Учителя Неговите песни. В ума ми кръжеше тази мисъл: "Ако Учителят не е измислил тези песни, тогава кой ги е измислил? " Застанах до Учителя и без да Го попитам, Той се наведе към мен и ми каза: "Моите песни идват чрез Светлината на Слънцето. Моите песни идват чрез славата на Божественото Слънце. В песните съществува светлината на физическия свят, Виделината на духовния свят и славата на Божествения свят. Това е Свещената троица на Моите песни. Затова Аз не съм ги измислил.
към текста >>

" Застанах до Учителя и без да Го попитам, Той се наведе към мен и ми каза: "Моите песни идват чрез Светлината на Слънцето.
Тихичко се приближих до Него и когато песента привърши, без да подбирам подходящи за случая изрази, Му казах: "Учителю, как измислихте тези песни с тази хармония? " Той се обърна и тихичко ми каза: "Аз не съм ги измислил" Исках да го разпитам повече, но започнахме нова песен. Изминаха няколко дни. Отново пеехме заедно с Учителя Неговите песни. В ума ми кръжеше тази мисъл: "Ако Учителят не е измислил тези песни, тогава кой ги е измислил? " Застанах до Учителя и без да Го попитам, Той се наведе към мен и ми каза: "Моите песни идват чрез Светлината на Слънцето. Моите песни идват чрез славата на Божественото Слънце. В песните съществува светлината на физическия свят, Виделината на духовния свят и славата на Божествения свят. Това е Свещената троица на Моите песни. Затова Аз не съм ги измислил. Аз само ги свалям чрез Светлината, Виделината и Славата от тези три свята." Аз кимнах с глава, че съм разбрал.
към текста >>

Пред очите ми се свали една завеса и аз виждах образа на Учителя, светещ със светлината на Слънцето.
В песните съществува светлината на физическия свят, Виделината на духовния свят и славата на Божествения свят. Това е Свещената троица на Моите песни. Затова Аз не съм ги измислил. Аз само ги свалям чрез Светлината, Виделината и Славата от тези три свята." Аз кимнах с глава, че съм разбрал. Отдалечих се на една-две крачки и Го погледнах. Пред очите ми се свали една завеса и аз виждах образа на Учителя, светещ със светлината на Слънцето. Това трая няколко мига. Завесата се спусна пред очите ми и аз отново виждах образа на Учителя, Който най-лъчезарно ми се усмихваше. Огледах се встрани - приятелите продължаваха да пеят. Никой, освен мен, не чу този разговор и не бе свидетел на онова, което аз чух и видях. Един от нас трябваше да засвидетелства за истината.
към текста >>

Завесата се спусна пред очите ми и аз отново виждах образа на Учителя, Който най-лъчезарно ми се усмихваше.
Затова Аз не съм ги измислил. Аз само ги свалям чрез Светлината, Виделината и Славата от тези три свята." Аз кимнах с глава, че съм разбрал. Отдалечих се на една-две крачки и Го погледнах. Пред очите ми се свали една завеса и аз виждах образа на Учителя, светещ със светлината на Слънцето. Това трая няколко мига. Завесата се спусна пред очите ми и аз отново виждах образа на Учителя, Който най-лъчезарно ми се усмихваше. Огледах се встрани - приятелите продължаваха да пеят. Никой, освен мен, не чу този разговор и не бе свидетел на онова, което аз чух и видях. Един от нас трябваше да засвидетелства за истината. Николай Дойнов Когато Учителят живееше във Варна, трябва да е било скоро след завръщането Му от Америка, наблизо до квартирата Му имало кръчма.
към текста >>

Когато Учителят живееше във Варна, трябва да е било скоро след завръщането Му от Америка, наблизо до квартирата Му имало кръчма.
Завесата се спусна пред очите ми и аз отново виждах образа на Учителя, Който най-лъчезарно ми се усмихваше. Огледах се встрани - приятелите продължаваха да пеят. Никой, освен мен, не чу този разговор и не бе свидетел на онова, което аз чух и видях. Един от нас трябваше да засвидетелства за истината. Николай Дойнов Когато Учителят живееше във Варна, трябва да е било скоро след завръщането Му от Америка, наблизо до квартирата Му имало кръчма. В тая кръчма до късно през нощта пияници свирели, викали, пеели, вдигали скандали, че и побоища имало. Пречели Му да работи. Учителят ги търпял, търпял, пък една вечер Му додеяли, взема цигулката Си и свири дълго, дълго време. Какво е свирил Учителят и как - не знам, но от тази вечер кръчмата опустяла и наскоро след това била затворена. Такава сила има мисълта, особено, ако е придружена с музика.
към текста >>

Учителят ги търпял, търпял, пък една вечер Му додеяли, взема цигулката Си и свири дълго, дълго време.
Един от нас трябваше да засвидетелства за истината. Николай Дойнов Когато Учителят живееше във Варна, трябва да е било скоро след завръщането Му от Америка, наблизо до квартирата Му имало кръчма. В тая кръчма до късно през нощта пияници свирели, викали, пеели, вдигали скандали, че и побоища имало. Пречели Му да работи. Учителят ги търпял, търпял, пък една вечер Му додеяли, взема цигулката Си и свири дълго, дълго време. Какво е свирил Учителят и как - не знам, но от тази вечер кръчмата опустяла и наскоро след това била затворена. Такава сила има мисълта, особено, ако е придружена с музика. Този случай ще го намерите в една от беседите на Учителя. Борис Николов Учителят даде на брат Славов един метод, за да развие гласа си: Да пее всеки ден мислено.
към текста >>

Какво е свирил Учителят и как - не знам, но от тази вечер кръчмата опустяла и наскоро след това била затворена.
Николай Дойнов Когато Учителят живееше във Варна, трябва да е било скоро след завръщането Му от Америка, наблизо до квартирата Му имало кръчма. В тая кръчма до късно през нощта пияници свирели, викали, пеели, вдигали скандали, че и побоища имало. Пречели Му да работи. Учителят ги търпял, търпял, пък една вечер Му додеяли, взема цигулката Си и свири дълго, дълго време. Какво е свирил Учителят и как - не знам, но от тази вечер кръчмата опустяла и наскоро след това била затворена. Такава сила има мисълта, особено, ако е придружена с музика. Този случай ще го намерите в една от беседите на Учителя. Борис Николов Учителят даде на брат Славов един метод, за да развие гласа си: Да пее всеки ден мислено. И му каза, че след време ще почне да чува гласа си през време на своето мислено пеене.
към текста >>

Този случай ще го намерите в една от беседите на Учителя.
В тая кръчма до късно през нощта пияници свирели, викали, пеели, вдигали скандали, че и побоища имало. Пречели Му да работи. Учителят ги търпял, търпял, пък една вечер Му додеяли, взема цигулката Си и свири дълго, дълго време. Какво е свирил Учителят и как - не знам, но от тази вечер кръчмата опустяла и наскоро след това била затворена. Такава сила има мисълта, особено, ако е придружена с музика. Този случай ще го намерите в една от беседите на Учителя. Борис Николов Учителят даде на брат Славов един метод, за да развие гласа си: Да пее всеки ден мислено. И му каза, че след време ще почне да чува гласа си през време на своето мислено пеене. После всичко постигнато ще се реализира на физическото поле. Защото това, което е горе, слиза долу.
към текста >>

Учителят даде на брат Славов един метод, за да развие гласа си: Да пее всеки ден мислено.
Учителят ги търпял, търпял, пък една вечер Му додеяли, взема цигулката Си и свири дълго, дълго време. Какво е свирил Учителят и как - не знам, но от тази вечер кръчмата опустяла и наскоро след това била затворена. Такава сила има мисълта, особено, ако е придружена с музика. Този случай ще го намерите в една от беседите на Учителя. Борис Николов Учителят даде на брат Славов един метод, за да развие гласа си: Да пее всеки ден мислено. И му каза, че след време ще почне да чува гласа си през време на своето мислено пеене. После всичко постигнато ще се реализира на физическото поле. Защото това, което е горе, слиза долу. Но когото пее мислено, да пее с идеално хубав глас (колкото може да си представи). Брат Славов е правил това упражнение 6 месеца всеки ден сутрин и вечер и вече има резултати.
към текста >>

Той каза, че ще съобщи това на Учителя.
Защото това, което е горе, слиза долу. Но когото пее мислено, да пее с идеално хубав глас (колкото може да си представи). Брат Славов е правил това упражнение 6 месеца всеки ден сутрин и вечер и вече има резултати. Вчера ме повика радостен и ми каза, че вече два пъти в последните дни е чул гласа си, когато пеел мислено (след 6 месеца упражнения) и че съвсем е друг гласа му от вчера насам. Той ми изпя "Грее слънцето" и "Ти съзнавай", но със съвсем друг глас, много нежен и приятен! Той каза, че ще съобщи това на Учителя. Боян Боев Нашите дръвчета на Изгрева вирееха отлично, понеже всяка сутрин им свирехме и пеехме, играехме Паневритмията. Престана да се играе Паневритмията - забраниха я. И дръвчетата почнаха да съхнат. Музиката стимулира растенията.
към текста >>

Има песни, дадени ни от Учителя, които могат да изменят и да превърнат едно отрицателно състояние в положително.
Престана да се играе Паневритмията - забраниха я. И дръвчетата почнаха да съхнат. Музиката стимулира растенията. Следователно, добрите чувства и мисли, добрите постъпки стимулират растенията. Борис Николов Има песни, дадени ни от Учителя, които могат да изменят и да превърнат едно отрицателно състояние в положително. Например песенчицата "Аз в живота ще благувам" или "Да имаш вяра", или "Благост" и много други. Тези песни имат магическа сила. Те са здравословни. Заслужава да се разгледа музиката на Учителя от това гледище. Има песни, които са зов - те призовават добрите сили, които могат да ни помогнат в труден момент.
към текста >>

Заслужава да се разгледа музиката на Учителя от това гледище.
Борис Николов Има песни, дадени ни от Учителя, които могат да изменят и да превърнат едно отрицателно състояние в положително. Например песенчицата "Аз в живота ще благувам" или "Да имаш вяра", или "Благост" и много други. Тези песни имат магическа сила. Те са здравословни. Заслужава да се разгледа музиката на Учителя от това гледище. Има песни, които са зов - те призовават добрите сили, които могат да ни помогнат в труден момент. И музиката на Учителя иде от същият онзи възвишен свят, от който иде и неговото Слово. "Търсете първом царството Божие и тогава всичко ще ви се приложи" - в музика и Слово. Наталия Накова Незабравими моменти ще останат в паметта на учениците от Школата, когато Учителят ни изсвири няколко Негови песни.
към текста >>

И музиката на Учителя иде от същият онзи възвишен свят, от който иде и неговото Слово.
Например песенчицата "Аз в живота ще благувам" или "Да имаш вяра", или "Благост" и много други. Тези песни имат магическа сила. Те са здравословни. Заслужава да се разгледа музиката на Учителя от това гледище. Има песни, които са зов - те призовават добрите сили, които могат да ни помогнат в труден момент. И музиката на Учителя иде от същият онзи възвишен свят, от който иде и неговото Слово. "Търсете първом царството Божие и тогава всичко ще ви се приложи" - в музика и Слово. Наталия Накова Незабравими моменти ще останат в паметта на учениците от Школата, когато Учителят ни изсвири няколко Негови песни. Една от тях, които Той ни е свирил един, два или три пъти, се нарича "Завръщането на блудния син". Аз текста на тази песен не съм чувал, но мелодията Учителят я изсвири няколко пъти с цигулката Си.
към текста >>

Незабравими моменти ще останат в паметта на учениците от Школата, когато Учителят ни изсвири няколко Негови песни.
Заслужава да се разгледа музиката на Учителя от това гледище. Има песни, които са зов - те призовават добрите сили, които могат да ни помогнат в труден момент. И музиката на Учителя иде от същият онзи възвишен свят, от който иде и неговото Слово. "Търсете първом царството Божие и тогава всичко ще ви се приложи" - в музика и Слово. Наталия Накова Незабравими моменти ще останат в паметта на учениците от Школата, когато Учителят ни изсвири няколко Негови песни. Една от тях, които Той ни е свирил един, два или три пъти, се нарича "Завръщането на блудния син". Аз текста на тази песен не съм чувал, но мелодията Учителят я изсвири няколко пъти с цигулката Си. Тя беше цяла симфония и продължаваше доста дълго. Обаче нямаше кой да я запише. Нямаше тогава магнетофони.
към текста >>

Аз текста на тази песен не съм чувал, но мелодията Учителят я изсвири няколко пъти с цигулката Си.
И музиката на Учителя иде от същият онзи възвишен свят, от който иде и неговото Слово. "Търсете първом царството Божие и тогава всичко ще ви се приложи" - в музика и Слово. Наталия Накова Незабравими моменти ще останат в паметта на учениците от Школата, когато Учителят ни изсвири няколко Негови песни. Една от тях, които Той ни е свирил един, два или три пъти, се нарича "Завръщането на блудния син". Аз текста на тази песен не съм чувал, но мелодията Учителят я изсвири няколко пъти с цигулката Си. Тя беше цяла симфония и продължаваше доста дълго. Обаче нямаше кой да я запише. Нямаше тогава магнетофони. И тази чудна мелодия бе изсвирена и остана в Небитието и се загуби за нас. Нямаме я вече.
към текста >>

Учителят ни разказа, че я е свирил, когато е бил студент в САЩ.
Обаче нямаше кой да я запише. Нямаше тогава магнетофони. И тази чудна мелодия бе изсвирена и остана в Небитието и се загуби за нас. Нямаме я вече. Само остава споменът за онези, които са я чули. Учителят ни разказа, че я е свирил, когато е бил студент в САЩ. Студентите давали концерт. Те знаели, че Той свири на цигулка и Го помолват да вземе участие. Съгласява се и когато идва Неговия ред да свири, а залата е голяма и препълнена с народ, той им изсвирва тази мелодия. Но я създава в момента, в момента я импровизира и я сваля отгоре. Това е идея по Евангелието за завръщане на блудния син.
към текста >>

Учителят изсвирва песента, а залата е омагьосана, изненадана и всички мълчат и след туй гръмват аплодисменти.
Те знаели, че Той свири на цигулка и Го помолват да вземе участие. Съгласява се и когато идва Неговия ред да свири, а залата е голяма и препълнена с народ, той им изсвирва тази мелодия. Но я създава в момента, в момента я импровизира и я сваля отгоре. Това е идея по Евангелието за завръщане на блудния син. Когато бащата посреща сина си, казва: "Дайте му новите дрехи, заколете храненето теле, защото загубен беше този син, загубен бе и намери се" На тази тема е песента. Учителят изсвирва песента, а залата е омагьосана, изненадана и всички мълчат и след туй гръмват аплодисменти. Тичат към Него и питат: "От кого беше това парче? От кой автор? " Учителят мълчал, мълчал и после им казва: "Тази мелодия Аз създадох в момента! " Оттогава Учителят поддържаше тази мелодия. Като се завръща в България, Той я изпълни в класа само 2-3 пъти.
към текста >>

" Учителят мълчал, мълчал и после им казва: "Тази мелодия Аз създадох в момента!
Това е идея по Евангелието за завръщане на блудния син. Когато бащата посреща сина си, казва: "Дайте му новите дрехи, заколете храненето теле, защото загубен беше този син, загубен бе и намери се" На тази тема е песента. Учителят изсвирва песента, а залата е омагьосана, изненадана и всички мълчат и след туй гръмват аплодисменти. Тичат към Него и питат: "От кого беше това парче? От кой автор? " Учителят мълчал, мълчал и после им казва: "Тази мелодия Аз създадох в момента! " Оттогава Учителят поддържаше тази мелодия. Като се завръща в България, Той я изпълни в класа само 2-3 пъти. Тя остана незабравима, но незаписана. Нямаше кой да я запише. Загубихме я.
към текста >>

" Оттогава Учителят поддържаше тази мелодия.
Когато бащата посреща сина си, казва: "Дайте му новите дрехи, заколете храненето теле, защото загубен беше този син, загубен бе и намери се" На тази тема е песента. Учителят изсвирва песента, а залата е омагьосана, изненадана и всички мълчат и след туй гръмват аплодисменти. Тичат към Него и питат: "От кого беше това парче? От кой автор? " Учителят мълчал, мълчал и после им казва: "Тази мелодия Аз създадох в момента! " Оттогава Учителят поддържаше тази мелодия. Като се завръща в България, Той я изпълни в класа само 2-3 пъти. Тя остана незабравима, но незаписана. Нямаше кой да я запише. Загубихме я. Но беше доста сложна мелодия.
към текста >>

През 1917 година цар Фердинанд заповяда да интернират Учителя във Варна, защото беше казал, че германците ще загубят войната.
Нямаше кой да я запише. Загубихме я. Но беше доста сложна мелодия. Трудна за запаметяване и трудна за изпълнение. Борис Николов През 1917 година цар Фердинанд заповяда да интернират Учителя във Варна, защото беше казал, че германците ще загубят войната. Докато беше интерниран във Варна, в онази студена зима през 1917 година, Учителят живееше в хотел "Лондон". Горе на четвъртия етаж, в една малка стаичка - Учителят се отопляваше с мангалче с дървени въглища, който Той сам си разпалваше. Там, на онова таванче, Учителят създаде песента "Ще се развеселя премного заради Господа." Посещаваха Го от време на време приятели от Варна. Сутрин излизаха на "Ташлъците" за изгрев слънце. Идваха и много братя и сестри от провинцията, отпускари от фронта и от селата.
към текста >>

Докато беше интерниран във Варна, в онази студена зима през 1917 година, Учителят живееше в хотел "Лондон".
Загубихме я. Но беше доста сложна мелодия. Трудна за запаметяване и трудна за изпълнение. Борис Николов През 1917 година цар Фердинанд заповяда да интернират Учителя във Варна, защото беше казал, че германците ще загубят войната. Докато беше интерниран във Варна, в онази студена зима през 1917 година, Учителят живееше в хотел "Лондон". Горе на четвъртия етаж, в една малка стаичка - Учителят се отопляваше с мангалче с дървени въглища, който Той сам си разпалваше. Там, на онова таванче, Учителят създаде песента "Ще се развеселя премного заради Господа." Посещаваха Го от време на време приятели от Варна. Сутрин излизаха на "Ташлъците" за изгрев слънце. Идваха и много братя и сестри от провинцията, отпускари от фронта и от селата. При тази скромна обстановка при мангалчето се водеха разговори - изливаха жалбите си, споделяха мъчнотиите си - тогава бяха тежки времена: Европейската война продължаваше.
към текста >>

Горе на четвъртия етаж, в една малка стаичка - Учителят се отопляваше с мангалче с дървени въглища, който Той сам си разпалваше.
Но беше доста сложна мелодия. Трудна за запаметяване и трудна за изпълнение. Борис Николов През 1917 година цар Фердинанд заповяда да интернират Учителя във Варна, защото беше казал, че германците ще загубят войната. Докато беше интерниран във Варна, в онази студена зима през 1917 година, Учителят живееше в хотел "Лондон". Горе на четвъртия етаж, в една малка стаичка - Учителят се отопляваше с мангалче с дървени въглища, който Той сам си разпалваше. Там, на онова таванче, Учителят създаде песента "Ще се развеселя премного заради Господа." Посещаваха Го от време на време приятели от Варна. Сутрин излизаха на "Ташлъците" за изгрев слънце. Идваха и много братя и сестри от провинцията, отпускари от фронта и от селата. При тази скромна обстановка при мангалчето се водеха разговори - изливаха жалбите си, споделяха мъчнотиите си - тогава бяха тежки времена: Европейската война продължаваше. Учителят пееше на приятелите новата песен "Ще се развеселя премного заради Господа".
към текста >>

Там, на онова таванче, Учителят създаде песента "Ще се развеселя премного заради Господа." Посещаваха Го от време на време приятели от Варна.
Трудна за запаметяване и трудна за изпълнение. Борис Николов През 1917 година цар Фердинанд заповяда да интернират Учителя във Варна, защото беше казал, че германците ще загубят войната. Докато беше интерниран във Варна, в онази студена зима през 1917 година, Учителят живееше в хотел "Лондон". Горе на четвъртия етаж, в една малка стаичка - Учителят се отопляваше с мангалче с дървени въглища, който Той сам си разпалваше. Там, на онова таванче, Учителят създаде песента "Ще се развеселя премного заради Господа." Посещаваха Го от време на време приятели от Варна. Сутрин излизаха на "Ташлъците" за изгрев слънце. Идваха и много братя и сестри от провинцията, отпускари от фронта и от селата. При тази скромна обстановка при мангалчето се водеха разговори - изливаха жалбите си, споделяха мъчнотиите си - тогава бяха тежки времена: Европейската война продължаваше. Учителят пееше на приятелите новата песен "Ще се развеселя премного заради Господа". Отначало Той им я свиреше на цигулка, пееше им я, докато те я научаваха.
към текста >>

Учителят пееше на приятелите новата песен "Ще се развеселя премного заради Господа".
Горе на четвъртия етаж, в една малка стаичка - Учителят се отопляваше с мангалче с дървени въглища, който Той сам си разпалваше. Там, на онова таванче, Учителят създаде песента "Ще се развеселя премного заради Господа." Посещаваха Го от време на време приятели от Варна. Сутрин излизаха на "Ташлъците" за изгрев слънце. Идваха и много братя и сестри от провинцията, отпускари от фронта и от селата. При тази скромна обстановка при мангалчето се водеха разговори - изливаха жалбите си, споделяха мъчнотиите си - тогава бяха тежки времена: Европейската война продължаваше. Учителят пееше на приятелите новата песен "Ще се развеселя премного заради Господа". Отначало Той им я свиреше на цигулка, пееше им я, докато те я научаваха. Но някои от приятелите пожелаха да се нотира песента, за да я изпратят и на другите приятели. Учителят, макар и малко неохотно, се съгласи и записаха песента. Той я изпълняваше свободно, пееше я според вдъхновението, а с него идваше и ритъмът на песента. А сега, като я записаха, Той ги накара да Му я изсвирят по нотите и се оказа, че мелодията е ограничена.
към текста >>

Учителят, макар и малко неохотно, се съгласи и записаха песента.
Идваха и много братя и сестри от провинцията, отпускари от фронта и от селата. При тази скромна обстановка при мангалчето се водеха разговори - изливаха жалбите си, споделяха мъчнотиите си - тогава бяха тежки времена: Европейската война продължаваше. Учителят пееше на приятелите новата песен "Ще се развеселя премного заради Господа". Отначало Той им я свиреше на цигулка, пееше им я, докато те я научаваха. Но някои от приятелите пожелаха да се нотира песента, за да я изпратят и на другите приятели. Учителят, макар и малко неохотно, се съгласи и записаха песента. Той я изпълняваше свободно, пееше я според вдъхновението, а с него идваше и ритъмът на песента. А сега, като я записаха, Той ги накара да Му я изсвирят по нотите и се оказа, че мелодията е ограничена. Учителят изрази отношението си към нотния запис образно тъй: "Ушихме й дрешка, но тя малко я стяга, ограничава я." Той не беше много доволен, че мелодията е стегната в тактове и ноти. Борис Николов Това значи, че не са дали на тази песен естествената, присъща й широта.
към текста >>

Учителят изрази отношението си към нотния запис образно тъй: "Ушихме й дрешка, но тя малко я стяга, ограничава я." Той не беше много доволен, че мелодията е стегната в тактове и ноти.
Отначало Той им я свиреше на цигулка, пееше им я, докато те я научаваха. Но някои от приятелите пожелаха да се нотира песента, за да я изпратят и на другите приятели. Учителят, макар и малко неохотно, се съгласи и записаха песента. Той я изпълняваше свободно, пееше я според вдъхновението, а с него идваше и ритъмът на песента. А сега, като я записаха, Той ги накара да Му я изсвирят по нотите и се оказа, че мелодията е ограничена. Учителят изрази отношението си към нотния запис образно тъй: "Ушихме й дрешка, но тя малко я стяга, ограничава я." Той не беше много доволен, че мелодията е стегната в тактове и ноти. Борис Николов Това значи, че не са дали на тази песен естествената, присъща й широта. Учителят казва в беседа: "Добре е да се изпълнява широко песента! Духовните песни се изпълняват с широта. На земята широтата е проекция на свободата от Духовния свят.
към текста >>

Учителят казва в беседа: "Добре е да се изпълнява широко песента!
Той я изпълняваше свободно, пееше я според вдъхновението, а с него идваше и ритъмът на песента. А сега, като я записаха, Той ги накара да Му я изсвирят по нотите и се оказа, че мелодията е ограничена. Учителят изрази отношението си към нотния запис образно тъй: "Ушихме й дрешка, но тя малко я стяга, ограничава я." Той не беше много доволен, че мелодията е стегната в тактове и ноти. Борис Николов Това значи, че не са дали на тази песен естествената, присъща й широта. Учителят казва в беседа: "Добре е да се изпълнява широко песента! Духовните песни се изпълняват с широта. На земята широтата е проекция на свободата от Духовния свят. А свободата в Духовния свят е присъща на човешката душа". Нестор Илиев Ние бяхме свидетели, когато Учителят даде песента "Фир-Фюр-Фен" на Търновския събор през 1922 година.
към текста >>

Ние бяхме свидетели, когато Учителят даде песента "Фир-Фюр-Фен" на Търновския събор през 1922 година.
Учителят казва в беседа: "Добре е да се изпълнява широко песента! Духовните песни се изпълняват с широта. На земята широтата е проекция на свободата от Духовния свят. А свободата в Духовния свят е присъща на човешката душа". Нестор Илиев Ние бяхме свидетели, когато Учителят даде песента "Фир-Фюр-Фен" на Търновския събор през 1922 година. Една сутрин Той я изпълни пред цялото събрание на събора. Неговият глас беше баритон. Но с такава сила и дълбочина изпълни тази песен, че приятелите останаха като гръмнати и известно време не можеха да мръднат. След това Учителят разреши тази песен да се запише и да се заучи и тя стана една от любимите песни на Братството. Към древния текст Той даде и български текст.
към текста >>

След това Учителят разреши тази песен да се запише и да се заучи и тя стана една от любимите песни на Братството.
Нестор Илиев Ние бяхме свидетели, когато Учителят даде песента "Фир-Фюр-Фен" на Търновския събор през 1922 година. Една сутрин Той я изпълни пред цялото събрание на събора. Неговият глас беше баритон. Но с такава сила и дълбочина изпълни тази песен, че приятелите останаха като гръмнати и известно време не можеха да мръднат. След това Учителят разреши тази песен да се запише и да се заучи и тя стана една от любимите песни на Братството. Към древния текст Той даде и български текст. И други песни на този древен език Учителят изпя. Но Той не позволяваше да се пеят тези песни, където и да е и пред когото и да е. Само при специални случаи и при хубаво хармонично състояние на присъстващите. Той ги нарече не песни, а окултни изпълнения.
към текста >>

И други песни на този древен език Учителят изпя.
Една сутрин Той я изпълни пред цялото събрание на събора. Неговият глас беше баритон. Но с такава сила и дълбочина изпълни тази песен, че приятелите останаха като гръмнати и известно време не можеха да мръднат. След това Учителят разреши тази песен да се запише и да се заучи и тя стана една от любимите песни на Братството. Към древния текст Той даде и български текст. И други песни на този древен език Учителят изпя. Но Той не позволяваше да се пеят тези песни, където и да е и пред когото и да е. Само при специални случаи и при хубаво хармонично състояние на присъстващите. Той ги нарече не песни, а окултни изпълнения. Вижте какво скрито име даде Учителят. За окултните песни имаше широко понятие, за което Той е говорил.
към текста >>

Вижте какво скрито име даде Учителят.
Към древния текст Той даде и български текст. И други песни на този древен език Учителят изпя. Но Той не позволяваше да се пеят тези песни, където и да е и пред когото и да е. Само при специални случаи и при хубаво хармонично състояние на присъстващите. Той ги нарече не песни, а окултни изпълнения. Вижте какво скрито име даде Учителят. За окултните песни имаше широко понятие, за което Той е говорил. Те упражняваха своето действие по закони и пътища, които ние не познаваме. Борис Николов Той създаваше понякога песни по повод на общия братски живот. При една екскурзия на Рила сядаме да си починем на една хубава полянка край езерото, а една сестра седнала далеч от групата и се е умъчнила нещо и плаче.
към текста >>

Учителят я гледа и започва да пее песен, която се отнася за нея: "Да имаш вяра".
За окултните песни имаше широко понятие, за което Той е говорил. Те упражняваха своето действие по закони и пътища, които ние не познаваме. Борис Николов Той създаваше понякога песни по повод на общия братски живот. При една екскурзия на Рила сядаме да си починем на една хубава полянка край езерото, а една сестра седнала далеч от групата и се е умъчнила нещо и плаче. Учителят я гледа и започва да пее песен, която се отнася за нея: "Да имаш вяра". Създаде я в момента. Приятелите го последваха и запяха. Сестрата усети влиянието на тази песен, отърси се от тъгата си, дойде при нас, запя и тя с нас и състоянието й се промени. Това бе Катя Грива. Учителят създаде и други песни в присъствието на братя и сестри, които преживяваха тежки изпитания, държаха изпити и Той с един лекичък музикален мотив трансформираше състоянието им.
към текста >>

Учителят създаде и други песни в присъствието на братя и сестри, които преживяваха тежки изпитания, държаха изпити и Той с един лекичък музикален мотив трансформираше състоянието им.
Учителят я гледа и започва да пее песен, която се отнася за нея: "Да имаш вяра". Създаде я в момента. Приятелите го последваха и запяха. Сестрата усети влиянието на тази песен, отърси се от тъгата си, дойде при нас, запя и тя с нас и състоянието й се промени. Това бе Катя Грива. Учителят създаде и други песни в присъствието на братя и сестри, които преживяваха тежки изпитания, държаха изпити и Той с един лекичък музикален мотив трансформираше състоянието им. Такива опитности имаха Паша Теодорова, Савка Керемидчиева, Мария Тодорова и по повод техните състояния Учителят създаде песни. Тези песни са един метод за трансформиране на трудни състояния, през които минава човек. В самата песнопойка отзад е дадено по какъв повод е дадена песента. Борис Николов Веднъж сестра Паша Теодорова, стенографката на Учителя, стои раз- плакана, умъчнена в стаята на "Опълченска" 66, където Учителят живееше.
към текста >>

Такива опитности имаха Паша Теодорова, Савка Керемидчиева, Мария Тодорова и по повод техните състояния Учителят създаде песни.
Създаде я в момента. Приятелите го последваха и запяха. Сестрата усети влиянието на тази песен, отърси се от тъгата си, дойде при нас, запя и тя с нас и състоянието й се промени. Това бе Катя Грива. Учителят създаде и други песни в присъствието на братя и сестри, които преживяваха тежки изпитания, държаха изпити и Той с един лекичък музикален мотив трансформираше състоянието им. Такива опитности имаха Паша Теодорова, Савка Керемидчиева, Мария Тодорова и по повод техните състояния Учителят създаде песни. Тези песни са един метод за трансформиране на трудни състояния, през които минава човек. В самата песнопойка отзад е дадено по какъв повод е дадена песента. Борис Николов Веднъж сестра Паша Теодорова, стенографката на Учителя, стои раз- плакана, умъчнена в стаята на "Опълченска" 66, където Учителят живееше. Преминавала през такова състояние - имала причина, имало е и повод за състоянието й.
към текста >>

Веднъж сестра Паша Теодорова, стенографката на Учителя, стои раз- плакана, умъчнена в стаята на "Опълченска" 66, където Учителят живееше.
Учителят създаде и други песни в присъствието на братя и сестри, които преживяваха тежки изпитания, държаха изпити и Той с един лекичък музикален мотив трансформираше състоянието им. Такива опитности имаха Паша Теодорова, Савка Керемидчиева, Мария Тодорова и по повод техните състояния Учителят създаде песни. Тези песни са един метод за трансформиране на трудни състояния, през които минава човек. В самата песнопойка отзад е дадено по какъв повод е дадена песента. Борис Николов Веднъж сестра Паша Теодорова, стенографката на Учителя, стои раз- плакана, умъчнена в стаята на "Опълченска" 66, където Учителят живееше. Преминавала през такова състояние - имала причина, имало е и повод за състоянието й. Учителят влиза в стаята и като я вижда така разстроена, не я разпитва нищо, само взема цигулката и й изсвирва няколко пъти една мелодия. Състоянието й се трансформира, превръща се в успокоение, в състояние за възприемане на света спокойно и нормално. Тя заобичва тази мелодия и често си я тананика и пее. Използвала я при нужда за същия лек.
към текста >>

Учителят влиза в стаята и като я вижда така разстроена, не я разпитва нищо, само взема цигулката и й изсвирва няколко пъти една мелодия.
Тези песни са един метод за трансформиране на трудни състояния, през които минава човек. В самата песнопойка отзад е дадено по какъв повод е дадена песента. Борис Николов Веднъж сестра Паша Теодорова, стенографката на Учителя, стои раз- плакана, умъчнена в стаята на "Опълченска" 66, където Учителят живееше. Преминавала през такова състояние - имала причина, имало е и повод за състоянието й. Учителят влиза в стаята и като я вижда така разстроена, не я разпитва нищо, само взема цигулката и й изсвирва няколко пъти една мелодия. Състоянието й се трансформира, превръща се в успокоение, в състояние за възприемане на света спокойно и нормално. Тя заобичва тази мелодия и често си я тананика и пее. Използвала я при нужда за същия лек. Мелодия - 15: от песнарката. Борис Николов
към текста >>

Присъствах, когато Учителят даде песента "Духът ми шепне това".
Тя заобичва тази мелодия и често си я тананика и пее. Използвала я при нужда за същия лек. Мелодия - 15: от песнарката. Борис Николов В един период от моя житейски път бях поставена да разрешавам много големи лични проблеми, бях много притеснена, със снижено самочувствие и направо срината до земята. Присъствах, когато Учителят даде песента "Духът ми шепне това". Той изпя думите: "Аз в живота ще благувам. Духът и душата ми шепнат това". Когато ги чух, бях в онова състояние, което описах. Постепенно състоянието ми се трансформира, аз се освободих и забравих в този момент за своето притеснение. Песента бе отхвърлила похлупака над мене, който ме притискаше.
към текста >>

Учителят е седнал пред пианото.
Постепенно състоянието ми се трансформира, аз се освободих и забравих в този момент за своето притеснение. Песента бе отхвърлила похлупака над мене, който ме притискаше. Елена Андреева Връщам се от града изморена. Надникнах през прозореца в Салона. Учителят е седнал пред пианото. Около Него се е събрала една малка групичка. Изчезна всяка умора. Влязох, приближих и седнах мълчаливо на един стол при другите. Той говори за музиката. Някои пишат.
към текста >>

Бяхме в околността на разходка." Учителят ни накара да изпеем за тях песента още 1,2,3 пъти.
По едно време по прозорците се струпват лица на млади момичета ученички. Той стана. И ние след Него излязохме. На вратата ни посрещна преподавателката на тези ученички от училището за милосърдни сестри при Червен кръст. Тя като да се извиняваше, каза: "Привлече ни хубавото пеене, хубавата песен. Бяхме в околността на разходка." Учителят ни накара да изпеем за тях песента още 1,2,3 пъти. Момичетата запяха с нас. Научиха я. Записаха си и думите. После Учителят им каза няколко мъдри слова. Те Го гледаха с интерес, ние - с възхищение.
към текста >>

После Учителят им каза няколко мъдри слова.
Тя като да се извиняваше, каза: "Привлече ни хубавото пеене, хубавата песен. Бяхме в околността на разходка." Учителят ни накара да изпеем за тях песента още 1,2,3 пъти. Момичетата запяха с нас. Научиха я. Записаха си и думите. После Учителят им каза няколко мъдри слова. Те Го гледаха с интерес, ние - с възхищение. Всички Му целунаха ръка и си отидоха, тананикайки новата песен и подскачайки като птички. Наталия Чакова Веднъж, в общия клас в салона на Изгрева, Учителят изпя два пъти цялата молитва "Отче наш". Отначало до края я изпя с чуство на вяра в Бога, с дълбочина, която отиваше към изворите на живота, с чувство за стремеж към Бога и целият този обхват от дълбочина и стремеж към Небесните висоти, създаде у нас усещане за всеобхватността на Вселената.
към текста >>

Веднъж, в общия клас в салона на Изгрева, Учителят изпя два пъти цялата молитва "Отче наш".
Записаха си и думите. После Учителят им каза няколко мъдри слова. Те Го гледаха с интерес, ние - с възхищение. Всички Му целунаха ръка и си отидоха, тананикайки новата песен и подскачайки като птички. Наталия Чакова Веднъж, в общия клас в салона на Изгрева, Учителят изпя два пъти цялата молитва "Отче наш". Отначало до края я изпя с чуство на вяра в Бога, с дълбочина, която отиваше към изворите на живота, с чувство за стремеж към Бога и целият този обхват от дълбочина и стремеж към Небесните висоти, създаде у нас усещане за всеобхватността на Вселената. Ние всички слушахме задъхани, като че някаква струна в нас бе задвижена и чрез нея усетихме дълбочината и висотата на цялото Мироздание, което се изля чрез песента на Учителя "Отче наш". Това беше много съществен и свещен момент в живота ми. Такова нещо никога не съм преживявала друг път. Такава дълбочина имаше в тази песен, че ние преживяхме цялото състояние на слизането на Духа в материята и Неговия стремеж да я одухотвори.
към текста >>

Ние всички слушахме задъхани, като че някаква струна в нас бе задвижена и чрез нея усетихме дълбочината и висотата на цялото Мироздание, което се изля чрез песента на Учителя "Отче наш".
Те Го гледаха с интерес, ние - с възхищение. Всички Му целунаха ръка и си отидоха, тананикайки новата песен и подскачайки като птички. Наталия Чакова Веднъж, в общия клас в салона на Изгрева, Учителят изпя два пъти цялата молитва "Отче наш". Отначало до края я изпя с чуство на вяра в Бога, с дълбочина, която отиваше към изворите на живота, с чувство за стремеж към Бога и целият този обхват от дълбочина и стремеж към Небесните висоти, създаде у нас усещане за всеобхватността на Вселената. Ние всички слушахме задъхани, като че някаква струна в нас бе задвижена и чрез нея усетихме дълбочината и висотата на цялото Мироздание, което се изля чрез песента на Учителя "Отче наш". Това беше много съществен и свещен момент в живота ми. Такова нещо никога не съм преживявала друг път. Такава дълбочина имаше в тази песен, че ние преживяхме цялото състояние на слизането на Духа в материята и Неговия стремеж да я одухотвори. След това изпитахме с душите си оня образ за Бога, който Учителят създаде у нас чрез песента, като вечен стремеж за възвисяване и полет на човешката душа към Небесните висоти, които обхващат цялата Вселена. Това бе незабравимо преживяване.
към текста >>

След това изпитахме с душите си оня образ за Бога, който Учителят създаде у нас чрез песента, като вечен стремеж за възвисяване и полет на човешката душа към Небесните висоти, които обхващат цялата Вселена.
Отначало до края я изпя с чуство на вяра в Бога, с дълбочина, която отиваше към изворите на живота, с чувство за стремеж към Бога и целият този обхват от дълбочина и стремеж към Небесните висоти, създаде у нас усещане за всеобхватността на Вселената. Ние всички слушахме задъхани, като че някаква струна в нас бе задвижена и чрез нея усетихме дълбочината и висотата на цялото Мироздание, което се изля чрез песента на Учителя "Отче наш". Това беше много съществен и свещен момент в живота ми. Такова нещо никога не съм преживявала друг път. Такава дълбочина имаше в тази песен, че ние преживяхме цялото състояние на слизането на Духа в материята и Неговия стремеж да я одухотвори. След това изпитахме с душите си оня образ за Бога, който Учителят създаде у нас чрез песента, като вечен стремеж за възвисяване и полет на човешката душа към Небесните висоти, които обхващат цялата Вселена. Това бе незабравимо преживяване. В този период нямаше подготвени музиканти, които да я запишат. Два пъти по различно време Учителят я изпя на Изгрева. Когато я пееше, Той ставаше от стола пред катедрата си и стоешком я пееше. Той я пееше пред нас, но тя бе предназначена за съществата от Духовния свят и от Божествения свят.
към текста >>

Два пъти по различно време Учителят я изпя на Изгрева.
Такова нещо никога не съм преживявала друг път. Такава дълбочина имаше в тази песен, че ние преживяхме цялото състояние на слизането на Духа в материята и Неговия стремеж да я одухотвори. След това изпитахме с душите си оня образ за Бога, който Учителят създаде у нас чрез песента, като вечен стремеж за възвисяване и полет на човешката душа към Небесните висоти, които обхващат цялата Вселена. Това бе незабравимо преживяване. В този период нямаше подготвени музиканти, които да я запишат. Два пъти по различно време Учителят я изпя на Изгрева. Когато я пееше, Той ставаше от стола пред катедрата си и стоешком я пееше. Той я пееше пред нас, но тя бе предназначена за съществата от Духовния свят и от Божествения свят. Чрез тази песен Той обедини цялата Вселена в Едно. Всемировият Учител беше пред нас. Той изпя "Отче наш" два пъти за жителите на Вселената.
към текста >>

Всемировият Учител беше пред нас.
В този период нямаше подготвени музиканти, които да я запишат. Два пъти по различно време Учителят я изпя на Изгрева. Когато я пееше, Той ставаше от стола пред катедрата си и стоешком я пееше. Той я пееше пред нас, но тя бе предназначена за съществата от Духовния свят и от Божествения свят. Чрез тази песен Той обедини цялата Вселена в Едно. Всемировият Учител беше пред нас. Той изпя "Отче наш" два пъти за жителите на Вселената. Друг път в историята на човечеството и за онези същества от Духовния и Божествения Свят това нещо няма да се повтори, защото Всемировият Учител за пръв път бе слязал на земята и за пръв път пя "Отче наш" на български език за Вселената. Амин! Елена Андреева Вечерта на трапезата имаше 15-20 души гости. Водеха се интересни разговори.
към текста >>

Друг път в историята на човечеството и за онези същества от Духовния и Божествения Свят това нещо няма да се повтори, защото Всемировият Учител за пръв път бе слязал на земята и за пръв път пя "Отче наш" на български език за Вселената. Амин!
Когато я пееше, Той ставаше от стола пред катедрата си и стоешком я пееше. Той я пееше пред нас, но тя бе предназначена за съществата от Духовния свят и от Божествения свят. Чрез тази песен Той обедини цялата Вселена в Едно. Всемировият Учител беше пред нас. Той изпя "Отче наш" два пъти за жителите на Вселената. Друг път в историята на човечеството и за онези същества от Духовния и Божествения Свят това нещо няма да се повтори, защото Всемировият Учител за пръв път бе слязал на земята и за пръв път пя "Отче наш" на български език за Вселената. Амин! Елена Андреева Вечерта на трапезата имаше 15-20 души гости. Водеха се интересни разговори. Времето, прекарано при Учителя е всякога много ценно и приятно. Към 9 часа всички се разотидоха.
към текста >>

Времето, прекарано при Учителя е всякога много ценно и приятно.
Той изпя "Отче наш" два пъти за жителите на Вселената. Друг път в историята на човечеството и за онези същества от Духовния и Божествения Свят това нещо няма да се повтори, защото Всемировият Учител за пръв път бе слязал на земята и за пръв път пя "Отче наш" на български език за Вселената. Амин! Елена Андреева Вечерта на трапезата имаше 15-20 души гости. Водеха се интересни разговори. Времето, прекарано при Учителя е всякога много ценно и приятно. Към 9 часа всички се разотидоха. Прибра се и Учителят горе в стаята си. За мен бе приготвена една кушетка в трапезарията на "Опълченска" 66, дето обикновено нощуваха гости от провинцията. Старата сестра Янакиева се залови да мие чиниите и тихичко тананикаше един мотив от "Идилията" на Учителя. Аз бях седнал на едно малко столче до печката и като я слушак как пее, казах й: "Сестра Янакиева, ако имах цигулка бих хванал (възпроизвел) тази мелодия без ноти.
към текста >>

Прибра се и Учителят горе в стаята си.
Елена Андреева Вечерта на трапезата имаше 15-20 души гости. Водеха се интересни разговори. Времето, прекарано при Учителя е всякога много ценно и приятно. Към 9 часа всички се разотидоха. Прибра се и Учителят горе в стаята си. За мен бе приготвена една кушетка в трапезарията на "Опълченска" 66, дето обикновено нощуваха гости от провинцията. Старата сестра Янакиева се залови да мие чиниите и тихичко тананикаше един мотив от "Идилията" на Учителя. Аз бях седнал на едно малко столче до печката и като я слушак как пее, казах й: "Сестра Янакиева, ако имах цигулка бих хванал (възпроизвел) тази мелодия без ноти. Аз съм слухар и ноти не ми трябват". Взех от кофата лопатката за въглища и машата, сложих лопатката под брадата като цигулка, а машата в дясната ръка вместо лък и започнах да тегля по въображаемата цигулка.
към текста >>

За мен бе приготвена една кушетка в трапезарията на "Опълченска" 66, дето обикновено нощуваха гости от провинцията.
Вечерта на трапезата имаше 15-20 души гости. Водеха се интересни разговори. Времето, прекарано при Учителя е всякога много ценно и приятно. Към 9 часа всички се разотидоха. Прибра се и Учителят горе в стаята си. За мен бе приготвена една кушетка в трапезарията на "Опълченска" 66, дето обикновено нощуваха гости от провинцията. Старата сестра Янакиева се залови да мие чиниите и тихичко тананикаше един мотив от "Идилията" на Учителя. Аз бях седнал на едно малко столче до печката и като я слушак как пее, казах й: "Сестра Янакиева, ако имах цигулка бих хванал (възпроизвел) тази мелодия без ноти. Аз съм слухар и ноти не ми трябват". Взех от кофата лопатката за въглища и машата, сложих лопатката под брадата като цигулка, а машата в дясната ръка вместо лък и започнах да тегля по въображаемата цигулка. Тя ме погледна, засмя се и продължи да пее тихо.
към текста >>

Старата сестра Янакиева се залови да мие чиниите и тихичко тананикаше един мотив от "Идилията" на Учителя.
Водеха се интересни разговори. Времето, прекарано при Учителя е всякога много ценно и приятно. Към 9 часа всички се разотидоха. Прибра се и Учителят горе в стаята си. За мен бе приготвена една кушетка в трапезарията на "Опълченска" 66, дето обикновено нощуваха гости от провинцията. Старата сестра Янакиева се залови да мие чиниите и тихичко тананикаше един мотив от "Идилията" на Учителя. Аз бях седнал на едно малко столче до печката и като я слушак как пее, казах й: "Сестра Янакиева, ако имах цигулка бих хванал (възпроизвел) тази мелодия без ноти. Аз съм слухар и ноти не ми трябват". Взех от кофата лопатката за въглища и машата, сложих лопатката под брадата като цигулка, а машата в дясната ръка вместо лък и започнах да тегля по въображаемата цигулка. Тя ме погледна, засмя се и продължи да пее тихо. В това време се чуха стъпки по стълбището - стъпките на Учителя.
към текста >>

В това време се чуха стъпки по стълбището - стъпките на Учителя.
Старата сестра Янакиева се залови да мие чиниите и тихичко тананикаше един мотив от "Идилията" на Учителя. Аз бях седнал на едно малко столче до печката и като я слушак как пее, казах й: "Сестра Янакиева, ако имах цигулка бих хванал (възпроизвел) тази мелодия без ноти. Аз съм слухар и ноти не ми трябват". Взех от кофата лопатката за въглища и машата, сложих лопатката под брадата като цигулка, а машата в дясната ръка вместо лък и започнах да тегля по въображаемата цигулка. Тя ме погледна, засмя се и продължи да пее тихо. В това време се чуха стъпки по стълбището - стъпките на Учителя. За да не ме завари с въображаемата цигулка, хвърлих лопатката и машата в кофата. Вратата се отвори, Учителят се обърна весело към мене и ме запита; "Искаш ли цигулка? " Аз бях изненадан! Не можех да допусна, че Учителят вижда през тавана, за да дойде да се отзове на едно такова дребно (нищожно) желание, но като си направих преценка, после разбрах, че това е било у мене едно чисто, съкровено, идейно бих казал, желание, което Той пожелал да осъществи. Аз нищо не отвърнах, но сестрата поясни: "Той, братът, тъкмо бе взел лопатката и машата от кофата и свиреше с тях вместо с цигулка".
към текста >>

Вратата се отвори, Учителят се обърна весело към мене и ме запита; "Искаш ли цигулка?
Аз съм слухар и ноти не ми трябват". Взех от кофата лопатката за въглища и машата, сложих лопатката под брадата като цигулка, а машата в дясната ръка вместо лък и започнах да тегля по въображаемата цигулка. Тя ме погледна, засмя се и продължи да пее тихо. В това време се чуха стъпки по стълбището - стъпките на Учителя. За да не ме завари с въображаемата цигулка, хвърлих лопатката и машата в кофата. Вратата се отвори, Учителят се обърна весело към мене и ме запита; "Искаш ли цигулка? " Аз бях изненадан! Не можех да допусна, че Учителят вижда през тавана, за да дойде да се отзове на едно такова дребно (нищожно) желание, но като си направих преценка, после разбрах, че това е било у мене едно чисто, съкровено, идейно бих казал, желание, което Той пожелал да осъществи. Аз нищо не отвърнах, но сестрата поясни: "Той, братът, тъкмо бе взел лопатката и машата от кофата и свиреше с тях вместо с цигулка". Тогава Учителят рече: "Ела, сестра, горе да донесеш на брата една цигулка да си посвири". Отиде сестра Янакиева горе след Учителя и след малко се върна с цигулка и лък в ръце.
към текста >>

Не можех да допусна, че Учителят вижда през тавана, за да дойде да се отзове на едно такова дребно (нищожно) желание, но като си направих преценка, после разбрах, че това е било у мене едно чисто, съкровено, идейно бих казал, желание, което Той пожелал да осъществи.
Тя ме погледна, засмя се и продължи да пее тихо. В това време се чуха стъпки по стълбището - стъпките на Учителя. За да не ме завари с въображаемата цигулка, хвърлих лопатката и машата в кофата. Вратата се отвори, Учителят се обърна весело към мене и ме запита; "Искаш ли цигулка? " Аз бях изненадан! Не можех да допусна, че Учителят вижда през тавана, за да дойде да се отзове на едно такова дребно (нищожно) желание, но като си направих преценка, после разбрах, че това е било у мене едно чисто, съкровено, идейно бих казал, желание, което Той пожелал да осъществи. Аз нищо не отвърнах, но сестрата поясни: "Той, братът, тъкмо бе взел лопатката и машата от кофата и свиреше с тях вместо с цигулка". Тогава Учителят рече: "Ела, сестра, горе да донесеш на брата една цигулка да си посвири". Отиде сестра Янакиева горе след Учителя и след малко се върна с цигулка и лък в ръце. Даде ми ги и докато опитвах струните с пръсти, за да настроя цигулката, ето Учителят слезе и Той с цигулка и лък в ръка. "Ела - казва - сега да свирим заедно".
към текста >>

Тогава Учителят рече: "Ела, сестра, горе да донесеш на брата една цигулка да си посвири".
За да не ме завари с въображаемата цигулка, хвърлих лопатката и машата в кофата. Вратата се отвори, Учителят се обърна весело към мене и ме запита; "Искаш ли цигулка? " Аз бях изненадан! Не можех да допусна, че Учителят вижда през тавана, за да дойде да се отзове на едно такова дребно (нищожно) желание, но като си направих преценка, после разбрах, че това е било у мене едно чисто, съкровено, идейно бих казал, желание, което Той пожелал да осъществи. Аз нищо не отвърнах, но сестрата поясни: "Той, братът, тъкмо бе взел лопатката и машата от кофата и свиреше с тях вместо с цигулка". Тогава Учителят рече: "Ела, сестра, горе да донесеш на брата една цигулка да си посвири". Отиде сестра Янакиева горе след Учителя и след малко се върна с цигулка и лък в ръце. Даде ми ги и докато опитвах струните с пръсти, за да настроя цигулката, ето Учителят слезе и Той с цигулка и лък в ръка. "Ела - казва - сега да свирим заедно". Най-напред Той ме накара да Му свиря тропливи български хора и ръченици, каквито вече свирех доста сръчно. След това започна преподаването на "Идилията" - Учителят изсвири първия пасаж и ме накара да го изсвиря и аз.
към текста >>

Отиде сестра Янакиева горе след Учителя и след малко се върна с цигулка и лък в ръце.
Вратата се отвори, Учителят се обърна весело към мене и ме запита; "Искаш ли цигулка? " Аз бях изненадан! Не можех да допусна, че Учителят вижда през тавана, за да дойде да се отзове на едно такова дребно (нищожно) желание, но като си направих преценка, после разбрах, че това е било у мене едно чисто, съкровено, идейно бих казал, желание, което Той пожелал да осъществи. Аз нищо не отвърнах, но сестрата поясни: "Той, братът, тъкмо бе взел лопатката и машата от кофата и свиреше с тях вместо с цигулка". Тогава Учителят рече: "Ела, сестра, горе да донесеш на брата една цигулка да си посвири". Отиде сестра Янакиева горе след Учителя и след малко се върна с цигулка и лък в ръце. Даде ми ги и докато опитвах струните с пръсти, за да настроя цигулката, ето Учителят слезе и Той с цигулка и лък в ръка. "Ела - казва - сега да свирим заедно". Най-напред Той ме накара да Му свиря тропливи български хора и ръченици, каквито вече свирех доста сръчно. След това започна преподаването на "Идилията" - Учителят изсвири първия пасаж и ме накара да го изсвиря и аз. Аз го изсвирих.
към текста >>

Даде ми ги и докато опитвах струните с пръсти, за да настроя цигулката, ето Учителят слезе и Той с цигулка и лък в ръка.
" Аз бях изненадан! Не можех да допусна, че Учителят вижда през тавана, за да дойде да се отзове на едно такова дребно (нищожно) желание, но като си направих преценка, после разбрах, че това е било у мене едно чисто, съкровено, идейно бих казал, желание, което Той пожелал да осъществи. Аз нищо не отвърнах, но сестрата поясни: "Той, братът, тъкмо бе взел лопатката и машата от кофата и свиреше с тях вместо с цигулка". Тогава Учителят рече: "Ела, сестра, горе да донесеш на брата една цигулка да си посвири". Отиде сестра Янакиева горе след Учителя и след малко се върна с цигулка и лък в ръце. Даде ми ги и докато опитвах струните с пръсти, за да настроя цигулката, ето Учителят слезе и Той с цигулка и лък в ръка. "Ела - казва - сега да свирим заедно". Най-напред Той ме накара да Му свиря тропливи български хора и ръченици, каквито вече свирех доста сръчно. След това започна преподаването на "Идилията" - Учителят изсвири първия пасаж и ме накара да го изсвиря и аз. Аз го изсвирих. След това още няколко пасажа, докато просвирихме цялата.
към текста >>

След това започна преподаването на "Идилията" - Учителят изсвири първия пасаж и ме накара да го изсвиря и аз.
Тогава Учителят рече: "Ела, сестра, горе да донесеш на брата една цигулка да си посвири". Отиде сестра Янакиева горе след Учителя и след малко се върна с цигулка и лък в ръце. Даде ми ги и докато опитвах струните с пръсти, за да настроя цигулката, ето Учителят слезе и Той с цигулка и лък в ръка. "Ела - казва - сега да свирим заедно". Най-напред Той ме накара да Му свиря тропливи български хора и ръченици, каквито вече свирех доста сръчно. След това започна преподаването на "Идилията" - Учителят изсвири първия пасаж и ме накара да го изсвиря и аз. Аз го изсвирих. След това още няколко пасажа, докато просвирихме цялата. После Учителят ме накара сам да я изсвиря, като ме спираше, дето допущам грешки и отново повтарях. Така се занимавахме с Учителя точно три часа - от 9 до 12 полунощ, след което Той отиде в стаята Си. Тези три часа, преживени с Учителя, за мене ще останат паметни през хилядолетията!
към текста >>

После Учителят ме накара сам да я изсвиря, като ме спираше, дето допущам грешки и отново повтарях.
"Ела - казва - сега да свирим заедно". Най-напред Той ме накара да Му свиря тропливи български хора и ръченици, каквито вече свирех доста сръчно. След това започна преподаването на "Идилията" - Учителят изсвири първия пасаж и ме накара да го изсвиря и аз. Аз го изсвирих. След това още няколко пасажа, докато просвирихме цялата. После Учителят ме накара сам да я изсвиря, като ме спираше, дето допущам грешки и отново повтарях. Така се занимавахме с Учителя точно три часа - от 9 до 12 полунощ, след което Той отиде в стаята Си. Тези три часа, преживени с Учителя, за мене ще останат паметни през хилядолетията! В резултат аз усвоих "Идилията". И до днес я изпълнявам с моята цигулка. Но онова, което преживях при тази ми среща с Учителя, при онази обстановка в стаята на сестра Василка, не мога да опиша с думи.
към текста >>

Така се занимавахме с Учителя точно три часа - от 9 до 12 полунощ, след което Той отиде в стаята Си.
Най-напред Той ме накара да Му свиря тропливи български хора и ръченици, каквито вече свирех доста сръчно. След това започна преподаването на "Идилията" - Учителят изсвири първия пасаж и ме накара да го изсвиря и аз. Аз го изсвирих. След това още няколко пасажа, докато просвирихме цялата. После Учителят ме накара сам да я изсвиря, като ме спираше, дето допущам грешки и отново повтарях. Така се занимавахме с Учителя точно три часа - от 9 до 12 полунощ, след което Той отиде в стаята Си. Тези три часа, преживени с Учителя, за мене ще останат паметни през хилядолетията! В резултат аз усвоих "Идилията". И до днес я изпълнявам с моята цигулка. Но онова, което преживях при тази ми среща с Учителя, при онази обстановка в стаята на сестра Василка, не мога да опиша с думи. "Идилията". Това са пречистени народни мотиви.
към текста >>

Тези три часа, преживени с Учителя, за мене ще останат паметни през хилядолетията!
След това започна преподаването на "Идилията" - Учителят изсвири първия пасаж и ме накара да го изсвиря и аз. Аз го изсвирих. След това още няколко пасажа, докато просвирихме цялата. После Учителят ме накара сам да я изсвиря, като ме спираше, дето допущам грешки и отново повтарях. Така се занимавахме с Учителя точно три часа - от 9 до 12 полунощ, след което Той отиде в стаята Си. Тези три часа, преживени с Учителя, за мене ще останат паметни през хилядолетията! В резултат аз усвоих "Идилията". И до днес я изпълнявам с моята цигулка. Но онова, което преживях при тази ми среща с Учителя, при онази обстановка в стаята на сестра Василка, не мога да опиша с думи. "Идилията". Това са пречистени народни мотиви. За тях Учителят казва: "Аз съм работил двадесет години върху българската музика, за да я пречистя".
към текста >>

Но онова, което преживях при тази ми среща с Учителя, при онази обстановка в стаята на сестра Василка, не мога да опиша с думи.
После Учителят ме накара сам да я изсвиря, като ме спираше, дето допущам грешки и отново повтарях. Така се занимавахме с Учителя точно три часа - от 9 до 12 полунощ, след което Той отиде в стаята Си. Тези три часа, преживени с Учителя, за мене ще останат паметни през хилядолетията! В резултат аз усвоих "Идилията". И до днес я изпълнявам с моята цигулка. Но онова, което преживях при тази ми среща с Учителя, при онази обстановка в стаята на сестра Василка, не мога да опиша с думи. "Идилията". Това са пречистени народни мотиви. За тях Учителят казва: "Аз съм работил двадесет години върху българската музика, за да я пречистя". В "Идилията" са дадени мотивите на една пасторална симфония. За в бъдеще ще се роди майстор-музикант, който ще я разработи. Онова, което Учителят е посял, ще принесе плод за благото на цялото човечество.
към текста >>

За тях Учителят казва: "Аз съм работил двадесет години върху българската музика, за да я пречистя".
Тези три часа, преживени с Учителя, за мене ще останат паметни през хилядолетията! В резултат аз усвоих "Идилията". И до днес я изпълнявам с моята цигулка. Но онова, което преживях при тази ми среща с Учителя, при онази обстановка в стаята на сестра Василка, не мога да опиша с думи. "Идилията". Това са пречистени народни мотиви. За тях Учителят казва: "Аз съм работил двадесет години върху българската музика, за да я пречистя". В "Идилията" са дадени мотивите на една пасторална симфония. За в бъдеще ще се роди майстор-музикант, който ще я разработи. Онова, което Учителят е посял, ще принесе плод за благото на цялото човечество. Петър Камбуров Учителят даде на 20 декември 1932 година следната песен на старинен език.
към текста >>

Онова, което Учителят е посял, ще принесе плод за благото на цялото човечество.
Но онова, което преживях при тази ми среща с Учителя, при онази обстановка в стаята на сестра Василка, не мога да опиша с думи. "Идилията". Това са пречистени народни мотиви. За тях Учителят казва: "Аз съм работил двадесет години върху българската музика, за да я пречистя". В "Идилията" са дадени мотивите на една пасторална симфония. За в бъдеще ще се роди майстор-музикант, който ще я разработи. Онова, което Учителят е посял, ще принесе плод за благото на цялото човечество. Петър Камбуров Учителят даде на 20 декември 1932 година следната песен на старинен език. МЕР ХАИНЗИ ВЕХЕР ДЕ ХАНЗИ СИЛМЕН BE ХАНЗУ
към текста >>

Учителят даде на 20 декември 1932 година следната песен на старинен език.
За тях Учителят казва: "Аз съм работил двадесет години върху българската музика, за да я пречистя". В "Идилията" са дадени мотивите на една пасторална симфония. За в бъдеще ще се роди майстор-музикант, който ще я разработи. Онова, което Учителят е посял, ще принесе плод за благото на цялото човечество. Петър Камбуров Учителят даде на 20 декември 1932 година следната песен на старинен език. МЕР ХАИНЗИ ВЕХЕР ДЕ ХАНЗИ СИЛМЕН BE ХАНЗУ ХИДАР КОНЗУ ТИЛ ШИАМЕН ХАРЕНЗУ
към текста >>

В превод от Учителя това означава: "Всичко в живота е постижимо, когато времето е добро и ние сме разумни.
ХИДАР КОНЗУ ТИЛ ШИАМЕН ХАРЕНЗУ ЗИА КУК МЕХРЕНЗУ ТИА ЛУ ФАР ДАРУ ШАНТАЛИ МЕР БЕХУР В превод от Учителя това означава: "Всичко в живота е постижимо, когато времето е добро и ние сме разумни. В доброто е основата. В разумността е целта, в която Божият Дух гради далечните бъднини." Това Учителят даде и облече в мелодия. Мария Златева Учителят и няколко братя и сестри - музиканти - са в салона при пианото.
към текста >>

Това Учителят даде и облече в мелодия.
ТИА ЛУ ФАР ДАРУ ШАНТАЛИ МЕР БЕХУР В превод от Учителя това означава: "Всичко в живота е постижимо, когато времето е добро и ние сме разумни. В доброто е основата. В разумността е целта, в която Божият Дух гради далечните бъднини." Това Учителят даде и облече в мелодия. Мария Златева Учителят и няколко братя и сестри - музиканти - са в салона при пианото. Учителят казва: "Я изсвирете нещо ваше". Един от братята изсвирва малка негова работа. Това е брат Галилей Величков.
към текста >>

Учителят и няколко братя и сестри - музиканти - са в салона при пианото.
В превод от Учителя това означава: "Всичко в живота е постижимо, когато времето е добро и ние сме разумни. В доброто е основата. В разумността е целта, в която Божият Дух гради далечните бъднини." Това Учителят даде и облече в мелодия. Мария Златева Учителят и няколко братя и сестри - музиканти - са в салона при пианото. Учителят казва: "Я изсвирете нещо ваше". Един от братята изсвирва малка негова работа. Това е брат Галилей Величков. След малко в същата тоналност Учителят започва песента "Иде, иде, сам Той иде". Изсвирват я няколко пъти с цигулката, записват я.
към текста >>

Учителят казва: "Я изсвирете нещо ваше".
В доброто е основата. В разумността е целта, в която Божият Дух гради далечните бъднини." Това Учителят даде и облече в мелодия. Мария Златева Учителят и няколко братя и сестри - музиканти - са в салона при пианото. Учителят казва: "Я изсвирете нещо ваше". Един от братята изсвирва малка негова работа. Това е брат Галилей Величков. След малко в същата тоналност Учителят започва песента "Иде, иде, сам Той иде". Изсвирват я няколко пъти с цигулката, записват я. За втората част на песента изпращат да извикат брат Асен Арнаудов.
към текста >>

След малко в същата тоналност Учителят започва песента "Иде, иде, сам Той иде".
Мария Златева Учителят и няколко братя и сестри - музиканти - са в салона при пианото. Учителят казва: "Я изсвирете нещо ваше". Един от братята изсвирва малка негова работа. Това е брат Галилей Величков. След малко в същата тоналност Учителят започва песента "Иде, иде, сам Той иде". Изсвирват я няколко пъти с цигулката, записват я. За втората част на песента изпращат да извикат брат Асен Арнаудов. Учителят и той работят до късно, песента все не се поддава. Нощта напредва. Учителят изпраща Асен да спи, като му казва: "Утре в осем часа ела тук!
към текста >>

Учителят и той работят до късно, песента все не се поддава.
Един от братята изсвирва малка негова работа. Това е брат Галилей Величков. След малко в същата тоналност Учителят започва песента "Иде, иде, сам Той иде". Изсвирват я няколко пъти с цигулката, записват я. За втората част на песента изпращат да извикат брат Асен Арнаудов. Учителят и той работят до късно, песента все не се поддава. Нощта напредва. Учителят изпраща Асен да спи, като му казва: "Утре в осем часа ела тук! " Учителят продължава да работи цялата нощ, търси мелодията. Сутринта, като идва Асен, Учителят дава втората част на песента - "Ние ще работим с любов". Тъй беше създадена и завършена песента.
към текста >>

Учителят изпраща Асен да спи, като му казва: "Утре в осем часа ела тук!
След малко в същата тоналност Учителят започва песента "Иде, иде, сам Той иде". Изсвирват я няколко пъти с цигулката, записват я. За втората част на песента изпращат да извикат брат Асен Арнаудов. Учителят и той работят до късно, песента все не се поддава. Нощта напредва. Учителят изпраща Асен да спи, като му казва: "Утре в осем часа ела тук! " Учителят продължава да работи цялата нощ, търси мелодията. Сутринта, като идва Асен, Учителят дава втората част на песента - "Ние ще работим с любов". Тъй беше създадена и завършена песента. Борис Николов Един от приятелите - Атанас Ковачев, който е бил войник на фронта, си идва в отпуска и отива при Учителя.
към текста >>

" Учителят продължава да работи цялата нощ, търси мелодията.
Изсвирват я няколко пъти с цигулката, записват я. За втората част на песента изпращат да извикат брат Асен Арнаудов. Учителят и той работят до късно, песента все не се поддава. Нощта напредва. Учителят изпраща Асен да спи, като му казва: "Утре в осем часа ела тук! " Учителят продължава да работи цялата нощ, търси мелодията. Сутринта, като идва Асен, Учителят дава втората част на песента - "Ние ще работим с любов". Тъй беше създадена и завършена песента. Борис Николов Един от приятелите - Атанас Ковачев, който е бил войник на фронта, си идва в отпуска и отива при Учителя. Той е бил военен капелмайстор и бил мобилизиран да поддържа със своите маршове бойния дух на войниците.
към текста >>

Сутринта, като идва Асен, Учителят дава втората част на песента - "Ние ще работим с любов".
За втората част на песента изпращат да извикат брат Асен Арнаудов. Учителят и той работят до късно, песента все не се поддава. Нощта напредва. Учителят изпраща Асен да спи, като му казва: "Утре в осем часа ела тук! " Учителят продължава да работи цялата нощ, търси мелодията. Сутринта, като идва Асен, Учителят дава втората част на песента - "Ние ще работим с любов". Тъй беше създадена и завършена песента. Борис Николов Един от приятелите - Атанас Ковачев, който е бил войник на фронта, си идва в отпуска и отива при Учителя. Той е бил военен капелмайстор и бил мобилизиран да поддържа със своите маршове бойния дух на войниците. Дошъл при Учителя и Му разказал какви са новините и някои случки от фронта.
към текста >>

Един от приятелите - Атанас Ковачев, който е бил войник на фронта, си идва в отпуска и отива при Учителя.
Учителят изпраща Асен да спи, като му казва: "Утре в осем часа ела тук! " Учителят продължава да работи цялата нощ, търси мелодията. Сутринта, като идва Асен, Учителят дава втората част на песента - "Ние ще работим с любов". Тъй беше създадена и завършена песента. Борис Николов Един от приятелите - Атанас Ковачев, който е бил войник на фронта, си идва в отпуска и отива при Учителя. Той е бил военен капелмайстор и бил мобилизиран да поддържа със своите маршове бойния дух на войниците. Дошъл при Учителя и Му разказал какви са новините и някои случки от фронта. Учителят го слушал внимателно. Като разговаряли, Учителят извадил текста на едно стихотворение "Сърдечния зов", което е било написано от брат Зур- ков и подарено на Учителя. Последният го оглежда внимателно и го подава на Ковачев: "Можете ли да напишете музика върху този текст?
към текста >>

Дошъл при Учителя и Му разказал какви са новините и някои случки от фронта.
Сутринта, като идва Асен, Учителят дава втората част на песента - "Ние ще работим с любов". Тъй беше създадена и завършена песента. Борис Николов Един от приятелите - Атанас Ковачев, който е бил войник на фронта, си идва в отпуска и отива при Учителя. Той е бил военен капелмайстор и бил мобилизиран да поддържа със своите маршове бойния дух на войниците. Дошъл при Учителя и Му разказал какви са новините и някои случки от фронта. Учителят го слушал внимателно. Като разговаряли, Учителят извадил текста на едно стихотворение "Сърдечния зов", което е било написано от брат Зур- ков и подарено на Учителя. Последният го оглежда внимателно и го подава на Ковачев: "Можете ли да напишете музика върху този текст? " Ковачев го прочита, размишлява, но не може нищо да му дойде в главата. Учителят му изсвирва един кратък мотив на цигулката, усмихнал се окуражително и казал: "Рекох, напишете музиката!
към текста >>

Учителят го слушал внимателно.
Тъй беше създадена и завършена песента. Борис Николов Един от приятелите - Атанас Ковачев, който е бил войник на фронта, си идва в отпуска и отива при Учителя. Той е бил военен капелмайстор и бил мобилизиран да поддържа със своите маршове бойния дух на войниците. Дошъл при Учителя и Му разказал какви са новините и някои случки от фронта. Учителят го слушал внимателно. Като разговаряли, Учителят извадил текста на едно стихотворение "Сърдечния зов", което е било написано от брат Зур- ков и подарено на Учителя. Последният го оглежда внимателно и го подава на Ковачев: "Можете ли да напишете музика върху този текст? " Ковачев го прочита, размишлява, но не може нищо да му дойде в главата. Учителят му изсвирва един кратък мотив на цигулката, усмихнал се окуражително и казал: "Рекох, напишете музиката! " Брат Ковачев взема текста на стихотворението и запомня мотива на бъдещата песен.
към текста >>

Като разговаряли, Учителят извадил текста на едно стихотворение "Сърдечния зов", което е било написано от брат Зур- ков и подарено на Учителя.
Борис Николов Един от приятелите - Атанас Ковачев, който е бил войник на фронта, си идва в отпуска и отива при Учителя. Той е бил военен капелмайстор и бил мобилизиран да поддържа със своите маршове бойния дух на войниците. Дошъл при Учителя и Му разказал какви са новините и някои случки от фронта. Учителят го слушал внимателно. Като разговаряли, Учителят извадил текста на едно стихотворение "Сърдечния зов", което е било написано от брат Зур- ков и подарено на Учителя. Последният го оглежда внимателно и го подава на Ковачев: "Можете ли да напишете музика върху този текст? " Ковачев го прочита, размишлява, но не може нищо да му дойде в главата. Учителят му изсвирва един кратък мотив на цигулката, усмихнал се окуражително и казал: "Рекох, напишете музиката! " Брат Ковачев взема текста на стихотворението и запомня мотива на бъдещата песен. Разделя се с Учителя и като свършва войнишката му отпуска, заминава на фронта в своя полк.
към текста >>

Учителят му изсвирва един кратък мотив на цигулката, усмихнал се окуражително и казал: "Рекох, напишете музиката!
Дошъл при Учителя и Му разказал какви са новините и някои случки от фронта. Учителят го слушал внимателно. Като разговаряли, Учителят извадил текста на едно стихотворение "Сърдечния зов", което е било написано от брат Зур- ков и подарено на Учителя. Последният го оглежда внимателно и го подава на Ковачев: "Можете ли да напишете музика върху този текст? " Ковачев го прочита, размишлява, но не може нищо да му дойде в главата. Учителят му изсвирва един кратък мотив на цигулката, усмихнал се окуражително и казал: "Рекох, напишете музиката! " Брат Ковачев взема текста на стихотворението и запомня мотива на бъдещата песен. Разделя се с Учителя и като свършва войнишката му отпуска, заминава на фронта в своя полк. Минават няколко дни и му идва мисъл, че е време да напише музиката по текста, даден от Учителя, да разработи мотива и че друго по-подходящо време няма да има. Като че ли някой говори отгоре над главата му: "Напишете музиката - сега или никога! " Той се стресва, че е дал обещание да напише музика, влиза в палатката и се залавя за работа.
към текста >>

Разделя се с Учителя и като свършва войнишката му отпуска, заминава на фронта в своя полк.
Като разговаряли, Учителят извадил текста на едно стихотворение "Сърдечния зов", което е било написано от брат Зур- ков и подарено на Учителя. Последният го оглежда внимателно и го подава на Ковачев: "Можете ли да напишете музика върху този текст? " Ковачев го прочита, размишлява, но не може нищо да му дойде в главата. Учителят му изсвирва един кратък мотив на цигулката, усмихнал се окуражително и казал: "Рекох, напишете музиката! " Брат Ковачев взема текста на стихотворението и запомня мотива на бъдещата песен. Разделя се с Учителя и като свършва войнишката му отпуска, заминава на фронта в своя полк. Минават няколко дни и му идва мисъл, че е време да напише музиката по текста, даден от Учителя, да разработи мотива и че друго по-подходящо време няма да има. Като че ли някой говори отгоре над главата му: "Напишете музиката - сега или никога! " Той се стресва, че е дал обещание да напише музика, влиза в палатката и се залавя за работа. Чете текста,започва да търси мотива на Учителя, който подхожда на песента. Мотивът бавно слиза в ума му и започва да звучи като мелодия и той с треперещи ръце я записва на лист.
към текста >>

Минават няколко дни и му идва мисъл, че е време да напише музиката по текста, даден от Учителя, да разработи мотива и че друго по-подходящо време няма да има.
Последният го оглежда внимателно и го подава на Ковачев: "Можете ли да напишете музика върху този текст? " Ковачев го прочита, размишлява, но не може нищо да му дойде в главата. Учителят му изсвирва един кратък мотив на цигулката, усмихнал се окуражително и казал: "Рекох, напишете музиката! " Брат Ковачев взема текста на стихотворението и запомня мотива на бъдещата песен. Разделя се с Учителя и като свършва войнишката му отпуска, заминава на фронта в своя полк. Минават няколко дни и му идва мисъл, че е време да напише музиката по текста, даден от Учителя, да разработи мотива и че друго по-подходящо време няма да има. Като че ли някой говори отгоре над главата му: "Напишете музиката - сега или никога! " Той се стресва, че е дал обещание да напише музика, влиза в палатката и се залавя за работа. Чете текста,започва да търси мотива на Учителя, който подхожда на песента. Мотивът бавно слиза в ума му и започва да звучи като мелодия и той с треперещи ръце я записва на лист. Точно по това време се чува стрелба от пушки, разпръскване на шрапнели.
към текста >>

Чете текста,започва да търси мотива на Учителя, който подхожда на песента.
" Брат Ковачев взема текста на стихотворението и запомня мотива на бъдещата песен. Разделя се с Учителя и като свършва войнишката му отпуска, заминава на фронта в своя полк. Минават няколко дни и му идва мисъл, че е време да напише музиката по текста, даден от Учителя, да разработи мотива и че друго по-подходящо време няма да има. Като че ли някой говори отгоре над главата му: "Напишете музиката - сега или никога! " Той се стресва, че е дал обещание да напише музика, влиза в палатката и се залавя за работа. Чете текста,започва да търси мотива на Учителя, който подхожда на песента. Мотивът бавно слиза в ума му и започва да звучи като мелодия и той с треперещи ръце я записва на лист. Точно по това време се чува стрелба от пушки, разпръскване на шрапнели. Той седи в палатката и продължава да работи върху песента без да вдигне глава и да се заинтересува какво става навън. В това време при него идва свещеника на полка и му вика уплашено: "Гърците и сърбите настъпват и гранати падат около нас. Ставай Ковачев да бягаме и да си спасяваме кожите".
към текста >>

Идва време да ги разпуснат, той отива в София на ул."Опълченска" 66 при Учителя, за да му занесе нотираната песен.
Бивакът на полка е целият разрушен от гранатите и само неговата палатка стърчи сред разрушението. Оглежда се, няма никой. Всички са се оттеглили. Взема си нещата и тръгва. Намира отстъпващите войници и научава, че това е пробивът на фронта и че България е загубила войната и е поставена на колене - разпокъсана и победена. Идва време да ги разпуснат, той отива в София на ул."Опълченска" 66 при Учителя, за да му занесе нотираната песен. Учителят го приема в стаичката си да седне. Ковачев изважда нотирания лист на песента и Му го подава, обзет от необикновено вълнение. Учителят го оглежда и казва: "Ако не пишеше музиката на тази песен, когато падаха гранатите, то и ти щеше да пострадаш. Тази музика те спаси". Ковачев седи настръхнал.
към текста >>

Учителят го приема в стаичката си да седне.
Оглежда се, няма никой. Всички са се оттеглили. Взема си нещата и тръгва. Намира отстъпващите войници и научава, че това е пробивът на фронта и че България е загубила войната и е поставена на колене - разпокъсана и победена. Идва време да ги разпуснат, той отива в София на ул."Опълченска" 66 при Учителя, за да му занесе нотираната песен. Учителят го приема в стаичката си да седне. Ковачев изважда нотирания лист на песента и Му го подава, обзет от необикновено вълнение. Учителят го оглежда и казва: "Ако не пишеше музиката на тази песен, когато падаха гранатите, то и ти щеше да пострадаш. Тази музика те спаси". Ковачев седи настръхнал. Той още нищо не е казал, а ето Учителят знае при какви условия е писал песента на фронта в онази палатка.
към текста >>

Ковачев изважда нотирания лист на песента и Му го подава, обзет от необикновено вълнение.
Всички са се оттеглили. Взема си нещата и тръгва. Намира отстъпващите войници и научава, че това е пробивът на фронта и че България е загубила войната и е поставена на колене - разпокъсана и победена. Идва време да ги разпуснат, той отива в София на ул."Опълченска" 66 при Учителя, за да му занесе нотираната песен. Учителят го приема в стаичката си да седне. Ковачев изважда нотирания лист на песента и Му го подава, обзет от необикновено вълнение. Учителят го оглежда и казва: "Ако не пишеше музиката на тази песен, когато падаха гранатите, то и ти щеше да пострадаш. Тази музика те спаси". Ковачев седи настръхнал. Той още нищо не е казал, а ето Учителят знае при какви условия е писал песента на фронта в онази палатка. Братът разбира, че Учителят го е подтикнал именно в онзи момент да напише музиката на песента, като му е внушил думите: "Сега или никога!
към текста >>

Учителят го оглежда и казва: "Ако не пишеше музиката на тази песен, когато падаха гранатите, то и ти щеше да пострадаш.
Взема си нещата и тръгва. Намира отстъпващите войници и научава, че това е пробивът на фронта и че България е загубила войната и е поставена на колене - разпокъсана и победена. Идва време да ги разпуснат, той отива в София на ул."Опълченска" 66 при Учителя, за да му занесе нотираната песен. Учителят го приема в стаичката си да седне. Ковачев изважда нотирания лист на песента и Му го подава, обзет от необикновено вълнение. Учителят го оглежда и казва: "Ако не пишеше музиката на тази песен, когато падаха гранатите, то и ти щеше да пострадаш. Тази музика те спаси". Ковачев седи настръхнал. Той още нищо не е казал, а ето Учителят знае при какви условия е писал песента на фронта в онази палатка. Братът разбира, че Учителят го е подтикнал именно в онзи момент да напише музиката на песента, като му е внушил думите: "Сега или никога! "
към текста >>

Той още нищо не е казал, а ето Учителят знае при какви условия е писал песента на фронта в онази палатка.
Учителят го приема в стаичката си да седне. Ковачев изважда нотирания лист на песента и Му го подава, обзет от необикновено вълнение. Учителят го оглежда и казва: "Ако не пишеше музиката на тази песен, когато падаха гранатите, то и ти щеше да пострадаш. Тази музика те спаси". Ковачев седи настръхнал. Той още нищо не е казал, а ето Учителят знае при какви условия е писал песента на фронта в онази палатка. Братът разбира, че Учителят го е подтикнал именно в онзи момент да напише музиката на песента, като му е внушил думите: "Сега или никога! " Учителят го е охранявал от опасността през време на сраженията на фронта. Той пада на колене пред Учителя, както започва песента: "Пред Теб припадаме, Господи, днес с чисти трепетни души". Учителят пристъпва към него, вдига го и му казва: "Да видим как звучи песента".
към текста >>

Братът разбира, че Учителят го е подтикнал именно в онзи момент да напише музиката на песента, като му е внушил думите: "Сега или никога!
Ковачев изважда нотирания лист на песента и Му го подава, обзет от необикновено вълнение. Учителят го оглежда и казва: "Ако не пишеше музиката на тази песен, когато падаха гранатите, то и ти щеше да пострадаш. Тази музика те спаси". Ковачев седи настръхнал. Той още нищо не е казал, а ето Учителят знае при какви условия е писал песента на фронта в онази палатка. Братът разбира, че Учителят го е подтикнал именно в онзи момент да напише музиката на песента, като му е внушил думите: "Сега или никога! " Учителят го е охранявал от опасността през време на сраженията на фронта. Той пада на колене пред Учителя, както започва песента: "Пред Теб припадаме, Господи, днес с чисти трепетни души". Учителят пристъпва към него, вдига го и му казва: "Да видим как звучи песента". Изважда цигулката си, слага нотния лист на стойката и започва да свири.
към текста >>

Учителят го е охранявал от опасността през време на сраженията на фронта.
Тази музика те спаси". Ковачев седи настръхнал. Той още нищо не е казал, а ето Учителят знае при какви условия е писал песента на фронта в онази палатка. Братът разбира, че Учителят го е подтикнал именно в онзи момент да напише музиката на песента, като му е внушил думите: "Сега или никога! " Учителят го е охранявал от опасността през време на сраженията на фронта. Той пада на колене пред Учителя, както започва песента: "Пред Теб припадаме, Господи, днес с чисти трепетни души". Учителят пристъпва към него, вдига го и му казва: "Да видим как звучи песента". Изважда цигулката си, слага нотния лист на стойката и започва да свири. Учителят я изсвирва няколко пъти, а Ковачев стои и слуша. Слуша и не може да повярва.
към текста >>

Той пада на колене пред Учителя, както започва песента: "Пред Теб припадаме, Господи, днес с чисти трепетни души".
Ковачев седи настръхнал. Той още нищо не е казал, а ето Учителят знае при какви условия е писал песента на фронта в онази палатка. Братът разбира, че Учителят го е подтикнал именно в онзи момент да напише музиката на песента, като му е внушил думите: "Сега или никога! " Учителят го е охранявал от опасността през време на сраженията на фронта. Той пада на колене пред Учителя, както започва песента: "Пред Теб припадаме, Господи, днес с чисти трепетни души". Учителят пристъпва към него, вдига го и му казва: "Да видим как звучи песента". Изважда цигулката си, слага нотния лист на стойката и започва да свири. Учителят я изсвирва няколко пъти, а Ковачев стои и слуша. Слуша и не може да повярва. Пред него Учителят свири неговата мелодия, която е записал на фронта, в палатката на Добро поле и изведнъж си припомня, че по същия начин е звучала в ума му тогава, когато той трябваше да я запише.
към текста >>

Учителят пристъпва към него, вдига го и му казва: "Да видим как звучи песента".
Той още нищо не е казал, а ето Учителят знае при какви условия е писал песента на фронта в онази палатка. Братът разбира, че Учителят го е подтикнал именно в онзи момент да напише музиката на песента, като му е внушил думите: "Сега или никога! " Учителят го е охранявал от опасността през време на сраженията на фронта. Той пада на колене пред Учителя, както започва песента: "Пред Теб припадаме, Господи, днес с чисти трепетни души". Учителят пристъпва към него, вдига го и му казва: "Да видим как звучи песента". Изважда цигулката си, слага нотния лист на стойката и започва да свири. Учителят я изсвирва няколко пъти, а Ковачев стои и слуша. Слуша и не може да повярва. Пред него Учителят свири неговата мелодия, която е записал на фронта, в палатката на Добро поле и изведнъж си припомня, че по същия начин е звучала в ума му тогава, когато той трябваше да я запише. Слуша и вижда, че това е едно и също нещо.
към текста >>

Учителят я изсвирва няколко пъти, а Ковачев стои и слуша.
" Учителят го е охранявал от опасността през време на сраженията на фронта. Той пада на колене пред Учителя, както започва песента: "Пред Теб припадаме, Господи, днес с чисти трепетни души". Учителят пристъпва към него, вдига го и му казва: "Да видим как звучи песента". Изважда цигулката си, слага нотния лист на стойката и започва да свири. Учителят я изсвирва няколко пъти, а Ковачев стои и слуша. Слуша и не може да повярва. Пред него Учителят свири неговата мелодия, която е записал на фронта, в палатката на Добро поле и изведнъж си припомня, че по същия начин е звучала в ума му тогава, когато той трябваше да я запише. Слуша и вижда, че това е едно и също нещо. Авторът на тази песен е един и същ, това е Духът на Учителя. Ние слушахме как я пееха тази песен онези приятели, които бяха войници по фронтовете на Европейската война.
към текста >>

Пред него Учителят свири неговата мелодия, която е записал на фронта, в палатката на Добро поле и изведнъж си припомня, че по същия начин е звучала в ума му тогава, когато той трябваше да я запише.
Той пада на колене пред Учителя, както започва песента: "Пред Теб припадаме, Господи, днес с чисти трепетни души". Учителят пристъпва към него, вдига го и му казва: "Да видим как звучи песента". Изважда цигулката си, слага нотния лист на стойката и започва да свири. Учителят я изсвирва няколко пъти, а Ковачев стои и слуша. Слуша и не може да повярва. Пред него Учителят свири неговата мелодия, която е записал на фронта, в палатката на Добро поле и изведнъж си припомня, че по същия начин е звучала в ума му тогава, когато той трябваше да я запише. Слуша и вижда, че това е едно и също нещо. Авторът на тази песен е един и същ, това е Духът на Учителя. Ние слушахме как я пееха тази песен онези приятели, които бяха войници по фронтовете на Европейската война. В тяхното изпълнение имаше нещо необикновено, което ние не можехме да изпълним, когато я пеехме. Те бяха живи участници във войните, бяха останали живи и знаеха, че това дължат на Учителя, Който, когато ги провождаше, им беше казал: "Ще се върнете всички.
към текста >>

Авторът на тази песен е един и същ, това е Духът на Учителя.
Изважда цигулката си, слага нотния лист на стойката и започва да свири. Учителят я изсвирва няколко пъти, а Ковачев стои и слуша. Слуша и не може да повярва. Пред него Учителят свири неговата мелодия, която е записал на фронта, в палатката на Добро поле и изведнъж си припомня, че по същия начин е звучала в ума му тогава, когато той трябваше да я запише. Слуша и вижда, че това е едно и също нещо. Авторът на тази песен е един и същ, това е Духът на Учителя. Ние слушахме как я пееха тази песен онези приятели, които бяха войници по фронтовете на Европейската война. В тяхното изпълнение имаше нещо необикновено, което ние не можехме да изпълним, когато я пеехме. Те бяха живи участници във войните, бяха останали живи и знаеха, че това дължат на Учителя, Който, когато ги провождаше, им беше казал: "Ще се върнете всички. И косъм от главите си няма да загубите." Така и стана. Те се върнаха по домовете си.
към текста >>

В тяхното изпълнение имаше нещо необикновено, което ние не можехме да изпълним, когато я пеехме.
Слуша и не може да повярва. Пред него Учителят свири неговата мелодия, която е записал на фронта, в палатката на Добро поле и изведнъж си припомня, че по същия начин е звучала в ума му тогава, когато той трябваше да я запише. Слуша и вижда, че това е едно и също нещо. Авторът на тази песен е един и същ, това е Духът на Учителя. Ние слушахме как я пееха тази песен онези приятели, които бяха войници по фронтовете на Европейската война. В тяхното изпълнение имаше нещо необикновено, което ние не можехме да изпълним, когато я пеехме. Те бяха живи участници във войните, бяха останали живи и знаеха, че това дължат на Учителя, Който, когато ги провождаше, им беше казал: "Ще се върнете всички. И косъм от главите си няма да загубите." Така и стана. Те се върнаха по домовете си. А когато пееха тази песен, чрез нея те славеха Господния Дух, Който със Своята Сила бе ги съхранил и довел отново при нозете на Учителя. Ето това е песента "Сърдечен зов".
към текста >>

Те бяха живи участници във войните, бяха останали живи и знаеха, че това дължат на Учителя, Който, когато ги провождаше, им беше казал: "Ще се върнете всички.
Пред него Учителят свири неговата мелодия, която е записал на фронта, в палатката на Добро поле и изведнъж си припомня, че по същия начин е звучала в ума му тогава, когато той трябваше да я запише. Слуша и вижда, че това е едно и също нещо. Авторът на тази песен е един и същ, това е Духът на Учителя. Ние слушахме как я пееха тази песен онези приятели, които бяха войници по фронтовете на Европейската война. В тяхното изпълнение имаше нещо необикновено, което ние не можехме да изпълним, когато я пеехме. Те бяха живи участници във войните, бяха останали живи и знаеха, че това дължат на Учителя, Който, когато ги провождаше, им беше казал: "Ще се върнете всички. И косъм от главите си няма да загубите." Така и стана. Те се върнаха по домовете си. А когато пееха тази песен, чрез нея те славеха Господния Дух, Който със Своята Сила бе ги съхранил и довел отново при нозете на Учителя. Ето това е песента "Сърдечен зов". Борис Николов
към текста >>

А когато пееха тази песен, чрез нея те славеха Господния Дух, Който със Своята Сила бе ги съхранил и довел отново при нозете на Учителя.
Ние слушахме как я пееха тази песен онези приятели, които бяха войници по фронтовете на Европейската война. В тяхното изпълнение имаше нещо необикновено, което ние не можехме да изпълним, когато я пеехме. Те бяха живи участници във войните, бяха останали живи и знаеха, че това дължат на Учителя, Който, когато ги провождаше, им беше казал: "Ще се върнете всички. И косъм от главите си няма да загубите." Така и стана. Те се върнаха по домовете си. А когато пееха тази песен, чрез нея те славеха Господния Дух, Който със Своята Сила бе ги съхранил и довел отново при нозете на Учителя. Ето това е песента "Сърдечен зов". Борис Николов Бяхме с Учителя на Ел Шадай - Витоша. Учителят беше приседнал на каменното кресло и беше се облегнал на своя камък. Денят беше летен, слънчев, топъл, никакъв ветрец.
към текста >>

Бяхме с Учителя на Ел Шадай - Витоша.
И косъм от главите си няма да загубите." Така и стана. Те се върнаха по домовете си. А когато пееха тази песен, чрез нея те славеха Господния Дух, Който със Своята Сила бе ги съхранил и довел отново при нозете на Учителя. Ето това е песента "Сърдечен зов". Борис Николов Бяхме с Учителя на Ел Шадай - Витоша. Учителят беше приседнал на каменното кресло и беше се облегнал на своя камък. Денят беше летен, слънчев, топъл, никакъв ветрец. Разговорът беше затихнал, песните бяха изпяти. Настанала беше онази приятна тишина, като малка пауза, като почивка. Тогава един брат - Неделчо Попов внезапно замоли Учителя: „Учителю, изпейте ни нещо, което не сте ни пели досега." Тази молба се видя на някои братя и сестри неуместна, но всички мълчаха.
към текста >>

Учителят беше приседнал на каменното кресло и беше се облегнал на своя камък.
Те се върнаха по домовете си. А когато пееха тази песен, чрез нея те славеха Господния Дух, Който със Своята Сила бе ги съхранил и довел отново при нозете на Учителя. Ето това е песента "Сърдечен зов". Борис Николов Бяхме с Учителя на Ел Шадай - Витоша. Учителят беше приседнал на каменното кресло и беше се облегнал на своя камък. Денят беше летен, слънчев, топъл, никакъв ветрец. Разговорът беше затихнал, песните бяха изпяти. Настанала беше онази приятна тишина, като малка пауза, като почивка. Тогава един брат - Неделчо Попов внезапно замоли Учителя: „Учителю, изпейте ни нещо, което не сте ни пели досега." Тази молба се видя на някои братя и сестри неуместна, но всички мълчаха. Учителят беше притворил очи, вдъл- бочен в себе си.
към текста >>

Тогава един брат - Неделчо Попов внезапно замоли Учителя: „Учителю, изпейте ни нещо, което не сте ни пели досега." Тази молба се видя на някои братя и сестри неуместна, но всички мълчаха.
Бяхме с Учителя на Ел Шадай - Витоша. Учителят беше приседнал на каменното кресло и беше се облегнал на своя камък. Денят беше летен, слънчев, топъл, никакъв ветрец. Разговорът беше затихнал, песните бяха изпяти. Настанала беше онази приятна тишина, като малка пауза, като почивка. Тогава един брат - Неделчо Попов внезапно замоли Учителя: „Учителю, изпейте ни нещо, което не сте ни пели досега." Тази молба се видя на някои братя и сестри неуместна, но всички мълчаха. Учителят беше притворил очи, вдъл- бочен в себе си. Ние не очаквахме, че той ще отговори на молбата на братя. Но Учителят все така с притворени очи запя песента. Гласът Му навлизаше между нас, в душите ни и оттам - в планината. Това беше песента "Странник съм в този свят":
към текста >>

Учителят беше притворил очи, вдъл- бочен в себе си.
Учителят беше приседнал на каменното кресло и беше се облегнал на своя камък. Денят беше летен, слънчев, топъл, никакъв ветрец. Разговорът беше затихнал, песните бяха изпяти. Настанала беше онази приятна тишина, като малка пауза, като почивка. Тогава един брат - Неделчо Попов внезапно замоли Учителя: „Учителю, изпейте ни нещо, което не сте ни пели досега." Тази молба се видя на някои братя и сестри неуместна, но всички мълчаха. Учителят беше притворил очи, вдъл- бочен в себе си. Ние не очаквахме, че той ще отговори на молбата на братя. Но Учителят все така с притворени очи запя песента. Гласът Му навлизаше между нас, в душите ни и оттам - в планината. Това беше песента "Странник съм в този свят": Странник съм във този свят.
към текста >>

Но Учителят все така с притворени очи запя песента.
Разговорът беше затихнал, песните бяха изпяти. Настанала беше онази приятна тишина, като малка пауза, като почивка. Тогава един брат - Неделчо Попов внезапно замоли Учителя: „Учителю, изпейте ни нещо, което не сте ни пели досега." Тази молба се видя на някои братя и сестри неуместна, но всички мълчаха. Учителят беше притворил очи, вдъл- бочен в себе си. Ние не очаквахме, че той ще отговори на молбата на братя. Но Учителят все така с притворени очи запя песента. Гласът Му навлизаше между нас, в душите ни и оттам - в планината. Това беше песента "Странник съм в този свят": Странник съм във този свят. Никого не познавам, освен Тебе. Ти, Господи, Боже Мой, си създал всичко за мене.
към текста >>

Тя откри за нас Учителя в една нова светлина.
Ти, Господи, Боже Мой, си създал всичко за мене. Аз отправям своята благодарност към Тебе. На Тебе, Господи, възложих своето упование. Да възлезе молбата ми към Тебе." Потръпнахме от гласа, от чувството, с което беше изпълнена тази песен. Тя откри за нас Учителя в една нова светлина. Всички слушахме с трепетно внимание и благоговение. Като свърши Учителя, настана благоговейно мълчание. Всички бяхме покъртени от песента. Мелодията и думите бяха необик- новени. Тази песен ни откри за миг светлището на храма.
към текста >>

Като свърши Учителя, настана благоговейно мълчание.
На Тебе, Господи, възложих своето упование. Да възлезе молбата ми към Тебе." Потръпнахме от гласа, от чувството, с което беше изпълнена тази песен. Тя откри за нас Учителя в една нова светлина. Всички слушахме с трепетно внимание и благоговение. Като свърши Учителя, настана благоговейно мълчание. Всички бяхме покъртени от песента. Мелодията и думите бяха необик- новени. Тази песен ни откри за миг светлището на храма. Облъхна ни чувството за чистия и свят живот. Животът с Бога.
към текста >>

Учителят я изпя с голяма дълбочина, Беше неописуема гледка да се наблюдава едно Божествено същество като Учителя да пее с дълбочина и с чувство, че Той, облечен в плът и кръв в това човешко тяло, е странник между човеците на земята.
Тази песен ни откри за миг светлището на храма. Облъхна ни чувството за чистия и свят живот. Животът с Бога. Тази песен е свещена песен. Това, което чухме, бе нещо свещено за душите ни и много високо, пред което тръпнеше нашият човешки дух. Учителят я изпя с голяма дълбочина, Беше неописуема гледка да се наблюдава едно Божествено същество като Учителя да пее с дълбочина и с чувство, че Той, облечен в плът и кръв в това човешко тяло, е странник между човеците на земята. Всички изтръпнахме. Присъствах на едно обръщение на Учителя, пребиваващ в това човешко тяло, обръщение към Бога, на молитва на Учителя към Бога. Като я пееше, някакво благословение от Хармония небесна и небесна Светлина се изливаше върху нас. Такъв образ, такава картина от този свещен миг остана в съзнанието ми. Нещо свещено, нещо свято, някаква светлина и чистота обзе всички ни и всеки, който е съхранил частица от този миг, може да го пренесе във Вечността.
към текста >>

Присъствах на едно обръщение на Учителя, пребиваващ в това човешко тяло, обръщение към Бога, на молитва на Учителя към Бога.
Животът с Бога. Тази песен е свещена песен. Това, което чухме, бе нещо свещено за душите ни и много високо, пред което тръпнеше нашият човешки дух. Учителят я изпя с голяма дълбочина, Беше неописуема гледка да се наблюдава едно Божествено същество като Учителя да пее с дълбочина и с чувство, че Той, облечен в плът и кръв в това човешко тяло, е странник между човеците на земята. Всички изтръпнахме. Присъствах на едно обръщение на Учителя, пребиваващ в това човешко тяло, обръщение към Бога, на молитва на Учителя към Бога. Като я пееше, някакво благословение от Хармония небесна и небесна Светлина се изливаше върху нас. Такъв образ, такава картина от този свещен миг остана в съзнанието ми. Нещо свещено, нещо свято, някаква светлина и чистота обзе всички ни и всеки, който е съхранил частица от този миг, може да го пренесе във Вечността. Мелодията и текстът на тази песен за записани. Борис Николов; Елена Андреева
към текста >>

Веднъж Учителят се обърна към мен и каза как да се пеят песните.
Като я пееше, някакво благословение от Хармония небесна и небесна Светлина се изливаше върху нас. Такъв образ, такава картина от този свещен миг остана в съзнанието ми. Нещо свещено, нещо свято, някаква светлина и чистота обзе всички ни и всеки, който е съхранил частица от този миг, може да го пренесе във Вечността. Мелодията и текстът на тази песен за записани. Борис Николов; Елена Андреева Веднъж Учителят се обърна към мен и каза как да се пеят песните. За "Химн на Великата Душа" каза: "Отначало да се пее бавно, разказвателно. Като се дойде до "Всичко се движи... Хвъркат птиците, бягат сърните..." ще се раздвижите, ще ускорите темпото. Като се стигне до "Велик си Ти, Господи" - тържествено. Същото каза и за песента "В началото бе Словото" - "Темпото, изразът да се мени според съдържанието." Обикновено, когато отивахме в планината, пеехме песните на Учителя една след друга.
към текста >>

Обикновено, когато отивахме в планината, пеехме песните на Учителя една след друга.
Веднъж Учителят се обърна към мен и каза как да се пеят песните. За "Химн на Великата Душа" каза: "Отначало да се пее бавно, разказвателно. Като се дойде до "Всичко се движи... Хвъркат птиците, бягат сърните..." ще се раздвижите, ще ускорите темпото. Като се стигне до "Велик си Ти, Господи" - тържествено. Същото каза и за песента "В началото бе Словото" - "Темпото, изразът да се мени според съдържанието." Обикновено, когато отивахме в планината, пеехме песните на Учителя една след друга. Веднъж Той ни каза, че трябва да правим пауза след всяка песен - да оставим да отзвучи едната и тогава да продължим с другата песен. Трябваше да се спрем, да мине малко време, след като свърши песента, защото всяка една песен идва от строго специфично поле и сфера от Невидимия свят. Мария Златева През клонките на боровете забелязах бледо-синкава светлина от горницата. Миг след това блесна и голямата ламба над балкона.
към текста >>

Излезе Учителят.
Веднъж Той ни каза, че трябва да правим пауза след всяка песен - да оставим да отзвучи едната и тогава да продължим с другата песен. Трябваше да се спрем, да мине малко време, след като свърши песента, защото всяка една песен идва от строго специфично поле и сфера от Невидимия свят. Мария Златева През клонките на боровете забелязах бледо-синкава светлина от горницата. Миг след това блесна и голямата ламба над балкона. Излезе Учителят. Незабравим момент! Облечен в бяло с панамената шапка. Той пристъпи до перилата на балкона. Поогледа небето, поогледа земята и се прибра. Помислих си - може би е поканен на вечеря.
към текста >>

Учителят настройваше цигулката си.
А осветлението, облеклото подсказват тържество... прием! Пристъпих към салона. Нямаше жива душа. Ето че долетяха тоновете на квинти! Пръстите Му леко опипваха струните. Учителят настройваше цигулката си. Той ще свири, но на кого? Официалното облекло респектира! Цигулката бе настроена, но пак продължаваше с лък леко да опипва струните. Ето, че лъкът изтегли едно тихо и вибриращо "ла", след което се заредиха тонове в странен ред. Особена мелодична линия.
към текста >>

Учителят запя в полуглас.
Тишина. Мир. Само пулсът ми напомняше за света на формите. Но и сърцето тупаше в пианисимо! Наново опитване на квинтите. Те звучаха чисто, прецизно. Учителят запя в полуглас. Той пееше и свиреше. Вслушах се внимателно в текста. Непознат език. Мотивът източен, а текстът!... Песента ме завладя.
към текста >>

По това време Учителят държеше своите беседи в салона на улица "Оборище" № 14.
Не успях да запиша нито песента, нито текста в отворения нотен бележник. Галилей Величков В нашите среди на Младежкия окултен клас дойде един младеж, който, както разбрах, беше следвал Музикална академия във Виена. Казваше се Киселков. Той всякога носеше със себе си своята цигулка и единствената тема на разговор с него, беше музиката и цигулковото изкуство. По това време Учителят държеше своите беседи в салона на улица "Оборище" № 14. Беседите бяха в сряда и петък вечер, за школите, а в неделя за всички от 10 часа. Много често, когато Учителят излизаше на малката катедричка, от която говореше, носеше със себе си своята цигулка. Тогава ни свиреше чудни мелодии и песнички, които ние разучавахме. Една сряда, Той също дойде със своята цигулка и след обичайната молитва се обърна към Киселков и го покани да отиде при Него с цигулката си. И двамата отвориха цигулките, настроиха ги и почнаха да свирят.
към текста >>

Много често, когато Учителят излизаше на малката катедричка, от която говореше, носеше със себе си своята цигулка.
В нашите среди на Младежкия окултен клас дойде един младеж, който, както разбрах, беше следвал Музикална академия във Виена. Казваше се Киселков. Той всякога носеше със себе си своята цигулка и единствената тема на разговор с него, беше музиката и цигулковото изкуство. По това време Учителят държеше своите беседи в салона на улица "Оборище" № 14. Беседите бяха в сряда и петък вечер, за школите, а в неделя за всички от 10 часа. Много често, когато Учителят излизаше на малката катедричка, от която говореше, носеше със себе си своята цигулка. Тогава ни свиреше чудни мелодии и песнички, които ние разучавахме. Една сряда, Той също дойде със своята цигулка и след обичайната молитва се обърна към Киселков и го покани да отиде при Него с цигулката си. И двамата отвориха цигулките, настроиха ги и почнаха да свирят. Нещо вълшебно беше то, едни бързи вариации, много подобни на тези, които Паганини е създал. Никога дотогава не бях виждал и слушал Учителят да свири така, нито пък съм слушал такава музика.
към текста >>

Никога дотогава не бях виждал и слушал Учителят да свири така, нито пък съм слушал такава музика.
Много често, когато Учителят излизаше на малката катедричка, от която говореше, носеше със себе си своята цигулка. Тогава ни свиреше чудни мелодии и песнички, които ние разучавахме. Една сряда, Той също дойде със своята цигулка и след обичайната молитва се обърна към Киселков и го покани да отиде при Него с цигулката си. И двамата отвориха цигулките, настроиха ги и почнаха да свирят. Нещо вълшебно беше то, едни бързи вариации, много подобни на тези, които Паганини е създал. Никога дотогава не бях виждал и слушал Учителят да свири така, нито пък съм слушал такава музика. Дуетът продължи доста време и двамата след като спряха, затвориха цигулките и Учителят започна своята беседа. На другата сряда се повтори същото. Пак извика Киселков и отново зазвуча вълшебната музика. Тези два концерта оставиха в мене много дълбоки следи и често си мислех за тях. По това време често ходех на концерти, давани от знаменитости на цигулковото изкуство.
към текста >>

Дуетът продължи доста време и двамата след като спряха, затвориха цигулките и Учителят започна своята беседа.
Тогава ни свиреше чудни мелодии и песнички, които ние разучавахме. Една сряда, Той също дойде със своята цигулка и след обичайната молитва се обърна към Киселков и го покани да отиде при Него с цигулката си. И двамата отвориха цигулките, настроиха ги и почнаха да свирят. Нещо вълшебно беше то, едни бързи вариации, много подобни на тези, които Паганини е създал. Никога дотогава не бях виждал и слушал Учителят да свири така, нито пък съм слушал такава музика. Дуетът продължи доста време и двамата след като спряха, затвориха цигулките и Учителят започна своята беседа. На другата сряда се повтори същото. Пак извика Киселков и отново зазвуча вълшебната музика. Тези два концерта оставиха в мене много дълбоки следи и често си мислех за тях. По това време често ходех на концерти, давани от знаменитости на цигулковото изкуство. Но никога не чух от тях музика, която да остави такива следи у мене.
към текста >>

Един ден, след като беше минало достатъчно време от това събитие, група приятели сме се събрали около Учителя и стана въпрос за музиката.
На другата сряда се повтори същото. Пак извика Киселков и отново зазвуча вълшебната музика. Тези два концерта оставиха в мене много дълбоки следи и често си мислех за тях. По това време често ходех на концерти, давани от знаменитости на цигулковото изкуство. Но никога не чух от тях музика, която да остави такива следи у мене. Един ден, след като беше минало достатъчно време от това събитие, група приятели сме се събрали около Учителя и стана въпрос за музиката. Близо бях до Него и Му казах: "Учителю, такава музика, каквато чух от Вас и Киселков не съм чул никога след това". Той ме погледна и ми каза: "Ти ще имаш възможност да чуеш и по-хубава музика от тази, която тогава си чул, но този, който свиреше с Мене, не беше Киселков". Това ме изненада, но разбрах, какво искаше да каже Учителя с това. Още тогава реших да намеря Киселков и да го запитам как той е преживял този концерт и какво той ще каже за него. По това време този наш приятел се беше оттеглил от Братството и не го виждах да идва при нас.
към текста >>

Близо бях до Него и Му казах: "Учителю, такава музика, каквато чух от Вас и Киселков не съм чул никога след това".
Пак извика Киселков и отново зазвуча вълшебната музика. Тези два концерта оставиха в мене много дълбоки следи и често си мислех за тях. По това време често ходех на концерти, давани от знаменитости на цигулковото изкуство. Но никога не чух от тях музика, която да остави такива следи у мене. Един ден, след като беше минало достатъчно време от това събитие, група приятели сме се събрали около Учителя и стана въпрос за музиката. Близо бях до Него и Му казах: "Учителю, такава музика, каквато чух от Вас и Киселков не съм чул никога след това". Той ме погледна и ми каза: "Ти ще имаш възможност да чуеш и по-хубава музика от тази, която тогава си чул, но този, който свиреше с Мене, не беше Киселков". Това ме изненада, но разбрах, какво искаше да каже Учителя с това. Още тогава реших да намеря Киселков и да го запитам как той е преживял този концерт и какво той ще каже за него. По това време този наш приятел се беше оттеглил от Братството и не го виждах да идва при нас. Много често обаче, сутрин, като отивах на работа, го срещах на една от софийските улици да носи мляко и други продукти, разбрах, че се беше задомил.
към текста >>

Това ме изненада, но разбрах, какво искаше да каже Учителя с това.
По това време често ходех на концерти, давани от знаменитости на цигулковото изкуство. Но никога не чух от тях музика, която да остави такива следи у мене. Един ден, след като беше минало достатъчно време от това събитие, група приятели сме се събрали около Учителя и стана въпрос за музиката. Близо бях до Него и Му казах: "Учителю, такава музика, каквато чух от Вас и Киселков не съм чул никога след това". Той ме погледна и ми каза: "Ти ще имаш възможност да чуеш и по-хубава музика от тази, която тогава си чул, но този, който свиреше с Мене, не беше Киселков". Това ме изненада, но разбрах, какво искаше да каже Учителя с това. Още тогава реших да намеря Киселков и да го запитам как той е преживял този концерт и какво той ще каже за него. По това време този наш приятел се беше оттеглил от Братството и не го виждах да идва при нас. Много често обаче, сутрин, като отивах на работа, го срещах на една от софийските улици да носи мляко и други продукти, разбрах, че се беше задомил. Още на следната сутрин след разговора с Учителя, го срещнах. Много се зарадва като му се обадих.
към текста >>

Още на следната сутрин след разговора с Учителя, го срещнах.
Той ме погледна и ми каза: "Ти ще имаш възможност да чуеш и по-хубава музика от тази, която тогава си чул, но този, който свиреше с Мене, не беше Киселков". Това ме изненада, но разбрах, какво искаше да каже Учителя с това. Още тогава реших да намеря Киселков и да го запитам как той е преживял този концерт и какво той ще каже за него. По това време този наш приятел се беше оттеглил от Братството и не го виждах да идва при нас. Много често обаче, сутрин, като отивах на работа, го срещах на една от софийските улици да носи мляко и други продукти, разбрах, че се беше задомил. Още на следната сутрин след разговора с Учителя, го срещнах. Много се зарадва като му се обадих. Поразговорихме се малко по обичайните за такива случаи теми и след това му казах: "Помниш ли концерта, който дадохте с Учителя в салона на улица "Оборище" преди беседата Му? " Той ме погледна с изненада, дълго мисли, явно беше, че ровеше в съзнанието си за тази случка и най-после ми каза: "Николай, аз нищо не мога да си спомня за такъв концерт," Разбрах, помълчахме още малко, сбогувах се приветливо с него и си отидох на работа, мислейки все за този случай. Наистина, той нищо не можеше да си спомни за това изключително събитие, защото не е участвал в него. Вероятно Учителят бе извикал някое висше същество, музикант по дух, то беше влезнало в Киселков и свиреше през пръстите му.
към текста >>

Поразговорихме се малко по обичайните за такива случаи теми и след това му казах: "Помниш ли концерта, който дадохте с Учителя в салона на улица "Оборище" преди беседата Му?
Още тогава реших да намеря Киселков и да го запитам как той е преживял този концерт и какво той ще каже за него. По това време този наш приятел се беше оттеглил от Братството и не го виждах да идва при нас. Много често обаче, сутрин, като отивах на работа, го срещах на една от софийските улици да носи мляко и други продукти, разбрах, че се беше задомил. Още на следната сутрин след разговора с Учителя, го срещнах. Много се зарадва като му се обадих. Поразговорихме се малко по обичайните за такива случаи теми и след това му казах: "Помниш ли концерта, който дадохте с Учителя в салона на улица "Оборище" преди беседата Му? " Той ме погледна с изненада, дълго мисли, явно беше, че ровеше в съзнанието си за тази случка и най-после ми каза: "Николай, аз нищо не мога да си спомня за такъв концерт," Разбрах, помълчахме още малко, сбогувах се приветливо с него и си отидох на работа, мислейки все за този случай. Наистина, той нищо не можеше да си спомни за това изключително събитие, защото не е участвал в него. Вероятно Учителят бе извикал някое висше същество, музикант по дух, то беше влезнало в Киселков и свиреше през пръстите му. А Киселков беше много симпатичен човек, много добър цигулар, следвал в музикална Виена и се прибрал в София. Разбрах по-късно, че е от Варна.
към текста >>

Вероятно Учителят бе извикал някое висше същество, музикант по дух, то беше влезнало в Киселков и свиреше през пръстите му.
Още на следната сутрин след разговора с Учителя, го срещнах. Много се зарадва като му се обадих. Поразговорихме се малко по обичайните за такива случаи теми и след това му казах: "Помниш ли концерта, който дадохте с Учителя в салона на улица "Оборище" преди беседата Му? " Той ме погледна с изненада, дълго мисли, явно беше, че ровеше в съзнанието си за тази случка и най-после ми каза: "Николай, аз нищо не мога да си спомня за такъв концерт," Разбрах, помълчахме още малко, сбогувах се приветливо с него и си отидох на работа, мислейки все за този случай. Наистина, той нищо не можеше да си спомни за това изключително събитие, защото не е участвал в него. Вероятно Учителят бе извикал някое висше същество, музикант по дух, то беше влезнало в Киселков и свиреше през пръстите му. А Киселков беше много симпатичен човек, много добър цигулар, следвал в музикална Виена и се прибрал в София. Разбрах по-късно, че е от Варна. Повече не се срещнах с него. А като си припомня как пръстите му играеха живо по струните и какъв звук излизаше от неговата цигулка и от тази на Учителя, още ме побиват тръпки от необикновеното въздействие на тази необикновена музика. Да, този, който тогава тъй вълшебно свиреше заедно с Учителя, не беше Киселков.
към текста >>

А като си припомня как пръстите му играеха живо по струните и какъв звук излизаше от неговата цигулка и от тази на Учителя, още ме побиват тръпки от необикновеното въздействие на тази необикновена музика.
Наистина, той нищо не можеше да си спомни за това изключително събитие, защото не е участвал в него. Вероятно Учителят бе извикал някое висше същество, музикант по дух, то беше влезнало в Киселков и свиреше през пръстите му. А Киселков беше много симпатичен човек, много добър цигулар, следвал в музикална Виена и се прибрал в София. Разбрах по-късно, че е от Варна. Повече не се срещнах с него. А като си припомня как пръстите му играеха живо по струните и какъв звук излизаше от неговата цигулка и от тази на Учителя, още ме побиват тръпки от необикновеното въздействие на тази необикновена музика. Да, този, който тогава тъй вълшебно свиреше заедно с Учителя, не беше Киселков. Това беше само една демонстрация. Поднесе ни се нещо от един висш, непознат за нас свят. Но нямаше подготвени хора, които да запишат тази музика и тя отмина в пространството. Николай Дойнов
към текста >>

Да, този, който тогава тъй вълшебно свиреше заедно с Учителя, не беше Киселков.
Вероятно Учителят бе извикал някое висше същество, музикант по дух, то беше влезнало в Киселков и свиреше през пръстите му. А Киселков беше много симпатичен човек, много добър цигулар, следвал в музикална Виена и се прибрал в София. Разбрах по-късно, че е от Варна. Повече не се срещнах с него. А като си припомня как пръстите му играеха живо по струните и какъв звук излизаше от неговата цигулка и от тази на Учителя, още ме побиват тръпки от необикновеното въздействие на тази необикновена музика. Да, този, който тогава тъй вълшебно свиреше заедно с Учителя, не беше Киселков. Това беше само една демонстрация. Поднесе ни се нещо от един висш, непознат за нас свят. Но нямаше подготвени хора, които да запишат тази музика и тя отмина в пространството. Николай Дойнов Лиляна-Цветана Табакова беше оперна певица, следвала във Франция, върнала се в България и с помощта на Учителя бе ангажирана в Операта.
към текста >>

Лиляна-Цветана Табакова беше оперна певица, следвала във Франция, върнала се в България и с помощта на Учителя бе ангажирана в Операта.
Да, този, който тогава тъй вълшебно свиреше заедно с Учителя, не беше Киселков. Това беше само една демонстрация. Поднесе ни се нещо от един висш, непознат за нас свят. Но нямаше подготвени хора, които да запишат тази музика и тя отмина в пространството. Николай Дойнов Лиляна-Цветана Табакова беше оперна певица, следвала във Франция, върнала се в България и с помощта на Учителя бе ангажирана в Операта. Имаше изключителен глас, още по-добра подготовка, музикален талант и музикална памет. Когато Учителят беше в Мърчаево, Той знаеше и виждаше, че си заминава. Беше решил да предаде някои свои песни, които ги е пазил десетки години. Но Мърчаево е едно село, в което няма нито пиано, нито музиканти. Тогава Той извиква Лиляна Табакова.
към текста >>

Когато Учителят беше в Мърчаево, Той знаеше и виждаше, че си заминава.
Поднесе ни се нещо от един висш, непознат за нас свят. Но нямаше подготвени хора, които да запишат тази музика и тя отмина в пространството. Николай Дойнов Лиляна-Цветана Табакова беше оперна певица, следвала във Франция, върнала се в България и с помощта на Учителя бе ангажирана в Операта. Имаше изключителен глас, още по-добра подготовка, музикален талант и музикална памет. Когато Учителят беше в Мърчаево, Той знаеше и виждаше, че си заминава. Беше решил да предаде някои свои песни, които ги е пазил десетки години. Но Мърчаево е едно село, в което няма нито пиано, нито музиканти. Тогава Той извиква Лиляна Табакова. Тя пристига в Мърчаево и Той работи с нея. С нея е един неин близък Кръстю Христов.
към текста >>

Така те идваха двамата при Учителя в Неговата стаичка в Мърчаево, обикновено към 9 часа сутринта и Той работеше с тях по един-два-три часа дневно.
Но Мърчаево е едно село, в което няма нито пиано, нито музиканти. Тогава Той извиква Лиляна Табакова. Тя пристига в Мърчаево и Той работи с нея. С нея е един неин близък Кръстю Христов. Той е онзи Кръстю Христов, който заедно с Михаил Иванов непрекъснато правеха бели на Братството. Така те идваха двамата при Учителя в Неговата стаичка в Мърчаево, обикновено към 9 часа сутринта и Той работеше с тях по един-два-три часа дневно. Кръстю стои на стол и слуша, а Учителят предава песните на Цветана Табакова. Учителят изсвирваше на цигулка Своя песен, след това я изпее и тя ги заучаваше. Като оперна певица с изключителна памет и с невероятен глас, тя лесно заучаваше песните. След като я научи хубаво и след като я изпълни няколко пъти пред Учителя, песента е вече предадена. През това време приятелите, които са непрекъснато около Учителя, слушат цигулката на Учителя и гласа на Цветана Табакова, която заучава песента от Учителя.
към текста >>

Кръстю стои на стол и слуша, а Учителят предава песните на Цветана Табакова.
Тогава Той извиква Лиляна Табакова. Тя пристига в Мърчаево и Той работи с нея. С нея е един неин близък Кръстю Христов. Той е онзи Кръстю Христов, който заедно с Михаил Иванов непрекъснато правеха бели на Братството. Така те идваха двамата при Учителя в Неговата стаичка в Мърчаево, обикновено към 9 часа сутринта и Той работеше с тях по един-два-три часа дневно. Кръстю стои на стол и слуша, а Учителят предава песните на Цветана Табакова. Учителят изсвирваше на цигулка Своя песен, след това я изпее и тя ги заучаваше. Като оперна певица с изключителна памет и с невероятен глас, тя лесно заучаваше песните. След като я научи хубаво и след като я изпълни няколко пъти пред Учителя, песента е вече предадена. През това време приятелите, които са непрекъснато около Учителя, слушат цигулката на Учителя и гласа на Цветана Табакова, която заучава песента от Учителя. Нейният глас беше мощен и се чуваше на сто метра, а Учителят нарочно държеше отворен прозореца.
към текста >>

Учителят изсвирваше на цигулка Своя песен, след това я изпее и тя ги заучаваше.
Тя пристига в Мърчаево и Той работи с нея. С нея е един неин близък Кръстю Христов. Той е онзи Кръстю Христов, който заедно с Михаил Иванов непрекъснато правеха бели на Братството. Така те идваха двамата при Учителя в Неговата стаичка в Мърчаево, обикновено към 9 часа сутринта и Той работеше с тях по един-два-три часа дневно. Кръстю стои на стол и слуша, а Учителят предава песните на Цветана Табакова. Учителят изсвирваше на цигулка Своя песен, след това я изпее и тя ги заучаваше. Като оперна певица с изключителна памет и с невероятен глас, тя лесно заучаваше песните. След като я научи хубаво и след като я изпълни няколко пъти пред Учителя, песента е вече предадена. През това време приятелите, които са непрекъснато около Учителя, слушат цигулката на Учителя и гласа на Цветана Табакова, която заучава песента от Учителя. Нейният глас беше мощен и се чуваше на сто метра, а Учителят нарочно държеше отворен прозореца. Насядалите в двора на пейките слушаха все едно, че се намират на първия ред на концертна зала.
към текста >>

След като я научи хубаво и след като я изпълни няколко пъти пред Учителя, песента е вече предадена.
Той е онзи Кръстю Христов, който заедно с Михаил Иванов непрекъснато правеха бели на Братството. Така те идваха двамата при Учителя в Неговата стаичка в Мърчаево, обикновено към 9 часа сутринта и Той работеше с тях по един-два-три часа дневно. Кръстю стои на стол и слуша, а Учителят предава песните на Цветана Табакова. Учителят изсвирваше на цигулка Своя песен, след това я изпее и тя ги заучаваше. Като оперна певица с изключителна памет и с невероятен глас, тя лесно заучаваше песните. След като я научи хубаво и след като я изпълни няколко пъти пред Учителя, песента е вече предадена. През това време приятелите, които са непрекъснато около Учителя, слушат цигулката на Учителя и гласа на Цветана Табакова, която заучава песента от Учителя. Нейният глас беше мощен и се чуваше на сто метра, а Учителят нарочно държеше отворен прозореца. Насядалите в двора на пейките слушаха все едно, че се намират на първия ред на концертна зала. Някои от приятелите живееха в съседните къщи и беше достатъчно да си отворят прозорците и да я слушат. Така че имаше много човеци при този творчески процес.
към текста >>

През това време приятелите, които са непрекъснато около Учителя, слушат цигулката на Учителя и гласа на Цветана Табакова, която заучава песента от Учителя.
Така те идваха двамата при Учителя в Неговата стаичка в Мърчаево, обикновено към 9 часа сутринта и Той работеше с тях по един-два-три часа дневно. Кръстю стои на стол и слуша, а Учителят предава песните на Цветана Табакова. Учителят изсвирваше на цигулка Своя песен, след това я изпее и тя ги заучаваше. Като оперна певица с изключителна памет и с невероятен глас, тя лесно заучаваше песните. След като я научи хубаво и след като я изпълни няколко пъти пред Учителя, песента е вече предадена. През това време приятелите, които са непрекъснато около Учителя, слушат цигулката на Учителя и гласа на Цветана Табакова, която заучава песента от Учителя. Нейният глас беше мощен и се чуваше на сто метра, а Учителят нарочно държеше отворен прозореца. Насядалите в двора на пейките слушаха все едно, че се намират на първия ред на концертна зала. Някои от приятелите живееха в съседните къщи и беше достатъчно да си отворят прозорците и да я слушат. Така че имаше много човеци при този творчески процес. Накрая, след като си отиде вкъщи, заедно със свой близък музикант, имаше грижата да се нотира песента.
към текста >>

Нейният глас беше мощен и се чуваше на сто метра, а Учителят нарочно държеше отворен прозореца.
Кръстю стои на стол и слуша, а Учителят предава песните на Цветана Табакова. Учителят изсвирваше на цигулка Своя песен, след това я изпее и тя ги заучаваше. Като оперна певица с изключителна памет и с невероятен глас, тя лесно заучаваше песните. След като я научи хубаво и след като я изпълни няколко пъти пред Учителя, песента е вече предадена. През това време приятелите, които са непрекъснато около Учителя, слушат цигулката на Учителя и гласа на Цветана Табакова, която заучава песента от Учителя. Нейният глас беше мощен и се чуваше на сто метра, а Учителят нарочно държеше отворен прозореца. Насядалите в двора на пейките слушаха все едно, че се намират на първия ред на концертна зала. Някои от приятелите живееха в съседните къщи и беше достатъчно да си отворят прозорците и да я слушат. Така че имаше много човеци при този творчески процес. Накрая, след като си отиде вкъщи, заедно със свой близък музикант, имаше грижата да се нотира песента. Табакова го правеше с един диригент на симфоничен оркестър Асен Найденов.
към текста >>

По този начин Учителят даде много песни, а Цветана ги записа, те бяха нотирани, но тя не ги даваше никому.
Насядалите в двора на пейките слушаха все едно, че се намират на първия ред на концертна зала. Някои от приятелите живееха в съседните къщи и беше достатъчно да си отворят прозорците и да я слушат. Така че имаше много човеци при този творчески процес. Накрая, след като си отиде вкъщи, заедно със свой близък музикант, имаше грижата да се нотира песента. Табакова го правеше с един диригент на симфоничен оркестър Асен Найденов. По този начин Учителят даде много песни, а Цветана ги записа, те бяха нотирани, но тя не ги даваше никому. При своите посещения в стаичката на Учителя, тя Му бе показала как са нотирани някои песни. Той ги беше оставил при себе си и така ние имахме записани някои от тези песни. Но по свои съображения, тя пазеше нотираните песни и не ги даваше никому. Когато Учителят дадеше една песен и нашите музиканти я нотираха, първият запис даваха на Учителя, а Той след като го провери с други музиканти, го предаваше да се запише в тефтера. Но тук това не стана.
към текста >>

При своите посещения в стаичката на Учителя, тя Му бе показала как са нотирани някои песни.
Някои от приятелите живееха в съседните къщи и беше достатъчно да си отворят прозорците и да я слушат. Така че имаше много човеци при този творчески процес. Накрая, след като си отиде вкъщи, заедно със свой близък музикант, имаше грижата да се нотира песента. Табакова го правеше с един диригент на симфоничен оркестър Асен Найденов. По този начин Учителят даде много песни, а Цветана ги записа, те бяха нотирани, но тя не ги даваше никому. При своите посещения в стаичката на Учителя, тя Му бе показала как са нотирани някои песни. Той ги беше оставил при себе си и така ние имахме записани някои от тези песни. Но по свои съображения, тя пазеше нотираните песни и не ги даваше никому. Когато Учителят дадеше една песен и нашите музиканти я нотираха, първият запис даваха на Учителя, а Той след като го провери с други музиканти, го предаваше да се запише в тефтера. Но тук това не стана. Цветана задържа тези записани песни и ги пазеше.
към текста >>

Когато Учителят дадеше една песен и нашите музиканти я нотираха, първият запис даваха на Учителя, а Той след като го провери с други музиканти, го предаваше да се запише в тефтера.
Табакова го правеше с един диригент на симфоничен оркестър Асен Найденов. По този начин Учителят даде много песни, а Цветана ги записа, те бяха нотирани, но тя не ги даваше никому. При своите посещения в стаичката на Учителя, тя Му бе показала как са нотирани някои песни. Той ги беше оставил при себе си и така ние имахме записани някои от тези песни. Но по свои съображения, тя пазеше нотираните песни и не ги даваше никому. Когато Учителят дадеше една песен и нашите музиканти я нотираха, първият запис даваха на Учителя, а Той след като го провери с други музиканти, го предаваше да се запише в тефтера. Но тук това не стана. Цветана задържа тези записани песни и ги пазеше. Беше ревнива към тях. Вероятно имаше идеята да издаде тези песни някой ден от свое име, като песни на Учителя, но дадени лично на нея. И тук се намеси Кръстю Христов, който я подведе в съвсем друга посока, като й внуши, че те трябва двамата да ги издават като единствено заслужили и че привилегията принадлежи само на тях.
към текста >>

Вероятно имаше идеята да издаде тези песни някой ден от свое име, като песни на Учителя, но дадени лично на нея.
Но по свои съображения, тя пазеше нотираните песни и не ги даваше никому. Когато Учителят дадеше една песен и нашите музиканти я нотираха, първият запис даваха на Учителя, а Той след като го провери с други музиканти, го предаваше да се запише в тефтера. Но тук това не стана. Цветана задържа тези записани песни и ги пазеше. Беше ревнива към тях. Вероятно имаше идеята да издаде тези песни някой ден от свое име, като песни на Учителя, но дадени лично на нея. И тук се намеси Кръстю Христов, който я подведе в съвсем друга посока, като й внуши, че те трябва двамата да ги издават като единствено заслужили и че привилегията принадлежи само на тях. А това бе недопустимо в една Окултна Школа и нарушаваше възприетия порядък. Когато почнахме да издаваме песнопойката след заминаването на Учителя, отидохме с Мария Тодорова при Табакова и й казахме: "Да включим песните, които научихте от Учителя в Мърчаево към песнарката." Тя мисли дълго време и не даде отговор. Сестра Мария много пъти ходи при нея и след бурни разправии, тя накрая реши да ги даде, за да се включат. Мария я упрекна, че тя няма право да задържа песните, че те не са дадени лично за нея, а са дадени за Братството и за човечеството, но чрез нея.
към текста >>

Когато почнахме да издаваме песнопойката след заминаването на Учителя, отидохме с Мария Тодорова при Табакова и й казахме: "Да включим песните, които научихте от Учителя в Мърчаево към песнарката." Тя мисли дълго време и не даде отговор.
Цветана задържа тези записани песни и ги пазеше. Беше ревнива към тях. Вероятно имаше идеята да издаде тези песни някой ден от свое име, като песни на Учителя, но дадени лично на нея. И тук се намеси Кръстю Христов, който я подведе в съвсем друга посока, като й внуши, че те трябва двамата да ги издават като единствено заслужили и че привилегията принадлежи само на тях. А това бе недопустимо в една Окултна Школа и нарушаваше възприетия порядък. Когато почнахме да издаваме песнопойката след заминаването на Учителя, отидохме с Мария Тодорова при Табакова и й казахме: "Да включим песните, които научихте от Учителя в Мърчаево към песнарката." Тя мисли дълго време и не даде отговор. Сестра Мария много пъти ходи при нея и след бурни разправии, тя накрая реши да ги даде, за да се включат. Мария я упрекна, че тя няма право да задържа песните, че те не са дадени лично за нея, а са дадени за Братството и за човечеството, но чрез нея. Все пак това задоволи самолюбието й и реши да даде песните. Но тя даде няколко условия, които ние трябваше да изпълним. Цветана си запази правото единствено тя да коригира тези песни и да следи за тяхното издаване, въпреки че отговорници за издаването на песните бяха Асен Арнаудов и Мария Тодорова.
към текста >>

Дори беше накарала тези, които пишеха нотите на песните да турят под всяка песен текст "Песен, дадена от Учителя на Лиляна Табакова и Кръстю Христов".
Мария я упрекна, че тя няма право да задържа песните, че те не са дадени лично за нея, а са дадени за Братството и за човечеството, но чрез нея. Все пак това задоволи самолюбието й и реши да даде песните. Но тя даде няколко условия, които ние трябваше да изпълним. Цветана си запази правото единствено тя да коригира тези песни и да следи за тяхното издаване, въпреки че отговорници за издаването на песните бяха Асен Арнаудов и Мария Тодорова. Искаше на всяка песен, която е дала, да се спомене, че песента е дадена на Цветана Табакова и Кръстю Христов и че тя ги е записала. Дори беше накарала тези, които пишеха нотите на песните да турят под всяка песен текст "Песен, дадена от Учителя на Лиляна Табакова и Кръстю Христов". Ние не искахме да се подчертават личности в изданието, отстранихме тези текстове и остана песента, нотирана като чиста песен на Учителя без да се говори кой е записал и какви заслуги има за това. Когато издавахме песните, ние не искахме да лансираме никакви ученици, защото авторът е Учителят. Аз също съм чул лично от Цветана, че тя има още няколко песни с Учителя и че те са били толкова свещени и лични за нея, че тя не иска да ги даде на други и си ги пази. Мария Тодорова влезе в спор с нея и доста енергично й говори, че няма право да ги задържи, защото това са песни на Учителя. Но тя си ги задържа и не ги даде да влезнат в песнарката.
към текста >>

Ние не искахме да се подчертават личности в изданието, отстранихме тези текстове и остана песента, нотирана като чиста песен на Учителя без да се говори кой е записал и какви заслуги има за това.
Все пак това задоволи самолюбието й и реши да даде песните. Но тя даде няколко условия, които ние трябваше да изпълним. Цветана си запази правото единствено тя да коригира тези песни и да следи за тяхното издаване, въпреки че отговорници за издаването на песните бяха Асен Арнаудов и Мария Тодорова. Искаше на всяка песен, която е дала, да се спомене, че песента е дадена на Цветана Табакова и Кръстю Христов и че тя ги е записала. Дори беше накарала тези, които пишеха нотите на песните да турят под всяка песен текст "Песен, дадена от Учителя на Лиляна Табакова и Кръстю Христов". Ние не искахме да се подчертават личности в изданието, отстранихме тези текстове и остана песента, нотирана като чиста песен на Учителя без да се говори кой е записал и какви заслуги има за това. Когато издавахме песните, ние не искахме да лансираме никакви ученици, защото авторът е Учителят. Аз също съм чул лично от Цветана, че тя има още няколко песни с Учителя и че те са били толкова свещени и лични за нея, че тя не иска да ги даде на други и си ги пази. Мария Тодорова влезе в спор с нея и доста енергично й говори, че няма право да ги задържи, защото това са песни на Учителя. Но тя си ги задържа и не ги даде да влезнат в песнарката. След излизането на песнарката Цветана не бе доволна, че сме махнали онези заглавия, в които бе отбелязано, че всяка песен от Учителя е дадена чрез нея и Кръстю Христов.
към текста >>

Когато издавахме песните, ние не искахме да лансираме никакви ученици, защото авторът е Учителят.
Но тя даде няколко условия, които ние трябваше да изпълним. Цветана си запази правото единствено тя да коригира тези песни и да следи за тяхното издаване, въпреки че отговорници за издаването на песните бяха Асен Арнаудов и Мария Тодорова. Искаше на всяка песен, която е дала, да се спомене, че песента е дадена на Цветана Табакова и Кръстю Христов и че тя ги е записала. Дори беше накарала тези, които пишеха нотите на песните да турят под всяка песен текст "Песен, дадена от Учителя на Лиляна Табакова и Кръстю Христов". Ние не искахме да се подчертават личности в изданието, отстранихме тези текстове и остана песента, нотирана като чиста песен на Учителя без да се говори кой е записал и какви заслуги има за това. Когато издавахме песните, ние не искахме да лансираме никакви ученици, защото авторът е Учителят. Аз също съм чул лично от Цветана, че тя има още няколко песни с Учителя и че те са били толкова свещени и лични за нея, че тя не иска да ги даде на други и си ги пази. Мария Тодорова влезе в спор с нея и доста енергично й говори, че няма право да ги задържи, защото това са песни на Учителя. Но тя си ги задържа и не ги даде да влезнат в песнарката. След излизането на песнарката Цветана не бе доволна, че сме махнали онези заглавия, в които бе отбелязано, че всяка песен от Учителя е дадена чрез нея и Кръстю Христов. Тя използва случая, че бяха допуснати малки грешки и надигна вой срещу Мария.
към текста >>

Аз също съм чул лично от Цветана, че тя има още няколко песни с Учителя и че те са били толкова свещени и лични за нея, че тя не иска да ги даде на други и си ги пази.
Цветана си запази правото единствено тя да коригира тези песни и да следи за тяхното издаване, въпреки че отговорници за издаването на песните бяха Асен Арнаудов и Мария Тодорова. Искаше на всяка песен, която е дала, да се спомене, че песента е дадена на Цветана Табакова и Кръстю Христов и че тя ги е записала. Дори беше накарала тези, които пишеха нотите на песните да турят под всяка песен текст "Песен, дадена от Учителя на Лиляна Табакова и Кръстю Христов". Ние не искахме да се подчертават личности в изданието, отстранихме тези текстове и остана песента, нотирана като чиста песен на Учителя без да се говори кой е записал и какви заслуги има за това. Когато издавахме песните, ние не искахме да лансираме никакви ученици, защото авторът е Учителят. Аз също съм чул лично от Цветана, че тя има още няколко песни с Учителя и че те са били толкова свещени и лични за нея, че тя не иска да ги даде на други и си ги пази. Мария Тодорова влезе в спор с нея и доста енергично й говори, че няма право да ги задържи, защото това са песни на Учителя. Но тя си ги задържа и не ги даде да влезнат в песнарката. След излизането на песнарката Цветана не бе доволна, че сме махнали онези заглавия, в които бе отбелязано, че всяка песен от Учителя е дадена чрез нея и Кръстю Христов. Тя използва случая, че бяха допуснати малки грешки и надигна вой срещу Мария. А зад нея стоеше Кръстю Христов и дърпаше конците.
към текста >>

Мария Тодорова влезе в спор с нея и доста енергично й говори, че няма право да ги задържи, защото това са песни на Учителя.
Искаше на всяка песен, която е дала, да се спомене, че песента е дадена на Цветана Табакова и Кръстю Христов и че тя ги е записала. Дори беше накарала тези, които пишеха нотите на песните да турят под всяка песен текст "Песен, дадена от Учителя на Лиляна Табакова и Кръстю Христов". Ние не искахме да се подчертават личности в изданието, отстранихме тези текстове и остана песента, нотирана като чиста песен на Учителя без да се говори кой е записал и какви заслуги има за това. Когато издавахме песните, ние не искахме да лансираме никакви ученици, защото авторът е Учителят. Аз също съм чул лично от Цветана, че тя има още няколко песни с Учителя и че те са били толкова свещени и лични за нея, че тя не иска да ги даде на други и си ги пази. Мария Тодорова влезе в спор с нея и доста енергично й говори, че няма право да ги задържи, защото това са песни на Учителя. Но тя си ги задържа и не ги даде да влезнат в песнарката. След излизането на песнарката Цветана не бе доволна, че сме махнали онези заглавия, в които бе отбелязано, че всяка песен от Учителя е дадена чрез нея и Кръстю Христов. Тя използва случая, че бяха допуснати малки грешки и надигна вой срещу Мария. А зад нея стоеше Кръстю Христов и дърпаше конците. Той изигра много лоша роля и понеже беше пакостлив дух, се намеси и отклони Цветана в съвсем друга посока.
към текста >>

След излизането на песнарката Цветана не бе доволна, че сме махнали онези заглавия, в които бе отбелязано, че всяка песен от Учителя е дадена чрез нея и Кръстю Христов.
Ние не искахме да се подчертават личности в изданието, отстранихме тези текстове и остана песента, нотирана като чиста песен на Учителя без да се говори кой е записал и какви заслуги има за това. Когато издавахме песните, ние не искахме да лансираме никакви ученици, защото авторът е Учителят. Аз също съм чул лично от Цветана, че тя има още няколко песни с Учителя и че те са били толкова свещени и лични за нея, че тя не иска да ги даде на други и си ги пази. Мария Тодорова влезе в спор с нея и доста енергично й говори, че няма право да ги задържи, защото това са песни на Учителя. Но тя си ги задържа и не ги даде да влезнат в песнарката. След излизането на песнарката Цветана не бе доволна, че сме махнали онези заглавия, в които бе отбелязано, че всяка песен от Учителя е дадена чрез нея и Кръстю Христов. Тя използва случая, че бяха допуснати малки грешки и надигна вой срещу Мария. А зад нея стоеше Кръстю Христов и дърпаше конците. Той изигра много лоша роля и понеже беше пакостлив дух, се намеси и отклони Цветана в съвсем друга посока. Тя беше талантлива артистка и й предстоеше бляскава кариера. Когато комунистите дойдоха на власт, Тодор Павлов, като идеолог на комунистите в България, заемаше голям пост и понеже бяха близки с Цветана, бе й предложил тя да оглави Народната опера, да завежда репертоарния план и да отговаря за професионалната програма на операта.
към текста >>

Недостойна история за описване, но трябва да се каже, за да се знае кой провали Цветана Табакова и кой внуши да не даде и другите песни на Учителя.
Но под влиянието на Кръстю Христов тя отказа, дори при една нейна прищявка тя напусна операта и не се яви вече в нея, макар че шест месеца я водеха на заплата. Тя скъса с операта и със своята кариера. Остана на Изгрева без препитание. Накрая остана и без пенсия. А Кръстю Христов по това време не работеше, просеше пари оттук и там, за да се препитава. Недостойна история за описване, но трябва да се каже, за да се знае кой провали Цветана Табакова и кой внуши да не даде и другите песни на Учителя. Според Учителя в Школата има един закон, а той е следния: "Нито едно престъпление, извършено на Изгрева няма да остане ненаказано." Ние проверихме това. Борис Николов От брат Жечо Панайотов научих, че сестра Табакова е изпълнила един неделен ден сутринта в присъствието на Учителя "Новото битие". Учителят е казал за него следното: "Дом и място, дето се изпълни "Новото Битие" ще получат благословението на Небето. Народ или общество, гдето се изпълнява "Новото Битие", ще получат благословението на Небето".
към текста >>

Според Учителя в Школата има един закон, а той е следния: "Нито едно престъпление, извършено на Изгрева няма да остане ненаказано." Ние проверихме това.
Тя скъса с операта и със своята кариера. Остана на Изгрева без препитание. Накрая остана и без пенсия. А Кръстю Христов по това време не работеше, просеше пари оттук и там, за да се препитава. Недостойна история за описване, но трябва да се каже, за да се знае кой провали Цветана Табакова и кой внуши да не даде и другите песни на Учителя. Според Учителя в Школата има един закон, а той е следния: "Нито едно престъпление, извършено на Изгрева няма да остане ненаказано." Ние проверихме това. Борис Николов От брат Жечо Панайотов научих, че сестра Табакова е изпълнила един неделен ден сутринта в присъствието на Учителя "Новото битие". Учителят е казал за него следното: "Дом и място, дето се изпълни "Новото Битие" ще получат благословението на Небето. Народ или общество, гдето се изпълнява "Новото Битие", ще получат благословението на Небето". Такова изявление не зная Учителят да е правил за други песни и това ни задължава най-задъл- бочено да преразгледаме нашето отношение към "Новото Битие".
към текста >>

От брат Жечо Панайотов научих, че сестра Табакова е изпълнила един неделен ден сутринта в присъствието на Учителя "Новото битие".
Накрая остана и без пенсия. А Кръстю Христов по това време не работеше, просеше пари оттук и там, за да се препитава. Недостойна история за описване, но трябва да се каже, за да се знае кой провали Цветана Табакова и кой внуши да не даде и другите песни на Учителя. Според Учителя в Школата има един закон, а той е следния: "Нито едно престъпление, извършено на Изгрева няма да остане ненаказано." Ние проверихме това. Борис Николов От брат Жечо Панайотов научих, че сестра Табакова е изпълнила един неделен ден сутринта в присъствието на Учителя "Новото битие". Учителят е казал за него следното: "Дом и място, дето се изпълни "Новото Битие" ще получат благословението на Небето. Народ или общество, гдето се изпълнява "Новото Битие", ще получат благословението на Небето". Такова изявление не зная Учителят да е правил за други песни и това ни задължава най-задъл- бочено да преразгледаме нашето отношение към "Новото Битие". Филип Стоицев Аз имах много хубава дружба на Изгрева със сестра Лиляна Табакова, но по-късно, по неизвестни за мен причини, тя се отдели от мене.
към текста >>

Учителят е казал за него следното: "Дом и място, дето се изпълни "Новото Битие" ще получат благословението на Небето.
А Кръстю Христов по това време не работеше, просеше пари оттук и там, за да се препитава. Недостойна история за описване, но трябва да се каже, за да се знае кой провали Цветана Табакова и кой внуши да не даде и другите песни на Учителя. Според Учителя в Школата има един закон, а той е следния: "Нито едно престъпление, извършено на Изгрева няма да остане ненаказано." Ние проверихме това. Борис Николов От брат Жечо Панайотов научих, че сестра Табакова е изпълнила един неделен ден сутринта в присъствието на Учителя "Новото битие". Учителят е казал за него следното: "Дом и място, дето се изпълни "Новото Битие" ще получат благословението на Небето. Народ или общество, гдето се изпълнява "Новото Битие", ще получат благословението на Небето". Такова изявление не зная Учителят да е правил за други песни и това ни задължава най-задъл- бочено да преразгледаме нашето отношение към "Новото Битие". Филип Стоицев Аз имах много хубава дружба на Изгрева със сестра Лиляна Табакова, но по-късно, по неизвестни за мен причини, тя се отдели от мене. Сестра Лиляна Табакова е била примадона на Софийската опера, тя е пяла пред Учителя, работила е с Него, нотирала е Битието, за което Учителят се произнесъл, че това е 10-та симфония.
към текста >>

Такова изявление не зная Учителят да е правил за други песни и това ни задължава най-задъл- бочено да преразгледаме нашето отношение към "Новото Битие".
Според Учителя в Школата има един закон, а той е следния: "Нито едно престъпление, извършено на Изгрева няма да остане ненаказано." Ние проверихме това. Борис Николов От брат Жечо Панайотов научих, че сестра Табакова е изпълнила един неделен ден сутринта в присъствието на Учителя "Новото битие". Учителят е казал за него следното: "Дом и място, дето се изпълни "Новото Битие" ще получат благословението на Небето. Народ или общество, гдето се изпълнява "Новото Битие", ще получат благословението на Небето". Такова изявление не зная Учителят да е правил за други песни и това ни задължава най-задъл- бочено да преразгледаме нашето отношение към "Новото Битие". Филип Стоицев Аз имах много хубава дружба на Изгрева със сестра Лиляна Табакова, но по-късно, по неизвестни за мен причини, тя се отдели от мене. Сестра Лиляна Табакова е била примадона на Софийската опера, тя е пяла пред Учителя, работила е с Него, нотирала е Битието, за което Учителят се произнесъл, че това е 10-та симфония. Сестра Лиляна беше готова да разкаже някои работи, но братята не можеха да я търпят, защото като пеела, била пискала и тя се разсърди. Трябваше да я изтърпят.
към текста >>

Сестра Лиляна Табакова е била примадона на Софийската опера, тя е пяла пред Учителя, работила е с Него, нотирала е Битието, за което Учителят се произнесъл, че това е 10-та симфония.
Учителят е казал за него следното: "Дом и място, дето се изпълни "Новото Битие" ще получат благословението на Небето. Народ или общество, гдето се изпълнява "Новото Битие", ще получат благословението на Небето". Такова изявление не зная Учителят да е правил за други песни и това ни задължава най-задъл- бочено да преразгледаме нашето отношение към "Новото Битие". Филип Стоицев Аз имах много хубава дружба на Изгрева със сестра Лиляна Табакова, но по-късно, по неизвестни за мен причини, тя се отдели от мене. Сестра Лиляна Табакова е била примадона на Софийската опера, тя е пяла пред Учителя, работила е с Него, нотирала е Битието, за което Учителят се произнесъл, че това е 10-та симфония. Сестра Лиляна беше готова да разкаже някои работи, но братята не можеха да я търпят, защото като пеела, била пискала и тя се разсърди. Трябваше да я изтърпят. Тя често споменаваше, че Учителят е казал веднъж на нея: "С тебе се познаваме от 8000 години". Сестра Лиляна е разработила Битието, но понеже е сърдита на Братството, казва, че ще го даде на държавата. Маргарита Стратева
към текста >>

Тя често споменаваше, че Учителят е казал веднъж на нея: "С тебе се познаваме от 8000 години".
Филип Стоицев Аз имах много хубава дружба на Изгрева със сестра Лиляна Табакова, но по-късно, по неизвестни за мен причини, тя се отдели от мене. Сестра Лиляна Табакова е била примадона на Софийската опера, тя е пяла пред Учителя, работила е с Него, нотирала е Битието, за което Учителят се произнесъл, че това е 10-та симфония. Сестра Лиляна беше готова да разкаже някои работи, но братята не можеха да я търпят, защото като пеела, била пискала и тя се разсърди. Трябваше да я изтърпят. Тя често споменаваше, че Учителят е казал веднъж на нея: "С тебе се познаваме от 8000 години". Сестра Лиляна е разработила Битието, но понеже е сърдита на Братството, казва, че ще го даде на държавата. Маргарита Стратева Към българската народна музика Учителят имаше особен интерес. Той сам изпълняваше много народни песни като или ги пееше, или ни ги свиреше на цигулка. Често караше братята и сестрите да Му пеят народни песни.
към текста >>

Към българската народна музика Учителят имаше особен интерес.
Сестра Лиляна беше готова да разкаже някои работи, но братята не можеха да я търпят, защото като пеела, била пискала и тя се разсърди. Трябваше да я изтърпят. Тя често споменаваше, че Учителят е казал веднъж на нея: "С тебе се познаваме от 8000 години". Сестра Лиляна е разработила Битието, но понеже е сърдита на Братството, казва, че ще го даде на държавата. Маргарита Стратева Към българската народна музика Учителят имаше особен интерес. Той сам изпълняваше много народни песни като или ги пееше, или ни ги свиреше на цигулка. Често караше братята и сестрите да Му пеят народни песни. Като видя, че в народните песни има отрицателно съдържание в думите им, и като видя, че българинът обръща внимание повече на злото, то Учителят преработи някои песни и измени съдържанието им в положителна посока, като измени малко мелодията, за да отговаря на новото съдържание и се получиха народни песни, преработени от Учителя, но вече във възходяща степен, които създаваха хубаво настроение и говореха за хубав живот. Може би има десетина такива песни. Когато беше в Мърчаево, Учителят работи с Пеню Ганев, който знаеше много народни песни.
към текста >>

Като видя, че в народните песни има отрицателно съдържание в думите им, и като видя, че българинът обръща внимание повече на злото, то Учителят преработи някои песни и измени съдържанието им в положителна посока, като измени малко мелодията, за да отговаря на новото съдържание и се получиха народни песни, преработени от Учителя, но вече във възходяща степен, които създаваха хубаво настроение и говореха за хубав живот.
Сестра Лиляна е разработила Битието, но понеже е сърдита на Братството, казва, че ще го даде на държавата. Маргарита Стратева Към българската народна музика Учителят имаше особен интерес. Той сам изпълняваше много народни песни като или ги пееше, или ни ги свиреше на цигулка. Често караше братята и сестрите да Му пеят народни песни. Като видя, че в народните песни има отрицателно съдържание в думите им, и като видя, че българинът обръща внимание повече на злото, то Учителят преработи някои песни и измени съдържанието им в положителна посока, като измени малко мелодията, за да отговаря на новото съдържание и се получиха народни песни, преработени от Учителя, но вече във възходяща степен, които създаваха хубаво настроение и говореха за хубав живот. Може би има десетина такива песни. Когато беше в Мърчаево, Учителят работи с Пеню Ганев, който знаеше много народни песни. Учителят обичаше да го кара да ги пее пред нас. Обикновено Учителят изслушваше песента, тогава взимаше цигулката си и пред приятелите коригираше песента и я правеше в положителна и възходяща посока. Те се пазят и са отпечатани.
към текста >>

Когато беше в Мърчаево, Учителят работи с Пеню Ганев, който знаеше много народни песни.
Към българската народна музика Учителят имаше особен интерес. Той сам изпълняваше много народни песни като или ги пееше, или ни ги свиреше на цигулка. Често караше братята и сестрите да Му пеят народни песни. Като видя, че в народните песни има отрицателно съдържание в думите им, и като видя, че българинът обръща внимание повече на злото, то Учителят преработи някои песни и измени съдържанието им в положителна посока, като измени малко мелодията, за да отговаря на новото съдържание и се получиха народни песни, преработени от Учителя, но вече във възходяща степен, които създаваха хубаво настроение и говореха за хубав живот. Може би има десетина такива песни. Когато беше в Мърчаево, Учителят работи с Пеню Ганев, който знаеше много народни песни. Учителят обичаше да го кара да ги пее пред нас. Обикновено Учителят изслушваше песента, тогава взимаше цигулката си и пред приятелите коригираше песента и я правеше в положителна и възходяща посока. Те се пазят и са отпечатани. Българският народ е прекарал 500 години под турско робство. Минал е през големи страдания и под тяхно влияние българската народна песен се е изменила, влезнали са отрицателни образи, горчиви чувства, скръб, отчаяние.
към текста >>

Учителят обичаше да го кара да ги пее пред нас.
Той сам изпълняваше много народни песни като или ги пееше, или ни ги свиреше на цигулка. Често караше братята и сестрите да Му пеят народни песни. Като видя, че в народните песни има отрицателно съдържание в думите им, и като видя, че българинът обръща внимание повече на злото, то Учителят преработи някои песни и измени съдържанието им в положителна посока, като измени малко мелодията, за да отговаря на новото съдържание и се получиха народни песни, преработени от Учителя, но вече във възходяща степен, които създаваха хубаво настроение и говореха за хубав живот. Може би има десетина такива песни. Когато беше в Мърчаево, Учителят работи с Пеню Ганев, който знаеше много народни песни. Учителят обичаше да го кара да ги пее пред нас. Обикновено Учителят изслушваше песента, тогава взимаше цигулката си и пред приятелите коригираше песента и я правеше в положителна и възходяща посока. Те се пазят и са отпечатани. Българският народ е прекарал 500 години под турско робство. Минал е през големи страдания и под тяхно влияние българската народна песен се е изменила, влезнали са отрицателни образи, горчиви чувства, скръб, отчаяние. Някои песни са просто плач.
към текста >>

Обикновено Учителят изслушваше песента, тогава взимаше цигулката си и пред приятелите коригираше песента и я правеше в положителна и възходяща посока.
Често караше братята и сестрите да Му пеят народни песни. Като видя, че в народните песни има отрицателно съдържание в думите им, и като видя, че българинът обръща внимание повече на злото, то Учителят преработи някои песни и измени съдържанието им в положителна посока, като измени малко мелодията, за да отговаря на новото съдържание и се получиха народни песни, преработени от Учителя, но вече във възходяща степен, които създаваха хубаво настроение и говореха за хубав живот. Може би има десетина такива песни. Когато беше в Мърчаево, Учителят работи с Пеню Ганев, който знаеше много народни песни. Учителят обичаше да го кара да ги пее пред нас. Обикновено Учителят изслушваше песента, тогава взимаше цигулката си и пред приятелите коригираше песента и я правеше в положителна и възходяща посока. Те се пазят и са отпечатани. Българският народ е прекарал 500 години под турско робство. Минал е през големи страдания и под тяхно влияние българската народна песен се е изменила, влезнали са отрицателни образи, горчиви чувства, скръб, отчаяние. Някои песни са просто плач. Учителят е работил дълги години върху българската народна музика.
към текста >>

Учителят е работил дълги години върху българската народна музика.
Обикновено Учителят изслушваше песента, тогава взимаше цигулката си и пред приятелите коригираше песента и я правеше в положителна и възходяща посока. Те се пазят и са отпечатани. Българският народ е прекарал 500 години под турско робство. Минал е през големи страдания и под тяхно влияние българската народна песен се е изменила, влезнали са отрицателни образи, горчиви чувства, скръб, отчаяние. Някои песни са просто плач. Учителят е работил дълги години върху българската народна музика. На едно място Той казва: "Аз съм работил повече от двадесет години, докато изчистя българската музика, да обърна отрицателните образи в положителни и лошите чувства в добри. Много време ми е вземало това, докато възстановя чистотата на българската народна музика." И Учителят даде ред образци на очистени български песни. Тази песен е един от опитите, които Учителят прави. Думите са положителни, както Учителят ги е предал: "Светли дни, мамо, настанаха за млади момци. Не момци бащин имот да делят и баща си да наскърбяват, а житно зърно да сеят, богата жътва да жънат и да се учат братски да живеят, та баща си да радват.
към текста >>

Много време ми е вземало това, докато възстановя чистотата на българската народна музика." И Учителят даде ред образци на очистени български песни.
Българският народ е прекарал 500 години под турско робство. Минал е през големи страдания и под тяхно влияние българската народна песен се е изменила, влезнали са отрицателни образи, горчиви чувства, скръб, отчаяние. Някои песни са просто плач. Учителят е работил дълги години върху българската народна музика. На едно място Той казва: "Аз съм работил повече от двадесет години, докато изчистя българската музика, да обърна отрицателните образи в положителни и лошите чувства в добри. Много време ми е вземало това, докато възстановя чистотата на българската народна музика." И Учителят даде ред образци на очистени български песни. Тази песен е един от опитите, които Учителят прави. Думите са положителни, както Учителят ги е предал: "Светли дни, мамо, настанаха за млади момци. Не момци бащин имот да делят и баща си да наскърбяват, а житно зърно да сеят, богата жътва да жънат и да се учат братски да живеят, та баща си да радват. Светли дни са, мамо, настали, настали за млади моми и момци." Учителят остави същата мелодия, но преобърна текста на песента в положителна, възходяща посока.
към текста >>

Тази песен е един от опитите, които Учителят прави.
Минал е през големи страдания и под тяхно влияние българската народна песен се е изменила, влезнали са отрицателни образи, горчиви чувства, скръб, отчаяние. Някои песни са просто плач. Учителят е работил дълги години върху българската народна музика. На едно място Той казва: "Аз съм работил повече от двадесет години, докато изчистя българската музика, да обърна отрицателните образи в положителни и лошите чувства в добри. Много време ми е вземало това, докато възстановя чистотата на българската народна музика." И Учителят даде ред образци на очистени български песни. Тази песен е един от опитите, които Учителят прави. Думите са положителни, както Учителят ги е предал: "Светли дни, мамо, настанаха за млади момци. Не момци бащин имот да делят и баща си да наскърбяват, а житно зърно да сеят, богата жътва да жънат и да се учат братски да живеят, та баща си да радват. Светли дни са, мамо, настали, настали за млади моми и момци." Учителят остави същата мелодия, но преобърна текста на песента в положителна, възходяща посока. Борис Николов
към текста >>

Думите са положителни, както Учителят ги е предал: "Светли дни, мамо, настанаха за млади момци.
Някои песни са просто плач. Учителят е работил дълги години върху българската народна музика. На едно място Той казва: "Аз съм работил повече от двадесет години, докато изчистя българската музика, да обърна отрицателните образи в положителни и лошите чувства в добри. Много време ми е вземало това, докато възстановя чистотата на българската народна музика." И Учителят даде ред образци на очистени български песни. Тази песен е един от опитите, които Учителят прави. Думите са положителни, както Учителят ги е предал: "Светли дни, мамо, настанаха за млади момци. Не момци бащин имот да делят и баща си да наскърбяват, а житно зърно да сеят, богата жътва да жънат и да се учат братски да живеят, та баща си да радват. Светли дни са, мамо, настали, настали за млади моми и момци." Учителят остави същата мелодия, но преобърна текста на песента в положителна, възходяща посока. Борис Николов Песните на Учителя са дълбоко духовни.
към текста >>

Учителят остави същата мелодия, но преобърна текста на песента в положителна, възходяща посока.
Много време ми е вземало това, докато възстановя чистотата на българската народна музика." И Учителят даде ред образци на очистени български песни. Тази песен е един от опитите, които Учителят прави. Думите са положителни, както Учителят ги е предал: "Светли дни, мамо, настанаха за млади момци. Не момци бащин имот да делят и баща си да наскърбяват, а житно зърно да сеят, богата жътва да жънат и да се учат братски да живеят, та баща си да радват. Светли дни са, мамо, настали, настали за млади моми и момци." Учителят остави същата мелодия, но преобърна текста на песента в положителна, възходяща посока. Борис Николов Песните на Учителя са дълбоко духовни. Те не бива да се пеят по всяко време и на всяко място. През 1978 година бяхме се събрали на мястото на Учителя и изпълнявахме програмата, която беше наредена от Братския съвет по случай Петров- ден - деня на Учителя. Бяха наредили да изпеем песента "Фир-Фюр-Фен".
към текста >>

Песните на Учителя са дълбоко духовни.
Думите са положителни, както Учителят ги е предал: "Светли дни, мамо, настанаха за млади момци. Не момци бащин имот да делят и баща си да наскърбяват, а житно зърно да сеят, богата жътва да жънат и да се учат братски да живеят, та баща си да радват. Светли дни са, мамо, настали, настали за млади моми и момци." Учителят остави същата мелодия, но преобърна текста на песента в положителна, възходяща посока. Борис Николов Песните на Учителя са дълбоко духовни. Те не бива да се пеят по всяко време и на всяко място. През 1978 година бяхме се събрали на мястото на Учителя и изпълнявахме програмата, която беше наредена от Братския съвет по случай Петров- ден - деня на Учителя. Бяха наредили да изпеем песента "Фир-Фюр-Фен". Изпяхме песента. Но аз знаех отпреди, че Учителят е говорил за тази песен да не се пее във вторник, защото тази песен е марсова и вторник е марсов ден.
към текста >>

През 1978 година бяхме се събрали на мястото на Учителя и изпълнявахме програмата, която беше наредена от Братския съвет по случай Петров- ден - деня на Учителя.
Светли дни са, мамо, настали, настали за млади моми и момци." Учителят остави същата мелодия, но преобърна текста на песента в положителна, възходяща посока. Борис Николов Песните на Учителя са дълбоко духовни. Те не бива да се пеят по всяко време и на всяко място. През 1978 година бяхме се събрали на мястото на Учителя и изпълнявахме програмата, която беше наредена от Братския съвет по случай Петров- ден - деня на Учителя. Бяха наредили да изпеем песента "Фир-Фюр-Фен". Изпяхме песента. Но аз знаех отпреди, че Учителят е говорил за тази песен да не се пее във вторник, защото тази песен е марсова и вторник е марсов ден. Тя съдържа също и буквата "Ф", което значи кръв. Обаче нашите сестри не са знаели това нещо и са наредили именно във вторник да се изпее песента "Фир-Фюр-Фен".
към текста >>

Но аз знаех отпреди, че Учителят е говорил за тази песен да не се пее във вторник, защото тази песен е марсова и вторник е марсов ден.
Песните на Учителя са дълбоко духовни. Те не бива да се пеят по всяко време и на всяко място. През 1978 година бяхме се събрали на мястото на Учителя и изпълнявахме програмата, която беше наредена от Братския съвет по случай Петров- ден - деня на Учителя. Бяха наредили да изпеем песента "Фир-Фюр-Фен". Изпяхме песента. Но аз знаех отпреди, че Учителят е говорил за тази песен да не се пее във вторник, защото тази песен е марсова и вторник е марсов ден. Тя съдържа също и буквата "Ф", което значи кръв. Обаче нашите сестри не са знаели това нещо и са наредили именно във вторник да се изпее песента "Фир-Фюр-Фен". Когато запяха тази песен, ми беше много неприятно, предчувствах нещо като че ли, но свърши се наряда и отидохме в гората да играем Паневритмия. И какво стана там? Имаше две кученца черни, които винаги идваха, когато играем Паневритмия.
към текста >>

Есента на 1944 година след войната Учителят се прибра на Изгрева в София заедно с всички братя и сестри и заживяхме пак същия живот, както по-рано.
Много неприятно нещо излезе, но аз си мисля: "Никой не е виновен тук, освен ние. Виновни сме, загдето изпяхме тази песен "Фир-Фюр-Фен" във вторник. Добре все пак, че кученцата пострадаха, а не човеци". Те заплатиха с кръвта си за непослушанието ни на Изгрева. Станка Тотева Есента на 1944 година след войната Учителят се прибра на Изгрева в София заедно с всички братя и сестри и заживяхме пак същия живот, както по-рано. Един път пак се събрахме много братя и сестри в малкото салонче и започнаха да пеят песента "Тебе пеем и молим Ти ся, Боже мой". Учителят беше в Горницата, слезе долу, отвори врата на салона и много строго извика: "Спрете, не пейте тази песен! Тази песен се пее само при природни бедствия, земетресения, наводнения, пожари и др. Само при такива случаи се пее тази песен! В противен случай действа отрицателно!
към текста >>

Учителят беше в Горницата, слезе долу, отвори врата на салона и много строго извика: "Спрете, не пейте тази песен!
Добре все пак, че кученцата пострадаха, а не човеци". Те заплатиха с кръвта си за непослушанието ни на Изгрева. Станка Тотева Есента на 1944 година след войната Учителят се прибра на Изгрева в София заедно с всички братя и сестри и заживяхме пак същия живот, както по-рано. Един път пак се събрахме много братя и сестри в малкото салонче и започнаха да пеят песента "Тебе пеем и молим Ти ся, Боже мой". Учителят беше в Горницата, слезе долу, отвори врата на салона и много строго извика: "Спрете, не пейте тази песен! Тази песен се пее само при природни бедствия, земетресения, наводнения, пожари и др. Само при такива случаи се пее тази песен! В противен случай действа отрицателно! " Всички се смразиха и престанахме да пеем.
към текста >>

Желанието на Учителя бе да пеем Неговите песни с нужното вглъбяване към Духа на песните.
Всички носехме материали и тухли. Изобщо, всеки с каквото можеше помагаше и салонът бързо се построи. Той имаше балкон и малък подиум. Концертите, започнати в германския клуб "Турн Ферайн" с двама-трима музиканти, продължиха и в салона на "Оборище" 14 при всички празненства. Най-импозантен бе хорът, дирижиран от Христо Дързев. Желанието на Учителя бе да пеем Неговите песни с нужното вглъбяване към Духа на песните. Той искаше с този смесен хор, дирижиран от Христо Дързев, да изнесем голям концерт в концертната зала на Военния клуб. Но поради различни причини, това не се осъществи. По това време имаше голям музикален подем. Много често, при наши празненства, имахме концерти. От града идваха да ни слушат.
към текста >>

Музиката на Учителя се ценеше, защото въздействаше много благоприятно.
Но поради различни причини, това не се осъществи. По това време имаше голям музикален подем. Много често, при наши празненства, имахме концерти. От града идваха да ни слушат. Салонът винаги беше препълнен. Музиката на Учителя се ценеше, защото въздействаше много благоприятно. Музикантите, които даваха концерти в града, започнаха да идват в салона на "Изгрева", за да правят генералните си репетиции пред нас и пред Учителя. Това бяха незабравими дни за нас като слушатели, а и за самите изпълнители, получили благословението Му. Правеше впечатление, че всички онези музиканти на "Изгрева", които спазваха като ученици на Школата точно съветите на Учителя, преуспяха в музикалната си кариера. А онези, които размишляваха, умуваха и постъпваха така, както си искаха - всички те, без изключение, изгубиха благоприятните си условия и времето им изтече, като си останаха обикновени музиканти и съжаляваха за непослушанието си години след това. Мария Златева
към текста >>

Музикантите, които даваха концерти в града, започнаха да идват в салона на "Изгрева", за да правят генералните си репетиции пред нас и пред Учителя.
По това време имаше голям музикален подем. Много често, при наши празненства, имахме концерти. От града идваха да ни слушат. Салонът винаги беше препълнен. Музиката на Учителя се ценеше, защото въздействаше много благоприятно. Музикантите, които даваха концерти в града, започнаха да идват в салона на "Изгрева", за да правят генералните си репетиции пред нас и пред Учителя. Това бяха незабравими дни за нас като слушатели, а и за самите изпълнители, получили благословението Му. Правеше впечатление, че всички онези музиканти на "Изгрева", които спазваха като ученици на Школата точно съветите на Учителя, преуспяха в музикалната си кариера. А онези, които размишляваха, умуваха и постъпваха така, както си искаха - всички те, без изключение, изгубиха благоприятните си условия и времето им изтече, като си останаха обикновени музиканти и съжаляваха за непослушанието си години след това. Мария Златева Кирил Икономов ръководеше братския хор.
към текста >>

Правеше впечатление, че всички онези музиканти на "Изгрева", които спазваха като ученици на Школата точно съветите на Учителя, преуспяха в музикалната си кариера.
От града идваха да ни слушат. Салонът винаги беше препълнен. Музиката на Учителя се ценеше, защото въздействаше много благоприятно. Музикантите, които даваха концерти в града, започнаха да идват в салона на "Изгрева", за да правят генералните си репетиции пред нас и пред Учителя. Това бяха незабравими дни за нас като слушатели, а и за самите изпълнители, получили благословението Му. Правеше впечатление, че всички онези музиканти на "Изгрева", които спазваха като ученици на Школата точно съветите на Учителя, преуспяха в музикалната си кариера. А онези, които размишляваха, умуваха и постъпваха така, както си искаха - всички те, без изключение, изгубиха благоприятните си условия и времето им изтече, като си останаха обикновени музиканти и съжаляваха за непослушанието си години след това. Мария Златева Кирил Икономов ръководеше братския хор. Преди него бе Симеон Симеонов. Имахме добър хор, както по време на Учителя, така и след Него.
към текста >>

А онези, които размишляваха, умуваха и постъпваха така, както си искаха - всички те, без изключение, изгубиха благоприятните си условия и времето им изтече, като си останаха обикновени музиканти и съжаляваха за непослушанието си години след това.
Салонът винаги беше препълнен. Музиката на Учителя се ценеше, защото въздействаше много благоприятно. Музикантите, които даваха концерти в града, започнаха да идват в салона на "Изгрева", за да правят генералните си репетиции пред нас и пред Учителя. Това бяха незабравими дни за нас като слушатели, а и за самите изпълнители, получили благословението Му. Правеше впечатление, че всички онези музиканти на "Изгрева", които спазваха като ученици на Школата точно съветите на Учителя, преуспяха в музикалната си кариера. А онези, които размишляваха, умуваха и постъпваха така, както си искаха - всички те, без изключение, изгубиха благоприятните си условия и времето им изтече, като си останаха обикновени музиканти и съжаляваха за непослушанието си години след това. Мария Златева Кирил Икономов ръководеше братския хор. Преди него бе Симеон Симеонов. Имахме добър хор, както по време на Учителя, така и след Него. По-късно го ръководеше Ирина Кисьова в разстояние на няколко години.
към текста >>

Имахме добър хор, както по време на Учителя, така и след Него.
Правеше впечатление, че всички онези музиканти на "Изгрева", които спазваха като ученици на Школата точно съветите на Учителя, преуспяха в музикалната си кариера. А онези, които размишляваха, умуваха и постъпваха така, както си искаха - всички те, без изключение, изгубиха благоприятните си условия и времето им изтече, като си останаха обикновени музиканти и съжаляваха за непослушанието си години след това. Мария Златева Кирил Икономов ръководеше братския хор. Преди него бе Симеон Симеонов. Имахме добър хор, както по време на Учителя, така и след Него. По-късно го ръководеше Ирина Кисьова в разстояние на няколко години. Не знам защо, но Братският съвет реши да го дирижира Лиляна Табакова. Дойде се до конфликт и ние, хористите, видяхме, че тя е много груба, дори се възмутихме от нея и хорът се разпусна. По времето на Учителя хорът изпълняваше песни по разработки на Кирил Икономов, на Ирина Кисьова и на Митко Грива. Имаше понякога много сполучливи опити.
към текста >>

По времето на Учителя хорът изпълняваше песни по разработки на Кирил Икономов, на Ирина Кисьова и на Митко Грива.
Преди него бе Симеон Симеонов. Имахме добър хор, както по време на Учителя, така и след Него. По-късно го ръководеше Ирина Кисьова в разстояние на няколко години. Не знам защо, но Братският съвет реши да го дирижира Лиляна Табакова. Дойде се до конфликт и ние, хористите, видяхме, че тя е много груба, дори се възмутихме от нея и хорът се разпусна. По времето на Учителя хорът изпълняваше песни по разработки на Кирил Икономов, на Ирина Кисьова и на Митко Грива. Имаше понякога много сполучливи опити. Даваха се концерти по братските празници. Учителят винаги присъстваше и след това даваше оценка на песните и нашето изпълнение. Най-големи заслуги имаше Симеон Симеонов, който дирижираше и движеше организацията по музикалния живот на Изгрева. Райна Стефанова
към текста >>

Учителят винаги присъстваше и след това даваше оценка на песните и нашето изпълнение.
Не знам защо, но Братският съвет реши да го дирижира Лиляна Табакова. Дойде се до конфликт и ние, хористите, видяхме, че тя е много груба, дори се възмутихме от нея и хорът се разпусна. По времето на Учителя хорът изпълняваше песни по разработки на Кирил Икономов, на Ирина Кисьова и на Митко Грива. Имаше понякога много сполучливи опити. Даваха се концерти по братските празници. Учителят винаги присъстваше и след това даваше оценка на песните и нашето изпълнение. Най-големи заслуги имаше Симеон Симеонов, който дирижираше и движеше организацията по музикалния живот на Изгрева. Райна Стефанова С отварянето на Школата на "Изгрева" започна и музикалния й живот. За едно десетилетие мнозина от нас завършиха Консерваторията и станаха школувани музиканти, доколкото имаха способности и носеха в себе си талант и доколкото можеха да го разработят. В Школата бе поставено едно условие от Учителя - че окултният ученик не може да се развива и да расте в духовната област без музика и без пеене.
към текста >>

В Школата бе поставено едно условие от Учителя - че окултният ученик не може да се развива и да расте в духовната област без музика и без пеене.
Учителят винаги присъстваше и след това даваше оценка на песните и нашето изпълнение. Най-големи заслуги имаше Симеон Симеонов, който дирижираше и движеше организацията по музикалния живот на Изгрева. Райна Стефанова С отварянето на Школата на "Изгрева" започна и музикалния й живот. За едно десетилетие мнозина от нас завършиха Консерваторията и станаха школувани музиканти, доколкото имаха способности и носеха в себе си талант и доколкото можеха да го разработят. В Школата бе поставено едно условие от Учителя - че окултният ученик не може да се развива и да расте в духовната област без музика и без пеене. Всички, без изключение, се залавяха да се обучават или самостоятелно, или вземаха уроци - така, почти всички свиреха на инструменти, но най-вече на цигулка, а също на пиано, на китара, на чело, на флейта и т.н. Мнозина отиваха при частни учители да изучават солфеж. Голяма част от сестрите се оформиха като певици и имаха добре поставени гласове за времето си. Обърнете внимание, че друго място в София нямаше, където толкова много млади хора да се занимават с музика и то с ясно съзнание, че трябва да усвоят началата на едно солидно музикално образование. Накрая почти всички изгревяни четяха музикален текст и бяха грамотни по нотно пеене, а това не беше малко в онази епоха.
към текста >>

Мнозина отиваха при частни учители да изучават солфеж.
Райна Стефанова С отварянето на Школата на "Изгрева" започна и музикалния й живот. За едно десетилетие мнозина от нас завършиха Консерваторията и станаха школувани музиканти, доколкото имаха способности и носеха в себе си талант и доколкото можеха да го разработят. В Школата бе поставено едно условие от Учителя - че окултният ученик не може да се развива и да расте в духовната област без музика и без пеене. Всички, без изключение, се залавяха да се обучават или самостоятелно, или вземаха уроци - така, почти всички свиреха на инструменти, но най-вече на цигулка, а също на пиано, на китара, на чело, на флейта и т.н. Мнозина отиваха при частни учители да изучават солфеж. Голяма част от сестрите се оформиха като певици и имаха добре поставени гласове за времето си. Обърнете внимание, че друго място в София нямаше, където толкова много млади хора да се занимават с музика и то с ясно съзнание, че трябва да усвоят началата на едно солидно музикално образование. Накрая почти всички изгревяни четяха музикален текст и бяха грамотни по нотно пеене, а това не беше малко в онази епоха. Дори бе много, за ужас на софийското гражданство, защото в неговите очи само висшето общество трябва да се занимава с музика, а ние за него бяхме голтаци, бедняци, простаци. Мария Тодорова
към текста >>

Учителят, когато искаше да се проведе нещо, съобщаваше на него и той гръмогласно разгласяваше на всеослушание.
Накрая почти всички изгревяни четяха музикален текст и бяха грамотни по нотно пеене, а това не беше малко в онази епоха. Дори бе много, за ужас на софийското гражданство, защото в неговите очи само висшето общество трябва да се занимава с музика, а ние за него бяхме голтаци, бедняци, простаци. Мария Тодорова След като се преместихме на "Изгрева", в построения през 1927-1928 година нов голям салон със сцена, музикалният живот и концертите продължиха усилено. Брат Симеон Симеонов, който бе нотариус в съда - започна да ръководи концертите и почти всички мероприятия на "Изгрева". Учителят, когато искаше да се проведе нещо, съобщаваше на него и той гръмогласно разгласяваше на всеослушание. Това много допадаше на неговия нрав, ето защо той не позволяваше на друг да го измести. В салона той свиреше песните на Учителя на цигулка, имаше хубав баритонов глас. Но в него се загнезди желание да командва и много пречеше на другите също да вземат участие. Ето защо, веднъж Галилей Величков отива при Учителя и се оплаква от Симеон, че ни спъва работата и че иска само той участие, като ни спира във всички наши начинания, ако не излизат от него или ако той не ги ръководи. Учителят го изслушва и казва: "Ако знаете колко музиканти преди вас той прогони!
към текста >>

В салона той свиреше песните на Учителя на цигулка, имаше хубав баритонов глас.
Мария Тодорова След като се преместихме на "Изгрева", в построения през 1927-1928 година нов голям салон със сцена, музикалният живот и концертите продължиха усилено. Брат Симеон Симеонов, който бе нотариус в съда - започна да ръководи концертите и почти всички мероприятия на "Изгрева". Учителят, когато искаше да се проведе нещо, съобщаваше на него и той гръмогласно разгласяваше на всеослушание. Това много допадаше на неговия нрав, ето защо той не позволяваше на друг да го измести. В салона той свиреше песните на Учителя на цигулка, имаше хубав баритонов глас. Но в него се загнезди желание да командва и много пречеше на другите също да вземат участие. Ето защо, веднъж Галилей Величков отива при Учителя и се оплаква от Симеон, че ни спъва работата и че иска само той участие, като ни спира във всички наши начинания, ако не излизат от него или ако той не ги ръководи. Учителят го изслушва и казва: "Ако знаете колко музиканти преди вас той прогони! За мен е много лесно да го сменим и да го свалим долу в града, но с това ще загубим една душа! "
към текста >>

Ето защо, веднъж Галилей Величков отива при Учителя и се оплаква от Симеон, че ни спъва работата и че иска само той участие, като ни спира във всички наши начинания, ако не излизат от него или ако той не ги ръководи.
Брат Симеон Симеонов, който бе нотариус в съда - започна да ръководи концертите и почти всички мероприятия на "Изгрева". Учителят, когато искаше да се проведе нещо, съобщаваше на него и той гръмогласно разгласяваше на всеослушание. Това много допадаше на неговия нрав, ето защо той не позволяваше на друг да го измести. В салона той свиреше песните на Учителя на цигулка, имаше хубав баритонов глас. Но в него се загнезди желание да командва и много пречеше на другите също да вземат участие. Ето защо, веднъж Галилей Величков отива при Учителя и се оплаква от Симеон, че ни спъва работата и че иска само той участие, като ни спира във всички наши начинания, ако не излизат от него или ако той не ги ръководи. Учителят го изслушва и казва: "Ако знаете колко музиканти преди вас той прогони! За мен е много лесно да го сменим и да го свалим долу в града, но с това ще загубим една душа! " Мария Златева През цялото време на Школата имаше концерти.
към текста >>

Учителят го изслушва и казва: "Ако знаете колко музиканти преди вас той прогони!
Учителят, когато искаше да се проведе нещо, съобщаваше на него и той гръмогласно разгласяваше на всеослушание. Това много допадаше на неговия нрав, ето защо той не позволяваше на друг да го измести. В салона той свиреше песните на Учителя на цигулка, имаше хубав баритонов глас. Но в него се загнезди желание да командва и много пречеше на другите също да вземат участие. Ето защо, веднъж Галилей Величков отива при Учителя и се оплаква от Симеон, че ни спъва работата и че иска само той участие, като ни спира във всички наши начинания, ако не излизат от него или ако той не ги ръководи. Учителят го изслушва и казва: "Ако знаете колко музиканти преди вас той прогони! За мен е много лесно да го сменим и да го свалим долу в града, но с това ще загубим една душа! " Мария Златева През цялото време на Школата имаше концерти. Пееха и свиреха нашите музиканти от "Изгрева".
към текста >>

След един хубаво изнесен концерт Учителят възнагради външните музиканти с по 500 лева стари пари и казал на брат Галилей, че би подарил на всекиго по една жълтица, ако би имал на разположение.
" Мария Златева През цялото време на Школата имаше концерти. Пееха и свиреха нашите музиканти от "Изгрева". Понякога се привличаха и музиканти от града, които трябваше да попълнят състава. След един хубаво изнесен концерт Учителят възнагради външните музиканти с по 500 лева стари пари и казал на брат Галилей, че би подарил на всекиго по една жълтица, ако би имал на разположение. Галилей разказваше: "На другия ден всички ние, изгревските цигулари, получихме от Учителя по един затворен плик с по 500 лева и листче с една хубава мисъл във връзка с музиката, която прониква цялата Вселена. Ние бяхме изненадани и смутени от това, че Учителят ни възнаграждава, но приехме подаръка, защото предположихме, че Той е останал особено доволен от нашето участие в концерта. Филип Стоицев Учителят е давал Свои идеи за някои песни в думи. На други е давал мелодия.
към текста >>

Галилей разказваше: "На другия ден всички ние, изгревските цигулари, получихме от Учителя по един затворен плик с по 500 лева и листче с една хубава мисъл във връзка с музиката, която прониква цялата Вселена.
Мария Златева През цялото време на Школата имаше концерти. Пееха и свиреха нашите музиканти от "Изгрева". Понякога се привличаха и музиканти от града, които трябваше да попълнят състава. След един хубаво изнесен концерт Учителят възнагради външните музиканти с по 500 лева стари пари и казал на брат Галилей, че би подарил на всекиго по една жълтица, ако би имал на разположение. Галилей разказваше: "На другия ден всички ние, изгревските цигулари, получихме от Учителя по един затворен плик с по 500 лева и листче с една хубава мисъл във връзка с музиката, която прониква цялата Вселена. Ние бяхме изненадани и смутени от това, че Учителят ни възнаграждава, но приехме подаръка, защото предположихме, че Той е останал особено доволен от нашето участие в концерта. Филип Стоицев Учителят е давал Свои идеи за някои песни в думи. На други е давал мелодия. Към мелодията трябва да има текст - правел го е някой приятел с поетична дарба.
към текста >>

Ние бяхме изненадани и смутени от това, че Учителят ни възнаграждава, но приехме подаръка, защото предположихме, че Той е останал особено доволен от нашето участие в концерта.
През цялото време на Школата имаше концерти. Пееха и свиреха нашите музиканти от "Изгрева". Понякога се привличаха и музиканти от града, които трябваше да попълнят състава. След един хубаво изнесен концерт Учителят възнагради външните музиканти с по 500 лева стари пари и казал на брат Галилей, че би подарил на всекиго по една жълтица, ако би имал на разположение. Галилей разказваше: "На другия ден всички ние, изгревските цигулари, получихме от Учителя по един затворен плик с по 500 лева и листче с една хубава мисъл във връзка с музиката, която прониква цялата Вселена. Ние бяхме изненадани и смутени от това, че Учителят ни възнаграждава, но приехме подаръка, защото предположихме, че Той е останал особено доволен от нашето участие в концерта. Филип Стоицев Учителят е давал Свои идеи за някои песни в думи. На други е давал мелодия. Към мелодията трябва да има текст - правел го е някой приятел с поетична дарба. Например, Учителят е давал на дядо Благо - поета Стоян Русев - да напише думите на някоя песен.
към текста >>

Учителят е давал Свои идеи за някои песни в думи.
Понякога се привличаха и музиканти от града, които трябваше да попълнят състава. След един хубаво изнесен концерт Учителят възнагради външните музиканти с по 500 лева стари пари и казал на брат Галилей, че би подарил на всекиго по една жълтица, ако би имал на разположение. Галилей разказваше: "На другия ден всички ние, изгревските цигулари, получихме от Учителя по един затворен плик с по 500 лева и листче с една хубава мисъл във връзка с музиката, която прониква цялата Вселена. Ние бяхме изненадани и смутени от това, че Учителят ни възнаграждава, но приехме подаръка, защото предположихме, че Той е останал особено доволен от нашето участие в концерта. Филип Стоицев Учителят е давал Свои идеи за някои песни в думи. На други е давал мелодия. Към мелодията трябва да има текст - правел го е някой приятел с поетична дарба. Например, Учителят е давал на дядо Благо - поета Стоян Русев - да напише думите на някоя песен. Той дава идеята, а дядо Благо с отмерена реч създава самия текст. Така дядо Благо е написал текстовете на песните "Братство, единство", "Росна капко", "Любовта е извор".
към текста >>

Например, Учителят е давал на дядо Благо - поета Стоян Русев - да напише думите на някоя песен.
Ние бяхме изненадани и смутени от това, че Учителят ни възнаграждава, но приехме подаръка, защото предположихме, че Той е останал особено доволен от нашето участие в концерта. Филип Стоицев Учителят е давал Свои идеи за някои песни в думи. На други е давал мелодия. Към мелодията трябва да има текст - правел го е някой приятел с поетична дарба. Например, Учителят е давал на дядо Благо - поета Стоян Русев - да напише думите на някоя песен. Той дава идеята, а дядо Благо с отмерена реч създава самия текст. Така дядо Благо е написал текстовете на песните "Братство, единство", "Росна капко", "Любовта е извор". Първият куплет го е дал Учителят, когато издава книжката "Хио-Ели-Мели-Месаил". Учителят дава и развива мисълта Си, а дядо Благо създава в ритмична реч останалия текст - над десет куплета. Аз помня как Симеон Симеонов я беше разработил за четири гласа и я изпълняваше с братския хор още през 1919 година.
към текста >>

Първият куплет го е дал Учителят, когато издава книжката "Хио-Ели-Мели-Месаил".
На други е давал мелодия. Към мелодията трябва да има текст - правел го е някой приятел с поетична дарба. Например, Учителят е давал на дядо Благо - поета Стоян Русев - да напише думите на някоя песен. Той дава идеята, а дядо Благо с отмерена реч създава самия текст. Така дядо Благо е написал текстовете на песните "Братство, единство", "Росна капко", "Любовта е извор". Първият куплет го е дал Учителят, когато издава книжката "Хио-Ели-Мели-Месаил". Учителят дава и развива мисълта Си, а дядо Благо създава в ритмична реч останалия текст - над десет куплета. Аз помня как Симеон Симеонов я беше разработил за четири гласа и я изпълняваше с братския хор още през 1919 година. Елена Андреева Най-тържествен беше братския обед на Рила. Всички се разполагахме на сковани маси и пейки и се правеше един кръг.
към текста >>

Учителят дава и развива мисълта Си, а дядо Благо създава в ритмична реч останалия текст - над десет куплета.
Към мелодията трябва да има текст - правел го е някой приятел с поетична дарба. Например, Учителят е давал на дядо Благо - поета Стоян Русев - да напише думите на някоя песен. Той дава идеята, а дядо Благо с отмерена реч създава самия текст. Така дядо Благо е написал текстовете на песните "Братство, единство", "Росна капко", "Любовта е извор". Първият куплет го е дал Учителят, когато издава книжката "Хио-Ели-Мели-Месаил". Учителят дава и развива мисълта Си, а дядо Благо създава в ритмична реч останалия текст - над десет куплета. Аз помня как Симеон Симеонов я беше разработил за четири гласа и я изпълняваше с братския хор още през 1919 година. Елена Андреева Най-тържествен беше братския обед на Рила. Всички се разполагахме на сковани маси и пейки и се правеше един кръг. До огнището се донасяха два големи казана, откъдето се разливаше храната от дежурните по кухня.
към текста >>

На Учителя се слагаше отделна масичка и обикновено Той извикваше някой от възрастните приятели да седнат до Него на пейка, скована от едно голямо дърво и четири малки крачета.
Елена Андреева Най-тържествен беше братския обед на Рила. Всички се разполагахме на сковани маси и пейки и се правеше един кръг. До огнището се донасяха два големи казана, откъдето се разливаше храната от дежурните по кухня. Те биваха всеки ден около 20 човека, защото трябваше да приготвят храна за 400-500 човека. На Учителя се слагаше отделна масичка и обикновено Той извикваше някой от възрастните приятели да седнат до Него на пейка, скована от едно голямо дърво и четири малки крачета. Останалите сядаха на спиралната каменна пейка. След като свърши обеда, музикантите застават в средата на кръга, сядат на подвижни столчета, които си носеха от София и ни поднасяха своята концертна програма. Те свиреха както класическа музика, така и песни от Учителя. В някои от програмите свиреха трио: Галилей Величков и Филип Стоицев - цигулка и Невена Капитанова - китара. Друг път имаше инструментален състав, в който свиреше Кирил Икономов, Мария Златева, Филип Стоицев, Галилей Величков, Пенка Анева, Веселин Павлов, който след това стана диригент на Софийската опера.
към текста >>

Те свиреха както класическа музика, така и песни от Учителя.
До огнището се донасяха два големи казана, откъдето се разливаше храната от дежурните по кухня. Те биваха всеки ден около 20 човека, защото трябваше да приготвят храна за 400-500 човека. На Учителя се слагаше отделна масичка и обикновено Той извикваше някой от възрастните приятели да седнат до Него на пейка, скована от едно голямо дърво и четири малки крачета. Останалите сядаха на спиралната каменна пейка. След като свърши обеда, музикантите застават в средата на кръга, сядат на подвижни столчета, които си носеха от София и ни поднасяха своята концертна програма. Те свиреха както класическа музика, така и песни от Учителя. В някои от програмите свиреха трио: Галилей Величков и Филип Стоицев - цигулка и Невена Капитанова - китара. Друг път имаше инструментален състав, в който свиреше Кирил Икономов, Мария Златева, Филип Стоицев, Галилей Величков, Пенка Анева, Веселин Павлов, който след това стана диригент на Софийската опера. Понякога музикантите изпълняваха и солово някои мелодии като Симеон Симеонов, Кирил Икономов, а понякога с изпълнение на две цигулки. Програмата бе предварително подготвена, уточнена, така че нашите обеди бяха музикални и завършваха с едно приповдигнато настроение. Борис Николов
към текста >>

Обикновено при такива случаи те се допитваха до Учителя и Той даваше своите съвети.
Понякога музикантите изпълняваха и солово някои мелодии като Симеон Симеонов, Кирил Икономов, а понякога с изпълнение на две цигулки. Програмата бе предварително подготвена, уточнена, така че нашите обеди бяха музикални и завършваха с едно приповдигнато настроение. Борис Николов На Изгрева се стекоха от цяла България много дарования. Тук се свиреше на цигулки и се чуваха гласове на даровити певици. Обикновено при такива случаи те се допитваха до Учителя и Той даваше своите съвети. Непременно ги препращаше към известните музикални педагози в града, за да вземат уроци по пеене. Имаше една сестра, която имаше невероятен глас. Учителят й бе дал съвети и методи за работа и бе казал да не се жени. Но тя се ожени и роди две деца. Покрай семейството и децата изостави музикалното си образование и занемари гласа си.
към текста >>

Учителят й бе дал съвети и методи за работа и бе казал да не се жени.
На Изгрева се стекоха от цяла България много дарования. Тук се свиреше на цигулки и се чуваха гласове на даровити певици. Обикновено при такива случаи те се допитваха до Учителя и Той даваше своите съвети. Непременно ги препращаше към известните музикални педагози в града, за да вземат уроци по пеене. Имаше една сестра, която имаше невероятен глас. Учителят й бе дал съвети и методи за работа и бе казал да не се жени. Но тя се ожени и роди две деца. Покрай семейството и децата изостави музикалното си образование и занемари гласа си. Отиде при Учителя да се оплаква, че не й върви нито в семейството, нито като певица, а Учителят й каза: "Рекох, ти ако искаше да станеш певица, не биваше да се жениш. Сега имаш две деца, каква певица ще ставаш? Имаш глас, музикална си, но вече е късно.
към текста >>

Отиде при Учителя да се оплаква, че не й върви нито в семейството, нито като певица, а Учителят й каза: "Рекох, ти ако искаше да станеш певица, не биваше да се жениш.
Непременно ги препращаше към известните музикални педагози в града, за да вземат уроци по пеене. Имаше една сестра, която имаше невероятен глас. Учителят й бе дал съвети и методи за работа и бе казал да не се жени. Но тя се ожени и роди две деца. Покрай семейството и децата изостави музикалното си образование и занемари гласа си. Отиде при Учителя да се оплаква, че не й върви нито в семейството, нито като певица, а Учителят й каза: "Рекох, ти ако искаше да станеш певица, не биваше да се жениш. Сега имаш две деца, каква певица ще ставаш? Имаш глас, музикална си, но вече е късно. Певческото искуство изисква всецяло отдаване." Сестрата си замина попарена от мнението на Учителя. След това започна да разказва, че не била получила съдействие от приятели и от обществото на Изгрева. Съобщиха това на Учителя.
към текста >>

Певческото искуство изисква всецяло отдаване." Сестрата си замина попарена от мнението на Учителя.
Но тя се ожени и роди две деца. Покрай семейството и децата изостави музикалното си образование и занемари гласа си. Отиде при Учителя да се оплаква, че не й върви нито в семейството, нито като певица, а Учителят й каза: "Рекох, ти ако искаше да станеш певица, не биваше да се жениш. Сега имаш две деца, каква певица ще ставаш? Имаш глас, музикална си, но вече е късно. Певческото искуство изисква всецяло отдаване." Сестрата си замина попарена от мнението на Учителя. След това започна да разказва, че не била получила съдействие от приятели и от обществото на Изгрева. Съобщиха това на Учителя. А Той им каза: "Сестра Дора Дойнова има невероятен глас и е рядко надарена. Каквото й казах, не изпълни, защото е немарлива със себе си и с дарованието си. Сега си е намерила оправдание и си казва: "В този живот не постигнах нищо, защото имам карма да изплащам.
към текста >>

Съобщиха това на Учителя.
Отиде при Учителя да се оплаква, че не й върви нито в семейството, нито като певица, а Учителят й каза: "Рекох, ти ако искаше да станеш певица, не биваше да се жениш. Сега имаш две деца, каква певица ще ставаш? Имаш глас, музикална си, но вече е късно. Певческото искуство изисква всецяло отдаване." Сестрата си замина попарена от мнението на Учителя. След това започна да разказва, че не била получила съдействие от приятели и от обществото на Изгрева. Съобщиха това на Учителя. А Той им каза: "Сестра Дора Дойнова има невероятен глас и е рядко надарена. Каквото й казах, не изпълни, защото е немарлива със себе си и с дарованието си. Сега си е намерила оправдание и си казва: "В този живот не постигнах нищо, защото имам карма да изплащам. Като си изплатя кармата, в следващия живот не само ще пея, ами и ще композирам". Така тя си мисли, ама не знае, че законът е друг.
към текста >>

Главно това се дължеше на непослушанието към съветите на Учителя.
Като си изплатя кармата, в следващия живот не само ще пея, ами и ще композирам". Така тя си мисли, ама не знае, че законът е друг. Каквото вържеш в този живот, в следващия ще го развържеш. Каквото насадиш в този живот, в другия живот ще му береш плода". Почти всички певици на Изгрева повече или по-малко не можаха да изявят своите таланти. Главно това се дължеше на непослушанието към съветите на Учителя. Драган Петков Катя Грива е изпратена от родителите си да следва в Италия Музикалната академия и да се подготви за оперна певица. Имала е чуден глас. Върнала се като школувана певица и всички й предсказвали бляскава кариера. Но тя се разочаровала от операта, пристига на Изгрева и остава тук.
към текста >>

И много музиканти от Изгрева не пропяха по сцените, поради проявеното им вироглавство и непослушание към съветите на Учителя.
Но тя се разочаровала от операта, пристига на Изгрева и остава тук. Изпраща писмо до родителите си, в което писала да не съжаляват, че няма да стане оперна певица. Написала им, че има друг път. Катя Грива дойде на Изгрева и нейната генерална репетиция продължи десетилетия на Изгрева. И моята генерална репетиция продължи десетилетия, но не можах да пропея на сцена. И много музиканти от Изгрева не пропяха по сцените, поради проявеното им вироглавство и непослушание към съветите на Учителя. Симеон Арнаудов Като певица Катя Грива беше драматичен сопран и имаше метален глас. Катя дойде след 1930 година на "Изгрева", винаги е пяла на братските вечери. Тя пееше най-хубаво братските песни и песните на Учителя. Ако си беше поддържала гласа, щеше да пее и до по-късно.
към текста >>

Тя пееше най-хубаво братските песни и песните на Учителя.
И моята генерална репетиция продължи десетилетия, но не можах да пропея на сцена. И много музиканти от Изгрева не пропяха по сцените, поради проявеното им вироглавство и непослушание към съветите на Учителя. Симеон Арнаудов Като певица Катя Грива беше драматичен сопран и имаше метален глас. Катя дойде след 1930 година на "Изгрева", винаги е пяла на братските вечери. Тя пееше най-хубаво братските песни и песните на Учителя. Ако си беше поддържала гласа, щеше да пее и до по-късно. Тя беше приела Учението по дух и затова даваше необикновен израз на песните, които пееше. Катя пееше навсякъде - на Изгрева, на Витоша, на Рила. Всички я караха да пее и тя обичаше да пее тези песни с необикновен израз на дълбочина. И други певци имаше, но нейното пеене бе неподражаемо.
към текста >>

Тя беше приела Учението по дух и затова даваше необикновен израз на песните, които пееше.
Симеон Арнаудов Като певица Катя Грива беше драматичен сопран и имаше метален глас. Катя дойде след 1930 година на "Изгрева", винаги е пяла на братските вечери. Тя пееше най-хубаво братските песни и песните на Учителя. Ако си беше поддържала гласа, щеше да пее и до по-късно. Тя беше приела Учението по дух и затова даваше необикновен израз на песните, които пееше. Катя пееше навсякъде - на Изгрева, на Витоша, на Рила. Всички я караха да пее и тя обичаше да пее тези песни с необикновен израз на дълбочина. И други певци имаше, но нейното пеене бе неподражаемо. Тя знаеше някои песни, които се пееха с определени движения, дадени лично от Учителя. Такива са "Запали се огъня" и "Изгрява слънцето".
към текста >>

Всички я караха да пее и тя обичаше да пее тези песни с необикновен израз на дълбочина.
Катя дойде след 1930 година на "Изгрева", винаги е пяла на братските вечери. Тя пееше най-хубаво братските песни и песните на Учителя. Ако си беше поддържала гласа, щеше да пее и до по-късно. Тя беше приела Учението по дух и затова даваше необикновен израз на песните, които пееше. Катя пееше навсякъде - на Изгрева, на Витоша, на Рила. Всички я караха да пее и тя обичаше да пее тези песни с необикновен израз на дълбочина. И други певци имаше, но нейното пеене бе неподражаемо. Тя знаеше някои песни, които се пееха с определени движения, дадени лично от Учителя. Такива са "Запали се огъня" и "Изгрява слънцето". Жалко, че не се намери някой, който да запише нейния глас и да заснеме движенията, които тя правеше при изпълнението на тези песни. Катя най-добре познаваше Паневритмията и най- добре изпълняваше движенията, защото ги бе научила лично от Учителя и имаше такава пластичност, която учудваше.
към текста >>

Тя знаеше някои песни, които се пееха с определени движения, дадени лично от Учителя.
Ако си беше поддържала гласа, щеше да пее и до по-късно. Тя беше приела Учението по дух и затова даваше необикновен израз на песните, които пееше. Катя пееше навсякъде - на Изгрева, на Витоша, на Рила. Всички я караха да пее и тя обичаше да пее тези песни с необикновен израз на дълбочина. И други певци имаше, но нейното пеене бе неподражаемо. Тя знаеше някои песни, които се пееха с определени движения, дадени лично от Учителя. Такива са "Запали се огъня" и "Изгрява слънцето". Жалко, че не се намери някой, който да запише нейния глас и да заснеме движенията, които тя правеше при изпълнението на тези песни. Катя най-добре познаваше Паневритмията и най- добре изпълняваше движенията, защото ги бе научила лично от Учителя и имаше такава пластичност, която учудваше. Спомням си как Учителят накара музикантите да изнесат концерт в Пловдив. Там Катя Грива пя като сопран, а Ирина Кисьова - като алт.
към текста >>

Катя най-добре познаваше Паневритмията и най- добре изпълняваше движенията, защото ги бе научила лично от Учителя и имаше такава пластичност, която учудваше.
Всички я караха да пее и тя обичаше да пее тези песни с необикновен израз на дълбочина. И други певци имаше, но нейното пеене бе неподражаемо. Тя знаеше някои песни, които се пееха с определени движения, дадени лично от Учителя. Такива са "Запали се огъня" и "Изгрява слънцето". Жалко, че не се намери някой, който да запише нейния глас и да заснеме движенията, които тя правеше при изпълнението на тези песни. Катя най-добре познаваше Паневритмията и най- добре изпълняваше движенията, защото ги бе научила лично от Учителя и имаше такава пластичност, която учудваше. Спомням си как Учителят накара музикантите да изнесат концерт в Пловдив. Там Катя Грива пя като сопран, а Ирина Кисьова - като алт. Това беше официален концерт. Бяха дошли нейните родители, близки и познати и чуха как пее песните на Учителя. Когато Катя пееше, нейната фигура и глас се извайваха пред нас като фигура и образ на жрица, която извършва свещенодействие с песента на Учителя.
към текста >>

Спомням си как Учителят накара музикантите да изнесат концерт в Пловдив.
И други певци имаше, но нейното пеене бе неподражаемо. Тя знаеше някои песни, които се пееха с определени движения, дадени лично от Учителя. Такива са "Запали се огъня" и "Изгрява слънцето". Жалко, че не се намери някой, който да запише нейния глас и да заснеме движенията, които тя правеше при изпълнението на тези песни. Катя най-добре познаваше Паневритмията и най- добре изпълняваше движенията, защото ги бе научила лично от Учителя и имаше такава пластичност, която учудваше. Спомням си как Учителят накара музикантите да изнесат концерт в Пловдив. Там Катя Грива пя като сопран, а Ирина Кисьова - като алт. Това беше официален концерт. Бяха дошли нейните родители, близки и познати и чуха как пее песните на Учителя. Когато Катя пееше, нейната фигура и глас се извайваха пред нас като фигура и образ на жрица, която извършва свещенодействие с песента на Учителя. Това бе неподражаемо и незабравимо.
към текста >>

Бяха дошли нейните родители, близки и познати и чуха как пее песните на Учителя.
Жалко, че не се намери някой, който да запише нейния глас и да заснеме движенията, които тя правеше при изпълнението на тези песни. Катя най-добре познаваше Паневритмията и най- добре изпълняваше движенията, защото ги бе научила лично от Учителя и имаше такава пластичност, която учудваше. Спомням си как Учителят накара музикантите да изнесат концерт в Пловдив. Там Катя Грива пя като сопран, а Ирина Кисьова - като алт. Това беше официален концерт. Бяха дошли нейните родители, близки и познати и чуха как пее песните на Учителя. Когато Катя пееше, нейната фигура и глас се извайваха пред нас като фигура и образ на жрица, която извършва свещенодействие с песента на Учителя. Това бе неподражаемо и незабравимо. Затова приятелите непрекъснато я караха да пее и тя с удоволствие пееше. Елена Андреева Весела Несторова беше се завърнала от обучение в САЩ.
към текста >>

Когато Катя пееше, нейната фигура и глас се извайваха пред нас като фигура и образ на жрица, която извършва свещенодействие с песента на Учителя.
Катя най-добре познаваше Паневритмията и най- добре изпълняваше движенията, защото ги бе научила лично от Учителя и имаше такава пластичност, която учудваше. Спомням си как Учителят накара музикантите да изнесат концерт в Пловдив. Там Катя Грива пя като сопран, а Ирина Кисьова - като алт. Това беше официален концерт. Бяха дошли нейните родители, близки и познати и чуха как пее песните на Учителя. Когато Катя пееше, нейната фигура и глас се извайваха пред нас като фигура и образ на жрица, която извършва свещенодействие с песента на Учителя. Това бе неподражаемо и незабравимо. Затова приятелите непрекъснато я караха да пее и тя с удоволствие пееше. Елена Андреева Весела Несторова беше се завърнала от обучение в САЩ. Имаше неподражаем глас.
към текста >>

Учителят много обичаше да разговаря и да музицира с нея.
Това бе неподражаемо и незабравимо. Затова приятелите непрекъснато я караха да пее и тя с удоволствие пееше. Елена Андреева Весела Несторова беше се завърнала от обучение в САЩ. Имаше неподражаем глас. Учителят много обичаше да разговаря и да музицира с нея. Тя свиреше на пиано, правеше акомпи и композираше песни. Дора Карастоянова, завършила Музикалната академия, имаше също красив драматичен сопран. Беше хористка в народната опера. Тя запази гласа си до дълбока старост - една вечер бе пяла до късна доба с необикновено вдъхновение и с прекрасен глас, а на следващия ден си замина от този свят. Ирина Кисьова беше алт.
към текста >>

Тя запази гласа си до дълбока старост - една вечер бе пяла до късна доба с необикновено вдъхновение и с прекрасен глас, а на следващия ден си замина от този свят.
Имаше неподражаем глас. Учителят много обичаше да разговаря и да музицира с нея. Тя свиреше на пиано, правеше акомпи и композираше песни. Дора Карастоянова, завършила Музикалната академия, имаше също красив драматичен сопран. Беше хористка в народната опера. Тя запази гласа си до дълбока старост - една вечер бе пяла до късна доба с необикновено вдъхновение и с прекрасен глас, а на следващия ден си замина от този свят. Ирина Кисьова беше алт. Тя най-често присъстваше в салона и изпълняваше това, което Учителят даваше. Каквато и песен Учителят да дадеше, тя веднага я изсвирваше на пианото, понеже беше пианистка. Тя е записала някои от песните на Учителя. Кичка Вълчанова се отличаваше с красив мецосопранов глас и имаше хубава фигура.
към текста >>

Тя най-често присъстваше в салона и изпълняваше това, което Учителят даваше.
Тя свиреше на пиано, правеше акомпи и композираше песни. Дора Карастоянова, завършила Музикалната академия, имаше също красив драматичен сопран. Беше хористка в народната опера. Тя запази гласа си до дълбока старост - една вечер бе пяла до късна доба с необикновено вдъхновение и с прекрасен глас, а на следващия ден си замина от този свят. Ирина Кисьова беше алт. Тя най-често присъстваше в салона и изпълняваше това, което Учителят даваше. Каквато и песен Учителят да дадеше, тя веднага я изсвирваше на пианото, понеже беше пианистка. Тя е записала някои от песните на Учителя. Кичка Вълчанова се отличаваше с красив мецосопранов глас и имаше хубава фигура. Учителят настояваше тя да стане оперна певица, но тя беше стеснителна и не изпълни поръката Му. Във връзка с това, Той заяви: "В другия си живот тя няма да има този хубав глас, защото не го е използвала досега." Какъв окултен закон за дарбите у човека!
към текста >>

Каквато и песен Учителят да дадеше, тя веднага я изсвирваше на пианото, понеже беше пианистка.
Дора Карастоянова, завършила Музикалната академия, имаше също красив драматичен сопран. Беше хористка в народната опера. Тя запази гласа си до дълбока старост - една вечер бе пяла до късна доба с необикновено вдъхновение и с прекрасен глас, а на следващия ден си замина от този свят. Ирина Кисьова беше алт. Тя най-често присъстваше в салона и изпълняваше това, което Учителят даваше. Каквато и песен Учителят да дадеше, тя веднага я изсвирваше на пианото, понеже беше пианистка. Тя е записала някои от песните на Учителя. Кичка Вълчанова се отличаваше с красив мецосопранов глас и имаше хубава фигура. Учителят настояваше тя да стане оперна певица, но тя беше стеснителна и не изпълни поръката Му. Във връзка с това, Той заяви: "В другия си живот тя няма да има този хубав глас, защото не го е използвала досега." Какъв окултен закон за дарбите у човека! Тя по-късно се увлече по любовни истории и провали таланта си.
към текста >>

Тя е записала някои от песните на Учителя.
Беше хористка в народната опера. Тя запази гласа си до дълбока старост - една вечер бе пяла до късна доба с необикновено вдъхновение и с прекрасен глас, а на следващия ден си замина от този свят. Ирина Кисьова беше алт. Тя най-често присъстваше в салона и изпълняваше това, което Учителят даваше. Каквато и песен Учителят да дадеше, тя веднага я изсвирваше на пианото, понеже беше пианистка. Тя е записала някои от песните на Учителя. Кичка Вълчанова се отличаваше с красив мецосопранов глас и имаше хубава фигура. Учителят настояваше тя да стане оперна певица, но тя беше стеснителна и не изпълни поръката Му. Във връзка с това, Той заяви: "В другия си живот тя няма да има този хубав глас, защото не го е използвала досега." Какъв окултен закон за дарбите у човека! Тя по-късно се увлече по любовни истории и провали таланта си. След време се ожени, но след това дойде и друго време - да се развежда.
към текста >>

Учителят настояваше тя да стане оперна певица, но тя беше стеснителна и не изпълни поръката Му.
Ирина Кисьова беше алт. Тя най-често присъстваше в салона и изпълняваше това, което Учителят даваше. Каквато и песен Учителят да дадеше, тя веднага я изсвирваше на пианото, понеже беше пианистка. Тя е записала някои от песните на Учителя. Кичка Вълчанова се отличаваше с красив мецосопранов глас и имаше хубава фигура. Учителят настояваше тя да стане оперна певица, но тя беше стеснителна и не изпълни поръката Му. Във връзка с това, Той заяви: "В другия си живот тя няма да има този хубав глас, защото не го е използвала досега." Какъв окултен закон за дарбите у човека! Тя по-късно се увлече по любовни истории и провали таланта си. След време се ожени, но след това дойде и друго време - да се развежда. Отиде при Учителя за съвет. Той й каза: "Няма да се развеждаш.
към текста >>

Отиде при Учителя за съвет.
Кичка Вълчанова се отличаваше с красив мецосопранов глас и имаше хубава фигура. Учителят настояваше тя да стане оперна певица, но тя беше стеснителна и не изпълни поръката Му. Във връзка с това, Той заяви: "В другия си живот тя няма да има този хубав глас, защото не го е използвала досега." Какъв окултен закон за дарбите у човека! Тя по-късно се увлече по любовни истории и провали таланта си. След време се ожени, но след това дойде и друго време - да се развежда. Отиде при Учителя за съвет. Той й каза: "Няма да се развеждаш. Ако се разведеш, няма да спрат разводите и в идните поколения, които идват след тебе." Тя не послуша Учителя, разведе се и по тоя път тръгна и нейното поколение. Разведе се дъщеря й. Мария Златева Когато дойдох при Учителя, тогава се пееха само Братски песни.
към текста >>

Ако се разведеш, няма да спрат разводите и в идните поколения, които идват след тебе." Тя не послуша Учителя, разведе се и по тоя път тръгна и нейното поколение.
Във връзка с това, Той заяви: "В другия си живот тя няма да има този хубав глас, защото не го е използвала досега." Какъв окултен закон за дарбите у човека! Тя по-късно се увлече по любовни истории и провали таланта си. След време се ожени, но след това дойде и друго време - да се развежда. Отиде при Учителя за съвет. Той й каза: "Няма да се развеждаш. Ако се разведеш, няма да спрат разводите и в идните поколения, които идват след тебе." Тя не послуша Учителя, разведе се и по тоя път тръгна и нейното поколение. Разведе се дъщеря й. Мария Златева Когато дойдох при Учителя, тогава се пееха само Братски песни. Имаше една-две песни от Учителя, но ние не обръщахме внимание тогава на това. Чак когато Учителят отвори Школата и се оформиха класовете, тогава Учителят, започна да дава своите песни.
към текста >>

Когато дойдох при Учителя, тогава се пееха само Братски песни.
Отиде при Учителя за съвет. Той й каза: "Няма да се развеждаш. Ако се разведеш, няма да спрат разводите и в идните поколения, които идват след тебе." Тя не послуша Учителя, разведе се и по тоя път тръгна и нейното поколение. Разведе се дъщеря й. Мария Златева Когато дойдох при Учителя, тогава се пееха само Братски песни. Имаше една-две песни от Учителя, но ние не обръщахме внимание тогава на това. Чак когато Учителят отвори Школата и се оформиха класовете, тогава Учителят, започна да дава своите песни. Някои от песните ги създаваше в момента. Други ги работеше в стаичката, подготвяше ги и ни ги даваше в клас. Той ги изсвирваше и след това ние ги заучавахме.
към текста >>

Имаше една-две песни от Учителя, но ние не обръщахме внимание тогава на това.
Той й каза: "Няма да се развеждаш. Ако се разведеш, няма да спрат разводите и в идните поколения, които идват след тебе." Тя не послуша Учителя, разведе се и по тоя път тръгна и нейното поколение. Разведе се дъщеря й. Мария Златева Когато дойдох при Учителя, тогава се пееха само Братски песни. Имаше една-две песни от Учителя, но ние не обръщахме внимание тогава на това. Чак когато Учителят отвори Школата и се оформиха класовете, тогава Учителят, започна да дава своите песни. Някои от песните ги създаваше в момента. Други ги работеше в стаичката, подготвяше ги и ни ги даваше в клас. Той ги изсвирваше и след това ние ги заучавахме. Викаше Асен Арнаудов, за да нотира песните.
към текста >>

Чак когато Учителят отвори Школата и се оформиха класовете, тогава Учителят, започна да дава своите песни.
Ако се разведеш, няма да спрат разводите и в идните поколения, които идват след тебе." Тя не послуша Учителя, разведе се и по тоя път тръгна и нейното поколение. Разведе се дъщеря й. Мария Златева Когато дойдох при Учителя, тогава се пееха само Братски песни. Имаше една-две песни от Учителя, но ние не обръщахме внимание тогава на това. Чак когато Учителят отвори Школата и се оформиха класовете, тогава Учителят, започна да дава своите песни. Някои от песните ги създаваше в момента. Други ги работеше в стаичката, подготвяше ги и ни ги даваше в клас. Той ги изсвирваше и след това ние ги заучавахме. Викаше Асен Арнаудов, за да нотира песните. Той беше много добър музикант.
към текста >>

Държеше връзка с Учителя, който обикновено него викаше да нотира някои песни.
Други ги работеше в стаичката, подготвяше ги и ни ги даваше в клас. Той ги изсвирваше и след това ние ги заучавахме. Викаше Асен Арнаудов, за да нотира песните. Той беше много добър музикант. Свиреше на цигулка, пиано и арфа и животът си бе посветил на музиката. Държеше връзка с Учителя, който обикновено него викаше да нотира някои песни. Понякога и други братя и сестри взимаха участие при нотирането. Всеки знае, че нотирането не е съвършено. То може да се запише по няколко начина с някои мънички изменения. За тези неща не трябва да има спор. Те са записани правилно по най-възможния начин.
към текста >>

Така че музиката на Учителя е запазена.
Понякога и други братя и сестри взимаха участие при нотирането. Всеки знае, че нотирането не е съвършено. То може да се запише по няколко начина с някои мънички изменения. За тези неща не трябва да има спор. Те са записани правилно по най-възможния начин. Така че музиката на Учителя е запазена. Учителят проверяваше песните как са записани и беше много взискателен. След като я запишат на лист, те Му я предават. Тогава Учителят взима листа, взима цигулката си и отива долу в салона. А там е Мария Тодорова на пианото. Имаше сестри, които пееха и трябваше да заучат новата песен.
към текста >>

Учителят проверяваше песните как са записани и беше много взискателен.
Всеки знае, че нотирането не е съвършено. То може да се запише по няколко начина с някои мънички изменения. За тези неща не трябва да има спор. Те са записани правилно по най-възможния начин. Така че музиката на Учителя е запазена. Учителят проверяваше песните как са записани и беше много взискателен. След като я запишат на лист, те Му я предават. Тогава Учителят взима листа, взима цигулката си и отива долу в салона. А там е Мария Тодорова на пианото. Имаше сестри, които пееха и трябваше да заучат новата песен. Учителят провери с цигулката дали правилно е записана песента и дали правилно се изпълнява.
към текста >>

Тогава Учителят взима листа, взима цигулката си и отива долу в салона.
За тези неща не трябва да има спор. Те са записани правилно по най-възможния начин. Така че музиката на Учителя е запазена. Учителят проверяваше песните как са записани и беше много взискателен. След като я запишат на лист, те Му я предават. Тогава Учителят взима листа, взима цигулката си и отива долу в салона. А там е Мария Тодорова на пианото. Имаше сестри, които пееха и трябваше да заучат новата песен. Учителят провери с цигулката дали правилно е записана песента и дали правилно се изпълнява. Така че песните на Учителя са записани с Неговото участие. Обикновено като се нотира една песен, този нотиран лист, се преписва в един голям тефтер, който Учителят държеше и на никого не го даваше.
към текста >>

Учителят провери с цигулката дали правилно е записана песента и дали правилно се изпълнява.
Учителят проверяваше песните как са записани и беше много взискателен. След като я запишат на лист, те Му я предават. Тогава Учителят взима листа, взима цигулката си и отива долу в салона. А там е Мария Тодорова на пианото. Имаше сестри, които пееха и трябваше да заучат новата песен. Учителят провери с цигулката дали правилно е записана песента и дали правилно се изпълнява. Така че песните на Учителя са записани с Неговото участие. Обикновено като се нотира една песен, този нотиран лист, се преписва в един голям тефтер, който Учителят държеше и на никого не го даваше. Този тефтер Той го даваше само на сестра Мария Тодорова да преписва в него тези нотирани песни. Обикновено и Катя Грива, която бе школувана музикант- ка и певица получаваше лист със записана песен, проверена по същия начин от Учителя и тя я записваше в тефтера. Преди Катя Грива записваха и други сестри.
към текста >>

Така че песните на Учителя са записани с Неговото участие.
След като я запишат на лист, те Му я предават. Тогава Учителят взима листа, взима цигулката си и отива долу в салона. А там е Мария Тодорова на пианото. Имаше сестри, които пееха и трябваше да заучат новата песен. Учителят провери с цигулката дали правилно е записана песента и дали правилно се изпълнява. Така че песните на Учителя са записани с Неговото участие. Обикновено като се нотира една песен, този нотиран лист, се преписва в един голям тефтер, който Учителят държеше и на никого не го даваше. Този тефтер Той го даваше само на сестра Мария Тодорова да преписва в него тези нотирани песни. Обикновено и Катя Грива, която бе школувана музикант- ка и певица получаваше лист със записана песен, проверена по същия начин от Учителя и тя я записваше в тефтера. Преди Катя Грива записваха и други сестри. Щом се запише песента в тефтера, той отново се връщаше на Учителя.
към текста >>

Обикновено като се нотира една песен, този нотиран лист, се преписва в един голям тефтер, който Учителят държеше и на никого не го даваше.
Тогава Учителят взима листа, взима цигулката си и отива долу в салона. А там е Мария Тодорова на пианото. Имаше сестри, които пееха и трябваше да заучат новата песен. Учителят провери с цигулката дали правилно е записана песента и дали правилно се изпълнява. Така че песните на Учителя са записани с Неговото участие. Обикновено като се нотира една песен, този нотиран лист, се преписва в един голям тефтер, който Учителят държеше и на никого не го даваше. Този тефтер Той го даваше само на сестра Мария Тодорова да преписва в него тези нотирани песни. Обикновено и Катя Грива, която бе школувана музикант- ка и певица получаваше лист със записана песен, проверена по същия начин от Учителя и тя я записваше в тефтера. Преди Катя Грива записваха и други сестри. Щом се запише песента в тефтера, той отново се връщаше на Учителя. Само на Мария Тодорова Учителят даваше тефтера било тя да запише някоя песен, която е нотирана и тогава тя държеше тефтера по няколко дни и след това го върне.
към текста >>

Обикновено и Катя Грива, която бе школувана музикант- ка и певица получаваше лист със записана песен, проверена по същия начин от Учителя и тя я записваше в тефтера.
Имаше сестри, които пееха и трябваше да заучат новата песен. Учителят провери с цигулката дали правилно е записана песента и дали правилно се изпълнява. Така че песните на Учителя са записани с Неговото участие. Обикновено като се нотира една песен, този нотиран лист, се преписва в един голям тефтер, който Учителят държеше и на никого не го даваше. Този тефтер Той го даваше само на сестра Мария Тодорова да преписва в него тези нотирани песни. Обикновено и Катя Грива, която бе школувана музикант- ка и певица получаваше лист със записана песен, проверена по същия начин от Учителя и тя я записваше в тефтера. Преди Катя Грива записваха и други сестри. Щом се запише песента в тефтера, той отново се връщаше на Учителя. Само на Мария Тодорова Учителят даваше тефтера било тя да запише някоя песен, която е нотирана и тогава тя държеше тефтера по няколко дни и след това го върне. Този тефтер се пази някъде в архива на Братството, но къде точно не знам. Знам че ние го укрихме и дадохме някой да го пази.
към текста >>

Щом се запише песента в тефтера, той отново се връщаше на Учителя.
Така че песните на Учителя са записани с Неговото участие. Обикновено като се нотира една песен, този нотиран лист, се преписва в един голям тефтер, който Учителят държеше и на никого не го даваше. Този тефтер Той го даваше само на сестра Мария Тодорова да преписва в него тези нотирани песни. Обикновено и Катя Грива, която бе школувана музикант- ка и певица получаваше лист със записана песен, проверена по същия начин от Учителя и тя я записваше в тефтера. Преди Катя Грива записваха и други сестри. Щом се запише песента в тефтера, той отново се връщаше на Учителя. Само на Мария Тодорова Учителят даваше тефтера било тя да запише някоя песен, която е нотирана и тогава тя държеше тефтера по няколко дни и след това го върне. Този тефтер се пази някъде в архива на Братството, но къде точно не знам. Знам че ние го укрихме и дадохме някой да го пази. Ще дойде време този, който го пази да го предаде на онзи, който трябва да подготви пълно издание на песните на Учителя. Помня че още един такъв тефтер бе направен, препис на първия, от Катя Грива.
към текста >>

Само на Мария Тодорова Учителят даваше тефтера било тя да запише някоя песен, която е нотирана и тогава тя държеше тефтера по няколко дни и след това го върне.
Обикновено като се нотира една песен, този нотиран лист, се преписва в един голям тефтер, който Учителят държеше и на никого не го даваше. Този тефтер Той го даваше само на сестра Мария Тодорова да преписва в него тези нотирани песни. Обикновено и Катя Грива, която бе школувана музикант- ка и певица получаваше лист със записана песен, проверена по същия начин от Учителя и тя я записваше в тефтера. Преди Катя Грива записваха и други сестри. Щом се запише песента в тефтера, той отново се връщаше на Учителя. Само на Мария Тодорова Учителят даваше тефтера било тя да запише някоя песен, която е нотирана и тогава тя държеше тефтера по няколко дни и след това го върне. Този тефтер се пази някъде в архива на Братството, но къде точно не знам. Знам че ние го укрихме и дадохме някой да го пази. Ще дойде време този, който го пази да го предаде на онзи, който трябва да подготви пълно издание на песните на Учителя. Помня че още един такъв тефтер бе направен, препис на първия, от Катя Грива. Тя бе голям музикант, певица и към песните на Учителя имаше голяма обич.
към текста >>

Ще дойде време този, който го пази да го предаде на онзи, който трябва да подготви пълно издание на песните на Учителя.
Преди Катя Грива записваха и други сестри. Щом се запише песента в тефтера, той отново се връщаше на Учителя. Само на Мария Тодорова Учителят даваше тефтера било тя да запише някоя песен, която е нотирана и тогава тя държеше тефтера по няколко дни и след това го върне. Този тефтер се пази някъде в архива на Братството, но къде точно не знам. Знам че ние го укрихме и дадохме някой да го пази. Ще дойде време този, който го пази да го предаде на онзи, който трябва да подготви пълно издание на песните на Учителя. Помня че още един такъв тефтер бе направен, препис на първия, от Катя Грива. Тя бе голям музикант, певица и към песните на Учителя имаше голяма обич. Тя направи този препис и към него бяха включени и последните песни на Учителя. Имаше следователно две папки, в които стояха нотираните листове. Братята и сестрите, които пееха песните бяха обикновени изпълнители.
към текста >>

Тя бе голям музикант, певица и към песните на Учителя имаше голяма обич.
Само на Мария Тодорова Учителят даваше тефтера било тя да запише някоя песен, която е нотирана и тогава тя държеше тефтера по няколко дни и след това го върне. Този тефтер се пази някъде в архива на Братството, но къде точно не знам. Знам че ние го укрихме и дадохме някой да го пази. Ще дойде време този, който го пази да го предаде на онзи, който трябва да подготви пълно издание на песните на Учителя. Помня че още един такъв тефтер бе направен, препис на първия, от Катя Грива. Тя бе голям музикант, певица и към песните на Учителя имаше голяма обич. Тя направи този препис и към него бяха включени и последните песни на Учителя. Имаше следователно две папки, в които стояха нотираните листове. Братята и сестрите, които пееха песните бяха обикновени изпълнители. Те ги изпълняваха понякога успешно, понякога с грешки. Приятелите като пееха песните на Учителя дълго време, все ги изменяха по малко, било в темпото, че дори и в мелодията.
към текста >>

Тя направи този препис и към него бяха включени и последните песни на Учителя.
Този тефтер се пази някъде в архива на Братството, но къде точно не знам. Знам че ние го укрихме и дадохме някой да го пази. Ще дойде време този, който го пази да го предаде на онзи, който трябва да подготви пълно издание на песните на Учителя. Помня че още един такъв тефтер бе направен, препис на първия, от Катя Грива. Тя бе голям музикант, певица и към песните на Учителя имаше голяма обич. Тя направи този препис и към него бяха включени и последните песни на Учителя. Имаше следователно две папки, в които стояха нотираните листове. Братята и сестрите, които пееха песните бяха обикновени изпълнители. Те ги изпълняваха понякога успешно, понякога с грешки. Приятелите като пееха песните на Учителя дълго време, все ги изменяха по малко, било в темпото, че дори и в мелодията. Учителят не беше доволен и няколко пъти ги спря в салона и каза: "Не, не така!
към текста >>

Братята и сестрите, които пееха песните бяха обикновени изпълнители.
Ще дойде време този, който го пази да го предаде на онзи, който трябва да подготви пълно издание на песните на Учителя. Помня че още един такъв тефтер бе направен, препис на първия, от Катя Грива. Тя бе голям музикант, певица и към песните на Учителя имаше голяма обич. Тя направи този препис и към него бяха включени и последните песни на Учителя. Имаше следователно две папки, в които стояха нотираните листове. Братята и сестрите, които пееха песните бяха обикновени изпълнители. Те ги изпълняваха понякога успешно, понякога с грешки. Приятелите като пееха песните на Учителя дълго време, все ги изменяха по малко, било в темпото, че дори и в мелодията. Учителят не беше доволен и няколко пъти ги спря в салона и каза: "Не, не така! " Спря всички 200 човека, които пееха. Застана на катедрата и изпя песента тъй, както трябва да се изпълни.
към текста >>

Приятелите като пееха песните на Учителя дълго време, все ги изменяха по малко, било в темпото, че дори и в мелодията.
Тя бе голям музикант, певица и към песните на Учителя имаше голяма обич. Тя направи този препис и към него бяха включени и последните песни на Учителя. Имаше следователно две папки, в които стояха нотираните листове. Братята и сестрите, които пееха песните бяха обикновени изпълнители. Те ги изпълняваха понякога успешно, понякога с грешки. Приятелите като пееха песните на Учителя дълго време, все ги изменяха по малко, било в темпото, че дори и в мелодията. Учителят не беше доволен и няколко пъти ги спря в салона и каза: "Не, не така! " Спря всички 200 човека, които пееха. Застана на катедрата и изпя песента тъй, както трябва да се изпълни. Изсвири я с цигулката тъй, както трябва да се пее. Ето това ние имахме предвид, когато след време трябваше да направим ново издание на песнопойката.
към текста >>

Учителят не беше доволен и няколко пъти ги спря в салона и каза: "Не, не така!
Тя направи този препис и към него бяха включени и последните песни на Учителя. Имаше следователно две папки, в които стояха нотираните листове. Братята и сестрите, които пееха песните бяха обикновени изпълнители. Те ги изпълняваха понякога успешно, понякога с грешки. Приятелите като пееха песните на Учителя дълго време, все ги изменяха по малко, било в темпото, че дори и в мелодията. Учителят не беше доволен и няколко пъти ги спря в салона и каза: "Не, не така! " Спря всички 200 човека, които пееха. Застана на катедрата и изпя песента тъй, както трябва да се изпълни. Изсвири я с цигулката тъй, както трябва да се пее. Ето това ние имахме предвид, когато след време трябваше да направим ново издание на песнопойката. Ако някой познаваше добре песните, това бе Мария, която стоеше винаги пред беседа на хармониума или пианото.
към текста >>

Като чуе, че се свири новата песен на пианото от сестра Мария, Учителят слизаше с цигулката и показваше как трябва да се изпълни тази песен.
" Спря всички 200 човека, които пееха. Застана на катедрата и изпя песента тъй, както трябва да се изпълни. Изсвири я с цигулката тъй, както трябва да се пее. Ето това ние имахме предвид, когато след време трябваше да направим ново издание на песнопойката. Ако някой познаваше добре песните, това бе Мария, която стоеше винаги пред беседа на хармониума или пианото. Като чуе, че се свири новата песен на пианото от сестра Мария, Учителят слизаше с цигулката и показваше как трябва да се изпълни тази песен. Така Той работеше с нея. Затова тя познаваше най-добре песните. Друг, който познаваше добре песните, беше Асен Арнаудов, един отличен музикант, който умееше да запише мелодията същия миг, че дори и да я хармонизира. Така той записа много от песните на Учителя. Следващият музикант бе Кирил Икономов, който бе учител по музика в гимназията и бе завършил Музикална академия.
към текста >>

Така той записа много от песните на Учителя.
Ако някой познаваше добре песните, това бе Мария, която стоеше винаги пред беседа на хармониума или пианото. Като чуе, че се свири новата песен на пианото от сестра Мария, Учителят слизаше с цигулката и показваше как трябва да се изпълни тази песен. Така Той работеше с нея. Затова тя познаваше най-добре песните. Друг, който познаваше добре песните, беше Асен Арнаудов, един отличен музикант, който умееше да запише мелодията същия миг, че дори и да я хармонизира. Така той записа много от песните на Учителя. Следващият музикант бе Кирил Икономов, който бе учител по музика в гимназията и бе завършил Музикална академия. На него, както и на Асен Арнаудов и Матей Калудов Учителят възложи да подготвят издание на Неговите песни. Но той, като най-амбициозен, взе цялата работа в ръцете си и отстрани другите, като издаде сам песнарката. Той беше свикнал да командва учениците си в училището. Така и тук на Изгрева третираше другите музиканти по същия начин.
към текста >>

Следващият музикант бе Кирил Икономов, който бе учител по музика в гимназията и бе завършил Музикална академия.
Като чуе, че се свири новата песен на пианото от сестра Мария, Учителят слизаше с цигулката и показваше как трябва да се изпълни тази песен. Така Той работеше с нея. Затова тя познаваше най-добре песните. Друг, който познаваше добре песните, беше Асен Арнаудов, един отличен музикант, който умееше да запише мелодията същия миг, че дори и да я хармонизира. Така той записа много от песните на Учителя. Следващият музикант бе Кирил Икономов, който бе учител по музика в гимназията и бе завършил Музикална академия. На него, както и на Асен Арнаудов и Матей Калудов Учителят възложи да подготвят издание на Неговите песни. Но той, като най-амбициозен, взе цялата работа в ръцете си и отстрани другите, като издаде сам песнарката. Той беше свикнал да командва учениците си в училището. Така и тук на Изгрева третираше другите музиканти по същия начин. Но най-важното бе, че на него му хрумна идеята да запише песните така, както ги пеят приятелите.
към текста >>

На него, както и на Асен Арнаудов и Матей Калудов Учителят възложи да подготвят издание на Неговите песни.
Така Той работеше с нея. Затова тя познаваше най-добре песните. Друг, който познаваше добре песните, беше Асен Арнаудов, един отличен музикант, който умееше да запише мелодията същия миг, че дори и да я хармонизира. Така той записа много от песните на Учителя. Следващият музикант бе Кирил Икономов, който бе учител по музика в гимназията и бе завършил Музикална академия. На него, както и на Асен Арнаудов и Матей Калудов Учителят възложи да подготвят издание на Неговите песни. Но той, като най-амбициозен, взе цялата работа в ръцете си и отстрани другите, като издаде сам песнарката. Той беше свикнал да командва учениците си в училището. Така и тук на Изгрева третираше другите музиканти по същия начин. Но най-важното бе, че на него му хрумна идеята да запише песните така, както ги пеят приятелите. А ние имахме оригиналния тефтер, както и две папки с оригинални нотни листове.
към текста >>

Учителят бе наредил на Мария да намери неговите грешки и да издаде в едно ново издание песните Му по оригинала.
Така и тук на Изгрева третираше другите музиканти по същия начин. Но най-важното бе, че на него му хрумна идеята да запише песните така, както ги пеят приятелите. А ние имахме оригиналния тефтер, както и две папки с оригинални нотни листове. Та той издаде своята песнарка и даде песните така, както ги пееха приятелите, а не по оригинала. И оттук се дойде до големия спор. Учителят бе наредил на Мария да намери неговите грешки и да издаде в едно ново издание песните Му по оригинала. Борис Николов Имаше някои братя и сестри с хубави гласове и те ни водеха в първите години. Ние учехме песните от тях. Но когато Учителят отвори класовете на Школата, ние ги учехме направо от Него. Но за записването на песните, впоследствие имаше много спорове.
към текста >>

Но когато Учителят отвори класовете на Школата, ние ги учехме направо от Него.
И оттук се дойде до големия спор. Учителят бе наредил на Мария да намери неговите грешки и да издаде в едно ново издание песните Му по оригинала. Борис Николов Имаше някои братя и сестри с хубави гласове и те ни водеха в първите години. Ние учехме песните от тях. Но когато Учителят отвори класовете на Школата, ние ги учехме направо от Него. Но за записването на песните, впоследствие имаше много спорове. Един път Учителят слиза по стълбите и слуша как ние пеем песни в салона. Обикновено преди беседа ние пеехме песни от Учителя. В този ден Той се качи на катедрата в салона и каза: "Така, както пеете песните, аз вече не мога да ги позная". Ние ги пеехме много провлачено, неритмично, не в този ритъм, в който Той ги беше дал.
към текста >>

Един път Учителят слиза по стълбите и слуша как ние пеем песни в салона.
Борис Николов Имаше някои братя и сестри с хубави гласове и те ни водеха в първите години. Ние учехме песните от тях. Но когато Учителят отвори класовете на Школата, ние ги учехме направо от Него. Но за записването на песните, впоследствие имаше много спорове. Един път Учителят слиза по стълбите и слуша как ние пеем песни в салона. Обикновено преди беседа ние пеехме песни от Учителя. В този ден Той се качи на катедрата в салона и каза: "Така, както пеете песните, аз вече не мога да ги позная". Ние ги пеехме много провлачено, неритмично, не в този ритъм, в който Той ги беше дал. Много мъчно беше да се направи нещо или да се изпее нещо така, както трябва. Ние ли бяхме такива непросветени, невнимателни или просто нямахме музикална култура?...
към текста >>

Обикновено преди беседа ние пеехме песни от Учителя.
Имаше някои братя и сестри с хубави гласове и те ни водеха в първите години. Ние учехме песните от тях. Но когато Учителят отвори класовете на Школата, ние ги учехме направо от Него. Но за записването на песните, впоследствие имаше много спорове. Един път Учителят слиза по стълбите и слуша как ние пеем песни в салона. Обикновено преди беседа ние пеехме песни от Учителя. В този ден Той се качи на катедрата в салона и каза: "Така, както пеете песните, аз вече не мога да ги позная". Ние ги пеехме много провлачено, неритмично, не в този ритъм, в който Той ги беше дал. Много мъчно беше да се направи нещо или да се изпее нещо така, както трябва. Ние ли бяхме такива непросветени, невнимателни или просто нямахме музикална култура?... Бяха събрани хора отвсякъде, с различно образование и професия, без музикална подготовка.
към текста >>

Никой от тях не можа да оцени музиката на Учителя.
По-късно дойдоха музиканти, които завършиха Музикалната академия. Със своето умение и познание, те трябваше да запишат правилно песните. И когато всички очаквахме да стане това, възникнаха спорове. Елена Андреева В София имаше много музиканти, които бяха музиканти по титла, но не и по дух. Никой от тях не можа да оцени музиката на Учителя. Това трябва да се знае и помни. Идвали са на Изгрева и Сашо Попов и други, но те не можаха да оценят музиката на Учителя. Тя в бъдеще ще бъде оценена. Първо човек трябва да се срещне със Словото на Учителя и след това с музиката Му. Словото и музиката на Учителя вървяха заедно, но първо бе Словото.
към текста >>

Идвали са на Изгрева и Сашо Попов и други, но те не можаха да оценят музиката на Учителя.
И когато всички очаквахме да стане това, възникнаха спорове. Елена Андреева В София имаше много музиканти, които бяха музиканти по титла, но не и по дух. Никой от тях не можа да оцени музиката на Учителя. Това трябва да се знае и помни. Идвали са на Изгрева и Сашо Попов и други, но те не можаха да оценят музиката на Учителя. Тя в бъдеще ще бъде оценена. Първо човек трябва да се срещне със Словото на Учителя и след това с музиката Му. Словото и музиката на Учителя вървяха заедно, но първо бе Словото. За идването на Великия Учител, Невидимият свят бе подготвил и музиканти и те бяха дошли в плът и кръв, бяха се родили между българския народ, но не всички дойдоха на "Изгрева" при Учителя. Беше ги страх от общественото мнение, беше ги срам от общественото мнение.
към текста >>

Първо човек трябва да се срещне със Словото на Учителя и след това с музиката Му.
В София имаше много музиканти, които бяха музиканти по титла, но не и по дух. Никой от тях не можа да оцени музиката на Учителя. Това трябва да се знае и помни. Идвали са на Изгрева и Сашо Попов и други, но те не можаха да оценят музиката на Учителя. Тя в бъдеще ще бъде оценена. Първо човек трябва да се срещне със Словото на Учителя и след това с музиката Му. Словото и музиката на Учителя вървяха заедно, но първо бе Словото. За идването на Великия Учител, Невидимият свят бе подготвил и музиканти и те бяха дошли в плът и кръв, бяха се родили между българския народ, но не всички дойдоха на "Изгрева" при Учителя. Беше ги страх от общественото мнение, беше ги срам от общественото мнение. Общественото мнение бе оформено под въздействието на църквата, която воюваше срещу Учителя, пригласяха разни политически среди, платени журналисти и вестници. Мария Тодорова
към текста >>

Словото и музиката на Учителя вървяха заедно, но първо бе Словото.
Никой от тях не можа да оцени музиката на Учителя. Това трябва да се знае и помни. Идвали са на Изгрева и Сашо Попов и други, но те не можаха да оценят музиката на Учителя. Тя в бъдеще ще бъде оценена. Първо човек трябва да се срещне със Словото на Учителя и след това с музиката Му. Словото и музиката на Учителя вървяха заедно, но първо бе Словото. За идването на Великия Учител, Невидимият свят бе подготвил и музиканти и те бяха дошли в плът и кръв, бяха се родили между българския народ, но не всички дойдоха на "Изгрева" при Учителя. Беше ги страх от общественото мнение, беше ги срам от общественото мнение. Общественото мнение бе оформено под въздействието на църквата, която воюваше срещу Учителя, пригласяха разни политически среди, платени журналисти и вестници. Мария Тодорова Учителят свиреше дадена песен в мажорна или минорна гама.
към текста >>

За идването на Великия Учител, Невидимият свят бе подготвил и музиканти и те бяха дошли в плът и кръв, бяха се родили между българския народ, но не всички дойдоха на "Изгрева" при Учителя.
Това трябва да се знае и помни. Идвали са на Изгрева и Сашо Попов и други, но те не можаха да оценят музиката на Учителя. Тя в бъдеще ще бъде оценена. Първо човек трябва да се срещне със Словото на Учителя и след това с музиката Му. Словото и музиката на Учителя вървяха заедно, но първо бе Словото. За идването на Великия Учител, Невидимият свят бе подготвил и музиканти и те бяха дошли в плът и кръв, бяха се родили между българския народ, но не всички дойдоха на "Изгрева" при Учителя. Беше ги страх от общественото мнение, беше ги срам от общественото мнение. Общественото мнение бе оформено под въздействието на църквата, която воюваше срещу Учителя, пригласяха разни политически среди, платени журналисти и вестници. Мария Тодорова Учителят свиреше дадена песен в мажорна или минорна гама. Ние стенографите не бяхме музиканти и не знаехме какво да пишем в такъв случай.
към текста >>

Общественото мнение бе оформено под въздействието на църквата, която воюваше срещу Учителя, пригласяха разни политически среди, платени журналисти и вестници.
Тя в бъдеще ще бъде оценена. Първо човек трябва да се срещне със Словото на Учителя и след това с музиката Му. Словото и музиката на Учителя вървяха заедно, но първо бе Словото. За идването на Великия Учител, Невидимият свят бе подготвил и музиканти и те бяха дошли в плът и кръв, бяха се родили между българския народ, но не всички дойдоха на "Изгрева" при Учителя. Беше ги страх от общественото мнение, беше ги срам от общественото мнение. Общественото мнение бе оформено под въздействието на църквата, която воюваше срещу Учителя, пригласяха разни политически среди, платени журналисти и вестници. Мария Тодорова Учителят свиреше дадена песен в мажорна или минорна гама. Ние стенографите не бяхме музиканти и не знаехме какво да пишем в такъв случай. Стенографирахме само думите на песента. Останалото бе работа на музикантите.
към текста >>

Учителят свиреше дадена песен в мажорна или минорна гама.
Словото и музиката на Учителя вървяха заедно, но първо бе Словото. За идването на Великия Учител, Невидимият свят бе подготвил и музиканти и те бяха дошли в плът и кръв, бяха се родили между българския народ, но не всички дойдоха на "Изгрева" при Учителя. Беше ги страх от общественото мнение, беше ги срам от общественото мнение. Общественото мнение бе оформено под въздействието на църквата, която воюваше срещу Учителя, пригласяха разни политически среди, платени журналисти и вестници. Мария Тодорова Учителят свиреше дадена песен в мажорна или минорна гама. Ние стенографите не бяхме музиканти и не знаехме какво да пишем в такъв случай. Стенографирахме само думите на песента. Останалото бе работа на музикантите. Те трябваше да запишат мелодията. Но и те не бяха от най-добрите и затова песните не се записваха, както трябва.
към текста >>

Причината бе, че не дойдоха най-способните музиканти, които се родиха между българите и които бяха изпратени от Небето, за да помагат на Всемировия Учител.
Стенографирахме само думите на песента. Останалото бе работа на музикантите. Те трябваше да запишат мелодията. Но и те не бяха от най-добрите и затова песните не се записваха, както трябва. Оттам дойдоха после всички спорове. Причината бе, че не дойдоха най-способните музиканти, които се родиха между българите и които бяха изпратени от Небето, за да помагат на Всемировия Учител. И което е най-тъжното и трагичното - тези музиканти, които не дойдоха на "Изгрева", според думите на Учителя, за да бъдат допуснати да слязат от Невидимия свят и да се родят като българи, те лично бяха обещали там да помагат като музиканти на Всемировия Учител. Но те останаха в света и не дойдоха при Учителя. Те се отклониха сами или други ги отклониха. Единствено Сашо Попов имаше отношение към Учителя, а Учителят беше казал, че той е дошъл с музикална мисия на земята. Но той работеше в Царския симфоничен оркестър като цигулар и диригент, имаше отношение към Учителя, съдействаше и помагаше на наши музиканти от "Изгрева", но не можа да прескочи бариерата на негативното обществено мнение към Учителя.
към текста >>

И което е най-тъжното и трагичното - тези музиканти, които не дойдоха на "Изгрева", според думите на Учителя, за да бъдат допуснати да слязат от Невидимия свят и да се родят като българи, те лично бяха обещали там да помагат като музиканти на Всемировия Учител.
Останалото бе работа на музикантите. Те трябваше да запишат мелодията. Но и те не бяха от най-добрите и затова песните не се записваха, както трябва. Оттам дойдоха после всички спорове. Причината бе, че не дойдоха най-способните музиканти, които се родиха между българите и които бяха изпратени от Небето, за да помагат на Всемировия Учител. И което е най-тъжното и трагичното - тези музиканти, които не дойдоха на "Изгрева", според думите на Учителя, за да бъдат допуснати да слязат от Невидимия свят и да се родят като българи, те лично бяха обещали там да помагат като музиканти на Всемировия Учител. Но те останаха в света и не дойдоха при Учителя. Те се отклониха сами или други ги отклониха. Единствено Сашо Попов имаше отношение към Учителя, а Учителят беше казал, че той е дошъл с музикална мисия на земята. Но той работеше в Царския симфоничен оркестър като цигулар и диригент, имаше отношение към Учителя, съдействаше и помагаше на наши музиканти от "Изгрева", но не можа да прескочи бариерата на негативното обществено мнение към Учителя. Една певица, която бе нашумяла с певческото си изкуство и слава в Европа, бе Христина Морфова.
към текста >>

Но те останаха в света и не дойдоха при Учителя.
Те трябваше да запишат мелодията. Но и те не бяха от най-добрите и затова песните не се записваха, както трябва. Оттам дойдоха после всички спорове. Причината бе, че не дойдоха най-способните музиканти, които се родиха между българите и които бяха изпратени от Небето, за да помагат на Всемировия Учител. И което е най-тъжното и трагичното - тези музиканти, които не дойдоха на "Изгрева", според думите на Учителя, за да бъдат допуснати да слязат от Невидимия свят и да се родят като българи, те лично бяха обещали там да помагат като музиканти на Всемировия Учител. Но те останаха в света и не дойдоха при Учителя. Те се отклониха сами или други ги отклониха. Единствено Сашо Попов имаше отношение към Учителя, а Учителят беше казал, че той е дошъл с музикална мисия на земята. Но той работеше в Царския симфоничен оркестър като цигулар и диригент, имаше отношение към Учителя, съдействаше и помагаше на наши музиканти от "Изгрева", но не можа да прескочи бариерата на негативното обществено мнение към Учителя. Една певица, която бе нашумяла с певческото си изкуство и слава в Европа, бе Христина Морфова. За нея казваха, че е славей в бъчва, понеже беше много пълна.
към текста >>

Единствено Сашо Попов имаше отношение към Учителя, а Учителят беше казал, че той е дошъл с музикална мисия на земята.
Оттам дойдоха после всички спорове. Причината бе, че не дойдоха най-способните музиканти, които се родиха между българите и които бяха изпратени от Небето, за да помагат на Всемировия Учител. И което е най-тъжното и трагичното - тези музиканти, които не дойдоха на "Изгрева", според думите на Учителя, за да бъдат допуснати да слязат от Невидимия свят и да се родят като българи, те лично бяха обещали там да помагат като музиканти на Всемировия Учител. Но те останаха в света и не дойдоха при Учителя. Те се отклониха сами или други ги отклониха. Единствено Сашо Попов имаше отношение към Учителя, а Учителят беше казал, че той е дошъл с музикална мисия на земята. Но той работеше в Царския симфоничен оркестър като цигулар и диригент, имаше отношение към Учителя, съдействаше и помагаше на наши музиканти от "Изгрева", но не можа да прескочи бариерата на негативното обществено мнение към Учителя. Една певица, която бе нашумяла с певческото си изкуство и слава в Европа, бе Христина Морфова. За нея казваха, че е славей в бъчва, понеже беше много пълна. Нейното появяване на концерт бе необикновено преживяване и истинско чудо на вокалното изкуство. Беше идеал на всички певици.
към текста >>

Но той работеше в Царския симфоничен оркестър като цигулар и диригент, имаше отношение към Учителя, съдействаше и помагаше на наши музиканти от "Изгрева", но не можа да прескочи бариерата на негативното обществено мнение към Учителя.
Причината бе, че не дойдоха най-способните музиканти, които се родиха между българите и които бяха изпратени от Небето, за да помагат на Всемировия Учител. И което е най-тъжното и трагичното - тези музиканти, които не дойдоха на "Изгрева", според думите на Учителя, за да бъдат допуснати да слязат от Невидимия свят и да се родят като българи, те лично бяха обещали там да помагат като музиканти на Всемировия Учител. Но те останаха в света и не дойдоха при Учителя. Те се отклониха сами или други ги отклониха. Единствено Сашо Попов имаше отношение към Учителя, а Учителят беше казал, че той е дошъл с музикална мисия на земята. Но той работеше в Царския симфоничен оркестър като цигулар и диригент, имаше отношение към Учителя, съдействаше и помагаше на наши музиканти от "Изгрева", но не можа да прескочи бариерата на негативното обществено мнение към Учителя. Една певица, която бе нашумяла с певческото си изкуство и слава в Европа, бе Христина Морфова. За нея казваха, че е славей в бъчва, понеже беше много пълна. Нейното появяване на концерт бе необикновено преживяване и истинско чудо на вокалното изкуство. Беше идеал на всички певици. Учителят имаше много добро мнение за нея като певица, ценеше я и я уважаваше - беше присъствал на концертите й, изказвал бе впечатленията си от нея пред нас.
към текста >>

Нейното появяване на концерт бе необикновено преживяване и истинско чудо на вокалното изкуство.
Те се отклониха сами или други ги отклониха. Единствено Сашо Попов имаше отношение към Учителя, а Учителят беше казал, че той е дошъл с музикална мисия на земята. Но той работеше в Царския симфоничен оркестър като цигулар и диригент, имаше отношение към Учителя, съдействаше и помагаше на наши музиканти от "Изгрева", но не можа да прескочи бариерата на негативното обществено мнение към Учителя. Една певица, която бе нашумяла с певческото си изкуство и слава в Европа, бе Христина Морфова. За нея казваха, че е славей в бъчва, понеже беше много пълна. Нейното появяване на концерт бе необикновено преживяване и истинско чудо на вокалното изкуство. Беше идеал на всички певици. Учителят имаше много добро мнение за нея като певица, ценеше я и я уважаваше - беше присъствал на концертите й, изказвал бе впечатленията си от нея пред нас. Учителят имаше намерение да работи с нея, като я привлече и й даде да изпълни някои Негови песни. Това желание Той бе изказвал нееднократно пред наши музиканти, които вземаха уроци при нея и които бяха занесли молбата на Учителя. Но тя никога не се приближи до Учителя, никога не пристъпи към Него да Го посети или да целуне десницата Му в знак на почит и уважение, че е при нозете на Учителя.
към текста >>

Учителят имаше много добро мнение за нея като певица, ценеше я и я уважаваше - беше присъствал на концертите й, изказвал бе впечатленията си от нея пред нас.
Но той работеше в Царския симфоничен оркестър като цигулар и диригент, имаше отношение към Учителя, съдействаше и помагаше на наши музиканти от "Изгрева", но не можа да прескочи бариерата на негативното обществено мнение към Учителя. Една певица, която бе нашумяла с певческото си изкуство и слава в Европа, бе Христина Морфова. За нея казваха, че е славей в бъчва, понеже беше много пълна. Нейното появяване на концерт бе необикновено преживяване и истинско чудо на вокалното изкуство. Беше идеал на всички певици. Учителят имаше много добро мнение за нея като певица, ценеше я и я уважаваше - беше присъствал на концертите й, изказвал бе впечатленията си от нея пред нас. Учителят имаше намерение да работи с нея, като я привлече и й даде да изпълни някои Негови песни. Това желание Той бе изказвал нееднократно пред наши музиканти, които вземаха уроци при нея и които бяха занесли молбата на Учителя. Но тя никога не се приближи до Учителя, никога не пристъпи към Него да Го посети или да целуне десницата Му в знак на почит и уважение, че е при нозете на Учителя. Тя беше много благосклонна към онези, които имаха певческа заложба. Даваше на мнозина от нашите сестри уроци по певческо изкуство, като на някои взимаше половината от определената за това такса.
към текста >>

Учителят имаше намерение да работи с нея, като я привлече и й даде да изпълни някои Негови песни.
Една певица, която бе нашумяла с певческото си изкуство и слава в Европа, бе Христина Морфова. За нея казваха, че е славей в бъчва, понеже беше много пълна. Нейното появяване на концерт бе необикновено преживяване и истинско чудо на вокалното изкуство. Беше идеал на всички певици. Учителят имаше много добро мнение за нея като певица, ценеше я и я уважаваше - беше присъствал на концертите й, изказвал бе впечатленията си от нея пред нас. Учителят имаше намерение да работи с нея, като я привлече и й даде да изпълни някои Негови песни. Това желание Той бе изказвал нееднократно пред наши музиканти, които вземаха уроци при нея и които бяха занесли молбата на Учителя. Но тя никога не се приближи до Учителя, никога не пристъпи към Него да Го посети или да целуне десницата Му в знак на почит и уважение, че е при нозете на Учителя. Тя беше много благосклонна към онези, които имаха певческа заложба. Даваше на мнозина от нашите сестри уроци по певческо изкуство, като на някои взимаше половината от определената за това такса. Не връщаше никого, беше любезна, знаеше, че приема последователи на Дънов и че нейните ученички са от "Изгрева".
към текста >>

Това желание Той бе изказвал нееднократно пред наши музиканти, които вземаха уроци при нея и които бяха занесли молбата на Учителя.
За нея казваха, че е славей в бъчва, понеже беше много пълна. Нейното появяване на концерт бе необикновено преживяване и истинско чудо на вокалното изкуство. Беше идеал на всички певици. Учителят имаше много добро мнение за нея като певица, ценеше я и я уважаваше - беше присъствал на концертите й, изказвал бе впечатленията си от нея пред нас. Учителят имаше намерение да работи с нея, като я привлече и й даде да изпълни някои Негови песни. Това желание Той бе изказвал нееднократно пред наши музиканти, които вземаха уроци при нея и които бяха занесли молбата на Учителя. Но тя никога не се приближи до Учителя, никога не пристъпи към Него да Го посети или да целуне десницата Му в знак на почит и уважение, че е при нозете на Учителя. Тя беше много благосклонна към онези, които имаха певческа заложба. Даваше на мнозина от нашите сестри уроци по певческо изкуство, като на някои взимаше половината от определената за това такса. Не връщаше никого, беше любезна, знаеше, че приема последователи на Дънов и че нейните ученички са от "Изгрева". Но не дойде, не пристъпи на "Изгрева", макар че беше канена от ученичките си.
към текста >>

Но тя никога не се приближи до Учителя, никога не пристъпи към Него да Го посети или да целуне десницата Му в знак на почит и уважение, че е при нозете на Учителя.
Нейното появяване на концерт бе необикновено преживяване и истинско чудо на вокалното изкуство. Беше идеал на всички певици. Учителят имаше много добро мнение за нея като певица, ценеше я и я уважаваше - беше присъствал на концертите й, изказвал бе впечатленията си от нея пред нас. Учителят имаше намерение да работи с нея, като я привлече и й даде да изпълни някои Негови песни. Това желание Той бе изказвал нееднократно пред наши музиканти, които вземаха уроци при нея и които бяха занесли молбата на Учителя. Но тя никога не се приближи до Учителя, никога не пристъпи към Него да Го посети или да целуне десницата Му в знак на почит и уважение, че е при нозете на Учителя. Тя беше много благосклонна към онези, които имаха певческа заложба. Даваше на мнозина от нашите сестри уроци по певческо изкуство, като на някои взимаше половината от определената за това такса. Не връщаше никого, беше любезна, знаеше, че приема последователи на Дънов и че нейните ученички са от "Изгрева". Но не дойде, не пристъпи на "Изгрева", макар че беше канена от ученичките си. Дори нееднократно са я канили по молба на Учителя да изнесе концерт в салона на "Изгрева", но тя не дойде.
към текста >>

Дори нееднократно са я канили по молба на Учителя да изнесе концерт в салона на "Изгрева", но тя не дойде.
Но тя никога не се приближи до Учителя, никога не пристъпи към Него да Го посети или да целуне десницата Му в знак на почит и уважение, че е при нозете на Учителя. Тя беше много благосклонна към онези, които имаха певческа заложба. Даваше на мнозина от нашите сестри уроци по певческо изкуство, като на някои взимаше половината от определената за това такса. Не връщаше никого, беше любезна, знаеше, че приема последователи на Дънов и че нейните ученички са от "Изгрева". Но не дойде, не пристъпи на "Изгрева", макар че беше канена от ученичките си. Дори нееднократно са я канили по молба на Учителя да изнесе концерт в салона на "Изгрева", но тя не дойде. Побоя се от общественото мнение - да не би да й сложат табела на главата, че е дъновистка и с това да й затворят вратите за концертни изяви. Мария Тодорова И така на "Изгрева" не дойдоха онези музиканти, които бяха изпратени от Небето. Дойдоха други, които бяха посредствени в света, но бяха най-добрите за нас, на "Изгрева". Такива, каквито бяха, това можеха да направят!
към текста >>

Веднъж Учителят изсвири една българска мелодия и ни каза, че тази мелодия е такава, каквато българския народ я свири.
И така на "Изгрева" не дойдоха онези музиканти, които бяха изпратени от Небето. Дойдоха други, които бяха посредствени в света, но бяха най-добрите за нас, на "Изгрева". Такива, каквито бяха, това можеха да направят! Песните бяха записани според способностите и възможностите на нашите музиканти от "Изгрева". Ще ви дам един пример. Веднъж Учителят изсвири една българска мелодия и ни каза, че тази мелодия е такава, каквато българския народ я свири. След това Учителят ни каза, че ще я изсвири така, както тя е в своя първообраз, както е дошла от своя Първоизточник. И я изсвири. Всички в салона бяхме поразени. Тогава с нашите пет сетива и с нашите души усетихме и разбрахме какво представлява Първоизточникът на този народ в Духовния свят, разбрахме, че този народ има Първоизточник и в Божествения свят! Друг народ такова нещо не притежава!
към текста >>

След това Учителят ни каза, че ще я изсвири така, както тя е в своя първообраз, както е дошла от своя Първоизточник.
Дойдоха други, които бяха посредствени в света, но бяха най-добрите за нас, на "Изгрева". Такива, каквито бяха, това можеха да направят! Песните бяха записани според способностите и възможностите на нашите музиканти от "Изгрева". Ще ви дам един пример. Веднъж Учителят изсвири една българска мелодия и ни каза, че тази мелодия е такава, каквато българския народ я свири. След това Учителят ни каза, че ще я изсвири така, както тя е в своя първообраз, както е дошла от своя Първоизточник. И я изсвири. Всички в салона бяхме поразени. Тогава с нашите пет сетива и с нашите души усетихме и разбрахме какво представлява Първоизточникът на този народ в Духовния свят, разбрахме, че този народ има Първоизточник и в Божествения свят! Друг народ такова нещо не притежава! Ето сега бяха необходими онези способни музиканти, които бяха родени между българския народ именно за този свещен миг - да запишат песента, която идваше от Първоизточника на живота, откъдето излиза този народ.
към текста >>

Но те седяха мълчешком, втренчени в Учителя и прехласнати.
Ето сега бяха необходими онези способни музиканти, които бяха родени между българския народ именно за този свещен миг - да запишат песента, която идваше от Първоизточника на живота, откъдето излиза този народ. А как да я запишем, когато аз съм сте- нографка и записвам само думите, а не и нотния текст? Тогава нямаше магнетофони. Ние, тримата стенографи, се поглеждахме безпомощно и държахме моливите в ръцете си с треперещи пръсти. Обърнахме се към музикантите, очаквахме, че техните моливи и пръсти ще записват песента. Но те седяха мълчешком, втренчени в Учителя и прехласнати. Те можеха само това да направят. След беседа, отидох при Учителя и казах: "Учителю, идвам да се извиня от името на стенографите, че ние не можахме да запишем песента". Учителят ме погледна и каза: "Те обещаха пред Бога да слезнат в България именно затова! Но те не удържаха на обещанието си. И онези, които можеха да запишат, останаха в света.
към текста >>

След беседа, отидох при Учителя и казах: "Учителю, идвам да се извиня от името на стенографите, че ние не можахме да запишем песента".
Тогава нямаше магнетофони. Ние, тримата стенографи, се поглеждахме безпомощно и държахме моливите в ръцете си с треперещи пръсти. Обърнахме се към музикантите, очаквахме, че техните моливи и пръсти ще записват песента. Но те седяха мълчешком, втренчени в Учителя и прехласнати. Те можеха само това да направят. След беседа, отидох при Учителя и казах: "Учителю, идвам да се извиня от името на стенографите, че ние не можахме да запишем песента". Учителят ме погледна и каза: "Те обещаха пред Бога да слезнат в България именно затова! Но те не удържаха на обещанието си. И онези, които можеха да запишат, останаха в света. За това нещо те ще отговарят пред Бога. А и българският народ ще отговаря пред Бога, защото негови представители ги отклониха от тяхната мисия!
към текста >>

Учителят ме погледна и каза: "Те обещаха пред Бога да слезнат в България именно затова!
Ние, тримата стенографи, се поглеждахме безпомощно и държахме моливите в ръцете си с треперещи пръсти. Обърнахме се към музикантите, очаквахме, че техните моливи и пръсти ще записват песента. Но те седяха мълчешком, втренчени в Учителя и прехласнати. Те можеха само това да направят. След беседа, отидох при Учителя и казах: "Учителю, идвам да се извиня от името на стенографите, че ние не можахме да запишем песента". Учителят ме погледна и каза: "Те обещаха пред Бога да слезнат в България именно затова! Но те не удържаха на обещанието си. И онези, които можеха да запишат, останаха в света. За това нещо те ще отговарят пред Бога. А и българският народ ще отговаря пред Бога, защото негови представители ги отклониха от тяхната мисия! "
към текста >>

По този начин Учителят освободи стенографите от отговорност, освободи от отговорност и онези музиканти, които бяха на "Изгрева" и които можеха да направят онова, което им позволяваха техните сили и възможности.
Но те не удържаха на обещанието си. И онези, които можеха да запишат, останаха в света. За това нещо те ще отговарят пред Бога. А и българският народ ще отговаря пред Бога, защото негови представители ги отклониха от тяхната мисия! " По този начин Учителят освободи стенографите от отговорност, освободи от отговорност и онези музиканти, които бяха на "Изгрева" и които можеха да направят онова, което им позволяваха техните сили и възможности. Цялата вина трябваше да я понесат представителите на онова талантливо музикално поколение, което се роди по времето на Учителя и не дойде на "Изгрева"! Проследете техния път и ще видите какви големи музикални дарования са били, каква музикална дарба и мощ е имало в първите им изяви и творчество. Това беше кредитът, с който те дойдоха от Невидимия свят, определени за Школата на Учителя. Проследете техния път и ще проверите, че всички без изключение се провалиха в своя житейски път като човеци, музиканти и творци. Само първите им изяви напомняха за Божествения кредит, с който те слязоха на земята.
към текста >>

Цялата вина трябваше да я понесат представителите на онова талантливо музикално поколение, което се роди по времето на Учителя и не дойде на "Изгрева"!
И онези, които можеха да запишат, останаха в света. За това нещо те ще отговарят пред Бога. А и българският народ ще отговаря пред Бога, защото негови представители ги отклониха от тяхната мисия! " По този начин Учителят освободи стенографите от отговорност, освободи от отговорност и онези музиканти, които бяха на "Изгрева" и които можеха да направят онова, което им позволяваха техните сили и възможности. Цялата вина трябваше да я понесат представителите на онова талантливо музикално поколение, което се роди по времето на Учителя и не дойде на "Изгрева"! Проследете техния път и ще видите какви големи музикални дарования са били, каква музикална дарба и мощ е имало в първите им изяви и творчество. Това беше кредитът, с който те дойдоха от Невидимия свят, определени за Школата на Учителя. Проследете техния път и ще проверите, че всички без изключение се провалиха в своя житейски път като човеци, музиканти и творци. Само първите им изяви напомняха за Божествения кредит, с който те слязоха на земята. Смятам, че дадох една страница, която трябва да се прочете и проумее добре от днешните и бъдещи музиканти, които ще се родят в този народ.
към текста >>

Това беше кредитът, с който те дойдоха от Невидимия свят, определени за Школата на Учителя.
А и българският народ ще отговаря пред Бога, защото негови представители ги отклониха от тяхната мисия! " По този начин Учителят освободи стенографите от отговорност, освободи от отговорност и онези музиканти, които бяха на "Изгрева" и които можеха да направят онова, което им позволяваха техните сили и възможности. Цялата вина трябваше да я понесат представителите на онова талантливо музикално поколение, което се роди по времето на Учителя и не дойде на "Изгрева"! Проследете техния път и ще видите какви големи музикални дарования са били, каква музикална дарба и мощ е имало в първите им изяви и творчество. Това беше кредитът, с който те дойдоха от Невидимия свят, определени за Школата на Учителя. Проследете техния път и ще проверите, че всички без изключение се провалиха в своя житейски път като човеци, музиканти и творци. Само първите им изяви напомняха за Божествения кредит, с който те слязоха на земята. Смятам, че дадох една страница, която трябва да се прочете и проумее добре от днешните и бъдещи музиканти, които ще се родят в този народ. Ако проумеят - добре. Ако не проумеят, ще научат урока, че за да се роди човек между този народ, трябва някой да гарантира в Невидимия свят и ако не изпълни обещанието си, отговаря за това.
към текста >>

Учителят сваляше и ни даваше песните.
Смятам, че дадох една страница, която трябва да се прочете и проумее добре от днешните и бъдещи музиканти, които ще се родят в този народ. Ако проумеят - добре. Ако не проумеят, ще научат урока, че за да се роди човек между този народ, трябва някой да гарантира в Невидимия свят и ако не изпълни обещанието си, отговаря за това. Пред себе си, пред съдбата си и пред Бога! Елена Андреева Учителят сваляше и ни даваше песните. Ние ги заучавахме. Но трябваше да се запишат. И тук дойдохме до най-големите затруднения, защото съвременните правила на музиката се подчиняват на закони, които определят теорията на съвременната музика, а музиката на Учителя се подчинява на изявлението на Духа чрез музиката. Как ще запишеш онова безгранично изявление на Духа, който се проявява чрез музика, с днешните правила и съвсем ограничения нотен правопис? Вашият запис може да бъде само приблизително точен до оригинала.
към текста >>

И тук дойдохме до най-големите затруднения, защото съвременните правила на музиката се подчиняват на закони, които определят теорията на съвременната музика, а музиката на Учителя се подчинява на изявлението на Духа чрез музиката.
Пред себе си, пред съдбата си и пред Бога! Елена Андреева Учителят сваляше и ни даваше песните. Ние ги заучавахме. Но трябваше да се запишат. И тук дойдохме до най-големите затруднения, защото съвременните правила на музиката се подчиняват на закони, които определят теорията на съвременната музика, а музиката на Учителя се подчинява на изявлението на Духа чрез музиката. Как ще запишеш онова безгранично изявление на Духа, който се проявява чрез музика, с днешните правила и съвсем ограничения нотен правопис? Вашият запис може да бъде само приблизително точен до оригинала. И така, възникна въпросът как да се запише тази музика на Учителя, съобразно теорията на музиката. Ако се спази тази теория и се записват песните на Учителя, ще се промени мелодията, ритъмът и още много неща. А онзи, който за пръв път вижда песен на Учителя, записана на нотен лист и я изпява или изсвирва, установява разлика с онова, което Учителят бе пял и свирил.
към текста >>

И така, възникна въпросът как да се запише тази музика на Учителя, съобразно теорията на музиката.
Ние ги заучавахме. Но трябваше да се запишат. И тук дойдохме до най-големите затруднения, защото съвременните правила на музиката се подчиняват на закони, които определят теорията на съвременната музика, а музиката на Учителя се подчинява на изявлението на Духа чрез музиката. Как ще запишеш онова безгранично изявление на Духа, който се проявява чрез музика, с днешните правила и съвсем ограничения нотен правопис? Вашият запис може да бъде само приблизително точен до оригинала. И така, възникна въпросът как да се запише тази музика на Учителя, съобразно теорията на музиката. Ако се спази тази теория и се записват песните на Учителя, ще се промени мелодията, ритъмът и още много неща. А онзи, който за пръв път вижда песен на Учителя, записана на нотен лист и я изпява или изсвирва, установява разлика с онова, което Учителят бе пял и свирил. Ние, от поколението, което беше в Школата при Учителя, правихме много пъти този опит. Извикахме музиканти-професионалисти от града, които свиреха в Симфоничния оркестър, давахме им записани на нотен лист песни на Учителя и те ги изсвирваха така, както бяха записани. Онова, което свиреха по ноти, не беше същото, което ние свирехме и пеехме.
към текста >>

Ако се спази тази теория и се записват песните на Учителя, ще се промени мелодията, ритъмът и още много неща.
Но трябваше да се запишат. И тук дойдохме до най-големите затруднения, защото съвременните правила на музиката се подчиняват на закони, които определят теорията на съвременната музика, а музиката на Учителя се подчинява на изявлението на Духа чрез музиката. Как ще запишеш онова безгранично изявление на Духа, който се проявява чрез музика, с днешните правила и съвсем ограничения нотен правопис? Вашият запис може да бъде само приблизително точен до оригинала. И така, възникна въпросът как да се запише тази музика на Учителя, съобразно теорията на музиката. Ако се спази тази теория и се записват песните на Учителя, ще се промени мелодията, ритъмът и още много неща. А онзи, който за пръв път вижда песен на Учителя, записана на нотен лист и я изпява или изсвирва, установява разлика с онова, което Учителят бе пял и свирил. Ние, от поколението, което беше в Школата при Учителя, правихме много пъти този опит. Извикахме музиканти-професионалисти от града, които свиреха в Симфоничния оркестър, давахме им записани на нотен лист песни на Учителя и те ги изсвирваха така, както бяха записани. Онова, което свиреха по ноти, не беше същото, което ние свирехме и пеехме. Тогава правехме следващия опит: ние от Школата на Учителя свирехме и пеехме, а те, му- зикантите-професионалисти от града, слушаха и наблюдаваха нотния лист.
към текста >>

А онзи, който за пръв път вижда песен на Учителя, записана на нотен лист и я изпява или изсвирва, установява разлика с онова, което Учителят бе пял и свирил.
И тук дойдохме до най-големите затруднения, защото съвременните правила на музиката се подчиняват на закони, които определят теорията на съвременната музика, а музиката на Учителя се подчинява на изявлението на Духа чрез музиката. Как ще запишеш онова безгранично изявление на Духа, който се проявява чрез музика, с днешните правила и съвсем ограничения нотен правопис? Вашият запис може да бъде само приблизително точен до оригинала. И така, възникна въпросът как да се запише тази музика на Учителя, съобразно теорията на музиката. Ако се спази тази теория и се записват песните на Учителя, ще се промени мелодията, ритъмът и още много неща. А онзи, който за пръв път вижда песен на Учителя, записана на нотен лист и я изпява или изсвирва, установява разлика с онова, което Учителят бе пял и свирил. Ние, от поколението, което беше в Школата при Учителя, правихме много пъти този опит. Извикахме музиканти-професионалисти от града, които свиреха в Симфоничния оркестър, давахме им записани на нотен лист песни на Учителя и те ги изсвирваха така, както бяха записани. Онова, което свиреха по ноти, не беше същото, което ние свирехме и пеехме. Тогава правехме следващия опит: ние от Школата на Учителя свирехме и пеехме, а те, му- зикантите-професионалисти от града, слушаха и наблюдаваха нотния лист. Те също виждаха разликата между онова, което ние изпълнявахме и онова, което бе записано с ноти.
към текста >>

Ние, от поколението, което беше в Школата при Учителя, правихме много пъти този опит.
Как ще запишеш онова безгранично изявление на Духа, който се проявява чрез музика, с днешните правила и съвсем ограничения нотен правопис? Вашият запис може да бъде само приблизително точен до оригинала. И така, възникна въпросът как да се запише тази музика на Учителя, съобразно теорията на музиката. Ако се спази тази теория и се записват песните на Учителя, ще се промени мелодията, ритъмът и още много неща. А онзи, който за пръв път вижда песен на Учителя, записана на нотен лист и я изпява или изсвирва, установява разлика с онова, което Учителят бе пял и свирил. Ние, от поколението, което беше в Школата при Учителя, правихме много пъти този опит. Извикахме музиканти-професионалисти от града, които свиреха в Симфоничния оркестър, давахме им записани на нотен лист песни на Учителя и те ги изсвирваха така, както бяха записани. Онова, което свиреха по ноти, не беше същото, което ние свирехме и пеехме. Тогава правехме следващия опит: ние от Школата на Учителя свирехме и пеехме, а те, му- зикантите-професионалисти от града, слушаха и наблюдаваха нотния лист. Те също виждаха разликата между онова, което ние изпълнявахме и онова, което бе записано с ноти. Но нямаше как да се прескочи теорията на музиката и да се запише това, което бе дал Учителят и което за нас бе оригинал.
към текста >>

Извикахме музиканти-професионалисти от града, които свиреха в Симфоничния оркестър, давахме им записани на нотен лист песни на Учителя и те ги изсвирваха така, както бяха записани.
Вашият запис може да бъде само приблизително точен до оригинала. И така, възникна въпросът как да се запише тази музика на Учителя, съобразно теорията на музиката. Ако се спази тази теория и се записват песните на Учителя, ще се промени мелодията, ритъмът и още много неща. А онзи, който за пръв път вижда песен на Учителя, записана на нотен лист и я изпява или изсвирва, установява разлика с онова, което Учителят бе пял и свирил. Ние, от поколението, което беше в Школата при Учителя, правихме много пъти този опит. Извикахме музиканти-професионалисти от града, които свиреха в Симфоничния оркестър, давахме им записани на нотен лист песни на Учителя и те ги изсвирваха така, както бяха записани. Онова, което свиреха по ноти, не беше същото, което ние свирехме и пеехме. Тогава правехме следващия опит: ние от Школата на Учителя свирехме и пеехме, а те, му- зикантите-професионалисти от града, слушаха и наблюдаваха нотния лист. Те също виждаха разликата между онова, което ние изпълнявахме и онова, което бе записано с ноти. Но нямаше как да се прескочи теорията на музиката и да се запише това, което бе дал Учителят и което за нас бе оригинал. Музиката на Учителя е безмензурна, а ние искахме да я запишем и да я направим строго определена чрез нотния текст.
към текста >>

Тогава правехме следващия опит: ние от Школата на Учителя свирехме и пеехме, а те, му- зикантите-професионалисти от града, слушаха и наблюдаваха нотния лист.
Ако се спази тази теория и се записват песните на Учителя, ще се промени мелодията, ритъмът и още много неща. А онзи, който за пръв път вижда песен на Учителя, записана на нотен лист и я изпява или изсвирва, установява разлика с онова, което Учителят бе пял и свирил. Ние, от поколението, което беше в Школата при Учителя, правихме много пъти този опит. Извикахме музиканти-професионалисти от града, които свиреха в Симфоничния оркестър, давахме им записани на нотен лист песни на Учителя и те ги изсвирваха така, както бяха записани. Онова, което свиреха по ноти, не беше същото, което ние свирехме и пеехме. Тогава правехме следващия опит: ние от Школата на Учителя свирехме и пеехме, а те, му- зикантите-професионалисти от града, слушаха и наблюдаваха нотния лист. Те също виждаха разликата между онова, което ние изпълнявахме и онова, което бе записано с ноти. Но нямаше как да се прескочи теорията на музиката и да се запише това, което бе дал Учителят и което за нас бе оригинал. Музиката на Учителя е безмензурна, а ние искахме да я запишем и да я направим строго определена чрез нотния текст. Беше трудно, беше невъзможно. Оттам дойдоха всички спорове за чистотата на музиката на Учителя.
към текста >>

Но нямаше как да се прескочи теорията на музиката и да се запише това, което бе дал Учителят и което за нас бе оригинал.
Ние, от поколението, което беше в Школата при Учителя, правихме много пъти този опит. Извикахме музиканти-професионалисти от града, които свиреха в Симфоничния оркестър, давахме им записани на нотен лист песни на Учителя и те ги изсвирваха така, както бяха записани. Онова, което свиреха по ноти, не беше същото, което ние свирехме и пеехме. Тогава правехме следващия опит: ние от Школата на Учителя свирехме и пеехме, а те, му- зикантите-професионалисти от града, слушаха и наблюдаваха нотния лист. Те също виждаха разликата между онова, което ние изпълнявахме и онова, което бе записано с ноти. Но нямаше как да се прескочи теорията на музиката и да се запише това, което бе дал Учителят и което за нас бе оригинал. Музиката на Учителя е безмензурна, а ние искахме да я запишем и да я направим строго определена чрез нотния текст. Беше трудно, беше невъзможно. Оттам дойдоха всички спорове за чистотата на музиката на Учителя. Ето един случай, на който аз присъствах. Кирил Икономов, който беше издал песните на Учителя, не беше ги предал точно поради причините, които изложих.
към текста >>

Музиката на Учителя е безмензурна, а ние искахме да я запишем и да я направим строго определена чрез нотния текст.
Извикахме музиканти-професионалисти от града, които свиреха в Симфоничния оркестър, давахме им записани на нотен лист песни на Учителя и те ги изсвирваха така, както бяха записани. Онова, което свиреха по ноти, не беше същото, което ние свирехме и пеехме. Тогава правехме следващия опит: ние от Школата на Учителя свирехме и пеехме, а те, му- зикантите-професионалисти от града, слушаха и наблюдаваха нотния лист. Те също виждаха разликата между онова, което ние изпълнявахме и онова, което бе записано с ноти. Но нямаше как да се прескочи теорията на музиката и да се запише това, което бе дал Учителят и което за нас бе оригинал. Музиката на Учителя е безмензурна, а ние искахме да я запишем и да я направим строго определена чрез нотния текст. Беше трудно, беше невъзможно. Оттам дойдоха всички спорове за чистотата на музиката на Учителя. Ето един случай, на който аз присъствах. Кирил Икономов, който беше издал песните на Учителя, не беше ги предал точно поради причините, които изложих. Той беше застанал пред Учителя.
към текста >>

Оттам дойдоха всички спорове за чистотата на музиката на Учителя.
Тогава правехме следващия опит: ние от Школата на Учителя свирехме и пеехме, а те, му- зикантите-професионалисти от града, слушаха и наблюдаваха нотния лист. Те също виждаха разликата между онова, което ние изпълнявахме и онова, което бе записано с ноти. Но нямаше как да се прескочи теорията на музиката и да се запише това, което бе дал Учителят и което за нас бе оригинал. Музиката на Учителя е безмензурна, а ние искахме да я запишем и да я направим строго определена чрез нотния текст. Беше трудно, беше невъзможно. Оттам дойдоха всички спорове за чистотата на музиката на Учителя. Ето един случай, на който аз присъствах. Кирил Икономов, който беше издал песните на Учителя, не беше ги предал точно поради причините, които изложих. Той беше застанал пред Учителя. Ние също стоим и чакаме да видим как ще протече разговорът между двамата. Кирил държи учебник по теория на музиката пред Учителя, разгърнал го, чете нещо и коригира Учителя, защото не излизало точно, съгласно теорията на музиката: "Учителю, тук не трябва..." и посочва нотен текст на песен на Учителя.
към текста >>

Кирил Икономов, който беше издал песните на Учителя, не беше ги предал точно поради причините, които изложих.
Но нямаше как да се прескочи теорията на музиката и да се запише това, което бе дал Учителят и което за нас бе оригинал. Музиката на Учителя е безмензурна, а ние искахме да я запишем и да я направим строго определена чрез нотния текст. Беше трудно, беше невъзможно. Оттам дойдоха всички спорове за чистотата на музиката на Учителя. Ето един случай, на който аз присъствах. Кирил Икономов, който беше издал песните на Учителя, не беше ги предал точно поради причините, които изложих. Той беше застанал пред Учителя. Ние също стоим и чакаме да видим как ще протече разговорът между двамата. Кирил държи учебник по теория на музиката пред Учителя, разгърнал го, чете нещо и коригира Учителя, защото не излизало точно, съгласно теорията на музиката: "Учителю, тук не трябва..." и посочва нотен текст на песен на Учителя. Учителят стои, гледа го и мълчи. Как да му обясни, че тази музика идва от безграничната вечност като Светлина, минава през Учителя и се облича в музика.
към текста >>

Той беше застанал пред Учителя.
Музиката на Учителя е безмензурна, а ние искахме да я запишем и да я направим строго определена чрез нотния текст. Беше трудно, беше невъзможно. Оттам дойдоха всички спорове за чистотата на музиката на Учителя. Ето един случай, на който аз присъствах. Кирил Икономов, който беше издал песните на Учителя, не беше ги предал точно поради причините, които изложих. Той беше застанал пред Учителя. Ние също стоим и чакаме да видим как ще протече разговорът между двамата. Кирил държи учебник по теория на музиката пред Учителя, разгърнал го, чете нещо и коригира Учителя, защото не излизало точно, съгласно теорията на музиката: "Учителю, тук не трябва..." и посочва нотен текст на песен на Учителя. Учителят стои, гледа го и мълчи. Как да му обясни, че тази музика идва от безграничната вечност като Светлина, минава през Учителя и се облича в музика. И сега тази само- ограничила се Небесна същност трябва да се вмъкне в нотен текст.
към текста >>

Кирил държи учебник по теория на музиката пред Учителя, разгърнал го, чете нещо и коригира Учителя, защото не излизало точно, съгласно теорията на музиката: "Учителю, тук не трябва..." и посочва нотен текст на песен на Учителя.
Оттам дойдоха всички спорове за чистотата на музиката на Учителя. Ето един случай, на който аз присъствах. Кирил Икономов, който беше издал песните на Учителя, не беше ги предал точно поради причините, които изложих. Той беше застанал пред Учителя. Ние също стоим и чакаме да видим как ще протече разговорът между двамата. Кирил държи учебник по теория на музиката пред Учителя, разгърнал го, чете нещо и коригира Учителя, защото не излизало точно, съгласно теорията на музиката: "Учителю, тук не трябва..." и посочва нотен текст на песен на Учителя. Учителят стои, гледа го и мълчи. Как да му обясни, че тази музика идва от безграничната вечност като Светлина, минава през Учителя и се облича в музика. И сега тази само- ограничила се Небесна същност трябва да се вмъкне в нотен текст. Затова Учителят мълчи. Аз викам на Кирил: "Да се махаш оттук с този учебник.
към текста >>

Учителят стои, гледа го и мълчи.
Ето един случай, на който аз присъствах. Кирил Икономов, който беше издал песните на Учителя, не беше ги предал точно поради причините, които изложих. Той беше застанал пред Учителя. Ние също стоим и чакаме да видим как ще протече разговорът между двамата. Кирил държи учебник по теория на музиката пред Учителя, разгърнал го, чете нещо и коригира Учителя, защото не излизало точно, съгласно теорията на музиката: "Учителю, тук не трябва..." и посочва нотен текст на песен на Учителя. Учителят стои, гледа го и мълчи. Как да му обясни, че тази музика идва от безграничната вечност като Светлина, минава през Учителя и се облича в музика. И сега тази само- ограничила се Небесна същност трябва да се вмъкне в нотен текст. Затова Учителят мълчи. Аз викам на Кирил: "Да се махаш оттук с този учебник. Ще го изгоря!
към текста >>

Как да му обясни, че тази музика идва от безграничната вечност като Светлина, минава през Учителя и се облича в музика.
Кирил Икономов, който беше издал песните на Учителя, не беше ги предал точно поради причините, които изложих. Той беше застанал пред Учителя. Ние също стоим и чакаме да видим как ще протече разговорът между двамата. Кирил държи учебник по теория на музиката пред Учителя, разгърнал го, чете нещо и коригира Учителя, защото не излизало точно, съгласно теорията на музиката: "Учителю, тук не трябва..." и посочва нотен текст на песен на Учителя. Учителят стои, гледа го и мълчи. Как да му обясни, че тази музика идва от безграничната вечност като Светлина, минава през Учителя и се облича в музика. И сега тази само- ограничила се Небесна същност трябва да се вмъкне в нотен текст. Затова Учителят мълчи. Аз викам на Кирил: "Да се махаш оттук с този учебник. Ще го изгоря! " Учителят мълчи, Той не казва нищо.
към текста >>

Затова Учителят мълчи.
Ние също стоим и чакаме да видим как ще протече разговорът между двамата. Кирил държи учебник по теория на музиката пред Учителя, разгърнал го, чете нещо и коригира Учителя, защото не излизало точно, съгласно теорията на музиката: "Учителю, тук не трябва..." и посочва нотен текст на песен на Учителя. Учителят стои, гледа го и мълчи. Как да му обясни, че тази музика идва от безграничната вечност като Светлина, минава през Учителя и се облича в музика. И сега тази само- ограничила се Небесна същност трябва да се вмъкне в нотен текст. Затова Учителят мълчи. Аз викам на Кирил: "Да се махаш оттук с този учебник. Ще го изгоря! " Учителят мълчи, Той не казва нищо. Ако каже нещо, Кирил Икономов ще го порази гръм, заради това, че иска да коригира изявлението на Божествения Дух и проявлението чрез песента на Учителя. Учителят затова мълчи, Той е дошъл по закона на Съдбата.
към текста >>

" Учителят мълчи, Той не казва нищо.
Как да му обясни, че тази музика идва от безграничната вечност като Светлина, минава през Учителя и се облича в музика. И сега тази само- ограничила се Небесна същност трябва да се вмъкне в нотен текст. Затова Учителят мълчи. Аз викам на Кирил: "Да се махаш оттук с този учебник. Ще го изгоря! " Учителят мълчи, Той не казва нищо. Ако каже нещо, Кирил Икономов ще го порази гръм, заради това, че иска да коригира изявлението на Божествения Дух и проявлението чрез песента на Учителя. Учителят затова мълчи, Той е дошъл по закона на Съдбата. А ние тук, учениците от Школата, сме в закона на необходимостта и сме подвластни Нему, защото сме човеци пред лицето на Великия Учител и пред лицето на Бога. Затова аз се обръщам към Кирил: "Махай се оттук с този учебник, с него ще учиш учениците си в гимназията, а не Учителя! "
към текста >>

Ако каже нещо, Кирил Икономов ще го порази гръм, заради това, че иска да коригира изявлението на Божествения Дух и проявлението чрез песента на Учителя.
И сега тази само- ограничила се Небесна същност трябва да се вмъкне в нотен текст. Затова Учителят мълчи. Аз викам на Кирил: "Да се махаш оттук с този учебник. Ще го изгоря! " Учителят мълчи, Той не казва нищо. Ако каже нещо, Кирил Икономов ще го порази гръм, заради това, че иска да коригира изявлението на Божествения Дух и проявлението чрез песента на Учителя. Учителят затова мълчи, Той е дошъл по закона на Съдбата. А ние тук, учениците от Школата, сме в закона на необходимостта и сме подвластни Нему, защото сме човеци пред лицето на Великия Учител и пред лицето на Бога. Затова аз се обръщам към Кирил: "Махай се оттук с този учебник, с него ще учиш учениците си в гимназията, а не Учителя! " Да, според мен теорията на музиката трябва да се съобрази с Учителя, а не Учителят да се съобразява с теорията на музиката!
към текста >>

Учителят затова мълчи, Той е дошъл по закона на Съдбата.
Затова Учителят мълчи. Аз викам на Кирил: "Да се махаш оттук с този учебник. Ще го изгоря! " Учителят мълчи, Той не казва нищо. Ако каже нещо, Кирил Икономов ще го порази гръм, заради това, че иска да коригира изявлението на Божествения Дух и проявлението чрез песента на Учителя. Учителят затова мълчи, Той е дошъл по закона на Съдбата. А ние тук, учениците от Школата, сме в закона на необходимостта и сме подвластни Нему, защото сме човеци пред лицето на Великия Учител и пред лицето на Бога. Затова аз се обръщам към Кирил: "Махай се оттук с този учебник, с него ще учиш учениците си в гимназията, а не Учителя! " Да, според мен теорията на музиката трябва да се съобрази с Учителя, а не Учителят да се съобразява с теорията на музиката! Борис Николов
към текста >>

А ние тук, учениците от Школата, сме в закона на необходимостта и сме подвластни Нему, защото сме човеци пред лицето на Великия Учител и пред лицето на Бога.
Аз викам на Кирил: "Да се махаш оттук с този учебник. Ще го изгоря! " Учителят мълчи, Той не казва нищо. Ако каже нещо, Кирил Икономов ще го порази гръм, заради това, че иска да коригира изявлението на Божествения Дух и проявлението чрез песента на Учителя. Учителят затова мълчи, Той е дошъл по закона на Съдбата. А ние тук, учениците от Школата, сме в закона на необходимостта и сме подвластни Нему, защото сме човеци пред лицето на Великия Учител и пред лицето на Бога. Затова аз се обръщам към Кирил: "Махай се оттук с този учебник, с него ще учиш учениците си в гимназията, а не Учителя! " Да, според мен теорията на музиката трябва да се съобрази с Учителя, а не Учителят да се съобразява с теорията на музиката! Борис Николов Разправяше ми Мария Златева - музикантка, завършила Консерватория - че била на разговор при Учителя.
към текста >>

Затова аз се обръщам към Кирил: "Махай се оттук с този учебник, с него ще учиш учениците си в гимназията, а не Учителя!
Ще го изгоря! " Учителят мълчи, Той не казва нищо. Ако каже нещо, Кирил Икономов ще го порази гръм, заради това, че иска да коригира изявлението на Божествения Дух и проявлението чрез песента на Учителя. Учителят затова мълчи, Той е дошъл по закона на Съдбата. А ние тук, учениците от Школата, сме в закона на необходимостта и сме подвластни Нему, защото сме човеци пред лицето на Великия Учител и пред лицето на Бога. Затова аз се обръщам към Кирил: "Махай се оттук с този учебник, с него ще учиш учениците си в гимназията, а не Учителя! " Да, според мен теорията на музиката трябва да се съобрази с Учителя, а не Учителят да се съобразява с теорията на музиката! Борис Николов Разправяше ми Мария Златева - музикантка, завършила Консерватория - че била на разговор при Учителя. Дошъл Кирил Икономов и Учителят го запитал сам ли е написал нотите на песните, които трябва да се издават.
към текста >>

Да, според мен теорията на музиката трябва да се съобрази с Учителя, а не Учителят да се съобразява с теорията на музиката!
Ако каже нещо, Кирил Икономов ще го порази гръм, заради това, че иска да коригира изявлението на Божествения Дух и проявлението чрез песента на Учителя. Учителят затова мълчи, Той е дошъл по закона на Съдбата. А ние тук, учениците от Школата, сме в закона на необходимостта и сме подвластни Нему, защото сме човеци пред лицето на Великия Учител и пред лицето на Бога. Затова аз се обръщам към Кирил: "Махай се оттук с този учебник, с него ще учиш учениците си в гимназията, а не Учителя! " Да, според мен теорията на музиката трябва да се съобрази с Учителя, а не Учителят да се съобразява с теорията на музиката! Борис Николов Разправяше ми Мария Златева - музикантка, завършила Консерватория - че била на разговор при Учителя. Дошъл Кирил Икономов и Учителят го запитал сам ли е написал нотите на песните, които трябва да се издават. Той отговорил, че сам ги е написал. Учителят смръщил чело, мълчал и бил недоволен от това.
към текста >>

Разправяше ми Мария Златева - музикантка, завършила Консерватория - че била на разговор при Учителя.
А ние тук, учениците от Школата, сме в закона на необходимостта и сме подвластни Нему, защото сме човеци пред лицето на Великия Учител и пред лицето на Бога. Затова аз се обръщам към Кирил: "Махай се оттук с този учебник, с него ще учиш учениците си в гимназията, а не Учителя! " Да, според мен теорията на музиката трябва да се съобрази с Учителя, а не Учителят да се съобразява с теорията на музиката! Борис Николов Разправяше ми Мария Златева - музикантка, завършила Консерватория - че била на разговор при Учителя. Дошъл Кирил Икономов и Учителят го запитал сам ли е написал нотите на песните, които трябва да се издават. Той отговорил, че сам ги е написал. Учителят смръщил чело, мълчал и бил недоволен от това. А трябвало да бъдат трима човека, които Учителят сам преди това е определил: Кирил Икономов, Асен Арнаудов и капелмайстор Калудов. Но какво е станало, че онези двамата не взели участие, не се е разбрало.
към текста >>

Дошъл Кирил Икономов и Учителят го запитал сам ли е написал нотите на песните, които трябва да се издават.
Затова аз се обръщам към Кирил: "Махай се оттук с този учебник, с него ще учиш учениците си в гимназията, а не Учителя! " Да, според мен теорията на музиката трябва да се съобрази с Учителя, а не Учителят да се съобразява с теорията на музиката! Борис Николов Разправяше ми Мария Златева - музикантка, завършила Консерватория - че била на разговор при Учителя. Дошъл Кирил Икономов и Учителят го запитал сам ли е написал нотите на песните, които трябва да се издават. Той отговорил, че сам ги е написал. Учителят смръщил чело, мълчал и бил недоволен от това. А трябвало да бъдат трима човека, които Учителят сам преди това е определил: Кирил Икономов, Асен Арнаудов и капелмайстор Калудов. Но какво е станало, че онези двамата не взели участие, не се е разбрало. По- късно Асен казва на Икономов: "Защо ти издаде сам песните?
към текста >>

Учителят смръщил чело, мълчал и бил недоволен от това.
Да, според мен теорията на музиката трябва да се съобрази с Учителя, а не Учителят да се съобразява с теорията на музиката! Борис Николов Разправяше ми Мария Златева - музикантка, завършила Консерватория - че била на разговор при Учителя. Дошъл Кирил Икономов и Учителят го запитал сам ли е написал нотите на песните, които трябва да се издават. Той отговорил, че сам ги е написал. Учителят смръщил чело, мълчал и бил недоволен от това. А трябвало да бъдат трима човека, които Учителят сам преди това е определил: Кирил Икономов, Асен Арнаудов и капелмайстор Калудов. Но какво е станало, че онези двамата не взели участие, не се е разбрало. По- късно Асен казва на Икономов: "Защо ти издаде сам песните? Нали трябваше да бъдем трима? " Икономов побеснява.
към текста >>

А трябвало да бъдат трима човека, които Учителят сам преди това е определил: Кирил Икономов, Асен Арнаудов и капелмайстор Калудов.
Борис Николов Разправяше ми Мария Златева - музикантка, завършила Консерватория - че била на разговор при Учителя. Дошъл Кирил Икономов и Учителят го запитал сам ли е написал нотите на песните, които трябва да се издават. Той отговорил, че сам ги е написал. Учителят смръщил чело, мълчал и бил недоволен от това. А трябвало да бъдат трима човека, които Учителят сам преди това е определил: Кирил Икономов, Асен Арнаудов и капелмайстор Калудов. Но какво е станало, че онези двамата не взели участие, не се е разбрало. По- късно Асен казва на Икономов: "Защо ти издаде сам песните? Нали трябваше да бъдем трима? " Икономов побеснява. Замахва с ръка да удари Асен, но не го е ударил, И оттук започна всичко - цялата неразбория след това.
към текста >>

А че Учителят е пожелал да бъдат трима, имал е съображение: Кирил Икономов е волеви, Асен Арнаудов е роден музикант, а Матей Калудов има опит като капелмайстор.
Но какво е станало, че онези двамата не взели участие, не се е разбрало. По- късно Асен казва на Икономов: "Защо ти издаде сам песните? Нали трябваше да бъдем трима? " Икономов побеснява. Замахва с ръка да удари Асен, но не го е ударил, И оттук започна всичко - цялата неразбория след това. А че Учителят е пожелал да бъдат трима, имал е съображение: Кирил Икономов е волеви, Асен Арнаудов е роден музикант, а Матей Калудов има опит като капелмайстор. Ако тези трима бяха работили и издали песните, нямаше да се направят пропуски и грешки. Последва невероятно развитие на събитията. Учителят ме извика при Него, подава ми синята песнопойка, издадена от Кирил Икономов и ми казва: "На, вземи. И да намериш грешките на Кирил Икономов и да ги оправиш! " Аз взех песнопойката, поклоних се, целунах десницата Му и тръгнах да издирвам погрешките в песнопойката, да ги сравнявам с оригинала и да ги поправям.
към текста >>

Учителят ме извика при Него, подава ми синята песнопойка, издадена от Кирил Икономов и ми казва: "На, вземи.
" Икономов побеснява. Замахва с ръка да удари Асен, но не го е ударил, И оттук започна всичко - цялата неразбория след това. А че Учителят е пожелал да бъдат трима, имал е съображение: Кирил Икономов е волеви, Асен Арнаудов е роден музикант, а Матей Калудов има опит като капелмайстор. Ако тези трима бяха работили и издали песните, нямаше да се направят пропуски и грешки. Последва невероятно развитие на събитията. Учителят ме извика при Него, подава ми синята песнопойка, издадена от Кирил Икономов и ми казва: "На, вземи. И да намериш грешките на Кирил Икономов и да ги оправиш! " Аз взех песнопойката, поклоних се, целунах десницата Му и тръгнах да издирвам погрешките в песнопойката, да ги сравнявам с оригинала и да ги поправям. След заминаването на Учителя аз издадох една голяма песнарка "Песни на Учителя". От мига, в който Учителят ми връчи песнопойката да търся грешките в нея, започна моя път към Голгота. Аз тръгнах и понесох този кръст, защото сам Учителят ми нареди да го сторя.
към текста >>

След заминаването на Учителя аз издадох една голяма песнарка "Песни на Учителя".
Ако тези трима бяха работили и издали песните, нямаше да се направят пропуски и грешки. Последва невероятно развитие на събитията. Учителят ме извика при Него, подава ми синята песнопойка, издадена от Кирил Икономов и ми казва: "На, вземи. И да намериш грешките на Кирил Икономов и да ги оправиш! " Аз взех песнопойката, поклоних се, целунах десницата Му и тръгнах да издирвам погрешките в песнопойката, да ги сравнявам с оригинала и да ги поправям. След заминаването на Учителя аз издадох една голяма песнарка "Песни на Учителя". От мига, в който Учителят ми връчи песнопойката да търся грешките в нея, започна моя път към Голгота. Аз тръгнах и понесох този кръст, защото сам Учителят ми нареди да го сторя. Мария Тодорова През време на Школата на Учителя, нашите музиканти на Изгрева, така да се каже "модерни музиканти", защото те държаха на това, не можаха да разберат особеното в музиката на Учителя. Кое бе това особено ли?
към текста >>

От мига, в който Учителят ми връчи песнопойката да търся грешките в нея, започна моя път към Голгота.
Последва невероятно развитие на събитията. Учителят ме извика при Него, подава ми синята песнопойка, издадена от Кирил Икономов и ми казва: "На, вземи. И да намериш грешките на Кирил Икономов и да ги оправиш! " Аз взех песнопойката, поклоних се, целунах десницата Му и тръгнах да издирвам погрешките в песнопойката, да ги сравнявам с оригинала и да ги поправям. След заминаването на Учителя аз издадох една голяма песнарка "Песни на Учителя". От мига, в който Учителят ми връчи песнопойката да търся грешките в нея, започна моя път към Голгота. Аз тръгнах и понесох този кръст, защото сам Учителят ми нареди да го сторя. Мария Тодорова През време на Школата на Учителя, нашите музиканти на Изгрева, така да се каже "модерни музиканти", защото те държаха на това, не можаха да разберат особеното в музиката на Учителя. Кое бе това особено ли? Има някои работи, които музикантите ги откриват сега, а Учителят ги казваше тогава, употребяваше ги тогава и ние ги слушахме и бяхме свидетели на това.
към текста >>

Аз тръгнах и понесох този кръст, защото сам Учителят ми нареди да го сторя.
Учителят ме извика при Него, подава ми синята песнопойка, издадена от Кирил Икономов и ми казва: "На, вземи. И да намериш грешките на Кирил Икономов и да ги оправиш! " Аз взех песнопойката, поклоних се, целунах десницата Му и тръгнах да издирвам погрешките в песнопойката, да ги сравнявам с оригинала и да ги поправям. След заминаването на Учителя аз издадох една голяма песнарка "Песни на Учителя". От мига, в който Учителят ми връчи песнопойката да търся грешките в нея, започна моя път към Голгота. Аз тръгнах и понесох този кръст, защото сам Учителят ми нареди да го сторя. Мария Тодорова През време на Школата на Учителя, нашите музиканти на Изгрева, така да се каже "модерни музиканти", защото те държаха на това, не можаха да разберат особеното в музиката на Учителя. Кое бе това особено ли? Има някои работи, които музикантите ги откриват сега, а Учителят ги казваше тогава, употребяваше ги тогава и ние ги слушахме и бяхме свидетели на това. А нашите модерни музиканти на Изгрева тогава Му шлифоваха песните по модерния начин.
към текста >>

През време на Школата на Учителя, нашите музиканти на Изгрева, така да се каже "модерни музиканти", защото те държаха на това, не можаха да разберат особеното в музиката на Учителя.
" Аз взех песнопойката, поклоних се, целунах десницата Му и тръгнах да издирвам погрешките в песнопойката, да ги сравнявам с оригинала и да ги поправям. След заминаването на Учителя аз издадох една голяма песнарка "Песни на Учителя". От мига, в който Учителят ми връчи песнопойката да търся грешките в нея, започна моя път към Голгота. Аз тръгнах и понесох този кръст, защото сам Учителят ми нареди да го сторя. Мария Тодорова През време на Школата на Учителя, нашите музиканти на Изгрева, така да се каже "модерни музиканти", защото те държаха на това, не можаха да разберат особеното в музиката на Учителя. Кое бе това особено ли? Има някои работи, които музикантите ги откриват сега, а Учителят ги казваше тогава, употребяваше ги тогава и ние ги слушахме и бяхме свидетели на това. А нашите модерни музиканти на Изгрева тогава Му шлифоваха песните по модерния начин. И така измениха някои Негови песни. Тука грешката бе в тях, че не можеха да схванат някоя песен така, както Учителя я даваше, и така да я запишат в нотния текст.
към текста >>

Има някои работи, които музикантите ги откриват сега, а Учителят ги казваше тогава, употребяваше ги тогава и ние ги слушахме и бяхме свидетели на това.
От мига, в който Учителят ми връчи песнопойката да търся грешките в нея, започна моя път към Голгота. Аз тръгнах и понесох този кръст, защото сам Учителят ми нареди да го сторя. Мария Тодорова През време на Школата на Учителя, нашите музиканти на Изгрева, така да се каже "модерни музиканти", защото те държаха на това, не можаха да разберат особеното в музиката на Учителя. Кое бе това особено ли? Има някои работи, които музикантите ги откриват сега, а Учителят ги казваше тогава, употребяваше ги тогава и ние ги слушахме и бяхме свидетели на това. А нашите модерни музиканти на Изгрева тогава Му шлифоваха песните по модерния начин. И така измениха някои Негови песни. Тука грешката бе в тях, че не можеха да схванат някоя песен така, както Учителя я даваше, и така да я запишат в нотния текст. Учителят говори за четвърт тон, а в българската музика, аз не съм чул някъде за четвърт тон. А нашите музиканти не можаха да схванат, чуят и да сложат онова, което трябваше в четвърт тон, а ги туриха с цели ноти и така, по този начин ги измениха.
към текста >>

Тука грешката бе в тях, че не можеха да схванат някоя песен така, както Учителя я даваше, и така да я запишат в нотния текст.
През време на Школата на Учителя, нашите музиканти на Изгрева, така да се каже "модерни музиканти", защото те държаха на това, не можаха да разберат особеното в музиката на Учителя. Кое бе това особено ли? Има някои работи, които музикантите ги откриват сега, а Учителят ги казваше тогава, употребяваше ги тогава и ние ги слушахме и бяхме свидетели на това. А нашите модерни музиканти на Изгрева тогава Му шлифоваха песните по модерния начин. И така измениха някои Негови песни. Тука грешката бе в тях, че не можеха да схванат някоя песен така, както Учителя я даваше, и така да я запишат в нотния текст. Учителят говори за четвърт тон, а в българската музика, аз не съм чул някъде за четвърт тон. А нашите музиканти не можаха да схванат, чуят и да сложат онова, което трябваше в четвърт тон, а ги туриха с цели ноти и така, по този начин ги измениха. Измениха ги не поради незнание, а поради непослушание. Учителят говори за четвърт тон в някоя песен - ами нали си школуван музикант, завършил Музикална консерватория и като нещо не ти е ясно и не можеш да го направиш, ще отидеш при Учителя и ще попиташ: "Учителю, как да запишем тази песен? " Това бе най-лесният начин.
към текста >>

Учителят говори за четвърт тон, а в българската музика, аз не съм чул някъде за четвърт тон.
Кое бе това особено ли? Има някои работи, които музикантите ги откриват сега, а Учителят ги казваше тогава, употребяваше ги тогава и ние ги слушахме и бяхме свидетели на това. А нашите модерни музиканти на Изгрева тогава Му шлифоваха песните по модерния начин. И така измениха някои Негови песни. Тука грешката бе в тях, че не можеха да схванат някоя песен така, както Учителя я даваше, и така да я запишат в нотния текст. Учителят говори за четвърт тон, а в българската музика, аз не съм чул някъде за четвърт тон. А нашите музиканти не можаха да схванат, чуят и да сложат онова, което трябваше в четвърт тон, а ги туриха с цели ноти и така, по този начин ги измениха. Измениха ги не поради незнание, а поради непослушание. Учителят говори за четвърт тон в някоя песен - ами нали си школуван музикант, завършил Музикална консерватория и като нещо не ти е ясно и не можеш да го направиш, ще отидеш при Учителя и ще попиташ: "Учителю, как да запишем тази песен? " Това бе най-лесният начин. А те Го питаха за какви ли не посторонни неща, а за най-главното не Го питаха.
към текста >>

Учителят говори за четвърт тон в някоя песен - ами нали си школуван музикант, завършил Музикална консерватория и като нещо не ти е ясно и не можеш да го направиш, ще отидеш при Учителя и ще попиташ: "Учителю, как да запишем тази песен?
И така измениха някои Негови песни. Тука грешката бе в тях, че не можеха да схванат някоя песен така, както Учителя я даваше, и така да я запишат в нотния текст. Учителят говори за четвърт тон, а в българската музика, аз не съм чул някъде за четвърт тон. А нашите музиканти не можаха да схванат, чуят и да сложат онова, което трябваше в четвърт тон, а ги туриха с цели ноти и така, по този начин ги измениха. Измениха ги не поради незнание, а поради непослушание. Учителят говори за четвърт тон в някоя песен - ами нали си школуван музикант, завършил Музикална консерватория и като нещо не ти е ясно и не можеш да го направиш, ще отидеш при Учителя и ще попиташ: "Учителю, как да запишем тази песен? " Това бе най-лесният начин. А те Го питаха за какви ли не посторонни неща, а за най-главното не Го питаха. Като си помисля за какво Го питаха само, че ми се приплаква: питат Го как да се облекат за еди-кой си ден сестрите, как да си ушият роклите, с какъв цвят и кройки да бъдат, какви шапки да си купят и какви ли не неща. А да Го питат как да запишат някоя песен, която не се удава да се запише, не Го питаха. Това не го разбирам и досега.
към текста >>

Да ми простят приятелите, които си заминаха и онези, които са още на Земята, ама аз не мога да се съглася с променените песни и затова казвам как стояха нещата през времето на Школата на Учителя.
" Това бе най-лесният начин. А те Го питаха за какви ли не посторонни неща, а за най-главното не Го питаха. Като си помисля за какво Го питаха само, че ми се приплаква: питат Го как да се облекат за еди-кой си ден сестрите, как да си ушият роклите, с какъв цвят и кройки да бъдат, какви шапки да си купят и какви ли не неща. А да Го питат как да запишат някоя песен, която не се удава да се запише, не Го питаха. Това не го разбирам и досега. Да ми простят приятелите, които си заминаха и онези, които са още на Земята, ама аз не мога да се съглася с променените песни и затова казвам как стояха нещата през времето на Школата на Учителя. Много жалко е това, че музикантите не можаха да използват Учителя като оригинал и да предадат песните Му за следващите поколения като жив оригинал. Ние бяхме свидетели и очевидци на живия в плът и Дух оригинал на Великия Учител. За нас нещата са ясни и категорични. Пеню Ганев Минаха тридесет години от заминаването на Учителя.
към текста >>

Много жалко е това, че музикантите не можаха да използват Учителя като оригинал и да предадат песните Му за следващите поколения като жив оригинал.
А те Го питаха за какви ли не посторонни неща, а за най-главното не Го питаха. Като си помисля за какво Го питаха само, че ми се приплаква: питат Го как да се облекат за еди-кой си ден сестрите, как да си ушият роклите, с какъв цвят и кройки да бъдат, какви шапки да си купят и какви ли не неща. А да Го питат как да запишат някоя песен, която не се удава да се запише, не Го питаха. Това не го разбирам и досега. Да ми простят приятелите, които си заминаха и онези, които са още на Земята, ама аз не мога да се съглася с променените песни и затова казвам как стояха нещата през времето на Школата на Учителя. Много жалко е това, че музикантите не можаха да използват Учителя като оригинал и да предадат песните Му за следващите поколения като жив оригинал. Ние бяхме свидетели и очевидци на живия в плът и Дух оригинал на Великия Учител. За нас нещата са ясни и категорични. Пеню Ганев Минаха тридесет години от заминаването на Учителя. Дойдоха други поколения музиканти.
към текста >>

Ние бяхме свидетели и очевидци на живия в плът и Дух оригинал на Великия Учител.
Като си помисля за какво Го питаха само, че ми се приплаква: питат Го как да се облекат за еди-кой си ден сестрите, как да си ушият роклите, с какъв цвят и кройки да бъдат, какви шапки да си купят и какви ли не неща. А да Го питат как да запишат някоя песен, която не се удава да се запише, не Го питаха. Това не го разбирам и досега. Да ми простят приятелите, които си заминаха и онези, които са още на Земята, ама аз не мога да се съглася с променените песни и затова казвам как стояха нещата през времето на Школата на Учителя. Много жалко е това, че музикантите не можаха да използват Учителя като оригинал и да предадат песните Му за следващите поколения като жив оригинал. Ние бяхме свидетели и очевидци на живия в плът и Дух оригинал на Великия Учител. За нас нещата са ясни и категорични. Пеню Ганев Минаха тридесет години от заминаването на Учителя. Дойдоха други поколения музиканти. Веднъж при Мария Тодорова дойдоха две певици, за да покажат как изпълняват песните на Учителя.
към текста >>

Минаха тридесет години от заминаването на Учителя.
Да ми простят приятелите, които си заминаха и онези, които са още на Земята, ама аз не мога да се съглася с променените песни и затова казвам как стояха нещата през времето на Школата на Учителя. Много жалко е това, че музикантите не можаха да използват Учителя като оригинал и да предадат песните Му за следващите поколения като жив оригинал. Ние бяхме свидетели и очевидци на живия в плът и Дух оригинал на Великия Учител. За нас нещата са ясни и категорични. Пеню Ганев Минаха тридесет години от заминаването на Учителя. Дойдоха други поколения музиканти. Веднъж при Мария Тодорова дойдоха две певици, за да покажат как изпълняват песните на Учителя. Ние ги питаме, откъде са научили песните? Цитират някои имена. Ние се споглеждаме с Мария.
към текста >>

Веднъж при Мария Тодорова дойдоха две певици, за да покажат как изпълняват песните на Учителя.
Ние бяхме свидетели и очевидци на живия в плът и Дух оригинал на Великия Учител. За нас нещата са ясни и категорични. Пеню Ганев Минаха тридесет години от заминаването на Учителя. Дойдоха други поколения музиканти. Веднъж при Мария Тодорова дойдоха две певици, за да покажат как изпълняват песните на Учителя. Ние ги питаме, откъде са научили песните? Цитират някои имена. Ние се споглеждаме с Мария. Тя обяснява, че има песнопойка, която е издадена и като школувани музиканти по нотния текст могат да научат песента. А те отговарят, че песните не са били точни както са писани в песнарката.
към текста >>

Тя 22 години четири пъти в седмицата свиреше на пианото или хармониума при всяка беседа на Учителя.
А те отговарят, че песните не са били точни както са писани в песнарката. Питаме ги откъде знаят това. Те отново цитират имена. Ние се споглеждаме с Мария. Тогава аз посочих с пръст сестра Мария и казах: "Виждате ли този човек, който стои пред вас? Тя 22 години четири пъти в седмицата свиреше на пианото или хармониума при всяка беседа на Учителя. Всяка записана песен на нотен лист първо Учителят даваше лист тя да го присвири на пианото и тогава Той с цигулката изсвирваше песента и сам коригираше някои пропуски. Тя е човекът, който вписваше оригиналите в оригиналната тетрадка. Борис Николов Учителят много пъти беше недоволен от разните хармонизации на нашите приятели и то вече не от "чуждите", а от "нашите" в Школата, които вкарваха други елементи в песните, навлизаха в други мотиви, навлизаха в други духовни полета и оттам сваляха, без да знаят, други сили и обвързваха мелодията на песента с други полета от музикалния свят. От този музикален океан, който беше над нас и този, който бе под нас, те правеха някаква връзка и по нея протичаха сили, облечени в мелодии - правейки хармонизации, те без да искат и без да знаят, коригираха песента и я отклоняваха от нейния първоизточник.
към текста >>

Всяка записана песен на нотен лист първо Учителят даваше лист тя да го присвири на пианото и тогава Той с цигулката изсвирваше песента и сам коригираше някои пропуски.
Питаме ги откъде знаят това. Те отново цитират имена. Ние се споглеждаме с Мария. Тогава аз посочих с пръст сестра Мария и казах: "Виждате ли този човек, който стои пред вас? Тя 22 години четири пъти в седмицата свиреше на пианото или хармониума при всяка беседа на Учителя. Всяка записана песен на нотен лист първо Учителят даваше лист тя да го присвири на пианото и тогава Той с цигулката изсвирваше песента и сам коригираше някои пропуски. Тя е човекът, който вписваше оригиналите в оригиналната тетрадка. Борис Николов Учителят много пъти беше недоволен от разните хармонизации на нашите приятели и то вече не от "чуждите", а от "нашите" в Школата, които вкарваха други елементи в песните, навлизаха в други мотиви, навлизаха в други духовни полета и оттам сваляха, без да знаят, други сили и обвързваха мелодията на песента с други полета от музикалния свят. От този музикален океан, който беше над нас и този, който бе под нас, те правеха някаква връзка и по нея протичаха сили, облечени в мелодии - правейки хармонизации, те без да искат и без да знаят, коригираха песента и я отклоняваха от нейния първоизточник. Много от тези хармонизации бяха показвани на Учителя и нашите приятели получаваха одобрението Му, като получаваха и напътствия.
към текста >>

Учителят много пъти беше недоволен от разните хармонизации на нашите приятели и то вече не от "чуждите", а от "нашите" в Школата, които вкарваха други елементи в песните, навлизаха в други мотиви, навлизаха в други духовни полета и оттам сваляха, без да знаят, други сили и обвързваха мелодията на песента с други полета от музикалния свят.
Тогава аз посочих с пръст сестра Мария и казах: "Виждате ли този човек, който стои пред вас? Тя 22 години четири пъти в седмицата свиреше на пианото или хармониума при всяка беседа на Учителя. Всяка записана песен на нотен лист първо Учителят даваше лист тя да го присвири на пианото и тогава Той с цигулката изсвирваше песента и сам коригираше някои пропуски. Тя е човекът, който вписваше оригиналите в оригиналната тетрадка. Борис Николов Учителят много пъти беше недоволен от разните хармонизации на нашите приятели и то вече не от "чуждите", а от "нашите" в Школата, които вкарваха други елементи в песните, навлизаха в други мотиви, навлизаха в други духовни полета и оттам сваляха, без да знаят, други сили и обвързваха мелодията на песента с други полета от музикалния свят. От този музикален океан, който беше над нас и този, който бе под нас, те правеха някаква връзка и по нея протичаха сили, облечени в мелодии - правейки хармонизации, те без да искат и без да знаят, коригираха песента и я отклоняваха от нейния първоизточник. Много от тези хармонизации бяха показвани на Учителя и нашите приятели получаваха одобрението Му, като получаваха и напътствия. При други случаи, те не биваха одобрени. За тези случаи Учителят предупреди, че ще доведат до дисхармония в музикалния свят, откъдето са свалени, а това от своя страна ще доведе до съответни санкции от Невидимия свят и затова могат да пострадат някои приятели. Ние бяхме свидетели и на такива примери.
към текста >>

Много от тези хармонизации бяха показвани на Учителя и нашите приятели получаваха одобрението Му, като получаваха и напътствия.
Всяка записана песен на нотен лист първо Учителят даваше лист тя да го присвири на пианото и тогава Той с цигулката изсвирваше песента и сам коригираше някои пропуски. Тя е човекът, който вписваше оригиналите в оригиналната тетрадка. Борис Николов Учителят много пъти беше недоволен от разните хармонизации на нашите приятели и то вече не от "чуждите", а от "нашите" в Школата, които вкарваха други елементи в песните, навлизаха в други мотиви, навлизаха в други духовни полета и оттам сваляха, без да знаят, други сили и обвързваха мелодията на песента с други полета от музикалния свят. От този музикален океан, който беше над нас и този, който бе под нас, те правеха някаква връзка и по нея протичаха сили, облечени в мелодии - правейки хармонизации, те без да искат и без да знаят, коригираха песента и я отклоняваха от нейния първоизточник. Много от тези хармонизации бяха показвани на Учителя и нашите приятели получаваха одобрението Му, като получаваха и напътствия. При други случаи, те не биваха одобрени. За тези случаи Учителят предупреди, че ще доведат до дисхармония в музикалния свят, откъдето са свалени, а това от своя страна ще доведе до съответни санкции от Невидимия свят и затова могат да пострадат някои приятели. Ние бяхме свидетели и на такива примери. Не бяха малко онези, които пострадаха и платиха за това. Мария Тодорова
към текста >>

За тези случаи Учителят предупреди, че ще доведат до дисхармония в музикалния свят, откъдето са свалени, а това от своя страна ще доведе до съответни санкции от Невидимия свят и затова могат да пострадат някои приятели.
Борис Николов Учителят много пъти беше недоволен от разните хармонизации на нашите приятели и то вече не от "чуждите", а от "нашите" в Школата, които вкарваха други елементи в песните, навлизаха в други мотиви, навлизаха в други духовни полета и оттам сваляха, без да знаят, други сили и обвързваха мелодията на песента с други полета от музикалния свят. От този музикален океан, който беше над нас и този, който бе под нас, те правеха някаква връзка и по нея протичаха сили, облечени в мелодии - правейки хармонизации, те без да искат и без да знаят, коригираха песента и я отклоняваха от нейния първоизточник. Много от тези хармонизации бяха показвани на Учителя и нашите приятели получаваха одобрението Му, като получаваха и напътствия. При други случаи, те не биваха одобрени. За тези случаи Учителят предупреди, че ще доведат до дисхармония в музикалния свят, откъдето са свалени, а това от своя страна ще доведе до съответни санкции от Невидимия свят и затова могат да пострадат някои приятели. Ние бяхме свидетели и на такива примери. Не бяха малко онези, които пострадаха и платиха за това. Мария Тодорова Учителят ме бе нееднократно насърчавал да работя върху песните Му за тяхната хармонизация, следеше за тях и понякога ми даваше съвети. Имам много опитности в това отношение и опит - та аз през цялото време на Школата седях на пианото или на органа в салона на "Изгрева".
към текста >>

Учителят ме бе нееднократно насърчавал да работя върху песните Му за тяхната хармонизация, следеше за тях и понякога ми даваше съвети.
При други случаи, те не биваха одобрени. За тези случаи Учителят предупреди, че ще доведат до дисхармония в музикалния свят, откъдето са свалени, а това от своя страна ще доведе до съответни санкции от Невидимия свят и затова могат да пострадат някои приятели. Ние бяхме свидетели и на такива примери. Не бяха малко онези, които пострадаха и платиха за това. Мария Тодорова Учителят ме бе нееднократно насърчавал да работя върху песните Му за тяхната хармонизация, следеше за тях и понякога ми даваше съвети. Имам много опитности в това отношение и опит - та аз през цялото време на Школата седях на пианото или на органа в салона на "Изгрева". И бях под непрекъснатия контрол на Учителя и Неговото наблюдение. През тези години, когато разработвах някоя от песните за хармонизация, Учителят ми казваше: "Всичко да записваш! " Аз започнах да записвам, но оставях да бъде направена и разработена по-добре и тогава да я запиша. Знаех ги наизуст.
към текста >>

И бях под непрекъснатия контрол на Учителя и Неговото наблюдение.
Ние бяхме свидетели и на такива примери. Не бяха малко онези, които пострадаха и платиха за това. Мария Тодорова Учителят ме бе нееднократно насърчавал да работя върху песните Му за тяхната хармонизация, следеше за тях и понякога ми даваше съвети. Имам много опитности в това отношение и опит - та аз през цялото време на Школата седях на пианото или на органа в салона на "Изгрева". И бях под непрекъснатия контрол на Учителя и Неговото наблюдение. През тези години, когато разработвах някоя от песните за хармонизация, Учителят ми казваше: "Всичко да записваш! " Аз започнах да записвам, но оставях да бъде направена и разработена по-добре и тогава да я запиша. Знаех ги наизуст. И така не можах да запиша нито една. 1957 година за мен бе една голяма, творческа година.
към текста >>

През тези години, когато разработвах някоя от песните за хармонизация, Учителят ми казваше: "Всичко да записваш!
Не бяха малко онези, които пострадаха и платиха за това. Мария Тодорова Учителят ме бе нееднократно насърчавал да работя върху песните Му за тяхната хармонизация, следеше за тях и понякога ми даваше съвети. Имам много опитности в това отношение и опит - та аз през цялото време на Школата седях на пианото или на органа в салона на "Изгрева". И бях под непрекъснатия контрол на Учителя и Неговото наблюдение. През тези години, когато разработвах някоя от песните за хармонизация, Учителят ми казваше: "Всичко да записваш! " Аз започнах да записвам, но оставях да бъде направена и разработена по-добре и тогава да я запиша. Знаех ги наизуст. И така не можах да запиша нито една. 1957 година за мен бе една голяма, творческа година. Направо чувах хармонизациите на песните в себе си и щях да ги разработя и запиша всички досега, но дойде 1958, съдебният процес и големите тревоги.
към текста >>

Ето ви един пример за непослушание на ученика към Учителя.
Всичко помнех, но от гоненията и тревогите забравих всичко. Всички разработки ми се изличаха от паметта. Бях разработила и "Битието". Бях я записала наполовина и бях я довършила, но не я записах изцяло. А сега, когато диктувам това през 1972 година, оказа се, че е изчезнало всичко от паметта ми. Ето ви един пример за непослушание на ученика към Учителя. Признавам, че това бе моя груба грешка. А какви "квинти" излизаха под пръстите ми. Направо се учудвах на себе си при разработките. Сега пък се учудвам на себе си, как съм могла да не ги запиша. За това ще отговарям пред Учителя.
към текста >>

За това ще отговарям пред Учителя.
Ето ви един пример за непослушание на ученика към Учителя. Признавам, че това бе моя груба грешка. А какви "квинти" излизаха под пръстите ми. Направо се учудвах на себе си при разработките. Сега пък се учудвам на себе си, как съм могла да не ги запиша. За това ще отговарям пред Учителя. В салона седях и хармонизирах "Сила жива". Учителят беше чул песента и слезе отгоре от стаята си, влезна в салона, дойде до пианото до мене, обърна нотния лист и посочи с пръст: "Тази изсвири! " Аз я изсвирих. Беше Му харесала хармонизацията. Отиде си доволен.
към текста >>

Учителят беше чул песента и слезе отгоре от стаята си, влезна в салона, дойде до пианото до мене, обърна нотния лист и посочи с пръст: "Тази изсвири!
А какви "квинти" излизаха под пръстите ми. Направо се учудвах на себе си при разработките. Сега пък се учудвам на себе си, как съм могла да не ги запиша. За това ще отговарям пред Учителя. В салона седях и хармонизирах "Сила жива". Учителят беше чул песента и слезе отгоре от стаята си, влезна в салона, дойде до пианото до мене, обърна нотния лист и посочи с пръст: "Тази изсвири! " Аз я изсвирих. Беше Му харесала хармонизацията. Отиде си доволен. Жалко, че не я нотирах тогава, както и по-късно. Грешки и грешки - сега ми се изправят косите от тая моя немарливост.
към текста >>

Нашият хор я разучи на четири гласа и я изпя с вдъхновение, като всички изпълнители очакваха похвалата на Учителя.
Приятелите бяха дали песента "В начало бе Словото" на българския музикант и композитор Добри Христов, за да я хармонизира. Тогава той бе изявен композитор на хорови песни, които се пееха от хора при храм-паметник "Александър Невски". Той бе светило в онова време, както и по-късно. Неговото музикално творчество е от висотата на един талантлив музикант, а в българското хорово наследство той е класик. Добри Христов направи хармонизацията на песента. Нашият хор я разучи на четири гласа и я изпя с вдъхновение, като всички изпълнители очакваха похвалата на Учителя. Но какво бе учудването и разочарованието на всички, когато от Учителя чуха неодобрението Му за хармонизацията. Учителят направи строга забележка, да не се дават повече песни да ги хармонизират други музиканти, които не познават Духа на песните, не познават Словото и Учението Му. Тогава разбрахме, че не е достатъчно да си отличен музикант - това е само външната страна на нещата; това е само подготовката, техническата страна - да бъдеш професионалист. Тогава разбрахме, че всяка песен има свой дух, своя вътрешна нагласа, свое вътрешно състояние и свое специално изпълнение. Или, по-точно казано, че в песните на Учителя е важно да намериш и да се добереш до Духа на песента.
към текста >>

Но какво бе учудването и разочарованието на всички, когато от Учителя чуха неодобрението Му за хармонизацията.
Тогава той бе изявен композитор на хорови песни, които се пееха от хора при храм-паметник "Александър Невски". Той бе светило в онова време, както и по-късно. Неговото музикално творчество е от висотата на един талантлив музикант, а в българското хорово наследство той е класик. Добри Христов направи хармонизацията на песента. Нашият хор я разучи на четири гласа и я изпя с вдъхновение, като всички изпълнители очакваха похвалата на Учителя. Но какво бе учудването и разочарованието на всички, когато от Учителя чуха неодобрението Му за хармонизацията. Учителят направи строга забележка, да не се дават повече песни да ги хармонизират други музиканти, които не познават Духа на песните, не познават Словото и Учението Му. Тогава разбрахме, че не е достатъчно да си отличен музикант - това е само външната страна на нещата; това е само подготовката, техническата страна - да бъдеш професионалист. Тогава разбрахме, че всяка песен има свой дух, своя вътрешна нагласа, свое вътрешно състояние и свое специално изпълнение. Или, по-точно казано, че в песните на Учителя е важно да намериш и да се добереш до Духа на песента. Това е Духът на Словото на Учителя, излял се непосредствено като мелодия чрез песен.
към текста >>

Учителят направи строга забележка, да не се дават повече песни да ги хармонизират други музиканти, които не познават Духа на песните, не познават Словото и Учението Му.
Той бе светило в онова време, както и по-късно. Неговото музикално творчество е от висотата на един талантлив музикант, а в българското хорово наследство той е класик. Добри Христов направи хармонизацията на песента. Нашият хор я разучи на четири гласа и я изпя с вдъхновение, като всички изпълнители очакваха похвалата на Учителя. Но какво бе учудването и разочарованието на всички, когато от Учителя чуха неодобрението Му за хармонизацията. Учителят направи строга забележка, да не се дават повече песни да ги хармонизират други музиканти, които не познават Духа на песните, не познават Словото и Учението Му. Тогава разбрахме, че не е достатъчно да си отличен музикант - това е само външната страна на нещата; това е само подготовката, техническата страна - да бъдеш професионалист. Тогава разбрахме, че всяка песен има свой дух, своя вътрешна нагласа, свое вътрешно състояние и свое специално изпълнение. Или, по-точно казано, че в песните на Учителя е важно да намериш и да се добереш до Духа на песента. Това е Духът на Словото на Учителя, излял се непосредствено като мелодия чрез песен. Мария Тодорова
към текста >>

Или, по-точно казано, че в песните на Учителя е важно да намериш и да се добереш до Духа на песента.
Нашият хор я разучи на четири гласа и я изпя с вдъхновение, като всички изпълнители очакваха похвалата на Учителя. Но какво бе учудването и разочарованието на всички, когато от Учителя чуха неодобрението Му за хармонизацията. Учителят направи строга забележка, да не се дават повече песни да ги хармонизират други музиканти, които не познават Духа на песните, не познават Словото и Учението Му. Тогава разбрахме, че не е достатъчно да си отличен музикант - това е само външната страна на нещата; това е само подготовката, техническата страна - да бъдеш професионалист. Тогава разбрахме, че всяка песен има свой дух, своя вътрешна нагласа, свое вътрешно състояние и свое специално изпълнение. Или, по-точно казано, че в песните на Учителя е важно да намериш и да се добереш до Духа на песента. Това е Духът на Словото на Учителя, излял се непосредствено като мелодия чрез песен. Мария Тодорова Сестра Ирина Кисьова беше една от най-добрите музикантки, свиреше на пиано и имаше хубав глас. Но тогава всички музиканти на "Изгрева" смятаха, че имат талант, че имат знания и могат всичко. Не правеше изключение и Кисьова.
към текста >>

Това е Духът на Словото на Учителя, излял се непосредствено като мелодия чрез песен.
Но какво бе учудването и разочарованието на всички, когато от Учителя чуха неодобрението Му за хармонизацията. Учителят направи строга забележка, да не се дават повече песни да ги хармонизират други музиканти, които не познават Духа на песните, не познават Словото и Учението Му. Тогава разбрахме, че не е достатъчно да си отличен музикант - това е само външната страна на нещата; това е само подготовката, техническата страна - да бъдеш професионалист. Тогава разбрахме, че всяка песен има свой дух, своя вътрешна нагласа, свое вътрешно състояние и свое специално изпълнение. Или, по-точно казано, че в песните на Учителя е важно да намериш и да се добереш до Духа на песента. Това е Духът на Словото на Учителя, излял се непосредствено като мелодия чрез песен. Мария Тодорова Сестра Ирина Кисьова беше една от най-добрите музикантки, свиреше на пиано и имаше хубав глас. Но тогава всички музиканти на "Изгрева" смятаха, че имат талант, че имат знания и могат всичко. Не правеше изключение и Кисьова. В това на пръв поглед няма нищо лошо.
към текста >>

Учителят чува песента, веднага слиза от своята стая - горницата, влиза в салона, оглежда всички и казва: "Те не знаят, че с такава хармонизация, ще навредят не само горе на Небето, но и на самите себе си".
Но тогава всички музиканти на "Изгрева" смятаха, че имат талант, че имат знания и могат всичко. Не правеше изключение и Кисьова. В това на пръв поглед няма нищо лошо. Дори похвален е нейният стремеж в очите на другите. Взима Кисьова и хармонизира песента "Той иде" и започва да я свири в салона. Учителят чува песента, веднага слиза от своята стая - горницата, влиза в салона, оглежда всички и казва: "Те не знаят, че с такава хармонизация, ще навредят не само горе на Небето, но и на самите себе си". Присъстващите изтръпват. Ние тогава не знаехме какво представляват окултните песни на Учителя и смятахме, че всичко е позволено. Много хора пострадаха и изгоряха с тези песни, когато ги хармонизираха впоследствие, като ги изменяха и слагаха свои неща в тях. Имаше много примери, само че някой трябва да събере тези примери и то онзи, който ще прави студия за музиката на Учителя. Има неща непозволени и наказуеми - в това се убедиха много хора.
към текста >>

Ние тогава не знаехме какво представляват окултните песни на Учителя и смятахме, че всичко е позволено.
В това на пръв поглед няма нищо лошо. Дори похвален е нейният стремеж в очите на другите. Взима Кисьова и хармонизира песента "Той иде" и започва да я свири в салона. Учителят чува песента, веднага слиза от своята стая - горницата, влиза в салона, оглежда всички и казва: "Те не знаят, че с такава хармонизация, ще навредят не само горе на Небето, но и на самите себе си". Присъстващите изтръпват. Ние тогава не знаехме какво представляват окултните песни на Учителя и смятахме, че всичко е позволено. Много хора пострадаха и изгоряха с тези песни, когато ги хармонизираха впоследствие, като ги изменяха и слагаха свои неща в тях. Имаше много примери, само че някой трябва да събере тези примери и то онзи, който ще прави студия за музиката на Учителя. Има неща непозволени и наказуеми - в това се убедиха много хора. Човек не може да се приближава до тези песни, освен с чистота, свещен трепет и вътрешно благоговение. Та горния случай много пъти го разказваше Мария Златева, въпреки неудоволствието на Кисьова.
към текста >>

Имаше много примери, само че някой трябва да събере тези примери и то онзи, който ще прави студия за музиката на Учителя.
Взима Кисьова и хармонизира песента "Той иде" и започва да я свири в салона. Учителят чува песента, веднага слиза от своята стая - горницата, влиза в салона, оглежда всички и казва: "Те не знаят, че с такава хармонизация, ще навредят не само горе на Небето, но и на самите себе си". Присъстващите изтръпват. Ние тогава не знаехме какво представляват окултните песни на Учителя и смятахме, че всичко е позволено. Много хора пострадаха и изгоряха с тези песни, когато ги хармонизираха впоследствие, като ги изменяха и слагаха свои неща в тях. Имаше много примери, само че някой трябва да събере тези примери и то онзи, който ще прави студия за музиката на Учителя. Има неща непозволени и наказуеми - в това се убедиха много хора. Човек не може да се приближава до тези песни, освен с чистота, свещен трепет и вътрешно благоговение. Та горния случай много пъти го разказваше Мария Златева, въпреки неудоволствието на Кисьова. Мария Тодорова Имаше един брат Асен Вапурджиев - музикант, свиреше на контрабас.
към текста >>

Втората част започна от момента, в който се запознава с Учителя и Учението Му, присъства на "Изгрева" и започва да взема дейно участие в музикалния живот.
Та горния случай много пъти го разказваше Мария Златева, въпреки неудоволствието на Кисьова. Мария Тодорова Имаше един брат Асен Вапурджиев - музикант, свиреше на контрабас. Изключителен музикант, с отлични оценки за изпълнителско майсторство от музикалната критика както у нас, така и в чужбина и с голям успех на концертния подиум. Това е първата част от живота му. Втората част започна от момента, в който се запознава с Учителя и Учението Му, присъства на "Изгрева" и започва да взема дейно участие в музикалния живот. Дори на един свой концерт изсвири песен от Учителя - "Сила жива", аранжирана от него за контрабас и пиано, която се хареса на всички. Но откъде му хрумна, това не зная, вероятно бе внушение от Черната ложа, но му се внуши да направи китка от народни песни и то от окултните песни на Учителя. Можете ли да си представите такова своеволие? Взимате от един автор произведенията му още приживе и без да го питате, правите си някакви разработки от неговите песни, в които са залегнали български мотиви - правите от тях китка народни песни. Ако се случи такова нещо в света, авторът ще те даде под съд за плагиатство.
към текста >>

Дори на един свой концерт изсвири песен от Учителя - "Сила жива", аранжирана от него за контрабас и пиано, която се хареса на всички.
Мария Тодорова Имаше един брат Асен Вапурджиев - музикант, свиреше на контрабас. Изключителен музикант, с отлични оценки за изпълнителско майсторство от музикалната критика както у нас, така и в чужбина и с голям успех на концертния подиум. Това е първата част от живота му. Втората част започна от момента, в който се запознава с Учителя и Учението Му, присъства на "Изгрева" и започва да взема дейно участие в музикалния живот. Дори на един свой концерт изсвири песен от Учителя - "Сила жива", аранжирана от него за контрабас и пиано, която се хареса на всички. Но откъде му хрумна, това не зная, вероятно бе внушение от Черната ложа, но му се внуши да направи китка от народни песни и то от окултните песни на Учителя. Можете ли да си представите такова своеволие? Взимате от един автор произведенията му още приживе и без да го питате, правите си някакви разработки от неговите песни, в които са залегнали български мотиви - правите от тях китка народни песни. Ако се случи такова нещо в света, авторът ще те даде под съд за плагиатство. Та този брат иначе бе добър музикант, но си позволи това своеволие.
към текста >>

Но откъде му хрумна, това не зная, вероятно бе внушение от Черната ложа, но му се внуши да направи китка от народни песни и то от окултните песни на Учителя.
Имаше един брат Асен Вапурджиев - музикант, свиреше на контрабас. Изключителен музикант, с отлични оценки за изпълнителско майсторство от музикалната критика както у нас, така и в чужбина и с голям успех на концертния подиум. Това е първата част от живота му. Втората част започна от момента, в който се запознава с Учителя и Учението Му, присъства на "Изгрева" и започва да взема дейно участие в музикалния живот. Дори на един свой концерт изсвири песен от Учителя - "Сила жива", аранжирана от него за контрабас и пиано, която се хареса на всички. Но откъде му хрумна, това не зная, вероятно бе внушение от Черната ложа, но му се внуши да направи китка от народни песни и то от окултните песни на Учителя. Можете ли да си представите такова своеволие? Взимате от един автор произведенията му още приживе и без да го питате, правите си някакви разработки от неговите песни, в които са залегнали български мотиви - правите от тях китка народни песни. Ако се случи такова нещо в света, авторът ще те даде под съд за плагиатство. Та този брат иначе бе добър музикант, но си позволи това своеволие. Тогава всички бяха пощурели, че са много знаещи и можещи да боравят с окултната музика и да работят върху песните на Учителя, всеки протягаше ръце и бъркаше в съкровищницата на Учителя и правеше с тях каквото му хрумне.
към текста >>

Тогава всички бяха пощурели, че са много знаещи и можещи да боравят с окултната музика и да работят върху песните на Учителя, всеки протягаше ръце и бъркаше в съкровищницата на Учителя и правеше с тях каквото му хрумне.
Но откъде му хрумна, това не зная, вероятно бе внушение от Черната ложа, но му се внуши да направи китка от народни песни и то от окултните песни на Учителя. Можете ли да си представите такова своеволие? Взимате от един автор произведенията му още приживе и без да го питате, правите си някакви разработки от неговите песни, в които са залегнали български мотиви - правите от тях китка народни песни. Ако се случи такова нещо в света, авторът ще те даде под съд за плагиатство. Та този брат иначе бе добър музикант, но си позволи това своеволие. Тогава всички бяха пощурели, че са много знаещи и можещи да боравят с окултната музика и да работят върху песните на Учителя, всеки протягаше ръце и бъркаше в съкровищницата на Учителя и правеше с тях каквото му хрумне. Учителят ме извика горе в стаята Си. Когато влезнах, за пръв път Го видях така ядосан. Разхождаше се насам-натам в малката стая и ми каза: "Отиди и кажи на Вапурджиев, че от Моите песни росни китки не стават! " Аз излязох бързо и на бегом намерих Асен Вапурджиев, който се учуди, че се втурвам при него задъхана, уплашена и разстроена. Разказах му какво ми е казал Учителят и какво ми е наредил, като споменах, че е бил много ядосан.
към текста >>

Учителят ме извика горе в стаята Си.
Можете ли да си представите такова своеволие? Взимате от един автор произведенията му още приживе и без да го питате, правите си някакви разработки от неговите песни, в които са залегнали български мотиви - правите от тях китка народни песни. Ако се случи такова нещо в света, авторът ще те даде под съд за плагиатство. Та този брат иначе бе добър музикант, но си позволи това своеволие. Тогава всички бяха пощурели, че са много знаещи и можещи да боравят с окултната музика и да работят върху песните на Учителя, всеки протягаше ръце и бъркаше в съкровищницата на Учителя и правеше с тях каквото му хрумне. Учителят ме извика горе в стаята Си. Когато влезнах, за пръв път Го видях така ядосан. Разхождаше се насам-натам в малката стая и ми каза: "Отиди и кажи на Вапурджиев, че от Моите песни росни китки не стават! " Аз излязох бързо и на бегом намерих Асен Вапурджиев, който се учуди, че се втурвам при него задъхана, уплашена и разстроена. Разказах му какво ми е казал Учителят и какво ми е наредил, като споменах, че е бил много ядосан. А той ме изгледа с превъзходство и каза: "Не разбирам какво лошо има в това и защо е тази буря в чаша вода!
към текста >>

Разказах му какво ми е казал Учителят и какво ми е наредил, като споменах, че е бил много ядосан.
Тогава всички бяха пощурели, че са много знаещи и можещи да боравят с окултната музика и да работят върху песните на Учителя, всеки протягаше ръце и бъркаше в съкровищницата на Учителя и правеше с тях каквото му хрумне. Учителят ме извика горе в стаята Си. Когато влезнах, за пръв път Го видях така ядосан. Разхождаше се насам-натам в малката стая и ми каза: "Отиди и кажи на Вапурджиев, че от Моите песни росни китки не стават! " Аз излязох бързо и на бегом намерих Асен Вапурджиев, който се учуди, че се втурвам при него задъхана, уплашена и разстроена. Разказах му какво ми е казал Учителят и какво ми е наредил, като споменах, че е бил много ядосан. А той ме изгледа с превъзходство и каза: "Не разбирам какво лошо има в това и защо е тази буря в чаша вода! " Аз стоях разтреперана, защото познавах цялата обстановка около тези случаи на своеволие за промяна на песните на Учителя и знаех, че тази реакция на Учителя ще доведе до големи последици върху много хора. А той се смее и показва, че това не можело да го разтревожи и че щял да проучи този въпрос! Аз го оставих да си го проучва, отидох и съобщих на Учителя, че Асен се прави на важен. Учителят ме изгледа и каза: "Той ще проучи колко струва неговата важност!
към текста >>

" Аз стоях разтреперана, защото познавах цялата обстановка около тези случаи на своеволие за промяна на песните на Учителя и знаех, че тази реакция на Учителя ще доведе до големи последици върху много хора.
Когато влезнах, за пръв път Го видях така ядосан. Разхождаше се насам-натам в малката стая и ми каза: "Отиди и кажи на Вапурджиев, че от Моите песни росни китки не стават! " Аз излязох бързо и на бегом намерих Асен Вапурджиев, който се учуди, че се втурвам при него задъхана, уплашена и разстроена. Разказах му какво ми е казал Учителят и какво ми е наредил, като споменах, че е бил много ядосан. А той ме изгледа с превъзходство и каза: "Не разбирам какво лошо има в това и защо е тази буря в чаша вода! " Аз стоях разтреперана, защото познавах цялата обстановка около тези случаи на своеволие за промяна на песните на Учителя и знаех, че тази реакция на Учителя ще доведе до големи последици върху много хора. А той се смее и показва, че това не можело да го разтревожи и че щял да проучи този въпрос! Аз го оставих да си го проучва, отидох и съобщих на Учителя, че Асен се прави на важен. Учителят ме изгледа и каза: "Той ще проучи колко струва неговата важност! " Не след дълго животът на Асен Вапурджиев изведнъж се обърка.
към текста >>

Аз го оставих да си го проучва, отидох и съобщих на Учителя, че Асен се прави на важен.
" Аз излязох бързо и на бегом намерих Асен Вапурджиев, който се учуди, че се втурвам при него задъхана, уплашена и разстроена. Разказах му какво ми е казал Учителят и какво ми е наредил, като споменах, че е бил много ядосан. А той ме изгледа с превъзходство и каза: "Не разбирам какво лошо има в това и защо е тази буря в чаша вода! " Аз стоях разтреперана, защото познавах цялата обстановка около тези случаи на своеволие за промяна на песните на Учителя и знаех, че тази реакция на Учителя ще доведе до големи последици върху много хора. А той се смее и показва, че това не можело да го разтревожи и че щял да проучи този въпрос! Аз го оставих да си го проучва, отидох и съобщих на Учителя, че Асен се прави на важен. Учителят ме изгледа и каза: "Той ще проучи колко струва неговата важност! " Не след дълго животът на Асен Вапурджиев изведнъж се обърка. След историята с "Росна китка", която вече ви разказах, дойде третата част: той се ожени за една жена, която започва да му изневерява и се разведе, като развода го преживя от тежко по-тежко. И цялото си съмнение във верността на жена си той го прехвърли върху всички братя и сестри, като във всяка сестра търсеше да види нечестността и непочтеността.
към текста >>

Учителят ме изгледа и каза: "Той ще проучи колко струва неговата важност!
Разказах му какво ми е казал Учителят и какво ми е наредил, като споменах, че е бил много ядосан. А той ме изгледа с превъзходство и каза: "Не разбирам какво лошо има в това и защо е тази буря в чаша вода! " Аз стоях разтреперана, защото познавах цялата обстановка около тези случаи на своеволие за промяна на песните на Учителя и знаех, че тази реакция на Учителя ще доведе до големи последици върху много хора. А той се смее и показва, че това не можело да го разтревожи и че щял да проучи този въпрос! Аз го оставих да си го проучва, отидох и съобщих на Учителя, че Асен се прави на важен. Учителят ме изгледа и каза: "Той ще проучи колко струва неговата важност! " Не след дълго животът на Асен Вапурджиев изведнъж се обърка. След историята с "Росна китка", която вече ви разказах, дойде третата част: той се ожени за една жена, която започва да му изневерява и се разведе, като развода го преживя от тежко по-тежко. И цялото си съмнение във верността на жена си той го прехвърли върху всички братя и сестри, като във всяка сестра търсеше да види нечестността и непочтеността. Накрая за всичките си несполуки, за всичко което му се случи, обвини Братството, нахвърли се върху него.
към текста >>

А след като се обърна срещу Братството, ожесточи се, че дори надмина и свещениците, които бълваха огън и жупел срещу Учителя.
" Не след дълго животът на Асен Вапурджиев изведнъж се обърка. След историята с "Росна китка", която вече ви разказах, дойде третата част: той се ожени за една жена, която започва да му изневерява и се разведе, като развода го преживя от тежко по-тежко. И цялото си съмнение във верността на жена си той го прехвърли върху всички братя и сестри, като във всяка сестра търсеше да види нечестността и непочтеността. Накрая за всичките си несполуки, за всичко което му се случи, обвини Братството, нахвърли се върху него. А след като се обърна срещу Братството, ожесточи се, че дори надмина и свещениците, които бълваха огън и жупел срещу Учителя. Накрая не можа да издържи и напусна "Изгрева" най-демонстративно. И други се развеждаха, и други преминаваха през такива развръзки в личния си живот, но никой така демонстративно не е напускал "Изгрева". А тук беше Учителят и той спокойно можеше да потърси Неговия съвет и Неговата помощ - в това никой не би го осъдил. Напротив, всеки би казал, че е постъпил разумно и правилно. А съветите на Учителя не бяха прости съвети.
към текста >>

А тук беше Учителят и той спокойно можеше да потърси Неговия съвет и Неговата помощ - в това никой не би го осъдил.
И цялото си съмнение във верността на жена си той го прехвърли върху всички братя и сестри, като във всяка сестра търсеше да види нечестността и непочтеността. Накрая за всичките си несполуки, за всичко което му се случи, обвини Братството, нахвърли се върху него. А след като се обърна срещу Братството, ожесточи се, че дори надмина и свещениците, които бълваха огън и жупел срещу Учителя. Накрая не можа да издържи и напусна "Изгрева" най-демонстративно. И други се развеждаха, и други преминаваха през такива развръзки в личния си живот, но никой така демонстративно не е напускал "Изгрева". А тук беше Учителят и той спокойно можеше да потърси Неговия съвет и Неговата помощ - в това никой не би го осъдил. Напротив, всеки би казал, че е постъпил разумно и правилно. А съветите на Учителя не бяха прости съвети. Той разрешаваше съдби, развързваше кармични връзки, развързваше онези приятели, вързани с въжета на чувствения свят. Но не би! Той не пожела да пита Учителя, събра си накрая багажа и напусна.
към текста >>

А съветите на Учителя не бяха прости съвети.
А след като се обърна срещу Братството, ожесточи се, че дори надмина и свещениците, които бълваха огън и жупел срещу Учителя. Накрая не можа да издържи и напусна "Изгрева" най-демонстративно. И други се развеждаха, и други преминаваха през такива развръзки в личния си живот, но никой така демонстративно не е напускал "Изгрева". А тук беше Учителят и той спокойно можеше да потърси Неговия съвет и Неговата помощ - в това никой не би го осъдил. Напротив, всеки би казал, че е постъпил разумно и правилно. А съветите на Учителя не бяха прости съвети. Той разрешаваше съдби, развързваше кармични връзки, развързваше онези приятели, вързани с въжета на чувствения свят. Но не би! Той не пожела да пита Учителя, събра си накрая багажа и напусна. Случи се така, че натоварил багажа си на една каруца, той се отдалечаваше, а аз стоях и наблюдавах - знаех, че още нещо трябва да се случи в цялата тази история, но не знаех какво. Точно в този момент минава Учителят покрай мене.
към текста >>

Той не пожела да пита Учителя, събра си накрая багажа и напусна.
А тук беше Учителят и той спокойно можеше да потърси Неговия съвет и Неговата помощ - в това никой не би го осъдил. Напротив, всеки би казал, че е постъпил разумно и правилно. А съветите на Учителя не бяха прости съвети. Той разрешаваше съдби, развързваше кармични връзки, развързваше онези приятели, вързани с въжета на чувствения свят. Но не би! Той не пожела да пита Учителя, събра си накрая багажа и напусна. Случи се така, че натоварил багажа си на една каруца, той се отдалечаваше, а аз стоях и наблюдавах - знаех, че още нещо трябва да се случи в цялата тази история, но не знаех какво. Точно в този момент минава Учителят покрай мене. Аз съм още под впечатлението на тази потресающа картина, но Учителят ме стресва с думите, които направо ме пронизват: "Ще видиш как след време ще заглъхне". А той беше пети в световната ранглиста като изпълнител на контрабас. И стана точно така.
към текста >>

Точно в този момент минава Учителят покрай мене.
А съветите на Учителя не бяха прости съвети. Той разрешаваше съдби, развързваше кармични връзки, развързваше онези приятели, вързани с въжета на чувствения свят. Но не би! Той не пожела да пита Учителя, събра си накрая багажа и напусна. Случи се така, че натоварил багажа си на една каруца, той се отдалечаваше, а аз стоях и наблюдавах - знаех, че още нещо трябва да се случи в цялата тази история, но не знаех какво. Точно в този момент минава Учителят покрай мене. Аз съм още под впечатлението на тази потресающа картина, но Учителят ме стресва с думите, които направо ме пронизват: "Ще видиш как след време ще заглъхне". А той беше пети в световната ранглиста като изпълнител на контрабас. И стана точно така. Не след дълго той заглъхна съвсем и не се чу нищо повече за него. Изчезна без следа.
към текста >>

Аз съм още под впечатлението на тази потресающа картина, но Учителят ме стресва с думите, които направо ме пронизват: "Ще видиш как след време ще заглъхне".
Той разрешаваше съдби, развързваше кармични връзки, развързваше онези приятели, вързани с въжета на чувствения свят. Но не би! Той не пожела да пита Учителя, събра си накрая багажа и напусна. Случи се така, че натоварил багажа си на една каруца, той се отдалечаваше, а аз стоях и наблюдавах - знаех, че още нещо трябва да се случи в цялата тази история, но не знаех какво. Точно в този момент минава Учителят покрай мене. Аз съм още под впечатлението на тази потресающа картина, но Учителят ме стресва с думите, които направо ме пронизват: "Ще видиш как след време ще заглъхне". А той беше пети в световната ранглиста като изпълнител на контрабас. И стана точно така. Не след дълго той заглъхна съвсем и не се чу нищо повече за него. Изчезна без следа. Беше пристъпил някои от законите на окултната музика и трябваше да заплати за това.
към текста >>

Ако беше приел навремето смирено и разкайващо се забележките на Учителя, то всичко това можеше да му се размине.
А той беше пети в световната ранглиста като изпълнител на контрабас. И стана точно така. Не след дълго той заглъхна съвсем и не се чу нищо повече за него. Изчезна без следа. Беше пристъпил някои от законите на окултната музика и трябваше да заплати за това. Ако беше приел навремето смирено и разкайващо се забележките на Учителя, то всичко това можеше да му се размине. Но той не го прие, държа се гордо и надменно като голям музикант. И оттам му се объркаха всички неща. Изгуби се по своя път и заглъхна в пустинята на собствения си личен живот. Беше пристъпил и нарушил окултните закони на Школата на Учителя, изразяващи се в музиката Му. За един музикант е много по-лесно да влезе в нарушение и неспазване на тези закони, изразяващи се чрез музиката, отколкото за другите, които не са музиканти и на които понякога може да им се размине някоя погрешна стъпка поради невежество, особено ако схванат това и искрено се разкаят и поправят.
към текста >>

Беше пристъпил и нарушил окултните закони на Школата на Учителя, изразяващи се в музиката Му.
Беше пристъпил някои от законите на окултната музика и трябваше да заплати за това. Ако беше приел навремето смирено и разкайващо се забележките на Учителя, то всичко това можеше да му се размине. Но той не го прие, държа се гордо и надменно като голям музикант. И оттам му се объркаха всички неща. Изгуби се по своя път и заглъхна в пустинята на собствения си личен живот. Беше пристъпил и нарушил окултните закони на Школата на Учителя, изразяващи се в музиката Му. За един музикант е много по-лесно да влезе в нарушение и неспазване на тези закони, изразяващи се чрез музиката, отколкото за другите, които не са музиканти и на които понякога може да им се размине някоя погрешна стъпка поради невежество, особено ако схванат това и искрено се разкаят и поправят. Такива случаи имаше често в Школата и Учителят много се радваше, когато прегрешилият идваше овреме да иска прошка и възможност да си поправи грешката. Но получаваше предупреждение друг път да не я повтаря, защото окултният закон ще го хване и ще си плати с лихвата и предишното, простено от Учителя прегрешение. И такива случаи имахме - развръзката бе и драматична, и поучителна за другите. Такива случаи ще ги намерите в много от опитностите на приятелите с Учителя.
към текста >>

Такива случаи имаше често в Школата и Учителят много се радваше, когато прегрешилият идваше овреме да иска прошка и възможност да си поправи грешката.
Но той не го прие, държа се гордо и надменно като голям музикант. И оттам му се объркаха всички неща. Изгуби се по своя път и заглъхна в пустинята на собствения си личен живот. Беше пристъпил и нарушил окултните закони на Школата на Учителя, изразяващи се в музиката Му. За един музикант е много по-лесно да влезе в нарушение и неспазване на тези закони, изразяващи се чрез музиката, отколкото за другите, които не са музиканти и на които понякога може да им се размине някоя погрешна стъпка поради невежество, особено ако схванат това и искрено се разкаят и поправят. Такива случаи имаше често в Школата и Учителят много се радваше, когато прегрешилият идваше овреме да иска прошка и възможност да си поправи грешката. Но получаваше предупреждение друг път да не я повтаря, защото окултният закон ще го хване и ще си плати с лихвата и предишното, простено от Учителя прегрешение. И такива случаи имахме - развръзката бе и драматична, и поучителна за другите. Такива случаи ще ги намерите в много от опитностите на приятелите с Учителя. Мария Тодорова Обядвахме в Мърчаево на дългата маса, която Темелко беше сковал под ореха на двора.
към текста >>

Но получаваше предупреждение друг път да не я повтаря, защото окултният закон ще го хване и ще си плати с лихвата и предишното, простено от Учителя прегрешение.
И оттам му се объркаха всички неща. Изгуби се по своя път и заглъхна в пустинята на собствения си личен живот. Беше пристъпил и нарушил окултните закони на Школата на Учителя, изразяващи се в музиката Му. За един музикант е много по-лесно да влезе в нарушение и неспазване на тези закони, изразяващи се чрез музиката, отколкото за другите, които не са музиканти и на които понякога може да им се размине някоя погрешна стъпка поради невежество, особено ако схванат това и искрено се разкаят и поправят. Такива случаи имаше често в Школата и Учителят много се радваше, когато прегрешилият идваше овреме да иска прошка и възможност да си поправи грешката. Но получаваше предупреждение друг път да не я повтаря, защото окултният закон ще го хване и ще си плати с лихвата и предишното, простено от Учителя прегрешение. И такива случаи имахме - развръзката бе и драматична, и поучителна за другите. Такива случаи ще ги намерите в много от опитностите на приятелите с Учителя. Мария Тодорова Обядвахме в Мърчаево на дългата маса, която Темелко беше сковал под ореха на двора. Като се наобядвахме, четохме молитва и Учителят каза: "Пеню и Владо да дойдат с Мене заедно в Моята стая." Владо беше руски офицер и беше подарил на Учителя един атлас с всички държави на света.
към текста >>

И такива случаи имахме - развръзката бе и драматична, и поучителна за другите.
Изгуби се по своя път и заглъхна в пустинята на собствения си личен живот. Беше пристъпил и нарушил окултните закони на Школата на Учителя, изразяващи се в музиката Му. За един музикант е много по-лесно да влезе в нарушение и неспазване на тези закони, изразяващи се чрез музиката, отколкото за другите, които не са музиканти и на които понякога може да им се размине някоя погрешна стъпка поради невежество, особено ако схванат това и искрено се разкаят и поправят. Такива случаи имаше често в Школата и Учителят много се радваше, когато прегрешилият идваше овреме да иска прошка и възможност да си поправи грешката. Но получаваше предупреждение друг път да не я повтаря, защото окултният закон ще го хване и ще си плати с лихвата и предишното, простено от Учителя прегрешение. И такива случаи имахме - развръзката бе и драматична, и поучителна за другите. Такива случаи ще ги намерите в много от опитностите на приятелите с Учителя. Мария Тодорова Обядвахме в Мърчаево на дългата маса, която Темелко беше сковал под ореха на двора. Като се наобядвахме, четохме молитва и Учителят каза: "Пеню и Владо да дойдат с Мене заедно в Моята стая." Владо беше руски офицер и беше подарил на Учителя един атлас с всички държави на света. Учителят отвори атласа и пита Владо; "Рекох, тука Хималаите влизат ли в руската територия?
към текста >>

Такива случаи ще ги намерите в много от опитностите на приятелите с Учителя.
Беше пристъпил и нарушил окултните закони на Школата на Учителя, изразяващи се в музиката Му. За един музикант е много по-лесно да влезе в нарушение и неспазване на тези закони, изразяващи се чрез музиката, отколкото за другите, които не са музиканти и на които понякога може да им се размине някоя погрешна стъпка поради невежество, особено ако схванат това и искрено се разкаят и поправят. Такива случаи имаше често в Школата и Учителят много се радваше, когато прегрешилият идваше овреме да иска прошка и възможност да си поправи грешката. Но получаваше предупреждение друг път да не я повтаря, защото окултният закон ще го хване и ще си плати с лихвата и предишното, простено от Учителя прегрешение. И такива случаи имахме - развръзката бе и драматична, и поучителна за другите. Такива случаи ще ги намерите в много от опитностите на приятелите с Учителя. Мария Тодорова Обядвахме в Мърчаево на дългата маса, която Темелко беше сковал под ореха на двора. Като се наобядвахме, четохме молитва и Учителят каза: "Пеню и Владо да дойдат с Мене заедно в Моята стая." Владо беше руски офицер и беше подарил на Учителя един атлас с всички държави на света. Учителят отвори атласа и пита Владо; "Рекох, тука Хималаите влизат ли в руската територия? " Владо стана, погледна и каза: "Северната част на Хималаите влиза в руска територия." - "Тук, каза Учителят, има условия в бъдеще Бялото Братство да работи, в Русия".
към текста >>

Като се наобядвахме, четохме молитва и Учителят каза: "Пеню и Владо да дойдат с Мене заедно в Моята стая." Владо беше руски офицер и беше подарил на Учителя един атлас с всички държави на света.
Но получаваше предупреждение друг път да не я повтаря, защото окултният закон ще го хване и ще си плати с лихвата и предишното, простено от Учителя прегрешение. И такива случаи имахме - развръзката бе и драматична, и поучителна за другите. Такива случаи ще ги намерите в много от опитностите на приятелите с Учителя. Мария Тодорова Обядвахме в Мърчаево на дългата маса, която Темелко беше сковал под ореха на двора. Като се наобядвахме, четохме молитва и Учителят каза: "Пеню и Владо да дойдат с Мене заедно в Моята стая." Владо беше руски офицер и беше подарил на Учителя един атлас с всички държави на света. Учителят отвори атласа и пита Владо; "Рекох, тука Хималаите влизат ли в руската територия? " Владо стана, погледна и каза: "Северната част на Хималаите влиза в руска територия." - "Тук, каза Учителят, има условия в бъдеще Бялото Братство да работи, в Русия". След това Учителят отвори Библията и прочете 66-та глава от Исая и после ни говори. Долу беше Кирил Икономов - беше си разработил песента "Вехади", беше я разработил от себе си и започна да я свири долу на цигулката. Учителят скочи разтревожен и започна да се разхожда, така прекоси стаята няколко пъти на изток, на запад, върви и вика: "Този брат не знае какво зло си причинява с тази разработка!
към текста >>

Учителят отвори атласа и пита Владо; "Рекох, тука Хималаите влизат ли в руската територия?
И такива случаи имахме - развръзката бе и драматична, и поучителна за другите. Такива случаи ще ги намерите в много от опитностите на приятелите с Учителя. Мария Тодорова Обядвахме в Мърчаево на дългата маса, която Темелко беше сковал под ореха на двора. Като се наобядвахме, четохме молитва и Учителят каза: "Пеню и Владо да дойдат с Мене заедно в Моята стая." Владо беше руски офицер и беше подарил на Учителя един атлас с всички държави на света. Учителят отвори атласа и пита Владо; "Рекох, тука Хималаите влизат ли в руската територия? " Владо стана, погледна и каза: "Северната част на Хималаите влиза в руска територия." - "Тук, каза Учителят, има условия в бъдеще Бялото Братство да работи, в Русия". След това Учителят отвори Библията и прочете 66-та глава от Исая и после ни говори. Долу беше Кирил Икономов - беше си разработил песента "Вехади", беше я разработил от себе си и започна да я свири долу на цигулката. Учителят скочи разтревожен и започна да се разхожда, така прекоси стаята няколко пъти на изток, на запад, върви и вика: "Този брат не знае какво зло си причинява с тази разработка! Този брат!
към текста >>

" Владо стана, погледна и каза: "Северната част на Хималаите влиза в руска територия." - "Тук, каза Учителят, има условия в бъдеще Бялото Братство да работи, в Русия".
Такива случаи ще ги намерите в много от опитностите на приятелите с Учителя. Мария Тодорова Обядвахме в Мърчаево на дългата маса, която Темелко беше сковал под ореха на двора. Като се наобядвахме, четохме молитва и Учителят каза: "Пеню и Владо да дойдат с Мене заедно в Моята стая." Владо беше руски офицер и беше подарил на Учителя един атлас с всички държави на света. Учителят отвори атласа и пита Владо; "Рекох, тука Хималаите влизат ли в руската територия? " Владо стана, погледна и каза: "Северната част на Хималаите влиза в руска територия." - "Тук, каза Учителят, има условия в бъдеще Бялото Братство да работи, в Русия". След това Учителят отвори Библията и прочете 66-та глава от Исая и после ни говори. Долу беше Кирил Икономов - беше си разработил песента "Вехади", беше я разработил от себе си и започна да я свири долу на цигулката. Учителят скочи разтревожен и започна да се разхожда, така прекоси стаята няколко пъти на изток, на запад, върви и вика: "Този брат не знае какво зло си причинява с тази разработка! Този брат! " Ама ядосан, афектиран.
към текста >>

След това Учителят отвори Библията и прочете 66-та глава от Исая и после ни говори.
Мария Тодорова Обядвахме в Мърчаево на дългата маса, която Темелко беше сковал под ореха на двора. Като се наобядвахме, четохме молитва и Учителят каза: "Пеню и Владо да дойдат с Мене заедно в Моята стая." Владо беше руски офицер и беше подарил на Учителя един атлас с всички държави на света. Учителят отвори атласа и пита Владо; "Рекох, тука Хималаите влизат ли в руската територия? " Владо стана, погледна и каза: "Северната част на Хималаите влиза в руска територия." - "Тук, каза Учителят, има условия в бъдеще Бялото Братство да работи, в Русия". След това Учителят отвори Библията и прочете 66-та глава от Исая и после ни говори. Долу беше Кирил Икономов - беше си разработил песента "Вехади", беше я разработил от себе си и започна да я свири долу на цигулката. Учителят скочи разтревожен и започна да се разхожда, така прекоси стаята няколко пъти на изток, на запад, върви и вика: "Този брат не знае какво зло си причинява с тази разработка! Този брат! " Ама ядосан, афектиран. И аз викам: "Да отида да му кажа да не я свири?
към текста >>

Учителят скочи разтревожен и започна да се разхожда, така прекоси стаята няколко пъти на изток, на запад, върви и вика: "Този брат не знае какво зло си причинява с тази разработка!
Като се наобядвахме, четохме молитва и Учителят каза: "Пеню и Владо да дойдат с Мене заедно в Моята стая." Владо беше руски офицер и беше подарил на Учителя един атлас с всички държави на света. Учителят отвори атласа и пита Владо; "Рекох, тука Хималаите влизат ли в руската територия? " Владо стана, погледна и каза: "Северната част на Хималаите влиза в руска територия." - "Тук, каза Учителят, има условия в бъдеще Бялото Братство да работи, в Русия". След това Учителят отвори Библията и прочете 66-та глава от Исая и после ни говори. Долу беше Кирил Икономов - беше си разработил песента "Вехади", беше я разработил от себе си и започна да я свири долу на цигулката. Учителят скочи разтревожен и започна да се разхожда, така прекоси стаята няколко пъти на изток, на запад, върви и вика: "Този брат не знае какво зло си причинява с тази разработка! Този брат! " Ама ядосан, афектиран. И аз викам: "Да отида да му кажа да не я свири? " - "Не му казвай". И действително, свърши се свиренето.
към текста >>

Отидох при нея и рекох: "Миче, да знаеш, че тогава, в Мърчаево, Учителят каза: "Не знае този брат какво зло си причинява!
" - "Не му казвай". И действително, свърши се свиренето. Понеже от него и Мичето Златева беше научила тази разработка на песента "Вехади", и тя я свиреше. Като излезе от Мърчаево, Кирил Икономов получи удар и се разболя. Ние с Мичето Златева бяхме съседи. Отидох при нея и рекох: "Миче, да знаеш, че тогава, в Мърчаево, Учителят каза: "Не знае този брат какво зло си причинява! " Да знаеш, няма да свириш тая песен! " И тя я остави. Понеже Учителят ми каза: "Не му казвай! ", и аз не му казах. Петър Камбуров, цигуларят, по едно време дойде у дома и аз рекох: "Петре, знаеш ли защо Кирил пострада?
към текста >>

Понеже Учителят ми каза: "Не му казвай!
Като излезе от Мърчаево, Кирил Икономов получи удар и се разболя. Ние с Мичето Златева бяхме съседи. Отидох при нея и рекох: "Миче, да знаеш, че тогава, в Мърчаево, Учителят каза: "Не знае този брат какво зло си причинява! " Да знаеш, няма да свириш тая песен! " И тя я остави. Понеже Учителят ми каза: "Не му казвай! ", и аз не му казах. Петър Камбуров, цигуларят, по едно време дойде у дома и аз рекох: "Петре, знаеш ли защо Кирил пострада? " Разправих му историята като бяхме в Мърчаево, как Учителят се разтревожи много, когато чу разработката на Икономов. Петър веднага отива и казва на Кирил: "Кириле, когато си бил в Мърчаево, си свирил една твоя разработка." Затуй, има някои свещени песни на Учителя, като "Вехади", в които не трябва да се правят опити за промяна. Аз бях свидетел как Учителят с болка каза какво има да се случи на Кирил Икономов за тази разработка.
към текста >>

" Разправих му историята като бяхме в Мърчаево, как Учителят се разтревожи много, когато чу разработката на Икономов.
" Да знаеш, няма да свириш тая песен! " И тя я остави. Понеже Учителят ми каза: "Не му казвай! ", и аз не му казах. Петър Камбуров, цигуларят, по едно време дойде у дома и аз рекох: "Петре, знаеш ли защо Кирил пострада? " Разправих му историята като бяхме в Мърчаево, как Учителят се разтревожи много, когато чу разработката на Икономов. Петър веднага отива и казва на Кирил: "Кириле, когато си бил в Мърчаево, си свирил една твоя разработка." Затуй, има някои свещени песни на Учителя, като "Вехади", в които не трябва да се правят опити за промяна. Аз бях свидетел как Учителят с болка каза какво има да се случи на Кирил Икономов за тази разработка. И действително му се случи лошо: получи удар и лежа неподвижно на легло много години, че измъчи и жена си, и себе си, и двете си деца. Измъчи всички - дори и нас, които бяхме отстрани и не участвахме привидно в страданията му, защото как да си обясниш, че ето, Учителят на Любовта говори за Космичната Обич и Мировата Любов, а се случват такива неща на учениците в Школата Му. Пеню Ганев
към текста >>

Петър веднага отива и казва на Кирил: "Кириле, когато си бил в Мърчаево, си свирил една твоя разработка." Затуй, има някои свещени песни на Учителя, като "Вехади", в които не трябва да се правят опити за промяна.
" И тя я остави. Понеже Учителят ми каза: "Не му казвай! ", и аз не му казах. Петър Камбуров, цигуларят, по едно време дойде у дома и аз рекох: "Петре, знаеш ли защо Кирил пострада? " Разправих му историята като бяхме в Мърчаево, как Учителят се разтревожи много, когато чу разработката на Икономов. Петър веднага отива и казва на Кирил: "Кириле, когато си бил в Мърчаево, си свирил една твоя разработка." Затуй, има някои свещени песни на Учителя, като "Вехади", в които не трябва да се правят опити за промяна. Аз бях свидетел как Учителят с болка каза какво има да се случи на Кирил Икономов за тази разработка. И действително му се случи лошо: получи удар и лежа неподвижно на легло много години, че измъчи и жена си, и себе си, и двете си деца. Измъчи всички - дори и нас, които бяхме отстрани и не участвахме привидно в страданията му, защото как да си обясниш, че ето, Учителят на Любовта говори за Космичната Обич и Мировата Любов, а се случват такива неща на учениците в Школата Му. Пеню Ганев Записки от беседите на Учителя
към текста >>

Аз бях свидетел как Учителят с болка каза какво има да се случи на Кирил Икономов за тази разработка.
Понеже Учителят ми каза: "Не му казвай! ", и аз не му казах. Петър Камбуров, цигуларят, по едно време дойде у дома и аз рекох: "Петре, знаеш ли защо Кирил пострада? " Разправих му историята като бяхме в Мърчаево, как Учителят се разтревожи много, когато чу разработката на Икономов. Петър веднага отива и казва на Кирил: "Кириле, когато си бил в Мърчаево, си свирил една твоя разработка." Затуй, има някои свещени песни на Учителя, като "Вехади", в които не трябва да се правят опити за промяна. Аз бях свидетел как Учителят с болка каза какво има да се случи на Кирил Икономов за тази разработка. И действително му се случи лошо: получи удар и лежа неподвижно на легло много години, че измъчи и жена си, и себе си, и двете си деца. Измъчи всички - дори и нас, които бяхме отстрани и не участвахме привидно в страданията му, защото как да си обясниш, че ето, Учителят на Любовта говори за Космичната Обич и Мировата Любов, а се случват такива неща на учениците в Школата Му. Пеню Ганев Записки от беседите на Учителя Музиката е една дълбока сфера на Битието и онези, които са я създали, са били велики и разумни същества.
към текста >>

Измъчи всички - дори и нас, които бяхме отстрани и не участвахме привидно в страданията му, защото как да си обясниш, че ето, Учителят на Любовта говори за Космичната Обич и Мировата Любов, а се случват такива неща на учениците в Школата Му.
Петър Камбуров, цигуларят, по едно време дойде у дома и аз рекох: "Петре, знаеш ли защо Кирил пострада? " Разправих му историята като бяхме в Мърчаево, как Учителят се разтревожи много, когато чу разработката на Икономов. Петър веднага отива и казва на Кирил: "Кириле, когато си бил в Мърчаево, си свирил една твоя разработка." Затуй, има някои свещени песни на Учителя, като "Вехади", в които не трябва да се правят опити за промяна. Аз бях свидетел как Учителят с болка каза какво има да се случи на Кирил Икономов за тази разработка. И действително му се случи лошо: получи удар и лежа неподвижно на легло много години, че измъчи и жена си, и себе си, и двете си деца. Измъчи всички - дори и нас, които бяхме отстрани и не участвахме привидно в страданията му, защото как да си обясниш, че ето, Учителят на Любовта говори за Космичната Обич и Мировата Любов, а се случват такива неща на учениците в Школата Му. Пеню Ганев Записки от беседите на Учителя Музиката е една дълбока сфера на Битието и онези, които са я създали, са били велики и разумни същества. Ние ги познаваме под общото име ангели. Когато в зорите на живота ангелите се събудили на Небето, те започнали да пеят и когато те започнали да пеят, светът започнал да се създава.
към текста >>

Записки от беседите на Учителя
Петър веднага отива и казва на Кирил: "Кириле, когато си бил в Мърчаево, си свирил една твоя разработка." Затуй, има някои свещени песни на Учителя, като "Вехади", в които не трябва да се правят опити за промяна. Аз бях свидетел как Учителят с болка каза какво има да се случи на Кирил Икономов за тази разработка. И действително му се случи лошо: получи удар и лежа неподвижно на легло много години, че измъчи и жена си, и себе си, и двете си деца. Измъчи всички - дори и нас, които бяхме отстрани и не участвахме привидно в страданията му, защото как да си обясниш, че ето, Учителят на Любовта говори за Космичната Обич и Мировата Любов, а се случват такива неща на учениците в Школата Му. Пеню Ганев Записки от беседите на Учителя Музиката е една дълбока сфера на Битието и онези, които са я създали, са били велики и разумни същества. Ние ги познаваме под общото име ангели. Когато в зорите на живота ангелите се събудили на Небето, те започнали да пеят и когато те започнали да пеят, светът започнал да се създава. Музиката, като изкуство на ангелите, е съединително звено между ангелския и човешкия светове. Музиката, това е дихание на душата.
към текста >>

При това положение аз не бързах, а нямаше и учители, които да свирят и предават добре.
Любовта, без подходяща музикална среда, не може да се прояви. Мощна сила се крие в музиката. Ако хората искат да се превъзпитат, ако те искат да отгледат надеждно поколение, което да стане носител на нещо красиво и възвишено, на нещо ново, те трябва да поставят за основа на възпитанието музиката в най-широк смисъл на думата. Аз съм започнал отдавна да свиря на цигулка, но окръжващите не гледаха добре на това. Те намираха, че цигулката е циганска работа. При това положение аз не бързах, а нямаше и учители, които да свирят и предават добре. Аз имах търпение да дочакам някой учител. Най-после намерих един чех, много музикален, със силна музикална памет. Като отидох при него, той никога не ме изпитваше. Аз сядах на стол, той вземаше цигулката и през всичкото време ми свиреше. Благодарение на неговото свирене и аз се научих да свиря.
към текста >>

Аз имах търпение да дочакам някой учител.
Мощна сила се крие в музиката. Ако хората искат да се превъзпитат, ако те искат да отгледат надеждно поколение, което да стане носител на нещо красиво и възвишено, на нещо ново, те трябва да поставят за основа на възпитанието музиката в най-широк смисъл на думата. Аз съм започнал отдавна да свиря на цигулка, но окръжващите не гледаха добре на това. Те намираха, че цигулката е циганска работа. При това положение аз не бързах, а нямаше и учители, които да свирят и предават добре. Аз имах търпение да дочакам някой учител. Най-после намерих един чех, много музикален, със силна музикална памет. Като отидох при него, той никога не ме изпитваше. Аз сядах на стол, той вземаше цигулката и през всичкото време ми свиреше. Благодарение на неговото свирене и аз се научих да свиря. Като дохождаха други ученици, той ги изпитваше, дразнеше се и гледаше по-скоро да ги изпрати.
към текста >>

Ще намериш някой учител.
Болест, при която можеш да пееш, лесно се лекува. Ще пееш. Не пееш ли, това показва, че нямаш една светлина, която да е носителка на Божественото. Казвате: "Не ми се пее." Ти ще заставиш себе си да пееш. Нека да се научиш. Ще намериш някой учител. Сега именно, в условията, в които живеем, трябва постоянно тониране, а музиката - това е един от Божествените методи за тониране. Трябва да пеем, за да се тонираме. Докато пееш - тонираш се. Престанеш ли да пееш - отслабваш. Нито един от вас не е правил опит да премахне обезсърчението с музиката.
към текста >>

За песента "Фир-Фюр-Фен" Учителят каза: "Тази песен е с мощна сила.
Ако ги пеете, както трябва, ще се ползвате. Тези песни са създадени по законите на бъдещата музика. Това са песни, които не умират. Сега ли мислите се създават те? "Киамет" да се пее за разрешаване на мъчнотиите, за да излезете от безизходни положения. За песента "Фир-Фюр-Фен" Учителят каза: "Тази песен е с мощна сила. Ако я изпеете със съзнание, с дълбочина, с нея можем да направим чудеса. Ще излезем, когато носят някое носило за гробищата. Ще кажем: "Сложете мъртвеца на земята" и ще изпеем "Фир-Фюр-Фен". Ако искате да ликвидирате по-скоро с кармата, ще пеете сутрин "В началото бе Словото", на обед - "Бог е любов", а вечер - "Духът Божий". Песента "Фир-Фюр-Фен" е за ума.
към текста >>

88. ЛЕЧЕНИЕ С ВОДА

Учителят имаше едно особено, пълно с уважение и благоговение отношение към изворите и към водата.
ЛЕЧЕНИЕ С ВОДА Спомени на ученици Учителят имаше едно особено, пълно с уважение и благоговение отношение към изворите и към водата. Той казва: "Аз не познавам по-голямо лекарство от водата". Първата задача, която Учителят постави, бе сестрите да си вземат две хубави малки стомнички, а не каквото и да е, и с тях да си носят вода от чешмата на Дианабад. Носенето на водата действа здравословно, защото човек приема магнетизма от водата. Второ: Той препоръчваше водата да се носи във всяко време и особено лятно време, когато трябваше братята и сестрите да се облекат със зимни дрехи, за да се изпотят. Ще добавим, че като си отидат в бараките, вън в един леген ги чака затоплена слънчева вода.
към текста >>

Първата задача, която Учителят постави, бе сестрите да си вземат две хубави малки стомнички, а не каквото и да е, и с тях да си носят вода от чешмата на Дианабад.
ЛЕЧЕНИЕ С ВОДА Спомени на ученици Учителят имаше едно особено, пълно с уважение и благоговение отношение към изворите и към водата. Той казва: "Аз не познавам по-голямо лекарство от водата". Първата задача, която Учителят постави, бе сестрите да си вземат две хубави малки стомнички, а не каквото и да е, и с тях да си носят вода от чешмата на Дианабад. Носенето на водата действа здравословно, защото човек приема магнетизма от водата. Второ: Той препоръчваше водата да се носи във всяко време и особено лятно време, когато трябваше братята и сестрите да се облекат със зимни дрехи, за да се изпотят. Ще добавим, че като си отидат в бараките, вън в един леген ги чака затоплена слънчева вода. Съблекат се и се обливат с топла слънчева вода и след това легнат да си починат. Трето: След като починат, ще станат и ще си сварят вода и ще пият гореща вода.
към текста >>

Четвърто: Учителят препоръчваше да се обливаме с топла слънчева вода, поставена в една кофа или леген да се нагрее цял ден.
Второ: Той препоръчваше водата да се носи във всяко време и особено лятно време, когато трябваше братята и сестрите да се облекат със зимни дрехи, за да се изпотят. Ще добавим, че като си отидат в бараките, вън в един леген ги чака затоплена слънчева вода. Съблекат се и се обливат с топла слънчева вода и след това легнат да си починат. Трето: След като починат, ще станат и ще си сварят вода и ще пият гореща вода. Оттогава пием все топла вода. Четвърто: Учителят препоръчваше да се обливаме с топла слънчева вода, поставена в една кофа или леген да се нагрее цял ден. Пето: Всяка вечер краката се поставяха в топла вода, независимо как си прекарал деня. Навеждаш се и с ръка масажираш пръстите си ту на единия, ту на другия крак. Шесто: Учителят препоръча на нас, младите, да носим вода в две големи стомни по 15 литра. Обикновено ги носихме на ръце, а понякога на кобилица. Занасяхме ги на Изгрева и след това минавахме от барака на барака и предлагахме вода на всекиго.
към текста >>

Шесто: Учителят препоръча на нас, младите, да носим вода в две големи стомни по 15 литра.
Трето: След като починат, ще станат и ще си сварят вода и ще пият гореща вода. Оттогава пием все топла вода. Четвърто: Учителят препоръчваше да се обливаме с топла слънчева вода, поставена в една кофа или леген да се нагрее цял ден. Пето: Всяка вечер краката се поставяха в топла вода, независимо как си прекарал деня. Навеждаш се и с ръка масажираш пръстите си ту на единия, ту на другия крак. Шесто: Учителят препоръча на нас, младите, да носим вода в две големи стомни по 15 литра. Обикновено ги носихме на ръце, а понякога на кобилица. Занасяхме ги на Изгрева и след това минавахме от барака на барака и предлагахме вода на всекиго. Всеки си вземаше от тази вода, най-малко по една чаша, защото знаеше задачата от Учителя. Идеята бе, че един отива при извора на живота, пълни и налива с блага своите съдове и след това занася и раздава тези блага на своите братя и сестри. Така се приучавахме към идеята за Братство и Единство.
към текста >>

Обикновено ги носихме на ръце, а понякога на кобилица.
Оттогава пием все топла вода. Четвърто: Учителят препоръчваше да се обливаме с топла слънчева вода, поставена в една кофа или леген да се нагрее цял ден. Пето: Всяка вечер краката се поставяха в топла вода, независимо как си прекарал деня. Навеждаш се и с ръка масажираш пръстите си ту на единия, ту на другия крак. Шесто: Учителят препоръча на нас, младите, да носим вода в две големи стомни по 15 литра. Обикновено ги носихме на ръце, а понякога на кобилица. Занасяхме ги на Изгрева и след това минавахме от барака на барака и предлагахме вода на всекиго. Всеки си вземаше от тази вода, най-малко по една чаша, защото знаеше задачата от Учителя. Идеята бе, че един отива при извора на живота, пълни и налива с блага своите съдове и след това занася и раздава тези блага на своите братя и сестри. Така се приучавахме към идеята за Братство и Единство. Учителят изнесе цяла беседа върху горещата вода още в първите години.
към текста >>

Всеки си вземаше от тази вода, най-малко по една чаша, защото знаеше задачата от Учителя.
Пето: Всяка вечер краката се поставяха в топла вода, независимо как си прекарал деня. Навеждаш се и с ръка масажираш пръстите си ту на единия, ту на другия крак. Шесто: Учителят препоръча на нас, младите, да носим вода в две големи стомни по 15 литра. Обикновено ги носихме на ръце, а понякога на кобилица. Занасяхме ги на Изгрева и след това минавахме от барака на барака и предлагахме вода на всекиго. Всеки си вземаше от тази вода, най-малко по една чаша, защото знаеше задачата от Учителя. Идеята бе, че един отива при извора на живота, пълни и налива с блага своите съдове и след това занася и раздава тези блага на своите братя и сестри. Така се приучавахме към идеята за Братство и Единство. Учителят изнесе цяла беседа върху горещата вода още в първите години. Той даде тези задачи с водата и дълги години всички, които живееха на Изгрева, ги правиха. Много братя и сестри чрез туй водолечение се излекуваха.
към текста >>

Учителят изнесе цяла беседа върху горещата вода още в първите години.
Обикновено ги носихме на ръце, а понякога на кобилица. Занасяхме ги на Изгрева и след това минавахме от барака на барака и предлагахме вода на всекиго. Всеки си вземаше от тази вода, най-малко по една чаша, защото знаеше задачата от Учителя. Идеята бе, че един отива при извора на живота, пълни и налива с блага своите съдове и след това занася и раздава тези блага на своите братя и сестри. Така се приучавахме към идеята за Братство и Единство. Учителят изнесе цяла беседа върху горещата вода още в първите години. Той даде тези задачи с водата и дълги години всички, които живееха на Изгрева, ги правиха. Много братя и сестри чрез туй водолечение се излекуваха. Борис Николов Изкарването на отровите от тялото, чрез потни бани е едно ефикасно средство за лекуване. Затова Учителят препоръча изпотяването при специални условия, които Той даде.
към текста >>

Затова Учителят препоръча изпотяването при специални условия, които Той даде.
Учителят изнесе цяла беседа върху горещата вода още в първите години. Той даде тези задачи с водата и дълги години всички, които живееха на Изгрева, ги правиха. Много братя и сестри чрез туй водолечение се излекуваха. Борис Николов Изкарването на отровите от тялото, чрез потни бани е едно ефикасно средство за лекуване. Затова Учителят препоръча изпотяването при специални условия, които Той даде. Даде ни следното упражнение. Това беше през лятото на 1928 година. Много добре облечени, с дебели дрехи, да се носи вода с две стомни от чешмичката. Първият ден един път се носи вода и като се върнеш, се обливаш с топла вода и се преобличаш с чисти дрехи. Втория ден носиш със стомните два пъти, след това обливане с топла вода и отново преобличане.
към текста >>

Изворчето в Дианабад го направихме, когато Учителят започна да живее на Изгрева.
Поради дебелите дрехи изпотяването е обилно. След това се дават десет дни почивка. После, ако има разположение, може да се повтори това упражнение за още десет дена. Самото носене на вода е важно, изпотяването почиства порите на човешката кожа. Веска Нейкова Изворчето в Дианабад го направихме, когато Учителят започна да живее на Изгрева. Той ни даде една задача да носим вода. 1926 година вече я изпълнявахме. В какво се заключаваше тази задача и какъв е принциът? Учителят казваше, че водата съдържа в себе си магнетизъм и човек като носи вода, получава магнетизма от водата. Всеки да си вземе две стомнички от 2-3 литра и първия ден да отиде един път, втория ден два пъти, третия ден три пъти... десетия ден десет пъти до изворчето и, естествено, ние се изпотявахме и след това да си направим една обтривка на тялото.
към текста >>

Учителят казваше, че водата съдържа в себе си магнетизъм и човек като носи вода, получава магнетизма от водата.
Веска Нейкова Изворчето в Дианабад го направихме, когато Учителят започна да живее на Изгрева. Той ни даде една задача да носим вода. 1926 година вече я изпълнявахме. В какво се заключаваше тази задача и какъв е принциът? Учителят казваше, че водата съдържа в себе си магнетизъм и човек като носи вода, получава магнетизма от водата. Всеки да си вземе две стомнички от 2-3 литра и първия ден да отиде един път, втория ден два пъти, третия ден три пъти... десетия ден десет пъти до изворчето и, естествено, ние се изпотявахме и след това да си направим една обтривка на тялото. Учителят в 1924 година на Младежкия клас ни даде една задача за потни бани, за лечение и за почистване на организма. Най-напред каза да правим по една потна баня 40 дена напред. После каза: много е всеки ден. Той разбра, че ние няма да можем да го направим и ни го даде два пъти в седмицата 40 дена.
към текста >>

Учителят в 1924 година на Младежкия клас ни даде една задача за потни бани, за лечение и за почистване на организма.
Той ни даде една задача да носим вода. 1926 година вече я изпълнявахме. В какво се заключаваше тази задача и какъв е принциът? Учителят казваше, че водата съдържа в себе си магнетизъм и човек като носи вода, получава магнетизма от водата. Всеки да си вземе две стомнички от 2-3 литра и първия ден да отиде един път, втория ден два пъти, третия ден три пъти... десетия ден десет пъти до изворчето и, естествено, ние се изпотявахме и след това да си направим една обтривка на тялото. Учителят в 1924 година на Младежкия клас ни даде една задача за потни бани, за лечение и за почистване на организма. Най-напред каза да правим по една потна баня 40 дена напред. После каза: много е всеки ден. Той разбра, че ние няма да можем да го направим и ни го даде два пъти в седмицата 40 дена. Да Ви кажа, аз тогава изпълних тази задача и такова хубаво нещо почувствах накрая на изпълнението на задачата. Вижте как прилагахме тази задача: възвирахме един чайник вода, наливаш в чаша и пиеш лъжичка по лъжичка.
към текста >>

Учителят не беше за тези бани много често да се къпем, но беше за редовни частични измивания.
Задачата изпълнявах за около час и половина - два. А след като си изпие водата човек, сипва си вода в един леген, не студена, а марна и с една мокра кърпа си обтрива цялото тяло, за да поеме потта и да се изчисти тялото. След това се обличаш и изпиваш още една чаша вода, в която капваш малко лимон. В обяснението малко грешно е предадено. Казва се, че във всяка чаша се слага лимон, а лимонът беше само накрая. Учителят не беше за тези бани много често да се къпем, но беше за редовни частични измивания. Той препоръчваше краката си всяка вечер да ги мием с топла вода. Ръцете да ги мием по много пъти на ден. И даже в "Пътят на ученика", ако си спомняте, дава съвети да си измием под мишниците. Той беше за една хигиена на тялото. Учителят даде този метод с врелите компреси.
към текста >>

Учителят даде този метод с врелите компреси.
Учителят не беше за тези бани много често да се къпем, но беше за редовни частични измивания. Той препоръчваше краката си всяка вечер да ги мием с топла вода. Ръцете да ги мием по много пъти на ден. И даже в "Пътят на ученика", ако си спомняте, дава съвети да си измием под мишниците. Той беше за една хигиена на тялото. Учителят даде този метод с врелите компреси. Взема се един пакет памук или пешкир, натопен във вряла вода, захващат се краищата да се поиз- цеди и се слага на болното място. Щом поизстине, се сменя. Това се прави най-малко 6 пъти, най-много 10 пъти. Веднъж за един брат Учителят ме прати да направя този компрес за синузит. На брата му бяха казали, че трябва да му правят пункция.
към текста >>

Веднъж за един брат Учителят ме прати да направя този компрес за синузит.
Той беше за една хигиена на тялото. Учителят даде този метод с врелите компреси. Взема се един пакет памук или пешкир, натопен във вряла вода, захващат се краищата да се поиз- цеди и се слага на болното място. Щом поизстине, се сменя. Това се прави най-малко 6 пъти, най-много 10 пъти. Веднъж за един брат Учителят ме прати да направя този компрес за синузит. На брата му бяха казали, че трябва да му правят пункция. Аз попитах Учителят какво да направим. Той каза: "Направи му врелите компреси! ". Аз ходих при него и му направих три или четири такива "врели компреси" и когато отива при лекаря, казва: "Няма нужда от пункция, изчистено е". Тези компреси Учителят ги даде за всички остри заболявания.
към текста >>

Аз попитах Учителят какво да направим.
Взема се един пакет памук или пешкир, натопен във вряла вода, захващат се краищата да се поиз- цеди и се слага на болното място. Щом поизстине, се сменя. Това се прави най-малко 6 пъти, най-много 10 пъти. Веднъж за един брат Учителят ме прати да направя този компрес за синузит. На брата му бяха казали, че трябва да му правят пункция. Аз попитах Учителят какво да направим. Той каза: "Направи му врелите компреси! ". Аз ходих при него и му направих три или четири такива "врели компреси" и когато отива при лекаря, казва: "Няма нужда от пункция, изчистено е". Тези компреси Учителят ги даде за всички остри заболявания. Например аз съм ги правила и за гноен плеврит. Така направих и на едно малко момче, ученик беше на моя приятелка.
към текста >>

Тези компреси Учителят ги даде за всички остри заболявания.
Веднъж за един брат Учителят ме прати да направя този компрес за синузит. На брата му бяха казали, че трябва да му правят пункция. Аз попитах Учителят какво да направим. Той каза: "Направи му врелите компреси! ". Аз ходих при него и му направих три или четири такива "врели компреси" и когато отива при лекаря, казва: "Няма нужда от пункция, изчистено е". Тези компреси Учителят ги даде за всички остри заболявания. Например аз съм ги правила и за гноен плеврит. Така направих и на едно малко момче, ученик беше на моя приятелка. Три компреса направих последователно. Чичо му беше лекар, след това казва: "Няма нужда от пункция, изчистено е". Елена Андреева
към текста >>

"Врялата вода - казва Учителят - разрежда серума в кръвта, от който се хранят бацилите и те умират.
Например аз съм ги правила и за гноен плеврит. Така направих и на едно малко момче, ученик беше на моя приятелка. Три компреса направих последователно. Чичо му беше лекар, след това казва: "Няма нужда от пункция, изчистено е". Елена Андреева "Врялата вода - казва Учителят - разрежда серума в кръвта, от който се хранят бацилите и те умират. Така могат да се лекуват даже и холерата, чумата и туберкулозата. Заболял някой от туберкулоза, нека вземе чайник, фланели за преобличане и тръгне из планините. Да пие вряла вода, да се изпотява и преоблича, да диша дълбоко". Учителят препоръчваше почти за всички болести и състояния на човешкия организъм топлата, врялата вода. Каквото и да те боли - корем, глава, крака и т.н., каквото и състояние да имаш - уморен си, нямаш апетит, разтревожен, раздразнен си, не можеш да спиш, изпий една, две, три, четири, пет до шест чаши вряла вода според болестта и нуждата, бавно с лъжичката, на глътки и ще ти мине или поне ще те облекчи.
към текста >>

Учителят препоръчваше почти за всички болести и състояния на човешкия организъм топлата, врялата вода.
Елена Андреева "Врялата вода - казва Учителят - разрежда серума в кръвта, от който се хранят бацилите и те умират. Така могат да се лекуват даже и холерата, чумата и туберкулозата. Заболял някой от туберкулоза, нека вземе чайник, фланели за преобличане и тръгне из планините. Да пие вряла вода, да се изпотява и преоблича, да диша дълбоко". Учителят препоръчваше почти за всички болести и състояния на човешкия организъм топлата, врялата вода. Каквото и да те боли - корем, глава, крака и т.н., каквото и състояние да имаш - уморен си, нямаш апетит, разтревожен, раздразнен си, не можеш да спиш, изпий една, две, три, четири, пет до шест чаши вряла вода според болестта и нуждата, бавно с лъжичката, на глътки и ще ти мине или поне ще те облекчи. И за нея има на много места в беседите казани много неща при различни случки как да се употребява. Например: "Аз препоръчвам инжекциите с вряла вода. Сутрин преди ядене една чаша вряла вода, на обяд преди ядене вряла вода и вечер преди ядене една чаша вряла вода". На друго място казва: "Простудил си се или имаш треска, изпивашаш 4-5 чаши вряла вода, да се изпотиш и преоблечеш и ще ти мине".
към текста >>

Учителят казваше: "Пий вряла вода.
Ние, нашите хора, така се лекуваме от много болести. Сама аз имам опит с врялата вода. Заболяла съм, без да зная и подозирам от начална туберкулоза. Селото ми беше много туберкулозно, а училището и квартирата - ми нехигиенични. Тресеше ме всеки ден. Учителят казваше: "Пий вряла вода. Почувстваш ли, че иде треска изпий няколко чаши вряла вода и се преоблечи. И така ще я предотвратяваш". Така и правих. По три литра, а в по-тежки случаи и по пет литра вода съм изпивала през деня и така я удавих тази болест и се спасих от нея. По-късно една случайно направена рентгенова снимка на белите дробове показа, че съм преболедувала, без да зная.
към текста >>

Слава на Учителя.
И така ще я предотвратяваш". Така и правих. По три литра, а в по-тежки случаи и по пет литра вода съм изпивала през деня и така я удавих тази болест и се спасих от нея. По-късно една случайно направена рентгенова снимка на белите дробове показа, че съм преболедувала, без да зная. (Намериха се калцирани огнищни сенки по върховете.) Слава на врялата вода. Слава на Учителя. Разбира се, Той ми даваше и други съвети: някога лятото прекарвах на Рила, правех екскурзии до Витоша, когато бивах в София, в селото излизах пролет, есен и зиме по 2-3 пъти дневно по половин, един или повече часове, според възможностите, във гората. Понеже Той знаеше, че условията ми в селото са тежки, често ми казваше: "Излизайте, излизайте из гората". (Пък аз обичам природата, обичах гората и излизах). Съветваше ме да дишам дълбоко, да правя гимнастически упражнения. Даде ми гимнастическо упражнение, впрочем Той го беше казвал на всички, специално за целта.
към текста >>

Той отива при Учителя с хороскопа си и Му казва: "Аз ще умра, изхвърлен, като някое псе отвън, няма да има никой при мен.
По е здравословно". Той е знаел от какво съм болна и без да зная, ми е помогнал с тези Негови съвети, които аз изпълнявах. Наталия Накова Георги Радев е болен от туберкулоза. Като работи с астрологията, се концентрира и вижда картините на своето бъдещо развитие и всички условия, при които ще си замине - силно проявена интуиция. Той отива при Учителя с хороскопа си и Му казва: "Аз ще умра, изхвърлен, като някое псе отвън, няма да има никой при мен. Ще има доста голям скандал при смъртта ми и после постепенно работите ще се оправят. Не зависи от мен. Това е карма". Той започва да плаче пред Учителя и Му казва: "Имам толкова тежка карма, с която не мога да се справя, нямам изходен път". Учителят му казва: "Над всичко е Бог.
към текста >>

Той започва да плаче пред Учителя и Му казва: "Имам толкова тежка карма, с която не мога да се справя, нямам изходен път".
Като работи с астрологията, се концентрира и вижда картините на своето бъдещо развитие и всички условия, при които ще си замине - силно проявена интуиция. Той отива при Учителя с хороскопа си и Му казва: "Аз ще умра, изхвърлен, като някое псе отвън, няма да има никой при мен. Ще има доста голям скандал при смъртта ми и после постепенно работите ще се оправят. Не зависи от мен. Това е карма". Той започва да плаче пред Учителя и Му казва: "Имам толкова тежка карма, с която не мога да се справя, нямам изходен път". Учителят му казва: "Над всичко е Бог. Вземи две стомни по 10 литра и всеки ден носи по 3 пъти вода от извора в Дианабад, да се изпотяваш". Георги му отговаря: "Как ще нося вода, какво ще кажат хората за мен, такъв интелигентен човек, да носи вода". Проявява поредното непослушание. Разговорът го чува брат Генчо Алексиев, художник от Варна, който живееше в нашето кварталче и беше болен от туберкулоза.
към текста >>

Учителят му казва: "Над всичко е Бог.
Той отива при Учителя с хороскопа си и Му казва: "Аз ще умра, изхвърлен, като някое псе отвън, няма да има никой при мен. Ще има доста голям скандал при смъртта ми и после постепенно работите ще се оправят. Не зависи от мен. Това е карма". Той започва да плаче пред Учителя и Му казва: "Имам толкова тежка карма, с която не мога да се справя, нямам изходен път". Учителят му казва: "Над всичко е Бог. Вземи две стомни по 10 литра и всеки ден носи по 3 пъти вода от извора в Дианабад, да се изпотяваш". Георги му отговаря: "Как ще нося вода, какво ще кажат хората за мен, такъв интелигентен човек, да носи вода". Проявява поредното непослушание. Разговорът го чува брат Генчо Алексиев, художник от Варна, който живееше в нашето кварталче и беше болен от туберкулоза. Грабва две стомни и повече от месец носи вода, изпотява се и се излекува.
към текста >>

Майка ми попита Учителя как да се излекувам.
Животът му се продължи повече от 20 години. Той нарисува хубавите картини на градината в Айтос като напусна Изгрева в 1940 година. Заминал си е на 10.Х.1956 година в град Пловдив. Светозар Няголов Страдах от възпаление на очите, но никакво лекуване не предприемах. Майка ми попита Учителя как да се излекувам. Той ми даде прости наставления - да правя на ден 2-3 пъти коремообтривни бани с топла вода и с двете ръце да си обтривам корема. Като приложих този режим за около един месец възпалението на очите ми премина. Жечо Панайотов С възрастта си баща ми получи перде на окото. Не можеше да вижда.
към текста >>

Като чухме това, веднага се затичахме при Учителя.
После му направиха операция на окото и му махнаха пердето. Но така се случи, че той без да иска си напръска със сняг окото. Стана инфекция, окото почерня и се поду. Получи се голям оток. Извикахме лекар и той каза, че окото трябва да се извади. Като чухме това, веднага се затичахме при Учителя. Разказахме Му всичко. А Той ни каза: "Ще вземете чист съд. Ще вземете също една чиста кърпа. В чистия съд ще сложите гореща вода. Кърпата ще я топите във водата и ще я налагате на окото." Сестра ми Люба цяла нощ топи кърпата в легена с топла вода и я слагаше на окото на баща ми.
към текста >>

" Отговаряме, че Учителят го е излекувал по този начин с компрес от горещи кърпи.
На сутринта отокът спадна. Окото се избистри. Идва лекарят, за да види какво ще правим с окото. Вижда го и ахва: "Ама как стана? Как е възможно това? " Отговаряме, че Учителят го е излекувал по този начин с компрес от горещи кърпи. "Боже, такова нещо никога не съм чувал." А беше дошъл, за да карат баща ми в болница, където да му извадят окото. Накрая всичко завърши благополучно, баща ми сложи очила и с тях си служеше до края на живота си. Драга Михайлова Беше около 1926 година. Измазвах стаята си с баданарка.
към текста >>

Бях чувала, че Учителят препоръчва да се промива окото с руски чай, когато падне нещо в него.
Драга Михайлова Беше около 1926 година. Измазвах стаята си с баданарка. Една капчица вар падна в окото ми. Беше след обяд. Бях чувала, че Учителят препоръчва да се промива окото с руски чай, когато падне нещо в него. Промих го няколко пъти, но не помогна. Сълзите ми се лееха от двете очи. До заранта окото ми се поду така, че съвсем се скри в отока. Не се решавах да го поверя на лекар, като имах пред себе си случая с Еленка Иванова, на която професор - офталмолог погуби двете очи в един ден, поради някаква негова грешка, преди да беше почнала да ходи при Учителя. Реших да отида при Учителя.
към текста >>

Не се решавах да го поверя на лекар, като имах пред себе си случая с Еленка Иванова, на която професор - офталмолог погуби двете очи в един ден, поради някаква негова грешка, преди да беше почнала да ходи при Учителя.
Беше след обяд. Бях чувала, че Учителят препоръчва да се промива окото с руски чай, когато падне нещо в него. Промих го няколко пъти, но не помогна. Сълзите ми се лееха от двете очи. До заранта окото ми се поду така, че съвсем се скри в отока. Не се решавах да го поверя на лекар, като имах пред себе си случая с Еленка Иванова, на която професор - офталмолог погуби двете очи в един ден, поради някаква негова грешка, преди да беше почнала да ходи при Учителя. Реших да отида при Учителя. Като минавах покрай къщата на приятелката си, позвъних на вратата да й се обадя. Тя се уплаши като видя лицето ми. С голяма мъка извървях пътя до "Опълченска" 66, поради сълзите, които течаха от двете ми очи. Там в градинката чакаха много хора.
към текста >>

Реших да отида при Учителя.
Бях чувала, че Учителят препоръчва да се промива окото с руски чай, когато падне нещо в него. Промих го няколко пъти, но не помогна. Сълзите ми се лееха от двете очи. До заранта окото ми се поду така, че съвсем се скри в отока. Не се решавах да го поверя на лекар, като имах пред себе си случая с Еленка Иванова, на която професор - офталмолог погуби двете очи в един ден, поради някаква негова грешка, преди да беше почнала да ходи при Учителя. Реших да отида при Учителя. Като минавах покрай къщата на приятелката си, позвъних на вратата да й се обадя. Тя се уплаши като видя лицето ми. С голяма мъка извървях пътя до "Опълченска" 66, поради сълзите, които течаха от двете ми очи. Там в градинката чакаха много хора. Отидох под вишната до стобора да чакам своя ред, измъчвана страшно от окото си.
към текста >>

По едно време Учителят излезе от къщата и тръгна да прекоси двора.
Като минавах покрай къщата на приятелката си, позвъних на вратата да й се обадя. Тя се уплаши като видя лицето ми. С голяма мъка извървях пътя до "Опълченска" 66, поради сълзите, които течаха от двете ми очи. Там в градинката чакаха много хора. Отидох под вишната до стобора да чакам своя ред, измъчвана страшно от окото си. По едно време Учителят излезе от къщата и тръгна да прекоси двора. Като ме видя още отдалеч, се отби при мен и ме попита какво ми е. Пита ме не съм ли го промивала с чай. Казах, че съм го промивала. "С какъв чай - топъл или студен? " - "Студен." - "Там е грешката на всички, че когато попадне нещо в окото им, тичат да го измият на чешмата.
към текста >>

Учителят ме погледна отдалече и се усмихна.
Преди да си легна поставих чая в електрическия чайник до леглото си и си легнах. По едно време през нощта окото ми засмъдя нетърпимо. Промих го и варта падна. След няколко дена то съвсем се оправи и оздравя. Отидох отново на беседата. Учителят ме погледна отдалече и се усмихна. Мария Райчева Преди няколко години заболях и толкова бях отслабнал, че едва можех да направя няколко крачки. Дойде ми на ум да отида при Учителя и да го помоля да ми помогне. Един ден полека - полека отидох при Него. Заварих го вън, пред приемната, казах му за болестта си и го помолих да ми помогне.
към текста >>

Дойде ми на ум да отида при Учителя и да го помоля да ми помогне.
След няколко дена то съвсем се оправи и оздравя. Отидох отново на беседата. Учителят ме погледна отдалече и се усмихна. Мария Райчева Преди няколко години заболях и толкова бях отслабнал, че едва можех да направя няколко крачки. Дойде ми на ум да отида при Учителя и да го помоля да ми помогне. Един ден полека - полека отидох при Него. Заварих го вън, пред приемната, казах му за болестта си и го помолих да ми помогне. Беше хубав пролетен ден. В отговор на моята молба, Учителят ми каза: "Ще облечеш дебело зимно палто и с две стомни ще носиш вода от изворчето (Дианабад)". - "Учителю, аз съм много болен, че едва дойдох дотук, как ще ходя до изворчето?
към текста >>

В отговор на моята молба, Учителят ми каза: "Ще облечеш дебело зимно палто и с две стомни ще носиш вода от изворчето (Дианабад)".
Преди няколко години заболях и толкова бях отслабнал, че едва можех да направя няколко крачки. Дойде ми на ум да отида при Учителя и да го помоля да ми помогне. Един ден полека - полека отидох при Него. Заварих го вън, пред приемната, казах му за болестта си и го помолих да ми помогне. Беше хубав пролетен ден. В отговор на моята молба, Учителят ми каза: "Ще облечеш дебело зимно палто и с две стомни ще носиш вода от изворчето (Дианабад)". - "Учителю, аз съм много болен, че едва дойдох дотук, как ще ходя до изворчето? ". Учителят повтори думите си и повече нищо не ми каза. Облякох зимното палто, взех две стомни и потеглих. С много почивки отидох до изворчето, напълних стомните с вода и се върнах благополучно на Изгрева за около два часа - същият път, когато бях здрав, го вземах за двадесет минути. Така ходех всеки ден по няколко пъти и след две - три седмици оздравях.
към текста >>

- "Учителю, аз съм много болен, че едва дойдох дотук, как ще ходя до изворчето?
Дойде ми на ум да отида при Учителя и да го помоля да ми помогне. Един ден полека - полека отидох при Него. Заварих го вън, пред приемната, казах му за болестта си и го помолих да ми помогне. Беше хубав пролетен ден. В отговор на моята молба, Учителят ми каза: "Ще облечеш дебело зимно палто и с две стомни ще носиш вода от изворчето (Дианабад)". - "Учителю, аз съм много болен, че едва дойдох дотук, как ще ходя до изворчето? ". Учителят повтори думите си и повече нищо не ми каза. Облякох зимното палто, взех две стомни и потеглих. С много почивки отидох до изворчето, напълних стомните с вода и се върнах благополучно на Изгрева за около два часа - същият път, когато бях здрав, го вземах за двадесет минути. Така ходех всеки ден по няколко пъти и след две - три седмици оздравях. Георги Куртев
към текста >>

". Учителят повтори думите си и повече нищо не ми каза.
Един ден полека - полека отидох при Него. Заварих го вън, пред приемната, казах му за болестта си и го помолих да ми помогне. Беше хубав пролетен ден. В отговор на моята молба, Учителят ми каза: "Ще облечеш дебело зимно палто и с две стомни ще носиш вода от изворчето (Дианабад)". - "Учителю, аз съм много болен, че едва дойдох дотук, как ще ходя до изворчето? ". Учителят повтори думите си и повече нищо не ми каза. Облякох зимното палто, взех две стомни и потеглих. С много почивки отидох до изворчето, напълних стомните с вода и се върнах благополучно на Изгрева за около два часа - същият път, когато бях здрав, го вземах за двадесет минути. Така ходех всеки ден по няколко пъти и след две - три седмици оздравях. Георги Куртев Мен ме беше хванал ишиас.
към текста >>

До мен върви Учителят.
Така ходех всеки ден по няколко пъти и след две - три седмици оздравях. Георги Куртев Мен ме беше хванал ишиас. Бях простинал и ме болеше кракът отгоре до долу. След беседа отиваме към полянката за упражнения, аз вървя и накуцвам. До мен върви Учителят. Обръща се и ми казва: "Ангеле, един бомбелия те е яхнал". А аз куцам, боли ме и имам усещане, че нося някого на гърба си. Отидох при Учителя да питам какво да правя, че да го сваля този бомбелия от гърба си. Той ми нареди да си слагам краката в топла вода и да налагам крака си с топли компреси, за да може да се затопли крака. След няколко дена успях да смъкна бомбелията от себе си.
към текста >>

Отидох при Учителя да питам какво да правя, че да го сваля този бомбелия от гърба си.
Бях простинал и ме болеше кракът отгоре до долу. След беседа отиваме към полянката за упражнения, аз вървя и накуцвам. До мен върви Учителят. Обръща се и ми казва: "Ангеле, един бомбелия те е яхнал". А аз куцам, боли ме и имам усещане, че нося някого на гърба си. Отидох при Учителя да питам какво да правя, че да го сваля този бомбелия от гърба си. Той ми нареди да си слагам краката в топла вода и да налагам крака си с топли компреси, за да може да се затопли крака. След няколко дена успях да смъкна бомбелията от себе си. Ангел Вълков През месец май 1940 година дошли на Изгрева две жени с болни сърца. Слушали беседата от Учителя, от която останали доволни.
към текста >>

Слушали беседата от Учителя, от която останали доволни.
Отидох при Учителя да питам какво да правя, че да го сваля този бомбелия от гърба си. Той ми нареди да си слагам краката в топла вода и да налагам крака си с топли компреси, за да може да се затопли крака. След няколко дена успях да смъкна бомбелията от себе си. Ангел Вълков През месец май 1940 година дошли на Изгрева две жени с болни сърца. Слушали беседата от Учителя, от която останали доволни. През време на беседата Учителят казал, че всяка болест може да се излекува, може с лекарства, а може и без лекарства. Новите слушателки се заинтересували. Когато беседата привършила и Учителят бил излязъл вън, те се приближили и го запитали: "Учителю, ние имаме болни сърца. Как да се лекуваме? Досега много лекарства опитахме, но полза почти няма.
към текста >>

През време на беседата Учителят казал, че всяка болест може да се излекува, може с лекарства, а може и без лекарства.
Той ми нареди да си слагам краката в топла вода и да налагам крака си с топли компреси, за да може да се затопли крака. След няколко дена успях да смъкна бомбелията от себе си. Ангел Вълков През месец май 1940 година дошли на Изгрева две жени с болни сърца. Слушали беседата от Учителя, от която останали доволни. През време на беседата Учителят казал, че всяка болест може да се излекува, може с лекарства, а може и без лекарства. Новите слушателки се заинтересували. Когато беседата привършила и Учителят бил излязъл вън, те се приближили и го запитали: "Учителю, ние имаме болни сърца. Как да се лекуваме? Досега много лекарства опитахме, но полза почти няма. Вие какво ще ни препоръчате?
към текста >>

Когато беседата привършила и Учителят бил излязъл вън, те се приближили и го запитали: "Учителю, ние имаме болни сърца.
Ангел Вълков През месец май 1940 година дошли на Изгрева две жени с болни сърца. Слушали беседата от Учителя, от която останали доволни. През време на беседата Учителят казал, че всяка болест може да се излекува, може с лекарства, а може и без лекарства. Новите слушателки се заинтересували. Когато беседата привършила и Учителят бил излязъл вън, те се приближили и го запитали: "Учителю, ние имаме болни сърца. Как да се лекуваме? Досега много лекарства опитахме, но полза почти няма. Вие какво ще ни препоръчате? " - "Поливайте цветята. Но не само веднъж, а всеки ден.
към текста >>

Сестра Маркова беше много болна, но като дойде и поживя малко на Изгрева, поокопити се и Учителят й каза: "Сестра, ще вземеш една стомничка много малка - 2 кила, и всеки ден ще отиваш на изворчето, ще си напълниш стомничката и ще се върнеш".
Със стомни или дамаджани, всеки ден ще ходите на изворчето "Дианабад" и ще ги поливате. Това е лекарството". Двете жени с дамаджани през цялото лято поливали цветните алеи на Изгрева. Когато дошла есен, отишли да се прегледат на лекар, който установил, че настъпило голямо подобрение. Георги Събев Сестра Маркова беше много болна, но като дойде и поживя малко на Изгрева, поокопити се и Учителят й каза: "Сестра, ще вземеш една стомничка много малка - 2 кила, и всеки ден ще отиваш на изворчето, ще си напълниш стомничката и ще се върнеш". Тя го направи и оздравя. И след това работи, преведе много книги от беседите на френски. Елена Андреева Майката на брат Петър Пампоров хулила по адрес на Учителя, което обстоятелство огорчавало сина й. Но случило се тъй, че тя тежко заболяла и се наложило да викат лекар, един, двама и повече, но техните усилия не помогнали.
към текста >>

Майката на брат Петър Пампоров хулила по адрес на Учителя, което обстоятелство огорчавало сина й.
Георги Събев Сестра Маркова беше много болна, но като дойде и поживя малко на Изгрева, поокопити се и Учителят й каза: "Сестра, ще вземеш една стомничка много малка - 2 кила, и всеки ден ще отиваш на изворчето, ще си напълниш стомничката и ще се върнеш". Тя го направи и оздравя. И след това работи, преведе много книги от беседите на френски. Елена Андреева Майката на брат Петър Пампоров хулила по адрес на Учителя, което обстоятелство огорчавало сина й. Но случило се тъй, че тя тежко заболяла и се наложило да викат лекар, един, двама и повече, но техните усилия не помогнали. Тогава брат Петър отива в София, попитал Учителя за лекарство и Той му казал как да я лекува. Братът се върнал при майка си в Смолян, като й казал: "Майко, ходих в София при най-големия специалист, професор, който ми каза, че трябва да пиеш гореща вода и да се излагаш на слънце. Само тъй ще оздравееш". Тя повярвала и прилагала метода, даден от Учителя и оздравяла.
към текста >>

Тогава брат Петър отива в София, попитал Учителя за лекарство и Той му казал как да я лекува.
Тя го направи и оздравя. И след това работи, преведе много книги от беседите на френски. Елена Андреева Майката на брат Петър Пампоров хулила по адрес на Учителя, което обстоятелство огорчавало сина й. Но случило се тъй, че тя тежко заболяла и се наложило да викат лекар, един, двама и повече, но техните усилия не помогнали. Тогава брат Петър отива в София, попитал Учителя за лекарство и Той му казал как да я лекува. Братът се върнал при майка си в Смолян, като й казал: "Майко, ходих в София при най-големия специалист, професор, който ми каза, че трябва да пиеш гореща вода и да се излагаш на слънце. Само тъй ще оздравееш". Тя повярвала и прилагала метода, даден от Учителя и оздравяла. Чак тогава той й казал кой е този най-голям професор. Защото най-го- лям професор и най-голям специалист е Учителя.
към текста >>

Тя повярвала и прилагала метода, даден от Учителя и оздравяла.
Майката на брат Петър Пампоров хулила по адрес на Учителя, което обстоятелство огорчавало сина й. Но случило се тъй, че тя тежко заболяла и се наложило да викат лекар, един, двама и повече, но техните усилия не помогнали. Тогава брат Петър отива в София, попитал Учителя за лекарство и Той му казал как да я лекува. Братът се върнал при майка си в Смолян, като й казал: "Майко, ходих в София при най-големия специалист, професор, който ми каза, че трябва да пиеш гореща вода и да се излагаш на слънце. Само тъй ще оздравееш". Тя повярвала и прилагала метода, даден от Учителя и оздравяла. Чак тогава той й казал кой е този най-голям професор. Защото най-го- лям професор и най-голям специалист е Учителя. Оттогава тя се обърнала с доверие и любов към Учителя и Му благодарила за излекуването. Разказано ми е през 1952 година от брат Пампоров. Значи трябва да мине чрез прилагането и чак тогава прилагането й отваря път към Словото и Учителя.
към текста >>

Защото най-го- лям професор и най-голям специалист е Учителя.
Тогава брат Петър отива в София, попитал Учителя за лекарство и Той му казал как да я лекува. Братът се върнал при майка си в Смолян, като й казал: "Майко, ходих в София при най-големия специалист, професор, който ми каза, че трябва да пиеш гореща вода и да се излагаш на слънце. Само тъй ще оздравееш". Тя повярвала и прилагала метода, даден от Учителя и оздравяла. Чак тогава той й казал кой е този най-голям професор. Защото най-го- лям професор и най-голям специалист е Учителя. Оттогава тя се обърнала с доверие и любов към Учителя и Му благодарила за излекуването. Разказано ми е през 1952 година от брат Пампоров. Значи трябва да мине чрез прилагането и чак тогава прилагането й отваря път към Словото и Учителя. Георги Събев Мама беше доста болна и аз писах да дойде при, мен на Рила малко на почивка.
към текста >>

Оттогава тя се обърнала с доверие и любов към Учителя и Му благодарила за излекуването.
Братът се върнал при майка си в Смолян, като й казал: "Майко, ходих в София при най-големия специалист, професор, който ми каза, че трябва да пиеш гореща вода и да се излагаш на слънце. Само тъй ще оздравееш". Тя повярвала и прилагала метода, даден от Учителя и оздравяла. Чак тогава той й казал кой е този най-голям професор. Защото най-го- лям професор и най-голям специалист е Учителя. Оттогава тя се обърнала с доверие и любов към Учителя и Му благодарила за излекуването. Разказано ми е през 1952 година от брат Пампоров. Значи трябва да мине чрез прилагането и чак тогава прилагането й отваря път към Словото и Учителя. Георги Събев Мама беше доста болна и аз писах да дойде при, мен на Рила малко на почивка. Тя пристигна, но хубавият въздух и рилското слънце не помогнаха да се съвземе.
към текста >>

Значи трябва да мине чрез прилагането и чак тогава прилагането й отваря път към Словото и Учителя.
Тя повярвала и прилагала метода, даден от Учителя и оздравяла. Чак тогава той й казал кой е този най-голям професор. Защото най-го- лям професор и най-голям специалист е Учителя. Оттогава тя се обърнала с доверие и любов към Учителя и Му благодарила за излекуването. Разказано ми е през 1952 година от брат Пампоров. Значи трябва да мине чрез прилагането и чак тогава прилагането й отваря път към Словото и Учителя. Георги Събев Мама беше доста болна и аз писах да дойде при, мен на Рила малко на почивка. Тя пристигна, но хубавият въздух и рилското слънце не помогнаха да се съвземе. Страдаше от болки в коремната област. Съпругата на главния надзирател - Пеша Хр.
към текста >>

Решихме мама незабавно да отиде в София при Учителя.
Минавайки през Дупница, Пеша решила да заведе мама на преглед при неин братовчед - лекар-гинеколог. Лекарят установил рак в матката. Отиват в Кюстендил. Същото констатирал и лекарят при Кюстендилските бани и забранил на мама да се къпе. Върнаха се още на следния ден. Решихме мама незабавно да отиде в София при Учителя. Тя отпътува, но преди да отиде при Него отишла с Таня (сестра ми) при най-прочутия лекар - професор-гинеколог. Той потвърдил диагнозата на първите двама лекари. Казал, че ако до два месеца не се оперира, ще си замине. Сега вече, уверени, че мама е болна от рак, мама и Таня отиват при Учителя и му разказват всичко подробно. Учителят попитал мама: "Ти как мислиш да се лекуваш?
към текста >>

Сега вече, уверени, че мама е болна от рак, мама и Таня отиват при Учителя и му разказват всичко подробно.
Върнаха се още на следния ден. Решихме мама незабавно да отиде в София при Учителя. Тя отпътува, но преди да отиде при Него отишла с Таня (сестра ми) при най-прочутия лекар - професор-гинеколог. Той потвърдил диагнозата на първите двама лекари. Казал, че ако до два месеца не се оперира, ще си замине. Сега вече, уверени, че мама е болна от рак, мама и Таня отиват при Учителя и му разказват всичко подробно. Учителят попитал мама: "Ти как мислиш да се лекуваш? " - "Учителю, аз ще изпълня онова, което Ти ми определиш"- отговорила мама. Тогава Учителят затворил очи и след една минута казал: "Рекох, ще мине без операция. Пий слънчева вода и яж по малко суров лук (кромид)". Учителят излекува майка ми в 1931 година.
към текста >>

Учителят попитал мама: "Ти как мислиш да се лекуваш?
Решихме мама незабавно да отиде в София при Учителя. Тя отпътува, но преди да отиде при Него отишла с Таня (сестра ми) при най-прочутия лекар - професор-гинеколог. Той потвърдил диагнозата на първите двама лекари. Казал, че ако до два месеца не се оперира, ще си замине. Сега вече, уверени, че мама е болна от рак, мама и Таня отиват при Учителя и му разказват всичко подробно. Учителят попитал мама: "Ти как мислиш да се лекуваш? " - "Учителю, аз ще изпълня онова, което Ти ми определиш"- отговорила мама. Тогава Учителят затворил очи и след една минута казал: "Рекох, ще мине без операция. Пий слънчева вода и яж по малко суров лук (кромид)". Учителят излекува майка ми в 1931 година. След това тя живя още 37 години и почина на 24 юни 1968 година.
към текста >>

" - "Учителю, аз ще изпълня онова, което Ти ми определиш"- отговорила мама.
Тя отпътува, но преди да отиде при Него отишла с Таня (сестра ми) при най-прочутия лекар - професор-гинеколог. Той потвърдил диагнозата на първите двама лекари. Казал, че ако до два месеца не се оперира, ще си замине. Сега вече, уверени, че мама е болна от рак, мама и Таня отиват при Учителя и му разказват всичко подробно. Учителят попитал мама: "Ти как мислиш да се лекуваш? " - "Учителю, аз ще изпълня онова, което Ти ми определиш"- отговорила мама. Тогава Учителят затворил очи и след една минута казал: "Рекох, ще мине без операция. Пий слънчева вода и яж по малко суров лук (кромид)". Учителят излекува майка ми в 1931 година. След това тя живя още 37 години и почина на 24 юни 1968 година. Мария Райчева
към текста >>

Тогава Учителят затворил очи и след една минута казал: "Рекох, ще мине без операция.
Той потвърдил диагнозата на първите двама лекари. Казал, че ако до два месеца не се оперира, ще си замине. Сега вече, уверени, че мама е болна от рак, мама и Таня отиват при Учителя и му разказват всичко подробно. Учителят попитал мама: "Ти как мислиш да се лекуваш? " - "Учителю, аз ще изпълня онова, което Ти ми определиш"- отговорила мама. Тогава Учителят затворил очи и след една минута казал: "Рекох, ще мине без операция. Пий слънчева вода и яж по малко суров лук (кромид)". Учителят излекува майка ми в 1931 година. След това тя живя още 37 години и почина на 24 юни 1968 година. Мария Райчева Една ваканция пристигна от Стара Загора на Изгрева наша сестра, моя добра позната - Денка Стоянова Жекова, много болна от доста напреднал тумор някъде из коремната област.
към текста >>

Учителят излекува майка ми в 1931 година.
Сега вече, уверени, че мама е болна от рак, мама и Таня отиват при Учителя и му разказват всичко подробно. Учителят попитал мама: "Ти как мислиш да се лекуваш? " - "Учителю, аз ще изпълня онова, което Ти ми определиш"- отговорила мама. Тогава Учителят затворил очи и след една минута казал: "Рекох, ще мине без операция. Пий слънчева вода и яж по малко суров лук (кромид)". Учителят излекува майка ми в 1931 година. След това тя живя още 37 години и почина на 24 юни 1968 година. Мария Райчева Една ваканция пристигна от Стара Загора на Изгрева наша сестра, моя добра позната - Денка Стоянова Жекова, много болна от доста напреднал тумор някъде из коремната област. Построиха и палатка до гостните стаи и ние се виждахме много често. Тя ходеше всеки ден на чешмичката при Дианабад с две малки стомнички за вода, слагаше си вода на слънце в открит съд и се обливаше към обяд с нея.
към текста >>

Аз знаех, че това лечение й е назначено от Учителя, но подробностите не знаех.
Една ваканция пристигна от Стара Загора на Изгрева наша сестра, моя добра позната - Денка Стоянова Жекова, много болна от доста напреднал тумор някъде из коремната област. Построиха и палатка до гостните стаи и ние се виждахме много често. Тя ходеше всеки ден на чешмичката при Дианабад с две малки стомнички за вода, слагаше си вода на слънце в открит съд и се обливаше към обяд с нея. След един месец тя беше вече здрава. Живя доста години след това. Аз знаех, че това лечение й е назначено от Учителя, но подробностите не знаех. Един ден, когато беше вече оздравяла, тя ми разказа следното: "Заболях от тумор. Лекувах се при лекари, при баби, кой какво ми кажеше, но тумора си растеше и аз от ден на ден ставам зле. Казаха ми лекарите, че трябва да се оперирам, но аз съм страхлива и реших да дойда при Учителя да Го питам. Той каза: "Идете при някой професор да видите какво ще ви каже". Отивам и той каза - операция непременно и незабавно.
към текста >>

Казаха ми лекарите, че трябва да се оперирам, но аз съм страхлива и реших да дойда при Учителя да Го питам.
След един месец тя беше вече здрава. Живя доста години след това. Аз знаех, че това лечение й е назначено от Учителя, но подробностите не знаех. Един ден, когато беше вече оздравяла, тя ми разказа следното: "Заболях от тумор. Лекувах се при лекари, при баби, кой какво ми кажеше, но тумора си растеше и аз от ден на ден ставам зле. Казаха ми лекарите, че трябва да се оперирам, но аз съм страхлива и реших да дойда при Учителя да Го питам. Той каза: "Идете при някой професор да видите какво ще ви каже". Отивам и той каза - операция непременно и незабавно. Аз се върнах при Учителя и Му разказах какво ми е казал професорът. "Но аз съм много страхлива, не мога да се реша. Учителю, ако можете, моля Ви се, помогнете ми Вие без операция".
към текста >>

Аз се върнах при Учителя и Му разказах какво ми е казал професорът.
Един ден, когато беше вече оздравяла, тя ми разказа следното: "Заболях от тумор. Лекувах се при лекари, при баби, кой какво ми кажеше, но тумора си растеше и аз от ден на ден ставам зле. Казаха ми лекарите, че трябва да се оперирам, но аз съм страхлива и реших да дойда при Учителя да Го питам. Той каза: "Идете при някой професор да видите какво ще ви каже". Отивам и той каза - операция непременно и незабавно. Аз се върнах при Учителя и Му разказах какво ми е казал професорът. "Но аз съм много страхлива, не мога да се реша. Учителю, ако можете, моля Ви се, помогнете ми Вие без операция". Учителят се позамисли и каза: "Ако имаш вяра, можеш". И нареди ми това лечение, което ти виждаше. Всеки ден аз се обливах със стоплената вода на слънцето.
към текста >>

Учителю, ако можете, моля Ви се, помогнете ми Вие без операция".
Казаха ми лекарите, че трябва да се оперирам, но аз съм страхлива и реших да дойда при Учителя да Го питам. Той каза: "Идете при някой професор да видите какво ще ви каже". Отивам и той каза - операция непременно и незабавно. Аз се върнах при Учителя и Му разказах какво ми е казал професорът. "Но аз съм много страхлива, не мога да се реша. Учителю, ако можете, моля Ви се, помогнете ми Вие без операция". Учителят се позамисли и каза: "Ако имаш вяра, можеш". И нареди ми това лечение, което ти виждаше. Всеки ден аз се обливах със стоплената вода на слънцето. Но не се избърсвах абсолютно, а леко само попивах с един чаршаф водата. Така ми беше казал Той и слава Богу и на Учителя, тумора полека-лека изчезна и вече съм здрава".
към текста >>

Учителят се позамисли и каза: "Ако имаш вяра, можеш".
Той каза: "Идете при някой професор да видите какво ще ви каже". Отивам и той каза - операция непременно и незабавно. Аз се върнах при Учителя и Му разказах какво ми е казал професорът. "Но аз съм много страхлива, не мога да се реша. Учителю, ако можете, моля Ви се, помогнете ми Вие без операция". Учителят се позамисли и каза: "Ако имаш вяра, можеш". И нареди ми това лечение, което ти виждаше. Всеки ден аз се обливах със стоплената вода на слънцето. Но не се избърсвах абсолютно, а леко само попивах с един чаршаф водата. Така ми беше казал Той и слава Богу и на Учителя, тумора полека-лека изчезна и вече съм здрава". Благодарих й и много се зарадвах за това чудодейно излекуване.
към текста >>

Така ми беше казал Той и слава Богу и на Учителя, тумора полека-лека изчезна и вече съм здрава".
Учителю, ако можете, моля Ви се, помогнете ми Вие без операция". Учителят се позамисли и каза: "Ако имаш вяра, можеш". И нареди ми това лечение, което ти виждаше. Всеки ден аз се обливах със стоплената вода на слънцето. Но не се избърсвах абсолютно, а леко само попивах с един чаршаф водата. Така ми беше казал Той и слава Богу и на Учителя, тумора полека-лека изчезна и вече съм здрава". Благодарих й и много се зарадвах за това чудодейно излекуване. Наталия Накова Живеехме с брат ми на Изгрева. Къщата му беше точно под поляната, на която играехме Паневритмия. Беше 15 май.
към текста >>

- Учителят.
Къщата му беше точно под поляната, на която играехме Паневритмия. Беше 15 май. Валеше хубав, ситен дъжд. Аз излязох на поляната да потичам на дъжда. И кой мислите се зададе откъм източната страна на поляната? - Учителят. И Той излизаше да се разходи по дъжда. Аз бях на седмото небе. Обикаляхме поляната и след като хубаво ни намокри, Учителят каза: "Рекох, майският дъжд е благословение! " Щастлива отидох вкъщи. Тази майска дъждовна разходка ще остане спомен за цял живот.
към текста >>

Обикаляхме поляната и след като хубаво ни намокри, Учителят каза: "Рекох, майският дъжд е благословение!
Аз излязох на поляната да потичам на дъжда. И кой мислите се зададе откъм източната страна на поляната? - Учителят. И Той излизаше да се разходи по дъжда. Аз бях на седмото небе. Обикаляхме поляната и след като хубаво ни намокри, Учителят каза: "Рекох, майският дъжд е благословение! " Щастлива отидох вкъщи. Тази майска дъждовна разходка ще остане спомен за цял живот. Надежда Георгиева По време на една екскурзия до Бивака на Витоша денят бил много горещ и сух. След беседата Учителят се обърнал към всички и казал: "Никой да не бърза да си отива до 4 часа." Един брат се запътил да си ходи, но Учителят накарал другите да го спрат и да го върнат.
към текста >>

След беседата Учителят се обърнал към всички и казал: "Никой да не бърза да си отива до 4 часа." Един брат се запътил да си ходи, но Учителят накарал другите да го спрат и да го върнат.
Обикаляхме поляната и след като хубаво ни намокри, Учителят каза: "Рекох, майският дъжд е благословение! " Щастлива отидох вкъщи. Тази майска дъждовна разходка ще остане спомен за цял живот. Надежда Георгиева По време на една екскурзия до Бивака на Витоша денят бил много горещ и сух. След беседата Учителят се обърнал към всички и казал: "Никой да не бърза да си отива до 4 часа." Един брат се запътил да си ходи, но Учителят накарал другите да го спрат и да го върнат. Към три и половина всички се приготвили за път. Направили обща молитва и поели. Като стигнали голямата поляна под бивака, спрели по нареждане на Учителя. Отново направили обща молитва. Дотогава по небето само тук-таме се мяркали облачета, но изневиделица те се сгъстили и почнали да падат едри капки дъжд.
към текста >>

Като стигнали голямата поляна под бивака, спрели по нареждане на Учителя.
Надежда Георгиева По време на една екскурзия до Бивака на Витоша денят бил много горещ и сух. След беседата Учителят се обърнал към всички и казал: "Никой да не бърза да си отива до 4 часа." Един брат се запътил да си ходи, но Учителят накарал другите да го спрат и да го върнат. Към три и половина всички се приготвили за път. Направили обща молитва и поели. Като стигнали голямата поляна под бивака, спрели по нареждане на Учителя. Отново направили обща молитва. Дотогава по небето само тук-таме се мяркали облачета, но изневиделица те се сгъстили и почнали да падат едри капки дъжд. Към края на молитвата дъждът започнал да се усилва и продължил да вали така, докато стигнали до Изгрева. Преди да се разделят, Учителят пояснил: "Една такава дъждовна баня през лятото, струва колкото 100 обикновени бани." Учителят е видял, че ще има дъжд и ги е предупредил да останат, за да използват енергията на дъждовната баня. Влад Пашов
към текста >>

Преди да се разделят, Учителят пояснил: "Една такава дъждовна баня през лятото, струва колкото 100 обикновени бани." Учителят е видял, че ще има дъжд и ги е предупредил да останат, за да използват енергията на дъждовната баня.
Направили обща молитва и поели. Като стигнали голямата поляна под бивака, спрели по нареждане на Учителя. Отново направили обща молитва. Дотогава по небето само тук-таме се мяркали облачета, но изневиделица те се сгъстили и почнали да падат едри капки дъжд. Към края на молитвата дъждът започнал да се усилва и продължил да вали така, докато стигнали до Изгрева. Преди да се разделят, Учителят пояснил: "Една такава дъждовна баня през лятото, струва колкото 100 обикновени бани." Учителят е видял, че ще има дъжд и ги е предупредил да останат, за да използват енергията на дъждовната баня. Влад Пашов Някой иска да знае къде има вода, затова ще ви кажа да вземете сериста вълна, да изкопаете малко и да я заровите в тази дупка, като отгоре я покриете с една паница. Има ли наблизо вода, вълната ще попие влага и ще омекне, няма ли влага, суха ли е, търсете на друго място вода. Учителят Записки от беседите на Учителя
към текста >>

Учителят
Към края на молитвата дъждът започнал да се усилва и продължил да вали така, докато стигнали до Изгрева. Преди да се разделят, Учителят пояснил: "Една такава дъждовна баня през лятото, струва колкото 100 обикновени бани." Учителят е видял, че ще има дъжд и ги е предупредил да останат, за да използват енергията на дъждовната баня. Влад Пашов Някой иска да знае къде има вода, затова ще ви кажа да вземете сериста вълна, да изкопаете малко и да я заровите в тази дупка, като отгоре я покриете с една паница. Има ли наблизо вода, вълната ще попие влага и ще омекне, няма ли влага, суха ли е, търсете на друго място вода. Учителят Записки от беседите на Учителя Водата е едно от мощните средства за лекуване. Аз препоръчвам водата да се употребява по една чаена лъжичка на минута. Ако те боли стомах, употребявай в продължение на три-четири часа по една лъжичка вода на минута. Като участва и мисълта, ще има и резултати.
към текста >>

Записки от беседите на Учителя
Преди да се разделят, Учителят пояснил: "Една такава дъждовна баня през лятото, струва колкото 100 обикновени бани." Учителят е видял, че ще има дъжд и ги е предупредил да останат, за да използват енергията на дъждовната баня. Влад Пашов Някой иска да знае къде има вода, затова ще ви кажа да вземете сериста вълна, да изкопаете малко и да я заровите в тази дупка, като отгоре я покриете с една паница. Има ли наблизо вода, вълната ще попие влага и ще омекне, няма ли влага, суха ли е, търсете на друго място вода. Учителят Записки от беседите на Учителя Водата е едно от мощните средства за лекуване. Аз препоръчвам водата да се употребява по една чаена лъжичка на минута. Ако те боли стомах, употребявай в продължение на три-четири часа по една лъжичка вода на минута. Като участва и мисълта, ще има и резултати. За опита ще вземеш чиста, планинска вода.
към текста >>

Такава дъждовна баня се равнява на сто обикновени бани.
Вторият начин за лекуване с вода е чрез абсолютно отказване от вода за няколко дни. През това време болният или простуденият ще пости пет - шест дни без да приема абсолютно никаква храна и вода. Тогава порите на тялото силно се отварят и възприемат водата, която се намира в пространството, във въздуха. При температура и неразположение, ще пиете гореща вода, докато се изпотите няколко пъти, като на всяко изпотяване се преобличате. Трябва да знаете, че дъждът в планината през месец юли е голямо благословение. Такава дъждовна баня се равнява на сто обикновени бани. Допуснете, че имате болест, която никой лекар не може да излекува. Напълнете една чаша с най-хубавата планинска вода, намерете един добър човек, може да бъде и от света. Нека да потопи пръстите си три пъти във водата. Изпийте тази вода, ще се излекувате. За да не изпадате в мрачни състояния, трябва да подобрите дихателната си система и черния дроб.
към текста >>

- "Но как - казва - Учителю, аз, старата жена, как ще нося вода!
Водата е добър проводник на магнетизма, ще мине в организма ти и ти ще се освободиш, ще се образува едно поле на деятелност. Ще опиташ два- три месеца като носиш. Тук имаше една сестра (сестра Маркова), тя беше дошла от запад някъде, с висока култура. Не може да се движи. Казвам: Ще носиш и ти вода. - "Но как - казва - Учителю, аз, старата жена, как ще нося вода! " - Ще носиш вода, ако искаш да се подмладиш. Най-първо с една стомна, после с две стомни ще носиш. Вижда се смешно на хората, но то е закон. Трябва да вярвате в ония Божествени закони, които съществуват, и да не ви е срам от никаква работа, която носи здраве. Всяко нещо, което носи здраве на човека, всяко нещо, което придава на неговата сила; което освежава в малка степен неговия ум и сърце, те са Божествени работи - няма какво да ни е срам.
към текста >>

89. ПЛАНИНИ. ЕКСКУРЗИИ ДО МУСАЛА. СЛУЧКИ НА ПЛАНИНАТА

Екскурзиите до Витоша Учителят започва да ги прави с приятелите още през 1919 г.
ПЛАНИНИ Спомени на ученици Нашият братски живот беше свързан с живота на природата. Екскурзиите до Витоша Учителят започва да ги прави с приятелите още през 1919 г. Най-напред се отиваше до поляната до Драгалевския манастир, ниско преди да започнат височините. Минавахме през село Драгалевци пеша. След това слизахме до Драгалевския манастир, до отсрещната страна до реката. Там имаше поляни, на които се разполагахме - накладем огньове, възварим чайниците и прекарвахме целия ден. Това продължи две години.
към текста >>

След това Учителят предприе едно изкачване оттам по стръмния праг, който води по поляните над манстира - хубави поляни, обширни, с извори по тях, което беше много благоприятно за нас.
Най-напред се отиваше до поляната до Драгалевския манастир, ниско преди да започнат височините. Минавахме през село Драгалевци пеша. След това слизахме до Драгалевския манастир, до отсрещната страна до реката. Там имаше поляни, на които се разполагахме - накладем огньове, възварим чайниците и прекарвахме целия ден. Това продължи две години. След това Учителят предприе едно изкачване оттам по стръмния праг, който води по поляните над манстира - хубави поляни, обширни, с извори по тях, което беше много благоприятно за нас. Наоколо имаше клекове и много сухи дърва. Така имахме дърва за огрев и за чайниците, което беше най-важното. Тези поляни са слънчеви, открити, има тераси, равно е. Оттам се вижда Балкана, Рила, равното Софийско поле. Там прекарвахме един ден в седмицата в продължение на две години.
към текста >>

Учителят беше завел ред - един път в неделята се отива в планината.
Наоколо имаше клекове и много сухи дърва. Така имахме дърва за огрев и за чайниците, което беше най-важното. Тези поляни са слънчеви, открити, има тераси, равно е. Оттам се вижда Балкана, Рила, равното Софийско поле. Там прекарвахме един ден в седмицата в продължение на две години. Учителят беше завел ред - един път в неделята се отива в планината. Обикновено ние тръгвахме от София пешком, тогава нямаше превоз, минавахме през село Драгалевци, по водениците нагоре, по реката до нашия втори бивак. Този стръмен баир, от първия бивак догоре, до поляните, приятелите го нарекоха "Бери душа". Много стръмен и уморителен път. Въпреки това, ние излизахме по него. Учителят постъпи много тактично.
към текста >>

Обикновено ние тръгвахме от София пешком, тогава нямаше превоз, минавахме през село Драгалевци, по водениците нагоре, по реката до нашия втори бивак.
Така имахме дърва за огрев и за чайниците, което беше най-важното. Тези поляни са слънчеви, открити, има тераси, равно е. Оттам се вижда Балкана, Рила, равното Софийско поле. Там прекарвахме един ден в седмицата в продължение на две години. Учителят беше завел ред - един път в неделята се отива в планината. Обикновено ние тръгвахме от София пешком, тогава нямаше превоз, минавахме през село Драгалевци, по водениците нагоре, по реката до нашия втори бивак. Този стръмен баир, от първия бивак догоре, до поляните, приятелите го нарекоха "Бери душа". Много стръмен и уморителен път. Въпреки това, ние излизахме по него. Учителят постъпи много тактично. Първо ни заведе до ниското, до равното, а когато свикнахме, започна да ни извежда по баира "Бери душа" до горните поляни.
към текста >>

Учителят постъпи много тактично.
Учителят беше завел ред - един път в неделята се отива в планината. Обикновено ние тръгвахме от София пешком, тогава нямаше превоз, минавахме през село Драгалевци, по водениците нагоре, по реката до нашия втори бивак. Този стръмен баир, от първия бивак догоре, до поляните, приятелите го нарекоха "Бери душа". Много стръмен и уморителен път. Въпреки това, ние излизахме по него. Учителят постъпи много тактично. Първо ни заведе до ниското, до равното, а когато свикнахме, започна да ни извежда по баира "Бери душа" до горните поляни. И така в продължение на две години - и зиме, и лете. Разполагахме се на поляните. Тук имаше няколко извора, на които ние направихме каптажи. Туризмът тогава не беше популярен.
към текста >>

Понякога в първите години на Школата Учителят ходеше сам на Витоша.
Гледаха на нас като на хора, които не са наред. На този лагер сме прекарали много хубави дни. По онова време туризмът не беше навлязъл у нас със своите специални екипировки и ходехме в планината с онова облекло и обувки, които се носеха в града. Затова само буйният огън беше нашият закрилник и защитник срещу хладината, която цареше там и бързо се засилваше с настъпване на мрака. Вечер буйният огън под звездното небе внасяше своя принос към богатите преживелици. Понякога в първите години на Школата Учителят ходеше сам на Витоша. Тогава Той беше и по-млад, към 58 човешки години. Искаше да бъде Сам и се качваше по високите склонове. Тук Той идваше по своя работа, за която ние само можем да гадаем. Той споменаваше в своите беседи, че Учителят работи с целия разумен свят на Небето и на Земята. Идваше тук обикновено преди да ни доведе, запознаваше се с местата, после ни довеждаше на групи и накрая излизаше цялото Братство.
към текста >>

Той споменаваше в своите беседи, че Учителят работи с целия разумен свят на Небето и на Земята.
Вечер буйният огън под звездното небе внасяше своя принос към богатите преживелици. Понякога в първите години на Школата Учителят ходеше сам на Витоша. Тогава Той беше и по-млад, към 58 човешки години. Искаше да бъде Сам и се качваше по високите склонове. Тук Той идваше по своя работа, за която ние само можем да гадаем. Той споменаваше в своите беседи, че Учителят работи с целия разумен свят на Небето и на Земята. Идваше тук обикновено преди да ни доведе, запознаваше се с местата, после ни довеждаше на групи и накрая излизаше цялото Братство. Такъв бе методът на Учителя - постепенно, бавно, започва с малките величини, защото Бог и Учителят така работят. Следващият етап бе намиране на бивак на Витоша. Учителят го нарече "Ел-Шадай". Това стана през един мъглив зимен ден.
към текста >>

Идваше тук обикновено преди да ни доведе, запознаваше се с местата, после ни довеждаше на групи и накрая излизаше цялото Братство.
Понякога в първите години на Школата Учителят ходеше сам на Витоша. Тогава Той беше и по-млад, към 58 човешки години. Искаше да бъде Сам и се качваше по високите склонове. Тук Той идваше по своя работа, за която ние само можем да гадаем. Той споменаваше в своите беседи, че Учителят работи с целия разумен свят на Небето и на Земята. Идваше тук обикновено преди да ни доведе, запознаваше се с местата, после ни довеждаше на групи и накрая излизаше цялото Братство. Такъв бе методът на Учителя - постепенно, бавно, започва с малките величини, защото Бог и Учителят така работят. Следващият етап бе намиране на бивак на Витоша. Учителят го нарече "Ел-Шадай". Това стана през един мъглив зимен ден. Голямата група се спря при Драгалевския манастир.
към текста >>

Такъв бе методът на Учителя - постепенно, бавно, започва с малките величини, защото Бог и Учителят така работят.
Тогава Той беше и по-млад, към 58 човешки години. Искаше да бъде Сам и се качваше по високите склонове. Тук Той идваше по своя работа, за която ние само можем да гадаем. Той споменаваше в своите беседи, че Учителят работи с целия разумен свят на Небето и на Земята. Идваше тук обикновено преди да ни доведе, запознаваше се с местата, после ни довеждаше на групи и накрая излизаше цялото Братство. Такъв бе методът на Учителя - постепенно, бавно, започва с малките величини, защото Бог и Учителят така работят. Следващият етап бе намиране на бивак на Витоша. Учителят го нарече "Ел-Шадай". Това стана през един мъглив зимен ден. Голямата група се спря при Драгалевския манастир. Бяхме смутени и объркани.
към текста >>

Учителят го нарече "Ел-Шадай".
Тук Той идваше по своя работа, за която ние само можем да гадаем. Той споменаваше в своите беседи, че Учителят работи с целия разумен свят на Небето и на Земята. Идваше тук обикновено преди да ни доведе, запознаваше се с местата, после ни довеждаше на групи и накрая излизаше цялото Братство. Такъв бе методът на Учителя - постепенно, бавно, започва с малките величини, защото Бог и Учителят така работят. Следващият етап бе намиране на бивак на Витоша. Учителят го нарече "Ел-Шадай". Това стана през един мъглив зимен ден. Голямата група се спря при Драгалевския манастир. Бяхме смутени и объркани. Учителят и няколко братя тръгнаха през снега, като газеха до коляно на юг от Драгалевския манастир, минаха хоризонтално, пресякоха една долина с рекичка, преминаха от другата страна на една горичка и така стигнаха до поляната на един скалист връх. "Ето едно хубаво място" - отсече Учителят.
към текста >>

Учителят и няколко братя тръгнаха през снега, като газеха до коляно на юг от Драгалевския манастир, минаха хоризонтално, пресякоха една долина с рекичка, преминаха от другата страна на една горичка и така стигнаха до поляната на един скалист връх.
Следващият етап бе намиране на бивак на Витоша. Учителят го нарече "Ел-Шадай". Това стана през един мъглив зимен ден. Голямата група се спря при Драгалевския манастир. Бяхме смутени и объркани. Учителят и няколко братя тръгнаха през снега, като газеха до коляно на юг от Драгалевския манастир, минаха хоризонтално, пресякоха една долина с рекичка, преминаха от другата страна на една горичка и така стигнаха до поляната на един скалист връх. "Ето едно хубаво място" - отсече Учителят. След тези думи мъглата постепенно се разсея - задуха вятър и тя се вдигна - слънцето огря и ние видяхме, че се намираме на една поляна. Така се откри Бивакът на Витоша. По-късно тук уловихме ручей и аз направих чешма, която 45 години след заминаването на Учителя още работи. Сестра Мария Стоянова посади няколко борчета, които сега са високи дървета.
към текста >>

"Ето едно хубаво място" - отсече Учителят.
Учителят го нарече "Ел-Шадай". Това стана през един мъглив зимен ден. Голямата група се спря при Драгалевския манастир. Бяхме смутени и объркани. Учителят и няколко братя тръгнаха през снега, като газеха до коляно на юг от Драгалевския манастир, минаха хоризонтално, пресякоха една долина с рекичка, преминаха от другата страна на една горичка и така стигнаха до поляната на един скалист връх. "Ето едно хубаво място" - отсече Учителят. След тези думи мъглата постепенно се разсея - задуха вятър и тя се вдигна - слънцето огря и ние видяхме, че се намираме на една поляна. Така се откри Бивакът на Витоша. По-късно тук уловихме ручей и аз направих чешма, която 45 години след заминаването на Учителя още работи. Сестра Мария Стоянова посади няколко борчета, които сега са високи дървета. Учителят се облягаше до една скала.
към текста >>

По-късно тук уловихме ручей и аз направих чешма, която 45 години след заминаването на Учителя още работи.
Бяхме смутени и объркани. Учителят и няколко братя тръгнаха през снега, като газеха до коляно на юг от Драгалевския манастир, минаха хоризонтално, пресякоха една долина с рекичка, преминаха от другата страна на една горичка и така стигнаха до поляната на един скалист връх. "Ето едно хубаво място" - отсече Учителят. След тези думи мъглата постепенно се разсея - задуха вятър и тя се вдигна - слънцето огря и ние видяхме, че се намираме на една поляна. Така се откри Бивакът на Витоша. По-късно тук уловихме ручей и аз направих чешма, която 45 години след заминаването на Учителя още работи. Сестра Мария Стоянова посади няколко борчета, които сега са високи дървета. Учителят се облягаше до една скала. Тук беше много ветровито. Да се предпазим от вятъра решихме да направим ограда. Донесохме камъни, наредихме ги на височина един метър и направихме зид във вид на дъга, дълъг около четиридесет метра.
към текста >>

Учителят се облягаше до една скала.
"Ето едно хубаво място" - отсече Учителят. След тези думи мъглата постепенно се разсея - задуха вятър и тя се вдигна - слънцето огря и ние видяхме, че се намираме на една поляна. Така се откри Бивакът на Витоша. По-късно тук уловихме ручей и аз направих чешма, която 45 години след заминаването на Учителя още работи. Сестра Мария Стоянова посади няколко борчета, които сега са високи дървета. Учителят се облягаше до една скала. Тук беше много ветровито. Да се предпазим от вятъра решихме да направим ограда. Донесохме камъни, наредихме ги на височина един метър и направихме зид във вид на дъга, дълъг около четиридесет метра. Тази ограда беше нашето спасение от вятъра. Бивакът на Витоша се нарича Ел-Шадай.
към текста >>

на събора в Търново Учителят каза, че ще ни заведе на Мусала по всяко време - при слънце, при дъжд, при вятър, при буря, при мъгла, при сняг.
Когато човек споменава думата "Ел", споменава името Божие, без да иска. ЕКСКУРЗИИ ДО МУСАЛА От 1922 г. всяко лято след Петровден правехме общи екскурзии до Мусала. В 1922г. на събора в Търново Учителят каза, че ще ни заведе на Мусала по всяко време - при слънце, при дъжд, при вятър, при буря, при мъгла, при сняг. Беше същата година, когато Братството летува в Горското училище на Боровец. Ние направихме първата обща екскурзия до Мусала. Лагерът ни бе при най-долното езеро под Мусала. Тогава ние нямахме никакъв екип, само с раници на гърба. Прекарвахме 4-5 дни край огньовете.
към текста >>

При същите условия беше и Учителят, но Той не лягаше до огъня, а по-настрана.
Беше същата година, когато Братството летува в Горското училище на Боровец. Ние направихме първата обща екскурзия до Мусала. Лагерът ни бе при най-долното езеро под Мусала. Тогава ние нямахме никакъв екип, само с раници на гърба. Прекарвахме 4-5 дни край огньовете. При същите условия беше и Учителят, но Той не лягаше до огъня, а по-настрана. Изкачвахме се горе и отсядахме на езерото под връх "Иречек". Там има две езера - едното е над, а другото под "Иречек". Има и поляна. Правехме си огньове и пиехме изобилно гореща вода. Тук спяхме на земята.
към текста >>

Учителят лежеше на дясната си страна.
Има и поляна. Правехме си огньове и пиехме изобилно гореща вода. Тук спяхме на земята. Тогава нямаше палатки, спални чували и хижа. Каквото си занесеш на гръб, с него ще прекараш. Учителят лежеше на дясната си страна. Бе завит само с пелерината. Спеше непробудно. Ставахме в три часа през нощта и тръгвахме към Мусала. Там посрещахме изгрева на Слънцето. Обикновено Учителят ни водеше, изкачвахме се на върха, правехме молитви и после слизахме на езерото "Окото", където прекарвахме целия ден.
към текста >>

Обикновено Учителят ни водеше, изкачвахме се на върха, правехме молитви и после слизахме на езерото "Окото", където прекарвахме целия ден.
Учителят лежеше на дясната си страна. Бе завит само с пелерината. Спеше непробудно. Ставахме в три часа през нощта и тръгвахме към Мусала. Там посрещахме изгрева на Слънцето. Обикновено Учителят ни водеше, изкачвахме се на върха, правехме молитви и после слизахме на езерото "Окото", където прекарвахме целия ден. Вечерта слизахме да спим на голата земя. Школата на Учителя е една сурова школа. Ученикът трябваше да бъде здрав физически, психически и духовно. Излизането на Мусала почва от 1922 г. Аз, като представител на по-младото поколение, имах великото щастие да бъда на тези екскурзии от 1928 г, когато отидохме за пръв път на 7-те Рилски езера.
към текста >>

Школата на Учителя е една сурова школа.
Спеше непробудно. Ставахме в три часа през нощта и тръгвахме към Мусала. Там посрещахме изгрева на Слънцето. Обикновено Учителят ни водеше, изкачвахме се на върха, правехме молитви и после слизахме на езерото "Окото", където прекарвахме целия ден. Вечерта слизахме да спим на голата земя. Школата на Учителя е една сурова школа. Ученикът трябваше да бъде здрав физически, психически и духовно. Излизането на Мусала почва от 1922 г. Аз, като представител на по-младото поколение, имах великото щастие да бъда на тези екскурзии от 1928 г, когато отидохме за пръв път на 7-те Рилски езера. Отначало за 7-те Рилски езера ние преминавахме през Дупница. Излизането се извършваше на два етапа.
към текста >>

Докладвахме на Учителя.
Излизането се извършваше на два етапа. Първия ден стигахме до Скакавица, където прекарвахме на открито, а втория ден пристигахме на езерата. Първите две-три години излизахме сутрин за изгрев слънце и на молитва вдясно от второто езеро по склоновете на едно възвишение, където можехме да дочакаме първия лъч на Слънцето. Впоследствие, след като изучихме околността, ние намерихме друг връх от лявата страна на второто езеро, към който можеше лесно да се отиде откъм билото. Този връх бе скалист, открит, добре огряван от слънцето. Докладвахме на Учителя. Заведохме го и Той го одобри. Нарекохме го "Молитвен връх". Това бе през 1931 г. Пътеката се виеше между скалите. Трудните места подкрепихме със зидове и пътеката за Молитвения връх направихме лесна и достъпна за изкачването на млади и стари.
към текста >>

Изпявахме песни и след това Учителят държеше кратка беседа.
Божественият лъч на всяка работа. Още в 4 часа, когато започват големите летни дни, ние ставахме, събуждани от песента "Събуди се, братко мили", изпята от сестрите. Пристъпвахме полека един след друг по тясната пътека и излизахме на Молитвения връх. Всеки сядаше на мястото, което си е избрал и прекарвахме в мълчание, съзерцание и размишление, гледахме зората, която менеше багрите си всяка минута, очаквайки първия лъч на Слънцето. Щом Слънцето изгрее, ние правехме нашата молитва общо. Изпявахме песни и след това Учителят държеше кратка беседа. Тук са държани едни от най-вдъхновените беседи на Учителя. Самата обстановка, изгревът на Слънцето, безкрайните далечини, голямото небе над нас, всичко това вдъхновява и създава условия да кажеш и да чуеш прекрасни неща. Беседите, държани тук, са отпечатани и достъпни за всички. Те ще останат епоха в живота на човечеството. На самия връх на една скала приготвихме удобно място за сядане на Учителя.
към текста >>

Тук са държани едни от най-вдъхновените беседи на Учителя.
Още в 4 часа, когато започват големите летни дни, ние ставахме, събуждани от песента "Събуди се, братко мили", изпята от сестрите. Пристъпвахме полека един след друг по тясната пътека и излизахме на Молитвения връх. Всеки сядаше на мястото, което си е избрал и прекарвахме в мълчание, съзерцание и размишление, гледахме зората, която менеше багрите си всяка минута, очаквайки първия лъч на Слънцето. Щом Слънцето изгрее, ние правехме нашата молитва общо. Изпявахме песни и след това Учителят държеше кратка беседа. Тук са държани едни от най-вдъхновените беседи на Учителя. Самата обстановка, изгревът на Слънцето, безкрайните далечини, голямото небе над нас, всичко това вдъхновява и създава условия да кажеш и да чуеш прекрасни неща. Беседите, държани тук, са отпечатани и достъпни за всички. Те ще останат епоха в живота на човечеството. На самия връх на една скала приготвихме удобно място за сядане на Учителя. От това място Той държеше беседите си, а наоколо по камъните бяха насядали братя и сестри.
към текста >>

На самия връх на една скала приготвихме удобно място за сядане на Учителя.
Изпявахме песни и след това Учителят държеше кратка беседа. Тук са държани едни от най-вдъхновените беседи на Учителя. Самата обстановка, изгревът на Слънцето, безкрайните далечини, голямото небе над нас, всичко това вдъхновява и създава условия да кажеш и да чуеш прекрасни неща. Беседите, държани тук, са отпечатани и достъпни за всички. Те ще останат епоха в живота на човечеството. На самия връх на една скала приготвихме удобно място за сядане на Учителя. От това място Той държеше беседите си, а наоколо по камъните бяха насядали братя и сестри. Понякога се събираха 100, 200 до 500 души. Много песни са изпяти на Молитвения връх и много молитви са отправени към Небето. Действително, изгревът тук бе чудесен. В далечината зад Стара планина се подаваше Слънцето с диамантен лъч, с диамантен блясък.
към текста >>

Учителят обичаше да идва тук, независимо от времето.
Много песни са изпяти на Молитвения връх и много молитви са отправени към Небето. Действително, изгревът тук бе чудесен. В далечината зад Стара планина се подаваше Слънцето с диамантен лъч, с диамантен блясък. Тук сме прекарали незабравими часове. На това място сме живели хубав братски живот, възвишен и свободен. Учителят обичаше да идва тук, независимо от времето. Понякога духаха ветрове, случваха се и мъгли, дъжд и сняг, но никакво време не ни спираше да излезем на Молитвения връх. В студено време Слънцето бързо ни стопляше. Със скалите тук се сближихме. Те станаха като наша домашна обстановка и тези твърди, недостъпни камъни ние ги обичахме като наше родно място. На скалите оставихме надписи, издялани от брат Борис Николов, каменоделец по професия.
към текста >>

Това са формули, които Учителят ни е дал.
Понякога духаха ветрове, случваха се и мъгли, дъжд и сняг, но никакво време не ни спираше да излезем на Молитвения връх. В студено време Слънцето бързо ни стопляше. Със скалите тук се сближихме. Те станаха като наша домашна обстановка и тези твърди, недостъпни камъни ние ги обичахме като наше родно място. На скалите оставихме надписи, издялани от брат Борис Николов, каменоделец по професия. Това са формули, които Учителят ни е дал. Един от тях гласи: "Люби Бога, обичай ближния си, търси съвършенството." За тази формула Учителят казва: "Народ, който пази тези свещени думи, има бъдеще". Аз не зная как ще ги опази този народ тези думи, но аз ги изсякох с длето и чук, за да ги има. Друга формула, която издялахме с длето, гласи: "Верен, истинен, чист и благ всякога бъди! " Тези скали ще напомнят на хората какъв трябва да бъде ученика в пътя си. На самия връх до едно малко клекче се намираше камъка, на който Учителят сядаше.
към текста >>

Един от тях гласи: "Люби Бога, обичай ближния си, търси съвършенството." За тази формула Учителят казва: "Народ, който пази тези свещени думи, има бъдеще".
В студено време Слънцето бързо ни стопляше. Със скалите тук се сближихме. Те станаха като наша домашна обстановка и тези твърди, недостъпни камъни ние ги обичахме като наше родно място. На скалите оставихме надписи, издялани от брат Борис Николов, каменоделец по професия. Това са формули, които Учителят ни е дал. Един от тях гласи: "Люби Бога, обичай ближния си, търси съвършенството." За тази формула Учителят казва: "Народ, който пази тези свещени думи, има бъдеще". Аз не зная как ще ги опази този народ тези думи, но аз ги изсякох с длето и чук, за да ги има. Друга формула, която издялахме с длето, гласи: "Верен, истинен, чист и благ всякога бъди! " Тези скали ще напомнят на хората какъв трябва да бъде ученика в пътя си. На самия връх до едно малко клекче се намираше камъка, на който Учителят сядаше. Той е четвъртит като стол.
към текста >>

На самия връх до едно малко клекче се намираше камъка, на който Учителят сядаше.
Това са формули, които Учителят ни е дал. Един от тях гласи: "Люби Бога, обичай ближния си, търси съвършенството." За тази формула Учителят казва: "Народ, който пази тези свещени думи, има бъдеще". Аз не зная как ще ги опази този народ тези думи, но аз ги изсякох с длето и чук, за да ги има. Друга формула, която издялахме с длето, гласи: "Верен, истинен, чист и благ всякога бъди! " Тези скали ще напомнят на хората какъв трябва да бъде ученика в пътя си. На самия връх до едно малко клекче се намираше камъка, на който Учителят сядаше. Той е четвъртит като стол. Наоколо ние сядахме и прекарвахме чудни часове на братски, идеен живот, на единство. Гледката оттук бе незаменима - долини наоколо, върхове, просторите вдъхновяват. Вижда се билото на Балкана, Мусала, а при ясно време и Белмекен. Наблюдава се цяла верига от върхове и била.
към текста >>

Това труднодостъпно езеро, "Езерото на съзерцанието", е едно тайнствено, свещено място в Рила, поради своята чистота, самотност и необикновено мълчание.
В подножието на Молитвения връх лежат долините, които идват от Рупите и от Урдинските езера. Тук човек може да се нарадва на чиста и девствена природа! Като отместим поглед на юг срещу нас се намира "Върхът на Съзерцанието" и на стръмния му склон се е спряла една скала, под формата на Пен- таграм. Колко правилно е отсечена като Пентаграм с върха нагоре. Тя се е спряла току до брега на езерото. Това труднодостъпно езеро, "Езерото на съзерцанието", е едно тайнствено, свещено място в Рила, поради своята чистота, самотност и необикновено мълчание. Затова Учителят го нарече "Езерото на Съзерцанието". Но очертанията на Пентаграма се виждат само от Молитвения връх. Така се създаде подтика за нашето редовно летуване край езерото "Ел Бур", както по-късно Учителят нарече второто от седемте Рилски езера. Ел Бур означаваше "Езеро на Изпитанията". Първото езеро, което беше под нас, Той нарече "Махарзи" - "Голямата почивка".
към текста >>

Затова Учителят го нарече "Езерото на Съзерцанието".
Тук човек може да се нарадва на чиста и девствена природа! Като отместим поглед на юг срещу нас се намира "Върхът на Съзерцанието" и на стръмния му склон се е спряла една скала, под формата на Пен- таграм. Колко правилно е отсечена като Пентаграм с върха нагоре. Тя се е спряла току до брега на езерото. Това труднодостъпно езеро, "Езерото на съзерцанието", е едно тайнствено, свещено място в Рила, поради своята чистота, самотност и необикновено мълчание. Затова Учителят го нарече "Езерото на Съзерцанието". Но очертанията на Пентаграма се виждат само от Молитвения връх. Така се създаде подтика за нашето редовно летуване край езерото "Ел Бур", както по-късно Учителят нарече второто от седемте Рилски езера. Ел Бур означаваше "Езеро на Изпитанията". Първото езеро, което беше под нас, Той нарече "Махарзи" - "Голямата почивка". Езерото над нас - третото - Учителят нарече "Балдер Дару", което значи "Онзи, Който дава благодат".
към текста >>

Така се създаде подтика за нашето редовно летуване край езерото "Ел Бур", както по-късно Учителят нарече второто от седемте Рилски езера.
Колко правилно е отсечена като Пентаграм с върха нагоре. Тя се е спряла току до брега на езерото. Това труднодостъпно езеро, "Езерото на съзерцанието", е едно тайнствено, свещено място в Рила, поради своята чистота, самотност и необикновено мълчание. Затова Учителят го нарече "Езерото на Съзерцанието". Но очертанията на Пентаграма се виждат само от Молитвения връх. Така се създаде подтика за нашето редовно летуване край езерото "Ел Бур", както по-късно Учителят нарече второто от седемте Рилски езера. Ел Бур означаваше "Езеро на Изпитанията". Първото езеро, което беше под нас, Той нарече "Махарзи" - "Голямата почивка". Езерото над нас - третото - Учителят нарече "Балдер Дару", което значи "Онзи, Който дава благодат". Четвъртото си остана с името "Близнаци". На петото езеро, което поради своята прилика с бъбрек се нарича "Бъбрека", Учителят даде името "Махабур" - "Големият, Силният".
към текста >>

Езерото над нас - третото - Учителят нарече "Балдер Дару", което значи "Онзи, Който дава благодат".
Затова Учителят го нарече "Езерото на Съзерцанието". Но очертанията на Пентаграма се виждат само от Молитвения връх. Така се създаде подтика за нашето редовно летуване край езерото "Ел Бур", както по-късно Учителят нарече второто от седемте Рилски езера. Ел Бур означаваше "Езеро на Изпитанията". Първото езеро, което беше под нас, Той нарече "Махарзи" - "Голямата почивка". Езерото над нас - третото - Учителят нарече "Балдер Дару", което значи "Онзи, Който дава благодат". Четвъртото си остана с името "Близнаци". На петото езеро, което поради своята прилика с бъбрек се нарича "Бъбрека", Учителят даде името "Махабур" - "Големият, Силният". Шестото - "Сърцето". Седмото нарече "Шем - Хаа", което преведено означава "Главата на Мъдростта". Малкото, прекрасно, пълно с прелест езеро по източния склон на върха "Харамията", нарече "Езерото на чистотата".
към текста >>

На петото езеро, което поради своята прилика с бъбрек се нарича "Бъбрека", Учителят даде името "Махабур" - "Големият, Силният".
Така се създаде подтика за нашето редовно летуване край езерото "Ел Бур", както по-късно Учителят нарече второто от седемте Рилски езера. Ел Бур означаваше "Езеро на Изпитанията". Първото езеро, което беше под нас, Той нарече "Махарзи" - "Голямата почивка". Езерото над нас - третото - Учителят нарече "Балдер Дару", което значи "Онзи, Който дава благодат". Четвъртото си остана с името "Близнаци". На петото езеро, което поради своята прилика с бъбрек се нарича "Бъбрека", Учителят даде името "Махабур" - "Големият, Силният". Шестото - "Сърцето". Седмото нарече "Шем - Хаа", което преведено означава "Главата на Мъдростта". Малкото, прекрасно, пълно с прелест езеро по източния склон на върха "Харамията", нарече "Езерото на чистотата". "Върха Харамия ще го наречем с името "Харно ми е". Но този израз има две значения.
към текста >>

От лагера на второто езеро често през годините правехме екскурзии с Учителя към петото езеро, към връх Дамга и накрая преминавахме по целия склон и отивахме до Зеления рид.
"Върха Харамия ще го наречем с името "Харно ми е". Но този израз има две значения. Първото: "Добре ми е", а второто значение: "Добре мие". Втората чешма ще я наричаме Извор "Махабур". Маха значи голям, а "Бур" - си- лен."(5 езеро) От лагера на второто езеро често през годините правехме екскурзии с Учителя към петото езеро, към връх Дамга и накрая преминавахме по целия склон и отивахме до Зеления рид. От дясно се открояваха Урдините езера. Когато за пръв път се качихме на Зеления рид, който седи срещу Рупите и Мальовица, видяхме камъни, набити, които отдалеч приличаха на човешки силуети, застинали пред мълчаливата аудитория на природата. Учителят ги нарече "Салоните". А върхът между скалите Учителят нарече "Връх на размишлението." Обикновено на тези екскурзии попадахме на печурки. Учителят ядеше само тях.
към текста >>

Учителят ги нарече "Салоните".
Втората чешма ще я наричаме Извор "Махабур". Маха значи голям, а "Бур" - си- лен."(5 езеро) От лагера на второто езеро често през годините правехме екскурзии с Учителя към петото езеро, към връх Дамга и накрая преминавахме по целия склон и отивахме до Зеления рид. От дясно се открояваха Урдините езера. Когато за пръв път се качихме на Зеления рид, който седи срещу Рупите и Мальовица, видяхме камъни, набити, които отдалеч приличаха на човешки силуети, застинали пред мълчаливата аудитория на природата. Учителят ги нарече "Салоните". А върхът между скалите Учителят нарече "Връх на размишлението." Обикновено на тези екскурзии попадахме на печурки. Учителят ядеше само тях. Отначало ги печахме до зачервяване. Но после Учителят ни научи как да ги ядем. Сложим сол върху тях и ги поставим на жаравата и не чакаме много да се пекат.
към текста >>

А върхът между скалите Учителят нарече "Връх на размишлението." Обикновено на тези екскурзии попадахме на печурки.
Маха значи голям, а "Бур" - си- лен."(5 езеро) От лагера на второто езеро често през годините правехме екскурзии с Учителя към петото езеро, към връх Дамга и накрая преминавахме по целия склон и отивахме до Зеления рид. От дясно се открояваха Урдините езера. Когато за пръв път се качихме на Зеления рид, който седи срещу Рупите и Мальовица, видяхме камъни, набити, които отдалеч приличаха на човешки силуети, застинали пред мълчаливата аудитория на природата. Учителят ги нарече "Салоните". А върхът между скалите Учителят нарече "Връх на размишлението." Обикновено на тези екскурзии попадахме на печурки. Учителят ядеше само тях. Отначало ги печахме до зачервяване. Но после Учителят ни научи как да ги ядем. Сложим сол върху тях и ги поставим на жаравата и не чакаме много да се пекат. Същото правехме, когато ги пържехме в тиганите с масло.
към текста >>

Учителят ядеше само тях.
От лагера на второто езеро често през годините правехме екскурзии с Учителя към петото езеро, към връх Дамга и накрая преминавахме по целия склон и отивахме до Зеления рид. От дясно се открояваха Урдините езера. Когато за пръв път се качихме на Зеления рид, който седи срещу Рупите и Мальовица, видяхме камъни, набити, които отдалеч приличаха на човешки силуети, застинали пред мълчаливата аудитория на природата. Учителят ги нарече "Салоните". А върхът между скалите Учителят нарече "Връх на размишлението." Обикновено на тези екскурзии попадахме на печурки. Учителят ядеше само тях. Отначало ги печахме до зачервяване. Но после Учителят ни научи как да ги ядем. Сложим сол върху тях и ги поставим на жаравата и не чакаме много да се пекат. Същото правехме, когато ги пържехме в тиганите с масло. Така бяха по-вкусни.
към текста >>

Но после Учителят ни научи как да ги ядем.
Когато за пръв път се качихме на Зеления рид, който седи срещу Рупите и Мальовица, видяхме камъни, набити, които отдалеч приличаха на човешки силуети, застинали пред мълчаливата аудитория на природата. Учителят ги нарече "Салоните". А върхът между скалите Учителят нарече "Връх на размишлението." Обикновено на тези екскурзии попадахме на печурки. Учителят ядеше само тях. Отначало ги печахме до зачервяване. Но после Учителят ни научи как да ги ядем. Сложим сол върху тях и ги поставим на жаравата и не чакаме много да се пекат. Същото правехме, когато ги пържехме в тиганите с масло. Така бяха по-вкусни. Като спомен от общото летуване на Рила с Учителя ми е останало, че Той не обичаше еднообразието. Постоянно ни даваше различни задачи: да направим или да почистим пътеката, да почистваме изворчетата, да правим мостчета, чешмички, да носим вода от чешмичката, да не готвим с езерна вода, да носим сухи дърва отдалеч и да не сечем живи клекове, да построим кухня, да носим мраморни камъни, да украсяваме и да направим с тях охлюва на спиралата и чешмичката.
към текста >>

Като спомен от общото летуване на Рила с Учителя ми е останало, че Той не обичаше еднообразието.
Отначало ги печахме до зачервяване. Но после Учителят ни научи как да ги ядем. Сложим сол върху тях и ги поставим на жаравата и не чакаме много да се пекат. Същото правехме, когато ги пържехме в тиганите с масло. Така бяха по-вкусни. Като спомен от общото летуване на Рила с Учителя ми е останало, че Той не обичаше еднообразието. Постоянно ни даваше различни задачи: да направим или да почистим пътеката, да почистваме изворчетата, да правим мостчета, чешмички, да носим вода от чешмичката, да не готвим с езерна вода, да носим сухи дърва отдалеч и да не сечем живи клекове, да построим кухня, да носим мраморни камъни, да украсяваме и да направим с тях охлюва на спиралата и чешмичката. Всеки се впускаше в нещо, с което да е полезен за общия живот на планината. Ние открихме една пътека, която свързваше второто езеро "Елбур" по едно било горе, която се прехвърляше към "Езерото на Чистотата". То се намираше от източната страна на връх Харамия. В началото пътуването между клековете е приятно, но после пътеката става стръмна и се извива между скалите.
към текста >>

По нея излизахме към Езерото на Чистотата с Учителя, където играехме Паневритмия на голямата поляна под връх Харамията.
Но понеже ние сме майстори, знаем да правим стъпала, започнахме работа. С кирки копаехме прагове и слагахме каменни стъпала. На други места укрепвахме земята с колове и правехме естествени стъпала. Пътеката минава през интересни места, чудни кътчета с треви и цветя, в началото удобна за почивка и наслада на окото. Тази пътека стана любима. По нея излизахме към Езерото на Чистотата с Учителя, където играехме Паневритмия на голямата поляна под връх Харамията. Какви кътчета показваха и извеждаха тези стъпала, може да види само онзи, който внимателно и полека е излязъл по тях и е съзерцавал всяко цветенце, всеки камък, всеки клек, докато излезе горе на просторната поляна на самото било. Оттам вече по една пътека по тревите, човек излиза на голямата поляна. Оттук може да се съзерцава Езерото на Чистотата, неговата отворена и светла долина, огрявана от слънцето от сутрин до вечер. То е едно благословение за онзи, който пребивава там. Тук по пътеката често се срещаха змии, които се препичаха на слънце и то главно усойници, които бяха доста опасни.
към текста >>

Тогава Учителят за първи път излезе по тази пътека, Той се усмихна и насърчително каза на братята: "Хубаво направихте пътеката!
Тук по пътеката често се срещаха змии, които се препичаха на слънце и то главно усойници, които бяха доста опасни. Но никой от нашите приятели не бе пострадал, макар че се срещаха до самите ни палатки. Ние също бяхме толерантни към тях и никой не е посегнал да убие змия. Най-много да я хванем с пръчки и да я отнесем далеч от палатките в клека. След като няколко братя работихме 10 дни и пътеката бе готова, цялото братство се източи по нея към върха. Тогава Учителят за първи път излезе по тази пътека, Той се усмихна и насърчително каза на братята: "Хубаво направихте пътеката! " Посочи също няколко места, където трябваше още малко да се подобрят стъпалата, което ние сторихме веднага. Тази пътека стана любима при излизане към Езерото на Чистотата и оттам към Върха на Съзерцанието. Приятелите, които търсеха навсякъде символика, преброиха внимателно стъпалата и откриха, че те са точно 122. Попитахме Учителя: "Какво означават тези 122 стъпала? " - "Това е стълбата на Якова, която той видя насън и по която Божии ангели възлизаха и слизаха по нея.
към текста >>

Попитахме Учителя: "Какво означават тези 122 стъпала?
След като няколко братя работихме 10 дни и пътеката бе готова, цялото братство се източи по нея към върха. Тогава Учителят за първи път излезе по тази пътека, Той се усмихна и насърчително каза на братята: "Хубаво направихте пътеката! " Посочи също няколко места, където трябваше още малко да се подобрят стъпалата, което ние сторихме веднага. Тази пътека стана любима при излизане към Езерото на Чистотата и оттам към Върха на Съзерцанието. Приятелите, които търсеха навсякъде символика, преброиха внимателно стъпалата и откриха, че те са точно 122. Попитахме Учителя: "Какво означават тези 122 стъпала? " - "Това е стълбата на Якова, която той видя насън и по която Божии ангели възлизаха и слизаха по нея. Господ стоеше отгоре върху стълбата и рече: "Аз съм Господ, Бог на Отца ти Аврама и Бог на Иса- ка, земята, на която лежиш, ще ти я дам и на потомството ти." /Битие, гл.28, стр.12-17/. Днес е същото. Това е същата стълба и тези стъпала са същите. Затова днес Бог казва: "Ще я предам тази земя, тук на която се играе Паневритмия, на Бялото Братство.
към текста >>

На Мусала Учителят отиваше почти всяка година.
Времето, снегът ще изровят нашите стъпала. Но стъпалата на Яков остават и обещанието на Бога ще живее чрез следващите поколения, които ще играят тук Паневритмия. Един съвет: Поддържайте тази пътека, оправяйте стъпалата след като се дигнат снеговете и дойде време да се изкачите на Рила. Братския живот продължава. Обещанието на Бога е Завет към човечеството. На Мусала Учителят отиваше почти всяка година. Като се върнем от 7-те езера от летуване в края на август в София, Учителят през септември отново за няколко дни излизаше на Мусала. Тогава Той излизаше с малка група, защото за голямата се изискваше много багаж и голяма организация. С него отивахме 5-6 братя, които носеха на гърба си всичко. Сестри тогава не се вземаха, защото не можеха да носят тежките раници. Отсядахме горе на голямата хижа Мусала и както ни е обичаят, излизахме сутрин за изгрев слънце на Мусала.
към текста >>

Като се върнем от 7-те езера от летуване в края на август в София, Учителят през септември отново за няколко дни излизаше на Мусала.
Но стъпалата на Яков остават и обещанието на Бога ще живее чрез следващите поколения, които ще играят тук Паневритмия. Един съвет: Поддържайте тази пътека, оправяйте стъпалата след като се дигнат снеговете и дойде време да се изкачите на Рила. Братския живот продължава. Обещанието на Бога е Завет към човечеството. На Мусала Учителят отиваше почти всяка година. Като се върнем от 7-те езера от летуване в края на август в София, Учителят през септември отново за няколко дни излизаше на Мусала. Тогава Той излизаше с малка група, защото за голямата се изискваше много багаж и голяма организация. С него отивахме 5-6 братя, които носеха на гърба си всичко. Сестри тогава не се вземаха, защото не можеха да носят тежките раници. Отсядахме горе на голямата хижа Мусала и както ни е обичаят, излизахме сутрин за изгрев слънце на Мусала. Имаше тук хубави дни.
към текста >>

А сега, когато отивахме с Учителя, обикновено имаше хубаво време - слънце, тихо, топло и така прекарвахме на върха.
С него отивахме 5-6 братя, които носеха на гърба си всичко. Сестри тогава не се вземаха, защото не можеха да носят тежките раници. Отсядахме горе на голямата хижа Мусала и както ни е обичаят, излизахме сутрин за изгрев слънце на Мусала. Имаше тук хубави дни. Тези дни за изпитания, лошите дни, с които трябваше да се кали волята ни и които бяха предназначени за обучение, отдавна бяха преминали в нашата младост. А сега, когато отивахме с Учителя, обикновено имаше хубаво време - слънце, тихо, топло и така прекарвахме на върха. Ако времето е благоприятно, имахме тихи, слънчеви дни. Пазачът на наблюдателницата на върха беше много разположен към Учителя. Той Го приемаше като свой близък. Оставяше ни наблюдателницата на наше разположение. Тук ние закусвахме и след това слизахме на езерото "Окото".
към текста >>

Пазачът на наблюдателницата на върха беше много разположен към Учителя.
Отсядахме горе на голямата хижа Мусала и както ни е обичаят, излизахме сутрин за изгрев слънце на Мусала. Имаше тук хубави дни. Тези дни за изпитания, лошите дни, с които трябваше да се кали волята ни и които бяха предназначени за обучение, отдавна бяха преминали в нашата младост. А сега, когато отивахме с Учителя, обикновено имаше хубаво време - слънце, тихо, топло и така прекарвахме на върха. Ако времето е благоприятно, имахме тихи, слънчеви дни. Пазачът на наблюдателницата на върха беше много разположен към Учителя. Той Го приемаше като свой близък. Оставяше ни наблюдателницата на наше разположение. Тук ние закусвахме и след това слизахме на езерото "Окото". Горе не преспивахме. Учителят предпочиташе да седне при "Окото".
към текста >>

Учителят предпочиташе да седне при "Окото".
Пазачът на наблюдателницата на върха беше много разположен към Учителя. Той Го приемаше като свой близък. Оставяше ни наблюдателницата на наше разположение. Тук ние закусвахме и след това слизахме на езерото "Окото". Горе не преспивахме. Учителят предпочиташе да седне при "Окото". Това бе любимото Му място. Като слезе Учителят при езерцето, като се огледа наоколо към Мусала и самото езеро, тогава сложи палтенцето си и седне на земята. Стояхме около 3-4 часа след обяд и се връщахме в хижата. При едно посещение на Мусала времето е слънчево и топло и Учителят предлага на приятелите да полегнат на върха като си постелят палтата и да преспят там половин час, ако могат. Казва им: "Тогава вие ще научите 10 пъти повече неща, отколкото, ако ви държа една беседа от 1 час."
към текста >>

Като слезе Учителят при езерцето, като се огледа наоколо към Мусала и самото езеро, тогава сложи палтенцето си и седне на земята.
Оставяше ни наблюдателницата на наше разположение. Тук ние закусвахме и след това слизахме на езерото "Окото". Горе не преспивахме. Учителят предпочиташе да седне при "Окото". Това бе любимото Му място. Като слезе Учителят при езерцето, като се огледа наоколо към Мусала и самото езеро, тогава сложи палтенцето си и седне на земята. Стояхме около 3-4 часа след обяд и се връщахме в хижата. При едно посещение на Мусала времето е слънчево и топло и Учителят предлага на приятелите да полегнат на върха като си постелят палтата и да преспят там половин час, ако могат. Казва им: "Тогава вие ще научите 10 пъти повече неща, отколкото, ако ви държа една беседа от 1 час." Имахме обичая да живеем в най-красивите места на природата. А ние ги знаехме къде са.
към текста >>

При едно посещение на Мусала времето е слънчево и топло и Учителят предлага на приятелите да полегнат на върха като си постелят палтата и да преспят там половин час, ако могат.
Горе не преспивахме. Учителят предпочиташе да седне при "Окото". Това бе любимото Му място. Като слезе Учителят при езерцето, като се огледа наоколо към Мусала и самото езеро, тогава сложи палтенцето си и седне на земята. Стояхме около 3-4 часа след обяд и се връщахме в хижата. При едно посещение на Мусала времето е слънчево и топло и Учителят предлага на приятелите да полегнат на върха като си постелят палтата и да преспят там половин час, ако могат. Казва им: "Тогава вие ще научите 10 пъти повече неща, отколкото, ако ви държа една беседа от 1 час." Имахме обичая да живеем в най-красивите места на природата. А ние ги знаехме къде са. Намерим хубаво място, заселим се и живеем на палатка. Този живот беше едно от нашите най-хубави преживявания.
към текста >>

Обикновено на Чам Кория отивахме с превоз и оттам един познат с магаре изкачваше багажа ни до езерата на Марица.
А ние ги знаехме къде са. Намерим хубаво място, заселим се и живеем на палатка. Този живот беше едно от нашите най-хубави преживявания. Ние сме живели на Маричините езера, където са изворите на Марица. Там ходехме ред години през есента, когато е най-устойчиво и след като преминаваше лагера на Рила през юли и август. Обикновено на Чам Кория отивахме с превоз и оттам един познат с магаре изкачваше багажа ни до езерата на Марица. А това не е малък път. Пътува се 6 часа пешком. Вървяхме по стария Фединандов път, Кайзеров, много живописен. Закарваха багажа ни до самите извори на Марица. Там имахме едно наше място, чисто, високо, почти при самите извори.
към текста >>

Една година тръгнахме с Учителя в тази долина.
Гледките към връх Манчо и към Олтарите са чудни. Тук се прекарва в една спокойна обстановка, мир и красота. В първите години тук беше много диво. Стадо диви кози пасяха близо до нас. Ние се сприятелихме с тях и те не се плашеха от нас, но все пак бяха предпазливи. Една година тръгнахме с Учителя в тази долина. Той каза само една дума, като вървеше пред мен: "Олта- рят". Тъй го рече. 'Олтар, светилището на Марица". Там се намира олтарят на "Школата на Орфей". Това го бе казал Учителят в един друг разговор.
към текста >>

Това го бе казал Учителят в един друг разговор.
Една година тръгнахме с Учителя в тази долина. Той каза само една дума, като вървеше пред мен: "Олта- рят". Тъй го рече. 'Олтар, светилището на Марица". Там се намира олтарят на "Школата на Орфей". Това го бе казал Учителят в един друг разговор. СЛУЧКИ НА ПЛАНИНАТА Учителят даде правила за излизане в планините. Забрани да пием студена вода и винаги младите отиваха по-рано, наклаждаха огньове, завираха чайниците. Когато основната група пристигаше, чайниците вряха. Те сменяха изпотените ризи със сухи от раниците и чак тогава пиехме гореща вода.
към текста >>

Учителят даде правила за излизане в планините.
Тъй го рече. 'Олтар, светилището на Марица". Там се намира олтарят на "Школата на Орфей". Това го бе казал Учителят в един друг разговор. СЛУЧКИ НА ПЛАНИНАТА Учителят даде правила за излизане в планините. Забрани да пием студена вода и винаги младите отиваха по-рано, наклаждаха огньове, завираха чайниците. Когато основната група пристигаше, чайниците вряха. Те сменяха изпотените ризи със сухи от раниците и чак тогава пиехме гореща вода. Веднъж бяхме на Бивака 50-60 души и един брат запита: "Учителю, ако няма топла вода, как да пием студената? " Учителят ни изгледа: "На глътки и после могат да се сложат няколко капки вино." А един брат с големи мустаци, като чу думата вино, му се ококориха очите и запита: "Ама може ли да пийнем малко вино?
към текста >>

Веднъж бяхме на Бивака 50-60 души и един брат запита: "Учителю, ако няма топла вода, как да пием студената?
СЛУЧКИ НА ПЛАНИНАТА Учителят даде правила за излизане в планините. Забрани да пием студена вода и винаги младите отиваха по-рано, наклаждаха огньове, завираха чайниците. Когато основната група пристигаше, чайниците вряха. Те сменяха изпотените ризи със сухи от раниците и чак тогава пиехме гореща вода. Веднъж бяхме на Бивака 50-60 души и един брат запита: "Учителю, ако няма топла вода, как да пием студената? " Учителят ни изгледа: "На глътки и после могат да се сложат няколко капки вино." А един брат с големи мустаци, като чу думата вино, му се ококориха очите и запита: "Ама може ли да пийнем малко вино? " Учителят го погледна, видя голямото му желание да пие вино с разрешението и благословението на Учителя и отсече: "Не, не може! " С жест Учителят отсече въздуха. Мустакатият подскочи настрани и изведнъж помръкна. Ние всички се смяхме до насита на тази случка.
към текста >>

" Учителят ни изгледа: "На глътки и после могат да се сложат няколко капки вино." А един брат с големи мустаци, като чу думата вино, му се ококориха очите и запита: "Ама може ли да пийнем малко вино?
Учителят даде правила за излизане в планините. Забрани да пием студена вода и винаги младите отиваха по-рано, наклаждаха огньове, завираха чайниците. Когато основната група пристигаше, чайниците вряха. Те сменяха изпотените ризи със сухи от раниците и чак тогава пиехме гореща вода. Веднъж бяхме на Бивака 50-60 души и един брат запита: "Учителю, ако няма топла вода, как да пием студената? " Учителят ни изгледа: "На глътки и после могат да се сложат няколко капки вино." А един брат с големи мустаци, като чу думата вино, му се ококориха очите и запита: "Ама може ли да пийнем малко вино? " Учителят го погледна, видя голямото му желание да пие вино с разрешението и благословението на Учителя и отсече: "Не, не може! " С жест Учителят отсече въздуха. Мустакатият подскочи настрани и изведнъж помръкна. Ние всички се смяхме до насита на тази случка. Накрая и Учителят се засмя.
към текста >>

" Учителят го погледна, видя голямото му желание да пие вино с разрешението и благословението на Учителя и отсече: "Не, не може!
Забрани да пием студена вода и винаги младите отиваха по-рано, наклаждаха огньове, завираха чайниците. Когато основната група пристигаше, чайниците вряха. Те сменяха изпотените ризи със сухи от раниците и чак тогава пиехме гореща вода. Веднъж бяхме на Бивака 50-60 души и един брат запита: "Учителю, ако няма топла вода, как да пием студената? " Учителят ни изгледа: "На глътки и после могат да се сложат няколко капки вино." А един брат с големи мустаци, като чу думата вино, му се ококориха очите и запита: "Ама може ли да пийнем малко вино? " Учителят го погледна, видя голямото му желание да пие вино с разрешението и благословението на Учителя и отсече: "Не, не може! " С жест Учителят отсече въздуха. Мустакатият подскочи настрани и изведнъж помръкна. Ние всички се смяхме до насита на тази случка. Накрая и Учителят се засмя. Мустакатият приятел нямаше какво да прави и той се засмя.
към текста >>

" С жест Учителят отсече въздуха.
Когато основната група пристигаше, чайниците вряха. Те сменяха изпотените ризи със сухи от раниците и чак тогава пиехме гореща вода. Веднъж бяхме на Бивака 50-60 души и един брат запита: "Учителю, ако няма топла вода, как да пием студената? " Учителят ни изгледа: "На глътки и после могат да се сложат няколко капки вино." А един брат с големи мустаци, като чу думата вино, му се ококориха очите и запита: "Ама може ли да пийнем малко вино? " Учителят го погледна, видя голямото му желание да пие вино с разрешението и благословението на Учителя и отсече: "Не, не може! " С жест Учителят отсече въздуха. Мустакатият подскочи настрани и изведнъж помръкна. Ние всички се смяхме до насита на тази случка. Накрая и Учителят се засмя. Мустакатият приятел нямаше какво да прави и той се засмя. Една година след срещата на ръководителите в София, те пожелаха да отидат с Учителя на Витоша на екскурзия, но сестри да няма.
към текста >>

Накрая и Учителят се засмя.
" Учителят ни изгледа: "На глътки и после могат да се сложат няколко капки вино." А един брат с големи мустаци, като чу думата вино, му се ококориха очите и запита: "Ама може ли да пийнем малко вино? " Учителят го погледна, видя голямото му желание да пие вино с разрешението и благословението на Учителя и отсече: "Не, не може! " С жест Учителят отсече въздуха. Мустакатият подскочи настрани и изведнъж помръкна. Ние всички се смяхме до насита на тази случка. Накрая и Учителят се засмя. Мустакатият приятел нямаше какво да прави и той се засмя. Една година след срещата на ръководителите в София, те пожелаха да отидат с Учителя на Витоша на екскурзия, но сестри да няма. Тук имаше ревност. Братята искаха да се проявят - те да се грижат за Учителя, сестрите да не им се бъркат. Учителят оставяше нещата естествено, но на тръгване покани две сестри да дойдат на екскурзията.
към текста >>

Една година след срещата на ръководителите в София, те пожелаха да отидат с Учителя на Витоша на екскурзия, но сестри да няма.
" С жест Учителят отсече въздуха. Мустакатият подскочи настрани и изведнъж помръкна. Ние всички се смяхме до насита на тази случка. Накрая и Учителят се засмя. Мустакатият приятел нямаше какво да прави и той се засмя. Една година след срещата на ръководителите в София, те пожелаха да отидат с Учителя на Витоша на екскурзия, но сестри да няма. Тук имаше ревност. Братята искаха да се проявят - те да се грижат за Учителя, сестрите да не им се бъркат. Учителят оставяше нещата естествено, но на тръгване покани две сестри да дойдат на екскурзията. Пристигат на Ел Шадай, разполагат се. Денят е хубав, слънчев.
към текста >>

Братята искаха да се проявят - те да се грижат за Учителя, сестрите да не им се бъркат.
Ние всички се смяхме до насита на тази случка. Накрая и Учителят се засмя. Мустакатият приятел нямаше какво да прави и той се засмя. Една година след срещата на ръководителите в София, те пожелаха да отидат с Учителя на Витоша на екскурзия, но сестри да няма. Тук имаше ревност. Братята искаха да се проявят - те да се грижат за Учителя, сестрите да не им се бъркат. Учителят оставяше нещата естествено, но на тръгване покани две сестри да дойдат на екскурзията. Пристигат на Ел Шадай, разполагат се. Денят е хубав, слънчев. Палят огън, ври чайника. Само братята прислужват около Учителя.
към текста >>

Учителят оставяше нещата естествено, но на тръгване покани две сестри да дойдат на екскурзията.
Накрая и Учителят се засмя. Мустакатият приятел нямаше какво да прави и той се засмя. Една година след срещата на ръководителите в София, те пожелаха да отидат с Учителя на Витоша на екскурзия, но сестри да няма. Тук имаше ревност. Братята искаха да се проявят - те да се грижат за Учителя, сестрите да не им се бъркат. Учителят оставяше нещата естествено, но на тръгване покани две сестри да дойдат на екскурзията. Пристигат на Ел Шадай, разполагат се. Денят е хубав, слънчев. Палят огън, ври чайника. Само братята прислужват около Учителя. Сестрите държат настрана.
към текста >>

Само братята прислужват около Учителя.
Братята искаха да се проявят - те да се грижат за Учителя, сестрите да не им се бъркат. Учителят оставяше нещата естествено, но на тръгване покани две сестри да дойдат на екскурзията. Пристигат на Ел Шадай, разполагат се. Денят е хубав, слънчев. Палят огън, ври чайника. Само братята прислужват около Учителя. Сестрите държат настрана. След закуската и почивката започва разговор. Изпяват няколко песни. Хубавият ден донася и добро разположение. Братята шетат старателно и поглеждат сестрите насмешливо - Само сестри ли могат да шетат и ние умеем нещо да правим!
към текста >>

Всички сядат около Учителя.
Хубавият ден донася и добро разположение. Братята шетат старателно и поглеждат сестрите насмешливо - Само сестри ли могат да шетат и ние умеем нещо да правим! Слагат картофена супа. Тук свещенодейства брат Добрев от Сливен. Става обяд, супата е готова. Всички сядат около Учителя. Брат Добрев отива да донесе супата, но огнището несръчно направено, камъните се разпръсват, тенджерата се обръща и супата се разлива. Всички ахват и сестрите се разсмиват. Този смях заразява и братята и доброто разположение се връща отново. Сестрите приготвят набързо някакъв обяд. Учителят се усмихва и казва: "Ех, без сестри не може.
към текста >>

Учителят се усмихва и казва: "Ех, без сестри не може.
Всички сядат около Учителя. Брат Добрев отива да донесе супата, но огнището несръчно направено, камъните се разпръсват, тенджерата се обръща и супата се разлива. Всички ахват и сестрите се разсмиват. Този смях заразява и братята и доброто разположение се връща отново. Сестрите приготвят набързо някакъв обяд. Учителят се усмихва и казва: "Ех, без сестри не може. Те са необходим елемент, а братята искаха да ги отстранят". Екскурзията завършва добре. Всички се върнаха свежи, бодри и радостни. Учителят обичаше нещата да стават естествено, просто. При едно летуване, група братя и сестри си тръгнахме за София един ден преди Учителя.
към текста >>

Учителят обичаше нещата да стават естествено, просто.
Сестрите приготвят набързо някакъв обяд. Учителят се усмихва и казва: "Ех, без сестри не може. Те са необходим елемент, а братята искаха да ги отстранят". Екскурзията завършва добре. Всички се върнаха свежи, бодри и радостни. Учителят обичаше нещата да стават естествено, просто. При едно летуване, група братя и сестри си тръгнахме за София един ден преди Учителя. Излязохме рано сутринта и тръгнахме заедно с Учителя и останалите братя и сестри, които отиваха на петото езеро да играят Паневритмия и да ни изпратят. Оттам ние ще продължим към хижа Скакавица за Дупница. Времето беше ясно, но щом пристигнахме там, внезапно падна тъмна и непрогледна мъгла. Ние не се уплашихме.
към текста >>

При едно летуване, група братя и сестри си тръгнахме за София един ден преди Учителя.
Учителят се усмихва и казва: "Ех, без сестри не може. Те са необходим елемент, а братята искаха да ги отстранят". Екскурзията завършва добре. Всички се върнаха свежи, бодри и радостни. Учителят обичаше нещата да стават естествено, просто. При едно летуване, група братя и сестри си тръгнахме за София един ден преди Учителя. Излязохме рано сутринта и тръгнахме заедно с Учителя и останалите братя и сестри, които отиваха на петото езеро да играят Паневритмия и да ни изпратят. Оттам ние ще продължим към хижа Скакавица за Дупница. Времето беше ясно, но щом пристигнахме там, внезапно падна тъмна и непрогледна мъгла. Ние не се уплашихме. Учителят не ни спря.
към текста >>

Излязохме рано сутринта и тръгнахме заедно с Учителя и останалите братя и сестри, които отиваха на петото езеро да играят Паневритмия и да ни изпратят.
Те са необходим елемент, а братята искаха да ги отстранят". Екскурзията завършва добре. Всички се върнаха свежи, бодри и радостни. Учителят обичаше нещата да стават естествено, просто. При едно летуване, група братя и сестри си тръгнахме за София един ден преди Учителя. Излязохме рано сутринта и тръгнахме заедно с Учителя и останалите братя и сестри, които отиваха на петото езеро да играят Паневритмия и да ни изпратят. Оттам ние ще продължим към хижа Скакавица за Дупница. Времето беше ясно, но щом пристигнахме там, внезапно падна тъмна и непрогледна мъгла. Ние не се уплашихме. Учителят не ни спря. Изпечени водачи застанаха начело на колоната, ние след тях и след като се простихме с всички и целунахме ръка на Учителя, потеглихме към хижа Скакавица.
към текста >>

Учителят не ни спря.
При едно летуване, група братя и сестри си тръгнахме за София един ден преди Учителя. Излязохме рано сутринта и тръгнахме заедно с Учителя и останалите братя и сестри, които отиваха на петото езеро да играят Паневритмия и да ни изпратят. Оттам ние ще продължим към хижа Скакавица за Дупница. Времето беше ясно, но щом пристигнахме там, внезапно падна тъмна и непрогледна мъгла. Ние не се уплашихме. Учителят не ни спря. Изпечени водачи застанаха начело на колоната, ние след тях и след като се простихме с всички и целунахме ръка на Учителя, потеглихме към хижа Скакавица. Мъглата бе толкова гъста, че едва виждахме гърба на предния другар и пътеката пред стъпките си. Вървим и всеки се вглъбил в себе си, гледа случайно да не изпусне пътеката. Вървим, вървим, вървим... може би цял час и когато всеки си мислеше, че наближаваме хижата, внезапно се озоваваме при сенки, които играят Паневритмия! И Учителят сред тях!
към текста >>

Изпечени водачи застанаха начело на колоната, ние след тях и след като се простихме с всички и целунахме ръка на Учителя, потеглихме към хижа Скакавица.
Излязохме рано сутринта и тръгнахме заедно с Учителя и останалите братя и сестри, които отиваха на петото езеро да играят Паневритмия и да ни изпратят. Оттам ние ще продължим към хижа Скакавица за Дупница. Времето беше ясно, но щом пристигнахме там, внезапно падна тъмна и непрогледна мъгла. Ние не се уплашихме. Учителят не ни спря. Изпечени водачи застанаха начело на колоната, ние след тях и след като се простихме с всички и целунахме ръка на Учителя, потеглихме към хижа Скакавица. Мъглата бе толкова гъста, че едва виждахме гърба на предния другар и пътеката пред стъпките си. Вървим и всеки се вглъбил в себе си, гледа случайно да не изпусне пътеката. Вървим, вървим, вървим... може би цял час и когато всеки си мислеше, че наближаваме хижата, внезапно се озоваваме при сенки, които играят Паневритмия! И Учителят сред тях! Беше смях и олелия до Бога.
към текста >>

И Учителят сред тях!
Учителят не ни спря. Изпечени водачи застанаха начело на колоната, ние след тях и след като се простихме с всички и целунахме ръка на Учителя, потеглихме към хижа Скакавица. Мъглата бе толкова гъста, че едва виждахме гърба на предния другар и пътеката пред стъпките си. Вървим и всеки се вглъбил в себе си, гледа случайно да не изпусне пътеката. Вървим, вървим, вървим... може би цял час и когато всеки си мислеше, че наближаваме хижата, внезапно се озоваваме при сенки, които играят Паневритмия! И Учителят сред тях! Беше смях и олелия до Бога. Къде сме се въртели цял час, за да се намерим там, откъдето сме тръгнали, не ни бе ясно. Махна с ръка Учителят пред нас. Раздра се мъглата, блесна Слънцето. Ширна се поляната, очерта се пътечката.
към текста >>

Махна с ръка Учителят пред нас.
Вървим и всеки се вглъбил в себе си, гледа случайно да не изпусне пътеката. Вървим, вървим, вървим... може би цял час и когато всеки си мислеше, че наближаваме хижата, внезапно се озоваваме при сенки, които играят Паневритмия! И Учителят сред тях! Беше смях и олелия до Бога. Къде сме се въртели цял час, за да се намерим там, откъдето сме тръгнали, не ни бе ясно. Махна с ръка Учителят пред нас. Раздра се мъглата, блесна Слънцето. Ширна се поляната, очерта се пътечката. Ново сбогуване, ново целуване на ръка, смях, радост. И напред! Друг път 5-6 братя решихме да се надбягваме.
към текста >>

Но ето, че дойде Учителят и каза: "И аз ще тичам!
Друг път 5-6 братя решихме да се надбягваме. Бяхме млади, с буйна кръв и тя не ни даваше мира. А пък и трябваше да покажем пред младите сестри кой какво може и колко струва. Отмерихме по права линия едно разстояние и застанахме един до друг. Дойде един възрастен брат да даде сигнал за надбягването. Но ето, че дойде Учителят и каза: "И аз ще тичам! " Застана до нас и сякаш се вкамени като статуя. Вероятно се съсредоточаваше. Даде се сигнал. Ние полетяхме с буйната си кръв и младата си плът. Но Учителят изхвърча като тапа и пристигна пръв на финала, застана и се огледа, а ние едва бяхме преминали половината разстояние.
към текста >>

Но Учителят изхвърча като тапа и пристигна пръв на финала, застана и се огледа, а ние едва бяхме преминали половината разстояние.
Но ето, че дойде Учителят и каза: "И аз ще тичам! " Застана до нас и сякаш се вкамени като статуя. Вероятно се съсредоточаваше. Даде се сигнал. Ние полетяхме с буйната си кръв и младата си плът. Но Учителят изхвърча като тапа и пристигна пръв на финала, застана и се огледа, а ние едва бяхме преминали половината разстояние. Как стана това, не можахме да разберем тогава и сега. Ние бяхме по на 25 години, а Учителят - на 60. Видяхме само как Той изхвърча, като се виждаха краката му като спици на колело - така бързо, че всичко ни се премрежи пред очите. Накрая Го видяхме там, отсреща, с усмивка да ни посреща. Каза ни: "И аз обичам да се надбягвам..." След малко добави: "Да се надбягвам с времето и живота на земята."
към текста >>

Ние бяхме по на 25 години, а Учителят - на 60.
Вероятно се съсредоточаваше. Даде се сигнал. Ние полетяхме с буйната си кръв и младата си плът. Но Учителят изхвърча като тапа и пристигна пръв на финала, застана и се огледа, а ние едва бяхме преминали половината разстояние. Как стана това, не можахме да разберем тогава и сега. Ние бяхме по на 25 години, а Учителят - на 60. Видяхме само как Той изхвърча, като се виждаха краката му като спици на колело - така бързо, че всичко ни се премрежи пред очите. Накрая Го видяхме там, отсреща, с усмивка да ни посреща. Каза ни: "И аз обичам да се надбягвам..." След малко добави: "Да се надбягвам с времето и живота на земята." Веднъж брат Никола Нанков намери една много голяма печурка - като тепсия - и я поднесе на Учителя. Той я посоли и я опече на огнището.
към текста >>

Веднъж брат Никола Нанков намери една много голяма печурка - като тепсия - и я поднесе на Учителя.
Как стана това, не можахме да разберем тогава и сега. Ние бяхме по на 25 години, а Учителят - на 60. Видяхме само как Той изхвърча, като се виждаха краката му като спици на колело - така бързо, че всичко ни се премрежи пред очите. Накрая Го видяхме там, отсреща, с усмивка да ни посреща. Каза ни: "И аз обичам да се надбягвам..." След малко добави: "Да се надбягвам с времето и живота на земята." Веднъж брат Никола Нанков намери една много голяма печурка - като тепсия - и я поднесе на Учителя. Той я посоли и я опече на огнището. Разчупи я и даде по парченце, голямо колкото пръст, на всички, които бяхме около Него. Тогава никому не направи впечатление, че с такава гъба Учителят почерпи толкова много хора. Сега си спомням и се чудя как можа да стигне тази гъба за всички. Не е ли чудо?
към текста >>

Тогава никому не направи впечатление, че с такава гъба Учителят почерпи толкова много хора.
Накрая Го видяхме там, отсреща, с усмивка да ни посреща. Каза ни: "И аз обичам да се надбягвам..." След малко добави: "Да се надбягвам с времето и живота на земята." Веднъж брат Никола Нанков намери една много голяма печурка - като тепсия - и я поднесе на Учителя. Той я посоли и я опече на огнището. Разчупи я и даде по парченце, голямо колкото пръст, на всички, които бяхме около Него. Тогава никому не направи впечатление, че с такава гъба Учителят почерпи толкова много хора. Сега си спомням и се чудя как можа да стигне тази гъба за всички. Не е ли чудо? Това не е ли по закона на множението, както бе при Христос, с петте хляба и двете риби? Из спомените на Борис Николов, Елена Андреева, Николай Дойнов Записки от беседите на Учителя
към текста >>

Записки от беседите на Учителя
Тогава никому не направи впечатление, че с такава гъба Учителят почерпи толкова много хора. Сега си спомням и се чудя как можа да стигне тази гъба за всички. Не е ли чудо? Това не е ли по закона на множението, както бе при Христос, с петте хляба и двете риби? Из спомените на Борис Николов, Елена Андреева, Николай Дойнов Записки от беседите на Учителя Високите върхове са динамични центрове. Те представляват резервоар на сили, които ще се използват в бъдеще. Планинските върхове са свързани с центъра на Слънцето. Същевременно те са помпи, които изтеглят нечистотиите. Никоя друга страна няма толкова слънчево разположение на алпийски върхове и била като тези на Рила.
към текста >>

Затова всички велики същества, адепти и учители, които са посещавали Земята, са идвали на Рила да четат историята й.
А кой създаде Мусала? Бог създаде Мусала. Името Мусала е от арабски произход и значи "Близо до Бога" или Божи връх. На турски Мус-Аллах значи "носът на Бога". На Рила в Акаша е написана историята на Земята от създаването й до днешен ден. Затова всички велики същества, адепти и учители, които са посещавали Земята, са идвали на Рила да четат историята й. При своето пребиваване на Рила те са оставяли светлина и благословение. Така Рила с Мусала става благословена планина за разлика, например, от Пирин, за която се казва, че е окървавена планина. Тук идвам, защото Бог е идвал. Неговите стъпки са стъпвали тук. Нашето пребиваване на Рила се сравнява с историята на цялото човечество: излизането му от Рая, влизането му в гъстата материя и връщането му в Рая.
към текста >>

90. ПЛАНИНИ И ЛЕЧИТЕЛСТВО

Такава дъждовна баня се равнява на 100 обикновени бани.
Планината дава на човека, а не взима от него. Тя го учи на безкористие. Ще дойде ден, когато и болни, и слаби ще ходят на планината. Докато сте здрави, ползвайте се от планината, без да очаквате някакви превозни средства. Дъждът в планината през месец юли е голямо благословение. Такава дъждовна баня се равнява на 100 обикновени бани. Всяка капка дъжд през месец юли е пълна с електричество и магнетизъм. Всички можете да се лекувате с чистия въздух на планината. Ще дишате чист въздух, ще се миете по няколко пъти на ден. Вие можете да миете ръцете си по 5-6-10 пъти на ден и при всяко миене да си казвате по едно хубаво изречение. Човек, който е дошъл на Мусала, му се продължава живота с една година.
към текста >>

Учителят ми посочи: "Виждаш ли тази синева отгоре по повърхността на земята и отгоре по снега?
И тъй, ако искате да се ползвате от благата на Природата, всеки ден трябва да си миете краката до коленете, и то три пъти. Сутрин се мийте с топла вода, на обяд може да се измивате в езерото и вечерта - пак с топла вода. Мийте си краката и не се страхувайте. Бяхме на екскурзия на Витоша. В ранна утрин се качихме в планината, а тя бе още заснежена в края на зимата. Учителят ми посочи: "Виждаш ли тази синева отгоре по повърхността на земята и отгоре по снега? Това е праната, която сега е в голямо изобилие. От Слънцето идват големи приливи на енергия и прана, която тече по повърхността на земята. Понеже растенията не са събудени и няма животни в планината, то тя е свободна. Затова, ако искате да бъдете здрави, правете често екскурзии в късна зима и ранна пролет, докато растенията не са развити и докато няма животни по планината, за да използвате праната, която е в изобилие".
към текста >>

91. ХРАНЕНЕ

Учителят въведе приятелите във вегетарианството.
ХРАНЕНЕ Спомени на ученици Отначало в първите години до 1918 г. Учителят въведе приятелите във вегетарианството. Те постепенно престанаха да ядат месо, но ядяха риба. Идва един момент, когато Учителят препоръчва да не се яде риба. На някой, например на Тодор Стоименов, бе му казал да яде риба, защото тя съдържа фосфор, а той беше висок и слаб, с нежна конструкция. Та рибата за него не бе само храна, но и лекарство. Борис Николов
към текста >>

Идва един момент, когато Учителят препоръчва да не се яде риба.
ХРАНЕНЕ Спомени на ученици Отначало в първите години до 1918 г. Учителят въведе приятелите във вегетарианството. Те постепенно престанаха да ядат месо, но ядяха риба. Идва един момент, когато Учителят препоръчва да не се яде риба. На някой, например на Тодор Стоименов, бе му казал да яде риба, защото тя съдържа фосфор, а той беше висок и слаб, с нежна конструкция. Та рибата за него не бе само храна, но и лекарство. Борис Николов Имаше много случаи, когато хора от града идваха и търсеха помощ от Учителя. На много от тях Учителят им препоръча да станат вегетарианци.
към текста >>

Имаше много случаи, когато хора от града идваха и търсеха помощ от Учителя.
Те постепенно престанаха да ядат месо, но ядяха риба. Идва един момент, когато Учителят препоръчва да не се яде риба. На някой, например на Тодор Стоименов, бе му казал да яде риба, защото тя съдържа фосфор, а той беше висок и слаб, с нежна конструкция. Та рибата за него не бе само храна, но и лекарство. Борис Николов Имаше много случаи, когато хора от града идваха и търсеха помощ от Учителя. На много от тях Учителят им препоръча да станат вегетарианци. Мнозина от тях послушаха съвета Му и след като оздравяваха, идваха да благодарят. Тогава ние научавахме тези случаи. Имаше и още по-заплетени случаи. На някои казваше да не обличат кожуси, кожени изделия, защото са чувствителни от влиянията на убитите животни.
към текста >>

На много от тях Учителят им препоръча да станат вегетарианци.
Идва един момент, когато Учителят препоръчва да не се яде риба. На някой, например на Тодор Стоименов, бе му казал да яде риба, защото тя съдържа фосфор, а той беше висок и слаб, с нежна конструкция. Та рибата за него не бе само храна, но и лекарство. Борис Николов Имаше много случаи, когато хора от града идваха и търсеха помощ от Учителя. На много от тях Учителят им препоръча да станат вегетарианци. Мнозина от тях послушаха съвета Му и след като оздравяваха, идваха да благодарят. Тогава ние научавахме тези случаи. Имаше и още по-заплетени случаи. На някои казваше да не обличат кожуси, кожени изделия, защото са чувствителни от влиянията на убитите животни. Галилей Величков
към текста >>

Научих се, че Учителят ще идва в Бургас да ни посети.
Тогава ние научавахме тези случаи. Имаше и още по-заплетени случаи. На някои казваше да не обличат кожуси, кожени изделия, защото са чувствителни от влиянията на убитите животни. Галилей Величков Току-що бях влязла в Братството. Научих се, че Учителят ще идва в Бургас да ни посети. Всички бяхме извън себе си от радост. Сестрите се суетяха как да Го посрещнат, какво да приготвят да Го гощават. Всички искат да вземат участие в приготовленията. Аз бях съвсем нова, но ми се искаше и аз да взема участие и помолих сестрите да приемат и мене и аз да помагам нещо. Разбира се, те ме приеха с готовност.
към текста >>

Ще гостува Учителя у брат Минчо Сотиров - ръководител на Бургаското братство.
Всички бяхме извън себе си от радост. Сестрите се суетяха как да Го посрещнат, какво да приготвят да Го гощават. Всички искат да вземат участие в приготовленията. Аз бях съвсем нова, но ми се искаше и аз да взема участие и помолих сестрите да приемат и мене и аз да помагам нещо. Разбира се, те ме приеха с готовност. Ще гостува Учителя у брат Минчо Сотиров - ръководител на Бургаското братство. Тогава всички ядяхме риба и казваха, че Учителят ядял риба или само така си предполагаха. Целият обед приготвихме само от риба: рибници от шаран, супа от риба, пържена, майонези, хайвери и какво ли не, майсторски приготвени и естетично наредени. Учителят дойде. Наредихме една дълга трапеза и цялата маса се изпълни с братя и сестри. Учителят разговаря - говори интересни работи, всички сме обърнати в слух.
към текста >>

Тогава всички ядяхме риба и казваха, че Учителят ядял риба или само така си предполагаха.
Сестрите се суетяха как да Го посрещнат, какво да приготвят да Го гощават. Всички искат да вземат участие в приготовленията. Аз бях съвсем нова, но ми се искаше и аз да взема участие и помолих сестрите да приемат и мене и аз да помагам нещо. Разбира се, те ме приеха с готовност. Ще гостува Учителя у брат Минчо Сотиров - ръководител на Бургаското братство. Тогава всички ядяхме риба и казваха, че Учителят ядял риба или само така си предполагаха. Целият обед приготвихме само от риба: рибници от шаран, супа от риба, пържена, майонези, хайвери и какво ли не, майсторски приготвени и естетично наредени. Учителят дойде. Наредихме една дълга трапеза и цялата маса се изпълни с братя и сестри. Учителят разговаря - говори интересни работи, всички сме обърнати в слух. Ястията издават своята приятна за нас тогава миризма и дразни апетита ни.
към текста >>

Учителят дойде.
Аз бях съвсем нова, но ми се искаше и аз да взема участие и помолих сестрите да приемат и мене и аз да помагам нещо. Разбира се, те ме приеха с готовност. Ще гостува Учителя у брат Минчо Сотиров - ръководител на Бургаското братство. Тогава всички ядяхме риба и казваха, че Учителят ядял риба или само така си предполагаха. Целият обед приготвихме само от риба: рибници от шаран, супа от риба, пържена, майонези, хайвери и какво ли не, майсторски приготвени и естетично наредени. Учителят дойде. Наредихме една дълга трапеза и цялата маса се изпълни с братя и сестри. Учителят разговаря - говори интересни работи, всички сме обърнати в слух. Ястията издават своята приятна за нас тогава миризма и дразни апетита ни. По едно време братът-домакин подканя Учителя: "Заповядайте, Учителю, че яденето ще изстине." Учителят продължава да говори... От трапезата се издига дразнеща апетита миризма, времето е напреднало, изгладнели сме, братът пак подканя: "Учителю, заповядайте, яденето ще изстине." Учителят сякаш не чува, продължава да говори интересни работи и леко се усмихва. Рибата ухае... Стомасите се бунтуват... Учителят говори... Най-после Той попита домакинята: "Имате ли в градината си посадена бакла?
към текста >>

Учителят разговаря - говори интересни работи, всички сме обърнати в слух.
Ще гостува Учителя у брат Минчо Сотиров - ръководител на Бургаското братство. Тогава всички ядяхме риба и казваха, че Учителят ядял риба или само така си предполагаха. Целият обед приготвихме само от риба: рибници от шаран, супа от риба, пържена, майонези, хайвери и какво ли не, майсторски приготвени и естетично наредени. Учителят дойде. Наредихме една дълга трапеза и цялата маса се изпълни с братя и сестри. Учителят разговаря - говори интересни работи, всички сме обърнати в слух. Ястията издават своята приятна за нас тогава миризма и дразни апетита ни. По едно време братът-домакин подканя Учителя: "Заповядайте, Учителю, че яденето ще изстине." Учителят продължава да говори... От трапезата се издига дразнеща апетита миризма, времето е напреднало, изгладнели сме, братът пак подканя: "Учителю, заповядайте, яденето ще изстине." Учителят сякаш не чува, продължава да говори интересни работи и леко се усмихва. Рибата ухае... Стомасите се бунтуват... Учителят говори... Най-после Той попита домакинята: "Имате ли в градината си посадена бакла? " - "Да, Учителю." - "Рекох, наберете ми малко." Сестрата изтичва в градината, набира, измива я и я поднася на Учителя. Тогава Той казва: "Молитва!
към текста >>

По едно време братът-домакин подканя Учителя: "Заповядайте, Учителю, че яденето ще изстине." Учителят продължава да говори... От трапезата се издига дразнеща апетита миризма, времето е напреднало, изгладнели сме, братът пак подканя: "Учителю, заповядайте, яденето ще изстине." Учителят сякаш не чува, продължава да говори интересни работи и леко се усмихва.
Целият обед приготвихме само от риба: рибници от шаран, супа от риба, пържена, майонези, хайвери и какво ли не, майсторски приготвени и естетично наредени. Учителят дойде. Наредихме една дълга трапеза и цялата маса се изпълни с братя и сестри. Учителят разговаря - говори интересни работи, всички сме обърнати в слух. Ястията издават своята приятна за нас тогава миризма и дразни апетита ни. По едно време братът-домакин подканя Учителя: "Заповядайте, Учителю, че яденето ще изстине." Учителят продължава да говори... От трапезата се издига дразнеща апетита миризма, времето е напреднало, изгладнели сме, братът пак подканя: "Учителю, заповядайте, яденето ще изстине." Учителят сякаш не чува, продължава да говори интересни работи и леко се усмихва. Рибата ухае... Стомасите се бунтуват... Учителят говори... Най-после Той попита домакинята: "Имате ли в градината си посадена бакла? " - "Да, Учителю." - "Рекох, наберете ми малко." Сестрата изтичва в градината, набира, измива я и я поднася на Учителя. Тогава Той казва: "Молитва! ", след което всички се нахвърлихме настървено, изгладнели, върху рибата, а Той топи бакличка по бакличка в солницата и яде. Не близна нищо от хубавите, съблазнителни рибни ястия.
към текста >>

Рибата ухае... Стомасите се бунтуват... Учителят говори... Най-после Той попита домакинята: "Имате ли в градината си посадена бакла?
Учителят дойде. Наредихме една дълга трапеза и цялата маса се изпълни с братя и сестри. Учителят разговаря - говори интересни работи, всички сме обърнати в слух. Ястията издават своята приятна за нас тогава миризма и дразни апетита ни. По едно време братът-домакин подканя Учителя: "Заповядайте, Учителю, че яденето ще изстине." Учителят продължава да говори... От трапезата се издига дразнеща апетита миризма, времето е напреднало, изгладнели сме, братът пак подканя: "Учителю, заповядайте, яденето ще изстине." Учителят сякаш не чува, продължава да говори интересни работи и леко се усмихва. Рибата ухае... Стомасите се бунтуват... Учителят говори... Най-после Той попита домакинята: "Имате ли в градината си посадена бакла? " - "Да, Учителю." - "Рекох, наберете ми малко." Сестрата изтичва в градината, набира, измива я и я поднася на Учителя. Тогава Той казва: "Молитва! ", след което всички се нахвърлихме настървено, изгладнели, върху рибата, а Той топи бакличка по бакличка в солницата и яде. Не близна нищо от хубавите, съблазнителни рибни ястия. Разбрахме тогава, че Той не яде риба и мнозина се отказахме от рибата.
към текста >>

" - "Да, Учителю." - "Рекох, наберете ми малко." Сестрата изтичва в градината, набира, измива я и я поднася на Учителя.
Наредихме една дълга трапеза и цялата маса се изпълни с братя и сестри. Учителят разговаря - говори интересни работи, всички сме обърнати в слух. Ястията издават своята приятна за нас тогава миризма и дразни апетита ни. По едно време братът-домакин подканя Учителя: "Заповядайте, Учителю, че яденето ще изстине." Учителят продължава да говори... От трапезата се издига дразнеща апетита миризма, времето е напреднало, изгладнели сме, братът пак подканя: "Учителю, заповядайте, яденето ще изстине." Учителят сякаш не чува, продължава да говори интересни работи и леко се усмихва. Рибата ухае... Стомасите се бунтуват... Учителят говори... Най-после Той попита домакинята: "Имате ли в градината си посадена бакла? " - "Да, Учителю." - "Рекох, наберете ми малко." Сестрата изтичва в градината, набира, измива я и я поднася на Учителя. Тогава Той казва: "Молитва! ", след което всички се нахвърлихме настървено, изгладнели, върху рибата, а Той топи бакличка по бакличка в солницата и яде. Не близна нищо от хубавите, съблазнителни рибни ястия. Разбрахме тогава, че Той не яде риба и мнозина се отказахме от рибата. Не зная дали останаха някои да ядат.
към текста >>

Записки от беседите на Учителя
Не близна нищо от хубавите, съблазнителни рибни ястия. Разбрахме тогава, че Той не яде риба и мнозина се отказахме от рибата. Не зная дали останаха някои да ядат. Примерът Му беше по-силен от морализирането Наталия Накова Записки от беседите на Учителя Въздухът има отношение към човешкия ум, водата - към живота, а хлябът - към човешката воля. Като знаете това, ценете въздуха, водата и хляба, както цените ума, живота и волята си. Като отчупите парче хляб, кажете си: "Благодаря Ти, Господи за хляба, който си ми дал. Искам да бъда чист и устойчив като житното зрънце." Вие ядете хляб без да мислите за отношението му към вашата воля; пиете вода без да съзнавате отношението й към живота, както и към вашето сърце. Като пиете вода и се разхлаждате, кажете в себе си: "Както водата разхлажда, така и моите чувства да разхлаждат и освежават уморения жаден пътник." Ако произнасяте тези думи всеки ден, сърцето ви ще се обнови.
към текста >>

(Учителят ни учеше да посяваме семената и костилките на изядените плодове.)
Яжте орехи и не се страхувайте, те заместват употребата на йод. Ябълката има отношение към човешкото сърце, на което постоянно говори. Крушата има отношение към човешкия ум. Яжте плодовете и ги изучавайте. Не яжте семената на плодните растения. (Учителят ни учеше да посяваме семената и костилките на изядените плодове.) Черешата действа разхлабително на стомаха и организма. Ако искате да подобрите кръвообръщението си, яжте череши. Ябълките влияят добре за тониране на нервната система. Орехите влияят добре на мозъка като храна, а житото добре влияе на сърцето. Когато взема една ябълка, първо я прекарвам през пръстите си, да почувствам обича ли ме тя.
към текста >>

Когато се занимавам с въпроса за храненето и мисля коя храна е благоприятна, имам предвид тази класификация на хората: обикновен, талантлив, гениален и светия.
Плодовете така можеш да ги стоплиш, без да ги вариш. Студът е спирка. В духовния свят се яде само топло ядене, никога студено. Деветият ден на месеца ще го посветите целия на Господа. Този ден ще се храните с плодове. Когато се занимавам с въпроса за храненето и мисля коя храна е благоприятна, имам предвид тази класификация на хората: обикновен, талантлив, гениален и светия. Има една храна, която Бог е определил за светията и той трябва да се храни с нея. Светията трябва да се храни от дървото на живота. Никакво готвене и нищо, което излиза от земята, а от дървото на живота. Той трябва да го намери и с тези плодове да се храни. За всеки ден на светията е достатъчно само един плод, една ябълка, дори едно житно зрънце.
към текста >>

Вие най-напред трябва да се научите да се храните, а не бързайте да учителствате, защото по-добре е да има един талантлив ученик, отколкото един глупав учител.
Има една храна, която Бог е определил за светията и той трябва да се храни с нея. Светията трябва да се храни от дървото на живота. Никакво готвене и нищо, което излиза от земята, а от дървото на живота. Той трябва да го намери и с тези плодове да се храни. За всеки ден на светията е достатъчно само един плод, една ябълка, дори едно житно зрънце. Вие най-напред трябва да се научите да се храните, а не бързайте да учителствате, защото по-добре е да има един талантлив ученик, отколкото един глупав учител.
към текста >>

92. ПОСТ

Учителят даде поста към 1921, 1922 година.В първите години беше като мода, увлечение и всички постеха.
ПОСТ Спомени на ученици Учителят даде поста към 1921, 1922 година.В първите години беше като мода, увлечение и всички постеха. Едни постеха три дни. А Учителят беше дал вече в наряда пост от 24 часа - от четвъртък вечер до петък вечер. Но по-късно го смени от четвъртък на обяд до петък на обяд, защото така е по-леко. А в началото беше целия ден петък, абсолютен пост - и вода не се пие. И почнаха учениците да постят по десет дни, но не по поръчение на Учителя.
към текста >>

А Учителят беше дал вече в наряда пост от 24 часа - от четвъртък вечер до петък вечер.
ПОСТ Спомени на ученици Учителят даде поста към 1921, 1922 година.В първите години беше като мода, увлечение и всички постеха. Едни постеха три дни. А Учителят беше дал вече в наряда пост от 24 часа - от четвъртък вечер до петък вечер. Но по-късно го смени от четвъртък на обяд до петък на обяд, защото така е по-леко. А в началото беше целия ден петък, абсолютен пост - и вода не се пие. И почнаха учениците да постят по десет дни, но не по поръчение на Учителя. Учителят казваше, че при поста става изгаряне в организма и тялото се чисти. Всички опитахме този пост.
към текста >>

И почнаха учениците да постят по десет дни, но не по поръчение на Учителя.
Учителят даде поста към 1921, 1922 година.В първите години беше като мода, увлечение и всички постеха. Едни постеха три дни. А Учителят беше дал вече в наряда пост от 24 часа - от четвъртък вечер до петък вечер. Но по-късно го смени от четвъртък на обяд до петък на обяд, защото така е по-леко. А в началото беше целия ден петък, абсолютен пост - и вода не се пие. И почнаха учениците да постят по десет дни, но не по поръчение на Учителя. Учителят казваше, че при поста става изгаряне в организма и тялото се чисти. Всички опитахме този пост. Главно Учителят го даде, за да не се страхуваме, че ако не ядем един ден, ще умрем от глад. Защото хората си мислят, че ако не ядат един или два дни, ще умрат от глад. Нямат опит.
към текста >>

Учителят казваше, че при поста става изгаряне в организма и тялото се чисти.
Едни постеха три дни. А Учителят беше дал вече в наряда пост от 24 часа - от четвъртък вечер до петък вечер. Но по-късно го смени от четвъртък на обяд до петък на обяд, защото така е по-леко. А в началото беше целия ден петък, абсолютен пост - и вода не се пие. И почнаха учениците да постят по десет дни, но не по поръчение на Учителя. Учителят казваше, че при поста става изгаряне в организма и тялото се чисти. Всички опитахме този пост. Главно Учителят го даде, за да не се страхуваме, че ако не ядем един ден, ще умрем от глад. Защото хората си мислят, че ако не ядат един или два дни, ще умрат от глад. Нямат опит. А като постиш 10 дни и си гладувал, не се страхуваш така от глада.
към текста >>

Главно Учителят го даде, за да не се страхуваме, че ако не ядем един ден, ще умрем от глад.
Но по-късно го смени от четвъртък на обяд до петък на обяд, защото така е по-леко. А в началото беше целия ден петък, абсолютен пост - и вода не се пие. И почнаха учениците да постят по десет дни, но не по поръчение на Учителя. Учителят казваше, че при поста става изгаряне в организма и тялото се чисти. Всички опитахме този пост. Главно Учителят го даде, за да не се страхуваме, че ако не ядем един ден, ще умрем от глад. Защото хората си мислят, че ако не ядат един или два дни, ще умрат от глад. Нямат опит. А като постиш 10 дни и си гладувал, не се страхуваш така от глада. Това беше един възпитателен метод, защото всеки, който е постил десет дни, ако няма един път да яде, е-ех казва, голяма работа, че един път не съм ял. Това беше възпитателната страна.
към текста >>

По този начин, с такива упражнения, Учителят ни отучи от много неща.
Защото хората си мислят, че ако не ядат един или два дни, ще умрат от глад. Нямат опит. А като постиш 10 дни и си гладувал, не се страхуваш така от глада. Това беше един възпитателен метод, защото всеки, който е постил десет дни, ако няма един път да яде, е-ех казва, голяма работа, че един път не съм ял. Това беше възпитателната страна. По този начин, с такива упражнения, Учителят ни отучи от много неща. От екскурзиите ние се научихме да не се страхуваме от дъжда, от вятъра и т.н. Той приложи една система, за да ни отучи от някои наши стари навици и предразсъдъци. Защото предразсъдък е, че човек ще умре, ако не яде два-три дни. Винаги в разсип на Луната се пости. Понеже всички взеха да постят, човек иска да вземе участие и аз отидох при Учителя и казах, че искам да постя десет дни.
към текста >>

Понеже всички взеха да постят, човек иска да вземе участие и аз отидох при Учителя и казах, че искам да постя десет дни.
По този начин, с такива упражнения, Учителят ни отучи от много неща. От екскурзиите ние се научихме да не се страхуваме от дъжда, от вятъра и т.н. Той приложи една система, за да ни отучи от някои наши стари навици и предразсъдъци. Защото предразсъдък е, че човек ще умре, ако не яде два-три дни. Винаги в разсип на Луната се пости. Понеже всички взеха да постят, човек иска да вземе участие и аз отидох при Учителя и казах, че искам да постя десет дни. "А, не! - каза - Първия месец ще изкараш един ден. Втория месец - два дни, третия - три, ...десетия - десет." Аз почнах от септември и през март казвам: "Учителю, ще постя осем дни." Не се пие никаква течност. "А, не - казва - няма да постиш сега. Сега е март, сега има прилив на енергии." И аз разбрах, че през лятото не трябва да се пости.
към текста >>

Втория месец - два дни, третия - три, ...десетия - десет." Аз почнах от септември и през март казвам: "Учителю, ще постя осем дни." Не се пие никаква течност.
Защото предразсъдък е, че човек ще умре, ако не яде два-три дни. Винаги в разсип на Луната се пости. Понеже всички взеха да постят, човек иска да вземе участие и аз отидох при Учителя и казах, че искам да постя десет дни. "А, не! - каза - Първия месец ще изкараш един ден. Втория месец - два дни, третия - три, ...десетия - десет." Аз почнах от септември и през март казвам: "Учителю, ще постя осем дни." Не се пие никаква течност. "А, не - казва - няма да постиш сега. Сега е март, сега има прилив на енергии." И аз разбрах, че през лятото не трябва да се пости. Паша е изкарала един пост три дни през лятото, но не знае как да отпости. И пуснала силно чешмата, изстудила водата и се напила със студена вода. Тя получава страшни болки в стомаха и праща сестрите си при Учителя да пита какво да прави.
към текста >>

Тя получава страшни болки в стомаха и праща сестрите си при Учителя да пита какво да прави.
Втория месец - два дни, третия - три, ...десетия - десет." Аз почнах от септември и през март казвам: "Учителю, ще постя осем дни." Не се пие никаква течност. "А, не - казва - няма да постиш сега. Сега е март, сега има прилив на енергии." И аз разбрах, че през лятото не трябва да се пости. Паша е изкарала един пост три дни през лятото, но не знае как да отпости. И пуснала силно чешмата, изстудила водата и се напила със студена вода. Тя получава страшни болки в стомаха и праща сестрите си при Учителя да пита какво да прави. Учителят казва какво да направят и тогава вече разбрахме, че се отпоства с една чаша гореща вода на глътки. Той много държеше водата да пием на глътки, защото тя действа успокояващо на нервната система и това е било много хубаво. Той препоръчваше на глътки, с лъжичка. Даже има една задача - на пет минути по една лъжичка от врялата вода - като метод за лечение. Паша като отишла при Учителя, казала: "Учителю, такава хубава молитва си направих, че можах да издържа този пост през лятото и така ми се случи." - "Ти благодари, че си направила молитва, иначе щяха да те задигнат.
към текста >>

Учителят казва какво да направят и тогава вече разбрахме, че се отпоства с една чаша гореща вода на глътки.
"А, не - казва - няма да постиш сега. Сега е март, сега има прилив на енергии." И аз разбрах, че през лятото не трябва да се пости. Паша е изкарала един пост три дни през лятото, но не знае как да отпости. И пуснала силно чешмата, изстудила водата и се напила със студена вода. Тя получава страшни болки в стомаха и праща сестрите си при Учителя да пита какво да прави. Учителят казва какво да направят и тогава вече разбрахме, че се отпоства с една чаша гореща вода на глътки. Той много държеше водата да пием на глътки, защото тя действа успокояващо на нервната система и това е било много хубаво. Той препоръчваше на глътки, с лъжичка. Даже има една задача - на пет минути по една лъжичка от врялата вода - като метод за лечение. Паша като отишла при Учителя, казала: "Учителю, такава хубава молитва си направих, че можах да издържа този пост през лятото и така ми се случи." - "Ти благодари, че си направила молитва, иначе щяха да те задигнат. Ти така, както не беше яла нищо три дни и си се напила със студена вода, можеше да си заминеш" - казал Учителят.
към текста >>

Паша като отишла при Учителя, казала: "Учителю, такава хубава молитва си направих, че можах да издържа този пост през лятото и така ми се случи." - "Ти благодари, че си направила молитва, иначе щяха да те задигнат.
Тя получава страшни болки в стомаха и праща сестрите си при Учителя да пита какво да прави. Учителят казва какво да направят и тогава вече разбрахме, че се отпоства с една чаша гореща вода на глътки. Той много държеше водата да пием на глътки, защото тя действа успокояващо на нервната система и това е било много хубаво. Той препоръчваше на глътки, с лъжичка. Даже има една задача - на пет минути по една лъжичка от врялата вода - като метод за лечение. Паша като отишла при Учителя, казала: "Учителю, такава хубава молитва си направих, че можах да издържа този пост през лятото и така ми се случи." - "Ти благодари, че си направила молитва, иначе щяха да те задигнат. Ти така, както не беше яла нищо три дни и си се напила със студена вода, можеше да си заминеш" - казал Учителят. След като се изпие водата, изчиства се и се измива половин килограм спанак, сварява се без сол, изпива се само водата за разслабване, ако има нещо в червата, да се изхвърли. И така след един час идва ред на картофената супа. А след това картофите. Разказваха ми, че са правили различни опити.
към текста >>

Ти така, както не беше яла нищо три дни и си се напила със студена вода, можеше да си заминеш" - казал Учителят.
Учителят казва какво да направят и тогава вече разбрахме, че се отпоства с една чаша гореща вода на глътки. Той много държеше водата да пием на глътки, защото тя действа успокояващо на нервната система и това е било много хубаво. Той препоръчваше на глътки, с лъжичка. Даже има една задача - на пет минути по една лъжичка от врялата вода - като метод за лечение. Паша като отишла при Учителя, казала: "Учителю, такава хубава молитва си направих, че можах да издържа този пост през лятото и така ми се случи." - "Ти благодари, че си направила молитва, иначе щяха да те задигнат. Ти така, както не беше яла нищо три дни и си се напила със студена вода, можеше да си заминеш" - казал Учителят. След като се изпие водата, изчиства се и се измива половин килограм спанак, сварява се без сол, изпива се само водата за разслабване, ако има нещо в червата, да се изхвърли. И така след един час идва ред на картофената супа. А след това картофите. Разказваха ми, че са правили различни опити. Някои са постили по 20, по 30 дни.
към текста >>

Но вижте, Учителят не е давал такива пости.
Някои са постили по 20, по 30 дни. Някои са си заминали. Знам, че един брат в провинцията пости 20 дни. Този брат каза, че последните дни, когато си е миел ръцете, клетките поглъщали водата. Значи така е зажадняло тялото. Но вижте, Учителят не е давал такива пости. Те сами са си правили опити. Той даваше до 10 дни. Доста братя постиха, но сестрите повече, защото се съревноваваха помежду си, пълен пост, никаква вода. При дългия пост става изгаряне на непотребните вещества в организма. Една сестра започнала да пости, изкара пет дни и й станало лошо.
към текста >>

Казали на Учителя, а тя не Го била попитала даже.
Те сами са си правили опити. Той даваше до 10 дни. Доста братя постиха, но сестрите повече, защото се съревноваваха помежду си, пълен пост, никаква вода. При дългия пост става изгаряне на непотребните вещества в организма. Една сестра започнала да пости, изкара пет дни и й станало лошо. Казали на Учителя, а тя не Го била попитала даже. Той й рекъл: "Тебе, кой ти каза да постиш? " - "Учителю, всички постят, и аз искам." - "Постът не е за всеки. Ти няма защо да постиш". Елена Андреева Катя видяла и чула, че на "Изгрева" се провеждат задачи с пост.
към текста >>

" - "Учителю, всички постят, и аз искам." - "Постът не е за всеки.
Доста братя постиха, но сестрите повече, защото се съревноваваха помежду си, пълен пост, никаква вода. При дългия пост става изгаряне на непотребните вещества в организма. Една сестра започнала да пости, изкара пет дни и й станало лошо. Казали на Учителя, а тя не Го била попитала даже. Той й рекъл: "Тебе, кой ти каза да постиш? " - "Учителю, всички постят, и аз искам." - "Постът не е за всеки. Ти няма защо да постиш". Елена Андреева Катя видяла и чула, че на "Изгрева" се провеждат задачи с пост. Решила и тя да гладува. По това време Учителят даваше различни режими на пост на приятелите, за всеки - строго индивидуално.
към текста >>

По това време Учителят даваше различни режими на пост на приятелите, за всеки - строго индивидуално.
" - "Учителю, всички постят, и аз искам." - "Постът не е за всеки. Ти няма защо да постиш". Елена Андреева Катя видяла и чула, че на "Изгрева" се провеждат задачи с пост. Решила и тя да гладува. По това време Учителят даваше различни режими на пост на приятелите, за всеки - строго индивидуално. Тя искала също да пости. Запитва Учителя и получава отговор: "Добре, ще постиш, но ще ядеш по една ябълка на ден". Десет дни подред Катя ходела при Учителя и Той всеки ден й давал по една ябълка. Но на десетия ден едва отишла, защото била отслабнала и краката едва я държали. Това е един опит на Катя с почти пълен глад под ръководството на Учителя.
към текста >>

Запитва Учителя и получава отговор: "Добре, ще постиш, но ще ядеш по една ябълка на ден".
Елена Андреева Катя видяла и чула, че на "Изгрева" се провеждат задачи с пост. Решила и тя да гладува. По това време Учителят даваше различни режими на пост на приятелите, за всеки - строго индивидуално. Тя искала също да пости. Запитва Учителя и получава отговор: "Добре, ще постиш, но ще ядеш по една ябълка на ден". Десет дни подред Катя ходела при Учителя и Той всеки ден й давал по една ябълка. Но на десетия ден едва отишла, защото била отслабнала и краката едва я държали. Това е един опит на Катя с почти пълен глад под ръководството на Учителя. Учителят казваше, че при всеки пост трябва да има един, който да ръководи поста, за да бъде с будно съзнание, здрав и да държи непрекъснато връзка с Бога. Ръководителят на поста в този момент не пости, а е в непрекъсната молитва и бдение за другите, които постят.
към текста >>

Десет дни подред Катя ходела при Учителя и Той всеки ден й давал по една ябълка.
Катя видяла и чула, че на "Изгрева" се провеждат задачи с пост. Решила и тя да гладува. По това време Учителят даваше различни режими на пост на приятелите, за всеки - строго индивидуално. Тя искала също да пости. Запитва Учителя и получава отговор: "Добре, ще постиш, но ще ядеш по една ябълка на ден". Десет дни подред Катя ходела при Учителя и Той всеки ден й давал по една ябълка. Но на десетия ден едва отишла, защото била отслабнала и краката едва я държали. Това е един опит на Катя с почти пълен глад под ръководството на Учителя. Учителят казваше, че при всеки пост трябва да има един, който да ръководи поста, за да бъде с будно съзнание, здрав и да държи непрекъснато връзка с Бога. Ръководителят на поста в този момент не пости, а е в непрекъсната молитва и бдение за другите, които постят. На "Изгрева" имаше много инциденти, когато някой решаваше да пости самоволно, без разрешение на Учителя и без Негово съдействие.
към текста >>

Това е един опит на Катя с почти пълен глад под ръководството на Учителя.
По това време Учителят даваше различни режими на пост на приятелите, за всеки - строго индивидуално. Тя искала също да пости. Запитва Учителя и получава отговор: "Добре, ще постиш, но ще ядеш по една ябълка на ден". Десет дни подред Катя ходела при Учителя и Той всеки ден й давал по една ябълка. Но на десетия ден едва отишла, защото била отслабнала и краката едва я държали. Това е един опит на Катя с почти пълен глад под ръководството на Учителя. Учителят казваше, че при всеки пост трябва да има един, който да ръководи поста, за да бъде с будно съзнание, здрав и да държи непрекъснато връзка с Бога. Ръководителят на поста в този момент не пости, а е в непрекъсната молитва и бдение за другите, които постят. На "Изгрева" имаше много инциденти, когато някой решаваше да пости самоволно, без разрешение на Учителя и без Негово съдействие. Много хора платиха жестоко за своето непослушание. Но Катя пита, имаше послушание и се справи добре.
към текста >>

Учителят казваше, че при всеки пост трябва да има един, който да ръководи поста, за да бъде с будно съзнание, здрав и да държи непрекъснато връзка с Бога.
Тя искала също да пости. Запитва Учителя и получава отговор: "Добре, ще постиш, но ще ядеш по една ябълка на ден". Десет дни подред Катя ходела при Учителя и Той всеки ден й давал по една ябълка. Но на десетия ден едва отишла, защото била отслабнала и краката едва я държали. Това е един опит на Катя с почти пълен глад под ръководството на Учителя. Учителят казваше, че при всеки пост трябва да има един, който да ръководи поста, за да бъде с будно съзнание, здрав и да държи непрекъснато връзка с Бога. Ръководителят на поста в този момент не пости, а е в непрекъсната молитва и бдение за другите, които постят. На "Изгрева" имаше много инциденти, когато някой решаваше да пости самоволно, без разрешение на Учителя и без Негово съдействие. Много хора платиха жестоко за своето непослушание. Но Катя пита, имаше послушание и се справи добре. Елена Андреева
към текста >>

На "Изгрева" имаше много инциденти, когато някой решаваше да пости самоволно, без разрешение на Учителя и без Негово съдействие.
Десет дни подред Катя ходела при Учителя и Той всеки ден й давал по една ябълка. Но на десетия ден едва отишла, защото била отслабнала и краката едва я държали. Това е един опит на Катя с почти пълен глад под ръководството на Учителя. Учителят казваше, че при всеки пост трябва да има един, който да ръководи поста, за да бъде с будно съзнание, здрав и да държи непрекъснато връзка с Бога. Ръководителят на поста в този момент не пости, а е в непрекъсната молитва и бдение за другите, които постят. На "Изгрева" имаше много инциденти, когато някой решаваше да пости самоволно, без разрешение на Учителя и без Негово съдействие. Много хора платиха жестоко за своето непослушание. Но Катя пита, имаше послушание и се справи добре. Елена Андреева Аз също прилагах един пост, даден от Учителя. Той започваше така: първия месец се пости 24 часа.
към текста >>

Аз също прилагах един пост, даден от Учителя.
Ръководителят на поста в този момент не пости, а е в непрекъсната молитва и бдение за другите, които постят. На "Изгрева" имаше много инциденти, когато някой решаваше да пости самоволно, без разрешение на Учителя и без Негово съдействие. Много хора платиха жестоко за своето непослушание. Но Катя пита, имаше послушание и се справи добре. Елена Андреева Аз също прилагах един пост, даден от Учителя. Той започваше така: първия месец се пости 24 часа. Втория - 48 часа. Третия - три дни. Четвъртия - четири дни....десетия месец се пости десет дни. Почваше се всеки месец при разсип на Луната.
към текста >>

Необходимо е специално изучаване, защото Учителят в различните години на Школата даваше различни наряди за поста.
Първия ден се пие само една чаша. На втория ден се пие, но само водичката от картофена супа. На третия ден се пие също водичката, но от супа от моркови или картофи. Мария Тодорова Въпросът за поста е много сложен. Необходимо е специално изучаване, защото Учителят в различните години на Школата даваше различни наряди за поста. В беседите си много пъти е говорил за него. Необходима е студия по този въпрос. Постът има и духовно, и Божествено измерение, и физическо проявление чрез човешкото тяло. Постът е проекция на тези три свята и се извършва в името на някаква идея и жертва в името на нещо. Има от четвъртък на обяд до петък на обяд.
към текста >>

Това е пост от 24 часа и Учителят го нарече почивка.
В беседите си много пъти е говорил за него. Необходима е студия по този въпрос. Постът има и духовно, и Божествено измерение, и физическо проявление чрез човешкото тяло. Постът е проекция на тези три свята и се извършва в името на някаква идея и жертва в името на нещо. Има от четвъртък на обяд до петък на обяд. Това е пост от 24 часа и Учителят го нарече почивка. Беше известен в нарядите като пост - почивка. А със средствата, спестени при този пост, трябваше да се подпомогне някой беден или гладен човек. Някои приятели събираха средствата от този еднодневен пост в една кутия в разстояние на 50 седмици и така се получаваше една значителна сума, която подпомагаше някой нуждаещ се човек. Има различни начини за пост. Пълен глад, пост само с вода и пост с поемане на плодове.
към текста >>

Тя преминава отначало в четене на пасажи от Словото на Учителя и в строго определени часове изричането на молитви, както и работа с формули, дадени от Учителя.
През всички тези етапи ние сме минавали. Принципът е следният: правиш пост в името на една идея; спираш да се храниш, но храната, която би употребил през време на поста, струва пари и тези пари трябва да се отделят и с тях да се направи едно малко добро в името на една идея. Физическият пост означава изключителна организация на човешкото тяло. Защото чрез поста всички натрупани запаси се изразходват. Необходима е и вътрешна духовна организация. Тя преминава отначало в четене на пасажи от Словото на Учителя и в строго определени часове изричането на молитви, както и работа с формули, дадени от Учителя. По този начин постът има три проекции: на физическото поле, в духовния свят и в Божествения свят. Учителят е дал различни методи за пост - колективен и индивидуален. Тях ги има записани и трябва да се подредят и изнесат. При всички случаи е необходимо да има ръководител на поста. Обикновено Учителят беше ръководител на този пост и следеше за физическото и психическото състояние на ученика, който е влязъл в пост.
към текста >>

Учителят е дал различни методи за пост - колективен и индивидуален.
Физическият пост означава изключителна организация на човешкото тяло. Защото чрез поста всички натрупани запаси се изразходват. Необходима е и вътрешна духовна организация. Тя преминава отначало в четене на пасажи от Словото на Учителя и в строго определени часове изричането на молитви, както и работа с формули, дадени от Учителя. По този начин постът има три проекции: на физическото поле, в духовния свят и в Божествения свят. Учителят е дал различни методи за пост - колективен и индивидуален. Тях ги има записани и трябва да се подредят и изнесат. При всички случаи е необходимо да има ръководител на поста. Обикновено Учителят беше ръководител на този пост и следеше за физическото и психическото състояние на ученика, който е влязъл в пост. Учителят не беше за продължителен пост. Само при някои боледувания Той предписваше пост, но по Негово указание.
към текста >>

Обикновено Учителят беше ръководител на този пост и следеше за физическото и психическото състояние на ученика, който е влязъл в пост.
Тя преминава отначало в четене на пасажи от Словото на Учителя и в строго определени часове изричането на молитви, както и работа с формули, дадени от Учителя. По този начин постът има три проекции: на физическото поле, в духовния свят и в Божествения свят. Учителят е дал различни методи за пост - колективен и индивидуален. Тях ги има записани и трябва да се подредят и изнесат. При всички случаи е необходимо да има ръководител на поста. Обикновено Учителят беше ръководител на този пост и следеше за физическото и психическото състояние на ученика, който е влязъл в пост. Учителят не беше за продължителен пост. Само при някои боледувания Той предписваше пост, но по Негово указание. Той даде едно просто правило, което ползваше приятелите години наред. Той нареди всяка седмица да има един малък пост . Борис Николов
към текста >>

Учителят не беше за продължителен пост.
По този начин постът има три проекции: на физическото поле, в духовния свят и в Божествения свят. Учителят е дал различни методи за пост - колективен и индивидуален. Тях ги има записани и трябва да се подредят и изнесат. При всички случаи е необходимо да има ръководител на поста. Обикновено Учителят беше ръководител на този пост и следеше за физическото и психическото състояние на ученика, който е влязъл в пост. Учителят не беше за продължителен пост. Само при някои боледувания Той предписваше пост, но по Негово указание. Той даде едно просто правило, което ползваше приятелите години наред. Той нареди всяка седмица да има един малък пост . Борис Николов Веднъж попитах Учителя: "Учителю, защо не мога да постя, та винаги свършвам с главоболие, което продължава още ден-два след постенето".
към текста >>

Веднъж попитах Учителя: "Учителю, защо не мога да постя, та винаги свършвам с главоболие, което продължава още ден-два след постенето".
Учителят не беше за продължителен пост. Само при някои боледувания Той предписваше пост, но по Негово указание. Той даде едно просто правило, което ползваше приятелите години наред. Той нареди всяка седмица да има един малък пост . Борис Николов Веднъж попитах Учителя: "Учителю, защо не мога да постя, та винаги свършвам с главоболие, което продължава още ден-два след постенето". Той ми отговори: "Постите, а пък ядете свински пържоли". Погледнах Го с недоумение, защото от двадесет години не бях хапвала месо. Той продължи: "Да! Отрицателните мисли и чувства са свински пържоли." Разбрах, че освен външното вегетарианство по форма, съществува и друго вегетарианство по съдържание, по смисъл и в дух. Мария Райчева
към текста >>

Почнал да пости по време на нова луна, без да каже това на Учителя.
Погледнах Го с недоумение, защото от двадесет години не бях хапвала месо. Той продължи: "Да! Отрицателните мисли и чувства са свински пържоли." Разбрах, че освен външното вегетарианство по форма, съществува и друго вегетарианство по съдържание, по смисъл и в дух. Мария Райчева С пост решил да се лекува един брат, който бил изпаднал в голямо вътрешно противоречие. Почнал да пости по време на нова луна, без да каже това на Учителя. След ден-два отишъл при Него и споделил, че е почнал постене, за да оправи напрегнатото си състояние. Учителят го поучил: „Щом си почнал поста на нова луна, не само че не ще си помогнеш, но и ще си навредиш още повече. Когато искаш да се справиш с един недъг, с един порок, почни пост на разсип луна. А когато искаш да придобиеш някоя добродетел, нещо положително в себе си, почни поста на нова луна." Братът се замислил, че човек трябва да знае как да прилага окултните закони, за да има резултат и да не си вреди. Много хора, които се занимават с окултизъм, без да знаят как да използват природните сили, се осакатяват и спират своето развитие.
към текста >>

Учителят го поучил: „Щом си почнал поста на нова луна, не само че не ще си помогнеш, но и ще си навредиш още повече.
Отрицателните мисли и чувства са свински пържоли." Разбрах, че освен външното вегетарианство по форма, съществува и друго вегетарианство по съдържание, по смисъл и в дух. Мария Райчева С пост решил да се лекува един брат, който бил изпаднал в голямо вътрешно противоречие. Почнал да пости по време на нова луна, без да каже това на Учителя. След ден-два отишъл при Него и споделил, че е почнал постене, за да оправи напрегнатото си състояние. Учителят го поучил: „Щом си почнал поста на нова луна, не само че не ще си помогнеш, но и ще си навредиш още повече. Когато искаш да се справиш с един недъг, с един порок, почни пост на разсип луна. А когато искаш да придобиеш някоя добродетел, нещо положително в себе си, почни поста на нова луна." Братът се замислил, че човек трябва да знае как да прилага окултните закони, за да има резултат и да не си вреди. Много хора, които се занимават с окултизъм, без да знаят как да използват природните сили, се осакатяват и спират своето развитие. Затова човек трябва да има будно съзнание, да има светлина и знание, да има опитен ръководител и учител, когато иска да работи с окултните закони. Влад Пашов
към текста >>

Затова човек трябва да има будно съзнание, да има светлина и знание, да има опитен ръководител и учител, когато иска да работи с окултните закони.
След ден-два отишъл при Него и споделил, че е почнал постене, за да оправи напрегнатото си състояние. Учителят го поучил: „Щом си почнал поста на нова луна, не само че не ще си помогнеш, но и ще си навредиш още повече. Когато искаш да се справиш с един недъг, с един порок, почни пост на разсип луна. А когато искаш да придобиеш някоя добродетел, нещо положително в себе си, почни поста на нова луна." Братът се замислил, че човек трябва да знае как да прилага окултните закони, за да има резултат и да не си вреди. Много хора, които се занимават с окултизъм, без да знаят как да използват природните сили, се осакатяват и спират своето развитие. Затова човек трябва да има будно съзнание, да има светлина и знание, да има опитен ръководител и учител, когато иска да работи с окултните закони. Влад Пашов Веднъж брат Пано от Ямбол бил на разговор при Учителя с група приятели и го попитали колко дни през годината да постят. Учителят отговорил: "На човека е определено да живее 120 години на Земята, от които 40 години трябва да прекара в пост." Всички приятели се спогледали и си казали, че това е невъзможно да се изпълни. Брат Пано се замислил дълбоко в себе си и казал: "Аз постя по два дена в седмицата, това са 8-9 дена на месец. За година правят около 100 дена.
към текста >>

Веднъж брат Пано от Ямбол бил на разговор при Учителя с група приятели и го попитали колко дни през годината да постят.
Когато искаш да се справиш с един недъг, с един порок, почни пост на разсип луна. А когато искаш да придобиеш някоя добродетел, нещо положително в себе си, почни поста на нова луна." Братът се замислил, че човек трябва да знае как да прилага окултните закони, за да има резултат и да не си вреди. Много хора, които се занимават с окултизъм, без да знаят как да използват природните сили, се осакатяват и спират своето развитие. Затова човек трябва да има будно съзнание, да има светлина и знание, да има опитен ръководител и учител, когато иска да работи с окултните закони. Влад Пашов Веднъж брат Пано от Ямбол бил на разговор при Учителя с група приятели и го попитали колко дни през годината да постят. Учителят отговорил: "На човека е определено да живее 120 години на Земята, от които 40 години трябва да прекара в пост." Всички приятели се спогледали и си казали, че това е невъзможно да се изпълни. Брат Пано се замислил дълбоко в себе си и казал: "Аз постя по два дена в седмицата, това са 8-9 дена на месец. За година правят около 100 дена. Двадесет дена правя житен режим и стават 120 дни. Значи 1/3 от годината прекарвам в пост, тъй както 40 години са 1/3 от 120-годишния живот на човека на Земята.
към текста >>

Учителят отговорил: "На човека е определено да живее 120 години на Земята, от които 40 години трябва да прекара в пост." Всички приятели се спогледали и си казали, че това е невъзможно да се изпълни.
А когато искаш да придобиеш някоя добродетел, нещо положително в себе си, почни поста на нова луна." Братът се замислил, че човек трябва да знае как да прилага окултните закони, за да има резултат и да не си вреди. Много хора, които се занимават с окултизъм, без да знаят как да използват природните сили, се осакатяват и спират своето развитие. Затова човек трябва да има будно съзнание, да има светлина и знание, да има опитен ръководител и учител, когато иска да работи с окултните закони. Влад Пашов Веднъж брат Пано от Ямбол бил на разговор при Учителя с група приятели и го попитали колко дни през годината да постят. Учителят отговорил: "На човека е определено да живее 120 години на Земята, от които 40 години трябва да прекара в пост." Всички приятели се спогледали и си казали, че това е невъзможно да се изпълни. Брат Пано се замислил дълбоко в себе си и казал: "Аз постя по два дена в седмицата, това са 8-9 дена на месец. За година правят около 100 дена. Двадесет дена правя житен режим и стават 120 дни. Значи 1/3 от годината прекарвам в пост, тъй както 40 години са 1/3 от 120-годишния живот на човека на Земята. Значи, може да се изпълни тази задача, която Учителят дава за поста."
към текста >>

Значи, може да се изпълни тази задача, която Учителят дава за поста."
Учителят отговорил: "На човека е определено да живее 120 години на Земята, от които 40 години трябва да прекара в пост." Всички приятели се спогледали и си казали, че това е невъзможно да се изпълни. Брат Пано се замислил дълбоко в себе си и казал: "Аз постя по два дена в седмицата, това са 8-9 дена на месец. За година правят около 100 дена. Двадесет дена правя житен режим и стават 120 дни. Значи 1/3 от годината прекарвам в пост, тъй както 40 години са 1/3 от 120-годишния живот на човека на Земята. Значи, може да се изпълни тази задача, която Учителят дава за поста." Светозар Няголов Записки от беседите на Учителя Който е постил, той се е домогнал до истинското знание. Постът за него не е вече философия, но знание. Преди да е постил, човек мисли, че не може да издържи гладен нито 24 часа.
към текста >>

Записки от беседите на Учителя
За година правят около 100 дена. Двадесет дена правя житен режим и стават 120 дни. Значи 1/3 от годината прекарвам в пост, тъй както 40 години са 1/3 от 120-годишния живот на човека на Земята. Значи, може да се изпълни тази задача, която Учителят дава за поста." Светозар Няголов Записки от беседите на Учителя Който е постил, той се е домогнал до истинското знание. Постът за него не е вече философия, но знание. Преди да е постил, човек мисли, че не може да издържи гладен нито 24 часа. Опитай да видиш колко време може да постиш. - Три деня мога ли да постя?
към текста >>

За обикновените хора срокът за купуване на нов камък е най-малко 50 години, а за великите напреднали хора е 2 000-2 500 години.
Така го наричам и аз. Обаче източните народи го наричат "прераждане". - Защо умира човек? - Защото се е развалил камъкът му. Той отива да си купи нов. За обикновените хора срокът за купуване на нов камък е най-малко 50 години, а за великите напреднали хора е 2 000-2 500 години. Мойсей създаде закона за почивката. Той имаше предвид почивката на стомаха. Нито евреите, нито християните разбраха този закон. Като дойде неделя, тогава празнуват света неделя! Стомахът казва: "Никаква света неделя!
към текста >>

93. ЖИТО И ЖИТЕН РЕЖИМ

Учителят ми даде една задача, която сега ще ви разкажа.
ЖИТО И ЖИТЕН РЕЖИМ спомени на ученици Учителят ми даде една задача, която сега ще ви разкажа. Ще вземете съвсем прясно жито, като се яде по сто грама всеки ден. Житото се накисва от вечерта. Порцията от сто грама се разделя на три - по 33 грама сутрин, обед и вечер. Пие се само топла вода. Прави се шест дни, а в неделя се отпоства със супа от картофи.
към текста >>

Учителят ми казваше предварително кога да влизам в пост.
Житото се накисва от вечерта. Порцията от сто грама се разделя на три - по 33 грама сутрин, обед и вечер. Пие се само топла вода. Прави се шест дни, а в неделя се отпоства със супа от картофи. Карах този пост пет месеца - всяка седмица в дадения месец. Учителят ми казваше предварително кога да влизам в пост. Излизаше се от него в хубаво състояние, с повдигнато самочувствие. Житото много трябва да се дъвче, за да се вземе всичко, което Природата е вложила в житното зърно. Здрави зъби се искат. По-късно Учителят даде различни модификации на поста и го нарече "житен пост". Един от най-приемливите за всички, бе поста през месец февруари в началото при разсип на луната.
към текста >>

По-късно Учителят даде различни модификации на поста и го нарече "житен пост".
Карах този пост пет месеца - всяка седмица в дадения месец. Учителят ми казваше предварително кога да влизам в пост. Излизаше се от него в хубаво състояние, с повдигнато самочувствие. Житото много трябва да се дъвче, за да се вземе всичко, което Природата е вложила в житното зърно. Здрави зъби се искат. По-късно Учителят даде различни модификации на поста и го нарече "житен пост". Един от най-приемливите за всички, бе поста през месец февруари в началото при разсип на луната. Яде се само жито десет дни, като всеки е свободен колко жито да изяде - дали да бъде варено или накиснато. Всеки според разположението. В Учителя имаше свобода - или по сто грама на ден, или повече, дали варено или накиснато. Всеки един от нас можеше сам да реши.
към текста >>

В Учителя имаше свобода - или по сто грама на ден, или повече, дали варено или накиснато.
Здрави зъби се искат. По-късно Учителят даде различни модификации на поста и го нарече "житен пост". Един от най-приемливите за всички, бе поста през месец февруари в началото при разсип на луната. Яде се само жито десет дни, като всеки е свободен колко жито да изяде - дали да бъде варено или накиснато. Всеки според разположението. В Учителя имаше свобода - или по сто грама на ден, или повече, дали варено или накиснато. Всеки един от нас можеше сам да реши. Впоследствие, към житото някои прибавиха ябълки, мед и орехи. Така че, при поста през месец февруари човек има избор, но има и твърди правила, за които аз говорих. Чрез поста се постига възпитание на вътрешното естество на човека и това е един метод човек да се научи вътрешно да превъзмогва всички трудности и да пресъздава качества, с които трябва в бъдеще да борави. Постът не е самоцел, а метод с правила, подчиняващи се на духовни, окултни закони.
към текста >>

Учителят препоръчва да не се мели житото, а да се яде цяло - сварено, или покълнало.
Всеки един от нас можеше сам да реши. Впоследствие, към житото някои прибавиха ябълки, мед и орехи. Така че, при поста през месец февруари човек има избор, но има и твърди правила, за които аз говорих. Чрез поста се постига възпитание на вътрешното естество на човека и това е един метод човек да се научи вътрешно да превъзмогва всички трудности и да пресъздава качества, с които трябва в бъдеще да борави. Постът не е самоцел, а метод с правила, подчиняващи се на духовни, окултни закони. Учителят препоръчва да не се мели житото, а да се яде цяло - сварено, или покълнало. Недоузрялото жито той препоръчва при диабет, а покълналите житни зърна, т. е. суровото жито издига в култ. Мария Тодорова За провеждане на житния режим от младите приятели е необходимо само жито един килограм, което да се накисва в гореща вода от предния ден и да се дъвче продължително, но не трябва да се прави с покълнало жито. Когато житото покълва, всичката му сила отива в кълна и човек не може да се ползва от силите на житото.
към текста >>

Тогава сестра Юрданка Жекова отива при Учителя и Му казва, че има много възрастни приятели, които желаят да правят житен режим, но не могат да дъвчат сурово или малко варено жито и да й даде някакъв съвет.
Житният режим може да се прави и за постигане на някои добродетели: смирение, кротост, въздържание, милосърдие, благост, търпение и др. Може да се прави за влизане в някое учебно заведение, за успешно завършване на образование, за създаване на дом и за излизане от някои трудни положения в живота. Тогава режима се започва при нова Луна и трае пак 10 дни. Добре е да се започне пак в сряда и да се завърши в петък. Имаше много възрастни приятели, които искаха да изпълнят режима, но не можеха да ядат твърдо жито. Тогава сестра Юрданка Жекова отива при Учителя и Му казва, че има много възрастни приятели, които желаят да правят житен режим, но не могат да дъвчат сурово или малко варено жито и да й даде някакъв съвет. Учителят казва: Вечерта да се сваряват 100 грама очистено жито 10 минути с повече вода. След това да се увие в една вълнена кърпа, както се прави при подквасване на мляко, и на сутринта житото ще се разцъфти и лесно ще може да се дъвче. Разделя се на три части за закуска обед и вечеря и се дъвче дълго време, докато стане на каша в устата. Освен това възрастните да изяждат по една ябълка за тониране на нервите, по три ореха за усилване и подхранване на мозъка и по една лъжичка мед за регулиране на стомаха. Житото е за сърцето.
към текста >>

Учителят казва: Вечерта да се сваряват 100 грама очистено жито 10 минути с повече вода.
Може да се прави за влизане в някое учебно заведение, за успешно завършване на образование, за създаване на дом и за излизане от някои трудни положения в живота. Тогава режима се започва при нова Луна и трае пак 10 дни. Добре е да се започне пак в сряда и да се завърши в петък. Имаше много възрастни приятели, които искаха да изпълнят режима, но не можеха да ядат твърдо жито. Тогава сестра Юрданка Жекова отива при Учителя и Му казва, че има много възрастни приятели, които желаят да правят житен режим, но не могат да дъвчат сурово или малко варено жито и да й даде някакъв съвет. Учителят казва: Вечерта да се сваряват 100 грама очистено жито 10 минути с повече вода. След това да се увие в една вълнена кърпа, както се прави при подквасване на мляко, и на сутринта житото ще се разцъфти и лесно ще може да се дъвче. Разделя се на три части за закуска обед и вечеря и се дъвче дълго време, докато стане на каша в устата. Освен това възрастните да изяждат по една ябълка за тониране на нервите, по три ореха за усилване и подхранване на мозъка и по една лъжичка мед за регулиране на стомаха. Житото е за сърцето. Два часа след изяждане на житото да се пие гореща вода и ако ни се гади, да капнем по някоя капка лимон във водата.
към текста >>

Учителят не беше доволен от това съревнование и не обичаше да има борба в Братството.
Два часа след изяждане на житото да се пие гореща вода и ако ни се гади, да капнем по някоя капка лимон във водата. Когато се ядат ябълките, по една на ядене, семките се броят, събират се и през пролетта се посяват в земята. Имаше и залитания в поста. Яви се съревнование кой да пости по-дълго. Някои постиха по десет, а някои и по 20 дни. Учителят не беше доволен от това съревнование и не обичаше да има борба в Братството. Не ги насърчаваше, ако и да ги допускаше понякога, особено ако отиваха при Него и искаха разрешение за такъв опит. Правеше се колективен пост, който започваше в началото на февруари при разсип на луната и траеше 10 дни, като през това време всеки можеше да консумира покълнало жито по 100 грама на ден, по три лъжици мед, по една ябълка и три ореха. Вода можеше да се пие по желание. През това време учениците трябваше да се занимават с духовна работа. За онези, които отиваха на работа като работници или чиновници, не беше лесно.
към текста >>

Това ставаше обикновено като се свари картофена супа и се пие само водата.
Вода можеше да се пие по желание. През това време учениците трябваше да се занимават с духовна работа. За онези, които отиваха на работа като работници или чиновници, не беше лесно. Най-важното беше правилно да се отпости, т.е. да се захрани. Това ставаше обикновено като се свари картофена супа и се пие само водата. Следващия ден можеше да се поеме малко разредено картофено пюре. Отпостването ставаше и със спаначена супа като се пиеше само водата. Поради неспазване на това правило, някои пострадаха. Друго залитане беше, когато някой реши сам да прави пост продължително време без да пита Учителя. Имахме и трагични случаи и някои си заминаха заради такива своеволия.
към текста >>

Друго залитане беше, когато някой реши сам да прави пост продължително време без да пита Учителя.
да се захрани. Това ставаше обикновено като се свари картофена супа и се пие само водата. Следващия ден можеше да се поеме малко разредено картофено пюре. Отпостването ставаше и със спаначена супа като се пиеше само водата. Поради неспазване на това правило, някои пострадаха. Друго залитане беше, когато някой реши сам да прави пост продължително време без да пита Учителя. Имахме и трагични случаи и някои си заминаха заради такива своеволия. При някои случаи след като съобщаваха на Учителя, че еди кой си брат или сестра лежи на леглото без сили от поста и че състоянието му се е влошило, Учителят даваше строги съвети какво да се направи, а понякога лично отиваше да види гладуващия. Постът не е шега работа. Той е един процес не само на физическо изчистване на организма, но и на духовно обновление и приближаване към идеала, към който се е устремил ученикът. Житният режим се започва първата сряда на месец февруари, когато Луната започне да спада.
към текста >>

При някои случаи след като съобщаваха на Учителя, че еди кой си брат или сестра лежи на леглото без сили от поста и че състоянието му се е влошило, Учителят даваше строги съвети какво да се направи, а понякога лично отиваше да види гладуващия.
Следващия ден можеше да се поеме малко разредено картофено пюре. Отпостването ставаше и със спаначена супа като се пиеше само водата. Поради неспазване на това правило, някои пострадаха. Друго залитане беше, когато някой реши сам да прави пост продължително време без да пита Учителя. Имахме и трагични случаи и някои си заминаха заради такива своеволия. При някои случаи след като съобщаваха на Учителя, че еди кой си брат или сестра лежи на леглото без сили от поста и че състоянието му се е влошило, Учителят даваше строги съвети какво да се направи, а понякога лично отиваше да види гладуващия. Постът не е шега работа. Той е един процес не само на физическо изчистване на организма, но и на духовно обновление и приближаване към идеала, към който се е устремил ученикът. Житният режим се започва първата сряда на месец февруари, когато Луната започне да спада. Един кг. жито (пшеница) се разделя на 10 части по 100 грама.
към текста >>

По време на режима Учителят препоръчва да се помага на хора, затруднени в живота: да се измиват стаи, да се перат дрехи, да се нацепват дърва и др.
" (три пъти) След нея се казва формулата за житния режим: "Господи, приеми ме в лечебницата на Природата за десет дни." (три пъти) Тази формула се казва при започване на житния режим, а при всяко хранене се казва първата формула. Сутрин трябва да се закусва след изгрева на Слънцето, а вечер да се вечеря преди залеза. Ако житото не се дъвче добре, то предизвиква болки в стомаха и затягане на червата, поради което човек не може да изкара докрай започнатия житен режим. Понеже чрез житния режим ние влизаме в лечебницата на Природата за 10 дни, добре е да го започнем от деня на Слънцето и Природата - сряда и да го завършим на десетия ден - в петък, който е шестият ден от Съзиданието, когато Бог е създал човека. Така ние работим да се изменим и създадем новия човек на Земята. По време на режима Учителят препоръчва да се помага на хора, затруднени в живота: да се измиват стаи, да се перат дрехи, да се нацепват дърва и др. Храната, която бихме изяли през тези десет дни, ако не сме на житен режим, да се даде на бедни и нуждаещи се - те да я изядат. Така режимът се осмисля вътрешно и външно и има по-добър резултат. На десетия ден - петък, се отпоства с ангелска супа, направена от картофи, вода, малко сол, магданоз. След това добре е три дни да се яде лека храна, главно ангелска супа, и постепенно да се премине към обща храна. Записки от беседите на Учителя
към текста >>

Записки от беседите на Учителя
По време на режима Учителят препоръчва да се помага на хора, затруднени в живота: да се измиват стаи, да се перат дрехи, да се нацепват дърва и др. Храната, която бихме изяли през тези десет дни, ако не сме на житен режим, да се даде на бедни и нуждаещи се - те да я изядат. Така режимът се осмисля вътрешно и външно и има по-добър резултат. На десетия ден - петък, се отпоства с ангелска супа, направена от картофи, вода, малко сол, магданоз. След това добре е три дни да се яде лека храна, главно ангелска супа, и постепенно да се премине към обща храна. Записки от беседите на Учителя Житото е дошло на Земята от менталния свят като идея преди 200 милиона години, или 8 000 научни години, които са процесии на Слънцето от 25 000 години. Дълго време житото е било храна на ангелите и когато хората на Земята стигат до падение, го изпращат с мисия - да промени лошите навици на хората и да спаси човечеството от загиване. То е малката Божия любов, която навсякъде минава и всичко оправя. Колкото една страна на Земята употребява повече жито, толково по-духовни и интелигентни са нейните граждани. В него се съдържат всички необходими елементи за правилното развитие на земния човек.
към текста >>

Които не разбират значението на житното зърно, гледат на него като на обикновено нещо.
В него се съдържат всички необходими елементи за правилното развитие на земния човек. Понеже хората го мелят, продават, държат в хамбари - спират Божието благословение, житното зърно е станало много малко. Първоначално то е било колкото ябълка и е било много вкусно. И сега житото в духовния свят е голямо като ябълка и с няколко зърна човек може да се нахрани спокойно. Житното зърно е едно от възлюблените деца на ангелите. Които не разбират значението на житното зърно, гледат на него като на обикновено нещо. Те не подозират даже каква жертва прави житното зърно за човечеството. Когато хората го дъвчат, то казва: Радвам се, че ме дъвчите и мога да ви дам нещо от себе си. При това, колкото повече ме дъвчите, толкова повече давам. Най-чистата храна е житото. Казва Христос: "Аз съм живият хляб."
към текста >>

Аз не чух някой да го направи така, както го каза Учителят.
И така 100 гр. жито ще ядете през деня, нищо друго". Даде го за една седмица. След това ще ядете нормално една седмица, после още една седмица жито. Три пъти по една седмица да изкарате на жито./ Да ви кажа, почти никой не го направи. Аз не чух някой да го направи така, както го каза Учителят. Много мъчно беше. Елена Андреева. / Онези от вас, които имат слаб стомах или слаби гърди, нека се подложат на житен режим за 2-3 месеца. През това време не трябва да употребяват никаква друга храна, освен сурово жито, изчистено, измито, без никакъв прах. Този опит нека направят тези, които са нервни, неразположени и които искат да се лекуват.
към текста >>

Учител си, родител си, имаш едно непослушно дете - остави го да яде една седмица сухо жито!
Питате: как ще се поправи светът? - Няма защо да се налагат хората с тояги. Дайте им да ядат сухо жито и ще ги видите как ще омекнат. Като се храни един месец човек със сухо жито, ще каже: Отлично е това жито, придобих една отлична идея, разбрах как трябва да се живее. Ще се преобрази този човек! Учител си, родител си, имаш едно непослушно дете - остави го да яде една седмица сухо жито! Хубав опит е това. Майка има някое непослушно дете, момче или момиче, нека го стави една седмица да дъвче житото и да види какъв ефект ще произведе. Питат хората: Кога ще се поправи светът? Казвам: Когато всички хора почнат да ядат сухо жито. След като се поправят, нека почнат да варят житото, а после да го пекат на хляб.
към текста >>

94. ДИШАНЕ

Записки от беседите на Учителя
ДИШАНЕ Записки от беседите на Учителя Божественият живот прониква в нас чрез въздуха. Въздухът е склад на Божествени енергии. Понеже въздухът е наситен със светлина и храна, като диша, човек приема тези два елемента необходими за кръвта. Съвременните хора минават през различни болезнени състояния. Една от съществените причини за това е неправилното дишане.
към текста >>

В ниските места, дето живеят много хора и животни, въздухът е пълен с обикновени, нисши мисли, от които трябва да се освободим.
При дишането, стремете се да благодарите за всичко, което ви е дадено. По този начин от въздуха ние можем да възприемем достатъчно количество енергия. Въздухът е в състояние да направи всичко в човека. Когато сте гладни, няма какво да се безпокоите. Конценрирайте се, изпратете своята мисъл в пространството и ще видите, че след малко ще получите чрез въздуха едно успокоение, бодра хранителна мисъл и ще се наситите. В ниските места, дето живеят много хора и животни, въздухът е пълен с обикновени, нисши мисли, от които трябва да се освободим. И тъй, сега вие трябва да се занимавате и с въздуха като животворна, вътрешна сила. Доколкото съзнанието ви е будно и окото чисто, дотолкова ще можете да се ползвате и от енергията на въздуха. Ползвате ли се правилно от него, вие ще бъдете външно и вътрешно силни, с добре устроен организъм, с хармонични мисли и чувства и широк простор в живота. Ако човек не диша правилно, то и Любовта в него не се проявява правилно. Чрез правилното дишане идва прилив на Прана в организма и затова, ако човек прилага това дишане, той до дълбока старост ще има запазени жизнени и духовни сили.
към текста >>

През време на Школата, Учителят даде различни упражнения и обяснения по този въпрос.
по пътя на възкачването, тия системи трябва да се видоизменят. Сега като говоря за дълбоко дишане, нямам намерение да препоръчвам специалните упражнения на индусите. Те имат специални упражнения за дишане, които не са приложими за европейците. Ако европейците ги приложат, ще се натъкнат на големи противоречия. Затова ви казвам: "Дишайте дълбоко, като се стремите да дишате плавно и ритмично." През време на Школата, Учителят даде различни упражнения и обяснения по този въпрос. Ще ги намерите в Словото Му. Някои приятели не послушаха Учителя, започнаха да прилагат методите на йогите и пострадаха. Когато отидоха при Него да търсят помощ, Той каза: "Не слушате това, което Аз ви казвам, а вярвате на това, което другите са казали преди хиляди години за едно друго човечество. Има много начини, методи с които йогите си служат, но ако не ги разбере човек, той може съвършено да се осакати. Аз давам методи с най-малки рискове за човешкия ум.
към текста >>

Някои приятели не послушаха Учителя, започнаха да прилагат методите на йогите и пострадаха.
Те имат специални упражнения за дишане, които не са приложими за европейците. Ако европейците ги приложат, ще се натъкнат на големи противоречия. Затова ви казвам: "Дишайте дълбоко, като се стремите да дишате плавно и ритмично." През време на Школата, Учителят даде различни упражнения и обяснения по този въпрос. Ще ги намерите в Словото Му. Някои приятели не послушаха Учителя, започнаха да прилагат методите на йогите и пострадаха. Когато отидоха при Него да търсят помощ, Той каза: "Не слушате това, което Аз ви казвам, а вярвате на това, което другите са казали преди хиляди години за едно друго човечество. Има много начини, методи с които йогите си служат, но ако не ги разбере човек, той може съвършено да се осакати. Аз давам методи с най-малки рискове за човешкия ум. Те са методи на живота, методи на разумната природа. Методите обаче на йогите са свързани с големи рискове и те не са пригодени за физическото тяло на европееца.
към текста >>

Така диша обикновения човек.
Ако някой орган в тялото е болен, ние с мисълта си насочваме Прана към него, за да се обогати той чрез Прана. Щом болният орган чрез дишането приеме достатъчно Прана, той оздравява. В една минута всеки човек прочита 20 молитви, т.е. прави 20 вдишки и 20 издишвания. Като дишаш и издишаш на всяка минута казваш по 20 пъти: Господи, вярвам в Тебе, Който ми даваш всичко. Така диша обикновения човек. Талантливият диша и издиша по 10 пъти на минута. Значи той казва 10 пъти: Господи, вярвам в Тебе. Гениалният диша и издиша по четири пъти в минута. Толкова пъти казва на Господа: Господи, вярвам в Тебе. Светията диша и издиша по един път на минута и само по един път в минута казва: Господи, вярвам в Тебе.
към текста >>

Ще помните: Когато дишате обикновено, ще правите 10-12 вдишки в минута.
" и като издишвам въздуха навън, казвам: "Господи, тая светлина, която Си ми дал, изпращам я на другите хора, за да се прославиш" туй е дишане! А тъй, както вдишваш и издишваш, това не е дишане. При дишането има една свещена мисъл. Можем да направим следния опит: чиито лица са набръчкани, като почнат да правят упражнения за дълбоко дишане, ще видите, че след три месеца няма да останат бръчки по лицата. Ако дишате добре, можете да останете на земята до дълбока старост. Ще помните: Когато дишате обикновено, ще правите 10-12 вдишки в минута. Когато се упражнявате, ще правите от 4-1 вдишки и издишки в минута. Ще започнете от 4 и постепенно ще слизате. Ако стигнете до една вдишка в минута, вие сте придобили много нещо. Гледайте поне две минути да задържите въздуха в дробовете си. Който може да задържа въздуха в дробовете си половин час, той е богат човек; богатството само иде при него.
към текста >>

95. УЧИТЕЛЯТ ЛЕЧИТЕЛЯТ ПРОРОКЪТ ТОМ ВТОРИ

УЧИТЕЛЯТ ЛЕЧИТЕЛЯТ ПРОРОКЪТ
УЧИТЕЛЯТ ЛЕЧИТЕЛЯТ ПРОРОКЪТ ТОМ ВТОРИ Книга за живота и учението на Учителя Петър Дънов За съставянето на книгата са използвани: 1.Беседите на Учителя 2.Необикновеният живот на Учителя Петър Дънов - Влад Пашов;
към текста >>

Книга за живота и учението на Учителя Петър Дънов
УЧИТЕЛЯТ ЛЕЧИТЕЛЯТ ПРОРОКЪТ ТОМ ВТОРИ Книга за живота и учението на Учителя Петър Дънов За съставянето на книгата са използвани: 1.Беседите на Учителя 2.Необикновеният живот на Учителя Петър Дънов - Влад Пашов; 3."Изгревът" на Бялото братство пее и свири, учи и живее - Вергилий Кръстев. С уважение и признателност на
към текста >>

1.Беседите на Учителя
УЧИТЕЛЯТ ЛЕЧИТЕЛЯТ ПРОРОКЪТ ТОМ ВТОРИ Книга за живота и учението на Учителя Петър Дънов За съставянето на книгата са използвани: 1.Беседите на Учителя 2.Необикновеният живот на Учителя Петър Дънов - Влад Пашов; 3."Изгревът" на Бялото братство пее и свири, учи и живее - Вергилий Кръстев. С уважение и признателност на д-р Вергилий Кръстев за неговия епохален труд, който ни бе от
към текста >>

2.Необикновеният живот на Учителя Петър Дънов - Влад Пашов;
УЧИТЕЛЯТ ЛЕЧИТЕЛЯТ ПРОРОКЪТ ТОМ ВТОРИ Книга за живота и учението на Учителя Петър Дънов За съставянето на книгата са използвани: 1.Беседите на Учителя 2.Необикновеният живот на Учителя Петър Дънов - Влад Пашов; 3."Изгревът" на Бялото братство пее и свири, учи и живее - Вергилий Кръстев. С уважение и признателност на д-р Вергилий Кръстев за неговия епохален труд, който ни бе от изключителна полза при
към текста >>

ПЕТЪР ДЪНОВ: УЧИТЕЛЯТ, ЛЕЧИТЕЛЯТ, ПРОРОКЪТ!
епохален труд, който ни бе от изключителна полза при съставянето на тази книга! Издателите Стара Загора, 2008 ПЕТЪР ДЪНОВ: УЧИТЕЛЯТ, ЛЕЧИТЕЛЯТ, ПРОРОКЪТ! ТОМ ВТОРИ Първо издание Формат 16/70x100 Тираж 350 броя Художник на корицата Христо ТАНЕВ Предпечатна подготовка и печат "Литера принт"
към текста >>

96. ЯСНОВИДСТВО

Голяма изненада обаче беше за мен, когато тя ми отговори, че не може да ми даде молитвата, без да вземе разрешение от Учителя.
ЯСНОВИДСТВО Спомени на ученици Присъствайки на братски молитвени събрания и беседи, в началото на мен ми правеше всичко голямо впечатление. Всичко за мен беше ново, хубаво, ясно, всичко излизаше като че ли от дълбочината на душата ми и внасяше обединение и разширение. При един случай у дома, наша близка стара сестра от Братството я помолих да ми даде една молитва, която ми харесваше много. Голяма изненада обаче беше за мен, когато тя ми отговори, че не може да ми даде молитвата, без да вземе разрешение от Учителя. По-късно аз поисках сам от Учителя да ми даде тази молитва, за което Той ме попита: "А коя молитва? " Аз казах, че не зная. Имаше много молитви и всяка молитва си имаше име, обаче аз не знаех това. Учителят ме запита, не помня ли нещо от молитвата. А аз Му казах, че в момента нищо не си спомням.
към текста >>

По-късно аз поисках сам от Учителя да ми даде тази молитва, за което Той ме попита: "А коя молитва?
Спомени на ученици Присъствайки на братски молитвени събрания и беседи, в началото на мен ми правеше всичко голямо впечатление. Всичко за мен беше ново, хубаво, ясно, всичко излизаше като че ли от дълбочината на душата ми и внасяше обединение и разширение. При един случай у дома, наша близка стара сестра от Братството я помолих да ми даде една молитва, която ми харесваше много. Голяма изненада обаче беше за мен, когато тя ми отговори, че не може да ми даде молитвата, без да вземе разрешение от Учителя. По-късно аз поисках сам от Учителя да ми даде тази молитва, за което Той ме попита: "А коя молитва? " Аз казах, че не зная. Имаше много молитви и всяка молитва си имаше име, обаче аз не знаех това. Учителят ме запита, не помня ли нещо от молитвата. А аз Му казах, че в момента нищо не си спомням. Зная само това, че молитвата ми хареса много и ми допадна на душата.
към текста >>

Учителят ме запита, не помня ли нещо от молитвата.
При един случай у дома, наша близка стара сестра от Братството я помолих да ми даде една молитва, която ми харесваше много. Голяма изненада обаче беше за мен, когато тя ми отговори, че не може да ми даде молитвата, без да вземе разрешение от Учителя. По-късно аз поисках сам от Учителя да ми даде тази молитва, за което Той ме попита: "А коя молитва? " Аз казах, че не зная. Имаше много молитви и всяка молитва си имаше име, обаче аз не знаех това. Учителят ме запита, не помня ли нещо от молитвата. А аз Му казах, че в момента нищо не си спомням. Зная само това, че молитвата ми хареса много и ми допадна на душата. Учителят се замисли и след това каза: "Кажи на сестрата да Ви даде "Молитвата за Царството." Голяма беше изненадата ми, когато после сестрата ми даде молитвата и видях, че Учителят ми даде точно тази молитва, която аз най- много бях харесал и че Той знаеше коя молитва искам, а аз не знаех това. За мен това беше истинско чудо и наистина беше съвсем необяснимо. Но това беше тогава, а сега вече на мен ми е всичко ясно и аз много добре разбирам смисъла и значението на този факт.
към текста >>

Учителят се замисли и след това каза: "Кажи на сестрата да Ви даде "Молитвата за Царството." Голяма беше изненадата ми, когато после сестрата ми даде молитвата и видях, че Учителят ми даде точно тази молитва, която аз най- много бях харесал и че Той знаеше коя молитва искам, а аз не знаех това.
" Аз казах, че не зная. Имаше много молитви и всяка молитва си имаше име, обаче аз не знаех това. Учителят ме запита, не помня ли нещо от молитвата. А аз Му казах, че в момента нищо не си спомням. Зная само това, че молитвата ми хареса много и ми допадна на душата. Учителят се замисли и след това каза: "Кажи на сестрата да Ви даде "Молитвата за Царството." Голяма беше изненадата ми, когато после сестрата ми даде молитвата и видях, че Учителят ми даде точно тази молитва, която аз най- много бях харесал и че Той знаеше коя молитва искам, а аз не знаех това. За мен това беше истинско чудо и наистина беше съвсем необяснимо. Но това беше тогава, а сега вече на мен ми е всичко ясно и аз много добре разбирам смисъла и значението на този факт. Тодор Божков За Учителя нямаше скрито и покрито. Той знаеше за нашите нужди, за страданията, през които преминавахме.
към текста >>

За Учителя нямаше скрито и покрито.
Зная само това, че молитвата ми хареса много и ми допадна на душата. Учителят се замисли и след това каза: "Кажи на сестрата да Ви даде "Молитвата за Царството." Голяма беше изненадата ми, когато после сестрата ми даде молитвата и видях, че Учителят ми даде точно тази молитва, която аз най- много бях харесал и че Той знаеше коя молитва искам, а аз не знаех това. За мен това беше истинско чудо и наистина беше съвсем необяснимо. Но това беше тогава, а сега вече на мен ми е всичко ясно и аз много добре разбирам смисъла и значението на този факт. Тодор Божков За Учителя нямаше скрито и покрито. Той знаеше за нашите нужди, за страданията, през които преминавахме. Понякога Той се доближаваше незабелязано до нас и ни помагаше. Помощта идваше по най-естествен начин. За Него всичко беше открито и животът на човека беше бяла хартия. Познаваше състоянията ни, от какво имахме нужда, знаеше за нашите грешки и заблуждения.
към текста >>

По едно време се сеща, че може да отиде неканена някъде на гости и все ще я нагостят с нещо, но си казала, че това е обикновена хитрост и тук на "Изгрева" не върви такава дребна хитрост.
За Него всичко беше открито и животът на човека беше бяла хартия. Познаваше състоянията ни, от какво имахме нужда, знаеше за нашите грешки и заблуждения. Той едновременно присъстваше навсякъде в едно и също време. На Изгрева имахме безброй случаи, които се редуваха ден след ден. Спомням си, разказваше Милка Периклиева, че една вечер се случило така, че нямало какво да вечеря, а нямала и пари. По едно време се сеща, че може да отиде неканена някъде на гости и все ще я нагостят с нещо, но си казала, че това е обикновена хитрост и тук на "Изгрева" не върви такава дребна хитрост. Тук гладните бяха много и ние бяхме непрекъснато в оскъдица. Ето защо тя решила, че вместо да напълни корема си с храна, изпросена по този начин, по- добре да вземе беседа и да я прочете. По този начин ще се напълни отвътре с духовна храна и гладният корем няма да я гложди. Взима книгата, зачита се, но ето - на вратата се почуква, влиза една сестра и носи хубави, големи череши и прясна питка. Казва й: "Учителят ме изпрати при тебе да ти донеса череши и тази питка да си хапнеш, защото каза, че най-доброто състояние на ученика е, когато освен духовна храна, поеме и хубави череши и една малка питка".
към текста >>

Казва й: "Учителят ме изпрати при тебе да ти донеса череши и тази питка да си хапнеш, защото каза, че най-доброто състояние на ученика е, когато освен духовна храна, поеме и хубави череши и една малка питка".
По едно време се сеща, че може да отиде неканена някъде на гости и все ще я нагостят с нещо, но си казала, че това е обикновена хитрост и тук на "Изгрева" не върви такава дребна хитрост. Тук гладните бяха много и ние бяхме непрекъснато в оскъдица. Ето защо тя решила, че вместо да напълни корема си с храна, изпросена по този начин, по- добре да вземе беседа и да я прочете. По този начин ще се напълни отвътре с духовна храна и гладният корем няма да я гложди. Взима книгата, зачита се, но ето - на вратата се почуква, влиза една сестра и носи хубави, големи череши и прясна питка. Казва й: "Учителят ме изпрати при тебе да ти донеса череши и тази питка да си хапнеш, защото каза, че най-доброто състояние на ученика е, когато освен духовна храна, поеме и хубави череши и една малка питка". Милка не може да повярва, че не изминават минути, откакто е решила да се нахрани с духовна храна от Словото на Учителя и да превъзмогне гладния концерт, който идва от стомаха й, и ето, пред нея стои сестрата с подноса, изпратен от Учителя, и с Неговото пожелание. Тя благодарила мислено на Господа и на Учителя, хапнала и сладко задрямала. На сутринта отива и благодари на Учителя. Казва Му: "Учителю, няма по-добро състояние на ученика от това да изпита пълно съзвучие между духовната и физическата храна". Учителят се усмихва: "Ето, виждаш ли как хармонията е безгранична и безконечна, когато се движи и създава от Духа на Битието".
към текста >>

Милка не може да повярва, че не изминават минути, откакто е решила да се нахрани с духовна храна от Словото на Учителя и да превъзмогне гладния концерт, който идва от стомаха й, и ето, пред нея стои сестрата с подноса, изпратен от Учителя, и с Неговото пожелание.
Тук гладните бяха много и ние бяхме непрекъснато в оскъдица. Ето защо тя решила, че вместо да напълни корема си с храна, изпросена по този начин, по- добре да вземе беседа и да я прочете. По този начин ще се напълни отвътре с духовна храна и гладният корем няма да я гложди. Взима книгата, зачита се, но ето - на вратата се почуква, влиза една сестра и носи хубави, големи череши и прясна питка. Казва й: "Учителят ме изпрати при тебе да ти донеса череши и тази питка да си хапнеш, защото каза, че най-доброто състояние на ученика е, когато освен духовна храна, поеме и хубави череши и една малка питка". Милка не може да повярва, че не изминават минути, откакто е решила да се нахрани с духовна храна от Словото на Учителя и да превъзмогне гладния концерт, който идва от стомаха й, и ето, пред нея стои сестрата с подноса, изпратен от Учителя, и с Неговото пожелание. Тя благодарила мислено на Господа и на Учителя, хапнала и сладко задрямала. На сутринта отива и благодари на Учителя. Казва Му: "Учителю, няма по-добро състояние на ученика от това да изпита пълно съзвучие между духовната и физическата храна". Учителят се усмихва: "Ето, виждаш ли как хармонията е безгранична и безконечна, когато се движи и създава от Духа на Битието". Мария Тодорова
към текста >>

Тя благодарила мислено на Господа и на Учителя, хапнала и сладко задрямала.
Ето защо тя решила, че вместо да напълни корема си с храна, изпросена по този начин, по- добре да вземе беседа и да я прочете. По този начин ще се напълни отвътре с духовна храна и гладният корем няма да я гложди. Взима книгата, зачита се, но ето - на вратата се почуква, влиза една сестра и носи хубави, големи череши и прясна питка. Казва й: "Учителят ме изпрати при тебе да ти донеса череши и тази питка да си хапнеш, защото каза, че най-доброто състояние на ученика е, когато освен духовна храна, поеме и хубави череши и една малка питка". Милка не може да повярва, че не изминават минути, откакто е решила да се нахрани с духовна храна от Словото на Учителя и да превъзмогне гладния концерт, който идва от стомаха й, и ето, пред нея стои сестрата с подноса, изпратен от Учителя, и с Неговото пожелание. Тя благодарила мислено на Господа и на Учителя, хапнала и сладко задрямала. На сутринта отива и благодари на Учителя. Казва Му: "Учителю, няма по-добро състояние на ученика от това да изпита пълно съзвучие между духовната и физическата храна". Учителят се усмихва: "Ето, виждаш ли как хармонията е безгранична и безконечна, когато се движи и създава от Духа на Битието". Мария Тодорова Обичах от дете музиката.
към текста >>

На сутринта отива и благодари на Учителя.
По този начин ще се напълни отвътре с духовна храна и гладният корем няма да я гложди. Взима книгата, зачита се, но ето - на вратата се почуква, влиза една сестра и носи хубави, големи череши и прясна питка. Казва й: "Учителят ме изпрати при тебе да ти донеса череши и тази питка да си хапнеш, защото каза, че най-доброто състояние на ученика е, когато освен духовна храна, поеме и хубави череши и една малка питка". Милка не може да повярва, че не изминават минути, откакто е решила да се нахрани с духовна храна от Словото на Учителя и да превъзмогне гладния концерт, който идва от стомаха й, и ето, пред нея стои сестрата с подноса, изпратен от Учителя, и с Неговото пожелание. Тя благодарила мислено на Господа и на Учителя, хапнала и сладко задрямала. На сутринта отива и благодари на Учителя. Казва Му: "Учителю, няма по-добро състояние на ученика от това да изпита пълно съзвучие между духовната и физическата храна". Учителят се усмихва: "Ето, виждаш ли как хармонията е безгранична и безконечна, когато се движи и създава от Духа на Битието". Мария Тодорова Обичах от дете музиката. На Изгрева дойдох с намерение да намеря условия да уча музика.
към текста >>

Казва Му: "Учителю, няма по-добро състояние на ученика от това да изпита пълно съзвучие между духовната и физическата храна".
Взима книгата, зачита се, но ето - на вратата се почуква, влиза една сестра и носи хубави, големи череши и прясна питка. Казва й: "Учителят ме изпрати при тебе да ти донеса череши и тази питка да си хапнеш, защото каза, че най-доброто състояние на ученика е, когато освен духовна храна, поеме и хубави череши и една малка питка". Милка не може да повярва, че не изминават минути, откакто е решила да се нахрани с духовна храна от Словото на Учителя и да превъзмогне гладния концерт, който идва от стомаха й, и ето, пред нея стои сестрата с подноса, изпратен от Учителя, и с Неговото пожелание. Тя благодарила мислено на Господа и на Учителя, хапнала и сладко задрямала. На сутринта отива и благодари на Учителя. Казва Му: "Учителю, няма по-добро състояние на ученика от това да изпита пълно съзвучие между духовната и физическата храна". Учителят се усмихва: "Ето, виждаш ли как хармонията е безгранична и безконечна, когато се движи и създава от Духа на Битието". Мария Тодорова Обичах от дете музиката. На Изгрева дойдох с намерение да намеря условия да уча музика. Мина известно време, не се нарежда.
към текста >>

Учителят се усмихва: "Ето, виждаш ли как хармонията е безгранична и безконечна, когато се движи и създава от Духа на Битието".
Казва й: "Учителят ме изпрати при тебе да ти донеса череши и тази питка да си хапнеш, защото каза, че най-доброто състояние на ученика е, когато освен духовна храна, поеме и хубави череши и една малка питка". Милка не може да повярва, че не изминават минути, откакто е решила да се нахрани с духовна храна от Словото на Учителя и да превъзмогне гладния концерт, който идва от стомаха й, и ето, пред нея стои сестрата с подноса, изпратен от Учителя, и с Неговото пожелание. Тя благодарила мислено на Господа и на Учителя, хапнала и сладко задрямала. На сутринта отива и благодари на Учителя. Казва Му: "Учителю, няма по-добро състояние на ученика от това да изпита пълно съзвучие между духовната и физическата храна". Учителят се усмихва: "Ето, виждаш ли как хармонията е безгранична и безконечна, когато се движи и създава от Духа на Битието". Мария Тодорова Обичах от дете музиката. На Изгрева дойдох с намерение да намеря условия да уча музика. Мина известно време, не се нарежда. Колкото не се нарежда, толкова копнежът ми се усилва.
към текста >>

Най-после, кой знае как, ми хрумна мисълта да поискам от Учителя.
Срокът за записване изтича, последният ден е, аз трябва да внеса таксата, а нямам пари. Брат ми беше в провинцията и не успя да се завърне до този ден, както ми беше обещал. Потърсих от приятели, от този, от онзи - нямат. Утре, в други ден, по-нататък може да се намерят пари, но днес няма. Притесних се силно. Най-после, кой знае как, ми хрумна мисълта да поискам от Учителя. Като си дойде брат ми, ще Му ги върна. Макар и със стеснение, закрачих бързо, бързо към Него. Изкачих се по стълбата, почуках. Учителят веднага отвори, сякаш е бил до вратата. В ръката си държеше един бял плик.
към текста >>

Учителят веднага отвори, сякаш е бил до вратата.
Притесних се силно. Най-после, кой знае как, ми хрумна мисълта да поискам от Учителя. Като си дойде брат ми, ще Му ги върна. Макар и със стеснение, закрачих бързо, бързо към Него. Изкачих се по стълбата, почуках. Учителят веднага отвори, сякаш е бил до вратата. В ръката си държеше един бял плик. Преди да Му кажа и дума, Той ми подаде плика с думите: "Услужете си, рекох, и ги върнете. Тези пари не са Мои, те са дадени за Господа." Аз останах слисан. "Благодаря, Учителю, много благодаря, разбира се, ще ги върна веднага, щом дойде брат ми." Отворих плика. Сумата беше точно толкова, колкото ми беше нужна, нито стотинка повече или по-малко.
към текста >>

"Благодаря, Учителю, много благодаря, разбира се, ще ги върна веднага, щом дойде брат ми." Отворих плика.
Изкачих се по стълбата, почуках. Учителят веднага отвори, сякаш е бил до вратата. В ръката си държеше един бял плик. Преди да Му кажа и дума, Той ми подаде плика с думите: "Услужете си, рекох, и ги върнете. Тези пари не са Мои, те са дадени за Господа." Аз останах слисан. "Благодаря, Учителю, много благодаря, разбира се, ще ги върна веднага, щом дойде брат ми." Отворих плика. Сумата беше точно толкова, колкото ми беше нужна, нито стотинка повече или по-малко. Изумен и зарадван, аз благодарих още веднъж и литнах към академията. Атанас Минчев След свършването на събора през 1927 г. реших да си отивам, но нямах пари за пътни по влака.
към текста >>

Когато тръгнах към дома му, срещнах Учителя.
Изумен и зарадван, аз благодарих още веднъж и литнах към академията. Атанас Минчев След свършването на събора през 1927 г. реших да си отивам, но нямах пари за пътни по влака. Мина ми мисълта да поискам заем от брат Тодор Стоименов. Когато тръгнах към дома му, срещнах Учителя. На никого не бях казала къде отивам и защо. Тогава Учителят ме спря и ми даде един плик, който съдържаше точната сума за билета по влака. Така се върнах читава и здрава с плика. Иринка Славова Учителят знае нашите нужди и ни отговаря навреме, като ни помага пряко или чрез друго лице.
към текста >>

Тогава Учителят ме спря и ми даде един плик, който съдържаше точната сума за билета по влака.
След свършването на събора през 1927 г. реших да си отивам, но нямах пари за пътни по влака. Мина ми мисълта да поискам заем от брат Тодор Стоименов. Когато тръгнах към дома му, срещнах Учителя. На никого не бях казала къде отивам и защо. Тогава Учителят ме спря и ми даде един плик, който съдържаше точната сума за билета по влака. Така се върнах читава и здрава с плика. Иринка Славова Учителят знае нашите нужди и ни отговаря навреме, като ни помага пряко или чрез друго лице. Непосредствено след Европейската война брат Пеню Ганев е бил войник в град Скопие, където по същото време са били и Боян Боев и Георги Куртев от Айтос. Брат Пеню го пуснали в годишен отпуск.
към текста >>

Учителят знае нашите нужди и ни отговаря навреме, като ни помага пряко или чрез друго лице.
Когато тръгнах към дома му, срещнах Учителя. На никого не бях казала къде отивам и защо. Тогава Учителят ме спря и ми даде един плик, който съдържаше точната сума за билета по влака. Така се върнах читава и здрава с плика. Иринка Славова Учителят знае нашите нужди и ни отговаря навреме, като ни помага пряко или чрез друго лице. Непосредствено след Европейската война брат Пеню Ганев е бил войник в град Скопие, където по същото време са били и Боян Боев и Георги Куртев от Айтос. Брат Пеню го пуснали в годишен отпуск. Пътувал с влак, после влакът се бил развалил, пътувал с каруца, след това пеша. Пристигнал в София, минал през града и си купил книги. Избирал ги да бъдат интересни и да отговарят на неговия вътрешен интерес.
към текста >>

Отива при Учителя на ул.
Брат Пеню го пуснали в годишен отпуск. Пътувал с влак, после влакът се бил развалил, пътувал с каруца, след това пеша. Пристигнал в София, минал през града и си купил книги. Избирал ги да бъдат интересни и да отговарят на неговия вътрешен интерес. Вързал ги в един вързоп, опаковал ги добре, за да не се мокрят и да не се цапат по време на пътя. Отива при Учителя на ул. "Опълченска" 66. След кратък разговор Учителят му казал: "Братът е купил много хубави книги". И му посочил с пръст завързания и опакован пакет. Учителят погледнал пакета и започнал да му изброява едно след друго заглавията на всички закупени книги от Пеню, които са били опаковани във вързопа с военно платнище, което не пропуска нито дъжд, нито влага, а да не говорим, че може да пропусне човешки поглед. Пеню стоял изумен, а вързопът е опакован и стои до стената неразвързан.
към текста >>

След кратък разговор Учителят му казал: "Братът е купил много хубави книги".
Пристигнал в София, минал през града и си купил книги. Избирал ги да бъдат интересни и да отговарят на неговия вътрешен интерес. Вързал ги в един вързоп, опаковал ги добре, за да не се мокрят и да не се цапат по време на пътя. Отива при Учителя на ул. "Опълченска" 66. След кратък разговор Учителят му казал: "Братът е купил много хубави книги". И му посочил с пръст завързания и опакован пакет. Учителят погледнал пакета и започнал да му изброява едно след друго заглавията на всички закупени книги от Пеню, които са били опаковани във вързопа с военно платнище, което не пропуска нито дъжд, нито влага, а да не говорим, че може да пропусне човешки поглед. Пеню стоял изумен, а вързопът е опакован и стои до стената неразвързан. Учителят се усмихнал: "Бог вижда навсякъде малките неща. Малките неща са за човеците, а големите неща са за Боговете."
към текста >>

Учителят погледнал пакета и започнал да му изброява едно след друго заглавията на всички закупени книги от Пеню, които са били опаковани във вързопа с военно платнище, което не пропуска нито дъжд, нито влага, а да не говорим, че може да пропусне човешки поглед.
Вързал ги в един вързоп, опаковал ги добре, за да не се мокрят и да не се цапат по време на пътя. Отива при Учителя на ул. "Опълченска" 66. След кратък разговор Учителят му казал: "Братът е купил много хубави книги". И му посочил с пръст завързания и опакован пакет. Учителят погледнал пакета и започнал да му изброява едно след друго заглавията на всички закупени книги от Пеню, които са били опаковани във вързопа с военно платнище, което не пропуска нито дъжд, нито влага, а да не говорим, че може да пропусне човешки поглед. Пеню стоял изумен, а вързопът е опакован и стои до стената неразвързан. Учителят се усмихнал: "Бог вижда навсякъде малките неща. Малките неща са за човеците, а големите неща са за Боговете." Мария Тодорова Брат Симеон Марков от Русе е на фронта в окопите на първа бойна линия.
към текста >>

Учителят се усмихнал: "Бог вижда навсякъде малките неща.
"Опълченска" 66. След кратък разговор Учителят му казал: "Братът е купил много хубави книги". И му посочил с пръст завързания и опакован пакет. Учителят погледнал пакета и започнал да му изброява едно след друго заглавията на всички закупени книги от Пеню, които са били опаковани във вързопа с военно платнище, което не пропуска нито дъжд, нито влага, а да не говорим, че може да пропусне човешки поглед. Пеню стоял изумен, а вързопът е опакован и стои до стената неразвързан. Учителят се усмихнал: "Бог вижда навсякъде малките неща. Малките неща са за човеците, а големите неща са за Боговете." Мария Тодорова Брат Симеон Марков от Русе е на фронта в окопите на първа бойна линия. Сънува сън, че идва при него човек и му казва: "След три дни ще бъдеш в София. Като отидеш там, ще ме потърсиш на тази улица и на този номер." Събужда се братът и се чуди, как ще отиде в София от фронта?
към текста >>

Тръгва да ги търси, намира къщата, влиза вътре и вижда Учителя - човекът от съня.
Като отидеш там, ще ме потърсиш на тази улица и на този номер." Събужда се братът и се чуди, как ще отиде в София от фронта? Е, това е сън... Но на другия ден го раняват и го изпращат в София в болницата. Като оздравява, спомня си за съня. Той си е записал улицата и номера. Тръгва да ги търси, намира къщата, влиза вътре и вижда Учителя - човекът от съня. Учителят го приема и го пита: "Как се казваш? " Брат Симеон мълчи, не отговаря. Казва си: "Ако е човекът от съня, ще знае името ми." Симеон мълчи и Учителят мълчи. След малко Учителят се обръща към него и казва: "Си- меоне, Симеоне! ". Симеон Му целува ръка.
към текста >>

Учителят го приема и го пита: "Как се казваш?
Е, това е сън... Но на другия ден го раняват и го изпращат в София в болницата. Като оздравява, спомня си за съня. Той си е записал улицата и номера. Тръгва да ги търси, намира къщата, влиза вътре и вижда Учителя - човекът от съня. Учителят го приема и го пита: "Как се казваш? " Брат Симеон мълчи, не отговаря. Казва си: "Ако е човекът от съня, ще знае името ми." Симеон мълчи и Учителят мълчи. След малко Учителят се обръща към него и казва: "Си- меоне, Симеоне! ". Симеон Му целува ръка. Оттогава става наш приятел, неговите четирима братя също.
към текста >>

Казва си: "Ако е човекът от съня, ще знае името ми." Симеон мълчи и Учителят мълчи.
Като оздравява, спомня си за съня. Той си е записал улицата и номера. Тръгва да ги търси, намира къщата, влиза вътре и вижда Учителя - човекът от съня. Учителят го приема и го пита: "Как се казваш? " Брат Симеон мълчи, не отговаря. Казва си: "Ако е човекът от съня, ще знае името ми." Симеон мълчи и Учителят мълчи. След малко Учителят се обръща към него и казва: "Си- меоне, Симеоне! ". Симеон Му целува ръка. Оттогава става наш приятел, неговите четирима братя също. На тяхното стопанство в Русе през 1923 г. направихме опит за братска комуна.
към текста >>

След малко Учителят се обръща към него и казва: "Си- меоне, Симеоне!
Той си е записал улицата и номера. Тръгва да ги търси, намира къщата, влиза вътре и вижда Учителя - човекът от съня. Учителят го приема и го пита: "Как се казваш? " Брат Симеон мълчи, не отговаря. Казва си: "Ако е човекът от съня, ще знае името ми." Симеон мълчи и Учителят мълчи. След малко Учителят се обръща към него и казва: "Си- меоне, Симеоне! ". Симеон Му целува ръка. Оттогава става наш приятел, неговите четирима братя също. На тяхното стопанство в Русе през 1923 г. направихме опит за братска комуна. Това бе втората комуна и вторият опит на младежите от Школата.
към текста >>

В това време Учителят му протегнал ръка и казал: "Здравей, Методи".
Споделил с един свой приятел за огорчението си и той му казал, че имало друг човек, при който се събирали много хора и там не е нужно да имаш пари, за да влезеш и да слушаш. Методи отишъл на посоченото място, седнал и слушал. Казал си: "Това е, което търся". Когато влизал, си казвал, че ако не го приемат, той ще се откаже изобщо да се занимава с духовни науки. Като свършила беседата, Методи се приближил към онзи, който проповядвал. В това време Учителят му протегнал ръка и казал: "Здравей, Методи". Методи подскочил от изненада, понеже не бил познат никому. Мария Тодорова Пред братския салон на Изгрева се тълпяха хора, дошли да чуят Словото на Учителя. Салонът бе препълнен. Пристигна Учителят.
към текста >>

Пред братския салон на Изгрева се тълпяха хора, дошли да чуят Словото на Учителя.
Когато влизал, си казвал, че ако не го приемат, той ще се откаже изобщо да се занимава с духовни науки. Като свършила беседата, Методи се приближил към онзи, който проповядвал. В това време Учителят му протегнал ръка и казал: "Здравей, Методи". Методи подскочил от изненада, понеже не бил познат никому. Мария Тодорова Пред братския салон на Изгрева се тълпяха хора, дошли да чуят Словото на Учителя. Салонът бе препълнен. Пристигна Учителят. Изпяха се няколко песни и беседата започна, както винаги върху стих от Евангелието. До известно време Словото течеше бавно и със спокоен тон. Продължаваха да прииждат нови слушатели, някои от които, току-що дошли, бързаха да си вадят бележници и да си вземат бележки от беседата.
към текста >>

Пристигна Учителят.
В това време Учителят му протегнал ръка и казал: "Здравей, Методи". Методи подскочил от изненада, понеже не бил познат никому. Мария Тодорова Пред братския салон на Изгрева се тълпяха хора, дошли да чуят Словото на Учителя. Салонът бе препълнен. Пристигна Учителят. Изпяха се няколко песни и беседата започна, както винаги върху стих от Евангелието. До известно време Словото течеше бавно и със спокоен тон. Продължаваха да прииждат нови слушатели, някои от които, току-що дошли, бързаха да си вадят бележници и да си вземат бележки от беседата. Отведнъж Учителят стана строг. Обърна се към едно лице от публиката и каза: "Някои са дошли да слушат беседа, но като не разбират смисъла, изопачават думите ми.
към текста >>

Отведнъж Учителят стана строг.
Салонът бе препълнен. Пристигна Учителят. Изпяха се няколко песни и беседата започна, както винаги върху стих от Евангелието. До известно време Словото течеше бавно и със спокоен тон. Продължаваха да прииждат нови слушатели, някои от които, току-що дошли, бързаха да си вадят бележници и да си вземат бележки от беседата. Отведнъж Учителят стана строг. Обърна се към едно лице от публиката и каза: "Някои са дошли да слушат беседа, но като не разбират смисъла, изопачават думите ми. Но те нека добре знаят, че аз съм най-големият детектив на земята, изпратен от Небето, и съдбата на българския народ зависи от това какъв доклад ще дам Аз за него. Това добре да се разбере. Разбирате ли? " След тези думи Учителят погледна в друга посока и продължи беседата си със спокоен тон.
към текста >>

" След тези думи Учителят погледна в друга посока и продължи беседата си със спокоен тон.
Отведнъж Учителят стана строг. Обърна се към едно лице от публиката и каза: "Някои са дошли да слушат беседа, но като не разбират смисъла, изопачават думите ми. Но те нека добре знаят, че аз съм най-големият детектив на земята, изпратен от Небето, и съдбата на българския народ зависи от това какъв доклад ще дам Аз за него. Това добре да се разбере. Разбирате ли? " След тези думи Учителят погледна в друга посока и продължи беседата си със спокоен тон. По всичко личеше, че Учителят в дадения случай говореше не на всички, а само на ония лица, които бяха дошли със специална задача и съзнателно да изопачават думите му, за да го уязвят. Той тях предупреждаваше. Ясно бе, че за Учителя нямаше нищо скрито. Той четеше мислите и своевременно отговаряше на въпросите или предупреждаваше, според случая. Георги Събев
към текста >>

По всичко личеше, че Учителят в дадения случай говореше не на всички, а само на ония лица, които бяха дошли със специална задача и съзнателно да изопачават думите му, за да го уязвят.
Обърна се към едно лице от публиката и каза: "Някои са дошли да слушат беседа, но като не разбират смисъла, изопачават думите ми. Но те нека добре знаят, че аз съм най-големият детектив на земята, изпратен от Небето, и съдбата на българския народ зависи от това какъв доклад ще дам Аз за него. Това добре да се разбере. Разбирате ли? " След тези думи Учителят погледна в друга посока и продължи беседата си със спокоен тон. По всичко личеше, че Учителят в дадения случай говореше не на всички, а само на ония лица, които бяха дошли със специална задача и съзнателно да изопачават думите му, за да го уязвят. Той тях предупреждаваше. Ясно бе, че за Учителя нямаше нищо скрито. Той четеше мислите и своевременно отговаряше на въпросите или предупреждаваше, според случая. Георги Събев В салона един страничен посетител дошъл от любопитство, за да чуе какво говори Дънов.
към текста >>

Ясно бе, че за Учителя нямаше нищо скрито.
Това добре да се разбере. Разбирате ли? " След тези думи Учителят погледна в друга посока и продължи беседата си със спокоен тон. По всичко личеше, че Учителят в дадения случай говореше не на всички, а само на ония лица, които бяха дошли със специална задача и съзнателно да изопачават думите му, за да го уязвят. Той тях предупреждаваше. Ясно бе, че за Учителя нямаше нищо скрито. Той четеше мислите и своевременно отговаряше на въпросите или предупреждаваше, според случая. Георги Събев В салона един страничен посетител дошъл от любопитство, за да чуе какво говори Дънов. Като слушал, понеже дошъл от любопитство, нищо не разбирал и говорът на Учителя му изглеждал обикновена попщина. Така навремето свещениците говореха едно, а вършеха друго и това се казваше попщина.
към текста >>

Като слушал, понеже дошъл от любопитство, нищо не разбирал и говорът на Учителя му изглеждал обикновена попщина.
Той тях предупреждаваше. Ясно бе, че за Учителя нямаше нищо скрито. Той четеше мислите и своевременно отговаряше на въпросите или предупреждаваше, според случая. Георги Събев В салона един страничен посетител дошъл от любопитство, за да чуе какво говори Дънов. Като слушал, понеже дошъл от любопитство, нищо не разбирал и говорът на Учителя му изглеждал обикновена попщина. Така навремето свещениците говореха едно, а вършеха друго и това се казваше попщина. Идва до това заключение и си казва мислено: "Ама какъв шарлатанин е този Дънов". Само след секунди Учителят спира беседата си, поглежда го право в очите и казва: "Аз не съм шарлатанин, но отговарям на въпросите на присъстващите, а че въпросите им са необикновени, то се дължи на тях, а че моите отговори са също необикновени, то се дължи, че за всеки човек има различно лекарство и лекарството е, което аз давам, но всяко лекарство е горчиво". Този любопитен, дошъл на Изгрева, направо се стресна, ние го изгледахме, получи някакъв укор от нас и той полека-полека излезна навън. Беседата свърши, той изчака да излезем от салона, разказа ни какво е мислел за Учителя и някой го посъветва да отиде и да се извини.
към текста >>

Само след секунди Учителят спира беседата си, поглежда го право в очите и казва: "Аз не съм шарлатанин, но отговарям на въпросите на присъстващите, а че въпросите им са необикновени, то се дължи на тях, а че моите отговори са също необикновени, то се дължи, че за всеки човек има различно лекарство и лекарството е, което аз давам, но всяко лекарство е горчиво".
Георги Събев В салона един страничен посетител дошъл от любопитство, за да чуе какво говори Дънов. Като слушал, понеже дошъл от любопитство, нищо не разбирал и говорът на Учителя му изглеждал обикновена попщина. Така навремето свещениците говореха едно, а вършеха друго и това се казваше попщина. Идва до това заключение и си казва мислено: "Ама какъв шарлатанин е този Дънов". Само след секунди Учителят спира беседата си, поглежда го право в очите и казва: "Аз не съм шарлатанин, но отговарям на въпросите на присъстващите, а че въпросите им са необикновени, то се дължи на тях, а че моите отговори са също необикновени, то се дължи, че за всеки човек има различно лекарство и лекарството е, което аз давам, но всяко лекарство е горчиво". Този любопитен, дошъл на Изгрева, направо се стресна, ние го изгледахме, получи някакъв укор от нас и той полека-полека излезна навън. Беседата свърши, той изчака да излезем от салона, разказа ни какво е мислел за Учителя и някой го посъветва да отиде и да се извини. Той отиде, изчака реда си и се извини. Учителят му каза: "Ти не дойде от само себе си. Тези, които те доведоха, те влезнаха в тебе и това са онези духове, които воюват срещу Мене.
към текста >>

Беседата свърши, той изчака да излезем от салона, разказа ни какво е мислел за Учителя и някой го посъветва да отиде и да се извини.
Като слушал, понеже дошъл от любопитство, нищо не разбирал и говорът на Учителя му изглеждал обикновена попщина. Така навремето свещениците говореха едно, а вършеха друго и това се казваше попщина. Идва до това заключение и си казва мислено: "Ама какъв шарлатанин е този Дънов". Само след секунди Учителят спира беседата си, поглежда го право в очите и казва: "Аз не съм шарлатанин, но отговарям на въпросите на присъстващите, а че въпросите им са необикновени, то се дължи на тях, а че моите отговори са също необикновени, то се дължи, че за всеки човек има различно лекарство и лекарството е, което аз давам, но всяко лекарство е горчиво". Този любопитен, дошъл на Изгрева, направо се стресна, ние го изгледахме, получи някакъв укор от нас и той полека-полека излезна навън. Беседата свърши, той изчака да излезем от салона, разказа ни какво е мислел за Учителя и някой го посъветва да отиде и да се извини. Той отиде, изчака реда си и се извини. Учителят му каза: "Ти не дойде от само себе си. Тези, които те доведоха, те влезнаха в тебе и това са онези духове, които воюват срещу Мене. Ето, имаш една опитност и имаш опрощение и от Мен". Учителят му подава десницата си и той я целува.
към текста >>

Учителят му каза: "Ти не дойде от само себе си.
Идва до това заключение и си казва мислено: "Ама какъв шарлатанин е този Дънов". Само след секунди Учителят спира беседата си, поглежда го право в очите и казва: "Аз не съм шарлатанин, но отговарям на въпросите на присъстващите, а че въпросите им са необикновени, то се дължи на тях, а че моите отговори са също необикновени, то се дължи, че за всеки човек има различно лекарство и лекарството е, което аз давам, но всяко лекарство е горчиво". Този любопитен, дошъл на Изгрева, направо се стресна, ние го изгледахме, получи някакъв укор от нас и той полека-полека излезна навън. Беседата свърши, той изчака да излезем от салона, разказа ни какво е мислел за Учителя и някой го посъветва да отиде и да се извини. Той отиде, изчака реда си и се извини. Учителят му каза: "Ти не дойде от само себе си. Тези, които те доведоха, те влезнаха в тебе и това са онези духове, които воюват срещу Мене. Ето, имаш една опитност и имаш опрощение и от Мен". Учителят му подава десницата си и той я целува. Мария Тодорова Една жена от провинцията, която била слушала за Учителя да се говорят много неща, отишла в София и оттам на Изгрева.
към текста >>

Учителят му подава десницата си и той я целува.
Беседата свърши, той изчака да излезем от салона, разказа ни какво е мислел за Учителя и някой го посъветва да отиде и да се извини. Той отиде, изчака реда си и се извини. Учителят му каза: "Ти не дойде от само себе си. Тези, които те доведоха, те влезнаха в тебе и това са онези духове, които воюват срещу Мене. Ето, имаш една опитност и имаш опрощение и от Мен". Учителят му подава десницата си и той я целува. Мария Тодорова Една жена от провинцията, която била слушала за Учителя да се говорят много неща, отишла в София и оттам на Изгрева. Било неделен ден и слушала беседа. Слушала как Учителят говори, при което засяга разни въпроси, но тъй като нищо не разбрала, си рекла полугласно: "Шарлатанин! "
към текста >>

Една жена от провинцията, която била слушала за Учителя да се говорят много неща, отишла в София и оттам на Изгрева.
Учителят му каза: "Ти не дойде от само себе си. Тези, които те доведоха, те влезнаха в тебе и това са онези духове, които воюват срещу Мене. Ето, имаш една опитност и имаш опрощение и от Мен". Учителят му подава десницата си и той я целува. Мария Тодорова Една жена от провинцията, която била слушала за Учителя да се говорят много неща, отишла в София и оттам на Изгрева. Било неделен ден и слушала беседа. Слушала как Учителят говори, при което засяга разни въпроси, но тъй като нищо не разбрала, си рекла полугласно: "Шарлатанин! " "Не, аз не съм шарлатанин", казал Учителят. "Аз уча хората как да живеят.
към текста >>

Слушала как Учителят говори, при което засяга разни въпроси, но тъй като нищо не разбрала, си рекла полугласно: "Шарлатанин!
Ето, имаш една опитност и имаш опрощение и от Мен". Учителят му подава десницата си и той я целува. Мария Тодорова Една жена от провинцията, която била слушала за Учителя да се говорят много неща, отишла в София и оттам на Изгрева. Било неделен ден и слушала беседа. Слушала как Учителят говори, при което засяга разни въпроси, но тъй като нищо не разбрала, си рекла полугласно: "Шарлатанин! " "Не, аз не съм шарлатанин", казал Учителят. "Аз уча хората как да живеят. Какво съм виновен аз, че те не ме разбират? Вината ми е, че аз съм първото цвете на духовната пролет на човечеството."
към текста >>

"Не, аз не съм шарлатанин", казал Учителят.
Мария Тодорова Една жена от провинцията, която била слушала за Учителя да се говорят много неща, отишла в София и оттам на Изгрева. Било неделен ден и слушала беседа. Слушала как Учителят говори, при което засяга разни въпроси, но тъй като нищо не разбрала, си рекла полугласно: "Шарлатанин! " "Не, аз не съм шарлатанин", казал Учителят. "Аз уча хората как да живеят. Какво съм виновен аз, че те не ме разбират? Вината ми е, че аз съм първото цвете на духовната пролет на човечеството." Георги Събев Това ми го разказа една сестра - името й няма да кажа.
към текста >>

Тя слушала с радост думите на Учителя и току я налегнал един въпрос, който тя сама чувствала и отправя към Учителя: "Ние поне сме греховни, правили сме и правим грешки, заради които си получаваме нашите наказания - страдаме.
Тя отивала на беседите тогава, когато на душата й било тежко, когато нямала друга радост. Наистина, както това ставаше с всички нас, след беседата тя чувствала радост, която не могла да се сравни с нищо друго на света. Тоя ден тя била много умъчнена. Тежка мъка тежала на душата й. Около нея изглеждало непрогледно тъмно. Тя слушала с радост думите на Учителя и току я налегнал един въпрос, който тя сама чувствала и отправя към Учителя: "Ние поне сме греховни, правили сме и правим грешки, заради които си получаваме нашите наказания - страдаме. Ами Ти, който си съвършен и безгрешен, каква сила те принуди да дойдеш на тоя грешен свят и да страдаш заедно с нас? Твоите страдания от какво са заслужени? " Тя сподели с мен: "Като отправях тоя въпрос към Учителя, аз Го гледах право в очите. Погледна ме и Той и ми проговори ясно, като че беше до мене:
към текста >>

Тя сподели с мен: "Като отправях тоя въпрос към Учителя, аз Го гледах право в очите.
Около нея изглеждало непрогледно тъмно. Тя слушала с радост думите на Учителя и току я налегнал един въпрос, който тя сама чувствала и отправя към Учителя: "Ние поне сме греховни, правили сме и правим грешки, заради които си получаваме нашите наказания - страдаме. Ами Ти, който си съвършен и безгрешен, каква сила те принуди да дойдеш на тоя грешен свят и да страдаш заедно с нас? Твоите страдания от какво са заслужени? " Тя сподели с мен: "Като отправях тоя въпрос към Учителя, аз Го гледах право в очите. Погледна ме и Той и ми проговори ясно, като че беше до мене: - Питате: Защо съм дошъл на тая грешна земя? Дойдох заради вас! Дойдох да ви донеса светлина. Дойдох да ви помогна да не ходите в тъмнина.
към текста >>

Учителят бил вече на катедрата.
По едно време от вратата излязли две сестри и хората направили шпа- лир. Изглежда са ги познали. Сестрите отишли при професорите и ги поканили да влязат. Още повече се учудили, като видели, че салонът бил претъпкан, а около катедрата имало седем празни стола. Сестрите ги поканили да седнат. Учителят бил вече на катедрата. Беседата започнала, като Учителят най-изчерпателно отговорил на първия въпрос, после на втория, третия и т.н. до седмия въпрос. Отговорите били не само изчерпателни - Учителят говорил на такъв висок стил, че професорите само се споглеждали. Учителят свършил беседата и запитал публиката: "Има ли някой да зададе въпрос или да не е разбрал нещо? " Всички мълчали.
към текста >>

Беседата започнала, като Учителят най-изчерпателно отговорил на първия въпрос, после на втория, третия и т.н.
Изглежда са ги познали. Сестрите отишли при професорите и ги поканили да влязат. Още повече се учудили, като видели, че салонът бил претъпкан, а около катедрата имало седем празни стола. Сестрите ги поканили да седнат. Учителят бил вече на катедрата. Беседата започнала, като Учителят най-изчерпателно отговорил на първия въпрос, после на втория, третия и т.н. до седмия въпрос. Отговорите били не само изчерпателни - Учителят говорил на такъв висок стил, че професорите само се споглеждали. Учителят свършил беседата и запитал публиката: "Има ли някой да зададе въпрос или да не е разбрал нещо? " Всички мълчали. Мълчали и професорите с наведени глави.
към текста >>

Отговорите били не само изчерпателни - Учителят говорил на такъв висок стил, че професорите само се споглеждали.
Още повече се учудили, като видели, че салонът бил претъпкан, а около катедрата имало седем празни стола. Сестрите ги поканили да седнат. Учителят бил вече на катедрата. Беседата започнала, като Учителят най-изчерпателно отговорил на първия въпрос, после на втория, третия и т.н. до седмия въпрос. Отговорите били не само изчерпателни - Учителят говорил на такъв висок стил, че професорите само се споглеждали. Учителят свършил беседата и запитал публиката: "Има ли някой да зададе въпрос или да не е разбрал нещо? " Всички мълчали. Мълчали и професорите с наведени глави. Учителят почакал, почакал и се обърнал към професорите: "Е, господа професори, нали снощи, когато се бяхте събрали в дома на проф. Халачев казахте, че съм привлякъл цялата студентска младеж и решихте всеки от вас да ми зададе по един труден въпрос, за да ме поставите натясно, та да разочаровате студентската младеж.
към текста >>

Учителят свършил беседата и запитал публиката: "Има ли някой да зададе въпрос или да не е разбрал нещо?
Сестрите ги поканили да седнат. Учителят бил вече на катедрата. Беседата започнала, като Учителят най-изчерпателно отговорил на първия въпрос, после на втория, третия и т.н. до седмия въпрос. Отговорите били не само изчерпателни - Учителят говорил на такъв висок стил, че професорите само се споглеждали. Учителят свършил беседата и запитал публиката: "Има ли някой да зададе въпрос или да не е разбрал нещо? " Всички мълчали. Мълчали и професорите с наведени глави. Учителят почакал, почакал и се обърнал към професорите: "Е, господа професори, нали снощи, когато се бяхте събрали в дома на проф. Халачев казахте, че съм привлякъл цялата студентска младеж и решихте всеки от вас да ми зададе по един труден въпрос, за да ме поставите натясно, та да разочаровате студентската младеж. Ето, аз съм готов да отговоря, чакам".
към текста >>

Учителят почакал, почакал и се обърнал към професорите: "Е, господа професори, нали снощи, когато се бяхте събрали в дома на проф.
до седмия въпрос. Отговорите били не само изчерпателни - Учителят говорил на такъв висок стил, че професорите само се споглеждали. Учителят свършил беседата и запитал публиката: "Има ли някой да зададе въпрос или да не е разбрал нещо? " Всички мълчали. Мълчали и професорите с наведени глави. Учителят почакал, почакал и се обърнал към професорите: "Е, господа професори, нали снощи, когато се бяхте събрали в дома на проф. Халачев казахте, че съм привлякъл цялата студентска младеж и решихте всеки от вас да ми зададе по един труден въпрос, за да ме поставите натясно, та да разочаровате студентската младеж. Ето, аз съм готов да отговоря, чакам". Професорите навели глави, мълчали. Учителят почакал, почакал и дал знак да изпеят една, две песни и да направят молитва. После хората се раз- отишли.
към текста >>

Учителят почакал, почакал и дал знак да изпеят една, две песни и да направят молитва.
Мълчали и професорите с наведени глави. Учителят почакал, почакал и се обърнал към професорите: "Е, господа професори, нали снощи, когато се бяхте събрали в дома на проф. Халачев казахте, че съм привлякъл цялата студентска младеж и решихте всеки от вас да ми зададе по един труден въпрос, за да ме поставите натясно, та да разочаровате студентската младеж. Ето, аз съм готов да отговоря, чакам". Професорите навели глави, мълчали. Учителят почакал, почакал и дал знак да изпеят една, две песни и да направят молитва. После хората се раз- отишли. Люба Стойкова Беше коледна ваканция. Дойдох да я прекарам в София. Гостувах у леля си в града и само за клас оставах у сестра Динова.
към текста >>

Бях си набелязала на едно листче няколко въпроса да питам Учителя.
После хората се раз- отишли. Люба Стойкова Беше коледна ваканция. Дойдох да я прекарам в София. Гостувах у леля си в града и само за клас оставах у сестра Динова. Бях си набелязала на едно листче няколко въпроса да питам Учителя. Така ме беше посъветвал Той в едно по-раншно посещение при Него: "Отбелязвайте си, рекох, на едно листче в село въпросите, които ви интересуват, та като дойдете при мене да не ги забравите." Отивам един ден при Него да Го питам, ще ме приеме ли. Отложи този ден за някой друг, че сега бил зает. Отивам друг ден - пак зает. Отивам трети ден - пак не се нарежда.
към текста >>

Цялата нощ не можах да заспя от мисъл и мъка защо не ме прие Учителят - в какво съм се провинила, какво съм съгрешила.
Косата Му, брадата Му, веждите Му, целите заскрежени. Дожаля ми и досрамя ме да Го безпокоя. Останах да пренощувам у сестра Динова, защото на другия ден, петък - имахме клас. От класа трябваше право да бързам за гарата. Нямаше възможност да ме приеме и сутринта. Цялата нощ не можах да заспя от мисъл и мъка защо не ме прие Учителят - в какво съм се провинила, какво съм съгрешила. Ровя, търся, анализирам себе си цяла нощ. На сутринта отивам на беседата и сядам най-отзад до прозорците и до вратата близо, свита, подтисната от безсъние и от мисълта защо Учителят не ме прие цяла ваканция. Това се случваше за пръв път. Учителят дойде и започна да говори. Аз съм се навела, нито Го гледам, нито дори Го слушам какво говори.
към текста >>

На сутринта отивам на беседата и сядам най-отзад до прозорците и до вратата близо, свита, подтисната от безсъние и от мисълта защо Учителят не ме прие цяла ваканция.
Останах да пренощувам у сестра Динова, защото на другия ден, петък - имахме клас. От класа трябваше право да бързам за гарата. Нямаше възможност да ме приеме и сутринта. Цялата нощ не можах да заспя от мисъл и мъка защо не ме прие Учителят - в какво съм се провинила, какво съм съгрешила. Ровя, търся, анализирам себе си цяла нощ. На сутринта отивам на беседата и сядам най-отзад до прозорците и до вратата близо, свита, подтисната от безсъние и от мисълта защо Учителят не ме прие цяла ваканция. Това се случваше за пръв път. Учителят дойде и започна да говори. Аз съм се навела, нито Го гледам, нито дори Го слушам какво говори. По едно време чувам, долавям нещичко, с което ми се изяснява първия от написаните на листчето въпроси. Понадигнах главата си.
към текста >>

Учителят дойде и започна да говори.
Нямаше възможност да ме приеме и сутринта. Цялата нощ не можах да заспя от мисъл и мъка защо не ме прие Учителят - в какво съм се провинила, какво съм съгрешила. Ровя, търся, анализирам себе си цяла нощ. На сутринта отивам на беседата и сядам най-отзад до прозорците и до вратата близо, свита, подтисната от безсъние и от мисълта защо Учителят не ме прие цяла ваканция. Това се случваше за пръв път. Учителят дойде и започна да говори. Аз съм се навела, нито Го гледам, нито дори Го слушам какво говори. По едно време чувам, долавям нещичко, с което ми се изяснява първия от написаните на листчето въпроси. Понадигнах главата си. След малко чувам отговор на втория въпрос, на третия, на четвъртия, петия... до последния. Как и кога ги видя и ги подреди последователно в лекцията си?
към текста >>

Като приближих, Той пръв ме посрещна с думите: "Аз ви отговорих на въпросите в лекцията."- 'Благодаря, Учителю, разбрах." Целунах Му ръката и като птичка изхвръкнах из вратата радостна, че имах такава опитност, заради която бях лишена от прием.
След малко чувам отговор на втория въпрос, на третия, на четвъртия, петия... до последния. Как и кога ги видя и ги подреди последователно в лекцията си? Сякаш цялата лекция беше построена върху тези мои седем въпроса. Аз обаче имах отговорите, олекна ми на душата, изправих се бодро. И като свърши лекцията устремих се към Него да се сбогувам, да Му благодаря и да Му кажа, че ми е отговорил на въпросите. Като приближих, Той пръв ме посрещна с думите: "Аз ви отговорих на въпросите в лекцията."- 'Благодаря, Учителю, разбрах." Целунах Му ръката и като птичка изхвръкнах из вратата радостна, че имах такава опитност, заради която бях лишена от прием. Съжалявам, че не съм запазила нито въпросите, нито отговорите и съм ги абсолютно забравила. Аз се радвах на красивата опитност и нея съм запомнила и всичко друго съм забравила. То беше много отдавна. Може би в годините 1929, 1930, 1931. Помня само, че беше петък, последният ден на коледната ваканция, която беше продължена до 20-21 януари, поради големия студ.
към текста >>

По този случай имаше братска вечеря и преди полунощ, Учителят каза всеки да си направи тайна молитва, да си помисли какво желае да постигне през идващата година.
Може би в годините 1929, 1930, 1931. Помня само, че беше петък, последният ден на коледната ваканция, която беше продължена до 20-21 януари, поради големия студ. Наталия Накова Едно преживяване на брат Крюгер: "Веднъж бях в София на Изгрева. Беше Нова година. По този случай имаше братска вечеря и преди полунощ, Учителят каза всеки да си направи тайна молитва, да си помисли какво желае да постигне през идващата година. Аз като си направих тайна молитва, пожелах през тази година да позная и опитам Божията Любов, Божията Мъдрост и Божията Истина. След молитвата Учителят се качи на катедрата и започна беседа. Още в началото, обърна погледа си към мене, гледаше ме право в очите и взорът му излъчваше светлина, която ме проникна. Каза на всеослушание: "Някой искат да познаят Божията Любов, Мъдрост и Истина, но това е голяма работа. За да опита някой Божията Любов, Мъдрост и Истина, той трябва да е готов да пожертва всичко."
към текста >>

След молитвата Учителят се качи на катедрата и започна беседа.
Наталия Накова Едно преживяване на брат Крюгер: "Веднъж бях в София на Изгрева. Беше Нова година. По този случай имаше братска вечеря и преди полунощ, Учителят каза всеки да си направи тайна молитва, да си помисли какво желае да постигне през идващата година. Аз като си направих тайна молитва, пожелах през тази година да позная и опитам Божията Любов, Божията Мъдрост и Божията Истина. След молитвата Учителят се качи на катедрата и започна беседа. Още в началото, обърна погледа си към мене, гледаше ме право в очите и взорът му излъчваше светлина, която ме проникна. Каза на всеослушание: "Някой искат да познаят Божията Любов, Мъдрост и Истина, но това е голяма работа. За да опита някой Божията Любов, Мъдрост и Истина, той трябва да е готов да пожертва всичко." Влад Пашов Бях седнала в салона.
към текста >>

Вместо това, моята мисъл се отправи с негодувание към един от братята, който в този момент влизаше в салона и чийто начин на разбиране и прилагане на Учението в своя живот смятах, че излагат пред външния свят и Учението и Учителя.
За да опита някой Божията Любов, Мъдрост и Истина, той трябва да е готов да пожертва всичко." Влад Пашов Бях седнала в салона. Събирахме се за беседа. Трябваше естествено да изпълним салона с добри, чисти и красиви мисли. Вместо това, моята мисъл се отправи с негодувание към един от братята, който в този момент влизаше в салона и чийто начин на разбиране и прилагане на Учението в своя живот смятах, че излагат пред външния свят и Учението и Учителя. Мисълта, която мина, беше: "Тези глупци! Тези идиоти! Само излагат Учителя и отблъскват външния свят от Учението! " През това време Учителят беше горе в стаята си.
към текста >>

Само излагат Учителя и отблъскват външния свят от Учението!
Събирахме се за беседа. Трябваше естествено да изпълним салона с добри, чисти и красиви мисли. Вместо това, моята мисъл се отправи с негодувание към един от братята, който в този момент влизаше в салона и чийто начин на разбиране и прилагане на Учението в своя живот смятах, че излагат пред външния свят и Учението и Учителя. Мисълта, която мина, беше: "Тези глупци! Тези идиоти! Само излагат Учителя и отблъскват външния свят от Учението! " През това време Учителят беше горе в стаята си. Той слизаше в салона точно в 5 часа. За точността Той казваше: "Нито минута по-рано, нито минута по-късно." В 5 часа Той влезна. Пяхме, казахме молитвата, седнахме, седна и Учителят.
към текста >>

През това време Учителят беше горе в стаята си.
Вместо това, моята мисъл се отправи с негодувание към един от братята, който в този момент влизаше в салона и чийто начин на разбиране и прилагане на Учението в своя живот смятах, че излагат пред външния свят и Учението и Учителя. Мисълта, която мина, беше: "Тези глупци! Тези идиоти! Само излагат Учителя и отблъскват външния свят от Учението! " През това време Учителят беше горе в стаята си. Той слизаше в салона точно в 5 часа. За точността Той казваше: "Нито минута по-рано, нито минута по-късно." В 5 часа Той влезна. Пяхме, казахме молитвата, седнахме, седна и Учителят. Той отвори Библията, изгледа ни бавно, бавно от единия край на салона до другия и започна беседата с думите: " Тези глупци! Тези идиоти!
към текста >>

Пяхме, казахме молитвата, седнахме, седна и Учителят.
Само излагат Учителя и отблъскват външния свят от Учението! " През това време Учителят беше горе в стаята си. Той слизаше в салона точно в 5 часа. За точността Той казваше: "Нито минута по-рано, нито минута по-късно." В 5 часа Той влезна. Пяхме, казахме молитвата, седнахме, седна и Учителят. Той отвори Библията, изгледа ни бавно, бавно от единия край на салона до другия и започна беседата с думите: " Тези глупци! Тези идиоти! Не се говори така! " При тези думи Той поклати леко неодобрително главата си.
към текста >>

Естествено, аз бях единствената в салона, която разбра защо Учителят почна тъй странно беседата си с тези думи.
Не се говори така! " При тези думи Той поклати леко неодобрително главата си. Тонът му беше сериозен, почти строг, но без да бъде сърдит. Това обаче ми стигаше да потъна в земята от срам и да си взема веднъж завинаги урок от думите Му. Естествено, аз бях единствената в салона, която разбра защо Учителят почна тъй странно беседата си с тези думи. Мария Райчева Сега ще ви разкажа един случай за цената на българското съзнание. По време на Европейската война Учителят даде няколко съвета, които не бяха спазени и пророкува неща, които ще се сбъднат, ако не се вземат предвид Неговите съвети, за което цар Фердинанд интернира Учителя във Варна. Тогава Учителят ежедневно Го посещаваха приятелите от Варна и за Него се разчу наоколо, че бил пророк, че бил ясновидец и още такива неща, които се харесват на хората. Няколко младежи от местната гимназия чули, че Учителят гледа на ръка, че разбира от хиромантия и решили да отидат и на тях да погледа на ръцете.
към текста >>

По време на Европейската война Учителят даде няколко съвета, които не бяха спазени и пророкува неща, които ще се сбъднат, ако не се вземат предвид Неговите съвети, за което цар Фердинанд интернира Учителя във Варна.
Тонът му беше сериозен, почти строг, но без да бъде сърдит. Това обаче ми стигаше да потъна в земята от срам и да си взема веднъж завинаги урок от думите Му. Естествено, аз бях единствената в салона, която разбра защо Учителят почна тъй странно беседата си с тези думи. Мария Райчева Сега ще ви разкажа един случай за цената на българското съзнание. По време на Европейската война Учителят даде няколко съвета, които не бяха спазени и пророкува неща, които ще се сбъднат, ако не се вземат предвид Неговите съвети, за което цар Фердинанд интернира Учителя във Варна. Тогава Учителят ежедневно Го посещаваха приятелите от Варна и за Него се разчу наоколо, че бил пророк, че бил ясновидец и още такива неща, които се харесват на хората. Няколко младежи от местната гимназия чули, че Учителят гледа на ръка, че разбира от хиромантия и решили да отидат и на тях да погледа на ръцете. Но се уговорили, че ако ги излъже и започне да говори разни небивалици, то да го набият. А между тях е бил и Елиезер Коен. Онзи, който дойде по време на Школата, беше толкова активен, целуна хиляди пъти ръката на Учителя, написа десетки статии в списание "Житно зърно" и беше вещ по различни духовни въпроси.
към текста >>

Тогава Учителят ежедневно Го посещаваха приятелите от Варна и за Него се разчу наоколо, че бил пророк, че бил ясновидец и още такива неща, които се харесват на хората.
Това обаче ми стигаше да потъна в земята от срам и да си взема веднъж завинаги урок от думите Му. Естествено, аз бях единствената в салона, която разбра защо Учителят почна тъй странно беседата си с тези думи. Мария Райчева Сега ще ви разкажа един случай за цената на българското съзнание. По време на Европейската война Учителят даде няколко съвета, които не бяха спазени и пророкува неща, които ще се сбъднат, ако не се вземат предвид Неговите съвети, за което цар Фердинанд интернира Учителя във Варна. Тогава Учителят ежедневно Го посещаваха приятелите от Варна и за Него се разчу наоколо, че бил пророк, че бил ясновидец и още такива неща, които се харесват на хората. Няколко младежи от местната гимназия чули, че Учителят гледа на ръка, че разбира от хиромантия и решили да отидат и на тях да погледа на ръцете. Но се уговорили, че ако ги излъже и започне да говори разни небивалици, то да го набият. А между тях е бил и Елиезер Коен. Онзи, който дойде по време на Школата, беше толкова активен, целуна хиляди пъти ръката на Учителя, написа десетки статии в списание "Житно зърно" и беше вещ по различни духовни въпроси. Но след като си замина Учителят, се обяви срещу Него и срещу Братството.
към текста >>

Няколко младежи от местната гимназия чули, че Учителят гледа на ръка, че разбира от хиромантия и решили да отидат и на тях да погледа на ръцете.
Естествено, аз бях единствената в салона, която разбра защо Учителят почна тъй странно беседата си с тези думи. Мария Райчева Сега ще ви разкажа един случай за цената на българското съзнание. По време на Европейската война Учителят даде няколко съвета, които не бяха спазени и пророкува неща, които ще се сбъднат, ако не се вземат предвид Неговите съвети, за което цар Фердинанд интернира Учителя във Варна. Тогава Учителят ежедневно Го посещаваха приятелите от Варна и за Него се разчу наоколо, че бил пророк, че бил ясновидец и още такива неща, които се харесват на хората. Няколко младежи от местната гимназия чули, че Учителят гледа на ръка, че разбира от хиромантия и решили да отидат и на тях да погледа на ръцете. Но се уговорили, че ако ги излъже и започне да говори разни небивалици, то да го набият. А между тях е бил и Елиезер Коен. Онзи, който дойде по време на Школата, беше толкова активен, целуна хиляди пъти ръката на Учителя, написа десетки статии в списание "Житно зърно" и беше вещ по различни духовни въпроси. Но след като си замина Учителят, се обяви срещу Него и срещу Братството. Това не го разказвам случайно, защото искам да ви покажа финала на тази личност.
към текста >>

Онзи, който дойде по време на Школата, беше толкова активен, целуна хиляди пъти ръката на Учителя, написа десетки статии в списание "Житно зърно" и беше вещ по различни духовни въпроси.
По време на Европейската война Учителят даде няколко съвета, които не бяха спазени и пророкува неща, които ще се сбъднат, ако не се вземат предвид Неговите съвети, за което цар Фердинанд интернира Учителя във Варна. Тогава Учителят ежедневно Го посещаваха приятелите от Варна и за Него се разчу наоколо, че бил пророк, че бил ясновидец и още такива неща, които се харесват на хората. Няколко младежи от местната гимназия чули, че Учителят гледа на ръка, че разбира от хиромантия и решили да отидат и на тях да погледа на ръцете. Но се уговорили, че ако ги излъже и започне да говори разни небивалици, то да го набият. А между тях е бил и Елиезер Коен. Онзи, който дойде по време на Школата, беше толкова активен, целуна хиляди пъти ръката на Учителя, написа десетки статии в списание "Житно зърно" и беше вещ по различни духовни въпроси. Но след като си замина Учителят, се обяви срещу Него и срещу Братството. Това не го разказвам случайно, защото искам да ви покажа финала на тази личност. Тогава, като младежи, те отишли при Учителя, за да им гледа на ръка, но Той ги посрещнал, засмял се и им казал: "Значи вие идвате да ви гледам на ръка, но сте се уговорили, че ако не ви кажа истината, ще ми турите един бой, за да ми дойде акълът в главата". Те се сепнали, изненадани от това, че Учителят вече знае за техния план. Тогава Учителят се обърнал към всекиго един от тримата и поотделно започнал да им говори за техните дарби.
към текста >>

Но след като си замина Учителят, се обяви срещу Него и срещу Братството.
Тогава Учителят ежедневно Го посещаваха приятелите от Варна и за Него се разчу наоколо, че бил пророк, че бил ясновидец и още такива неща, които се харесват на хората. Няколко младежи от местната гимназия чули, че Учителят гледа на ръка, че разбира от хиромантия и решили да отидат и на тях да погледа на ръцете. Но се уговорили, че ако ги излъже и започне да говори разни небивалици, то да го набият. А между тях е бил и Елиезер Коен. Онзи, който дойде по време на Школата, беше толкова активен, целуна хиляди пъти ръката на Учителя, написа десетки статии в списание "Житно зърно" и беше вещ по различни духовни въпроси. Но след като си замина Учителят, се обяви срещу Него и срещу Братството. Това не го разказвам случайно, защото искам да ви покажа финала на тази личност. Тогава, като младежи, те отишли при Учителя, за да им гледа на ръка, но Той ги посрещнал, засмял се и им казал: "Значи вие идвате да ви гледам на ръка, но сте се уговорили, че ако не ви кажа истината, ще ми турите един бой, за да ми дойде акълът в главата". Те се сепнали, изненадани от това, че Учителят вече знае за техния план. Тогава Учителят се обърнал към всекиго един от тримата и поотделно започнал да им говори за техните дарби. На двамата от тях казал, че те не са за училище, че си губят само времето, защото накрая ще ги скъсат, защото са слаби в учението и ще напуснат училището, затова по-добре да се насочат към някой занаят.
към текста >>

Тогава, като младежи, те отишли при Учителя, за да им гледа на ръка, но Той ги посрещнал, засмял се и им казал: "Значи вие идвате да ви гледам на ръка, но сте се уговорили, че ако не ви кажа истината, ще ми турите един бой, за да ми дойде акълът в главата".
Но се уговорили, че ако ги излъже и започне да говори разни небивалици, то да го набият. А между тях е бил и Елиезер Коен. Онзи, който дойде по време на Школата, беше толкова активен, целуна хиляди пъти ръката на Учителя, написа десетки статии в списание "Житно зърно" и беше вещ по различни духовни въпроси. Но след като си замина Учителят, се обяви срещу Него и срещу Братството. Това не го разказвам случайно, защото искам да ви покажа финала на тази личност. Тогава, като младежи, те отишли при Учителя, за да им гледа на ръка, но Той ги посрещнал, засмял се и им казал: "Значи вие идвате да ви гледам на ръка, но сте се уговорили, че ако не ви кажа истината, ще ми турите един бой, за да ми дойде акълът в главата". Те се сепнали, изненадани от това, че Учителят вече знае за техния план. Тогава Учителят се обърнал към всекиго един от тримата и поотделно започнал да им говори за техните дарби. На двамата от тях казал, че те не са за училище, че си губят само времето, защото накрая ще ги скъсат, защото са слаби в учението и ще напуснат училището, затова по-добре да се насочат към някой занаят. За нашия Елиезер Коен казал, че той не само ще завърши с отличие училище, но ще завърши факултет, ще защити докторат, но най-главният докторат, който трябва да защити, иде след това и трябва да внимава как ще го защити. Така и станало - онези били скъсани, напуснали училище, усвоили занаяти и така си изкарвали хляба, а нашият Елиезер Коен завърши факултет, защити дисертация, дойде време да защитава присъствието си в Школата и той накрая се обяви срещу Учителя, срещу Учението му и срещу школата.
към текста >>

Те се сепнали, изненадани от това, че Учителят вече знае за техния план.
А между тях е бил и Елиезер Коен. Онзи, който дойде по време на Школата, беше толкова активен, целуна хиляди пъти ръката на Учителя, написа десетки статии в списание "Житно зърно" и беше вещ по различни духовни въпроси. Но след като си замина Учителят, се обяви срещу Него и срещу Братството. Това не го разказвам случайно, защото искам да ви покажа финала на тази личност. Тогава, като младежи, те отишли при Учителя, за да им гледа на ръка, но Той ги посрещнал, засмял се и им казал: "Значи вие идвате да ви гледам на ръка, но сте се уговорили, че ако не ви кажа истината, ще ми турите един бой, за да ми дойде акълът в главата". Те се сепнали, изненадани от това, че Учителят вече знае за техния план. Тогава Учителят се обърнал към всекиго един от тримата и поотделно започнал да им говори за техните дарби. На двамата от тях казал, че те не са за училище, че си губят само времето, защото накрая ще ги скъсат, защото са слаби в учението и ще напуснат училището, затова по-добре да се насочат към някой занаят. За нашия Елиезер Коен казал, че той не само ще завърши с отличие училище, но ще завърши факултет, ще защити докторат, но най-главният докторат, който трябва да защити, иде след това и трябва да внимава как ще го защити. Така и станало - онези били скъсани, напуснали училище, усвоили занаяти и така си изкарвали хляба, а нашият Елиезер Коен завърши факултет, защити дисертация, дойде време да защитава присъствието си в Школата и той накрая се обяви срещу Учителя, срещу Учението му и срещу школата. След няколко месеца той почина от рак на черния дроб.
към текста >>

Тогава Учителят се обърнал към всекиго един от тримата и поотделно започнал да им говори за техните дарби.
Онзи, който дойде по време на Школата, беше толкова активен, целуна хиляди пъти ръката на Учителя, написа десетки статии в списание "Житно зърно" и беше вещ по различни духовни въпроси. Но след като си замина Учителят, се обяви срещу Него и срещу Братството. Това не го разказвам случайно, защото искам да ви покажа финала на тази личност. Тогава, като младежи, те отишли при Учителя, за да им гледа на ръка, но Той ги посрещнал, засмял се и им казал: "Значи вие идвате да ви гледам на ръка, но сте се уговорили, че ако не ви кажа истината, ще ми турите един бой, за да ми дойде акълът в главата". Те се сепнали, изненадани от това, че Учителят вече знае за техния план. Тогава Учителят се обърнал към всекиго един от тримата и поотделно започнал да им говори за техните дарби. На двамата от тях казал, че те не са за училище, че си губят само времето, защото накрая ще ги скъсат, защото са слаби в учението и ще напуснат училището, затова по-добре да се насочат към някой занаят. За нашия Елиезер Коен казал, че той не само ще завърши с отличие училище, но ще завърши факултет, ще защити докторат, но най-главният докторат, който трябва да защити, иде след това и трябва да внимава как ще го защити. Така и станало - онези били скъсани, напуснали училище, усвоили занаяти и така си изкарвали хляба, а нашият Елиезер Коен завърши факултет, защити дисертация, дойде време да защитава присъствието си в Школата и той накрая се обяви срещу Учителя, срещу Учението му и срещу школата. След няколко месеца той почина от рак на черния дроб. Ето ви пример за бурените и плевелите в Божията нива.
към текста >>

Така и станало - онези били скъсани, напуснали училище, усвоили занаяти и така си изкарвали хляба, а нашият Елиезер Коен завърши факултет, защити дисертация, дойде време да защитава присъствието си в Школата и той накрая се обяви срещу Учителя, срещу Учението му и срещу школата.
Тогава, като младежи, те отишли при Учителя, за да им гледа на ръка, но Той ги посрещнал, засмял се и им казал: "Значи вие идвате да ви гледам на ръка, но сте се уговорили, че ако не ви кажа истината, ще ми турите един бой, за да ми дойде акълът в главата". Те се сепнали, изненадани от това, че Учителят вече знае за техния план. Тогава Учителят се обърнал към всекиго един от тримата и поотделно започнал да им говори за техните дарби. На двамата от тях казал, че те не са за училище, че си губят само времето, защото накрая ще ги скъсат, защото са слаби в учението и ще напуснат училището, затова по-добре да се насочат към някой занаят. За нашия Елиезер Коен казал, че той не само ще завърши с отличие училище, но ще завърши факултет, ще защити докторат, но най-главният докторат, който трябва да защити, иде след това и трябва да внимава как ще го защити. Така и станало - онези били скъсани, напуснали училище, усвоили занаяти и така си изкарвали хляба, а нашият Елиезер Коен завърши факултет, защити дисертация, дойде време да защитава присъствието си в Школата и той накрая се обяви срещу Учителя, срещу Учението му и срещу школата. След няколко месеца той почина от рак на черния дроб. Ето ви пример за бурените и плевелите в Божията нива. Мария Тодорова Брат Панталей е от Панагюрище и е бил ученик на брат Боян Боев, когато е бил учител в същия град. И други ученици на брат Боян дойдоха в София и в Братството.
към текста >>

Брат Панталей е от Панагюрище и е бил ученик на брат Боян Боев, когато е бил учител в същия град.
За нашия Елиезер Коен казал, че той не само ще завърши с отличие училище, но ще завърши факултет, ще защити докторат, но най-главният докторат, който трябва да защити, иде след това и трябва да внимава как ще го защити. Така и станало - онези били скъсани, напуснали училище, усвоили занаяти и така си изкарвали хляба, а нашият Елиезер Коен завърши факултет, защити дисертация, дойде време да защитава присъствието си в Школата и той накрая се обяви срещу Учителя, срещу Учението му и срещу школата. След няколко месеца той почина от рак на черния дроб. Ето ви пример за бурените и плевелите в Божията нива. Мария Тодорова Брат Панталей е от Панагюрище и е бил ученик на брат Боян Боев, когато е бил учител в същия град. И други ученици на брат Боян дойдоха в София и в Братството. Понеже Панталей е дърводелец, започват да си строят бараки, уж за временно ползване, то в последствие си останаха за дълги години на "Изгрева". Тъй като е дърводелец, е бил повикан да участва при построяването на Изгрева. Почти всеки ден Учителят е идвал Да гледа как майсторите строят бараките и е бил винаги с много добро разположение и разговарял с тях. Панталей ми разказваше: "Аз се стеснявах от Учителя да бъда по-близо до Него, да разговарям с Него, предостатъчно ми бяха беседите, които слушах в салона.
към текста >>

Почти всеки ден Учителят е идвал Да гледа как майсторите строят бараките и е бил винаги с много добро разположение и разговарял с тях.
Мария Тодорова Брат Панталей е от Панагюрище и е бил ученик на брат Боян Боев, когато е бил учител в същия град. И други ученици на брат Боян дойдоха в София и в Братството. Понеже Панталей е дърводелец, започват да си строят бараки, уж за временно ползване, то в последствие си останаха за дълги години на "Изгрева". Тъй като е дърводелец, е бил повикан да участва при построяването на Изгрева. Почти всеки ден Учителят е идвал Да гледа как майсторите строят бараките и е бил винаги с много добро разположение и разговарял с тях. Панталей ми разказваше: "Аз се стеснявах от Учителя да бъда по-близо до Него, да разговарям с Него, предостатъчно ми бяха беседите, които слушах в салона. Но един ден след продължително посещение на Учителя при изграждането на бараките, аз се поосвободих. Той така, както беше много разположен, Му казвам: "Учителю, имам намерение да сменя професията си." Учителят стана сериозен, строг и ми каза: "Христос беше дърводелец. Ти какво искаш да станеш? " Така аз възлюбих професията и през целия живот с голяма любов работя дърводелската работа."
към текста >>

Панталей ми разказваше: "Аз се стеснявах от Учителя да бъда по-близо до Него, да разговарям с Него, предостатъчно ми бяха беседите, които слушах в салона.
Брат Панталей е от Панагюрище и е бил ученик на брат Боян Боев, когато е бил учител в същия град. И други ученици на брат Боян дойдоха в София и в Братството. Понеже Панталей е дърводелец, започват да си строят бараки, уж за временно ползване, то в последствие си останаха за дълги години на "Изгрева". Тъй като е дърводелец, е бил повикан да участва при построяването на Изгрева. Почти всеки ден Учителят е идвал Да гледа как майсторите строят бараките и е бил винаги с много добро разположение и разговарял с тях. Панталей ми разказваше: "Аз се стеснявах от Учителя да бъда по-близо до Него, да разговарям с Него, предостатъчно ми бяха беседите, които слушах в салона. Но един ден след продължително посещение на Учителя при изграждането на бараките, аз се поосвободих. Той така, както беше много разположен, Му казвам: "Учителю, имам намерение да сменя професията си." Учителят стана сериозен, строг и ми каза: "Христос беше дърводелец. Ти какво искаш да станеш? " Така аз възлюбих професията и през целия живот с голяма любов работя дърводелската работа." Разбира се, не е без значение да кажа какво му се е случило, когато е работил на Изгрева.
към текста >>

Но един ден след продължително посещение на Учителя при изграждането на бараките, аз се поосвободих.
И други ученици на брат Боян дойдоха в София и в Братството. Понеже Панталей е дърводелец, започват да си строят бараки, уж за временно ползване, то в последствие си останаха за дълги години на "Изгрева". Тъй като е дърводелец, е бил повикан да участва при построяването на Изгрева. Почти всеки ден Учителят е идвал Да гледа как майсторите строят бараките и е бил винаги с много добро разположение и разговарял с тях. Панталей ми разказваше: "Аз се стеснявах от Учителя да бъда по-близо до Него, да разговарям с Него, предостатъчно ми бяха беседите, които слушах в салона. Но един ден след продължително посещение на Учителя при изграждането на бараките, аз се поосвободих. Той така, както беше много разположен, Му казвам: "Учителю, имам намерение да сменя професията си." Учителят стана сериозен, строг и ми каза: "Христос беше дърводелец. Ти какво искаш да станеш? " Така аз възлюбих професията и през целия живот с голяма любов работя дърводелската работа." Разбира се, не е без значение да кажа какво му се е случило, когато е работил на Изгрева. Ядяло му се сладко, но не е споделил с никого това свое желание.
към текста >>

Той така, както беше много разположен, Му казвам: "Учителю, имам намерение да сменя професията си." Учителят стана сериозен, строг и ми каза: "Христос беше дърводелец.
Понеже Панталей е дърводелец, започват да си строят бараки, уж за временно ползване, то в последствие си останаха за дълги години на "Изгрева". Тъй като е дърводелец, е бил повикан да участва при построяването на Изгрева. Почти всеки ден Учителят е идвал Да гледа как майсторите строят бараките и е бил винаги с много добро разположение и разговарял с тях. Панталей ми разказваше: "Аз се стеснявах от Учителя да бъда по-близо до Него, да разговарям с Него, предостатъчно ми бяха беседите, които слушах в салона. Но един ден след продължително посещение на Учителя при изграждането на бараките, аз се поосвободих. Той така, както беше много разположен, Му казвам: "Учителю, имам намерение да сменя професията си." Учителят стана сериозен, строг и ми каза: "Христос беше дърводелец. Ти какво искаш да станеш? " Така аз възлюбих професията и през целия живот с голяма любов работя дърводелската работа." Разбира се, не е без значение да кажа какво му се е случило, когато е работил на Изгрева. Ядяло му се сладко, но не е споделил с никого това свое желание. Следващия ден Учителят държи буркан в едната ръка и супена лъжица в другата и му дава знак с ръката да отиде при Него, пред салона.
към текста >>

Следващия ден Учителят държи буркан в едната ръка и супена лъжица в другата и му дава знак с ръката да отиде при Него, пред салона.
Той така, както беше много разположен, Му казвам: "Учителю, имам намерение да сменя професията си." Учителят стана сериозен, строг и ми каза: "Христос беше дърводелец. Ти какво искаш да станеш? " Така аз възлюбих професията и през целия живот с голяма любов работя дърводелската работа." Разбира се, не е без значение да кажа какво му се е случило, когато е работил на Изгрева. Ядяло му се сладко, но не е споделил с никого това свое желание. Следващия ден Учителят държи буркан в едната ръка и супена лъжица в другата и му дава знак с ръката да отиде при Него, пред салона. Учителят усмихнат, с голямо разположение, му казва: "Вземи буркана, ето ти и лъжица." Освен че се засрамил, защото е мислил за сладко миналия ден, но с никого не бил споделил това, но и драго му било, едно смесено състояние на чувствата му. Изял сладкото с удоволствие и продължил работата си. Нестор Илиев Приятелка на сестра Димитринка от Изгрева през една лятна ваканция отишла на Изгрева. Сестрата тайно страдала от индиферентността й към Учението на Учителя.
към текста >>

Учителят усмихнат, с голямо разположение, му казва: "Вземи буркана, ето ти и лъжица." Освен че се засрамил, защото е мислил за сладко миналия ден, но с никого не бил споделил това, но и драго му било, едно смесено състояние на чувствата му.
Ти какво искаш да станеш? " Така аз възлюбих професията и през целия живот с голяма любов работя дърводелската работа." Разбира се, не е без значение да кажа какво му се е случило, когато е работил на Изгрева. Ядяло му се сладко, но не е споделил с никого това свое желание. Следващия ден Учителят държи буркан в едната ръка и супена лъжица в другата и му дава знак с ръката да отиде при Него, пред салона. Учителят усмихнат, с голямо разположение, му казва: "Вземи буркана, ето ти и лъжица." Освен че се засрамил, защото е мислил за сладко миналия ден, но с никого не бил споделил това, но и драго му било, едно смесено състояние на чувствата му. Изял сладкото с удоволствие и продължил работата си. Нестор Илиев Приятелка на сестра Димитринка от Изгрева през една лятна ваканция отишла на Изгрева. Сестрата тайно страдала от индиферентността й към Учението на Учителя. Ето защо много й се искало да я запознае с Учителя.
към текста >>

Сестрата тайно страдала от индиферентността й към Учението на Учителя.
Следващия ден Учителят държи буркан в едната ръка и супена лъжица в другата и му дава знак с ръката да отиде при Него, пред салона. Учителят усмихнат, с голямо разположение, му казва: "Вземи буркана, ето ти и лъжица." Освен че се засрамил, защото е мислил за сладко миналия ден, но с никого не бил споделил това, но и драго му било, едно смесено състояние на чувствата му. Изял сладкото с удоволствие и продължил работата си. Нестор Илиев Приятелка на сестра Димитринка от Изгрева през една лятна ваканция отишла на Изгрева. Сестрата тайно страдала от индиферентността й към Учението на Учителя. Ето защо много й се искало да я запознае с Учителя. Намерила подходящ момент и им уредила среща. На уречения ден и час те се срещнали. Учителят я приел на разговор. Но тъй като тя не проявила никакъв интерес, Учителят й задал още няколко въпроса и срещата свършила.
към текста >>

Ето защо много й се искало да я запознае с Учителя.
Учителят усмихнат, с голямо разположение, му казва: "Вземи буркана, ето ти и лъжица." Освен че се засрамил, защото е мислил за сладко миналия ден, но с никого не бил споделил това, но и драго му било, едно смесено състояние на чувствата му. Изял сладкото с удоволствие и продължил работата си. Нестор Илиев Приятелка на сестра Димитринка от Изгрева през една лятна ваканция отишла на Изгрева. Сестрата тайно страдала от индиферентността й към Учението на Учителя. Ето защо много й се искало да я запознае с Учителя. Намерила подходящ момент и им уредила среща. На уречения ден и час те се срещнали. Учителят я приел на разговор. Но тъй като тя не проявила никакъв интерес, Учителят й задал още няколко въпроса и срещата свършила. На излизане тя видяла на масата, зад паравана, три хубави круши и тайно ги пожелала.
към текста >>

Учителят я приел на разговор.
Приятелка на сестра Димитринка от Изгрева през една лятна ваканция отишла на Изгрева. Сестрата тайно страдала от индиферентността й към Учението на Учителя. Ето защо много й се искало да я запознае с Учителя. Намерила подходящ момент и им уредила среща. На уречения ден и час те се срещнали. Учителят я приел на разговор. Но тъй като тя не проявила никакъв интерес, Учителят й задал още няколко въпроса и срещата свършила. На излизане тя видяла на масата, зад паравана, три хубави круши и тайно ги пожелала. Сестрата я чакала навън и те се отправили към дома. В това време Учителят праща брат Ради с трите круши, за да ги предаде на учителката, която току-що била при него. Настига ги при жилището и й дава крушите.
към текста >>

Но тъй като тя не проявила никакъв интерес, Учителят й задал още няколко въпроса и срещата свършила.
Сестрата тайно страдала от индиферентността й към Учението на Учителя. Ето защо много й се искало да я запознае с Учителя. Намерила подходящ момент и им уредила среща. На уречения ден и час те се срещнали. Учителят я приел на разговор. Но тъй като тя не проявила никакъв интерес, Учителят й задал още няколко въпроса и срещата свършила. На излизане тя видяла на масата, зад паравана, три хубави круши и тайно ги пожелала. Сестрата я чакала навън и те се отправили към дома. В това време Учителят праща брат Ради с трите круши, за да ги предаде на учителката, която току-що била при него. Настига ги при жилището и й дава крушите. Тогава тя възкликнала от изненада: "Димитринке, твоят Учител не бил обикновен човек.
към текста >>

В това време Учителят праща брат Ради с трите круши, за да ги предаде на учителката, която току-що била при него.
На уречения ден и час те се срещнали. Учителят я приел на разговор. Но тъй като тя не проявила никакъв интерес, Учителят й задал още няколко въпроса и срещата свършила. На излизане тя видяла на масата, зад паравана, три хубави круши и тайно ги пожелала. Сестрата я чакала навън и те се отправили към дома. В това време Учителят праща брат Ради с трите круши, за да ги предаде на учителката, която току-що била при него. Настига ги при жилището и й дава крушите. Тогава тя възкликнала от изненада: "Димитринке, твоят Учител не бил обикновен човек. Той чете мислите на хората. Аз на излизане от приемната видях тия хубави круши и си ги пожелах. Казах на себе си, че ако и аз ям такива круши, и аз ставам Учител.
към текста >>

Тогава тя възкликнала от изненада: "Димитринке, твоят Учител не бил обикновен човек.
Но тъй като тя не проявила никакъв интерес, Учителят й задал още няколко въпроса и срещата свършила. На излизане тя видяла на масата, зад паравана, три хубави круши и тайно ги пожелала. Сестрата я чакала навън и те се отправили към дома. В това време Учителят праща брат Ради с трите круши, за да ги предаде на учителката, която току-що била при него. Настига ги при жилището и й дава крушите. Тогава тя възкликнала от изненада: "Димитринке, твоят Учител не бил обикновен човек. Той чете мислите на хората. Аз на излизане от приемната видях тия хубави круши и си ги пожелах. Казах на себе си, че ако и аз ям такива круши, и аз ставам Учител. Сега разбрах, че за Него няма нищо скрито. Той всичко вижда.
към текста >>

Казах на себе си, че ако и аз ям такива круши, и аз ставам Учител.
В това време Учителят праща брат Ради с трите круши, за да ги предаде на учителката, която току-що била при него. Настига ги при жилището и й дава крушите. Тогава тя възкликнала от изненада: "Димитринке, твоят Учител не бил обикновен човек. Той чете мислите на хората. Аз на излизане от приемната видях тия хубави круши и си ги пожелах. Казах на себе си, че ако и аз ям такива круши, и аз ставам Учител. Сега разбрах, че за Него няма нищо скрито. Той всичко вижда. Всичко разбира и всичко знае. Той е велик като Христа." Георги Събев
към текста >>

Учителят предприе екскурзия с Братството до Мусала.
Всичко разбира и всичко знае. Той е велик като Христа." Георги Събев "През 1926 г. съборът стана в София. Учителят предприе екскурзия с Братството до Мусала. Аз бях в София с брат си Марин и работехме с конете и каруцата. Поради голямото наводнение каруцарите бедстваха и бяхме доста задлъжнели. Марин реши да отиде с групата на Мусала. Обадих се на Учителя, че искам и аз да тръгна с тях. Той ми нареди: "Не, ти няма да дойдеш с нас!
към текста >>

Обадих се на Учителя, че искам и аз да тръгна с тях.
съборът стана в София. Учителят предприе екскурзия с Братството до Мусала. Аз бях в София с брат си Марин и работехме с конете и каруцата. Поради голямото наводнение каруцарите бедстваха и бяхме доста задлъжнели. Марин реши да отиде с групата на Мусала. Обадих се на Учителя, че искам и аз да тръгна с тях. Той ми нареди: "Не, ти няма да дойдеш с нас! Ти трябва да останеш тук! " След малко поднових молбата си, но Учителят повтори: "Не, ти трябва да останеш тук! " Опитах трети път, а Той ми рече: "Ти ще останеш да пазиш квартирата на "Опълченска" 66". Когато за четвърти път отидох да Го питам, внезапно ме заболя десният крак и ми се поду ходилото.
към текста >>

" След малко поднових молбата си, но Учителят повтори: "Не, ти трябва да останеш тук!
Поради голямото наводнение каруцарите бедстваха и бяхме доста задлъжнели. Марин реши да отиде с групата на Мусала. Обадих се на Учителя, че искам и аз да тръгна с тях. Той ми нареди: "Не, ти няма да дойдеш с нас! Ти трябва да останеш тук! " След малко поднових молбата си, но Учителят повтори: "Не, ти трябва да останеш тук! " Опитах трети път, а Той ми рече: "Ти ще останеш да пазиш квартирата на "Опълченска" 66". Когато за четвърти път отидох да Го питам, внезапно ме заболя десният крак и ми се поду ходилото. Учителят извади един галош и ми го даде. Махнах обувката, превързах крака и обух галоша. Автобусът с групата замина, а аз останах в София да вардя квартирата.
към текста >>

Учителят извади един галош и ми го даде.
Той ми нареди: "Не, ти няма да дойдеш с нас! Ти трябва да останеш тук! " След малко поднових молбата си, но Учителят повтори: "Не, ти трябва да останеш тук! " Опитах трети път, а Той ми рече: "Ти ще останеш да пазиш квартирата на "Опълченска" 66". Когато за четвърти път отидох да Го питам, внезапно ме заболя десният крак и ми се поду ходилото. Учителят извади един галош и ми го даде. Махнах обувката, превързах крака и обух галоша. Автобусът с групата замина, а аз останах в София да вардя квартирата. През нощта сънувах някаква силна гръмотевица и се събудих, но разбрах, че не било гръм, а някой силно чукаше на пътната врата. Станах, отворих и гледам нашето чираче - чука на вратата и вика: "Бай Петре, конете се отвързали, отишли в една нива и я огазили! Стопанинът ги хванал и ги закарал у тях.
към текста >>

Тогава разбрах защо Учителят настояваше да остана в София.
Стопанинът ги хванал и ги закарал у тях. Ако не отидеш до обяд да ги откупиш, ще ги продадат на търг." Аз веднага се облякох и тръгнах, а кракът вече не ме болеше. Чирачето ни Бончо ме заведе при човека. Конете бяха вързани в двора му и не бяха яли цяла нощ. Поиска ми 3000 лева, но аз успях да го склоня за 500 да освободи конете. Тогава разбрах защо Учителят настояваше да остана в София. Той беше подействал да не загубя конете си. Петър Камбуров Десет месеца прекарахме в Мърчаево като едно голямо семейство. Ходехме на Витоша, на хижа Острец, обикаляли сме местността и сме оставали да преспим там по една-две нощи. За това място Учителят казваше, че има голямо духовно посещение.
към текста >>

За това място Учителят казваше, че има голямо духовно посещение.
Тогава разбрах защо Учителят настояваше да остана в София. Той беше подействал да не загубя конете си. Петър Камбуров Десет месеца прекарахме в Мърчаево като едно голямо семейство. Ходехме на Витоша, на хижа Острец, обикаляли сме местността и сме оставали да преспим там по една-две нощи. За това място Учителят казваше, че има голямо духовно посещение. Ходехме на минералния извор в Рударци, минавахме през горичката над извора и там сядахме на почивка. Имаше два бука големи, там сядаше Учителят и ни говореше за извора, за дърветата, за природата, за всичко, което ни обкръжаваше. Идвахме на извора да си правим бани, перяхме се там и си носехме вода за пиене. Учителят ми беше подарил един златен пръстен с чуден камък и като гледаш в камъка, виждаш чуден пейзаж. Един ден като съм прала дрехите на рударския извор, ми е паднал камъкът от пръстена във водата без да забележа.
към текста >>

Имаше два бука големи, там сядаше Учителят и ни говореше за извора, за дърветата, за природата, за всичко, което ни обкръжаваше.
Петър Камбуров Десет месеца прекарахме в Мърчаево като едно голямо семейство. Ходехме на Витоша, на хижа Острец, обикаляли сме местността и сме оставали да преспим там по една-две нощи. За това място Учителят казваше, че има голямо духовно посещение. Ходехме на минералния извор в Рударци, минавахме през горичката над извора и там сядахме на почивка. Имаше два бука големи, там сядаше Учителят и ни говореше за извора, за дърветата, за природата, за всичко, което ни обкръжаваше. Идвахме на извора да си правим бани, перяхме се там и си носехме вода за пиене. Учителят ми беше подарил един златен пръстен с чуден камък и като гледаш в камъка, виждаш чуден пейзаж. Един ден като съм прала дрехите на рударския извор, ми е паднал камъкът от пръстена във водата без да забележа. Връщам се в Мърчаево и виждам, че ми няма камъка на пръстена. Умъчнена, отивам при Учителя и Му казвам как съм загубила камъка на пръстена.
към текста >>

Учителят ми беше подарил един златен пръстен с чуден камък и като гледаш в камъка, виждаш чуден пейзаж.
Ходехме на Витоша, на хижа Острец, обикаляли сме местността и сме оставали да преспим там по една-две нощи. За това място Учителят казваше, че има голямо духовно посещение. Ходехме на минералния извор в Рударци, минавахме през горичката над извора и там сядахме на почивка. Имаше два бука големи, там сядаше Учителят и ни говореше за извора, за дърветата, за природата, за всичко, което ни обкръжаваше. Идвахме на извора да си правим бани, перяхме се там и си носехме вода за пиене. Учителят ми беше подарил един златен пръстен с чуден камък и като гледаш в камъка, виждаш чуден пейзаж. Един ден като съм прала дрехите на рударския извор, ми е паднал камъкът от пръстена във водата без да забележа. Връщам се в Мърчаево и виждам, че ми няма камъка на пръстена. Умъчнена, отивам при Учителя и Му казвам как съм загубила камъка на пръстена. Той се съсредоточи: "Иди на извора утре по-рано, погледни във водата и ще го видиш". Аз станах сутринта, отивам на извора и гледам във водата, а тя беше много бистра и го видях.
към текста >>

Умъчнена, отивам при Учителя и Му казвам как съм загубила камъка на пръстена.
Имаше два бука големи, там сядаше Учителят и ни говореше за извора, за дърветата, за природата, за всичко, което ни обкръжаваше. Идвахме на извора да си правим бани, перяхме се там и си носехме вода за пиене. Учителят ми беше подарил един златен пръстен с чуден камък и като гледаш в камъка, виждаш чуден пейзаж. Един ден като съм прала дрехите на рударския извор, ми е паднал камъкът от пръстена във водата без да забележа. Връщам се в Мърчаево и виждам, че ми няма камъка на пръстена. Умъчнена, отивам при Учителя и Му казвам как съм загубила камъка на пръстена. Той се съсредоточи: "Иди на извора утре по-рано, погледни във водата и ще го видиш". Аз станах сутринта, отивам на извора и гледам във водата, а тя беше много бистра и го видях. Бръкнах с ръка и си го взех. Радостна се прибрах, съобщих Му новината и тогава ми каза: "Не пери повече с него! Пази го!
към текста >>

Този подарък от Учителя го запазих, а на вас разказвам историята на скъпоценния камък.
Бръкнах с ръка и си го взех. Радостна се прибрах, съобщих Му новината и тогава ми каза: "Не пери повече с него! Пази го! Това е един светъл дух, вграден в камъка. Това е скъпоценен камък". Този подарък от Учителя го запазих, а на вас разказвам историята на скъпоценния камък. Юрданка Жекова Ще ви разкажа един случай. В началато на века Учителят е пътувал от село на село, от град на град и правел своите френологически изследвания, измервал е главите на българите, проверявал е техните възможности и качества и е вършел Своята работа, за която ние днес едва можем да се догаждаме. Една година Той е бил в село Койнаре, Белослатинско, при един свой почитател, преспал там и на следващия ден излезнал по улицата да се разходи. По едно време отпред се задава свещеникът на селото.
към текста >>

В началато на века Учителят е пътувал от село на село, от град на град и правел своите френологически изследвания, измервал е главите на българите, проверявал е техните възможности и качества и е вършел Своята работа, за която ние днес едва можем да се догаждаме.
Това е един светъл дух, вграден в камъка. Това е скъпоценен камък". Този подарък от Учителя го запазих, а на вас разказвам историята на скъпоценния камък. Юрданка Жекова Ще ви разкажа един случай. В началато на века Учителят е пътувал от село на село, от град на град и правел своите френологически изследвания, измервал е главите на българите, проверявал е техните възможности и качества и е вършел Своята работа, за която ние днес едва можем да се догаждаме. Една година Той е бил в село Койнаре, Белослатинско, при един свой почитател, преспал там и на следващия ден излезнал по улицата да се разходи. По едно време отпред се задава свещеникът на селото. Учителят го поздравил, заприказвал се с него и му казал: "Отче, не ми изглеждаш добре. Много си умислен". Дядо поп го изгледал и му отговорил: "Остави се, да знаеш каква беля ме сполетя.
към текста >>

Учителят го поздравил, заприказвал се с него и му казал: "Отче, не ми изглеждаш добре.
Юрданка Жекова Ще ви разкажа един случай. В началато на века Учителят е пътувал от село на село, от град на град и правел своите френологически изследвания, измервал е главите на българите, проверявал е техните възможности и качества и е вършел Своята работа, за която ние днес едва можем да се догаждаме. Една година Той е бил в село Койнаре, Белослатинско, при един свой почитател, преспал там и на следващия ден излезнал по улицата да се разходи. По едно време отпред се задава свещеникът на селото. Учителят го поздравил, заприказвал се с него и му казал: "Отче, не ми изглеждаш добре. Много си умислен". Дядо поп го изгледал и му отговорил: "Остави се, да знаеш каква беля ме сполетя. Имах една хилядолевова банкнота, като че ли в дън земя потъна. Сложих я някъде да я скрия от жена ми и децата, а сега разбрах, че съм я скрил от себе си. Три дена нито мога да спя, нито мога да ям".
към текста >>

Учителят се усмихнал и му казал: "Недей да се кориш, отиди си у дома и на твоята маса има една дебела Библия и на страница 867 ще намериш твоята банкнота".
Дядо поп го изгледал и му отговорил: "Остави се, да знаеш каква беля ме сполетя. Имах една хилядолевова банкнота, като че ли в дън земя потъна. Сложих я някъде да я скрия от жена ми и децата, а сега разбрах, че съм я скрил от себе си. Три дена нито мога да спя, нито мога да ям". А по онова време една банкнота от хиляда лева беше много голяма пара. Учителят се усмихнал и му казал: "Недей да се кориш, отиди си у дома и на твоята маса има една дебела Библия и на страница 867 ще намериш твоята банкнота". Дядо поп тичешком отива в стаята, отваря Библията и намира въпросната банкнота. Целунал банкнотата, целунал и страницата на Библията, пък решил да прочете какво е целунал на тази страница. За негово най-голямо учудване това е била книга на пророка Осия, глава 10, стих 1. "Израил е лоза, която се разпростира и дава обилно плод за себе си. Според множеството на плодовете си, умножи олтарите.
към текста >>

Овощните дървета бяха накичени и пременени със своята най-хубава бяла премяна, когато един файтон спря пред дома на Боздугано- ви в Шумен, от който слезе Учителят.
А духовният Израил това е държавата на Йехова, държавата на Духа Господен. В Писанието има един израз: "Блажен онзи народ, чийто Господ е Бог". Ето в тези времена се виждаше духовният Израил и неговият господар, който бе Господ на Силите и Бог на Боговете. Мария Тодорова Беше пролет. Овощните дървета бяха накичени и пременени със своята най-хубава бяла премяна, когато един файтон спря пред дома на Боздугано- ви в Шумен, от който слезе Учителят. Вестта, че Учителят е пристигнал, се разнесе бързо между нашите приятели. Научи се и сестра Радева и взе да се приготовлява, за да отиде и да Го поздрави, като знаеше, че все ще научи нещо ново и поучително. Да, Учителят беше жива книга. Само да можеш да четеш и да разбираш. Сестра Радева не искала да отиде при Учителя с празни ръце, ето защо слязла в мазето, за да вземе някое бурканче със сладко.
към текста >>

Вестта, че Учителят е пристигнал, се разнесе бързо между нашите приятели.
В Писанието има един израз: "Блажен онзи народ, чийто Господ е Бог". Ето в тези времена се виждаше духовният Израил и неговият господар, който бе Господ на Силите и Бог на Боговете. Мария Тодорова Беше пролет. Овощните дървета бяха накичени и пременени със своята най-хубава бяла премяна, когато един файтон спря пред дома на Боздугано- ви в Шумен, от който слезе Учителят. Вестта, че Учителят е пристигнал, се разнесе бързо между нашите приятели. Научи се и сестра Радева и взе да се приготовлява, за да отиде и да Го поздрави, като знаеше, че все ще научи нещо ново и поучително. Да, Учителят беше жива книга. Само да можеш да четеш и да разбираш. Сестра Радева не искала да отиде при Учителя с празни ръце, ето защо слязла в мазето, за да вземе някое бурканче със сладко. Посегнала да вземе едно, но то й се видяло голямо и се поколебала, но после пак него взела и Му го занесла.
към текста >>

Научи се и сестра Радева и взе да се приготовлява, за да отиде и да Го поздрави, като знаеше, че все ще научи нещо ново и поучително.
Ето в тези времена се виждаше духовният Израил и неговият господар, който бе Господ на Силите и Бог на Боговете. Мария Тодорова Беше пролет. Овощните дървета бяха накичени и пременени със своята най-хубава бяла премяна, когато един файтон спря пред дома на Боздугано- ви в Шумен, от който слезе Учителят. Вестта, че Учителят е пристигнал, се разнесе бързо между нашите приятели. Научи се и сестра Радева и взе да се приготовлява, за да отиде и да Го поздрави, като знаеше, че все ще научи нещо ново и поучително. Да, Учителят беше жива книга. Само да можеш да четеш и да разбираш. Сестра Радева не искала да отиде при Учителя с празни ръце, ето защо слязла в мазето, за да вземе някое бурканче със сладко. Посегнала да вземе едно, но то й се видяло голямо и се поколебала, но после пак него взела и Му го занесла. Като Му го дала, Учителят й благодарил и казал: "Ти, сестра, като го вземаше, ти се досвидя." Сестрата, като чула това, изчервила се от срам и нищо не казала.
към текста >>

Да, Учителят беше жива книга.
Мария Тодорова Беше пролет. Овощните дървета бяха накичени и пременени със своята най-хубава бяла премяна, когато един файтон спря пред дома на Боздугано- ви в Шумен, от който слезе Учителят. Вестта, че Учителят е пристигнал, се разнесе бързо между нашите приятели. Научи се и сестра Радева и взе да се приготовлява, за да отиде и да Го поздрави, като знаеше, че все ще научи нещо ново и поучително. Да, Учителят беше жива книга. Само да можеш да четеш и да разбираш. Сестра Радева не искала да отиде при Учителя с празни ръце, ето защо слязла в мазето, за да вземе някое бурканче със сладко. Посегнала да вземе едно, но то й се видяло голямо и се поколебала, но после пак него взела и Му го занесла. Като Му го дала, Учителят й благодарил и казал: "Ти, сестра, като го вземаше, ти се досвидя." Сестрата, като чула това, изчервила се от срам и нищо не казала. Когато вземала бурканчето, никой нямало при нея и тя на никого не бе казала, Учителят отгде знаеше?
към текста >>

Сестра Радева не искала да отиде при Учителя с празни ръце, ето защо слязла в мазето, за да вземе някое бурканче със сладко.
Овощните дървета бяха накичени и пременени със своята най-хубава бяла премяна, когато един файтон спря пред дома на Боздугано- ви в Шумен, от който слезе Учителят. Вестта, че Учителят е пристигнал, се разнесе бързо между нашите приятели. Научи се и сестра Радева и взе да се приготовлява, за да отиде и да Го поздрави, като знаеше, че все ще научи нещо ново и поучително. Да, Учителят беше жива книга. Само да можеш да четеш и да разбираш. Сестра Радева не искала да отиде при Учителя с празни ръце, ето защо слязла в мазето, за да вземе някое бурканче със сладко. Посегнала да вземе едно, но то й се видяло голямо и се поколебала, но после пак него взела и Му го занесла. Като Му го дала, Учителят й благодарил и казал: "Ти, сестра, като го вземаше, ти се досвидя." Сестрата, като чула това, изчервила се от срам и нищо не казала. Когато вземала бурканчето, никой нямало при нея и тя на никого не бе казала, Учителят отгде знаеше? Това тя само бе го помислила. Разказала сестра Радева на Ал. Петров
към текста >>

Като Му го дала, Учителят й благодарил и казал: "Ти, сестра, като го вземаше, ти се досвидя." Сестрата, като чула това, изчервила се от срам и нищо не казала.
Научи се и сестра Радева и взе да се приготовлява, за да отиде и да Го поздрави, като знаеше, че все ще научи нещо ново и поучително. Да, Учителят беше жива книга. Само да можеш да четеш и да разбираш. Сестра Радева не искала да отиде при Учителя с празни ръце, ето защо слязла в мазето, за да вземе някое бурканче със сладко. Посегнала да вземе едно, но то й се видяло голямо и се поколебала, но после пак него взела и Му го занесла. Като Му го дала, Учителят й благодарил и казал: "Ти, сестра, като го вземаше, ти се досвидя." Сестрата, като чула това, изчервила се от срам и нищо не казала. Когато вземала бурканчето, никой нямало при нея и тя на никого не бе казала, Учителят отгде знаеше? Това тя само бе го помислила. Разказала сестра Радева на Ал. Петров Учителят изпращаше на брат Георги Куртев в Айтос по две-три дамаджани, които да напълнят с вода от Чортленския извор. Изпращаха от София празна дамаджана и я връщаха пълна по железницата.
към текста >>

Когато вземала бурканчето, никой нямало при нея и тя на никого не бе казала, Учителят отгде знаеше?
Да, Учителят беше жива книга. Само да можеш да четеш и да разбираш. Сестра Радева не искала да отиде при Учителя с празни ръце, ето защо слязла в мазето, за да вземе някое бурканче със сладко. Посегнала да вземе едно, но то й се видяло голямо и се поколебала, но после пак него взела и Му го занесла. Като Му го дала, Учителят й благодарил и казал: "Ти, сестра, като го вземаше, ти се досвидя." Сестрата, като чула това, изчервила се от срам и нищо не казала. Когато вземала бурканчето, никой нямало при нея и тя на никого не бе казала, Учителят отгде знаеше? Това тя само бе го помислила. Разказала сестра Радева на Ал. Петров Учителят изпращаше на брат Георги Куртев в Айтос по две-три дамаджани, които да напълнят с вода от Чортленския извор. Изпращаха от София празна дамаджана и я връщаха пълна по железницата. Веднъж брат Георги Куртев бил много зает и дал дамаджаната на брат Слави Иванов, който бил съсед на брат Георги Куртев, да напълни дамаджаната.
към текста >>

Учителят изпращаше на брат Георги Куртев в Айтос по две-три дамаджани, които да напълнят с вода от Чортленския извор.
Посегнала да вземе едно, но то й се видяло голямо и се поколебала, но после пак него взела и Му го занесла. Като Му го дала, Учителят й благодарил и казал: "Ти, сестра, като го вземаше, ти се досвидя." Сестрата, като чула това, изчервила се от срам и нищо не казала. Когато вземала бурканчето, никой нямало при нея и тя на никого не бе казала, Учителят отгде знаеше? Това тя само бе го помислила. Разказала сестра Радева на Ал. Петров Учителят изпращаше на брат Георги Куртев в Айтос по две-три дамаджани, които да напълнят с вода от Чортленския извор. Изпращаха от София празна дамаджана и я връщаха пълна по железницата. Веднъж брат Георги Куртев бил много зает и дал дамаджаната на брат Слави Иванов, който бил съсед на брат Георги Куртев, да напълни дамаджаната. Но водата не течала, а капела като сълза. Омръзнало на брат Слави да се бави толкова много и отишъл на минералната баня, налял от водата, занесъл дамаджаната на гарата и я предал във фургона за София. Учителят получил дамаджаната чрез някой брат, който отивал на гарата за тая работа.
към текста >>

Учителят получил дамаджаната чрез някой брат, който отивал на гарата за тая работа.
Учителят изпращаше на брат Георги Куртев в Айтос по две-три дамаджани, които да напълнят с вода от Чортленския извор. Изпращаха от София празна дамаджана и я връщаха пълна по железницата. Веднъж брат Георги Куртев бил много зает и дал дамаджаната на брат Слави Иванов, който бил съсед на брат Георги Куртев, да напълни дамаджаната. Но водата не течала, а капела като сълза. Омръзнало на брат Слави да се бави толкова много и отишъл на минералната баня, налял от водата, занесъл дамаджаната на гарата и я предал във фургона за София. Учителят получил дамаджаната чрез някой брат, който отивал на гарата за тая работа. Обаче не минали десет - петнадесет дни и брат Куртев получава от Учителя писмо, в което пишело: "Георге, когато ще Ми изпращаш вода, искам лично ти да ми я наливаш". Брат Куртев си казал: "Какво ли е станало сега? " и извикал брат Слави. "Я ми кажи, какво стана с водата? Не сме се виждали, не си ми казал." И брат Слави, хъка-мъка, си казал.
към текста >>

Обаче не минали десет - петнадесет дни и брат Куртев получава от Учителя писмо, в което пишело: "Георге, когато ще Ми изпращаш вода, искам лично ти да ми я наливаш".
Изпращаха от София празна дамаджана и я връщаха пълна по железницата. Веднъж брат Георги Куртев бил много зает и дал дамаджаната на брат Слави Иванов, който бил съсед на брат Георги Куртев, да напълни дамаджаната. Но водата не течала, а капела като сълза. Омръзнало на брат Слави да се бави толкова много и отишъл на минералната баня, налял от водата, занесъл дамаджаната на гарата и я предал във фургона за София. Учителят получил дамаджаната чрез някой брат, който отивал на гарата за тая работа. Обаче не минали десет - петнадесет дни и брат Куртев получава от Учителя писмо, в което пишело: "Георге, когато ще Ми изпращаш вода, искам лично ти да ми я наливаш". Брат Куртев си казал: "Какво ли е станало сега? " и извикал брат Слави. "Я ми кажи, какво стана с водата? Не сме се виждали, не си ми казал." И брат Слави, хъка-мъка, си казал. Видяло му се пълненето на дамаджаната с чортленска вода много бавно и напълнил дамаджаната с вода от минералната баня.
към текста >>

Идва и при Учителя.
"Я ми кажи, какво стана с водата? Не сме се виждали, не си ми казал." И брат Слави, хъка-мъка, си казал. Видяло му се пълненето на дамаджаната с чортленска вода много бавно и напълнил дамаджаната с вода от минералната баня. Гради Минчев Имаше един хиромант, който обикаляше из България, гледаше на хората на ръце и с това се препитаваше. Идва и при Учителя. Учителят ни разправяше после: "Не обичам да казвам на хората какво виждам, но този път направих изключение. Казвам на хироманта: "Тази сутрин ти си бил при един лекар. Но лекарят не е бил вкъщи. Жена му ти казала: Ей сега излезе. Оттам отиде в една млекарница, но не си купи мляко, а извади нещо от джоба си и яде от него.
към текста >>

Учителят ни разправяше после: "Не обичам да казвам на хората какво виждам, но този път направих изключение.
Не сме се виждали, не си ми казал." И брат Слави, хъка-мъка, си казал. Видяло му се пълненето на дамаджаната с чортленска вода много бавно и напълнил дамаджаната с вода от минералната баня. Гради Минчев Имаше един хиромант, който обикаляше из България, гледаше на хората на ръце и с това се препитаваше. Идва и при Учителя. Учителят ни разправяше после: "Не обичам да казвам на хората какво виждам, но този път направих изключение. Казвам на хироманта: "Тази сутрин ти си бил при един лекар. Но лекарят не е бил вкъщи. Жена му ти казала: Ей сега излезе. Оттам отиде в една млекарница, но не си купи мляко, а извади нещо от джоба си и яде от него. След това дойде при Мене." Хироманът казва после на приятелите: "Сега вече вярвам в Учителя!
към текста >>

След това дойде при Мене." Хироманът казва после на приятелите: "Сега вече вярвам в Учителя!
Учителят ни разправяше после: "Не обичам да казвам на хората какво виждам, но този път направих изключение. Казвам на хироманта: "Тази сутрин ти си бил при един лекар. Но лекарят не е бил вкъщи. Жена му ти казала: Ей сега излезе. Оттам отиде в една млекарница, но не си купи мляко, а извади нещо от джоба си и яде от него. След това дойде при Мене." Хироманът казва после на приятелите: "Сега вече вярвам в Учителя! Прочете ме като книга на светло." На Изгрева бе пълно с хироманти. Всеки пророкува и никой не улучва. Питат Учителя защо не улучват. "Истинският хиромант гледа с други очи, а не с физическите.
към текста >>

Питат Учителя защо не улучват.
Оттам отиде в една млекарница, но не си купи мляко, а извади нещо от джоба си и яде от него. След това дойде при Мене." Хироманът казва после на приятелите: "Сега вече вярвам в Учителя! Прочете ме като книга на светло." На Изгрева бе пълно с хироманти. Всеки пророкува и никой не улучва. Питат Учителя защо не улучват. "Истинският хиромант гледа с други очи, а не с физическите. Под физическите линии има други линии. Той гледа с духовните си очи. И по тях чете. Но трябва да знае тази писменост."
към текста >>

Аз отидох при Учителя и Му разправих, че момчето ми е на фронта и от дълго време нямам никакво съобщение от него.
Но трябва да знае тази писменост." Борис Николов Един случай разказва сестра В. И.: "През време на войната след 9.IX. моят син замина за фронта и дълго време не се обаждаше. Аз отидох при Учителя и Му разправих, че момчето ми е на фронта и от дълго време нямам никакво съобщение от него. Попитах го какво е станало със сина ми. Учителят се наведе към земята и започна да чертае някаква окръжност, писа нещо, а после вдигна глава и ми каза: "Като си отидеш вкъщи, момчето ти ще бъде там." Аз се зачудих, но повярвах на думите и Му благодарих. Взех си сбогом и се запътих към дома. Когато стигнах, действително намерих момчето си там, току-що беше пристигнало и баща му поливаше да се умие. Значи Учителят е видял, че момчето си е дошло и ми го съобщи.
към текста >>

Учителят се наведе към земята и започна да чертае някаква окръжност, писа нещо, а после вдигна глава и ми каза: "Като си отидеш вкъщи, момчето ти ще бъде там." Аз се зачудих, но повярвах на думите и Му благодарих.
Един случай разказва сестра В. И.: "През време на войната след 9.IX. моят син замина за фронта и дълго време не се обаждаше. Аз отидох при Учителя и Му разправих, че момчето ми е на фронта и от дълго време нямам никакво съобщение от него. Попитах го какво е станало със сина ми. Учителят се наведе към земята и започна да чертае някаква окръжност, писа нещо, а после вдигна глава и ми каза: "Като си отидеш вкъщи, момчето ти ще бъде там." Аз се зачудих, но повярвах на думите и Му благодарих. Взех си сбогом и се запътих към дома. Когато стигнах, действително намерих момчето си там, току-що беше пристигнало и баща му поливаше да се умие. Значи Учителят е видял, че момчето си е дошло и ми го съобщи. Влад Пашов Още преди войната от 1938 г.
към текста >>

Значи Учителят е видял, че момчето си е дошло и ми го съобщи.
Аз отидох при Учителя и Му разправих, че момчето ми е на фронта и от дълго време нямам никакво съобщение от него. Попитах го какво е станало със сина ми. Учителят се наведе към земята и започна да чертае някаква окръжност, писа нещо, а после вдигна глава и ми каза: "Като си отидеш вкъщи, момчето ти ще бъде там." Аз се зачудих, но повярвах на думите и Му благодарих. Взех си сбогом и се запътих към дома. Когато стигнах, действително намерих момчето си там, току-що беше пристигнало и баща му поливаше да се умие. Значи Учителят е видял, че момчето си е дошло и ми го съобщи. Влад Пашов Още преди войната от 1938 г. всички мъже у нас минаха запасно военно обучение. През 1941 г. получих повиквателна бележка да се явя на преглед, за да ме вземат запас.
към текста >>

Тръгвайки от Изгрева, където живеех, не се обадих никому, нито даже и на Учителя.
Влад Пашов Още преди войната от 1938 г. всички мъже у нас минаха запасно военно обучение. През 1941 г. получих повиквателна бележка да се явя на преглед, за да ме вземат запас. Тръгвайки от Изгрева, където живеех, не се обадих никому, нито даже и на Учителя. Из пътя срещнах една наша сестра - Йорданка Жекова. Казах й за моята повиквателна. Тя малко разтревожена отива на Изгрева и казва на Учителя за моя случай. Учителят спокойно я изслушал, усмихнал се и казал: "Николай няма да отиде сега запас, ще го върнат". Наистина, когато се явих пред военната комисия, останах изненадан от резултата на прегледа.
към текста >>

Тя малко разтревожена отива на Изгрева и казва на Учителя за моя случай.
През 1941 г. получих повиквателна бележка да се явя на преглед, за да ме вземат запас. Тръгвайки от Изгрева, където живеех, не се обадих никому, нито даже и на Учителя. Из пътя срещнах една наша сестра - Йорданка Жекова. Казах й за моята повиквателна. Тя малко разтревожена отива на Изгрева и казва на Учителя за моя случай. Учителят спокойно я изслушал, усмихнал се и казал: "Николай няма да отиде сега запас, ще го върнат". Наистина, когато се явих пред военната комисия, останах изненадан от резултата на прегледа. Бях напълно здрав. Не знам защо, членовете на комисията ме гледаха, въртяха ме насам-натам и най-после отсякоха: "Върви си, свободен си". Защо ме върнаха, не разбрах.
към текста >>

Учителят спокойно я изслушал, усмихнал се и казал: "Николай няма да отиде сега запас, ще го върнат".
получих повиквателна бележка да се явя на преглед, за да ме вземат запас. Тръгвайки от Изгрева, където живеех, не се обадих никому, нито даже и на Учителя. Из пътя срещнах една наша сестра - Йорданка Жекова. Казах й за моята повиквателна. Тя малко разтревожена отива на Изгрева и казва на Учителя за моя случай. Учителят спокойно я изслушал, усмихнал се и казал: "Николай няма да отиде сега запас, ще го върнат". Наистина, когато се явих пред военната комисия, останах изненадан от резултата на прегледа. Бях напълно здрав. Не знам защо, членовете на комисията ме гледаха, въртяха ме насам-натам и най-после отсякоха: "Върви си, свободен си". Защо ме върнаха, не разбрах. Всички, които бяха дошли, ги взеха, а само мен върнаха.
към текста >>

Редовно посещавах беседите на Учителя, макар и да живеех в Самоков.
Бях напълно здрав. Не знам защо, членовете на комисията ме гледаха, въртяха ме насам-натам и най-после отсякоха: "Върви си, свободен си". Защо ме върнаха, не разбрах. Всички, които бяха дошли, ги взеха, а само мен върнаха. Николай Дойнов Редовно посещавах беседите на Учителя, макар и да живеех в Самоков. Веднъж, изтерзана от своята голяма мъчнотия, търся Учителя на Изгрева. Това беше през бомбардировките в София и блокадите. Казаха ми, че бил в Мърчаево. Обзета цяла от тежкото си и непоносимо страдание, не се спирам пред нищо - куршуми свистят наляво-надясно, аз вървя направо, напред, устремена към целта - да видя непременно Учителя! Тогава Учителят казал на сестрите: "Една сестра пристига при нас много развълнувана, излезте да я посрещнете!
към текста >>

Веднъж, изтерзана от своята голяма мъчнотия, търся Учителя на Изгрева.
Не знам защо, членовете на комисията ме гледаха, въртяха ме насам-натам и най-после отсякоха: "Върви си, свободен си". Защо ме върнаха, не разбрах. Всички, които бяха дошли, ги взеха, а само мен върнаха. Николай Дойнов Редовно посещавах беседите на Учителя, макар и да живеех в Самоков. Веднъж, изтерзана от своята голяма мъчнотия, търся Учителя на Изгрева. Това беше през бомбардировките в София и блокадите. Казаха ми, че бил в Мърчаево. Обзета цяла от тежкото си и непоносимо страдание, не се спирам пред нищо - куршуми свистят наляво-надясно, аз вървя направо, напред, устремена към целта - да видя непременно Учителя! Тогава Учителят казал на сестрите: "Една сестра пристига при нас много развълнувана, излезте да я посрещнете! ". Те излизат и ме посрещат.
към текста >>

Обзета цяла от тежкото си и непоносимо страдание, не се спирам пред нищо - куршуми свистят наляво-надясно, аз вървя направо, напред, устремена към целта - да видя непременно Учителя!
Николай Дойнов Редовно посещавах беседите на Учителя, макар и да живеех в Самоков. Веднъж, изтерзана от своята голяма мъчнотия, търся Учителя на Изгрева. Това беше през бомбардировките в София и блокадите. Казаха ми, че бил в Мърчаево. Обзета цяла от тежкото си и непоносимо страдание, не се спирам пред нищо - куршуми свистят наляво-надясно, аз вървя направо, напред, устремена към целта - да видя непременно Учителя! Тогава Учителят казал на сестрите: "Една сестра пристига при нас много развълнувана, излезте да я посрещнете! ". Те излизат и ме посрещат. Вече съм при Учителя и Той пак с топлите си и успокоителни думи се обръща към мен: "Не се тревожете и 5-те писма са задържани за цензура и утре ще Ви ги донесат". И действително на другия ден и 5-те писма ми бяха връчени. А аз изобщо още не бях споменала за какво отивам при Него.
към текста >>

Тогава Учителят казал на сестрите: "Една сестра пристига при нас много развълнувана, излезте да я посрещнете!
Редовно посещавах беседите на Учителя, макар и да живеех в Самоков. Веднъж, изтерзана от своята голяма мъчнотия, търся Учителя на Изгрева. Това беше през бомбардировките в София и блокадите. Казаха ми, че бил в Мърчаево. Обзета цяла от тежкото си и непоносимо страдание, не се спирам пред нищо - куршуми свистят наляво-надясно, аз вървя направо, напред, устремена към целта - да видя непременно Учителя! Тогава Учителят казал на сестрите: "Една сестра пристига при нас много развълнувана, излезте да я посрещнете! ". Те излизат и ме посрещат. Вече съм при Учителя и Той пак с топлите си и успокоителни думи се обръща към мен: "Не се тревожете и 5-те писма са задържани за цензура и утре ще Ви ги донесат". И действително на другия ден и 5-те писма ми бяха връчени. А аз изобщо още не бях споменала за какво отивам при Него. Много съм благодарна и дълбоко признателна на милия ни и любим Учител.
към текста >>

Вече съм при Учителя и Той пак с топлите си и успокоителни думи се обръща към мен: "Не се тревожете и 5-те писма са задържани за цензура и утре ще Ви ги донесат".
Това беше през бомбардировките в София и блокадите. Казаха ми, че бил в Мърчаево. Обзета цяла от тежкото си и непоносимо страдание, не се спирам пред нищо - куршуми свистят наляво-надясно, аз вървя направо, напред, устремена към целта - да видя непременно Учителя! Тогава Учителят казал на сестрите: "Една сестра пристига при нас много развълнувана, излезте да я посрещнете! ". Те излизат и ме посрещат. Вече съм при Учителя и Той пак с топлите си и успокоителни думи се обръща към мен: "Не се тревожете и 5-те писма са задържани за цензура и утре ще Ви ги донесат". И действително на другия ден и 5-те писма ми бяха връчени. А аз изобщо още не бях споменала за какво отивам при Него. Много съм благодарна и дълбоко признателна на милия ни и любим Учител. Той ни помогна. Той ни спаси от явна смърт, затова мислено винаги Му целувам ръка и Го обичам.
към текста >>

Много съм благодарна и дълбоко признателна на милия ни и любим Учител.
Тогава Учителят казал на сестрите: "Една сестра пристига при нас много развълнувана, излезте да я посрещнете! ". Те излизат и ме посрещат. Вече съм при Учителя и Той пак с топлите си и успокоителни думи се обръща към мен: "Не се тревожете и 5-те писма са задържани за цензура и утре ще Ви ги донесат". И действително на другия ден и 5-те писма ми бяха връчени. А аз изобщо още не бях споменала за какво отивам при Него. Много съм благодарна и дълбоко признателна на милия ни и любим Учител. Той ни помогна. Той ни спаси от явна смърт, затова мислено винаги Му целувам ръка и Го обичам. Иванка Петрова В неделя сутринта рано в 4 часа Божков става и тръгва по тъмно за Изгрева, за да слуша утринната беседа на Учителя в 5 часа. Облича се цивилен, за да бъде по-свободен с приятелите, понеже тогава офицерската униформа всяваше освен респект и уважение, но и страх.
към текста >>

В неделя сутринта рано в 4 часа Божков става и тръгва по тъмно за Изгрева, за да слуша утринната беседа на Учителя в 5 часа.
А аз изобщо още не бях споменала за какво отивам при Него. Много съм благодарна и дълбоко признателна на милия ни и любим Учител. Той ни помогна. Той ни спаси от явна смърт, затова мислено винаги Му целувам ръка и Го обичам. Иванка Петрова В неделя сутринта рано в 4 часа Божков става и тръгва по тъмно за Изгрева, за да слуша утринната беседа на Учителя в 5 часа. Облича се цивилен, за да бъде по-свободен с приятелите, понеже тогава офицерската униформа всяваше освен респект и уважение, но и страх. Божков решава да си вземе пистолета, защото ще минава през гората и всичко може да му се случи. А той е висш офицер и те са задължени по устав да ходят освен с оръжие, но и с ординарец. Пристига Божков на Изгрева и застава най-накрая в салона. Учителят влиза, казват се молитви, пеят се песни и Учителят започва беседата си със следните думи: "Когато човек отива при Бога, не ходи с пистолет в джоба".
към текста >>

Учителят влиза, казват се молитви, пеят се песни и Учителят започва беседата си със следните думи: "Когато човек отива при Бога, не ходи с пистолет в джоба".
В неделя сутринта рано в 4 часа Божков става и тръгва по тъмно за Изгрева, за да слуша утринната беседа на Учителя в 5 часа. Облича се цивилен, за да бъде по-свободен с приятелите, понеже тогава офицерската униформа всяваше освен респект и уважение, но и страх. Божков решава да си вземе пистолета, защото ще минава през гората и всичко може да му се случи. А той е висш офицер и те са задължени по устав да ходят освен с оръжие, но и с ординарец. Пристига Божков на Изгрева и застава най-накрая в салона. Учителят влиза, казват се молитви, пеят се песни и Учителят започва беседата си със следните думи: "Когато човек отива при Бога, не ходи с пистолет в джоба". Всички в салона се чудят какъв е този израз на Учителя. А Божков разбира какво значат тия думи на Учителя, защото те са за него, понеже пистолетът му е в десния джоб на сакото. След свършването на беседата той отиде да се извини на Учителя и ни каза, че наистина в джоба му има пистолет, защото той е висш офицер и е задължен да носи оръжие за охрана. После стенографките изхвърлиха това изречение от беседата на Учителя, защото според тях то нямало нищо общо с беседата Му. Сметнаха го за обикновено вмъкнато изречение.
към текста >>

Всички в салона се чудят какъв е този израз на Учителя.
Облича се цивилен, за да бъде по-свободен с приятелите, понеже тогава офицерската униформа всяваше освен респект и уважение, но и страх. Божков решава да си вземе пистолета, защото ще минава през гората и всичко може да му се случи. А той е висш офицер и те са задължени по устав да ходят освен с оръжие, но и с ординарец. Пристига Божков на Изгрева и застава най-накрая в салона. Учителят влиза, казват се молитви, пеят се песни и Учителят започва беседата си със следните думи: "Когато човек отива при Бога, не ходи с пистолет в джоба". Всички в салона се чудят какъв е този израз на Учителя. А Божков разбира какво значат тия думи на Учителя, защото те са за него, понеже пистолетът му е в десния джоб на сакото. След свършването на беседата той отиде да се извини на Учителя и ни каза, че наистина в джоба му има пистолет, защото той е висш офицер и е задължен да носи оръжие за охрана. После стенографките изхвърлиха това изречение от беседата на Учителя, защото според тях то нямало нищо общо с беседата Му. Сметнаха го за обикновено вмъкнато изречение. Е, според вас правилно ли постъпиха стенографите.
към текста >>

А Божков разбира какво значат тия думи на Учителя, защото те са за него, понеже пистолетът му е в десния джоб на сакото.
Божков решава да си вземе пистолета, защото ще минава през гората и всичко може да му се случи. А той е висш офицер и те са задължени по устав да ходят освен с оръжие, но и с ординарец. Пристига Божков на Изгрева и застава най-накрая в салона. Учителят влиза, казват се молитви, пеят се песни и Учителят започва беседата си със следните думи: "Когато човек отива при Бога, не ходи с пистолет в джоба". Всички в салона се чудят какъв е този израз на Учителя. А Божков разбира какво значат тия думи на Учителя, защото те са за него, понеже пистолетът му е в десния джоб на сакото. След свършването на беседата той отиде да се извини на Учителя и ни каза, че наистина в джоба му има пистолет, защото той е висш офицер и е задължен да носи оръжие за охрана. После стенографките изхвърлиха това изречение от беседата на Учителя, защото според тях то нямало нищо общо с беседата Му. Сметнаха го за обикновено вмъкнато изречение. Е, според вас правилно ли постъпиха стенографите. Според мен - не!
към текста >>

След свършването на беседата той отиде да се извини на Учителя и ни каза, че наистина в джоба му има пистолет, защото той е висш офицер и е задължен да носи оръжие за охрана.
А той е висш офицер и те са задължени по устав да ходят освен с оръжие, но и с ординарец. Пристига Божков на Изгрева и застава най-накрая в салона. Учителят влиза, казват се молитви, пеят се песни и Учителят започва беседата си със следните думи: "Когато човек отива при Бога, не ходи с пистолет в джоба". Всички в салона се чудят какъв е този израз на Учителя. А Божков разбира какво значат тия думи на Учителя, защото те са за него, понеже пистолетът му е в десния джоб на сакото. След свършването на беседата той отиде да се извини на Учителя и ни каза, че наистина в джоба му има пистолет, защото той е висш офицер и е задължен да носи оръжие за охрана. После стенографките изхвърлиха това изречение от беседата на Учителя, защото според тях то нямало нищо общо с беседата Му. Сметнаха го за обикновено вмъкнато изречение. Е, според вас правилно ли постъпиха стенографите. Според мен - не! Борис Николов
към текста >>

После стенографките изхвърлиха това изречение от беседата на Учителя, защото според тях то нямало нищо общо с беседата Му.
Пристига Божков на Изгрева и застава най-накрая в салона. Учителят влиза, казват се молитви, пеят се песни и Учителят започва беседата си със следните думи: "Когато човек отива при Бога, не ходи с пистолет в джоба". Всички в салона се чудят какъв е този израз на Учителя. А Божков разбира какво значат тия думи на Учителя, защото те са за него, понеже пистолетът му е в десния джоб на сакото. След свършването на беседата той отиде да се извини на Учителя и ни каза, че наистина в джоба му има пистолет, защото той е висш офицер и е задължен да носи оръжие за охрана. После стенографките изхвърлиха това изречение от беседата на Учителя, защото според тях то нямало нищо общо с беседата Му. Сметнаха го за обикновено вмъкнато изречение. Е, според вас правилно ли постъпиха стенографите. Според мен - не! Борис Николов Ние сме до чешмичката до Учителя с няколко човека.
към текста >>

Сметнаха го за обикновено вмъкнато изречение.
Учителят влиза, казват се молитви, пеят се песни и Учителят започва беседата си със следните думи: "Когато човек отива при Бога, не ходи с пистолет в джоба". Всички в салона се чудят какъв е този израз на Учителя. А Божков разбира какво значат тия думи на Учителя, защото те са за него, понеже пистолетът му е в десния джоб на сакото. След свършването на беседата той отиде да се извини на Учителя и ни каза, че наистина в джоба му има пистолет, защото той е висш офицер и е задължен да носи оръжие за охрана. После стенографките изхвърлиха това изречение от беседата на Учителя, защото според тях то нямало нищо общо с беседата Му. Сметнаха го за обикновено вмъкнато изречение. Е, според вас правилно ли постъпиха стенографите. Според мен - не! Борис Николов Ние сме до чешмичката до Учителя с няколко човека. По едно време минават покрай нас една група млади ученици и ни поглеждат.
към текста >>

Ние сме до чешмичката до Учителя с няколко човека.
После стенографките изхвърлиха това изречение от беседата на Учителя, защото според тях то нямало нищо общо с беседата Му. Сметнаха го за обикновено вмъкнато изречение. Е, според вас правилно ли постъпиха стенографите. Според мен - не! Борис Николов Ние сме до чешмичката до Учителя с няколко човека. По едно време минават покрай нас една група млади ученици и ни поглеждат. Учениците са любопитни и ни разглеждат. Един се спира, отделя се от групата, идва при Учителя и Му целува ръка. Той се наведе и му каза нещо. Момчето се върна при групата ученици и те продължиха пътя си.
към текста >>

Един се спира, отделя се от групата, идва при Учителя и Му целува ръка.
Според мен - не! Борис Николов Ние сме до чешмичката до Учителя с няколко човека. По едно време минават покрай нас една група млади ученици и ни поглеждат. Учениците са любопитни и ни разглеждат. Един се спира, отделя се от групата, идва при Учителя и Му целува ръка. Той се наведе и му каза нещо. Момчето се върна при групата ученици и те продължиха пътя си. Ние с поглед Го запитахме, каква е тази работа - сам, едничък, отделя се от групата ученици и идва при нас. Учителят обясни: "Той имаше за задача да се запознае днес с мен. Утре той си заминава.
към текста >>

Учителят обясни: "Той имаше за задача да се запознае днес с мен.
Учениците са любопитни и ни разглеждат. Един се спира, отделя се от групата, идва при Учителя и Му целува ръка. Той се наведе и му каза нещо. Момчето се върна при групата ученици и те продължиха пътя си. Ние с поглед Го запитахме, каква е тази работа - сам, едничък, отделя се от групата ученици и идва при нас. Учителят обясни: "Той имаше за задача да се запознае днес с мен. Утре той си заминава. Утре всички ще се чудят как е станало това и защо толкова малко това момче умира. Ще плачат родителите му, ще тъжат близките му за кончината. Но той се роди, дойде тук, за да се срещне с Великия Учител! "
към текста >>

Но той се роди, дойде тук, за да се срещне с Великия Учител!
Ние с поглед Го запитахме, каква е тази работа - сам, едничък, отделя се от групата ученици и идва при нас. Учителят обясни: "Той имаше за задача да се запознае днес с мен. Утре той си заминава. Утре всички ще се чудят как е станало това и защо толкова малко това момче умира. Ще плачат родителите му, ще тъжат близките му за кончината. Но той се роди, дойде тук, за да се срещне с Великия Учител! " Борис Николов Една седмица преди брат Цеко да си замине, Учителят го пита: "Ти, Цеко, в другия живот като дойдеш, какъв искаш да станеш? " И брат Цеко, както обича да се изразява в римувани изрази, казва: "Учителю, аз искам да се родя като поет, за да измета от света всичката смет! " Учителят отговаря: "Добре".
към текста >>

Една седмица преди брат Цеко да си замине, Учителят го пита: "Ти, Цеко, в другия живот като дойдеш, какъв искаш да станеш?
Утре всички ще се чудят как е станало това и защо толкова малко това момче умира. Ще плачат родителите му, ще тъжат близките му за кончината. Но той се роди, дойде тук, за да се срещне с Великия Учител! " Борис Николов Една седмица преди брат Цеко да си замине, Учителят го пита: "Ти, Цеко, в другия живот като дойдеш, какъв искаш да станеш? " И брат Цеко, както обича да се изразява в римувани изрази, казва: "Учителю, аз искам да се родя като поет, за да измета от света всичката смет! " Учителят отговаря: "Добре". Веднага след това на брат Цеко му идва вече друга мисъл и вика: "А, не, не, не, не, Учителю, искам да се родя окултен ученик". Учителят му отговаря: "А-а, не може, ти вече си избра. Не може".
към текста >>

" И брат Цеко, както обича да се изразява в римувани изрази, казва: "Учителю, аз искам да се родя като поет, за да измета от света всичката смет!
Ще плачат родителите му, ще тъжат близките му за кончината. Но той се роди, дойде тук, за да се срещне с Великия Учител! " Борис Николов Една седмица преди брат Цеко да си замине, Учителят го пита: "Ти, Цеко, в другия живот като дойдеш, какъв искаш да станеш? " И брат Цеко, както обича да се изразява в римувани изрази, казва: "Учителю, аз искам да се родя като поет, за да измета от света всичката смет! " Учителят отговаря: "Добре". Веднага след това на брат Цеко му идва вече друга мисъл и вика: "А, не, не, не, не, Учителю, искам да се родя окултен ученик". Учителят му отговаря: "А-а, не може, ти вече си избра. Не може". Заедно с Учителя в Мърчаево имаше около 50-60 души.
към текста >>

" Учителят отговаря: "Добре".
Но той се роди, дойде тук, за да се срещне с Великия Учител! " Борис Николов Една седмица преди брат Цеко да си замине, Учителят го пита: "Ти, Цеко, в другия живот като дойдеш, какъв искаш да станеш? " И брат Цеко, както обича да се изразява в римувани изрази, казва: "Учителю, аз искам да се родя като поет, за да измета от света всичката смет! " Учителят отговаря: "Добре". Веднага след това на брат Цеко му идва вече друга мисъл и вика: "А, не, не, не, не, Учителю, искам да се родя окултен ученик". Учителят му отговаря: "А-а, не може, ти вече си избра. Не може". Заедно с Учителя в Мърчаево имаше около 50-60 души. Един неделен ден брат Цеко отива при Учителя да го види.
към текста >>

Веднага след това на брат Цеко му идва вече друга мисъл и вика: "А, не, не, не, не, Учителю, искам да се родя окултен ученик".
" Борис Николов Една седмица преди брат Цеко да си замине, Учителят го пита: "Ти, Цеко, в другия живот като дойдеш, какъв искаш да станеш? " И брат Цеко, както обича да се изразява в римувани изрази, казва: "Учителю, аз искам да се родя като поет, за да измета от света всичката смет! " Учителят отговаря: "Добре". Веднага след това на брат Цеко му идва вече друга мисъл и вика: "А, не, не, не, не, Учителю, искам да се родя окултен ученик". Учителят му отговаря: "А-а, не може, ти вече си избра. Не може". Заедно с Учителя в Мърчаево имаше около 50-60 души. Един неделен ден брат Цеко отива при Учителя да го види. Учителят му казва: "Брат Цеко, приготвяй се, горе ти гласят апартамент!
към текста >>

Учителят му отговаря: "А-а, не може, ти вече си избра.
Борис Николов Една седмица преди брат Цеко да си замине, Учителят го пита: "Ти, Цеко, в другия живот като дойдеш, какъв искаш да станеш? " И брат Цеко, както обича да се изразява в римувани изрази, казва: "Учителю, аз искам да се родя като поет, за да измета от света всичката смет! " Учителят отговаря: "Добре". Веднага след това на брат Цеко му идва вече друга мисъл и вика: "А, не, не, не, не, Учителю, искам да се родя окултен ученик". Учителят му отговаря: "А-а, не може, ти вече си избра. Не може". Заедно с Учителя в Мърчаево имаше около 50-60 души. Един неделен ден брат Цеко отива при Учителя да го види. Учителят му казва: "Брат Цеко, приготвяй се, горе ти гласят апартамент! " Брат Цеко се усмихнал, защото се чувствал здрав и бодър.
към текста >>

Заедно с Учителя в Мърчаево имаше около 50-60 души.
" И брат Цеко, както обича да се изразява в римувани изрази, казва: "Учителю, аз искам да се родя като поет, за да измета от света всичката смет! " Учителят отговаря: "Добре". Веднага след това на брат Цеко му идва вече друга мисъл и вика: "А, не, не, не, не, Учителю, искам да се родя окултен ученик". Учителят му отговаря: "А-а, не може, ти вече си избра. Не може". Заедно с Учителя в Мърчаево имаше около 50-60 души. Един неделен ден брат Цеко отива при Учителя да го види. Учителят му казва: "Брат Цеко, приготвяй се, горе ти гласят апартамент! " Брат Цеко се усмихнал, защото се чувствал здрав и бодър. "Няма таквоз нещо, Учителю! " Учителят нищо повече не му казал.
към текста >>

Един неделен ден брат Цеко отива при Учителя да го види.
" Учителят отговаря: "Добре". Веднага след това на брат Цеко му идва вече друга мисъл и вика: "А, не, не, не, не, Учителю, искам да се родя окултен ученик". Учителят му отговаря: "А-а, не може, ти вече си избра. Не може". Заедно с Учителя в Мърчаево имаше около 50-60 души. Един неделен ден брат Цеко отива при Учителя да го види. Учителят му казва: "Брат Цеко, приготвяй се, горе ти гласят апартамент! " Брат Цеко се усмихнал, защото се чувствал здрав и бодър. "Няма таквоз нещо, Учителю! " Учителят нищо повече не му казал. Брат Цеко си заминал за София.
към текста >>

Учителят му казва: "Брат Цеко, приготвяй се, горе ти гласят апартамент!
Веднага след това на брат Цеко му идва вече друга мисъл и вика: "А, не, не, не, не, Учителю, искам да се родя окултен ученик". Учителят му отговаря: "А-а, не може, ти вече си избра. Не може". Заедно с Учителя в Мърчаево имаше около 50-60 души. Един неделен ден брат Цеко отива при Учителя да го види. Учителят му казва: "Брат Цеко, приготвяй се, горе ти гласят апартамент! " Брат Цеко се усмихнал, защото се чувствал здрав и бодър. "Няма таквоз нещо, Учителю! " Учителят нищо повече не му казал. Брат Цеко си заминал за София. Цеко по професия бе електричар, работеше в града, в електроснабдяването.
към текста >>

"Няма таквоз нещо, Учителю!
Не може". Заедно с Учителя в Мърчаево имаше около 50-60 души. Един неделен ден брат Цеко отива при Учителя да го види. Учителят му казва: "Брат Цеко, приготвяй се, горе ти гласят апартамент! " Брат Цеко се усмихнал, защото се чувствал здрав и бодър. "Няма таквоз нещо, Учителю! " Учителят нищо повече не му казал. Брат Цеко си заминал за София. Цеко по професия бе електричар, работеше в града, в електроснабдяването. Аз му казах: "Цеко, да отидеш да ми поправиш електричеството, защото нямам ток." Цеко се качи горе по една дълга стълба и оттам се заприказва и си отвлече вниманието. Приказваше за Калинка, която дружеше с един брат, а Цеко много обичаше тази сестра и искаше да даде свои пари, да й купи пиано.
към текста >>

" Учителят нищо повече не му казал.
Заедно с Учителя в Мърчаево имаше около 50-60 души. Един неделен ден брат Цеко отива при Учителя да го види. Учителят му казва: "Брат Цеко, приготвяй се, горе ти гласят апартамент! " Брат Цеко се усмихнал, защото се чувствал здрав и бодър. "Няма таквоз нещо, Учителю! " Учителят нищо повече не му казал. Брат Цеко си заминал за София. Цеко по професия бе електричар, работеше в града, в електроснабдяването. Аз му казах: "Цеко, да отидеш да ми поправиш електричеството, защото нямам ток." Цеко се качи горе по една дълга стълба и оттам се заприказва и си отвлече вниманието. Приказваше за Калинка, която дружеше с един брат, а Цеко много обичаше тази сестра и искаше да даде свои пари, да й купи пиано. Най-после той решил да й купи пиано и тъкмо ми казва: "Калинка", и токът го удря и падна на земята.
към текста >>

В този момент Учителят е в Мърчаево, на двора, на масата при брат Темелко, където се хранел с приятелите на една дълга маса.
Брат Цеко си заминал за София. Цеко по професия бе електричар, работеше в града, в електроснабдяването. Аз му казах: "Цеко, да отидеш да ми поправиш електричеството, защото нямам ток." Цеко се качи горе по една дълга стълба и оттам се заприказва и си отвлече вниманието. Приказваше за Калинка, която дружеше с един брат, а Цеко много обичаше тази сестра и искаше да даде свои пари, да й купи пиано. Най-после той решил да й купи пиано и тъкмо ми казва: "Калинка", и токът го удря и падна на земята. В този момент Учителят е в Мърчаево, на двора, на масата при брат Темелко, където се хранел с приятелите на една дълга маса. Учителят погледнал нагоре и казал: "Брат Цеко дойде! " После пак се обърнал към другите. Те погледнали: "Няма го, Учителю! " Разговорът продължил. Минали два-три часа, идва телеграма: "Цеко почина." Значи брат Цеко, когато в момента се отделя от тялото, веднага се явява при Учителя.
към текста >>

Учителят погледнал нагоре и казал: "Брат Цеко дойде!
Цеко по професия бе електричар, работеше в града, в електроснабдяването. Аз му казах: "Цеко, да отидеш да ми поправиш електричеството, защото нямам ток." Цеко се качи горе по една дълга стълба и оттам се заприказва и си отвлече вниманието. Приказваше за Калинка, която дружеше с един брат, а Цеко много обичаше тази сестра и искаше да даде свои пари, да й купи пиано. Най-после той решил да й купи пиано и тъкмо ми казва: "Калинка", и токът го удря и падна на земята. В този момент Учителят е в Мърчаево, на двора, на масата при брат Темелко, където се хранел с приятелите на една дълга маса. Учителят погледнал нагоре и казал: "Брат Цеко дойде! " После пак се обърнал към другите. Те погледнали: "Няма го, Учителю! " Разговорът продължил. Минали два-три часа, идва телеграма: "Цеко почина." Значи брат Цеко, когато в момента се отделя от тялото, веднага се явява при Учителя. Учителят го вижда, другите не го виждат.
към текста >>

Те погледнали: "Няма го, Учителю!
Приказваше за Калинка, която дружеше с един брат, а Цеко много обичаше тази сестра и искаше да даде свои пари, да й купи пиано. Най-после той решил да й купи пиано и тъкмо ми казва: "Калинка", и токът го удря и падна на земята. В този момент Учителят е в Мърчаево, на двора, на масата при брат Темелко, където се хранел с приятелите на една дълга маса. Учителят погледнал нагоре и казал: "Брат Цеко дойде! " После пак се обърнал към другите. Те погледнали: "Няма го, Учителю! " Разговорът продължил. Минали два-три часа, идва телеграма: "Цеко почина." Значи брат Цеко, когато в момента се отделя от тялото, веднага се явява при Учителя. Учителят го вижда, другите не го виждат. Пеню Ганев, Иван Антонов Имаше много писма на приятели, адресирани лично до Учителя, в които те благодаряха за помощта или отправяха въпроси към Него, или пък търсеха помощ и съвет за своя личен път.
към текста >>

Минали два-три часа, идва телеграма: "Цеко почина." Значи брат Цеко, когато в момента се отделя от тялото, веднага се явява при Учителя.
В този момент Учителят е в Мърчаево, на двора, на масата при брат Темелко, където се хранел с приятелите на една дълга маса. Учителят погледнал нагоре и казал: "Брат Цеко дойде! " После пак се обърнал към другите. Те погледнали: "Няма го, Учителю! " Разговорът продължил. Минали два-три часа, идва телеграма: "Цеко почина." Значи брат Цеко, когато в момента се отделя от тялото, веднага се явява при Учителя. Учителят го вижда, другите не го виждат. Пеню Ганев, Иван Антонов Имаше много писма на приятели, адресирани лично до Учителя, в които те благодаряха за помощта или отправяха въпроси към Него, или пък търсеха помощ и съвет за своя личен път. Повечето от тези писма изобщо не бяха отваряни от Учителя, макар че Му бяха поднасяни. Достатъчно беше Учителят да вземе едно писмо, да види адресанта и да се свърже с него мислено и да прецени какъв да е отговорът и каква да бъде помощта, от която той има нужда.
към текста >>

Учителят го вижда, другите не го виждат.
Учителят погледнал нагоре и казал: "Брат Цеко дойде! " После пак се обърнал към другите. Те погледнали: "Няма го, Учителю! " Разговорът продължил. Минали два-три часа, идва телеграма: "Цеко почина." Значи брат Цеко, когато в момента се отделя от тялото, веднага се явява при Учителя. Учителят го вижда, другите не го виждат. Пеню Ганев, Иван Антонов Имаше много писма на приятели, адресирани лично до Учителя, в които те благодаряха за помощта или отправяха въпроси към Него, или пък търсеха помощ и съвет за своя личен път. Повечето от тези писма изобщо не бяха отваряни от Учителя, макар че Му бяха поднасяни. Достатъчно беше Учителят да вземе едно писмо, да види адресанта и да се свърже с него мислено и да прецени какъв да е отговорът и каква да бъде помощта, от която той има нужда. Мария Тодорова
към текста >>

Имаше много писма на приятели, адресирани лично до Учителя, в които те благодаряха за помощта или отправяха въпроси към Него, или пък търсеха помощ и съвет за своя личен път.
Те погледнали: "Няма го, Учителю! " Разговорът продължил. Минали два-три часа, идва телеграма: "Цеко почина." Значи брат Цеко, когато в момента се отделя от тялото, веднага се явява при Учителя. Учителят го вижда, другите не го виждат. Пеню Ганев, Иван Антонов Имаше много писма на приятели, адресирани лично до Учителя, в които те благодаряха за помощта или отправяха въпроси към Него, или пък търсеха помощ и съвет за своя личен път. Повечето от тези писма изобщо не бяха отваряни от Учителя, макар че Му бяха поднасяни. Достатъчно беше Учителят да вземе едно писмо, да види адресанта и да се свърже с него мислено и да прецени какъв да е отговорът и каква да бъде помощта, от която той има нужда. Мария Тодорова Дядо Филип от Красно село бил приятел на Учителя, Който от време на време го посещавал в голямата му овощна градина. Веднъж Учителят посетил дядо Филип, който бил неспокоен, понеже очаквал някого от влака.
към текста >>

Повечето от тези писма изобщо не бяха отваряни от Учителя, макар че Му бяха поднасяни.
" Разговорът продължил. Минали два-три часа, идва телеграма: "Цеко почина." Значи брат Цеко, когато в момента се отделя от тялото, веднага се явява при Учителя. Учителят го вижда, другите не го виждат. Пеню Ганев, Иван Антонов Имаше много писма на приятели, адресирани лично до Учителя, в които те благодаряха за помощта или отправяха въпроси към Него, или пък търсеха помощ и съвет за своя личен път. Повечето от тези писма изобщо не бяха отваряни от Учителя, макар че Му бяха поднасяни. Достатъчно беше Учителят да вземе едно писмо, да види адресанта и да се свърже с него мислено и да прецени какъв да е отговорът и каква да бъде помощта, от която той има нужда. Мария Тодорова Дядо Филип от Красно село бил приятел на Учителя, Който от време на време го посещавал в голямата му овощна градина. Веднъж Учителят посетил дядо Филип, който бил неспокоен, понеже очаквал някого от влака. Притеснявал се, а Учителят му казал: "Влакът ще закъснее с един час." - "Ти отгде знаеш?
към текста >>

Достатъчно беше Учителят да вземе едно писмо, да види адресанта и да се свърже с него мислено и да прецени какъв да е отговорът и каква да бъде помощта, от която той има нужда.
Минали два-три часа, идва телеграма: "Цеко почина." Значи брат Цеко, когато в момента се отделя от тялото, веднага се явява при Учителя. Учителят го вижда, другите не го виждат. Пеню Ганев, Иван Антонов Имаше много писма на приятели, адресирани лично до Учителя, в които те благодаряха за помощта или отправяха въпроси към Него, или пък търсеха помощ и съвет за своя личен път. Повечето от тези писма изобщо не бяха отваряни от Учителя, макар че Му бяха поднасяни. Достатъчно беше Учителят да вземе едно писмо, да види адресанта и да се свърже с него мислено и да прецени какъв да е отговорът и каква да бъде помощта, от която той има нужда. Мария Тодорова Дядо Филип от Красно село бил приятел на Учителя, Който от време на време го посещавал в голямата му овощна градина. Веднъж Учителят посетил дядо Филип, който бил неспокоен, понеже очаквал някого от влака. Притеснявал се, а Учителят му казал: "Влакът ще закъснее с един час." - "Ти отгде знаеш? " - попитал дядо Филип.
към текста >>

Дядо Филип от Красно село бил приятел на Учителя, Който от време на време го посещавал в голямата му овощна градина.
Пеню Ганев, Иван Антонов Имаше много писма на приятели, адресирани лично до Учителя, в които те благодаряха за помощта или отправяха въпроси към Него, или пък търсеха помощ и съвет за своя личен път. Повечето от тези писма изобщо не бяха отваряни от Учителя, макар че Му бяха поднасяни. Достатъчно беше Учителят да вземе едно писмо, да види адресанта и да се свърже с него мислено и да прецени какъв да е отговорът и каква да бъде помощта, от която той има нужда. Мария Тодорова Дядо Филип от Красно село бил приятел на Учителя, Който от време на време го посещавал в голямата му овощна градина. Веднъж Учителят посетил дядо Филип, който бил неспокоен, понеже очаквал някого от влака. Притеснявал се, а Учителят му казал: "Влакът ще закъснее с един час." - "Ти отгде знаеш? " - попитал дядо Филип. Както казал Учителят, така станало. Влакът имал закъснение цял час.
към текста >>

Веднъж Учителят посетил дядо Филип, който бил неспокоен, понеже очаквал някого от влака.
Имаше много писма на приятели, адресирани лично до Учителя, в които те благодаряха за помощта или отправяха въпроси към Него, или пък търсеха помощ и съвет за своя личен път. Повечето от тези писма изобщо не бяха отваряни от Учителя, макар че Му бяха поднасяни. Достатъчно беше Учителят да вземе едно писмо, да види адресанта и да се свърже с него мислено и да прецени какъв да е отговорът и каква да бъде помощта, от която той има нужда. Мария Тодорова Дядо Филип от Красно село бил приятел на Учителя, Който от време на време го посещавал в голямата му овощна градина. Веднъж Учителят посетил дядо Филип, който бил неспокоен, понеже очаквал някого от влака. Притеснявал се, а Учителят му казал: "Влакът ще закъснее с един час." - "Ти отгде знаеш? " - попитал дядо Филип. Както казал Учителят, така станало. Влакът имал закъснение цял час. Друг път дядо Филип копаел градината, когато Учителят го посетил, но се оплакал, че работата не му споряла.
към текста >>

Притеснявал се, а Учителят му казал: "Влакът ще закъснее с един час." - "Ти отгде знаеш?
Повечето от тези писма изобщо не бяха отваряни от Учителя, макар че Му бяха поднасяни. Достатъчно беше Учителят да вземе едно писмо, да види адресанта и да се свърже с него мислено и да прецени какъв да е отговорът и каква да бъде помощта, от която той има нужда. Мария Тодорова Дядо Филип от Красно село бил приятел на Учителя, Който от време на време го посещавал в голямата му овощна градина. Веднъж Учителят посетил дядо Филип, който бил неспокоен, понеже очаквал някого от влака. Притеснявал се, а Учителят му казал: "Влакът ще закъснее с един час." - "Ти отгде знаеш? " - попитал дядо Филип. Както казал Учителят, така станало. Влакът имал закъснение цял час. Друг път дядо Филип копаел градината, когато Учителят го посетил, но се оплакал, че работата не му споряла. "Раздели градината на квадрати, копай и мисли само за единия квадрат." Така направил дядо Филип и скоро прекопал цялата градина.
към текста >>

Както казал Учителят, така станало.
Мария Тодорова Дядо Филип от Красно село бил приятел на Учителя, Който от време на време го посещавал в голямата му овощна градина. Веднъж Учителят посетил дядо Филип, който бил неспокоен, понеже очаквал някого от влака. Притеснявал се, а Учителят му казал: "Влакът ще закъснее с един час." - "Ти отгде знаеш? " - попитал дядо Филип. Както казал Учителят, така станало. Влакът имал закъснение цял час. Друг път дядо Филип копаел градината, когато Учителят го посетил, но се оплакал, че работата не му споряла. "Раздели градината на квадрати, копай и мисли само за единия квадрат." Така направил дядо Филип и скоро прекопал цялата градина. Градината, преди да бъде довършена, започнало да се заоблачава, но дядо Филип не искал дъжд, за да не прекъсне работата си. "Дъждът ще дойде до оная ограда и ще се върне"- казал Учителят.
към текста >>

Друг път дядо Филип копаел градината, когато Учителят го посетил, но се оплакал, че работата не му споряла.
Веднъж Учителят посетил дядо Филип, който бил неспокоен, понеже очаквал някого от влака. Притеснявал се, а Учителят му казал: "Влакът ще закъснее с един час." - "Ти отгде знаеш? " - попитал дядо Филип. Както казал Учителят, така станало. Влакът имал закъснение цял час. Друг път дядо Филип копаел градината, когато Учителят го посетил, но се оплакал, че работата не му споряла. "Раздели градината на квадрати, копай и мисли само за единия квадрат." Така направил дядо Филип и скоро прекопал цялата градина. Градината, преди да бъде довършена, започнало да се заоблачава, но дядо Филип не искал дъжд, за да не прекъсне работата си. "Дъждът ще дойде до оная ограда и ще се върне"- казал Учителят. Дъждът завалял като из ведро и се приближавал към градината, но щом като дошъл до посочената ограда, извил на друга страна и отминал. Дядо Филип се изумил от изненада и се чудел отгде знае Учителят кога ще вали, догде ще дойде дъждът и кога влакът ще има закъснение.
към текста >>

"Дъждът ще дойде до оная ограда и ще се върне"- казал Учителят.
Както казал Учителят, така станало. Влакът имал закъснение цял час. Друг път дядо Филип копаел градината, когато Учителят го посетил, но се оплакал, че работата не му споряла. "Раздели градината на квадрати, копай и мисли само за единия квадрат." Така направил дядо Филип и скоро прекопал цялата градина. Градината, преди да бъде довършена, започнало да се заоблачава, но дядо Филип не искал дъжд, за да не прекъсне работата си. "Дъждът ще дойде до оная ограда и ще се върне"- казал Учителят. Дъждът завалял като из ведро и се приближавал към градината, но щом като дошъл до посочената ограда, извил на друга страна и отминал. Дядо Филип се изумил от изненада и се чудел отгде знае Учителят кога ще вали, догде ще дойде дъждът и кога влакът ще има закъснение. Разказал дядо Филип на Г. Събев През 1943 г. бях при Учителя на Изгрева.
към текста >>

Дядо Филип се изумил от изненада и се чудел отгде знае Учителят кога ще вали, догде ще дойде дъждът и кога влакът ще има закъснение.
Друг път дядо Филип копаел градината, когато Учителят го посетил, но се оплакал, че работата не му споряла. "Раздели градината на квадрати, копай и мисли само за единия квадрат." Така направил дядо Филип и скоро прекопал цялата градина. Градината, преди да бъде довършена, започнало да се заоблачава, но дядо Филип не искал дъжд, за да не прекъсне работата си. "Дъждът ще дойде до оная ограда и ще се върне"- казал Учителят. Дъждът завалял като из ведро и се приближавал към градината, но щом като дошъл до посочената ограда, извил на друга страна и отминал. Дядо Филип се изумил от изненада и се чудел отгде знае Учителят кога ще вали, догде ще дойде дъждът и кога влакът ще има закъснение. Разказал дядо Филип на Г. Събев През 1943 г. бях при Учителя на Изгрева. След срещата ми с Него аз исках да тръгвам и отидох да Му се обадя. Той ми каза да не тръгвам.
към текста >>

бях при Учителя на Изгрева.
"Дъждът ще дойде до оная ограда и ще се върне"- казал Учителят. Дъждът завалял като из ведро и се приближавал към градината, но щом като дошъл до посочената ограда, извил на друга страна и отминал. Дядо Филип се изумил от изненада и се чудел отгде знае Учителят кога ще вали, догде ще дойде дъждът и кога влакът ще има закъснение. Разказал дядо Филип на Г. Събев През 1943 г. бях при Учителя на Изгрева. След срещата ми с Него аз исках да тръгвам и отидох да Му се обадя. Той ми каза да не тръгвам. След още няколко часа реших да пътувам и пак отидох да се обадя на Учителя. Тогава Той ми каза: "Вземете си хляб за три дни". Сбогувах се и си мислих: "Защо ми е хляб за три дни, ще взема за два дни".
към текста >>

След още няколко часа реших да пътувам и пак отидох да се обадя на Учителя.
Разказал дядо Филип на Г. Събев През 1943 г. бях при Учителя на Изгрева. След срещата ми с Него аз исках да тръгвам и отидох да Му се обадя. Той ми каза да не тръгвам. След още няколко часа реших да пътувам и пак отидох да се обадя на Учителя. Тогава Той ми каза: "Вземете си хляб за три дни". Сбогувах се и си мислих: "Защо ми е хляб за три дни, ще взема за два дни". Но ето какво се случи: На 15 километра от Добрич влакът спря и не тръгна. Изядох храната, която си носех за два дни и на третия останах без храна. Хората слязоха от влака и всеки разтворил чантата си и се хранеше, а аз нямам нищо, а ме е срам да си поискам.
към текста >>

Когато комуната вече съществувала с 15-20 души, през есента, Учителят пожелал да я посети.
" Това, което той ми остави, бе не само за едно ядене, а за цял ден, дори и за два, толкова бе изобилно. След като се нахранихме, той си прибра куфарчето и под предлог, че има бърза работа, замина и вече не го видях. Веса Петрова През 1918 и 1919 г. приятелите направиха опит за Братска комуна в село Арбанаси, край Велико Търново. Когато комуната вече съществувала с 15-20 души, през есента, Учителят пожелал да я посети. След като Учителят пристигнал в Арбанаси, научили се и групата анархисти от селото, които обичали словоборството и веднага пристигнали, за да спорят с Учителя. Били в една голяма стая. Ораторът на анархистите веднага започнал да говори за правотата на анархистическите идеи и не се поскъ- пил да цитира разни автори, с които искал да подсили речта си. Говорил повече от половин час. След като млъкнал, искал да чуе и думата на Учителя.
към текста >>

След като Учителят пристигнал в Арбанаси, научили се и групата анархисти от селото, които обичали словоборството и веднага пристигнали, за да спорят с Учителя.
След като се нахранихме, той си прибра куфарчето и под предлог, че има бърза работа, замина и вече не го видях. Веса Петрова През 1918 и 1919 г. приятелите направиха опит за Братска комуна в село Арбанаси, край Велико Търново. Когато комуната вече съществувала с 15-20 души, през есента, Учителят пожелал да я посети. След като Учителят пристигнал в Арбанаси, научили се и групата анархисти от селото, които обичали словоборството и веднага пристигнали, за да спорят с Учителя. Били в една голяма стая. Ораторът на анархистите веднага започнал да говори за правотата на анархистическите идеи и не се поскъ- пил да цитира разни автори, с които искал да подсили речта си. Говорил повече от половин час. След като млъкнал, искал да чуе и думата на Учителя. Тогава последният погледнал към масата, на която имало панерче с дюли.
към текста >>

След като млъкнал, искал да чуе и думата на Учителя.
Когато комуната вече съществувала с 15-20 души, през есента, Учителят пожелал да я посети. След като Учителят пристигнал в Арбанаси, научили се и групата анархисти от селото, които обичали словоборството и веднага пристигнали, за да спорят с Учителя. Били в една голяма стая. Ораторът на анархистите веднага започнал да говори за правотата на анархистическите идеи и не се поскъ- пил да цитира разни автори, с които искал да подсили речта си. Говорил повече от половин час. След като млъкнал, искал да чуе и думата на Учителя. Тогава последният погледнал към масата, на която имало панерче с дюли. Посочил една едра дюля и попитал оратора: "Тази дюля колко тежи? " - "Около 500 грама." - "650 грама" - казал Учителят. Претеглили я и излязла точно 650 грама. "Тази колко тежи?
към текста >>

" - "Около 500 грама." - "650 грама" - казал Учителят.
Ораторът на анархистите веднага започнал да говори за правотата на анархистическите идеи и не се поскъ- пил да цитира разни автори, с които искал да подсили речта си. Говорил повече от половин час. След като млъкнал, искал да чуе и думата на Учителя. Тогава последният погледнал към масата, на която имало панерче с дюли. Посочил една едра дюля и попитал оратора: "Тази дюля колко тежи? " - "Около 500 грама." - "650 грама" - казал Учителят. Претеглили я и излязла точно 650 грама. "Тази колко тежи? " - попитал Учителят. - "Около 400 грама." - бил отговорът. "520 грама" - казал Учителят.
към текста >>

" - попитал Учителят.
Тогава последният погледнал към масата, на която имало панерче с дюли. Посочил една едра дюля и попитал оратора: "Тази дюля колко тежи? " - "Около 500 грама." - "650 грама" - казал Учителят. Претеглили я и излязла точно 650 грама. "Тази колко тежи? " - попитал Учителят. - "Около 400 грама." - бил отговорът. "520 грама" - казал Учителят. Претеглили я. Излязла 520 грама. Тогава Учителят посочил трета дюля и тя излязла точно, колкото казал.
към текста >>

"520 грама" - казал Учителят.
" - "Около 500 грама." - "650 грама" - казал Учителят. Претеглили я и излязла точно 650 грама. "Тази колко тежи? " - попитал Учителят. - "Около 400 грама." - бил отговорът. "520 грама" - казал Учителят. Претеглили я. Излязла 520 грама. Тогава Учителят посочил трета дюля и тя излязла точно, колкото казал. Ораторът се зачудил на Учителя как само от поглед може да определя теглото на всяка дюля, на всеки предмет. След този опит ораторът загубил всяка охота да спори с Учителя.
към текста >>

Тогава Учителят посочил трета дюля и тя излязла точно, колкото казал.
" - попитал Учителят. - "Около 400 грама." - бил отговорът. "520 грама" - казал Учителят. Претеглили я. Излязла 520 грама. Тогава Учителят посочил трета дюля и тя излязла точно, колкото казал. Ораторът се зачудил на Учителя как само от поглед може да определя теглото на всяка дюля, на всеки предмет. След този опит ораторът загубил всяка охота да спори с Учителя. Отишъл си с понижено самочувствие. Горната случка е разказана на братската градина - Айтос, по Петров- ден, 1962 г. от Петър Камбуров от Преслав, който е бил един от членовете на Братската комуна в село Арбанаси.
към текста >>

Ораторът се зачудил на Учителя как само от поглед може да определя теглото на всяка дюля, на всеки предмет.
- "Около 400 грама." - бил отговорът. "520 грама" - казал Учителят. Претеглили я. Излязла 520 грама. Тогава Учителят посочил трета дюля и тя излязла точно, колкото казал. Ораторът се зачудил на Учителя как само от поглед може да определя теглото на всяка дюля, на всеки предмет. След този опит ораторът загубил всяка охота да спори с Учителя. Отишъл си с понижено самочувствие. Горната случка е разказана на братската градина - Айтос, по Петров- ден, 1962 г. от Петър Камбуров от Преслав, който е бил един от членовете на Братската комуна в село Арбанаси. Сега ще разкажа един интересен случай.
към текста >>

След този опит ораторът загубил всяка охота да спори с Учителя.
"520 грама" - казал Учителят. Претеглили я. Излязла 520 грама. Тогава Учителят посочил трета дюля и тя излязла точно, колкото казал. Ораторът се зачудил на Учителя как само от поглед може да определя теглото на всяка дюля, на всеки предмет. След този опит ораторът загубил всяка охота да спори с Учителя. Отишъл си с понижено самочувствие. Горната случка е разказана на братската градина - Айтос, по Петров- ден, 1962 г. от Петър Камбуров от Преслав, който е бил един от членовете на Братската комуна в село Арбанаси. Сега ще разкажа един интересен случай. Тя беше девойка и се казваше Ричка.
към текста >>

Ричка била девойка и непрекъснато слуша да се говори за Учителя.
Горната случка е разказана на братската градина - Айтос, по Петров- ден, 1962 г. от Петър Камбуров от Преслав, който е бил един от членовете на Братската комуна в село Арбанаси. Сега ще разкажа един интересен случай. Тя беше девойка и се казваше Ричка. Беше дъщеря на ръководителя в Нова Загора - Георги Маринов Петров, който беше много деен и тяхната братска група беше доста внушителна. Ричка била девойка и непрекъснато слуша да се говори за Учителя. Посещавала редовно братските събрания, на които нейният баща е ръководител. Искала да дойде в София, за да види Учителя, но кой ще пусне девойка сама по онези години. Тогава прочела в една беседа на Учителя, че за да се сбъдне едно желание, човек трябва да се моли деветдесет и пет пъти на Бога и тя започнала всеки ден да се моли по един път да й се отвори път, за да може да отиде при Учителя да Го види. Минали два месеца, родителите й предложили да отидат в Сливен на гости. По онова време братята и сестрите от различните градове си гостуваха често.
към текста >>

Искала да дойде в София, за да види Учителя, но кой ще пусне девойка сама по онези години.
Сега ще разкажа един интересен случай. Тя беше девойка и се казваше Ричка. Беше дъщеря на ръководителя в Нова Загора - Георги Маринов Петров, който беше много деен и тяхната братска група беше доста внушителна. Ричка била девойка и непрекъснато слуша да се говори за Учителя. Посещавала редовно братските събрания, на които нейният баща е ръководител. Искала да дойде в София, за да види Учителя, но кой ще пусне девойка сама по онези години. Тогава прочела в една беседа на Учителя, че за да се сбъдне едно желание, човек трябва да се моли деветдесет и пет пъти на Бога и тя започнала всеки ден да се моли по един път да й се отвори път, за да може да отиде при Учителя да Го види. Минали два месеца, родителите й предложили да отидат в Сливен на гости. По онова време братята и сестрите от различните градове си гостуваха често. Отишла Ричка в Сливен и се запознала с една от нейните роднини, която щяла да ходи в София и трябвало да си намери придружител. Тогава родителите решават да я пуснат и да заминат двете в София, за да се видят и да се срещнат с Учителя.
към текста >>

Тогава прочела в една беседа на Учителя, че за да се сбъдне едно желание, човек трябва да се моли деветдесет и пет пъти на Бога и тя започнала всеки ден да се моли по един път да й се отвори път, за да може да отиде при Учителя да Го види.
Тя беше девойка и се казваше Ричка. Беше дъщеря на ръководителя в Нова Загора - Георги Маринов Петров, който беше много деен и тяхната братска група беше доста внушителна. Ричка била девойка и непрекъснато слуша да се говори за Учителя. Посещавала редовно братските събрания, на които нейният баща е ръководител. Искала да дойде в София, за да види Учителя, но кой ще пусне девойка сама по онези години. Тогава прочела в една беседа на Учителя, че за да се сбъдне едно желание, човек трябва да се моли деветдесет и пет пъти на Бога и тя започнала всеки ден да се моли по един път да й се отвори път, за да може да отиде при Учителя да Го види. Минали два месеца, родителите й предложили да отидат в Сливен на гости. По онова време братята и сестрите от различните градове си гостуваха често. Отишла Ричка в Сливен и се запознала с една от нейните роднини, която щяла да ходи в София и трябвало да си намери придружител. Тогава родителите решават да я пуснат и да заминат двете в София, за да се видят и да се срещнат с Учителя. Като пристигнали в София на Изгрева, тя продължавала да се моли вътрешно за среща с Учителя.
към текста >>

Тогава родителите решават да я пуснат и да заминат двете в София, за да се видят и да се срещнат с Учителя.
Искала да дойде в София, за да види Учителя, но кой ще пусне девойка сама по онези години. Тогава прочела в една беседа на Учителя, че за да се сбъдне едно желание, човек трябва да се моли деветдесет и пет пъти на Бога и тя започнала всеки ден да се моли по един път да й се отвори път, за да може да отиде при Учителя да Го види. Минали два месеца, родителите й предложили да отидат в Сливен на гости. По онова време братята и сестрите от различните градове си гостуваха често. Отишла Ричка в Сливен и се запознала с една от нейните роднини, която щяла да ходи в София и трябвало да си намери придружител. Тогава родителите решават да я пуснат и да заминат двете в София, за да се видят и да се срещнат с Учителя. Като пристигнали в София на Изгрева, тя продължавала да се моли вътрешно за среща с Учителя. Учителят извикал една сестра и наредил да доведе младото момиче, което пристигнало от Нова Загора при Него. Когато влиза Ричка при Учителя, Той се усмихва и я запитва: "Сестра, вие докъде стигнахте с молитвите? Колко молитви поднесохте към Небето? " Ричка отговорила, че си ги отбелязва и че били шейсет и седем.
към текста >>

Като пристигнали в София на Изгрева, тя продължавала да се моли вътрешно за среща с Учителя.
Тогава прочела в една беседа на Учителя, че за да се сбъдне едно желание, човек трябва да се моли деветдесет и пет пъти на Бога и тя започнала всеки ден да се моли по един път да й се отвори път, за да може да отиде при Учителя да Го види. Минали два месеца, родителите й предложили да отидат в Сливен на гости. По онова време братята и сестрите от различните градове си гостуваха често. Отишла Ричка в Сливен и се запознала с една от нейните роднини, която щяла да ходи в София и трябвало да си намери придружител. Тогава родителите решават да я пуснат и да заминат двете в София, за да се видят и да се срещнат с Учителя. Като пристигнали в София на Изгрева, тя продължавала да се моли вътрешно за среща с Учителя. Учителят извикал една сестра и наредил да доведе младото момиче, което пристигнало от Нова Загора при Него. Когато влиза Ричка при Учителя, Той се усмихва и я запитва: "Сестра, вие докъде стигнахте с молитвите? Колко молитви поднесохте към Небето? " Ричка отговорила, че си ги отбелязва и че били шейсет и седем. "Е, виждате ли, че законът работи и не ви оставиха до деветдесет и пети път, а Небето ви доведе по-рано.
към текста >>

Учителят извикал една сестра и наредил да доведе младото момиче, което пристигнало от Нова Загора при Него.
Минали два месеца, родителите й предложили да отидат в Сливен на гости. По онова време братята и сестрите от различните градове си гостуваха често. Отишла Ричка в Сливен и се запознала с една от нейните роднини, която щяла да ходи в София и трябвало да си намери придружител. Тогава родителите решават да я пуснат и да заминат двете в София, за да се видят и да се срещнат с Учителя. Като пристигнали в София на Изгрева, тя продължавала да се моли вътрешно за среща с Учителя. Учителят извикал една сестра и наредил да доведе младото момиче, което пристигнало от Нова Загора при Него. Когато влиза Ричка при Учителя, Той се усмихва и я запитва: "Сестра, вие докъде стигнахте с молитвите? Колко молитви поднесохте към Небето? " Ричка отговорила, че си ги отбелязва и че били шейсет и седем. "Е, виждате ли, че законът работи и не ви оставиха до деветдесет и пети път, а Небето ви доведе по-рано. То е възнаграждение за вярата Ви в закона".
към текста >>

Когато влиза Ричка при Учителя, Той се усмихва и я запитва: "Сестра, вие докъде стигнахте с молитвите?
По онова време братята и сестрите от различните градове си гостуваха често. Отишла Ричка в Сливен и се запознала с една от нейните роднини, която щяла да ходи в София и трябвало да си намери придружител. Тогава родителите решават да я пуснат и да заминат двете в София, за да се видят и да се срещнат с Учителя. Като пристигнали в София на Изгрева, тя продължавала да се моли вътрешно за среща с Учителя. Учителят извикал една сестра и наредил да доведе младото момиче, което пристигнало от Нова Загора при Него. Когато влиза Ричка при Учителя, Той се усмихва и я запитва: "Сестра, вие докъде стигнахте с молитвите? Колко молитви поднесохте към Небето? " Ричка отговорила, че си ги отбелязва и че били шейсет и седем. "Е, виждате ли, че законът работи и не ви оставиха до деветдесет и пети път, а Небето ви доведе по-рано. То е възнаграждение за вярата Ви в закона". Ричка е необикновено възбудена от този разговор с Учителя.
към текста >>

Ричка е необикновено възбудена от този разговор с Учителя.
Когато влиза Ричка при Учителя, Той се усмихва и я запитва: "Сестра, вие докъде стигнахте с молитвите? Колко молитви поднесохте към Небето? " Ричка отговорила, че си ги отбелязва и че били шейсет и седем. "Е, виждате ли, че законът работи и не ви оставиха до деветдесет и пети път, а Небето ви доведе по-рано. То е възнаграждение за вярата Ви в закона". Ричка е необикновено възбудена от този разговор с Учителя. Той я пита: "Има ли нещо да Ме питаш и да искаш? " - "Учителю, ще се омъжа ли скоро и за кого? " Учителят я погледнал, после навел глава и според Ричка, Той заспал. Тя толкова много се смутила и започнала да плаче тихо. Казала си: "Аз с глупавия си въпрос за женитбата го успах." Тя така си мислела, защото за пръв път е пред Учителя.
към текста >>

" - "Учителю, ще се омъжа ли скоро и за кого?
" Ричка отговорила, че си ги отбелязва и че били шейсет и седем. "Е, виждате ли, че законът работи и не ви оставиха до деветдесет и пети път, а Небето ви доведе по-рано. То е възнаграждение за вярата Ви в закона". Ричка е необикновено възбудена от този разговор с Учителя. Той я пита: "Има ли нещо да Ме питаш и да искаш? " - "Учителю, ще се омъжа ли скоро и за кого? " Учителят я погледнал, после навел глава и според Ричка, Той заспал. Тя толкова много се смутила и започнала да плаче тихо. Казала си: "Аз с глупавия си въпрос за женитбата го успах." Тя така си мислела, защото за пръв път е пред Учителя. През цялото време тя плаче, защото смята, че е виновна за това състояние на Учителя. След около пет минути Учителят вдигнал глава, огледал я, а според Ричка, Той се е събудил и казал: "Потърпи още малко.
към текста >>

" Учителят я погледнал, после навел глава и според Ричка, Той заспал.
"Е, виждате ли, че законът работи и не ви оставиха до деветдесет и пети път, а Небето ви доведе по-рано. То е възнаграждение за вярата Ви в закона". Ричка е необикновено възбудена от този разговор с Учителя. Той я пита: "Има ли нещо да Ме питаш и да искаш? " - "Учителю, ще се омъжа ли скоро и за кого? " Учителят я погледнал, после навел глава и според Ричка, Той заспал. Тя толкова много се смутила и започнала да плаче тихо. Казала си: "Аз с глупавия си въпрос за женитбата го успах." Тя така си мислела, защото за пръв път е пред Учителя. През цялото време тя плаче, защото смята, че е виновна за това състояние на Учителя. След около пет минути Учителят вдигнал глава, огледал я, а според Ричка, Той се е събудил и казал: "Потърпи още малко. Твоят жених сега е през девет морета, та в десето.
към текста >>

Казала си: "Аз с глупавия си въпрос за женитбата го успах." Тя така си мислела, защото за пръв път е пред Учителя.
Ричка е необикновено възбудена от този разговор с Учителя. Той я пита: "Има ли нещо да Ме питаш и да искаш? " - "Учителю, ще се омъжа ли скоро и за кого? " Учителят я погледнал, после навел глава и според Ричка, Той заспал. Тя толкова много се смутила и започнала да плаче тихо. Казала си: "Аз с глупавия си въпрос за женитбата го успах." Тя така си мислела, защото за пръв път е пред Учителя. През цялото време тя плаче, защото смята, че е виновна за това състояние на Учителя. След около пет минути Учителят вдигнал глава, огледал я, а според Ричка, Той се е събудил и казал: "Потърпи още малко. Твоят жених сега е през девет морета, та в десето. Има дълго да пътува, докато пристигне тук. След девет месеца ще се нареди".
към текста >>

През цялото време тя плаче, защото смята, че е виновна за това състояние на Учителя.
Той я пита: "Има ли нещо да Ме питаш и да искаш? " - "Учителю, ще се омъжа ли скоро и за кого? " Учителят я погледнал, после навел глава и според Ричка, Той заспал. Тя толкова много се смутила и започнала да плаче тихо. Казала си: "Аз с глупавия си въпрос за женитбата го успах." Тя така си мислела, защото за пръв път е пред Учителя. През цялото време тя плаче, защото смята, че е виновна за това състояние на Учителя. След около пет минути Учителят вдигнал глава, огледал я, а според Ричка, Той се е събудил и казал: "Потърпи още малко. Твоят жених сега е през девет морета, та в десето. Има дълго да пътува, докато пристигне тук. След девет месеца ще се нареди". Ричка си заминава за Нова Загора и никому не казва нищо.
към текста >>

След около пет минути Учителят вдигнал глава, огледал я, а според Ричка, Той се е събудил и казал: "Потърпи още малко.
" - "Учителю, ще се омъжа ли скоро и за кого? " Учителят я погледнал, после навел глава и според Ричка, Той заспал. Тя толкова много се смутила и започнала да плаче тихо. Казала си: "Аз с глупавия си въпрос за женитбата го успах." Тя така си мислела, защото за пръв път е пред Учителя. През цялото време тя плаче, защото смята, че е виновна за това състояние на Учителя. След около пет минути Учителят вдигнал глава, огледал я, а според Ричка, Той се е събудил и казал: "Потърпи още малко. Твоят жених сега е през девет морета, та в десето. Има дълго да пътува, докато пристигне тук. След девет месеца ще се нареди". Ричка си заминава за Нова Загора и никому не казва нищо. Мълчи и чака.
към текста >>

Минават тези девет месеца и тя се запознава с един учител, който дошъл да преподава в гимназията.
Твоят жених сега е през девет морета, та в десето. Има дълго да пътува, докато пристигне тук. След девет месеца ще се нареди". Ричка си заминава за Нова Загора и никому не казва нищо. Мълчи и чака. Минават тези девет месеца и тя се запознава с един учител, който дошъл да преподава в гимназията. Харесали се, сближили се, но решила да отиде да пита Учителя. Отново отишла при Него. Учителят казал: "Кажи на баща си, че този човек не случайно идва в неговия дом. А на теб ще ти кажа, че ти ще му бъдеш юзда, а той ще бъде кон, който да тегли колата". Отишла си в Нова Загора, дала си съгласието и идват в София с годеника си, за да накупят подаръци за сватбата.
към текста >>

Харесали се, сближили се, но решила да отиде да пита Учителя.
Има дълго да пътува, докато пристигне тук. След девет месеца ще се нареди". Ричка си заминава за Нова Загора и никому не казва нищо. Мълчи и чака. Минават тези девет месеца и тя се запознава с един учител, който дошъл да преподава в гимназията. Харесали се, сближили се, но решила да отиде да пита Учителя. Отново отишла при Него. Учителят казал: "Кажи на баща си, че този човек не случайно идва в неговия дом. А на теб ще ти кажа, че ти ще му бъдеш юзда, а той ще бъде кон, който да тегли колата". Отишла си в Нова Загора, дала си съгласието и идват в София с годеника си, за да накупят подаръци за сватбата. Тръгват двамата по улица "Пиротска", тогава там са били магазините на търговците, те са били повечето евреи, гърци, арменци и какви ли не още.
към текста >>

Учителят казал: "Кажи на баща си, че този човек не случайно идва в неговия дом.
Ричка си заминава за Нова Загора и никому не казва нищо. Мълчи и чака. Минават тези девет месеца и тя се запознава с един учител, който дошъл да преподава в гимназията. Харесали се, сближили се, но решила да отиде да пита Учителя. Отново отишла при Него. Учителят казал: "Кажи на баща си, че този човек не случайно идва в неговия дом. А на теб ще ти кажа, че ти ще му бъдеш юзда, а той ще бъде кон, който да тегли колата". Отишла си в Нова Загора, дала си съгласието и идват в София с годеника си, за да накупят подаръци за сватбата. Тръгват двамата по улица "Пиротска", тогава там са били магазините на търговците, те са били повечето евреи, гърци, арменци и какви ли не още. Вървят и оглеждат магазин след магазин, купуват разни неща за подаръци и на Ричка направило впечтление, че нейният годеник от време на време говори с търговците на разни чужди езици, като един с друг те не си приличат. Понеже била заета с покупките, не го разпитвала, но накрая го запитала: "Я ми кажи, откъде знаеш толкова много езици, че говориш с всеки човек по различному".
към текста >>

Ричка изведнъж си спомня думите на Учителя, че нейният жених ще дойде след девет месеца, но трябва да премине през десет морета.
Тръгват двамата по улица "Пиротска", тогава там са били магазините на търговците, те са били повечето евреи, гърци, арменци и какви ли не още. Вървят и оглеждат магазин след магазин, купуват разни неща за подаръци и на Ричка направило впечтление, че нейният годеник от време на време говори с търговците на разни чужди езици, като един с друг те не си приличат. Понеже била заета с покупките, не го разпитвала, но накрая го запитала: "Я ми кажи, откъде знаеш толкова много езици, че говориш с всеки човек по различному". Той се усмихнал и казал: "Ама не съм ли ти казал досега? Аз преди три месеца се върнах от Америка и докато дойда, преминах през девет морета, чак от десето тръгнах". Ричка изведнъж си спомня думите на Учителя, че нейният жених ще дойде след девет месеца, но трябва да премине през десет морета. Отива при Учителя и го пита: "Учителю, този ли е дето щеше да дойде и да премине девет морета и чак от десето море да дойде? " Учителят се усмихва и казва: "Този е". Тя се усмихва, целува ръка и си заминава. Този жених се казваше Методи Шивачев. След като почина бащата на Ричка, който беше ръководител на Братството в Нова Загора, то ръководител стана Методи Шивачев и той в момента е такъв.
към текста >>

Отива при Учителя и го пита: "Учителю, този ли е дето щеше да дойде и да премине девет морета и чак от десето море да дойде?
Вървят и оглеждат магазин след магазин, купуват разни неща за подаръци и на Ричка направило впечтление, че нейният годеник от време на време говори с търговците на разни чужди езици, като един с друг те не си приличат. Понеже била заета с покупките, не го разпитвала, но накрая го запитала: "Я ми кажи, откъде знаеш толкова много езици, че говориш с всеки човек по различному". Той се усмихнал и казал: "Ама не съм ли ти казал досега? Аз преди три месеца се върнах от Америка и докато дойда, преминах през девет морета, чак от десето тръгнах". Ричка изведнъж си спомня думите на Учителя, че нейният жених ще дойде след девет месеца, но трябва да премине през десет морета. Отива при Учителя и го пита: "Учителю, този ли е дето щеше да дойде и да премине девет морета и чак от десето море да дойде? " Учителят се усмихва и казва: "Този е". Тя се усмихва, целува ръка и си заминава. Този жених се казваше Методи Шивачев. След като почина бащата на Ричка, който беше ръководител на Братството в Нова Загора, то ръководител стана Методи Шивачев и той в момента е такъв. Ето това е един пример, когато духът е този, който събира човеците в брак.
към текста >>

" Учителят се усмихва и казва: "Този е".
Понеже била заета с покупките, не го разпитвала, но накрая го запитала: "Я ми кажи, откъде знаеш толкова много езици, че говориш с всеки човек по различному". Той се усмихнал и казал: "Ама не съм ли ти казал досега? Аз преди три месеца се върнах от Америка и докато дойда, преминах през девет морета, чак от десето тръгнах". Ричка изведнъж си спомня думите на Учителя, че нейният жених ще дойде след девет месеца, но трябва да премине през десет морета. Отива при Учителя и го пита: "Учителю, този ли е дето щеше да дойде и да премине девет морета и чак от десето море да дойде? " Учителят се усмихва и казва: "Този е". Тя се усмихва, целува ръка и си заминава. Този жених се казваше Методи Шивачев. След като почина бащата на Ричка, който беше ръководител на Братството в Нова Загора, то ръководител стана Методи Шивачев и той в момента е такъв. Ето това е един пример, когато духът е този, който събира човеците в брак. Трябва да добавя също, че Ричка, когато решава да се годява за Методи Шивачев, нейния баща изпраща писмо до Боян Боев, за да пита Учителя дали може тя да се ожени за него.
към текста >>

Трябва да добавя също, че Ричка, когато решава да се годява за Методи Шивачев, нейния баща изпраща писмо до Боян Боев, за да пита Учителя дали може тя да се ожени за него.
" Учителят се усмихва и казва: "Този е". Тя се усмихва, целува ръка и си заминава. Този жених се казваше Методи Шивачев. След като почина бащата на Ричка, който беше ръководител на Братството в Нова Загора, то ръководител стана Методи Шивачев и той в момента е такъв. Ето това е един пример, когато духът е този, който събира човеците в брак. Трябва да добавя също, че Ричка, когато решава да се годява за Методи Шивачев, нейния баща изпраща писмо до Боян Боев, за да пита Учителя дали може тя да се ожени за него. Боян Боев взима писмото, отива при Учителя, прочита го, а Учителят казал само една дума, която повторил няколко пъти: "Може, може, може...". Това са били думите на Учителя и след това Боян Боев изпраща една телеграма, където думата "може" е повторена девет пъти. А когато рожденият брат на Ричка се запознава с едно момиче и искал да се ожени, решили да отидат и да питат Учителя. А тя била арменка. Учителя казал: "В никакъв случай да не се жени за арменка.
към текста >>

Боян Боев взима писмото, отива при Учителя, прочита го, а Учителят казал само една дума, която повторил няколко пъти: "Може, може, може...".
Тя се усмихва, целува ръка и си заминава. Този жених се казваше Методи Шивачев. След като почина бащата на Ричка, който беше ръководител на Братството в Нова Загора, то ръководител стана Методи Шивачев и той в момента е такъв. Ето това е един пример, когато духът е този, който събира човеците в брак. Трябва да добавя също, че Ричка, когато решава да се годява за Методи Шивачев, нейния баща изпраща писмо до Боян Боев, за да пита Учителя дали може тя да се ожени за него. Боян Боев взима писмото, отива при Учителя, прочита го, а Учителят казал само една дума, която повторил няколко пъти: "Може, може, може...". Това са били думите на Учителя и след това Боян Боев изпраща една телеграма, където думата "може" е повторена девет пъти. А когато рожденият брат на Ричка се запознава с едно момиче и искал да се ожени, решили да отидат и да питат Учителя. А тя била арменка. Учителя казал: "В никакъв случай да не се жени за арменка. Те са стара изостанала раса на човечеството".
към текста >>

Това са били думите на Учителя и след това Боян Боев изпраща една телеграма, където думата "може" е повторена девет пъти.
Този жених се казваше Методи Шивачев. След като почина бащата на Ричка, който беше ръководител на Братството в Нова Загора, то ръководител стана Методи Шивачев и той в момента е такъв. Ето това е един пример, когато духът е този, който събира човеците в брак. Трябва да добавя също, че Ричка, когато решава да се годява за Методи Шивачев, нейния баща изпраща писмо до Боян Боев, за да пита Учителя дали може тя да се ожени за него. Боян Боев взима писмото, отива при Учителя, прочита го, а Учителят казал само една дума, която повторил няколко пъти: "Може, може, може...". Това са били думите на Учителя и след това Боян Боев изпраща една телеграма, където думата "може" е повторена девет пъти. А когато рожденият брат на Ричка се запознава с едно момиче и искал да се ожени, решили да отидат и да питат Учителя. А тя била арменка. Учителя казал: "В никакъв случай да не се жени за арменка. Те са стара изостанала раса на човечеството". Но брат й не послушал, оженил се и животът му премина и се насочи в съвсем друга посока.
към текста >>

А когато рожденият брат на Ричка се запознава с едно момиче и искал да се ожени, решили да отидат и да питат Учителя.
След като почина бащата на Ричка, който беше ръководител на Братството в Нова Загора, то ръководител стана Методи Шивачев и той в момента е такъв. Ето това е един пример, когато духът е този, който събира човеците в брак. Трябва да добавя също, че Ричка, когато решава да се годява за Методи Шивачев, нейния баща изпраща писмо до Боян Боев, за да пита Учителя дали може тя да се ожени за него. Боян Боев взима писмото, отива при Учителя, прочита го, а Учителят казал само една дума, която повторил няколко пъти: "Може, може, може...". Това са били думите на Учителя и след това Боян Боев изпраща една телеграма, където думата "може" е повторена девет пъти. А когато рожденият брат на Ричка се запознава с едно момиче и искал да се ожени, решили да отидат и да питат Учителя. А тя била арменка. Учителя казал: "В никакъв случай да не се жени за арменка. Те са стара изостанала раса на човечеството". Но брат й не послушал, оженил се и животът му премина и се насочи в съвсем друга посока. Накрая заплувал в арменски води и още е в техни води.
към текста >>

Учителя казал: "В никакъв случай да не се жени за арменка.
Трябва да добавя също, че Ричка, когато решава да се годява за Методи Шивачев, нейния баща изпраща писмо до Боян Боев, за да пита Учителя дали може тя да се ожени за него. Боян Боев взима писмото, отива при Учителя, прочита го, а Учителят казал само една дума, която повторил няколко пъти: "Може, може, може...". Това са били думите на Учителя и след това Боян Боев изпраща една телеграма, където думата "може" е повторена девет пъти. А когато рожденият брат на Ричка се запознава с едно момиче и искал да се ожени, решили да отидат и да питат Учителя. А тя била арменка. Учителя казал: "В никакъв случай да не се жени за арменка. Те са стара изостанала раса на човечеството". Но брат й не послушал, оженил се и животът му премина и се насочи в съвсем друга посока. Накрая заплувал в арменски води и още е в техни води. Ричка много пъти разказваше този случай с голямо огорчение. Мария Тодорова
към текста >>

Един ден той ме моли да разкажа на Учителя за него и Той да му даде съвет какво да прави.
Но дяволът си няма работа. Среща някаква жена, която му завърта главата и иска от него да се разведе с жена си и да се ожени за нея. Жена му научава. Той е объркан и не знае какво да прави. Споделя с мене, но аз съм млад и неопитен и не зная какъв съвет да му дам. Един ден той ме моли да разкажа на Учителя за него и Той да му даде съвет какво да прави. Аз съм стеснителен и му казвам: "Да отидем заедно, ти да Му разкажеш всичко, аз ще те придружа." Един неделен ден след обед излизам и близо до Изгрева срещам ги с жена си, излезли да се разходят. Поканих ги да дойдат да си починат у дома. Влизаме в Изгрева. В това време Учителят се задава насреща и се устремява към нас. Аз ги представих.
към текста >>

В това време Учителят се задава насреща и се устремява към нас.
Споделя с мене, но аз съм млад и неопитен и не зная какъв съвет да му дам. Един ден той ме моли да разкажа на Учителя за него и Той да му даде съвет какво да прави. Аз съм стеснителен и му казвам: "Да отидем заедно, ти да Му разкажеш всичко, аз ще те придружа." Един неделен ден след обед излизам и близо до Изгрева срещам ги с жена си, излезли да се разходят. Поканих ги да дойдат да си починат у дома. Влизаме в Изгрева. В това време Учителят се задава насреща и се устремява към нас. Аз ги представих. Учителят се усмихна и каза: "Вие имате отлична другарка. Тя е добра майка и добра възпитателка. Цялото си положение Вие дължите на нея. Тя има голям капитал.
към текста >>

Учителят се усмихна и каза: "Вие имате отлична другарка.
Аз съм стеснителен и му казвам: "Да отидем заедно, ти да Му разкажеш всичко, аз ще те придружа." Един неделен ден след обед излизам и близо до Изгрева срещам ги с жена си, излезли да се разходят. Поканих ги да дойдат да си починат у дома. Влизаме в Изгрева. В това време Учителят се задава насреща и се устремява към нас. Аз ги представих. Учителят се усмихна и каза: "Вие имате отлична другарка. Тя е добра майка и добра възпитателка. Цялото си положение Вие дължите на нея. Тя има голям капитал. Вие живеете на неин кредит. Без нея Вие не струвате пет пари.
към текста >>

Аз не бях казал нищо на Учителя.
Тя има голям капитал. Вие живеете на неин кредит. Без нея Вие не струвате пет пари. Без нея Вие ще разсипете живота си." Ние и тримата останахме като гръмнати. Аз не бях казал нищо на Учителя. Учителят си подаде ръката за сбогом. Жената се наведе и с гореща благодарност целуна ръката Му. Приятелят ми свали почтително шапка: "Благодаря Ви! " Аз стоях занемял. Учителят със спокойни крачки се отдалечи.
към текста >>

Учителят си подаде ръката за сбогом.
Вие живеете на неин кредит. Без нея Вие не струвате пет пари. Без нея Вие ще разсипете живота си." Ние и тримата останахме като гръмнати. Аз не бях казал нищо на Учителя. Учителят си подаде ръката за сбогом. Жената се наведе и с гореща благодарност целуна ръката Му. Приятелят ми свали почтително шапка: "Благодаря Ви! " Аз стоях занемял. Учителят със спокойни крачки се отдалечи. На следващия ден приятелят ми ме среща и ми казва: "Атанасе, какво ли щеше да стане с мен, ако не бях срещнал Учителя?
към текста >>

Учителят със спокойни крачки се отдалечи.
Аз не бях казал нищо на Учителя. Учителят си подаде ръката за сбогом. Жената се наведе и с гореща благодарност целуна ръката Му. Приятелят ми свали почтително шапка: "Благодаря Ви! " Аз стоях занемял. Учителят със спокойни крачки се отдалечи. На следващия ден приятелят ми ме среща и ми казва: "Атанасе, какво ли щеше да стане с мен, ако не бях срещнал Учителя? " Аз му отговарям: "Щеше да стане онова, което ти беше преди да срещнеш и да се ожениш за тази жена. Щеше да станеш едно голямо нищо". Той ме прегръща и се раз- целувахме. Аз също бях преминал в младите си години в беднотия и немотия, защото майка ми също бе вдовица, а ние сираци от войната.
към текста >>

На следващия ден приятелят ми ме среща и ми казва: "Атанасе, какво ли щеше да стане с мен, ако не бях срещнал Учителя?
Учителят си подаде ръката за сбогом. Жената се наведе и с гореща благодарност целуна ръката Му. Приятелят ми свали почтително шапка: "Благодаря Ви! " Аз стоях занемял. Учителят със спокойни крачки се отдалечи. На следващия ден приятелят ми ме среща и ми казва: "Атанасе, какво ли щеше да стане с мен, ако не бях срещнал Учителя? " Аз му отговарям: "Щеше да стане онова, което ти беше преди да срещнеш и да се ожениш за тази жена. Щеше да станеш едно голямо нищо". Той ме прегръща и се раз- целувахме. Аз също бях преминал в младите си години в беднотия и немотия, защото майка ми също бе вдовица, а ние сираци от войната. Тази братска прегръдка ни отведе в детството ни, където спомените можеха да ни обединят чрез един идеал.
към текста >>

" Бай Иван разбира, че се отнася за Учителя.
Валял пороен дъжд. А той е вътре в стаята си. Седнал там и пише нещо за вестника. Изведнъж, както вали дъжда, силен, пороен, отваря се вратата и вътре влиза една жена 40-45 годишна, мокра цялата, боса. Влиза вътре и се обръща към бай Иван: "Ти ли си Божия човек? " Бай Иван разбира, че се отнася за Учителя. Той я пита: "Кой те изпрати? " - "Лекарите от психиатрията, от болницата. Те казаха, ние не можем да ти помогнем, защото ти все слушаш някой да ти пее и говори. Тук лек за тебе няма. Иди горе на Изгрева, търси човекът, който всичко знае, само той може да ти помогне, защото горе са всички като тебе - все чуват, че някой им пее и говори." Вижда братът, че лекарите са искали да се пошегуват.
към текста >>

След като дъждът спира, той вижда, че на поляната под беседката седи Учителят и няколко братя и сестри.
Той я пита: "Кой те изпрати? " - "Лекарите от психиатрията, от болницата. Те казаха, ние не можем да ти помогнем, защото ти все слушаш някой да ти пее и говори. Тук лек за тебе няма. Иди горе на Изгрева, търси човекът, който всичко знае, само той може да ти помогне, защото горе са всички като тебе - все чуват, че някой им пее и говори." Вижда братът, че лекарите са искали да се пошегуват. След като дъждът спира, той вижда, че на поляната под беседката седи Учителят и няколко братя и сестри. Братът казва на жената: "Ела с мене". Завежда я. Жената пада на колене пред Учителя, гледа го с умоляващи очи и мълчи. Учителят й вика: "Стани, сестра". Тя обаче не става, коленичила и мълчи.
към текста >>

Жената пада на колене пред Учителя, гледа го с умоляващи очи и мълчи.
Тук лек за тебе няма. Иди горе на Изгрева, търси човекът, който всичко знае, само той може да ти помогне, защото горе са всички като тебе - все чуват, че някой им пее и говори." Вижда братът, че лекарите са искали да се пошегуват. След като дъждът спира, той вижда, че на поляната под беседката седи Учителят и няколко братя и сестри. Братът казва на жената: "Ела с мене". Завежда я. Жената пада на колене пред Учителя, гледа го с умоляващи очи и мълчи. Учителят й вика: "Стани, сестра". Тя обаче не става, коленичила и мълчи. Тогава Той я пита: "Какво има? " А тя му отговаря: "Ами ти знаеш! " Той пак я пита: "Какво има?
към текста >>

Учителят й вика: "Стани, сестра".
Иди горе на Изгрева, търси човекът, който всичко знае, само той може да ти помогне, защото горе са всички като тебе - все чуват, че някой им пее и говори." Вижда братът, че лекарите са искали да се пошегуват. След като дъждът спира, той вижда, че на поляната под беседката седи Учителят и няколко братя и сестри. Братът казва на жената: "Ела с мене". Завежда я. Жената пада на колене пред Учителя, гледа го с умоляващи очи и мълчи. Учителят й вика: "Стани, сестра". Тя обаче не става, коленичила и мълчи. Тогава Той я пита: "Какво има? " А тя му отговаря: "Ами ти знаеш! " Той пак я пита: "Какво има? " - "Ти знаеш.
към текста >>

" Тогава Учителят си затворил очите, замислил се и може би след пет минути се обръща към нея: "Ами ти нали имаше мъж?
" Той пак я пита: "Какво има? " - "Ти знаеш. Ти всичко знаеш! " И третия път Той пак като я пита: "Какво има? "- тя пак отговаря: "Ти всичко знаеш! " Тогава Учителят си затворил очите, замислил се и може би след пет минути се обръща към нея: "Ами ти нали имаше мъж? " - "Имах, но във войната го убиха." - "Ами нали той обичаше да ти пее? " - "Обичаше и ми пееше." - "Нали той много те обичаше? " Тя му отговаря: "Много, много, много, много, много, много! " Тогава Учителят й казва: "Ами сега той пак ти пее". А тя зарадвана вика: "Ама той ли е?
към текста >>

" Тогава Учителят й казва: "Ами сега той пак ти пее".
"- тя пак отговаря: "Ти всичко знаеш! " Тогава Учителят си затворил очите, замислил се и може би след пет минути се обръща към нея: "Ами ти нали имаше мъж? " - "Имах, но във войната го убиха." - "Ами нали той обичаше да ти пее? " - "Обичаше и ми пееше." - "Нали той много те обичаше? " Тя му отговаря: "Много, много, много, много, много, много! " Тогава Учителят й казва: "Ами сега той пак ти пее". А тя зарадвана вика: "Ама той ли е? " - "Той е, той пак идва при тебе и пак ти пее." - "Пък аз къде ли не ходих, всички болници обиколих. Луда ме изкараха и най-после едни се намериха да ме пратят при Тебе". Тогава тя извадила една монета и я сложила пред краката на Учителя. Станала и си отишла.
към текста >>

Тогава тя извадила една монета и я сложила пред краката на Учителя.
" Тя му отговаря: "Много, много, много, много, много, много! " Тогава Учителят й казва: "Ами сега той пак ти пее". А тя зарадвана вика: "Ама той ли е? " - "Той е, той пак идва при тебе и пак ти пее." - "Пък аз къде ли не ходих, всички болници обиколих. Луда ме изкараха и най-после едни се намериха да ме пратят при Тебе". Тогава тя извадила една монета и я сложила пред краката на Учителя. Станала и си отишла. Учителят показал монетата и казал на другите приятели: "Виждате ли, тя обича за всичко да си плаща". Така е приключил случаят между тази жена и Учителя. Тодор Ковачев - внук Сестра Иларионова разказва за една екскурзия на братята и Учителя от Търново до Преображенския манастир: "На една полянка близо до манастира мъжът ми Костадин искаше да се отдели с децата по пътечка, която съкращавала пътя.
към текста >>

Учителят показал монетата и казал на другите приятели: "Виждате ли, тя обича за всичко да си плаща".
А тя зарадвана вика: "Ама той ли е? " - "Той е, той пак идва при тебе и пак ти пее." - "Пък аз къде ли не ходих, всички болници обиколих. Луда ме изкараха и най-после едни се намериха да ме пратят при Тебе". Тогава тя извадила една монета и я сложила пред краката на Учителя. Станала и си отишла. Учителят показал монетата и казал на другите приятели: "Виждате ли, тя обича за всичко да си плаща". Така е приключил случаят между тази жена и Учителя. Тодор Ковачев - внук Сестра Иларионова разказва за една екскурзия на братята и Учителя от Търново до Преображенския манастир: "На една полянка близо до манастира мъжът ми Костадин искаше да се отдели с децата по пътечка, която съкращавала пътя. Учителят твърде категорично го посъветва да не прави това, а на мене направо заповяда: "Еленке, ти върви с нас! " Но Костадин и децата се засмяха и весело поеха по пътеката, а ние - по пътя, по който ни водеше Учителят.
към текста >>

Така е приключил случаят между тази жена и Учителя.
" - "Той е, той пак идва при тебе и пак ти пее." - "Пък аз къде ли не ходих, всички болници обиколих. Луда ме изкараха и най-после едни се намериха да ме пратят при Тебе". Тогава тя извадила една монета и я сложила пред краката на Учителя. Станала и си отишла. Учителят показал монетата и казал на другите приятели: "Виждате ли, тя обича за всичко да си плаща". Така е приключил случаят между тази жена и Учителя. Тодор Ковачев - внук Сестра Иларионова разказва за една екскурзия на братята и Учителя от Търново до Преображенския манастир: "На една полянка близо до манастира мъжът ми Костадин искаше да се отдели с децата по пътечка, която съкращавала пътя. Учителят твърде категорично го посъветва да не прави това, а на мене направо заповяда: "Еленке, ти върви с нас! " Но Костадин и децата се засмяха и весело поеха по пътеката, а ние - по пътя, по който ни водеше Учителят. Стигнахме манастира преди Костадин, чакахме ги доста време, но не идваха.
към текста >>

Сестра Иларионова разказва за една екскурзия на братята и Учителя от Търново до Преображенския манастир: "На една полянка близо до манастира мъжът ми Костадин искаше да се отдели с децата по пътечка, която съкращавала пътя.
Тогава тя извадила една монета и я сложила пред краката на Учителя. Станала и си отишла. Учителят показал монетата и казал на другите приятели: "Виждате ли, тя обича за всичко да си плаща". Така е приключил случаят между тази жена и Учителя. Тодор Ковачев - внук Сестра Иларионова разказва за една екскурзия на братята и Учителя от Търново до Преображенския манастир: "На една полянка близо до манастира мъжът ми Костадин искаше да се отдели с децата по пътечка, която съкращавала пътя. Учителят твърде категорично го посъветва да не прави това, а на мене направо заповяда: "Еленке, ти върви с нас! " Но Костадин и децата се засмяха и весело поеха по пътеката, а ние - по пътя, по който ни водеше Учителят. Стигнахме манастира преди Костадин, чакахме ги доста време, но не идваха. Родителите на децата доста се обезпокоиха, защото калугерите ни казаха, че тези кратки пътища за манастира са доста опасни - до пътеките имало дълбоки пропасти. Тогава всички гости на манастира излязохме да ги търсим, но на нашите викове никой не отговори.
към текста >>

Учителят твърде категорично го посъветва да не прави това, а на мене направо заповяда: "Еленке, ти върви с нас!
Станала и си отишла. Учителят показал монетата и казал на другите приятели: "Виждате ли, тя обича за всичко да си плаща". Така е приключил случаят между тази жена и Учителя. Тодор Ковачев - внук Сестра Иларионова разказва за една екскурзия на братята и Учителя от Търново до Преображенския манастир: "На една полянка близо до манастира мъжът ми Костадин искаше да се отдели с децата по пътечка, която съкращавала пътя. Учителят твърде категорично го посъветва да не прави това, а на мене направо заповяда: "Еленке, ти върви с нас! " Но Костадин и децата се засмяха и весело поеха по пътеката, а ние - по пътя, по който ни водеше Учителят. Стигнахме манастира преди Костадин, чакахме ги доста време, но не идваха. Родителите на децата доста се обезпокоиха, защото калугерите ни казаха, че тези кратки пътища за манастира са доста опасни - до пътеките имало дълбоки пропасти. Тогава всички гости на манастира излязохме да ги търсим, но на нашите викове никой не отговори. На едно място под скалите намерихме захвърлени провизии, които носеха.
към текста >>

" Но Костадин и децата се засмяха и весело поеха по пътеката, а ние - по пътя, по който ни водеше Учителят.
Учителят показал монетата и казал на другите приятели: "Виждате ли, тя обича за всичко да си плаща". Така е приключил случаят между тази жена и Учителя. Тодор Ковачев - внук Сестра Иларионова разказва за една екскурзия на братята и Учителя от Търново до Преображенския манастир: "На една полянка близо до манастира мъжът ми Костадин искаше да се отдели с децата по пътечка, която съкращавала пътя. Учителят твърде категорично го посъветва да не прави това, а на мене направо заповяда: "Еленке, ти върви с нас! " Но Костадин и децата се засмяха и весело поеха по пътеката, а ние - по пътя, по който ни водеше Учителят. Стигнахме манастира преди Костадин, чакахме ги доста време, но не идваха. Родителите на децата доста се обезпокоиха, защото калугерите ни казаха, че тези кратки пътища за манастира са доста опасни - до пътеките имало дълбоки пропасти. Тогава всички гости на манастира излязохме да ги търсим, но на нашите викове никой не отговори. На едно място под скалите намерихме захвърлени провизии, които носеха. Тогава Учителят взе със себе си двама от братята, отдалечиха се от нас и приближиха една скъта.
към текста >>

Тогава Учителят взе със себе си двама от братята, отдалечиха се от нас и приближиха една скъта.
" Но Костадин и децата се засмяха и весело поеха по пътеката, а ние - по пътя, по който ни водеше Учителят. Стигнахме манастира преди Костадин, чакахме ги доста време, но не идваха. Родителите на децата доста се обезпокоиха, защото калугерите ни казаха, че тези кратки пътища за манастира са доста опасни - до пътеките имало дълбоки пропасти. Тогава всички гости на манастира излязохме да ги търсим, но на нашите викове никой не отговори. На едно място под скалите намерихме захвърлени провизии, които носеха. Тогава Учителят взе със себе си двама от братята, отдалечиха се от нас и приближиха една скъта. Учителят посочи някъде далече надолу: "Те са там! " Един от калугерите, добър ка- терач, тръгна към посоченото място, заедно с няколко ученика от Софийска гимназия, които също бяха дошли на екскурзия до манастира. Намерили ги в ниското, скупчени неподвижно до скалите - били попаднали на такова място, от което не открили изход. След като се върнахме благополучно в манастира, сетихме се за предупреждението на Учителя и за погледа Му в това, което ще стане. В края на екскурзията сестра Недялкова искаше да се върне със семейството си с един файтон, но Учителят не им позволи, защото щяло да им се случи нещастие.
към текста >>

Учителят посочи някъде далече надолу: "Те са там!
Стигнахме манастира преди Костадин, чакахме ги доста време, но не идваха. Родителите на децата доста се обезпокоиха, защото калугерите ни казаха, че тези кратки пътища за манастира са доста опасни - до пътеките имало дълбоки пропасти. Тогава всички гости на манастира излязохме да ги търсим, но на нашите викове никой не отговори. На едно място под скалите намерихме захвърлени провизии, които носеха. Тогава Учителят взе със себе си двама от братята, отдалечиха се от нас и приближиха една скъта. Учителят посочи някъде далече надолу: "Те са там! " Един от калугерите, добър ка- терач, тръгна към посоченото място, заедно с няколко ученика от Софийска гимназия, които също бяха дошли на екскурзия до манастира. Намерили ги в ниското, скупчени неподвижно до скалите - били попаднали на такова място, от което не открили изход. След като се върнахме благополучно в манастира, сетихме се за предупреждението на Учителя и за погледа Му в това, което ще стане. В края на екскурзията сестра Недялкова искаше да се върне със семейството си с един файтон, но Учителят не им позволи, защото щяло да им се случи нещастие. Файтона наеха други хора, но още на излизане от манастира конете се устремиха към една пропаст, отделена от пътя с тел.
към текста >>

След като се върнахме благополучно в манастира, сетихме се за предупреждението на Учителя и за погледа Му в това, което ще стане.
На едно място под скалите намерихме захвърлени провизии, които носеха. Тогава Учителят взе със себе си двама от братята, отдалечиха се от нас и приближиха една скъта. Учителят посочи някъде далече надолу: "Те са там! " Един от калугерите, добър ка- терач, тръгна към посоченото място, заедно с няколко ученика от Софийска гимназия, които също бяха дошли на екскурзия до манастира. Намерили ги в ниското, скупчени неподвижно до скалите - били попаднали на такова място, от което не открили изход. След като се върнахме благополучно в манастира, сетихме се за предупреждението на Учителя и за погледа Му в това, което ще стане. В края на екскурзията сестра Недялкова искаше да се върне със семейството си с един файтон, но Учителят не им позволи, защото щяло да им се случи нещастие. Файтона наеха други хора, но още на излизане от манастира конете се устремиха към една пропаст, отделена от пътя с тел. Хората изпопадаха от файтона, а единият кон се нарани доста тежко в тела. Тогава Учителят ни разкри: "Още като излязохте от Търново, ви преследваше един дух, който искаше кръв. Отгоре го ограничиха с кръвта на коня, иначе всички щяха да паднат в пропастта."
към текста >>

В края на екскурзията сестра Недялкова искаше да се върне със семейството си с един файтон, но Учителят не им позволи, защото щяло да им се случи нещастие.
Тогава Учителят взе със себе си двама от братята, отдалечиха се от нас и приближиха една скъта. Учителят посочи някъде далече надолу: "Те са там! " Един от калугерите, добър ка- терач, тръгна към посоченото място, заедно с няколко ученика от Софийска гимназия, които също бяха дошли на екскурзия до манастира. Намерили ги в ниското, скупчени неподвижно до скалите - били попаднали на такова място, от което не открили изход. След като се върнахме благополучно в манастира, сетихме се за предупреждението на Учителя и за погледа Му в това, което ще стане. В края на екскурзията сестра Недялкова искаше да се върне със семейството си с един файтон, но Учителят не им позволи, защото щяло да им се случи нещастие. Файтона наеха други хора, но още на излизане от манастира конете се устремиха към една пропаст, отделена от пътя с тел. Хората изпопадаха от файтона, а единият кон се нарани доста тежко в тела. Тогава Учителят ни разкри: "Още като излязохте от Търново, ви преследваше един дух, който искаше кръв. Отгоре го ограничиха с кръвта на коня, иначе всички щяха да паднат в пропастта." Елена Иларионова
към текста >>

Тогава Учителят ни разкри: "Още като излязохте от Търново, ви преследваше един дух, който искаше кръв.
Намерили ги в ниското, скупчени неподвижно до скалите - били попаднали на такова място, от което не открили изход. След като се върнахме благополучно в манастира, сетихме се за предупреждението на Учителя и за погледа Му в това, което ще стане. В края на екскурзията сестра Недялкова искаше да се върне със семейството си с един файтон, но Учителят не им позволи, защото щяло да им се случи нещастие. Файтона наеха други хора, но още на излизане от манастира конете се устремиха към една пропаст, отделена от пътя с тел. Хората изпопадаха от файтона, а единият кон се нарани доста тежко в тела. Тогава Учителят ни разкри: "Още като излязохте от Търново, ви преследваше един дух, който искаше кръв. Отгоре го ограничиха с кръвта на коня, иначе всички щяха да паднат в пропастта." Елена Иларионова Един брат от град Хасково имал голямо желание да дойде в София и да посети Учителя. Искал да го види, понеже досега е само слушал за Него и чел Негови беседи, но тъй като бил беден, нямал пари да си купи билет за влака. Много пъти поднасял молитва към небето да се нареди някак си, че да отиде в София и да целуне ръка на Учителя.
към текста >>

Един брат от град Хасково имал голямо желание да дойде в София и да посети Учителя.
Файтона наеха други хора, но още на излизане от манастира конете се устремиха към една пропаст, отделена от пътя с тел. Хората изпопадаха от файтона, а единият кон се нарани доста тежко в тела. Тогава Учителят ни разкри: "Още като излязохте от Търново, ви преследваше един дух, който искаше кръв. Отгоре го ограничиха с кръвта на коня, иначе всички щяха да паднат в пропастта." Елена Иларионова Един брат от град Хасково имал голямо желание да дойде в София и да посети Учителя. Искал да го види, понеже досега е само слушал за Него и чел Негови беседи, но тъй като бил беден, нямал пари да си купи билет за влака. Много пъти поднасял молитва към небето да се нареди някак си, че да отиде в София и да целуне ръка на Учителя. Случило се така, че неговият комшия имал дете, което се разболяло тежко. Преглеждали го лекари, лекували го, но казали му, че за това дете лек няма и трябва да се подготвят за най-лошото - детето скоро щяло да почине. Чул това нашият брат и споменал пред своя богат съсед, че в София неговият Учител ще може да му помогне, но трябва да се заведе детето там.
към текста >>

Много пъти поднасял молитва към небето да се нареди някак си, че да отиде в София и да целуне ръка на Учителя.
Тогава Учителят ни разкри: "Още като излязохте от Търново, ви преследваше един дух, който искаше кръв. Отгоре го ограничиха с кръвта на коня, иначе всички щяха да паднат в пропастта." Елена Иларионова Един брат от град Хасково имал голямо желание да дойде в София и да посети Учителя. Искал да го види, понеже досега е само слушал за Него и чел Негови беседи, но тъй като бил беден, нямал пари да си купи билет за влака. Много пъти поднасял молитва към небето да се нареди някак си, че да отиде в София и да целуне ръка на Учителя. Случило се така, че неговият комшия имал дете, което се разболяло тежко. Преглеждали го лекари, лекували го, но казали му, че за това дете лек няма и трябва да се подготвят за най-лошото - детето скоро щяло да почине. Чул това нашият брат и споменал пред своя богат съсед, че в София неговият Учител ще може да му помогне, но трябва да се заведе детето там. Нашият приятел казал: "Ти знаеш, аз съм беден и нямам толкова пари за път, за да те придружа и да те представя". Съседът отговорил: "Аз ще платя всички пътни разноски".
към текста >>

Чул това нашият брат и споменал пред своя богат съсед, че в София неговият Учител ще може да му помогне, но трябва да се заведе детето там.
Един брат от град Хасково имал голямо желание да дойде в София и да посети Учителя. Искал да го види, понеже досега е само слушал за Него и чел Негови беседи, но тъй като бил беден, нямал пари да си купи билет за влака. Много пъти поднасял молитва към небето да се нареди някак си, че да отиде в София и да целуне ръка на Учителя. Случило се така, че неговият комшия имал дете, което се разболяло тежко. Преглеждали го лекари, лекували го, но казали му, че за това дете лек няма и трябва да се подготвят за най-лошото - детето скоро щяло да почине. Чул това нашият брат и споменал пред своя богат съсед, че в София неговият Учител ще може да му помогне, но трябва да се заведе детето там. Нашият приятел казал: "Ти знаеш, аз съм беден и нямам толкова пари за път, за да те придружа и да те представя". Съседът отговорил: "Аз ще платя всички пътни разноски". Съгласили се да пътуват и определили деня. По онова време имаше един Александър Кръст- ников. Той бе издал книга, в която бе класирал по групи различните духовни хора в България и в Европа, а себе си беше поставил на най-високото място, а Учителя Дънов поставил по-долу от себе си.
към текста >>

Той бе издал книга, в която бе класирал по групи различните духовни хора в България и в Европа, а себе си беше поставил на най-високото място, а Учителя Дънов поставил по-долу от себе си.
Чул това нашият брат и споменал пред своя богат съсед, че в София неговият Учител ще може да му помогне, но трябва да се заведе детето там. Нашият приятел казал: "Ти знаеш, аз съм беден и нямам толкова пари за път, за да те придружа и да те представя". Съседът отговорил: "Аз ще платя всички пътни разноски". Съгласили се да пътуват и определили деня. По онова време имаше един Александър Кръст- ников. Той бе издал книга, в която бе класирал по групи различните духовни хора в България и в Европа, а себе си беше поставил на най-високото място, а Учителя Дънов поставил по-долу от себе си. Много пъти нашият брат се питал кой е по-голям учител - Кръстников или Дънов. Тогава той си рекъл: "Ще взема тази книга на Кръстников и ако Дънов е наистина Учител, то аз като държа книгата в ръката си, Той ще ми я поиска и ще отвори точно на мястото, където пише за Него и ще го прочете. Чак тогава ще разбера дали Дънов е наистина Учител." Това е било съкровеното желание на този брат, искал да намери истинския Учител. Тръгнали от Хасково и пристигнали в двора на ул. "Опълченска" 66.
към текста >>

Много пъти нашият брат се питал кой е по-голям учител - Кръстников или Дънов.
Нашият приятел казал: "Ти знаеш, аз съм беден и нямам толкова пари за път, за да те придружа и да те представя". Съседът отговорил: "Аз ще платя всички пътни разноски". Съгласили се да пътуват и определили деня. По онова време имаше един Александър Кръст- ников. Той бе издал книга, в която бе класирал по групи различните духовни хора в България и в Европа, а себе си беше поставил на най-високото място, а Учителя Дънов поставил по-долу от себе си. Много пъти нашият брат се питал кой е по-голям учител - Кръстников или Дънов. Тогава той си рекъл: "Ще взема тази книга на Кръстников и ако Дънов е наистина Учител, то аз като държа книгата в ръката си, Той ще ми я поиска и ще отвори точно на мястото, където пише за Него и ще го прочете. Чак тогава ще разбера дали Дънов е наистина Учител." Това е било съкровеното желание на този брат, искал да намери истинския Учител. Тръгнали от Хасково и пристигнали в двора на ул. "Опълченска" 66. Там видели много хора, които чакали своя ред.
към текста >>

Тогава той си рекъл: "Ще взема тази книга на Кръстников и ако Дънов е наистина Учител, то аз като държа книгата в ръката си, Той ще ми я поиска и ще отвори точно на мястото, където пише за Него и ще го прочете.
Съседът отговорил: "Аз ще платя всички пътни разноски". Съгласили се да пътуват и определили деня. По онова време имаше един Александър Кръст- ников. Той бе издал книга, в която бе класирал по групи различните духовни хора в България и в Европа, а себе си беше поставил на най-високото място, а Учителя Дънов поставил по-долу от себе си. Много пъти нашият брат се питал кой е по-голям учител - Кръстников или Дънов. Тогава той си рекъл: "Ще взема тази книга на Кръстников и ако Дънов е наистина Учител, то аз като държа книгата в ръката си, Той ще ми я поиска и ще отвори точно на мястото, където пише за Него и ще го прочете. Чак тогава ще разбера дали Дънов е наистина Учител." Това е било съкровеното желание на този брат, искал да намери истинския Учител. Тръгнали от Хасково и пристигнали в двора на ул. "Опълченска" 66. Там видели много хора, които чакали своя ред. Поогледали и си рекли: "Толкова много народ, кога ли ще дойде нашият ред".
към текста >>

Чак тогава ще разбера дали Дънов е наистина Учител." Това е било съкровеното желание на този брат, искал да намери истинския Учител.
Съгласили се да пътуват и определили деня. По онова време имаше един Александър Кръст- ников. Той бе издал книга, в която бе класирал по групи различните духовни хора в България и в Европа, а себе си беше поставил на най-високото място, а Учителя Дънов поставил по-долу от себе си. Много пъти нашият брат се питал кой е по-голям учител - Кръстников или Дънов. Тогава той си рекъл: "Ще взема тази книга на Кръстников и ако Дънов е наистина Учител, то аз като държа книгата в ръката си, Той ще ми я поиска и ще отвори точно на мястото, където пише за Него и ще го прочете. Чак тогава ще разбера дали Дънов е наистина Учител." Това е било съкровеното желание на този брат, искал да намери истинския Учител. Тръгнали от Хасково и пристигнали в двора на ул. "Опълченска" 66. Там видели много хора, които чакали своя ред. Поогледали и си рекли: "Толкова много народ, кога ли ще дойде нашият ред". Едва изрекли това и ето, Учителят се показал на вратата и рекъл: "Сега приятелите от Хасково могат да дойдат при Мене".
към текста >>

Едва изрекли това и ето, Учителят се показал на вратата и рекъл: "Сега приятелите от Хасково могат да дойдат при Мене".
Чак тогава ще разбера дали Дънов е наистина Учител." Това е било съкровеното желание на този брат, искал да намери истинския Учител. Тръгнали от Хасково и пристигнали в двора на ул. "Опълченска" 66. Там видели много хора, които чакали своя ред. Поогледали и си рекли: "Толкова много народ, кога ли ще дойде нашият ред". Едва изрекли това и ето, Учителят се показал на вратата и рекъл: "Сега приятелите от Хасково могат да дойдат при Мене". А те били най-отзад, едва тръгнали от смущение и влезнали при Учителя. Учителят погледнал болното дете и дал съвети на бащата какво да направи и му казал, че ако изпълни съветите му, детето ще оздравее. Говорил сериозно на богатия съсед, онзи кимал с глава и всичко запомнил. След това се обърнал към нашия брат и смеейки се, го запитал: "А ти какво искаш от Мене? " След което посегнал с ръка, взел му книгата, която държал, отворил точно на страницата, на която пишело за Учителя, прочел го на глас, засмял се и му върнал книгата.
към текста >>

А те били най-отзад, едва тръгнали от смущение и влезнали при Учителя.
Тръгнали от Хасково и пристигнали в двора на ул. "Опълченска" 66. Там видели много хора, които чакали своя ред. Поогледали и си рекли: "Толкова много народ, кога ли ще дойде нашият ред". Едва изрекли това и ето, Учителят се показал на вратата и рекъл: "Сега приятелите от Хасково могат да дойдат при Мене". А те били най-отзад, едва тръгнали от смущение и влезнали при Учителя. Учителят погледнал болното дете и дал съвети на бащата какво да направи и му казал, че ако изпълни съветите му, детето ще оздравее. Говорил сериозно на богатия съсед, онзи кимал с глава и всичко запомнил. След това се обърнал към нашия брат и смеейки се, го запитал: "А ти какво искаш от Мене? " След което посегнал с ръка, взел му книгата, която държал, отворил точно на страницата, на която пишело за Учителя, прочел го на глас, засмял се и му върнал книгата. Казал му: "Е, разбра ли сега къде е Истината и кой е Учителят?
към текста >>

Учителят погледнал болното дете и дал съвети на бащата какво да направи и му казал, че ако изпълни съветите му, детето ще оздравее.
"Опълченска" 66. Там видели много хора, които чакали своя ред. Поогледали и си рекли: "Толкова много народ, кога ли ще дойде нашият ред". Едва изрекли това и ето, Учителят се показал на вратата и рекъл: "Сега приятелите от Хасково могат да дойдат при Мене". А те били най-отзад, едва тръгнали от смущение и влезнали при Учителя. Учителят погледнал болното дете и дал съвети на бащата какво да направи и му казал, че ако изпълни съветите му, детето ще оздравее. Говорил сериозно на богатия съсед, онзи кимал с глава и всичко запомнил. След това се обърнал към нашия брат и смеейки се, го запитал: "А ти какво искаш от Мене? " След което посегнал с ръка, взел му книгата, която държал, отворил точно на страницата, на която пишело за Учителя, прочел го на глас, засмял се и му върнал книгата. Казал му: "Е, разбра ли сега къде е Истината и кой е Учителят? " Братът вдигнал рамене и от смущение не могъл да каже нищо.
към текста >>

" След което посегнал с ръка, взел му книгата, която държал, отворил точно на страницата, на която пишело за Учителя, прочел го на глас, засмял се и му върнал книгата.
Едва изрекли това и ето, Учителят се показал на вратата и рекъл: "Сега приятелите от Хасково могат да дойдат при Мене". А те били най-отзад, едва тръгнали от смущение и влезнали при Учителя. Учителят погледнал болното дете и дал съвети на бащата какво да направи и му казал, че ако изпълни съветите му, детето ще оздравее. Говорил сериозно на богатия съсед, онзи кимал с глава и всичко запомнил. След това се обърнал към нашия брат и смеейки се, го запитал: "А ти какво искаш от Мене? " След което посегнал с ръка, взел му книгата, която държал, отворил точно на страницата, на която пишело за Учителя, прочел го на глас, засмял се и му върнал книгата. Казал му: "Е, разбра ли сега къде е Истината и кой е Учителят? " Братът вдигнал рамене и от смущение не могъл да каже нищо. Учителят продължил: "Духът на Истината е Този, Който стои най-горе, защото глава на Словото е Истината". Учителят протегнал с ръка, взел една книга, на която пишело "Сила и живот" и му казал: "Рекох, вземи и чети. Духът на Истината дава Сила и Живот у човека".
към текста >>

Казал му: "Е, разбра ли сега къде е Истината и кой е Учителят?
А те били най-отзад, едва тръгнали от смущение и влезнали при Учителя. Учителят погледнал болното дете и дал съвети на бащата какво да направи и му казал, че ако изпълни съветите му, детето ще оздравее. Говорил сериозно на богатия съсед, онзи кимал с глава и всичко запомнил. След това се обърнал към нашия брат и смеейки се, го запитал: "А ти какво искаш от Мене? " След което посегнал с ръка, взел му книгата, която държал, отворил точно на страницата, на която пишело за Учителя, прочел го на глас, засмял се и му върнал книгата. Казал му: "Е, разбра ли сега къде е Истината и кой е Учителят? " Братът вдигнал рамене и от смущение не могъл да каже нищо. Учителят продължил: "Духът на Истината е Този, Който стои най-горе, защото глава на Словото е Истината". Учителят протегнал с ръка, взел една книга, на която пишело "Сила и живот" и му казал: "Рекох, вземи и чети. Духът на Истината дава Сила и Живот у човека". Така двамата се връщат в Хасково, единият - със съветите на Учителя, а бедният съсед - с книга, която трябвало да проучи и да види как и откъде идва Духът на Истината.
към текста >>

Учителят продължил: "Духът на Истината е Този, Който стои най-горе, защото глава на Словото е Истината".
Говорил сериозно на богатия съсед, онзи кимал с глава и всичко запомнил. След това се обърнал към нашия брат и смеейки се, го запитал: "А ти какво искаш от Мене? " След което посегнал с ръка, взел му книгата, която държал, отворил точно на страницата, на която пишело за Учителя, прочел го на глас, засмял се и му върнал книгата. Казал му: "Е, разбра ли сега къде е Истината и кой е Учителят? " Братът вдигнал рамене и от смущение не могъл да каже нищо. Учителят продължил: "Духът на Истината е Този, Който стои най-горе, защото глава на Словото е Истината". Учителят протегнал с ръка, взел една книга, на която пишело "Сила и живот" и му казал: "Рекох, вземи и чети. Духът на Истината дава Сила и Живот у човека". Така двамата се връщат в Хасково, единият - със съветите на Учителя, а бедният съсед - с книга, която трябвало да проучи и да види как и откъде идва Духът на Истината. След няколко дни детето на богатия съсед оздравяло, а пък нашият брат дълго време четял, прочитал и не могъл да разбере кой е този Дух на Истината. Богатият съсед му поискал книгата, прочел я и му я върнал.
към текста >>

Учителят протегнал с ръка, взел една книга, на която пишело "Сила и живот" и му казал: "Рекох, вземи и чети.
След това се обърнал към нашия брат и смеейки се, го запитал: "А ти какво искаш от Мене? " След което посегнал с ръка, взел му книгата, която държал, отворил точно на страницата, на която пишело за Учителя, прочел го на глас, засмял се и му върнал книгата. Казал му: "Е, разбра ли сега къде е Истината и кой е Учителят? " Братът вдигнал рамене и от смущение не могъл да каже нищо. Учителят продължил: "Духът на Истината е Този, Който стои най-горе, защото глава на Словото е Истината". Учителят протегнал с ръка, взел една книга, на която пишело "Сила и живот" и му казал: "Рекох, вземи и чети. Духът на Истината дава Сила и Живот у човека". Така двамата се връщат в Хасково, единият - със съветите на Учителя, а бедният съсед - с книга, която трябвало да проучи и да види как и откъде идва Духът на Истината. След няколко дни детето на богатия съсед оздравяло, а пък нашият брат дълго време четял, прочитал и не могъл да разбере кой е този Дух на Истината. Богатият съсед му поискал книгата, прочел я и му я върнал. Казал му: "Сега разбрах кой е Учителят Дънов.
към текста >>

Така двамата се връщат в Хасково, единият - със съветите на Учителя, а бедният съсед - с книга, която трябвало да проучи и да види как и откъде идва Духът на Истината.
Казал му: "Е, разбра ли сега къде е Истината и кой е Учителят? " Братът вдигнал рамене и от смущение не могъл да каже нищо. Учителят продължил: "Духът на Истината е Този, Който стои най-горе, защото глава на Словото е Истината". Учителят протегнал с ръка, взел една книга, на която пишело "Сила и живот" и му казал: "Рекох, вземи и чети. Духът на Истината дава Сила и Живот у човека". Така двамата се връщат в Хасково, единият - със съветите на Учителя, а бедният съсед - с книга, която трябвало да проучи и да види как и откъде идва Духът на Истината. След няколко дни детето на богатия съсед оздравяло, а пък нашият брат дълго време четял, прочитал и не могъл да разбере кой е този Дух на Истината. Богатият съсед му поискал книгата, прочел я и му я върнал. Казал му: "Сега разбрах кой е Учителят Дънов. Той е Учител на Истината, защото даде Сила и Живот на детето ми". А до него встрани подскачало и пеело детето му, което било живо и здраво и радвало баща и майка.
към текста >>

Казал му: "Сега разбрах кой е Учителят Дънов.
Учителят протегнал с ръка, взел една книга, на която пишело "Сила и живот" и му казал: "Рекох, вземи и чети. Духът на Истината дава Сила и Живот у човека". Така двамата се връщат в Хасково, единият - със съветите на Учителя, а бедният съсед - с книга, която трябвало да проучи и да види как и откъде идва Духът на Истината. След няколко дни детето на богатия съсед оздравяло, а пък нашият брат дълго време четял, прочитал и не могъл да разбере кой е този Дух на Истината. Богатият съсед му поискал книгата, прочел я и му я върнал. Казал му: "Сега разбрах кой е Учителят Дънов. Той е Учител на Истината, защото даде Сила и Живот на детето ми". А до него встрани подскачало и пеело детето му, което било живо и здраво и радвало баща и майка. Мария Тодорова Братството бе излезнало на Рила на лагеруване. Бяхме опънали палатките, разположили се сред Седемте Рилски езера и се намирахме в онова приповдигнато състояние на духа, както бе всеки път, когато отивахме на Рила с Учителя.
към текста >>

Той е Учител на Истината, защото даде Сила и Живот на детето ми".
Духът на Истината дава Сила и Живот у човека". Така двамата се връщат в Хасково, единият - със съветите на Учителя, а бедният съсед - с книга, която трябвало да проучи и да види как и откъде идва Духът на Истината. След няколко дни детето на богатия съсед оздравяло, а пък нашият брат дълго време четял, прочитал и не могъл да разбере кой е този Дух на Истината. Богатият съсед му поискал книгата, прочел я и му я върнал. Казал му: "Сега разбрах кой е Учителят Дънов. Той е Учител на Истината, защото даде Сила и Живот на детето ми". А до него встрани подскачало и пеело детето му, което било живо и здраво и радвало баща и майка. Мария Тодорова Братството бе излезнало на Рила на лагеруване. Бяхме опънали палатките, разположили се сред Седемте Рилски езера и се намирахме в онова приповдигнато състояние на духа, както бе всеки път, когато отивахме на Рила с Учителя. Една вечер сънувам там, в палатката на Рила и виждам
към текста >>

Бяхме опънали палатките, разположили се сред Седемте Рилски езера и се намирахме в онова приповдигнато състояние на духа, както бе всеки път, когато отивахме на Рила с Учителя.
Казал му: "Сега разбрах кой е Учителят Дънов. Той е Учител на Истината, защото даде Сила и Живот на детето ми". А до него встрани подскачало и пеело детето му, което било живо и здраво и радвало баща и майка. Мария Тодорова Братството бе излезнало на Рила на лагеруване. Бяхме опънали палатките, разположили се сред Седемте Рилски езера и се намирахме в онова приповдигнато състояние на духа, както бе всеки път, когато отивахме на Рила с Учителя. Една вечер сънувам там, в палатката на Рила и виждам Борис Николов, че се намира в дъното на един кладенец с вода, разпънат на кръст в страшни мъки. Сънят приключва, но аз го запомних и на сутринта отивам и го разказвам на Учителя. Той ме изслушва, но не казва нищо. Минават няколко дни, времето от хубаво, по-хубаво, слънчево, тихо, приятно и нашият общ живот с Учителят е неповторим, както никога досега.
към текста >>

Сънят приключва, но аз го запомних и на сутринта отивам и го разказвам на Учителя.
Мария Тодорова Братството бе излезнало на Рила на лагеруване. Бяхме опънали палатките, разположили се сред Седемте Рилски езера и се намирахме в онова приповдигнато състояние на духа, както бе всеки път, когато отивахме на Рила с Учителя. Една вечер сънувам там, в палатката на Рила и виждам Борис Николов, че се намира в дъното на един кладенец с вода, разпънат на кръст в страшни мъки. Сънят приключва, но аз го запомних и на сутринта отивам и го разказвам на Учителя. Той ме изслушва, но не казва нищо. Минават няколко дни, времето от хубаво, по-хубаво, слънчево, тихо, приятно и нашият общ живот с Учителят е неповторим, както никога досега. Една сутрин Учителят излиза от палатката си и нарежда всички палатки да се съберат, да се опаковат, да се натоварят на мулетата и с раниците на гърбовете да слизаме от Рила. Всички останахме учудени. Някои протестираха, защо ще си ходим при това хубаво време, че и да беше лошо времето и друг път сме стояли тук на дъжд и на буря.
към текста >>

Минават няколко дни, времето от хубаво, по-хубаво, слънчево, тихо, приятно и нашият общ живот с Учителят е неповторим, както никога досега.
Бяхме опънали палатките, разположили се сред Седемте Рилски езера и се намирахме в онова приповдигнато състояние на духа, както бе всеки път, когато отивахме на Рила с Учителя. Една вечер сънувам там, в палатката на Рила и виждам Борис Николов, че се намира в дъното на един кладенец с вода, разпънат на кръст в страшни мъки. Сънят приключва, но аз го запомних и на сутринта отивам и го разказвам на Учителя. Той ме изслушва, но не казва нищо. Минават няколко дни, времето от хубаво, по-хубаво, слънчево, тихо, приятно и нашият общ живот с Учителят е неповторим, както никога досега. Една сутрин Учителят излиза от палатката си и нарежда всички палатки да се съберат, да се опаковат, да се натоварят на мулетата и с раниците на гърбовете да слизаме от Рила. Всички останахме учудени. Някои протестираха, защо ще си ходим при това хубаво време, че и да беше лошо времето и друг път сме стояли тук на дъжд и на буря. Но Учителят беше неумолим и строг: "Рекох, прибирайте бърже багажа и слизаме". Започнаха да си прибират палатките с неохота и нежелание, никой не можеше да схване и разбере защо Учителят така бърза.
към текста >>

Една сутрин Учителят излиза от палатката си и нарежда всички палатки да се съберат, да се опаковат, да се натоварят на мулетата и с раниците на гърбовете да слизаме от Рила.
Една вечер сънувам там, в палатката на Рила и виждам Борис Николов, че се намира в дъното на един кладенец с вода, разпънат на кръст в страшни мъки. Сънят приключва, но аз го запомних и на сутринта отивам и го разказвам на Учителя. Той ме изслушва, но не казва нищо. Минават няколко дни, времето от хубаво, по-хубаво, слънчево, тихо, приятно и нашият общ живот с Учителят е неповторим, както никога досега. Една сутрин Учителят излиза от палатката си и нарежда всички палатки да се съберат, да се опаковат, да се натоварят на мулетата и с раниците на гърбовете да слизаме от Рила. Всички останахме учудени. Някои протестираха, защо ще си ходим при това хубаво време, че и да беше лошо времето и друг път сме стояли тук на дъжд и на буря. Но Учителят беше неумолим и строг: "Рекох, прибирайте бърже багажа и слизаме". Започнаха да си прибират палатките с неохота и нежелание, никой не можеше да схване и разбере защо Учителят така бърза. Но се подчинихме, макар че всичко ставаше от бавно по-бавно.
към текста >>

Но Учителят беше неумолим и строг: "Рекох, прибирайте бърже багажа и слизаме".
Той ме изслушва, но не казва нищо. Минават няколко дни, времето от хубаво, по-хубаво, слънчево, тихо, приятно и нашият общ живот с Учителят е неповторим, както никога досега. Една сутрин Учителят излиза от палатката си и нарежда всички палатки да се съберат, да се опаковат, да се натоварят на мулетата и с раниците на гърбовете да слизаме от Рила. Всички останахме учудени. Някои протестираха, защо ще си ходим при това хубаво време, че и да беше лошо времето и друг път сме стояли тук на дъжд и на буря. Но Учителят беше неумолим и строг: "Рекох, прибирайте бърже багажа и слизаме". Започнаха да си прибират палатките с неохота и нежелание, никой не можеше да схване и разбере защо Учителят така бърза. Но се подчинихме, макар че всичко ставаше от бавно по-бавно. Той изпраща няколко пъти братя и сестри да ни подсещат, че няма време. Всички се запитват как така да няма време, време в планината има колкото искаш от сутринта до вечерта, че и през нощта. Багажът бе натоварен и започнахме да се спускаме надолу.
към текста >>

Започнаха да си прибират палатките с неохота и нежелание, никой не можеше да схване и разбере защо Учителят така бърза.
Минават няколко дни, времето от хубаво, по-хубаво, слънчево, тихо, приятно и нашият общ живот с Учителят е неповторим, както никога досега. Една сутрин Учителят излиза от палатката си и нарежда всички палатки да се съберат, да се опаковат, да се натоварят на мулетата и с раниците на гърбовете да слизаме от Рила. Всички останахме учудени. Някои протестираха, защо ще си ходим при това хубаво време, че и да беше лошо времето и друг път сме стояли тук на дъжд и на буря. Но Учителят беше неумолим и строг: "Рекох, прибирайте бърже багажа и слизаме". Започнаха да си прибират палатките с неохота и нежелание, никой не можеше да схване и разбере защо Учителят така бърза. Но се подчинихме, макар че всичко ставаше от бавно по-бавно. Той изпраща няколко пъти братя и сестри да ни подсещат, че няма време. Всички се запитват как така да няма време, време в планината има колкото искаш от сутринта до вечерта, че и през нощта. Багажът бе натоварен и започнахме да се спускаме надолу. Бяха изпратени приятели да викат камиони от Самоков.
към текста >>

Ние изпискахме от уплаха, Учителят се обърна и каза на шофьора да побърза.
А горе на езерата се беше вече стъмнило, гърмеше, трещеше - буря и дъжд. Постепенно дъждът дойде и до нас, но тук той бе друг, а горе бе страшно да се гледа, там бе по-високо и бурята вилнееше. Колите тръгнаха полека по коларския път. Дойдохме до една долина, където минаваше река, намерихме брод и трябваше да преминем. Точно когато колите навлизаха в коритото на рекичката, от сто метра се зададе една голяма вълна от вода, влачеща, бучаща и носеща цялата стихия отгоре. Ние изпискахме от уплаха, Учителят се обърна и каза на шофьора да побърза. Колата забуксува, а водната стихия приближаваше. Моторът изгасна, после отново се запали, колата тръгна назад, после се засили и премина на отсрещния бряг, като вълната закачи само част от каросерията на камиона. Ние бяхме вън от опасност. Другият камион бе на отсрещния бряг и всички ни гледаха, изтръпнали от страх. Ако бяхме закъснели със секунди, вълната щеше да помете целия камион и щеше да ни издави всички.
към текста >>

Учителят се усмихна и каза: "Изпреварихме само с една минута".
Ние бяхме вън от опасност. Другият камион бе на отсрещния бряг и всички ни гледаха, изтръпнали от страх. Ако бяхме закъснели със секунди, вълната щеше да помете целия камион и щеше да ни издави всички. Онези от другия камион останаха на отсрещния бряг и там престояха няколко дни, докато преминат през околни пътища, за да се приберат в София. Ние се отдалечихме, след това спряхме и слязохме да огледаме какво бе се случило. Учителят се усмихна и каза: "Изпреварихме само с една минута". Мария Тодорова Когато убиха Стефан Стамболов, Учителят беше у нас в Търново. Той ни съобщи: "Убиха Стамболов." Ние запитахме - във вестника ли пише? - "Не, сега се извърши престъплението." По същия начин ни каза и за смъртта на м-р Петков - в момента, когато бе станало деянието. Елена Иларионова
към текста >>

Когато убиха Стефан Стамболов, Учителят беше у нас в Търново.
Ако бяхме закъснели със секунди, вълната щеше да помете целия камион и щеше да ни издави всички. Онези от другия камион останаха на отсрещния бряг и там престояха няколко дни, докато преминат през околни пътища, за да се приберат в София. Ние се отдалечихме, след това спряхме и слязохме да огледаме какво бе се случило. Учителят се усмихна и каза: "Изпреварихме само с една минута". Мария Тодорова Когато убиха Стефан Стамболов, Учителят беше у нас в Търново. Той ни съобщи: "Убиха Стамболов." Ние запитахме - във вестника ли пише? - "Не, сега се извърши престъплението." По същия начин ни каза и за смъртта на м-р Петков - в момента, когато бе станало деянието. Елена Иларионова
към текста >>

97. ЛЕЧИТЕЛСТВО И ИЗЦЕЛЕНИЯ

Учителят лекуваше и по трите възможни начина: физически, духовен и Божествен.
ЛЕЧИТЕЛСТВО И ИЗЦЕЛЕНИЯ Спомени на ученици Учителят лекуваше и по трите възможни начина: физически, духовен и Божествен. При физическия начин Учителят даваше някакво лекарство на болния, което да го взема един-два месеца. При духовното - пак даваше лекарство и за един-два дни болният оздравяваше. Или го нахокваше и изпъждаше да си върви (изпъждаше духовете от него) и на другия ден болният е здрав. По Божествения начин - с лекарство и една дума (когато има опасност за живота) или мисъл, помилване по главата - болният оздравява веднага. Учителят лекуваше по прост или сложен начин, невидим, изключителен, чудноват, но винаги на основание на факт - Той намира причината на заболяването и именно причината лекува.
към текста >>

При физическия начин Учителят даваше някакво лекарство на болния, което да го взема един-два месеца.
ЛЕЧИТЕЛСТВО И ИЗЦЕЛЕНИЯ Спомени на ученици Учителят лекуваше и по трите възможни начина: физически, духовен и Божествен. При физическия начин Учителят даваше някакво лекарство на болния, което да го взема един-два месеца. При духовното - пак даваше лекарство и за един-два дни болният оздравяваше. Или го нахокваше и изпъждаше да си върви (изпъждаше духовете от него) и на другия ден болният е здрав. По Божествения начин - с лекарство и една дума (когато има опасност за живота) или мисъл, помилване по главата - болният оздравява веднага. Учителят лекуваше по прост или сложен начин, невидим, изключителен, чудноват, но винаги на основание на факт - Той намира причината на заболяването и именно причината лекува. Всичко, което ние наричаме заболяване, Той нарича състояние, резултат на някаква вътрешна причина и нея лекува.
към текста >>

Учителят лекуваше по прост или сложен начин, невидим, изключителен, чудноват, но винаги на основание на факт - Той намира причината на заболяването и именно причината лекува.
Учителят лекуваше и по трите възможни начина: физически, духовен и Божествен. При физическия начин Учителят даваше някакво лекарство на болния, което да го взема един-два месеца. При духовното - пак даваше лекарство и за един-два дни болният оздравяваше. Или го нахокваше и изпъждаше да си върви (изпъждаше духовете от него) и на другия ден болният е здрав. По Божествения начин - с лекарство и една дума (когато има опасност за живота) или мисъл, помилване по главата - болният оздравява веднага. Учителят лекуваше по прост или сложен начин, невидим, изключителен, чудноват, но винаги на основание на факт - Той намира причината на заболяването и именно причината лекува. Всичко, което ние наричаме заболяване, Той нарича състояние, резултат на някаква вътрешна причина и нея лекува. Самата болест, която всички виждаме, е последствие на дадена причина. Лекарите лекуват последствията на болестите, а Учителите лекуват причината. Учителите и знахарите знаят кога и по какъв начин да разтворят съзнанието, да го разтърсят, че да го освободят от онова външно, механическо сътресение, което природата по външен път му е причинила. Паша Теодорова
към текста >>

Лекарите лекуват последствията на болестите, а Учителите лекуват причината.
Или го нахокваше и изпъждаше да си върви (изпъждаше духовете от него) и на другия ден болният е здрав. По Божествения начин - с лекарство и една дума (когато има опасност за живота) или мисъл, помилване по главата - болният оздравява веднага. Учителят лекуваше по прост или сложен начин, невидим, изключителен, чудноват, но винаги на основание на факт - Той намира причината на заболяването и именно причината лекува. Всичко, което ние наричаме заболяване, Той нарича състояние, резултат на някаква вътрешна причина и нея лекува. Самата болест, която всички виждаме, е последствие на дадена причина. Лекарите лекуват последствията на болестите, а Учителите лекуват причината. Учителите и знахарите знаят кога и по какъв начин да разтворят съзнанието, да го разтърсят, че да го освободят от онова външно, механическо сътресение, което природата по външен път му е причинила. Паша Теодорова Когато срещнах една сутрин Учителя за пръв път през една лятна ваканция, ме посрещна оживено с думите: "Идете, рекох, в клиниката. Ние имаме тука клиника за всички болести. Кой от каквото е болен, като поработи там, ще оздравее.
към текста >>

Учителите и знахарите знаят кога и по какъв начин да разтворят съзнанието, да го разтърсят, че да го освободят от онова външно, механическо сътресение, което природата по външен път му е причинила.
По Божествения начин - с лекарство и една дума (когато има опасност за живота) или мисъл, помилване по главата - болният оздравява веднага. Учителят лекуваше по прост или сложен начин, невидим, изключителен, чудноват, но винаги на основание на факт - Той намира причината на заболяването и именно причината лекува. Всичко, което ние наричаме заболяване, Той нарича състояние, резултат на някаква вътрешна причина и нея лекува. Самата болест, която всички виждаме, е последствие на дадена причина. Лекарите лекуват последствията на болестите, а Учителите лекуват причината. Учителите и знахарите знаят кога и по какъв начин да разтворят съзнанието, да го разтърсят, че да го освободят от онова външно, механическо сътресение, което природата по външен път му е причинила. Паша Теодорова Когато срещнах една сутрин Учителя за пръв път през една лятна ваканция, ме посрещна оживено с думите: "Идете, рекох, в клиниката. Ние имаме тука клиника за всички болести. Кой от каквото е болен, като поработи там, ще оздравее. Идете, там са Стоянка, Пенка, Деметра".
към текста >>

Когато срещнах една сутрин Учителя за пръв път през една лятна ваканция, ме посрещна оживено с думите: "Идете, рекох, в клиниката.
Всичко, което ние наричаме заболяване, Той нарича състояние, резултат на някаква вътрешна причина и нея лекува. Самата болест, която всички виждаме, е последствие на дадена причина. Лекарите лекуват последствията на болестите, а Учителите лекуват причината. Учителите и знахарите знаят кога и по какъв начин да разтворят съзнанието, да го разтърсят, че да го освободят от онова външно, механическо сътресение, което природата по външен път му е причинила. Паша Теодорова Когато срещнах една сутрин Учителя за пръв път през една лятна ваканция, ме посрещна оживено с думите: "Идете, рекох, в клиниката. Ние имаме тука клиника за всички болести. Кой от каквото е болен, като поработи там, ще оздравее. Идете, там са Стоянка, Пенка, Деметра". И ми посочи с ръка лозето. Той се връщаше оттам.
към текста >>

Там заварих назованите от Учителя млади сестри - учителки, дошли на ваканция.
Кой от каквото е болен, като поработи там, ще оздравее. Идете, там са Стоянка, Пенка, Деметра". И ми посочи с ръка лозето. Той се връщаше оттам. Аз отидох в лозето. Там заварих назованите от Учителя млади сестри - учителки, дошли на ваканция. Те ме посрещнаха радостни и започнаха да ми разказват за клиниката. Така работели: копаели, плевели, почиствали градината и лозето сутрин към 10 до 11 часа - само един час. Изпотявали се хубаво под жарките лъчи на слънцето, после се прибирали вкъщи, обливали се със слънчева вода, преобличали се и отивали на обяд. Чувствали се отлично. Всички неразположения, умора, с които дошли от провинцията, изчезнали.
към текста >>

Даже Деметра (Учителят така й викаше, тя се казваше Димитрина), се похвали, че била доста закъсала със здравето и сега се чувствала много добре.
Те ме посрещнаха радостни и започнаха да ми разказват за клиниката. Така работели: копаели, плевели, почиствали градината и лозето сутрин към 10 до 11 часа - само един час. Изпотявали се хубаво под жарките лъчи на слънцето, после се прибирали вкъщи, обливали се със слънчева вода, преобличали се и отивали на обяд. Чувствали се отлично. Всички неразположения, умора, с които дошли от провинцията, изчезнали. Даже Деметра (Учителят така й викаше, тя се казваше Димитрина), се похвали, че била доста закъсала със здравето и сега се чувствала много добре. Разбира се, включих се на работа веднага и аз. Наведох се и почнах да плевя магданоза. Но ето, Учителят пристига: "Рекох, днес да наберем ягоди за гостите за обяд". "Гостите" бях аз. Нямаше други гости този ден, освен мене.
към текста >>

Но ето, Учителят пристига: "Рекох, днес да наберем ягоди за гостите за обяд".
Чувствали се отлично. Всички неразположения, умора, с които дошли от провинцията, изчезнали. Даже Деметра (Учителят така й викаше, тя се казваше Димитрина), се похвали, че била доста закъсала със здравето и сега се чувствала много добре. Разбира се, включих се на работа веднага и аз. Наведох се и почнах да плевя магданоза. Но ето, Учителят пристига: "Рекох, днес да наберем ягоди за гостите за обяд". "Гостите" бях аз. Нямаше други гости този ден, освен мене. Аз се бях забавила в Стара Загора и пристигнах две седмици по-късно от другите. Обърна се към мен: "Те, рекох, вече доста дни има, откак са постъпили в клиниката и се чувстват много добре. Ти къде беше досега?
към текста >>

А Учителят не обичаше да повтаря.
Набрахме ягоди и всички дружно излязохме да ги занесем в стола и да се приготвим за обяда. Ред години тази клиника функционираше. Здрави и болнави, млади и възрастни сестри отиваха да поработват само по един час на ден преди обед и така болните се лекуваха, а здравите се ободряваха и освежаваха. Уви. Постоянството, изглежда не е черта на българина. Ние изоставихме този тъй лек и приятен метод на лечение. А Учителят не обичаше да повтаря. Като кажеше нещо веднъж, ние трябваше абсолютно да вярваме и да го прилагаме постоянно, за да имаме винаги добри резултати. Наталия Накова Учителят направи един път изказване в смисъл, че истинският лекар трябва да бъде духовно посветен и издигнат човек, а истинският свещеник трябва да има солидни знания по медицина. Единият е лекар на физическото тяло, а другият - на духовното и те не се изключват един друг, а напротив, трябва да вървят ръка за ръка, ако искаме да имаме добри резултати от лечението. Тодор Божков
към текста >>

Учителят направи един път изказване в смисъл, че истинският лекар трябва да бъде духовно посветен и издигнат човек, а истинският свещеник трябва да има солидни знания по медицина.
Постоянството, изглежда не е черта на българина. Ние изоставихме този тъй лек и приятен метод на лечение. А Учителят не обичаше да повтаря. Като кажеше нещо веднъж, ние трябваше абсолютно да вярваме и да го прилагаме постоянно, за да имаме винаги добри резултати. Наталия Накова Учителят направи един път изказване в смисъл, че истинският лекар трябва да бъде духовно посветен и издигнат човек, а истинският свещеник трябва да има солидни знания по медицина. Единият е лекар на физическото тяло, а другият - на духовното и те не се изключват един друг, а напротив, трябва да вървят ръка за ръка, ако искаме да имаме добри резултати от лечението. Тодор Божков По настояване на очен лекар от IV клас започнах да нося очила с половин диоптър за късогледство и завърших гимназия с шест и половина диоптъра. Когато дойдох в София на работа, имах възможност да посещавам редовно беседите и да разговарям с Учителя. Един ден реших да Му заговоря за очите си.
към текста >>

Когато дойдох в София на работа, имах възможност да посещавам редовно беседите и да разговарям с Учителя.
Наталия Накова Учителят направи един път изказване в смисъл, че истинският лекар трябва да бъде духовно посветен и издигнат човек, а истинският свещеник трябва да има солидни знания по медицина. Единият е лекар на физическото тяло, а другият - на духовното и те не се изключват един друг, а напротив, трябва да вървят ръка за ръка, ако искаме да имаме добри резултати от лечението. Тодор Божков По настояване на очен лекар от IV клас започнах да нося очила с половин диоптър за късогледство и завърших гимназия с шест и половина диоптъра. Когато дойдох в София на работа, имах възможност да посещавам редовно беседите и да разговарям с Учителя. Един ден реших да Му заговоря за очите си. Тогава бях доста наивна и далеч нямах представа за истинския образ на един ученик. - "Моля Ви Учителю, кажете ми метод, как да излекувам очите си. Нали съм окултен ученик и трябва да се освободя от недъзите на болестите си? Ще направя каквото ми кажете.
към текста >>

- "Моля Ви Учителю, кажете ми метод, как да излекувам очите си.
Тодор Божков По настояване на очен лекар от IV клас започнах да нося очила с половин диоптър за късогледство и завърших гимназия с шест и половина диоптъра. Когато дойдох в София на работа, имах възможност да посещавам редовно беседите и да разговарям с Учителя. Един ден реших да Му заговоря за очите си. Тогава бях доста наивна и далеч нямах представа за истинския образ на един ученик. - "Моля Ви Учителю, кажете ми метод, как да излекувам очите си. Нали съм окултен ученик и трябва да се освободя от недъзите на болестите си? Ще направя каквото ми кажете. С лекарска помощ стигнах дотук. Вас моля да ми помогнете! " - казах с пълна вяра и млъкнах, за да чуя съвета на Учителя.
към текста >>

" - казах с пълна вяра и млъкнах, за да чуя съвета на Учителя.
- "Моля Ви Учителю, кажете ми метод, как да излекувам очите си. Нали съм окултен ученик и трябва да се освободя от недъзите на болестите си? Ще направя каквото ми кажете. С лекарска помощ стигнах дотук. Вас моля да ми помогнете! " - казах с пълна вяра и млъкнах, за да чуя съвета на Учителя. - "Всяка болест има две причини - физиологическа и психологическа. Сега аз ще ти обясня физиологическата причина на твоето късогледство. Представи си очната ябълка, ириса... и в дъното жълтото петно. При късогледството лъчите, които влизат в окото, не се пречупват в жълтото петно, а преди него. Сега твоята задача е, да продължиш лъчите, които влизат в очите ти, за да достигнат до жълтото петно.
към текста >>

Изпълнявах стриктно казаното от Учителя.
Не е достатъчно да стоиш на тъмно, а да се движиш в тъмно. Прави това и ще видиш резултатите! " Свалих очилата. Трудно свиквах без тях, но все пак свикнах. Изпълнявах стриктно казаното от Учителя. Без да споделям с когото и да било, обикалях двора по половин час на тъмно. Скривах се на всевъзможни места и по три пъти на ден по пет минути съсредоточавах мисълта си върху очите, а в стаята ми преобладаваше зеленият цвят. Така се изминаха три години и половина. Когато слагах очилата в театъра, виждах по-ясно, но очите ме заболяваха. Отидох на преглед при професор Пашев, при когото ходех от години, според когото късогледството ми не би могло да се намали, а обратно, за да не се увеличава, трябвало да нося непрекъснато очила.
към текста >>

Аз бях щастлива, че опитът на Учителя бе по-ефикасен от лекарските наставления.
Така се изминаха три години и половина. Когато слагах очилата в театъра, виждах по-ясно, но очите ме заболяваха. Отидох на преглед при професор Пашев, при когото ходех от години, според когото късогледството ми не би могло да се намали, а обратно, за да не се увеличава, трябвало да нося непрекъснато очила. За негова изненада, сега късогледството ми бе намаляло с два и половина диоптъра. "Е, понякога Природата прави чудеса" - каза професорът и ми даде рецепта за очила четири диоптъра. Аз бях щастлива, че опитът на Учителя бе по-ефикасен от лекарските наставления. Майка ми, която беше с мен, сдържано оправда моите ексцентрични упражнения. И като резултат от това, тя ми напомняше да не пропускам вечерните обиколки в тъмно, които дотогава считаше едва ли не за глупост. Похвалих се на Учителя. - "Да, понякога малките погрешки довеждат големи последствия и често големите последствия се лекуват с малки корекции" - каза спокойно Учителя, без да подчертае какво голямо добро ми беше направил. Милка Периклиева
към текста >>

Похвалих се на Учителя.
За негова изненада, сега късогледството ми бе намаляло с два и половина диоптъра. "Е, понякога Природата прави чудеса" - каза професорът и ми даде рецепта за очила четири диоптъра. Аз бях щастлива, че опитът на Учителя бе по-ефикасен от лекарските наставления. Майка ми, която беше с мен, сдържано оправда моите ексцентрични упражнения. И като резултат от това, тя ми напомняше да не пропускам вечерните обиколки в тъмно, които дотогава считаше едва ли не за глупост. Похвалих се на Учителя. - "Да, понякога малките погрешки довеждат големи последствия и често големите последствия се лекуват с малки корекции" - каза спокойно Учителя, без да подчертае какво голямо добро ми беше направил. Милка Периклиева Ето какво четем и в една беседа от Учителя: "Мнозина са питали какъв начин има за усилването на човешките очи. Казвам: Един начин има, който е много прост.
към текста >>

- "Да, понякога малките погрешки довеждат големи последствия и често големите последствия се лекуват с малки корекции" - каза спокойно Учителя, без да подчертае какво голямо добро ми беше направил.
"Е, понякога Природата прави чудеса" - каза професорът и ми даде рецепта за очила четири диоптъра. Аз бях щастлива, че опитът на Учителя бе по-ефикасен от лекарските наставления. Майка ми, която беше с мен, сдържано оправда моите ексцентрични упражнения. И като резултат от това, тя ми напомняше да не пропускам вечерните обиколки в тъмно, които дотогава считаше едва ли не за глупост. Похвалих се на Учителя. - "Да, понякога малките погрешки довеждат големи последствия и често големите последствия се лекуват с малки корекции" - каза спокойно Учителя, без да подчертае какво голямо добро ми беше направил. Милка Периклиева Ето какво четем и в една беседа от Учителя: "Мнозина са питали какъв начин има за усилването на човешките очи. Казвам: Един начин има, който е много прост. Избирайте тъмни и бурни нощи и тогава излизайте навън, да се взирате.
към текста >>

Ето какво четем и в една беседа от Учителя:
Майка ми, която беше с мен, сдържано оправда моите ексцентрични упражнения. И като резултат от това, тя ми напомняше да не пропускам вечерните обиколки в тъмно, които дотогава считаше едва ли не за глупост. Похвалих се на Учителя. - "Да, понякога малките погрешки довеждат големи последствия и често големите последствия се лекуват с малки корекции" - каза спокойно Учителя, без да подчертае какво голямо добро ми беше направил. Милка Периклиева Ето какво четем и в една беседа от Учителя: "Мнозина са питали какъв начин има за усилването на човешките очи. Казвам: Един начин има, който е много прост. Избирайте тъмни и бурни нощи и тогава излизайте навън, да се взирате. С това взиране очите ви ще се усилят. Вашите очи са отслабнали, поради това, че малко кръв приижда в тях.
към текста >>

Учителят познавах по разговорите на майка си и брат си, но аз бях още неоформен младеж и нямах отношение към Него.
Не ходете на планините за удоволствие. Аз отивам на планината, за да вляза в общение с Разумното начало в нея и да придобия от нея нещо! Планината е разумна, разумни сили я управляват." Бях младо момче, току-що дошъл от провинцията. Настаних се да живея на Изгрева. Учителят познавах по разговорите на майка си и брат си, но аз бях още неоформен младеж и нямах отношение към Него. Един ден Той ме срещна случайно из алеите на Изгрева, усмихна ми се приятелски и рече: "Защо не хвърлите тези очила? " - "Ама аз съм късоглед, Учителю" - побързах да му обясня, също усмихнат дружелюбно. "Може, рекох, да ги хвърлите." - "Но аз от детинство нося очила. Аз съм късоглед, не мога да ходя без очила" - настоявам да Му обяснявам, помислих, че не ме е разбрал. Тогава Той каза: "Можете ли да отидете на Витоша, но без очила и да гледате зелената трева, зелените гори, въобще зеления цвят в продължение на три месеца?
към текста >>

" - "Ама аз съм късоглед, Учителю" - побързах да му обясня, също усмихнат дружелюбно.
Планината е разумна, разумни сили я управляват." Бях младо момче, току-що дошъл от провинцията. Настаних се да живея на Изгрева. Учителят познавах по разговорите на майка си и брат си, но аз бях още неоформен младеж и нямах отношение към Него. Един ден Той ме срещна случайно из алеите на Изгрева, усмихна ми се приятелски и рече: "Защо не хвърлите тези очила? " - "Ама аз съм късоглед, Учителю" - побързах да му обясня, също усмихнат дружелюбно. "Може, рекох, да ги хвърлите." - "Но аз от детинство нося очила. Аз съм късоглед, не мога да ходя без очила" - настоявам да Му обяснявам, помислих, че не ме е разбрал. Тогава Той каза: "Можете ли да отидете на Витоша, но без очила и да гледате зелената трева, зелените гори, въобще зеления цвят в продължение на три месеца? И повече няма да ви трябват очила." - "Добре, Учителю, мога, ще отида." Аз бях млад, здрав, силен, бодър, пъргав като коза.
към текста >>

И повече няма да ви трябват очила." - "Добре, Учителю, мога, ще отида."
Един ден Той ме срещна случайно из алеите на Изгрева, усмихна ми се приятелски и рече: "Защо не хвърлите тези очила? " - "Ама аз съм късоглед, Учителю" - побързах да му обясня, също усмихнат дружелюбно. "Може, рекох, да ги хвърлите." - "Но аз от детинство нося очила. Аз съм късоглед, не мога да ходя без очила" - настоявам да Му обяснявам, помислих, че не ме е разбрал. Тогава Той каза: "Можете ли да отидете на Витоша, но без очила и да гледате зелената трева, зелените гори, въобще зеления цвят в продължение на три месеца? И повече няма да ви трябват очила." - "Добре, Учителю, мога, ще отида." Аз бях млад, здрав, силен, бодър, пъргав като коза. Обичах планината, обичах туризма. Беше краят на пролетта и началото на лятото. Аз стегнах раницата си, съобщих на майка си и на брат си, хвърлих очилата и отидох на Витоша. От хижа на хижа, от връх на връх, прекарах три месеца на планината.
към текста >>

Учителят препоръчваше за засилване на очите и сутрин при изгрев Слънце да се гледа в слънцето без очила в продължение на пет минути от изгряването му.
Беше краят на пролетта и началото на лятото. Аз стегнах раницата си, съобщих на майка си и на брат си, хвърлих очилата и отидох на Витоша. От хижа на хижа, от връх на връх, прекарах три месеца на планината. То бяха незабравими дни. Оттогава и до днес, вече съм на 50 години, очила не са ми потрябвали. Учителят препоръчваше за засилване на очите и сутрин при изгрев Слънце да се гледа в слънцето без очила в продължение на пет минути от изгряването му. Атанас Минчев Веднъж нашият обичан брат, зъболекарят Михаил Стоицев, отишъл при Учителя и му се оплакал, че зрението му вече много отслабнало и не ще може да ходи и да посещава приятелите по градове и села, кое го досега бе правил. Учителят му препоръчал да посреща изгревите на Слънцето и да прави гимнастика на очите. Брат Стоицев приложил препоръчания метод около една година и получил подобрение на зрението. Същият споделил тази си опитност с други наши приятели, за да могат да се възползват при нужда.
към текста >>

Веднъж нашият обичан брат, зъболекарят Михаил Стоицев, отишъл при Учителя и му се оплакал, че зрението му вече много отслабнало и не ще може да ходи и да посещава приятелите по градове и села, кое го досега бе правил.
От хижа на хижа, от връх на връх, прекарах три месеца на планината. То бяха незабравими дни. Оттогава и до днес, вече съм на 50 години, очила не са ми потрябвали. Учителят препоръчваше за засилване на очите и сутрин при изгрев Слънце да се гледа в слънцето без очила в продължение на пет минути от изгряването му. Атанас Минчев Веднъж нашият обичан брат, зъболекарят Михаил Стоицев, отишъл при Учителя и му се оплакал, че зрението му вече много отслабнало и не ще може да ходи и да посещава приятелите по градове и села, кое го досега бе правил. Учителят му препоръчал да посреща изгревите на Слънцето и да прави гимнастика на очите. Брат Стоицев приложил препоръчания метод около една година и получил подобрение на зрението. Същият споделил тази си опитност с други наши приятели, за да могат да се възползват при нужда. Георги Събев През 1935 г.
към текста >>

Учителят му препоръчал да посреща изгревите на Слънцето и да прави гимнастика на очите.
То бяха незабравими дни. Оттогава и до днес, вече съм на 50 години, очила не са ми потрябвали. Учителят препоръчваше за засилване на очите и сутрин при изгрев Слънце да се гледа в слънцето без очила в продължение на пет минути от изгряването му. Атанас Минчев Веднъж нашият обичан брат, зъболекарят Михаил Стоицев, отишъл при Учителя и му се оплакал, че зрението му вече много отслабнало и не ще може да ходи и да посещава приятелите по градове и села, кое го досега бе правил. Учителят му препоръчал да посреща изгревите на Слънцето и да прави гимнастика на очите. Брат Стоицев приложил препоръчания метод около една година и получил подобрение на зрението. Същият споделил тази си опитност с други наши приятели, за да могат да се възползват при нужда. Георги Събев През 1935 г. работех в "Горска индустрия", село Кочериново в Рила като магазинер.
към текста >>

Тогава се сетих за Учителя и си казах: "От Учителя по-голям авторитет няма, ето защо ще отида да се посъветвам с Него." Срещнах се и Му казах болката си.
Георги Събев През 1935 г. работех в "Горска индустрия", село Кочериново в Рила като магазинер. От преумора очите ми отслабнаха. Лекарят ме прегледа и предписа инжекции, които бяха много болезнени и аз се отказах от тях. Тогава се сетих за Учителя и си казах: "От Учителя по-голям авторитет няма, ето защо ще отида да се посъветвам с Него." Срещнах се и Му казах болката си. Той ми препоръча да почна да вземам стъргани моркови с лимон, а при липса на лимон, с малко винен оцет преди всяко ядене, а вечер да слагам краката до глезените в топла вода и с канче да ги поливам от коленете надолу. Ту десния - ту левия, около десетина минути. След това да обувам чорапи или терлици и да си лягам. Това продължи 30-40 дни, но аз на седмицата почувствах голямо облекчение. П. Терзистоев
към текста >>

Тогава баща ми отива при Учителя за съвет.
След това да обувам чорапи или терлици и да си лягам. Това продължи 30-40 дни, но аз на седмицата почувствах голямо облекчение. П. Терзистоев На един мой братовчед, железар, при работа в окото му влиза желязна стърготина. След лекарска намеса, превръзки, д-р Момчилов му каза, че окото му трябва да се извади. Тогава баща ми отива при Учителя за съвет. Учителят казва, че ако извади едното око, ще пострада и другото. Препоръчва му да направи млечен компрес на пострадалото око. Окото му оздравява. Георги Радев Едно от децата на брат Гръблев, го заболяло ухо.
към текста >>

Учителят казва, че ако извади едното око, ще пострада и другото.
Това продължи 30-40 дни, но аз на седмицата почувствах голямо облекчение. П. Терзистоев На един мой братовчед, железар, при работа в окото му влиза желязна стърготина. След лекарска намеса, превръзки, д-р Момчилов му каза, че окото му трябва да се извади. Тогава баща ми отива при Учителя за съвет. Учителят казва, че ако извади едното око, ще пострада и другото. Препоръчва му да направи млечен компрес на пострадалото око. Окото му оздравява. Георги Радев Едно от децата на брат Гръблев, го заболяло ухо. Местният лекар го лекувал цял месец, но с нищо не помогнал.
към текста >>

Още на другия ден взех влака и отидох в София, за да питам Учителя какво да правя.
Георги Радев Едно от децата на брат Гръблев, го заболяло ухо. Местният лекар го лекувал цял месец, но с нищо не помогнал. За станалото след това братът разказва: "Най-после лекарят ми рече: "Господин Гръблев, аз не мога да направя нищо повече и ви съветвам да заведете детето в София и да му направите трепанация". Отговорих му, че предпочитам момчето ми да си отиде, отколкото да направят трепанация и то да остане идиот. Още на другия ден взех влака и отидох в София, за да питам Учителя какво да правя. Казах му, че лекарят препоръчва да се направи трепанация, но аз не съм съгласен. Учителят ми вдъхна вяра: "Ще му мине. Ще вземеш едно памуче, ще го натопиш в зехтин и ще го сложиш в ухото - това ще направиш няколко пъти и ще му мине. Ще трябва малко да затоплиш зехтина." Благодарих Му, сбогувах се и си заминах. Още на другия ден направих, каквото Той ми препоръча и след седмица момчето ми беше съвършено здраво.
към текста >>

Учителят ми вдъхна вяра: "Ще му мине.
Местният лекар го лекувал цял месец, но с нищо не помогнал. За станалото след това братът разказва: "Най-после лекарят ми рече: "Господин Гръблев, аз не мога да направя нищо повече и ви съветвам да заведете детето в София и да му направите трепанация". Отговорих му, че предпочитам момчето ми да си отиде, отколкото да направят трепанация и то да остане идиот. Още на другия ден взех влака и отидох в София, за да питам Учителя какво да правя. Казах му, че лекарят препоръчва да се направи трепанация, но аз не съм съгласен. Учителят ми вдъхна вяра: "Ще му мине. Ще вземеш едно памуче, ще го натопиш в зехтин и ще го сложиш в ухото - това ще направиш няколко пъти и ще му мине. Ще трябва малко да затоплиш зехтина." Благодарих Му, сбогувах се и си заминах. Още на другия ден направих, каквото Той ми препоръча и след седмица момчето ми беше съвършено здраво. Повиках лекаря и му показах оздравялото дете. Той само се почуди, без да може да каже нищо."
към текста >>

Тя не пожела да отиде при хирурга, а пожела да отидем при Учителя.
Никола Гръблев Жена ми заболя с ушите си. Стигна се дотам, че трима лекари я преглеждат в Лом, за консулт я пращат в София на хирург. Трепанация трябва да се прави на ухото. Тръгваме веднага за София. Тя не пожела да отиде при хирурга, а пожела да отидем при Учителя. Учителят каза, че ще мине, но да налага на ушите един топъл компрес с трици. Вечерта пита: "Как е германка- та? " Дава назначение за един млечен компрес. Мляко се сварява, изцежда се лимон в него, после се вари, получава се едно сирище и се прави лапа в тензухена кърпа, налага се на болното ухо. Изтече всичко от ухото като гной и секреция.
към текста >>

Учителят каза, че ще мине, но да налага на ушите един топъл компрес с трици.
Жена ми заболя с ушите си. Стигна се дотам, че трима лекари я преглеждат в Лом, за консулт я пращат в София на хирург. Трепанация трябва да се прави на ухото. Тръгваме веднага за София. Тя не пожела да отиде при хирурга, а пожела да отидем при Учителя. Учителят каза, че ще мине, но да налага на ушите един топъл компрес с трици. Вечерта пита: "Как е германка- та? " Дава назначение за един млечен компрес. Мляко се сварява, изцежда се лимон в него, после се вари, получава се едно сирище и се прави лапа в тензухена кърпа, налага се на болното ухо. Изтече всичко от ухото като гной и секреция. Олекна й, спадна високата температурата.
към текста >>

Тя знае вече - Христос и Учителят са едно.
Тя е вече здрава, на другия ден се връщаме в Лом. Лекарите я преглеждат отново и не могат да разберат нищо. И какво да им разправям, дали ще ми вярват? Замълчах си. А жена ми Хилда също мълчи. Тя знае вече - Христос и Учителят са едно. Васко Искренов Аз от малка страдам от ухо. През 1934 г. беше много голяма суша в нашия край и отиде мъжът ми да работи в Тополовград. Там отидох и аз с двете си деца, за да изкараме зимата заедно, да не са на две места разноски.
към текста >>

Там дружахме с един евангелски пастор, който беше запознат с наша сестра учителка - Наталия Накова.
Васко Искренов Аз от малка страдам от ухо. През 1934 г. беше много голяма суша в нашия край и отиде мъжът ми да работи в Тополовград. Там отидох и аз с двете си деца, за да изкараме зимата заедно, да не са на две места разноски. Там дружахме с един евангелски пастор, който беше запознат с наша сестра учителка - Наталия Накова. Всичките братски песни пееше и въобще познаваше Учението на Учителя и се събирахме вечер. Много хубаво си дружахме. Пеехме, приказвахме. Не щеш ли, изведнъж ме заболя ухото. Неговата жена е аптекарка.
към текста >>

Всичките братски песни пееше и въобще познаваше Учението на Учителя и се събирахме вечер.
Аз от малка страдам от ухо. През 1934 г. беше много голяма суша в нашия край и отиде мъжът ми да работи в Тополовград. Там отидох и аз с двете си деца, за да изкараме зимата заедно, да не са на две места разноски. Там дружахме с един евангелски пастор, който беше запознат с наша сестра учителка - Наталия Накова. Всичките братски песни пееше и въобще познаваше Учението на Учителя и се събирахме вечер. Много хубаво си дружахме. Пеехме, приказвахме. Не щеш ли, изведнъж ме заболя ухото. Неговата жена е аптекарка. Той ми донесе много хубаво лекарство, обаче като туря, за пет минути мине и пак започва да ме боли и аз слагам и изгоря отвън ухото ми.
към текста >>

Мъжът ми вика: "Дане, трябва да пишем на Учителя!
Пеехме, приказвахме. Не щеш ли, изведнъж ме заболя ухото. Неговата жена е аптекарка. Той ми донесе много хубаво лекарство, обаче като туря, за пет минути мине и пак започва да ме боли и аз слагам и изгоря отвън ухото ми. Стана рана и тогава се стигна до връхната точка, тъй да се каже на непоносими болки, че нито спане, нито храна. Мъжът ми вика: "Дане, трябва да пишем на Учителя! " - "Късно е вече. Не мога да чакам да пишем, че да ми отговаря. Аз тая вечер правя връзка с Учителя." Той нали казва да направим връзка: "Сложете контакта и радиото ще тръгне". И аз вечерта като си лягам, казах си формулата. Не можех и да се моля.
към текста >>

Аз тая вечер правя връзка с Учителя." Той нали казва да направим връзка: "Сложете контакта и радиото ще тръгне".
Той ми донесе много хубаво лекарство, обаче като туря, за пет минути мине и пак започва да ме боли и аз слагам и изгоря отвън ухото ми. Стана рана и тогава се стигна до връхната точка, тъй да се каже на непоносими болки, че нито спане, нито храна. Мъжът ми вика: "Дане, трябва да пишем на Учителя! " - "Късно е вече. Не мога да чакам да пишем, че да ми отговаря. Аз тая вечер правя връзка с Учителя." Той нали казва да направим връзка: "Сложете контакта и радиото ще тръгне". И аз вечерта като си лягам, казах си формулата. Не можех и да се моля. То нали, за да кажеш молитва трябва да си спокоен. И казах само формулата: "В името на Божията Любов, в името на Божията Мъдрост, в името на Божията Истина, в която живеем и се движим и със силата на живото Слово Божие, да се разпръснат всички тъмни и вражески сили и зли помисли от лицето на Земята" и духнах. Три пъти я казах.
към текста >>

Но не е Учителят.
Не можех и да се моля. То нали, за да кажеш молитва трябва да си спокоен. И казах само формулата: "В името на Божията Любов, в името на Божията Мъдрост, в името на Божията Истина, в която живеем и се движим и със силата на живото Слово Божие, да се разпръснат всички тъмни и вражески сили и зли помисли от лицето на Земята" и духнах. Три пъти я казах. Заспала съм за съвсем малко и сънувам, че се намирам на пазарището в Тополовград и срещам един много благороден старец с бяла брада. Но не е Учителят. Той ме поздрави, запита: "Как си? " Аз му отговорих: "Много ме боли ухото! " Той каза: "Ах, без пари лекарство. Ще отидеш при една жена млада, която кърми първо детенце, да бъде момченце, да ти сложи от нейното мляко на ухото." И преди още да му благодаря, него го няма. Сънувам, дето са ми говорили за един Гошо, че се оженил за едно момиче от село, имал бебе момченце и не го знам къде живее, но изведнъж намирам се на неговата порта.
към текста >>

Аз си викам на ума: "Благодарете на Бога, на Учителя." И така, излекува се и туй момиче.
Аз веднага се спрях: "Намерих лек за ухото. Идете при Мара Атанасова да й сложи от нейното мляко в ухото! " И те отишли, направили това. Минаха няколко дена, заварвам тази жена на фурната и тя ме прегръща: "Чедо, Господ здраве да ти дава. Стойка оздравя като й сложи Мара от нейното мляко и не я боли вече ухото". Аз си викам на ума: "Благодарете на Бога, на Учителя." И така, излекува се и туй момиче. Данка Хр. Колева, кв. Прослав Борис Равноустов - сладкар от Ямбол, заболява от ухо. Най-добрият лекар в Ямбол, д-р Момчилов, му препоръчва да си направи операция в Бургас. Борис чрез писмо иска съвет от Учителя, дали да се съгласи на операция.
към текста >>

Борис чрез писмо иска съвет от Учителя, дали да се съгласи на операция.
Аз си викам на ума: "Благодарете на Бога, на Учителя." И така, излекува се и туй момиче. Данка Хр. Колева, кв. Прослав Борис Равноустов - сладкар от Ямбол, заболява от ухо. Най-добрият лекар в Ямбол, д-р Момчилов, му препоръчва да си направи операция в Бургас. Борис чрез писмо иска съвет от Учителя, дали да се съгласи на операция. Учителят му отговаря, като му дава следния съвет: Да направи нагряващ компрес от пресечено краве мляко зад ухото. Той изпълнява съвета, но резултат не получава. На другия ден получава второ писмо, с което Учителят му обяснява, че не е получил резултат, защото не е загрял добре мястото. След втория компрес ухото оздравява. Жельо Танев
към текста >>

Учителят му отговаря, като му дава следния съвет: Да направи нагряващ компрес от пресечено краве мляко зад ухото.
Данка Хр. Колева, кв. Прослав Борис Равноустов - сладкар от Ямбол, заболява от ухо. Най-добрият лекар в Ямбол, д-р Момчилов, му препоръчва да си направи операция в Бургас. Борис чрез писмо иска съвет от Учителя, дали да се съгласи на операция. Учителят му отговаря, като му дава следния съвет: Да направи нагряващ компрес от пресечено краве мляко зад ухото. Той изпълнява съвета, но резултат не получава. На другия ден получава второ писмо, с което Учителят му обяснява, че не е получил резултат, защото не е загрял добре мястото. След втория компрес ухото оздравява. Жельо Танев Аз бях заболяла от гуша и си слагах шалче бяло да не се вижда.
към текста >>

На другия ден получава второ писмо, с което Учителят му обяснява, че не е получил резултат, защото не е загрял добре мястото.
Борис Равноустов - сладкар от Ямбол, заболява от ухо. Най-добрият лекар в Ямбол, д-р Момчилов, му препоръчва да си направи операция в Бургас. Борис чрез писмо иска съвет от Учителя, дали да се съгласи на операция. Учителят му отговаря, като му дава следния съвет: Да направи нагряващ компрес от пресечено краве мляко зад ухото. Той изпълнява съвета, но резултат не получава. На другия ден получава второ писмо, с което Учителят му обяснява, че не е получил резултат, защото не е загрял добре мястото. След втория компрес ухото оздравява. Жельо Танев Аз бях заболяла от гуша и си слагах шалче бяло да не се вижда. Един ден бях с братя и сестри, беше и сестра Златева - майката и стояхме пред приемната стая на Учителя. По едно време Той се показа на вратата и се обърна към мене с думите: "Рекох, какво имате там?
към текста >>

Един ден бях с братя и сестри, беше и сестра Златева - майката и стояхме пред приемната стая на Учителя.
Той изпълнява съвета, но резултат не получава. На другия ден получава второ писмо, с което Учителят му обяснява, че не е получил резултат, защото не е загрял добре мястото. След втория компрес ухото оздравява. Жельо Танев Аз бях заболяла от гуша и си слагах шалче бяло да не се вижда. Един ден бях с братя и сестри, беше и сестра Златева - майката и стояхме пред приемната стая на Учителя. По едно време Той се показа на вратата и се обърна към мене с думите: "Рекох, какво имате там? "- и посочва шалчето ми. Аз се смутих и Му казах: "Ами имам гуша". Той тогава каза да донесат зехтина от стаята Му и да ме разтрие сестра Златева. Тя ме разтри с Неговия зехтин.
към текста >>

В неделя, когато Учителят държеше беседа, каза така: "По разни части на тялото на човека се явяват разни тумори и гуши.
По едно време Той се показа на вратата и се обърна към мене с думите: "Рекох, какво имате там? "- и посочва шалчето ми. Аз се смутих и Му казах: "Ами имам гуша". Той тогава каза да донесат зехтина от стаята Му и да ме разтрие сестра Златева. Тя ме разтри с Неговия зехтин. В неделя, когато Учителят държеше беседа, каза така: "По разни части на тялото на човека се явяват разни тумори и гуши. Те се лекуват с мазане със зехтин и разтривки, като всеки ден в продължение на девет дни се казва следното: "Всеки ден туморът намалява! " И така за девет дни трябва да изчезне". И аз така постъпих със себе си. Всеки ден мажех гушата си със зехтин, казвах формулата и разтривах гушата си със силна вяра. И действително, до деветия ден тя се стопи и изчезна напълно.
към текста >>

Всеки ден като я разтривах, казвах формулата на Учителя, че гушата й намалява.
Аз отивам у Тяна, веднага започвам да я разтривам, както правех със себе си. Разтривки силни и много молитви и разтривки до изпотяване. Толкова много трябваше да я разтривам. Това беше първия ден. Втория ден, третия ден усилвах разтривките, около половин час я разтривах и докато дойде деветия ден, гушата й се стопи и нищо не остана от нея. Всеки ден като я разтривах, казвах формулата на Учителя, че гушата й намалява. Така постъпвах всеки ден, докато дойде деветият ден, в който абсолютно изчезна нейната гуша. Тя беше много голяма. Лекарите останали учудени от нейното тъй бързо оздравяване. Тя беше пила йод според техните препоръки и приеха, че се излекувала от йода. Стефка Няголова
към текста >>

Отиват и съобщават това на Учителя.
Тя беше много голяма. Лекарите останали учудени от нейното тъй бързо оздравяване. Тя беше пила йод според техните препоръки и приеха, че се излекувала от йода. Стефка Няголова Следващият пример е за една сестра, която започва да линее от ден на ден и болестта я стоварва на леглото. Отиват и съобщават това на Учителя. "Рекох, кажете й да яде риба! " Но сестрата се удивлява: "Учителю, в София няма риба. Рибата е в морето. И освен това тя е вегетарианка." Учителят я изглежда и казва: "Като няма риба в София, то други са я хванали и са я сложили в консерви. Оттам ще яде." - "Но, Учителю, защо именно риба, а не нещо друго?
към текста >>

" Но сестрата се удивлява: "Учителю, в София няма риба.
Тя беше пила йод според техните препоръки и приеха, че се излекувала от йода. Стефка Няголова Следващият пример е за една сестра, която започва да линее от ден на ден и болестта я стоварва на леглото. Отиват и съобщават това на Учителя. "Рекох, кажете й да яде риба! " Но сестрата се удивлява: "Учителю, в София няма риба. Рибата е в морето. И освен това тя е вегетарианка." Учителят я изглежда и казва: "Като няма риба в София, то други са я хванали и са я сложили в консерви. Оттам ще яде." - "Но, Учителю, защо именно риба, а не нещо друго? " - "На сестрата й липсва фосфор в кръвта. А мозъкът й има нужда от него като елемент.
към текста >>

И освен това тя е вегетарианка." Учителят я изглежда и казва: "Като няма риба в София, то други са я хванали и са я сложили в консерви.
Следващият пример е за една сестра, която започва да линее от ден на ден и болестта я стоварва на леглото. Отиват и съобщават това на Учителя. "Рекох, кажете й да яде риба! " Но сестрата се удивлява: "Учителю, в София няма риба. Рибата е в морето. И освен това тя е вегетарианка." Учителят я изглежда и казва: "Като няма риба в София, то други са я хванали и са я сложили в консерви. Оттам ще яде." - "Но, Учителю, защо именно риба, а не нещо друго? " - "На сестрата й липсва фосфор в кръвта. А мозъкът й има нужда от него като елемент. Единствено в рибата има фосфор. И тя може да си попълни недостига на фосфор в кръвта като яде риба.
към текста >>

Оттам ще яде." - "Но, Учителю, защо именно риба, а не нещо друго?
Отиват и съобщават това на Учителя. "Рекох, кажете й да яде риба! " Но сестрата се удивлява: "Учителю, в София няма риба. Рибата е в морето. И освен това тя е вегетарианка." Учителят я изглежда и казва: "Като няма риба в София, то други са я хванали и са я сложили в консерви. Оттам ще яде." - "Но, Учителю, защо именно риба, а не нещо друго? " - "На сестрата й липсва фосфор в кръвта. А мозъкът й има нужда от него като елемент. Единствено в рибата има фосфор. И тя може да си попълни недостига на фосфор в кръвта като яде риба. Като си попълни недоимъка, после пак ще бъде вегетарианка." Сестрата предаде точно думите на Учителя.
към текста >>

Като си попълни недоимъка, после пак ще бъде вегетарианка." Сестрата предаде точно думите на Учителя.
Оттам ще яде." - "Но, Учителю, защо именно риба, а не нещо друго? " - "На сестрата й липсва фосфор в кръвта. А мозъкът й има нужда от него като елемент. Единствено в рибата има фосфор. И тя може да си попълни недостига на фосфор в кръвта като яде риба. Като си попълни недоимъка, после пак ще бъде вегетарианка." Сестрата предаде точно думите на Учителя. Болната сестра имаше сили толкова, колкото да поклати с клепачите на очите, че е съгласна. Купиха консерва риба и започнаха да й дават от рибата на малки хапки. Малко по малко за една седмица състоянието на сестрата се подобри. На втората седмица тя вече играеше Паневритмия. Приближавам се до нея и казвам: "Сестра, вие много хубаво и с вдъхновение играете днес Паневритмията." Тя се обръща засмяна: "Днес аз не играех, а плувах в небесния простор като риба, защото в кръвта ми тече рибешка сила и флуида на рибите от океана.
към текста >>

Един брат отива за съвет при Учителя и Той му казва:
Аз ще ти кажа лекарство, с което ще се лекуваш. Лекарството е следното: Ще вземеш клей от бадем и ечемик, ще ги опечеш, ще ги счукаш, пресяваш със сито, смесваш ги с една водна чаша пчелен мед. Употребява се три пъти на ден по една супена лъжица, преди ядене." С това лекарство аз оздравях. Мала Желева, с. Горица, Поморийско Един брат отива за съвет при Учителя и Той му казва: "Ще вземеш мляко, ще го свариш и после ще го пресечеш с лимон. Ще вземеш пресеченото мляко и от него ще си направиш компрес. Няколко такива компреси ще подобрят положението ти. Тези млечни компреси ще ти покажат има ли нечиста материя там или не." И наистина, той направи 2-3 такива компреса и положението му се подобри.
към текста >>

Отидох при Учителя, обясних му всичко и Той ми каза: "Направи млечен компрес.
в България от Германия по време на войната и то имаше един препарат, наричащ се "Пронтозил". Човек, когато го поемеше, урината му се оцветяваше оранжево, но лекарството имаше голям ефект. Тогава една кутийка се продаваше за една жълтица. Така немските войници продаваха в България това скъпо и ценно лекарство. Та брат ми лекуваше баща ми с лекарства и силна храна, но още го нямаше "Пронтозил"-а и той ставаше все по-зле. Отидох при Учителя, обясних му всичко и Той ми каза: "Направи млечен компрес. Но ако яде силна храна, организмът му, докато се пригоди на много храна, то той ще си замине. Ще му даваш малко храна - мляко половин чаша и половин чаша вода. На четиринадесетия ден температурата ще спадне от 38,5 на 37 градуса". Това ми каза Учителят, аз отидох у дома и разказах на баща ми какво е казано за него, той повярва и остави аз да го лекувам. Брат ми като разбра - нали беше лекар, дойде и ми удари един шамар, че лекувам без да имам право за това.
към текста >>

Това ми каза Учителят, аз отидох у дома и разказах на баща ми какво е казано за него, той повярва и остави аз да го лекувам.
Та брат ми лекуваше баща ми с лекарства и силна храна, но още го нямаше "Пронтозил"-а и той ставаше все по-зле. Отидох при Учителя, обясних му всичко и Той ми каза: "Направи млечен компрес. Но ако яде силна храна, организмът му, докато се пригоди на много храна, то той ще си замине. Ще му даваш малко храна - мляко половин чаша и половин чаша вода. На четиринадесетия ден температурата ще спадне от 38,5 на 37 градуса". Това ми каза Учителят, аз отидох у дома и разказах на баща ми какво е казано за него, той повярва и остави аз да го лекувам. Брат ми като разбра - нали беше лекар, дойде и ми удари един шамар, че лекувам без да имам право за това. Така се възприемаше от лекарското съсловие - лекува само онзи, който има диплома. Но баща ми беше посетил веднъж една беседа на Учителя. Бе го видял, беше се докоснала душата му до Божественото, повярва и ми позволи да го лекувам. Направих млечен компрес и го наложих на гърба.
към текста >>

Но баща ми беше посетил веднъж една беседа на Учителя.
Ще му даваш малко храна - мляко половин чаша и половин чаша вода. На четиринадесетия ден температурата ще спадне от 38,5 на 37 градуса". Това ми каза Учителят, аз отидох у дома и разказах на баща ми какво е казано за него, той повярва и остави аз да го лекувам. Брат ми като разбра - нали беше лекар, дойде и ми удари един шамар, че лекувам без да имам право за това. Така се възприемаше от лекарското съсловие - лекува само онзи, който има диплома. Но баща ми беше посетил веднъж една беседа на Учителя. Бе го видял, беше се докоснала душата му до Божественото, повярва и ми позволи да го лекувам. Направих млечен компрес и го наложих на гърба. Той се слага вечерта и се сваля сутринта и се прави през ден. Така баща ми оздравя за изненада на всички. Баща ми се разположи към мен и после дойде с нас на Седемте Рилски езера при лагеруването ни.
към текста >>

Веднъж споделих с Учителя, че баща ми иска да го приеме, за да благодари за лечението.
Направих млечен компрес и го наложих на гърба. Той се слага вечерта и се сваля сутринта и се прави през ден. Така баща ми оздравя за изненада на всички. Баща ми се разположи към мен и после дойде с нас на Седемте Рилски езера при лагеруването ни. Там много му хареса, дори се разхождахме с лодка по езерото. Веднъж споделих с Учителя, че баща ми иска да го приеме, за да благодари за лечението. Съгласи се. Отидохме при Учителя, аз Му целунах ръка, баща ми също се наведе и Му целуна ръка, благодари Му. Учителят поприказва с него общи работи, после дойдоха други посетители, ние станахме и си отидохме. Баща ми остана много доволен от летуването и от това, че той благодари на Дънов. За него той не беше Учителя, а господин Дънов.
към текста >>

Отидохме при Учителя, аз Му целунах ръка, баща ми също се наведе и Му целуна ръка, благодари Му.
Така баща ми оздравя за изненада на всички. Баща ми се разположи към мен и после дойде с нас на Седемте Рилски езера при лагеруването ни. Там много му хареса, дори се разхождахме с лодка по езерото. Веднъж споделих с Учителя, че баща ми иска да го приеме, за да благодари за лечението. Съгласи се. Отидохме при Учителя, аз Му целунах ръка, баща ми също се наведе и Му целуна ръка, благодари Му. Учителят поприказва с него общи работи, после дойдоха други посетители, ние станахме и си отидохме. Баща ми остана много доволен от летуването и от това, че той благодари на Дънов. За него той не беше Учителя, а господин Дънов. Но все пак благодари, а това не бе малко за него, да се поклони и да целуне ръката на Бога без да знае пред кого застава, кому се покланя и кому целува ръката. Мария Тодорова
към текста >>

Учителят поприказва с него общи работи, после дойдоха други посетители, ние станахме и си отидохме.
Баща ми се разположи към мен и после дойде с нас на Седемте Рилски езера при лагеруването ни. Там много му хареса, дори се разхождахме с лодка по езерото. Веднъж споделих с Учителя, че баща ми иска да го приеме, за да благодари за лечението. Съгласи се. Отидохме при Учителя, аз Му целунах ръка, баща ми също се наведе и Му целуна ръка, благодари Му. Учителят поприказва с него общи работи, после дойдоха други посетители, ние станахме и си отидохме. Баща ми остана много доволен от летуването и от това, че той благодари на Дънов. За него той не беше Учителя, а господин Дънов. Но все пак благодари, а това не бе малко за него, да се поклони и да целуне ръката на Бога без да знае пред кого застава, кому се покланя и кому целува ръката. Мария Тодорова Майка ми беше много болна.
към текста >>

За него той не беше Учителя, а господин Дънов.
Веднъж споделих с Учителя, че баща ми иска да го приеме, за да благодари за лечението. Съгласи се. Отидохме при Учителя, аз Му целунах ръка, баща ми също се наведе и Му целуна ръка, благодари Му. Учителят поприказва с него общи работи, после дойдоха други посетители, ние станахме и си отидохме. Баща ми остана много доволен от летуването и от това, че той благодари на Дънов. За него той не беше Учителя, а господин Дънов. Но все пак благодари, а това не бе малко за него, да се поклони и да целуне ръката на Бога без да знае пред кого застава, кому се покланя и кому целува ръката. Мария Тодорова Майка ми беше много болна. Свила се на кълбо с адски болки в корема. Болеше я целият корем.
към текста >>

Аз без да я питам отидох при Учителя и Му разказах за мнението на лекарите.
Мария Тодорова Майка ми беше много болна. Свила се на кълбо с адски болки в корема. Болеше я целият корем. Заведоха я на лекар и казаха, че е остър апандисит и предложиха да се оперира. Аз без да я питам отидох при Учителя и Му разказах за мнението на лекарите. Каза ми: "Не е това, което мислят лекарите. Не е апандисит, а възпаление на дебелото черво. Да се прави млечен компрес през ден, иначе ще си замине, ако си направи операция. Болно е дебелото черво, сложи млечен компрес". Отивам при майка ми и разказвам какво е казал Учителя.
към текста >>

Отивам при майка ми и разказвам какво е казал Учителя.
Аз без да я питам отидох при Учителя и Му разказах за мнението на лекарите. Каза ми: "Не е това, което мислят лекарите. Не е апандисит, а възпаление на дебелото черво. Да се прави млечен компрес през ден, иначе ще си замине, ако си направи операция. Болно е дебелото черво, сложи млечен компрес". Отивам при майка ми и разказвам какво е казал Учителя. Ама като чу, че е от Учителя, настръхна и крещи: "Той провали дъщеря ми и не искам нищо от него". Казах й да избира: ако иска да живее, трябва да се съгласи, а като се съгласи ще се лекува по Неговия начин и като оживее, ще знае, че живее, благодарение на господин Дънов и главно затова, че е майка на една Негова ученичка. Майка ми беше в ужас. Баща ми бе на моя страна, а брат ми като лекар, бе за операция. А това беше преди войната, когато на три операции, направени за апандисит, оживяваше един, а другите двама умираха от инфекции.
към текста >>

Ама като чу, че е от Учителя, настръхна и крещи: "Той провали дъщеря ми и не искам нищо от него".
Каза ми: "Не е това, което мислят лекарите. Не е апандисит, а възпаление на дебелото черво. Да се прави млечен компрес през ден, иначе ще си замине, ако си направи операция. Болно е дебелото черво, сложи млечен компрес". Отивам при майка ми и разказвам какво е казал Учителя. Ама като чу, че е от Учителя, настръхна и крещи: "Той провали дъщеря ми и не искам нищо от него". Казах й да избира: ако иска да живее, трябва да се съгласи, а като се съгласи ще се лекува по Неговия начин и като оживее, ще знае, че живее, благодарение на господин Дънов и главно затова, че е майка на една Негова ученичка. Майка ми беше в ужас. Баща ми бе на моя страна, а брат ми като лекар, бе за операция. А това беше преди войната, когато на три операции, направени за апандисит, оживяваше един, а другите двама умираха от инфекции. Сега, 40 години след това, времената са други и дори при спукан апандисит и перитонит хората оживяват.
към текста >>

Учителят ми каза, че на четиринадесетия ден температурата ще спадне на 37,5 градуса, както се и сбъдна.
"Слушай какво, ако отидеш в болницата, ти вече си умряла, а ако останеш тук, можеш да живееш много дълго. Изборът е твой. Аз повече няма да говоря с теб". Аз бях много войнствена и решителна и след дълги разправии с брат ми и с родителите ми им казах да опитаме с млечен компрес и ако не стане нищо, то тя може да се оперира. И понеже баща ми го бяхме излекували по същия начин с този млечен компрес, когато щеше за малко да си замине, то накрая се реши аз да вляза в ролята на лечител. Учителят ми каза, че на четиринадесетия ден температурата ще спадне на 37,5 градуса, както се и сбъдна. Аз започнах да слагам млечния компрес на онова място, където имаше една подутина като бучка, т. е. където беше възпалението на дебелото черво според думите на Учителя. Преди това Учителят бе обърнал внимание, че отначало има подобрение, а след това идва процес на влошаване, защото се разнася възпалението от дебелото черво и всички токсини от това възпаление навлизат в кръвта, идва се до криза и се вдига температура до 40 градуса. Учителят ми беше казал, но то бе останало някъде далеч в периферията на съзнанието ми. Аз през ден слагах млечен компрес, получи се подобрение, бучката започна да намалява, но състоянието на майка ми се влоши, след четиринадесетия ден вдигна температура до 40 градуса и започна да бълнува.
към текста >>

където беше възпалението на дебелото черво според думите на Учителя.
Аз повече няма да говоря с теб". Аз бях много войнствена и решителна и след дълги разправии с брат ми и с родителите ми им казах да опитаме с млечен компрес и ако не стане нищо, то тя може да се оперира. И понеже баща ми го бяхме излекували по същия начин с този млечен компрес, когато щеше за малко да си замине, то накрая се реши аз да вляза в ролята на лечител. Учителят ми каза, че на четиринадесетия ден температурата ще спадне на 37,5 градуса, както се и сбъдна. Аз започнах да слагам млечния компрес на онова място, където имаше една подутина като бучка, т. е. където беше възпалението на дебелото черво според думите на Учителя. Преди това Учителят бе обърнал внимание, че отначало има подобрение, а след това идва процес на влошаване, защото се разнася възпалението от дебелото черво и всички токсини от това възпаление навлизат в кръвта, идва се до криза и се вдига температура до 40 градуса. Учителят ми беше казал, но то бе останало някъде далеч в периферията на съзнанието ми. Аз през ден слагах млечен компрес, получи се подобрение, бучката започна да намалява, но състоянието на майка ми се влоши, след четиринадесетия ден вдигна температура до 40 градуса и започна да бълнува. У дома всички ме гледат заплашително и упрекват, че ще убия майка си с моето твърдоглавство. Отивам при Учителя, за да питам какво да правя, но Той не ме приема, не ми обръща никакво внимание.
към текста >>

Преди това Учителят бе обърнал внимание, че отначало има подобрение, а след това идва процес на влошаване, защото се разнася възпалението от дебелото черво и всички токсини от това възпаление навлизат в кръвта, идва се до криза и се вдига температура до 40 градуса.
Аз бях много войнствена и решителна и след дълги разправии с брат ми и с родителите ми им казах да опитаме с млечен компрес и ако не стане нищо, то тя може да се оперира. И понеже баща ми го бяхме излекували по същия начин с този млечен компрес, когато щеше за малко да си замине, то накрая се реши аз да вляза в ролята на лечител. Учителят ми каза, че на четиринадесетия ден температурата ще спадне на 37,5 градуса, както се и сбъдна. Аз започнах да слагам млечния компрес на онова място, където имаше една подутина като бучка, т. е. където беше възпалението на дебелото черво според думите на Учителя. Преди това Учителят бе обърнал внимание, че отначало има подобрение, а след това идва процес на влошаване, защото се разнася възпалението от дебелото черво и всички токсини от това възпаление навлизат в кръвта, идва се до криза и се вдига температура до 40 градуса. Учителят ми беше казал, но то бе останало някъде далеч в периферията на съзнанието ми. Аз през ден слагах млечен компрес, получи се подобрение, бучката започна да намалява, но състоянието на майка ми се влоши, след четиринадесетия ден вдигна температура до 40 градуса и започна да бълнува. У дома всички ме гледат заплашително и упрекват, че ще убия майка си с моето твърдоглавство. Отивам при Учителя, за да питам какво да правя, но Той не ме приема, не ми обръща никакво внимание. Седнах на пейката отвън пред салона, минаха пет - шест часа, а аз седя и чакам.
към текста >>

Учителят ми беше казал, но то бе останало някъде далеч в периферията на съзнанието ми.
И понеже баща ми го бяхме излекували по същия начин с този млечен компрес, когато щеше за малко да си замине, то накрая се реши аз да вляза в ролята на лечител. Учителят ми каза, че на четиринадесетия ден температурата ще спадне на 37,5 градуса, както се и сбъдна. Аз започнах да слагам млечния компрес на онова място, където имаше една подутина като бучка, т. е. където беше възпалението на дебелото черво според думите на Учителя. Преди това Учителят бе обърнал внимание, че отначало има подобрение, а след това идва процес на влошаване, защото се разнася възпалението от дебелото черво и всички токсини от това възпаление навлизат в кръвта, идва се до криза и се вдига температура до 40 градуса. Учителят ми беше казал, но то бе останало някъде далеч в периферията на съзнанието ми. Аз през ден слагах млечен компрес, получи се подобрение, бучката започна да намалява, но състоянието на майка ми се влоши, след четиринадесетия ден вдигна температура до 40 градуса и започна да бълнува. У дома всички ме гледат заплашително и упрекват, че ще убия майка си с моето твърдоглавство. Отивам при Учителя, за да питам какво да правя, но Той не ме приема, не ми обръща никакво внимание. Седнах на пейката отвън пред салона, минаха пет - шест часа, а аз седя и чакам. А Учителят си гледа Неговата работа, приема и изпраща гости.
към текста >>

Отивам при Учителя, за да питам какво да правя, но Той не ме приема, не ми обръща никакво внимание.
където беше възпалението на дебелото черво според думите на Учителя. Преди това Учителят бе обърнал внимание, че отначало има подобрение, а след това идва процес на влошаване, защото се разнася възпалението от дебелото черво и всички токсини от това възпаление навлизат в кръвта, идва се до криза и се вдига температура до 40 градуса. Учителят ми беше казал, но то бе останало някъде далеч в периферията на съзнанието ми. Аз през ден слагах млечен компрес, получи се подобрение, бучката започна да намалява, но състоянието на майка ми се влоши, след четиринадесетия ден вдигна температура до 40 градуса и започна да бълнува. У дома всички ме гледат заплашително и упрекват, че ще убия майка си с моето твърдоглавство. Отивам при Учителя, за да питам какво да правя, но Той не ме приема, не ми обръща никакво внимание. Седнах на пейката отвън пред салона, минаха пет - шест часа, а аз седя и чакам. А Учителят си гледа Неговата работа, приема и изпраща гости. Седя аз и си казвам в себе си: "Учителю, знам, че не ме приемате и че имам някаква грешка. Ама какво да правя като не я виждам, за да се коригирам. Помогнете ми".
към текста >>

А Учителят си гледа Неговата работа, приема и изпраща гости.
Учителят ми беше казал, но то бе останало някъде далеч в периферията на съзнанието ми. Аз през ден слагах млечен компрес, получи се подобрение, бучката започна да намалява, но състоянието на майка ми се влоши, след четиринадесетия ден вдигна температура до 40 градуса и започна да бълнува. У дома всички ме гледат заплашително и упрекват, че ще убия майка си с моето твърдоглавство. Отивам при Учителя, за да питам какво да правя, но Той не ме приема, не ми обръща никакво внимание. Седнах на пейката отвън пред салона, минаха пет - шест часа, а аз седя и чакам. А Учителят си гледа Неговата работа, приема и изпраща гости. Седя аз и си казвам в себе си: "Учителю, знам, че не ме приемате и че имам някаква грешка. Ама какво да правя като не я виждам, за да се коригирам. Помогнете ми". След малко Той идва при мене на пейката и пита: "Кажи, каквото имаш да казваш, че съм много зает". Аз бързо в няколко изречения разказах всичко и че състоянието на майка ми се е влошило от млечния компрес и всички смятат у дома, че съм убиец на майка си.
към текста >>

Седя аз и си казвам в себе си: "Учителю, знам, че не ме приемате и че имам някаква грешка.
Аз през ден слагах млечен компрес, получи се подобрение, бучката започна да намалява, но състоянието на майка ми се влоши, след четиринадесетия ден вдигна температура до 40 градуса и започна да бълнува. У дома всички ме гледат заплашително и упрекват, че ще убия майка си с моето твърдоглавство. Отивам при Учителя, за да питам какво да правя, но Той не ме приема, не ми обръща никакво внимание. Седнах на пейката отвън пред салона, минаха пет - шест часа, а аз седя и чакам. А Учителят си гледа Неговата работа, приема и изпраща гости. Седя аз и си казвам в себе си: "Учителю, знам, че не ме приемате и че имам някаква грешка. Ама какво да правя като не я виждам, за да се коригирам. Помогнете ми". След малко Той идва при мене на пейката и пита: "Кажи, каквото имаш да казваш, че съм много зает". Аз бързо в няколко изречения разказах всичко и че състоянието на майка ми се е влошило от млечния компрес и всички смятат у дома, че съм убиец на майка си. Учителят не ми каза нищо, отдалечи се така, както дойде, а аз останах на същото място и чаках.
към текста >>

Учителят не ми каза нищо, отдалечи се така, както дойде, а аз останах на същото място и чаках.
Седя аз и си казвам в себе си: "Учителю, знам, че не ме приемате и че имам някаква грешка. Ама какво да правя като не я виждам, за да се коригирам. Помогнете ми". След малко Той идва при мене на пейката и пита: "Кажи, каквото имаш да казваш, че съм много зает". Аз бързо в няколко изречения разказах всичко и че състоянието на майка ми се е влошило от млечния компрес и всички смятат у дома, че съм убиец на майка си. Учителят не ми каза нищо, отдалечи се така, както дойде, а аз останах на същото място и чаках. Ама това чакане стана много дълго - от 8 часа сутринта до 10 часа вечерта. Беше се стъмнило, аз седя на пейката и чакам. Учителят отвори вратата, мина покрай мене, но без да си обърне главата към мен, а гледайки напред пред себе си каза: "Вяра, вяра, вяра" и си продължи нататък. Аз станах и си тръгнах и посред нощ се прибрах у дома. Знаех, че Учителят нямаше да ме приеме, защото беше ми казал какво да направя, а аз се усъмних в това, което правех и бях дошла при Него за помощ.
към текста >>

Учителят отвори вратата, мина покрай мене, но без да си обърне главата към мен, а гледайки напред пред себе си каза: "Вяра, вяра, вяра" и си продължи нататък.
След малко Той идва при мене на пейката и пита: "Кажи, каквото имаш да казваш, че съм много зает". Аз бързо в няколко изречения разказах всичко и че състоянието на майка ми се е влошило от млечния компрес и всички смятат у дома, че съм убиец на майка си. Учителят не ми каза нищо, отдалечи се така, както дойде, а аз останах на същото място и чаках. Ама това чакане стана много дълго - от 8 часа сутринта до 10 часа вечерта. Беше се стъмнило, аз седя на пейката и чакам. Учителят отвори вратата, мина покрай мене, но без да си обърне главата към мен, а гледайки напред пред себе си каза: "Вяра, вяра, вяра" и си продължи нататък. Аз станах и си тръгнах и посред нощ се прибрах у дома. Знаех, че Учителят нямаше да ме приеме, защото беше ми казал какво да направя, а аз се усъмних в това, което правех и бях дошла при Него за помощ. Бях нарушила закона на вярата. А за тази вяра Той непрекъснато говореше и тя беше онази вътрешна връзка на общение на човешкия дух с Бога, която трябва да се запази, за да може по нея като по жица да протече Божествената сила, която лекуваше. Бях изгубила тази вътрешна връзка и бях дошла при Него за помощ.
към текста >>

Знаех, че Учителят нямаше да ме приеме, защото беше ми казал какво да направя, а аз се усъмних в това, което правех и бях дошла при Него за помощ.
Учителят не ми каза нищо, отдалечи се така, както дойде, а аз останах на същото място и чаках. Ама това чакане стана много дълго - от 8 часа сутринта до 10 часа вечерта. Беше се стъмнило, аз седя на пейката и чакам. Учителят отвори вратата, мина покрай мене, но без да си обърне главата към мен, а гледайки напред пред себе си каза: "Вяра, вяра, вяра" и си продължи нататък. Аз станах и си тръгнах и посред нощ се прибрах у дома. Знаех, че Учителят нямаше да ме приеме, защото беше ми казал какво да направя, а аз се усъмних в това, което правех и бях дошла при Него за помощ. Бях нарушила закона на вярата. А за тази вяра Той непрекъснато говореше и тя беше онази вътрешна връзка на общение на човешкия дух с Бога, която трябва да се запази, за да може по нея като по жица да протече Божествената сила, която лекуваше. Бях изгубила тази вътрешна връзка и бях дошла при Него за помощ. А стоейки на пейката дванадесет часа, аз без да искам, с търпението си успях да възстановя тази връзка. Като пристигнах у дома в града, приближих се при майка ми и температурата беше спаднала от 40 градуса на 37.
към текста >>

Така накрая родителите ми по различен начин коленичиха пред нозете на Учителя.
Та като проходи майка ми, първото нещо, което ми каза, бе: "Е, дъще, доживях да видя нещо от твоето дъновско учение". Ама беше сърдита външно, но вътре се радваше, че е оживяла. Духовете вкъщи се успокоиха. Та така трябваше вътрешно да преживея изпитанието на вярата, за да се възстанови загубената връзка с Бога. Оттогава майка ми не ми натякваше вече, че съм се провалила като дъ- новистка. Така накрая родителите ми по различен начин коленичиха пред нозете на Учителя. По този начин Учителят им заплати за това, че са били мои родители и ме направи свободна към тях. Мария Тодорова Ще ви разкажа нещо, което ми се случи през 1933 г. Както си решех косата, някъде зад ушите горе, гледам - гребенът се напълни с коса и като потърсих с пръст, усетих, че на едно място ми студенее на главата. Отидох до огледалото и гледам, наистина ми е паднала на едно място косата - около една монета голямо, колкото сегашните два лева.
към текста >>

По този начин Учителят им заплати за това, че са били мои родители и ме направи свободна към тях.
Ама беше сърдита външно, но вътре се радваше, че е оживяла. Духовете вкъщи се успокоиха. Та така трябваше вътрешно да преживея изпитанието на вярата, за да се възстанови загубената връзка с Бога. Оттогава майка ми не ми натякваше вече, че съм се провалила като дъ- новистка. Така накрая родителите ми по различен начин коленичиха пред нозете на Учителя. По този начин Учителят им заплати за това, че са били мои родители и ме направи свободна към тях. Мария Тодорова Ще ви разкажа нещо, което ми се случи през 1933 г. Както си решех косата, някъде зад ушите горе, гледам - гребенът се напълни с коса и като потърсих с пръст, усетих, че на едно място ми студенее на главата. Отидох до огледалото и гледам, наистина ми е паднала на едно място косата - около една монета голямо, колкото сегашните два лева. Отидох при Учителя.
към текста >>

Отидох при Учителя.
По този начин Учителят им заплати за това, че са били мои родители и ме направи свободна към тях. Мария Тодорова Ще ви разкажа нещо, което ми се случи през 1933 г. Както си решех косата, някъде зад ушите горе, гледам - гребенът се напълни с коса и като потърсих с пръст, усетих, че на едно място ми студенее на главата. Отидох до огледалото и гледам, наистина ми е паднала на едно място косата - около една монета голямо, колкото сегашните два лева. Отидох при Учителя. Той ме погледна и ми каза: "Ще вземеш чист зехтин и ще го мажеш". Взех си едно шишенце и когато ми дойде на ум, намазвах мястото. Но когато ми падна косата, бях казал и на брат си. Като мина месец, брат ми вика: "Ние в сиропиталището във Варна имахме деца, които бяха без коса и ги лекуват и не могат да ги оправят, че тука с малко зехтин ли ще се оправиш? " Но като мина известно време, месец и нещо, викам на брат си: "Я погледни главата ми!
към текста >>

Оттогава минаха много години и мисля, че Учителят си беше вече заминал и един ден като се реша, пак един кичур от дясната страна на челото ми падна.
Но когато ми падна косата, бях казал и на брат си. Като мина месец, брат ми вика: "Ние в сиропиталището във Варна имахме деца, които бяха без коса и ги лекуват и не могат да ги оправят, че тука с малко зехтин ли ще се оправиш? " Но като мина известно време, месец и нещо, викам на брат си: "Я погледни главата ми! " - "Поникнал е един мъх" - казва брат ми. Мина още месец и белият мъх стана коса. Оттогава минаха много години и мисля, че Учителят си беше вече заминал и един ден като се реша, пак един кичур от дясната страна на челото ми падна. И аз отново започнах да мажа мястото със зехтин. Мина месец и нещо, пак излезе мъх и после тоя мъх стана коса. Сестра Анина Бертоли пристигна от Париж и гледа цял кичур бяла коса на главата ми. Тогава нищо не ми каза. Отиде си в Париж, но като дойде другата година, гледа, нямам вече бяла коса.
към текста >>

" Обяснявам й: "За сведение, тогава ми падна косата и аз я лекувах с чист зехтин, така ми каза Учителят по-рано".
Сестра Анина Бертоли пристигна от Париж и гледа цял кичур бяла коса на главата ми. Тогава нищо не ми каза. Отиде си в Париж, но като дойде другата година, гледа, нямам вече бяла коса. Смее се: "А, ти си боядисваш косата." - "Не си боядисвам косата" - отговорих аз. Тогава тя каза: "Миналата година, като идвах, имаше един кичур бяла коса, а сега? " Обяснявам й: "За сведение, тогава ми падна косата и аз я лекувах с чист зехтин, така ми каза Учителят по-рано". И други съм лекувал по тоя начин. Но на мене тая опитност ми е скъп спомен от Учителя. Гради Минчев Една от младите сестри като ученичка от четвърти клас на гимназията, сегашният осми клас, заболява от апандисит, т.е. възпаление на сляпото черво.
към текста >>

Но на мене тая опитност ми е скъп спомен от Учителя.
Отиде си в Париж, но като дойде другата година, гледа, нямам вече бяла коса. Смее се: "А, ти си боядисваш косата." - "Не си боядисвам косата" - отговорих аз. Тогава тя каза: "Миналата година, като идвах, имаше един кичур бяла коса, а сега? " Обяснявам й: "За сведение, тогава ми падна косата и аз я лекувах с чист зехтин, така ми каза Учителят по-рано". И други съм лекувал по тоя начин. Но на мене тая опитност ми е скъп спомен от Учителя. Гради Минчев Една от младите сестри като ученичка от четвърти клас на гимназията, сегашният осми клас, заболява от апандисит, т.е. възпаление на сляпото черво. Щом усетила силни болки, младата сестра не се решила да отиде на лекар, страхувайки се от нож, а отишла при Учителя за съвет. Понеже била вегетарианка, Учителят я посъветвал да прекара три дни в абсолютен пост (без никаква храна и вода).
към текста >>

Щом усетила силни болки, младата сестра не се решила да отиде на лекар, страхувайки се от нож, а отишла при Учителя за съвет.
И други съм лекувал по тоя начин. Но на мене тая опитност ми е скъп спомен от Учителя. Гради Минчев Една от младите сестри като ученичка от четвърти клас на гимназията, сегашният осми клас, заболява от апандисит, т.е. възпаление на сляпото черво. Щом усетила силни болки, младата сестра не се решила да отиде на лекар, страхувайки се от нож, а отишла при Учителя за съвет. Понеже била вегетарианка, Учителят я посъветвал да прекара три дни в абсолютен пост (без никаква храна и вода). Болната приела с готовност този съвет и го изпълнила. След поста тя прекарала два - три дни с лека храна и повече не усетила никаква болка в сляпото черво. Как обяснява Учителят в дадения случай лекуването на апандисита с глад? Учителят казва, че в някои случаи възпалението на сляпото черво се дължи на някакво чуждо вещество, частици от храна или друго нещо в този орган.
към текста >>

Понеже била вегетарианка, Учителят я посъветвал да прекара три дни в абсолютен пост (без никаква храна и вода).
Но на мене тая опитност ми е скъп спомен от Учителя. Гради Минчев Една от младите сестри като ученичка от четвърти клас на гимназията, сегашният осми клас, заболява от апандисит, т.е. възпаление на сляпото черво. Щом усетила силни болки, младата сестра не се решила да отиде на лекар, страхувайки се от нож, а отишла при Учителя за съвет. Понеже била вегетарианка, Учителят я посъветвал да прекара три дни в абсолютен пост (без никаква храна и вода). Болната приела с готовност този съвет и го изпълнила. След поста тя прекарала два - три дни с лека храна и повече не усетила никаква болка в сляпото черво. Как обяснява Учителят в дадения случай лекуването на апандисита с глад? Учителят казва, че в някои случаи възпалението на сляпото черво се дължи на някакво чуждо вещество, частици от храна или друго нещо в този орган. Гладът в този случай допринася следното: Организмът, лишен от храна, продължава да работи и изсмуква всички чужди вещества от организма и по този начин се всмукват и частиците, чуждите вещества, попаднали в сляпото черво.
към текста >>

Как обяснява Учителят в дадения случай лекуването на апандисита с глад?
възпаление на сляпото черво. Щом усетила силни болки, младата сестра не се решила да отиде на лекар, страхувайки се от нож, а отишла при Учителя за съвет. Понеже била вегетарианка, Учителят я посъветвал да прекара три дни в абсолютен пост (без никаква храна и вода). Болната приела с готовност този съвет и го изпълнила. След поста тя прекарала два - три дни с лека храна и повече не усетила никаква болка в сляпото черво. Как обяснява Учителят в дадения случай лекуването на апандисита с глад? Учителят казва, че в някои случаи възпалението на сляпото черво се дължи на някакво чуждо вещество, частици от храна или друго нещо в този орган. Гладът в този случай допринася следното: Организмът, лишен от храна, продължава да работи и изсмуква всички чужди вещества от организма и по този начин се всмукват и частиците, чуждите вещества, попаднали в сляпото черво. Премахнати причините на възпалението, самото възпаление минава. Млада мома (на 20-21 години) заболява от апандисит. Тя не е вегетарианка, редовно яде месо.
към текста >>

Учителят казва, че в някои случаи възпалението на сляпото черво се дължи на някакво чуждо вещество, частици от храна или друго нещо в този орган.
Щом усетила силни болки, младата сестра не се решила да отиде на лекар, страхувайки се от нож, а отишла при Учителя за съвет. Понеже била вегетарианка, Учителят я посъветвал да прекара три дни в абсолютен пост (без никаква храна и вода). Болната приела с готовност този съвет и го изпълнила. След поста тя прекарала два - три дни с лека храна и повече не усетила никаква болка в сляпото черво. Как обяснява Учителят в дадения случай лекуването на апандисита с глад? Учителят казва, че в някои случаи възпалението на сляпото черво се дължи на някакво чуждо вещество, частици от храна или друго нещо в този орган. Гладът в този случай допринася следното: Организмът, лишен от храна, продължава да работи и изсмуква всички чужди вещества от организма и по този начин се всмукват и частиците, чуждите вещества, попаднали в сляпото черво. Премахнати причините на възпалението, самото възпаление минава. Млада мома (на 20-21 години) заболява от апандисит. Тя не е вегетарианка, редовно яде месо. Да си прави операция, не се решава.
към текста >>

Помоли ни да я заведем при Учителя да й даде някакъв съвет, защото болките били непоносими.
Гладът в този случай допринася следното: Организмът, лишен от храна, продължава да работи и изсмуква всички чужди вещества от организма и по този начин се всмукват и частиците, чуждите вещества, попаднали в сляпото черво. Премахнати причините на възпалението, самото възпаление минава. Млада мома (на 20-21 години) заболява от апандисит. Тя не е вегетарианка, редовно яде месо. Да си прави операция, не се решава. Помоли ни да я заведем при Учителя да й даде някакъв съвет, защото болките били непоносими. Учителят я посъветвал да не яде месо само един месец, през което време всяка вечер да си мие краката с гореща вода, колкото може да търпи, до слабо зачервяване. След това да измива слабините си и да легне да спи. Тя изслушала съвета и очаквала да й се даде някакво лекарство, но като не получила такова, благодарила за съвета и си отишла. Като излязла вън, запитала сестрата, която я придружавала: "Защо Учителят не ми даде никакво лекарство? " - "Нали ти даде съвет - отговорила сестрата - Ти изпълни точно съвета и чакай резултат." Младата мома изпълнила съвета, след което се почувствала напълно здрава.
към текста >>

Учителят я посъветвал да не яде месо само един месец, през което време всяка вечер да си мие краката с гореща вода, колкото може да търпи, до слабо зачервяване.
Премахнати причините на възпалението, самото възпаление минава. Млада мома (на 20-21 години) заболява от апандисит. Тя не е вегетарианка, редовно яде месо. Да си прави операция, не се решава. Помоли ни да я заведем при Учителя да й даде някакъв съвет, защото болките били непоносими. Учителят я посъветвал да не яде месо само един месец, през което време всяка вечер да си мие краката с гореща вода, колкото може да търпи, до слабо зачервяване. След това да измива слабините си и да легне да спи. Тя изслушала съвета и очаквала да й се даде някакво лекарство, но като не получила такова, благодарила за съвета и си отишла. Като излязла вън, запитала сестрата, която я придружавала: "Защо Учителят не ми даде никакво лекарство? " - "Нали ти даде съвет - отговорила сестрата - Ти изпълни точно съвета и чакай резултат." Младата мома изпълнила съвета, след което се почувствала напълно здрава. Днес тя е на 40 години, женена, с две големи деца, без смущение на апендикса.
към текста >>

Като излязла вън, запитала сестрата, която я придружавала: "Защо Учителят не ми даде никакво лекарство?
Да си прави операция, не се решава. Помоли ни да я заведем при Учителя да й даде някакъв съвет, защото болките били непоносими. Учителят я посъветвал да не яде месо само един месец, през което време всяка вечер да си мие краката с гореща вода, колкото може да търпи, до слабо зачервяване. След това да измива слабините си и да легне да спи. Тя изслушала съвета и очаквала да й се даде някакво лекарство, но като не получила такова, благодарила за съвета и си отишла. Като излязла вън, запитала сестрата, която я придружавала: "Защо Учителят не ми даде никакво лекарство? " - "Нали ти даде съвет - отговорила сестрата - Ти изпълни точно съвета и чакай резултат." Младата мома изпълнила съвета, след което се почувствала напълно здрава. Днес тя е на 40 години, женена, с две големи деца, без смущение на апендикса. В този случай е интересен фактът, че за същата болест Учителят приложи друг метод, различен от първия. Това обстоятелство, че тя не яде месо цял месец, се отрази благотворно на здравето й. При промяна на храната се изсмукаха чуждите вещества и излишните утайки, причиняващи възпалението на сляпото черво.
към текста >>

В този случай е интересен фактът, че за същата болест Учителят приложи друг метод, различен от първия.
След това да измива слабините си и да легне да спи. Тя изслушала съвета и очаквала да й се даде някакво лекарство, но като не получила такова, благодарила за съвета и си отишла. Като излязла вън, запитала сестрата, която я придружавала: "Защо Учителят не ми даде никакво лекарство? " - "Нали ти даде съвет - отговорила сестрата - Ти изпълни точно съвета и чакай резултат." Младата мома изпълнила съвета, след което се почувствала напълно здрава. Днес тя е на 40 години, женена, с две големи деца, без смущение на апендикса. В този случай е интересен фактът, че за същата болест Учителят приложи друг метод, различен от първия. Това обстоятелство, че тя не яде месо цял месец, се отрази благотворно на здравето й. При промяна на храната се изсмукаха чуждите вещества и излишните утайки, причиняващи възпалението на сляпото черво. Паша Теодорова През 1934 г. сестра ми се разболя, получи силни болки в корема.
към текста >>

Тогава баща ми се качва на влака и отива при Учителя.
Паша Теодорова През 1934 г. сестра ми се разболя, получи силни болки в корема. Викат лекар, взема лекарства, но болките се увеличават. Лекарите правят консулт, но резултат няма. Тогава баща ми се качва на влака и отива при Учителя. Той го посреща и му казва: "Нещо си напечен." Тогава баща ми Му обяснява и Учителят казва: "Нищо не познали докторите, ще й мине. Сега тръгвай оттук без да се спираш, за да свариш влака. За болната ще вземете грах с прясно краве масло и като го сготви, да яде, колкото може." Оказа се кучешка тения, която изчезна. Георги Радев Братовчедката ми Цонка пристигна от Русе и каза: "Како, заведи ме при Учителя, да видя Той какво ще ми каже!
към текста >>

Той го посреща и му казва: "Нещо си напечен." Тогава баща ми Му обяснява и Учителят казва: "Нищо не познали докторите, ще й мине.
През 1934 г. сестра ми се разболя, получи силни болки в корема. Викат лекар, взема лекарства, но болките се увеличават. Лекарите правят консулт, но резултат няма. Тогава баща ми се качва на влака и отива при Учителя. Той го посреща и му казва: "Нещо си напечен." Тогава баща ми Му обяснява и Учителят казва: "Нищо не познали докторите, ще й мине. Сега тръгвай оттук без да се спираш, за да свариш влака. За болната ще вземете грах с прясно краве масло и като го сготви, да яде, колкото може." Оказа се кучешка тения, която изчезна. Георги Радев Братовчедката ми Цонка пристигна от Русе и каза: "Како, заведи ме при Учителя, да видя Той какво ще ми каже! " Тя беше болна от страх, нерви, туберкулоза II стадий и нямаше деца.
към текста >>

Братовчедката ми Цонка пристигна от Русе и каза: "Како, заведи ме при Учителя, да видя Той какво ще ми каже!
Тогава баща ми се качва на влака и отива при Учителя. Той го посреща и му казва: "Нещо си напечен." Тогава баща ми Му обяснява и Учителят казва: "Нищо не познали докторите, ще й мине. Сега тръгвай оттук без да се спираш, за да свариш влака. За болната ще вземете грах с прясно краве масло и като го сготви, да яде, колкото може." Оказа се кучешка тения, която изчезна. Георги Радев Братовчедката ми Цонка пристигна от Русе и каза: "Како, заведи ме при Учителя, да видя Той какво ще ми каже! " Тя беше болна от страх, нерви, туберкулоза II стадий и нямаше деца. Правили й операция и й казали, че няма да има деца. Заведох я при Учителя и тя започна да плаче и да Му разправя: "Омъжих се, разбирахме се с мъжа ми, но там, където живея, е много страшно за мен. Чичото и свекърът всяка вечер слагат брадвите зад вратата да се убиват за имоти. Аз цяла нощ треперя.
към текста >>

Заведох я при Учителя и тя започна да плаче и да Му разправя: "Омъжих се, разбирахме се с мъжа ми, но там, където живея, е много страшно за мен.
За болната ще вземете грах с прясно краве масло и като го сготви, да яде, колкото може." Оказа се кучешка тения, която изчезна. Георги Радев Братовчедката ми Цонка пристигна от Русе и каза: "Како, заведи ме при Учителя, да видя Той какво ще ми каже! " Тя беше болна от страх, нерви, туберкулоза II стадий и нямаше деца. Правили й операция и й казали, че няма да има деца. Заведох я при Учителя и тя започна да плаче и да Му разправя: "Омъжих се, разбирахме се с мъжа ми, но там, където живея, е много страшно за мен. Чичото и свекърът всяка вечер слагат брадвите зад вратата да се убиват за имоти. Аз цяла нощ треперя. Не стига това, ами нямам и деца. Правих си две сложни операции и лекарите ми казаха, че няма да имам деца. От мъка съм се разболяла и от нерви, и от страх, от туберкулоза II стадий, все на легло лежа.
към текста >>

Учителят й каза: "Няма нищо страшно, всичко ще се оправи!
Не стига това, ами нямам и деца. Правих си две сложни операции и лекарите ми казаха, че няма да имам деца. От мъка съм се разболяла и от нерви, и от страх, от туберкулоза II стадий, все на легло лежа. Лекарите не ми дават да ставам. А затова, гдето нямам деца, свекърва ми иска да ни раздели със съпруга ми". Учителят й каза: "Няма нищо страшно, всичко ще се оправи! " А тя плаче, сълзите й текат, хълца. Учителят се смее и казва така: "След един месец ще ти изпратя писмо. Сега ще кажеш на свако си (на татко) да те заведе на Рила, да походиш малко. Не едно, а три деца ще отгледаш". И така, отидохме си вкъщи.
към текста >>

Учителят се смее и казва така: "След един месец ще ти изпратя писмо.
От мъка съм се разболяла и от нерви, и от страх, от туберкулоза II стадий, все на легло лежа. Лекарите не ми дават да ставам. А затова, гдето нямам деца, свекърва ми иска да ни раздели със съпруга ми". Учителят й каза: "Няма нищо страшно, всичко ще се оправи! " А тя плаче, сълзите й текат, хълца. Учителят се смее и казва така: "След един месец ще ти изпратя писмо. Сега ще кажеш на свако си (на татко) да те заведе на Рила, да походиш малко. Не едно, а три деца ще отгледаш". И така, отидохме си вкъщи. Казахме на татко, той се засили веднага, беше енергичен и пъргав. Направи едни терлици, отдолу с кожичка ги подплати и каза: "Така лекичко ще пътуваш".
към текста >>

Учителят го диктувал на брат Боев - как да си лекува нервите и какво да прави, за да има деца.
Обаче, когато Цонка се изкачила през Рилския манастир по стръмната пътека, Друшлявица, пътя нагоре към Дамка, по средата на пътя повърнала много кръв. И казва: "Како, там ми остана туберкулозата! Там, на Рила я оставих. Като повърнах тая кръв, излезе от мене тоя дявол и се оправих". След един месец тя получава писмо, което е написал саморъчно брат Боев. Учителят го диктувал на брат Боев - как да си лекува нервите и какво да прави, за да има деца. Писмото е при мене. Първо, през време на жетва, да пие преварена гореща вода по една чаша сутрин, обед и вечер, с кафена лъжичка по малко, бавно и ще се измива отдолу с гореща вода. Ще вдиша дълбоко като брои до шест, шест пъти, задръжки до 12 и до шест издишки. Това нещо като прави - пи вода, измива се и прилага дишането, то след три месеца тя забременя. Туберкулозата я остави на Рила, нервите й се поуспокоили.
към текста >>

Реших да се посъветвам с Учителя.
През месец септември 1934 г. доста време прахме на реката боси. Про- студих се и ме заболя стомахът. Не ми минава от гореща вода. Сама се мъчих да се излекувам, не можах. Реших да се посъветвам с Учителя. Той беше пред приемната стая. Разправих Му. Той каза: "Няма нищо, ще мине, но една седмица яж на всяко ядене по две картофчета и по малко хлебец. Другата седмица - по две ябълки или круши и по малко хлебец." Направих това и ми мина.
към текста >>

Учителят беше на алеята при борчетата със сестра Савка и сестра Еленка и се разговаряха.
Разправих Му. Той каза: "Няма нищо, ще мине, но една седмица яж на всяко ядене по две картофчета и по малко хлебец. Другата седмица - по две ябълки или круши и по малко хлебец." Направих това и ми мина. Един ден отивах към салона. Учителят беше на алеята при борчетата със сестра Савка и сестра Еленка и се разговаряха. Помислих: да мина далеч от тях, през градината (нямаше още тел), без да ги поздравя, за да не прекъсна разговора им. Учителят схвана положението че се стеснявам, обърна се към мене и с благост ме запита: - Оздравяхте ли? - Благодаря, Учителю, оздравях - Му отговорих. - Там, дето живеете, удобно ли Ви е?
към текста >>

Учителят схвана положението че се стеснявам, обърна се към мене и с благост ме запита:
Другата седмица - по две ябълки или круши и по малко хлебец." Направих това и ми мина. Един ден отивах към салона. Учителят беше на алеята при борчетата със сестра Савка и сестра Еленка и се разговаряха. Помислих: да мина далеч от тях, през градината (нямаше още тел), без да ги поздравя, за да не прекъсна разговора им. Учителят схвана положението че се стеснявам, обърна се към мене и с благост ме запита: - Оздравяхте ли? - Благодаря, Учителю, оздравях - Му отговорих. - Там, дето живеете, удобно ли Ви е? - (живеех в малката къщичка на сестра Стефова) - Да, Учителю, удобно ми е, благодаря - отговорих тихичко и отминах. Никога никой досега не ме е запитвал с бащинска милост за състоянието ми.
към текста >>

- Благодаря, Учителю, оздравях - Му отговорих.
Един ден отивах към салона. Учителят беше на алеята при борчетата със сестра Савка и сестра Еленка и се разговаряха. Помислих: да мина далеч от тях, през градината (нямаше още тел), без да ги поздравя, за да не прекъсна разговора им. Учителят схвана положението че се стеснявам, обърна се към мене и с благост ме запита: - Оздравяхте ли? - Благодаря, Учителю, оздравях - Му отговорих. - Там, дето живеете, удобно ли Ви е? - (живеех в малката къщичка на сестра Стефова) - Да, Учителю, удобно ми е, благодаря - отговорих тихичко и отминах. Никога никой досега не ме е запитвал с бащинска милост за състоянието ми. Останала съм сираче на 6 месеца, след Сръбската война, не знаех баща и бащинска милост. В момента я почувствах и се обогатих с представата за баща и бащинска милост.
към текста >>

- (живеех в малката къщичка на сестра Стефова) - Да, Учителю, удобно ми е, благодаря - отговорих тихичко и отминах.
Помислих: да мина далеч от тях, през градината (нямаше още тел), без да ги поздравя, за да не прекъсна разговора им. Учителят схвана положението че се стеснявам, обърна се към мене и с благост ме запита: - Оздравяхте ли? - Благодаря, Учителю, оздравях - Му отговорих. - Там, дето живеете, удобно ли Ви е? - (живеех в малката къщичка на сестра Стефова) - Да, Учителю, удобно ми е, благодаря - отговорих тихичко и отминах. Никога никой досега не ме е запитвал с бащинска милост за състоянието ми. Останала съм сираче на 6 месеца, след Сръбската война, не знаех баща и бащинска милост. В момента я почувствах и се обогатих с представата за баща и бащинска милост. Голяма радост изпитвах от почувстваното и преживяното и като са върнах вкъщи, с вдъхновение написах "Привет към Учителя". Ана Шишкова
към текста >>

Голяма радост изпитвах от почувстваното и преживяното и като са върнах вкъщи, с вдъхновение написах "Привет към Учителя".
- Там, дето живеете, удобно ли Ви е? - (живеех в малката къщичка на сестра Стефова) - Да, Учителю, удобно ми е, благодаря - отговорих тихичко и отминах. Никога никой досега не ме е запитвал с бащинска милост за състоянието ми. Останала съм сираче на 6 месеца, след Сръбската война, не знаех баща и бащинска милост. В момента я почувствах и се обогатих с представата за баща и бащинска милост. Голяма радост изпитвах от почувстваното и преживяното и като са върнах вкъщи, с вдъхновение написах "Привет към Учителя". Ана Шишкова Преди години страдах от разстроен стомах. Заведоха ме в Окръжната болница на лечение, където бях повече от месец, но не ми помогнаха. От продължителното лекуване бях толкова отслабнала, че едва се движех. Ето защо писах на Учителя чрез брат Боев.
към текста >>

Ето защо писах на Учителя чрез брат Боев.
Голяма радост изпитвах от почувстваното и преживяното и като са върнах вкъщи, с вдъхновение написах "Привет към Учителя". Ана Шишкова Преди години страдах от разстроен стомах. Заведоха ме в Окръжната болница на лечение, където бях повече от месец, но не ми помогнаха. От продължителното лекуване бях толкова отслабнала, че едва се движех. Ето защо писах на Учителя чрез брат Боев. Разказах му за болестта си и за опитите на лекарите, като завърших писмото така: "Аз зная, Учителят може да ми помогне," Брат Боев като получил и прочел писмото, отива с него при Учителя. Но интересното било следното: Учителят излязъл да го посрещне и му казал, смеейки се: "Какво пише сестрата? " и след това добавил: "Аз зная, че Учителят може да ми помогне." - "Рекох, пишете й да пие сок от ряпа, по една супена лъжица." Получих писмото.
към текста >>

Разказах му за болестта си и за опитите на лекарите, като завърших писмото така: "Аз зная, Учителят може да ми помогне,"
Ана Шишкова Преди години страдах от разстроен стомах. Заведоха ме в Окръжната болница на лечение, където бях повече от месец, но не ми помогнаха. От продължителното лекуване бях толкова отслабнала, че едва се движех. Ето защо писах на Учителя чрез брат Боев. Разказах му за болестта си и за опитите на лекарите, като завърших писмото така: "Аз зная, Учителят може да ми помогне," Брат Боев като получил и прочел писмото, отива с него при Учителя. Но интересното било следното: Учителят излязъл да го посрещне и му казал, смеейки се: "Какво пише сестрата? " и след това добавил: "Аз зная, че Учителят може да ми помогне." - "Рекох, пишете й да пие сок от ряпа, по една супена лъжица." Получих писмото. Пих сок и оздравях.
към текста >>

Брат Боев като получил и прочел писмото, отива с него при Учителя.
Преди години страдах от разстроен стомах. Заведоха ме в Окръжната болница на лечение, където бях повече от месец, но не ми помогнаха. От продължителното лекуване бях толкова отслабнала, че едва се движех. Ето защо писах на Учителя чрез брат Боев. Разказах му за болестта си и за опитите на лекарите, като завърших писмото така: "Аз зная, Учителят може да ми помогне," Брат Боев като получил и прочел писмото, отива с него при Учителя. Но интересното било следното: Учителят излязъл да го посрещне и му казал, смеейки се: "Какво пише сестрата? " и след това добавил: "Аз зная, че Учителят може да ми помогне." - "Рекох, пишете й да пие сок от ряпа, по една супена лъжица." Получих писмото. Пих сок и оздравях. Това е, братя, моята опитност, която исках да споделя с вас.
към текста >>

Но интересното било следното: Учителят излязъл да го посрещне и му казал, смеейки се: "Какво пише сестрата?
Заведоха ме в Окръжната болница на лечение, където бях повече от месец, но не ми помогнаха. От продължителното лекуване бях толкова отслабнала, че едва се движех. Ето защо писах на Учителя чрез брат Боев. Разказах му за болестта си и за опитите на лекарите, като завърших писмото така: "Аз зная, Учителят може да ми помогне," Брат Боев като получил и прочел писмото, отива с него при Учителя. Но интересното било следното: Учителят излязъл да го посрещне и му казал, смеейки се: "Какво пише сестрата? " и след това добавил: "Аз зная, че Учителят може да ми помогне." - "Рекох, пишете й да пие сок от ряпа, по една супена лъжица." Получих писмото. Пих сок и оздравях. Това е, братя, моята опитност, която исках да споделя с вас. Койка Митева,село Горица
към текста >>

" и след това добавил: "Аз зная, че Учителят може да ми помогне." - "Рекох, пишете й да пие сок от ряпа, по една супена лъжица."
От продължителното лекуване бях толкова отслабнала, че едва се движех. Ето защо писах на Учителя чрез брат Боев. Разказах му за болестта си и за опитите на лекарите, като завърших писмото така: "Аз зная, Учителят може да ми помогне," Брат Боев като получил и прочел писмото, отива с него при Учителя. Но интересното било следното: Учителят излязъл да го посрещне и му казал, смеейки се: "Какво пише сестрата? " и след това добавил: "Аз зная, че Учителят може да ми помогне." - "Рекох, пишете й да пие сок от ряпа, по една супена лъжица." Получих писмото. Пих сок и оздравях. Това е, братя, моята опитност, която исках да споделя с вас. Койка Митева,село Горица Получих невроза, не можех да спя, бях неспокойна и се задушавах.
към текста >>

В една от ваканциите отидох при Учителя и Му обясних всичко.
Койка Митева,село Горица Получих невроза, не можех да спя, бях неспокойна и се задушавах. Не можех да се храня, храната ми засядаше на гърлото, не можеше да се смели. Понякога повръщах упорито. Бях обезпокоена за здравето си. В една от ваканциите отидох при Учителя и Му обясних всичко. Препоръча ми сутрин да изпивам на гладно една чаша топла вода и като се минат 10-15 минути да изпия една - две супени лъжици зехтин. Накрая Той завърши с думите; "Храна, която не лекува и лекарство, което не храни, не е за препоръчване". Отидох си на село. Започнах да изпълнявам съветите. Стомахът ми се отпусна и можех да поемам течности и по малко храна.
към текста >>

Веднага взех влака и заминах за София при Учителя.
Щом ме видя, той ми казва: - Гръблев, чувам че около тебе има някакво нещастие, но ти си героичен човек, приготви се да понесеш мъжки загубата на жена си. Аз му казах: - Може ли да ми разрешите няколко дни отпуск, да отида до един професор в София, да се консултирам с него? Той ми разреши. Веднага взех влака и заминах за София при Учителя. Още като влязох в двора на Изгрева, видях Учителят стои на вратата и гледа към мене. Отидох при Него, целунах Му ръка и още с целуването на ръката Му, Го питам: - Учителю, нали Иванка ще оздравее? Той ми отговори: - Ще оздравее, всичко ще мине благополучно.
към текста >>

Още като влязох в двора на Изгрева, видях Учителят стои на вратата и гледа към мене.
- Гръблев, чувам че около тебе има някакво нещастие, но ти си героичен човек, приготви се да понесеш мъжки загубата на жена си. Аз му казах: - Може ли да ми разрешите няколко дни отпуск, да отида до един професор в София, да се консултирам с него? Той ми разреши. Веднага взех влака и заминах за София при Учителя. Още като влязох в двора на Изгрева, видях Учителят стои на вратата и гледа към мене. Отидох при Него, целунах Му ръка и още с целуването на ръката Му, Го питам: - Учителю, нали Иванка ще оздравее? Той ми отговори: - Ще оздравее, всичко ще мине благополучно. След това влязохме в стаята и там Му разказах всичко подробно за мнението на полковите лекари и пр.
към текста >>

- Учителю, нали Иванка ще оздравее?
- Може ли да ми разрешите няколко дни отпуск, да отида до един професор в София, да се консултирам с него? Той ми разреши. Веднага взех влака и заминах за София при Учителя. Още като влязох в двора на Изгрева, видях Учителят стои на вратата и гледа към мене. Отидох при Него, целунах Му ръка и още с целуването на ръката Му, Го питам: - Учителю, нали Иванка ще оздравее? Той ми отговори: - Ще оздравее, всичко ще мине благополучно. След това влязохме в стаята и там Му разказах всичко подробно за мнението на полковите лекари и пр. Учителят се засмя и ми каза: - Ще вземеш една чаша сусамено семе, една ряпа, ще изцедиш сока й в сусамовото семе и ще й дадеш да го изпие.
към текста >>

Учителят се засмя и ми каза:
Отидох при Него, целунах Му ръка и още с целуването на ръката Му, Го питам: - Учителю, нали Иванка ще оздравее? Той ми отговори: - Ще оздравее, всичко ще мине благополучно. След това влязохме в стаята и там Му разказах всичко подробно за мнението на полковите лекари и пр. Учителят се засмя и ми каза: - Ще вземеш една чаша сусамено семе, една ряпа, ще изцедиш сока й в сусамовото семе и ще й дадеш да го изпие. Аз Му казах: - Нали тя и без това ще оздравее? Зная, че тя е капризна и няма да го вземе. Учителят каза:
към текста >>

Учителят каза:
Учителят се засмя и ми каза: - Ще вземеш една чаша сусамено семе, една ряпа, ще изцедиш сока й в сусамовото семе и ще й дадеш да го изпие. Аз Му казах: - Нали тя и без това ще оздравее? Зная, че тя е капризна и няма да го вземе. Учителят каза: - И без това ще оздравее, но ти ще го направиш. Също ще й правиш и горещи компреси с памук, натопен във вряла вода, малко изцеден, и ще го сложиш на корема. Като поизстине, ще го натопиш пак, и така няколко пъти, и ще мине. Благодарих Му и си тръгнах за Бургас. Като пристигнах вкъщи, Иванка беше по-добре.
към текста >>

Съобщих й, че Учителят каза, че тя ще оздравее.
- И без това ще оздравее, но ти ще го направиш. Също ще й правиш и горещи компреси с памук, натопен във вряла вода, малко изцеден, и ще го сложиш на корема. Като поизстине, ще го натопиш пак, и така няколко пъти, и ще мине. Благодарих Му и си тръгнах за Бургас. Като пристигнах вкъщи, Иванка беше по-добре. Съобщих й, че Учителят каза, че тя ще оздравее. Приложих само компресите с врялата вода, а сусамовото семе и ряпата не направих. В няколко дни Иванка ставаше все по-добре и след една седмица беше съвършено здрава. Беше толкова здрава, че можех да изляза с нея на разходка на улицата. Като ме срещнаха лекарите с нея под ръка, ахнаха от почуда и казаха: - Как е възможно това?
към текста >>

Учителят не отрича медицината, но държеше лекарят да бъде добър, съвестен и магнетичен, лекар по призвание, а не занаятчия или чиновник, каквито ги имаше и има на всяко време.
След това извиках главния лекар вкъщи, където му казах как Иванка е оздравяла. Лекарят повдигна рамене и каза: - По нашата медицина, това е невъзможно, но фактът е налице и трябва да го приемем. Казах му да не доверява това на другите лекари. Никола Гръблев Учителят не отрича медицината, но държеше лекарят да бъде добър, съвестен и магнетичен, лекар по призвание, а не занаятчия или чиновник, каквито ги имаше и има на всяко време. Разказвала ми е кака Райна Каназирева от Стара Загора, как Учителят е помогнал да оздравее един сляп човек чрез лекар. Не зная как и от какво е ослепял, но дълго време бил сляп. Той не е наш брат, но аз го познавам лично. Виждала съм го в Стара Загора. Той живееше близо до нашата девическа гимназия и почти всеки ден съм го виждала да минава край нея, воден от жена си - сляп, напълно сляп.
към текста >>

Разказвала ми е кака Райна Каназирева от Стара Загора, как Учителят е помогнал да оздравее един сляп човек чрез лекар.
Лекарят повдигна рамене и каза: - По нашата медицина, това е невъзможно, но фактът е налице и трябва да го приемем. Казах му да не доверява това на другите лекари. Никола Гръблев Учителят не отрича медицината, но държеше лекарят да бъде добър, съвестен и магнетичен, лекар по призвание, а не занаятчия или чиновник, каквито ги имаше и има на всяко време. Разказвала ми е кака Райна Каназирева от Стара Загора, как Учителят е помогнал да оздравее един сляп човек чрез лекар. Не зная как и от какво е ослепял, но дълго време бил сляп. Той не е наш брат, но аз го познавам лично. Виждала съм го в Стара Загора. Той живееше близо до нашата девическа гимназия и почти всеки ден съм го виждала да минава край нея, воден от жена си - сляп, напълно сляп. Обиколи всички лекари в Стара Загора, всички професори в София, лекувал се с народна медицина, опитал всичко, кой каквото му каже, но никой и нищо не могло да му помогне да прогледа.
към текста >>

В 1920 г., когато Учителят отива през пролетта - по Великден в Стара Загора, той чува за Него, отива, пред цялото събрание коленичил пред Учителя, целунал Му ръцете и Го помолил да му помогне да прогледа.
Не зная как и от какво е ослепял, но дълго време бил сляп. Той не е наш брат, но аз го познавам лично. Виждала съм го в Стара Загора. Той живееше близо до нашата девическа гимназия и почти всеки ден съм го виждала да минава край нея, воден от жена си - сляп, напълно сляп. Обиколи всички лекари в Стара Загора, всички професори в София, лекувал се с народна медицина, опитал всичко, кой каквото му каже, но никой и нищо не могло да му помогне да прогледа. В 1920 г., когато Учителят отива през пролетта - по Великден в Стара Загора, той чува за Него, отива, пред цялото събрание коленичил пред Учителя, целунал Му ръцете и Го помолил да му помогне да прогледа. "Да бъде според вярата ти"- му казал Учителят с думите на Христа. Човекът си отива вкъщи и чака ден, два, три и т. н. да прогледне и не проглежда. След една година обаче, се среща случайно с някакъв германски лекар, който му направил операция и прогледнал. Когато срещнал сестра Каназирева, казал й: "Вашият Учител нищо не можа да направи, но един германски лекар ми помогна."- "Аз съм уверена - казала сестра Каназирева - че именно Учителят ти е помогнал чрез този лекар.
към текста >>

"Да бъде според вярата ти"- му казал Учителят с думите на Христа.
Той не е наш брат, но аз го познавам лично. Виждала съм го в Стара Загора. Той живееше близо до нашата девическа гимназия и почти всеки ден съм го виждала да минава край нея, воден от жена си - сляп, напълно сляп. Обиколи всички лекари в Стара Загора, всички професори в София, лекувал се с народна медицина, опитал всичко, кой каквото му каже, но никой и нищо не могло да му помогне да прогледа. В 1920 г., когато Учителят отива през пролетта - по Великден в Стара Загора, той чува за Него, отива, пред цялото събрание коленичил пред Учителя, целунал Му ръцете и Го помолил да му помогне да прогледа. "Да бъде според вярата ти"- му казал Учителят с думите на Христа. Човекът си отива вкъщи и чака ден, два, три и т. н. да прогледне и не проглежда. След една година обаче, се среща случайно с някакъв германски лекар, който му направил операция и прогледнал. Когато срещнал сестра Каназирева, казал й: "Вашият Учител нищо не можа да направи, но един германски лекар ми помогна."- "Аз съм уверена - казала сестра Каназирева - че именно Учителят ти е помогнал чрез този лекар. Той е видял, че имаш нужда от някаква операция и е наредил да се срещнеш с този лекар и да ти помогне." За нас това е ясно, но той е още далеч, за да ги разбира тези работи.
към текста >>

Когато срещнал сестра Каназирева, казал й: "Вашият Учител нищо не можа да направи, но един германски лекар ми помогна."- "Аз съм уверена - казала сестра Каназирева - че именно Учителят ти е помогнал чрез този лекар.
В 1920 г., когато Учителят отива през пролетта - по Великден в Стара Загора, той чува за Него, отива, пред цялото събрание коленичил пред Учителя, целунал Му ръцете и Го помолил да му помогне да прогледа. "Да бъде според вярата ти"- му казал Учителят с думите на Христа. Човекът си отива вкъщи и чака ден, два, три и т. н. да прогледне и не проглежда. След една година обаче, се среща случайно с някакъв германски лекар, който му направил операция и прогледнал. Когато срещнал сестра Каназирева, казал й: "Вашият Учител нищо не можа да направи, но един германски лекар ми помогна."- "Аз съм уверена - казала сестра Каназирева - че именно Учителят ти е помогнал чрез този лекар. Той е видял, че имаш нужда от някаква операция и е наредил да се срещнеш с този лекар и да ти помогне." За нас това е ясно, но той е още далеч, за да ги разбира тези работи. "Но нали стана според вярата ти? "- му казала още кака Райна. Ще каже някой, както и този човек: "Защо не прогледа веднага? Защо не го излекува моментално, както Христос е лекувал?
към текста >>

Аз не се съмнявам, че Учителят можеше да лекува и моментално, защото съм виждала и това, но зная, че Той оставяше понякога лекуването да става и по-бавно.
"- му казала още кака Райна. Ще каже някой, както и този човек: "Защо не прогледа веднага? Защо не го излекува моментално, както Христос е лекувал? Щеше да получи и слава". Аз не мога да мисля така. Аз не се съмнявам, че Учителят можеше да лекува и моментално, защото съм виждала и това, но зная, че Той оставяше понякога лекуването да става и по-бавно. Защо и за какво, Той си знаеше. Може би бягаше именно от "славата"? Какво би станало, какво би правил, ако всички слепи и всички болни се струпаха на вратата Му да ги лекува? Но кажеше ли, че ще мине, или "Да бъде според вярата ти", рано или по-късно минаваше. Наталия Чакова
към текста >>

По едно време се сещам, че Учителят казва в една от лекциите: "Когато сте болни, пейте.
Но този път хвана и мене инфлуенцата, Понеже не бях боледувала, не знаех как да си помогна. Нямаше лекар или фелдшер в селото. Нямах никакви лекарства. Не отидох в училище. Лежа и пъшкам от главоболие и температура. По едно време се сещам, че Учителят казва в една от лекциите: "Когато сте болни, пейте. Прилагайте музиката, пеенето като метод за лекуване..." Почнах да пея. Изпях една, две, три, пет и повече песни. Главоболието престана, олекна ми на гърдите, температурата ми спадна. Аз се зарадвах. Взех тетрадката си, да споделя радостта си от този опит.
към текста >>

През тази година нашата скъпа и единствена рожба Веска, която беше учителка по музика в 36-то единно училище в София, се разболя от менингит.
Не мога да им обяснявам, няма да ме разберат. Казвам им само, че ми е спаднала температурата и утре ще отида на училище. Наталия Чакова За моето семейство 1949 г. беше страшна и много тежка, защото тя сложи началото на непрекъснато неизразимо нещастие. През тази година нашата скъпа и единствена рожба Веска, която беше учителка по музика в 36-то единно училище в София, се разболя от менингит. През време на лечението в болницата тя получи парализа на дясната телесна половина. Беше поставена на лечение при други болни от същата болест, с тази разлика само, че те бяха в по-лека форма и не бяха парализирани. Поради парализата, на нас ни бе разрешено да бъдем при нея, за да я обслужваме. Лекарите и няколко професора полагаха всички усилия, за да помогнат на болните, но специално за нашия случай бяха убедени, че краят ще бъде злополучен и за тях съдбата на Веска беше предрешена. Ние, родителите, опирайки се на вярата ни в Учителя, имахме надежда, че това няма да се случи и че Учителят ще направи с нея чудо и животът на Веска ще бъде спасен.
към текста >>

Ние, родителите, опирайки се на вярата ни в Учителя, имахме надежда, че това няма да се случи и че Учителят ще направи с нея чудо и животът на Веска ще бъде спасен.
През тази година нашата скъпа и единствена рожба Веска, която беше учителка по музика в 36-то единно училище в София, се разболя от менингит. През време на лечението в болницата тя получи парализа на дясната телесна половина. Беше поставена на лечение при други болни от същата болест, с тази разлика само, че те бяха в по-лека форма и не бяха парализирани. Поради парализата, на нас ни бе разрешено да бъдем при нея, за да я обслужваме. Лекарите и няколко професора полагаха всички усилия, за да помогнат на болните, но специално за нашия случай бяха убедени, че краят ще бъде злополучен и за тях съдбата на Веска беше предрешена. Ние, родителите, опирайки се на вярата ни в Учителя, имахме надежда, че това няма да се случи и че Учителят ще направи с нея чудо и животът на Веска ще бъде спасен. Професорите, между които имаше и най-близък роднина, ме подготвяха да бъда готов за един възможен лош край. Аз казах това на жена си, обаче тя не прие това нещо и каза, че на никаква цена тя не дава детето си да замине. Аз останах при болната, а майката се завърна в празната къща, самотна, с голяма скръб и болка в душата. Започва да се моли на Бога и Учителя да запазят живота на Веска. След това тя заспива и насън й се явява Учителят.
към текста >>

Започва да се моли на Бога и Учителя да запазят живота на Веска.
Лекарите и няколко професора полагаха всички усилия, за да помогнат на болните, но специално за нашия случай бяха убедени, че краят ще бъде злополучен и за тях съдбата на Веска беше предрешена. Ние, родителите, опирайки се на вярата ни в Учителя, имахме надежда, че това няма да се случи и че Учителят ще направи с нея чудо и животът на Веска ще бъде спасен. Професорите, между които имаше и най-близък роднина, ме подготвяха да бъда готов за един възможен лош край. Аз казах това на жена си, обаче тя не прие това нещо и каза, че на никаква цена тя не дава детето си да замине. Аз останах при болната, а майката се завърна в празната къща, самотна, с голяма скръб и болка в душата. Започва да се моли на Бога и Учителя да запазят живота на Веска. След това тя заспива и насън й се явява Учителят. Във вестибюла на апартамента, насън, тя вижда на масата наредени много бутилки с плодови сокове: от моркови, ряпа, лимони, портокали, зехтин от маслини. Учителят й посочва бутилките и казва: "Ето, давайте от тия сокове! " Тя се събужда и твърдо решава да изпълни даденото нареждане. Още рано сутринта купува посочените плодове, повиква добри съседи и приготовляват необходимите сокове.
към текста >>

След това тя заспива и насън й се явява Учителят.
Ние, родителите, опирайки се на вярата ни в Учителя, имахме надежда, че това няма да се случи и че Учителят ще направи с нея чудо и животът на Веска ще бъде спасен. Професорите, между които имаше и най-близък роднина, ме подготвяха да бъда готов за един възможен лош край. Аз казах това на жена си, обаче тя не прие това нещо и каза, че на никаква цена тя не дава детето си да замине. Аз останах при болната, а майката се завърна в празната къща, самотна, с голяма скръб и болка в душата. Започва да се моли на Бога и Учителя да запазят живота на Веска. След това тя заспива и насън й се явява Учителят. Във вестибюла на апартамента, насън, тя вижда на масата наредени много бутилки с плодови сокове: от моркови, ряпа, лимони, портокали, зехтин от маслини. Учителят й посочва бутилките и казва: "Ето, давайте от тия сокове! " Тя се събужда и твърдо решава да изпълни даденото нареждане. Още рано сутринта купува посочените плодове, повиква добри съседи и приготовляват необходимите сокове. И така започва даването на сокове за храна и лечение по наставленията на Учителя.
към текста >>

Учителят й посочва бутилките и казва: "Ето, давайте от тия сокове!
Аз казах това на жена си, обаче тя не прие това нещо и каза, че на никаква цена тя не дава детето си да замине. Аз останах при болната, а майката се завърна в празната къща, самотна, с голяма скръб и болка в душата. Започва да се моли на Бога и Учителя да запазят живота на Веска. След това тя заспива и насън й се явява Учителят. Във вестибюла на апартамента, насън, тя вижда на масата наредени много бутилки с плодови сокове: от моркови, ряпа, лимони, портокали, зехтин от маслини. Учителят й посочва бутилките и казва: "Ето, давайте от тия сокове! " Тя се събужда и твърдо решава да изпълни даденото нареждане. Още рано сутринта купува посочените плодове, повиква добри съседи и приготовляват необходимите сокове. И така започва даването на сокове за храна и лечение по наставленията на Учителя. Ние лекувахме Веска по нашите методи, като дублирахме лечението с това на болницата. Трябва да отбележа, че Веска, както и някои от другите болни, поради естеството на болестта, не можеха да приемат никаква храна, дори най-малкото количество, веднага след вземането следваше ужасно продължително повръщане.
към текста >>

И така започва даването на сокове за храна и лечение по наставленията на Учителя.
След това тя заспива и насън й се явява Учителят. Във вестибюла на апартамента, насън, тя вижда на масата наредени много бутилки с плодови сокове: от моркови, ряпа, лимони, портокали, зехтин от маслини. Учителят й посочва бутилките и казва: "Ето, давайте от тия сокове! " Тя се събужда и твърдо решава да изпълни даденото нареждане. Още рано сутринта купува посочените плодове, повиква добри съседи и приготовляват необходимите сокове. И така започва даването на сокове за храна и лечение по наставленията на Учителя. Ние лекувахме Веска по нашите методи, като дублирахме лечението с това на болницата. Трябва да отбележа, че Веска, както и някои от другите болни, поради естеството на болестта, не можеха да приемат никаква храна, дори най-малкото количество, веднага след вземането следваше ужасно продължително повръщане. Това беше довело болните до най-голямо изтощение. Постепенно след като започнахме да даваме соковете, повръщането намаля, а приемането на зехтина засили организма. Подобрението започна да се чувства осезаемо.
към текста >>

В събота обикновено минаваше професорска визитация.
Трябва да отбележа, че Веска, както и някои от другите болни, поради естеството на болестта, не можеха да приемат никаква храна, дори най-малкото количество, веднага след вземането следваше ужасно продължително повръщане. Това беше довело болните до най-голямо изтощение. Постепенно след като започнахме да даваме соковете, повръщането намаля, а приемането на зехтина засили организма. Подобрението започна да се чувства осезаемо. След една седмица то беше установено категорично. В събота обикновено минаваше професорска визитация. Всички професори останаха изненадани и зарадвани от голямата промяна на болната и от външния й вид. Весето беше най-зле, а в момента по външен вид тя беше най-добре. Един от професорите дори каза така: "Тази майка със своята любов и грижи спаси живота на дъщеря си." Окуражени и малко успокоени, ние продължихме режима със соковете и зехтина и все пак бяхме неспокойни пред неизвестността и пред възможните изненади на тежката и неизлечима болест. Постепенно съзнанието на Веска се възвърна, картината с температурата и другите изследвания даваше по-добри резултати. Ние се изтощихме много с майка й и все още не бяхме сигурни в крайния резултат.
към текста >>

Насън й се явил Учителят и между нещата, които казал, някои от които тя не запомнила, най-важното било това: "Внимавай, защото след пет години ще дойда пак да те проверя какво си направила!
Весето беше най-зле, а в момента по външен вид тя беше най-добре. Един от професорите дори каза така: "Тази майка със своята любов и грижи спаси живота на дъщеря си." Окуражени и малко успокоени, ние продължихме режима със соковете и зехтина и все пак бяхме неспокойни пред неизвестността и пред възможните изненади на тежката и неизлечима болест. Постепенно съзнанието на Веска се възвърна, картината с температурата и другите изследвания даваше по-добри резултати. Ние се изтощихме много с майка й и все още не бяхме сигурни в крайния резултат. Една сутрин Весето ни зарадва с един хубав сън, който сънувала през нощта. Насън й се явил Учителят и между нещата, които казал, някои от които тя не запомнила, най-важното било това: "Внимавай, защото след пет години ще дойда пак да те проверя какво си направила! " След пет години - значи животът на Веска беше осигурен. За нас въпросът беше вече решен, че Веска няма да си замине и че животът й засега е вън от опасност. От този ден у нас настъпи абсолютно спокойствие и чакахме деня, когато тя ще бъде изписана от болницата. Ние бяхме сигурни, че ще се върне жива, макар и парализирана и в тежко положение.
към текста >>

Тогава писах писмо на Учителя, като Му изложих състоянието на жена ми, казах Му и мнението на лекарите.
Ние се бяхме примирили с по-малкото зло и заживяхме с надеждата, че и това зло постепенно ще се подобри, а може дори да се премахне съвсем. Минаха оттогава вече 25 години, но за голямо съжаление, може би поради наши някакви грешки, Весето си замина в края на 1974 г. Тодор Божков През 1942 г. жена ми заболя много тежко, лекарите казаха своята тежка дума, че и Господ да слезе от небето, пак не може да й помогне, ето защо я изписаха от болницата. Тогава писах писмо на Учителя, като Му изложих състоянието на жена ми, казах Му и мнението на лекарите. С писмо Учителят ми даде метод как да я лекувам. Методът предвиждаше мазане със зехтин и пиене по една лъжичка, което бе придружено с формула. Освен това, Учителят каза да намеря лекаря и да му кажа, че Господ слезе на земята и казва, че жена ми ще оздравее. Само за четиридесет дни тя оздравя напълно. По тоя случай приготвихме подарък за Учителя и заминахме за София, да Му го поднесем.
към текста >>

С писмо Учителят ми даде метод как да я лекувам.
Минаха оттогава вече 25 години, но за голямо съжаление, може би поради наши някакви грешки, Весето си замина в края на 1974 г. Тодор Божков През 1942 г. жена ми заболя много тежко, лекарите казаха своята тежка дума, че и Господ да слезе от небето, пак не може да й помогне, ето защо я изписаха от болницата. Тогава писах писмо на Учителя, като Му изложих състоянието на жена ми, казах Му и мнението на лекарите. С писмо Учителят ми даде метод как да я лекувам. Методът предвиждаше мазане със зехтин и пиене по една лъжичка, което бе придружено с формула. Освен това, Учителят каза да намеря лекаря и да му кажа, че Господ слезе на земята и казва, че жена ми ще оздравее. Само за четиридесет дни тя оздравя напълно. По тоя случай приготвихме подарък за Учителя и заминахме за София, да Му го поднесем. Когато пристигнахме на Изгрева, беше събота, в който ден
към текста >>

Освен това, Учителят каза да намеря лекаря и да му кажа, че Господ слезе на земята и казва, че жена ми ще оздравее.
През 1942 г. жена ми заболя много тежко, лекарите казаха своята тежка дума, че и Господ да слезе от небето, пак не може да й помогне, ето защо я изписаха от болницата. Тогава писах писмо на Учителя, като Му изложих състоянието на жена ми, казах Му и мнението на лекарите. С писмо Учителят ми даде метод как да я лекувам. Методът предвиждаше мазане със зехтин и пиене по една лъжичка, което бе придружено с формула. Освен това, Учителят каза да намеря лекаря и да му кажа, че Господ слезе на земята и казва, че жена ми ще оздравее. Само за четиридесет дни тя оздравя напълно. По тоя случай приготвихме подарък за Учителя и заминахме за София, да Му го поднесем. Когато пристигнахме на Изгрева, беше събота, в който ден Учителят не приема никого. Примирихме се, но стоим пред стълбището до стаята Му.
към текста >>

По тоя случай приготвихме подарък за Учителя и заминахме за София, да Му го поднесем.
Тогава писах писмо на Учителя, като Му изложих състоянието на жена ми, казах Му и мнението на лекарите. С писмо Учителят ми даде метод как да я лекувам. Методът предвиждаше мазане със зехтин и пиене по една лъжичка, което бе придружено с формула. Освен това, Учителят каза да намеря лекаря и да му кажа, че Господ слезе на земята и казва, че жена ми ще оздравее. Само за четиридесет дни тя оздравя напълно. По тоя случай приготвихме подарък за Учителя и заминахме за София, да Му го поднесем. Когато пристигнахме на Изгрева, беше събота, в който ден Учителят не приема никого. Примирихме се, но стоим пред стълбището до стаята Му. Учителят слезе отгоре и ни прие в гостната, като веднага след нас заключи вратата. Ние паднахме на колене пред Него и Му благодарихме за излекуването на жена ми.
към текста >>

Учителят не приема никого.
Методът предвиждаше мазане със зехтин и пиене по една лъжичка, което бе придружено с формула. Освен това, Учителят каза да намеря лекаря и да му кажа, че Господ слезе на земята и казва, че жена ми ще оздравее. Само за четиридесет дни тя оздравя напълно. По тоя случай приготвихме подарък за Учителя и заминахме за София, да Му го поднесем. Когато пристигнахме на Изгрева, беше събота, в който ден Учителят не приема никого. Примирихме се, но стоим пред стълбището до стаята Му. Учителят слезе отгоре и ни прие в гостната, като веднага след нас заключи вратата. Ние паднахме на колене пред Него и Му благодарихме за излекуването на жена ми. Тогава Учителят каза, че било определено тя да си замине и всичко било готово, но Бог, Който е Любов, я кредитирал с 20 години. След като изтекоха определените години, тя си замина от земята.
към текста >>

Учителят слезе отгоре и ни прие в гостната, като веднага след нас заключи вратата.
Само за четиридесет дни тя оздравя напълно. По тоя случай приготвихме подарък за Учителя и заминахме за София, да Му го поднесем. Когато пристигнахме на Изгрева, беше събота, в който ден Учителят не приема никого. Примирихме се, но стоим пред стълбището до стаята Му. Учителят слезе отгоре и ни прие в гостната, като веднага след нас заключи вратата. Ние паднахме на колене пред Него и Му благодарихме за излекуването на жена ми. Тогава Учителят каза, че било определено тя да си замине и всичко било готово, но Бог, Който е Любов, я кредитирал с 20 години. След като изтекоха определените години, тя си замина от земята. Брат Паню от Ямбол Много тежко болен бил брат Койчо от Казанлък, лекарите вдигнали ръце и казали, че не могат да помогнат.
към текста >>

Тогава Учителят каза, че било определено тя да си замине и всичко било готово, но Бог, Който е Любов, я кредитирал с 20 години.
Когато пристигнахме на Изгрева, беше събота, в който ден Учителят не приема никого. Примирихме се, но стоим пред стълбището до стаята Му. Учителят слезе отгоре и ни прие в гостната, като веднага след нас заключи вратата. Ние паднахме на колене пред Него и Му благодарихме за излекуването на жена ми. Тогава Учителят каза, че било определено тя да си замине и всичко било готово, но Бог, Който е Любов, я кредитирал с 20 години. След като изтекоха определените години, тя си замина от земята. Брат Паню от Ямбол Много тежко болен бил брат Койчо от Казанлък, лекарите вдигнали ръце и казали, че не могат да помогнат. Тогава той още не бил наш брат, но жена му била в Братството. Тя го молела да отиде при Учителя, като го убеждавала, че Той ще му помогне, но Койчо бил настроен зле към Учението и не искал да иде.
към текста >>

Тя го молела да отиде при Учителя, като го убеждавала, че Той ще му помогне, но Койчо бил настроен зле към Учението и не искал да иде.
Тогава Учителят каза, че било определено тя да си замине и всичко било готово, но Бог, Който е Любов, я кредитирал с 20 години. След като изтекоха определените години, тя си замина от земята. Брат Паню от Ямбол Много тежко болен бил брат Койчо от Казанлък, лекарите вдигнали ръце и казали, че не могат да помогнат. Тогава той още не бил наш брат, но жена му била в Братството. Тя го молела да отиде при Учителя, като го убеждавала, че Той ще му помогне, но Койчо бил настроен зле към Учението и не искал да иде. Когато разбрал, че вече никой не може да му помогне, решил да се обърне към Учителя. Сестрата Му разказала за тежкото положение на мъжа си и Той заръчал: "Нека да си мие краката до над коленете по три пъти на ден с много топла вода, да пие топла вода и да яде лимони." След известно време от това лечение болестта му минала и той станал ревностен брат. Олга Славчева разказва, че дъщерята на една сестра заболяла от отравяне на кръвта. Имала чести и нетърпими болки. Лекарите я подложили на строга диета от сокове на зеленчуци, домати и плодове, но положението се влошавало, кризите ставали все по-чести.
към текста >>

Когато разбрал, че вече никой не може да му помогне, решил да се обърне към Учителя.
След като изтекоха определените години, тя си замина от земята. Брат Паню от Ямбол Много тежко болен бил брат Койчо от Казанлък, лекарите вдигнали ръце и казали, че не могат да помогнат. Тогава той още не бил наш брат, но жена му била в Братството. Тя го молела да отиде при Учителя, като го убеждавала, че Той ще му помогне, но Койчо бил настроен зле към Учението и не искал да иде. Когато разбрал, че вече никой не може да му помогне, решил да се обърне към Учителя. Сестрата Му разказала за тежкото положение на мъжа си и Той заръчал: "Нека да си мие краката до над коленете по три пъти на ден с много топла вода, да пие топла вода и да яде лимони." След известно време от това лечение болестта му минала и той станал ревностен брат. Олга Славчева разказва, че дъщерята на една сестра заболяла от отравяне на кръвта. Имала чести и нетърпими болки. Лекарите я подложили на строга диета от сокове на зеленчуци, домати и плодове, но положението се влошавало, кризите ставали все по-чести. Тогава майката отишла при Учителя, който й казал да дава на дъщеря си горещо мляко и варена царевица.
към текста >>

Тогава майката отишла при Учителя, който й казал да дава на дъщеря си горещо мляко и варена царевица.
Когато разбрал, че вече никой не може да му помогне, решил да се обърне към Учителя. Сестрата Му разказала за тежкото положение на мъжа си и Той заръчал: "Нека да си мие краката до над коленете по три пъти на ден с много топла вода, да пие топла вода и да яде лимони." След известно време от това лечение болестта му минала и той станал ревностен брат. Олга Славчева разказва, че дъщерята на една сестра заболяла от отравяне на кръвта. Имала чести и нетърпими болки. Лекарите я подложили на строга диета от сокове на зеленчуци, домати и плодове, но положението се влошавало, кризите ставали все по-чести. Тогава майката отишла при Учителя, който й казал да дава на дъщеря си горещо мляко и варена царевица. Болната пила горещо мляко и яла варена царевица и за три дни напълно оздравяла. След месец лекарят плахо позвънил у тях и попитал как е дъщерята. Майката радостно отговорила, че е оздравяла напълно и преди няколко дни се е сгодила. Влад Пашов През 1918 г.
към текста >>

Извиках сестра си и й казах да напише писмо на Учителя, че съм на смъртно легло.
При пътуването се чувствах много зле, положението ми се влоши, не можех нито да седна, нито да стана, задушавах се. По това време камбаната често биеше на умряло. Забраниха на сестра ми да ми казва кои мои другарки са умрели от болестта. Приготвиха и моите дрехи и всички плачеха около мене. Идваха лекари, но бързо си отиваха, като не можеха с нищо да ми помогнат. Извиках сестра си и й казах да напише писмо на Учителя, че съм на смъртно легло. Сестра ми веднага го написа и го изпрати. Когато близките ми отидоха в кухнята да вечерят и ме оставиха сама в стаята, изведнъж усетих някаква сила в себе си. Казах си: "Умирам, но за Тебе, Господи, още не съм живяла. Искам да живея за Тебе! " Смъкнах се на колене до леглото и пламенно се помолих да получа възможност да Му служа.
към текста >>

Първата поща ми донесе писмо от Учителя: "Аз зная, ти си вече здрава, Любовта е по-силна от смъртта.
Те искаха да ме облекат в приготвените дрехи, но аз им прошепнах: "Аз няма да умра." В същия ден ми се привидя една детска люлка, гергьовска люлка, която се приближаваше към мене. В нея седеше малко момиченце с усмихнато лице - това бях аз, на 4-5 години, облечена в бяла рокличка. Детето и люлката се сляха с мене и аз седнах на леглото за първи път след 20 дни. Изпих чашка мляко и спах непробудно до сутринта. На другия ден станах от леглото и отидох до прозореца. Първата поща ми донесе писмо от Учителя: "Аз зная, ти си вече здрава, Любовта е по-силна от смъртта. Пий горещо краве мляко и яж варени картофи. Природата най- добре лекува, а лекарите са само милосърдни сестри." Скоро се завърнах в София, целунах ръка на Учителя, а Той многозначително ми каза: "Добре дошла! " Олга Славчева
към текста >>

Скоро се завърнах в София, целунах ръка на Учителя, а Той многозначително ми каза: "Добре дошла!
Изпих чашка мляко и спах непробудно до сутринта. На другия ден станах от леглото и отидох до прозореца. Първата поща ми донесе писмо от Учителя: "Аз зная, ти си вече здрава, Любовта е по-силна от смъртта. Пий горещо краве мляко и яж варени картофи. Природата най- добре лекува, а лекарите са само милосърдни сестри." Скоро се завърнах в София, целунах ръка на Учителя, а Той многозначително ми каза: "Добре дошла! " Олга Славчева Като малко дете брат Хр. Караиванов имал зъбобол и баща му го завел при Учителя. Братът си спомня: "Учителят ме погледна, позасмя се и ме успокои: "Зъбите сега те болят, но ще ти минат.
към текста >>

Караиванов имал зъбобол и баща му го завел при Учителя.
Природата най- добре лекува, а лекарите са само милосърдни сестри." Скоро се завърнах в София, целунах ръка на Учителя, а Той многозначително ми каза: "Добре дошла! " Олга Славчева Като малко дете брат Хр. Караиванов имал зъбобол и баща му го завел при Учителя. Братът си спомня: "Учителят ме погледна, позасмя се и ме успокои: "Зъбите сега те болят, но ще ти минат. Ще вземете орехови листа, ще ги измиете, ще ги сварите и с тази вода ще нажабуркаш зъбите си - от това болката ще ти мине." Помислих си: "Тази работа без лекар няма да премине." Но за мое голямо учудване, като се върнахме вкъщи, още преди да сме сварили ореховите листа, зъбите престанаха да ме болят." Друг брат боледувал от сливици. Лекарите казвали, че непременно трябва да се извадят, защото са гнойни. Братът не искал да му вадят сливиците и отишъл за съвет при Учителя.
към текста >>

Братът си спомня: "Учителят ме погледна, позасмя се и ме успокои: "Зъбите сега те болят, но ще ти минат.
Скоро се завърнах в София, целунах ръка на Учителя, а Той многозначително ми каза: "Добре дошла! " Олга Славчева Като малко дете брат Хр. Караиванов имал зъбобол и баща му го завел при Учителя. Братът си спомня: "Учителят ме погледна, позасмя се и ме успокои: "Зъбите сега те болят, но ще ти минат. Ще вземете орехови листа, ще ги измиете, ще ги сварите и с тази вода ще нажабуркаш зъбите си - от това болката ще ти мине." Помислих си: "Тази работа без лекар няма да премине." Но за мое голямо учудване, като се върнахме вкъщи, още преди да сме сварили ореховите листа, зъбите престанаха да ме болят." Друг брат боледувал от сливици. Лекарите казвали, че непременно трябва да се извадят, защото са гнойни. Братът не искал да му вадят сливиците и отишъл за съвет при Учителя. Той му дал наставление в никакъв случай да не се съгласява да ги вадят.
към текста >>

Братът не искал да му вадят сливиците и отишъл за съвет при Учителя.
Караиванов имал зъбобол и баща му го завел при Учителя. Братът си спомня: "Учителят ме погледна, позасмя се и ме успокои: "Зъбите сега те болят, но ще ти минат. Ще вземете орехови листа, ще ги измиете, ще ги сварите и с тази вода ще нажабуркаш зъбите си - от това болката ще ти мине." Помислих си: "Тази работа без лекар няма да премине." Но за мое голямо учудване, като се върнахме вкъщи, още преди да сме сварили ореховите листа, зъбите престанаха да ме болят." Друг брат боледувал от сливици. Лекарите казвали, че непременно трябва да се извадят, защото са гнойни. Братът не искал да му вадят сливиците и отишъл за съвет при Учителя. Той му дал наставление в никакъв случай да не се съгласява да ги вадят. Препоръчал му да намери старо 4-5-годишно вино и като го постопли, да прави с него гаргара няколко пъти на ден. Братът намерил такова вино, правел гаргара, сливиците му минали и никога повече не го заболели. Влад Пашов Екскурзиите също са метод, препоръчан от Учителя като лечебно средство.
към текста >>

Екскурзиите също са метод, препоръчан от Учителя като лечебно средство.
Братът не искал да му вадят сливиците и отишъл за съвет при Учителя. Той му дал наставление в никакъв случай да не се съгласява да ги вадят. Препоръчал му да намери старо 4-5-годишно вино и като го постопли, да прави с него гаргара няколко пъти на ден. Братът намерил такова вино, правел гаргара, сливиците му минали и никога повече не го заболели. Влад Пашов Екскурзиите също са метод, препоръчан от Учителя като лечебно средство. И въобще движението. Той не е за много лежане при боледуване. "Нека болният прави усилия да се движи, да ходи, да работи, колкото може. Така по-скоро ще оздравее, отколкото ако лежи и чака да му услужват." - казва в една беседа. Това са го опитали мнозина наши хора.
към текста >>

Изпратих да кажат на Учителя.
"Нека болният прави усилия да се движи, да ходи, да работи, колкото може. Така по-скоро ще оздравее, отколкото ако лежи и чака да му услужват." - казва в една беседа. Това са го опитали мнозина наши хора. Има десетки примери. Разказвала ми е нашата обична стара сестра Динова: "Болна бях от пневмония. Изпратих да кажат на Учителя. Той казал: "Утре, рекох, ще има екскурзия до Витоша. Да дойде на екскурзията". Тя отива на другия ден и се връща здрава. Наталия Чакова Бях болна от маточно кръвотечение от 4-5-6 години.
към текста >>

По едно време, като вървях, срещнах Учителя.
На върха се качих с един скъсан сандал. На другия ден бях пак мокра, но по чудо кръвотечението спря. Бях добре. Но като се върнах, по неизвестни причини, краката ми се подуха. Едва вървях. По едно време, като вървях, срещнах Учителя. Той веднага ми видя краката и ме попита какво е това. - "Подуха ми се краката." - "Десет дена да ги миеш три пъти подред в гореща вода. "Аз започнах да си слагам краката в гореща вода, но не минаха и десет дена, и краката ми оздравяха. Оттогава, до ден днешен, слава на Бога, нямам никакво кръвотечение. И краката ми са здрави.
към текста >>

Отива при Учителя и казва: "Учителю, нещо съм много болен, имам страшни болки в стомаха".
"Аз започнах да си слагам краката в гореща вода, но не минаха и десет дена, и краката ми оздравяха. Оттогава, до ден днешен, слава на Бога, нямам никакво кръвотечение. И краката ми са здрави. Сестра Барудова Брат Неделчо се разболял и почувствал остри болки в стомаха си. Отива при Учителя и казва: "Учителю, нещо съм много болен, имам страшни болки в стомаха". Учителят казал: "Брат, рекох, утре сутринта в 10 часа се пригответе за екскурзия." - "Ама как, Учителю, аз съм толкова болен, толкоз ме боли! " - "Рекох, 10 часа, бъдете точен, пригответе си раничката." На другата сутрин в 10 часа брат Неделчо, превиващ се от болка, с раничка на гърба, очаква Учителя за екскурзията. Учителят поканил само него и три възрастни сестри. Тръгнали. Вървят бавно, сестрите лъхтят, Неделчо пъхти, болки в стомаха, едва върви. Вървят нагоре, Учителят бърза и те щат - не щат, бързат.
към текста >>

Учителят казал: "Брат, рекох, утре сутринта в 10 часа се пригответе за екскурзия." - "Ама как, Учителю, аз съм толкова болен, толкоз ме боли!
Оттогава, до ден днешен, слава на Бога, нямам никакво кръвотечение. И краката ми са здрави. Сестра Барудова Брат Неделчо се разболял и почувствал остри болки в стомаха си. Отива при Учителя и казва: "Учителю, нещо съм много болен, имам страшни болки в стомаха". Учителят казал: "Брат, рекох, утре сутринта в 10 часа се пригответе за екскурзия." - "Ама как, Учителю, аз съм толкова болен, толкоз ме боли! " - "Рекох, 10 часа, бъдете точен, пригответе си раничката." На другата сутрин в 10 часа брат Неделчо, превиващ се от болка, с раничка на гърба, очаква Учителя за екскурзията. Учителят поканил само него и три възрастни сестри. Тръгнали. Вървят бавно, сестрите лъхтят, Неделчо пъхти, болки в стомаха, едва върви. Вървят нагоре, Учителят бърза и те щат - не щат, бързат. Сестрите се изпотили.
към текста >>

" - "Рекох, 10 часа, бъдете точен, пригответе си раничката." На другата сутрин в 10 часа брат Неделчо, превиващ се от болка, с раничка на гърба, очаква Учителя за екскурзията.
И краката ми са здрави. Сестра Барудова Брат Неделчо се разболял и почувствал остри болки в стомаха си. Отива при Учителя и казва: "Учителю, нещо съм много болен, имам страшни болки в стомаха". Учителят казал: "Брат, рекох, утре сутринта в 10 часа се пригответе за екскурзия." - "Ама как, Учителю, аз съм толкова болен, толкоз ме боли! " - "Рекох, 10 часа, бъдете точен, пригответе си раничката." На другата сутрин в 10 часа брат Неделчо, превиващ се от болка, с раничка на гърба, очаква Учителя за екскурзията. Учителят поканил само него и три възрастни сестри. Тръгнали. Вървят бавно, сестрите лъхтят, Неделчо пъхти, болки в стомаха, едва върви. Вървят нагоре, Учителят бърза и те щат - не щат, бързат. Сестрите се изпотили. Едната свалила раницата.
към текста >>

Учителят поканил само него и три възрастни сестри. Тръгнали.
Сестра Барудова Брат Неделчо се разболял и почувствал остри болки в стомаха си. Отива при Учителя и казва: "Учителю, нещо съм много болен, имам страшни болки в стомаха". Учителят казал: "Брат, рекох, утре сутринта в 10 часа се пригответе за екскурзия." - "Ама как, Учителю, аз съм толкова болен, толкоз ме боли! " - "Рекох, 10 часа, бъдете точен, пригответе си раничката." На другата сутрин в 10 часа брат Неделчо, превиващ се от болка, с раничка на гърба, очаква Учителя за екскурзията. Учителят поканил само него и три възрастни сестри. Тръгнали. Вървят бавно, сестрите лъхтят, Неделчо пъхти, болки в стомаха, едва върви. Вървят нагоре, Учителят бърза и те щат - не щат, бързат. Сестрите се изпотили. Едната свалила раницата. Кой ще грабне раницата?
към текста >>

Вървят нагоре, Учителят бърза и те щат - не щат, бързат.
Отива при Учителя и казва: "Учителю, нещо съм много болен, имам страшни болки в стомаха". Учителят казал: "Брат, рекох, утре сутринта в 10 часа се пригответе за екскурзия." - "Ама как, Учителю, аз съм толкова болен, толкоз ме боли! " - "Рекох, 10 часа, бъдете точен, пригответе си раничката." На другата сутрин в 10 часа брат Неделчо, превиващ се от болка, с раничка на гърба, очаква Учителя за екскурзията. Учителят поканил само него и три възрастни сестри. Тръгнали. Вървят бавно, сестрите лъхтят, Неделчо пъхти, болки в стомаха, едва върви. Вървят нагоре, Учителят бърза и те щат - не щат, бързат. Сестрите се изпотили. Едната свалила раницата. Кой ще грабне раницата? Няма друг кавалер освен Неделчо. "Неделчо, рекох, вземете раницата на сестрата, тя не може да върви." Грабва Неделчо върху своята раница и раницата на едната сестра, продължава, но едва се влачи.
към текста >>

Учителят бърза, не може да Го стигнеш.
Няма друг кавалер. Грабва Неделчо палтото на втората. След малко, хоп, и багажа на третата. Натоварил се като магаре, но вървят нагоре. Пъхти брат Неделчо със силни болки в корема, едва върви. Учителят бърза, не може да Го стигнеш. Стигнали най-после на Бивака. "Ох"- отдъхнал си Неделчо. Сега ще почива. Какво ще почива? Кой ще запали огъня, кой ще свари чай да пият.
към текста >>

Но в тоя момент задухал силен вятър, хвръква шапката на Учителя.
Какво ще почива? Кой ще запали огъня, кой ще свари чай да пият. Няма друг кавалер. Тръгва брат Неделчо да търси дървета, запалва огъня. Таман сварява чая, изпиват го и той решава, че вече ще почива. Но в тоя момент задухал силен вятър, хвръква шапката на Учителя. Кой ще гони шапката, тия възрастни сестри не могат. Търчи брат Неделчо подир шапката, връща я, поднася я на Учителя. И си казал: "Ох, вече най-после малко да си почина, да си отдъхна". Изведнъж Учителят става и казал: "Бързо, бързо, тръгваме веднага, идва дъжд, идва буря". Неделчо, още запъхтян, грабва багажа и хукват надолу, че идва буря.
към текста >>

Търчи брат Неделчо подир шапката, връща я, поднася я на Учителя.
Няма друг кавалер. Тръгва брат Неделчо да търси дървета, запалва огъня. Таман сварява чая, изпиват го и той решава, че вече ще почива. Но в тоя момент задухал силен вятър, хвръква шапката на Учителя. Кой ще гони шапката, тия възрастни сестри не могат. Търчи брат Неделчо подир шапката, връща я, поднася я на Учителя. И си казал: "Ох, вече най-после малко да си почина, да си отдъхна". Изведнъж Учителят става и казал: "Бързо, бързо, тръгваме веднага, идва дъжд, идва буря". Неделчо, още запъхтян, грабва багажа и хукват надолу, че идва буря. Учителят търчи, те след Него. Стига Неделчо вкъщи ни жив, ни умрял.
към текста >>

Изведнъж Учителят става и казал: "Бързо, бързо, тръгваме веднага, идва дъжд, идва буря".
Таман сварява чая, изпиват го и той решава, че вече ще почива. Но в тоя момент задухал силен вятър, хвръква шапката на Учителя. Кой ще гони шапката, тия възрастни сестри не могат. Търчи брат Неделчо подир шапката, връща я, поднася я на Учителя. И си казал: "Ох, вече най-после малко да си почина, да си отдъхна". Изведнъж Учителят става и казал: "Бързо, бързо, тръгваме веднага, идва дъжд, идва буря". Неделчо, още запъхтян, грабва багажа и хукват надолу, че идва буря. Учителят търчи, те след Него. Стига Неделчо вкъщи ни жив, ни умрял. Преуморен, ляга и заспива. На сутринта като се събужда - никакви болки в стомаха, оздравял напълно.
към текста >>

Учителят търчи, те след Него.
Кой ще гони шапката, тия възрастни сестри не могат. Търчи брат Неделчо подир шапката, връща я, поднася я на Учителя. И си казал: "Ох, вече най-после малко да си почина, да си отдъхна". Изведнъж Учителят става и казал: "Бързо, бързо, тръгваме веднага, идва дъжд, идва буря". Неделчо, още запъхтян, грабва багажа и хукват надолу, че идва буря. Учителят търчи, те след Него. Стига Неделчо вкъщи ни жив, ни умрял. Преуморен, ляга и заспива. На сутринта като се събужда - никакви болки в стомаха, оздравял напълно. Отишъл при Учителя да благодари. Учителят му казал: "Е, рекох, болен здрав носи, Духът е, който дава живот." И се усмихнали и двамата.
към текста >>

Отишъл при Учителя да благодари.
Неделчо, още запъхтян, грабва багажа и хукват надолу, че идва буря. Учителят търчи, те след Него. Стига Неделчо вкъщи ни жив, ни умрял. Преуморен, ляга и заспива. На сутринта като се събужда - никакви болки в стомаха, оздравял напълно. Отишъл при Учителя да благодари. Учителят му казал: "Е, рекох, болен здрав носи, Духът е, който дава живот." И се усмихнали и двамата. Стефка Няголова Когато била малко дете една сестра се схванала и не можела да се движи. Всички лекари смятали, че е неизлечимо и така останала няколко години. Посъветвали майката да я заведе при Учителя.
към текста >>

Учителят му казал: "Е, рекох, болен здрав носи, Духът е, който дава живот." И се усмихнали и двамата.
Учителят търчи, те след Него. Стига Неделчо вкъщи ни жив, ни умрял. Преуморен, ляга и заспива. На сутринта като се събужда - никакви болки в стомаха, оздравял напълно. Отишъл при Учителя да благодари. Учителят му казал: "Е, рекох, болен здрав носи, Духът е, който дава живот." И се усмихнали и двамата. Стефка Няголова Когато била малко дете една сестра се схванала и не можела да се движи. Всички лекари смятали, че е неизлечимо и така останала няколко години. Посъветвали майката да я заведе при Учителя. Жената отишла при Него и Той казал: "Ще я мажете със зехтин по цялото тяло и ще я заведете на височина над 1000 метра.
към текста >>

Посъветвали майката да я заведе при Учителя.
Отишъл при Учителя да благодари. Учителят му казал: "Е, рекох, болен здрав носи, Духът е, който дава живот." И се усмихнали и двамата. Стефка Няголова Когато била малко дете една сестра се схванала и не можела да се движи. Всички лекари смятали, че е неизлечимо и така останала няколко години. Посъветвали майката да я заведе при Учителя. Жената отишла при Него и Той казал: "Ще я мажете със зехтин по цялото тяло и ще я заведете на височина над 1000 метра. Там ще почне да прави разходки първо на няколко метра, после на далечно разстояние, докато постепенно се раздвижи и оздравее. Приложили този метод и момичето напълно се излекувало. Когато лекарите видели резултата, казали само, че това е невъзможно. Влад Пашов
към текста >>

Съобщиха на Учителя, че една сестра в града е болна.
Приложили този метод и момичето напълно се излекувало. Когато лекарите видели резултата, казали само, че това е невъзможно. Влад Пашов Веднъж се разболя една наша сестра и легна на легло. Последователно ходеха сестри да й прислужват. Съобщиха на Учителя, че една сестра в града е болна. Той им каза: "Кажете на сестрата утре да дойде на Изгрева! " - "Как ще дойде, Учителю, на Изгрева, та тя не може да става от леглото." - "Рекох, кажете й утре да дойде на Изгрева! " Отишли в града и съобщили на сестрата какво е наредил Учителят.
към текста >>

- "Как ще дойде, Учителю, на Изгрева, та тя не може да става от леглото."
Веднъж се разболя една наша сестра и легна на легло. Последователно ходеха сестри да й прислужват. Съобщиха на Учителя, че една сестра в града е болна. Той им каза: "Кажете на сестрата утре да дойде на Изгрева! " - "Как ще дойде, Учителю, на Изгрева, та тя не може да става от леглото." - "Рекох, кажете й утре да дойде на Изгрева! " Отишли в града и съобщили на сестрата какво е наредил Учителят. "А, това е невъзможно, аз цялата съм схваната." - извикала от ужас сестрата. На сутринта тя се опитала да стане, краката много я болели, но тя станала и казала в себе си: "Щом Учителят казва да отида, то аз ще отида на Изгрева". Полека се облякла и тръгнала, бавно, с много усилия вървяла и накрая стигнала на Изгрева.
към текста >>

" Отишли в града и съобщили на сестрата какво е наредил Учителят.
Съобщиха на Учителя, че една сестра в града е болна. Той им каза: "Кажете на сестрата утре да дойде на Изгрева! " - "Как ще дойде, Учителю, на Изгрева, та тя не може да става от леглото." - "Рекох, кажете й утре да дойде на Изгрева! " Отишли в града и съобщили на сестрата какво е наредил Учителят. "А, това е невъзможно, аз цялата съм схваната." - извикала от ужас сестрата. На сутринта тя се опитала да стане, краката много я болели, но тя станала и казала в себе си: "Щом Учителят казва да отида, то аз ще отида на Изгрева". Полека се облякла и тръгнала, бавно, с много усилия вървяла и накрая стигнала на Изгрева. Като я видели сестрите, които са я посещавали в града, се почудили как е възможно тя сама да се качи на Изгрева. Този ден беше четвъртък и всички бяхме готови да тръгнем на Витоша с раници.
към текста >>

На сутринта тя се опитала да стане, краката много я болели, но тя станала и казала в себе си: "Щом Учителят казва да отида, то аз ще отида на Изгрева".
" - "Как ще дойде, Учителю, на Изгрева, та тя не може да става от леглото." - "Рекох, кажете й утре да дойде на Изгрева! " Отишли в града и съобщили на сестрата какво е наредил Учителят. "А, това е невъзможно, аз цялата съм схваната." - извикала от ужас сестрата. На сутринта тя се опитала да стане, краката много я болели, но тя станала и казала в себе си: "Щом Учителят казва да отида, то аз ще отида на Изгрева". Полека се облякла и тръгнала, бавно, с много усилия вървяла и накрая стигнала на Изгрева. Като я видели сестрите, които са я посещавали в града, се почудили как е възможно тя сама да се качи на Изгрева. Този ден беше четвъртък и всички бяхме готови да тръгнем на Витоша с раници. Учителят взе една раница и я подаде на болната сестра да я носи. "Хайде сега с нас на Витоша!
към текста >>

Учителят взе една раница и я подаде на болната сестра да я носи.
"А, това е невъзможно, аз цялата съм схваната." - извикала от ужас сестрата. На сутринта тя се опитала да стане, краката много я болели, но тя станала и казала в себе си: "Щом Учителят казва да отида, то аз ще отида на Изгрева". Полека се облякла и тръгнала, бавно, с много усилия вървяла и накрая стигнала на Изгрева. Като я видели сестрите, които са я посещавали в града, се почудили как е възможно тя сама да се качи на Изгрева. Този ден беше четвъртък и всички бяхме готови да тръгнем на Витоша с раници. Учителят взе една раница и я подаде на болната сестра да я носи. "Хайде сега с нас на Витоша! " Сестрата не се противеше, тя знаеше, че щом Учителят го казва, то тя ще може да отиде на Витоша. Тръгнахме всички, като често спирахме по няколко минути за отмора. Болната сестра се изпоти на няколко пъти. Учителят я караше да се преоблича на всяка почивка и така тя започна да се чувства все по-добре и по-добре.
към текста >>

" Сестрата не се противеше, тя знаеше, че щом Учителят го казва, то тя ще може да отиде на Витоша.
Полека се облякла и тръгнала, бавно, с много усилия вървяла и накрая стигнала на Изгрева. Като я видели сестрите, които са я посещавали в града, се почудили как е възможно тя сама да се качи на Изгрева. Този ден беше четвъртък и всички бяхме готови да тръгнем на Витоша с раници. Учителят взе една раница и я подаде на болната сестра да я носи. "Хайде сега с нас на Витоша! " Сестрата не се противеше, тя знаеше, че щом Учителят го казва, то тя ще може да отиде на Витоша. Тръгнахме всички, като често спирахме по няколко минути за отмора. Болната сестра се изпоти на няколко пъти. Учителят я караше да се преоблича на всяка почивка и така тя започна да се чувства все по-добре и по-добре. Като стигнахме на Бивака, тя се чувстваше съвсем добре и оздравяла. Излекува я Учителят с един толкова обикновен метод, на екскурзия с раница.
към текста >>

Учителят я караше да се преоблича на всяка почивка и така тя започна да се чувства все по-добре и по-добре.
Учителят взе една раница и я подаде на болната сестра да я носи. "Хайде сега с нас на Витоша! " Сестрата не се противеше, тя знаеше, че щом Учителят го казва, то тя ще може да отиде на Витоша. Тръгнахме всички, като често спирахме по няколко минути за отмора. Болната сестра се изпоти на няколко пъти. Учителят я караше да се преоблича на всяка почивка и така тя започна да се чувства все по-добре и по-добре. Като стигнахме на Бивака, тя се чувстваше съвсем добре и оздравяла. Излекува я Учителят с един толкова обикновен метод, на екскурзия с раница. Юрданка Жекова В навечерието на едно заминаване на Рила, аз се простудих много силно. Цяла нощ имах силни плеврални болки от дясната страна и висока температура.
към текста >>

Излекува я Учителят с един толкова обикновен метод, на екскурзия с раница.
" Сестрата не се противеше, тя знаеше, че щом Учителят го казва, то тя ще може да отиде на Витоша. Тръгнахме всички, като често спирахме по няколко минути за отмора. Болната сестра се изпоти на няколко пъти. Учителят я караше да се преоблича на всяка почивка и така тя започна да се чувства все по-добре и по-добре. Като стигнахме на Бивака, тя се чувстваше съвсем добре и оздравяла. Излекува я Учителят с един толкова обикновен метод, на екскурзия с раница. Юрданка Жекова В навечерието на едно заминаване на Рила, аз се простудих много силно. Цяла нощ имах силни плеврални болки от дясната страна и висока температура. Рано сутринта приятелката ми Буча отива при Учителя и Му казва, че съм болна. "Как ще пътува, Учителю, какво ще прави там, да остане тука?
към текста >>

Рано сутринта приятелката ми Буча отива при Учителя и Му казва, че съм болна.
Като стигнахме на Бивака, тя се чувстваше съвсем добре и оздравяла. Излекува я Учителят с един толкова обикновен метод, на екскурзия с раница. Юрданка Жекова В навечерието на едно заминаване на Рила, аз се простудих много силно. Цяла нощ имах силни плеврални болки от дясната страна и висока температура. Рано сутринта приятелката ми Буча отива при Учителя и Му казва, че съм болна. "Как ще пътува, Учителю, какво ще прави там, да остане тука? " - "Нека тръгне, рекох." И тръгнах. Разбира се, не ми мина веднага, не ми беше леко пътуването, но сигурно съм изкарала по-леко един сух плеврит на Рила, отколкото ако бях останала в София. Болестта се продължи около 15 дена с болка, кашлица, температура, но аз ходех макар и бавничко и с мъка на Молитвения връх и на Паневритмия, и по езерата, и навред, където ходеха всички с Учителя.
към текста >>

"Как ще пътува, Учителю, какво ще прави там, да остане тука?
Излекува я Учителят с един толкова обикновен метод, на екскурзия с раница. Юрданка Жекова В навечерието на едно заминаване на Рила, аз се простудих много силно. Цяла нощ имах силни плеврални болки от дясната страна и висока температура. Рано сутринта приятелката ми Буча отива при Учителя и Му казва, че съм болна. "Как ще пътува, Учителю, какво ще прави там, да остане тука? " - "Нека тръгне, рекох." И тръгнах. Разбира се, не ми мина веднага, не ми беше леко пътуването, но сигурно съм изкарала по-леко един сух плеврит на Рила, отколкото ако бях останала в София. Болестта се продължи около 15 дена с болка, кашлица, температура, но аз ходех макар и бавничко и с мъка на Молитвения връх и на Паневритмия, и по езерата, и навред, където ходеха всички с Учителя. Услужвах си сама и без да взимам лекарства или да правя нещо друго, освен дълбоко дишане, оздравях.
към текста >>

Болестта се продължи около 15 дена с болка, кашлица, температура, но аз ходех макар и бавничко и с мъка на Молитвения връх и на Паневритмия, и по езерата, и навред, където ходеха всички с Учителя.
Рано сутринта приятелката ми Буча отива при Учителя и Му казва, че съм болна. "Как ще пътува, Учителю, какво ще прави там, да остане тука? " - "Нека тръгне, рекох." И тръгнах. Разбира се, не ми мина веднага, не ми беше леко пътуването, но сигурно съм изкарала по-леко един сух плеврит на Рила, отколкото ако бях останала в София. Болестта се продължи около 15 дена с болка, кашлица, температура, но аз ходех макар и бавничко и с мъка на Молитвения връх и на Паневритмия, и по езерата, и навред, където ходеха всички с Учителя. Услужвах си сама и без да взимам лекарства или да правя нещо друго, освен дълбоко дишане, оздравях. Учителят ли направи нещо, рилският ли кристален въздух ме излекува, не зная, но оздравях. Той би могъл да ми помогне и веднага, още при тръгването, но предполагам, остави да опитам, че и планината лекува. В една беседа казва: "Изнесете болния на 2000 метра височина и той ще оздравее, от каквато и болест да е болен." А Рилските езера са над 2000 метра височина. Наталия Чакова
към текста >>

Учителят ли направи нещо, рилският ли кристален въздух ме излекува, не зная, но оздравях.
" - "Нека тръгне, рекох." И тръгнах. Разбира се, не ми мина веднага, не ми беше леко пътуването, но сигурно съм изкарала по-леко един сух плеврит на Рила, отколкото ако бях останала в София. Болестта се продължи около 15 дена с болка, кашлица, температура, но аз ходех макар и бавничко и с мъка на Молитвения връх и на Паневритмия, и по езерата, и навред, където ходеха всички с Учителя. Услужвах си сама и без да взимам лекарства или да правя нещо друго, освен дълбоко дишане, оздравях. Учителят ли направи нещо, рилският ли кристален въздух ме излекува, не зная, но оздравях. Той би могъл да ми помогне и веднага, още при тръгването, но предполагам, остави да опитам, че и планината лекува. В една беседа казва: "Изнесете болния на 2000 метра височина и той ще оздравее, от каквато и болест да е болен." А Рилските езера са над 2000 метра височина. Наталия Чакова Един пролетен ден през месец май брат М. С. ме заведе на Изгрева да видя Учителя и да чуя Словото Му, което дотогава само бях чела от печатните Му беседи.
към текста >>

ме заведе на Изгрева да видя Учителя и да чуя Словото Му, което дотогава само бях чела от печатните Му беседи.
Учителят ли направи нещо, рилският ли кристален въздух ме излекува, не зная, но оздравях. Той би могъл да ми помогне и веднага, още при тръгването, но предполагам, остави да опитам, че и планината лекува. В една беседа казва: "Изнесете болния на 2000 метра височина и той ще оздравее, от каквато и болест да е болен." А Рилските езера са над 2000 метра височина. Наталия Чакова Един пролетен ден през месец май брат М. С. ме заведе на Изгрева да видя Учителя и да чуя Словото Му, което дотогава само бях чела от печатните Му беседи. Братът излезе рано и отиде сам на салона и поляната. Срещнал се с братя и сестри, от които научил, че ще има екскурзия до Витоша на следния ден. Срещнал се и с Учителя. "Утре ще има екскурзия до Витоша - казва брат М. - Ще дойдеш ли?
към текста >>

Срещнал се и с Учителя.
Наталия Чакова Един пролетен ден през месец май брат М. С. ме заведе на Изгрева да видя Учителя и да чуя Словото Му, което дотогава само бях чела от печатните Му беседи. Братът излезе рано и отиде сам на салона и поляната. Срещнал се с братя и сестри, от които научил, че ще има екскурзия до Витоша на следния ден. Срещнал се и с Учителя. "Утре ще има екскурзия до Витоша - казва брат М. - Ще дойдеш ли? " - "Как мога да дойда на Витоша с това лумбаго? " - "Учителят те кани" - ми каза той. - "Щом Учителят е казал, ще дойда."
към текста >>

" - "Учителят те кани" - ми каза той.
Срещнал се с братя и сестри, от които научил, че ще има екскурзия до Витоша на следния ден. Срещнал се и с Учителя. "Утре ще има екскурзия до Витоша - казва брат М. - Ще дойдеш ли? " - "Как мога да дойда на Витоша с това лумбаго? " - "Учителят те кани" - ми каза той. - "Щом Учителят е казал, ще дойда." На следния ден рано, в зори, около стотина души, братя и сестри, тръгахме за Витоша. В групата имаше хора от различна възраст. Пъплехме на- "оре. Срещнахме изгрева на слънцето над Симеоново.
към текста >>

- "Щом Учителят е казал, ще дойда."
Срещнал се и с Учителя. "Утре ще има екскурзия до Витоша - казва брат М. - Ще дойдеш ли? " - "Как мога да дойда на Витоша с това лумбаго? " - "Учителят те кани" - ми каза той. - "Щом Учителят е казал, ще дойда." На следния ден рано, в зори, около стотина души, братя и сестри, тръгахме за Витоша. В групата имаше хора от различна възраст. Пъплехме на- "оре. Срещнахме изгрева на слънцето над Симеоново. След като изкачихме стръмната урва, стигнахме до една поляна.
към текста >>

Учителят, който беше в едната група, спря там за малка почивка, да си отдъхнат възрастните, както и да се съберат пръснатите по цялата урва приятели.
В групата имаше хора от различна възраст. Пъплехме на- "оре. Срещнахме изгрева на слънцето над Симеоново. След като изкачихме стръмната урва, стигнахме до една поляна. На горния край на поляната имашe една скала, наподобяваща гърба на легнал слон. Учителят, който беше в едната група, спря там за малка почивка, да си отдъхнат възрастните, както и да се съберат пръснатите по цялата урва приятели. Когато пристигнаха и последните, почакахме още малко, за да могат и те да си отдъхнат. Тъкмо гледах къде да седна, когато Учителят ми посочи големия камък. Полуоблегната, полуседнала, слушах разговорите, които се водеха с Учителя. Когато станахме да продължим по лъкатушния път, за моя голяма изненада вече не чувствах никакви болки. Моето лумбаго бе останало на камъка, на който почивах.
към текста >>

Тъкмо гледах къде да седна, когато Учителят ми посочи големия камък.
Срещнахме изгрева на слънцето над Симеоново. След като изкачихме стръмната урва, стигнахме до една поляна. На горния край на поляната имашe една скала, наподобяваща гърба на легнал слон. Учителят, който беше в едната група, спря там за малка почивка, да си отдъхнат възрастните, както и да се съберат пръснатите по цялата урва приятели. Когато пристигнаха и последните, почакахме още малко, за да могат и те да си отдъхнат. Тъкмо гледах къде да седна, когато Учителят ми посочи големия камък. Полуоблегната, полуседнала, слушах разговорите, които се водеха с Учителя. Когато станахме да продължим по лъкатушния път, за моя голяма изненада вече не чувствах никакви болки. Моето лумбаго бе останало на камъка, на който почивах. Много се зарадвах, че дойдох на тази екскурзия, за да се върна здрава. Как бе станало това, не зная, това лумбаго бе ме мъчило много години.
към текста >>

Полуоблегната, полуседнала, слушах разговорите, които се водеха с Учителя.
След като изкачихме стръмната урва, стигнахме до една поляна. На горния край на поляната имашe една скала, наподобяваща гърба на легнал слон. Учителят, който беше в едната група, спря там за малка почивка, да си отдъхнат възрастните, както и да се съберат пръснатите по цялата урва приятели. Когато пристигнаха и последните, почакахме още малко, за да могат и те да си отдъхнат. Тъкмо гледах къде да седна, когато Учителят ми посочи големия камък. Полуоблегната, полуседнала, слушах разговорите, които се водеха с Учителя. Когато станахме да продължим по лъкатушния път, за моя голяма изненада вече не чувствах никакви болки. Моето лумбаго бе останало на камъка, на който почивах. Много се зарадвах, че дойдох на тази екскурзия, за да се върна здрава. Как бе станало това, не зная, това лумбаго бе ме мъчило много години. Разказала: Ал. Н.
към текста >>

"Сега съм най-близо до Изгрева, защо да не отида да се срещна с Учителя и да го попитам за болестта на майка си." - си казал той и заминал за Изгрева.
Как бе станало това, не зная, това лумбаго бе ме мъчило много години. Разказала: Ал. Н. Майката на Стоян се оплаквала, че е болна, но не знаела от какво. Ту болки в гръдния кош, ту болки в стомашната област. Завел я в Горна баня да прави бани. "Сега съм най-близо до Изгрева, защо да не отида да се срещна с Учителя и да го попитам за болестта на майка си." - си казал той и заминал за Изгрева. Учителят бил зает с подреждането на една барака. Зарадвал се братът, че му се удало удобен случай да се срещне с Учителя. Но след като работата свършила, Учителят се прибрал в стаята си. На брата му се свило сърцето, че изпуснал сгодния случай. Той разказва: "Но ето, че след малко
към текста >>

Учителят бил зает с подреждането на една барака.
Разказала: Ал. Н. Майката на Стоян се оплаквала, че е болна, но не знаела от какво. Ту болки в гръдния кош, ту болки в стомашната област. Завел я в Горна баня да прави бани. "Сега съм най-близо до Изгрева, защо да не отида да се срещна с Учителя и да го попитам за болестта на майка си." - си казал той и заминал за Изгрева. Учителят бил зает с подреждането на една барака. Зарадвал се братът, че му се удало удобен случай да се срещне с Учителя. Но след като работата свършила, Учителят се прибрал в стаята си. На брата му се свило сърцето, че изпуснал сгодния случай. Той разказва: "Но ето, че след малко Учителят наново излезе и се суетеше тук-там, явно беше, че нарочно се бави, за да Му се обадя, но аз все още нямах кураж.
към текста >>

Зарадвал се братът, че му се удало удобен случай да се срещне с Учителя.
Майката на Стоян се оплаквала, че е болна, но не знаела от какво. Ту болки в гръдния кош, ту болки в стомашната област. Завел я в Горна баня да прави бани. "Сега съм най-близо до Изгрева, защо да не отида да се срещна с Учителя и да го попитам за болестта на майка си." - си казал той и заминал за Изгрева. Учителят бил зает с подреждането на една барака. Зарадвал се братът, че му се удало удобен случай да се срещне с Учителя. Но след като работата свършила, Учителят се прибрал в стаята си. На брата му се свило сърцето, че изпуснал сгодния случай. Той разказва: "Но ето, че след малко Учителят наново излезе и се суетеше тук-там, явно беше, че нарочно се бави, за да Му се обадя, но аз все още нямах кураж. Ето, че най-после Учителят дойде при мене, като ме поздрави с леко кимване на глава.
към текста >>

Но след като работата свършила, Учителят се прибрал в стаята си.
Ту болки в гръдния кош, ту болки в стомашната област. Завел я в Горна баня да прави бани. "Сега съм най-близо до Изгрева, защо да не отида да се срещна с Учителя и да го попитам за болестта на майка си." - си казал той и заминал за Изгрева. Учителят бил зает с подреждането на една барака. Зарадвал се братът, че му се удало удобен случай да се срещне с Учителя. Но след като работата свършила, Учителят се прибрал в стаята си. На брата му се свило сърцето, че изпуснал сгодния случай. Той разказва: "Но ето, че след малко Учителят наново излезе и се суетеше тук-там, явно беше, че нарочно се бави, за да Му се обадя, но аз все още нямах кураж. Ето, че най-после Учителят дойде при мене, като ме поздрави с леко кимване на глава. Чак сега вече добих кураж, станах, отидох при Него и го попитах за болестта на майка ми.
към текста >>

Учителят наново излезе и се суетеше тук-там, явно беше, че нарочно се бави, за да Му се обадя, но аз все още нямах кураж.
Учителят бил зает с подреждането на една барака. Зарадвал се братът, че му се удало удобен случай да се срещне с Учителя. Но след като работата свършила, Учителят се прибрал в стаята си. На брата му се свило сърцето, че изпуснал сгодния случай. Той разказва: "Но ето, че след малко Учителят наново излезе и се суетеше тук-там, явно беше, че нарочно се бави, за да Му се обадя, но аз все още нямах кураж. Ето, че най-после Учителят дойде при мене, като ме поздрави с леко кимване на глава. Чак сега вече добих кураж, станах, отидох при Него и го попитах за болестта на майка ми. Тогава Той ми каза: "Ще вземете маслини и ще ги счукате с костилките, ще счукате и чесън и ще ги размесите. От това лекарство ще взема по една чаена лъжичка три пъти на ден преди ядене." Лекуването продължи около един месец и майка ми оздравя.
към текста >>

Ето, че най-после Учителят дойде при мене, като ме поздрави с леко кимване на глава.
Зарадвал се братът, че му се удало удобен случай да се срещне с Учителя. Но след като работата свършила, Учителят се прибрал в стаята си. На брата му се свило сърцето, че изпуснал сгодния случай. Той разказва: "Но ето, че след малко Учителят наново излезе и се суетеше тук-там, явно беше, че нарочно се бави, за да Му се обадя, но аз все още нямах кураж. Ето, че най-после Учителят дойде при мене, като ме поздрави с леко кимване на глава. Чак сега вече добих кураж, станах, отидох при Него и го попитах за болестта на майка ми. Тогава Той ми каза: "Ще вземете маслини и ще ги счукате с костилките, ще счукате и чесън и ще ги размесите. От това лекарство ще взема по една чаена лъжичка три пъти на ден преди ядене." Лекуването продължи около един месец и майка ми оздравя. Стоян Димитров - Варна
към текста >>

Леля прати майка ми да пита Учителя за нея.
Лекуването продължи около един месец и майка ми оздравя. Стоян Димитров - Варна В критичната си възраст леля Райна се разболя от Дюринг, болест, която и сега не могат да лекуват. По кожата на ръцете и цялото й тяло излизат мехури, пълни с вода, като при изгорено. Мъжът й лекар и синът й студент- медик, които познаваха тази болест плачеха, че тя си отива, а те са безпомощни, не могат да й помогнат. Леля прати майка ми да пита Учителя за нея. Той отговаря: "От нея зависи". Леля много добре схвана какво искаше да каже Учителят. Стана вегетарианка, отиде да живее на Изгрева, близо до Учителя. Здравословното й състояние се подобри и често ходеше на поляната да разговаря с Учителя. Веднъж и аз присъствах на разговора.
към текста >>

Леля много добре схвана какво искаше да каже Учителят.
В критичната си възраст леля Райна се разболя от Дюринг, болест, която и сега не могат да лекуват. По кожата на ръцете и цялото й тяло излизат мехури, пълни с вода, като при изгорено. Мъжът й лекар и синът й студент- медик, които познаваха тази болест плачеха, че тя си отива, а те са безпомощни, не могат да й помогнат. Леля прати майка ми да пита Учителя за нея. Той отговаря: "От нея зависи". Леля много добре схвана какво искаше да каже Учителят. Стана вегетарианка, отиде да живее на Изгрева, близо до Учителя. Здравословното й състояние се подобри и често ходеше на поляната да разговаря с Учителя. Веднъж и аз присъствах на разговора. Тя каза нещо, което на Учителя се стори много смешно и Той се смя със сълзи. Аз за пръв и последен път Го видях така да се смее.
към текста >>

Стана вегетарианка, отиде да живее на Изгрева, близо до Учителя.
По кожата на ръцете и цялото й тяло излизат мехури, пълни с вода, като при изгорено. Мъжът й лекар и синът й студент- медик, които познаваха тази болест плачеха, че тя си отива, а те са безпомощни, не могат да й помогнат. Леля прати майка ми да пита Учителя за нея. Той отговаря: "От нея зависи". Леля много добре схвана какво искаше да каже Учителят. Стана вегетарианка, отиде да живее на Изгрева, близо до Учителя. Здравословното й състояние се подобри и често ходеше на поляната да разговаря с Учителя. Веднъж и аз присъствах на разговора. Тя каза нещо, което на Учителя се стори много смешно и Той се смя със сълзи. Аз за пръв и последен път Го видях така да се смее. Той казваше: "Повтори, повтори същото" и почваше отново да се смее със сълзи.
към текста >>

Здравословното й състояние се подобри и често ходеше на поляната да разговаря с Учителя.
Мъжът й лекар и синът й студент- медик, които познаваха тази болест плачеха, че тя си отива, а те са безпомощни, не могат да й помогнат. Леля прати майка ми да пита Учителя за нея. Той отговаря: "От нея зависи". Леля много добре схвана какво искаше да каже Учителят. Стана вегетарианка, отиде да живее на Изгрева, близо до Учителя. Здравословното й състояние се подобри и често ходеше на поляната да разговаря с Учителя. Веднъж и аз присъствах на разговора. Тя каза нещо, което на Учителя се стори много смешно и Той се смя със сълзи. Аз за пръв и последен път Го видях така да се смее. Той казваше: "Повтори, повтори същото" и почваше отново да се смее със сълзи. Леля Райна беше рядко духовита.
към текста >>

Тя каза нещо, което на Учителя се стори много смешно и Той се смя със сълзи.
Той отговаря: "От нея зависи". Леля много добре схвана какво искаше да каже Учителят. Стана вегетарианка, отиде да живее на Изгрева, близо до Учителя. Здравословното й състояние се подобри и често ходеше на поляната да разговаря с Учителя. Веднъж и аз присъствах на разговора. Тя каза нещо, което на Учителя се стори много смешно и Той се смя със сълзи. Аз за пръв и последен път Го видях така да се смее. Той казваше: "Повтори, повтори същото" и почваше отново да се смее със сълзи. Леля Райна беше рядко духовита. Беше оценила Благодатта, изляла се чрез Христовия Дух на Учителя върху нея. Благодареше и възнасяше хвала на Бога.
към текста >>

Беше оценила Благодатта, изляла се чрез Христовия Дух на Учителя върху нея.
Веднъж и аз присъствах на разговора. Тя каза нещо, което на Учителя се стори много смешно и Той се смя със сълзи. Аз за пръв и последен път Го видях така да се смее. Той казваше: "Повтори, повтори същото" и почваше отново да се смее със сълзи. Леля Райна беше рядко духовита. Беше оценила Благодатта, изляла се чрез Христовия Дух на Учителя върху нея. Благодареше и възнасяше хвала на Бога. Мария Младенова На събора през 1922 г. група младежи бяхме събрани на едно място и разисквахме различни въпроси от идеите на Братството. Учителят беше на около 200 метра от нас и разговаряше с няколко възрастни братя.
към текста >>

Учителят беше на около 200 метра от нас и разговаряше с няколко възрастни братя.
Беше оценила Благодатта, изляла се чрез Христовия Дух на Учителя върху нея. Благодареше и възнасяше хвала на Бога. Мария Младенова На събора през 1922 г. група младежи бяхме събрани на едно място и разисквахме различни въпроси от идеите на Братството. Учителят беше на около 200 метра от нас и разговаряше с няколко възрастни братя. Забелязах, че Той напусна групата и се упъти към нас. Щом пристигна, без да е чул разговора ни, Той започна да говори по темата, която обсъждахме: "Аз мога да лекувам всички болести и мъртви да възкресявам, но това не го правя, защото няма никаква полза." Представете си - взема едно прасенце, оваляно в калта, окъпя го в едно корито с топла вода и сапун, но като го пусна, къде мислите ще отиде? Пак в калта, ще отиде в най-нечистата локва и там ще се оваля. Представете си, че застана вън от София, където се пресичат пътищата от Европа и започна да лекувам. Славата ми ще се разнесе по целия свят.
към текста >>

Преди години получих смущение в стомаха, което стана причина да придобия ценна опитност чрез Учението на Учителя.
Болестите са резултат от техните грехове и престъпления в миналото и ако ги излекувам без в тях да се е пробудил стремеж към духовен живот, те ще продължат да си живеят в своите грехове и още по-лоши болести ще ги сполетят. Има ли тогава смисъл да лекувам такива хора? За да се лекуват хората, преди всичко трябва да стане пробуждане в тяхното съзнание и да изменят начина си на живот. Значи в умовете на хората трябва да се внесат нови идеи, които преобразуват техния живот". Георги Попов, Жельо Танев Преди години получих смущение в стомаха, което стана причина да придобия ценна опитност чрез Учението на Учителя. Забави ми се храносмилането, появи се тяжест в стомаха и липса на апетит. Чел съм много литература за природосъобразен живот и реших, че трябва да приложа нещо от знанията, които имам. Но се оказа, че не мога да намеря лечебен метод за моя случай. Започнах да търся какво дава в беседите Учителят за стомах и намерих, че препоръчва да се носи вода с две стомни от някой извор. Веднага се заех да изпълня задачата.
към текста >>

Започнах да търся какво дава в беседите Учителят за стомах и намерих, че препоръчва да се носи вода с две стомни от някой извор.
Георги Попов, Жельо Танев Преди години получих смущение в стомаха, което стана причина да придобия ценна опитност чрез Учението на Учителя. Забави ми се храносмилането, появи се тяжест в стомаха и липса на апетит. Чел съм много литература за природосъобразен живот и реших, че трябва да приложа нещо от знанията, които имам. Но се оказа, че не мога да намеря лечебен метод за моя случай. Започнах да търся какво дава в беседите Учителят за стомах и намерих, че препоръчва да се носи вода с две стомни от някой извор. Веднага се заех да изпълня задачата. Извор има на горния край на селото, който е каптиран в чешма, но стомни не можах да намеря, защото вече никой не си служи с тях. Взех две туби по 10 литра и се запътих към чешмата. Напълних ги и тръгнах обратно. Докато носех водата, вътрешното ми състояние се промени.
към текста >>

Веднъж прочетох в една беседа от Учителя, че по стените на стомаха има налепена слуз, която пречи на храносмилането и на пълноценното усвояване на храната.
Прибрах се и след половин час се получи раздвижване в стомаха. Не се наложи да нося втори път вода, защото на следващата сутрин изпитвах глад. Този случай на лечение за мен е едно чудотворство. Необяснимо е как водата лекува стомах, туберкулоза, сърдечни болести, без да има пряко съприкосновение между водата и тялото или с болния орган. Някакви много дълбоки закони действат, които са неизвестни и непроучени. Веднъж прочетох в една беседа от Учителя, че по стените на стомаха има налепена слуз, която пречи на храносмилането и на пълноценното усвояване на храната. Ако искаме да изчистим тази слуз, трябва да се обърнем към клетките на стомаха, които са разумни, да я изхвърлят навън. След като прочетох това, веднага се обърнах към клетките на стомаха: "Не знаех досега, че сте разумни, моля ви изхвърлете слузта от стомаха навън." На другия ден голямо количество слуз, подобно на желе, беше изхвърлено. Това беше голяма изненада за мен, защото имаме наука и медицина напреднали, а не знаем, че клетките в човешкото тяло са разумни. Ето и в учението Йога, което съществува от хилядолетия, никъде не се упоменава, че клетките в човешкото тяло са разумни. Йогите имат едно упражнение за изчистване на слузта от стомаха, което е следното: Йогата взема бинт, дълъг 20 м и започва бавно да го гълта.
към текста >>

Колко по-прост и ефикасен е методът, който дава Учителят!
Това беше голяма изненада за мен, защото имаме наука и медицина напреднали, а не знаем, че клетките в човешкото тяло са разумни. Ето и в учението Йога, което съществува от хилядолетия, никъде не се упоменава, че клетките в човешкото тяло са разумни. Йогите имат едно упражнение за изчистване на слузта от стомаха, което е следното: Йогата взема бинт, дълъг 20 м и започва бавно да го гълта. След като го погълне, го изважда навън, с което се цели да се изчисти набраната слуз по стените на стомаха. Но това упражнение е много трудно и малко хора могат да го приложат. Колко по-прост и ефикасен е методът, който дава Учителят! През 2002 г. решихме с един приятел да започнем житния режим през февруари. Бяхме изкарали вече един-два дни, когато съпругата му прояви желание и тя да се присъедини към нас. Само че тя работи като счетоводителка, всеки ден е в напрегната атмосфера всред колектив, където трябва да оправя много сметки. Освен това беше с наднормено тегло и имаше високо кръвно налягане, което от години поддържаше в някакви граници с медикаменти.
към текста >>

За ползата от козето мляко Учителят казва: "Онези, които говорят, че чесън и мляко са яли, на мене да ми ги разправят тези работи, че чесънът и млякото са продължили живота им.
Купил си няколко кози, които пасял и основната му храна била козе мляко. Като пасял козите и бил сред природата, той се успокоил и времето започнало да минава неусетно. Изминали няколко месеца, минала година, две, три - изгубил се ракът. "Та мене козето мляко ме излекува - завърши разказа си бай Митьо - сега съм на 84 г. и затова, когото видя, обяснявам на хората за ползата от козето мляко." За ползата от козето мляко Учителят казва: "Онези, които говорят, че чесън и мляко са яли, на мене да ми ги разправят тези работи, че чесънът и млякото са продължили живота им. Тези хора са яли млякото не на болните крави, те са яли млякото на здравите кози." Бай Митьо не е чел беседите на Учителя, но по вътрешен път намерил правилната посока за себе си. Според медицината ракът е неизлечима болест (оперативната намеса не е лечение на болестта). Но тук аз искам да допълня, че познавам един човек, който на 50-годиш- на възраст имаше тумор в мозъка, рак на дебелото черво и камъни в бъбреците. Чрез вяра и суровоядство за шест месеца той се излекува напълно.
към текста >>

Бай Митьо не е чел беседите на Учителя, но по вътрешен път намерил правилната посока за себе си.
Изминали няколко месеца, минала година, две, три - изгубил се ракът. "Та мене козето мляко ме излекува - завърши разказа си бай Митьо - сега съм на 84 г. и затова, когото видя, обяснявам на хората за ползата от козето мляко." За ползата от козето мляко Учителят казва: "Онези, които говорят, че чесън и мляко са яли, на мене да ми ги разправят тези работи, че чесънът и млякото са продължили живота им. Тези хора са яли млякото не на болните крави, те са яли млякото на здравите кози." Бай Митьо не е чел беседите на Учителя, но по вътрешен път намерил правилната посока за себе си. Според медицината ракът е неизлечима болест (оперативната намеса не е лечение на болестта). Но тук аз искам да допълня, че познавам един човек, който на 50-годиш- на възраст имаше тумор в мозъка, рак на дебелото черво и камъни в бъбреците. Чрез вяра и суровоядство за шест месеца той се излекува напълно. Христо Тодоров Такава насока за правилно хранене има от Учителя:
към текста >>

Такава насока за правилно хранене има от Учителя:
Бай Митьо не е чел беседите на Учителя, но по вътрешен път намерил правилната посока за себе си. Според медицината ракът е неизлечима болест (оперативната намеса не е лечение на болестта). Но тук аз искам да допълня, че познавам един човек, който на 50-годиш- на възраст имаше тумор в мозъка, рак на дебелото черво и камъни в бъбреците. Чрез вяра и суровоядство за шест месеца той се излекува напълно. Христо Тодоров Такава насока за правилно хранене има от Учителя: От архива на Савка Керемидчиева За обновяване на организма - за една година: Да се види може ли човек да се храни 4 месеца през годината само с плодове, нищо готвено. От трите месеца на пролетта избира се един месец по желание, през който месец ученикът се храни изключително с плодове, чай, жито, картофи, варени със сол, ошав и хляб. Нищо готвено, никакъв зехтин, сирене и тем подобни.
към текста >>

98. ЧУДОТВОРНИ ИЗЦЕЛЕНИЯ

Сестрата представя рождения си брат на Учителя и той продължил разговора с Него повече, отколкото е необходимо.
През лятото по време на ваканцията се връща в България. Неговата рождена сестра е от Братството и тя го завежда на Изгрева. Този брат се казваше Руси Николов. По това време в 1927 г. се строеше салонът на Изгрева. Сестрата представя рождения си брат на Учителя и той продължил разговора с Него повече, отколкото е необходимо. Учителят му казал: "Тука има майстори, които строят, а ти ще стоиш и ще наблюдаваш дали майсторите си вършат добре работата. Пък Аз също ще ти помагам." Руси имал язва на стомаха, често страдал от нея и трудно се хранел. По тази причина сестра му го завежда при Учителя - да получи съвет как да си излекува язвата. Учителят не му дава съвет, а му казва, че му е намерил работа да бъде надзирател на майсторите, но само да наблюдава, без да им прави забележка.
към текста >>

Учителят му казал: "Тука има майстори, които строят, а ти ще стоиш и ще наблюдаваш дали майсторите си вършат добре работата.
Неговата рождена сестра е от Братството и тя го завежда на Изгрева. Този брат се казваше Руси Николов. По това време в 1927 г. се строеше салонът на Изгрева. Сестрата представя рождения си брат на Учителя и той продължил разговора с Него повече, отколкото е необходимо. Учителят му казал: "Тука има майстори, които строят, а ти ще стоиш и ще наблюдаваш дали майсторите си вършат добре работата. Пък Аз също ще ти помагам." Руси имал язва на стомаха, често страдал от нея и трудно се хранел. По тази причина сестра му го завежда при Учителя - да получи съвет как да си излекува язвата. Учителят не му дава съвет, а му казва, че му е намерил работа да бъде надзирател на майсторите, но само да наблюдава, без да им прави забележка. Няколко дни той е на Изгрева като нощува в една от палатките.
към текста >>

По тази причина сестра му го завежда при Учителя - да получи съвет как да си излекува язвата.
се строеше салонът на Изгрева. Сестрата представя рождения си брат на Учителя и той продължил разговора с Него повече, отколкото е необходимо. Учителят му казал: "Тука има майстори, които строят, а ти ще стоиш и ще наблюдаваш дали майсторите си вършат добре работата. Пък Аз също ще ти помагам." Руси имал язва на стомаха, често страдал от нея и трудно се хранел. По тази причина сестра му го завежда при Учителя - да получи съвет как да си излекува язвата. Учителят не му дава съвет, а му казва, че му е намерил работа да бъде надзирател на майсторите, но само да наблюдава, без да им прави забележка. Няколко дни той е на Изгрева като нощува в една от палатките. А Учителят по време на строежа непрекъснато е между майсторите и дава някои съвети. След една седмица постройката е вече готова, слагат керемидите, боядисват отвътре и ето - идват съборните дни. Учителят казал на Руси: "Ще останеш и за събора".
към текста >>

Учителят не му дава съвет, а му казва, че му е намерил работа да бъде надзирател на майсторите, но само да наблюдава, без да им прави забележка.
Сестрата представя рождения си брат на Учителя и той продължил разговора с Него повече, отколкото е необходимо. Учителят му казал: "Тука има майстори, които строят, а ти ще стоиш и ще наблюдаваш дали майсторите си вършат добре работата. Пък Аз също ще ти помагам." Руси имал язва на стомаха, често страдал от нея и трудно се хранел. По тази причина сестра му го завежда при Учителя - да получи съвет как да си излекува язвата. Учителят не му дава съвет, а му казва, че му е намерил работа да бъде надзирател на майсторите, но само да наблюдава, без да им прави забележка. Няколко дни той е на Изгрева като нощува в една от палатките. А Учителят по време на строежа непрекъснато е между майсторите и дава някои съвети. След една седмица постройката е вече готова, слагат керемидите, боядисват отвътре и ето - идват съборните дни. Учителят казал на Руси: "Ще останеш и за събора". През време на събора Учителят чете беседи в новопостроения салон.
към текста >>

А Учителят по време на строежа непрекъснато е между майсторите и дава някои съвети.
Пък Аз също ще ти помагам." Руси имал язва на стомаха, често страдал от нея и трудно се хранел. По тази причина сестра му го завежда при Учителя - да получи съвет как да си излекува язвата. Учителят не му дава съвет, а му казва, че му е намерил работа да бъде надзирател на майсторите, но само да наблюдава, без да им прави забележка. Няколко дни той е на Изгрева като нощува в една от палатките. А Учителят по време на строежа непрекъснато е между майсторите и дава някои съвети. След една седмица постройката е вече готова, слагат керемидите, боядисват отвътре и ето - идват съборните дни. Учителят казал на Руси: "Ще останеш и за събора". През време на събора Учителят чете беседи в новопостроения салон. След това има тържествен братски обяд. Учителят поканва студента да седне до Него на масата.
към текста >>

Учителят казал на Руси: "Ще останеш и за събора".
По тази причина сестра му го завежда при Учителя - да получи съвет как да си излекува язвата. Учителят не му дава съвет, а му казва, че му е намерил работа да бъде надзирател на майсторите, но само да наблюдава, без да им прави забележка. Няколко дни той е на Изгрева като нощува в една от палатките. А Учителят по време на строежа непрекъснато е между майсторите и дава някои съвети. След една седмица постройката е вече готова, слагат керемидите, боядисват отвътре и ето - идват съборните дни. Учителят казал на Руси: "Ще останеш и за събора". През време на събора Учителят чете беседи в новопостроения салон. След това има тържествен братски обяд. Учителят поканва студента да седне до Него на масата. Обикновено се поднася обща вегетарианска гозба, сготвена в големи казани. Поднасят чиния на Учителя, както и на студента, а той казал: "Учителю, не смея да ям такава храна, защото имам язва и ще ме боли стомахът от нея".
към текста >>

През време на събора Учителят чете беседи в новопостроения салон.
Учителят не му дава съвет, а му казва, че му е намерил работа да бъде надзирател на майсторите, но само да наблюдава, без да им прави забележка. Няколко дни той е на Изгрева като нощува в една от палатките. А Учителят по време на строежа непрекъснато е между майсторите и дава някои съвети. След една седмица постройката е вече готова, слагат керемидите, боядисват отвътре и ето - идват съборните дни. Учителят казал на Руси: "Ще останеш и за събора". През време на събора Учителят чете беседи в новопостроения салон. След това има тържествен братски обяд. Учителят поканва студента да седне до Него на масата. Обикновено се поднася обща вегетарианска гозба, сготвена в големи казани. Поднасят чиния на Учителя, както и на студента, а той казал: "Учителю, не смея да ям такава храна, защото имам язва и ще ме боли стомахът от нея". Учителят се усмихнал и казал: "Ние нали построихме салона, нали сложихме керемидите на покрива, нали белосахме салона, ти нали също участваше тук?
към текста >>

Учителят поканва студента да седне до Него на масата.
А Учителят по време на строежа непрекъснато е между майсторите и дава някои съвети. След една седмица постройката е вече готова, слагат керемидите, боядисват отвътре и ето - идват съборните дни. Учителят казал на Руси: "Ще останеш и за събора". През време на събора Учителят чете беседи в новопостроения салон. След това има тържествен братски обяд. Учителят поканва студента да седне до Него на масата. Обикновено се поднася обща вегетарианска гозба, сготвена в големи казани. Поднасят чиния на Учителя, както и на студента, а той казал: "Учителю, не смея да ям такава храна, защото имам язва и ще ме боли стомахът от нея". Учителят се усмихнал и казал: "Ние нали построихме салона, нали сложихме керемидите на покрива, нали белосахме салона, ти нали също участваше тук? Как така, та ние ремонтирахме и измазахме и твоя стомах. Яж спокойно".
към текста >>

Обикновено се поднася обща вегетарианска гозба, сготвена в големи казани.
След една седмица постройката е вече готова, слагат керемидите, боядисват отвътре и ето - идват съборните дни. Учителят казал на Руси: "Ще останеш и за събора". През време на събора Учителят чете беседи в новопостроения салон. След това има тържествен братски обяд. Учителят поканва студента да седне до Него на масата. Обикновено се поднася обща вегетарианска гозба, сготвена в големи казани. Поднасят чиния на Учителя, както и на студента, а той казал: "Учителю, не смея да ям такава храна, защото имам язва и ще ме боли стомахът от нея". Учителят се усмихнал и казал: "Ние нали построихме салона, нали сложихме керемидите на покрива, нали белосахме салона, ти нали също участваше тук? Как така, та ние ремонтирахме и измазахме и твоя стомах. Яж спокойно". Студентът, изгладнял от недояждане, с известен страх вкусил от яденето.
към текста >>

Поднасят чиния на Учителя, както и на студента, а той казал: "Учителю, не смея да ям такава храна, защото имам язва и ще ме боли стомахът от нея".
Учителят казал на Руси: "Ще останеш и за събора". През време на събора Учителят чете беседи в новопостроения салон. След това има тържествен братски обяд. Учителят поканва студента да седне до Него на масата. Обикновено се поднася обща вегетарианска гозба, сготвена в големи казани. Поднасят чиния на Учителя, както и на студента, а той казал: "Учителю, не смея да ям такава храна, защото имам язва и ще ме боли стомахът от нея". Учителят се усмихнал и казал: "Ние нали построихме салона, нали сложихме керемидите на покрива, нали белосахме салона, ти нали също участваше тук? Как така, та ние ремонтирахме и измазахме и твоя стомах. Яж спокойно". Студентът, изгладнял от недояждане, с известен страх вкусил от яденето. Усетил, че стомахът го възприема и изял гозбата.
към текста >>

Учителят се усмихнал и казал: "Ние нали построихме салона, нали сложихме керемидите на покрива, нали белосахме салона, ти нали също участваше тук?
През време на събора Учителят чете беседи в новопостроения салон. След това има тържествен братски обяд. Учителят поканва студента да седне до Него на масата. Обикновено се поднася обща вегетарианска гозба, сготвена в големи казани. Поднасят чиния на Учителя, както и на студента, а той казал: "Учителю, не смея да ям такава храна, защото имам язва и ще ме боли стомахът от нея". Учителят се усмихнал и казал: "Ние нали построихме салона, нали сложихме керемидите на покрива, нали белосахме салона, ти нали също участваше тук? Как така, та ние ремонтирахме и измазахме и твоя стомах. Яж спокойно". Студентът, изгладнял от недояждане, с известен страх вкусил от яденето. Усетил, че стомахът го възприема и изял гозбата. Нямал никакви болки, следващия ден опитал друга гозба и отново нямал болки.
към текста >>

Когато Руси се сбогувал с Учителя, Той се усмихнал и казал: "Е, ти си един от свидетелите да види, да чуе и да разбере, че когато човек и други като него строят къща за Господа, то Господ пък строи къща за самите тях." Студентът заминава за Прага и десетилетия след това той не боледуваше от язва, защото Господ бе построил дома му по законите Господни.
Как така, та ние ремонтирахме и измазахме и твоя стомах. Яж спокойно". Студентът, изгладнял от недояждане, с известен страх вкусил от яденето. Усетил, че стомахът го възприема и изял гозбата. Нямал никакви болки, следващия ден опитал друга гозба и отново нямал болки. Когато Руси се сбогувал с Учителя, Той се усмихнал и казал: "Е, ти си един от свидетелите да види, да чуе и да разбере, че когато човек и други като него строят къща за Господа, то Господ пък строи къща за самите тях." Студентът заминава за Прага и десетилетия след това той не боледуваше от язва, защото Господ бе построил дома му по законите Господни. Мария Тодорова Савка Керемидчиева едва на 23-25 години получи удар, от който пострада малко единият й крак и едната й ръка. Устата й малко се изкриви, зрението намаля. Тя излизаше сутрин на изгрев слънце, правеше дълбоки вдишки, но зрението й не се подобряваше. Една сутрин ние я видяхме на полянката на изгрев с Учителя.
към текста >>

Една сутрин ние я видяхме на полянката на изгрев с Учителя.
Когато Руси се сбогувал с Учителя, Той се усмихнал и казал: "Е, ти си един от свидетелите да види, да чуе и да разбере, че когато човек и други като него строят къща за Господа, то Господ пък строи къща за самите тях." Студентът заминава за Прага и десетилетия след това той не боледуваше от язва, защото Господ бе построил дома му по законите Господни. Мария Тодорова Савка Керемидчиева едва на 23-25 години получи удар, от който пострада малко единият й крак и едната й ръка. Устата й малко се изкриви, зрението намаля. Тя излизаше сутрин на изгрев слънце, правеше дълбоки вдишки, но зрението й не се подобряваше. Една сутрин ние я видяхме на полянката на изгрев с Учителя. Какво говореха, не се чуваше. До нас долитаха само думите на Учителя, които не разбирахме, но се долавяше, че са строги, много строги. Може да се каже, че Учителят се караше на сестрата. Ние я познавахме добре и не можехме да помислим, че се е провинила зле, за което Учителят да е толкова строг към нея. Тази лечебна разходка, така я нарекох, така още повече я наричам днес, продължи един час, а може би и два часа.
към текста >>

До нас долитаха само думите на Учителя, които не разбирахме, но се долавяше, че са строги, много строги.
Савка Керемидчиева едва на 23-25 години получи удар, от който пострада малко единият й крак и едната й ръка. Устата й малко се изкриви, зрението намаля. Тя излизаше сутрин на изгрев слънце, правеше дълбоки вдишки, но зрението й не се подобряваше. Една сутрин ние я видяхме на полянката на изгрев с Учителя. Какво говореха, не се чуваше. До нас долитаха само думите на Учителя, които не разбирахме, но се долавяше, че са строги, много строги. Може да се каже, че Учителят се караше на сестрата. Ние я познавахме добре и не можехме да помислим, че се е провинила зле, за което Учителят да е толкова строг към нея. Тази лечебна разходка, така я нарекох, така още повече я наричам днес, продължи един час, а може би и два часа. Дали и тя казваше нещо, не мога да кажа, защото нейният глас съвсем не се чуваше. Важно е последното, което видяхме аз и още една сестра.
към текста >>

Може да се каже, че Учителят се караше на сестрата.
Устата й малко се изкриви, зрението намаля. Тя излизаше сутрин на изгрев слънце, правеше дълбоки вдишки, но зрението й не се подобряваше. Една сутрин ние я видяхме на полянката на изгрев с Учителя. Какво говореха, не се чуваше. До нас долитаха само думите на Учителя, които не разбирахме, но се долавяше, че са строги, много строги. Може да се каже, че Учителят се караше на сестрата. Ние я познавахме добре и не можехме да помислим, че се е провинила зле, за което Учителят да е толкова строг към нея. Тази лечебна разходка, така я нарекох, така още повече я наричам днес, продължи един час, а може би и два часа. Дали и тя казваше нещо, не мога да кажа, защото нейният глас съвсем не се чуваше. Важно е последното, което видяхме аз и още една сестра. Болната сестра се отдели от Учителя и тръгна към бараката, в която живееше.
към текста >>

Ние я познавахме добре и не можехме да помислим, че се е провинила зле, за което Учителят да е толкова строг към нея.
Тя излизаше сутрин на изгрев слънце, правеше дълбоки вдишки, но зрението й не се подобряваше. Една сутрин ние я видяхме на полянката на изгрев с Учителя. Какво говореха, не се чуваше. До нас долитаха само думите на Учителя, които не разбирахме, но се долавяше, че са строги, много строги. Може да се каже, че Учителят се караше на сестрата. Ние я познавахме добре и не можехме да помислим, че се е провинила зле, за което Учителят да е толкова строг към нея. Тази лечебна разходка, така я нарекох, така още повече я наричам днес, продължи един час, а може би и два часа. Дали и тя казваше нещо, не мога да кажа, защото нейният глас съвсем не се чуваше. Важно е последното, което видяхме аз и още една сестра. Болната сестра се отдели от Учителя и тръгна към бараката, в която живееше. Мина край нас, проговори ни нещо и пак бих употребила същата дума, която при необикновени случаи се изтръгва от устата: "Чудо!
към текста >>

Болната сестра се отдели от Учителя и тръгна към бараката, в която живееше.
Може да се каже, че Учителят се караше на сестрата. Ние я познавахме добре и не можехме да помислим, че се е провинила зле, за което Учителят да е толкова строг към нея. Тази лечебна разходка, така я нарекох, така още повече я наричам днес, продължи един час, а може би и два часа. Дали и тя казваше нещо, не мога да кажа, защото нейният глас съвсем не се чуваше. Важно е последното, което видяхме аз и още една сестра. Болната сестра се отдели от Учителя и тръгна към бараката, в която живееше. Мина край нас, проговори ни нещо и пак бих употребила същата дума, която при необикновени случаи се изтръгва от устата: "Чудо! Наистина чудо". Сестрата, болната, беше съвсем добре - очите оправени, погледът спокоен, равен; устата изправена, кракът и ръката й се движат леко, свободно, както по-рано, когато беше здрава. Погледахме и въздъхнахме спокойни, но нищо не й казахме. Как се излекува сестрата?
към текста >>

Мина край нас, проговори ни нещо и пак бих употребила същата дума, която при необикновени случаи се изтръгва от устата: "Чудо!
Ние я познавахме добре и не можехме да помислим, че се е провинила зле, за което Учителят да е толкова строг към нея. Тази лечебна разходка, така я нарекох, така още повече я наричам днес, продължи един час, а може би и два часа. Дали и тя казваше нещо, не мога да кажа, защото нейният глас съвсем не се чуваше. Важно е последното, което видяхме аз и още една сестра. Болната сестра се отдели от Учителя и тръгна към бараката, в която живееше. Мина край нас, проговори ни нещо и пак бих употребила същата дума, която при необикновени случаи се изтръгва от устата: "Чудо! Наистина чудо". Сестрата, болната, беше съвсем добре - очите оправени, погледът спокоен, равен; устата изправена, кракът и ръката й се движат леко, свободно, както по-рано, когато беше здрава. Погледахме и въздъхнахме спокойни, но нищо не й казахме. Как се излекува сестрата? Лекарства тя не взе, облъчвания не прави, лекар не я лекува.
към текста >>

Лекарят беше Учителят.
Наистина чудо". Сестрата, болната, беше съвсем добре - очите оправени, погледът спокоен, равен; устата изправена, кракът и ръката й се движат леко, свободно, както по-рано, когато беше здрава. Погледахме и въздъхнахме спокойни, но нищо не й казахме. Как се излекува сестрата? Лекарства тя не взе, облъчвания не прави, лекар не я лекува. Лекарят беше Учителят. Често Той прилагаше прости и понякога дори невидими и чудновати начини. Паша Теодорова Брат ми имаше дъщеря на 6 години. Разболя се, вдигна висока температура, изпадна в безсъзнание. Занесоха я в Александровската болница, но и там положението не се подобрява.
към текста >>

Жена му отива с плач при Учителя и му казва, че детето й умира.
Често Той прилагаше прости и понякога дори невидими и чудновати начини. Паша Теодорова Брат ми имаше дъщеря на 6 години. Разболя се, вдигна висока температура, изпадна в безсъзнание. Занесоха я в Александровската болница, но и там положението не се подобрява. Жена му отива с плач при Учителя и му казва, че детето й умира. Той казва: "Майка, която обича детето си, то не може да умре. Иди и го вземи и му направи супичка да яде". Когато се върнала, детето отворило очи и казало: "Мамо, гладна съм". Георги Радев Георги започна да работи в тенекиената фабрика и си отрязва малко пръста.
към текста >>

И той бълнува, сумти, плаче и сънува, че жена му и една сестра го вземат под ръка и го завеждат при Учителя.
Иди и го вземи и му направи супичка да яде". Когато се върнала, детето отворило очи и казало: "Мамо, гладна съм". Георги Радев Георги започна да работи в тенекиената фабрика и си отрязва малко пръста. Стана инфекция, той почна да бълнува и в бълнуването му го гонят едни черни духове. И той бълнува, сумти, плаче и сънува, че жена му и една сестра го вземат под ръка и го завеждат при Учителя. А Учителят е пред салона до прозореца и с едно ренде рендосва дъската на прозореца. Водят го затуй, че тези черни духове, които го гонят, искат да му вземат главата. И в това време като го гонили, явява се Учителят и черните духове се отстраняват. Като видели Учителя, се отстраняват тия черните и Учителят им казал: "Оставете го, аз гарантирам за него за 10 години". След съня му го завеждат при Учителя.
към текста >>

А Учителят е пред салона до прозореца и с едно ренде рендосва дъската на прозореца.
Когато се върнала, детето отворило очи и казало: "Мамо, гладна съм". Георги Радев Георги започна да работи в тенекиената фабрика и си отрязва малко пръста. Стана инфекция, той почна да бълнува и в бълнуването му го гонят едни черни духове. И той бълнува, сумти, плаче и сънува, че жена му и една сестра го вземат под ръка и го завеждат при Учителя. А Учителят е пред салона до прозореца и с едно ренде рендосва дъската на прозореца. Водят го затуй, че тези черни духове, които го гонят, искат да му вземат главата. И в това време като го гонили, явява се Учителят и черните духове се отстраняват. Като видели Учителя, се отстраняват тия черните и Учителят им казал: "Оставете го, аз гарантирам за него за 10 години". След съня му го завеждат при Учителя. Учителят действително рендосва на прозореца, както е сънувал Георги.
към текста >>

И в това време като го гонили, явява се Учителят и черните духове се отстраняват.
Георги започна да работи в тенекиената фабрика и си отрязва малко пръста. Стана инфекция, той почна да бълнува и в бълнуването му го гонят едни черни духове. И той бълнува, сумти, плаче и сънува, че жена му и една сестра го вземат под ръка и го завеждат при Учителя. А Учителят е пред салона до прозореца и с едно ренде рендосва дъската на прозореца. Водят го затуй, че тези черни духове, които го гонят, искат да му вземат главата. И в това време като го гонили, явява се Учителят и черните духове се отстраняват. Като видели Учителя, се отстраняват тия черните и Учителят им казал: "Оставете го, аз гарантирам за него за 10 години". След съня му го завеждат при Учителя. Учителят действително рендосва на прозореца, както е сънувал Георги. И той още отдалече, като вижда Учителя, вика: "Учителю, Учителю, благодаря, благодаря, че гарантира за мене! За моя живот!
към текста >>

Като видели Учителя, се отстраняват тия черните и Учителят им казал: "Оставете го, аз гарантирам за него за 10 години".
Стана инфекция, той почна да бълнува и в бълнуването му го гонят едни черни духове. И той бълнува, сумти, плаче и сънува, че жена му и една сестра го вземат под ръка и го завеждат при Учителя. А Учителят е пред салона до прозореца и с едно ренде рендосва дъската на прозореца. Водят го затуй, че тези черни духове, които го гонят, искат да му вземат главата. И в това време като го гонили, явява се Учителят и черните духове се отстраняват. Като видели Учителя, се отстраняват тия черните и Учителят им казал: "Оставете го, аз гарантирам за него за 10 години". След съня му го завеждат при Учителя. Учителят действително рендосва на прозореца, както е сънувал Георги. И той още отдалече, като вижда Учителя, вика: "Учителю, Учителю, благодаря, благодаря, че гарантира за мене! За моя живот! Благодаря Ти, Учителю!
към текста >>

След съня му го завеждат при Учителя.
И той бълнува, сумти, плаче и сънува, че жена му и една сестра го вземат под ръка и го завеждат при Учителя. А Учителят е пред салона до прозореца и с едно ренде рендосва дъската на прозореца. Водят го затуй, че тези черни духове, които го гонят, искат да му вземат главата. И в това време като го гонили, явява се Учителят и черните духове се отстраняват. Като видели Учителя, се отстраняват тия черните и Учителят им казал: "Оставете го, аз гарантирам за него за 10 години". След съня му го завеждат при Учителя. Учителят действително рендосва на прозореца, както е сънувал Георги. И той още отдалече, като вижда Учителя, вика: "Учителю, Учителю, благодаря, благодаря, че гарантира за мене! За моя живот! Благодаря Ти, Учителю! ". Отива при Него и Му целува ръка и Той му казва: "Хайде, рекох, няма нищо, хайде, заведете го сега.
към текста >>

Учителят действително рендосва на прозореца, както е сънувал Георги.
А Учителят е пред салона до прозореца и с едно ренде рендосва дъската на прозореца. Водят го затуй, че тези черни духове, които го гонят, искат да му вземат главата. И в това време като го гонили, явява се Учителят и черните духове се отстраняват. Като видели Учителя, се отстраняват тия черните и Учителят им казал: "Оставете го, аз гарантирам за него за 10 години". След съня му го завеждат при Учителя. Учителят действително рендосва на прозореца, както е сънувал Георги. И той още отдалече, като вижда Учителя, вика: "Учителю, Учителю, благодаря, благодаря, че гарантира за мене! За моя живот! Благодаря Ти, Учителю! ". Отива при Него и Му целува ръка и Той му казва: "Хайде, рекох, няма нищо, хайде, заведете го сега. Заведете го!
към текста >>

И той още отдалече, като вижда Учителя, вика: "Учителю, Учителю, благодаря, благодаря, че гарантира за мене!
Водят го затуй, че тези черни духове, които го гонят, искат да му вземат главата. И в това време като го гонили, явява се Учителят и черните духове се отстраняват. Като видели Учителя, се отстраняват тия черните и Учителят им казал: "Оставете го, аз гарантирам за него за 10 години". След съня му го завеждат при Учителя. Учителят действително рендосва на прозореца, както е сънувал Георги. И той още отдалече, като вижда Учителя, вика: "Учителю, Учителю, благодаря, благодаря, че гарантира за мене! За моя живот! Благодаря Ти, Учителю! ". Отива при Него и Му целува ръка и Той му казва: "Хайде, рекох, няма нищо, хайде, заведете го сега. Заведете го! ".
към текста >>

Благодаря Ти, Учителю!
Като видели Учителя, се отстраняват тия черните и Учителят им казал: "Оставете го, аз гарантирам за него за 10 години". След съня му го завеждат при Учителя. Учителят действително рендосва на прозореца, както е сънувал Георги. И той още отдалече, като вижда Учителя, вика: "Учителю, Учителю, благодаря, благодаря, че гарантира за мене! За моя живот! Благодаря Ти, Учителю! ". Отива при Него и Му целува ръка и Той му казва: "Хайде, рекох, няма нищо, хайде, заведете го сега. Заведете го! ". Значи Учителят гарантира за него за десет години, той идва да благодари на Учителя. И работи Георги Илиев и като минаха 10 години точно, замина си от този свят.
към текста >>

Значи Учителят гарантира за него за десет години, той идва да благодари на Учителя.
За моя живот! Благодаря Ти, Учителю! ". Отива при Него и Му целува ръка и Той му казва: "Хайде, рекох, няма нищо, хайде, заведете го сега. Заведете го! ". Значи Учителят гарантира за него за десет години, той идва да благодари на Учителя. И работи Георги Илиев и като минаха 10 години точно, замина си от този свят. Аз съм свидетел. Той ми беше приятел. Ние непрекъснато работихме, аз ходех, помагах им за някои работи. Остана поуката: кредит за десет години.
към текста >>

Учителят ме покани да му поправям вратичката на едно шкафче.
Той ми беше приятел. Ние непрекъснато работихме, аз ходех, помагах им за някои работи. Остана поуката: кредит за десет години. Георги Добрев През 1940 или 1941 г. Учителят ме покани да му поправям вратичката на едно шкафче. Почнах работа, която вървеше успешно. Радвах се, че скоро ще привърша. Но когато работата беше вече в последната си фаза, трябваше да се изкопае място за едно ментеше, длетото се отплесна и ме нарани в лявата ръка. Текна кръв и се чудех какво да правя. През това време мина край салона д-р Паскалев, който ме превърза.
към текста >>

В това време Учителят дойде и видя превързаната ръка.
Но когато работата беше вече в последната си фаза, трябваше да се изкопае място за едно ментеше, длетото се отплесна и ме нарани в лявата ръка. Текна кръв и се чудех какво да правя. През това време мина край салона д-р Паскалев, който ме превърза. "Отидоха 10-15 дни, докато ръката ми оздравее"- си рекох. А трябва да работя, за да си изкарам прехраната. В това време Учителят дойде и видя превързаната ръка. Пита ме: "Какво стана? " - "Длетото се плъзна и ме нарани" - му казах аз. Тогава Учителят се загледа над мен съсредоточено. Сякаш гледаше в безкрайната далечина. "Ще мине" - ми каза той.
към текста >>

Тогава Учителят се загледа над мен съсредоточено.
"Отидоха 10-15 дни, докато ръката ми оздравее"- си рекох. А трябва да работя, за да си изкарам прехраната. В това време Учителят дойде и видя превързаната ръка. Пита ме: "Какво стана? " - "Длетото се плъзна и ме нарани" - му казах аз. Тогава Учителят се загледа над мен съсредоточено. Сякаш гледаше в безкрайната далечина. "Ще мине" - ми каза той. - "Да, знам, че ще мине - си казах аз мислено - но ще минат 10-15 дни." Вечерта, преди да си легна, снех превръзката, за да почистя раната. Но за голяма моя изненада, раната ми бе заздравяла само за 7-8 часа, вместо за 15 дни. Учителят по неведом начин бе ускорил процеса на лечението ми.
към текста >>

Учителят по неведом начин бе ускорил процеса на лечението ми.
Тогава Учителят се загледа над мен съсредоточено. Сякаш гледаше в безкрайната далечина. "Ще мине" - ми каза той. - "Да, знам, че ще мине - си казах аз мислено - но ще минат 10-15 дни." Вечерта, преди да си легна, снех превръзката, за да почистя раната. Но за голяма моя изненада, раната ми бе заздравяла само за 7-8 часа, вместо за 15 дни. Учителят по неведом начин бе ускорил процеса на лечението ми. Георги Събев Георги Томалевски е роден в 1897 г. и през 1928 г. заболява тежко от ухо и му правят трепанация на ухото, зад ухото. Една сестра отива при Учителя и му казва: "Учителю, брат Георги Томалевски е тежко болен, в болницата е и са му направили трепанация на ухото, имал възпаление".
към текста >>

Една сестра отива при Учителя и му казва: "Учителю, брат Георги Томалевски е тежко болен, в болницата е и са му направили трепанация на ухото, имал възпаление".
Учителят по неведом начин бе ускорил процеса на лечението ми. Георги Събев Георги Томалевски е роден в 1897 г. и през 1928 г. заболява тежко от ухо и му правят трепанация на ухото, зад ухото. Една сестра отива при Учителя и му казва: "Учителю, брат Георги Томалевски е тежко болен, в болницата е и са му направили трепанация на ухото, имал възпаление". Учителят казал на сестрата: "Един момент! " Дава на сестрата книжка, която да предаде на Георги и то веднага. Сестрата взема книжката и отива в болницата. Книжката е озаглавена: "Бог ме люби! " От момента, в който Георги поема книжката и прочита само заглавието, неговото здравословно състояние се подобрява и оздравява.
към текста >>

Учителят казал на сестрата: "Един момент!
Георги Събев Георги Томалевски е роден в 1897 г. и през 1928 г. заболява тежко от ухо и му правят трепанация на ухото, зад ухото. Една сестра отива при Учителя и му казва: "Учителю, брат Георги Томалевски е тежко болен, в болницата е и са му направили трепанация на ухото, имал възпаление". Учителят казал на сестрата: "Един момент! " Дава на сестрата книжка, която да предаде на Георги и то веднага. Сестрата взема книжката и отива в болницата. Книжката е озаглавена: "Бог ме люби! " От момента, в който Георги поема книжката и прочита само заглавието, неговото здравословно състояние се подобрява и оздравява. До последния си ден той пазеше книжката, която Учителят му бе подарил в онзи решителен момент от живота му.
към текста >>

До последния си ден той пазеше книжката, която Учителят му бе подарил в онзи решителен момент от живота му.
Учителят казал на сестрата: "Един момент! " Дава на сестрата книжка, която да предаде на Георги и то веднага. Сестрата взема книжката и отива в болницата. Книжката е озаглавена: "Бог ме люби! " От момента, в който Георги поема книжката и прочита само заглавието, неговото здравословно състояние се подобрява и оздравява. До последния си ден той пазеше книжката, която Учителят му бе подарил в онзи решителен момент от живота му. Нестор Илиев Идва един болен брат при Учителя и Му казва: "Учителю, много съм болен". Учителят му казва: "След пет дена ще оздравееш, върви си." След пет дена братът оздравя. Пристига след това и пита: "Учителю, как така оздравях? " - "Първо повярва, а после послуша и си отиде у дома, за да изчакаш изцеляването си.
към текста >>

Идва един болен брат при Учителя и Му казва: "Учителю, много съм болен".
Сестрата взема книжката и отива в болницата. Книжката е озаглавена: "Бог ме люби! " От момента, в който Георги поема книжката и прочита само заглавието, неговото здравословно състояние се подобрява и оздравява. До последния си ден той пазеше книжката, която Учителят му бе подарил в онзи решителен момент от живота му. Нестор Илиев Идва един болен брат при Учителя и Му казва: "Учителю, много съм болен". Учителят му казва: "След пет дена ще оздравееш, върви си." След пет дена братът оздравя. Пристига след това и пита: "Учителю, как така оздравях? " - "Първо повярва, а после послуша и си отиде у дома, за да изчакаш изцеляването си. Вярата е връзка между Бога и човека, а послушанието е връзка между Учителя и ученика." Борис Николов
към текста >>

Учителят му казва: "След пет дена ще оздравееш, върви си." След пет дена братът оздравя.
Книжката е озаглавена: "Бог ме люби! " От момента, в който Георги поема книжката и прочита само заглавието, неговото здравословно състояние се подобрява и оздравява. До последния си ден той пазеше книжката, която Учителят му бе подарил в онзи решителен момент от живота му. Нестор Илиев Идва един болен брат при Учителя и Му казва: "Учителю, много съм болен". Учителят му казва: "След пет дена ще оздравееш, върви си." След пет дена братът оздравя. Пристига след това и пита: "Учителю, как така оздравях? " - "Първо повярва, а после послуша и си отиде у дома, за да изчакаш изцеляването си. Вярата е връзка между Бога и човека, а послушанието е връзка между Учителя и ученика." Борис Николов Ади, една наша сестра се разболява тежко, не може да става от легло- то.
към текста >>

Пристига след това и пита: "Учителю, как така оздравях?
" От момента, в който Георги поема книжката и прочита само заглавието, неговото здравословно състояние се подобрява и оздравява. До последния си ден той пазеше книжката, която Учителят му бе подарил в онзи решителен момент от живота му. Нестор Илиев Идва един болен брат при Учителя и Му казва: "Учителю, много съм болен". Учителят му казва: "След пет дена ще оздравееш, върви си." След пет дена братът оздравя. Пристига след това и пита: "Учителю, как така оздравях? " - "Първо повярва, а после послуша и си отиде у дома, за да изчакаш изцеляването си. Вярата е връзка между Бога и човека, а послушанието е връзка между Учителя и ученика." Борис Николов Ади, една наша сестра се разболява тежко, не може да става от легло- то. Казват на Учителя: "Ади е болна".
към текста >>

Вярата е връзка между Бога и човека, а послушанието е връзка между Учителя и ученика."
Нестор Илиев Идва един болен брат при Учителя и Му казва: "Учителю, много съм болен". Учителят му казва: "След пет дена ще оздравееш, върви си." След пет дена братът оздравя. Пристига след това и пита: "Учителю, как така оздравях? " - "Първо повярва, а после послуша и си отиде у дома, за да изчакаш изцеляването си. Вярата е връзка между Бога и човека, а послушанието е връзка между Учителя и ученика." Борис Николов Ади, една наша сестра се разболява тежко, не може да става от легло- то. Казват на Учителя: "Ади е болна". Учителят отговаря: "Кажете й да стане и дойде при Мене". Казват на Ади, а тя се чуди как ще отиде до Учителя, не може да става.
към текста >>

Казват на Учителя: "Ади е болна".
Пристига след това и пита: "Учителю, как така оздравях? " - "Първо повярва, а после послуша и си отиде у дома, за да изчакаш изцеляването си. Вярата е връзка между Бога и човека, а послушанието е връзка между Учителя и ученика." Борис Николов Ади, една наша сестра се разболява тежко, не може да става от легло- то. Казват на Учителя: "Ади е болна". Учителят отговаря: "Кажете й да стане и дойде при Мене". Казват на Ади, а тя се чуди как ще отиде до Учителя, не може да става. Но Учителят настоява. Тогава тя се облича, става и отива на Изгрева, придружава я само сестрата, която и е предала думите на Учителя. Като отива при Учителя, Той й казва да седне.
към текста >>

Учителят отговаря: "Кажете й да стане и дойде при Мене".
" - "Първо повярва, а после послуша и си отиде у дома, за да изчакаш изцеляването си. Вярата е връзка между Бога и човека, а послушанието е връзка между Учителя и ученика." Борис Николов Ади, една наша сестра се разболява тежко, не може да става от легло- то. Казват на Учителя: "Ади е болна". Учителят отговаря: "Кажете й да стане и дойде при Мене". Казват на Ади, а тя се чуди как ще отиде до Учителя, не може да става. Но Учителят настоява. Тогава тя се облича, става и отива на Изгрева, придружава я само сестрата, която и е предала думите на Учителя. Като отива при Учителя, Той й казва да седне. Хваща с двата си пръста ней- ния Аполонов пръст на едната ръка, после на другата.
към текста >>

Казват на Ади, а тя се чуди как ще отиде до Учителя, не може да става.
Вярата е връзка между Бога и човека, а послушанието е връзка между Учителя и ученика." Борис Николов Ади, една наша сестра се разболява тежко, не може да става от легло- то. Казват на Учителя: "Ади е болна". Учителят отговаря: "Кажете й да стане и дойде при Мене". Казват на Ади, а тя се чуди как ще отиде до Учителя, не може да става. Но Учителят настоява. Тогава тя се облича, става и отива на Изгрева, придружава я само сестрата, която и е предала думите на Учителя. Като отива при Учителя, Той й казва да седне. Хваща с двата си пръста ней- ния Аполонов пръст на едната ръка, после на другата. Болестта й преминава.
към текста >>

Но Учителят настоява.
Борис Николов Ади, една наша сестра се разболява тежко, не може да става от легло- то. Казват на Учителя: "Ади е болна". Учителят отговаря: "Кажете й да стане и дойде при Мене". Казват на Ади, а тя се чуди как ще отиде до Учителя, не може да става. Но Учителят настоява. Тогава тя се облича, става и отива на Изгрева, придружава я само сестрата, която и е предала думите на Учителя. Като отива при Учителя, Той й казва да седне. Хваща с двата си пръста ней- ния Аполонов пръст на едната ръка, после на другата. Болестта й преминава. Учителят й казва: "Никога да не заспиваш под плодно дърво".
към текста >>

Тогава тя се облича, става и отива на Изгрева, придружава я само сестрата, която и е предала думите на Учителя.
Ади, една наша сестра се разболява тежко, не може да става от легло- то. Казват на Учителя: "Ади е болна". Учителят отговаря: "Кажете й да стане и дойде при Мене". Казват на Ади, а тя се чуди как ще отиде до Учителя, не може да става. Но Учителят настоява. Тогава тя се облича, става и отива на Изгрева, придружава я само сестрата, която и е предала думите на Учителя. Като отива при Учителя, Той й казва да седне. Хваща с двата си пръста ней- ния Аполонов пръст на едната ръка, после на другата. Болестта й преминава. Учителят й казва: "Никога да не заспиваш под плодно дърво". Ади се учудва много.
към текста >>

Като отива при Учителя, Той й казва да седне.
Казват на Учителя: "Ади е болна". Учителят отговаря: "Кажете й да стане и дойде при Мене". Казват на Ади, а тя се чуди как ще отиде до Учителя, не може да става. Но Учителят настоява. Тогава тя се облича, става и отива на Изгрева, придружава я само сестрата, която и е предала думите на Учителя. Като отива при Учителя, Той й казва да седне. Хваща с двата си пръста ней- ния Аполонов пръст на едната ръка, после на другата. Болестта й преминава. Учителят й казва: "Никога да не заспиваш под плодно дърво". Ади се учудва много. Откъде знае Учителят, че предния ден тя е заспала макар и само за няколко минути под слива.
към текста >>

Учителят й казва: "Никога да не заспиваш под плодно дърво".
Но Учителят настоява. Тогава тя се облича, става и отива на Изгрева, придружава я само сестрата, която и е предала думите на Учителя. Като отива при Учителя, Той й казва да седне. Хваща с двата си пръста ней- ния Аполонов пръст на едната ръка, после на другата. Болестта й преминава. Учителят й казва: "Никога да не заспиваш под плодно дърво". Ади се учудва много. Откъде знае Учителят, че предния ден тя е заспала макар и само за няколко минути под слива. "Никога да не заспивате под плодно дърво. В тях живеят същества, които изтеглят жизнените сили и демагнетизират човека". След това Ади запитва: "Учителю, нали ни казахте, че когато дърветата цъфтят, тогава ангелите посещават земята.
към текста >>

Откъде знае Учителят, че предния ден тя е заспала макар и само за няколко минути под слива.
Като отива при Учителя, Той й казва да седне. Хваща с двата си пръста ней- ния Аполонов пръст на едната ръка, после на другата. Болестта й преминава. Учителят й казва: "Никога да не заспиваш под плодно дърво". Ади се учудва много. Откъде знае Учителят, че предния ден тя е заспала макар и само за няколко минути под слива. "Никога да не заспивате под плодно дърво. В тях живеят същества, които изтеглят жизнените сили и демагнетизират човека". След това Ади запитва: "Учителю, нали ни казахте, че когато дърветата цъфтят, тогава ангелите посещават земята. Затова аз легнах под дървото, за да ме посетят". "Умът трябва да мине строга Школа, за да се развие, да се оживят всички негови центрове.
към текста >>

След това Ади запитва: "Учителю, нали ни казахте, че когато дърветата цъфтят, тогава ангелите посещават земята.
Учителят й казва: "Никога да не заспиваш под плодно дърво". Ади се учудва много. Откъде знае Учителят, че предния ден тя е заспала макар и само за няколко минути под слива. "Никога да не заспивате под плодно дърво. В тях живеят същества, които изтеглят жизнените сили и демагнетизират човека". След това Ади запитва: "Учителю, нали ни казахте, че когато дърветата цъфтят, тогава ангелите посещават земята. Затова аз легнах под дървото, за да ме посетят". "Умът трябва да мине строга Школа, за да се развие, да се оживят всички негови центрове. Ангелите не стъпват на земята, стъпват на човешките глави, на човешките умове и внасят светлина в тях." Ади научи нещо ново за дърветата и ангелите. Борис Николов
към текста >>

След няколко месеца от първата среща с Учителя, през което време редовно ходех на беседи, посещавах Школата и естествено, станах вегета- рианка, отидох при Учителя, този път заради здравето си.
Затова аз легнах под дървото, за да ме посетят". "Умът трябва да мине строга Школа, за да се развие, да се оживят всички негови центрове. Ангелите не стъпват на земята, стъпват на човешките глави, на човешките умове и внасят светлина в тях." Ади научи нещо ново за дърветата и ангелите. Борис Николов След няколко месеца от първата среща с Учителя, през което време редовно ходех на беседи, посещавах Школата и естествено, станах вегета- рианка, отидох при Учителя, този път заради здравето си. За да отида и Го попитам относно здравето си, стана причина Невяна Панова. Тя ми каза, че Учителят лекувал и няма да е лошо, ако Му кажа болката си. Един есенен ден, преди обед, когато лешниците вече зрееха, ние с Па- нова се изкачихме по стълбите и едва стигнали на дървената площадка, вра- тата се отвори и на прага застана Учителят. Тогава с мен беше дошла и майката на сестра Н. Панова, защото и тя се оплакваше от нещо.
към текста >>

Тя ми каза, че Учителят лекувал и няма да е лошо, ако Му кажа болката си.
Ангелите не стъпват на земята, стъпват на човешките глави, на човешките умове и внасят светлина в тях." Ади научи нещо ново за дърветата и ангелите. Борис Николов След няколко месеца от първата среща с Учителя, през което време редовно ходех на беседи, посещавах Школата и естествено, станах вегета- рианка, отидох при Учителя, този път заради здравето си. За да отида и Го попитам относно здравето си, стана причина Невяна Панова. Тя ми каза, че Учителят лекувал и няма да е лошо, ако Му кажа болката си. Един есенен ден, преди обед, когато лешниците вече зрееха, ние с Па- нова се изкачихме по стълбите и едва стигнали на дървената площадка, вра- тата се отвори и на прага застана Учителят. Тогава с мен беше дошла и майката на сестра Н. Панова, защото и тя се оплакваше от нещо. - Какво обичате? - обърна се Учителят към мене, но не гледаше в мен, а отстрани, вгледан в далечното пространство, сякаш търсеше нещо.
към текста >>

Един есенен ден, преди обед, когато лешниците вече зрееха, ние с Па- нова се изкачихме по стълбите и едва стигнали на дървената площадка, вра- тата се отвори и на прага застана Учителят.
Ади научи нещо ново за дърветата и ангелите. Борис Николов След няколко месеца от първата среща с Учителя, през което време редовно ходех на беседи, посещавах Школата и естествено, станах вегета- рианка, отидох при Учителя, този път заради здравето си. За да отида и Го попитам относно здравето си, стана причина Невяна Панова. Тя ми каза, че Учителят лекувал и няма да е лошо, ако Му кажа болката си. Един есенен ден, преди обед, когато лешниците вече зрееха, ние с Па- нова се изкачихме по стълбите и едва стигнали на дървената площадка, вра- тата се отвори и на прага застана Учителят. Тогава с мен беше дошла и майката на сестра Н. Панова, защото и тя се оплакваше от нещо. - Какво обичате? - обърна се Учителят към мене, но не гледаше в мен, а отстрани, вгледан в далечното пространство, сякаш търсеше нещо. - От 23 години съм болна от гастрит - отговорих Му аз - и не мога да се излекувам.
към текста >>

- обърна се Учителят към мене, но не гледаше в мен, а отстрани, вгледан в далечното пространство, сякаш търсеше нещо.
Тя ми каза, че Учителят лекувал и няма да е лошо, ако Му кажа болката си. Един есенен ден, преди обед, когато лешниците вече зрееха, ние с Па- нова се изкачихме по стълбите и едва стигнали на дървената площадка, вра- тата се отвори и на прага застана Учителят. Тогава с мен беше дошла и майката на сестра Н. Панова, защото и тя се оплакваше от нещо. - Какво обичате? - обърна се Учителят към мене, но не гледаше в мен, а отстрани, вгледан в далечното пространство, сякаш търсеше нещо. - От 23 години съм болна от гастрит - отговорих Му аз - и не мога да се излекувам. Идвам при Вас, ако обичате, да ми помогнете. Той ми каза: - Три пъти на ден ще пиете вряла вода, по една чаена чаша преди ядене. после ще вземете една черна ряпа, голяма, ще я настържете и сока ще го изпивате сутрин - един път на ден на гладен стомах.
към текста >>

Учителят ме погледна и каза:
Той ми каза: - Три пъти на ден ще пиете вряла вода, по една чаена чаша преди ядене. после ще вземете една черна ряпа, голяма, ще я настържете и сока ще го изпивате сутрин - един път на ден на гладен стомах. Като чух това, веднага си казах в себе си: "Ах, с вряла вода ще ме лекува и с ряпа! " Учителят ме погледна и каза: - Разговорът е свършен, имам много работа, свободни сте. На другите изобщо не проговори и Си влезе в стаята. Ние със старата сестра слязохме при белите, дълги маси под лещаците и аз казах на Невяна: - С вряла вода и ряпа ще ме лекува... Не вярвам на такова лекарство. В това време горе вратата се отвори и Учителят слезе, мина край нас, без да ни каже нищо.
към текста >>

В това време горе вратата се отвори и Учителят слезе, мина край нас, без да ни каже нищо.
Учителят ме погледна и каза: - Разговорът е свършен, имам много работа, свободни сте. На другите изобщо не проговори и Си влезе в стаята. Ние със старата сестра слязохме при белите, дълги маси под лещаците и аз казах на Невяна: - С вряла вода и ряпа ще ме лекува... Не вярвам на такова лекарство. В това време горе вратата се отвори и Учителят слезе, мина край нас, без да ни каже нищо. Отиде на поляната, гдето беше дървената, малка барака, в която живееше Веса Козарева, и започна да гледа на изток. Така стоя няколко минути, същото направи към север и запад. След това тръгна да се връща. Аз през всичкото време Го наблюдавах. Мина покрай нас на две крачки, обаче бях поразена от факта, че откакто върви от голямата чешма, на която беше написано: "Храни се добре, мисли добре и работи добре", Той не вървеше по земята, а плаваше, ходеше на половин метър височина във въздуха.
към текста >>

Учителят се приближи на около две крачки от мене, все така плаващ из въздуха, и ми рече:
Така стоя няколко минути, същото направи към север и запад. След това тръгна да се връща. Аз през всичкото време Го наблюдавах. Мина покрай нас на две крачки, обаче бях поразена от факта, че откакто върви от голямата чешма, на която беше написано: "Храни се добре, мисли добре и работи добре", Той не вървеше по земята, а плаваше, ходеше на половин метър височина във въздуха. Гледах и не можех да повярвам на очите си. Учителят се приближи на около две крачки от мене, все така плаващ из въздуха, и ми рече: - Видя ли кой съм... Но ти не знаеш коя си. После възви към салона. Когато стигна до първото стъпало на стълбището, Той стъпи и се качи, както обикновено се качваше горе. Тогава аз повярвах, направих това, което ми беше казал относно лекуването и за три дни оздравях. Донка Станкова
към текста >>

Когато стигна до първото стъпало на стълбището, Той стъпи и се качи, както обикновено се качваше горе.
Мина покрай нас на две крачки, обаче бях поразена от факта, че откакто върви от голямата чешма, на която беше написано: "Храни се добре, мисли добре и работи добре", Той не вървеше по земята, а плаваше, ходеше на половин метър височина във въздуха. Гледах и не можех да повярвам на очите си. Учителят се приближи на около две крачки от мене, все така плаващ из въздуха, и ми рече: - Видя ли кой съм... Но ти не знаеш коя си. После възви към салона. Когато стигна до първото стъпало на стълбището, Той стъпи и се качи, както обикновено се качваше горе. Тогава аз повярвах, направих това, което ми беше казал относно лекуването и за три дни оздравях. Донка Станкова Един адвокат от Търново заболял от лека болест - хълцавица, която му пречела да работи. Обърнал се към лекарите за помощ, но безуспешно. Тогава се сетил за Учителя, че бил помагал на много хора и Му писал писмо с молба да му помогне, на което Учителят отговорил: "В горния етаж на къщата ви, в една от стаите има едно долапче.
към текста >>

Тогава се сетил за Учителя, че бил помагал на много хора и Му писал писмо с молба да му помогне, на което Учителят отговорил: "В горния етаж на къщата ви, в една от стаите има едно долапче.
Когато стигна до първото стъпало на стълбището, Той стъпи и се качи, както обикновено се качваше горе. Тогава аз повярвах, направих това, което ми беше казал относно лекуването и за три дни оздравях. Донка Станкова Един адвокат от Търново заболял от лека болест - хълцавица, която му пречела да работи. Обърнал се към лекарите за помощ, но безуспешно. Тогава се сетил за Учителя, че бил помагал на много хора и Му писал писмо с молба да му помогне, на което Учителят отговорил: "В горния етаж на къщата ви, в една от стаите има едно долапче. В това долапче има една чаша с две отделения. В едното поставете сода за пиене, а в другото лимонов сок и ги изпийте". Адвокатът получил писмото, намерил долапчето и чашата с две отделения и постъпил, съобразно даденото упътване и веднага оздравял. Тогава адвокатът отива да съобщи на лекарите как г-н Дънов го излекувал, а те като нямало какво да кажат, отговорили: "Да, и така може". "Аз живея от тридесет години в тая къща и не знаех, че сме имали такава чаша, а Учителят чак от София знае какво има в нашата къща" - думал адвокатът и се чудел на Учителя и на Учението Му.
към текста >>

"Аз живея от тридесет години в тая къща и не знаех, че сме имали такава чаша, а Учителят чак от София знае какво има в нашата къща" - думал адвокатът и се чудел на Учителя и на Учението Му.
Тогава се сетил за Учителя, че бил помагал на много хора и Му писал писмо с молба да му помогне, на което Учителят отговорил: "В горния етаж на къщата ви, в една от стаите има едно долапче. В това долапче има една чаша с две отделения. В едното поставете сода за пиене, а в другото лимонов сок и ги изпийте". Адвокатът получил писмото, намерил долапчето и чашата с две отделения и постъпил, съобразно даденото упътване и веднага оздравял. Тогава адвокатът отива да съобщи на лекарите как г-н Дънов го излекувал, а те като нямало какво да кажат, отговорили: "Да, и така може". "Аз живея от тридесет години в тая къща и не знаех, че сме имали такава чаша, а Учителят чак от София знае какво има в нашата къща" - думал адвокатът и се чудел на Учителя и на Учението Му. Георги Събев Дълбока зима е. Не се вижда от прозореца нищо, освен безкрайна белина. Ни път, ни пътечка. Всичко е заличил дълбокият сняг.
към текста >>

И седнах да пиша писмо на Учителя.
Всичко е заличил дълбокият сняг. Болна съм от няколко дни, но ходя все пак на училище. Лекар наблизо няма. Каруца не може да изгази до гарата. Всичко, което знаех, опитах, за да си помогна, но не можах. И седнах да пиша писмо на Учителя. Описвам болестта си, описвам мъката си, че пътят е дълбоко заснежен и не може да се пътува, да отида при Него; пиша, че не искам да оставя децата си без учител, а не мога да ги уча добре в това болезнено състояние... Пиша и си мисля: Той ще ме разбере и ще ми помогне, ще ми даде някакъв съвет да си помогна. Докато писах, почувствах, че малко ми поолекна и не преписах писмото на чисто, защото беше вече време за училище. Затворих тетрадката и отидох на училище. Там ми поолекна още повече. Когато се върнах реших, че няма защо да изпращам писмото на Учителя, да Го безпокоя.
към текста >>

Описвам болестта си, описвам мъката си, че пътят е дълбоко заснежен и не може да се пътува, да отида при Него; пиша, че не искам да оставя децата си без учител, а не мога да ги уча добре в това болезнено състояние... Пиша и си мисля: Той ще ме разбере и ще ми помогне, ще ми даде някакъв съвет да си помогна.
Болна съм от няколко дни, но ходя все пак на училище. Лекар наблизо няма. Каруца не може да изгази до гарата. Всичко, което знаех, опитах, за да си помогна, но не можах. И седнах да пиша писмо на Учителя. Описвам болестта си, описвам мъката си, че пътят е дълбоко заснежен и не може да се пътува, да отида при Него; пиша, че не искам да оставя децата си без учител, а не мога да ги уча добре в това болезнено състояние... Пиша и си мисля: Той ще ме разбере и ще ми помогне, ще ми даде някакъв съвет да си помогна. Докато писах, почувствах, че малко ми поолекна и не преписах писмото на чисто, защото беше вече време за училище. Затворих тетрадката и отидох на училище. Там ми поолекна още повече. Когато се върнах реших, че няма защо да изпращам писмото на Учителя, да Го безпокоя. След няколко дни получавам писмо от Учителя: "Писмото ти получих..." Обяснения за болестните състояния, напътствия за живота, но съвет за лечение нито един.
към текста >>

Когато се върнах реших, че няма защо да изпращам писмото на Учителя, да Го безпокоя.
И седнах да пиша писмо на Учителя. Описвам болестта си, описвам мъката си, че пътят е дълбоко заснежен и не може да се пътува, да отида при Него; пиша, че не искам да оставя децата си без учител, а не мога да ги уча добре в това болезнено състояние... Пиша и си мисля: Той ще ме разбере и ще ми помогне, ще ми даде някакъв съвет да си помогна. Докато писах, почувствах, че малко ми поолекна и не преписах писмото на чисто, защото беше вече време за училище. Затворих тетрадката и отидох на училище. Там ми поолекна още повече. Когато се върнах реших, че няма защо да изпращам писмото на Учителя, да Го безпокоя. След няколко дни получавам писмо от Учителя: "Писмото ти получих..." Обяснения за болестните състояния, напътствия за живота, но съвет за лечение нито един. Ама кое писмо е получил? Та аз не го преписах, не го изпратих! Разбрах, всичко разбрах. И с радостни сълзи благодарих.
към текста >>

След няколко дни получавам писмо от Учителя: "Писмото ти получих..." Обяснения за болестните състояния, напътствия за живота, но съвет за лечение нито един.
Описвам болестта си, описвам мъката си, че пътят е дълбоко заснежен и не може да се пътува, да отида при Него; пиша, че не искам да оставя децата си без учител, а не мога да ги уча добре в това болезнено състояние... Пиша и си мисля: Той ще ме разбере и ще ми помогне, ще ми даде някакъв съвет да си помогна. Докато писах, почувствах, че малко ми поолекна и не преписах писмото на чисто, защото беше вече време за училище. Затворих тетрадката и отидох на училище. Там ми поолекна още повече. Когато се върнах реших, че няма защо да изпращам писмото на Учителя, да Го безпокоя. След няколко дни получавам писмо от Учителя: "Писмото ти получих..." Обяснения за болестните състояния, напътствия за живота, но съвет за лечение нито един. Ама кое писмо е получил? Та аз не го преписах, не го изпратих! Разбрах, всичко разбрах. И с радостни сълзи благодарих. Той ми беше помогнал, още щом пишех писмото.
към текста >>

Тогава казах на Крум да отиде и да попита Учителя какво Той ще каже.
След това аз си почивах от раждането, обаче плацентата не падаше. Мъчих се час и половина да се освободя от нея. А това е опасно за една родилка. Аз дишах едвам, едвам. Акушерката искаше да търси медицинска помощ. Тогава казах на Крум да отиде и да попита Учителя какво Той ще каже. Крум отишъл при Него и Учителят му казал: "Намерете, рекох, едно малко шишенце и да духне тя в него". Аз направих това. Щом духнах в шишенцето и то едвам, едвам, защото нямах вече никакви сили, плацентата падна, но с помощта на Учителя тя падна, като духнах в шишенцето. Така аз бях спасена от кръвотечение. Той ми помогна да се спася.
към текста >>

Крум отишъл при Него и Учителят му казал: "Намерете, рекох, едно малко шишенце и да духне тя в него".
Мъчих се час и половина да се освободя от нея. А това е опасно за една родилка. Аз дишах едвам, едвам. Акушерката искаше да търси медицинска помощ. Тогава казах на Крум да отиде и да попита Учителя какво Той ще каже. Крум отишъл при Него и Учителят му казал: "Намерете, рекох, едно малко шишенце и да духне тя в него". Аз направих това. Щом духнах в шишенцето и то едвам, едвам, защото нямах вече никакви сили, плацентата падна, но с помощта на Учителя тя падна, като духнах в шишенцето. Така аз бях спасена от кръвотечение. Той ми помогна да се спася. Наистина беше странно и необяснимо, че това съвсем леко духване в малкото шишенце ме спаси.
към текста >>

Щом духнах в шишенцето и то едвам, едвам, защото нямах вече никакви сили, плацентата падна, но с помощта на Учителя тя падна, като духнах в шишенцето.
Аз дишах едвам, едвам. Акушерката искаше да търси медицинска помощ. Тогава казах на Крум да отиде и да попита Учителя какво Той ще каже. Крум отишъл при Него и Учителят му казал: "Намерете, рекох, едно малко шишенце и да духне тя в него". Аз направих това. Щом духнах в шишенцето и то едвам, едвам, защото нямах вече никакви сили, плацентата падна, но с помощта на Учителя тя падна, като духнах в шишенцето. Така аз бях спасена от кръвотечение. Той ми помогна да се спася. Наистина беше странно и необяснимо, че това съвсем леко духване в малкото шишенце ме спаси. Аз почувствах, че Учителят беше взел вече предварителни мерки, за да ме спаси. Но трябва да има една външна физическа причина, за да се обосновава това велико чудо, което направи Учителят с мене.
към текста >>

Аз почувствах, че Учителят беше взел вече предварителни мерки, за да ме спаси.
Аз направих това. Щом духнах в шишенцето и то едвам, едвам, защото нямах вече никакви сили, плацентата падна, но с помощта на Учителя тя падна, като духнах в шишенцето. Така аз бях спасена от кръвотечение. Той ми помогна да се спася. Наистина беше странно и необяснимо, че това съвсем леко духване в малкото шишенце ме спаси. Аз почувствах, че Учителят беше взел вече предварителни мерки, за да ме спаси. Но трябва да има една външна физическа причина, за да се обосновава това велико чудо, което направи Учителят с мене. Пътищата, по които Той помагаше и спасяваше, дори и от смърт, бяха незнайни и необясними от съвременната медицина. За да прикрива своите методи на духовна помощ, Той си служеше с най-различни средства, за да не се прочуе със Своите чудеса. А такива Той правеше почти всеки ден с нуждаещите се и любящи за Него души. За Него беше достатъчно да каже на някой болен брат или сестра: "Изпий, рекох, чашка гореща вода или сварете си, рекох, чорбичка от картофки, или разтрийте се с чист зехтин", а можеше да препоръча и екскурзия на болните и те по чудо оздравяваха.
към текста >>

Но трябва да има една външна физическа причина, за да се обосновава това велико чудо, което направи Учителят с мене.
Щом духнах в шишенцето и то едвам, едвам, защото нямах вече никакви сили, плацентата падна, но с помощта на Учителя тя падна, като духнах в шишенцето. Така аз бях спасена от кръвотечение. Той ми помогна да се спася. Наистина беше странно и необяснимо, че това съвсем леко духване в малкото шишенце ме спаси. Аз почувствах, че Учителят беше взел вече предварителни мерки, за да ме спаси. Но трябва да има една външна физическа причина, за да се обосновава това велико чудо, което направи Учителят с мене. Пътищата, по които Той помагаше и спасяваше, дори и от смърт, бяха незнайни и необясними от съвременната медицина. За да прикрива своите методи на духовна помощ, Той си служеше с най-различни средства, за да не се прочуе със Своите чудеса. А такива Той правеше почти всеки ден с нуждаещите се и любящи за Него души. За Него беше достатъчно да каже на някой болен брат или сестра: "Изпий, рекох, чашка гореща вода или сварете си, рекох, чорбичка от картофки, или разтрийте се с чист зехтин", а можеше да препоръча и екскурзия на болните и те по чудо оздравяваха. А понякога Той помагаше незнайно, без болния дори да Му е казал за състоянието си.
към текста >>

След срещата си с Учителя, внезапно болният оздравяваше.
За да прикрива своите методи на духовна помощ, Той си служеше с най-различни средства, за да не се прочуе със Своите чудеса. А такива Той правеше почти всеки ден с нуждаещите се и любящи за Него души. За Него беше достатъчно да каже на някой болен брат или сестра: "Изпий, рекох, чашка гореща вода или сварете си, рекох, чорбичка от картофки, или разтрийте се с чист зехтин", а можеше да препоръча и екскурзия на болните и те по чудо оздравяваха. А понякога Той помагаше незнайно, без болния дори да Му е казал за състоянието си. Тогава нямаше нужда Той да препоръчва физически мерки. След срещата си с Учителя, внезапно болният оздравяваше. Наистина това бяха необясними методи за медицината. Но трябва да подчертая от своя личен опит, че помощта Му беше духовна. Той беше в състояние да направи всичко, ако болния заслужаваше това. Учителят беше способен на чудеса. Стефка Няголова
към текста >>

Учителят беше способен на чудеса.
Тогава нямаше нужда Той да препоръчва физически мерки. След срещата си с Учителя, внезапно болният оздравяваше. Наистина това бяха необясними методи за медицината. Но трябва да подчертая от своя личен опит, че помощта Му беше духовна. Той беше в състояние да направи всичко, ако болния заслужаваше това. Учителят беше способен на чудеса. Стефка Няголова През януари 1933 г. заболяло окото на един брат. Лекували го дълго, но не му помогнали. Окото му се зачервило, после отекло, затворило се и посиняло.
към текста >>

Най-после през месец май, братът се обърнал към Учителя: "Моля Те, излекувай ме!
Стефка Няголова През януари 1933 г. заболяло окото на един брат. Лекували го дълго, но не му помогнали. Окото му се зачервило, после отекло, затворило се и посиняло. Най-после през месец май, братът се обърнал към Учителя: "Моля Те, излекувай ме! " Учителят му казал, че ако продължават да го лекуват с тези средства, ще ослепее с двете очи. Поканил го да влязат в големия салон. Там Учителят направил няколко паси на очите му и казал: "Ще видим сега дали законът е верен." След това заръчал на брата: "Иди на полянката, постой малко под заслона и си почини". Братът отишъл и като седнал - заспал. Събудил се и по часовника разбрал, че са минали около 10 минути.
към текста >>

" Учителят му казал, че ако продължават да го лекуват с тези средства, ще ослепее с двете очи.
През януари 1933 г. заболяло окото на един брат. Лекували го дълго, но не му помогнали. Окото му се зачервило, после отекло, затворило се и посиняло. Най-после през месец май, братът се обърнал към Учителя: "Моля Те, излекувай ме! " Учителят му казал, че ако продължават да го лекуват с тези средства, ще ослепее с двете очи. Поканил го да влязат в големия салон. Там Учителят направил няколко паси на очите му и казал: "Ще видим сега дали законът е верен." След това заръчал на брата: "Иди на полянката, постой малко под заслона и си почини". Братът отишъл и като седнал - заспал. Събудил се и по часовника разбрал, че са минали около 10 минути. Сънят му бил толкова дълбок, че на разбуждането се чудел къде се намира, сякаш идвал от много далечно място.
към текста >>

Там Учителят направил няколко паси на очите му и казал: "Ще видим сега дали законът е верен." След това заръчал на брата: "Иди на полянката, постой малко под заслона и си почини".
Лекували го дълго, но не му помогнали. Окото му се зачервило, после отекло, затворило се и посиняло. Най-после през месец май, братът се обърнал към Учителя: "Моля Те, излекувай ме! " Учителят му казал, че ако продължават да го лекуват с тези средства, ще ослепее с двете очи. Поканил го да влязат в големия салон. Там Учителят направил няколко паси на очите му и казал: "Ще видим сега дали законът е верен." След това заръчал на брата: "Иди на полянката, постой малко под заслона и си почини". Братът отишъл и като седнал - заспал. Събудил се и по часовника разбрал, че са минали около 10 минути. Сънят му бил толкова дълбок, че на разбуждането се чудел къде се намира, сякаш идвал от много далечно място. Извадил огледалцето си и видял, че болното око е отворено, отокът бил изчезнал, червенината и синините - също. Окото му било съвършено здраво.
към текста >>

Той изтичал радостен при Учителя и Му благодарил, че оздравял по този чуден начин.
Братът отишъл и като седнал - заспал. Събудил се и по часовника разбрал, че са минали около 10 минути. Сънят му бил толкова дълбок, че на разбуждането се чудел къде се намира, сякаш идвал от много далечно място. Извадил огледалцето си и видял, че болното око е отворено, отокът бил изчезнал, червенината и синините - също. Окото му било съвършено здраво. Той изтичал радостен при Учителя и Му благодарил, че оздравял по този чуден начин. Учителят казал само: "Значи законът е верен". Влад Пашов Една майка в провинцията имала дъщеря с психическо разстройство, ненормално говори. Майката се поболяла от мъка. Дъщерята става на 16-18 години.
към текста >>

Учителят казал само: "Значи законът е верен".
Събудил се и по часовника разбрал, че са минали около 10 минути. Сънят му бил толкова дълбок, че на разбуждането се чудел къде се намира, сякаш идвал от много далечно място. Извадил огледалцето си и видял, че болното око е отворено, отокът бил изчезнал, червенината и синините - също. Окото му било съвършено здраво. Той изтичал радостен при Учителя и Му благодарил, че оздравял по този чуден начин. Учителят казал само: "Значи законът е верен". Влад Пашов Една майка в провинцията имала дъщеря с психическо разстройство, ненормално говори. Майката се поболяла от мъка. Дъщерята става на 16-18 години. Майката е много разтревожена, че лекарите не могли да й помогнат.
към текста >>

Тогава някой я посъветвал: "Върви в София, там има Учител, г-н Петър Дънов.
Влад Пашов Една майка в провинцията имала дъщеря с психическо разстройство, ненормално говори. Майката се поболяла от мъка. Дъщерята става на 16-18 години. Майката е много разтревожена, че лекарите не могли да й помогнат. Тогава някой я посъветвал: "Върви в София, там има Учител, г-н Петър Дънов. Той на доста хора е помогнал от всякакви заболявания, било физически или духовни". Майката пристига на Изгрева, почуква на вратата, Учителят отваря. Без да казва тя нищо, стои с дъщеря си, а Учителят произнася следните думи мощно и категорично: "Марш, марш, марш, марш, марш! " Майката се изненадва, кръгом слизат по стълбите и като се отдалечават на 50 м, вече момичето говори нормално, обръща се към майка си любезно и мило. Тя се учудва, а Учителят се смее горе на вратата.
към текста >>

Майката пристига на Изгрева, почуква на вратата, Учителят отваря.
Майката се поболяла от мъка. Дъщерята става на 16-18 години. Майката е много разтревожена, че лекарите не могли да й помогнат. Тогава някой я посъветвал: "Върви в София, там има Учител, г-н Петър Дънов. Той на доста хора е помогнал от всякакви заболявания, било физически или духовни". Майката пристига на Изгрева, почуква на вратата, Учителят отваря. Без да казва тя нищо, стои с дъщеря си, а Учителят произнася следните думи мощно и категорично: "Марш, марш, марш, марш, марш! " Майката се изненадва, кръгом слизат по стълбите и като се отдалечават на 50 м, вече момичето говори нормално, обръща се към майка си любезно и мило. Тя се учудва, а Учителят се смее горе на вратата. Тогава се връщат двете, благодарят Му. Така оздравява момичето, болестта бива изгонена от Учителя.
към текста >>

Без да казва тя нищо, стои с дъщеря си, а Учителят произнася следните думи мощно и категорично: "Марш, марш, марш, марш, марш!
Дъщерята става на 16-18 години. Майката е много разтревожена, че лекарите не могли да й помогнат. Тогава някой я посъветвал: "Върви в София, там има Учител, г-н Петър Дънов. Той на доста хора е помогнал от всякакви заболявания, било физически или духовни". Майката пристига на Изгрева, почуква на вратата, Учителят отваря. Без да казва тя нищо, стои с дъщеря си, а Учителят произнася следните думи мощно и категорично: "Марш, марш, марш, марш, марш! " Майката се изненадва, кръгом слизат по стълбите и като се отдалечават на 50 м, вече момичето говори нормално, обръща се към майка си любезно и мило. Тя се учудва, а Учителят се смее горе на вратата. Тогава се връщат двете, благодарят Му. Така оздравява момичето, болестта бива изгонена от Учителя. Със силата на духа Божий бе изгонен онзи, който бе обсебил момичето отвътре.
към текста >>

Тя се учудва, а Учителят се смее горе на вратата.
Тогава някой я посъветвал: "Върви в София, там има Учител, г-н Петър Дънов. Той на доста хора е помогнал от всякакви заболявания, било физически или духовни". Майката пристига на Изгрева, почуква на вратата, Учителят отваря. Без да казва тя нищо, стои с дъщеря си, а Учителят произнася следните думи мощно и категорично: "Марш, марш, марш, марш, марш! " Майката се изненадва, кръгом слизат по стълбите и като се отдалечават на 50 м, вече момичето говори нормално, обръща се към майка си любезно и мило. Тя се учудва, а Учителят се смее горе на вратата. Тогава се връщат двете, благодарят Му. Така оздравява момичето, болестта бива изгонена от Учителя. Със силата на духа Божий бе изгонен онзи, който бе обсебил момичето отвътре. "Царството Божие не е в Слово, а в Сила." Нестор Илиев
към текста >>

Така оздравява момичето, болестта бива изгонена от Учителя.
Майката пристига на Изгрева, почуква на вратата, Учителят отваря. Без да казва тя нищо, стои с дъщеря си, а Учителят произнася следните думи мощно и категорично: "Марш, марш, марш, марш, марш! " Майката се изненадва, кръгом слизат по стълбите и като се отдалечават на 50 м, вече момичето говори нормално, обръща се към майка си любезно и мило. Тя се учудва, а Учителят се смее горе на вратата. Тогава се връщат двете, благодарят Му. Така оздравява момичето, болестта бива изгонена от Учителя. Със силата на духа Божий бе изгонен онзи, който бе обсебил момичето отвътре. "Царството Божие не е в Слово, а в Сила." Нестор Илиев Моят баща, полковник д-р Стефан Щерев беше ветеринарен лекар. През 1939 г.
към текста >>

Майка отива на Изгрева, намира Учителя и Му разказва за болестта и прогнозата на лекуващите лекари на баща ми.
Всички вкъщи много се уплашихме. Майка ми тръгна при господин Дънов. Така го наричахме тогава. Познавахме Бялото братство, благодарение чичовците на майка ми - братята Георги и Васил Константинови от Русе, които живееха на Изгрева. Те бяха братя на моя дядо - баща на майка ми - Златка Стефанова Щерева - Стефан Константинов. Майка отива на Изгрева, намира Учителя и Му разказва за болестта и прогнозата на лекуващите лекари на баща ми. Учителят се усмихнал и казал: "Той няма да умре. Ще умре злото му. А като си отидете, той ще спи." Майка ми много се учудила, но Учителят продължил: "Ще започне да ходи, но да го заведете някъде, където да смени климата - нависоко и да язди червен кон." Майка ми Му целунала ръка и се върна у дома с въпроса: "Какво прави татко ви? " На което отговорихме: "Спи." Така баща ни започна да спи, постепенно започна да става от леглото и да ходи. Заведоха го в Банкя, където обаче не мy понесе.
към текста >>

Учителят се усмихнал и казал: "Той няма да умре.
Майка ми тръгна при господин Дънов. Така го наричахме тогава. Познавахме Бялото братство, благодарение чичовците на майка ми - братята Георги и Васил Константинови от Русе, които живееха на Изгрева. Те бяха братя на моя дядо - баща на майка ми - Златка Стефанова Щерева - Стефан Константинов. Майка отива на Изгрева, намира Учителя и Му разказва за болестта и прогнозата на лекуващите лекари на баща ми. Учителят се усмихнал и казал: "Той няма да умре. Ще умре злото му. А като си отидете, той ще спи." Майка ми много се учудила, но Учителят продължил: "Ще започне да ходи, но да го заведете някъде, където да смени климата - нависоко и да язди червен кон." Майка ми Му целунала ръка и се върна у дома с въпроса: "Какво прави татко ви? " На което отговорихме: "Спи." Така баща ни започна да спи, постепенно започна да става от леглото и да ходи. Заведоха го в Банкя, където обаче не мy понесе. Тогава го заведоха в Самоков, тъй като Боровец беше много високо за него.
към текста >>

А като си отидете, той ще спи." Майка ми много се учудила, но Учителят продължил: "Ще започне да ходи, но да го заведете някъде, където да смени климата - нависоко и да язди червен кон." Майка ми Му целунала ръка и се върна у дома с въпроса: "Какво прави татко ви?
Познавахме Бялото братство, благодарение чичовците на майка ми - братята Георги и Васил Константинови от Русе, които живееха на Изгрева. Те бяха братя на моя дядо - баща на майка ми - Златка Стефанова Щерева - Стефан Константинов. Майка отива на Изгрева, намира Учителя и Му разказва за болестта и прогнозата на лекуващите лекари на баща ми. Учителят се усмихнал и казал: "Той няма да умре. Ще умре злото му. А като си отидете, той ще спи." Майка ми много се учудила, но Учителят продължил: "Ще започне да ходи, но да го заведете някъде, където да смени климата - нависоко и да язди червен кон." Майка ми Му целунала ръка и се върна у дома с въпроса: "Какво прави татко ви? " На което отговорихме: "Спи." Така баща ни започна да спи, постепенно започна да става от леглото и да ходи. Заведоха го в Банкя, където обаче не мy понесе. Тогава го заведоха в Самоков, тъй като Боровец беше много високо за него. В Самоков той се възроди, стана друг човек. Ходеше все повече и повече, докато започна да се качва на Рида (едно възвишение до града).
към текста >>

Разболяла се една от големите дъщери на баба й и след като д-р Миркович не успял да я излекува, им предложил: "Аз имам един приятел в София, трябва да извикам Него, Той ще я излекува непременно." Думата била за Учителя.
Ходеше все повече и повече, докато започна да се качва на Рида (едно възвишение до града). Въпреки че беше кавалерийски офицер, не се качи на кон, но здравето му съществено се подобри и той живя до 1946 г. Лиляна Стефанова Сестра Мария М. разказва, че нейната баба имала шест деца, едно от които била майката на Мария. Разболяла се една от големите дъщери на баба й и след като д-р Миркович не успял да я излекува, им предложил: "Аз имам един приятел в София, трябва да извикам Него, Той ще я излекува непременно." Думата била за Учителя. Извикали Го и Той пристигнал. Наредил з стаята да останат само Той, болната и майка й. Майката по-късно разказвала, че Учителят правил различни движения над болната и тя се почувствала по-добре, а след десетина дни била съвсем здрава. Нататък живяла още 45 години. След сеанса на лекуването, бабата на Мария повикала другите си дъщери да се запознаят с Учителя, в чието лице тя видяла един свят човек.
към текста >>

Майката по-късно разказвала, че Учителят правил различни движения над болната и тя се почувствала по-добре, а след десетина дни била съвсем здрава.
Сестра Мария М. разказва, че нейната баба имала шест деца, едно от които била майката на Мария. Разболяла се една от големите дъщери на баба й и след като д-р Миркович не успял да я излекува, им предложил: "Аз имам един приятел в София, трябва да извикам Него, Той ще я излекува непременно." Думата била за Учителя. Извикали Го и Той пристигнал. Наредил з стаята да останат само Той, болната и майка й. Майката по-късно разказвала, че Учителят правил различни движения над болната и тя се почувствала по-добре, а след десетина дни била съвсем здрава. Нататък живяла още 45 години. След сеанса на лекуването, бабата на Мария повикала другите си дъщери да се запознаят с Учителя, в чието лице тя видяла един свят човек. Всички целунали ръка, а майката на Мария - една от сестрите - само се ръкувала и си казала името, както официално се запознават хората. Тя била светски настроена жена. Учителят я изгледал няколко пъти и й казал: "След две години твоето положение, твоят живот ще се измени коренно." След две години умрял мъжът й, тя изпаднала в меланхолия, която продължила много дълго.
към текста >>

След сеанса на лекуването, бабата на Мария повикала другите си дъщери да се запознаят с Учителя, в чието лице тя видяла един свят човек.
Разболяла се една от големите дъщери на баба й и след като д-р Миркович не успял да я излекува, им предложил: "Аз имам един приятел в София, трябва да извикам Него, Той ще я излекува непременно." Думата била за Учителя. Извикали Го и Той пристигнал. Наредил з стаята да останат само Той, болната и майка й. Майката по-късно разказвала, че Учителят правил различни движения над болната и тя се почувствала по-добре, а след десетина дни била съвсем здрава. Нататък живяла още 45 години. След сеанса на лекуването, бабата на Мария повикала другите си дъщери да се запознаят с Учителя, в чието лице тя видяла един свят човек. Всички целунали ръка, а майката на Мария - една от сестрите - само се ръкувала и си казала името, както официално се запознават хората. Тя била светски настроена жена. Учителят я изгледал няколко пъти и й казал: "След две години твоето положение, твоят живот ще се измени коренно." След две години умрял мъжът й, тя изпаднала в меланхолия, която продължила много дълго. Оттогава животът й се променил, почнала да се интересува от Учението и станала последователка на Учителя. Влад Пашов
към текста >>

Учителят я изгледал няколко пъти и й казал: "След две години твоето положение, твоят живот ще се измени коренно." След две години умрял мъжът й, тя изпаднала в меланхолия, която продължила много дълго.
Майката по-късно разказвала, че Учителят правил различни движения над болната и тя се почувствала по-добре, а след десетина дни била съвсем здрава. Нататък живяла още 45 години. След сеанса на лекуването, бабата на Мария повикала другите си дъщери да се запознаят с Учителя, в чието лице тя видяла един свят човек. Всички целунали ръка, а майката на Мария - една от сестрите - само се ръкувала и си казала името, както официално се запознават хората. Тя била светски настроена жена. Учителят я изгледал няколко пъти и й казал: "След две години твоето положение, твоят живот ще се измени коренно." След две години умрял мъжът й, тя изпаднала в меланхолия, която продължила много дълго. Оттогава животът й се променил, почнала да се интересува от Учението и станала последователка на Учителя. Влад Пашов Веднъж Пантелей Карапетров се разболял и изпитвал силни болки по цялото тяло. Лежал няколко дни, лекувал се, пиел горещи води, но без резултат. Накрая не можел да диша, щом си поемел дъх, прорязвала го непоносима болка.
към текста >>

Оттогава животът й се променил, почнала да се интересува от Учението и станала последователка на Учителя.
Нататък живяла още 45 години. След сеанса на лекуването, бабата на Мария повикала другите си дъщери да се запознаят с Учителя, в чието лице тя видяла един свят човек. Всички целунали ръка, а майката на Мария - една от сестрите - само се ръкувала и си казала името, както официално се запознават хората. Тя била светски настроена жена. Учителят я изгледал няколко пъти и й казал: "След две години твоето положение, твоят живот ще се измени коренно." След две години умрял мъжът й, тя изпаднала в меланхолия, която продължила много дълго. Оттогава животът й се променил, почнала да се интересува от Учението и станала последователка на Учителя. Влад Пашов Веднъж Пантелей Карапетров се разболял и изпитвал силни болки по цялото тяло. Лежал няколко дни, лекувал се, пиел горещи води, но без резултат. Накрая не можел да диша, щом си поемел дъх, прорязвала го непоносима болка. Той бил много стеснителен и не искал да безпокои Учителя с дребните си човешки проблеми.
към текста >>

Той бил много стеснителен и не искал да безпокои Учителя с дребните си човешки проблеми.
Оттогава животът й се променил, почнала да се интересува от Учението и станала последователка на Учителя. Влад Пашов Веднъж Пантелей Карапетров се разболял и изпитвал силни болки по цялото тяло. Лежал няколко дни, лекувал се, пиел горещи води, но без резултат. Накрая не можел да диша, щом си поемел дъх, прорязвала го непоносима болка. Той бил много стеснителен и не искал да безпокои Учителя с дребните си човешки проблеми. Слушал беседите и считал, че от тях получава всичко необходимо. Но този път си казал: "Не се издържа повече на тези болки, утре след беседа ще отида при Учителя и ще Го помоля за помощ." Следващият ден бил неделя. Пантелей се събудил рано, едва успял да стане от леглото, облякъл се с големи усилия и успял някак си да отиде до салона. Скоро след това влязъл Учителят и седнал зад катедрата.
към текста >>

Но този път си казал: "Не се издържа повече на тези болки, утре след беседа ще отида при Учителя и ще Го помоля за помощ."
Веднъж Пантелей Карапетров се разболял и изпитвал силни болки по цялото тяло. Лежал няколко дни, лекувал се, пиел горещи води, но без резултат. Накрая не можел да диша, щом си поемел дъх, прорязвала го непоносима болка. Той бил много стеснителен и не искал да безпокои Учителя с дребните си човешки проблеми. Слушал беседите и считал, че от тях получава всичко необходимо. Но този път си казал: "Не се издържа повече на тези болки, утре след беседа ще отида при Учителя и ще Го помоля за помощ." Следващият ден бил неделя. Пантелей се събудил рано, едва успял да стане от леглото, облякъл се с големи усилия и успял някак си да отиде до салона. Скоро след това влязъл Учителят и седнал зад катедрата. Погледнал баща ми и започнал беседата с много сериозен вид. Говорел за болестите, какво представляват те и как да се справяме с тях.
към текста >>

Скоро след това влязъл Учителят и седнал зад катедрата.
Той бил много стеснителен и не искал да безпокои Учителя с дребните си човешки проблеми. Слушал беседите и считал, че от тях получава всичко необходимо. Но този път си казал: "Не се издържа повече на тези болки, утре след беседа ще отида при Учителя и ще Го помоля за помощ." Следващият ден бил неделя. Пантелей се събудил рано, едва успял да стане от леглото, облякъл се с големи усилия и успял някак си да отиде до салона. Скоро след това влязъл Учителят и седнал зад катедрата. Погледнал баща ми и започнал беседата с много сериозен вид. Говорел за болестите, какво представляват те и как да се справяме с тях. Говорел и през цялото време погледът му бил насочен към Пантелей. Той слушал с голям интерес, мислел само за това, което чувал от Учителя и забравил ужасните болки. Когато беседата свършила, Карапетров се чувствал съвсем здрав.
към текста >>

Той слушал с голям интерес, мислел само за това, което чувал от Учителя и забравил ужасните болки.
Пантелей се събудил рано, едва успял да стане от леглото, облякъл се с големи усилия и успял някак си да отиде до салона. Скоро след това влязъл Учителят и седнал зад катедрата. Погледнал баща ми и започнал беседата с много сериозен вид. Говорел за болестите, какво представляват те и как да се справяме с тях. Говорел и през цялото време погледът му бил насочен към Пантелей. Той слушал с голям интерес, мислел само за това, което чувал от Учителя и забравил ужасните болки. Когато беседата свършила, Карапетров се чувствал съвсем здрав. Изпитвал безкрайна благодарност към този Велик Учител, Който знаел нуждите на всички свои последователи и откликвал, дори когато Го зовяли само в мислите си. Всеки път, когато баща ми разказваше този случай, майка ми казваше: "И все пак, Пантелей, трябваше да отидеш при Учителя и да му благодариш лично! " А той отговаряше: "Защо да Му губя времето? Той знае всичко.
към текста >>

Изпитвал безкрайна благодарност към този Велик Учител, Който знаел нуждите на всички свои последователи и откликвал, дори когато Го зовяли само в мислите си.
Погледнал баща ми и започнал беседата с много сериозен вид. Говорел за болестите, какво представляват те и как да се справяме с тях. Говорел и през цялото време погледът му бил насочен към Пантелей. Той слушал с голям интерес, мислел само за това, което чувал от Учителя и забравил ужасните болки. Когато беседата свършила, Карапетров се чувствал съвсем здрав. Изпитвал безкрайна благодарност към този Велик Учител, Който знаел нуждите на всички свои последователи и откликвал, дори когато Го зовяли само в мислите си. Всеки път, когато баща ми разказваше този случай, майка ми казваше: "И все пак, Пантелей, трябваше да отидеш при Учителя и да му благодариш лично! " А той отговаряше: "Защо да Му губя времето? Той знае всичко. Както знае за болестта ми, така разбира цялата моя благодарност и признателност." Божислава Пантелеева
към текста >>

Всеки път, когато баща ми разказваше този случай, майка ми казваше: "И все пак, Пантелей, трябваше да отидеш при Учителя и да му благодариш лично!
Говорел за болестите, какво представляват те и как да се справяме с тях. Говорел и през цялото време погледът му бил насочен към Пантелей. Той слушал с голям интерес, мислел само за това, което чувал от Учителя и забравил ужасните болки. Когато беседата свършила, Карапетров се чувствал съвсем здрав. Изпитвал безкрайна благодарност към този Велик Учител, Който знаел нуждите на всички свои последователи и откликвал, дори когато Го зовяли само в мислите си. Всеки път, когато баща ми разказваше този случай, майка ми казваше: "И все пак, Пантелей, трябваше да отидеш при Учителя и да му благодариш лично! " А той отговаряше: "Защо да Му губя времето? Той знае всичко. Както знае за болестта ми, така разбира цялата моя благодарност и признателност." Божислава Пантелеева Един брат бе довел сестра си, която бе медиумична и всички тия сили, които кръжаха в небесата и се опитваха да ни атакуват, намериха пролука и се насочиха към рождената сестра на този брат.
към текста >>

И това става на събора, където е разположен лагера, където сме всички с Учителя.
Той знае всичко. Както знае за болестта ми, така разбира цялата моя благодарност и признателност." Божислава Пантелеева Един брат бе довел сестра си, която бе медиумична и всички тия сили, които кръжаха в небесата и се опитваха да ни атакуват, намериха пролука и се насочиха към рождената сестра на този брат. Тя се разбуйства, влезе в една палатка и наби две възрастни сестри, които бяха доста едри и високи на ръст. И това става на събора, където е разположен лагера, където сме всички с Учителя. Как си представяте всичко това и как може да си го обясните? Няма ли да влезнете в противоречие с това, че тук, на това място е Великият Учител, а около Него стават тези неща. Отидоха и казаха на Учителя. Той не избърза веднага, след малко отиде, огледа я хубаво, както може Той да оглежда. Отиде при нея и извика на духовете, които я бяха обсебили: "Слушайте, вие, кой ви дава правото в този дом да влизате и да биете?
към текста >>

Няма ли да влезнете в противоречие с това, че тук, на това място е Великият Учител, а около Него стават тези неща.
Божислава Пантелеева Един брат бе довел сестра си, която бе медиумична и всички тия сили, които кръжаха в небесата и се опитваха да ни атакуват, намериха пролука и се насочиха към рождената сестра на този брат. Тя се разбуйства, влезе в една палатка и наби две възрастни сестри, които бяха доста едри и високи на ръст. И това става на събора, където е разположен лагера, където сме всички с Учителя. Как си представяте всичко това и как може да си го обясните? Няма ли да влезнете в противоречие с това, че тук, на това място е Великият Учител, а около Него стават тези неща. Отидоха и казаха на Учителя. Той не избърза веднага, след малко отиде, огледа я хубаво, както може Той да оглежда. Отиде при нея и извика на духовете, които я бяха обсебили: "Слушайте, вие, кой ви дава правото в този дом да влизате и да биете? " Той се приближи до нея и изведнъж тя цялата се разтрепери и извика: "Оле-ле", а пък Учителят също извика: "Вън от нея, вън оттук". Сестрата се сви, онези също се свиха у нея и не искаха да я напуснат.
към текста >>

Отидоха и казаха на Учителя.
Един брат бе довел сестра си, която бе медиумична и всички тия сили, които кръжаха в небесата и се опитваха да ни атакуват, намериха пролука и се насочиха към рождената сестра на този брат. Тя се разбуйства, влезе в една палатка и наби две възрастни сестри, които бяха доста едри и високи на ръст. И това става на събора, където е разположен лагера, където сме всички с Учителя. Как си представяте всичко това и как може да си го обясните? Няма ли да влезнете в противоречие с това, че тук, на това място е Великият Учител, а около Него стават тези неща. Отидоха и казаха на Учителя. Той не избърза веднага, след малко отиде, огледа я хубаво, както може Той да оглежда. Отиде при нея и извика на духовете, които я бяха обсебили: "Слушайте, вие, кой ви дава правото в този дом да влизате и да биете? " Той се приближи до нея и изведнъж тя цялата се разтрепери и извика: "Оле-ле", а пък Учителят също извика: "Вън от нея, вън оттук". Сестрата се сви, онези също се свиха у нея и не искаха да я напуснат. После от нейната уста се изтръгна един писък и като някакъв вихър нещо изскочи от устата й, тя се освободи, залюля се и падна на земята.
към текста >>

" Той се приближи до нея и изведнъж тя цялата се разтрепери и извика: "Оле-ле", а пък Учителят също извика: "Вън от нея, вън оттук".
Как си представяте всичко това и как може да си го обясните? Няма ли да влезнете в противоречие с това, че тук, на това място е Великият Учител, а около Него стават тези неща. Отидоха и казаха на Учителя. Той не избърза веднага, след малко отиде, огледа я хубаво, както може Той да оглежда. Отиде при нея и извика на духовете, които я бяха обсебили: "Слушайте, вие, кой ви дава правото в този дом да влизате и да биете? " Той се приближи до нея и изведнъж тя цялата се разтрепери и извика: "Оле-ле", а пък Учителят също извика: "Вън от нея, вън оттук". Сестрата се сви, онези също се свиха у нея и не искаха да я напуснат. После от нейната уста се изтръгна един писък и като някакъв вихър нещо изскочи от устата й, тя се освободи, залюля се и падна на земята. Учителят ги накара да я отнесат в палатката. На следващата сутрин тя беше смислена, говореше умно, усмихваше се и се радваше на Божието избавление. А рожденият й брат благодареше на Бога, на Учителя и сияеше от радост.
към текста >>

Учителят ги накара да я отнесат в палатката.
Той не избърза веднага, след малко отиде, огледа я хубаво, както може Той да оглежда. Отиде при нея и извика на духовете, които я бяха обсебили: "Слушайте, вие, кой ви дава правото в този дом да влизате и да биете? " Той се приближи до нея и изведнъж тя цялата се разтрепери и извика: "Оле-ле", а пък Учителят също извика: "Вън от нея, вън оттук". Сестрата се сви, онези също се свиха у нея и не искаха да я напуснат. После от нейната уста се изтръгна един писък и като някакъв вихър нещо изскочи от устата й, тя се освободи, залюля се и падна на земята. Учителят ги накара да я отнесат в палатката. На следващата сутрин тя беше смислена, говореше умно, усмихваше се и се радваше на Божието избавление. А рожденият й брат благодареше на Бога, на Учителя и сияеше от радост. Мария Тодорова Един ден, по обед брат Велко почувствал силни болки в корема. Едва дочакал да свърши работното време и отишъл в болницата на преглед.
към текста >>

А рожденият й брат благодареше на Бога, на Учителя и сияеше от радост.
" Той се приближи до нея и изведнъж тя цялата се разтрепери и извика: "Оле-ле", а пък Учителят също извика: "Вън от нея, вън оттук". Сестрата се сви, онези също се свиха у нея и не искаха да я напуснат. После от нейната уста се изтръгна един писък и като някакъв вихър нещо изскочи от устата й, тя се освободи, залюля се и падна на земята. Учителят ги накара да я отнесат в палатката. На следващата сутрин тя беше смислена, говореше умно, усмихваше се и се радваше на Божието избавление. А рожденият й брат благодареше на Бога, на Учителя и сияеше от радост. Мария Тодорова Един ден, по обед брат Велко почувствал силни болки в корема. Едва дочакал да свърши работното време и отишъл в болницата на преглед. Казали му, че апандиситът му е възпален и на другия ден сутринта в 8 часа трябва да бъде в хирургията да му направят операция. Върнал се вкъщи брат Велко, мислил, охкал, и най-после решил да отиде при Учителя.
към текста >>

Върнал се вкъщи брат Велко, мислил, охкал, и най-после решил да отиде при Учителя.
А рожденият й брат благодареше на Бога, на Учителя и сияеше от радост. Мария Тодорова Един ден, по обед брат Велко почувствал силни болки в корема. Едва дочакал да свърши работното време и отишъл в болницата на преглед. Казали му, че апандиситът му е възпален и на другия ден сутринта в 8 часа трябва да бъде в хирургията да му направят операция. Върнал се вкъщи брат Велко, мислил, охкал, и най-после решил да отиде при Учителя. Взел първия влак и се озовал при Него. Разказал Му, че има възпален апандисит и че в 8 часа трябвало да бъде на операционната маса във Варна. Учителят му подал едно бурканче сладко от рози и му казал: "Вземи 3-4 лъжички от това сладко и ще ти мине". До обяд брат Велко бил съвсем здрав и вечерта взел влака и пристигнал във Варна. Отишъл направо на работа.
към текста >>

Учителят му подал едно бурканче сладко от рози и му казал: "Вземи 3-4 лъжички от това сладко и ще ти мине".
Едва дочакал да свърши работното време и отишъл в болницата на преглед. Казали му, че апандиситът му е възпален и на другия ден сутринта в 8 часа трябва да бъде в хирургията да му направят операция. Върнал се вкъщи брат Велко, мислил, охкал, и най-после решил да отиде при Учителя. Взел първия влак и се озовал при Него. Разказал Му, че има възпален апандисит и че в 8 часа трябвало да бъде на операционната маса във Варна. Учителят му подал едно бурканче сладко от рози и му казал: "Вземи 3-4 лъжички от това сладко и ще ти мине". До обяд брат Велко бил съвсем здрав и вечерта взел влака и пристигнал във Варна. Отишъл направо на работа. След известно време бях на Рила с една група. След като се наобядвахме решихме да отидем на Езерото на съзерцанието. Минавайки по една пътека, видях 7-8 сестри, които не познавах, да се разговарят.
към текста >>

Една от сестрите с доста убедителен тон каза: "Учителят е казал, че апандиситът се лекува със сладко от рози".
До обяд брат Велко бил съвсем здрав и вечерта взел влака и пристигнал във Варна. Отишъл направо на работа. След известно време бях на Рила с една група. След като се наобядвахме решихме да отидем на Езерото на съзерцанието. Минавайки по една пътека, видях 7-8 сестри, които не познавах, да се разговарят. Една от сестрите с доста убедителен тон каза: "Учителят е казал, че апандиситът се лекува със сладко от рози". Стана ми неприятно, но нямах време да й обяснявам случая с брат Велко. Те бяха приели случката с розовото сладко по буква. Люба Стайкова Един от учениците от Школата беше заболял. Лекарите казали, че има остър апандисит и трябва да го оперират, защото е гноен и щял да се пукне и да почине.
към текста >>

Накрая болният приятел казал: "Не, няма да се оперирам, Учителят ще ме излекува".
Люба Стайкова Един от учениците от Школата беше заболял. Лекарите казали, че има остър апандисит и трябва да го оперират, защото е гноен и щял да се пукне и да почине. Това означава, че трябва да го подложат на операция, а тогава тези коремни операции не бяха безобидни. Тогава нямаше лекарства срещу инфекцията, както сега са антибиотиците. Накрая болният приятел казал: "Не, няма да се оперирам, Учителят ще ме излекува". Ето, ние сме в клас, в петък, и точно по това време братът в бараката от силните болки припаднал и целият посинял. Това е между 5 и 6 часа сутринта, когато всички сме в клас. Точно по това време Учителят изведнъж спря да говори, загледа се в една точка високо над аудиторията, даде знак, че трябва да излезе и бързо напусна салона. Някой веднага тръгнаха след Него, а Той по стъпалата се качи в Горницата, взе една чаша и почти тичешком се отправи към бараката на болния. Когато Той влезе вътре, беше придружен от няколко приятели.
към текста >>

Точно по това време Учителят изведнъж спря да говори, загледа се в една точка високо над аудиторията, даде знак, че трябва да излезе и бързо напусна салона.
Това означава, че трябва да го подложат на операция, а тогава тези коремни операции не бяха безобидни. Тогава нямаше лекарства срещу инфекцията, както сега са антибиотиците. Накрая болният приятел казал: "Не, няма да се оперирам, Учителят ще ме излекува". Ето, ние сме в клас, в петък, и точно по това време братът в бараката от силните болки припаднал и целият посинял. Това е между 5 и 6 часа сутринта, когато всички сме в клас. Точно по това време Учителят изведнъж спря да говори, загледа се в една точка високо над аудиторията, даде знак, че трябва да излезе и бързо напусна салона. Някой веднага тръгнаха след Него, а Той по стъпалата се качи в Горницата, взе една чаша и почти тичешком се отправи към бараката на болния. Когато Той влезе вътре, беше придружен от няколко приятели. Учителят му отворил устата, налял в нея нещо, което е носел в чашата и го оставил. Придружаващите Учителя бяха Борис Николов и Георги Радев и Той ги остави да дежурят при болния. Малко след като изпил течността, болният почувствал, че е изпил нещо много горещо, което го парело и след това заспал.
към текста >>

Учителят му отворил устата, налял в нея нещо, което е носел в чашата и го оставил.
Ето, ние сме в клас, в петък, и точно по това време братът в бараката от силните болки припаднал и целият посинял. Това е между 5 и 6 часа сутринта, когато всички сме в клас. Точно по това време Учителят изведнъж спря да говори, загледа се в една точка високо над аудиторията, даде знак, че трябва да излезе и бързо напусна салона. Някой веднага тръгнаха след Него, а Той по стъпалата се качи в Горницата, взе една чаша и почти тичешком се отправи към бараката на болния. Когато Той влезе вътре, беше придружен от няколко приятели. Учителят му отворил устата, налял в нея нещо, което е носел в чашата и го оставил. Придружаващите Учителя бяха Борис Николов и Георги Радев и Той ги остави да дежурят при болния. Малко след като изпил течността, болният почувствал, че е изпил нещо много горещо, което го парело и след това заспал. Дежурните сменяли дрехите му, понеже непрекъснато се потял през време на сън. На сутринта се събудил. Болките в корема изчезнали.
към текста >>

Придружаващите Учителя бяха Борис Николов и Георги Радев и Той ги остави да дежурят при болния.
Това е между 5 и 6 часа сутринта, когато всички сме в клас. Точно по това време Учителят изведнъж спря да говори, загледа се в една точка високо над аудиторията, даде знак, че трябва да излезе и бързо напусна салона. Някой веднага тръгнаха след Него, а Той по стъпалата се качи в Горницата, взе една чаша и почти тичешком се отправи към бараката на болния. Когато Той влезе вътре, беше придружен от няколко приятели. Учителят му отворил устата, налял в нея нещо, което е носел в чашата и го оставил. Придружаващите Учителя бяха Борис Николов и Георги Радев и Той ги остави да дежурят при болния. Малко след като изпил течността, болният почувствал, че е изпил нещо много горещо, което го парело и след това заспал. Дежурните сменяли дрехите му, понеже непрекъснато се потял през време на сън. На сутринта се събудил. Болките в корема изчезнали. На следващия ден той е почти здрав, но още слаб, отива при Учителя, за да благодари.
към текста >>

На следващия ден той е почти здрав, но още слаб, отива при Учителя, за да благодари.
Придружаващите Учителя бяха Борис Николов и Георги Радев и Той ги остави да дежурят при болния. Малко след като изпил течността, болният почувствал, че е изпил нещо много горещо, което го парело и след това заспал. Дежурните сменяли дрехите му, понеже непрекъснато се потял през време на сън. На сутринта се събудил. Болките в корема изчезнали. На следващия ден той е почти здрав, но още слаб, отива при Учителя, за да благодари. Учителят му казва: "Вече два пъти ти спасявам живота и ти още не се оправяш. Да знаеш, че това е за последен път. Други път, ако направиш грешка, заминаваш от този свят. А знаеш ли колко трудно бе да те пуснат отгоре, за да слезеш на земята и още по-трудно бе да дойдеш на Изгрева. Затова внимавай, защото с голяма цена си откупен, както от Небето, така и от Земята".
към текста >>

Учителят му казва: "Вече два пъти ти спасявам живота и ти още не се оправяш.
Малко след като изпил течността, болният почувствал, че е изпил нещо много горещо, което го парело и след това заспал. Дежурните сменяли дрехите му, понеже непрекъснато се потял през време на сън. На сутринта се събудил. Болките в корема изчезнали. На следващия ден той е почти здрав, но още слаб, отива при Учителя, за да благодари. Учителят му казва: "Вече два пъти ти спасявам живота и ти още не се оправяш. Да знаеш, че това е за последен път. Други път, ако направиш грешка, заминаваш от този свят. А знаеш ли колко трудно бе да те пуснат отгоре, за да слезеш на земята и още по-трудно бе да дойдеш на Изгрева. Затова внимавай, защото с голяма цена си откупен, както от Небето, така и от Земята". Братът навел глава, а онези около него слушат и знаят, че той винаги правеше това, което си иска - беше вироглав и буен, но беше добряк и услужлив.
към текста >>

Ето ви един обикновен пример за онези, които, за да си решат задачата, прибягваха до помощта на Учителя.
Да знаеш, че това е за последен път. Други път, ако направиш грешка, заминаваш от този свят. А знаеш ли колко трудно бе да те пуснат отгоре, за да слезеш на земята и още по-трудно бе да дойдеш на Изгрева. Затова внимавай, защото с голяма цена си откупен, както от Небето, така и от Земята". Братът навел глава, а онези около него слушат и знаят, че той винаги правеше това, което си иска - беше вироглав и буен, но беше добряк и услужлив. Ето ви един обикновен пример за онези, които, за да си решат задачата, прибягваха до помощта на Учителя. Мария Тодорова Един ден Учителят извика при себе си Юрданка и казал, че днес тя трябва да изпълни една задача. Той взима малка ножичка и изрязва от палеца си част от нокътя си и го подава на Юрданка. Нарежда й: "Вземи това и го сложи в кърпата си, да не се загуби. Сега ще отидеш в най-бедния квартал (Той казва името на улицата и описва къщата), там има едно сляпо дете, то седи пред вратата на къщата, докато майката е на работа.
към текста >>

Един ден Учителят извика при себе си Юрданка и казал, че днес тя трябва да изпълни една задача.
А знаеш ли колко трудно бе да те пуснат отгоре, за да слезеш на земята и още по-трудно бе да дойдеш на Изгрева. Затова внимавай, защото с голяма цена си откупен, както от Небето, така и от Земята". Братът навел глава, а онези около него слушат и знаят, че той винаги правеше това, което си иска - беше вироглав и буен, но беше добряк и услужлив. Ето ви един обикновен пример за онези, които, за да си решат задачата, прибягваха до помощта на Учителя. Мария Тодорова Един ден Учителят извика при себе си Юрданка и казал, че днес тя трябва да изпълни една задача. Той взима малка ножичка и изрязва от палеца си част от нокътя си и го подава на Юрданка. Нарежда й: "Вземи това и го сложи в кърпата си, да не се загуби. Сега ще отидеш в най-бедния квартал (Той казва името на улицата и описва къщата), там има едно сляпо дете, то седи пред вратата на къщата, докато майката е на работа. А на двора има едно куче, но не се плаши от него. Ще пристъпиш до детето, ще отриеш очите му с парчето от нокътя, който ти дадох и ще кажеш формулата, която ще ти кажа и ще се върнеш тук без да казваш никому това." Юрданка взела нокътя, много лесно намерила описаното място и къщата.
към текста >>

И никой не разбрал как е прогледнало детето, освен тя и Учителят.
Ще пристъпиш до детето, ще отриеш очите му с парчето от нокътя, който ти дадох и ще кажеш формулата, която ще ти кажа и ще се върнеш тук без да казваш никому това." Юрданка взела нокътя, много лесно намерила описаното място и къщата. А детето седяло пред вратата. Тя казала формулата, потрила очите с нокътя и тогава паднали две люспи от очите на детето. В този момент то прогледнало. Тя се върнала пак така, както влезнала, кучето било на двора, но то не лаело нито при влизането, нито при излизането. И никой не разбрал как е прогледнало детето, освен тя и Учителят. Майката била разбрала от детето, че идвала една жена и му натъркала очите с нещо и то прогледнало. Тя започнала да разпитва и да търси тази жена. Учителят не позволил да се говори нищо за случилото се. Ако бе се разчуло, всички слепи от България биха дошли и нямаше да има място за нас да се доближим до Учителя. Той можеше да лекува всякакви болести, когато отидеше някой при Него с вярата, че отива при Учител и при Господ.
към текста >>

Учителят не позволил да се говори нищо за случилото се.
В този момент то прогледнало. Тя се върнала пак така, както влезнала, кучето било на двора, но то не лаело нито при влизането, нито при излизането. И никой не разбрал как е прогледнало детето, освен тя и Учителят. Майката била разбрала от детето, че идвала една жена и му натъркала очите с нещо и то прогледнало. Тя започнала да разпитва и да търси тази жена. Учителят не позволил да се говори нищо за случилото се. Ако бе се разчуло, всички слепи от България биха дошли и нямаше да има място за нас да се доближим до Учителя. Той можеше да лекува всякакви болести, когато отидеше някой при Него с вярата, че отива при Учител и при Господ. Юрданка Жекова След заминаването на Учителя ние с Тодора обработвахме градината и се грижехме за гроба на Учителя. Разсаждахме цветя, а в самата елипса Тодора насаждаше босилек и после от него раздаваше на братя и сестри за здраве и възпоменание.
към текста >>

Ако бе се разчуло, всички слепи от България биха дошли и нямаше да има място за нас да се доближим до Учителя.
Тя се върнала пак така, както влезнала, кучето било на двора, но то не лаело нито при влизането, нито при излизането. И никой не разбрал как е прогледнало детето, освен тя и Учителят. Майката била разбрала от детето, че идвала една жена и му натъркала очите с нещо и то прогледнало. Тя започнала да разпитва и да търси тази жена. Учителят не позволил да се говори нищо за случилото се. Ако бе се разчуло, всички слепи от България биха дошли и нямаше да има място за нас да се доближим до Учителя. Той можеше да лекува всякакви болести, когато отидеше някой при Него с вярата, че отива при Учител и при Господ. Юрданка Жекова След заминаването на Учителя ние с Тодора обработвахме градината и се грижехме за гроба на Учителя. Разсаждахме цветя, а в самата елипса Тодора насаждаше босилек и после от него раздаваше на братя и сестри за здраве и възпоменание. Започнаха да идват много хора на поклонение от София и провинцията.
към текста >>

Той можеше да лекува всякакви болести, когато отидеше някой при Него с вярата, че отива при Учител и при Господ.
И никой не разбрал как е прогледнало детето, освен тя и Учителят. Майката била разбрала от детето, че идвала една жена и му натъркала очите с нещо и то прогледнало. Тя започнала да разпитва и да търси тази жена. Учителят не позволил да се говори нищо за случилото се. Ако бе се разчуло, всички слепи от България биха дошли и нямаше да има място за нас да се доближим до Учителя. Той можеше да лекува всякакви болести, когато отидеше някой при Него с вярата, че отива при Учител и при Господ. Юрданка Жекова След заминаването на Учителя ние с Тодора обработвахме градината и се грижехме за гроба на Учителя. Разсаждахме цветя, а в самата елипса Тодора насаждаше босилек и после от него раздаваше на братя и сестри за здраве и възпоменание. Започнаха да идват много хора на поклонение от София и провинцията. Веднъж бе дошла една сестра на поклонение от провинцията и започнала да разправя на Тодора своя опитност с Учителя.
към текста >>

След заминаването на Учителя ние с Тодора обработвахме градината и се грижехме за гроба на Учителя.
Тя започнала да разпитва и да търси тази жена. Учителят не позволил да се говори нищо за случилото се. Ако бе се разчуло, всички слепи от България биха дошли и нямаше да има място за нас да се доближим до Учителя. Той можеше да лекува всякакви болести, когато отидеше някой при Него с вярата, че отива при Учител и при Господ. Юрданка Жекова След заминаването на Учителя ние с Тодора обработвахме градината и се грижехме за гроба на Учителя. Разсаждахме цветя, а в самата елипса Тодора насаждаше босилек и после от него раздаваше на братя и сестри за здраве и възпоменание. Започнаха да идват много хора на поклонение от София и провинцията. Веднъж бе дошла една сестра на поклонение от провинцията и започнала да разправя на Тодора своя опитност с Учителя. Тогава тя била млада жена и й се явило маточно кръвотечение с големи болки. Ходила при лекари, лекувала се, но кръвотечението не спирало.
към текста >>

Веднъж бе дошла една сестра на поклонение от провинцията и започнала да разправя на Тодора своя опитност с Учителя.
Той можеше да лекува всякакви болести, когато отидеше някой при Него с вярата, че отива при Учител и при Господ. Юрданка Жекова След заминаването на Учителя ние с Тодора обработвахме градината и се грижехме за гроба на Учителя. Разсаждахме цветя, а в самата елипса Тодора насаждаше босилек и после от него раздаваше на братя и сестри за здраве и възпоменание. Започнаха да идват много хора на поклонение от София и провинцията. Веднъж бе дошла една сестра на поклонение от провинцията и започнала да разправя на Тодора своя опитност с Учителя. Тогава тя била млада жена и й се явило маточно кръвотечение с големи болки. Ходила при лекари, лекувала се, но кръвотечението не спирало. Обезкръвила се, едва се движела и била принудена да дойде при Учителя за съвет. Когато пристигнала на Изгрева, Учителят бил заобиколен от много хора и тя не могла да се приближи по никой начин до Него. Едно, че болките отново се явили, от друга страна маточното кръвотечение продължавало и трето, едва се държала на краката си, че онзи, който я придружавал й донесъл стол да седне.
към текста >>

Обезкръвила се, едва се движела и била принудена да дойде при Учителя за съвет.
Разсаждахме цветя, а в самата елипса Тодора насаждаше босилек и после от него раздаваше на братя и сестри за здраве и възпоменание. Започнаха да идват много хора на поклонение от София и провинцията. Веднъж бе дошла една сестра на поклонение от провинцията и започнала да разправя на Тодора своя опитност с Учителя. Тогава тя била млада жена и й се явило маточно кръвотечение с големи болки. Ходила при лекари, лекувала се, но кръвотечението не спирало. Обезкръвила се, едва се движела и била принудена да дойде при Учителя за съвет. Когато пристигнала на Изгрева, Учителят бил заобиколен от много хора и тя не могла да се приближи по никой начин до Него. Едно, че болките отново се явили, от друга страна маточното кръвотечение продължавало и трето, едва се държала на краката си, че онзи, който я придружавал й донесъл стол да седне. Непрекъснато отправяла молитва към Бог и към Учителя. Както седяла на стола, изведнъж почувствала, че трябва да стане. В момента, в който се изправила, Учителят изведнъж отправил своя поглед към нея.
към текста >>

Когато пристигнала на Изгрева, Учителят бил заобиколен от много хора и тя не могла да се приближи по никой начин до Него.
Започнаха да идват много хора на поклонение от София и провинцията. Веднъж бе дошла една сестра на поклонение от провинцията и започнала да разправя на Тодора своя опитност с Учителя. Тогава тя била млада жена и й се явило маточно кръвотечение с големи болки. Ходила при лекари, лекувала се, но кръвотечението не спирало. Обезкръвила се, едва се движела и била принудена да дойде при Учителя за съвет. Когато пристигнала на Изгрева, Учителят бил заобиколен от много хора и тя не могла да се приближи по никой начин до Него. Едно, че болките отново се явили, от друга страна маточното кръвотечение продължавало и трето, едва се държала на краката си, че онзи, който я придружавал й донесъл стол да седне. Непрекъснато отправяла молитва към Бог и към Учителя. Както седяла на стола, изведнъж почувствала, че трябва да стане. В момента, в който се изправила, Учителят изведнъж отправил своя поглед към нея. Като сноп светлина от Учителя се отправил към нея.
към текста >>

Непрекъснато отправяла молитва към Бог и към Учителя.
Тогава тя била млада жена и й се явило маточно кръвотечение с големи болки. Ходила при лекари, лекувала се, но кръвотечението не спирало. Обезкръвила се, едва се движела и била принудена да дойде при Учителя за съвет. Когато пристигнала на Изгрева, Учителят бил заобиколен от много хора и тя не могла да се приближи по никой начин до Него. Едно, че болките отново се явили, от друга страна маточното кръвотечение продължавало и трето, едва се държала на краката си, че онзи, който я придружавал й донесъл стол да седне. Непрекъснато отправяла молитва към Бог и към Учителя. Както седяла на стола, изведнъж почувствала, че трябва да стане. В момента, в който се изправила, Учителят изведнъж отправил своя поглед към нея. Като сноп светлина от Учителя се отправил към нея. В момента, когато я погледнал, моментално спрели болките, както и кръвоизливът. Зашеметена, тя отново седнала на стола и не могла да проумее онова, което се случило.
към текста >>

В момента, в който се изправила, Учителят изведнъж отправил своя поглед към нея.
Обезкръвила се, едва се движела и била принудена да дойде при Учителя за съвет. Когато пристигнала на Изгрева, Учителят бил заобиколен от много хора и тя не могла да се приближи по никой начин до Него. Едно, че болките отново се явили, от друга страна маточното кръвотечение продължавало и трето, едва се държала на краката си, че онзи, който я придружавал й донесъл стол да седне. Непрекъснато отправяла молитва към Бог и към Учителя. Както седяла на стола, изведнъж почувствала, че трябва да стане. В момента, в който се изправила, Учителят изведнъж отправил своя поглед към нея. Като сноп светлина от Учителя се отправил към нея. В момента, когато я погледнал, моментално спрели болките, както и кръвоизливът. Зашеметена, тя отново седнала на стола и не могла да проумее онова, което се случило. След малко станала и казала на придружителя: "Учителят ме излекува само с поглед". На следващия ден тя се явила на Паневритмия със своя придружител и се включила в общия кръг, който се движел под звуците на оркестъра.
към текста >>

Като сноп светлина от Учителя се отправил към нея.
Когато пристигнала на Изгрева, Учителят бил заобиколен от много хора и тя не могла да се приближи по никой начин до Него. Едно, че болките отново се явили, от друга страна маточното кръвотечение продължавало и трето, едва се държала на краката си, че онзи, който я придружавал й донесъл стол да седне. Непрекъснато отправяла молитва към Бог и към Учителя. Както седяла на стола, изведнъж почувствала, че трябва да стане. В момента, в който се изправила, Учителят изведнъж отправил своя поглед към нея. Като сноп светлина от Учителя се отправил към нея. В момента, когато я погледнал, моментално спрели болките, както и кръвоизливът. Зашеметена, тя отново седнала на стола и не могла да проумее онова, което се случило. След малко станала и казала на придружителя: "Учителят ме излекува само с поглед". На следващия ден тя се явила на Паневритмия със своя придружител и се включила в общия кръг, който се движел под звуците на оркестъра. Тогава разбрала какво значи, че човек трябва да се възроди чрез Духа.
към текста >>

След малко станала и казала на придружителя: "Учителят ме излекува само с поглед".
Както седяла на стола, изведнъж почувствала, че трябва да стане. В момента, в който се изправила, Учителят изведнъж отправил своя поглед към нея. Като сноп светлина от Учителя се отправил към нея. В момента, когато я погледнал, моментално спрели болките, както и кръвоизливът. Зашеметена, тя отново седнала на стола и не могла да проумее онова, което се случило. След малко станала и казала на придружителя: "Учителят ме излекува само с поглед". На следващия ден тя се явила на Паневритмия със своя придружител и се включила в общия кръг, който се движел под звуците на оркестъра. Тогава разбрала какво значи, че човек трябва да се възроди чрез Духа. Ангел Вълков Един наш приятел от Търново, адвокат, пътувал някъде зиме със свой другар, но бил премръзнал. Като се върнал, някой го посъветвал да се намаже с бензин, за да си сгрее тялото.
към текста >>

Един брат писал на Учителя.
Ангел Вълков Един наш приятел от Търново, адвокат, пътувал някъде зиме със свой другар, но бил премръзнал. Като се върнал, някой го посъветвал да се намаже с бензин, за да си сгрее тялото. Намазал се и стоял край печката да се грее, но бензинът се възпламенил и тялото обгоряло. Лекарите го отписали и чакали да умре. Един брат писал на Учителя. Той изпратил мехлем и само след две намазвания кожата заздравяла. И така, обреченият от лекарите на смърт, бил спасен от Учителя. Боян Боев Тук ще разкажа един случай на моментално излекуване и то през разстояние. Беше през ранните години на моя живот в Братството.
към текста >>

И така, обреченият от лекарите на смърт, бил спасен от Учителя.
Като се върнал, някой го посъветвал да се намаже с бензин, за да си сгрее тялото. Намазал се и стоял край печката да се грее, но бензинът се възпламенил и тялото обгоряло. Лекарите го отписали и чакали да умре. Един брат писал на Учителя. Той изпратил мехлем и само след две намазвания кожата заздравяла. И така, обреченият от лекарите на смърт, бил спасен от Учителя. Боян Боев Тук ще разкажа един случай на моментално излекуване и то през разстояние. Беше през ранните години на моя живот в Братството. Учителят живееше още на ул. "Опълченска" 66.
към текста >>

Учителят живееше още на ул.
Той изпратил мехлем и само след две намазвания кожата заздравяла. И така, обреченият от лекарите на смърт, бил спасен от Учителя. Боян Боев Тук ще разкажа един случай на моментално излекуване и то през разстояние. Беше през ранните години на моя живот в Братството. Учителят живееше още на ул. "Опълченска" 66. Беше коледна ваканция. Прекарахме я с моята приятелка Олга Блажева в София у леля ми. Един ден бяхме на ул."Опълченска" 66. Чакахме си реда да влезем при Учителя.
към текста >>

Чакахме си реда да влезем при Учителя.
Учителят живееше още на ул. "Опълченска" 66. Беше коледна ваканция. Прекарахме я с моята приятелка Олга Блажева в София у леля ми. Един ден бяхме на ул."Опълченска" 66. Чакахме си реда да влезем при Учителя. Бяхме в стаята на сестра Гумнерова - хазайката. Учителят приемаше в малка стаичка, която беше между Неговата стая и стаята на Гумнерови. По едно време дойде непознат човек, много загрижен и разтревожен. Попита за Учителя, може ли веднага да влезе и говори с Него. Казахме Му, че не е хубаво да прекъсва разговора Му с лицето, което е при Него, но че след като излезе то, ние му отстъпваме реда си, щом като работата му е много спешна.
към текста >>

Учителят приемаше в малка стаичка, която беше между Неговата стая и стаята на Гумнерови.
Беше коледна ваканция. Прекарахме я с моята приятелка Олга Блажева в София у леля ми. Един ден бяхме на ул."Опълченска" 66. Чакахме си реда да влезем при Учителя. Бяхме в стаята на сестра Гумнерова - хазайката. Учителят приемаше в малка стаичка, която беше между Неговата стая и стаята на Гумнерови. По едно време дойде непознат човек, много загрижен и разтревожен. Попита за Учителя, може ли веднага да влезе и говори с Него. Казахме Му, че не е хубаво да прекъсва разговора Му с лицето, което е при Него, но че след като излезе то, ние му отстъпваме реда си, щом като работата му е много спешна. Но този, който беше при Учителя се забави доста и човекът ни разказа защо е разтревожен и бърза. Имали единствена любима дъщеря, която преди една седмица се омъжила за пълномощен министър в Румъния и заминала с него там.
към текста >>

Попита за Учителя, може ли веднага да влезе и говори с Него.
Един ден бяхме на ул."Опълченска" 66. Чакахме си реда да влезем при Учителя. Бяхме в стаята на сестра Гумнерова - хазайката. Учителят приемаше в малка стаичка, която беше между Неговата стая и стаята на Гумнерови. По едно време дойде непознат човек, много загрижен и разтревожен. Попита за Учителя, може ли веднага да влезе и говори с Него. Казахме Му, че не е хубаво да прекъсва разговора Му с лицето, което е при Него, но че след като излезе то, ние му отстъпваме реда си, щом като работата му е много спешна. Но този, който беше при Учителя се забави доста и човекът ни разказа защо е разтревожен и бърза. Имали единствена любима дъщеря, която преди една седмица се омъжила за пълномощен министър в Румъния и заминала с него там. С жена си били много привързани към нея и майката от мъка се парализирала и била много зле. До този момент лекарите не могли да й помогнат и не давали никакви надежди.
към текста >>

Но този, който беше при Учителя се забави доста и човекът ни разказа защо е разтревожен и бърза.
Бяхме в стаята на сестра Гумнерова - хазайката. Учителят приемаше в малка стаичка, която беше между Неговата стая и стаята на Гумнерови. По едно време дойде непознат човек, много загрижен и разтревожен. Попита за Учителя, може ли веднага да влезе и говори с Него. Казахме Му, че не е хубаво да прекъсва разговора Му с лицето, което е при Него, но че след като излезе то, ние му отстъпваме реда си, щом като работата му е много спешна. Но този, който беше при Учителя се забави доста и човекът ни разказа защо е разтревожен и бърза. Имали единствена любима дъщеря, която преди една седмица се омъжила за пълномощен министър в Румъния и заминала с него там. С жена си били много привързани към нея и майката от мъка се парализирала и била много зле. До този момент лекарите не могли да й помогнат и не давали никакви надежди. Наши сестри познавали жена му, посетили ги и го насърчили да помоли Учителя да й помогне. Но човекът при Учителя се бави и той е много неспокоен.
към текста >>

Наши сестри познавали жена му, посетили ги и го насърчили да помоли Учителя да й помогне.
Казахме Му, че не е хубаво да прекъсва разговора Му с лицето, което е при Него, но че след като излезе то, ние му отстъпваме реда си, щом като работата му е много спешна. Но този, който беше при Учителя се забави доста и човекът ни разказа защо е разтревожен и бърза. Имали единствена любима дъщеря, която преди една седмица се омъжила за пълномощен министър в Румъния и заминала с него там. С жена си били много привързани към нея и майката от мъка се парализирала и била много зле. До този момент лекарите не могли да й помогнат и не давали никакви надежди. Наши сестри познавали жена му, посетили ги и го насърчили да помоли Учителя да й помогне. Но човекът при Учителя се бави и той е много неспокоен. По едно време Учителят изпрати посетителя и влезе при нас. Човекът Му разказа всичко и Го помоли да помогне на жена му. "Файтон ли да взема, Учителю, или такси? И да отидем веднага, незабавно.
към текста >>

Но човекът при Учителя се бави и той е много неспокоен.
Но този, който беше при Учителя се забави доста и човекът ни разказа защо е разтревожен и бърза. Имали единствена любима дъщеря, която преди една седмица се омъжила за пълномощен министър в Румъния и заминала с него там. С жена си били много привързани към нея и майката от мъка се парализирала и била много зле. До този момент лекарите не могли да й помогнат и не давали никакви надежди. Наши сестри познавали жена му, посетили ги и го насърчили да помоли Учителя да й помогне. Но човекът при Учителя се бави и той е много неспокоен. По едно време Учителят изпрати посетителя и влезе при нас. Човекът Му разказа всичко и Го помоли да помогне на жена му. "Файтон ли да взема, Учителю, или такси? И да отидем веднага, незабавно. Много е зле." - "Няма нужда от нищо, рекох.
към текста >>

По едно време Учителят изпрати посетителя и влезе при нас.
Имали единствена любима дъщеря, която преди една седмица се омъжила за пълномощен министър в Румъния и заминала с него там. С жена си били много привързани към нея и майката от мъка се парализирала и била много зле. До този момент лекарите не могли да й помогнат и не давали никакви надежди. Наши сестри познавали жена му, посетили ги и го насърчили да помоли Учителя да й помогне. Но човекът при Учителя се бави и той е много неспокоен. По едно време Учителят изпрати посетителя и влезе при нас. Човекът Му разказа всичко и Го помоли да помогне на жена му. "Файтон ли да взема, Учителю, или такси? И да отидем веднага, незабавно. Много е зле." - "Няма нужда от нищо, рекох. Поздравете я." - "Ама не можете ли да дойдете днес" - пита тъжен човекът.
към текста >>

"Файтон ли да взема, Учителю, или такси?
До този момент лекарите не могли да й помогнат и не давали никакви надежди. Наши сестри познавали жена му, посетили ги и го насърчили да помоли Учителя да й помогне. Но човекът при Учителя се бави и той е много неспокоен. По едно време Учителят изпрати посетителя и влезе при нас. Човекът Му разказа всичко и Го помоли да помогне на жена му. "Файтон ли да взема, Учителю, или такси? И да отидем веднага, незабавно. Много е зле." - "Няма нужда от нищо, рекох. Поздравете я." - "Ама не можете ли да дойдете днес" - пита тъжен човекът. "Много е зле." - "Поздравете я, рекох" - повтори Учителят. "Тогава кога?
към текста >>

"Много е зле." - "Поздравете я, рекох" - повтори Учителят.
Човекът Му разказа всичко и Го помоли да помогне на жена му. "Файтон ли да взема, Учителю, или такси? И да отидем веднага, незабавно. Много е зле." - "Няма нужда от нищо, рекох. Поздравете я." - "Ама не можете ли да дойдете днес" - пита тъжен човекът. "Много е зле." - "Поздравете я, рекох" - повтори Учителят. "Тогава кога? В петък ли? Да ви оставя адреса? " - продължава човекът в отчаяние. "Кажете й много здраве от мене" - казва Учителят и се усмихна спокойно, мило, хубаво и му подаде ръката Си за сбогом.
към текста >>

"Кажете й много здраве от мене" - казва Учителят и се усмихна спокойно, мило, хубаво и му подаде ръката Си за сбогом.
"Много е зле." - "Поздравете я, рекох" - повтори Учителят. "Тогава кога? В петък ли? Да ви оставя адреса? " - продължава човекът в отчаяние. "Кажете й много здраве от мене" - казва Учителят и се усмихна спокойно, мило, хубаво и му подаде ръката Си за сбогом. Човекът си отиде смутен, недоволен, тъжен. Учителят ни гледа нас усмихнато, многозначително. Ние вече знаехме, че Той може да помага и отдалеч, без да има нужда да ходи при болния. Влязохме при Учителя, потънахме в Неговата Божествена аура и забравихме за човека. Нито когато излязохме си спомнихме за него, нито по-късно.
към текста >>

Учителят ни гледа нас усмихнато, многозначително.
В петък ли? Да ви оставя адреса? " - продължава човекът в отчаяние. "Кажете й много здраве от мене" - казва Учителят и се усмихна спокойно, мило, хубаво и му подаде ръката Си за сбогом. Човекът си отиде смутен, недоволен, тъжен. Учителят ни гледа нас усмихнато, многозначително. Ние вече знаехме, че Той може да помага и отдалеч, без да има нужда да ходи при болния. Влязохме при Учителя, потънахме в Неговата Божествена аура и забравихме за човека. Нито когато излязохме си спомнихме за него, нито по-късно. След 2-3 години през една ваканция виждам същия човек на беседа, а след известно време го виждам и на обед на масите на Изгрева заедно с жена си. Заинтересувах се за тях.
към текста >>

Влязохме при Учителя, потънахме в Неговата Божествена аура и забравихме за човека.
" - продължава човекът в отчаяние. "Кажете й много здраве от мене" - казва Учителят и се усмихна спокойно, мило, хубаво и му подаде ръката Си за сбогом. Човекът си отиде смутен, недоволен, тъжен. Учителят ни гледа нас усмихнато, многозначително. Ние вече знаехме, че Той може да помага и отдалеч, без да има нужда да ходи при болния. Влязохме при Учителя, потънахме в Неговата Божествена аура и забравихме за човека. Нито когато излязохме си спомнихме за него, нито по-късно. След 2-3 години през една ваканция виждам същия човек на беседа, а след известно време го виждам и на обед на масите на Изгрева заедно с жена си. Заинтересувах се за тях. Разпитах сестра Янакиева, която им беше близка. Разказах й случая, на който бях свидетелка.
към текста >>

Знаех, че Учителят казва: "Болният трябва да си услужва сам.
Наталия Чакова Една хубава сутрин след дъждовна нощ, ние всички, летуващи на Рила, изнесохме дрехите си да се напекат на слънце. След като обядвахме, всички набързо прибраха дрехите си и си легнаха да си починат. Аз също започнах да прибирам, но много бавно, понеже боледувах от плеврит, болката ми беше силна и бяха намалели доста силите ми. Но аз не позволявах никой да ми услужва. Знаех, че Учителят казва: "Болният трябва да си услужва сам. Има скрити сили в неговия организъм, които ще се събудят и ще си помогне по- лесно и по-бързо да оздравее. Остане ли милосърдни сестри да му услужват, неговата работа е свършена." И така бавно, бавно аз внасях парче по парче и подреждах палатката си. Най-после остана да внеса една пухена възглавница, но толкова бях изморена и такива болки чувствах от дясната си страна, че някак много ми домъчня, захлупих се на възглавницата и тихичко се разплаках. В това време чувам: "Можете ли, рекох, да ми донесете един чайник вода?
към текста >>

" Подигнах си главата, гледам - Учителят, бащински мил и нежен, надвесил се над мен и държи трилитров чайник в ръка.
Има скрити сили в неговия организъм, които ще се събудят и ще си помогне по- лесно и по-бързо да оздравее. Остане ли милосърдни сестри да му услужват, неговата работа е свършена." И така бавно, бавно аз внасях парче по парче и подреждах палатката си. Най-после остана да внеса една пухена възглавница, но толкова бях изморена и такива болки чувствах от дясната си страна, че някак много ми домъчня, захлупих се на възглавницата и тихичко се разплаках. В това време чувам: "Можете ли, рекох, да ми донесете един чайник вода? " Подигнах си главата, гледам - Учителят, бащински мил и нежен, надвесил се над мен и държи трилитров чайник в ръка. Скочих за миг. Забравих, че съм болна. "Мога, Учителю." Грабнах чайника и полетях към чешмата. Тичам. Не ходя, а тичам. Никаква болка.
към текста >>

"Мога, Учителю." Грабнах чайника и полетях към чешмата. Тичам.
Най-после остана да внеса една пухена възглавница, но толкова бях изморена и такива болки чувствах от дясната си страна, че някак много ми домъчня, захлупих се на възглавницата и тихичко се разплаках. В това време чувам: "Можете ли, рекох, да ми донесете един чайник вода? " Подигнах си главата, гледам - Учителят, бащински мил и нежен, надвесил се над мен и държи трилитров чайник в ръка. Скочих за миг. Забравих, че съм болна. "Мога, Учителю." Грабнах чайника и полетях към чешмата. Тичам. Не ходя, а тичам. Никаква болка. Никаква умора. Никакво задъхване. Никаква скръб и отчаяние.
към текста >>

Тогава по-спокойно отидох до чешмичката, напълних чайника и го занесох на Учителя.
Дишам, дишам...Никаква болка. Леко ми е, радостно ми е. Здрава съм! Напълно здрава! Ще изхвръкна от радост. Тогава по-спокойно отидох до чешмичката, напълних чайника и го занесох на Учителя. Понеже не бях сигурна дали няма да се върне болестта, нищо не Му казах. Целунах Му ръката и мълком Му благодарих. Но болестта не се върна. От този момент аз бях вече здрава, напълно здрава. Мълком Му благодарях непрекъснато.
към текста >>

Довеждат при Учителя един човек от града и Го молят да спаси жена му, че е тежко болна.
Може би беше редно да отида и да Му благодаря, за което съжалявам, че не го направих. Но и Той пък много не обичаше гласните излияния, благодарности и хвалебствия. Той сигурно чуваше непрекъснатата благодарност на душата ми - нейната хвалебствена песен. След това прекарахме още 15-20 дни на Рила, през което време аз бях здрава, весела и бодра, поправих се и когато се върнахме, не се познаваше, че съм боледувала от плеврит. Наталия Чакова Довеждат при Учителя един човек от града и Го молят да спаси жена му, че е тежко болна. Учителят се обръща към него строго и казва: "Рекох, иди си, жена ти ще оздравее". - "Ама как ще оздравее? " - "Ще оздравее без илачи. Иди си, тя ще оздравее." Учителят е сърдит. Онзи си отива и ни разказва, че господин Дънов бил много груб с него и го изпъдил от стаята.
към текста >>

Учителят се обръща към него строго и казва: "Рекох, иди си, жена ти ще оздравее".
Но и Той пък много не обичаше гласните излияния, благодарности и хвалебствия. Той сигурно чуваше непрекъснатата благодарност на душата ми - нейната хвалебствена песен. След това прекарахме още 15-20 дни на Рила, през което време аз бях здрава, весела и бодра, поправих се и когато се върнахме, не се познаваше, че съм боледувала от плеврит. Наталия Чакова Довеждат при Учителя един човек от града и Го молят да спаси жена му, че е тежко болна. Учителят се обръща към него строго и казва: "Рекох, иди си, жена ти ще оздравее". - "Ама как ще оздравее? " - "Ще оздравее без илачи. Иди си, тя ще оздравее." Учителят е сърдит. Онзи си отива и ни разказва, че господин Дънов бил много груб с него и го изпъдил от стаята. На следващия ден жена му оздравяла и идва мъжът на Изгрева да благодари на Учителя.
към текста >>

Иди си, тя ще оздравее." Учителят е сърдит.
Наталия Чакова Довеждат при Учителя един човек от града и Го молят да спаси жена му, че е тежко болна. Учителят се обръща към него строго и казва: "Рекох, иди си, жена ти ще оздравее". - "Ама как ще оздравее? " - "Ще оздравее без илачи. Иди си, тя ще оздравее." Учителят е сърдит. Онзи си отива и ни разказва, че господин Дънов бил много груб с него и го изпъдил от стаята. На следващия ден жена му оздравяла и идва мъжът на Изгрева да благодари на Учителя. "Г-н Дънов, благодаря ви, че жена ми оздравя. Не знам как стана, но според мен е редно да Ви благодаря, защото знам, че чрез Вас стана". Учителят го гледа, усмихва се.
към текста >>

На следващия ден жена му оздравяла и идва мъжът на Изгрева да благодари на Учителя.
Учителят се обръща към него строго и казва: "Рекох, иди си, жена ти ще оздравее". - "Ама как ще оздравее? " - "Ще оздравее без илачи. Иди си, тя ще оздравее." Учителят е сърдит. Онзи си отива и ни разказва, че господин Дънов бил много груб с него и го изпъдил от стаята. На следващия ден жена му оздравяла и идва мъжът на Изгрева да благодари на Учителя. "Г-н Дънов, благодаря ви, че жена ми оздравя. Не знам как стана, но според мен е редно да Ви благодаря, защото знам, че чрез Вас стана". Учителят го гледа, усмихва се. "Прав си, че чрез Мен стана. Но не съм аз, който я излекува, но Духът чрез Мен изгони болестта от жена ти.
към текста >>

Учителят го гледа, усмихва се.
Иди си, тя ще оздравее." Учителят е сърдит. Онзи си отива и ни разказва, че господин Дънов бил много груб с него и го изпъдил от стаята. На следващия ден жена му оздравяла и идва мъжът на Изгрева да благодари на Учителя. "Г-н Дънов, благодаря ви, че жена ми оздравя. Не знам как стана, но според мен е редно да Ви благодаря, защото знам, че чрез Вас стана". Учителят го гледа, усмихва се. "Прав си, че чрез Мен стана. Но не съм аз, който я излекува, но Духът чрез Мен изгони болестта от жена ти. Важно е, че тя оздравя и още по-важно е, че ти дойде да благодариш, защото това е почит и зачитане на Духа". Драган Петков През 1924 г.
към текста >>

Питат Учителя: "Какво да се прави?
Драган Петков През 1924 г. една сестра заболява тежко. Залежава се, не може да става. Болки големи. Питат Учителя: "Какво да се прави? " Учителят казва на брат Боян Боев: "Ще отидем да вдигнем сестрата, но вземи цигулката си! " Сестрата лежи, не може да става. Учителят я поразговаря, после взема цигулката Си и почва да свири "Благославяй, душе моя, Господа! " Три пъти изсвирва песента и сестрата се почувствала по-добре. Като свършва песента, сестрата се повдига и сяда на леглото.
към текста >>

" Учителят казва на брат Боян Боев: "Ще отидем да вдигнем сестрата, но вземи цигулката си!
През 1924 г. една сестра заболява тежко. Залежава се, не може да става. Болки големи. Питат Учителя: "Какво да се прави? " Учителят казва на брат Боян Боев: "Ще отидем да вдигнем сестрата, но вземи цигулката си! " Сестрата лежи, не може да става. Учителят я поразговаря, после взема цигулката Си и почва да свири "Благославяй, душе моя, Господа! " Три пъти изсвирва песента и сестрата се почувствала по-добре. Като свършва песента, сестрата се повдига и сяда на леглото. "Учителю, оздравях, преминаха болките.
към текста >>

Учителят я поразговаря, после взема цигулката Си и почва да свири "Благославяй, душе моя, Господа!
Залежава се, не може да става. Болки големи. Питат Учителя: "Какво да се прави? " Учителят казва на брат Боян Боев: "Ще отидем да вдигнем сестрата, но вземи цигулката си! " Сестрата лежи, не може да става. Учителят я поразговаря, после взема цигулката Си и почва да свири "Благославяй, душе моя, Господа! " Три пъти изсвирва песента и сестрата се почувствала по-добре. Като свършва песента, сестрата се повдига и сяда на леглото. "Учителю, оздравях, преминаха болките. Някаква нежна ръка отне болестта ми. Мога сега да стана и да шетам." Сестрата извиква: "Господи, благодаря Ти!
към текста >>

"Учителю, оздравях, преминаха болките.
" Учителят казва на брат Боян Боев: "Ще отидем да вдигнем сестрата, но вземи цигулката си! " Сестрата лежи, не може да става. Учителят я поразговаря, после взема цигулката Си и почва да свири "Благославяй, душе моя, Господа! " Три пъти изсвирва песента и сестрата се почувствала по-добре. Като свършва песента, сестрата се повдига и сяда на леглото. "Учителю, оздравях, преминаха болките. Някаква нежна ръка отне болестта ми. Мога сега да стана и да шетам." Сестрата извиква: "Господи, благодаря Ти! Учителю, как да благодаря на Бога за изцелението си? " Учителят отговаря: "Направи най-малкото добро! " Сестрата се казва Толева - съпруга на Иван Толев, редактор на списанието "Всемирна летопис".
към текста >>

Учителю, как да благодаря на Бога за изцелението си?
" Три пъти изсвирва песента и сестрата се почувствала по-добре. Като свършва песента, сестрата се повдига и сяда на леглото. "Учителю, оздравях, преминаха болките. Някаква нежна ръка отне болестта ми. Мога сега да стана и да шетам." Сестрата извиква: "Господи, благодаря Ти! Учителю, как да благодаря на Бога за изцелението си? " Учителят отговаря: "Направи най-малкото добро! " Сестрата се казва Толева - съпруга на Иван Толев, редактор на списанието "Всемирна летопис". Учителят си тръгва, брат Боев върви до Него, с една ръка носи цигулката, а с другата държи тефтера, в който е описал случая. Мария Златева Имаше един богат банкер, с голяма къща, прислуга, с много пари.
към текста >>

" Учителят отговаря: "Направи най-малкото добро!
Като свършва песента, сестрата се повдига и сяда на леглото. "Учителю, оздравях, преминаха болките. Някаква нежна ръка отне болестта ми. Мога сега да стана и да шетам." Сестрата извиква: "Господи, благодаря Ти! Учителю, как да благодаря на Бога за изцелението си? " Учителят отговаря: "Направи най-малкото добро! " Сестрата се казва Толева - съпруга на Иван Толев, редактор на списанието "Всемирна летопис". Учителят си тръгва, брат Боев върви до Него, с една ръка носи цигулката, а с другата държи тефтера, в който е описал случая. Мария Златева Имаше един богат банкер, с голяма къща, прислуга, с много пари. Живееше в охолство.
към текста >>

Учителят си тръгва, брат Боев върви до Него, с една ръка носи цигулката, а с другата държи тефтера, в който е описал случая.
Някаква нежна ръка отне болестта ми. Мога сега да стана и да шетам." Сестрата извиква: "Господи, благодаря Ти! Учителю, как да благодаря на Бога за изцелението си? " Учителят отговаря: "Направи най-малкото добро! " Сестрата се казва Толева - съпруга на Иван Толев, редактор на списанието "Всемирна летопис". Учителят си тръгва, брат Боев върви до Него, с една ръка носи цигулката, а с другата държи тефтера, в който е описал случая. Мария Златева Имаше един богат банкер, с голяма къща, прислуга, с много пари. Живееше в охолство. Макар че беше във всичко задоволен, дойде му на гости една тежка болест. Влезна в къщата му и не го напуска.
към текста >>

Отидоха при Учителя и Го замолиха за помощ.
Макар че беше във всичко задоволен, дойде му на гости една тежка болест. Влезна в къщата му и не го напуска. Тя го тръшна на легло и той се уплаши не на шега. Той беше във връзка с Братството. Казваше се Коста Русев от Русе и къщата му беше в София. Отидоха при Учителя и Го замолиха за помощ. Каза им: "Нека направи някаква по-голяма материална жертва и да раздаде част от богатството си на бедните." Той послуша и понеже имаше връзка с протестанти, отдели голяма сума, закупи дрехи и ги подари на бедни, нуждаещи се. Докладваха на Учителя и тогава Учителят му препоръча да пие сок от черна ряпа, настъргана с ренде, по една чаша на ден. За няколко дена той оздравя. Отива една друга сестра и пита Учителя: "Учителю, каква му беше болестта, че да знам и аз ряпата за какво е лек." - "И цяла кола с ряпа да изядеш, няма да оздравееш. Неговата болест бе поради подпушване.
към текста >>

Докладваха на Учителя и тогава Учителят му препоръча да пие сок от черна ряпа, настъргана с ренде, по една чаша на ден.
Тя го тръшна на легло и той се уплаши не на шега. Той беше във връзка с Братството. Казваше се Коста Русев от Русе и къщата му беше в София. Отидоха при Учителя и Го замолиха за помощ. Каза им: "Нека направи някаква по-голяма материална жертва и да раздаде част от богатството си на бедните." Той послуша и понеже имаше връзка с протестанти, отдели голяма сума, закупи дрехи и ги подари на бедни, нуждаещи се. Докладваха на Учителя и тогава Учителят му препоръча да пие сок от черна ряпа, настъргана с ренде, по една чаша на ден. За няколко дена той оздравя. Отива една друга сестра и пита Учителя: "Учителю, каква му беше болестта, че да знам и аз ряпата за какво е лек." - "И цяла кола с ряпа да изядеш, няма да оздравееш. Неговата болест бе поради подпушване. Беше награбил чужди блага и трябваше да жертва от тях, за да се отпуши. Болестта му беше задръстване от чуждо богатство.
към текста >>

Отива една друга сестра и пита Учителя: "Учителю, каква му беше болестта, че да знам и аз ряпата за какво е лек." - "И цяла кола с ряпа да изядеш, няма да оздравееш.
Казваше се Коста Русев от Русе и къщата му беше в София. Отидоха при Учителя и Го замолиха за помощ. Каза им: "Нека направи някаква по-голяма материална жертва и да раздаде част от богатството си на бедните." Той послуша и понеже имаше връзка с протестанти, отдели голяма сума, закупи дрехи и ги подари на бедни, нуждаещи се. Докладваха на Учителя и тогава Учителят му препоръча да пие сок от черна ряпа, настъргана с ренде, по една чаша на ден. За няколко дена той оздравя. Отива една друга сестра и пита Учителя: "Учителю, каква му беше болестта, че да знам и аз ряпата за какво е лек." - "И цяла кола с ряпа да изядеш, няма да оздравееш. Неговата болест бе поради подпушване. Беше награбил чужди блага и трябваше да жертва от тях, за да се отпуши. Болестта му беше задръстване от чуждо богатство. Братът, ако не беше пожертвал такава сума за бедните, и на него ряпата нямаше да подейства." По този случай Учителят коментирал: "Ще знаете, че всяко благо на Земята, което искате да придобиете, трябва скъпо да заплатите за него." Борис Николов
към текста >>

Братът, ако не беше пожертвал такава сума за бедните, и на него ряпата нямаше да подейства." По този случай Учителят коментирал: "Ще знаете, че всяко благо на Земята, което искате да придобиете, трябва скъпо да заплатите за него."
За няколко дена той оздравя. Отива една друга сестра и пита Учителя: "Учителю, каква му беше болестта, че да знам и аз ряпата за какво е лек." - "И цяла кола с ряпа да изядеш, няма да оздравееш. Неговата болест бе поради подпушване. Беше награбил чужди блага и трябваше да жертва от тях, за да се отпуши. Болестта му беше задръстване от чуждо богатство. Братът, ако не беше пожертвал такава сума за бедните, и на него ряпата нямаше да подейства." По този случай Учителят коментирал: "Ще знаете, че всяко благо на Земята, което искате да придобиете, трябва скъпо да заплатите за него." Борис Николов Като ученик в отделенията, заболявам от малария. Но не е обикновена, а комбинация между терциана и тропика. Лекарите не могат да ме излекуват. Само хинин предписват и аз си боледувам, карам по две-три седмици на гладно, ставам кожа и кости и така карам ред години.
към текста >>

Но не е обикновена, а комбинация между терциана и тропика.
Беше награбил чужди блага и трябваше да жертва от тях, за да се отпуши. Болестта му беше задръстване от чуждо богатство. Братът, ако не беше пожертвал такава сума за бедните, и на него ряпата нямаше да подейства." По този случай Учителят коментирал: "Ще знаете, че всяко благо на Земята, което искате да придобиете, трябва скъпо да заплатите за него." Борис Николов Като ученик в отделенията, заболявам от малария. Но не е обикновена, а комбинация между терциана и тропика. Лекарите не могат да ме излекуват. Само хинин предписват и аз си боледувам, карам по две-три седмици на гладно, ставам кожа и кости и така карам ред години. Вече бях в прогимназията и то след толкова години такива премеждия. Бях много закъсал. Нямам сили.
към текста >>

Взе си 3-4 дни отпуска и замина при Учителя Дънов.
Само хинин предписват и аз си боледувам, карам по две-три седмици на гладно, ставам кожа и кости и така карам ред години. Вече бях в прогимназията и то след толкова години такива премеждия. Бях много закъсал. Нямам сили. Организмът няма сили да се бори и майка ми не може вече да търпи, почна да реве и баща ми замина за София. Взе си 3-4 дни отпуска и замина при Учителя Дънов. Баща ми казал на Учителя колко години боледувам. Учителят отговорил: "От този момент той е здрав." Баща ми си изважда джобния часовник и засича времето, че е точно 10 часа. Като се връща, пита майка ми: "Какво става с Велик? ". Тя отговаря: "Точно в 10 часа оздравя". Велик Константинов
към текста >>

Баща ми казал на Учителя колко години боледувам.
Вече бях в прогимназията и то след толкова години такива премеждия. Бях много закъсал. Нямам сили. Организмът няма сили да се бори и майка ми не може вече да търпи, почна да реве и баща ми замина за София. Взе си 3-4 дни отпуска и замина при Учителя Дънов. Баща ми казал на Учителя колко години боледувам. Учителят отговорил: "От този момент той е здрав." Баща ми си изважда джобния часовник и засича времето, че е точно 10 часа. Като се връща, пита майка ми: "Какво става с Велик? ". Тя отговаря: "Точно в 10 часа оздравя". Велик Константинов 1907 г., срещу Нова година Учителят пристига в Бургас, отсяда у брат Тодор Стоименов, който живее в дома на гърка Апостолидис, богат търговец и лихвар.
към текста >>

Учителят отговорил: "От този момент той е здрав." Баща ми си изважда джобния часовник и засича времето, че е точно 10 часа.
Бях много закъсал. Нямам сили. Организмът няма сили да се бори и майка ми не може вече да търпи, почна да реве и баща ми замина за София. Взе си 3-4 дни отпуска и замина при Учителя Дънов. Баща ми казал на Учителя колко години боледувам. Учителят отговорил: "От този момент той е здрав." Баща ми си изважда джобния часовник и засича времето, че е точно 10 часа. Като се връща, пита майка ми: "Какво става с Велик? ". Тя отговаря: "Точно в 10 часа оздравя". Велик Константинов 1907 г., срещу Нова година Учителят пристига в Бургас, отсяда у брат Тодор Стоименов, който живее в дома на гърка Апостолидис, богат търговец и лихвар. Вечерта приятелите ще посрещат Новата година.
към текста >>

1907 г., срещу Нова година Учителят пристига в Бургас, отсяда у брат Тодор Стоименов, който живее в дома на гърка Апостолидис, богат търговец и лихвар.
Баща ми казал на Учителя колко години боледувам. Учителят отговорил: "От този момент той е здрав." Баща ми си изважда джобния часовник и засича времето, че е точно 10 часа. Като се връща, пита майка ми: "Какво става с Велик? ". Тя отговаря: "Точно в 10 часа оздравя". Велик Константинов 1907 г., срещу Нова година Учителят пристига в Бургас, отсяда у брат Тодор Стоименов, който живее в дома на гърка Апостолидис, богат търговец и лихвар. Вечерта приятелите ще посрещат Новата година. Масата е сложена, а какво няма на тази маса, изобилие голямо: бели хлябове, приготвени от сестрите и плодове - ябълки, круши, смокини, орехи, портокали, фурми, маслини, всичко от най-хубавото. Стаята празнично осветена, гостите са насядали вече на масата, вечерята ще почва. В това време в къщата се разнася отчаян плач. Всички гледат с недоумение.
към текста >>

"Учителю, помогни на детенцето ни, загива.
Стаята празнично осветена, гостите са насядали вече на масата, вечерята ще почва. В това време в къщата се разнася отчаян плач. Всички гледат с недоумение. Брат Стоименов пояснява: "Детето на хазяина е тежко болно. Днес викаха лекарски консулт, лекарите вдигнаха ръце и сега майката плаче." В това време вратата се отваря и на прага застава Апостолидис и жена му, облени в сълзи. "Учителю, помогни на детенцето ни, загива. Едничка рожба ни е. Лекарите не могат да му помогнат." Учителят им казва: "Идете при детето! " След това изпраща пет сестри в съседната стая да се молят. Изважда от джоба си една чиста, бяла кърпичка, дава я на брат Пеню и му казва: "Иди, покрий лицето на детето! " Брат Пеню отива.
към текста >>

Лекарите не могат да му помогнат." Учителят им казва: "Идете при детето!
Всички гледат с недоумение. Брат Стоименов пояснява: "Детето на хазяина е тежко болно. Днес викаха лекарски консулт, лекарите вдигнаха ръце и сега майката плаче." В това време вратата се отваря и на прага застава Апостолидис и жена му, облени в сълзи. "Учителю, помогни на детенцето ни, загива. Едничка рожба ни е. Лекарите не могат да му помогнат." Учителят им казва: "Идете при детето! " След това изпраща пет сестри в съседната стая да се молят. Изважда от джоба си една чиста, бяла кърпичка, дава я на брат Пеню и му казва: "Иди, покрий лицето на детето! " Брат Пеню отива. Вечерята почва. След малко Учителят взема от масата един хубав портокал, дава го на брат Пеню и му казва: "Иди, та го дай на детето!
към текста >>

След малко Учителят взема от масата един хубав портокал, дава го на брат Пеню и му казва: "Иди, та го дай на детето!
Лекарите не могат да му помогнат." Учителят им казва: "Идете при детето! " След това изпраща пет сестри в съседната стая да се молят. Изважда от джоба си една чиста, бяла кърпичка, дава я на брат Пеню и му казва: "Иди, покрий лицето на детето! " Брат Пеню отива. Вечерята почва. След малко Учителят взема от масата един хубав портокал, дава го на брат Пеню и му казва: "Иди, та го дай на детето! " Брат Пеню отива. Бащата и майката плачат при леглото, около детето новогодишни подаръци, играчки най-скъпи и най-хубави. Брат Пеню вдига кърпичката. Детенцето отваря очи. Пеню му подава портокала, детето го взема с ръчичките си и се усмихва.
към текста >>

Всички били насядали на трапезата, когато родителите дошли да благодарят на Учителя за оздравяването на детето.
Детенцето отваря очи. Пеню му подава портокала, детето го взема с ръчичките си и се усмихва. Родителите още хълцали и нищо не видели. След малко детето седнало и взело да прибира играчките около себе си. Когато родителите вдигнали глави и видели, че детето им седи на леглото и играе с играчките си, те вече плачели от радост. Всички били насядали на трапезата, когато родителите дошли да благодарят на Учителя за оздравяването на детето. Всички присъстващи били преизпълнени с радост от това, което видели с очите си, което се дало да усили вярата им и да познаят Учителя. Вечерята минала при преливаща в душите радост, която нямала равна на себе си. На сутринта рано на връх Нова година на вратата на брат Стоименов се чука. Влизат Апостолидис и жена му пак облени в сълзи, но сълзи на благодарност и радост. Целуват ръцете на Учителя и Му благодарят.
към текста >>

Всички присъстващи били преизпълнени с радост от това, което видели с очите си, което се дало да усили вярата им и да познаят Учителя.
Пеню му подава портокала, детето го взема с ръчичките си и се усмихва. Родителите още хълцали и нищо не видели. След малко детето седнало и взело да прибира играчките около себе си. Когато родителите вдигнали глави и видели, че детето им седи на леглото и играе с играчките си, те вече плачели от радост. Всички били насядали на трапезата, когато родителите дошли да благодарят на Учителя за оздравяването на детето. Всички присъстващи били преизпълнени с радост от това, което видели с очите си, което се дало да усили вярата им и да познаят Учителя. Вечерята минала при преливаща в душите радост, която нямала равна на себе си. На сутринта рано на връх Нова година на вратата на брат Стоименов се чука. Влизат Апостолидис и жена му пак облени в сълзи, но сълзи на благодарност и радост. Целуват ръцете на Учителя и Му благодарят. Апостолидис казва: "Учителю, търговец съм и лихвар.
към текста >>

Целуват ръцете на Учителя и Му благодарят.
Всички били насядали на трапезата, когато родителите дошли да благодарят на Учителя за оздравяването на детето. Всички присъстващи били преизпълнени с радост от това, което видели с очите си, което се дало да усили вярата им и да познаят Учителя. Вечерята минала при преливаща в душите радост, която нямала равна на себе си. На сутринта рано на връх Нова година на вратата на брат Стоименов се чука. Влизат Апостолидис и жена му пак облени в сълзи, но сълзи на благодарност и радост. Целуват ръцете на Учителя и Му благодарят. Апостолидис казва: "Учителю, търговец съм и лихвар. Ако съм ощетил някого, ще му въздам четверократно." Наистина, днес стана спасението на този дом. Семейството Апостолидис станаха наши приятели. След време се преселиха в Цариград. Синът порасна здрав, хубав, помагаше на баща си в работата.
към текста >>

Апостолидис казва: "Учителю, търговец съм и лихвар.
Всички присъстващи били преизпълнени с радост от това, което видели с очите си, което се дало да усили вярата им и да познаят Учителя. Вечерята минала при преливаща в душите радост, която нямала равна на себе си. На сутринта рано на връх Нова година на вратата на брат Стоименов се чука. Влизат Апостолидис и жена му пак облени в сълзи, но сълзи на благодарност и радост. Целуват ръцете на Учителя и Му благодарят. Апостолидис казва: "Учителю, търговец съм и лихвар. Ако съм ощетил някого, ще му въздам четверократно." Наистина, днес стана спасението на този дом. Семейството Апостолидис станаха наши приятели. След време се преселиха в Цариград. Синът порасна здрав, хубав, помагаше на баща си в работата. Народи се и потомство.
към текста >>

Бащата бил слушал от сестра Цочева за Учителя и я помолил да поиска помощ от Него.
Народи се и потомство. Колко е важно да познаеш Денят, в който си посетен от Господа. Георги Събев Някаква позната на Елена Цочева имала тежко болно дете, което било вече на смъртно легло. Лекарите казали, че не могат да му помогнат и ще си замине. Бащата бил слушал от сестра Цочева за Учителя и я помолил да поиска помощ от Него. Той вярвал, че Учителят може да помогне. Сестрата предала на Учителя и Той определил ден и час, в който ще отиде при детето. По уговорката пристигнал със сестрата при болното дете и бащата разкрил вярата си: "Аз зная, че вие сте Учител и светия и можете да му помогнете! " Детето било изгубило съзнание и лежало полумъртво. Тогава Учителят предупредил: "Това, което видите няма да го разправяте!
към текста >>

Той вярвал, че Учителят може да помогне.
Колко е важно да познаеш Денят, в който си посетен от Господа. Георги Събев Някаква позната на Елена Цочева имала тежко болно дете, което било вече на смъртно легло. Лекарите казали, че не могат да му помогнат и ще си замине. Бащата бил слушал от сестра Цочева за Учителя и я помолил да поиска помощ от Него. Той вярвал, че Учителят може да помогне. Сестрата предала на Учителя и Той определил ден и час, в който ще отиде при детето. По уговорката пристигнал със сестрата при болното дете и бащата разкрил вярата си: "Аз зная, че вие сте Учител и светия и можете да му помогнете! " Детето било изгубило съзнание и лежало полумъртво. Тогава Учителят предупредил: "Това, което видите няма да го разправяте! Кажете на всички да излязат от стаята." Останали само Учителят и Елена Цочева.
към текста >>

Сестрата предала на Учителя и Той определил ден и час, в който ще отиде при детето.
Георги Събев Някаква позната на Елена Цочева имала тежко болно дете, което било вече на смъртно легло. Лекарите казали, че не могат да му помогнат и ще си замине. Бащата бил слушал от сестра Цочева за Учителя и я помолил да поиска помощ от Него. Той вярвал, че Учителят може да помогне. Сестрата предала на Учителя и Той определил ден и час, в който ще отиде при детето. По уговорката пристигнал със сестрата при болното дете и бащата разкрил вярата си: "Аз зная, че вие сте Учител и светия и можете да му помогнете! " Детето било изгубило съзнание и лежало полумъртво. Тогава Учителят предупредил: "Това, което видите няма да го разправяте! Кажете на всички да излязат от стаята." Останали само Учителят и Елена Цочева. Той поискал паничка топла вода и една чиста кърпа.
към текста >>

По уговорката пристигнал със сестрата при болното дете и бащата разкрил вярата си: "Аз зная, че вие сте Учител и светия и можете да му помогнете!
Някаква позната на Елена Цочева имала тежко болно дете, което било вече на смъртно легло. Лекарите казали, че не могат да му помогнат и ще си замине. Бащата бил слушал от сестра Цочева за Учителя и я помолил да поиска помощ от Него. Той вярвал, че Учителят може да помогне. Сестрата предала на Учителя и Той определил ден и час, в който ще отиде при детето. По уговорката пристигнал със сестрата при болното дете и бащата разкрил вярата си: "Аз зная, че вие сте Учител и светия и можете да му помогнете! " Детето било изгубило съзнание и лежало полумъртво. Тогава Учителят предупредил: "Това, което видите няма да го разправяте! Кажете на всички да излязат от стаята." Останали само Учителят и Елена Цочева. Той поискал паничка топла вода и една чиста кърпа. След това почнал да мокри кърпата и да я поставя на лицето на детето.
към текста >>

Тогава Учителят предупредил: "Това, което видите няма да го разправяте!
Бащата бил слушал от сестра Цочева за Учителя и я помолил да поиска помощ от Него. Той вярвал, че Учителят може да помогне. Сестрата предала на Учителя и Той определил ден и час, в който ще отиде при детето. По уговорката пристигнал със сестрата при болното дете и бащата разкрил вярата си: "Аз зная, че вие сте Учител и светия и можете да му помогнете! " Детето било изгубило съзнание и лежало полумъртво. Тогава Учителят предупредил: "Това, което видите няма да го разправяте! Кажете на всички да излязат от стаята." Останали само Учителят и Елена Цочева. Той поискал паничка топла вода и една чиста кърпа. След това почнал да мокри кърпата и да я поставя на лицето на детето. После казал на Елена Цочева да излезе и останал сам с детето. То постепенно дошло на себе си и в течение на два-три дни се подобрило.
към текста >>

Кажете на всички да излязат от стаята." Останали само Учителят и Елена Цочева.
Той вярвал, че Учителят може да помогне. Сестрата предала на Учителя и Той определил ден и час, в който ще отиде при детето. По уговорката пристигнал със сестрата при болното дете и бащата разкрил вярата си: "Аз зная, че вие сте Учител и светия и можете да му помогнете! " Детето било изгубило съзнание и лежало полумъртво. Тогава Учителят предупредил: "Това, което видите няма да го разправяте! Кажете на всички да излязат от стаята." Останали само Учителят и Елена Цочева. Той поискал паничка топла вода и една чиста кърпа. След това почнал да мокри кърпата и да я поставя на лицето на детето. После казал на Елена Цочева да излезе и останал сам с детето. То постепенно дошло на себе си и в течение на два-три дни се подобрило. Учителят дал наставления как да се храни и в скоро време детето окончателно оздравяло.
към текста >>

Учителят дал наставления как да се храни и в скоро време детето окончателно оздравяло.
Кажете на всички да излязат от стаята." Останали само Учителят и Елена Цочева. Той поискал паничка топла вода и една чиста кърпа. След това почнал да мокри кърпата и да я поставя на лицето на детето. После казал на Елена Цочева да излезе и останал сам с детето. То постепенно дошло на себе си и в течение на два-три дни се подобрило. Учителят дал наставления как да се храни и в скоро време детето окончателно оздравяло. Елена Цочева не изпълнила обещанието си да мълчи за този случай и споделила с майка си. След известно време нейният рожден брат се разболял от туберкулоза и бил вече на умиране. Бил в болница, но лекарите го изписали като неизлечим - да се прибере вкъщи и там да си замине. Майката на Елена Цочева се сетила: "Ти нали ми разправи, че вашият Учител е излекувал полумъртво дете. Помоли го да излекува и твоя брат." Цочева отишла при Учителя и му признала, че не могла да удържи обещанието и разказала на майка си за случая с детето.
към текста >>

Майката на Елена Цочева се сетила: "Ти нали ми разправи, че вашият Учител е излекувал полумъртво дете.
То постепенно дошло на себе си и в течение на два-три дни се подобрило. Учителят дал наставления как да се храни и в скоро време детето окончателно оздравяло. Елена Цочева не изпълнила обещанието си да мълчи за този случай и споделила с майка си. След известно време нейният рожден брат се разболял от туберкулоза и бил вече на умиране. Бил в болница, но лекарите го изписали като неизлечим - да се прибере вкъщи и там да си замине. Майката на Елена Цочева се сетила: "Ти нали ми разправи, че вашият Учител е излекувал полумъртво дете. Помоли го да излекува и твоя брат." Цочева отишла при Учителя и му признала, че не могла да удържи обещанието и разказала на майка си за случая с детето. Сега тя го молила да помогне и на тежко болния й брат. Учителят й обещал, че на другия ден ще отиде у тях. Там Той накарал болния да стане и да започне да се движи. После Учителят им дал един адрес, откъдето да изпишат лекарство.
към текста >>

Помоли го да излекува и твоя брат." Цочева отишла при Учителя и му признала, че не могла да удържи обещанието и разказала на майка си за случая с детето.
Учителят дал наставления как да се храни и в скоро време детето окончателно оздравяло. Елена Цочева не изпълнила обещанието си да мълчи за този случай и споделила с майка си. След известно време нейният рожден брат се разболял от туберкулоза и бил вече на умиране. Бил в болница, но лекарите го изписали като неизлечим - да се прибере вкъщи и там да си замине. Майката на Елена Цочева се сетила: "Ти нали ми разправи, че вашият Учител е излекувал полумъртво дете. Помоли го да излекува и твоя брат." Цочева отишла при Учителя и му признала, че не могла да удържи обещанието и разказала на майка си за случая с детето. Сега тя го молила да помогне и на тежко болния й брат. Учителят й обещал, че на другия ден ще отиде у тях. Там Той накарал болния да стане и да започне да се движи. После Учителят им дал един адрес, откъдето да изпишат лекарство. Изпратили им го и братът на Елена Цочева окончателно се оправил.
към текста >>

Учителят й обещал, че на другия ден ще отиде у тях.
След известно време нейният рожден брат се разболял от туберкулоза и бил вече на умиране. Бил в болница, но лекарите го изписали като неизлечим - да се прибере вкъщи и там да си замине. Майката на Елена Цочева се сетила: "Ти нали ми разправи, че вашият Учител е излекувал полумъртво дете. Помоли го да излекува и твоя брат." Цочева отишла при Учителя и му признала, че не могла да удържи обещанието и разказала на майка си за случая с детето. Сега тя го молила да помогне и на тежко болния й брат. Учителят й обещал, че на другия ден ще отиде у тях. Там Той накарал болния да стане и да започне да се движи. После Учителят им дал един адрес, откъдето да изпишат лекарство. Изпратили им го и братът на Елена Цочева окончателно се оправил. Влад Пашов Пътувахме с влака за София.
към текста >>

После Учителят им дал един адрес, откъдето да изпишат лекарство.
Майката на Елена Цочева се сетила: "Ти нали ми разправи, че вашият Учител е излекувал полумъртво дете. Помоли го да излекува и твоя брат." Цочева отишла при Учителя и му признала, че не могла да удържи обещанието и разказала на майка си за случая с детето. Сега тя го молила да помогне и на тежко болния й брат. Учителят й обещал, че на другия ден ще отиде у тях. Там Той накарал болния да стане и да започне да се движи. После Учителят им дал един адрес, откъдето да изпишат лекарство. Изпратили им го и братът на Елена Цочева окончателно се оправил. Влад Пашов Пътувахме с влака за София. По това време като студенти, ние, хората от Братството, носехме дълги подрязани коси, което издаваше убежденията ни. В купето имаше и други студенти, които взеха да ни се подиграват, като намесваха и името на Учителя.
към текста >>

В купето имаше и други студенти, които взеха да ни се подиграват, като намесваха и името на Учителя.
После Учителят им дал един адрес, откъдето да изпишат лекарство. Изпратили им го и братът на Елена Цочева окончателно се оправил. Влад Пашов Пътувахме с влака за София. По това време като студенти, ние, хората от Братството, носехме дълги подрязани коси, което издаваше убежденията ни. В купето имаше и други студенти, които взеха да ни се подиграват, като намесваха и името на Учителя. В същото купе пътуваше и един подполковник, който се възмути от държанието на студентите, стана цял разтреперан от вълнение, отвори прозореца и заяви: "Само ако някой се осмели да се подиграва с г-н Дънов, ей тук, през прозореца ще го изхвърля." След това се обърна към нас с думите: "А бе, поплювковци, защо не се обадите да защитите вашия Учител? " Но ние пак не се обадихме. След като мина малко време и подполковникът се поуспокои, една студентка го запита: "Защо вие така упорито защитавате Дънов? " - "Знаете ли кой е г-н Дънов? Сега ще ви разкажа, за да разберете това, което не знаете.
към текста >>

В същото купе пътуваше и един подполковник, който се възмути от държанието на студентите, стана цял разтреперан от вълнение, отвори прозореца и заяви: "Само ако някой се осмели да се подиграва с г-н Дънов, ей тук, през прозореца ще го изхвърля." След това се обърна към нас с думите: "А бе, поплювковци, защо не се обадите да защитите вашия Учител?
Изпратили им го и братът на Елена Цочева окончателно се оправил. Влад Пашов Пътувахме с влака за София. По това време като студенти, ние, хората от Братството, носехме дълги подрязани коси, което издаваше убежденията ни. В купето имаше и други студенти, които взеха да ни се подиграват, като намесваха и името на Учителя. В същото купе пътуваше и един подполковник, който се възмути от държанието на студентите, стана цял разтреперан от вълнение, отвори прозореца и заяви: "Само ако някой се осмели да се подиграва с г-н Дънов, ей тук, през прозореца ще го изхвърля." След това се обърна към нас с думите: "А бе, поплювковци, защо не се обадите да защитите вашия Учител? " Но ние пак не се обадихме. След като мина малко време и подполковникът се поуспокои, една студентка го запита: "Защо вие така упорито защитавате Дънов? " - "Знаете ли кой е г-н Дънов? Сега ще ви разкажа, за да разберете това, което не знаете. Ние сме трима души в нашето семейство и много се обичаме, но дъщеря ни заболя от туберкулоза.
към текста >>

Паднах на колене пред Него, като му казах за болната си дъщеря, както и за опитите ни да я излеку- ваме, но безуспешно и го помолих тъй: "Учителю, ти помогна някога на римския офицер, на стотника, като с една дума излекува момчето му.
Отникъде надежда. Отникъде помощ. Настъпи пълно отчаяние. Бяхме решили тъй: "Ако тя умре, аз ще застрелям жена си, а след нея и себе си, за да ни погребат и тримата в един гроб." В този тежък момент, най-тежкият и критичен в живота ми, чух за г-н Дънов, че на много хора е помагал и отидох при него. Паднах на колене пред Него, като му казах за болната си дъщеря, както и за опитите ни да я излеку- ваме, но безуспешно и го помолих тъй: "Учителю, ти помогна някога на римския офицер, на стотника, като с една дума излекува момчето му. Моля ти се, Учителю, помогни и на мене." Тогава Той ме погледна благо, наведе се, хвана ме за рамото и ми каза: "Стани. Иди си. Момичето ти е здраво." Върнах се в дома и заварих дъщеря си вместо на смъртно легло, с ръкоделие в ръце. "Къде е майка ти? " - я попитах аз.
към текста >>

Моля ти се, Учителю, помогни и на мене." Тогава Той ме погледна благо, наведе се, хвана ме за рамото и ми каза: "Стани.
Отникъде помощ. Настъпи пълно отчаяние. Бяхме решили тъй: "Ако тя умре, аз ще застрелям жена си, а след нея и себе си, за да ни погребат и тримата в един гроб." В този тежък момент, най-тежкият и критичен в живота ми, чух за г-н Дънов, че на много хора е помагал и отидох при него. Паднах на колене пред Него, като му казах за болната си дъщеря, както и за опитите ни да я излеку- ваме, но безуспешно и го помолих тъй: "Учителю, ти помогна някога на римския офицер, на стотника, като с една дума излекува момчето му. Моля ти се, Учителю, помогни и на мене." Тогава Той ме погледна благо, наведе се, хвана ме за рамото и ми каза: "Стани. Иди си. Момичето ти е здраво." Върнах се в дома и заварих дъщеря си вместо на смъртно легло, с ръкоделие в ръце. "Къде е майка ти? " - я попитах аз. - "Тя отиде да направи пражени филии" - ми отговори дъщерята, но вече съвсем бодра.
към текста >>

Като разпитах майка й за времето, когато се почувствала добре и поискала да яде, то съвпадаше точно с времето, когато аз бях паднал на колене пред Учителя и го молех за ломощ.
"Къде е майка ти? " - я попитах аз. - "Тя отиде да направи пражени филии" - ми отговори дъщерята, но вече съвсем бодра. Седнах в стаята, за да почакам идването на майка й, която след малко дойде и по лицето й се четеше неизказано доволство, че най-после дъщеря ни огладняла и поискала да яде, като казала: "Майко, гладна съм. Направи ми пражени филии." Това беше цяло събитие - дъщеря ни да поиска да яде. Като разпитах майка й за времето, когато се почувствала добре и поискала да яде, то съвпадаше точно с времето, когато аз бях паднал на колене пред Учителя и го молех за ломощ. И тъй, драги младежи, дъщеря ни оздравя." Студентите, като чуха разказа на подполковника, наведоха глави и повече никой не заговори по този въпрос. /Името на подполковника е Тодор Божков./ Петър Камбуров Моята приятелка от младини Олга Блажева заболя от тумор.
към текста >>

Беше учителка някъде из Хасковско.
И тъй, драги младежи, дъщеря ни оздравя." Студентите, като чуха разказа на подполковника, наведоха глави и повече никой не заговори по този въпрос. /Името на подполковника е Тодор Божков./ Петър Камбуров Моята приятелка от младини Олга Блажева заболя от тумор. Беше учителка някъде из Хасковско. Лекарите й казали - операция. Тя идва при Учителя да се съветва с Него. Той й казва: "Ако имаш вяра, може и без операция". Обаче изглежда, че е била страхлива и с по-слаба вяра, както повечето хора. И туморът расте, положението й се влошава.
към текста >>

Тя идва при Учителя да се съветва с Него.
/Името на подполковника е Тодор Божков./ Петър Камбуров Моята приятелка от младини Олга Блажева заболя от тумор. Беше учителка някъде из Хасковско. Лекарите й казали - операция. Тя идва при Учителя да се съветва с Него. Той й казва: "Ако имаш вяра, може и без операция". Обаче изглежда, че е била страхлива и с по-слаба вяра, както повечето хора. И туморът расте, положението й се влошава. Беше Великденската ваканция. Аз бях на беседа и лично чух като каза Учителят на беседата: "Тука има една болна сестра.
към текста >>

Аз бях на беседа и лично чух като каза Учителят на беседата: "Тука има една болна сестра.
Тя идва при Учителя да се съветва с Него. Той й казва: "Ако имаш вяра, може и без операция". Обаче изглежда, че е била страхлива и с по-слаба вяра, както повечето хора. И туморът расте, положението й се влошава. Беше Великденската ваканция. Аз бях на беседа и лично чух като каза Учителят на беседата: "Тука има една болна сестра. Загнездил се е в корема й един дух и не иска да излезе. Казвам й, ако имаш вяра може да мине и без операция, ако нямаш вяра, ножът ще играе." И наложило й се операция. Когато беше минала операцията и беше вече здрава, тя ми разказа следното: "Оперирах се при д-р Веркони. Той познавал много добре Учителя и Неговите дарби и способности". Когато минала операцията и била вече добре, бил един ден при нея и й казва: "Чудно нещо.
към текста >>

Той познавал много добре Учителя и Неговите дарби и способности".
Беше Великденската ваканция. Аз бях на беседа и лично чух като каза Учителят на беседата: "Тука има една болна сестра. Загнездил се е в корема й един дух и не иска да излезе. Казвам й, ако имаш вяра може да мине и без операция, ако нямаш вяра, ножът ще играе." И наложило й се операция. Когато беше минала операцията и беше вече здрава, тя ми разказа следното: "Оперирах се при д-р Веркони. Той познавал много добре Учителя и Неговите дарби и способности". Когато минала операцията и била вече добре, бил един ден при нея и й казва: "Чудно нещо. Аз не зная кой те оперира, аз ли или някой друг. Никога не беше ми се случвало такова нещо. Като взех ножа, такова нещо особено почувствах, сякаш се вля някаква сила в мене, сякаш някой грабна ръката ми и оперира. Аз не зная какво стана."
към текста >>

А ние, разбира се, знаем как това става, когато Учителят помага.
Когато минала операцията и била вече добре, бил един ден при нея и й казва: "Чудно нещо. Аз не зная кой те оперира, аз ли или някой друг. Никога не беше ми се случвало такова нещо. Като взех ножа, такова нещо особено почувствах, сякаш се вля някаква сила в мене, сякаш някой грабна ръката ми и оперира. Аз не зная какво стана." А ние, разбира се, знаем как това става, когато Учителят помага. Наталия Чакова В спомените на Магдалина Стефанова Григорова има следното допълнение за същия случай: Преди операцията, Олга Блажева има видение: Учителят се явява зад гърба на д-р Веркони, до дясното му рамо в бяла престилка и хирургическа шапка на главата. След операцията д-р Веркони се явява при сестрата и казва: "Всичко мина успешно, но не мога да разбера защо имах чувството, че аз не оперирам, някой друг вместо мен движеше скалпела в ръката ми." Сестрата му казала за видението с Учителя, а д-р Веркони се е познавал с Него.
към текста >>

Учителят се явява зад гърба на д-р Веркони, до дясното му рамо в бяла престилка и хирургическа шапка на главата.
Аз не зная какво стана." А ние, разбира се, знаем как това става, когато Учителят помага. Наталия Чакова В спомените на Магдалина Стефанова Григорова има следното допълнение за същия случай: Преди операцията, Олга Блажева има видение: Учителят се явява зад гърба на д-р Веркони, до дясното му рамо в бяла престилка и хирургическа шапка на главата. След операцията д-р Веркони се явява при сестрата и казва: "Всичко мина успешно, но не мога да разбера защо имах чувството, че аз не оперирам, някой друг вместо мен движеше скалпела в ръката ми." Сестрата му казала за видението с Учителя, а д-р Веркони се е познавал с Него. Става му ясно, че успешната операция е извършена от Учителя чрез него. Магдалина Григорова Един път направих баница, занесох на Учителя и Той ми върна тавата, а вътре имаше укрухи от баницата останали. Не ги хвърлих на пиленцата или другите животни, а ги събрах в едно пликче и 10 години давах от тези укрухи на някой болен от стомах, главоболие или нещо друго, някакво нещастие в семейството.
към текста >>

След операцията д-р Веркони се явява при сестрата и казва: "Всичко мина успешно, но не мога да разбера защо имах чувството, че аз не оперирам, някой друг вместо мен движеше скалпела в ръката ми." Сестрата му казала за видението с Учителя, а д-р Веркони се е познавал с Него.
А ние, разбира се, знаем как това става, когато Учителят помага. Наталия Чакова В спомените на Магдалина Стефанова Григорова има следното допълнение за същия случай: Преди операцията, Олга Блажева има видение: Учителят се явява зад гърба на д-р Веркони, до дясното му рамо в бяла престилка и хирургическа шапка на главата. След операцията д-р Веркони се явява при сестрата и казва: "Всичко мина успешно, но не мога да разбера защо имах чувството, че аз не оперирам, някой друг вместо мен движеше скалпела в ръката ми." Сестрата му казала за видението с Учителя, а д-р Веркони се е познавал с Него. Става му ясно, че успешната операция е извършена от Учителя чрез него. Магдалина Григорова Един път направих баница, занесох на Учителя и Той ми върна тавата, а вътре имаше укрухи от баницата останали. Не ги хвърлих на пиленцата или другите животни, а ги събрах в едно пликче и 10 години давах от тези укрухи на някой болен от стомах, главоболие или нещо друго, някакво нещастие в семейството. Щом ги изяде, веднага му се оправят работите.
към текста >>

Става му ясно, че успешната операция е извършена от Учителя чрез него.
Наталия Чакова В спомените на Магдалина Стефанова Григорова има следното допълнение за същия случай: Преди операцията, Олга Блажева има видение: Учителят се явява зад гърба на д-р Веркони, до дясното му рамо в бяла престилка и хирургическа шапка на главата. След операцията д-р Веркони се явява при сестрата и казва: "Всичко мина успешно, но не мога да разбера защо имах чувството, че аз не оперирам, някой друг вместо мен движеше скалпела в ръката ми." Сестрата му казала за видението с Учителя, а д-р Веркони се е познавал с Него. Става му ясно, че успешната операция е извършена от Учителя чрез него. Магдалина Григорова Един път направих баница, занесох на Учителя и Той ми върна тавата, а вътре имаше укрухи от баницата останали. Не ги хвърлих на пиленцата или другите животни, а ги събрах в едно пликче и 10 години давах от тези укрухи на някой болен от стомах, главоболие или нещо друго, някакво нещастие в семейството. Щом ги изяде, веднага му се оправят работите. Десет години си служих с тези укрухи, добре, че ги събрах.
към текста >>

Един път направих баница, занесох на Учителя и Той ми върна тавата, а вътре имаше укрухи от баницата останали.
Преди операцията, Олга Блажева има видение: Учителят се явява зад гърба на д-р Веркони, до дясното му рамо в бяла престилка и хирургическа шапка на главата. След операцията д-р Веркони се явява при сестрата и казва: "Всичко мина успешно, но не мога да разбера защо имах чувството, че аз не оперирам, някой друг вместо мен движеше скалпела в ръката ми." Сестрата му казала за видението с Учителя, а д-р Веркони се е познавал с Него. Става му ясно, че успешната операция е извършена от Учителя чрез него. Магдалина Григорова Един път направих баница, занесох на Учителя и Той ми върна тавата, а вътре имаше укрухи от баницата останали. Не ги хвърлих на пиленцата или другите животни, а ги събрах в едно пликче и 10 години давах от тези укрухи на някой болен от стомах, главоболие или нещо друго, някакво нещастие в семейството. Щом ги изяде, веднага му се оправят работите. Десет години си служих с тези укрухи, добре, че ги събрах. Значи каква сила има всяко нещо, до което се е докоснал Учителят. Учителят не е като нас, както го виждаме, с брада и мустаци, както ние си мислим.
към текста >>

Значи каква сила има всяко нещо, до което се е докоснал Учителят.
Магдалина Григорова Един път направих баница, занесох на Учителя и Той ми върна тавата, а вътре имаше укрухи от баницата останали. Не ги хвърлих на пиленцата или другите животни, а ги събрах в едно пликче и 10 години давах от тези укрухи на някой болен от стомах, главоболие или нещо друго, някакво нещастие в семейството. Щом ги изяде, веднага му се оправят работите. Десет години си служих с тези укрухи, добре, че ги събрах. Значи каква сила има всяко нещо, до което се е докоснал Учителят. Учителят не е като нас, както го виждаме, с брада и мустаци, както ние си мислим. Мария Милева Беше към средата на лятната ваканция, когато Георги Попов заедно с племенницата си, дванадесетгодишната Росица, обикаляше от болница на болница да търси лек за болното от хорея момиче. Характерното за тази болест е, че при нея се явява треперене на цялото тяло, което затруднява ходенето на болния. Брат Тахчиев и Георги бяха колеги.
към текста >>

Учителят не е като нас, както го виждаме, с брада и мустаци, както ние си мислим.
Един път направих баница, занесох на Учителя и Той ми върна тавата, а вътре имаше укрухи от баницата останали. Не ги хвърлих на пиленцата или другите животни, а ги събрах в едно пликче и 10 години давах от тези укрухи на някой болен от стомах, главоболие или нещо друго, някакво нещастие в семейството. Щом ги изяде, веднага му се оправят работите. Десет години си служих с тези укрухи, добре, че ги събрах. Значи каква сила има всяко нещо, до което се е докоснал Учителят. Учителят не е като нас, както го виждаме, с брада и мустаци, както ние си мислим. Мария Милева Беше към средата на лятната ваканция, когато Георги Попов заедно с племенницата си, дванадесетгодишната Росица, обикаляше от болница на болница да търси лек за болното от хорея момиче. Характерното за тази болест е, че при нея се явява треперене на цялото тяло, което затруднява ходенето на болния. Брат Тахчиев и Георги бяха колеги. Те работеха в една и съща гимназия.
към текста >>

Тогава брат Тахчиев му казал: "Колега, хайде да те заведа при нашия Учител!
Росица се нуждаеше от лекуване и трябваше да се търсят лекари - специалисти. Росица се нуждаеше от лекуване, а не от умуване. Много лекари и много болници вече бяха посетени за 10-15 дни, но никакъв резултат или надежда. Всеки лекар, при който отиваха, преглеждаше болното дете, предписваше лекарства и ги изпращаше, но полза никаква. Георги не бе човек, който лесно се отчайва, но след като бе ходил при толкова много лекари и специалисти, без да могат да помогнат, взе да губи кураж, като неговата вяра във всемогъществото на медицината взе да се разколебава. Тогава брат Тахчиев му казал: "Колега, хайде да те заведа при нашия Учител! И Той е доктор. Завършил е медицина и богословие. Може да ти помогне." Съгласил се Георги и отишли при Учителя, макар че не му било лесно да признае, че лекарите не са в състояние да му помогнат. Но нали поговорката казва, че нуждата закон изменя, така и Георги се принудил, от голяма любов към племенницата си се съгласил да отиде за помощ при тоя, когото най-много бе осмивал и отричал. Не малка мъка била за Георги да занесе дванадесетгодишно момиче до Изгрева.
към текста >>

Може да ти помогне." Съгласил се Георги и отишли при Учителя, макар че не му било лесно да признае, че лекарите не са в състояние да му помогнат.
Всеки лекар, при който отиваха, преглеждаше болното дете, предписваше лекарства и ги изпращаше, но полза никаква. Георги не бе човек, който лесно се отчайва, но след като бе ходил при толкова много лекари и специалисти, без да могат да помогнат, взе да губи кураж, като неговата вяра във всемогъществото на медицината взе да се разколебава. Тогава брат Тахчиев му казал: "Колега, хайде да те заведа при нашия Учител! И Той е доктор. Завършил е медицина и богословие. Може да ти помогне." Съгласил се Георги и отишли при Учителя, макар че не му било лесно да признае, че лекарите не са в състояние да му помогнат. Но нали поговорката казва, че нуждата закон изменя, така и Георги се принудил, от голяма любов към племенницата си се съгласил да отиде за помощ при тоя, когото най-много бе осмивал и отричал. Не малка мъка била за Георги да занесе дванадесетгодишно момиче до Изгрева. Когато пристигнали тримата, заварили Учителя на поляната да разговаря с няколко души. Когато те се приближили, преди още да му обадят за какво идват, Учителят се обърнал благо и бащински към момиченцето и го попитал: "Ти ходиш ли на училище? " - "Ходех, но вече не ходя, защото съм болна." - "Да, ти пак ще ходиш" - казал Учителят, като я помилвал по главата.
към текста >>

Когато пристигнали тримата, заварили Учителя на поляната да разговаря с няколко души.
И Той е доктор. Завършил е медицина и богословие. Може да ти помогне." Съгласил се Георги и отишли при Учителя, макар че не му било лесно да признае, че лекарите не са в състояние да му помогнат. Но нали поговорката казва, че нуждата закон изменя, така и Георги се принудил, от голяма любов към племенницата си се съгласил да отиде за помощ при тоя, когото най-много бе осмивал и отричал. Не малка мъка била за Георги да занесе дванадесетгодишно момиче до Изгрева. Когато пристигнали тримата, заварили Учителя на поляната да разговаря с няколко души. Когато те се приближили, преди още да му обадят за какво идват, Учителят се обърнал благо и бащински към момиченцето и го попитал: "Ти ходиш ли на училище? " - "Ходех, но вече не ходя, защото съм болна." - "Да, ти пак ще ходиш" - казал Учителят, като я помилвал по главата. "С колко премина? " - "С шесторка." След това Учителят се обърнал към вуйчото с думите: "Утре елате на екскурзия на Витоша." От тези думи Георги напълно се слисал. Нито знаел какво да мисли, нито какво да прави.
към текста >>

Когато те се приближили, преди още да му обадят за какво идват, Учителят се обърнал благо и бащински към момиченцето и го попитал: "Ти ходиш ли на училище?
Завършил е медицина и богословие. Може да ти помогне." Съгласил се Георги и отишли при Учителя, макар че не му било лесно да признае, че лекарите не са в състояние да му помогнат. Но нали поговорката казва, че нуждата закон изменя, така и Георги се принудил, от голяма любов към племенницата си се съгласил да отиде за помощ при тоя, когото най-много бе осмивал и отричал. Не малка мъка била за Георги да занесе дванадесетгодишно момиче до Изгрева. Когато пристигнали тримата, заварили Учителя на поляната да разговаря с няколко души. Когато те се приближили, преди още да му обадят за какво идват, Учителят се обърнал благо и бащински към момиченцето и го попитал: "Ти ходиш ли на училище? " - "Ходех, но вече не ходя, защото съм болна." - "Да, ти пак ще ходиш" - казал Учителят, като я помилвал по главата. "С колко премина? " - "С шесторка." След това Учителят се обърнал към вуйчото с думите: "Утре елате на екскурзия на Витоша." От тези думи Георги напълно се слисал. Нито знаел какво да мисли, нито какво да прави. Тогава брат Тахчиев го поканил в квартирата си за вечеря и нощуване.
към текста >>

" - "Ходех, но вече не ходя, защото съм болна." - "Да, ти пак ще ходиш" - казал Учителят, като я помилвал по главата.
Може да ти помогне." Съгласил се Георги и отишли при Учителя, макар че не му било лесно да признае, че лекарите не са в състояние да му помогнат. Но нали поговорката казва, че нуждата закон изменя, така и Георги се принудил, от голяма любов към племенницата си се съгласил да отиде за помощ при тоя, когото най-много бе осмивал и отричал. Не малка мъка била за Георги да занесе дванадесетгодишно момиче до Изгрева. Когато пристигнали тримата, заварили Учителя на поляната да разговаря с няколко души. Когато те се приближили, преди още да му обадят за какво идват, Учителят се обърнал благо и бащински към момиченцето и го попитал: "Ти ходиш ли на училище? " - "Ходех, но вече не ходя, защото съм болна." - "Да, ти пак ще ходиш" - казал Учителят, като я помилвал по главата. "С колко премина? " - "С шесторка." След това Учителят се обърнал към вуйчото с думите: "Утре елате на екскурзия на Витоша." От тези думи Георги напълно се слисал. Нито знаел какво да мисли, нито какво да прави. Тогава брат Тахчиев го поканил в квартирата си за вечеря и нощуване. Вечеряли тримата, поразговорили се и си легнали да спят.
към текста >>

" - "С шесторка." След това Учителят се обърнал към вуйчото с думите: "Утре елате на екскурзия на Витоша." От тези думи Георги напълно се слисал.
Не малка мъка била за Георги да занесе дванадесетгодишно момиче до Изгрева. Когато пристигнали тримата, заварили Учителя на поляната да разговаря с няколко души. Когато те се приближили, преди още да му обадят за какво идват, Учителят се обърнал благо и бащински към момиченцето и го попитал: "Ти ходиш ли на училище? " - "Ходех, но вече не ходя, защото съм болна." - "Да, ти пак ще ходиш" - казал Учителят, като я помилвал по главата. "С колко премина? " - "С шесторка." След това Учителят се обърнал към вуйчото с думите: "Утре елате на екскурзия на Витоша." От тези думи Георги напълно се слисал. Нито знаел какво да мисли, нито какво да прави. Тогава брат Тахчиев го поканил в квартирата си за вечеря и нощуване. Вечеряли тримата, поразговорили се и си легнали да спят. Росица скоро заспала, но вуйчо й будувал дълго. Сън не го хващало, защото умът му не можал да побере това: Щом г-н Дънов е лекар, защо не го покани в кабинета си да прегледа детето и да му предпише лекарства, както правеха всички лекари и специалисти.
към текста >>

Учителят тръгнал пръв и след него цялата група.
Сега вече Георги не се чудел защо г-н Дънов не я прегледал и не е предписал лекарства, а се чудел как е оздравяла Росица, след като при толкова лекари я бяха водили, без да й помогнат. А ето тук, на Изгрева, г-н Дънов само бе я помилвал, тя бе заспала лесно и се събудила здрава. За чудене работа - си думал гласно той. А милият ни брат Тахчиев само се усмихвал и мълчал, като оставял Георги сам да дойде до известни изводи пред настъпилата промяна в здравословното състояние на момичето. Когато се развиделявало, всички вече били стегнати и готови за път. Учителят тръгнал пръв и след него цялата група. Там били и нашите герои. Георги сега вече не се чудел как ще носи Росица, защото тя била оздравяла и тичала напред, а се чудел как ще се яви при Учителя, тъй като вчера бе Го оскърбил с недоверието си и цяла нощ се бе бунтувал против Него, преди събуждането на Росица. Тя припкала напред, пред всички. Нямало никаква следа от болестта й. Учителят, като видял припкането на момичето, обърнал се към Георги с думите: "Брат, вие не оставяйте детето.
към текста >>

Георги сега вече не се чудел как ще носи Росица, защото тя била оздравяла и тичала напред, а се чудел как ще се яви при Учителя, тъй като вчера бе Го оскърбил с недоверието си и цяла нощ се бе бунтувал против Него, преди събуждането на Росица.
За чудене работа - си думал гласно той. А милият ни брат Тахчиев само се усмихвал и мълчал, като оставял Георги сам да дойде до известни изводи пред настъпилата промяна в здравословното състояние на момичето. Когато се развиделявало, всички вече били стегнати и готови за път. Учителят тръгнал пръв и след него цялата група. Там били и нашите герои. Георги сега вече не се чудел как ще носи Росица, защото тя била оздравяла и тичала напред, а се чудел как ще се яви при Учителя, тъй като вчера бе Го оскърбил с недоверието си и цяла нощ се бе бунтувал против Него, преди събуждането на Росица. Тя припкала напред, пред всички. Нямало никаква следа от болестта й. Учителят, като видял припкането на момичето, обърнал се към Георги с думите: "Брат, вие не оставяйте детето. То още не е напълно оздравяло. Дръжте го за ръка, защото то може да се спъне и нарани.
към текста >>

Учителят, като видял припкането на момичето, обърнал се към Георги с думите: "Брат, вие не оставяйте детето.
Учителят тръгнал пръв и след него цялата група. Там били и нашите герои. Георги сега вече не се чудел как ще носи Росица, защото тя била оздравяла и тичала напред, а се чудел как ще се яви при Учителя, тъй като вчера бе Го оскърбил с недоверието си и цяла нощ се бе бунтувал против Него, преди събуждането на Росица. Тя припкала напред, пред всички. Нямало никаква следа от болестта й. Учителят, като видял припкането на момичето, обърнал се към Георги с думите: "Брат, вие не оставяйте детето. То още не е напълно оздравяло. Дръжте го за ръка, защото то може да се спъне и нарани. Лекуването му ще продължи цяло лято. То ще си грее гърба на слънце през лека дреха, всеки ден преди обед и ще се облива с вода, грята на слънцето, така че водата да се стича по гръбнака." Георги, като чул това напътствие за лекуване на болната му племенница, приближил се и просълзен целунал ръката на Учителя - на този, против когото бе роптал, без да го познава досега. Учителят като видял душевното му състояние, казал му: "Успокой се, брат, всичко ще се оправи." Тези думи на Учителя, казани с голяма бащинска любов и благост, разтопили всичкия лед, който от много години бе сковавал ума и сърцето на Георги.
към текста >>

То ще си грее гърба на слънце през лека дреха, всеки ден преди обед и ще се облива с вода, грята на слънцето, така че водата да се стича по гръбнака." Георги, като чул това напътствие за лекуване на болната му племенница, приближил се и просълзен целунал ръката на Учителя - на този, против когото бе роптал, без да го познава досега.
Нямало никаква следа от болестта й. Учителят, като видял припкането на момичето, обърнал се към Георги с думите: "Брат, вие не оставяйте детето. То още не е напълно оздравяло. Дръжте го за ръка, защото то може да се спъне и нарани. Лекуването му ще продължи цяло лято. То ще си грее гърба на слънце през лека дреха, всеки ден преди обед и ще се облива с вода, грята на слънцето, така че водата да се стича по гръбнака." Георги, като чул това напътствие за лекуване на болната му племенница, приближил се и просълзен целунал ръката на Учителя - на този, против когото бе роптал, без да го познава досега. Учителят като видял душевното му състояние, казал му: "Успокой се, брат, всичко ще се оправи." Тези думи на Учителя, казани с голяма бащинска любов и благост, разтопили всичкия лед, който от много години бе сковавал ума и сърцето на Георги. Лицето му просветнало, като че той се бе новоро- дил. Нито следа от вчерашния Георги, от вчерашния бунтар и атеист. Само за двадесет и четири часа Георги се пробуди и от атеист стана бял брат. Колю Николов - Русе
към текста >>

Учителят като видял душевното му състояние, казал му: "Успокой се, брат, всичко ще се оправи." Тези думи на Учителя, казани с голяма бащинска любов и благост, разтопили всичкия лед, който от много години бе сковавал ума и сърцето на Георги.
Учителят, като видял припкането на момичето, обърнал се към Георги с думите: "Брат, вие не оставяйте детето. То още не е напълно оздравяло. Дръжте го за ръка, защото то може да се спъне и нарани. Лекуването му ще продължи цяло лято. То ще си грее гърба на слънце през лека дреха, всеки ден преди обед и ще се облива с вода, грята на слънцето, така че водата да се стича по гръбнака." Георги, като чул това напътствие за лекуване на болната му племенница, приближил се и просълзен целунал ръката на Учителя - на този, против когото бе роптал, без да го познава досега. Учителят като видял душевното му състояние, казал му: "Успокой се, брат, всичко ще се оправи." Тези думи на Учителя, казани с голяма бащинска любов и благост, разтопили всичкия лед, който от много години бе сковавал ума и сърцето на Георги. Лицето му просветнало, като че той се бе новоро- дил. Нито следа от вчерашния Георги, от вчерашния бунтар и атеист. Само за двадесет и четири часа Георги се пробуди и от атеист стана бял брат. Колю Николов - Русе Преместиха мъжа ми Костадин на служба в Цариброд.
към текста >>

" През нощта сънувах, че трябва да се отнеса за съвет към Учителя.
Бяха се ангажирали и другарите му офицери, но нищо не помагаше. Успокояваха ме, че поръчали за някакви специалисти, които ще му помогнат, а всъщност бяха решили, че ще мре. При това положение аз не знаех към кого да се обърна, от кого да искам помощ. Пристигна ни багажът, нагласих на болния леглото, с войника го преместихме и му заговорих: "Направи усилие, Костадине, да станеш. Сега никой не може да ни помогне, освен Бог! " През нощта сънувах, че трябва да се отнеса за съвет към Учителя. Тогава знаех само, че живее в София, познавах Го, но нямах адреса Му. Написах една отворена картичка - "До г-н Петър К. Дънов - София", и я изпратих. Скоро получих отговор от Него: "Г-н Иларионов не е болен, той има задължение в живота. Аз ще ви помогна." Написахме, че сме съгласни и вместо отговор, пристигна сам Учителят.
към текста >>

Аз ще ви помогна." Написахме, че сме съгласни и вместо отговор, пристигна сам Учителят.
" През нощта сънувах, че трябва да се отнеса за съвет към Учителя. Тогава знаех само, че живее в София, познавах Го, но нямах адреса Му. Написах една отворена картичка - "До г-н Петър К. Дънов - София", и я изпратих. Скоро получих отговор от Него: "Г-н Иларионов не е болен, той има задължение в живота. Аз ще ви помогна." Написахме, че сме съгласни и вместо отговор, пристигна сам Учителят. Може да си представите радостта и изненадата ми. "Господ ме прати - каза Той - да ви помогна. Когато размествахте и нагласявахте леглото, госпожата каза на болния: "Направи усилие да станеш, сега освен Бог няма кой да ни помогне." Тогава Бог ми нареди: "Иди помогни на тези хора". С голямо удивление Го запитахме как е чул разговора ни, като е бил толкова далече от нас. Учителят каза: "За тия, които чуват и виждат, няма разстояния и прегради." После Той прати войника да донесе прясна вода от чешмата.
към текста >>

Учителят каза: "За тия, които чуват и виждат, няма разстояния и прегради." После Той прати войника да донесе прясна вода от чешмата.
Аз ще ви помогна." Написахме, че сме съгласни и вместо отговор, пристигна сам Учителят. Може да си представите радостта и изненадата ми. "Господ ме прати - каза Той - да ви помогна. Когато размествахте и нагласявахте леглото, госпожата каза на болния: "Направи усилие да станеш, сега освен Бог няма кой да ни помогне." Тогава Бог ми нареди: "Иди помогни на тези хора". С голямо удивление Го запитахме как е чул разговора ни, като е бил толкова далече от нас. Учителят каза: "За тия, които чуват и виждат, няма разстояния и прегради." После Той прати войника да донесе прясна вода от чешмата. Налях от нея една чаша и Той с малка лъжичка подаде на Костадин да пие. След половин час му помогна да стане от леглото, а малко по-късно болният се поразходи из стаята. Костадин се почувства здрав, но беше още много слаб. Учителят го насърчи, че вече може да отиде в казармата, но Костадин не се решаваше. На другия ден Той го изведе на разходка до един много висок връх.
към текста >>

Учителят го насърчи, че вече може да отиде в казармата, но Костадин не се решаваше.
С голямо удивление Го запитахме как е чул разговора ни, като е бил толкова далече от нас. Учителят каза: "За тия, които чуват и виждат, няма разстояния и прегради." После Той прати войника да донесе прясна вода от чешмата. Налях от нея една чаша и Той с малка лъжичка подаде на Костадин да пие. След половин час му помогна да стане от леглото, а малко по-късно болният се поразходи из стаята. Костадин се почувства здрав, но беше още много слаб. Учителят го насърчи, че вече може да отиде в казармата, но Костадин не се решаваше. На другия ден Той го изведе на разходка до един много висок връх. В това време пристигна лекарят да провери състоянието на болния и като не го намери на леглото, възкликна: "Тук е станало някакво чудо! " Остана, за да разбере какво се е случило и кой е гостенинът ни. Като се запозна с Учителя, разговоряха дълго и лекарят се убеди, че има и други сили, извън земните, които помагат. Тогава офицерите поканиха Учителя да им говори.
към текста >>

Като се запозна с Учителя, разговоряха дълго и лекарят се убеди, че има и други сили, извън земните, които помагат.
Костадин се почувства здрав, но беше още много слаб. Учителят го насърчи, че вече може да отиде в казармата, но Костадин не се решаваше. На другия ден Той го изведе на разходка до един много висок връх. В това време пристигна лекарят да провери състоянието на болния и като не го намери на леглото, възкликна: "Тук е станало някакво чудо! " Остана, за да разбере какво се е случило и кой е гостенинът ни. Като се запозна с Учителя, разговоряха дълго и лекарят се убеди, че има и други сили, извън земните, които помагат. Тогава офицерите поканиха Учителя да им говори. Той държа няколко беседи, от които всички останаха доволни. На една от тях Учителят посочи един офицер: "Например, госпожата на този офицер да не му се сърди и да не се заема да го изправя да бъде редовен домакин, защото неговите домашни чувства не са развити." Като се върнахме вкъщи, добави: "Това семейство имат едно дете, живо погребано. Човек може да е умрял повидимому, но на задния мозък има един център, където е скрит животът. Там като се пипне, познава се дали човек действително е заминал или още е жив."
към текста >>

Тогава офицерите поканиха Учителя да им говори.
Учителят го насърчи, че вече може да отиде в казармата, но Костадин не се решаваше. На другия ден Той го изведе на разходка до един много висок връх. В това време пристигна лекарят да провери състоянието на болния и като не го намери на леглото, възкликна: "Тук е станало някакво чудо! " Остана, за да разбере какво се е случило и кой е гостенинът ни. Като се запозна с Учителя, разговоряха дълго и лекарят се убеди, че има и други сили, извън земните, които помагат. Тогава офицерите поканиха Учителя да им говори. Той държа няколко беседи, от които всички останаха доволни. На една от тях Учителят посочи един офицер: "Например, госпожата на този офицер да не му се сърди и да не се заема да го изправя да бъде редовен домакин, защото неговите домашни чувства не са развити." Като се върнахме вкъщи, добави: "Това семейство имат едно дете, живо погребано. Човек може да е умрял повидимому, но на задния мозък има един център, където е скрит животът. Там като се пипне, познава се дали човек действително е заминал или още е жив." До вечерта другарят ми беше добре и можа да седне с нас на трапезата.
към текста >>

На една от тях Учителят посочи един офицер: "Например, госпожата на този офицер да не му се сърди и да не се заема да го изправя да бъде редовен домакин, защото неговите домашни чувства не са развити." Като се върнахме вкъщи, добави: "Това семейство имат едно дете, живо погребано.
В това време пристигна лекарят да провери състоянието на болния и като не го намери на леглото, възкликна: "Тук е станало някакво чудо! " Остана, за да разбере какво се е случило и кой е гостенинът ни. Като се запозна с Учителя, разговоряха дълго и лекарят се убеди, че има и други сили, извън земните, които помагат. Тогава офицерите поканиха Учителя да им говори. Той държа няколко беседи, от които всички останаха доволни. На една от тях Учителят посочи един офицер: "Например, госпожата на този офицер да не му се сърди и да не се заема да го изправя да бъде редовен домакин, защото неговите домашни чувства не са развити." Като се върнахме вкъщи, добави: "Това семейство имат едно дете, живо погребано. Човек може да е умрял повидимому, но на задния мозък има един център, където е скрит животът. Там като се пипне, познава се дали човек действително е заминал или още е жив." До вечерта другарят ми беше добре и можа да седне с нас на трапезата. Никак не помня как съм заспала тази нощ, носена от чудните вълнения, които бях преживяла през деня. Но на сутринта, войникът, който бе ординарец на другаря ми и който си беше отстъпил стаичката, за да спи в нея Учителят, а той спа долу в мазето при сеното, дойде с тихи стъпки при мене и ми прошепна: "Кой е този, който спа снощи тук?
към текста >>

Но на сутринта, войникът, който бе ординарец на другаря ми и който си беше отстъпил стаичката, за да спи в нея Учителят, а той спа долу в мазето при сеното, дойде с тихи стъпки при мене и ми прошепна: "Кой е този, който спа снощи тук?
На една от тях Учителят посочи един офицер: "Например, госпожата на този офицер да не му се сърди и да не се заема да го изправя да бъде редовен домакин, защото неговите домашни чувства не са развити." Като се върнахме вкъщи, добави: "Това семейство имат едно дете, живо погребано. Човек може да е умрял повидимому, но на задния мозък има един център, където е скрит животът. Там като се пипне, познава се дали човек действително е заминал или още е жив." До вечерта другарят ми беше добре и можа да седне с нас на трапезата. Никак не помня как съм заспала тази нощ, носена от чудните вълнения, които бях преживяла през деня. Но на сутринта, войникът, който бе ординарец на другаря ми и който си беше отстъпил стаичката, за да спи в нея Учителят, а той спа долу в мазето при сеното, дойде с тихи стъпки при мене и ми прошепна: "Кой е този, който спа снощи тук? " - "Наш гостенин" - отвърнах аз. - "Той не е човек." - "Защо? " - попитах учудена аз. - "Така, Той не е земен човек. Снощи аз излязох на двора и погледнах през прозореца да видя какво прави човекът.
към текста >>

През всичкото това време, докато Учителят престоя у нас, войникът винаги благоговейно, смирено стоеше пред Него.
Целият Той беше светъл и от Него излизаше светлина. Аз дълго време стоях като закован и Го гледах." - "Хубаво си видял - казах му аз. - Блажен си, че си видял! " Ординарецът си тръгна дълбоко замислен, а аз си казах, че за този, за когото няма време и пространство, не беше мъчно да бъде цял в светлина. През всичкото това време, докато Учителят престоя у нас, войникът винаги благоговейно, смирено стоеше пред Него. И не само той, но и аз, и другарят ми, когото Учителят излекува, Го гледахме с любов и благоговение. Само Той стоеше тих и неизказано смирен, както и през целия си живот - сякаш не Той правеше Чудото. Сега, когато си спомням за тогава и за всички други случаи, си мисля: "Само Големите могат да бъдат така смирени в своето величие! " Елена Иларионова
към текста >>

И не само той, но и аз, и другарят ми, когото Учителят излекува, Го гледахме с любов и благоговение.
Аз дълго време стоях като закован и Го гледах." - "Хубаво си видял - казах му аз. - Блажен си, че си видял! " Ординарецът си тръгна дълбоко замислен, а аз си казах, че за този, за когото няма време и пространство, не беше мъчно да бъде цял в светлина. През всичкото това време, докато Учителят престоя у нас, войникът винаги благоговейно, смирено стоеше пред Него. И не само той, но и аз, и другарят ми, когото Учителят излекува, Го гледахме с любов и благоговение. Само Той стоеше тих и неизказано смирен, както и през целия си живот - сякаш не Той правеше Чудото. Сега, когато си спомням за тогава и за всички други случаи, си мисля: "Само Големите могат да бъдат така смирени в своето величие! " Елена Иларионова През есента на 1925 г.
към текста >>

След като не получих никакво облекчение, наложи ми се пак да прибягна до последната инстанция - Учителят.
Елена Иларионова През есента на 1925 г. заболях от ангина пекторис. Също както през 1922 г. при главоболието, опитах да си помогна сам с всички познати средства, даже и с помощта на официалната медицина. След като не получих никакво облекчение, наложи ми се пак да прибягна до последната инстанция - Учителят. Ето защо отидох на ул. "Опълченска" 66, но болката ми бе толкова голяма, че аз чаках свит на един стол. Когато Учителят влезе, аз едва можех да се повдигна да Му целуна ръка и пак се сгънах на стола. Казах Му със задъхвания и прекъсвания бедата си и Го помолих да ми каже какво да правя. Учителят стоеше прав до малката масичка, която ни разделяше и видимо беше много радостен, почти се усмихваше, когато му говорех.
към текста >>

Когато Учителят влезе, аз едва можех да се повдигна да Му целуна ръка и пак се сгънах на стола.
Също както през 1922 г. при главоболието, опитах да си помогна сам с всички познати средства, даже и с помощта на официалната медицина. След като не получих никакво облекчение, наложи ми се пак да прибягна до последната инстанция - Учителят. Ето защо отидох на ул. "Опълченска" 66, но болката ми бе толкова голяма, че аз чаках свит на един стол. Когато Учителят влезе, аз едва можех да се повдигна да Му целуна ръка и пак се сгънах на стола. Казах Му със задъхвания и прекъсвания бедата си и Го помолих да ми каже какво да правя. Учителят стоеше прав до малката масичка, която ни разделяше и видимо беше много радостен, почти се усмихваше, когато му говорех. Като свърших с оплакването си, Той все така усмихнат ми изкомандва: "Стани прав! Изправи се и дишай дълбоко! " Аз събрах сили, колкото можех и се изправих.
към текста >>

Учителят стоеше прав до малката масичка, която ни разделяше и видимо беше много радостен, почти се усмихваше, когато му говорех.
След като не получих никакво облекчение, наложи ми се пак да прибягна до последната инстанция - Учителят. Ето защо отидох на ул. "Опълченска" 66, но болката ми бе толкова голяма, че аз чаках свит на един стол. Когато Учителят влезе, аз едва можех да се повдигна да Му целуна ръка и пак се сгънах на стола. Казах Му със задъхвания и прекъсвания бедата си и Го помолих да ми каже какво да правя. Учителят стоеше прав до малката масичка, която ни разделяше и видимо беше много радостен, почти се усмихваше, когато му говорех. Като свърших с оплакването си, Той все така усмихнат ми изкомандва: "Стани прав! Изправи се и дишай дълбоко! " Аз събрах сили, колкото можех и се изправих. В същото време Учителят си протегна десницата срещу гърдите ми или по-точно срещу сърцето ми, с длан, обърната надолу, пръстите събрани, но прави. Когато си доближи пръстите на десетина сантиметра, размърда ги нагоре, надолу.
към текста >>

В същото време Учителят си протегна десницата срещу гърдите ми или по-точно срещу сърцето ми, с длан, обърната надолу, пръстите събрани, но прави.
Казах Му със задъхвания и прекъсвания бедата си и Го помолих да ми каже какво да правя. Учителят стоеше прав до малката масичка, която ни разделяше и видимо беше много радостен, почти се усмихваше, когато му говорех. Като свърших с оплакването си, Той все така усмихнат ми изкомандва: "Стани прав! Изправи се и дишай дълбоко! " Аз събрах сили, колкото можех и се изправих. В същото време Учителят си протегна десницата срещу гърдите ми или по-точно срещу сърцето ми, с длан, обърната надолу, пръстите събрани, но прави. Когато си доближи пръстите на десетина сантиметра, размърда ги нагоре, надолу. В същия миг почувствах, че през мене мина ток, който моментално унищожи всякакви болки. Гърдите ми, които до този момент бяха свити от болки и страдания, се разшириха. Изпълниха се целите с въздух. Стана ми леко и радостно.
към текста >>

Учителят все тъй усмихнат ме запита: "Имаш ли още болка?
Когато си доближи пръстите на десетина сантиметра, размърда ги нагоре, надолу. В същия миг почувствах, че през мене мина ток, който моментално унищожи всякакви болки. Гърдите ми, които до този момент бяха свити от болки и страдания, се разшириха. Изпълниха се целите с въздух. Стана ми леко и радостно. Учителят все тъй усмихнат ме запита: "Имаш ли още болка? " - "Не, Учителю, нямам вече болки." Той ме излекува само за няколко минути. Тодор Попов, гр. Ямбол В годината, когато на Рила са строени заслонът и кухнята, баща ми е бил там и е участвал в строежа. При донасяне на плочите за покрива на кухнята, които са носени от мястото над Петото езеро, при единия курс той изтървал плочата така, че тя паднала на палеца на едната му ръка и го премазала.
към текста >>

" - "Не, Учителю, нямам вече болки."
В същия миг почувствах, че през мене мина ток, който моментално унищожи всякакви болки. Гърдите ми, които до този момент бяха свити от болки и страдания, се разшириха. Изпълниха се целите с въздух. Стана ми леко и радостно. Учителят все тъй усмихнат ме запита: "Имаш ли още болка? " - "Не, Учителю, нямам вече болки." Той ме излекува само за няколко минути. Тодор Попов, гр. Ямбол В годината, когато на Рила са строени заслонът и кухнята, баща ми е бил там и е участвал в строежа. При донасяне на плочите за покрива на кухнята, които са носени от мястото над Петото езеро, при единия курс той изтървал плочата така, че тя паднала на палеца на едната му ръка и го премазала. Другите приятели казали на Учителя.
към текста >>

Другите приятели казали на Учителя.
" - "Не, Учителю, нямам вече болки." Той ме излекува само за няколко минути. Тодор Попов, гр. Ямбол В годината, когато на Рила са строени заслонът и кухнята, баща ми е бил там и е участвал в строежа. При донасяне на плочите за покрива на кухнята, които са носени от мястото над Петото езеро, при единия курс той изтървал плочата така, че тя паднала на палеца на едната му ръка и го премазала. Другите приятели казали на Учителя. Той дошъл и носел едно шише със спирт и памук. Баща ми си подал ръката и Учителят с памука почистил раната. До вечерта нямало и следа от това, че пръстът бил така травмиран. Не бил останал никакъв белег. Стефка Няголова
към текста >>

Баща ми си подал ръката и Учителят с памука почистил раната.
Тодор Попов, гр. Ямбол В годината, когато на Рила са строени заслонът и кухнята, баща ми е бил там и е участвал в строежа. При донасяне на плочите за покрива на кухнята, които са носени от мястото над Петото езеро, при единия курс той изтървал плочата така, че тя паднала на палеца на едната му ръка и го премазала. Другите приятели казали на Учителя. Той дошъл и носел едно шише със спирт и памук. Баща ми си подал ръката и Учителят с памука почистил раната. До вечерта нямало и следа от това, че пръстът бил така травмиран. Не бил останал никакъв белег. Стефка Няголова Няколко дни преди заминаването на Учителя от Земята, дойде в дома ми наша сестра от Братството - Пенка Белева и ме помоли да отидем на Изгрева и да кажа на Учителя, че мъжът й Стефан Белев е в безсъзнание много тежко болен. Пенка Белева беше възрастна наша сестра, от дълго време беше в Братството и много предана, изпълнителна и непоколебимо и твърдо вярваше в необикновените възможности на Учителя.
към текста >>

Няколко дни преди заминаването на Учителя от Земята, дойде в дома ми наша сестра от Братството - Пенка Белева и ме помоли да отидем на Изгрева и да кажа на Учителя, че мъжът й Стефан Белев е в безсъзнание много тежко болен.
Той дошъл и носел едно шише със спирт и памук. Баща ми си подал ръката и Учителят с памука почистил раната. До вечерта нямало и следа от това, че пръстът бил така травмиран. Не бил останал никакъв белег. Стефка Няголова Няколко дни преди заминаването на Учителя от Земята, дойде в дома ми наша сестра от Братството - Пенка Белева и ме помоли да отидем на Изгрева и да кажа на Учителя, че мъжът й Стефан Белев е в безсъзнание много тежко болен. Пенка Белева беше възрастна наша сестра, от дълго време беше в Братството и много предана, изпълнителна и непоколебимо и твърдо вярваше в необикновените възможности на Учителя. Нейният другар и съпруг Стефан Белев беше също така известен, много културен, високообразован човек, владеещ няколко езика и със западноевропейско възпитание и образование. Той също добре познаваше Учителя и имаше непоколебима вяра, голяма преданост и любов към Него. И така, сестра Белева искаше аз да съобщя на Учителя, че Стефан е тежко болен, че животът му е в опасност и Учителят ще направи пак чудото с него, за да му спаси здравето и живота. Брат Стефан Белев вече за трети път получаваше удар, като при първите два случая Учителят му спасяваше живота.
към текста >>

Пенка Белева беше възрастна наша сестра, от дълго време беше в Братството и много предана, изпълнителна и непоколебимо и твърдо вярваше в необикновените възможности на Учителя.
Баща ми си подал ръката и Учителят с памука почистил раната. До вечерта нямало и следа от това, че пръстът бил така травмиран. Не бил останал никакъв белег. Стефка Няголова Няколко дни преди заминаването на Учителя от Земята, дойде в дома ми наша сестра от Братството - Пенка Белева и ме помоли да отидем на Изгрева и да кажа на Учителя, че мъжът й Стефан Белев е в безсъзнание много тежко болен. Пенка Белева беше възрастна наша сестра, от дълго време беше в Братството и много предана, изпълнителна и непоколебимо и твърдо вярваше в необикновените възможности на Учителя. Нейният другар и съпруг Стефан Белев беше също така известен, много културен, високообразован човек, владеещ няколко езика и със западноевропейско възпитание и образование. Той също добре познаваше Учителя и имаше непоколебима вяра, голяма преданост и любов към Него. И така, сестра Белева искаше аз да съобщя на Учителя, че Стефан е тежко болен, че животът му е в опасност и Учителят ще направи пак чудото с него, за да му спаси здравето и живота. Брат Стефан Белев вече за трети път получаваше удар, като при първите два случая Учителят му спасяваше живота. На молбата на сестра Белева аз отговорих, че доколкото зная от наши братя и сестри, Учителят е също в тежко здравословно състояние и не приема никакви посещения, така че безполезно е да отивам, защото няма да мога да изпълня молбата й.
към текста >>

Той също добре познаваше Учителя и имаше непоколебима вяра, голяма преданост и любов към Него.
Не бил останал никакъв белег. Стефка Няголова Няколко дни преди заминаването на Учителя от Земята, дойде в дома ми наша сестра от Братството - Пенка Белева и ме помоли да отидем на Изгрева и да кажа на Учителя, че мъжът й Стефан Белев е в безсъзнание много тежко болен. Пенка Белева беше възрастна наша сестра, от дълго време беше в Братството и много предана, изпълнителна и непоколебимо и твърдо вярваше в необикновените възможности на Учителя. Нейният другар и съпруг Стефан Белев беше също така известен, много културен, високообразован човек, владеещ няколко езика и със западноевропейско възпитание и образование. Той също добре познаваше Учителя и имаше непоколебима вяра, голяма преданост и любов към Него. И така, сестра Белева искаше аз да съобщя на Учителя, че Стефан е тежко болен, че животът му е в опасност и Учителят ще направи пак чудото с него, за да му спаси здравето и живота. Брат Стефан Белев вече за трети път получаваше удар, като при първите два случая Учителят му спасяваше живота. На молбата на сестра Белева аз отговорих, че доколкото зная от наши братя и сестри, Учителят е също в тежко здравословно състояние и не приема никакви посещения, така че безполезно е да отивам, защото няма да мога да изпълня молбата й. Тя обаче беше непреклонна, настояваше и молеше, въпреки всичко това, да отида и се явя пред Учителя и да му кажа, че Стефан е болен и е в много тежко положение.
към текста >>

И така, сестра Белева искаше аз да съобщя на Учителя, че Стефан е тежко болен, че животът му е в опасност и Учителят ще направи пак чудото с него, за да му спаси здравето и живота.
Стефка Няголова Няколко дни преди заминаването на Учителя от Земята, дойде в дома ми наша сестра от Братството - Пенка Белева и ме помоли да отидем на Изгрева и да кажа на Учителя, че мъжът й Стефан Белев е в безсъзнание много тежко болен. Пенка Белева беше възрастна наша сестра, от дълго време беше в Братството и много предана, изпълнителна и непоколебимо и твърдо вярваше в необикновените възможности на Учителя. Нейният другар и съпруг Стефан Белев беше също така известен, много културен, високообразован човек, владеещ няколко езика и със западноевропейско възпитание и образование. Той също добре познаваше Учителя и имаше непоколебима вяра, голяма преданост и любов към Него. И така, сестра Белева искаше аз да съобщя на Учителя, че Стефан е тежко болен, че животът му е в опасност и Учителят ще направи пак чудото с него, за да му спаси здравето и живота. Брат Стефан Белев вече за трети път получаваше удар, като при първите два случая Учителят му спасяваше живота. На молбата на сестра Белева аз отговорих, че доколкото зная от наши братя и сестри, Учителят е също в тежко здравословно състояние и не приема никакви посещения, така че безполезно е да отивам, защото няма да мога да изпълня молбата й. Тя обаче беше непреклонна, настояваше и молеше, въпреки всичко това, да отида и се явя пред Учителя и да му кажа, че Стефан е болен и е в много тежко положение. Аз упорствах, не исках да се съглася, защото мислех, че е безполезно и безсмислено всичко това, но пред нейната непреклонност и неотстъпчивост реших да отида, като казах в себе си, да отида само за опит, че каквото е определено, това да бъде, така поне ще бъда оправдан пред нея и пред себе си, че съм имал доброто желание да сторя това.
към текста >>

Брат Стефан Белев вече за трети път получаваше удар, като при първите два случая Учителят му спасяваше живота.
Няколко дни преди заминаването на Учителя от Земята, дойде в дома ми наша сестра от Братството - Пенка Белева и ме помоли да отидем на Изгрева и да кажа на Учителя, че мъжът й Стефан Белев е в безсъзнание много тежко болен. Пенка Белева беше възрастна наша сестра, от дълго време беше в Братството и много предана, изпълнителна и непоколебимо и твърдо вярваше в необикновените възможности на Учителя. Нейният другар и съпруг Стефан Белев беше също така известен, много културен, високообразован човек, владеещ няколко езика и със западноевропейско възпитание и образование. Той също добре познаваше Учителя и имаше непоколебима вяра, голяма преданост и любов към Него. И така, сестра Белева искаше аз да съобщя на Учителя, че Стефан е тежко болен, че животът му е в опасност и Учителят ще направи пак чудото с него, за да му спаси здравето и живота. Брат Стефан Белев вече за трети път получаваше удар, като при първите два случая Учителят му спасяваше живота. На молбата на сестра Белева аз отговорих, че доколкото зная от наши братя и сестри, Учителят е също в тежко здравословно състояние и не приема никакви посещения, така че безполезно е да отивам, защото няма да мога да изпълня молбата й. Тя обаче беше непреклонна, настояваше и молеше, въпреки всичко това, да отида и се явя пред Учителя и да му кажа, че Стефан е болен и е в много тежко положение. Аз упорствах, не исках да се съглася, защото мислех, че е безполезно и безсмислено всичко това, но пред нейната непреклонност и неотстъпчивост реших да отида, като казах в себе си, да отида само за опит, че каквото е определено, това да бъде, така поне ще бъда оправдан пред нея и пред себе си, че съм имал доброто желание да сторя това. Отидох на Изгрева, застанах пред стълбата долу, която води за горната стая, в която лежеше Учителят.
към текста >>

На молбата на сестра Белева аз отговорих, че доколкото зная от наши братя и сестри, Учителят е също в тежко здравословно състояние и не приема никакви посещения, така че безполезно е да отивам, защото няма да мога да изпълня молбата й.
Пенка Белева беше възрастна наша сестра, от дълго време беше в Братството и много предана, изпълнителна и непоколебимо и твърдо вярваше в необикновените възможности на Учителя. Нейният другар и съпруг Стефан Белев беше също така известен, много културен, високообразован човек, владеещ няколко езика и със западноевропейско възпитание и образование. Той също добре познаваше Учителя и имаше непоколебима вяра, голяма преданост и любов към Него. И така, сестра Белева искаше аз да съобщя на Учителя, че Стефан е тежко болен, че животът му е в опасност и Учителят ще направи пак чудото с него, за да му спаси здравето и живота. Брат Стефан Белев вече за трети път получаваше удар, като при първите два случая Учителят му спасяваше живота. На молбата на сестра Белева аз отговорих, че доколкото зная от наши братя и сестри, Учителят е също в тежко здравословно състояние и не приема никакви посещения, така че безполезно е да отивам, защото няма да мога да изпълня молбата й. Тя обаче беше непреклонна, настояваше и молеше, въпреки всичко това, да отида и се явя пред Учителя и да му кажа, че Стефан е болен и е в много тежко положение. Аз упорствах, не исках да се съглася, защото мислех, че е безполезно и безсмислено всичко това, но пред нейната непреклонност и неотстъпчивост реших да отида, като казах в себе си, да отида само за опит, че каквото е определено, това да бъде, така поне ще бъда оправдан пред нея и пред себе си, че съм имал доброто желание да сторя това. Отидох на Изгрева, застанах пред стълбата долу, която води за горната стая, в която лежеше Учителят. Разпитвах случайно минаващите хора какво е състоянието на Учителя, приема ли посещения, мога ли да се срещна с Него или не.
към текста >>

Тя обаче беше непреклонна, настояваше и молеше, въпреки всичко това, да отида и се явя пред Учителя и да му кажа, че
Нейният другар и съпруг Стефан Белев беше също така известен, много културен, високообразован човек, владеещ няколко езика и със западноевропейско възпитание и образование. Той също добре познаваше Учителя и имаше непоколебима вяра, голяма преданост и любов към Него. И така, сестра Белева искаше аз да съобщя на Учителя, че Стефан е тежко болен, че животът му е в опасност и Учителят ще направи пак чудото с него, за да му спаси здравето и живота. Брат Стефан Белев вече за трети път получаваше удар, като при първите два случая Учителят му спасяваше живота. На молбата на сестра Белева аз отговорих, че доколкото зная от наши братя и сестри, Учителят е също в тежко здравословно състояние и не приема никакви посещения, така че безполезно е да отивам, защото няма да мога да изпълня молбата й. Тя обаче беше непреклонна, настояваше и молеше, въпреки всичко това, да отида и се явя пред Учителя и да му кажа, че Стефан е болен и е в много тежко положение. Аз упорствах, не исках да се съглася, защото мислех, че е безполезно и безсмислено всичко това, но пред нейната непреклонност и неотстъпчивост реших да отида, като казах в себе си, да отида само за опит, че каквото е определено, това да бъде, така поне ще бъда оправдан пред нея и пред себе си, че съм имал доброто желание да сторя това. Отидох на Изгрева, застанах пред стълбата долу, която води за горната стая, в която лежеше Учителят. Разпитвах случайно минаващите хора какво е състоянието на Учителя, приема ли посещения, мога ли да се срещна с Него или не. Всички ми даваха все един и същи отговор: "Учителят е болен и никого не приема!
към текста >>

Отидох на Изгрева, застанах пред стълбата долу, която води за горната стая, в която лежеше Учителят.
Брат Стефан Белев вече за трети път получаваше удар, като при първите два случая Учителят му спасяваше живота. На молбата на сестра Белева аз отговорих, че доколкото зная от наши братя и сестри, Учителят е също в тежко здравословно състояние и не приема никакви посещения, така че безполезно е да отивам, защото няма да мога да изпълня молбата й. Тя обаче беше непреклонна, настояваше и молеше, въпреки всичко това, да отида и се явя пред Учителя и да му кажа, че Стефан е болен и е в много тежко положение. Аз упорствах, не исках да се съглася, защото мислех, че е безполезно и безсмислено всичко това, но пред нейната непреклонност и неотстъпчивост реших да отида, като казах в себе си, да отида само за опит, че каквото е определено, това да бъде, така поне ще бъда оправдан пред нея и пред себе си, че съм имал доброто желание да сторя това. Отидох на Изгрева, застанах пред стълбата долу, която води за горната стая, в която лежеше Учителят. Разпитвах случайно минаващите хора какво е състоянието на Учителя, приема ли посещения, мога ли да се срещна с Него или не. Всички ми даваха все един и същи отговор: "Учителят е болен и никого не приема! " Реших да съобщя на Учителя посредством някоя сестра от тия, които му прислужваха, за да знае, че Стефан Белев е болен и то много тежко. Една от сестрите ми обеща, че ще Му каже и веднага тичешком се озова в стаята при Учителя.
към текста >>

Разпитвах случайно минаващите хора какво е състоянието на Учителя, приема ли посещения, мога ли да се срещна с Него или не.
На молбата на сестра Белева аз отговорих, че доколкото зная от наши братя и сестри, Учителят е също в тежко здравословно състояние и не приема никакви посещения, така че безполезно е да отивам, защото няма да мога да изпълня молбата й. Тя обаче беше непреклонна, настояваше и молеше, въпреки всичко това, да отида и се явя пред Учителя и да му кажа, че Стефан е болен и е в много тежко положение. Аз упорствах, не исках да се съглася, защото мислех, че е безполезно и безсмислено всичко това, но пред нейната непреклонност и неотстъпчивост реших да отида, като казах в себе си, да отида само за опит, че каквото е определено, това да бъде, така поне ще бъда оправдан пред нея и пред себе си, че съм имал доброто желание да сторя това. Отидох на Изгрева, застанах пред стълбата долу, която води за горната стая, в която лежеше Учителят. Разпитвах случайно минаващите хора какво е състоянието на Учителя, приема ли посещения, мога ли да се срещна с Него или не. Всички ми даваха все един и същи отговор: "Учителят е болен и никого не приема! " Реших да съобщя на Учителя посредством някоя сестра от тия, които му прислужваха, за да знае, че Стефан Белев е болен и то много тежко. Една от сестрите ми обеща, че ще Му каже и веднага тичешком се озова в стаята при Учителя. Аз чух обаче как Учителят недоволно и сърдито я посрещна и й каза да се върна, защото не приема никого.
към текста >>

Всички ми даваха все един и същи отговор: "Учителят е болен и никого не приема!
Тя обаче беше непреклонна, настояваше и молеше, въпреки всичко това, да отида и се явя пред Учителя и да му кажа, че Стефан е болен и е в много тежко положение. Аз упорствах, не исках да се съглася, защото мислех, че е безполезно и безсмислено всичко това, но пред нейната непреклонност и неотстъпчивост реших да отида, като казах в себе си, да отида само за опит, че каквото е определено, това да бъде, така поне ще бъда оправдан пред нея и пред себе си, че съм имал доброто желание да сторя това. Отидох на Изгрева, застанах пред стълбата долу, която води за горната стая, в която лежеше Учителят. Разпитвах случайно минаващите хора какво е състоянието на Учителя, приема ли посещения, мога ли да се срещна с Него или не. Всички ми даваха все един и същи отговор: "Учителят е болен и никого не приема! " Реших да съобщя на Учителя посредством някоя сестра от тия, които му прислужваха, за да знае, че Стефан Белев е болен и то много тежко. Една от сестрите ми обеща, че ще Му каже и веднага тичешком се озова в стаята при Учителя. Аз чух обаче как Учителят недоволно и сърдито я посрещна и й каза да се върна, защото не приема никого. Тя обаче беше малко особена, не се подчини и започна да обяснява, че аз съм я изпратил и обясняваше за какво съм я изпратил и своята настойчивост оправдаваше с моя някаква поръчка, нещо съвсем невярно, неуместно и нетактично от нейна страна.
към текста >>

Реших да съобщя на Учителя посредством някоя сестра от тия, които му прислужваха, за да знае, че Стефан Белев е болен и то много тежко.
Аз упорствах, не исках да се съглася, защото мислех, че е безполезно и безсмислено всичко това, но пред нейната непреклонност и неотстъпчивост реших да отида, като казах в себе си, да отида само за опит, че каквото е определено, това да бъде, така поне ще бъда оправдан пред нея и пред себе си, че съм имал доброто желание да сторя това. Отидох на Изгрева, застанах пред стълбата долу, която води за горната стая, в която лежеше Учителят. Разпитвах случайно минаващите хора какво е състоянието на Учителя, приема ли посещения, мога ли да се срещна с Него или не. Всички ми даваха все един и същи отговор: "Учителят е болен и никого не приема! " Реших да съобщя на Учителя посредством някоя сестра от тия, които му прислужваха, за да знае, че Стефан Белев е болен и то много тежко. Една от сестрите ми обеща, че ще Му каже и веднага тичешком се озова в стаята при Учителя. Аз чух обаче как Учителят недоволно и сърдито я посрещна и й каза да се върна, защото не приема никого. Тя обаче беше малко особена, не се подчини и започна да обяснява, че аз съм я изпратил и обясняваше за какво съм я изпратил и своята настойчивост оправдаваше с моя някаква поръчка, нещо съвсем невярно, неуместно и нетактично от нейна страна. Учителят на няколко пъти каза: "Аз вече никого не приемам. Аз вече никого не лекувам, идете си, оставете ме!
към текста >>

Една от сестрите ми обеща, че ще Му каже и веднага тичешком се озова в стаята при Учителя.
Отидох на Изгрева, застанах пред стълбата долу, която води за горната стая, в която лежеше Учителят. Разпитвах случайно минаващите хора какво е състоянието на Учителя, приема ли посещения, мога ли да се срещна с Него или не. Всички ми даваха все един и същи отговор: "Учителят е болен и никого не приема! " Реших да съобщя на Учителя посредством някоя сестра от тия, които му прислужваха, за да знае, че Стефан Белев е болен и то много тежко. Една от сестрите ми обеща, че ще Му каже и веднага тичешком се озова в стаята при Учителя. Аз чух обаче как Учителят недоволно и сърдито я посрещна и й каза да се върна, защото не приема никого. Тя обаче беше малко особена, не се подчини и започна да обяснява, че аз съм я изпратил и обясняваше за какво съм я изпратил и своята настойчивост оправдаваше с моя някаква поръчка, нещо съвсем невярно, неуместно и нетактично от нейна страна. Учителят на няколко пъти каза: "Аз вече никого не приемам. Аз вече никого не лекувам, идете си, оставете ме! "
към текста >>

Аз чух обаче как Учителят недоволно и сърдито я посрещна и й каза да се върна, защото не приема никого.
Разпитвах случайно минаващите хора какво е състоянието на Учителя, приема ли посещения, мога ли да се срещна с Него или не. Всички ми даваха все един и същи отговор: "Учителят е болен и никого не приема! " Реших да съобщя на Учителя посредством някоя сестра от тия, които му прислужваха, за да знае, че Стефан Белев е болен и то много тежко. Една от сестрите ми обеща, че ще Му каже и веднага тичешком се озова в стаята при Учителя. Аз чух обаче как Учителят недоволно и сърдито я посрещна и й каза да се върна, защото не приема никого. Тя обаче беше малко особена, не се подчини и започна да обяснява, че аз съм я изпратил и обясняваше за какво съм я изпратил и своята настойчивост оправдаваше с моя някаква поръчка, нещо съвсем невярно, неуместно и нетактично от нейна страна. Учителят на няколко пъти каза: "Аз вече никого не приемам. Аз вече никого не лекувам, идете си, оставете ме! " Тя обаче пак настояваше, че е пратена от мен, че случаят е важен и пр., което, разбира се, беше съвсем нетактично, не беше вярно, защото аз не бях я пратил да тревожи Учителя и да спори с Него, а само леко, деликатно и без излишни обяснения да каже, че Стефан Белев е болен.
към текста >>

Учителят на няколко пъти каза: "Аз вече никого не приемам.
" Реших да съобщя на Учителя посредством някоя сестра от тия, които му прислужваха, за да знае, че Стефан Белев е болен и то много тежко. Една от сестрите ми обеща, че ще Му каже и веднага тичешком се озова в стаята при Учителя. Аз чух обаче как Учителят недоволно и сърдито я посрещна и й каза да се върна, защото не приема никого. Тя обаче беше малко особена, не се подчини и започна да обяснява, че аз съм я изпратил и обясняваше за какво съм я изпратил и своята настойчивост оправдаваше с моя някаква поръчка, нещо съвсем невярно, неуместно и нетактично от нейна страна. Учителят на няколко пъти каза: "Аз вече никого не приемам. Аз вече никого не лекувам, идете си, оставете ме! " Тя обаче пак настояваше, че е пратена от мен, че случаят е важен и пр., което, разбира се, беше съвсем нетактично, не беше вярно, защото аз не бях я пратил да тревожи Учителя и да спори с Него, а само леко, деликатно и без излишни обяснения да каже, че Стефан Белев е болен. От всичко станало аз бях смутен, измъчен и огорчен, и недоволен от обстоятелството, че съм станал причина да измъчвам Учителя в един такъв тежък за Него момент. Бях като вцепенен, неподвижен, съкрушен и не знаех как да изляза от това положение.
към текста >>

Тя обаче пак настояваше, че е пратена от мен, че случаят е важен и пр., което, разбира се, беше съвсем нетактично, не беше вярно, защото аз не бях я пратил да тревожи Учителя и да спори с Него, а само леко, деликатно и без излишни обяснения да каже, че Стефан Белев е болен.
Аз чух обаче как Учителят недоволно и сърдито я посрещна и й каза да се върна, защото не приема никого. Тя обаче беше малко особена, не се подчини и започна да обяснява, че аз съм я изпратил и обясняваше за какво съм я изпратил и своята настойчивост оправдаваше с моя някаква поръчка, нещо съвсем невярно, неуместно и нетактично от нейна страна. Учителят на няколко пъти каза: "Аз вече никого не приемам. Аз вече никого не лекувам, идете си, оставете ме! " Тя обаче пак настояваше, че е пратена от мен, че случаят е важен и пр., което, разбира се, беше съвсем нетактично, не беше вярно, защото аз не бях я пратил да тревожи Учителя и да спори с Него, а само леко, деликатно и без излишни обяснения да каже, че Стефан Белев е болен. От всичко станало аз бях смутен, измъчен и огорчен, и недоволен от обстоятелството, че съм станал причина да измъчвам Учителя в един такъв тежък за Него момент. Бях като вцепенен, неподвижен, съкрушен и не знаех как да изляза от това положение. След малко, за моя голяма изненада, аз видях Учителя, че излезе на терасата горе над стълбата пред вратата, обърна се с лице към мене и се подпираше леко за перилото. Аз бях смаян, бях в недоумение от всичко станало. Картината пред мене беше наистина неописуема!
към текста >>

От всичко станало аз бях смутен, измъчен и огорчен, и недоволен от обстоятелството, че съм станал причина да измъчвам Учителя в един такъв тежък за Него момент.
Тя обаче беше малко особена, не се подчини и започна да обяснява, че аз съм я изпратил и обясняваше за какво съм я изпратил и своята настойчивост оправдаваше с моя някаква поръчка, нещо съвсем невярно, неуместно и нетактично от нейна страна. Учителят на няколко пъти каза: "Аз вече никого не приемам. Аз вече никого не лекувам, идете си, оставете ме! " Тя обаче пак настояваше, че е пратена от мен, че случаят е важен и пр., което, разбира се, беше съвсем нетактично, не беше вярно, защото аз не бях я пратил да тревожи Учителя и да спори с Него, а само леко, деликатно и без излишни обяснения да каже, че Стефан Белев е болен. От всичко станало аз бях смутен, измъчен и огорчен, и недоволен от обстоятелството, че съм станал причина да измъчвам Учителя в един такъв тежък за Него момент. Бях като вцепенен, неподвижен, съкрушен и не знаех как да изляза от това положение. След малко, за моя голяма изненада, аз видях Учителя, че излезе на терасата горе над стълбата пред вратата, обърна се с лице към мене и се подпираше леко за перилото. Аз бях смаян, бях в недоумение от всичко станало. Картината пред мене беше наистина неописуема! Пред мен стоеше не човек, а самият Бог.
към текста >>

След малко, за моя голяма изненада, аз видях Учителя, че излезе на терасата горе над стълбата пред вратата, обърна се с лице към мене и се подпираше леко за перилото.
Аз вече никого не лекувам, идете си, оставете ме! " Тя обаче пак настояваше, че е пратена от мен, че случаят е важен и пр., което, разбира се, беше съвсем нетактично, не беше вярно, защото аз не бях я пратил да тревожи Учителя и да спори с Него, а само леко, деликатно и без излишни обяснения да каже, че Стефан Белев е болен. От всичко станало аз бях смутен, измъчен и огорчен, и недоволен от обстоятелството, че съм станал причина да измъчвам Учителя в един такъв тежък за Него момент. Бях като вцепенен, неподвижен, съкрушен и не знаех как да изляза от това положение. След малко, за моя голяма изненада, аз видях Учителя, че излезе на терасата горе над стълбата пред вратата, обърна се с лице към мене и се подпираше леко за перилото. Аз бях смаян, бях в недоумение от всичко станало. Картината пред мене беше наистина неописуема! Пред мен стоеше не човек, а самият Бог. Той горе, а аз долу! Блед, слаб, красив, с хубави бели коси и бяла брада, цял сияещ с неописуема чистота и красота, благ, мил, кротък, добър.
към текста >>

Той с нежен и мил поглед и съвсем тих глас се обърна към мене и каза: "Какво има, рекох, за бащата на учителката ли?
Картината пред мене беше наистина неописуема! Пред мен стоеше не човек, а самият Бог. Той горе, а аз долу! Блед, слаб, красив, с хубави бели коси и бяла брада, цял сияещ с неописуема чистота и красота, благ, мил, кротък, добър. Баща нежен и любещ. Той с нежен и мил поглед и съвсем тих глас се обърна към мене и каза: "Какво има, рекох, за бащата на учителката ли? " Аз бях смутен, засрамен, почувствах се виновен, бях объркан пред това необикновено Величие, на това, което беше пред очите ми, исках да се извиня, исках да Го помоля да ми прости, обаче аз почувствах, че това беше излишно, защото Той не ми се сърдеше. За това говореше Неговият поглед и цялата Му външност, която излъчваше Любов, нежност, красота, доброта, благост и готовност да помогне и да услужи в такъв момент като този, в който Той сега се намираше. Аз чух последните Му думи: "Идете си, рекох, и му кажете, че ще му мине!
към текста >>

Аз бях смутен, засрамен, почувствах се виновен, бях объркан пред това необикновено Величие, на това, което беше пред очите ми, исках да се извиня, исках да Го помоля да ми прости, обаче аз почувствах, че това беше излишно, защото Той не ми се сърдеше.
Той горе, а аз долу! Блед, слаб, красив, с хубави бели коси и бяла брада, цял сияещ с неописуема чистота и красота, благ, мил, кротък, добър. Баща нежен и любещ. Той с нежен и мил поглед и съвсем тих глас се обърна към мене и каза: "Какво има, рекох, за бащата на учителката ли? " Аз бях смутен, засрамен, почувствах се виновен, бях объркан пред това необикновено Величие, на това, което беше пред очите ми, исках да се извиня, исках да Го помоля да ми прости, обаче аз почувствах, че това беше излишно, защото Той не ми се сърдеше. За това говореше Неговият поглед и цялата Му външност, която излъчваше Любов, нежност, красота, доброта, благост и готовност да помогне и да услужи в такъв момент като този, в който Той сега се намираше. Аз чух последните Му думи: "Идете си, рекох, и му кажете, че ще му мине! " След три-четири дни Учителят напусна физическия свят, а брат Стефан Белев още същия ден оздравя напълно и в пълно здраве той живя още пет- шест месеца след заминаването на Учителя, след което и той набързо си замина от този свят.
към текста >>

След три-четири дни Учителят напусна физическия свят, а брат Стефан Белев още същия ден оздравя напълно и в пълно здраве той живя още пет- шест месеца след заминаването на Учителя, след което и той набързо си замина от този свят.
Аз бях смутен, засрамен, почувствах се виновен, бях объркан пред това необикновено Величие, на това, което беше пред очите ми, исках да се извиня, исках да Го помоля да ми прости, обаче аз почувствах, че това беше излишно, защото Той не ми се сърдеше. За това говореше Неговият поглед и цялата Му външност, която излъчваше Любов, нежност, красота, доброта, благост и готовност да помогне и да услужи в такъв момент като този, в който Той сега се намираше. Аз чух последните Му думи: "Идете си, рекох, и му кажете, че ще му мине! " След три-четири дни Учителят напусна физическия свят, а брат Стефан Белев още същия ден оздравя напълно и в пълно здраве той живя още пет- шест месеца след заминаването на Учителя, след което и той набързо си замина от този свят. И така, Учителят в последните си дни на земята, болен, почти скъсал връзката си с физическия свят, направи велика жертва и даде небивал пример за нас, Неговите последователи, като прие и се съгласи с нас, да се отзове на молбата ни и да спаси живота на един наш брат. Тодор Божков ЗАПИСКИ ОТ БЕСЕДИТЕ НА УЧИТЕЛЯ Дойде някой болен, казва: "Можеш ли да ме излекуваш? " Казвам: "Стани!
към текста >>

И така, Учителят в последните си дни на земята, болен, почти скъсал връзката си с физическия свят, направи велика жертва и даде небивал пример за нас, Неговите последователи, като прие и се съгласи с нас, да се отзове на молбата ни и да спаси живота на един наш брат.
За това говореше Неговият поглед и цялата Му външност, която излъчваше Любов, нежност, красота, доброта, благост и готовност да помогне и да услужи в такъв момент като този, в който Той сега се намираше. Аз чух последните Му думи: "Идете си, рекох, и му кажете, че ще му мине! " След три-четири дни Учителят напусна физическия свят, а брат Стефан Белев още същия ден оздравя напълно и в пълно здраве той живя още пет- шест месеца след заминаването на Учителя, след което и той набързо си замина от този свят. И така, Учителят в последните си дни на земята, болен, почти скъсал връзката си с физическия свят, направи велика жертва и даде небивал пример за нас, Неговите последователи, като прие и се съгласи с нас, да се отзове на молбата ни и да спаси живота на един наш брат. Тодор Божков ЗАПИСКИ ОТ БЕСЕДИТЕ НА УЧИТЕЛЯ Дойде някой болен, казва: "Можеш ли да ме излекуваш? " Казвам: "Стани! " Аз само веднъж казах на едного да стане.
към текста >>

ЗАПИСКИ ОТ БЕСЕДИТЕ НА УЧИТЕЛЯ
Аз чух последните Му думи: "Идете си, рекох, и му кажете, че ще му мине! " След три-четири дни Учителят напусна физическия свят, а брат Стефан Белев още същия ден оздравя напълно и в пълно здраве той живя още пет- шест месеца след заминаването на Учителя, след което и той набързо си замина от този свят. И така, Учителят в последните си дни на земята, болен, почти скъсал връзката си с физическия свят, направи велика жертва и даде небивал пример за нас, Неговите последователи, като прие и се съгласи с нас, да се отзове на молбата ни и да спаси живота на един наш брат. Тодор Божков ЗАПИСКИ ОТ БЕСЕДИТЕ НА УЧИТЕЛЯ Дойде някой болен, казва: "Можеш ли да ме излекуваш? " Казвам: "Стани! " Аз само веднъж казах на едного да стане. Много пъти не съм казвал. Само един път.
към текста >>

99. ЧУДОТВОРСТВО

Една вечер Учителят гостувал на наш брат в София и останал там до дванайсет часа през нощта.
ЧУДОТВОРСТВО Спомени на ученици Една вечер Учителят гостувал на наш брат в София и останал там до дванайсет часа през нощта. По това време имаше полицейски час, след който никой не можеше свободно да се движи из улиците. Братът, който бил вое-нен, предложил на Учителя да го изпрати до дома Му, за да не Му се случи някаква неприятност. Но Учителят отвърнал, че няма нужда да го изпращат и си тръгнал сам. Като излязъл на улицата, при Учителя отнякъде дошло едно полицейско куче, завъртяло се около Него като край познат и тръгнало пред краката Му. По пътя кучето обикаляло всеки пост и продължавало с Учителя.
към текста >>

Братът, който бил вое-нен, предложил на Учителя да го изпрати до дома Му, за да не Му се случи някаква неприятност.
ЧУДОТВОРСТВО Спомени на ученици Една вечер Учителят гостувал на наш брат в София и останал там до дванайсет часа през нощта. По това време имаше полицейски час, след който никой не можеше свободно да се движи из улиците. Братът, който бил вое-нен, предложил на Учителя да го изпрати до дома Му, за да не Му се случи някаква неприятност. Но Учителят отвърнал, че няма нужда да го изпращат и си тръгнал сам. Като излязъл на улицата, при Учителя отнякъде дошло едно полицейско куче, завъртяло се около Него като край познат и тръгнало пред краката Му. По пътя кучето обикаляло всеки пост и продължавало с Учителя. Никой не го питал какъв е, защото мислели, че щом е с полицейско куче, сигурно е някой от началниците, които проверяват. Само му отдавали чест и Той отминавал.
към текста >>

Но Учителят отвърнал, че няма нужда да го изпращат и си тръгнал сам.
ЧУДОТВОРСТВО Спомени на ученици Една вечер Учителят гостувал на наш брат в София и останал там до дванайсет часа през нощта. По това време имаше полицейски час, след който никой не можеше свободно да се движи из улиците. Братът, който бил вое-нен, предложил на Учителя да го изпрати до дома Му, за да не Му се случи някаква неприятност. Но Учителят отвърнал, че няма нужда да го изпращат и си тръгнал сам. Като излязъл на улицата, при Учителя отнякъде дошло едно полицейско куче, завъртяло се около Него като край познат и тръгнало пред краката Му. По пътя кучето обикаляло всеки пост и продължавало с Учителя. Никой не го питал какъв е, защото мислели, че щом е с полицейско куче, сигурно е някой от началниците, които проверяват. Само му отдавали чест и Той отминавал. Като стигнал до "Опълченска" 66, Учителят влязъл в двора, а кучето изчезнало в нощта.
към текста >>

Като излязъл на улицата, при Учителя отнякъде дошло едно полицейско куче, завъртяло се около Него като край познат и тръгнало пред краката Му.
Спомени на ученици Една вечер Учителят гостувал на наш брат в София и останал там до дванайсет часа през нощта. По това време имаше полицейски час, след който никой не можеше свободно да се движи из улиците. Братът, който бил вое-нен, предложил на Учителя да го изпрати до дома Му, за да не Му се случи някаква неприятност. Но Учителят отвърнал, че няма нужда да го изпращат и си тръгнал сам. Като излязъл на улицата, при Учителя отнякъде дошло едно полицейско куче, завъртяло се около Него като край познат и тръгнало пред краката Му. По пътя кучето обикаляло всеки пост и продължавало с Учителя. Никой не го питал какъв е, защото мислели, че щом е с полицейско куче, сигурно е някой от началниците, които проверяват. Само му отдавали чест и Той отминавал. Като стигнал до "Опълченска" 66, Учителят влязъл в двора, а кучето изчезнало в нощта. Когато с братята обсъждахме този случай, виждахме две възможности - случайност това не може да бъде.
към текста >>

По пътя кучето обикаляло всеки пост и продължавало с Учителя.
Една вечер Учителят гостувал на наш брат в София и останал там до дванайсет часа през нощта. По това време имаше полицейски час, след който никой не можеше свободно да се движи из улиците. Братът, който бил вое-нен, предложил на Учителя да го изпрати до дома Му, за да не Му се случи някаква неприятност. Но Учителят отвърнал, че няма нужда да го изпращат и си тръгнал сам. Като излязъл на улицата, при Учителя отнякъде дошло едно полицейско куче, завъртяло се около Него като край познат и тръгнало пред краката Му. По пътя кучето обикаляло всеки пост и продължавало с Учителя. Никой не го питал какъв е, защото мислели, че щом е с полицейско куче, сигурно е някой от началниците, които проверяват. Само му отдавали чест и Той отминавал. Като стигнал до "Опълченска" 66, Учителят влязъл в двора, а кучето изчезнало в нощта. Когато с братята обсъждахме този случай, виждахме две възможности - случайност това не може да бъде. Първата вероятност е Учителят да е извикал с мисълта си кучето да дойде и да го придружава.
към текста >>

Като стигнал до "Опълченска" 66, Учителят влязъл в двора, а кучето изчезнало в нощта.
Но Учителят отвърнал, че няма нужда да го изпращат и си тръгнал сам. Като излязъл на улицата, при Учителя отнякъде дошло едно полицейско куче, завъртяло се около Него като край познат и тръгнало пред краката Му. По пътя кучето обикаляло всеки пост и продължавало с Учителя. Никой не го питал какъв е, защото мислели, че щом е с полицейско куче, сигурно е някой от началниците, които проверяват. Само му отдавали чест и Той отминавал. Като стигнал до "Опълченска" 66, Учителят влязъл в двора, а кучето изчезнало в нощта. Когато с братята обсъждахме този случай, виждахме две възможности - случайност това не може да бъде. Първата вероятност е Учителят да е извикал с мисълта си кучето да дойде и да го придружава. А втората - кучето просто да е една мисъл-форма, която Учителят е материализирал, за да бъде видяна от полицаите. Било по времето на един от съборите в Търново. Появили се много оси, които смущавали братята и сестрите по време на храна.
към текста >>

Първата вероятност е Учителят да е извикал с мисълта си кучето да дойде и да го придружава.
По пътя кучето обикаляло всеки пост и продължавало с Учителя. Никой не го питал какъв е, защото мислели, че щом е с полицейско куче, сигурно е някой от началниците, които проверяват. Само му отдавали чест и Той отминавал. Като стигнал до "Опълченска" 66, Учителят влязъл в двора, а кучето изчезнало в нощта. Когато с братята обсъждахме този случай, виждахме две възможности - случайност това не може да бъде. Първата вероятност е Учителят да е извикал с мисълта си кучето да дойде и да го придружава. А втората - кучето просто да е една мисъл-форма, която Учителят е материализирал, за да бъде видяна от полицаите. Било по времето на един от съборите в Търново. Появили се много оси, които смущавали братята и сестрите по време на храна. Един ден, като гледал как осите нападат хората по масите и из двора на вилата, Учителят направил някакви движения и произнесъл думи и формули. За минути всички оси от масите и двора се събрали на едно място и застанали като мъртви.
към текста >>

А втората - кучето просто да е една мисъл-форма, която Учителят е материализирал, за да бъде видяна от полицаите.
Никой не го питал какъв е, защото мислели, че щом е с полицейско куче, сигурно е някой от началниците, които проверяват. Само му отдавали чест и Той отминавал. Като стигнал до "Опълченска" 66, Учителят влязъл в двора, а кучето изчезнало в нощта. Когато с братята обсъждахме този случай, виждахме две възможности - случайност това не може да бъде. Първата вероятност е Учителят да е извикал с мисълта си кучето да дойде и да го придружава. А втората - кучето просто да е една мисъл-форма, която Учителят е материализирал, за да бъде видяна от полицаите. Било по времето на един от съборите в Търново. Появили се много оси, които смущавали братята и сестрите по време на храна. Един ден, като гледал как осите нападат хората по масите и из двора на вилата, Учителят направил някакви движения и произнесъл думи и формули. За минути всички оси от масите и двора се събрали на едно място и застанали като мъртви. Учителят ги побутнал, но те сякаш не проявявали признаци на живот.
към текста >>

Един ден, като гледал как осите нападат хората по масите и из двора на вилата, Учителят направил някакви движения и произнесъл думи и формули.
Когато с братята обсъждахме този случай, виждахме две възможности - случайност това не може да бъде. Първата вероятност е Учителят да е извикал с мисълта си кучето да дойде и да го придружава. А втората - кучето просто да е една мисъл-форма, която Учителят е материализирал, за да бъде видяна от полицаите. Било по времето на един от съборите в Търново. Появили се много оси, които смущавали братята и сестрите по време на храна. Един ден, като гледал как осите нападат хората по масите и из двора на вилата, Учителят направил някакви движения и произнесъл думи и формули. За минути всички оси от масите и двора се събрали на едно място и застанали като мъртви. Учителят ги побутнал, но те сякаш не проявявали признаци на живот. След това Той направил други движения и изрекъл други думи, след което осите се размърдали, хвръкнали и повече не се появили през цялото лято. След тази случка Учителят заявил: "Мога да направя същото с всички врагове на Братството, но не искам." Влад Пашов
към текста >>

Учителят ги побутнал, но те сякаш не проявявали признаци на живот.
А втората - кучето просто да е една мисъл-форма, която Учителят е материализирал, за да бъде видяна от полицаите. Било по времето на един от съборите в Търново. Появили се много оси, които смущавали братята и сестрите по време на храна. Един ден, като гледал как осите нападат хората по масите и из двора на вилата, Учителят направил някакви движения и произнесъл думи и формули. За минути всички оси от масите и двора се събрали на едно място и застанали като мъртви. Учителят ги побутнал, но те сякаш не проявявали признаци на живот. След това Той направил други движения и изрекъл други думи, след което осите се размърдали, хвръкнали и повече не се появили през цялото лято. След тази случка Учителят заявил: "Мога да направя същото с всички врагове на Братството, но не искам." Влад Пашов Една година кошерите на Изгрева дадоха много мед. Сестрите занесли питите на центрофугата в малкия салон, но не се сетили да затворят горните прозорчета и пчелите скоро напълнили салона.
към текста >>

След тази случка Учителят заявил: "Мога да направя същото с всички врагове на Братството, но не искам."
Появили се много оси, които смущавали братята и сестрите по време на храна. Един ден, като гледал как осите нападат хората по масите и из двора на вилата, Учителят направил някакви движения и произнесъл думи и формули. За минути всички оси от масите и двора се събрали на едно място и застанали като мъртви. Учителят ги побутнал, но те сякаш не проявявали признаци на живот. След това Той направил други движения и изрекъл други думи, след което осите се размърдали, хвръкнали и повече не се появили през цялото лято. След тази случка Учителят заявил: "Мога да направя същото с всички врагове на Братството, но не искам." Влад Пашов Една година кошерите на Изгрева дадоха много мед. Сестрите занесли питите на центрофугата в малкия салон, но не се сетили да затворят горните прозорчета и пчелите скоро напълнили салона. Какво да направят? Не могат да ги изгонят.
към текста >>

Викат Учителя.
Влад Пашов Една година кошерите на Изгрева дадоха много мед. Сестрите занесли питите на центрофугата в малкия салон, но не се сетили да затворят горните прозорчета и пчелите скоро напълнили салона. Какво да направят? Не могат да ги изгонят. Викат Учителя. Той влиза, казва няколко думи и пчелите си отиват. Учителят има власт над всички земни твари и небесни обитатели. Борис Николов Не минава много време след последния разпит на Учителя в Обществената безопасност срещу Лъвов мост и отново започват нападки и донесения срещу Него. Извикали Го пак да дава някакви обяснения, но този път Го задържали и Го заключили в една от килиите, в които се задържат престъпници и нарушители на закона.
към текста >>

Учителят има власт над всички земни твари и небесни обитатели.
Сестрите занесли питите на центрофугата в малкия салон, но не се сетили да затворят горните прозорчета и пчелите скоро напълнили салона. Какво да направят? Не могат да ги изгонят. Викат Учителя. Той влиза, казва няколко думи и пчелите си отиват. Учителят има власт над всички земни твари и небесни обитатели. Борис Николов Не минава много време след последния разпит на Учителя в Обществената безопасност срещу Лъвов мост и отново започват нападки и донесения срещу Него. Извикали Го пак да дава някакви обяснения, но този път Го задържали и Го заключили в една от килиите, в които се задържат престъпници и нарушители на закона. Това е било по времето, когато министър-председател на правителството е Андрей Ляпчев, лидер на Демократическата партия, която управлява страната от януари 1926 до 1932 г. Като научават приятелите, че Учителят е задържан в полицията, веднага отиват и съобщават на Начо Петров, който по това време е също член на Демократическата партия и е помощник-кмет на София.
към текста >>

Не минава много време след последния разпит на Учителя в Обществената безопасност срещу Лъвов мост и отново започват нападки и донесения срещу Него.
Не могат да ги изгонят. Викат Учителя. Той влиза, казва няколко думи и пчелите си отиват. Учителят има власт над всички земни твари и небесни обитатели. Борис Николов Не минава много време след последния разпит на Учителя в Обществената безопасност срещу Лъвов мост и отново започват нападки и донесения срещу Него. Извикали Го пак да дава някакви обяснения, но този път Го задържали и Го заключили в една от килиите, в които се задържат престъпници и нарушители на закона. Това е било по времето, когато министър-председател на правителството е Андрей Ляпчев, лидер на Демократическата партия, която управлява страната от януари 1926 до 1932 г. Като научават приятелите, че Учителят е задържан в полицията, веднага отиват и съобщават на Начо Петров, който по това време е също член на Демократическата партия и е помощник-кмет на София. Той има голям пост и власт - тогава Софийската полиция е на подчинение и на кмета на града. Начо Петров веднага отива на Лъвов мост в Обществена безопасност и нарежда на директора на полицията веднага да освободи Учителя.
към текста >>

Като научават приятелите, че Учителят е задържан в полицията, веднага отиват и съобщават на Начо Петров, който по това време е също член на Демократическата партия и е помощник-кмет на София.
Учителят има власт над всички земни твари и небесни обитатели. Борис Николов Не минава много време след последния разпит на Учителя в Обществената безопасност срещу Лъвов мост и отново започват нападки и донесения срещу Него. Извикали Го пак да дава някакви обяснения, но този път Го задържали и Го заключили в една от килиите, в които се задържат престъпници и нарушители на закона. Това е било по времето, когато министър-председател на правителството е Андрей Ляпчев, лидер на Демократическата партия, която управлява страната от януари 1926 до 1932 г. Като научават приятелите, че Учителят е задържан в полицията, веднага отиват и съобщават на Начо Петров, който по това време е също член на Демократическата партия и е помощник-кмет на София. Той има голям пост и власт - тогава Софийската полиция е на подчинение и на кмета на града. Начо Петров веднага отива на Лъвов мост в Обществена безопасност и нарежда на директора на полицията веднага да освободи Учителя. Директорът се подчинява на заповедта му и двамата отиват заедно с дежурния полицай, който охранява килията, за да отключат и освободят Учителя. Полицаят изважда връзка ключове, отключват, а вътре стаята празна, не намират никого. Директорът крещи на полицая, че Го е пуснал без заповед.
към текста >>

Начо Петров веднага отива на Лъвов мост в Обществена безопасност и нарежда на директора на полицията веднага да освободи Учителя.
Не минава много време след последния разпит на Учителя в Обществената безопасност срещу Лъвов мост и отново започват нападки и донесения срещу Него. Извикали Го пак да дава някакви обяснения, но този път Го задържали и Го заключили в една от килиите, в които се задържат престъпници и нарушители на закона. Това е било по времето, когато министър-председател на правителството е Андрей Ляпчев, лидер на Демократическата партия, която управлява страната от януари 1926 до 1932 г. Като научават приятелите, че Учителят е задържан в полицията, веднага отиват и съобщават на Начо Петров, който по това време е също член на Демократическата партия и е помощник-кмет на София. Той има голям пост и власт - тогава Софийската полиция е на подчинение и на кмета на града. Начо Петров веднага отива на Лъвов мост в Обществена безопасност и нарежда на директора на полицията веднага да освободи Учителя. Директорът се подчинява на заповедта му и двамата отиват заедно с дежурния полицай, който охранява килията, за да отключат и освободят Учителя. Полицаят изважда връзка ключове, отключват, а вътре стаята празна, не намират никого. Директорът крещи на полицая, че Го е пуснал без заповед. Полицаят се оправдава, че никой не е отключвал вратата и че връзката ключове му е връчил лично директорът на полицията. Брат Начо Петров се досетил каква е причината и казва на полицая: "Ти нямаш никаква вина, Учителят сам си е напуснал килията".
към текста >>

Директорът се подчинява на заповедта му и двамата отиват заедно с дежурния полицай, който охранява килията, за да отключат и освободят Учителя.
Извикали Го пак да дава някакви обяснения, но този път Го задържали и Го заключили в една от килиите, в които се задържат престъпници и нарушители на закона. Това е било по времето, когато министър-председател на правителството е Андрей Ляпчев, лидер на Демократическата партия, която управлява страната от януари 1926 до 1932 г. Като научават приятелите, че Учителят е задържан в полицията, веднага отиват и съобщават на Начо Петров, който по това време е също член на Демократическата партия и е помощник-кмет на София. Той има голям пост и власт - тогава Софийската полиция е на подчинение и на кмета на града. Начо Петров веднага отива на Лъвов мост в Обществена безопасност и нарежда на директора на полицията веднага да освободи Учителя. Директорът се подчинява на заповедта му и двамата отиват заедно с дежурния полицай, който охранява килията, за да отключат и освободят Учителя. Полицаят изважда връзка ключове, отключват, а вътре стаята празна, не намират никого. Директорът крещи на полицая, че Го е пуснал без заповед. Полицаят се оправдава, че никой не е отключвал вратата и че връзката ключове му е връчил лично директорът на полицията. Брат Начо Петров се досетил каква е причината и казва на полицая: "Ти нямаш никаква вина, Учителят сам си е напуснал килията". Сълзите на полицая изразяват благодарността му към брат Начо, който се застъпва за него.
към текста >>

Брат Начо Петров се досетил каква е причината и казва на полицая: "Ти нямаш никаква вина, Учителят сам си е напуснал килията".
Начо Петров веднага отива на Лъвов мост в Обществена безопасност и нарежда на директора на полицията веднага да освободи Учителя. Директорът се подчинява на заповедта му и двамата отиват заедно с дежурния полицай, който охранява килията, за да отключат и освободят Учителя. Полицаят изважда връзка ключове, отключват, а вътре стаята празна, не намират никого. Директорът крещи на полицая, че Го е пуснал без заповед. Полицаят се оправдава, че никой не е отключвал вратата и че връзката ключове му е връчил лично директорът на полицията. Брат Начо Петров се досетил каква е причината и казва на полицая: "Ти нямаш никаква вина, Учителят сам си е напуснал килията". Сълзите на полицая изразяват благодарността му към брат Начо, който се застъпва за него. Директорът на полицията гледа озадачено, а брат Начо му казва: "Ти не разбра ли, че такъв човек не се арестува? " Онзи мълчи и нищо не може да разбере. Брат Начо отива веднага на ул. "Опълченска" 66 и там вижда Учителя, седнал в столовата, в приземния етаж и пие чай, заобиколен от сестрите.
към текста >>

"Опълченска" 66 и там вижда Учителя, седнал в столовата, в приземния етаж и пие чай, заобиколен от сестрите.
Брат Начо Петров се досетил каква е причината и казва на полицая: "Ти нямаш никаква вина, Учителят сам си е напуснал килията". Сълзите на полицая изразяват благодарността му към брат Начо, който се застъпва за него. Директорът на полицията гледа озадачено, а брат Начо му казва: "Ти не разбра ли, че такъв човек не се арестува? " Онзи мълчи и нищо не може да разбере. Брат Начо отива веднага на ул. "Опълченска" 66 и там вижда Учителя, седнал в столовата, в приземния етаж и пие чай, заобиколен от сестрите. Той се обръща към тях: "Налейте на брат Начо един чай! " Пият всички чай, а разговорът се води спокойно в една съвсем безобидна тема. Борис Николов Сестра Василка Иванова дошла на Изгрева, слушала беседите на Учителя и от време на време си мислела: "Много хубаво говориш, Учителю, аз искам да ти вярвам, но не мога да ти повярвам, а искам". И така, както Учителят говори, изведнъж на сестра Василка й се отварят духовните очи и вижда Учителя, че се е превърнал на едно огнено кълбо, голямо два метра в диаметър, трепти и излъчва светлина като слънце, а образът Му е същият и едновременно говори.
към текста >>

Сестра Василка Иванова дошла на Изгрева, слушала беседите на Учителя и от време на време си мислела: "Много хубаво говориш, Учителю, аз искам да ти вярвам, но не мога да ти повярвам, а искам".
Брат Начо отива веднага на ул. "Опълченска" 66 и там вижда Учителя, седнал в столовата, в приземния етаж и пие чай, заобиколен от сестрите. Той се обръща към тях: "Налейте на брат Начо един чай! " Пият всички чай, а разговорът се води спокойно в една съвсем безобидна тема. Борис Николов Сестра Василка Иванова дошла на Изгрева, слушала беседите на Учителя и от време на време си мислела: "Много хубаво говориш, Учителю, аз искам да ти вярвам, но не мога да ти повярвам, а искам". И така, както Учителят говори, изведнъж на сестра Василка й се отварят духовните очи и вижда Учителя, че се е превърнал на едно огнено кълбо, голямо два метра в диаметър, трепти и излъчва светлина като слънце, а образът Му е същият и едновременно говори. Тя вижда как целият салон е осветен от Неговата светлина. Косите Му са като слънчеви лъчи, които идват от безкрая и са в светлини, обагрени в различни цветове, а светлината излиза от лицето Му, от тялото Му и всичко трепти по един особен начин. Сестра Василка се сепва и мисли, че това е някаква измама, търка очите си, да не би да е задрямала, започва да се щипе, за да се събуди. Но вижда същата картина, а през това време Учителят спокойно си говори и я гледа все едно, че няма нищо.
към текста >>

И така, както Учителят говори, изведнъж на сестра Василка й се отварят духовните очи и вижда Учителя, че се е превърнал на едно огнено кълбо, голямо два метра в диаметър, трепти и излъчва светлина като слънце, а образът Му е същият и едновременно говори.
"Опълченска" 66 и там вижда Учителя, седнал в столовата, в приземния етаж и пие чай, заобиколен от сестрите. Той се обръща към тях: "Налейте на брат Начо един чай! " Пият всички чай, а разговорът се води спокойно в една съвсем безобидна тема. Борис Николов Сестра Василка Иванова дошла на Изгрева, слушала беседите на Учителя и от време на време си мислела: "Много хубаво говориш, Учителю, аз искам да ти вярвам, но не мога да ти повярвам, а искам". И така, както Учителят говори, изведнъж на сестра Василка й се отварят духовните очи и вижда Учителя, че се е превърнал на едно огнено кълбо, голямо два метра в диаметър, трепти и излъчва светлина като слънце, а образът Му е същият и едновременно говори. Тя вижда как целият салон е осветен от Неговата светлина. Косите Му са като слънчеви лъчи, които идват от безкрая и са в светлини, обагрени в различни цветове, а светлината излиза от лицето Му, от тялото Му и всичко трепти по един особен начин. Сестра Василка се сепва и мисли, че това е някаква измама, търка очите си, да не би да е задрямала, започва да се щипе, за да се събуди. Но вижда същата картина, а през това време Учителят спокойно си говори и я гледа все едно, че няма нищо. Сестрата се оглежда наляво-надясно и вижда, че другите слушат, записват си и се убеждава, че те не виждат това, което тя вижда.
към текста >>

Но вижда същата картина, а през това време Учителят спокойно си говори и я гледа все едно, че няма нищо.
Сестра Василка Иванова дошла на Изгрева, слушала беседите на Учителя и от време на време си мислела: "Много хубаво говориш, Учителю, аз искам да ти вярвам, но не мога да ти повярвам, а искам". И така, както Учителят говори, изведнъж на сестра Василка й се отварят духовните очи и вижда Учителя, че се е превърнал на едно огнено кълбо, голямо два метра в диаметър, трепти и излъчва светлина като слънце, а образът Му е същият и едновременно говори. Тя вижда как целият салон е осветен от Неговата светлина. Косите Му са като слънчеви лъчи, които идват от безкрая и са в светлини, обагрени в различни цветове, а светлината излиза от лицето Му, от тялото Му и всичко трепти по един особен начин. Сестра Василка се сепва и мисли, че това е някаква измама, търка очите си, да не би да е задрямала, започва да се щипе, за да се събуди. Но вижда същата картина, а през това време Учителят спокойно си говори и я гледа все едно, че няма нищо. Сестрата се оглежда наляво-надясно и вижда, че другите слушат, записват си и се убеждава, че те не виждат това, което тя вижда. Това видение продължило много време, след което се спуска една завеса пред очите й и тя вижда Учителя така, както Го е виждала всякога. Тя си казва: "Това, което видях, е само халюцинация." Но след няколко минути тази завеса отново се вдига и тя вижда същата картина на светещото слънце, идващо от Учителя. Това се повтаря три пъти, а Учителят гледа право в нея и леко се усмихва. Свършва беседата, всички излизат навън, тя се приближава към Него и казва: "Учителю, видях слънцето във Вас.
към текста >>

Това видение продължило много време, след което се спуска една завеса пред очите й и тя вижда Учителя така, както Го е виждала всякога.
Тя вижда как целият салон е осветен от Неговата светлина. Косите Му са като слънчеви лъчи, които идват от безкрая и са в светлини, обагрени в различни цветове, а светлината излиза от лицето Му, от тялото Му и всичко трепти по един особен начин. Сестра Василка се сепва и мисли, че това е някаква измама, търка очите си, да не би да е задрямала, започва да се щипе, за да се събуди. Но вижда същата картина, а през това време Учителят спокойно си говори и я гледа все едно, че няма нищо. Сестрата се оглежда наляво-надясно и вижда, че другите слушат, записват си и се убеждава, че те не виждат това, което тя вижда. Това видение продължило много време, след което се спуска една завеса пред очите й и тя вижда Учителя така, както Го е виждала всякога. Тя си казва: "Това, което видях, е само халюцинация." Но след няколко минути тази завеса отново се вдига и тя вижда същата картина на светещото слънце, идващо от Учителя. Това се повтаря три пъти, а Учителят гледа право в нея и леко се усмихва. Свършва беседата, всички излизат навън, тя се приближава към Него и казва: "Учителю, видях слънцето във Вас. Вие ли бяхте това? " Той се усмихнал и казал: "Не бях аз, но Духът бе Истият.
към текста >>

Тя си казва: "Това, което видях, е само халюцинация." Но след няколко минути тази завеса отново се вдига и тя вижда същата картина на светещото слънце, идващо от Учителя.
Косите Му са като слънчеви лъчи, които идват от безкрая и са в светлини, обагрени в различни цветове, а светлината излиза от лицето Му, от тялото Му и всичко трепти по един особен начин. Сестра Василка се сепва и мисли, че това е някаква измама, търка очите си, да не би да е задрямала, започва да се щипе, за да се събуди. Но вижда същата картина, а през това време Учителят спокойно си говори и я гледа все едно, че няма нищо. Сестрата се оглежда наляво-надясно и вижда, че другите слушат, записват си и се убеждава, че те не виждат това, което тя вижда. Това видение продължило много време, след което се спуска една завеса пред очите й и тя вижда Учителя така, както Го е виждала всякога. Тя си казва: "Това, което видях, е само халюцинация." Но след няколко минути тази завеса отново се вдига и тя вижда същата картина на светещото слънце, идващо от Учителя. Това се повтаря три пъти, а Учителят гледа право в нея и леко се усмихва. Свършва беседата, всички излизат навън, тя се приближава към Него и казва: "Учителю, видях слънцето във Вас. Вие ли бяхте това? " Той се усмихнал и казал: "Не бях аз, но Духът бе Истият. Неверни Тома ли си още?
към текста >>

Това се повтаря три пъти, а Учителят гледа право в нея и леко се усмихва.
Сестра Василка се сепва и мисли, че това е някаква измама, търка очите си, да не би да е задрямала, започва да се щипе, за да се събуди. Но вижда същата картина, а през това време Учителят спокойно си говори и я гледа все едно, че няма нищо. Сестрата се оглежда наляво-надясно и вижда, че другите слушат, записват си и се убеждава, че те не виждат това, което тя вижда. Това видение продължило много време, след което се спуска една завеса пред очите й и тя вижда Учителя така, както Го е виждала всякога. Тя си казва: "Това, което видях, е само халюцинация." Но след няколко минути тази завеса отново се вдига и тя вижда същата картина на светещото слънце, идващо от Учителя. Това се повтаря три пъти, а Учителят гледа право в нея и леко се усмихва. Свършва беседата, всички излизат навън, тя се приближава към Него и казва: "Учителю, видях слънцето във Вас. Вие ли бяхте това? " Той се усмихнал и казал: "Не бях аз, но Духът бе Истият. Неверни Тома ли си още? " Сестра Василка навежда глава и иска да целуне десницата Му.
към текста >>

Свършва беседата, всички излизат навън, тя се приближава към Него и казва: "Учителю, видях слънцето във Вас.
Но вижда същата картина, а през това време Учителят спокойно си говори и я гледа все едно, че няма нищо. Сестрата се оглежда наляво-надясно и вижда, че другите слушат, записват си и се убеждава, че те не виждат това, което тя вижда. Това видение продължило много време, след което се спуска една завеса пред очите й и тя вижда Учителя така, както Го е виждала всякога. Тя си казва: "Това, което видях, е само халюцинация." Но след няколко минути тази завеса отново се вдига и тя вижда същата картина на светещото слънце, идващо от Учителя. Това се повтаря три пъти, а Учителят гледа право в нея и леко се усмихва. Свършва беседата, всички излизат навън, тя се приближава към Него и казва: "Учителю, видях слънцето във Вас. Вие ли бяхте това? " Той се усмихнал и казал: "Не бях аз, но Духът бе Истият. Неверни Тома ли си още? " Сестра Василка навежда глава и иска да целуне десницата Му. "Не, Учителю, видях Ви в Дух и в Светлина.
към текста >>

"Не, Учителю, видях Ви в Дух и в Светлина.
Свършва беседата, всички излизат навън, тя се приближава към Него и казва: "Учителю, видях слънцето във Вас. Вие ли бяхте това? " Той се усмихнал и казал: "Не бях аз, но Духът бе Истият. Неверни Тома ли си още? " Сестра Василка навежда глава и иска да целуне десницата Му. "Не, Учителю, видях Ви в Дух и в Светлина. Какво повече мога да искам? Вие сте моят истински Учител." Мария Тодорова Било е около 1940 или 1941 г. Брат Симеон Арнаудов - Дякона минавал край Изгрева.
към текста >>

Вие сте моят истински Учител."
" Той се усмихнал и казал: "Не бях аз, но Духът бе Истият. Неверни Тома ли си още? " Сестра Василка навежда глава и иска да целуне десницата Му. "Не, Учителю, видях Ви в Дух и в Светлина. Какво повече мога да искам? Вие сте моят истински Учител." Мария Тодорова Било е около 1940 или 1941 г. Брат Симеон Арнаудов - Дякона минавал край Изгрева. Учителят от балкона го повикал и му казал: "Иди да кажеш на брат Боев да се приготви утре за екскурзия на Витоша. Ще отидем само двама, обаче да вземе три прибора.
към текста >>

Учителят от балкона го повикал и му казал: "Иди да кажеш на брат Боев да се приготви утре за екскурзия на Витоша.
Какво повече мога да искам? Вие сте моят истински Учител." Мария Тодорова Било е около 1940 или 1941 г. Брат Симеон Арнаудов - Дякона минавал край Изгрева. Учителят от балкона го повикал и му казал: "Иди да кажеш на брат Боев да се приготви утре за екскурзия на Витоша. Ще отидем само двама, обаче да вземе три прибора. И за това никому няма да казва. Двама отиваме, но да носи три прибора." Симеон казал това на брат Боев. Той се приготвил и сутринта на определеното време, тръгнали още по тъмно. А обстановката била зимна, имало навалял сняг.
към текста >>

Пристигнали там, седнали на мястото зад скалата, наподобяваща стол, където обикновено сядаше Учителят.
Ще отидем само двама, обаче да вземе три прибора. И за това никому няма да казва. Двама отиваме, но да носи три прибора." Симеон казал това на брат Боев. Той се приготвил и сутринта на определеното време, тръгнали още по тъмно. А обстановката била зимна, имало навалял сняг. Пристигнали там, седнали на мястото зад скалата, наподобяваща стол, където обикновено сядаше Учителят. Имаше направено огнище и пред огнището наслагани камъни, на които сядаха братя или сестри, които са поканени от Учителя. Брат Боев веднага запалил огън, турил чайника да се стопли вода. Извадил приборите за чай и ето - пристигнал човек при тях. Той бил облечен в каракачанска носия, с интелигентна физиономия, не приличал на селянин. Попитали го къде отива, а той отговорил, че пристига от Самоков, а отивал в София.
към текста >>

Имаше направено огнище и пред огнището наслагани камъни, на които сядаха братя или сестри, които са поканени от Учителя.
И за това никому няма да казва. Двама отиваме, но да носи три прибора." Симеон казал това на брат Боев. Той се приготвил и сутринта на определеното време, тръгнали още по тъмно. А обстановката била зимна, имало навалял сняг. Пристигнали там, седнали на мястото зад скалата, наподобяваща стол, където обикновено сядаше Учителят. Имаше направено огнище и пред огнището наслагани камъни, на които сядаха братя или сестри, които са поканени от Учителя. Брат Боев веднага запалил огън, турил чайника да се стопли вода. Извадил приборите за чай и ето - пристигнал човек при тях. Той бил облечен в каракачанска носия, с интелигентна физиономия, не приличал на селянин. Попитали го къде отива, а той отговорил, че пристига от Самоков, а отивал в София. Учителят го поканил да пият по един чай, да закусят заедно.
към текста >>

Учителят го поканил да пият по един чай, да закусят заедно.
Имаше направено огнище и пред огнището наслагани камъни, на които сядаха братя или сестри, които са поканени от Учителя. Брат Боев веднага запалил огън, турил чайника да се стопли вода. Извадил приборите за чай и ето - пристигнал човек при тях. Той бил облечен в каракачанска носия, с интелигентна физиономия, не приличал на селянин. Попитали го къде отива, а той отговорил, че пристига от Самоков, а отивал в София. Учителят го поканил да пият по един чай, да закусят заедно. Брат Боев си казал: "Ето защо носим три прибора." Пили чай, разговаряли. Брат Боев решил да извади бележника си, да запише нещо от разговорите, защото очаквал интересни неща. Обаче Учителят казал: "Оставете бележника, нищо няма да записвате! " Така продължил разговорът. Брат Боев запомнил смисъла на разговора - че Учителят праща този човек със задача.
към текста >>

Обаче Учителят казал: "Оставете бележника, нищо няма да записвате!
Той бил облечен в каракачанска носия, с интелигентна физиономия, не приличал на селянин. Попитали го къде отива, а той отговорил, че пристига от Самоков, а отивал в София. Учителят го поканил да пият по един чай, да закусят заедно. Брат Боев си казал: "Ето защо носим три прибора." Пили чай, разговаряли. Брат Боев решил да извади бележника си, да запише нещо от разговорите, защото очаквал интересни неща. Обаче Учителят казал: "Оставете бележника, нищо няма да записвате! " Така продължил разговорът. Брат Боев запомнил смисъла на разговора - че Учителят праща този човек със задача. Тогава, до 1941 г., германските войски нахълтаха във Франция и бомбардират историческите паметници. Учителят Му дал задача да отиде и да запазят историческите паметници. Тоя човек изпил чая и тръгнал.
към текста >>

Брат Боев запомнил смисъла на разговора - че Учителят праща този човек със задача.
Учителят го поканил да пият по един чай, да закусят заедно. Брат Боев си казал: "Ето защо носим три прибора." Пили чай, разговаряли. Брат Боев решил да извади бележника си, да запише нещо от разговорите, защото очаквал интересни неща. Обаче Учителят казал: "Оставете бележника, нищо няма да записвате! " Така продължил разговорът. Брат Боев запомнил смисъла на разговора - че Учителят праща този човек със задача. Тогава, до 1941 г., германските войски нахълтаха във Франция и бомбардират историческите паметници. Учителят Му дал задача да отиде и да запазят историческите паметници. Тоя човек изпил чая и тръгнал. Тъкмо заминал зад скалата, Учителят казал на брат Боев: "Кажи му да се върне, че забравих нещо да му кажа." Брат Боев отишъл до скалата по стъпките на гостенина, но оттам нататък вече нямало никакви стъпки. "Учителю, никакъв човек не се вижда, нито пък стъпки има напред!
към текста >>

Учителят Му дал задача да отиде и да запазят историческите паметници.
Брат Боев решил да извади бележника си, да запише нещо от разговорите, защото очаквал интересни неща. Обаче Учителят казал: "Оставете бележника, нищо няма да записвате! " Така продължил разговорът. Брат Боев запомнил смисъла на разговора - че Учителят праща този човек със задача. Тогава, до 1941 г., германските войски нахълтаха във Франция и бомбардират историческите паметници. Учителят Му дал задача да отиде и да запазят историческите паметници. Тоя човек изпил чая и тръгнал. Тъкмо заминал зад скалата, Учителят казал на брат Боев: "Кажи му да се върне, че забравих нещо да му кажа." Брат Боев отишъл до скалата по стъпките на гостенина, но оттам нататък вече нямало никакви стъпки. "Учителю, никакъв човек не се вижда, нито пък стъпки има напред! Къде отиде тоз човек? " Учителят рекъл: "Аз нарочно те доведох да те срещна с него, за да присъстваш и да видиш.
към текста >>

Тъкмо заминал зад скалата, Учителят казал на брат Боев: "Кажи му да се върне, че забравих нещо да му кажа." Брат Боев отишъл до скалата по стъпките на гостенина, но оттам нататък вече нямало никакви стъпки.
" Така продължил разговорът. Брат Боев запомнил смисъла на разговора - че Учителят праща този човек със задача. Тогава, до 1941 г., германските войски нахълтаха във Франция и бомбардират историческите паметници. Учителят Му дал задача да отиде и да запазят историческите паметници. Тоя човек изпил чая и тръгнал. Тъкмо заминал зад скалата, Учителят казал на брат Боев: "Кажи му да се върне, че забравих нещо да му кажа." Брат Боев отишъл до скалата по стъпките на гостенина, но оттам нататък вече нямало никакви стъпки. "Учителю, никакъв човек не се вижда, нито пък стъпки има напред! Къде отиде тоз човек? " Учителят рекъл: "Аз нарочно те доведох да те срещна с него, за да присъстваш и да видиш. Той има задача да отиде в Европа и да свърши важна работа." Георги Събев
към текста >>

"Учителю, никакъв човек не се вижда, нито пък стъпки има напред!
Брат Боев запомнил смисъла на разговора - че Учителят праща този човек със задача. Тогава, до 1941 г., германските войски нахълтаха във Франция и бомбардират историческите паметници. Учителят Му дал задача да отиде и да запазят историческите паметници. Тоя човек изпил чая и тръгнал. Тъкмо заминал зад скалата, Учителят казал на брат Боев: "Кажи му да се върне, че забравих нещо да му кажа." Брат Боев отишъл до скалата по стъпките на гостенина, но оттам нататък вече нямало никакви стъпки. "Учителю, никакъв човек не се вижда, нито пък стъпки има напред! Къде отиде тоз човек? " Учителят рекъл: "Аз нарочно те доведох да те срещна с него, за да присъстваш и да видиш. Той има задача да отиде в Европа и да свърши важна работа." Георги Събев Преди около тридесет и пет години /т.е.
към текста >>

" Учителят рекъл: "Аз нарочно те доведох да те срещна с него, за да присъстваш и да видиш.
Учителят Му дал задача да отиде и да запазят историческите паметници. Тоя човек изпил чая и тръгнал. Тъкмо заминал зад скалата, Учителят казал на брат Боев: "Кажи му да се върне, че забравих нещо да му кажа." Брат Боев отишъл до скалата по стъпките на гостенина, но оттам нататък вече нямало никакви стъпки. "Учителю, никакъв човек не се вижда, нито пък стъпки има напред! Къде отиде тоз човек? " Учителят рекъл: "Аз нарочно те доведох да те срещна с него, за да присъстваш и да видиш. Той има задача да отиде в Европа и да свърши важна работа." Георги Събев Преди около тридесет и пет години /т.е. 1920 г./, бяхме на екскурзия на Петров връх, който се намира на север от град Айтос.
към текста >>

Поде се разговор за Учението и за Учителя, Тогава един брат каза: "Нашето учение е учение на опита, на приложението, а не само на гола вяра."
1920 г./, бяхме на екскурзия на Петров връх, който се намира на север от град Айтос. Беше пролет. Гората весело шумолеше, а поляните се усмихваха със своята зелена премяна, об- кичени с безброй цветя. Слънцето грееше и милваше насъбралото се множество тоя ден тук, на върха, на Паспалата. Поде се разговор за Учението и за Учителя, Тогава един брат каза: "Нашето учение е учение на опита, на приложението, а не само на гола вяра." - "Да направим някой опит" - се обади един. - "Да направим, да направим" - занастояваха други. - "Добре тогава, ще направим опит за левитация." За този опит са нужни шест души, по трима от двете страни и един, с когото ще се прави опита.
към текста >>

Брат от Казанлък дошъл в София по работа и като минал през града, решил да занесе на Учителя някакви плодове.
Изправят се прави и постепенно обратно се снема човекът, който е повдигнат. Направихме опита: Той бе сполучлив. Така ние вдигнахме човек, който тежи над 70 кг, на височина един метър. Повдигнатият беше Стоян Лечев. По разказа на Иван Манев Брат от Казанлък дошъл в София по работа и като минал през града, решил да занесе на Учителя някакви плодове. На улицата видял продавач и чудесни праскови върху количката му. Братът се отбил при него и се пазарил: "Искам да ми дадеш един килограм праскови, но хубави. Искам да ги избера - ще ти платя двойно." Продавачът го погледнал внимателно и му казал: "Добре, избери си. За Учителя ли ги искаш? " Братът за пръв път срещал този човек, останал изненадан, но отговорил: "Да, за Учителя са." Продавачът избрал най-примамливите праскови, претеглил ги и ги дал на брата, като му казал: "Хайде сега, много здраве на Учителя!
към текста >>

За Учителя ли ги искаш?
По разказа на Иван Манев Брат от Казанлък дошъл в София по работа и като минал през града, решил да занесе на Учителя някакви плодове. На улицата видял продавач и чудесни праскови върху количката му. Братът се отбил при него и се пазарил: "Искам да ми дадеш един килограм праскови, но хубави. Искам да ги избера - ще ти платя двойно." Продавачът го погледнал внимателно и му казал: "Добре, избери си. За Учителя ли ги искаш? " Братът за пръв път срещал този човек, останал изненадан, но отговорил: "Да, за Учителя са." Продавачът избрал най-примамливите праскови, претеглил ги и ги дал на брата, като му казал: "Хайде сега, много здраве на Учителя! " Братът взел плодовете и като продължавал да се чуди на тази среща, се запътил към Изгрева. Когато занесъл прасковите на Учителя, Той го попитал: "Откъде ги купи? От един количкар на еди-коя си улица ли? " Братът потвърдил и още повече се изумил, че Учителят знае откъде са плодовете.
към текста >>

" Братът за пръв път срещал този човек, останал изненадан, но отговорил: "Да, за Учителя са." Продавачът избрал най-примамливите праскови, претеглил ги и ги дал на брата, като му казал: "Хайде сега, много здраве на Учителя!
Брат от Казанлък дошъл в София по работа и като минал през града, решил да занесе на Учителя някакви плодове. На улицата видял продавач и чудесни праскови върху количката му. Братът се отбил при него и се пазарил: "Искам да ми дадеш един килограм праскови, но хубави. Искам да ги избера - ще ти платя двойно." Продавачът го погледнал внимателно и му казал: "Добре, избери си. За Учителя ли ги искаш? " Братът за пръв път срещал този човек, останал изненадан, но отговорил: "Да, за Учителя са." Продавачът избрал най-примамливите праскови, претеглил ги и ги дал на брата, като му казал: "Хайде сега, много здраве на Учителя! " Братът взел плодовете и като продължавал да се чуди на тази среща, се запътил към Изгрева. Когато занесъл прасковите на Учителя, Той го попитал: "Откъде ги купи? От един количкар на еди-коя си улица ли? " Братът потвърдил и още повече се изумил, че Учителят знае откъде са плодовете. След това Учителят дал на брата една обикновена дребничка праскова от нашите Изгревски плодове и му заръчал: "Като си отидеш в Казанлък, ще посадиш костилката в двора си и ще следиш какво ще стане." Братът изял плода, а костилката запазил и в Казанлък я посадил на двора.
към текста >>

Когато занесъл прасковите на Учителя, Той го попитал: "Откъде ги купи?
Братът се отбил при него и се пазарил: "Искам да ми дадеш един килограм праскови, но хубави. Искам да ги избера - ще ти платя двойно." Продавачът го погледнал внимателно и му казал: "Добре, избери си. За Учителя ли ги искаш? " Братът за пръв път срещал този човек, останал изненадан, но отговорил: "Да, за Учителя са." Продавачът избрал най-примамливите праскови, претеглил ги и ги дал на брата, като му казал: "Хайде сега, много здраве на Учителя! " Братът взел плодовете и като продължавал да се чуди на тази среща, се запътил към Изгрева. Когато занесъл прасковите на Учителя, Той го попитал: "Откъде ги купи? От един количкар на еди-коя си улица ли? " Братът потвърдил и още повече се изумил, че Учителят знае откъде са плодовете. След това Учителят дал на брата една обикновена дребничка праскова от нашите Изгревски плодове и му заръчал: "Като си отидеш в Казанлък, ще посадиш костилката в двора си и ще следиш какво ще стане." Братът изял плода, а костилката запазил и в Казанлък я посадил на двора. Тя израснала и когато след няколко години започнала да ражда, братът останал изненадан, че плодовете не били като прасковата, която Учителят му дал, а като онези, които купил в София и Му занесъл. Братът разбрал, че Учителят е вложил в тази костилка силите, които са действали в другите плодове.
към текста >>

" Братът потвърдил и още повече се изумил, че Учителят знае откъде са плодовете.
За Учителя ли ги искаш? " Братът за пръв път срещал този човек, останал изненадан, но отговорил: "Да, за Учителя са." Продавачът избрал най-примамливите праскови, претеглил ги и ги дал на брата, като му казал: "Хайде сега, много здраве на Учителя! " Братът взел плодовете и като продължавал да се чуди на тази среща, се запътил към Изгрева. Когато занесъл прасковите на Учителя, Той го попитал: "Откъде ги купи? От един количкар на еди-коя си улица ли? " Братът потвърдил и още повече се изумил, че Учителят знае откъде са плодовете. След това Учителят дал на брата една обикновена дребничка праскова от нашите Изгревски плодове и му заръчал: "Като си отидеш в Казанлък, ще посадиш костилката в двора си и ще следиш какво ще стане." Братът изял плода, а костилката запазил и в Казанлък я посадил на двора. Тя израснала и когато след няколко години започнала да ражда, братът останал изненадан, че плодовете не били като прасковата, която Учителят му дал, а като онези, които купил в София и Му занесъл. Братът разбрал, че Учителят е вложил в тази костилка силите, които са действали в другите плодове. Влад Пашов Това е станало около 1920 г.
към текста >>

След това Учителят дал на брата една обикновена дребничка праскова от нашите Изгревски плодове и му заръчал: "Като си отидеш в Казанлък, ще посадиш костилката в двора си и ще следиш какво ще стане." Братът изял плода, а костилката запазил и в Казанлък я посадил на двора.
" Братът за пръв път срещал този човек, останал изненадан, но отговорил: "Да, за Учителя са." Продавачът избрал най-примамливите праскови, претеглил ги и ги дал на брата, като му казал: "Хайде сега, много здраве на Учителя! " Братът взел плодовете и като продължавал да се чуди на тази среща, се запътил към Изгрева. Когато занесъл прасковите на Учителя, Той го попитал: "Откъде ги купи? От един количкар на еди-коя си улица ли? " Братът потвърдил и още повече се изумил, че Учителят знае откъде са плодовете. След това Учителят дал на брата една обикновена дребничка праскова от нашите Изгревски плодове и му заръчал: "Като си отидеш в Казанлък, ще посадиш костилката в двора си и ще следиш какво ще стане." Братът изял плода, а костилката запазил и в Казанлък я посадил на двора. Тя израснала и когато след няколко години започнала да ражда, братът останал изненадан, че плодовете не били като прасковата, която Учителят му дал, а като онези, които купил в София и Му занесъл. Братът разбрал, че Учителят е вложил в тази костилка силите, които са действали в другите плодове. Влад Пашов Това е станало около 1920 г. в София на ул.
към текста >>

Тя израснала и когато след няколко години започнала да ражда, братът останал изненадан, че плодовете не били като прасковата, която Учителят му дал, а като онези, които купил в София и Му занесъл.
" Братът взел плодовете и като продължавал да се чуди на тази среща, се запътил към Изгрева. Когато занесъл прасковите на Учителя, Той го попитал: "Откъде ги купи? От един количкар на еди-коя си улица ли? " Братът потвърдил и още повече се изумил, че Учителят знае откъде са плодовете. След това Учителят дал на брата една обикновена дребничка праскова от нашите Изгревски плодове и му заръчал: "Като си отидеш в Казанлък, ще посадиш костилката в двора си и ще следиш какво ще стане." Братът изял плода, а костилката запазил и в Казанлък я посадил на двора. Тя израснала и когато след няколко години започнала да ражда, братът останал изненадан, че плодовете не били като прасковата, която Учителят му дал, а като онези, които купил в София и Му занесъл. Братът разбрал, че Учителят е вложил в тази костилка силите, които са действали в другите плодове. Влад Пашов Това е станало около 1920 г. в София на ул. "Опълченска" N° 66, където е живял Учителят до 1927 г.
към текста >>

Братът разбрал, че Учителят е вложил в тази костилка силите, които са действали в другите плодове.
Когато занесъл прасковите на Учителя, Той го попитал: "Откъде ги купи? От един количкар на еди-коя си улица ли? " Братът потвърдил и още повече се изумил, че Учителят знае откъде са плодовете. След това Учителят дал на брата една обикновена дребничка праскова от нашите Изгревски плодове и му заръчал: "Като си отидеш в Казанлък, ще посадиш костилката в двора си и ще следиш какво ще стане." Братът изял плода, а костилката запазил и в Казанлък я посадил на двора. Тя израснала и когато след няколко години започнала да ражда, братът останал изненадан, че плодовете не били като прасковата, която Учителят му дал, а като онези, които купил в София и Му занесъл. Братът разбрал, че Учителят е вложил в тази костилка силите, които са действали в другите плодове. Влад Пашов Това е станало около 1920 г. в София на ул. "Опълченска" N° 66, където е живял Учителят до 1927 г. Така се случило един ден, че ключът от стаята на Учителя се загубил.
към текста >>

"Опълченска" N° 66, където е живял Учителят до 1927 г.
Тя израснала и когато след няколко години започнала да ражда, братът останал изненадан, че плодовете не били като прасковата, която Учителят му дал, а като онези, които купил в София и Му занесъл. Братът разбрал, че Учителят е вложил в тази костилка силите, които са действали в другите плодове. Влад Пашов Това е станало около 1920 г. в София на ул. "Опълченска" N° 66, където е живял Учителят до 1927 г. Така се случило един ден, че ключът от стаята на Учителя се загубил. Търсили го старателно, но не го намерили. Стаята била със секретен ключ. Всички били обезпокоени от това непредвидено обстоятелство. По едно време, както Учителят бил при тях, изчезнал.
към текста >>

Така се случило един ден, че ключът от стаята на Учителя се загубил.
Братът разбрал, че Учителят е вложил в тази костилка силите, които са действали в другите плодове. Влад Пашов Това е станало около 1920 г. в София на ул. "Опълченска" N° 66, където е живял Учителят до 1927 г. Така се случило един ден, че ключът от стаята на Учителя се загубил. Търсили го старателно, но не го намерили. Стаята била със секретен ключ. Всички били обезпокоени от това непредвидено обстоятелство. По едно време, както Учителят бил при тях, изчезнал. Явил се в стаята и отворил прозореца.
към текста >>

По едно време, както Учителят бил при тях, изчезнал.
"Опълченска" N° 66, където е живял Учителят до 1927 г. Така се случило един ден, че ключът от стаята на Учителя се загубил. Търсили го старателно, но не го намерили. Стаята била със секретен ключ. Всички били обезпокоени от това непредвидено обстоятелство. По едно време, както Учителят бил при тях, изчезнал. Явил се в стаята и отворил прозореца. След това пак се появил вън при тях. "Разбрахте ли - казал Учителят - че аз и без ключ мога да влизам и излизам. Ключ трябва на вас." Тогава всички се зачудили на това ново и непознато досега явление. Мисля, в томчето "Все що е писано", Учителят казва: "Аз мога да разпръсквам Своето тяло."
към текста >>

"Разбрахте ли - казал Учителят - че аз и без ключ мога да влизам и излизам.
Стаята била със секретен ключ. Всички били обезпокоени от това непредвидено обстоятелство. По едно време, както Учителят бил при тях, изчезнал. Явил се в стаята и отворил прозореца. След това пак се появил вън при тях. "Разбрахте ли - казал Учителят - че аз и без ключ мога да влизам и излизам. Ключ трябва на вас." Тогава всички се зачудили на това ново и непознато досега явление. Мисля, в томчето "Все що е писано", Учителят казва: "Аз мога да разпръсквам Своето тяло." Георги Събев В първите години Учителят е наредил да се направи една екскурзия до Витоша, като се тръгне сутринта в 3 часа. Методи трябвало да носи един чайник с вода, а той по това време бил на 19 години и го било страх.
към текста >>

Мисля, в томчето "Все що е писано", Учителят казва: "Аз мога да разпръсквам Своето тяло."
По едно време, както Учителят бил при тях, изчезнал. Явил се в стаята и отворил прозореца. След това пак се появил вън при тях. "Разбрахте ли - казал Учителят - че аз и без ключ мога да влизам и излизам. Ключ трябва на вас." Тогава всички се зачудили на това ново и непознато досега явление. Мисля, в томчето "Все що е писано", Учителят казва: "Аз мога да разпръсквам Своето тяло." Георги Събев В първите години Учителят е наредил да се направи една екскурзия до Витоша, като се тръгне сутринта в 3 часа. Методи трябвало да носи един чайник с вода, а той по това време бил на 19 години и го било страх. Върви той нагоре, но изпитва страх. Започнал да се оглежда наляво-надясно и изведнъж вижда до себе си Учителя как върви до него и му се усмихва.
към текста >>

В първите години Учителят е наредил да се направи една екскурзия до Витоша, като се тръгне сутринта в 3 часа.
След това пак се появил вън при тях. "Разбрахте ли - казал Учителят - че аз и без ключ мога да влизам и излизам. Ключ трябва на вас." Тогава всички се зачудили на това ново и непознато досега явление. Мисля, в томчето "Все що е писано", Учителят казва: "Аз мога да разпръсквам Своето тяло." Георги Събев В първите години Учителят е наредил да се направи една екскурзия до Витоша, като се тръгне сутринта в 3 часа. Методи трябвало да носи един чайник с вода, а той по това време бил на 19 години и го било страх. Върви той нагоре, но изпитва страх. Започнал да се оглежда наляво-надясно и изведнъж вижда до себе си Учителя как върви до него и му се усмихва. Методи се успокоил. Учителят върви ту пред него, ту зад него в разстояние на няколко часа.
към текста >>

Започнал да се оглежда наляво-надясно и изведнъж вижда до себе си Учителя как върви до него и му се усмихва.
Мисля, в томчето "Все що е писано", Учителят казва: "Аз мога да разпръсквам Своето тяло." Георги Събев В първите години Учителят е наредил да се направи една екскурзия до Витоша, като се тръгне сутринта в 3 часа. Методи трябвало да носи един чайник с вода, а той по това време бил на 19 години и го било страх. Върви той нагоре, но изпитва страх. Започнал да се оглежда наляво-надясно и изведнъж вижда до себе си Учителя как върви до него и му се усмихва. Методи се успокоил. Учителят върви ту пред него, ту зад него в разстояние на няколко часа. Когато се качват горе, всички споделят, че също са изпитвали страх, както от тъмнината, така и от планината. Всички без изключение твърдели, че през цялото време, когато те са вървели, Учителят е бил неотлъчно до тях. А Учителят им бил дал задача всеки да се изкачва така, че един от друг да тръгват на разстояние от десет минути.
към текста >>

Учителят върви ту пред него, ту зад него в разстояние на няколко часа.
В първите години Учителят е наредил да се направи една екскурзия до Витоша, като се тръгне сутринта в 3 часа. Методи трябвало да носи един чайник с вода, а той по това време бил на 19 години и го било страх. Върви той нагоре, но изпитва страх. Започнал да се оглежда наляво-надясно и изведнъж вижда до себе си Учителя как върви до него и му се усмихва. Методи се успокоил. Учителят върви ту пред него, ту зад него в разстояние на няколко часа. Когато се качват горе, всички споделят, че също са изпитвали страх, както от тъмнината, така и от планината. Всички без изключение твърдели, че през цялото време, когато те са вървели, Учителят е бил неотлъчно до тях. А Учителят им бил дал задача всеки да се изкачва така, че един от друг да тръгват на разстояние от десет минути. Накрая горе, когато всички закусват и пият чай, без изключение споделят, че всеки един от групата лично е пътувал с Учителя. Учителят е бил едновременно навсякъде и с всички по време на нощния излет на Витоша.
към текста >>

Всички без изключение твърдели, че през цялото време, когато те са вървели, Учителят е бил неотлъчно до тях.
Върви той нагоре, но изпитва страх. Започнал да се оглежда наляво-надясно и изведнъж вижда до себе си Учителя как върви до него и му се усмихва. Методи се успокоил. Учителят върви ту пред него, ту зад него в разстояние на няколко часа. Когато се качват горе, всички споделят, че също са изпитвали страх, както от тъмнината, така и от планината. Всички без изключение твърдели, че през цялото време, когато те са вървели, Учителят е бил неотлъчно до тях. А Учителят им бил дал задача всеки да се изкачва така, че един от друг да тръгват на разстояние от десет минути. Накрая горе, когато всички закусват и пият чай, без изключение споделят, че всеки един от групата лично е пътувал с Учителя. Учителят е бил едновременно навсякъде и с всички по време на нощния излет на Витоша. Мария Тодорова Едно време ние ходехме всеки четвъртък на бивака на Витоша с Учителя, придружаван от пенсионери, стари хора, които не са ангажирани в работа.
към текста >>

А Учителят им бил дал задача всеки да се изкачва така, че един от друг да тръгват на разстояние от десет минути.
Започнал да се оглежда наляво-надясно и изведнъж вижда до себе си Учителя как върви до него и му се усмихва. Методи се успокоил. Учителят върви ту пред него, ту зад него в разстояние на няколко часа. Когато се качват горе, всички споделят, че също са изпитвали страх, както от тъмнината, така и от планината. Всички без изключение твърдели, че през цялото време, когато те са вървели, Учителят е бил неотлъчно до тях. А Учителят им бил дал задача всеки да се изкачва така, че един от друг да тръгват на разстояние от десет минути. Накрая горе, когато всички закусват и пият чай, без изключение споделят, че всеки един от групата лично е пътувал с Учителя. Учителят е бил едновременно навсякъде и с всички по време на нощния излет на Витоша. Мария Тодорова Едно време ние ходехме всеки четвъртък на бивака на Витоша с Учителя, придружаван от пенсионери, стари хора, които не са ангажирани в работа. Носехме си чайници.
към текста >>

Накрая горе, когато всички закусват и пият чай, без изключение споделят, че всеки един от групата лично е пътувал с Учителя.
Методи се успокоил. Учителят върви ту пред него, ту зад него в разстояние на няколко часа. Когато се качват горе, всички споделят, че също са изпитвали страх, както от тъмнината, така и от планината. Всички без изключение твърдели, че през цялото време, когато те са вървели, Учителят е бил неотлъчно до тях. А Учителят им бил дал задача всеки да се изкачва така, че един от друг да тръгват на разстояние от десет минути. Накрая горе, когато всички закусват и пият чай, без изключение споделят, че всеки един от групата лично е пътувал с Учителя. Учителят е бил едновременно навсякъде и с всички по време на нощния излет на Витоша. Мария Тодорова Едно време ние ходехме всеки четвъртък на бивака на Витоша с Учителя, придружаван от пенсионери, стари хора, които не са ангажирани в работа. Носехме си чайници. Тези чайници бяха големи - 25 литра единият.
към текста >>

Учителят е бил едновременно навсякъде и с всички по време на нощния излет на Витоша.
Учителят върви ту пред него, ту зад него в разстояние на няколко часа. Когато се качват горе, всички споделят, че също са изпитвали страх, както от тъмнината, така и от планината. Всички без изключение твърдели, че през цялото време, когато те са вървели, Учителят е бил неотлъчно до тях. А Учителят им бил дал задача всеки да се изкачва така, че един от друг да тръгват на разстояние от десет минути. Накрая горе, когато всички закусват и пият чай, без изключение споделят, че всеки един от групата лично е пътувал с Учителя. Учителят е бил едновременно навсякъде и с всички по време на нощния излет на Витоша. Мария Тодорова Едно време ние ходехме всеки четвъртък на бивака на Витоша с Учителя, придружаван от пенсионери, стари хора, които не са ангажирани в работа. Носехме си чайници. Тези чайници бяха големи - 25 литра единият. Два чайника бяхме направили.
към текста >>

Едно време ние ходехме всеки четвъртък на бивака на Витоша с Учителя, придружаван от пенсионери, стари хора, които не са ангажирани в работа.
Всички без изключение твърдели, че през цялото време, когато те са вървели, Учителят е бил неотлъчно до тях. А Учителят им бил дал задача всеки да се изкачва така, че един от друг да тръгват на разстояние от десет минути. Накрая горе, когато всички закусват и пият чай, без изключение споделят, че всеки един от групата лично е пътувал с Учителя. Учителят е бил едновременно навсякъде и с всички по време на нощния излет на Витоша. Мария Тодорова Едно време ние ходехме всеки четвъртък на бивака на Витоша с Учителя, придружаван от пенсионери, стари хора, които не са ангажирани в работа. Носехме си чайници. Тези чайници бяха големи - 25 литра единият. Два чайника бяхме направили. Единият го носеше Цеко, а другият - друг някой брат, който е здрав. Носехме ги на гърба си.
към текста >>

Учителят не даваше да пием студена вода.
Тези чайници бяха големи - 25 литра единият. Два чайника бяхме направили. Единият го носеше Цеко, а другият - друг някой брат, който е здрав. Носехме ги на гърба си. Чайниците имаха вътре огън, да се затоплят, имаха също и малки кранове и който искаше си наливаше да пие вода. Учителят не даваше да пием студена вода. Така, като вървяхме, който искаше, си наточваше по малко вода, както чайникът беше на гърба на брата. Един път, като си тръгваме вече, Учителят излезе там, където е "Бай Кръстю", където сега въздушната линия ходи. Минава един офицер с такси, отгоре слиза и си отива в града. Учителят вдигна ръка, офицерът спря леката кола и Учителят му каза: "Можеш ли да вземеш тия два големи чайника и да ги занесеш на Изгрева?
към текста >>

Един път, като си тръгваме вече, Учителят излезе там, където е "Бай
Единият го носеше Цеко, а другият - друг някой брат, който е здрав. Носехме ги на гърба си. Чайниците имаха вътре огън, да се затоплят, имаха също и малки кранове и който искаше си наливаше да пие вода. Учителят не даваше да пием студена вода. Така, като вървяхме, който искаше, си наточваше по малко вода, както чайникът беше на гърба на брата. Един път, като си тръгваме вече, Учителят излезе там, където е "Бай Кръстю", където сега въздушната линия ходи. Минава един офицер с такси, отгоре слиза и си отива в града. Учителят вдигна ръка, офицерът спря леката кола и Учителят му каза: "Можеш ли да вземеш тия два големи чайника и да ги занесеш на Изгрева? " Казва: "Мога. Ами има ли там кой да ме посрещне?
към текста >>

Учителят вдигна ръка, офицерът спря леката кола и Учителят му каза: "Можеш ли да вземеш тия два големи чайника и да ги занесеш на Изгрева?
Учителят не даваше да пием студена вода. Така, като вървяхме, който искаше, си наточваше по малко вода, както чайникът беше на гърба на брата. Един път, като си тръгваме вече, Учителят излезе там, където е "Бай Кръстю", където сега въздушната линия ходи. Минава един офицер с такси, отгоре слиза и си отива в града. Учителят вдигна ръка, офицерът спря леката кола и Учителят му каза: "Можеш ли да вземеш тия два големи чайника и да ги занесеш на Изгрева? " Казва: "Мога. Ами има ли там кой да ме посрещне? " - "Има" - отговори Учителят. Учителят тури чайниците на таксито и си тръгна пеша, а пък офицерът пусна леката кола и отиде на Изгрева. Там го посреща г-н Дънов.
към текста >>

" - "Има" - отговори Учителят.
Кръстю", където сега въздушната линия ходи. Минава един офицер с такси, отгоре слиза и си отива в града. Учителят вдигна ръка, офицерът спря леката кола и Учителят му каза: "Можеш ли да вземеш тия два големи чайника и да ги занесеш на Изгрева? " Казва: "Мога. Ами има ли там кой да ме посрещне? " - "Има" - отговори Учителят. Учителят тури чайниците на таксито и си тръгна пеша, а пък офицерът пусна леката кола и отиде на Изгрева. Там го посреща г-н Дънов. Офицерът се чуди: "Той ми ги даде горе, аз с леката кола тръгнах, а Той ме посрещна долу. Как си отиде Той, как можа да се прехвърли? Това е чудо на чудесата!
към текста >>

Учителят тури чайниците на таксито и си тръгна пеша, а пък офицерът пусна леката кола и отиде на Изгрева.
Минава един офицер с такси, отгоре слиза и си отива в града. Учителят вдигна ръка, офицерът спря леката кола и Учителят му каза: "Можеш ли да вземеш тия два големи чайника и да ги занесеш на Изгрева? " Казва: "Мога. Ами има ли там кой да ме посрещне? " - "Има" - отговори Учителят. Учителят тури чайниците на таксито и си тръгна пеша, а пък офицерът пусна леката кола и отиде на Изгрева. Там го посреща г-н Дънов. Офицерът се чуди: "Той ми ги даде горе, аз с леката кола тръгнах, а Той ме посрещна долу. Как си отиде Той, как можа да се прехвърли? Това е чудо на чудесата! " Офицерът се чуди как става това.
към текста >>

Той се движел с лека кола, Учителят вървял пеш, а го посрещнал на Изгрева.
Там го посреща г-н Дънов. Офицерът се чуди: "Той ми ги даде горе, аз с леката кола тръгнах, а Той ме посрещна долу. Как си отиде Той, как можа да се прехвърли? Това е чудо на чудесата! " Офицерът се чуди как става това. Той се движел с лека кола, Учителят вървял пеш, а го посрещнал на Изгрева. Аз също се чудя как е станало това. Значи Той умее да си разлага тялото и да се движи през пространството и така го е изпреварил. Пеню Ганев Докато държи Учителят беседата сутринта в 5 часа, Тодора Юрданова е седяла на стола до черната дъска. Както си седи, изведнъж някаква невидима сила я повдига заедно със стола на половин метър височина и после бавно я снема на пода.
към текста >>

Докато държи Учителят беседата сутринта в 5 часа, Тодора Юрданова е седяла на стола до черната дъска.
" Офицерът се чуди как става това. Той се движел с лека кола, Учителят вървял пеш, а го посрещнал на Изгрева. Аз също се чудя как е станало това. Значи Той умее да си разлага тялото и да се движи през пространството и така го е изпреварил. Пеню Ганев Докато държи Учителят беседата сутринта в 5 часа, Тодора Юрданова е седяла на стола до черната дъска. Както си седи, изведнъж някаква невидима сила я повдига заедно със стола на половин метър височина и после бавно я снема на пода. Които били около нея, видели това и се изненадали. Отиват да питат Учителя какво е станало с Тодора. "Сестрата искаше доказателство за силата на Невидимия свят и понеже молбата й беше много силна, тя получи отговор и сега има една добра опитност." На Изгрева ние, учениците от Школата, ежедневно се срещахме с тези необикновени чудеса, с които накрая така свикнахме, че и до днес смятаме, че това е нещо в естествения ред на нещата.
към текста >>

Отиват да питат Учителя какво е станало с Тодора.
Значи Той умее да си разлага тялото и да се движи през пространството и така го е изпреварил. Пеню Ганев Докато държи Учителят беседата сутринта в 5 часа, Тодора Юрданова е седяла на стола до черната дъска. Както си седи, изведнъж някаква невидима сила я повдига заедно със стола на половин метър височина и после бавно я снема на пода. Които били около нея, видели това и се изненадали. Отиват да питат Учителя какво е станало с Тодора. "Сестрата искаше доказателство за силата на Невидимия свят и понеже молбата й беше много силна, тя получи отговор и сега има една добра опитност." На Изгрева ние, учениците от Школата, ежедневно се срещахме с тези необикновени чудеса, с които накрая така свикнахме, че и до днес смятаме, че това е нещо в естествения ред на нещата. Затова днес много трудно ги разказваме, защото за нас са обикновени неща, а споменът възпроизвежда не обикновените, а необикновените неща, които са се запечатали в съзнанието на човека. Ангел Вълков Това се случи към 1908 г.
към текста >>

На Изгрева ние, учениците от Школата, ежедневно се срещахме с тези необикновени чудеса, с които накрая така свикнахме, че и до днес смятаме, че това е нещо в естествения ред на нещата.
Докато държи Учителят беседата сутринта в 5 часа, Тодора Юрданова е седяла на стола до черната дъска. Както си седи, изведнъж някаква невидима сила я повдига заедно със стола на половин метър височина и после бавно я снема на пода. Които били около нея, видели това и се изненадали. Отиват да питат Учителя какво е станало с Тодора. "Сестрата искаше доказателство за силата на Невидимия свят и понеже молбата й беше много силна, тя получи отговор и сега има една добра опитност." На Изгрева ние, учениците от Школата, ежедневно се срещахме с тези необикновени чудеса, с които накрая така свикнахме, че и до днес смятаме, че това е нещо в естествения ред на нещата. Затова днес много трудно ги разказваме, защото за нас са обикновени неща, а споменът възпроизвежда не обикновените, а необикновените неща, които са се запечатали в съзнанието на човека. Ангел Вълков Това се случи към 1908 г. Аз живеех с моите родители в Бургас. По това време Учителят обикаляше България по своята най-ранна духовна дейност и държеше френологически сказки, като измерваше главите и черепа на българите.
към текста >>

Затова днес много трудно ги разказваме, защото за нас са обикновени неща, а споменът възпроизвежда не обикновените, а необикновените неща, които са се запечатали в съзнанието на човека.
Както си седи, изведнъж някаква невидима сила я повдига заедно със стола на половин метър височина и после бавно я снема на пода. Които били около нея, видели това и се изненадали. Отиват да питат Учителя какво е станало с Тодора. "Сестрата искаше доказателство за силата на Невидимия свят и понеже молбата й беше много силна, тя получи отговор и сега има една добра опитност." На Изгрева ние, учениците от Школата, ежедневно се срещахме с тези необикновени чудеса, с които накрая така свикнахме, че и до днес смятаме, че това е нещо в естествения ред на нещата. Затова днес много трудно ги разказваме, защото за нас са обикновени неща, а споменът възпроизвежда не обикновените, а необикновените неща, които са се запечатали в съзнанието на човека. Ангел Вълков Това се случи към 1908 г. Аз живеех с моите родители в Бургас. По това време Учителят обикаляше България по своята най-ранна духовна дейност и държеше френологически сказки, като измерваше главите и черепа на българите. Той посещаваше много градове в България, дойде и в Бургас.
към текста >>

По това време Учителят обикаляше България по своята най-ранна духовна дейност и държеше френологически сказки, като измерваше главите и черепа на българите.
На Изгрева ние, учениците от Школата, ежедневно се срещахме с тези необикновени чудеса, с които накрая така свикнахме, че и до днес смятаме, че това е нещо в естествения ред на нещата. Затова днес много трудно ги разказваме, защото за нас са обикновени неща, а споменът възпроизвежда не обикновените, а необикновените неща, които са се запечатали в съзнанието на човека. Ангел Вълков Това се случи към 1908 г. Аз живеех с моите родители в Бургас. По това време Учителят обикаляше България по своята най-ранна духовна дейност и държеше френологически сказки, като измерваше главите и черепа на българите. Той посещаваше много градове в България, дойде и в Бургас. Моята майка Величка Стойчева беше една от първите ученички на Учителя. Тя, по Негово нареждане, ходеше в Сливен и други градове и държеше беседи по поръка на Учителя. Освен това, тя събираше в нашия дом на женско събрание сестрите в четвъртък като държеше беседа между тях. Събираше малките дечица в нашия дом и им разказваше духовни приказки.
към текста >>

Моята майка Величка Стойчева беше една от първите ученички на Учителя.
Ангел Вълков Това се случи към 1908 г. Аз живеех с моите родители в Бургас. По това време Учителят обикаляше България по своята най-ранна духовна дейност и държеше френологически сказки, като измерваше главите и черепа на българите. Той посещаваше много градове в България, дойде и в Бургас. Моята майка Величка Стойчева беше една от първите ученички на Учителя. Тя, по Негово нареждане, ходеше в Сливен и други градове и държеше беседи по поръка на Учителя. Освен това, тя събираше в нашия дом на женско събрание сестрите в четвъртък като държеше беседа между тях. Събираше малките дечица в нашия дом и им разказваше духовни приказки. Все едно, че идваше Господ у дома. В нашия дом вечер се събираха почти всички братя и сестри от Бургас, като майка ми и баща ми приготвяха разкошна Божествена трапеза.
към текста >>

Тя, по Негово нареждане, ходеше в Сливен и други градове и държеше беседи по поръка на Учителя.
Това се случи към 1908 г. Аз живеех с моите родители в Бургас. По това време Учителят обикаляше България по своята най-ранна духовна дейност и държеше френологически сказки, като измерваше главите и черепа на българите. Той посещаваше много градове в България, дойде и в Бургас. Моята майка Величка Стойчева беше една от първите ученички на Учителя. Тя, по Негово нареждане, ходеше в Сливен и други градове и държеше беседи по поръка на Учителя. Освен това, тя събираше в нашия дом на женско събрание сестрите в четвъртък като държеше беседа между тях. Събираше малките дечица в нашия дом и им разказваше духовни приказки. Все едно, че идваше Господ у дома. В нашия дом вечер се събираха почти всички братя и сестри от Бургас, като майка ми и баща ми приготвяха разкошна Божествена трапеза. На нея присъстваше Учителят и много братя и сестри, на които Той държеше беседа.
към текста >>

На нея присъстваше Учителят и много братя и сестри, на които Той държеше беседа.
Тя, по Негово нареждане, ходеше в Сливен и други градове и държеше беседи по поръка на Учителя. Освен това, тя събираше в нашия дом на женско събрание сестрите в четвъртък като държеше беседа между тях. Събираше малките дечица в нашия дом и им разказваше духовни приказки. Все едно, че идваше Господ у дома. В нашия дом вечер се събираха почти всички братя и сестри от Бургас, като майка ми и баща ми приготвяха разкошна Божествена трапеза. На нея присъстваше Учителят и много братя и сестри, на които Той държеше беседа. Нашата къща беше голяма, с четири големи стаи, помежду един грамаден салон, към сто стола събираше. Там ставаха женските и детските събрания, които се ръководеха от моята майка. А долу под нас, точно под нашата стая беше кръчма. Една вечер, когато Учителят и много братя и сестри бяха на трапезата, в кръчмата долу, която бе в приземния етаж на къщата, влязъл гайдар, поръчал си вино, ракия и започнал да свири с гайдата. Понеже къщата ни беше паянтова, свиренето горе се чуваше.
към текста >>

Една вечер, когато Учителят и много братя и сестри бяха на трапезата, в кръчмата долу, която бе в приземния етаж на къщата, влязъл гайдар, поръчал си вино, ракия и започнал да свири с гайдата.
В нашия дом вечер се събираха почти всички братя и сестри от Бургас, като майка ми и баща ми приготвяха разкошна Божествена трапеза. На нея присъстваше Учителят и много братя и сестри, на които Той държеше беседа. Нашата къща беше голяма, с четири големи стаи, помежду един грамаден салон, към сто стола събираше. Там ставаха женските и детските събрания, които се ръководеха от моята майка. А долу под нас, точно под нашата стая беше кръчма. Една вечер, когато Учителят и много братя и сестри бяха на трапезата, в кръчмата долу, която бе в приземния етаж на къщата, влязъл гайдар, поръчал си вино, ракия и започнал да свири с гайдата. Понеже къщата ни беше паянтова, свиренето горе се чуваше. Тогава майка ми излезе отвън и извика тайно баща ми: "Коста, иди долу да кажеш на кръчмаря да го махне този гайдар навън". Баща ми слиза долу и казал му: "Горе имаме гости, моля ти се, изкарай го навън този гайдар, да не ни смущава, защото горе много се чува". Той казал: "Разбирам, господин Стойчев, но той ми е редовен клиент и не мога да го изгоня". Баща ми се качва горе вкъщи, казва на майка ми.
към текста >>

Гайдарят продължава, надува, надува, гайдата писука и тя втори път изпраща баща ми, пак без знанието на Учителя, за да каже на кръчмаря да го изгони навън.
Тогава майка ми излезе отвън и извика тайно баща ми: "Коста, иди долу да кажеш на кръчмаря да го махне този гайдар навън". Баща ми слиза долу и казал му: "Горе имаме гости, моля ти се, изкарай го навън този гайдар, да не ни смущава, защото горе много се чува". Той казал: "Разбирам, господин Стойчев, но той ми е редовен клиент и не мога да го изгоня". Баща ми се качва горе вкъщи, казва на майка ми. Тя е много смутена. Гайдарят продължава, надува, надува, гайдата писука и тя втори път изпраща баща ми, пак без знанието на Учителя, за да каже на кръчмаря да го изгони навън. И кръчмарят пак му казва: "Не мога да го изгоня, защото той е клиент". Баща ми се качва втори път горе. Всичко това става тайно, без знанието на Учителя. Тогава Учителят, както стоял на стола и се хранел, казал пред всички присъстващи на масата: "Искате ли да накарам гайдата да спре да свири? " В този момент гайдарят надул до крайност гайдата и тя изведнъж казала: "Пи-у-у-у-у-у" и се спукала.
към текста >>

Всичко това става тайно, без знанието на Учителя.
Баща ми се качва горе вкъщи, казва на майка ми. Тя е много смутена. Гайдарят продължава, надува, надува, гайдата писука и тя втори път изпраща баща ми, пак без знанието на Учителя, за да каже на кръчмаря да го изгони навън. И кръчмарят пак му казва: "Не мога да го изгоня, защото той е клиент". Баща ми се качва втори път горе. Всичко това става тайно, без знанието на Учителя. Тогава Учителят, както стоял на стола и се хранел, казал пред всички присъстващи на масата: "Искате ли да накарам гайдата да спре да свири? " В този момент гайдарят надул до крайност гайдата и тя изведнъж казала: "Пи-у-у-у-у-у" и се спукала. Тогава горе чули виковете на гайдаря: "Толкова години я имам таз гайда и досега не можа да се продъне, а сега се пукна". В туй време Учителят взима кърпичката си, слага я на устата си и почва да се смее. Всички се смели на това, което Учителят извършил.
към текста >>

Тогава Учителят, както стоял на стола и се хранел, казал пред всички присъстващи на масата: "Искате ли да накарам гайдата да спре да свири?
Тя е много смутена. Гайдарят продължава, надува, надува, гайдата писука и тя втори път изпраща баща ми, пак без знанието на Учителя, за да каже на кръчмаря да го изгони навън. И кръчмарят пак му казва: "Не мога да го изгоня, защото той е клиент". Баща ми се качва втори път горе. Всичко това става тайно, без знанието на Учителя. Тогава Учителят, както стоял на стола и се хранел, казал пред всички присъстващи на масата: "Искате ли да накарам гайдата да спре да свири? " В този момент гайдарят надул до крайност гайдата и тя изведнъж казала: "Пи-у-у-у-у-у" и се спукала. Тогава горе чули виковете на гайдаря: "Толкова години я имам таз гайда и досега не можа да се продъне, а сега се пукна". В туй време Учителят взима кърпичката си, слага я на устата си и почва да се смее. Всички се смели на това, което Учителят извършил. Утихнала цялата къща, наедно с кръчмата и си провели събранието.
към текста >>

В туй време Учителят взима кърпичката си, слага я на устата си и почва да се смее.
Баща ми се качва втори път горе. Всичко това става тайно, без знанието на Учителя. Тогава Учителят, както стоял на стола и се хранел, казал пред всички присъстващи на масата: "Искате ли да накарам гайдата да спре да свири? " В този момент гайдарят надул до крайност гайдата и тя изведнъж казала: "Пи-у-у-у-у-у" и се спукала. Тогава горе чули виковете на гайдаря: "Толкова години я имам таз гайда и досега не можа да се продъне, а сега се пукна". В туй време Учителят взима кърпичката си, слага я на устата си и почва да се смее. Всички се смели на това, което Учителят извършил. Утихнала цялата къща, наедно с кръчмата и си провели събранието. Значи Учителят с мисълта си пробил гайдата. Та има сили, които съдействат, но има и такива, които противодействат, но Бог превръща всичко на добро. Стефка Няголова
към текста >>

Всички се смели на това, което Учителят извършил.
Всичко това става тайно, без знанието на Учителя. Тогава Учителят, както стоял на стола и се хранел, казал пред всички присъстващи на масата: "Искате ли да накарам гайдата да спре да свири? " В този момент гайдарят надул до крайност гайдата и тя изведнъж казала: "Пи-у-у-у-у-у" и се спукала. Тогава горе чули виковете на гайдаря: "Толкова години я имам таз гайда и досега не можа да се продъне, а сега се пукна". В туй време Учителят взима кърпичката си, слага я на устата си и почва да се смее. Всички се смели на това, което Учителят извършил. Утихнала цялата къща, наедно с кръчмата и си провели събранието. Значи Учителят с мисълта си пробил гайдата. Та има сили, които съдействат, но има и такива, които противодействат, но Бог превръща всичко на добро. Стефка Няголова Когато Учителят пътуваше из България и проучваше типа българин, идва в Бургас, държи няколко сказки по френология и демонстрира пред учителите в училището науката.
към текста >>

Значи Учителят с мисълта си пробил гайдата.
" В този момент гайдарят надул до крайност гайдата и тя изведнъж казала: "Пи-у-у-у-у-у" и се спукала. Тогава горе чули виковете на гайдаря: "Толкова години я имам таз гайда и досега не можа да се продъне, а сега се пукна". В туй време Учителят взима кърпичката си, слага я на устата си и почва да се смее. Всички се смели на това, което Учителят извършил. Утихнала цялата къща, наедно с кръчмата и си провели събранието. Значи Учителят с мисълта си пробил гайдата. Та има сили, които съдействат, но има и такива, които противодействат, но Бог превръща всичко на добро. Стефка Няголова Когато Учителят пътуваше из България и проучваше типа българин, идва в Бургас, държи няколко сказки по френология и демонстрира пред учителите в училището науката. Казва: "Доведете ми едно отделение от децата". Той посочва на учителите кое от децата по кои предмети е силно, по кои предмети какви бележки има.
към текста >>

Когато Учителят пътуваше из България и проучваше типа българин, идва в Бургас, държи няколко сказки по френология и демонстрира пред учителите в училището науката.
Всички се смели на това, което Учителят извършил. Утихнала цялата къща, наедно с кръчмата и си провели събранието. Значи Учителят с мисълта си пробил гайдата. Та има сили, които съдействат, но има и такива, които противодействат, но Бог превръща всичко на добро. Стефка Няголова Когато Учителят пътуваше из България и проучваше типа българин, идва в Бургас, държи няколко сказки по френология и демонстрира пред учителите в училището науката. Казва: "Доведете ми едно отделение от децата". Той посочва на учителите кое от децата по кои предмети е силно, по кои предмети какви бележки има. Учителите се учудват като сравняват със своите тефтерчета. Той вярно посочва бележките, които са получили децата. Те съвпадат с бележките на учителите.
към текста >>

Той посочва на учителите кое от децата по кои предмети е силно, по кои предмети какви бележки има.
Значи Учителят с мисълта си пробил гайдата. Та има сили, които съдействат, но има и такива, които противодействат, но Бог превръща всичко на добро. Стефка Няголова Когато Учителят пътуваше из България и проучваше типа българин, идва в Бургас, държи няколко сказки по френология и демонстрира пред учителите в училището науката. Казва: "Доведете ми едно отделение от децата". Той посочва на учителите кое от децата по кои предмети е силно, по кои предмети какви бележки има. Учителите се учудват като сравняват със своите тефтерчета. Той вярно посочва бележките, които са получили децата. Те съвпадат с бележките на учителите. Един от учителите обаче е непримирим. "Не съществува невидим свят - казва той - Аз не вярвам.
към текста >>

Учителите се учудват като сравняват със своите тефтерчета.
Та има сили, които съдействат, но има и такива, които противодействат, но Бог превръща всичко на добро. Стефка Няголова Когато Учителят пътуваше из България и проучваше типа българин, идва в Бургас, държи няколко сказки по френология и демонстрира пред учителите в училището науката. Казва: "Доведете ми едно отделение от децата". Той посочва на учителите кое от децата по кои предмети е силно, по кои предмети какви бележки има. Учителите се учудват като сравняват със своите тефтерчета. Той вярно посочва бележките, които са получили децата. Те съвпадат с бележките на учителите. Един от учителите обаче е непримирим. "Не съществува невидим свят - казва той - Аз не вярвам. Искам доказателство.
към текста >>

Те съвпадат с бележките на учителите.
Когато Учителят пътуваше из България и проучваше типа българин, идва в Бургас, държи няколко сказки по френология и демонстрира пред учителите в училището науката. Казва: "Доведете ми едно отделение от децата". Той посочва на учителите кое от децата по кои предмети е силно, по кои предмети какви бележки има. Учителите се учудват като сравняват със своите тефтерчета. Той вярно посочва бележките, които са получили децата. Те съвпадат с бележките на учителите. Един от учителите обаче е непримирим. "Не съществува невидим свят - казва той - Аз не вярвам. Искам доказателство. Докато нямам лична опитност, не вярвам в невидимия свят." Учителят му казва: "Тази вечер ще имаш тази опитност". Прибира се този учител в стаята си, ляга да спи.
към текста >>

Един от учителите обаче е непримирим.
Казва: "Доведете ми едно отделение от децата". Той посочва на учителите кое от децата по кои предмети е силно, по кои предмети какви бележки има. Учителите се учудват като сравняват със своите тефтерчета. Той вярно посочва бележките, които са получили децата. Те съвпадат с бележките на учителите. Един от учителите обаче е непримирим. "Не съществува невидим свят - казва той - Аз не вярвам. Искам доказателство. Докато нямам лична опитност, не вярвам в невидимия свят." Учителят му казва: "Тази вечер ще имаш тази опитност". Прибира се този учител в стаята си, ляга да спи. Тогава усеща в стаята като че духа вятър, почват да се местят предмети.
към текста >>

Докато нямам лична опитност, не вярвам в невидимия свят." Учителят му казва: "Тази вечер ще имаш тази опитност".
Той вярно посочва бележките, които са получили децата. Те съвпадат с бележките на учителите. Един от учителите обаче е непримирим. "Не съществува невидим свят - казва той - Аз не вярвам. Искам доказателство. Докато нямам лична опитност, не вярвам в невидимия свят." Учителят му казва: "Тази вечер ще имаш тази опитност". Прибира се този учител в стаята си, ляга да спи. Тогава усеща в стаята като че духа вятър, почват да се местят предмети. Уплашил се той и се завил през глава, но това не помага. Леглото почва да се клати, надига се задния край, надига се предния край, после цялото легло се вдига чак до тавана. Духовете му показват изкуството си, забавляват се с него.
към текста >>

Прибира се този учител в стаята си, ляга да спи.
Те съвпадат с бележките на учителите. Един от учителите обаче е непримирим. "Не съществува невидим свят - казва той - Аз не вярвам. Искам доказателство. Докато нямам лична опитност, не вярвам в невидимия свят." Учителят му казва: "Тази вечер ще имаш тази опитност". Прибира се този учител в стаята си, ляга да спи. Тогава усеща в стаята като че духа вятър, почват да се местят предмети. Уплашил се той и се завил през глава, но това не помага. Леглото почва да се клати, надига се задния край, надига се предния край, после цялото легло се вдига чак до тавана. Духовете му показват изкуството си, забавляват се с него. Едва на разсъмване тези явления престават.
към текста >>

Учителят ---зи ден държи сказка.
Уплашил се той и се завил през глава, но това не помага. Леглото почва да се клати, надига се задния край, надига се предния край, после цялото легло се вдига чак до тавана. Духовете му показват изкуството си, забавляват се с него. Едва на разсъмване тези явления престават. Отива той на училище бледен, уморен, уплашен. Учителят ---зи ден държи сказка. Пита го: "Имахте ли лична опитност? " - "Г-н Дънов, имах лична опитност, но моля Ви се, да не се повтаря повече." От този ден всички знаят в учителската стая, че имат доказателство за Невидимия свят чрез техния колега, който им е разказал за преживелиците си през нощта. Но нито един от тях не дойде при Учителя, за да слушат Словото Му и да станат Негови ученици. Безверникът още живееше и днес продължава да живее в този народ.
към текста >>

От този ден всички знаят в учителската стая, че имат доказателство за Невидимия свят чрез техния колега, който им е разказал за преживелиците си през нощта.
Едва на разсъмване тези явления престават. Отива той на училище бледен, уморен, уплашен. Учителят ---зи ден държи сказка. Пита го: "Имахте ли лична опитност? " - "Г-н Дънов, имах лична опитност, но моля Ви се, да не се повтаря повече." От този ден всички знаят в учителската стая, че имат доказателство за Невидимия свят чрез техния колега, който им е разказал за преживелиците си през нощта. Но нито един от тях не дойде при Учителя, за да слушат Словото Му и да станат Негови ученици. Безверникът още живееше и днес продължава да живее в този народ. Борис Николов Един път Георги Сотиров отива при Учителя по личен въпрос. Почукал на вратата три пъти.
към текста >>

Но нито един от тях не дойде при Учителя, за да слушат Словото Му и да станат Негови ученици.
Отива той на училище бледен, уморен, уплашен. Учителят ---зи ден държи сказка. Пита го: "Имахте ли лична опитност? " - "Г-н Дънов, имах лична опитност, но моля Ви се, да не се повтаря повече." От този ден всички знаят в учителската стая, че имат доказателство за Невидимия свят чрез техния колега, който им е разказал за преживелиците си през нощта. Но нито един от тях не дойде при Учителя, за да слушат Словото Му и да станат Негови ученици. Безверникът още живееше и днес продължава да живее в този народ. Борис Николов Един път Георги Сотиров отива при Учителя по личен въпрос. Почукал на вратата три пъти. Обикновено е така.
към текста >>

Един път Георги Сотиров отива при Учителя по личен въпрос.
" - "Г-н Дънов, имах лична опитност, но моля Ви се, да не се повтаря повече." От този ден всички знаят в учителската стая, че имат доказателство за Невидимия свят чрез техния колега, който им е разказал за преживелиците си през нощта. Но нито един от тях не дойде при Учителя, за да слушат Словото Му и да станат Негови ученици. Безверникът още живееше и днес продължава да живее в този народ. Борис Николов Един път Георги Сотиров отива при Учителя по личен въпрос. Почукал на вратата три пъти. Обикновено е така. Чука се три пъти и се чака отвътре да отговори Учителят, че може да се влезе. Ако не се отговори, значи не трябва да се влиза. Понякога Учителят сам идва и отваря вратата и посреща госта на прага с думите: "Рекох, какво има?
към текста >>

Обикновено е така.
Но нито един от тях не дойде при Учителя, за да слушат Словото Му и да станат Негови ученици. Безверникът още живееше и днес продължава да живее в този народ. Борис Николов Един път Георги Сотиров отива при Учителя по личен въпрос. Почукал на вратата три пъти. Обикновено е така. Чука се три пъти и се чака отвътре да отговори Учителят, че може да се влезе. Ако не се отговори, значи не трябва да се влиза. Понякога Учителят сам идва и отваря вратата и посреща госта на прага с думите: "Рекох, какво има? " Но този път се случило друго. След като почукал, изведнъж вратата започнала бавно да се отваря.
към текста >>

Чука се три пъти и се чака отвътре да отговори Учителят, че може да се влезе.
Безверникът още живееше и днес продължава да живее в този народ. Борис Николов Един път Георги Сотиров отива при Учителя по личен въпрос. Почукал на вратата три пъти. Обикновено е така. Чука се три пъти и се чака отвътре да отговори Учителят, че може да се влезе. Ако не се отговори, значи не трябва да се влиза. Понякога Учителят сам идва и отваря вратата и посреща госта на прага с думите: "Рекох, какво има? " Но този път се случило друго. След като почукал, изведнъж вратата започнала бавно да се отваря. Зад вратата нямало никой, а Георги стои на прага и поглежда в стаята.
към текста >>

Понякога Учителят сам идва и отваря вратата и посреща госта на прага с думите: "Рекох, какво има?
Един път Георги Сотиров отива при Учителя по личен въпрос. Почукал на вратата три пъти. Обикновено е така. Чука се три пъти и се чака отвътре да отговори Учителят, че може да се влезе. Ако не се отговори, значи не трябва да се влиза. Понякога Учителят сам идва и отваря вратата и посреща госта на прага с думите: "Рекох, какво има? " Но този път се случило друго. След като почукал, изведнъж вратата започнала бавно да се отваря. Зад вратата нямало никой, а Георги стои на прага и поглежда в стаята. Какво да види? Вижда Учителят, че е във въздуха на един метър и половина от земята.
към текста >>

Вижда Учителят, че е във въздуха на един метър и половина от земята.
Понякога Учителят сам идва и отваря вратата и посреща госта на прага с думите: "Рекох, какво има? " Но този път се случило друго. След като почукал, изведнъж вратата започнала бавно да се отваря. Зад вратата нямало никой, а Георги стои на прага и поглежда в стаята. Какво да види? Вижда Учителят, че е във въздуха на един метър и половина от земята. Чува гласа Му: "Не се допирай до Мен". След малко Учителят слиза на земята, стъпва на пода и приема обикновения си вид. Казва му: "Това ти дадох да го видиш, за да може да ти се усили вярата. Ето това е важното, защото някои хора по Дух възприемат нещата и за тях не е необходимо доказателство." Например, за мен Учителят е Живият Бог. На мен не ми са необходими доказателства.
към текста >>

След малко Учителят слиза на земята, стъпва на пода и приема обикновения си вид.
След като почукал, изведнъж вратата започнала бавно да се отваря. Зад вратата нямало никой, а Георги стои на прага и поглежда в стаята. Какво да види? Вижда Учителят, че е във въздуха на един метър и половина от земята. Чува гласа Му: "Не се допирай до Мен". След малко Учителят слиза на земята, стъпва на пода и приема обикновения си вид. Казва му: "Това ти дадох да го видиш, за да може да ти се усили вярата. Ето това е важното, защото някои хора по Дух възприемат нещата и за тях не е необходимо доказателство." Например, за мен Учителят е Живият Бог. На мен не ми са необходими доказателства. Затова аз нямам такава опитност. Обаче за други нещата стоят по-иначе.
към текста >>

Ето това е важното, защото някои хора по Дух възприемат нещата и за тях не е необходимо доказателство." Например, за мен Учителят е Живият Бог.
Какво да види? Вижда Учителят, че е във въздуха на един метър и половина от земята. Чува гласа Му: "Не се допирай до Мен". След малко Учителят слиза на земята, стъпва на пода и приема обикновения си вид. Казва му: "Това ти дадох да го видиш, за да може да ти се усили вярата. Ето това е важното, защото някои хора по Дух възприемат нещата и за тях не е необходимо доказателство." Например, за мен Учителят е Живият Бог. На мен не ми са необходими доказателства. Затова аз нямам такава опитност. Обаче за други нещата стоят по-иначе. Те трябва да видят, да чуят и да пипнат, за да се убедят, че всичко, което се явява пред тях, е жива реалност и че лъжа няма и не може да има. За такива хора са необходими опитности, за да им се усили вярата.
към текста >>

Така Учителят усили вярата на Георги Сотиров.
На мен не ми са необходими доказателства. Затова аз нямам такава опитност. Обаче за други нещата стоят по-иначе. Те трябва да видят, да чуят и да пипнат, за да се убедят, че всичко, което се явява пред тях, е жива реалност и че лъжа няма и не може да има. За такива хора са необходими опитности, за да им се усили вярата. Така Учителят усили вярата на Георги Сотиров. Драган Петков Учителят често променяше очите Си. Виждал съм го със сини, кафяви и тъмни очи. Той казва: "Като станеш сутрин, огледай се в огледалото и кажи: Сутринта моите очи трябва да бъдат сини. Тогава душата ми ще бъде свързана с цялото Небе.
към текста >>

Учителят често променяше очите Си.
Обаче за други нещата стоят по-иначе. Те трябва да видят, да чуят и да пипнат, за да се убедят, че всичко, което се явява пред тях, е жива реалност и че лъжа няма и не може да има. За такива хора са необходими опитности, за да им се усили вярата. Така Учителят усили вярата на Георги Сотиров. Драган Петков Учителят често променяше очите Си. Виждал съм го със сини, кафяви и тъмни очи. Той казва: "Като станеш сутрин, огледай се в огледалото и кажи: Сутринта моите очи трябва да бъдат сини. Тогава душата ми ще бъде свързана с цялото Небе. На обед очите ти трябва да бъдат кафяви и да кажеш: Сега трябва да живея с хората и да бъда мек. Вечерта очите ти трябва да бъдат черни и да кажеш: Хората страдат толкова много, затова аз трябва да им дам нещо от себе си."
към текста >>

Учителят често изпълняваше това Слово.
Виждал съм го със сини, кафяви и тъмни очи. Той казва: "Като станеш сутрин, огледай се в огледалото и кажи: Сутринта моите очи трябва да бъдат сини. Тогава душата ми ще бъде свързана с цялото Небе. На обед очите ти трябва да бъдат кафяви и да кажеш: Сега трябва да живея с хората и да бъда мек. Вечерта очите ти трябва да бъдат черни и да кажеш: Хората страдат толкова много, затова аз трябва да им дам нещо от себе си." Учителят често изпълняваше това Слово. Светозар Няголов Първите години, когато се устройваше Изгрева, братята и сестрите пожелаха да посеем една нива с жито. Още повече, че един брат от старозагорските села беше изпратил една кофа жито "Загария". Разораха мястото от сградите до шосето и Учителят се обърна към присъстващите: "Умее ли някой да сее жито? " Излезе един млад брат от селата и каза: "Учителю, аз зная да сея".
към текста >>

Разораха мястото от сградите до шосето и Учителят се обърна към присъстващите: "Умее ли някой да сее жито?
Вечерта очите ти трябва да бъдат черни и да кажеш: Хората страдат толкова много, затова аз трябва да им дам нещо от себе си." Учителят често изпълняваше това Слово. Светозар Няголов Първите години, когато се устройваше Изгрева, братята и сестрите пожелаха да посеем една нива с жито. Още повече, че един брат от старозагорските села беше изпратил една кофа жито "Загария". Разораха мястото от сградите до шосето и Учителят се обърна към присъстващите: "Умее ли някой да сее жито? " Излезе един млад брат от селата и каза: "Учителю, аз зная да сея". Учителят му заръча: "Посей ни нивата". Братът закрепи една крина отпред на пояса, сипа житото и започна да сее. Сее той, житото намалява, а нивата е още в началото. Явно е, житото доникъде няма да стигне.
към текста >>

" Излезе един млад брат от селата и каза: "Учителю, аз зная да сея".
Учителят често изпълняваше това Слово. Светозар Няголов Първите години, когато се устройваше Изгрева, братята и сестрите пожелаха да посеем една нива с жито. Още повече, че един брат от старозагорските села беше изпратил една кофа жито "Загария". Разораха мястото от сградите до шосето и Учителят се обърна към присъстващите: "Умее ли някой да сее жито? " Излезе един млад брат от селата и каза: "Учителю, аз зная да сея". Учителят му заръча: "Посей ни нивата". Братът закрепи една крина отпред на пояса, сипа житото и започна да сее. Сее той, житото намалява, а нивата е още в началото. Явно е, житото доникъде няма да стигне. Сестрите казаха на Учителя: "Учителю, житото свършва, да пратим някой брат в града да купи".
към текста >>

Учителят му заръча: "Посей ни нивата".
Светозар Няголов Първите години, когато се устройваше Изгрева, братята и сестрите пожелаха да посеем една нива с жито. Още повече, че един брат от старозагорските села беше изпратил една кофа жито "Загария". Разораха мястото от сградите до шосето и Учителят се обърна към присъстващите: "Умее ли някой да сее жито? " Излезе един млад брат от селата и каза: "Учителю, аз зная да сея". Учителят му заръча: "Посей ни нивата". Братът закрепи една крина отпред на пояса, сипа житото и започна да сее. Сее той, житото намалява, а нивата е още в началото. Явно е, житото доникъде няма да стигне. Сестрите казаха на Учителя: "Учителю, житото свършва, да пратим някой брат в града да купи". Учителят отговори: "Няма да пращате".
към текста >>

Сестрите казаха на Учителя: "Учителю, житото свършва, да пратим някой брат в града да купи".
" Излезе един млад брат от селата и каза: "Учителю, аз зная да сея". Учителят му заръча: "Посей ни нивата". Братът закрепи една крина отпред на пояса, сипа житото и започна да сее. Сее той, житото намалява, а нивата е още в началото. Явно е, житото доникъде няма да стигне. Сестрите казаха на Учителя: "Учителю, житото свършва, да пратим някой брат в града да купи". Учителят отговори: "Няма да пращате". А на брата каза: "Продължавай да сееш". Братът продължи, а житото не се свършва вече. Пося братът цялата нива, а в крината остана още жито. Изумен беше братът, изумени бяха всички, които наблюдаваха как се сее нива от три декара с половин кофа жито.
към текста >>

Учителят отговори: "Няма да пращате".
Учителят му заръча: "Посей ни нивата". Братът закрепи една крина отпред на пояса, сипа житото и започна да сее. Сее той, житото намалява, а нивата е още в началото. Явно е, житото доникъде няма да стигне. Сестрите казаха на Учителя: "Учителю, житото свършва, да пратим някой брат в града да купи". Учителят отговори: "Няма да пращате". А на брата каза: "Продължавай да сееш". Братът продължи, а житото не се свършва вече. Пося братът цялата нива, а в крината остана още жито. Изумен беше братът, изумени бяха всички, които наблюдаваха как се сее нива от три декара с половин кофа жито. Онези чудеса, които Христос бе извършил преди 2000 години като с пет хляба и две риби нахрани 5000 души, то ние ги видяхме и тук на Изгрева.
към текста >>

Неговото име е записано горе на Небето, но това го искаме за онези, които ще дойдат след нас, за да знаят, че това е било, че е имало такъв брат, защото тук бе и Учителят.
Името на този брат го забравихме. Не си го записах, забравих да го питам как се казва и през 1972 г., когато бе дошъл горе на "Салоните" на 7-те Рилски езера. А трябва да му имаме името при тази опитност и да се знае как се казва. Е, все някой ще го знае и ще ни го каже по-късно, за да го притурим към нашия разказ. Ако не сега, то утре. Неговото име е записано горе на Небето, но това го искаме за онези, които ще дойдат след нас, за да знаят, че това е било, че е имало такъв брат, защото тук бе и Учителят. Юрданка Жекова и Борис Николов Брат Ради набере една-две кошници с плодове неделен ден, когато идваха приятелите отвсякъде и след Паневритмията ги занесе на поляната. Постави кошницата пред Учителя и Той на всеки един от кръга ще раздаде по една ябълка. Интересно бе, че те точно стигаха, никой не оставаше без плод. Брат Ради ги пълнеше и не знаеше колко ябълки има, не ги броеше, но когато Учителят почваше да ги раздава, стигаха за всички, независимо колко души биваха там.
към текста >>

Постави кошницата пред Учителя и Той на всеки един от кръга ще раздаде по една ябълка.
Е, все някой ще го знае и ще ни го каже по-късно, за да го притурим към нашия разказ. Ако не сега, то утре. Неговото име е записано горе на Небето, но това го искаме за онези, които ще дойдат след нас, за да знаят, че това е било, че е имало такъв брат, защото тук бе и Учителят. Юрданка Жекова и Борис Николов Брат Ради набере една-две кошници с плодове неделен ден, когато идваха приятелите отвсякъде и след Паневритмията ги занесе на поляната. Постави кошницата пред Учителя и Той на всеки един от кръга ще раздаде по една ябълка. Интересно бе, че те точно стигаха, никой не оставаше без плод. Брат Ради ги пълнеше и не знаеше колко ябълки има, не ги броеше, но когато Учителят почваше да ги раздава, стигаха за всички, независимо колко души биваха там. Никому не правеше впечатление как две кошници с ябълки или круши стигат за 200 човека. Тогава не обръщахме внимание на това раздаване от Учителя, защото го смятахме за нещо естествено. Ха сега вие напълнете две кошници с ябълки и с тях почерпете 200 човека, че дори и повече.
към текста >>

Брат Ради ги пълнеше и не знаеше колко ябълки има, не ги броеше, но когато Учителят почваше да ги раздава, стигаха за всички, независимо колко души биваха там.
Неговото име е записано горе на Небето, но това го искаме за онези, които ще дойдат след нас, за да знаят, че това е било, че е имало такъв брат, защото тук бе и Учителят. Юрданка Жекова и Борис Николов Брат Ради набере една-две кошници с плодове неделен ден, когато идваха приятелите отвсякъде и след Паневритмията ги занесе на поляната. Постави кошницата пред Учителя и Той на всеки един от кръга ще раздаде по една ябълка. Интересно бе, че те точно стигаха, никой не оставаше без плод. Брат Ради ги пълнеше и не знаеше колко ябълки има, не ги броеше, но когато Учителят почваше да ги раздава, стигаха за всички, независимо колко души биваха там. Никому не правеше впечатление как две кошници с ябълки или круши стигат за 200 човека. Тогава не обръщахме внимание на това раздаване от Учителя, защото го смятахме за нещо естествено. Ха сега вие напълнете две кошници с ябълки и с тях почерпете 200 човека, че дори и повече. Сега за вас са чудеса, а за нас, учениците от Школата, не бяха такива, защото ние живеехме с тях и това беше нашия живот. Борис Николов
към текста >>

Тогава не обръщахме внимание на това раздаване от Учителя, защото го смятахме за нещо естествено.
Брат Ради набере една-две кошници с плодове неделен ден, когато идваха приятелите отвсякъде и след Паневритмията ги занесе на поляната. Постави кошницата пред Учителя и Той на всеки един от кръга ще раздаде по една ябълка. Интересно бе, че те точно стигаха, никой не оставаше без плод. Брат Ради ги пълнеше и не знаеше колко ябълки има, не ги броеше, но когато Учителят почваше да ги раздава, стигаха за всички, независимо колко души биваха там. Никому не правеше впечатление как две кошници с ябълки или круши стигат за 200 човека. Тогава не обръщахме внимание на това раздаване от Учителя, защото го смятахме за нещо естествено. Ха сега вие напълнете две кошници с ябълки и с тях почерпете 200 човека, че дори и повече. Сега за вас са чудеса, а за нас, учениците от Школата, не бяха такива, защото ние живеехме с тях и това беше нашия живот. Борис Николов В първите години Учителят идва в Бургас. Там били Пеню Киров, д-р Миркович и Тодор Стоименов.
към текста >>

В първите години Учителят идва в Бургас.
Никому не правеше впечатление как две кошници с ябълки или круши стигат за 200 човека. Тогава не обръщахме внимание на това раздаване от Учителя, защото го смятахме за нещо естествено. Ха сега вие напълнете две кошници с ябълки и с тях почерпете 200 човека, че дори и повече. Сега за вас са чудеса, а за нас, учениците от Школата, не бяха такива, защото ние живеехме с тях и това беше нашия живот. Борис Николов В първите години Учителят идва в Бургас. Там били Пеню Киров, д-р Миркович и Тодор Стоименов. Вникнати в разговор в някаква духовна работа, поизморили се, пък станало към 9-10 часа, огладнели. "Хей, какви сме големи юнаци, да има сега една баница" - казал брат Пеню Киров с усмивка и с желание да хапне баница. Учителят го погледнал, усмихнал се и нищо не казал. Продължили разговора.
към текста >>

Учителят го погледнал, усмихнал се и нищо не казал.
Борис Николов В първите години Учителят идва в Бургас. Там били Пеню Киров, д-р Миркович и Тодор Стоименов. Вникнати в разговор в някаква духовна работа, поизморили се, пък станало към 9-10 часа, огладнели. "Хей, какви сме големи юнаци, да има сега една баница" - казал брат Пеню Киров с усмивка и с желание да хапне баница. Учителят го погледнал, усмихнал се и нищо не казал. Продължили разговора. След малко, като излезли на пруста, една гореща голяма баница, четвъртита, ги чакала вънка, парела. Когато видели баницата там, се чудели кой я донесъл. Както и да е, изяли я. Тогава Учителят казал: "Е, сега, брат Тодорчо, като най-млад, да отиде да плати баницата".
към текста >>

Тогава Учителят казал: "Е, сега, брат Тодорчо, като най-млад, да отиде да плати баницата".
Учителят го погледнал, усмихнал се и нищо не казал. Продължили разговора. След малко, като излезли на пруста, една гореща голяма баница, четвъртита, ги чакала вънка, парела. Когато видели баницата там, се чудели кой я донесъл. Както и да е, изяли я. Тогава Учителят казал: "Е, сега, брат Тодорчо, като най-млад, да отиде да плати баницата". Отишъл при баничаря. Баничарят рекъл: "Четири баници извадих - пък едната тава къде изчезна и се загуби? Никакъв човек нямаше край мене. Ама щом я плащаш, няма да се интересувам по-нататък." Прибрал парите и брат Тодорчо се върнал. Георги Събев
към текста >>

Значи, Учителят е." Казвам го по повод на това, че чух и за други такива случаи и на някой ум се вижда това нещо невероятно.
Говорят си какво им се яде. Сестра Янакиева отишла за нещо до нейната барака и се показала от бараката като викала и махала с ръка възбудено: "Елате всичките! " Когато отишли, видели масата натрупана цялата с това, което са си пожелавали. Наяли се хубаво и казвали: "Досега не разбрахме кой е наредил тая трапеза. Ако беше друг, щеше да се обади. Значи, Учителят е." Казвам го по повод на това, че чух и за други такива случаи и на някой ум се вижда това нещо невероятно. Та затуй го разказвам, да потвърдя това. Йорданка Колева В миналите векове хората са търсили да намерят еликсира на живота, за да се подмладят и да останат вечно млади и безсмъртни. Търсили са и скъпоценния камък, чрез който могат да превръщат елементите един в друг - желязото да го превърнат в злато. Но никой не е успял да се домогне до тайните на алхимията.
към текста >>

На Изгрева ние също коментирахме тези легенди и веднъж на поляната запитах Учителя: "Учителю, какво ще ни кажете за алхимията?
Та затуй го разказвам, да потвърдя това. Йорданка Колева В миналите векове хората са търсили да намерят еликсира на живота, за да се подмладят и да останат вечно млади и безсмъртни. Търсили са и скъпоценния камък, чрез който могат да превръщат елементите един в друг - желязото да го превърнат в злато. Но никой не е успял да се домогне до тайните на алхимията. На Изгрева ние също коментирахме тези легенди и веднъж на поляната запитах Учителя: "Учителю, какво ще ни кажете за алхимията? Съществува ли тя или е само легенда? " - "Когато дойде време да говорим за алхимията, ще ти кажа моето мнение по този въпрос." Мина известно време и ето, ние сме събрани в Общия клас в сряда, в 5 часа сутринта. Учителят говори върху алхимията, на какви принципи се основава. След като завърши беседата, застана прав пред катедрата.
към текста >>

Учителят говори върху алхимията, на какви принципи се основава.
Но никой не е успял да се домогне до тайните на алхимията. На Изгрева ние също коментирахме тези легенди и веднъж на поляната запитах Учителя: "Учителю, какво ще ни кажете за алхимията? Съществува ли тя или е само легенда? " - "Когато дойде време да говорим за алхимията, ще ти кажа моето мнение по този въпрос." Мина известно време и ето, ние сме събрани в Общия клас в сряда, в 5 часа сутринта. Учителят говори върху алхимията, на какви принципи се основава. След като завърши беседата, застана прав пред катедрата. На жилетката Той имаше златен часовник и сребърен ланец, който Му беше около врата, минаваше отпред през една брошка на ризата и отиваше в джоба на жилетката Му, където беше часовника. Имаше една брошка, която пристягаше ризата под брадата Му. Той застана прав и каза: "Гледайте сега какво ще направя". Вдигна ръцете си, тури ги отзад на врата и почна да опипва сребърния ланец.
към текста >>

Видяхме как този сребърен ланец, който с години висеше на врата на Учителя, за броени секунди и по-малко от минута се превърна от сребърен в златен.
Той застана прав и каза: "Гледайте сега какво ще направя". Вдигна ръцете си, тури ги отзад на врата и почна да опипва сребърния ланец. Пръстите Му се движеха постепенно надолу по ланеца. Там, където минаваха пръстите Му, ланецът от сребърен се превръщаше в златен. Пръстите се движеха надолу до часовника. Видяхме как този сребърен ланец, който с години висеше на врата на Учителя, за броени секунди и по-малко от минута се превърна от сребърен в златен. До края на живота Му си остана златен. След като си замина Учителят, приятелите го прибраха като реликва от Учителя, но след процеса 1957/58 г. след донос на един жител на "Изгрева", властите направиха обиск и прибраха часовника на Учителя със златния ланец. Изчезна и не се видя вече. А ние видяхме какво значи алхимията в ръцете на Великия Учител.
към текста >>

След като си замина Учителят, приятелите го прибраха като реликва от Учителя, но след процеса 1957/58 г.
Пръстите Му се движеха постепенно надолу по ланеца. Там, където минаваха пръстите Му, ланецът от сребърен се превръщаше в златен. Пръстите се движеха надолу до часовника. Видяхме как този сребърен ланец, който с години висеше на врата на Учителя, за броени секунди и по-малко от минута се превърна от сребърен в златен. До края на живота Му си остана златен. След като си замина Учителят, приятелите го прибраха като реликва от Учителя, но след процеса 1957/58 г. след донос на един жител на "Изгрева", властите направиха обиск и прибраха часовника на Учителя със златния ланец. Изчезна и не се видя вече. А ние видяхме какво значи алхимията в ръцете на Великия Учител. Ангел Вълков Учителят отива при една сестра на гости в провинцията.
към текста >>

след донос на един жител на "Изгрева", властите направиха обиск и прибраха часовника на Учителя със златния ланец.
Там, където минаваха пръстите Му, ланецът от сребърен се превръщаше в златен. Пръстите се движеха надолу до часовника. Видяхме как този сребърен ланец, който с години висеше на врата на Учителя, за броени секунди и по-малко от минута се превърна от сребърен в златен. До края на живота Му си остана златен. След като си замина Учителят, приятелите го прибраха като реликва от Учителя, но след процеса 1957/58 г. след донос на един жител на "Изгрева", властите направиха обиск и прибраха часовника на Учителя със златния ланец. Изчезна и не се видя вече. А ние видяхме какво значи алхимията в ръцете на Великия Учител. Ангел Вълков Учителят отива при една сестра на гости в провинцията. Пристига нейният син.
към текста >>

А ние видяхме какво значи алхимията в ръцете на Великия Учител.
Видяхме как този сребърен ланец, който с години висеше на врата на Учителя, за броени секунди и по-малко от минута се превърна от сребърен в златен. До края на живота Му си остана златен. След като си замина Учителят, приятелите го прибраха като реликва от Учителя, но след процеса 1957/58 г. след донос на един жител на "Изгрева", властите направиха обиск и прибраха часовника на Учителя със златния ланец. Изчезна и не се видя вече. А ние видяхме какво значи алхимията в ръцете на Великия Учител. Ангел Вълков Учителят отива при една сестра на гости в провинцията. Пристига нейният син. Сяда при тях и слуша разговора. Вади кутия да черпи Учителя с цигара.
към текста >>

Учителят отива при една сестра на гости в провинцията.
След като си замина Учителят, приятелите го прибраха като реликва от Учителя, но след процеса 1957/58 г. след донос на един жител на "Изгрева", властите направиха обиск и прибраха часовника на Учителя със златния ланец. Изчезна и не се видя вече. А ние видяхме какво значи алхимията в ръцете на Великия Учител. Ангел Вълков Учителят отива при една сестра на гости в провинцията. Пристига нейният син. Сяда при тях и слуша разговора. Вади кутия да черпи Учителя с цигара. А Учителят в това време бръква в джоба си, вади и Той цигари и поканва синът й да вземе от Неговите. Той взел от цигарите на Учителя, запалил я, изпушил я и оттогава престанал вече да пуши.
към текста >>

Вади кутия да черпи Учителя с цигара.
А ние видяхме какво значи алхимията в ръцете на Великия Учител. Ангел Вълков Учителят отива при една сестра на гости в провинцията. Пристига нейният син. Сяда при тях и слуша разговора. Вади кутия да черпи Учителя с цигара. А Учителят в това време бръква в джоба си, вади и Той цигари и поканва синът й да вземе от Неговите. Той взел от цигарите на Учителя, запалил я, изпушил я и оттогава престанал вече да пуши. Туй ми го разказа онзи, гдето вече не пуши цигари. Георги Добрев Когато веднъж Учителят бил с Братството на летуване на Рила, приятелите ни преживели следното: Както винаги на планината, вечерно време палели големи огньове, около тях се пеели песни, а понякога Учителят говорел.
към текста >>

А Учителят в това време бръква в джоба си, вади и Той цигари и поканва синът й да вземе от Неговите.
Ангел Вълков Учителят отива при една сестра на гости в провинцията. Пристига нейният син. Сяда при тях и слуша разговора. Вади кутия да черпи Учителя с цигара. А Учителят в това време бръква в джоба си, вади и Той цигари и поканва синът й да вземе от Неговите. Той взел от цигарите на Учителя, запалил я, изпушил я и оттогава престанал вече да пуши. Туй ми го разказа онзи, гдето вече не пуши цигари. Георги Добрев Когато веднъж Учителят бил с Братството на летуване на Рила, приятелите ни преживели следното: Както винаги на планината, вечерно време палели големи огньове, около тях се пеели песни, а понякога Учителят говорел. Учителят седял между двама братя, греел се на огъня и слушал песните.
към текста >>

Той взел от цигарите на Учителя, запалил я, изпушил я и оттогава престанал вече да пуши.
Учителят отива при една сестра на гости в провинцията. Пристига нейният син. Сяда при тях и слуша разговора. Вади кутия да черпи Учителя с цигара. А Учителят в това време бръква в джоба си, вади и Той цигари и поканва синът й да вземе от Неговите. Той взел от цигарите на Учителя, запалил я, изпушил я и оттогава престанал вече да пуши. Туй ми го разказа онзи, гдето вече не пуши цигари. Георги Добрев Когато веднъж Учителят бил с Братството на летуване на Рила, приятелите ни преживели следното: Както винаги на планината, вечерно време палели големи огньове, около тях се пеели песни, а понякога Учителят говорел. Учителят седял между двама братя, греел се на огъня и слушал песните. Изведнъж Той наклонил главата си към един от тях, сякаш заспал.
към текста >>

Когато веднъж Учителят бил с Братството на летуване на Рила, приятелите ни преживели следното: Както винаги на планината, вечерно време палели големи огньове, около тях се пеели песни, а понякога Учителят говорел.
Вади кутия да черпи Учителя с цигара. А Учителят в това време бръква в джоба си, вади и Той цигари и поканва синът й да вземе от Неговите. Той взел от цигарите на Учителя, запалил я, изпушил я и оттогава престанал вече да пуши. Туй ми го разказа онзи, гдето вече не пуши цигари. Георги Добрев Когато веднъж Учителят бил с Братството на летуване на Рила, приятелите ни преживели следното: Както винаги на планината, вечерно време палели големи огньове, около тях се пеели песни, а понякога Учителят говорел. Учителят седял между двама братя, греел се на огъня и слушал песните. Изведнъж Той наклонил главата си към един от тях, сякаш заспал. Всички забелязали това и стояли учудени. Един брат се сетил да види колко е часът - било към 10 вечерта. След три минути Учителят изправил главата си и наоколо облекчено въздъхнали, че не се е случило нищо лошо с Него.
към текста >>

Учителят седял между двама братя, греел се на огъня и слушал песните.
А Учителят в това време бръква в джоба си, вади и Той цигари и поканва синът й да вземе от Неговите. Той взел от цигарите на Учителя, запалил я, изпушил я и оттогава престанал вече да пуши. Туй ми го разказа онзи, гдето вече не пуши цигари. Георги Добрев Когато веднъж Учителят бил с Братството на летуване на Рила, приятелите ни преживели следното: Както винаги на планината, вечерно време палели големи огньове, около тях се пеели песни, а понякога Учителят говорел. Учителят седял между двама братя, греел се на огъня и слушал песните. Изведнъж Той наклонил главата си към един от тях, сякаш заспал. Всички забелязали това и стояли учудени. Един брат се сетил да види колко е часът - било към 10 вечерта. След три минути Учителят изправил главата си и наоколо облекчено въздъхнали, че не се е случило нищо лошо с Него. Запели отново, Учителят продължил да разговаря, сякаш нищо не е било.
към текста >>

След три минути Учителят изправил главата си и наоколо облекчено въздъхнали, че не се е случило нищо лошо с Него.
Когато веднъж Учителят бил с Братството на летуване на Рила, приятелите ни преживели следното: Както винаги на планината, вечерно време палели големи огньове, около тях се пеели песни, а понякога Учителят говорел. Учителят седял между двама братя, греел се на огъня и слушал песните. Изведнъж Той наклонил главата си към един от тях, сякаш заспал. Всички забелязали това и стояли учудени. Един брат се сетил да види колко е часът - било към 10 вечерта. След три минути Учителят изправил главата си и наоколо облекчено въздъхнали, че не се е случило нищо лошо с Него. Запели отново, Учителят продължил да разговаря, сякаш нищо не е било. Никой не посмял да попита за случилото се, но и никой не могъл да си го обясни. На другия ден към десет и половина преди обяд пристигнала група от 16 братя и сестри, които тръгнали предната вечер от град Дупница. Някой им показал нов, по-кратък път към езерата, но като вървели по него, се стъмнило, те се объркали и изгубили посоката. След като се лутали в безизходица, най-после един брат предложил да спрат и да се помолят на Учителя, за да им помогне по някакъв начин да излязат от това положение.
към текста >>

Запели отново, Учителят продължил да разговаря, сякаш нищо не е било.
Учителят седял между двама братя, греел се на огъня и слушал песните. Изведнъж Той наклонил главата си към един от тях, сякаш заспал. Всички забелязали това и стояли учудени. Един брат се сетил да види колко е часът - било към 10 вечерта. След три минути Учителят изправил главата си и наоколо облекчено въздъхнали, че не се е случило нищо лошо с Него. Запели отново, Учителят продължил да разговаря, сякаш нищо не е било. Никой не посмял да попита за случилото се, но и никой не могъл да си го обясни. На другия ден към десет и половина преди обяд пристигнала група от 16 братя и сестри, които тръгнали предната вечер от град Дупница. Някой им показал нов, по-кратък път към езерата, но като вървели по него, се стъмнило, те се объркали и изгубили посоката. След като се лутали в безизходица, най-после един брат предложил да спрат и да се помолят на Учителя, за да им помогне по някакъв начин да излязат от това положение. Всички се съгласили, спрели и започнали заедно да четат молитва, като отправяли силно мисълта си към Учителя да им помогне.
към текста >>

След като се лутали в безизходица, най-после един брат предложил да спрат и да се помолят на Учителя, за да им помогне по някакъв начин да излязат от това положение.
След три минути Учителят изправил главата си и наоколо облекчено въздъхнали, че не се е случило нищо лошо с Него. Запели отново, Учителят продължил да разговаря, сякаш нищо не е било. Никой не посмял да попита за случилото се, но и никой не могъл да си го обясни. На другия ден към десет и половина преди обяд пристигнала група от 16 братя и сестри, които тръгнали предната вечер от град Дупница. Някой им показал нов, по-кратък път към езерата, но като вървели по него, се стъмнило, те се объркали и изгубили посоката. След като се лутали в безизходица, най-после един брат предложил да спрат и да се помолят на Учителя, за да им помогне по някакъв начин да излязат от това положение. Всички се съгласили, спрели и започнали заедно да четат молитва, като отправяли силно мисълта си към Учителя да им помогне. Веднага след молитвата съзрели, че сред мрака блясва светлина и ясно видели Учителя, който с пръст им посочил къде трябва да вървят. Те поели натам и намерили пътя, по който стигнали до лагера. Още когато блеснала светлината, някой погледнал часовника си и запомнил, че е 10 часа. Било точно времето, когато Учителят "заспал" край огъня на бивака.
към текста >>

Всички се съгласили, спрели и започнали заедно да четат молитва, като отправяли силно мисълта си към Учителя да им помогне.
Запели отново, Учителят продължил да разговаря, сякаш нищо не е било. Никой не посмял да попита за случилото се, но и никой не могъл да си го обясни. На другия ден към десет и половина преди обяд пристигнала група от 16 братя и сестри, които тръгнали предната вечер от град Дупница. Някой им показал нов, по-кратък път към езерата, но като вървели по него, се стъмнило, те се объркали и изгубили посоката. След като се лутали в безизходица, най-после един брат предложил да спрат и да се помолят на Учителя, за да им помогне по някакъв начин да излязат от това положение. Всички се съгласили, спрели и започнали заедно да четат молитва, като отправяли силно мисълта си към Учителя да им помогне. Веднага след молитвата съзрели, че сред мрака блясва светлина и ясно видели Учителя, който с пръст им посочил къде трябва да вървят. Те поели натам и намерили пътя, по който стигнали до лагера. Още когато блеснала светлината, някой погледнал часовника си и запомнил, че е 10 часа. Било точно времето, когато Учителят "заспал" край огъня на бивака. Влад Пашов
към текста >>

Веднага след молитвата съзрели, че сред мрака блясва светлина и ясно видели Учителя, който с пръст им посочил къде трябва да вървят.
Никой не посмял да попита за случилото се, но и никой не могъл да си го обясни. На другия ден към десет и половина преди обяд пристигнала група от 16 братя и сестри, които тръгнали предната вечер от град Дупница. Някой им показал нов, по-кратък път към езерата, но като вървели по него, се стъмнило, те се объркали и изгубили посоката. След като се лутали в безизходица, най-после един брат предложил да спрат и да се помолят на Учителя, за да им помогне по някакъв начин да излязат от това положение. Всички се съгласили, спрели и започнали заедно да четат молитва, като отправяли силно мисълта си към Учителя да им помогне. Веднага след молитвата съзрели, че сред мрака блясва светлина и ясно видели Учителя, който с пръст им посочил къде трябва да вървят. Те поели натам и намерили пътя, по който стигнали до лагера. Още когато блеснала светлината, някой погледнал часовника си и запомнил, че е 10 часа. Било точно времето, когато Учителят "заспал" край огъня на бивака. Влад Пашов През юли 1920 г.
към текста >>

Било точно времето, когато Учителят "заспал" край огъня на бивака.
След като се лутали в безизходица, най-после един брат предложил да спрат и да се помолят на Учителя, за да им помогне по някакъв начин да излязат от това положение. Всички се съгласили, спрели и започнали заедно да четат молитва, като отправяли силно мисълта си към Учителя да им помогне. Веднага след молитвата съзрели, че сред мрака блясва светлина и ясно видели Учителя, който с пръст им посочил къде трябва да вървят. Те поели натам и намерили пътя, по който стигнали до лагера. Още когато блеснала светлината, някой погледнал часовника си и запомнил, че е 10 часа. Било точно времето, когато Учителят "заспал" край огъня на бивака. Влад Пашов През юли 1920 г. Учителят бе отишъл на "Сините камъни", по-точно на Куш бунар в Сливенския балкан. Отидох и аз десетина дни след тях. Компанията този път беше необикновено малка - Димитър Добрев, Марко Шишманов, Иван Каланджиев и аз.
към текста >>

Учителят бе отишъл на "Сините камъни", по-точно на Куш бунар в Сливенския балкан.
Те поели натам и намерили пътя, по който стигнали до лагера. Още когато блеснала светлината, някой погледнал часовника си и запомнил, че е 10 часа. Било точно времето, когато Учителят "заспал" край огъня на бивака. Влад Пашов През юли 1920 г. Учителят бе отишъл на "Сините камъни", по-точно на Куш бунар в Сливенския балкан. Отидох и аз десетина дни след тях. Компанията този път беше необикновено малка - Димитър Добрев, Марко Шишманов, Иван Каланджиев и аз. Около седмица преди пристигането ми, Марко Шишманов е имал едно рядко преживяване, с което не закъсня да ми се похвали. "Понеже бяхме малко, чувствахме се по-свободни и разговаряхме с Учителя даже и малко "приятелски" - започна бай Марко. - Аз се осмелих да кажа в един разговор, че досега не сме имали някое необикновено преживяване от невидимия свят, което би ни импулсирало за по-деен духовен живот.
към текста >>

Компанията този път беше необикновено малка - Димитър Добрев, Марко Шишманов, Иван Каланджиев и аз.
Било точно времето, когато Учителят "заспал" край огъня на бивака. Влад Пашов През юли 1920 г. Учителят бе отишъл на "Сините камъни", по-точно на Куш бунар в Сливенския балкан. Отидох и аз десетина дни след тях. Компанията този път беше необикновено малка - Димитър Добрев, Марко Шишманов, Иван Каланджиев и аз. Около седмица преди пристигането ми, Марко Шишманов е имал едно рядко преживяване, с което не закъсня да ми се похвали. "Понеже бяхме малко, чувствахме се по-свободни и разговаряхме с Учителя даже и малко "приятелски" - започна бай Марко. - Аз се осмелих да кажа в един разговор, че досега не сме имали някое необикновено преживяване от невидимия свят, което би ни импулсирало за по-деен духовен живот. Учителят слушаше без да възрази нещо, даже даваше вид, че не слуша. Два дни след това мое "оплакване", следобед всеки се оттегли в палатката си на почивка.
към текста >>

"Понеже бяхме малко, чувствахме се по-свободни и разговаряхме с Учителя даже и малко "приятелски" - започна бай Марко.
През юли 1920 г. Учителят бе отишъл на "Сините камъни", по-точно на Куш бунар в Сливенския балкан. Отидох и аз десетина дни след тях. Компанията този път беше необикновено малка - Димитър Добрев, Марко Шишманов, Иван Каланджиев и аз. Около седмица преди пристигането ми, Марко Шишманов е имал едно рядко преживяване, с което не закъсня да ми се похвали. "Понеже бяхме малко, чувствахме се по-свободни и разговаряхме с Учителя даже и малко "приятелски" - започна бай Марко. - Аз се осмелих да кажа в един разговор, че досега не сме имали някое необикновено преживяване от невидимия свят, което би ни импулсирало за по-деен духовен живот. Учителят слушаше без да възрази нещо, даже даваше вид, че не слуша. Два дни след това мое "оплакване", следобед всеки се оттегли в палатката си на почивка. Току-що си бях легнал, с полуотворени очи, унасях се вече в дрямка, гледам, в палатката ми влиза един грамаден турчин, въоръжен до зъби с ножове и пищови. Още с влизането си, измъкна грамадния ятаган и го вдигна високо, за да го стовари върху врата ми.
към текста >>

- Аз се осмелих да кажа в един разговор, че досега не сме имали някое необикновено преживяване от невидимия свят, което би ни импулсирало за по-деен духовен живот.
Учителят бе отишъл на "Сините камъни", по-точно на Куш бунар в Сливенския балкан. Отидох и аз десетина дни след тях. Компанията този път беше необикновено малка - Димитър Добрев, Марко Шишманов, Иван Каланджиев и аз. Около седмица преди пристигането ми, Марко Шишманов е имал едно рядко преживяване, с което не закъсня да ми се похвали. "Понеже бяхме малко, чувствахме се по-свободни и разговаряхме с Учителя даже и малко "приятелски" - започна бай Марко. - Аз се осмелих да кажа в един разговор, че досега не сме имали някое необикновено преживяване от невидимия свят, което би ни импулсирало за по-деен духовен живот. Учителят слушаше без да възрази нещо, даже даваше вид, че не слуша. Два дни след това мое "оплакване", следобед всеки се оттегли в палатката си на почивка. Току-що си бях легнал, с полуотворени очи, унасях се вече в дрямка, гледам, в палатката ми влиза един грамаден турчин, въоръжен до зъби с ножове и пищови. Още с влизането си, измъкна грамадния ятаган и го вдигна високо, за да го стовари върху врата ми. Аз извиках, скочих ужасен и изхвръкнах от палатката.
към текста >>

Учителят слушаше без да възрази нещо, даже даваше вид, че не слуша.
Отидох и аз десетина дни след тях. Компанията този път беше необикновено малка - Димитър Добрев, Марко Шишманов, Иван Каланджиев и аз. Около седмица преди пристигането ми, Марко Шишманов е имал едно рядко преживяване, с което не закъсня да ми се похвали. "Понеже бяхме малко, чувствахме се по-свободни и разговаряхме с Учителя даже и малко "приятелски" - започна бай Марко. - Аз се осмелих да кажа в един разговор, че досега не сме имали някое необикновено преживяване от невидимия свят, което би ни импулсирало за по-деен духовен живот. Учителят слушаше без да възрази нещо, даже даваше вид, че не слуша. Два дни след това мое "оплакване", следобед всеки се оттегли в палатката си на почивка. Току-що си бях легнал, с полуотворени очи, унасях се вече в дрямка, гледам, в палатката ми влиза един грамаден турчин, въоръжен до зъби с ножове и пищови. Още с влизането си, измъкна грамадния ятаган и го вдигна високо, за да го стовари върху врата ми. Аз извиках, скочих ужасен и изхвръкнах от палатката. Обърнах се да видя гони ли ме, но за голяма изненада нямаше никой.
към текста >>

Току-що излязох от палатката и гледам - срещу мене на десетина крачки стои Учителят, гледа ме и се пуши от смях.
Окуражих се, повдигнах плата, който служеше за врата - палатката беше празна. Чак тогава разбрах, че съм имал посещение от астралец. Прибрах се малко засрамен и твърде развълнуван, легнах пак, но не можах да заспя. От време на време поглеждах към вратата - разбира се, никакъв турчин не се яви. Когато мина времето за почивка и като чух, че другите братя са станали, станах и аз. Току-що излязох от палатката и гледам - срещу мене на десетина крачки стои Учителят, гледа ме и се пуши от смях. Приближих го, Той ме пита: "Е, почина ли си, добре ли спа, не сънува ли някой лош сън? И ти си един от недоволните, че нищо не съм ви показал досега, не съм ви направил някое чудо, а само съм приказвал. Аз ти изпратих само един безплътен турчин, да ти опитам куража и ти едва не се побърка от страх. Ами ако ви разтворя ас- трала с неговите ужаси, знаеш ли, че половината от вас ще полудеят? И кой ще плаща за това?
към текста >>

След малко Учителят продължи с малко по-мек тон: "Да, Балканът е пълен с такива духове - скитници, българи и турци, които все още се гонят да се убиват, да "освобождават".
Но знаете ли какво правят тогава "любезните" ученици? Първата им работа е да вържат мене, за да не им преча и го удрят на живот, на ядене и пиене. Знаете ли колко съм хапан и драскан от моите ученици? Аз съм решил обаче да не допущам повече това, нито да плащам за когото и да е." През време на разговора дойдоха и другите братя. След малко Учителят продължи с малко по-мек тон: "Да, Балканът е пълен с такива духове - скитници, българи и турци, които все още се гонят да се убиват, да "освобождават". Те не знаят, че отдавна са умрели, че отдавна са престанали да бъдат турци или българи, а са само безплътни човешки същества, но са дълбоко невежи и заспали. Някои от тях скитат по Балкана повече от 300-400 години и все мислят, че вършат онова, което са вършили на земята. Я, Марко и другите, наберете малко сухи съчки и кютюци и ги на- трупайте на полянката до извора." Разшетахме се и за по-малко от половин час натрупахме един доста голям куп сухи дърва. Учителят отиде до купа, драсна клечка кибрит и го запали.
към текста >>

Учителят отиде до купа, драсна клечка кибрит и го запали.
След малко Учителят продължи с малко по-мек тон: "Да, Балканът е пълен с такива духове - скитници, българи и турци, които все още се гонят да се убиват, да "освобождават". Те не знаят, че отдавна са умрели, че отдавна са престанали да бъдат турци или българи, а са само безплътни човешки същества, но са дълбоко невежи и заспали. Някои от тях скитат по Балкана повече от 300-400 години и все мислят, че вършат онова, което са вършили на земята. Я, Марко и другите, наберете малко сухи съчки и кютюци и ги на- трупайте на полянката до извора." Разшетахме се и за по-малко от половин час натрупахме един доста голям куп сухи дърва. Учителят отиде до купа, драсна клечка кибрит и го запали. Ние стояхме настрана и с голямо внимание и любопитство го гледахме. Когато пламъците обхванаха по-голямата част от купа, Учителят започна да го обикаля и да говори нещо тихо. Обиколи го няколко пъти и след това дойде при нас. Направи ни впечтление, че димът от огъня не се разстилаше нашироко, както обикновено, а се отправи нагоре към небето, като че излизаше от фабричен комин. "Посъбрахме малко от скитниците - каза Учителят - и им дадохме направление нагоре.
към текста >>

Когато пламъците обхванаха по-голямата част от купа, Учителят започна да го обикаля и да говори нещо тихо.
Някои от тях скитат по Балкана повече от 300-400 години и все мислят, че вършат онова, което са вършили на земята. Я, Марко и другите, наберете малко сухи съчки и кютюци и ги на- трупайте на полянката до извора." Разшетахме се и за по-малко от половин час натрупахме един доста голям куп сухи дърва. Учителят отиде до купа, драсна клечка кибрит и го запали. Ние стояхме настрана и с голямо внимание и любопитство го гледахме. Когато пламъците обхванаха по-голямата част от купа, Учителят започна да го обикаля и да говори нещо тихо. Обиколи го няколко пъти и след това дойде при нас. Направи ни впечтление, че димът от огъня не се разстилаше нашироко, както обикновено, а се отправи нагоре към небето, като че излизаше от фабричен комин. "Посъбрахме малко от скитниците - каза Учителят - и им дадохме направление нагоре. Сега, като ги откъснахме от тяхната среда и изпратихме в друга, при по-напреднали души, те ще разберат какво е станало с тях и какво ще трябва да правят занапред. Гледайте и вие да се будите за духовния живот, защото като умрете, може и вие да скитате като този турчин по гори и планини и да мислите, че правите екскурзия с вашия Учител."
към текста >>

Направи ни впечтление, че димът от огъня не се разстилаше нашироко, както обикновено, а се отправи нагоре към небето, като че излизаше от фабричен комин.
Разшетахме се и за по-малко от половин час натрупахме един доста голям куп сухи дърва. Учителят отиде до купа, драсна клечка кибрит и го запали. Ние стояхме настрана и с голямо внимание и любопитство го гледахме. Когато пламъците обхванаха по-голямата част от купа, Учителят започна да го обикаля и да говори нещо тихо. Обиколи го няколко пъти и след това дойде при нас. Направи ни впечтление, че димът от огъня не се разстилаше нашироко, както обикновено, а се отправи нагоре към небето, като че излизаше от фабричен комин. "Посъбрахме малко от скитниците - каза Учителят - и им дадохме направление нагоре. Сега, като ги откъснахме от тяхната среда и изпратихме в друга, при по-напреднали души, те ще разберат какво е станало с тях и какво ще трябва да правят занапред. Гледайте и вие да се будите за духовния живот, защото като умрете, може и вие да скитате като този турчин по гори и планини и да мислите, че правите екскурзия с вашия Учител." Тодор Попов Това се случило в първите години, когато Учителят обикалял градовете в България и държал сказки по френология.
към текста >>

"Посъбрахме малко от скитниците - каза Учителят - и им дадохме направление нагоре.
Учителят отиде до купа, драсна клечка кибрит и го запали. Ние стояхме настрана и с голямо внимание и любопитство го гледахме. Когато пламъците обхванаха по-голямата част от купа, Учителят започна да го обикаля и да говори нещо тихо. Обиколи го няколко пъти и след това дойде при нас. Направи ни впечтление, че димът от огъня не се разстилаше нашироко, както обикновено, а се отправи нагоре към небето, като че излизаше от фабричен комин. "Посъбрахме малко от скитниците - каза Учителят - и им дадохме направление нагоре. Сега, като ги откъснахме от тяхната среда и изпратихме в друга, при по-напреднали души, те ще разберат какво е станало с тях и какво ще трябва да правят занапред. Гледайте и вие да се будите за духовния живот, защото като умрете, може и вие да скитате като този турчин по гори и планини и да мислите, че правите екскурзия с вашия Учител." Тодор Попов Това се случило в първите години, когато Учителят обикалял градовете в България и държал сказки по френология. Моята майка Величка заболяла тежко.
към текста >>

Гледайте и вие да се будите за духовния живот, защото като умрете, може и вие да скитате като този турчин по гори и планини и да мислите, че правите екскурзия с вашия Учител."
Когато пламъците обхванаха по-голямата част от купа, Учителят започна да го обикаля и да говори нещо тихо. Обиколи го няколко пъти и след това дойде при нас. Направи ни впечтление, че димът от огъня не се разстилаше нашироко, както обикновено, а се отправи нагоре към небето, като че излизаше от фабричен комин. "Посъбрахме малко от скитниците - каза Учителят - и им дадохме направление нагоре. Сега, като ги откъснахме от тяхната среда и изпратихме в друга, при по-напреднали души, те ще разберат какво е станало с тях и какво ще трябва да правят занапред. Гледайте и вие да се будите за духовния живот, защото като умрете, може и вие да скитате като този турчин по гори и планини и да мислите, че правите екскурзия с вашия Учител." Тодор Попов Това се случило в първите години, когато Учителят обикалял градовете в България и държал сказки по френология. Моята майка Величка заболяла тежко. Ние живеехме в Бургас. Баща ми Коста Стойчев написал писмо до Учителя в София, в което Му разправял за болестта на майка ми и искал от Него съвети за лекуването й.
към текста >>

Това се случило в първите години, когато Учителят обикалял градовете в България и държал сказки по френология.
Направи ни впечтление, че димът от огъня не се разстилаше нашироко, както обикновено, а се отправи нагоре към небето, като че излизаше от фабричен комин. "Посъбрахме малко от скитниците - каза Учителят - и им дадохме направление нагоре. Сега, като ги откъснахме от тяхната среда и изпратихме в друга, при по-напреднали души, те ще разберат какво е станало с тях и какво ще трябва да правят занапред. Гледайте и вие да се будите за духовния живот, защото като умрете, може и вие да скитате като този турчин по гори и планини и да мислите, че правите екскурзия с вашия Учител." Тодор Попов Това се случило в първите години, когато Учителят обикалял градовете в България и държал сказки по френология. Моята майка Величка заболяла тежко. Ние живеехме в Бургас. Баща ми Коста Стойчев написал писмо до Учителя в София, в което Му разправял за болестта на майка ми и искал от Него съвети за лекуването й. Баща ми беше чиновник в пощата и сутринта отишъл на работа. Тъкмо щял да пусне писмото за Учителя, подали му телеграма, която била от Учителя.
към текста >>

Баща ми Коста Стойчев написал писмо до Учителя в София, в което Му разправял за болестта на майка ми и искал от Него съвети за лекуването й.
Гледайте и вие да се будите за духовния живот, защото като умрете, може и вие да скитате като този турчин по гори и планини и да мислите, че правите екскурзия с вашия Учител." Тодор Попов Това се случило в първите години, когато Учителят обикалял градовете в България и държал сказки по френология. Моята майка Величка заболяла тежко. Ние живеехме в Бургас. Баща ми Коста Стойчев написал писмо до Учителя в София, в което Му разправял за болестта на майка ми и искал от Него съвети за лекуването й. Баща ми беше чиновник в пощата и сутринта отишъл на работа. Тъкмо щял да пусне писмото за Учителя, подали му телеграма, която била от Учителя. В нея Учителят му давал съвети как да излекува майка ми. Това било отговора на писмото, което било още в джоба му непуснато. Баща ми приложил съветите на Учителя, които Той давал в телеграмата и състоянието на майка ми се подобрило и тя оздравяла.
към текста >>

Тъкмо щял да пусне писмото за Учителя, подали му телеграма, която била от Учителя.
Това се случило в първите години, когато Учителят обикалял градовете в България и държал сказки по френология. Моята майка Величка заболяла тежко. Ние живеехме в Бургас. Баща ми Коста Стойчев написал писмо до Учителя в София, в което Му разправял за болестта на майка ми и искал от Него съвети за лекуването й. Баща ми беше чиновник в пощата и сутринта отишъл на работа. Тъкмо щял да пусне писмото за Учителя, подали му телеграма, която била от Учителя. В нея Учителят му давал съвети как да излекува майка ми. Това било отговора на писмото, което било още в джоба му непуснато. Баща ми приложил съветите на Учителя, които Той давал в телеграмата и състоянието на майка ми се подобрило и тя оздравяла. Сам Той казва: "Когато имате трудна задача за решаване или някакво голямо изпитание и желаете да получите Моя съвет и съдействие, достатъчно е да ми напишете кратко писмо от няколко реда и след това оставете писмото на масата, без да го пращате и бъдете сигурни, че Аз ще получа това писмо. Ще намеря начин да ви отговоря и укажа своето съдействие и помощ, независимо къде се намирам Аз".
към текста >>

В нея Учителят му давал съвети как да излекува майка ми.
Моята майка Величка заболяла тежко. Ние живеехме в Бургас. Баща ми Коста Стойчев написал писмо до Учителя в София, в което Му разправял за болестта на майка ми и искал от Него съвети за лекуването й. Баща ми беше чиновник в пощата и сутринта отишъл на работа. Тъкмо щял да пусне писмото за Учителя, подали му телеграма, която била от Учителя. В нея Учителят му давал съвети как да излекува майка ми. Това било отговора на писмото, което било още в джоба му непуснато. Баща ми приложил съветите на Учителя, които Той давал в телеграмата и състоянието на майка ми се подобрило и тя оздравяла. Сам Той казва: "Когато имате трудна задача за решаване или някакво голямо изпитание и желаете да получите Моя съвет и съдействие, достатъчно е да ми напишете кратко писмо от няколко реда и след това оставете писмото на масата, без да го пращате и бъдете сигурни, че Аз ще получа това писмо. Ще намеря начин да ви отговоря и укажа своето съдействие и помощ, независимо къде се намирам Аз". Стефка Няголова
към текста >>

Баща ми приложил съветите на Учителя, които Той давал в телеграмата и състоянието на майка ми се подобрило и тя оздравяла.
Баща ми Коста Стойчев написал писмо до Учителя в София, в което Му разправял за болестта на майка ми и искал от Него съвети за лекуването й. Баща ми беше чиновник в пощата и сутринта отишъл на работа. Тъкмо щял да пусне писмото за Учителя, подали му телеграма, която била от Учителя. В нея Учителят му давал съвети как да излекува майка ми. Това било отговора на писмото, което било още в джоба му непуснато. Баща ми приложил съветите на Учителя, които Той давал в телеграмата и състоянието на майка ми се подобрило и тя оздравяла. Сам Той казва: "Когато имате трудна задача за решаване или някакво голямо изпитание и желаете да получите Моя съвет и съдействие, достатъчно е да ми напишете кратко писмо от няколко реда и след това оставете писмото на масата, без да го пращате и бъдете сигурни, че Аз ще получа това писмо. Ще намеря начин да ви отговоря и укажа своето съдействие и помощ, независимо къде се намирам Аз". Стефка Няголова До чешмата на Рила, встрани, има една скала, върху която като с човешка длан е положен един голям камък с яйцевидна форма, закрепен в една точка. Учителят често се спираше пред него и с един пръст - с показалеца на дясната ръка, го побутваше и той се клатеше.
към текста >>

Учителят често се спираше пред него и с един пръст - с показалеца на дясната ръка, го побутваше и той се клатеше.
Баща ми приложил съветите на Учителя, които Той давал в телеграмата и състоянието на майка ми се подобрило и тя оздравяла. Сам Той казва: "Когато имате трудна задача за решаване или някакво голямо изпитание и желаете да получите Моя съвет и съдействие, достатъчно е да ми напишете кратко писмо от няколко реда и след това оставете писмото на масата, без да го пращате и бъдете сигурни, че Аз ще получа това писмо. Ще намеря начин да ви отговоря и укажа своето съдействие и помощ, независимо къде се намирам Аз". Стефка Няголова До чешмата на Рила, встрани, има една скала, върху която като с човешка длан е положен един голям камък с яйцевидна форма, закрепен в една точка. Учителят често се спираше пред него и с един пръст - с показалеца на дясната ръка, го побутваше и той се клатеше. Учителят се забавляваше и се смееше от сърце. А той беше висок колкото един човешки ръст. "Хайде, поклатете го и вие с един пръст, да ви видим". Това беше любимо място за правене на снимки. Борис Николов
към текста >>

Учителят се забавляваше и се смееше от сърце.
Сам Той казва: "Когато имате трудна задача за решаване или някакво голямо изпитание и желаете да получите Моя съвет и съдействие, достатъчно е да ми напишете кратко писмо от няколко реда и след това оставете писмото на масата, без да го пращате и бъдете сигурни, че Аз ще получа това писмо. Ще намеря начин да ви отговоря и укажа своето съдействие и помощ, независимо къде се намирам Аз". Стефка Няголова До чешмата на Рила, встрани, има една скала, върху която като с човешка длан е положен един голям камък с яйцевидна форма, закрепен в една точка. Учителят често се спираше пред него и с един пръст - с показалеца на дясната ръка, го побутваше и той се клатеше. Учителят се забавляваше и се смееше от сърце. А той беше висок колкото един човешки ръст. "Хайде, поклатете го и вие с един пръст, да ви видим". Това беше любимо място за правене на снимки. Борис Николов Сестра Радка Сарафова, която бе съпруга на Кръстю Сарафов, имаше втори баща - майка й Анастасия се беше оженила за един руснак на име Никита.
към текста >>

Тогава майката решила с Радка Сарафова да отидат заедно при Учителя, да Го помолят за съвет и помощ срещу това пиене.
Това беше любимо място за правене на снимки. Борис Николов Сестра Радка Сарафова, която бе съпруга на Кръстю Сарафов, имаше втори баща - майка й Анастасия се беше оженила за един руснак на име Никита. Те са живели във Варна. Никита непрекъснато пиел. Тогава майката решила с Радка Сарафова да отидат заедно при Учителя, да Го помолят за съвет и помощ срещу това пиене. Радка уредила среща, отиват двете при Учителя и Анастасия разказала: "Много е добър мъжът ми Никита, но когато пие, става страшен. Може ли да му се даде нещо като лек, за да се излекува от това пиянство? " Учителят мълчал. Тя три пъти подред Му разказала за Никита. А Учителят все мълчал.
към текста >>

Радка уредила среща, отиват двете при Учителя и Анастасия разказала: "Много е добър мъжът ми Никита, но когато пие, става страшен.
Борис Николов Сестра Радка Сарафова, която бе съпруга на Кръстю Сарафов, имаше втори баща - майка й Анастасия се беше оженила за един руснак на име Никита. Те са живели във Варна. Никита непрекъснато пиел. Тогава майката решила с Радка Сарафова да отидат заедно при Учителя, да Го помолят за съвет и помощ срещу това пиене. Радка уредила среща, отиват двете при Учителя и Анастасия разказала: "Много е добър мъжът ми Никита, но когато пие, става страшен. Може ли да му се даде нещо като лек, за да се излекува от това пиянство? " Учителят мълчал. Тя три пъти подред Му разказала за Никита. А Учителят все мълчал. Когато приключила срещата и Учителят станал да ги изпрати, им казал следното: "Всякакви стават неща".
към текста >>

" Учителят мълчал.
Те са живели във Варна. Никита непрекъснато пиел. Тогава майката решила с Радка Сарафова да отидат заедно при Учителя, да Го помолят за съвет и помощ срещу това пиене. Радка уредила среща, отиват двете при Учителя и Анастасия разказала: "Много е добър мъжът ми Никита, но когато пие, става страшен. Може ли да му се даде нещо като лек, за да се излекува от това пиянство? " Учителят мълчал. Тя три пъти подред Му разказала за Никита. А Учителят все мълчал. Когато приключила срещата и Учителят станал да ги изпрати, им казал следното: "Всякакви стават неща". По пътя майката се ядосвала, че е била път от Варна до София и то за нищо. Но като се върнала във Варна, установила, че Никита спрял да пие вече.
към текста >>

А Учителят все мълчал.
Тогава майката решила с Радка Сарафова да отидат заедно при Учителя, да Го помолят за съвет и помощ срещу това пиене. Радка уредила среща, отиват двете при Учителя и Анастасия разказала: "Много е добър мъжът ми Никита, но когато пие, става страшен. Може ли да му се даде нещо като лек, за да се излекува от това пиянство? " Учителят мълчал. Тя три пъти подред Му разказала за Никита. А Учителят все мълчал. Когато приключила срещата и Учителят станал да ги изпрати, им казал следното: "Всякакви стават неща". По пътя майката се ядосвала, че е била път от Варна до София и то за нищо. Но като се върнала във Варна, установила, че Никита спрял да пие вече. Така не е пил 7 години до смъртта си. Та всякакви неща стават по света, но само тогава, когато Духът разполага със Силата Божия, за да ги задвижи.
към текста >>

Когато приключила срещата и Учителят станал да ги изпрати, им казал следното: "Всякакви стават неща".
Радка уредила среща, отиват двете при Учителя и Анастасия разказала: "Много е добър мъжът ми Никита, но когато пие, става страшен. Може ли да му се даде нещо като лек, за да се излекува от това пиянство? " Учителят мълчал. Тя три пъти подред Му разказала за Никита. А Учителят все мълчал. Когато приключила срещата и Учителят станал да ги изпрати, им казал следното: "Всякакви стават неща". По пътя майката се ядосвала, че е била път от Варна до София и то за нищо. Но като се върнала във Варна, установила, че Никита спрял да пие вече. Така не е пил 7 години до смъртта си. Та всякакви неща стават по света, но само тогава, когато Духът разполага със Силата Божия, за да ги задвижи. Мария Тодорова
към текста >>

Това се случи през 1920 г., когато Учителят говореше на приятелите през прозореца на стаята си на ул.
По пътя майката се ядосвала, че е била път от Варна до София и то за нищо. Но като се върнала във Варна, установила, че Никита спрял да пие вече. Така не е пил 7 години до смъртта си. Та всякакви неща стават по света, но само тогава, когато Духът разполага със Силата Божия, за да ги задвижи. Мария Тодорова Това се случи през 1920 г., когато Учителят говореше на приятелите през прозореца на стаята си на ул. "Опълченска " 66. Беседите редовно ги посещаваше една млада жена. Един ден идва офицер с униформата и сабята си, така както се движеха навремето офицерите. Застава пред мене и търси да се срещне с г-н Дънов. Аз отивам и предавам на Учителя, че Го търси някакъв военен, но по изражението на лицето Му виждам, че е сърдит.
към текста >>

Аз отивам и предавам на Учителя, че Го търси някакъв военен, но по изражението на лицето Му виждам, че е сърдит.
Това се случи през 1920 г., когато Учителят говореше на приятелите през прозореца на стаята си на ул. "Опълченска " 66. Беседите редовно ги посещаваше една млада жена. Един ден идва офицер с униформата и сабята си, така както се движеха навремето офицерите. Застава пред мене и търси да се срещне с г-н Дънов. Аз отивам и предавам на Учителя, че Го търси някакъв военен, но по изражението на лицето Му виждам, че е сърдит. Учителят се обръща към мен: "Нека да влезе, но стой и ти тука! " Поканвам офицера в стаята при Учителя. Той от вратата почва да се кара и да обижда Учителя, че е подмамил жена му, че заради Него тя го напуснала, че бил голям лъжец и мошеник. Тогава бърка с дясната си ръка в кобура и изважда пистолета си и го насочва към Учителя, за да го застреля. В момента, в който насочи ръката с пистолета си, готов да стреля, то ръката му остана неподвижна и се скова в това положение с насочения пистолет към Учителя.
към текста >>

Учителят се обръща към мен: "Нека да влезе, но стой и ти тука!
"Опълченска " 66. Беседите редовно ги посещаваше една млада жена. Един ден идва офицер с униформата и сабята си, така както се движеха навремето офицерите. Застава пред мене и търси да се срещне с г-н Дънов. Аз отивам и предавам на Учителя, че Го търси някакъв военен, но по изражението на лицето Му виждам, че е сърдит. Учителят се обръща към мен: "Нека да влезе, но стой и ти тука! " Поканвам офицера в стаята при Учителя. Той от вратата почва да се кара и да обижда Учителя, че е подмамил жена му, че заради Него тя го напуснала, че бил голям лъжец и мошеник. Тогава бърка с дясната си ръка в кобура и изважда пистолета си и го насочва към Учителя, за да го застреля. В момента, в който насочи ръката с пистолета си, готов да стреля, то ръката му остана неподвижна и се скова в това положение с насочения пистолет към Учителя. Изведнъж той започна да гледа с уплаха Учителя и доста време стоя в това неподвижно положение, смутен и изненадан.
към текста >>

" Поканвам офицера в стаята при Учителя.
Беседите редовно ги посещаваше една млада жена. Един ден идва офицер с униформата и сабята си, така както се движеха навремето офицерите. Застава пред мене и търси да се срещне с г-н Дънов. Аз отивам и предавам на Учителя, че Го търси някакъв военен, но по изражението на лицето Му виждам, че е сърдит. Учителят се обръща към мен: "Нека да влезе, но стой и ти тука! " Поканвам офицера в стаята при Учителя. Той от вратата почва да се кара и да обижда Учителя, че е подмамил жена му, че заради Него тя го напуснала, че бил голям лъжец и мошеник. Тогава бърка с дясната си ръка в кобура и изважда пистолета си и го насочва към Учителя, за да го застреля. В момента, в който насочи ръката с пистолета си, готов да стреля, то ръката му остана неподвижна и се скова в това положение с насочения пистолет към Учителя. Изведнъж той започна да гледа с уплаха Учителя и доста време стоя в това неподвижно положение, смутен и изненадан. След известно време започна със смирение да моли Учителя да го освободи от това положение, каза, че имал деца.
към текста >>

Той от вратата почва да се кара и да обижда Учителя, че е подмамил жена му, че заради Него тя го напуснала, че бил голям лъжец и мошеник.
Един ден идва офицер с униформата и сабята си, така както се движеха навремето офицерите. Застава пред мене и търси да се срещне с г-н Дънов. Аз отивам и предавам на Учителя, че Го търси някакъв военен, но по изражението на лицето Му виждам, че е сърдит. Учителят се обръща към мен: "Нека да влезе, но стой и ти тука! " Поканвам офицера в стаята при Учителя. Той от вратата почва да се кара и да обижда Учителя, че е подмамил жена му, че заради Него тя го напуснала, че бил голям лъжец и мошеник. Тогава бърка с дясната си ръка в кобура и изважда пистолета си и го насочва към Учителя, за да го застреля. В момента, в който насочи ръката с пистолета си, готов да стреля, то ръката му остана неподвижна и се скова в това положение с насочения пистолет към Учителя. Изведнъж той започна да гледа с уплаха Учителя и доста време стоя в това неподвижно положение, смутен и изненадан. След известно време започна със смирение да моли Учителя да го освободи от това положение, каза, че имал деца. Тогава ръката му, която стоеше във въздуха, като че ли беше прикована с пирони на неподвижна дъска, изведнъж се отпусна и револверът падна на земята.
към текста >>

Тогава бърка с дясната си ръка в кобура и изважда пистолета си и го насочва към Учителя, за да го застреля.
Застава пред мене и търси да се срещне с г-н Дънов. Аз отивам и предавам на Учителя, че Го търси някакъв военен, но по изражението на лицето Му виждам, че е сърдит. Учителят се обръща към мен: "Нека да влезе, но стой и ти тука! " Поканвам офицера в стаята при Учителя. Той от вратата почва да се кара и да обижда Учителя, че е подмамил жена му, че заради Него тя го напуснала, че бил голям лъжец и мошеник. Тогава бърка с дясната си ръка в кобура и изважда пистолета си и го насочва към Учителя, за да го застреля. В момента, в който насочи ръката с пистолета си, готов да стреля, то ръката му остана неподвижна и се скова в това положение с насочения пистолет към Учителя. Изведнъж той започна да гледа с уплаха Учителя и доста време стоя в това неподвижно положение, смутен и изненадан. След известно време започна със смирение да моли Учителя да го освободи от това положение, каза, че имал деца. Тогава ръката му, която стоеше във въздуха, като че ли беше прикована с пирони на неподвижна дъска, изведнъж се отпусна и револверът падна на земята. Той се обърна към Учителя с думите: "Разбрах, че Ти наистина си светец".
към текста >>

В момента, в който насочи ръката с пистолета си, готов да стреля, то ръката му остана неподвижна и се скова в това положение с насочения пистолет към Учителя.
Аз отивам и предавам на Учителя, че Го търси някакъв военен, но по изражението на лицето Му виждам, че е сърдит. Учителят се обръща към мен: "Нека да влезе, но стой и ти тука! " Поканвам офицера в стаята при Учителя. Той от вратата почва да се кара и да обижда Учителя, че е подмамил жена му, че заради Него тя го напуснала, че бил голям лъжец и мошеник. Тогава бърка с дясната си ръка в кобура и изважда пистолета си и го насочва към Учителя, за да го застреля. В момента, в който насочи ръката с пистолета си, готов да стреля, то ръката му остана неподвижна и се скова в това положение с насочения пистолет към Учителя. Изведнъж той започна да гледа с уплаха Учителя и доста време стоя в това неподвижно положение, смутен и изненадан. След известно време започна със смирение да моли Учителя да го освободи от това положение, каза, че имал деца. Тогава ръката му, която стоеше във въздуха, като че ли беше прикована с пирони на неподвижна дъска, изведнъж се отпусна и револверът падна на земята. Той се обърна към Учителя с думите: "Разбрах, че Ти наистина си светец". Поиска прошка и си отиде в дълбок размисъл от случилото се.
към текста >>

Изведнъж той започна да гледа с уплаха Учителя и доста време стоя в това неподвижно положение, смутен и изненадан.
Учителят се обръща към мен: "Нека да влезе, но стой и ти тука! " Поканвам офицера в стаята при Учителя. Той от вратата почва да се кара и да обижда Учителя, че е подмамил жена му, че заради Него тя го напуснала, че бил голям лъжец и мошеник. Тогава бърка с дясната си ръка в кобура и изважда пистолета си и го насочва към Учителя, за да го застреля. В момента, в който насочи ръката с пистолета си, готов да стреля, то ръката му остана неподвижна и се скова в това положение с насочения пистолет към Учителя. Изведнъж той започна да гледа с уплаха Учителя и доста време стоя в това неподвижно положение, смутен и изненадан. След известно време започна със смирение да моли Учителя да го освободи от това положение, каза, че имал деца. Тогава ръката му, която стоеше във въздуха, като че ли беше прикована с пирони на неподвижна дъска, изведнъж се отпусна и револверът падна на земята. Той се обърна към Учителя с думите: "Разбрах, че Ти наистина си светец". Поиска прошка и си отиде в дълбок размисъл от случилото се. Учителят се обърна към мен: "Рекох, вземи револвера и го пусни в клозета, там да стреля червеите".
към текста >>

След известно време започна със смирение да моли Учителя да го освободи от това положение, каза, че имал деца.
" Поканвам офицера в стаята при Учителя. Той от вратата почва да се кара и да обижда Учителя, че е подмамил жена му, че заради Него тя го напуснала, че бил голям лъжец и мошеник. Тогава бърка с дясната си ръка в кобура и изважда пистолета си и го насочва към Учителя, за да го застреля. В момента, в който насочи ръката с пистолета си, готов да стреля, то ръката му остана неподвижна и се скова в това положение с насочения пистолет към Учителя. Изведнъж той започна да гледа с уплаха Учителя и доста време стоя в това неподвижно положение, смутен и изненадан. След известно време започна със смирение да моли Учителя да го освободи от това положение, каза, че имал деца. Тогава ръката му, която стоеше във въздуха, като че ли беше прикована с пирони на неподвижна дъска, изведнъж се отпусна и револверът падна на земята. Той се обърна към Учителя с думите: "Разбрах, че Ти наистина си светец". Поиска прошка и си отиде в дълбок размисъл от случилото се. Учителят се обърна към мен: "Рекох, вземи револвера и го пусни в клозета, там да стреля червеите". След известно време този човек започна редовно да посещава беседите на Учителя.
към текста >>

Той се обърна към Учителя с думите: "Разбрах, че Ти наистина си светец".
Тогава бърка с дясната си ръка в кобура и изважда пистолета си и го насочва към Учителя, за да го застреля. В момента, в който насочи ръката с пистолета си, готов да стреля, то ръката му остана неподвижна и се скова в това положение с насочения пистолет към Учителя. Изведнъж той започна да гледа с уплаха Учителя и доста време стоя в това неподвижно положение, смутен и изненадан. След известно време започна със смирение да моли Учителя да го освободи от това положение, каза, че имал деца. Тогава ръката му, която стоеше във въздуха, като че ли беше прикована с пирони на неподвижна дъска, изведнъж се отпусна и револверът падна на земята. Той се обърна към Учителя с думите: "Разбрах, че Ти наистина си светец". Поиска прошка и си отиде в дълбок размисъл от случилото се. Учителят се обърна към мен: "Рекох, вземи револвера и го пусни в клозета, там да стреля червеите". След известно време този човек започна редовно да посещава беседите на Учителя. Юрданка Жекова Има много такива факти и примери от живота на Учителя, които говорят за Неговите възможности на велик посветен и на Учител, Който е свързан с Бога, с Космоса и за когото всичко е възможно.
към текста >>

Учителят се обърна към мен: "Рекох, вземи револвера и го пусни в клозета, там да стреля червеите".
Изведнъж той започна да гледа с уплаха Учителя и доста време стоя в това неподвижно положение, смутен и изненадан. След известно време започна със смирение да моли Учителя да го освободи от това положение, каза, че имал деца. Тогава ръката му, която стоеше във въздуха, като че ли беше прикована с пирони на неподвижна дъска, изведнъж се отпусна и револверът падна на земята. Той се обърна към Учителя с думите: "Разбрах, че Ти наистина си светец". Поиска прошка и си отиде в дълбок размисъл от случилото се. Учителят се обърна към мен: "Рекох, вземи револвера и го пусни в клозета, там да стреля червеите". След известно време този човек започна редовно да посещава беседите на Учителя. Юрданка Жекова Има много такива факти и примери от живота на Учителя, които говорят за Неговите възможности на велик посветен и на Учител, Който е свързан с Бога, с Космоса и за когото всичко е възможно. Той не се намесва, когато някой ще придобие някаква опитност. За Него нямаше нищо скрито под Слънцето.
към текста >>

След известно време този човек започна редовно да посещава беседите на Учителя.
След известно време започна със смирение да моли Учителя да го освободи от това положение, каза, че имал деца. Тогава ръката му, която стоеше във въздуха, като че ли беше прикована с пирони на неподвижна дъска, изведнъж се отпусна и револверът падна на земята. Той се обърна към Учителя с думите: "Разбрах, че Ти наистина си светец". Поиска прошка и си отиде в дълбок размисъл от случилото се. Учителят се обърна към мен: "Рекох, вземи револвера и го пусни в клозета, там да стреля червеите". След известно време този човек започна редовно да посещава беседите на Учителя. Юрданка Жекова Има много такива факти и примери от живота на Учителя, които говорят за Неговите възможности на велик посветен и на Учител, Който е свързан с Бога, с Космоса и за когото всичко е възможно. Той не се намесва, когато някой ще придобие някаква опитност. За Него нямаше нищо скрито под Слънцето. Той виждаше и чуваше всичко, което ставаше по земята.
към текста >>

Има много такива факти и примери от живота на Учителя, които говорят за Неговите възможности на велик посветен и на Учител, Който е свързан с Бога, с Космоса и за когото всичко е възможно.
Той се обърна към Учителя с думите: "Разбрах, че Ти наистина си светец". Поиска прошка и си отиде в дълбок размисъл от случилото се. Учителят се обърна към мен: "Рекох, вземи револвера и го пусни в клозета, там да стреля червеите". След известно време този човек започна редовно да посещава беседите на Учителя. Юрданка Жекова Има много такива факти и примери от живота на Учителя, които говорят за Неговите възможности на велик посветен и на Учител, Който е свързан с Бога, с Космоса и за когото всичко е възможно. Той не се намесва, когато някой ще придобие някаква опитност. За Него нямаше нищо скрито под Слънцето. Той виждаше и чуваше всичко, което ставаше по земята. Той долавяше мислите и копнежите на всяка душа и на всички помагаше по невидими пътища. Окото на Учителя беше будно за всички страдания, нещастия и радости на хората.
към текста >>

Окото на Учителя беше будно за всички страдания, нещастия и радости на хората.
Има много такива факти и примери от живота на Учителя, които говорят за Неговите възможности на велик посветен и на Учител, Който е свързан с Бога, с Космоса и за когото всичко е възможно. Той не се намесва, когато някой ще придобие някаква опитност. За Него нямаше нищо скрито под Слънцето. Той виждаше и чуваше всичко, което ставаше по земята. Той долавяше мислите и копнежите на всяка душа и на всички помагаше по невидими пътища. Окото на Учителя беше будно за всички страдания, нещастия и радости на хората. Той проникваше целия човешки живот и го носеше в себе си. Той помагаше, за да внесе духовен импулс в техния живот. Учителят можеше да лекува неизлечимо болни, да възкресява даже и мъртви, защото Той беше Господар на живота и на смъртта и познаваше законите на живота. Имаше примери на лекуване на болни, граничещи със смъртта и възкресението. Имаше всичко на Изгрева.
към текста >>

Учителят можеше да лекува неизлечимо болни, да възкресява даже и мъртви, защото Той беше Господар на живота и на смъртта и познаваше законите на живота.
Той виждаше и чуваше всичко, което ставаше по земята. Той долавяше мислите и копнежите на всяка душа и на всички помагаше по невидими пътища. Окото на Учителя беше будно за всички страдания, нещастия и радости на хората. Той проникваше целия човешки живот и го носеше в себе си. Той помагаше, за да внесе духовен импулс в техния живот. Учителят можеше да лекува неизлечимо болни, да възкресява даже и мъртви, защото Той беше Господар на живота и на смъртта и познаваше законите на живота. Имаше примери на лекуване на болни, граничещи със смъртта и възкресението. Имаше всичко на Изгрева. Тук бе мястото, където Духът Господен обитаваше. Стефка Няголова Вие търсите чудеса.
към текста >>

Учителят
Та чудесата са около вас. Няма по-голямо чудо от това на светлината. Няма по-голямо чудо от това на водата и на въздуха. Няма по-голямо чудо от това на хляба. На нито една планета няма такива чудеса, както на Земята, които са ежедневни за вас и които вие не виждате. Учителят
към текста >>

100. ЧОВЕКОЛЮБИЕ И ПОМОЩ

Много са ония от нас, които се приближиха до Учителя, за да му кажат своите неудачи.
ЧОВЕКОЛЮБИЕ И ПОМОЩ Спомени на ученици Много са ония от нас, които се приближиха до Учителя, за да му кажат своите неудачи. И достатъчно беше една дума да каже Той: "Ще се нареди работата..." И като че ли в този миг твоята съдба се поема от "Невидимите помагачи" и работите се нареждат. Жечо Панайотов Като ученичка учех музика. Майка ми имаше големи амбиции да свиря на пиано и да давам концерти по Европа. Но аз в себе си бях решила: "Учителю, каквото кажеш, това ще бъде".
към текста >>

Но аз в себе си бях решила: "Учителю, каквото кажеш, това ще бъде".
Много са ония от нас, които се приближиха до Учителя, за да му кажат своите неудачи. И достатъчно беше една дума да каже Той: "Ще се нареди работата..." И като че ли в този миг твоята съдба се поема от "Невидимите помагачи" и работите се нареждат. Жечо Панайотов Като ученичка учех музика. Майка ми имаше големи амбиции да свиря на пиано и да давам концерти по Европа. Но аз в себе си бях решила: "Учителю, каквото кажеш, това ще бъде". Нищо още не бях избрала в себе си. Майка ми ходи при Него и Той бе казал музиката да ми бъде втора специалност, а първата да е литература, т.е. филология. Аз приех, че така трябва да бъде. В прогимназията пишех стихове. Записах немска филология.
към текста >>

Вечерта се помолих: "Учителю, искам да си сънувам изпита".
Вървеше ми много, но и учех. Професор Коста Гълъбов по пет-шест пъти ги късаше, а аз с лекота завърших. Учех много, не ме измъчваха изпитите. Професор Гълъбов два пъти беше давал "Фауст" на февруарска сесия. Никой не можеше да предположи, че ще го даде трети път. Вечерта се помолих: "Учителю, искам да си сънувам изпита". Този съвет м.. даде кака Еленка Казанлъклиева. Цяла нощ сънувам стая с книги, обърнати към мене: Гьоте - "Фауст". Събуждам се сутринта и взимам същата книга. Всички в Университета четат друго, само аз - "Фауст". "О, малката, тсй два пъти е давал "Фауст".
към текста >>

Как може такова нещо." Но те не знаеха за помощта от Невидимия свят и от Учителя.
Друго нещо ще даде". Професор Гълъбов бе на дъската и каза: "Пишете Гьоте - "Фауст". Написах си темата. Издържаха пет-шест човека, между които и аз. После казваха: "Я виж това малкото, за пръв път се явява и издържа. Как може такова нещо." Но те не знаеха за помощта от Невидимия свят и от Учителя. Същото бе и на другите изпити. Преди да вляза в стаята за изпит, винаги преговарях онези въпроси, които ми даваха. Винаги така ми се случваше. Лиляна Младенова Преди изпита по философия Тодорка Кръстева Стоянова отива при Учителя на Изгрева за помощ.
към текста >>

Преди изпита по философия Тодорка Кръстева Стоянова отива при Учителя на Изгрева за помощ.
Как може такова нещо." Но те не знаеха за помощта от Невидимия свят и от Учителя. Същото бе и на другите изпити. Преди да вляза в стаята за изпит, винаги преговарях онези въпроси, които ми даваха. Винаги така ми се случваше. Лиляна Младенова Преди изпита по философия Тодорка Кръстева Стоянова отива при Учителя на Изгрева за помощ. На следващия ден е изпитът при професор Михалчев. Учителят я приема, а тя не могла нищо да проговори, само очите й се налели със сълзи. Учителят я гледал, гледал и Тодорка вижда, че Той също се насълзява и тихо казва: "Е, иди! " Тя става, целува Му ръка и излязла от стаята. Спала при сестра Енчева от Бургас.
към текста >>

Учителят я приема, а тя не могла нищо да проговори, само очите й се налели със сълзи.
Преди да вляза в стаята за изпит, винаги преговарях онези въпроси, които ми даваха. Винаги така ми се случваше. Лиляна Младенова Преди изпита по философия Тодорка Кръстева Стоянова отива при Учителя на Изгрева за помощ. На следващия ден е изпитът при професор Михалчев. Учителят я приема, а тя не могла нищо да проговори, само очите й се налели със сълзи. Учителят я гледал, гледал и Тодорка вижда, че Той също се насълзява и тихо казва: "Е, иди! " Тя става, целува Му ръка и излязла от стаята. Спала при сестра Енчева от Бургас. Сутринта се събужда и в 5 часа отива на беседа в салона на Изгрева. Седнала пред масичката на Учителя и слушала.
към текста >>

Учителят я гледал, гледал и Тодорка вижда, че Той също се насълзява и тихо казва: "Е, иди!
Винаги така ми се случваше. Лиляна Младенова Преди изпита по философия Тодорка Кръстева Стоянова отива при Учителя на Изгрева за помощ. На следващия ден е изпитът при професор Михалчев. Учителят я приема, а тя не могла нищо да проговори, само очите й се налели със сълзи. Учителят я гледал, гледал и Тодорка вижда, че Той също се насълзява и тихо казва: "Е, иди! " Тя става, целува Му ръка и излязла от стаята. Спала при сестра Енчева от Бургас. Сутринта се събужда и в 5 часа отива на беседа в салона на Изгрева. Седнала пред масичката на Учителя и слушала. След беседа закусила и прочела 15 въпроса по логика и 15 въпроса по метафизика.
към текста >>

Седнала пред масичката на Учителя и слушала.
Учителят я приема, а тя не могла нищо да проговори, само очите й се налели със сълзи. Учителят я гледал, гледал и Тодорка вижда, че Той също се насълзява и тихо казва: "Е, иди! " Тя става, целува Му ръка и излязла от стаята. Спала при сестра Енчева от Бургас. Сутринта се събужда и в 5 часа отива на беседа в салона на Изгрева. Седнала пред масичката на Учителя и слушала. След беседа закусила и прочела 15 въпроса по логика и 15 въпроса по метафизика. Тръгнала през Борисовата градина и право в Университета. Чукнала на вратата, влязла, вътре били професор Михалчев и Михаил Димитров. "На колко се явявате? " - "На четири изпита." Тя била ни жива, ни умряла.
към текста >>

" А тя се изненадала, че това е въпросът, който сутринта в 5 часа Учителят го развил пред нея и тя го запаметила.
Чукнала на вратата, влязла, вътре били професор Михалчев и Михаил Димитров. "На колко се явявате? " - "На четири изпита." Тя била ни жива, ни умряла. Професор Михалчев повдига очилата си да я огледа добре и добавя: "Хайде да почнем. Що е познание? " А тя се изненадала, че това е въпросът, който сутринта в 5 часа Учителят го развил пред нея и тя го запаметила. Разказва беседата на Учителя. Професорът сияе от удоволствие. Постепенно преминала през всички въпроси, като те й съдействали да се ориентира при отговорите - по логика, история на философията и метафизика. Преминала успешно. На връщане купила два големи грозда.
към текста >>

Разказва беседата на Учителя.
"На колко се явявате? " - "На четири изпита." Тя била ни жива, ни умряла. Професор Михалчев повдига очилата си да я огледа добре и добавя: "Хайде да почнем. Що е познание? " А тя се изненадала, че това е въпросът, който сутринта в 5 часа Учителят го развил пред нея и тя го запаметила. Разказва беседата на Учителя. Професорът сияе от удоволствие. Постепенно преминала през всички въпроси, като те й съдействали да се ориентира при отговорите - по логика, история на философията и метафизика. Преминала успешно. На връщане купила два големи грозда. Единият занесла на Учителя, за да благодари за помощта Му, а другия занесла на сестра Енчева.
към текста >>

Единият занесла на Учителя, за да благодари за помощта Му, а другия занесла на сестра Енчева.
Разказва беседата на Учителя. Професорът сияе от удоволствие. Постепенно преминала през всички въпроси, като те й съдействали да се ориентира при отговорите - по логика, история на философията и метафизика. Преминала успешно. На връщане купила два големи грозда. Единият занесла на Учителя, за да благодари за помощта Му, а другия занесла на сестра Енчева. Тодорка Стоянова Бях в София да купувам стока за амбулантната си търговия. Една сутрин отидох рано на Изгрева, на полянката за Паневритмия, но нямаше още никой. Повъртях се и тръгнах да си отивам. На връщане при чешмата ме срещна Учителят и ми каза: "Ти си дошла за стока в София и понеже не ти стигат 4000 лв, аз ще ти ги дам и след шест дни ще ми ги върнеш." Съгласих се, защото бях ангажирала стока точно за толкова пари.
към текста >>

На връщане при чешмата ме срещна Учителят и ми каза: "Ти си дошла за стока в София и понеже не ти стигат 4000 лв, аз ще ти ги дам и след шест дни ще ми ги върнеш." Съгласих се, защото бях ангажирала стока точно за толкова пари.
Единият занесла на Учителя, за да благодари за помощта Му, а другия занесла на сестра Енчева. Тодорка Стоянова Бях в София да купувам стока за амбулантната си търговия. Една сутрин отидох рано на Изгрева, на полянката за Паневритмия, но нямаше още никой. Повъртях се и тръгнах да си отивам. На връщане при чешмата ме срещна Учителят и ми каза: "Ти си дошла за стока в София и понеже не ти стигат 4000 лв, аз ще ти ги дам и след шест дни ще ми ги върнеш." Съгласих се, защото бях ангажирала стока точно за толкова пари. Платих я и заминах за някакъв панаир. За три-четири дни продадох всичко и направих оборот за около 100 000 лева, какъвто не съм правила през цялата си търговия дотогава и след това. Успях да изплатя дълговете, които имах, и да върна навреме парите на Учителя. Разбрах, че с даването на парите, Той ми е дал и своята благословия за търговията." Славка Кайрекова
към текста >>

Успях да изплатя дълговете, които имах, и да върна навреме парите на Учителя.
Една сутрин отидох рано на Изгрева, на полянката за Паневритмия, но нямаше още никой. Повъртях се и тръгнах да си отивам. На връщане при чешмата ме срещна Учителят и ми каза: "Ти си дошла за стока в София и понеже не ти стигат 4000 лв, аз ще ти ги дам и след шест дни ще ми ги върнеш." Съгласих се, защото бях ангажирала стока точно за толкова пари. Платих я и заминах за някакъв панаир. За три-четири дни продадох всичко и направих оборот за около 100 000 лева, какъвто не съм правила през цялата си търговия дотогава и след това. Успях да изплатя дълговете, които имах, и да върна навреме парите на Учителя. Разбрах, че с даването на парите, Той ми е дал и своята благословия за търговията." Славка Кайрекова Сестра Грозданова от Сливен разказва за дъщеря си, че завършила гимназия с отличен успех и искала да следва медицина в Италия. Понеже майката нямала достатъчно средства, момичето помолило вуйчо си да помогне за издръжката. Вуйчото отказал, защото нямал доверие на момиче- та-студентки.
към текста >>

Тогава Грозданова отива при Учителя и му излага проблема.
Разбрах, че с даването на парите, Той ми е дал и своята благословия за търговията." Славка Кайрекова Сестра Грозданова от Сливен разказва за дъщеря си, че завършила гимназия с отличен успех и искала да следва медицина в Италия. Понеже майката нямала достатъчно средства, момичето помолило вуйчо си да помогне за издръжката. Вуйчото отказал, защото нямал доверие на момиче- та-студентки. Тогава Грозданова отива при Учителя и му излага проблема. Учителят отговорил: "Рекох, ще даде, иди си." Когато Грозданова отишла при брат си, той я попитал: "За Палка ли идваш, кажи й да си стяга багажа." Друг случай със сестра Веса. Отишла да работи в една печатница. Носела от тавана книгите и материалите долу. Обаче там един арменец не я обичал и много лошо се отнасял с нея.
към текста >>

Учителят отговорил: "Рекох, ще даде, иди си." Когато Грозданова отишла при брат си, той я попитал: "За Палка ли идваш, кажи й да си стяга багажа."
Славка Кайрекова Сестра Грозданова от Сливен разказва за дъщеря си, че завършила гимназия с отличен успех и искала да следва медицина в Италия. Понеже майката нямала достатъчно средства, момичето помолило вуйчо си да помогне за издръжката. Вуйчото отказал, защото нямал доверие на момиче- та-студентки. Тогава Грозданова отива при Учителя и му излага проблема. Учителят отговорил: "Рекох, ще даде, иди си." Когато Грозданова отишла при брат си, той я попитал: "За Палка ли идваш, кажи й да си стяга багажа." Друг случай със сестра Веса. Отишла да работи в една печатница. Носела от тавана книгите и материалите долу. Обаче там един арменец не я обичал и много лошо се отнасял с нея. Казвал: "Няма да се качваш с асансьор!
към текста >>

Веднъж отишла при Учителя и казала: "Учителю, какво съм направила на този човек, защо така ме мрази?
Обаче там един арменец не я обичал и много лошо се отнасял с нея. Казвал: "Няма да се качваш с асансьор! Само пеш". А тя била слаба, не била добре. Но качвала се, носела материалите, какво да прави. Веднъж отишла при Учителя и казала: "Учителю, какво съм направила на този човек, защо така ме мрази? Не ми дава да ползвам асансьора и все пеш се качвам и слизам да нося материали". Учителят замълчал малко и казал: "Рекох, пребройте стъпалата! " Тя си казала на ума: "А, стъпалата ще броя, та това помощ ли е? " Но като се качвала отново по стъпалата, се сетила и си рекла: "Защо пък да не ги преброя? " И започнала, преброила ги догоре.
към текста >>

Учителят замълчал малко и казал: "Рекох, пребройте стъпалата!
Само пеш". А тя била слаба, не била добре. Но качвала се, носела материалите, какво да прави. Веднъж отишла при Учителя и казала: "Учителю, какво съм направила на този човек, защо така ме мрази? Не ми дава да ползвам асансьора и все пеш се качвам и слизам да нося материали". Учителят замълчал малко и казал: "Рекох, пребройте стъпалата! " Тя си казала на ума: "А, стъпалата ще броя, та това помощ ли е? " Но като се качвала отново по стъпалата, се сетила и си рекла: "Защо пък да не ги преброя? " И започнала, преброила ги догоре. След това слязла надолу. Когато отишла при този човек, той омекнал като памук: "Весе, качвай се на асансьора!
към текста >>

Малко съм се срещал с Учителя, защото, гледах да не Му отнемам времето.
Когато отишла при този човек, той омекнал като памук: "Весе, качвай се на асансьора! Недей се мъчи тъй да ходиш! Качвай се! " И оттогава се сприятелили. Йорданка Колева Малко съм се срещал с Учителя, защото, гледах да не Му отнемам времето. Знам, че Неговото време е скъпо и е зает с много по-важни работи, затуй гледах личните си въпроси сам да ги уреждам. Но един път така се случи, че в службата ме бяха поставили да работя при един старец, който непрекъснато пушеше. А касите ни са една до друга и аз съм непрекъснато до него, рамо до рамо. Той не може да се откаже от цигарите, а аз да ги пуша не мога, и така живеех в едно противоречие. Мина месец, два - цели дни аз съм потопен в тютюнев дим и ми беше страшно неприятно.
към текста >>

Най-по- сле реших да споделя с Учителя тази си мъка.
Знам, че Неговото време е скъпо и е зает с много по-важни работи, затуй гледах личните си въпроси сам да ги уреждам. Но един път така се случи, че в службата ме бяха поставили да работя при един старец, който непрекъснато пушеше. А касите ни са една до друга и аз съм непрекъснато до него, рамо до рамо. Той не може да се откаже от цигарите, а аз да ги пуша не мога, и така живеех в едно противоречие. Мина месец, два - цели дни аз съм потопен в тютюнев дим и ми беше страшно неприятно. Най-по- сле реших да споделя с Учителя тази си мъка. Отидох и Му разказах всичко. Той помълча малко и каза: "Рекох, ще се нареди! " Аз помълчах и възразих: "Знам, Учителю, че ще се нареди, ама не мога да разбера как." Гледам вън пред Неговата приемна, погледнах към Витоша - планината беше покрита със сняг. "Ако някой възложи на някого да отиде да изрине снега на Витоша, за колко време може да го изрине? " Отговарям: "Учителю, един човек и за милиони години не може да го изрине." - "Да, а Господ като прати вятъра, слънцето и дъжда, за два дена няма да остане помен от него.
към текста >>

" Аз помълчах и възразих: "Знам, Учителю, че ще се нареди, ама не мога да разбера как." Гледам вън пред Неговата приемна, погледнах към Витоша - планината беше покрита със сняг.
Той не може да се откаже от цигарите, а аз да ги пуша не мога, и така живеех в едно противоречие. Мина месец, два - цели дни аз съм потопен в тютюнев дим и ми беше страшно неприятно. Най-по- сле реших да споделя с Учителя тази си мъка. Отидох и Му разказах всичко. Той помълча малко и каза: "Рекох, ще се нареди! " Аз помълчах и възразих: "Знам, Учителю, че ще се нареди, ама не мога да разбера как." Гледам вън пред Неговата приемна, погледнах към Витоша - планината беше покрита със сняг. "Ако някой възложи на някого да отиде да изрине снега на Витоша, за колко време може да го изрине? " Отговарям: "Учителю, един човек и за милиони години не може да го изрине." - "Да, а Господ като прати вятъра, слънцето и дъжда, за два дена няма да остане помен от него. Което за човека е невъзможно, за Бога е възможно." Като ми каза това, аз вече се успокоих. Минаха две седмици, в печатницата стана пожар. В печатницата имаше много пушачи и всички през работно време пушеха.
към текста >>

" Отговарям: "Учителю, един човек и за милиони години не може да го изрине." - "Да, а Господ като прати вятъра, слънцето и дъжда, за два дена няма да остане помен от него.
Най-по- сле реших да споделя с Учителя тази си мъка. Отидох и Му разказах всичко. Той помълча малко и каза: "Рекох, ще се нареди! " Аз помълчах и възразих: "Знам, Учителю, че ще се нареди, ама не мога да разбера как." Гледам вън пред Неговата приемна, погледнах към Витоша - планината беше покрита със сняг. "Ако някой възложи на някого да отиде да изрине снега на Витоша, за колко време може да го изрине? " Отговарям: "Учителю, един човек и за милиони години не може да го изрине." - "Да, а Господ като прати вятъра, слънцето и дъжда, за два дена няма да остане помен от него. Което за човека е невъзможно, за Бога е възможно." Като ми каза това, аз вече се успокоих. Минаха две седмици, в печатницата стана пожар. В печатницата имаше много пушачи и всички през работно време пушеха. В машинното отделение буквите се чистеха с бензин или с парцали с газ. Като бършат, хвърлят парцала в коша с боклука.
към текста >>

Който иска да пуши, който иска да си почива." Както Учителят каза: "Туй, което човек не може за милиони години, Бог за 24 часа ще го направи." Така се разреши въпросът за пушенето в печатницата.
При един пожар в печатницата нищо няма да остане от нас. Ето защо занапред забранявам да се пушат цигари през време на работа." При това изказване всички ахнаха. "Но понеже вие не може да се отучите лесно, ще определим време за пушене. От 10 до 10.15 ч. и от 4 до 4.15 ч. Който иска да пуши, който иска да си почива." Както Учителят каза: "Туй, което човек не може за милиони години, Бог за 24 часа ще го направи." Така се разреши въпросът за пушенето в печатницата. Георги Събев Около Учителят имаше непрекъснато посетители. Не всеки биваше приеман по всяко време - можеш да седиш с часове и с дни, без Учителят да те погледне и да те приеме. Тогава Учителят можеше да мине покрай някого и да му каже само една - две думи, но в строго определено време, точно тогава, когато е необходимо за онзи, който в този момент вътрешно е стигнал до някакво разрешение на своята задача. Мине Учителят покрай него, каже му една дума и задачата на приятеля е разрешена.
към текста >>

Около Учителят имаше непрекъснато посетители.
"Но понеже вие не може да се отучите лесно, ще определим време за пушене. От 10 до 10.15 ч. и от 4 до 4.15 ч. Който иска да пуши, който иска да си почива." Както Учителят каза: "Туй, което човек не може за милиони години, Бог за 24 часа ще го направи." Така се разреши въпросът за пушенето в печатницата. Георги Събев Около Учителят имаше непрекъснато посетители. Не всеки биваше приеман по всяко време - можеш да седиш с часове и с дни, без Учителят да те погледне и да те приеме. Тогава Учителят можеше да мине покрай някого и да му каже само една - две думи, но в строго определено време, точно тогава, когато е необходимо за онзи, който в този момент вътрешно е стигнал до някакво разрешение на своята задача. Мине Учителят покрай него, каже му една дума и задачата на приятеля е разрешена. Така веднъж беше спрял един възрастен брат и с часове чакаше Учителя. Учителят мина няколко пъти покрай него и произнасяше само една дума.
към текста >>

Не всеки биваше приеман по всяко време - можеш да седиш с часове и с дни, без Учителят да те погледне и да те приеме.
От 10 до 10.15 ч. и от 4 до 4.15 ч. Който иска да пуши, който иска да си почива." Както Учителят каза: "Туй, което човек не може за милиони години, Бог за 24 часа ще го направи." Така се разреши въпросът за пушенето в печатницата. Георги Събев Около Учителят имаше непрекъснато посетители. Не всеки биваше приеман по всяко време - можеш да седиш с часове и с дни, без Учителят да те погледне и да те приеме. Тогава Учителят можеше да мине покрай някого и да му каже само една - две думи, но в строго определено време, точно тогава, когато е необходимо за онзи, който в този момент вътрешно е стигнал до някакво разрешение на своята задача. Мине Учителят покрай него, каже му една дума и задачата на приятеля е разрешена. Така веднъж беше спрял един възрастен брат и с часове чакаше Учителя. Учителят мина няколко пъти покрай него и произнасяше само една дума. След половин час Учителят пак излиза навън от стаята си, спря се пред него и му каза: "Ти не разбра ли, че твоята работа се уреди преди три часа?
към текста >>

Тогава Учителят можеше да мине покрай някого и да му каже само една - две думи, но в строго определено време, точно тогава, когато е необходимо за онзи, който в този момент вътрешно е стигнал до някакво разрешение на своята задача.
и от 4 до 4.15 ч. Който иска да пуши, който иска да си почива." Както Учителят каза: "Туй, което човек не може за милиони години, Бог за 24 часа ще го направи." Така се разреши въпросът за пушенето в печатницата. Георги Събев Около Учителят имаше непрекъснато посетители. Не всеки биваше приеман по всяко време - можеш да седиш с часове и с дни, без Учителят да те погледне и да те приеме. Тогава Учителят можеше да мине покрай някого и да му каже само една - две думи, но в строго определено време, точно тогава, когато е необходимо за онзи, който в този момент вътрешно е стигнал до някакво разрешение на своята задача. Мине Учителят покрай него, каже му една дума и задачата на приятеля е разрешена. Така веднъж беше спрял един възрастен брат и с часове чакаше Учителя. Учителят мина няколко пъти покрай него и произнасяше само една дума. След половин час Учителят пак излиза навън от стаята си, спря се пред него и му каза: "Ти не разбра ли, че твоята работа се уреди преди три часа? " - "Разбрах, Учителю, но не мога да мръдна оттук от голямата радост." - "Тогава скачайте, брат, скачайте, защо трябва да вървите?
към текста >>

Мине Учителят покрай него, каже му една дума и задачата на приятеля е разрешена.
Който иска да пуши, който иска да си почива." Както Учителят каза: "Туй, което човек не може за милиони години, Бог за 24 часа ще го направи." Така се разреши въпросът за пушенето в печатницата. Георги Събев Около Учителят имаше непрекъснато посетители. Не всеки биваше приеман по всяко време - можеш да седиш с часове и с дни, без Учителят да те погледне и да те приеме. Тогава Учителят можеше да мине покрай някого и да му каже само една - две думи, но в строго определено време, точно тогава, когато е необходимо за онзи, който в този момент вътрешно е стигнал до някакво разрешение на своята задача. Мине Учителят покрай него, каже му една дума и задачата на приятеля е разрешена. Така веднъж беше спрял един възрастен брат и с часове чакаше Учителя. Учителят мина няколко пъти покрай него и произнасяше само една дума. След половин час Учителят пак излиза навън от стаята си, спря се пред него и му каза: "Ти не разбра ли, че твоята работа се уреди преди три часа? " - "Разбрах, Учителю, но не мога да мръдна оттук от голямата радост." - "Тогава скачайте, брат, скачайте, защо трябва да вървите? " И той разтвори ръце, като че ли искаше да хвръкне с тях като с криле и подскочи веднъж, подскочи втори път и видях, че той подскочи най-малко 10 пъти и то най-малко на половин метър над земята.
към текста >>

Така веднъж беше спрял един възрастен брат и с часове чакаше Учителя.
Георги Събев Около Учителят имаше непрекъснато посетители. Не всеки биваше приеман по всяко време - можеш да седиш с часове и с дни, без Учителят да те погледне и да те приеме. Тогава Учителят можеше да мине покрай някого и да му каже само една - две думи, но в строго определено време, точно тогава, когато е необходимо за онзи, който в този момент вътрешно е стигнал до някакво разрешение на своята задача. Мине Учителят покрай него, каже му една дума и задачата на приятеля е разрешена. Така веднъж беше спрял един възрастен брат и с часове чакаше Учителя. Учителят мина няколко пъти покрай него и произнасяше само една дума. След половин час Учителят пак излиза навън от стаята си, спря се пред него и му каза: "Ти не разбра ли, че твоята работа се уреди преди три часа? " - "Разбрах, Учителю, но не мога да мръдна оттук от голямата радост." - "Тогава скачайте, брат, скачайте, защо трябва да вървите? " И той разтвори ръце, като че ли искаше да хвръкне с тях като с криле и подскочи веднъж, подскочи втори път и видях, че той подскочи най-малко 10 пъти и то най-малко на половин метър над земята. А аз бях млада и едва ли щях да подскоча 30 сантиметра.
към текста >>

Учителят мина няколко пъти покрай него и произнасяше само една дума.
Около Учителят имаше непрекъснато посетители. Не всеки биваше приеман по всяко време - можеш да седиш с часове и с дни, без Учителят да те погледне и да те приеме. Тогава Учителят можеше да мине покрай някого и да му каже само една - две думи, но в строго определено време, точно тогава, когато е необходимо за онзи, който в този момент вътрешно е стигнал до някакво разрешение на своята задача. Мине Учителят покрай него, каже му една дума и задачата на приятеля е разрешена. Така веднъж беше спрял един възрастен брат и с часове чакаше Учителя. Учителят мина няколко пъти покрай него и произнасяше само една дума. След половин час Учителят пак излиза навън от стаята си, спря се пред него и му каза: "Ти не разбра ли, че твоята работа се уреди преди три часа? " - "Разбрах, Учителю, но не мога да мръдна оттук от голямата радост." - "Тогава скачайте, брат, скачайте, защо трябва да вървите? " И той разтвори ръце, като че ли искаше да хвръкне с тях като с криле и подскочи веднъж, подскочи втори път и видях, че той подскочи най-малко 10 пъти и то най-малко на половин метър над земята. А аз бях млада и едва ли щях да подскоча 30 сантиметра. Та тази радост се отприщи и като сила го повдигаше нагоре и той подскачаше.
към текста >>

След половин час Учителят пак излиза навън от стаята си, спря се пред него и му каза: "Ти не разбра ли, че твоята работа се уреди преди три часа?
Не всеки биваше приеман по всяко време - можеш да седиш с часове и с дни, без Учителят да те погледне и да те приеме. Тогава Учителят можеше да мине покрай някого и да му каже само една - две думи, но в строго определено време, точно тогава, когато е необходимо за онзи, който в този момент вътрешно е стигнал до някакво разрешение на своята задача. Мине Учителят покрай него, каже му една дума и задачата на приятеля е разрешена. Така веднъж беше спрял един възрастен брат и с часове чакаше Учителя. Учителят мина няколко пъти покрай него и произнасяше само една дума. След половин час Учителят пак излиза навън от стаята си, спря се пред него и му каза: "Ти не разбра ли, че твоята работа се уреди преди три часа? " - "Разбрах, Учителю, но не мога да мръдна оттук от голямата радост." - "Тогава скачайте, брат, скачайте, защо трябва да вървите? " И той разтвори ръце, като че ли искаше да хвръкне с тях като с криле и подскочи веднъж, подскочи втори път и видях, че той подскочи най-малко 10 пъти и то най-малко на половин метър над земята. А аз бях млада и едва ли щях да подскоча 30 сантиметра. Та тази радост се отприщи и като сила го повдигаше нагоре и той подскачаше. Ето, това беше една от малките величини, чрез които Учителят работеше и разрешаваше съдбите на всеки един от нас.
към текста >>

" - "Разбрах, Учителю, но не мога да мръдна оттук от голямата радост." - "Тогава скачайте, брат, скачайте, защо трябва да вървите?
Тогава Учителят можеше да мине покрай някого и да му каже само една - две думи, но в строго определено време, точно тогава, когато е необходимо за онзи, който в този момент вътрешно е стигнал до някакво разрешение на своята задача. Мине Учителят покрай него, каже му една дума и задачата на приятеля е разрешена. Така веднъж беше спрял един възрастен брат и с часове чакаше Учителя. Учителят мина няколко пъти покрай него и произнасяше само една дума. След половин час Учителят пак излиза навън от стаята си, спря се пред него и му каза: "Ти не разбра ли, че твоята работа се уреди преди три часа? " - "Разбрах, Учителю, но не мога да мръдна оттук от голямата радост." - "Тогава скачайте, брат, скачайте, защо трябва да вървите? " И той разтвори ръце, като че ли искаше да хвръкне с тях като с криле и подскочи веднъж, подскочи втори път и видях, че той подскочи най-малко 10 пъти и то най-малко на половин метър над земята. А аз бях млада и едва ли щях да подскоча 30 сантиметра. Та тази радост се отприщи и като сила го повдигаше нагоре и той подскачаше. Ето, това беше една от малките величини, чрез които Учителят работеше и разрешаваше съдбите на всеки един от нас. Мария Тодорова
към текста >>

Ето, това беше една от малките величини, чрез които Учителят работеше и разрешаваше съдбите на всеки един от нас.
След половин час Учителят пак излиза навън от стаята си, спря се пред него и му каза: "Ти не разбра ли, че твоята работа се уреди преди три часа? " - "Разбрах, Учителю, но не мога да мръдна оттук от голямата радост." - "Тогава скачайте, брат, скачайте, защо трябва да вървите? " И той разтвори ръце, като че ли искаше да хвръкне с тях като с криле и подскочи веднъж, подскочи втори път и видях, че той подскочи най-малко 10 пъти и то най-малко на половин метър над земята. А аз бях млада и едва ли щях да подскоча 30 сантиметра. Та тази радост се отприщи и като сила го повдигаше нагоре и той подскачаше. Ето, това беше една от малките величини, чрез които Учителят работеше и разрешаваше съдбите на всеки един от нас. Мария Тодорова Сестра Милка Периклиева идва от Варна с цялото си семейство. Баща й фалирал търговец и семейството е в беда. Милка търси работа из София като учителка, но е закъсняла, местата са вече заети. Отива на Изгрева и се залавя да чисти голямата чешма.
към текста >>

Милка търси работа из София като учителка, но е закъсняла, местата са вече заети.
Та тази радост се отприщи и като сила го повдигаше нагоре и той подскачаше. Ето, това беше една от малките величини, чрез които Учителят работеше и разрешаваше съдбите на всеки един от нас. Мария Тодорова Сестра Милка Периклиева идва от Варна с цялото си семейство. Баща й фалирал търговец и семейството е в беда. Милка търси работа из София като учителка, но е закъсняла, местата са вече заети. Отива на Изгрева и се залавя да чисти голямата чешма. Измита наоколо, изчиства я, измива я, в това време идва Учителя: "Какво правиш? " - "Чистя чешмата." - "Е, какво, намери ли си работа? " - "Не, закъсняла съм, Учителю. Местата са заети, ще трябва да се върна във Варна." Учителят й казва: "Иди веднага в Министерството на просветата!
към текста >>

Измита наоколо, изчиства я, измива я, в това време идва Учителя: "Какво правиш?
Мария Тодорова Сестра Милка Периклиева идва от Варна с цялото си семейство. Баща й фалирал търговец и семейството е в беда. Милка търси работа из София като учителка, но е закъсняла, местата са вече заети. Отива на Изгрева и се залавя да чисти голямата чешма. Измита наоколо, изчиства я, измива я, в това време идва Учителя: "Какво правиш? " - "Чистя чешмата." - "Е, какво, намери ли си работа? " - "Не, закъсняла съм, Учителю. Местата са заети, ще трябва да се върна във Варна." Учителят й казва: "Иди веднага в Министерството на просветата! " Милка обяснява: "Но, Учителю, часът е вече пет, докато отида там, всички ще са вече излезли." - "Иди още сега! " Милка отива, в това време от една стая излиза неин познат, журналист.
към текста >>

" - "Не, закъсняла съм, Учителю.
Баща й фалирал търговец и семейството е в беда. Милка търси работа из София като учителка, но е закъсняла, местата са вече заети. Отива на Изгрева и се залавя да чисти голямата чешма. Измита наоколо, изчиства я, измива я, в това време идва Учителя: "Какво правиш? " - "Чистя чешмата." - "Е, какво, намери ли си работа? " - "Не, закъсняла съм, Учителю. Местата са заети, ще трябва да се върна във Варна." Учителят й казва: "Иди веднага в Министерството на просветата! " Милка обяснява: "Но, Учителю, часът е вече пет, докато отида там, всички ще са вече излезли." - "Иди още сега! " Милка отива, в това време от една стая излиза неин познат, журналист. "Какво правиш тук? " - "Търся работа, но всички места са вече раздадени." - "Тъй ли!
към текста >>

Местата са заети, ще трябва да се върна във Варна." Учителят й казва: "Иди веднага в Министерството на просветата!
Милка търси работа из София като учителка, но е закъсняла, местата са вече заети. Отива на Изгрева и се залавя да чисти голямата чешма. Измита наоколо, изчиства я, измива я, в това време идва Учителя: "Какво правиш? " - "Чистя чешмата." - "Е, какво, намери ли си работа? " - "Не, закъсняла съм, Учителю. Местата са заети, ще трябва да се върна във Варна." Учителят й казва: "Иди веднага в Министерството на просветата! " Милка обяснява: "Но, Учителю, часът е вече пет, докато отида там, всички ще са вече излезли." - "Иди още сега! " Милка отива, в това време от една стая излиза неин познат, журналист. "Какво правиш тук? " - "Търся работа, но всички места са вече раздадени." - "Тъй ли! Я чакай." Влиза той в една стая, във втора, след малко идва с формуляр.
към текста >>

" Милка обяснява: "Но, Учителю, часът е вече пет, докато отида там, всички ще са вече излезли." - "Иди още сега!
Отива на Изгрева и се залавя да чисти голямата чешма. Измита наоколо, изчиства я, измива я, в това време идва Учителя: "Какво правиш? " - "Чистя чешмата." - "Е, какво, намери ли си работа? " - "Не, закъсняла съм, Учителю. Местата са заети, ще трябва да се върна във Варна." Учителят й казва: "Иди веднага в Министерството на просветата! " Милка обяснява: "Но, Учителю, часът е вече пет, докато отида там, всички ще са вече излезли." - "Иди още сега! " Милка отива, в това време от една стая излиза неин познат, журналист. "Какво правиш тук? " - "Търся работа, но всички места са вече раздадени." - "Тъй ли! Я чакай." Влиза той в една стая, във втора, след малко идва с формуляр. "Подпиши го!
към текста >>

Идва един брат в Мърчаево и разказва на Учителя какви мъчнотии, какви несгоди е имал.
Животът е неразривно свързан. Трябва да изчистиш нещо отвън, което е свързано със същото, което е в теб задръстено и е запушило извора на живота да тече в теб. Това са съотношения. Чистенето започва отвън, после отвътре и накрая идва отпушването. Борис Николов Идва един брат в Мърчаево и разказва на Учителя какви мъчнотии, какви несгоди е имал. Учителят мълчи, а навън е зима, сняг дълбок. След малко Учителят излиза вън, взема една дървена лопата и почва да разрива снега по пътеките. Братът върви след Него и все Му говори за своите несре- ти. А Учителят мълчи, чисти снега от пътеките. Като очистил пътеките, Учителят се обръща към брата, който все стои до Него и се оплаква, и му казва: "Може да си отиваш, твоите работи ще се оправят." Той си тръгва.
към текста >>

Учителят мълчи, а навън е зима, сняг дълбок.
Трябва да изчистиш нещо отвън, което е свързано със същото, което е в теб задръстено и е запушило извора на живота да тече в теб. Това са съотношения. Чистенето започва отвън, после отвътре и накрая идва отпушването. Борис Николов Идва един брат в Мърчаево и разказва на Учителя какви мъчнотии, какви несгоди е имал. Учителят мълчи, а навън е зима, сняг дълбок. След малко Учителят излиза вън, взема една дървена лопата и почва да разрива снега по пътеките. Братът върви след Него и все Му говори за своите несре- ти. А Учителят мълчи, чисти снега от пътеките. Като очистил пътеките, Учителят се обръща към брата, който все стои до Него и се оплаква, и му казва: "Може да си отиваш, твоите работи ще се оправят." Той си тръгва. На следващия ден му съобщават, че е назначен на работа.
към текста >>

След малко Учителят излиза вън, взема една дървена лопата и почва да разрива снега по пътеките.
Това са съотношения. Чистенето започва отвън, после отвътре и накрая идва отпушването. Борис Николов Идва един брат в Мърчаево и разказва на Учителя какви мъчнотии, какви несгоди е имал. Учителят мълчи, а навън е зима, сняг дълбок. След малко Учителят излиза вън, взема една дървена лопата и почва да разрива снега по пътеките. Братът върви след Него и все Му говори за своите несре- ти. А Учителят мълчи, чисти снега от пътеките. Като очистил пътеките, Учителят се обръща към брата, който все стои до Него и се оплаква, и му казва: "Може да си отиваш, твоите работи ще се оправят." Той си тръгва. На следващия ден му съобщават, че е назначен на работа. Някой преди това беше очистил собствената му пътека от снега.
към текста >>

А Учителят мълчи, чисти снега от пътеките.
Борис Николов Идва един брат в Мърчаево и разказва на Учителя какви мъчнотии, какви несгоди е имал. Учителят мълчи, а навън е зима, сняг дълбок. След малко Учителят излиза вън, взема една дървена лопата и почва да разрива снега по пътеките. Братът върви след Него и все Му говори за своите несре- ти. А Учителят мълчи, чисти снега от пътеките. Като очистил пътеките, Учителят се обръща към брата, който все стои до Него и се оплаква, и му казва: "Може да си отиваш, твоите работи ще се оправят." Той си тръгва. На следващия ден му съобщават, че е назначен на работа. Някой преди това беше очистил собствената му пътека от снега. Борис Николов Изпаднах в особено дисхармонично състояние, за което нямаше никаква явна причина.
към текста >>

Като очистил пътеките, Учителят се обръща към брата, който все стои до Него и се оплаква, и му казва: "Може да си отиваш, твоите работи ще се оправят." Той си тръгва.
Идва един брат в Мърчаево и разказва на Учителя какви мъчнотии, какви несгоди е имал. Учителят мълчи, а навън е зима, сняг дълбок. След малко Учителят излиза вън, взема една дървена лопата и почва да разрива снега по пътеките. Братът върви след Него и все Му говори за своите несре- ти. А Учителят мълчи, чисти снега от пътеките. Като очистил пътеките, Учителят се обръща към брата, който все стои до Него и се оплаква, и му казва: "Може да си отиваш, твоите работи ще се оправят." Той си тръгва. На следващия ден му съобщават, че е назначен на работа. Някой преди това беше очистил собствената му пътека от снега. Борис Николов Изпаднах в особено дисхармонично състояние, за което нямаше никаква явна причина. Нещо измъчваше душата ми, без да мога да си помогна.
към текста >>

Тормозех се дълго време, но не исках да безпокоя Учителя.
На следващия ден му съобщават, че е назначен на работа. Някой преди това беше очистил собствената му пътека от снега. Борис Николов Изпаднах в особено дисхармонично състояние, за което нямаше никаква явна причина. Нещо измъчваше душата ми, без да мога да си помогна. Тормозех се дълго време, но не исках да безпокоя Учителя. Най-после нещо вътре ме застави почти насила да отида при Него. Подчиних се и отидох. Учителят слезе по стълбите от горната стая, дойде при мене и ме попита: "Какво има? " Аз му обясних, че нещо ми е тежко, без да зная причината. Учителят ми каза, че това е кармично.
към текста >>

Учителят слезе по стълбите от горната стая, дойде при мене и ме попита: "Какво има?
Изпаднах в особено дисхармонично състояние, за което нямаше никаква явна причина. Нещо измъчваше душата ми, без да мога да си помогна. Тормозех се дълго време, но не исках да безпокоя Учителя. Най-после нещо вътре ме застави почти насила да отида при Него. Подчиних се и отидох. Учителят слезе по стълбите от горната стая, дойде при мене и ме попита: "Какво има? " Аз му обясних, че нещо ми е тежко, без да зная причината. Учителят ми каза, че това е кармично. После тръгна към големия салон, влезе вътре и се отправи към черната дъска. Влязох след Него. На дъската имаше чертеж от предишната лекция.
към текста >>

Учителят ми каза, че това е кармично.
Тормозех се дълго време, но не исках да безпокоя Учителя. Най-после нещо вътре ме застави почти насила да отида при Него. Подчиних се и отидох. Учителят слезе по стълбите от горната стая, дойде при мене и ме попита: "Какво има? " Аз му обясних, че нещо ми е тежко, без да зная причината. Учителят ми каза, че това е кармично. После тръгна към големия салон, влезе вътре и се отправи към черната дъска. Влязох след Него. На дъската имаше чертеж от предишната лекция. Учителят взе пергела и започна да измерва с него чертежа. Не ми продума нищо, а само ми подаде пергела.
към текста >>

Учителят взе пергела и започна да измерва с него чертежа.
" Аз му обясних, че нещо ми е тежко, без да зная причината. Учителят ми каза, че това е кармично. После тръгна към големия салон, влезе вътре и се отправи към черната дъска. Влязох след Него. На дъската имаше чертеж от предишната лекция. Учителят взе пергела и започна да измерва с него чертежа. Не ми продума нищо, а само ми подаде пергела. Аз го взех автоматично, без да зная защо ми го дава. Щом хванах пергела в ръката си, тежестта, която изпитвах, изведнъж се стопи. В същата минута ми олекна, а от очите ми бликнаха буйни сълзи. Не зная какво стана с мене, но мъката ми изчезна.
към текста >>

Разбрах, че пергелът стана проводник, чрез който Учителят трансформира известни енергии, които са ме мъчили, кармично са идвали от миналото ми.
Не ми продума нищо, а само ми подаде пергела. Аз го взех автоматично, без да зная защо ми го дава. Щом хванах пергела в ръката си, тежестта, която изпитвах, изведнъж се стопи. В същата минута ми олекна, а от очите ми бликнаха буйни сълзи. Не зная какво стана с мене, но мъката ми изчезна. Разбрах, че пергелът стана проводник, чрез който Учителят трансформира известни енергии, които са ме мъчили, кармично са идвали от миналото ми. Колю Драгнев Една сестра, която никога не се е приближавала много до Учителя, ми разказа: "Живеех в града. Посещавах беседите, харесваха ми, уважавах Учителя, но никога не бях се приближавала до Него. Никога не бях разговаряла с Него. Аз съм без образование, простичка, какво ще разговарям с Него.
към текста >>

Една сестра, която никога не се е приближавала много до Учителя, ми разказа: "Живеех в града.
Щом хванах пергела в ръката си, тежестта, която изпитвах, изведнъж се стопи. В същата минута ми олекна, а от очите ми бликнаха буйни сълзи. Не зная какво стана с мене, но мъката ми изчезна. Разбрах, че пергелът стана проводник, чрез който Учителят трансформира известни енергии, които са ме мъчили, кармично са идвали от миналото ми. Колю Драгнев Една сестра, която никога не се е приближавала много до Учителя, ми разказа: "Живеех в града. Посещавах беседите, харесваха ми, уважавах Учителя, но никога не бях се приближавала до Него. Никога не бях разговаряла с Него. Аз съм без образование, простичка, какво ще разговарям с Него. И отдалеч само Го гледах, слушах и Му се радвах. По едно време се натъкнах на едно противоречие в живота си и една мъка заседна в душата ми.
към текста >>

Посещавах беседите, харесваха ми, уважавах Учителя, но никога не бях се приближавала до Него.
В същата минута ми олекна, а от очите ми бликнаха буйни сълзи. Не зная какво стана с мене, но мъката ми изчезна. Разбрах, че пергелът стана проводник, чрез който Учителят трансформира известни енергии, които са ме мъчили, кармично са идвали от миналото ми. Колю Драгнев Една сестра, която никога не се е приближавала много до Учителя, ми разказа: "Живеех в града. Посещавах беседите, харесваха ми, уважавах Учителя, но никога не бях се приближавала до Него. Никога не бях разговаряла с Него. Аз съм без образование, простичка, какво ще разговарям с Него. И отдалеч само Го гледах, слушах и Му се радвах. По едно време се натъкнах на едно противоречие в живота си и една мъка заседна в душата ми. Борих се ден, два, три, месец, година да се освободя от нея, не успях.
към текста >>

Мина ми бегло през ума да ида при Учителя.
И отдалеч само Го гледах, слушах и Му се радвах. По едно време се натъкнах на едно противоречие в живота си и една мъка заседна в душата ми. Борих се ден, два, три, месец, година да се освободя от нея, не успях. Тази мъка не ме напущаше. Нямам близки, които да ме разберат и да ми помогнат, нямах на кого да кажа. Мина ми бегло през ума да ида при Учителя. Той, казват, разбирал хората и им помагал, но веднага отхвърлих тази мисъл от стеснение. Заживях с мъката си, която ме разяждаше отвътре и която можеше да ме поболи. Една нощ сънувам Учителя, че се приближава при мене и ми казва: "Можете ли да ми купите една питка? " Събудих се и мислих върху съня какво може да значи. Ако е символичен, не разбирам от символи, не разбирам какво трябва да направя.
към текста >>

Една нощ сънувам Учителя, че се приближава при мене и ми казва: "Можете ли да ми купите една питка?
Тази мъка не ме напущаше. Нямам близки, които да ме разберат и да ми помогнат, нямах на кого да кажа. Мина ми бегло през ума да ида при Учителя. Той, казват, разбирал хората и им помагал, но веднага отхвърлих тази мисъл от стеснение. Заживях с мъката си, която ме разяждаше отвътре и която можеше да ме поболи. Една нощ сънувам Учителя, че се приближава при мене и ми казва: "Можете ли да ми купите една питка? " Събудих се и мислих върху съня какво може да значи. Ако е символичен, не разбирам от символи, не разбирам какво трябва да направя. И реших да изпълня буквално, каквото ми каза в съня - да купя една питка, да я занеса на Учителя и да Му кажа какво съм сънувала. После се разколебах и се отказах, но сънят е все пред очите ми, където и да отида, каквото и да правя. Най-после се реших.
към текста >>

И реших да изпълня буквално, каквото ми каза в съня - да купя една питка, да я занеса на Учителя и да Му кажа какво съм сънувала.
Той, казват, разбирал хората и им помагал, но веднага отхвърлих тази мисъл от стеснение. Заживях с мъката си, която ме разяждаше отвътре и която можеше да ме поболи. Една нощ сънувам Учителя, че се приближава при мене и ми казва: "Можете ли да ми купите една питка? " Събудих се и мислих върху съня какво може да значи. Ако е символичен, не разбирам от символи, не разбирам какво трябва да направя. И реших да изпълня буквално, каквото ми каза в съня - да купя една питка, да я занеса на Учителя и да Му кажа какво съм сънувала. После се разколебах и се отказах, но сънят е все пред очите ми, където и да отида, каквото и да правя. Най-после се реших. Е, Той не е останал на моята питка и дали ще я яде, не зная, но аз ще отида, за да се успокоя. Купих една бяла питка и отидох на Изгрева. Вън нямаше никой.
към текста >>

Учителят беше сам в стаята си.
После се разколебах и се отказах, но сънят е все пред очите ми, където и да отида, каквото и да правя. Най-после се реших. Е, Той не е останал на моята питка и дали ще я яде, не зная, но аз ще отида, за да се успокоя. Купих една бяла питка и отидох на Изгрева. Вън нямаше никой. Учителят беше сам в стаята си. Сякаш мене чакаше. Почуках несмело. Той веднага отвори и ме покани. "Учителю, - казах със задавен от стеснение глас - сънувах, че ми казахте да Ви купя питка. Не разбирам какво може да значи този сън и реших да Ви купя една питка.
към текста >>

"Учителю, - казах със задавен от стеснение глас - сънувах, че ми казахте да Ви купя питка.
Вън нямаше никой. Учителят беше сам в стаята си. Сякаш мене чакаше. Почуках несмело. Той веднага отвори и ме покани. "Учителю, - казах със задавен от стеснение глас - сънувах, че ми казахте да Ви купя питка. Не разбирам какво може да значи този сън и реших да Ви купя една питка. Може да не я ядете, може на други да я дадете, не зная." Учителят пое питката, веднага отчупи едно парченце от нея и почна да яде. Покани ме да седна. Занесе питката зад паравана и седна срещу мене.
към текста >>

Учителят пое питката, веднага отчупи едно парченце от нея и почна да яде.
Почуках несмело. Той веднага отвори и ме покани. "Учителю, - казах със задавен от стеснение глас - сънувах, че ми казахте да Ви купя питка. Не разбирам какво може да значи този сън и реших да Ви купя една питка. Може да не я ядете, може на други да я дадете, не зная." Учителят пое питката, веднага отчупи едно парченце от нея и почна да яде. Покани ме да седна. Занесе питката зад паравана и седна срещу мене. После си затвори очите и дълго мълча. След това ме поразпита как прекарвам, къде живея, как живея, какво работя и т.н. - обикновен разговор, но за мъката ми нито аз, нито Той отвори въпрос.
към текста >>

- обикновен разговор, но за мъката ми нито аз, нито Той отвори въпрос.
Учителят пое питката, веднага отчупи едно парченце от нея и почна да яде. Покани ме да седна. Занесе питката зад паравана и седна срещу мене. После си затвори очите и дълго мълча. След това ме поразпита как прекарвам, къде живея, как живея, какво работя и т.н. - обикновен разговор, но за мъката ми нито аз, нито Той отвори въпрос. Даже и на ум не ми мина за нея. Така беше заличена от съзнанието ми. След малко стана, подаде ми ръката си, целунах я и си излязох, но така леко, леко ми стана и на тялото, и на душата, че не сетих как слязох в града. От този момент мъката, която носех в душата си от години, ме напусна и никога вече, до ден днешен, не се яви. Аз разбрах, че Той направи това.
към текста >>

НАГОРЕ

1.4407908916473