НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
с която и да е дума
търси в изречение
с точна фраза
търси в текст
в заглавия на текстове
ТЕКСТОВЕ И ДОКУМЕНТИ ОТ УЧИТЕЛЯ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
165
резултата в
25
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
1896_1 Двe влияния - Науката и възпитанието
На същите основания порокът и нечестието не произлязват, нито пак се развиват от образованието, но са следствия и резултати от поквареното естество на изродица человечески
същества
, на които умът и душата са заразени с холерически мисли и желания.
И след това ще кажат: „Оправдавате ли сега вашите думи, облагородило ли ги е образованието? Попитай обществото, и то ще ти каже цялата истина.“ Това, което ни се навежда, е вярно, но трябва ли от това да заключим, че образованието е причина на злото у нас? Може би това да ни се вижда истинно до нейде си, но ние не можем да допущаме такова едно заключение, което не почива на никакви основи. Нам ни е известно, че болестите и заразите в органическия свят не произлизат от здравословните условия на хигиеническите закони, а напротив – от неизпълнение на тия закони, които самата органическа природа ни диктува. Този факт ще ни доведе към по-право и ясно разбиране на този важен въпрос.
На същите основания порокът и нечестието не произлязват, нито пак се развиват от образованието, но са следствия и резултати от поквареното естество на изродица человечески
същества
, на които умът и душата са заразени с холерически мисли и желания.
На такива человеци, колкото много и колкото добро образование и да им дадем, ако тяхното естество не се измени по дух, те ще си спазят същия стар нрав. Че в това има истина, може да се види и от народната поговорка, които казва, че вълкът по-лесно променява космите си, отколкото нрава си. Има дълбока причина, лежаща вътре в естеството на человека, за това странно явление, което науката нарича хередитарност (наследственост). Жесток природен закон действително, но все-таки истинен. Такива опасни человечески микроби в което и да е общество, горе долу образовано, рано или късно ще се узнаят от общия дух, който ще ги изтика вън от здравия организъм на социалния строй.
към текста >>
Каква ли не удивителна сцена не би се открила пред нашите умове, само ако да можеше да се подигне завесата, която ни отделя от по-напредналите
Същества
в мъдрост, знание и добродетел в този вечен дом?
Бородин, – а знанието – многоъгълник, вписан в този кръг. Всяка година, всякой ден ние умножаваме страните на този многоъгълник и се приближава към кръга; ние можем да го достигнем само когато допуснем условия, сиреч вечността. Значи ли тогава, че не трябва да се интересуваме от науката? Разбира се, че не. Винаги е далеч от Истината този, който упорно се отвращава от нея.“ Няма тогава защо да се боим, че ще дойде един ден, когато ще кажем: „Няма вече що да учим.“ Във Вселената съществуват вечни условия за усъвършенстване умствените и душевни сили.
Каква ли не удивителна сцена не би се открила пред нашите умове, само ако да можеше да се подигне завесата, която ни отделя от по-напредналите
Същества
в мъдрост, знание и добродетел в този вечен дом?
„Ако си въобразим – казва сър Хаммонд, – че Божието зрение или наука преди създанието се е разпростирало до всичките и всяка част на света, виждающо всякое нещо както си е, Неговото съзерцание или знание от всичката вечност не полага никаква необходимост на кое да е нещо да се сбъдва.“ Ако и науката сама по себе си да не може да измени порядъка в Природата, което напълно признаваме, тя поне има сила и влияние да ни убеди да живеем съобразно с този порядък. Тъй като нашият успех зависи от съобразяването със законите на висшата Природа, които ни диктуват истинските условия за нашия живот. И това е именно едничкото нещо, към което Духът ни постоянно се стреми – да се научи как да живее, да живее в пълния смисъл на своето естество. Науката обаче в най-дълбокия смисъл е характер от присъществено качество на Духа в человека, стремящ се по вътрешен закон да усвои пътеките на Истината и да схване законите на Природата, за да има сила да подведе енергията й, да положи здрава основа за своето съществуване, развитие, усъвършенстване в Доброто и хубавото – най-възвишения идеал на разума. Сега нека разгледаме и втората точка накратко: где е полето и областта на науката?
към текста >>
Царството на този закон е безпределно, то се простира по всичките светове и вселени, гдето съществуват различни
същества
.
Настоящият порядък във Вселената се управлява от три главни и основни закони. Те са закона на теготенето, мисълта и биос. Законът на теготенето подразумява материята, мисълта подразумява ума, биос подразумява душата. Тия основни закони управляват разни области на великия Миров свят, отличающи се по степента и качеството на естеството си. Законът на мисълта владичествува в Умствения свят – седалището на мислите, дарбите, способностите, силите на ума.
Царството на този закон е безпределно, то се простира по всичките светове и вселени, гдето съществуват различни
същества
.
Този закон е основата на всяка разумна самостоятелност. Основните му начала са еднакви навсякъде без разлика. По всяка вероятност те се различават по вид и степен, но не и в същност. Тъй на пример понятията, че цялото е равно на своите части, че правата линия е най-късото разстояние помежду две точки, че две линии, равни на една трета, са равни и помежду си, че вътрешните ъгли на един триъгълник са равни на два прави, че точките, които съставляват кръг, са равно отдалечени или отстоят на еднакво разстояние от центъра – тези математически аксиоми не могат да се разбират другояче, освен както си са по естество внушавани в нашите умове. Понятията за Добро или зло не могат да бъдат разбирани по друг противоположен начин, освен както са диктувани от върховния Закон.
към текста >>
Преместени в коя и да е част на Вселената, нашият характер ще се мери и оценява от всички Разумни
същества
с един и същ критериум, т.е.
Основните му начала са еднакви навсякъде без разлика. По всяка вероятност те се различават по вид и степен, но не и в същност. Тъй на пример понятията, че цялото е равно на своите части, че правата линия е най-късото разстояние помежду две точки, че две линии, равни на една трета, са равни и помежду си, че вътрешните ъгли на един триъгълник са равни на два прави, че точките, които съставляват кръг, са равно отдалечени или отстоят на еднакво разстояние от центъра – тези математически аксиоми не могат да се разбират другояче, освен както си са по естество внушавани в нашите умове. Понятията за Добро или зло не могат да бъдат разбирани по друг противоположен начин, освен както са диктувани от върховния Закон. Онзи, който убие брата си или ограби ближния си, не може да се гледа другояче освен като престъпник.
Преместени в коя и да е част на Вселената, нашият характер ще се мери и оценява от всички Разумни
същества
с един и същ критериум, т.е.
с мерилото на Истината. Злото у кое и да е духовно същество не може да се сматря за Добро, понеже всяко едно от тях има свое естество, придружени с качество, които го характеризират като такова. Законът на биос царува в Духовния свят – извора на Живота, жизнеността, чувствителността, чувствата, усещанията, желанията и вълненията на душата и силата на волята й да възприема и усвоява това, което е диктувано от вътрешните мотиви. От основите на този закон произлиза всичката органическа деятелност, тъй също и същинските понятия за идеята на Доброто и злото, за Правдата и неправдата, за Любовта и ненавистта. В границите му се почва нравствената свобода на избора, в която се опитва всяка духовна деятелност от какво естество е и какви качества притежава.
към текста >>
Този духовен закон е едничкият, който населява всичките приготвени светове и вселени с живи органически
същества
.
Злото у кое и да е духовно същество не може да се сматря за Добро, понеже всяко едно от тях има свое естество, придружени с качество, които го характеризират като такова. Законът на биос царува в Духовния свят – извора на Живота, жизнеността, чувствителността, чувствата, усещанията, желанията и вълненията на душата и силата на волята й да възприема и усвоява това, което е диктувано от вътрешните мотиви. От основите на този закон произлиза всичката органическа деятелност, тъй също и същинските понятия за идеята на Доброто и злото, за Правдата и неправдата, за Любовта и ненавистта. В границите му се почва нравствената свобода на избора, в която се опитва всяка духовна деятелност от какво естество е и какви качества притежава. Тук всяко разумно нравствено същество по своят избор решава свободно да си посвети своя живот в слугуването на едни или други начала, в които се възнаграждава или пък се осъжда.
Този духовен закон е едничкият, който населява всичките приготвени светове и вселени с живи органически
същества
.
Той е, който преобръща енергията във Вселената да служи на душата за нейното въздигане. Той е, който сипе благословение във всяко направление, който пълни сърцата на всички живи с Вяра и Любов, с Мир и Радост. Биос е вечната основа, първият и последният във всичко. Третия закон, на теготенето, господарува върху физическата вселена – дома на всички живи органически същества. Границите на този закон са самата безпределност на вечността.
към текста >>
Третия закон, на теготенето, господарува върху физическата вселена – дома на всички живи органически
същества
.
Тук всяко разумно нравствено същество по своят избор решава свободно да си посвети своя живот в слугуването на едни или други начала, в които се възнаграждава или пък се осъжда. Този духовен закон е едничкият, който населява всичките приготвени светове и вселени с живи органически същества. Той е, който преобръща енергията във Вселената да служи на душата за нейното въздигане. Той е, който сипе благословение във всяко направление, който пълни сърцата на всички живи с Вяра и Любов, с Мир и Радост. Биос е вечната основа, първият и последният във всичко.
Третия закон, на теготенето, господарува върху физическата вселена – дома на всички живи органически
същества
.
Границите на този закон са самата безпределност на вечността. Отгде почва и къде свършва ние не знаем. Но нека се потрудим да си съставим едно какво-годе повърхностно понятие за обширното му владение. „Като приемаме – казва астрономът Елард Гор (Еllard Gоге), – че разстоянието на най-отдалечената звезда, видима с нашите най-големи телескопи, да е 2 300 пъти разстоянието на Алфа Кентавър (Alpha Сеntauri) (съответствующо на разстоянието на една звезда от около седемнадесета величина). Ние имаме тогава диаметъра на нашата звездна система, видимата вселена – 4 600 пъти разстояние на най-ближната неподвижна звезда.
към текста >>
1. Преди човек да влезе в Новата земя, към която Духът го води, за да получи своето наследство и свобода като пълнолетен собственик, той трябва да научи основните принципи и закони на истинския живот, а именно: да обуздава
низшите
си наклонности, да владее животинските си влечения и страсти, да изкорени от себе си всички себелюбиви желания и стремежи, които са изворът на злото в личния и обществен живот.
Това ще се изпълни, когато човек започне да разбира езика на природата, неговата майка, и да слуша нейните заповеди и добри съвети. Времето за това е наближило. Ние сме в началото на пролетта на една нова епоха[12]. Благовестието тропа вече на нашата врата. 4. Обуздаване на низшето естество[13]
1. Преди човек да влезе в Новата земя, към която Духът го води, за да получи своето наследство и свобода като пълнолетен собственик, той трябва да научи основните принципи и закони на истинския живот, а именно: да обуздава
низшите
си наклонности, да владее животинските си влечения и страсти, да изкорени от себе си всички себелюбиви желания и стремежи, които са изворът на злото в личния и обществен живот.
2. По този начин той ще може напълно да възприеме принципите и законите на разума – висшето естество в него – и да развие в себе си ония сили и способности на това естество, които ще му дадат ключа към истинския успех. 3. Така човек ще бъде въведен в онзи свят, където умът намира най-високото си призвание – да употреби природните сили като основа за духовното му повдигане от положението на роб и слуга до положението на господар и владетел в царството на природата. Тогава той ще съзнае, че е не само едно материално същество от плът и кръв, но и разумна душа, надарена с ум, сърце и воля. 5. Съвременното образование 1. Но по кой път и по кой начин човечеството ще може да постигне тези заветни цели?
към текста >>
6. На същото основание може да се каже, че пороците и безчестието на хората не произлизат, нито се развиват от образованието, а са следствие и резултат от поквареното естество на поколения човешки
същества
, чиито умове и сърца са били заразени с отрицателни мисли и желания.
4. Фактите, които ни се представят, са верни, но трябва ли от това да заключим, че образованието е причина за злото у нас? Може би това да изглежда истинно донякъде, но ние не можем да допуснем такова едно криво заключение. 5. Ние твърдим, че ако съвременното общество страда от сериозни недъзи, ако то не е достигнало онова високо културно равнище, на което очакваме, че може да го издигнат науката и възпитанието, то това не се дължи на слабите възможности на последните. По-скоро се дължи на липсата на истинска наука и истинско възпитание или на неправилното им разбиране и прилагане в живота. Защото всеизвестно е, че болестите и заразите в органическия свят не произтичат от прилагането на здравословните хигиенични правила, които самата природа диктува, а напротив, от неспазването на тези правила.
6. На същото основание може да се каже, че пороците и безчестието на хората не произлизат, нито се развиват от образованието, а са следствие и резултат от поквареното естество на поколения човешки
същества
, чиито умове и сърца са били заразени с отрицателни мисли и желания.
Колкото и добро образование да се даде на такива хора, ако тяхното естество коренно не се измени, те ще запазят стария си нрав, старите си възгледи и разбирания. За тази именно истина се загатва в народната поговорка, която гласи, че „вълкът по-лесно променя козината си, отколкото нрава си”. 7. Дълбоките причини за този факт се коренят в т.нар. „закон на наследствеността”, познат в науката още с термина „хередитарност”.[15] Този закон действа по един неумолим, но истинен и правдив начин в природата. 8. Когато опасните човешки микроби попаднат в което и да е що-годе цивилизовано общество, те рано или късно биват разпознати от колективното съзнание.
към текста >>
11. Тези подтици са характерни за пълзящите
същества
, но не би трябвало да движат човека, който е разумно същество.
Като че ли те нямат още ясно понятие за върховната цел на своя живот. Главни подтици в живота и днес още са: – илюзиите на славата; – сластолюбието; – егоизмът и стремежът към забогатяване.[22]
11. Тези подтици са характерни за пълзящите
същества
, но не би трябвало да движат човека, който е разумно същество.
За съжаление и днес още хората се кланят на „златния телец”, както старите езически народи. Тъй като светът постоянно мени своя образ, то и идолопоклонничеството е взело днес друг вид и форма, за които в бъдеще също не е отреден живот.[23] 7. Благородните цели изискват благородни средства 1. Разумът е даден на човека не за друго, а да го научи да осъзнае истинските си нужди и какво е добро за неговата душа, която се нуждае от здравословна храна. Тази храна може да се придобие само чрез съзнателна работа и постоянство в доброто.
към текста >>
Същата тази сила е почнала да ги населява с живи и разумни
същества
, които се интересуват от нейната работа и се стараят всячески да отгатнат нейната цел и намерение.
2. Според съвременната наука тези частици, наречени атоми, не са прости и неделими, както се считаше до неотдавна, а представляват цели „планетни системи”.[46] Те са толкова малки, че погледнати и през най-мощния микроскоп, остават невидими. В главичката на една карфица, която е два милиметра в диаметър, се съдържат толкова много атоми, че ако почнем да ги броим и ако отделяме всяка секунда по един милиард, то докато ги изброим, ще минат не по-малко от двеста и петдесет хиляди години. За това време ще отброим 7,9.1021 броя атоми.[47] 4. Можем да си представим каква е онази велика сила, която е създала, събрала и съчетала всички тия дребни частици в едно и е образувала от тях милиарди светове. Не само това, но и ги е пуснала да се движат в пространството с неописуема бързина около определени центрове на тежестта.
Същата тази сила е почнала да ги населява с живи и разумни
същества
, които се интересуват от нейната работа и се стараят всячески да отгатнат нейната цел и намерение.
Това действително е едно велико чудо! 1.4. Троичната структура на човека 1. Онова, което е пробудило съзнанието на човека и го е накарало да тръгне по пътя на познанието, е дълбоката вътрешна нужда на неговия дух, появила се в него вследствие действието на върховните закони на живота. Тия закони заставят човека да се стреми към съвършенство чрез постоянна работа. 2. И наистина, кой би работил и би се трудил, ако не го заставяше гладът – тази въпиюща нужда на органическия живот?
към текста >>
Каква ли дивна картина би се открила пред нашите умове, ако можеше да се повдигне завесата, която ни отделя от по-напредналите
същества
в нашия вечен дом, силни в знание, мъдрост и добродетел?!
Това значи ли, че не трябва да се интересуваме от науката? Разбира се, че не. Винаги е далеч от истината онзи, който упорито се отвръща от нея.” 2. Тогава човек няма защо да се бои от възможността да дойде ден, в който да си каже: „Няма какво повече да уча! ” Във вселената съществуват вечни условия за усъвършенстване на умствените и душевни сили.
Каква ли дивна картина би се открила пред нашите умове, ако можеше да се повдигне завесата, която ни отделя от по-напредналите
същества
в нашия вечен дом, силни в знание, мъдрост и добродетел?!
3. „Нека всички същества знаят и не се съмняват – казва сър Хамънд[53], – че Божието Провидение и Промисъл е видяло как ще се развие всяко нещо още отпреди сътворението на света. Това Негово съзерцание или знание за цялата вечност не предполага никаква необходимост да се намесва в сбъдването на каквото и да е.”[54] 4. Макар че науката сама по себе си не може да измени великия ред във вселената, тя има все пак достатъчно сила да ни убеди да живеем съобразно този ред. Нашият успех зависи от съобразяването ни със законите на висшата, разумна Природа, които закони ни диктуват истинските условия на живот. И това е едничкото нещо, към което духът ни постоянно се стреми – да се научи да живее съобразно законите на своето естество.
към текста >>
3. „Нека всички
същества
знаят и не се съмняват – казва сър Хамънд[53], – че Божието Провидение и Промисъл е видяло как ще се развие всяко нещо още отпреди сътворението на света.
Разбира се, че не. Винаги е далеч от истината онзи, който упорито се отвръща от нея.” 2. Тогава човек няма защо да се бои от възможността да дойде ден, в който да си каже: „Няма какво повече да уча! ” Във вселената съществуват вечни условия за усъвършенстване на умствените и душевни сили. Каква ли дивна картина би се открила пред нашите умове, ако можеше да се повдигне завесата, която ни отделя от по-напредналите същества в нашия вечен дом, силни в знание, мъдрост и добродетел?!
3. „Нека всички
същества
знаят и не се съмняват – казва сър Хамънд[53], – че Божието Провидение и Промисъл е видяло как ще се развие всяко нещо още отпреди сътворението на света.
Това Негово съзерцание или знание за цялата вечност не предполага никаква необходимост да се намесва в сбъдването на каквото и да е.”[54] 4. Макар че науката сама по себе си не може да измени великия ред във вселената, тя има все пак достатъчно сила да ни убеди да живеем съобразно този ред. Нашият успех зависи от съобразяването ни със законите на висшата, разумна Природа, които закони ни диктуват истинските условия на живот. И това е едничкото нещо, към което духът ни постоянно се стреми – да се научи да живее съобразно законите на своето естество. 5. Науката обаче, взета в най-дълбок смисъл, е резултат от едно отличително качество на човешкия дух, който е свързан с Великия Дух на Битието.
към текста >>
1. Гравитацията действа във физическата вселена, която е дом на всички живи
същества
.
– Закон на Мисълта[56]; – Закон на Биос[57]. 3. Законът за Гравитацията подразбира материята, Законът на Мисълта подразбира ума, а Законът на Биос подразбира душата. Тия основни закони, различаващи се един от друг по своята същност, управляват различни области на великия космичен свят.[58] 2.2. Закон на Всемирното притегляне (Гравитация)
1. Гравитацията действа във физическата вселена, която е дом на всички живи
същества
.
Граница на този закон е самата безпределност на вечността. Откъде почва и къде свършва неговото действие, съвременната астрономия не е в състояние да ни каже. Според приведените по-долу данни ние можем да си съставим едно съвсем повърхностно понятие за обширната област на владение на този закон. 2. В астрономията поради огромните мащаби е въведена нова мярка, наречена светлинна година. Това е разстоянието, което светлината изминава за една година, като се движи с 300 000 км/с.
към текста >>
То се простира във всички светове и вселени, където живеят различни
същества
.
Къде се намираме тогава ние и какъв път сме изминали? 21. Да, ние сме едва в преддверието на вечността, на която центърът е навсякъде, а окръжността – никъде.[74] Наистина на велики мисли ни навежда вселената със своята необятност – мисли, пълни със смисъл за всички ония, които разбират. 2.3. Закон на Мисълта 1. Законът на Мисълта действа в умствения свят – седалището на мислите, дарбите, способностите, силите на ума. Царството на този закон е безпределно.
То се простира във всички светове и вселени, където живеят различни
същества
.
Този закон е основата на всяка разумна самостоятелност. Същността и действието му са едни и същи навсякъде, без изключение. Разбира се, те се различават по форма и степен, но не и по същина. 2. Да вземем например следните геометрични истини: – цялото е равно на своите части;
към текста >>
5. В която и част на вселената да се пренесем, нашият характер ще се оценява от всички разумни
същества
по един и същ начин.
– сборът от вътрешните ъгли на един триъгълник е равен на два прави ъгъла; – точките, които образуват една окръжност, са еднакво отдалечени от нейния център. 3. Тези математически аксиоми винаги се разбират по един и същи начин така, както първоначално са внушени в умовете на всички хора.[75] 4. Понятията за добро и зло също не могат да бъдат разбирани по друг начин освен така, както се диктуват от Върховния закон. На онзи, който убие брата си или ограби ближния си, не може да се гледа другояче освен като на престъпник.
5. В която и част на вселената да се пренесем, нашият характер ще се оценява от всички разумни
същества
по един и същ начин.
Той ще се мери с един и същ критерий – с мярката на Истината. Злото у което и да е духовно същество не може да се счита за добро, понеже както доброто, така и злото имат свои отличителни качества, които ги характеризират като такива. 2.4. Закон на Биос 1. Законът на Биос (Целокупният живот[76]) царува в духовния свят, където е изворът на живота, жизнеността, чувствителността, чувствата, усещанията, желанията и вълненията на душата, както и силата на волята ú да възприема и усвоява онова, което ú се диктува от вътрешни мотиви. 2. От недрата на Биос произлиза цялата органична дейност, а така също и истинските понятия за добро и зло, за правда и неправда, за любов и омраза.
към текста >>
3. Това е единственият духовен закон, който населява всички създадени светове и вселени с живи, органически
същества
.
2.4. Закон на Биос 1. Законът на Биос (Целокупният живот[76]) царува в духовния свят, където е изворът на живота, жизнеността, чувствителността, чувствата, усещанията, желанията и вълненията на душата, както и силата на волята ú да възприема и усвоява онова, което ú се диктува от вътрешни мотиви. 2. От недрата на Биос произлиза цялата органична дейност, а така също и истинските понятия за добро и зло, за правда и неправда, за любов и омраза. В границите на този закон започва нравствената свобода на избора, чрез която се определя от какво естество е всяка духовна дейност и какви качества притежава. Тук всяко разумно и нравствено същество по свой избор и свобода решава да посвети живота си в служене на едни или други принципи.[77] В зависимост от този избор всеки един бива възнаграден или осъден.
3. Това е единственият духовен закон, който населява всички създадени светове и вселени с живи, органически
същества
.
Той е, който превръща енергията във вселената от едно състояние в друго и я впряга да служи на душата за нейното повдигане. Той е, който пръска навсякъде благословение, който пълни сърцата на всички живи същества с вяра и любов, с мир и радост. Биос е вечната основа на битието, първият и последният във всичко. 2.5. Три течения в умствения свят 1. И тъй, безпределно е царството на Гравитацията, безкраен е светът на Ума, необятен е светът на Биос.
към текста >>
Той е, който пръска навсякъде благословение, който пълни сърцата на всички живи
същества
с вяра и любов, с мир и радост.
2. От недрата на Биос произлиза цялата органична дейност, а така също и истинските понятия за добро и зло, за правда и неправда, за любов и омраза. В границите на този закон започва нравствената свобода на избора, чрез която се определя от какво естество е всяка духовна дейност и какви качества притежава. Тук всяко разумно и нравствено същество по свой избор и свобода решава да посвети живота си в служене на едни или други принципи.[77] В зависимост от този избор всеки един бива възнаграден или осъден. 3. Това е единственият духовен закон, който населява всички създадени светове и вселени с живи, органически същества. Той е, който превръща енергията във вселената от едно състояние в друго и я впряга да служи на душата за нейното повдигане.
Той е, който пръска навсякъде благословение, който пълни сърцата на всички живи
същества
с вяра и любов, с мир и радост.
Биос е вечната основа на битието, първият и последният във всичко. 2.5. Три течения в умствения свят 1. И тъй, безпределно е царството на Гравитацията, безкраен е светът на Ума, необятен е светът на Биос. Тези три свята именно, със своите сили и субстанции, със своите закони, които ги управляват, съставят областта на истинската наука. 2. Този троичен състав на космичния свят, въплътен и в естеството на човека, е причина да се развият в неговото съзнание понятията за „материя”, „ум” и „душа”:
към текста >>
2.
1896_2 Двата велики закона на развитието - Науката и възпитанието
Освен това да ни запознае, научи и осветли с положителни факти за абсолютното им отношение спрямо нас, разумните
същества
, а при това и нашата длъжност и абсолютно задължение, наложено нам и на всички други твари от самата необходимост на естеството на тия закони на върховната Природа, която е неизменяема в същността на своите действия.
Първо издание – 1896 г., второ издание – 1949 г., печатница „Житно зърно“, София. В Природата има едно общо стремление, един общ план и една обща цел. По тия три характера Природата се проявлява като единство на едно цяло – едно цяло, на което всичките части се намират във взаимни отношения, свързани и съединени по един най-близко сродствен начин. За нашето наблюдение остава най-висшата работа да проследи тази интимна связ, това тясно сродство, тъй дълбоко и широко преобладающо помежду всичките части на Природата. А за разума ни предлежи великата задача, в която да разбере, да проумее и схване значението на законите и силите, образующи тази пълна хармония на единство в системата й.
Освен това да ни запознае, научи и осветли с положителни факти за абсолютното им отношение спрямо нас, разумните
същества
, а при това и нашата длъжност и абсолютно задължение, наложено нам и на всички други твари от самата необходимост на естеството на тия закони на върховната Природа, която е неизменяема в същността на своите действия.
Тия закони и сили с условията, които съдържат у своето естество, са тъй да се каже краеъгълният и основен камък, върху който е положен Животът. Тук, в недрата на тия условия, душата придобива онази тайнствена способност, с помощта на която почва да съзижда своето жилище – „организъма“, посредством който почва да проявлява своите скрити сили и способности в развиване и усъвършенстване на естеството си, което има необходима нужда да се подготвя за по-висока деятелност, за по-свята длъжност на своето бъдещо призвание. Тук, върху тази здрава основа, умът безопасно може да полага своето положително знание за Истината, която е единствената съществена храна за подържането на неговото съществуване. Върху тази съща основа разумът придобива силата да повдига стените на великия „храм на възпитанието“. Този възпитателен „дом“ се съзижда от Духа на Истината, който вече действа в душата на человечеството за благото на чадата му.
към текста >>
Но по кой начин се пренасят нашите мисли от един ум в другий, ако не чрез някоя разумна сила, която не може да бъде друга, освен самият Дух на Природата, който по такъв един вътрешен закон свързва всички разумни
същества
в тясно единство?
Не е ли чудно, че посредством движението на нашият език ние се споразумяваме един с друг? И не е ли още по-чудно, че посредством различно белязане на извести знаци, турени под известен ред, ние можем да разберем мисълта на техният автор, който отдавна може да е заминал от този свят? По какви физиологически и психологически начини се извършва този процес в нашия мозък и се предава същинската смисъл на известната идея, която така непосредствено минава от едно пасивно състояние от външния свят във вътрешността на нашия ум и ни убеждава за действителността и присъствието на друг един ум, който е мислил и усещал както нашият ум? Ето един важен въпрос, който още не е решен от учените. Действията на физическите сили като топлина, светлина, електричество и магнетизъм се пренасят от едно място на друго посредством вълнението на светлообразния етер – така казват учените физици.
Но по кой начин се пренасят нашите мисли от един ум в другий, ако не чрез някоя разумна сила, която не може да бъде друга, освен самият Дух на Природата, който по такъв един вътрешен закон свързва всички разумни
същества
в тясно единство?
Само чрез допущането на такава умствена среда ние можем да изясним явленията на Умствения разумен свят. Има философи и куп учени мъже от първа и втора ръка, които мислят противното. Но що от това, нима същността на Битието и положението на Природата, дали е умна, или не, зависи от нашите предположения и мисли? Ни най-малко. Може да поддържаме едната или другата страна за истинска, обаче всякога е предпочитателно за един разумен человек да поддържа Истината.
към текста >>
Някои от
низшите
животни се размножават с такава чудна скорост, щото едвам ли можем да си представим какво ли би станало на Земята след един век, ако смъртта се премахнеше.
Значи Животът се пречистя от лошите влияния, вмъкнати в него по един или друг начин от дейци или души, които криво са разбрали целта на този живот, който им е бил даден. Тази мисъл се подкрепя от научно психологическите показания на положителната наука. Този двояк процес извършва едно благодеяние за человечеството, понеже другояче не би съществувал органическият живот. И да предположим, че би съществувал в подобна форма като настоящата, то никога не би направил нито крачка към какво-годе усъвършенстване. Това мнение се поддържа от естествените науки.
Някои от
низшите
животни се размножават с такава чудна скорост, щото едвам ли можем да си представим какво ли би станало на Земята след един век, ако смъртта се премахнеше.
Навярно светът би се вмирисал само от изверженията на тази сган И наместо да умираме полека, щяхме да умрем изведнъж. Трябва да знаем, че висшата Природа отдавна си направила сметките, като е предвидила всичките случаи. И ако в настояще време тя постъпва грубо и нечеловеколюбиво според нашето гледане и съдене, то за тези си постъпки има дълбоки причини, които я заставляват да действа по този начин, понеже е най-добрият от всички други, които ние можем да си представим. Целта на Духа в Природата не е да увеличава и умножава органическия живот в количество, но да го развива и усъвършенства в качество и степен. Стремлението му е да въздига достойнството на неговото вътрешно естество, да уякчава силата на неговата върховна природа, която според закона на биос (Живота) може да се пренася в която и да е част на Вселената и да взема онова място и положение, което подхожда на естеството й.
към текста >>
Человек, ако и да се е явил по-късно от всички други земни
същества
, обаче по естеството на своята природа, е по стар от всички тях.
Не напразно е тя иждивявала своята енергия върху това същество, което облякла в плът и кръв, както и другите животни, но се показвала някак си по-благоразположена спрямо него, като му дала нещо повече, отколкото на другите негови единоплеменници по кръв. Защо е сторила това не знаем. Защо е отворила свободен път на человека и му дала вход в дома си да се ползва с извънредни привилегии, които на другите животни били отказани? Това остава тайна за нашия ум. Ние ще загатнем само това, че причината на тази разлика стои в естеството на самия Живот.
Человек, ако и да се е явил по-късно от всички други земни
същества
, обаче по естеството на своята природа, е по стар от всички тях.
Това твърдение може да се докаже от сложността на неговото естество и от развитието на духовните му сили. Правилото е това, че колкото един организъм е по-сложен, толкова повече време се е изисквало за неговото създаване и произвождане. Видът и родът на человека се е явил подир всички, но естеството му е съществувало преди всички. Редът, който ние виждаме в природния свят, е перспективно обърнат в нашия ум. Всичките стъпки на органическия живот са само стъпала, които ни показват отгде человек е минал и по какъв естествен път той е възлязъл в настоящето положение, гдето го намираме.
към текста >>
Той се хванал до онова частно впечатление и усещане, което му дало подтик да усвои тази странна мисъл, че неговият живот и щастие са най-важните и съществени неща в цялата Природа и че всички други твари и
същества
, каквито те и да са, трябва да служи за този живот, за това щастие, което е било мираж, голо провидение гонено в пустинята.
Само тогава ще имаме сила да поправим изопачения ред, от който сме страдали и още страдаме. В това именно са притичва истинският дух на науката и възпитанието да ни помогне да уредим живота си както подобава. Но нека разгледаме вкратце от где е произлязла несъстоятелността на нашия обществен живот, по какви причини человек е пренебрегнал своята свята длъжност и защо е почнал да върши дела, които никак не отговарят на званието му, нито пък го препоръчат за разумно същество, притежающо духовно-нравствени сили и качества. Тук сме задължени от фактите да признаем една естествена причина, която е дала подтик в человека към това странно явление, наречено разстройство, несъобразност, непоследователност в стъпките на цивилизования живот. Тази причина е следующата: под внушенията на първия закон на самосъхранението, който е имал предвид единичния живот и щастие на индивидиума, человек криво изтълкувал постановленията на общият Дух на Природата.
Той се хванал до онова частно впечатление и усещане, което му дало подтик да усвои тази странна мисъл, че неговият живот и щастие са най-важните и съществени неща в цялата Природа и че всички други твари и
същества
, каквито те и да са, трябва да служи за този живот, за това щастие, което е било мираж, голо провидение гонено в пустинята.
Человек разбрал това щастие в буквалния смисъл, във веществения му вид и образ – да яде, да пие и да се весели. По-ясно казано, да му е охолно около врата, да има слободия да върши всичко, що му хрумне в мозъка. – „Може ли да има нещо по-добро от това? “ – ще каже някой. Разбира се, че не може да има за подобно същество.
към текста >>
Ние се трепем за храна и се бием за слава, а пак тя се труди да създаде и възпита благородни
същества
от нас и да произведе хармония и единство помежду разните сили и елементи в обширното царство на своите владения.
Ако един закон не може да постигне изискуемите резултати, тя привожда в действие втория на сцената да вземе своето място. Несъмнено такова едно променение в установения ред на живота коства хиляди жертви, защото ни докарва в стълкновение един с другиго. Повдига се борба за нови начала, за нов живот, в който мислим, че ще намерим ново щастие и блаженство, за което душата ни постоянно ламти и жадува, както еленът за бистрите потоци. Но минуват се години и векове, а това щастие и блаженство все не пристига. Види се от законите на Природата, че целта в нея се различава в голям размер от нашата.
Ние се трепем за храна и се бием за слава, а пак тя се труди да създаде и възпита благородни
същества
от нас и да произведе хармония и единство помежду разните сили и елементи в обширното царство на своите владения.
Защо е всичко това кой знае, трябва да има нещо или нищо. Не може да бъде другояче. С първата еволюция на самосъхранението в душата се пробужда и втората – на дълга. С първата цивилизация на себелюбието у неговия Дух прониква и втората цивилизация на Любовта. Така действа общият Дух – някак несъобразно, според нас и нашите взглядове, заместя първата еволюция на естествения человек с втората – на духовния.
към текста >>
От камъните на този храм – дома – Природата е почнала да полага основите за всецялото въздигане на всички разумни
същества
.
И попитай сърцето колко сила, колко енергия то изпраща посредством кръвта в мозъчните клетки – в тази обширна и многолюдна столица на человеческия живот, която има три хиляди пъти повече жители, отколкото цялото земно кълбо. Тук, в този лабиринт, всичките реформи се създават. Но нека не забравяме, че Народното събрание не е мястото, отгдето Доброто може да се роди? Не, то е само мястото, отгдето Доброто може да се прокара в обществото; и то пак зависи много, какви хора имаме за представители и от какви сили и начала се те въодушевляват. Единственото място за раждането на Доброто е домът – той е първото светилище на человечеството, в което майката и бащата са първите първосвещеници при олтара на человеческата душа.
От камъните на този храм – дома – Природата е почнала да полага основите за всецялото въздигане на всички разумни
същества
.
От този общ дом человекът е бил определен да приеме всичките свои дарби, сили, способности и благородни качества, според изискванията на върховния закон на Духа. Този е бил най-правият и естествен път да се постигне онази велика цел, която е пред нази. От дома человечеството е трябвало да очаква за хиляди години като един человек в надеждата за идването и раждането на всички Добродетели. Те са били въплътявани в известни души, които са били олицетворение на общата Добродетел на человечеството. Те са били вдъхновени с истински велики мисли да откриват волята на онзи всемирен Дух, който оживотворява и владее всички.
към текста >>
В първия случай всички тела, които губят равновесието си, падат и се разрушават, а във втория всички разумни
същества
, които престават да следват пътя на своята длъжност, лишават се от нравствена свобода и падат жертва на духовното разкапване
За това щем говори по-после. Това извращение на нашите сили и способности е възприето от деди и прадеди. То е дълбока и естествена наклонност, която се явява в нашия душевно-нравствен живот, щом ни се представят известни условия и причини, които да ни подбудят и заставят да вземем такова направление, което съвпада с течението на природният водопад, силата на когото влече всичко без разлика в едно и също направление. Ако нашият духовен живот няма достатъчна нравствена сила в ръката на волята – да отклони и избегне влиянието на това вътрешно влечение, то опасността е тъй неизбежна, както падането на един камък, който е вече изгубил равновесието си, от върха на една скала. Тук законът е един и същ, всичката разлика е само в начина на действията му.
В първия случай всички тела, които губят равновесието си, падат и се разрушават, а във втория всички разумни
същества
, които престават да следват пътя на своята длъжност, лишават се от нравствена свобода и падат жертва на духовното разкапване
Въпросът, който естествено се повдига в ума, е какъв лек да се употреби против това зло. Днешните злини и нещастия в обществения и частен живот са резултат от тази извратена природна наклонност, наречена първороден грях, душевно разстройство или по-добре – умствено отпадане Светът до голяма степен е под влиянието на тази сила, на тази пъклена страст, която е покварила и заразила всичко добро у нази. Отговорността разбира се пада върху всички нравствени същества, които са допуснали да се развие у техния живот. „Всякой, който прави грях – казва Христос на фарисеите, – раб е на греха. Но ако искате да бъдете свободни, променете живота си.
към текста >>
Отговорността разбира се пада върху всички нравствени
същества
, които са допуснали да се развие у техния живот.
Ако нашият духовен живот няма достатъчна нравствена сила в ръката на волята – да отклони и избегне влиянието на това вътрешно влечение, то опасността е тъй неизбежна, както падането на един камък, който е вече изгубил равновесието си, от върха на една скала. Тук законът е един и същ, всичката разлика е само в начина на действията му. В първия случай всички тела, които губят равновесието си, падат и се разрушават, а във втория всички разумни същества, които престават да следват пътя на своята длъжност, лишават се от нравствена свобода и падат жертва на духовното разкапване Въпросът, който естествено се повдига в ума, е какъв лек да се употреби против това зло. Днешните злини и нещастия в обществения и частен живот са резултат от тази извратена природна наклонност, наречена първороден грях, душевно разстройство или по-добре – умствено отпадане Светът до голяма степен е под влиянието на тази сила, на тази пъклена страст, която е покварила и заразила всичко добро у нази.
Отговорността разбира се пада върху всички нравствени
същества
, които са допуснали да се развие у техния живот.
„Всякой, който прави грях – казва Христос на фарисеите, – раб е на греха. Но ако искате да бъдете свободни, променете живота си. Докле имате Виделината, вярвайте в нея, за да сте синове на Виделината, понеже който ходи в тъмнината, не знае къде отива.“ Тази жизнена Виделина е онази фосфорическа сила, която ни кара да мислим за неща велики и славни. Тя е силата, която е създала в нашият живот всичко добро и благородно. Тя е силата на стремящия се живот, който въздига и оживотворява всичко мъртво.
към текста >>
Осъждането на такива человечески
същества
е справедливо.
Едни от тези клетки имат физическите сили на человека в запас, други – умствените му и трети – духовните му сили. Върху този въпрос ще се повърнем да говорим по-напространо на друго място. Значи вътре в человека всичко е разпределено с математическа точност. И щом тази математична точност съществува, силите вътре в организъма се уравновесяват една с друга и образуват хармония, която ние наричаме здраве. Но щом се изгуби това вътрешно равновесие на математическите закони на Духа, настава криза в Живота, която може да бъде или частна, или обща, от която человек или трябва да намери изходен път за спасение, или пък, ако не желае да стори това от честолюбие, трябва да престане да живее; а да предпочете нечестивата смърт пред добрия и благ живот значи да се покаже недостоен за званието си.
Осъждането на такива человечески
същества
е справедливо.
Онзи человек, който предпочита отровата пред хляба, означава, че не цени онова, което му е поверено от Висшия, т.е. от чувството на разумния Живот. Затова талантът на този недостоен и лукав роб ще се вземе от него и ще се даде ономува, който е достоен и готов да принесе плод и полза. Хиляди милиони години е взело на Природата, докато създаде настоящите условия за Живота, от които да се образува и направи человеческия организъм, който е жилището на душата, в което тя днес работи за постигането на една по-висока и по-велика цел, отколкото първата – именно създаването на материалния свят и произвеждането на простия органически живот. Милиони години е трябвало да се минат, дорде се произведат и създадат първоначалните клетки.
към текста >>
Освен това той трябва да ни запознае и осветли чрез достоверни факти за неизменното им отношение към нас, разумните
същества
.
– обща цел. 2. Чрез тях тя се проявява като едно велико единство, като едно Цяло. Частите на това Цяло се намират в тесни взаимоотношения и са свързани помежду си по силата на едно вътрешно сродство. 3. Най-важното за нашия ум е да наблюдава и да проследи тази връзка, това тясно сродство, което съществува между частите на всички нива в природата. 4. А пред разума[83] ни стои великата задача да разбере и осъзнае смисъла на законите и естеството на силите, които създават тази пълна хармония, това единство в нейната система.
Освен това той трябва да ни запознае и осветли чрез достоверни факти за неизменното им отношение към нас, разумните
същества
.
5. Разумът трябва да покаже също така каква е службата на човека и на всички други същества, както и изконните им задължения, наложени от законите на разумната природа, чиито действия по същина остават неизменни[84]. 6. Тия закони и сили, с всички условия, които съдържат в себе си, са онзи основен, крайъгълен камък, върху който е положена основата на живота. 7. Тук, в недрата на тия условия, душата придобива онази тайнствена способност, с помощта на която започва да изгражда своето жилище – тялото. Посредством него тя проявява своите скрити сили и способности за развиване и усъвършенстване на естеството си, тъй като трябва да се подготви за една по-висша дейност, за една истински свята длъжност на нейното бъдещо призвание. 8. Върху тази здрава основа умът смело може да изгради своето положително знание за Истината, която е единствената съществена храна за поддържане на неговото съществуване.
към текста >>
5. Разумът трябва да покаже също така каква е службата на човека и на всички други
същества
, както и изконните им задължения, наложени от законите на разумната природа, чиито действия по същина остават неизменни[84].
2. Чрез тях тя се проявява като едно велико единство, като едно Цяло. Частите на това Цяло се намират в тесни взаимоотношения и са свързани помежду си по силата на едно вътрешно сродство. 3. Най-важното за нашия ум е да наблюдава и да проследи тази връзка, това тясно сродство, което съществува между частите на всички нива в природата. 4. А пред разума[83] ни стои великата задача да разбере и осъзнае смисъла на законите и естеството на силите, които създават тази пълна хармония, това единство в нейната система. Освен това той трябва да ни запознае и осветли чрез достоверни факти за неизменното им отношение към нас, разумните същества.
5. Разумът трябва да покаже също така каква е службата на човека и на всички други
същества
, както и изконните им задължения, наложени от законите на разумната природа, чиито действия по същина остават неизменни[84].
6. Тия закони и сили, с всички условия, които съдържат в себе си, са онзи основен, крайъгълен камък, върху който е положена основата на живота. 7. Тук, в недрата на тия условия, душата придобива онази тайнствена способност, с помощта на която започва да изгражда своето жилище – тялото. Посредством него тя проявява своите скрити сили и способности за развиване и усъвършенстване на естеството си, тъй като трябва да се подготви за една по-висша дейност, за една истински свята длъжност на нейното бъдещо призвание. 8. Върху тази здрава основа умът смело може да изгради своето положително знание за Истината, която е единствената съществена храна за поддържане на неговото съществуване. 9. Върху същата основа разумът придобива силата да издигне стените на великия „храм на възпитанието”.
към текста >>
Какво друго би могла да представлява тя освен самият дух на природата, който по скилата на един вътрешен закон свързва всички разумни
същества
в тясно единство?
9. По силата на какви физиологични и психологични закони се извършва този процес в нашия мозък и как се предава истинският смисъл на известна идея, която така непосредствено преминава от едно пасивно състояние, от външния свят в нашия ум и ни убеждава в съществуването и присъствието на друг един ум, който е усещал, мислил и е разбирал нещата, както нашият ум? Това безспорно е един важен въпрос, който още не е разрешен от науката. 10. Действието на физическите сили, които в нашия свят се проявяват като топлина, светлина, електричество, магнетизъм, се пренася от едно място на друго посредством трептенията на светлообразния етер.[96] Това е една от най-разпространените научни теории във физиката. 11. Но по какъв начин се пренасят нашите мисли от един ум в друг? Навярно и тук съществува известна среда, която спомага за разпространяване на мисълта.
Какво друго би могла да представлява тя освен самият дух на природата, който по скилата на един вътрешен закон свързва всички разумни
същества
в тясно единство?
Само чрез допущането на такава умствена среда ние можем да изясним явленията на умствения свят. 12. Множество философи и учени защитават друго мнение, но нима същността на Битието и това, дали природата е умна или не, зависят от нашите предположения и възгледи? Ни най-малко. Ние можем да поддържаме една или друга теория, но най-добре е един разумен човек да познава и поддържа Истината. 13. Ценността на едно учение зависи от реалната стойност на фактите, които то представя.
към текста >>
10. Животът има силата да се пречиства от лошите влияния, вмъкнати в него по един или друг начин от
същества
или души, които неправилно са разбрали целта на живота, който им е даден.
Този процес произтича от това, че в природата един живот поглъща друг. В действителност нищо не се губи, нищо не изчезва. Изчезва само формата. 9. Природата, допущайки смъртта, преследва някаква тайна цел, която още не е ясно определена в нашия ум. Можем да кажем, че човечеството не умира, а само общият живот минава от поколение в поколение, като претърпява постоянни промени във вътрешното си естество, развива своите вътрешни възможности, разширява своя обсег, възраства в сила и мощ и се повдига към царството на Духа.
10. Животът има силата да се пречиства от лошите влияния, вмъкнати в него по един или друг начин от
същества
или души, които неправилно са разбрали целта на живота, който им е даден.
Изследванията в областта на психологията подкрепят това трърдение.[99] 11. Този двояк процес е едно благословение за човечеството, защото в противен случай органическият живот не би могъл да се прояви. Даже и да предположим, че би могъл да съществува във форма, различна от сегашната, то той никога не би направил дори и крачка напред по пътя на усъвършенстването. Това е впрочем едно от научните твърдения на естествознанието. 12. Някои от низшите животни се размножават с такава бързина, че едва ли можем да си представим какво би изглеждала земята след един век, ако смъртта се премахнеше.
към текста >>
12. Някои от
низшите
животни се размножават с такава бързина, че едва ли можем да си представим какво би изглеждала земята след един век, ако смъртта се премахнеше.
10. Животът има силата да се пречиства от лошите влияния, вмъкнати в него по един или друг начин от същества или души, които неправилно са разбрали целта на живота, който им е даден. Изследванията в областта на психологията подкрепят това трърдение.[99] 11. Този двояк процес е едно благословение за човечеството, защото в противен случай органическият живот не би могъл да се прояви. Даже и да предположим, че би могъл да съществува във форма, различна от сегашната, то той никога не би направил дори и крачка напред по пътя на усъвършенстването. Това е впрочем едно от научните твърдения на естествознанието.
12. Някои от
низшите
животни се размножават с такава бързина, че едва ли можем да си представим какво би изглеждала земята след един век, ако смъртта се премахнеше.
Навярно светът би се вмирисал само от изверженията на тези същества. И вместо да умираме постепенно, щяхме да измрем всички изведнъж. 13. Трябва да знаем, че разумната Природа отдавна си е „направила сметката”, като е предвидила всички възможни случаи. В настоящия момент според нашите възгледи и преценка тя постъпва грубо и нехуманно, но трябва да знаем, че има дълбоки причини, които я заставят да действа по този начин. Не трябва обаче да се съмняваме, че тя е намерила най-добрия от всички други начини, които можем да си представим.
към текста >>
Навярно светът би се вмирисал само от изверженията на тези
същества
.
Изследванията в областта на психологията подкрепят това трърдение.[99] 11. Този двояк процес е едно благословение за човечеството, защото в противен случай органическият живот не би могъл да се прояви. Даже и да предположим, че би могъл да съществува във форма, различна от сегашната, то той никога не би направил дори и крачка напред по пътя на усъвършенстването. Това е впрочем едно от научните твърдения на естествознанието. 12. Някои от низшите животни се размножават с такава бързина, че едва ли можем да си представим какво би изглеждала земята след един век, ако смъртта се премахнеше.
Навярно светът би се вмирисал само от изверженията на тези
същества
.
И вместо да умираме постепенно, щяхме да измрем всички изведнъж. 13. Трябва да знаем, че разумната Природа отдавна си е „направила сметката”, като е предвидила всички възможни случаи. В настоящия момент според нашите възгледи и преценка тя постъпва грубо и нехуманно, но трябва да знаем, че има дълбоки причини, които я заставят да действа по този начин. Не трябва обаче да се съмняваме, че тя е намерила най-добрия от всички други начини, които можем да си представим. 14. Целта на духа в природата не е да увеличава органическия живот по количество, а да го развива и усъвършенства по качество и по степен на трептене.[100]Стремежът му е да въздига достойнството на вътрешното естество на този живот и да уякчава силата на неговата висша природа.
към текста >>
16. Той видял, че ако човек се остави само на влеченията и подбудите, произтичащи от този естествен закон за Самосъхранение, в недалечно бъдеще ще развие в себе си най-лошите качества и способности и ще започне да всява ужас във всички останали
същества
.
В това отношение той бил невеж и затова не бил още в състояние да разбира онези велики духовни закони, които имали силата да го направят свободен, да му дадат великата способност да мисли и да изказва своите мисли. 14. До този момент човекът бил управляван само от страха си от природата. Той бил воден напред благодарение на закона за Самосъхранението – основният движещ закон в животинското царство. 15. Ако човекът бе останал подвластен само на управлението на този закон, той не би се повдигнал над общото равнище. Ала Върховният Дух на живота предвидил тази опасност.
16. Той видял, че ако човек се остави само на влеченията и подбудите, произтичащи от този естествен закон за Самосъхранение, в недалечно бъдеще ще развие в себе си най-лошите качества и способности и ще започне да всява ужас във всички останали
същества
.
И вместо да създаде от него едно интелигентно и благородно същество, което да отговаря на своето първоначално предназначение и име[106], Природата би произвела и възпитала един човешки изверг, способен да потопи лицето на земята в кръвта на своите братя и ближни. 17. Тогава нищо не би било в състояние да усмири необузданата природа и безчестие на човека, освен самата смърт, която би сложила край на неговата зловеща дейност. Този щеше да бъде естественият изход от кризата на живота, в което впрочем няма нищо необикновено. Подобна участ е постигнала много други видове животни, които са изчезнали от лицето на земята по най-различни причини. 18. Какво е избавило човешкия род от подобна участ?
към текста >>
Облякла го в плът и кръв, подобно на другите животни, но се показала някак по-благосклонна към него, като му дала нещо повече, отколкото на останалите живи
същества
.
За това ще стане въпрос по-нататък. 2. Закон на Дълга 1. Природата разполагала и с други средства, за да избегне една такава нежелателна катастрофа. Всяко друго разрешение на този въпрос било за предпочитане пред унищожаването на човешкия род, който бил плод на онази космична сила на живота, работила непреривно в течение на стотици хиляди години на земята, следвайки определен план. 2. Ненапразно тя е изразходвала енергията си за работа върху това същество.
Облякла го в плът и кръв, подобно на другите животни, но се показала някак по-благосклонна към него, като му дала нещо повече, отколкото на останалите живи
същества
.
3. Защо тази сила е сторила това? Защо е дала свобода на човека в пътя му и му е отворила вратата на своя дом, за да се ползва от нейните извънредни привилегии, които били отказани на другите животни? 4. Това засега остава тайна за нашия ум. Ще загатнем само, че причината за това различие се корени в естеството на самия Живот. Макар човекът да се е появил по-късно от другите същества на земята, по своето вътрешно естество[107]той е по-стар от всички тях.
към текста >>
Макар човекът да се е появил по-късно от другите
същества
на земята, по своето вътрешно естество[107]той е по-стар от всички тях.
Облякла го в плът и кръв, подобно на другите животни, но се показала някак по-благосклонна към него, като му дала нещо повече, отколкото на останалите живи същества. 3. Защо тази сила е сторила това? Защо е дала свобода на човека в пътя му и му е отворила вратата на своя дом, за да се ползва от нейните извънредни привилегии, които били отказани на другите животни? 4. Това засега остава тайна за нашия ум. Ще загатнем само, че причината за това различие се корени в естеството на самия Живот.
Макар човекът да се е появил по-късно от другите
същества
на земята, по своето вътрешно естество[107]той е по-стар от всички тях.
Това твърдение намира доказателства в сложното устройство на неговия организъм и в развитието на духовните му сили, които у животните са в спящо състояние. 5. Съществува следното правило: колкото по-сложен е един организъм, толкова повече време се е изисквало за неговото създаване. Човекът като отделен вид и род в органическата еволюция се е явил последен, но естеството му е съществувало преди всички. Редът, който ние виждаме в развитието на органическите същества, е перспективно обърнат в нашия ум. 6. Всички форми на органическия живот са само стъпала, които показват откъде е минал човекът и по какъв естествен път е стигнал до високото положение, в което го намираме днес.
към текста >>
Редът, който ние виждаме в развитието на органическите
същества
, е перспективно обърнат в нашия ум.
Ще загатнем само, че причината за това различие се корени в естеството на самия Живот. Макар човекът да се е появил по-късно от другите същества на земята, по своето вътрешно естество[107]той е по-стар от всички тях. Това твърдение намира доказателства в сложното устройство на неговия организъм и в развитието на духовните му сили, които у животните са в спящо състояние. 5. Съществува следното правило: колкото по-сложен е един организъм, толкова повече време се е изисквало за неговото създаване. Човекът като отделен вид и род в органическата еволюция се е явил последен, но естеството му е съществувало преди всички.
Редът, който ние виждаме в развитието на органическите
същества
, е перспективно обърнат в нашия ум.
6. Всички форми на органическия живот са само стъпала, които показват откъде е минал човекът и по какъв естествен път е стигнал до високото положение, в което го намираме днес. 7. Душата му е възлязла от бездната чрез клетката, а духът му е слязъл отгоре, от небето, посредством силата на Живота. 8. В този период на човешкото възлизане по стъпалата на органическото развитие, някъде към края на природната стълба на първата еволюция[108] се ражда Нова епоха за човешката душа. 9. Тъй като бил много по-напреднал от другите същества, от човека се изисквало да се подчини на един друг закон – Великия закон на Дълга и по този начин да се подложи на едно ново влияние – влиянието на най-великата сила в природата – Любовта. 10. Единствено тази сила, действаща в глъбините на душата му, била в състояние да го избави от израждане и преждевременна смърт.
към текста >>
9. Тъй като бил много по-напреднал от другите
същества
, от човека се изисквало да се подчини на един друг закон – Великия закон на Дълга и по този начин да се подложи на едно ново влияние – влиянието на най-великата сила в природата – Любовта.
Човекът като отделен вид и род в органическата еволюция се е явил последен, но естеството му е съществувало преди всички. Редът, който ние виждаме в развитието на органическите същества, е перспективно обърнат в нашия ум. 6. Всички форми на органическия живот са само стъпала, които показват откъде е минал човекът и по какъв естествен път е стигнал до високото положение, в което го намираме днес. 7. Душата му е възлязла от бездната чрез клетката, а духът му е слязъл отгоре, от небето, посредством силата на Живота. 8. В този период на човешкото възлизане по стъпалата на органическото развитие, някъде към края на природната стълба на първата еволюция[108] се ражда Нова епоха за човешката душа.
9. Тъй като бил много по-напреднал от другите
същества
, от човека се изисквало да се подчини на един друг закон – Великия закон на Дълга и по този начин да се подложи на едно ново влияние – влиянието на най-великата сила в природата – Любовта.
10. Единствено тази сила, действаща в глъбините на душата му, била в състояние да го избави от израждане и преждевременна смърт. Любовта съдържала условията, качествата и средствата, с които да обуздае влеченията на грубата му природа и да развие благородното му естество, което щяло да направи от него истински разумен човек. Само Любовта посредством своите добродетели можела да го извади от варварското състояние, в което се намирал, и да му покаже правия път на възрастване. 11. Постигането на всичко това било една трудна и деликатна задача. Трябвало да станат редица промени в психиката и духовния живот на човека.
към текста >>
3. В такъв случай нямаше да има нужда да се търси тъй нареченото „изгубено звено”, което го свързва с по-
низшия
род животни.[112] Тогава това звено щеше да си е на мястото.
– добри желания и стремеж към Доброто, към Истината и Красотата[110] – центъра на цялото му съществуване. 3. Действието на двата закона 1. Под въздействието на тия два закона – закона за Самосъхранението и закона на Дълга – в душата на човека се зародила борба. Тя била резултат от пробуждането на неговата духовна природа, която подтикнала човешкия дух да излезе на сцената на живота, за да поеме управлението на своите действия и отговорността за извършените дела. 2. Без тази вътрешна борба, без това вътрешно възпитание[111], което човек получавал при изпълняването на върховните закони, и без посредничеството на Любовта той завинаги би останал там, където си е бил отначало, и не би се различавал твърде много от другите животни.
3. В такъв случай нямаше да има нужда да се търси тъй нареченото „изгубено звено”, което го свързва с по-
низшия
род животни.[112] Тогава това звено щеше да си е на мястото.
Днес обаче то е изгубено. 4. Дали ще се намери в скоро време, или не, това не трябва ни най-малко да ни безпокои, защото с изгубването на едно нещо развитието на човека е спечелило друго, много по-ценно. „Когато човекът се изправил на двата си крака на земята, той се научил да мисли” – казва един учен мъж. 5. Споменатите по-горе два закона – за Самосъхранението и на Дълга – можем да ги разглеждаме като двете противоположни страни на нашето естество или като двата центъра на нашата дейност в живота. Те са свързани с две истории, които ни разказват за началото на нашия живот, за миналото, настоящето и бъдещето на нашето съществуване.
към текста >>
4. Усвоявайки този първи закон, той останал с впечатлението и усещането, че неговият личен живот и щастие са най-важното, най-същественото в света и че всички други
същества
, каквито и да са те, трябва да служат на неговия живот, на неговото лично щастие, което щастие от своя страна представлявало пълна илюзия.
Какви причини са накарали човека да пренебрегне повеленията на разума и своята свята длъжност? Защо той е почнал да върши дела, които далеч не отговарят на неговото истинско призвание, нито пък го препоръчват пред останалите видове в природата като разумно същество, притежаващо високо развити интелектуални и морални качества? 2. Фактите ни задължават да изтъкнем естествената причина, дала подтик в човека към това странно явление, наречено несъответствие, несъобразност, непоследователност в стъпките на цивилизования живот. 3. Тази причина се корени в следното. Намирайки се под внушенията на първия закон – за Самосъхранението, който закон има предвид изключително живота и щастието на отделния индивид, човек неправилно е изтълкувал постановленията на общия дух на природата.
4. Усвоявайки този първи закон, той останал с впечатлението и усещането, че неговият личен живот и щастие са най-важното, най-същественото в света и че всички други
същества
, каквито и да са те, трябва да служат на неговия живот, на неговото лично щастие, което щастие от своя страна представлявало пълна илюзия.
5. Човек схванал идеята за щастие в буквален смисъл, в най-материалния ú израз: да яде, да пие и да се весели. С други думи – да живее охолно и да има свободата да върши всичко, каквото му хрумне на ум. 6. „Може ли да има нещо по-добро от това? ” – ще каже някой. Разбира се, че за едно същество с подобни схващания по-добър живот на земята не може да има, но общочовешкият опит показва, че подобна слободия струва живота на много други същества.
към текста >>
Разбира се, че за едно същество с подобни схващания по-добър живот на земята не може да има, но общочовешкият опит показва, че подобна слободия струва живота на много други
същества
.
4. Усвоявайки този първи закон, той останал с впечатлението и усещането, че неговият личен живот и щастие са най-важното, най-същественото в света и че всички други същества, каквито и да са те, трябва да служат на неговия живот, на неговото лично щастие, което щастие от своя страна представлявало пълна илюзия. 5. Човек схванал идеята за щастие в буквален смисъл, в най-материалния ú израз: да яде, да пие и да се весели. С други думи – да живее охолно и да има свободата да върши всичко, каквото му хрумне на ум. 6. „Може ли да има нещо по-добро от това? ” – ще каже някой.
Разбира се, че за едно същество с подобни схващания по-добър живот на земята не може да има, но общочовешкият опит показва, че подобна слободия струва живота на много други
същества
.
7. Ако един ден човечеството така си изгуби ума, че приеме този егоистичен принцип за основа на своя живот, то в целия свят би настъпила невъобразима анархия. Тя би помела от лицето на земята всички цивилизовани общества като прах и пепел към небесното пространство, откъдето те никога вече не биха се върнали. 8. Естеството на закона за Самосъхранението е такова, че той е родил себелюбието (егоизма) – майка на всички днешни пороци. Себелюбието от своя страна, подчинявайки се на вътрешните пориви и влечения на своето естество, е създало такива неща, които историята на човечеството е обрисувала с най-тъмни краски. 9. Паметниците на себелюбието са истинско свидетелство за всичко онова, което се е вършело в миналото.
към текста >>
Този Дух заставя всички
същества
, независимо от тяхното положение, да вземат участие в колективната работа като части от един общ организиъм, всеки според занятието или професията, която му харесва най-много.
6. Дяволюция 1. Всички тия „знаменити” дела, нечестиви пороци на егоизма, и днес съществуват и се ширят по света, само че в по-цивилизован вид. Навярно думите на онзи хуморист, който е казал, че дяволът е способен да се цивилизова, когато влезе в човека, съдържат известна истина. 2. Трябва да допуснем тогава, че законът на еволюцията владее и мрачния дух на този паднал ангел, с тази разлика само, че в неговото естество той произвежда „дяволюция”. 3. Несъмнено този господар на крайния егоизъм постоянно е тласкан и обезпокояван от силите на Върховния Дух на природата.
Този Дух заставя всички
същества
, независимо от тяхното положение, да вземат участие в колективната работа като части от един общ организиъм, всеки според занятието или професията, която му харесва най-много.
4. Трудът и честността, които бяха посочени на нашите прародители като предпазни мерки против злото, днес почти са изчезнали. Честният труд в наше време се счита за унизителен. Да се работи, но как? Ето това е важният въпрос! 5. Старият дявол, за когото ни разправя поетът Милтън[113] в „Изгубеният рай”, бил изгонен от небето за свои минали грехове и беззакония, понеже нарушил мира и блаженството на небесните жители.
към текста >>
7.
Съществата
на злото, неговите помощници, също са станали по-хитри.
За това свое престъпление той бил хвърлен с главата надолу с всичките си последователи в бездната, в която падал девет дена. 6. След това падане дяволът се вразумил значително, станал задълбочен учен и дипломат. Сега той не ходи вече тъй „бос през просото”. Научил се е да се съобразява с времената, нравите и слабостите на хората. Той се пази като от огън от това, да не би и от тази земя да го изхвърлят с главата надолу някъде в страшната бездна.
7.
Съществата
на злото, неговите помощници, също са станали по-хитри.
Надали има по-тънки дипломати от тях. Те държат здраво онова, което са спечелили в човешкото сърце. Всичко обещават, но нищо не дават. На пръв поглед доброто желаят и за него говорят, но всъщност злото прокарват навсякъде. Те най-много от всичко искат да опазят плодовете на първата цивилизация – тази на първичния, себелюбив човек.
към текста >>
2. Несъмнено всяка промяна в установения ред на живота коства хиляди жертви, защото поставя човешките
същества
в стълкновение едно с друго.
За него било все едно дали ближният му страда и умира в неволя, щом като неговият живот и благополучие оставали незасегнати. 10. Но дори и Върховният Дух на природата не може вечно да търпи такава аномалия, такова безсърдечие, нито пък може да постоянства в своите грешки, както често правят хората. 7. Пластичност на природата 1. Природата привела в действие други сили, други закони, защото тя е крайно пластична в своите действия. Ако един закон не може да постигне желаните резултати, тя изважда втори на сцената на живота.
2. Несъмнено всяка промяна в установения ред на живота коства хиляди жертви, защото поставя човешките
същества
в стълкновение едно с друго.
Подема се борба за нови начала, за нов ред в живота. Тази борба се вдъхновява от надеждата, че за хората ще настъпи ера на ново щастие и блаженство, на благополучие и благоденствие, към което душата им постоянно се стреми и жадува, така както еленът копнее за бистрите потоци. 3. Минават обаче години и векове, а това щастие все не идва. Законите на природата ясно ни показват, че нейната цел до голяма степен се различава от целите, които ние си поставяме. Ние се трудим за своята прехрана и се бием за слава, а тя работи, за да създаде и възпита от нас благородни същества и да въдвори хармония и единство между различните сили и елементи в обширното царство на своите владения.
към текста >>
Ние се трудим за своята прехрана и се бием за слава, а тя работи, за да създаде и възпита от нас благородни
същества
и да въдвори хармония и единство между различните сили и елементи в обширното царство на своите владения.
2. Несъмнено всяка промяна в установения ред на живота коства хиляди жертви, защото поставя човешките същества в стълкновение едно с друго. Подема се борба за нови начала, за нов ред в живота. Тази борба се вдъхновява от надеждата, че за хората ще настъпи ера на ново щастие и блаженство, на благополучие и благоденствие, към което душата им постоянно се стреми и жадува, така както еленът копнее за бистрите потоци. 3. Минават обаче години и векове, а това щастие все не идва. Законите на природата ясно ни показват, че нейната цел до голяма степен се различава от целите, които ние си поставяме.
Ние се трудим за своята прехрана и се бием за слава, а тя работи, за да създаде и възпита от нас благородни
същества
и да въдвори хармония и единство между различните сили и елементи в обширното царство на своите владения.
4. Защо е всичко това? Кой знае! Трябва да има нещо или пък да няма нищо. Не може да бъде другояче. Какво именно е направила природата, за да издигне човека на един по-висок уровен?
към текста >>
С камъните на този храм – дома – природата е започнала да изгражда основите на целокупното повдигане на всички разумни
същества
.
4. Но нека не забравяме, че Народното събрание[116] не е мястото, където може да се роди доброто! Не, то е само мястото, откъдето доброто може да се прокара в живота на обществото. Разбира се, в случая много зависи какви хора имаме за народни представители и от какви сили и принципи се ръководят и вдъхновяват те. 5. Единственото място, където доброто може да се роди и култивира, е домът. Той е първото светилище на човечеството, в което майката и бащата са първите свещеници, които служат при олтара на човешката душа.
С камъните на този храм – дома – природата е започнала да изгражда основите на целокупното повдигане на всички разумни
същества
.
6. От този общ дом човекът получил всички свои дарби, сили, способности и благородни качества според изискванията на Върховния закон на Духа. Това е бил най-правият и естествен път за постигането на онази велика цел, която стои пред нас. 7. В продължение на хиляди години човечеството очаквало и се надявало именно в дома да се родят всички добродетели. Те се въплъщавали в определени души, които били олицетворение на колективната добродетел на човечеството. Тези души се вдъхновявали от велики мисли.
към текста >>
5. Ние трябва да мислим така, както подобава на разумни
същества
.
Променливият характер на сегашния физически свят произтича от самото му устройство, в което няма постоянни пропорции, а всичко се изменя според неизвестни за нас вътрешни закони. 2. Доказано е, че той постоянно губи от енергията си поради лъчеизпускане в пространството.[117] Какво става с тази енергия, на този етап ние не знаем, но със сигурност можем да кажем, че тя не се губи напразно, а върши някаква много важна работа, за която можем само да предполагаме. Не е далеч обаче времето, когато в ума на човечеството ще проникне повече светлина, която ще му помогне да разкрие тази тайна. 3. За нас е важно да осъзнаем необходимостта, произтичаща от казаното по-горе, а именно, че трябва да оползотворяваме силите, които действат в природата, и силите, които функционират вътре в живота. Без това непрекъснато превръщане и преобразуване нашето съществуване би било невъзможно.
5. Ние трябва да мислим така, както подобава на разумни
същества
.
„Животът е най-голямото богатство – казва един философ – и ако някой го пропилее напразно, значи му липсва нещо в ума.” 6. Да, липсва му. Човекът е една велика лаборатория на живота. Ето защо той трябва да започне със своето собствено преобразяване. В него се крият ония първични елементи, от които може да се роди един разумен живот, пълен с красиви и добри дела.
към текста >>
Отговорността, разбира се, пада върху всички нравствени
същества
, които са допуснали да се роди и развие това зло в техния живот.
В първия случай всяко тяло, което е изгубило равновесието си, пада и се разрушава. Във втория всяко разумно същество, което е престанало да следва пътя на своето призвание, се лишава от нравствена свобода и е обречено на духовно разпадане. 4. Въпросът, който естествено се повдига в ума на човека, е: какъв лек да се употреби срещу това зло? Днешните злини и нещастия в обществения и личния живот са резултат от тази извратена първична наклонност, наречена „първороден грях”[125], душевно разстройство или по-точно – умствено помрачение. 5. Светът до голяма степен е под влиянието на първородния грях, на тази пъклена страст, която е заразила и покварила всичко добро у човека.
Отговорността, разбира се, пада върху всички нравствени
същества
, които са допуснали да се роди и развие това зло в техния живот.
6. „Всеки, който прави грях – казва Христос на фарисеите, – е роб на греха.” (Йоан 8:34). И продължава: „Но ако искате да бъдете свободни, променете живота си.”(Йоан 8:36). „Докато имате виделина, вярвайте в нея, за да сте синове на виделината, понеже, който ходи в тъмнина, не знае накъде отива.” (Йоан 12:35) 2. Фосфорната сила 1. Живата виделина, за която Христос говори, е онази „фосфорна сила”, която ни кара да мислим за велики и възвишени неща.
към текста >>
Интелектът подразбира
низшия
ум на човека, а разумът е висшият манас.
Но аз ви казвам, че човек е нещо повече от това, което мисли. Великото в света не може да се определи напълно. Под „ум” ние подразбираме всички способности, чувства, интелект и сили. Умът съдържа всички тия способности у себе си. Интелектът, това е част от ума.
Интелектът подразбира
низшия
ум на човека, а разумът е висшият манас.
Умът включва и висшия, и низшия манас, заедно ги съдържа в себе си. Има някои със силно развит разум и слаб интелект, а някои – със силен интелект и слаб разум. И двамата правят погрешки.” Вж. също бел.№41. [84] Вж.
към текста >>
Умът включва и висшия, и
низшия
манас, заедно ги съдържа в себе си.
Великото в света не може да се определи напълно. Под „ум” ние подразбираме всички способности, чувства, интелект и сили. Умът съдържа всички тия способности у себе си. Интелектът, това е част от ума. Интелектът подразбира низшия ум на човека, а разумът е висшият манас.
Умът включва и висшия, и
низшия
манас, заедно ги съдържа в себе си.
Има някои със силно развит разум и слаб интелект, а някои – със силен интелект и слаб разум. И двамата правят погрешки.” Вж. също бел.№41. [84] Вж. бел. №8.
към текста >>
3.
Пред новата епоха. Развитието на народите. Идването на шестата раса
Как тя дава място, условия и съдействието си да се проявяват всички разумни
същества
, които имат стремеж да работят за постигането на общото добро.
Постига ли се целта с това отлагане? – Не! Защото така дълговете стават непосилни и неизплатими. Единственият образец, по който трябва да се ръководят всички, и народите, и управниците им, и отделните индивиди, е образецът, който ни е дала природата. Трябва да наблюдаваме най-внимателно как тя прилага законите на органическото развитие и методите, с които си служи за постигането на известни цели.
Как тя дава място, условия и съдействието си да се проявяват всички разумни
същества
, които имат стремеж да работят за постигането на общото добро.
За тази цел тя изисква от всекиго следните условия: 1) Семето или зародишът на живота трябва да има сила в себе си, за да се прояви. 2) На това семе природата дава почвата, влагата и другите два необходими елемента – топлината и светлината. Лесно е да се разбере, че ако семето или зародишът няма сила и разумност в себе си, т.е. ако един народ или индивид няма интелигентност в себе си, той не може да се прояви. След това първо условие трябват му материални условия: земя и пространство, за да прояви своята дейност.
към текста >>
Това се отнася не само за човека, а за всички
същества
: те минават през същия процес и учат тоя велик закон, че трябва да се приспособяват към новите условия, които природата създава.
Затворите и всички съвременни институти, създадени да ограничават свободата на известни индивиди, които не следват установени обществени порядки, не само не намаляват злото, а напротив, увеличават го, защото при ограниченията се разрастват известни енергии, които не се оползотворяват, вследствие на което те рушат формите, които ги ограничават. С други думи казано: когато течението на една река се подпуши на едно място и не се даде друга насока на това течение с цел да се оползотворява в напояване на градини и други подобни, това подпушване ще ни причини големи пакости, когато бентът се разруши под напора на постоянно увеличаващата се сила от прииждането на водата. Хората остаряват и умират, защото подпушват в себе си известни сили, които остават неоползотворени. Тези сили разрушават формите, които са ги подпушили. Това разрушение на формите ние наричаме смърт.
Това се отнася не само за човека, а за всички
същества
: те минават през същия процес и учат тоя велик закон, че трябва да се приспособяват към новите условия, които природата създава.
И на днешното човечество е дадена една велика обществена задача за разрешение и то трябва да я разреши съобразно законите на живата математика и геометрия. Съвременните негови математици трябва да им хвърлят светлина върху тези закони. В това отношение тяхната социална наука ще им даде упътвания в тая насока. Трябва на всички водачи на човечеството Великото да им даде вдъхновение за разрешението на тая благородна задача. Ако това стане, съвременните народи ще стигнат в своето развитие оная стадия, при която ще бъдат годни за предтечи на новата раса.
към текста >>
При черната раса са се развивали
низшите
чувства в човека, при жълтата раса се развивали неговите органически сили, а при бялата раса получават развитието си умствените му сили.
И на днешното човечество е дадена една велика обществена задача за разрешение и то трябва да я разреши съобразно законите на живата математика и геометрия. Съвременните негови математици трябва да им хвърлят светлина върху тези закони. В това отношение тяхната социална наука ще им даде упътвания в тая насока. Трябва на всички водачи на човечеството Великото да им даде вдъхновение за разрешението на тая благородна задача. Ако това стане, съвременните народи ще стигнат в своето развитие оная стадия, при която ще бъдат годни за предтечи на новата раса.
При черната раса са се развивали
низшите
чувства в човека, при жълтата раса се развивали неговите органически сили, а при бялата раса получават развитието си умствените му сили.
Новата раса обаче, която сега иде, има за цел да развива силата на неговия дух в реализирането на заветните идеали, за да може той да стане господар и да използува всички придобити сили не за зло, а за добро. Следователно бялата раса ще стане майка на шестата раса, която ще бъде носителка на всички ония възвишени идеи, за които всички поети, философи, учени и проповедници са говорили в миналото, говорят и сега. Културните народи могат да се приготвят за идването на шестата раса. Латинската раса създаде инквизицията – и тя не постигна целта си. Само културните народи от англо-саксонската и тевтонската раси са сравнително по-свободолюбиви и затова имат по-силна вътрешна връзка.
към текста >>
4.
Умът, сърцето и волята. Влиянието им върху живота – форма, съдържание и смисъл на живота
Мисълта, като разумна сила в природата, е свързана с всички живи
същества
, които се стремят да намерят подходяща за себе си храна, което значи да намерят условията, при които могат да живеят и да запазят това състояние за по-дълго време.
Например: целесъобразно е човек да се храни, понеже храната уталожва глада му и го избавя от страданията, на които е изложен без нея. Но само подходящата храна уталожва глада. Тя трябва да има тясна връзка със самия организъм. И всякога, когато се вземе една храна, която не е законосъобразна и целесъобразна, тя след като задоволи гладния, произвежда болестите. При такива случаи учените хора казват, че има известни анормалности, че законите на природата не действуват правилно.
Мисълта, като разумна сила в природата, е свързана с всички живи
същества
, които се стремят да намерят подходяща за себе си храна, което значи да намерят условията, при които могат да живеят и да запазят това състояние за по-дълго време.
И следователно във всички същества забелязваме способността да наблюдават и изследват всичко – те са първите пионери на науката. За доказателство на това всеки може да направи един малък опит: ако поставите една въдица в някоя бистра течаща вода и ако някой от жителите на тая вода, например рибата, се хване еднаж–дваж на въдицата и се освободи от нея, запомня формата ѝ, почва да я заобикаля и никога вече не се улавя на нея. Правени са и други опити: турят се охлюви в една градина и последната се загражда с електрическа жица, пуска се слаб ток по тази жица и всеки охлюв, който е минал през този ток, ако го е опарил, втори път не приближава до жицата. Ония, които не са се занимавали с тия тънки наблюдения в природата, считат, че низшите същества не притежават никаква разумност, но истината е, че тия същества по своята схватливост и изобретателност в някои отношения надминават човека. Друг пример: морската звезда, ако ѝ откъснете един крак, знае как да го създаде, а човек, ако откъснете крака му, не знае как да го създаде.
към текста >>
И следователно във всички
същества
забелязваме способността да наблюдават и изследват всичко – те са първите пионери на науката.
Но само подходящата храна уталожва глада. Тя трябва да има тясна връзка със самия организъм. И всякога, когато се вземе една храна, която не е законосъобразна и целесъобразна, тя след като задоволи гладния, произвежда болестите. При такива случаи учените хора казват, че има известни анормалности, че законите на природата не действуват правилно. Мисълта, като разумна сила в природата, е свързана с всички живи същества, които се стремят да намерят подходяща за себе си храна, което значи да намерят условията, при които могат да живеят и да запазят това състояние за по-дълго време.
И следователно във всички
същества
забелязваме способността да наблюдават и изследват всичко – те са първите пионери на науката.
За доказателство на това всеки може да направи един малък опит: ако поставите една въдица в някоя бистра течаща вода и ако някой от жителите на тая вода, например рибата, се хване еднаж–дваж на въдицата и се освободи от нея, запомня формата ѝ, почва да я заобикаля и никога вече не се улавя на нея. Правени са и други опити: турят се охлюви в една градина и последната се загражда с електрическа жица, пуска се слаб ток по тази жица и всеки охлюв, който е минал през този ток, ако го е опарил, втори път не приближава до жицата. Ония, които не са се занимавали с тия тънки наблюдения в природата, считат, че низшите същества не притежават никаква разумност, но истината е, че тия същества по своята схватливост и изобретателност в някои отношения надминават човека. Друг пример: морската звезда, ако ѝ откъснете един крак, знае как да го създаде, а човек, ако откъснете крака му, не знае как да го създаде. Ще каже някой, че това го прави природата.
към текста >>
Ония, които не са се занимавали с тия тънки наблюдения в природата, считат, че
низшите
същества
не притежават никаква разумност, но истината е, че тия
същества
по своята схватливост и изобретателност в някои отношения надминават човека.
При такива случаи учените хора казват, че има известни анормалности, че законите на природата не действуват правилно. Мисълта, като разумна сила в природата, е свързана с всички живи същества, които се стремят да намерят подходяща за себе си храна, което значи да намерят условията, при които могат да живеят и да запазят това състояние за по-дълго време. И следователно във всички същества забелязваме способността да наблюдават и изследват всичко – те са първите пионери на науката. За доказателство на това всеки може да направи един малък опит: ако поставите една въдица в някоя бистра течаща вода и ако някой от жителите на тая вода, например рибата, се хване еднаж–дваж на въдицата и се освободи от нея, запомня формата ѝ, почва да я заобикаля и никога вече не се улавя на нея. Правени са и други опити: турят се охлюви в една градина и последната се загражда с електрическа жица, пуска се слаб ток по тази жица и всеки охлюв, който е минал през този ток, ако го е опарил, втори път не приближава до жицата.
Ония, които не са се занимавали с тия тънки наблюдения в природата, считат, че
низшите
същества
не притежават никаква разумност, но истината е, че тия
същества
по своята схватливост и изобретателност в някои отношения надминават човека.
Друг пример: морската звезда, ако ѝ откъснете един крак, знае как да го създаде, а човек, ако откъснете крака му, не знае как да го създаде. Ще каже някой, че това го прави природата. Ако е така, то защо тя не създаде и откъснатия крак на човека? Следователно морската звезда има някаква специалност, каквато човек не знае. Когато някой виртуоз изпълнява едно музикално творение, то кой всъщност го изпълнява: природата или човекът?
към текста >>
Тия усилия не могат в един ден да станат известни на окръжаващите по-високостоящи
същества
, а се изискват дълги столетия на усилена дейност, за да се прояви разумният стремеж, който е вложен от самото начало и действува в дадения момент.
Когато някой виртуоз изпълнява едно музикално творение, то кой всъщност го изпълнява: природата или човекът? Разбира се, човекът. Той се отличава в дадения случай като индивид: не всеки може да изпълнява като него; това изпълнение е негова специалност. А тази негова специалност не е израснала в един ден или в един месец или даже в една година – тя се дължи на усилията на ред поколения от индивиди, които са работили в това направление, но един от тях е достигнал да изрази тази специалност в един разумен акт, и ние казваме, че природата работи в него. В света всяко същество оказва до известна степен известно влияние за изменение на околната среда и прави известно усилие, за да прояви по-ползотворно силите, вложени в неговото естество.
Тия усилия не могат в един ден да станат известни на окръжаващите по-високостоящи
същества
, а се изискват дълги столетия на усилена дейност, за да се прояви разумният стремеж, който е вложен от самото начало и действува в дадения момент.
Следователно, по същия закон на аналогията, от устройството на човешкия мозък, от наслояването на клетките му, от разпределението на техните функции, от удължението на нервната система, която се простира по цялото тяло, ние съдим за усилията на тази индивидуална разумна вътрешна сила, която е работила с хиляди години в едно и също направление, за да произведе тоя орган – една от най-главните необходимости за проявяването на човешката мисъл, за създаването на сегашните общества и на сегашната култура във всичките нейни висши и низши прояви. Там, гдето мозъкът е развит, т.е. върви по възходяща степен на своето развитие, проявява се висшата култура на човека, а там, гдето върви по низходяща степен на развитието си, образуват се тъй наречените низши култури. И тъй, едната, възходящата степен на развитието ние наричаме зло. Или пък ние можем да си послужим със сравнението: вълкът върви по низходящата степен, а овцата – по възходящата.
към текста >>
Следователно, по същия закон на аналогията, от устройството на човешкия мозък, от наслояването на клетките му, от разпределението на техните функции, от удължението на нервната система, която се простира по цялото тяло, ние съдим за усилията на тази индивидуална разумна вътрешна сила, която е работила с хиляди години в едно и също направление, за да произведе тоя орган – една от най-главните необходимости за проявяването на човешката мисъл, за създаването на сегашните общества и на сегашната култура във всичките нейни висши и
низши
прояви.
Разбира се, човекът. Той се отличава в дадения случай като индивид: не всеки може да изпълнява като него; това изпълнение е негова специалност. А тази негова специалност не е израснала в един ден или в един месец или даже в една година – тя се дължи на усилията на ред поколения от индивиди, които са работили в това направление, но един от тях е достигнал да изрази тази специалност в един разумен акт, и ние казваме, че природата работи в него. В света всяко същество оказва до известна степен известно влияние за изменение на околната среда и прави известно усилие, за да прояви по-ползотворно силите, вложени в неговото естество. Тия усилия не могат в един ден да станат известни на окръжаващите по-високостоящи същества, а се изискват дълги столетия на усилена дейност, за да се прояви разумният стремеж, който е вложен от самото начало и действува в дадения момент.
Следователно, по същия закон на аналогията, от устройството на човешкия мозък, от наслояването на клетките му, от разпределението на техните функции, от удължението на нервната система, която се простира по цялото тяло, ние съдим за усилията на тази индивидуална разумна вътрешна сила, която е работила с хиляди години в едно и също направление, за да произведе тоя орган – една от най-главните необходимости за проявяването на човешката мисъл, за създаването на сегашните общества и на сегашната култура във всичките нейни висши и
низши
прояви.
Там, гдето мозъкът е развит, т.е. върви по възходяща степен на своето развитие, проявява се висшата култура на човека, а там, гдето върви по низходяща степен на развитието си, образуват се тъй наречените низши култури. И тъй, едната, възходящата степен на развитието ние наричаме зло. Или пък ние можем да си послужим със сравнението: вълкът върви по низходящата степен, а овцата – по възходящата. Ония хора, които вървят по възходящата степен на развитие, наричаме разумни и благородни, а ония, които вървят по низходящата степен на развитие, наричаме некултурни и израждащи се; и усилията, които те правят, всякога се свързват с причиняването на някакво зло.
към текста >>
върви по възходяща степен на своето развитие, проявява се висшата култура на човека, а там, гдето върви по низходяща степен на развитието си, образуват се тъй наречените
низши
култури.
А тази негова специалност не е израснала в един ден или в един месец или даже в една година – тя се дължи на усилията на ред поколения от индивиди, които са работили в това направление, но един от тях е достигнал да изрази тази специалност в един разумен акт, и ние казваме, че природата работи в него. В света всяко същество оказва до известна степен известно влияние за изменение на околната среда и прави известно усилие, за да прояви по-ползотворно силите, вложени в неговото естество. Тия усилия не могат в един ден да станат известни на окръжаващите по-високостоящи същества, а се изискват дълги столетия на усилена дейност, за да се прояви разумният стремеж, който е вложен от самото начало и действува в дадения момент. Следователно, по същия закон на аналогията, от устройството на човешкия мозък, от наслояването на клетките му, от разпределението на техните функции, от удължението на нервната система, която се простира по цялото тяло, ние съдим за усилията на тази индивидуална разумна вътрешна сила, която е работила с хиляди години в едно и също направление, за да произведе тоя орган – една от най-главните необходимости за проявяването на човешката мисъл, за създаването на сегашните общества и на сегашната култура във всичките нейни висши и низши прояви. Там, гдето мозъкът е развит, т.е.
върви по възходяща степен на своето развитие, проявява се висшата култура на човека, а там, гдето върви по низходяща степен на развитието си, образуват се тъй наречените
низши
култури.
И тъй, едната, възходящата степен на развитието ние наричаме зло. Или пък ние можем да си послужим със сравнението: вълкът върви по низходящата степен, а овцата – по възходящата. Ония хора, които вървят по възходящата степен на развитие, наричаме разумни и благородни, а ония, които вървят по низходящата степен на развитие, наричаме некултурни и израждащи се; и усилията, които те правят, всякога се свързват с причиняването на някакво зло. Видимите аномалии, които съществуват в природата, произтичат от онези факти, които ни показват нарушението на разумните закони в света. Тия закони именно обуславят живота в един или друг смисъл.
към текста >>
И тъй, когато разумните принципи в природата вървят по низходящата степен на своето развитие, образуват всички
низши
форми и
низши
организми, които съставляват основата, от гдето започва възходящата, висшата култура на човека.
И тъй, едната, възходящата степен на развитието ние наричаме зло. Или пък ние можем да си послужим със сравнението: вълкът върви по низходящата степен, а овцата – по възходящата. Ония хора, които вървят по възходящата степен на развитие, наричаме разумни и благородни, а ония, които вървят по низходящата степен на развитие, наричаме некултурни и израждащи се; и усилията, които те правят, всякога се свързват с причиняването на някакво зло. Видимите аномалии, които съществуват в природата, произтичат от онези факти, които ни показват нарушението на разумните закони в света. Тия закони именно обуславят живота в един или друг смисъл.
И тъй, когато разумните принципи в природата вървят по низходящата степен на своето развитие, образуват всички
низши
форми и
низши
организми, които съставляват основата, от гдето започва възходящата, висшата култура на човека.
Същото това потвърждава, както земната история, така и съвременната наука. Между низшите сили е съществувала с хиляди векове ужасна борба за предимство. Морета, океани, планини, вулкани и пр. – всичко се дължи на тях. И след като тази вътрешна борба е достигнала до своя краен предел, явили са се по-висшите форми, една от които е и човешката.
към текста >>
Между
низшите
сили е съществувала с хиляди векове ужасна борба за предимство.
Ония хора, които вървят по възходящата степен на развитие, наричаме разумни и благородни, а ония, които вървят по низходящата степен на развитие, наричаме некултурни и израждащи се; и усилията, които те правят, всякога се свързват с причиняването на някакво зло. Видимите аномалии, които съществуват в природата, произтичат от онези факти, които ни показват нарушението на разумните закони в света. Тия закони именно обуславят живота в един или друг смисъл. И тъй, когато разумните принципи в природата вървят по низходящата степен на своето развитие, образуват всички низши форми и низши организми, които съставляват основата, от гдето започва възходящата, висшата култура на човека. Същото това потвърждава, както земната история, така и съвременната наука.
Между
низшите
сили е съществувала с хиляди векове ужасна борба за предимство.
Морета, океани, планини, вулкани и пр. – всичко се дължи на тях. И след като тази вътрешна борба е достигнала до своя краен предел, явили са се по-висшите форми, една от които е и човешката. Еволюцията на формите взема друго направление, макар тази борба да не е стихнала; тя в сравнение с миналото, с хиляди пъти се е намалила. А когато и туй висше развитие достигне до крайните предели, които трябва да обхване в себе си, ние ще имаме тогава една нова култура, която ще почива върху съвсем нови основи и съвсем други закони от тия, които сега управляват вселената.
към текста >>
5.
150–200
Заспи ли, той влиза в
низшите
течения на природата и от там мъчно може да излезе.
Това е великата хармония в света. Може да мисли и за Животворното Божие слънце, към което всичко се стреми. 162 Будно съзнание. Когато ученикът се съсредоточава, той не трябва да заспива, а да е буден.
Заспи ли, той влиза в
низшите
течения на природата и от там мъчно може да излезе.
163 Пътят. В своя Път ученикът трябва да е винаги буден. Този е Пътят, за който Господ казва: „Малцина са, които ходят по него.“
към текста >>
Когато медитира, той е буден, защото е зает с ума си; а когато мечтае, той заспива, защото там се намесват
низшите
чувства.
Ученикът е свободен, когато нищо не го отвлича от Пътя му. Нищо не е по-силно от неговата задача! 165 Медитиране. Ученикът трябва да медитира, но не и да мечтае.
Когато медитира, той е буден, защото е зает с ума си; а когато мечтае, той заспива, защото там се намесват
низшите
чувства.
166 Пътят. Приятен е пътят на ученика, защото е път на възлизане! 167 Морален устой.
към текста >>
Тя включва благото на всички живи
същества
.
Ученикът трябва да се роди по Дух. Тогава той се издига над временното, и за него няма вече противоречия на земята. 172 Волята Божия. Трябва да живеем съгласно Волята Божия!
Тя включва благото на всички живи
същества
.
173 Желание. Желай, което е разумно! Желай, което е добро за всички! Желай, което желае Бог!
към текста >>
6.
МОЛИТВА - ОГРАДА С БОЖЕСТВЕНА ЛЮБОВ
с Твоята Божествена Любов, с Твоята Божествена Светлина и отстрани всички
низши
същества
, които искат да ме огънат.
МОЛИТВА ОГРАДА С БОЖЕСТВЕНА ЛЮБОВ Огради ме, Господи,
с Твоята Божествена Любов, с Твоята Божествена Светлина и отстрани всички
низши
същества
, които искат да ме огънат.
Дай ми мир, светлина, любов, радост и ги прати да работят. Амин.
към текста >>
7.
Ограда с Божествена любов
Огради ме, Господи, с Твоята Божествена любов, с Твоята Божествена светлина и отстрани всички
низши
същества
, които искат да ме спънат.
Ограда с Божествена любов
Огради ме, Господи, с Твоята Божествена любов, с Твоята Божествена светлина и отстрани всички
низши
същества
, които искат да ме спънат.
Дай ми мир, светлина, любов, радост и ги прати да работят. Амин.
към текста >>
8.
ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА ВАРНА, 1907 ГОДИНА
Когато нашето тяло се гради и съгради, излишъкът ще падне в
низшите
сфери и този излишък ще стане творческа основа на друг свят.
Шестото течение е течението на Живота. Седмото течение е свързано с висшето проявление на человека, с човешкия дух. Тия течения могат да се разредя-ват и сгъстяват и според това разре-дяване и сгъстяване са и разните състояния на човека. Когато едно проявление се сгъстява, минава едно преходно състояние, затова всяко едно разредяване е акт на творчество и всяко сгъстяване е акт на порядък. Излишъкът на нещата създава злото и щом се изчисти злото и остане самата сграда, остава доброто.
Когато нашето тяло се гради и съгради, излишъкът ще падне в
низшите
сфери и този излишък ще стане творческа основа на друг свят.
Когато човек не разбира мястото си на работа в тази сграда, той сгъстява състоянието си, образува се гъста атмосфера и спира своята деятелност. Когато дойде друго течение и те измести от течението, в което си турен, тогава ще усетиш страдание у себе си. Например, когато мислиш лошо за другиго, това показва, че си в едно противоположно течение и страдаш. Не прилагайте този принцип в частност, а го прилагайте в общност: не се осъждайте, аз не искам да се осъждате. В умствения свят се иска да бъдете активни, но същевременно спокойни.
към текста >>
И понеже основата на мозъка съответства на
низшите
сфери, то не може да се слиза под
низшите
сфери на тялото.
Един человек, осветен чрез Истината, ако и в ада да слезе, той и там ще хвали Светлината. Затова безразлично е къде ще го изпрати Господ. *Подкачам (арх.) - започвам, начевам (бел. ред.) **Лествица (арх.) - стълба, стълбица (бел. ред.) Затова ние поставяме Истината да съответства на очите на человека, гдето основата на неговия мозък може да се осветлява.
И понеже основата на мозъка съответства на
низшите
сфери, то не може да се слиза под
низшите
сфери на тялото.
Затова основният камък на мозъка е Истината на ума и всякой, който гради знанието си без Истината, това знание ще се срути. И затова основа на знанието е Истината. Само Истината е, която разкрива творческата деятелност на Бога. Вас ви се струва, че Истината е нещо неодушевено, само една дума. Но Истината е един акт.
към текста >>
Истината е едно велико течение, което слиза от Царството на Виде-лината на Божествените светове и в по-
низшите
светове образува краските.
Вас ви се струва, че Истината е нещо неодушевено, само една дума. Но Истината е един акт. Когато Господ иска да разкрие своя творчески акт, да разкрие Себе Си, каква мисъл има неговото желание? - Това Негово желание спрямо нас ние го наричаме Истина. И така, да живее человек с Истината, значи да бъде заобиколен със Светлината на Божествения Дух, който работи.
Истината е едно велико течение, което слиза от Царството на Виде-лината на Божествените светове и в по-
низшите
светове образува краските.
Истината във физическото поле се появява в червената краска - основна краска на Живота, гдето подкача* всяко органическо развитие. Червената краска по естество е най-долна в лествицата** на краските, но същевременно тя е най-високата. Когато Истината слиза отгоре към физическото поле, в каквото състояние намира человека, такива и вибрации ще възпроизведе. В най-низшите проявления на червената краска се проявяват най-низшите организми. Тия низши организми всякога проявяват една средна деятелност към тия человеци, с които имат сходство.
към текста >>
В най-
низшите
проявления на червената краска се проявяват най-
низшите
организми.
И така, да живее человек с Истината, значи да бъде заобиколен със Светлината на Божествения Дух, който работи. Истината е едно велико течение, което слиза от Царството на Виде-лината на Божествените светове и в по-низшите светове образува краските. Истината във физическото поле се появява в червената краска - основна краска на Живота, гдето подкача* всяко органическо развитие. Червената краска по естество е най-долна в лествицата** на краските, но същевременно тя е най-високата. Когато Истината слиза отгоре към физическото поле, в каквото състояние намира человека, такива и вибрации ще възпроизведе.
В най-
низшите
проявления на червената краска се проявяват най-
низшите
организми.
Тия низши организми всякога проявяват една средна деятелност към тия человеци, с които имат сходство. И ако средата, в която живее един человек, е чрезмерно гъста, те от дъното на Живота почват да излизат към повърхността; и колкото повече се сгъстяват долу, [толкова] излизат към повърхността и вследствие на това се явяват разните болести. Болестта е следствие на борбата на човешкия разум, на човешкия организъм. Така когато един низш организъм действа върху един висш и взема надмощие, образува болест. А когато висш организъм, висш живот действа върху един низш, образува здраве.
към текста >>
Тия
низши
организми всякога проявяват една средна деятелност към тия человеци, с които имат сходство.
Истината е едно велико течение, което слиза от Царството на Виде-лината на Божествените светове и в по-низшите светове образува краските. Истината във физическото поле се появява в червената краска - основна краска на Живота, гдето подкача* всяко органическо развитие. Червената краска по естество е най-долна в лествицата** на краските, но същевременно тя е най-високата. Когато Истината слиза отгоре към физическото поле, в каквото състояние намира человека, такива и вибрации ще възпроизведе. В най-низшите проявления на червената краска се проявяват най-низшите организми.
Тия
низши
организми всякога проявяват една средна деятелност към тия человеци, с които имат сходство.
И ако средата, в която живее един человек, е чрезмерно гъста, те от дъното на Живота почват да излизат към повърхността; и колкото повече се сгъстяват долу, [толкова] излизат към повърхността и вследствие на това се явяват разните болести. Болестта е следствие на борбата на човешкия разум, на човешкия организъм. Така когато един низш организъм действа върху един висш и взема надмощие, образува болест. А когато висш организъм, висш живот действа върху един низш, образува здраве. Затова ако плътта има надмощие върху Духа, човека всякога ще боледува.
към текста >>
Развеселява всички живи
същества
и человека, когото Си направил според подобието Си.
Господи, Ти, Който Си неизменен, закрепи нашите слаби братя и сестри, за да пребъдем всички в Тебе и да пребъдеш в нас, за да сме в едно както Ти и Отец, и за да Те прославим с плодовете на живота Си пред че-ловеците. Благий Боже, Който си ни дал живот и здраве, Който ни насищаш с хляб и вода и ни задоволяваш с хилядите Си благословения всякой ден! Твоето Слънце изгрява всяка заран като младоженец и тича в пътя си, който Си му начертал. То ни донася и разпръсква Твоите благословения повседневно. В Твоето Име оживотворява всичката Земя, задига и донася облаците, напоява земята с дъжд и влага и изважда всеки стрък изпод земята, украсява полските цветя с всичката им хубост, която Си им дал отначало.
Развеселява всички живи
същества
и человека, когото Си направил според подобието Си.
Вдъхва в неговите жили вяра и надежда да се труди и работи, като му казва, че Ти ще благословиш труда му. Велики са Твоите наредби! Всички ние Твои чада днес идем да Ти поднесем своята благодарност. Облякъл Си ни в дрехите на Живота и колко са тия облекла, в които Си ни обгърнал! Благословений Господи от всичките векове, приеми нашата благодарност, която Ти поднасяме от душа. Амин.
към текста >>
9.
Годишна среща на Веригата - Варна, 1907г.
Когато нашето тяло се гради и съгради, излишъкът ще падне в
низшите
сфери и този излишък ще стане творческа основа на друг свят.
течение е в краката; второто течение е в свръзка с човешките сили, човешката енергия; третото течение е свързано с човешкото чувство, четвъртото – с човеш- ката мисъл, петото – със съзнанието на човека, шестото течение е течението на Живота, седмото течение е свързано с висшето проявление на човека, с човешкия Дух. Тия течения могат да се разредяват и сгъстяват и според това разредяване и сгъстяване са и разните състояния на човека. Когато едно проявление се сгъстява, минава едно преходно състояние. Затова всяко едно разредяване е акт на творчество и всяко сгъстяване е акт на порядък. Излишъкът на нещата създава злото и щом се изчисти злото и остане самата сграда, остава Доброто.
Когато нашето тяло се гради и съгради, излишъкът ще падне в
низшите
сфери и този излишък ще стане творческа основа на друг свят.
Когато човек не разбира мястото си на работа в тази сграда, той сгъстява състоянието си, образува се гъста атмосфера и спира своята деятелност. Когато дойде друго течение и те измести от течението, в което си турен, тогава ще усетиш страдание у себе си. Например, когато мислиш лошо за другиго, това показва, че си в едно противоположно течение и страдаш. Не прилагайте този принцип в частност, а го прилагайте в общност: не се осъждайте, аз не искам да се осъждате. В Умствения свят се иска да бъдете активни, но същевременно спокойни.
към текста >>
И понеже основата на мозъка съответства на
низшите
сфери, то не може да се слиза под
низшите
сфери на тялото.
За да бъде човек осветен от Бога, трябва да бъде готов да слезе и в ада, и да отиде на Небето – където и да го праща Господ. И не бива да се поражда подозрение, че това, което Бог му дава, е зло за него. Един човек, осветен чрез Истината, ако и в ада да слезе, той и там ще хвали Светлината. Затова безразлично е къде ще го изпрати Господ. Затова ние поставяме Истината да съответства на очите на човека, гдето основата на неговия мозък може да се осветлява.
И понеже основата на мозъка съответства на
низшите
сфери, то не може да се слиза под
низшите
сфери на тялото.
Затова основният камък на мозъка е Истината на ума и всякой, който гради знанието си без Истината, това знание ще се срути. И затова основа на Знанието е Истината. Само Истината е, която разкрива творческата деятелност на Бога. Вас ви се струва, че Истината е нещо неодушевено, само една дума, но Истината е един акт. Когато Господ иска да разкрие Своя творчески акт, да разкрие Себе Си, каква мисъл има Неговото желание?
към текста >>
Истината е едно велико течение, което слиза от Царството на Виделината на Божествените светове и в по-
низшите
светове образува краските.
Само Истината е, която разкрива творческата деятелност на Бога. Вас ви се струва, че Истината е нещо неодушевено, само една дума, но Истината е един акт. Когато Господ иска да разкрие Своя творчески акт, да разкрие Себе Си, каква мисъл има Неговото желание? Това Негово желание спрямо нас ние го наричаме Истина. И така, да живее човек с Истината, значи да бъде заобиколен със Светлината на Божествения Дух, който работи.
Истината е едно велико течение, което слиза от Царството на Виделината на Божествените светове и в по-
низшите
светове образува краските.
Истината във физическото поле се появява в червената краска – основна краска на Живота, гдето подкача всяко органическо развитие. Червената краска по естество е най-долна в лествицата на краските, но същевременно тя е най-високата. Когато Истината слиза Отгоре към физическото поле, в каквото състояние намира човека, такива и вибрации ще възпроизведе. В най-низшите проявления на червената краска се проявяват най-низшите организми. Тия низши организми всякога проявяват една средна деятелност към тия човеци, с които имат сходство.
към текста >>
В най-
низшите
проявления на червената краска се проявяват най-
низшите
организми.
И така, да живее човек с Истината, значи да бъде заобиколен със Светлината на Божествения Дух, който работи. Истината е едно велико течение, което слиза от Царството на Виделината на Божествените светове и в по-низшите светове образува краските. Истината във физическото поле се появява в червената краска – основна краска на Живота, гдето подкача всяко органическо развитие. Червената краска по естество е най-долна в лествицата на краските, но същевременно тя е най-високата. Когато Истината слиза Отгоре към физическото поле, в каквото състояние намира човека, такива и вибрации ще възпроизведе.
В най-
низшите
проявления на червената краска се проявяват най-
низшите
организми.
Тия низши организми всякога проявяват една средна деятелност към тия човеци, с които имат сходство. И ако средата, в която живее един човек, е чрезмерно гъста, те от дъното на Живота почват да излизат към повърхността; и колкото повече се сгъстяват долу, [толкова] излизат към повърхността и вследствие на това се явяват разните болести. Болестта е следствие на борбата на човешкия разум, на човешкия организъм. Така, когато един низш организъм действа върху един висш и взема надмощие, образува болест. А когато висш организъм, висш живот действа върху един низш, образува здраве.
към текста >>
Тия
низши
организми всякога проявяват една средна деятелност към тия човеци, с които имат сходство.
Истината е едно велико течение, което слиза от Царството на Виделината на Божествените светове и в по-низшите светове образува краските. Истината във физическото поле се появява в червената краска – основна краска на Живота, гдето подкача всяко органическо развитие. Червената краска по естество е най-долна в лествицата на краските, но същевременно тя е най-високата. Когато Истината слиза Отгоре към физическото поле, в каквото състояние намира човека, такива и вибрации ще възпроизведе. В най-низшите проявления на червената краска се проявяват най-низшите организми.
Тия
низши
организми всякога проявяват една средна деятелност към тия човеци, с които имат сходство.
И ако средата, в която живее един човек, е чрезмерно гъста, те от дъното на Живота почват да излизат към повърхността; и колкото повече се сгъстяват долу, [толкова] излизат към повърхността и вследствие на това се явяват разните болести. Болестта е следствие на борбата на човешкия разум, на човешкия организъм. Така, когато един низш организъм действа върху един висш и взема надмощие, образува болест. А когато висш организъм, висш живот действа върху един низш, образува здраве. Затова ако плътта има надмощие върху Духа, човек всякога ще боледува; ако Духът има надмощие върху плътта, човек всякога ще бъде здрав.
към текста >>
Развеселява всички живи
същества
и човека, когото Си направил според подобието Си.
Ето, Ти Си говорил и ние вярваме, че Ти ще ни утвърдиш вовеки, за да Те славим. Господи, Ти, който Си неизменен, закрепи нашите слаби братя и сестри, за да пребъдем всички в Теб и да пребъдеш в нас, за да сме в едно, както Ти и Отец, и за да Те прославим с плодовете на Живота си пред човеците. Благий Боже, който Си ни дал Живот и здраве, който ни насищаш с хляб и вода и ни задоволяваш с хилядите Си благословения всякой ден, Твоето Слънце изгрява всяка заран като младоженец и тича в пътя си, който Си му начертал. То ни донася и разпръсква Твоите благословения повседневно. В Твоето Име оживотворява всичката Земя, задига и донася облаците, напоява земята с дъжд и влага и изважда всеки стрък изпод земята, украсява полските цветя с всичката им хубост, която Си им дал отначало.
Развеселява всички живи
същества
и човека, когото Си направил според подобието Си.
Вдъхва в неговите жили Вяра и Надежда да се труди и работи, като му казва, че Ти ще благословиш труда му. Велики са Твоите наредби! Всички ние, Твои чада, днес идем да Ти поднесем своята благодарност. Облякъл Си ни в дрехите на Живота и колко са хубави тия облекла, в които Си ни обгърнал! Благословений Господи от всичките векове, приеми нашата благодарност, която Ти поднасяме от душа. Амин.
към текста >>
10.
Годишна среща на Веригата - Варна, 1909г.
Инстинктът за самосъхранение е пряко влияние на Божествения Дух върху всичките
същества
.
Когато човек падне в слабост, да знаете, че духовете са взели връх над него и помощта обезателно трябва да дойде отвън. Затова падналият в слабост трябва да се обърне към Господа за помощ, защото отвън трябва да дойде много помощ, за да се смирят метежниците. Съзнание и подсъзнание: подсъзнанието носи миналата опитност, а съзнанието е това, което обработваме. В човека има две души: животинската душа си има своето подсъзнание, а така също и другата си има своето такова. Има животински дух и Божествен Дух.
Инстинктът за самосъхранение е пряко влияние на Божествения Дух върху всичките
същества
.
Божественият ум е свръх всичките същества60. В присъствието Божие човек не може да извърши грях. Животинското царство представлява разложен човек, а човекът е композиция от животинското царство. Човек, за да достигне това си състояние, е минавал, съгласно закона за еволюцията, през животинското царство.
към текста >>
Божественият ум е свръх всичките
същества60
.
Затова падналият в слабост трябва да се обърне към Господа за помощ, защото отвън трябва да дойде много помощ, за да се смирят метежниците. Съзнание и подсъзнание: подсъзнанието носи миналата опитност, а съзнанието е това, което обработваме. В човека има две души: животинската душа си има своето подсъзнание, а така също и другата си има своето такова. Има животински дух и Божествен Дух. Инстинктът за самосъхранение е пряко влияние на Божествения Дух върху всичките същества.
Божественият ум е свръх всичките
същества60
.
В присъствието Божие човек не може да извърши грях. Животинското царство представлява разложен човек, а човекът е композиция от животинското царство. Човек, за да достигне това си състояние, е минавал, съгласно закона за еволюцията, през животинското царство. Раздадоха ни се бюлетини с въпроси, на които ние, според разбиранията си, отговорихме.
към текста >>
Защото Той е един Дух, който носи бремето на всичките, всичките
същества
постоянно искат от Него.
И в това се състои съвършенството на Бога: каквото и последствие да има, Той ще го даде. Следователно, каквото поискаме от Бога, Той ще ни го даде, Той никога не отказва. Той е Единственият, който никога не отказва, думата няма у Него не съществува83. Затова всичките духове – от най-големите до най-малките – пред Него благоговеят.
Защото Той е един Дух, който носи бремето на всичките, всичките
същества
постоянно искат от Него.
Така например един Възвишен дух иска от Бога да му направи един голям свят и Бог да му го даде; вие искате десет хиляди лева и ще ви ги даде Бог, няма да откаже. Па и нали казва Христос: „Търсете, искайте, хлопайте.“ И Господ ще ви отговори – ако постоянно ти стоиш на вратата и хлопаш, Господ ще ти даде това, което искаш. Разбира се, тук аз ви говоря какъв е законът, но като как ще го приложите, това е друг въпрос. Когато искате, Господ ще ви даде, но като как ще иждивите това, което ще ви се даде, това е друг въпрос. Тия принципи в Библията си имат практическо приложение, трябва да се оползотворят в Живота.
към текста >>
Добре е да се спираме и да разсъждаваме например що значи
низшите
духом.
г-н Дънов ни поясни, че Света Богородица съответства на Елохим, което е женско име. Иехова е Христос, а Елохим е Света Богородица. Това пояснение ни се даде, когато бяхме на софрата с г-н Дънов и дядо Тихчев. На 19 септември 1909 г., събота, на обед около 1 ч., в присъствието на Арнаудов102 и дядо Тихчев, г-н Дънов ни поясни Деветте блаженства: Те са деветте правила, които християнинът трябва да изпълни, за да започне да люби Господа с всичкото си сърце.
Добре е да се спираме и да разсъждаваме например що значи
низшите
духом.
Светът казва: „Отнеми, Господи, благоволението Си, но ни дай блага и не ни наказвай", когато ние трябва да казваме: „Накажи ме, Господи, но не отнемай благоволението Си от нас." Тук е именно разликата между нас и света. Страх Божий е във Вехтия Завет, а в Новия Завет страх Божий подразбира благочестие. А вечерта в същия ден, 19 септември 1909 г., когато се бяхме събрали около г-н Дънов, заедно с Арнаудов, г-н Дънов в разговора си ни каза, че умният се поучава от грешките на хората, а безумният се поучава от своите погрешки. Низшият духом преди всичко е от всичко доволен - хорските радости са негови радости, скърбите на хората са негови скърби. Той не е слабохарактерен и не иска нищо за себе си.
към текста >>
Низшият
духом преди всичко е от всичко доволен - хорските радости са негови радости, скърбите на хората са негови скърби.
Те са деветте правила, които християнинът трябва да изпълни, за да започне да люби Господа с всичкото си сърце. Добре е да се спираме и да разсъждаваме например що значи низшите духом. Светът казва: „Отнеми, Господи, благоволението Си, но ни дай блага и не ни наказвай", когато ние трябва да казваме: „Накажи ме, Господи, но не отнемай благоволението Си от нас." Тук е именно разликата между нас и света. Страх Божий е във Вехтия Завет, а в Новия Завет страх Божий подразбира благочестие. А вечерта в същия ден, 19 септември 1909 г., когато се бяхме събрали около г-н Дънов, заедно с Арнаудов, г-н Дънов в разговора си ни каза, че умният се поучава от грешките на хората, а безумният се поучава от своите погрешки.
Низшият
духом преди всичко е от всичко доволен - хорските радости са негови радости, скърбите на хората са негови скърби.
Той не е слабохарактерен и не иска нищо за себе си. От външните работи не се безпокои, на него пари не трябват. Че умрял някой, не се безпокои и най-после низшият духом разбира смисъла на Живота. Гина каза: Такива хора са много рядко. Да, на такива е Царството Божие.
към текста >>
Че умрял някой, не се безпокои и най-после
низшият
духом разбира смисъла на Живота.
Страх Божий е във Вехтия Завет, а в Новия Завет страх Божий подразбира благочестие. А вечерта в същия ден, 19 септември 1909 г., когато се бяхме събрали около г-н Дънов, заедно с Арнаудов, г-н Дънов в разговора си ни каза, че умният се поучава от грешките на хората, а безумният се поучава от своите погрешки. Низшият духом преди всичко е от всичко доволен - хорските радости са негови радости, скърбите на хората са негови скърби. Той не е слабохарактерен и не иска нищо за себе си. От външните работи не се безпокои, на него пари не трябват.
Че умрял някой, не се безпокои и най-после
низшият
духом разбира смисъла на Живота.
Гина каза: Такива хора са много рядко. Да, на такива е Царството Божие. Всичко е лесно, когато отвътре е светло, а всичко е мъчно, когато отвътре е мрачно. На 20 септември 1909 г., неделя, има събрание у дома в 11 ч. сутринта. Присъстват: ние с Гина, Димитър Голов, Тодор Бъчваров, Спас Арнаудов, Никола Арнаудов, Иван Тачев103, дядо Петър Тихчев.
към текста >>
По-висшият живот може да избави по-
низшия
, а последният не може да помогне на първия.
Първото правило е за нисшите духом. За да измени човек своята карма, трябва да бъде един велик дух и да се свърже с цялото човечество. Исус Христос измени своята карма, но Той беше един Велик Дух. За да може да разрушите кармата си, трябва да се свържете с Небето и Духът като дойде, Той ще я разруши. По-висшата форма е в състояние да защити по-низшата, а последната не може да защити първата.
По-висшият живот може да избави по-
низшия
, а последният не може да помогне на първия.
Например овчарят може да помогне на овцата си, когато овцете не могат да избавят овчаря. Добрите желания трябва да ги асимилирате, защото иначе ще дойдат други духове и ще се възползват от тях. Евангелието е една велика наука - наука за Живота. В него са вложени всичките основни закони, по които светът се развива. Без страдания няма повдигане - това е един велик закон.
към текста >>
Сега нека захванем
низшите
духом, което значи силни духом.
Без страдания няма повдигане - това е един велик закон. Който иска да влезе в Царството Божие без страдание, той желае невъзможното и немислимото. Христос иска от нас да се самопожертваме, защото и Той се самопожертва - да бъдем подобни на Него. Силният човек винаги трябва да страда, а слабите и малодушните хора никога не могат да страдат. Гордостта е болезнено състояние в Духовния свят, а смирението е естествено състояние в същия свят.
Сега нека захванем
низшите
духом, което значи силни духом.
Добрите желания, това са храната на душата. И тия желания, щом влязат у вас, Духът ги асимилира и след това настъпва реализиране на доброто желание. Да любиш врага си, значи да не запазиш лоша форма в душата си за него. Любовта към Бога, към ближния и към враговете може да се подраздели, както следва: Бог, ближните, враговете, дяволите. Така Бога ще турим в светая светих у нас, ближните - в средата у нас, а враговете - навън от нас.
към текста >>
Има две
същества
у нас: едното винаги се тревожи, гневи, а другото примирява нещата и не се смущава.
Ние просто сме играчка в този свят. Ако искаме да не сме такива, трябва да се съединим с Господа. Когато Господ се прояви в нас, тогава ще бъдем със свободна воля. В този свят всичко ни влияе - и въздухът, и хората, и духовете. Ако искаме с ума си да преминем света, много се лъжем.
Има две
същества
у нас: едното винаги се тревожи, гневи, а другото примирява нещата и не се смущава.
Второто същество сме ние и то е, което мисли за Небето; а първото, като грубо и недодялано, си остава тук на Земята. И когато второто същество замине за Небето, то рече на човека в плътта, на първото същество: „Сбогом, довиждане." За свободната воля може да се каже следното: ние например не може да се откажем да спим, но сме напълно свободни да си турим главата на изток, запад, север или юг - можеш да си избереш която искаш посока, защото в това имаме избор. От гледище на френологията нашата свободна воля много се ограничава. Що е спането?
към текста >>
60 Божественият ум е свръх всичките
същества
– това изречение липсва в протокола на Д. Голов.
Гумнеров: бъдете светила в живота си. 58 Следната молитва – по-късно текстът й става основа на т.нар. Благодарствена молитва. 59 Благодарим Ти за благодеянията, които... – в протокола на П. Гумнеров: Благодарим Ти за Добро- детелта, която...
60 Божественият ум е свръх всичките
същества
– това изречение липсва в протокола на Д. Голов.
61 Привлякох ги с нишките на Любовта – неточен цитат на Осия 11:4: Привлякох ги с човечески въжя, с узи на любов. В протокола на П. Гумнеров: И привлякох ви с нишките на Любовта. 62 Каза се проповедта на Казакова – това изречение липсва в протокола на Д. Голов. 63 Ние ще победим нещата с Духа – в протокола на П.
към текста >>
11.
Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1915 г.
Да се прослави нещо, значи да се представи съвършено пред Разумните
същества
.
В свръзка с това ще взема 28-и стих от прочетената глава: „Отче, прослави името твое. Тогаз дойде глас от небето: И прославих, и пак ще прославя." За да може едно същество да се прослави или да стане името му известно, трябва да бъде съвършено. Думата съвършен вземам в широк смисъл, която се отнася към човеците, не към Бога. Когато художникът изработи една картина и я завърши, и счете, че няма никакъв недостатък, излага я на показ.
Да се прослави нещо, значи да се представи съвършено пред Разумните
същества
.
Да се прослави Името Божие, а Името Божие е турено върху нас - ние сме слава Господня. Казва се, че почитта и славата на бащите, това са техните деца; почитта и славата на младоженеца е неговата невяста; почитта и славата на учителя са неговите ученици, на господаря - неговите слуги, на царя - неговите поданици. Разбира се, когато отношенията за това са правилни, когато всякой разбира както трябва своите длъжности. Най-почтената длъжност, която Господ може да ни даде в света, е да бъдем слуги и затова сме ние на Земята. В първо време искам да си освободите умовете от разни грижи за разнообразни несбъднали се мисли и желания и от хиляди работи, които сега ви смущават.
към текста >>
И ако досега Бог не ни се е открил, то е, защото сме
същества
недоволни и неблагодарни.
Най-почтената длъжност, която Господ може да ни даде в света, е да бъдем слуги и затова сме ние на Земята. В първо време искам да си освободите умовете от разни грижи за разнообразни несбъднали се мисли и желания и от хиляди работи, които сега ви смущават. Всички тия непотребни работи турете долу във вашия килер, направете, тъй да кажа, едно пречистване на умовете и сърцата си, за да може Господ да внесе нещо във вас, Духът да дойде да ви поясни нещата. Божественият Дух, който слиза Отгоре, е носител на Божествената Мъдрост. Този Дух работи сега между нас и трябва сърцето и умът ни да бъдат отзивчиви.
И ако досега Бог не ни се е открил, то е, защото сме
същества
недоволни и неблагодарни.
Всякой ден, час след час Бог ни праща Своите благословения, но ние сутрин, като ставаме, не Му благодарим за благостта, която ни е показал в миналото - и се питаме често защо не успяваме. Ние приличаме на плувец, който се е натоварил с голяма тежина. Как ще може той да плува, ако не хвърли товара си? С товара си той по-скоро ще потъне. Хвърлете товара от гърба си - ето първото нещо, което трябва да направите.
към текста >>
Много пъти, ако не сме готови, когато се молим, влизаме в съприкосновение с по-
низши
и огрубели хора; понеже като почнем да се молим на Господа и като разтворим всички врати, влизат лоши влияния.
Той е днес между нас да насади най-добрите работи за Живота - не само у нас, но и в други, които не съзнават това. И във всички, които са готови, Той ще посее тези семена. Сега, може да мислите, че понеже вие сте събрани на това място, във вас има повечко съзнание; но има хора, които и безсъзнателни, еднакво се ползват от Божествената благодат. И сега моето желание е, щото за работата, която има да вършим, за подвига, който ни предстои в този свят, да имаме някои елементарни качества, от които ние се нуждаем. Когато говоря за думата нежност, не подразбирам да я придобием изкуствено, а да дойде по естествен, Божествен път.
Много пъти, ако не сме готови, когато се молим, влизаме в съприкосновение с по-
низши
и огрубели хора; понеже като почнем да се молим на Господа и като разтворим всички врати, влизат лоши влияния.
Най-първо, когато започнем да се молим, трябва да влезем в своя чертог, в своя кръг, да се индивидуализираме пред Бога - оттам може да се молим и да действаме безопасно. Вън ли сте от този кръг, вие вече не работите за себе си. И всякой един, който иска да прослави Името Божие, трябва да влезе в своя кръг; а то значи да не бъдем хора да служим на човеците, а на Бога. Някой от нас казва: , Аз не искам да слугувам на еди-кого"; но и при това ние слугуваме. Тъй че слугуването не е за наш ущърб, но не трябва да учим другите хора на паразитство.
към текста >>
И по такъв начин може да се балансират отношенията и да има хармония между две
същества
.
Г.: Аз да кажа. На първо място, редки са случаите да се женят благодарение на искрена любов между двете страни, понеже се женят от съображения - или че момата е богата, или че момъкът е влюбен, или че той е с обществено положение, или че има туй-онуй. Благодарение на тия неща двамата се хипнотизират, съединят се и виждат, като поживеят малко, грешката, която са направили, и не могат да се търпят. Цярът е: както тя, тъй и той би трябвало да помнят, че на този свят няма човек съвършен, че всякой има недостатъци. И като гледат философски на нещата, да могат да бъдат снизходителни и да гледат само добрите страни, като съзнаят, че във всякого едного има добродетели, които трябва да се ценят.
И по такъв начин може да се балансират отношенията и да има хармония между две
същества
.
- Ще отговоря с един въпрос. Когато дойде някой гостенин във вашата къща и поиска гостоприемство, какво трябва да правите? Най-напред ще му приготвите баня да се измие и вчеше, че тогава го турвате вкъщи. Така и един мъж: когато иска да се ожени, трябва първо да направи баня, да се измие и вчеше и като купи рокля на момата, ще го приемат вкъщи. Някоя жена мисли, че ще изправи мъжа, мисли се за много умна да направи това. Никога.
към текста >>
12.
1915_6 ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА
Да се прослави нещо, значи да се представи съвършено пред разумните
същества
.
В свръзка с това ще взема 28 стих: "Отче, прослави Името Твое. Тогаз дойде глас от небето: И прославих, и пак ще прославя". За да може едно същество да се прослави, или да стане името мy известно, трябва да бъде съвършено. Думата „съвършено" вземам в широк смисъл, която се отнася към човеците, не към Бога. Когато художникът изработи една картина и я завърши и счете, че няма никакъв недостатък, излага се на показ.
Да се прослави нещо, значи да се представи съвършено пред разумните
същества
.
Да се прослави Името Божие, а Името Божие е турено върху нас – ние сме слава Господня. Казва се, че почитта и славата на бащите, това са техните деца; почитта и славата на младоженеца е неговата невяста; почитта и славата на учителя са неговите ученици, на господаря – неговите слуги, на царя – неговите поданици, разбира се, когато отношенията за това са правилни, когато всякой разбира както трябва своите длъжности. Най-почтената длъжност, която Господ може да ни даде в света, е да бъдем слуги и затова сме ние на земята. В първо време искам да си освободите умовете от разни грижи за разнообразни несбъднали се мисли и желания, и от хиляди работи, които сега ви смущават. Всички тия непотребни работи турете долу във вашия килер, направете, тъй да кажа, едно пречистване на умовете и сърцата си, за да може Господ да внесе нещо във вас: Духът да дойде да ви поясни нещата.
към текста >>
И ако досега Бог не ни се е открил, то е, защото сме
същества
недоволни и неблагодарни.
Най-почтената длъжност, която Господ може да ни даде в света, е да бъдем слуги и затова сме ние на земята. В първо време искам да си освободите умовете от разни грижи за разнообразни несбъднали се мисли и желания, и от хиляди работи, които сега ви смущават. Всички тия непотребни работи турете долу във вашия килер, направете, тъй да кажа, едно пречистване на умовете и сърцата си, за да може Господ да внесе нещо във вас: Духът да дойде да ви поясни нещата. Божественият Дух, Който слиза отгоре, е носител на Божествената Мъдрост. Този Дух работи сега между нас и трябва сърцето и умът ни да бъдат отзивчиви.
И ако досега Бог не ни се е открил, то е, защото сме
същества
недоволни и неблагодарни.
Всеки ден, час след час, Бог ни праща Своите благословения, но ние сутрин, като ставаме, не My благодарим за благостта, която ни е показал в миналото. И се питаме често защо не успяваме. Ние приличаме на плувец, който се е натоварил с голяма тежина. Как ще може той да плава, ако не хвърли товара си? С товара си той по-скоро ще потъне.
към текста >>
Много пъти, ако не сме готови, когато се молим, влизаме в съприкосновение с по-
низши
и огрубели хора; понеже, като почнем да се молим на Господа и като разтворим всички врати, влизат лоши влияния.
Не само у нaс, но и в други, които не съзнават това. И във всички, които са готови, Той ще посее тези семена. Сега, може да мислите, че понеже вие сте събрани на това място, във вас има повечко съзнание; но има хора, които и безсъзнателни, еднакво се ползват от Божествената Благодат. И сега моето желание е, щото за работата, която има да вършим, за подвига, който ни предстои в този свят, да имаме някои елементарни качества, от които ние се нуждаем. Когато говоря за думата "нежност", не подразбирам да я придобием изкуствено, а да дойде по естествен, Божествен път.
Много пъти, ако не сме готови, когато се молим, влизаме в съприкосновение с по-
низши
и огрубели хора; понеже, като почнем да се молим на Господа и като разтворим всички врати, влизат лоши влияния.
Най-първо, когато започнем да се молим, трябва да влезем в своя чертог, в своя кръг, да се индивидуализираме пред Бога. Оттам може да се молим и да действаме безопасно. Вън ли сте от този кръг, вие вече не работите за себе си. И всеки един, който иска да прослави Името Божие, трябва да влезе в своя кръг; а то значи, да не бъдем хора да служим на човеците, а на Бога. Някой от нас казва: "Аз не искам да слугувам на еди-кого"; но и при това, ние слугуваме.
към текста >>
И по такъв начин може да се балансират отношенията и да има хармония между две
същества
.
Г.: Аз да кажа. На първо място, редки са случаите да се женят благодарение на искрена любов между двете страни, понеже се женят от съображения: или че момата е богата, или че момъкът е влюбен, или че той е с обществено положение, или че има туй-онуй. Благодарение на тия неща двамата се хипнотизирват, съединят се и виждат, като поживеят малко, грешката, която са направили, и не могат да се търпят. Цярът е: както тя, тъй и той би трябвало да помнят, че на този свят няма човек съвършен, че всякой има недостатъци. И като гледат философски на нещата, да могат да бъдат снизходителни и да гледат само добрите страни, като съзнаят, че във всякого едного има добродетели, които трябва да се ценят.
И по такъв начин може да се балансират отношенията и да има хармония между две
същества
.
Уч.: Ще отговоря с един въпрос. Когато дойде някой гостенин във вашата къща и поиска гостоприемство, какво трябва да правите? Най-напред ще му приготвите баня да се измие и вчеше, че тогава го турвате вкъщи. Така и един мъж: когато иска да се ожени, трябва първо да направи баня, да се измие и вчеше, и като купи рокля на момата, ще го приемат вкъщи. Някоя жена мисли, че ще изправи мъжа, мисли се за много умна да направи това. Никога.
към текста >>
13.
1922_ 21 СЪБОРНО СЛОВО 1922 г.
Но всички ония
същества
като нас, които са ограничени, те имат всякога нужда.
Има йерархии по-горни. В тази йерархия можеш да бъдеш едновременно и Учител, и ученик. В едно положение може да си Учител, в друго положение да си ученик. Не мислете, че вие, като дойдете в света, няма да имате нужда от нищо. Само Бог, само Абсолютното, неограниченото, само Той няма нужда от нищо.
Но всички ония
същества
като нас, които са ограничени, те имат всякога нужда.
(262-263 стр.) Един ден ще дойде Господ в тебе, ще Го оставиш Той да се проявява, ще кажеш: „Господи, днес съм на Твое разположение, ще Те оставя да се проявяваш както искаш, аз ще изпълня Твоята Воля". Тъй ще кажем. Туй разбирам ученик. Като казвам ученик и Учител, разбирам, че като дойде Господ, каквото ни каже, ще Го оставим да ни каже и ще употребим всички сили да го изпълним точно.
към текста >>
На тия духове, които ви говорят, аз им заповядвам; те са
низши
, а Божествения Дух – Той е абсолютен, на Него аз се подчинявям.
Разбира се, всички, които ме слушате, не сте на еднакво развитие. Ние не искаме всички да сте в пълната Любов. За пример, не искаме всички да раздадете имането си. (102 стр.) И тъй, аз обуславям туй Учение не от това, че духът тъй казал или иначе казал.
На тия духове, които ви говорят, аз им заповядвам; те са
низши
, а Божествения Дух – Той е абсолютен, на Него аз се подчинявям.
Той е Дух на свобода, Дух на Истина, Дух на Любов, на Мъдрост, на Правда, на Добродетел, на Милосърдие. Той съдържа всичко в себе си. (200 стр.) Сега, първото нещо, което ще почувствате от поздрава на белите братя тази година, ще бъде, че онези, които вярно изпълнят обещанието, което са дали (бел. ред. – за Школата), ще почувстват в душата си небивал мир – мир, който ще бъде като една творческа енергия вътре в душите им, мир на ума, сила на сърцето и на волята.
към текста >>
14.
СПИРИТИЗЪМ
Чрез светлата мисъл и добрите чувства, човек може да влезе във връзка с Невидимия свят и да направи връзка със светлите
същества
, които носят светлата мисъл, доброто чувство и добрата постъпка.
" Учителят препоръчва: "Турете жената в средата между вас, коленичете всички и четете бавно, полека молитвата "Отче наш". Като изчетоха молитвата, жената като че ли се събуди и каза: "Какво става с мене? " Имаше някои от присъстващите на сеанса, които още не вярваха, съмняваха се. Сега и те повярваха. Има един Невидим свят, който може да се изучава не само чрез сеанси и медиуми, но човек трябва да влезе във връзка чрез силите на душата и духа си, които са добродетелите.
Чрез светлата мисъл и добрите чувства, човек може да влезе във връзка с Невидимия свят и да направи връзка със светлите
същества
, които носят светлата мисъл, доброто чувство и добрата постъпка.
Този път се осветява от Словото на Учителя. Борис Николов В град Казанлък имаше също голям спиритически кръжок. В него влизаха всички от рода Камбурови. Ръководител на кръжока бе Слави Камбуров, чичото.
към текста >>
Освен това чрез тези сеанси, тези
низши
духове черпят от онази Божествена аура, която е в Школата, защото те влизат в медиумите, лъжат ги, но за сметка на това им ограбват жизнената енергия.
На следващия ден Методи Шивачев е при Учителя и разговаря за онова, за което е дошъл в София при Него. Накрая Методи се досеща и разказва на Учителя за снощния сеанс - и се учудил, че са дошли да говорят толкова много пророци от Стария и Новия Завет. Учителят го изслушва и казва: "Всички пророци на Стария и Новия Завет са преродени, те са в плът и се намират в Школата - както на "Изгрева", така и в провинцията по Братствата. Значи, те не са горе в Невидимия свят, а долу на земята, преродени, понеже трябва да бъдат тук във времето на Великия Учител. Това е едно, а второто е , че тези, които се появяват - това са обикновени духове, които си служат с лъжата и подвеждат лековерните, за да ги отклоняват от Школата.
Освен това чрез тези сеанси, тези
низши
духове черпят от онази Божествена аура, която е в Школата, защото те влизат в медиумите, лъжат ги, но за сметка на това им ограбват жизнената енергия.
А тази жизнена енергия на всеки един от Школата е строго определена - това е кредит на Школата, който е отпуснат от Бялото Братство. Никой няма право да тегли от този Божествен кредит и да го разпилява насам-натам. Който го разпилява, отговаря с личния си живот пред Школата. Това е Божествена банка и никой няма право да тегли от нея и да разхищава чрез своеволие. Аз много пъти ги спирам, но има моменти, в които ги оставям, за да си научат урока.
към текста >>
При Мен идваха и чрез Мен разговаряха
същества
от Божествения свят.
Ето, така стоят нещата. А сега ти имаш една опитност и едно тълкуване на нещата от Мен. Ето, ти затова дойде при Мен на "Изгрева", за да научиш един закон. Един възвишен дух може да влезне само в чист и възвишен проводник. В началните години Аз съм дал много неща.
При Мен идваха и чрез Мен разговаряха
същества
от Божествения свят.
Но аз, за да сляза на земята и да създам това тяло, съм работил милиарди години. Така чрез Мен се даде Словото на ангел Елохил, който е ангел на Третия Завет. Това е ангел Господен. Той даде Посланието до българския народ, което вие сте чели. Чрез мен днес се дава Словото на Бога.
към текста >>
15.
ПАНЕВРИТМИЯ
Движенията ще привлекат известни
същества
на светлината, на любовта, на милосърдието, на вярата.
- Ние играем Паневритмията, за да се свържем с невидимите помагачи от всички светове и по този начин да улесним пътя на българския народ. Всяко правителство трябва да върви ръка за ръка с народа. Новото ще дойде, но не е ли по-добре да дойде с по-малко жертви и страдания? Всяко упражнение е привличане на сили. Ако движенията се извършват правилно и с ритъм, те ще развият много добродетели във всички.
Движенията ще привлекат известни
същества
на светлината, на любовта, на милосърдието, на вярата.
Движенията и ритъмът, това е хармония и сила. Ритмичните движения при музика могат да извършат чудеса. Ако хората достигнат този източник, ще пият чиста вода. Природата има неизчерпаем склад от сили, които са на разположение на всяко разумно същество. Сутрин природата дава най-щедро.
към текста >>
Защото на тази Паневритмия тук съответства друга Паневритмия над нас, която се изпълнява и се играе от други светли
същества
, които вие не виждате.
Портата оправете! " След като свърши "Паневритмията", се събраха около Учителя и Го запитаха: "Учителю, какво трябва да се разбира под "порта"? " Учителят отговори: "Когато се движите по двойки в кръга, разстоянието между вас трябва да бъде симетрично и да бъдат двойките на еднакво разстояние една от друга, като разстоянието бъде на една човешка ръка разстояние една от друга. Ако се допусне празно пространство в кръга, образува се врата, образува се порта и през нея влизат чужди духове на Школата, за да крадат от нея сила, енергия и светлина, която се образува при играенето на Паневритмията.
Защото на тази Паневритмия тук съответства друга Паневритмия над нас, която се изпълнява и се играе от други светли
същества
, които вие не виждате.
Онова състояние, което вие изпитвате при играта на Паневритмията, се дължи на онази горната Паневритмия, чрез която слиза Божието Благословение върху нас. Този кръг от Паневритмията е жив кръг от светлина и е силово поле. Като направите врата и порта, през тях влизат духове, които се закачат и крадат от жизнената сила, която слиза чрез Паневритмията. Ако затворите кръга и играете правилно, те не могат да влязат." Атанас Минчев
към текста >>
Казах, че възпитаваме разумни
същества
с разумни характери и че хармоничните движения изграждат и хармонични личности.
Той ги одобри. Направи само забележка, че са много бавни и малко - търсеше дума - "малко вегетариански" и че не са като другите гимнастически упражнения отсечени, отривисти и бойки. Отговорих му, че ние в училищата няма да подготвяме войници, а тези игри хармонизират силите на тялото и духа. Те внасят бодрост, настроение, носят живот. В този дух ги защитих.
Казах, че възпитаваме разумни
същества
с разумни характери и че хармоничните движения изграждат и хармонични личности.
Докато още бях при началника Петров, той се свърза с министър Йоцов по телефона. Министърът ме повика при него в кабинета му и ми каза: "Първият опит е излязъл добре. Сега остава да се повикат на курс учителите от цяла България, за да научат Паневритмията и да я предават всяка сутрин на учениците". Този ход на работа беше добър. "Но кой ще им предава?
към текста >>
При паневритмичните упражнения, ако ви се отворят очите, ще видите, че участвуват много души, невидими, напреднали
същества
.
Така завърши тази история, поучителна за "Изгрева" и за вас - следващите поколения. Николай Дойнов Записки от беседите на Учителя Вие тук сте в рая. Това в света го няма: музика с живот и чист въздух.
При паневритмичните упражнения, ако ви се отворят очите, ще видите, че участвуват много души, невидими, напреднали
същества
.
Упражненията от Паневритмията трябва да ги свържете с дишането. Упражненията са най-добрите наши лечители. Когато се играят съзнателно, със своите положителни мисли и енергии ще ни свържат със силите на невидимия свят, от който ние черпим сили за поддържане на живота, за избистряне на мислите, чувствата и волята и за възстановяване на прекъснатите съобщения с Бога. Паневритмията е велика сила, която ще даде нов подем на света. Паневритмията, която ви показвам е съчетание между тон, форма, движение, цвят, число и идея.
към текста >>
Зависи от вас къде ще го насочите - дали против
низшите
души (прояви) или против оная висша, огромна Божествена Сила, Която само с мисълта Си може да ви заличи от лицето на Земята.
Бог изпрати Великия Си Дух на земята, а вие сте назначени при Него на служба, като стрелци и телохранители. Дадено ви е оръжието в ръцете, с което строго да пазите изпълнението на Великия Закон, т.е. да запазите мира и хармонията в човешките души. И не да насочите даденото ви оръжие против Великия, всявайки раздори и разногласия помежду си. Внимавайте, оръжието ви е дадено!
Зависи от вас къде ще го насочите - дали против
низшите
души (прояви) или против оная висша, огромна Божествена Сила, Която само с мисълта Си може да ви заличи от лицето на Земята.
Велико оръжие е Паневритмията, която ви дадох. От вас зависи къде, към кого ще го насочите и от това зависи хармонията и мирът не само между вас, но и в света. Ако правилно изпълнявате движенията на Паневритмията, положителните сили в природата ще текат чрез вас и Божията Любов ще ви свърже един за друг в безкрайния кръг на Всемира. Обаче, правите ли грешки в паневритмичните движения, вие насочвате оръжието си към Великото, към Бога, и спъвате собственото си развитие. И казвате после, че този или онзи е крив за сегашното ви положение в света.
към текста >>
16.
ГРЕШКИ И СЛАБОСТИ
Грешките са живи
същества
, които постоянно работят против вас, докато ви изядат.
Щом забележите това, преглеждайте живота си, да видите къде сте постъпили неправилно или кой Божествен закон е нарушен. Щом направиш една грешка, ти допущаш вече и втора, и трета. За да не става така, дръж първата грешка. Щом я изправиш, другите грешки се избягват. Допуснеш ли една грешка в живота си и не я изправиш, твоят неприятел ще пусне червените мравки срещу тебе да те изядат.
Грешките са живи
същества
, които постоянно работят против вас, докато ви изядат.
Ако съзнанието ви не е будно, те ще ви оглождят, както червеите и ще ви отнемат живота. Сега аз не искам да ви плаша, но казвам де се крие опасността в живота ви. Не говоря за обикновените грешки, които стимулират човека. Няма човек в света, който да не греши. Било в писането, смятането или четенето, все ще направи поне една малка грешка.
към текста >>
Ако човек слуша какво говори светът и
низшите
духове, никога няма да влезе в Царството Божие.
Между Източника и душата никога не трябва да се образува борба. Ако вие разрушавате това, което Господ е създал, другите ще ви разрушат повече. Ако вие не любите вашия живот, как очаквате другите да го любят? Гледайте да запазите това, което ви е дадено, защото, ако излеете чашата си, никой не ви е крив. Лошото се заражда най-напред в сърцето, после в ума и най-после се реализира във волята.
Ако човек слуша какво говори светът и
низшите
духове, никога няма да влезе в Царството Божие.
Ако тръгнеш по пътя на удоволствията, не само че нищо няма да постигнеш, но ще се провалиш. Ако вървиш по правия път и нищо не постигнеш, по кривия път още по-малко ще постигнеш. Не можеш да си откъснеш плод от дървото, на което има ябълки, ами ще отидеш при сухото дърво! Там и листа няма да намериш! Ний сме най-големите мъчители на себе си.
към текста >>
17.
МОЛИТВИ И ФОРМУЛИ
Молитвата повишава вибрациите на човешката аура, чрез това човек става неуязвим за по-
низшите
околни влияния.
Днес от всички хора се изисква молитва. Защо е нужна тя? - Понеже се намират в границите на един несигурен свят, дето всеки момент стават промени в реда и порядъка. Чрез молитвата човек се огражда от тревогите и страховете на света. Те не могат да проникнат в него.
Молитвата повишава вибрациите на човешката аура, чрез това човек става неуязвим за по-
низшите
околни влияния.
Когато някой падне в затруднение, казвам му: Моли се, за да влезеш във връзка с разумните същества, които могат да ти помогнат. При молитва човек получава известни енергии от Божествения свят. - Законът за яденето е както за молитвата. Като се лишава от ядене, човек усеща някаква липса. Когато душата се лишава от молитва, също усеща липса.
към текста >>
Когато някой падне в затруднение, казвам му: Моли се, за да влезеш във връзка с разумните
същества
, които могат да ти помогнат.
Защо е нужна тя? - Понеже се намират в границите на един несигурен свят, дето всеки момент стават промени в реда и порядъка. Чрез молитвата човек се огражда от тревогите и страховете на света. Те не могат да проникнат в него. Молитвата повишава вибрациите на човешката аура, чрез това човек става неуязвим за по-низшите околни влияния.
Когато някой падне в затруднение, казвам му: Моли се, за да влезеш във връзка с разумните
същества
, които могат да ти помогнат.
При молитва човек получава известни енергии от Божествения свят. - Законът за яденето е както за молитвата. Като се лишава от ядене, човек усеща някаква липса. Когато душата се лишава от молитва, също усеща липса. Молитвата е вътрешна нужда на душата.
към текста >>
Щом се намерите в затруднение, помолете се сърдечно и веднага служебни
същества
ще ви се притекат на помощ.
Казано е в Писанието: "Ангел Господен се застъпва за ония, които се молят и уповават на Бога". Следователно, когато се молите на Бога и Го призовавате на помощ, непременно някое светло същество ще дойде от невидимия свят да ви придружава в трудни и страшни часове на вашия живот. Сам никой не може да мине своя път. Сам никой не може да свърши възложената му работа. Все трябва да му дойде някаква помощ.
Щом се намерите в затруднение, помолете се сърдечно и веднага служебни
същества
ще ви се притекат на помощ.
Човек трябва да се моли на Бога, за да не Го застави да оттегли лицето си от него. Страшно нещо е Бог да скрие лицето си от човека. Тогава настъпва такъв мрак, студенина, каквито никога не е изпитвал в живота си. Светията получава своето знание чрез молитва, съзерцание, размишление, наблюдение. Светията се моли дълго време, докато се вдъхнови и тогава му идат нови мисли.
към текста >>
Молитвата е велико състояние на душата, чрез която човек влиза в съзнателна, разумна връзка със
същества
, които са завършили своето развитие.
Молитвата е едно от съществените задължения на човек. Каквото представят физическите задължения на човека, такова нещо представя молитвата за духовния живот на човека. Да се моли човек - това е най-високото и благородно занимание, което може да се върши в този свят. Само така се въздига и облагородява човешкото сърце. Не говоря тук за външната страна на молитвата, дето взема участие само езикът, но за оная молитва, в която се изразява съзнателният стремеж на душата към Бога - висшата Любов.
Молитвата е велико състояние на душата, чрез която човек влиза в съзнателна, разумна връзка със
същества
, които са завършили своето развитие.
Да се моли човек, това значи да влезе във връзка с Великия, Който ще му разказва за живота на другите светове, за великите души в невидимия свят, за Любовта между тях. Какво по-голямо благо може да очаква човек. Според мене, молитвата е най-свещеният акт, който е достояние само на душата. Молитвата е един процес, тя е една привилегия. Няма по-велико нещо за човека от молитвата, т.е.
към текста >>
Това положение показва, че той е във връзка с възвишения свят, отдето слизат разумни
същества
да му помагат.
Молиш ли се по този начин, няма да получиш отговор на молитвата си. Докато огнището на сърцето ти не се сгорещи, молитвата ти не може да отиде при Бога. Истинската молитва подразбира вглъбяване в себе си, уединение, никой да не вижда, че се молите. При това, вниманието ви за външния свят и за всичко, което става около вас, трябва да бъдат така далеч, че и с игла да ви боднат, да не усетите. Когато иска да се предаде на размишление, човек трябва да застане прав, със спуснати ръце отстрани на тялото, десният крак малко напред.
Това положение показва, че той е във връзка с възвишения свят, отдето слизат разумни
същества
да му помагат.
Според мене, най-добрият начин за молене е човек да бъде прав. Ще застанеш прав и няма да гледаш нито към земята, нито нагоре, но направо в посока перпендикулярна на челото - под ъгъл 45 градуса. Това е правата посока на нашето движение. Когато гледа нагоре, човек се увлича от слънцето, от звездите, а това пречи на молитвата му. Следователно, молиш ли се, направо ще гледаш под 45 градуса.
към текста >>
Тогава ще влезете във връзка с тези
същества
.
Умственият и сърдечният живот ще се подобрят. Ще се молиш в тайно, никой да не те вижда. Най-хубавото време за молба през деня е от 4 до 9 часа сутрин и от 9 до 12 вечер. Доколкото спазвате този ред, дотолкова духовно ще се уякчавате. За размишление за тази цел са добри нощните часове, когато хората заспят.
Тогава ще влезете във връзка с тези
същества
.
Хубаво е молитва и размишление да се правят от два и половина до три и половина часа след полунощ или от три и половина до четири и половина, или между три и четири часа. Благоприятни часове за молитва са ранните часове след полунощ: например три часа, пет часа и пр. Псалмопевецът казва: "Господи, на ранина ще Те призова". Това значи: Преди слънчевия изгрев ще се занимая с най- великата работа - общение с Великия Център на Битието, за да придобия енергията, с която да завърша работата си през деня. Дето и да отиде човек, каквато и работа да почне, той се нуждае от енергия.
към текста >>
18.
ЗАДАЧА, ДАДЕНА ОТ УЧИТЕЛЯ
Ще имате през този ден най-хармонични вътрешни и външни отношения към всички
същества
и към всичко.
Всичко това да се разбира символично. Най-хубави обуща на краката означават Добродетелите. Най-хубави ръкавици на ръцете означават Правдата. Най-хубава шапка на главата означава Мъдростта и пр. Този ден да бъдете пълни с радост, чистота, любов, музика, светлина, свобода, мир, като че ли сте през този ден в рая като ангели.
Ще имате през този ден най-хармонични вътрешни и външни отношения към всички
същества
и към всичко.
През този ден и физически ще бъдете чисти. Това ще бъде един ден на Любовта, на съвършената Любов! През този ден човек да забрави личния си живот. През целия ден да не ти се наруши мирът. През целия ден да сте реално в Рая!
към текста >>
В такъв ден всички
низши
същества
си събират партушините и се отдалечават от тебе и те заобикалят само ангели, светии.
Това ще бъде един ден на Любовта, на съвършената Любов! През този ден човек да забрави личния си живот. През целия ден да не ти се наруши мирът. През целия ден да сте реално в Рая! В този ден ще познаете какво нещо е Възкресението!
В такъв ден всички
низши
същества
си събират партушините и се отдалечават от тебе и те заобикалят само ангели, светии.
Само те се движат около тебе. През този ден, ако направите задачата хубаво, вие не ще бъдете на Земята! Ако искате да влезете в новия живот, трябва да си приготвите съвършени тела - духовни тела. Един ден на месеца да мислите защо Господ ви е направил краката, ръцете, ушите, очите, носа, главата, защо ви е дал това тяло. Целия ден да размишлявате и да сте във връзка с цялото Битие.
към текста >>
19.
МОЛИТВА, РАЗМИШЛЕНИЕ И СЪЗЕРЦАНИЕ
Това са дни на приятелска среща на всички добри и разумни
същества
, които работят за идването на Царството Божие.
МОЛИТВА, РАЗМИШЛЕНИЕ И СЪЗЕРЦАНИЕ Има дни, за които нашият обичен Учител казва, че те носят всичките Божии благословения. Това са светли дни в Природата.
Това са дни на приятелска среща на всички добри и разумни
същества
, които работят за идването на Царството Божие.
В такъв ден ние се връщахме от езерото Махабур, където бяхме играли тази сутрин паневритмията. Като дойдохме до малкия извор на източния склон, видяхме, че той беше твърде затлачен, камъните разместени от преспите, които са лежали тук през зимата. Тогава се заловихме да го изчистим, работата се разшири, възникнаха нови идеи и същия момент станаха дело. Донесохме красиви камъни от околността, разширихме басейна и той взе формата на сърце. Постлахме го с бели камъни, облицовахме и стените с тях.
към текста >>
Не изпълниш ли това, което Бог ти казва,
низшите
сили ще вземат надмощие в теб.
Ти не го правиш. Тогава един крадец ще ти открадне десет пъти повече. Така ще дойде страданието. Когато Бог ти казва нещо, изпълни го. Ако не го изпълниш, то пак ще се изпълни, но както ти не желаеш.
Не изпълниш ли това, което Бог ти казва,
низшите
сили ще вземат надмощие в теб.
Ако го изпълниш ще ти бъде приятно. Трябва да знаете, че тук на езерата ви предстои една задача. Тези, които са ви довели тук, са ви дали задача. Тези места са за размишление и молитва. Онези от вас, които сте напреднали, молете се непрестанно.
към текста >>
Така се свързваш със света на Напредналите
Същества
.
Тя е нещо дълбоко, вътрешно. Истинският начин на молитвата е достъпен за малцина, но той дава големи резултати. Човек трябва да бъде винаги във връзка с мисълта на Бога и да не допуска прекъсване. Когато правилно навлезеш в тази област, ти имаш хармония в мислите, чувствата, волята и усещаш радост. Тя е признак, че се развиваш правилно.
Така се свързваш със света на Напредналите
Същества
.
Почнеш ли да се молиш, всяка врата ще бъде отворена за тебе. Да кажем, че се намираш в утеснение. Молиш се, веднага вратата се отваря широко и всички стеснителни условия се отстраняват. Сутрин, като станеш, ще се молиш, за да знаеш, че вратата на живота ще бъде отворена за теб през деня. Молитвата е Божествен процес.
към текста >>
Щом мислите за Бога и Възвишените
Същества
, свързвате се с тях и приемате техните мисли и чувства.
Да кажем, че се намираш в утеснение. Молиш се, веднага вратата се отваря широко и всички стеснителни условия се отстраняват. Сутрин, като станеш, ще се молиш, за да знаеш, че вратата на живота ще бъде отворена за теб през деня. Молитвата е Божествен процес. Има формула: „Божията Любов носи пълния живот.“ Това е една от най-кратките молитви.
Щом мислите за Бога и Възвишените
Същества
, свързвате се с тях и приемате техните мисли и чувства.
Сутрин не закъснявайте. Отивайте горе на Молитвения връх и се молете. Учете се да се молите. Молете се върху най-важното. Размишлението да бъде за най-важното, за насъщното през деня, от което зависи вашето бъдеще.
към текста >>
Ако се случи да сте мрачни, неразположени и небето е покрито с облаци, качете се на висок планински връх, отправете ума си към Бога и към всички Напреднали
Същества
и след малко време ще забележите, че някъде ще се отвори едно ясно място на небето и вие ще познаете, че това е отговор на вашата молитва.
Отправете погледа си към Разумното в света и помощта ще дойде! Молитвата е най-приятната работа. Всякой влак, като тръгва, дава на станциите съобщение: „Моля, отворете път, да не стане сблъскване.“ Хората на света правят така. И ние ще поискаме от Небето път, за да минем. Иначе може да стане сблъскване.
Ако се случи да сте мрачни, неразположени и небето е покрито с облаци, качете се на висок планински връх, отправете ума си към Бога и към всички Напреднали
Същества
и след малко време ще забележите, че някъде ще се отвори едно ясно място на небето и вие ще познаете, че това е отговор на вашата молитва.
Аз наричам молитвата дишане за душата. С дишането на душата става едно пречистване. Човек трябва да се моли през целия ден непрестанно. Ще мислите през целия ден. Като се моли човек непрестанно, непрестанно мисли, чувства и действа.
към текста >>
И за да може човек да устои на всички тези противодействия, които среща в околната среда, трябва да има силна вяра, да се моли за съдействие от Бога и от Напредналите
Същества
.
Иначе не може да се постигне нищо. Отношенията към Бога трябва да бъдат правилни. Не е лесно да се излезе от блатото на обикновения живот, в който сме потопени и да се тръгне по пътя на възлизането, по пътя на събуждането, по пътя на връзката с Божествените принципи. Това е много трудна задача. Не е така лесно, както вие може да си помислите на пръв поглед.
И за да може човек да устои на всички тези противодействия, които среща в околната среда, трябва да има силна вяра, да се моли за съдействие от Бога и от Напредналите
Същества
.
Без тяхно съдействие той по никой начин няма да може да се освободи от тези постоянни влияния на средата, в която е потопен, на тази гъста материя, в която сме поставени. Тези влияния се явяват в различни форми. И за да не попада под влиянието на околната среда, необходимо е човек всеки ден да има съзерцание и молитва, дълбоко уединение в себе си, общение с Бога и с Напредналите същества. Отпадането се дължи на околните влияния, на материята, в която сме потопени. Единственото средство са молитвата и съзерцанието.
към текста >>
И за да не попада под влиянието на околната среда, необходимо е човек всеки ден да има съзерцание и молитва, дълбоко уединение в себе си, общение с Бога и с Напредналите
същества
.
Това е много трудна задача. Не е така лесно, както вие може да си помислите на пръв поглед. И за да може човек да устои на всички тези противодействия, които среща в околната среда, трябва да има силна вяра, да се моли за съдействие от Бога и от Напредналите Същества. Без тяхно съдействие той по никой начин няма да може да се освободи от тези постоянни влияния на средата, в която е потопен, на тази гъста материя, в която сме поставени. Тези влияния се явяват в различни форми.
И за да не попада под влиянието на околната среда, необходимо е човек всеки ден да има съзерцание и молитва, дълбоко уединение в себе си, общение с Бога и с Напредналите
същества
.
Отпадането се дължи на околните влияния, на материята, в която сме потопени. Единственото средство са молитвата и съзерцанието. Но във време на съзерцание всички врати за външния свят трябва да бъдат затворени. За всичко, което е вълнувало човека в околната среда, той трябва да бъде напълно затворен. Работата върху себе си, върху своето усъвършенстване непременно трябва да бъде подкрепена с молитва.
към текста >>
Чрез молитвата ние се свързваме с тези
Същества
, които ни помагат.
Единственото средство са молитвата и съзерцанието. Но във време на съзерцание всички врати за външния свят трябва да бъдат затворени. За всичко, което е вълнувало човека в околната среда, той трябва да бъде напълно затворен. Работата върху себе си, върху своето усъвършенстване непременно трябва да бъде подкрепена с молитва. Молитвата е единственият път, по който можем да работим за нашето повдигане.
Чрез молитвата ние се свързваме с тези
Същества
, които ни помагат.
Без тях нищо, не можем да направим. При молитвата идва тази светлина, която ни помага да схванем нещата. Тогава се уяснява нашата задача. При съзерцанието мисълта ни да бъде насочена към Бога, ангелите, звездите, слънцето. В Америка един работник изпаднал в нужда.
към текста >>
Като дойдат
низшите
същества
в тебе, ти почни да мериш мястото, за да построиш храм, т. е.
Молитвата му отивала само до торбата. И след една седмица той занесъл торбата на богатия и му казал: „Вземи си торбата, за да мога да се моля на Бога свободно.“ Според една легенда, когато затворили Соломона в ада, той почнал да мери дължината и широчината на мястото. Попитали го какво прави. Той казал: „Меря мястото, дето ще съградя храм на Бога.“ Тогава го изпъдили от ада.
Като дойдат
низшите
същества
в тебе, ти почни да мериш мястото, за да построиш храм, т. е.
да имаш Божествени проекти и планове, и низшите същества ще те оставят – ще те изпъдят от ада. Изворът подир тебе няма да ходи. Където и да ходиш, ти ще се връщаш при извора и ще се очистиш понеже, като ходиш по света, си се окалял. Ще изчистиш езика си, лицето си, погледа си. Да не гледаш криво.
към текста >>
да имаш Божествени проекти и планове, и
низшите
същества
ще те оставят – ще те изпъдят от ада.
И след една седмица той занесъл торбата на богатия и му казал: „Вземи си торбата, за да мога да се моля на Бога свободно.“ Според една легенда, когато затворили Соломона в ада, той почнал да мери дължината и широчината на мястото. Попитали го какво прави. Той казал: „Меря мястото, дето ще съградя храм на Бога.“ Тогава го изпъдили от ада. Като дойдат низшите същества в тебе, ти почни да мериш мястото, за да построиш храм, т. е.
да имаш Божествени проекти и планове, и
низшите
същества
ще те оставят – ще те изпъдят от ада.
Изворът подир тебе няма да ходи. Където и да ходиш, ти ще се връщаш при извора и ще се очистиш понеже, като ходиш по света, си се окалял. Ще изчистиш езика си, лицето си, погледа си. Да не гледаш криво. Да не правиш гримаси.
към текста >>
А пък онези
същества
, които разбират природните закони, те ще ги предават от станция на станция.
Тук даже и говедарите не са направили колиби. Те слизат долу да спят. Човек може да изпрати по въздуха своята мисъл. Като седим тук, ние ще изпращаме нашите добри мисли на всички хора по целия свят – Божествените мисли! На планината сме като при радиостанция – да изпращаме оттук своите мисли.
А пък онези
същества
, които разбират природните закони, те ще ги предават от станция на станция.
Нищо не се губи. Тези места тук са добри за съзерцание и молитва! Те могат да се използват за мистична работа. А пък за външна работа може да се използва това място, като се говори за външните лица, които минават през тези места. Светът днес минава през сито: ще има пресяване и тези, които са годни, ще ги турят настрана, а другите ще паднат долу.
към текста >>
20.
СВЕТИЯТ ЧОВЕК
Вие благодарете, че там има и
същества
, които ви обичат.
В тяхно присъствие не прави нищо лошо, а като няма хора, прави всичко лошо. Важно е да правиш всичко със съзнание, че го правиш пред Бога. И когато няма хора, пак да не правиш нищо лошо – там е всичкото. Нашите удоволствия приличат на онези въдици, които пускат рибарите, за да уловят някоя пъстърва или друга риба. Много рибари има в Невидимия свят.
Вие благодарете, че там има и
същества
, които ви обичат.
Благодарете, че едно такова същество дава десет лева на рибаря, купи ви и ви пусне. Като се пробуди човешката душа, има много възможности да се препъне, има врагове, които я обикалят. Така че, след като се събуди, тя трябва да бди, за да не се препъва. Когато някой ти говори отвътре и казва: „Благодари на мене за живота, за условията и пр.“, да знаете, че той не е от Възвишените Духове. Това е изкушение от падналите духове.
към текста >>
Низшите
същества
ти казват: „Свърши се вече.
Това е изкушение от падналите духове. Възвишените Духове говорят съвсем другояче. В думите им няма ограничаване, нито ласки! Те само следят живота на човека и му казват: „Това не е добро. Коригирай се.“
Низшите
същества
ти казват: „Свърши се вече.
Никой не ме слуша! “ Те като влезнат в човека, той повтаря: „Свърши се вече. Остарях. Никой не ме слуша! “ Погрешката на падналите духове е, че искат да имат хората като своя собственост, да им заповядват.
към текста >>
Сега вие придобивате известни богатства, а
низшите
същества
в духовния свят гледат да ви ограбят.
Ти си на равно място, а малко по-долу има наклон. От тебе зависи да тръгнеш по наклона или не. Може да минеш отгоре, ако искаш, но като влезеш в наклона, вече не си свободен и ще се намериш долу. Втори път качва ли се детето там, дето е падало? Не!
Сега вие придобивате известни богатства, а
низшите
същества
в духовния свят гледат да ви ограбят.
Като придобиете известно благо, могат да ви го вземат. Ще кажете: „Защо Господ позволява? “ Защо комарите имат свобода да хапят? Вие имате свобода. Падналите духове, и те имат свобода.
към текста >>
Когато получите някое благо,
низшите
същества
гледат да ви смутят.
Падналите духове, и те имат свобода. Някой път сте много богат, имате разположение, блаженство, светлина, радост. Това са богатства. Работата е сега да запазите това разположение при всички условия на живота, да растете от богатство в богатство. Тогава сте силни.
Когато получите някое благо,
низшите
същества
гледат да ви смутят.
И като се смутите, ще ви оберат. Защото ако не се смутите, не могат да ви оберат. Богатият човек, като изгуби скъпоценен камък, жално му е, а колко по-голямо нещо е да изгубиш душата си! Изгубването значи, че ти няма да се ползваш. Например, изгубиш музикално чувство, хубавия глас.
към текста >>
21.
НАЙ МАЛКОТО ДОБРО
Дай му хляб.“ А онези
низшите
същества
ти казват: „Не му давай.“
Веднъж след общия обед, като се събрахме около Учителя, стана въпрос за развитието на животните. Учителят каза: - Животинските монади са изостанали назад в своето развитие. Изостанали души има много и при човека и те го съветват да върви по лошия път, по пътя на подозрението, ревността, завистта, сръднята, леността. Някое напреднало същество ти казва отвътре: „Ще дойде един беден човек.
Дай му хляб.“ А онези
низшите
същества
ти казват: „Не му давай.“
Напредналите същества идват и помагат. Те създават условията за човешкото развитие чрез светлината, топлината, влагата и пр. Своите идеи те прекарват през житото, черешите, ягодите и пр. Храната не само ни подкрепя физически, но чрез нея напредналите същества ни предават своите идеи. В бъдеще как ще лекуваме много болести?
към текста >>
Напредналите
същества
идват и помагат.
Учителят каза: - Животинските монади са изостанали назад в своето развитие. Изостанали души има много и при човека и те го съветват да върви по лошия път, по пътя на подозрението, ревността, завистта, сръднята, леността. Някое напреднало същество ти казва отвътре: „Ще дойде един беден човек. Дай му хляб.“ А онези низшите същества ти казват: „Не му давай.“
Напредналите
същества
идват и помагат.
Те създават условията за човешкото развитие чрез светлината, топлината, влагата и пр. Своите идеи те прекарват през житото, черешите, ягодите и пр. Храната не само ни подкрепя физически, но чрез нея напредналите същества ни предават своите идеи. В бъдеще как ще лекуваме много болести? Ще караме болните да носят вода.
към текста >>
Храната не само ни подкрепя физически, но чрез нея напредналите
същества
ни предават своите идеи.
Някое напреднало същество ти казва отвътре: „Ще дойде един беден човек. Дай му хляб.“ А онези низшите същества ти казват: „Не му давай.“ Напредналите същества идват и помагат. Те създават условията за човешкото развитие чрез светлината, топлината, влагата и пр. Своите идеи те прекарват през житото, черешите, ягодите и пр.
Храната не само ни подкрепя физически, но чрез нея напредналите
същества
ни предават своите идеи.
В бъдеще как ще лекуваме много болести? Ще караме болните да носят вода. Това действа здравословно. Светът представлява една велика система за възпитание. Кое спасява, кое помага на човека?
към текста >>
Ще се намерите при
същества
хитри, лукави, злобни, от най-разен калибър.
Който работи за Господа, няма какво да иска да става авторитет. Той върви по пътя на смирението. Човек в своя духовен път ще мине през една тъмна зона. Това е най-опасното място, в което може да се намерите. За онзи, който знае, няма нищо опасно, но за онзи, който не знае, това е огън.
Ще се намерите при
същества
хитри, лукави, злобни, от най-разен калибър.
Те ще намерят най-малката слабост в тебе, ще искат да те разрушат. А ти се мислиш за господар. Всеки ден те турят в ума ти и в сърцето ти някой взрив и ти изгубваш равновесие. Казваш: „Аз познавам Бога. Христа.“ Но онези духове ще ти кажат: „Ние познаваме Бога.
към текста >>
Доброто, което имате, може да израсне само благодарение на Бога и на Светлите
Същества
, които работят върху вас.
Може да го направи ангелът-ръководител. Той ще задържи човека. Например, ако ръководителят вижда, че ще се случи нещастие с един човек, който минава някъде, ще го задържи, за да не мине, когато пада камъкът. Ръководителят на човека всякога има желание да предотврати нещастието. Като говоря сега, виждам наоколо ангели, които работят върху вас.
Доброто, което имате, може да израсне само благодарение на Бога и на Светлите
Същества
, които работят върху вас.
Редът в Природата се дължи на Разумни Същества, които направляват всичко в света. Те образуват едно общество, един вечен свят и оттам всички светове вземат началото си. Те строят, те градят, те разграждат, те събарят. Те направляват нещата. Всичко расте под тяхното опекунство, под техните грижи.
към текста >>
Редът в Природата се дължи на Разумни
Същества
, които направляват всичко в света.
Той ще задържи човека. Например, ако ръководителят вижда, че ще се случи нещастие с един човек, който минава някъде, ще го задържи, за да не мине, когато пада камъкът. Ръководителят на човека всякога има желание да предотврати нещастието. Като говоря сега, виждам наоколо ангели, които работят върху вас. Доброто, което имате, може да израсне само благодарение на Бога и на Светлите Същества, които работят върху вас.
Редът в Природата се дължи на Разумни
Същества
, които направляват всичко в света.
Те образуват едно общество, един вечен свят и оттам всички светове вземат началото си. Те строят, те градят, те разграждат, те събарят. Те направляват нещата. Всичко расте под тяхното опекунство, под техните грижи. Тези Велики Същества са установили един ред на човешките мисли, чувства и действия.
към текста >>
Тези Велики
Същества
са установили един ред на човешките мисли, чувства и действия.
Редът в Природата се дължи на Разумни Същества, които направляват всичко в света. Те образуват едно общество, един вечен свят и оттам всички светове вземат началото си. Те строят, те градят, те разграждат, те събарят. Те направляват нещата. Всичко расте под тяхното опекунство, под техните грижи.
Тези Велики
Същества
са установили един ред на човешките мисли, чувства и действия.
Този ред, който те са установили, наричаме закони на Природата. И когато престъпите един такъв закон, вие сте отговорни! Трябва да бъдете носители на техните свещени идеи. Трябва да имате в съзнанието си присъствието на тези Същества. Винаги, когато се намирате в трудно положение, те ви помагат.
към текста >>
Трябва да имате в съзнанието си присъствието на тези
Същества
.
Всичко расте под тяхното опекунство, под техните грижи. Тези Велики Същества са установили един ред на човешките мисли, чувства и действия. Този ред, който те са установили, наричаме закони на Природата. И когато престъпите един такъв закон, вие сте отговорни! Трябва да бъдете носители на техните свещени идеи.
Трябва да имате в съзнанието си присъствието на тези
Същества
.
Винаги, когато се намирате в трудно положение, те ви помагат. Тук се изключва всяко съмнение. Като си живял добре, тия Възвишени Същества ще проявят към тебе благоволение, за да покажат, че си спазвал техните закони – ще ти подарят някоя дарба. Изостаналите същества могат да направят пакост на тялото, ума и сърцето, но на Душата и Духа – не. Душата може малко да бъде уязвена, но Духът остава неуязвим.
към текста >>
Като си живял добре, тия Възвишени
Същества
ще проявят към тебе благоволение, за да покажат, че си спазвал техните закони – ще ти подарят някоя дарба.
И когато престъпите един такъв закон, вие сте отговорни! Трябва да бъдете носители на техните свещени идеи. Трябва да имате в съзнанието си присъствието на тези Същества. Винаги, когато се намирате в трудно положение, те ви помагат. Тук се изключва всяко съмнение.
Като си живял добре, тия Възвишени
Същества
ще проявят към тебе благоволение, за да покажат, че си спазвал техните закони – ще ти подарят някоя дарба.
Изостаналите същества могат да направят пакост на тялото, ума и сърцето, но на Душата и Духа – не. Душата може малко да бъде уязвена, но Духът остава неуязвим. Ако човек вярва в Бога, всичко може да се измени. Онзи свят е по-уреден от физическия. Той е по-реален.
към текста >>
Изостаналите
същества
могат да направят пакост на тялото, ума и сърцето, но на Душата и Духа – не.
Трябва да бъдете носители на техните свещени идеи. Трябва да имате в съзнанието си присъствието на тези Същества. Винаги, когато се намирате в трудно положение, те ви помагат. Тук се изключва всяко съмнение. Като си живял добре, тия Възвишени Същества ще проявят към тебе благоволение, за да покажат, че си спазвал техните закони – ще ти подарят някоя дарба.
Изостаналите
същества
могат да направят пакост на тялото, ума и сърцето, но на Душата и Духа – не.
Душата може малко да бъде уязвена, но Духът остава неуязвим. Ако човек вярва в Бога, всичко може да се измени. Онзи свят е по-уреден от физическия. Той е по-реален. За някои хора онзи свят е видим, а за някои – невидим.
към текста >>
Ако мислим правилно, можем да повдигнем по-нискостоящите от нас
същества
.
Понеже светът е крайно материалистичен, в противовес на това ще дойде това голямо изявление на Невидимия свят. – Какво въздействие оказва човешкият живот върху животните? - Каквото правим ние, отразява се и върху тях. Всички наши мисли се проектират в съзнанието на животните. От нас зависи положението на животните.
Ако мислим правилно, можем да повдигнем по-нискостоящите от нас
същества
.
Има взаимна зависимост и между хората. Съществува следния закон в разумната Природа: ако ти вържеш кесията си, много хора ще вържат своята. Ако я развържеш, мнозина ще я развържат. Каквото става тук, става и в света. Тук като уредим нещата, навсякъде се уреждат.
към текста >>
22.
Първа част
" Но тогава щяхме да имаме свят само от неми и сакати
същества
.
Сега ще ви говоря за Бога не като за същество, както казват философите, отвлечено или разпръснато из пространството, а за онзи Господ, за Когото проповядвам, който мисли за нас, Който наблюдава постъпките ни, изправя, поправя, наказва, облича, съблича, кара да се раждаме и умираме. В Писанието се казва: "Бог не е само на Небето, Той живее В сърцата на смирените." Следователно първото качество, което трябва да придобиете, за да може Той да заживее във вас, е смирението, но не смирението на овцата. Хората казват: "Защо Господ, като е всемогъщ, не оправи света? " Как да го оправи? Със старата ли клетва: "Онзи, който лъже, да му изсъхне езикът, онзи, който краде, да му изсъхне ръката?
" Но тогава щяхме да имаме свят само от неми и сакати
същества
.
Как мислите щеше ли да ни бъде приятен един такъв свят само от недъгави хора? Бог обаче разкрива диаметрално противоположно управление и казва, че който иска да бъде господар, трябва да стане слуга. Силните хора искат обикновено всички "реки" да се вливат в тяхната "река", но при добрите процесът е обратен. Господ се "разлива" в малки "рекички" и вместо Той да ги управлява, оставя те сами да се управляват... А какъв е нашият метод, по който следва да работим?
към текста >>
Тогава ще дойдем в съприкосновение с ония по-висши
същества
, които са напреднали и които наричаме светии.
Едно е необходимо индивидуалното изправяне на личността, била тя мъж или жена. Когато се изправи личността, ще се изправят и нейните деца синове и дъщери, а когато те се изправят, ще се изправят и техните ближни, и целият свят сам по себе си. Какъвто е квасът, такова ще бъде и заквасеното. Този е принципът, който Христос е положил, и Христос действа за неговото осъществяване... Промяната следователно трябва да стане в нашия ум, в нашето сърце, в нашата воля и когато тя се извърши, ще почувстваме, че у нас има известна вътрешна сила.
Тогава ще дойдем в съприкосновение с ония по-висши
същества
, които са напреднали и които наричаме светии.
Като влезем във връзка с тях, нашият ум ще се просвети, както учениците се просвещават... Ако вие искате да разберете същността си, трябва да следвате пътя от сърцето нагоре към вашия ум, и да мислите за Бога. Много са въпросите, които занимават човешкия ум, с които човечеството се е занимавало и в миналото. Такива въпроси ще има и в бъдеще. Ще ви дам едно кратко определение на понятието "Дух".
към текста >>
Поради това човек за разлика от другите
същества
ходи прав...
Душата със своя начин на мислене представлява в нас Божественият свят. 1/1 ако има у нас нещо Божествено, то е светлата душа, която мисли. Ето защо, когато говорим за човека, трябва да имаме предвид нея. Щом отделите от човека разумната душа, той остава формено животно с четири крака. Духът се проявява в човешката душа.
Поради това човек за разлика от другите
същества
ходи прав...
Някои искат да живеят на Небето, но къде е то? Под думата "Небе" разбирам едно състояние, където съществува пълен порядък, при който хората спазват своите права и задължения към другите... Под "сърце" разбираме корените на нашия живот; а под "ум" клоните и листата отвън. Вие знаете, че в природата съществува съотношение между корените и клончетата. На всяко клонче съответства коренче в земята и когато долу изсъхне някой корен, изсъхва горе и съответният клон. Законът, който трябва да спазвате, е този: да знаете, че ако у вас изсъхне едно желание, ще изсъхне непременно и една мисъл: ако изсъхнат две ваши желания, ще изсъхнат две мисли и т.н., докато един ден, когато вашите чувства се атрофират съвършено, ще изсъхнат всички клончета и вие ще се превърнете в хора, които имат само един талант...
към текста >>
Характерът е съчетание от мисли и чувства и от положителни сили... Силен по ум човек може да бъде само този, който се съобразява с Божествените закони и който е в хармония с всички
същества
, които го заобикалят от най-
низшите
до най-висшите.
Мъжът и жената представляват два принципа, две велики разумни сили. Едната наричаме активна, другата пасивна; едната действаща, другата възприемчива. Това са два процеса в природата, които се сменят. Бог не само дава, понякога и взема... Ако сте верни Нему, всички мечти и желания на вашия ум и на вашето сърце могат да се постигнат... Целият ни стремеж в живота трябва да бъде насочен към това да развием нашия характер. Как?
Характерът е съчетание от мисли и чувства и от положителни сили... Силен по ум човек може да бъде само този, който се съобразява с Божествените закони и който е в хармония с всички
същества
, които го заобикалят от най-
низшите
до най-висшите.
Когато сме в разрез с тези Божествени закони, явява се противоречие в нашия ум. От него произлизат всички несполуки, които срещаме в живота... Човек трябва да има страх от наказанието преди, а не след съгрешаването. Плачът не го спасява. Спасението е в организирането на нашия ум, на нашето сърце и на нашето тяло.
към текста >>
Ето защо всички
същества
, от най-големите до най-малките, се стремят да се обновят, да се повдигнат.
И сега Господ ги кара да ни се отплатят, като не презират по-малките свои събратя, защото сме работели за тях... Това, което наричаме "възраждане", съществува като закон на Духа. Той е онзи вътрешен Божествен процес, който въздига и обновява човешкото сърце, човешкия ум, човешката душа, човешкия дух. Това е процес на възлизане отдолу нагоре. И в този човешки стремеж се изработват нашето повдигане, избавление и спасение.
Ето защо всички
същества
, от най-големите до най-малките, се стремят да се обновят, да се повдигнат.
Когато говорим, че трябва да бъдем снизходителни към малките неща, то произлиза от принципа да не огорчаваме Господа. Защото, ако огорчим един човек, не огорчаваме само него, а и Господа, Който живее в него... Безсмъртието е стремеж на човешката душа, идеалът, към които тя се стреми и желае всякога да го осъществи. Човешката душа живее на Земята, за да намери пътя на безсмъртието. Безсмъртието се регулира от един велик Божествен закон, закон, който човек трябва да проучи и приложи във всички области на своя живот.
към текста >>
23.
Трета част
Принципът, който олицетворява Мария, представлява висшето и показва как да служим на Бога, как да сме в хармония с извисените
същества
, светиите, ангелите, които знаят повече от нас, знаят да се подчиняват, и да седнем тихо и спокойно при нозете на Учителя, за да се учим.
А "Марта" идва от "мара", което означава горчив, кисел, буен. Ако човек е като Марта, то той щом стане сутрин от сън, всички около него трябва да са на крак. И веднага се разпорежда: "Всичко тук трябва да бъде в ред и порядък." Тази Марта и в черквите, и в училищата, и в съдилищата навсякъде я има. Тя е необходима, но не давайте преимущество нито на нея, нито на сестра й или нито на единия, нито на другия принцип. Тях ще свържа с други два, които формулирам така: принцип на висшето и принцип на низшето.
Принципът, който олицетворява Мария, представлява висшето и показва как да служим на Бога, как да сме в хармония с извисените
същества
, светиите, ангелите, които знаят повече от нас, знаят да се подчиняват, и да седнем тихо и спокойно при нозете на Учителя, за да се учим.
Ще попитате: "Колко са учителите? " Един е. Един Учител аз познавам. Той може да има 250 хиляди косми на главата, но това не ще рече, че са 250 хиляди учители. Едно дърво може да има много клончета, но те не са дръвчета.
към текста >>
В това служене ще намерим смисъла на нашия живот, и то доколкото разбираме вътрешния смисъл на нашата душа, ще разбираме и другите
същества
, които живеят около нас.
Едно дърво може да има много клончета, но те не са дръвчета. Обаче в дървото и в клончетата му прониква един живот. Така трябва да бъде и единството в ума ви. И когато дойде Учителят, Духът, ще чуете дълбоко в себе си неговия глас, гласът на нежността и на любовта... А висшият принцип, Мария, ни показва пътя, по който трябва да служим на Бога индивидуално.
В това служене ще намерим смисъла на нашия живот, и то доколкото разбираме вътрешния смисъл на нашата душа, ще разбираме и другите
същества
, които живеят около нас.
Щом научим първия, висшия принцип да се подчиняваме на Бога, тогава ще научим и другия принцип да подчиняваме всички нисши елементи да подчиним нисшия принцип у човека. И когато съвременната наука твърди, че иска да подчини природата, аз подразбирам, че тя иска да подчини Марта, която вдига толкова шум. Трябва да се научим да бъдем добри господари. Онзи който се е научил да се подчинява, да слугува на Бога, не може да бъде господар. И всеки от вас, който иска да бъде господар, първо трябва да се научи да бъде слуга слуга на Бога.
към текста >>
Вие ще развиете други способности и ще видите, че около вас има много по-велики
същества
, които ви говорят, и тогава ще кажете: "Колко сме били слепи!
И така Бог е създал едновременно в нас и Мария, и Марта. Те са двата полюса на човешката душа. Аз бих могъл да ви обясня някога вътрешния смисъл на тези два принципа, които действат в света. Но знанието, когато се натрупва и не се прилага, образува известни утайки, и хората започват да се притесняват какво да правят... Когато искате да следвате Божествената истина, трябва да се вдълбочите във вашата душа и тогава ще разберете живота в друг смисъл.
Вие ще развиете други способности и ще видите, че около вас има много по-велики
същества
, които ви говорят, и тогава ще кажете: "Колко сме били слепи!
"... И така Господ е създал всички светове. В Млечния път има 18 милиона слънца Всяко едно от тях се движи по определен път. Между слънцата има 25 билиона километра разстояние, за да не стане сблъскване. Господ е начертал тези пътища.
към текста >>
"Марта" е
низшият
манас и т.н.
И около вашия живот Той е очертал известен път, известно пространство и ви казва, че никога не бива да преминавате границата на царството му." Това е учението за Мария и Марта. "Мария" символизира Небето, а "Марта" Земята. "Мария" е висшето в сърцето, а "Марта" нисшето. "Мария" е висшето в ума, което теософите наричат висш манас.
"Марта" е
низшият
манас и т.н.
Вие, като отидете в домовете си, тогава си кажете: "Ела, Марто, ела, Марио, вие сте две добри сестри." Христос говореше, затова Мария нищо не работеше. Когато се върнете сега у дома, ако се разсърдите, ще кажете: "Марто, знаеш ли какво казва Учителят? Ти трябва да се подчиняваш." А това, от което постоянно се оплаквате, то е дисхармонията, която е вътре във вас. Тя е Марта, символът на неустроената земя.
към текста >>
В процеса на това израстване трябва да обичаме всички
същества
у себе си и живите и умрелите, които имат отражение и живеят вътре в нас... И Небето, и Земята едновременно живеят във вашата душа.
Така е и при дървото. За 24 часа клоните му се обръщат нагоре, а след това корените. Човек е като двойно дърво: има корени горе, които в главата са свързани с Божествения свят, а корените долу са, в стомаха му, или във физическия свят. Когато Земята се обърне, вие се обръщате с краката си към Бога, тогава корените на вашия стомах са обърнати към Него. Така че на всеки 24 часа и краката, и главата ви се обръщат към Бога.
В процеса на това израстване трябва да обичаме всички
същества
у себе си и живите и умрелите, които имат отражение и живеят вътре в нас... И Небето, и Земята едновременно живеят във вашата душа.
У вас има добри и лоши духове, които се спогаждат. Някои хора, които мразят лошите духове, казват, че има спор между тях и ангелите, и мислят, че те се карат. Спорът се явява само когато ние се намесим, а иначе между тях съществува равновесие. Щом се намесим, има борба... Затова апостол Павел казва: "Растете в благодатта Христова, за да познаете духовете." Ето какъв е вътрешният смисъл на растенето човек да различава сенките от самите неща, да освободи своята душа, като понесе всички страдания.
към текста >>
24.
Шеста част
Ако водите съзнателен живот и сте настроени любовно към всички живи
същества
, ще трансформирате енергията в "акаша" и ще усетите у себе си, че приятна Божествена музика изпълва цялото ви тяло като един силен трепет.
Само във вечния живот може по друг начин да изучаваме Любовта и Мъдростта. Той може да ни даде единствените условия да ги проучим. Решите ли да се промените, ще почувствате едно разширение на ума и сърцето и ще станете силни. Но щом малко се усъмните и се запитате: "Аз ли съм? ", токът на Любовта ще прекъсне.
Ако водите съзнателен живот и сте настроени любовно към всички живи
същества
, ще трансформирате енергията в "акаша" и ще усетите у себе си, че приятна Божествена музика изпълва цялото ви тяло като един силен трепет.
Тогава ще поискате да предадете енергията си на всички хора. Чрез тази енергия се предават мислите на всички разумни същества. И животът на тези, които обикалят в далечното пространство, ще ви се предава с бързина, по-голяма от тази на слънчевия лъч. Така ще се почувствате като граждани на духовното царство. И като го погледнете, ще изпитате неописуема радост.
към текста >>
Чрез тази енергия се предават мислите на всички разумни
същества
.
Решите ли да се промените, ще почувствате едно разширение на ума и сърцето и ще станете силни. Но щом малко се усъмните и се запитате: "Аз ли съм? ", токът на Любовта ще прекъсне. Ако водите съзнателен живот и сте настроени любовно към всички живи същества, ще трансформирате енергията в "акаша" и ще усетите у себе си, че приятна Божествена музика изпълва цялото ви тяло като един силен трепет. Тогава ще поискате да предадете енергията си на всички хора.
Чрез тази енергия се предават мислите на всички разумни
същества
.
И животът на тези, които обикалят в далечното пространство, ще ви се предава с бързина, по-голяма от тази на слънчевия лъч. Така ще се почувствате като граждани на духовното царство. И като го погледнете, ще изпитате неописуема радост. Това е новият живот... Бог е възлюбил този свят и чрез Неговата любов ще достигнем до онези велики закони, на които светът почива и чрез които животът съществува.
към текста >>
И който не разбира това движение, може да бъде пометен... Само живите
същества
могат да образуват точка и център.
Според живата геометрия мъжът и жената образуват правата линия, най-късото разстояние между две точки. Следователно тя трябва да се постави между тях. Така умът и сърцето ще се съединят, за да влязат в съприкосновение. А пътят, по който тази права линия може да се движи, е пътят на квадрата. Затова той е опасен, защото е място на движение.
И който не разбира това движение, може да бъде пометен... Само живите
същества
могат да образуват точка и център.
Математиците казват, че точката е нещо въображаемо, което не заема никакво пространство, но го владее. Точката няма собственост, но владее собствеността... Във всички закони се забелязва една периодичност, която зависи от вътрешните закони на битието. Известни неща се преповтарят в определени епохи, времена, дни, месеци, години и векове. И съвременната наука започва да съзнава тази цикличност.
към текста >>
В другите светове няма грях, затова всички ония
същества
, които са свързани пряко или косвено с хората, са заразени от греха.
А другите казват всичко е строго определено и нищо не е случайно... Следователно идеите са нещо, което трябва да разберем в света. И това става по пътя на противоречията. Законът на еволюцията ги изисква като една необходимост. Този закон важи само в човешкия свят.
В другите светове няма грях, затова всички ония
същества
, които са свързани пряко или косвено с хората, са заразени от греха.
Грешни същества в света са само хората. Всички останали си живеят в мир и любов и разбират Бога, а само хората не Го разбират. Съдиите, философите и учените се стремят да ни внушат, че грехът прониква в цялата вселена, и го наричат "мирова скръб"... Грехът е ограничен в известно пространство на мирозданието, но това е един абстрактен, математически въпрос, който сега не искам да разяснявам. Съществува Бог, защото в света има Любов. Съществува и онзи свят, защото има този свят.
към текста >>
Грешни
същества
в света са само хората.
Следователно идеите са нещо, което трябва да разберем в света. И това става по пътя на противоречията. Законът на еволюцията ги изисква като една необходимост. Този закон важи само в човешкия свят. В другите светове няма грях, затова всички ония същества, които са свързани пряко или косвено с хората, са заразени от греха.
Грешни
същества
в света са само хората.
Всички останали си живеят в мир и любов и разбират Бога, а само хората не Го разбират. Съдиите, философите и учените се стремят да ни внушат, че грехът прониква в цялата вселена, и го наричат "мирова скръб"... Грехът е ограничен в известно пространство на мирозданието, но това е един абстрактен, математически въпрос, който сега не искам да разяснявам. Съществува Бог, защото в света има Любов. Съществува и онзи свят, защото има този свят. И "онзи свят", и "този свят" са едно и също.
към текста >>
В ущърб на него се е развивал
низшият
, в който се гумира локализиран човешкият егоизъм.
И Писанието казва, че когато Христос възкръсна, много тела възкръснаха заедно с него и се явиха на мнозина свои приятели, като ги убедиха, че има друг живот, по-разумен, по-устойчив и по-щастлив, отколкото е сегашният. Разбиранията на съвременните религиозни и светски хора за живота са толкова изопачени! Това не произтича от зла воля, а от една оптическа измама на човешкия ум. У съвременнците висшият не е още развит. Теософите го наричат "висш манас".
В ущърб на него се е развивал
низшият
, в който се гумира локализиран човешкият егоизъм.
А стремежите на този низш ум са диаметрално противоположни на висшия манас. Вие често се питате и не можете да си обясните защо има борба между плътта и духа? Това не е борба, а е един закон, необходим за развитието на човешката душа... Спорът е само за условията, при които те се намират. Нещата трябва да станат много ясни в ума ви, за да няма противоречия... Сега да ви обясня друг един закон.
към текста >>
25.
Единадесета част
Когато човек разпне у себе си всички онези
низши
прояви на своето естество и ограничи
низшите
чувства и желания, а даде ход на възвишеното и благородното в най-висшия им смисъл това означава да познаем Христа разпет.
Такава няма както при храненето, така и в жилищата, и в тяхната философия. Аз говоря принципно по въпроса. Липсата на култура разкрива и страданията, и болестите, които съществуват. Сега едва ли ще намерите здрав човек. Когато апостол Павел казва, че иска да познава само Христа разпет, той е употребил думата "разпет" в малко по-друго значение.
Когато човек разпне у себе си всички онези
низши
прояви на своето естество и ограничи
низшите
чувства и желания, а даде ход на възвишеното и благородното в най-висшия им смисъл това означава да познаем Христа разпет.
А според мен, трябва да поставим Любовта в нейната нова форма, както сега се е появила като един нов, велик закон в живота, който идва да изправи всички недъзи на хората. Досега Любовта е съществувала в аптеките, в църквите, в манастирите като панацея и хората са я взимали в малки хапчета само когато ги е болял корем или нещо друго. Старите казват на младите, че едно време са вярвали в идеалната Любов и са живели като идеалисти, но сега мислят, че тази Любов е за другия свят, а в сегашния трябва да живеят като материалисти. И точно това разбиране на нещата поражда всички страдания и недоволства. Някои ще кажат, че причините за тях са чисто социални, други казват, че въздухът е нечист и т.н.
към текста >>
В Писанието се казва, че Бог е милостив и дълготърпелив, и когато ние разрушаваме постоянно сътворените от Него форми, малките
същества
плачат.
Сега на всички ни трябва благочестие. Не само на нас, но и на целия български народ... Щом като Бог е вложил истината у самите вас, тогава лъжата е недопустима. Благочестието трябва да възрасне у нас, но не механически. Любовта е онази, която създава и която възраства.
В Писанието се казва, че Бог е милостив и дълготърпелив, и когато ние разрушаваме постоянно сътворените от Него форми, малките
същества
плачат.
Той е принуден да създава нови форми, тъй като ние причиняваме само страдания... А чакаме от Небето един ден да ни направи щастливи. Търсете Небето тук в сегашния ви живот. И всички, които ме слушате, както и целият български народ, може да разберете Любовта. Ако аз всеки ден мисля за себе си как да подобря своето положение, не съм добър човек. Но ако седна да размишлявам за страдащите и поискам да им помогна, дори само в мислите си, аз съм вътрешно добър човек.
към текста >>
Чрез тях ще различаваме новите типове
същества
, които ще се появят, но на обновената Земя.
И когато казвам, че трябва да се радвате и в страданието, то е, защото Господ ви говори. В страданието вие не Го разбирате, а в радостта Го разбирате, но и в единия, и в другия случай Бог е, който ви говори вътре във вашите сърца. И единственото същество, което може да ви направи културни и разумни, да развие умовете, е Той... Така и в Писанието се казва, че "когото Господ обича, на него дава страдания", за да научи уроците си... След хиляда години от света, в който сте сега, и следа няма да остане. Аз съм казал и на учените, че черепите на съвременните хора ще ги търсят в музеите.
Чрез тях ще различаваме новите типове
същества
, които ще се появят, но на обновената Земя.
Сега ще попитате защо едни трябва да живеят по един начин, а другите по друг? Аз ще ви обясня защо: ако на един виден цигулар дадете една пропукана цигулка, какво може да изсвири? Нищо. На този цигулар му трябва инструмент, отговарящ на неговия талант и гениалност, а и на по-обикновения, ако му я дадете, няма да изсвири нищо... И така, апостол Павел казва: Понеже всичко това ще се "стопи", трябва да имате свята обхода помежду си и да живеете в благочестие. Бъдещата култура, която сега идва, ще бъде култура на благочестивите.
към текста >>
Тя е проява между две възвишени и разумни
същества
.
Като приключите с "полиците"... Всеки въпрос сега може да се уреди от чисто Божествено гледище. Едни казват, че и това ще стане, но в друго прераждане. Ако го оставите този въпрос за тогава, ще пропуснете и последния влак... Щом Христос казва, че "ученикът не е по-горен от своя учител", означава, че всички вие сте ученици. Само ученикът, който е разбрал своя учител, може да има тази Любов.
Тя е проява между две възвишени и разумни
същества
.
Изчезне ли Любовта, значи и разумността я няма. Трябва да имаме предвид, че тя съществува между две същества, еднакво развити по ум и по сърце, с благородни души и силна воля. Само такива две същества могат да се разберат. Любовта е като музика. Само двама велики музиканти, като се съберат, и единият вземе първата цигулка, другият втората и започнат да свирят, така те се обичат. Защо?
към текста >>
Трябва да имаме предвид, че тя съществува между две
същества
, еднакво развити по ум и по сърце, с благородни души и силна воля.
Ако го оставите този въпрос за тогава, ще пропуснете и последния влак... Щом Христос казва, че "ученикът не е по-горен от своя учител", означава, че всички вие сте ученици. Само ученикът, който е разбрал своя учител, може да има тази Любов. Тя е проява между две възвишени и разумни същества. Изчезне ли Любовта, значи и разумността я няма.
Трябва да имаме предвид, че тя съществува между две
същества
, еднакво развити по ум и по сърце, с благородни души и силна воля.
Само такива две същества могат да се разберат. Любовта е като музика. Само двама велики музиканти, като се съберат, и единият вземе първата цигулка, другият втората и започнат да свирят, така те се обичат. Защо? И двамата ходят заедно и дават концерти, но ако дойде трети и им каже, че иска да бъде с тях, могат да го вземат да им пази цигулките, но на сцената ще свирят само двамата. Това е Любовта.
към текста >>
Само такива две
същества
могат да се разберат.
Щом Христос казва, че "ученикът не е по-горен от своя учител", означава, че всички вие сте ученици. Само ученикът, който е разбрал своя учител, може да има тази Любов. Тя е проява между две възвишени и разумни същества. Изчезне ли Любовта, значи и разумността я няма. Трябва да имаме предвид, че тя съществува между две същества, еднакво развити по ум и по сърце, с благородни души и силна воля.
Само такива две
същества
могат да се разберат.
Любовта е като музика. Само двама велики музиканти, като се съберат, и единият вземе първата цигулка, другият втората и започнат да свирят, така те се обичат. Защо? И двамата ходят заедно и дават концерти, но ако дойде трети и им каже, че иска да бъде с тях, могат да го вземат да им пази цигулките, но на сцената ще свирят само двамата. Това е Любовта. Някой път ще слушате изпълнението им, но и това е благодат.
към текста >>
Ние нямаме нужда от реликвите на предпотопните
същества
, на мамонтите, и от съхраняване на скелети.
Да ни даде Истина и да ни покаже пътя към Бога. Нещо повече, не само да ни го покаже, но и да ни съедини с Бога... Питам: Къде е "вашият" Христос, къде е Христос на свещениците, къде е Христос на проповедниците, къде е Христос на българския народ, на американския народ, на руския, има ли го? Ние само повтаряме, че Христос преди две хиляди години е дошъл на Земята. Жив ли е този Христос сега?
Ние нямаме нужда от реликвите на предпотопните
същества
, на мамонтите, и от съхраняване на скелети.
Полезни неща са те, но трябва да се стремим към един Божествен живот, в който сега можем да живеем! Сега! Може ли този живот да влезе в нас, може ли да излекува всички наши недъзи, да изправи умовете, сърцата ни и да ни даде благороден подтик в света? Някои ще кажат: "Ето, той пак осъжда." Не, аз не осъждам, а говоря истината. И то така, както никой не е говорил.
към текста >>
НАГОРЕ
