НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ТЕКСТОВЕ И ДОКУМЕНТИ ОТ УЧИТЕЛЯ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
1101
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
1896_1 Двe влияния - Науката и възпитанието
От книгата "
Науката
и възпитанието"
От книгата "Той иде", Начални Слова от Учителя в периода 1896 -1904 г. Издание на Издателство Бяло Братство, 2004 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание
От книгата "
Науката
и възпитанието"
Издание 1896, Варна Фототипно издание на издателство "Урания" Книгата за теглене на PDF Съдържание Издание София 2007, ИЗДАТЕЛСТВО СВ.
към текста >>
НАУКАТА
И ВЪЗПИТАНИЕТО
Книгата за теглене на PDF Съдържание Издание София 2007, ИЗДАТЕЛСТВО СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ Книгата за теглене на PDF
НАУКАТА
И ВЪЗПИТАНИЕТО
НАЧАЛАТА НА ЧЕЛОВЕЧЕСКИЙ ЖИВОТ „Милост и истина се срещнаха: правда и мир ся целунаха. Истина от земята ще прозябне: Иправда от небето ще надникне.“
към текста >>
Отговаряме: с помощта на
науката
и възпитанието.
Но преди человек да влезне в Новата земя, към която Духът го ръководи, за да получи своето наследствие и свобода като пълновъзрастен, той трябва да научи първите начала и закони на истинският Живот. Именно, да обуздава природните си наклонности, да владее животинските си влечения и страсти, да изкорени от себе си всички себелюбиви желания и стремления, извора на всичко зло в частния и обществения живот, и по тоя начин да може да приеме законите и началата на разума, висшето естество и да почне да упражнява онези сили и способности на умо-разумното знание, които ще му дадат ключа на истинския успех. Те ще го въведат в царството на оня мир, в когото умът намира най-високото си призвание да употреби природните сили като основа за своето духовно въздигане от положението на един раб и слуга до положението на господар и владетел в царството й. Тогава человекът трябва да съзнае, че той не е само плът, кръв и косми, но е воля, надарена с ум и душа! Но по кой път и по кой начин человечеството ще може да постигне и осъществи всички тия обещания и блага?
Отговаряме: с помощта на
науката
и възпитанието.
Този отговор може би ще повдигне недоразумение у някои умове, па даже и ще ги съблазни с мисълта, че това е блуждаеща химера. Навярно те ще ни посочат за пръв пример нашето отечество със своите си заведения, училищните ни учреждения с техните учители и ученици, нашата дипломация със своите си министри, законоведци, съдии, чиновници и водители, нашата интелигенция със своите образовани младежи от всичките разреди на обществения строй. И след това ще кажат: „Оправдавате ли сега вашите думи, облагородило ли ги е образованието? Попитай обществото, и то ще ти каже цялата истина.“ Това, което ни се навежда, е вярно, но трябва ли от това да заключим, че образованието е причина на злото у нас? Може би това да ни се вижда истинно до нейде си, но ние не можем да допущаме такова едно заключение, което не почива на никакви основи.
към текста >>
Има дълбока причина, лежаща вътре в естеството на человека,
за
това странно явление, което
науката
нарича хередитарност (наследственост).
Нам ни е известно, че болестите и заразите в органическия свят не произлизат от здравословните условия на хигиеническите закони, а напротив – от неизпълнение на тия закони, които самата органическа природа ни диктува. Този факт ще ни доведе към по-право и ясно разбиране на този важен въпрос. На същите основания порокът и нечестието не произлязват, нито пак се развиват от образованието, но са следствия и резултати от поквареното естество на изродица человечески същества, на които умът и душата са заразени с холерически мисли и желания. На такива человеци, колкото много и колкото добро образование и да им дадем, ако тяхното естество не се измени по дух, те ще си спазят същия стар нрав. Че в това има истина, може да се види и от народната поговорка, които казва, че вълкът по-лесно променява космите си, отколкото нрава си.
Има дълбока причина, лежаща вътре в естеството на человека,
за
това странно явление, което
науката
нарича хередитарност (наследственост).
Жесток природен закон действително, но все-таки истинен. Такива опасни человечески микроби в което и да е общество, горе долу образовано, рано или късно ще се узнаят от общия дух, който ще ги изтика вън от здравия организъм на социалния строй. Този социален строй на здравия организъм по естество не може за дълго време да търпи разстройство и анархия в себе си. Това правило е общ неизменяем закон на Природата. Един организъм, какъвто и да е той, според този закон, трябва или да изхвърли от себе си лошите вещества и зародиши, или да престане да съществува като такъв – едно от двете.
към текста >>
Нашият предмет обаче, разгледан по-дълбоко, ще докаже, че у нас владее невежество, придружено с лоши навици и пороци, страсти и желания, зле подквасени и наклонени от егоистическото образование, целта на което е да експлоатира
живота
на другите
за
своя облага.
Това е едничкото върховно мерило. Но подобава ли и на нас, хора с просветени умове, да храним онази изтъркана мисъл, както простите и невежите, че светът ще се свърши от учението и учените? Може ли да се предполага, че в това има каква-годе истина? Действително, свършекът на света ще дойде, но на кой свят – ето въпросът. Ще кажем, но нека се не плашим от отговора: свършекът е на света на заблуждението, на неправдата, на беззаконието – света на стария грешен Адам трябва да погине и умре безвъзвратно, а продължението на Новия свят, света на Добродетелта, трябва да вирее и пребъдва във век.
Нашият предмет обаче, разгледан по-дълбоко, ще докаже, че у нас владее невежество, придружено с лоши навици и пороци, страсти и желания, зле подквасени и наклонени от егоистическото образование, целта на което е да експлоатира
живота
на другите
за
своя облага.
Става ясно тогава, че у нас истинските начала на науката са едвам хванали корен. Възпитанието си е едвам в пелените, неговият глас се чува едвам като на пеленаче дете, неговото благородно влияние едвам се усеща от затъпелите ни от порока сърца. Може на ни се възрази пак и да ни се наведат други примери за по-силен довод: като например Англия и Америка и да ни се посочат големите недостатъци и злини, които владеят и в тия образовани държави. Това не го отричаме, признаваме тази горчива истина, но и този довод принадлежи на софистическата философия, която, като общо правило, не гледа истината в лицето, но в гърба. Нима лошото положение и състояние в тях е причинено от науката и образованието?
към текста >>
Става ясно тогава, че у нас истинските начала на
науката
са едвам хванали корен.
Но подобава ли и на нас, хора с просветени умове, да храним онази изтъркана мисъл, както простите и невежите, че светът ще се свърши от учението и учените? Може ли да се предполага, че в това има каква-годе истина? Действително, свършекът на света ще дойде, но на кой свят – ето въпросът. Ще кажем, но нека се не плашим от отговора: свършекът е на света на заблуждението, на неправдата, на беззаконието – света на стария грешен Адам трябва да погине и умре безвъзвратно, а продължението на Новия свят, света на Добродетелта, трябва да вирее и пребъдва във век. Нашият предмет обаче, разгледан по-дълбоко, ще докаже, че у нас владее невежество, придружено с лоши навици и пороци, страсти и желания, зле подквасени и наклонени от егоистическото образование, целта на което е да експлоатира живота на другите за своя облага.
Става ясно тогава, че у нас истинските начала на
науката
са едвам хванали корен.
Възпитанието си е едвам в пелените, неговият глас се чува едвам като на пеленаче дете, неговото благородно влияние едвам се усеща от затъпелите ни от порока сърца. Може на ни се възрази пак и да ни се наведат други примери за по-силен довод: като например Англия и Америка и да ни се посочат големите недостатъци и злини, които владеят и в тия образовани държави. Това не го отричаме, признаваме тази горчива истина, но и този довод принадлежи на софистическата философия, която, като общо правило, не гледа истината в лицето, но в гърба. Нима лошото положение и състояние в тях е причинено от науката и образованието? Ако някой може да ни осветли по-добре върху този въпрос, той ще бъде вторият Жан-Жак Русо.
към текста >>
Нима лошото положение и състояние в тях е причинено от
науката
и образованието?
Нашият предмет обаче, разгледан по-дълбоко, ще докаже, че у нас владее невежество, придружено с лоши навици и пороци, страсти и желания, зле подквасени и наклонени от егоистическото образование, целта на което е да експлоатира живота на другите за своя облага. Става ясно тогава, че у нас истинските начала на науката са едвам хванали корен. Възпитанието си е едвам в пелените, неговият глас се чува едвам като на пеленаче дете, неговото благородно влияние едвам се усеща от затъпелите ни от порока сърца. Може на ни се възрази пак и да ни се наведат други примери за по-силен довод: като например Англия и Америка и да ни се посочат големите недостатъци и злини, които владеят и в тия образовани държави. Това не го отричаме, признаваме тази горчива истина, но и този довод принадлежи на софистическата философия, която, като общо правило, не гледа истината в лицето, но в гърба.
Нима лошото положение и състояние в тях е причинено от
науката
и образованието?
Ако някой може да ни осветли по-добре върху този въпрос, той ще бъде вторият Жан-Жак Русо. Ние ще кажем накратко само това, че в Англия и Америка, гдето науката и възпитанието са хванали по-дълбоко корен и гдето предразсъдъците са изгубили своето средновековно влияние, в тях днес се е развила по-разумна и человеколюбива свобода, въздигнали са се повече благотворителни общества и учреждения, има по-голям интерес във всенародното подобрение; общественото им мнение седи на по-твърда основа – поставено е по високо от управлението; порокът не се прикрива, нито пък похвалява и защищава. Там се употребяват всевъзможни средства и начини за изкореняването и премахването на злото. И то не от правителството, а от самото общество, което е силата и двигателят на всички благородни преобразувания. В тия държави различни человеколюбиви общества и дружества харчат ежегодно големи суми и правят всевъзможни себепожертвувания за просвещението и духовното повдигане на бедните класи.
към текста >>
Ние ще кажем накратко само това, че в Англия и Америка, гдето
науката
и възпитанието са хванали по-дълбоко корен и гдето предразсъдъците са изгубили своето средновековно влияние, в тях днес се е развила по-разумна и человеколюбива свобода, въздигнали са се повече благотворителни общества и учреждения, има по-голям интерес във всенародното подобрение; общественото им мнение седи на по-твърда основа – поставено е по високо от управлението; порокът не се прикрива, нито пък похвалява и защищава.
Възпитанието си е едвам в пелените, неговият глас се чува едвам като на пеленаче дете, неговото благородно влияние едвам се усеща от затъпелите ни от порока сърца. Може на ни се възрази пак и да ни се наведат други примери за по-силен довод: като например Англия и Америка и да ни се посочат големите недостатъци и злини, които владеят и в тия образовани държави. Това не го отричаме, признаваме тази горчива истина, но и този довод принадлежи на софистическата философия, която, като общо правило, не гледа истината в лицето, но в гърба. Нима лошото положение и състояние в тях е причинено от науката и образованието? Ако някой може да ни осветли по-добре върху този въпрос, той ще бъде вторият Жан-Жак Русо.
Ние ще кажем накратко само това, че в Англия и Америка, гдето
науката
и възпитанието са хванали по-дълбоко корен и гдето предразсъдъците са изгубили своето средновековно влияние, в тях днес се е развила по-разумна и человеколюбива свобода, въздигнали са се повече благотворителни общества и учреждения, има по-голям интерес във всенародното подобрение; общественото им мнение седи на по-твърда основа – поставено е по високо от управлението; порокът не се прикрива, нито пък похвалява и защищава.
Там се употребяват всевъзможни средства и начини за изкореняването и премахването на злото. И то не от правителството, а от самото общество, което е силата и двигателят на всички благородни преобразувания. В тия държави различни человеколюбиви общества и дружества харчат ежегодно големи суми и правят всевъзможни себепожертвувания за просвещението и духовното повдигане на бедните класи. Това свидетелства статистиката. Тук има една необорима истина, че под влиянието на благородните сили на живота и неговите благи духовни подбуждения тези хора са почнали по-дълбоко да съзнават своята длъжност спрямо другите и спрямо изискванията на великия биологически закон.
към текста >>
Тук има една необорима истина, че под влиянието на благородните сили на
живота
и неговите благи духовни подбуждения тези хора са почнали по-дълбоко да съзнават своята длъжност спрямо другите и спрямо изискванията на великия биологически закон.
Ние ще кажем накратко само това, че в Англия и Америка, гдето науката и възпитанието са хванали по-дълбоко корен и гдето предразсъдъците са изгубили своето средновековно влияние, в тях днес се е развила по-разумна и человеколюбива свобода, въздигнали са се повече благотворителни общества и учреждения, има по-голям интерес във всенародното подобрение; общественото им мнение седи на по-твърда основа – поставено е по високо от управлението; порокът не се прикрива, нито пък похвалява и защищава. Там се употребяват всевъзможни средства и начини за изкореняването и премахването на злото. И то не от правителството, а от самото общество, което е силата и двигателят на всички благородни преобразувания. В тия държави различни человеколюбиви общества и дружества харчат ежегодно големи суми и правят всевъзможни себепожертвувания за просвещението и духовното повдигане на бедните класи. Това свидетелства статистиката.
Тук има една необорима истина, че под влиянието на благородните сили на
живота
и неговите благи духовни подбуждения тези хора са почнали по-дълбоко да съзнават своята длъжност спрямо другите и спрямо изискванията на великия биологически закон.
Науката е подигнала своят глас в полза на тази истина. Тя ни е уведомила с необорими доказателства, че този закон царува навсякъде в мировия свят. От прилагането на условията и началата, които той диктува в живота, зависи здравословността на коя да е органическа деятелност. А да облека чистия смисъл на този закон в прост език, ще изразя следващата мисъл: добрият живот и благоденствие на твоя ближен са необходимо условие както за него, така също и за твоя добър живот и твоето благосъстояние. Това е една физиологическа истина, която никой просветен человек не отрича.
към текста >>
Науката
е подигнала своят глас в полза на тази истина.
Там се употребяват всевъзможни средства и начини за изкореняването и премахването на злото. И то не от правителството, а от самото общество, което е силата и двигателят на всички благородни преобразувания. В тия държави различни человеколюбиви общества и дружества харчат ежегодно големи суми и правят всевъзможни себепожертвувания за просвещението и духовното повдигане на бедните класи. Това свидетелства статистиката. Тук има една необорима истина, че под влиянието на благородните сили на живота и неговите благи духовни подбуждения тези хора са почнали по-дълбоко да съзнават своята длъжност спрямо другите и спрямо изискванията на великия биологически закон.
Науката
е подигнала своят глас в полза на тази истина.
Тя ни е уведомила с необорими доказателства, че този закон царува навсякъде в мировия свят. От прилагането на условията и началата, които той диктува в живота, зависи здравословността на коя да е органическа деятелност. А да облека чистия смисъл на този закон в прост език, ще изразя следващата мисъл: добрият живот и благоденствие на твоя ближен са необходимо условие както за него, така също и за твоя добър живот и твоето благосъстояние. Това е една физиологическа истина, която никой просветен человек не отрича. Кой е онзи, който не знае, че от правилното работене на функциите и от доброто състояние на органите ни зависи общото здраве и дългоденствие на тялото?
към текста >>
От прилагането на условията и началата, които той диктува в
живота
, зависи здравословността на коя да е органическа деятелност.
В тия държави различни человеколюбиви общества и дружества харчат ежегодно големи суми и правят всевъзможни себепожертвувания за просвещението и духовното повдигане на бедните класи. Това свидетелства статистиката. Тук има една необорима истина, че под влиянието на благородните сили на живота и неговите благи духовни подбуждения тези хора са почнали по-дълбоко да съзнават своята длъжност спрямо другите и спрямо изискванията на великия биологически закон. Науката е подигнала своят глас в полза на тази истина. Тя ни е уведомила с необорими доказателства, че този закон царува навсякъде в мировия свят.
От прилагането на условията и началата, които той диктува в
живота
, зависи здравословността на коя да е органическа деятелност.
А да облека чистия смисъл на този закон в прост език, ще изразя следващата мисъл: добрият живот и благоденствие на твоя ближен са необходимо условие както за него, така също и за твоя добър живот и твоето благосъстояние. Това е една физиологическа истина, която никой просветен человек не отрича. Кой е онзи, който не знае, че от правилното работене на функциите и от доброто състояние на органите ни зависи общото здраве и дългоденствие на тялото? Малка една болка в който и да е член на тялото изведнъж се отражава върху целия ни организъм и нарушава мирът и спокойствието на живота ни. Нима това, което е истина за физиологическия живот, не ще ли бъде тъй също истинно и за социалния живот?
към текста >>
Малка една болка в който и да е член на тялото изведнъж се отражава върху целия ни организъм и нарушава мирът и спокойствието на
живота
ни.
Тя ни е уведомила с необорими доказателства, че този закон царува навсякъде в мировия свят. От прилагането на условията и началата, които той диктува в живота, зависи здравословността на коя да е органическа деятелност. А да облека чистия смисъл на този закон в прост език, ще изразя следващата мисъл: добрият живот и благоденствие на твоя ближен са необходимо условие както за него, така също и за твоя добър живот и твоето благосъстояние. Това е една физиологическа истина, която никой просветен человек не отрича. Кой е онзи, който не знае, че от правилното работене на функциите и от доброто състояние на органите ни зависи общото здраве и дългоденствие на тялото?
Малка една болка в който и да е член на тялото изведнъж се отражава върху целия ни организъм и нарушава мирът и спокойствието на
живота
ни.
Нима това, което е истина за физиологическия живот, не ще ли бъде тъй също истинно и за социалния живот? Не е ли същият естествен закон, който и в единия, и в другия случай диктува същите първоначални условия? Да, без всяко съмнение той е същият природен закон, приложен в по широка смисъл. Онова, което е необходимо за здравето на тялото, е тъй също необходимо за благоденствието на обществото. От основните принципи на този неизменяем биологически закон зависи нашето бъдещо щастие или нещастие.
към текста >>
Зародишите на доброто или злото ще са пренесат от един род в другий посредством кръвта на
Живота
.
Онова, което е необходимо за здравето на тялото, е тъй също необходимо за благоденствието на обществото. От основните принципи на този неизменяем биологически закон зависи нашето бъдещо щастие или нещастие. Разбира се, като сме съпричастници на един общ организъм и членове от една и съща фамилия, ние не можем да избегнем последствията, които следват от общото ни поведение, за зло или добро. Добрият ни или лошият ни характер ще отрази своето влияние неизбежно върху общественото здраве и състояние. Не само това, но още ще остави неизгладим отпечатък върху бъдещето поколение.
Зародишите на доброто или злото ще са пренесат от един род в другий посредством кръвта на
Живота
.
По такъв начин ще станат семена на почвата за бъдещата жетва. Кои от тези семенни зародиши ще успеят да развият своите качества ще зависи твърде много от външните и вътрешните условия на социалния строй и до голяма степен от волята на человека да възприеме кой и да е от тях в организма на душата си и да им даде място да виреят и растат свободно. Възприети и загнездени веднъж по този начин, те очакват вече благоприятните моменти да проявят вътрешната си природна деятелност. В това естествено предразположение на волята – да храни лошите зародиши и желания в душата си – лежи една от най-големите опасности за просвещението. Влачени постоянно от вътрешни пориви на грубата си природа, ние често пъти избираме онези начала за наш идеал и онези предмети за наша цел, които по естество влекат след себе си най-лошите и гибелни резултати за духовното ни въздигане, т.е.
към текста >>
Това се доказва от факта, че по причина на изопачените си понятия
за
Живота
ние постоянно се отвращаваме от Истината и от нейните изисквания.
В това естествено предразположение на волята – да храни лошите зародиши и желания в душата си – лежи една от най-големите опасности за просвещението. Влачени постоянно от вътрешни пориви на грубата си природа, ние често пъти избираме онези начала за наш идеал и онези предмети за наша цел, които по естество влекат след себе си най-лошите и гибелни резултати за духовното ни въздигане, т.е. въздигане, което заключава целия ни душевен живот, а не част от него, както това най-често се разбира от известен клас мислители. Тази истина се потвърждава от историята на человеческия напредък. Във всякой век духът на просвещението е имал да се разправя и бори със заблуждението, лъжата, измамата, неправдата, порокът и беззаконието Види се, человеческото сърце по природа повече е разположено към тия неща, от колкото към нещата на Истината, Добродетелта, Правдата, человеколюбието и благочестието.
Това се доказва от факта, че по причина на изопачените си понятия
за
Живота
ние постоянно се отвращаваме от Истината и от нейните изисквания.
Постоянно отхвърляме нейните условия и следователно постоянно страдаме за своето упорство. Какви ли не злини и нещастия не са ни постигали за този ни единствен грях. Всичко сме готови да жертваме в този свят, само да не приемем Истината. Странно явление! Целта на живота ни е тъмно определена, скитаме се още из мрака на световния вихър.
към текста >>
Целта на
живота
ни е тъмно определена, скитаме се още из мрака на световния вихър.
Това се доказва от факта, че по причина на изопачените си понятия за Живота ние постоянно се отвращаваме от Истината и от нейните изисквания. Постоянно отхвърляме нейните условия и следователно постоянно страдаме за своето упорство. Какви ли не злини и нещастия не са ни постигали за този ни единствен грях. Всичко сме готови да жертваме в този свят, само да не приемем Истината. Странно явление!
Целта на
живота
ни е тъмно определена, скитаме се още из мрака на световния вихър.
Господствующите мотиви и днес още са илюзиите на славата, сластолюбието, егоизмът и жаждата за златото – мотиви много добри за пълзящите, но не и за человека, съществото на разума. Лудостта да се покланяме на златни телета, както старите езически народи, не ни е оставило още. То се разбира, че светът мени постоянно своя образ. Идолослужението е взело друг вид и форма, но все-таки в тях няма живот. Разумът се е дал на человека не за друго, освен да го научи да дири истинските си нужди и интереси за своята душа, която се нуждае от здравословна храна – храна, която може да се придобие с труд и постоянство в Доброто.
към текста >>
За
да се постигне великата цел на
Живота
ни, необходимо е да живеем като человеци, като братя и сестри, произлезли от един и същ Баща, свързани с тясната свръзка на Любовта.
За тях са се дали най-светите жертви. Има ли някой да оспорва това? Нека ни докаже противното. – „Майки, майки иска Франция“, казва Наполеон Великий. Но тези майки не са създавани без Добродетел.
За
да се постигне великата цел на
Живота
ни, необходимо е да живеем като человеци, като братя и сестри, произлезли от един и същ Баща, свързани с тясната свръзка на Любовта.
Сега ако всякой един изпомежду ни така се ръководи и се вдъхновява от това начало и така изпълня изискванията на този велик закон, той непременно ще произведе същите резултати и ще принесе същите благи плодове – на мир, благоденствие, успех и духовно просвещение и въздигане. Под такива условия животът ни ще развие онези благородни чувства и качества, в които Добродетелта и Истината ще се отражават като в огледало. Духът ни тогава ще има такава съвършена среда като светлообразния етер, която ще ни открива посредством своите вълнения хубостта и величието на една Жива вселена, която се простира пред ума ни. Един миров свят, който е пълен с биенето на пулса на Вечния живот, в когото се въздигаме и постоянно оживотворяваме. От фактите на ръка длъжни сме да приемем поначало истината, че науката и възпитанието са два от необходимите елементи за сближаването и развиването на народите и обществата.
към текста >>
От фактите на ръка длъжни сме да приемем поначало истината, че
науката
и възпитанието са два от необходимите елементи
за
сближаването и развиването на народите и обществата.
За да се постигне великата цел на Живота ни, необходимо е да живеем като человеци, като братя и сестри, произлезли от един и същ Баща, свързани с тясната свръзка на Любовта. Сега ако всякой един изпомежду ни така се ръководи и се вдъхновява от това начало и така изпълня изискванията на този велик закон, той непременно ще произведе същите резултати и ще принесе същите благи плодове – на мир, благоденствие, успех и духовно просвещение и въздигане. Под такива условия животът ни ще развие онези благородни чувства и качества, в които Добродетелта и Истината ще се отражават като в огледало. Духът ни тогава ще има такава съвършена среда като светлообразния етер, която ще ни открива посредством своите вълнения хубостта и величието на една Жива вселена, която се простира пред ума ни. Един миров свят, който е пълен с биенето на пулса на Вечния живот, в когото се въздигаме и постоянно оживотворяваме.
От фактите на ръка длъжни сме да приемем поначало истината, че
науката
и възпитанието са два от необходимите елементи
за
сближаването и развиването на народите и обществата.
Посредством тях трябва да очакваме своето освобождение от мрака на невежеството и от робството на природния грях, вроденото себелюбие, което е всяло всичките злини и нещастия в този земен живот. Този порок, според Дарвиновата теория „еволюция“, е останал от грубото естество на человека, когато той е минавал през епохата на своето физиологическо и физическо развитие, когато борбата за себесъхранение и борбата за живот са били на върха на своята апогея, когато всичките други человечески благородни качества и способности са били дълбоко заровени и занемарени под игото на тая владеюща сила. Че в това показание има истина, не иска и доказателство, не трябва да ходим твърде надалеч, за да се убедим в истинността на тази мисъл. В нашето естество още тлеят хитростта на лисицата, лукавството на змията, ненаситността на акулата, свирепостта на тигъра и зверството на горилата. То е взело хиляди години на человеческия Дух и ум, само да се извлекат от под това бреме.
към текста >>
И да влези в духовното мирообразование, гдето Истината и Любовта вечно вълнуват и движат душата към неизследимите области на
живота
във Вселената.
Че в това показание има истина, не иска и доказателство, не трябва да ходим твърде надалеч, за да се убедим в истинността на тази мисъл. В нашето естество още тлеят хитростта на лисицата, лукавството на змията, ненаситността на акулата, свирепостта на тигъра и зверството на горилата. То е взело хиляди години на человеческия Дух и ум, само да се извлекат от под това бреме. Колко хиляди и милиони невинни жертви са се изисквали да се пренесат, докато человек се доведе до онова по-пълно съзнание на своето битие, че той има по-свята длъжност да върши в този свят, че не се е родил само за да яде, пие и умира като животно, но да се усъвършенства и заякчава със сила и мощ и посредством силата на разума в идеята на миросъзданието. И посредством своя ум, сроден с душата, да се възвиси до понятието на нравствения свят.
И да влези в духовното мирообразование, гдето Истината и Любовта вечно вълнуват и движат душата към неизследимите области на
живота
във Вселената.
Но тук може да се подигне друго едно възражение от някой други мислители. Възможно е, казваме. Те ще ни кажат следующето: „Добре, като учите, че науката и възпитанието са единствените средства за в бъдеще, от които человечеството трябва да очаква своето спасение, тогава где оставяте вярата в Бога и религията, които през толкова хиляди години са водили человеческия род и постоянно са го учили в изпълнението своята длъжност към Бога и към своя ближен? “ На това питане ще отговорим направо. Истината ще си е Истина през всичките векове.
към текста >>
Те ще ни кажат следующето: „Добре, като учите, че
науката
и възпитанието са единствените средства
за
в бъдеще, от които человечеството трябва да очаква своето спасение, тогава где оставяте вярата в Бога и религията, които през толкова хиляди години са водили человеческия род и постоянно са го учили в изпълнението своята длъжност към Бога и към своя ближен?
Колко хиляди и милиони невинни жертви са се изисквали да се пренесат, докато человек се доведе до онова по-пълно съзнание на своето битие, че той има по-свята длъжност да върши в този свят, че не се е родил само за да яде, пие и умира като животно, но да се усъвършенства и заякчава със сила и мощ и посредством силата на разума в идеята на миросъзданието. И посредством своя ум, сроден с душата, да се възвиси до понятието на нравствения свят. И да влези в духовното мирообразование, гдето Истината и Любовта вечно вълнуват и движат душата към неизследимите области на живота във Вселената. Но тук може да се подигне друго едно възражение от някой други мислители. Възможно е, казваме.
Те ще ни кажат следующето: „Добре, като учите, че
науката
и възпитанието са единствените средства
за
в бъдеще, от които человечеството трябва да очаква своето спасение, тогава где оставяте вярата в Бога и религията, които през толкова хиляди години са водили человеческия род и постоянно са го учили в изпълнението своята длъжност към Бога и към своя ближен?
“ На това питане ще отговорим направо. Истината ще си е Истина през всичките векове. Тя ще има същото влияние и сила в душата ни, когато и да е и където и да е, под какъвто вид, форма и образ и да ни се представи. Стига само видът, формата и образът да са действителни представители и същински въплъщения на висшето Добро. Религията ще си стои там, гдето си е била.
към текста >>
Необходимо е да почне да учи Истината без никоя преправка – Истината, която просвещава и е съгласна с целостта на
Живота
и разума, живата Истина, която облагородява и възвишава человеческата душа в Добродетел.
Тя ще има същото влияние и сила в душата ни, когато и да е и където и да е, под какъвто вид, форма и образ и да ни се представи. Стига само видът, формата и образът да са действителни представители и същински въплъщения на висшето Добро. Религията ще си стои там, гдето си е била. А за в бъдеще, ако иска да има почит и влияние, тя е длъжна да промени своето настоящо наклонение. Има нужда да се съобрази с научните истини и да напусне старите си нрави и обичаи, които по неведение е допуснала за свой частен интерес, а не Божий.
Необходимо е да почне да учи Истината без никоя преправка – Истината, която просвещава и е съгласна с целостта на
Живота
и разума, живата Истина, която облагородява и възвишава человеческата душа в Добродетел.
Онази религия, която е образ и представител на живущия Бог Йехова, ще си държи същото място в душата, което е имала отначало и досега. Но при всичко това не трябва да храним лъжливата мисъл, както израилските фарисеи и садукеи, които казваха: „Отца имаме Авраама.“ „И рече им Йоан: „Сторете прочее плодове достойни. И не мислете да се оправдавате. И тъй, казвам ви, всяко дърво, което не прави добър плод, отсича се и в огън се хвърля.“ Този закон е истинско мерило. Всяко учение, всяка система, всяко устройство и постановление, които нямат за върховна цел подобрението на духовния ни живот, ще изчезнат пред съда на разума, както слама в огъня.
към текста >>
Всичко расте и се развива съобразно с онзи вечен закон на
Живота
, който мени и преобразява всички неща в Природата, съгласно с общата деятелност.
Тогава става необходима нужда от наша страна да изпитваме всяко религиозно произведение дали има солта на Истината, или не. И щом намерим, че му липсва тази сол, то е наша свята длъжност да го турим настрана като человеческо заблуждение. Истинската религия трябва да очисти себе си от всичките си дрипели и парцали, които времето в миналото и ги е окачило по частни человечески съображения. В света няма вечни форми. Всичко се мени, съблича и преоблича според вътрешните си естествени нужди.
Всичко расте и се развива съобразно с онзи вечен закон на
Живота
, който мени и преобразява всички неща в Природата, съгласно с общата деятелност.
Нашия духовен характер се създава от Истината и Добродетелта, а не от лъжата и самооболщението. Не е какво мисли человек за себе си, но какъв е на дело. Като общо правило, человеците имат високи понятия за своето его, но времето ще пресей всички един по един и ще произнесе своята присъда за или против. Ние сме създадени да мислим и да правим избор помежду нещата и да следваме пътя на здравото учение, а не да приемаме всичко за непогрешима истина, като да е излязла направо от Божиите уста – без всяко съмнение. Бог говори Истината, ала человек по причина на своето паднало естество иде му отръки да говори и двете.
към текста >>
Тази вяра и днес е самият мощен двигател и в
науката
, и възпитанието.
Ние сме създадени да мислим и да правим избор помежду нещата и да следваме пътя на здравото учение, а не да приемаме всичко за непогрешима истина, като да е излязла направо от Божиите уста – без всяко съмнение. Бог говори Истината, ала человек по причина на своето паднало естество иде му отръки да говори и двете. Тук именно лежи една от опасностите за успеха на истинската религия. Обаче това не е така с вярата – тази сила на душата, посредством която человекът от самото начало на своето възраждане е почнал да питае Любов към онова невидимо Същество, създателя и подкрепителя на всичкий мировий свят. Тази вяра е вършела велики дела и добродетели, тя е въодушевлявала неговата душа с мисли свети, с мисли велики, с идеи възвишени за доброто, за хубавото, за истинското.
Тази вяра и днес е самият мощен двигател и в
науката
, и възпитанието.
Тя е силата на любовта към знанието на Истината, която ни принуждава да се стремим да дирим и изпитваме всичко. Каква самоотверженост е почнала да се развива днес в душата на человечеството! Какви жертви се правят от всички благородни хора, само да ни се даде случай да видим лицето на онази деятелност, която лежи скрита в дълбочините на Природата! И каква Радост ще изпълни душата и ума ни, когато само сполучим да надникнем в дом й! Да, велика и блага Истина, светлина на Живота ни, която подбужда и въодушевлява ума ни и душата ни към велики подвизи и стремления.
към текста >>
Да, велика и блага Истина, светлина на
Живота
ни, която подбужда и въодушевлява ума ни и душата ни към велики подвизи и стремления.
Тази вяра и днес е самият мощен двигател и в науката, и възпитанието. Тя е силата на любовта към знанието на Истината, която ни принуждава да се стремим да дирим и изпитваме всичко. Каква самоотверженост е почнала да се развива днес в душата на человечеството! Какви жертви се правят от всички благородни хора, само да ни се даде случай да видим лицето на онази деятелност, която лежи скрита в дълбочините на Природата! И каква Радост ще изпълни душата и ума ни, когато само сполучим да надникнем в дом й!
Да, велика и блага Истина, светлина на
Живота
ни, която подбужда и въодушевлява ума ни и душата ни към велики подвизи и стремления.
Ние сме говорили вече доволно върху общия характер на предмета. Обаче, за да бъдем по-ясни и вразумителни в по нататъшното третиране и разглеждане на тази тема нека подигнем един важен въпрос: що е наука и що е възпитание Този въпрос е жизнен; трябва да му се даде какво-годе място. В същност въпросът представлява два процеса на двояка деятелност вътре в умственото и душевно мирообразование на человека. Те изявяват характера на неговото сложно естество, което е заставено от върховните природни закони да действа и работи за поддържане устройството и порядъка на вътрешния си свят. Мислите и желанията по същите начала, както и във физическия свят, се стремят към центъра на теготенето, т.е.
към текста >>
Обаче,
за
да бъдем по-ясни и вразумителни в по нататъшното третиране и разглеждане на тази тема нека подигнем един важен въпрос: що е
наука
и що е възпитание Този въпрос е жизнен; трябва да му се даде какво-годе място.
Каква самоотверженост е почнала да се развива днес в душата на человечеството! Какви жертви се правят от всички благородни хора, само да ни се даде случай да видим лицето на онази деятелност, която лежи скрита в дълбочините на Природата! И каква Радост ще изпълни душата и ума ни, когато само сполучим да надникнем в дом й! Да, велика и блага Истина, светлина на Живота ни, която подбужда и въодушевлява ума ни и душата ни към велики подвизи и стремления. Ние сме говорили вече доволно върху общия характер на предмета.
Обаче,
за
да бъдем по-ясни и вразумителни в по нататъшното третиране и разглеждане на тази тема нека подигнем един важен въпрос: що е
наука
и що е възпитание Този въпрос е жизнен; трябва да му се даде какво-годе място.
В същност въпросът представлява два процеса на двояка деятелност вътре в умственото и душевно мирообразование на человека. Те изявяват характера на неговото сложно естество, което е заставено от върховните природни закони да действа и работи за поддържане устройството и порядъка на вътрешния си свят. Мислите и желанията по същите начала, както и във физическия свят, се стремят към центъра на теготенето, т.е. към началото на нещата. Това стремление на мислите и желанията по същия закон, както и във веществения свят, произвожда деятелност, която се отбелязва с постоянни акции и реакции от едно състояние в друго, които са причината за постоянните променения на умствената и душевна деятелност.
към текста >>
Вътрешната сила в
Живота
има
за
цел уреждането на мислите и желанията в естеството на душата и нейното правилно и истинско запознаване с нещата, предметите и силите в Природата.
към началото на нещата. Това стремление на мислите и желанията по същия закон, както и във веществения свят, произвожда деятелност, която се отбелязва с постоянни акции и реакции от едно състояние в друго, които са причината за постоянните променения на умствената и душевна деятелност. Достойнството и качеството на тия вътрешни влияния създават почвата за нашето здравословно развитие. Ако нашите мисли и желания се подбуждат от истински начала и се привличат от висши цели, то и следствията от тази деятелност ще бъде благотворителна за ума и душата. Ако не това, то противното ще последва.
Вътрешната сила в
Живота
има
за
цел уреждането на мислите и желанията в естеството на душата и нейното правилно и истинско запознаване с нещата, предметите и силите в Природата.
От това правилно разбиране зависи истинското ни просвещение. Науката в този случай е резултат от мисленето и наблюдението на ума върху явлението на Природата, а възпитанието е резултат от знанието и прилагането на духовните естествени закони в душевния ни живот. Възпитанието е необходимо за истинското знание и истинския успех. То е тъй нужно, както здравото тяло за здравия ум. Образованието в най-широката си смисъл не е нищо друго, освен процес на въплътяване на благородни мисли и добри желания в Живота на человека.
към текста >>
Науката
в този случай е резултат от мисленето и наблюдението на ума върху явлението на Природата, а възпитанието е резултат от знанието и прилагането на духовните естествени закони в душевния ни живот.
Достойнството и качеството на тия вътрешни влияния създават почвата за нашето здравословно развитие. Ако нашите мисли и желания се подбуждат от истински начала и се привличат от висши цели, то и следствията от тази деятелност ще бъде благотворителна за ума и душата. Ако не това, то противното ще последва. Вътрешната сила в Живота има за цел уреждането на мислите и желанията в естеството на душата и нейното правилно и истинско запознаване с нещата, предметите и силите в Природата. От това правилно разбиране зависи истинското ни просвещение.
Науката
в този случай е резултат от мисленето и наблюдението на ума върху явлението на Природата, а възпитанието е резултат от знанието и прилагането на духовните естествени закони в душевния ни живот.
Възпитанието е необходимо за истинското знание и истинския успех. То е тъй нужно, както здравото тяло за здравия ум. Образованието в най-широката си смисъл не е нищо друго, освен процес на въплътяване на благородни мисли и добри желания в Живота на человека. От това можем да съдим, че колкото повече такива елементи притежава един народ, толкова той е по-образован и развит духовно; и колкото по-малко има, толкова по-долу стои в лествицата на своето духовно възраждане. Предметът по естество има двояк характер: външен и вътрешен.
към текста >>
Образованието в най-широката си смисъл не е нищо друго, освен процес на въплътяване на благородни мисли и добри желания в
Живота
на человека.
Вътрешната сила в Живота има за цел уреждането на мислите и желанията в естеството на душата и нейното правилно и истинско запознаване с нещата, предметите и силите в Природата. От това правилно разбиране зависи истинското ни просвещение. Науката в този случай е резултат от мисленето и наблюдението на ума върху явлението на Природата, а възпитанието е резултат от знанието и прилагането на духовните естествени закони в душевния ни живот. Възпитанието е необходимо за истинското знание и истинския успех. То е тъй нужно, както здравото тяло за здравия ум.
Образованието в най-широката си смисъл не е нищо друго, освен процес на въплътяване на благородни мисли и добри желания в
Живота
на человека.
От това можем да съдим, че колкото повече такива елементи притежава един народ, толкова той е по-образован и развит духовно; и колкото по-малко има, толкова по-долу стои в лествицата на своето духовно възраждане. Предметът по естество има двояк характер: външен и вътрешен. Външният характер съставлява физико-физиологическата страна на умствения живот, а вътрешният характер съставлява биолого-психическата страна на умствено-душевния живот. Засега нека разгледаме само външния характер на предмета: що е наука, где е полето и областта на нейната деятелност, каква е задачата й за живота. Нека хвърлим тогава един кратък поглед върху този въпрос с важните му пунктове и точки.
към текста >>
Засега нека разгледаме само външния характер на предмета: що е
наука
, где е полето и областта на нейната деятелност, каква е задачата й
за
живота
.
То е тъй нужно, както здравото тяло за здравия ум. Образованието в най-широката си смисъл не е нищо друго, освен процес на въплътяване на благородни мисли и добри желания в Живота на человека. От това можем да съдим, че колкото повече такива елементи притежава един народ, толкова той е по-образован и развит духовно; и колкото по-малко има, толкова по-долу стои в лествицата на своето духовно възраждане. Предметът по естество има двояк характер: външен и вътрешен. Външният характер съставлява физико-физиологическата страна на умствения живот, а вътрешният характер съставлява биолого-психическата страна на умствено-душевния живот.
Засега нека разгледаме само външния характер на предмета: що е
наука
, где е полето и областта на нейната деятелност, каква е задачата й
за
живота
.
Нека хвърлим тогава един кратък поглед върху този въпрос с важните му пунктове и точки. Тогава що е наука? Под думата наука се разбира обикновено знание, знание на принципи или начала и причини, потвърдени истини и факти. „Наука – казва сър У. Хамилтон (Sir W.
към текста >>
Тогава що е
наука
?
От това можем да съдим, че колкото повече такива елементи притежава един народ, толкова той е по-образован и развит духовно; и колкото по-малко има, толкова по-долу стои в лествицата на своето духовно възраждане. Предметът по естество има двояк характер: външен и вътрешен. Външният характер съставлява физико-физиологическата страна на умствения живот, а вътрешният характер съставлява биолого-психическата страна на умствено-душевния живот. Засега нека разгледаме само външния характер на предмета: що е наука, где е полето и областта на нейната деятелност, каква е задачата й за живота. Нека хвърлим тогава един кратък поглед върху този въпрос с важните му пунктове и точки.
Тогава що е
наука
?
Под думата наука се разбира обикновено знание, знание на принципи или начала и причини, потвърдени истини и факти. „Наука – казва сър У. Хамилтон (Sir W. Hamilton) 1 – похвала же на познания, имайки във вид на образ характера на логическа съвършеност и във вид на предмет – характера на същинска истина.“ Въобще думата наука се употребява да означи познания, които са били придобити от дълго наблюдение и систематически наредени в съгласие с общите закони на естеството, и направени достъпни за всекиго; а особено такива познания, които се отнасят до физическия свят – неговите феномени, природа, състав и силите на веществото му, и качествата и функциите на живущите клетки или тъкани. Думата наука се употребява и в по тесен смисъл да означава кой и да е клон от науката, като отделно поле за изследване или предмет за изучаване, като например науката на астрономията, химията, геологията, медицината и прочее.
към текста >>
Под думата
наука
се разбира обикновено знание, знание на принципи или начала и причини, потвърдени истини и факти.
Предметът по естество има двояк характер: външен и вътрешен. Външният характер съставлява физико-физиологическата страна на умствения живот, а вътрешният характер съставлява биолого-психическата страна на умствено-душевния живот. Засега нека разгледаме само външния характер на предмета: що е наука, где е полето и областта на нейната деятелност, каква е задачата й за живота. Нека хвърлим тогава един кратък поглед върху този въпрос с важните му пунктове и точки. Тогава що е наука?
Под думата
наука
се разбира обикновено знание, знание на принципи или начала и причини, потвърдени истини и факти.
„Наука – казва сър У. Хамилтон (Sir W. Hamilton) 1 – похвала же на познания, имайки във вид на образ характера на логическа съвършеност и във вид на предмет – характера на същинска истина.“ Въобще думата наука се употребява да означи познания, които са били придобити от дълго наблюдение и систематически наредени в съгласие с общите закони на естеството, и направени достъпни за всекиго; а особено такива познания, които се отнасят до физическия свят – неговите феномени, природа, състав и силите на веществото му, и качествата и функциите на живущите клетки или тъкани. Думата наука се употребява и в по тесен смисъл да означава кой и да е клон от науката, като отделно поле за изследване или предмет за изучаване, като например науката на астрономията, химията, геологията, медицината и прочее. Старите гърци са считали седем науки: граматиката, риториката, музиката, логиката, аритметиката, геометрията и астрономията.
към текста >>
„
Наука
– казва сър У.
Външният характер съставлява физико-физиологическата страна на умствения живот, а вътрешният характер съставлява биолого-психическата страна на умствено-душевния живот. Засега нека разгледаме само външния характер на предмета: що е наука, где е полето и областта на нейната деятелност, каква е задачата й за живота. Нека хвърлим тогава един кратък поглед върху този въпрос с важните му пунктове и точки. Тогава що е наука? Под думата наука се разбира обикновено знание, знание на принципи или начала и причини, потвърдени истини и факти.
„
Наука
– казва сър У.
Хамилтон (Sir W. Hamilton) 1 – похвала же на познания, имайки във вид на образ характера на логическа съвършеност и във вид на предмет – характера на същинска истина.“ Въобще думата наука се употребява да означи познания, които са били придобити от дълго наблюдение и систематически наредени в съгласие с общите закони на естеството, и направени достъпни за всекиго; а особено такива познания, които се отнасят до физическия свят – неговите феномени, природа, състав и силите на веществото му, и качествата и функциите на живущите клетки или тъкани. Думата наука се употребява и в по тесен смисъл да означава кой и да е клон от науката, като отделно поле за изследване или предмет за изучаване, като например науката на астрономията, химията, геологията, медицината и прочее. Старите гърци са считали седем науки: граматиката, риториката, музиката, логиката, аритметиката, геометрията и астрономията. На тях не са били познати още отрастъците на модерните естествени науки.
към текста >>
Hamilton) 1 – похвала же на познания, имайки във вид на образ характера на логическа съвършеност и във вид на предмет – характера на същинска истина.“ Въобще думата
наука
се употребява да означи познания, които са били придобити от дълго наблюдение и систематически наредени в съгласие с общите закони на естеството, и направени достъпни
за
всекиго; а особено такива познания, които се отнасят до физическия свят – неговите феномени, природа, състав и силите на веществото му, и качествата и функциите на живущите клетки или тъкани.
Нека хвърлим тогава един кратък поглед върху този въпрос с важните му пунктове и точки. Тогава що е наука? Под думата наука се разбира обикновено знание, знание на принципи или начала и причини, потвърдени истини и факти. „Наука – казва сър У. Хамилтон (Sir W.
Hamilton) 1 – похвала же на познания, имайки във вид на образ характера на логическа съвършеност и във вид на предмет – характера на същинска истина.“ Въобще думата
наука
се употребява да означи познания, които са били придобити от дълго наблюдение и систематически наредени в съгласие с общите закони на естеството, и направени достъпни
за
всекиго; а особено такива познания, които се отнасят до физическия свят – неговите феномени, природа, състав и силите на веществото му, и качествата и функциите на живущите клетки или тъкани.
Думата наука се употребява и в по тесен смисъл да означава кой и да е клон от науката, като отделно поле за изследване или предмет за изучаване, като например науката на астрономията, химията, геологията, медицината и прочее. Старите гърци са считали седем науки: граматиката, риториката, музиката, логиката, аритметиката, геометрията и астрономията. На тях не са били познати още отрастъците на модерните естествени науки. Обаче от тяхно време досега големи променения и преобразувания са станали в умствения и духовен живот на человека. Науката с почването на новата християнска епоха е направила гигантски крачки както в полето на физиката, химията, геологията, астрономията, тъй също и в областта на физиологията, биологията, анатомията, психологията и френологията.
към текста >>
Думата
наука
се употребява и в по тесен смисъл да означава кой и да е клон от
науката
, като отделно поле
за
изследване или предмет
за
изучаване, като например
науката
на астрономията, химията, геологията, медицината и прочее.
Тогава що е наука? Под думата наука се разбира обикновено знание, знание на принципи или начала и причини, потвърдени истини и факти. „Наука – казва сър У. Хамилтон (Sir W. Hamilton) 1 – похвала же на познания, имайки във вид на образ характера на логическа съвършеност и във вид на предмет – характера на същинска истина.“ Въобще думата наука се употребява да означи познания, които са били придобити от дълго наблюдение и систематически наредени в съгласие с общите закони на естеството, и направени достъпни за всекиго; а особено такива познания, които се отнасят до физическия свят – неговите феномени, природа, състав и силите на веществото му, и качествата и функциите на живущите клетки или тъкани.
Думата
наука
се употребява и в по тесен смисъл да означава кой и да е клон от
науката
, като отделно поле
за
изследване или предмет
за
изучаване, като например
науката
на астрономията, химията, геологията, медицината и прочее.
Старите гърци са считали седем науки: граматиката, риториката, музиката, логиката, аритметиката, геометрията и астрономията. На тях не са били познати още отрастъците на модерните естествени науки. Обаче от тяхно време досега големи променения и преобразувания са станали в умствения и духовен живот на человека. Науката с почването на новата християнска епоха е направила гигантски крачки както в полето на физиката, химията, геологията, астрономията, тъй също и в областта на физиологията, биологията, анатомията, психологията и френологията. Тя ни е открила неизчерпаемите богатства на Природата, от които вече се ползваме.
към текста >>
Науката
с почването на новата християнска епоха е направила гигантски крачки както в полето на физиката, химията, геологията, астрономията, тъй също и в областта на физиологията, биологията, анатомията, психологията и френологията.
Hamilton) 1 – похвала же на познания, имайки във вид на образ характера на логическа съвършеност и във вид на предмет – характера на същинска истина.“ Въобще думата наука се употребява да означи познания, които са били придобити от дълго наблюдение и систематически наредени в съгласие с общите закони на естеството, и направени достъпни за всекиго; а особено такива познания, които се отнасят до физическия свят – неговите феномени, природа, състав и силите на веществото му, и качествата и функциите на живущите клетки или тъкани. Думата наука се употребява и в по тесен смисъл да означава кой и да е клон от науката, като отделно поле за изследване или предмет за изучаване, като например науката на астрономията, химията, геологията, медицината и прочее. Старите гърци са считали седем науки: граматиката, риториката, музиката, логиката, аритметиката, геометрията и астрономията. На тях не са били познати още отрастъците на модерните естествени науки. Обаче от тяхно време досега големи променения и преобразувания са станали в умствения и духовен живот на человека.
Науката
с почването на новата християнска епоха е направила гигантски крачки както в полето на физиката, химията, геологията, астрономията, тъй също и в областта на физиологията, биологията, анатомията, психологията и френологията.
Тя ни е открила неизчерпаемите богатства на Природата, от които вече се ползваме. Знанието е дало ключа на ума, с който да отваря различните стаи на това природно съкровище, в което са поместени всичките провизии, приготвени за всевъзможните нужди на человеческия живот. Науката е станала днес мощен двигател и спомагателна жизнена сила за напредъка и просвещението. Тя е станала вече преимущество и привилегия на всички, които я любят. Този подтик на человеческия Дух е спомогнал на образованието да стане общо, а с това наедно да тури край на грубото невежество.
към текста >>
Науката
е станала днес мощен двигател и спомагателна жизнена сила
за
напредъка и просвещението.
На тях не са били познати още отрастъците на модерните естествени науки. Обаче от тяхно време досега големи променения и преобразувания са станали в умствения и духовен живот на человека. Науката с почването на новата християнска епоха е направила гигантски крачки както в полето на физиката, химията, геологията, астрономията, тъй също и в областта на физиологията, биологията, анатомията, психологията и френологията. Тя ни е открила неизчерпаемите богатства на Природата, от които вече се ползваме. Знанието е дало ключа на ума, с който да отваря различните стаи на това природно съкровище, в което са поместени всичките провизии, приготвени за всевъзможните нужди на человеческия живот.
Науката
е станала днес мощен двигател и спомагателна жизнена сила
за
напредъка и просвещението.
Тя е станала вече преимущество и привилегия на всички, които я любят. Този подтик на человеческия Дух е спомогнал на образованието да стане общо, а с това наедно да тури край на грубото невежество. Ние сме почнали да гледаме умствено на света с друго око – езика на Природата ни е станал по-общо понятен. Науката вече отвсякъде ни е озарила със своята небесна светлина. Физиката ни е запознала със законите и силите на физическия свят, химията – със състава и елементите на веществото, геологията – с миналото на земята, астрономията – с небесните тела и устройство на Вселената.
към текста >>
Науката
вече отвсякъде ни е озарила със своята небесна светлина.
Знанието е дало ключа на ума, с който да отваря различните стаи на това природно съкровище, в което са поместени всичките провизии, приготвени за всевъзможните нужди на человеческия живот. Науката е станала днес мощен двигател и спомагателна жизнена сила за напредъка и просвещението. Тя е станала вече преимущество и привилегия на всички, които я любят. Този подтик на человеческия Дух е спомогнал на образованието да стане общо, а с това наедно да тури край на грубото невежество. Ние сме почнали да гледаме умствено на света с друго око – езика на Природата ни е станал по-общо понятен.
Науката
вече отвсякъде ни е озарила със своята небесна светлина.
Физиката ни е запознала със законите и силите на физическия свят, химията – със състава и елементите на веществото, геологията – с миналото на земята, астрономията – с небесните тела и устройство на Вселената. Когато, на другата страна, физиологията ни е запознала с органите и функциите на человеческото тяло, биологията – с началото на органическия му живот, анатомията – с устройството на тялото, психологията – с относителното естество на душата, френологията – със способността на ума и характера на человека. Человеческият мозък не се вече сматря като едно просто оръдие, което умът употребява за каквото му скимне, но че е седалище на всичките душевни дарби и способности. Той е столицата, в която заседават всичките представители на душата под председателството на ума, който е главният водител на общите дела. Душата по всяка вероятност трябва да е облообразно кълбо от психическа жизнена сила, която приема своите впечатления от всяка част на своята безкрайно чувствителна повърхност, от която зависят мислите до голяма степен.
към текста >>
Този свят, когото гледаме и усещаме,
науката
ни казва, че е направен от малки кирпичи, наречени атоми.
Той е столицата, в която заседават всичките представители на душата под председателството на ума, който е главният водител на общите дела. Душата по всяка вероятност трябва да е облообразно кълбо от психическа жизнена сила, която приема своите впечатления от всяка част на своята безкрайно чувствителна повърхност, от която зависят мислите до голяма степен. Когато умът се представя да завзема мястото на една жизнено магнитна иглена тръбица, на която върхът се движи и привлича с неописуема бързина към всяка точка на тази душевна вътрешност, към която различните впечатления и двигателни мисли се докосват. По този начин вътрешните и външни действия ту се приемат, ту се предават от един център в друг, от една област на мировия свят към друга. Има нещо чудно действително в Природата.
Този свят, когото гледаме и усещаме,
науката
ни казва, че е направен от малки кирпичи, наречени атоми.
Те са толкова малки, щото едвам ли можем да си съставим какво-годе понятие за тяхното съществуване. Казва ни се, че в главата на една металическа игла, която има два милиметра в диаметъра си, се съдържа толкова много от тия малки частици, наречени атоми, щото ако се заловяхме да ги преброим и ако отделяхме всяка секунда по един милиард, то щеше да ни вземе не по-малко от двеста и петдесет хиляди години, докато ги изброим. Представете си сега каква трябва да е онази велика сила, която е произвела, събрала и свързала всички тия дребни частици в едно и е образувала с тях хиляди и милиони светове, които е пуснала из пространството да се движат с неописуема бързина около определени центрове на тежестта; не само това, а и да почне още да ги населява с живущи и разумни твари, които да се интересуват в нейните работи, а при това и да се стараят по всякой начин да отгадаят нейната цел и намерение. Чудно е това действително! Законът, който е събудил и накарал человека да се подвизава и стреми в пътя на образованието, е самата необходима нужда на неговия Дух, която произлиза от действията на върховните жизнени закони на Природата.
към текста >>
Себепожертващият дух на
науката
отвсякъде иде да поднесе своите услуги на человечеството и да му помогне в трудния подвиг, който има още да извърши, преди идването на „истинското царство на Мира“ или, както Христос го нарича, „Царството Божие“, което е вътре в нази и което ще дойде в своята сила, само когато ние бъдем добре приготвени да го приемем.
Те са погинали, понеже не са съдържали всичките нужни добродетели, които съставляват главната необходима храна за поддържането на духовния живот на человека. Добрата храна е необходимият елемент за поддържането на какъвто и да е жизнен организъм. Без това й качество тя произвожда във физическия органически свят мършавост, в умствения – заблуждения и мрак, в Духовния – разврат и нравствен упадък на человеческите общества. Не трябва да се мамим – общите закони на Природата са еднакви навсякъде и във всяка област на мировия свят. Самата дума развитие и просвещение подразумява общо стремление на целият духовен живот към съвършенството на Доброто.
Себепожертващият дух на
науката
отвсякъде иде да поднесе своите услуги на человечеството и да му помогне в трудния подвиг, който има още да извърши, преди идването на „истинското царство на Мира“ или, както Христос го нарича, „Царството Божие“, което е вътре в нази и което ще дойде в своята сила, само когато ние бъдем добре приготвени да го приемем.
Това Царство предполага промитането на всичко зло и въвеждането на един нов порядък, който ще бъде вечен. Но преди това време человечеството трябва да възтържествува над природния свят, силата на Духа трябва да го подигне и освободи от материалното и привременното, което така силно още го държи привързано до лицето на Земята като някой пълзящ червей, който едвам е излязъл от дупката на подземието си. Разбира се, че в такова положение и състояние не може да съществува никакво щастие или блаженство. Но да се повърнем на въпроса си. „Истината е кръг – казва проф.
към текста >>
Значи ли тогава, че не трябва да се интересуваме от
науката
?
Разбира се, че в такова положение и състояние не може да съществува никакво щастие или блаженство. Но да се повърнем на въпроса си. „Истината е кръг – казва проф. Бородин, – а знанието – многоъгълник, вписан в този кръг. Всяка година, всякой ден ние умножаваме страните на този многоъгълник и се приближава към кръга; ние можем да го достигнем само когато допуснем условия, сиреч вечността.
Значи ли тогава, че не трябва да се интересуваме от
науката
?
Разбира се, че не. Винаги е далеч от Истината този, който упорно се отвращава от нея.“ Няма тогава защо да се боим, че ще дойде един ден, когато ще кажем: „Няма вече що да учим.“ Във Вселената съществуват вечни условия за усъвършенстване умствените и душевни сили. Каква ли не удивителна сцена не би се открила пред нашите умове, само ако да можеше да се подигне завесата, която ни отделя от по-напредналите Същества в мъдрост, знание и добродетел в този вечен дом? „Ако си въобразим – казва сър Хаммонд, – че Божието зрение или наука преди създанието се е разпростирало до всичките и всяка част на света, виждающо всякое нещо както си е, Неговото съзерцание или знание от всичката вечност не полага никаква необходимост на кое да е нещо да се сбъдва.“ Ако и науката сама по себе си да не може да измени порядъка в Природата, което напълно признаваме, тя поне има сила и влияние да ни убеди да живеем съобразно с този порядък. Тъй като нашият успех зависи от съобразяването със законите на висшата Природа, които ни диктуват истинските условия за нашия живот.
към текста >>
„Ако си въобразим – казва сър Хаммонд, – че Божието зрение или
наука
преди създанието се е разпростирало до всичките и всяка част на света, виждающо всякое нещо както си е, Неговото съзерцание или знание от всичката вечност не полага никаква необходимост на кое да е нещо да се сбъдва.“ Ако и
науката
сама по себе си да не може да измени порядъка в Природата, което напълно признаваме, тя поне има сила и влияние да ни убеди да живеем съобразно с този порядък.
Всяка година, всякой ден ние умножаваме страните на този многоъгълник и се приближава към кръга; ние можем да го достигнем само когато допуснем условия, сиреч вечността. Значи ли тогава, че не трябва да се интересуваме от науката? Разбира се, че не. Винаги е далеч от Истината този, който упорно се отвращава от нея.“ Няма тогава защо да се боим, че ще дойде един ден, когато ще кажем: „Няма вече що да учим.“ Във Вселената съществуват вечни условия за усъвършенстване умствените и душевни сили. Каква ли не удивителна сцена не би се открила пред нашите умове, само ако да можеше да се подигне завесата, която ни отделя от по-напредналите Същества в мъдрост, знание и добродетел в този вечен дом?
„Ако си въобразим – казва сър Хаммонд, – че Божието зрение или
наука
преди създанието се е разпростирало до всичките и всяка част на света, виждающо всякое нещо както си е, Неговото съзерцание или знание от всичката вечност не полага никаква необходимост на кое да е нещо да се сбъдва.“ Ако и
науката
сама по себе си да не може да измени порядъка в Природата, което напълно признаваме, тя поне има сила и влияние да ни убеди да живеем съобразно с този порядък.
Тъй като нашият успех зависи от съобразяването със законите на висшата Природа, които ни диктуват истинските условия за нашия живот. И това е именно едничкото нещо, към което Духът ни постоянно се стреми – да се научи как да живее, да живее в пълния смисъл на своето естество. Науката обаче в най-дълбокия смисъл е характер от присъществено качество на Духа в человека, стремящ се по вътрешен закон да усвои пътеките на Истината и да схване законите на Природата, за да има сила да подведе енергията й, да положи здрава основа за своето съществуване, развитие, усъвършенстване в Доброто и хубавото – най-възвишения идеал на разума. Сега нека разгледаме и втората точка накратко: где е полето и областта на науката? Този е един спорен въпрос, помежду философите има различни взглядове.
към текста >>
Науката
обаче в най-дълбокия смисъл е характер от присъществено качество на Духа в человека, стремящ се по вътрешен закон да усвои пътеките на Истината и да схване законите на Природата,
за
да има сила да подведе енергията й, да положи здрава основа
за
своето съществуване, развитие, усъвършенстване в Доброто и хубавото – най-възвишения идеал на разума.
Винаги е далеч от Истината този, който упорно се отвращава от нея.“ Няма тогава защо да се боим, че ще дойде един ден, когато ще кажем: „Няма вече що да учим.“ Във Вселената съществуват вечни условия за усъвършенстване умствените и душевни сили. Каква ли не удивителна сцена не би се открила пред нашите умове, само ако да можеше да се подигне завесата, която ни отделя от по-напредналите Същества в мъдрост, знание и добродетел в този вечен дом? „Ако си въобразим – казва сър Хаммонд, – че Божието зрение или наука преди създанието се е разпростирало до всичките и всяка част на света, виждающо всякое нещо както си е, Неговото съзерцание или знание от всичката вечност не полага никаква необходимост на кое да е нещо да се сбъдва.“ Ако и науката сама по себе си да не може да измени порядъка в Природата, което напълно признаваме, тя поне има сила и влияние да ни убеди да живеем съобразно с този порядък. Тъй като нашият успех зависи от съобразяването със законите на висшата Природа, които ни диктуват истинските условия за нашия живот. И това е именно едничкото нещо, към което Духът ни постоянно се стреми – да се научи как да живее, да живее в пълния смисъл на своето естество.
Науката
обаче в най-дълбокия смисъл е характер от присъществено качество на Духа в человека, стремящ се по вътрешен закон да усвои пътеките на Истината и да схване законите на Природата,
за
да има сила да подведе енергията й, да положи здрава основа
за
своето съществуване, развитие, усъвършенстване в Доброто и хубавото – най-възвишения идеал на разума.
Сега нека разгледаме и втората точка накратко: где е полето и областта на науката? Този е един спорен въпрос, помежду философите има различни взглядове. Обаче в интереса на истината, ние сме задължени да гледаме направо на предмета без всяко пристрастие. Настоящият порядък във Вселената се управлява от три главни и основни закони. Те са закона на теготенето, мисълта и биос.
към текста >>
Сега нека разгледаме и втората точка накратко: где е полето и областта на
науката
?
Каква ли не удивителна сцена не би се открила пред нашите умове, само ако да можеше да се подигне завесата, която ни отделя от по-напредналите Същества в мъдрост, знание и добродетел в този вечен дом? „Ако си въобразим – казва сър Хаммонд, – че Божието зрение или наука преди създанието се е разпростирало до всичките и всяка част на света, виждающо всякое нещо както си е, Неговото съзерцание или знание от всичката вечност не полага никаква необходимост на кое да е нещо да се сбъдва.“ Ако и науката сама по себе си да не може да измени порядъка в Природата, което напълно признаваме, тя поне има сила и влияние да ни убеди да живеем съобразно с този порядък. Тъй като нашият успех зависи от съобразяването със законите на висшата Природа, които ни диктуват истинските условия за нашия живот. И това е именно едничкото нещо, към което Духът ни постоянно се стреми – да се научи как да живее, да живее в пълния смисъл на своето естество. Науката обаче в най-дълбокия смисъл е характер от присъществено качество на Духа в человека, стремящ се по вътрешен закон да усвои пътеките на Истината и да схване законите на Природата, за да има сила да подведе енергията й, да положи здрава основа за своето съществуване, развитие, усъвършенстване в Доброто и хубавото – най-възвишения идеал на разума.
Сега нека разгледаме и втората точка накратко: где е полето и областта на
науката
?
Този е един спорен въпрос, помежду философите има различни взглядове. Обаче в интереса на истината, ние сме задължени да гледаме направо на предмета без всяко пристрастие. Настоящият порядък във Вселената се управлява от три главни и основни закони. Те са закона на теготенето, мисълта и биос. Законът на теготенето подразумява материята, мисълта подразумява ума, биос подразумява душата.
към текста >>
Законът на биос царува в Духовния свят – извора на
Живота
, жизнеността, чувствителността, чувствата, усещанията, желанията и вълненията на душата и силата на волята й да възприема и усвоява това, което е диктувано от вътрешните мотиви.
Понятията за Добро или зло не могат да бъдат разбирани по друг противоположен начин, освен както са диктувани от върховния Закон. Онзи, който убие брата си или ограби ближния си, не може да се гледа другояче освен като престъпник. Преместени в коя и да е част на Вселената, нашият характер ще се мери и оценява от всички Разумни същества с един и същ критериум, т.е. с мерилото на Истината. Злото у кое и да е духовно същество не може да се сматря за Добро, понеже всяко едно от тях има свое естество, придружени с качество, които го характеризират като такова.
Законът на биос царува в Духовния свят – извора на
Живота
, жизнеността, чувствителността, чувствата, усещанията, желанията и вълненията на душата и силата на волята й да възприема и усвоява това, което е диктувано от вътрешните мотиви.
От основите на този закон произлиза всичката органическа деятелност, тъй също и същинските понятия за идеята на Доброто и злото, за Правдата и неправдата, за Любовта и ненавистта. В границите му се почва нравствената свобода на избора, в която се опитва всяка духовна деятелност от какво естество е и какви качества притежава. Тук всяко разумно нравствено същество по своят избор решава свободно да си посвети своя живот в слугуването на едни или други начала, в които се възнаграждава или пък се осъжда. Този духовен закон е едничкият, който населява всичките приготвени светове и вселени с живи органически същества. Той е, който преобръща енергията във Вселената да служи на душата за нейното въздигане.
към текста >>
Тия три свята със своите закони, сили и субстанции съставляват полето и областта на истинската
наука
.
Где сме тогава ний, какъв път сме пропътували? Да, ние сме още в преддверието на вечността, на която центърът е навсякъде, а окръжността – никъде. Да, велики мисли представлява Вселената за нашето размишление. Мисли, които са пълни със значение за всякой ум и дух, които разбират. Но да се повърнем на предмета си изново.
Тия три свята със своите закони, сили и субстанции съставляват полето и областта на истинската
наука
.
От този троен състав на целия миров свят, тъй тясно свързан и въплътен в естеството на человека, е послужил да развие понятията в самосъзнанието за материята, ума и душата. В този случай веществото представлява формата, ума, силата, душата, живота. Тези понятия са станали предмет на три главни школи или философски системи: т. нар. материалистическа, която приела материята само за съществена; идеалистическа, която приема ума само за действителен; спиритуалистическа, която приема Духа и душата за реални. Всяка една от тези школи по своя начин тълкува и изяснява явленията в Природата.
към текста >>
В този случай веществото представлява формата, ума, силата, душата,
живота
.
Да, велики мисли представлява Вселената за нашето размишление. Мисли, които са пълни със значение за всякой ум и дух, които разбират. Но да се повърнем на предмета си изново. Тия три свята със своите закони, сили и субстанции съставляват полето и областта на истинската наука. От този троен състав на целия миров свят, тъй тясно свързан и въплътен в естеството на человека, е послужил да развие понятията в самосъзнанието за материята, ума и душата.
В този случай веществото представлява формата, ума, силата, душата,
живота
.
Тези понятия са станали предмет на три главни школи или философски системи: т. нар. материалистическа, която приела материята само за съществена; идеалистическа, която приема ума само за действителен; спиритуалистическа, която приема Духа и душата за реални. Всяка една от тези школи по своя начин тълкува и изяснява явленията в Природата. Науката не е отговорна за изопачените и криви тълкувания на тия философски школи. Тия три течения в Умственият свят упражняват голямо влияние върху обществения живот.
към текста >>
Науката
не е отговорна
за
изопачените и криви тълкувания на тия философски школи.
От този троен състав на целия миров свят, тъй тясно свързан и въплътен в естеството на человека, е послужил да развие понятията в самосъзнанието за материята, ума и душата. В този случай веществото представлява формата, ума, силата, душата, живота. Тези понятия са станали предмет на три главни школи или философски системи: т. нар. материалистическа, която приела материята само за съществена; идеалистическа, която приема ума само за действителен; спиритуалистическа, която приема Духа и душата за реални. Всяка една от тези школи по своя начин тълкува и изяснява явленията в Природата.
Науката
не е отговорна
за
изопачените и криви тълкувания на тия философски школи.
Тия три течения в Умственият свят упражняват голямо влияние върху обществения живот. Според преодоляването на кое и да е от тези учения – такова настроение вземат и хората въобще. Тези влияния са спорадически, проявляющи се в известни периоди на человеческото развитие, като меняват своя образ и степен на умствена деятелност от едно състояние в друго. Възможно е за един ум да мине през всичките. Наклонността ни към едно от тия влияния ще зависи до голяма степен от естеството, начина и устройството на нашето мислене
към текста >>
Науката
ни е указала вече, че каквото и направление е да вземаме, животът ни ще се определи от общи и неизменяеми закони.
Ако пак в устройството на умствената организация преодолява елементът на чувствующата осезающа мислеща способност, умът ще приеме материализма за начало. Ако пак в устройството на умствената организация преодолява верующата, духовно мислеща способност, то умът ще приеме спиритуализма за начало. По-ясно в научен език: ако предните центрове в мозъка са повече развити от долните и горните, то умът ще клони към идеализма. Ако пък долните, очни центрове са повече развити от горните и предните, то умът ще клони към материализма. Ако пък горните корони са повече развити от долните очни и предните челни, то умът ще клони към спиритуализма (Духовния свят).
Науката
ни е указала вече, че каквото и направление е да вземаме, животът ни ще се определи от общи и неизменяеми закони.
Против остена на съдбата никой не може да рита; който иска да избегне нещастията в света, трябва да се съобразява със законите на духовния си живот, който лежи по-дълбоко от коя и да е друга деятелност. И единственото спасение за кого и да е от беззаконието на този свят е вътре в дома на този Живот, който дава свобода и самостоятелност в достойнството на характера. Но за да се избавим от недоразуменията и съмненията, които се повдигат почти на всяка стъпка в полето на образованието, и за да можем да разпознаваме кои неща съдържат научни истини и кои не, ние трябва да се ръководим от следующето правило, което науката е положила за основа. Нека приведем думите на английския учен мъж, покойния професор Хъкслей (Huxlеy) 4: „Има една пътека, която води до истината тъй уверено, щото кой и да е, който я следва, трябва непременно да пристигне предела или точката на целта, без разлика дали неговите способности са големи, или малки. А затова има едно общо водещо правило, чрез което един человек може всякога да намери тази пътека, да се пази от заблуждения и да се отстранява от тях.“ Това златно правило гласи така: „Не давай неограничено съгласие на никакви предложения, освен за тези, на които истината е тъй явна и ясна, щото само те са вън от всякое съмнение и подозрение.“
към текста >>
Но
за
да се избавим от недоразуменията и съмненията, които се повдигат почти на всяка стъпка в полето на образованието, и
за
да можем да разпознаваме кои неща съдържат научни истини и кои не, ние трябва да се ръководим от следующето правило, което
науката
е положила
за
основа.
Ако пък долните, очни центрове са повече развити от горните и предните, то умът ще клони към материализма. Ако пък горните корони са повече развити от долните очни и предните челни, то умът ще клони към спиритуализма (Духовния свят). Науката ни е указала вече, че каквото и направление е да вземаме, животът ни ще се определи от общи и неизменяеми закони. Против остена на съдбата никой не може да рита; който иска да избегне нещастията в света, трябва да се съобразява със законите на духовния си живот, който лежи по-дълбоко от коя и да е друга деятелност. И единственото спасение за кого и да е от беззаконието на този свят е вътре в дома на този Живот, който дава свобода и самостоятелност в достойнството на характера.
Но
за
да се избавим от недоразуменията и съмненията, които се повдигат почти на всяка стъпка в полето на образованието, и
за
да можем да разпознаваме кои неща съдържат научни истини и кои не, ние трябва да се ръководим от следующето правило, което
науката
е положила
за
основа.
Нека приведем думите на английския учен мъж, покойния професор Хъкслей (Huxlеy) 4: „Има една пътека, която води до истината тъй уверено, щото кой и да е, който я следва, трябва непременно да пристигне предела или точката на целта, без разлика дали неговите способности са големи, или малки. А затова има едно общо водещо правило, чрез което един человек може всякога да намери тази пътека, да се пази от заблуждения и да се отстранява от тях.“ Това златно правило гласи така: „Не давай неограничено съгласие на никакви предложения, освен за тези, на които истината е тъй явна и ясна, щото само те са вън от всякое съмнение и подозрение.“ Чрез произнасянето на тази първа заповед на науката съмнението се е напълно посветило ней. Тя го е пренесла от седалището на покаянието, гдето е било за дълго време осъдено и турено помежду ужасните грехове. Сега тя го е поставила на първо място помежду първоначалните задължения, които му са преписани и назначени от научната съвест.
към текста >>
Чрез произнасянето на тази първа заповед на
науката
съмнението се е напълно посветило ней.
Против остена на съдбата никой не може да рита; който иска да избегне нещастията в света, трябва да се съобразява със законите на духовния си живот, който лежи по-дълбоко от коя и да е друга деятелност. И единственото спасение за кого и да е от беззаконието на този свят е вътре в дома на този Живот, който дава свобода и самостоятелност в достойнството на характера. Но за да се избавим от недоразуменията и съмненията, които се повдигат почти на всяка стъпка в полето на образованието, и за да можем да разпознаваме кои неща съдържат научни истини и кои не, ние трябва да се ръководим от следующето правило, което науката е положила за основа. Нека приведем думите на английския учен мъж, покойния професор Хъкслей (Huxlеy) 4: „Има една пътека, която води до истината тъй уверено, щото кой и да е, който я следва, трябва непременно да пристигне предела или точката на целта, без разлика дали неговите способности са големи, или малки. А затова има едно общо водещо правило, чрез което един человек може всякога да намери тази пътека, да се пази от заблуждения и да се отстранява от тях.“ Това златно правило гласи така: „Не давай неограничено съгласие на никакви предложения, освен за тези, на които истината е тъй явна и ясна, щото само те са вън от всякое съмнение и подозрение.“
Чрез произнасянето на тази първа заповед на
науката
съмнението се е напълно посветило ней.
Тя го е пренесла от седалището на покаянието, гдето е било за дълго време осъдено и турено помежду ужасните грехове. Сега тя го е поставила на първо място помежду първоначалните задължения, които му са преписани и назначени от научната съвест. Прочее, ние трябва да помним, че това съмнение, което науката е така подчинила и употребила ней, е това съмнение, което Гьоте нарича научен скептицизъм, на когото цялото старание е да победи себе си. А не онзи род неверие, което е родено от тъпоумие и невежество, на което стремлението е само да съществува и да извинява себе си за своята леност и равнодушие. Задачата на науката, както сме загатнали това и по-преди, е да достави прави съждения и истински мировъзрения за всецелия живот, който е въплътен в цялото миросъздание.
към текста >>
Прочее, ние трябва да помним, че това съмнение, което
науката
е така подчинила и употребила ней, е това съмнение, което Гьоте нарича научен скептицизъм, на когото цялото старание е да победи себе си.
Нека приведем думите на английския учен мъж, покойния професор Хъкслей (Huxlеy) 4: „Има една пътека, която води до истината тъй уверено, щото кой и да е, който я следва, трябва непременно да пристигне предела или точката на целта, без разлика дали неговите способности са големи, или малки. А затова има едно общо водещо правило, чрез което един человек може всякога да намери тази пътека, да се пази от заблуждения и да се отстранява от тях.“ Това златно правило гласи така: „Не давай неограничено съгласие на никакви предложения, освен за тези, на които истината е тъй явна и ясна, щото само те са вън от всякое съмнение и подозрение.“ Чрез произнасянето на тази първа заповед на науката съмнението се е напълно посветило ней. Тя го е пренесла от седалището на покаянието, гдето е било за дълго време осъдено и турено помежду ужасните грехове. Сега тя го е поставила на първо място помежду първоначалните задължения, които му са преписани и назначени от научната съвест.
Прочее, ние трябва да помним, че това съмнение, което
науката
е така подчинила и употребила ней, е това съмнение, което Гьоте нарича научен скептицизъм, на когото цялото старание е да победи себе си.
А не онзи род неверие, което е родено от тъпоумие и невежество, на което стремлението е само да съществува и да извинява себе си за своята леност и равнодушие. Задачата на науката, както сме загатнали това и по-преди, е да достави прави съждения и истински мировъзрения за всецелия живот, който е въплътен в цялото миросъздание. Нашият ум се нуждае от подобни идеали, които да му дадат нова сила да ръководи живота ни в пътя на просвещението. От книгата "Науката и възпитанието" Издание София 2007, ИЗДАТЕЛСТВО СВ.
към текста >>
Задачата на
науката
, както сме загатнали това и по-преди, е да достави прави съждения и истински мировъзрения
за
всецелия живот, който е въплътен в цялото миросъздание.
Чрез произнасянето на тази първа заповед на науката съмнението се е напълно посветило ней. Тя го е пренесла от седалището на покаянието, гдето е било за дълго време осъдено и турено помежду ужасните грехове. Сега тя го е поставила на първо място помежду първоначалните задължения, които му са преписани и назначени от научната съвест. Прочее, ние трябва да помним, че това съмнение, което науката е така подчинила и употребила ней, е това съмнение, което Гьоте нарича научен скептицизъм, на когото цялото старание е да победи себе си. А не онзи род неверие, което е родено от тъпоумие и невежество, на което стремлението е само да съществува и да извинява себе си за своята леност и равнодушие.
Задачата на
науката
, както сме загатнали това и по-преди, е да достави прави съждения и истински мировъзрения
за
всецелия живот, който е въплътен в цялото миросъздание.
Нашият ум се нуждае от подобни идеали, които да му дадат нова сила да ръководи живота ни в пътя на просвещението. От книгата "Науката и възпитанието" Издание София 2007, ИЗДАТЕЛСТВО СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ НАУКАТА И
към текста >>
Нашият ум се нуждае от подобни идеали, които да му дадат нова сила да ръководи
живота
ни в пътя на просвещението.
Тя го е пренесла от седалището на покаянието, гдето е било за дълго време осъдено и турено помежду ужасните грехове. Сега тя го е поставила на първо място помежду първоначалните задължения, които му са преписани и назначени от научната съвест. Прочее, ние трябва да помним, че това съмнение, което науката е така подчинила и употребила ней, е това съмнение, което Гьоте нарича научен скептицизъм, на когото цялото старание е да победи себе си. А не онзи род неверие, което е родено от тъпоумие и невежество, на което стремлението е само да съществува и да извинява себе си за своята леност и равнодушие. Задачата на науката, както сме загатнали това и по-преди, е да достави прави съждения и истински мировъзрения за всецелия живот, който е въплътен в цялото миросъздание.
Нашият ум се нуждае от подобни идеали, които да му дадат нова сила да ръководи
живота
ни в пътя на просвещението.
От книгата "Науката и възпитанието" Издание София 2007, ИЗДАТЕЛСТВО СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ НАУКАТА И ВЪЗПИТАНИЕТО
към текста >>
От книгата "
Науката
и възпитанието"
Сега тя го е поставила на първо място помежду първоначалните задължения, които му са преписани и назначени от научната съвест. Прочее, ние трябва да помним, че това съмнение, което науката е така подчинила и употребила ней, е това съмнение, което Гьоте нарича научен скептицизъм, на когото цялото старание е да победи себе си. А не онзи род неверие, което е родено от тъпоумие и невежество, на което стремлението е само да съществува и да извинява себе си за своята леност и равнодушие. Задачата на науката, както сме загатнали това и по-преди, е да достави прави съждения и истински мировъзрения за всецелия живот, който е въплътен в цялото миросъздание. Нашият ум се нуждае от подобни идеали, които да му дадат нова сила да ръководи живота ни в пътя на просвещението.
От книгата "
Науката
и възпитанието"
Издание София 2007, ИЗДАТЕЛСТВО СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ НАУКАТА И ВЪЗПИТАНИЕТО Съдържание
към текста >>
НАУКАТА
И
Задачата на науката, както сме загатнали това и по-преди, е да достави прави съждения и истински мировъзрения за всецелия живот, който е въплътен в цялото миросъздание. Нашият ум се нуждае от подобни идеали, които да му дадат нова сила да ръководи живота ни в пътя на просвещението. От книгата "Науката и възпитанието" Издание София 2007, ИЗДАТЕЛСТВО СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ
НАУКАТА
И
ВЪЗПИТАНИЕТО Съдържание Дял първи. Две влияния. І. Наука и възпитание
към текста >>
І.
Наука
и възпитание
НАУКАТА И ВЪЗПИТАНИЕТО Съдържание Дял първи. Две влияния.
І.
Наука
и възпитание
1. Ум – наука, знание 2. Сърце – възпитание, себевладеене 3. Неизменният ред в природата 4. Обуздаване на низшето естество 5. Съвременното образование
към текста >>
1. Ум –
наука
, знание
ВЪЗПИТАНИЕТО Съдържание Дял първи. Две влияния. І. Наука и възпитание
1. Ум –
наука
, знание
2. Сърце – възпитание, себевладеене 3. Неизменният ред в природата 4. Обуздаване на низшето естество 5. Съвременното образование 6. Всеобщият биологичен закон – законът на Цялото
към текста >>
10. Що е
наука
и що – възпитание
5. Съвременното образование 6. Всеобщият биологичен закон – законът на Цялото 7. Благородните цели изискват благородни средства 8. Смисълът на човешкото битие 9. Вярата и религията
10. Що е
наука
и що – възпитание
ІІ. Науката 1. Що е наука Напредъкът в науката Мозък, ум, душа Устройството на вселената
към текста >>
ІІ.
Науката
6. Всеобщият биологичен закон – законът на Цялото 7. Благородните цели изискват благородни средства 8. Смисълът на човешкото битие 9. Вярата и религията 10. Що е наука и що – възпитание
ІІ.
Науката
1. Що е наука Напредъкът в науката Мозък, ум, душа Устройството на вселената Троичната структура на човека
към текста >>
1. Що е
наука
7. Благородните цели изискват благородни средства 8. Смисълът на човешкото битие 9. Вярата и религията 10. Що е наука и що – възпитание ІІ. Науката
1. Що е
наука
Напредъкът в науката Мозък, ум, душа Устройството на вселената Троичната структура на човека Необходимостта от добра храна
към текста >>
Напредъкът в
науката
8. Смисълът на човешкото битие 9. Вярата и религията 10. Що е наука и що – възпитание ІІ. Науката 1. Що е наука
Напредъкът в
науката
Мозък, ум, душа Устройството на вселената Троичната структура на човека Необходимостта от добра храна Истината и знанието
към текста >>
2. Областта на
науката
Мозък, ум, душа Устройството на вселената Троичната структура на човека Необходимостта от добра храна Истината и знанието
2. Областта на
науката
Трите основни закона Закон на Всемирното притегляне (Гравитация) Закон на Мисълта Закон на Биос Три течения в умствения свят
към текста >>
І.
Наука
и възпитание
правда и мир се целунаха. Истина от земята ще прозябне[2] и правда от небето ще надникне.” (Пс. 85:10-11) Дял първи Две влияния
І.
Наука
и възпитание
1.Ум – наука, знание 1. Светът, в който живеем, е пълен с тайни и загадки. На всяка стъпка нашият непрекъснато развиващ се ум се сблъсква с безброй явления, които се различават по вид, род и степен. Тези явления произвеждат хиляди впечатления и усещания в дълбините на душата. Те подбуждат ума с всичките си сили и способности да търси техните причини, да открие законите, по които се извършват, а така също и да разгадае значението им за човешкото щастие и дългоденствие.
към текста >>
1.Ум –
наука
, знание
Истина от земята ще прозябне[2] и правда от небето ще надникне.” (Пс. 85:10-11) Дял първи Две влияния І. Наука и възпитание
1.Ум –
наука
, знание
1. Светът, в който живеем, е пълен с тайни и загадки. На всяка стъпка нашият непрекъснато развиващ се ум се сблъсква с безброй явления, които се различават по вид, род и степен. Тези явления произвеждат хиляди впечатления и усещания в дълбините на душата. Те подбуждат ума с всичките си сили и способности да търси техните причини, да открие законите, по които се извършват, а така също и да разгадае значението им за човешкото щастие и дългоденствие. 2. Несъмнено всички тези явления и загадки се управляват от определени закони[3] и са резултат от действието на известни природни сили, които работят за осъществяването на някаква всеобща цел[4], към която се стреми целият човешки род, макар и още несъзнателно.
към текста >>
Тази пътеводна звезда, която го повела към Обетованата земя[10], му показала с окото на вярата[11] истината
за
това, че ще настъпят големи и съдбоносни промени в предстоящите дни от
живота
на земята.
Той трябвало да се пробуди от съня на невежеството. Нуждата на неговата духовна природа го заставяла да мисли за своето бъдеще, да се стреми и развива в пътя на истинското знание. Рано или късно той трябвало да осъзнае, че помощта за неговото избавление няма да дойде отникъде другаде освен от самия човешки род. Нужно било само да отправи взор с надежда към Великия Дух, Който живеел в душата му и който притежавал балсама за неговите рани и философския камък[9] на неговата сполука. 5. Онази мисъл, която вдъхнала в душата на човека надежда, че има изходен път от тежкото положение, в което се намирал, отбелязва една велика епоха в неговия живот.
Тази пътеводна звезда, която го повела към Обетованата земя[10], му показала с окото на вярата[11] истината
за
това, че ще настъпят големи и съдбоносни промени в предстоящите дни от
живота
на земята.
6. В началната епоха на своето развитие човекът се притеснявал и плашел от природата, която поразявала неговия ум със своите тайнствени феномени и загадъчни явления; хвърляла го в ужас със своите страшни стихии; карала го да тръпне от суеверен страх; будела в непросветеното му съзнание плахи предчувствия и го карала да пада на колене пред нея като роб пред своя жесток господар. 7. Даже и тази природа ще промени поведението си спрямо него и ще покаже светлото лице на своето естество. Тя ще започне да му служи и да се грижи за него като нежна майка и ще приготвя всичко, от което той има нужда. Това ще се изпълни, когато човек започне да разбира езика на природата, неговата майка, и да слуша нейните заповеди и добри съвети. Времето за това е наближило.
към текста >>
Отговорът е: с помощта на
науката
и възпитанието.
2. По този начин той ще може напълно да възприеме принципите и законите на разума – висшето естество в него – и да развие в себе си ония сили и способности на това естество, които ще му дадат ключа към истинския успех. 3. Така човек ще бъде въведен в онзи свят, където умът намира най-високото си призвание – да употреби природните сили като основа за духовното му повдигане от положението на роб и слуга до положението на господар и владетел в царството на природата. Тогава той ще съзнае, че е не само едно материално същество от плът и кръв, но и разумна душа, надарена с ум, сърце и воля. 5. Съвременното образование 1. Но по кой път и по кой начин човечеството ще може да постигне тези заветни цели?
Отговорът е: с помощта на
науката
и възпитанието.
2. Това твърдение може би ще предизвика объркване в някои умове, дори е възможно да се сметне от някои само за една блуждаеща химера. Навярно ще се посочи като пример съвременното общество, на което не липсва нито наука, нито възпитание и въпреки това то не е напреднало до такава степен, че да може да се издигне до онова възвишено състояние, за което се загатна по-горе. 3. Достатъчно е да се разгледа общественият живот в която и да е страна, за да се види, че въпреки широкото образование[14], което днес се дава на младежта, въпреки грижите, които се полагат за нейното възпитание в културно и особено в морално отношение, мнозинството от хората са на твърде ниско стъпало. Може ли да се твърди тогава, ще попитат не без основание някои, че образованието ще изиграе тази важна роля, за която се спомена по-горе? 4. Фактите, които ни се представят, са верни, но трябва ли от това да заключим, че образованието е причина за злото у нас?
към текста >>
Навярно ще се посочи като пример съвременното общество, на което не липсва нито
наука
, нито възпитание и въпреки това то не е напреднало до такава степен, че да може да се издигне до онова възвишено състояние,
за
което се загатна по-горе.
Тогава той ще съзнае, че е не само едно материално същество от плът и кръв, но и разумна душа, надарена с ум, сърце и воля. 5. Съвременното образование 1. Но по кой път и по кой начин човечеството ще може да постигне тези заветни цели? Отговорът е: с помощта на науката и възпитанието. 2. Това твърдение може би ще предизвика объркване в някои умове, дори е възможно да се сметне от някои само за една блуждаеща химера.
Навярно ще се посочи като пример съвременното общество, на което не липсва нито
наука
, нито възпитание и въпреки това то не е напреднало до такава степен, че да може да се издигне до онова възвишено състояние,
за
което се загатна по-горе.
3. Достатъчно е да се разгледа общественият живот в която и да е страна, за да се види, че въпреки широкото образование[14], което днес се дава на младежта, въпреки грижите, които се полагат за нейното възпитание в културно и особено в морално отношение, мнозинството от хората са на твърде ниско стъпало. Може ли да се твърди тогава, ще попитат не без основание някои, че образованието ще изиграе тази важна роля, за която се спомена по-горе? 4. Фактите, които ни се представят, са верни, но трябва ли от това да заключим, че образованието е причина за злото у нас? Може би това да изглежда истинно донякъде, но ние не можем да допуснем такова едно криво заключение. 5. Ние твърдим, че ако съвременното общество страда от сериозни недъзи, ако то не е достигнало онова високо културно равнище, на което очакваме, че може да го издигнат науката и възпитанието, то това не се дължи на слабите възможности на последните.
към текста >>
5. Ние твърдим, че ако съвременното общество страда от сериозни недъзи, ако то не е достигнало онова високо културно равнище, на което очакваме, че може да го издигнат
науката
и възпитанието, то това не се дължи на слабите възможности на последните.
Навярно ще се посочи като пример съвременното общество, на което не липсва нито наука, нито възпитание и въпреки това то не е напреднало до такава степен, че да може да се издигне до онова възвишено състояние, за което се загатна по-горе. 3. Достатъчно е да се разгледа общественият живот в която и да е страна, за да се види, че въпреки широкото образование[14], което днес се дава на младежта, въпреки грижите, които се полагат за нейното възпитание в културно и особено в морално отношение, мнозинството от хората са на твърде ниско стъпало. Може ли да се твърди тогава, ще попитат не без основание някои, че образованието ще изиграе тази важна роля, за която се спомена по-горе? 4. Фактите, които ни се представят, са верни, но трябва ли от това да заключим, че образованието е причина за злото у нас? Може би това да изглежда истинно донякъде, но ние не можем да допуснем такова едно криво заключение.
5. Ние твърдим, че ако съвременното общество страда от сериозни недъзи, ако то не е достигнало онова високо културно равнище, на което очакваме, че може да го издигнат
науката
и възпитанието, то това не се дължи на слабите възможности на последните.
По-скоро се дължи на липсата на истинска наука и истинско възпитание или на неправилното им разбиране и прилагане в живота. Защото всеизвестно е, че болестите и заразите в органическия свят не произтичат от прилагането на здравословните хигиенични правила, които самата природа диктува, а напротив, от неспазването на тези правила. 6. На същото основание може да се каже, че пороците и безчестието на хората не произлизат, нито се развиват от образованието, а са следствие и резултат от поквареното естество на поколения човешки същества, чиито умове и сърца са били заразени с отрицателни мисли и желания. Колкото и добро образование да се даде на такива хора, ако тяхното естество коренно не се измени, те ще запазят стария си нрав, старите си възгледи и разбирания. За тази именно истина се загатва в народната поговорка, която гласи, че „вълкът по-лесно променя козината си, отколкото нрава си”.
към текста >>
По-скоро се дължи на липсата на истинска
наука
и истинско възпитание или на неправилното им разбиране и прилагане в
живота
.
3. Достатъчно е да се разгледа общественият живот в която и да е страна, за да се види, че въпреки широкото образование[14], което днес се дава на младежта, въпреки грижите, които се полагат за нейното възпитание в културно и особено в морално отношение, мнозинството от хората са на твърде ниско стъпало. Може ли да се твърди тогава, ще попитат не без основание някои, че образованието ще изиграе тази важна роля, за която се спомена по-горе? 4. Фактите, които ни се представят, са верни, но трябва ли от това да заключим, че образованието е причина за злото у нас? Може би това да изглежда истинно донякъде, но ние не можем да допуснем такова едно криво заключение. 5. Ние твърдим, че ако съвременното общество страда от сериозни недъзи, ако то не е достигнало онова високо културно равнище, на което очакваме, че може да го издигнат науката и възпитанието, то това не се дължи на слабите възможности на последните.
По-скоро се дължи на липсата на истинска
наука
и истинско възпитание или на неправилното им разбиране и прилагане в
живота
.
Защото всеизвестно е, че болестите и заразите в органическия свят не произтичат от прилагането на здравословните хигиенични правила, които самата природа диктува, а напротив, от неспазването на тези правила. 6. На същото основание може да се каже, че пороците и безчестието на хората не произлизат, нито се развиват от образованието, а са следствие и резултат от поквареното естество на поколения човешки същества, чиито умове и сърца са били заразени с отрицателни мисли и желания. Колкото и добро образование да се даде на такива хора, ако тяхното естество коренно не се измени, те ще запазят стария си нрав, старите си възгледи и разбирания. За тази именно истина се загатва в народната поговорка, която гласи, че „вълкът по-лесно променя козината си, отколкото нрава си”. 7. Дълбоките причини за този факт се коренят в т.нар.
към текста >>
„закон на наследствеността”, познат в
науката
още с термина „хередитарност”.[15] Този закон действа по един неумолим, но истинен и правдив начин в природата.
Защото всеизвестно е, че болестите и заразите в органическия свят не произтичат от прилагането на здравословните хигиенични правила, които самата природа диктува, а напротив, от неспазването на тези правила. 6. На същото основание може да се каже, че пороците и безчестието на хората не произлизат, нито се развиват от образованието, а са следствие и резултат от поквареното естество на поколения човешки същества, чиито умове и сърца са били заразени с отрицателни мисли и желания. Колкото и добро образование да се даде на такива хора, ако тяхното естество коренно не се измени, те ще запазят стария си нрав, старите си възгледи и разбирания. За тази именно истина се загатва в народната поговорка, която гласи, че „вълкът по-лесно променя козината си, отколкото нрава си”. 7. Дълбоките причини за този факт се коренят в т.нар.
„закон на наследствеността”, познат в
науката
още с термина „хередитарност”.[15] Този закон действа по един неумолим, но истинен и правдив начин в природата.
8. Когато опасните човешки микроби попаднат в което и да е що-годе цивилизовано общество, те рано или късно биват разпознати от колективното съзнание. Общият дух на Цялото ги изхвърля вън от здравия социален организъм. Този социален организъм е така устроен, че не може дълго време да търпи дисхармония и анархия в себе си. 9. Това правило е общ, неизменен закон в природата. Един организъм, какъвто и да е той, според този закон трябва или да изхвърли от себе си вредните вещества и зародиши, или да престане да съществува като такъв.
към текста >>
12. От всичко това става ясно, че до този момент истинските начала на
науката
едва са пуснали корен в човека.
10. Въпреки недостатъците, които констатираме в съвременното образование, на нас, просветените хора, не ни подобава да поддържаме онази изтъркана мисъл на простите и невежите, че светът щял да се свърши от много учене и много учени. Действително светът ще се свърши, но кой свят? 11. Ще се свърши светът на невежеството, на заблудите, на неправдите, на беззаконията. Светът на библейския, грешен Адам[16] трябва да погине безвъзвратно, за да може Новият свят – светът на добродетелта и на просветения и разумен човек, да се развива и пребъдва във вечността. Защото в този именно свят на стария Адам владее невежеството, съпътствано от лоши навици, пороци, страсти и желания, неправилно насочени от едно образование, което цели да възпита човека в егоизъм и стремеж към експлоатиране на другите за своя облага.
12. От всичко това става ясно, че до този момент истинските начала на
науката
едва са пуснали корен в човека.
Възпитанието също е още в пелени и гласът му едва се чува като гласът на невръстно бебе. Облагородяващото му влияние трудно се усеща от закоравелите от порока сърца на хората. 13. Някой може отново да ни възрази и да ни даде като още по-красноречив пример едни от най-образованите и културни страни – например Англия и Америка, които също страдат от големи обществени недостатъци и злини. Ние не отричаме това. Признаваме тази горчива истина, но трябва да кажем, че и този довод принадлежи на софистическата философия[17], която като общо правило не гледа истината в лицето, а в гърба.
към текста >>
14. Нима лошото положение и състояние в тези страни е причинено от
науката
и образованието?
Възпитанието също е още в пелени и гласът му едва се чува като гласът на невръстно бебе. Облагородяващото му влияние трудно се усеща от закоравелите от порока сърца на хората. 13. Някой може отново да ни възрази и да ни даде като още по-красноречив пример едни от най-образованите и културни страни – например Англия и Америка, които също страдат от големи обществени недостатъци и злини. Ние не отричаме това. Признаваме тази горчива истина, но трябва да кажем, че и този довод принадлежи на софистическата философия[17], която като общо правило не гледа истината в лицето, а в гърба.
14. Нима лошото положение и състояние в тези страни е причинено от
науката
и образованието?
Ако някой може да ни осветли по-добре по този въпрос, то той ще бъде втори Жан-Жак Русо[18]. 15. Ще отбележим накратко само това, че в Англия и Америка, където науката и възпитанието са пуснали по-дълбоко корен, предразсъдъците са изгубили своето средновековно влияние. В тези страни днес съществува една по-разумна и човеколюбива свобода, основани са повече благотворителни дружества и учреждения, полагат се повече усилия за подобряване живота на обикновения човек. 16. Общественото мнение в тези страни стои на по-стабилна основа и е поставено по-високо от управлението на държавата. Пороците в обществото не се прикриват, нито се поощряват и защитават.
към текста >>
15. Ще отбележим накратко само това, че в Англия и Америка, където
науката
и възпитанието са пуснали по-дълбоко корен, предразсъдъците са изгубили своето средновековно влияние.
13. Някой може отново да ни възрази и да ни даде като още по-красноречив пример едни от най-образованите и културни страни – например Англия и Америка, които също страдат от големи обществени недостатъци и злини. Ние не отричаме това. Признаваме тази горчива истина, но трябва да кажем, че и този довод принадлежи на софистическата философия[17], която като общо правило не гледа истината в лицето, а в гърба. 14. Нима лошото положение и състояние в тези страни е причинено от науката и образованието? Ако някой може да ни осветли по-добре по този въпрос, то той ще бъде втори Жан-Жак Русо[18].
15. Ще отбележим накратко само това, че в Англия и Америка, където
науката
и възпитанието са пуснали по-дълбоко корен, предразсъдъците са изгубили своето средновековно влияние.
В тези страни днес съществува една по-разумна и човеколюбива свобода, основани са повече благотворителни дружества и учреждения, полагат се повече усилия за подобряване живота на обикновения човек. 16. Общественото мнение в тези страни стои на по-стабилна основа и е поставено по-високо от управлението на държавата. Пороците в обществото не се прикриват, нито се поощряват и защитават. Там се използват всевъзможни средства и начини за изкореняване и премахване на обществените злини, и то не от правителството, а от самото общество, което е силата и двигателят на всички благородни преобразования. 17. В тези държави различни човеколюбиви общества и дружества изразходват ежегодно големи суми и правят всевъзможни доброволни пожертвувания за просвещаването и духовното повдигане на по-бедната класа.
към текста >>
В тези страни днес съществува една по-разумна и човеколюбива свобода, основани са повече благотворителни дружества и учреждения, полагат се повече усилия
за
подобряване
живота
на обикновения човек.
Ние не отричаме това. Признаваме тази горчива истина, но трябва да кажем, че и този довод принадлежи на софистическата философия[17], която като общо правило не гледа истината в лицето, а в гърба. 14. Нима лошото положение и състояние в тези страни е причинено от науката и образованието? Ако някой може да ни осветли по-добре по този въпрос, то той ще бъде втори Жан-Жак Русо[18]. 15. Ще отбележим накратко само това, че в Англия и Америка, където науката и възпитанието са пуснали по-дълбоко корен, предразсъдъците са изгубили своето средновековно влияние.
В тези страни днес съществува една по-разумна и човеколюбива свобода, основани са повече благотворителни дружества и учреждения, полагат се повече усилия
за
подобряване
живота
на обикновения човек.
16. Общественото мнение в тези страни стои на по-стабилна основа и е поставено по-високо от управлението на държавата. Пороците в обществото не се прикриват, нито се поощряват и защитават. Там се използват всевъзможни средства и начини за изкореняване и премахване на обществените злини, и то не от правителството, а от самото общество, което е силата и двигателят на всички благородни преобразования. 17. В тези държави различни човеколюбиви общества и дружества изразходват ежегодно големи суми и правят всевъзможни доброволни пожертвувания за просвещаването и духовното повдигане на по-бедната класа. За това впрочем свидетелства и статистиката.
към текста >>
18. Тук изпъква очевидната истина, че под влияние на благородните сили на
живота
и неговите духовни подтици тези хора са започнали по-дълбоко да осъзнават своя дълг спрямо другите и спрямо изискванията на Великия биологичен закон – закона на Цялото[19].
16. Общественото мнение в тези страни стои на по-стабилна основа и е поставено по-високо от управлението на държавата. Пороците в обществото не се прикриват, нито се поощряват и защитават. Там се използват всевъзможни средства и начини за изкореняване и премахване на обществените злини, и то не от правителството, а от самото общество, което е силата и двигателят на всички благородни преобразования. 17. В тези държави различни човеколюбиви общества и дружества изразходват ежегодно големи суми и правят всевъзможни доброволни пожертвувания за просвещаването и духовното повдигане на по-бедната класа. За това впрочем свидетелства и статистиката.
18. Тук изпъква очевидната истина, че под влияние на благородните сили на
живота
и неговите духовни подтици тези хора са започнали по-дълбоко да осъзнават своя дълг спрямо другите и спрямо изискванията на Великия биологичен закон – закона на Цялото[19].
19. Науката е привела доводи в полза на тази истина. Тя ни е убедила с необорими доказателства, че този закон царува навсякъде в света. От прилагането на условията и принципите, които той диктува в живота, зависи здравословното състояние на която и да е органическа дейност в обществения организъм. 6. Всеобщият биологичен закон – законът на Цялото 1. Този закон може да се изкаже на обикновен език така: „Добрият живот и благоденствието на твоя ближен са необходимо условие както за него, така и за тебе – за твоя добър живот и твоето благоденствие.” Това е истина, която никой просветен човек не би могъл да отрече.
към текста >>
19.
Науката
е привела доводи в полза на тази истина.
Пороците в обществото не се прикриват, нито се поощряват и защитават. Там се използват всевъзможни средства и начини за изкореняване и премахване на обществените злини, и то не от правителството, а от самото общество, което е силата и двигателят на всички благородни преобразования. 17. В тези държави различни човеколюбиви общества и дружества изразходват ежегодно големи суми и правят всевъзможни доброволни пожертвувания за просвещаването и духовното повдигане на по-бедната класа. За това впрочем свидетелства и статистиката. 18. Тук изпъква очевидната истина, че под влияние на благородните сили на живота и неговите духовни подтици тези хора са започнали по-дълбоко да осъзнават своя дълг спрямо другите и спрямо изискванията на Великия биологичен закон – закона на Цялото[19].
19.
Науката
е привела доводи в полза на тази истина.
Тя ни е убедила с необорими доказателства, че този закон царува навсякъде в света. От прилагането на условията и принципите, които той диктува в живота, зависи здравословното състояние на която и да е органическа дейност в обществения организъм. 6. Всеобщият биологичен закон – законът на Цялото 1. Този закон може да се изкаже на обикновен език така: „Добрият живот и благоденствието на твоя ближен са необходимо условие както за него, така и за тебе – за твоя добър живот и твоето благоденствие.” Това е истина, която никой просветен човек не би могъл да отрече. 2. Кой не знае, че от правилното функциониране и от доброто състояние на органите зависи общото здраве и дълголетие на тялото?
към текста >>
От прилагането на условията и принципите, които той диктува в
живота
, зависи здравословното състояние на която и да е органическа дейност в обществения организъм.
17. В тези държави различни човеколюбиви общества и дружества изразходват ежегодно големи суми и правят всевъзможни доброволни пожертвувания за просвещаването и духовното повдигане на по-бедната класа. За това впрочем свидетелства и статистиката. 18. Тук изпъква очевидната истина, че под влияние на благородните сили на живота и неговите духовни подтици тези хора са започнали по-дълбоко да осъзнават своя дълг спрямо другите и спрямо изискванията на Великия биологичен закон – закона на Цялото[19]. 19. Науката е привела доводи в полза на тази истина. Тя ни е убедила с необорими доказателства, че този закон царува навсякъде в света.
От прилагането на условията и принципите, които той диктува в
живота
, зависи здравословното състояние на която и да е органическа дейност в обществения организъм.
6. Всеобщият биологичен закон – законът на Цялото 1. Този закон може да се изкаже на обикновен език така: „Добрият живот и благоденствието на твоя ближен са необходимо условие както за него, така и за тебе – за твоя добър живот и твоето благоденствие.” Това е истина, която никой просветен човек не би могъл да отрече. 2. Кой не знае, че от правилното функциониране и от доброто състояние на органите зависи общото здраве и дълголетие на тялото? Една малка болка в който и да е орган на тялото се отразява върху целия организъм на човека и нарушава неговия мир и спокойствие. 3. А нима това, което е вярно за физическия живот на отделния човек, не е вярно и за живота на социалния организъм?
към текста >>
3. А нима това, което е вярно
за
физическия живот на отделния човек, не е вярно и
за
живота
на социалния организъм?
От прилагането на условията и принципите, които той диктува в живота, зависи здравословното състояние на която и да е органическа дейност в обществения организъм. 6. Всеобщият биологичен закон – законът на Цялото 1. Този закон може да се изкаже на обикновен език така: „Добрият живот и благоденствието на твоя ближен са необходимо условие както за него, така и за тебе – за твоя добър живот и твоето благоденствие.” Това е истина, която никой просветен човек не би могъл да отрече. 2. Кой не знае, че от правилното функциониране и от доброто състояние на органите зависи общото здраве и дълголетие на тялото? Една малка болка в който и да е орган на тялото се отразява върху целия организъм на човека и нарушава неговия мир и спокойствие.
3. А нима това, което е вярно
за
физическия живот на отделния човек, не е вярно и
за
живота
на социалния организъм?
Не е ли това същият естествен закон, който и в единия, и в другия случай диктува същите първоначални условия? [20]Без всякакво съмнение това е същият природен закон, приложен в по-широк смисъл. 4. Очевидно онова, което е необходимо за здравето на тялото, е необходимо също така и за благоденствието на обществото. Този неизменяем биологичен закон определя бъдещото щастие или нещастие на човечеството. Разбира се, като части на един общ организъм и членове на едно голямо семейство ние не можем да избегнем последиците от общата, колективна дейност.
към текста >>
Това проличава от факта, че поради изопачените си понятия
за
живота
хората постоянно пренебрегват истината и нейните изисквания, вследствие на което постоянно страдат.
В естественото предразположение на волята да храни лошите зародиши и желания в душата се крие една от най-големите опасности за успеха на просветата. 7. Подтиквани постоянно от вътрешните пориви на животинското си естество, хората често избират такива идеи за свой идеал и такива обекти за своя цел, които носят със себе си най-лошите и гибелни резултати, спъващи духовното им растене – растене, което засяга целия душевен живот на човека, а не само част от него, както твърдят някои изтъкнати философи. 8. Този факт се потвърждава от историята на човешкия напредък. Духът на просвещението винаги е имал за задача да се справя и бори със заблудата, лъжата, измамата, неправдата, порока и беззаконието. 9. По природа човешкото сърце е по-разположено към тези неща[21], отколкото към истината, добродетелта, правдата, човеколюбието и благочестието.
Това проличава от факта, че поради изопачените си понятия
за
живота
хората постоянно пренебрегват истината и нейните изисквания, вследствие на което постоянно страдат.
Какви ли не злини и нещастия са ги постигали поради този им единствен грях! 10. Понякога хората са готови да жертват всичко на този свят, но да не приемат истината. Като че ли те нямат още ясно понятие за върховната цел на своя живот. Главни подтици в живота и днес още са: – илюзиите на славата;
към текста >>
Главни подтици в
живота
и днес още са:
9. По природа човешкото сърце е по-разположено към тези неща[21], отколкото към истината, добродетелта, правдата, човеколюбието и благочестието. Това проличава от факта, че поради изопачените си понятия за живота хората постоянно пренебрегват истината и нейните изисквания, вследствие на което постоянно страдат. Какви ли не злини и нещастия са ги постигали поради този им единствен грях! 10. Понякога хората са готови да жертват всичко на този свят, но да не приемат истината. Като че ли те нямат още ясно понятие за върховната цел на своя живот.
Главни подтици в
живота
и днес още са:
– илюзиите на славата; – сластолюбието; – егоизмът и стремежът към забогатяване.[22] 11. Тези подтици са характерни за пълзящите същества, но не би трябвало да движат човека, който е разумно същество. За съжаление и днес още хората се кланят на „златния телец”, както старите езически народи.
към текста >>
1. И тъй, като се основаваме на фактите, почерпани направо от
живота
, не можем да не признаем, че по силата на своята универсалност
науката
и възпитанието са два мощни фактора
за
развитието и сближаването на народите.
– духовно просвещение; – повдигане. 7. При такива условия у човека ще се развият онези благородни чувства и качества, в основата на които лежат Добродетелта и Истината. Тогава духът му ще се радва на една съвършена среда, подобна на светлообразния етер.[27] Тя ще разкрие пред ума му посредством своите трептения красотата и величието на една жива вселена, на един необятен свят, в който тупти пулсът на Вечния живот, който постоянно въздига и оживотворява човека. 8. Смисълът на човешкото битие
1. И тъй, като се основаваме на фактите, почерпани направо от
живота
, не можем да не признаем, че по силата на своята универсалност
науката
и възпитанието са два мощни фактора
за
развитието и сближаването на народите.
Поради това, че в тези две области природата е впрегнала ума и сърцето, както и силите на волята, човек трябва да очаква от тях своето освобождаване – освобождаване от мрака на невежеството, от робството на първородния грях[28]и вроденото си себелюбие, което е причина за всички злини и нещастия в живота му. 2. Този порок според Дарвиновата[29] теория на еволюцията[30] е останал у човека от онази епоха, когато той е минавал през различните етапи на своето физическо и органическо развитие; когато борбата за самосъхранение, за живот, е била в своя апогей; когато всички други човешки благородни качества и способности са спели дълбоко, затиснати от тая всевластна по онова време сила.[31] 3. И действително, на нас не са ни необходими доказателства, за да се убедим в това, че в естеството на човека все още тлеят хитростта на лисицата, лукавството на змията, ненаситността на акулата, свирепостта на тигъра и зверското поведение на горилата. 4. Колко хиляди години са били необходими на човешкия дух, за да се освободи от тия животински недъзи! Колко хиляди и милиони невинни жертви е трябвало да се принесат, докато човек дойде до онова по-високо съзнание за смисъла на своя живот, докато прозре, че има да изпълнява една по-важна длъжност в този свят, че не се е родил само за да яде, да пие и да умира като животно, а за да се усъвършенства, да укрепва в сила и мощ и чрез силата на разума си да прозира общия план на мирозданието.
към текста >>
Поради това, че в тези две области природата е впрегнала ума и сърцето, както и силите на волята, човек трябва да очаква от тях своето освобождаване – освобождаване от мрака на невежеството, от робството на първородния грях[28]и вроденото си себелюбие, което е причина
за
всички злини и нещастия в
живота
му.
– повдигане. 7. При такива условия у човека ще се развият онези благородни чувства и качества, в основата на които лежат Добродетелта и Истината. Тогава духът му ще се радва на една съвършена среда, подобна на светлообразния етер.[27] Тя ще разкрие пред ума му посредством своите трептения красотата и величието на една жива вселена, на един необятен свят, в който тупти пулсът на Вечния живот, който постоянно въздига и оживотворява човека. 8. Смисълът на човешкото битие 1. И тъй, като се основаваме на фактите, почерпани направо от живота, не можем да не признаем, че по силата на своята универсалност науката и възпитанието са два мощни фактора за развитието и сближаването на народите.
Поради това, че в тези две области природата е впрегнала ума и сърцето, както и силите на волята, човек трябва да очаква от тях своето освобождаване – освобождаване от мрака на невежеството, от робството на първородния грях[28]и вроденото си себелюбие, което е причина
за
всички злини и нещастия в
живота
му.
2. Този порок според Дарвиновата[29] теория на еволюцията[30] е останал у човека от онази епоха, когато той е минавал през различните етапи на своето физическо и органическо развитие; когато борбата за самосъхранение, за живот, е била в своя апогей; когато всички други човешки благородни качества и способности са спели дълбоко, затиснати от тая всевластна по онова време сила.[31] 3. И действително, на нас не са ни необходими доказателства, за да се убедим в това, че в естеството на човека все още тлеят хитростта на лисицата, лукавството на змията, ненаситността на акулата, свирепостта на тигъра и зверското поведение на горилата. 4. Колко хиляди години са били необходими на човешкия дух, за да се освободи от тия животински недъзи! Колко хиляди и милиони невинни жертви е трябвало да се принесат, докато човек дойде до онова по-високо съзнание за смисъла на своя живот, докато прозре, че има да изпълнява една по-важна длъжност в този свят, че не се е родил само за да яде, да пие и да умира като животно, а за да се усъвършенства, да укрепва в сила и мощ и чрез силата на разума си да прозира общия план на мирозданието. А посредством своя ум, подпомогнат от пробудените сили на безсмъртната си душа, той трябва да се възвиси до понятието за нравствения свят.
към текста >>
„Добре – ще кажат те, – щом поддържате, че
науката
и възпитанието са единствените средства, от които човечеството трябва да очаква своето бъдещо спасение, къде остава вярата в Бога и религията?
Колко хиляди и милиони невинни жертви е трябвало да се принесат, докато човек дойде до онова по-високо съзнание за смисъла на своя живот, докато прозре, че има да изпълнява една по-важна длъжност в този свят, че не се е родил само за да яде, да пие и да умира като животно, а за да се усъвършенства, да укрепва в сила и мощ и чрез силата на разума си да прозира общия план на мирозданието. А посредством своя ум, подпомогнат от пробудените сили на безсмъртната си душа, той трябва да се възвиси до понятието за нравствения свят. 5. Само по този начин човек би могъл да влезе в оня духовен свят, където Любовта и Истината действат непрекъснато в душата и я подтикват да се стреми към неизвестните за нея области във вселената. 9. Вярата и религията 1. Някои философи могат да повдигнат друго едно възражение.
„Добре – ще кажат те, – щом поддържате, че
науката
и възпитанието са единствените средства, от които човечеството трябва да очаква своето бъдещо спасение, къде остава вярата в Бога и религията?
Къде отиват те, които от толкова хиляди години са ръководили човешкия род и постоянно са го учили как да изпълнява своя дълг към Бога и към ближния? ” 2. На това питане ще отговорим направо. Истината е Истина през всичките векове. Тя винаги ще има една и съща сила и влияние върху душата, независимо в какъв вид, форма и образ е представена, стига само видът, формата и образът да са действителни представители и същински въплъщения на висшето Добро.
към текста >>
Необходимо е тя да започне да проповядва истината такава, каквато е, без да я изопачава, тази истина, която единствена просвещава и която е в съгласие с целостта на
живота
и разума – живата истина, която облагородява, възвисява човешката душа и я укрепва в добродетелта.
2. На това питане ще отговорим направо. Истината е Истина през всичките векове. Тя винаги ще има една и съща сила и влияние върху душата, независимо в какъв вид, форма и образ е представена, стига само видът, формата и образът да са действителни представители и същински въплъщения на висшето Добро. 3. Религията ще си стои там, където е била досега, а ако занапред иска да се радва на почит и влияние, трябва да промени своето настоящо поведение. Тя трябва да се съобрази с научните истини и да изостави старите си нрави и обичаи, които поради незнание е допуснала за свой частен, а не за Божий интерес.
Необходимо е тя да започне да проповядва истината такава, каквато е, без да я изопачава, тази истина, която единствена просвещава и която е в съгласие с целостта на
живота
и разума – живата истина, която облагородява, възвисява човешката душа и я укрепва в добродетелта.
4. Онази религия, която служи на живия Бог Йехова[32], ще запази същото място в душата, каквото е имала отначало. Не трябва да се подхранва лъжливата теория на израилските фарисеи[33] и садукеи[34], които казваха: „Авраам[35] е нашият Отец.” На това Йоан Кръстител[36] им отвърна: „Принасяйте плодове, достойни за покаяние, и не мислете да се оправдавате, защото, казвам ви, всяко дърво, което не дава добър плод, отсича се и в огън се хвърля.”(Мат. 3:8-10) Този закон е истинското мерило. Всяко учение, религиозна система, организация и постановление, които нямат за върховна цел подобрението на духовния ни живот, ще изчезнат пред съда на Разума, както слама в огън. 5. Важно е да правим разлика между понятията „вяра” и „религия”.
към текста >>
Всичко расте и се развива съобразно онзи Вечен закон на
живота
, който изменя и преобразява нещата в природата в съгласие с общата дейност.[37]
8. Ето защо е необходимо да подлагаме на проверка всяко религиозно произведение, за да видим дали притежава солта на Истината, или не. Щом намерим, че то не е съобразно с Истината, наш свешен дълг е да го сложим настрана като човешка заблуда. 9. Истинската религия трябва да се освободи от всички останки на миналото, от всичко онова, което се е натрупало в нея по силата на известни лични, чисто човешки съображения. В света няма вечни форми. Всичко се мени, съблича старите дрехи и облича нови според вътрешните си нужди.
Всичко расте и се развива съобразно онзи Вечен закон на
живота
, който изменя и преобразява нещата в природата в съгласие с общата дейност.[37]
10. Нашият духовен характер се създава от Истината и Добродетелта, а не от лъжата и самозаблудата. Не е важно какво мисли човек за себе си, а какъв е той наистина. Като общо правило хората имат високо мнение за своето „его", но времето ще ги пресее всички един по един и ще произнесе своята присъда „за” или „против”. 11. Ние сме създадени да мислим, да преценяваме, да избираме измежду различните неща и да следваме пътя на истинското учение, а не да приемаме всичко за абсолютна истина, излязла сякаш направо от Божията уста. Без всякакво съмнение Бог говори Истината, ала човекът още от времето на своето грехопадение говори и истина, и лъжа.
към текста >>
13. Тази вяра и днес е най-мощният двигател на
науката
и възпитанието.
11. Ние сме създадени да мислим, да преценяваме, да избираме измежду различните неща и да следваме пътя на истинското учение, а не да приемаме всичко за абсолютна истина, излязла сякаш направо от Божията уста. Без всякакво съмнение Бог говори Истината, ала човекът още от времето на своето грехопадение говори и истина, и лъжа. В това именно се крие една от опасностите за успеха на истинската религия. 12. Не можем обаче да кажем същото за вярата, тази сила на душата, благодарение на която човек от самото начало на своето възраждане е започнал да питае любов към онова невидимо същество, Създател и Крепител на цялата вселена. Тя, вярата, е извършила велики подвизи и дела, вдъхновявала е душата на човека с велики и свещени мисли, с възвишени идеи за Добро, за Истина, за Красота.[38]
13. Тази вяра и днес е най-мощният двигател на
науката
и възпитанието.
Тя е силата, която се крие в любовта към познаване на Истината и която ни кара да се стремим да търсим и изпитваме всичко. Каква самоотверженост се развива днес в душата на човечеството благодарение на вярата! Какви жертви се правят от всички високо напреднали и благородни хора, за да ни се даде възможност да видим поне външните прояви на онази дейност, която се извършва дълбоко в недрата на природата! 14. Само който е изпитал това, може да знае каква радост изпълва човешката душа, когато надникне в нейния величествен дом! Това е едно велико преживяване, което грее като светлина в живота на човека и подбужда ума и душата му към велики подвизи и дела.
към текста >>
Това е едно велико преживяване, което грее като светлина в
живота
на човека и подбужда ума и душата му към велики подвизи и дела.
13. Тази вяра и днес е най-мощният двигател на науката и възпитанието. Тя е силата, която се крие в любовта към познаване на Истината и която ни кара да се стремим да търсим и изпитваме всичко. Каква самоотверженост се развива днес в душата на човечеството благодарение на вярата! Какви жертви се правят от всички високо напреднали и благородни хора, за да ни се даде възможност да видим поне външните прояви на онази дейност, която се извършва дълбоко в недрата на природата! 14. Само който е изпитал това, може да знае каква радост изпълва човешката душа, когато надникне в нейния величествен дом!
Това е едно велико преживяване, което грее като светлина в
живота
на човека и подбужда ума и душата му към велики подвизи и дела.
10. Що е наука и що – възпитание 1. Дотук ние говорихме за науката и възпитанието в най-общ план. За да се изясни предметът на темата, ще разгледаме по-конкретно въпроса що е наука и що – възпитание. Това е особено важно и трябва да му се отдели специално внимание. 2. Науката и възпитанието представляват два различни процеса, извършващи се във вътрешния живот на човека, които са свързани с двояката дейност в неговия умствен и душевен свят.
към текста >>
10. Що е
наука
и що – възпитание
Тя е силата, която се крие в любовта към познаване на Истината и която ни кара да се стремим да търсим и изпитваме всичко. Каква самоотверженост се развива днес в душата на човечеството благодарение на вярата! Какви жертви се правят от всички високо напреднали и благородни хора, за да ни се даде възможност да видим поне външните прояви на онази дейност, която се извършва дълбоко в недрата на природата! 14. Само който е изпитал това, може да знае каква радост изпълва човешката душа, когато надникне в нейния величествен дом! Това е едно велико преживяване, което грее като светлина в живота на човека и подбужда ума и душата му към велики подвизи и дела.
10. Що е
наука
и що – възпитание
1. Дотук ние говорихме за науката и възпитанието в най-общ план. За да се изясни предметът на темата, ще разгледаме по-конкретно въпроса що е наука и що – възпитание. Това е особено важно и трябва да му се отдели специално внимание. 2. Науката и възпитанието представляват два различни процеса, извършващи се във вътрешния живот на човека, които са свързани с двояката дейност в неговия умствен и душевен свят. Те разкриват сложното му душевно естество, коeто е заставено от върховните природни закони да работи за организиране на вътрешния му свят и за поддържане на реда и хармонията в него.[39]
към текста >>
1. Дотук ние говорихме
за
науката
и възпитанието в най-общ план.
Каква самоотверженост се развива днес в душата на човечеството благодарение на вярата! Какви жертви се правят от всички високо напреднали и благородни хора, за да ни се даде възможност да видим поне външните прояви на онази дейност, която се извършва дълбоко в недрата на природата! 14. Само който е изпитал това, може да знае каква радост изпълва човешката душа, когато надникне в нейния величествен дом! Това е едно велико преживяване, което грее като светлина в живота на човека и подбужда ума и душата му към велики подвизи и дела. 10. Що е наука и що – възпитание
1. Дотук ние говорихме
за
науката
и възпитанието в най-общ план.
За да се изясни предметът на темата, ще разгледаме по-конкретно въпроса що е наука и що – възпитание. Това е особено важно и трябва да му се отдели специално внимание. 2. Науката и възпитанието представляват два различни процеса, извършващи се във вътрешния живот на човека, които са свързани с двояката дейност в неговия умствен и душевен свят. Те разкриват сложното му душевно естество, коeто е заставено от върховните природни закони да работи за организиране на вътрешния му свят и за поддържане на реда и хармонията в него.[39] 3. Мислите и желанията въз основа на същите закони, които действат и във физическия свят, се стремят към своя притегателен център, т. е.
към текста >>
За
да се изясни предметът на темата, ще разгледаме по-конкретно въпроса що е
наука
и що – възпитание.
Какви жертви се правят от всички високо напреднали и благородни хора, за да ни се даде възможност да видим поне външните прояви на онази дейност, която се извършва дълбоко в недрата на природата! 14. Само който е изпитал това, може да знае каква радост изпълва човешката душа, когато надникне в нейния величествен дом! Това е едно велико преживяване, което грее като светлина в живота на човека и подбужда ума и душата му към велики подвизи и дела. 10. Що е наука и що – възпитание 1. Дотук ние говорихме за науката и възпитанието в най-общ план.
За
да се изясни предметът на темата, ще разгледаме по-конкретно въпроса що е
наука
и що – възпитание.
Това е особено важно и трябва да му се отдели специално внимание. 2. Науката и възпитанието представляват два различни процеса, извършващи се във вътрешния живот на човека, които са свързани с двояката дейност в неговия умствен и душевен свят. Те разкриват сложното му душевно естество, коeто е заставено от върховните природни закони да работи за организиране на вътрешния му свят и за поддържане на реда и хармонията в него.[39] 3. Мислите и желанията въз основа на същите закони, които действат и във физическия свят, се стремят към своя притегателен център, т. е. към началото на нещата.
към текста >>
2.
Науката
и възпитанието представляват два различни процеса, извършващи се във вътрешния живот на човека, които са свързани с двояката дейност в неговия умствен и душевен свят.
Това е едно велико преживяване, което грее като светлина в живота на човека и подбужда ума и душата му към велики подвизи и дела. 10. Що е наука и що – възпитание 1. Дотук ние говорихме за науката и възпитанието в най-общ план. За да се изясни предметът на темата, ще разгледаме по-конкретно въпроса що е наука и що – възпитание. Това е особено важно и трябва да му се отдели специално внимание.
2.
Науката
и възпитанието представляват два различни процеса, извършващи се във вътрешния живот на човека, които са свързани с двояката дейност в неговия умствен и душевен свят.
Те разкриват сложното му душевно естество, коeто е заставено от върховните природни закони да работи за организиране на вътрешния му свят и за поддържане на реда и хармонията в него.[39] 3. Мислите и желанията въз основа на същите закони, които действат и във физическия свят, се стремят към своя притегателен център, т. е. към началото на нещата. Този стремеж на мислите и желанията става извор на непрекъсната душевна дейност, която се проявява в постоянни действия и противодействия, в постоянни смени на състоянията, характерни за умствения и душевния живот на човека. 4. Характерът и естеството на тия душевни процеси създават условията за нашето правилно или неправилно развитие.
към текста >>
5. Вътрешната сила, която действа в
живота
на човека, има
за
цел организирането на мислите и желанията му, а също така правилното и истинско запознаване на неговата душа с формите и силите в природата.
към началото на нещата. Този стремеж на мислите и желанията става извор на непрекъсната душевна дейност, която се проявява в постоянни действия и противодействия, в постоянни смени на състоянията, характерни за умствения и душевния живот на човека. 4. Характерът и естеството на тия душевни процеси създават условията за нашето правилно или неправилно развитие. Ако нашите мисли и желания са стъпили върху здравата основа на истинските принципи и се привличат от висши цели, то и резултатите от това ще бъдат благотворни за нашето развитие. В противен случай ще наблюдаваме точно обратното.
5. Вътрешната сила, която действа в
живота
на човека, има
за
цел организирането на мислите и желанията му, а също така правилното и истинско запознаване на неговата душа с формите и силите в природата.
От това правилно разбиране зависи истинското повдигане на човека. Тук именно ни идват на помощ науката и възпитанието. 6. Науката е резултат от мисловната дейност на ума, който наблюдава явленията в природата, изследва ги и се стреми да открие законите, които ги управляват. 7. Възпитанието е резултат от познаването и прилагането на духовните закони, които управляват вътрешния живот на човека. Истинското възпитание дава правилна насока на умствената дейност и насочва към разумно прилагане на придобитото знание, което трябва да спомага за съграждането на живота, а не за неговото разрушаване.
към текста >>
Тук именно ни идват на помощ
науката
и възпитанието.
4. Характерът и естеството на тия душевни процеси създават условията за нашето правилно или неправилно развитие. Ако нашите мисли и желания са стъпили върху здравата основа на истинските принципи и се привличат от висши цели, то и резултатите от това ще бъдат благотворни за нашето развитие. В противен случай ще наблюдаваме точно обратното. 5. Вътрешната сила, която действа в живота на човека, има за цел организирането на мислите и желанията му, а също така правилното и истинско запознаване на неговата душа с формите и силите в природата. От това правилно разбиране зависи истинското повдигане на човека.
Тук именно ни идват на помощ
науката
и възпитанието.
6. Науката е резултат от мисловната дейност на ума, който наблюдава явленията в природата, изследва ги и се стреми да открие законите, които ги управляват. 7. Възпитанието е резултат от познаването и прилагането на духовните закони, които управляват вътрешния живот на човека. Истинското възпитание дава правилна насока на умствената дейност и насочва към разумно прилагане на придобитото знание, което трябва да спомага за съграждането на живота, а не за неговото разрушаване. То е така необходимо, както здравото тяло е необходимо за здравия ум.[40] 8. Образованието в най-широк смисъл на думата не е нищо друго освен процес на въплътяване на благородни мисли и добри желания в живота на човека.
към текста >>
6.
Науката
е резултат от мисловната дейност на ума, който наблюдава явленията в природата, изследва ги и се стреми да открие законите, които ги управляват.
Ако нашите мисли и желания са стъпили върху здравата основа на истинските принципи и се привличат от висши цели, то и резултатите от това ще бъдат благотворни за нашето развитие. В противен случай ще наблюдаваме точно обратното. 5. Вътрешната сила, която действа в живота на човека, има за цел организирането на мислите и желанията му, а също така правилното и истинско запознаване на неговата душа с формите и силите в природата. От това правилно разбиране зависи истинското повдигане на човека. Тук именно ни идват на помощ науката и възпитанието.
6.
Науката
е резултат от мисловната дейност на ума, който наблюдава явленията в природата, изследва ги и се стреми да открие законите, които ги управляват.
7. Възпитанието е резултат от познаването и прилагането на духовните закони, които управляват вътрешния живот на човека. Истинското възпитание дава правилна насока на умствената дейност и насочва към разумно прилагане на придобитото знание, което трябва да спомага за съграждането на живота, а не за неговото разрушаване. То е така необходимо, както здравото тяло е необходимо за здравия ум.[40] 8. Образованието в най-широк смисъл на думата не е нищо друго освен процес на въплътяване на благородни мисли и добри желания в живота на човека. Колкото повече образовани хора в посочения по-горе смисъл притежава един народ, толкова по-образован и по-развит духовно е той.
към текста >>
Истинското възпитание дава правилна насока на умствената дейност и насочва към разумно прилагане на придобитото знание, което трябва да спомага
за
съграждането на
живота
, а не
за
неговото разрушаване.
5. Вътрешната сила, която действа в живота на човека, има за цел организирането на мислите и желанията му, а също така правилното и истинско запознаване на неговата душа с формите и силите в природата. От това правилно разбиране зависи истинското повдигане на човека. Тук именно ни идват на помощ науката и възпитанието. 6. Науката е резултат от мисловната дейност на ума, който наблюдава явленията в природата, изследва ги и се стреми да открие законите, които ги управляват. 7. Възпитанието е резултат от познаването и прилагането на духовните закони, които управляват вътрешния живот на човека.
Истинското възпитание дава правилна насока на умствената дейност и насочва към разумно прилагане на придобитото знание, което трябва да спомага
за
съграждането на
живота
, а не
за
неговото разрушаване.
То е така необходимо, както здравото тяло е необходимо за здравия ум.[40] 8. Образованието в най-широк смисъл на думата не е нищо друго освен процес на въплътяване на благородни мисли и добри желания в живота на човека. Колкото повече образовани хора в посочения по-горе смисъл притежава един народ, толкова по-образован и по-развит духовно е той. И обратно – колкото по-малко са те, толкова по-долу стои този народ в стълбицата на своето духовно развитие. 9. Днес благодарение на добре развитата образователна система научните знания, придобити чрез дълги наблюдения и експерименти, подредени систематично и направени достъпни за всекиго, могат да проникнат всред широките маси.
към текста >>
8. Образованието в най-широк смисъл на думата не е нищо друго освен процес на въплътяване на благородни мисли и добри желания в
живота
на човека.
Тук именно ни идват на помощ науката и възпитанието. 6. Науката е резултат от мисловната дейност на ума, който наблюдава явленията в природата, изследва ги и се стреми да открие законите, които ги управляват. 7. Възпитанието е резултат от познаването и прилагането на духовните закони, които управляват вътрешния живот на човека. Истинското възпитание дава правилна насока на умствената дейност и насочва към разумно прилагане на придобитото знание, което трябва да спомага за съграждането на живота, а не за неговото разрушаване. То е така необходимо, както здравото тяло е необходимо за здравия ум.[40]
8. Образованието в най-широк смисъл на думата не е нищо друго освен процес на въплътяване на благородни мисли и добри желания в
живота
на човека.
Колкото повече образовани хора в посочения по-горе смисъл притежава един народ, толкова по-образован и по-развит духовно е той. И обратно – колкото по-малко са те, толкова по-долу стои този народ в стълбицата на своето духовно развитие. 9. Днес благодарение на добре развитата образователна система научните знания, придобити чрез дълги наблюдения и експерименти, подредени систематично и направени достъпни за всекиго, могат да проникнат всред широките маси. ІІ. Науката Полето на съвременната наука е твърде тясно – то се ограничава почти изключително във физическия свят.[41] Предметът, който ни занимава, има двояк характер: външен и вътрешен.
към текста >>
ІІ.
Науката
То е така необходимо, както здравото тяло е необходимо за здравия ум.[40] 8. Образованието в най-широк смисъл на думата не е нищо друго освен процес на въплътяване на благородни мисли и добри желания в живота на човека. Колкото повече образовани хора в посочения по-горе смисъл притежава един народ, толкова по-образован и по-развит духовно е той. И обратно – колкото по-малко са те, толкова по-долу стои този народ в стълбицата на своето духовно развитие. 9. Днес благодарение на добре развитата образователна система научните знания, придобити чрез дълги наблюдения и експерименти, подредени систематично и направени достъпни за всекиго, могат да проникнат всред широките маси.
ІІ.
Науката
Полето на съвременната наука е твърде тясно – то се ограничава почти изключително във физическия свят.[41] Предметът, който ни занимава, има двояк характер: външен и вътрешен. Външният характер съставя физико-физиологическата страна на умствения живот, а вътрешният характер съставлява биопсихическата[42] страна на умствено-душевния живот. Засега ще разгледаме само външния характер на предмета[43]: 1. Що е наука? 2. Коя е областта на нейната дейност и каква е задачата ú в живота?
към текста >>
Полето на съвременната
наука
е твърде тясно – то се ограничава почти изключително във физическия свят.[41] Предметът, който ни занимава, има двояк характер: външен и вътрешен.
8. Образованието в най-широк смисъл на думата не е нищо друго освен процес на въплътяване на благородни мисли и добри желания в живота на човека. Колкото повече образовани хора в посочения по-горе смисъл притежава един народ, толкова по-образован и по-развит духовно е той. И обратно – колкото по-малко са те, толкова по-долу стои този народ в стълбицата на своето духовно развитие. 9. Днес благодарение на добре развитата образователна система научните знания, придобити чрез дълги наблюдения и експерименти, подредени систематично и направени достъпни за всекиго, могат да проникнат всред широките маси. ІІ. Науката
Полето на съвременната
наука
е твърде тясно – то се ограничава почти изключително във физическия свят.[41] Предметът, който ни занимава, има двояк характер: външен и вътрешен.
Външният характер съставя физико-физиологическата страна на умствения живот, а вътрешният характер съставлява биопсихическата[42] страна на умствено-душевния живот. Засега ще разгледаме само външния характер на предмета[43]: 1. Що е наука? 2. Коя е областта на нейната дейност и каква е задачата ú в живота? Нека направим кратък преглед на казаното по тези въпроси, като се спрем на по-важните им опорни точки.
към текста >>
1. Що е
наука
?
9. Днес благодарение на добре развитата образователна система научните знания, придобити чрез дълги наблюдения и експерименти, подредени систематично и направени достъпни за всекиго, могат да проникнат всред широките маси. ІІ. Науката Полето на съвременната наука е твърде тясно – то се ограничава почти изключително във физическия свят.[41] Предметът, който ни занимава, има двояк характер: външен и вътрешен. Външният характер съставя физико-физиологическата страна на умствения живот, а вътрешният характер съставлява биопсихическата[42] страна на умствено-душевния живот. Засега ще разгледаме само външния характер на предмета[43]:
1. Що е
наука
?
2. Коя е областта на нейната дейност и каква е задачата ú в живота? Нека направим кратък преглед на казаното по тези въпроси, като се спрем на по-важните им опорни точки. 1. Що е наука 1.1. Напредъкът в науката 1. Що е наука?
към текста >>
2. Коя е областта на нейната дейност и каква е задачата ú в
живота
?
ІІ. Науката Полето на съвременната наука е твърде тясно – то се ограничава почти изключително във физическия свят.[41] Предметът, който ни занимава, има двояк характер: външен и вътрешен. Външният характер съставя физико-физиологическата страна на умствения живот, а вътрешният характер съставлява биопсихическата[42] страна на умствено-душевния живот. Засега ще разгледаме само външния характер на предмета[43]: 1. Що е наука?
2. Коя е областта на нейната дейност и каква е задачата ú в
живота
?
Нека направим кратък преглед на казаното по тези въпроси, като се спрем на по-важните им опорни точки. 1. Що е наука 1.1. Напредъкът в науката 1. Що е наука? Под думата „наука” се разбира обикновено знание; знание на принципи и закони, както и на пораждащите ги причини; знание на потвърдени истини и факти.
към текста >>
1. Що е
наука
Външният характер съставя физико-физиологическата страна на умствения живот, а вътрешният характер съставлява биопсихическата[42] страна на умствено-душевния живот. Засега ще разгледаме само външния характер на предмета[43]: 1. Що е наука? 2. Коя е областта на нейната дейност и каква е задачата ú в живота? Нека направим кратък преглед на казаното по тези въпроси, като се спрем на по-важните им опорни точки.
1. Що е
наука
1.1. Напредъкът в науката 1. Що е наука? Под думата „наука” се разбира обикновено знание; знание на принципи и закони, както и на пораждащите ги причини; знание на потвърдени истини и факти. 2. „Науката – казва сър Уилям Хамилтън[44] – е възхвала на познанието. Нейният образ, т.е.
към текста >>
1.1. Напредъкът в
науката
Засега ще разгледаме само външния характер на предмета[43]: 1. Що е наука? 2. Коя е областта на нейната дейност и каква е задачата ú в живота? Нека направим кратък преглед на казаното по тези въпроси, като се спрем на по-важните им опорни точки. 1. Що е наука
1.1. Напредъкът в
науката
1. Що е наука? Под думата „наука” се разбира обикновено знание; знание на принципи и закони, както и на пораждащите ги причини; знание на потвърдени истини и факти. 2. „Науката – казва сър Уилям Хамилтън[44] – е възхвала на познанието. Нейният образ, т.е. форма, има характера на логическо съвършенство, а предметът, т.е.
към текста >>
1. Що е
наука
?
1. Що е наука? 2. Коя е областта на нейната дейност и каква е задачата ú в живота? Нека направим кратък преглед на казаното по тези въпроси, като се спрем на по-важните им опорни точки. 1. Що е наука 1.1. Напредъкът в науката
1. Що е
наука
?
Под думата „наука” се разбира обикновено знание; знание на принципи и закони, както и на пораждащите ги причини; знание на потвърдени истини и факти. 2. „Науката – казва сър Уилям Хамилтън[44] – е възхвала на познанието. Нейният образ, т.е. форма, има характера на логическо съвършенство, а предметът, т.е. съдържанието ú – характера на същинската истина.”
към текста >>
Под думата „
наука
” се разбира обикновено знание; знание на принципи и закони, както и на пораждащите ги причини; знание на потвърдени истини и факти.
2. Коя е областта на нейната дейност и каква е задачата ú в живота? Нека направим кратък преглед на казаното по тези въпроси, като се спрем на по-важните им опорни точки. 1. Що е наука 1.1. Напредъкът в науката 1. Що е наука?
Под думата „
наука
” се разбира обикновено знание; знание на принципи и закони, както и на пораждащите ги причини; знание на потвърдени истини и факти.
2. „Науката – казва сър Уилям Хамилтън[44] – е възхвала на познанието. Нейният образ, т.е. форма, има характера на логическо съвършенство, а предметът, т.е. съдържанието ú – характера на същинската истина.” 2. Въобще думата „наука” означава знания, придобити чрез дълго наблюдение, които са подредени систематично в съгласие с общите закони на природата и са направени достъпни за всекиго.
към текста >>
2. „
Науката
– казва сър Уилям Хамилтън[44] – е възхвала на познанието.
Нека направим кратък преглед на казаното по тези въпроси, като се спрем на по-важните им опорни точки. 1. Що е наука 1.1. Напредъкът в науката 1. Що е наука? Под думата „наука” се разбира обикновено знание; знание на принципи и закони, както и на пораждащите ги причини; знание на потвърдени истини и факти.
2. „
Науката
– казва сър Уилям Хамилтън[44] – е възхвала на познанието.
Нейният образ, т.е. форма, има характера на логическо съвършенство, а предметът, т.е. съдържанието ú – характера на същинската истина.” 2. Въобще думата „наука” означава знания, придобити чрез дълго наблюдение, които са подредени систематично в съгласие с общите закони на природата и са направени достъпни за всекиго. Тези знания се отнасят главно за физическия свят – за неговата същност, феномени, състав, т.е.
към текста >>
2. Въобще думата „
наука
” означава знания, придобити чрез дълго наблюдение, които са подредени систематично в съгласие с общите закони на природата и са направени достъпни
за
всекиго.
Под думата „наука” се разбира обикновено знание; знание на принципи и закони, както и на пораждащите ги причини; знание на потвърдени истини и факти. 2. „Науката – казва сър Уилям Хамилтън[44] – е възхвала на познанието. Нейният образ, т.е. форма, има характера на логическо съвършенство, а предметът, т.е. съдържанието ú – характера на същинската истина.”
2. Въобще думата „
наука
” означава знания, придобити чрез дълго наблюдение, които са подредени систематично в съгласие с общите закони на природата и са направени достъпни
за
всекиго.
Тези знания се отнасят главно за физическия свят – за неговата същност, феномени, състав, т.е. за природата на веществото му и за качествата и функциите на живите клетки. 3. С термина „наука” в по-тесен смисъл се назовава всеки един от нейните клонове като отделно поле за изследване или предмет за изучаване, като например астрономия, химия, медицина, геология и пр. В сравнение с науката на древните гърци, която, както е известно, се е деляла на седем клона – граматика, риторика, музика, логика, аритметика, геометрия и астрономия, – нашата западноевропейска наука е постигнала огромен напредък. И това е понятно, защото от онова време до днес са станали големи промени в умствения и духовния живот на човечеството.
към текста >>
3. С термина „
наука
” в по-тесен смисъл се назовава всеки един от нейните клонове като отделно поле
за
изследване или предмет
за
изучаване, като например астрономия, химия, медицина, геология и пр.
форма, има характера на логическо съвършенство, а предметът, т.е. съдържанието ú – характера на същинската истина.” 2. Въобще думата „наука” означава знания, придобити чрез дълго наблюдение, които са подредени систематично в съгласие с общите закони на природата и са направени достъпни за всекиго. Тези знания се отнасят главно за физическия свят – за неговата същност, феномени, състав, т.е. за природата на веществото му и за качествата и функциите на живите клетки.
3. С термина „
наука
” в по-тесен смисъл се назовава всеки един от нейните клонове като отделно поле
за
изследване или предмет
за
изучаване, като например астрономия, химия, медицина, геология и пр.
В сравнение с науката на древните гърци, която, както е известно, се е деляла на седем клона – граматика, риторика, музика, логика, аритметика, геометрия и астрономия, – нашата западноевропейска наука е постигнала огромен напредък. И това е понятно, защото от онова време до днес са станали големи промени в умствения и духовния живот на човечеството. 4. Със започване на християнската епоха науката е направила гигантски крачки почти във всички клонове на познанието – в областта на физиката, химията, астрономията, математиката, геологията; анатомията, физиологията, биологията, психологията и френологията[45]. Тя разкри неизчерпаемите природни богатства, от които днес хората се ползват тъй безогледно и безотговорно. Даде на ума оня ключ, с който той да отваря различните стаи на природната съкровищница, в която има всичко необходимо за задоволяване всички нужди на човешкия живот.
към текста >>
В сравнение с
науката
на древните гърци, която, както е известно, се е деляла на седем клона – граматика, риторика, музика, логика, аритметика, геометрия и астрономия, – нашата западноевропейска
наука
е постигнала огромен напредък.
съдържанието ú – характера на същинската истина.” 2. Въобще думата „наука” означава знания, придобити чрез дълго наблюдение, които са подредени систематично в съгласие с общите закони на природата и са направени достъпни за всекиго. Тези знания се отнасят главно за физическия свят – за неговата същност, феномени, състав, т.е. за природата на веществото му и за качествата и функциите на живите клетки. 3. С термина „наука” в по-тесен смисъл се назовава всеки един от нейните клонове като отделно поле за изследване или предмет за изучаване, като например астрономия, химия, медицина, геология и пр.
В сравнение с
науката
на древните гърци, която, както е известно, се е деляла на седем клона – граматика, риторика, музика, логика, аритметика, геометрия и астрономия, – нашата западноевропейска
наука
е постигнала огромен напредък.
И това е понятно, защото от онова време до днес са станали големи промени в умствения и духовния живот на човечеството. 4. Със започване на християнската епоха науката е направила гигантски крачки почти във всички клонове на познанието – в областта на физиката, химията, астрономията, математиката, геологията; анатомията, физиологията, биологията, психологията и френологията[45]. Тя разкри неизчерпаемите природни богатства, от които днес хората се ползват тъй безогледно и безотговорно. Даде на ума оня ключ, с който той да отваря различните стаи на природната съкровищница, в която има всичко необходимо за задоволяване всички нужди на човешкия живот. 5. Днес науката е мощен двигател и спомагаща жизнена сила за напредъка и просвещението.
към текста >>
4. Със започване на християнската епоха
науката
е направила гигантски крачки почти във всички клонове на познанието – в областта на физиката, химията, астрономията, математиката, геологията; анатомията, физиологията, биологията, психологията и френологията[45].
Тези знания се отнасят главно за физическия свят – за неговата същност, феномени, състав, т.е. за природата на веществото му и за качествата и функциите на живите клетки. 3. С термина „наука” в по-тесен смисъл се назовава всеки един от нейните клонове като отделно поле за изследване или предмет за изучаване, като например астрономия, химия, медицина, геология и пр. В сравнение с науката на древните гърци, която, както е известно, се е деляла на седем клона – граматика, риторика, музика, логика, аритметика, геометрия и астрономия, – нашата западноевропейска наука е постигнала огромен напредък. И това е понятно, защото от онова време до днес са станали големи промени в умствения и духовния живот на човечеството.
4. Със започване на християнската епоха
науката
е направила гигантски крачки почти във всички клонове на познанието – в областта на физиката, химията, астрономията, математиката, геологията; анатомията, физиологията, биологията, психологията и френологията[45].
Тя разкри неизчерпаемите природни богатства, от които днес хората се ползват тъй безогледно и безотговорно. Даде на ума оня ключ, с който той да отваря различните стаи на природната съкровищница, в която има всичко необходимо за задоволяване всички нужди на човешкия живот. 5. Днес науката е мощен двигател и спомагаща жизнена сила за напредъка и просвещението. Тя е станала вече преимущество и привилегия на всички, които я обичат. Този подтик на човешкия дух към знание, към наука е спомогнал за това образованието да стане общо, като по този начин грубото невежество сред широките маси значително е намаляло.
към текста >>
5. Днес
науката
е мощен двигател и спомагаща жизнена сила
за
напредъка и просвещението.
В сравнение с науката на древните гърци, която, както е известно, се е деляла на седем клона – граматика, риторика, музика, логика, аритметика, геометрия и астрономия, – нашата западноевропейска наука е постигнала огромен напредък. И това е понятно, защото от онова време до днес са станали големи промени в умствения и духовния живот на човечеството. 4. Със започване на християнската епоха науката е направила гигантски крачки почти във всички клонове на познанието – в областта на физиката, химията, астрономията, математиката, геологията; анатомията, физиологията, биологията, психологията и френологията[45]. Тя разкри неизчерпаемите природни богатства, от които днес хората се ползват тъй безогледно и безотговорно. Даде на ума оня ключ, с който той да отваря различните стаи на природната съкровищница, в която има всичко необходимо за задоволяване всички нужди на човешкия живот.
5. Днес
науката
е мощен двигател и спомагаща жизнена сила
за
напредъка и просвещението.
Тя е станала вече преимущество и привилегия на всички, които я обичат. Този подтик на човешкия дух към знание, към наука е спомогнал за това образованието да стане общо, като по този начин грубото невежество сред широките маси значително е намаляло. Човек е започнал да гледа на света с други очи – с очите на своя просветен ум. Езикът на природата му е станал по-понятен. 6. Науката днес отвсякъде ни е озарила със своята светлина.
към текста >>
Този подтик на човешкия дух към знание, към
наука
е спомогнал
за
това образованието да стане общо, като по този начин грубото невежество сред широките маси значително е намаляло.
4. Със започване на християнската епоха науката е направила гигантски крачки почти във всички клонове на познанието – в областта на физиката, химията, астрономията, математиката, геологията; анатомията, физиологията, биологията, психологията и френологията[45]. Тя разкри неизчерпаемите природни богатства, от които днес хората се ползват тъй безогледно и безотговорно. Даде на ума оня ключ, с който той да отваря различните стаи на природната съкровищница, в която има всичко необходимо за задоволяване всички нужди на човешкия живот. 5. Днес науката е мощен двигател и спомагаща жизнена сила за напредъка и просвещението. Тя е станала вече преимущество и привилегия на всички, които я обичат.
Този подтик на човешкия дух към знание, към
наука
е спомогнал
за
това образованието да стане общо, като по този начин грубото невежество сред широките маси значително е намаляло.
Човек е започнал да гледа на света с други очи – с очите на своя просветен ум. Езикът на природата му е станал по-понятен. 6. Науката днес отвсякъде ни е озарила със своята светлина. Физиката ни е запознала със законите и силите на физическия свят, химията – със състава и елементите на веществото, геологията – с миналото на земята, астрономията – с небесните тела и устройството на вселената. От друга страна физиологията ни е запознала с органите и функциите на човешкото тяло, биологията – със зараждането на органическия живот, анатомията – с устройството на тялото, психологията – с относителното естество на душата, френологията – със способностите на ума и характера на човека.
към текста >>
6.
Науката
днес отвсякъде ни е озарила със своята светлина.
5. Днес науката е мощен двигател и спомагаща жизнена сила за напредъка и просвещението. Тя е станала вече преимущество и привилегия на всички, които я обичат. Този подтик на човешкия дух към знание, към наука е спомогнал за това образованието да стане общо, като по този начин грубото невежество сред широките маси значително е намаляло. Човек е започнал да гледа на света с други очи – с очите на своя просветен ум. Езикът на природата му е станал по-понятен.
6.
Науката
днес отвсякъде ни е озарила със своята светлина.
Физиката ни е запознала със законите и силите на физическия свят, химията – със състава и елементите на веществото, геологията – с миналото на земята, астрономията – с небесните тела и устройството на вселената. От друга страна физиологията ни е запознала с органите и функциите на човешкото тяло, биологията – със зараждането на органическия живот, анатомията – с устройството на тялото, психологията – с относителното естество на душата, френологията – със способностите на ума и характера на човека. 1.2. Мозък, ум, душа 1. Благодарение развитието на анатомията, физиологията, биологията днес човек има по-ясна представа за себе си като жив организъм. Той познава устройството и функциите на своя мозък и нервна система, на своето сърце и дробове, на своя стомах, жлези и пр.
към текста >>
2. Според съвременната
наука
тези частици, наречени атоми, не са прости и неделими, както се считаше до неотдавна, а представляват цели „планетни системи”.[46] Те са толкова малки, че погледнати и през най-мощния микроскоп, остават невидими.
4. Що се отнася до душата, то ние бихме могли да я уподобим на сфера от психично-жизнена сила, която приема впечатления от целия космос чрез всяка точка на своята безкрайно чувствителна повърхност. Човешките мисли зависят до голяма степен от тази повърхност. 1.3. Устройството на вселената 1. В природата, този величествено устроен свят, пълен с разнообразие, има наистина нещо достойно за почуда и възхищение. Цялото мироздание, което чувстваме и възприемаме като нещо цялостно, е построено от дребни, невидими с просто око частици.
2. Според съвременната
наука
тези частици, наречени атоми, не са прости и неделими, както се считаше до неотдавна, а представляват цели „планетни системи”.[46] Те са толкова малки, че погледнати и през най-мощния микроскоп, остават невидими.
В главичката на една карфица, която е два милиметра в диаметър, се съдържат толкова много атоми, че ако почнем да ги броим и ако отделяме всяка секунда по един милиард, то докато ги изброим, ще минат не по-малко от двеста и петдесет хиляди години. За това време ще отброим 7,9.1021 броя атоми.[47] 4. Можем да си представим каква е онази велика сила, която е създала, събрала и съчетала всички тия дребни частици в едно и е образувала от тях милиарди светове. Не само това, но и ги е пуснала да се движат в пространството с неописуема бързина около определени центрове на тежестта. Същата тази сила е почнала да ги населява с живи и разумни същества, които се интересуват от нейната работа и се стараят всячески да отгатнат нейната цел и намерение.
към текста >>
1. Онова, което е пробудило съзнанието на човека и го е накарало да тръгне по пътя на познанието, е дълбоката вътрешна нужда на неговия дух, появила се в него вследствие действието на върховните закони на
живота
.
4. Можем да си представим каква е онази велика сила, която е създала, събрала и съчетала всички тия дребни частици в едно и е образувала от тях милиарди светове. Не само това, но и ги е пуснала да се движат в пространството с неописуема бързина около определени центрове на тежестта. Същата тази сила е почнала да ги населява с живи и разумни същества, които се интересуват от нейната работа и се стараят всячески да отгатнат нейната цел и намерение. Това действително е едно велико чудо! 1.4. Троичната структура на човека
1. Онова, което е пробудило съзнанието на човека и го е накарало да тръгне по пътя на познанието, е дълбоката вътрешна нужда на неговия дух, появила се в него вследствие действието на върховните закони на
живота
.
Тия закони заставят човека да се стреми към съвършенство чрез постоянна работа. 2. И наистина, кой би работил и би се трудил, ако не го заставяше гладът – тази въпиюща нужда на органическия живот? Кой би си блъскал главата да мисли, кой би се мъчил да прозре в бъдещето, ако не го заставяха всевъзможни сили, явления и събития, произтичащи от един свят, който стои много по-високо от физическия в своите проявления? Кой би се стремял към по-висшия духовен живот, ако не съществуваха онези дълбоки подтици в душата, които я карат да люби ближния си? 3. Без съмнение една велика нужда на умствения и духовен живот е заставила човешкия дух да излезе вън от ограничената си животинска черупка и да започне да мисли и да разсъждава за бъдещето.
към текста >>
Трябва да се има предвид, че законите на Природата са едни и същи навсякъде, във всички области на
живота
.[50]
2. Добрата храна е необходима за поддържането на който и да е жив организъм. Без това ú качество тя произвежда: – във физическия свят – хилавост; – в умствения – заблуждение и мрак; – в духовния – развращаване и нравствен упадък на човешките общества.
Трябва да се има предвид, че законите на Природата са едни и същи навсякъде, във всички области на
живота
.[50]
3. Когато се говори за развитие и просвета, се подразбира стремежът на целия духовен живот към усъвършенстване в доброто. Саможертвеният дух на науката идва, за да служи на човечеството и да му помогне в трудния подвиг, който му предстои да извърши, преди да дойде истинското царство на мира, което Христос нарича „Царство Божие”. Както Той сам казва, това Царство е вътре в нас (Лк. 17:2І) и то ще дойде в своята сила, само когато бъдем напълно готови да го приемем. 4. Това Царство предполага премахването на всичкото зло и установяването на един нов ред, който ще бъде вечен.
към текста >>
Саможертвеният дух на
науката
идва,
за
да служи на човечеството и да му помогне в трудния подвиг, който му предстои да извърши, преди да дойде истинското царство на мира, което Христос нарича „Царство Божие”.
– във физическия свят – хилавост; – в умствения – заблуждение и мрак; – в духовния – развращаване и нравствен упадък на човешките общества. Трябва да се има предвид, че законите на Природата са едни и същи навсякъде, във всички области на живота.[50] 3. Когато се говори за развитие и просвета, се подразбира стремежът на целия духовен живот към усъвършенстване в доброто.
Саможертвеният дух на
науката
идва,
за
да служи на човечеството и да му помогне в трудния подвиг, който му предстои да извърши, преди да дойде истинското царство на мира, което Христос нарича „Царство Божие”.
Както Той сам казва, това Царство е вътре в нас (Лк. 17:2І) и то ще дойде в своята сила, само когато бъдем напълно готови да го приемем. 4. Това Царство предполага премахването на всичкото зло и установяването на един нов ред, който ще бъде вечен. Преди обаче да дойде това време, човечеството трябва да възтържествува над физическия свят. 5. Силата на духа трябва да го повдигне и да го освободи от материалното и преходното, което така силно още го държи привързано към земята, подобно на червей, който току-що е изпълзял от своята подземна дупка.
към текста >>
Това значи ли, че не трябва да се интересуваме от
науката
?
Разбира се, че в това положение за човека не може да съществува никакво щастие и блаженство. 1.6. Истината и знанието 1. „Истината е кръг – казва проф. Бородин[51] – а знанието – многоъгълник, вписан в този кръг.[52] Всяка година, всеки ден ние умножаваме страните на този многоъгълник и така той се приближава към кръга. Ние можем да достигнем този кръг само ако допуснем като условие вечността.
Това значи ли, че не трябва да се интересуваме от
науката
?
Разбира се, че не. Винаги е далеч от истината онзи, който упорито се отвръща от нея.” 2. Тогава човек няма защо да се бои от възможността да дойде ден, в който да си каже: „Няма какво повече да уча! ” Във вселената съществуват вечни условия за усъвършенстване на умствените и душевни сили. Каква ли дивна картина би се открила пред нашите умове, ако можеше да се повдигне завесата, която ни отделя от по-напредналите същества в нашия вечен дом, силни в знание, мъдрост и добродетел?!
към текста >>
4. Макар че
науката
сама по себе си не може да измени великия ред във вселената, тя има все пак достатъчно сила да ни убеди да живеем съобразно този ред.
2. Тогава човек няма защо да се бои от възможността да дойде ден, в който да си каже: „Няма какво повече да уча! ” Във вселената съществуват вечни условия за усъвършенстване на умствените и душевни сили. Каква ли дивна картина би се открила пред нашите умове, ако можеше да се повдигне завесата, която ни отделя от по-напредналите същества в нашия вечен дом, силни в знание, мъдрост и добродетел?! 3. „Нека всички същества знаят и не се съмняват – казва сър Хамънд[53], – че Божието Провидение и Промисъл е видяло как ще се развие всяко нещо още отпреди сътворението на света. Това Негово съзерцание или знание за цялата вечност не предполага никаква необходимост да се намесва в сбъдването на каквото и да е.”[54]
4. Макар че
науката
сама по себе си не може да измени великия ред във вселената, тя има все пак достатъчно сила да ни убеди да живеем съобразно този ред.
Нашият успех зависи от съобразяването ни със законите на висшата, разумна Природа, които закони ни диктуват истинските условия на живот. И това е едничкото нещо, към което духът ни постоянно се стреми – да се научи да живее съобразно законите на своето естество. 5. Науката обаче, взета в най-дълбок смисъл, е резултат от едно отличително качество на човешкия дух, който е свързан с Великия Дух на Битието. В човешкия дух още от самото начало е вложен стремеж да усвои по вътрешен път пътеките на Истината и да разбере законите на природата, за да има сили да впрегне енергията ú на работа и да съгради здрава основа на своето съществуване, развитие и усъвършенстване в Доброто и Красотата – най-възвишеният идеал на разума. 2. Областта на науката
към текста >>
5.
Науката
обаче, взета в най-дълбок смисъл, е резултат от едно отличително качество на човешкия дух, който е свързан с Великия Дух на Битието.
3. „Нека всички същества знаят и не се съмняват – казва сър Хамънд[53], – че Божието Провидение и Промисъл е видяло как ще се развие всяко нещо още отпреди сътворението на света. Това Негово съзерцание или знание за цялата вечност не предполага никаква необходимост да се намесва в сбъдването на каквото и да е.”[54] 4. Макар че науката сама по себе си не може да измени великия ред във вселената, тя има все пак достатъчно сила да ни убеди да живеем съобразно този ред. Нашият успех зависи от съобразяването ни със законите на висшата, разумна Природа, които закони ни диктуват истинските условия на живот. И това е едничкото нещо, към което духът ни постоянно се стреми – да се научи да живее съобразно законите на своето естество.
5.
Науката
обаче, взета в най-дълбок смисъл, е резултат от едно отличително качество на човешкия дух, който е свързан с Великия Дух на Битието.
В човешкия дух още от самото начало е вложен стремеж да усвои по вътрешен път пътеките на Истината и да разбере законите на природата, за да има сили да впрегне енергията ú на работа и да съгради здрава основа на своето съществуване, развитие и усъвършенстване в Доброто и Красотата – най-възвишеният идеал на разума. 2. Областта на науката 2.1. Трите основни закона 1. След като дадохме това определение на науката, можем вече да пристъпим към втората точка: кое е полето или областта, в която тя може да оперира? Това е един спорен въпрос, по който учените и философите имат различни мнения, но щом търсим истината, ние сме длъжни да гледаме на предмета напълно безпристрастно.
към текста >>
2. Областта на
науката
4. Макар че науката сама по себе си не може да измени великия ред във вселената, тя има все пак достатъчно сила да ни убеди да живеем съобразно този ред. Нашият успех зависи от съобразяването ни със законите на висшата, разумна Природа, които закони ни диктуват истинските условия на живот. И това е едничкото нещо, към което духът ни постоянно се стреми – да се научи да живее съобразно законите на своето естество. 5. Науката обаче, взета в най-дълбок смисъл, е резултат от едно отличително качество на човешкия дух, който е свързан с Великия Дух на Битието. В човешкия дух още от самото начало е вложен стремеж да усвои по вътрешен път пътеките на Истината и да разбере законите на природата, за да има сили да впрегне енергията ú на работа и да съгради здрава основа на своето съществуване, развитие и усъвършенстване в Доброто и Красотата – най-възвишеният идеал на разума.
2. Областта на
науката
2.1. Трите основни закона 1. След като дадохме това определение на науката, можем вече да пристъпим към втората точка: кое е полето или областта, в която тя може да оперира? Това е един спорен въпрос, по който учените и философите имат различни мнения, но щом търсим истината, ние сме длъжни да гледаме на предмета напълно безпристрастно. Тук няма да се спираме на разискванията по този въпрос, а ще определим областта на науката така, както я познаваме. 2. Сегашният ред във вселената се управлява от три основни закона:
към текста >>
1. След като дадохме това определение на
науката
, можем вече да пристъпим към втората точка: кое е полето или областта, в която тя може да оперира?
И това е едничкото нещо, към което духът ни постоянно се стреми – да се научи да живее съобразно законите на своето естество. 5. Науката обаче, взета в най-дълбок смисъл, е резултат от едно отличително качество на човешкия дух, който е свързан с Великия Дух на Битието. В човешкия дух още от самото начало е вложен стремеж да усвои по вътрешен път пътеките на Истината и да разбере законите на природата, за да има сили да впрегне енергията ú на работа и да съгради здрава основа на своето съществуване, развитие и усъвършенстване в Доброто и Красотата – най-възвишеният идеал на разума. 2. Областта на науката 2.1. Трите основни закона
1. След като дадохме това определение на
науката
, можем вече да пристъпим към втората точка: кое е полето или областта, в която тя може да оперира?
Това е един спорен въпрос, по който учените и философите имат различни мнения, но щом търсим истината, ние сме длъжни да гледаме на предмета напълно безпристрастно. Тук няма да се спираме на разискванията по този въпрос, а ще определим областта на науката така, както я познаваме. 2. Сегашният ред във вселената се управлява от три основни закона: – Закон на Всемирното притегляне или Гравитация[55]; – Закон на Мисълта[56];
към текста >>
Тук няма да се спираме на разискванията по този въпрос, а ще определим областта на
науката
така, както я познаваме.
В човешкия дух още от самото начало е вложен стремеж да усвои по вътрешен път пътеките на Истината и да разбере законите на природата, за да има сили да впрегне енергията ú на работа и да съгради здрава основа на своето съществуване, развитие и усъвършенстване в Доброто и Красотата – най-възвишеният идеал на разума. 2. Областта на науката 2.1. Трите основни закона 1. След като дадохме това определение на науката, можем вече да пристъпим към втората точка: кое е полето или областта, в която тя може да оперира? Това е един спорен въпрос, по който учените и философите имат различни мнения, но щом търсим истината, ние сме длъжни да гледаме на предмета напълно безпристрастно.
Тук няма да се спираме на разискванията по този въпрос, а ще определим областта на
науката
така, както я познаваме.
2. Сегашният ред във вселената се управлява от три основни закона: – Закон на Всемирното притегляне или Гравитация[55]; – Закон на Мисълта[56]; – Закон на Биос[57]. 3. Законът за Гравитацията подразбира материята, Законът на Мисълта подразбира ума, а Законът на Биос подразбира душата.
към текста >>
1. Законът на Биос (Целокупният живот[76]) царува в духовния свят, където е изворът на
живота
, жизнеността, чувствителността, чувствата, усещанията, желанията и вълненията на душата, както и силата на волята ú да възприема и усвоява онова, което ú се диктува от вътрешни мотиви.
На онзи, който убие брата си или ограби ближния си, не може да се гледа другояче освен като на престъпник. 5. В която и част на вселената да се пренесем, нашият характер ще се оценява от всички разумни същества по един и същ начин. Той ще се мери с един и същ критерий – с мярката на Истината. Злото у което и да е духовно същество не може да се счита за добро, понеже както доброто, така и злото имат свои отличителни качества, които ги характеризират като такива. 2.4. Закон на Биос
1. Законът на Биос (Целокупният живот[76]) царува в духовния свят, където е изворът на
живота
, жизнеността, чувствителността, чувствата, усещанията, желанията и вълненията на душата, както и силата на волята ú да възприема и усвоява онова, което ú се диктува от вътрешни мотиви.
2. От недрата на Биос произлиза цялата органична дейност, а така също и истинските понятия за добро и зло, за правда и неправда, за любов и омраза. В границите на този закон започва нравствената свобода на избора, чрез която се определя от какво естество е всяка духовна дейност и какви качества притежава. Тук всяко разумно и нравствено същество по свой избор и свобода решава да посвети живота си в служене на едни или други принципи.[77] В зависимост от този избор всеки един бива възнаграден или осъден. 3. Това е единственият духовен закон, който населява всички създадени светове и вселени с живи, органически същества. Той е, който превръща енергията във вселената от едно състояние в друго и я впряга да служи на душата за нейното повдигане.
към текста >>
Тук всяко разумно и нравствено същество по свой избор и свобода решава да посвети
живота
си в служене на едни или други принципи.[77] В зависимост от този избор всеки един бива възнаграден или осъден.
Злото у което и да е духовно същество не може да се счита за добро, понеже както доброто, така и злото имат свои отличителни качества, които ги характеризират като такива. 2.4. Закон на Биос 1. Законът на Биос (Целокупният живот[76]) царува в духовния свят, където е изворът на живота, жизнеността, чувствителността, чувствата, усещанията, желанията и вълненията на душата, както и силата на волята ú да възприема и усвоява онова, което ú се диктува от вътрешни мотиви. 2. От недрата на Биос произлиза цялата органична дейност, а така също и истинските понятия за добро и зло, за правда и неправда, за любов и омраза. В границите на този закон започва нравствената свобода на избора, чрез която се определя от какво естество е всяка духовна дейност и какви качества притежава.
Тук всяко разумно и нравствено същество по свой избор и свобода решава да посвети
живота
си в служене на едни или други принципи.[77] В зависимост от този избор всеки един бива възнаграден или осъден.
3. Това е единственият духовен закон, който населява всички създадени светове и вселени с живи, органически същества. Той е, който превръща енергията във вселената от едно състояние в друго и я впряга да служи на душата за нейното повдигане. Той е, който пръска навсякъде благословение, който пълни сърцата на всички живи същества с вяра и любов, с мир и радост. Биос е вечната основа на битието, първият и последният във всичко. 2.5. Три течения в умствения свят
към текста >>
Тези три свята именно, със своите сили и субстанции, със своите закони, които ги управляват, съставят областта на истинската
наука
.
Той е, който превръща енергията във вселената от едно състояние в друго и я впряга да служи на душата за нейното повдигане. Той е, който пръска навсякъде благословение, който пълни сърцата на всички живи същества с вяра и любов, с мир и радост. Биос е вечната основа на битието, първият и последният във всичко. 2.5. Три течения в умствения свят 1. И тъй, безпределно е царството на Гравитацията, безкраен е светът на Ума, необятен е светът на Биос.
Тези три свята именно, със своите сили и субстанции, със своите закони, които ги управляват, съставят областта на истинската
наука
.
2. Този троичен състав на космичния свят, въплътен и в естеството на човека, е причина да се развият в неговото съзнание понятията за „материя”, „ум” и „душа”: – веществото представлява формата; – умът е силата (съдържанието); – душата е животът (смисълът). 3. Тези понятия са станали предмет на три главни философски системи:
към текста >>
Науката
обаче не е отговорна
за
едностранчивите и погрешни тълкувания на тия школи.
3. Тези понятия са станали предмет на три главни философски системи: – материализъм – приема, че само материята е съществена; – идеализъм – приема само ума за действителен; – спиритуализъм – приема само духа и душата за абсолютно реални. 4. Всяка една от тези философски школи тълкува и изяснява по свой начин явленията в природата.
Науката
обаче не е отговорна
за
едностранчивите и погрешни тълкувания на тия школи.
5. Тези три течения в умствения свят упражняват голямо влияние върху обществения живот, обуславяйки мирогледа на хората в дадено време. Според това, кое от тези учения преобладава, се мени съответно и умствената нагласа на хората. Тези влияния са спорадични. Те се проявяват в известни периоди на човешкото развитие, като вземат най-различни форми. 6. Умът на човека може да мине и през трите влияния.
към текста >>
1.
Науката
е доказала вече, че каквото и направление да вземаме, животът ни ще се определя от общи и неизменни закони.
8. Или казано по-конкретно на френологичен език: – ако долните очни центрове (над веждите) са по-силно развити от горните коронни и предните челни, умът клони към материализъм; – ако предните центрове на мозъка, съответстващи на челните издатини, са по-развити от долните очни и горните коронни, умът клони към идеализъм; – ако горните центрове, локализирани в коронната част на главата, са по-силно развити от долните очни и предните челни центрове, умът клони към спиритуализъм (духовния свят). 2.6. „Научни истини” и „научен скептицизъм”
1.
Науката
е доказала вече, че каквото и направление да вземаме, животът ни ще се определя от общи и неизменни закони.
Никой не може да живее извън тия закони. Срещу остена на съдбата никой не може да рита. Ето защо, ако човек иска да избегне излишните страдания, трябва да се съобразява с изискванията на своя духовен живот, чиито корени са много по-дълбоки от която и да е друга дейност. И единственото ни спасение от превратностите и беззаконието на този свят е приобщаването ни към онзи живот, който дава свобода и самостоятелност на човека. 2. Накрая ще добавим, че е необходимо да се избавим от недоразуменията и съмненията по един от въпросите, които се разискват с особен интерес от учени и философи – въпросът за характера и стойността на така наречените „научни истини”.
към текста >>
Не е тайна, че много „истини” в
науката
са рухнали под удара на нови научни факти, на нови открития.
Никой не може да живее извън тия закони. Срещу остена на съдбата никой не може да рита. Ето защо, ако човек иска да избегне излишните страдания, трябва да се съобразява с изискванията на своя духовен живот, чиито корени са много по-дълбоки от която и да е друга дейност. И единственото ни спасение от превратностите и беззаконието на този свят е приобщаването ни към онзи живот, който дава свобода и самостоятелност на човека. 2. Накрая ще добавим, че е необходимо да се избавим от недоразуменията и съмненията по един от въпросите, които се разискват с особен интерес от учени и философи – въпросът за характера и стойността на така наречените „научни истини”.
Не е тайна, че много „истини” в
науката
са рухнали под удара на нови научни факти, на нови открития.
При това съвременната наука има много теории и хипотези, които се сменят понякога не през векове, а през години. 3. Кой е тогава, ще попитат някои, критерият за различаване на онова, което е истинно в науката, от онова, което е неистинно и преходно? За да се избавим от недоразуменията и съмненията, които се повдигат почти на всяка стъпка в областта на науката, и за да можем да разпознаваме кои неща съдържат научни истини и кои не, ние трябва да се ръководим от едно основно правило. 4. Нека цитираме думите на английския учен, професор Хъксли[79], който дава метод за преценка на научната истина: „Има една пътека, която води така уверено към истината, че който и да тръгне по нея, непременно постига целта и стига до крайната точка, независимо от това дали неговите способности са големи или малки. А за това има едно общовалидно правило, чрез което човек всякога може да намери тази пътека и да се предпази от заблуждения, като ги отстрани от пътя си.
към текста >>
При това съвременната
наука
има много теории и хипотези, които се сменят понякога не през векове, а през години.
Срещу остена на съдбата никой не може да рита. Ето защо, ако човек иска да избегне излишните страдания, трябва да се съобразява с изискванията на своя духовен живот, чиито корени са много по-дълбоки от която и да е друга дейност. И единственото ни спасение от превратностите и беззаконието на този свят е приобщаването ни към онзи живот, който дава свобода и самостоятелност на човека. 2. Накрая ще добавим, че е необходимо да се избавим от недоразуменията и съмненията по един от въпросите, които се разискват с особен интерес от учени и философи – въпросът за характера и стойността на така наречените „научни истини”. Не е тайна, че много „истини” в науката са рухнали под удара на нови научни факти, на нови открития.
При това съвременната
наука
има много теории и хипотези, които се сменят понякога не през векове, а през години.
3. Кой е тогава, ще попитат някои, критерият за различаване на онова, което е истинно в науката, от онова, което е неистинно и преходно? За да се избавим от недоразуменията и съмненията, които се повдигат почти на всяка стъпка в областта на науката, и за да можем да разпознаваме кои неща съдържат научни истини и кои не, ние трябва да се ръководим от едно основно правило. 4. Нека цитираме думите на английския учен, професор Хъксли[79], който дава метод за преценка на научната истина: „Има една пътека, която води така уверено към истината, че който и да тръгне по нея, непременно постига целта и стига до крайната точка, независимо от това дали неговите способности са големи или малки. А за това има едно общовалидно правило, чрез което човек всякога може да намери тази пътека и да се предпази от заблуждения, като ги отстрани от пътя си. Това златно правило гласи: Не се съгласявай безрезервно с никакви твърдения освен с онези, чиято истинност е тъй очевидна, че те са вън от всякакво съмнение.”
към текста >>
3. Кой е тогава, ще попитат някои, критерият
за
различаване на онова, което е истинно в
науката
, от онова, което е неистинно и преходно?
Ето защо, ако човек иска да избегне излишните страдания, трябва да се съобразява с изискванията на своя духовен живот, чиито корени са много по-дълбоки от която и да е друга дейност. И единственото ни спасение от превратностите и беззаконието на този свят е приобщаването ни към онзи живот, който дава свобода и самостоятелност на човека. 2. Накрая ще добавим, че е необходимо да се избавим от недоразуменията и съмненията по един от въпросите, които се разискват с особен интерес от учени и философи – въпросът за характера и стойността на така наречените „научни истини”. Не е тайна, че много „истини” в науката са рухнали под удара на нови научни факти, на нови открития. При това съвременната наука има много теории и хипотези, които се сменят понякога не през векове, а през години.
3. Кой е тогава, ще попитат някои, критерият
за
различаване на онова, което е истинно в
науката
, от онова, което е неистинно и преходно?
За да се избавим от недоразуменията и съмненията, които се повдигат почти на всяка стъпка в областта на науката, и за да можем да разпознаваме кои неща съдържат научни истини и кои не, ние трябва да се ръководим от едно основно правило. 4. Нека цитираме думите на английския учен, професор Хъксли[79], който дава метод за преценка на научната истина: „Има една пътека, която води така уверено към истината, че който и да тръгне по нея, непременно постига целта и стига до крайната точка, независимо от това дали неговите способности са големи или малки. А за това има едно общовалидно правило, чрез което човек всякога може да намери тази пътека и да се предпази от заблуждения, като ги отстрани от пътя си. Това златно правило гласи: Не се съгласявай безрезервно с никакви твърдения освен с онези, чиято истинност е тъй очевидна, че те са вън от всякакво съмнение.” 5. При произнасянето на тази първа заповед на науката съмнението (проверката на фактите) е станало задължително за нея.
към текста >>
За
да се избавим от недоразуменията и съмненията, които се повдигат почти на всяка стъпка в областта на
науката
, и
за
да можем да разпознаваме кои неща съдържат научни истини и кои не, ние трябва да се ръководим от едно основно правило.
И единственото ни спасение от превратностите и беззаконието на този свят е приобщаването ни към онзи живот, който дава свобода и самостоятелност на човека. 2. Накрая ще добавим, че е необходимо да се избавим от недоразуменията и съмненията по един от въпросите, които се разискват с особен интерес от учени и философи – въпросът за характера и стойността на така наречените „научни истини”. Не е тайна, че много „истини” в науката са рухнали под удара на нови научни факти, на нови открития. При това съвременната наука има много теории и хипотези, които се сменят понякога не през векове, а през години. 3. Кой е тогава, ще попитат някои, критерият за различаване на онова, което е истинно в науката, от онова, което е неистинно и преходно?
За
да се избавим от недоразуменията и съмненията, които се повдигат почти на всяка стъпка в областта на
науката
, и
за
да можем да разпознаваме кои неща съдържат научни истини и кои не, ние трябва да се ръководим от едно основно правило.
4. Нека цитираме думите на английския учен, професор Хъксли[79], който дава метод за преценка на научната истина: „Има една пътека, която води така уверено към истината, че който и да тръгне по нея, непременно постига целта и стига до крайната точка, независимо от това дали неговите способности са големи или малки. А за това има едно общовалидно правило, чрез което човек всякога може да намери тази пътека и да се предпази от заблуждения, като ги отстрани от пътя си. Това златно правило гласи: Не се съгласявай безрезервно с никакви твърдения освен с онези, чиято истинност е тъй очевидна, че те са вън от всякакво съмнение.” 5. При произнасянето на тази първа заповед на науката съмнението (проверката на фактите) е станало задължително за нея. Тя го е пренесла от седалището на покаянието, където за дълго време то е било осъдено и сложено между най-ужасните грехове.
към текста >>
5. При произнасянето на тази първа заповед на
науката
съмнението (проверката на фактите) е станало задължително
за
нея.
3. Кой е тогава, ще попитат някои, критерият за различаване на онова, което е истинно в науката, от онова, което е неистинно и преходно? За да се избавим от недоразуменията и съмненията, които се повдигат почти на всяка стъпка в областта на науката, и за да можем да разпознаваме кои неща съдържат научни истини и кои не, ние трябва да се ръководим от едно основно правило. 4. Нека цитираме думите на английския учен, професор Хъксли[79], който дава метод за преценка на научната истина: „Има една пътека, която води така уверено към истината, че който и да тръгне по нея, непременно постига целта и стига до крайната точка, независимо от това дали неговите способности са големи или малки. А за това има едно общовалидно правило, чрез което човек всякога може да намери тази пътека и да се предпази от заблуждения, като ги отстрани от пътя си. Това златно правило гласи: Не се съгласявай безрезервно с никакви твърдения освен с онези, чиято истинност е тъй очевидна, че те са вън от всякакво съмнение.”
5. При произнасянето на тази първа заповед на
науката
съмнението (проверката на фактите) е станало задължително
за
нея.
Тя го е пренесла от седалището на покаянието, където за дълго време то е било осъдено и сложено между най-ужасните грехове. Сега обаче тя го е поставила на видно място и му е дала ранга на едно от първите и основни задължения, с които се сблъсква научната съвест. 6. Това съмнение, което науката допуща в своята работа и което Гьоте[80] е нарекъл „научен скептицизъм”, има обаче стремеж да превъзмогне себе си. То не е онова неверие, родено от тъпоумие и невежество, чийто стремеж е само да съществува и да извинява себе си за своята леност и равнодушие. 7. Задачата на науката, както това се загатна и по-рано[81], е да изработи прави съждения и истински възгледи за целокупния живот, който се проявява в цялото мироздание.
към текста >>
6. Това съмнение, което
науката
допуща в своята работа и което Гьоте[80] е нарекъл „научен скептицизъм”, има обаче стремеж да превъзмогне себе си.
А за това има едно общовалидно правило, чрез което човек всякога може да намери тази пътека и да се предпази от заблуждения, като ги отстрани от пътя си. Това златно правило гласи: Не се съгласявай безрезервно с никакви твърдения освен с онези, чиято истинност е тъй очевидна, че те са вън от всякакво съмнение.” 5. При произнасянето на тази първа заповед на науката съмнението (проверката на фактите) е станало задължително за нея. Тя го е пренесла от седалището на покаянието, където за дълго време то е било осъдено и сложено между най-ужасните грехове. Сега обаче тя го е поставила на видно място и му е дала ранга на едно от първите и основни задължения, с които се сблъсква научната съвест.
6. Това съмнение, което
науката
допуща в своята работа и което Гьоте[80] е нарекъл „научен скептицизъм”, има обаче стремеж да превъзмогне себе си.
То не е онова неверие, родено от тъпоумие и невежество, чийто стремеж е само да съществува и да извинява себе си за своята леност и равнодушие. 7. Задачата на науката, както това се загатна и по-рано[81], е да изработи прави съждения и истински възгледи за целокупния живот, който се проявява в цялото мироздание. Нашият ум се нуждае от истински идеали, които да му вдъхват сила да ни ръководи в живота по пътя на знанието и мъдростта. ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ [1] Надписът „Част І” съществува в оригиналния текст от 1896 г.
към текста >>
7. Задачата на
науката
, както това се загатна и по-рано[81], е да изработи прави съждения и истински възгледи
за
целокупния живот, който се проявява в цялото мироздание.
5. При произнасянето на тази първа заповед на науката съмнението (проверката на фактите) е станало задължително за нея. Тя го е пренесла от седалището на покаянието, където за дълго време то е било осъдено и сложено между най-ужасните грехове. Сега обаче тя го е поставила на видно място и му е дала ранга на едно от първите и основни задължения, с които се сблъсква научната съвест. 6. Това съмнение, което науката допуща в своята работа и което Гьоте[80] е нарекъл „научен скептицизъм”, има обаче стремеж да превъзмогне себе си. То не е онова неверие, родено от тъпоумие и невежество, чийто стремеж е само да съществува и да извинява себе си за своята леност и равнодушие.
7. Задачата на
науката
, както това се загатна и по-рано[81], е да изработи прави съждения и истински възгледи
за
целокупния живот, който се проявява в цялото мироздание.
Нашият ум се нуждае от истински идеали, които да му вдъхват сила да ни ръководи в живота по пътя на знанието и мъдростта. ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ [1] Надписът „Част І” съществува в оригиналния текст от 1896 г. От спомените на д-р Методи Константинов (ученик на Учителя) става ясно, че е замислена и втора част, където акцентът трябвало да падне върху възпитанието (вж. „Изгревът…”, т.
към текста >>
Нашият ум се нуждае от истински идеали, които да му вдъхват сила да ни ръководи в
живота
по пътя на знанието и мъдростта.
Тя го е пренесла от седалището на покаянието, където за дълго време то е било осъдено и сложено между най-ужасните грехове. Сега обаче тя го е поставила на видно място и му е дала ранга на едно от първите и основни задължения, с които се сблъсква научната съвест. 6. Това съмнение, което науката допуща в своята работа и което Гьоте[80] е нарекъл „научен скептицизъм”, има обаче стремеж да превъзмогне себе си. То не е онова неверие, родено от тъпоумие и невежество, чийто стремеж е само да съществува и да извинява себе си за своята леност и равнодушие. 7. Задачата на науката, както това се загатна и по-рано[81], е да изработи прави съждения и истински възгледи за целокупния живот, който се проявява в цялото мироздание.
Нашият ум се нуждае от истински идеали, които да му вдъхват сила да ни ръководи в
живота
по пътя на знанието и мъдростта.
ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ [1] Надписът „Част І” съществува в оригиналния текст от 1896 г. От спомените на д-р Методи Константинов (ученик на Учителя) става ясно, че е замислена и втора част, където акцентът трябвало да падне върху възпитанието (вж. „Изгревът…”, т. 4, с. 404).
към текста >>
Едно сравнение на
живота
на тази култура с
живота
на по-старите култури ни показва, че гръко-римската цивилизация е далеч по-материалистична.
Нещо повече, те го смятат за израз на духовното, помиряват се с него и се стремят да намерят физически израз на дълбоката мъдрост на Божественото. ІV. Епоха на Овена (2000 г. пр. Хр. до идването на Христос). Тази четвърта култура в лицето на древните гърци и римляни отива още по-нататък в овладяването на физическия свят.
Едно сравнение на
живота
на тази култура с
живота
на по-старите култури ни показва, че гръко-римската цивилизация е далеч по-материалистична.
V. Епоха на Рибите (от идването на Христа до 1914 г.). Риби е воден знак, който символизира закона на саможертвата. Също така е емблема на християнството. След гръко-римската култура идва днешната, чийто център първоначално е в Западна Европа, откъдето впоследствие тя се разпространява по целия свят. VІ. Епоха на Водолея (1914 – ок. 4000).
към текста >>
Тази война била повратна точка в
живота
на Наполеон І.
През авгус 1802 г. той е провъзгласен за пожизнен консул, а през март 1804 г. с указ на сената е обявен за император на Франция. В резултат на завоевателните войни, които водил, във френската империя влезли почти цяла Западна и Централна Европа. Поражението на френските войски в Русия (1812) нанесло непоправим удар върху империята.
Тази война била повратна точка в
живота
на Наполеон І.
Пълният му разгром бил на 18.06.1815 г. при Ватерло. До края на живота си той бил заточен на остров Св. Елена. Учителят за Наполеон: „Втори като Наполеон няма да се роди. Може само от актьори да се играе.
към текста >>
До края на
живота
си той бил заточен на остров Св. Елена.
В резултат на завоевателните войни, които водил, във френската империя влезли почти цяла Западна и Централна Европа. Поражението на френските войски в Русия (1812) нанесло непоправим удар върху империята. Тази война била повратна точка в живота на Наполеон І. Пълният му разгром бил на 18.06.1815 г. при Ватерло.
До края на
живота
си той бил заточен на остров Св. Елена.
Учителят за Наполеон: „Втори като Наполеон няма да се роди. Може само от актьори да се играе. Като му изучавали черепа, се установило, че имал най-големи размери на обективните си способности. Дължината на челото му била близо 35 см. Силно били развити математическите и творческите му способности.
към текста >>
Според херметичната
наука
се разграничават четири състояния на материята: твърда материя, в която работят силите на жизнения етер; течна, където работят силите на химическия етер; въздухообразна, където са силите на светлинния етер; огнена, където са силите на топлинния етер.
Аз разбирам „майка” в широк смисъл. Новата култура изисква жени не в обикновения смисъл на думата, но жени на новото – решителни, светещи жени: жени със светли умове, с широки сърца, с диамантена воля.” [27] Етерът (гр. – небе), подобно на етерното тяло, е невидима субстанция, извънредно разредена и еластична, която представлява същността на материята, тя я проектира. Тази субстанция пронизва цялото космическо пространство и функционира като посредник при предаването на вълните на вибриращата енергия – на светлината, топлината, електричеството и др.
Според херметичната
наука
се разграничават четири състояния на материята: твърда материя, в която работят силите на жизнения етер; течна, където работят силите на химическия етер; въздухообразна, където са силите на светлинния етер; огнена, където са силите на топлинния етер.
Съвременната физика отхвърля твърдението за съществуването на етера като универсална механична среда и въвежда представата, че в пространството съществуват различни физически полета като форми на материята. Учителят за етера: „Етер означава това, от което нещата се раждат и отглеждат. Частицата „ет” е първичното начало, от което нещата се раждат. „Тер” е това, което отглежда нещата на земята. Съвременната окултна наука приема, че съществуват четири категории етер в пространството или четири състояния.
към текста >>
Съвременната окултна
наука
приема, че съществуват четири категории етер в пространството или четири състояния.
Според херметичната наука се разграничават четири състояния на материята: твърда материя, в която работят силите на жизнения етер; течна, където работят силите на химическия етер; въздухообразна, където са силите на светлинния етер; огнена, където са силите на топлинния етер. Съвременната физика отхвърля твърдението за съществуването на етера като универсална механична среда и въвежда представата, че в пространството съществуват различни физически полета като форми на материята. Учителят за етера: „Етер означава това, от което нещата се раждат и отглеждат. Частицата „ет” е първичното начало, от което нещата се раждат. „Тер” е това, което отглежда нещата на земята.
Съвременната окултна
наука
приема, че съществуват четири категории етер в пространството или четири състояния.
Той прониква въздуха и се счита за най-рядката въздухообразна материя. Отличава се с голяма лекост и ефирност. Нещата едно друго се проникват. Това, което прониква, то владее. По-малкото живее в по-голямото, по-голямото го обгръща.
към текста >>
Някой път това се обяснява с крайно бедните условия на
живота
или може да се обясни и със закона на еволюцията.
При появата на нови свойства във вид на слаби, неуправляеми изменения, често в резултат на генетични мутации, ще оцеляват родове от организми, чиито специфични свойства ги правят най-приспособими към заобикалящата среда. Учителят за теорията на Дарвин: „Според еволюционната теория Дарвин се опита да обясни произхода на видовете, но не можа напълно. Например, според тази теория как може да се обясни произходът на заека? По какво стечение на обстоятелствата той е станал толкова страхлив? Как ще си обясните положението на жабата, която също е много страхлива?
Някой път това се обяснява с крайно бедните условия на
живота
или може да се обясни и със закона на еволюцията.
Това може да е правдоподобно, но съвременната наука не е засегнала същинските причини, които са задържали жабите в тяхното положение. Положението на жабите е една преходна форма. Положението на заека е също така една преходна форма. Сегашната наука твърди, че хората едно време са били животни. Аз казвам: нито един от вас не е бил животно.
към текста >>
Това може да е правдоподобно, но съвременната
наука
не е засегнала същинските причини, които са задържали жабите в тяхното положение.
Учителят за теорията на Дарвин: „Според еволюционната теория Дарвин се опита да обясни произхода на видовете, но не можа напълно. Например, според тази теория как може да се обясни произходът на заека? По какво стечение на обстоятелствата той е станал толкова страхлив? Как ще си обясните положението на жабата, която също е много страхлива? Някой път това се обяснява с крайно бедните условия на живота или може да се обясни и със закона на еволюцията.
Това може да е правдоподобно, но съвременната
наука
не е засегнала същинските причини, които са задържали жабите в тяхното положение.
Положението на жабите е една преходна форма. Положението на заека е също така една преходна форма. Сегашната наука твърди, че хората едно време са били животни. Аз казвам: нито един от вас не е бил животно. Вашето тяло е било животинско, но туй, което сега имате, то никога не е било животно, то е дошло отгоре.
към текста >>
Сегашната
наука
твърди, че хората едно време са били животни.
Как ще си обясните положението на жабата, която също е много страхлива? Някой път това се обяснява с крайно бедните условия на живота или може да се обясни и със закона на еволюцията. Това може да е правдоподобно, но съвременната наука не е засегнала същинските причини, които са задържали жабите в тяхното положение. Положението на жабите е една преходна форма. Положението на заека е също така една преходна форма.
Сегашната
наука
твърди, че хората едно време са били животни.
Аз казвам: нито един от вас не е бил животно. Вашето тяло е било животинско, но туй, което сега имате, то никога не е било животно, то е дошло отгоре. Някои казват, че според теорията на Дарвин има еволюция на тялото, че човекът е произлязъл от нисшите животни. Желязото е излязло от земята и от него направиха автомобила, но аз, който влизам в автомобила, не съм направен от земята. Автомобилът е направен от земята.
към текста >>
[40] В частта „
Науката
” обстойно са разгледани същността, параметрите и областта на
науката
.
На земята сърцето е по-силно от ума, то е по-старо. Най-първо човек е чувствал и после се е появила мисълта. Но при сегашния стадий на развитие, в който се намираме, по-добре е да ни направлява умът, отколкото сърцето. Единственото нещо, което не боледува в човека, е неговият дух. Затова казваме, че душата страда, умът се обърква, сърцето излиза от релсите на своя живот, волята се парализира, но духът никога не отпада.”
[40] В частта „
Науката
” обстойно са разгледани същността, параметрите и областта на
науката
.
Няма обаче обособена отделна част за възпитанието. За него се споменава и по-нататък, но накратко, например в дял втори – ІІІ.3. Този дисбаланс засилва предположението, че е замислена втора част на книгата, където акцентът да падне именно върху възпитанието. Вж. бел. № 1.
към текста >>
[41] Съвременната
наука
оперира главно с т. нар.
Няма обаче обособена отделна част за възпитанието. За него се споменава и по-нататък, но накратко, например в дял втори – ІІІ.3. Този дисбаланс засилва предположението, че е замислена втора част на книгата, където акцентът да падне именно върху възпитанието. Вж. бел. № 1.
[41] Съвременната
наука
оперира главно с т. нар.
обективен, конкретен ум в човека. За този ум Учителят казва, че „работи с фактите и схваща нещата материалистически. Готов е да се нагласи така, че да може да се върти навсякъде, накъдето го насочат. Той се стреми да угоди на всичко и на всички. Посредством обективния си ум човек изучава силите и законите на материалния свят и на материята изобщо, от която той придобива материали за изграждане на своето физическо тяло.
към текста >>
[42] В
науката
съществува понятието биопсихизъм”, според което психиката е присъща на цялата жива материя.
Посредством обективния си ум човек изучава силите и законите на материалния свят и на материята изобщо, от която той придобива материали за изграждане на своето физическо тяло. Субективният, абстрактният, вътрешният ум или както мнозина го наричат – Истинският Човек – не е нищо друго освен Божественото начало в човека. Той работи с принципите и законите. Общо може да се каже, че субективният ум е родител на обективния човешки ум. Ако се използва алегория, то последният съставлява корените на умственото плодно дърво, а субективният образува дънера, клоните, листата и плодовете.”
[42] В
науката
съществува понятието биопсихизъм”, според което психиката е присъща на цялата жива материя.
Представители на това схващане са Т. Хобс, Е. Хекел и В. Вунт. Р. Декарт е застъпник на антропопсихизма, според който психиката е характерна само за човека.
към текста >>
Според окултната
наука
съществува едно съответствие (сходство) между устройството на човешкия организъм и социалния организъм.
Вунт. Р. Декарт е застъпник на антропопсихизма, според който психиката е характерна само за човека. На тази теория се противопоставя панпсихизмът на Г. Фехнер, според когото целият свят е одушевен. Вероятно Учителят разглежда това понятие в по-широк аспект.
Според окултната
наука
съществува едно съответствие (сходство) между устройството на човешкия организъм и социалния организъм.
В този ред на мисли законите, които регулират социалния организъм, схващан като биопсихична цялост, са аналогични на тези, на които се подчинява човешкият организъм, без да бъдат напълно тъждествени. Става въпрос за термина „Синархически ред”, въведен от изтъкнатия френски окултист Сент Ив д’Алвейдър (XІX в.). Повече за умствено-душевния живот – вж. дял първи – І.10:2,3 и бел. № 39.
към текста >>
[43] Учителят подробно разглежда вътрешния характер на
науката
в лекциите и беседите си, които той неслучайно нарича „окултни”.
В този ред на мисли законите, които регулират социалния организъм, схващан като биопсихична цялост, са аналогични на тези, на които се подчинява човешкият организъм, без да бъдат напълно тъждествени. Става въпрос за термина „Синархически ред”, въведен от изтъкнатия френски окултист Сент Ив д’Алвейдър (XІX в.). Повече за умствено-душевния живот – вж. дял първи – І.10:2,3 и бел. № 39.
[43] Учителят подробно разглежда вътрешния характер на
науката
в лекциите и беседите си, които той неслучайно нарича „окултни”.
[44] Уилям Хамилтън (1788-1856) – английски философ и логик. Според него проявеният Бог е познаваем само чрез свръхсетивно откровение. Въвежда в логиката учението за количественото определение (квантификация) на предиката (понятието за признака), като с това прави опит да сведе съждението до уравнение, а логиката – до смятане. Той е един от предшествениците на съвременната математическа логика. Основно произведение – „Лекции по метафизика и логика” (4 т., 1859-1860).
към текста >>
френо – ум и логос –
наука
) е
наука
за
ума, основана върху физиологията на мозъка.
Според него проявеният Бог е познаваем само чрез свръхсетивно откровение. Въвежда в логиката учението за количественото определение (квантификация) на предиката (понятието за признака), като с това прави опит да сведе съждението до уравнение, а логиката – до смятане. Той е един от предшествениците на съвременната математическа логика. Основно произведение – „Лекции по метафизика и логика” (4 т., 1859-1860). [45] Френологията (гр.
френо – ум и логос –
наука
) е
наука
за
ума, основана върху физиологията на мозъка.
Тя застъпва становището, че мозъкът е орган на ума, тъй както окото се смята за орган на зрението, стомахът – на храносмилането, сърцето – на кръвообращението и т.н. Според френологията по формата на черепните кости може да се съди за проявата на сложни психически качества. Възниква в началото на XІX-ти в. За нейни родоначалници се смятат учените Гал и Шпурцхайм, които твърдят, че: а) интелектуалните и емоционалните качества са локализирани в строго очертани мозъчни центрове; б) проявата на тези психически качества зависи от големината на съответните мозъчни дялове; в) костите на черепа се допират до мозъка и от неравностите на черепа може да се направят изводи за интелекта и характера на човека. [46] Тук прозира принципът за аналогията между микрокосмоса и макрокосмоса, тъй като е установено от науката, че частиците в атома с център ядрото му наподобяват модела на Слънчевата система. (вж.
към текста >>
[46] Тук прозира принципът
за
аналогията между микрокосмоса и макрокосмоса, тъй като е установено от
науката
, че частиците в атома с център ядрото му наподобяват модела на Слънчевата система. (вж.
френо – ум и логос – наука) е наука за ума, основана върху физиологията на мозъка. Тя застъпва становището, че мозъкът е орган на ума, тъй както окото се смята за орган на зрението, стомахът – на храносмилането, сърцето – на кръвообращението и т.н. Според френологията по формата на черепните кости може да се съди за проявата на сложни психически качества. Възниква в началото на XІX-ти в. За нейни родоначалници се смятат учените Гал и Шпурцхайм, които твърдят, че: а) интелектуалните и емоционалните качества са локализирани в строго очертани мозъчни центрове; б) проявата на тези психически качества зависи от големината на съответните мозъчни дялове; в) костите на черепа се допират до мозъка и от неравностите на черепа може да се направят изводи за интелекта и характера на човека.
[46] Тук прозира принципът
за
аналогията между микрокосмоса и макрокосмоса, тъй като е установено от
науката
, че частиците в атома с център ядрото му наподобяват модела на Слънчевата система. (вж.
глава „Гравитация”). Факт е, че микро- и макрокосмосът са еднакво познати (съответно непознати) на човека и той напредва с почти еднаква бързина в усвояването им. Това има отношение към степените на съзнание на човечеството. [47] Броят на атомите може да бъде определен и по следния начин. Ако приемем, че главичката на карфицата има сферична форма и е направена от желязо, тогава можем да определим масата ú.
към текста >>
[50] ІІ Херметичен принцип, който олицетворява истината, че винаги съществува съответствие между законите и явленията от различните нива на Бититето и
Живота
. Вж.
Така изчислен, броят на атомите в главичката на карфица е от порядъка на 1020. [48] Вж. бел. № 5. [49] За предходните епохи вж. бел. № 12.
[50] ІІ Херметичен принцип, който олицетворява истината, че винаги съществува съответствие между законите и явленията от различните нива на Бититето и
Живота
. Вж.
бел № 20. [51] Александър Порфириевич Бородин (31.10.1833 – 15.02.1887) – руски композитор и учен-химик, доктор по медицина, професор, академик на Медико-хирургическата академия и ръководител на химическата ú лаборатория. Музикалните му творби носят печата на самобитен майстор, еднакво силен в симфонията, операта, камерната музика и соловата песен. По-известни произведения: симфонията „Богатирска” и операта „Княз Игор”, завършена от Н. Римски-Корсаков и А. Глазунов.
към текста >>
[58] В окултната
наука
съществува следното деление: 1.
Въз основа на Общата теория на относителността Айнщайн дава ново тълкование на гравитацията, от което като частен случай следва Законът на Нютон. Във философията на Учителя този закон води своя произход от един от трите Битийни принципа – „Истина”. [56] В терминологията на Учителя този закон е производен на Битийния принцип „Мъдрост”. [57] Биос (гр.) – живот. В терминологията на Учителя този закон води произхода си от Битийния принцип „Любов”.
[58] В окултната
наука
съществува следното деление: 1.
Есенциален (лат. – същност) свят или свят на принципи. 2. Субстанциален (лат. – под-стоене) свят или свят на закони. 3. Материален свят или свят на факти.
към текста >>
Истината е, че трите нива представляват възходящи степени на великата скала на
живота
, чиято най-долна точка е твърдата материя, а най-горната – Духът.
Светът може да се раздели и на три големи класа явления, известни като трите Велики нива: 1. Велико Физическо ниво. 2. Велико Ментално ниво. 3. Велико Духовно ниво. Това деление е условно и има за цел да улесни търсещия познание.
Истината е, че трите нива представляват възходящи степени на великата скала на
живота
, чиято най-долна точка е твърдата материя, а най-горната – Духът.
Различните нива преливат едно в друго, така че не би могло да се направи строго и ясно разграничение между тях. Това е смисълът на ІІ-ри Херметичен принцип (вж. бел. № 50). [59] Парсек (pc) – астрономическа единица за дължина, която съответства на паралакса на дъга от 1 секунда и е равна на 3,26 светлинни години или на 3,084.1016 метра. [60] Млечен път – от гр.
към текста >>
Той е центърът на
Живота
за
Цялото и създава планове
за
раждането и развитието на ерите и епохите.
„Алфиола” е термин, назован единствено от Учителя. На гръцки означава „Начало на началата” или на езика на символите – „Слънце на слънцата”. Според М. Константинов („Световна астросоциология”, С., 1992) космическият център „Алфиола” ръководи новите духовни и културни потенциални възможности на народите, на окултните общества и на човечеството като цяло. Той управлява всичко, което става върху планетите и слънцата.
Той е центърът на
Живота
за
Цялото и създава планове
за
раждането и развитието на ерите и епохите.
[63] Асаф Хол (Asaph Hall, 15.10.1829–22.11.1907) – американски астроном, член на Националната академия на науките във Вашингтон (1858). През 1857-1862 г. е асистент в обсерваторията в Харвард, а през 1896-1901 г. – преподавател в Харвардския университет. Той е известен с наблюденията си на планети и техните спътници, също и на двойни звезди.
към текста >>
[67] Джон Елард Гор (1.06.1845-18.07.1910) – ирландски популяризатор на
науката
и астроном, който подобно на Ричард Проктър (1838-1888) в края на 19-ти век защитава универсалността на планетните системи въз основа на убеждението си, че звезди без планети нямат никакъв смисъл.
Брадли и изучава тяхното собствено движение. Създадената от него т.нар. „Теория за централното слънце” е първият опит за изучаване строежа на галактиката върху основата на движението на звездите, но неговото предположение за това, че центърът на галактиката се намира в Плеядите, се оказва несъстоятелно. Написва редица популярни книги по астрономия и изготвя подробна карта на Луната. [66] Плеядите е звезден куп в съзвездието Телец, а Персей е съзвездие в близост до Телец.
[67] Джон Елард Гор (1.06.1845-18.07.1910) – ирландски популяризатор на
науката
и астроном, който подобно на Ричард Проктър (1838-1888) в края на 19-ти век защитава универсалността на планетните системи въз основа на убеждението си, че звезди без планети нямат никакъв смисъл.
Бащата на Гор, почитаемият Джон Ридтон Гор, е архидякон на Етънри (Ирландия). Дж. Е. Гор завършва колежа „Св. Троица” в Дъблин през 1865 г. като първенец на випуска и получава диплома за инженер.
към текста >>
се завръща в Дъблин, където прекарва остатъка от
живота
си.
Гор завършва колежа „Св. Троица” в Дъблин през 1865 г. като първенец на випуска и получава диплома за инженер. Работи по специалността си 11 години в Индия, след което е пенсиониран като индийски чиновник. На 34 г.
се завръща в Дъблин, където прекарва остатъка от
живота
си.
Той остава ерген и е описван като сериозен, спокоен човек, с малко приятели, които много са го харесвали. Неговите систематични изследвания на небето започват от Индия, като уникалното при Гор е, че той е заел видно място в астрономията, без да е разполагал с телескоп дори от среден клас. Повечето му изследвания са направени с бинокъл. Гор написва няколко книги, в които размишлява върху структурата на вселената. В своето „Проучване на планетите и звездите” (1888) той прокарва идеята, че едно евентуално изтъняване на етера в космоса в краищата на нашата вселена може да произведе като резултат скриване на светлината от предполагаеми други вселени.
към текста >>
Вторият период в
живота
и творчеството на Гьоте е свързан с неговата многостранна дейност във Ваймар при херцог Карл Август (от 1775 г.
a-не, gnosis-познание), с което се отхвърля възможността по обективен път (външно) да се постигне познание за света. [80] Йохан Волфганг Гьоте (28.08.1749–22.03.1832) – немски поет, философ и мислител. През 1756-1768 г. следва право в Лайпциг. Продължава следването си в Страсбург (1770-1771), където се сближава с видния немски просветител Хердер.
Вторият период в
живота
и творчеството на Гьоте е свързан с неговата многостранна дейност във Ваймар при херцог Карл Август (от 1775 г.
до смъртта му). Той е министър и член на тайния съвет на Ваймарското княжество, грижи се за финансите, за разработването на мини, създава национален театър, занимава се с литература, естетика, анатомия, минералогия, физика и др. През 1794 г. започва дружбата му с Шилер, извънредно плодотворна и за двамата. В областта на естествените науки Гьоте споделя идеята за единство и развитие на органичната и неорганичната природа.
към текста >>
Обучението е по последната дума на медицинската
наука
.
Английският език на дипломанта е на ниво – език на улегнал и сигурен в употребата му зрял човек. Дипломната работа е защитена успешно на 19 април 1894 г., а на 4 юли 1894 г. Петър Дънов получава свидетелството си за завършен учебен курс в този институт. През следващата учебна година в каталога и годишната книга на Медицинския факултет на Бостънския университет от 22 юли 1894 г. Петър Дънов вече е записан като редовен студент първа година.
Обучението е по последната дума на медицинската
наука
.
От този факултет Петър Дънов получава удостоверение за завършен кратък курс по обща медицина. ПРЕДИСЛОВИЕ Науката и възпитанието е книга, която разглежда въпроси с общочовешка значимост и е предназначена за широк кръг читатели. Работата по нея вероятно е започната още в Америка. Тя, освен че е първата книга на Петър Дънов, на практика остава и последна.
към текста >>
Науката
и възпитанието е книга, която разглежда въпроси с общочовешка значимост и е предназначена
за
широк кръг читатели.
През следващата учебна година в каталога и годишната книга на Медицинския факултет на Бостънския университет от 22 юли 1894 г. Петър Дънов вече е записан като редовен студент първа година. Обучението е по последната дума на медицинската наука. От този факултет Петър Дънов получава удостоверение за завършен кратък курс по обща медицина. ПРЕДИСЛОВИЕ
Науката
и възпитанието е книга, която разглежда въпроси с общочовешка значимост и е предназначена
за
широк кръг читатели.
Работата по нея вероятно е започната още в Америка. Тя, освен че е първата книга на Петър Дънов, на практика остава и последна. Съществуват няколко брошури под формата на послания и известен брой статии в периодическия печат, които са писани директно от самия него. Цялата останала част от творчеството му представлява богато книжно наследство, получено главно при разчитането на стенографски записи на изговорено слово. Първото преработено издание на книгата Науката и възпитанието е от Георги Радев (12.09.1900–22.07.1940).
към текста >>
Първото преработено издание на книгата
Науката
и възпитанието е от Георги Радев (12.09.1900–22.07.1940).
Науката и възпитанието е книга, която разглежда въпроси с общочовешка значимост и е предназначена за широк кръг читатели. Работата по нея вероятно е започната още в Америка. Тя, освен че е първата книга на Петър Дънов, на практика остава и последна. Съществуват няколко брошури под формата на послания и известен брой статии в периодическия печат, които са писани директно от самия него. Цялата останала част от творчеството му представлява богато книжно наследство, получено главно при разчитането на стенографски записи на изговорено слово.
Първото преработено издание на книгата
Науката
и възпитанието е от Георги Радев (12.09.1900–22.07.1940).
Той е роден в Пловдив, където завършва основното и гимназиалното си образование. Още като ученик усвоява превъзходно класически и модерни езици. От този период е и големият му интерес към литературата и изящните изкуства, най-вече музиката. През 1919 г. се премества в София, където се записва като студент по химия в СУ „Св.
към текста >>
В своите спомени
за
Георги Радев д-р Методи Константинов казва: „
Науката
и възпитанието, написана преди толкова десетилетия, носеше дрехата на един беден, остарял български език, езика, който се е развивал под тежкото турско робство.
се премества в София, където се записва като студент по химия в СУ „Св. Климент Охридски”. След първия семестър се прехвърля да следва в Математическия факултет, който завършва през 1925 г. Радев е главен редактор на списание Житно зърно, за което работи от основаването му през 1924 г. Той е преводач от френски, немски и английски език, а също така е автор на няколко книги и на десетки статии от областта на философията, астрономията и изкуството.
В своите спомени
за
Георги Радев д-р Методи Константинов казва: „
Науката
и възпитанието, написана преди толкова десетилетия, носеше дрехата на един беден, остарял български език, езика, който се е развивал под тежкото турско робство.
Нужно беше сериозното съдържание на тази книга да бъде облечено в по-новите дрехи на съвременния български език. Даже Учителят смяташе, че трябва да се напише втора част на тази книга в духа на новите изисквания на образованието и възпитанието. В мое присъствие той нареди на Георги Радев „да я облече в нови дрешки”. Последният беше много трудолюбив и се зае с тази задача. Така се появи второто издание.
към текста >>
Едно такова по-задълбочено научно изследване на
Науката
и възпитанието ще спомогне
за
общото духовно пробуждане на българския народ – в обществен и в личен план.
Словото на Учителя има един чар, има едно излъчване, което само пробудената душа може да схване и разбере. Но в тази форма, както книгата бе напечатана, със стария правопис и езика на XІX в., когато я чете един учен или професор, който работи с ума си, той мъчно може да разбере написаното. Преработена по този начин, тя вероятно щеше да послужи и на онази категория от съзнания, които имаха други изисквания и търсеха по-академичен език.” Предлаганото ново издание продължава тази линия на осъвременяване на текста и представянето му пред по-широка читателска публика. Една от целите ни е да представим този текст на вниманието на научната общественост, съзнавайки необходимостта от по-задълбочено проучване както на тази първа книга на Учителя Дънов, така и на цялото му последващо слово, което имаме на български като неоценимо духовно наследство.
Едно такова по-задълбочено научно изследване на
Науката
и възпитанието ще спомогне
за
общото духовно пробуждане на българския народ – в обществен и в личен план.
Разглеждането на книгата от страна на специалисти от различни области на науката ще спомогне да се оцени съдържащото се в текста непреходно знание, актуално и днес – едно „заровено съкровище”, което чака да бъде открито и представено на широката българска общественост, за да покълне в българската душа и да даде своя плод. С всичко това се надяваме настоящото издание да привлече вниманието както на познавачите на словото на Учителя Дънов, така и на радетелите за едно ново общество, изградено върху основата на най-висшите духовни идеали и общочовешки ценности. Настоящото преработено издание е сложна амалгама от първите две издания. Във второто от 1949 г., по усмотрение на тогавашния съставител Георги Радев са пропуснати цели пасажи. Други пък са обновени стилово, вмъкнати са уточняващи изречения и нови абзаци.
към текста >>
Разглеждането на книгата от страна на специалисти от различни области на
науката
ще спомогне да се оцени съдържащото се в текста непреходно знание, актуално и днес – едно „заровено съкровище”, което чака да бъде открито и представено на широката българска общественост,
за
да покълне в българската душа и да даде своя плод.
Но в тази форма, както книгата бе напечатана, със стария правопис и езика на XІX в., когато я чете един учен или професор, който работи с ума си, той мъчно може да разбере написаното. Преработена по този начин, тя вероятно щеше да послужи и на онази категория от съзнания, които имаха други изисквания и търсеха по-академичен език.” Предлаганото ново издание продължава тази линия на осъвременяване на текста и представянето му пред по-широка читателска публика. Една от целите ни е да представим този текст на вниманието на научната общественост, съзнавайки необходимостта от по-задълбочено проучване както на тази първа книга на Учителя Дънов, така и на цялото му последващо слово, което имаме на български като неоценимо духовно наследство. Едно такова по-задълбочено научно изследване на Науката и възпитанието ще спомогне за общото духовно пробуждане на българския народ – в обществен и в личен план.
Разглеждането на книгата от страна на специалисти от различни области на
науката
ще спомогне да се оцени съдържащото се в текста непреходно знание, актуално и днес – едно „заровено съкровище”, което чака да бъде открито и представено на широката българска общественост,
за
да покълне в българската душа и да даде своя плод.
С всичко това се надяваме настоящото издание да привлече вниманието както на познавачите на словото на Учителя Дънов, така и на радетелите за едно ново общество, изградено върху основата на най-висшите духовни идеали и общочовешки ценности. Настоящото преработено издание е сложна амалгама от първите две издания. Във второто от 1949 г., по усмотрение на тогавашния съставител Георги Радев са пропуснати цели пасажи. Други пък са обновени стилово, вмъкнати са уточняващи изречения и нови абзаци. Всичко това е изключително ценно само по себе си и най-вероятно е строго аргументирано и консултирано със самия автор.
към текста >>
Как иначе да си обясним факта, че тя остава незабелязана от съвременната
наука
!
Все пак с наличните бележки и нанесени корекции се надяваме да хвърлим повече светлина по конкретно засегнатите теми, както и да допълним и дообогатим кръгозора на читателя. В бележките са дадени сведения и са уточнени част от цитираните от автора имена и текстове, както и една малка част понятия, които се изясняват в контекста на самобитния стилов изказ на последвалото му творчество. Тази книга остава неразбрана в края на XІX в. Неразбрана е и днес, в началото на XXІ в. – 110 години по-късно.
Как иначе да си обясним факта, че тя остава незабелязана от съвременната
наука
!
Нима през 90-те години на XІX в. са се печатали такова количество книги на български автори, че тя остава незабелязана от литературните критици? Може би в областта на педагогиката по онова време именити наши автори пишат множество монографии по въпросите на възпитанието? Или навярно редица философи отстояват своите позиции в обществото със собствена, самобитна гледна точка? Не, разбира се.
към текста >>
Защо тогава книга като
Науката
и възпитанието не намира място поне в историята на споменатите науки?
Нима през 90-те години на XІX в. са се печатали такова количество книги на български автори, че тя остава незабелязана от литературните критици? Може би в областта на педагогиката по онова време именити наши автори пишат множество монографии по въпросите на възпитанието? Или навярно редица философи отстояват своите позиции в обществото със собствена, самобитна гледна точка? Не, разбира се.
Защо тогава книга като
Науката
и възпитанието не намира място поне в историята на споменатите науки?
Сега, когато вече са минали необходимите според историците 100 години, ние можем и трябва да дадем подобаваща историческа оценка на тази книга. Причината е, че днес тя ни говори с още по-голяма сила и мощ. Днес тя е по-актуална от всякога досега. Днес тя ще бъде разбрана от повече хора. А утре тя ще намери приложение в нашите умове и сърца, в нашата вяра и религия, в нашата наука и изкуство, в целия ни живот.
към текста >>
А утре тя ще намери приложение в нашите умове и сърца, в нашата вяра и религия, в нашата
наука
и изкуство, в целия ни живот.
Защо тогава книга като Науката и възпитанието не намира място поне в историята на споменатите науки? Сега, когато вече са минали необходимите според историците 100 години, ние можем и трябва да дадем подобаваща историческа оценка на тази книга. Причината е, че днес тя ни говори с още по-голяма сила и мощ. Днес тя е по-актуална от всякога досега. Днес тя ще бъде разбрана от повече хора.
А утре тя ще намери приложение в нашите умове и сърца, в нашата вяра и религия, в нашата
наука
и изкуство, в целия ни живот.
Декември 2006 г.
към текста >>
2.
1896_2 Двата велики закона на развитието - Науката и възпитанието
От книгата "
Науката
и възпитанието"
От книгата "Той иде", Начални Слова от Учителя в периода 1896 -1904 г. Издание на Издателство Бяло Братство, 2004 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание
От книгата "
Науката
и възпитанието"
Издание 1896, Варна Фототипно издание на издателство "Урания" Книгата за теглене на PDF Съдържание Издание София 2007, ИЗДАТЕЛСТВО СВ.
към текста >>
НАУКАТА
И ВЪЗПИТАНИЕТО
Книгата за теглене на PDF Съдържание Издание София 2007, ИЗДАТЕЛСТВО СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ Книгата за теглене на PDF
НАУКАТА
И ВЪЗПИТАНИЕТО
НАЧАЛАТА НА ЧЕЛОВЕЧЕСКИЙ ЖИВОТ Част 2 Двата велики закона на развитието Първо издание – 1896 г., второ издание – 1949 г., печатница „Житно зърно“, София. В Природата има едно общо стремление, един общ план и една обща цел.
към текста >>
Обаче да се създадат условията, да се предизвикват старанията и да се подбудят стремленията, необходима е сила и енергия, която да е проникната и въодушевена със самата велика цел на
Живота
.
И ние с бързи крачки се движим с необорима сила, да влезнем в този Нов живот, в тази пълна Свобода, гдето Любовта ще ни бъде общ закон. Но нека да не даваме повод да се мисли, че само мечтите са достатъчни. Не, при това трябва да сме и дейци. Да, дейци – това е необходимо условие за всекиго. Понеже да се постигне какво-годе променение и преобразувание у нашия собствен живот като человеци, изискват се условия, изискват се старания, изискват се стремления – стремления с определено направление, основани на истински научни начала.
Обаче да се създадат условията, да се предизвикват старанията и да се подбудят стремленията, необходима е сила и енергия, която да е проникната и въодушевена със самата велика цел на
Живота
.
А тази благородна цел включава по естество духовното просвещение и подобрение на членовете в обществото. Сега за постигането на това подобрение и просвещение необходима е, първом, добра почва, благородни средства и разумни начала. Под тия условия, ще бъдем в състояние да положим истинска основа на възпитанието, а следователно и бъдещето си въздигане като народ и общество от общата челяд на человечеството. Нека се не мамим да мислим и си въображаваме, че има друг изходен път от дилемата на настоящия си живот, от настоящето си положение. Не, денят се познава от утринта, казва народната поговорка.
към текста >>
Благодарение на
науката
, чрез своя постоянен труд е хвърлила светлина върху този предмет, като ни е избавила от неверието и колебанието на ума ни – да мислим, че явленията и събитията в Природата могат да вземат каквото и да е направление, какъвто и да е път.
Под тия условия, ще бъдем в състояние да положим истинска основа на възпитанието, а следователно и бъдещето си въздигане като народ и общество от общата челяд на человечеството. Нека се не мамим да мислим и си въображаваме, че има друг изходен път от дилемата на настоящия си живот, от настоящето си положение. Не, денят се познава от утринта, казва народната поговорка. Колко са истини тия думи! Щом знаем законите, които управляват известни събития, ние можем с математическа точност да предскажем последствията на резултата.
Благодарение на
науката
, чрез своя постоянен труд е хвърлила светлина върху този предмет, като ни е избавила от неверието и колебанието на ума ни – да мислим, че явленията и събитията в Природата могат да вземат каквото и да е направление, какъвто и да е път.
Обаче то е знайно, че те са управляват от определени и постоянни закони. А тия нравствени закони произвождат онова в обществения живот, което ние сеем: ако добро семе – добър плод, ако зло семе – зъл плод. Земята, която ражда житото, ражда тъй също и бодилите и репеите. Слънцето, топлината и влагата, които служат на едното, служат тъй също и на другото. Във всякой случай ние ще приемем равносилното на онова, което сме дали или посели.
към текста >>
Ако тя можеше да говори, щеше да ни каже, че не е виновата
за
онова, което е направила, понеже й е било абсолютна длъжност да действа по този начин и че не е сторила това от себелюбие, но от Любов, понеже е предала своя собствен живот на другите – и те да участват във всичко, което ней било дадено от самия Дух на
Живота
.
В Природата има закони, и то велики, които ни карат с глава и крака на напред, без да се спират да ни питат дали техните действия са съгласни с нашите мисли, или не. Нима за нашето идване на тази земна повърхност някой ни е питал дали е според угодата ни? Кой изпроводи онази първоначална клетка, която стана виновника за нашето съществуване? То е много лесна работа да разправяме как тази клетка минувала от едно състояние в друго и по този начин образувала всичките видове и родове животни. Но що и влизаше ней в ръкава да прави тия еволюции и защо?
Ако тя можеше да говори, щеше да ни каже, че не е виновата
за
онова, което е направила, понеже й е било абсолютна длъжност да действа по този начин и че не е сторила това от себелюбие, но от Любов, понеже е предала своя собствен живот на другите – и те да участват във всичко, което ней било дадено от самия Дух на
Живота
.
„Ако вие страдате, то и аз страдам – казва тя. – Понеже и аз живея във вас, вашата участ е тъй също моя участ.“ – „Но ние не желаем да страдаме“ – казваме. – „Тъй също и аз не желая“ – казва тя. – „Тогава що? “ – питаме ний.
към текста >>
– Трябва да се избягва злото в
живота
.“
– Понеже и аз живея във вас, вашата участ е тъй също моя участ.“ – „Но ние не желаем да страдаме“ – казваме. – „Тъй също и аз не желая“ – казва тя. – „Тогава що? “ – питаме ний. – „Не зная – казва тя.
– Трябва да се избягва злото в
живота
.“
Каквото и да мислим за своето съществуване, каквото и да си предполагаме за своето битие – дали е зависещо само от материята, или пък от ума и душата, практически резултатът на нашите размишления води към едно и също място. Фактът е, че ние се раждаме и умираме без да щем, като при това и понасяме своите страдания, без да има някой да ни помогне. Сега въпросът с нас не е дали да се раждаме, или да се не раждаме; дали да умираме, или да не умираме. Този въпрос е вън от нашата област. Предметът, както стои пред нас, е как да се подобрят условията на нашия духовен живот, който нито се ражда, нито умира, но расте и се развива от „сила в сила“.
към текста >>
Истините и благородни средства ще ни се укажат от
науката
, щом потърсим нейните съвети.
Сега въпросът с нас не е дали да се раждаме, или да се не раждаме; дали да умираме, или да не умираме. Този въпрос е вън от нашата област. Предметът, както стои пред нас, е как да се подобрят условията на нашия духовен живот, който нито се ражда, нито умира, но расте и се развива от „сила в сила“. Но нека се повърнем пак на предмета си. Добрата почва ще ни се даде от Природата, щом почнем да работим съгласно с нейните предписания.
Истините и благородни средства ще ни се укажат от
науката
, щом потърсим нейните съвети.
Началата ще ни са вдъхнат от възпитанието, щом потърсим помощта му. Истината, кога се разбере от ума и усвои от волята, става един от най-съществените елементи за съживлението, въздигането и напредъка на кое и да е общество, на кой и да е народ. Тя придобива онова свойство вътре у душата, което ние наричаме Любов. Това велико качество пробужда у нашия живот всяка способност в обща деятелност. Ние отправяме тогава стъпките си към онова велико стремление в Живота, което науката нарича образование или цивилизация.
към текста >>
Ние отправяме тогава стъпките си към онова велико стремление в
Живота
, което
науката
нарича образование или цивилизация.
Истините и благородни средства ще ни се укажат от науката, щом потърсим нейните съвети. Началата ще ни са вдъхнат от възпитанието, щом потърсим помощта му. Истината, кога се разбере от ума и усвои от волята, става един от най-съществените елементи за съживлението, въздигането и напредъка на кое и да е общество, на кой и да е народ. Тя придобива онова свойство вътре у душата, което ние наричаме Любов. Това велико качество пробужда у нашия живот всяка способност в обща деятелност.
Ние отправяме тогава стъпките си към онова велико стремление в
Живота
, което
науката
нарича образование или цивилизация.
Тази Истина, която е почнала да озарява народите, тя ще ни отправи в пътя на истинското образование. В този път ние ще бъдем в сила да избавим живота си от корабокрушение и съвършено разорение. Дълго време сме се скитали из пустинята както Израилския народ; времето е настанало вече, когато трябва да се заловим сериозно за предлежащата работа, която ни са пада като человеци и членове от общата челяд на человечеството. Нечестието и порока дълбоко са спуснали корен в нашия живот, загнездили са се като у дома си. Обаче ние, като хора свестни и разумни, трябва да потърсим изходен път.
към текста >>
В този път ние ще бъдем в сила да избавим
живота
си от корабокрушение и съвършено разорение.
Истината, кога се разбере от ума и усвои от волята, става един от най-съществените елементи за съживлението, въздигането и напредъка на кое и да е общество, на кой и да е народ. Тя придобива онова свойство вътре у душата, което ние наричаме Любов. Това велико качество пробужда у нашия живот всяка способност в обща деятелност. Ние отправяме тогава стъпките си към онова велико стремление в Живота, което науката нарича образование или цивилизация. Тази Истина, която е почнала да озарява народите, тя ще ни отправи в пътя на истинското образование.
В този път ние ще бъдем в сила да избавим
живота
си от корабокрушение и съвършено разорение.
Дълго време сме се скитали из пустинята както Израилския народ; времето е настанало вече, когато трябва да се заловим сериозно за предлежащата работа, която ни са пада като человеци и членове от общата челяд на человечеството. Нечестието и порока дълбоко са спуснали корен в нашия живот, загнездили са се като у дома си. Обаче ние, като хора свестни и разумни, трябва да потърсим изходен път. Необходимо е да се постараем да употребим добри лекарства, за да можем поне за в бъдеще да се избавим от тази болест, от тази мания на человеческото извратено себелюбие; другояче, нашата участ ще бъде подобна на участта на един организъм, хванат от проказа, на когото краят е гниене и разлагане. Науката с откритията си иде да потвърди една истина, която е била занемарена в нашият ум и не се е вземала в съображение.
към текста >>
Науката
с откритията си иде да потвърди една истина, която е била занемарена в нашият ум и не се е вземала в съображение.
В този път ние ще бъдем в сила да избавим живота си от корабокрушение и съвършено разорение. Дълго време сме се скитали из пустинята както Израилския народ; времето е настанало вече, когато трябва да се заловим сериозно за предлежащата работа, която ни са пада като человеци и членове от общата челяд на человечеството. Нечестието и порока дълбоко са спуснали корен в нашия живот, загнездили са се като у дома си. Обаче ние, като хора свестни и разумни, трябва да потърсим изходен път. Необходимо е да се постараем да употребим добри лекарства, за да можем поне за в бъдеще да се избавим от тази болест, от тази мания на человеческото извратено себелюбие; другояче, нашата участ ще бъде подобна на участта на един организъм, хванат от проказа, на когото краят е гниене и разлагане.
Науката
с откритията си иде да потвърди една истина, която е била занемарена в нашият ум и не се е вземала в съображение.
Това показание е следующето: само онзи организъм ще преживее всичките кризи на живота, който се приспособлява на изискуемите условия на управляющите го закони и сили. Този е един важен факт, които трябва да се има предвид в нашето поведение. Това се е потвърдило ясно от отдавна направените вече изследвания на учения естествоизпитател Чарлз Дарвина (Сharles Darwin). Този факт се подвожда под т.нар. закон за еволюцията на органическите тела – преживяване на най-добрите (Survival of the fitest).
към текста >>
Това показание е следующето: само онзи организъм ще преживее всичките кризи на
живота
, който се приспособлява на изискуемите условия на управляющите го закони и сили.
Дълго време сме се скитали из пустинята както Израилския народ; времето е настанало вече, когато трябва да се заловим сериозно за предлежащата работа, която ни са пада като человеци и членове от общата челяд на человечеството. Нечестието и порока дълбоко са спуснали корен в нашия живот, загнездили са се като у дома си. Обаче ние, като хора свестни и разумни, трябва да потърсим изходен път. Необходимо е да се постараем да употребим добри лекарства, за да можем поне за в бъдеще да се избавим от тази болест, от тази мания на человеческото извратено себелюбие; другояче, нашата участ ще бъде подобна на участта на един организъм, хванат от проказа, на когото краят е гниене и разлагане. Науката с откритията си иде да потвърди една истина, която е била занемарена в нашият ум и не се е вземала в съображение.
Това показание е следующето: само онзи организъм ще преживее всичките кризи на
живота
, който се приспособлява на изискуемите условия на управляющите го закони и сили.
Този е един важен факт, които трябва да се има предвид в нашето поведение. Това се е потвърдило ясно от отдавна направените вече изследвания на учения естествоизпитател Чарлз Дарвина (Сharles Darwin). Този факт се подвожда под т.нар. закон за еволюцията на органическите тела – преживяване на най-добрите (Survival of the fitest). Според условията на този жизнено-органически закон, само онези животни се спазват и благославят, на които естеството върви в прямо съгласие със законите на последователните стадии на развитието.
към текста >>
Науката
ни убеждава във факта, че не съществува абсолютна смърт.
Един, който днес е бил помежду живущите, утре изчезва безвъзвратно от света. Казват: „Той замина от този свят.“ Но къде е отишъл, къде е изчезнал, че не се връща? Тялото стои, но то е студено, мъртво, живостта му е изгаснала, животът го е оставил. Различно се мисли върху този въпрос. Но той все остава задача.
Науката
ни убеждава във факта, че не съществува абсолютна смърт.
Смъртта, казва тя, е нещо релативно и необходимо за такъв свят, с такова устройство като нашият. Там, казва тя, гдето има смърт, има и живот (с това трябва да подразумяваме, че смъртта съществува само за органическия живот; взема се по някой път и в преносен смисъл). В непрестанната смърт е и проявлението на непрестанния Живот. Докато человек умира, то е и знак, че той живее; но щом престане да живее ще престани и да умира. Това е физиологическата истина.
към текста >>
От една страна силите на смъртта действат да турят край на всяка органическа деятелност, а от друга, силите на
Живота
постоянно подновяват тази деятелност.
Там, казва тя, гдето има смърт, има и живот (с това трябва да подразумяваме, че смъртта съществува само за органическия живот; взема се по някой път и в преносен смисъл). В непрестанната смърт е и проявлението на непрестанния Живот. Докато человек умира, то е и знак, че той живее; но щом престане да живее ще престани и да умира. Това е физиологическата истина. Погледнете в человеческото тяло и вие ще видите два процеса да се извършват вътре в неговия организъм в едно и също време – Живот и смърт работят рамо до рамо в един и същ момент.
От една страна силите на смъртта действат да турят край на всяка органическа деятелност, а от друга, силите на
Живота
постоянно подновяват тази деятелност.
От една страна, агентите на смъртта постоянно подкопават основите на животните клетки, а от друга, агентите на Живота постоянно поправят и подкрепяват тези основи. От една страна, смъртта постоянно поразява и разрушава живите клетки в тялото, а от друга, Животът постоянно произвожда, ражда нови – да завземат местата, вече изпразнени. От това следва, че смъртта е противоположен процес на Живота, нещо частно, а не общо. Този процес произлиза от условията на Природата, че Живот живота поглъща В действителност нищо не се губи, нищо не чезне – изчезва само видът и формата. Види се Природата гони някаква тайна цел, която още не е пълно определена в ума ни.
към текста >>
От една страна, агентите на смъртта постоянно подкопават основите на животните клетки, а от друга, агентите на
Живота
постоянно поправят и подкрепяват тези основи.
В непрестанната смърт е и проявлението на непрестанния Живот. Докато человек умира, то е и знак, че той живее; но щом престане да живее ще престани и да умира. Това е физиологическата истина. Погледнете в человеческото тяло и вие ще видите два процеса да се извършват вътре в неговия организъм в едно и също време – Живот и смърт работят рамо до рамо в един и същ момент. От една страна силите на смъртта действат да турят край на всяка органическа деятелност, а от друга, силите на Живота постоянно подновяват тази деятелност.
От една страна, агентите на смъртта постоянно подкопават основите на животните клетки, а от друга, агентите на
Живота
постоянно поправят и подкрепяват тези основи.
От една страна, смъртта постоянно поразява и разрушава живите клетки в тялото, а от друга, Животът постоянно произвожда, ражда нови – да завземат местата, вече изпразнени. От това следва, че смъртта е противоположен процес на Живота, нещо частно, а не общо. Този процес произлиза от условията на Природата, че Живот живота поглъща В действителност нищо не се губи, нищо не чезне – изчезва само видът и формата. Види се Природата гони някаква тайна цел, която още не е пълно определена в ума ни. Ние можем да кажем, че человечеството не умира, но само че общият Живот минува от род в род, като претърпява постоянно променение у вътрешното си естество, което расте в духовно нравствена сила.
към текста >>
От това следва, че смъртта е противоположен процес на
Живота
, нещо частно, а не общо.
Това е физиологическата истина. Погледнете в человеческото тяло и вие ще видите два процеса да се извършват вътре в неговия организъм в едно и също време – Живот и смърт работят рамо до рамо в един и същ момент. От една страна силите на смъртта действат да турят край на всяка органическа деятелност, а от друга, силите на Живота постоянно подновяват тази деятелност. От една страна, агентите на смъртта постоянно подкопават основите на животните клетки, а от друга, агентите на Живота постоянно поправят и подкрепяват тези основи. От една страна, смъртта постоянно поразява и разрушава живите клетки в тялото, а от друга, Животът постоянно произвожда, ражда нови – да завземат местата, вече изпразнени.
От това следва, че смъртта е противоположен процес на
Живота
, нещо частно, а не общо.
Този процес произлиза от условията на Природата, че Живот живота поглъща В действителност нищо не се губи, нищо не чезне – изчезва само видът и формата. Види се Природата гони някаква тайна цел, която още не е пълно определена в ума ни. Ние можем да кажем, че человечеството не умира, но само че общият Живот минува от род в род, като претърпява постоянно променение у вътрешното си естество, което расте в духовно нравствена сила. Значи Животът се пречистя от лошите влияния, вмъкнати в него по един или друг начин от дейци или души, които криво са разбрали целта на този живот, който им е бил даден. Тази мисъл се подкрепя от научно психологическите показания на положителната наука.
към текста >>
Този процес произлиза от условията на Природата, че Живот
живота
поглъща В действителност нищо не се губи, нищо не чезне – изчезва само видът и формата.
Погледнете в человеческото тяло и вие ще видите два процеса да се извършват вътре в неговия организъм в едно и също време – Живот и смърт работят рамо до рамо в един и същ момент. От една страна силите на смъртта действат да турят край на всяка органическа деятелност, а от друга, силите на Живота постоянно подновяват тази деятелност. От една страна, агентите на смъртта постоянно подкопават основите на животните клетки, а от друга, агентите на Живота постоянно поправят и подкрепяват тези основи. От една страна, смъртта постоянно поразява и разрушава живите клетки в тялото, а от друга, Животът постоянно произвожда, ражда нови – да завземат местата, вече изпразнени. От това следва, че смъртта е противоположен процес на Живота, нещо частно, а не общо.
Този процес произлиза от условията на Природата, че Живот
живота
поглъща В действителност нищо не се губи, нищо не чезне – изчезва само видът и формата.
Види се Природата гони някаква тайна цел, която още не е пълно определена в ума ни. Ние можем да кажем, че человечеството не умира, но само че общият Живот минува от род в род, като претърпява постоянно променение у вътрешното си естество, което расте в духовно нравствена сила. Значи Животът се пречистя от лошите влияния, вмъкнати в него по един или друг начин от дейци или души, които криво са разбрали целта на този живот, който им е бил даден. Тази мисъл се подкрепя от научно психологическите показания на положителната наука. Този двояк процес извършва едно благодеяние за человечеството, понеже другояче не би съществувал органическият живот.
към текста >>
Тази мисъл се подкрепя от научно психологическите показания на положителната
наука
.
От това следва, че смъртта е противоположен процес на Живота, нещо частно, а не общо. Този процес произлиза от условията на Природата, че Живот живота поглъща В действителност нищо не се губи, нищо не чезне – изчезва само видът и формата. Види се Природата гони някаква тайна цел, която още не е пълно определена в ума ни. Ние можем да кажем, че человечеството не умира, но само че общият Живот минува от род в род, като претърпява постоянно променение у вътрешното си естество, което расте в духовно нравствена сила. Значи Животът се пречистя от лошите влияния, вмъкнати в него по един или друг начин от дейци или души, които криво са разбрали целта на този живот, който им е бил даден.
Тази мисъл се подкрепя от научно психологическите показания на положителната
наука
.
Този двояк процес извършва едно благодеяние за человечеството, понеже другояче не би съществувал органическият живот. И да предположим, че би съществувал в подобна форма като настоящата, то никога не би направил нито крачка към какво-годе усъвършенстване. Това мнение се поддържа от естествените науки. Някои от низшите животни се размножават с такава чудна скорост, щото едвам ли можем да си представим какво ли би станало на Земята след един век, ако смъртта се премахнеше. Навярно светът би се вмирисал само от изверженията на тази сган И наместо да умираме полека, щяхме да умрем изведнъж.
към текста >>
Стремлението му е да въздига достойнството на неговото вътрешно естество, да уякчава силата на неговата върховна природа, която според закона на биос (
Живота
) може да се пренася в която и да е част на Вселената и да взема онова място и положение, което подхожда на естеството й.
Някои от низшите животни се размножават с такава чудна скорост, щото едвам ли можем да си представим какво ли би станало на Земята след един век, ако смъртта се премахнеше. Навярно светът би се вмирисал само от изверженията на тази сган И наместо да умираме полека, щяхме да умрем изведнъж. Трябва да знаем, че висшата Природа отдавна си направила сметките, като е предвидила всичките случаи. И ако в настояще време тя постъпва грубо и нечеловеколюбиво според нашето гледане и съдене, то за тези си постъпки има дълбоки причини, които я заставляват да действа по този начин, понеже е най-добрият от всички други, които ние можем да си представим. Целта на Духа в Природата не е да увеличава и умножава органическия живот в количество, но да го развива и усъвършенства в качество и степен.
Стремлението му е да въздига достойнството на неговото вътрешно естество, да уякчава силата на неговата върховна природа, която според закона на биос (
Живота
) може да се пренася в която и да е част на Вселената и да взема онова място и положение, което подхожда на естеството й.
Вечният живот сам, по необходимостта на своето естество, изисква и вечни условия, които не съществуват никъде другаде, освен в безпределността на Вечната вселена. Тази е причината защо Животът в никой материален свят не може да бъде вечен – защото самият свят не съдържа тия условия, понеже е изложен на изменения. А тия изменения от самото естество на тия закони на Природата произвождат разрушителни действия. Това странно явление смъртта е следствие от физическите променения на елементите в материята. Кислорода е първата отрова, която поглъщаме, казват учените физикохимисти.
към текста >>
А тия качества на
Живота
никога не биха се появили, ако нямаше съответствующи предмети да ги подбуждат.
Но да се повърнeм на предмета си. Целта, която Животът гони, в системата на природата е двояка: първо, образователна и, второ, възпитателна. Образователния процес се занимава с приготовлението на человека, а възпитателния – с приспособлението на силите му в прави направления. Възпитателната сила на Природата е направила человека способен да се ползва от богатствата й, приготвени за неговото тяло, за неговия ум. С други думи, всякой живот или живо същество със своето появление изисква и съответствующи условия, да подържа и подкрепя своята деятелност, своите функции, своите сили и способности.
А тия качества на
Живота
никога не биха се появили, ако нямаше съответствующи предмети да ги подбуждат.
От това става явно, че человек е бил призован на това земно кълбо да работи прилежно, да работи усърдно според наставленията, които му са били дадени, начертани, предписани и показани от нравствените закони. Необходимостта на собствения му живот е изисквала постоянна деятелност за самосъхранение, самата му съдба от начало го предназначила като същество на постоянен труд, мъчнотии и скърби. Природата, тази негова възпитателка и наставница, не е искала да го остави нито минута на безделие – да се повръща в мислите на своето детинство, в онова положение, в което той за много хиляди години се е скитал в своето незавидно състояние като животно, без да разбира, без да разсъждава и мисли защо и за какво се е той родил. Природата, тази негова попечителка и надзирателка, не е желаела да го гледа лениво и безделно същество – да се попотрива насам-нататък и да си повдига рамената сегиз-тогиз, да се попрозява и казва: „Дай да ям сега“. Тя е предвидила тази опасност за неговото развитие.
към текста >>
Но върховният Дух на
Живота
предвидил и съзнал тази истина.
В него още не било се пробудило чувството на духовния живот, той е бил невеж. Не бил още в сила да разбира онези духовни велики закони, които са съдържали мощната сила да го направят свободен, да му дадат великата способност да мисли и изказва своите мисли. До това време человек се управлявал само от страха на природния свят. Той е бил влечен нанапред от закона на самосъхранението. То се разбира, че ако человек бе оставен под това управление, той не би се подигнал над общото равнище.
Но върховният Дух на
Живота
предвидил и съзнал тази истина.
Той видял опасността за человека, че ако той се остави само на влеченията и подбужденията на този естествен закон на себесъхранението, то не в твърде дълго време в бъдещето той ще развие у себе си най-лошите качества и способности и би станал ужас за всички. И вместо да произведе и възпита от него едно благородно същество – да отговаря на своето име, то тя би произвела и възпитала от него един человечески изверг, който щеше да бъде способен да потопи лицето на цялата Земя в кръвта на своите братя и ближни. И разбира се от само себе си, че нищо не би имало силата да обуздае неговата необузданост и нечестие, освен самата смърт, която щеше да тури край на неговата зловеща деятелност. Този щеше да бъде изходният естествен път от кризата на Живота. В това няма нищо необикновено, подобна участ е постигнала много други родове животни, които са изчезнали от лицето на Земята по различни причини.
към текста >>
Този щеше да бъде изходният естествен път от кризата на
Живота
.
То се разбира, че ако человек бе оставен под това управление, той не би се подигнал над общото равнище. Но върховният Дух на Живота предвидил и съзнал тази истина. Той видял опасността за человека, че ако той се остави само на влеченията и подбужденията на този естествен закон на себесъхранението, то не в твърде дълго време в бъдещето той ще развие у себе си най-лошите качества и способности и би станал ужас за всички. И вместо да произведе и възпита от него едно благородно същество – да отговаря на своето име, то тя би произвела и възпитала от него един человечески изверг, който щеше да бъде способен да потопи лицето на цялата Земя в кръвта на своите братя и ближни. И разбира се от само себе си, че нищо не би имало силата да обуздае неговата необузданост и нечестие, освен самата смърт, която щеше да тури край на неговата зловеща деятелност.
Този щеше да бъде изходният естествен път от кризата на
Живота
.
В това няма нищо необикновено, подобна участ е постигнала много други родове животни, които са изчезнали от лицето на Земята по различни причини. Какви влияния са избавили человеческия род от подобна участ? Това ще научим, но нататък Но ние виждаме, че е имало и други средства в ръцете на Природата, за да се избегне такова едно събитие, което е било най-малко желателно от всички други. Става ясно в нашите умове, че каквато и да е друга криза или случка в Живота е по предпочитителна и добра, отколкото уничтожението на человеческия род, който представлява плода на онази жизнена сила, която е работила така усърдно през толкова стотици хиляди години на земното кълбо с някакъв план.
към текста >>
Става ясно в нашите умове, че каквато и да е друга криза или случка в
Живота
е по предпочитителна и добра, отколкото уничтожението на человеческия род, който представлява плода на онази жизнена сила, която е работила така усърдно през толкова стотици хиляди години на земното кълбо с някакъв план.
Този щеше да бъде изходният естествен път от кризата на Живота. В това няма нищо необикновено, подобна участ е постигнала много други родове животни, които са изчезнали от лицето на Земята по различни причини. Какви влияния са избавили человеческия род от подобна участ? Това ще научим, но нататък Но ние виждаме, че е имало и други средства в ръцете на Природата, за да се избегне такова едно събитие, което е било най-малко желателно от всички други.
Става ясно в нашите умове, че каквато и да е друга криза или случка в
Живота
е по предпочитителна и добра, отколкото уничтожението на человеческия род, който представлява плода на онази жизнена сила, която е работила така усърдно през толкова стотици хиляди години на земното кълбо с някакъв план.
Не напразно е тя иждивявала своята енергия върху това същество, което облякла в плът и кръв, както и другите животни, но се показвала някак си по-благоразположена спрямо него, като му дала нещо повече, отколкото на другите негови единоплеменници по кръв. Защо е сторила това не знаем. Защо е отворила свободен път на человека и му дала вход в дома си да се ползва с извънредни привилегии, които на другите животни били отказани? Това остава тайна за нашия ум. Ние ще загатнем само това, че причината на тази разлика стои в естеството на самия Живот.
към текста >>
Душата му възлиза от бездната чрез клетката, а Духът му слиза отгоре, от Небето, посредством силата на
Живота
.
Това твърдение може да се докаже от сложността на неговото естество и от развитието на духовните му сили. Правилото е това, че колкото един организъм е по-сложен, толкова повече време се е изисквало за неговото създаване и произвождане. Видът и родът на человека се е явил подир всички, но естеството му е съществувало преди всички. Редът, който ние виждаме в природния свят, е перспективно обърнат в нашия ум. Всичките стъпки на органическия живот са само стъпала, които ни показват отгде человек е минал и по какъв естествен път той е възлязъл в настоящето положение, гдето го намираме.
Душата му възлиза от бездната чрез клетката, а Духът му слиза отгоре, от Небето, посредством силата на
Живота
.
В този период на человеческото качване по стъпалата на естественото си развитие някъде къде края на природната стълба на първата еволюция се ражда Нова епоха за человеческата душа. Необходимостта на неговото напреднало естество е изисквало той да се подведе под управлението на великия закон на дълга и да се подложи под влиянието на най-великата сила в Природата – силата Любов. Само тази единствена сила в дълбочините на душата му е била възможна да го избави от разкапване и преждевременна смърт. Любовта е съдържала условията, качествата и средствата, с които да обуздава влеченията на грубата му натура и да го подготви да се облече в благородното си естество, нему подобающо като человек, като същество разумно. Любовта е била могъща със своите добродетели, за да го убеди и изведе вън от пътя на варварството и да му покаже правия път на просвещението.
към текста >>
Тия два закона – на самосъхранението и дълга – можем да ги предположим да са двете противоположни страни на нашето естество или пак двата центъра на нашата деятелност в
Живота
.
В такъв случай не щеше да има нужда да му се търси т.нар. изгубена халка, която го е свързала с долните животни. Тази „халка“ щеше да си е на мястото, но днес тя е изгубена. И дали ще се намери в скоро време, или не това малко трябва да ни безпокои, понеже в изгубването на едно нещо ние сме спечелили друго много по-драгоценно. „Когато человекът се е изправил на двата си крака върху лицето на Земята, той се научил да мисли“, казва един учен мъж.
Тия два закона – на самосъхранението и дълга – можем да ги предположим да са двете противоположни страни на нашето естество или пак двата центъра на нашата деятелност в
Живота
.
Те са две истории, които ни разправят за началото на нашия Живот, за миналото и бъдещето на нашето съществуване. Ние можем да уподобим тия два закона на две политически партия в една държава, които са борят за първенство и власт. Разбира се от самата природа на техните стремления, че едните и другите полагат всичките си старания и усилия чрез органите на адвокатите си да убедят обществото и света наоколо им, че техните стремления, желания и цели са най-добрите под цялото небе и че с тяхното идване на власт всичко ще тръгне по най-добрия път или, както простата поговорка казва, „като мед и масло“. Обаче истината в ползата на едната или другата партия остава да се потвърди от опитността. Това е общо правило.
към текста >>
Оттук става необходимост
за
живота
ни да се отворят замижалите очи на разума,
за
да можем да предвидим опасностите, които са общи
за
всякой народ,
за
всякое общество и
за
всякой человек.
Всякой народ или общество, което се е оставило да бъде ръководено от тях, безвъзвратно е пропадало под ударите на съдбата. Но можем ли ние да мислим, че нашата участ ще бъде по-добра, ако не обръщаме внимание на справедливостта и человеколюбието? Съмнително е. Общата поговорка казва: „сляп сляпаго ако води, то и двамата ще паднат в ямата“. Общата истина, изказана в тази народна поговорка, дава ни да разберем, че поне единият от тия двама нещастници трябвало би да има здрави очи, за да се избегне онази грозяща опасност.
Оттук става необходимост
за
живота
ни да се отворят замижалите очи на разума,
за
да можем да предвидим опасностите, които са общи
за
всякой народ,
за
всякое общество и
за
всякой человек.
Но всичко това няма да се поправи, докато не са даде място и свобода на разума да управлява и ръководи кризите на Живота. Само тогава ще имаме сила да поправим изопачения ред, от който сме страдали и още страдаме. В това именно са притичва истинският дух на науката и възпитанието да ни помогне да уредим живота си както подобава. Но нека разгледаме вкратце от где е произлязла несъстоятелността на нашия обществен живот, по какви причини человек е пренебрегнал своята свята длъжност и защо е почнал да върши дела, които никак не отговарят на званието му, нито пък го препоръчат за разумно същество, притежающо духовно-нравствени сили и качества. Тук сме задължени от фактите да признаем една естествена причина, която е дала подтик в человека към това странно явление, наречено разстройство, несъобразност, непоследователност в стъпките на цивилизования живот.
към текста >>
Но всичко това няма да се поправи, докато не са даде място и свобода на разума да управлява и ръководи кризите на
Живота
.
Но можем ли ние да мислим, че нашата участ ще бъде по-добра, ако не обръщаме внимание на справедливостта и человеколюбието? Съмнително е. Общата поговорка казва: „сляп сляпаго ако води, то и двамата ще паднат в ямата“. Общата истина, изказана в тази народна поговорка, дава ни да разберем, че поне единият от тия двама нещастници трябвало би да има здрави очи, за да се избегне онази грозяща опасност. Оттук става необходимост за живота ни да се отворят замижалите очи на разума, за да можем да предвидим опасностите, които са общи за всякой народ, за всякое общество и за всякой человек.
Но всичко това няма да се поправи, докато не са даде място и свобода на разума да управлява и ръководи кризите на
Живота
.
Само тогава ще имаме сила да поправим изопачения ред, от който сме страдали и още страдаме. В това именно са притичва истинският дух на науката и възпитанието да ни помогне да уредим живота си както подобава. Но нека разгледаме вкратце от где е произлязла несъстоятелността на нашия обществен живот, по какви причини человек е пренебрегнал своята свята длъжност и защо е почнал да върши дела, които никак не отговарят на званието му, нито пък го препоръчат за разумно същество, притежающо духовно-нравствени сили и качества. Тук сме задължени от фактите да признаем една естествена причина, която е дала подтик в человека към това странно явление, наречено разстройство, несъобразност, непоследователност в стъпките на цивилизования живот. Тази причина е следующата: под внушенията на първия закон на самосъхранението, който е имал предвид единичния живот и щастие на индивидиума, человек криво изтълкувал постановленията на общият Дух на Природата.
към текста >>
В това именно са притичва истинският дух на
науката
и възпитанието да ни помогне да уредим
живота
си както подобава.
Общата поговорка казва: „сляп сляпаго ако води, то и двамата ще паднат в ямата“. Общата истина, изказана в тази народна поговорка, дава ни да разберем, че поне единият от тия двама нещастници трябвало би да има здрави очи, за да се избегне онази грозяща опасност. Оттук става необходимост за живота ни да се отворят замижалите очи на разума, за да можем да предвидим опасностите, които са общи за всякой народ, за всякое общество и за всякой человек. Но всичко това няма да се поправи, докато не са даде място и свобода на разума да управлява и ръководи кризите на Живота. Само тогава ще имаме сила да поправим изопачения ред, от който сме страдали и още страдаме.
В това именно са притичва истинският дух на
науката
и възпитанието да ни помогне да уредим
живота
си както подобава.
Но нека разгледаме вкратце от где е произлязла несъстоятелността на нашия обществен живот, по какви причини человек е пренебрегнал своята свята длъжност и защо е почнал да върши дела, които никак не отговарят на званието му, нито пък го препоръчат за разумно същество, притежающо духовно-нравствени сили и качества. Тук сме задължени от фактите да признаем една естествена причина, която е дала подтик в человека към това странно явление, наречено разстройство, несъобразност, непоследователност в стъпките на цивилизования живот. Тази причина е следующата: под внушенията на първия закон на самосъхранението, който е имал предвид единичния живот и щастие на индивидиума, человек криво изтълкувал постановленията на общият Дух на Природата. Той се хванал до онова частно впечатление и усещане, което му дало подтик да усвои тази странна мисъл, че неговият живот и щастие са най-важните и съществени неща в цялата Природа и че всички други твари и същества, каквито те и да са, трябва да служи за този живот, за това щастие, което е било мираж, голо провидение гонено в пустинята. Человек разбрал това щастие в буквалния смисъл, във веществения му вид и образ – да яде, да пие и да се весели.
към текста >>
Но общата человеческа опитност показва, че подобна слободия коства твърде много
живота
на нашите събратя ближни.
Человек разбрал това щастие в буквалния смисъл, във веществения му вид и образ – да яде, да пие и да се весели. По-ясно казано, да му е охолно около врата, да има слободия да върши всичко, що му хрумне в мозъка. – „Може ли да има нещо по-добро от това? “ – ще каже някой. Разбира се, че не може да има за подобно същество.
Но общата человеческа опитност показва, че подобна слободия коства твърде много
живота
на нашите събратя ближни.
Ако би изфирясал умът на человечеството един ден да приеми този принцип за начало, то целият свят ще се преобърне на такава първобитна анархия, която ще помете от лицето на Земята всички цивилизовани общества като прах и пепел в небесното пространство, отгдето не биха се върнали вече никога. Самосъхранението по необходимост на своята природа и стремление е родило себелюбието (егоизма), майката на всички днешни пороци. Себелюбието, от своя страна, според вътрешните пориви и влечения на своето естество, е създало и произвело такива неща, които общата история на человечеството ги е описала в черни краски. Тия паметници стоят на първо място като истински свидетели за онова, което се е вършило в миналото. Те още стоят като такива и за онова, което се върши и в наше време.
към текста >>
Несъмнено такова едно променение в установения ред на
живота
коства хиляди жертви, защото ни докарва в стълкновение един с другиго.
Този първобитен представител на человеческото достойнство е бил порядъчен человек, който не е мислил за нищо друго, освен за търбуха си. За него нито душа, нито Правда, нито Истина, нито Любов са съществували. За него било безразлично дали человечеството успявало, или пък морално отпадало – дали неговият ближен страдал и от неволя умирал, това за него било все едно, докато неговият живот и щастие оставали непокътнати. Но види се даже и самата Природа вечно не търпи такава аномалия и хладнокръвие, нито пак постоянства в своите грешки, както человеците често правят. Ако един закон не може да постигне изискуемите резултати, тя привожда в действие втория на сцената да вземе своето място.
Несъмнено такова едно променение в установения ред на
живота
коства хиляди жертви, защото ни докарва в стълкновение един с другиго.
Повдига се борба за нови начала, за нов живот, в който мислим, че ще намерим ново щастие и блаженство, за което душата ни постоянно ламти и жадува, както еленът за бистрите потоци. Но минуват се години и векове, а това щастие и блаженство все не пристига. Види се от законите на Природата, че целта в нея се различава в голям размер от нашата. Ние се трепем за храна и се бием за слава, а пак тя се труди да създаде и възпита благородни същества от нас и да произведе хармония и единство помежду разните сили и елементи в обширното царство на своите владения. Защо е всичко това кой знае, трябва да има нещо или нищо.
към текста >>
Под влиянието и налягането на този закон на Любовта человекът е попрестанал да мисли само
за
себе си и своето щастие, разумът му се е поокопитил от дългото робство и той е почнал горе-долу сериозно да мисли
за
подобрението
живота
на другите.
Така действа общият Дух – някак несъобразно, според нас и нашите взглядове, заместя първата еволюция на естествения человек с втората – на духовния. Онова, което му се диктувало според първия закон – да загребе за себе си и своя живот, с наставането на втория закон той е бил принуждаван да дава своето си за поддръжката на своя страждующ брат и ближен. И не само това, но и да се грижи за тяхното Добро. В това му се е откривала една велика истина, че в правенето Добро на другите ще се осъществи неговото щастие и блаженство. Под тия условия ще може да се уякчи неговото семе във всяко добро и благородно дело, под тия условия на Любовта той ще стане и ще се нарече наследник на Земята, която ще му даде всичките благословения, изпроводени от Висшия.
Под влиянието и налягането на този закон на Любовта человекът е попрестанал да мисли само
за
себе си и своето щастие, разумът му се е поокопитил от дългото робство и той е почнал горе-долу сериозно да мисли
за
подобрението
живота
на другите.
Това подобрение е основата на всички обществени преобразования. Има ли някой, който се съмнява в казаното? Моля, тогава този мой приятел да посети Народното събрание и послуша на разискванията, пренията и дебатите върху прокарването на различни проекти и закони, в които се полага основата на народното подобрение. Дали те постигат своята цел то е друг въпрос. Колко сила, колко енергия се иждивяват в това място!
към текста >>
Под силата на този факт ние сме принудени да признаем тази необходимост, именно, че силите в Природата и силите вътре в
Живота
трябва да се оползотворят Без това преобръщане и превръщане нашето съществуване е невъзможно.
Всичката видима промяна и видоизменение, което ние виждаме да взема място в материалния свят, е следствие и резултат от колебанието на силите му и непостоянството на елементите му. Този характер на настоящия физически свят произлиза от устройството на естеството му, което няма постоянна пропорция, но се изменява постоянно според някакви вътрешни закони, които не ни са известни. Доказано е, че настоящият физически свят постоянно губи от енергията си чрез лъчеизпущане в пространството. Какво става с тази енергия не знаем. Но сме уверени, че не се губи, нито чезне напразно, но върши една велика работа, за която много малко знаем фактически; но времето не ще бъде далеч, когато повече светлина ще блесне в ума ни върху тази тайна.
Под силата на този факт ние сме принудени да признаем тази необходимост, именно, че силите в Природата и силите вътре в
Живота
трябва да се оползотворят Без това преобръщане и превръщане нашето съществуване е невъзможно.
Нужно е като разумни твари да мислим. „Животът е най-голямата важност“, казва един философ. И всякой, който го продаде и прахоса за нищо и никакво, показва, че му липсва нещо в ума. Да, липсва. Ние трябва да почнем преобразованието вътре у нази – тук са именно първоначалните елементи, от които може да се създаде един свестен живот, пълен с хубости и добрини.
към текста >>
Всичката опасност стои само в две неща: първо, да се не изгуби вътрешната му сила, която преобръща елементите на физическия свят
за
в полза на
живота
, и второ, да се не пропуснат условията, които му дават възможността да постигне тази цел.
И всякой, който го продаде и прахоса за нищо и никакво, показва, че му липсва нещо в ума. Да, липсва. Ние трябва да почнем преобразованието вътре у нази – тук са именно първоначалните елементи, от които може да се създаде един свестен живот, пълен с хубости и добрини. Тук именно лежат първоначалните закони, по които се е създала цялата Вселена. Нека да се не чудим на това – семето на бука е малко по величина, но с време става великолепно дърво.
Всичката опасност стои само в две неща: първо, да се не изгуби вътрешната му сила, която преобръща елементите на физическия свят
за
в полза на
живота
, и второ, да се не пропуснат условията, които му дават възможността да постигне тази цел.
Тук е тайната на успеха на всякой разумен живот. Природата не е почнала своите велики творения и произведения по един фантастически начин, какъвто си мислим и въображаваме по някой път. В нея има последователност и ред. Тя е почнала своята велика работа от най-дребните и най-малките неща, незабележителни по своята големина. В този случай тя е странна в своите действия и постъпки.
към текста >>
За
създаването на материалния свят тя е трябвало да почне първом от атомите, най-малките частици на веществото, които засега знаем – това е твърдението на
науката
.
Тук е тайната на успеха на всякой разумен живот. Природата не е почнала своите велики творения и произведения по един фантастически начин, какъвто си мислим и въображаваме по някой път. В нея има последователност и ред. Тя е почнала своята велика работа от най-дребните и най-малките неща, незабележителни по своята големина. В този случай тя е странна в своите действия и постъпки.
За
създаването на материалния свят тя е трябвало да почне първом от атомите, най-малките частици на веществото, които засега знаем – това е твърдението на
науката
.
А въображава ли сте си някога като каква трябва да е величината на един атом? Учени-математици с тънки изчисления са намерили да е приблизително една двайсет и пет милиона част от диаметъра на два сантиметра и полвина или една милиона част от диаметъра на един милиметър. От тази дълбочина, от тази ничтожна величина за нашето понятие Природата е трябвала да приготвя настоящата видима вселена пред очите ни. За колко хиляди и милиони, и милиони векове на миналото тя е трябвало да събира и сгрупирва тия малки частици? Кой знае, тя е трябвало с неописуема търпеливост и внимание да събира и сгрупирува атоми, да образува молекули, маси, слънца, планети и най-после – цели системи.
към текста >>
Но ако искате да бъдете свободни, променете
живота
си.
В първия случай всички тела, които губят равновесието си, падат и се разрушават, а във втория всички разумни същества, които престават да следват пътя на своята длъжност, лишават се от нравствена свобода и падат жертва на духовното разкапване Въпросът, който естествено се повдига в ума, е какъв лек да се употреби против това зло. Днешните злини и нещастия в обществения и частен живот са резултат от тази извратена природна наклонност, наречена първороден грях, душевно разстройство или по-добре – умствено отпадане Светът до голяма степен е под влиянието на тази сила, на тази пъклена страст, която е покварила и заразила всичко добро у нази. Отговорността разбира се пада върху всички нравствени същества, които са допуснали да се развие у техния живот. „Всякой, който прави грях – казва Христос на фарисеите, – раб е на греха.
Но ако искате да бъдете свободни, променете
живота
си.
Докле имате Виделината, вярвайте в нея, за да сте синове на Виделината, понеже който ходи в тъмнината, не знае къде отива.“ Тази жизнена Виделина е онази фосфорическа сила, която ни кара да мислим за неща велики и славни. Тя е силата, която е създала в нашият живот всичко добро и благородно. Тя е силата на стремящия се живот, който въздига и оживотворява всичко мъртво. Когато умът е лишен от тази фосфорова сила, той е лишен тъй също и от възвишени идеали за Живота. В него не живее вече человеческият Дух, но скотският.
към текста >>
Когато умът е лишен от тази фосфорова сила, той е лишен тъй също и от възвишени идеали
за
Живота
.
„Всякой, който прави грях – казва Христос на фарисеите, – раб е на греха. Но ако искате да бъдете свободни, променете живота си. Докле имате Виделината, вярвайте в нея, за да сте синове на Виделината, понеже който ходи в тъмнината, не знае къде отива.“ Тази жизнена Виделина е онази фосфорическа сила, която ни кара да мислим за неща велики и славни. Тя е силата, която е създала в нашият живот всичко добро и благородно. Тя е силата на стремящия се живот, който въздига и оживотворява всичко мъртво.
Когато умът е лишен от тази фосфорова сила, той е лишен тъй също и от възвишени идеали
за
Живота
.
В него не живее вече человеческият Дух, но скотският. Лицето му се помрачава, понеже то е дарба само на человека – на человека, който мисли и разсъждава. Когато душата изгуби тази съществена сила на Виделината, след нея последва нравствено отпадане и разкапване, И добре е забелязал един учен-философ, че без фосфора и мъртвите не биха могли да възкръснат. Когато человек изгуби тази вътрешна фосфорова сила, той е изгубил вече своите най-възвишени чувства. Неговата душа става тъпа и нечувствителна, за нея вярата и надеждата изгасват постепенно, миналото остава само призрак, а бъдещето – привидение и гола измама.
към текста >>
Науката
за
разрешаването на този труден и бодлив въпрос е предписала следующето правило: всяка майка и баща, всякой възпитател и възпитателка трябва да изучват человеческото естество от всяко положение, да изучват условията, под които се пробуждават и развиват известни добри или лоши качества.
Ние живеем, като че утре ще умрем, и по този начин мислим, че всичко ще се свърши. Причината за това е нашето умствено и духовно неверство, което ни е лишило от истинското знание на законите на разумният Живот. По-ясно казано, ние не знаем още как да живеем като человеци. Само в един добре възпитан Живот могат да се развият най-добрите качества и Добродетели, които да принесат своите плодове навреме. Само в един Живот, пълен с Любов и ръководен от висш разум, може да съществува истинско щастие и блаженство във всякой человек.
Науката
за
разрешаването на този труден и бодлив въпрос е предписала следующето правило: всяка майка и баща, всякой възпитател и възпитателка трябва да изучват человеческото естество от всяко положение, да изучват условията, под които се пробуждават и развиват известни добри или лоши качества.
Тук е именно основата на доброто възпитание. Ние трябва да разбираме в какво отношение и взаимност са разположени человеческите способности вътре в мозъка, кои наклонности са по силни и кои – по слаби, кои органи вътре в мозъка са повече развита и кои не са развити. Веднъж това като се постигне, да почнем със знание и научно умение да възпитаваме своите синове и дъщери (чада). Задачата вече сама по себе си ще се разреши. Ако една майка, горе-долу образована, имаше поне повърхностни понятия за мозъчното състояние на своето дете, тя навярно би го избавила от много злини, които в бъдеще биха му коствали живота.
към текста >>
Ако една майка, горе-долу образована, имаше поне повърхностни понятия
за
мозъчното състояние на своето дете, тя навярно би го избавила от много злини, които в бъдеще биха му коствали
живота
.
Науката за разрешаването на този труден и бодлив въпрос е предписала следующето правило: всяка майка и баща, всякой възпитател и възпитателка трябва да изучват человеческото естество от всяко положение, да изучват условията, под които се пробуждават и развиват известни добри или лоши качества. Тук е именно основата на доброто възпитание. Ние трябва да разбираме в какво отношение и взаимност са разположени человеческите способности вътре в мозъка, кои наклонности са по силни и кои – по слаби, кои органи вътре в мозъка са повече развита и кои не са развити. Веднъж това като се постигне, да почнем със знание и научно умение да възпитаваме своите синове и дъщери (чада). Задачата вече сама по себе си ще се разреши.
Ако една майка, горе-долу образована, имаше поне повърхностни понятия
за
мозъчното състояние на своето дете, тя навярно би го избавила от много злини, които в бъдеще биха му коствали
живота
.
Желязото трябва да се бие, докато е горещо. Същото е и с человеческото естество – то може да се преобразува и възпитава, докато съдържа тази първоначална топлина на младия и гъвкав Живот, който възприема и усвоява всичко, що му се даде. Тук лежи една тайна за нашия ум и една действителна истина. Мозъкът е седалището на всичките наши сили и способности; тук вътре, в този мозъчен лабиринт, всяка сила и способност има свой собствен орган, чрез който проявлява своята вродена деятелност. От преодоляването в нази на коя и да е сила или наклонност, в едно или друго направление, взема определени черти нашият същински характер, т.е.
към текста >>
Въпреки нашето образование и набожност, ние много начесто се повръщаме в
живота
си да вършим онова, което е низко, подло и недостойно
за
името человек.
всички други сили и способности се средоточават към тази вътрешна цел, която сме избрали и която действително определя положението ни към кой характер на нравствения свят принадлежим и какъв человек след малко ще станем. Това разбира се зависи твърде много от първоначалното подбуждение на нашите наклонности и сили вътре в клетките – да вземем едно съзнателно или несъзнателно направление. Тези вътрешни подбудителни мотиви решават нашата участ веднъж за всякога Имоверно е, че против тази научна теория могат да се подигнат куп възражения от известен клас мислители. Но като оставим тия възражения привременно настрана, то и ние ще ги попитаме с един въпрос: от какви причини произлиза изопачаването на правите начала и истини у нашия живот?
Въпреки нашето образование и набожност, ние много начесто се повръщаме в
живота
си да вършим онова, което е низко, подло и недостойно
за
името человек.
Йов е питал кой е родил капките на росата. И ние питаме кой е родил капките на злото, защо един е кротък, а друг – свиреп, защо един е съвестен и благочестив, а друг – нечестив и безсъвестен, защо един е разумен, а друг – безумен, защо един е истинолюбив и услужлив към всекиго, а друг – подъл, лъжец и грабител? Ако тия пороци съществуваха само помежду бедните и невежите, то щяхме да имаме каква-годе външна причина, произтекающа от условията на външния живот. Но за жалост принудени сме да признаем, че това не е така, тия пороци съществуват повечето помежду образованите и цивилизовани хора, които не са заставени поне както бедните и прости хорица от нужда да крадат и да лъжат. Кой ги заставлява тогава да вършат тия дела?
към текста >>
В
Живота
има два центъра на деятелност: центърът на положителните сили, т.е.
То ще бъде много интересно, ако някой може да ни докаже това с научна последователност. Несъмнено, причините на злото лежат някъде дълбоко скрити в самата Природа. Важно е да дирим тия причини. В света има не само колебание и движение помежду елементите, но съществува тъй също и непримирима борба помежду силите, които се разделят на положителни и отрицателни. Това е истинно както за физическите, тъй също и за нравствените и духовни сили.
В
Живота
има два центъра на деятелност: центърът на положителните сили, т.е.
на Доброто, и центърът на отрицателните сили, т.е. на злото. Сега зависи към кой център е по-близо нашият живот и кои сили преодоляват повече с влиянието си върху душевното ни стремление. От голяма важност е да знаем причините на лъжата, подлостта, нечестието, грабителството, насилието, неправдата, които се практикуват под различни образи и форми. Действително това е едно от най-странните явления в человеческия живот.
към текста >>
Клетките, съставляющи стомаха, имат работа със смилането на храната, клетките в дробовете – с приемането на кръвта, клетките в сърцето – с прекарването кръвта по артериите, клетките в артериите – с пренасянето кръвта по цялото тяло, а кръвта, която е общият капитал, съдържа всичките хранителни елементи, необходими
за
поддържането
живота
и щастието на това многолюдно общество, наречено человечески организъм.
Понеже негова милост дълбоко се е убедил от опитност, че само от доброто състояние и положение на тези клетки ще зависи неговото общо здраве и общ успех и щастие. Едни от тези клетки съставляват костите, други – мускулите, трети – артериите и вените, четвърти – стомаха (желудъка), пети – белите дробове, шести – сърцето, седми – нервите, осми – мозъка и тъй нататък. И всички, според свойствата и качествата на своите естествени сили и способности, изпълняват своята длъжност, определена тям от общия закон. Клетките, съставляющи костите, се заняти с поддържането устройството на костния скелет. Клетките, образующи мускулите, са завзети с поддържането позата на тялото и сглобяването на отделните части.
Клетките, съставляющи стомаха, имат работа със смилането на храната, клетките в дробовете – с приемането на кръвта, клетките в сърцето – с прекарването кръвта по артериите, клетките в артериите – с пренасянето кръвта по цялото тяло, а кръвта, която е общият капитал, съдържа всичките хранителни елементи, необходими
за
поддържането
живота
и щастието на това многолюдно общество, наречено человечески организъм.
Колкото за клетките в нервите, те се съединителните жици, които съединяват всичките отделни общества в тялото с мозъка и по този начин пренасят двигателната сила по цялото тяло. Те са единствените посредници, които съобщават за всичко, що се върши вътре и вън от мозъка. Относително клетките, които образуват мозъка, те изпълняват най-сложната и деликатна работа на человеческата душа. В техните малки стаици е разположена человеческата мисъл и человеческите желания. Посредством тях се изпровожда и извършва всичката многосложна служба от общата деятелност на душата, която постоянно работи за поддържането порядъка на своя организъм.
към текста >>
Но щом се изгуби това вътрешно равновесие на математическите закони на Духа, настава криза в
Живота
, която може да бъде или частна, или обща, от която человек или трябва да намери изходен път
за
спасение, или пък, ако не желае да стори това от честолюбие, трябва да престане да живее; а да предпочете нечестивата смърт пред добрия и благ живот значи да се покаже недостоен
за
званието си.
Посредством тях се изпровожда и извършва всичката многосложна служба от общата деятелност на душата, която постоянно работи за поддържането порядъка на своя организъм. Едни от тези клетки имат физическите сили на человека в запас, други – умствените му и трети – духовните му сили. Върху този въпрос ще се повърнем да говорим по-напространо на друго място. Значи вътре в человека всичко е разпределено с математическа точност. И щом тази математична точност съществува, силите вътре в организъма се уравновесяват една с друга и образуват хармония, която ние наричаме здраве.
Но щом се изгуби това вътрешно равновесие на математическите закони на Духа, настава криза в
Живота
, която може да бъде или частна, или обща, от която человек или трябва да намери изходен път
за
спасение, или пък, ако не желае да стори това от честолюбие, трябва да престане да живее; а да предпочете нечестивата смърт пред добрия и благ живот значи да се покаже недостоен
за
званието си.
Осъждането на такива человечески същества е справедливо. Онзи человек, който предпочита отровата пред хляба, означава, че не цени онова, което му е поверено от Висшия, т.е. от чувството на разумния Живот. Затова талантът на този недостоен и лукав роб ще се вземе от него и ще се даде ономува, който е достоен и готов да принесе плод и полза. Хиляди милиони години е взело на Природата, докато създаде настоящите условия за Живота, от които да се образува и направи человеческия организъм, който е жилището на душата, в което тя днес работи за постигането на една по-висока и по-велика цел, отколкото първата – именно създаването на материалния свят и произвеждането на простия органически живот.
към текста >>
Хиляди милиони години е взело на Природата, докато създаде настоящите условия
за
Живота
, от които да се образува и направи человеческия организъм, който е жилището на душата, в което тя днес работи
за
постигането на една по-висока и по-велика цел, отколкото първата – именно създаването на материалния свят и произвеждането на простия органически живот.
Но щом се изгуби това вътрешно равновесие на математическите закони на Духа, настава криза в Живота, която може да бъде или частна, или обща, от която человек или трябва да намери изходен път за спасение, или пък, ако не желае да стори това от честолюбие, трябва да престане да живее; а да предпочете нечестивата смърт пред добрия и благ живот значи да се покаже недостоен за званието си. Осъждането на такива человечески същества е справедливо. Онзи человек, който предпочита отровата пред хляба, означава, че не цени онова, което му е поверено от Висшия, т.е. от чувството на разумния Живот. Затова талантът на този недостоен и лукав роб ще се вземе от него и ще се даде ономува, който е достоен и готов да принесе плод и полза.
Хиляди милиони години е взело на Природата, докато създаде настоящите условия
за
Живота
, от които да се образува и направи человеческия организъм, който е жилището на душата, в което тя днес работи
за
постигането на една по-висока и по-велика цел, отколкото първата – именно създаването на материалния свят и произвеждането на простия органически живот.
Милиони години е трябвало да се минат, дорде се произведат и създадат първоначалните клетки. Стотици хиляди години са били потребни, докато да преминат през всичките стадии на развитието и видоизменението и по този начин да станат напълно приспособени за особната си служба, за отделната си работа, която днес занимават в душевния организъм. Хиляди години са се изисквали за Духа на Живота, докато да възпита человека и да пробуди самосъзнанието на разумния Живот вътре в неговата душа и да предизвика Любовта му към Духовния свят, която да го отправи в пътя на онова велико и всемирно стремление, наречено просвещение, духовно въздигане. То е било необходимост за человека да придобие всичко с постоянни усилия и постоянни себепожертвания, за да знае да цени Доброто, което не му капвало от случая без труд и без жертви, за да го прахосва както си ще. Не, той е трябвал да научи от положителни факти на своята вековна опитност, че всичко му се е дало с цел да върши нещо си.
към текста >>
Хиляди години са се изисквали
за
Духа на
Живота
, докато да възпита человека и да пробуди самосъзнанието на разумния Живот вътре в неговата душа и да предизвика Любовта му към Духовния свят, която да го отправи в пътя на онова велико и всемирно стремление, наречено просвещение, духовно въздигане.
от чувството на разумния Живот. Затова талантът на този недостоен и лукав роб ще се вземе от него и ще се даде ономува, който е достоен и готов да принесе плод и полза. Хиляди милиони години е взело на Природата, докато създаде настоящите условия за Живота, от които да се образува и направи человеческия организъм, който е жилището на душата, в което тя днес работи за постигането на една по-висока и по-велика цел, отколкото първата – именно създаването на материалния свят и произвеждането на простия органически живот. Милиони години е трябвало да се минат, дорде се произведат и създадат първоначалните клетки. Стотици хиляди години са били потребни, докато да преминат през всичките стадии на развитието и видоизменението и по този начин да станат напълно приспособени за особната си служба, за отделната си работа, която днес занимават в душевния организъм.
Хиляди години са се изисквали
за
Духа на
Живота
, докато да възпита человека и да пробуди самосъзнанието на разумния Живот вътре в неговата душа и да предизвика Любовта му към Духовния свят, която да го отправи в пътя на онова велико и всемирно стремление, наречено просвещение, духовно въздигане.
То е било необходимост за человека да придобие всичко с постоянни усилия и постоянни себепожертвания, за да знае да цени Доброто, което не му капвало от случая без труд и без жертви, за да го прахосва както си ще. Не, той е трябвал да научи от положителни факти на своята вековна опитност, че всичко му се е дало с цел да върши нещо си. Както клетките вътре в него работят за общото добро на общия му организъм, на който той е господар, и от благоденствието на здравето му, на което той се радва, така и той, като една разумна клетка от онзи по-висок организъм и по-висш живот на духовното тяло, е задължен в името на своето нравствено естество да изпълни своите обязаности като разумно същество, като духовно-нравствена личност, като Син Человечески. Да се отрича от своята длъжност и от своето призвание в този благороден Живот, значи да безумства, да беззаконства против Светия Дух на Живота. Не, остава тогава друго средство за великия закон на Живота, освен да изхвърли подобно нравствено същество вън от святото си жилище като непотребна вещ, която е станала не само непотребна, но и вредна.
към текста >>
Да се отрича от своята длъжност и от своето призвание в този благороден Живот, значи да безумства, да беззаконства против Светия Дух на
Живота
.
Стотици хиляди години са били потребни, докато да преминат през всичките стадии на развитието и видоизменението и по този начин да станат напълно приспособени за особната си служба, за отделната си работа, която днес занимават в душевния организъм. Хиляди години са се изисквали за Духа на Живота, докато да възпита человека и да пробуди самосъзнанието на разумния Живот вътре в неговата душа и да предизвика Любовта му към Духовния свят, която да го отправи в пътя на онова велико и всемирно стремление, наречено просвещение, духовно въздигане. То е било необходимост за человека да придобие всичко с постоянни усилия и постоянни себепожертвания, за да знае да цени Доброто, което не му капвало от случая без труд и без жертви, за да го прахосва както си ще. Не, той е трябвал да научи от положителни факти на своята вековна опитност, че всичко му се е дало с цел да върши нещо си. Както клетките вътре в него работят за общото добро на общия му организъм, на който той е господар, и от благоденствието на здравето му, на което той се радва, така и той, като една разумна клетка от онзи по-висок организъм и по-висш живот на духовното тяло, е задължен в името на своето нравствено естество да изпълни своите обязаности като разумно същество, като духовно-нравствена личност, като Син Человечески.
Да се отрича от своята длъжност и от своето призвание в този благороден Живот, значи да безумства, да беззаконства против Светия Дух на
Живота
.
Не, остава тогава друго средство за великия закон на Живота, освен да изхвърли подобно нравствено същество вън от святото си жилище като непотребна вещ, която е станала не само непотребна, но и вредна. Това се върши именно и в самия наш организъм, в самото наше тяло. Онези клетки и членове от органическата ни система, които престанат да изпълняват своята длъжност и станат вредителни и опасни за здравето на другите клетки и членове, изхвърлят се навънка от тялото от самия този организъм за общо добро на цялото органическо общество. Върху този предпазителен закон на Природата почива нашето здраве и дългоденствие. Тогава следва, че ние в нашето по-напреднало духовно състояние не можем да очакваме нещо по-добро от това, ако не се свестим и завземем да променим своя вътрешен живот и своето нравствено поведение спрямо нази си и нашите ближни.
към текста >>
Не, остава тогава друго средство
за
великия закон на
Живота
, освен да изхвърли подобно нравствено същество вън от святото си жилище като непотребна вещ, която е станала не само непотребна, но и вредна.
Хиляди години са се изисквали за Духа на Живота, докато да възпита человека и да пробуди самосъзнанието на разумния Живот вътре в неговата душа и да предизвика Любовта му към Духовния свят, която да го отправи в пътя на онова велико и всемирно стремление, наречено просвещение, духовно въздигане. То е било необходимост за человека да придобие всичко с постоянни усилия и постоянни себепожертвания, за да знае да цени Доброто, което не му капвало от случая без труд и без жертви, за да го прахосва както си ще. Не, той е трябвал да научи от положителни факти на своята вековна опитност, че всичко му се е дало с цел да върши нещо си. Както клетките вътре в него работят за общото добро на общия му организъм, на който той е господар, и от благоденствието на здравето му, на което той се радва, така и той, като една разумна клетка от онзи по-висок организъм и по-висш живот на духовното тяло, е задължен в името на своето нравствено естество да изпълни своите обязаности като разумно същество, като духовно-нравствена личност, като Син Человечески. Да се отрича от своята длъжност и от своето призвание в този благороден Живот, значи да безумства, да беззаконства против Светия Дух на Живота.
Не, остава тогава друго средство
за
великия закон на
Живота
, освен да изхвърли подобно нравствено същество вън от святото си жилище като непотребна вещ, която е станала не само непотребна, но и вредна.
Това се върши именно и в самия наш организъм, в самото наше тяло. Онези клетки и членове от органическата ни система, които престанат да изпълняват своята длъжност и станат вредителни и опасни за здравето на другите клетки и членове, изхвърлят се навънка от тялото от самия този организъм за общо добро на цялото органическо общество. Върху този предпазителен закон на Природата почива нашето здраве и дългоденствие. Тогава следва, че ние в нашето по-напреднало духовно състояние не можем да очакваме нещо по-добро от това, ако не се свестим и завземем да променим своя вътрешен живот и своето нравствено поведение спрямо нази си и нашите ближни. Надлежащата нужда и необходимост на нравствено-духовните закони, под които се ръководи разумният Живот, изискват от всякой человек едно вътрешно и коренно преобразувание и новораждане от Духа на Истината.
към текста >>
10. Подобряване
живота
на човечеството
5. Егоизмът – майка на всички пороци 6. Дяволюция 7. Пластичност на природата 8. Домът – инкубатор на доброто 9. Строеж на материалния свят
10. Подобряване
живота
на човечеството
ІІІ. Причини за двояката дейност на душата 1. Първородният грях 2. Фосфорната сила 3. Вътрешният характер на възпитанието 4. Причините за злото
към текста >>
6. Тия закони и сили, с всички условия, които съдържат в себе си, са онзи основен, крайъгълен камък, върху който е положена основата на
живота
.
Частите на това Цяло се намират в тесни взаимоотношения и са свързани помежду си по силата на едно вътрешно сродство. 3. Най-важното за нашия ум е да наблюдава и да проследи тази връзка, това тясно сродство, което съществува между частите на всички нива в природата. 4. А пред разума[83] ни стои великата задача да разбере и осъзнае смисъла на законите и естеството на силите, които създават тази пълна хармония, това единство в нейната система. Освен това той трябва да ни запознае и осветли чрез достоверни факти за неизменното им отношение към нас, разумните същества. 5. Разумът трябва да покаже също така каква е службата на човека и на всички други същества, както и изконните им задължения, наложени от законите на разумната природа, чиито действия по същина остават неизменни[84].
6. Тия закони и сили, с всички условия, които съдържат в себе си, са онзи основен, крайъгълен камък, върху който е положена основата на
живота
.
7. Тук, в недрата на тия условия, душата придобива онази тайнствена способност, с помощта на която започва да изгражда своето жилище – тялото. Посредством него тя проявява своите скрити сили и способности за развиване и усъвършенстване на естеството си, тъй като трябва да се подготви за една по-висша дейност, за една истински свята длъжност на нейното бъдещо призвание. 8. Върху тази здрава основа умът смело може да изгради своето положително знание за Истината, която е единствената съществена храна за поддържане на неговото съществуване. 9. Върху същата основа разумът придобива силата да издигне стените на великия „храм на възпитанието”. 10. Строителят на този храм е Духът на Истината, който вече действа в душата на човечеството за благото на всички хора (Йоан 16:13).
към текста >>
Човешкият разум, който разполага с всички постижения на
науката
, трябва да даде правилна насока на този стремеж.
Със сигурни крачки и с необорима сила човечеството върви към онзи нов живот, където цари пълна свобода и където Любовта ще бъде общ закон за всички. 4. Но нека не мислим, че за идването на това Царство са достатъчни само нашите мечти. Не, хората трябва да бъдат дейни, съзнателни работници при постигането на тази мечта. Това е необходимо условие за всеки един от нас. 5. За да се извърши каквато и да е промяна и преустройство в човешкия живот, се изискват условия; старание и съзнателни усилия; непреодолим стремеж за постигане на поставената цел.
Човешкият разум, който разполага с всички постижения на
науката
, трябва да даде правилна насока на този стремеж.
6. За да се създадат условията, за да се предизвикат усилията и за да се пробудят стремежите, е необходима енергия и душевна мощ, която да е проникната и въодушевена от великата, заветна цел на живота. Тази благородна цел включва преди всичко духовното просвещаване и повдигане на всички членове на обществото. 7. Това може да се постигне само при наличието на: – добра почва; – благородни средства;
към текста >>
6.
За
да се създадат условията,
за
да се предизвикат усилията и
за
да се пробудят стремежите, е необходима енергия и душевна мощ, която да е проникната и въодушевена от великата, заветна цел на
живота
.
4. Но нека не мислим, че за идването на това Царство са достатъчни само нашите мечти. Не, хората трябва да бъдат дейни, съзнателни работници при постигането на тази мечта. Това е необходимо условие за всеки един от нас. 5. За да се извърши каквато и да е промяна и преустройство в човешкия живот, се изискват условия; старание и съзнателни усилия; непреодолим стремеж за постигане на поставената цел. Човешкият разум, който разполага с всички постижения на науката, трябва да даде правилна насока на този стремеж.
6.
За
да се създадат условията,
за
да се предизвикат усилията и
за
да се пробудят стремежите, е необходима енергия и душевна мощ, която да е проникната и въодушевена от великата, заветна цел на
живота
.
Тази благородна цел включва преди всичко духовното просвещаване и повдигане на всички членове на обществото. 7. Това може да се постигне само при наличието на: – добра почва; – благородни средства; – разумни начала.
към текста >>
В това отношение
науката
е хвърлила достатъчно светлина и ни е избавила от опасността да мислим, че явленията и събитията в природата могат да се извършват произволно.
Колко истинни са тези думи! Щом знаем законите, които управляват определени събития, ние можем с математическа точност да предскажем последствията. Досегашният опит показва, че когато се е вървяло по други пътища, резултатите са били все гибелни. Ние не можем да се надяваме, че за нас ще има някакво изключение. 2. Едни и същи причини докарват едни и същи последствия.
В това отношение
науката
е хвърлила достатъчно светлина и ни е избавила от опасността да мислим, че явленията и събитията в природата могат да се извършват произволно.
Общоизвестно е, че те се управляват от определени и постоянни закони. 3. Същото се отнася и за нравствения живот. И там владеят закони, които изключват всякакъв произвол при преценяване на човешките постъпки. Според това как е постъпвал човек – добре или зле – и последиците за него ще бъдат добри или лоши. Това е намерило израз във всеизвестната поговорка: „Каквото посее човек, това и ще пожъне.” (Гал. 6:7).
към текста >>
Тя не е сторила това от себелюбие, но от любов, понеже е предала своя собствен живот на другите,
за
да могат и те да участват във всичко, което ú е било дадено от самия Дух на
живота
.
Лесно е да се доказва как тази клетка е минавала от едно състояние в друго и как по този начин е образувала всички родове и видове животни. Но какво я е накарало да мине през един такъв дълъг процес на еволюция? И защо? 8. Ако тази клетка можеше да говори, щеше да ни каже, че не тя е причина за онова, което е направила. Да действа по този начин е било нейно абсолютно задължение.
Тя не е сторила това от себелюбие, но от любов, понеже е предала своя собствен живот на другите,
за
да могат и те да участват във всичко, което ú е било дадено от самия Дух на
живота
.
9. – Ако вие страдате, то и аз страдам – казва тя. – Понеже аз живея във вас, вашата участ е също и моя участ. – Не желаем да страдаме – казваме ние. – Така също и аз не желая – отговаря тя. – Тогава какво?
към текста >>
10. Отговорът на този въпрос е, че трябва да се избягва злото в
живота
.
– Не желаем да страдаме – казваме ние. – Така също и аз не желая – отговаря тя. – Тогава какво? – се питаме ние. – Не зная – казва тя.
10. Отговорът на този въпрос е, че трябва да се избягва злото в
живота
.
Без съмнение, всичко това не е зависело от първоначалната клетка, а от онази Върховна воля на целокупния живот, която си има своите съкровени цели. 11. Каквото и да си мислим обаче за нашето съществуване, каквото и да предполагаме за своето битие – дали то зависи само от материята, или от ума, или само от душата[87], – практически резултатът от нашите разсъждения ще бъде един и същ. Факт е, че ние се раждаме и умираме, без да го искаме, като при това понасяме известни страдания в живота, без някой да може да ни освободи от тях. 12. Въпросът обаче не е дали да се раждаме, или да не се раждаме; дали да умираме, или да не умираме. Всичко това е извън човешките възможности и знание.
към текста >>
Факт е, че ние се раждаме и умираме, без да го искаме, като при това понасяме известни страдания в
живота
, без някой да може да ни освободи от тях.
– се питаме ние. – Не зная – казва тя. 10. Отговорът на този въпрос е, че трябва да се избягва злото в живота. Без съмнение, всичко това не е зависело от първоначалната клетка, а от онази Върховна воля на целокупния живот, която си има своите съкровени цели. 11. Каквото и да си мислим обаче за нашето съществуване, каквото и да предполагаме за своето битие – дали то зависи само от материята, или от ума, или само от душата[87], – практически резултатът от нашите разсъждения ще бъде един и същ.
Факт е, че ние се раждаме и умираме, без да го искаме, като при това понасяме известни страдания в
живота
, без някой да може да ни освободи от тях.
12. Въпросът обаче не е дали да се раждаме, или да не се раждаме; дали да умираме, или да не умираме. Всичко това е извън човешките възможности и знание. Въпросът, който стои пред нас, е, след като вече живеем, как да подобрим условията на нашия духовен живот, който нито се ражда, нито умира, а постоянно расте и се развива от „сила в сила”(Пс. 84:7). 4. Постигането на благородни цели[88] 1. Нека се върнем пак на предмета, който разглеждаме.
към текста >>
– истинските и благородни средства ще ни се посочат от
науката
, почиваща на положителен опит;
Въпросът, който стои пред нас, е, след като вече живеем, как да подобрим условията на нашия духовен живот, който нито се ражда, нито умира, а постоянно расте и се развива от „сила в сила”(Пс. 84:7). 4. Постигането на благородни цели[88] 1. Нека се върнем пак на предмета, който разглеждаме. Казахме, че за да се повдигне човечеството, са необходими добра почва, благородни средства и разумни начала.[89] Как ще дойдат те? – добрата почва ще ни се даде от природата, щом започнем да работим съобразно нейните закони;
– истинските и благородни средства ще ни се посочат от
науката
, почиваща на положителен опит;
– разумните начала ще ни бъдат дадени от възпитанието, изградено върху споменатата по-горе основа.[90] 2. Истината, когато се разбере от ума и усвои от волята, става един от най-съществените елементи за възраждането, повдигането и напредъка на който и да е индивид, на което и да е общество, на който и да е народ. Тя пробужда онази сила в душата на човека, която наричаме Любов. Тази велика сила събужда и подтиква към развитие всички наши способности, като съгласува тяхната дейност с общата, колективна дейност на вселената. Под нейно влияние в човешкия дух се заражда великият стремеж да твори, да гради, да създаде култура.
към текста >>
В този път ние ще придобием сила да се избавим в
живота
си от корабокрушение и съвършено разорение.
2. Истината, когато се разбере от ума и усвои от волята, става един от най-съществените елементи за възраждането, повдигането и напредъка на който и да е индивид, на което и да е общество, на който и да е народ. Тя пробужда онази сила в душата на човека, която наричаме Любов. Тази велика сила събужда и подтиква към развитие всички наши способности, като съгласува тяхната дейност с общата, колективна дейност на вселената. Под нейно влияние в човешкия дух се заражда великият стремеж да твори, да гради, да създаде култура. 3. Истината, която е почнала да озарява народите по света, ще ни накара да тръгнем по пътя на истинското образование.
В този път ние ще придобием сила да се избавим в
живота
си от корабокрушение и съвършено разорение.
Дълго време човечеството се е скитало из пустинята, както израилският народ се е скитал, преди да влезе в Обетованата земя.[91]Настанало е вече времето да се заловим сериозно за работата, която ни предстои като членове на човешкия организъм. 4. Безчестието и порокът са пуснали дълбоки корени в нашия живот, загнездили са се като у дома си. Ние обаче като хора добри и разумни трябва да потърсим спасителния изход. Нужни са ни ефикасни лекарства, за да можем поне за в бъдеще да се избавим от тази болест – от манията на извратеното човешко себелюбие. В противен случай нашата участ ще бъде подобна на тази на болния от проказа организъм, чийто край е гниене и разлагане.
към текста >>
1.
Науката
чрез откритията си потвърждава следната истина, която е била пренебрегвана от нашия ум и не се е вземала предвид от човека: само онзи организъм може да преживее всички кризи и преобразования в
живота
, който се приспособява към новите условия, които управляващите го закони и сили налагат.
4. Безчестието и порокът са пуснали дълбоки корени в нашия живот, загнездили са се като у дома си. Ние обаче като хора добри и разумни трябва да потърсим спасителния изход. Нужни са ни ефикасни лекарства, за да можем поне за в бъдеще да се избавим от тази болест – от манията на извратеното човешко себелюбие. В противен случай нашата участ ще бъде подобна на тази на болния от проказа организъм, чийто край е гниене и разлагане. 5. Еволюцията на организмите
1.
Науката
чрез откритията си потвърждава следната истина, която е била пренебрегвана от нашия ум и не се е вземала предвид от човека: само онзи организъм може да преживее всички кризи и преобразования в
живота
, който се приспособява към новите условия, които управляващите го закони и сили налагат.
С тази важна истина трябва да се съобразява човешкото поведение. 2. Тя е потвърдена отдавна в естествознанието чрез научните изследвания на Чарлз Дарвин. Неговата теория за еволюцията на видовете е известна под името “Survival of the fittest”[92] или „Естествен подбор на организмите”.[93] 3. Според описания в нея биоорганически закон само онези животни се запазват и благославят, чието естество е в съгласие със законите на последователните стадии на развитие. Тъй като човек се намира на върха на еволюционната стълбица на това развитие, то от него се изисква много повече, отколкото от което и да е друго същество.
към текста >>
Това безспорно е един важен въпрос, който още не е разрешен от
науката
.
В нея действат разумни сили, които ние едва сега започваме да откриваме и осъзнаваме. 8. Ако това не беше така, ние никога не бихме могли да споделим своите мисли един с друг. Не е ли чудно, че посредством движението на нашия език ние се разбираме с другите? И не е ли още по-чудно, че посредством известни знаци, поставени в определен ред, ние можем да разберем мисълта на техния автор, който отдавна може да е напуснал този свят?! 9. По силата на какви физиологични и психологични закони се извършва този процес в нашия мозък и как се предава истинският смисъл на известна идея, която така непосредствено преминава от едно пасивно състояние, от външния свят в нашия ум и ни убеждава в съществуването и присъствието на друг един ум, който е усещал, мислил и е разбирал нещата, както нашият ум?
Това безспорно е един важен въпрос, който още не е разрешен от
науката
.
10. Действието на физическите сили, които в нашия свят се проявяват като топлина, светлина, електричество, магнетизъм, се пренася от едно място на друго посредством трептенията на светлообразния етер.[96] Това е една от най-разпространените научни теории във физиката. 11. Но по какъв начин се пренасят нашите мисли от един ум в друг? Навярно и тук съществува известна среда, която спомага за разпространяване на мисълта. Какво друго би могла да представлява тя освен самият дух на природата, който по скилата на един вътрешен закон свързва всички разумни същества в тясно единство? Само чрез допущането на такава умствена среда ние можем да изясним явленията на умствения свят.
към текста >>
4.
Науката
в своите изследвания стига до заключението, че не съществува абсолютна смърт.
Един човек, който днес е бил между живите, утре изчезва безвъзвратно и казват за него, че си е заминал от този свят. Но къде е отишъл? Къде е изчезнал, че не се връща? Тялото му стои, но то е студено, мъртво, животът в него е угаснал. 3. Съществуват различни виждания по този въпрос, ала той си остава една задача, която човечеството трябва да разреши.
4.
Науката
в своите изследвания стига до заключението, че не съществува абсолютна смърт.
Смъртта според нейните схващания е нещо относително. Тя дори е необходимо зло за такъв свят, с такова устройство като нашият. 5. „Там – казва науката, – където има смърт, има и живот.” От това трябва да се подразбира, че смъртта съществува само в областта на органическия живот. Понякога обаче това изречение може да се вземе и в преносен смисъл. В непрестанната смърт е и проявата на непрестанния живот.
към текста >>
5. „Там – казва
науката
, – където има смърт, има и живот.” От това трябва да се подразбира, че смъртта съществува само в областта на органическия живот.
Тялото му стои, но то е студено, мъртво, животът в него е угаснал. 3. Съществуват различни виждания по този въпрос, ала той си остава една задача, която човечеството трябва да разреши. 4. Науката в своите изследвания стига до заключението, че не съществува абсолютна смърт. Смъртта според нейните схващания е нещо относително. Тя дори е необходимо зло за такъв свят, с такова устройство като нашият.
5. „Там – казва
науката
, – където има смърт, има и живот.” От това трябва да се подразбира, че смъртта съществува само в областта на органическия живот.
Понякога обаче това изречение може да се вземе и в преносен смисъл. В непрестанната смърт е и проявата на непрестанния живот. Докато човек умира, това е знак, че живее. Щом обаче престане да живее, ще престане и да умира. Това е физиологичната действителност.
към текста >>
От една страна силите на смъртта се опитват да сложат край на всяка органична дейност, а от друга страна силите на
живота
постоянно подновяват тази дейност.
Докато човек умира, това е знак, че живее. Щом обаче престане да живее, ще престане и да умира. Това е физиологичната действителност. 6. Да вземем човешкия организъм. В него едновременно се извършват два процеса, живот и смърт работят рамо до рамо в един и същи момент.
От една страна силите на смъртта се опитват да сложат край на всяка органична дейност, а от друга страна силите на
живота
постоянно подновяват тази дейност.
7. От една страна смъртта постоянно поразява и разрушава живите клетки в тялото, а от друга – животът постоянно ражда нови клетки, които заемат мястото на загиналите. 8. От всичко това следва, че смъртта е противоположен процес на живота. Тя е нещо частно, а не общо. Този процес произтича от това, че в природата един живот поглъща друг. В действителност нищо не се губи, нищо не изчезва.
към текста >>
8. От всичко това следва, че смъртта е противоположен процес на
живота
.
Това е физиологичната действителност. 6. Да вземем човешкия организъм. В него едновременно се извършват два процеса, живот и смърт работят рамо до рамо в един и същи момент. От една страна силите на смъртта се опитват да сложат край на всяка органична дейност, а от друга страна силите на живота постоянно подновяват тази дейност. 7. От една страна смъртта постоянно поразява и разрушава живите клетки в тялото, а от друга – животът постоянно ражда нови клетки, които заемат мястото на загиналите.
8. От всичко това следва, че смъртта е противоположен процес на
живота
.
Тя е нещо частно, а не общо. Този процес произтича от това, че в природата един живот поглъща друг. В действителност нищо не се губи, нищо не изчезва. Изчезва само формата. 9. Природата, допущайки смъртта, преследва някаква тайна цел, която още не е ясно определена в нашия ум.
към текста >>
10. Животът има силата да се пречиства от лошите влияния, вмъкнати в него по един или друг начин от същества или души, които неправилно са разбрали целта на
живота
, който им е даден.
Този процес произтича от това, че в природата един живот поглъща друг. В действителност нищо не се губи, нищо не изчезва. Изчезва само формата. 9. Природата, допущайки смъртта, преследва някаква тайна цел, която още не е ясно определена в нашия ум. Можем да кажем, че човечеството не умира, а само общият живот минава от поколение в поколение, като претърпява постоянни промени във вътрешното си естество, развива своите вътрешни възможности, разширява своя обсег, възраства в сила и мощ и се повдига към царството на Духа.
10. Животът има силата да се пречиства от лошите влияния, вмъкнати в него по един или друг начин от същества или души, които неправилно са разбрали целта на
живота
, който им е даден.
Изследванията в областта на психологията подкрепят това трърдение.[99] 11. Този двояк процес е едно благословение за човечеството, защото в противен случай органическият живот не би могъл да се прояви. Даже и да предположим, че би могъл да съществува във форма, различна от сегашната, то той никога не би направил дори и крачка напред по пътя на усъвършенстването. Това е впрочем едно от научните твърдения на естествознанието. 12. Някои от низшите животни се размножават с такава бързина, че едва ли можем да си представим какво би изглеждала земята след един век, ако смъртта се премахнеше.
към текста >>
Тази природа според закона на Биос[101] (
Живота
) може да се пренася в която и да е част на вселената и да заема онова място и положение, което подхожда на естеството ú.
И вместо да умираме постепенно, щяхме да измрем всички изведнъж. 13. Трябва да знаем, че разумната Природа отдавна си е „направила сметката”, като е предвидила всички възможни случаи. В настоящия момент според нашите възгледи и преценка тя постъпва грубо и нехуманно, но трябва да знаем, че има дълбоки причини, които я заставят да действа по този начин. Не трябва обаче да се съмняваме, че тя е намерила най-добрия от всички други начини, които можем да си представим. 14. Целта на духа в природата не е да увеличава органическия живот по количество, а да го развива и усъвършенства по качество и по степен на трептене.[100]Стремежът му е да въздига достойнството на вътрешното естество на този живот и да уякчава силата на неговата висша природа.
Тази природа според закона на Биос[101] (
Живота
) може да се пренася в която и да е част на вселената и да заема онова място и положение, което подхожда на естеството ú.
15. Вечният живот по силата на своето естество изисква и вечни условия, които не съществуват никъде другаде освен в безпределността на вечната вселена.[102] Тази е причината, поради която в никой от материалните светове животът не може да бъде вечен. 16. Материалният свят не съдържа онези постоянни, неизменни условия, тъй като е изложен на непрекъснати промени. Тези промени произтичат от самото естество на природните закони, които не могат да не произвеждат известни разрушителни действия. Така че това странно явление „смърт”, погледнато физически, е резултат от постоянните промени, на които са подложени елементите на материята. 17. „Кислородът е първата отрова, която поглъщаме” – казват химиците.
към текста >>
Тези качества на
живота
никога не биха се появили, ако нямаше съответни обекти, които да ги подбуждат.
– образователна; – възпитателна. 2. Образователният процес се занимава с всестранната подготвка на човека, а възпитателният има за задача да даде правилна насока на силите му. Благодарение на тези два процеса човек е придобил способността да се ползва от богатствата на природата, създадени за нуждите на неговото тяло и ум. 3. Всяко живо същество със своето появяване в света изисква и съответни условия за развитие, за да поддържа своята дейност, своите функции, своите сили и способности.
Тези качества на
живота
никога не биха се появили, ако нямаше съответни обекти, които да ги подбуждат.
4. От всичко това става ясно, че земното призвание на човека било да работи изключително прилежно и усърдно, съобразявайки се с наставленията, които му били дадени от нравствените закони. 5. За да запази собствения си живот, той постоянно трябвало да води борба за оцеляване, доверявайки се на инстинкта си за самосъхранение.[104] Съдбата му наистина не била лека. Изложен на постоянни борби за запазване на живота си от множество врагове, обречен на непосилен труд, мъчнотии и страдания, човек постоянно изпитвал нейните безмилостни удари. 6. Природата, тази негова възпитателка и наставница, не го оставяла нито за минута да бездейства, за да не се върне отново към живота на своето детинство. Да не се върне в онова положение, в което той в течение на много хиляди години се скитал в едно незавидно състояние, като животно, без да мисли, без да разсъждава и да разбира защо и за какво се е родил.
към текста >>
Изложен на постоянни борби
за
запазване на
живота
си от множество врагове, обречен на непосилен труд, мъчнотии и страдания, човек постоянно изпитвал нейните безмилостни удари.
Благодарение на тези два процеса човек е придобил способността да се ползва от богатствата на природата, създадени за нуждите на неговото тяло и ум. 3. Всяко живо същество със своето появяване в света изисква и съответни условия за развитие, за да поддържа своята дейност, своите функции, своите сили и способности. Тези качества на живота никога не биха се появили, ако нямаше съответни обекти, които да ги подбуждат. 4. От всичко това става ясно, че земното призвание на човека било да работи изключително прилежно и усърдно, съобразявайки се с наставленията, които му били дадени от нравствените закони. 5. За да запази собствения си живот, той постоянно трябвало да води борба за оцеляване, доверявайки се на инстинкта си за самосъхранение.[104] Съдбата му наистина не била лека.
Изложен на постоянни борби
за
запазване на
живота
си от множество врагове, обречен на непосилен труд, мъчнотии и страдания, човек постоянно изпитвал нейните безмилостни удари.
6. Природата, тази негова възпитателка и наставница, не го оставяла нито за минута да бездейства, за да не се върне отново към живота на своето детинство. Да не се върне в онова положение, в което той в течение на много хиляди години се скитал в едно незавидно състояние, като животно, без да мисли, без да разсъждава и да разбира защо и за какво се е родил. 7. Природата, тази негова попечителка и надзирателка, зорко бдяла над него. Тя не желаела да гледа човека като едно лениво същество със спящо съзнание, което се пробуждало само под влиянието на въпиющите си физиологически нужди – глад, жажда, непосредствена опасност за живота и пр.[105] 8. Тя предвидила тази опасност за неговото развитие и за да го избави от пълно обезличаване и израждане, била принудена да го постави в такива условия и такава среда, където да е заобиколен с хиляди мъчнотии и опасности за своя живот.
към текста >>
6. Природата, тази негова възпитателка и наставница, не го оставяла нито
за
минута да бездейства,
за
да не се върне отново към
живота
на своето детинство.
3. Всяко живо същество със своето появяване в света изисква и съответни условия за развитие, за да поддържа своята дейност, своите функции, своите сили и способности. Тези качества на живота никога не биха се появили, ако нямаше съответни обекти, които да ги подбуждат. 4. От всичко това става ясно, че земното призвание на човека било да работи изключително прилежно и усърдно, съобразявайки се с наставленията, които му били дадени от нравствените закони. 5. За да запази собствения си живот, той постоянно трябвало да води борба за оцеляване, доверявайки се на инстинкта си за самосъхранение.[104] Съдбата му наистина не била лека. Изложен на постоянни борби за запазване на живота си от множество врагове, обречен на непосилен труд, мъчнотии и страдания, човек постоянно изпитвал нейните безмилостни удари.
6. Природата, тази негова възпитателка и наставница, не го оставяла нито
за
минута да бездейства,
за
да не се върне отново към
живота
на своето детинство.
Да не се върне в онова положение, в което той в течение на много хиляди години се скитал в едно незавидно състояние, като животно, без да мисли, без да разсъждава и да разбира защо и за какво се е родил. 7. Природата, тази негова попечителка и надзирателка, зорко бдяла над него. Тя не желаела да гледа човека като едно лениво същество със спящо съзнание, което се пробуждало само под влиянието на въпиющите си физиологически нужди – глад, жажда, непосредствена опасност за живота и пр.[105] 8. Тя предвидила тази опасност за неговото развитие и за да го избави от пълно обезличаване и израждане, била принудена да го постави в такива условия и такава среда, където да е заобиколен с хиляди мъчнотии и опасности за своя живот. 9. Борбата за съществуване била за човека единственото средство за защита от многобройните му врагове.
към текста >>
Тя не желаела да гледа човека като едно лениво същество със спящо съзнание, което се пробуждало само под влиянието на въпиющите си физиологически нужди – глад, жажда, непосредствена опасност
за
живота
и пр.[105]
5. За да запази собствения си живот, той постоянно трябвало да води борба за оцеляване, доверявайки се на инстинкта си за самосъхранение.[104] Съдбата му наистина не била лека. Изложен на постоянни борби за запазване на живота си от множество врагове, обречен на непосилен труд, мъчнотии и страдания, човек постоянно изпитвал нейните безмилостни удари. 6. Природата, тази негова възпитателка и наставница, не го оставяла нито за минута да бездейства, за да не се върне отново към живота на своето детинство. Да не се върне в онова положение, в което той в течение на много хиляди години се скитал в едно незавидно състояние, като животно, без да мисли, без да разсъждава и да разбира защо и за какво се е родил. 7. Природата, тази негова попечителка и надзирателка, зорко бдяла над него.
Тя не желаела да гледа човека като едно лениво същество със спящо съзнание, което се пробуждало само под влиянието на въпиющите си физиологически нужди – глад, жажда, непосредствена опасност
за
живота
и пр.[105]
8. Тя предвидила тази опасност за неговото развитие и за да го избави от пълно обезличаване и израждане, била принудена да го постави в такива условия и такава среда, където да е заобиколен с хиляди мъчнотии и опасности за своя живот. 9. Борбата за съществуване била за човека единственото средство за защита от многобройните му врагове. Трябвало да се бори не само с хищните зверове, които го застрашавали всеки ден, но и с грубите сили на природата, които сякаш му станали заклети врагове. 10. Той бил принуден да търси спасителен изход от това трудно положение, но за да го намери и да си проправи път, били нужни хиляди и хиляди години непрекъсната работа. Необходимо било да направи избор между грубия живот и знанието за Истината.
към текста >>
Ала Върховният Дух на
живота
предвидил тази опасност.
Съзнанието му още не било пробудено за духовен живот. В това отношение той бил невеж и затова не бил още в състояние да разбира онези велики духовни закони, които имали силата да го направят свободен, да му дадат великата способност да мисли и да изказва своите мисли. 14. До този момент човекът бил управляван само от страха си от природата. Той бил воден напред благодарение на закона за Самосъхранението – основният движещ закон в животинското царство. 15. Ако човекът бе останал подвластен само на управлението на този закон, той не би се повдигнал над общото равнище.
Ала Върховният Дух на
живота
предвидил тази опасност.
16. Той видял, че ако човек се остави само на влеченията и подбудите, произтичащи от този естествен закон за Самосъхранение, в недалечно бъдеще ще развие в себе си най-лошите качества и способности и ще започне да всява ужас във всички останали същества. И вместо да създаде от него едно интелигентно и благородно същество, което да отговаря на своето първоначално предназначение и име[106], Природата би произвела и възпитала един човешки изверг, способен да потопи лицето на земята в кръвта на своите братя и ближни. 17. Тогава нищо не би било в състояние да усмири необузданата природа и безчестие на човека, освен самата смърт, която би сложила край на неговата зловеща дейност. Този щеше да бъде естественият изход от кризата на живота, в което впрочем няма нищо необикновено. Подобна участ е постигнала много други видове животни, които са изчезнали от лицето на земята по най-различни причини.
към текста >>
Този щеше да бъде естественият изход от кризата на
живота
, в което впрочем няма нищо необикновено.
15. Ако човекът бе останал подвластен само на управлението на този закон, той не би се повдигнал над общото равнище. Ала Върховният Дух на живота предвидил тази опасност. 16. Той видял, че ако човек се остави само на влеченията и подбудите, произтичащи от този естествен закон за Самосъхранение, в недалечно бъдеще ще развие в себе си най-лошите качества и способности и ще започне да всява ужас във всички останали същества. И вместо да създаде от него едно интелигентно и благородно същество, което да отговаря на своето първоначално предназначение и име[106], Природата би произвела и възпитала един човешки изверг, способен да потопи лицето на земята в кръвта на своите братя и ближни. 17. Тогава нищо не би било в състояние да усмири необузданата природа и безчестие на човека, освен самата смърт, която би сложила край на неговата зловеща дейност.
Този щеше да бъде естественият изход от кризата на
живота
, в което впрочем няма нищо необикновено.
Подобна участ е постигнала много други видове животни, които са изчезнали от лицето на земята по най-различни причини. 18. Какво е избавило човешкия род от подобна участ? За това ще стане въпрос по-нататък. 2. Закон на Дълга 1. Природата разполагала и с други средства, за да избегне една такава нежелателна катастрофа.
към текста >>
Всяко друго разрешение на този въпрос било
за
предпочитане пред унищожаването на човешкия род, който бил плод на онази космична сила на
живота
, работила непреривно в течение на стотици хиляди години на земята, следвайки определен план.
Подобна участ е постигнала много други видове животни, които са изчезнали от лицето на земята по най-различни причини. 18. Какво е избавило човешкия род от подобна участ? За това ще стане въпрос по-нататък. 2. Закон на Дълга 1. Природата разполагала и с други средства, за да избегне една такава нежелателна катастрофа.
Всяко друго разрешение на този въпрос било
за
предпочитане пред унищожаването на човешкия род, който бил плод на онази космична сила на
живота
, работила непреривно в течение на стотици хиляди години на земята, следвайки определен план.
2. Ненапразно тя е изразходвала енергията си за работа върху това същество. Облякла го в плът и кръв, подобно на другите животни, но се показала някак по-благосклонна към него, като му дала нещо повече, отколкото на останалите живи същества. 3. Защо тази сила е сторила това? Защо е дала свобода на човека в пътя му и му е отворила вратата на своя дом, за да се ползва от нейните извънредни привилегии, които били отказани на другите животни? 4. Това засега остава тайна за нашия ум.
към текста >>
7. Душата му е възлязла от бездната чрез клетката, а духът му е слязъл отгоре, от небето, посредством силата на
Живота
.
Това твърдение намира доказателства в сложното устройство на неговия организъм и в развитието на духовните му сили, които у животните са в спящо състояние. 5. Съществува следното правило: колкото по-сложен е един организъм, толкова повече време се е изисквало за неговото създаване. Човекът като отделен вид и род в органическата еволюция се е явил последен, но естеството му е съществувало преди всички. Редът, който ние виждаме в развитието на органическите същества, е перспективно обърнат в нашия ум. 6. Всички форми на органическия живот са само стъпала, които показват откъде е минал човекът и по какъв естествен път е стигнал до високото положение, в което го намираме днес.
7. Душата му е възлязла от бездната чрез клетката, а духът му е слязъл отгоре, от небето, посредством силата на
Живота
.
8. В този период на човешкото възлизане по стъпалата на органическото развитие, някъде към края на природната стълба на първата еволюция[108] се ражда Нова епоха за човешката душа. 9. Тъй като бил много по-напреднал от другите същества, от човека се изисквало да се подчини на един друг закон – Великия закон на Дълга и по този начин да се подложи на едно ново влияние – влиянието на най-великата сила в природата – Любовта. 10. Единствено тази сила, действаща в глъбините на душата му, била в състояние да го избави от израждане и преждевременна смърт. Любовта съдържала условията, качествата и средствата, с които да обуздае влеченията на грубата му природа и да развие благородното му естество, което щяло да направи от него истински разумен човек. Само Любовта посредством своите добродетели можела да го извади от варварското състояние, в което се намирал, и да му покаже правия път на възрастване.
към текста >>
Тя била резултат от пробуждането на неговата духовна природа, която подтикнала човешкия дух да излезе на сцената на
живота
,
за
да поеме управлението на своите действия и отговорността
за
извършените дела.
– нов живот; – истински разбирания; – добри желания и стремеж към Доброто, към Истината и Красотата[110] – центъра на цялото му съществуване. 3. Действието на двата закона 1. Под въздействието на тия два закона – закона за Самосъхранението и закона на Дълга – в душата на човека се зародила борба.
Тя била резултат от пробуждането на неговата духовна природа, която подтикнала човешкия дух да излезе на сцената на
живота
,
за
да поеме управлението на своите действия и отговорността
за
извършените дела.
2. Без тази вътрешна борба, без това вътрешно възпитание[111], което човек получавал при изпълняването на върховните закони, и без посредничеството на Любовта той завинаги би останал там, където си е бил отначало, и не би се различавал твърде много от другите животни. 3. В такъв случай нямаше да има нужда да се търси тъй нареченото „изгубено звено”, което го свързва с по-низшия род животни.[112] Тогава това звено щеше да си е на мястото. Днес обаче то е изгубено. 4. Дали ще се намери в скоро време, или не, това не трябва ни най-малко да ни безпокои, защото с изгубването на едно нещо развитието на човека е спечелило друго, много по-ценно. „Когато човекът се изправил на двата си крака на земята, той се научил да мисли” – казва един учен мъж.
към текста >>
5. Споменатите по-горе два закона –
за
Самосъхранението и на Дълга – можем да ги разглеждаме като двете противоположни страни на нашето естество или като двата центъра на нашата дейност в
живота
.
2. Без тази вътрешна борба, без това вътрешно възпитание[111], което човек получавал при изпълняването на върховните закони, и без посредничеството на Любовта той завинаги би останал там, където си е бил отначало, и не би се различавал твърде много от другите животни. 3. В такъв случай нямаше да има нужда да се търси тъй нареченото „изгубено звено”, което го свързва с по-низшия род животни.[112] Тогава това звено щеше да си е на мястото. Днес обаче то е изгубено. 4. Дали ще се намери в скоро време, или не, това не трябва ни най-малко да ни безпокои, защото с изгубването на едно нещо развитието на човека е спечелило друго, много по-ценно. „Когато човекът се изправил на двата си крака на земята, той се научил да мисли” – казва един учен мъж.
5. Споменатите по-горе два закона –
за
Самосъхранението и на Дълга – можем да ги разглеждаме като двете противоположни страни на нашето естество или като двата центъра на нашата дейност в
живота
.
Те са свързани с две истории, които ни разказват за началото на нашия живот, за миналото, настоящето и бъдещето на нашето съществуване. 6. Тия два закона биха могли да се уподобят на две политически партии в една държава, които се борят за първенство и власт. И едните, и другите влагат всичкото си старание и всичките си усилия да убедят обществото и света около тях, че стремежите, желанията и целите им са най-добрите на земята. Те обещават, че с тяхното идване на власт всичко ще тръгне по най-добрия начин или както се казва – “по мед и масло”. 7. Колкото и да са убедителни техните речи, истината в полза на едната или другата партия все пак остава да се потвърди единствено на практика.
към текста >>
– силите, които действат в
живота
, се оценяват според качеството на произведената енергия, която причинява или полза, или вреда както на личността, така и на обществото.
”(Мат. 7:16). Разбира се от само себе си, че не може. 4. Разумът да владее над страстите 1. От казанато по-горе могат да се направят следните два извода: – нещата в природата се оценяват според тяхната стойност, а тази стойност напълно зависи от самото им естество;
– силите, които действат в
живота
, се оценяват според качеството на произведената енергия, която причинява или полза, или вреда както на личността, така и на обществото.
2. За полза можем да говорим при израстването и обновяването на организма, чрез който действа душата, а за вреда можем да говорим при разстройството на същия този организъм. 3. Този общ закон е дал на ума на човека едно истинско мерило, което ясно показва кои неща са подходящи и съобразни с истинската ни природа и кои не са. С други думи, всяка дейност определя качествата на своето естество според последствията и резултатите си. 4. Ако човешкият ум не бе подложен на влиянието на страстите, то всеки без изключение би избирал онова, което е истинно и добро както за него, така и за другите. За жалост във всекидневния живот това не е така.
към текста >>
8. Необходимо е да се отворят най-сетне очите на разума,
за
да можем да предвиждаме опасностите в
живота
, които са общи
за
всеки народ,
за
всяко общество и
за
всеки човек.
Всеки народ или общество, което се е оставяло да бъде ръководено от тях, безвъзвратно е пропадало и загивало под ударите на съдбата. 7. Можем ли ние да мислим, че нашата участ ще бъде по-добра, ако не обръщаме внимание на справедливостта и човеколюбието? Съмнително е. Поговорката казва: „Сляп слепия ако води, и двамата ще паднат в ямата.” (Мат. 15:14). Истината, изказана чрез тази народна поговорка, ни дава да разберем, че поне единият от тия двама нещастници би трябвало да има здрави очи, за да се избегне грозящата ги опасност.
8. Необходимо е да се отворят най-сетне очите на разума,
за
да можем да предвиждаме опасностите в
живота
, които са общи
за
всеки народ,
за
всяко общество и
за
всеки човек.
9. Всичко това няма да стане, докато не се даде свобода на действие на разума, за да управлява и ръководи кризите на живота. Само тогава ще имаме сила да поправим изопачения ред, от който са страдали и още страдат човешките общества. В това именно на помощ ни идва истинският дух на науката и възпитанието – да ни помогне да уредим живота си така, както подобава. 5. Егоизмът – майка на всички пороци 1. Нека разгледаме накратко въпроса откъде е произлязъл този пълен с недъзи обществен ред.
към текста >>
9. Всичко това няма да стане, докато не се даде свобода на действие на разума,
за
да управлява и ръководи кризите на
живота
.
7. Можем ли ние да мислим, че нашата участ ще бъде по-добра, ако не обръщаме внимание на справедливостта и човеколюбието? Съмнително е. Поговорката казва: „Сляп слепия ако води, и двамата ще паднат в ямата.” (Мат. 15:14). Истината, изказана чрез тази народна поговорка, ни дава да разберем, че поне единият от тия двама нещастници би трябвало да има здрави очи, за да се избегне грозящата ги опасност. 8. Необходимо е да се отворят най-сетне очите на разума, за да можем да предвиждаме опасностите в живота, които са общи за всеки народ, за всяко общество и за всеки човек.
9. Всичко това няма да стане, докато не се даде свобода на действие на разума,
за
да управлява и ръководи кризите на
живота
.
Само тогава ще имаме сила да поправим изопачения ред, от който са страдали и още страдат човешките общества. В това именно на помощ ни идва истинският дух на науката и възпитанието – да ни помогне да уредим живота си така, както подобава. 5. Егоизмът – майка на всички пороци 1. Нека разгледаме накратко въпроса откъде е произлязъл този пълен с недъзи обществен ред. Какви причини са накарали човека да пренебрегне повеленията на разума и своята свята длъжност?
към текста >>
В това именно на помощ ни идва истинският дух на
науката
и възпитанието – да ни помогне да уредим
живота
си така, както подобава.
Поговорката казва: „Сляп слепия ако води, и двамата ще паднат в ямата.” (Мат. 15:14). Истината, изказана чрез тази народна поговорка, ни дава да разберем, че поне единият от тия двама нещастници би трябвало да има здрави очи, за да се избегне грозящата ги опасност. 8. Необходимо е да се отворят най-сетне очите на разума, за да можем да предвиждаме опасностите в живота, които са общи за всеки народ, за всяко общество и за всеки човек. 9. Всичко това няма да стане, докато не се даде свобода на действие на разума, за да управлява и ръководи кризите на живота. Само тогава ще имаме сила да поправим изопачения ред, от който са страдали и още страдат човешките общества.
В това именно на помощ ни идва истинският дух на
науката
и възпитанието – да ни помогне да уредим
живота
си така, както подобава.
5. Егоизмът – майка на всички пороци 1. Нека разгледаме накратко въпроса откъде е произлязъл този пълен с недъзи обществен ред. Какви причини са накарали човека да пренебрегне повеленията на разума и своята свята длъжност? Защо той е почнал да върши дела, които далеч не отговарят на неговото истинско призвание, нито пък го препоръчват пред останалите видове в природата като разумно същество, притежаващо високо развити интелектуални и морални качества? 2. Фактите ни задължават да изтъкнем естествената причина, дала подтик в човека към това странно явление, наречено несъответствие, несъобразност, непоследователност в стъпките на цивилизования живот.
към текста >>
Намирайки се под внушенията на първия закон –
за
Самосъхранението, който закон има предвид изключително
живота
и щастието на отделния индивид, човек неправилно е изтълкувал постановленията на общия дух на природата.
1. Нека разгледаме накратко въпроса откъде е произлязъл този пълен с недъзи обществен ред. Какви причини са накарали човека да пренебрегне повеленията на разума и своята свята длъжност? Защо той е почнал да върши дела, които далеч не отговарят на неговото истинско призвание, нито пък го препоръчват пред останалите видове в природата като разумно същество, притежаващо високо развити интелектуални и морални качества? 2. Фактите ни задължават да изтъкнем естествената причина, дала подтик в човека към това странно явление, наречено несъответствие, несъобразност, непоследователност в стъпките на цивилизования живот. 3. Тази причина се корени в следното.
Намирайки се под внушенията на първия закон –
за
Самосъхранението, който закон има предвид изключително
живота
и щастието на отделния индивид, човек неправилно е изтълкувал постановленията на общия дух на природата.
4. Усвоявайки този първи закон, той останал с впечатлението и усещането, че неговият личен живот и щастие са най-важното, най-същественото в света и че всички други същества, каквито и да са те, трябва да служат на неговия живот, на неговото лично щастие, което щастие от своя страна представлявало пълна илюзия. 5. Човек схванал идеята за щастие в буквален смисъл, в най-материалния ú израз: да яде, да пие и да се весели. С други думи – да живее охолно и да има свободата да върши всичко, каквото му хрумне на ум. 6. „Може ли да има нещо по-добро от това? ” – ще каже някой.
към текста >>
Разбира се, че
за
едно същество с подобни схващания по-добър живот на земята не може да има, но общочовешкият опит показва, че подобна слободия струва
живота
на много други същества.
4. Усвоявайки този първи закон, той останал с впечатлението и усещането, че неговият личен живот и щастие са най-важното, най-същественото в света и че всички други същества, каквито и да са те, трябва да служат на неговия живот, на неговото лично щастие, което щастие от своя страна представлявало пълна илюзия. 5. Човек схванал идеята за щастие в буквален смисъл, в най-материалния ú израз: да яде, да пие и да се весели. С други думи – да живее охолно и да има свободата да върши всичко, каквото му хрумне на ум. 6. „Може ли да има нещо по-добро от това? ” – ще каже някой.
Разбира се, че
за
едно същество с подобни схващания по-добър живот на земята не може да има, но общочовешкият опит показва, че подобна слободия струва
живота
на много други същества.
7. Ако един ден човечеството така си изгуби ума, че приеме този егоистичен принцип за основа на своя живот, то в целия свят би настъпила невъобразима анархия. Тя би помела от лицето на земята всички цивилизовани общества като прах и пепел към небесното пространство, откъдето те никога вече не биха се върнали. 8. Естеството на закона за Самосъхранението е такова, че той е родил себелюбието (егоизма) – майка на всички днешни пороци. Себелюбието от своя страна, подчинявайки се на вътрешните пориви и влечения на своето естество, е създало такива неща, които историята на човечеството е обрисувала с най-тъмни краски. 9. Паметниците на себелюбието са истинско свидетелство за всичко онова, което се е вършело в миналото.
към текста >>
Ако един закон не може да постигне желаните резултати, тя изважда втори на сцената на
живота
.
Било му е съвършено безразлично дали човечеството върви напред, или се намира в морален упадък. За него било все едно дали ближният му страда и умира в неволя, щом като неговият живот и благополучие оставали незасегнати. 10. Но дори и Върховният Дух на природата не може вечно да търпи такава аномалия, такова безсърдечие, нито пък може да постоянства в своите грешки, както често правят хората. 7. Пластичност на природата 1. Природата привела в действие други сили, други закони, защото тя е крайно пластична в своите действия.
Ако един закон не може да постигне желаните резултати, тя изважда втори на сцената на
живота
.
2. Несъмнено всяка промяна в установения ред на живота коства хиляди жертви, защото поставя човешките същества в стълкновение едно с друго. Подема се борба за нови начала, за нов ред в живота. Тази борба се вдъхновява от надеждата, че за хората ще настъпи ера на ново щастие и блаженство, на благополучие и благоденствие, към което душата им постоянно се стреми и жадува, така както еленът копнее за бистрите потоци. 3. Минават обаче години и векове, а това щастие все не идва. Законите на природата ясно ни показват, че нейната цел до голяма степен се различава от целите, които ние си поставяме.
към текста >>
2. Несъмнено всяка промяна в установения ред на
живота
коства хиляди жертви, защото поставя човешките същества в стълкновение едно с друго.
За него било все едно дали ближният му страда и умира в неволя, щом като неговият живот и благополучие оставали незасегнати. 10. Но дори и Върховният Дух на природата не може вечно да търпи такава аномалия, такова безсърдечие, нито пък може да постоянства в своите грешки, както често правят хората. 7. Пластичност на природата 1. Природата привела в действие други сили, други закони, защото тя е крайно пластична в своите действия. Ако един закон не може да постигне желаните резултати, тя изважда втори на сцената на живота.
2. Несъмнено всяка промяна в установения ред на
живота
коства хиляди жертви, защото поставя човешките същества в стълкновение едно с друго.
Подема се борба за нови начала, за нов ред в живота. Тази борба се вдъхновява от надеждата, че за хората ще настъпи ера на ново щастие и блаженство, на благополучие и благоденствие, към което душата им постоянно се стреми и жадува, така както еленът копнее за бистрите потоци. 3. Минават обаче години и векове, а това щастие все не идва. Законите на природата ясно ни показват, че нейната цел до голяма степен се различава от целите, които ние си поставяме. Ние се трудим за своята прехрана и се бием за слава, а тя работи, за да създаде и възпита от нас благородни същества и да въдвори хармония и единство между различните сили и елементи в обширното царство на своите владения.
към текста >>
Подема се борба
за
нови начала,
за
нов ред в
живота
.
10. Но дори и Върховният Дух на природата не може вечно да търпи такава аномалия, такова безсърдечие, нито пък може да постоянства в своите грешки, както често правят хората. 7. Пластичност на природата 1. Природата привела в действие други сили, други закони, защото тя е крайно пластична в своите действия. Ако един закон не може да постигне желаните резултати, тя изважда втори на сцената на живота. 2. Несъмнено всяка промяна в установения ред на живота коства хиляди жертви, защото поставя човешките същества в стълкновение едно с друго.
Подема се борба
за
нови начала,
за
нов ред в
живота
.
Тази борба се вдъхновява от надеждата, че за хората ще настъпи ера на ново щастие и блаженство, на благополучие и благоденствие, към което душата им постоянно се стреми и жадува, така както еленът копнее за бистрите потоци. 3. Минават обаче години и векове, а това щастие все не идва. Законите на природата ясно ни показват, че нейната цел до голяма степен се различава от целите, които ние си поставяме. Ние се трудим за своята прехрана и се бием за слава, а тя работи, за да създаде и възпита от нас благородни същества и да въдвори хармония и единство между различните сили и елементи в обширното царство на своите владения. 4. Защо е всичко това?
към текста >>
Разумът му се освободил от дългото робство и той започнал сериозно да мисли как да подобри
живота
на другите.
7. Благодарение на това на човека се открила великата истина, че като прави добро на другите, той гради собственото си щастие и благополучие. Само при това условие в него можело да възрасне семето на добродетелта и благородните постъпки. 8. Така той започнал ясно да съзнава, че само Любовта ще го направи един ден наследник на земята, която ще му даде всичките си благословения и неизчерпаеми съкровища. 8. Домът – инкубатор на доброто 1. Под влиянието на закона на Любовта човекът престанал да се интересува само от себе си и от своето щастие.
Разумът му се освободил от дългото робство и той започнал сериозно да мисли как да подобри
живота
на другите.
Това подобряване лежи в основата на всички обществени преобразования. 2. Има ли някой, който да се съмнява в това? Моля тогава този приятел да посети Народното събрание и да послуша разискванията и дебатите върху прокарването на различни проекти и закони, които имат за цел подобряване положението на народа. Дали тези дебати постигат своята цел, това е друг въпрос. Колко сила, колко енергия се изразходва там!
към текста >>
Не, то е само мястото, откъдето доброто може да се прокара в
живота
на обществото.
И то все за доброто на обикновения народ. 3. Попитайте сърцето колко сила, колко енергия изпраща то посредством кръвта в мозъчните клетки. В тази обширна и многолюдна столица[114]на човешкия живот има 3 000 пъти повече жители, отколкото по цялото земно кълбо[115]. Тук, в този лабиринт, се полагат основите на всички реформи. 4. Но нека не забравяме, че Народното събрание[116] не е мястото, където може да се роди доброто!
Не, то е само мястото, откъдето доброто може да се прокара в
живота
на обществото.
Разбира се, в случая много зависи какви хора имаме за народни представители и от какви сили и принципи се ръководят и вдъхновяват те. 5. Единственото място, където доброто може да се роди и култивира, е домът. Той е първото светилище на човечеството, в което майката и бащата са първите свещеници, които служат при олтара на човешката душа. С камъните на този храм – дома – природата е започнала да изгражда основите на целокупното повдигане на всички разумни същества. 6. От този общ дом човекът получил всички свои дарби, сили, способности и благородни качества според изискванията на Върховния закон на Духа.
към текста >>
8. Тази воля всеки я знае и чувства интуитивно, защото тя е една всемирна сила, един всемирен стремеж към
живота
, който се проявява във всички и във всичко както вътре, така и вън от човека.
Това е бил най-правият и естествен път за постигането на онази велика цел, която стои пред нас. 7. В продължение на хиляди години човечеството очаквало и се надявало именно в дома да се родят всички добродетели. Те се въплъщавали в определени души, които били олицетворение на колективната добродетел на човечеството. Тези души се вдъхновявали от велики мисли. Тяхното призвание било да откриват волята на онзи Всемирен Дух, който оживотворява и владее всичко.
8. Тази воля всеки я знае и чувства интуитивно, защото тя е една всемирна сила, един всемирен стремеж към
живота
, който се проявява във всички и във всичко както вътре, така и вън от човека.
9. Всеки, който иска да съществува, да живее и да се ползва от благата на истинския живот, трябва да работи в съгласие с тази воля и съзнанателно да изпълнява своята длъжност като член от общия миров организъм на този самосъзнателен духовен живот. 10. Христос много ясно е изказал тази необорима истина: „Всяко дърво трябва да принесе своя добър плод, иначе то се отсича и се хвърля в огъня.”(Мат. 7:19) 11. И всеки човек трябва да се роди изново от Духа на истинския живот(Йоан 3:3), преди да е в състояние и сила да влезе в условията на този живот, който е вечен по своето естество. Вечен в този смисъл, че силата му пребъдва всякога. 9. Строеж на материалния свят
към текста >>
3.
За
нас е важно да осъзнаем необходимостта, произтичаща от казаното по-горе, а именно, че трябва да оползотворяваме силите, които действат в природата, и силите, които функционират вътре в
живота
.
9. Строеж на материалния свят 1. Видимите промени, които постоянно стават в материалния свят, са резултат от колебанието на силите в него и непостоянството на елементите му. Променливият характер на сегашния физически свят произтича от самото му устройство, в което няма постоянни пропорции, а всичко се изменя според неизвестни за нас вътрешни закони. 2. Доказано е, че той постоянно губи от енергията си поради лъчеизпускане в пространството.[117] Какво става с тази енергия, на този етап ние не знаем, но със сигурност можем да кажем, че тя не се губи напразно, а върши някаква много важна работа, за която можем само да предполагаме. Не е далеч обаче времето, когато в ума на човечеството ще проникне повече светлина, която ще му помогне да разкрие тази тайна.
3.
За
нас е важно да осъзнаем необходимостта, произтичаща от казаното по-горе, а именно, че трябва да оползотворяваме силите, които действат в природата, и силите, които функционират вътре в
живота
.
Без това непрекъснато превръщане и преобразуване нашето съществуване би било невъзможно. 5. Ние трябва да мислим така, както подобава на разумни същества. „Животът е най-голямото богатство – казва един философ – и ако някой го пропилее напразно, значи му липсва нещо в ума.” 6. Да, липсва му. Човекът е една велика лаборатория на живота.
към текста >>
Човекът е една велика лаборатория на
живота
.
3. За нас е важно да осъзнаем необходимостта, произтичаща от казаното по-горе, а именно, че трябва да оползотворяваме силите, които действат в природата, и силите, които функционират вътре в живота. Без това непрекъснато превръщане и преобразуване нашето съществуване би било невъзможно. 5. Ние трябва да мислим така, както подобава на разумни същества. „Животът е най-голямото богатство – казва един философ – и ако някой го пропилее напразно, значи му липсва нещо в ума.” 6. Да, липсва му.
Човекът е една велика лаборатория на
живота
.
Ето защо той трябва да започне със своето собствено преобразяване. В него се крият ония първични елементи, от които може да се роди един разумен живот, пълен с красиви и добри дела. 7. В този живот са вложени първоначалните закони, по които е създадена цялата вселена. В това впрочем няма нищо чудно: семето на бука е малко по размери, но след време се превръща във великолепно дърво. 8. Цялата опасност се крие само в две неща:
към текста >>
– да не се изгуби вътрешната сила на човека, която преобразува елементите на физическия свят и помага на
живота
да се прояви;
Ето защо той трябва да започне със своето собствено преобразяване. В него се крият ония първични елементи, от които може да се роди един разумен живот, пълен с красиви и добри дела. 7. В този живот са вложени първоначалните закони, по които е създадена цялата вселена. В това впрочем няма нищо чудно: семето на бука е малко по размери, но след време се превръща във великолепно дърво. 8. Цялата опасност се крие само в две неща:
– да не се изгуби вътрешната сила на човека, която преобразува елементите на физическия свят и помага на
живота
да се прояви;
– да не се пропуснат условията, които му дават възможност да постигне тази цел. В това се крие тайната на успеха на всеки разумен живот. 9. Природата не е създала своите велики творения по някакъв фантастичен начин, както си представят понякога хората. В нея има последователност и ред. Тя е започнала своята велика работа от най-дребните, най-малките, едва забележими неща.
към текста >>
При създаване на материалния свят тя е трябвало да започне първо с атомите – най-малките частици на веществото, които засега познаваме.[118] Според твърдението на
науката
те са основните градивни елементи на физическата вселена.
В това се крие тайната на успеха на всеки разумен живот. 9. Природата не е създала своите велики творения по някакъв фантастичен начин, както си представят понякога хората. В нея има последователност и ред. Тя е започнала своята велика работа от най-дребните, най-малките, едва забележими неща. 10. Наистина странна е природата в своите действия и постъпки.
При създаване на материалния свят тя е трябвало да започне първо с атомите – най-малките частици на веществото, които засега познаваме.[118] Според твърдението на
науката
те са основните градивни елементи на физическата вселена.
Можем ли да си представим каква е големината на един атом? 11. Математиците при своите изчисления са открили, че диаметърът на атома е приблизително една двайсет и пет милионна част от два сантиметра и половина или една милионна част от един милиметър.[119] С нищожна за нашите понятия величина природата е започнала да гради сегашната видима вселена. 12. Колко ли хиляди и милиони векове тя е трябвало да събира и групира тия малки частици?! С неописуемо търпение и внимание тя е съчетавала атомите, образувала е молекули, концентрирала е на едно място огромни маси, от които е създавала слънца, планети и най-после – цели слънчеви системи. 13. Необходими били труд и постоянна дейност, за да се създаде нещо стройно и разумно, нещо велико и хармонично.
към текста >>
10. Подобряване
живота
на човечеството
Можем ли да си представим каква е големината на един атом? 11. Математиците при своите изчисления са открили, че диаметърът на атома е приблизително една двайсет и пет милионна част от два сантиметра и половина или една милионна част от един милиметър.[119] С нищожна за нашите понятия величина природата е започнала да гради сегашната видима вселена. 12. Колко ли хиляди и милиони векове тя е трябвало да събира и групира тия малки частици?! С неописуемо търпение и внимание тя е съчетавала атомите, образувала е молекули, концентрирала е на едно място огромни маси, от които е създавала слънца, планети и най-после – цели слънчеви системи. 13. Необходими били труд и постоянна дейност, за да се създаде нещо стройно и разумно, нещо велико и хармонично.
10. Подобряване
живота
на човечеството
1. Днес хората желаят да създадат едно идеално общество, което да е въплъщение на всичко добро и благородно. 2. За това мечтаят и нашите приятели социалдемократите.[120]Но нека не забравяме, че с шум, с врява, с укоряване един другиго, с груби борби и остри социални стълкновения този идеал няма да се постигне.[121] Той няма да се постигне и с разрушаване на всичко, което се счита за старо и отживяло, нито пък с настоящите начини да си вадим очите по време на избори.[122] 3. Идеалът няма да се постигне и по пътя на днешната “цивилизована” политика, в която лъжата е главен елемент. Там тя е наречена “дипломатически похват“. 4. „Лъжата – казва един учител по нравствена философия – по естество е два вида: черна и бяла.
към текста >>
Болният е принуден да повика добър лекар да му помогне, щом като усети опасност
за
живота
си.
Към дома трябва да се присъединят училищата и всички други благородни учреждения, които имат възпитателен характер. 8. Всички трябва да си съдействат за постигането на тази единствена цел, която е основата на общественото благоденствие. Силата проявява своята мощ в съединението[123], но това съединение изисква подготвени елементи, върху които тази сила да може да упражни своето благотворно въздействие и влияние. Без тези елементи силата сама по себе си няма никакъв смисъл. 9. Истинското преобразяване в човека ще настъпи тогава, когато той започне напълно да усеща и съзнава източника на злото в себе си и когато у него се зароди силно желание да се освободи от това робство.
Болният е принуден да повика добър лекар да му помогне, щом като усети опасност
за
живота
си.
10. Злото и порокът не са вън, а вътре в човека, те са загнездени в самия организъм. Те са следствие от определени предходни причини, които са тясно свързани с нашите мозъчни центрове. В тези центрове има особен род клетки, които, съчетани с определени физико-психични подбуди, ни подтикват да вършим добро или зло. 11. За дълбоките причини на тази двояка дейност на душата ще говорим по-нататък. ІІІ. Причини за двояката дейност на душата
към текста >>
И продължава: „Но ако искате да бъдете свободни, променете
живота
си.”(Йоан 8:36).
4. Въпросът, който естествено се повдига в ума на човека, е: какъв лек да се употреби срещу това зло? Днешните злини и нещастия в обществения и личния живот са резултат от тази извратена първична наклонност, наречена „първороден грях”[125], душевно разстройство или по-точно – умствено помрачение. 5. Светът до голяма степен е под влиянието на първородния грях, на тази пъклена страст, която е заразила и покварила всичко добро у човека. Отговорността, разбира се, пада върху всички нравствени същества, които са допуснали да се роди и развие това зло в техния живот. 6. „Всеки, който прави грях – казва Христос на фарисеите, – е роб на греха.” (Йоан 8:34).
И продължава: „Но ако искате да бъдете свободни, променете
живота
си.”(Йоан 8:36).
„Докато имате виделина, вярвайте в нея, за да сте синове на виделината, понеже, който ходи в тъмнина, не знае накъде отива.” (Йоан 12:35) 2. Фосфорната сила 1. Живата виделина, за която Христос говори, е онази „фосфорна сила”, която ни кара да мислим за велики и възвишени неща. Тя е силата, която е създала всичко добро и благородно в живота на човека, силата на стремящия се живот, който въздига и оживотворява всичко мъртво. 2. Когато умът е лишен от тази „фосфорна сила”, той е лишен също така и от възвишени идеали.
към текста >>
Тя е силата, която е създала всичко добро и благородно в
живота
на човека, силата на стремящия се живот, който въздига и оживотворява всичко мъртво.
6. „Всеки, който прави грях – казва Христос на фарисеите, – е роб на греха.” (Йоан 8:34). И продължава: „Но ако искате да бъдете свободни, променете живота си.”(Йоан 8:36). „Докато имате виделина, вярвайте в нея, за да сте синове на виделината, понеже, който ходи в тъмнина, не знае накъде отива.” (Йоан 12:35) 2. Фосфорната сила 1. Живата виделина, за която Христос говори, е онази „фосфорна сила”, която ни кара да мислим за велики и възвишени неща.
Тя е силата, която е създала всичко добро и благородно в
живота
на човека, силата на стремящия се живот, който въздига и оживотворява всичко мъртво.
2. Когато умът е лишен от тази „фосфорна сила”, той е лишен също така и от възвишени идеали. В него не живее вече човешки дух, а животински. Лицето се помрачава, понеже светлина озарява лицето само на онзи човек, който мисли и разсъждава. 3. Когато душата изгуби тази сила на виделината, в човека настъпва пълен нравствен упадък и израждане. С право е забелязал един учен-философ, че без фосфор и мъртвите не биха могли да възкръснат.
към текста >>
1.
За
разрешаването на този труден и щекотлив въпрос
науката
е дала следните правила:
6. Причината за това е нашето умствено и духовно безверие, което ни е лишило от истинското знание за законите на разумния живот. Или, по-ясно казано, ние не знаем още как да живеем като човеци. 7. Само у един добре възпитан човек могат да се развият най-добрите качества, най-възвишените добродетели, които ще принесат навреме своите плодове. Само в един живот, пълен с любов и ръководен от висшия разум, може да съществува истинско щастие и благоденствие. 3. Вътрешният характер на възпитанието
1.
За
разрешаването на този труден и щекотлив въпрос
науката
е дала следните правила:
– всички майки и бащи, всички възпитатели трябва да изучават човешкото естество във всякакъв план; – всички те трябва също така да проучват условията, при които се пробуждат и развиват определени добри или лоши качества. Това именно е основата на доброто възпитание. 2. Необходимо е да се знае: – как са разположени човешките способности в мозъка и в каква взаимовръзка и отношение се намират те;
към текста >>
4. Ако една що-годе образована майка би имала макар и повърхностно понятие
за
развитието на мозъчните центрове на своето дете, тя навярно би го избавила от много злини, които след време биха му коствали дори и
живота
.
– как са разположени човешките способности в мозъка и в каква взаимовръзка и отношение се намират те; – кои наклонности в отделния човек са по-силни и кои – по-слаби; – кои центрове в мозъка са по-развити и кои не са развити.[126] 3. Знаем ли това, ние можем вече с научно умение да пристъпим към възпитанието на нашите синове и дъщери. Тогава задачата ще се разреши от само себе си.
4. Ако една що-годе образована майка би имала макар и повърхностно понятие
за
развитието на мозъчните центрове на своето дете, тя навярно би го избавила от много злини, които след време биха му коствали дори и
живота
.
5. Желязото трябва да се кове, докато е горещо. Същото се отнася и за човешкото естество. То може да се преобразува и възпитава, докато съдържа онази първоначална топлина на младия и гъвкав живот, който възприема и усвоява всичко, което му се дава. 6. Тук се крие една от тайните за естеството на нашия ум и една неоспорима истина. Мозъкът е седалище на всички наши сили и способности.
към текста >>
7. От преобладаването на една или друга сила у нас, на една или друга наклонност нашият характер придобива определени черти и до голяма степен определя
живота
ни.
Същото се отнася и за човешкото естество. То може да се преобразува и възпитава, докато съдържа онази първоначална топлина на младия и гъвкав живот, който възприема и усвоява всичко, което му се дава. 6. Тук се крие една от тайните за естеството на нашия ум и една неоспорима истина. Мозъкът е седалище на всички наши сили и способности. В сложния мозъчен лабиринт всяка сила и способност има свой собствен център, чрез който проявява вродената ú деятелност.
7. От преобладаването на една или друга сила у нас, на една или друга наклонност нашият характер придобива определени черти и до голяма степен определя
живота
ни.
Всички други сили и способности се съсредоточават около вътрешната цел, която сме избрали и която определя нашето действително положение – към кой тип на нравствения свят принадлежим и какъв човек предстои да станем. 8. Това, разбира, се зависи твърде много от първоначалния подтик, който получават нашите наклонности и сили вътре в клетките ни, т.е. от това, какво направление ще вземем – съзнателно или несъзнателно. Тези вътрешни подбудителни мотиви окончателно решават нашата участ. 4. Причините за злото
към текста >>
1. В
живота
има два центъра на деятелност:
8. Несъмнено причините за злото лежат скрити някъде дълбоко в самата Природа. За нас е важно да търсим тези причини. В света има не само колебание и движение на елементите, но съществува и непримирима борба между силите, които се разделят на положителни и отрицателни. Това е вярно както за физическите, така и за нравствените и духовните сили. 5. Двата центъра на деятелност
1. В
живота
има два центъра на деятелност:
– център на положителните сили, т. е. на доброто; – център на отрицателните сили, т. е. на злото. 2. Много е важно до кой център е по-близо нашият живот и кои сили упражняват по-силно влияние върху душевните ни стремежи.
към текста >>
Всичко е произволно и не е съобразено с изискванията на Духа на
живота
и с онези физиологични и нравствени закони, от които зависи нашето щастие и благоденствие.
7. Следователно, за да се избегнат лошите последствия в обществения живот, трябва да се премахнат всички ония условия, които причиняват и раждат злото. Разбира се, ако не обръщаме внимание на този факт, на тази очевидна истина, и не се съобразяваме с него, страданията и злините никога няма да се отстранят от дома ни и нещастията няма да закъснеят да ни посетят. 8. „Безумният страда от ума си, а немарливият – от немарливостта си” – гласи една източна поговорка. И с право е казал един философ, че „немарливостта е майка на всички злини”. 9. Днешните средства и методи за повдигане на хората и на обществото са лишени от истински научен характер.
Всичко е произволно и не е съобразено с изискванията на Духа на
живота
и с онези физиологични и нравствени закони, от които зависи нашето щастие и благоденствие.
10. Зловонните затвори, несправедливите закони, непрекъснатото въоръжаване няма да подобрят положението ни, нито ще създадат нещо добро и благородно в нашия живот. Те са неща, принадлежащи на старата цивилизация – цивилизацията на първобитния, груб и себелюбив човек, единственото желание на когото е да потиска другите. 11. Духът на закона на Дълга ни диктува да търсим по-добър и по-човеколюбив път. В стария път хиляди и милиони хора са загинали, хиляди и милиони човеци са страдали. Всяка педя земя е напоена с човешка кръв.
към текста >>
Придобитото знание има
за
задача да разреши и да премахне мъчнотиите в
живота
.
На пръв поглед то не представлява нищо друго освен сбор от живи клетки, наредени и устроени по определени закони така, че в своето съчетание да образуват един сложен организъм, наречен „човешко тяло”. За организацията на това тяло знаем много малко, понеже нашето нехайство и немарливост доскоро са ни държали в невежество и сериозните проучвания в това направление датират от по-ново време. 5. Хората не са познавали онези тайнствени закони, които владеят и направляват техния съзнателен и несъзнателен живот. Но човешкият дух не стои без работа. Той вечно издирва и търси скритите стъпки и действия на природата с цел да ги изучи.
Придобитото знание има
за
задача да разреши и да премахне мъчнотиите в
живота
.
6. Първото нещо, което се забелязва и което прави впечатление в нашия организъм, е, че в него има ред, че има взаимнодействие и хармония между всички работници, които познават своята работа много по-добре, отколкото ние нашата. 7. Тук не се преследват лични цели или частни интереси. Тук се гони една обща цел, едно общо благоденствие, на което се радва самият човек. В това именно се състои тайната на общия успех – в съчувствието и съпричастността. 8. В този организъм никой няма особенно мнение, няма преследвания, няма капризи и своеволия.
към текста >>
Тя съдържа всички хранителни вещества, необходими
за
поддържане
живота
и благоденствието на това многолюдно общество, наречено човешки организъм.
Всички те, според качествата и способностите си изпълняват специална служба в организма, определена от закона за Цялото. 11. Така например клетките, образуващи костите, имат за задача да поддържат целия скелет. Клетките, образуващи мускулите, са заети с поддържане стойката на тялото и свързването на отделните части. Клетките на стомаха се занимават със смилането на храната; клетките на дробовете – с приемането на въздух и пречистването на кръвта; клетките на сърцето – с изпращането на кръвта към артериите и вените, а клетките на артериите и вените – с пренасянето на кръвта по цялото тяло. 12. Кръвта представлява общият капитал.
Тя съдържа всички хранителни вещества, необходими
за
поддържане
живота
и благоденствието на това многолюдно общество, наречено човешки организъм.
13. Що се отнася до клетките на нервите, то те представляват съединителни жици, които свързват всички системи на тялото с мозъка и по този начин пренасят двигателната сила по цялото тяло. Те са единствените посредници, съобщаващи за всичко, което се върши вътре и вън от мозъка. 14. Клетките, които образуват мозъка, изпълняват най-сложната и деликатна работа в служба на човешката душа. В техните миниатюрни стаички са разположени човешките желания и човешката мисъл. Посредством тези клетки душата извършва цялата си многосложна работа и така тя постоянно се грижи за поддържане на реда и хармонията в организма.
към текста >>
17. Щом обаче се изгуби това вътрешно равновесие на математическите закони на духа, в
живота
настъпва криза, която може да е частична или обща.
Посредством тези клетки душата извършва цялата си многосложна работа и така тя постоянно се грижи за поддържане на реда и хармонията в организма. 15. В една част от тези мозъчни клетки са съсредоточени и се съхраняват физическите сили на човека, в друга – умствените му сили, а в трета – духовните му сили. Върху този въпрос ще се спрем по-подробно на друго място.[130] 16.Следователно, вътре в човека всичко е разпределено с математическа точност. И щом тази математическа точност съществува, силите вътре в организма се уравновесяват взаимно и образуват онази хармония, която наричаме здраве.
17. Щом обаче се изгуби това вътрешно равновесие на математическите закони на духа, в
живота
настъпва криза, която може да е частична или обща.
Човек или трябва да намери спасителен изход от кризата, или пък, ако не желае да стори това от честолюбие, трябва да престане да живее. 18. Ако човек предпочете нечестивата смърт пред добрия и благ живот, това значи, че не е достоен да носи името „човек”. Не е несправедливо да осъждаме такива представители на човешкия род. Ако някой предпочете отровата пред хляба, това означава, че той не цени онова, което му е поверено от Всевишния, т.е. от разумния живот.
към текста >>
Хиляди години изминали, преди Великият Дух на
живота
да успее да възпита човека, да пробуди самосъзнанието на разумния живот вътре в неговата душа и да предизвика любовта му към духовния свят, която да го вдъхнови да тръгне по пътя на оня велик всемирен стремеж, който ние наричаме духовно повдигане.
7. Закон на развитието 1. Милиарди години са били нужни на природата, докато създаде сегашните условия на живот, благодарение на които по-късно е било възможно да се създаде и човешкият организъм. Той е жилището на душата, в което тя днес работи за постигането на една по-висока и по-велика цел от първата, която се е състояла в създаване на материалния свят и на елементарния органически живот. 2. Милиони години е трябвало да минат, докато се създадат първите клетки. Стотици хиляди години са били потребни, за да могат те да преминат през всички стадии на развитие и видоизменение и по този начин напълно да се приспособят за извършване на специалната служба, на специалната работа, която им била дадена да изпълняват в живия организъм.
Хиляди години изминали, преди Великият Дух на
живота
да успее да възпита човека, да пробуди самосъзнанието на разумния живот вътре в неговата душа и да предизвика любовта му към духовния свят, която да го вдъхнови да тръгне по пътя на оня велик всемирен стремеж, който ние наричаме духовно повдигане.
3. Необходимо било човек да придобива всчко с постоянни усилия и постоянни жертви, за да се научи да цени доброто. То не му се давало случайно, без труд и без жертви, за да го прахосва, както си ще. От вековния човешки опит той трябвало да научи, че всичко, което му се е дало, е с цел да извърши нещо полезно. 4. Клетките работят за общото добро на целия органиъзм, на който човекът е господар, и от тази обща работа зависи благоденствието и здравето, на което той се радва. 5. От своя страна човекът, като една разумна клетка от Духовното тяло, чрез което се изявява Висшият живот, е длъжен в името на своето нравствено естество да изпълни задълженията си като разумно същество, като духовно-нравствена личност, като истински син на човечеството.
към текста >>
6. Ако се отрече от своята длъжност и от своето призвание в
живота
, той ще извърши престъпление против самия Дух на
живота
.
3. Необходимо било човек да придобива всчко с постоянни усилия и постоянни жертви, за да се научи да цени доброто. То не му се давало случайно, без труд и без жертви, за да го прахосва, както си ще. От вековния човешки опит той трябвало да научи, че всичко, което му се е дало, е с цел да извърши нещо полезно. 4. Клетките работят за общото добро на целия органиъзм, на който човекът е господар, и от тази обща работа зависи благоденствието и здравето, на което той се радва. 5. От своя страна човекът, като една разумна клетка от Духовното тяло, чрез което се изявява Висшият живот, е длъжен в името на своето нравствено естество да изпълни задълженията си като разумно същество, като духовно-нравствена личност, като истински син на човечеството.
6. Ако се отрече от своята длъжност и от своето призвание в
живота
, той ще извърши престъпление против самия Дух на
живота
.
В такъв случай за Великия закон на живота не остава нищо друго, освен да изхвърли подобно същество вън от святото си жилище като непотребна и дори вредна вещ. 7. Същият процес се извършва и в нашия организъм, в самото ни тяло. Онези клетки и членове на органическата общност, които престават да изпълняват своята длъжност и станат вредни и опасни за здравето на другите клетки и членове, биват изхвърлени вън от тялото заради общото здраве на целия организъм. Върху този предохранителен закон на природата почива нашето здраве и дългоденствие. 8. Ние, днешните хора, които сме вече на едно по-високо духовно ниво, не можем да очакваме нещо по-добро от това, ако не се осъзнаем и не променим основно своя вътрешен живот, а оттам – и своето нравствено поведение към нас самите и към нашите ближни.
към текста >>
В такъв случай
за
Великия закон на
живота
не остава нищо друго, освен да изхвърли подобно същество вън от святото си жилище като непотребна и дори вредна вещ.
То не му се давало случайно, без труд и без жертви, за да го прахосва, както си ще. От вековния човешки опит той трябвало да научи, че всичко, което му се е дало, е с цел да извърши нещо полезно. 4. Клетките работят за общото добро на целия органиъзм, на който човекът е господар, и от тази обща работа зависи благоденствието и здравето, на което той се радва. 5. От своя страна човекът, като една разумна клетка от Духовното тяло, чрез което се изявява Висшият живот, е длъжен в името на своето нравствено естество да изпълни задълженията си като разумно същество, като духовно-нравствена личност, като истински син на човечеството. 6. Ако се отрече от своята длъжност и от своето призвание в живота, той ще извърши престъпление против самия Дух на живота.
В такъв случай
за
Великия закон на
живота
не остава нищо друго, освен да изхвърли подобно същество вън от святото си жилище като непотребна и дори вредна вещ.
7. Същият процес се извършва и в нашия организъм, в самото ни тяло. Онези клетки и членове на органическата общност, които престават да изпълняват своята длъжност и станат вредни и опасни за здравето на другите клетки и членове, биват изхвърлени вън от тялото заради общото здраве на целия организъм. Върху този предохранителен закон на природата почива нашето здраве и дългоденствие. 8. Ние, днешните хора, които сме вече на едно по-високо духовно ниво, не можем да очакваме нещо по-добро от това, ако не се осъзнаем и не променим основно своя вътрешен живот, а оттам – и своето нравствено поведение към нас самите и към нашите ближни. 9. Нравствено-духовните закони, от които се ръководи разумният живот, изискват от всеки човек коренно вътрешно преобразование и „новораждане” от Духа на Истината.[131]
към текста >>
Доказателство
за
неспособността на
науката
да проникне в същността на нещата е фактът, че тя се базира само върху ограничения опит на индивида, т.е.
[102] Тук вероятно се намеква за взаимодействието между Закона на Биос и Закона на Гравитацията. [103] Хърбърт Спенсър (27.04.1820–8.12.1903) – английски философ, психолог, социолог, един от родоначалниците на позитивизма. В теорията на познанието е агностик (вж. бел № 79). Той твърди, че всяко научно понятие е противоречиво, а затова и непостижимо.
Доказателство
за
неспособността на
науката
да проникне в същността на нещата е фактът, че тя се базира само върху ограничения опит на индивида, т.е.
върху фалшива основа. Според него за човешкото познание са достъпни само явленията, зад които се крие Непознаваемото – обектът на вярата. Спенсър е идеолог на английския либерализъм от Викторианската епоха и е противник на социализма. [104] Инстинкт (лат. подбуждане, импулс) – способност у животните и човека да извършват несъзнателно целесъобразни действия и движения, които са от жизнено значение за тях: самосъхранение, продължаване на рода, хранене и т.н.
към текста >>
[117] В съвременната
наука
този процес се характеризира с нарастване на ентропията (гр.) или хаоса в една изолирана термодинамична система.
6.1012 клетки. [116] Тук очевидно се прави аналогия между функцията на мозъка и тази на Народното събрание. В езотеричното християнство народното събрание, парламентаризмът и закнодателството въобще съответстват на гръдния кош, т.е. на т. нар. ритмична система, включваща сърдечносъдовата и дихателната систма.
[117] В съвременната
наука
този процес се характеризира с нарастване на ентропията (гр.) или хаоса в една изолирана термодинамична система.
[118] Това са актуални данни от края на ХІХ в. На съвременната наука са известни два класа елементарни частици: лептони и адрони. Лептоните, които включват неутрино, мюон и тау-частица, а също и електрона, нямат вътрешна структура и следователно наистина са елементарни. Другият клас – адроните – включват протони, неутрони, пиони и др., имат вътрешна структура и следователно не са действително елементарни. Смята се, че адроните се състоят от кварки – схващане, въведено във физиката през 60-те години на ХХ век от Мъри Гел-Ман.
към текста >>
На съвременната
наука
са известни два класа елементарни частици: лептони и адрони.
В езотеричното християнство народното събрание, парламентаризмът и закнодателството въобще съответстват на гръдния кош, т.е. на т. нар. ритмична система, включваща сърдечносъдовата и дихателната систма. [117] В съвременната наука този процес се характеризира с нарастване на ентропията (гр.) или хаоса в една изолирана термодинамична система. [118] Това са актуални данни от края на ХІХ в.
На съвременната
наука
са известни два класа елементарни частици: лептони и адрони.
Лептоните, които включват неутрино, мюон и тау-частица, а също и електрона, нямат вътрешна структура и следователно наистина са елементарни. Другият клас – адроните – включват протони, неутрони, пиони и др., имат вътрешна структура и следователно не са действително елементарни. Смята се, че адроните се състоят от кварки – схващане, въведено във физиката през 60-те години на ХХ век от Мъри Гел-Ман. [119] Вж. дял първи – ІІ.1.3:2.
към текста >>
Този факт говори, че „
Науката
и възпитанието” е предизвикала обществен интерес, намерил свой израз и в периодичния печат.
[121] Тук се намеква за методите на социалистите, с които те искат да променят държавния ред – чрез революция, т.е. насилствено. Методът на природата е диаметрално противоположен – еволюция. [122] Тази добронамерена забележка от страна на Учителя не е подмината от тогавашните социалдемократи. През 1898 г. Георги Бакалов, изтъкнат партиен деец от Варна, прави негативен коментар върху книгата и идеите на Учителя.
Този факт говори, че „
Науката
и възпитанието” е предизвикала обществен интерес, намерил свой израз и в периодичния печат.
[123] Тук вероятно става въпрос за надписа върху Народното събрание: „Съединението прави силата.” На друго място Учителят казва, че пълният надпис трябва да гласи: „Съединението в Любовта, Мъдростта и Истината прави силата.” [124] Тези инстинкти са следствие от действието на Закона за Самосъхранението. Вж. дял втори – ІІ.1., също и бел № 104 и бел. № 105. [125] Първороден грях (грехопадение) – в 3 глава от Битие се описва как прародителите на човешкия род Адам и Ева, изкусени от змията, нарушават Божията заповед и вкусват от плода на дървото за познаване на доброто и злото.
към текста >>
Учителят
за
грехопадението: „Разказът
за
грехопадението на първия човек крие в себе си една от великите тайни на
живота
.
Така грехът се откроява като човешки бунт против Бога, предизвикан от свободната воля, която е дадена на хората. Резултатът от този акт е, че хората от опит познават доброто и злото. В Рим. 1:18 и сл. ап. Павел предава много образно психологическите и нравствени последствия от грехопадението.
Учителят
за
грехопадението: „Разказът
за
грехопадението на първия човек крие в себе си една от великите тайни на
живота
.
Тази тайна е изнесена в Библията в скрита форма. Може би ще остане неразкрита за човечеството за хиляди години, тъй като хората не са готови още да я разберат. Засега не е позволено да се обясняват дълбоките причини за грехопадението. Истинската, дълбока причина се крие в сърцата на първите човеци. Човешката карма като змия обвива човека и го заставя да греши.
към текста >>
3.
1896_3 Външните условия на Живота - Науката и възпитанието
От книгата "
Науката
и възпитанието"
От книгата "Той иде", Начални Слова от Учителя в периода 1896 -1904 г. Издание на Издателство Бяло Братство, 2004 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание
От книгата "
Науката
и възпитанието"
Издание 1896, Варна Фототипно издание на издателство "Урания" Книгата за теглене на PDF Съдържание Издание София 2007, ИЗДАТЕЛСТВО СВ.
към текста >>
НАУКАТА
И ВЪЗПИТАНИЕТО
Книгата за теглене на PDF Съдържание Издание София 2007, ИЗДАТЕЛСТВО СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ Книгата за теглене на PDF
НАУКАТА
И ВЪЗПИТАНИЕТО
НАЧАЛАТА НА ЧЕЛОВЕЧЕСКИЙ ЖИВОТ Част 3 Външните условия на Живота Една от най-заплетените и замотани тайни в Природата е Животът. За произхождението му нищо положително не знаем.
към текста >>
Външните условия на
Живота
КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ Книгата за теглене на PDF НАУКАТА И ВЪЗПИТАНИЕТО НАЧАЛАТА НА ЧЕЛОВЕЧЕСКИЙ ЖИВОТ Част 3
Външните условия на
Живота
Една от най-заплетените и замотани тайни в Природата е Животът. За произхождението му нищо положително не знаем. Онова, което сме научили относително природата му, то е придобито от наблюдение явленията на силата му, която се различава диаметрално противоположно от силите на физическия свят по степента и качествата на своето естество. Онова, което забелязваме относително Живота, е, че той се е явил в системата на природният свят под известни условия, които по необходимост клонят да потвърдят истината, че Природата има определена една каква и да е цел, едно какво и да е стремление. Ние сме принудени да признаем очевидната истина, че Животът е влезнал в настоящето си положение с едно определено подбуждение да се развива, расте и стане фактор и главен деец в по-нататъшното проявление на върховния Дух във Вселената.
към текста >>
Онова, което забелязваме относително
Живота
, е, че той се е явил в системата на природният свят под известни условия, които по необходимост клонят да потвърдят истината, че Природата има определена една каква и да е цел, едно какво и да е стремление.
Част 3 Външните условия на Живота Една от най-заплетените и замотани тайни в Природата е Животът. За произхождението му нищо положително не знаем. Онова, което сме научили относително природата му, то е придобито от наблюдение явленията на силата му, която се различава диаметрално противоположно от силите на физическия свят по степента и качествата на своето естество.
Онова, което забелязваме относително
Живота
, е, че той се е явил в системата на природният свят под известни условия, които по необходимост клонят да потвърдят истината, че Природата има определена една каква и да е цел, едно какво и да е стремление.
Ние сме принудени да признаем очевидната истина, че Животът е влезнал в настоящето си положение с едно определено подбуждение да се развива, расте и стане фактор и главен деец в по-нататъшното проявление на върховния Дух във Вселената. За да се постигне това върховно стремление в Природата и да се роди и развие настоящия органически живот, когото Духът ни притежава, преди всичко е трябвало почва, на която да тури ногата си. Почвата е съставлявала една от най-важните елементарни първоначални необходимости за съществуване. Почвата е съдържала първата приготвителна стъпка за идването на жизнената сила в царството на Природата, за да завземе новата среда на своята деятелност, да влезе в новите условия на своето битие. За постигането на тази обективна реалност сили са били нужни да приготвят жилището му и да отворят свободен път за неговото влизане, т.е.
към текста >>
От това хаотическо състояние е било нужно и необходимо да се образува и създаде нещо порядъчно и хармонично, отговарящо на условията, изисквани от
Живота
.
От научните факти и сведения се учим, че главният двигател в тази огромна материална работа е бил законът на теготенето. Под неговата сила и влияние всичките отделни частици на материята са били принудени да изгубят своето първоначално положение и да се стекат към общото направление на материалната солидарност, наречена видим свят или Вселена. От тази първоначална мъгливост, състояща се от безбройно и невъобразимо множество атоми, независещи един от други, буйни и неукротими по естество, движещи се по милиони пъти в секунда, и то в различни и всевъзможни направления, е трябвало да се създаде нещо си. Въображете си какво хаотическо състояние е представлявала тогава видимата Вселена, каква Вавилония е преодолявала помежду частиците на веществото, каква фантасмагория е съществувала в движението на атомите, които повидимому не са имали никакво определено направление! Всичко се е показвало на един развълнуван океан в пространството, вечно колебающ се, без никоя определена цел.
От това хаотическо състояние е било нужно и необходимо да се образува и създаде нещо порядъчно и хармонично, отговарящо на условията, изисквани от
Живота
.
Каква велика задача е предстояла пред лицето на Природата – да развие и устрои настоящия свят, настоящата видима Вселена – със своята хубост и вечна хармония на единство, произтекающо от вечни и неизменяеми закони, работещи с математическа точност и последователност. Ако във Вселената съществуваше и действаше само законът на теготенето – именно частиците да се привличат с еднаква сила, то Вселената не би достигнала настоящето си положение и не би приела настоящия си образ. Имоверно е да предположим, че частиците на веществото биха се сгрупирували в една обща маса, която не щеше да е приспособена за нищо. Атомите завинаги щяха да си останат отделни и независещи единици, без да проявят своята вътрешна деятелност, която е лежала скрита в естеството им. Те щяха да се прилепят един до други по един механически начин, но никога не биха влезли в по-тясна связ.
към текста >>
Всичко, което законът на тежестта извършва, е известно налягане върху материята, което
науката
нарича теготене или падане на телата в пространството към центъра на тежестта.
Ако във Вселената съществуваше и действаше само законът на теготенето – именно частиците да се привличат с еднаква сила, то Вселената не би достигнала настоящето си положение и не би приела настоящия си образ. Имоверно е да предположим, че частиците на веществото биха се сгрупирували в една обща маса, която не щеше да е приспособена за нищо. Атомите завинаги щяха да си останат отделни и независещи единици, без да проявят своята вътрешна деятелност, която е лежала скрита в естеството им. Те щяха да се прилепят един до други по един механически начин, но никога не биха влезли в по-тясна связ. Това заключение извличаме от факта, че теготенето по естеството си е повечето механическа сила на движенията, с помощта на която частиците и телата са били турени в пространството на подобаващите им места.
Всичко, което законът на тежестта извършва, е известно налягане върху материята, което
науката
нарича теготене или падане на телата в пространството към центъра на тежестта.
Върху неговата първоначална основа почива неразрушимостта на материята, т.е. на първоначалните форми на веществото, наречени атоми, които сами по себе си не са нищо друго, освен изражение на известно количество сила, която е затворена в естеството им. Всичката работа на теготенето е да поддържа един установен ред, вече отдавна създаден от предидущи причини и начала, освен това да спазва същевременно единство помежду всичките отделни дейци на материалния свят, като ги държи в границите на своята сила и влияние. При всичко, че всемирното теготене играе една от най-важните роли във Вселената, при все това, известни факти ни навеждат към мисълта да заключим, и то справедливо, че ако този закон на теготенето не би се обусловил или пък видоизменил и подпомогнал от закона на всемирното сродство на елементите, то навярно видимата Вселена днес щеше да има друг изглед, не толкова приятен. Във всемирното сродство се крие една от великите тайни на общата деятелност на Природата, която произтича от свободното действие на атомите, които влизат във всевъзможни взаимни съюзи помежду си, от които съюзи се образува постоянна енергия, която се пренася от различни среди по цялата Вселена.
към текста >>
Не щеше тогава да има нужда ни от вяра в Бога, ни от възпитание в
Живота
, ни от
наука
за
развитието, ни от философия
за
просвещението.
Във всемирното сродство се крие една от великите тайни на общата деятелност на Природата, която произтича от свободното действие на атомите, които влизат във всевъзможни взаимни съюзи помежду си, от които съюзи се образува постоянна енергия, която се пренася от различни среди по цялата Вселена. Без всемирното сродство светът завинаги би останал вечно безплоден и вечно безцелен. Мрак и тъмнина щяха да владеят навсякъде, влиянието на топлината и светлината не щяха да са понятни на нази, Духът на человеческата душа завинаги щеше да остане затворен във вечната бездна, в която нищо друго не би съществувало, освен вечно мълчание. Светът над вратата си щеше да има надписа: „Изгубен мир“. Любовта и злобата, Обичта и ненавистта, Истината и лъжата погребани щяха да бъдат в пропастта на пространството.
Не щеше тогава да има нужда ни от вяра в Бога, ни от възпитание в
Живота
, ни от
наука
за
развитието, ни от философия
за
просвещението.
Мозъкът на бедните отчаяни философи, богослови, материалисти, идеалисти щеше да е в блажен покой. Светът щеше да бъде избавен от учението им– „животът е зло, без него е по-добро“. Но види се явно от фактите, че Природата не взела тия неща в съображение при устройството на Вселената. Това даже на ума й не идвало, че ще дойде един ден, когато ние, разумните твари, ще бъдем обезпокоявани от всевъзможни злини, които ще ни турят да се гоним по лицето на Земята и да се бием всякой с брата си. Навярно ще каже някой: „Ако тя бе предвидила нашите нещастия, тя би ги взела във внимание.“ Но вижда се, че това не влизало в сметката й.
към текста >>
Законът на съвестта е прогласил вече вътре във всякой человек, че дългът е първата стъпка
за
успеха и щастието на
Живота
във всякоя душа.
Това, види се, да е бил второстепенен въпрос, оставен настрана да се разглежда, кога му дойде времето. И не е чудно, че днес този въпрос е подигнат на разглеждане. Ако и да не разбираме още достатъчно езика на Природата, за да се ползваме напълно от уроците, които ни дава всякой ден, при все това тя е сполучила да ни научи по нещо си за основните начала. Животът на миналото не е бил иждивен напразно, душата от дълговековната си опитност е научила някои от първите постановления на върховния Живот. Мозъчните клетки са ни предали първата заповед, написана от Вечния Дух.
Законът на съвестта е прогласил вече вътре във всякой человек, че дългът е първата стъпка
за
успеха и щастието на
Живота
във всякоя душа.
Тази е първата аксиома, която трябва всякой разумен человек вече да проумее, защото времето на изхода ни наближава – да се освободим от фараоновото владичество. Има философи, които гледат с презрение на Живота. За тях человечеството не е нищо друго, освен материална сган, които днес съществува, утре изчезва. Има куп капиталисти и хитри дипломати, които гледат на живота на другите като на известен капитал, който може да се усвои чрез различни благородни и неблагородни средства и да се употреби за частни цели, прищевки и каприции. Върху тази основа народите още се стремят да подигнат своята бъдеща слава и щастие.
към текста >>
Има философи, които гледат с презрение на
Живота
.
Ако и да не разбираме още достатъчно езика на Природата, за да се ползваме напълно от уроците, които ни дава всякой ден, при все това тя е сполучила да ни научи по нещо си за основните начала. Животът на миналото не е бил иждивен напразно, душата от дълговековната си опитност е научила някои от първите постановления на върховния Живот. Мозъчните клетки са ни предали първата заповед, написана от Вечния Дух. Законът на съвестта е прогласил вече вътре във всякой человек, че дългът е първата стъпка за успеха и щастието на Живота във всякоя душа. Тази е първата аксиома, която трябва всякой разумен человек вече да проумее, защото времето на изхода ни наближава – да се освободим от фараоновото владичество.
Има философи, които гледат с презрение на
Живота
.
За тях человечеството не е нищо друго, освен материална сган, които днес съществува, утре изчезва. Има куп капиталисти и хитри дипломати, които гледат на живота на другите като на известен капитал, който може да се усвои чрез различни благородни и неблагородни средства и да се употреби за частни цели, прищевки и каприции. Върху тази основа народите още се стремят да подигнат своята бъдеща слава и щастие. Голо щастие – измама на человеческото тщеславие. От времето на нашите първи прародители ние все това блаженство търсим в този свят, но то няма да дойде, ако и да го чакаме, за хиляди и милиони години.
към текста >>
Има куп капиталисти и хитри дипломати, които гледат на
живота
на другите като на известен капитал, който може да се усвои чрез различни благородни и неблагородни средства и да се употреби
за
частни цели, прищевки и каприции.
Мозъчните клетки са ни предали първата заповед, написана от Вечния Дух. Законът на съвестта е прогласил вече вътре във всякой человек, че дългът е първата стъпка за успеха и щастието на Живота във всякоя душа. Тази е първата аксиома, която трябва всякой разумен человек вече да проумее, защото времето на изхода ни наближава – да се освободим от фараоновото владичество. Има философи, които гледат с презрение на Живота. За тях человечеството не е нищо друго, освен материална сган, които днес съществува, утре изчезва.
Има куп капиталисти и хитри дипломати, които гледат на
живота
на другите като на известен капитал, който може да се усвои чрез различни благородни и неблагородни средства и да се употреби
за
частни цели, прищевки и каприции.
Върху тази основа народите още се стремят да подигнат своята бъдеща слава и щастие. Голо щастие – измама на человеческото тщеславие. От времето на нашите първи прародители ние все това блаженство търсим в този свят, но то няма да дойде, ако и да го чакаме, за хиляди и милиони години. Тази подла и нечестива философия няма да създаде нашето бъдеще блаженство, нито нашия бъдещ живот, тя няма да ни освободи от отговорност спрямо закона на дълга и Правдата. „Гол излязох от майчината си утроба – казва праведният Йов – и гол ще са върна.“ Най трудната работа, казва един физиолог, е да поправим един развален и разстроен мозък; най-трудната задача, казва един възпитател, е да изправиш един покварен характер; най-опасното нещо, казва един философ, е зле настроеното сърце.
към текста >>
Тогава нека предадем този спорен въпрос на третейски съд пред огнището на
науката
– да видим и чуем как ще се произнесе.
От това става ясно, че нашето знание е релативно, относително, а не абсолютно. А релативното знание има за начало три спомагателни средства, именно умножение, деление и сравнение. Вън от тяхната област нищо положително не знаем що съществува. А вътре в тяхната сфера ние знаем много неща и можем да предполагаме всичко, що ни хрумне на ума. Значи пак се срещаме лице с лице с мъчно заплетената триъгълна дилема, която на дали ще се реши някога.
Тогава нека предадем този спорен въпрос на третейски съд пред огнището на
науката
– да видим и чуем как ще се произнесе.
Истината, казва тя, трябва да се гледа в лицето, а не в гърба. Длъжни сме да помним поговорката, че с един камък къща не става. За въздигането й три неща са главно потребни: основа, стени и покрив. Ще бъде неразумно и глупаво да се трудим да убедим когото и да е, че основата или стените, или покривът съставляват цялата къща. Всякой от само себе си ще види, че трите заедно съставляват едно цяло, наречено къща.
към текста >>
Тялото е организирано от вещество посредством силата на
Живота
, която го е обусловила и свързала с душата и ума.
Или пак, ако покривът кажеше, че той е самата къща, що би сторила тази къща без основата и стените? Затова богословът, идеалистът и материалистът са задължени от фактите да завземат своите места там, гдето им е определено от необходимостта. Къщата е построена от някого, който не е нито в основата, нито в стените, нито в покрива, но някъде и всякъде. Ако се разговарят за частите на къщата, имат право да различават, но ако смесват понятието за къщата с идеята за автора й, който я е построил, те се заблуждават, понеже не знаят каква е разликата помежду една пасивна реалност и една действующа същност. Но ако говорят за проявлението на неговата сила в цялата къща, те са едно и могат да се сгрупират в едно общо название богослово-идеало-материалист.
Тялото е организирано от вещество посредством силата на
Живота
, която го е обусловила и свързала с душата и ума.
Затова сила, материя и ум не са три неща отделни и независещи едно от друго, но са свойства, качества и форми на едно и също битие, на едно същество вътре и вън от тях. Това същество, кога действа, действа в три главни форми, проявлява три главни качества, показва три главни свойства. Материята се определя от постоянните центрове, наречени атоми или монади; силата от движението и количеството на центровете и ума – от сгрупируването и разпределението на атомите и силите в прями отношения, управляющи се от постоянни закони, работещи с математическа определеност и последователност за постигането целта в Природата, които общият Дух гони. Че това е цяла истина, няма защо да се съмняваме, науката ни е доставила отвсякъде цял склад от факти, които говорят много по-ясно и вразумително, отколкото кой да е философ. И тъй, свойствата представляват материята, качествата – силата, формите – ума.
към текста >>
Че това е цяла истина, няма защо да се съмняваме,
науката
ни е доставила отвсякъде цял склад от факти, които говорят много по-ясно и вразумително, отколкото кой да е философ.
Но ако говорят за проявлението на неговата сила в цялата къща, те са едно и могат да се сгрупират в едно общо название богослово-идеало-материалист. Тялото е организирано от вещество посредством силата на Живота, която го е обусловила и свързала с душата и ума. Затова сила, материя и ум не са три неща отделни и независещи едно от друго, но са свойства, качества и форми на едно и също битие, на едно същество вътре и вън от тях. Това същество, кога действа, действа в три главни форми, проявлява три главни качества, показва три главни свойства. Материята се определя от постоянните центрове, наречени атоми или монади; силата от движението и количеството на центровете и ума – от сгрупируването и разпределението на атомите и силите в прями отношения, управляющи се от постоянни закони, работещи с математическа определеност и последователност за постигането целта в Природата, които общият Дух гони.
Че това е цяла истина, няма защо да се съмняваме,
науката
ни е доставила отвсякъде цял склад от факти, които говорят много по-ясно и вразумително, отколкото кой да е философ.
И тъй, свойствата представляват материята, качествата – силата, формите – ума. Всякой атом във Вселената носи на своето съществуване свойствата, качествата и формите, отпечатани в естеството му от първата битност. Тази битност е Духът на Живота – вечната животворяща енергия, която преобладава навсякъде из Вселената; единствената същност, от която произтичат всичките разумни действия и стремления; върховният закон вътре в душата, който я принуждава да се стреми към усъвършенстване; върховната сила на самосъзнанието вътре в нашия Дух, която ни постоянно подканя да се подвизаваме в Доброто, да дирим благородното и възвишено, да любим истинното Всичко това ни води към великия върховен разум – да знаем що правим, да разбираме и разумяваме към какво се стремим. Това значи да живеем. Но за да се постигне всичко, което е пред душата и в душата на всяко разумно същество, изисквало се преди всичко време, място и условия, гдето да се посади първото семе на Живота.
към текста >>
Тази битност е Духът на
Живота
– вечната животворяща енергия, която преобладава навсякъде из Вселената; единствената същност, от която произтичат всичките разумни действия и стремления; върховният закон вътре в душата, който я принуждава да се стреми към усъвършенстване; върховната сила на самосъзнанието вътре в нашия Дух, която ни постоянно подканя да се подвизаваме в Доброто, да дирим благородното и възвишено, да любим истинното Всичко това ни води към великия върховен разум – да знаем що правим, да разбираме и разумяваме към какво се стремим.
Това същество, кога действа, действа в три главни форми, проявлява три главни качества, показва три главни свойства. Материята се определя от постоянните центрове, наречени атоми или монади; силата от движението и количеството на центровете и ума – от сгрупируването и разпределението на атомите и силите в прями отношения, управляющи се от постоянни закони, работещи с математическа определеност и последователност за постигането целта в Природата, които общият Дух гони. Че това е цяла истина, няма защо да се съмняваме, науката ни е доставила отвсякъде цял склад от факти, които говорят много по-ясно и вразумително, отколкото кой да е философ. И тъй, свойствата представляват материята, качествата – силата, формите – ума. Всякой атом във Вселената носи на своето съществуване свойствата, качествата и формите, отпечатани в естеството му от първата битност.
Тази битност е Духът на
Живота
– вечната животворяща енергия, която преобладава навсякъде из Вселената; единствената същност, от която произтичат всичките разумни действия и стремления; върховният закон вътре в душата, който я принуждава да се стреми към усъвършенстване; върховната сила на самосъзнанието вътре в нашия Дух, която ни постоянно подканя да се подвизаваме в Доброто, да дирим благородното и възвишено, да любим истинното Всичко това ни води към великия върховен разум – да знаем що правим, да разбираме и разумяваме към какво се стремим.
Това значи да живеем. Но за да се постигне всичко, което е пред душата и в душата на всяко разумно същество, изисквало се преди всичко време, място и условия, гдето да се посади първото семе на Живота. Затова Природата е била длъжна да работи и приготовлява всевъзможните бъдещи условия за това толкова деликатно чадо на вечността. Онези славни епохи, които ни очакват в самата вечност на Живота, които покрай сърцето ни не се минували още, нито в ума ни са влизали. Ако началото е толкова велико, какъв ще бъде зенитът на съвършенството, когато възприемем безсмъртието?
към текста >>
Но
за
да се постигне всичко, което е пред душата и в душата на всяко разумно същество, изисквало се преди всичко време, място и условия, гдето да се посади първото семе на
Живота
.
Че това е цяла истина, няма защо да се съмняваме, науката ни е доставила отвсякъде цял склад от факти, които говорят много по-ясно и вразумително, отколкото кой да е философ. И тъй, свойствата представляват материята, качествата – силата, формите – ума. Всякой атом във Вселената носи на своето съществуване свойствата, качествата и формите, отпечатани в естеството му от първата битност. Тази битност е Духът на Живота – вечната животворяща енергия, която преобладава навсякъде из Вселената; единствената същност, от която произтичат всичките разумни действия и стремления; върховният закон вътре в душата, който я принуждава да се стреми към усъвършенстване; върховната сила на самосъзнанието вътре в нашия Дух, която ни постоянно подканя да се подвизаваме в Доброто, да дирим благородното и възвишено, да любим истинното Всичко това ни води към великия върховен разум – да знаем що правим, да разбираме и разумяваме към какво се стремим. Това значи да живеем.
Но
за
да се постигне всичко, което е пред душата и в душата на всяко разумно същество, изисквало се преди всичко време, място и условия, гдето да се посади първото семе на
Живота
.
Затова Природата е била длъжна да работи и приготовлява всевъзможните бъдещи условия за това толкова деликатно чадо на вечността. Онези славни епохи, които ни очакват в самата вечност на Живота, които покрай сърцето ни не се минували още, нито в ума ни са влизали. Ако началото е толкова велико, какъв ще бъде зенитът на съвършенството, когато възприемем безсмъртието? Какво ще бъде състоянието ни, когато се облечем в пълнотата на Живота, когато времето изчезне, а вечността настане? „Събуди се, събуди се, ти, който спиш!
към текста >>
Онези славни епохи, които ни очакват в самата вечност на
Живота
, които покрай сърцето ни не се минували още, нито в ума ни са влизали.
Всякой атом във Вселената носи на своето съществуване свойствата, качествата и формите, отпечатани в естеството му от първата битност. Тази битност е Духът на Живота – вечната животворяща енергия, която преобладава навсякъде из Вселената; единствената същност, от която произтичат всичките разумни действия и стремления; върховният закон вътре в душата, който я принуждава да се стреми към усъвършенстване; върховната сила на самосъзнанието вътре в нашия Дух, която ни постоянно подканя да се подвизаваме в Доброто, да дирим благородното и възвишено, да любим истинното Всичко това ни води към великия върховен разум – да знаем що правим, да разбираме и разумяваме към какво се стремим. Това значи да живеем. Но за да се постигне всичко, което е пред душата и в душата на всяко разумно същество, изисквало се преди всичко време, място и условия, гдето да се посади първото семе на Живота. Затова Природата е била длъжна да работи и приготовлява всевъзможните бъдещи условия за това толкова деликатно чадо на вечността.
Онези славни епохи, които ни очакват в самата вечност на
Живота
, които покрай сърцето ни не се минували още, нито в ума ни са влизали.
Ако началото е толкова велико, какъв ще бъде зенитът на съвършенството, когато възприемем безсмъртието? Какво ще бъде състоянието ни, когато се облечем в пълнотата на Живота, когато времето изчезне, а вечността настане? „Събуди се, събуди се, ти, който спиш! Стани, стани, ти, който си паднал, и простри ръцете си към надеждата, която си изгубил! Ръката, която те крепи, не е отслабнала и Любовта на Живота към теб не е изгаснала.“
към текста >>
Какво ще бъде състоянието ни, когато се облечем в пълнотата на
Живота
, когато времето изчезне, а вечността настане?
Това значи да живеем. Но за да се постигне всичко, което е пред душата и в душата на всяко разумно същество, изисквало се преди всичко време, място и условия, гдето да се посади първото семе на Живота. Затова Природата е била длъжна да работи и приготовлява всевъзможните бъдещи условия за това толкова деликатно чадо на вечността. Онези славни епохи, които ни очакват в самата вечност на Живота, които покрай сърцето ни не се минували още, нито в ума ни са влизали. Ако началото е толкова велико, какъв ще бъде зенитът на съвършенството, когато възприемем безсмъртието?
Какво ще бъде състоянието ни, когато се облечем в пълнотата на
Живота
, когато времето изчезне, а вечността настане?
„Събуди се, събуди се, ти, който спиш! Стани, стани, ти, който си паднал, и простри ръцете си към надеждата, която си изгубил! Ръката, която те крепи, не е отслабнала и Любовта на Живота към теб не е изгаснала.“ От фактите, добити чрез научните изследвания, можем да допуснем, че вещественият свят не е имал този вид и образ, както ни се представя в настояще. Частиците, от които се състои, са били разпръснати в пространството на такова голямо разстояние, щото едва ли можем да си съставим какво-годе понятие или даже да си въобразим в ума за границите на този обширен океан в бездната, състоящ от безкрайно малки частици, наречени атоми, които не са имали никакво определено движение, освен едно колебание и трептение.
към текста >>
Ръката, която те крепи, не е отслабнала и Любовта на
Живота
към теб не е изгаснала.“
Онези славни епохи, които ни очакват в самата вечност на Живота, които покрай сърцето ни не се минували още, нито в ума ни са влизали. Ако началото е толкова велико, какъв ще бъде зенитът на съвършенството, когато възприемем безсмъртието? Какво ще бъде състоянието ни, когато се облечем в пълнотата на Живота, когато времето изчезне, а вечността настане? „Събуди се, събуди се, ти, който спиш! Стани, стани, ти, който си паднал, и простри ръцете си към надеждата, която си изгубил!
Ръката, която те крепи, не е отслабнала и Любовта на
Живота
към теб не е изгаснала.“
От фактите, добити чрез научните изследвания, можем да допуснем, че вещественият свят не е имал този вид и образ, както ни се представя в настояще. Частиците, от които се състои, са били разпръснати в пространството на такова голямо разстояние, щото едва ли можем да си съставим какво-годе понятие или даже да си въобразим в ума за границите на този обширен океан в бездната, състоящ от безкрайно малки частици, наречени атоми, които не са имали никакво определено движение, освен едно колебание и трептение. Силата на притеганието и оттласкването са действали с еднакъв момент, следва, че материята, т.е. атомите са били в равновесие, немислимо е да е имало какво-годе физическо търкане или действие. Онова начало, за което Мойсей споменува в първата глава на „Битие“ за Небето и Земята, не е друго начало, освен началото, когато всемирният закон на сродството, т.е.
към текста >>
5 "
Науката
и възпитанието.
И какво по-дълбоко значение можем да Му дадем от значението „Бог е Дух“. Пред очите на ума ни Вселената стои в образа на едно чудесно зрелище, в изгледа на един великолепен Дом, на когото сводовете и стълбовете се виждат да се повдигат от под нозете ни и да подкрепят цялото здание в пространството. Обаче основите на този дом не се виждат да се крепят някъде. Светът мяза на израилската подвижна скиния, които се носи из Вселената от силите на Йехова, придружена от безбройното Небесно войнство на Елохима, което се връща от победите си към пределите на вечното царство на Мира – царството на Господа Бога Саваота. 1896 г., Варна 5
5 "
Науката
и възпитанието.
Началата на чаловеческий живот" е публикувано за първи път в отделна книжка през 1896г., Варна, Печатница на К.Николов Публикувана е и в книгата "Той иде" Издание София 2007, ИЗДАТЕЛСТВО СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ Книгата за теглене на PDF
към текста >>
Външните условия на
живота
Публикувана е и в книгата "Той иде" Издание София 2007, ИЗДАТЕЛСТВО СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ Книгата за теглене на PDF Дял трети
Външните условия на
живота
1. Произходът на живота 1. Животът е една от най-големите загадки. За произхода му не знаем почти нищо. Онова, което ни е известно за неговата същност, е придобито от наблюдения върху характерните прояви на неговата сила. Тази сила е диаметрално противоположна на силите на физическия свят и се различава коренно от тях по своето естество.
към текста >>
1. Произходът на
живота
Издание София 2007, ИЗДАТЕЛСТВО СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ Книгата за теглене на PDF Дял трети Външните условия на живота
1. Произходът на
живота
1. Животът е една от най-големите загадки. За произхода му не знаем почти нищо. Онова, което ни е известно за неговата същност, е придобито от наблюдения върху характерните прояви на неговата сила. Тази сила е диаметрално противоположна на силите на физическия свят и се различава коренно от тях по своето естество. 2. Установено е също така, че органическият живот се е появил във вселената при известни строго определени условия, което потвърждава истината, че природата има някаква определена цел, някакъв общ план и общ стремеж.[132]
към текста >>
Това влизане окултната
наука
нарича „въплътяване” или още „обличане в плът и кръв”.
3. Всичко това ни кара да признаем факта, че животът се е появил с цел да се развива, да расте и да стане фактор и главен проводник в по-нататъшната проява на Върховния Дух във вселената. 4. За да се постигне този върховен стремеж в природата и за да се роди и развие настоящият органически живот, който духът ни притежава, преди всичко е била нужна почва за полагане на основа.[133] 5. Почвата е била един от най-важните и необходими първични елементи за съществуване. Тя е съдържала онова предварително условие за идване на жизнената сила в царството на природата, без което животът не би могъл да завладее новата среда на своята дейност и да влезе в новите условия на своето битие. 6. Физическите сили е трябвало да работят дълго време, за да подготвят условията за идването на органическия живот, а освен това да отворят пътя за влизането на този живот в неговото жилище – тялото.
Това влизане окултната
наука
нарича „въплътяване” или още „обличане в плът и кръв”.
7. Природата впрегнала своите физико-химични сили и ги натоварила с великата работа да ú доставят елементите на почвата посредством събиране на малките частици на материята, пръснати навсякъде в безмерното пространство. Образували се огромни общи маси – галактики, мъглявини, както и слънчеви и планетни системи. Така природата приготвила бъдещите обиталища на живота. 2. Закон на Гравитацията[134] 1. Научните факти показват, че главният двигател в тази огромна по своите мащаби материална работа бил законът на Гравитацията.
към текста >>
Така природата приготвила бъдещите обиталища на
живота
.
Тя е съдържала онова предварително условие за идване на жизнената сила в царството на природата, без което животът не би могъл да завладее новата среда на своята дейност и да влезе в новите условия на своето битие. 6. Физическите сили е трябвало да работят дълго време, за да подготвят условията за идването на органическия живот, а освен това да отворят пътя за влизането на този живот в неговото жилище – тялото. Това влизане окултната наука нарича „въплътяване” или още „обличане в плът и кръв”. 7. Природата впрегнала своите физико-химични сили и ги натоварила с великата работа да ú доставят елементите на почвата посредством събиране на малките частици на материята, пръснати навсякъде в безмерното пространство. Образували се огромни общи маси – галактики, мъглявини, както и слънчеви и планетни системи.
Така природата приготвила бъдещите обиталища на
живота
.
2. Закон на Гравитацията[134] 1. Научните факти показват, че главният двигател в тази огромна по своите мащаби материална работа бил законът на Гравитацията. Под неговото действие отделните части на материята били принудени да излязат от своето първично хаотично състояние и да се оформят в гравитационни центрове. Тези гравитационни маси започнали да се подчиняват на общите закони на движение и образували т. нар. видим материален свят или физическата вселена.
към текста >>
4. От това именно хаотично състояние е трябвало да се създаде нещо стройно, нещо хармонично, което да отговаря на условията, необходими
за
появата на
живота
.
видим материален свят или физическата вселена. 2. И тъй, от първоначалния хаос, състоящ се от невъобразимо число атоми, независими един от друг, буйни и неукротими по естество, извършващи милиони движения в секунда, и то в най-различни направления, е трябвало е да се създаде нещо цялостно, нещо стройно и устойчиво. 3. Представете си в какво хаотично състояние се е намирала тогава вселената! Какво ли „вавилонско стълпотворение”[135]е царяло между частиците на веществото и какво ли е било движението на атомите, при положение, че тогава те не са следвали никакво определено направление?! Всичко това е изглеждало като един развълнуван и вечно колебаещ се океан в пространството, чиито движения не са имали никаква определена цел.
4. От това именно хаотично състояние е трябвало да се създаде нещо стройно, нещо хармонично, което да отговаря на условията, необходими
за
появата на
живота
.
Каква велика задача е стояла пред природата – да устрои и подреди настоящия свят и видимата вселена с всичката ú красота, хармония и единство, произтичащо от действията на вечните и неизменни закони, работещи с математическа точност и последователност! 5. Ако обаче във вселената съществуваше и действаше само законът на Гравитацията, по силата на който материалните частици взаимно се привличат, вселената не би придобила сегашния си вид. 6. Можем да предположим, че под действието само на Гравитацията частиците на материята биха се събрали в една огромна обща маса, която не би послужила за нищо. Атомите завинаги щяха да си останат отделни и независими единици, без да могат да проявят скритите възможности на своето естество. Те щяха да се прилепят един към друг по чисто механичен начин, но никога нямаше да влязат в по-тесни връзки помежду си.
към текста >>
8. Основното и най-важното, което извършва законът на Гравитацията, е упражняването на налягане върху материята, наречено от
науката
притегляне или падане на телата в пространството към центъра на тежестта.[136]
5. Ако обаче във вселената съществуваше и действаше само законът на Гравитацията, по силата на който материалните частици взаимно се привличат, вселената не би придобила сегашния си вид. 6. Можем да предположим, че под действието само на Гравитацията частиците на материята биха се събрали в една огромна обща маса, която не би послужила за нищо. Атомите завинаги щяха да си останат отделни и независими единици, без да могат да проявят скритите възможности на своето естество. Те щяха да се прилепят един към друг по чисто механичен начин, но никога нямаше да влязат в по-тесни връзки помежду си. 7. Това заключение можем да извадим от факта, че Гравитацията се изразява най-вече в механическо движение, с помощта на което материалните тела са били поставени в пространството на съответните им места.
8. Основното и най-важното, което извършва законът на Гравитацията, е упражняването на налягане върху материята, наречено от
науката
притегляне или падане на телата в пространството към центъра на тежестта.[136]
9. Действието на този закон е причина за неразрушимостта на материята, т.е. на първоначалните форми на веществото, наречени атоми, които сами по себе си не са нищо друго освен израз на определено количество затворена в тях енргия. 10. Основната задача на закона на Гравитацията е да поддържа един установен ред, създаден от предшестващи причини и начала. Същевременно с това той е призван да запази единството между всички дейци на материалния свят, като ги държи в границите на своята сила и влияние. 3. Закон на Всемирното сродство[137]
към текста >>
5. Тогава нямаше да има нужда ни от вяра в Бога, ни от възпитание, ни от
наука
, ни от философия.
Мрак и тъмнина щяха да владеят навсякъде. Топлината и светлината щяха да бъдат непознати за нас. Духът на човека завинаги щеше да остане затворен във вечната бездна на материята, в която нямаше да съществува нищо друго освен вечно мълчание. 4. Светът щеше да има над вратата си надпис: „Изгубен свят”. Любовта и омразата, обичта и ненавистта, истината и лъжата, доброто и злото нямаше да могат да се проявят, а щяха да бъдат погребани в безграничната пропаст на пространството.
5. Тогава нямаше да има нужда ни от вяра в Бога, ни от възпитание, ни от
наука
, ни от философия.
В мозъка на бедните, отчаяни философи, богослови, материалисти, идеалисти щеше да царува блажен покой. Те нямаше да водят помежду си безкрайни спорове и да си блъскат главите върху загадките на вселената. Светът щеше да бъде избавен от учението им, което гласи: „Животът е зло, без него е по-добре! ” 4. Първата аксиома за душата
към текста >>
Въпреки че все още не разбираме достатъчно добре езика на природата,
за
да се ползваме напълно от уроците, които всеки ден ни дава, все пак тя е успяла да ни научи на някои неща, да ни покаже основните начала на
живота
.
Но изглежда това не е влизало в сметките ú. 3. Главната ú цел, основната ú задача е била да устрои видимата вселена тъй, както са повелявали върховните закони, а също и да даде на всеки свят онези условия, чрез които той да бъде подготвен и приспособен за нуждите на развиващия се и постоянно възрастващ живот. 4. Дали природата е допускала, че когато дойдат живите, разумни същества в дома ú, ще започнат куп разисквания, препирни, борби за всевъзможни неща и ще си оспорват благата, които тя така щедро им е дала? Очевидно за нея това е бил второстепенен въпрос, оставен за разглеждане, когато му дойде времето. 5. Днес този въпрос вече стои пред нас.
Въпреки че все още не разбираме достатъчно добре езика на природата,
за
да се ползваме напълно от уроците, които всеки ден ни дава, все пак тя е успяла да ни научи на някои неща, да ни покаже основните начала на
живота
.
6. Животът на миналото не е бил изживян напразно. Душата благодарение на дълговековния си опит е научила някои от първите закони на висшия живот. Мозъчните клетки са ни предали първата заповед, написана от Вечния Дух. 7. Законът на съвестта е проговорил вече вътре във всеки човек и му казва, че Дългът е първата стъпка към успеха и щастието в живота. Това е първата аксиома, която всеки разумен човек трябва да осъзнае, защото времето на нашия „Изход”[138], на нашето освобождение от фараоновото робство[139] е наближило.
към текста >>
7. Законът на съвестта е проговорил вече вътре във всеки човек и му казва, че Дългът е първата стъпка към успеха и щастието в
живота
.
5. Днес този въпрос вече стои пред нас. Въпреки че все още не разбираме достатъчно добре езика на природата, за да се ползваме напълно от уроците, които всеки ден ни дава, все пак тя е успяла да ни научи на някои неща, да ни покаже основните начала на живота. 6. Животът на миналото не е бил изживян напразно. Душата благодарение на дълговековния си опит е научила някои от първите закони на висшия живот. Мозъчните клетки са ни предали първата заповед, написана от Вечния Дух.
7. Законът на съвестта е проговорил вече вътре във всеки човек и му казва, че Дългът е първата стъпка към успеха и щастието в
живота
.
Това е първата аксиома, която всеки разумен човек трябва да осъзнае, защото времето на нашия „Изход”[138], на нашето освобождение от фараоновото робство[139] е наближило. 8. Има една категория хора, които гледат с презрение на живота. За тях човечеството не е нищо друго освен материална сган, която днес съществува, а утре изчезва. 9. От друга страна има множество крупни капиталисти, както и хитри дипломати и държавници, които гледат на живота на другите като на капитал, който може да се усвои чрез най-различни, благородни или неблагородни средства и да се употреби за техните лични цели, за създаване на охолен живот, пълен с наслади и развлечения. 10. Народите все още се стремят да изградят върху тази основа своето бъдещо величие, но това е голо щастие, илюзия на човешкото тщеславие, донесла на хората хиляди разочарования.
към текста >>
8. Има една категория хора, които гледат с презрение на
живота
.
6. Животът на миналото не е бил изживян напразно. Душата благодарение на дълговековния си опит е научила някои от първите закони на висшия живот. Мозъчните клетки са ни предали първата заповед, написана от Вечния Дух. 7. Законът на съвестта е проговорил вече вътре във всеки човек и му казва, че Дългът е първата стъпка към успеха и щастието в живота. Това е първата аксиома, която всеки разумен човек трябва да осъзнае, защото времето на нашия „Изход”[138], на нашето освобождение от фараоновото робство[139] е наближило.
8. Има една категория хора, които гледат с презрение на
живота
.
За тях човечеството не е нищо друго освен материална сган, която днес съществува, а утре изчезва. 9. От друга страна има множество крупни капиталисти, както и хитри дипломати и държавници, които гледат на живота на другите като на капитал, който може да се усвои чрез най-различни, благородни или неблагородни средства и да се употреби за техните лични цели, за създаване на охолен живот, пълен с наслади и развлечения. 10. Народите все още се стремят да изградят върху тази основа своето бъдещо величие, но това е голо щастие, илюзия на човешкото тщеславие, донесла на хората хиляди разочарования. 11. От времето на нашите първи прародители човекът все търси това илюзорно щастие в света, но то няма да дойде, дори и да го чакаме хиляди и милиони години. Тази лъжлива и нечестива философия няма да ни донесе мечтаното щастие, нито ще създаде нашия бъдещ живот.
към текста >>
9. От друга страна има множество крупни капиталисти, както и хитри дипломати и държавници, които гледат на
живота
на другите като на капитал, който може да се усвои чрез най-различни, благородни или неблагородни средства и да се употреби
за
техните лични цели,
за
създаване на охолен живот, пълен с наслади и развлечения.
Мозъчните клетки са ни предали първата заповед, написана от Вечния Дух. 7. Законът на съвестта е проговорил вече вътре във всеки човек и му казва, че Дългът е първата стъпка към успеха и щастието в живота. Това е първата аксиома, която всеки разумен човек трябва да осъзнае, защото времето на нашия „Изход”[138], на нашето освобождение от фараоновото робство[139] е наближило. 8. Има една категория хора, които гледат с презрение на живота. За тях човечеството не е нищо друго освен материална сган, която днес съществува, а утре изчезва.
9. От друга страна има множество крупни капиталисти, както и хитри дипломати и държавници, които гледат на
живота
на другите като на капитал, който може да се усвои чрез най-различни, благородни или неблагородни средства и да се употреби
за
техните лични цели,
за
създаване на охолен живот, пълен с наслади и развлечения.
10. Народите все още се стремят да изградят върху тази основа своето бъдещо величие, но това е голо щастие, илюзия на човешкото тщеславие, донесла на хората хиляди разочарования. 11. От времето на нашите първи прародители човекът все търси това илюзорно щастие в света, но то няма да дойде, дори и да го чакаме хиляди и милиони години. Тази лъжлива и нечестива философия няма да ни донесе мечтаното щастие, нито ще създаде нашия бъдещ живот. Тя няма да освободи човека от отговорност пред закона на Дълга и правдата. 12. „Гол излязох от майчината си утроба – казва праведният Йов – и гол ще се върна”(Йов 1:21).
към текста >>
Тогава нека предадем този спорен въпрос на третейски съд[141] пред огнището на
науката
, да видим и чуем как тя ще се произнесе.
От това следва, че нашето знание е относително, а не абсолютно. 19. В основата на относителното знание стоят три неща – умножение, деление и сравнение. Извън тяхната област ние не знаем нищо сигурно за това, което съществува. А вътре в тяхната сфера знаем много неща и можем да предполагаме всичко, което ни дойде на ум. 20. Ето че отново се срещаме лице в лице със заплетената „дилема на триъгълника”, която едва ли някога ще бъде решена.
Тогава нека предадем този спорен въпрос на третейски съд[141] пред огнището на
науката
, да видим и чуем как тя ще се произнесе.
„Истината – казва тя – трябва да се гледа в лицето, а не в гърба”.[142] 21. Нека оставим сега всички тия философски спорове и да намерим едно съвсем просто разрешение. Народната мъдрост казва: „С един камък къща не става.” За да построим къща, са необходими три неща: основа, стени и покрив. 22. Смешно е да се поддържа твърдението, че само основата или само стените, или пък само покривът съставят къщата. Очевидно е, че тези три части заедно образуват едно цяло, наречено къща.
към текста >>
1. Тялото е създадено от вещество посредством силата на
живота
, която го е обусловила и свързала с душата и ума.
Той е навсякъде и никъде едновременно.[143] 25. Ако става дума за частите на къщата, нашите трима приятели имат право да правят известна разлика. Но ако смесват понятието за къщата с идеята за Онзи, който я е построил, то те се заблуждават, понеже не знаят каква е разликата между една пасивна реалност и една действаща същност. 26. Ако тримата говорят за проявлението на Неговата сила в цялата къща, тогава те са едно и могат да се назоват с едно общо име: богослово-идеало-материалист. 8. Материя, сила, ум
1. Тялото е създадено от вещество посредством силата на
живота
, която го е обусловила и свързала с душата и ума.
Затова материя, сила и ум не са три отделни, независещи едно от друго неща, а свойства, качества и форми на едно и също битие, на едно същество, което е вътре и вън от тях. 2. Това същество действа в три главни форми, проявява три главни качества, показва три главни свойства: – Материята се определя от постоянните центрове, наречени атоми или монади. – Силата – от движението и количеството на тия центрове. – Умът – от групирането и разпределението на атомите и силите в правилни отношения, които се управляват от постоянни закони.
към текста >>
Науката
ни е предоставила многобройни факти от всички области на
живота
и тези факти говорят много по-ясно и убедително от който и да е философ.
– Материята се определя от постоянните центрове, наречени атоми или монади. – Силата – от движението и количеството на тия центрове. – Умът – от групирането и разпределението на атомите и силите в правилни отношения, които се управляват от постоянни закони. 3. Тези закони работят с математическа точност и последователност за постигането на оная велика цел в природата, която Духът на битието си е поставил. Тази истина не подлежи на никакво съмнение.
Науката
ни е предоставила многобройни факти от всички области на
живота
и тези факти говорят много по-ясно и убедително от който и да е философ.
4. И така: – свойствата представляват материята; – качествата – силата; – формите – умът. 5. Всеки атом във вселената съдържа свойствата, качествата и формите, отпечатани в него от Първото Начало.
към текста >>
– Духът на
живота
– вечната животворяща енергия, която изпълва цялата вселена;
– свойствата представляват материята; – качествата – силата; – формите – умът. 5. Всеки атом във вселената съдържа свойствата, качествата и формите, отпечатани в него от Първото Начало. 6. Това Начало е:
– Духът на
живота
– вечната животворяща енергия, която изпълва цялата вселена;
– Първичната и Единствена Същност, от Която произтичат всички разумни действия и стремежи; – Върховният закон вътре в душата, който я подтиква да се стреми към съвършенство; – Върховната сила на самосъзнанието вътре в духа на човека, която постоянно го подбужда да се подвизава в доброто, да търси благородното и възвишеното, да обича Истината. 7. Всичко това ни води към Великия върховен разум – да знаем какво правим, да разбираме и проумяваме към какво се стремим, т.е. да живеем.
към текста >>
8.
За
да се постигне всичко, към което се стреми душата на всяко разумно същество, са се изисквали преди всичко време, място и условия, където да се посади първото семе на
живота
.
– Първичната и Единствена Същност, от Която произтичат всички разумни действия и стремежи; – Върховният закон вътре в душата, който я подтиква да се стреми към съвършенство; – Върховната сила на самосъзнанието вътре в духа на човека, която постоянно го подбужда да се подвизава в доброто, да търси благородното и възвишеното, да обича Истината. 7. Всичко това ни води към Великия върховен разум – да знаем какво правим, да разбираме и проумяваме към какво се стремим, т.е. да живеем.
8.
За
да се постигне всичко, към което се стреми душата на всяко разумно същество, са се изисквали преди всичко време, място и условия, където да се посади първото семе на
живота
.
9. Природата е трябвало да работи и да приготвя всевъзможни бъдещи условия, така богати и разнообразни, за това толкова деликатно чедо на вечността. Тя е работила и за онези славни епохи, които ни очакват във вечността на живота и които въобще не са преминавали още през сърцата ни, нито са влизали в умовете ни.[144] 10. Пред умствения поглед на човека се очертават велики бъднини, които се губят някъде във вечността. Душата със своята Божествена интуиция предчувства тия бъднини. И ако началото е толкова велико, какъв ще бъде зенитът на съвършенството, когато влезем в безсмъртието?!
към текста >>
Тя е работила и
за
онези славни епохи, които ни очакват във вечността на
живота
и които въобще не са преминавали още през сърцата ни, нито са влизали в умовете ни.[144]
– Върховната сила на самосъзнанието вътре в духа на човека, която постоянно го подбужда да се подвизава в доброто, да търси благородното и възвишеното, да обича Истината. 7. Всичко това ни води към Великия върховен разум – да знаем какво правим, да разбираме и проумяваме към какво се стремим, т.е. да живеем. 8. За да се постигне всичко, към което се стреми душата на всяко разумно същество, са се изисквали преди всичко време, място и условия, където да се посади първото семе на живота. 9. Природата е трябвало да работи и да приготвя всевъзможни бъдещи условия, така богати и разнообразни, за това толкова деликатно чедо на вечността.
Тя е работила и
за
онези славни епохи, които ни очакват във вечността на
живота
и които въобще не са преминавали още през сърцата ни, нито са влизали в умовете ни.[144]
10. Пред умствения поглед на човека се очертават велики бъднини, които се губят някъде във вечността. Душата със своята Божествена интуиция предчувства тия бъднини. И ако началото е толкова велико, какъв ще бъде зенитът на съвършенството, когато влезем в безсмъртието?! Какво ще бъде състоянието ни, когато у нас дойде пълнотата на живота, когато времето изчезне, за да настане вечността?! 11. Унесен от видението на тия далечни бъднини, поетът-мъдрец казва:
към текста >>
Какво ще бъде състоянието ни, когато у нас дойде пълнотата на
живота
, когато времето изчезне,
за
да настане вечността?!
9. Природата е трябвало да работи и да приготвя всевъзможни бъдещи условия, така богати и разнообразни, за това толкова деликатно чедо на вечността. Тя е работила и за онези славни епохи, които ни очакват във вечността на живота и които въобще не са преминавали още през сърцата ни, нито са влизали в умовете ни.[144] 10. Пред умствения поглед на човека се очертават велики бъднини, които се губят някъде във вечността. Душата със своята Божествена интуиция предчувства тия бъднини. И ако началото е толкова велико, какъв ще бъде зенитът на съвършенството, когато влезем в безсмъртието?!
Какво ще бъде състоянието ни, когато у нас дойде пълнотата на
живота
, когато времето изчезне,
за
да настане вечността?!
11. Унесен от видението на тия далечни бъднини, поетът-мъдрец казва: „Събуди се, събуди се, ти, който спиш! Стани, стани, ти, който си паднал, и простри ръцете си към надеждата, която си изгубил! Ръката, която те крепи, не е отслабнала
към текста >>
и любовта на
живота
към тебе не е угаснала.”
11. Унесен от видението на тия далечни бъднини, поетът-мъдрец казва: „Събуди се, събуди се, ти, който спиш! Стани, стани, ти, който си паднал, и простри ръцете си към надеждата, която си изгубил! Ръката, която те крепи, не е отслабнала
и любовта на
живота
към тебе не е угаснала.”
9. В начало бе Любовта 1. Да се върнем отново към произхода на живота.[145]Изхождайки от фактите, които научните изследвания ни представят, колкото и оскъдни да са те, можем да допуснем, че материалният свят не е имал този вид, който има днес. Частиците, от които той се състои, са били разпръснати в пространството на такова огромно разстояние, че едва ли можем да си съставим някакво понятие за това. 2. Дори и не можем да си представим границите на онзи безбрежен океан в бездната, състоящ се от безкрайно малки частици, наречени атоми. Тези частици не са извършвали никакво определено движение освен едно непрекъснато колебание и трептене.
към текста >>
1. Да се върнем отново към произхода на
живота
.[145]Изхождайки от фактите, които научните изследвания ни представят, колкото и оскъдни да са те, можем да допуснем, че материалният свят не е имал този вид, който има днес.
Стани, стани, ти, който си паднал, и простри ръцете си към надеждата, която си изгубил! Ръката, която те крепи, не е отслабнала и любовта на живота към тебе не е угаснала.” 9. В начало бе Любовта
1. Да се върнем отново към произхода на
живота
.[145]Изхождайки от фактите, които научните изследвания ни представят, колкото и оскъдни да са те, можем да допуснем, че материалният свят не е имал този вид, който има днес.
Частиците, от които той се състои, са били разпръснати в пространството на такова огромно разстояние, че едва ли можем да си съставим някакво понятие за това. 2. Дори и не можем да си представим границите на онзи безбрежен океан в бездната, състоящ се от безкрайно малки частици, наречени атоми. Тези частици не са извършвали никакво определено движение освен едно непрекъснато колебание и трептене. Привличането и отблъскването са действали с еднаква сила. Следователно материята, т.е.
към текста >>
4.
Биографични бележки
отпечатва първа част на книгата “
Науката
и възпитанието.
През август 1888 г. заминава за САЩ, където следва богословие и медицина. В 1895 г. се завръща в България. През следващата 1896 г.
отпечатва първа част на книгата “
Науката
и възпитанието.
Началата на человеческий живот”. Годините 1895-1900 Учителя прекарва в уединение и самота, в размишление, в молитва и дълбока “вътрешна работа”. В 1898 г. Петър Дънов отправя послание към българския народ и славянството. През същата година влиза във връзка с първите свои ученици и поддържа оживена кореспонденция с тях.
към текста >>
Това събитие предопределя
живота
му.
Хадърча (дн. Николаевка) от Атанас Георгиев Чорбаджи, където работи от 1847 до 1854 г. През 1854 г. на път за Света гора на Атон се среща в солунската църква “Св. Димитър” с един стар монах.
Това събитие предопределя
живота
му.
То е отразено в “Едно откровение в солунската църква “Св. Димитрий” (Кассъма Джамиси). Дадено на Отца Константина Дъновски през юношеството му, в гр. Солун на 10 април 1854 г.” (С., 1905, 8 с.). На 2 юни 1857 г.
към текста >>
5.
УВОД
Кирил и Методий" (НБКМ-БИА) в София.6 Докато оригиналите на тези документи не бъдат обявени публично, историческата
наука
не може да борави пълноценно с тях.
Миркович, изпратени през периода 1898-1902г.2, десетината кратки бележки и рисунки, приложени старателно от ученичката му Савка Керемидчиева в нейния бележник от двадесетте години на XX в.3 и двете ръкописни бележки от 1933г.4 Със сигурност не малко оригинални материали на Петър Дънов се съхраняват в частни архиви на членове на Бялото братство, но не са обявени публично до момента. Доказателства за това се появиха преди повече от десет години в поредица от няколко книги - документални хроники за Учителя П. Дънов.5 В тях бяха обнародвани над триста писма на Дънов до негови ученици и последователи, осъществено по ксероксни копия. Други 80 преписа и ксероксни копия на негови писма се съхраняват в Български исторически архив при Националната библиотека „Св. Св.
Кирил и Методий" (НБКМ-БИА) в София.6 Докато оригиналите на тези документи не бъдат обявени публично, историческата
наука
не може да борави пълноценно с тях.
Това се отнася и за другите автентични документи на П. Дънов, притежание на частни архиви. Към малката група оригинални материали на Учителя П. Дънов принадлежи и се откроява с особената си стойност неговият личен бележник. Той е от 1899г.
към текста >>
1. ВСИЧКИ варианти на копия - фотокопия, ксерокопия или преписи на даден документ не се приемат
за
оригинал от архивистката
наука
68, след този от 28 юни е направен запис от 18 юни, и за да няма никакво колебание, авторът е изписал и името на месеца ,,юн[и]". Страниците са така плътно изписани и текстът подреден, че вероятността на 18 юни да е направен запис на случайна страница, отделена с 5-6 празни листа от полагащото й се място, и после тези бели листи да се запълват, отпада. В заключение, поради изразените съмнения, приемам за крайна дата на документа 16 октомври 1899 г. В разчетения текст на изданието като дати са отбелязани само тези числа, към които авторът сам е прибавил и обозначение за месеца, останалите присъстват на местата си без допълнително прибавени от мен пояснения. ......................
1. ВСИЧКИ варианти на копия - фотокопия, ксерокопия или преписи на даден документ не се приемат
за
оригинал от архивистката
наука
2. Писма на Учителя Петър Дънов до д-р Георги Миркович. 1898-1902. Състав. Цв. Нушев. С., 1999. 84 с. 3. НБКМ-БИА. Ф. 868 (Палка Кръстева), а.е.
към текста >>
Славейков" във Варна.13 Тази длъжност му дава възможност чрез изнасяне на беседи и сказки да направи началните стъпки
за
разпространение идеите на оригиналното си духовно учение, изложени по-системно в първата му книга
Науката
и вьспитанието.
като стипендиант на същото училище и там учи седем години. В САЩ Дънов завършва пълния теологичен курс за специални студенти в семинарията Дрю, град Медисън, щата Ню Джърси (1892г.), Теологическия факултет на Бостънския университет (1893г.) и едногодишния медицински курс към Медицинския факултет на университета (1894г.). Престоят в САЩ е от изключително значение за разширяване на духовния кръгозор на младия Дънов - там той се запознава с новите философски течения, с теософското учение на Елена Блаватска, с трамсцендентализма на Емерсъи и Торо, проявява интерес към астрономията и астрологията, към физиогномията и френологията.12 След завръщането си в България в 1895 г. П. Дънов става библиотекар-домакин в дружественото читалище „Петко Р.
Славейков" във Варна.13 Тази длъжност му дава възможност чрез изнасяне на беседи и сказки да направи началните стъпки
за
разпространение идеите на оригиналното си духовно учение, изложени по-системно в първата му книга
Науката
и вьспитанието.
Началата на человеческий Живот".14 През 1897г. учредява със съмишленици в морската ни столица „Общество за повдигание религиозния дух на българский народ"15, а на следващата 1898г. записва и произнася пред членовете на Спиритическото дружество „Милосърдие" беседата „Призвание към народа ми - български синове на семейството славянско", в която подчертава важната роля на славянството в бъдещия свят и отправя апел към духовно самоусъвършенстване.16 От 1898 г. датира началото на запазената кореспонденция на Петър Дънов с първите му трима ученика: Пеньо Киров и Тодор Стоянов (Стоименов) от град Бургас и д-р Георги Миркович от град Сливен.17 Темите, обсъждани в разменените писма са изключително по духовни и религиозни въпроси.
към текста >>
Нови данни
за
живота
и дейността му от 1896 до 1899 г.
320, 343-345 13. Димитрова, Л. - Дружественото читалище „П Р. Славейков" в гр. Варна и Учителя Петър Дънов.
Нови данни
за
живота
и дейността му от 1896 до 1899 г.
- Житно зърно, бр. 15 (1) , 2005, с. 7-9; Димитрова, П. Учителя Петър К. Дънов, варненското читалище „П. Р.
към текста >>
Славейков" и други малко известни факти и събития от
живота
му до края на 1904 г.
- Житно зърно, бр. 15 (1) , 2005, с. 7-9; Димитрова, П. Учителя Петър К. Дънов, варненското читалище „П. Р.
Славейков" и други малко известни факти и събития от
живота
му до края на 1904 г.
Ръкопис на доклад пред форум на Бялото братство, Варна. 2 септември 2006 г., с. 7 14. Дънов, П. К. - Науката и вьспитанието. Началата на человеческии живот.
към текста >>
-
Науката
и вьспитанието.
Дънов, варненското читалище „П. Р. Славейков" и други малко известни факти и събития от живота му до края на 1904 г. Ръкопис на доклад пред форум на Бялото братство, Варна. 2 септември 2006 г., с. 7 14. Дънов, П. К.
-
Науката
и вьспитанието.
Началата на человеческии живот. Ч. I. Варна, 1896. 80 с. 15. Учителя във Варна.
към текста >>
Славейков" и други малко известни факти и събития от
живота
му до края на 1904 г.
Живот и учение. C., 2001, с.18-23 16. Димитрова, Л. - Учителя Петър К. Дънов, варненското читалище „П.Р.
Славейков" и други малко известни факти и събития от
живота
му до края на 1904 г.
Ръкопис на доклад пред форум на Бялото братство, Варна, 2 септември 2006 г. ,с. 7.; Калев. Д. Младият Дънов - между историзма и месианството. Варна. 2007, с. 2 17. Дънов, П.
към текста >>
Над 30 години от
живота
си Л.
в София. Свързва се с членове на Бялото братство и започва да посещава беседи на Учителя П. Дънов в столицата още като ученичка през 40-те години на XX в. След унищожаването на селището на братството „Изгрева" през 50- те години от комунистическата власт, Лалка Кръстева успява да съхрани част от оцелялата книжнина, сред която са и множество стенограми на беседи на П. Дънов, дело на неговата сътрудничка Савка Керемидчиева.
Над 30 години от
живота
си Л.
Кръстева посвещава на дешифрирането, обработката и подготовката за печат на стенограмите на беседите на П. Дънов. Преобладаващата част от архивния фонд „Лалка Кръстева" по същество са материали на Учителя П. Дънов и по-специално над 60 тома разчетени негови беседи. След смъртта на Л. Кръстева и по нейно изрично желание големият архив бе дарен през 1999г.
към текста >>
За
улеснение на читателите в края на тома прибавям кратък „Летопис
за
живота
на Учителя Петър К.
Благодаря за гласуваното доверие на ръководството на общсство "Бяло братство", в лицето на неговия председател г-н Андрей Грива, който се обърна към мен като историк за издаването на този ценен документ. Признавам, че темата бе нова за мен, но работих с интерес и удоволствие. Основният принцип в работата ми е точното представяне на оригинала, както във факсимилната част, така и в разчитането на авторовия текст. Специален коментар на всеки отделен запис не е правен. След обнародването на бележника това могат да сторят философи, богослови, културолози и последователи на Петър К. Дънов.
За
улеснение на читателите в края на тома прибавям кратък „Летопис
за
живота
на Учителя Петър К.
Дънов", изготвен въз основа на най-новите публикации в електронни и книжни издания. Надявам се, че той ще послужи за справка на всички, които се интересуват от живота и дейността на Учителя П. Дънов. Изказвам сърдечна благодарност на колегата от Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий" в София, Людмила Т. Димитрова, без чиято инициатива и помощ тази книга нямаше да бъде факт.
към текста >>
Надявам се, че той ще послужи
за
справка на всички, които се интересуват от
живота
и дейността на Учителя П. Дънов.
Основният принцип в работата ми е точното представяне на оригинала, както във факсимилната част, така и в разчитането на авторовия текст. Специален коментар на всеки отделен запис не е правен. След обнародването на бележника това могат да сторят философи, богослови, културолози и последователи на Петър К. Дънов. За улеснение на читателите в края на тома прибавям кратък „Летопис за живота на Учителя Петър К. Дънов", изготвен въз основа на най-новите публикации в електронни и книжни издания.
Надявам се, че той ще послужи
за
справка на всички, които се интересуват от
живота
и дейността на Учителя П. Дънов.
Изказвам сърдечна благодарност на колегата от Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий" в София, Людмила Т. Димитрова, без чиято инициатива и помощ тази книга нямаше да бъде факт. Ст. н.с. д-р Милкана Бошнакова
към текста >>
6.
Летопис за живота на Учителя Петър К. Дънов
Летопис
за
живота
на Учителя Петър К. Дънов
Летопис
за
живота
на Учителя Петър К. Дънов
1864г., 11 юли (29 юни по стар стил - Петровден) - в село Хадърча (дн. Николаевка), Варненско, се ражда Петър Константинов Дънов. Той е трето дете на свещеник Константин Дъновски и на Добра Чорбаджи Атанасова, по-големите им деца са син Атанас и дъщеря Мария. Свещеник Константин А. Дъновски е виден деец иа църковното и просветното движение на българите във Варна и Варненско.
към текста >>
1896г. - във Варна издава първата си книга „
Науката
и въспитанието", където споделя философските идеи, които по-късно ще развие в учението си.
На 15 април 18932. защитава дипломна теза: „Миграцията на германските племена и тяхното християнизиране" при проф. Лутер Таунсенд. 1894г. - завършва едногодишен курс по медицина към Медицинския факул¬тет на Бостънския университет. 1895г. - завръща се в България.
1896г. - във Варна издава първата си книга „
Науката
и въспитанието", където споделя философските идеи, които по-късно ще развие в учението си.
1896г. - учредител и библиотекар на дружественото читалище „П. Р. Славейков" в гр. Варна. 1898г. - прави първата си публична изява с възванието „Призвание кьм народа ми - български синове на семейството славянско" пред членовете на Спиритическото дружество „Милосердие" във Варна. 1898г. - започва кореспонденция с първите си ученици: Пеньо Киров и Тодор Стоянов (Стоименов) от град Бургас и д-р Георги Миркович от град Сливен. 1899г., октомври - 1900 г.
към текста >>
7.
01_ЕПИСТОЛАРНИ ДИАЛОЗИ - ПРЕДГОВОР
За
Сократ душата открива себе си в
живота
на предоставените й мисли и така може да почувства, че в себе си тя общува със световния разум.
Но по този начин той неволно отрича онтологията на собственото си битие и го приема за гносеологична константа. Така конкретният дискурс функционира в конкретната култура с наивността за репрезентативност извън историческото време, развитието на природата и еволюцията на Космоса, т.е. извън възникването на съзнанието. В първия период на философията Платон и Аристотел възприемат мислите като принадлежащи на макрокосмоса, т.е. идващи отвън.
За
Сократ душата открива себе си в
живота
на предоставените й мисли и така може да почувства, че в себе си тя общува със световния разум.
Това е изразено също в поведението на староеврейските персонажи и в говорното слово на пророците от Стария Завет, дори в обкръжението на Христос от Евангелието. Въобще за древните хора мислите пребивават в природните вещи и се наследяват от родителите и народа, затова подобно състояние на съзнанието се преживява като духовен импулс на Отец. Посланията на апостол Павел са пръв симптом за трансформация и около IV век сл. Хр. мислите вече не се унаследяват, а се получават като лично владение. Този период на философията се разгръща в писанията на църковните отци.
към текста >>
От друга страна, верен на амбивалентната си природа, православният човек не престава да поддържа (по-скоро като морален императив, отколкото като активност), че религиозното съзнание трябва да се проникне с
наука
, че Христос иска не само да действа, а иска също да бъде разбран, да бъде постигнат.
Сигурно и продължителните транскултурни отношения с исляма, като типичен импулс на Отец, допълнително подсилват тази тенденция. Въобще православното съзнание е склонно да преживява Сина отвън, като импулс, отразен от природните вещи и от родната география, затова инстинктивно се бори с Отец и опитва да намери откровенията на вътрешната си духовност именно чрез природата. Всичко, формулирано схоластично в разкола между православие и католицизъм, всъщност се корени в историческата несъвместимост на тези два толкова специфични културни потока. Западноевропейското съзнание и импулсите на Син закономерно довеждат до разглеждане на вярата редом със знанието и това е основният патос на Реформацията. Православният Изток с несъстоялата се култура на богомилите и продължаващите импулси на Отец консервативно поддържа състояние на очакване, в което трябва нещо да се случи.
От друга страна, верен на амбивалентната си природа, православният човек не престава да поддържа (по-скоро като морален императив, отколкото като активност), че религиозното съзнание трябва да се проникне с
наука
, че Христос иска не само да действа, а иска също да бъде разбран, да бъде постигнат.
Православната култура формира комплекс на непреживяна Реформация и това, струва ми се, е генералният дискурс, в който се случва епистоларният диалог между Петър Дънов и Пеню Киров. Има и още нещо, допълващо дискурса във втората половина на XIX век. Това е век, в който разгърналата се през второто хилядолетие интелигентност, намерила път през схоластиката и Западноевропейската реформация, достига своеобразна кулминация в естествените и социалните науки и заплашва да премине в мъртъв интелектуализъм, ако остане собственост единствено и само на човешката глава. От една страна, укрепналото Аз-съзнание вече чувства себе си като абсолютно свободен и съвършен носител на интелектуалността, но от друга страна, настойчиво усеща, че духовните праобрази на мислите му са погребани някъде в подсъзнанието. В някои определени състояния модерното Аз-съзнание се изправя пред проблема на своята микрокосмична свобода по твърде болезнен начин и в това отчуждение от макрокосмоса се поражда импулс за обратно присъединяване към него.
към текста >>
В първата и единствена своя монография (
Науката
и възпитанието, 1896 г.) той прави анализ на съвременната
наука
с явни намеци
за
одухотворено възпитание на интелекта и това е първи симптом
за
типичен импулс на Архангел Михаил в българската култура.
Подхващайки темата за другата страна на диалогичната морфология, всъщност пристъпваме към изключително сложната характеристика на индивидуалността на Петър Дънов, Учителя. В контекста на този документален сборник става дума за 33-годишния Дънов, който само преди три години се е завърнал от САЩ с диплом по методистко богословие. В епистоларния си диалог с П. Киров той несъмнено говори от позиция на духовен наставник и това го поставя в категорията Учител. Там той стои сам и несвързан с никоя дотогавашна теологична традиция, въпреки протестантското си образование и родовите си връзки в българските православни институции, въпреки социално-просветната си активност сред читалищни и благотворителни общества във Варна.
В първата и единствена своя монография (
Науката
и възпитанието, 1896 г.) той прави анализ на съвременната
наука
с явни намеци
за
одухотворено възпитание на интелекта и това е първи симптом
за
типичен импулс на Архангел Михаил в българската култура.
През следващите три години записва няколко мистични текста, включително и т.нар. Възвание; на пръв поглед в тях присъстват импулси на Отец и православно-църковни интонации, но необичайното, което те възвестяват, е предстоящо пришествие на Христос в човешкото самосъзнание. За първи път в българската култура се заговаря за отношение към свръхсетивната духовна реалност; за първи път се дефинира категорията Любов и се препоръчват методи за преживяването й като непосредствено отношение между индивидуалното съзнание и Христос. Всички тези особености в дейността на младия П. Дънов го разграничават и от православната ортодоксалност, и от всички протестантски деноминации, вкл.
към текста >>
Например и проповедите, и методите търсят Христос в тъканта на индивидуалното мислене, но много често похватите са адресирани към
живота
на природата и от нейната предметност се извличат въздействащите отражения на духовната реалност.
На туй именно се чудех и каквото с мисли решавахме с брат Тодор, ти дойде с многоочакваното ти писъмце да ни потвърдиш. (1899 г.) Налице е и втора характеристика на П. Дънов като Учител. Въпреки че не се ангажира с нито една социална или религиозна институция, той настойчиво експлоатира традиционни модели на българската народопсихология и религиозно съзнание.
Например и проповедите, и методите търсят Христос в тъканта на индивидуалното мислене, но много често похватите са адресирани към
живота
на природата и от нейната предметност се извличат въздействащите отражения на духовната реалност.
Нерядко към самия Христос се пристъпва като към същество, натоварено с атрибути на Отец, дори първата оригинална молитва в методологията на П. Дънов започва с обръщението: Господи, Боже наш, благий ни небесен Баща (1900 г.). От друга страна обаче, стилът на П. Дънов недвусмислено апелира към „протестантската" и „евангелистката" склонност на последователите му. Култовите похвати на Църквата са изоставени, светите тайнства и литургията са заместени с индивидуален размисъл върху библейски текстове, Евангелието се използва като единствен емпиричен документ за Божественото присъствие на земята.
към текста >>
8.
Петър Дънов - №23
Провидението разбира нещата по-добре, отколкото онези, които са непросветени върху тайните на вътрешния живот, който се върши незабелязано, защото крайните неща в
живота
и големите нещастия в него са действителните предпазителни мерки и благословения
за
общото добро.
И песента казва: „Борба непрестанна е този наш живот"95, но тази борба има известна цел, която като се постигне, ще се добие нашата вътрешна свобода. Всичко, което вие ми съобщавате, добре схващам. Има някои неща, върху които ще трябва да ви хвърля повече светлина върху общия предмет. Д-р Миркович вярвам да е минал вече през Бургас96 и да ви е съобщил някои неща. При все това всичко, което се върши, е за общо добро.
Провидението разбира нещата по-добре, отколкото онези, които са непросветени върху тайните на вътрешния живот, който се върши незабелязано, защото крайните неща в
живота
и големите нещастия в него са действителните предпазителни мерки и благословения
за
общото добро.
Писмото е без обръщение. Имам други работи, които ще ви съобщя в другото си писмо. Днес приех един мой приятел97, който ви е вече, надявам се, писал. Приемете искрения ни поздрав. Ваш: П.
към текста >>
95. Същият цитат е използван и в книгата „
Науката
и възпитанието" (С: Университетско издателство „Св. Кл.
се жени за дъщерята на чорбаджи Атанас. През 1864 г. в Хадърча се ражда Петър Дънов. Селото се преименува през 1878 година в чест на по-малкия брат на руския цар Александър, княз Николай Николаевич - главнокомандващ руските войски по време на Руско-турската освободителна война. (У., № 23, 03.08.1899 г.)
95. Същият цитат е използван и в книгата „
Науката
и възпитанието" (С: Университетско издателство „Св. Кл.
Охридски", 2007, с.100). (У., № 23, 03.08.1899 г.) 96. Д-р Миркович се прибира в Сливен около тази дата. Писмото на П. Дънов до Миркович от 1 септември 1899 г. е адресирано до Сливен (вж. кн.
към текста >>
9.
Пеню Киров - №40
Аз от една седмица време [в]се желаех да ви пиша, но рекох стеклите се обстоятелства в това време в
живота
ми да дойдат в една хармония помежду си, че тогава.
№40 гр. Бургас, 15 август 1900 г. Любез. ми бр. Дънов, Писмото ти получих, благодаря ви.
Аз от една седмица време [в]се желаех да ви пиша, но рекох стеклите се обстоятелства в това време в
живота
ми да дойдат в една хармония помежду си, че тогава.
И сега, като [кажи-]речи те се уравняват, и аз се виждам свободен да ви пиша подробно за всичко. Още като се завърнах, след няколко дни [на] мен ми се обърна вниманието от Духа Божий върху това да се остави сега началното учение Христово и да се водим към съвършеното, Евр. 6:1-3. Аз разбрах, че ми се казва, че не е само достатъчно дотука, но се иска от мене, след като съм извървял този път, да се не спирам, но да продължавам пътя си. Мисля, разбираш ме какво се изисква от мене. На 2 август ми се даде вътрешно това съобщение: „Духът, който те ръководи, то съм аз, Михаил.
към текста >>
„френо" - ум и „логос" -
наука
) е
наука
за
ума, основана върху физиологията на мозъка.
142. Тук е използван термин от френологията. На френологичната карта на Р. Н. Фаулър душевните способности са обозначени с №17, а центърът на надеждата (за който говори Пеню Киров) - с №16, т.е. той се намира точно до тях. Френологията (от гр.
„френо" - ум и „логос" -
наука
) е
наука
за
ума, основана върху физиологията на мозъка.
Възниква в началото на XIX век. Застъпва становището, че мозъкът е орган на ума, тъй както окото се смята за орган на зрението, стомахът - на храносмилането, сърцето - на кръвообръщението и т.н. За родоначалници на френологията се считат учените Гал и Шпурцхайм, които твърдят, че: а) интелектуалните и емоционалните качества са локализирани в строго очертани мозъчни центрове; б) проявата на тези психически качества зависи от големината на съответните мозъчни дялове; в) костите на черепа се допират до мозъка и от неравностите на черепа могат да се направят изводи за интелекта, характера на човека, за проявата на сложни психически качества. (П.К., № 40, 15.08.1900 г.) 143. Натанаил е име с еврейска етимология.
към текста >>
10.
03_1899г._П. ДЪНОВ - П. КИРОВ
Киров пише: „Наскоро ни се взе от горе и на двамата клетва (обещание), че ще служим във всичките дни на
живота
си и во веки веков на Господа Исуса Христа и Бога Отца".
Яви ми за „Призванието", що стана? 54 Същий ................ 53. В края на писмото си (№9) от 27 декември 1898 г. П.
Киров пише: „Наскоро ни се взе от горе и на двамата клетва (обещание), че ще служим във всичките дни на
живота
си и во веки веков на Господа Исуса Христа и Бога Отца".
(П.К., № 11, 18.01.1899 г.) 54. „Призванието" така и не се издава по време на Учителя П. Дънов. (П.К., № 11, 18.01.1899 г.) №12 Варна, 21 януар[ий] 1899 г.
към текста >>
Заверете Истината на завета Ми чрез
живота
си.
Ваш верен: П. К. Дънов [Свидетелствата Господни] ТАКА ГОВОРИ ГОСПОД: „Изпълнете Моите заповеди и повеления! Ето, Моето Слово пристига, заповед ви носи, да заверите свидетелството на Духа Ми.
Заверете Истината на завета Ми чрез
живота
си.
Дайте свидетелство на Духа, което ще се пази пред лицето Божие като залог на вашата вярност към Него. Засвидетелствайте Истината на Бога чрез изповед пред негова свидетел. Отговорете с пълнотата на сърцето си и с пълнотата на ума си без всяко стеснение и Бог, Който вижда и знае всичко, ще ви даде според Своята неизмерима благост и вечна Милост. Изповядайте пред Бога и Неговото лице истината, засвидетелствайте я пред Небето. Първо свидетелство: Вярваш ли от сърце и душа в Единия вечен и истинен, и благ Бог на Живота, Който е говорил?
към текста >>
А сам Аз, Бог един, ще те утвърдя във всичко и Мирът ти ще изгрее, както утреното Слънце на
живота
."
Гледай да не оскверняваш Името Ми и да не опетняваш благодатта Ми. Знай, че от злото се отвращавам, към неправдата негодувам, от жестокосърдечието се огорчавам. След всичко бъди винаги готов да изпълниш всяка заповед, която ще ти дам. Правило на живота ти ще бъде всичко да изпълняваш, за всичко да благодариш. Кога лягаш, кога ставаш, кога ядеш, кога пиеш, кога всичко вършиш — за всичко трябва да благодариш в сърцето си.
А сам Аз, Бог един, ще те утвърдя във всичко и Мирът ти ще изгрее, както утреното Слънце на
живота
."
................... 59. Прочитайки всички налични писма на П. Дънов от този период, оставаме с впечатление, че той е приготвил повече на брой преписи на „Така говори Господ" и „Божието Обещание". Изпращал ги е за приемане и подписване от неговите съпричастници - Пеню Киров, Тодор Стоименов, д-р Миркович, Петър Тихчев и др., защото от време на време пише „Да не забравяме Божието обещание" и други подобни по смисъл фрази. Това впечатление се подсилва и от второто изречение в писмото: „Тя е лично до всеки едного от нас".
към текста >>
Вярвам от сърце и душа в Единия вечен и истинен и благ Бог на
живота
, Който е говорил.
Поздрави Д-ра от нас и моля да яви да употребява ли баща ми още лековете, които му [е] дал, понеже както преди нямал кашлица, а само сутрин, и то когато времето бивало студено, тогава и храчките му изобилстват. Приеми сърдечните ни братски поздравления от мен и от Тодор. Твой в Христа Господа брат: П. Киров № 14 (продължение) Ето нашето обещание пред Бога, Небето и теб, нашия брат в Христа Господа, което подписваме в следующите десет свидетелства, които Духът на Истината ни дава.
Вярвам от сърце и душа в Единия вечен и истинен и благ Бог на
живота
, Който е говорил.
[подпис П. Киров и Т. Стоянов] Вярвам в моя Господ и Спасител, Който ми говори сега. [подпис П. Киров и Т. Стоянов]
към текста >>
Промените, които идат да з[а]емат място в
живота
, ще бъдат чудни във всяко отношение.
Мен ми писа един приятел75 от село Хотанца, който желае да се запознае с вази и да знае имената ви. Аз му се обещах по-после да му сторя тази услуга. Така се казва: „Времената са зрели, положението е сериозно". Словото Божие иде с голяма сила; кога пристигне, ще има чудно движение навред. Няма да стоим вече за дълго време в тоя свят, ще трябва да се освободим от неговото робство.
Промените, които идат да з[а]емат място в
живота
, ще бъдат чудни във всяко отношение.
Ние всички ще се променим и ще придобием онова, за което сърцето ни ламти и душата ни жадува. Благодатта Божия ще ни осени и Негова Дух ще ни изпълни със Своето присъствие и Господ Сам ще ни е ръководител. Този народ ще трябва да чуе Словото Господне и като Го чуе, да се стресне. България ще трябва да се посети лично. Ваш верен: П.
към текста >>
Кажи им, Аз съм, Който ги уча и упътвам повседневно в пътя на
живота
.
Този, Когото ви[е] любите и в Когото полагате всичката си надежда, е верен и истинен. Господ ми се яви духом и ми съобщи следующите благи неща от Нашия Небесен Баща, Който ни люби с вечна и неизмерима любов"76. „Аз съм Господ твой, Който ти говоря сега. Кажи на моите братя волята Ми. Кажи им, Аз съм техен Спасител, Който ги водя с крепката си ръка.
Кажи им, Аз съм, Който ги уча и упътвам повседневно в пътя на
живота
.
Всичко, което имат, Аз съм им дал. Благослови ги в Моето име, за да приемат изобилието на Моя Дух.Ето, Аз съм с вас постоянно и ви ръководя всинца ви усърдно. Прославете Името Ми. Отворете сърцата си, за да работя в тях за вашето възобновление. Ето, Аз всяка заран и вечер идвам и ви посещавам чрез благия Си Дух да ви ободрявам и да споделям вашите скърби и вашите радости.
към текста >>
Делото по всяка вероятност е трудно, съвпрегнато с много мъчнотии и страдания, но [в]се таки някой ще трябва да пожертва
живота
си
за
Славата Божия и доброто на другите.
Ако е рекъл Господ, както чакаме Неговото обещание да се видим, има много неща да ви съобщя и разясня. Сегиз-тогиз ми минава една мисъл — да тръгна да посетя България и да разглася живото Слово и великото спасение на всички, тъй щото да чуят и мали, и големи що е Неговата блага Воля. Но чакам още да приема Обещанието. И не ми е известно още дали сам ще ме прати Бог да върша тази работа, или другиго някого може да прати с мене наедно за подкрепа. Аз напълно вярвам, че Бог има Своите избраници вече приготвени и може би те скоро ще приемат Неговото повеление да сторят Неговата воля.
Делото по всяка вероятност е трудно, съвпрегнато с много мъчнотии и страдания, но [в]се таки някой ще трябва да пожертва
живота
си
за
Славата Божия и доброто на другите.
И ако многомилостивий и благоутробний Бог благоволи да ни натовари да изнесем Неговото вечно Слово и да станем съпричастници на всичката Негова любов, ние ще сме благодарни за Милостта Му. Затова имаме нужда да се укрепяваме във вярата. Няма за Бога невъзможни неща. Само да сме верни на делото Му и Той ще промисли за своята работа. Моята молба и горещо желание е делото да произлезе от по[д]буждението на Духа Божий.
към текста >>
Радвайте се, братя мои, че имената ви са написани на небесата в книгите на
живота
.
От Мене, от Моя Дух да се родите — това е надлежаще". Дано Господ Исус ви даде право и истинско разумение на Неговото Слово чрез Своя Дух. Аз се моля за вас Господ да ви даде изобилна благодат, да сте напълно приети и одобрени от Него. Да ви пази от ухищренията на лукавия, който постоянно се старае да ви съблазни и отстрани от Любовта Христова. Но верен е Господ, Който ви люби, и колко е сладка Неговата любов.
Радвайте се, братя мои, че имената ви са написани на небесата в книгите на
живота
.
Ние трябва да се радваме, че Господ ни е призовал да сме свидетели на Неговата истина. Работете чрез Духа на молитвата. Пишете от моя страна на Х[а]раламби и го поздравете нарочно. Господ иска неговото сърце, тъй му кажете. Гола вяра не струва.
към текста >>
Ний трябва да пожертваме всичко
за
славата на Неговото свято име и да принесем
живота
си в жертва жива и свята, Богу дар избран.
Надявам се да ви намери моето писмо здрави и весели в Господа. Да, брате мой, чудна и велика е Неговата любов, с която ни е възлюбил още отдавна. Трябва да Му благодарим в душата си и сърцето си, че е близо при нази всеки ден, да ни укрепява и учи на святите си пътища с благия Си и Свят Дух. Аз Ви моля добре да изучавате Словото Божие и Негова Дух и по Неговите упътвания да ръководите всичките си постъпки словом и делом. От Името на Господа Ви казвам, любезни брате мой, че нам предстои свята работа да извършим за Господа и за която много да пострадаме, като понесем всичко с търпение и надежда, че Той ще стори все, що е обещал.
Ний трябва да пожертваме всичко
за
славата на Неговото свято име и да принесем
живота
си в жертва жива и свята, Богу дар избран.
Делото Божие ни вече чака, а ние не сме още готови. О, имайте вяра, вяра, и то непоколебима. Господ иска да ни прати да работим в лозето Му. Да обиколим България от единия край до другия и да провъзгласим: „Така рече Господ, покайте се, защото Царството Му иде ". Готов ли си посред мъчнотии, страдания да сториш това?
към текста >>
Той ще предиде пред нас и ще ни упътва в пътя на
живота
, по който ще вървим постоянно.
Ставайте сутрин рано, преди да изгрее Слънцето, и въздавайте благодарителни молитви. Рано ви казвам, нека да ви завари Слънцето, Царят на деня, че славите Господа Бога Нашего. И вечер късно пак Му благодарете. Пак ви казвам, вие трябва да станете нови създания в Господа Исуса. Победата ще се извърши само в Неговото име.
Той ще предиде пред нас и ще ни упътва в пътя на
живота
, по който ще вървим постоянно.
Аз ви оставям в ръцете на Господа Исуса, да Ви пази в Името Си и да ви благославя. Аз съм сега в село при брата си по плът88 и мисля да стоя до края на този месец и ще видя после що ще ми каже Господ да върша. Казвам ви, не бързайте. Аз съм в това място и се подвизавам духом за Господа. Упражнявам се в търпението, на помощ му викам добрия нрав и благостта.
към текста >>
Провидението разбира нещата по-добре, отколкото онези, които са непросветени върху тайните на вътрешния живот, който се върши незабелязано, защото крайните неща в
живота
и големите нещастия в него са действителните предпазителни мерки и благословения
за
общото добро.
И песента казва: „Борба непрестанна е този наш живот"95, но тази борба има известна цел, която като се постигне, ще се добие нашата вътрешна свобода. Всичко, което вие ми съобщавате, добре схващам. Има някои неща, върху които ще трябва да ви хвърля повече светлина върху общия предмет. Д-р Миркович вярвам да е минал вече през Бургас96 и да ви е съобщил някои неща. При все това всичко, което се върши, е за общо добро.
Провидението разбира нещата по-добре, отколкото онези, които са непросветени върху тайните на вътрешния живот, който се върши незабелязано, защото крайните неща в
живота
и големите нещастия в него са действителните предпазителни мерки и благословения
за
общото добро.
Писмото е без обръщение. Имам други работи, които ще ви съобщя в другото си писмо. Днес приех един мой приятел97, който ви е вече, надявам се, писал. Приемете искрения ни поздрав. Ваш: П.
към текста >>
95. Същият цитат е използван и в книгата „
Науката
и възпитанието" (С: Университетско издателство „Св. Кл.
се жени за дъщерята на чорбаджи Атанас. През 1864 г. в Хадърча се ражда Петър Дънов. Селото се преименува през 1878 година в чест на по-малкия брат на руския цар Александър, княз Николай Николаевич - главнокомандващ руските войски по време на Руско-турската освободителна война. (У., № 23, 03.08.1899 г.)
95. Същият цитат е използван и в книгата „
Науката
и възпитанието" (С: Университетско издателство „Св. Кл.
Охридски", 2007, с.100). (У., № 23, 03.08.1899 г.) 96. Д-р Миркович се прибира в Сливен около тази дата. Писмото на П. Дънов до Миркович от 1 септември 1899 г. е адресирано до Сливен (вж. кн.
към текста >>
В
живота
си никога не съм виждал такава красива буква.
Той се явява на различни места. На 20 август тази Слава Господня дойде от запад помежду ясното небе, макар че духаше силен вятър от изток. Този стълб Господен, като наближи към центъра на небето, се раздели на две части; по-голямата част мина откъм юг и закачи Слънцето, в което се явиха различни краски. После се образува един хубав кръст, една тръба, един изваден нож и след това близо до Слънцето се яви едно человеческо сърце, зад което се показваше един образ. Северната част образува един светилник с три свещи и далеч към североизток буквата „Л" и „И" и отдолу две метли.
В
живота
си никога не съм виждал такава красива буква.
Това стана по 10 часа сутринта и трая цели два часа. Аз се потрудих да снема снимка на всичко, което видях, и имам две рисунки. За мое учудване след като нарисувах всичко и почнах да разглеждам този ребус, видях буквите Б. Р. Я. А да се преплитат една в друга, и при това още много.
към текста >>
До края на
живота
си Н. В.
В нея той признава авторството си на „Ти победи". През 1906 г. Н. Велчев започва да строи къща, на първия етаж на която през юли 1908 г. открива собствена модерна печатница с оборудване от Виена. В дома на брат му Димитър (днес на мястото на хотел „България") двамата откриват книжарница „Пеликан", в която всичко потребно може да се намери на най-добро вносно качество.
До края на
живота
си Н. В.
Велчев, съпругата му Люба и децата му остават предани членове на евангелската черква в Бургас. (У., № 25, 30.10.1899 г.) №26* Нови пазар, 7 ноемврий 1899 г. Писмото ви приех.
към текста >>
11.
04_1900г._П. ДЪНОВ - П. КИРОВ
Христос е говорил много неща, на които трябва да разбираме Духа, а не буквата, защото Духът е, който дава
живота
.
Колкото къде да се срещнем, то е лесна работа. Ний можем да изберем мястото или в Н. Пазар, или пък във Варна — гдето е угодно Господу Нашему. Нека да пазим думите на Исуса: „Бъдете хитри като змии и незлобиви като гълъби". [Мат. 10:16]
Христос е говорил много неща, на които трябва да разбираме Духа, а не буквата, защото Духът е, който дава
живота
.
„Думите, които аз ви говоря, Дух са и живот са", казва Спасителят ни. (Йоан 6:63) „И когато дойде Утешителят, Дух Святий, Който Аз ще ви изпратя от Отца, Той ще ви научи всичко. Той ще свидетелства за Мен." (Йоан. 15:26) Щ,е ни научи всичко, което Бог ни открива. И пак повтаря Господ: „Ако държите Моите заповеди, ще пребъдете в любовта Ми, както съм аз държал заповедите на Отца Си и пребъдвам в Неговата любов'.
към текста >>
Силата е в
живота
, а животът е в плода.
[Еф. 4:22-25] Себелюбието от ума трябва да се вземе, животинството и гордостта на сърцето да се отстрани, своеволието на волята да се изправи. [За] да отмахнем себелюбието от ума — трябва да имаме Христовия ум; [за] да отстраним животинството и гордостта от сърцето — трябва да имаме Христовия Дух, а [за] да поправим своеволието на волята — трябва да имаме пълната Божия благодат и любов. Защото и след нашето обръщение и покаяние111 към Господа трябва още много неща да се извършат вътре в душата ни. И след нашето новорождение много неща трябва да са насадени и оплодотворени от любовта Божия; защото не е само нужно да се покае или новороди едно чадо Божие, но трябва и да расте от сила в сила.
Силата е в
живота
, а животът е в плода.
Така да просветнат делата ви, щото като ги видят человеците, да прославят Отца вашего, Който е на Небеса. Който разбира Словото Божие, няма защо да се бои: „Не бой се, мало стадо, Отец ви е благоволил да ви даде царство". [Лук. 12:32] Моето желание [е] вие да растете всички в сила и благодат, като имате всичките плодове на Духа, които знаете от Писанието. Божиите благословения постепенно всички ще дойдат на своето време.
към текста >>
Дотогава човек е живял несъзнателно, без да се запитва
за
целта и смисъла на
живота
, но в известен момент той чувства пустота и съзнава, че досегашният му живот е без основа и без посока.
Писах ви на вази, за да имате мир и да сте весели и да пеете. .................. 111. Човешката душа има седем стъпки на развитие: Първата фаза - Обръщение, е от Бога. Човек в известна фаза от своето развитие преживява дълбок преврат, вътрешна криза, една вътрешна буря.
Дотогава човек е живял несъзнателно, без да се запитва
за
целта и смисъла на
живота
, но в известен момент той чувства пустота и съзнава, че досегашният му живот е без основа и без посока.
И във времето на най-големите вътрешни бури проблясва в него една малка светлинка, която започва да расте и която го изпълва с мир и радост. Тази светлинка е идеята за Бога, за Разумното начало, което работи в целия всемир. Това именно е първата степен на човешкото пробуждане - Обръщението. Дотогава човек е бил с гръб към Бога, към Великия център на живота, и при тази първа стъпка се обръща с лице към Него. Тази фаза е дълбок вътрешен, мистичен процес.
към текста >>
Дотогава човек е бил с гръб към Бога, към Великия център на
живота
, и при тази първа стъпка се обръща с лице към Него.
Човек в известна фаза от своето развитие преживява дълбок преврат, вътрешна криза, една вътрешна буря. Дотогава човек е живял несъзнателно, без да се запитва за целта и смисъла на живота, но в известен момент той чувства пустота и съзнава, че досегашният му живот е без основа и без посока. И във времето на най-големите вътрешни бури проблясва в него една малка светлинка, която започва да расте и която го изпълва с мир и радост. Тази светлинка е идеята за Бога, за Разумното начало, което работи в целия всемир. Това именно е първата степен на човешкото пробуждане - Обръщението.
Дотогава човек е бил с гръб към Бога, към Великия център на
живота
, и при тази първа стъпка се обръща с лице към Него.
Тази фаза е дълбок вътрешен, мистичен процес. Това е озарение на човешката душа от един лъч, който иде от Великото разумно начало. Ето защо Христос казва: „Никой не може да дойде при Мене, ако не го призове Отец ми! ". (Йоан. 6:65). Втората фаза е Покаяние.
към текста >>
Трябва да се знае, че в днешната епоха на човешкото развитие идва една нова духовна вълна и който я приеме, влиза в нови условия на
живота
, в една нова култура.
У него е вече родено съзнанието за един светъл, чист живот и дълбоко се разкайва за стореното в миналото. Третата фаза е Спасението. То е от Бога. Човек, който е минал през фазите на Обръщение и Покаяние, има желание да върши Волята Божия, да служи на Бога, да живее за Истината. Какво значи Спасение на мистичен език?
Трябва да се знае, че в днешната епоха на човешкото развитие идва една нова духовна вълна и който я приеме, влиза в нови условия на
живота
, в една нова култура.
Спасение значи, че човек е е записан между тези, които ще се повдигнат в нова културна степен, при новите условия на живота. А които не приемат тази духовна вълна, те остават в стария живот и ще чакат в бъдеще да ги подеме нова духовна вълна. Четвъртата фаза е Възраждането. То е от човека. Божественото в него се проявява в по-голяма степен.
към текста >>
Спасение значи, че човек е е записан между тези, които ще се повдигнат в нова културна степен, при новите условия на
живота
.
Третата фаза е Спасението. То е от Бога. Човек, който е минал през фазите на Обръщение и Покаяние, има желание да върши Волята Божия, да служи на Бога, да живее за Истината. Какво значи Спасение на мистичен език? Трябва да се знае, че в днешната епоха на човешкото развитие идва една нова духовна вълна и който я приеме, влиза в нови условия на живота, в една нова култура.
Спасение значи, че човек е е записан между тези, които ще се повдигнат в нова културна степен, при новите условия на
живота
.
А които не приемат тази духовна вълна, те остават в стария живот и ще чакат в бъдеще да ги подеме нова духовна вълна. Четвъртата фаза е Възраждането. То е от човека. Божественото в него се проявява в по-голяма степен. При тази фаза съзнанието на човека се разширява повече, усилва се у него желанието да служи на Бога.
към текста >>
У него се пробужда Космическото съзнание, той чувства единството на
живота
и има любов към всичко.
Новораждането се предшества от голяма скръб, от голямо страдание. Това се нарича ускорена ликвидация на кармата, родилните мъки на новия човек. Защото всеки човек, който иска да работи за едно велико дело, за Бога, трябва да е свободен от карма, а това се постига чрез ускорена ликвидация на кармата, т.е. чрез страдания. Когато един ученик на Божествената школа преминава през големи страдания, той трябва да знае, че е пред Новораждане.
У него се пробужда Космическото съзнание, той чувства единството на
живота
и има любов към всичко.
Той идва до по-дълбоко разбиране на Любовта. Дотогава в известен смисъл животът на душата е още мъртъв, в сън. Затова Христос казва: „И когато мъртвите чуят гласа на Сина человечески, ще оживеят! ". (Йоан. 5:25). Тук под „мъртви" се разбират всички хора с обикновено съзнание.
към текста >>
Господ е записал имената ни в книгата на
живота
(Ис. 49:15).
Хлопайте и ще ви се отвори, просете и ще ви се даде, търсете и ще намерите" [Мат. 7:7]. Тия са Божиите думи и в Бога няма разкаяние. Това, което е казал Той, и ще бъде. Господ вече предходи пред нас и нека се приготвим в Духа на истината като новородени деца да Го следваме. Словото Божие няма да се върне празно (Ис. 55:10-11).
Господ е записал имената ни в книгата на
живота
(Ис. 49:15).
Господ обитава на високо и свято място и още със съкрушените в сърце (Ис. 57:15). Моля ви, братя от Господня страна, почнете да четете всяка сутрин и вечер 118 Псалом и то ще бъде вашата молитва към Бога до свършека на този месец, а в идущия ще почнем с друг заедно. Няма връщание вече, напред брате, докато победим с Господа. Ако страдаме отсега нататъ[к], нека страдаме за Него и Той е верен да ни възнагради с живот вечен, гдето да гледаме Неговата слава и благост винаги. Господ ни е избрал да бъдем съграждани на небесното Свое царство, ний ще се потрудим да разпространим Неговото царство.
към текста >>
В
живота
няма по-голяма спънка от маловерието и постоянната неувереност.
на П. К.] Любез. бр. Киров, Писмото ти от 16-и того получих. Думите ти добре разбирам. Казаните слова са верни.
В
живота
няма по-голяма спънка от маловерието и постоянната неувереност.
Да живеем в Бога значи да имаме детинска вяра, че Той е вседостатъчен да направи всичко: „Невъзможното за человека — казва Христос в едно от своите Слова — е възможно за Бога". [Лук. 18:27] С една дума, за Бога няма нищо невъзможно. Да бъде благословен Господ наш. Той ще извърши всичко. Аз се моля само вашата вяра да се не поколебае и да ви пази Господ от лукаваго.
към текста >>
той му пише: „Имайте предвид и друго - че Земята не е месторождението на
науката
, нейното отечество е Небето.
Твой брат в Христа Господа: П. Киров ................... * Липсва част от текста. 117. Д-р Миркович, който е бил запален спиритист, явно е имал разговори по този въпрос и с Учителя Петър Дънов. В писмо от 18 март 1900 г.
той му пише: „Имайте предвид и друго - че Земята не е месторождението на
науката
, нейното отечество е Небето.
Тук да говорим за наука и просветителна мъдрост е нещо смешно. Та какво ли знаем? Я ми кажи, кой е онзи, който ни говори за науката, че може да гарантира своите думи, че няма да излязат погрешни след време? Нека Ви кажа, че даже и самият спиритизъм, който много обещава, всъщност малко дава. Какво ново той дава на света, което да са го не знаели старите мъдреци на Индия и Египет?
към текста >>
Тук да говорим
за
наука
и просветителна мъдрост е нещо смешно.
................... * Липсва част от текста. 117. Д-р Миркович, който е бил запален спиритист, явно е имал разговори по този въпрос и с Учителя Петър Дънов. В писмо от 18 март 1900 г. той му пише: „Имайте предвид и друго - че Земята не е месторождението на науката, нейното отечество е Небето.
Тук да говорим
за
наука
и просветителна мъдрост е нещо смешно.
Та какво ли знаем? Я ми кажи, кой е онзи, който ни говори за науката, че може да гарантира своите думи, че няма да излязат погрешни след време? Нека Ви кажа, че даже и самият спиритизъм, който много обещава, всъщност малко дава. Какво ново той дава на света, което да са го не знаели старите мъдреци на Индия и Египет? Ний може да се занимаваме с хиляди години с поднебесните духове и при това да сме толкова далеч от Истинского Бога, колкото Земята от Небето.
към текста >>
Я ми кажи, кой е онзи, който ни говори
за
науката
, че може да гарантира своите думи, че няма да излязат погрешни след време?
117. Д-р Миркович, който е бил запален спиритист, явно е имал разговори по този въпрос и с Учителя Петър Дънов. В писмо от 18 март 1900 г. той му пише: „Имайте предвид и друго - че Земята не е месторождението на науката, нейното отечество е Небето. Тук да говорим за наука и просветителна мъдрост е нещо смешно. Та какво ли знаем?
Я ми кажи, кой е онзи, който ни говори
за
науката
, че може да гарантира своите думи, че няма да излязат погрешни след време?
Нека Ви кажа, че даже и самият спиритизъм, който много обещава, всъщност малко дава. Какво ново той дава на света, което да са го не знаели старите мъдреци на Индия и Египет? Ний може да се занимаваме с хиляди години с поднебесните духове и при това да сме толкова далеч от Истинского Бога, колкото Земята от Небето. С това аз не искам да омаловажа спиритизма като наука, не. Но искам да Ви кажа, че не е този пътят, по който можем да намерим Бога и да имаме лично съобщение с Него.
към текста >>
С това аз не искам да омаловажа спиритизма като
наука
, не.
Та какво ли знаем? Я ми кажи, кой е онзи, който ни говори за науката, че може да гарантира своите думи, че няма да излязат погрешни след време? Нека Ви кажа, че даже и самият спиритизъм, който много обещава, всъщност малко дава. Какво ново той дава на света, което да са го не знаели старите мъдреци на Индия и Египет? Ний може да се занимаваме с хиляди години с поднебесните духове и при това да сме толкова далеч от Истинского Бога, колкото Земята от Небето.
С това аз не искам да омаловажа спиритизма като
наука
, не.
Но искам да Ви кажа, че не е този пътят, по който можем да намерим Бога и да имаме лично съобщение с Него. Спиритизмът може много да ни говори за духовния порядък, за вечната хармония, за прераждането на душата, за службата на духовете и пр., но и той не може нищо положително да ни каже за онзи Бог, когото нашата душа търси". (вж. кн. „Писма на Учителя Петър Дънов до д-р Миркович 1898-1902", София, 1999, с.56-57). (П.К., № 34, 02.05.1900 г.) 118. Анастасия д-р Желязкова (по баща Цветкова Узунова) (18451931) е родена в Одрин в семейството на преселници от Копривщица по време на кърджалийските размирици.
към текста >>
„Още една минута
за
живота
, която иде и важна е тя в себе си." „Стойте будни, защото нещо важно има да се извърши наскоро." „Живейте, като че утре ще посрещнете Господа." „Стойте там, гдето ви е поставил Той."
Постъпвай мъдро според Волята Господня, полагай здрава основа на всичко, което вършиш. Имай Христа и Него разпет в душата си винаги. И когато вътрешният ти духовен страх изчезне, знай, че си свободен, защото гдето е духът, там е и свободата. Има някои и други неща, които има да ви съобщя, но това ще остане за по-после, когато рече Господ. Подвизавайте се [и] имайте радост, без която е мъчно да се живее.
„Още една минута
за
живота
, която иде и важна е тя в себе си." „Стойте будни, защото нещо важно има да се извърши наскоро." „Живейте, като че утре ще посрещнете Господа." „Стойте там, гдето ви е поставил Той."
Бъдете увер[е]ни. Неговата милост иде и лети с лъчезарни крила, Духът Му слиза. Денят няма да зайде, докато Господ не покаже всичката своя слава и величие. Вие ще Го познаете духом. Той е при вази и бодърства за душите ви.
към текста >>
В Мойсеевия закон се казва, че ако някой каже да оставят Бога живаго и да служат на други богове, то ръката ти първа да бъде на него
за
живота
му.
Това ми се случва няколко пъти и аз като не се уверявам, скъсах ги, за което Стоянов и Докторът ми се сърдеха. Онзи поп, що не му целувах кръста, ми състави акт, за да ме даде в съда. По въпроса за закон и повеление. Така щото ний като живеем под благодат, Любовта за нас е изпълнение на закона, Римляном 13:8-10. А като живеем под благодат и в любов, то вече не е това по закон, защото законът не се изпълнява по добра воля, но [от] страх от наказание и груба сила.
В Мойсеевия закон се казва, че ако някой каже да оставят Бога живаго и да служат на други богове, то ръката ти първа да бъде на него
за
живота
му.
Сега да видим защо ще каже человек тъй, т.е. да се отрича. Защото при всичко че по закон е сътворен светът, то пак със закона няма това, което е нужно да възкреси вътрешния человек, т.е. няма я вярата. А в нея, вярата, има любовта и закона, така щото този двигател (вярата) на нашите души прави ни не със сила да любим Бога и да пазим закона, който сега е не закон, а повеление, но от добра воля, изхождаща от разбирание.
към текста >>
Христос никога няма [да] се задоволи в
живота
с едни ветхи чепици и чорапи.
Ето какъв е българският народ. На другия ден ти го търсиш, но ми казваш, че не си го намерил. Духовно ти говоря. Когато намериш твоя Спасител, стори Му всичките почести, отдай Му всичката Любов. Не отлагай.
Христос никога няма [да] се задоволи в
живота
с едни ветхи чепици и чорапи.
Какво казва Павел: „Ако раздам всичко, ако предам себе си на изгорение, а Любов нямам, нищо не съм". [I Кор. 13:3] Любов към Господа пълна. „Ако някой не се отрече от себе си и не [в]дигне своя си кръст и Ме последва, не е за Мен достоен. " [Мат.
към текста >>
Казах ти в предишния си разговор, че сърцето трябва да се намира под ръководител- ството на Божия Дух, защото от него зависят съдбините на
живота
.
Но как стои твоята вяра спрямо Бога, готов ли си да послушаш и да изпълниш това, което ще ти кажа? Ако е така, то Бог няма да закъснее в своите намерения да ти не открие това, което трябва да знаеш и което е необходимо за твоя дух. Силата е в търпението, но и то си има своите граници. [...]" Разговор втори. „Сърцето и Бог.
Казах ти в предишния си разговор, че сърцето трябва да се намира под ръководител- ството на Божия Дух, защото от него зависят съдбините на
живота
.
И това е една истина. Сърцето, което е средоточие на душевния живот, ако не се управлява добре, може да разруши самата душа, като й похарчи всичките жизнени сили и произведе онова вътрешно разрушение, което се нарича отчаяние, ожесточение, омраза към всеки живот. [... ] " Разговор трети. „Храната и Словото.
към текста >>
133. Има предвид
живота
си след кръщението му на 23.07.1900 г.
По думите на П. Киров в писмо от 11 януари 1901 г. Учителя П. Дънов е казал още през лятото на 1900 г., че „домашните му ще бъдат наказани". (П.К., № 39, 25.07.1900 г.)
133. Има предвид
живота
си след кръщението му на 23.07.1900 г.
(вж. бел. 100). (П.К., № 39, 25.07.1900 г.) №43 Телеграма134 Нови пазар, 6 август 1900 г. Приета в Бургас 6 август 1900 г. [бел.
към текста >>
Аз от една седмица време [в]се желаех да ви пиша, но рекох стеклите се обстоятелства в това време в
живота
ми да дойдат в една хармония помежду си, че тогава.
души. (У., № 44, 12.08.1900 г.) №40 гр. Бургас, 15 август 1900 г. Любез. ми бр. Дънов, Писмото ти получих, благодаря ви.
Аз от една седмица време [в]се желаех да ви пиша, но рекох стеклите се обстоятелства в това време в
живота
ми да дойдат в една хармония помежду си, че тогава.
И сега, като [кажи-]речи те се уравняват, и аз се виждам свободен да ви пиша подробно за всичко. Още като се завърнах, след няколко дни [на] мен ми се обърна вниманието от Духа Божий върху това да се остави сега началното учение Христово и да се водим към съвършеното, Евр. 6:1-3. Аз разбрах, че ми се казва, че не е само достатъчно дотука, но се иска от мене, след като съм извървял този път, да се не спирам, но да продължавам пътя си. Мисля, разбираш ме какво се изисква от мене. На 2 август ми се даде вътрешно това съобщение: „Духът, който те ръководи, то съм аз, Михаил.
към текста >>
„френо" - ум и „логос" -
наука
) е
наука
за
ума, основана върху физиологията на мозъка.
142. Тук е използван термин от френологията. На френологичната карта на Р. Н. Фаулър душевните способности са обозначени с №17, а центърът на надеждата (за който говори Пеню Киров) - с №16, т.е. той се намира точно до тях. Френологията (от гр.
„френо" - ум и „логос" -
наука
) е
наука
за
ума, основана върху физиологията на мозъка.
Възниква в началото на XIX век. Застъпва становището, че мозъкът е орган на ума, тъй както окото се смята за орган на зрението, стомахът - на храносмилането, сърцето - на кръвообръщението и т.н. За родоначалници на френологията се считат учените Гал и Шпурцхайм, които твърдят, че: а) интелектуалните и емоционалните качества са локализирани в строго очертани мозъчни центрове; б) проявата на тези психически качества зависи от големината на съответните мозъчни дялове; в) костите на черепа се допират до мозъка и от неравностите на черепа могат да се направят изводи за интелекта, характера на човека, за проявата на сложни психически качества. (П.К., № 40, 15.08.1900 г.) 143. Натанаил е име с еврейска етимология.
към текста >>
В най-тъмните минути на
живота
си, когато страдаме най-много, когато се измъчваме в недоумение, Господ е най-близо до нас.
Славата, която ни очаква, тя не е за в този свят, ний ще бъдем облечени в нея само когато Го видим и станем подобни Нему. Колкото за през тоя живот, има да носим скърби, страдания, хули, поругания и всичко друго, което Бог, Нашият Небесен Баща, ще види за добро да допусне. И тъй, нека се не мамим повече от тоя свят, нито да очакваме нещо извънредно. Господ е вече с нас, в това няма съмнение. Духът Му е наш водител и просветител.
В най-тъмните минути на
живота
си, когато страдаме най-много, когато се измъчваме в недоумение, Господ е най-близо до нас.
Толкова близо, колкото че ти говоря аз сега. Имаш ли някое съмнение в моето писмо, че не съм го писал аз, твоят приятел, сега? Вярвам, че нямаш. И защо? Защото познаваш почерка ми, слога на писанието ми, духа, който винаги прониква моето писмо. Добре.
към текста >>
То не е в някоя светла заран на
живота
ти, нито тий в благополучието ти, но в някоя тъмна нощ, когато усещаш болка и страдания и когато усещаш като че си забравен и отхвърлен от всички; тогава е Христос най-близо да теб, тогава Той идва сам да те утешава като приятел, като Спасител и добър Баща.
Вярвам, че нямаш. И защо? Защото познаваш почерка ми, слога на писанието ми, духа, който винаги прониква моето писмо. Добре. Не си ли се научил още да познаваш кога присъства Господ при тебе? Ако не си научил белезите, нека ти кажа.
То не е в някоя светла заран на
живота
ти, нито тий в благополучието ти, но в някоя тъмна нощ, когато усещаш болка и страдания и когато усещаш като че си забравен и отхвърлен от всички; тогава е Христос най-близо да теб, тогава Той идва сам да те утешава като приятел, като Спасител и добър Баща.
Сега, люб. братко, разбираш ли какво е християнската опитност? Аз ти казвам това, което съм чул и научил от Господа. Дългите страдания и скърби в живота ми, които съм посрещнал от самото си детинство150, научиха ме на едно нещо — на моята слабост; и аз казах в душата си посред тая безнадеждност: „Господи, Ти Си моя надежда, спасение и сила". Твой верен: П.
към текста >>
Дългите страдания и скърби в
живота
ми, които съм посрещнал от самото си детинство150, научиха ме на едно нещо — на моята слабост; и аз казах в душата си посред тая безнадеждност: „Господи, Ти Си моя надежда, спасение и сила".
Ако не си научил белезите, нека ти кажа. То не е в някоя светла заран на живота ти, нито тий в благополучието ти, но в някоя тъмна нощ, когато усещаш болка и страдания и когато усещаш като че си забравен и отхвърлен от всички; тогава е Христос най-близо да теб, тогава Той идва сам да те утешава като приятел, като Спасител и добър Баща. Сега, люб. братко, разбираш ли какво е християнската опитност? Аз ти казвам това, което съм чул и научил от Господа.
Дългите страдания и скърби в
живота
ми, които съм посрещнал от самото си детинство150, научиха ме на едно нещо — на моята слабост; и аз казах в душата си посред тая безнадеждност: „Господи, Ти Си моя надежда, спасение и сила".
Твой верен: П. К. Дънов Поздрави бр. Тодор и Николай. ................
към текста >>
Аз желая да ми съобщаваш що-годе такивата, защото с течение на времето в катадневния ми живот трябва да има някои такива неща да ме интересуват и изучавам и прилагам в
живота
си.
Колкото за да бъда целомъдрен, Бог отпреди шест и нещо години ме е запазил, т.е. преди да се задомя152, и този грях съвършено е изхвърлен от мен, и то веднъж за всякога. Павловите думи за противене до смърт (Евр. 12:4), аз в страданието ми точно, точно се цитираха в сърцето ми. Казваш ми, че има много неща, които има да ми кажеш, но че не съм бил готов духом за тяхното приемане.
Аз желая да ми съобщаваш що-годе такивата, защото с течение на времето в катадневния ми живот трябва да има някои такива неща да ме интересуват и изучавам и прилагам в
живота
си.
Аз каквото съм чул набързо от тебе, преработвам си го и с приемането му то става и мое. И вярвай, аз на твоята вяра частно не съм противен, но съм съгласен. Докторът тези дни е тука по работа относително уреждане въпроса за земите му. Той ме задължаваше да питаме за един въпрос духовете, но Михаил ми каза да се отнеса до тебе. И ето този въпрос.
към текста >>
С известни прекъсвания работи там до края на
живота
си (
за
кратко пребивава в Карнобат, Н.
Учи няколко години в Евангелското училище в Самоков. Заминава за Америка, където получава степен бакалавър на изкуствата в колежа „Алегени", Пенсилвания, през 1894 г. В семинарията „Дрю" е през учебната 1894/1895 г. Пристига в Бургас на 17.07.1898 г. и започва евангелска дейност.
С известни прекъсвания работи там до края на
живота
си (
за
кратко пребивава в Карнобат, Н.
Загора и Ст. Загора). В самото начало на века той, заедно с Николай Велчев, обикаля региона и държи проповеди. През 1903 г. Н. Велчев се жени за Люба - сестрата на съпругата на Пачеджиев - Йордана. В началото на ХХ в.
към текста >>
Желая, бр., да ви съобщя: както Бог от величието на Неговата милост и „Божествената Негова сила е „благоволил" да дари нам всичко, що е
за
живота
потребно и
за
„благочестието",
за
да можем „чрез познанието на Тогози, Който е призвал нас", да участваме в Неговата „слава и добродетел; чрез благодатта на Когото се дариха нам всичките най-големи драгоценни обещания,
за
да бъдете поради тях причастници на Божественото естество и да отбегнете от похотите и тяхното разтление, което е на света".
№50 Нови пазар, 12 ноемврий 1900 г.160 Любез. бр. Киров и Тодор, „Благодат и мир да се умножи на вас с познанието на Бога и на Исуса Господа нашего." [II Петр. 1:2]
Желая, бр., да ви съобщя: както Бог от величието на Неговата милост и „Божествената Негова сила е „благоволил" да дари нам всичко, що е
за
живота
потребно и
за
„благочестието",
за
да можем „чрез познанието на Тогози, Който е призвал нас", да участваме в Неговата „слава и добродетел; чрез благодатта на Когото се дариха нам всичките най-големи драгоценни обещания,
за
да бъдете поради тях причастници на Божественото естество и да отбегнете от похотите и тяхното разтление, което е на света".
[II Петр. 1:3-4] И за това истото Господ иска да турите всичкото си старание, да приложите на вярата си добродетел [II Петр.161 1:5—8], за да може вярата ви чрез нейното небесно превъзходство да се уякчи, за да имате дързостта да злострадате за Неговото име. Обаче, за да не би добродетелта, която е в нас, да стане едностранчива и ограничена, Господ иска да приложим при нея благоразумие и знание за Божията Истина и длъжността си. Но тъй като и знанието може да се изопачи и да ни придаде повече гордост и себенадеяност и да станем повече свободолюбиви, отколкото Бо- голюбиви, то Господ иска да приложим на нашето знание въздържание — с други думи, да обуздаваме своите наклонности. Но тъй и като самото въздържание може да се преобърне на постничество и нетърпение спрямо другите и да изгубим от предвид благодатта на нашето спасение, Господ иска да приложим при въздържанието търпение, за да бъдем готови да понасяме всичко с радост.
към текста >>
Аз сега разбирам, че страданията в
живота
са едно условие
за
душевното ни подобрение и че от всичко трябва да вземаме урок.
И че венецът на любовта ни в Бога са нашите добри дела в света, и те ще са, които ще оправдаят вярата ни. Бог не остава от [това] да ме ръководи. Напоследък имах един сън, в него сън аз видях един път, ето такъв [зачеркнато от П.К.]. [Следва рисунка на път.] Той по разни начини дохожда да ме учи.
Аз сега разбирам, че страданията в
живота
са едно условие
за
душевното ни подобрение и че от всичко трябва да вземаме урок.
Разбирам сега, че ако Бог отнеме милостта Си от нас, о, то ний загинваме! В нея минута адът е готов да ни погълне. Не може, не може без милостта Божия да се живее. Аз съм дохождал в треперене само като помисля, че ако Бог отнеме милостта Си от мен, какво ще стана. Ужас ме съвзема.
към текста >>
Храни душата ми с Небесният хляб, укрепявай ме със силата Си, да успявам в
живота
си.
Осветявай духа ми, просвещавай сърцето ми и ума ми, да пазя Твоите заповеди и повеления. Вдъхвай в мен с присъствието си чистите си мисли и ме упътвай да ти служа с радост. Животът си, който посвещавам на теб за доброто на моите братя и ближни, Ти благославяй. Помагай ми и ми съдействай да раста във всяко познание и мъдрост, да се уча от Твоето Слово и да пребъдвам в Твоята Истина. Ръководи ме във всичко, което мисля и върша за Твоето име, да е за успеха на царството Ти на Земята.
Храни душата ми с Небесният хляб, укрепявай ме със силата Си, да успявам в
живота
си.
Като ми даваш всичките твои благословения, приложи Любовта Си да ми е вечен закон. Защото е Твое царството и силата и славата завинаги. Амин." Люб. бр., това е нашата Лозинка от Господа. Ний ще се отправяме всякой ден заедно в духа на тая молитва към Господа Бога Нашего. И Той ще ни слуша, когато Го призоваваме от сърце и душа.
към текста >>
Временните промени в
живота
са преходни, те са както годишните времена.
Ний ще се осланяме на Него и на Неговата сила и Той ще ни изведе победоносно. Помни, че си крепен от благодат. Няма пречка, която Той да не може да отмахне. Радвам се, че твоят Дух [в]се повече се приближава при Бога. Оставяй се напълно Той да те ръководи.
Временните промени в
живота
са преходни, те са както годишните времена.
В живота ни се върши това, което се върши и в природата. Днес може да е бурно или облачно, или дъждовно, влажно или пък ясно, със Слънце и приятно. Вярата, надеждата и любовта — те са основата. Сега е мрачкаво, но иде ден и зорницата, която е на нашия хоризонт, го предсказва. Той е славен ден, блажен ден на живота.
към текста >>
В
живота
ни се върши това, което се върши и в природата.
Помни, че си крепен от благодат. Няма пречка, която Той да не може да отмахне. Радвам се, че твоят Дух [в]се повече се приближава при Бога. Оставяй се напълно Той да те ръководи. Временните промени в живота са преходни, те са както годишните времена.
В
живота
ни се върши това, което се върши и в природата.
Днес може да е бурно или облачно, или дъждовно, влажно или пък ясно, със Слънце и приятно. Вярата, надеждата и любовта — те са основата. Сега е мрачкаво, но иде ден и зорницата, която е на нашия хоризонт, го предсказва. Той е славен ден, блажен ден на живота. Ние сме пришълци и странници в тоя свят.
към текста >>
Той е славен ден, блажен ден на
живота
.
Временните промени в живота са преходни, те са както годишните времена. В живота ни се върши това, което се върши и в природата. Днес може да е бурно или облачно, или дъждовно, влажно или пък ясно, със Слънце и приятно. Вярата, надеждата и любовта — те са основата. Сега е мрачкаво, но иде ден и зорницата, която е на нашия хоризонт, го предсказва.
Той е славен ден, блажен ден на
живота
.
Ние сме пришълци и странници в тоя свят. Нашето отечество е другаде. Като свършим своето поприще, ний ще се отправим към дома на нашия Небесен Баща. Поздрави бр. Тодор и бр. Велчев.
към текста >>
12.
06_БИОГРАФИЯ - ПЕНЮ КИРОВ - първият ученик на Учителя
За
личността,
живота
, духовната работа и опитностите на брат Пеню ще се позова на неговите лични „Тетрадчета", както ги е записал той.
Думите на Учителя ме поразиха и накараха да разпитвам за него кака Гина и други възрастни братя, които го познаваха от Съборите, от лични срещи и писма. Изминаха оттогава 40 години и когато трябваше да събирам материали за Историята на Братството и Учителя, натъкнах се и на първия ученик на Учителя - брата Пеню. Тогава отново възкръсна картината на обяда на „Опълченска" 66 и казаното от Учителя за него. В мен се натрапи една мисъл, която не ме напусна дотогава, докато не написах всичко, което можах да събера за него. Това счетох като едно свещено задължение, тъй като само аз останах от всички ония, които чухме какво каза тогава Учителя за брат Пеню.
За
личността,
живота
, духовната работа и опитностите на брат Пеню ще се позова на неговите лични „Тетрадчета", както ги е записал той.
В „Първо тетрадче с духовни бележки, 1912 г., принадлежащо на Пеню Киров - комисионер, гр. Бургас, ул. „Морска" № 9" пише: Родът на Пеню Киров Отпреди пет поколения някъде родът ми се е преселил от село Раково в гр.
към текста >>
По-важни събития в
живота
на Пеню Киров
Баща ми и другите деца на дядо ми са се раждали в Сливен и когато били доста възрастни, се преселили в Карнобат, където пък сме раждани ние. Майка ми е от карнобатските села, раждана в с. Петра, близо до града Силистра, когато по [след] първия бозгун са бягали в Румъния, най-вече в Бесарабия. После се върнали и останали да живеят в село Докузек, Карнобатско, гдето майка и, баба Велика, се оженила за втори мъж, някой си дядо Желехчо Чорбаджи, който наистина бил много богат человек и при когото отраснала майка ми Петра. Рожденият баща на майка ми се именувал Пеню, на когото съм кръстен и аз.
По-важни събития в
живота
на Пеню Киров
Според майка ми на 17 юли, ден събота, съм раждан. Според баща ми на 13 или 20 юли в събота съм раждан. Излиза, че съм се родил през юли месец, но на коя дата и коя година - не е ясно. Знайно е само, че е ден събота. Според календарските изчисления и на Светчето (Часослова) излиза, че съм раждан или на 13 юли, или на 20 юли 1868 година, а най-вече на 13 юли, събота, през 1868-а, високосна година.
към текста >>
- Ако тя продължава да живее целомъдрено с мен, то аз ще гледам да я утешавам в
живота
, като ще имам предвид искрената любов; 3.
Тях просто ми ги каза други чрез мен. Препис из едно мое решение от 1907 г., месец май, взето между Сливен и Карнобат: 1. Какъв вид живот ще водя? - Духовен, но ще гледам да бъде той пропит от разум, осветен от Духа Святаго, без да бъда уязвен от протестантско или православно мъдруване; 2. Какво ще бъде поведението спрямо жена ми?
- Ако тя продължава да живее целомъдрено с мен, то аз ще гледам да я утешавам в
живота
, като ще имам предвид искрената любов; 3.
Какво ще бъде поведението ми спрямо познатите ми? - Ще гледам да бъде по-коректно, учтиво, но ще пазя себе си от техните примки; 4. Какво ще бъде поведението ми спрямо верующите? - Ще споделям мнение само с тези, които вярват като мен и ще вярват. Протестанти и православни далеч са от мен, лицемери, самохвалковци - също; 5.
към текста >>
Тези откъслечни мисли имах в самотата на
живота
ми една вечер в хотел „Зора" в гр.
Человеците с ангелски духове се различават по своята любов към Бога и ближния и по своята чистота и трезвост в съжденията. Человеците със сатанински духове се различават по своята гордост, омраза, ненавист, себелюбие и др. такива. Затова и человеците са се разделили на племена и народи, понеже себелюбието, гордостта, омразата, ненавистта и пр. са станали причина, като се вмъкнали в человечеството посредством сатанинските духове. Успели са да покварят душата, да поробят разума, да потъпчат правдата, да потушат съвестта, да се създаде робството във всичките му видове, да се произвеждат войните, да се изгонва истината и да се заточва добродетелта.
Тези откъслечни мисли имах в самотата на
живота
ми една вечер в хотел „Зора" в гр.
Добрич, 24 юли 1905 г. Френологически профил Пак в „Първо тетрадче с духовни бележки" на стр.12 и 13 под надслов „Френологически изчисления на Пеню и Тодор" брат Пеню е дал своята и на брат Тодор Стоименов френологична карта - измерванията на главата, лицето, тялото и ръцете по Учителя. Според нея брат Пеню е бил висок 179 см., с изправено тяло и добро устройство. С валчеста обла глава и лице.
към текста >>
Когато гледам образа му, аз потъвам в един неземен свят, свят на идеалните души, живеещи в мир, изпълнени с радост и любов, готови да отдадат
живота
си в жертва
за
другите.
Идеално ухо. С идеална ръка по размерите на китката и дланта, а пръстите - с едно превишаване, особено палеца. Лицето - с възчервеникав цвят, възжълти очи, възчерна коса и черни вежди. Погледнат, портретът на брат Пеню напомня библейските пророци, фрапиращ със своята идеална глава. Чело просторно и ведро като безоблачно небе; поглед благ, галещ душата.
Когато гледам образа му, аз потъвам в един неземен свят, свят на идеалните души, живеещи в мир, изпълнени с радост и любов, готови да отдадат
живота
си в жертва
за
другите.
Гледам ли портрета му, аз виждам около му ангели, пеещи неземна музика, излъчващи светлини и хармония, и аз се пренасям в един неземен свят, в който душата му пребивава. Брат Пеню е бил с нормални умствени способности, душевни сили и качества, уравновесен темперамент, с много благ характер, образец на кротост и смирение, добри услуги и на жертва от любов. Трудолюбив, ученолюбив, ревнив в прилежанието на Божествените закони. Със своя мил поглед и блага реч той вдъхновявал и импулсирал душите, жадни за Словото на Любовта, Мъдростта и Истината. Жив пример, образец за подражание със своя живот на предан и изпълнителен ученик на Учителя и служител на Бога, той действително е заслужил мястото си между ония, които няма да идват вече на Земята.
към текста >>
Той бе духовен - мистик, ученик на Учителя във Великата школа на
живота
.
Ранни години и женитба Кой е брат Пеню, откъде идва, защо е дошъл и къде отива? Той е една велика душа, призвана от Учителя да извърши в първите години, заедно с доктор Миркович и други, подготвителната работа за неговата мисия и след това го прибират по чуден начин в света на Великите души - Махатмите, които не идват вече на Земята, освен по свое желание от голяма любов и състрадание към страдущото човечество, за да му помогнат в неговия земен път. От родословието се вижда, че той произхожда от пет поколения религиозен род. Но самият той не бе религиозен в днешния смисъл на думата.
Той бе духовен - мистик, ученик на Учителя във Великата школа на
живота
.
В неговия път над него са бдели светли същества, водил го е Учителя. За това свидетелстват оставените от него бележки от най-ранната му възраст, когато е бил на 7 години. Пеню Киров имал братя Димитър и Иван и сестри Велика, Анна и Марийка. Сестриникът на брат Пеню - Иван Пенев, ми писа следното за вуйчо си: „Чувал съм от майка си, която е била най-голямата му сестра и в Освободителната война е била 14-15 - годишна, че вуйчо Пеню тогава е бил 7-8-годишен. След Освобождението завършва в Карнобат трети клас, или сегашен осми клас.
към текста >>
За
това Небето му е помогнало да избяга и от родителите си и така свободен от най-ранната си възраст от всякакво външно влияние да намери своя път, своята мисия в
живота
.
След Освобождението завършва в Карнобат трети клас, или сегашен осми клас. На 15 г. бил пратен в Стара Загора да учи, откъдето избягал". Според разказа на сестра му след това му бягство той става учител. Ако бе останал в училището, може би имаше опасност да остане между военни, което би го спънало в неговия път.
За
това Небето му е помогнало да избяга и от родителите си и така свободен от най-ранната си възраст от всякакво външно влияние да намери своя път, своята мисия в
живота
.
Това е много смела постъпка на една душа със силен характер и воля, готова в такава ранна възраст да се впусне в живота, самостоятелно да приеме най-благородната професия - учителството. След двегодишно учителстване едва седемнадесетгодишен той е неустрашим, навлязъл в живота и става доброволец в Сръбско-българската война, готов на саможертва за народ и родина. В 1895 година се оженил за Ерифили, но не е имал деца. Осиновил сестрината си дъщеря Стойка Райнова по баща, родом от Карнобат. Тя се оженила за Атанас Шишков, родом от село Бачково, Асеновградско.
към текста >>
Това е много смела постъпка на една душа със силен характер и воля, готова в такава ранна възраст да се впусне в
живота
, самостоятелно да приеме най-благородната професия - учителството.
На 15 г. бил пратен в Стара Загора да учи, откъдето избягал". Според разказа на сестра му след това му бягство той става учител. Ако бе останал в училището, може би имаше опасност да остане между военни, което би го спънало в неговия път. Затова Небето му е помогнало да избяга и от родителите си и така свободен от най-ранната си възраст от всякакво външно влияние да намери своя път, своята мисия в живота.
Това е много смела постъпка на една душа със силен характер и воля, готова в такава ранна възраст да се впусне в
живота
, самостоятелно да приеме най-благородната професия - учителството.
След двегодишно учителстване едва седемнадесетгодишен той е неустрашим, навлязъл в живота и става доброволец в Сръбско-българската война, готов на саможертва за народ и родина. В 1895 година се оженил за Ерифили, но не е имал деца. Осиновил сестрината си дъщеря Стойка Райнова по баща, родом от Карнобат. Тя се оженила за Атанас Шишков, родом от село Бачково, Асеновградско. Те също нямали деца.
към текста >>
След двегодишно учителстване едва седемнадесетгодишен той е неустрашим, навлязъл в
живота
и става доброволец в Сръбско-българската война, готов на саможертва
за
народ и родина.
бил пратен в Стара Загора да учи, откъдето избягал". Според разказа на сестра му след това му бягство той става учител. Ако бе останал в училището, може би имаше опасност да остане между военни, което би го спънало в неговия път. Затова Небето му е помогнало да избяга и от родителите си и така свободен от най-ранната си възраст от всякакво външно влияние да намери своя път, своята мисия в живота. Това е много смела постъпка на една душа със силен характер и воля, готова в такава ранна възраст да се впусне в живота, самостоятелно да приеме най-благородната професия - учителството.
След двегодишно учителстване едва седемнадесетгодишен той е неустрашим, навлязъл в
живота
и става доброволец в Сръбско-българската война, готов на саможертва
за
народ и родина.
В 1895 година се оженил за Ерифили, но не е имал деца. Осиновил сестрината си дъщеря Стойка Райнова по баща, родом от Карнобат. Тя се оженила за Атанас Шишков, родом от село Бачково, Асеновградско. Те също нямали деца. Осиновили Панайот, когото взели от яслите.
към текста >>
- списание „Виделина", или пък с Козлов чрез книгата на Учителя „
Науката
и възпитанието", на която един от разпространителите е бил брат Тодор Абаджиев от Ямбол.
Среща на Пеню Киров с Учителя Петър Дънов От бележките на брат Минчо Сотиров и според казаното ми от брат Жечо Панайотов излиза, че отначало брат Пеню, доктор Миркович и Козлов от Ямбол са се събирали и правили сеанси. Впоследствие Козлов се изселил извън България и като трети след него идва вече Тодор Стоименов. Твърде е възможно брат Пеню да се е запознал с Миркович посредством излизащите до 1895 г. негови две списания - „Здравословие" и „Нова Светлина", а от 1895 г.
- списание „Виделина", или пък с Козлов чрез книгата на Учителя „
Науката
и възпитанието", на която един от разпространителите е бил брат Тодор Абаджиев от Ямбол.
Абаджиев е отбелязан като разпространител на книгата в личното бележниче на Учителя, озаглавено на първата си страница „Изходна книга", ноември 13, 1894 г. Между другото в него той си е водил и сметката за книгата „Науката и възпитанието", и имената на лицата, които са я разпространявали. В него бележниче фигурира името на брат Тодор Абаджиев (впоследствие ръководител на Ямболското братство), м. септември, 1896 г. Ето какво е прочел в Бургас брат Михаил Стоицев пред група братя, спомняйки си разговор с брат Минчо Сотиров за първата среща на брат Пеню с Учителя.
към текста >>
Между другото в него той си е водил и сметката
за
книгата „
Науката
и възпитанието", и имената на лицата, които са я разпространявали.
Впоследствие Козлов се изселил извън България и като трети след него идва вече Тодор Стоименов. Твърде е възможно брат Пеню да се е запознал с Миркович посредством излизащите до 1895 г. негови две списания - „Здравословие" и „Нова Светлина", а от 1895 г. - списание „Виделина", или пък с Козлов чрез книгата на Учителя „Науката и възпитанието", на която един от разпространителите е бил брат Тодор Абаджиев от Ямбол. Абаджиев е отбелязан като разпространител на книгата в личното бележниче на Учителя, озаглавено на първата си страница „Изходна книга", ноември 13, 1894 г.
Между другото в него той си е водил и сметката
за
книгата „
Науката
и възпитанието", и имената на лицата, които са я разпространявали.
В него бележниче фигурира името на брат Тодор Абаджиев (впоследствие ръководител на Ямболското братство), м. септември, 1896 г. Ето какво е прочел в Бургас брат Михаил Стоицев пред група братя, спомняйки си разговор с брат Минчо Сотиров за първата среща на брат Пеню с Учителя. „През 1898 г. на брат Пеню е било казано от Архангел Михаил да отиде с първия параход във Варна.
към текста >>
„Виделина", романа „ Безсмъртна любов", „Стела", „Лумен", „Тайнството"), той тръгва пеш из страната от село на село, от паланка в паланка и от град в град, да проповядва
за
Господа, като се издържа изключително със свои средства, придобити с труд, оставайки верен на заветите на апостол Павел и на апостолите, дали личен пример с
живота
си.
Лентите се изгубват". Магическият кръг на България Кръщението на брат Пеню е станало през неговата 32-годишна възраст, в която се ражда душата на съвестта, на съзнанието, бих казал на свръхсъзнанието и на космичното съзнание. След това събитие през 1900 година, на 13 август в 5 часа и нещо сутринта архангел Михаил му съобщава, че Бог ще му даде Божествено богатство. И така, получил вече това богатство, през 1903 и 1904 година с торбичка на рамо, напълнена с духовна литература (сп.
„Виделина", романа „ Безсмъртна любов", „Стела", „Лумен", „Тайнството"), той тръгва пеш из страната от село на село, от паланка в паланка и от град в град, да проповядва
за
Господа, като се издържа изключително със свои средства, придобити с труд, оставайки верен на заветите на апостол Павел и на апостолите, дали личен пример с
живота
си.
Тогава той е на 35 години, в разцвета на своите сили и живот. Тръгвайки от Бургас през Анхиало, Месемврия, Варна, Русе, покрай Дунава в при- дунавските градове Свищов, Лом, Видин, на юг към Цариброд, Кула, Берковица, Белоградчик, Трън, София, южната граница - Странджа планина, се спира в манастира „Света Параскева и Свети Пантелеймон" край село Коджа бук, околия Карабунар, след което се завръща в Бургас. Както е казал на брат Минчо Сотиров, това пътуване му е било наредено от Небето, от Отца. С него той прави един магически кръг на България като сеятел на Божественото слово в душите на хората. Предан служител на Бога, той изпълнява Неговите поръчения и върши Волята Му.
към текста >>
Такива пътувания той предприема и през други години до края на
живота
си - проповядва Господа и разпространява духовна литература.
Тръгвайки от Бургас през Анхиало, Месемврия, Варна, Русе, покрай Дунава в при- дунавските градове Свищов, Лом, Видин, на юг към Цариброд, Кула, Берковица, Белоградчик, Трън, София, южната граница - Странджа планина, се спира в манастира „Света Параскева и Свети Пантелеймон" край село Коджа бук, околия Карабунар, след което се завръща в Бургас. Както е казал на брат Минчо Сотиров, това пътуване му е било наредено от Небето, от Отца. С него той прави един магически кръг на България като сеятел на Божественото слово в душите на хората. Предан служител на Бога, той изпълнява Неговите поръчения и върши Волята Му. Така, опасвайки страната в един кръг, откъдето е минал, ще привлече определените от Учителя души за Веригата, за Школата.
Такива пътувания той предприема и през други години до края на
живота
си - проповядва Господа и разпространява духовна литература.
Изнася беседи със Слово за Господа и е най- добрият помощник на Учителя в неговата мисия. Ето и няколко извадки от негови писма до един брат за самите му пътувания: „Наскоро пристигнах в този град (Варна) и ще се бавя още около десетина дни. Откакто сме се разделили, доста мъчително прекарах, докато мина Балкана, но Господ пак не ме остави". Писмото е от 28 февруари 1904 година, писано от Варна до брат в Чамкория. Виждаме, че и в най-суровото време през зимата, февруари месец, времето не го спира, а пеш пътува от Бургас до Варна, мъчително пътува, но нищо не го спира - той апостолски върви и върши работата, с която Бог го е натоварил, оставил личната си работа, дом и жена.
към текста >>
13.
08_БИОГРАФИЯ - ТОДОР СТОИМЕНОВ
Стоименов остава с недъг в дясната ръка, което не му позволява да я използва пълноценно до края на
живота
си.
В писмата се споменава евентуално и за друг брат, който има проблеми с правосъдието, като за съдействие се търси влиянието на М. Казакова. Т. Стоименов има също и сестра Мария, която е посещавала Изгрева и е играла Паневритмия. В спомените за нея на хора от Братството се говори, че е имала кралска осанка и държание. След заболяване в детска възраст Т.
Стоименов остава с недъг в дясната ръка, което не му позволява да я използва пълноценно до края на
живота
си.
Пише с лявата си ръка, но бавно, което е причина да няма негови спомени. Семейството му е средно заможно и той като юноша помага на баща си в кожарския занаят. Завършва трети прогимназиален клас в родния си град. Неговата любознателност му помага да се ограмоти добре и така още на 17-18 години постъпва като писар в Пазарджишката община. След известно време семейството му се изселва в Бургас.
към текста >>
Стоименов има от дете, както твърди самият той, и още тогава търси смисъла на
живота
.
През 1891 г. Т. Стоименов започва работа като чиновник в Бургаския окръжен съд. Усърден в работата си, постепенно се издига до степен секретар на съда, на която служба се е пенсионирал на 45 години по стария закон за пенсиите. Обръщане към духовното Интерес към духовното Т.
Стоименов има от дете, както твърди самият той, и още тогава търси смисъла на
живота
.
Влиза в различни общества, чете материалистическа литература, която по това време е в апогея си. Но все остава празно в душата му и даже в един период от живота си (1896-1897), по време на вътрешни борби със себе си, той решава чрез чисто философски разсъждения, че животът няма смисъл. Това обаче не го задоволява, тъй като дори и да не намира такъв, разбира, че животът не може да бъде без смисъл. През 1897 г. все още е дребен чиновник в Бургаския окръжен съд.
към текста >>
Но все остава празно в душата му и даже в един период от
живота
си (1896-1897), по време на вътрешни борби със себе си, той решава чрез чисто философски разсъждения, че животът няма смисъл.
Усърден в работата си, постепенно се издига до степен секретар на съда, на която служба се е пенсионирал на 45 години по стария закон за пенсиите. Обръщане към духовното Интерес към духовното Т. Стоименов има от дете, както твърди самият той, и още тогава търси смисъла на живота. Влиза в различни общества, чете материалистическа литература, която по това време е в апогея си.
Но все остава празно в душата му и даже в един период от
живота
си (1896-1897), по време на вътрешни борби със себе си, той решава чрез чисто философски разсъждения, че животът няма смисъл.
Това обаче не го задоволява, тъй като дори и да не намира такъв, разбира, че животът не може да бъде без смисъл. През 1897 г. все още е дребен чиновник в Бургаския окръжен съд. По това време е на квартира в една малка стаичка, където прекарва свободното си време в четене. Ето спомените му оттогава.
към текста >>
Стоименов продължава да си спомня до края на
живота
си, което говори, че заедно с П.
Киров отпътува на 30 март, а Т. Стоименов няколко дни след него се качва на увеселителния параход за Варна. В началото на април през същата година във Варна се състои и първата олимпиада на юнашките дружества, на която се събират хиляди юнаци от градове и села от България и чужбина. Това е първият събор от такъв мащаб, който представлява много ярка форма на изява на обединените гимнастически дружества „Юнак". За това събитие Т.
Стоименов продължава да си спомня до края на
живота
си, което говори, че заедно с П.
Киров са присъствали на големия форум. В спомените си от първата среща с Учителя Петър Дънов Т. Стоименов споделя: „Трябва да кажа, че П. Киров беше отишъл напред с друг курс на парахода, така че аз пристигнах сам и трябваше да ги търся.
към текста >>
Тогава издал книжката си „
Науката
и възпитанието", която обаче не му донесла никакви особени приходи - той и без това повечето я подарявал.
Там те са ходили на разходка и са имали дълги и твърде оживени разговори. Учителя беше млад енергичен мъж, изискано облечен, който говореше охотно, както и охотно мълчеше и слушаше с усмивка събеседника. Обичаше да се шегува. Скоро ни изповяда, че неговите роднини искали да ги води по сладкарници и танцувални вечеринки, че искали да го назначат чиновник при владиката, който бил близък на баща му. Той учтиво отклонявал всичките покани, като предпочитал да се занимава с четене, с изнасяне на беседи по френология в читалището.
Тогава издал книжката си „
Науката
и възпитанието", която обаче не му донесла никакви особени приходи - той и без това повечето я подарявал.
По-късно той беше предприел обиколки из страната, като пак така изнасяше сказки и правеше измервания на черепите, от което е имал известни скромни доходи. Когато по- късно идваше в Бургас, за да не плаща на хотел, спяхме заедно на едно легло в моята скромна стаичка. Но никога не се назначи на държавна служба, нито беше станал зависим от някого. Това беше едно голямо разочарование за неговите близки, които очакваха, че той ще пласира по-добре своята отлична подготовка, своите документи от чужбина. Помня тогава, че между другите въпроси беше и тоя: „Вие виждал ли сте ангел?
към текста >>
Така оттогава до края на
живота
си Т.
", той каза гласно, като отговаряше на мисълта ми: „Сега сте трима, но ще дойде време, когато ще сте хиляди". На 23 юли 1900 г., неделя, в 5 часа сутринта, заедно с П. Киров и д-р Миркович Т. Стоименов получава водно кръщение от Учителя Петър Дънов на р. Девня, при моста на жп линията за Варна.
Така оттогава до края на
живота
си Т.
Стоименов остава верен на идеите и не се отделя от пътя, показан му от Учителя. Слабичкият, като че въздушен чиновник, както са го наричали братята, надживява с доста години другите двама участници в събора. Единствен той е свидетел как от трима човека на първия събор след заминаването си Учителя Петър Дънов оставя десетки хиляди последователи. Несправедливо обвинение През 1904 г.
към текста >>
Стоименов има наистина възможност да се занимава с братски работи и до края на
живота
си остава най-верният член на Братския съвет.
се сдобива със 7 дка земя на Изгрева, която през 1958 г. е отчуждена. Работата му в „Сингер" е доходна, което му дава значителна материална независимост. Тази материална база би могла да послужи евентуално за създаване на семейство, но за да остане верен на препоръките на Учителя Петър Дънов - „да работи" за Божието дело, той не се оженва, а живее с роднини. Така Т.
Стоименов има наистина възможност да се занимава с братски работи и до края на
живота
си остава най-верният член на Братския съвет.
Т. Стоименов е много скромен, пестелив, но същевременно и амбициозен. Честен, спокоен, уравновесен, добре разположен, леко критичен, но безупречен в работата си, той става един от стълбовете на Бялото Братство. По маниери и движения наподобява английски лорд - винаги хубаво облечен и с добра обхода към околните. Здравето му е деликатно, той е със слаба фигура, но добре оформена глава. Най-голямата му слабост е да гледа борбите - по онова време една от най-зрелищните и посещавани масови спортни прояви.
към текста >>
Животът - това е благото, дадено ни от Бога, а добрите ни резултати в
живота
зависят от нашите чувства, мисли и постъпки, хармониращи с Волята на Бога.
Резултатите са, които определят качеството на извършената работа. Учението на Учителя е учение за целокупния живот, а не за формите и затова е приспособимо за целия свят и всички религии. Според мене Църквите са разсадници: цветето докато е малко, го държат там, после го преместват, докато укрепне. Така е и с душите, докато укрепнат. Затова Учението не е против никоя Църква, а е за всички религии.
Животът - това е благото, дадено ни от Бога, а добрите ни резултати в
живота
зависят от нашите чувства, мисли и постъпки, хармониращи с Волята на Бога.
А щастието и величието на един народ зависят: 1. От високия морал на отделното семейство; 2. От разумността на неговите общественици; 3. От проницателността на неговите държавници, защото държавниците, това са банките, в които се влагат капиталите на Невидимия свят, и от разумната им функция зависи да се увеличава или намалява кредита им или дори да се закрият, когато изпаднат в нечисти ръце. Всяка проява си има своите дълбоки причини.
към текста >>
14.
№74 (Пеню Киров)
Колкото какво да правя в
живота
ми до края на таз година, то аз очаквам Бог сам в сърцето ми да ме научи.
От Ямбол надолу към юг проповядвах на 6-7 места, също и в Къзъл агач126. Оттам минах в Кавакли127, Харманли, Узунджово128, Хасково, Борисовград129, Станимака130, Пловдив, Брезово, Казанлък, Шипка, Габрово, Дряново, Севлиево, Троян, Тетевен, Етрополе и София. В Етрополе проповядвах131, също и в едно село132 по тези последни места. В Дряново, в една къща, проповядвах на неколцина мъже и жени. Сега, като Ви излагам всичко, чакам да ми дадеш допълнителни наставления на започнатото.
Колкото какво да правя в
живота
ми до края на таз година, то аз очаквам Бог сам в сърцето ми да ме научи.
Поздравявам Ви, поздрави и Мелкон, поздравява Ви също и бай Филип133 и двама ви. Очаквам отговора Ви тук, чрез г-н Бъчваров. Ваш верен в Христа Господа: П. Киров Яви ми, Мелкон ходи ли някъде134. Същий
към текста >>
Там се сближава с учителите Трайчо Китанчев и Евгений Рилски, които остават негови добри приятели до края на
живота
му. Д.
Малкият Димитър завършва основното си образование в Котел, а после в Одрин продължава образованието си във френски католически колеж. Впоследствие е изпратен в Рим да следва католическо богословие в Римската духовна академия. След като приключва следването си отива в Париж, където го ръкополагат за свещеник и го изпращат като мисионер в северноафриканските колонии на Франция. Тази длъжност не му е присърце. Много скоро той се отказва от свещеническия сан и заминава за Солун, където става учител в българската мъжка гимназия.
Там се сближава с учителите Трайчо Китанчев и Евгений Рилски, които остават негови добри приятели до края на
живота
му. Д.
Голов се жени за Сузана, с която имат пет деца – Аглика Ковачева-Маджарова (1892), Мария Тошкова (1894), Драган (1895), Богомил (1896) и Ружа Игнатиева (1907). След като решава да се отдаде на издателска дейност, той се установява в София. Домът му е на ул. „Цар Асен“ №25 –едноетажна къща с малко стаи. Голов е един от първите софийски книгоиздатели и книжари, започвайки своята дейност още през 90-те години на ХІХ в.
към текста >>
Той е един от първите издатели на окултна литература у нас: „Принципи на френологията“, „Човешката аура“, Потайната религиозна философия на Индия“, „Мисълта – творец на характера“, „Човек – творец на съдбата си“, „Между два свята“, „Вегетарианска готварска книга“, „Нова
наука
за
лекуване“ и др.
Той не гледаше каприза на четеца, не плащаше данък на сензацията. Стига да хареса една книга, беше в състояние да я пласира.“ 272 Освен като ученик на Учителя П. Дънов, приемник на идеите му и радетел за делото на Всемирното Бяло Братство, Д. Голов ще остане в паметта на поколенията и като просветител и духовен деятел. Той издава учебници за всички видове училища, а също така философска, юридичаска, историческа, богословска и художествена литература.
Той е един от първите издатели на окултна литература у нас: „Принципи на френологията“, „Човешката аура“, Потайната религиозна философия на Индия“, „Мисълта – творец на характера“, „Човек – творец на съдбата си“, „Между два свята“, „Вегетарианска готварска книга“, „Нова
наука
за
лекуване“ и др.
В периода 1899-1905 Голов издава голямото за времето си литературно списание „Летописи“ с главен редактор Константин Величков. Там публикуват имена като самият К. Величков Ив. Вазов, Михалаки Георгиев, Антон Страшимиров, Цанко Церковски, Марко Балабанов Н. Доспевски, Г.
към текста >>
15.
№93 (Петър Дънов)
100 с.; „Опасност“, сказка, Свищов, [1901], 24 с.;„Ръководство
за
добиване спиритически явления“, София, 1907, 24 с.;„Спиритически чудеса или доказателства
за
задгробния живот“,София, 1906, 223 с.; „Философията на
живота
според Розенкройцерското учение, или Тайните на
живота
в Христовото учение“, София, 1912, 192 с.; Сказка, Казанлък, Баптистка евангелска църква, 1901. (Вж.
– септ. 1910. Автор е на книгите: „Зло! От какво страдаме и где е церът? “,Свищов, 1901. 16 с.; „Окултизъм, мистицизъм и учението на Дънов“,София, 1922.
100 с.; „Опасност“, сказка, Свищов, [1901], 24 с.;„Ръководство
за
добиване спиритически явления“, София, 1907, 24 с.;„Спиритически чудеса или доказателства
за
задгробния живот“,София, 1906, 223 с.; „Философията на
живота
според Розенкройцерското учение, или Тайните на
живота
в Христовото учение“, София, 1912, 192 с.; Сказка, Казанлък, Баптистка евангелска църква, 1901. (Вж.
РБК, №29641); „Нечестивият оправдан“, проповед.Казанлък, Баптистка евангелска църква, 1901. (Вж. РБК, № 49097) Преводач е на книгите: Инглез, Изабела „Тайната на живота,или Свързани души“, [Роман], София, 1919, 173 с.; Лумис, Е. У.„Практически окултизъм“, София, 1919, 120 с.; Алексис „Изкуството за хипнотизиране“, София, 1907, 33 с.; Браун, П. „Могуществото на душата или как да бъдеш господар на своята съдба“, София, 1908, 40с.; Браун, П.
към текста >>
Преводач е на книгите: Инглез, Изабела „Тайната на
живота
,или Свързани души“, [Роман], София, 1919, 173 с.; Лумис, Е.
“,Свищов, 1901. 16 с.; „Окултизъм, мистицизъм и учението на Дънов“,София, 1922. 100 с.; „Опасност“, сказка, Свищов, [1901], 24 с.;„Ръководство за добиване спиритически явления“, София, 1907, 24 с.;„Спиритически чудеса или доказателства за задгробния живот“,София, 1906, 223 с.; „Философията на живота според Розенкройцерското учение, или Тайните на живота в Христовото учение“, София, 1912, 192 с.; Сказка, Казанлък, Баптистка евангелска църква, 1901. (Вж. РБК, №29641); „Нечестивият оправдан“, проповед.Казанлък, Баптистка евангелска църква, 1901. (Вж. РБК, № 49097)
Преводач е на книгите: Инглез, Изабела „Тайната на
живота
,или Свързани души“, [Роман], София, 1919, 173 с.; Лумис, Е.
У.„Практически окултизъм“, София, 1919, 120 с.; Алексис „Изкуството за хипнотизиране“, София, 1907, 33 с.; Браун, П. „Могуществото на душата или как да бъдеш господар на своята съдба“, София, 1908, 40с.; Браун, П. „Откъслеци от тайната наука, или Магнетическо лекуване“, София, 1908, 32 с.; Браун, П. „Човек – творец на съдбата си,или скритите сили в човека“, София, 1919, 89 с.; Рамачарака, Йог,„Философията на йогите и източният окултизъм“, София, 1919, 175 с.;Форнесе, А. „Какво има на оня свят, или Дух скиталец в обиталищата на духовете (и какво казват те за ада, рая и живота там)“, Варна, 1907-1908. І.
към текста >>
„Откъслеци от тайната
наука
, или Магнетическо лекуване“, София, 1908, 32 с.; Браун, П.
РБК, №29641); „Нечестивият оправдан“, проповед.Казанлък, Баптистка евангелска църква, 1901. (Вж. РБК, № 49097) Преводач е на книгите: Инглез, Изабела „Тайната на живота,или Свързани души“, [Роман], София, 1919, 173 с.; Лумис, Е. У.„Практически окултизъм“, София, 1919, 120 с.; Алексис „Изкуството за хипнотизиране“, София, 1907, 33 с.; Браун, П. „Могуществото на душата или как да бъдеш господар на своята съдба“, София, 1908, 40с.; Браун, П.
„Откъслеци от тайната
наука
, или Магнетическо лекуване“, София, 1908, 32 с.; Браун, П.
„Човек – творец на съдбата си,или скритите сили в човека“, София, 1919, 89 с.; Рамачарака, Йог,„Философията на йогите и източният окултизъм“, София, 1919, 175 с.;Форнесе, А. „Какво има на оня свят, или Дух скиталец в обиталищата на духовете (и какво казват те за ада, рая и живота там)“, Варна, 1907-1908. І. 1907, 71 с.; ІІ-ІV. „Чистилището, ада и рая, или какво има на оня свят“, София, 1908, 176 с. Издател на: „Положителни доказателства за задгробния живот“,прев.
към текста >>
„Какво има на оня свят, или Дух скиталец в обиталищата на духовете (и какво казват те
за
ада, рая и
живота
там)“, Варна, 1907-1908. І.
Преводач е на книгите: Инглез, Изабела „Тайната на живота,или Свързани души“, [Роман], София, 1919, 173 с.; Лумис, Е. У.„Практически окултизъм“, София, 1919, 120 с.; Алексис „Изкуството за хипнотизиране“, София, 1907, 33 с.; Браун, П. „Могуществото на душата или как да бъдеш господар на своята съдба“, София, 1908, 40с.; Браун, П. „Откъслеци от тайната наука, или Магнетическо лекуване“, София, 1908, 32 с.; Браун, П. „Човек – творец на съдбата си,или скритите сили в човека“, София, 1919, 89 с.; Рамачарака, Йог,„Философията на йогите и източният окултизъм“, София, 1919, 175 с.;Форнесе, А.
„Какво има на оня свят, или Дух скиталец в обиталищата на духовете (и какво казват те
за
ада, рая и
живота
там)“, Варна, 1907-1908. І.
1907, 71 с.; ІІ-ІV. „Чистилището, ада и рая, или какво има на оня свят“, София, 1908, 176 с. Издател на: „Положителни доказателства за задгробния живот“,прев. от англ., София, В. Граблашев, 1908, 56 с.; Хара, О. Х.
към текста >>
„Способ
за
сполука или откъслеци от тайната
наука
“, прев.
1907, 71 с.; ІІ-ІV. „Чистилището, ада и рая, или какво има на оня свят“, София, 1908, 176 с. Издател на: „Положителни доказателства за задгробния живот“,прев. от англ., София, В. Граблашев, 1908, 56 с.; Хара, О. Х.
„Способ
за
сполука или откъслеци от тайната
наука
“, прев.
от англ., София, В.Граблашов,1908, 56 с. Около 1922-23 г. заедно със сина си Николай Велико Граблашов отново заминава за Америка и не се връща повече в България. Там създава ново семейство. Наследниците му проявяват жив интерес към историята и родината на своя прародител.
към текста >>
16.
ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 12
„Спиритически чудеса или доказателства
за
задгробния живот“, София, 1906, 223 с.; „Философията на
живота
според Розенкройцерското учение, или Тайните на
живота
в Христовото учение“, София, 1912, 192 с.; Сказка, Казанлък, Баптистка евангелска църква, 1901. (Вж.
От какво страдаме и где е церът? “, Свищов, 1901. 16 с.; „Окултизъм, мистицизъм и учението на Дънов“, София, 1922. 100 с.; „Опасност“, сказка, Свищов, [1901], 24 с.; „Ръководство за добиване спиритически явления“, София, 1907, 24 с.;
„Спиритически чудеса или доказателства
за
задгробния живот“, София, 1906, 223 с.; „Философията на
живота
според Розенкройцерското учение, или Тайните на
живота
в Христовото учение“, София, 1912, 192 с.; Сказка, Казанлък, Баптистка евангелска църква, 1901. (Вж.
РБК, №29641); „Нечестивият оправдан“, проповед. Казанлък, Баптистка евангелска църква, 1901. (Вж. РБК, № 49097) Преводач е на книгите: Инглез, Изабела „Тайната на живота, или Свързани души“, [Роман], София, 1919, 173 с.; Лумис, Е. У. „Практически окултизъм“, София, 1919, 120 с.; Алексис „Изкуството за хипнотизиране“, София, 1907, 33 с.; Браун, П.
към текста >>
Преводач е на книгите: Инглез, Изабела „Тайната на
живота
, или Свързани души“, [Роман], София, 1919, 173 с.; Лумис, Е. У.
„Ръководство за добиване спиритически явления“, София, 1907, 24 с.; „Спиритически чудеса или доказателства за задгробния живот“, София, 1906, 223 с.; „Философията на живота според Розенкройцерското учение, или Тайните на живота в Христовото учение“, София, 1912, 192 с.; Сказка, Казанлък, Баптистка евангелска църква, 1901. (Вж. РБК, №29641); „Нечестивият оправдан“, проповед. Казанлък, Баптистка евангелска църква, 1901. (Вж. РБК, № 49097)
Преводач е на книгите: Инглез, Изабела „Тайната на
живота
, или Свързани души“, [Роман], София, 1919, 173 с.; Лумис, Е. У.
„Практически окултизъм“, София, 1919, 120 с.; Алексис „Изкуството за хипнотизиране“, София, 1907, 33 с.; Браун, П. „Могуществото на душата или как да бъдеш господар на своята съдба“, София, 1908, 40 с.; Браун, П. „Откъслеци от тайната наука, или Магнетическо лекуване“, София, 1908, 32 с.; Браун, П. „Човек – творец на съдбата си, или скритите сили в човека“, София, 1919, 89 с.; Рамачарака, Йог,
към текста >>
„Откъслеци от тайната
наука
, или Магнетическо лекуване“, София, 1908, 32 с.; Браун, П.
РБК, № 49097) Преводач е на книгите: Инглез, Изабела „Тайната на живота, или Свързани души“, [Роман], София, 1919, 173 с.; Лумис, Е. У. „Практически окултизъм“, София, 1919, 120 с.; Алексис „Изкуството за хипнотизиране“, София, 1907, 33 с.; Браун, П. „Могуществото на душата или как да бъдеш господар на своята съдба“, София, 1908, 40 с.; Браун, П.
„Откъслеци от тайната
наука
, или Магнетическо лекуване“, София, 1908, 32 с.; Браун, П.
„Човек – творец на съдбата си, или скритите сили в човека“, София, 1919, 89 с.; Рамачарака, Йог, „Философията на йогите и източният окултизъм“, София, 1919, 175 с.; Форнесе, А. „Какво има на оня свят, или Дух скиталец в обиталищата на духовете (и какво казват те за ада, рая и живота там)“, Варна, 1907- 1908. І. 1907, 71 с.; ІІ-ІV.
към текста >>
„Какво има на оня свят, или Дух скиталец в обиталищата на духовете (и какво казват те
за
ада, рая и
живота
там)“, Варна, 1907-
„Могуществото на душата или как да бъдеш господар на своята съдба“, София, 1908, 40 с.; Браун, П. „Откъслеци от тайната наука, или Магнетическо лекуване“, София, 1908, 32 с.; Браун, П. „Човек – творец на съдбата си, или скритите сили в човека“, София, 1919, 89 с.; Рамачарака, Йог, „Философията на йогите и източният окултизъм“, София, 1919, 175 с.; Форнесе, А.
„Какво има на оня свят, или Дух скиталец в обиталищата на духовете (и какво казват те
за
ада, рая и
живота
там)“, Варна, 1907-
1908. І. 1907, 71 с.; ІІ-ІV. „Чистилището, ада и рая, или какво има на оня свят“, София, 1908, 176 с. 025]Издател на: „Положителни доказателства за задгробния живот“, прев. от англ., София, В.
към текста >>
„Способ
за
сполука или откъслеци от тайната
наука
“, прев.
1907, 71 с.; ІІ-ІV. „Чистилището, ада и рая, или какво има на оня свят“, София, 1908, 176 с. 025]Издател на: „Положителни доказателства за задгробния живот“, прев. от англ., София, В. Граблашев, 1908, 56 с.; Хара, О. Х.
„Способ
за
сполука или откъслеци от тайната
наука
“, прев.
от англ., София, В. Граблашов,1908, 56 с. Около 1922-23 г. заедно със сина си Николай Велико Граблашов отново заминава за Америка и не се връща повече в България. Там създава ново семейство.
към текста >>
17.
174 ПИСМО
Създала им е
за
забава,
за
прехрана,
за
наука
много неща, много играчки
за
развлечения.
Пиша ви тия редове, като имам предвид миналото, настоящето и бъдещето с неговите последствия. Това е дълга история, през която человешката душа е минала, минава и ще минава. Вие живеете в един свят, който постоянно привлича вашите мисли, вашите чувства и вашите постъпки към своето същество. Светът, това е проявление на природата, която е майка на всички живи същества. И тя, както всички други майки, се интересува за своите деца.
Създала им е
за
забава,
за
прехрана,
за
наука
много неща, много играчки
за
развлечения.
Ушила им е много дрешки за украшение, приготвила е много сокове за прохлада и плодове за наслада. Сложила е богата трапеза на своите деца, да се нахранят, насладят, да си починат, поспят и идат след това на училище да се по-занимаят, да се поучат, да идат в нейната градина на живота, да поработят и да принесат своите придобивки в своя дом. Сега, защо са играчките, защо са дрешките, защо са соковете, защо са плодовете, защо е поуката, защо е работата? На първо място, вие имате два отдела, които могат да се изразят с шест числа. Първият включва четири: 1, 2, 3,4.
към текста >>
Сложила е богата трапеза на своите деца, да се нахранят, насладят, да си починат, поспят и идат след това на училище да се по-занимаят, да се поучат, да идат в нейната градина на
живота
, да поработят и да принесат своите придобивки в своя дом.
Вие живеете в един свят, който постоянно привлича вашите мисли, вашите чувства и вашите постъпки към своето същество. Светът, това е проявление на природата, която е майка на всички живи същества. И тя, както всички други майки, се интересува за своите деца. Създала им е за забава, за прехрана, за наука много неща, много играчки за развлечения. Ушила им е много дрешки за украшение, приготвила е много сокове за прохлада и плодове за наслада.
Сложила е богата трапеза на своите деца, да се нахранят, насладят, да си починат, поспят и идат след това на училище да се по-занимаят, да се поучат, да идат в нейната градина на
живота
, да поработят и да принесат своите придобивки в своя дом.
Сега, защо са играчките, защо са дрешките, защо са соковете, защо са плодовете, защо е поуката, защо е работата? На първо място, вие имате два отдела, които могат да се изразят с шест числа. Първият включва четири: 1, 2, 3,4. Общият им сбор възлиза на десет 1+2+3+4=10. А знаете ли какво означава тоя общ сбор на тия четири числа?
към текста >>
Във втората
науката
и работата или трудът.
Играчките, това са първите занятия, дрешките, това са първите упражнения. Соковете, това са първите радости, плодовете, това са първите придобивки. Сега важно е с какъв род играчки трябва да се занимава едно дете. С какви дрехи да се облича, с какви сокове да се пои и с какви плодове да се храни, с какво да се учи, какво да работи? В първата част, когато влизаш, са играчките, дрешките, соковете и плодовете.
Във втората
науката
и работата или трудът.
И тъй, ние можем да изложим тия два отдела в числа. Първият 1, 2, 3, 4, вторият 5, 6, и да направим едно малко пресмятане, понеже Господ със сметка е направил тоя свят. И тъй, 1+2+3+4 = 10. 5+6 = 11. И така, пред вас стои един отличен метод за самовъзпитание, пълен с големи богатства, метод, който, ако можете да го разгатнете и приложите, щяхте да станете по възможност най-добрите, най-правдивите, най-любящите, най-мъдрите, най-истинолюбивите и бихте превърнали вашия живот на Рай.
към текста >>
18.
202 ПИСМО
Послушанието в
живота
е добродетел.
1918 г. Любез. Е. И. Получих писмото ви. За Славка няма какво да се безпокоите. Вий сте постъпили добре.
Послушанието в
живота
е добродетел.
Человекът по естество е упорит и доста своенравен. Само след дълги изпитания и страдания той се научава да разпознава Божиите пътища. Вий й изпращайте добра мисъл. Тя все таки един ден ще се пробуди според Великия закон на Бога. Всяко нещо си има своето време.
към текста >>
Желанията, тия малки поточета, размътват душата и покварят сърцето, но няма що, трябва да се мине дългия път на
живота
по един или друг начин.
И това ще го сторя, съобразно с Волята на Бога, която е Моят закон на земята. Аз гледам на бъдещето, то е важно. Сегашното е отражение на миналото. Человешкият живот е интересен. В началото той е чист, после постепенно почва да се мърси, като някоя голяма река, която изтича от Извора си и се отдалечава от него, и прииждат от горе потоци, размътват я, докато се влее наново в Голямото Море.
Желанията, тия малки поточета, размътват душата и покварят сърцето, но няма що, трябва да се мине дългия път на
живота
по един или друг начин.
Гледайте широко, прощавайте слабостите на другите, без вие да се увличате по тях. Велика наука е тая за възпитанието на душата. Трябва знание, и то Божествено, правдиво, чисто и свято, пълно с вяра, надежда и Любов. Бог е скрит във всяка душа, докато той спи, душата греши, лута се, своенравничи, безобратствува, дири своето си. Но когато Този Господ се пробуди и хвърли вътре светлина и топлина, всичко се изменя, душата се спира и почне да Люби, Вярва и се Надява.
към текста >>
Велика
наука
е тая
за
възпитанието на душата.
Сегашното е отражение на миналото. Человешкият живот е интересен. В началото той е чист, после постепенно почва да се мърси, като някоя голяма река, която изтича от Извора си и се отдалечава от него, и прииждат от горе потоци, размътват я, докато се влее наново в Голямото Море. Желанията, тия малки поточета, размътват душата и покварят сърцето, но няма що, трябва да се мине дългия път на живота по един или друг начин. Гледайте широко, прощавайте слабостите на другите, без вие да се увличате по тях.
Велика
наука
е тая
за
възпитанието на душата.
Трябва знание, и то Божествено, правдиво, чисто и свято, пълно с вяра, надежда и Любов. Бог е скрит във всяка душа, докато той спи, душата греши, лута се, своенравничи, безобратствува, дири своето си. Но когато Този Господ се пробуди и хвърли вътре светлина и топлина, всичко се изменя, душата се спира и почне да Люби, Вярва и се Надява. Велик е Този Господ вътре в нази. Той ще изведе всичко на добър край.
към текста >>
19.
231 ПИСМО
Да се повдигне душата, да се очисти и облагороди сърцето, да се озари и възпита ума - това съставлява смисъла на
живота
.
1909 г. Любез. д-р Дуков, Получих вашето писмо. Радва ме желанието и стремежът ви. Те са добър лост във всяко благородно дело.
Да се повдигне душата, да се очисти и облагороди сърцето, да се озари и възпита ума - това съставлява смисъла на
живота
.
Да се развият добрите мисли, добрите желания, добрите чувства - това съставлява такова богатство, такова вътрешно щастие, което с нищо не може да се замени. И няма по-велика наука от тая, която може да ни даде ключа на знанието и мъдростта, които да покажат пътя, Истината и Живота. Пътят - това е животът в тялото, Истината - това е животът на Душата и ума. Животът - това е Духът във всичките свои действия. Има тясна свръзка между всичките неща в природата.
към текста >>
И няма по-велика
наука
от тая, която може да ни даде ключа на знанието и мъдростта, които да покажат пътя, Истината и
Живота
.
Получих вашето писмо. Радва ме желанието и стремежът ви. Те са добър лост във всяко благородно дело. Да се повдигне душата, да се очисти и облагороди сърцето, да се озари и възпита ума - това съставлява смисъла на живота. Да се развият добрите мисли, добрите желания, добрите чувства - това съставлява такова богатство, такова вътрешно щастие, което с нищо не може да се замени.
И няма по-велика
наука
от тая, която може да ни даде ключа на знанието и мъдростта, които да покажат пътя, Истината и
Живота
.
Пътят - това е животът в тялото, Истината - това е животът на Душата и ума. Животът - това е Духът във всичките свои действия. Има тясна свръзка между всичките неща в природата. Всичко говори, всичко носи своето минало в себе си. И ако человек се вслуша в тоя говор на природата, той постепенно ще разбере нейните велики уроци, които тя му преподава.
към текста >>
Те са основните тонове на
живота
.
Щастието е символ на вътрешната хармония между всичките чувства на душата. Блаженството - това е символ на вътрешна хармония между всичките мисли на Духа. Тия три велики инструмента трябва добре да се нагласят, за да върви развитието правилно. И всякой един трябва да спазва основните закони в тия области. Тия нишки са двигателите на человешкия живот на земята.
Те са основните тонове на
живота
.
Времето е велик учител, то постепенно ще разясни всичките неща. Наблюдавайте, опитвайте и сравнявайте - това са първите правила, без които Истината не може да се разбере. Черпете знание и Мъдрост от всичко. Вървете полека от простите проявления на природата към сложните. Противоположностите на живота да ви не смущават, те са една необходимост в настоящия развой на природата.
към текста >>
Противоположностите на
живота
да ви не смущават, те са една необходимост в настоящия развой на природата.
Те са основните тонове на живота. Времето е велик учител, то постепенно ще разясни всичките неща. Наблюдавайте, опитвайте и сравнявайте - това са първите правила, без които Истината не може да се разбере. Черпете знание и Мъдрост от всичко. Вървете полека от простите проявления на природата към сложните.
Противоположностите на
живота
да ви не смущават, те са една необходимост в настоящия развой на природата.
Контрастите са потребни за ума. Сенките се образуват от предметите при силната светлина. Облаците - от силните изпарения на влагата. Високите върхове са голи, а долините - обраснали. Но едните и другите си имат мястото на земята.
към текста >>
20.
253 ПИСМО
Несгодите и трудностите в
живота
стимулират ума към работа.
Има много неща, върху които да се мисли и работи. Да се свърже настоящето с бъдещето, да се използува миналото е задачата на тоя земен живот. Да се научим да живеем, това е изкуство, обосновано на дългата опитност на Духа. Мен ми е приятно като виждам, че вий се подвизавате правилно. Тая война между многото работи ще научи хората да мислят по-правилно и да действуват по-добре, отколкото по-рано.
Несгодите и трудностите в
живота
стимулират ума към работа.
Няма съмнение, че ще има страдания, но те са като отглас на миналото и предсказание за бъдещето. Пред нас стои една велика задача за разрешаване, една велика работа за завършване, едно великолепно здание за съграждане. Трябва добри и умни работници във всяко направление. Но пътищата на Божествения свят не търпят измяна. Царството Божие, което е идеал за земното человечеството, ще се въдвори в своята красота.
към текста >>
Тогава
науката
, знанието, мъдростта, хармонията ще тържествуват в силата на седем думи: 1) Люби Господа.
Няма съмнение, че ще има страдания, но те са като отглас на миналото и предсказание за бъдещето. Пред нас стои една велика задача за разрешаване, една велика работа за завършване, едно великолепно здание за съграждане. Трябва добри и умни работници във всяко направление. Но пътищата на Божествения свят не търпят измяна. Царството Божие, което е идеал за земното человечеството, ще се въдвори в своята красота.
Тогава
науката
, знанието, мъдростта, хармонията ще тържествуват в силата на седем думи: 1) Люби Господа.
2) Обичай ближния си. 3) Търси съвършенството. Какъв обилен материал за размишление съдържат тия седем думи. Това са седем стъпала, седем съзвучия, седем краски, седем дни на живота, от които три основни и четири производни. И след дълго изпитване на тоя език аз намерих тия седем думи да образуват тия седем емблема на человешкия развой.
към текста >>
Това са седем стъпала, седем съзвучия, седем краски, седем дни на
живота
, от които три основни и четири производни.
Царството Божие, което е идеал за земното человечеството, ще се въдвори в своята красота. Тогава науката, знанието, мъдростта, хармонията ще тържествуват в силата на седем думи: 1) Люби Господа. 2) Обичай ближния си. 3) Търси съвършенството. Какъв обилен материал за размишление съдържат тия седем думи.
Това са седем стъпала, седем съзвучия, седем краски, седем дни на
живота
, от които три основни и четири производни.
И след дълго изпитване на тоя език аз намерих тия седем думи да образуват тия седем емблема на человешкия развой. Едно време тия седем думи бяха известни на Египет, Индия, Вавилон, Сирия, Палестина и Гърция. Докато тия народи знаеха тия думи, там всичко вървеше добре. Когато ги забравиха, те осиромашаха, те изпаднаха. Аз искам сега да ви дам тия седем думи на тоя народ и ако той ме послуша и ако той ги приложи в живота си, той ще стане основа, олтар за една нова култура, за бъдещето, за една наука, обоснована на по-пълно разбиране на физическото, духовното и Божественото.
към текста >>
Аз искам сега да ви дам тия седем думи на тоя народ и ако той ме послуша и ако той ги приложи в
живота
си, той ще стане основа, олтар
за
една нова култура,
за
бъдещето,
за
една
наука
, обоснована на по-пълно разбиране на физическото, духовното и Божественото.
Това са седем стъпала, седем съзвучия, седем краски, седем дни на живота, от които три основни и четири производни. И след дълго изпитване на тоя език аз намерих тия седем думи да образуват тия седем емблема на человешкия развой. Едно време тия седем думи бяха известни на Египет, Индия, Вавилон, Сирия, Палестина и Гърция. Докато тия народи знаеха тия думи, там всичко вървеше добре. Когато ги забравиха, те осиромашаха, те изпаднаха.
Аз искам сега да ви дам тия седем думи на тоя народ и ако той ме послуша и ако той ги приложи в
живота
си, той ще стане основа, олтар
за
една нова култура,
за
бъдещето,
за
една
наука
, обоснована на по-пълно разбиране на физическото, духовното и Божественото.
И пътят му ще бъде като на зазоряване. Ще отива от слава в слава. Вий, ако идете в Казанлък, пишете ми. Мен ми доставиха малко имела, искам да ви изпратя нещо от нея за ваше употребление, за теб и жена ви. Ваш верен (Свещеният подпис)
към текста >>
21.
Влиянието на Слънчевата Енергия
(В окултната
наука
е установено, че когато надраснем влиянието на Земята, ще възприемаме не чрез Земята, но направо от Слънцето.
Това става постепенно и надмощие на отрицателните енергии над положителните имаме към полунощ. Сутринта при изгрев Земята е най-отрицателна, т.е. приема най-много. Този факт е от извънредно голяма важност, за да се оцени значението на изгрева. Трябва да имаме пред вид следния закон: Ние сме част от земния организъм и затова когато земният организъм приема, и човешкият организъм приема; и обратно: когато Земята дава, и човек дава.
(В окултната
наука
е установено, че когато надраснем влиянието на Земята, ще възприемаме не чрез Земята, но направо от Слънцето.
Там ще бъде свободата ни. Например, светията и другите напреднали същества приемат направо от Слънцето. Геният, светията или посветеният и да залезе Слънцето, той го вижда и черпи от него. Денем ние сме по-свободни, по-независими, но вечер сме зависими от Земята. Последната е между нас и Слънцето.) Затова именно най-силно действуващи са първите слънчеви лъчи.
към текста >>
(Електричеството и магнетизмът имат повече отношение към неорганическото състояние на материята, а праната – към органическото състояние на материята, към
живота
.) Тогава живият организъм поглъща най-много и най-мощни положителни енергии (прана).
Геният, светията или посветеният и да залезе Слънцето, той го вижда и черпи от него. Денем ние сме по-свободни, по-независими, но вечер сме зависими от Земята. Последната е между нас и Слънцето.) Затова именно най-силно действуващи са първите слънчеви лъчи. Тогава и човешкият организъм е най-възприемчив към слънчевите енергии. Сутринта имаме всякога повече прана или жизнена енергия, отколкото на обяд.
(Електричеството и магнетизмът имат повече отношение към неорганическото състояние на материята, а праната – към органическото състояние на материята, към
живота
.) Тогава живият организъм поглъща най-много и най-мощни положителни енергии (прана).
Първите слънчеви лъчи (при изгрев) са най-активни; тогава Слънцето е в апогея на своята дейност. Слънчевата енергия минава всеки ден през четири периода: от 12 часа среднощ до 12 часа на пладне има прилив на слънчева енергия, а от 12 часа на пладне до 12 часа среднощ – отлив. Приливът, който започва от 12 часа полунощ, дохожда до най-високата си точка при изгрева на Слънцето. Този прилив е най-силен и най-животворен! Той постепенно намалява до пладне, след това започва отливът и най-силният отлив е при залез.
към текста >>
Ние, хората на Земята, трябва да следваме през
живота
си пътя на растенията; те разбират закона
за
растенето по-добре.
На последната дата всяко растене спира. Денят може да се раздели на 4 периода от по 6 часа: от 12 часа полунощ до 6 часа сутринта – това е пролетта; от 6 часа сутринта до 12 часа на пладне – това е лято; от 12 часа на пладне до 6 часа вечерта (до залязването на Слънцето) – това е есен. А от 6 часа вечерта до 12 часа полунощ е зима. Поради въртенето на Земята, през известно време на годината лятото на деня е по-дълго, а зимата по-къса. Зимно време е обратно.
Ние, хората на Земята, трябва да следваме през
живота
си пътя на растенията; те разбират закона
за
растенето по-добре.
Слънчевата енергия слиза върху Земята като обширна струя, опасва я от Северния полюс към Южния и се повръща пак към Слънцето. Някои учени поддържат, че тази именно енергия е, която движи Земята около нейната ос. Когато растенията усетят, че тази потенциална енергия започва да се проявява и да приижда към Земята, те напъпват, приготовляват се, а като се усили тя, те се разлистват и най-сетне се разцъфтяват и завързват, като се стремят да съберат всичката тая енергия, за да се оплодотворят. Тази енергия се предава на растенията чрез животворната плазма. Затова е именно добре, когато видим растенията да напъпват и цъфнат, в човешката душа да се роди една вътрешна радост, че наближава денят на нейното освобождение.
към текста >>
Това е то Божественото, великото в
живота
, т.е.
И ако ние вървим в съгласие с тях, всякога можем да бъдем умни, здрави, силни и щастливи. Следователно ние трябва да посрещаме служителите на природата добре. Един от тези служители е Слънцето. Затова псалмопевецът казва: „И обръщаха се и търсеха Бога на ранина“ (псалом 78), и: „Добре е да славословим Господа и да песнопеем на името Ти, Всевишни: да възвещаваме на ранина милостта Ти“ (псалом 92), а не казва: „Вечер ще Те славя, Господи! “ Когато природата започва работата си, тогава и ние трябва да започваме нашата.
Това е то Божественото, великото в
живота
, т.е.
да мислим и чувствуваме тъй, както великата разумна жива природа се проявява, а не тъй, както хората са измъдрили всевъзможните системи и верую. Защото „верую“ в света – това е Истината; същината на живота – това е Любовта, а смисълът на този живот – това е Мъдростта. Казахме по-рано, че Слънчевата система е аналогична с организма. В организма стават процеси, аналогични на процесите в Слънчевата система. Слънчевата енергия като дойде в мозъка, претърпява такива видоизменения, каквито претърпява, като дойде на Слънцето от централното Слънце.
към текста >>
Защото „верую“ в света – това е Истината; същината на
живота
– това е Любовта, а смисълът на този живот – това е Мъдростта.
Един от тези служители е Слънцето. Затова псалмопевецът казва: „И обръщаха се и търсеха Бога на ранина“ (псалом 78), и: „Добре е да славословим Господа и да песнопеем на името Ти, Всевишни: да възвещаваме на ранина милостта Ти“ (псалом 92), а не казва: „Вечер ще Те славя, Господи! “ Когато природата започва работата си, тогава и ние трябва да започваме нашата. Това е то Божественото, великото в живота, т.е. да мислим и чувствуваме тъй, както великата разумна жива природа се проявява, а не тъй, както хората са измъдрили всевъзможните системи и верую.
Защото „верую“ в света – това е Истината; същината на
живота
– това е Любовта, а смисълът на този живот – това е Мъдростта.
Казахме по-рано, че Слънчевата система е аналогична с организма. В организма стават процеси, аналогични на процесите в Слънчевата система. Слънчевата енергия като дойде в мозъка, претърпява такива видоизменения, каквито претърпява, като дойде на Слънцето от централното Слънце. Мъчно може да се обясни това, понеже хората имат механическо, а не разумно, психическо схващане. Отрицателният полюс е чувствителността, чувствата, а положителният – мисълта.
към текста >>
22.
Сравнителният биологически процес. Аналогии и заключения – новите хора
Това, което виждаме от ред години насам да става в
живота
на съвременните народи, не е нищо друго, освен неизбежен резултат от приложението на тия закони.
Сравнителният биологически процес. Аналогии и заключения – новите хора Развитието на цялото човечество се извършва по строго определени природни закони.
Това, което виждаме от ред години насам да става в
живота
на съвременните народи, не е нищо друго, освен неизбежен резултат от приложението на тия закони.
И ако ние изучим внимателно тези последните, цялото развитие на човечеството – още от създаването на човека до сега – ще ни бъде ясно и няма ни най-малко да се учудваме на големите и разрушителни катаклизми, които се извършват. За да поясним мисълта си, ще си послужим с една аналогия. Нека разгледаме делението на клетката (виж фигурата на стр. ?). Знае се, че клетката е онази видима форма, която образува тялото на всички видове организми: растение, животно и човек. Сложното деление на клетките се нарича кариокинезис – от гръцката дума „карион“ (ядка) и „кинезис“ (движение).
към текста >>
Отначало клетката се намира в едно почиващо състояние, в което тя се приготовлява
за
по-нататъшната си велика работа в
живота
.
И ако ние изучим внимателно тези последните, цялото развитие на човечеството – още от създаването на човека до сега – ще ни бъде ясно и няма ни най-малко да се учудваме на големите и разрушителни катаклизми, които се извършват. За да поясним мисълта си, ще си послужим с една аналогия. Нека разгледаме делението на клетката (виж фигурата на стр. ?). Знае се, че клетката е онази видима форма, която образува тялото на всички видове организми: растение, животно и човек. Сложното деление на клетките се нарича кариокинезис – от гръцката дума „карион“ (ядка) и „кинезис“ (движение).
Отначало клетката се намира в едно почиващо състояние, в което тя се приготовлява
за
по-нататъшната си велика работа в
живота
.
В това ѝ състояние силите работят вътре в нея, без да се виждат отвън. В следващата фаза ядрената нишка се разкъсва на части (рисунка 2–6); двете полюсни телца отиват на двата края на клетката и около тях се появяват нишки звездовидно. Помежду двата полюса се нареждат други нишки и образуват нещо като вретено. Ядрените нишки (хромозоми) вземат подковообразна форма и се нареждат по екватора на вретеното; така образуват нещо като звезда (астер) (фигура 7). След това ядрените нишки се разцепват надлъжно и едните половинки се привличат към единия полюс, а другите – към другия.
към текста >>
Това има аналогия с
живота
на човечеството.
Виждаме как при деление на клетката стават много големи пертурбации (разтопяване на ядрената ципа, изчезване на ядката, разкъсване на ядрената нишка, преместване на и други големи премествания и промени). Онзи, който не е посветен, може да помисли, че съдбата на клетката е свършена. Той може да се уплаши за съдбата на клетката. Но в края на краищата получаваме нещо хубаво: две нови клетки. Значи всички тези пертурбации, които биха уплашили незнаещия, водят всъщност към нещо красиво, към хармония, към нещо разумно.
Това има аналогия с
живота
на човечеството.
Нека вземем за пример положението на днешното човечество. Сега човечеството претърпява такова деление в биологическия процес на развитието си, то прекарва последния фазис, тъй като първичната човешка монада, от която е образувано, е към последния, шестия период – да се раздвои. Това се нарича в окултната наука явяване на шестата раса. Но понеже тази дъщеря е от по-високо произхождение, за нейното идване стават и по-обширни приготовления: всевъзможни местения, размествания, разрушения и съграждания в народите и между народите. Това обаче не трябва никого да плаши: туй, което ни се вижда като разрушение, то е само едно преместване или превръщане на материалите от едно състояние в друго.
към текста >>
Това се нарича в окултната
наука
явяване на шестата раса.
Но в края на краищата получаваме нещо хубаво: две нови клетки. Значи всички тези пертурбации, които биха уплашили незнаещия, водят всъщност към нещо красиво, към хармония, към нещо разумно. Това има аналогия с живота на човечеството. Нека вземем за пример положението на днешното човечество. Сега човечеството претърпява такова деление в биологическия процес на развитието си, то прекарва последния фазис, тъй като първичната човешка монада, от която е образувано, е към последния, шестия период – да се раздвои.
Това се нарича в окултната
наука
явяване на шестата раса.
Но понеже тази дъщеря е от по-високо произхождение, за нейното идване стават и по-обширни приготовления: всевъзможни местения, размествания, разрушения и съграждания в народите и между народите. Това обаче не трябва никого да плаши: туй, което ни се вижда като разрушение, то е само едно преместване или превръщане на материалите от едно състояние в друго. За пример, вие разрушавате една планинска скала, която е била украшение на една цяла местност, но това правите, за да построите пътищата и градовете си. Пукотът, който се произвежда при разбиването на тази скала, може да внесе тревога у всичките околни овчари и те биха помислили, че става нещо неестествено, но гражданите на съвременната култура, които искат да си построят пътищата и зданията, намират смисъл в пукота и разрушението, понеже чрез тях ще се създадат материалите за постройките. Но и тия материали, ако само се пренасят и натрупват на купове, без да се турят в работа, биха създали други мъчнотии.
към текста >>
В
науката
това наричат „израждане“.
По същата аналогия ние виждаме, че художникът, за да пристъпи да нарисува някоя велика картина, трябва да е обработил зародената в ума му идея, а след това той приготвя своето платно, намира боите и четките си, заема своето удобно ателие и започва да реализира работата си отвътре навън. Когато великият художник започне работата си, той не е облечен в празнични дрехи, не е обут в обуща от последната парижка мода, няма министерски цилиндър на главата си, а съвсем просто е облечен: с една дълга бяла дреха, препасан е с малък пояс, обут с малки чехли, носи проста шапка и има разчорлени коси и тогава с една четка в дясната си ръка, а в лявата – с боите, той вторачва погледа си в бялото платно, стоящо пред него, подобно на първоначалната клетка в почиващо състояние и започва да измерва разстоянията и отношенията върху платното, да прави бели колелца, след туй разпределя своята картина на две отделения, туря основните черти на картината и определя мястото на сенките. Ако художникът рисува едно лице в профил, ще тури само едно око, което е първата звезда, а пък ако иска да го нарисува en face – петото състояние, което се нарича диастрално – ще тури двете очи, а в шестото – той ще определи цялата форма на фигурата и ще отдели тази фигура от бялото поле на платното. Това именно става сега; този велик художник, който е почнал да върши своята огромна работа, вече зацапва техните закони и четците вече не могат да четат правилно законите; става една вътрешна промяна в човешката душа, а поради това онуй, което човек по-рано е виждал, сега не го вижда, и което по-рано е имало смисъл за него, сега остава без смисъл. Разбира се, то е само привидно, както са привидни споменатите пукоти и разрушения на канарата за овчарите.
В
науката
това наричат „израждане“.
За пример, ако нагорещим водата, тя се обръща на пара и „изчезва“. Израждането е процес на превръщане на едно състояние в друго. И съвременното човечество, по същия закон, минава в процеса на своето развитие от едно състояние в друго. Сега хората скоро ще се намерят в положението на пеперудата, която не се радва на листата като един обект за храна, за какъвто ги е считала по-преди по необходимост, а вече миролюбиво каца на листа, без да му причини никаква вреда. Сега тя не го поврежда, понеже вниманието ѝ е насочено към друга посока – към сока на цветята.
към текста >>
В това си състояние той е дошъл до последния си предел, опитал всичките положения на
живота
, споходил е в това малко езерце – „в този малък свят на Земята“, – в което е живял, всичките места, изял и изпил всичко в това езерце и като нямало повече, с какво да се храни, той се изложил на съвременния глад, който се отъждествява с появяването на болестта неврастения: тя не е нищо друго освен духовен глад.
Когато Бог го направил от пръст, човек се намирал в едно състояние на неразвито съзнание, а когато Бог вдъхнал в ноздрите му дихание на живот, човек станал жива душа, т.е. проявил ума, разумността и интелигентността, с които могъл да различава разните състояния и промените в проявите на човешкия дух. Значи човекът „оживял“, като придобил разумността, и с нея веднага почнал да се отличава от животните по ума и съзнанието си и по действието на своята воля. Тогава започнал новата си култура – градинарството, като насаждал плодните растения; това именно човекът учил в Райската градина. А след като излязъл от Рая, той се научил на земеделие, да сече дърветата, да троши камъни и да гради къщи.
В това си състояние той е дошъл до последния си предел, опитал всичките положения на
живота
, споходил е в това малко езерце – „в този малък свят на Земята“, – в което е живял, всичките места, изял и изпил всичко в това езерце и като нямало повече, с какво да се храни, той се изложил на съвременния глад, който се отъждествява с появяването на болестта неврастения: тя не е нищо друго освен духовен глад.
В разните състояния на тази болест липсват за човека всички ония елементи, в които правилният живот може да се проявява. Такава е промяната, която е станала с човека като индивид. Следователно и нашите понятия за света, нашите схващания за индивидуалния и обществения живот, за религията, за семейството, за училището, за църквата и пр. трябва да претърпят коренни промени в своята форма, в своето съдържание и в своя смисъл. Ако ние сме разумни, тия промени ще дойдат по естествения начин на еволюцията, т.е.
към текста >>
А те образуват еднообразието в света, но това не е смисъл на
живота
: то е само едно преходно средство или форма в развитието на човека.
Но ако същите хора в един оркестър изпълняват разнообразни партитури от една и съща пиеса, ще образуват хармония. И съвременните хора са станали неморални, защото говорят и искат едновременно едно и също нещо: пари, пари и пак пари. За професор се учил някой, а все за пари говори; свещеник е станал, за пари ламти; учител, съдия и пр. – все към същия идеал се стремят. Цялото човечество говори сега за едно и също нещо: за пари.
А те образуват еднообразието в света, но това не е смисъл на
живота
: то е само едно преходно средство или форма в развитието на човека.
Следователно, ако ние дадем на една форма по-голяма стойност, отколкото природата е вложила в нея, създаваме зло. Същата идея може да поясним и по следния начин: всичките хора говорят за Бога, без обаче да изпълняват Неговата воля – също както за един милионер, т.е. само по отношение на неговите пари. Прицелната точка не е милионера, а парите му. Ние като говорим за Бога, подразбираме само Неговата сила, от която се нуждаем, без да Го разбираме като Любов, от която произтича животът.
към текста >>
23.
Старото и новото човечество. Инволюция и еволюция – методите на новия живот
В тези два процеса се събужда онази енергия, която е необходима
за
съграждане условията на
живота
.
Инволюция и еволюция – методите на новия живот В природата съществуват два велики процеса, които взимат участие във всички нейни действия. Единият процес е насочен от центъра към периферията и се нарича инволюция, а другият е насочен от периферията към центъра и се нарича еволюция. Това са два обновляващи процеса, подобни на процесите на кръвообръщението, които стават във всеки организъм, т.е. на движението на човешката кръв от сърцето към периферията, който се нарича артериален, и от периферията към сърцето, който се нарича венозен.
В тези два процеса се събужда онази енергия, която е необходима
за
съграждане условията на
живота
.
Когато се появят известни разстройства или спънки в тези процеси, вината не е в процесите, а у съществото, в което стават те и което не разбира значението на тези процеси. Ако допуснем, че известно човешко същество е обхванато от един неразумен живот, който събужда у него неразумна лакомия, ще видим, че в него ще се натрупат известни излишни вещества, които ще спънат процеса на неговата артериална кръв, а този последния, в замяна, ще спъне процеса на венозната кръв. Тогава веднага ще се яви една вътрешна дисхармония, а като последица от нея ще настъпят условия за органическите болести. Ние можем да констатираме фактите, че артериалното течение не става правилно или че във венозното има известен застой. И да мислим, че това са причините на появилата се дисхармония, но всъщност причините се съдържат в неразумното ядене, т.е.
към текста >>
В съвременната
наука
, която изучава болезнените състояния на човешкия организъм, са изнамерени известни лекарства, които като се дадат на болния, положението му не само не се подобрява, но се влошава.
А процесът на еволюцията изисква честен труд и съзнателна работа, т.е. всяко нещо да се направи така, както трябва, без никакви изкривявания. Ако членовете на едно общество биха се подчинявали на тези два велики процеса, тъй прости и ясни сами по себе си, то много от съвременните страдания и несгоди на обществото биха се премахнали. Защото не е важно само да се констатира, че машината е развалена, но трябва да се приготви тя за работа; също така не е важно само да се констатират недъзите в обществото, но да се намерят начини за изправление, и то разумни. Не е важно само да се констатира, че религията се намира в упадък, но трябва да се намерят причините на този упадък и да се премахнат.
В съвременната
наука
, която изучава болезнените състояния на човешкия организъм, са изнамерени известни лекарства, които като се дадат на болния, положението му не само не се подобрява, но се влошава.
Това влошаване се нарича криза. След всяка такава криза организмът се подобрява и усилва, и болезненото състояние се намалява. Следователно онзи, който не разбира закона, ще каже, че това лекарство е неуместно, понеже произвежда влошаване, но именно спасението седи в това влошаване. И право казва старата българска поговорка: „Водата, докато не се размъти до дъното, не се обистря“. Но именно коя вода?
към текста >>
Съвременните общества в замяна градят други градове, които ако не изменят
живота
си, ги очаква същата участ.
– Защото последните не пропускат чистия въздух и чистата светлина, които заобикалят жилищата им. Но това е общо казано. Това са общи принципи, прогласени от хиляди години, но не са още конкретизирани и приложени в тяхната естествена форма. От хиляди години всички общества и народи страдат. Цялата Земя е покрита само с гробища; времето е затрило ред народи; има хиляди запустели и съсипани градове, които са признак на неразумния човешки живот.
Съвременните общества в замяна градят други градове, които ако не изменят
живота
си, ги очаква същата участ.
Някои ще кажат, че такава е участта на човечеството – не, такава е участта на всички онези стари народи, които не са разбрали още този велик Божествен закон. А новото човечество, което е почерпило опитността от миналото, повдига вече своя глас, формулира своята права мисъл, изказва своето здраво слово и конкретизира първите необходими формули за истинското развитие на обществата и народите. А първата формула е, че всички хора трябва да чувстват, че са близки едни на други и че са необходими части от едно цяло, като органи на един общ организъм, който еднакво има нужда както от най-малките, така и от най-големите; че и едните, и другите в даден момент извършват велики работи за този организъм. Втората формула е: смъртта на едного е смърт на всички и животът на едного е живот на всички. Ако майката е здрава, то ще бъде здрава и дъщеря ѝ; ако бащата е здрав, то ще бъде здрав и синът му; ако майката е умна, то ще бъде умна и дъщеря ѝ; ако бащата е характерен, то ще бъде характерен и синът му; ако майката е със сърце, то и дъщеря ѝ ще има същото; ако бащата има доблест, то и синът ще я има.
към текста >>
Но всичките данни на съвременната
наука
показват, че в природата няма никакви опущения; опущенията произтичат от съществата, които живеят в нея.
Очевидно е, че водата и храната трябва да се възприемат. Следователно малкият опит струва повече от старите теории, че „човек е грешен и в грях го е заченала майка му“. Тук просто се констатира фактът, че майката не е живяла съобразно със законите на природата – затова тя в грях го е заченала. Но ако човек се е родил хилав и неспособен за каква и да е мисъл, кой е виновен за това? Три положения има: или природата, която е създала нещата първоначално, или майката, която ги създава сега, или сам той, който се проявява в дадения момент.
Но всичките данни на съвременната
наука
показват, че в природата няма никакви опущения; опущенията произтичат от съществата, които живеят в нея.
Ако майка ви ви е родила здрав, читав и интелигентен, а някое друго същество отвънка ви стовари някои удари по главата и разстрои вашия мозък, а след това започнат всички анормални проявления, кой е причината? Причината е външният удар на това същество. Ако ония същества в един дом, които са живели в мир, спокойствие и обща любов, са били здрави и читави, а някое същество от подбуждение на користолюбие или омраза запали или изгори къщата им и ги лиши от всичката складирана храна, облекло и пр. и след туй дойдат всички нещастия върху тоя дом (болест, страдание и смърт), кой е виновен: природата, те или онова същество, което е запалило къщата им? Разбира се, последното.
към текста >>
– Защото тия хора не разбират смисъла на
живота
.
Причината е външният удар на това същество. Ако ония същества в един дом, които са живели в мир, спокойствие и обща любов, са били здрави и читави, а някое същество от подбуждение на користолюбие или омраза запали или изгори къщата им и ги лиши от всичката складирана храна, облекло и пр. и след туй дойдат всички нещастия върху тоя дом (болест, страдание и смърт), кой е виновен: природата, те или онова същество, което е запалило къщата им? Разбира се, последното. А сега светът е пълен с хора, които чупят главите на своите ближни и палят домовете им. Защо?
– Защото тия хора не разбират смисъла на
живота
.
В един народ кои са по-силни оръжия: пушките и топовете ли или онези честни, трудолюбиви и работливи синове и дъщери? Кои са по-силните крепости: да има богати търговци, които да разполагат с големи капитали, или да има благородни учители и свещеници? Няма съмнение, че силата и якостта на един народ се състои в живите морални принципи, проявени във всичките области на неговия бит. Тия принципи трябва да се приложат навсякъде – във всички области на живота. Те са методите на новия живот.
към текста >>
Тия принципи трябва да се приложат навсякъде – във всички области на
живота
.
А сега светът е пълен с хора, които чупят главите на своите ближни и палят домовете им. Защо? – Защото тия хора не разбират смисъла на живота. В един народ кои са по-силни оръжия: пушките и топовете ли или онези честни, трудолюбиви и работливи синове и дъщери? Кои са по-силните крепости: да има богати търговци, които да разполагат с големи капитали, или да има благородни учители и свещеници? Няма съмнение, че силата и якостта на един народ се състои в живите морални принципи, проявени във всичките области на неговия бит.
Тия принципи трябва да се приложат навсякъде – във всички области на
живота
.
Те са методите на новия живот. Всички хора трябва да бъдат честни, справедливи, умни и добри. Честността ще създаде гръбнака на човешкия характер, справедливостта – неговата сила, умът – направлението му, а добротата ще създаде неговия капитал.
към текста >>
24.
Пред новата епоха. Развитието на народите. Идването на шестата раса
Ръководителите на съвременните народи наново трябва да се позанимаят със законите, по които се ръководи и направлява
живота
на човечеството,
за
да не се влияят от случайни настроения и временни интереси при насочване на своята обществена дейност.
Пред новата епоха. Развитието на народите. Идването на шестата раса
Ръководителите на съвременните народи наново трябва да се позанимаят със законите, по които се ръководи и направлява
живота
на човечеството,
за
да не се влияят от случайни настроения и временни интереси при насочване на своята обществена дейност.
Те трябва да се позамислят и да си зададат задача да проникнат дълбоко в тия биологически закони и да се съобразяват с тях, следвайки ги неотклонно в нареждането на социалния и културен живот на всички народи. Днес виждаме всички европейски народи да се лутат в разни направления и да изразходват своята материална и духовна енергия в безполезни постижения. Казано на друг език, местността, в която живеят всички народи в Европа, е станала много нездравословна, пълна с отрови, заразителни миязми. И методите на живота са станали нецелесъобразни, поради което приложението на тия методи не дава никакъв практически резултат. В това отношение съвременните европейски народи приличат на ония отделни личности, които отлагат постоянно изплащането на своите дългове, и последните от година на година се увеличават все повече и повече.
към текста >>
И методите на
живота
са станали нецелесъобразни, поради което приложението на тия методи не дава никакъв практически резултат.
Идването на шестата раса Ръководителите на съвременните народи наново трябва да се позанимаят със законите, по които се ръководи и направлява живота на човечеството, за да не се влияят от случайни настроения и временни интереси при насочване на своята обществена дейност. Те трябва да се позамислят и да си зададат задача да проникнат дълбоко в тия биологически закони и да се съобразяват с тях, следвайки ги неотклонно в нареждането на социалния и културен живот на всички народи. Днес виждаме всички европейски народи да се лутат в разни направления и да изразходват своята материална и духовна енергия в безполезни постижения. Казано на друг език, местността, в която живеят всички народи в Европа, е станала много нездравословна, пълна с отрови, заразителни миязми.
И методите на
живота
са станали нецелесъобразни, поради което приложението на тия методи не дава никакъв практически резултат.
В това отношение съвременните европейски народи приличат на ония отделни личности, които отлагат постоянно изплащането на своите дългове, и последните от година на година се увеличават все повече и повече. Постига ли се целта с това отлагане? – Не! Защото така дълговете стават непосилни и неизплатими. Единственият образец, по който трябва да се ръководят всички, и народите, и управниците им, и отделните индивиди, е образецът, който ни е дала природата.
към текста >>
За
тази цел тя изисква от всекиго следните условия: 1) Семето или зародишът на
живота
трябва да има сила в себе си,
за
да се прояви.
– Не! Защото така дълговете стават непосилни и неизплатими. Единственият образец, по който трябва да се ръководят всички, и народите, и управниците им, и отделните индивиди, е образецът, който ни е дала природата. Трябва да наблюдаваме най-внимателно как тя прилага законите на органическото развитие и методите, с които си служи за постигането на известни цели. Как тя дава място, условия и съдействието си да се проявяват всички разумни същества, които имат стремеж да работят за постигането на общото добро.
За
тази цел тя изисква от всекиго следните условия: 1) Семето или зародишът на
живота
трябва да има сила в себе си,
за
да се прояви.
2) На това семе природата дава почвата, влагата и другите два необходими елемента – топлината и светлината. Лесно е да се разбере, че ако семето или зародишът няма сила и разумност в себе си, т.е. ако един народ или индивид няма интелигентност в себе си, той не може да се прояви. След това първо условие трябват му материални условия: земя и пространство, за да прояви своята дейност. Светлината за организма представлява ония принципи, от които всеки човек и народ се нуждае, за да се дава правилна насока на неговия ум, а топлината – това са ония благородни чувства и възвишени стремежи на неговото сърце, които чувства, подкрепени от волята, го подтикват към осъществяването на великите цели на живота му.
към текста >>
Светлината
за
организма представлява ония принципи, от които всеки човек и народ се нуждае,
за
да се дава правилна насока на неговия ум, а топлината – това са ония благородни чувства и възвишени стремежи на неговото сърце, които чувства, подкрепени от волята, го подтикват към осъществяването на великите цели на
живота
му.
За тази цел тя изисква от всекиго следните условия: 1) Семето или зародишът на живота трябва да има сила в себе си, за да се прояви. 2) На това семе природата дава почвата, влагата и другите два необходими елемента – топлината и светлината. Лесно е да се разбере, че ако семето или зародишът няма сила и разумност в себе си, т.е. ако един народ или индивид няма интелигентност в себе си, той не може да се прояви. След това първо условие трябват му материални условия: земя и пространство, за да прояви своята дейност.
Светлината
за
организма представлява ония принципи, от които всеки човек и народ се нуждае,
за
да се дава правилна насока на неговия ум, а топлината – това са ония благородни чувства и възвишени стремежи на неговото сърце, които чувства, подкрепени от волята, го подтикват към осъществяването на великите цели на
живота
му.
До сега всички народи са се стремели да прилагат, според знанията и силата си, тези изисквания на природата. Но в своя напредък те са пренебрегнали външните условия и не са могли да постигнат целите си във всичката им пълнота. Така при обстоятелствата, в които са се намирали, те са изпаднали в положението на онова семе, което расте в мочурлива почва, и не са давали резултати. Или пък влагата им изчезвала съвършено и тогава са живеели в обратния процес – на изсъхването. Най-сетне, липсвали са им и светлина, и топлина; тогава е ставало общо смразяване, всяко растене е преставало.
към текста >>
А това значи да възприемем новото, което иде в
живота
така, както малките деца възприемат всичко ново.
Ако съвременните народи не вземат в най-скоро време тая насока, те ще бъдат заставени за това от природата чрез изтощаване на тяхната нервна система; ще станат всички неврастеници и така, дали го желаят или не, ще бъдат принудени да напуснат старите понятия, разбирания и стремежи и да тръгнат по новия път. Вземете за пример един богат човек, който е научен да яде все пищна храна – неговата нервна система скоро отслабва, стомахът му се изтощава, почва да повръща и не е в състояние да приема повече такава храна. Тогава този човек се съгласява да се храни с най-простата храна – с мляко. А с мляко се хранят само децата. Казал е Великият Учител на човечеството: „Ако не станете като малките деца, няма да влезете в Царството Божие“.
А това значи да възприемем новото, което иде в
живота
така, както малките деца възприемат всичко ново.
Всеки знае, че когато дойдат малките деца в един дом, те носят радост на родителите и на всички околни, и затова са обичани от всички. Те носят в себе си новия живот, новия стремеж, носят в себе си чистота и невинна любов, още неопетнена с лъжата, подозрението, насилието и други процеси. Децата носят духа на смирението и помирението. Следователно и съвременните народи трябва да станат като децата, т.е. да се помирят с новите наредби, които природата внася сега.
към текста >>
Хората с обикновени ежедневни стремежи не съзират още тия нови наредби; само високо развитите и чувствителни души, които са се издигнали с необикновени усилия над уровена на обикновеното схващане и разбиране, само те могат да съзират това ново, което влиза в
живота
, както ранобудните птички и нежните цветенца схващат приближаването на пролетта или изгрева на Слънцето и оповестяват това, едните със своите мелодични песни, а другите със своето израстване и цъфтене.
Всеки знае, че когато дойдат малките деца в един дом, те носят радост на родителите и на всички околни, и затова са обичани от всички. Те носят в себе си новия живот, новия стремеж, носят в себе си чистота и невинна любов, още неопетнена с лъжата, подозрението, насилието и други процеси. Децата носят духа на смирението и помирението. Следователно и съвременните народи трябва да станат като децата, т.е. да се помирят с новите наредби, които природата внася сега.
Хората с обикновени ежедневни стремежи не съзират още тия нови наредби; само високо развитите и чувствителни души, които са се издигнали с необикновени усилия над уровена на обикновеното схващане и разбиране, само те могат да съзират това ново, което влиза в
живота
, както ранобудните птички и нежните цветенца схващат приближаването на пролетта или изгрева на Слънцето и оповестяват това, едните със своите мелодични песни, а другите със своето израстване и цъфтене.
Новото време ни налага по необходимост да променим своите стари възгледи, да се съобразим с настъпващото ново и да започнем да прилагаме новите методи, които животът изисква в настоящето време. Едно сравнение ще поясни мисълта ни: когато богатият осиромашее, трябва да започне да работи; когато младежът се лиши от удоволствия, трябва да започне да се учи; когато болният оздравее, трябва да напусне болницата; когато затворникът излежи наказанието си, трябва да излезе из затвора и да не се тревожи как ще се справи с новите условия, които го чакат; затворническите и външните условия са диаметрално противоположни. Съвременните народи са вече освободени от затвора, но още не знаят как да се приспособят към външните условия. Проблемата, следователно, е не да поддържаме нашите затвори и да ги реформираме, а да се съобразим с външните нови условия на живота, защото затворите се създават от неуредбата на живота. Всички обществени системи трябва да бъдат само помагала, упътвания на човечеството, а не ограничения, понеже с последните не се постига нищо положително.
към текста >>
Проблемата, следователно, е не да поддържаме нашите затвори и да ги реформираме, а да се съобразим с външните нови условия на
живота
, защото затворите се създават от неуредбата на
живота
.
да се помирят с новите наредби, които природата внася сега. Хората с обикновени ежедневни стремежи не съзират още тия нови наредби; само високо развитите и чувствителни души, които са се издигнали с необикновени усилия над уровена на обикновеното схващане и разбиране, само те могат да съзират това ново, което влиза в живота, както ранобудните птички и нежните цветенца схващат приближаването на пролетта или изгрева на Слънцето и оповестяват това, едните със своите мелодични песни, а другите със своето израстване и цъфтене. Новото време ни налага по необходимост да променим своите стари възгледи, да се съобразим с настъпващото ново и да започнем да прилагаме новите методи, които животът изисква в настоящето време. Едно сравнение ще поясни мисълта ни: когато богатият осиромашее, трябва да започне да работи; когато младежът се лиши от удоволствия, трябва да започне да се учи; когато болният оздравее, трябва да напусне болницата; когато затворникът излежи наказанието си, трябва да излезе из затвора и да не се тревожи как ще се справи с новите условия, които го чакат; затворническите и външните условия са диаметрално противоположни. Съвременните народи са вече освободени от затвора, но още не знаят как да се приспособят към външните условия.
Проблемата, следователно, е не да поддържаме нашите затвори и да ги реформираме, а да се съобразим с външните нови условия на
живота
, защото затворите се създават от неуредбата на
живота
.
Всички обществени системи трябва да бъдат само помагала, упътвания на човечеството, а не ограничения, понеже с последните не се постига нищо положително. Затворите и всички съвременни институти, създадени да ограничават свободата на известни индивиди, които не следват установени обществени порядки, не само не намаляват злото, а напротив, увеличават го, защото при ограниченията се разрастват известни енергии, които не се оползотворяват, вследствие на което те рушат формите, които ги ограничават. С други думи казано: когато течението на една река се подпуши на едно място и не се даде друга насока на това течение с цел да се оползотворява в напояване на градини и други подобни, това подпушване ще ни причини големи пакости, когато бентът се разруши под напора на постоянно увеличаващата се сила от прииждането на водата. Хората остаряват и умират, защото подпушват в себе си известни сили, които остават неоползотворени. Тези сили разрушават формите, които са ги подпушили.
към текста >>
В това отношение тяхната социална
наука
ще им даде упътвания в тая насока.
Тези сили разрушават формите, които са ги подпушили. Това разрушение на формите ние наричаме смърт. Това се отнася не само за човека, а за всички същества: те минават през същия процес и учат тоя велик закон, че трябва да се приспособяват към новите условия, които природата създава. И на днешното човечество е дадена една велика обществена задача за разрешение и то трябва да я разреши съобразно законите на живата математика и геометрия. Съвременните негови математици трябва да им хвърлят светлина върху тези закони.
В това отношение тяхната социална
наука
ще им даде упътвания в тая насока.
Трябва на всички водачи на човечеството Великото да им даде вдъхновение за разрешението на тая благородна задача. Ако това стане, съвременните народи ще стигнат в своето развитие оная стадия, при която ще бъдат годни за предтечи на новата раса. При черната раса са се развивали низшите чувства в човека, при жълтата раса се развивали неговите органически сили, а при бялата раса получават развитието си умствените му сили. Новата раса обаче, която сега иде, има за цел да развива силата на неговия дух в реализирането на заветните идеали, за да може той да стане господар и да използува всички придобити сили не за зло, а за добро. Следователно бялата раса ще стане майка на шестата раса, която ще бъде носителка на всички ония възвишени идеи, за които всички поети, философи, учени и проповедници са говорили в миналото, говорят и сега.
към текста >>
Още в старото българско царство тогавашните водачи изгониха богомилите, които бяха носители на едно велико учение
за
реформирането на
живота
и социалния строй по най-идеалния начин, но
за
това изгонване българите платиха с пет вековно робство под турците, защото когато един народ не приеме Великото, Божественото Слово, което му се праща от провидението, и не приложи това Велико Слово в
живота
си, бива изоставен да понесе последствията на своята неразумност и тогава го постига най-голямото зло.
Само културните народи от англо-саксонската и тевтонската раси са сравнително по-свободолюбиви и затова имат по-силна вътрешна връзка. Там се схваща, че народите, които искат да имат бъдеще, трябва да се въодушевяват от най-възвишени идеали, но не отвлечени, а такива, които изразяват вътрешната връзка между материалното и духовното, като подчиняват материалните условия на духовните. Тук се говори само за по-напредналите представители на английската и тевтонската раси. Народите не трябва да спъват новото, което иде, не трябва да спъват идейните течения, които се явяват носители на Любовта, братството, равенството, свободата и мира. Бъдещето принадлежи, именно, само на онези благородни народи, които се въодушевляват от онези възвишени идеали.
Още в старото българско царство тогавашните водачи изгониха богомилите, които бяха носители на едно велико учение
за
реформирането на
живота
и социалния строй по най-идеалния начин, но
за
това изгонване българите платиха с пет вековно робство под турците, защото когато един народ не приеме Великото, Божественото Слово, което му се праща от провидението, и не приложи това Велико Слово в
живота
си, бива изоставен да понесе последствията на своята неразумност и тогава го постига най-голямото зло.
Изгонените от България богомили занесоха своите идеи и културата си на Запад. Народите, които разбраха и приложиха на практика идеите им за социални реформи, процъфтяха. А сега, ако българите разберат грешките на своето минало и не повторят същите грешки спрямо сегашните идейни течения, ще имат много по-добри резултати в обществения си живот. Повторенията на грешките не носят никаква поука, а само разочарования. Ние виждаме, че между всички обществени дейци има допирни точки, идеите им не се различават съществено и следователно могат да намерят един общ модус, в който идеите им да се схождат и хармонират, за да се постигне общо благо за всички ни.
към текста >>
Всеки, който има уши, може да чува музиката, но не всеки разбира красотата, която се крие в тази музика и в словото на един човек, и да схване дълбокия смисъл на
живота
, който се изразява в музиката и словото.
Народите, които разбраха и приложиха на практика идеите им за социални реформи, процъфтяха. А сега, ако българите разберат грешките на своето минало и не повторят същите грешки спрямо сегашните идейни течения, ще имат много по-добри резултати в обществения си живот. Повторенията на грешките не носят никаква поука, а само разочарования. Ние виждаме, че между всички обществени дейци има допирни точки, идеите им не се различават съществено и следователно могат да намерят един общ модус, в който идеите им да се схождат и хармонират, за да се постигне общо благо за всички ни. Трябва да се разбере, че всеки, който има зрение, може да възприеме светлината, но не всеки разбира смисъла и ползата от светлината.
Всеки, който има уши, може да чува музиката, но не всеки разбира красотата, която се крие в тази музика и в словото на един човек, и да схване дълбокия смисъл на
живота
, който се изразява в музиката и словото.
Всеки, който има сърце, може да чувства любовта и обичта, но не всеки може да разбере нейния вътрешен стремеж и великото благо, което тя носи в себе си за онези души, които са готови да приложат нейната жива сила в живота си. Вследствие на това, малцина има в света, които живеят в пълния смисъл на думата. Едни живеят, но животът им е само страдания; други живеят и вегетират; трети живеят и умират; четвърти живеят и възкръсват. Следователно, когато дойде туй четвъртото състояние в съзнанието на обществото, тогава ние ще бъдем на границите на новата епоха, която носи истинска свобода на цялото човечество. А тя вече хлопа на всеки ум, на всяко сърце и на всяка душа.
към текста >>
Всеки, който има сърце, може да чувства любовта и обичта, но не всеки може да разбере нейния вътрешен стремеж и великото благо, което тя носи в себе си
за
онези души, които са готови да приложат нейната жива сила в
живота
си.
А сега, ако българите разберат грешките на своето минало и не повторят същите грешки спрямо сегашните идейни течения, ще имат много по-добри резултати в обществения си живот. Повторенията на грешките не носят никаква поука, а само разочарования. Ние виждаме, че между всички обществени дейци има допирни точки, идеите им не се различават съществено и следователно могат да намерят един общ модус, в който идеите им да се схождат и хармонират, за да се постигне общо благо за всички ни. Трябва да се разбере, че всеки, който има зрение, може да възприеме светлината, но не всеки разбира смисъла и ползата от светлината. Всеки, който има уши, може да чува музиката, но не всеки разбира красотата, която се крие в тази музика и в словото на един човек, и да схване дълбокия смисъл на живота, който се изразява в музиката и словото.
Всеки, който има сърце, може да чувства любовта и обичта, но не всеки може да разбере нейния вътрешен стремеж и великото благо, което тя носи в себе си
за
онези души, които са готови да приложат нейната жива сила в
живота
си.
Вследствие на това, малцина има в света, които живеят в пълния смисъл на думата. Едни живеят, но животът им е само страдания; други живеят и вегетират; трети живеят и умират; четвърти живеят и възкръсват. Следователно, когато дойде туй четвъртото състояние в съзнанието на обществото, тогава ние ще бъдем на границите на новата епоха, която носи истинска свобода на цялото човечество. А тя вече хлопа на всеки ум, на всяко сърце и на всяка душа. Който може да мисли, да чувствува и да се стреми, ще я разбере и ще я посрещне.
към текста >>
25.
Умът, сърцето и волята. Влиянието им върху живота – форма, съдържание и смисъл на живота
Влиянието им върху
живота
– форма, съдържание и смисъл на
живота
Умът, сърцето и волята.
Влиянието им върху
живота
– форма, съдържание и смисъл на
живота
Можем да характеризираме тези три принципа на човешкия живот като три велики сили, които работят за неговото съграждане. Сами по себе си те са невидими и не можем да ги конкретизираме и изпитаме като материални сили, но те се изразяват в трите главни системи на човешкия организъм, от които можем да съдим за тяхната проява и дейност. Принципът на ума или силата на умствения живот се обуславя от мозъчната нервна система, в която главната роля играят мозъкът, нервната система и сетивата на човека. Принципът на сърцето или силата на чувствителността е свързана с неговата дихателна, кръвоносна и храносмилателна системи, в които главната роля играят дробовете, стомахът и кръвоносните съдове; те имат връзка с чувствата на човека. Волята на човека, която е обусловена от най-висшата му способност – разума, е сила, която се проявява чрез тъй наречената двигателна система.
към текста >>
И следователно във всички същества забелязваме способността да наблюдават и изследват всичко – те са първите пионери на
науката
.
Но само подходящата храна уталожва глада. Тя трябва да има тясна връзка със самия организъм. И всякога, когато се вземе една храна, която не е законосъобразна и целесъобразна, тя след като задоволи гладния, произвежда болестите. При такива случаи учените хора казват, че има известни анормалности, че законите на природата не действуват правилно. Мисълта, като разумна сила в природата, е свързана с всички живи същества, които се стремят да намерят подходяща за себе си храна, което значи да намерят условията, при които могат да живеят и да запазят това състояние за по-дълго време.
И следователно във всички същества забелязваме способността да наблюдават и изследват всичко – те са първите пионери на
науката
.
За доказателство на това всеки може да направи един малък опит: ако поставите една въдица в някоя бистра течаща вода и ако някой от жителите на тая вода, например рибата, се хване еднаж–дваж на въдицата и се освободи от нея, запомня формата ѝ, почва да я заобикаля и никога вече не се улавя на нея. Правени са и други опити: турят се охлюви в една градина и последната се загражда с електрическа жица, пуска се слаб ток по тази жица и всеки охлюв, който е минал през този ток, ако го е опарил, втори път не приближава до жицата. Ония, които не са се занимавали с тия тънки наблюдения в природата, считат, че низшите същества не притежават никаква разумност, но истината е, че тия същества по своята схватливост и изобретателност в някои отношения надминават човека. Друг пример: морската звезда, ако ѝ откъснете един крак, знае как да го създаде, а човек, ако откъснете крака му, не знае как да го създаде. Ще каже някой, че това го прави природата.
към текста >>
Тия закони именно обуславят
живота
в един или друг смисъл.
върви по възходяща степен на своето развитие, проявява се висшата култура на човека, а там, гдето върви по низходяща степен на развитието си, образуват се тъй наречените низши култури. И тъй, едната, възходящата степен на развитието ние наричаме зло. Или пък ние можем да си послужим със сравнението: вълкът върви по низходящата степен, а овцата – по възходящата. Ония хора, които вървят по възходящата степен на развитие, наричаме разумни и благородни, а ония, които вървят по низходящата степен на развитие, наричаме некултурни и израждащи се; и усилията, които те правят, всякога се свързват с причиняването на някакво зло. Видимите аномалии, които съществуват в природата, произтичат от онези факти, които ни показват нарушението на разумните закони в света.
Тия закони именно обуславят
живота
в един или друг смисъл.
И тъй, когато разумните принципи в природата вървят по низходящата степен на своето развитие, образуват всички низши форми и низши организми, които съставляват основата, от гдето започва възходящата, висшата култура на човека. Същото това потвърждава, както земната история, така и съвременната наука. Между низшите сили е съществувала с хиляди векове ужасна борба за предимство. Морета, океани, планини, вулкани и пр. – всичко се дължи на тях.
към текста >>
Същото това потвърждава, както земната история, така и съвременната
наука
.
Или пък ние можем да си послужим със сравнението: вълкът върви по низходящата степен, а овцата – по възходящата. Ония хора, които вървят по възходящата степен на развитие, наричаме разумни и благородни, а ония, които вървят по низходящата степен на развитие, наричаме некултурни и израждащи се; и усилията, които те правят, всякога се свързват с причиняването на някакво зло. Видимите аномалии, които съществуват в природата, произтичат от онези факти, които ни показват нарушението на разумните закони в света. Тия закони именно обуславят живота в един или друг смисъл. И тъй, когато разумните принципи в природата вървят по низходящата степен на своето развитие, образуват всички низши форми и низши организми, които съставляват основата, от гдето започва възходящата, висшата култура на човека.
Същото това потвърждава, както земната история, така и съвременната
наука
.
Между низшите сили е съществувала с хиляди векове ужасна борба за предимство. Морета, океани, планини, вулкани и пр. – всичко се дължи на тях. И след като тази вътрешна борба е достигнала до своя краен предел, явили са се по-висшите форми, една от които е и човешката. Еволюцията на формите взема друго направление, макар тази борба да не е стихнала; тя в сравнение с миналото, с хиляди пъти се е намалила.
към текста >>
Простата причина обаче седи в това, че не е спазил ония елементарни правила на
живота
за
храната, допуснал е отровите на млечната и пикочна киселини в организма си и те са разстроили основите на неговото мислене, чувствуване и действие.
Тогава започнал да сипе върху тях огън и жупел, защото не разбирали как да живеят. Но благочестивите му слушатели изпратили своя проповедник в една клиника, гдето му промили стомаха с топла вода, поддържали го няколко месеца на правилна диета и хигиена, премахнали се млечната и пикочна киселини от организма му. Освежил се мозъкът на тоя виден проповедник и той се върнал на амвона с нов възкръснал дух, като започнал да мисли, че Царството Божие е слязло на Земята, и да вижда в лицето на слушателите си братя и сестри, а не демони. Религиозните хора ще изяснят туй проявление, като кажат, че някой демон го е обсебил. Медиците ще кажат, че мозъкът на този проповедник е анормален.
Простата причина обаче седи в това, че не е спазил ония елементарни правила на
живота
за
храната, допуснал е отровите на млечната и пикочна киселини в организма си и те са разстроили основите на неговото мислене, чувствуване и действие.
И съвременните „културни“ хора спорят от една и друга страна и искат да се докаже има ли Бог или няма. А въпросът е ясен: когато животът се развива според ония математически закони на човешкия дух, които са положени преди самата вечност, като всяка мисъл и всяко чувство са разумни и произвеждат известно благо за самия човек и неговите ближни, то от само себе си се разбира, че има Господ. Но когато тия закони са нарушени и мозъкът на човека е обременен с млечна и пикочна киселини, вследствие на което животът се изразява в зло за самия човек и за окръжаващите го, тогава казват, че няма Господ, съдиите се явяват на неговото място. Ако ли има Господ, няма нужда от никакви съдии. Следователно, от това становище, ние считаме, че всички анормални проявления – лъжата, кражбата, убийството, завистта, омразата и т.н.
към текста >>
В туй направление,
за
да може пирамидалните клетчици на мозъка да бъдат разположени правилно, ние всякога трябва да се вдъхновяваме от всички благородни пориви и стремежи в
живота
, да се храним скромно и храната ни да бъде най-полезната във всеки случай.
Ако ли има Господ, няма нужда от никакви съдии. Следователно, от това становище, ние считаме, че всички анормални проявления – лъжата, кражбата, убийството, завистта, омразата и т.н. – се дължат на неразумното, на тия излишни киселини у човека. И затова умният българин казва: „Много кисел станал“ или „вкиснал се“. Прочее, правилният живот ще започне, когато избавим хората от тяхното вкисване.
В туй направление,
за
да може пирамидалните клетчици на мозъка да бъдат разположени правилно, ние всякога трябва да се вдъхновяваме от всички благородни пориви и стремежи в
живота
, да се храним скромно и храната ни да бъде най-полезната във всеки случай.
Когато казаните пирамидални клетки, както и клетките на целия мозък, са нормални и действуват правилно, то главата ни и лицето ни добиват най-правилна форма, крайниците ни добиват външна симетричност, дробовете и стомахът ни действуват добре, човек се намира в прекрасно състояние на духа, жизнерадостен и готов да се пожертвува за другите. Защото само добрият и разумният човек пълен с мисъл може да се самопожертвува, а неразумния окръжаващите сили го жертвуват. Тъй става сега с хората на Земята: окръжаващата природа жертвува хората, т.е. отнема живота им. Никоя научна теория до сега не е дала някакъв модус или едно правилно разрешение на въпроса за избавление от това зло.
към текста >>
отнема
живота
им.
Прочее, правилният живот ще започне, когато избавим хората от тяхното вкисване. В туй направление, за да може пирамидалните клетчици на мозъка да бъдат разположени правилно, ние всякога трябва да се вдъхновяваме от всички благородни пориви и стремежи в живота, да се храним скромно и храната ни да бъде най-полезната във всеки случай. Когато казаните пирамидални клетки, както и клетките на целия мозък, са нормални и действуват правилно, то главата ни и лицето ни добиват най-правилна форма, крайниците ни добиват външна симетричност, дробовете и стомахът ни действуват добре, човек се намира в прекрасно състояние на духа, жизнерадостен и готов да се пожертвува за другите. Защото само добрият и разумният човек пълен с мисъл може да се самопожертвува, а неразумния окръжаващите сили го жертвуват. Тъй става сега с хората на Земята: окръжаващата природа жертвува хората, т.е.
отнема
живота
им.
Никоя научна теория до сега не е дала някакъв модус или едно правилно разрешение на въпроса за избавление от това зло. Хората от хиляди години страдат и умират, развиват се у тях най-ужасни болести, измъчвания и външният им живот е пълен с всевъзможни нежелателни приключения, но и до сега ние не можем да си дадем отчет за същинските причини, а просто се утешаваме само с думите: „Тъй искал Господ“, както казват простите хора, или „Тъй създал Господ света“, както казват други хора, или „Това е необходимо зло в природата“, както уверяват рационалистите. Схоластиците твърдят: „Това е просто една илюзия“, а материалистите твърдят, че това се дължи на условията на външния свят. Да, „илюзия“, но доста осезателна, от която всички плачат. Така нашето положение се уподобява на онова на един проповедник, който поддържал, че няма никаква нужда от пари, че те са една „илюзия“.
към текста >>
А слушателят, който го обрал, просто му казал: „Защо се оплаквате, Вие сте освободени от излишното в
живота
“... Парите са едно средство, внесено от хората,
за
да създадат работа на всички хора.
Хората от хиляди години страдат и умират, развиват се у тях най-ужасни болести, измъчвания и външният им живот е пълен с всевъзможни нежелателни приключения, но и до сега ние не можем да си дадем отчет за същинските причини, а просто се утешаваме само с думите: „Тъй искал Господ“, както казват простите хора, или „Тъй създал Господ света“, както казват други хора, или „Това е необходимо зло в природата“, както уверяват рационалистите. Схоластиците твърдят: „Това е просто една илюзия“, а материалистите твърдят, че това се дължи на условията на външния свят. Да, „илюзия“, но доста осезателна, от която всички плачат. Така нашето положение се уподобява на онова на един проповедник, който поддържал, че няма никаква нужда от пари, че те са една „илюзия“. Един от неговите слушатели обаче го обрал и проповедникът започнал да се оплаква, че му взели парите.
А слушателят, който го обрал, просто му казал: „Защо се оплаквате, Вие сте освободени от излишното в
живота
“... Парите са едно средство, внесено от хората,
за
да създадат работа на всички хора.
Служат като средство за обмяна на техните енергии, за една съобщителна връзка между тях, като един стимул за труд и работа. Но щом тези пари прекъснат своята циркулация в тоя смисъл и се обърнат на оръдия за престъпления, за създаване на нещастия, за изнудване съвестта на ближните, за измъчване на слабите, тогава ние казваме: „Парите са непотребни в този смисъл“. Следователно ние трябва да се повърнем в своя душевен мир, да изучим разумното в себе си не чрез метода на отричането, а чрез метода на допущането, не чрез метода на разрушението, а – на съграждането, не чрез метода на омразата и злобата, а – на обичта и благородството, т.е. чрез всички методи на добродетелите, които са скрити в човешкия дух. Когато започнем разумно да изучаваме живата разумна природа и да виждаме във всяко живо същество една жива съзнателна душа, ние ще бъдем близо до разрешението на тази велика задача на живота, т.е.
към текста >>
Когато започнем разумно да изучаваме живата разумна природа и да виждаме във всяко живо същество една жива съзнателна душа, ние ще бъдем близо до разрешението на тази велика задача на
живота
, т.е.
А слушателят, който го обрал, просто му казал: „Защо се оплаквате, Вие сте освободени от излишното в живота“... Парите са едно средство, внесено от хората, за да създадат работа на всички хора. Служат като средство за обмяна на техните енергии, за една съобщителна връзка между тях, като един стимул за труд и работа. Но щом тези пари прекъснат своята циркулация в тоя смисъл и се обърнат на оръдия за престъпления, за създаване на нещастия, за изнудване съвестта на ближните, за измъчване на слабите, тогава ние казваме: „Парите са непотребни в този смисъл“. Следователно ние трябва да се повърнем в своя душевен мир, да изучим разумното в себе си не чрез метода на отричането, а чрез метода на допущането, не чрез метода на разрушението, а – на съграждането, не чрез метода на омразата и злобата, а – на обичта и благородството, т.е. чрез всички методи на добродетелите, които са скрити в човешкия дух.
Когато започнем разумно да изучаваме живата разумна природа и да виждаме във всяко живо същество една жива съзнателна душа, ние ще бъдем близо до разрешението на тази велика задача на
живота
, т.е.
ще знаем как да употребяваме своя ум, своето сърце и своята воля: умът – при разглеждане условията на самия живот, сърцето – когато изучаваме съдържанието на тоя живот, и волята – когато разглеждаме разумните резултати на живота. Трябва да се знае, всяка форма е потребна, за да се изрази чрез нея едно съдържание, а всяко съдържание е необходимо, за да се изрази вътрешният смисъл на самия живот. Следователно формата, съдържанието и смисълът са свързани; формата с ума, съдържанието със сърцето, а смисълът с човешката воля. Когато правилно мислим, това значи, че имаме всички подходящи и красиви форми, в които можем да вложим Божественото съдържание на живота, а щом имаме това съдържание, сърцето ще почне правилно да се проявява и пирамидалните клетки ще работят в унисон. А щом имаме съдържанието, ще имаме и вътрешната сила, която ще даде смисъла на живота, в който смисъл може да се прояви човешката воля, защото само когато разумно действуваме с волята си, ние живеем смислен живот.
към текста >>
ще знаем как да употребяваме своя ум, своето сърце и своята воля: умът – при разглеждане условията на самия живот, сърцето – когато изучаваме съдържанието на тоя живот, и волята – когато разглеждаме разумните резултати на
живота
.
Служат като средство за обмяна на техните енергии, за една съобщителна връзка между тях, като един стимул за труд и работа. Но щом тези пари прекъснат своята циркулация в тоя смисъл и се обърнат на оръдия за престъпления, за създаване на нещастия, за изнудване съвестта на ближните, за измъчване на слабите, тогава ние казваме: „Парите са непотребни в този смисъл“. Следователно ние трябва да се повърнем в своя душевен мир, да изучим разумното в себе си не чрез метода на отричането, а чрез метода на допущането, не чрез метода на разрушението, а – на съграждането, не чрез метода на омразата и злобата, а – на обичта и благородството, т.е. чрез всички методи на добродетелите, които са скрити в човешкия дух. Когато започнем разумно да изучаваме живата разумна природа и да виждаме във всяко живо същество една жива съзнателна душа, ние ще бъдем близо до разрешението на тази велика задача на живота, т.е.
ще знаем как да употребяваме своя ум, своето сърце и своята воля: умът – при разглеждане условията на самия живот, сърцето – когато изучаваме съдържанието на тоя живот, и волята – когато разглеждаме разумните резултати на
живота
.
Трябва да се знае, всяка форма е потребна, за да се изрази чрез нея едно съдържание, а всяко съдържание е необходимо, за да се изрази вътрешният смисъл на самия живот. Следователно формата, съдържанието и смисълът са свързани; формата с ума, съдържанието със сърцето, а смисълът с човешката воля. Когато правилно мислим, това значи, че имаме всички подходящи и красиви форми, в които можем да вложим Божественото съдържание на живота, а щом имаме това съдържание, сърцето ще почне правилно да се проявява и пирамидалните клетки ще работят в унисон. А щом имаме съдържанието, ще имаме и вътрешната сила, която ще даде смисъла на живота, в който смисъл може да се прояви човешката воля, защото само когато разумно действуваме с волята си, ние живеем смислен живот. Следователно: правилно мислене, правилно чувстване и правилно действане са необходими за ума, сърцето и волята.
към текста >>
Когато правилно мислим, това значи, че имаме всички подходящи и красиви форми, в които можем да вложим Божественото съдържание на
живота
, а щом имаме това съдържание, сърцето ще почне правилно да се проявява и пирамидалните клетки ще работят в унисон.
чрез всички методи на добродетелите, които са скрити в човешкия дух. Когато започнем разумно да изучаваме живата разумна природа и да виждаме във всяко живо същество една жива съзнателна душа, ние ще бъдем близо до разрешението на тази велика задача на живота, т.е. ще знаем как да употребяваме своя ум, своето сърце и своята воля: умът – при разглеждане условията на самия живот, сърцето – когато изучаваме съдържанието на тоя живот, и волята – когато разглеждаме разумните резултати на живота. Трябва да се знае, всяка форма е потребна, за да се изрази чрез нея едно съдържание, а всяко съдържание е необходимо, за да се изрази вътрешният смисъл на самия живот. Следователно формата, съдържанието и смисълът са свързани; формата с ума, съдържанието със сърцето, а смисълът с човешката воля.
Когато правилно мислим, това значи, че имаме всички подходящи и красиви форми, в които можем да вложим Божественото съдържание на
живота
, а щом имаме това съдържание, сърцето ще почне правилно да се проявява и пирамидалните клетки ще работят в унисон.
А щом имаме съдържанието, ще имаме и вътрешната сила, която ще даде смисъла на живота, в който смисъл може да се прояви човешката воля, защото само когато разумно действуваме с волята си, ние живеем смислен живот. Следователно: правилно мислене, правилно чувстване и правилно действане са необходими за ума, сърцето и волята. Този пост е редактиран от Hristo: 27 май 2014 - 19:06
към текста >>
А щом имаме съдържанието, ще имаме и вътрешната сила, която ще даде смисъла на
живота
, в който смисъл може да се прояви човешката воля, защото само когато разумно действуваме с волята си, ние живеем смислен живот.
Когато започнем разумно да изучаваме живата разумна природа и да виждаме във всяко живо същество една жива съзнателна душа, ние ще бъдем близо до разрешението на тази велика задача на живота, т.е. ще знаем как да употребяваме своя ум, своето сърце и своята воля: умът – при разглеждане условията на самия живот, сърцето – когато изучаваме съдържанието на тоя живот, и волята – когато разглеждаме разумните резултати на живота. Трябва да се знае, всяка форма е потребна, за да се изрази чрез нея едно съдържание, а всяко съдържание е необходимо, за да се изрази вътрешният смисъл на самия живот. Следователно формата, съдържанието и смисълът са свързани; формата с ума, съдържанието със сърцето, а смисълът с човешката воля. Когато правилно мислим, това значи, че имаме всички подходящи и красиви форми, в които можем да вложим Божественото съдържание на живота, а щом имаме това съдържание, сърцето ще почне правилно да се проявява и пирамидалните клетки ще работят в унисон.
А щом имаме съдържанието, ще имаме и вътрешната сила, която ще даде смисъла на
живота
, в който смисъл може да се прояви човешката воля, защото само когато разумно действуваме с волята си, ние живеем смислен живот.
Следователно: правилно мислене, правилно чувстване и правилно действане са необходими за ума, сърцето и волята. Този пост е редактиран от Hristo: 27 май 2014 - 19:06
към текста >>
26.
Разумните сили в живата природа. Разумността, проявена в устройството на организмите – свещеният закон
Туй е, което ние разбираме във висшата
наука
под „живот“.
Те не знаят, че не може да се изнасили водата, защото колкото и да я биете, да я наказвате и каквито мерки да приложите върху нея, тя всякога устоява, неизменяема по своята същина: като намери изход, тя всякога излиза. Значи водата не се нуждае от изменение, а от употребление. От въжето не може да искате да бъде право, да не се криви, а може да искате само качествата да бъде яко и гъвкаво: това са качествата на въжето; от скалата не може да искате да бъде мека и подвижна, а – да бъде устойчива. Следователно, когато ние говорим за човешкия живот, трябва да го сравним с водата. Животът трябва да се употребява разумно, а не да се ограничава или да се изменя неговото естество.
Туй е, което ние разбираме във висшата
наука
под „живот“.
Никоя от миналите култури, колкото и да е била напреднала, не е била в състояние да измени естеството на живота. Последният във всички епохи се е проявявал все по един и същ начин. Разликата е била само в степента на разумността. Разумността, която влиза сега в живота, го изменя в неговата добра насока. Онова философско схващане, че в живота има нещо лошо и зло, е едно криво схващане на самия живот, едно неразбиране.
към текста >>
Никоя от миналите култури, колкото и да е била напреднала, не е била в състояние да измени естеството на
живота
.
Значи водата не се нуждае от изменение, а от употребление. От въжето не може да искате да бъде право, да не се криви, а може да искате само качествата да бъде яко и гъвкаво: това са качествата на въжето; от скалата не може да искате да бъде мека и подвижна, а – да бъде устойчива. Следователно, когато ние говорим за човешкия живот, трябва да го сравним с водата. Животът трябва да се употребява разумно, а не да се ограничава или да се изменя неговото естество. Туй е, което ние разбираме във висшата наука под „живот“.
Никоя от миналите култури, колкото и да е била напреднала, не е била в състояние да измени естеството на
живота
.
Последният във всички епохи се е проявявал все по един и същ начин. Разликата е била само в степента на разумността. Разумността, която влиза сега в живота, го изменя в неговата добра насока. Онова философско схващане, че в живота има нещо лошо и зло, е едно криво схващане на самия живот, едно неразбиране. То произтича от малкото светлина, която имат хората, защото всяко зло се върши само в тъмнина.
към текста >>
Разумността, която влиза сега в
живота
, го изменя в неговата добра насока.
Животът трябва да се употребява разумно, а не да се ограничава или да се изменя неговото естество. Туй е, което ние разбираме във висшата наука под „живот“. Никоя от миналите култури, колкото и да е била напреднала, не е била в състояние да измени естеството на живота. Последният във всички епохи се е проявявал все по един и същ начин. Разликата е била само в степента на разумността.
Разумността, която влиза сега в
живота
, го изменя в неговата добра насока.
Онова философско схващане, че в живота има нещо лошо и зло, е едно криво схващане на самия живот, едно неразбиране. То произтича от малкото светлина, която имат хората, защото всяко зло се върши само в тъмнина. Туй, обаче, което е зло в живота, то е примес отвън. Като доказателство за това служи фактът, че свирепите животни обичат тъмните места и бягат от светлината. Животът изисква постепенно изчистване, филтриране, понеже в своето развитие той не може да избегне примесите отвън, в които губи своята пряснота и яснота.
към текста >>
Онова философско схващане, че в
живота
има нещо лошо и зло, е едно криво схващане на самия живот, едно неразбиране.
Туй е, което ние разбираме във висшата наука под „живот“. Никоя от миналите култури, колкото и да е била напреднала, не е била в състояние да измени естеството на живота. Последният във всички епохи се е проявявал все по един и същ начин. Разликата е била само в степента на разумността. Разумността, която влиза сега в живота, го изменя в неговата добра насока.
Онова философско схващане, че в
живота
има нещо лошо и зло, е едно криво схващане на самия живот, едно неразбиране.
То произтича от малкото светлина, която имат хората, защото всяко зло се върши само в тъмнина. Туй, обаче, което е зло в живота, то е примес отвън. Като доказателство за това служи фактът, че свирепите животни обичат тъмните места и бягат от светлината. Животът изисква постепенно изчистване, филтриране, понеже в своето развитие той не може да избегне примесите отвън, в които губи своята пряснота и яснота. Но както водата е едно необходимо условие за живота на Земята, така и животът е едно необходимо условие за всички разумни същества; както водата можем да превърнем в течно и парообразно състояние, така и тия разумни същества по същия закон могат да трансформират живота от едно състояние в друго.
към текста >>
Туй, обаче, което е зло в
живота
, то е примес отвън.
Последният във всички епохи се е проявявал все по един и същ начин. Разликата е била само в степента на разумността. Разумността, която влиза сега в живота, го изменя в неговата добра насока. Онова философско схващане, че в живота има нещо лошо и зло, е едно криво схващане на самия живот, едно неразбиране. То произтича от малкото светлина, която имат хората, защото всяко зло се върши само в тъмнина.
Туй, обаче, което е зло в
живота
, то е примес отвън.
Като доказателство за това служи фактът, че свирепите животни обичат тъмните места и бягат от светлината. Животът изисква постепенно изчистване, филтриране, понеже в своето развитие той не може да избегне примесите отвън, в които губи своята пряснота и яснота. Но както водата е едно необходимо условие за живота на Земята, така и животът е едно необходимо условие за всички разумни същества; както водата можем да превърнем в течно и парообразно състояние, така и тия разумни същества по същия закон могат да трансформират живота от едно състояние в друго. Следователно и съвременните общества, които желаят да имат един порядъчен обществен строй и разумно управление, трябва да изучат законите на тия разумни същества, които направляват всичко в природата. Тъй се обяснява и фактът, че още преди няколко хиляди години Мойсей, видният държавник и законодател на евреите, е казал на своя народ закона: „Да възлюбиш Господа Бога твоего с всичкото си сърце“, а преди две хиляди години Христос е казал: „Да възлюбиш Господа Бога твоего с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си душа и с всичката си сила“.
към текста >>
Но както водата е едно необходимо условие
за
живота
на Земята, така и животът е едно необходимо условие
за
всички разумни същества; както водата можем да превърнем в течно и парообразно състояние, така и тия разумни същества по същия закон могат да трансформират
живота
от едно състояние в друго.
Онова философско схващане, че в живота има нещо лошо и зло, е едно криво схващане на самия живот, едно неразбиране. То произтича от малкото светлина, която имат хората, защото всяко зло се върши само в тъмнина. Туй, обаче, което е зло в живота, то е примес отвън. Като доказателство за това служи фактът, че свирепите животни обичат тъмните места и бягат от светлината. Животът изисква постепенно изчистване, филтриране, понеже в своето развитие той не може да избегне примесите отвън, в които губи своята пряснота и яснота.
Но както водата е едно необходимо условие
за
живота
на Земята, така и животът е едно необходимо условие
за
всички разумни същества; както водата можем да превърнем в течно и парообразно състояние, така и тия разумни същества по същия закон могат да трансформират
живота
от едно състояние в друго.
Следователно и съвременните общества, които желаят да имат един порядъчен обществен строй и разумно управление, трябва да изучат законите на тия разумни същества, които направляват всичко в природата. Тъй се обяснява и фактът, че още преди няколко хиляди години Мойсей, видният държавник и законодател на евреите, е казал на своя народ закона: „Да възлюбиш Господа Бога твоего с всичкото си сърце“, а преди две хиляди години Христос е казал: „Да възлюбиш Господа Бога твоего с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си душа и с всичката си сила“. Разумността в живата природа ясно се очертава навсякъде. Да вземем който и да е организъм, което и да е растение или животно, а най-после и човека. Като проучаваме тяхното устройство, ние забелязваме тая разумна проява и закономерност в устройството и функциите на живите организми.
към текста >>
Разумността, следователно, макар и да се проявява в едва забележим размер, управлява целесъобразно
живота
на тоя организъм.
Ако с търкане махнем нещо написано и оставим бяла книга, то тази книга няма да добие цена, а ще изгуби. Следователно по същата аналогия ние считаме човека като една жива книга или като една жива вселена, в която разумното се проявява в един малък мащаб. Когато организмът направи някаква малка грешка, охлузи например своята кожа, той ще почувствува една малка болка, която е от езика на живата природа и показва, че организмът е сгрешил и се е отклонил от правия път на природата. Тя ни най-малко не спъва тоя организъм, като го туря в някой затвор или изпрати някои свои служители да му четат морал, или да го налагат с бой, или да го убиват, защото се отклонил от правия път, но тя му казва само: „Спри се и тръгни в противоположна посока“. А при това, на повреденото място тя изпраща всички най-добри работници, които започват да поправят сторените повреди и, може би, след един час, един–два дена или една година, всичко е в ред и порядък – живият организъм продължава своята работа без спиране.
Разумността, следователно, макар и да се проявява в едва забележим размер, управлява целесъобразно
живота
на тоя организъм.
Тази висша разумност е самият Бог, който действува. Ако вземем устройството на човешкия мозък, в състава на който влизат 3 билиона и 600 милиона клетки, тия последните се различават по степента на своята интелигентност. За пример, клетките, които образуват органите на наблюдение, схващане на формите, величините, тежестите, числеността и реда, имат способността да наблюдават, отбелязват и хроникират всички отношения, които съществуват между нещата на външния свят. Според степента на развитието си те се намират в предната част на мозъка и са в сравнително най-ниска степен на интелигентна проява. Над тях се намира друг ред клетки, които стоят на по-висока степен на интелигентност: те отбелязват звуковете, цветовете и продължителността на времето – способности, които всички одушевени същества имат.
към текста >>
Всичко това се определя от съвременната
наука
с думата интуиция, която произлиза от представката „ин“, което значи „вътре“, и корена „тао“ – корен от един стар език – което значи Бог, висша разумност, висша хармония, която работи в човешката душа.
За пример, клетките, които образуват органите на наблюдение, схващане на формите, величините, тежестите, числеността и реда, имат способността да наблюдават, отбелязват и хроникират всички отношения, които съществуват между нещата на външния свят. Според степента на развитието си те се намират в предната част на мозъка и са в сравнително най-ниска степен на интелигентна проява. Над тях се намира друг ред клетки, които стоят на по-висока степен на интелигентност: те отбелязват звуковете, цветовете и продължителността на времето – способности, които всички одушевени същества имат. Над тях се намира друга една група от клетки, още по-интелигентни, които разсъждават, сравняват и правят заключения за причините и последиците от фактите, които стават, и доставят знанието на тия факти на човешкия ум. Над тях се намира още една група от клетки, най-интелигентните, които се занимават с отвлечените и невидимите неща в природата: те хроникират явления, мисли и чувства, които обикновеният човешки ум не може да схване, и ги предават на човешката душа.
Всичко това се определя от съвременната
наука
с думата интуиция, която произлиза от представката „ин“, което значи „вътре“, и корена „тао“ – корен от един стар език – което значи Бог, висша разумност, висша хармония, която работи в човешката душа.
„Интао“ значи Божественото в душата на човека. Трудно е да се предаде на хората действителността на тази висша разумност по причина, че те още живеят в един свят, гдето прониква малко светлина. Затова тия области се представляват за тях като далечни мъглявости или тъмни петна. И наистина, толкова мъчно е да се предаде на хората тази велика действителност, колкото е мъчно да се предаде на културна мравка разумността на човешкия живот във всичките му прояви. Причината за това е, че у мравката няма ония органи, с помощта на които тя да се домогне до същата висша истина, чрез която човек схваща нещата.
към текста >>
Разумното на света е вечно настояще, което прониква нещата, живите организми и същества и напълно контролира
живота
им.
Причината за това е, че у мравката няма ония органи, с помощта на които тя да се домогне до същата висша истина, чрез която човек схваща нещата. За нея, мравката, човек съществува като една отделност, съставена от хиляди частици: ако тя се движи по него, всяка частица за нея е като отделен предмет. И ако мравката би изследвала човека, тя би го изследвала така, както човек изследва сега Земята. На това може някой да ни възрази: „Що ни интересува това отвлечено знание, което няма никаква връзка с настоящето? “ Там е най-голямата, именно, погрешка.
Разумното на света е вечно настояще, което прониква нещата, живите организми и същества и напълно контролира
живота
им.
Ако ние запитаме някой съвременен културен човек, защо трябва да яде, той ще ни отговори: „За да живея“. Но ние казваме, че животът е едно условие за проявата на разумното в света; и тогава ние задаваме втория въпрос: „Защо човек трябва да живее? “ На тоя въпрос мнозина си повдигат рамената и отговарят: „Трябва да се живее, но не знаем защо“. А трябва да се отиде по-нататък и да се каже: „Трябва да се живее, за да се прояви разумното, Божественото в нас“. А Божественото е, което осмисля живота.
към текста >>
А Божественото е, което осмисля
живота
.
Разумното на света е вечно настояще, което прониква нещата, живите организми и същества и напълно контролира живота им. Ако ние запитаме някой съвременен културен човек, защо трябва да яде, той ще ни отговори: „За да живея“. Но ние казваме, че животът е едно условие за проявата на разумното в света; и тогава ние задаваме втория въпрос: „Защо човек трябва да живее? “ На тоя въпрос мнозина си повдигат рамената и отговарят: „Трябва да се живее, но не знаем защо“. А трябва да се отиде по-нататък и да се каже: „Трябва да се живее, за да се прояви разумното, Божественото в нас“.
А Божественото е, което осмисля
живота
.
То носи висшето благо, в което се намира постоянното доволство на душата. Следователно от това гледище трябва да се даде на съвременния живот една разумна насока. От същото гледище съвременното общество може да се сравни с един съсъд, в който трябва да се вложи животът, а в тоя живот да се вложи разумното, което ще осмисли самото общество. Или казано на обикновен език, всякой един съсъд добива своята ценност от съдържанието, което е вложено в него. Туй съдържание е разумният живот.
към текста >>
Време е вече
за
съвременните общества да се обърнат и потърсят висшето, разумното, да потърсят Бога, Който се проявява в
живота
, и да приложат Любовта, като основен закон.
Нам ни казват, че във всяко общество трябва да има ред, порядък и власт, и че всяка власт е от Бога. Но власт съществува само в разумното, а вън от него тя е насилие. Насилието, което отрича разумното, само по себе си е осъдено на смърт. Преди хиляди години е казано в една от най-старите свещени книги, че в онзи ден, в който престъпиш разумния закон на Любовта, Мъдростта и Истината, непременно ще умреш. И съвременните хора и общества умират по причина, че всички те престъпват този свещен закон.
Време е вече
за
съвременните общества да се обърнат и потърсят висшето, разумното, да потърсят Бога, Който се проявява в
живота
, и да приложат Любовта, като основен закон.
Да, време е, крайно време е, защото Бог е Любов, Мъдрост и Истина, а Любовта внася живот, Мъдростта носи светлина, Истината – свобода и простор за човешката душа. Вън от тия условия душата не може да живее. Прочее, разумните сили в живата природа или проявеният Бог, това са: Любовта, Мъдростта и Истината.
към текста >>
27.
***
Божествената
наука
, на която Природата и цялата Вселена са само външна проява, носи на избраните души, които се вслушват в гласа на Духа, Великото Благо: изявяване, проявяване, опознаване, сближаване.
Съхранявайте Божествения Пламък във вас като най-ценното за човешкия дух. В този Пламък израстват всички добри мисли и чувства. В Него те растат, цъфтят и зреят. Само в него човешката душа добива възвишеното, благородното: Любовта и Мъдростта в техните Божествени прояви.
Божествената
наука
, на която Природата и цялата Вселена са само външна проява, носи на избраните души, които се вслушват в гласа на Духа, Великото Благо: изявяване, проявяване, опознаване, сближаване.
Това са живите процеси на Божественото, което сега ви се изявява и ви приканва към честен труд и благородна работа. Вслушвайте се разумно в Тоя Глас. Разбирайте правилно Неговите упътвания с радост и Веселие на душата. Събирайте сладкия нектар на живота от Божествените цветя като трудолюбиви пчели, които са избрали хармонията, чистотата и порядъка на Висшата Култура на Любовта. Търси Светлината, при която можеш да четеш.
към текста >>
Събирайте сладкия нектар на
живота
от Божествените цветя като трудолюбиви пчели, които са избрали хармонията, чистотата и порядъка на Висшата Култура на Любовта.
Само в него човешката душа добива възвишеното, благородното: Любовта и Мъдростта в техните Божествени прояви. Божествената наука, на която Природата и цялата Вселена са само външна проява, носи на избраните души, които се вслушват в гласа на Духа, Великото Благо: изявяване, проявяване, опознаване, сближаване. Това са живите процеси на Божественото, което сега ви се изявява и ви приканва към честен труд и благородна работа. Вслушвайте се разумно в Тоя Глас. Разбирайте правилно Неговите упътвания с радост и Веселие на душата.
Събирайте сладкия нектар на
живота
от Божествените цветя като трудолюбиви пчели, които са избрали хармонията, чистотата и порядъка на Висшата Култура на Любовта.
Търси Светлината, при която можеш да четеш. Търси топлината, която не изгаря нещата, но при която те зреят. Ти си приятното в живота. Те са носителите на Истината. А самата Истина е Глава на Разумното във всяка душа.
към текста >>
Ти си приятното в
живота
.
Вслушвайте се разумно в Тоя Глас. Разбирайте правилно Неговите упътвания с радост и Веселие на душата. Събирайте сладкия нектар на живота от Божествените цветя като трудолюбиви пчели, които са избрали хармонията, чистотата и порядъка на Висшата Култура на Любовта. Търси Светлината, при която можеш да четеш. Търси топлината, която не изгаря нещата, но при която те зреят.
Ти си приятното в
живота
.
Те са носителите на Истината. А самата Истина е Глава на Разумното във всяка душа. Любовта е първият плод на Духа. А Мъдростта е силата, която организира нещата. Любовта никога не спи, не заспива; тя всякога в Истината будна стои.
към текста >>
Всички цeнни неща в
живота
идат като резултат от нея.
Не оня, който говори за Добродетелта, но който я има в своето сърце. Де е Истината ? Там, дето душата, духът и сърцето ся свободни! Любовта изтича от Бога и носи живот. Тя носи всичко в себе си.
Всички цeнни неща в
живота
идат като резултат от нея.
В изявената Любов, която носи мир, радост, светлина, топлина, чистота, истина в живота, е Божията Любов. Мисли, чувства и действия, заченати в нея, имат смисъл. В нея живейте, за да разберете Божията Мисъл за самите вас.
към текста >>
В изявената Любов, която носи мир, радост, светлина, топлина, чистота, истина в
живота
, е Божията Любов.
Де е Истината ? Там, дето душата, духът и сърцето ся свободни! Любовта изтича от Бога и носи живот. Тя носи всичко в себе си. Всички цeнни неща в живота идат като резултат от нея.
В изявената Любов, която носи мир, радост, светлина, топлина, чистота, истина в
живота
, е Божията Любов.
Мисли, чувства и действия, заченати в нея, имат смисъл. В нея живейте, за да разберете Божията Мисъл за самите вас.
към текста >>
28.
100–150
Всичко в
живота
на ученика да става под силния подтик на Духа, без да има примесено нещо човешко.
100–150 100 Духът.
Всичко в
живота
на ученика да става под силния подтик на Духа, без да има примесено нещо човешко.
101 Чистота. Бъди чист като дете. 102 Вярност.
към текста >>
Реалното, Великото в
живота
, то е невидимото.
Всякога се моли и предостави всичко на Бога. Когато Господ иска да направи нещо, Той ще създаде условия за това. 111 Реалното. Истински Великото седи зад материалното.
Реалното, Великото в
живота
, то е невидимото.
Затова ученикът постепенно се отказва от всичко материално и преходно. Тогава ученикът влиза в света, дето Светлината цари. Там Учителят се разбира добре. И тогава животът на ученика минава в нова, по-висока гама. А всичко това може да стане и изведнъж.
към текста >>
Всичко в
живота
се превръща в Добро!
Ученикът не трябва да се съблазнява никога в думите на Учителя. Те всякога трябва да го повдигат и хранят. 114 Закон. Ученикът трябва да знае и винаги да държи в ума си този закон:
Всичко в
живота
се превръща в Добро!
115 Живот. Когато малкото клонче прави отклонение нагоре надолу, но се държи за дървото, няма нищо опасно. Но когато се откъсне, опасността идва. Когато ученикът живее за Бога, той е клончето, заловено за дървото.
към текста >>
Плачът в
живота
иде по особен път.
Вярата е в духовния свят. Любовта е в Божествения свят. 122 Плачът. Има един свещен плач.
Плачът в
живота
иде по особен път.
Ученикът трябва да му даде ход. Сълзите лекуват. Те измиват и пречистват човешкото съзнание. С плач е утешение, без плач е мъчение. Има един плач на умиление.
към текста >>
Ученикът е всякога бодър, буден и весел в
живота
си.
Вярата реализира нещата. Ученикът вярва всякога. Вярата иде от свръхсъзнанието. 125 Будност.
Ученикът е всякога бодър, буден и весел в
живота
си.
126 Стремежът на ученика. Ученикът на Всемирното Братство се стреми да реализира в живота си: Божествената Любов, Божествената Мъдрост,
към текста >>
Ученикът на Всемирното Братство се стреми да реализира в
живота
си:
125 Будност. Ученикът е всякога бодър, буден и весел в живота си. 126 Стремежът на ученика.
Ученикът на Всемирното Братство се стреми да реализира в
живота
си:
Божествената Любов, Божествената Мъдрост, Божествената Истина. 127 Дълъг живот.
към текста >>
Чистотата продължава
живота
.
Божествената Любов, Божествената Мъдрост, Божествената Истина. 127 Дълъг живот.
Чистотата продължава
живота
.
Когато ученикът опази тялото си чисто, той дълго живее; опетни ли го, рано го сменя. 128 Любовта. Любовта носи изобилието. При изобилието всяко недоволство изчезва.
към текста >>
Ученикът е възприел правилно Любовта само тогава, когато е примирил всички противоречия в
живота
си.
Когато ученикът опази тялото си чисто, той дълго живее; опетни ли го, рано го сменя. 128 Любовта. Любовта носи изобилието. При изобилието всяко недоволство изчезва.
Ученикът е възприел правилно Любовта само тогава, когато е примирил всички противоречия в
живота
си.
Иначе той не я е разбрал. 129 Любов – Чистота. Който люби, обиква чистотата. В името на Любовта целият живот на ученика трябва да бъде чист.
към текста >>
Велика
наука
е търпението!
Любов – Чистота. Който люби, обиква чистотата. В името на Любовта целият живот на ученика трябва да бъде чист. 130 Търпение.
Велика
наука
е търпението!
Корените на търпението са в Божествения свят. Търпение с Любов, търпение с Мир, търпение с Радост. Само любещият е търпелив. Само човекът с Мир е търпелив. Само радостният е търпелив.
към текста >>
Той знае, че
науката
, която има още да учи, е безкрайна.
Ученикът трябва да ходи винаги със Светлина, за да не се спъва. 143 Учение. Ученикът трябва да мисли само едно: че трябва да учи. И никога да не мисли, че е нещо повече от другите.
Той знае, че
науката
, която има още да учи, е безкрайна.
Той съзнава, че едва е в началото на Великия път. Безкрайни са върховете на знанието, които той трябва да изкачи! За това той е смирен, Смирението го въвежда в Храма на Мъдростта. Който говори за себе си, не е ученик. 144
към текста >>
Само ученикът ще намери в
живота
си Учителя.
Да предпочете да жадува, нежели да пие нечиста вода. 146 Който жадува. Само жадният ще намери извора в планината. Само жадният отива при Извора.
Само ученикът ще намери в
живота
си Учителя.
Само ученикът ще остане при Учителя. 147 Добро. Това, за което мислиш, го приемаш в себе си. Мисли често за Истината, Любовта, Мъдростта, Правдата и Добродетелта.
към текста >>
29.
400–450
Науката
за
Любовта.
409 Любов, Мъдрост, Истина. Любов, Мъдрост, Истина – това трябва да бъде винаги в душата на ученика, който обича Учителя. Туй е висшето, което свързва Учителя и ученика. 410
Науката
за
Любовта.
Велика е науката за Любовта! Любовта трябва да се изучава, както се изучава природата. Природата не може да се изучи само с едно цвете. Любовта има безброй форми, и всички те съставляват едно цяло. 411
към текста >>
Велика е
науката
за
Любовта!
Любов, Мъдрост, Истина. Любов, Мъдрост, Истина – това трябва да бъде винаги в душата на ученика, който обича Учителя. Туй е висшето, което свързва Учителя и ученика. 410 Науката за Любовта.
Велика е
науката
за
Любовта!
Любовта трябва да се изучава, както се изучава природата. Природата не може да се изучи само с едно цвете. Любовта има безброй форми, и всички те съставляват едно цяло. 411 Бъдеще.
към текста >>
В
живота
им е отразен космическият ритъм.
Великото бъдеще трябва да прониква в настоящето на ученика. 412 Добрите ученици. Най-добрите ученици са тия, които вървят естествено; нито се забавят, нито прескачат; нито се спират, нито тичат. Всичко у тях върви естествено.
В
живота
им е отразен космическият ритъм.
413 Есенцията. Ученикът не трябва да пожелава нещата преждевременно. Не трябва да пожелае да помирише силната есенция. Той не може да я издържи.
към текста >>
Той винаги обръща внимание само на положителното в
живота
и с него работи.
А такива градини никъде ги няма. Ученикът учи, за да изпълни Волята Божия! 417 Поляризиране. Ученикът трябва да умее да се поляризира, а не да се демагнетизира.
Той винаги обръща внимание само на положителното в
живота
и с него работи.
418 Основни черти. Ученикът може да се промени, но у него не трябва да се изменят основните черти – вложени от Бога в него. А вложеното от Бога в него – това е той. 419
към текста >>
Ученикът, който знае и прилага знанието в
живота
си, е добър.
Чистотата на ученика. Чистотата на ученика с нищо не трябва да се опетни. Когато той е чист и пази своята чистота, радва и Учителя. 438 Доброто.
Ученикът, който знае и прилага знанието в
живота
си, е добър.
Външно изявление на Любовта – това е Доброто! 439 Жертва и Мъдрост. Ученикът, който жертвува, е добър. Ученикът, който е мъдър, е добър!
към текста >>
30.
УЧИТЕЛЯ ВЪВ ВАРНА
Известно е схващането на езотеричната
наука
за
ролята на Черноморското пространство да генерира културни импулси от най-дълбока древност до наши дни.
Езотеричната интерпретация на появата на Учителя и на неговото първо варненско Слово е не по-настойчиво необходима, отколкото внимателното вникване в духовните приморски пространства на град Варна. Дори в лаконизма на Евангелието градовете не са просто социален декор на Христовите събития — и Кана Галилейска, и Капернаум са първите участници в Евангелската драма, не само защото са крайморски, но и защото са преизпълнени с древна култура. Като че ли винаги, когато историята вдига сценичната си завеса, първо се вижда море. Или поне вода. Опит за езотерична история на Варна.
Известно е схващането на езотеричната
наука
за
ролята на Черноморското пространство да генерира културни импулси от най-дълбока древност до наши дни.
Дори най-схематичните географски карти представят Черно море, прищъпнато в средата между Крим (на север) и Синопския залив (на юг), разделено на Азиатското (на изток) и Европейското (на запад) водно пространство, по чиято повърхност морските течения пътуват в два отделни величествени кръга, обратни на часовниковата стрелка. От друга страна, езотеричната наука разглежда историческите епохи като продукт на културни импулси на Всемирното Бяло братство, чрез които индоевропейската (Пета, Бяла или Кавказка) човешка раса осъществява своето духовно развитие. В този смисъл всяка култура се дефинира като реализиране на специфични способности и добродетели в човешкото съзнание. Следователно и историческите, и митологическите събития се схващат като еднакво реални психични функции.* Досега Всемирното Бяло братство е генерирало четири велики духовни импулса и чрез свои Велики учители е поставило начало на шест културни епохи в историята на петата човешка раса на земята. Първи културен импулс.
към текста >>
От друга страна, езотеричната
наука
разглежда историческите епохи като продукт на културни импулси на Всемирното Бяло братство, чрез които индоевропейската (Пета, Бяла или Кавказка) човешка раса осъществява своето духовно развитие.
Като че ли винаги, когато историята вдига сценичната си завеса, първо се вижда море. Или поне вода. Опит за езотерична история на Варна. Известно е схващането на езотеричната наука за ролята на Черноморското пространство да генерира културни импулси от най-дълбока древност до наши дни. Дори най-схематичните географски карти представят Черно море, прищъпнато в средата между Крим (на север) и Синопския залив (на юг), разделено на Азиатското (на изток) и Европейското (на запад) водно пространство, по чиято повърхност морските течения пътуват в два отделни величествени кръга, обратни на часовниковата стрелка.
От друга страна, езотеричната
наука
разглежда историческите епохи като продукт на културни импулси на Всемирното Бяло братство, чрез които индоевропейската (Пета, Бяла или Кавказка) човешка раса осъществява своето духовно развитие.
В този смисъл всяка култура се дефинира като реализиране на специфични способности и добродетели в човешкото съзнание. Следователно и историческите, и митологическите събития се схващат като еднакво реални психични функции.* Досега Всемирното Бяло братство е генерирало четири велики духовни импулса и чрез свои Велики учители е поставило начало на шест културни епохи в историята на петата човешка раса на земята. Първи културен импулс. Цел: да подготви човечеството за приемане на Христовия импулс. Ход: създаване на Първата, древноиндийска, културна епоха с духовни наставници Рама и Седемте Велики риши (около 8000 г.
към текста >>
г) Съхранява и пренася в идващата материалистична култура учението
за
живота
след смъртта и
за
прераждането чрез езотеричната школа на Замолксис (или Залмоксис) в царството на гетите (край устието на Дунав и бреговете на Североизточна България).
Образът на овена синтезира спомена за изгубеното единство между Любовта и Мъдростта в човешкото съзнание. в) Въвежда жертвата като добродетел на идващата интелектуална култура чрез опита на езотеричната школа в Таврида (недалеч от Севастопол, Кримски полуостров, около 1194 г. пр. Хр.). Създава се митологичният импулс на дъщерята на човешкия дух Ифигения, пренесена в жертва на Артемида, за да стане жрица. Това е дарбата на съзнанието да отделя свещеното от общата интелектуална култура.
г) Съхранява и пренася в идващата материалистична култура учението
за
живота
след смъртта и
за
прераждането чрез езотеричната школа на Замолксис (или Залмоксис) в царството на гетите (край устието на Дунав и бреговете на Североизточна България).
Според Херодот, Замолксис, наричан Гебелеизис (буквално - носител на Светлина), бил роб (или ученик) на Питагор (580 - 500 г. пр. Хр.), който го освободил. Забогатял, той се върнал в родината си, заповядал да му построят подземна къща, прекарал в нея три години и се явил отново на белия свят, за да повярват всички в безсмъртието. По всяка вероятност тъкмо на този исторически етап Варненското духовно пространство поема своята езотерична мисия, въпреки че Варненският халколитен некропол, открит край индустриалната зона на града, се счита за най-стария в Европа и официалната археологическа наука го датира около 4000 - 5000 г. пр. Хр.
към текста >>
По всяка вероятност тъкмо на този исторически етап Варненското духовно пространство поема своята езотерична мисия, въпреки че Варненският халколитен некропол, открит край индустриалната зона на града, се счита
за
най-стария в Европа и официалната археологическа
наука
го датира около 4000 - 5000 г.
Това е дарбата на съзнанието да отделя свещеното от общата интелектуална култура. г) Съхранява и пренася в идващата материалистична култура учението за живота след смъртта и за прераждането чрез езотеричната школа на Замолксис (или Залмоксис) в царството на гетите (край устието на Дунав и бреговете на Североизточна България). Според Херодот, Замолксис, наричан Гебелеизис (буквално - носител на Светлина), бил роб (или ученик) на Питагор (580 - 500 г. пр. Хр.), който го освободил. Забогатял, той се върнал в родината си, заповядал да му построят подземна къща, прекарал в нея три години и се явил отново на белия свят, за да повярват всички в безсмъртието.
По всяка вероятност тъкмо на този исторически етап Варненското духовно пространство поема своята езотерична мисия, въпреки че Варненският халколитен некропол, открит край индустриалната зона на града, се счита
за
най-стария в Европа и официалната археологическа
наука
го датира около 4000 - 5000 г.
пр. Хр. През 571 г. пр. Хр. гръцки колониалисти от Милет основават град Одесос. Втори културен импулс.
към текста >>
Според езотеричната
наука
представителите на кастите в древните култури се различавали по основния цвят на астралното си тяло.
Най-вероятно името Варна отразява мисията на своята културна епоха. Разпространено е мнението, че произходът му е от аварската дума var, означаваща град, но основателен е въпросът защо и река трябва да се назовава с такова име. В контекста на духовната мисия на Черноморското пространство по онова време по-достоверно е да се търси коренът на думата в санскритския термин varuna, с който е означаван принципът на Космическата вода, прототип на гръцкия Уран. Съществува и санскритска дума varna, означаваща буквално цвят, багра. В Ригведа с този термин е посочено понятието каста, съсловие.
Според езотеричната
наука
представителите на кастите в древните култури се различавали по основния цвят на астралното си тяло.
Най-сетне е възможно Варна да произхожда от древноперсийската дума \varъnа, която означава вяра. От културологична гледна точка вярата се явява като функция на мисленето за познаване на вече невидимите за съзнанието духовни светове. Така че в контекста на конкретната езотерична мисия на Варна през епохата на Втория културен импулс и трите възможни етимологични корена на името и означават едно и също: астрално пространство под въздействие на мисълта. Трети културен импулс. Цел: да даде методология за реализиране на Христовия импулс в личния и социалния живот.
към текста >>
Предстоящ резултат: изграждане на ядрото на човешкото съзнание, наречено Разумно сърце ши Съзнаваща душа, чрез включване на принципа на Любовта като основа на
Живота
; непосредствено отваряне на Разумното сърце към Духа на Истината чрез живот
за
Цялото; подготвяне на човечеството
за
Шестата (славянска) културна епоха, ядро на бъдещия Шести планетарен цикъл, наречен Шеста раса.
Но Бог, според метафоричния израз на Учителя, събира кръвта от бойните полета, за да съгради новото сърце на човечеството. Четвърти културен импулс. Цел: да подготви славянството за предстоящата Шеста културна епоха, наречена Култура на сърцето. Ход: започва от Варна под ръководството на Учителя Беинса Дуно; преминава във Велико Търново и София, оттам - във Франция, Литва, Русия, САЩ, Канада, Аржентина и Конго.
Предстоящ резултат: изграждане на ядрото на човешкото съзнание, наречено Разумно сърце ши Съзнаваща душа, чрез включване на принципа на Любовта като основа на
Живота
; непосредствено отваряне на Разумното сърце към Духа на Истината чрез живот
за
Цялото; подготвяне на човечеството
за
Шестата (славянска) културна епоха, ядро на бъдещия Шести планетарен цикъл, наречен Шеста раса.
Мисия на Черноморското пространство в хода на Четвъртия културен импулс: а) Създава във варненското село Хадърча, днес Николаевка, физическото тяло на Петър Дънов за проява на Духа Беинса Дуно. б) Поставя във Варна началото на Веригата на Бялото братство, ръководена от Учителя Беинса Дуно. в) Създава през 1914 г. в Бургас импулс за духовно пречистване на земния астрал, с което Учителя Беинса Дуно обявява и началото на Епохата на Водолея.
към текста >>
В действителност първият варненски документ на Словото е книгата „
Науката
и въспитанието.
„Предисловието" завършва с оригинално изследване за рождената дата на Петър Дънов. Втората част на книгата съдържа варненското Слово на Учителя Беинса Дуно. На практика след завръщането му през 1895 г. от Медисън (Ню Джърси, САЩ) до 1909 г. Варна е главна територия на неговата дейност, с изключение на краткия му престой в Нови Пазар (1899-1900 г.) и на няколкото му пътувания из България.
В действителност първият варненски документ на Словото е книгата „
Науката
и въспитанието.
Началата на человеческий живот", публикувана през 1896 г. във Варна в печатницата на К. Николов, претърпяла впоследствие няколко редакции и преиздавания. „Хио-Ели-Мели-Месаил", с което започва втората част на нашата книга, е Слово, записано от Учителя във Варна през 1897 г., публикувано в самостоятелна книга през 1912 г. в печатница „Напредък", Стара Загора, и днес представлява библиографска рядкост.
към текста >>
31.
БЕЛЕЖКИ ВЪРХУ КНИГАТА
След тези две години (1899-1900) Константин Дъновски се завръща отново във Варна и не я напуска до края на
живота
си.
той бил уволнен от председателството на варненската община. Обаче Иларион Макариополски добре познавал Константин Дъновски и предложил между другите пак него. По такъв начин Константин Дъновски заел пак председателството на варненската община през месец март 1870 г." Втори път Константин Дъновски напуска Варна през 1899 'г., след като бил пенсиониран. Тогава той отива като свещеник в град Нови пазар и остава там и през следващата 1900 г.
След тези две години (1899-1900) Константин Дъновски се завръща отново във Варна и не я напуска до края на
живота
си.
Ето какво пише Тодор Бъчваров в книжката си „Заветници на свободата " - Предисловие, София, 1. VIII.1922 г. „Преди двадесет и две години (1900 г.) се запознах с Петър К. Дънов... Същата година имах случай да се запозная в Нови пазар и със застарелия негов баща, свещеник Константин Дъновски." От горното се вижда, че Константин Дъновски и Учителя са били в Нови пазар през 1900 г.
към текста >>
книгата си „
Наука
и възпитание", през 1897 г.
„След като приключи своите френологически изследвания към 1900 г., в началото на столетието Учителя започна да говори на народа и създаде своите забележителни беседи... Учителя се завръща от Америка през 1895 г. и прекарва във Варна до 1899 г. при сестра си Мария на улица „Дунав". През това време той издава в 1896 г.
книгата си „
Наука
и възпитание", през 1897 г.
-„Хио-Ели-Мели-Месаил", а през 1898 г. изнася пред благотворителното дружество „Милосърдие" „Призвание към народа ми, българите и славянството". На следващата 1899 г. той отива в Нови пазар. След двегодишно пребиваване (1899-1900 г.) в Нови пазар Учителя се отправя пеш през Стара планина и пристига в Сливен.
към текста >>
в
живота
на Учителя настъпват събития без никакъв външен ефект.
Първата му беседа (говорена на народа) е „Ето Човека", отпечатана в томчето с неделни беседи „Сила и Живот", първа серия. След всяка отпечатана беседа е посочена датата на говоренето и ден, месец и година. Оттук именно се вижда, че Учителя започва да говори на народа от 1914 г., 16 март (стар стил). Стр. 47 (93): „През март 1897 г.
в
живота
на Учителя настъпват събития без никакъв външен ефект.
На езика на езотерическата наука то се нарича посвещение. Това е един свещен миг или час, когато пратениците на Небето, от каквато и степен да са и с каквато мисия да са дошли, биват посвещавани от същества, за които ние не можем да приказваме. В тази среща те ясно виждат своя път и получават указания за това, което предстои да сторят." На Учителя се приписва през месец март 1897 г. някакво посвещение, събитие „без никакъв външен ефект", посвещаване от същества и т.н.
към текста >>
На езика на езотерическата
наука
то се нарича посвещение.
След всяка отпечатана беседа е посочена датата на говоренето и ден, месец и година. Оттук именно се вижда, че Учителя започва да говори на народа от 1914 г., 16 март (стар стил). Стр. 47 (93): „През март 1897 г. в живота на Учителя настъпват събития без никакъв външен ефект.
На езика на езотерическата
наука
то се нарича посвещение.
Това е един свещен миг или час, когато пратениците на Небето, от каквато и степен да са и с каквато мисия да са дошли, биват посвещавани от същества, за които ние не можем да приказваме. В тази среща те ясно виждат своя път и получават указания за това, което предстои да сторят." На Учителя се приписва през месец март 1897 г. някакво посвещение, събитие „без никакъв външен ефект", посвещаване от същества и т.н. Като пишем и разпространяваме такива данни за Учителя, показваме като негови ученици непознаване на неговата мисия.
към текста >>
Такова събитие в
живота
на Учителя не е отбелязано нито от него, нито от негов ученик, защото през 1897 г.
Това е един свещен миг или час, когато пратениците на Небето, от каквато и степен да са и с каквато мисия да са дошли, биват посвещавани от същества, за които ние не можем да приказваме. В тази среща те ясно виждат своя път и получават указания за това, което предстои да сторят." На Учителя се приписва през месец март 1897 г. някакво посвещение, събитие „без никакъв външен ефект", посвещаване от същества и т.н. Като пишем и разпространяваме такива данни за Учителя, показваме като негови ученици непознаване на неговата мисия.
Такова събитие в
живота
на Учителя не е отбелязано нито от него, нито от негов ученик, защото през 1897 г.
той няма още ученици, имащи възможност да го наблюдават. Когато настъпи някакво събитие в живота и на най-обикновения човек, не може да липсва външен ефект, а камо ли при Учителя. За него ние, учениците му, можем да кажем, че той дойде между нас от Главата (Извора) и носи това знание оттам, че Словото протичаше чрез него, както водите извират от извор, разположен на висок планински връх, и слизат в равнините. Така беше и с Учителя. Той не дойде тук, на Земята, по пътя на някакво посвещение.
към текста >>
Когато настъпи някакво събитие в
живота
и на най-обикновения човек, не може да липсва външен ефект, а камо ли при Учителя.
На Учителя се приписва през месец март 1897 г. някакво посвещение, събитие „без никакъв външен ефект", посвещаване от същества и т.н. Като пишем и разпространяваме такива данни за Учителя, показваме като негови ученици непознаване на неговата мисия. Такова събитие в живота на Учителя не е отбелязано нито от него, нито от негов ученик, защото през 1897 г. той няма още ученици, имащи възможност да го наблюдават.
Когато настъпи някакво събитие в
живота
и на най-обикновения човек, не може да липсва външен ефект, а камо ли при Учителя.
За него ние, учениците му, можем да кажем, че той дойде между нас от Главата (Извора) и носи това знание оттам, че Словото протичаше чрез него, както водите извират от извор, разположен на висок планински връх, и слизат в равнините. Така беше и с Учителя. Той не дойде тук, на Земята, по пътя на някакво посвещение. Той не учи тук, на Земята, Божественото знание, а то само протичаше през него, идвайки отгоре - от Извора. Стр. 47 (92-93):
към текста >>
„Преди това, още в 1895 г., той издаде своята книга „
Наука
и възпитание", чрез която успя да въведе голяма част от слушателите си в потребността да търсят скрития смисъл в свещените писания и в това, което ни дава положителното, експерименталното и достъпното
за
нашите триизмерни възможности знание."
За него ние, учениците му, можем да кажем, че той дойде между нас от Главата (Извора) и носи това знание оттам, че Словото протичаше чрез него, както водите извират от извор, разположен на висок планински връх, и слизат в равнините. Така беше и с Учителя. Той не дойде тук, на Земята, по пътя на някакво посвещение. Той не учи тук, на Земята, Божественото знание, а то само протичаше през него, идвайки отгоре - от Извора. Стр. 47 (92-93):
„Преди това, още в 1895 г., той издаде своята книга „
Наука
и възпитание", чрез която успя да въведе голяма част от слушателите си в потребността да търсят скрития смисъл в свещените писания и в това, което ни дава положителното, експерименталното и достъпното
за
нашите триизмерни възможности знание."
Книгата „Наука и възпитание" е отпечатана през 1896 г. в печатницата на К. Николов в град Варна. Всеки може да се увери в това, ако разгледа първото издание на книгата, където на първата заглавна страница са отпечатани годината, печатницата и градът. По време на отпечатването и Учителя още няма ученици, които да я разпространяват.
към текста >>
Книгата „
Наука
и възпитание" е отпечатана през 1896 г.
Така беше и с Учителя. Той не дойде тук, на Земята, по пътя на някакво посвещение. Той не учи тук, на Земята, Божественото знание, а то само протичаше през него, идвайки отгоре - от Извора. Стр. 47 (92-93): „Преди това, още в 1895 г., той издаде своята книга „Наука и възпитание", чрез която успя да въведе голяма част от слушателите си в потребността да търсят скрития смисъл в свещените писания и в това, което ни дава положителното, експерименталното и достъпното за нашите триизмерни възможности знание."
Книгата „
Наука
и възпитание" е отпечатана през 1896 г.
в печатницата на К. Николов в град Варна. Всеки може да се увери в това, ако разгледа първото издание на книгата, където на първата заглавна страница са отпечатани годината, печатницата и градът. По време на отпечатването и Учителя още няма ученици, които да я разпространяват. В личния бележник на Учителя са отбелязани лицата, които са я разпространявали - бройки и отчитането им при продажбата.
към текста >>
Априлци), ученик на Учителя Беинса Дуно от около 1922 г., играе забележителна роля в
живота
на Изгрева, завършва земния си път на 16 октомври 1983 г.
*Става дума за ръкопис на Георги Томалевски (1897 - 1988), разпространяван неофициално по време на комунистическия режим и претърпял много по-късно две издания с различни заглавия: „Петър Дънов и българите", Астрала, София, 1994 и „Учителят Беинса Дуно", Алфа-Дар, София, 1997. Авторът на бележките цитира номерата на страници от ръкописа; съответстващите им страници от публикацията на Алфа-Дар са добавени в скоби от съставителя (бел. състав.) Псевдоним на Никола Цочев Нанков - роден на 17 юни 1901 г. в с. Кръвеник, Габровско (днес в състава на с.
Априлци), ученик на Учителя Беинса Дуно от около 1922 г., играе забележителна роля в
живота
на Изгрева, завършва земния си път на 16 октомври 1983 г.
в София (бел. състав.) Този пост е редактиран от Хриска Берова: 08 март 2013 - 12:42
към текста >>
32.
ЕПИСТОЛАРНО СЛОВО НА УЧИТЕЛЯ ВАРНА, 1898-1918
Аз съм духом с Вас и Ви подкрепям да бъдете светило и веселие в
живота
.
Изпроводете ми няколко екземпляра, кога се напечати. Всичко друго оставям на Ваше усмотрение. Ако се нуждайте от някоя помощ, попитайте и ще Ви съобщя. Аз ще се помоля Бог да Ви ръководи при изпълнението на Неговото Свято дело. Бог ще Ви възнагради сам за Вашия труд.
Аз съм духом с Вас и Ви подкрепям да бъдете светило и веселие в
живота
.
Всинца ще сме тогава в пълно съгласие с вечния порядък и волята на Бога ще бъде на земята, както и горе на Небето. Гласът, който иде отгоре, казва: противение няма вече, защото сам Бог действува и Неговата воля е необорима, всичко ще се покори под напора на Неговата сила. Светът скоро ще узрее и събитията, които идат отвсякъде, потвърждават тази истина, че сме близо към прехода. Нещо страшно се готви. Нашите небесни приятели всички мълчат, като че ли очакват нещо извънредно.
към текста >>
Аз съм духом с Вас и Ви подкрепям да бъдете светило и веселие в
живота
.
Слушайте Негова глас, който вече говори. Негова Дух, който тича по лицето на земята, за да подготвя всички за великия и славен ден на правдата. Не бойте се, вам ще ви се даде помощ, и то скоро, от Господа. Истината не оставяйте, правдата не забравяйте, любов имайте помежду си и всичко благополучно ще се свърши. Господ е на вашата страна.
Аз съм духом с Вас и Ви подкрепям да бъдете светило и веселие в
живота
.
Всинца ще сме тогава в пълно съгласие с вечния порядък и волята на Бога ще бъде на земята, както и горе на Небето. Гласът, който иде отгоре, казва: противение няма вече, защото сам Бог действува и Неговата воля е необорима, всичко ще се покори под напора на Неговата сила. Светът скоро ще узрее и събитията, които идат отвсякъде, потвърждават тази истина, че сме близо към прехода. Нещо страшно се готви. Нашите небесни приятели всички мълчат, като че ли очакват нещо извънредно.
към текста >>
По един вътрешен закон, който направлява
живота
ми, трябва да се подчинявам на неговите диктования и вътрешни направления; това е предразположението на моя дух.
Те са добре и успяват в Истината. Господ ги крепи. Съобщава ми, че сте му пратили и нему книга. Аз мисля да му отговоря през тази седмица и ще го поздравя нарочно от Вази. Относително мадам Желязкова, за която ме питате дали съм имал случая да се срещна, когато бях във Варна, -не се срещнах, нито пък търсих.
По един вътрешен закон, който направлява
живота
ми, трябва да се подчинявам на неговите диктования и вътрешни направления; това е предразположението на моя дух.
Нашата сестра иска да угажда и на света, и на Бога, да служи на Единия и на другия. „Не можете да служите Богу и мамону", казва Господ наш Исус. Нека опита пътя, който е избрала, и ще се научи от опит. Тя има пълна нравствена свобода да стори което иска. Ще дойде време, когато тя ще познае онова, което е изгубила.
към текста >>
Църквата и всевъзможните учения са нещо временно, които, кога се изпълни времето, отредено от Бога, ще се заместят най-после с Царството Божие, което е крайната цел на
живота
ни.
Съм ли, казва Господ на едно място, само Бог отдалеч, не съм ли Бог и отблизо? И действително, Бог има двояко присъствие: едно в Небето, а другото - в скършения духом по сърце, за да го оживява. Този Господ, който живее в нас, е толкова благ и милостив, щото се изисква, както от слепия, само да отвори очите си, за да види блестящото слънце и този хубав свят, който ни заобикаля. Този наш Господ, когото търсим, има своето царство, Царството Божие, което съдържа две основни неща: да възлюбим Господа Бога от всичкото си сърце, душа и ум и ближния си, както себе си. Върху тия две начала почиват всичките пророци и закони, защото Любовта е изпълнението на закона.
Църквата и всевъзможните учения са нещо временно, които, кога се изпълни времето, отредено от Бога, ще се заместят най-после с Царството Божие, което е крайната цел на
живота
ни.
Имайте предвид и друго, че Земята не е месторождението на науката; нейното отечество е Небето. Тук да говорим за наука и просветителска мъдрост е нещо смешно. Та какво ли знаем? Я ми кажи кой е онзи, който ни говори за науката, че може да гарантира своите думи, че няма да излязат погрешни след време? Нека Ви кажа, че даже и самият спиритизъм, който много обещава, всъщност малко дава.
към текста >>
Имайте предвид и друго, че Земята не е месторождението на
науката
; нейното отечество е Небето.
И действително, Бог има двояко присъствие: едно в Небето, а другото - в скършения духом по сърце, за да го оживява. Този Господ, който живее в нас, е толкова благ и милостив, щото се изисква, както от слепия, само да отвори очите си, за да види блестящото слънце и този хубав свят, който ни заобикаля. Този наш Господ, когото търсим, има своето царство, Царството Божие, което съдържа две основни неща: да възлюбим Господа Бога от всичкото си сърце, душа и ум и ближния си, както себе си. Върху тия две начала почиват всичките пророци и закони, защото Любовта е изпълнението на закона. Църквата и всевъзможните учения са нещо временно, които, кога се изпълни времето, отредено от Бога, ще се заместят най-после с Царството Божие, което е крайната цел на живота ни.
Имайте предвид и друго, че Земята не е месторождението на
науката
; нейното отечество е Небето.
Тук да говорим за наука и просветителска мъдрост е нещо смешно. Та какво ли знаем? Я ми кажи кой е онзи, който ни говори за науката, че може да гарантира своите думи, че няма да излязат погрешни след време? Нека Ви кажа, че даже и самият спиритизъм, който много обещава, всъщност малко дава. Какво ново той дава на света, което досега не са знаели старите мъдреци на Индия и Египет?
към текста >>
Тук да говорим
за
наука
и просветителска мъдрост е нещо смешно.
Този Господ, който живее в нас, е толкова благ и милостив, щото се изисква, както от слепия, само да отвори очите си, за да види блестящото слънце и този хубав свят, който ни заобикаля. Този наш Господ, когото търсим, има своето царство, Царството Божие, което съдържа две основни неща: да възлюбим Господа Бога от всичкото си сърце, душа и ум и ближния си, както себе си. Върху тия две начала почиват всичките пророци и закони, защото Любовта е изпълнението на закона. Църквата и всевъзможните учения са нещо временно, които, кога се изпълни времето, отредено от Бога, ще се заместят най-после с Царството Божие, което е крайната цел на живота ни. Имайте предвид и друго, че Земята не е месторождението на науката; нейното отечество е Небето.
Тук да говорим
за
наука
и просветителска мъдрост е нещо смешно.
Та какво ли знаем? Я ми кажи кой е онзи, който ни говори за науката, че може да гарантира своите думи, че няма да излязат погрешни след време? Нека Ви кажа, че даже и самият спиритизъм, който много обещава, всъщност малко дава. Какво ново той дава на света, което досега не са знаели старите мъдреци на Индия и Египет? Ний може да се занимаваме с хиляди години с поднебесните духове и при това да сме толкова далеч от Истинского Бога, колкото Земята от Небето.
към текста >>
Я ми кажи кой е онзи, който ни говори
за
науката
, че може да гарантира своите думи, че няма да излязат погрешни след време?
Върху тия две начала почиват всичките пророци и закони, защото Любовта е изпълнението на закона. Църквата и всевъзможните учения са нещо временно, които, кога се изпълни времето, отредено от Бога, ще се заместят най-после с Царството Божие, което е крайната цел на живота ни. Имайте предвид и друго, че Земята не е месторождението на науката; нейното отечество е Небето. Тук да говорим за наука и просветителска мъдрост е нещо смешно. Та какво ли знаем?
Я ми кажи кой е онзи, който ни говори
за
науката
, че може да гарантира своите думи, че няма да излязат погрешни след време?
Нека Ви кажа, че даже и самият спиритизъм, който много обещава, всъщност малко дава. Какво ново той дава на света, което досега не са знаели старите мъдреци на Индия и Египет? Ний може да се занимаваме с хиляди години с поднебесните духове и при това да сме толкова далеч от Истинского Бога, колкото Земята от Небето. С това аз не искам да омаловажа спиритизма като наука. Не. Но искам да Ви кажа, че не е и този пътят, по който можем да намерим Бога и да имаме лично съобщение с Него.
към текста >>
С това аз не искам да омаловажа спиритизма като
наука
. Не.
Та какво ли знаем? Я ми кажи кой е онзи, който ни говори за науката, че може да гарантира своите думи, че няма да излязат погрешни след време? Нека Ви кажа, че даже и самият спиритизъм, който много обещава, всъщност малко дава. Какво ново той дава на света, което досега не са знаели старите мъдреци на Индия и Египет? Ний може да се занимаваме с хиляди години с поднебесните духове и при това да сме толкова далеч от Истинского Бога, колкото Земята от Небето.
С това аз не искам да омаловажа спиритизма като
наука
. Не.
Но искам да Ви кажа, че не е и този пътят, по който можем да намерим Бога и да имаме лично съобщение с Него. Спиритизмът може да ни говори много за духовния порядък, за вечната хармония, за прераждането на душата, за службата на духовете и пр., но и той не може нищо положително да ни каже за онзи Бог, който нашата душа търси. Ний не искаме толкова да знаем какво духовете ще ни кажат за Бога, отколкото какво Той сам може да ни каже за Себе си. Ний търсим да видим Негова образ, да чуем Негова глас да ни говори; само тогава можем напълно да бъдем задоволени. Но ний трябва да Го търсим в Неговата благост, в Неговата милост, да изповядваме пред Него тайните си грехове и да Му кажем: Отче, съгреших пред Небето и пред Тебе, прости, моля се, мойте грехове и ме облечи в Твоята правда и святост и ме покрий с благостта си и милостта си, за да ходя с всичкото незлобие на сърцето си пред Тебе и да ти служа с всичката си душа.
към текста >>
Да си близо при Този, който е изворът на
живота
!
Спиритизмът може да ни говори много за духовния порядък, за вечната хармония, за прераждането на душата, за службата на духовете и пр., но и той не може нищо положително да ни каже за онзи Бог, който нашата душа търси. Ний не искаме толкова да знаем какво духовете ще ни кажат за Бога, отколкото какво Той сам може да ни каже за Себе си. Ний търсим да видим Негова образ, да чуем Негова глас да ни говори; само тогава можем напълно да бъдем задоволени. Но ний трябва да Го търсим в Неговата благост, в Неговата милост, да изповядваме пред Него тайните си грехове и да Му кажем: Отче, съгреших пред Небето и пред Тебе, прости, моля се, мойте грехове и ме облечи в Твоята правда и святост и ме покрий с благостта си и милостта си, за да ходя с всичкото незлобие на сърцето си пред Тебе и да ти служа с всичката си душа. И усещал ли си някога ти тази вътрешна радост, този вътрешен мир, който превъзхожда всичко?
Да си близо при Този, който е изворът на
живота
!
Ето през какъв телескоп аз гледам на нещата. Господ ми е говорил и аз зная, че Неговото свидетелство е вярно. Вратата, пътят и истината е Той. Това е то наука - Истината: положението Ви ще се поправи тогава, когато изпълните Неговата заповед. Ваш искрен приятел: П.
към текста >>
Това е то
наука
- Истината: положението Ви ще се поправи тогава, когато изпълните Неговата заповед.
И усещал ли си някога ти тази вътрешна радост, този вътрешен мир, който превъзхожда всичко? Да си близо при Този, който е изворът на живота! Ето през какъв телескоп аз гледам на нещата. Господ ми е говорил и аз зная, че Неговото свидетелство е вярно. Вратата, пътят и истината е Той.
Това е то
наука
- Истината: положението Ви ще се поправи тогава, когато изпълните Неговата заповед.
Ваш искрен приятел: П. К. Дънов
към текста >>
33.
КРАТКИ БЕЛЕЖКИ ЗА НАЧАЛОТО НА БРАТСКАТА ГРУПА ВЪВ ВАРНА
При всички случаи в
живота
си тя беше с изобилно вдъхновение.
Започна се доста интензивна работа. Главен инициатор за поддържане на групата беше гражданката Гергина Минкова, основна учителка. За нея може да се разкаже много. Имаше проникновена интуиция, голямо смирение, широка душа, буден ум, разумни чувства и богато сърце. Не можеше в нея да не се види идеалът за човек.
При всички случаи в
живота
си тя беше с изобилно вдъхновение.
Когато човек биваше с нея, всичко в живота изглеждаше лесно, макар и тя самата да беше поставена при не-хармонични условия. В противовес на нейните разбирания, мечти и идеали за съвършена красота и чистота, нейният мъж беше по професия кръчмар, който обичаше да прави компания на „нощните птици". Но всичко това тя понасяше с голяма разумност. Идейният живот за нея беше Алма-матер. Младите момчета от групата с голям стремеж прегърнаха идеята и желанието да се домогнат до скритите духовни сили, да развият способности за ясночуване и ясновиждане, да се запознаят основно със спиритични-те явления, да изучат окултните науки астрология, френология, графоло-гия, хиромантия, особено ирисова диагностика.
към текста >>
Когато човек биваше с нея, всичко в
живота
изглеждаше лесно, макар и тя самата да беше поставена при не-хармонични условия.
Главен инициатор за поддържане на групата беше гражданката Гергина Минкова, основна учителка. За нея може да се разкаже много. Имаше проникновена интуиция, голямо смирение, широка душа, буден ум, разумни чувства и богато сърце. Не можеше в нея да не се види идеалът за човек. При всички случаи в живота си тя беше с изобилно вдъхновение.
Когато човек биваше с нея, всичко в
живота
изглеждаше лесно, макар и тя самата да беше поставена при не-хармонични условия.
В противовес на нейните разбирания, мечти и идеали за съвършена красота и чистота, нейният мъж беше по професия кръчмар, който обичаше да прави компания на „нощните птици". Но всичко това тя понасяше с голяма разумност. Идейният живот за нея беше Алма-матер. Младите момчета от групата с голям стремеж прегърнаха идеята и желанието да се домогнат до скритите духовни сили, да развият способности за ясночуване и ясновиждане, да се запознаят основно със спиритични-те явления, да изучат окултните науки астрология, френология, графоло-гия, хиромантия, особено ирисова диагностика. Сестра Еленка Джамбазова, ревностна девойка, смело и вдъхновено разучаваше Евангелието и доста изчерпателно тълкуваше Божествените истини.
към текста >>
За
принципи в
живота
и възприеха въздържанието, вегетарианството, моралът, чистата мисъл, свещените чувства и благородните постъпки, ревностното изучаване на окултните истини.
Същата година си набавихме и първата неделна беседа от Учителя - „Ето Човекът". Групата бързо растеше и през 1914 и 1915 г. животът и се обособи като независима братска общност, свободна от която и да е църква. Ходенето на църква се почти прекрати. Групата търсеше научната стойност на нещата.
За
принципи в
живота
и възприеха въздържанието, вегетарианството, моралът, чистата мисъл, свещените чувства и благородните постъпки, ревностното изучаване на окултните истини.
През август 1915 г. за пръв път се срещнах с Учителя. Намерих го при баща му, свещеник Константин Дъновски, в църквата „Св. Архангел Михаил". Когато отидох при тях, двамата седяха пред църквата и раз-говаряха.Щом приближих, Учителя стана, отиде в стаята на баща си и ми донесе стол.
към текста >>
се запозна с окултната
наука
и възприе Учението на Бялото братство Тодор Дренски и неговата съпруга Мара Дренска.
Особени са заслугите на нейната дъщеря Дафинка, която работеше всеотдайно за Братството. Също така като нея работеше и Виктория Христова. Предани сестри бяха Милка Периклиева** и Стефанка Данаилова. Всеотдайни в работата, внасящи в Братството вдъхновение, бяха братята Борис Желев***, Велислав Марков, Борис Равноустов, сестрите Руска Моллова, Мария Илинова, Мария Терзи-стоева, Събка Ангелова, Зафира Иванова, братята Ангел Атанасов, Петър Георгиев, Любен Мавродиев, Нанка Терзистоева. Към 1922 г.
се запозна с окултната
наука
и възприе Учението на Бялото братство Тодор Дренски и неговата съпруга Мара Дренска.
Тодор Дренски беше един от най-преданите и издигнати братя, който основно познаваше окултизма и служеше най-предано на Братството и Учителя. Също и сестра Люба Стойкова обичаше и служеше на Учителя и Братството. Един от първите предани братя беше Панчо Георгиев, който посвети живота си за братското дело; също и Панчо Попниколов и съпругата му Веселина Попниколова. През 1929 г.
към текста >>
живота
си
за
братското дело; също и Панчо Попниколов и съпругата му Веселина Попниколова.
Към 1922 г. се запозна с окултната наука и възприе Учението на Бялото братство Тодор Дренски и неговата съпруга Мара Дренска. Тодор Дренски беше един от най-преданите и издигнати братя, който основно познаваше окултизма и служеше най-предано на Братството и Учителя. Също и сестра Люба Стойкова обичаше и служеше на Учителя и Братството. Един от първите предани братя беше Панчо Георгиев, който посвети
живота
си
за
братското дело; също и Панчо Попниколов и съпругата му Веселина Попниколова.
През 1929 г. се замисли създаването на театрална група в Братството, чиито пиеси да бъдат чисто братско дело. Аз оформих символичната драма „Девор" и „Тайнственият ключ". Въпреки големите неудобства и тесния салон, приспособихме сцената с разни паравани. Тези, които взеха участие в представленията, бяха Васил Став-рев, Милка Периклиева, Велко Пет-рушев и Надежда Беделева (в „Девор"), Михаил Ангелов, Милка Периклиева, Мара Ставрева и други (в „Тайнственият ключ").
към текста >>
заедно със съпру-гата си Йорданка Жекова (1 01.1896-1.01.1978) живеят в София и играят забележителна роля в
живота
на Изгрева; завършва земния си път на 23 февруари 1970 г.; писмата на Учителя до Иван Жеков са публикувани в „Изгревът" на Бялото Братство", т VII, Житен клас, София, 1997 (бел. ред.)
Мястото беше дадено от сестра Станка Нау-мова и цялото варненско братство взе живо участие в построяването му на улица „Цимерман" 20. *Велко Милев Петрушев - роден на 12 юли 1892 г във варненското село Голяма Франга, днес - Каменар, от 1912 г живее във Варна, ученик на Учителя от около 1915 г, ръководител на Варненското братство от около 1932 г до около 1962 г, автор на две мистерийни драми, от 1931 г получава чрез инспирация духовни послания, които нарича размишления, и създава във Варненското братство вътрешна духовна школа, последните си години преживява в дома си на ул „Оборище" 6, завършва земния си път на 20 март 1968 г във Варна (бел състав ) *Иван Жеков - роден на 3 март 1875 г. във Варна,завършва ветеринарна медицина в Букурещ,ученик на Учителя от 1917 г.; през 1921 г. закупува парцел за лозе край Варна; от 1929 г.
заедно със съпру-гата си Йорданка Жекова (1 01.1896-1.01.1978) живеят в София и играят забележителна роля в
живота
на Изгрева; завършва земния си път на 23 февруари 1970 г.; писмата на Учителя до Иван Жеков са публикувани в „Изгревът" на Бялото Братство", т VII, Житен клас, София, 1997 (бел. ред.)
*Васил Ставрев - не бива да се припознава с известния варненски преводач, литературен и театрален критик Васил Ставрев (1885-1929) (бел. състав.) **Еманоил (Манол) Иванов - ученик на Учителя отпреди Първата световна война, ръководител на Варненското братство от ок. 1918 г. до ок. 1932 г., след което се преселва в София (бел. състав.)
към текста >>
се преселва в София, играе забележителна роля в
живота
на Изгрева, публикува в САЩ интересни мемоари, завършва земния си път на 22 декември 1976 г.
във Франция, където основава френското Бяло Братство под името Омраам Микаел Айванхов; виж в същата книга „Варненските години на Михаил Иванов", стр. 202 (бел. състав.) **Милка Периклиева - родена на 4 януари 1908 г. във Варна, ок. 1932 г.
се преселва в София, играе забележителна роля в
живота
на Изгрева, публикува в САЩ интересни мемоари, завършва земния си път на 22 декември 1976 г.
в София (бел. състав.) ***Борис Желев - ръководител на Варненското братство от ок. 1962 г. до ок. 1968 г.
към текста >>
34.
Годишна среща на Веригата - Варна, 1909г.
Съвременната
наука
казва, че ако Земята беше плоскост, тя не би се нагрявала, както сега се нагрява от Слънцето.
Да се уважаваме – това го иска Небето. Да пазим своята свобода, това е самоуважение, но горделивият човек търси своето право там, където го няма. Затова първата стъпка е смирението, защото то е долината на душата, където могат да се развиват най- хубавите цветя, [където] има най-хубави извори, където пътникът може да утоли своята жажда. Смирението е качество на душата, а мекушавостта е от страх. Между смирение и мекушавост има разлика колкото от небето до земята.
Съвременната
наука
казва, че ако Земята беше плоскост, тя не би се нагрявала, както сега се нагрява от Слънцето.
Така щото, когато Духът дойде да работи в дълбините на вашата душа, в смирението, вие ще знаете, че това е действие на Духа. И долините си имат свои облаги. Заедно със смирението ви трябва още едно качество, а именно, кротостта – тя е необходима, когато човек слиза надолу. И който няма кротост, той слиза с главата надолу, понеже много бърза – всеки знае, ако един кон върви из една урва, какво би станало с него и колата, ако върви бързо. Затова Бог казва: „Бъдете кротки.“
към текста >>
Може би във вашия ум да се породи въпросът защо, когато се трудим да живеем, не успяваме в
живота
си.
На това, което е велико в Природата, не може да му се тури форма. Така вие не можете да турите форма на Любовта. Някои смесват красотата с Любовта, но това е съвсем неудачно. Буквата на закона са обрядите, а Истината е в духа на нещата. Животът – това е безформеното.
Може би във вашия ум да се породи въпросът защо, когато се трудим да живеем, не успяваме в
живота
си.
Има два момента в живота – когато трябва да се работи и когато трябва да се почива. Когато ние почнем да действаме, опорният пункт е Небето, а когато ние пасуваме, Небето работи върху вас. Щом дойде такова състояние, съсредоточете ума си само в молитва, съзерцание и размишление, а на хората не говорете нищо, не се пресилвайте. Като казвам да не говорите на хората, подразбирам следното: през октомври, ноември, декември и януари не можете да сеете, няма условия за сеене. Аз ви говоря това, защото на вас, които се водите от Духа, работата ви трябва да бъде внимателна и тогава тя ще бъде много поуспешна.
към текста >>
Има два момента в
живота
– когато трябва да се работи и когато трябва да се почива.
Така вие не можете да турите форма на Любовта. Някои смесват красотата с Любовта, но това е съвсем неудачно. Буквата на закона са обрядите, а Истината е в духа на нещата. Животът – това е безформеното. Може би във вашия ум да се породи въпросът защо, когато се трудим да живеем, не успяваме в живота си.
Има два момента в
живота
– когато трябва да се работи и когато трябва да се почива.
Когато ние почнем да действаме, опорният пункт е Небето, а когато ние пасуваме, Небето работи върху вас. Щом дойде такова състояние, съсредоточете ума си само в молитва, съзерцание и размишление, а на хората не говорете нищо, не се пресилвайте. Като казвам да не говорите на хората, подразбирам следното: през октомври, ноември, декември и януари не можете да сеете, няма условия за сеене. Аз ви говоря това, защото на вас, които се водите от Духа, работата ви трябва да бъде внимателна и тогава тя ще бъде много поуспешна. Не е важно колко ще посеете, а важно е колко ще поникне и колко ще пожънете.
към текста >>
Нашите думи в
живота
са чук, но с чука можем само да пробием нещата, а Духът е оня, който топи нещата.
Ще дойде време, когато тези ваши Братя ще ги познавате, защото те си имат белези и се познават. Но те никога няма да дойдат при вас да ви се препоръчат, а вие, като имате Светия Дух, ще ги познаете. Вие ще ги познаете също като онова детенце, което дванадесет години не било виждало майка си, но като се разболяло, докторът я повикал и когато тя дошла и се докоснала до него, то веднага казало: „Мамо.“ Така и вие, когато срещнете тия ваши Братя, ще ги познаете по вътрешната Любов и прочее. И няма да ви питат вие ли сте, или какъв път държите – те са хора, които само помагат на света и си мълчат. Има някои от тях, които говорят, но тези, които мълчат, са по-напреднали.
Нашите думи в
живота
са чук, но с чука можем само да пробием нещата, а Духът е оня, който топи нещата.
С чука не можем да се спасим, но с Огъня можем, и то с този, който с Любовта ще стопли сърцата на хората. В сегашния живот никой от вас не е беден, но от мислите, които през вас минават, не зная дали ще намерите една ваша мисъл. Това е силно казано, но аз ще ви кажа, че преди петнадесет години в Америка даваха двадесет и пет хиляди лева на този, който каже една нова мисъл, но и досега не се е намерил такъв. Това, което ние наричаме гений, е изменение на формите – един нов начин на работа. Затова и виждаме, че в изобретенията се изменят формите.
към текста >>
Заверете Истината на завета Ми чрез
живота
си.
фиг. 6 Г-н Дънов прочете от своето тефтерче за Десетте свидетелства на Веригата48, които каза да препишем, за да ги прочитаме. Тези Десет свидетелства са следните: Така говори Господ: Изпълнете Моите заповеди и повеления. Ето, Моето Слово пристига, заповед ви носи, за да заверите свидетелството на Духа Ми.
Заверете Истината на завета Ми чрез
живота
си.
Дайте свидетелството на Духа, което ще се пази пред лицето Божие като залог на вашата вярност към Него. Засвидетелствайте Истината на Бога чрез изповед явна пред Неговия Свидетел (Пророка). Отговорете с пълнотата на сърцата и ума си, без всяко стеснение, и Бог, който вижда и знае всичко, ще ви даде според Своята неизмерима благост и вечна милост. Изповядайте пред Бога и Неговото лице Истината, засвидетелствайте я пред Небето. Първо свидетелство: Вярваш ли от сърце и душа в Единаго, Вечнаго, Истиннаго и Благаго Бога на Живота, който е говорил?
към текста >>
Първо свидетелство: Вярваш ли от сърце и душа в Единаго, Вечнаго, Истиннаго и Благаго Бога на
Живота
, който е говорил?
Заверете Истината на завета Ми чрез живота си. Дайте свидетелството на Духа, което ще се пази пред лицето Божие като залог на вашата вярност към Него. Засвидетелствайте Истината на Бога чрез изповед явна пред Неговия Свидетел (Пророка). Отговорете с пълнотата на сърцата и ума си, без всяко стеснение, и Бог, който вижда и знае всичко, ще ви даде според Своята неизмерима благост и вечна милост. Изповядайте пред Бога и Неговото лице Истината, засвидетелствайте я пред Небето.
Първо свидетелство: Вярваш ли от сърце и душа в Единаго, Вечнаго, Истиннаго и Благаго Бога на
Живота
, който е говорил?
Отговор: ... Второ свидетелство: Вярваш ли в Мене, твоя Господ и Спасител, който ти говоря сега? Отговор: ... Трето свидетелство: Вярваш ли в Моя Вечен и благ Дух, който изработва твоето спасение?
към текста >>
Седмо свидетелство: Ще ли посветиш
живота
, здравето си и всичко друго
за
Неговата слава и напредъка на Неговото дело?
Пето свидетелство: Ще ли изпълниш Волята на Единаго, Истиннаго и Праведнаго Бога без колебание? Отговор: ... Шесто свидетелство: Ще ли се отречеш от себе си и от всичко световно за Неговата Любов? Отговор: ...
Седмо свидетелство: Ще ли посветиш
живота
, здравето си и всичко друго
за
Неговата слава и напредъка на Неговото дело?
Отговор: ... Осмо свидетелство: Ще ли слушаш Моя глас и Моите съвети, когато ти говоря? Отговор: ... Девето свидетелство: Ще ли си готов да изпълниш
към текста >>
Аз Съм Господ, който ще те утвърди във всичко и Мирът ти ще изгрее, както утринното слънце на
Живота
.
Ще бодърствам за всичките ти нужди. Гледай да не оскверниш Името Ми и да не опетниш благодатта Ми. Знай, че от злото се отвращавам, към неправдата негодувам, а от жестокосърдечието се огорчавам. Мисли всичко това, бъди винаги готов да изпълниш всяка Моя заповед, която ще ти дам. Когато лягаш, когато ставаш50, когато ядеш, когато пиеш, каквото и вършиш, за всичко трябва да благодариш Богу в сърцето си.
Аз Съм Господ, който ще те утвърди във всичко и Мирът ти ще изгрее, както утринното слънце на
Живота
.
След прочитането на Десетте закона на Веригата г-н Дънов прочете и една Молитва на българския народ, продиктувана от Духа, но за нея ни се обясни, че не можем да я препишем. Тая молитва била дадена преди дванадесет години и в нея молбата на Духа била да се низрине всякой, който е на власт и върши беззаконие. Това е свидетелството, което аз нося (тази молитва е в джобното джузданче на г-н Дънов). Има друга молитва, която е една от най-съдържателните – една особена молитва, която ще бъде първа и последна. Но за нея Веригата още не е готова да й се даде.
към текста >>
Затова ние трябва да Му благодарим, защото това е смисълът на
Живота
от Него и към Него.
А г-н Дънов най-сетне прочете Псалом 23 и каза: Господ тази вечер изявява тази Любов към вас всичките. Това, което има на трапезата, това е Божественият живот, Божествената Любов, която се влива във всякой. Затова е казано, че даже през всичките мъчнотии Господ е приготвил такава трапеза. Със своята Любов Той фактически свидетелства, че към цялото човечество Любовта Му е еднаква.
Затова ние трябва да Му благодарим, защото това е смисълът на
Живота
от Него и към Него.
При преломяването на хляба г-н Дънов между другото каза: Казва Господ56: Аз Съм, който Съм ви водил в миналото, Аз Съм същият, който ще ви води и в бъдещето. Уповавайте се на Мене и ще проверите Моята вярност. Няма да се лишите от Моите благословения – ще ви упътвам и ще ви ръководя, ще ви благославям, ще ви уча във всичкото време на Живота. Бъдете носители на Светлината57 и с живота си, и с делата си, щото като ги видят хората, да прославят Неговото име.
към текста >>
Няма да се лишите от Моите благословения – ще ви упътвам и ще ви ръководя, ще ви благославям, ще ви уча във всичкото време на
Живота
.
Със своята Любов Той фактически свидетелства, че към цялото човечество Любовта Му е еднаква. Затова ние трябва да Му благодарим, защото това е смисълът на Живота от Него и към Него. При преломяването на хляба г-н Дънов между другото каза: Казва Господ56: Аз Съм, който Съм ви водил в миналото, Аз Съм същият, който ще ви води и в бъдещето. Уповавайте се на Мене и ще проверите Моята вярност.
Няма да се лишите от Моите благословения – ще ви упътвам и ще ви ръководя, ще ви благославям, ще ви уча във всичкото време на
Живота
.
Бъдете носители на Светлината57 и с живота си, и с делата си, щото като ги видят хората, да прославят Неговото име. Бъдете благословени от Отца Моего! Този хляб е символ на Моята Любов. Така искам и вие да пребъдете във вашия живот за вашите братя. А като взе чашата, каза:
към текста >>
Бъдете носители на Светлината57 и с
живота
си, и с делата си, щото като ги видят хората, да прославят Неговото име.
Затова ние трябва да Му благодарим, защото това е смисълът на Живота от Него и към Него. При преломяването на хляба г-н Дънов между другото каза: Казва Господ56: Аз Съм, който Съм ви водил в миналото, Аз Съм същият, който ще ви води и в бъдещето. Уповавайте се на Мене и ще проверите Моята вярност. Няма да се лишите от Моите благословения – ще ви упътвам и ще ви ръководя, ще ви благославям, ще ви уча във всичкото време на Живота.
Бъдете носители на Светлината57 и с
живота
си, и с делата си, щото като ги видят хората, да прославят Неговото име.
Бъдете благословени от Отца Моего! Този хляб е символ на Моята Любов. Така искам и вие да пребъдете във вашия живот за вашите братя. А като взе чашата, каза: Тази е чашата на Спасението, Вечната Любов и Моя Дух, който работи във вас, който ви повдига, просвещава вашите умове и освещава вашите сърца.
към текста >>
Благодарим Ти
за
Живота
, който Си ни дал.
Хляба си подавахме един на друг, докато се изредихме, като при подаването си казвахме: „Това е Божествената Любов за вашето спасение.“ Най-после г-н Дънов каза: Да благослови Господ всичките страдущи, които имат нужда от този хляб. На всички г-н Дънов раздаде по едно самунче хляб, а ония, които се падаха на г-жа Казакова и д-р Миркович, останаха да се дадат на бедни деца. Преди да започнем да ядем, всички подир г-на Дънова изказахме следната молитва58: Благодарим Ти, Баща наш, за великата Любов, с която Си ни възлюбил.
Благодарим Ти
за
Живота
, който Си ни дал.
Благодарим Ти за ума, който Си вложил у нас. Благодарим Ти за благодеянията, които Си турил като основа на нашия живот.59 Благодарим Ти за Правдата, с която Си ни заобиколил. Благодарим Ти за Любовта, с която Си ни изпълнил. Благодарим Ти за великата Мъдрост и Те славим за Твоята Истина, с която Си ни озарил, и се радваме за Живота, който Си ни дал. Изпълняваме Твоята Воля сега заради Духа, който Си ни дал да ни ръководи.
към текста >>
Благодарим Ти
за
великата Мъдрост и Те славим
за
Твоята Истина, с която Си ни озарил, и се радваме
за
Живота
, който Си ни дал.
Благодарим Ти, Баща наш, за великата Любов, с която Си ни възлюбил. Благодарим Ти за Живота, който Си ни дал. Благодарим Ти за ума, който Си вложил у нас. Благодарим Ти за благодеянията, които Си турил като основа на нашия живот.59 Благодарим Ти за Правдата, с която Си ни заобиколил. Благодарим Ти за Любовта, с която Си ни изпълнил.
Благодарим Ти
за
великата Мъдрост и Те славим
за
Твоята Истина, с която Си ни озарил, и се радваме
за
Живота
, който Си ни дал.
Изпълняваме Твоята Воля сега заради Духа, който Си ни дал да ни ръководи. Бъди благословен от всинца ни сега и всякога. Амин. А след молитвата започнахме вечерята. Като свършихме яденето, към 10 ч. се събрахме пак около масата и г-н Дънов ни каза да отиваме по групи от по пет души пред престола в другата стая, гдето след поклонение да оставяме пожертвуванията си.
към текста >>
Не е омразата, която гради
Живота
, а то е Любовта.
Разбирам, че да се говори по този начин е малко отегчително за вас, понеже виждам, че има много неща, които ви смущават, много мисли и желания, с които вашите умове са заети. Все мислите да оправите света. И тези желания не са ваши67. Но пристъпете към една по-сложна работа68 – работа върху себе си. Бъдете отстъпчиви един към други, снизходителни, имайте взаимно уважение и почитание, защото само това е, което остава на човека.
Не е омразата, която гради
Живота
, а то е Любовта.
Аз може да съм имала много грешки и ги имам, но поне в едно отношение съм била чистосърдечна – нямала съм в себе си задни мисли. И ако има добродетел, в която мога да се крепя, то е само тази – всякога съм била готова да се разкая и да поправя грешката след себе си. И благодаря на Господа, че ми даде поне това добро. А коя е вашата основна добродетел? Сега гледайте всякой един от вас да има поне по една добродетел.
към текста >>
Като имате предвид тази велика цел на
Живота
, то временните ваши страдания78 трябва да ви се видят дреболии, защото това, което сега ви спъва, в бъдеще ще бъде една играчка – кукла, която е потребна сега само на деца.
Във вашите умове може да се зароди въпрос, какво ще бъде после положението на човека. Разбира се, след като премине човек тия десет милиарда години, няма да бъде положението му както сега, а ще бъде като на жабока спрямо човека сега – такава ще бъде грамадната разлика между сегашното състояние на човека и бъдещото му състояние. И като дойде човек до това положение, той ще има една велика работа. И Провидението ще ви даде цели светове да създавате, да разпореждате. Но ще бъдете натоварени с редица отговорности: и Доброто, и злото ще се стоварят върху вашите гърбове – ще стане една нова еволюция за вас.
Като имате предвид тази велика цел на
Живота
, то временните ваши страдания78 трябва да ви се видят дреболии, защото това, което сега ви спъва, в бъдеще ще бъде една играчка – кукла, която е потребна сега само на деца.
В бъдеще обаче, когато ще промените състоянието си, ще бъдете готови за по-висока и велика работа – вашата душа ще бъде готова за тази служба. Следователно вие трябва да сте благодарни за нискостоящото си положение, тъй като следващите ви стъпки ще дойдат по един естествен начин. Сега да се върна към отношението в света. Всичкото в света – огънят, цветята, водата, това са все предмети на това училище – света. Нищо няма без съдържание.
към текста >>
Тия принципи в Библията си имат практическо приложение, трябва да се оползотворят в
Живота
.
Защото Той е един Дух, който носи бремето на всичките, всичките същества постоянно искат от Него. Така например един Възвишен дух иска от Бога да му направи един голям свят и Бог да му го даде; вие искате десет хиляди лева и ще ви ги даде Бог, няма да откаже. Па и нали казва Христос: „Търсете, искайте, хлопайте.“ И Господ ще ви отговори – ако постоянно ти стоиш на вратата и хлопаш, Господ ще ти даде това, което искаш. Разбира се, тук аз ви говоря какъв е законът, но като как ще го приложите, това е друг въпрос. Когато искате, Господ ще ви даде, но като как ще иждивите това, което ще ви се даде, това е друг въпрос.
Тия принципи в Библията си имат практическо приложение, трябва да се оползотворят в
Живота
.
И ние ще слезем от философията към практическото приложение. Защото живеете между вълци, та да знаете как да постъпвате. Така, за да можете правилно да се развивате и за да могат материалните ви работи да се оправят84, трябва съблюдаване на известни правила. И тук нека кажа, че материалните богатства са резултат на доброто духовно състояние. Па и аслъ материалното богатство е само за добрите хора.
към текста >>
Добре да се храниш, то е да възприемаш всичко, каквото Бог е определил
за
Живота
.
Почивка няколко минути. В частен разговор с г-на Дънова през време на тази почивка ни се каза, че най-малкият Ангел в Небето е на двадесет и четири милиарда години. След почивката г-н Дънов ни прочете от едно свое тефтерче следното: Три неща изисква Духът Божий: да се храним добре, да живеем добре и да мислим добре. Първата храна е Неговото Слово; добрият живот е Неговата Божия Воля, а доброто мислене е Неговата Любов.
Добре да се храниш, то е да възприемаш всичко, каквото Бог е определил
за
Живота
.
Добре да живееш, значи да изпълняваш всичко, каквото Господ е наредил. Добре да мислиш, значи да разсъждаваш и гледаш това, което Бог е създал. Но каквото и да мислиш друго, вън от това, което е в Бога, то няма да придаде нито една педя Живот. Животът седи в тия неща, които Бог е създал, и облагородяването седи в тяхното възприемане. Пълнотата обаче на съвършения и здрав Живот зависи от познаването на Бога и възприемането на Неговата чиста Любов.
към текста >>
86 И какво ти е нужно
за
живота
– здраве, храна, облекло?
Там, гдето Духът Божий живее и действа, има Мир и Радост. Този е единственият вседостатъчен Дух, който може да ти даде всичко и да те направи да познаеш пълната Истина, която е Господ на нашето спасение. Той може да всади в твоята душа истинско познание на Мъдростта за Божиите наредби. Сега какво желаеш ти – Мъдрост? Какво искаш – Знание?
86 И какво ти е нужно
за
живота
– здраве, храна, облекло?
Помни, Господ е обещал, че няма да лиши от нищо Добро Своите чада. Това е такава необорима истина, както Слънцето на деня. Що са тревогите и смущенията на твоя живот? Те са привидения, сенки, които нямат нищо зад себе си. Измени мислите си, ще се измени и настроението ти; и обратно – измени настроението си, ще се изменят и мислите ти.
към текста >>
Ако в
живота
ти има само едно желание, което не си опитал, да ти се не свиди – то е най-последното, като Адамовото дърво.
Всякой става такъв, какъвто иска. Адам беше в Рая добре, не го болеше глава, но ето, един ден му се прииска да вкуси от последното дърво на Рая, което му бе забранено. И какво произлезе от вкуса87 на този последен плод, като влезе в душата му и се смеси с вкусовете на всички други? Едното пожелание развали за хиляди години неговото щастие – то беше истинска отрова. Добре, вземи пример!
Ако в
живота
ти има само едно желание, което не си опитал, да ти се не свиди – то е най-последното, като Адамовото дърво.
Не пожелавай плодовете му, храни се с Дървото на Живота и ще изцелееш. Това Дърво е Христос – имай Неговото сърце, желай Неговия ум. „Да бъде у вас Духът Христов.“ Прочее и онова, което имам да ти кажа, разбирай, защото то ще бъде написано на друго място много по- добре – в твоето сърце; там, гдето Бог ще го напише с ръката Си и ти сам ще го четеш. Защото Божият закон е да се спазват всички добри неща в душата, която е олицетворение на всичко, което Той върши.
към текста >>
Не пожелавай плодовете му, храни се с Дървото на
Живота
и ще изцелееш.
Адам беше в Рая добре, не го болеше глава, но ето, един ден му се прииска да вкуси от последното дърво на Рая, което му бе забранено. И какво произлезе от вкуса87 на този последен плод, като влезе в душата му и се смеси с вкусовете на всички други? Едното пожелание развали за хиляди години неговото щастие – то беше истинска отрова. Добре, вземи пример! Ако в живота ти има само едно желание, което не си опитал, да ти се не свиди – то е най-последното, като Адамовото дърво.
Не пожелавай плодовете му, храни се с Дървото на
Живота
и ще изцелееш.
Това Дърво е Христос – имай Неговото сърце, желай Неговия ум. „Да бъде у вас Духът Христов.“ Прочее и онова, което имам да ти кажа, разбирай, защото то ще бъде написано на друго място много по- добре – в твоето сърце; там, гдето Бог ще го напише с ръката Си и ти сам ще го четеш. Защото Божият закон е да се спазват всички добри неща в душата, която е олицетворение на всичко, което Той върши. Тя е книга, в която се вписват Неговите дела, заедно с Неговите Слова.
към текста >>
Не. Както всякой свят се създава
за
целта си – да се насели и да даде място на
Живота
да се развива90, така и всяка душа, сътворена от Бога, се ражда,
за
да даде място на Неговото съзнание да се облече в нея.
„Всичко, каквото попросите в Мое име, Аз ще го направя.“ Може ли Земята или Слънцето да пропаднат, когато законът царува? Не, те ще съществуват дотогава, докато Той държи юздите в ръцете Си. Може ли една душа да пропадне или да изчезне, докато Господ царува? Може ли тя да се отдалечи и пропадне в бездната, докато Той държи съдбините и в ръцете Си?
Не. Както всякой свят се създава
за
целта си – да се насели и да даде място на
Живота
да се развива90, така и всяка душа, сътворена от Бога, се ражда,
за
да даде място на Неговото съзнание да се облече в нея.
Както световете служат за живота на душите, така и животът на душите служи за Божието съзнание. Както душите се въплъщават в световете, така и Бог се въплъщава в душите и проявява Своя Дух. Няма прочее никоя причина, която да те заставя да се плашиш или боиш от някого. Не си обязан никому, освен на Бога. Всичко, което имаш и което си придобил, е дар Негов.
към текста >>
Както световете служат
за
живота
на душите, така и животът на душите служи
за
Божието съзнание.
Може ли Земята или Слънцето да пропаднат, когато законът царува? Не, те ще съществуват дотогава, докато Той държи юздите в ръцете Си. Може ли една душа да пропадне или да изчезне, докато Господ царува? Може ли тя да се отдалечи и пропадне в бездната, докато Той държи съдбините и в ръцете Си? Не. Както всякой свят се създава за целта си – да се насели и да даде място на Живота да се развива90, така и всяка душа, сътворена от Бога, се ражда, за да даде място на Неговото съзнание да се облече в нея.
Както световете служат
за
живота
на душите, така и животът на душите служи
за
Божието съзнание.
Както душите се въплъщават в световете, така и Бог се въплъщава в душите и проявява Своя Дух. Няма прочее никоя причина, която да те заставя да се плашиш или боиш от някого. Не си обязан никому, освен на Бога. Всичко, което имаш и което си придобил, е дар Негов. Следователно гледай да го употребяваш за Добро – както за себе си, така и за другите.
към текста >>
Изминало се е вече времето, когато ти можеш да се задоволиш със суетите на
живота
.
Когато малкото дете в утробата на майка си почне да се движи и да усеща, че мястото му е станало тясно, то е вече признак, че е дошло време за неговото освобождение. Не ще мине дълго и ще се чуе неговият глас на радост вън в широкия свят. Когато една девица почне да вижда образа на любовта и почне да й става тясно вътре в себе си, и почне да се стреми да излезе от тясната ограда на бащиния си дом, това е признак, че нейното време да влезе в обятията на брака, да даде място на по-широкия душевен живот е дошло. Да стане майка, е по-благородно и по-добро – такова състояние довежда до съприкосновение с друг живот, много по- богат от първия. Така и твоята душа не може да бъде задоволена от нищо друго, освен от Бога.
Изминало се е вече времето, когато ти можеш да се задоволиш със суетите на
живота
.
Куклите на малкото момиче трябва да се обърнат на действителност. Твоите минали желания трябва да се въплътят в нещо по-реално и твоите мисли трябва да вземат характер по-действителен. Обаче, за да се даде действителност на Живота ти, ти трябва да влезеш в съюз с Бога и Нему да се отдадеш всецяло, и тогава вечната Любов може да роди нещо ново за теб. Бог те чака и Небето те призовава в своето обещание. Да, лицето на Господа е повече от всичко видимо.
към текста >>
Обаче,
за
да се даде действителност на
Живота
ти, ти трябва да влезеш в съюз с Бога и Нему да се отдадеш всецяло, и тогава вечната Любов може да роди нещо ново
за
теб.
Да стане майка, е по-благородно и по-добро – такова състояние довежда до съприкосновение с друг живот, много по- богат от първия. Така и твоята душа не може да бъде задоволена от нищо друго, освен от Бога. Изминало се е вече времето, когато ти можеш да се задоволиш със суетите на живота. Куклите на малкото момиче трябва да се обърнат на действителност. Твоите минали желания трябва да се въплътят в нещо по-реално и твоите мисли трябва да вземат характер по-действителен.
Обаче,
за
да се даде действителност на
Живота
ти, ти трябва да влезеш в съюз с Бога и Нему да се отдадеш всецяло, и тогава вечната Любов може да роди нещо ново
за
теб.
Бог те чака и Небето те призовава в своето обещание. Да, лицето на Господа е повече от всичко видимо. Слушай прочее този вътрешен глас – Господ има да стори нещо за теб. Ръката Му е простряна и Той те извежда веднъж завинаги от това място и те завежда там, гдето Той желае. Дните на робството са вече минали, пред теб лежи Обетованата земя, в която влизаш.
към текста >>
В
живота
мъчнотии ще се дават.
вечерта пак се събрахме. Това ни събрание бе посветено за домовете на Веригата. Г-н Дънов прочете от Евангелието от Матея глава 10-а, стиховете 1-ви и 2-ри, и от 16-и до края. След прочитането на тия стихове каза:
В
живота
мъчнотии ще се дават.
Тия мъчнотии могат да бъдат във физическото, Астралното или Менталното поле, т.е. те могат да бъдат в ума или сърцето, но всичките мъчнотии трябва да победим. Неприятели на нашите души имаме в трите полета. Завистта е едно свойство на духовете, които са напреднали умствено, но не са довършили своето духовно развитие. Духове, напреднали умствено, а изостанали духовно, създават хиляди мъчнотии и нещастия на хората.
към текста >>
И не бива да се обезсърчавате, че не виждате, защото ако вие имахте ясновидство преди Любовта, щяхте да се отчаете в
живота
.
Вашият подвиг тая година ще бъде личен подвиг. Ще имате мъчнотии, но Господ ще ви помага. Следователно никой от вас да не е малодушен. Когато ви нападнат мрачни мисли, да знаете, че има кой да ви помага и че Небето е винаги готово да се отзове на вашите молитви. Вие действайте всички с Господа.
И не бива да се обезсърчавате, че не виждате, защото ако вие имахте ясновидство преди Любовта, щяхте да се отчаете в
живота
.
В ясновидството има знание, което може да накара човека да се възгордее. Затова и Павел казва, че знанието възгордява, а Любовта назидава. Ясновидството наистина е едно велико благословение, но то трябва да се използва. За нас е важна вътрешната опитност, а не това, което е описано. Защото можете много да четете, но от вътрешна опитност се нуждаете.
към текста >>
В тия думи има три велики заповеди – ще ги носите със себе си и ще се стараете да съобразявате
живота
си с този девиз.
Все, що попросите в Мое Име, Аз ще го сторя. Не бой се, мало стадо, Отец ваш е благоволил да ви даде Царство. След тия думи г-н Дънов полагаше знака на Веригата. След като написа г-н Дънов този девиз и го разгледахме, той ни каза: През тази година го носете със себе си – това е девиз, който ви се дава през тази година.
В тия думи има три велики заповеди – ще ги носите със себе си и ще се стараете да съобразявате
живота
си с този девиз.
Това е Волята Божия за вас. Върху дванадесет бели ленти г-н Дънов написа знака на Веригата, повика от цялото събрание само дванадесет души един по един, на които след като задаваше въпроса „обещаваш ли да изпълниш всичко това, което се дава“ и след като запитаният отговаряше „обещавам“, г-н Дънов му опасваше лентата, изговаряйки за всекиго отбелязаното по-долу. Повикването един подир други стана по следния ред: най-напред се повика Т. Бъчваров, за когото се пропусна да се отбележат думите, които му се казаха от г-н Дънов при опасването на лентата. Подир него се повика П.
към текста >>
Стойчев: „Бъди смел и решителен в
живота
!
Киров, но и за него се пропусна отбелязването на тия важни думи. Трета беше Г. Гумнерова (също не са отбелязани думите); не са отбелязани и изказваните думи при опасване лентата на повикания Д. Голов. И тъй, на петия човек, Е. Иларионова, при опасване лентата г-н Дънов каза: „Вие вземате първата стъпка в Добродетелта и трябва да бъдете смела.“ На И.
Стойчев: „Бъди смел и решителен в
живота
!
“ На А. Железкова: „Бъди смела и решителна в живота и да се не разколебаваш в доброто, което имаш да вършиш! “ На Т. Стоянов: „Бъди смел и решителен и да не напущаш бойното поле преди време! “ На К. Иларионов:
към текста >>
Железкова: „Бъди смела и решителна в
живота
и да се не разколебаваш в доброто, което имаш да вършиш!
Гумнерова (също не са отбелязани думите); не са отбелязани и изказваните думи при опасване лентата на повикания Д. Голов. И тъй, на петия човек, Е. Иларионова, при опасване лентата г-н Дънов каза: „Вие вземате първата стъпка в Добродетелта и трябва да бъдете смела.“ На И. Стойчев: „Бъди смел и решителен в живота! “ На А.
Железкова: „Бъди смела и решителна в
живота
и да се не разколебаваш в доброто, което имаш да вършиш!
“ На Т. Стоянов: „Бъди смел и решителен и да не напущаш бойното поле преди време! “ На К. Иларионов: „Работи за славата на Господа! “ На П.
към текста >>
Георгиев: „Бъди верен на Господа и да се не колебаеш в
живота
си!
„Работи за славата на Господа! “ На П. Ив. Гумнеров: „Ходи в пътя на Истината и да се не боиш от никого! “ На М.
Георгиев: „Бъди верен на Господа и да се не колебаеш в
живота
си!
“ За тринадесетата лента г-н Дънов каза, че е за заместниците на г-жа М. Казакова: „Аз ще й я предам. След време ще можете да знаете коя е тя.“ По-нататък г-н Дънов прибави: Тия ленти ще ги употребявате само в петъците, когато се молите или когато сте в някоя нужда.
към текста >>
Сърцето лежи от лявата страна затова, защото лявата страна представлява отрицателната страна на
Живота
.
Мойсей, Илия и Исаия са били с най-голямо влияние измежду еврейските пророци. Най-младият Ангел на Небето е на двадесет и четири милиарда години93. Пък за картината г-н Дънов каза: Тази картина е философията на Веригата. И такава картина няма в никоя окултна школа.
Сърцето лежи от лявата страна затова, защото лявата страна представлява отрицателната страна на
Живота
.
Лявата страна е Любовта, а дясната представлява Мъдростта. И затова сърцето се намира от лявата страна, защото представлява Любовта. Духовете слизат от лявата страна, а се изкачват от дясната страна. Светът е велико Божествено училище и затова обръщайте се към Небето и оттам ще ви помагат. Добродетелта,Правдата,Любовта,Мъдростта,Истината, Животът, Духът – тези са добродетелите, които представлява тази картина.
към текста >>
След това г-н Дънов си наля вода в голямата чаша и разчупи хляб, като каза: „Това означава Християнската Любов, която старите християни са имали.“ При раздаването на водата каза: „Това е водата на
Живота
.“ Подир това и г-н Дънов хапна хляб и пийна вода и каза: „Да бъде благословен Господ!
4 ч. сутринта. Всички сме на масата, в средата на която е г-н Дънов. Пред него са прострени розовата, синята и жълтата лента. Влязохме в стаята за молитва, гдето най-напред започнахме с Добрата молитва, после четохме Хвалата (хвалението) и молитвата, която ни се даде в неделя, 16-того. Най-после всякой в себе си се моли за управляващите в България.
След това г-н Дънов си наля вода в голямата чаша и разчупи хляб, като каза: „Това означава Християнската Любов, която старите християни са имали.“ При раздаването на водата каза: „Това е водата на
Живота
.“ Подир това и г-н Дънов хапна хляб и пийна вода и каза: „Да бъде благословен Господ!
“ Всички едновременно подехме: „Амин.“ Като се оттеглихме в занимателната стая, г-н Дънов ни обясни как да употребим заповяданите дванадесет петъка в годината и каза дословно следното: Първият петък от дванайсетте петъци ще бъде посветен изключително за уякчаване на Веригата – ще се молите за всичките членове на Веригата. Ще се молите за всичките членове на същата, на които ще се пожелае всяко добро, каквото можете, като се споменуват имената им. Втория петък ще посветите за всичките онези наши братя из цяла България, които сега се повдигат, които знаете и не знаете – да ги благослови Господ и да ги докара на работа.
към текста >>
Че умрял някой, не се безпокои и най-после низшият духом разбира смисъла на
Живота
.
Страх Божий е във Вехтия Завет, а в Новия Завет страх Божий подразбира благочестие. А вечерта в същия ден, 19 септември 1909 г., когато се бяхме събрали около г-н Дънов, заедно с Арнаудов, г-н Дънов в разговора си ни каза, че умният се поучава от грешките на хората, а безумният се поучава от своите погрешки. Низшият духом преди всичко е от всичко доволен - хорските радости са негови радости, скърбите на хората са негови скърби. Той не е слабохарактерен и не иска нищо за себе си. От външните работи не се безпокои, на него пари не трябват.
Че умрял някой, не се безпокои и най-после низшият духом разбира смисъла на
Живота
.
Гина каза: Такива хора са много рядко. Да, на такива е Царството Божие. Всичко е лесно, когато отвътре е светло, а всичко е мъчно, когато отвътре е мрачно. На 20 септември 1909 г., неделя, има събрание у дома в 11 ч. сутринта. Присъстват: ние с Гина, Димитър Голов, Тодор Бъчваров, Спас Арнаудов, Никола Арнаудов, Иван Тачев103, дядо Петър Тихчев.
към текста >>
Евангелието е една велика
наука
-
наука
за
Живота
.
За да може да разрушите кармата си, трябва да се свържете с Небето и Духът като дойде, Той ще я разруши. По-висшата форма е в състояние да защити по-низшата, а последната не може да защити първата. По-висшият живот може да избави по-низшия, а последният не може да помогне на първия. Например овчарят може да помогне на овцата си, когато овцете не могат да избавят овчаря. Добрите желания трябва да ги асимилирате, защото иначе ще дойдат други духове и ще се възползват от тях.
Евангелието е една велика
наука
-
наука
за
Живота
.
В него са вложени всичките основни закони, по които светът се развива. Без страдания няма повдигане - това е един велик закон. Който иска да влезе в Царството Божие без страдание, той желае невъзможното и немислимото. Христос иска от нас да се самопожертваме, защото и Той се самопожертва - да бъдем подобни на Него. Силният човек винаги трябва да страда, а слабите и малодушните хора никога не могат да страдат.
към текста >>
Гумнеров: към
живота
.
36 Серафим Шиваров – един от първите ученици на Учителя Беинса Дуно, роден във Варна, живял във Враца, работил като чиновник. 37 Сава Великов – един от първите ученици на Учителя Беинса Дуно, роден в Котел, живял във Варна. 38 Основата – в протокола на П. Гумнеров: основанията. 39 Към работата – в протокола на П.
Гумнеров: към
живота
.
40 Да влезе – в протокола на П. Гумнеров: да види. 41 Да се избави – в протокола на П. Гумнеров: да се усъвършенства. 42 С душата – в протокола на П.
към текста >>
Гумнеров: бъдете светила в
живота
си.
Гумнеров: Йоанна 14:1-21. 55 Римляном 5:15, 16 – в протокола на П. Гумнеров: Римляном 5:15. 56 Казва Господ – този израз липсва в протокола на Д. Голов. 57 Бъдете носители на Светлината – в протокола на П.
Гумнеров: бъдете светила в
живота
си.
58 Следната молитва – по-късно текстът й става основа на т.нар. Благодарствена молитва. 59 Благодарим Ти за благодеянията, които... – в протокола на П. Гумнеров: Благодарим Ти за Добро- детелта, която... 60 Божественият ум е свръх всичките същества – това изречение липсва в протокола на Д. Голов.
към текста >>
90 Място на
Живота
да се развива – в протокола на Д.
Гумнеров: от вкусването. 88 Празните занимания – в протокола на П. Гумнеров: разните занимания. 89 Ще те укроти – в протокола на П. Гумнеров: ще те укрепи.
90 Място на
Живота
да се развива – в протокола на Д.
Голов: място да се развива. 91 Между 12 и 5 ч. после полунощ – в протокола на П. Гумнеров: между 9–12 ч. и от 1 до 4 ч.
към текста >>
Автор на студиите Окултизъм, мистицизъм и учението на Дънов, Философията на
живота
според розенкройцерското учение и др.
104 Спас Димитров – последовател и ученик на Учителя Беинса Дуно, роден в Ямбол, живял в София, по професия чиновник. 105 Величко Граблашев – последовател и ученик на Учителя Беинса Дуно. Завършва право в САЩ, където се запознава с младия Петър Дънов, адвокатства в София. Основател на Психическо дружество и редактор на сп. Задгробен живот.
Автор на студиите Окултизъм, мистицизъм и учението на Дънов, Философията на
живота
според розенкройцерското учение и др.
106 Дядо Сапунов от Айтос – последовател на Учителя Беинса Дуно, за когото липсват документални данни. 107 Дъбник – става дума за железопътната станция на
към текста >>
35.
Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1910г.
През тази година искам да спазвате следната основна мисъл: смирението в
Живота
е велика добродетел.
Ако този свят ни е неприятен, то се дължи на нашия вътрешен егоизъм, от който нашата душа става като пуста земя, в която нищо не се ражда. Всякой е опитал, когато минава през някой планински път, как птиците и ручеите, ведно със зеленините, висините и падините, правят всичко весело и приятно. Но когато отивате през пустинята, гдето липсата на тая приятност се усеща, няма никаква влага и всичко е пусто пред очите ти, униние и тъга на духа те обладава 116. Животът, който ще дойде в нас, е Божествената влага, а Радостта, която ще усещаме, то е нещо като онова, което прозябва, като семето. За Радостта, значи, трябва да има обет и душата ни се радва и весели, когато усещаме това.
През тази година искам да спазвате следната основна мисъл: смирението в
Живота
е велика добродетел.
Не искам да кажа нископоклонничество, а смирение. Смирението, това е нискотекущите места и човек без смирение представлява високо място, голям планински връх, гдето няма нищо - нищо не расте, не вирее никаква растителност. Може да има Слънце, но нищо не се ражда, а над него или на него може само някой орел да прелети и нищо повече. Даже снегът, който пада върху високите планински върхове, слиза върху ниските и високият връх нищо не може да се ползва. Както снегът от висотите слиза в долините, та се ползват хората в тях, така е и с горделивите хора, които служат за благословение на чадата Божии, които са долините, върху които животът ще расте.
към текста >>
Тия противоречия в
Живота
искам да ви станат ясни.
Тази е заповедта, която ще приложим през тази година - да започнем да слугуваме. Това е, което Господ иска от вас. И на всички, които сте готови в това отношение, Той ще ви съдейства. Злите хора спрямо вас имат същите отношения, както вие спрямо духовете. И както Отгоре нас учат, така и ние трябва да учим лошите хора.
Тия противоречия в
Живота
искам да ви станат ясни.
Тази мисъл е, която Господ ви дава, за да ви направи живота сносен. Сега ви се дава 12-а глава от Йоанна и нека през време на прочитането и, каквото на всекиго направи впечатление, да си го отбележи, та по тия бележки ще станат някои разяснения. Глава 12-а се прочете от г-н Дънов, а след това той даде следните отговори на някои от въпросите, възбудени след прочитането: Един горделив човек, за да се обърне, трябва да слезе от височината си в долината на смирението. Има един стих, който казва, че „сиромасите имате винаги при вас, а Мене - не"118 .
към текста >>
Тази мисъл е, която Господ ви дава,
за
да ви направи
живота
сносен.
Това е, което Господ иска от вас. И на всички, които сте готови в това отношение, Той ще ви съдейства. Злите хора спрямо вас имат същите отношения, както вие спрямо духовете. И както Отгоре нас учат, така и ние трябва да учим лошите хора. Тия противоречия в Живота искам да ви станат ясни.
Тази мисъл е, която Господ ви дава,
за
да ви направи
живота
сносен.
Сега ви се дава 12-а глава от Йоанна и нека през време на прочитането и, каквото на всекиго направи впечатление, да си го отбележи, та по тия бележки ще станат някои разяснения. Глава 12-а се прочете от г-н Дънов, а след това той даде следните отговори на някои от въпросите, възбудени след прочитането: Един горделив човек, за да се обърне, трябва да слезе от височината си в долината на смирението. Има един стих, който казва, че „сиромасите имате винаги при вас, а Мене - не"118 . Това значи, че сиромасите и грешните са едно и също нещо.
към текста >>
И това в
науката
го казват еволюция.
преди обед, и върху нея каза: Това е законът на Веригата, в който са отбелязани всичките етапи на човешкото развитие. Тук г-н Дънов на един философски език обясни етапите и подразделенията в емблемата, но може да се схване от протоколираното само следните откъслечни мисли: Всичките души, които са излезли от Бога, пречупват правата линия и тогава е станало отражение в триъгълника, а това е, което се казва падение. После се образува друг триъгълник и виждаме същество с две глави, а същество с две глави не може да бъде в хармония с Бога.
И това в
науката
го казват еволюция.
Всяка душа трябва да премине през всичките форми и всяка форма, която човек може да усвои, става негов капитал. Без формите никакво знание не може да съществува. В тази т.нар. еволюция ние сме отишли до дъното на самия триъгълник и се възкачваме към Бога, та така е станало спасението. Второто представлява еманципацията, която е петоъгълник, гдето са петте велики добродетели, които са Правдата, Любовта, Добродетелта, Истината, Мъдростта.
към текста >>
Три, то е смисълът на
Живота
, целта, към която се стремим; то е и повдигане, сила.
В този разговор г-н Дънов изказа следните по-важни мисли: Здравето отговаря на тялото, щастието отговаря на душата, а блаженството отговаря на Духа. В първата емблема - закона - виждате цифрите 1, 2, 3, 5, 7. Едното, то е Бог в нас. Двете, то е Божествената Любов, но това число е, което се поддава.
Три, то е смисълът на
Живота
, целта, към която се стремим; то е и повдигане, сила.
То не е делимо - трите само Бог може да го победи. Пет - то сме ние; нищо не може да ни победи, освен Любовта. По-нататък, към 5 като се прибави 2 121, образува се числото 7. Седем, то е центърът на шестоъгълника. В Астралния мир половете не са както на физическия - там мъжете, които са били такива на физическия свят, стават жени, а жените стават мъже.
към текста >>
Намразил си например някого, на когото често и без да щеш, изпращаш лоши мисли; в такъв случай намери, сдобри се и се сприятели с друг човек, на когото животът и линията на поведение са диаметрално противоположни с
живота
и линията на поведение на човека, с когото си се намразил.
Така плътта е жената на дявола, а дяволът е мъжът на плътта. Светът - това са синовете, които са родили плътта и дявола. Никога не се заемайте да се борите с плътта, света и дявола, защото който се помъчи да стори това, поставя се на фалшива почва. Ако искате да вървите добре, то на лошата мисъл и изкушението противопоставяйте една добра мисъл. И тогава ти, като станеш център, ще оставиш двете мисли и желания да се борят, а ти ще си вървиш по пътя неповредим.
Намразил си например някого, на когото често и без да щеш, изпращаш лоши мисли; в такъв случай намери, сдобри се и се сприятели с друг човек, на когото животът и линията на поведение са диаметрално противоположни с
живота
и линията на поведение на човека, с когото си се намразил.
И тогава добрите мисли и чувства, които храниш към добрия човек, с когото си се сприятелил, ще влязат в борба с лошите мисли и чувства, които изпращаш на човека, с когото си в ненавист, и така ти ще останеш неуязвим. Всичките сили в света вървят по известна плоскост. Те са седем долни и толкова горни етажа, та всичко - четиринадесет велики течения. И за да се приложат законите, трябва добре да се изучава кои сфери съответстват, та да си повдигнем ума към духовете, обитаващи сферата, която в конкретния случай ти трябва. За да стане срещата на Веригата тая година в Търново, си има своето дълбоко значение.
към текста >>
Числото 29 е равно на 11 - то е изпълнението; значи всичкият този процес на нашето развитие трябва да се изпълни и следователно през тази година то трябва да бъде мотото в
живота
ни.
То е животът - истинският Живот, Божественият живот. [Числото] 26 - 2 плюс 6 е равно на 8; това е светът, в който ние живеем. [Числото] 27 - то е числото 9, значи, то е търпението. Девет е най-строгото число. [Числото] 28 - това пък число е числото 10, то е преповторение на човешкото политическо развитие.
Числото 29 е равно на 11 - то е изпълнението; значи всичкият този процес на нашето развитие трябва да се изпълни и следователно през тази година то трябва да бъде мотото в
живота
ни.
Тази книжка, върху която написахте 28 плюс 1 е равно на 29 думи, ще я поставим пред Господа да се освети, а след това ще си я препишете всякой един от вас, ще се постави под думите знакът на Веригата и след това ще си ги вземете да си ги носите у вас през годината. Това ще е Словото, което ви се дава тази година. По направено предложение помолиха се господата Т. Бъчваров и Н. Ватев да препишат книжката с двадесет и деветте думи в двадесет и девет екземпляра - за всекиго по един.
към текста >>
Всякой един от вас да бъде по едно малко огнище, на което Господ да запали огъня на
Живота
, огъня на Истината и върху това огнище Той ще бъде олтарът, върху който вие ще принесете вашите молитви и те ще бъдат чути и приети.
С това именно се обяснява тежката съдба на ония лица и народи, на които Господ е говорил, а не са послушали. Прочее, сега вие трябва да заслужите за Любовта, която Господ ви е дал - да отговорите за нея. Всякога да Го призовавате в сърцето си, в ума си, защото Той е вътрешната сила на един християнин. Когато Господ е с нас, няма мъчнотия, която да не се победи: тогава сме весели, бодри - макар и цял ад да ни заобикаля, не искаме нищо да знаем. Но когато Господ ни остави, ние изгубваме вяра в Небето и съвършено пропадаме.
Всякой един от вас да бъде по едно малко огнище, на което Господ да запали огъня на
Живота
, огъня на Истината и върху това огнище Той ще бъде олтарът, върху който вие ще принесете вашите молитви и те ще бъдат чути и приети.
По покана на г-н Дънов всички изпяхме песента 184 от Евангелската песнопойка, но само първия стих: „Животворящий Дух Святий, Небесен Господ, ела, с любов гореща разпали нашите сърца"131. Някои подкачиха и втория стих, но г-н Дънов повели да спрат, като обясни: Първият стих е съдържанието и духът на песента, другите са допълнение. Духът казва, че вторият стих е без значение и го е писал далеч не този, който е писал първия стих.
към текста >>
И ако разберем така
Живота
, ще ни настане Светлина и Виделина.
Започнем ли да работим, Небето вече е взискателно. А вие не сте достатъчно чисти и вследствие на това имате си и мъчнотии. Дяволът е много хитър и иска да ви препятства, но когато го изгоните измежду вас и от вас, всичките ви работи ще се оправят. И когато ви говоря аз, в мен не бива да разбирате един човек, който е със слабости и има своите дребнавости, а трябва да имате предвид, че Господ е, който ви говори и иска вашето повдигане. Знайте, че Господ е нашата слава и величие.
И ако разберем така
Живота
, ще ни настане Светлина и Виделина.
Когато дойде някое страдание във вас, аз мога да го лекувам, но когато дойде върху мен страданието, то аз трябва да изпия чашата до дъно. Защото „на когото е много дадено, много се и иска", а на вас, щом като по-малко е дадено, по-малко ще се иска. Прочее, ние имаме работа с един свят организиран, който държи сметка за желанията ви, та изпитът е много строг. И понеже вие сте, които се готвите за Небето и за Духовния свят, то членовете от Духовната верига имат предвид да ви приготвят място, та животът ви няма да бъде изоставен, а ще имате тяхната протекция. Но вие трябва да докажете, че заслужавате това.
към текста >>
- Да, помня те, че исках да ти ставам кръстница... Дребните работи в
живота
, това са сенките, които са също потребни.
За всекиго, Димитре, малодушието не е. Види се, ти искаш чорбица, но съжалявам, че не мога да ви я сготвя, защото има друго тук. Но ти, Димитре, не се бой, работите ти тази година ще се оправят. На въпроса от П. Бъчварова г-жа Казакова отговори:
- Да, помня те, че исках да ти ставам кръстница... Дребните работи в
живота
, това са сенките, които са също потребни.
Но делото ще има успех в България. П. Бъчварова пита М. Казакова: По същия начин ли се разсъждава на Небето за Божията работа, както разсъждаваше ти, когато беше на Земята? - Моите възгледи са сега малко по-определени. Д. Голов към д-р Миркович: Още една дума, Докторе.
към текста >>
36.
Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1912 г.
Нека ние използваме Светлината, защото всичко зависи от Светлината, която е необходима
за
Живота
.
Причината да търсим да обичаме е, че имаме излишък от зелената 248 краска. В зелената краска е органът на развитието, на растежа. Когато ние искаме да растем, тази краска трябва да я преминем във всичките и степени. И така, всичките спорове са в недостатъчността на краските. Та който мрази, има недоимък на червената краска.
Нека ние използваме Светлината, защото всичко зависи от Светлината, която е необходима
за
Живота
.
И през него ще прекараме всичките краски и тогава ще се обединят седемте духа и човек ще се върне към първоначалния източник. Затова и Исус Христос слезе, за да научи човека. Сега вие трябва да употребите тия уроци - Христос иска по един много прост начин да употребите тия краски. Да кажем пак, че някой от вас мрази; той ще прочете тая краска, тия стихове, които ще му доставят Любов. Само че трябва да знаем как да употребяваме тия стихове и краски.
към текста >>
И Духът ще ви каже и открие по-дълбоките работи в
Живота
, които работи не се казват и ще се дадат непосредствено чрез Духа.
Например що е страх? То е излишък на портокалената краска. Ние често плачем за някой, че е умрял; но ако се изпитаме по-основно, ще видим, че ние сме плакали не че нашият ближен е отишъл, но защото съществуването на преминалия ни е доставяло удоволствие и удоволствието е, за което плачем. Та този прост начин ще употребяваме сега - написаните стихове от Библията са лъчите на Светлината и нея ние ще използваме. И ще започнем от ума към тялото си - то е Христовият закон.
И Духът ще ви каже и открие по-дълбоките работи в
Живота
, които работи не се казват и ще се дадат непосредствено чрез Духа.
Защото основните работи в Библията са скрити в Природата, в нашата душа, която е едно Божествено съкровище. И повтарям: Животът е сам по себе си прост и лесно можем да го придобием. Всички да отворим прозореца на нашата душа, та да може да влезе Светлината и я озари. Тъкмо тия работи са, които Христос иска да урегулира, и тази именно схема, която ви се дава, ще ви направи свободни. Някои от вас са богати с червената краска, но пък някои от вас са такива, че им липсват някои краски.
към текста >>
Христос е, който чака,
за
да ни покаже принципите, които обхващат
Живота
и които принципи са от твърде съществено естество.
Вяра - що е вяра? Тя е пътеводител на тези, които грешат, но когато се примирим с Бога, ние ходим с виждане и тогава ще познаем розовата краска, в която Христос живее. И аз искам всички да видите тази краска 249. Не бива да хвърляме вината за нашите отражения върху Господа, защото често пъти става това, а сетне се молим: „Господи, помогни ни, ние сме грешници..." Да, грешници, които не могат да се ползват от дадени добродетели. Па и да искат, не могат, защото грешният човек е глупав човек, а умният човек не греши, защото знае последствията - затова именно е и умен.
Христос е, който чака,
за
да ни покаже принципите, които обхващат
Живота
и които принципи са от твърде съществено естество.
Така нам е потребно най-вече да намерим основния тон, в който всичките духове живеят, и тогава няма да има никакво разделение. Нужна е жертва от наша страна - трябва да положим сърцата си, телата си, ума си. Душата и Духът да бъдат свободни 250. Сърцето, умът и тялото - това са богатства, дадени от Бога, та затова Господ трябва да дойде, да огради нашата Земя, та достойно да можем да работим. А напротив, когато нямаме тия богатства, усещаме пустота и униние.
към текста >>
Ако страдаме в
живота
си, то е, защото много пъти си причиняваме ненужни рани.
И затуй вие трябва да мислите за Неговата Любов, която да виждате във всяко едно лице. Господ ви изпитва и вие слушайте гласа Му. Ние сме се събрали в тия няколко деня, за да се ползваме и като се пръснем по домовете си, да работим и да обичаме всичките. Всички разногласия помежду вас, тайни и явни, да ги изгладите. Защото ако страда Господ, страдат още Неговите последователи, свещеници и проповедници, за които [Той] носи голям товар и гледа те да дойдат в познание на Истината.
Ако страдаме в
живота
си, то е, защото много пъти си причиняваме ненужни рани.
Затова тази година трябва да се махнат и пречистят всичките раздори и тогава Господ ще ви благослови всички. След като изпяхме„Грешна душо" 251, към 8 ч. вечерта се разотидохме за до утре, 10 ч. сутринта. А към 9 ч. вечерта днес заваля дъжд, който през всичката нощ подкачаше и спираше, като осъмнахме на 16 август с облачно и тоже дъждовно време.
към текста >>
Като дойде християнството, ние трябва да го изучаваме като една велика
наука
, а не като догма, защото догмата е буква, която спича и спира напредъка.
Обаче всяка една култура ще се измени и сегашната култура приготовлява бъдещето за една по-следваща такава. Затова не трябва да мислим, че тоя свят е лош; напротив, по отношение на Бога всичко е добро, а по отношение на нас, които се стремим да се усъвършенстваме, има лошо и добро. Но ние не бива да правим компромис със злото и Доброто, а следва да бъдем или на страната на Доброто, или на страната на злото. По отношение на Бога тия два принципа - зло и Добро - ще се примирят, но като как ще стане това, не зная. Това е велика тайна, за която никой нищо не знае.
Като дойде християнството, ние трябва да го изучаваме като една велика
наука
, а не като догма, защото догмата е буква, която спича и спира напредъка.
Формите и догмите трябва да се изменят съгласно нашата възраст, също както се изменят гащите на малките деца според тяхното растене. Да искаме, значи, от Господа Дух според нашата възраст. Гащите, ако са тесни, спъват, та затова явява се нужда да се разширят - същият закон е, който действа в Природата. Трябва да сме умни и да не водим с никого спор; нека сме много толерантни и да изслушваме всекиго, а тези, които не искат да възприемат, нека останат - те ще дойдат дотам, гдето е определено. За да се повдигне светът, необходимо е да се разбере Христовото учение в неговото практическо приложение.
към текста >>
Няма нужда да се разтваряме и да ни знае светът - каква нужда от туй, да даваме на хората да се бъркат в
живота
ни?
Гащите, ако са тесни, спъват, та затова явява се нужда да се разширят - същият закон е, който действа в Природата. Трябва да сме умни и да не водим с никого спор; нека сме много толерантни и да изслушваме всекиго, а тези, които не искат да възприемат, нека останат - те ще дойдат дотам, гдето е определено. За да се повдигне светът, необходимо е да се разбере Христовото учение в неговото практическо приложение. И ако ние успеем да образуваме една духовна струя, да знаете, че ще свършим една много добра работа. Например човек в скръб викне към Бога и Той му изпрати помощ - същото нещо е и с народите.
Няма нужда да се разтваряме и да ни знае светът - каква нужда от туй, да даваме на хората да се бъркат в
живота
ни?
Ами че то ще е същото, като да си разкриеш стомаха, вените, мозъка и прочее - неща не само безполезни, но и вредни. Има следователно неща, които трябва да се пазят скрити, защото естеството им не търпи противното. Захлупеното мляко, казва поговорката, котката го не лочи 254. В Цариград един християнин отишъл да се моли за парични средства и му се внушило да се отправи до тамошните мисионери, от които поискал две хиляди лева, [уж] защото Господ го изпратил. Но мисионерите отговорили, че ако наистина Господ го е изпратил при тях, Той щеше да им даде тая сума, но щом я нямат, значи, че той сам е отишъл при тях.
към текста >>
Гледай с
живота
си да не причиниш никому вреда.
И от чисто Негово становище, у вас трябва да се пръкне, да се роди и развие съзнанието в неговите три степени: будно съзнание, подсъзнание, което е едно съкровище на съзнанието, и свръхсъзнанието, което се ражда сега. Един ден нашето съзнание и подсъзнание ще се слеят със свръхсъзнанието и тогава ще станем едно; тялото, сърцето, умът ще се слеят с Христа - ще се слеем с Бога и ще образуваме хармония в Него. Само по този начин ние можем да примирим нещата в света. Правиш добро някому - не тръби. Ефектът на твоето добротворство ще настъпи по естествен начин и когато го никак не очакваш, ще ти бъде.
Гледай с
живота
си да не причиниш никому вреда.
Пример: един млад американец се влюбил в една мома, която упътил в разблуден живот, от който тя изтощила своето здраве, щото най-сетне умряла. Момъкът станал свещеник, оженил се и тая именно мома, която той развратил, се преражда в негов син, който тоже сега се развратява и много скъпо коствало на бащата. Да, ние винаги ще платим за вредата и щетата, която другиму причиняваме. И после, когато някой човек ни е неприятел, ние трябва да го обичаме, защото неприятелството на този човек към нас, па и всички въобще неприятности в живота, ние си ги заслужаваме. Така, когато Титаник потъваше, четохме, че всички в него са се молили, но защо, като са се молили, пак потъваха?
към текста >>
И после, когато някой човек ни е неприятел, ние трябва да го обичаме, защото неприятелството на този човек към нас, па и всички въобще неприятности в
живота
, ние си ги заслужаваме.
Ефектът на твоето добротворство ще настъпи по естествен начин и когато го никак не очакваш, ще ти бъде. Гледай с живота си да не причиниш никому вреда. Пример: един млад американец се влюбил в една мома, която упътил в разблуден живот, от който тя изтощила своето здраве, щото най-сетне умряла. Момъкът станал свещеник, оженил се и тая именно мома, която той развратил, се преражда в негов син, който тоже сега се развратява и много скъпо коствало на бащата. Да, ние винаги ще платим за вредата и щетата, която другиму причиняваме.
И после, когато някой човек ни е неприятел, ние трябва да го обичаме, защото неприятелството на този човек към нас, па и всички въобще неприятности в
живота
, ние си ги заслужаваме.
Така, когато Титаник потъваше, четохме, че всички в него са се молили, но защо, като са се молили, пак потъваха? Защото заслужаваха, ще кажа аз. А че това е тъй, свидетелства от факта, че всички почти пътници при потъването пеели духовно-религиозни химни и песни - обстоятелство, което показва, че Духът у тях съзнава заслугата им да потънат. Виждаме, че в онзи момент се е родило и заработило съзнанието. Злото и страданието не са от Бога и който казва, че злото е от Бога, греши.
към текста >>
А знаем, че Христос е дошъл да ни каже истинския смисъл на
Живота
- как именно трябва да живеем.
Когато хората започнат да ви хвалят, съветвам ви, молете се на Господа да ви избави от изкушение. Прочутият американски проповедник Муди, който неотдавна се помина, винаги е казвал, че дяволска работа е похвалата, която му иде от хората след някоя блестяща реч и проповед. „Дяволът е, който хвали! " - казвал г-н Муди и никога не приемал да го хвалят, но пък когато се е смирявал, той се е равнявал на всичките висоти на Небето. Христос е казал на своите ученици да не търсят слава от човеци, а от Бога.
А знаем, че Христос е дошъл да ни каже истинския смисъл на
Живота
- как именно трябва да живеем.
И затова ние трябва да приложим в Живота Христовото учение по един нагледен начин. Още много работи бих могъл да ви кажа, но Соломон казва, че от много говорене няма полза. Изпяхме „Достойно ест" и „С нами Бог" и ни се съобщи, че събранието ще продължи довечера в 6 ч. Забележка: на обед, към 1 ч., когато всички обядвахме под нарочно стъкмения дворен покрив, заваля дъжд, изнаставахме всички, оттеглихме се на сушина под сайвантите на Бостанджиевата къща, пеейки почти всички хвалебни църковни песни. Подир обед в 6 ч.
към текста >>
И затова ние трябва да приложим в
Живота
Христовото учение по един нагледен начин.
Прочутият американски проповедник Муди, който неотдавна се помина, винаги е казвал, че дяволска работа е похвалата, която му иде от хората след някоя блестяща реч и проповед. „Дяволът е, който хвали! " - казвал г-н Муди и никога не приемал да го хвалят, но пък когато се е смирявал, той се е равнявал на всичките висоти на Небето. Христос е казал на своите ученици да не търсят слава от човеци, а от Бога. А знаем, че Христос е дошъл да ни каже истинския смисъл на Живота - как именно трябва да живеем.
И затова ние трябва да приложим в
Живота
Христовото учение по един нагледен начин.
Още много работи бих могъл да ви кажа, но Соломон казва, че от много говорене няма полза. Изпяхме „Достойно ест" и „С нами Бог" и ни се съобщи, че събранието ще продължи довечера в 6 ч. Забележка: на обед, към 1 ч., когато всички обядвахме под нарочно стъкмения дворен покрив, заваля дъжд, изнаставахме всички, оттеглихме се на сушина под сайвантите на Бостанджиевата къща, пеейки почти всички хвалебни църковни песни. Подир обед в 6 ч. подкачихме събранието с „Добрата молитва" и с песните „Тебе поем" и „Да изправится молитва моя".
към текста >>
Защото аз зная много християни, които проповядват Христа, но като влязат в
живота
, започват да твърдят, че Христовото учение е неприложимо.
Искам да зная тази вечер кой е най-важният въпрос, който ви занимава. След като някои от присъстващите отговориха по нещо, г-н Дънов добави: Защо е този стремеж у хората, че във всичките демократически управления, при все че цар не искат, а пък гледаме, че цар си турят? И продължи: За да можем да изпълняваме Волята Божия на Земята, трябва да разберем основния принцип. Предназначението на човека е да познае кои именно мисли и желания са съществени и кои могат да се реализират.
Защото аз зная много християни, които проповядват Христа, но като влязат в
живота
, започват да твърдят, че Христовото учение е неприложимо.
Обаче законът е един и този закон има милиони приложения, та затова не можете намери двама човеци на едно мнение и с едно и също разбиране. Основният принцип е много прост, но неговото приложение е много трудно. Например как можеш да докараш двама души в едно съгласие? Мъчна работа е, вярно, защото омразата и безверието са мисли негативни и понеже съвременните хора работят с отрицателни мисли, затова и в това отношение нямаме всякога сполучливи резултати. Христовото учение не е само стремеж към Бога, а е важно и неговото приложение.
към текста >>
Зорът предизвиква устрем на съзнанието към Господа, който в последния случай изпраща Своите лъчи на
Живота
.
Ние трябва да разберем и възприемем в нашето съзнание, че Бог съществува като един принцип, който ние не можем да критикуваме и ако го критикуваме, ние се спъваме. С неразбирането на този принцип ние някога, и неволно даже, приемаме лоши възгледи и затуй сме лишени от тия понятия, които би следвало да възприемем. Господ е, който всяка сутрин ви събужда и Той е първият, който се явява на всекиго в света. Ами че какво ще е впечатлението, което ще направи едно дете, ако каже на баща си: „Тате, докажи ни, че ти съществуваш." И това сравнение може да заслужават само децата, но като метод е несъвместим, защото хората много философстват, а щом като дойдат в зор, пак се обръщат към Бога и викат: „Господи, Господи! " Значи в зор те знаят накъде е Господ, при все че по-рано не знаят това.
Зорът предизвиква устрем на съзнанието към Господа, който в последния случай изпраща Своите лъчи на
Живота
.
Философски право е, че Бог е Бог неизменяем. Не бива да се заблуждаваме с мисълта, че Бог е далече - това не е вярно, защото Той е толкова близо, щото само да посочи с ръцете Си, ще може да ни хване. Затова необходимо е за нас да се молим с всичкото си сърце, с всичкия си ум, да оставим Бог да ни дохожда на помощ, за да ни упъти в истинския път. Ако така се държим, можем да разчитаме, че ще сме свързани с Небето и следователно - полезни за България. И когато се молим: „Да бъде Волята Божия!
към текста >>
Те са наистина потребни в
Живота
, също както са потребни
за
дърветата плодовете, но има винаги условия и причини.
Така около Исус Христос имаше дванадесет души ученици, но някои не възприемаха мисълта, че ако не ядат плътта Му и не пият кръвта Му, не могат да Го последват. От разбирането, прочее, много зависи - от нашето разбиране зависи всякой въпрос. Това именно разбиране у нас ще бъде една подкваса и затова трябва много да сме внимателни. Защото често правим погрешки и без да знаем, спъваме Царството Божие, като възприемаме възгледи, които ни само вредят. Християнството е дълбока мистична школа и в нея, ако бяхте чисти, както аз разбирам, би ви се дало доказателства.
Те са наистина потребни в
Живота
, също както са потребни
за
дърветата плодовете, но има винаги условия и причини.
Господ никога не е отговарял на никоя моя молитва, докато не изпълня всички условия. От това излиза, че Бог е възвишено и чисто Същество и всяка наша скверна мисъл Го прави да се отдалечава. Затова се казва: „Докога ще ги търпя?..."260 Това са то мрачните мисли, които правят човек да размишлява само за себе си; и като излезете в света, вие опитвате същото. Как ще докажете на света, че вие сте чисти? Светът няма да ви разбере и затуй необходимо е да влезем в съгласие с духовния Живот, с Невидимите същества, които са винаги върху нас.
към текста >>
Тези са те духовете, които разпореждат със съдбините на
живота
, повдигат когото повдигат, а унищожават когото унищожават.
Ако страдаме, боледуваме, то е защото сме опърничави. А то нужно е, напротив, да имаме всичкото смирение с дълбокото съзнание пред Бога, а не пред хората, защото Бог е мощен и може да прави всичко. Докато главата е на тялото, то е здраво, живо, а като се откъсне тя, тялото пада. Така е и с нас: когато сме с Бога, ние правилно се развиваме и духовете идват, за да ни услужват. Само че тия духове понякога идват инкогнито в нас и като не ги познаваме, това не ги спира да извършат работата си и да си отидат.
Тези са те духовете, които разпореждат със съдбините на
живота
, повдигат когото повдигат, а унищожават когото унищожават.
Ние сега се стремим към това Общество на духове и затова бъдете всички чисти. Защото това е то тържествуващата Църква, която воюва и за която Христос споменава на Петра, че може да поиска дванадесет легиона Ангели 261. Затова, ако вие работите и живеете, ще имате тяхното съдействие, а като тъй, интересът на вашето повдигане изисква вие да дойдете чрез Христа в съприкосновение с тия Същества. И искам да бъдете във вашите схващания свободни. Нещата не са толкова трудни, колкото ние си ги правим трудни.
към текста >>
В съвременния живот Господ всяка заран слиза от Небето и с Него идват множество Възвишени духове, които всички ни пригласяват към работа в
живота
и ние усещаме Радост и утеха.
А причината, поради която ние не успяваме, е, че ние искаме сами да работим, затова и сами се молим. По причина на нашето грехопадение ние сме се отдалечили от Бога и то показва едно състояние, което причинява страдание. Следователно законът към нас действа чрез страдание, след което обезателно настъпва и Радост. И Радостта има голяма сила, защото ако тя даде всичките си вибрации, може и да ви стопи, та вместо нея - Радостта, ще почувствате скръб. Когато обаче сме готови, усещаме една Радост.
В съвременния живот Господ всяка заран слиза от Небето и с Него идват множество Възвишени духове, които всички ни пригласяват към работа в
живота
и ние усещаме Радост и утеха.
Когато, напротив, отдалечи ли се Господ, усещаме униние и всевъзможни неразположения. У нас, както виждате, постоянно става ден и нощ: скръбта - това е нощта, а Радостта се образува от противното на нея. Всички вие сега сте още ученици, а когато станете зидари, Господ ще ви тури на някоя по-сериозна работа, за каквато сега-засега още не сте готови. Затова нека започнем със смирение. Някои от вас са готови за твърда храна, но някои от вас се нуждаят от хранене с мляко.
към текста >>
И когато един човек се намира в Дървото на
Живота
, трябва да знае в коя част е - в клоните или в корените.
Всяка душа трябва да премине през тия четири полета, които ние имаме в квадрат, защото виждаме, че човек има два крака и две ръце и от това излиза, че две от тия полета са положителни и две отрицателни. Физическият свят е най-старият и в него се намират всичките богатства. И духове, които са от тоя свят, не могат да стоят в Небето, а често дохождат в материалния свят да работят и след като работят милиони години, връщат се пак в Небето. Следователно необходимо е за нашето развитие да дохождаме на физическото поле, за да работим. Чисто духовният Живот е атмосфера на Духовния свят.
И когато един човек се намира в Дървото на
Живота
, трябва да знае в коя част е - в клоните или в корените.
Защото ако е в корените, има една служба, а ако е в клоните, има друга служба. Така хората, които се намират в корените на Живота, ако не изпълнят своята служба, то тези, които са в клоните, може да пострадат. Ето защо всякой човек трябва да работи за Бога тук на Земята и тогава ще бъдем в хармония с тези, които са в Небето. Нашите желания и мисли, които се повдигат у нас, Отгоре ще ги оползотворят, защото Господ работи с тях. Каквито са мислите и желанията, такива ще бъдат и духовете, които Господ ще прати на работа с нас и около нас.
към текста >>
Така хората, които се намират в корените на
Живота
, ако не изпълнят своята служба, то тези, които са в клоните, може да пострадат.
И духове, които са от тоя свят, не могат да стоят в Небето, а често дохождат в материалния свят да работят и след като работят милиони години, връщат се пак в Небето. Следователно необходимо е за нашето развитие да дохождаме на физическото поле, за да работим. Чисто духовният Живот е атмосфера на Духовния свят. И когато един човек се намира в Дървото на Живота, трябва да знае в коя част е - в клоните или в корените. Защото ако е в корените, има една служба, а ако е в клоните, има друга служба.
Така хората, които се намират в корените на
Живота
, ако не изпълнят своята служба, то тези, които са в клоните, може да пострадат.
Ето защо всякой човек трябва да работи за Бога тук на Земята и тогава ще бъдем в хармония с тези, които са в Небето. Нашите желания и мисли, които се повдигат у нас, Отгоре ще ги оползотворят, защото Господ работи с тях. Каквито са мислите и желанията, такива ще бъдат и духовете, които Господ ще прати на работа с нас и около нас. Па ако искаме повдигане, изменение на нашите мисли и желания се налага, защото само тогава ще дойдат съответстващите духове. Иначе ще вкусваме опитността на миналото.
към текста >>
Само тогава ще се извърши най- голяма работа в
Живота
.
Но след нея друга пък пречупена линия се повдига, само че при повдигането ти правиш усилия и се уморяваш. Тази е причината, че хората, и да грешат в света, често пъти са спокойни, защото дохожда време, когато ще започнат да работят. При всяко едно слизане надолу вие благодарете на Бога, защото след като слезете до дъното, вие пак ще се възкачите, докато достигнете онази Божествена планина, гдето ще се слеете с Господа. Само че дотогава трябва да чакате, защото много и много пъти трябва да се слиза и възлиза. И трябва да знаете, че за да може човек да иде при Господа, първо трябва да иде в ада - на най-долното място.
Само тогава ще се извърши най- голяма работа в
Живота
.
След като изпяхме „Господи мил, с нами буди" 270, г-н Дънов продължи: Тази беседа, която ви давам, не можете я приложи в живота си, но аз ви я давам, за да нямате страх в сърцето си и да се избавите от този вечен кошмар на живота. Адът е една Божествена пещ, велика работилница, отгдето хората, като се върнат, поумняват и вече са много чисти. Който влезе веднъж в ада, излиза много чист. Разбира се, че всички няма да отидете в ада, а ще отидат само тия, които се не покоряват на Бога и не изпълняват заповедите Му.
към текста >>
Тази беседа, която ви давам, не можете я приложи в
живота
си, но аз ви я давам,
за
да нямате страх в сърцето си и да се избавите от този вечен кошмар на
живота
.
При всяко едно слизане надолу вие благодарете на Бога, защото след като слезете до дъното, вие пак ще се възкачите, докато достигнете онази Божествена планина, гдето ще се слеете с Господа. Само че дотогава трябва да чакате, защото много и много пъти трябва да се слиза и възлиза. И трябва да знаете, че за да може човек да иде при Господа, първо трябва да иде в ада - на най-долното място. Само тогава ще се извърши най- голяма работа в Живота. След като изпяхме „Господи мил, с нами буди" 270, г-н Дънов продължи:
Тази беседа, която ви давам, не можете я приложи в
живота
си, но аз ви я давам,
за
да нямате страх в сърцето си и да се избавите от този вечен кошмар на
живота
.
Адът е една Божествена пещ, велика работилница, отгдето хората, като се върнат, поумняват и вече са много чисти. Който влезе веднъж в ада, излиза много чист. Разбира се, че всички няма да отидете в ада, а ще отидат само тия, които се не покоряват на Бога и не изпълняват заповедите Му. Адът е мястото на най- силната работа и всичките изкуства са там измислени. Например тия скорострелни оръдия, съставът на разните барути, запалителни и взривни вещества най- напред са измислени там и после са дошли тук, на Земята.
към текста >>
Но каквото и да е, както и да е, всичко си има смисъл в
живота
и от нищо не се плашете.
Адът е една Божествена пещ, велика работилница, отгдето хората, като се върнат, поумняват и вече са много чисти. Който влезе веднъж в ада, излиза много чист. Разбира се, че всички няма да отидете в ада, а ще отидат само тия, които се не покоряват на Бога и не изпълняват заповедите Му. Адът е мястото на най- силната работа и всичките изкуства са там измислени. Например тия скорострелни оръдия, съставът на разните барути, запалителни и взривни вещества най- напред са измислени там и после са дошли тук, на Земята.
Но каквото и да е, както и да е, всичко си има смисъл в
живота
и от нищо не се плашете.
Господ е дал свобода на хората, но ги държи отговорни. Когато искате да вършите нещо, премерете силите си и ако можете удачно да вършите нещо, да не се лените, а веднага да пристъпите и изпълните длъжността си, защото иначе попадате под отговорност. Разказва се, че във Франция имало заповед във войската за изпълнение на известно разпореждане, но някои офицери не искали да го изпълнят, под предлог че не можели да сторят това, при все че противното било право. Обаче след като им ударили по няколко плесници, тогава пристъпили и разбили неприятелския стан, за което се касаело в разпореждането. В ада трябват работници и като нямат достатъчно такива, дохождат тук, на Земята, да вземат и ги завеждат в ада, за да работят; а като отидат там, Небето действително ги заставя да работят.
към текста >>
Защото в
Живота
има прилив и отлив и по нея причина, когато дойдат дни на несгоди, неприятности и нещастия, именно тогава е, когато трябва да се повдигнем.
Често пъти човек е много мързеливо същество и това го заставя да лъже и краде. Само тези, които не работят, само те измислят подобни работи. Пътят, по който сега вървим, е път твърде естествен, та затова не бива да се оплакваме от никаква работа. Човешкият живот е ограничен - човек ще достигне до известен размер и тогава ще спре. Затова колкото и да искате да работите, като изработите това, което е определено, ще спрете.
Защото в
Живота
има прилив и отлив и по нея причина, когато дойдат дни на несгоди, неприятности и нещастия, именно тогава е, когато трябва да се повдигнем.
Нашата работа през тази година е да се използват благоприятните условия, които ще се дадат за работа. Тази година ще работите само лично върху себе си, за своето индивидуално развитие и за Веригата. И навсичко онуй, което е във вас най-благородно и възвишено, дайте храна и подтик. Но като дадете простор на всичко туй, гледайте и внимавайте винаги да избягвате закона на стълкновението - не давайте място на никакво съмнение, не допускайте такова. Колебание може да има (то често пъти е в реда на нещата), но съмнението ако допуснете, то вече, да ви кажа, е червей.
към текста >>
Нашата цел в
живота
е да победим смъртта, да се освободим от онези връзки, които ни свързват.
Казах, че в Египет сте били преди шест хиляди години, и аз ще ви дам даже и датите, когато сте пребивавали във Вавилон, Гърция 278, Рим, Сирия и прочее, но това ще сторя по-после. След като изпяхме „Грешна душо", събранието се преустанови. Подир 10 ч. вечерта, след вечеря, имахме молитвено събрание в горницата, гдето Духът манифестира присъствието си чрез твърде интензивна прочувст- веност на молещите се, у които се забелязаха необикновени духовни усещания и настроения, умиление и възхищение. А след това забележително моление всинца се завърнахме в салона, гдето дойде и г-н Дънов и каза:
Нашата цел в
живота
е да победим смъртта, да се освободим от онези връзки, които ни свързват.
Смъртта, това са въжета на греха, които свързват човешкия Живот. Господ желае всички да имате Мир и Веселие през всичките години и да остане това Божествено благословение винаги с вас. Всички възкликват: Амин! Тази вечер няма какво да се каже, освен: размишлявайте върху всичко това, което стана с вас и с което Господ ви благослови. Забележително бе тази вечер не само горното благословение, но и още това, че веднага подир изговарянето на последните думи на г-н Дънов Злата Боздуганова 279 изпадна в необикновен транс.
към текста >>
Има много препятствия в
живота
, които могат да ни спънат - даже нашият умствен и материален застой се обуславя от непослушанието.
А тук има доста емблеми, на които често пъти е мъчно да се разбере вътрешното съдържание, защото се иска предварителна подготовка, каквато липсва у повечето такива желаещи. Сега наистина пристъпваме към най-прости работи, но ще дойдат и големи, които трябва да се приготвим да приемем и понесем. Защото, ако малките работи мъчно понасяме, какво ще правим с големите? Ние сега сме в най- малката стаица, но по-нататък има още по-големи стаи. Затова гледайте да бъдете снизходителни и пазете се да не се възгордеете от привилегията, която ви е дадена.
Има много препятствия в
живота
, които могат да ни спънат - даже нашият умствен и материален застой се обуславя от непослушанието.
Но сега ще турим за девиз: „Да търсим първом Царството Божие и Правдата Божия и всичко друго ще ви се придаде."134 Ако това струваме, ще се ползваме, ще еволюираме. На някои от вас се ще още по-голямо налягане и по- голям труд, обаче нека започнем с най-елементарните работи - именно да очистим нашите сърца, та да могат да дойдат другите наши Приятели между нас. Не се плашете, че понякога някои пчели искат да вземат по нещичко от цветовете; защото когато дойдат Божествените духове, те и вземат от нас, но същевременно донасят по нещо. Следователно тия малки недоразумения, които стават между нас, да ви не плашат, защото са за полза. Изредихме се по девет души 281 и влизахме в молитвената стая, след което г-н Дънов прочете 14-а глава от Йоанна и каза:
към текста >>
Седемте светилника представляват Седемте духа и представляват още
Живота
.
Сега - Вярата във всички вас не е еднакво развита и това се дължи на вашето минало и се изисква време, за да се развие. Вярата има своите елементи в нас, но те се развиват постепенно. Казва се: „Отхождам да ви приготвя място и когато се върна, ще ви взема пак."282Значи Христос ни извежда от подсъзнанието в съзнанието 283, от обикновеното съзнание в истинското съзнание. На вас тук ви трябва сега това, което трябваше и на учениците - именно да знаете къде е отишъл Христос; същото, което искаше Тома, който беше положителен. Чашите в молитвената стая - това е Правдата.
Седемте светилника представляват Седемте духа и представляват още
Живота
.
А трите светилника представляват Духа. Значи Христос иска да каже, че пътят е в тялото, душата и Духа. В тялото ще намерите Пътя за Господа и затова Господ иска да изцери тялото, та да можем да възприемем Истината. Светлината, която виждаме, е Неговият Дух. За тия три неща вие се молете, за да ви се открият.
към текста >>
Тия неща са свързани помежду си, но най-напред отива тялото, което е, така да се каже, основата на
Живота
.
Значи Христос иска да каже, че пътят е в тялото, душата и Духа. В тялото ще намерите Пътя за Господа и затова Господ иска да изцери тялото, та да можем да възприемем Истината. Светлината, която виждаме, е Неговият Дух. За тия три неща вие се молете, за да ви се открият. Между тялото и душата няма разногласие, няма разногласие и между тях и Духа.
Тия неща са свързани помежду си, но най-напред отива тялото, което е, така да се каже, основата на
Живота
.
И затова хората не искат да губят тялото си. Аз виждам, че искате да бъдете полезни и да вършите велики работи. Но за да можете да струвате това, трябва да бъдете едно с Христа, когото трябва да имате в себе си в трите елемента 284, а именно в Правда, Истина и Живот. Схванете тази мисъл в себе си и искайте да се всели 285Христос във вас. От мъчнотиите, които имате сега, не се бойте - те са една паяжина, която тутакси се изгубва и гине от присъствието Господне.
към текста >>
И така, трябва да се повърнем на първоначалното нещо - да потърсим Христа, който е множество в Себе Си - Светлина, която озарява еднакво всички плодове на Дървото на
Живота
.
И затуй четем да казва, че нож е дошъл да тури. Всички неща трябва да минат през Божествения огън, който като ни пречисти и станем чисти и светли, ще си кажем: „Ние се родихме, за да свидетелстваме за Истината." Следователно тия, които възприемат Христа, могат да станат светли като Него, защото Христос и ние сме едно. Онзи, в когото Христос седи, няма страх, защото страхът е дяволска работа - едно отрицание, чрез което лъжата се възпроизвежда. А душата, която влезе да живее в отрицателни качества, започва да слабее и изгубва първоначалната си хубост и красота. Ако искаме да бъдем красиви, трябва да търсим своя идеал, който е Христос.
И така, трябва да се повърнем на първоначалното нещо - да потърсим Христа, който е множество в Себе Си - Светлина, която озарява еднакво всички плодове на Дървото на
Живота
.
На Бога ние трябва да принесем в жертва тялото си по отношение на физическия свят, в принос - сърцето си по отношение на Духовния свят, в служение - ума си по отношение на Божествения свят. С други думи, по отношение на физическия свят да принесем своята сила, по отношение на Духовния - своята душа, а по отношение Божествения свят да принесем своя Дух. Дяволът казва: „Има ли задгробен живот? " Това обаче е най-глупавият въпрос. Той казва, че няма живот, защото сам е лъжа; че няма Любов, защото сам няма Любов; че няма Правда, Добродетел, Истина - защото и у него самия липсват.
към текста >>
В
Живота
, в каквото и да е направление, потребна е основа.
Затова отсега вие си задавайте питането: „Родил ли се е Христос у мен, за да свидетелствам за Истината? " И ако отговорите на тоя въпрос в смисъл, че Христос се е родил да свидетелствате за Истината, аз ви поздравявам като мои братя и приятели и ви моля да поздравите всички други, в които Христос е дошъл, за да свидетелстват тоже за Истината. В 6 ч. подир обед събранието се продължи. След като се молихме с „Добрата молитва" и изпяхме „Да изправится молитва моя", г-н Дънов прочете Псалом 23 и каза:
В
Живота
, в каквото и да е направление, потребна е основа.
Жена, която тъче, туря здрава основа. Този закон е приложим и по отношение тялото, ума, душата и Духа на човека - трябва основа. И човек трябва да има упование, че под нозете му има нещо, на което да може да се крепи. Вземете светските хора: например един търговец, докато има в ума си парите, той чувства, че има основа, а щом изгуби своето богатство, той вече навежда главата си и у него настава особено състояние. Така е и с учения човек: щом изгуби своето знание, губи се и неговото настроение.
към текста >>
Тя е потребна и е потребна
за
всичките хора в
Живота
.
Така е с поета, музиканта и прочее. Но така е и с религиозния човек: докато той има упование в Бога, той диша; започне ли обаче да се колебае, настава у него раздвояване. Човек има това чувство да познава дали има основа под себе си и за себе си. Та щом влезе съмнението във вашия ум, показва, че почвата, на която седите, започва да се разклаща и руши. Основата, това е мястото, от което ние трябва да тръгнем и да започнем да се движим - и затова ние трябва295 да имаме тази основа за себе си.
Тя е потребна и е потребна
за
всичките хора в
Живота
.
Тя е потребна за всички, ако и да имат разни наименования. Вземете например златото - то представлява Мъдростта. Силата в златото обаче може да се демагнетизира, и то чрез туй, че щом човек започне да греши, златото започва да се губи. Вземете едно богатство по околен път, турете го във вашето - то ще ви разруши. Ако би било възможно да вземете знание по околен път и го вложите у себе си, пак ще се разруши.
към текста >>
А пък нещастията в
Живота
, те са потребни, защото човек трябва да копае.
Когато нашите клетки започнат да губят своята основа, гдето и да е, ние загубваме вече своята сила, защото основата се разхлабва и гине. Върху душата има много голямо налягане отвънка и тя се държи вътре в тялото посредством основата. Тази основа е Бог, който работи, за да се развива душата. И затова, когато тази основа започне да се разстройва, настъпва и смъртта. Ето защо ние трябва да се пазим да не губим основата на своето тяло, душа, ум и сърце.
А пък нещастията в
Живота
, те са потребни, защото човек трябва да копае.
Едно лозе, ако не се копае, не може да роди нищо благородно - то е един закон неумолим. При сегашните условия на живота изпитите трябва да дойдат, защото най-великите мъже са родили най-великите мисли само във време на страдания. Например като Давида, който само след страданията си е дал най-хубавите мисли и псалми; а когато беше на охолност, позволяваше си волностите да гледа жените. Същото е и с Йов. А и Христос е изказал най-великите слова, когато Го преследваха книжниците, фарисеите и садукеите.
към текста >>
При сегашните условия на
живота
изпитите трябва да дойдат, защото най-великите мъже са родили най-великите мисли само във време на страдания.
Тази основа е Бог, който работи, за да се развива душата. И затова, когато тази основа започне да се разстройва, настъпва и смъртта. Ето защо ние трябва да се пазим да не губим основата на своето тяло, душа, ум и сърце. А пък нещастията в Живота, те са потребни, защото човек трябва да копае. Едно лозе, ако не се копае, не може да роди нищо благородно - то е един закон неумолим.
При сегашните условия на
живота
изпитите трябва да дойдат, защото най-великите мъже са родили най-великите мисли само във време на страдания.
Например като Давида, който само след страданията си е дал най-хубавите мисли и псалми; а когато беше на охолност, позволяваше си волностите да гледа жените. Същото е и с Йов. А и Христос е изказал най-великите слова, когато Го преследваха книжниците, фарисеите и садукеите. Следователно нито вие, нито вашата душа, нито вашият ум могат роди нещо, ако сте охолни. Човек, който иска да се повдигне към Бога, той трябва да премине през това Божествено училище.
към текста >>
За
такива парлта е като морската сол: много хора трябва да се приспособят в
живота
със самото средство на
живота
.
Ако например е определено да станеш богат, тогава ще те срещнат с такива хора, които ще те направят богат; а пък ако е определено да те прекарат през сиромашия и после да ти дадат богатство, тогава не можеш нищо да сториш. Малцина между вас имате нужда от много пари, а другите не сте готови за богатство, защото човек, за да бъде богат, трябва да има гръбнак. Човек с богатство, без да бъде готов за него, усеща известна унилост и тежест. Покойният д-р Миркович казваше, че е богат, но желаеше в следващото му прераждане да го направят сиромах, но при добър господар, отколкото богат (колко ли медиуми не са го лъгали). Но някои от вас трябва да имате пари, та да се не спъвате.
За
такива парлта е като морската сол: много хора трябва да се приспособят в
живота
със самото средство на
живота
.
И няма съмнение, на вас ви трябват пари и понеже винаги ви е в ума тази мисъл, не сте свободни. Не, трябва да знаете, че каквото трябва да получите, винаги Отгоре се нарежда. Ама ще речете: „От министъра зависи." Добре, но над всички министри стои Друг, който ги направлява. Така се говори за някой си офицер, който, като искал четиридесет дена отпуск, помолва се Богу и подава заявлението си; и министърът, като го прочел, позамислил се, почесал се по главата и разрешил отпуската. Така че даже и вашето материално състояние е математически предвидено и определено Отгоре и не зависи всецяло от вас.
към текста >>
298 Елементалните духове – според езотеричната
наука
– свръхсетивни същества, намиращи се под чо- вешката степен на еволюция, на които се дължат процесите и събитията в минералното царство (гноми), хидросферата (ундини), атмосферата (силфи) и огнената стихия (саламандри); известни още като природни духове.
294 Идете от Мене, вие проклети – цитат от Матея 25:41. 295 ...да тръгнем и да започнем да се движим – и затова ние трябва... – изразът липсва в протокола на Д. Голов. 296 Една велика война – става дума за предстоящата Първа световна война (1914–1918). 297 След края на Междусъюзническата война (1913) Вардарска Македония става част от Сърбия, а след края на Първата световна война (1918) – част от т.нар. Кралство на сърби, хървати и словенци, преименувано по-късно в Кралство Югославия (1929).
298 Елементалните духове – според езотеричната
наука
– свръхсетивни същества, намиращи се под чо- вешката степен на еволюция, на които се дължат процесите и събитията в минералното царство (гноми), хидросферата (ундини), атмосферата (силфи) и огнената стихия (саламандри); известни още като природни духове.
299 In corpore – от лат. в тяло – заедно, като в едно тяло. 18 август, събота Събранието днес подкачи в 11 ч. сутринта, защото подкаченото от снощи бдение се продължи.
към текста >>
Нашата цел в
живота
е да победим смъртта, да се освободим от онези връзки, които ни свързват.
Казах, че в Египет сте били преди шест хиляди години, и аз ще ви дам даже и датите, когато сте пребивавали във Вавилон, Гърция 278, Рим, Сирия и прочее, но това ще сторя по-после. След като изпяхме „Грешна душо", събранието се преустанови. Подир 10 ч. вечерта, след вечеря, имахме молитвено събрание в горницата, гдето Духът манифестира присъствието си чрез твърде интензивна прочувст- веност на молещите се, у които се забелязаха необикновени духовни усещания и настроения, умиление и възхищение. А след това забележително моление всинца се завърнахме в салона, гдето дойде и г-н Дънов и каза:
Нашата цел в
живота
е да победим смъртта, да се освободим от онези връзки, които ни свързват.
Смъртта, това са въжета на греха, които свързват човешкия Живот. Господ желае всички да имате Мир и Веселие през всичките години и да остане това Божествено благословение винаги с вас. Всички възкликват: Амин! Тази вечер няма какво да се каже, освен: размишлявайте върху всичко това, което стана с вас и с което Господ ви благослови. Забележително бе тази вечер не само горното благословение, но и още това, че веднага подир изговарянето на последните думи на г-н Дънов Злата Боздуганова 279 изпадна в необикновен транс.
към текста >>
37.
Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1914 г
На източната стена на салона, отдясно, личеше ликът на Спасителя, под който бе поставено знамето на Веригата, поясняващо духовната и вечна еволюция, а над двете тия картини бе проточена портокалена лента, означаваща
Живота
.
При откриването на срещата, 10 август, времето е ясно, тихо и с приятно поносима топлина. Само тук-там разни сигналообразни облачета нарушават еднообразието в небосклона, който с тях пък придобива вълшебен изглед. Прекрасна утрин. В 10 ч. преди обед всички присъстващи членове с поименно повикване влязохме в заседателния салон, който имаше следната обстановка: дълга маса във формата на паралелограм 302, покрита с бял ленен плат, върху който е проточена виолетова лента, символизираща Сила.
На източната стена на салона, отдясно, личеше ликът на Спасителя, под който бе поставено знамето на Веригата, поясняващо духовната и вечна еволюция, а над двете тия картини бе проточена портокалена лента, означаваща
Живота
.
Зад самия г-н Дънов, който заемаше първото място на масата, личаха розовата (Любовта), портокалената (Живота) и ясносинята (Духа) лента. Съвсем вляво, над самия вход, бе поставен българският трикольор с една лента върху него, цветът на която не ни е познат (смес е от розово и портокалено, или както я наричаме фрез) 303. На западната стена вляво, като гледаш към нея, бе поставен Пентаграмът, поясняващ петте велики добродетели, над който имаше жълта лента. Първом влязоха жените, които насядаха пред масата, а след тях - и мъжете, които заеха местата около нея. Повикването на едните и на другите стана по годината на повикването им във Веригата.
към текста >>
Зад самия г-н Дънов, който заемаше първото място на масата, личаха розовата (Любовта), портокалената (
Живота
) и ясносинята (Духа) лента.
Само тук-там разни сигналообразни облачета нарушават еднообразието в небосклона, който с тях пък придобива вълшебен изглед. Прекрасна утрин. В 10 ч. преди обед всички присъстващи членове с поименно повикване влязохме в заседателния салон, който имаше следната обстановка: дълга маса във формата на паралелограм 302, покрита с бял ленен плат, върху който е проточена виолетова лента, символизираща Сила. На източната стена на салона, отдясно, личеше ликът на Спасителя, под който бе поставено знамето на Веригата, поясняващо духовната и вечна еволюция, а над двете тия картини бе проточена портокалена лента, означаваща Живота.
Зад самия г-н Дънов, който заемаше първото място на масата, личаха розовата (Любовта), портокалената (
Живота
) и ясносинята (Духа) лента.
Съвсем вляво, над самия вход, бе поставен българският трикольор с една лента върху него, цветът на която не ни е познат (смес е от розово и портокалено, или както я наричаме фрез) 303. На западната стена вляво, като гледаш към нея, бе поставен Пентаграмът, поясняващ петте велики добродетели, над който имаше жълта лента. Първом влязоха жените, които насядаха пред масата, а след тях - и мъжете, които заеха местата около нея. Повикването на едните и на другите стана по годината на повикването им във Веригата. След като се наредихме, четохме „Добрата молитва"и изпяхме„Малкото славословие" 304, „Благословен Бог наш" 305, Учителя 306 обяви:
към текста >>
В това отношение служете си със следното правило: съберат ли ви с лош човек, не му давайте дясната си страна, защото ще ви узнае тайните; дайте му лявата си страна, защото тя е широкият път в
Живота
, докато дясната страна е тесният път.
Следователно ние желаем неща, които са несъвместими с Божията воля, а желаем и неща, които са съвместими с Неговата воля. Затова ние трябва да гледаме от кое око произтичат нашите желания - дали от дясното, или от лявото. Ако ви поставят от дясната страна един лош човек, той ще узнае всичките ваши тайни; но ако ви се постави от дясната страна един добър човек, ще познаете Божествените истини, които се крият в него. И когато ние казваме, че трябва да се затваряме, то е криворазбрано. Не може постоянно да си затворен - то е пък друга крайност.
В това отношение служете си със следното правило: съберат ли ви с лош човек, не му давайте дясната си страна, защото ще ви узнае тайните; дайте му лявата си страна, защото тя е широкият път в
Живота
, докато дясната страна е тесният път.
Не давайте дясната страна на лошите хора, защото духовете ще направят пакост във вашите души и ще ви спънат за известно време. Дясната страна е с широко поле за действие, а лявата носи проклятие. Но Господ е с вас и Духът, който ви ръководи, ще ви яви и научи кой е човекът, който можеш да туриш от лявата страна и кой - от дясната страна. И когато туриш от лявата страна един човек, то предвещава лошо. Когато пък лош човек седне отдясно, тогава пренесете го мислено в лявата страна.
към текста >>
Аз прекрасно бих отишъл в пустинята и си бих прекарал
живота
, но съм ви събрал тук,
за
да имам главоболие с вас, защото такава е Волята Божия.
Някои казват: „Дали, аджеба, ще мога да направя това и това, що ме учат? " Но тия, които се питат така и отговарят, че не могат, те са за лявата страна, гдето ще изучат своите уроци. Стремеж и подвиг тълкувайте така: трябва да вървиш напред и нагоре, също като птицата, която постепенно-постепенно прави своя наклон нагоре. На въпрос от С. Драганов Учителя отговори:
Аз прекрасно бих отишъл в пустинята и си бих прекарал
живота
, но съм ви събрал тук,
за
да имам главоболие с вас, защото такава е Волята Божия.
Господ когато каже, че ще дойде, Той ще дойде316 и ние можем да бъдем като овчаря или като Мойсей. Аз бих желал да бъда на мястото на овчаря. Вие можете да четете каквото искате; даже аз с готовност ще ви препоръчам четиво, книги, каквито искате, обаче не изпускайте предвид, че тук ви се дава от Духа нещо, което да ви ползва, за да можете да работите. И отсега нататък за мен ще е важно всинца да бъдете верни и истинни. Верни - да не лъжете, а истинни - да ви не лъжат.
към текста >>
Тия животни са петото тяло 319 на
Живота
, след което иде шестото поле, гдето „рече Бог: Да направим человека по образу нашему и по подобию нашему".
А понеже човек в своето слизане е отишъл много далеч, Слънцето е поставено, та един ден, като се върне и дойде, да си припомни и знае мястото, отгдето е минал. И през тия четири години знаете ли през колко врати сте минали? В тия четири години вие сте се забъркали с четири планети, та този сега е четвъртият ви затвор. А след него ще влезете в пети, шести, седми, подир което ще се върнете назад и ще ви останат още три периода, за да се съедините с Бога (чете Битие 1:19-25). Тук имаме вече обличането на човека в неговото пето тяло.
Тия животни са петото тяло 319 на
Живота
, след което иде шестото поле, гдето „рече Бог: Да направим человека по образу нашему и по подобию нашему".
Да владее, но да владее над риби, птици, скотове и гадове, а не се казва, че ще владее и над растенията (чете Битие 1:25-31). В ума ми стои мисъл, че може да се срещнете с мъчнотии и да се питате как може да стане всичко това по този начин. - „Докажете" - ще кажете вие. Добре, но за да ви докажа, трябва да се вземат всички фази - необходимо ще е да ви поставя в магнетически сън, чрез който да ви покажа пътя на вашето развитие - как сте се движили. И като направим една голяма разходка из пространството, ще видите, че два дни след това вие ще имате вече друго понятие.
към текста >>
Така е и с
Живота
: магнетическият сън ще ви даде възможност да проследите хода, перипетиите, фазите на
Живота
, създанието и чак тогава вашето понятие ще е понятие правилно, пълно, зряло, безпогрешно.
В ума ми стои мисъл, че може да се срещнете с мъчнотии и да се питате как може да стане всичко това по този начин. - „Докажете" - ще кажете вие. Добре, но за да ви докажа, трябва да се вземат всички фази - необходимо ще е да ви поставя в магнетически сън, чрез който да ви покажа пътя на вашето развитие - как сте се движили. И като направим една голяма разходка из пространството, ще видите, че два дни след това вие ще имате вече друго понятие. Да, за да имате съвършено вярно понятие за сливата, трябва да я проследите в нейния зародиш, в нейното уголемяване и когато узрее - тогава ще знаете и вида и, големината и, вкуса и.
Така е и с
Живота
: магнетическият сън ще ви даде възможност да проследите хода, перипетиите, фазите на
Живота
, създанието и чак тогава вашето понятие ще е понятие правилно, пълно, зряло, безпогрешно.
И един ден ние все ще направим една такава разходка, за да опитате; но изискват се условия - тежки сте още да летите в пространството, трябва да поолекнете. Т. Стоименов: Моля, изпратете мен в пространството за тая разходка, аз съм готов. Ти ли? И ти не си готов, защото тежиш десет хиляди килограма. Да, трябва да се повдигнете, а за да се повдигнете, нужно е изменение движенията на вибрациите.
към текста >>
Така мъжът и жената търсят Силата и
Живота
, Силата и Животът търсят сърцето и ума, сърцето и умът търсят душата и Духа, а Духът търси Бога.
И така, когато се казва, че сме сънаследници на Христа, показва, че ще завладеем тези четири царства, които сега не ни се подчиняват, тъй като виждаме, че саламандрите ни изгарят, ундините ни удавят. Следователно тия елементи сега са ни господари - те владеят нас, вместо да владеем ние тях. С тях лошите духове, тъмните сили постоянно ни изкушават и за нас единственият околен път е да възпитаме нашите желания и да сме внимателни в нашите действия и стремежи. Тогава и само тогава тия духове не ще могат да ни завладяват. Помогнете си тук и със следната важна истина: душата и Духът - те са два полюса; по два полюса са сърцето и умът, Силата и Животът, мъжът и жената.
Така мъжът и жената търсят Силата и
Живота
, Силата и Животът търсят сърцето и ума, сърцето и умът търсят душата и Духа, а Духът търси Бога.
Това правило е най- порядъчният терк и ако търсите терк, с който да си обясните тия неща, няма по-добър. Христос иде и ако излезете да Го посрещнете, непременно ще преминете през тия четири царства. Най-напред ще Го посрещнете през царството на водните духове, защото те са, които ще Му дадат каляска. И всяко царство ще Му даде по нещо от своите елементи, докато каруцата стане огнена. И тъй, през първото царство, царството на гномите, вие сами ще минете, а ще Го посрещнете в облаците, в царствата на ундините и силфите.
към текста >>
Защо днес ви се даде истината
за
душата и Духа, Силата и
Живота
, сърцето и ума, мъжа и жената?
И всичкият този процес, описан в първата глава на Битие, искайте да стане във вас. Гледайте сега колкото можете да се освободите от вашия тежък багаж, щото като дойде Христос, да можете да си вземете необходимия багаж и веднага да бъдете готови. А за времето сега не можете да знаете - като идем там, ще ви доизкажа това, което не съм ви казал. А сега гледайте да си досвършите работата на Земята, та да ви каже Христос: „Добре, рабе добрий и верний; на малкото си бил верен, над много ще те поставя; влез в радостта на господаря си." 322 Изпяхме всички „Воскресение Твое, Христе Спасе", подир което Учителя продължи:
Защо днес ви се даде истината
за
душата и Духа, Силата и
Живота
, сърцето и ума, мъжа и жената?
Чрез сърцето си ние изучаваме чувствата и то трябва да влезе в съприкосновение със света. А пък умът ни е даден да изучаваме света и мислите. Значи ума трябва да привеждаме в пространството, а сърцето да приведем до всичките хора. Защото, за да познаем силата на един човек, трябва да влезем в съприкосновение с други хора. Така и сърцето трябва да го изпратим в другите хора, та да дойде в съприкосновение със сърцата на другите, тъй като, ако искате да узнаете за сърцето на някого, вие трябва да влезете в сърцето си в съприкосновение с неговото.
към текста >>
Така
за
един човек, след като е следвал Христа много години -
за
десетина години даже, може да бъде радостен и весел, но след това време дохождат бурите и мъчнотиите в
живота
, от които мъчнотии ако не се плашим, ще изтеглим
за
нас повече сокове.
Когато Христос се присажда в нас, известни закони трябва да се спазват, защото, когато става присаждането, ако у нас има лоши мисли, присадката не може да хване. Затова именно виждаме, че някои хора тръгнат в пътя Господен и после пък започнат да отстъпват. Основата, дъното на нашата душа трябва да бъде тихо и спокойно. В дълбините на душата трябва да царува Мир и спокойствие. Докато присадката заякне, ние непременно трябва да бъдем спокойни.
Така
за
един човек, след като е следвал Христа много години -
за
десетина години даже, може да бъде радостен и весел, но след това време дохождат бурите и мъчнотиите в
живота
, от които мъчнотии ако не се плашим, ще изтеглим
за
нас повече сокове.
След като порастем добре, ще дойде и принципът на присаждането 324. Ще настъпят и няколко степени. Първата е обръщане към центъра, който е причинил нашето действане - да се обърнем към Бога. Когато една войска воюва, тя никога не дава на своя неприятел да дойде зад гърба и. И следователно вие винаги трябва да държите вашия неприятел отпред - или отляво, или отдясно, а никога не бива да го държите отзад.
към текста >>
Винаги и где да е, посрещнеш ли числото 13 в
живота
, четете този псалом.
се събрахме всички в преподавателния салон и Учителя прочете Псалом 133, като каза: Забележете този псалом. На тринадесето число всякой месец четете си го, та да можете да смекчавате това число. Ще го четете сутрин след молитва. Обезателно четете този псалом и в онзи ден, чиято дата е равна на 13 минус числото на групата от девет души, към която спадаш при бдението на 13 август 1914 г.
Винаги и где да е, посрещнеш ли числото 13 в
живота
, четете този псалом.
Това число 13 е предизвикано от несъгласия на братя, а когато те са в единодушие, то няма никаква опасност. По-нататък Учителя, като прочете Евангелието от Лука 5:12, каза следната реч: Какво отношение има този стих към нашия живот? Какво отношение има един човек, който е страдал от проказа и иска от Исуса Христа да го излекува? Повидимому в този стих няма никаква пряка връзка между събитията, за които е писан, и нас.
към текста >>
В Астралния свят, в Духовния свят водата е емблема на
Живота
.
Ние имаме много неща, сложени на трапезата, например риба. Христос след Своето възкресение хвана риба, опече я и нахрани с нея Свои ученици. Рибата е емблема на Христа. На гръцки език буквите на думата ихтис (риба) са първоначалните букви на израза Исус Христос, Син Божий, Победител (Спасител)339. Водата - това е светът.
В Астралния свят, в Духовния свят водата е емблема на
Живота
.
И понеже рибите живеят в тази вода, то, за да си представим минаването от този живот в живота на Ангелите, си служим със следния символ: изваждаме рибата от водата. По същия закон нашата душа трябва да излезе от водата на този свят и да се качи в един свят, приспособен за нейното развитие, т.е. трябва да се преобърнем от риби на птици. Защо е сложено тук гроздето? От него се образува вино, а виното дава сила и в него има енергия грамадна.
към текста >>
И понеже рибите живеят в тази вода, то,
за
да си представим минаването от този живот в
живота
на Ангелите, си служим със следния символ: изваждаме рибата от водата.
Христос след Своето възкресение хвана риба, опече я и нахрани с нея Свои ученици. Рибата е емблема на Христа. На гръцки език буквите на думата ихтис (риба) са първоначалните букви на израза Исус Христос, Син Божий, Победител (Спасител)339. Водата - това е светът. В Астралния свят, в Духовния свят водата е емблема на Живота.
И понеже рибите живеят в тази вода, то,
за
да си представим минаването от този живот в
живота
на Ангелите, си служим със следния символ: изваждаме рибата от водата.
По същия закон нашата душа трябва да излезе от водата на този свят и да се качи в един свят, приспособен за нейното развитие, т.е. трябва да се преобърнем от риби на птици. Защо е сложено тук гроздето? От него се образува вино, а виното дава сила и в него има енергия грамадна. Но и виждаме сега, че човек, като пие вино, опива се и пада в грях, докато ако беше чисто виното, то неговите сокове щяха да дадат човеку грамадна сила.
към текста >>
Значи,
за
да бъдем съвършени, центърът трябва да бъде в средата и всяка една част от
Живота
ни трябва равномерно да се отдалечава от центъра340.
В човешкия живот ние казваме, че това е глава или център. Този център едновременно може да върши много работи. Така, ако употребите центъра на едно колело, можете да направите каруца, с която да си служите. Но с този център може да проявите една змия или вълк. Следователно проявлението на нещата зависи от местонахождението на центъра.
Значи,
за
да бъдем съвършени, центърът трябва да бъде в средата и всяка една част от
Живота
ни трябва равномерно да се отдалечава от центъра340.
Щом се измени този ред на нещата, настава друг порядък. Елинизмът представя известно време на тогавашната култура, защото елините имаха известни познания за знанията на Египет, Вавилон, Ниневия, Сирия и прочее. Следователно съвременната наша култура е израз на тогавашната култура. И като се говори за елини сега, то показва, че Христос ще се прослави в съвременна Европа, от която са дошли при Христа всичките и философи и учители, които със своя интелект господстват навсякъде. Христос, като говори в тази глава, дава дълбоки познания за начина, по който ще дойде.
към текста >>
Спасение е да очистиш нечистото в себе си и просто да реагираш на отровата в теб - да поемеш въжето в морето, гдето плаваш безнадеждно
за
живота
си.
Тогава ще разберете вашето предназначение на Земята и всичко това, което ви спира, ще го впрегнете в работа. Едно време, при първоначалния човек, не беше така, както е сега в това отношение. Син Човечески, който създаде Адама, ето сега пак иде, за да тури ред и порядък в света. Той иде да спаси хората. А какво нещо е Спасение?
Спасение е да очистиш нечистото в себе си и просто да реагираш на отровата в теб - да поемеш въжето в морето, гдето плаваш безнадеждно
за
живота
си.
При все туй, главната задача на Христа не беше Спасението. Неговатазадачае многопо-голяма, защото Той иска наново да ни въведе в Райската градина, да ни научи като как например да се храним. Защото Адаму се преподадоха имената на всичките растения и животни, преподаде му се и как да се храни и прочее, но като съгреши, отдалечи се и вследствие греха лека-полека създаде се сегашният съвременен строй и порядък. Син Човечески сега иде да чисти и щом започне да чисти, човешкият живот с неговите планове, сгоди и несгоди, ще пострада. Ето защо Христос сега именно, подир две хиляди години, възкръсва наново, и то възкръсва в много и много милиони.
към текста >>
Защото съвременната
наука
фалира, а тези елини познаха и се убедиха, че само Христос е, който може да тури в порядък енергията, която се иждивява
за
пушки, ножове и копия.
И ако Христос още замедлява да дойде, то причината е, право да ви кажа, че вие още не сте готови. С това далеч нямам намерение да ви правя упрек, но просто ви подсещам да се приготвите, та да можете да бъдете в центъра на вашето развитие. Защото, като дойде Христовото учение, много и много хора просто ще полудеят и също както стари мехове, ще се изпопукат. Да, нашите тела при дохождането на Христа ще се трансформират също както става с пеперудата. А това ще стане, когато настъпи времето на елините, когато вместо Христос да се разпъне на кръста, ще бъде въздигнат.
Защото съвременната
наука
фалира, а тези елини познаха и се убедиха, че само Христос е, който може да тури в порядък енергията, която се иждивява
за
пушки, ножове и копия.
Това е прославлението, което иде от Христа. Христос иска да имате умове досетливи, умове ловки, пластични, а от глупостта иска нито помен да не остане. Аз не искам да зная за догми и обреди, също както Христос не искаше да знае за онези обреди и закони, за които често пъти книжниците се препираха с Него. Тези книжници са, които казваха, че Христос развращавал народа, затова пъдеха Го, преследваха Го, докато най- сетне Го и разпнаха. И днешните служители Христови са същите евреи, същите фарисеи, същите книжници - те са, които Го разпъват.
към текста >>
Виждате, че ние имахме две различни понятия
за
живота
.
Не. Като е тъй, ти, приятелю, освободи се първом от терзанието на своите деца и жена и чак тогава казвай, че си свободен, а докато това не си сторил, знай, че не си свободен. Туй е то. Това, което ви казвам, аз съм го опитал и аз ви проповядвам само това, което съм опитал и направил - никога не проповядвам нещо, което не съм опитал. Преди години минавам с един учител, свършил в странство, покрай една гостилница - бяхме двамата на разходка. Учителят помириса дъха на пържолите, които се готвеха в гостилницата, покрай която ни бе пътят, въздъхна си и продума: „Ето нС, това е животът." Възразих му, че аз пък благодаря на Бога, че не съм между тия, които ядат пържоли.
Виждате, че ние имахме две различни понятия
за
живота
.
Но ако пътуваме с вас заедно, как ще се разбираме? Вие още си мислите за пържолите и вашите мазни ястия и тогава как ще се разберем? Може да мислите, че искам да ви извадя из Църквата - не, и това не искам. А пък ако гледате тук разни мистически съчетания, то всичкото си е със значение и сила. Например разните цветни ленти са с известно значение дотолкова, доколкото можете да ги разберете.
към текста >>
По-добре е в
живота
да не се допуща да правим опит.
подир пладне всички се събрахме наново в преподавателския салон. След като изпяхме „Великото славословие" и изчетохме „Отче наш", Учителя прочете 12-а глава от Първо послание към Коринтяни и каза: Ще ви говоря върху 28-и стих от прочетената глава. Когато човек вземе брашно да меси погача, е добре, ако развали една погача, за да направи друга. Но когато няма брашно, там е мъчнотията.
По-добре е в
живота
да не се допуща да правим опит.
Този пример можем да го приложим и в материалния, и в духовния живот, па и в семейния и в обществения живот. Преди всичко трябва да разчитаме онези дълбоки причини, които разяждат съвременното общество и причините, които разяждат нашия живот. Например всички вярваме в Бога, ходим в църква, но все има в нас нещо, което ни терзае, и това терзание не произтича от незнание и безверие. Така вие може да сте много учен човек, но ако влезе един трън в крака ви, колкото и учен да сте, не можете да ходите. Но може да кажете: „Нека седи трънът." Да, обаче ще гнояса и вие, щете не щете, ще трябва да го извадите.
към текста >>
Та в
живота
ние, когато носим една мантия, трябва да знаем дали действително сме царе, или просто носим обявленията на някоя компания; и тогава всеки ще каже: „Ето ти един човек, прост като фасул." Сега всеки човек може да бъде едно обявление на дявола, в което се рекламира неговата фабрика.
Някои хора, само като погледнат ухото или окото ти, ще познаят какъв си. Знаете ли колко и колко обявления Господ е турил върху вас? Преди години в един от американските щати, а именно в град Бостън, се разиграла следнатасцена: всред улицата на града се разхождало лице с царски одежди - корона на главата и мантия върху снагата му. И онези, които от по-отдалеч го видели в гръб, вече си казали: „НС, ето цар, свършена работа! " А то какво се оказа - оказа се просто човек, накичен цял с обявления от една компания, която така изкусно съчетала обявленията, щото изглеждало същинска царска мантия.
Та в
живота
ние, когато носим една мантия, трябва да знаем дали действително сме царе, или просто носим обявленията на някоя компания; и тогава всеки ще каже: „Ето ти един човек, прост като фасул." Сега всеки човек може да бъде едно обявление на дявола, в което се рекламира неговата фабрика.
Затова дрехата, която туряте върху вас, обърнете се и я вижте, и я проучете. Така вас може да ви направят свещеник, офицер, чиновник и прочее. Дават ви форма, която може да има значение, в смисъл да бъде и една сянка, а и да бъде една дълбока наука. Преди две хиляди години имаме изказани много прикрити работи, когато обществото не е било готово да приеме Христа. Даже и съвременното общество не е готово да Го възприеме.
към текста >>
Дават ви форма, която може да има значение, в смисъл да бъде и една сянка, а и да бъде една дълбока
наука
.
И онези, които от по-отдалеч го видели в гръб, вече си казали: „НС, ето цар, свършена работа! " А то какво се оказа - оказа се просто човек, накичен цял с обявления от една компания, която така изкусно съчетала обявленията, щото изглеждало същинска царска мантия. Та в живота ние, когато носим една мантия, трябва да знаем дали действително сме царе, или просто носим обявленията на някоя компания; и тогава всеки ще каже: „Ето ти един човек, прост като фасул." Сега всеки човек може да бъде едно обявление на дявола, в което се рекламира неговата фабрика. Затова дрехата, която туряте върху вас, обърнете се и я вижте, и я проучете. Така вас може да ви направят свещеник, офицер, чиновник и прочее.
Дават ви форма, която може да има значение, в смисъл да бъде и една сянка, а и да бъде една дълбока
наука
.
Преди две хиляди години имаме изказани много прикрити работи, когато обществото не е било готово да приеме Христа. Даже и съвременното общество не е готово да Го възприеме. Това, което ви говоря, не всички еднакво ви интересува, а всякой го интересува това, което засяга неговия живот. Така ако започнем да разказваме романи и истории разни за придобиване на пари, вам веднага ще ви се ококорят очите. Затова, когато искаш да бъдат будни хората, говори им за пари, а когато искаш да ги приспиваш, говори им за Небето.
към текста >>
Като се ожени един момък
за
една мома, той се оженва,
за
да я храни и храни я на радо сърце, а тя пък го обича и му дава радост и подтик в
живота
.
А вие трябва да имате хляб заради Христа, защото Той казва: „Ще дойда и ще вечерям с вас." 353 Ако ли пък сте много бедни, Той ще донесе хляб със Себе Си, но щом вие Го викате, трябва и вие да Му сложите хляб, защото учтивостта изисква да Го нагостим. Ето защо от единия до другия край се препоръчва доброто сърце и добрият ум, за да може да дойде Христос и да се всели в нас. Това се явява една необходимост за нас, защото виждаме, че Христос простря ръката Си към онова еврейско дърво, което като нямаше плод, прокле го и то изсъхна. Всичко туй е емблема - еврейският народ близо за две хиляди години нищо не роди. Та Христос, за да остане между нас, трябва да работим заради Него.
Като се ожени един момък
за
една мома, той се оженва,
за
да я храни и храни я на радо сърце, а тя пък го обича и му дава радост и подтик в
живота
.
Ние следва да дадем на Христа стимул, щото чрез нашия Живот Той да влезе в нас и да ни благослови. И тогава всичките ни работи ще се благословят, всичко ще върви с благословение. Затова сега всеки от вас трябва да се старае да има поне една от тия дарби, които четем в днешната 12-а глава от Първото послание Коринтяном, 28-и стих. Там се говори за апостоли, учители и пророци. Но апостолството е високо, учители имаме много, пророци не можем354 да бъдем.
към текста >>
С
живота
си ще покажем на свещениците как трябва да се живее, да им кажем как трябва да се приложи Христовото учение във всичките негови подразделения.
Като правите така, Христос ще бъде между нас. Всички тези бедни свободни хора, които са тръгнали да проповядват, те са с Неговия Дух - изпраща ги Той и те работят безплатно. Едно време дойдоха евангелистите, но казахме за тях, че са със заплата. Ето сега тези, които Господ е изпроводил, заплата не искат като евангелистките проповедници и поповете. И сега ние трябва да започнем да даваме за Господа и на Господа.
С
живота
си ще покажем на свещениците как трябва да се живее, да им кажем как трябва да се приложи Христовото учение във всичките негови подразделения.
А за това се изисква дълго време, за да се преустрои и подобри съвременният строй. Затова трябва да имаме всичките тия дарби, за които четем в тая глава. Аз бих желал да има между вас поне десетина пророци, но боледувате и сте болни. Казвате: „Изцели ни." Ами че аз ви излекувам, а ето, вие пак грешите, грешите и тогава болестта дохожда наново в двоен размер. Трябва да се учреди истинското братство между вас, та от това да узнаят хората, че у нас има нещо повече.
към текста >>
Изучавайте тази дума и прилагайте я в
живота
си.
" Не само това, но се и уча от Него. И така, при сегашните условия по-ефикасна и по- силна дума от думата Любовь няма. Само че този, който произнася тази дума, трябва да има Вяра, без никакво съмнение. Но при това състояние, както сега хората живеят, още две хиляди години да се минат, пак не могат да се научат да я произнасят. Следователно аз ви давам една дума, едно оръжие силно, което може да го употребите срещу всякого, без да причини каквато и да е пакост на някого.
Изучавайте тази дума и прилагайте я в
живота
си.
Думата Любовь знайте, че е превод, а не оригинал. С доброто и и правилно произнасяне вие ще се доближите до оригинала, който е на друго място. Например вашите очи са превод на Истината, следователно има съотношение между очите и Истината. Едно пояснение: забележете, че в думата мамо буквата м има366 два ъгъла нагоре и два надолу. Значи трябва да слизаме и да се качваме.
към текста >>
Особено буквата Ж в Пентаграма - с
Живота
си трябва да я качите горе, защото този Пентаграм в бъдеще трябва да се измени.
Така са нашите мисли и желания. Имате още и други десет емблеми: чаша, книга, светилник и прочее. И три букви, обърнати с ъглите нагоре, нещо, което е признак, че действително сме в Тринадесетата сфера, а то значи, че сме в ада. Появяването на тази емблема, Пентаграма, ни показва, че времената са дошли: и най-първо Този (сочи образа на Христа), когото зидарите отхвърлиха, застава на ъгъла (по-нататък се дадоха разяснения по всички почти пунктове на Пентаграма, но аз не успях удачно да ги схвана, понеже минаха набърже). Тази емблема изобщо се състои от вибрации, които ако не се възпроизведат във вашия ум, сърце и душа, няма да имате желания ефект; докато напротив - ако вибрациите се възприемат както следва, Словото тогава е мощно и силно и ще дойдете в съприкосновение с всичките Висши същества, та да може да работите във външния свят.
Особено буквата Ж в Пентаграма - с
Живота
си трябва да я качите горе, защото този Пентаграм в бъдеще трябва да се измени.
Понеже той, както е сега, показва, че настоящото положение на Църквата трябва да се измени в смисъл тази буква Ж да излезе горе. Как? Като положите тази корона върху Христа. И когато дойде Христос във вас, ще станете силни чрез Знание, Светлина и възможности давъзприемате, та да ви дойдат по-висши знания за Божествения свят. И ще се разкрие пред вас нов свят. Ако вие не усвоите тази материя, която ви се даде тази година, всичко друго, което ви се каже, то ще бъде terra incognita 367.
към текста >>
От следващите по-нататък думи обаче може да се допусне, че става дума
за
най-значителното духовно събитие на нашето време, известно в
науката
на езотеричното християнство с термина етерно откровение на Христос в астралния план или Второ пришествие.
303 Пояснението в скоби липсва в протокола на Д.Голов. 304 „Малкото славословие“ – православно бого- служебно песнопение; заглавието липсва в протокола на Д. Голов. 305 „Благословен Бог наш“ – православно богослужебно песнопение от вечерня. 306 Учителя – на това място в протоколите за първи път Петър Дънов се нарича с прозвището Учителя. 307 Новата епоха – най-вероятно става дума за Епохата на Водолей, която според Учителя Беинса Дуно започва от 1914 г.
От следващите по-нататък думи обаче може да се допусне, че става дума
за
най-значителното духовно събитие на нашето време, известно в
науката
на езотеричното християнство с термина етерно откровение на Христос в астралния план или Второ пришествие.
308 Цитат от Матея 5:48. 309 Златният светилник – образ от Захария 4:2: И рече ми: Що видиш ти? И рекох: Погледнах и ето светилник, всичкий златен и чаша върху него, и седемте му светила върху него... 310 Европейска война – става дума за Първата световна война, която избухва на 15 юли 1914 г. (ст. ст.).
към текста >>
38.
Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1915 г.
Вземете тези под категорията на Любовта; думите, които изявяват Любовта, са: нежност, опрощение, благост, утешение, съчувствие, щастие в
живота
.
Ако изправим нашите отношения към Господа, Той би се проявил и почувствал у нас като музика, поезия; светът днес ще се отвори и ще почнем да възприемаме мислите на Ангелите, на великите хора, ще видим, че светът върви много добре и работите на Земята ще се определят. Те са всъщност определени, но понеже мислим, че не са определени, всякой ден в желанията си да ги определим ние ги забъркваме. Това, което Господ е написал, ние ставаме сутрин и го заличаваме; Господ ден след ден пише, а ние все заличаваме. Първото нещо, което трябва да направим сутрин, когато станем, е да се спрем десет- петнадесет минути и да видим какви мисли е вложил Господ в душата ни. Аз съм избрал един ред от думи, които имат сила на Живот в себе си.
Вземете тези под категорията на Любовта; думите, които изявяват Любовта, са: нежност, опрощение, благост, утешение, съчувствие, щастие в
живота
.
Вземете думата Живот - под нея влизат: мощ, храброст, въодушевление, бодрост, победа, победа в целостта. Вибрациите на думата цялост на български са слаби; победата е по-силна, радостта е по- силна, но целостта има най-дълбока мисъл. Под думата цялост влизат: здраве, покой, услужливост, благост, Пълнота, оптимизъм, Мъдрост. Мъдростта включва следующите думи: уравновесеност в действията, равновесие, Светлина, Знание, съсредоточение, осияване, просвещение, разум. В категорията разум влизат: разсъждение, съжаление, съображение, внимателност, стремление.
към текста >>
В растенето на
Живота
влизат други думи, които го обясняват: успех, оживотворение, почивка, надежда, съгласие, миротворство и изкупление.
Под думата цялост влизат: здраве, покой, услужливост, благост, Пълнота, оптимизъм, Мъдрост. Мъдростта включва следующите думи: уравновесеност в действията, равновесие, Светлина, Знание, съсредоточение, осияване, просвещение, разум. В категорията разум влизат: разсъждение, съжаление, съображение, внимателност, стремление. На български език няма дума индивидуализиране - значи душата да стане единична. В индивидуализирането на душата влизат и следующите неща: лекуване, присъствие на духа, сила, младост и растене.
В растенето на
Живота
влизат други думи, които го обясняват: успех, оживотворение, почивка, надежда, съгласие, миротворство и изкупление.
В Истината влизат следующите думи, които я обясняват: постоянство, въздържание, Вяра, вдъхновение, доброта, упование; който иска да познае Истината, не може без тия помагала. Сега да вземем думата вярност; за да бъде човек верен, трябва да има съзвучие - тия са две думи, които следват една след друга. Влизат и други думи, които я обясняват: хубост, невинност, смирение, сладост. Остава още една категория, нея ще оставя. Освен тия думи може да намерите и други в българския език, с които може да правите известни упражнения.
към текста >>
Когато някой път имате най-сладък момент в
живота
си, то са вашите духовни деца, които викат: „Татко, мамо." Казвате: „Колко е приятен днешният ден" - то са децата, които Бог е пратил да ви зарадват; вие сте видими
за
тях, а те са невидими
за
вас.
Той в душата и сърцето е в съгласие с вас. Вземете една майка - защо тя изучава това изкуство на нежността? И бащата също. Най-напред те не са толкоз нежни, но като имат деца и вложат за тях своя живот, нежността започне да се обработва. Някой ще каже: „Нямам деца." Всинца имате деца - ако някой не ги вижда на физическото поле, вътре в своята душа ги има, ще си ги вижда.
Когато някой път имате най-сладък момент в
живота
си, то са вашите духовни деца, които викат: „Татко, мамо." Казвате: „Колко е приятен днешният ден" - то са децата, които Бог е пратил да ви зарадват; вие сте видими
за
тях, а те са невидими
за
вас.
Когато децата станат видими, бащата е невидим; когато бащата се вижда, децата се не виждат - то е закон, две мнения по него не може да има. Ако искате да бъдете видим, децата трябва да бъдат горе на Небето и обратно - ако искате да бъдете невидим, вие трябва да се качите горе, а те да слязат долу. Един ден ще дойде някой Отгоре да ви освободи; вие не може да напуснете поста си, докогато не дойде дежурният да ви замести. Ония, които нямат сега деца, ще дойдат, даже да са накрая на онзи свят. Преди няколко дни една жена ми разправи следующия случай: син посещавал баща си; при този баща живеела сестра му.
към текста >>
Той е днес между нас да насади най-добрите работи
за
Живота
- не само у нас, но и в други, които не съзнават това.
Има там много хора, които страдат - готов ли си да отидеш да им помогнеш? " Някой отговаря: „Сега имам работа, извинявай, нямам време." Господ ще наобиколи всички един по един, докато намери онзи, който е готов да бъде носител на Неговите мисли, готов да изпълнява Неговата Воля. И сега Христос, като казва в прочетения стих: „Прослави името си", на друго място казва: „Не дойдох да изпълня своята воля, но волята на Отца ми; каквото ми е казал, това и върша." 373 Сега ние всинца можем ли да изпълним тази Негова воля - някои от нас за петдесет, за хиляда години? Всяко желание, което се ражда във вас, не мислете, че ще остане безполезно; мисълта, която е дошла чрез Духа, ще принесе своята полза. Исаия има един стих: „Словото Ми не ще се върне празно." 374 И бъдете уверени, че Славата Божия 375 няма да се върне без плод.
Той е днес между нас да насади най-добрите работи
за
Живота
- не само у нас, но и в други, които не съзнават това.
И във всички, които са готови, Той ще посее тези семена. Сега, може да мислите, че понеже вие сте събрани на това място, във вас има повечко съзнание; но има хора, които и безсъзнателни, еднакво се ползват от Божествената благодат. И сега моето желание е, щото за работата, която има да вършим, за подвига, който ни предстои в този свят, да имаме някои елементарни качества, от които ние се нуждаем. Когато говоря за думата нежност, не подразбирам да я придобием изкуствено, а да дойде по естествен, Божествен път. Много пъти, ако не сме готови, когато се молим, влизаме в съприкосновение с по-низши и огрубели хора; понеже като почнем да се молим на Господа и като разтворим всички врати, влизат лоши влияния.
към текста >>
Ние минаваме една много голяма криза в
живота
и в света.
Така минаваме ние, българите, на Небето - за неучтив народ. И всякой българин носи тази неучтивост. Ще я намерите в ежедневния живот на българина - между мъж и жена, между дъщерята и майката, между сина и бащата. Тя е недъг народен, върху който Господ трябва да работи. Но да се повърнем към туй, което е сега потребно за нас.
Ние минаваме една много голяма криза в
живота
и в света.
Не искам да говоря за кризата, не искам да говоря за лошите работи, какви неща ще станат, защото страхът ще ви демагнетизира - по-добре да не знае човек. В света идват много благословения, такова плодородие, такова изобилие, щото чувалите ви ще се скъсат, та всякой от вас трябва да е готов. И ако дойде туй време и чувалите ви са скъсани, благословението ще мине и замине, без да получите това благословение. Затуй ви моля като приятели да закърпите скъсаните си чували, изорете нивите си, посадете градините си, изчистете къщите си, изперете дрехите си, нови дрехи вземете, измийте се и се окъпете. Аз ви говоря в превод, а вие намерете оригинала.
към текста >>
Религия, това е
наука
за
формите; като говорим
за
физическото поле, това е
наука
за
формите на това поле.
От 5 ч. сутринта продължи снощното съзерцание в групите по 9 души. А в 9,30 ч. се събрахме само мъжете в преподавателния салон, гдето г-н Дънов пред всички каза: Ще ви говоря върху вътрешния смисъл на религията.
Религия, това е
наука
за
формите; като говорим
за
физическото поле, това е
наука
за
формите на това поле.
Всякой човешки прогрес в цялата Природа е прогрес наполовина, едно видоизменение на тия форми. Следователно, когато Истината се проявява на физическото поле, тя се проявява именно в изменение на формите. И колкото една форма е по-близо до изразяване външната страна на Истината, да я въплъти, толкова тя е по-силна. Доброто и злото или развратът, на който сме изложени, се дължат на формите. Каква да е мисъл, какво да е желание се проявява в една или друга форма.
към текста >>
Опасната страна на религията е, че понеже е
наука
на формите, човек може да се хипнотизира от известни форми.
Безпокои ви известна мисъл; колкото и да е отвлечена, тя има някъде своята форма - намерете тази форма в себе си, видоизменете я или на нейно място създайте най-хубава форма. Методът, който трябва да се употреби, е, че при създаването на формите да се спазват известни закони в ума. Щом се изгуби формата, предметът ще се обезцени деветдесет и девет процента от своята стойност, ще остане само едно на сто от вътрешното влияние на вибрациите. И понеже хората не са издигнати високо, необходимо е да спазват тия форми. И всички религии, като ги изучавате, може да съдите по техния култ, по формите, които имат, какво съчетание има между тия форми.
Опасната страна на религията е, че понеже е
наука
на формите, човек може да се хипнотизира от известни форми.
Не можете да се избавите от туй тяхно влияние сега, то е най-благотворното, което може да ви подейства. С тази форма искам да изчезнат вашите рабски мисли. Като вземете да мислите постоянно за тази валчеста топка (посочва една стъклена топка в ръцете си), течението върви постоянно в тази страна (посочва). Кубът е четвърто измерение. Тук пък имате един конус - перспектива, турена на физическото поле.
към текста >>
Ние сме изгубили законите на тази велика
наука
и у нас сега работи подсъзнанието.
Тези неща са много умни. Вие трябва да развиете тази форма (събира си ръцете), вие трябва да я развиете и да разбирате вътрешния и смисъл. Има и други форми. Зададат на човека една задача и той не може да я разреши, и почне да се чеше с показалеца си отзад; а с това той казва: „Аз съм още млад, трябва да се уча, и понеже тук е енергията, ако я прекарам в челото си, ще намеря отговора на този въпрос, тази сила трябва да излезе напред." После полага пръста си на челото и казва: „Дойде ми на ума." Най-първо се чеше отвън и прекарва енергията напред в мозъка. На ден се чешем по стотина пъти, без да знаем защо - не е глупаво да се чешем, то има смисъл.
Ние сме изгубили законите на тази велика
наука
и у нас сега работи подсъзнанието.
Хората в подсъзнанието по-добре ще напредват, отколкото с нашето съзнание. Да се молим Богу, било глупаво - кое е умно тогава? Всяка форма, която се изгуби в нашия ум, то вече е глупаво. Човек, който е станал безверник към тази наука за формите, за Бога, трябва някой писател да създаде подтик в неговите ум и сърце и тогава ще каже: „Разбирам." Ако ви зададох този въпрос - какъв е Бог вън, какво ще ми отговорите? Как се Той проявява, каква форма има, търсили ли сте Неговата форма?
към текста >>
Човек, който е станал безверник към тази
наука
за
формите,
за
Бога, трябва някой писател да създаде подтик в неговите ум и сърце и тогава ще каже: „Разбирам." Ако ви зададох този въпрос - какъв е Бог вън, какво ще ми отговорите?
На ден се чешем по стотина пъти, без да знаем защо - не е глупаво да се чешем, то има смисъл. Ние сме изгубили законите на тази велика наука и у нас сега работи подсъзнанието. Хората в подсъзнанието по-добре ще напредват, отколкото с нашето съзнание. Да се молим Богу, било глупаво - кое е умно тогава? Всяка форма, която се изгуби в нашия ум, то вече е глупаво.
Човек, който е станал безверник към тази
наука
за
формите,
за
Бога, трябва някой писател да създаде подтик в неговите ум и сърце и тогава ще каже: „Разбирам." Ако ви зададох този въпрос - какъв е Бог вън, какво ще ми отговорите?
Как се Той проявява, каква форма има, търсили ли сте Неговата форма? И когато я намерите (тя е скрита в главата потайно), вие веднага ще се повдигнете. И религията е именно наука да разклати тия гънки на мозъка - това, което тя прави, е разкопки. Божествените форми са във вас, от тези форми ще почнете да работите. Всякой един от вас може да влияе по този закон.
към текста >>
И религията е именно
наука
да разклати тия гънки на мозъка - това, което тя прави, е разкопки.
Да се молим Богу, било глупаво - кое е умно тогава? Всяка форма, която се изгуби в нашия ум, то вече е глупаво. Човек, който е станал безверник към тази наука за формите, за Бога, трябва някой писател да създаде подтик в неговите ум и сърце и тогава ще каже: „Разбирам." Ако ви зададох този въпрос - какъв е Бог вън, какво ще ми отговорите? Как се Той проявява, каква форма има, търсили ли сте Неговата форма? И когато я намерите (тя е скрита в главата потайно), вие веднага ще се повдигнете.
И религията е именно
наука
да разклати тия гънки на мозъка - това, което тя прави, е разкопки.
Божествените форми са във вас, от тези форми ще почнете да работите. Всякой един от вас може да влияе по този закон. Сега, да дойдем до думата Добродетел - каква форма има, какъв цвят има? Доброто е бял цвят. И затуй всичко тук на тази маса е бяло.
към текста >>
Да крадеш, то е изкуство, само че то не е
наука
.
Долу такива старости! Нам трябват старци, които са обработили хубави форми, за да кажат хората: „Както го искаме, да бъде", а не: „Какъв е този калпазанец старец? " На младини той не е работил и не е забогатял. Ние не обичаме сиромаси хора. Някои казват: „Помагайте на бедните", но хора, които отиват да крадат из джобовете, аз не ги ща.
Да крадеш, то е изкуство, само че то не е
наука
.
Джебчията, то е сръчност; може и да дадеш на човека едно опивателно питие или някой газ под носа и да го обереш. Но да създадеш форма, това е, което наричат образ и подобие. Знаете ли колко хиляди години е работил Господ над тия форми, преди да каже: „Да направим човека по наш образ и подобие"? Като ги даде на Адама, тоя последният ги предаде само за един плод. И Ангелът ги изпъди навън от Рая да отидат да ги търсят.
към текста >>
Пуснал мустаци, проточил лице - това е фарисейство, това не е
наука
, това е изкуство
за
дегизиране.
И не е смешно това -човекът си казва истината. Някои религиозни хора си пускат мустаците надолу и искат да кажат: „Аз за жена не мисля"; не лъжете, обърнете мустаците си нагоре. Не трябва да лъжем, а трябва да говорим истината. На главата на твоята слава е Истината. Формите трябва да съответстват на онази реалност, която е вътре в нас.
Пуснал мустаци, проточил лице - това е фарисейство, това не е
наука
, това е изкуство
за
дегизиране.
Ние, които пристъпваме към научно изследване, трябва да снемем тия дегизирания. Казвам: долу дегизирането, нагоре дигнете мустаците! Искаш да родиш деца, като се ожениш - Господ ще те благослови. Но когато не искаш жена, пак не лъжи - долу мустаците! Едното е лъжа и другото е лъжа.
към текста >>
Това е закон, аз ви проповядвам истинска
наука
.
И когато дойде страданието, благодарете, че минавате вечерно време и си кажете: „Няма да видя лоши форми, които може да ме свалят на пътя." Мислете върху стиха: „Главата на Твоето Слово 384 е Истината." Истината в бъдеще да стане глава на всичко. Обичта е насъщен закон. Искате да обичате някого - това ще рече, че искате да го облечете. Бащата има дете - ще гледа да го облече; мъжът обича жена си - ще я облече в коприна и венец ще и купи, обуща ще и купи, всичко ще направи за красивата форма; трябва и красива къща - ще и направи.
Това е закон, аз ви проповядвам истинска
наука
.
А скъсаните дрехи - долу тия стари мехове, всичко трябва да бъде ново! Дрехите трябва да имат красива форма, да прилягат, да ви правят ефект, да ги обичате. И къща красива ще направите, т.е. да не бъде много претрупана, а да има известна красота, да повдига ума и душата. И тази стая е много семпло мебелирана, но като влезете вътре, чувствате известно разположение, прави известен ефект, който действа на ума.
към текста >>
В деня, когато отидете към Виделината, всичко ще се обърне към Добро и ще вземете да растете във вашите души, ще разберете смисъла на
Живота
- Божествената Любов.
Виждате глистите - нямат очи, уши, уста като нас; едно време и хората са били така слепи и сме почнали да се пукаме. С нашите очи ние виждаме къде е тази нова къща, в която трябва да влезем - нашият мозък ни дава указание как практически да намерим път. Някои хора са опечени, но някои още трябва да се пекат в огъня. Някои казват: „Не бутай огъня, да не пострадаш"; ако не пострадаш, ще бъдеш винаги в пъкъла долу. Те мразят Виделината - ще бъдат слуги.
В деня, когато отидете към Виделината, всичко ще се обърне към Добро и ще вземете да растете във вашите души, ще разберете смисъла на
Живота
- Божествената Любов.
Да бъдем религиозни, значи да знаем да любим. Да любим, в това се състои всичката наука, всичкото изкуство. Трябва да знаем как да любим. Някой казва: „Не ме люби"; ами как ще те люби, когато не знае да люби. Да любим, то значи нашите ръце да бъдат толкова деликатни, да имаме толкова знания и Мъдрост, че като пипаме човешката душа, да не развалим едните благородни израстъци, едните удове, членове, с които си служи.
към текста >>
Да любим, в това се състои всичката
наука
, всичкото изкуство.
Някои хора са опечени, но някои още трябва да се пекат в огъня. Някои казват: „Не бутай огъня, да не пострадаш"; ако не пострадаш, ще бъдеш винаги в пъкъла долу. Те мразят Виделината - ще бъдат слуги. В деня, когато отидете към Виделината, всичко ще се обърне към Добро и ще вземете да растете във вашите души, ще разберете смисъла на Живота - Божествената Любов. Да бъдем религиозни, значи да знаем да любим.
Да любим, в това се състои всичката
наука
, всичкото изкуство.
Трябва да знаем как да любим. Някой казва: „Не ме люби"; ами как ще те люби, когато не знае да люби. Да любим, то значи нашите ръце да бъдат толкова деликатни, да имаме толкова знания и Мъдрост, че като пипаме човешката душа, да не развалим едните благородни израстъци, едните удове, членове, с които си служи. Ако някой иска да ви помилва леко, вие ще ли да дадете? Какво бихме казали, ако човек поиска да бръкне със своите ръце във вашето сърце - това Любов ли е?
към текста >>
Сега - вие страдате в
Живота
- как можете да приложите закона?
Христос, когато хване, все стари мехове хваща. Някой казва: „Аз станах християнин и всички бели ми се струпаха на главата"; но ти си в процес. И като се пукне старият мех, ти ще излезеш из него, ще бъркаш вода във варта, ще се разложиш и когато Христос замаже с теб, за тая къща хората ще кажат: „Много хубава вар." Да, трябва да се обърнем на вар, т.е. да вземем плоско състояние в света. Под думите бяла вар подразбираме да дадем отражение на Божественото - бялата краска дава най-силното отражение.
Сега - вие страдате в
Живота
- как можете да приложите закона?
Два метода са, които действат. Имате известни спънки, недоразумения; кажете си най-първо: „Аз съм долу, в избата", и да се роди във вас желание да излезете на Виделина. И когато излезете на Виделина, не се плашете за плътта, защото Господ ще ви намери и ще ви приеме в Себе Си. Искам да бъдете спокойни, вашият Дух да се не плаши вече. Казвате често: „Нашата работа е сигурна, надушиха ни вече", и се чудите каква хитрост да употребите.
към текста >>
Това е лъжливо схващане на
Живота
.
" Не е любил той, осем хиляди години е бил слуга на тази слугиня. Да любиш, това е Живот, въздигане, разширение на човешката душа, на човешкия ум, на човешкия Дух. Това е Любов, това е да бъде Христос в нас - тогава ще бъдем силни. Сега всички се плашат: „Чакай мъж ми да не залюби друга" - микроб лош е влязъл в нея, това не е Любов. Долу тия изтезания!
Това е лъжливо схващане на
Живота
.
Само в истинската Любов, във Виделината ще има разбиране между мъжа и жената. Жените трябва да знаят да казват: „Като моя мъж няма друг мъж"; и мъжът да казва същото за жената си - то е правилното схващане. Когато излезем към Виделината и говорим Истината, то е нашата невяста, която ни чака, която осем хиляди години проповядва: „Излезте из избите и ме възлюбете." И не само проповядва, но и разчепква тия въжа досегашни, които са вече на скъсване. Всички питат какво ще стане. Ще събори старата къща и ще съгради нова.
към текста >>
В съвременната
наука
, религия и разбиране има голяма игра на думи - лъжи, лъжи, лъжи, с които искат да ни вържат.
В днешната беседа искам от вас стремеж към Виделината. Имате желание, направете го. Някой ще каже: „Направи го лицемерно." От сърце или не от сърце, направете Добро - то ще ви спаси. Днес едно, утре друго, другиден трето - като направите сто, старите мехове ще се пукнат и ще ви измъкнат навън. И вие ще бъдете свободни.
В съвременната
наука
, религия и разбиране има голяма игра на думи - лъжи, лъжи, лъжи, с които искат да ни вържат.
Навън вече тия лъжи! Религията е наука на Любовта, наука на Доброто. Да бъдем религиозни, това значи да правим Добро във всякой момент, колкото ще и да е малко това Добро, и да не мислим за плътта. Туй Добро ще ни изведе към Виделина, то ще бъде като котва, която ще се вглъби в нас - чрез нея ние ще бъдем изтеглени навън. Това проповядва Христос на Своите слушатели.
към текста >>
Религията е
наука
на Любовта,
наука
на Доброто.
Някой ще каже: „Направи го лицемерно." От сърце или не от сърце, направете Добро - то ще ви спаси. Днес едно, утре друго, другиден трето - като направите сто, старите мехове ще се пукнат и ще ви измъкнат навън. И вие ще бъдете свободни. В съвременната наука, религия и разбиране има голяма игра на думи - лъжи, лъжи, лъжи, с които искат да ни вържат. Навън вече тия лъжи!
Религията е
наука
на Любовта,
наука
на Доброто.
Да бъдем религиозни, това значи да правим Добро във всякой момент, колкото ще и да е малко това Добро, и да не мислим за плътта. Туй Добро ще ни изведе към Виделина, то ще бъде като котва, която ще се вглъби в нас - чрез нея ние ще бъдем изтеглени навън. Това проповядва Христос на Своите слушатели. Тогавашните ключари казваха: „Турете го в затвора", обаче сегашните условия са такива, че затворите ще бъдат пукнати. Сега Христос не може да бъде разпнат - знаете ли защо?
към текста >>
39.
ПРИЛОЖЕНИЯ ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ
Гумнеров: към
живота
.
6, София, 1996). 36 Серафим Шиваров – един от първите ученици на Учителя Беинса Дуно, роден във Варна, живял във Враца, работил като чиновник. 37 Сава Великов – един от първите ученици на Учителя Беинса Дуно, роден в Котел, живял във Варна. 38 Основата – в протокола на П. Гумнеров:основанията. 39 Към работата – в протокола на П.
Гумнеров: към
живота
.
40 Да влезе – в протокола на П. Гумнеров: да види. 41 Да се избави – в протокола на П. Гумнеров: да се усъвършенства. 42 С душата – в протокола на П.
към текста >>
Гумнеров: бъдете светила в
живота
си.
Гумнеров:Йоанна 14:1-21. 55 Римляном 5:15, 16 – в протокола на П. Гумнеров:Римляном 5:15. 56 Казва Господ – този израз липсва в протокола на Д.Голов. 57 Бъдете носители на Светлината – в протокола на П.
Гумнеров: бъдете светила в
живота
си.
58 Следната молитва – по-късно текстът ¢ става основа на т.нар. Благодарствена молитва. 59 Благодарим Ти за благодеянията, които... – в протокола на П. Гумнеров: Благодарим Ти за Добро- детелта, която... 60 Божественият ум е свръх всичките същества – това изречение липсва в протокола на Д. Голов.
към текста >>
90 Място на
Живота
да се развива – в протокола на Д.
Гумнеров: от вкусването. 88 Празните занимания – в протокола на П. Гумнеров:разните занимания. 89 Ще те укроти – в протокола на П. Гумнеров: ще те укрепи.
90 Място на
Живота
да се развива – в протокола на Д.
Голов: място да се развива. 91 Между 12 и 5 ч. после полунощ – в протокола на П.Гумнеров: между 9–12 ч. и от 1 до 4 ч. 92 Този е един цикъл на развитие, който се равнява на двадесет и четири милиарда години – в протокола на Д.
към текста >>
Автор на студиите Окултизъм, мистицизъм и учението на Дънов, Философията на
живота
според розенкройцерското учение и др.
104 Спас Димитров – последовател и ученик на Учителя Беинса Дуно, роден в Ямбол, живял в София, по професия чиновник. 105 Величко Граблашев – последовател и ученик на Учителя Беинса Дуно. Завършва право в САЩ, където се запознава с младия Петър Дънов, адвокатства в София. Основател на Психическо дружество и редактор на сп. Задгробен живот.
Автор на студиите Окултизъм, мистицизъм и учението на Дънов, Философията на
живота
според розенкройцерското учение и др.
106 Дядо Сапунов от Айтос – последовател на Учителя Беинса Дуно, за когото липсват документални данни. 107 Дъбник – става дума за железопътната станция на Долни Дъбник, Плевенско. 108 Пенка Бъчварова – последователка на Учителя Беинса Дуно, от София, съпруга на Тодор Бъчваров. 109 Мария Гладкова Байчева, по мъж Дойнова – последователка на Учителя Беинса Дуно, съпруга на Иван Дойнов. Родена в Лясковец, живял в София, завършва земния си път през 1943 г.
към текста >>
298 Елементалните духове – според езотеричната
наука
– свръхсетивни същества, намиращи се под чо- вешката степен на еволюция, на които се дължат процесите и събитията в минералното царство (гноми), хидросферата (ундини), атмосферата (силфи) и огнената стихия (саламандри); известни още като природни духове.
294 Идете от Мене, вие проклети – цитат от Матея 25:41. 295 ...да тръгнем и да започнем да се движим – и затова ние трябва... – изразът липсва в протокола на Д. Голов. 296 Една велика война – става дума за предстоящата Първа световна война (1914–1918). 297 След края на Междусъюзническата война (1913) Вардарска Македония става част от Сърбия, а след края на Първата световна война (1918) – част от т.нар. Кралство на сърби, хървати и словенци, преименувано по-късно в Кралство Югославия (1929).
298 Елементалните духове – според езотеричната
наука
– свръхсетивни същества, намиращи се под чо- вешката степен на еволюция, на които се дължат процесите и събитията в минералното царство (гноми), хидросферата (ундини), атмосферата (силфи) и огнената стихия (саламандри); известни още като природни духове.
299 In corpore – от лат. в тяло – заедно, като в едно тяло. 300 Войни, неприятелски нашествия, земетръси и морове – през 1913 г. не се провежда среща на Веригата поради военното положение и участието на България в Балканската (1912–1913) и Междусъюзническата война (1913). Букурещкият мирен договор е подписан на 28 юли
към текста >>
От следващите по-нататък думи обаче може да се допусне, че става дума
за
най-значителното духовно събитие на нашето време, известно в
науката
на езотеричното християнство с термина етерно откровение на Христос в астралния план или Второ пришествие.
303 Пояснението в скоби липсва в протокола на Д. Голов. 304 „Малкото славословие“ – православно бого- служебно песнопение; заглавието липсва в протокола на Д. Голов. 305 „Благословен Бог наш“ – православно богослужебно песнопение от вечерня. 306 Учителя – на това място в протоколите за първи път Петър Дънов се нарича с прозвището Учителя. 307 Новата епоха – най-вероятно става дума за Епохата на Водолей, която според Учителя Беинса Дуно започва от 1914 г.
От следващите по-нататък думи обаче може да се допусне, че става дума
за
най-значителното духовно събитие на нашето време, известно в
науката
на езотеричното християнство с термина етерно откровение на Христос в астралния план или Второ пришествие.
308 Цитат от Матея 5:48. 309 Златният светилник – образ от Захария 4:2: И рече ми: Що видиш ти? И рекох: Погледнах и ето светилник, всичкий златен и чаша върху него, и седемте му светила върху него... 310 Европейска война – става дума за Първата световна война, която избухва на 15 юли 1914 г. (ст. ст.).
към текста >>
40.
ЕНЕРГЕТИЧНИЯТ ЦЕНТЪР НА БЪЛГАРИЯ
наука
, която има
за
основа Любовта,
Учителя П.К.Дънов е държал около 7500 беседи, засягащи всички духовни и житейски въпроси. Бил е много добър музикант, забележителен цигулар, имал е приятен баритонов тембър, свирил е и на пиано. Завещал ни е много интересна самобитна музика, многообразна, включваща различни елементи: духовни, народни, религиозни, танцови. Изключителен интерес представлява Паневритмията (висш космичен ритъм), своеобразно отражение на Неговото учение с помощта на изразните средства на три изкуства: хореография, музика и поезия. Учителя ни остави една велика
наука
, която има
за
основа Любовта,
Мъдростта и Истината. Боян Боев Петър Константинов Дънов е роден на 11.07.1864 г. в с.Николаевка, Варненско, в семейството на видния български възрожденец - свещеник Константин Дъновски. Дядото по майчина линия - Хаджи Атанас Георгиев - е също известен възрожденец и голям родолюбец, посветил дълги години от живота си на борбата за църковна свобода и създаване на българско училище.
към текста >>
Дядото по майчина линия - Хаджи Атанас Георгиев - е също известен възрожденец и голям родолюбец, посветил дълги години от
живота
си на борбата
за
църковна свобода и създаване на българско училище.
наука, която има за основа Любовта, Мъдростта и Истината. Боян Боев Петър Константинов Дънов е роден на 11.07.1864 г. в с.Николаевка, Варненско, в семейството на видния български възрожденец - свещеник Константин Дъновски.
Дядото по майчина линия - Хаджи Атанас Георгиев - е също известен възрожденец и голям родолюбец, посветил дълги години от
живота
си на борбата
за
църковна свобода и създаване на българско училище.
Средното си образование младият Петър Дънов получава във Варна и Свищов. През 1888 г. заминава за САЩ, учи една година медицина, а след това завършва богословие в Бостънския университет. Завръща се в България през 1895 г. и се установява в гр.
към текста >>
Петър Дънов издава книгата „
Наука
и възпитание", в която излага основните си идеи, които по-късно развива в своите беседи и лекции.
Следващите пет години Петър Дънов прекарва в уединение, във вътрешна работа, за да добие „озарение отвътре" за това, което му предстои да извърши в следващите десетилетия, а именно да подготви умовете и сърцата на хората за новата Шеста раса, за Новата Култура, която иде вече на земята. Особено важна за него е годината 1897, която внася коренен прелом в неговия живот. Върху него слиза Духът на Истината, за който говори Христос в Евангелието от Йоана, глава 14. Така в Петър Дънов се вселява Всемировият Учител на бъдното човечество, което става на няколко етапа. Междувременно, през 1896 г.
Петър Дънов издава книгата „
Наука
и възпитание", в която излага основните си идеи, които по-късно развива в своите беседи и лекции.
През 1898 г. той изнася пред варненското благотворително дружество „Милосърдие" беседата „Призвание към народа ми, български синове на семейството славянско", в която определя мисията, с която е изпратен на земята: „ Аз ида отгоре по висше разпореждане на Бога, нашия Небесен Отец, Който ме е натоварил с великата мисия да ви предупредя от лошия път и да ви благовествувам Истината и Живота, която слиза от небесните жилища на Вечната Виделина да просвети всеки ум, да възобнови всяко сърце, да въздигне и обнови всички духове, отбрани чада на Истината, предназначени да съставят зародиша на Новото човечество, на което славянското семейство - коляното Юдино, ще стане огнище. На вас, славянското семейство, се отрежда една свята длъжност в Царството на Мира, който иде, наближава. Вас ви очаква едно светло бъдеще.
към текста >>
„ Аз ида отгоре по висше разпореждане на Бога, нашия Небесен Отец, Който ме е натоварил с великата мисия да ви предупредя от лошия път и да ви благовествувам Истината и
Живота
, която слиза от небесните жилища на Вечната Виделина да просвети всеки ум, да възобнови всяко сърце, да въздигне и обнови всички духове, отбрани чада на Истината, предназначени да съставят зародиша на Новото човечество, на което славянското семейство - коляното Юдино, ще стане огнище.
Така в Петър Дънов се вселява Всемировият Учител на бъдното човечество, което става на няколко етапа. Междувременно, през 1896 г. Петър Дънов издава книгата „Наука и възпитание", в която излага основните си идеи, които по-късно развива в своите беседи и лекции. През 1898 г. той изнася пред варненското благотворително дружество „Милосърдие" беседата „Призвание към народа ми, български синове на семейството славянско", в която определя мисията, с която е изпратен на земята:
„ Аз ида отгоре по висше разпореждане на Бога, нашия Небесен Отец, Който ме е натоварил с великата мисия да ви предупредя от лошия път и да ви благовествувам Истината и
Живота
, която слиза от небесните жилища на Вечната Виделина да просвети всеки ум, да възобнови всяко сърце, да въздигне и обнови всички духове, отбрани чада на Истината, предназначени да съставят зародиша на Новото човечество, на което славянското семейство - коляното Юдино, ще стане огнище.
На вас, славянското семейство, се отрежда една свята длъжност в Царството на Мира, който иде, наближава. Вас ви очаква едно светло бъдеще. Вождът на спасението, Помазаникът Сионов, Царят Господен, Братът на страдащите пристига във всичката своя сила и духовна пълнота и ще промени вида на този свят". През 1898 г. Учителя влиза във връзка със своите първи ученици и ги кани на събор на Бялото Братство, състоял се през 1900 г.
към текста >>
За
това имаше дълбока окултна причина, основаваща се на едно знание, което идваше от вечността, от времето на зараждането на
живота
на земята и от времето на организирането на този живот от Духа.
Учителя отговаря: „Ние се срещаме в Търново през тази година, за да решат духовете какво трябва да правят с България. Събрахме се в Търново още и затова, защото всички духове са живяли тук и затова се събират. Те гледат сметката на България и резултатът от тази сметка ще бъде известен бъдещата година." По този въпрос сестра Мария Тодорова казва: „Представете си, че сте през онази епоха в Търново, където Учителя започва да организира съборите на Бялото Братство. А защо там ли?
За
това имаше дълбока окултна причина, основаваща се на едно знание, което идваше от вечността, от времето на зараждането на
живота
на земята и от времето на организирането на този живот от Духа.
На много места Учителя беше споменавал, че във В. Търново се срещат много земни, електромагнитни и електрически влияния от цяла България с влиянията, които идат от Хималаите, Алпите и Америка. Това бяха надземни влияния на електричество и магнетизъм, това бяха подземни съединителни връзки между пластовете от минали епохи на земята. Учителя отиде във В. Търново да използва онова космическо течение и онова влияние на земния магнетизъм и електричество, за да ги закрепи едновременно с изявлението на Божествения и Христовия Дух, изявяващи се чрез Него, и да създаде една благоприятна атмосфера в Търново, а оттам - едно омекотяване на атмосферата около българските глави и в българската аура изобщо." (Виж „Изгревът" на Бялото Братство", София, 1993 г.)
към текста >>
41.
Писма до Мария Казакова
Ето каква е целта на спиритизма като
наука
: да докаже на днешния свят, че има нещо повече от това, което виждаме.
Какво може да бъде поръчителството на един пратеник Божий до нас, освен да ни засвидетелствува, че Бог е верен, многомилостив и благоутробен, че желае ний да Го познаем и да се спасим, защото в Неговото познание има живот вечен. Не са знаците, слоговете и думите, които дават вътрешната приятност и хубост; то е съдържанието, което е просмукано в тях, Духът, Който вее. Всички други неща са средства, стъпала, спомагала, удобства, улеснения, едно от друго по-приспособени да пренесат Божествената мисъл, която се отправя към всекиго едного от нас. „Днес ако чуете гласа Му, казва Писанието, не ожесточавайте сърцето си”, т.е. ако Господ Ви посети, не затваряйте вратата на сърцето си, но Му отворете и Го приемете да влезе и да ви стане гост.
Ето каква е целта на спиритизма като
наука
: да докаже на днешния свят, че има нещо повече от това, което виждаме.
Да, несъмнено ние сме заобиколени с множество невидими наши приятели, които зорко следят всичко, което се върши с нази; „Не са ли те всички служебни духове, проваждаеми да слугуват на тези, що ще наследят спасение”. Евр. 1;14. Бог е около нас навсякъде. „В Него живеем и се движим”, казва Павел. Засега, като завършвам дотук с предмета, ще Ви помоля, ако обичате, да ми изпроводите някои от Вашите съобщения със следующото писмо, за да ги прочета.
към текста >>
Има много неща в
живота
неясни и тъмни, но бъдещето носи тяхното разяснение.
* * * Две години по-късно, на 2.06.1902 г., Учителя пише на Мария Казакова: Варна, 2.VІ.1902г. Уважаема госпожо Казакова, Пътищата на Господа са неизследими.
Има много неща в
живота
неясни и тъмни, но бъдещето носи тяхното разяснение.
Изисква се търпение и Вяра, за да възприемем всичките Негови обещания. Изпълнението на Божията Воля е вечното добро, а познанието — Негов живот вечен. Трябва да чакаме, докато Господ се облече в сила и мощ. Вашето желание, което имате, ще се изпълни, но на времето, което Бог е определил. Само съблюдавайте шепненето на онзи вътрешен дълбок глас.
към текста >>
Търпението в
живота
е добродетел.
Люб. М. Казакова, От дълго време съм имал намерение да Ви пиша, но съм отлагал за по-благоприятен случай. Обаче, времето върви и ние — заедно с него; и няма съмнение, че благовремето трябва да се създаде, инак отлагането няма смисъл. Мене ми беше желателно да посетя Търново изново, но това съм заставен да отложа за по-насетне, понеже така е добрата Воля на Господа и ние се ръководим според ръководството на Духа. Има много неща, върху които можехме да обменим някои мисли, но тях ще трябва да отложим за други път.
Търпението в
живота
е добродетел.
Това сме опитали и разбираме смисъла на живота. Животът седи в познанието на благата Воля на Нашия Небесен Баща, Който ни е пратил в тоя свят, за да се подвизаваме и усъвършенствумаме в добродетелта. А добродетелта е благото на живота. А това благо го изразява Христос. Несъмнено, има много неща, които вашата душа желае да придобие, но те ще Ви се дадат постепенно.
към текста >>
Това сме опитали и разбираме смисъла на
живота
.
От дълго време съм имал намерение да Ви пиша, но съм отлагал за по-благоприятен случай. Обаче, времето върви и ние — заедно с него; и няма съмнение, че благовремето трябва да се създаде, инак отлагането няма смисъл. Мене ми беше желателно да посетя Търново изново, но това съм заставен да отложа за по-насетне, понеже така е добрата Воля на Господа и ние се ръководим според ръководството на Духа. Има много неща, върху които можехме да обменим някои мисли, но тях ще трябва да отложим за други път. Търпението в живота е добродетел.
Това сме опитали и разбираме смисъла на
живота
.
Животът седи в познанието на благата Воля на Нашия Небесен Баща, Който ни е пратил в тоя свят, за да се подвизаваме и усъвършенствумаме в добродетелта. А добродетелта е благото на живота. А това благо го изразява Христос. Несъмнено, има много неща, които вашата душа желае да придобие, но те ще Ви се дадат постепенно. Господ, Който Ви е възлюбил и Който бди за доброто на душата Ви, има много добри неща, спазени за Вас.
към текста >>
А добродетелта е благото на
живота
.
Мене ми беше желателно да посетя Търново изново, но това съм заставен да отложа за по-насетне, понеже така е добрата Воля на Господа и ние се ръководим според ръководството на Духа. Има много неща, върху които можехме да обменим някои мисли, но тях ще трябва да отложим за други път. Търпението в живота е добродетел. Това сме опитали и разбираме смисъла на живота. Животът седи в познанието на благата Воля на Нашия Небесен Баща, Който ни е пратил в тоя свят, за да се подвизаваме и усъвършенствумаме в добродетелта.
А добродетелта е благото на
живота
.
А това благо го изразява Христос. Несъмнено, има много неща, които вашата душа желае да придобие, но те ще Ви се дадат постепенно. Господ, Който Ви е възлюбил и Който бди за доброто на душата Ви, има много добри неща, спазени за Вас. Само Той е, Който може да Ви изпълни с необятната Си Любов. И Аз зная, че Той ще стори това, за да имате Неговия мир и Неговата радост.
към текста >>
И Аз се радвам като съзирам Вашето вътрешно стремление към Истината на
живота
.
А това е велико благословение. Мене ми е казано да Ви съобщя това. И Аз бързам да Ви принеса тази радост. Изпитите на Вашия живот са били стъпала, които да Ви доведат по-близо до Истината и до Тогова, Който Ви Люби. Да, пътищата Господни са чудни!
И Аз се радвам като съзирам Вашето вътрешно стремление към Истината на
живота
.
Дерзайте, прочее! Стойте твърда и непоколебима, укрепявайте вярата си, приготовлявайте ума си, времената са зрели. Този народ, в когото живеем, ще се събуди и Господ ще го възкреси в Духа на Своята Любов. Всички онези, които спират неговия напредък, ще се премахнат. Ние ще бъдем свидетели на Неговия Дух.
към текста >>
42.
Писма до семейство Иларионови - 1908
Колко е важно всякога в
живота
подобни празнини да се запълват с ценните добродетели на небето.
1908 г. Люб. К. Иларионов, Писмото ви получих. Ще запълните тази празнота с 3-та глава от Ев. на Йоана.
Колко е важно всякога в
живота
подобни празнини да се запълват с ценните добродетели на небето.
Сега е времето, когато всички трябва да работите с радост и веселие за Господа и да се ползувате от всичките Негови блага, които ви праща всеки ден. От всичко да се извлича мъдрост и знание. Елена можа ли да запълни празнината на своята реч? Надявам че мисълта й да се е уяснила. Мислите в духовния свят поникват и цъфтят тъй, както цветята пролет тук.
към текста >>
Религията, това е вътрешната связ* на
живота
с неговия източник ― Божията Любов, която заражда человешките души и ги свързва със своя Дух да се радват на свободата на озаряющата Истина.
От всичко да се извлича мъдрост и знание. Елена можа ли да запълни празнината на своята реч? Надявам че мисълта й да се е уяснила. Мислите в духовния свят поникват и цъфтят тъй, както цветята пролет тук. Когато се спазват всичките условия, образуването на мислите върви правилно.
Религията, това е вътрешната связ* на
живота
с неговия източник ― Божията Любов, която заражда человешките души и ги свързва със своя Дух да се радват на свободата на озаряющата Истина.
Ваш: П. К. Дънов * Связ (рус) - връзка (Бел.ред.) * * * София, 12.ІХ.1908г.
към текста >>
Наука
като френологията изисква наблюдение.
Всичко има смисъл, всичко има значение за оня, който разбира, на когото умът и сърцето са отворени да схваща и разбира. Слепият се движи в тъмнина, имащият очи — в светлина. Глухият — в безсмислие, имащият слух — в хармония. Елена как върви с френологията? Учи ли я или е оставила да си почива?
Наука
като френологията изисква наблюдение.
Трябват постоянни пресявания на фактите. После тия факти трябва да се пробват. Тази година на посятото ще се даде влага и благословение. Орете добре, сейте добре, за да има и добра жетва. Семе ще ви се даде.
към текста >>
Само тогава идва сполуката в
живота
.
София, 17.ХІ.1908г. Л.И. К. Иларионова, Наверно вий все още очаквате „Животът на Христа“. И в очакванието времето се вижда дълго. Но при такива случаи е потребно търпението.
Само тогава идва сполуката в
живота
.
С днешната поща ви изпращам книгата и надявам се да останете благодарна. Само една добра мисъл по някой път съставлява цяло богатство за една жадующа душа. Добрите мисли, добрите желания в живота са лъчите, които го освежават и възрастяват. Те са Господните блага, които идат да осветляват пътеките на тоя материален живот, гдето скърби и страдания са спътници на человеческата душа. Те са утехата, насърчението на страждующите.
към текста >>
Добрите мисли, добрите желания в
живота
са лъчите, които го освежават и възрастяват.
И в очакванието времето се вижда дълго. Но при такива случаи е потребно търпението. Само тогава идва сполуката в живота. С днешната поща ви изпращам книгата и надявам се да останете благодарна. Само една добра мисъл по някой път съставлява цяло богатство за една жадующа душа.
Добрите мисли, добрите желания в
живота
са лъчите, които го освежават и възрастяват.
Те са Господните блага, които идат да осветляват пътеките на тоя материален живот, гдето скърби и страдания са спътници на человеческата душа. Те са утехата, насърчението на страждующите. А да се ползува человек от тия блага, той трябва да има ум, трябва да има душа възприемчива, да задържи доброто в себе си, за да не мине то като вода по голите скали и се превърне на порой. Често прекроените долини представляват человеческото смирение и трудолюбие, а планинските голи върхове ― неговата гордост и надменност. Да, те са високи, величествени, но са студени и безжизнени.
към текста >>
43.
ЗНАМЕТО НА ВЕРИГАТА
И това в
науката
го казват еволюция.
преди обед, и върху нея каза: Това е законът на Веригата, в който са отбелязани всички етапи на човешкото развитие. Тук г-н Дънов по дълбок начин и на философски език обясни етапите и падразделенията в емблемата, но аз не разбрах и не схванах, освен следните откъслечни мисли: Всичките души, които са излезли от Бога, пречупват права линия и тогава е станало отражение в триъгълника; а това е, което се казва падение. После се образува друг триъгълник ... и виждаме същество с две глави; а същество с две глави не може да бъде в хармония с Бога.
И това в
науката
го казват еволюция.
Всяка една душа трябва да премине през всичките форми и всяка форма, която човек може да усвои, става негов капитал. Без формите никакво знание не може да съществува. В тази т.нар. еволюция ние сме отишли до дъното на самия триъгълник и се възкачваме към Бога, та така е станало спасението. Същевременно, тази емблема ― пръчката ― показва и троякото проявление на Бога.
към текста >>
Три е смисълът на
Живота
, целта, към която се стремим; то е падение, сила; то не е поделяемо; трито само Бог може да го победи.
Същевременно, тази емблема ― пръчката ― показва и троякото проявление на Бога. Ние сме се качили в първия Божествен етап. В първата емблема ― закона ― виждаме цифрите 1, 2, 3, 5 и 7. Еденицата е Богът в нас. Двойката е Божествената Любов, но това е число, което се подава.
Три е смисълът на
Живота
, целта, към която се стремим; то е падение, сила; то не е поделяемо; трито само Бог може да го победи.
Петте сме ние; нищо не може да ни победи, освен Любовта. По-нататък към петте се прибавя двете; образува се седем, което е център на шестоъгълника. Из беседа пред Класа на добродетелите Тази фигура представлява начин, по който може да изправите живота си. Тези линии са светове със строго определени математически значения.
към текста >>
Тази фигура представлява начин, по който може да изправите
живота
си.
Двойката е Божествената Любов, но това е число, което се подава. Три е смисълът на Живота, целта, към която се стремим; то е падение, сила; то не е поделяемо; трито само Бог може да го победи. Петте сме ние; нищо не може да ни победи, освен Любовта. По-нататък към петте се прибавя двете; образува се седем, което е център на шестоъгълника. Из беседа пред Класа на добродетелите
Тази фигура представлява начин, по който може да изправите
живота
си.
Тези линии са светове със строго определени математически значения. Сега вие, момичетата, излизате от В, вървите нагоре към В1, В2, В3... и отивате към А. В същото време излиза момче от А към А1, отива към В и се срещате точка O. Ако вашето сърце е пълно с надежда, любов и вяра, от другия полюс излиза непременно друга душа и ако вървите правилно, то тези две души ще се срещнат и животът им ще се осмисли — няма падане. Но ако още в началото се колебаете, ще изгубите тази душа или ще се родят всички страдания.
към текста >>
44.
ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1910 Г., ВЕЛИКО ТЪРНОВО
И това в
науката
го казват „еволюция“.
преди обед, и върху нея каза: — Това е законът на Веригата, в който са отбелязани всичките етапи на човешкото развитие. Тук г-н Дънов на един философски език обясни етапите и подразделенията в емблемата, но може да се схване от протоколираното само следните откъслечни мисли: — Всичките души, които са излезли от Бога, пречупват права линия и тогава е станало отражение в триъгълника, а това е, което се казва падение. После се образува друг триъгълник и виждаме същество с две глави, а същество с две глави не може да бъде в хармония с Бога.
И това в
науката
го казват „еволюция“.
Всяка душа трябва да премине през всичките форми и всяка форма, която човек може да усвои, става негов капитал. Без формите никакво знание не може да съществува. В тази така наречена еволюция ние сме отишли до дъното на самия триъгълник и се възкачваме към Бога, та така е станало спасението. Второто представлява еманципацията, която е петоъгълник, гдето са петте велики добродетели, които са правдата, любовта, добродетелта, истината, мъдростта. Ние сега влизаме в шестия етап, който е еволюцията на духовете.
към текста >>
Три, то е смисълът на
живота
, целта, към която се стремим, то е и подигане, сила.
В този разговор г-н Дънов изказа гледните по-важни мисли: — Здравето отговаря на тялото; щастието отговаря на душата, а блаженството отговаря на духа. В първата емблема — закона — виждате цифрите 1, 2, 3, 5, 7. Едното, то е Бог в нас. Двете, то е Божествената Любов, но това число е, което се поддава.
Три, то е смисълът на
живота
, целта, към която се стремим, то е и подигане, сила.
То не е поделяемо. Трите само Бог може да го победи. Пет — то сме ние. Нищо не може да ни победи, освен любовта. По-нататък двете като се приложат, бразува се числото 7.
към текста >>
В такъв случай намери се и се сдобри и сприятели с друг човек, на когото животът и линията на поведение са диаметрално противоположни с
живота
и линията на поведение на човека, с когото си се намразил.
Така плътта е жената на дявола, а дяволът е мъжът на плътта. Светът — това са синовете, които са родили плътта и дявола. Никога не се заемайте да се борите с плътта, греха и дявола, защото, който се помъчи да стори това, поставя се на фалшива почва. Ако искате да вървите добре, то на лошата мисъл и изкушението противопоставяйте една добра мисъл и тогава ти, като станеш център, ще оставиш двете мисли и желания да се борят, а ти ще си вървиш по пътя неповредим. Намразил си, например, някого, на когото често и без да щеш изпращаш лоши мисли.
В такъв случай намери се и се сдобри и сприятели с друг човек, на когото животът и линията на поведение са диаметрално противоположни с
живота
и линията на поведение на човека, с когото си се намразил.
И тогава добрите мисли и чувства, които храниш към добрия човек, с когото си се сприятелил, ще влязат в борба с лошите мисли и чувства, които изпращаш на човека, с когото си в ненавист и така ти ще останеш неуязвим. Всичките сили в света вървят по известна плоскост. Те са седем долни и толкова горни етажа, та всичко — 14 велики течения. И за да се приложат, трябва добре да се изучава кои сфери съответствуват, та да си подигнем ума към духовете, обитаващи сферата, която в конкретния случай ти трябва. За да стане срещата на Веригата тая година в Търново, си има своето дълбоко значение.
към текста >>
45.
1 Вместо увод
Тая цивилизация привърза no-здраво човешкото съзнание към дребните нужди на
живота
, като прекомерно ги увеличи.
Стигна се по тоя път до индулгенциите и инквизицията. Тъй се замени „тесният път" с широкия и удобен път на насилието, неправдата и греха. Но, по тоя път, официалното християнство изгуби своя истински живот и престана да бъде оня мощен фактор за всестранното повдигане на човека, каквото беше християнството на първите времена. Западната цивилизация постигна много в областта на техническия прогрес и свързаните с него практически знания, разви извънмерно външните средства и методи за работа и научни изследвания, способствува за развитието на интелекта и донесе един разцвет на дребния индивидуализъм. Но тази цивилизация пренебрегна духовната, истинската личност, занемари нейните висши и дълбоки заложби, забрави методите и пътищата за развитието именно на ония от тях, които правят човешката душа годна за най-висшите постижения, възприемчива за най-висшите пориви и стремежи, за великото и прекрасното, като й придават при това една несломима мощ.
Тая цивилизация привърза no-здраво човешкото съзнание към дребните нужди на
живота
, като прекомерно ги увеличи.
Тя разви низшите животински инстинкти у човека, засили дребния практицизъм, създаде психологическите предпоставки за повърхностния материализъм и позитивизъм в науката и философията. Тя обезвери човечеството, умъртви религията, като я лиши от нейния висш идеализъм и я постави в услуга на организираната неправда и организираното насилие. Предчувствайки това развитие на западния тип цивилизация, още в началото на века, Петър Дънов развива своето учение, като изхожда от духа и основните начала на истинското християнство. Той възсъздава Христовото учение в неговия чист вид, както то е проповядвано и разбирано от Исуса и първите черковни деятели, а освен това го допълва с онова ново, което Исус „би казал сега" – след 2000 год., на хората; изяснява онова ново и велико, което иде и сега в света, чрез живия и непрестанно творящ в душите Христос, проявяващ се във всичко велико и прекрасно, което се ражда и което иде в живота. Ако Бог е говорил в миналото на хората – казва П.
към текста >>
Тя разви низшите животински инстинкти у човека, засили дребния практицизъм, създаде психологическите предпоставки
за
повърхностния материализъм и позитивизъм в
науката
и философията.
Тъй се замени „тесният път" с широкия и удобен път на насилието, неправдата и греха. Но, по тоя път, официалното християнство изгуби своя истински живот и престана да бъде оня мощен фактор за всестранното повдигане на човека, каквото беше християнството на първите времена. Западната цивилизация постигна много в областта на техническия прогрес и свързаните с него практически знания, разви извънмерно външните средства и методи за работа и научни изследвания, способствува за развитието на интелекта и донесе един разцвет на дребния индивидуализъм. Но тази цивилизация пренебрегна духовната, истинската личност, занемари нейните висши и дълбоки заложби, забрави методите и пътищата за развитието именно на ония от тях, които правят човешката душа годна за най-висшите постижения, възприемчива за най-висшите пориви и стремежи, за великото и прекрасното, като й придават при това една несломима мощ. Тая цивилизация привърза no-здраво човешкото съзнание към дребните нужди на живота, като прекомерно ги увеличи.
Тя разви низшите животински инстинкти у човека, засили дребния практицизъм, създаде психологическите предпоставки
за
повърхностния материализъм и позитивизъм в
науката
и философията.
Тя обезвери човечеството, умъртви религията, като я лиши от нейния висш идеализъм и я постави в услуга на организираната неправда и организираното насилие. Предчувствайки това развитие на западния тип цивилизация, още в началото на века, Петър Дънов развива своето учение, като изхожда от духа и основните начала на истинското християнство. Той възсъздава Христовото учение в неговия чист вид, както то е проповядвано и разбирано от Исуса и първите черковни деятели, а освен това го допълва с онова ново, което Исус „би казал сега" – след 2000 год., на хората; изяснява онова ново и велико, което иде и сега в света, чрез живия и непрестанно творящ в душите Христос, проявяващ се във всичко велико и прекрасно, което се ражда и което иде в живота. Ако Бог е говорил в миналото на хората – казва П. Дънов – Той и днес говори; ако Той днес не говори, тогава въобще не е говорил.
към текста >>
Той възсъздава Христовото учение в неговия чист вид, както то е проповядвано и разбирано от Исуса и първите черковни деятели, а освен това го допълва с онова ново, което Исус „би казал сега" – след 2000 год., на хората; изяснява онова ново и велико, което иде и сега в света, чрез живия и непрестанно творящ в душите Христос, проявяващ се във всичко велико и прекрасно, което се ражда и което иде в
живота
.
Но тази цивилизация пренебрегна духовната, истинската личност, занемари нейните висши и дълбоки заложби, забрави методите и пътищата за развитието именно на ония от тях, които правят човешката душа годна за най-висшите постижения, възприемчива за най-висшите пориви и стремежи, за великото и прекрасното, като й придават при това една несломима мощ. Тая цивилизация привърза no-здраво човешкото съзнание към дребните нужди на живота, като прекомерно ги увеличи. Тя разви низшите животински инстинкти у човека, засили дребния практицизъм, създаде психологическите предпоставки за повърхностния материализъм и позитивизъм в науката и философията. Тя обезвери човечеството, умъртви религията, като я лиши от нейния висш идеализъм и я постави в услуга на организираната неправда и организираното насилие. Предчувствайки това развитие на западния тип цивилизация, още в началото на века, Петър Дънов развива своето учение, като изхожда от духа и основните начала на истинското християнство.
Той възсъздава Христовото учение в неговия чист вид, както то е проповядвано и разбирано от Исуса и първите черковни деятели, а освен това го допълва с онова ново, което Исус „би казал сега" – след 2000 год., на хората; изяснява онова ново и велико, което иде и сега в света, чрез живия и непрестанно творящ в душите Христос, проявяващ се във всичко велико и прекрасно, което се ражда и което иде в
живота
.
Ако Бог е говорил в миналото на хората – казва П. Дънов – Той и днес говори; ако Той днес не говори, тогава въобще не е говорил. Най-важното е: какво Бог сега иска да каже и казва на хората. Най-важни са „последните писма" на вашия небесен Баща! Той проповядва прилагането на Христовото учение: отказване от робството на греха и низшия живот, и възприемане „тесния път" на усъвършенстването, на новото раждане, на единението с Бога, чрез пълно изпълнение на неговата воля.
към текста >>
46.
1914_4 ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА-2
Спасение е да очистиш нечистото в себе си и просто да реагираш на отровата в теб; да поемеш въжето в морето, гдето плаваш безнадеждно
за
живота
си.
Тогава ще разберете вашето предназначение на земята и всичко това, което ви спира, ще го впрегнете в работа. Едно време, при първоначалния човек, не беше така, както е сега, в това отношение. Син Человечески, Който създаде Адама, ето, сега пак иде, за да тури ред и порядък в света. Той иде да спаси хората. А какво нещо е спасение?
Спасение е да очистиш нечистото в себе си и просто да реагираш на отровата в теб; да поемеш въжето в морето, гдето плаваш безнадеждно
за
живота
си.
При все туй, главната задача на Христа не беше спасението. Неговата задача е много по-голяма, эащото Той иска наново да ни въведе в райската градина, да ни научи като как, например, да се храним. Защото Адаму се преподадоха имената на всичките растения и животни, преподаде му се и как да се храни и прочее, но като съгреши, отдалечи се и вследствие греха, лека-полека, създаде се сегашният съвременен строй и порядък. Син Человечески сега иде да чисти и щом започне да чисти, човешкият живот, с неговите планове, сгоди и несгоди, ще пострада. Ето защо Христос сега именно, подир две хиляди години, възкръсва наново и то въэкръсва в много и много милиони.
към текста >>
Защото съвременната
наука
фалира и тези елини познаха и се убедиха, че само Христос е, Който може да тури в порядък енергията, която се иждивява1
за
пушки, ножове и копия.
" (Всички отговарят: Ще ги приемем!) Но те гледат за вашите сърца и ум и ако ги дадете, те ще ви свържат с Христа, явяването на Който ще стане мигновено, в един момент, равен на момента, в който става запалването на бенгалския огън. И ако Христос още замедлява да дойде, то причината е, право да ви кажа, че вие още не сте готови. С това далеч нямам намерение да ви правя упрек, но просто ви подсещам, да се приготвите, та да можете да бъдете в центъра на вашето развитие; защото, като дойде Христовото учение, много и много хора просто ще полудеят и също, както стари мехове, ще се изпопукат. Да, нашите тела, при дохождането на Христа, ще се трансформират, също както става с пеперудата. А това ще стане, когато настъпи времето на елините, когато вместо Христос да се разпъне на кръста, ще бьде въздигнат.
Защото съвременната
наука
фалира и тези елини познаха и се убедиха, че само Христос е, Който може да тури в порядък енергията, която се иждивява1
за
пушки, ножове и копия.
Това е прославлението, което иде от Христа. Христос иска да имате умове досетливи, умове ловки, пластични, а от глупостта иска нито помен да не остане. Аз не искам да зная за догми и обреди, също както Христос не искаше да знае за онези обредни закони, за които често пъти книжниците се препираха с Него. Тези книжници са, които казваха, че Христос развращавал народа, затова пъдеха Го, преследваха Го, докато най-сетне Го и разпънаха. И днешните служители Христови са същите евреи, същите фарисеи, същите книжници – те са, които Го и раэпъват.
към текста >>
Виждате, че ние имахме две различни понятия
за
живота
.
Туй е то. Това, което ви казвам, аз съм го опитал и аз ви проповядвам само това, което съм опитал и направил; никога не проповядвам нещо, което не съм опитал. Преди години, минавам с един учител, свършил в странство, покрай една гостилница. Бяхме двамата на разходка. Учителят помириса дъха на пържолите, които се готвеха в гостилницата, покрай която ни бе пътят, въздъхна си и продума: „Ето на, това е животът." Възразих му, че аз пък благодаря на Бога, че не съм между тия, които ядат пържоли.
Виждате, че ние имахме две различни понятия
за
живота
.
Но, ако пътуваме с вас заедно, как ще се разбираме? Вие още си мислите за пържолите и вашите мазни ястия и тогава, как ще се разберем? Може да мислите, че искам да ви извадя из църквата. Не, и това не искам. А пък, ако гледате тук разни мистически съчетания, то всичкото си е със значение и сила.
към текста >>
По-добре е в
живота
да не се допуща да правим опит.
В 5 часа подир пладне всички се събрахме наново в преподавателския салон. След като изпяхме „Великото славословие" и изчетохме „Отче наш", Учителя прочете 12-та глава от Първо послание към Коринтяни и каза: – Ще ви говоря върху 28-я стих от прочетената глава. Когато човек вземе брашно да меси погача, е добре, ако развали една погача, за да направи друга. Но когато няма брашно, там е мъчнотията.
По-добре е в
живота
да не се допуща да правим опит.
Този пример можем да го приложим и в материалния, и в духовния живот, па и в семейния и в обществен живот. Преди всичко трябва да разчитаме онези дълбоки причини, които разяждат съвременното общество и причините, които разяждат нашия живот. Например, всички вярваме в Бога, ходим в църква, но все има в нас нещо, което ни терзае и това терзание не произтича от незнание и безверие. Така вие може да сте много учен човек, но ако влезе един трън в крака ви, колкото и учен да сте, не ножете да ходите. Но може да кажете: „Нека седи трънът." Да, обаче ще гнояса и вие щете-нещете – ще трябва да го извадите.
към текста >>
Та в
живота
, ние, когато носим една мантия, трябва да знаем дали действително сме царе, или просто носим обявленията на някоя компания; и тогава всеки ще каже: „Ето ти един човек, прост като фасул." Сега, всеки човек може да бъде едно обявление на дявола, в което се рекламира неговата фабрика.
Знаете ли колко и колко обявления Господ е турил върху вас? Преди години, в един от американските щати, а именно Бостон, в един град се разиграла следната сцена: всред улицата на града разхождало се лице с царски одежди – корона на главата и мантия върху снагата му. И онези, които от по-отдалеч го видели в гръб, вече си казали: „На, ето цар и свършена работа! " А то, какво се оказа? Оказа се просто човек, накичен цял с обявления от една компания, която така изкусно съчетала обявленията, щото изглеждало същинска царска мантия.
Та в
живота
, ние, когато носим една мантия, трябва да знаем дали действително сме царе, или просто носим обявленията на някоя компания; и тогава всеки ще каже: „Ето ти един човек, прост като фасул." Сега, всеки човек може да бъде едно обявление на дявола, в което се рекламира неговата фабрика.
Затова дрехата, която туряте върху вас, обърнете се и я вижте, и я проучете. Така вас може да ви направят свещеник, офицер, чиновник и пр. Дават ви форма, която може да има значение, в смисъл, да бъде и една сянка, а и да бъде една дълбока наука. Преди две хиляди години имаме изказани много прикрити работи, когато обществото не е било готово да приеме Христа. Даже и съвременното общество не е готово да Го възприеме.
към текста >>
Дават ви форма, която може да има значение, в смисъл, да бъде и една сянка, а и да бъде една дълбока
наука
.
" А то, какво се оказа? Оказа се просто човек, накичен цял с обявления от една компания, която така изкусно съчетала обявленията, щото изглеждало същинска царска мантия. Та в живота, ние, когато носим една мантия, трябва да знаем дали действително сме царе, или просто носим обявленията на някоя компания; и тогава всеки ще каже: „Ето ти един човек, прост като фасул." Сега, всеки човек може да бъде едно обявление на дявола, в което се рекламира неговата фабрика. Затова дрехата, която туряте върху вас, обърнете се и я вижте, и я проучете. Така вас може да ви направят свещеник, офицер, чиновник и пр.
Дават ви форма, която може да има значение, в смисъл, да бъде и една сянка, а и да бъде една дълбока
наука
.
Преди две хиляди години имаме изказани много прикрити работи, когато обществото не е било готово да приеме Христа. Даже и съвременното общество не е готово да Го възприеме. Това, което ви говоря, не всички еднакво ви интересува, а всякой го интересува това, което засяга неговия живот. Така, ако започнем да разказваме романи и истории разни за придобиване на пари, вам веднага ще ви се ококорят очите. Затова, когато искаш да бъдат будни хората, говори им за пари, а когато искаш да ги приспиваш, говори им за Небето.
към текста >>
Като се ожени един момък
за
една мома, той се оженва,
за
да я храни и храни я на радо сърце, а тя пък го обича и му дава радост и подтик в
живота
.
Кокошки не яде, доматена чорба не яде, дървено масло – и него не яде, осветен хляб тоже не яде. А вие трябва да имате хляб, заради Христа, эащото Той казва: „Ще дойда и ще вечерям с вас." Ако ли пък сте много беден, Той ще донесе хляб със Себе Си, но щом вие Го викате, трябва да My сложите хляб, защото учтивостта изисква да Го нагостим. Ето защо, от единия до другия край, се препоръчва доброто сърце и добрия ум, за да може да дойде Христос и да се всели в нас. Това се явява една необходимост за нас, защото виждаме, че Христос простря ръката Си към онова еврейско дърво, което, като нямаше плод, прокле го, а всичко туй е емблема: еврейският народ, близо за две хиляди години, нищо не роди. Та Христос, за да остане между нас, трябва да работим заради Него.
Като се ожени един момък
за
една мома, той се оженва,
за
да я храни и храни я на радо сърце, а тя пък го обича и му дава радост и подтик в
живота
.
Ние следва да дадем на Христа стимул, щото чрез нашия живот Той да влезе в нас и да ни благослови. И тогава всичките ни работи ще се благословят, всичко ще върви с благословение. Затова сега всеки от вас трябва да се старае, да има поне една от тия дарби, които четем в днешната 12-та глава от 1-во Коринтяном, 28-ми стих. Там се говори за апостоли, учители и пророци. Но апостолството е високо, учители имаме много, пророци не можем да бъдем.
към текста >>
С
живота
си ще покажем на свещениците, как трябва да се живее, да им кажем, как трябва да се приложи Христовото учение във всичките Негови подразделения; а
за
това се изисква дълго време,
за
да се преустрои и подобри съвременният строй.
Като правите така, Христос ще бъде между нас. Всички тези бедни свободни хора, които са тръгнали да проповядват, те са с Неговия Дух, изпраща ги Той и те работят безплатно. Едно време дойдоха евангелистите, но казахме за тях, че са със заплата. Ето сега тези, които Господ е изпроводил, заплата не искат като евангелистките проповедници и поповете. И сега, ние трябва да започнем да даваме за Господа и на Господа.
С
живота
си ще покажем на свещениците, как трябва да се живее, да им кажем, как трябва да се приложи Христовото учение във всичките Негови подразделения; а
за
това се изисква дълго време,
за
да се преустрои и подобри съвременният строй.
Затова трябва и трябва да имаме всичките тия дарби, за които четем в тая глава. Аз бих желал да има между вас поне десетина пророци, но боледувате и сте болни. Казвате „Иэцели ни". Ами че аз ви излекувам, а ето, вие пак грешите; грешите и тогава болестта дохожда наново, в двоен размер. Трябва да се учреди истинското братство между вас, та от това да узнаят хората, че у нас има нещо повече.
към текста >>
Изучавайте тази дума и прилагайте я в
живота
си.
" Не само това, но се и уча от Него. И така, при сегашните условия, по-ефикасна и по-силна дума от думата „Любов" няма. Само че този, който произнася тази дума, трябва да има вяра без никакво съмнение. Но при това състояние, както сега хората живеят, още две хиляди години да се минат, пак не могат да се научат да я произнасят. Следователно, аз ви давам една дума, едно оръжие силно, което може да го употребите срещу всякого, без да причини каквато и да е пакост на никого.
Изучавайте тази дума и прилагайте я в
живота
си.
Думата „Любов" знайте, че е превод, а не оригинал. С доброто й и правилно произнасяне вие ще се доближите до оригинала, който е на друго място. Например, вашите очи са превод на Истината, следователно, има съотношение между очите и Истината. Едно пояснение: забележете, че думата „мамо" има два ъгъла нагоре и два надолу. Значи, трябва да слизаме и да се качваме.
към текста >>
Особено буквата "Ж" в Пентограма – с
живота
си трябва да я качите горе, защото този Пентограм,
за
в бъдеще, трябва да се измени.
Имате още и други десет емблеми: чаша, книга, светилник и пр. И три букви, обърнати с ъглите нагоре – нещо, което е признак, че действително сме в 13-та сфера, а то значи, че сме в ада. Появяването на тази емблема, Пентограма, ни показва, че времената са дошли: и най-първо Този (сочи образа на Христа), Когото зидарите отхвърлиха, застава на ъгъла. (По-нататък се дадоха разяснения по всички почти пунктове на Пентограма, но аз не успях удачно да ги схвана, понеже минаха набърже). Тази емблема, изобщо, се състои от вибрации, които, ако не се възпроизведат във вашия ум, сърце и душа, няма да имате желания ефект; докато напротив, ако вибрациите се възприемат както следва, Словото тогава е мощно и силно, и ще дойдете в съприкосновение с всичките висши същества, та да може да работите във външния свят.
Особено буквата "Ж" в Пентограма – с
живота
си трябва да я качите горе, защото този Пентограм,
за
в бъдеще, трябва да се измени.
Понеже той, както е сега, показва, че настоящето положение на църквата трябва да се измени, в смисъл, тази буква "Ж" да излезе горе. Как? Като положите тази корона върху Христа. И когато дойде Христос във вас, ще станете силни чрез знание, светлина и възможности да възприемате, та да ви дойдат по-висши знания за Божествения свят и ще се разкрие пред вас нов свят. Ако вие не усвоите тази материя, която ви се даде тази година, всичко друго, което ви се каже, то ще бъде terra incognita1. Трябва да знаете, че вие имате първата стъпка, защото тази година е първата година от настъпващата Нова епоха от развитието на човечеството.
към текста >>
47.
1915_6 ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА
Вземете тези, под категорията на Любовта; думите, които изявяват Любовта, са: нежност, опрощение, благост, утешение, съчувствие, щастие в
живота
.
Те са всъщност определени, но понеже мислим, че не са определени, всеки ден в желанията си да ги определим, ние ги забъркваме. Това, което Господ е написал, ние ставаме сутрин и го заличаваме. Господ ден след ден пише, а ние все заличаваме. Първото нещо, което трябва да направим сутрин, когато станем, е да се спрем 10-15 минути и да видим, какви мисли е вложил Господ в душата ни. Аз съм избрал един ред от думи, които имат сила на живот в себе си.
Вземете тези, под категорията на Любовта; думите, които изявяват Любовта, са: нежност, опрощение, благост, утешение, съчувствие, щастие в
живота
.
Вземете думата "живот" – под нея влизат: мощ, храброст, въодушевление, бодрост, победа, победа в цялостта. Вибрациите на думата "цялост" на български са слаби; победата е по-силна, радостта е по-силна, но цялостта има най-дълбока мисъл. Под думата "цялост" влизат: здраве, покой, услужливост, благост, пълнота, оптимизъм, мъдрост. Мъдростта включва следующите думи: уравновесеност в действията, равновесие, светлина, знание, съсредоточение, осияване и просвещение, разум. В категорията "разум" влизат: разсъждение, съжаление, съображение, внимателност, стремление.
към текста >>
В растенето на
живота
влизат други думи, които го обясняват: успех, оживотворение, почивка, надежда, съгласие, миротворство и изкупление.
Под думата "цялост" влизат: здраве, покой, услужливост, благост, пълнота, оптимизъм, мъдрост. Мъдростта включва следующите думи: уравновесеност в действията, равновесие, светлина, знание, съсредоточение, осияване и просвещение, разум. В категорията "разум" влизат: разсъждение, съжаление, съображение, внимателност, стремление. На български език няма дума "индивидуализиране", значи, душата да стане единична. В индивидуализирането на душата влизат и следующите неща: лекуване, присъствие на духа, сила, младост и растене.
В растенето на
живота
влизат други думи, които го обясняват: успех, оживотворение, почивка, надежда, съгласие, миротворство и изкупление.
В Истината влизат следующите думи, които я обясняват: постоянство, въздържание, вяра, вдъхновение, доброта, упование. Който иска да познае Истината, не може без тия помагала. Сега, да вземем думата „вярност"; за да бъде човек верен, трябва да има съзвучие; тия са две думи, които следват една след друга. Влизат и други думи, които я обясняват: хубост, невинност, смирение, сладост. Остава още една категория, нея ще оставя.
към текста >>
Когато някой път имате най-сладък момент в
живота
си, то са вашите духовни деца, които викат: „татко", „мамо".
Земете една майка; защо тя изучава това изкуство на нежността? И бащата също. Най-напред те не са толкоз нежни, но като имат деца и вложат за тях своя живот, нежността започне да се обработва. Някой ще каже: „Нямам деца". Всинца имате деца: ако някой не ги вижда на физическото поле, вътре в своята душа ги има, ще си ги вижда.
Когато някой път имате най-сладък момент в
живота
си, то са вашите духовни деца, които викат: „татко", „мамо".
Казвате: „Колко е приятен днешният ден". То са децата, които Бог е пратил да ви зарадват. Вие сте видими за тях, а те са невидими за вас. Когато децата станат видими, бащата е невидим; когато бащата се вижда, децата се не виждат. То е закон, две мнения по него не може да има.
към текста >>
Той е днес между нас, да насади най-добрите работи
за
Живота
.
Сега ние всинца можем ли да изпълним тази Негова Воля? Някои от нас за петдесет, за хиляда години? Всяко желание, което се ражда във вас, не мислете, че ще остане безполезно; мисълта, която е дошла чрез Духа, ще принесе своята полза. Исайя има един стих: "Словото Ми не ще се върне празно". (Ис.55:11). И бъдете уверени, че Славата Божия няма да се върне без плод.
Той е днес между нас, да насади най-добрите работи
за
Живота
.
Не само у нaс, но и в други, които не съзнават това. И във всички, които са готови, Той ще посее тези семена. Сега, може да мислите, че понеже вие сте събрани на това място, във вас има повечко съзнание; но има хора, които и безсъзнателни, еднакво се ползват от Божествената Благодат. И сега моето желание е, щото за работата, която има да вършим, за подвига, който ни предстои в този свят, да имаме някои елементарни качества, от които ние се нуждаем. Когато говоря за думата "нежност", не подразбирам да я придобием изкуствено, а да дойде по естествен, Божествен път.
към текста >>
Ние минаваме една много голяма криза в
живота
и в света.
Така минаваме ние, българите, на Небето – за неучтив народ. И всеки българин носи тази неучтивост. Ще я намерите в ежедневния живот на българина, между мъж и жена, между дъщерята и майката, между сина и бащата. Тя е недъг народен, върху който Господ трябва да работи. Но да се повърнем към туй, което е сега потребно за нас.
Ние минаваме една много голяма криза в
живота
и в света.
Не искам да говоря за кризата, не искам да говоря за лошите работи, какви неща ще станат, защото страхът ще ви демагнитизира. По-добре да не знае човек. В света идват много благословения, такова плодородие, такова изобилие, щото чувалите ви ще се скъсат, та всеки от вас трябва да е готов. И ако дойде туй време и чувалите ви са скъсани, благословението ще мине и замине, без да получите това благословение. Затуй ви моля, като приятели, да закърпите скъсаните си чували, изорете нивите си, посадете градините си, изчистете къщите си, изперете дрехите си, нови дрехи вземете, измийте се и се окъпете.
към текста >>
Религия, това е
наука
за
формите; като говорим
за
физическото поле, това е
наука
за
формите на това поле.
От обяд слънцето започна да грее през бели облаци и излезе малко прохладен ветрец. До към 5 часа времето беше облачно, но слънцето грееше през облаците добре, а от 5 часа започна да се изяснява, така че при захождането на слънцето се тъй изясни, щото настъпи след това лунна тиха нощ. От 5 часа сутринта продължи снощното съзерцание в групите по 9 души. А в 9.30 часа се събрахме само мъжете в преподавателния салон, гдето Г-н Дънов пред всички каза: Ще ви говоря върху вътрешния смисъл на религията.
Религия, това е
наука
за
формите; като говорим
за
физическото поле, това е
наука
за
формите на това поле.
Всякой човешки прогрес в цялата Природа е прогрес наполовина, едно видоизменение на тия форми. Следователно, когато Истината се проявява на физическото поле, тя се проявява, именно, в изменение на формите. И колкото една форма е по-близо до изразяване външната страна на Истината, да я въплъти, толкози тя е по-силна. Доброто и злото, или развратът, на който сме изложени, се дължат на формите. Каква да е мисъл, какво да е желание се проявява в една или друга форма.
към текста >>
Опасната страна на религията е, че понеже е
наука
на формите, човек може да се хипнотизира от известни форми.
Безпокои ви известна мисъл; колкото и да е отвлечена, тя има някъде своята форма; намерете тази форма в себе си, видоизменете я, или на нейно място създайте най-хубава форма. Методът, който трябва да се употреби е, че при създаването на формите, да се спазват известни закони в ума. Щом се изгуби формата, предметът ще се обезцени деветдесет и девет процента от своята стойност, ще остане само едно на сто от вътрешното влияние на вибрациите. И понеже хората не са издигнати високо, необходимо е да спазват тия форми. И всички религии, като ги изучавате, може да съдите по техния култ, по формите, които имат, какво съчетание има между тия форми.
Опасната страна на религията е, че понеже е
наука
на формите, човек може да се хипнотизира от известни форми.
Не можете да се избавите от туй тяхно влияние сега, то е най-благотворното, което може да ви подейства. С тази форма, искам да изчезнат вашите рабски мисли. Като земете да мислите постоянно за тази валчеста топка (посочва една стъклена топка в ръцете си), течението върви постоянно в тази страна (посочва). Кубът е четвърто измерение. Тук пък имате един конус, перспектива, турена на физическото поле.
към текста >>
Ние сме изгубили законите на тази велика
наука
и у нас сега работи подсъзнанието.
Зададат на човека една задача и той не може да я разреши, и почне да се чеше с показалеца си отзад; а с това той казва: „Аз съм още млад, трябва да се уча, и понеже тук е енергията, ако я прекарам в челото си, ще намеря отговора на този въпрос, тази сила трябва да излезе напред". После полага пръста си на челото и казва: „Дойде ми на ума". Най-първо се чеше отвън и прекарва енергията напред в мозъка. На ден се чешем по стотина пъти, без да знаем защо. Не е глупаво да се чешем, то има смисъл.
Ние сме изгубили законите на тази велика
наука
и у нас сега работи подсъзнанието.
Хората в подсъзнанието пo-добре ще напредват, отколкото с нашето съзнание. Да се молим Богу било глупаво. Кое е умно тогава? Всяка форма, която се изгуби в нашия ум, то вече е глупаво. Човек, който е станал безверник към тази наука за формите, за Бога, трябва някой писател да създаде подтик в неговите ум и сърце и тогава ще каже „разбирам".
към текста >>
Човек, който е станал безверник към тази
наука
за
формите,
за
Бога, трябва някой писател да създаде подтик в неговите ум и сърце и тогава ще каже „разбирам".
Ние сме изгубили законите на тази велика наука и у нас сега работи подсъзнанието. Хората в подсъзнанието пo-добре ще напредват, отколкото с нашето съзнание. Да се молим Богу било глупаво. Кое е умно тогава? Всяка форма, която се изгуби в нашия ум, то вече е глупаво.
Човек, който е станал безверник към тази
наука
за
формите,
за
Бога, трябва някой писател да създаде подтик в неговите ум и сърце и тогава ще каже „разбирам".
Ако ви зададях този въпрос: „Какъв е Бог вън", какво ще ми отговорите? Как се Той проявява, каква форма има? Търсили ли сте Неговата форма? И когато я намерите, тя е скрита в главата потайно, вие веднага ще се повдигнете. И религията е, именно, наука да разклати тия гънки на мозъка.
към текста >>
И религията е, именно,
наука
да разклати тия гънки на мозъка.
Човек, който е станал безверник към тази наука за формите, за Бога, трябва някой писател да създаде подтик в неговите ум и сърце и тогава ще каже „разбирам". Ако ви зададях този въпрос: „Какъв е Бог вън", какво ще ми отговорите? Как се Той проявява, каква форма има? Търсили ли сте Неговата форма? И когато я намерите, тя е скрита в главата потайно, вие веднага ще се повдигнете.
И религията е, именно,
наука
да разклати тия гънки на мозъка.
Това, което тя прави, е разкопки. Божествените форми са във вас. От тези форми ще почнете да работите. Всякой един от вас може да влияе по този закон. Сега, да дойдем до думата „Добродетел" – каква форма има, какъв цвят има?
към текста >>
Да крадеш, то е изкуство, само че то не е
наука
.
Нам трябват старци, които са обработили хубави форми, за да кажат хората: „Както го искаме, да бъде", а не: „Какъв е този калпазанец старец? ". На младини той не е работил и не е забогатял. Ние не обичаме сиромаси хора. Някои казват: „Помагайте на бедните! ". Но хора, които отиват да крадат из джобовете, аз не ги ща.
Да крадеш, то е изкуство, само че то не е
наука
.
Джебчията, то е сръчност. Може и да дадеш на човека едно опивателно питие, или някой газ под носа и да го обереш. Но да създадеш форма, това е, което наричат образ и подобие. Знаете ли колко хиляди години е работил Господ над тия форми, преди да каже: "Да направим човека по наш образ и подобие"? Като ги даде на Адам, тоя последният ги предаде само за един плод.
към текста >>
Пуснал мустаци, проточил лице; това е фарисейство, това не е
наука
, това е изкуство
за
дегизиране.
Някои религиозни хора си пускат мустаците надолу и искат да кажат: "Аз за жена не мисля". Не лъжете, обърнете мустаците си нагоре. Не трябва да лъжем, а трябва да говорим истината. На главата на твоята слава е Истината. Формите трябва да съответстват на онази реалност, която е вътре в нас.
Пуснал мустаци, проточил лице; това е фарисейство, това не е
наука
, това е изкуство
за
дегизиране.
Ние, които пристъпваме към научно изследване, трябва да снемем тия дегизирания. Казвам: долу дегизирането, нагоре дигнете мустаците! Искаш да родиш деца като се ожениш; Господ ще те благослови. Но когато не искаш жена, пак не лъжи, долу мустаците! Едното е лъжа и другото е лъжа.
към текста >>
Аз ви проповядвам истинска
наука
.
Искате да обичате някого; това ще рече, че искате да го облечете. Бащата има дете, ще гледа да го облече. Мъжът обича жена си, ще я облече в коприна и венец ще й купи, обуща ще й купи, всичко ще направи за красивата форма. Трябва й красива къща; ще й направи. Това е закон.
Аз ви проповядвам истинска
наука
.
А скъсаните дрехи – долу тия стари мехове, всичко трябва да бъде ново! Дрехите трябва да имат красива форма, да прилягат, да ви правят ефект, да ги обичате. И къща красива ще направите, т.е. да не бъде много претрупана, а да има известна красота, да повдига ума и душата. И тази стая е много семпло мебелирана, но като влезете вътре, чувствате известно разположение, прави известен ефект, който действа на ума.
към текста >>
В деня, когато отидете към Виделината, всичко ще се обърне към добро и ще земете да растете във вашите души, ще разберете смисъла на
Живота
, Божествената Любов.
Едно време и хората са били така слепи и сме почнали да се пукаме. С нашите очи ние виждаме къде е тази нова къща, в която трябва да влезем; нашият мозък ни дава указание, как практически да намерим път. Някои хора са опечени, но някои още трябва да се пекат в огъня. Някои казват: „Не бутай огъня, да не пострадаш." Ако не пострадаш, ще бъдеш винаги в пъкъла долу. Те мразят Виделината, ще бъдат слуги.
В деня, когато отидете към Виделината, всичко ще се обърне към добро и ще земете да растете във вашите души, ще разберете смисъла на
Живота
, Божествената Любов.
Да бъдем религиозни, значи да знаем да любим. Да любим, в това се състои всичката наука, всичкото изкуство. Трябва да знаем как да любим. Някой казва: „Не ме люби". Ами как ще те люби, когато не знае да люби.
към текста >>
Да любим, в това се състои всичката
наука
, всичкото изкуство.
Някои хора са опечени, но някои още трябва да се пекат в огъня. Някои казват: „Не бутай огъня, да не пострадаш." Ако не пострадаш, ще бъдеш винаги в пъкъла долу. Те мразят Виделината, ще бъдат слуги. В деня, когато отидете към Виделината, всичко ще се обърне към добро и ще земете да растете във вашите души, ще разберете смисъла на Живота, Божествената Любов. Да бъдем религиозни, значи да знаем да любим.
Да любим, в това се състои всичката
наука
, всичкото изкуство.
Трябва да знаем как да любим. Някой казва: „Не ме люби". Ами как ще те люби, когато не знае да люби. Да любим, то значи нашите ръце да бъдат толкова деликатни, да имаме толкова знания и мъдрост, че като пипаме човешката душа, да не развалим едните благородни израстяющи, едните удове, членове, с които си служи. Ако някой иска да ви помилува леко, вие ще ли да дадете?
към текста >>
Сега,
за
приложението му в
живота
: вие страдате в
живота
– как можете да приложите закона?
Но ти си в процес. И като се пукне старият мех, ти ще излезеш из него, ще бъркаш вода във варта, ще се разложиш и когато Христос замаже с тебе, за тая къща хората ще кажат: „Много хубава вар". Да, трябва да се обърнем на вар, т.е. да вземем плоско състояние в света. Под думите „бяла вар" подразбираме – да дадем отражение на Божественото – бялата краска дава най-силното отражение.
Сега,
за
приложението му в
живота
: вие страдате в
живота
– как можете да приложите закона?
Два метода са, които действат. Имате известни спънки, недоразумения; кажете си най-първо: „Аз съм долу, в избата" и да се роди във вас желание да излезете на Виделина. И когато излезете на Виделина, не се плашете за плътта, защото Господ ще ви намери и ще ви приеме в Себе Си. Искам да бъдете спокойни, вашият дух да се не плаши вече. Казвате често: „Нашата работа е сигурна, надушиха ни вече".
към текста >>
Това е лъжливо схващане на
живота
.
Тогава ще бъдем силни. Сега всички се плашат: „Чакай мъж ми да не залюби друга". Микроб лош е влязъл в нея. Това не е Любов. Долу тия изтезания!
Това е лъжливо схващане на
живота
.
Само в истинската Любов, във Виделината ще има разбиране между мъжа и жената. Жените трябва да знаят да казват: „Като моят мъж няма друг мъж"; и мъжът да казва същото за жената си. То е правилното схващане. Когато излезем към Виделината и говорим Истината, то е нашата невяста, която ни чака, която осем хиляди години проповядва: „Излезте из избите и ме възлюбете". И не само проповядва, но и разчепква тия въжа досегашни, които са вече на скъсване.
към текста >>
В съвременната
наука
, религия и разбиране има голяма игра на думи.
Имате желание, направете го. Някой ще каже: „Направи го лицемерно". От сърце или не от сърце, направете добро, то ще ви спаси. Днес едно, утре друго, други ден трето, като направите сто, старите мехове ще се пукнат и ще ви измъкнат навън. И вие ще бъдете свободни.
В съвременната
наука
, религия и разбиране има голяма игра на думи.
Лъжи, лъжи, лъжи, с които искат да ни вържат. Навън вече тия лъжи! Религията е наука на Любовта, наука на доброто. Да бъдем религиозни, това значи да правим добро във всякой момент, колкото ще и да е малко това добро, и да не мислим за плътта. Туй добро ще ни изведе към Виделина, то ще бъде като котва, която ще се вглъби в нас, чрез нея ние ще бъдем изтеглени навън.
към текста >>
Религията е
наука
на Любовта,
наука
на доброто.
Днес едно, утре друго, други ден трето, като направите сто, старите мехове ще се пукнат и ще ви измъкнат навън. И вие ще бъдете свободни. В съвременната наука, религия и разбиране има голяма игра на думи. Лъжи, лъжи, лъжи, с които искат да ни вържат. Навън вече тия лъжи!
Религията е
наука
на Любовта,
наука
на доброто.
Да бъдем религиозни, това значи да правим добро във всякой момент, колкото ще и да е малко това добро, и да не мислим за плътта. Туй добро ще ни изведе към Виделина, то ще бъде като котва, която ще се вглъби в нас, чрез нея ние ще бъдем изтеглени навън. Това проповядва Христос на Своите слушатели. Тогавашните ключари казваха: „Турете го в затвора"; обаче сегашните условия са такива, че затворите ще бъдат пукнати; сега Христос не може да бъде разпнат. Знаете ли защо?
към текста >>
48.
1918_3 ПИСМА ДО СЕМЕЙСТВО ИЛАРИОНОВИ
Послушанието в
живота
е добродетел.
Варна, 17.01.1918 г. Любезна Е. Иларионова, Получих писмото ви. За Славка няма какво да се безпокоите. Вие сте постъпили добре.
Послушанието в
живота
е добродетел.
Человек по естество е упорит и доста своенравен. Само след дълги изпитания и страдания той се научава да разпознава Божиите пътища. Вий й изпращайте добри мисли. Тя все таки един ден ще се пробуди според Великия Закон на Бога. Всяко нещо си има своето Време.
към текста >>
Желанията, тия малки поточета, размъщат душата и покваряват сърцето, но няма що, трябва да се мине дългия път на
живота
по един или друг начин.
И това ще го сторя съобразно с волята на Бога, която е Моят Закон на земята. Аз гледам на бъдещето, то е важно. Сегашното е отражение на миналото. Човешкият живот е интересен. В началото той е чист, после постепенно почва да се мари* като някоя голяма река, която изтича от извора си и се отдалечава от него и прииждащите потоци я размътват, докато се влее наново в голямото море.
Желанията, тия малки поточета, размъщат душата и покваряват сърцето, но няма що, трябва да се мине дългия път на
живота
по един или друг начин.
Гледайте широко, прощавайте слабостите на другите, без вие да се увличате от тях. Велика наука е тая за въздигането на душата. Трябва знание, и то Божествено, правдиво, чисто и свято, пълно с вяра, надежда и любов. Бог е скрит във всяка душа. Докато Той спи, душата греши, лута се, своенравничи, безобразства, дири своето си.
към текста >>
Велика
наука
е тая
за
въздигането на душата.
Сегашното е отражение на миналото. Човешкият живот е интересен. В началото той е чист, после постепенно почва да се мари* като някоя голяма река, която изтича от извора си и се отдалечава от него и прииждащите потоци я размътват, докато се влее наново в голямото море. Желанията, тия малки поточета, размъщат душата и покваряват сърцето, но няма що, трябва да се мине дългия път на живота по един или друг начин. Гледайте широко, прощавайте слабостите на другите, без вие да се увличате от тях.
Велика
наука
е тая
за
въздигането на душата.
Трябва знание, и то Божествено, правдиво, чисто и свято, пълно с вяра, надежда и любов. Бог е скрит във всяка душа. Докато Той спи, душата греши, лута се, своенравничи, безобразства, дири своето си. Но когато този Господ се пробуди и хвърли вътре светлина и топлина, всичко се изменя, душата се спира и почва да люби, вярва и се надява. Велик е този Господ вътре в нас.
към текста >>
49.
1919_11 СЪБОРНО СЛОВО 1919 г.
Преди всичко, всеки човек, от каквото и да е течение, който схваща идеално
живота
, работи винаги в съгласие с Божествения план.
– Какви трябва да бъдат нашите отношения към сега съществуващите политически течения и трябва ли да ги поддържаме? – Всяко политическо течение, което дава в резултат 75% повдигане на обществото и народа, трябва да се поддържа, защото е Божествено. Тъй че, всичките леви течения и в обществения, и в политическия, и в културния, и в духовния живот работят в съгласие с Божествения план. Всички сегашни леви течения работят в съгласие с този план, а десните – против него. Ако един социалист проповядва ляво течение, с цел да забогатее, той е десен; той има само надписа на лявото течение, а прилага методите на дясното.
Преди всичко, всеки човек, от каквото и да е течение, който схваща идеално
живота
, работи винаги в съгласие с Божествения план.
Сегашните леви течения трябва да се стремят да подобрят положението на страдущото човечество, сиреч – неговото морално състояние. Не да подобрят жилищата, защото, щом се подобри моралното състояние на хората, въпросът за жилищата ще се разреши сам по себе си. Всички проповедници и свещеници казват: „Като отидете на онзи свят, тогава ще ви бъде добре". Кой е онзи свят? Той е левият свят; сега е в ума ни, а един ден ще се проектира, реализира на физическото поле, в друга форма.
към текста >>
Човек, който не може да бъде на главата и на опашката, не е разбрал
живота
, защото и главата, и опашката са ваши.
Сега искам от вас да си установите един вътрешен, духовен ред на нещата. И да няма бързане –стремеж за надпреварване. Спрете се и всеки да си намери мястото. Не мислете, че като изпъкнете на първо място, когато правите молитвените си събрания, вие сте действително пръв; не мислете, че и ако сте на опашката, сте последен: някой път може да бъдете на главата, но някой път, на опашката – безразлично е. То е само на земята – временно отношение.
Човек, който не може да бъде на главата и на опашката, не е разбрал
живота
, защото и главата, и опашката са ваши.
Да бъдете най-напред, значи да разбирате главата си, да бъдете най-назад, значи да разбирате опашката си. Но, като съедините опашката с главата си, образувате кръг, който няма нито опашка, нито глава – образува се една слънчева система. Забелязвам, че като отивате горе в зданието на молитва, някои мислят, че като са първи по ред, са първи и пред Бога. Не е така: все трябва да има първи, последни и по средата. Всички не могат да бъдат първи, не могат да бъдат последни, не могат да бъдат и в центъра.
към текста >>
А други казват: „Толкова години следваме, цели десет години учим тази
наука
".
Но в това стремление, да освободим себе си, ние ограничаваме другите. Да допуснем, че съм попаднал в един кладенец, между десет души, успея да се кача на главите им и да изляза от кладенеца. Ако, след като изляза, не им помогна от своя страна, къде е тук моята култура, къде е моето развитие? (50 стр.) Следя как някои от вас, когато постъпят в това Братство, идват много жарки, бързо заучават някои неща и казват: „Е, разбрахме вече всичко." Не, вие едва сте научили да сричате.
А други казват: „Толкова години следваме, цели десет години учим тази
наука
".
Отговарям: Хиляди години сте разрушавали. Имали сте търпение да вървите в една посока, а сега, в десет години, искате много бърже да измените всичко, като с магически замах. Не зависи от мен да ускоря работата: аз мога да ви посоча методи за по-бързото ви еволюиране, но има други сили, които контролират действията ви без лицеприятие. Следователно, трябва да влезете в тази права посока за развитие. (50 стр.)
към текста >>
Казах, три е число на равновесие; то е детето, смисълът на родителите, защото, щом се роди детето, то осмисля
живота
на родителите си – то е смисълът на
живота
.
Третото число е закон на равновесие. Четвъртото – закон на справедливост. Ще разчитате на четвъртия, защото той е честен, не краде. Ако бях образувал организация по този Божествен закон, четвъртия бих направил касиер. Ако измените мястото на този, който има числото три, ще измени реда на нещата.
Казах, три е число на равновесие; то е детето, смисълът на родителите, защото, щом се роди детето, то осмисля
живота
на родителите си – то е смисълът на
живота
.
В такъв случай, числото едно е бащата, две – майката, три – детето. Като разбирате числата 1, 2, 3 и 4, имате основните закони за разбиране на другите числа. Числото пет означава човек, който е вече индивидуализиран – неговите пет пръста. Числото шест означава човек в своето развитие; земята сега минава през числото шест; зелената краска е числото шест, също – размножаване, развитие. Числото седем е закон на почивка.
към текста >>
...Стекат се условията в
живота
ви така, че като започнете някаква работа, не ви върви; започвате друга; ...стиснете юмрука си и кажете: „Аз искам да бъда справедлив"... Когато свиете юмрука си, всички мъчнотии се побеждават и то, много лесно.
Вие ще трябва да изучавате Писанието – Библията през цялата година и да се спирате най-много върху онези стихове, които говорят за висшата обич. (4 стр.) Методи за приложение I)...Ако у вас се роди някакво противоречие, то е спор, който става между интелигентните духове вътре във вас; свийте юмрука си и кажете: „Аз искам бъда добродетелен". (119 стр.)
...Стекат се условията в
живота
ви така, че като започнете някаква работа, не ви върви; започвате друга; ...стиснете юмрука си и кажете: „Аз искам да бъда справедлив"... Когато свиете юмрука си, всички мъчнотии се побеждават и то, много лесно.
(120 стр.) ...Смущава ви някакъв въпрос, не можете да го разрешите; кажете в себе си: „Аз искам да бъда мъдър". Мислете върху тази дума, свивайте юмрука и повтаряйте я често. (121-122 стр.) ...Свийте юмрука си и кажете: „Господи, аз искам да любя".
към текста >>
50.
1920_2 Спомени на Борис Николов
Народите не бяха се отърсили още от войната, а войниците, които се уволняваха и бяха пропуснали обучението си, то едни завършиха гимназия, а пък други търсеха да завършат някаква
наука
и да заемат някакво място в обществото.
111-115) Като завърших гимназия, по настояване на майка ми трябваше да отида на Запад и да завърша университет. Родителите ми настояваха да запиша или архитектура, или минно инженерство. Но ми допадаше повече минно инженерство, понеже аз обичах природата и се занимавах като ученик със скали, вкаменелости и интересни камъни, които намирах по Балкана. Тогава родителите ми бяха богати и можеха да ме издържат. Беше непосредствено след Първата световна война.
Народите не бяха се отърсили още от войната, а войниците, които се уволняваха и бяха пропуснали обучението си, то едни завършиха гимназия, а пък други търсеха да завършат някаква
наука
и да заемат някакво място в обществото.
Това стремеж на всички млади хора. И аз подадох документи в Габрово и след това трябваше да замина за град Търново, за да заверя документите си в окръжния град. Качих се на влака и гледам във влака много хора. Препълнен влак. Във влака между множеството виждам един познат.
към текста >>
Започнаха разговори и размяна мисли и така аз се запознах с
живота
на Братството реално.
А сега той ме въведе в лозето при белите хора, запознах с други младежи, все приятни, весели и хубави хора. Така че той ме въведе в лозето, а на вратата имаше охрана и стояха, и пазеха да не влизат външни хора. Трябваше един от присъстващите да те въведе в лозето. Кузман ме вреди и ме пуснаха. Като влезнах вътре, дойдоха още младежи — около 15 човека.
Започнаха разговори и размяна мисли и така аз се запознах с
живота
на Братството реално.
След малко цялата група от младежи отидохме при Учителя Дънов. Поканиха и мен. „Ела да се запознаеш с Учителя! " Заведоха ме до един хубав бряст, където имаше пейки и маси и ме представиха на Учителя. За първи път имах възможност да му хвана ръката и да я целуна.
към текста >>
Но бях тъй възхитен от
живота
на Братството в лозето и на отношенията помежду им!
Имаше палатки и завивки за гости и там прекарах няколко дни до края на събора. Много приятни запознанства направих тогава, с много хубави млади хора се срещнах, с които ние имахме родство по мисли, разбирания и по живот. По същото време си уреждах книжата за пътуване в чужбина, за да следвам там. Гледай ти какво необикновено съвпадение! Аз отивам да си заверя книжата, за да отида на запад да следвам, а срещам Учителя.
Но бях тъй възхитен от
живота
на Братството в лозето и на отношенията помежду им!
И най-вече от Учителя, който държеше сказки се провеждаха разговори с Него. Това беше един съдбоносен миг. Тази среща предопредели моя път. И аз останах неизменно при Него през целия си живот чак до днес. Съборът завърши и аз, след като си заверих документите, качих се на влака и се връщам в Габрово.
към текста >>
51.
1920_10 СЪБОРНО СЛОВО 1920 г.
Вие трябва да превърнете религията в Божествена
наука
на разбиране.
Тъй че за едно добро дете в къщата Господ дава благословението си на другите. Господ казва, че държи добрите си деца написани на дланта си, за да може всякога да ги вижда и мисли за тях. (27-28 стр.) Този Божествен живот минава сега в България, но бреговете му се ронят, затова по краищата го правят нечист, а в основата и в средата е чист. Вие трябва да знаете, че Божественото учение ще изчисти всичко, затова трябва да отворите свободен път.
Вие трябва да превърнете религията в Божествена
наука
на разбиране.
- Вчера в беседата си руският мисионер казва, че нашето учение не е от Бога, а от дявола. - Това не е за пръв път казано. Какво казваха правоверните за Христа? - „Този човек има бяс. Ние знаем, че Господ е говорил само на Мойсея, на този не е говорил.
към текста >>
Дойде ли до
живота
, църквата не може да бъде ваша майка, Божествената църква е църква
за
всички.
Ние не искаме да торим вашите ниви, а искаме да работим на Божествената нива. Земята е Божествена, тя е Божия собственост и вие нямате право на нея. И църквата не е ваша собственост". Но ще кажат: „Тя е наша майка." - Колкото е ваша, толкова и наша. Ако църквата е Божествена майка, тя е и на мене, и на вас; считате ли я ваша майка, то е друг въпрос -тя е само ваша майка.
Дойде ли до
живота
, църквата не може да бъде ваша майка, Божествената църква е църква
за
всички.
Тя не може да бъде нито ваша, нито наша собственост. Нашата идея не е църквата, а царството Божие. Божественото учение не казва: „Търсете първо църквата", а „Търсете царството Божие и неговата правда." Павел казва: „Вие сте храм Божий и Дух Божий живее във вас." Който няма царството Божие в себе си, той не е в църквата и не може да влезе в нея. Тъй че ние няма какво да спорим, а пристъпваме към Царството Божие, в което живее Бог. Щом намерим царството Божие, намираме Бога.
към текста >>
Ако някои ви запитат какво учите там, отговорете: „Ние учим
науката
за
братството, какви са великите закони, които го управляват." (17 стр.)
Аз казвам: „Вън от Бога няма никакво спасение! " спасението в света. (95 стр.) За учениците Това учение е учение за братството.
Ако някои ви запитат какво учите там, отговорете: „Ние учим
науката
за
братството, какви са великите закони, които го управляват." (17 стр.)
Знаете ли какъв е законът на Любовта? Когато кажеш за някого, че ти е брат, в Небето вече те държат отговорен за това и ти казват, че ти си длъжен да пожертвуваш за него всичко — и честта, и имота, и живота си. Не си ли готов да пожертвуваш всичко за него, ти не си му брат. Христос казва: „В такова братство аз не дохождам". Вие още не сте започнали да прилагате Христовото братство.
към текста >>
Когато кажеш
за
някого, че ти е брат, в Небето вече те държат отговорен
за
това и ти казват, че ти си длъжен да пожертвуваш
за
него всичко — и честта, и имота, и
живота
си.
(95 стр.) За учениците Това учение е учение за братството. Ако някои ви запитат какво учите там, отговорете: „Ние учим науката за братството, какви са великите закони, които го управляват." (17 стр.) Знаете ли какъв е законът на Любовта?
Когато кажеш
за
някого, че ти е брат, в Небето вече те държат отговорен
за
това и ти казват, че ти си длъжен да пожертвуваш
за
него всичко — и честта, и имота, и
живота
си.
Не си ли готов да пожертвуваш всичко за него, ти не си му брат. Христос казва: „В такова братство аз не дохождам". Вие още не сте започнали да прилагате Христовото братство. Някои ще кажат: „Ама аз правя жертви за него, за нея." Не ви осъждам, но всеки трябва да си зададе въпроса: готов ли съм да се жертвувам (своя брат? (9 стр.)
към текста >>
Ако някой каже, че без присъствието на този възлюбен може да придобие някаква
наука
, някакво дълбоко знание, той не говори истината.
Първото условие за един ученик на окултната Школа е да има необорим стремеж, който пред нищо да не спира. Този стремеж може да се изопачи, но това е второстепенно нещо. Най-първо в съзнанието на душата си трябва да имате един велик стремеж към Бога. (63 стр.) Щом сте в тази Школа, идването на Божествения Дух върху вас е необходимо.
Ако някой каже, че без присъствието на този възлюбен може да придобие някаква
наука
, някакво дълбоко знание, той не говори истината.
Божественият Дух трябва непременно да дойде у вас, защото само Той е носителят на истинските Божествени знания, само Той може да озарява хората, само Той в сила да озари вашите умове и сърца. Аз искам в първо време да възприемете Духа отвътре, защото в този случай има нужда още от двама свидетели отвън. Вашият Дух е първият свидетел, а аз — вторият, а вие — третият. Следователно, по този начин, ние съставляваме една троица. (81 стр.)
към текста >>
Обхванете
Живота
във всичките му проявления, а не едностранчиво.
(46 стр.) За работата през годината При тази годишна среща ще ви дам малко работа, само по едно зрънце, и ако го използвате разумно, то ще ви донесе Божието благословение. (16 стр.) През целия ден днес, както и през всички останали дни, ще се стараете да имате хармония в мислите си.
Обхванете
Живота
във всичките му проявления, а не едностранчиво.
Старайте се да бъдете със светли умове и добри по сърце, за да разбиете всички противоположни мисли, които ви се отправят. (16 стр.) Личната работа, която всеки от вас ще има през тази година, е следната: 1. Ще работите върху вашето сърце. 2. Върху вашия ум.
към текста >>
Ще се стремите да придобиете изобилието на
Живота
.
2. Върху вашия ум. 3. Върху вашата воля. 4. Върху вашия живот и върху вашето здраве. Ще се стремите да бъдете здрави по тяло, т.е. да имате такова, което да ви дава разположение.
Ще се стремите да придобиете изобилието на
Живота
.
Ще работите върху сърцето си, за да въздигнете в него всички най-благородни чувства и желания. Ще се стараете да внесете в ума си най-светлите мисли и ще уякчите волята си, да бъдете твърди и решителни във всичките си добри намерения, да изпълняватете Божията воля без да се колебаете. Това е желанието на Господа сега. Ако вие послушате и изпълните Неговия Глас, Той ще изпрати Духа си през годината и ще имате всичкото Негово съдействие. Онези, които се изпречат на вашия път и ви препятствуват, ще изчезнат като къщния дим.
към текста >>
През тази година всеки ще си избере един отрасъл от
живота
и ще го изучи всестранно.
Ще се стараете да внесете в ума си най-светлите мисли и ще уякчите волята си, да бъдете твърди и решителни във всичките си добри намерения, да изпълняватете Божията воля без да се колебаете. Това е желанието на Господа сега. Ако вие послушате и изпълните Неговия Глас, Той ще изпрати Духа си през годината и ще имате всичкото Негово съдействие. Онези, които се изпречат на вашия път и ви препятствуват, ще изчезнат като къщния дим. (81-82 стр.)
През тази година всеки ще си избере един отрасъл от
живота
и ще го изучи всестранно.
Например, някой от вас обича да отглежда пчели; ще изучи основно живота им. Ако иска да държи реферат по това, трябва да има данни, които да почиват на собствени наблюдения и изучавания. Друг някой, например има волове; да изучи защо у едни очите са с един цвят, а у други — друг цвят, да изучи всички техни особености и т.н. Трети от вас обича градини; да се заеме да отглежда разни зеленчуци или цветя, да изучава условията, при които най-добре се развиват и т.н. Някои от вас може да се заемат с изучаване на планините, реките в България, или с кометите, с промените на слънцето - защо някой път е червено, друг път има друг цвят.
към текста >>
Например, някой от вас обича да отглежда пчели; ще изучи основно
живота
им.
Това е желанието на Господа сега. Ако вие послушате и изпълните Неговия Глас, Той ще изпрати Духа си през годината и ще имате всичкото Негово съдействие. Онези, които се изпречат на вашия път и ви препятствуват, ще изчезнат като къщния дим. (81-82 стр.) През тази година всеки ще си избере един отрасъл от живота и ще го изучи всестранно.
Например, някой от вас обича да отглежда пчели; ще изучи основно
живота
им.
Ако иска да държи реферат по това, трябва да има данни, които да почиват на собствени наблюдения и изучавания. Друг някой, например има волове; да изучи защо у едни очите са с един цвят, а у други — друг цвят, да изучи всички техни особености и т.н. Трети от вас обича градини; да се заеме да отглежда разни зеленчуци или цветя, да изучава условията, при които най-добре се развиват и т.н. Някои от вас може да се заемат с изучаване на планините, реките в България, или с кометите, с промените на слънцето - защо някой път е червено, друг път има друг цвят. Който иска, може да се заеме да изучава нещо за косите — защо капят, защо у едни са дълги, у други - къси, защо у някой рано побеляват и др.
към текста >>
52.
1922_11 Учителя на Бялото Братство и Българската православна църква
За
сравнително кратко време той написва и издава с благословията на Св.Синод няколко съчинения, подведени под общ знаменател – унищожителна критика на Словото и личността на Учителя („Теософията,(окултизмът) лъжеучението на дъновистите и спиритизмът пред съда на
науката
, обществото и християнството" – София, 1921; „Християни ли са Петър Дънов и неговите последователи" – 1923; „Вероучението на Дънов и дъновистите пред съда на Словото Божие" – София, 1927; „Кои са дъновистите и какво те искат" – София, 1928).
Защото то не е това, което трябва да бъде. Защото то е изневерило на Първообраза си – пречистия лик на Спасителя Иисус Христос. Защото то е поело пътя на социална изява, преследваща власт, материално благоденствие, мирска слава. А цената, която е заплатена за всички тези „придобивки", са лицемерието, алчността, закостенялата догматичност, избуялото чувсто на непогрешимост и вяра само в една истина – собствената; занемарения контакт с редовите християни, фалшивия морал, демонстриран пред света и нямащ нищо общо с действителното вътрешно състояние на Църквата и пр., и пр. И така, М.Калнев, на свой ред, се впуска в битката с поредица залпове на плодовитото си перо.
За
сравнително кратко време той написва и издава с благословията на Св.Синод няколко съчинения, подведени под общ знаменател – унищожителна критика на Словото и личността на Учителя („Теософията,(окултизмът) лъжеучението на дъновистите и спиритизмът пред съда на
науката
, обществото и християнството" – София, 1921; „Християни ли са Петър Дънов и неговите последователи" – 1923; „Вероучението на Дънов и дъновистите пред съда на Словото Божие" – София, 1927; „Кои са дъновистите и какво те искат" – София, 1928).
За изграждане на тезите си, изброените автори черпят информация от съвсем ограничен кръг беседи на Учителя. Привеждат цитати от тях и ги сравняват с Библията. Въз основа на сравнението правят свои заключения, организирайки текста по теми, в рамките на фундаменталните проблеми на класическото богословие. Очевиден е недостатъкът в подхода им, стремящ се да представи учението на Петър Дънов като застинала схема, удобна за критичен подход и унищожително отрицание с познати средства. Въобще не се отчита обстоятелството, че Учителя не представя Словото си във вид на учебник или христоматия, а го излага винаги според конкретния случай и в последователност, достъпна и подчиняваща се единствено на неговото просветлено космическо съзнание.
към текста >>
Но, с течение на времето, настъпва радикална промяна в отношението на Д.Михалчев и според достоверни източници, към края на
живота
си той приел искрено идеите на Новото учение, пречупвайки ги през своя мироглед.
XIII, XIV, XV). Особен интерес за нас представлява еволюцията във възгледите на проф. (по-късно академик) Димитър Михалчев – един от най-бележитите български философи, не само на своето време, но и в цялата нова история на страната. Първоначално той подлага на критика Словото на Учителя, изхождайки от позициите на своето научно и философско верую („Против дъновизма като теософско учение" – сп.„Философски преглед", 1931. кн.II). Разработката му се влива в мътния поток на отрицание, залял Учителя и Братството в онази епоха.
Но, с течение на времето, настъпва радикална промяна в отношението на Д.Михалчев и според достоверни източници, към края на
живота
си той приел искрено идеите на Новото учение, пречупвайки ги през своя мироглед.
Наред с пропагандирането на чисто идейна несъвместимост между православното християнство и учението на П. Дънов, БПЦ се опитва да отправи и друг род обвинения срещу Учителя. На бърза ръка и със съмнителни доводи биват скалъпени версии за това, че той плащал скъп данък на окултни уклони, и дори за неморални прояви. За пристрастия към окултизма е, меко казано, нелепо да бъде обвиняван Учителя, понеже Той пределно ясно е разкрил, на много места, същността на своето учение. То е християнство в чиста форма и следователно съдържа и онзи езотеричен елемент, изваден изкуствено от църковните канони и теоретични схеми, още през първите векове на Христовата Църква, със специални разрешения на Вселенските събори.
към текста >>
Приложете Христовото учение в
живота
и ще имате подкрепата на интелигенцията." (пос.
в Казанлък, непосредствено след завършването на събора на Братството във Велико Търново. На свой ред белите братя и сестри преминават в атака, когато архим. Евтимий е заменял обективната критика с клевети и безпочвени измислици. Един от най-вълнуващите моменти в изложението е призивът към православния духовник, в който четем: „По-добре ще бъде, ако напуснете тази противохристиянска система за борба и се борите не с думи, а с дела. Ние ще бъдем благодарни, ако чуем от народа добри отзиви за морала на българското духовенство.
Приложете Христовото учение в
живота
и ще имате подкрепата на интелигенцията." (пос.
съч., с. 13). „Учението за любовта и братството (неговата същност – процесът на развитието)" е статия с продължение от кн. VIII - IX на сп. „Всемирна летопис", 1922 г. Името на автора не е посочено.
към текста >>
53.
1922_14 ПЕНТАГРАМЪТ - Външен кръг
Човекът, когато е млада душа, която тепърва добива опитности в
живота
, той извървява външния кръг на Пентаграма. (12)
ВЪНШНИЯТ КРЪГ Външният кръг в картината представлява светът, опитност, земното училище с всичките негови занятия. (2, 198)
Човекът, когато е млада душа, която тепърва добива опитности в
живота
, той извървява външния кръг на Пентаграма. (12)
Пентограмата показва човека в сегашното му състояние — пътя, по който е минал. (6, 3) Тази картина показва вашето сегашно състояние Вие сте всички в тъмнина. Белият фон е тъмнина. Вие излизате от тъмнината, не сте още в светлината.
към текста >>
Написано е в една окръжност, а пък окръжността в окултната
наука
означава Божествените условия, благоприятните Божествени условия.
Белият фон е тъмнина. Вие излизате от тъмнината, не сте още в светлината. (7, 252) Картините в първия кръг са вън от петолъчната звезда на Пентаграма, Това значи, че човек минава по този път преди да стане ученик, докато е още светски човек. ФОРМУЛАТА Около Пентаграма виждаме едно изречение: „В изпълнение волята на Бога е силата на човешката душа".
Написано е в една окръжност, а пък окръжността в окултната
наука
означава Божествените условия, благоприятните Божествени условия.
Значи кръгът е Божественото, в което човек живее. Благодарение на това има благоприятни условия да се развие до съвършенство. Потопен в Бога – това е съвършенство, (12) Божественият промисъл, напредналите същества и Бог са с него, помагат му и го крепят. Той винаги в своя път ще чувства пръста на Невидимия свят.
към текста >>
Значи, човек в своя път в
живота
се ръководи от една добра ръка.
Потопен в Бога – това е съвършенство, (12) Божественият промисъл, напредналите същества и Бог са с него, помагат му и го крепят. Той винаги в своя път ще чувства пръста на Невидимия свят. Когата е в безизходно положение, идва му помощ отгоре. Това е проява на Божествения Промисъл.
Значи, човек в своя път в
живота
се ръководи от една добра ръка.
Това означава кръгът. (17) И така, когато дойде някое изкушение пред вас, кажете: „Аз не се боя, защото Господ е с мен". И после, тази картина, която днес ще ви се даде, често я четете, защото за вас са много важни написаните в нея думи: „В ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ВОЛЯТА БОЖИЯ Е СИЛАТА НА ЧОВЕШКАТА ДУША". Така щото, който от вас няма нож, да тури у себе си поне малко ножче. И когато ви връхлети някоя лоша мисъл, побързайте да я отхвърлите от себе си — не й позволявайте да вземе мира ви.
към текста >>
Ученикът, като се учи във Всемирното Училище на
Живота
и като изминава всички стъпки, които са показани в Пентаграма, пътеводна звезда в та му става идеята, че в изпълнение Волята на Бога е Силата на човешката душа.
То е: „В изпълнението на волята на Бога е силата на човешката душа". (2, 17) Добротата, Мъдростта, Любовта, Правдата и Истината — това е пътят, чрез който човек се възкачва. Надписът над Пентаграмата е: „В изпълнение волята Бога чрез Любовта е силата на човешката душа; в изпълнение волята на Бога чрез Мъдростта е силата на човешката душа; в изпълнение волята на Бога чрез Правдата е силата на човешката душа; в изпълнение волята на Бога чрез Добродетелта е силата на човешката душа; в изпълнение волята на Бога чрез Истината е силата на човешката душа. (6, 4)
Ученикът, като се учи във Всемирното Училище на
Живота
и като изминава всички стъпки, които са показани в Пентаграма, пътеводна звезда в та му става идеята, че в изпълнение Волята на Бога е Силата на човешката душа.
Това е крайният предел, това е крайният резултат от Пътя, който се извървява. Това е придобивката от целия извървян Път. Това е венецът на неговите придобивки. (17) Когато човек се намира пред Пентагарама и се моли, тогава ако иска, да си представи три изречения. Най-вътрешното изречение е: „В изпълнение волята на Бога е силата на човешката душа".
към текста >>
Млякото тук символизира Любовта, Страданието е временно явление в
живота
.
Страданието е метод за пробуждане на човешката душа. Чрез страданието човек започва да разбира, че насилието, неправдата не е метод, с който трябва да служи. Страданието има и второ значение: има окултен закон, че страданието се преврьща в любов. Страданията, през които минава човечеството, подготвят новия човек, човека на Любовта. Учителя дава следното сравнение: когато бият млято, то дава масло.
Млякото тук символизира Любовта, Страданието е временно явление в
живота
.
Ще дойде време в света, когато страданията ще изчезнат, защото ще изчезнат причините, които ги създават. Страданието има трето значение. Новите идеи идват от Слънцето. Човек не да ги възприеме, ако не е префинен неговият организъм. А това става чрез страданията.
към текста >>
Човек е прочел вече от великата книга на
живота
един урок, който никога няма да забрави.
От книгата пък, която виждаме разтворена по-нататък ще научим защо страдаме. (2, 198) [У човека], подобно на болен, който взема някакво лекарство, настъпва една промяна, едно подобрение. Той е научил вече урока, без да подтиска и угнетява хората. Това състояние е символизирано в Пентаграма с разтворената книга.
Човек е прочел вече от великата книга на
живота
един урок, който никога няма да забрави.
Той започва да мисли как да живее, за да подобри живота си, но не така, както е живял по-рано, със сабята. (1) Чрез страданието, през което минава човек, започва да изучава книгата на живота, заучава законите на живота и гледа да спазва тези закони. Но в тази форма той е още в началото на своето събуждане. Той чете в книгата на живота още първите уроци. Може би не всякога той вижда връзката между насилието, което той върши и страданието, което иде след него.
към текста >>
Той започва да мисли как да живее,
за
да подобри
живота
си, но не така, както е живял по-рано, със сабята. (1)
(2, 198) [У човека], подобно на болен, който взема някакво лекарство, настъпва една промяна, едно подобрение. Той е научил вече урока, без да подтиска и угнетява хората. Това състояние е символизирано в Пентаграма с разтворената книга. Човек е прочел вече от великата книга на живота един урок, който никога няма да забрави.
Той започва да мисли как да живее,
за
да подобри
живота
си, но не така, както е живял по-рано, със сабята. (1)
Чрез страданието, през което минава човек, започва да изучава книгата на живота, заучава законите на живота и гледа да спазва тези закони. Но в тази форма той е още в началото на своето събуждане. Той чете в книгата на живота още първите уроци. Може би не всякога той вижда връзката между насилието, което той върши и страданието, което иде след него. Като се учи-по този начин, той се просвещава, добива повече светлина в себе си и става по-разумен.
към текста >>
Чрез страданието, през което минава човек, започва да изучава книгата на
живота
, заучава законите на
живота
и гледа да спазва тези закони.
[У човека], подобно на болен, който взема някакво лекарство, настъпва една промяна, едно подобрение. Той е научил вече урока, без да подтиска и угнетява хората. Това състояние е символизирано в Пентаграма с разтворената книга. Човек е прочел вече от великата книга на живота един урок, който никога няма да забрави. Той започва да мисли как да живее, за да подобри живота си, но не така, както е живял по-рано, със сабята. (1)
Чрез страданието, през което минава човек, започва да изучава книгата на
живота
, заучава законите на
живота
и гледа да спазва тези закони.
Но в тази форма той е още в началото на своето събуждане. Той чете в книгата на живота още първите уроци. Може би не всякога той вижда връзката между насилието, което той върши и страданието, което иде след него. Като се учи-по този начин, той се просвещава, добива повече светлина в себе си и става по-разумен. Ако той не разбере достатъчно добре на земята тази връзка между насилието и страданието, най-добре я вижда, когато след смъртта си отиде горе.
към текста >>
Той чете в книгата на
живота
още първите уроци.
Това състояние е символизирано в Пентаграма с разтворената книга. Човек е прочел вече от великата книга на живота един урок, който никога няма да забрави. Той започва да мисли как да живее, за да подобри живота си, но не така, както е живял по-рано, със сабята. (1) Чрез страданието, през което минава човек, започва да изучава книгата на живота, заучава законите на живота и гледа да спазва тези закони. Но в тази форма той е още в началото на своето събуждане.
Той чете в книгата на
живота
още първите уроци.
Може би не всякога той вижда връзката между насилието, което той върши и страданието, което иде след него. Като се учи-по този начин, той се просвещава, добива повече светлина в себе си и става по-разумен. Ако той не разбере достатъчно добре на земята тази връзка между насилието и страданието, най-добре я вижда, когато след смъртта си отиде горе. Тогава ясно взема решение като дойде следващия път на земята да води съвършено друг начин на живoт, за да не минава през същите страдания. (17) Книгата е разумът.
към текста >>
В процеса на това мислене той добива вече светлината на
живота
, защото да мислиш правилно, е да светиш.
(10, 36) Свещта показва, че знанието ще му даде светлина. (13, 297) Светилникът представлява човекът, който разсъждава. (2, 174)
В процеса на това мислене той добива вече светлината на
живота
, защото да мислиш правилно, е да светиш.
Следователно, той знае вече къде върви и прави. Тази фаза от неговото развитие в Пентаграма е означена със символа на запалената свещ. (1) Тогава ще отидем при светилника, та чрез неговата светлина да можем да узнаем и знаем за какво именно можем да бъдем полезни. Тук ще почнем да разсъждаваме и да учим хората. (2, 198)
към текста >>
Когато върви с тази запалена свещ в
живота
си, светлината трябва да се увеличава, [човек] придобива влияние и власт над другите, но не вече като властта на сабята.
Жезълът показва, че човек не разбира закона на Правдата. Пътят към Правдата и Истината е строг. (13, 297) А тогава вече ще отидем при закона за правдата при скиптъра, когато не бива да отстъпваме. (2, 198)
Когато върви с тази запалена свещ в
живота
си, светлината трябва да се увеличава, [човек] придобива влияние и власт над другите, но не вече като властта на сабята.
С нея (сабята) той е живял, за да взема, а сега, със светлината, която сам излъчва, той живее, за да дава. И само, когато може да дава, той може да владее. Това му състояние е означено със символа скиптър. И така сабя и скиптъра са двата символа на власт, но на два вида власт — светска, която убива и взема и духовна власт, която дава и възкресява. Тези два вида власт се изключват взаимно.
към текста >>
Човек вече е извлякъл поука от
живота
, от неговото изучаване да се старае да владее и управлява себе си.
Той ще се увери в това, когато му отнемат сабята и го поставят на мястото на ония, които е управлявал със сабя. Само тогава ще разбере, че е още на първото стъпало на пътя и то на широкия светски път. (1) Жезълът означава, че човек добива вече известна власт над себе си. Същевренно добива известна власт върху някои сили и закони в природата. Това е именно жезълът.
Човек вече е извлякъл поука от
живота
, от неговото изучаване да се старае да владее и управлява себе си.
Учителят казва: „Човек трябва да цар на себе си, да управлява себе си". Жезълът означава, че човек има вече известно самообладание. Той гледа да се въздържа, когато в него дойде желание да прояви своята низша природа. Той се учи да я владее, да я контролира, да я управлява. Жезълът има и друго значение, както се спомена по-горе, през тази фаза на своето развитие човек се учи да манипулира известни природни сили и закони, да си служи с тях. (17)
към текста >>
Трите букви означават Великото Училище на
Живота
, С други думи Пентаграмът излага картинно, нагледно училището на
живота
, в което ние сме поставени. (12)
Тези са те буквите на Христа, Който е ръководител на Веригата. (2, 199) Трите инициала в картината са В - - ръководител, У - - спасител, Ж — Царствуващ. (2, 174) На Пентаграма виждаме три букви: В, У и Ж.
Трите букви означават Великото Училище на
Живота
, С други думи Пентаграмът излага картинно, нагледно училището на
живота
, в което ние сме поставени. (12)
Особено буквата „Ж" в Пентаграма с живота си трябва да я качите горе, защото този Пентаграм за в бъдеще трябва да се измени, понеже той, както е сега, показва, че настоящето положение на църквата трябва да се измени, в смисъл тази буква „Ж" да излезе горе. Как? - - Като положите тази корона върху Христа. Когато дойде Христос във вас, ще станете силни чрез знание, светлина и възможности да възприемате, та да ви дойдат по-висши знания заБожествения свят и ще се разкрие пред вас нов свят, (5) (бел. съст. И действително в цветната Пентаграма буквата Ж е преместена с едно поле по-горе) „Ж" показва физическия свят. (13, 297)
към текста >>
Особено буквата „Ж" в Пентаграма с
живота
си трябва да я качите горе, защото този Пентаграм
за
в бъдеще трябва да се измени, понеже той, както е сега, показва, че настоящето положение на църквата трябва да се измени, в смисъл тази буква „Ж" да излезе горе. Как?
(2, 199) Трите инициала в картината са В - - ръководител, У - - спасител, Ж — Царствуващ. (2, 174) На Пентаграма виждаме три букви: В, У и Ж. Трите букви означават Великото Училище на Живота, С други думи Пентаграмът излага картинно, нагледно училището на живота, в което ние сме поставени. (12)
Особено буквата „Ж" в Пентаграма с
живота
си трябва да я качите горе, защото този Пентаграм
за
в бъдеще трябва да се измени, понеже той, както е сега, показва, че настоящето положение на църквата трябва да се измени, в смисъл тази буква „Ж" да излезе горе. Как?
- - Като положите тази корона върху Христа. Когато дойде Христос във вас, ще станете силни чрез знание, светлина и възможности да възприемате, та да ви дойдат по-висши знания заБожествения свят и ще се разкрие пред вас нов свят, (5) (бел. съст. И действително в цветната Пентаграма буквата Ж е преместена с едно поле по-горе) „Ж" показва физическия свят. (13, 297) Някой тълкуват „Ж" като „Х".
към текста >>
Учитетля уточнява „Целта на новот, което иде в света, е да научи човека да разбира
живота
и всички противоречия.
Когато дойде Христос във вас, ще станете силни чрез знание, светлина и възможности да възприемате, та да ви дойдат по-висши знания заБожествения свят и ще се разкрие пред вас нов свят, (5) (бел. съст. И действително в цветната Пентаграма буквата Ж е преместена с едно поле по-горе) „Ж" показва физическия свят. (13, 297) Някой тълкуват „Ж" като „Х". Черните линии в тази буква действително очертават едно легнало „Х", но понеже му е прекаран един перпендикуляр, вижда се като „Ж", „живот".
Учитетля уточнява „Целта на новот, което иде в света, е да научи човека да разбира
живота
и всички противоречия.
Този живот можем да си го представим като буквата „Х” в обърнато положение — „Х"' За да се справи с противоречията, човек трябва да прекара в средата им перпендикуляр. Перпендикулярът, който примирява противаречията в живота, е Божественото начало в човека. Щом прилоши Божественото начало в живота си, човек се справя с всички мъчнотии противоречия, (беседа от 10.12.1930 г., ООК) КОЛЕЛО С КРИЛЦА Колелото с крилца е изобразено в цветния Пентаграм, отдолу, под сабята.
към текста >>
Перпендикулярът, който примирява противаречията в
живота
, е Божественото начало в човека.
(13, 297) Някой тълкуват „Ж" като „Х". Черните линии в тази буква действително очертават едно легнало „Х", но понеже му е прекаран един перпендикуляр, вижда се като „Ж", „живот". Учитетля уточнява „Целта на новот, което иде в света, е да научи човека да разбира живота и всички противоречия. Този живот можем да си го представим като буквата „Х” в обърнато положение — „Х"' За да се справи с противоречията, човек трябва да прекара в средата им перпендикуляр.
Перпендикулярът, който примирява противаречията в
живота
, е Божественото начало в човека.
Щом прилоши Божественото начало в живота си, човек се справя с всички мъчнотии противоречия, (беседа от 10.12.1930 г., ООК) КОЛЕЛО С КРИЛЦА Колелото с крилца е изобразено в цветния Пентаграм, отдолу, под сабята. Под него свети сферично тяло. Крилатият в Пентаграма показва, че човекът, който има власт, има възможност да отиде навсякъде и да прави каквото си поиска.
към текста >>
Щом прилоши Божественото начало в
живота
си, човек се справя с всички мъчнотии противоречия, (беседа от 10.12.1930 г., ООК)
Някой тълкуват „Ж" като „Х". Черните линии в тази буква действително очертават едно легнало „Х", но понеже му е прекаран един перпендикуляр, вижда се като „Ж", „живот". Учитетля уточнява „Целта на новот, което иде в света, е да научи човека да разбира живота и всички противоречия. Този живот можем да си го представим като буквата „Х” в обърнато положение — „Х"' За да се справи с противоречията, човек трябва да прекара в средата им перпендикуляр. Перпендикулярът, който примирява противаречията в живота, е Божественото начало в човека.
Щом прилоши Божественото начало в
живота
си, човек се справя с всички мъчнотии противоречия, (беседа от 10.12.1930 г., ООК)
КОЛЕЛО С КРИЛЦА Колелото с крилца е изобразено в цветния Пентаграм, отдолу, под сабята. Под него свети сферично тяло. Крилатият в Пентаграма показва, че човекът, който има власт, има възможност да отиде навсякъде и да прави каквото си поиска. (18) (бел съст.
към текста >>
Но докато намерите една поддодяща форма в
живота
си, вие ще се спъвате.
Значи, ти трябва да бъдеш активен. Тогава, между горната челюст и езика се образува една праззнина, един триъгълник. Следователно, напрежението, което се образува при изговарянето на тази буква, се връща към гортана. Това показва, че доброто трябва да бъде разумно, да се изрази навън. Ние трябва да намерим една подходяща форма, в която да вложим своята енергия.
Но докато намерите една поддодяща форма в
живота
си, вие ще се спъвате.
Човек, който иска да извърши едно добро, трябва да намери за това един образец. Без Учител в света, в каквото и да е направление не може. (9, 161-163)
към текста >>
54.
1922_15 ПЕНТАГРАМЪТ - Средният кръг
Свършва се външното учение на човека в
живота
.
СРЕДНИЯТ КРЪГ Като се завърши [външния] кръг, слиза се вече в ъгъла на Добродетелта — Божествения кръг, гдето става подигането. (2, 174)
Свършва се външното учение на човека в
живота
.
Всичко това става несъзнателно. След това той дохожда до една вътрешна криза. Чувства се човек незадоволен. След тази криза той търси по-дълбок вътрешен смисъл. Той влиза в пътя на учението. (12)
към текста >>
Тогава ще ти се отвори вратата, която виждате и ще започнеш да вървиш и отиваш в пътя на Истината, гдето ще започнеш да разсъждаваш
за
дълбоките Божии наредби,
за
кармата например, и изобщо
за
вътрешната страна на
живота
.
Отварят вратата и ти казват: Ето от тук можеш да излезеш. Любовта е единствената врата, от която можеш да излезеш от затвора. Тя е единствената сила, която освобождава. Процесът на освобождаването се нарича Истина. (11, 24)
Тогава ще ти се отвори вратата, която виждате и ще започнеш да вървиш и отиваш в пътя на Истината, гдето ще започнеш да разсъждаваш
за
дълбоките Божии наредби,
за
кармата например, и изобщо
за
вътрешната страна на
живота
.
(2, 198) Това е вратата за влизане в Школата на ученика. В него започва да проблясва истината, не пълната Истина, защото пълната Истина ще проблесне, когато стане съвършен. Христовият дух започва да работи върху него. (12) Пътят от точка 1 -- 2 (фиг.
към текста >>
Тези изпити са от най-различен характер и се срещат в
живота
на човека.
(1 1, 24) С влизането на човека в този път, започват изпитанията му. Когато е в вачалото на своя път, на своето развитие, дават му се по-леки изпити, които той е в състояние да издържи. . . Стълбата с удобни стъпала в началото сочи за по-леките изпити на ученика.
Тези изпити са от най-различен характер и се срещат в
живота
на човека.
Тук ще дадем три примера: Ако при някоя неприятност, по-малка или по-голяма, или при някоя мъчнотия или препятствие, които среща човек в живота, човек губи куража, своя вътрешен мир, самообладание и падне духом, той е пропаднал на изпита. Пример втори: човек губи ценен предмет. Например, правил е изследване в продължение на 20 години и приготовлява научен труд и този труд е изгубен. Да не трепне окото му и сърцето му — все едно, че нищо не е станало. Да не изгуби присъствие на духа, самообладание, това значи, че той е издържал изпита си.
към текста >>
Тук ще дадем три примера: Ако при някоя неприятност, по-малка или по-голяма, или при някоя мъчнотия или препятствие, които среща човек в
живота
, човек губи куража, своя вътрешен мир, самообладание и падне духом, той е пропаднал на изпита.
С влизането на човека в този път, започват изпитанията му. Когато е в вачалото на своя път, на своето развитие, дават му се по-леки изпити, които той е в състояние да издържи. . . Стълбата с удобни стъпала в началото сочи за по-леките изпити на ученика. Тези изпити са от най-различен характер и се срещат в живота на човека.
Тук ще дадем три примера: Ако при някоя неприятност, по-малка или по-голяма, или при някоя мъчнотия или препятствие, които среща човек в
живота
, човек губи куража, своя вътрешен мир, самообладание и падне духом, той е пропаднал на изпита.
Пример втори: човек губи ценен предмет. Например, правил е изследване в продължение на 20 години и приготовлява научен труд и този труд е изгубен. Да не трепне окото му и сърцето му — все едно, че нищо не е станало. Да не изгуби присъствие на духа, самообладание, това значи, че той е издържал изпита си. Трети пример: Минаваш покрай едно страдащо същество и се явява подтик да му помогнеш, но ти идва мисъл да си вървиш по пътя, да го отминеш.
към текста >>
Нему се доверяват ключовете на Висшето Знание, Знанието на Великата Божествена
Наука
.
[Това е] Божественото око, Божествения Дух, Който ще ви научи как да разбирате Божествените истини. (2, 174) Когато е бил във външния кръг, [ученикът] е приел външното знание, а сега вече влиза в Божествената Мъдрост. Портите на храма на Мъдростта се отвац пред него. Само на човека на Любовта се отварят тези порти.
Нему се доверяват ключовете на Висшето Знание, Знанието на Великата Божествена
Наука
.
Защо - Защото няма да злоупотреби с нея в своя личен живот за свои интереси, но ще я употреби за служене на Бога и за всички. Ако бяха поверили това знание на оня, който не е минал през Любовта, той ще злоупотреби с него и с това ще докара големи нещастия не само за себе си, но и за околните. (17) ДЪРВОТО НА ЖИВОТА - КЪМ ДОБРОДЕТЕЛТА Пета картина — дърво, отрупано с плодове.* Намираме се във върха на Мъдростта в началото на портокаления лъч на Добродетелта (в цветния Пентаграм — белия). Най-после идвате при „дървото на живота" - гдето с вашата опитност ще живеете на небето и ще се радвате на благата, които Господ е дал.
към текста >>
ДЪРВОТО НА
ЖИВОТА
- КЪМ ДОБРОДЕТЕЛТА
Портите на храма на Мъдростта се отвац пред него. Само на човека на Любовта се отварят тези порти. Нему се доверяват ключовете на Висшето Знание, Знанието на Великата Божествена Наука. Защо - Защото няма да злоупотреби с нея в своя личен живот за свои интереси, но ще я употреби за служене на Бога и за всички. Ако бяха поверили това знание на оня, който не е минал през Любовта, той ще злоупотреби с него и с това ще докара големи нещастия не само за себе си, но и за околните. (17)
ДЪРВОТО НА
ЖИВОТА
- КЪМ ДОБРОДЕТЕЛТА
Пета картина — дърво, отрупано с плодове.* Намираме се във върха на Мъдростта в началото на портокаления лъч на Добродетелта (в цветния Пентаграм — белия). Най-после идвате при „дървото на живота" - гдето с вашата опитност ще живеете на небето и ще се радвате на благата, които Господ е дал. Щом [ученикът] добие Любовта и Мъдростта, тогава иде Дървото на живота - неговият живот дава плодове, иде Добродетелта. Той разбира, че смисълът на живота е в служенето на Бога, в правенето на добро. Какво означава да правиш добро?
към текста >>
Най-после идвате при „дървото на
живота
" - гдето с вашата опитност ще живеете на небето и ще се радвате на благата, които Господ е дал.
Нему се доверяват ключовете на Висшето Знание, Знанието на Великата Божествена Наука. Защо - Защото няма да злоупотреби с нея в своя личен живот за свои интереси, но ще я употреби за служене на Бога и за всички. Ако бяха поверили това знание на оня, който не е минал през Любовта, той ще злоупотреби с него и с това ще докара големи нещастия не само за себе си, но и за околните. (17) ДЪРВОТО НА ЖИВОТА - КЪМ ДОБРОДЕТЕЛТА Пета картина — дърво, отрупано с плодове.* Намираме се във върха на Мъдростта в началото на портокаления лъч на Добродетелта (в цветния Пентаграм — белия).
Най-после идвате при „дървото на
живота
" - гдето с вашата опитност ще живеете на небето и ще се радвате на благата, които Господ е дал.
Щом [ученикът] добие Любовта и Мъдростта, тогава иде Дървото на живота - неговият живот дава плодове, иде Добродетелта. Той разбира, че смисълът на живота е в служенето на Бога, в правенето на добро. Какво означава да правиш добро? Това значи да нахраниш поне един човек, да помогнеш на един болен - това е добро. Така се осмисля животът. (12)
към текста >>
Щом [ученикът] добие Любовта и Мъдростта, тогава иде Дървото на
живота
- неговият живот дава плодове, иде Добродетелта.
Защо - Защото няма да злоупотреби с нея в своя личен живот за свои интереси, но ще я употреби за служене на Бога и за всички. Ако бяха поверили това знание на оня, който не е минал през Любовта, той ще злоупотреби с него и с това ще докара големи нещастия не само за себе си, но и за околните. (17) ДЪРВОТО НА ЖИВОТА - КЪМ ДОБРОДЕТЕЛТА Пета картина — дърво, отрупано с плодове.* Намираме се във върха на Мъдростта в началото на портокаления лъч на Добродетелта (в цветния Пентаграм — белия). Най-после идвате при „дървото на живота" - гдето с вашата опитност ще живеете на небето и ще се радвате на благата, които Господ е дал.
Щом [ученикът] добие Любовта и Мъдростта, тогава иде Дървото на
живота
- неговият живот дава плодове, иде Добродетелта.
Той разбира, че смисълът на живота е в служенето на Бога, в правенето на добро. Какво означава да правиш добро? Това значи да нахраниш поне един човек, да помогнеш на един болен - това е добро. Така се осмисля животът. (12) Ученикът проявява дълбок вътрешен живот, който се изразява в проява на добродетели. (17)
към текста >>
Той разбира, че смисълът на
живота
е в служенето на Бога, в правенето на добро.
Ако бяха поверили това знание на оня, който не е минал през Любовта, той ще злоупотреби с него и с това ще докара големи нещастия не само за себе си, но и за околните. (17) ДЪРВОТО НА ЖИВОТА - КЪМ ДОБРОДЕТЕЛТА Пета картина — дърво, отрупано с плодове.* Намираме се във върха на Мъдростта в началото на портокаления лъч на Добродетелта (в цветния Пентаграм — белия). Най-после идвате при „дървото на живота" - гдето с вашата опитност ще живеете на небето и ще се радвате на благата, които Господ е дал. Щом [ученикът] добие Любовта и Мъдростта, тогава иде Дървото на живота - неговият живот дава плодове, иде Добродетелта.
Той разбира, че смисълът на
живота
е в служенето на Бога, в правенето на добро.
Какво означава да правиш добро? Това значи да нахраниш поне един човек, да помогнеш на един болен - това е добро. Така се осмисля животът. (12) Ученикът проявява дълбок вътрешен живот, който се изразява в проява на добродетели. (17) При всеки връх ще придобиеш нещо.
към текста >>
55.
1922_17 ПЕНТАГРАМЪТ - Видове пентаграми
Значи
науката
и вдъхновението бяха дали едни и същи резултати.
Я видим нашия Пентаграм какво отношение има към него? " Намерихме Пентаграмата. Сложихме нашия Пентаграм върху чертежа, покрива се напълно. Напълно милиметър по милиметър съвпада. Да кажем Учителя го е дал по вдъхновение или по интуиция.
Значи
науката
и вдъхновението бяха дали едни и същи резултати.
Това беше забележително. Това е по нашите човешки разбирания. Но Учителят ползваше и черпеше една наука, която имаше духовни измерения, за които ние само можем да предполагаме. Той често говореше за Божествената наука. (15, 324-325)
към текста >>
Но Учителят ползваше и черпеше една
наука
, която имаше духовни измерения,
за
които ние само можем да предполагаме.
Напълно милиметър по милиметър съвпада. Да кажем Учителя го е дал по вдъхновение или по интуиция. Значи науката и вдъхновението бяха дали едни и същи резултати. Това беше забележително. Това е по нашите човешки разбирания.
Но Учителят ползваше и черпеше една
наука
, която имаше духовни измерения,
за
които ние само можем да предполагаме.
Той често говореше за Божествената наука. (15, 324-325) ЦВЕТНИЯТ ПЕНТАГРАМ През 1922 г., когато се отваря Школата, в молитвената стая във вилата, където стават съборите в Търново, се донася цветният Пентаграм. Пренесен е в специална плоска кутия с неговите размери.
към текста >>
Той често говореше
за
Божествената
наука
.
Да кажем Учителя го е дал по вдъхновение или по интуиция. Значи науката и вдъхновението бяха дали едни и същи резултати. Това беше забележително. Това е по нашите човешки разбирания. Но Учителят ползваше и черпеше една наука, която имаше духовни измерения, за които ние само можем да предполагаме.
Той често говореше
за
Божествената
наука
.
(15, 324-325) ЦВЕТНИЯТ ПЕНТАГРАМ През 1922 г., когато се отваря Школата, в молитвената стая във вилата, където стават съборите в Търново, се донася цветният Пентаграм. Пренесен е в специална плоска кутия с неговите размери. Съвременниците Боян Боев и Борис Николов твърдят, че е бил голям, колкото „една стена".
към текста >>
Вътре бяхме нанесли мотивите на „Първият ден на Битието", „Кажи ми светлий Божи лъч", „Господи, колко те обичам", „Отче наш, не ни въвеждай в изкушение", „Една вечна Истина, която е Бог на Любовта”, „Вътрешният глас на Бога", „Химни на Слънцето", „Песента на ангелите", „Странникът", „Божията Любов ме озари" и „Ти ще сполучиш в
живота
".
Или Вашият образ, Учителю? Той каза: - Може и двата заедно (14, 145) Аз извадих един хубав мукавян лист, на който бяхме начертали едро с брат Христо цялата Пентаграма с петолиния. В кръга бяха нанесени мотивите на най-мистичните стари песни от Учителя.
Вътре бяхме нанесли мотивите на „Първият ден на Битието", „Кажи ми светлий Божи лъч", „Господи, колко те обичам", „Отче наш, не ни въвеждай в изкушение", „Една вечна Истина, която е Бог на Любовта”, „Вътрешният глас на Бога", „Химни на Слънцето", „Песента на ангелите", „Странникът", „Божията Любов ме озари" и „Ти ще сполучиш в
живота
".
В най-вътрешният кръг сложихме мотивите на „Моето Слънце днес ще изгрее", „Добрият момък", „А бре синко" и др. В центъра на фигурата бяхме нарисували контурите на главата на Учителя и контурите на Съвършения човек. Учителя гледа дълго време чертежа. Лицето му се проясни. - Тук е представено цялото учение - каза той, като посочи с показалеца си чертежа.
към текста >>
56.
1922_ 21 СЪБОРНО СЛОВО 1922 г.
В това шумолене душите стават, оживяват и възкръсват, и запяват новата песен на
Живота
.
Сега Господ хлопа на вратата на тия души и която душа отвори, Господ ще влезе и ще започне новото начало на Любовта. Тогава ще имате такъв изгрев като сегашния (посочва назад и нагоре), изгрева, който ангелите имат сега; изгрева, който праведните имат сега; изгрева, който Христос има сега. Този изгрев е толкова велик, толкова славен, че на човек на ум не е идвало и в сърцето му не е влизало туй, което изгревът носи в себе си. Той е изгрев на вечно веселие и вечна радост. Тази радост и това веселие се носят като едно леко шумолене в Божествения свят.
В това шумолене душите стават, оживяват и възкръсват, и запяват новата песен на
Живота
.
(7 стр.) И понеже тази Любов иде в света, тя иде, изгрява, но още не е изгряла. Вие смятате, че тя ще дойде. И аз искам отсега да ви събудя. Защото този ден като дойде, може да не ви събудя и ще изгубите най-тържественото.
към текста >>
" Ще продължим
живота
ви, ако искате да живеете, можем да го продължим с 10, 20 години,
за
да да учите, а можем и да го съкратим.
Или по-добре да ви кажа: ще ги превъзмогнем! (215 стр.) Но всичко това, което се говори, няма да стане в 2-3 години, трябват ни поне 20 години, за да организираме тази Школа както трябва. Не мислете, че само две години ни трябват. Вие ще кажете: „Дотогава дали ще бъдем живи?
" Ще продължим
живота
ви, ако искате да живеете, можем да го продължим с 10, 20 години,
за
да да учите, а можем и да го съкратим.
И едното, и другото можем да направим. (115 стр.) Сега, като влезете вътре в Школата, казвам ви, че трябва да живеете съзнателно, защото човек може да живее в една школа съзнателно, а може да живее и несъзнателно. Досега вие сте живели несъзнателно. Съзнателно ще живеете в Школата.
към текста >>
Христос казва: "Малцина са влезли през тесните врата." Сега се отваря този широк път, да влезете и да учите тази велика
наука
на Бялото Братство.
После, пазете се от друго. Вие, като влезете в Школата, може да си мислите, че имате някои познания по окултизма. Малко учени хора има в Европа, които имат окултни познания, много малко са те. Бялото Братство сега отваря тази Школа, а досега то е държало своята Школа затворена. И малцина са влезли в нея.
Христос казва: "Малцина са влезли през тесните врата." Сега се отваря този широк път, да влезете и да учите тази велика
наука
на Бялото Братство.
Туй, което се говори и пише за окултната наука, то е още далеч. Туй е от Черното братство, от черната магия, то не е наука, то е помия, ако искате да знаете, и ако вие не вярвате в най-благородната философия, в най-благородните вярвания на хората, приложете ги на опит. В продължение на 20 години от живота си ще видите какви ще бъдат техните резултати. В дъното на всяка една философска система в сегашния свят се крие един червей. Те са неща хубави, но в дъното им се крие един червей, който е развалил плода и ще ги изяде.
към текста >>
Туй, което се говори и пише
за
окултната
наука
, то е още далеч.
Вие, като влезете в Школата, може да си мислите, че имате някои познания по окултизма. Малко учени хора има в Европа, които имат окултни познания, много малко са те. Бялото Братство сега отваря тази Школа, а досега то е държало своята Школа затворена. И малцина са влезли в нея. Христос казва: "Малцина са влезли през тесните врата." Сега се отваря този широк път, да влезете и да учите тази велика наука на Бялото Братство.
Туй, което се говори и пише
за
окултната
наука
, то е още далеч.
Туй е от Черното братство, от черната магия, то не е наука, то е помия, ако искате да знаете, и ако вие не вярвате в най-благородната философия, в най-благородните вярвания на хората, приложете ги на опит. В продължение на 20 години от живота си ще видите какви ще бъдат техните резултати. В дъното на всяка една философска система в сегашния свят се крие един червей. Те са неща хубави, но в дъното им се крие един червей, който е развалил плода и ще ги изяде. Ти ще работиш 20, 30, 40 години и когато плодът узрее, мислиш, че е хубав, но ще видиш, че червей изял семката и плодът е опорочен.
към текста >>
Туй е от Черното братство, от черната магия, то не е
наука
, то е помия, ако искате да знаете, и ако вие не вярвате в най-благородната философия, в най-благородните вярвания на хората, приложете ги на опит.
Малко учени хора има в Европа, които имат окултни познания, много малко са те. Бялото Братство сега отваря тази Школа, а досега то е държало своята Школа затворена. И малцина са влезли в нея. Христос казва: "Малцина са влезли през тесните врата." Сега се отваря този широк път, да влезете и да учите тази велика наука на Бялото Братство. Туй, което се говори и пише за окултната наука, то е още далеч.
Туй е от Черното братство, от черната магия, то не е
наука
, то е помия, ако искате да знаете, и ако вие не вярвате в най-благородната философия, в най-благородните вярвания на хората, приложете ги на опит.
В продължение на 20 години от живота си ще видите какви ще бъдат техните резултати. В дъното на всяка една философска система в сегашния свят се крие един червей. Те са неща хубави, но в дъното им се крие един червей, който е развалил плода и ще ги изяде. Ти ще работиш 20, 30, 40 години и когато плодът узрее, мислиш, че е хубав, но ще видиш, че червей изял семката и плодът е опорочен. Е, питам, защо ти са плодове, изядени от червеи, или плодове, в които червеите са оставили своите извержения?
към текста >>
В продължение на 20 години от
живота
си ще видите какви ще бъдат техните резултати.
Бялото Братство сега отваря тази Школа, а досега то е държало своята Школа затворена. И малцина са влезли в нея. Христос казва: "Малцина са влезли през тесните врата." Сега се отваря този широк път, да влезете и да учите тази велика наука на Бялото Братство. Туй, което се говори и пише за окултната наука, то е още далеч. Туй е от Черното братство, от черната магия, то не е наука, то е помия, ако искате да знаете, и ако вие не вярвате в най-благородната философия, в най-благородните вярвания на хората, приложете ги на опит.
В продължение на 20 години от
живота
си ще видите какви ще бъдат техните резултати.
В дъното на всяка една философска система в сегашния свят се крие един червей. Те са неща хубави, но в дъното им се крие един червей, който е развалил плода и ще ги изяде. Ти ще работиш 20, 30, 40 години и когато плодът узрее, мислиш, че е хубав, но ще видиш, че червей изял семката и плодът е опорочен. Е, питам, защо ти са плодове, изядени от червеи, или плодове, в които червеите са оставили своите извержения? (265-266 стр.)
към текста >>
" –
За
да научите законите на щастието, на блаженството, законите на
Живота
, да знаете как да живеете.
Имам още една Школа, специална Школа, която вие не сте виждали още. На тях, когато говоря, другояче говоря, вие сте от общата школа. Между вас няма ученици, а между тях всички са ученици. (304 стр.) Сега вие ще ми кажете: „Защо ни е нужно да влезем и да учим в Школата, в училището на Бялото Братство?
" –
За
да научите законите на щастието, на блаженството, законите на
Живота
, да знаете как да живеете.
Няма друг път! Новият живот е път към Бялото Братство. То ще ви даде истинските методи и закони. Бъдещият ви живот ще се обуславя от Школата, затуй трябва да влезете, няма как другояче; защото, ако не влезете да научите новите методи и начини, как да живеете, вие ще фалирате тъй, както досега сте фалирвали. Понеже всякога искате да живеете добре, имате желание да бъдете при Бога, начини за това ще намерите само в училището на Бялото Братство.
към текста >>
Ако се благословят дните, ще се благослови и
живота
ни.
Ще работим най-първо в духовния свят. Него ден ще работим един час; този час ще го прекараме в размишление и ще се помолим да ни благослови Господ, този труд да бъде продуктивен (бел. ред. един час на ден, определен за работа за Господа тази година), тези 365 часа да бъдат благословени заради нас тази година. Щом този час от деня се благослови, ще се благослови и целия ден. Значи, ако се благословят 365 часа, ще се благословят и дните.
Ако се благословят дните, ще се благослови и
живота
ни.
Часът, който ще се прекара в размишление, ще бъде от 5 до 6 часа сутринта. От 5 до 6 часа сутринта ще прекараме в молитва, ще се молим по всеки един начин да ни упътят тъй, че тези 365 часа да можем да ги употребим за най-добрата работа. (361-362 стр.) Учителя и учениците И не мислете, че някои от вас може да ме изхитрят, да мислят, че ще бъдат по-умни, по-хитри от мене.
към текста >>
приятели, които могат да жертват
живота
си
за
своя приятел.
И ако търгувате, ще търгувате заради Него, заради Неговата Любов; ако орете земята, ще я орете заради Него; ако си учител, ще бъдеш учител заради Него. Каквото и да вършите, мъж или жена сте, в каквото положение и да си, ще кажеш: „Заради Него". Туй е правило. (322-323 стр.) И Христос казва: „Вие сте ми приятели", т,е.
приятели, които могат да жертват
живота
си
за
своя приятел.
Това е приятел. И ако вие не сте готови да жертвате вашия живот заради мене, и ако аз не съм готов да жертвам живота си заради вас, въпросът е свършен. Разбирате ли? Такъв е Божественият закон. Като казвам „заради мене", разбирам принципа.
към текста >>
И ако вие не сте готови да жертвате вашия живот заради мене, и ако аз не съм готов да жертвам
живота
си заради вас, въпросът е свършен.
Туй е правило. (322-323 стр.) И Христос казва: „Вие сте ми приятели", т,е. приятели, които могат да жертват живота си за своя приятел. Това е приятел.
И ако вие не сте готови да жертвате вашия живот заради мене, и ако аз не съм готов да жертвам
живота
си заради вас, въпросът е свършен.
Разбирате ли? Такъв е Божественият закон. Като казвам „заради мене", разбирам принципа. Ако вие, заради вашия Учител, заради този Велик Учител, сте готови да жертвате живота си, под това разбирам Бога в неговото проявление. Тази необятна Любов, непроявеното, то е Учителят, а проявеното е ученикът.
към текста >>
Ако вие, заради вашия Учител, заради този Велик Учител, сте готови да жертвате
живота
си, под това разбирам Бога в неговото проявление.
Това е приятел. И ако вие не сте готови да жертвате вашия живот заради мене, и ако аз не съм готов да жертвам живота си заради вас, въпросът е свършен. Разбирате ли? Такъв е Божественият закон. Като казвам „заради мене", разбирам принципа.
Ако вие, заради вашия Учител, заради този Велик Учител, сте готови да жертвате
живота
си, под това разбирам Бога в неговото проявление.
Тази необятна Любов, непроявеното, то е Учителят, а проявеното е ученикът. Когато туй проявено идва във връзка с тази необятна Божия Любов, трябва да се спазят всички велики закони на този Божествен живот, за да можем да познаем Бога, т.е. ще дойдем в съприкосновение, за да познаем Бога и Бог да те познае, че и ти си като Него. (271-272 стр.) ...Ако усвоите или не усвоите тези принципи, аз зная какво ще направя.
към текста >>
Тъй, у вас да се вложи една амбиция, сърцето ви да гори
за
тази Велика
наука
, в която можете да се инициирате, а когато имате тези малки опити, вие ще почувствате една вътрешна радост, една вътрешна самоувереност
за
истинността на законите, които действат вътре в
Живота
.
– Ще имате доверието на вашия Учител, да може Той да ви остави на своето място. Такова доверие да има Той във вас, че каквото ви каже, няма да разваляте Славата Божия, каквото ви каже, няма да изопачите Истината, да изопачите Мъдростта, нито Правдата, нито Добродетелта, ами право ще изпълните всичко тъй, и то абсолютно тъй, че всичко да бъде за слава Божия. Това е цел на всички ученици в Школата. (223-224 стр.) Аз искам да се яви най-първо у вас една мисъл, едно силно желание да бъдете добри ученици на Бялото Братство.
Тъй, у вас да се вложи една амбиция, сърцето ви да гори
за
тази Велика
наука
, в която можете да се инициирате, а когато имате тези малки опити, вие ще почувствате една вътрешна радост, една вътрешна самоувереност
за
истинността на законите, които действат вътре в
Живота
.
(115-116 стр.) В Школата най-първо ще влезете като слушатели. Ще влезете с абсолютно смирение. Няма да бъдете много смирени, ами съвършено смирени! В туй смирение вие ще се подмладите.
към текста >>
И някой път вие ще ни създадете работа, след като изгубите
живота
, да изтриваме петната.
Оглашени ще бъдете, слушатели ще бъдете, но трябва да се стремите да станете ученици. (213 стр.) Отвън ние нямаме нужда от стражари, ние имаме такива отвътре, каквито светът не е виждал. И всичко се хармонира във всичките негови подробности. Не си правете илюзия, че всичките ваши постъпки, мисли, действия, желания в Школата ще се хармонират.
И някой път вие ще ни създадете работа, след като изгубите
живота
, да изтриваме петната.
Ще ни дадете работа, ще кажете: "Не искам да бъда ученик на Школата." Не, не, няма нищо по-хубаво от това, да бъде човек ученик на тази велика Божествена Школа! Човек ще израсне пред себе си, ще стане едно същество възвишено. Това е моралът на тази Школа и влезете ли вътре, каквито погрешки имате, ще се стараете да ги изправите и то не наполовина, а абсолютно. (178 стр.) Има да се изглаждат спорове между вас.
към текста >>
Това е окултна
наука
.
Туй е правило за онези, които влизат в класа. А инак ще кажат: „Тя ми замота сърцето, той ми замота сърцето." Това не са никакви Специални класове. Това са класове на света. Светът е пълен с такива класове. Ние ще дадем образец на света.
Това е окултна
наука
.
(206-207 стр.) В Специалните класове могат да влязат такива лица, които да бъдат образец, да се познават. Вдовици да влязат, но да са девствени. Женени също може, но които живеят чист живот. Онези, които са в чистота, те са свободни.
към текста >>
Всички ще придобият нов смисъл
за
живота
.
Такъв е великият закон там. (Запитват: Нали не се допущат всички там?) – Ако можете да се отречете от себе си, от богатството, от имането си, ако можете да се хвърлите от канарата, може. Който е готов да продаде всичко, може. (304-305 стр.) В Общите класове всички ще присъствате, там ще има теми, задачи и онези, които могат да пишат, ще пишат, и онези пък, които могат да изпълняват задачите, ще ги изпълняват.
Всички ще придобият нов смисъл
за
живота
.
После, вие, от провинцията, ще минете курса, който са минали в София. На всяка лекция има зададени теми. Ако не пишете, ако не се упражнявате, тези лекции са безполезни. Това е една работилница, в която има специални задачи, трябва да се работи. Онези, които са в Специалния клас, ще бъдат и в Общия клас.
към текста >>
И ако някой път вие не виждате туй подобрение на
живота
, не го съзнавате, туй се дължи на голямото заблуждение, което имате в ума си, тъй че по-малките погрешки стават по-големи.
Някои постоянно се оплакват, казват: „Откак влязох в тази Школа, станах по-лош". Не, лекуваш се, сега познаваш лекуването. По-рано беше по-лош, сега положението ти се подобрява. Туй ще се намали. Не че си станал сега по-лош, но кризи има, подобрения и влошавания има; следователно, трябва да се мине известно време, за да познаеш, че има подобрение.
И ако някой път вие не виждате туй подобрение на
живота
, не го съзнавате, туй се дължи на голямото заблуждение, което имате в ума си, тъй че по-малките погрешки стават по-големи.
(95-96 стр.) Но вие влизате в Школата. В тази Школа се влиза да се учи. И тогава през годината ще ви се дадат големи задачи и малки задачи, големи изпити и малки изпити. Не такива изпити, каквито сте имали досега.
към текста >>
57.
1922_22 Молитви и формули
Ти Си венец и слава в
живота
ни!
Ние се покланяме пред Тебе, Вечния наш Баща, канара на нашия живот. Благословен Си Ти, благословено е Твоето Име в нашите души. Укрепи ни, въздигни ни, да започнем служенето за идването на Твоето Царство с всяко веселие за изявената Любов към нас. Само Ти Си Един, Който ни познаваш. И ние Те познаваме, че Ти Си Светлина за душите ни, простор за умовете ни, разширение за силата ни, крепост за духовете ни, пълнота за сърцата ни.
Ти Си венец и слава в
живота
ни!
Като четете тази молитва, ще бъдете много внимателни, не бързайте, да дойде ума ви на мястото си; вие започвате без сърце. Съберете умовете и сърцата си на мястото си. Съсредоточете ума и сърцето си към Бога и да произнесем тази молитва. (Прочетохме първи път „Молитва на Духа", като коленичихме с десния крак на земята и с дясна ръка, вдигната нагоре). Ще мислим върху всичко онова, което прочетохме в молитвата - да дойде да се реализира сега в душите ни.
към текста >>
Отсега нататък ще царува Твоята Любов в пълнотата на Твоята милост през всичките дни на
живота
ни.
Да бъдеш Ти все и все във всичките ни начинания, във всичките ни мисли, желания и действия; да бъдеш Ти начало и край на нашия живот, начало на всичката Твоя благост и край на всичките наши недоразумения; начало на Истината и край на лъжата; начало на Мъдростта и край на глупостта; начало на Силата и край на насилието. Да бъдеш Ти новото начало, което е без начало и без край! Началото на новата Светлина, на новия Живот, които сега внасяш в душите ни. Ние Те познаваме, както Ти ни познаваш; ние Те любим, както Ти ни любиш. Ние сме едно с Тебе, както Ти Си Един в изявената тази Светлина.
Отсега нататък ще царува Твоята Любов в пълнотата на Твоята милост през всичките дни на
живота
ни.
Ние зачеваме новия Живот. Слез при нас и ние ще дойдем при Тебе. Слез при душите ни, внеси Светлината си на новия Живот. Озари новите ни сърца, които си ни дал. Изпълни умовете ни със Светлината си, която си внесъл в духовете ни.
към текста >>
„Aumen" съдържа всичко
за
Живота
.
Тя е мелодия, която е приспособена за всички състояния на душата, да може да придобиеш такова състояние на ума, сърцето и душата, че да можеш да се хармонизираш. Думата „aumen" означава всички качества, които се съдържат в Божественото. Всичко, което съдържа Божественото в себе си, да израстне, да се прояви в своята пълнота. "Таu" значи туй абсолютното, непроявеното, безграничното. „Вi" значи туй, което се проявява.
„Aumen" съдържа всичко
за
Живота
.
Но туй не е същински превод. Това са ритмични думи, едно ритмично изречение, на което вибрациите са силни. Само че тук трябва да имаш съзнание, да разбираш вибрациите. Щом ги схванеш, ще можеш да се ползваш. Всички окултни упражнения започват с музика.
към текста >>
Това е вече окултна
наука
, нещо ново се събужда вътре в душата ви, което не може да се предаде с музиката.
(199 стр.) Хайде да попеем малко, само с говорене не става. Изпяхме песенна „Firfurfen". Едната половина от събранието пя първата част, а другата - втората част. Нали у вас се създаде едно ново настроение?
Това е вече окултна
наука
, нещо ново се събужда вътре в душата ви, което не може да се предаде с музиката.
Тук душата намира почивка. Тази песен е създадена от далечното минало. Така наредена, е по-хубаво, отколкото на четири гласа. Тя е окултна музика. Тя е музика, песен на бъдещето.
към текста >>
58.
1925_7 СЪБОРНО СЛОВО - 1925 година
Всичко, което е необходимо
за
живота
ви, ще го имате.
Аз ви казвам, че Господ в мене ми казва: „Вие ще имате всичкото Негово благословение! " Не мислете, че това е една химера. Вие ще опитате думите ми във всяко отношение. В тях няма никакво изключение. Ще имате Божието благословение!
Всичко, което е необходимо
за
живота
ви, ще го имате.
Ще имате и средства, и здраве, и знание. Всичко ще имате, но не се стремете да задържите физическото. Не се старайте да запазите тия съдрани дрехи, които носите. Всички трябва да се съблечете от тях. Ново се гради сега у човека.
към текста >>
Този Дух ще ни разкрие великата тайна на
Живота
.
Не се старайте да запазите тия съдрани дрехи, които носите. Всички трябва да се съблечете от тях. Ново се гради сега у човека. Да съградим Новия живот, да почувстваме, че ние сме братя - това е, което трябва да желае всяка душа. Братя ще бъдем, само когато Духът на Бога живее в нас.
Този Дух ще ни разкрие великата тайна на
Живота
.
По-велика тайна от тази няма. (20 - 25 стр.) И тъй, ще се въоръжите с вяра, с новата вяра, която излиза из дълбокото съзнание, че Бог живее с нас. За тази вяра Христос казва: „Ако имате вяра, голяма колкото синапово зърно"... Това е вярата, която Бог разработва. Христовите ученици разбираха много добре закона.
към текста >>
Ако ние не можем да разберем Светлината, която се разкрива в
живота
ни (а то е физическата страна на работата), не можем да разберем и
Живота
.
Тъй да бъде! И тъй, Светлина в ума ни, Живот в сърцето ни и Любов в душата ни! Това е мястото, дето Бог живее. Бог се проявява в ума ни като Светлина, в сърцето ни като Живот, а в душата ни като Любов. Туй е великото!
Ако ние не можем да разберем Светлината, която се разкрива в
живота
ни (а то е физическата страна на работата), не можем да разберем и
Живота
.
Ако не разберем Живота, не можем да разберем и Любовта. Процесът е верен. Ако разберем Светлината и тази Светлина внесе всичко хубаво в душата ни, ние ще разберем този Живот. Този Живот ще разшири вашето сърце. Щом разбираме Живота, ще разберем Любовта, която живее в душата ни.
към текста >>
Ако не разберем
Живота
, не можем да разберем и Любовта.
И тъй, Светлина в ума ни, Живот в сърцето ни и Любов в душата ни! Това е мястото, дето Бог живее. Бог се проявява в ума ни като Светлина, в сърцето ни като Живот, а в душата ни като Любов. Туй е великото! Ако ние не можем да разберем Светлината, която се разкрива в живота ни (а то е физическата страна на работата), не можем да разберем и Живота.
Ако не разберем
Живота
, не можем да разберем и Любовта.
Процесът е верен. Ако разберем Светлината и тази Светлина внесе всичко хубаво в душата ни, ние ще разберем този Живот. Този Живот ще разшири вашето сърце. Щом разбираме Живота, ще разберем Любовта, която живее в душата ни. Живеем ли в Бога, тогава целият свят ще се отвори пред нас като един цвят и ние ще почувстваме този вътрешен смисъл на нашата душа.
към текста >>
Щом разбираме
Живота
, ще разберем Любовта, която живее в душата ни.
Ако ние не можем да разберем Светлината, която се разкрива в живота ни (а то е физическата страна на работата), не можем да разберем и Живота. Ако не разберем Живота, не можем да разберем и Любовта. Процесът е верен. Ако разберем Светлината и тази Светлина внесе всичко хубаво в душата ни, ние ще разберем този Живот. Този Живот ще разшири вашето сърце.
Щом разбираме
Живота
, ще разберем Любовта, която живее в душата ни.
Живеем ли в Бога, тогава целият свят ще се отвори пред нас като един цвят и ние ще почувстваме този вътрешен смисъл на нашата душа. Ние ще разберем Бога като Светлина, тъй както ангелите Го разбират. Ще разберем Бога като Живот; ще Го разберем и като Любов. Разберем ли тия неща, ние ще имаме една основа, от която никой не може да ни поклати. Ще имаме една мярка, с която ще можем да разрешаваме всички трудни въпроси.
към текста >>
Ще имаме една велика
наука
на ангелите и ще се радваме.
Живеем ли в Бога, тогава целият свят ще се отвори пред нас като един цвят и ние ще почувстваме този вътрешен смисъл на нашата душа. Ние ще разберем Бога като Светлина, тъй както ангелите Го разбират. Ще разберем Бога като Живот; ще Го разберем и като Любов. Разберем ли тия неща, ние ще имаме една основа, от която никой не може да ни поклати. Ще имаме една мярка, с която ще можем да разрешаваме всички трудни въпроси.
Ще имаме една велика
наука
на ангелите и ще се радваме.
Тогава и ние ще бъдем ангели. Ангел значи служител. Всинца вие ще бъдете служители. Сега нямате криле, но един ден те ще ви израстнат. Щом Светлината влезе в ума ви, Животът - в сърцето ви и Любовта - в душите ви, вие ще бъдете ангели.
към текста >>
И тъй, като ви питат какви сте, ще кажете: „Ние сме носители на Светлината; ние сме носители на
Живота
; ние сме носители на Любовта." Защо?
Всинца вие ще бъдете служители. Сега нямате криле, но един ден те ще ви израстнат. Щом Светлината влезе в ума ви, Животът - в сърцето ви и Любовта - в душите ви, вие ще бъдете ангели. Това са качествата на един ангел. Така се проявява Бог.
И тъй, като ви питат какви сте, ще кажете: „Ние сме носители на Светлината; ние сме носители на
Живота
; ние сме носители на Любовта." Защо?
Защото Бог живее в нас и ние живеем в Бога. Това е разрешението на великата задача. Само този, който може да каже така, за него вече Светлината има смисъл и Животът има смисъл, и Любовта може да се прояви. И аз вярвам в това, тъй ми каза Господ сега. Като казвам: „тъй ми каза Господ", аз чувствам една малка скръб.
към текста >>
Той е една разумна сила, която трябва да прилагате в
живота
си.
И тъй, Любовта е най-силната връзка, която ние можем да направим в този свят. И като направим този възел, никой не може да го развърже. Това е великата връзка, която съществува между Бога и нас. Винаги да сме съединени с Бога - това е смисълът на нашия живот. Ще изучавате този закон!
Той е една разумна сила, която трябва да прилагате в
живота
си.
Духът Божий отвътре ще ви научи какво трябва да правите. И вие сами ще се учите от своята опитност. Ние ще ви учим, Господ ще ви учи и вие сами ще се учите. Трима души като се съберат да ви учат, ще научите туй, което е най-същественото за живота. Сега аз ви поздравлявам с радостта на онзи, който има да дава на кредитора; поздравлявам ви с радостта на онзи, който очаква дрехите и топлата чорбица; поздравлявам ви с радостта на онзи, който очаква да го приемат в училището.
към текста >>
Трима души като се съберат да ви учат, ще научите туй, което е най-същественото
за
живота
.
Ще изучавате този закон! Той е една разумна сила, която трябва да прилагате в живота си. Духът Божий отвътре ще ви научи какво трябва да правите. И вие сами ще се учите от своята опитност. Ние ще ви учим, Господ ще ви учи и вие сами ще се учите.
Трима души като се съберат да ви учат, ще научите туй, което е най-същественото
за
живота
.
Сега аз ви поздравлявам с радостта на онзи, който има да дава на кредитора; поздравлявам ви с радостта на онзи, който очаква дрехите и топлата чорбица; поздравлявам ви с радостта на онзи, който очаква да го приемат в училището. Господ да бъде с вас и вие да бъдете с Господа! (29 - 32 стр.) МОЛИТВАТА През цялата година вие ще четете „Добрата молитва" много пъти.
към текста >>
Аз наричам молитвата пропуск, понеже, ако след като станеш сутрин, не се помолиш на Бога, всички ангели, които служат ревностно на Бога, няма да те пропуснат да влезеш в
Живота
.
Ако човек се стреми само да мине този път, туй няма да го ползува нищо. Вземете случая с двама ученици, от които единият се учи добре, а другият посещава редовно лекциите, но нищо не чете, не пише и не се готви за изпит. Питам: в края на годината, еднакво ли ще знаят и двамата? Ако ви запитам защо се молите сутрин, какво ще ми отговорите? - Молитвата е връзка, тя е пропуск.
Аз наричам молитвата пропуск, понеже, ако след като станеш сутрин, не се помолиш на Бога, всички ангели, които служат ревностно на Бога, няма да те пропуснат да влезеш в
Живота
.
Затова трябва да имаш пропуск. Като се молиш, ще ти отворят, ще те пуснат да влезеш в Живота. Без молитва никъде няма да отидеш. Без молитва Животът е затворен за тебе. Почнеш ли да се молиш, всяка врата ще се отвори пред тебе и ти ще излезеш на широко.
към текста >>
Като се молиш, ще ти отворят, ще те пуснат да влезеш в
Живота
.
Питам: в края на годината, еднакво ли ще знаят и двамата? Ако ви запитам защо се молите сутрин, какво ще ми отговорите? - Молитвата е връзка, тя е пропуск. Аз наричам молитвата пропуск, понеже, ако след като станеш сутрин, не се помолиш на Бога, всички ангели, които служат ревностно на Бога, няма да те пропуснат да влезеш в Живота. Затова трябва да имаш пропуск.
Като се молиш, ще ти отворят, ще те пуснат да влезеш в
Живота
.
Без молитва никъде няма да отидеш. Без молитва Животът е затворен за тебе. Почнеш ли да се молиш, всяка врата ще се отвори пред тебе и ти ще излезеш на широко. Щом се намерим в стеснено положение, ние се молим. Какво става като се молим?
към текста >>
Веднага вратата на
Живота
се отваря широко и всички стеснителни
за
нас условия, всички стеснителни положения се изменят.
Без молитва никъде няма да отидеш. Без молитва Животът е затворен за тебе. Почнеш ли да се молиш, всяка врата ще се отвори пред тебе и ти ще излезеш на широко. Щом се намерим в стеснено положение, ние се молим. Какво става като се молим?
Веднага вратата на
Живота
се отваря широко и всички стеснителни
за
нас условия, всички стеснителни положения се изменят.
Та, молитвата е пропуск! Тъй ще бъде, тъй е за ученика! Като стане сутрин, той ще се моли, за да знае, че вратите му са отворени през деня, да влезе в широкия свят да живее, да използва условията. Много християни - ученици чакат 10-15-20-60 години да им се отворят вратите на Живота, остаряват, старци стават и най-после казват: „Като влезем в Духовния свят, тогава ще ни се отворят вратите! " Те всичко отлагат.
към текста >>
Много християни - ученици чакат 10-15-20-60 години да им се отворят вратите на
Живота
, остаряват, старци стават и най-после казват: „Като влезем в Духовния свят, тогава ще ни се отворят вратите!
Какво става като се молим? Веднага вратата на Живота се отваря широко и всички стеснителни за нас условия, всички стеснителни положения се изменят. Та, молитвата е пропуск! Тъй ще бъде, тъй е за ученика! Като стане сутрин, той ще се моли, за да знае, че вратите му са отворени през деня, да влезе в широкия свят да живее, да използва условията.
Много християни - ученици чакат 10-15-20-60 години да им се отворят вратите на
Живота
, остаряват, старци стават и най-после казват: „Като влезем в Духовния свят, тогава ще ни се отворят вратите!
" Те всичко отлагат. Духовният свят, това е физическият свят. Първото нещо, като дойде ученикът пред царските врати, ще го питат: „Знаеш ли да се молиш? Я прочети някоя молитва! " Коя молитва ще прочетеш?
към текста >>
Знайте, че в
живота
не трябва да се бърза.
Вие сте така бързи и в песните. Никога не бързайте! С бързане работа не става. В песните бързате, в упражненията бързате, в духовния живот бързате и в умирането бързате. Тъй като бързате, всичко лесно ще се свърши.
Знайте, че в
живота
не трябва да се бърза.
Всичките неща трябва да се направят хубаво и на точно определеното за тях време. Запример, дойдат ви някой път страдания. Не бързайте да се освободите от страданията! Научете урока си от тях. Често вие бързате, защото имате излишък от енергия.
към текста >>
Това е цяла
наука
!
" - Може, както може и без лявата ръка, а само с дясната. Щом имате неразположение на духа си, направете опита, приложете упражнението! То е за тониране. Направете упражнението и произнесете формулата: „Светлина за ума, топлина за сърцето и душата, чистота за тялото и клетките! " Чистота се изисква от всинца ви!
Това е цяла
наука
!
(Наряд и упътвания, 55 - 57 стр.) През тази година ще имате три вида мъчнотии: от материален, от умствен и от духовен характер. Как ще ги разрешите? Направете следния опит. Хванете с дясната ръка левия палец, концентрирайте мисълта си тъй, като че нищо не ви става, като че нямате никаква мъчнотия и се запитайте, защо си държите палеца.
към текста >>
Ако този опит измени вашето състояние, значи вие се нуждаете от едно малко разнообразие в
живота
.
Ако се премахне, значи вие можете да лекувате недъзите си чрез водата. Ако вашето състояние не се премахне, след като изчистите извора, тогава ще отидете в гората, ще намерите някое дърво, ще поразровите почвата около него и ще го полеете. Ако състоянието ви се измени, значи вие имате нужда от жизнените сокове на тези растения. Те ви лекуват. Ако и туй не може да ви помогне, ще намерите някое малко животно, ще го нахраните и напоите.
Ако този опит измени вашето състояние, значи вие се нуждаете от едно малко разнообразие в
живота
.
Ако не се измени, ще намерите някой беден, нуждающ се човек и ще му направите една малка услуга. Ако вашето състояние се измени, значи вие трябва да правите добрини на хората! Ще започнете да трансформирате състоянията си чрез изворите, чрез растенията, чрез животните и най-после чрез хората. Всеки от вас, който иска да бъде ученик, ще направи тия 10 опита. Ако се усъмните, ако се подвоумите, стойте отвън като оглашен, не се занимавайте с тия опити и методи.
към текста >>
3. Пътят на
живота
Такива е имало всяка година, но сега се дават и материали за самостоятелно четиво. Неделя, 23 август 1925 г., 5 ч. с. Утринна молитва 1. Добрата молитва 2. „Бог е Любов"
3. Пътят на
живота
4. „Духът Божий" 5. „Благословен Господ Бог наш" 6. „Отче наш" Лозинка за през деня: Бог е Любов. Бог е Живот.
към текста >>
Мъдростта е най-великата сила в
живота
.
4. „Отче наш" Лозинка за през деня: „Най-после, братя мои, укрепявайте се в Господа и в силата на Неговото могъщество." (Ефесяном, 6 гл., 10 стих). Днес за четиво ще имате: 14 глава от Матея, 9 глава от Марка, 15 глава от Лука, 14 глава от Йоана. Да се прочете и 22-ра беседа „И заповяда на слънцето да грее". Любовта е най-високият връх в света.
Мъдростта е най-великата сила в
живота
.
Истината съдържа най-красивия живот в себе си. Който не се е качил на най-високия връх, може ли да знае нещо за Любовта? Който където се е качил, това знае. Който не е опитал силата на Мъдростта, може ли да знае какво нещо е тя? Който не е възприел Истината в себе си, може ли да опита красивия живот?
към текста >>
3. Пътят на
живота
(Наряд и упътвания, 7-10 стр.) Сряда, 26 август 1925 г., 5 ч. с. Утринна молитва 1. Добрата молитва 2. „Духът Божий"
3. Пътят на
живота
4. „Благословяй, душе моя, Господа" 5. Молитвата на Духа - на Царството 6. „Бог е Любов" 7. Плодовете на Духа 8. „В начало бе Словото"
към текста >>
Това е същественото вътре в
живота
.
Кой каквото върши, то се отнася лично до него, но всички хора трябва да вършат Волята Божия. В извършването Волята Божия е силата на всинца ви. Доколкото вие извършвате Волята Божия, дотолкова аз определям вашата сила. Доколкото вие сте съгласни с Божия ум, дотолкова ще бъдете просветени. Доколкото сте в съгласие с Божието сърце, дотолкова ще бъдете благородни.
Това е същественото вътре в
живота
.
Най-хубавите мисли са Божиите мисли. Най-хубавите чувства са Божиите чувства. Най-хубавите постъпки са Божиите постъпки. Тази постъпка, която считате за най-хубава, знайте, че не е ваша, тя е Божия. (Наряд и упътвания, 58 стр.)
към текста >>
59.
006. Детство, юношество и учителстване на Константин Дъновски
От старите жители на Устово трудно може да се научи нещо
за
живота
и дейността на Константин Дъновски, защото той напуска родния си край още през 1847 г., като седемнадесетгодишен юноша.
006. Детство, юношество и учителстване на Константин Дъновски
От старите жители на Устово трудно може да се научи нещо
за
живота
и дейността на Константин Дъновски, защото той напуска родния си край още през 1847 г., като седемнадесетгодишен юноша.
Като свещеник го посещава инцидентно само два пъти, и то първия път през 1859 г.16, а втория и последен път през 1913 г. Още по-малко могат да се съберат лични впечатления от устовчани и за произхода на фамилията Доуновски. Петър Дънов – Учителя разказва, че бащината му фамилия се е славела с физическа сила при мъжете, поради което я наричали “Доуновския род”, т.е. тези, които поставят на дъното, за да послужат за темел – за здрава основа. Увлече ли се в разговор някой стар устовец за родоначалието на Доуновци, ще забележите как постепенно все повече и повече той започва да намесва и майчиния род на Константин Дъновски.
към текста >>
Потомък на този род е бил Юргаки Забилев12, вуйчо на Константин Дъновски, по занятие бакърджия, който играе известна роля в
живота
на младия си племенник Константин.
По майчина линия той произхожда от стар устовски овчарски род, известен под прякора “Забилци” — турска дума, която на български означава честен, изправен. Този род е бил един от първите заселници в Устово16 след опожаряването на с. Селище. Това родово име те предават и на квартала, където живеят – Забилската махала.16 Името Забилци е дадено от местния паша на фамилията отпреди 200 години, с което тя е била характеризирана за стриктното и честно изпълняване на своите задължения и изплащане на данъците си. Родоначалник на тази голяма овчарска фамилия е бил Георги Манолов, който навремето си стопанисвал около 5000 глави овце.8 От казаното се вижда, че по майчина линия Константин Дъновски носи високи нравствени качества на честност и изпълнимост на поетите задължения.
Потомък на този род е бил Юргаки Забилев12, вуйчо на Константин Дъновски, по занятие бакърджия, който играе известна роля в
живота
на младия си племенник Константин.
Къщата, където Константин Дъновски е прекарал своето детство, е в Забилската махала и носи номер 13. Тя е кацнала на една чука върху южния склон на височините, които се спускат стръмно към Бяла река, ограждащи Устово от север. За да се отиде до родната къща на Константин Дъновски, трябва да се мине покрай църквата “Св. Богородица”, да се заобиколи училището, за да се отправите по малката уличка с номер 91, която е толкова тясна, че е почти невъзможно да се стигне до сградата с някакво превозно средство. Старата родна къща на Константин Дъновски е разрушена, като от нея са запазени само каменните ¢ основи, върху които е над-строен нов етаж.
към текста >>
- период на юношество, обучение и първи стъпки в
живота
(1830-1847 г.);
За да се отиде до родната къща на Константин Дъновски, трябва да се мине покрай църквата “Св. Богородица”, да се заобиколи училището, за да се отправите по малката уличка с номер 91, която е толкова тясна, че е почти невъзможно да се стигне до сградата с някакво превозно средство. Старата родна къща на Константин Дъновски е разрушена, като от нея са запазени само каменните ¢ основи, върху които е над-строен нов етаж. Сега там живее семейството на Никола Игнатов Видов от Забилския род. Животът и делото на Константин Дъновски биха могли да бъдат характеризирани с три ясно очертаващи се периода:
- период на юношество, обучение и първи стъпки в
живота
(1830-1847 г.);
- период на търсене и преориентиране (1848-1864 г.); - период на всеотдайна борба и утвърждаването му като войнстващ дух за верска независимост и народностна свобода (1865-1919 г.). За да почувстваме атмосферата, всред която се ражда и расте малкият Константин, трябва да огледаме в исторически аспект третото десетилетие на ХIX век, което е твърде динамично за жителите на Балканския полуостров. Характерно съвпадение е, че с раждането на Константин Дъновски (1830 г.) настъпват промени в картата на Балканския полуостров. Току-що е завършила Руско-турската война (1828-1829 г.), чийто мирен договор донася автономия на Сърбия, Молдавия и Влашко, а на Гърция се обезпечава пълна независимост.
към текста >>
Още като дете той е бил с ясно отправени интереси към ученолюбие, които интереси не го напускат до края на
живота
му.
Великите сили на Европейския аеропаг налагат изтеглянето на руските войски от завзетите български територии на полуострова и запазването на турското владичество в Мизия, Тракия и Македония. Всички очаквания за освобождението на България рухват, покрусата е всеобща. Ако българският народ би получил своето освобождение през 1829 г., т.е. половин век по-рано, нашата история щеше да бъде без имената на Раковски, Левски, Бенковски, Ботев и др. Такава е политическата атмосфера, всред която започва своето битие Константин Дъновски.
Още като дете той е бил с ясно отправени интереси към ученолюбие, които интереси не го напускат до края на
живота
му.
Майка му е имала горещото желание нейният син да приеме монашеството, за да отдаде живота си на служене Богу.17 Такова е впечатлението на проф. д-р Петър Ников18, който при разговор със свещ. Константин Дъновски през първото десетилетие на ХХ век научава за подчертаната настойчивост на майка му да го насочи към духовно себевглъбяване и оттегляне от светския живот. Първоначалното си образование Константин Дънов-ски получава в килийното училище в Устово – едно от първите килийни училища в Ахъ-челебийската кааза (област), което заедно с устовската църква “Св. Никола” води началото си от 1830 г.
към текста >>
Майка му е имала горещото желание нейният син да приеме монашеството,
за
да отдаде
живота
си на служене Богу.17 Такова е впечатлението на проф.
Всички очаквания за освобождението на България рухват, покрусата е всеобща. Ако българският народ би получил своето освобождение през 1829 г., т.е. половин век по-рано, нашата история щеше да бъде без имената на Раковски, Левски, Бенковски, Ботев и др. Такава е политическата атмосфера, всред която започва своето битие Константин Дъновски. Още като дете той е бил с ясно отправени интереси към ученолюбие, които интереси не го напускат до края на живота му.
Майка му е имала горещото желание нейният син да приеме монашеството,
за
да отдаде
живота
си на служене Богу.17 Такова е впечатлението на проф.
д-р Петър Ников18, който при разговор със свещ. Константин Дъновски през първото десетилетие на ХХ век научава за подчертаната настойчивост на майка му да го насочи към духовно себевглъбяване и оттегляне от светския живот. Първоначалното си образование Константин Дънов-ски получава в килийното училище в Устово – едно от първите килийни училища в Ахъ-челебийската кааза (област), което заедно с устовската църква “Св. Никола” води началото си от 1830 г. По едно съвпадение това е и рождената година на Константин Дъновски — като че ли, идвайки на земята, той носи със себе си църквата и училището на своя край.
към текста >>
Въпреки че тогава гръцката култура и
наука
са се смятали
за
водещи, след завършването му младият юноша не се задоволява само с това, а се запретва да търси корените на славянската просвета.
Такъв е бил и въпросният светогорски монах, отседнал за кратко време в Устово. Напускайки отшелническата си обител, той става причина за разрастване на просветените интереси и патриотичното пренасочване на младия Константин. Килийното училище в Устово имало скромна библиотека, обогатена допълнително с книжнината, донесена от монаха-учител. Даваните от него напътствия и внушения по всичко изглежда са били от решително значение за по-нататъшното умствено развитие и духовно израстване на Константин Дъновски. След като завършва първоначалното си образование в родното село, Константин Дъновски се отправя за Плов-див, където учи в гръцкото училище.
Въпреки че тогава гръцката култура и
наука
са се смятали
за
водещи, след завършването му младият юноша не се задоволява само с това, а се запретва да търси корените на славянската просвета.
По тази причина той се отзовава в Татар-пазарджик, за да продължи учението си при известния по това време български просветител даскал Никифор х. Константинов Мудрон от гр. Елена, който преподавал “висши” знания на питомците си. Една подобна ерудиция за онова време се равнявала на днешното университетско образование. През 1845 г.
към текста >>
60.
УЧИТЕЛЯТ
Понякога разговарял с двете дъщери на дядо Петър, но разговорите били изключително върху музика,
наука
и други въпроси, засягащи духовния живот на човека.
учи в Американското научно-богословско училище в град Свищов. Той наема квартира в дома на Петър Тихчев, който е бил пътуващ проповедник. Дядо Петър имал две дъщери ученички, които били вече девойки. Той разказваше, че Петър като ученик бил много силен по успех, честен, скромен и смирен. По часове четял и след това свирел на цигулка.
Понякога разговарял с двете дъщери на дядо Петър, но разговорите били изключително върху музика,
наука
и други въпроси, засягащи духовния живот на човека.
През зимата на третата година съпругата на дядо Петър започнала да се безпокои непрекъснато. Тя харесала Петър Дънов като евентуален жених на по-голямата си дъщеря. По цяла нощ не спяла, непрекъснато ръгала дядо Петър и му думала едно и също: "Ще изпуснем този ангел от къщи и ще отлети по света, а той е само за голямата дъщеря. Трябва да я сгодим за него и да ги оженим". Дядо Петър все се дърпал, било му неудобно, как да говори такива неща на това скромно момче.
към текста >>
Оказа се, че Петър Дънов чете всичко, интересува се от различни клонове на
науката
.
Но като започваха разискванията, той се оживяваше, вземаше пръв думата и говореше, говореше. Личеше си още от пръв поглед, че насреща ни имаше един действително надраснал годините си млад човек, пълен със знания, омъдрял преди време, високо интелигентен и начетен. Учителите го наричаха "енциклопедия", а за нас той беше истински мъдрец. Беше изчел всички книги в училищната библиотека и свищовското читалище, което има славата на първото читалище в България. Често в разговор се питахме един друг кой какво чете, какво го интересува.
Оказа се, че Петър Дънов чете всичко, интересува се от различни клонове на
науката
.
Той владееше руски, английски, френски, немски език като матерния си език. Когато го питахме как и откъде, той се усмихваше: "Сам ги изучавам." - "А кога? " - "Вечерите за какво са? " - отговаряше той. Любопитно ни беше как си разпределя времето.
към текста >>
Познаваше всички религиозни учения и
живота
на техните създатели - Христос, Буда, Конфуций, различните ордени и секти; имаше становище
за
всяка една поотделно.
И знаеше извънредно много, разясняваше ни, когато ставаше дума или поставяхме въпроси. Дори учителите го слушаха с отворена уста, възхищаваха се от неговите знания, сочеха го за пример. А Петър Дънов наистина беше образец във всяко отношение, високо нравствен и етичен. Много ни беше интересно, когато разбрахме, че той изучава санскритски език и различните философски течения. За първи път от него научихме за съществуването на индийските йоги и чухме подробности за тяхното тайнствено учение.
Познаваше всички религиозни учения и
живота
на техните създатели - Христос, Буда, Конфуций, различните ордени и секти; имаше становище
за
всяка една поотделно.
Говореше за Кант и за Галилей, за Сократ и Платон, за Кропоткин и Плеханов, за Маркс и Енгелс. Познаваше Белински и Добролюбов, Бакунин и Херцен. И ние се удивлявахме как е възможно да се поберат толкова знания в главата на един ученик от 6-7 клас! Често ние посещавахме театралните представления на гостуващи в Свищов театри. Той беше един от първите измежду ония, които проявяваха интерес към театралното изкуство, имаше установено мнение за отделни пиеси и автори, сам участваше в театралните представления, които организираше нашето училище и играеше централни роли.
към текста >>
издава книжката "
Наука
и възпитание" в гр.Варна.
Адвокатът вдигна рамене в знак на недоумение, но се раздели с мен видимо доволен от ефекта на своите спомени." В България Петър Константинов Дънов се завръща през 1895г. Прекарва в гр. Варна при рождената си сестра Мария на ул."Дунав" до 1899 г. През 1896г.
издава книжката "
Наука
и възпитание" в гр.Варна.
Това е Неговата творба, явяваща се като заключителен акорд от Неговото богословско обучение в САЩ. 1897 година е определена като Космическа година на човечеството от Петата раса. Това е краят на 19 век и според думите на Учителя, за нея се говори в глава 19 от Откровението на Йоана, понеже всяка глава отговаря на даден човешки век. В тази глава пише, че е изпратен Оня, който язди на бял кон и името Му е Божието Слово и из устата Му излиза остър меч, защото мечът на Духа е Словото. Това пророчество от 19 глава се изпълни.
към текста >>
По тези бележки Той описва целия характер на човека, неговите сили, способности, дарби, здравето и възможност
за
работа в
живота
.
След всяко измерване дава карта за степента на развитие на дарбите и способностите на изследваното лице. Във френологичните карти бяха посочени центровете на мозъка с цифри. Картите съдържат повече от 40 способности. За всеки център Учителят дава оценка от 1 до 6. Например, ако е много добре развит, слага отлична оценка; ако не е развит, пише му 2, ако никак го няма, му слага 1.
По тези бележки Той описва целия характер на човека, неговите сили, способности, дарби, здравето и възможност
за
работа в
живота
.
Дава упътвания на този човек за какво го бива, за каква професия, за каква наука и за какво изкуство е годен. Учителят имаше такива карти, повече от хиляда направени и то на хора, които са познати на нашето поколение. Някои от тях бяха видни общественици, някои бяха от Неговите първи последователи, които се привлякоха към Него. Тези карти се държаха в Търново в дома на Иларионо- ви. Тогава имаше гонение срещу Братството и Учителя от духовенството и правителството.
към текста >>
Дава упътвания на този човек
за
какво го бива,
за
каква професия,
за
каква
наука
и
за
какво изкуство е годен.
Във френологичните карти бяха посочени центровете на мозъка с цифри. Картите съдържат повече от 40 способности. За всеки център Учителят дава оценка от 1 до 6. Например, ако е много добре развит, слага отлична оценка; ако не е развит, пише му 2, ако никак го няма, му слага 1. По тези бележки Той описва целия характер на човека, неговите сили, способности, дарби, здравето и възможност за работа в живота.
Дава упътвания на този човек
за
какво го бива,
за
каква професия,
за
каква
наука
и
за
какво изкуство е годен.
Учителят имаше такива карти, повече от хиляда направени и то на хора, които са познати на нашето поколение. Някои от тях бяха видни общественици, някои бяха от Неговите първи последователи, които се привлякоха към Него. Тези карти се държаха в Търново в дома на Иларионо- ви. Тогава имаше гонение срещу Братството и Учителя от духовенството и правителството. Гонеха Учителя, често Му забраняваха сказките, често пъти спираха съборите.
към текста >>
Френологията е
наука
.
Има случаи когато Той отива в едно училище, говори за френологията на учителите, които могат да Го разберат. И после каже: "Доведете ми една паралелка от ученици." Тогава Учителят гледа едно по едно децата и казва: "Това дете по литература има толкова, по аритметика - толкова, по рисуване - толкова". Учителите вадят бележниците си и гледат. Съвпадат бележките, които имат учениците с това, което казва Учителят. Това така смайва учителите, че някой са повярвали.
Френологията е
наука
.
Така чрез френологията Учителят прониква в обществото. Името Му се разпространява. Като се каже: "Г-н Дънов държи беседа на еди си каква тема", и читалищните салони се пълнят с публика. Държи беседи на педагогически теми, понякога по хиро- мантия, засяга въпроси за живота на човека. Бивш учител от Сливенската гимназия разказваше: "Един пролетен ден дойде директорът в учителската стая с един млад господин.
към текста >>
Държи беседи на педагогически теми, понякога по хиро- мантия, засяга въпроси
за
живота
на човека.
Това така смайва учителите, че някой са повярвали. Френологията е наука. Така чрез френологията Учителят прониква в обществото. Името Му се разпространява. Като се каже: "Г-н Дънов държи беседа на еди си каква тема", и читалищните салони се пълнят с публика.
Държи беседи на педагогически теми, понякога по хиро- мантия, засяга въпроси
за
живота
на човека.
Бивш учител от Сливенската гимназия разказваше: "Един пролетен ден дойде директорът в учителската стая с един млад господин. Представи ни го - г-н Петър Дънов, френолог, който изучава и проверява своите знания и иска да направи няколко измервания със своите инструменти върху главите на някои ученици. Ние погледнахме с недоверие. Извикахме ученици, способни и посредствени. Г-н Дънов седна на стола и без да вади своите инструменти, започна да говори: "Този ученик има математически способности".
към текста >>
Около Него се събираха много хора, жадни
за
духовна
наука
и
за
нещо по-велико от ежедневието.
Защото Той направи предварителна подготовка от 22 години за Школата, начиная от 1900 до 1922 година.Така Той 11 години пътува из България, повечето пешком. Използва понякога влакове, конски каруци, както и селски коли, теглени от волове и посещаваше приятелите. Създаде малки групи в градовете и селата. Свърза тези групи помежду им и така се създадоха Братствата в България. Беше приет и признат от всички ни под името Учителя по вътрешно прозрение.
Около Него се събираха много хора, жадни
за
духовна
наука
и
за
нещо по-велико от ежедневието.
Голяма част от представителите на Братствата присъстваха на съборите в Търново. Преди това те бяха викани поименно с картички, собственоръчно написани от Учителя. Беше им дал наряди, които изпълняваха в едно и също време. Така се създаде една жива връзка между Братствата, пръснати между села и градове. След откриването на Школата тази връзка се уякчи и братския живот беше единен.
към текста >>
Така се създаде духовното общество под името "Всемирно Бяло братство", глава на което е Словото, а Негов ореол - великите добродетели, вечните принципи на
живота
- Любовта, Мъдростта и Истината, Правдата и Добродетелта.
Голяма част от представителите на Братствата присъстваха на съборите в Търново. Преди това те бяха викани поименно с картички, собственоръчно написани от Учителя. Беше им дал наряди, които изпълняваха в едно и също време. Така се създаде една жива връзка между Братствата, пръснати между села и градове. След откриването на Школата тази връзка се уякчи и братския живот беше единен.
Така се създаде духовното общество под името "Всемирно Бяло братство", глава на което е Словото, а Негов ореол - великите добродетели, вечните принципи на
живота
- Любовта, Мъдростта и Истината, Правдата и Добродетелта.
От 1900 до 1912 Учителят дава през време на Съборите на Веригата някои данни за Цветните Лъчи на Светлината, намиращи се в Небесната дъга. Няколко години Той работи върху Библията и изважда думите Господни, като ги стъкмява в отделна книжка - "Заветът на Цветните Лъчи на Светлината". През август 1912 г. се оттегля в Арбанаси в пост и молитва. Тогава Той е работил върху "Завета на Цветните лъчи на светлината".
към текста >>
Обичай съвършения път на Истината и
живота
.
На една от първите страници на "Завета на Цветните Лъчи на Светлината" са написани инициалите В.щ.С.П.Р.н.Г.И.Х.С.Б. 15.А.Т., които се четат така: "Винаги ще съм предан раб на Господа Исуса Христа, Син Божий ", 15 август 1912г., Търново. От другата страна са нарисувани символите на Божия Дух през времето на Мойсея, на Давид и на Исуса Христа. Това е Заветът на Мировия Учител. Накрая е дадена заповедта на Мировия Учител: Заповедта на Учителя:
Обичай съвършения път на Истината и
живота
.
Постави Доброто за основа на дома си, Правдата за мерило, Любовта за украшение, Мъдростта за ограда и Истината за светило. Само тогава ще Ме познаеш и Аз ще ти се изявя. "Заветът на цветните лъчи на Светлината" представлява Заветът на Бога, даден от ЕЛОХИМ, който е Бог на Боговете и управлява Небесната дъга, която е Заветът на Бога. Отец на Светлините е ЕЛОХИМ, Който е Един- наго Бога, "Който има седемте Духове Божии и седемте звезди"(Откровение на Йоана, гл.З, ст.1). ЕЛОХИМ е Бог на Боговете и Отец на Светлините.
към текста >>
Между червения, аления и основния тон на
живота
има отношение.
Цветовете се кредитират един друг. Червеният цвят кредитира портокаловия. Портокаловият цвят кредитира жълтия, жълтият - зеления и т.н. Трябва да изучавате светлината, както музиката се изучава. Човек, който няма ясна представа за червения цвят, никога не може да вземе правилно тона "до".
Между червения, аления и основния тон на
живота
има отношение.
Има един червен цвят като огън. Гледаш ли или се обливаш с червения цвят, ще оздравееш. Гледаш ли разгорял се голям огън, ще оздравееш. Ако са ви нужни пари, приложете зелената краска, т.е.четене на съответните стихове и обливания с тази краска. За свежест, за благополучие, за растене, използвайте този цвят.
към текста >>
Ако човек би имал онази положителна
наука
да разбира, запример от цветовете и тяхното приложение, той би направил чудеса с тях.
Старайте се да си представяте в ума жълтата краска и се старайте да схванете съдържанието й. Като гледате жълтото цвете, например, волята ви се усилва; по този начин ще действате естествено върху вашата воля. Тези от вас, които са избрали първата стъпка - Добродетелта, те ще употребяват жълтата краска. Тези, които са избрали втората стъпка - Мъдростта - ще употребяват синята, а тези, които са избрали Любовта, ще употребяват розовата. И тогава ще правите разни съединения.
Ако човек би имал онази положителна
наука
да разбира, запример от цветовете и тяхното приложение, той би направил чудеса с тях.
И тогава, ако прекара червения цвят върху умрял човек, той ще го съживи. Ако прекара червения цвят върху един прост човек, той ще стане учен. Цветовете са храна за хората. Цъвтенето на цветята крие в себе си велика сила, както за самите тях, така и за хората. Голямо нещастие е да живее човек в свят без цветя.
към текста >>
Този, който приемаше Пентаграма, приемаше и известни задължения по отношение на Учителя на Бялото Братство и на
живота
си.
Всяка злоупотреба с Пентаграма за користни цели или любопитство има за резултат отрицателни и опасни последици.) Когато човек се намира в опасност, нека си представи, че държи Пентаграма пред себе си, като с дясната ръка хваща Правдата, а с лявата - Истината и насочва върха напред към обекта, казвайки: "В името на Господа Исуса Нашего, молим Господа Великия и Силния, да стори богоугодно пред Неговите очи." Така разгледан Пентаграмът - емблемата на новозаветния свят или учението, донесено преди две хиляди години от Христос на човечеството - има пълната си духовна ценност и мистична сила. Ако се използва правилно, тогава той е източник на изобилие и благо- словение. Ако човек иска правилно да се ползва от Пентаграма, то той е поставен пред необходимостта да реши безвъзвратно пред себе си, че трябва да служи на Вечния Живот и да няма връщане назад. Учителят раздаде Пентаграма на първите приятели с извести поръчения.
Този, който приемаше Пентаграма, приемаше и известни задължения по отношение на Учителя на Бялото Братство и на
живота
си.
Всеки, който получаваше Пентаграм тогава, за благодарност трябваше да направи едно добро, каквото той самият намери за най-добре. С туй той се отблагодаряваше на Небето. Тогава всеки от възрастните приятели от благодарност, че са направили залог с Бога, Му даваха по една златна монета. Така Учителят беше събрал 180-200 златни монети. Членовете на финансовия съвет, като намериха тези златни монети след заминаването на Учителя, направиха опис за тях, но не ги обявиха, както беше реда според закона, а ги задържаха за Братството.
към текста >>
Вселя- ването става точно в 15 часа, когато Бог слиза и минава по земята да гледа
живота
на хората.
на ул."Оборище"14 се построява салон, където Мировият Учител държи беседи до 1926/27г. Следва построяването на салона на Изгрева през 1927г. Той се премества да живее там и държи Своите беседи до заминаването Си от този свят на 27 декември 1944г. На 16 юли 1922 г, след връщането на Учителя с 104 братя и сестри от хубава екскурзия до връх Мусала, в Петър Дънов се вселява Господният Дух на Силите и Той става Космичен Учител на цялата Вселена. Учителят обединява и хармонира Космоса с Мировата любов и Космичната обич.
Вселя- ването става точно в 15 часа, когато Бог слиза и минава по земята да гледа
живота
на хората.
Когато Божествения Дух слиза - създава Учителя. Когато Христовият Дух слиза - създава се Мировият Учител. Когато Господният Дух на Силите задвижи Словото на Бога чрез Мировия Учител - проявява се Всемировият Учител. Чрез Школата на Всемирното Велико Бяло Братство, която е открита за пръв път във Вселената, се изявява Словото на Бога и се проявява Славата Божия. На 16 юли 1922 г.
към текста >>
61.
УЧЕНИЦИ
Учителят беше дал задача в един от класовете, в която се казваше, че всеки един ученик през
живота
си трябва да обърне по един човек към Бога.
Приближих се и целунах десницата Му. Но когато поисках да представя непознатия господин, Той ни отпрати с такава сила настрани, че ние се намерихме няколко метра от Него. Човекът, който ме придружаваше, не е бил с чисти намерения и не е заслужавал да се докосне до десницата на Учителя. При друг случай Учителят ми каза: "Не ставайте гаранти на хора, които не познавате." Димитър Шишков
Учителят беше дал задача в един от класовете, в която се казваше, че всеки един ученик през
живота
си трябва да обърне по един човек към Бога.
Мина се известно време и всеки хващаше по някой за ръка и го водеше на Изгрева. Той трябваше да бъде онзи, който ще се обърне към Учението и към Бога. И тогава дойдоха най-големите разочарования. Някои се преструваха, че са се обърнали към Учението, идваха и търсеха услуги, че дори и пари, за да се подпомогнат. Така бяха препоръчали един руснак, който бил много напреднал духовно.
към текста >>
Тя беше изпратена от свещениците или властта, вероятно да злепостави Учението, но това ни подейства в положителен смисъл - да намерим пътя си и да се ориентираме в
живота
, да се пробудим
за
нещо хубаво.
Но ние двете със сестра ми бяхме плахи, не смеехме да приближим - нали за пръв път отивахме. Всичко обаче ни се видя някак особено и у нас се събуди желанието и друг път да отидем и чуем какво говори старецът. Така отидохме и втори, и трети, и още много пъти и разбрахме, че старецът е Учителят, който проповядва едно Ново Учение на братство между хората, за едни отношения, които имат за основа Любовта, Мъдростта и Истината. Това беше началото на запознаването ни с Братството. Та жената с надписа събуди у нас желанието да потърсим Учителя.
Тя беше изпратена от свещениците или властта, вероятно да злепостави Учението, но това ни подейства в положителен смисъл - да намерим пътя си и да се ориентираме в
живота
, да се пробудим
за
нещо хубаво.
А сестра ми Гита по-късно научила, че Учителят бил попитал тази жена - Магдалина, която носи надписа "жертва на Дънов": "Колко ти платиха да носиш тоя надпис? " Тя отговорила: "Обещаха ми 3000 лв., но ме излъгаха и ми дадоха само 1000 лв." От това изказване на жената става ясно, че Учителят има врагове, които плащат пари, за да го злепоставят пред българския народ. Учителят добавил: "За много малко си се продала! " Така, че пътят на мравката ни заведе на Изгрева. Кина Рангелова
към текста >>
" Той отговори: "Аз мислех, че в лицето на г-н Дънов ще срещна, може би, един голям учен и затова се бях въоръжил с ред необходими факти и доводи в подкрепа на моите възгледи, но той ми показа такава страна от
науката
и
живота
, въведе ме в един съвършено нов свят на четвъртото измерение и аз напълно капитулирах и се уверих в съществуването на друг, духовен свят".
Половин час по-късно всички се разотиват. Тръгват си за дома и тати и чичо Слави. Тати казваше: "Гледам, Слави върви омърлушен, с оклюмала глава. Вървим и мълчим, но си личеше, че той е дълбоко замислен и озадачен. Чак когато стигнахме вкъщи, го запитах: "Е, Славе, как мина разговорът с Учителя?
" Той отговори: "Аз мислех, че в лицето на г-н Дънов ще срещна, може би, един голям учен и затова се бях въоръжил с ред необходими факти и доводи в подкрепа на моите възгледи, но той ми показа такава страна от
науката
и
живота
, въведе ме в един съвършено нов свят на четвъртото измерение и аз напълно капитулирах и се уверих в съществуването на друг, духовен свят".
От този ден чичо Слави стана ученик на Учителя. И както преди ревностно и убедително говореше в полза на атеизма, така сега с още по-голям жар учеше, възприемаше и проповядваше идеите на Бялото Братство. Петър Камбуров Необикновен интерес събужда у нас как сестра Донка е била повикана от Учителя. Ние се вглеждаме в сините й бистри очи и слушаме да ни разказва:
към текста >>
(Невена Неделчева: Из
живота
на сестра Донка Д. Станкова)
- Плачете, плачете, поливайте си изсъхналите цветя в градината си. Разбрах, че се отнасяше за мене и това още повече ме развълнува. Беседата завърши, Учителят стана. Всички станаха прави, чух да пеят песента "Аз мога да любя, добър да стана, аз мога да обичам, силен да стана..." После прочетохме "Отче наш", Учителят напусна салона, а аз все още стоях, без да мога да се помръдна.
(Невена Неделчева: Из
живота
на сестра Донка Д. Станкова)
Сестра П. разказва: Мъжът ми се помина. Изпаднах в бедност. Отникъде помощ, но аз не изгубих своята вяра и упование в Бога. Цели девет месеца аз непрекъснато се молих Бог да ми се изяви и да ми помогне материално, понеже бях много затруднена.
към текста >>
Бях чел
за
Братството и познавах някои от братята, но още не знаех нищо
за
идеите му и
за
живота
в него.
Загледах се в оня, който говореше, в чието лице аз познах стареца, който бе ми се явил оная заран в стаята, но с тази разлика, че сега старецът беше облечен вместо с шаечни дрехи, с европейско облекло. Попитах стоящите до мен кой е той. Отговориха ми: "Учителят." В този момент Учителят се обърна към мен с думите: "Вие сами не сте дошли, вас Господ ви е довел тук." Спомням си, че Учителят говори за значението на страданията, които думи моята жадна душа прие като балсам. Тръгнах по пътя да търся пари, а намерих най-важното, което малцина са намерили - аз намерих Учителя. Записал: Георги Събев
Бях чел
за
Братството и познавах някои от братята, но още не знаех нищо
за
идеите му и
за
живота
в него.
Един ден братята Араджиеви ми казаха: "В Търново ще има събор. Ще те заведем и ще те срещнем с Учителя. Точно по това време аз бях изпаднал в една душевна безпътица, чувствах вътрешно смущение и търсех смисъл в живота. Бях голям християнин. Стреснах се да отида в Търново на събора, понеже не познавах нито Учителя, нито братята.
към текста >>
Точно по това време аз бях изпаднал в една душевна безпътица, чувствах вътрешно смущение и търсех смисъл в
живота
.
Тръгнах по пътя да търся пари, а намерих най-важното, което малцина са намерили - аз намерих Учителя. Записал: Георги Събев Бях чел за Братството и познавах някои от братята, но още не знаех нищо за идеите му и за живота в него. Един ден братята Араджиеви ми казаха: "В Търново ще има събор. Ще те заведем и ще те срещнем с Учителя.
Точно по това време аз бях изпаднал в една душевна безпътица, чувствах вътрешно смущение и търсех смисъл в
живота
.
Бях голям християнин. Стреснах се да отида в Търново на събора, понеже не познавах нито Учителя, нито братята. Но по настояване на Араджиеви, реших да отида - те ми казаха, че всичко ще се уреди. А имах и нужда от някаква опора, защото бях в такова състояние, че търсех начин да туря край на живота си. Като отидох в Търново, видях на събора много хора, облечени в бяло, но мене ми беше черно на душата.
към текста >>
А имах и нужда от някаква опора, защото бях в такова състояние, че търсех начин да туря край на
живота
си.
Ще те заведем и ще те срещнем с Учителя. Точно по това време аз бях изпаднал в една душевна безпътица, чувствах вътрешно смущение и търсех смисъл в живота. Бях голям християнин. Стреснах се да отида в Търново на събора, понеже не познавах нито Учителя, нито братята. Но по настояване на Араджиеви, реших да отида - те ми казаха, че всичко ще се уреди.
А имах и нужда от някаква опора, защото бях в такова състояние, че търсех начин да туря край на
живота
си.
Като отидох в Търново, видях на събора много хора, облечени в бяло, но мене ми беше черно на душата. В града пристигнахме в петък, а съборът щеше да се открие в неделя. Брат Иванов, който беше ръководител на Братството във Варна, беше отишъл в Търново преди нас. Като ме видя, каза на братята Араджиеви: "Защо сте довели тоя човек, той е още нов, а тука идват улегнали братя? " Мен ми стана много мъчно и исках да си отида, но Араджиеви ме задържаха.
към текста >>
Ние се оглеждаме и вече не се облизваме, защото с лъжицата мед, която изядохме, ни бе предаден един урок, че Словото на Учителя трябва да се прилага в
живота
.
Знам само как жилите. Това опитвам от вас. А знаете ли как народът казва? Не ти искам нито жилото, нито меда! " Учителят вече е сериозен.
Ние се оглеждаме и вече не се облизваме, защото с лъжицата мед, която изядохме, ни бе предаден един урок, че Словото на Учителя трябва да се прилага в
живота
.
Следващата година кошерите пак минаха под грижите на Колю Каишев и други братя, които се интересуваха от пчеларство, но такава пчелна реколта не се повтори вече. Борис Николов Учителят често посещаваше концерти. Понякога самите артисти Му изпращаха билети или приятелите Му вземаха за някой хубав концерт. Винаги Го придружаваха няколко братя.
към текста >>
62.
УЧИТЕЛЯТ И ЛИЧНОСТИ
Правителството му поставя ултиматум: или да се откаже от тази жена и желанието си да свърже
живота
си с нея, или да се откаже от короната на Британската империя.
На 7 септември 1936 г. съвсем неочаквано, скромно, без никаква парадност, пристигна в София английският крал Едуард VIII, придружаван от своята приятелка Симпсън - една мила, скромно облечена жена от народа. Хората посрещнаха тази симпатична двойка с рядко изразена непринудена топлота и внимание. По това време на власт в Англия са консерваторите, с министър-председател Балдоин, един стар закоравял консерватор. Това правителство не можа да се примири, че младият крал, наследник на най-богатата и могъща империя по това време в света, е решил да се ожени за жена от народа.
Правителството му поставя ултиматум: или да се откаже от тази жена и желанието си да свърже
живота
си с нея, или да се откаже от короната на Британската империя.
Английският крал Едуард VIII с презрение отхвърлил всички най-примамливи съблазни, към които повечето обикновени хора се стремят с най-голяма настървеност, готови да пожертват най-милото и драго за съблазните на този свят: високо обществено положение, власт, почести, уважение и внимание от всички, неограничени материални възможности. Той излиза над дребнавите човешки слабости: гордост, честолюбие, присмеха на хората и техните одумки, личната изгода. Пожертва всичко това, заради любовта. С това показа на целия свят, на целия човешки род, какво свято и велико нещо е любовта. Наистина, с тази си постъпка, той стана за присмех на някои хора, но за онези Разумни Същества, които се грижат за човешкия род - той беше ученик на Бялото Братство, който издържа един изпит с отличие, като поднесе на човешкия род бляскав пример на достойна постъпка.
към текста >>
Студентът взима визитната картичка на професора - това не е шега работа, всички знаят кой е този професор и какво значение има той
за
университета и българската
наука
- величие и чак отгоре.
Качва се той на файтона и пристига на ул."Опълченска"66. Влиза през вратника и какво да види - около пейките в градината народ, пълна градина с хора, това е една такава голяма аудитория, която той едва ли е виждал в някоя аула на университета. Само че онези там са студенти, те се записали да учат висши науки и трябва да слушат, защото след това ще има изпитна сесия и оценки. А тия тук в двора сами идват, седят, стоят и чакат. При професор Шишманов се приближава един негов студент, поздравява го, а той изважда от малкия джоб на жилетката си визитна картичка със златен надпис "Професор Шишманов".
Студентът взима визитната картичка на професора - това не е шега работа, всички знаят кой е този професор и какво значение има той
за
университета и българската
наука
- величие и чак отгоре.
И той зачакал, докато се занесе визитната картичка и докато го приемат. Не след дълго Учителят излиза, обръща се към него и му казва: "Не мога да Ви приема. Занят съм сега". Учителят се обръща и си влиза в стаята, а професор Шишманов е изумен, объркан, неразбиращ как така нему да отказват прием. Става и обиден си заминава като казал, че повече с Дънов не иска да има работа.
към текста >>
Наскоро беше излязла от печат книгата на Райнов "Между пустинята и
живота
".
Видин през 1941 г. През времето на Школата ние бяхме се озовали в друг свят и на никого не минаваше през ума да запазва, да търси документи и да прави архив за историята на Бялото Братство. А това, което сега даваме, и то не е малко след толкова пропуснати години. Текста на песента "Страдна душо" е написан от Михалаки Георгиев по идея на Учителя, а мелодията е дадена от Учителя. Борис Николов
Наскоро беше излязла от печат книгата на Райнов "Между пустинята и
живота
".
Прочетох я, но не се възхитих от нея, както се бях възхищавал от другите му книги. Ето защо отидох при Учителя и го попитах какво Му е мнението за този роман на Н.Райнов. Учителят ми отговори: "Бил е с гръб към слънцето, когато го е писал". За ония, които не са чели този роман ще поясним, че в него авторът оспорва непорочното зачатие на Христа, с което застава на друга позиция и дава оръжие в ръцете на ония, които са склонни всичко да отричат. През 1920 и 1921 г.
към текста >>
Той не дойде да създаде една
наука
, защото съществуват много науки в света.
Консулов на Петър Камбуров Друг случай на известност на Учителя извън пределите на България, привежда Методи Константинов, който е кореспондирал с Рене Генон - съвременен мистик, масон от най-голяма степен, който живеел в Кайро. Ето какво е писал Генон на Методи за Учителя: "Учителят Петър Дънов е истински пратеник на Небето. Той е най-големият магнит, който е слязъл някога на Земята. Той не дойде да създаде една религия, защото съществуват много религии на Земята.
Той не дойде да създаде една
наука
, защото съществуват много науки в света.
Той не дойде да създаде едно обществено движение на Земята, защото има много такива. Той дойде да намагнетизира своите ученици с Любовен Магнетизъм, а те от своя страна, да намагнетизират цялото човечество". Николай Дойнов След свършването на Втората световна война през 1945г. един представител на българската делегация при преговорите за мир, се срещнал с министър-председателя на Англия Уинстън Чърчил, който бе една от трите най-големи фигури по това време - Рузвелт, Чърчил, Сталин, които разбиха Хитлеристка Германия и спечелиха войната.
към текста >>
Имаше и други случаи, когато Учителят му бе спасил
живота
.
След като излизат от къщата, веднага към тях се присъединява едно голямо полицейско куче вълча порода със специален полицейски навратник - вири опашка и върви гордо-гордо редом с тях. Вървят тримата: Учителят, Георги Димитров и полицейското куче. Двамата са облечени официално и са с меки шапки. Приближават се към полицейския кордон - всички им козируват, защото мислят, че това са техни началници и редом с тях гордо върви куче, което познават много добре. Така Учителят извежда Георги Димитров извън блокадата и му дава възможност да се спаси.
Имаше и други случаи, когато Учителят му бе спасил
живота
.
Борис Николов По онези години властите гонеха комунистите и те минаха в нелегалност. В квартала "Юч бунар", който е работнически квартал и главно бяха преселници от Македония, се извършва военна блокада за залавяне на нелегални комунисти. Казахме, че домът на Гумнерови е къща-близнак с дома на баба Парашкева. По едно време Елена, сестрата на Георги Димитров, изплашена влиза от другата страна на къщата и моли Учителя да я укрият, за да не бъде заловена.
към текста >>
Василка до края на
живота
си живееше на Изгрева в една барака и приятелите я подпомагаха в дните, когато тя не можеше да плете с плетачната машина, с която си изкарваше прехраната.
Но за тях, дъновистите, не мога да направя нищо. Тях ги очаква съд". Василка се изненадала на предложенията на Елена и отвърнала: "Аз това съм го сторила в името на Бога и в името на Учителя, защото да спасиш един човешки живот, това е висше служение пред Бога. Друго такова служение не съществува на земята". Казала това и си тръгнала.
Василка до края на
живота
си живееше на Изгрева в една барака и приятелите я подпомагаха в дните, когато тя не можеше да плете с плетачната машина, с която си изкарваше прехраната.
Георги Димитров беше по-толерантен. След 9.IX.1944г. комунистите бяха решили да погнат Братството. Като се върна от Москва, той им казал: "Оставете ги, те са добри хора! " Всички скочили и искали да ни разкъсат и изгонят от Изгрева.
към текста >>
Това разрешение се получи и така Георги Димитров се отблагодари на Учителя, че му беше спасил
живота
.
" Всички скочили и искали да ни разкъсат и изгонят от Изгрева. А той добавил: "Малко ли врагове имаме сега, че и от тях да си правим врагове? " Това ги успокоило. Но после отново се сетиха, погнаха ни и изпълниха заканата си, като ни пръснаха и изгониха от Изгрева. Когато Учителят си замина, приятелите пратиха телеграма до Георги Димитров в Москва, за да разреши Учителят да бъде погребан на Изгрева.
Това разрешение се получи и така Георги Димитров се отблагодари на Учителя, че му беше спасил
живота
.
Атанас Минчев
към текста >>
63.
ЗДРАВНИ СЪВЕТИ
- Следвайте Моя път, и
наука
ще придобиете.
" Наталия Накова Записки от беседите на Учителя Следвайте Моя път и всякаква болест от вас ще изчезне. - Ама не съм учен.
- Следвайте Моя път, и
наука
ще придобиете.
- Как да го следвам? - Изучавайте ме. Елате при мен, и както постъпвам аз, така постъпвайте и вие. Две причини произвеждат болести и страдания: едната е физическа - неправилно дишане и хранене; втората причина е психическа: неправилно мислене и чувствуване. Храненето е свързано със сърцето, а сърцето - с душата.
към текста >>
Реши ли да изпълнява волята Божия, човек се освобождава от всички болести, от лошите условия на
живота
.
- Кой е психически болен? - Който е недоволен, който се съмнява, който не владее ума, сърцето и волята си. Болестите, тревогите са човешки изобретения. Те не съществуват в Царството Божие. Там и помен няма от тях.
Реши ли да изпълнява волята Божия, човек се освобождава от всички болести, от лошите условия на
живота
.
Който обича Бога, има имунитет към болестите. Докато те боли глава, сърце, дробове или стомах, ще знаеш, че този уд не служи на Господа Ако човек се грижи и безпокои за много неща, зрението и слухът му постепенно отслабват. С тях заедно се притъпяват и останалите сетива. Не слушаш, както трябва - ще заболеят ушите ти.
към текста >>
Така като четете "Отче наш", ще ви тръгне в
живота
и болести няма да има.
Те показват, че човек не е господар на своите мисли и своите чувства. За да се премахнат, човек трябва да прави упражнения на дълбоко дишане. Три пъти на ден да прави по 6 вдишки: сутрин, на обед и вечер да се правят по 6 дълбоки вдишки. Научете се да четете "Отче наш" с вдишки. Най-първо ще поемете дълбоко въздух, ще изпълните дробовете си, ще задържите за малко въздуха и с изпущането на въздуха, ще произнесете фразата "Отче наш, Който Си на небесата"...Докато задържате въздуха в дробовете си, ще благодарите на Бога за благата, които ви носи въздухът и ще размишлявате върху тези блага, а като издишате ще четете молитвата.
Така като четете "Отче наш", ще ви тръгне в
живота
и болести няма да има.
Един болен, който много се движи, по-скоро оздравява от един болен, който не се движи. Дойде ли някоя болест, предложете й да ви последва, да тръгне с вас на работа. Щом я поканите на работа, тя ще си отиде. В годината има два месеца, от които зависи здравето на човека. Те са половината на май, юни и половината на юли.
към текста >>
64.
ХРАНЕНЕ
Въздухът има отношение към човешкия ум, водата - към
живота
, а хлябът - към човешката воля.
Разбрахме тогава, че Той не яде риба и мнозина се отказахме от рибата. Не зная дали останаха някои да ядат. Примерът Му беше по-силен от морализирането Наталия Накова Записки от беседите на Учителя
Въздухът има отношение към човешкия ум, водата - към
живота
, а хлябът - към човешката воля.
Като знаете това, ценете въздуха, водата и хляба, както цените ума, живота и волята си. Като отчупите парче хляб, кажете си: "Благодаря Ти, Господи за хляба, който си ми дал. Искам да бъда чист и устойчив като житното зрънце." Вие ядете хляб без да мислите за отношението му към вашата воля; пиете вода без да съзнавате отношението й към живота, както и към вашето сърце. Като пиете вода и се разхлаждате, кажете в себе си: "Както водата разхлажда, така и моите чувства да разхлаждат и освежават уморения жаден пътник." Ако произнасяте тези думи всеки ден, сърцето ви ще се обнови. Това е един от методите, с които си служи Природата за подмладяване на човека и за повдигане на неговия дух.
към текста >>
Като знаете това, ценете въздуха, водата и хляба, както цените ума,
живота
и волята си.
Не зная дали останаха някои да ядат. Примерът Му беше по-силен от морализирането Наталия Накова Записки от беседите на Учителя Въздухът има отношение към човешкия ум, водата - към живота, а хлябът - към човешката воля.
Като знаете това, ценете въздуха, водата и хляба, както цените ума,
живота
и волята си.
Като отчупите парче хляб, кажете си: "Благодаря Ти, Господи за хляба, който си ми дал. Искам да бъда чист и устойчив като житното зрънце." Вие ядете хляб без да мислите за отношението му към вашата воля; пиете вода без да съзнавате отношението й към живота, както и към вашето сърце. Като пиете вода и се разхлаждате, кажете в себе си: "Както водата разхлажда, така и моите чувства да разхлаждат и освежават уморения жаден пътник." Ако произнасяте тези думи всеки ден, сърцето ви ще се обнови. Това е един от методите, с които си служи Природата за подмладяване на човека и за повдигане на неговия дух. Чрез храната човек възпитава волята си, чрез водата - сърцето, а чрез въздуха - ума.
към текста >>
Искам да бъда чист и устойчив като житното зрънце." Вие ядете хляб без да мислите
за
отношението му към вашата воля; пиете вода без да съзнавате отношението й към
живота
, както и към вашето сърце.
Наталия Накова Записки от беседите на Учителя Въздухът има отношение към човешкия ум, водата - към живота, а хлябът - към човешката воля. Като знаете това, ценете въздуха, водата и хляба, както цените ума, живота и волята си. Като отчупите парче хляб, кажете си: "Благодаря Ти, Господи за хляба, който си ми дал.
Искам да бъда чист и устойчив като житното зрънце." Вие ядете хляб без да мислите
за
отношението му към вашата воля; пиете вода без да съзнавате отношението й към
живота
, както и към вашето сърце.
Като пиете вода и се разхлаждате, кажете в себе си: "Както водата разхлажда, така и моите чувства да разхлаждат и освежават уморения жаден пътник." Ако произнасяте тези думи всеки ден, сърцето ви ще се обнови. Това е един от методите, с които си служи Природата за подмладяване на човека и за повдигане на неговия дух. Чрез храната човек възпитава волята си, чрез водата - сърцето, а чрез въздуха - ума. Това всеки е изпитал и проверил. Чистата храна усилва волята, чистата вода - сърцето, а чистият въздух - ума.
към текста >>
Аз ви го давам като една задача,
за
да улесните
живота
си.
Това всякога се наказва. Ако ядеш повече, се наказва; ако ядеш по-малко, пак се наказва. Ако ядеш толкова, колкото трябва, се възнаграждава. Правилно разпределение на Божествените енергии в човешкия организъм - това е задачата на самовъзпитанието. Всичките нещастия на хората произтичат от това, че неправилно се хранят.
Аз ви го давам като една задача,
за
да улесните
живота
си.
Красотата на очите, на устните, на ръцете, неговата деликатност - всичко зависи от храната. Яденето е едно от най-великите тайнства на живота. Чрез него ние общуваме с Великата Реалност. Чрез него ние приемаме сила, живот и знание. Много от сегашните хора не знаят как да се хранят.
към текста >>
Яденето е едно от най-великите тайнства на
живота
.
Ако ядеш толкова, колкото трябва, се възнаграждава. Правилно разпределение на Божествените енергии в човешкия организъм - това е задачата на самовъзпитанието. Всичките нещастия на хората произтичат от това, че неправилно се хранят. Аз ви го давам като една задача, за да улесните живота си. Красотата на очите, на устните, на ръцете, неговата деликатност - всичко зависи от храната.
Яденето е едно от най-великите тайнства на
живота
.
Чрез него ние общуваме с Великата Реалност. Чрез него ние приемаме сила, живот и знание. Много от сегашните хора не знаят как да се хранят. Като ядеш, да не се яви в ума ти нито една лоша мисъл, в сърцето ти нито едно лошо чувство и никакво отпадане на духа. Като ядеш да не виждаш никъде нито една грешка.
към текста >>
Ако при храненето мислиш лоши работи, критикуваш близките си или негодуваш против
живота
, не можеш да бъдеш здрав.
Много от сегашните хора не знаят как да се хранят. Като ядеш, да не се яви в ума ти нито една лоша мисъл, в сърцето ти нито едно лошо чувство и никакво отпадане на духа. Като ядеш да не виждаш никъде нито една грешка. Видиш ли най-малката грешка, след години тя ще даде лоши резултати. Често през време на ядене, хората правят малки грешки, поради което страдат, с години изплащат дълговете на своите грешки и най-после умират.
Ако при храненето мислиш лоши работи, критикуваш близките си или негодуваш против
живота
, не можеш да бъдеш здрав.
Яденето е свещена работа. Когато човек се храни, не трябва да говори и мисли за друго, освен за храната, която приема, как да я препрати горе в ума и сърцето и да я оползотвори за светли мисли и възвишени и благородни чувства. Всяка светла, права мисъл е храна за мозъка. Всяко право, възвишено чувство е храна за сърцето. Те са съществени неща, без които човек няма мир и спокойствие в себе си.
към текста >>
В яденето има едно благо и ако хората именно го знаят, могат да си удължат
живота
, колкото искат.
Гладът е първият импулс, който свързва човека с физическия свят. Той е най-добрият приятел на човека, но и най-големият му неприятел, от човека зависи как ще го приеме и как ще се справи с него." Човек, за да стане светия, той трябва да гладува, а пък вие всички искате да ядете. В яденето е всичкото нещастие на Земята, От глад хората оживяват, ако знаят как да гладуват. И от ядене хората умират, защото не знаят как да ядат.
В яденето има едно благо и ако хората именно го знаят, могат да си удължат
живота
, колкото искат.
Човек трябва съзнателно да се храни. Като яде, той трябва да благодари за храната, която му е дадена. Растенията, плодовете, животните се жертват за хората, които трябва да благодарят за това. Ако не благодарят, малко се ползват. Тогава страданията на растенията и животните са по-голе- ми и хората трябва да изкупват тези жертви.
към текста >>
Да знаеш как да ядеш, това е
наука
, това е цяла музика.
С този живот ти ще разрешиш всичките си противоречия. Ще мислиш, че яденето е Божие благословение...Мисли, че Бог е в хляба, водата, въздуха, светлината. И като ядеш, и като пиеш вода, ще вдигнеш очите си нагоре към Великия Баща на Истината и ще искаш разрешение да ядеш и пиеш. Не постъпваш ли така, ти се свързваш с лъжата. Когато окултният ученик яде, той трябва да бъде доволен от храната, да забрави всичко наоколо си и да благодари на Бога.
Да знаеш как да ядеш, това е
наука
, това е цяла музика.
И Писанието казва: "Ще ядете и за всичко, което Бог ви е дал, ще благодарите". Съвременните европейски народи ядат и мислят за друго. Никога не се позволява като ядеш, да мислиш за други работи. Ще мислиш само за хляба, понеже имаш едно свещено нещо. Когато ядете, не приказвайте.
към текста >>
Който яде без да дъвче, съкращава
живота
си.
От вашето дъвчене ще се познае до каква степен на развитие сте дошли. Който не дъвче добре храната си, страда. Човек може прекрасно да живее само с хляб, плодове и вода. Важно е да се дъвче много добре, да се яде с любов, благодарност и разположение. Хората направо се осакатяват, като си угаждат в яденето и като набързо се нагълтат, без да дъвчат.
Който яде без да дъвче, съкращава
живота
си.
Храната трябва да се задържа по-дълго в устата, за да може част от енергията й да се всмукне от езика. Чрез езика енергията се предава на мозъка, а оттам - на сърцето. Езикът възприема духовната енергия от храната, която по друг начин не може да се възприеме. Понеже човек има 32 зъба, той трябва да дъвче всяка хапка поне 32 пъти - за всеки зъб по един път и храната да отива в стомаха смляна. На долната страна на езика има хиляди папили, които приемат праната и колкото по-дълго време се дъвче тя, толкова повече жизнена енергия отива за изграждането и поддържането на мозъка и сърцето.
към текста >>
Една от причините
за
неуспеха в
живота
на съвременните хора се дължи на бързото ядене...Спре ли се при най-сладката хапка, в организма са натрупва една възходяща, творческа енергия, която гради, разширява и повдига човека.
Брашното - старо, маслото - старо, хлябът - недопечен, бързо ядете, не дъвчите храната, безпокоите се, когато се храните, за какво ли не мислите и искате да бъдете здрави. Здравето зависи от правилното хранене. Който има здрави зъби и дъвче добре храната си, не боледува. Ако дъвчеш само на лявата страна или само на дясната страна, не можеш да бъдеш здрав. Ако широко отваряш устата си при хранене, въздухът пречи на правилното храносмилане, тогава не можеш да бъдеш здрав.
Една от причините
за
неуспеха в
живота
на съвременните хора се дължи на бързото ядене...Спре ли се при най-сладката хапка, в организма са натрупва една възходяща, творческа енергия, която гради, разширява и повдига човека.
Каквото започне, всичко му върви. На ученика не се позволява да яде бързо. Яденето е благрродна работа, ще я свършиш по всички правила. За сутрешната закуска трябва да употребявате половин час, за обяд - около 40-50 минути и за вечеря пак половин час. Който се храни бавно, с разположение и съзнателно, той всякога ще бъде здрав.
към текста >>
Храната трябва да е топла, защото щом няма топлина, храната не е добър проводник на
живота
, а пък топлината е добър проводник на
живота
.
Чрез яденето ще направите себе си и своите възлюблени чисти и красиви. Когато готвите, изпейте три песни (като ври яденето). Ако искате яденето ви да стане хубаво, можете да опечете малко лука или да го сварите. Не е нужно да го пържите. Лукът е лековит, когато се яде суров, печен или варен, но не и пържен.
Храната трябва да е топла, защото щом няма топлина, храната не е добър проводник на
живота
, а пък топлината е добър проводник на
живота
.
Суровата храна можеш да я туриш в топла вода, колкото да се стопли. Плодовете така можеш да ги стоплиш, без да ги вариш. Студът е спирка. В духовния свят се яде само топло ядене, никога студено. Деветият ден на месеца ще го посветите целия на Господа.
към текста >>
Светията трябва да се храни от дървото на
живота
.
В духовния свят се яде само топло ядене, никога студено. Деветият ден на месеца ще го посветите целия на Господа. Този ден ще се храните с плодове. Когато се занимавам с въпроса за храненето и мисля коя храна е благоприятна, имам предвид тази класификация на хората: обикновен, талантлив, гениален и светия. Има една храна, която Бог е определил за светията и той трябва да се храни с нея.
Светията трябва да се храни от дървото на
живота
.
Никакво готвене и нищо, което излиза от земята, а от дървото на живота. Той трябва да го намери и с тези плодове да се храни. За всеки ден на светията е достатъчно само един плод, една ябълка, дори едно житно зрънце. Вие най-напред трябва да се научите да се храните, а не бързайте да учителствате, защото по-добре е да има един талантлив ученик, отколкото един глупав учител.
към текста >>
Никакво готвене и нищо, което излиза от земята, а от дървото на
живота
.
Деветият ден на месеца ще го посветите целия на Господа. Този ден ще се храните с плодове. Когато се занимавам с въпроса за храненето и мисля коя храна е благоприятна, имам предвид тази класификация на хората: обикновен, талантлив, гениален и светия. Има една храна, която Бог е определил за светията и той трябва да се храни с нея. Светията трябва да се храни от дървото на живота.
Никакво готвене и нищо, което излиза от земята, а от дървото на
живота
.
Той трябва да го намери и с тези плодове да се храни. За всеки ден на светията е достатъчно само един плод, една ябълка, дори едно житно зрънце. Вие най-напред трябва да се научите да се храните, а не бързайте да учителствате, защото по-добре е да има един талантлив ученик, отколкото един глупав учител.
към текста >>
65.
ХРАНЕНЕ И МЕСОЯДСТВО
Аз съм против месоядството, защото, когато колят животните, като им отнемат
живота
, у тях се явява страх и омраза и тогава се ражда една от най-опасните отрови, от която цялата бяла раса е отровена.
Казвате: "Трябва да се колят." По този начин, по който вървим, този ред не е Божествен ред на нещата. Той съществува вън от хората. За бъдеще религиозните хора, посветените хора, те трябва да бъдат плодоядци, нищо повече. Никакво месо. Гневът и страхът раждат една ужасна отрова.
Аз съм против месоядството, защото, когато колят животните, като им отнемат
живота
, у тях се явява страх и омраза и тогава се ражда една от най-опасните отрови, от която цялата бяла раса е отровена.
Всичката нервност, която хората имат, се дължи на това, че колят млекопитающите. То са милиони същества, които, като влязат в астралния свят, размътили са цялата атмосфера, а при това ние искаме да бъдем здрави. Всички болести се дължат на нашата несправедливост спрямо тях. Вярно е, че без ядене не може, но трябва точно да се определи без какво ядене не може. Без хляб не може да се живее, но без кокошки, агънца и прасета може.
към текста >>
Тази
наука
е извън рая.
Без хляб не може да се живее, но без кокошки, агънца и прасета може. Първото проявление на човека, който носи червения цвят, е бил човекът, който е добър. Хранил се той с плодове, той не е бил месоядец. В градината обработваха плодове. Човекът после, като излезе от рая, се научи да яде месо.
Тази
наука
е извън рая.
Тя съставя съвсем друга култура. С тази култура се създадоха хиляди страдания. Седемдесет и пет процента от съвременните страдания на хората се дължат на онова безразборно изтребване на млекопитающите, на животните, които образуват в неговия умствен свят цял катаклизъм, едно раздрусване. Че е разклатена така нервната система, се дължи на това, че бялата раса безразборно избива животните. Безразборно не само ги избива, но ги консервира.
към текста >>
66.
ПОСТ
Той е причината
за
големите злини в
живота
.
Да постиш, това значи да се вглъбиш в себе си, да се отстраниш от всякакви смущения, нищо да не те безпокои. Постът се препоръчва и като средство за лекуване. Във време на пост, горението в организма е по-силно, благодарение на което става изгаряне на всички вещества, които са причина за различни болести, неразположения и недоволства. Следователно, поддържайте чистота на организма си, за да не се развиват у вас ония микроби, които причиняват болестите. Пазете се от лоши мисли, чувства и желания, които понижават духа на човека и го водят към нисш живот.
Той е причината
за
големите злини в
живота
.
Който иска да гладува и знае как да гладува, продължава живота си. Трябва да ти е приятно, че гладуваш. Всяко нещо, направено с любов, има цена. Постете от всяка земна проява, от лошите мисли, от всички горчивини на Земята. Човек, за да стане светия, трябва да гладува, а пък вие всички искате да ядете.
към текста >>
Който иска да гладува и знае как да гладува, продължава
живота
си.
Постът се препоръчва и като средство за лекуване. Във време на пост, горението в организма е по-силно, благодарение на което става изгаряне на всички вещества, които са причина за различни болести, неразположения и недоволства. Следователно, поддържайте чистота на организма си, за да не се развиват у вас ония микроби, които причиняват болестите. Пазете се от лоши мисли, чувства и желания, които понижават духа на човека и го водят към нисш живот. Той е причината за големите злини в живота.
Който иска да гладува и знае как да гладува, продължава
живота
си.
Трябва да ти е приятно, че гладуваш. Всяко нещо, направено с любов, има цена. Постете от всяка земна проява, от лошите мисли, от всички горчивини на Земята. Човек, за да стане светия, трябва да гладува, а пък вие всички искате да ядете. В яденето е всичкото нещастие на Земята.
към текста >>
В яденето има едно благо и ако хората именно го знаят, могат да си удължат
живота
, колкото искат.
Постете от всяка земна проява, от лошите мисли, от всички горчивини на Земята. Човек, за да стане светия, трябва да гладува, а пък вие всички искате да ядете. В яденето е всичкото нещастие на Земята. От глад хората оживяват, ако знаят как да гладуват. И от ядене хората умират, защото не знаят как да ядат.
В яденето има едно благо и ако хората именно го знаят, могат да си удължат
живота
, колкото искат.
Стомахът трябва да се държи в изправност. Аз ви съветвам да постите по 2-3 дни. През това време ще пиете само гореща вода - да промивате стомаха си. След това ще ядете умерено. Стомахът обича почивката.
към текста >>
Това, което ви казвам, не е доказано научно, според официалната
наука
; това са мои научни изследвания и изчисления.
Това е моето изчисление за дълга, който трябва да платите за 12 деня пост през годините, от времето на Христа до днес. И като ме питате защо страдате, казвам: "Всички хора страдат за 12 деня пост годишно, с което са нарушили свещения закон на преданието." - Човек трябва да яде по три пъти на ден. - Не е вярно. Воденицата, която мели брашно, трябва поне един ден в месеца да прекрати работата си, за да поднови камъка. На същото основание и човешкият стомах трябва поне един ден в месеца да си почине, за да продължи работата си добре.
Това, което ви казвам, не е доказано научно, според официалната
наука
; това са мои научни изследвания и изчисления.
Това е едно свещено предание. Като се питаш защо страдаш, знай, че страданията ти са част от неспазване на 12-дневния годишен пост. Когато камъкът на твоя стомах се развали, трябва да си купиш нов камък, но на Земята мъчно се купува нов камък. За да си купиш такъв камък, трябва да напуснеш Земята. Това е дълга разходка, за която са нужни 45-50 години.
към текста >>
67.
РАБОТА
На стотния път ще кажеш: „Бог царува на Небето, Бог царува на земята, Бог царува в
живота
, да бъде Името Му благословено".
Учителят започва да говори бавно, като отмерва всяка една своя дума в строго определен ритъм: „Методът е следният. Отиваш в градината на Айтос и започваш да се молиш с „Отче Наш". Но тази молитва се казва по следния начин: Заставаш изправен и казваш: „Отче Наш..." После се навеждаш, с двете си ръце хващаш мотиката за дръжката, издигаш я над главата и си казваш: „Който си на Небесата..." После замахваш с мотиката към земята, правиш първата копка и казваш: „ да се свети Името Твое..." Вдигаш мотиката над главата си и казваш: „да дойде Царството Твое..." Правиш с мотиката втората копка и казваш: „да бъде Волята Твоя..." Вдигаш я отново над главата си и казваш: „както на Небето..." Правиш с мотиката третата копка и казваш: „така и на земята". След това започваш да вдигаш мотиката до височината на очите си и продължаваш да се молиш: „Хляба наш насъщний, дай го нам днес..." Копваш с мотиката по земята и казваш: „и прости ни дълговете наши..." После отново я вдигаш до височината на очите си: „както и ние прощаваме на нашите длъжници..." Копваш с мотиката по земята и казваш: „И не въведи нас во изкушение..." Накрая отново я вдигаш и казваш: „но избави нас от лукаваго..." Копаеш отново и казваш: „Защото е Твое Царството, Силата и Славата во веки. Амин". Така повтаряш сто пъти тази молитва.
На стотния път ще кажеш: „Бог царува на Небето, Бог царува на земята, Бог царува в
живота
, да бъде Името Му благословено".
Ако искаш много да се подвизаваш, както досега, можеш да повтаряш молитвата на ден по сто пъти - сутрин, на обед и вечер. Всичко триста пъти." Братът слуша и гледа онемял. Аз едвам сдържам смеха си, нещо в мен лудо се смее. Учителят го гледа сериозно.
към текста >>
Ние трябва да го свалим на земята през постъпките и праведните дела в
живота
си.
Бараката беше голяма - два на три метра. Майка ми, сестра ми и аз, когато ходехме на клас, преспивахме там. Този случай остана в съзнанието ми - всичко, което се работи, трябва да се прави и да се сравнява по Високия Идеал на ученика. Високият Идеал на ученика е свят, където пребивава човешката душа. Това е свят на Чистота, Виделина и Хармония.
Ние трябва да го свалим на земята през постъпките и праведните дела в
живота
си.
Това означава законът за Високия Идеал. Мария Златева (липсва стр. 437 от книгата - ще бъде добавена допълнително) Записки от беседите на Учителя
към текста >>
Работата е най-красивото нещо в
живота
.
Чудя се на хората, които не обичат да работят. Силата на човека е в работата! За всеки човек трябва да се създаде работа. Под работа аз не разбирам да работиш, за да печелиш. Работа е това, в което умът и сърцето взимат участие.
Работата е най-красивото нещо в
живота
.
Не гледай на работата като на унизително нещо. Ако считаш, че работата унижава човека, ти си създаваш най-лошите условия. Какво значи смърт? Когато умът ти, сърцето ти и волята ти престанат да работят. Не мислете за парите си в банката; не мислете, че сте осигурени.
към текста >>
За
да се ползваш от благата на
живота
, и ти трябва да си работил
за
тяхното придобиване.
Ако считаш, че работата унижава човека, ти си създаваш най-лошите условия. Какво значи смърт? Когато умът ти, сърцето ти и волята ти престанат да работят. Не мислете за парите си в банката; не мислете, че сте осигурени. Всеки на работа!
За
да се ползваш от благата на
живота
, и ти трябва да си работил
за
тяхното придобиване.
И вие трябва да научите по един занаят и да бъдете доволни от положението си. Трябва да престанете да се осигурявате, а да работите. Човек може да си създаде в света някаква работа, която да го задоволява. Всеки човек е определен за специална работа, вследствие на което и храната му трябва да бъде специална. Запример, всеки човек не може да меси хляб; всеки човек не може да готви.
към текста >>
Това са болезнени явления в
живота
, а дето има болести, там не може да има щастие.
Най-голямото нещастие в света са пенсионерите. Значи, не трябва да има пенсионери в света. Писателят трябва да умре с перо в ръка... Такива хора изисква бъдещето! Горко на онзи баща, който очаква на децата си да го гледат! Какъв е този баща, когото синът трябва да гледа?
Това са болезнени явления в
живота
, а дето има болести, там не може да има щастие.
Това всички трябва да знаят. Който работи, яде най-хубавата храна; който не работи, на него дават укрухите. "Блажени нищите духом, защото е тяхно Царството небесно" (Ев.Мат. 5:3) - Кои са нищите духом? - Които работят.
към текста >>
Щеше да има свободно време
за
изкуство,
наука
и пр.
Оздравее ли, излезе ли от болницата, веднага трябва да отиде на работа. Мъже, жени, деца - всички трябва да отидат на работа. За здравите се предвижда работа, а не милване. Светът се нуждае от здрави, работоспособни хора, а не от инвалиди. Ако на земята всички работят, щеше да падне за човека всеки ден 2-3 часа физически труд.Всеки ще има нужда да работи само по два часа на ден, а останалото време ще бъде употребено за нуждите на духа.
Щеше да има свободно време
за
изкуство,
наука
и пр.
И такава култура ще настане на земята. Съвременните народи работят много, с малки придобивки, а пък им трябват 2 часа, за да изкарат прехраната. Всичкото време на човека днес отива за физически труд и не му остава време за нищо друго. Ако отидете в Америка, ще видите, че в училищата учат децата освен на наука, и на съответстващи за тях занаяти. Там всеки работи, всеки сам изкарва прехраната си и счита за унижение да очаква подаяния.
към текста >>
Ако отидете в Америка, ще видите, че в училищата учат децата освен на
наука
, и на съответстващи
за
тях занаяти.
Ако на земята всички работят, щеше да падне за човека всеки ден 2-3 часа физически труд.Всеки ще има нужда да работи само по два часа на ден, а останалото време ще бъде употребено за нуждите на духа. Щеше да има свободно време за изкуство, наука и пр. И такава култура ще настане на земята. Съвременните народи работят много, с малки придобивки, а пък им трябват 2 часа, за да изкарат прехраната. Всичкото време на човека днес отива за физически труд и не му остава време за нищо друго.
Ако отидете в Америка, ще видите, че в училищата учат децата освен на
наука
, и на съответстващи
за
тях занаяти.
Там всеки работи, всеки сам изкарва прехраната си и счита за унижение да очаква подаяния. Там се уважава всеки младеж или мома, които работят. Бих желал в България всеки да се стреми към труд. Това се отнася до гражданите, защото за тях се явява опасността от леност, а не за селяните. Каквито и да сте по положение - свещеници, учители, съдии или земеделци - всички трябва да сте готови за работа.
към текста >>
68.
ДИШАНЕ
Ползвате ли се правилно от него, вие ще бъдете външно и вътрешно силни, с добре устроен организъм, с хармонични мисли и чувства и широк простор в
живота
.
Когато сте гладни, няма какво да се безпокоите. Конценрирайте се, изпратете своята мисъл в пространството и ще видите, че след малко ще получите чрез въздуха едно успокоение, бодра хранителна мисъл и ще се наситите. В ниските места, дето живеят много хора и животни, въздухът е пълен с обикновени, нисши мисли, от които трябва да се освободим. И тъй, сега вие трябва да се занимавате и с въздуха като животворна, вътрешна сила. Доколкото съзнанието ви е будно и окото чисто, дотолкова ще можете да се ползвате и от енергията на въздуха.
Ползвате ли се правилно от него, вие ще бъдете външно и вътрешно силни, с добре устроен организъм, с хармонични мисли и чувства и широк простор в
живота
.
Ако човек не диша правилно, то и Любовта в него не се проявява правилно. Чрез правилното дишане идва прилив на Прана в организма и затова, ако човек прилага това дишане, той до дълбока старост ще има запазени жизнени и духовни сили. Правилното дишане прави лицето красиво. Бръчките на лицето и ръцете изчезват. Ето един красив и сигурен метод на подмладяване.
към текста >>
По този начин ще се образуват две противоположни течения в дробовете ви, които отговарят на двете течения в
живота
.
Когато искаме да развиваме повече сърцето, приемаме въздуха с лявата ноздра и издишваме с дясната. А когато искаме да развиваме повече ума, приемаме въздуха с дясната ноздра и изпускаме през лявата. Когато искате да поемете дълбоко въздух, затворете дясната ноздра на носа си и поемете въздуха през лявата ноздра. След това затворете и лявата ноздра като задържате въздуха известно време в дробовете си. После отворете дясната ноздра и бавно изпущайте въздуха навън.
По този начин ще се образуват две противоположни течения в дробовете ви, които отговарят на двете течения в
живота
.
Когато сте неразположени или смутени вътрешно, правете тези упражнения за дишане като се свързвате с Божественото съзнание. Има много методи за дишане, все хубави, но им липсва един съществен елемент - волевото дишане. Индусите хиляди години са се занимавали с дишането като наука, откривани са за това цели школи и те имат постижения в това отношение, но колкото и да са добри техните методи, те не са за европейците. Европейците нямат тези вътрешни състояния, тази духовност, отношение към Бога, каквито имат индусите. А всичко това е важно, за да е правилно и пълно дишането.
към текста >>
Индусите хиляди години са се занимавали с дишането като
наука
, откривани са
за
това цели школи и те имат постижения в това отношение, но колкото и да са добри техните методи, те не са
за
европейците.
След това затворете и лявата ноздра като задържате въздуха известно време в дробовете си. После отворете дясната ноздра и бавно изпущайте въздуха навън. По този начин ще се образуват две противоположни течения в дробовете ви, които отговарят на двете течения в живота. Когато сте неразположени или смутени вътрешно, правете тези упражнения за дишане като се свързвате с Божественото съзнание. Има много методи за дишане, все хубави, но им липсва един съществен елемент - волевото дишане.
Индусите хиляди години са се занимавали с дишането като
наука
, откривани са
за
това цели школи и те имат постижения в това отношение, но колкото и да са добри техните методи, те не са
за
европейците.
Европейците нямат тези вътрешни състояния, тази духовност, отношение към Бога, каквито имат индусите. А всичко това е важно, за да е правилно и пълно дишането. Ако на Запад се приложи науката за дишането, която индусите прилагат, тя ще даде отрицателни резултати. Защо? Защото тия системи са добити при слизането на човечеството, т.е. по закона на инволюцията.
към текста >>
Ако на Запад се приложи
науката
за
дишането, която индусите прилагат, тя ще даде отрицателни резултати. Защо?
Когато сте неразположени или смутени вътрешно, правете тези упражнения за дишане като се свързвате с Божественото съзнание. Има много методи за дишане, все хубави, но им липсва един съществен елемент - волевото дишане. Индусите хиляди години са се занимавали с дишането като наука, откривани са за това цели школи и те имат постижения в това отношение, но колкото и да са добри техните методи, те не са за европейците. Европейците нямат тези вътрешни състояния, тази духовност, отношение към Бога, каквито имат индусите. А всичко това е важно, за да е правилно и пълно дишането.
Ако на Запад се приложи
науката
за
дишането, която индусите прилагат, тя ще даде отрицателни резултати. Защо?
Защото тия системи са добити при слизането на човечеството, т.е. по закона на инволюцията. А понеже бялата раса започва своето развитие по закона на еволюцията, т.е. по пътя на възкачването, тия системи трябва да се видоизменят. Сега като говоря за дълбоко дишане, нямам намерение да препоръчвам специалните упражнения на индусите.
към текста >>
Те са методи на
живота
, методи на разумната природа.
Ще ги намерите в Словото Му. Някои приятели не послушаха Учителя, започнаха да прилагат методите на йогите и пострадаха. Когато отидоха при Него да търсят помощ, Той каза: "Не слушате това, което Аз ви казвам, а вярвате на това, което другите са казали преди хиляди години за едно друго човечество. Има много начини, методи с които йогите си служат, но ако не ги разбере човек, той може съвършено да се осакати. Аз давам методи с най-малки рискове за човешкия ум.
Те са методи на
живота
, методи на разумната природа.
Методите обаче на йогите са свързани с големи рискове и те не са пригодени за физическото тяло на европееца. Запомнете това добре." Като вдишвате, казвайте в себе си: "Да се прослави името Божие в мен". Като задържате въздуха, казвайте: "Да се въдвори Царството Божие и Неговата Правда в мен". Когато издишвате, кажете: "Да бъде волята Божия".
към текста >>
69.
ЖИЛИЩА
Днес ви учат, че трябва да вярвате в Бога, но как да приложите тази вяра, как да подобрите
живота
си, нищо не ви казват.
После, искате да си направите една хубава къща. И викайте за това нещо не само най-добрите майстори по изкуство, но и най-добрите по характер, по естество, та като градят вашата къща, да не си кажат нито една лоша дума. Иначе, вие може да имате някоя хубава, хигиенична къща, но тя ще бъде пропита от лошите неразположения на работниците, около която те са изпили до стотина кг бира, 50 кг вино и ракия и тази отровена кръв на работниците е влязла чрез енергията им в камъните. По такъв начин вие никога не ще може да се освободите от лошите влияния на тази къща. Вие може да учите какъвто морал искате, но от лошите влияния няма да се освободите.
Днес ви учат, че трябва да вярвате в Бога, но как да приложите тази вяра, как да подобрите
живота
си, нищо не ви казват.
Къща, в която хората са живели 30 години в несъгласие, в спорове и недоразумения, трябва да изгори. Болница, през която са минали хиляди болни- от заразителни болести и в която стените са просмукани от охкания, пъшка- ния и нечистотии, трябва да изгори. И тъй, искаш ли да се освободиш от противоречията на живота, не живей в къща, пълна с прах; не ходи по прашен път, не пий мътна вода; не яж плесенясал хляб; не носи скъсани дрехи и не обувай съдрани обуща. Ако строите къща, спазвайте числата. Каквото правите в живота си, правете го с оглед на науката за числата.
към текста >>
И тъй, искаш ли да се освободиш от противоречията на
живота
, не живей в къща, пълна с прах; не ходи по прашен път, не пий мътна вода; не яж плесенясал хляб; не носи скъсани дрехи и не обувай съдрани обуща.
По такъв начин вие никога не ще може да се освободите от лошите влияния на тази къща. Вие може да учите какъвто морал искате, но от лошите влияния няма да се освободите. Днес ви учат, че трябва да вярвате в Бога, но как да приложите тази вяра, как да подобрите живота си, нищо не ви казват. Къща, в която хората са живели 30 години в несъгласие, в спорове и недоразумения, трябва да изгори. Болница, през която са минали хиляди болни- от заразителни болести и в която стените са просмукани от охкания, пъшка- ния и нечистотии, трябва да изгори.
И тъй, искаш ли да се освободиш от противоречията на
живота
, не живей в къща, пълна с прах; не ходи по прашен път, не пий мътна вода; не яж плесенясал хляб; не носи скъсани дрехи и не обувай съдрани обуща.
Ако строите къща, спазвайте числата. Каквото правите в живота си, правете го с оглед на науката за числата. Някой казва: За мене е важно да си направя една къщичка, да се прибера, а колко голяма ще бъде, с какви размери, не е важно. - Не, от размерите на къщата, на стаите зависи вашето благосъстояние. Добре е размерите на стаята да бъдат 5:6, а не 3:3 или 2:2.
към текста >>
Каквото правите в
живота
си, правете го с оглед на
науката
за
числата.
Днес ви учат, че трябва да вярвате в Бога, но как да приложите тази вяра, как да подобрите живота си, нищо не ви казват. Къща, в която хората са живели 30 години в несъгласие, в спорове и недоразумения, трябва да изгори. Болница, през която са минали хиляди болни- от заразителни болести и в която стените са просмукани от охкания, пъшка- ния и нечистотии, трябва да изгори. И тъй, искаш ли да се освободиш от противоречията на живота, не живей в къща, пълна с прах; не ходи по прашен път, не пий мътна вода; не яж плесенясал хляб; не носи скъсани дрехи и не обувай съдрани обуща. Ако строите къща, спазвайте числата.
Каквото правите в
живота
си, правете го с оглед на
науката
за
числата.
Някой казва: За мене е важно да си направя една къщичка, да се прибера, а колко голяма ще бъде, с какви размери, не е важно. - Не, от размерите на къщата, на стаите зависи вашето благосъстояние. Добре е размерите на стаята да бъдат 5:6, а не 3:3 или 2:2. Като учи и работи съзнателно, човек се домогва до положителните числа в живота и се ползва разумно от тях. Това е една от задачите на всеки човек.
към текста >>
Като учи и работи съзнателно, човек се домогва до положителните числа в
живота
и се ползва разумно от тях.
Ако строите къща, спазвайте числата. Каквото правите в живота си, правете го с оглед на науката за числата. Някой казва: За мене е важно да си направя една къщичка, да се прибера, а колко голяма ще бъде, с какви размери, не е важно. - Не, от размерите на къщата, на стаите зависи вашето благосъстояние. Добре е размерите на стаята да бъдат 5:6, а не 3:3 или 2:2.
Като учи и работи съзнателно, човек се домогва до положителните числа в
живота
и се ползва разумно от тях.
Това е една от задачите на всеки човек. Едно е важно да знаете: камъните поглъщат силата на човешкия живот. Хората са разбрали това нещо и затуй никога не си правят каменни къщи. Те правят къщите си от тухли, от дървета като най-здравословни. Защо камъните поглъщат силата на човешкия живот, това е друг въпрос.
към текста >>
70.
ПРЕДСКАЗАНИЯ
Адвокатът Му казва: "Материализмът е последната дума на
науката
." Учителят отговаря: "След пет години ти ще имаш възгледи, противоположни на тези, които имаш сега." След пет години адвокатът отишъл на събрание, жена му останала вкъщи, бутнала някак газовата лампа, тя се счупила и газта се запалила.
Тогава си спомнил предупреждението на Учителя. Влад Пашов През 1902 г. Учителят пътуваше из страната и държеше своите сказки по френология и полагаше основите на Братството. Среща се във Варна с един адвокат Драгулев, виден общественик.
Адвокатът Му казва: "Материализмът е последната дума на
науката
." Учителят отговаря: "След пет години ти ще имаш възгледи, противоположни на тези, които имаш сега." След пет години адвокатът отишъл на събрание, жена му останала вкъщи, бутнала някак газовата лампа, тя се счупила и газта се запалила.
Тя се опитала да я угаси, запалили се дрехите й и жената изгоряла. След това нещастие в душата на адвоката става преврат. Той става верующ. След време изпраща дъщеря си с писмо до Учителя, в което Му съобщава за случката, за коренната промяна, станала в душата му. "Вашето предсказание се изпълни точно." Дошло страданието и го преобърнало в друга посока.
към текста >>
За
мен той бе фар в бурното море на
живота
.
Считаше, че брат му не е сред живите. - "Николай, ще отида горе на Изгрева и ще попитам Учителя за Васил. Може би, все пак е жив! " Бяха изминали много години откак познавах Учителя и вярвах в Неговите големи възможности. Беше ми чудно и непонятно, но фактите потвърждаваха силите Му и при всяка трудност се обръщах към Него.
За
мен той бе фар в бурното море на
живота
.
Винаги Учителят намираше светли и обнадеждаващи думи. Знаех, че Той сега ще намери начин да смекчи болката на това семейство. - "Питай го - отвърна Николай, но сега е 1943 г, а Васил замина за СССР през 1923 г. Цели двадесет години. Ако беше жив щеше да пише.
към текста >>
Други мои съученици разправят многобройни лични преживявания, при някои от които, Той дори се е явявал през далечни разстояния,
за
да им даде напътствия в много тежки и опасни моменти в
живота
им.
Кажи на близките му, че ще се върне след две години, да не се безпокоят." Преглътнах дъха си. Благодарих му и на следния ден казах невероятната новина на загриженото семейство. Майката, братът и двете сестри на Васил приеха малко резервирано това предсказание, но все пак слаба надежда покълна в тях. Две години по-късно, през 1945 г, Васил се завърна при своето семейство. Възможностите на Учителя да вижда през разстояние бяха неограничени.
Други мои съученици разправят многобройни лични преживявания, при някои от които, Той дори се е явявал през далечни разстояния,
за
да им даде напътствия в много тежки и опасни моменти в
живота
им.
И тъй, Учителят, нашият Учител продължава да ни помага. Милка Периклиева Към края на месец май 1944 г., подполковник Стоянов от граничния гарнизон в Малко Търново свиква актива на града на спешно съвещание, на което присъства и брат Георги Желев Тахчиев в качеството на заместник-директор на гимназията. Началникът на граничния гарнизон иска да заангажира обществеността за бързо и спешно ликвидиране на комунистите. Обмисляли се мерки, планове, как по-скоро да се ликвидират враговете на държавата - комунистите.
към текста >>
Аз в
живота
си два пъти имам нещо,
за
което съжалявам, че съм го казвал.
" Той отговорил: "В никакъв случай няма да се уплаша." Тогава Учителят му казал: "Щом е така - приготви се, след три дни ще си отидеш." Тримата останали като гръмнати. След това обаче Пеню Киров се обърнал към Миркович и го помолил: "Докторе, ти така и така си отиваш скоро, остави ми за спомен поне антиката на златния си часовник." И наистина, доктор Миркович си заминал, както предрекъл Учителят. Случая ми разправи дядо Благо, който беше близък с Тодор Стоименов. Влад Пашов ЗАПИСКИ ОТ БЕСЕДИТЕ НА УЧИТЕЛЯ
Аз в
живота
си два пъти имам нещо,
за
което съжалявам, че съм го казвал.
Първото беше на един мой приятел - д-р Миркович. Той искаше да знае кога ще умре. Определих му деня и годината. Като му казах, като че ли го попарих с вряла вода. И умря точно, когато му казах, замина за другия свят.
към текста >>
71.
ЛЕЧИТЕЛСТВО И ИЗЦЕЛЕНИЯ
По Божествения начин - с лекарство и една дума (когато има опасност
за
живота
) или мисъл, помилване по главата - болният оздравява веднага.
Спомени на ученици Учителят лекуваше и по трите възможни начина: физически, духовен и Божествен. При физическия начин Учителят даваше някакво лекарство на болния, което да го взема един-два месеца. При духовното - пак даваше лекарство и за един-два дни болният оздравяваше. Или го нахокваше и изпъждаше да си върви (изпъждаше духовете от него) и на другия ден болният е здрав.
По Божествения начин - с лекарство и една дума (когато има опасност
за
живота
) или мисъл, помилване по главата - болният оздравява веднага.
Учителят лекуваше по прост или сложен начин, невидим, изключителен, чудноват, но винаги на основание на факт - Той намира причината на заболяването и именно причината лекува. Всичко, което ние наричаме заболяване, Той нарича състояние, резултат на някаква вътрешна причина и нея лекува. Самата болест, която всички виждаме, е последствие на дадена причина. Лекарите лекуват последствията на болестите, а Учителите лекуват причината. Учителите и знахарите знаят кога и по какъв начин да разтворят съзнанието, да го разтърсят, че да го освободят от онова външно, механическо сътресение, което природата по външен път му е причинила.
към текста >>
Започва да се моли на Бога и Учителя да запазят
живота
на Веска.
Лекарите и няколко професора полагаха всички усилия, за да помогнат на болните, но специално за нашия случай бяха убедени, че краят ще бъде злополучен и за тях съдбата на Веска беше предрешена. Ние, родителите, опирайки се на вярата ни в Учителя, имахме надежда, че това няма да се случи и че Учителят ще направи с нея чудо и животът на Веска ще бъде спасен. Професорите, между които имаше и най-близък роднина, ме подготвяха да бъда готов за един възможен лош край. Аз казах това на жена си, обаче тя не прие това нещо и каза, че на никаква цена тя не дава детето си да замине. Аз останах при болната, а майката се завърна в празната къща, самотна, с голяма скръб и болка в душата.
Започва да се моли на Бога и Учителя да запазят
живота
на Веска.
След това тя заспива и насън й се явява Учителят. Във вестибюла на апартамента, насън, тя вижда на масата наредени много бутилки с плодови сокове: от моркови, ряпа, лимони, портокали, зехтин от маслини. Учителят й посочва бутилките и казва: "Ето, давайте от тия сокове! " Тя се събужда и твърдо решава да изпълни даденото нареждане. Още рано сутринта купува посочените плодове, повиква добри съседи и приготовляват необходимите сокове.
към текста >>
Един от професорите дори каза така: "Тази майка със своята любов и грижи спаси
живота
на дъщеря си." Окуражени и малко успокоени, ние продължихме режима със соковете и зехтина и все пак бяхме неспокойни пред неизвестността и пред възможните изненади на тежката и неизлечима болест.
Подобрението започна да се чувства осезаемо. След една седмица то беше установено категорично. В събота обикновено минаваше професорска визитация. Всички професори останаха изненадани и зарадвани от голямата промяна на болната и от външния й вид. Весето беше най-зле, а в момента по външен вид тя беше най-добре.
Един от професорите дори каза така: "Тази майка със своята любов и грижи спаси
живота
на дъщеря си." Окуражени и малко успокоени, ние продължихме режима със соковете и зехтина и все пак бяхме неспокойни пред неизвестността и пред възможните изненади на тежката и неизлечима болест.
Постепенно съзнанието на Веска се възвърна, картината с температурата и другите изследвания даваше по-добри резултати. Ние се изтощихме много с майка й и все още не бяхме сигурни в крайния резултат. Една сутрин Весето ни зарадва с един хубав сън, който сънувала през нощта. Насън й се явил Учителят и между нещата, които казал, някои от които тя не запомнила, най-важното било това: "Внимавай, защото след пет години ще дойда пак да те проверя какво си направила! "
към текста >>
Това беше голяма изненада
за
мен, защото имаме
наука
и медицина напреднали, а не знаем, че клетките в човешкото тяло са разумни.
Необяснимо е как водата лекува стомах, туберкулоза, сърдечни болести, без да има пряко съприкосновение между водата и тялото или с болния орган. Някакви много дълбоки закони действат, които са неизвестни и непроучени. Веднъж прочетох в една беседа от Учителя, че по стените на стомаха има налепена слуз, която пречи на храносмилането и на пълноценното усвояване на храната. Ако искаме да изчистим тази слуз, трябва да се обърнем към клетките на стомаха, които са разумни, да я изхвърлят навън. След като прочетох това, веднага се обърнах към клетките на стомаха: "Не знаех досега, че сте разумни, моля ви изхвърлете слузта от стомаха навън." На другия ден голямо количество слуз, подобно на желе, беше изхвърлено.
Това беше голяма изненада
за
мен, защото имаме
наука
и медицина напреднали, а не знаем, че клетките в човешкото тяло са разумни.
Ето и в учението Йога, което съществува от хилядолетия, никъде не се упоменава, че клетките в човешкото тяло са разумни. Йогите имат едно упражнение за изчистване на слузта от стомаха, което е следното: Йогата взема бинт, дълъг 20 м и започва бавно да го гълта. След като го погълне, го изважда навън, с което се цели да се изчисти набраната слуз по стените на стомаха. Но това упражнение е много трудно и малко хора могат да го приложат. Колко по-прост и ефикасен е методът, който дава Учителят!
към текста >>
За
ползата от козето мляко Учителят казва: "Онези, които говорят, че чесън и мляко са яли, на мене да ми ги разправят тези работи, че чесънът и млякото са продължили
живота
им.
Купил си няколко кози, които пасял и основната му храна била козе мляко. Като пасял козите и бил сред природата, той се успокоил и времето започнало да минава неусетно. Изминали няколко месеца, минала година, две, три - изгубил се ракът. "Та мене козето мляко ме излекува - завърши разказа си бай Митьо - сега съм на 84 г. и затова, когото видя, обяснявам на хората за ползата от козето мляко."
За
ползата от козето мляко Учителят казва: "Онези, които говорят, че чесън и мляко са яли, на мене да ми ги разправят тези работи, че чесънът и млякото са продължили
живота
им.
Тези хора са яли млякото не на болните крави, те са яли млякото на здравите кози." Бай Митьо не е чел беседите на Учителя, но по вътрешен път намерил правилната посока за себе си. Според медицината ракът е неизлечима болест (оперативната намеса не е лечение на болестта). Но тук аз искам да допълня, че познавам един човек, който на 50-годиш- на възраст имаше тумор в мозъка, рак на дебелото черво и камъни в бъбреците. Чрез вяра и суровоядство за шест месеца той се излекува напълно.
към текста >>
72.
ЧУДОТВОРСТВО
Когато Учителят пътуваше из България и проучваше типа българин, идва в Бургас, държи няколко сказки по френология и демонстрира пред учителите в училището
науката
.
Всички се смели на това, което Учителят извършил. Утихнала цялата къща, наедно с кръчмата и си провели събранието. Значи Учителят с мисълта си пробил гайдата. Та има сили, които съдействат, но има и такива, които противодействат, но Бог превръща всичко на добро. Стефка Няголова
Когато Учителят пътуваше из България и проучваше типа българин, идва в Бургас, държи няколко сказки по френология и демонстрира пред учителите в училището
науката
.
Казва: "Доведете ми едно отделение от децата". Той посочва на учителите кое от децата по кои предмети е силно, по кои предмети какви бележки има. Учителите се учудват като сравняват със своите тефтерчета. Той вярно посочва бележките, които са получили децата. Те съвпадат с бележките на учителите.
към текста >>
В миналите векове хората са търсили да намерят еликсира на
живота
,
за
да се подмладят и да останат вечно млади и безсмъртни.
Наяли се хубаво и казвали: "Досега не разбрахме кой е наредил тая трапеза. Ако беше друг, щеше да се обади. Значи, Учителят е." Казвам го по повод на това, че чух и за други такива случаи и на някой ум се вижда това нещо невероятно. Та затуй го разказвам, да потвърдя това. Йорданка Колева
В миналите векове хората са търсили да намерят еликсира на
живота
,
за
да се подмладят и да останат вечно млади и безсмъртни.
Търсили са и скъпоценния камък, чрез който могат да превръщат елементите един в друг - желязото да го превърнат в злато. Но никой не е успял да се домогне до тайните на алхимията. На Изгрева ние също коментирахме тези легенди и веднъж на поляната запитах Учителя: "Учителю, какво ще ни кажете за алхимията? Съществува ли тя или е само легенда? " - "Когато дойде време да говорим за алхимията, ще ти кажа моето мнение по този въпрос."
към текста >>
До края на
живота
Му си остана златен.
Вдигна ръцете си, тури ги отзад на врата и почна да опипва сребърния ланец. Пръстите Му се движеха постепенно надолу по ланеца. Там, където минаваха пръстите Му, ланецът от сребърен се превръщаше в златен. Пръстите се движеха надолу до часовника. Видяхме как този сребърен ланец, който с години висеше на врата на Учителя, за броени секунди и по-малко от минута се превърна от сребърен в златен.
До края на
живота
Му си остана златен.
След като си замина Учителят, приятелите го прибраха като реликва от Учителя, но след процеса 1957/58 г. след донос на един жител на "Изгрева", властите направиха обиск и прибраха часовника на Учителя със златния ланец. Изчезна и не се видя вече. А ние видяхме какво значи алхимията в ръцете на Великия Учител. Ангел Вълков
към текста >>
Има много такива факти и примери от
живота
на Учителя, които говорят
за
Неговите възможности на велик посветен и на Учител, Който е свързан с Бога, с Космоса и
за
когото всичко е възможно.
Той се обърна към Учителя с думите: "Разбрах, че Ти наистина си светец". Поиска прошка и си отиде в дълбок размисъл от случилото се. Учителят се обърна към мен: "Рекох, вземи револвера и го пусни в клозета, там да стреля червеите". След известно време този човек започна редовно да посещава беседите на Учителя. Юрданка Жекова
Има много такива факти и примери от
живота
на Учителя, които говорят
за
Неговите възможности на велик посветен и на Учител, Който е свързан с Бога, с Космоса и
за
когото всичко е възможно.
Той не се намесва, когато някой ще придобие някаква опитност. За Него нямаше нищо скрито под Слънцето. Той виждаше и чуваше всичко, което ставаше по земята. Той долавяше мислите и копнежите на всяка душа и на всички помагаше по невидими пътища. Окото на Учителя беше будно за всички страдания, нещастия и радости на хората.
към текста >>
Учителят можеше да лекува неизлечимо болни, да възкресява даже и мъртви, защото Той беше Господар на
живота
и на смъртта и познаваше законите на
живота
.
Той виждаше и чуваше всичко, което ставаше по земята. Той долавяше мислите и копнежите на всяка душа и на всички помагаше по невидими пътища. Окото на Учителя беше будно за всички страдания, нещастия и радости на хората. Той проникваше целия човешки живот и го носеше в себе си. Той помагаше, за да внесе духовен импулс в техния живот.
Учителят можеше да лекува неизлечимо болни, да възкресява даже и мъртви, защото Той беше Господар на
живота
и на смъртта и познаваше законите на
живота
.
Имаше примери на лекуване на болни, граничещи със смъртта и възкресението. Имаше всичко на Изгрева. Тук бе мястото, където Духът Господен обитаваше. Стефка Няголова Вие търсите чудеса.
към текста >>
73.
БОГ. ПОЗНАНИЕ ЗА БОГА
Бог е тайна, която е над всяка
наука
.
Светлината е кондензирана мисъл. Мисълта е кондензирана Любов. Любовта е плод на Духа. А Духът е проява на Бога. Бог е Любов, Благост, Която е над всяко същество!
Бог е тайна, която е над всяка
наука
.
Бог е приношение, което надминава всяка справедливост. Бог е промисъл, който превъзхожда всеки разум. Бог е съвършенство, което надминава всяко понятие. Отец е началото, откъдето започват проявите на човешкото съзнание и включва целокупния живот. Трите лица на Бога са трите добродетели - Любов, Мъдрост и Истина.
към текста >>
Вън от Бога е безсмислието на
живота
!
Истински приятел е онзи, който дълбоко в душата си желае за ближния си това, което желае и за себе си. Няма по-голямо щастие за човека от това да живее в среда, в която всички хора му желаят доброто и всякога мислят за него добре. Това става само там, дето Бог присъства. Има един прост закон: Едно престъпление става, когато Бог не е в нас - всякога тогаз ще стане престъпление. Щом Бог е у нас, никакво престъпление не може да стане.
Вън от Бога е безсмислието на
живота
!
Там е адът, там е нещастието. Там е неразборията. И трябва да се стремим да дойде Бог да живее в нас. И ако не е Бог в теб и да искаш да направиш добро, не знаеш как. Само в Бога има истинско обединение на пълна Любов и радост.
към текста >>
Първо, човек трябва да преобрази ума и сърцето си,
за
да може да го посети Великият, Който е създал целия свят - Небето и Земята, цялата
наука
, всички изкуства.
Само тогаз човек ще има ясна представа за Бога. И всеки човек, за да бъде човек, трябва да има една своя ясна представа за Бога. Той трябва да познава Бога не тъй, както философите го определят, но тъй, както Бог се открива на него. Защото на всеки човек Бог се открива по специфичен начин, според степента на неговото развитие. И затова всеки трябва да бъде верен на онова, което има в себе си.
Първо, човек трябва да преобрази ума и сърцето си,
за
да може да го посети Великият, Който е създал целия свят - Небето и Земята, цялата
наука
, всички изкуства.
Той ще внесе в човека безсмъртния живот - животът на възкресението. Това посещение ще трае само една секунда, но никога няма да се забрави. Ехото му ще продължава във вечността. Казвате: "Само една секунда! Това е толкова кратко".
към текста >>
" И тогава, каквато работа започнете, каквато
наука
заловите, всичко ще свършите с успех.
Достатъчно е Бог да ви посети само една секунда, за да ви остави живот от хиляди години. Ако вие задържите в себе си богатството, което Той ви е оставил само в една секунда, ще се ползувате от това богатство хиляди години. Колко работа ще ви създаде това посещение! Бог само ще ви погледне и ще усетите, че товарът ви е снет от гърба. Ще олекнете като ангел и ще бъдете готови да разперите криле, да хвръкнете из пространството и да кажете: "Сега разбрах какво нещо е животът!
" И тогава, каквато работа започнете, каквато
наука
заловите, всичко ще свършите с успех.
Само така ще разберете думите: "За Бога всичко е възможно". Има грешка в израза: "Всяка власт е от Бога! " Истинският превод е следният: "Всяка праведна власт е от Бога! " Докато Истината не възтържествува в света, Бог всякога ще крие лицето си от хората.
към текста >>
74.
ЛЮБОВ КЪМ БОГА
При това положение, каквото да четете, каквато
наука
и да имате, всичко ще се стопи пред лицето ви.
ЛЮБОВ КЪМ БОГА Кое спъва хората? Две неща спъват хората: Първо, те не обичат Бога с всичката си душа, с всичкото си сърце, с всичкия си ум и с всичката си сила. Второ, те не обичат ближния си, както себе си.
При това положение, каквото да четете, каквато
наука
и да имате, всичко ще се стопи пред лицето ви.
Първата и най-голяма заповед е да възлюбиш Господа с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си душа и с всичката си сила. Обикнете ли Бога, всичките противоречия ще изчезнат от живота ви. Първото нещо, което се изисква от всички хора, е любов към Бога. После иде любовта към ближния и към себе си. Само Божията Любов трябва да ни дойде на помощ, за да ни избави от всички беди.
към текста >>
Обикнете ли Бога, всичките противоречия ще изчезнат от
живота
ви.
Две неща спъват хората: Първо, те не обичат Бога с всичката си душа, с всичкото си сърце, с всичкия си ум и с всичката си сила. Второ, те не обичат ближния си, както себе си. При това положение, каквото да четете, каквато наука и да имате, всичко ще се стопи пред лицето ви. Първата и най-голяма заповед е да възлюбиш Господа с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си душа и с всичката си сила.
Обикнете ли Бога, всичките противоречия ще изчезнат от
живота
ви.
Първото нещо, което се изисква от всички хора, е любов към Бога. После иде любовта към ближния и към себе си. Само Божията Любов трябва да ни дойде на помощ, за да ни избави от всички беди. Любовта разрешава всички въпроси. Без нея въпросите остават неразрешени.
към текста >>
Да любиш, да бъдеш добър, това е най-голямото изкуство в
живота
.
Щом и сега не могат работите да се наредят, ще извика и Бога и ще каже: "Аз, ти, той, ние, вие, те и Бог - всички можем" и работите напълно ще се наредят. Работите на хората не се нареждат, защото те спрягат глаголите без Любовта, без Бога. Докато човек не обикне Бога, работите му няма да се наредят. Докато човек не носи една светла идея в ума си, животът му не може да се подобри. Доброто е съзнателен, а не механически процес.
Да любиш, да бъдеш добър, това е най-голямото изкуство в
живота
.
Който влезе в гроба и види своето изтление, той не е обичал Бога. Той е живял в света на безлюбието, което вкарва човека в гроба. Безлюбието носи всичките нещастия, всичките противоречия в живота. То е основа на човешкия порядък. Ще кажете, че дяволът носи нещастията и страданията.
към текста >>
Безлюбието носи всичките нещастия, всичките противоречия в
живота
.
Докато човек не носи една светла идея в ума си, животът му не може да се подобри. Доброто е съзнателен, а не механически процес. Да любиш, да бъдеш добър, това е най-голямото изкуство в живота. Който влезе в гроба и види своето изтление, той не е обичал Бога. Той е живял в света на безлюбието, което вкарва човека в гроба.
Безлюбието носи всичките нещастия, всичките противоречия в
живота
.
То е основа на човешкия порядък. Ще кажете, че дяволът носи нещастията и страданията. Оставете дявола настрана. Ако го търсите, ще го намерите в себе си. Когато не изпълнява Волята Божия, човек дава място на дявола в себе си.
към текста >>
Тази е великата Истина в
живота
.
Всички страдания и нещастия в света произтичат от факта, че хората не искат да знаят какво нещо е Бог, какво нещо е Любовта. Някой казва: Защо Бог ни, дава страдания? Който обича и познава Бога, ще види, че всички страдания са за негово добро. Който не обича и не познава Бога, и от благата, които Той му дава, ще си създаде ад. Който обича и познава Бога, и от благата и от страданията ще си създаде рай.
Тази е великата Истина в
живота
.
Ако обичате и познавате Бога, в рая ще бъдете; ако не обичате и не познавате Бога, в ада ще бъдете. Ако любите Бога, Земята няма да се тресе. Ако не любите Бога, Земята ще се тресе. Ако любовта ви към Бога е по-слаба, отколкото към желанията ви, работите ви ще останат неуредени. Ако любовта ви към Бога е по-силна, отколкото към желанията ви, всичките ви работи ще се оправят.
към текста >>
Ако развиете вярата и любовта, ще разберете
живота
, ще ви се разкрият тайните на
живота
и пътищата на Небето.
Господ не иска само да мислим за Него, а да мислим и да прилагаме мислите си в служба Нему, т.е. като мислим за Него, да се ползваме от Него, също както се обръщаме и мислим за Слънцето и въздуха, ние същевременно се и ползваме от тях. Обичаш ли Господа, готов е даде всичко за тебе; не обичаш ли Го, затваря се като камък. Затова ние можем да направим Господ за нас и строг, и благ. Сега на вас е потребна вяра и любов към Бога и въздържание към вашия дух, за да станете наследници на небесните блага.
Ако развиете вярата и любовта, ще разберете
живота
, ще ви се разкрият тайните на
живота
и пътищата на Небето.
Ако се отказвате от тия ваши права, постоянно ще се скитате в областта на грешките, в областта на постоянните промени и ще търсите хиляди извинения за вашия живот. Каквото да правим, Бог никога не е допуснал една лоша мисъл или едно лошо чувство по отношение на нас. Такава трябва да бъде и вашата любов. Ако не спазите този свещен закон на Любовта, страданията неизбежно ще ви следват. Ако ние имахме Божията Любов в себе си, оскъдност в този свят нямаше да има.
към текста >>
Това трябва да прилагате всеки момент в
живота
си.
- Кога ще мислите като Бога? - Когато Го възлюбите. Новото Учение носи нови методи на мислене, на чувстване и на постъпване. Първо ще възприемете Божиите мисли, ще ги опитате, а после ще обикнете Господа и своя ближен. Вложете в ума си следната мисъл: Почит към себе си, обич към ближния, любов към Бога.
Това трябва да прилагате всеки момент в
живота
си.
Да обичаш Бога, това значи да Го виждаш в хората. Ще обичаш хората заради Бога в тях. Любовта ви към Бога определя любовта на ближните ви към вас. Обикнете ли Бога, и хората ще ви обичат. Божията Любов е извор, от който постоянно тече.
към текста >>
Следователно, и
наука
, и сила, и богатство, всичко в света се дължи на тази велика сила - Любовта.
Обикнете ли Бога, и хората ще ви обичат. Божията Любов е извор, от който постоянно тече. Да любиш Бога, това значи да любиш всички живи същества на земята, от най-малките до най-големите, както и всички ония същества, които не виждаш, понеже те живеят в Невидимия свят. Да обичаме Господа, това значи да обичаме всичко, което Той е създал. Когато човек залюби, всичко е възможно за него, а когато загуби любовта си, всичко в него става невъзможно.
Следователно, и
наука
, и сила, и богатство, всичко в света се дължи на тази велика сила - Любовта.
И затова в живота си, ако искате да успеете, проектирайте Божията Любов във вашата мисъл, във всяко ваше чувство. Без любов сърцето никога не може да се поправи. Любовта е съществено нещо за сърцето. Как ще поливаш градината си без вода? Как ще се развиват растенията без вода?
към текста >>
И затова в
живота
си, ако искате да успеете, проектирайте Божията Любов във вашата мисъл, във всяко ваше чувство.
Божията Любов е извор, от който постоянно тече. Да любиш Бога, това значи да любиш всички живи същества на земята, от най-малките до най-големите, както и всички ония същества, които не виждаш, понеже те живеят в Невидимия свят. Да обичаме Господа, това значи да обичаме всичко, което Той е създал. Когато човек залюби, всичко е възможно за него, а когато загуби любовта си, всичко в него става невъзможно. Следователно, и наука, и сила, и богатство, всичко в света се дължи на тази велика сила - Любовта.
И затова в
живота
си, ако искате да успеете, проектирайте Божията Любов във вашата мисъл, във всяко ваше чувство.
Без любов сърцето никога не може да се поправи. Любовта е съществено нещо за сърцето. Как ще поливаш градината си без вода? Как ще се развиват растенията без вода? В човешкото сърце нищо не може да расте без Любов.
към текста >>
75.
РАБОТА ЗА БОГА И ОТНОШЕНИЕ КЪМ НЕГО
Във всички положения на
живота
си - и в радости, и в скърби - ние трябва да си спомняме
за
Бога.
Ако стои по-ниско от вас, понижавате се. За да се повдига човек, трябва да желае да се харесва на Бога. Колкото повече човек си спомня за Бога и Го държи в себе си, толкова по-благороден е той. Благородството на човешката душа зависи от мисълта му за Бога. Значи, искаме ли да бъдем благородни, ние трябва да си спомняме за Бога като същина, която протича през нас.
Във всички положения на
живота
си - и в радости, и в скърби - ние трябва да си спомняме
за
Бога.
Вън от Бога никакво възпитание, никакво благородство, никаква наука, никаква религия, никакви изкуства и занаяти - нищо не съществува. Който не се интересува от Бога, той постепенно губи силите си и остава назад в развитието си, не прогресира. Да не се интересувате от Бога, подразбира да не се интересувате от това, което учителите ви преподават, Баща изпраща сина си на училище, но той не учи уроците си, бяга от училище и в края на краищата остава невежа. Такова е положението на всеки, който не се интересува от Бога. Ако хората се интересуват от това, което Бог е създал, и Той ще се интересува от това, което хората са създали.
към текста >>
Вън от Бога никакво възпитание, никакво благородство, никаква
наука
, никаква религия, никакви изкуства и занаяти - нищо не съществува.
За да се повдига човек, трябва да желае да се харесва на Бога. Колкото повече човек си спомня за Бога и Го държи в себе си, толкова по-благороден е той. Благородството на човешката душа зависи от мисълта му за Бога. Значи, искаме ли да бъдем благородни, ние трябва да си спомняме за Бога като същина, която протича през нас. Във всички положения на живота си - и в радости, и в скърби - ние трябва да си спомняме за Бога.
Вън от Бога никакво възпитание, никакво благородство, никаква
наука
, никаква религия, никакви изкуства и занаяти - нищо не съществува.
Който не се интересува от Бога, той постепенно губи силите си и остава назад в развитието си, не прогресира. Да не се интересувате от Бога, подразбира да не се интересувате от това, което учителите ви преподават, Баща изпраща сина си на училище, но той не учи уроците си, бяга от училище и в края на краищата остава невежа. Такова е положението на всеки, който не се интересува от Бога. Ако хората се интересуват от това, което Бог е създал, и Той ще се интересува от това, което хората са създали. Това значи отношения!
към текста >>
Днешните хора не съзнават този общ център на
живота
, нито връзката с него.
Това значи отношения! Обаче, щом хората не се интересуват от Божиите работи, и Той не се интересува от техните. В това седи всичкото нещастие на хората. Животът, въпреки големите си разнообразия, има една обща цел. Той е един общ велик център, който направлява всичките му много сложни функции.
Днешните хора не съзнават този общ център на
живота
, нито връзката с него.
Те отричат този център, те отричат Бога. Ала отричайки Бога, те поставят себе си в положение на божество. Но защо тогава тези "божества" страдат, защо се оплакват от неправдите на живота, защо роптаят против злото, защо се възмущават от престъпленията и греха? Между неразумните хора не може да се живее. Между разумни хора добре може да се живее, но без хора не може да се живее.
към текста >>
Но защо тогава тези "божества" страдат, защо се оплакват от неправдите на
живота
, защо роптаят против злото, защо се възмущават от престъпленията и греха?
Животът, въпреки големите си разнообразия, има една обща цел. Той е един общ велик център, който направлява всичките му много сложни функции. Днешните хора не съзнават този общ център на живота, нито връзката с него. Те отричат този център, те отричат Бога. Ала отричайки Бога, те поставят себе си в положение на божество.
Но защо тогава тези "божества" страдат, защо се оплакват от неправдите на
живота
, защо роптаят против злото, защо се възмущават от престъпленията и греха?
Между неразумните хора не може да се живее. Между разумни хора добре може да се живее, но без хора не може да се живее. Има три категории хора: В първата фаза са оглашенитете са материалистите; във втората фаза - религиозните, те са верующи, те вярват в свещения егоизъм. Учениците са в Божественото Учение. Та сега трябва да се приложат правилата в действителния, Божествения живот.
към текста >>
Този е общ и неумолим закон на
живота
.
- В себе си. Търсите ли Го вън някъде, в този или онзи, вие ще се заблудите, ще объркате пътя си. Когато ти дойде едно противоречие, една напаст, едно нещастие и болест, моментално може да се отстрани, да се премахне, без да отиваш при лекар или при този и онзи. Ще се изправиш пред Бога, ще се върнеш назад в своето минало, откогато помниш, ще прегледаш какви грешки, къде и как си ги направил, ще се изповядаш, ще се покаеш най-първо, после ще се изповядаш пред Бога вътре в тебе и ще се помолиш, като няма вече да ги повтаряш - ако си болен, моментално ще оздравееш или нещастието ще се премахне. Всички, които се приближават към Господа, трябва да претърпят като общо основание една вътрешна промяна.
Този е общ и неумолим закон на
живота
.
Не може нито една жива душа да се възкачи ни една стъпка по-нагоре, ако не се измени вътрешно и се приготви за по-високата среда, за по-високото положение, към което се стреми. Искаш ли да те чуе Господ, трябва да имаш мир, смирение в себе си. И каквото пожелаеш - знание, сила, мъдрост, кротост, добродетел - всичко ще придобиеш. Докато щастието е с нас, и Бог е с нас. Като ни напусне щастието, и Бог не е с нас.
към текста >>
Казваш: Аз сам ще наредя
живота
си, зная какво трябва да направя.
Искаш ли да те чуе Господ, трябва да имаш мир, смирение в себе си. И каквото пожелаеш - знание, сила, мъдрост, кротост, добродетел - всичко ще придобиеш. Докато щастието е с нас, и Бог е с нас. Като ни напусне щастието, и Бог не е с нас. В първия случай Бог е пред лицето ни, а във втория случай - зад гърба ни.
Казваш: Аз сам ще наредя
живота
си, зная какво трябва да направя.
Щом кажеш така, Бог се оттегля и те наблюдава какво можеш да направиш. Вие трябва да се научите да не огорчавате Господа, защото ако Него огорчим, никой не може да ни помогне. Трябва да сме чисти, святи и послушни. Послушанието е първият основен закон на Небето и който се готви да стане член на небето, трябва да бъде послушен, защото знайте, че се приближаваме до Същество, Което е безгрешно чисто и свято. Никаква отрицателна мисъл за Бога!
към текста >>
76.
НОВОТО УЧЕНИЕ
Приложи ли се Божественото Учение, всички хора трябва да работят заедно, доброволно, всеки според силите си и всичко, което се придобие от общата работа, да се разпредели равномерно в
живота
.
Хиляди ще тръгнат след вас." Желю Танев ЗАПИСКИ ОТ БЕСЕДИТЕ НА УЧИТЕЛЯ Божественото учение е учение на живия опит. За това не е достатъчно само говорене, но главно приложение се изисква.
Приложи ли се Божественото Учение, всички хора трябва да работят заедно, доброволно, всеки според силите си и всичко, което се придобие от общата работа, да се разпредели равномерно в
живота
.
Тогава всеки, който работи за Бога, ще има общото съдействие. Какво представлява Новото учение? То освобождава ума, сърцето и съзнанието на човека от всякакъв товар. Ако си беден, ще свали от гърба ти товара на бедността; ако си гладен, ще те освободи от глада; ако си страхлив, ще те освободи от страха; ако си горд, ще те освободи от гордостта; ако си тщестлавен, ще те освободи от тщестлавието; ако си алчен, ще те освободи от алчността. Докато носиш в съзнанието си тези отрицателни състояния, нищо не можеш да направиш.
към текста >>
То е Учение на
живота
, не на буквата и не на сектанство, а Учение на Любовта, Мъдростта и Истината, което ще обнови целокупния живот.
Често и ние забравяме това, което проповядваме и оня принцип, който ни съединява. Нашата задача е да въдворяваме Царството Божие на Земята. Искам да образуваме една секта, но каква? Да станем проводници на Божия закон, който да завладее всички сърца и умове, да станат всички - и мъже, и жени, и деца - синове на Царството Божие, да заживеят на Земята живот, какъвто трябва. Ние носим едно Всемирно Учение и не можем да го сравним с нищо.
То е Учение на
живота
, не на буквата и не на сектанство, а Учение на Любовта, Мъдростта и Истината, което ще обнови целокупния живот.
Времето ще покаже какво е. Ние не спорим. Сега за нашето учение някои казват: "Вие сте сектанти". Не, ние не сме сектанти и ще кажа защо не сме. Ние отричаме съвършено целия съвременен живот и неговите методи и поддържаме новия.
към текста >>
Ще посветя
живота
си в служене на Бога.
Ако не вярвате, направете един малък опит и ще се убедите в моите думи. Направете само един опит, но искрено. - Какъв опит да направим? - Някой заболее до смърт - нека се обърне към Бога с думите: "Господи, ако това, което ни се проповядва в Твое име, е истинно, помогни ми да оздравея. Обещавам, че ще Ти служа." Ако объркаш сметките си, пак ще се обърнеш към Бога и ще кажеш: "Господи, ако това, което Учителят проповядва в Твое име, е вярно, помогни ми да си оправя сметките.
Ще посветя
живота
си в служене на Бога.
Ако обещаете, без да изпълните, положението ви ще се влоши и от вас нищо няма да излезе. Направете опита искрено, за да се убедите, че проповядвам велика, жива истина, която пръв аз съм проверил. Който направи опита искрено, чистосърдечно, сам ще се убеди, че Господ е жив. Аз искам да познаете този Господ и да се убедите в думите ми. Аз не искам да ви убеждавам има ли Бог или не.
към текста >>
Това значи да разбереш смисъла на
живота
и пред тебе да се разкрие цялото Битие, да чуеш музиката и пеенето на Небето, да разбереш хармонията на душата.
Искам и вие да бъдете свободни, и аз да бъда свободен. Аз влизам в положението ви и нямам намерение да ви критикувам. Поверете мъчнотиите си на Бога на Любовта, Мъдростта и Истината и Той ще ви освободи от тях. Докато разчитате на себе си, години наред ще робувате, без да се освободите от смъртта. Няма по-велико нещо за човека от това да живее в мир и съгласие с Бога.
Това значи да разбереш смисъла на
живота
и пред тебе да се разкрие цялото Битие, да чуеш музиката и пеенето на Небето, да разбереш хармонията на душата.
След това ще кажеш: Струва си човек да понесе и най-големите мъчнотии и страдания, за да познае Бога, да освети Неговото Име с всичкия си ум, сърце, сила и душа. Божественото Учение, което ви преподавам, е живо учение. Аз преподавам мир без насилие, а не учението на някакви комунисти, не учението на богатите, не учението на професорите, не на учените хора. Не, аз проповядвам друго учение, учението на онази велика истина, която засяга всинца ни еднакво, без разлика. Аз проповядвам онази Истина, приятели, на чийто пламък турям вашия пръст.
към текста >>
Моята
наука
е
за
живота
, който хората са изгубили.
И като го турите, няма да изгори. Това, което проповядвам, не е учение за обикновения морал, но за великата Любов. Тя може да подобри здравето, да просветли ума, да разшири сърцето, да даде подтик на Духа. Към каквато и партия да принадлежиш, от който народ и да излизаш, използвай това Учение. Не проповядвам никаква религия, но говоря за добър живот.
Моята
наука
е
за
живота
, който хората са изгубили.
Тези идеи, които ви проповядвам, вие сами можете да дойдете до тях, но за всяка една Моя идея ще ви трябва 25 000 години. Вие сега ускорявате вашата еволюция, защото получавате наготово всичко и се иска само да приложите. Това, което с мене ще научите за 10 години, без мене ще го учите 1000 години. Това е привилегия на моята философия, че може да се прилага в живота. Ето Великото Учение, което не сте слушали досега.
към текста >>
Това е привилегия на моята философия, че може да се прилага в
живота
.
Не проповядвам никаква религия, но говоря за добър живот. Моята наука е за живота, който хората са изгубили. Тези идеи, които ви проповядвам, вие сами можете да дойдете до тях, но за всяка една Моя идея ще ви трябва 25 000 години. Вие сега ускорявате вашата еволюция, защото получавате наготово всичко и се иска само да приложите. Това, което с мене ще научите за 10 години, без мене ще го учите 1000 години.
Това е привилегия на моята философия, че може да се прилага в
живота
.
Ето Великото Учение, което не сте слушали досега. Божественото Учение се основава на Великата Божествена Любов, която обхваща всички хора, животни, растения и представляват органи на този велик организъм. Това Учение е Учение за Бога, то ще обнови света. Аз черпя своите принципи от великата книга на Природата, в която всяко камъче, лист, клонче, цвете, всичко съставя нейната азбука. Аз постоянно правя преводи от тази книга.
към текста >>
Ние имаме нужда от великата Божествена
наука
, с която ще обърнем страданията в радост, недостатъците в добродетели.
Ето Великото Учение, което не сте слушали досега. Божественото Учение се основава на Великата Божествена Любов, която обхваща всички хора, животни, растения и представляват органи на този велик организъм. Това Учение е Учение за Бога, то ще обнови света. Аз черпя своите принципи от великата книга на Природата, в която всяко камъче, лист, клонче, цвете, всичко съставя нейната азбука. Аз постоянно правя преводи от тази книга.
Ние имаме нужда от великата Божествена
наука
, с която ще обърнем страданията в радост, недостатъците в добродетели.
Всички болести, всички затвори ще изчезнат и животът на Земята ще стане песен. Когато хората възприемат това Слово, сегашният свят ще се оправи. Новото Учение иде в света да внесе идеята за братство и сестринство между хората, да ги застави да работят един за друг. Ще дойде ден, когато тази идея ще се реализира. Ще дойде денят на новата епоха - епохата на изгряващото слънце.
към текста >>
Няма да се минат 100-200 години и ще видите, че това, което сега ви говоря, ще стане
наука
.
Мнозина казват: "Докато Учителят ви е жив, вашите работи ще бъдат добри. Какво ще правите, като умре един ден? " И да умра аз, Учението ще живее. То е Божествено Учение, а Божественото всякога живее. Това знание е за следващото човечество, което ще просъществува хиляди години.
Няма да се минат 100-200 години и ще видите, че това, което сега ви говоря, ще стане
наука
.
Новото Учение, което сега се проповядва, ще усвоят, разберат и приложат руснаците, германците, евреите и българите. Но докато не стигне до германците, доникъде няма да стигне. И тъй, ония от вас, които се стремят към новото знание, дайте кандидатурата си. Каквото сте учили и правили досега, да остане като опити. Отсега нататък са ви нужни 27 години да учите сериозно, без никакво отклоняване.
към текста >>
Ако не приложите туй Учение, всичката
наука
, която изучавате, ще бъде една лъжа; но ако го приложите, ще имате една свещена
наука
: и философията, и педагогията, и химията, и физиката, и геологията, и астрономията - всички тези науки ще се осмислят и ще ви дадат един велик подтик да изучавате
живота
.
И тъй, ония от вас, които се стремят към новото знание, дайте кандидатурата си. Каквото сте учили и правили досега, да остане като опити. Отсега нататък са ви нужни 27 години да учите сериозно, без никакво отклоняване. Ако не искаш да влезеш в стълкновение със себе си, ще учиш най-малко 9 години. Три години ще учиш как да постъпваш; три години да знаеш как да прилагаш желанията си и три години - да мислиш право.
Ако не приложите туй Учение, всичката
наука
, която изучавате, ще бъде една лъжа; но ако го приложите, ще имате една свещена
наука
: и философията, и педагогията, и химията, и физиката, и геологията, и астрономията - всички тези науки ще се осмислят и ще ви дадат един велик подтик да изучавате
живота
.
Но трябва да се приложи туй Учение, а да не казвате, че за в бъдеще ще се приложи. Не чакай светът да се оправи, че после ти да се оправяш. Оправи се първо ти! Това изисква Новото Учение. Сега ние отваряме Школата.
към текста >>
Тя не е само
за
избраните, тя е
за
всички, които имат стремеж да учат, като стремежът
за
учене е
за
красивото и великото в
живота
.
Но трябва да се приложи туй Учение, а да не казвате, че за в бъдеще ще се приложи. Не чакай светът да се оправи, че после ти да се оправяш. Оправи се първо ти! Това изисква Новото Учение. Сега ние отваряме Школата.
Тя не е само
за
избраните, тя е
за
всички, които имат стремеж да учат, като стремежът
за
учене е
за
красивото и великото в
живота
.
Великото Учение ни най-малко не изисква да изоставим длъжностите си в живота. Аз не искам да ми дадете всичкото си време за служене, но само това, което не знаете как да употребите, колкото и малко да е то. Другото време бъдете свободни, изпълнявайте своите длъжности в живота. Едно се иска от вас: Да не препятствате на новите идеи. Дайте им условия да растат и да се развиват и повече не мислете.
към текста >>
Великото Учение ни най-малко не изисква да изоставим длъжностите си в
живота
.
Не чакай светът да се оправи, че после ти да се оправяш. Оправи се първо ти! Това изисква Новото Учение. Сега ние отваряме Школата. Тя не е само за избраните, тя е за всички, които имат стремеж да учат, като стремежът за учене е за красивото и великото в живота.
Великото Учение ни най-малко не изисква да изоставим длъжностите си в
живота
.
Аз не искам да ми дадете всичкото си време за служене, но само това, което не знаете как да употребите, колкото и малко да е то. Другото време бъдете свободни, изпълнявайте своите длъжности в живота. Едно се иска от вас: Да не препятствате на новите идеи. Дайте им условия да растат и да се развиват и повече не мислете. Времето ще донесе своите резултати.
към текста >>
Другото време бъдете свободни, изпълнявайте своите длъжности в
живота
.
Това изисква Новото Учение. Сега ние отваряме Школата. Тя не е само за избраните, тя е за всички, които имат стремеж да учат, като стремежът за учене е за красивото и великото в живота. Великото Учение ни най-малко не изисква да изоставим длъжностите си в живота. Аз не искам да ми дадете всичкото си време за служене, но само това, което не знаете как да употребите, колкото и малко да е то.
Другото време бъдете свободни, изпълнявайте своите длъжности в
живота
.
Едно се иска от вас: Да не препятствате на новите идеи. Дайте им условия да растат и да се развиват и повече не мислете. Времето ще донесе своите резултати. И тъй, желая всинца да бъдете млади, млади, млади, верни и истинни, да служите на туй Велико Божествено Учение. Всинца да бъдете подобни на Христа: Да любите като Бога, и да обичате, както Бог обича.
към текста >>
77.
НАПЪТСТВИЯ КЪМ УЧЕНИЦИТЕ
В
живота
зачитайте тялото на един човек, което Бог му е дал; зачитайте сърцето, което Бог му е дал; зачитайте неговия ум.
Не се лъжете помежду си, не се лъжете и от дявола. Когато ти каже брат ти, че си съгрешил, няма защо да се обиждаш, ако е вярно. Тази е мисълта на Христа, с която иска да се преобрази светът и той вече е започнал. Между всинца ви да се образува една вътрешна връзка на взаимно почитание и уважение. Всеки един от вас трябва да уважава другите, да уважава в другите това, което Бог им е дал.
В
живота
зачитайте тялото на един човек, което Бог му е дал; зачитайте сърцето, което Бог му е дал; зачитайте неговия ум.
В новата култура трябва да се зачитат хората. И не се месете много да изправяте хората. Това не е право. Ако е за изправяне, изправяйте най-първо себе си. Следователно, всеки трябва да се остави да действа тъй, както желае.
към текста >>
Всеки
за
себе си трябва да извади най-важните места от всяка лекция и беседа и да ги приложи в
живота
си.
Достатъчно е в един живот да послушате само едно, което ви казвам и да го изпълните така, както аз го изпълнявам, защото Моето Слово е от Бога и Моите дела са от Бога. Ела и виж как Аз живея и как Аз постъпвам и ти прави същото. Достатъчно е да приложите в този живот само един закон от Словото ми и ще изпълните предназначението си на това прераждане между българите. А във всяка беседа аз давам по няколко закона. Беседите, които са ви дадени от окултната Школа, трябва да се изучават по особен начин, а не само да се четат.
Всеки
за
себе си трябва да извади най-важните места от всяка лекция и беседа и да ги приложи в
живота
си.
Знание без приложение не е знание. По същия начин четете и про- учавайте Библията. Аз препоръчвам на всички ръководители /на братства/ да проучават добре Библията. Ще я прочетете 1, 2, 3 пъти през годината. Ще прочетете и всичките ми беседи и ще извадите от тях бележки на по-главните мисли и закони.
към текста >>
Това значи да разбира човек
живота
като изкуство и като
наука
.
Като учи добре, с това той косвено помага и на другите. Ако не учи, той ще влияе и на другите. Като ученици, предстои ви вътрешна работа. И тогава, като работите или учите, ще имате резултат. Способният ученик пише хубаво, говори хубаво, рисува хубаво, свири хубаво, чувства и мисли правилно.
Това значи да разбира човек
живота
като изкуство и като
наука
.
Човек трябва да се вглъби в себе си, да види, че всичко се крие в него - и богатство, и знание, и сила. Може ли да постигне това, той ще прояви силата си според законите, по които живее и според възрастта си. Вие, учениците на окултизма, даже и не подозирате какво се върши всеки момент вътре във вас. Всеки от вас трябва да проучи добре своя организъм. Единственото реално нещо, което притежавате в тоя свят, то е вашият организъм.
към текста >>
От несгодите на
живота
те се озлобяват.
Много ученици обичат да мечтаят за бъдещето си, но така те губят напразно силите си. С мечтите си те се впускат в различни области и губят времето си напразно. Който иска да мечтае, нека слезе в ада. Там е място на велики мечти, проекти и планове. Старозаветните търсят богатство и имане.
От несгодите на
живота
те се озлобяват.
Новозаветните търсят съчувствие и симпатия. От страданията и несгодите те се разколебават, обезсърчават и съблазняват. Праведните търсят почит и уважение. Противоречията ги наскърбяват и накърняват тяхното достойнство. Те са се издигнали до най-високия връх на личния живот и затова така болезнено чувстват всяко накърняване на тяхното лично достойнство.
към текста >>
Той се радва на противоречията, които среща в
живота
, защото знае, че те неизбежно протичат в тези четири колективни течения, които циркулират в
живота
.
Противоречията ги наскърбяват и накърняват тяхното достойнство. Те са се издигнали до най-високия връх на личния живот и затова така болезнено чувстват всяко накърняване на тяхното лично достойнство. За всичко, което вършат, те търсят признание, почит и уважение. Единствено Ученикът не търси ни външно богатство, ни съчувствие и подкрепа, ни почит и уважение. Едничък Ученикът не се озлобява, нито съблазнява, нито наскърбява.
Той се радва на противоречията, които среща в
живота
, защото знае, че те неизбежно протичат в тези четири колективни течения, които циркулират в
живота
.
Той счита всяко противоречие една велика задача, която трябва да разреши. Той мисли и постъпва така, защото е минал през самоотричането - той е влязъл в пътя на Ученика, след като се е отрекъл от живота на праведните. И затова ви казвам: Само Ученикът учи, а всички други се занимават. Влязъл в пътя на Ученика, човек има вече други схващания и възгледи за живота, съвсем различни от схващанията и възгледите на предходните три степени - старозаветния, новозаветния и праведния. Всички тези три категории живеят все още в сферата на личния живот - те още не живеят за Цялото.
към текста >>
Той мисли и постъпва така, защото е минал през самоотричането - той е влязъл в пътя на Ученика, след като се е отрекъл от
живота
на праведните.
За всичко, което вършат, те търсят признание, почит и уважение. Единствено Ученикът не търси ни външно богатство, ни съчувствие и подкрепа, ни почит и уважение. Едничък Ученикът не се озлобява, нито съблазнява, нито наскърбява. Той се радва на противоречията, които среща в живота, защото знае, че те неизбежно протичат в тези четири колективни течения, които циркулират в живота. Той счита всяко противоречие една велика задача, която трябва да разреши.
Той мисли и постъпва така, защото е минал през самоотричането - той е влязъл в пътя на Ученика, след като се е отрекъл от
живота
на праведните.
И затова ви казвам: Само Ученикът учи, а всички други се занимават. Влязъл в пътя на Ученика, човек има вече други схващания и възгледи за живота, съвсем различни от схващанията и възгледите на предходните три степени - старозаветния, новозаветния и праведния. Всички тези три категории живеят все още в сферата на личния живот - те още не живеят за Цялото. Когато ученикът се отрече от своя личен живот и се слее с живота на своя Учител, и двамата са щастливи. Казано е в Писанието: "Никой не живее за себе си".
към текста >>
Влязъл в пътя на Ученика, човек има вече други схващания и възгледи
за
живота
, съвсем различни от схващанията и възгледите на предходните три степени - старозаветния, новозаветния и праведния.
Едничък Ученикът не се озлобява, нито съблазнява, нито наскърбява. Той се радва на противоречията, които среща в живота, защото знае, че те неизбежно протичат в тези четири колективни течения, които циркулират в живота. Той счита всяко противоречие една велика задача, която трябва да разреши. Той мисли и постъпва така, защото е минал през самоотричането - той е влязъл в пътя на Ученика, след като се е отрекъл от живота на праведните. И затова ви казвам: Само Ученикът учи, а всички други се занимават.
Влязъл в пътя на Ученика, човек има вече други схващания и възгледи
за
живота
, съвсем различни от схващанията и възгледите на предходните три степени - старозаветния, новозаветния и праведния.
Всички тези три категории живеят все още в сферата на личния живот - те още не живеят за Цялото. Когато ученикът се отрече от своя личен живот и се слее с живота на своя Учител, и двамата са щастливи. Казано е в Писанието: "Никой не живее за себе си". Следователно, живейте добре и разумно, за да не причинявате страдания на възвишените същества, които взимат участие във вашия живот. Искам да постъпвам добре.
към текста >>
Когато ученикът се отрече от своя личен живот и се слее с
живота
на своя Учител, и двамата са щастливи.
Той счита всяко противоречие една велика задача, която трябва да разреши. Той мисли и постъпва така, защото е минал през самоотричането - той е влязъл в пътя на Ученика, след като се е отрекъл от живота на праведните. И затова ви казвам: Само Ученикът учи, а всички други се занимават. Влязъл в пътя на Ученика, човек има вече други схващания и възгледи за живота, съвсем различни от схващанията и възгледите на предходните три степени - старозаветния, новозаветния и праведния. Всички тези три категории живеят все още в сферата на личния живот - те още не живеят за Цялото.
Когато ученикът се отрече от своя личен живот и се слее с
живота
на своя Учител, и двамата са щастливи.
Казано е в Писанието: "Никой не живее за себе си". Следователно, живейте добре и разумно, за да не причинявате страдания на възвишените същества, които взимат участие във вашия живот. Искам да постъпвам добре. - Призови едно разумно същество да вземе участие в твоята постъпка. Ти сам нищо не можеш да направиш.
към текста >>
Затова трябва да бъдете сериозни в
живота
си.
Тия връзки, които сега имате, са за последен път. Всички души, които са по-напреднали, ще ги оставят да живеят в Астралния свят, в по-рядката материя, по-чиста материя, необезпокоявани от някакви апаши, крадци, разбойници, убийци, лъжци; изобщо ще ги поставят при по-благоприятни условия. Ония пък, които спъват човечеството, ще останат на Земята. Тъй щото, учениците на окултната школа трябва да знаят, че сега е последното им прераждане. За тях ще започне един нов етап.
Затова трябва да бъдете сериозни в
живота
си.
Засега три неща са ви необходими: Не се съмнявай! /В брата си/ Не осъждай! /Никого/ Бъди благодарен! /За всичко/ Три свещени правила: Първо правило - без отлагане; второ правило - с пълна вяра; трето правило - с чисто сърце.
към текста >>
78.
ОТНОШЕНИЕ КЪМ ПРИРОДАТА
" Сестрата, която беше проявила тази немарливост, изкара края на
живота
си в провинцията в много тежко състояние, видях я цялата парализирана, не мърда.
Но както разбирам, тази грижа от нейна страна не била на необходимата висота, защото един ден гледам Учителят недоволен, с една клечка чистеше по клонките на дръвчетата някакви паразити, които ги бяха нападнали. Отидох и аз и най-усърдно се залових да чистя. След малко Учителят беше повикан за нещо и аз останах да довърша чистенето. Това направих най-старателно, защото в главата ми е златното правило: Правиш ли нещо, то трябва да бъде по всичките правила, особено, когато става въпрос за нещо на Изгрева. Тъкмо свърших, ето го Учителят при мен и ми каза: "Николай, лимоните са ти много благодарни!
" Сестрата, която беше проявила тази немарливост, изкара края на
живота
си в провинцията в много тежко състояние, видях я цялата парализирана, не мърда.
Беше в една инвалидна количка и не можеше да говори. Николай Дойнов Понякога Учителят откупуваше уловената риба от някой рибар и я връщаше във водата на езерото. С това ни даваше пример. По-късно, когато Него Го нямаше вече между нас, някои от нас правеха това.
към текста >>
- Аз съм човек, който разрешавам великите въпроси на
живота
.
Какъв човек е този, който не може да се приравни с всички души? Какво значи човек да се приравни с всяка душа? Това значи да признае Божественото във всяка душа. Който признава Божественото начало във всяка душа, той никога няма да каже: Това е кон или това е птица, или това е дърво! Какво си ти тогава?
- Аз съм човек, който разрешавам великите въпроси на
живота
.
- Който разсъждава така, той неизбежно ще се натъкне на ред противоречия в живота. Бог всеки момент наблюдава как човек постъпва с животните, с растенията и от това съди за самия него. Всеки, който отрече висшата разумност в Природата и поиска да ръководи сам своя живот, своята съдба, ще свърши с катастрофа. Това се отнася, както за самия човек, така и за обществата и народите. Едно трябва да знаете за Природата, а именно: колкото е строга и взискателна, толкова е мека и снизходителна.
към текста >>
- Който разсъждава така, той неизбежно ще се натъкне на ред противоречия в
живота
.
Какво значи човек да се приравни с всяка душа? Това значи да признае Божественото във всяка душа. Който признава Божественото начало във всяка душа, той никога няма да каже: Това е кон или това е птица, или това е дърво! Какво си ти тогава? - Аз съм човек, който разрешавам великите въпроси на живота.
- Който разсъждава така, той неизбежно ще се натъкне на ред противоречия в
живота
.
Бог всеки момент наблюдава как човек постъпва с животните, с растенията и от това съди за самия него. Всеки, който отрече висшата разумност в Природата и поиска да ръководи сам своя живот, своята съдба, ще свърши с катастрофа. Това се отнася, както за самия човек, така и за обществата и народите. Едно трябва да знаете за Природата, а именно: колкото е строга и взискателна, толкова е мека и снизходителна. Види ли, че някой се противопоставя на нейните закони, тя го оставя свободен.
към текста >>
Като е дошъл на Земята, човек трябва да изучава Природата и нейните велики закони,
за
да може да ги прилага в
живота
.
Вие виждали ли сте какво нещо е Природата? Тя е една майка. Аз не съм виждал по-красива, по-мощна и по-сериозна жена от Природата. Да съберете всичките философи, които са живели на Земята от 8 000 години насам, не може да направят даже единия пръст на Природата. А те искат да й станат господари!
Като е дошъл на Земята, човек трябва да изучава Природата и нейните велики закони,
за
да може да ги прилага в
живота
.
Не постъпва ли съобразно великите закони на Природата, човек ще създаде около себе си такава атмосфера, която ще го задуши. Живата Природа обича последователността, тя никога не бърза. Това е един от нейните методи - тя не бърза. В нея е вечността, тя разполага с време, колкото иска. Тя икономисва своите сили, защото силите й не са в такова изобилие, в каквото е времето.
към текста >>
Никакви молитви не помагат тогава
за
продължение на
живота
им.
Това е един от нейните методи - тя не бърза. В нея е вечността, тя разполага с време, колкото иска. Тя икономисва своите сили, защото силите й не са в такова изобилие, в каквото е времето. Следователно, вие можете да разполагате с нейното време, но не и с нейните сили. По тази причина, онези хора, които не живеят, както тя иска, които бързат много, скоро изтощават силите си и умират много рано.
Никакви молитви не помагат тогава
за
продължение на
живота
им.
Животът на сегашните хора е пълен с аномалии, защото те искат да станат нейни господари. В древността хората са имали желание да омагьосват, да си служат с различни магии. Сегашните хора пък искат да бъдат учени, всесилни, да правят каквото желаят. Нито едните, нито другите са успели в своите желания. - Защо?
към текста >>
Вземем едно животно и без то да иска, отнемаме му
живота
.
Когато лозите се развиват добре, и хората живеят добре. Мислите ли, че е добро за селяните или за даден народ, ако горите им изсъхнат? Не е добро за народа, ако горите изсъхнат и се изтребват. Има връзка между хората и горите. Сега ние сме оставили този Истинския Живот и вземаме един живот, който не е Негово изявление.
Вземем едно животно и без то да иска, отнемаме му
живота
.
Не го питаме съгласно ли е. То иска да живее, пък ние го изяждаме. Не, така не се живее. Големите нещастия, големите болести, неврастенията, охтиката, които се явяват в света, се дължат отчасти на избиването на млекопитаещите и изсичането на горите. Всички болести се дължат на неестественото положение, което си позволяваме в света.
към текста >>
Днес хората, поддържащи един грубоматериалистичен възглед
за
живота
, който се мъчат да прокарат в целия политически и стопански строй, в
наука
, философия, изкуство, се натъкват на остри противоречия, които произтичат от стълкновението им с Природата, с нейната суверена власт.
С право може да се каже, че хората днес действат като държава в държавата в света, че те действат като неотговорни фактори. Те мислят, че могат да разполагат безотговорно и неограничено с всички блага на Природата, с всички нейни сили и съкровища. Те я третират като нещо, което трябва да покорят, за да обсебят неговите богатства. Те използват безогледно минералните й богатства, растенията, животните, често за разрушителни цели. Те мислят дори, че могат да разполагат безнаказано и с човешкия живот.
Днес хората, поддържащи един грубоматериалистичен възглед
за
живота
, който се мъчат да прокарат в целия политически и стопански строй, в
наука
, философия, изкуство, се натъкват на остри противоречия, които произтичат от стълкновението им с Природата, с нейната суверена власт.
Напразно се мъчат те да установят един ред мимо нейния ред. Напразно се мъчат да разрешат парливите проблеми на настоящето на своя глава, по свое разбиране, със свои похвати. Някой мислят, че са господари на земното богатство, но те се лъжат. Знаете ли какво нещастие донесоха въглищата на човечеството? И добрият, и лошият живот на предпотопните животни, превърнали се вече във въглища, се внесе в човешкия живот.
към текста >>
Идат и блага в
живота
, когато се спазват природните закони.
В бъдеще хората трябва да заместят въглищата с електрическа енергия. Анормалната човешка мисъл е причина за земетресенията. Туй е под- пушване на естествените сили на земната кора. Ако ти не живееш и не мислиш, както трябва, Земята ще ви избълва. Когато не се спазват природните закони, идат страдания и противоречия.
Идат и блага в
живота
, когато се спазват природните закони.
Един народ има право да съществува дотолкова, доколкото спазва естествените отношения към законите на разумната Природа, Първото отношение на народите, на обществата, на семействата, на индивидите е към разумната Природа, а после един към друг. Всички народи, всички държави са удове на Великия Божествен организъм. Следователно, ако не функционират в съгласие с този Велик организъм, те са осъдени на изчезване. Тази е причината, поради която много държави и народи са изчезнали от Земята. В далечното минало са съществували атлантска и лемурийска раси, но днес нищо не е останало от тях.
към текста >>
79.
ЗАКОНИ НА МИСЪЛТА
Докато живее в старите си разбирания и възгледи
за
живота
, човек мъчно ще се освободи от страданията си.
Човек, който мисли, нещастие не идва при него. Понеже хората не искат да обяснят нещата, те казват: "Нещастие има, съдба." Нещастие и съдба идат всякога за онзи, който не мисли. Видите ли, че някой човек се гневи, сърди, обезсърчава, ще знаете, че той в дадения момент не мисли. Където мисълта присъства, там всички въпроси се разрешават. Дойдете ли до някаква мъчнотия, изменете мисълта и чувството си, които в този момент ви притесняват и помощта веднага ще дойде.
Докато живее в старите си разбирания и възгледи
за
живота
, човек мъчно ще се освободи от страданията си.
Човек трябва да мисли, а не да се тревожи и безпокои. При най-големите противоречия човек трябва да мисли. Светът може да се поправи, но как? - Трябва мисъл, нищо повече! Чрез мисълта си човек черпи енергии от Природата.
към текста >>
Истинската
наука
, обаче, седи в това: да доведе човека до положение да постави своята мисъл, своите идеи в съгласие с пулса на Слънцето.
Като мислиш за Бога, ти си в Божествения свят. За който свят мислиш, ти си в този свят. Всеки човек, който постоянно мисли за ниви, къщи, за материални блага, а иска да бъде духовен, няма да успее в това, защото той с мисълта си е в ритмуса на Земята. По този начин той не може да постигне това, което желае. Той не трябва да се отказва от земния си живот, но трябва да мисли за Слънцето и да го проучава.
Истинската
наука
, обаче, седи в това: да доведе човека до положение да постави своята мисъл, своите идеи в съгласие с пулса на Слънцето.
Законът гласи: За когото мислиш, с него и се свързваш, за каквото мислиш, с това се свързваш. Иска ли да бъде здрав, човек трябва да мисли за здравите хора. Иска ли да бъде учен, той трябва да се свърже с учените. Иска ли да бъде богат, той трябва да мисли за богатите. Изобщо, за каквото човек мисли, такъв става.
към текста >>
Всяка вечер или сутрин човек трябва да употребява 10-15 минути
за
размишление, да си отговори на въпросите, защо е дошъл на Земята, какъв е смисълът на
живота
и т.н.
Дойде ли ви една добра мисъл, не я пренебрегвайте, изпълнете я веднага, тя ще ви подигне. Дойде ви една велика мисъл - имайте си едно тефтерче, запишете си. Хубавите работи трябва винаги да се записват. Най-доброто време за размишление върху дадена тема е вечер в 10 часа, когато повечето хора спят. Този час е най-добър за размишление върху това, което Бог е сътворил.
Всяка вечер или сутрин човек трябва да употребява 10-15 минути
за
размишление, да си отговори на въпросите, защо е дошъл на Земята, какъв е смисълът на
живота
и т.н.
Така той си пробива път и през най-непроходимите места и се свързва с великото, с мощното в Природата. Никога не предавай на другите твоя начин на мислене, то е само за тебе. Мислите ли да правите нещо, не говорете нищо; само кажете: "Господи, ела ми на помощ". Човек трябва да влезе в съзнателна връзка със силите, които строят организма му. Само по този начин той ще уреди живота в себе си, ще се добере до законите на творчеството и на съзнателната работа и тогава ще може да помогне и на другите, и на обществото.
към текста >>
Само по този начин той ще уреди
живота
в себе си, ще се добере до законите на творчеството и на съзнателната работа и тогава ще може да помогне и на другите, и на обществото.
Всяка вечер или сутрин човек трябва да употребява 10-15 минути за размишление, да си отговори на въпросите, защо е дошъл на Земята, какъв е смисълът на живота и т.н. Така той си пробива път и през най-непроходимите места и се свързва с великото, с мощното в Природата. Никога не предавай на другите твоя начин на мислене, то е само за тебе. Мислите ли да правите нещо, не говорете нищо; само кажете: "Господи, ела ми на помощ". Човек трябва да влезе в съзнателна връзка със силите, които строят организма му.
Само по този начин той ще уреди
живота
в себе си, ще се добере до законите на творчеството и на съзнателната работа и тогава ще може да помогне и на другите, и на обществото.
Който пее и говори правилно, той може да мисли право. Търпелив човек е, който мисли; а нетърпелив човек е, който не мисли. Яденето е един метод, един процес на мисълта. Който правилно дъвчи, той правилно и мисли. Който бързо ходи, той бързо мисли.
към текста >>
И всякога противоречията в
живота
произтичат от факта, че между чувствата и мислите няма хармония.
Търпелив човек е, който мисли; а нетърпелив човек е, който не мисли. Яденето е един метод, един процес на мисълта. Който правилно дъвчи, той правилно и мисли. Който бързо ходи, той бързо мисли. Някой върви бавно, заплеснал се някъде.
И всякога противоречията в
живота
произтичат от факта, че между чувствата и мислите няма хармония.
Видите ли, че даден човек много яде и пие, ще му кажете, че го чакат големи страдания. Яденето и пиенето се отнасят до света на чувствата. В умствения свят законът за яденето е точно обратен: Който яде много в умствения свят, той малко страда; който яде малко, много страда. Каквото е храната за тялото, това са мислите за душата и причината за всички ваши неприятности в живота ви и в домовете ви са вашите мисли, тъй като всяка една мисъл е център, който привлича другите към нея. Ако възприемем една добра мисъл, тя е във връзка с други добри мисли, а когато се свързваш с лоши мисли, то тогава всички лоши мисли те сполетяват.
към текста >>
Каквото е храната
за
тялото, това са мислите
за
душата и причината
за
всички ваши неприятности в
живота
ви и в домовете ви са вашите мисли, тъй като всяка една мисъл е център, който привлича другите към нея.
Някой върви бавно, заплеснал се някъде. И всякога противоречията в живота произтичат от факта, че между чувствата и мислите няма хармония. Видите ли, че даден човек много яде и пие, ще му кажете, че го чакат големи страдания. Яденето и пиенето се отнасят до света на чувствата. В умствения свят законът за яденето е точно обратен: Който яде много в умствения свят, той малко страда; който яде малко, много страда.
Каквото е храната
за
тялото, това са мислите
за
душата и причината
за
всички ваши неприятности в
живота
ви и в домовете ви са вашите мисли, тъй като всяка една мисъл е център, който привлича другите към нея.
Ако възприемем една добра мисъл, тя е във връзка с други добри мисли, а когато се свързваш с лоши мисли, то тогава всички лоши мисли те сполетяват. Лошите мисли и чувства правят кръвта нечиста. Не можеш да живееш добре на Земята, ако мисълта ти е крива. Както в природата бурените заглушават хубавите цветя, така неканените мисли и чувства заглушават благородното в човека. Лошите мисли и чувства покваряват човека, а едновременно с това и всичко около него.
към текста >>
Аз наричам нормален ум този, който не се стряска от мъчните задачи в
живота
.
При това, никога не смесвайте чувствата си, не смесвайте мислите си. Не се позволява никакво преяждане нито на физическия свят, нито в сърдечния и умствения. Сърцето и мозъкът не могат с церове да се лекуват. Човешкото сърце се лекува с обич, с Любов, с доброта, с кротост, с въздържание, лекува се със специфична храна. Най-хубава и отлична храна ще давате на сърцето.
Аз наричам нормален ум този, който не се стряска от мъчните задачи в
живота
.
Нормално сърце наричам това, което не се дразни от малките работи. Как може да се намести умът на човека? Не внасяй непотребни идеи в ума си! Как може да се намести сърцето на човека? - Не внасяй непотребни желания в сърцето си!
към текста >>
80.
СИЛАТА НА СЛОВОТО
И сега, като на ученици, давам ви следното правило: окултната
наука
не търпи излишното говорене.
Думите са магически сили. И трябва да почнем да разбираме магическия смисъл на думите. И тогава всяка една дума може да ни помогне. Не е в многото говорене. Ние, съвременните хора, много говорим, малко вършим.
И сега, като на ученици, давам ви следното правило: окултната
наука
не търпи излишното говорене.
Вие може да говорите някога повече, но ако всякога говорите много, това е неправилно. Многото говорене е хабене на енергия. Никакви излишни думи не се позволяват. Малко ще говорите и малко ще пишете. Многословието е качество на съществата на тъмнината.
към текста >>
И тъй, на всички ви трябва една вътрешна работа в
живота
, но каквато работа да започнете, мълчете си, никому нищо не говорете.
Кажеш някъде: От мене човек ще стане. - Става. Внимавайте думите, които казвате, за какво стават. Има думи, които стават за добро; има думи, които стават за зло. Говори с Любов и не мисли - каквото кажеш, ще стане.
И тъй, на всички ви трябва една вътрешна работа в
живота
, но каквато работа да започнете, мълчете си, никому нищо не говорете.
В окултната наука има едно правило: каквото вършите, никому няма да говорите, само плодът трябва да излезе навън. Така трябва да работят музикантът, поетът и всеки друг. Каквото искате, може да стане, стига да желаете, но туй желание да бъде непреривно и никому да не говорите за това. Ще ви дам един съвет: когато имате някакви проекти, никога не ги съобщавайте. В окултната наука има един закон: когато чакаш нещо, не говори за него.
към текста >>
В окултната
наука
има едно правило: каквото вършите, никому няма да говорите, само плодът трябва да излезе навън.
- Става. Внимавайте думите, които казвате, за какво стават. Има думи, които стават за добро; има думи, които стават за зло. Говори с Любов и не мисли - каквото кажеш, ще стане. И тъй, на всички ви трябва една вътрешна работа в живота, но каквато работа да започнете, мълчете си, никому нищо не говорете.
В окултната
наука
има едно правило: каквото вършите, никому няма да говорите, само плодът трябва да излезе навън.
Така трябва да работят музикантът, поетът и всеки друг. Каквото искате, може да стане, стига да желаете, но туй желание да бъде непреривно и никому да не говорите за това. Ще ви дам един съвет: когато имате някакви проекти, никога не ги съобщавайте. В окултната наука има един закон: когато чакаш нещо, не говори за него. Щом говориш за него, то няма да стане.
към текста >>
В окултната
наука
има един закон: когато чакаш нещо, не говори
за
него.
И тъй, на всички ви трябва една вътрешна работа в живота, но каквато работа да започнете, мълчете си, никому нищо не говорете. В окултната наука има едно правило: каквото вършите, никому няма да говорите, само плодът трябва да излезе навън. Така трябва да работят музикантът, поетът и всеки друг. Каквото искате, може да стане, стига да желаете, но туй желание да бъде непреривно и никому да не говорите за това. Ще ви дам един съвет: когато имате някакви проекти, никога не ги съобщавайте.
В окултната
наука
има един закон: когато чакаш нещо, не говори
за
него.
Щом говориш за него, то няма да стане. Каквото правиш, на никого не казвай. За миналото, било то добро или лошо, не говори. Говори само за настоящето. После, в пространството се носят или съществуват духове тъмни и разрушителни сили, които подслушват, и щом чуят, развалят.
към текста >>
81.
СЕБЕВЛАДЕЕНЕ
То е дълбока
наука
.
И ако сме умни и виждаме голям своя товар, ще го разделим на няколко парчета. Понеже имаме понякога лоши господари, то ние трябва да сме умни, за да знаем как чрез добро да се справим с тях. Затова именно е казано: не се противи злому. И това е много право, защото ако се противиш на своя господар, ще го накараш да те бие повече. Самообладание се изисква, за да владееш това, което е вътре в тебе.
То е дълбока
наука
.
Затова човек трябва да се моли, да мисли, да гледа как другите хора живеят. Така животът става красив. Вие отивате в един свят, отивате при Бога, където всички същества имат пълен контрол върху себе си, господари са на себе си. Такива трябва да бъдете и вие. Никаква външна сила да не може да ви измести от вашата опорна точка!
към текста >>
Мъчнотиите в
живота
приличат на страшните животни.
Стойте спокойни, даже когато ви дялат. Да не мърдате, защото тогава архитектът работи, та ако мърдате, повече ще страдате. Архитектът знае колко пъти да сложи чука си. Силата на човека е по-голяма от мъчнотиите и изкушенията, които му се дават. Щом твоите трептения са по-силни от тия на едно животно, то няма да те нападне, а ще бяга.
Мъчнотиите в
живота
приличат на страшните животни.
При големите душевни мъчнотии ще опиташ Божията сила. На всеки е възложена задача да се справи с всичко отрицателно в себе си, да не го допусне да излезе навън, да зарази неговия ближен. Проверявайте всяка своя мисъл, всяка своя дума, всяка стъпка. Дойде ли някое изпитание, излезте навън, погледнете към небето и се зарадвайте, че на другия ден, след изгряване на Слънцето, всички ваши мъчнотии ще бъдат разрешени. Знаете ли какъв щеше да бъде вашият живот, ако можехте да се владате, да не се занимавате с дребнавостите на живота?
към текста >>
Знаете ли какъв щеше да бъде вашият живот, ако можехте да се владате, да не се занимавате с дребнавостите на
живота
?
Мъчнотиите в живота приличат на страшните животни. При големите душевни мъчнотии ще опиташ Божията сила. На всеки е възложена задача да се справи с всичко отрицателно в себе си, да не го допусне да излезе навън, да зарази неговия ближен. Проверявайте всяка своя мисъл, всяка своя дума, всяка стъпка. Дойде ли някое изпитание, излезте навън, погледнете към небето и се зарадвайте, че на другия ден, след изгряване на Слънцето, всички ваши мъчнотии ще бъдат разрешени.
Знаете ли какъв щеше да бъде вашият живот, ако можехте да се владате, да не се занимавате с дребнавостите на
живота
?
Дето минехте, щяха да ви чакат като ангел. Ако можехте да владате мислите, чувствата и действията си, вие щяхте да бъдете цвят, който разнася аромата си далеч; извор, който разхлажда ожаднелите пътници; връх, който ободрява духа на уморения пътник; изгряващо слънце, което насърчава всички обременени. Няма по-велико нещо за човека от това, да обича своите мисли, чувства и постъпки и да ги владее. Ако искате да имате сила в света, най-напред станете господари на себе си и не бързайте да подчинявате хората на себе си. Ако станете господари на себе си, мнозина ще ви последват.
към текста >>
82.
ЧИСЛА И БУКВИ
Има моменти в
живота
, когато доброто, което човек прави, е на място.
ЧИСЛА И БУКВИ Като ученици, вие трябва да знаете, че всички числа не съдържат благоприятни сили в себе си. Следователно, вие не можете всякога да се ползвате от числата, както не можете на всяко време да правите добро.
Има моменти в
живота
, когато доброто, което човек прави, е на място.
Човек не може да прави добро непрекъснато и безразборно. Прави ли непрекъснато добро, това значи да се изтощи, както се изтощава майка, която едновременно кърми няколко деца. Може ли малкото изворче едновременно да напои хиляда души? Който разбира законите на числата, той може да измени съдбата си, т.е. да я подобри.
към текста >>
Сега, като се говори
за
науката
за
четните и нечетните числа, трябва да знаете, че тия числа имат отношение към сърцето и към ума на човека.
Прави ли непрекъснато добро, това значи да се изтощи, както се изтощава майка, която едновременно кърми няколко деца. Може ли малкото изворче едновременно да напои хиляда души? Който разбира законите на числата, той може да измени съдбата си, т.е. да я подобри. Забележите ли, че дадено число, ден или месец не ви благоприятстват, изменете ги и наблюдавайте какви резултати имате при новите числа.
Сега, като се говори
за
науката
за
четните и нечетните числа, трябва да знаете, че тия числа имат отношение към сърцето и към ума на човека.
В тия числа има известни изключения. И в тия числа има изключения. Например, ако отидете в цяла Европа, никъде няма да намерите числото 13. В никой хотел няма да намерите стая номер 13; ще намерите числото 12, 12 и половина, но никъде няма 13. Числото 13 е фатално.
към текста >>
Голяма
наука
се крие в буквите, затова те трябва специално да се изучават.
Числото, в което петорката е в началото, като 5, 50, 500, 5000, 50 000 лв., откажете се от тази сума. За предпочитане е да вземете 12 лв. за един обяд, отколкото да вземете цялата сума. С 12-те лв. вие ще се свържете с разумни същества, които ще ви помогнат.
Голяма
наука
се крие в буквите, затова те трябва специално да се изучават.
Всяка буква е ключ на известен род енергия, която човек трябва да превръща - ако е нисша, да я превърне във висша. С буквите се занимава кабалата. За пример, някой човек носи едно име, което той сам не харесва и с което изобщо не му върви в живота. Какво трябва да направи, за да тръгнат работите му напред? Да промени името си, да си измисли такова, което да хармонира на състоянието му.
към текста >>
За
пример, някой човек носи едно име, което той сам не харесва и с което изобщо не му върви в
живота
.
С 12-те лв. вие ще се свържете с разумни същества, които ще ви помогнат. Голяма наука се крие в буквите, затова те трябва специално да се изучават. Всяка буква е ключ на известен род енергия, която човек трябва да превръща - ако е нисша, да я превърне във висша. С буквите се занимава кабалата.
За
пример, някой човек носи едно име, което той сам не харесва и с което изобщо не му върви в
живота
.
Какво трябва да направи, за да тръгнат работите му напред? Да промени името си, да си измисли такова, което да хармонира на състоянието му. Действително, като се вслушате в имената на хората, ще забележите, че звуковете са така съчетани, че дразнят ухото ви. Когато човек минава през известно посвещение, турят му такова име, което да отговаря на неговите астрологически аспекти. Кабалата трябва да се преведе според законите на геометрията.
към текста >>
При най-неблагоприятните минути в
живота
си, произнасяйте това име - то ще работи
за
вас.
Когато човек минава през известно посвещение, турят му такова име, което да отговаря на неговите астрологически аспекти. Кабалата трябва да се преведе според законите на геометрията. Всяка буква, както и всяко име означават известно състояние, известна черта на човека. Ето защо, човек, за да облагороди характера си, трябва да измени реда на буквите в името си или да смени някои букви, едни да отхвърли, други да прибави. Човек, като идва на Земята, не е господар да избере своите майка и баща, нито условията, при които ще се развива, но сам може да си тури име, което само той ще знае - никой друг.
При най-неблагоприятните минути в
живота
си, произнасяйте това име - то ще работи
за
вас.
Това име трябва да бъде съставено по всички правила на кабалата или на окултната геометрия, или на музиката. Името трябва да бъде музикално. Всяко име, било то на български или на кой да е език, трябва да съдържа букви от трите категории. В първата категория влизат буквите от А до И; във втората категория влизат девет букви след буквата И; в третата категория влизат останалите букви от азбуката. Тия три основни букви, които влизат в името, трябва да са съчетани тъй хармонично, че при изговарянето му, да се чувства мекота и хармония.
към текста >>
Ако се срещат някои дисонанси тук-там само, те са търпими, като изключения, но да станат правила в
живота
, това е нетърпимо.
В това име първо ще търсите корена на вашия произход. От корена на името си ще видите колко букви трябва да съдържа то. Вие трябва да знаете, че имената на хората крият в себе си голяма сила. Едно име, хармонично създадено и хармонично изразено, оказва силно влияние върху самия човек, както и върху околните. Във вашите имена има голям дисонанс.
Ако се срещат някои дисонанси тук-там само, те са търпими, като изключения, но да станат правила в
живота
, това е нетърпимо.
Тогава те ще създават големи неприятности и страдания.
към текста >>
83.
ДОБРО И ЗЛО
Дойдем ли до абсолютното разбиране на
живота
, ще видим, че там съществува и добро и зло, които взаимно се координират.
ДОБРО И ЗЛО Записки от беседите на Учителя В човека живеят две същества - едното способно и добро, а другото мързеливо и лъжливо. И той някога отива на страната на едното, някога на страната на другото. Обаче той трябва разумно да се справи с тях и да даде надмощие на доброто в себе си.
Дойдем ли до абсолютното разбиране на
живота
, ще видим, че там съществува и добро и зло, които взаимно се координират.
Там, дето доброто се увеличава, и злото се увеличава; дето доброто се намалява, и злото се намалява. Дето богатството се увеличава, и сиромашията се увеличава; дето богатството се намалява, и сиромашията намалява. Дето здравето се увеличава, и болестите се увеличават; дето здравето се намалява, и болестите се намаляват. Махне ли се злото, половината свят престава да съществува. Злото е толкова необходимо, колкото и доброто.
към текста >>
Сега ще обърнете нова страница на
живота
: Ще станете слуги на доброто, а господари на злото.
Следователно, не се стремете да унищожите злото, но бъдете будни да не правите зло. Това се постига с прилагане на доброто. Ще се пазите да не правите зло и ще оставите злото да работи за вас. Досега хората са работили за злото, т.е. те са били слуги на злото, а господари на доброто.
Сега ще обърнете нова страница на
живота
: Ще станете слуги на доброто, а господари на злото.
Някой ще каже: "Злото Бог не е направил. Така че лошото влияние да не се разпространява". Тогаз и доброто не щеше да се разпространява. Но понеже доброто е по-силно, то всякога влиянието на доброто ще е по- голямо. Макар и лошите хора да са повече, то добрите хора са по-силни.
към текста >>
Казвам: Добрите мисли и добрите чувства са водата на
живота
- живата вода.
Къде трябва да търсите лошите и добрите хора? Лошите и добрите хора не са вън от вас, но вътре във вас. Лошите хора са вашите лоши мисли и чувства. Следователно, не очаквайте нищо добро от вашите лоши мисли и чувства. Доброто можете да получите само от вашите добри мисли и чувства.
Казвам: Добрите мисли и добрите чувства са водата на
живота
- живата вода.
Лошите мисли и лошите чувства представят оцет - който пие от този оцет, той непременно ще умре. Добрите постъпки са хлябът на живота - живият хляб. Лошите постъпки представят обикновения хляб, от който хората умират. Защо хората умират от този хляб? - Защото този хляб лесно плесенясва.
към текста >>
Добрите постъпки са хлябът на
живота
- живият хляб.
Лошите хора са вашите лоши мисли и чувства. Следователно, не очаквайте нищо добро от вашите лоши мисли и чувства. Доброто можете да получите само от вашите добри мисли и чувства. Казвам: Добрите мисли и добрите чувства са водата на живота - живата вода. Лошите мисли и лошите чувства представят оцет - който пие от този оцет, той непременно ще умре.
Добрите постъпки са хлябът на
живота
- живият хляб.
Лошите постъпки представят обикновения хляб, от който хората умират. Защо хората умират от този хляб? - Защото този хляб лесно плесенясва. Следователно, не пие ли човек само от живата вода и не яде ли само от живия хляб и него ще сполети това, което сполетя и Христа. И в края на краищата, и той ще каже: "Свърши се!
към текста >>
За
да се запази човек от разрушителното действие на силите, които се крият в междуатомните и междумолекулните пространства на нервната му система, окултната
наука
казва: Не противодействай на своите добри чувства и желания!
Мястото на личните чувства в човека е на задната част на главата. Те представят неговия Запад. Мястото на милосърдието е пък на горната част на главата. То представлява неговия Изток. Значи мястото на доброто в човека е в горната част на главата, а злото, което кара да греши, е отзад на главата.
За
да се запази човек от разрушителното действие на силите, които се крият в междуатомните и междумолекулните пространства на нервната му система, окултната
наука
казва: Не противодействай на своите добри чувства и желания!
Не противодействай на своите възвишени мисли! Природата не търпи никакви противодействия. Който не я слуша, тя ще го разтърси. Същото научно обяснение се прилага и при земетресенията. Земетресенията се дължат на напрежението, което изпитват силите на Земята в междумолекулните й пространства.
към текста >>
Значи, недиференцираната материя приема
живота
, който минава през хората.
През човека, като през най-висша форма, минават най-висши енергии. Следователно, материята живее и съществува поради космическия човек. Ако той умре, т.е. престане да живее на Земята и Земята ще умре ь няма повече да съществува. Ние сме дошли на Земята, за да може тя да живее.
Значи, недиференцираната материя приема
живота
, който минава през хората.
Когато казваме, че човек е причина за земетресенията, подразбираме онези човешки мисли, които са в състояние да подпушат междумолекулната енергия на Земята. Чрез земетресенията Природата стресва хората, уплашва ги, а по този начин тя трансформира енергиите си. Когато се проповядва на хората да живеят добре, да не изтезават и да не колят животните, целта е да ги заставят чрез молитви, чрез добри дела да преработят недиференцираната материя на Земята, да отпушат запушените й отвори, да се избегнат земетресенията и катастрофите, които стават в Природата. В Божествения свят не съществуват никакви сътресения, никакви катастрофи. Там всичко е абсолютна хармония.
към текста >>
Доброто в
живота
се дължи на добрите хора, които непрестанно работят.
Добрите хора са ония, които не се вкисват. Вкисваш ли се, не си добър. Вие трябва да имате добра почва, да очистите ония елементи, които вкисват човека. Хубавото време зависи от добрите и разумните хора. Плодовете зависят от добрите хора.
Доброто в
живота
се дължи на добрите хора, които непрестанно работят.
Ако си добър, всички хора се отварят пред тебе. Ако не си добър, всички хора се затварят за тебе. Доброто е ключ, който отваря всички врати към чистия, светъл и възвишен живот. Злото е ключ, който затваря всички врати към възвишения, светъл живот. Доброто внася светлина в човешкото съзнание, а злото води към тъмнина.
към текста >>
Черните се боят от жената -
живота
.
И обратно: малките, нищожните работи като се увеличават, произвеждат доброто. Дясната посока означава движение към светлината, а лявата - към тъмнината. Злото е мъж, доброто е жена. Злото е господар. Всички слуги трябва да станем доброволно.
Черните се боят от жената -
живота
.
Те не допускат жената в школата си. Злото дебне онзи, който не го вижда. Щом се отворят очите на човека, злото отстъпва настрана. Липсва нещо, понеже човек първоначално си помислил, че може да живее без Бога. Второто нещо, което той е помислил, че и той може да бъде като Бога.
към текста >>
84.
РАДОСТ И СКРЪБ
Който иска да бъде работник на Божията нива, той трябва да се радва при всички условия на
живота
.
Тези, които скърбят, са готовановци, наготово чакат. Това значи: Които скърбят и не се радват на скръбта си, те са готовановци. Който иска да не е готованец, щом дойде скръбта при него, той ще я приеме учтиво, ще се зарадва и заедно с нея ще отиде на нивата да работи. Светът се нуждае от радостни хора, които работят на нивата и донасят хляб. Днес повечето хора скърбят и чакат наготово да ядат.
Който иска да бъде работник на Божията нива, той трябва да се радва при всички условия на
живота
.
Някои от вас страдат. Защо? Парички нямате. Всички страдате за пари. Аз обаче мисля, че съвременните хора страдат от липса на идеи - безидеен е животът им, убеждения нямат. Те имат вяра, която не издържа критика.
към текста >>
Значи, всички страдания, противоречия в
живота
на човека се дължат на това, че той е далеч от Бога, далеч от Божията светлина.
Всички страдат, защото искат хората да ги разбират и обичат. Докато очакват разбиране и любов от хората, всякога ще страдат. Искате ли да бъдете разбрани, вие трябва първо Бога да обичате. Щом Бог изгрее в душата на човека, всички облаци, болести, страдания и противоречия изчезват. Тогава настава мир и радост в душата на човека, каквито той никога не си е представял.
Значи, всички страдания, противоречия в
живота
на човека се дължат на това, че той е далеч от Бога, далеч от Божията светлина.
Сегашните хора страдат и се питат защо идат страданията? Много просто - пъдарят ги е хванал. С други думи казано: хората страдат, защото не постъпват както трябва нито във физическия, нито в астралния, нито в умствения, нито в причинния свят. Всяка разумност се следва от радост, а всяка неразумност от - нерадост. Семето на радостта е обвито и се съдържа в разумността.
към текста >>
Скръбта и радостта са два полюса на
живота
, през които човек неизбежно трябва да мине.
Радостта е нежна, деликатна. Тя върви по женска линия. Който е придобил радостта преждевременно, той непременно ще бъде бит. На земята човек опитва първо скръбта, а после радостта. Хората не искат да страдат, но те не знаят, че ако не страдат, няма и да се радват.
Скръбта и радостта са два полюса на
живота
, през които човек неизбежно трябва да мине.
След всяко страдание, след всяка скръб иде радост, съответна на скръбта. В света действа законът на поляризирането. Той гласи: Две нещастия едно след друго не идват и две добрини не идват. Винаги след радост идва една скръб. Винаги. То е закон.
към текста >>
Във време на радост и веселие, бъди подвижен като
живота
.
Само в събота няма да плачете. Тогава ще сте радостни, весели. Всички други дни ще правите всичко, но в събота няма да плачете и няма да перете. Скрийте се дълбоко във вашите страдания, никой да не ги подозира. Във време на скръб и страдание бъди неподвижен като материята.
Във време на радост и веселие, бъди подвижен като
живота
.
Искате ли да не скърбите, идете при канарите. Те ще ви научат как да носите скърбите си. В тоя живот Бог иска да предаде някои Свои благословения по пътя на страданията, а други Свои благословения - по пътя на радостта. Даже най- големите добрини тук, на Земята, идат по пътя на скърбите. Едно помнете: човек, когото не го тъпчат, човек не може да стане.
към текста >>
Най-красивата дреха на
живота
е страданието.
Ще се научите да оценявате това, което Бог ви дава, както и това, от което ви лишава. Страданията са път на освобождение. Натоварен си. Бог те среща и те разтоварва. Как? - Чрез страдания.
Най-красивата дреха на
живота
е страданието.
Страданието превръща в Любов енергиите на душата. Или с други думи казано - чрез страданията съзнателно енергиите се превръщат в Любов, или с други думи казано - чрез страданието душата се изявява като Любов. Чрез страданията организмът се префинява, затова се казва: чрез страданието в човека проблясва ново откровение за Любовта, едно ново откровение за мира, нежността и чистотата. Един човек, който не е страдал, е груб, а който е страдал, има нежност, мекота и милосърдие. Скръбта е един метод на Невидимия свят за префиняване на човешкото естество, за да се засили неговата възприемчивост за една нова светлина, за едно висше изявяване на Любовта - за едно ново откровение на Божествената мисъл.
към текста >>
Нещастията в
живота
са потребни, защото човек трябва да копае.
Там страданието е изключено. А в ада радостта е изключена. И там за малка радост дават милиони. Най-хубавите неща ние ги добиваме чрез страданието. Ако житото не страдаше, ние нямаше да се радваме.
Нещастията в
живота
са потребни, защото човек трябва да копае.
Едно лозе, ако не се копае, не може да роди нищо благородно. То е един закон неумолим. При сегашните условия на живота изпитите трябва да дойдат, защото най-великите мъже са родили най-великите мисли само във време на страдание. Например и Давид, който само след страданията си е дал най-хубавите мисли и псалми. И когато беше на охолност, позволяваше си волности да гледа жените.
към текста >>
При сегашните условия на
живота
изпитите трябва да дойдат, защото най-великите мъже са родили най-великите мисли само във време на страдание.
Най-хубавите неща ние ги добиваме чрез страданието. Ако житото не страдаше, ние нямаше да се радваме. Нещастията в живота са потребни, защото човек трябва да копае. Едно лозе, ако не се копае, не може да роди нищо благородно. То е един закон неумолим.
При сегашните условия на
живота
изпитите трябва да дойдат, защото най-великите мъже са родили най-великите мисли само във време на страдание.
Например и Давид, който само след страданията си е дал най-хубавите мисли и псалми. И когато беше на охолност, позволяваше си волности да гледа жените. Същото е и с Йов. А Христос е изказал най-великите Слова, когато Го преследваха книжниците, фарисеите и садукеите. Следователно, нито вие, нито вашата душа, нито вашият ум могат да родят нещо, ако сте охолни.
към текста >>
Във всички противоречия в
живота
ви, каквито и да са, се съдържа едно богатство.
В страданията човек възприема, а в радостите - дава. Страданието разтоваря, а радостта - товари. В скръбта печелим, в радостта харчим. Всяко едно страдание, ако го анализираш, то ще ти донесе силата, която е скрита в него. В страданието вие придобивате нещо.
Във всички противоречия в
живота
ви, каквито и да са, се съдържа едно богатство.
Ако ги разгледате, ще се ползвате. Скърбите продължават живота. Без скърби и страдания човешкият живот би бил по-тежък и по-къс, отколкото е сега. Никой не може да избегне изпитанията в живота. И светията е подложен на изпитания.
към текста >>
Скърбите продължават
живота
.
В скръбта печелим, в радостта харчим. Всяко едно страдание, ако го анализираш, то ще ти донесе силата, която е скрита в него. В страданието вие придобивате нещо. Във всички противоречия в живота ви, каквито и да са, се съдържа едно богатство. Ако ги разгледате, ще се ползвате.
Скърбите продължават
живота
.
Без скърби и страдания човешкият живот би бил по-тежък и по-къс, отколкото е сега. Никой не може да избегне изпитанията в живота. И светията е подложен на изпитания. Всички велики Учители, всички светии, всички пророци, всички учени са минали през училището на скръбта и станаха хора. Няма велик човек или велик народ, който да не е минал през големи изпитания и страдания.
към текста >>
Никой не може да избегне изпитанията в
живота
.
В страданието вие придобивате нещо. Във всички противоречия в живота ви, каквито и да са, се съдържа едно богатство. Ако ги разгледате, ще се ползвате. Скърбите продължават живота. Без скърби и страдания човешкият живот би бил по-тежък и по-къс, отколкото е сега.
Никой не може да избегне изпитанията в
живота
.
И светията е подложен на изпитания. Всички велики Учители, всички светии, всички пророци, всички учени са минали през училището на скръбта и станаха хора. Няма велик човек или велик народ, който да не е минал през големи изпитания и страдания. И след като се справи с тях, той се новоражда, влиза в нов живот. Колкото по-развито е човечеството в умствено отношение, толкова по- големи са страданията му.
към текста >>
Страданията и скърбите заедно представят музиката на
живота
.
Защото отговорността, която носи, е по-голяма. От разумния се иска повече, отколкото от глупавия. Страданията на човека се определят от степента на неговото развитие. Някой казват, че може да се живее и без страдания. И без страдания може, но човек ще бъде лишен от радостите.
Страданията и скърбите заедно представят музиката на
живота
.
Докога ще идват страданията в живота ни? - Докато се усъвършенствате. Природата и 5 пари не дава за вашите страдания, тя гледа дали ще направите крачка напред в своя път. По-добро нещо от страданията за вашето издигане няма в този свят. Действително, вам са противни страданията, но всъщност те са най-големите благословения.
към текста >>
Докога ще идват страданията в
живота
ни?
От разумния се иска повече, отколкото от глупавия. Страданията на човека се определят от степента на неговото развитие. Някой казват, че може да се живее и без страдания. И без страдания може, но човек ще бъде лишен от радостите. Страданията и скърбите заедно представят музиката на живота.
Докога ще идват страданията в
живота
ни?
- Докато се усъвършенствате. Природата и 5 пари не дава за вашите страдания, тя гледа дали ще направите крачка напред в своя път. По-добро нещо от страданията за вашето издигане няма в този свят. Действително, вам са противни страданията, но всъщност те са най-големите благословения. Всички страдания, които съществуват, са за изправление на някой недъг, който съществува в тебе.
към текста >>
Окултната
наука
ги разглежда като първо и второ посвещение.
И тъй, като дойде страданието, не бягайте от него, но си кажете: Ако съм грешен, страдам за греховете си; ако съм праведен, страдам за спасението си. Не се страхувайте от страданията си, но разумно се справяйте с тях. Като страдате и се радвате, ангели ви посещават. И тъй, това, което говоря, се отнася за силните. Аз изнасям страданията като условие за посвещение.
Окултната
наука
ги разглежда като първо и второ посвещение.
Страданията на Йова е първото посвещение, а на Христа -второто. Докато не минете през духовния свят, нищо няма да ви се открие. В бъдеще, когато минете през страданията на Йова и Христа, ще придобиете новото разбиране на живота. Това се отнася за всички напреднали същества. Ако не минете през този изпит и не го издържите, не можете да се доберете до тайните на Битието.
към текста >>
В бъдеще, когато минете през страданията на Йова и Христа, ще придобиете новото разбиране на
живота
.
И тъй, това, което говоря, се отнася за силните. Аз изнасям страданията като условие за посвещение. Окултната наука ги разглежда като първо и второ посвещение. Страданията на Йова е първото посвещение, а на Христа -второто. Докато не минете през духовния свят, нищо няма да ви се открие.
В бъдеще, когато минете през страданията на Йова и Христа, ще придобиете новото разбиране на
живота
.
Това се отнася за всички напреднали същества. Ако не минете през този изпит и не го издържите, не можете да се доберете до тайните на Битието. Онзи, който е минал през голямата скръб, е разбрал вече Любовта. Христос научи в страданието какво нещо е Любовта. Той научи по кой път може да се избави светът.
към текста >>
Аз днес обясних един велик закон в
живота
.
От страданията човек може да се освободи чрез Чистота. "Само чистите по сърце ще видят Бога." Щом влезеш в Любовта, страданията се превръщат в радост. При страдания най-много човек да умре, нима те е страх? На страданията, докато човек им привикне, докато един път човек се намокри, после мокрият от дъжд не се бои. Когато навикне човек да страда, не се бои вече и усеща, че страданието му е необходимо, защото чрез него като страда, отвътре той се пречиства и после става по-лек.
Аз днес обясних един велик закон в
живота
.
Той е следният: В света има два вида мъже и два вида жени. Единият вид жени са герои, а другите - страхливци. Единият вид мъже са герои, а другите - страхливци. И на едните, и на другите Господ казва: "Страдания ще има! " От Невидимия свят ви питат: "Като герой ли искаш да страдаш или като страхливец?
към текста >>
85.
МЛАДОСТ И СТАРОСТ
Има една старост в
живота
, която произтича от неразбрания свят.
Знаете ли защо остарява човек? Младият човек е млад, понеже не е вързан с никакви конци. Като влезеш в културата, турят ти една връзка, после втора, трета, четвърта, като ти турят стотина връзки, ти вече се ограничиш навсякъде и остаряваш. Скъсайте всички нишки, оставете се така, както първоначално сте били, обърнете се към вашата душа. Някой път може да ви разправям, но старите хора остаряват, понеже те идат до една тъмна зона.
Има една старост в
живота
, която произтича от неразбрания свят.
Хората остаряват от една неразбраност в света. Човек остарява от леност, от мързел. Мързеливите хора остаряват, работливите - никога. Човек остарява като не пее. Той казва: "Остарях, остарях!
към текста >>
Да живее като Христа, това значи всеки ден (човек) да внася по нещо ново в
живота
си.
Всеки човек, който се възвръща към Любовта, се подмладява. Любовта подмладява хората. Почнете да обичате Господа и ще се подмладите. Възлюбете вярата, почнете да проповядвате за Бога, изхвърлете съмнението и лицето ви ще просветне, вие ще се подмладите. Подмладите ли се, тогава и знанието ще дойде.
Да живее като Христа, това значи всеки ден (човек) да внася по нещо ново в
живота
си.
В това седи истинското подмладяване. Бог е, Който превръща старите в млади. На младите дава подтик да се учат. Старите ще се молите Господ да ви измени, да ви промени. Като ти каже нещо Господ, два пъти да го не повтаря.
към текста >>
Внеси мекота в
живота
си - то е подмладяване.
Можем да направим следния опит: чиито лица са набръчкани, като почнат да правят упражнения за дълбоко дишане, ще видите, че след три месеца няма да останат бръчки по лицата. Постенето е начин за обновяване на организма. Като пости съзнателно, човек се подмладява и освежава. Човек, който иска де се подмлади, трябва винаги да услужва. Когато ти даваш повече, отколкото вземаш, ти си в процеса на подмладяването.
Внеси мекота в
живота
си - то е подмладяване.
Човек, който не може да внесе всеки ден мекота в живота си, той не може да се подмлади. С поправянето на една погрешка, ти се подмладяваш. С придобиването на една добродетел, ти се подмладяваш. В душата се крие алхимическият закон за подмладяването, там е силата на лекуването. Най-първо ще подмладиш ума си; ще подмладиш и сърцето си, и тялото си.
към текста >>
Човек, който не може да внесе всеки ден мекота в
живота
си, той не може да се подмлади.
Постенето е начин за обновяване на организма. Като пости съзнателно, човек се подмладява и освежава. Човек, който иска де се подмлади, трябва винаги да услужва. Когато ти даваш повече, отколкото вземаш, ти си в процеса на подмладяването. Внеси мекота в живота си - то е подмладяване.
Човек, който не може да внесе всеки ден мекота в
живота
си, той не може да се подмлади.
С поправянето на една погрешка, ти се подмладяваш. С придобиването на една добродетел, ти се подмладяваш. В душата се крие алхимическият закон за подмладяването, там е силата на лекуването. Най-първо ще подмладиш ума си; ще подмладиш и сърцето си, и тялото си. И като приложиш тези три начина на подмладяването, то ти, целият човек, ще се подмладиш.
към текста >>
Когато един адепт или един Учител види една душа, която туря всички усилия, прави всички разумни жертви, той е готов да му се притече на помощ, да му покаже начин как да превърне всички тия нови форми на неговите способности, мисли, чувства и сили и да му даде един нов подтик в
живота
.
- "Винаги съм на 33 години." Сега, аз загатнах в неделя, трябва да се стремите да преобразувате вашия череп, да дадете нова насока на мисълта си, да има един оттенък, че действително вие сте влезли в шестата раса. Най-първо лицата ви трябва да издават една светла краска. И тъй, след като постите 10-15 деня, ще забележите, че една светеща краска почва да прониква от душата във вашето лице. Сега, по-висшите същества - ангелите, праведниците, адептите, Учителите се интересуват от хората дотолкова, доколкото е степента на техния стремеж към Бога.
Когато един адепт или един Учител види една душа, която туря всички усилия, прави всички разумни жертви, той е готов да му се притече на помощ, да му покаже начин как да превърне всички тия нови форми на неговите способности, мисли, чувства и сили и да му даде един нов подтик в
живота
.
Тъй щото, в окултната наука мнозина от вас, които сте на 45-50 години може да се подмладите и да живеете един съзнателен живот, да бъдете полезни на вашите близки. Може да обновите вашето тяло, душата си, ума си. Умът може да се обнови чрез мислите, а душата може да се облагороди чрез своите чувства. Ако сте човек на 50-60 години, всяка вечер, когато си лягате, кажете на себе си: "Утре ще бъда с пет години по-млад, отколкото днес". Правете този опит една седмица.
към текста >>
Тъй щото, в окултната
наука
мнозина от вас, които сте на 45-50 години може да се подмладите и да живеете един съзнателен живот, да бъдете полезни на вашите близки.
Сега, аз загатнах в неделя, трябва да се стремите да преобразувате вашия череп, да дадете нова насока на мисълта си, да има един оттенък, че действително вие сте влезли в шестата раса. Най-първо лицата ви трябва да издават една светла краска. И тъй, след като постите 10-15 деня, ще забележите, че една светеща краска почва да прониква от душата във вашето лице. Сега, по-висшите същества - ангелите, праведниците, адептите, Учителите се интересуват от хората дотолкова, доколкото е степента на техния стремеж към Бога. Когато един адепт или един Учител види една душа, която туря всички усилия, прави всички разумни жертви, той е готов да му се притече на помощ, да му покаже начин как да превърне всички тия нови форми на неговите способности, мисли, чувства и сили и да му даде един нов подтик в живота.
Тъй щото, в окултната
наука
мнозина от вас, които сте на 45-50 години може да се подмладите и да живеете един съзнателен живот, да бъдете полезни на вашите близки.
Може да обновите вашето тяло, душата си, ума си. Умът може да се обнови чрез мислите, а душата може да се облагороди чрез своите чувства. Ако сте човек на 50-60 години, всяка вечер, когато си лягате, кажете на себе си: "Утре ще бъда с пет години по-млад, отколкото днес". Правете този опит една седмица. Ако сте успели да вложите тази мисъл в подсъзнанието си, в края на седмицата наистина ще бъдете с пет години по-млад.
към текста >>
86.
ГРЕШКИ И СЛАБОСТИ
Щом забележите това, преглеждайте
живота
си, да видите къде сте постъпили неправилно или кой Божествен закон е нарушен.
Когато човек свърже своята мисъл с Божията, никога не греши. Кой е мъдрец? - Който не прави погрешки. Когато някой праведник греши, Господ го оставя на лошите духове, за да го поупражняват в пътя, в който е поставен. Когато човек наруши един Божествен закон, Бог не го слуша вече.
Щом забележите това, преглеждайте
живота
си, да видите къде сте постъпили неправилно или кой Божествен закон е нарушен.
Щом направиш една грешка, ти допущаш вече и втора, и трета. За да не става така, дръж първата грешка. Щом я изправиш, другите грешки се избягват. Допуснеш ли една грешка в живота си и не я изправиш, твоят неприятел ще пусне червените мравки срещу тебе да те изядат. Грешките са живи същества, които постоянно работят против вас, докато ви изядат.
към текста >>
Допуснеш ли една грешка в
живота
си и не я изправиш, твоят неприятел ще пусне червените мравки срещу тебе да те изядат.
Когато човек наруши един Божествен закон, Бог не го слуша вече. Щом забележите това, преглеждайте живота си, да видите къде сте постъпили неправилно или кой Божествен закон е нарушен. Щом направиш една грешка, ти допущаш вече и втора, и трета. За да не става така, дръж първата грешка. Щом я изправиш, другите грешки се избягват.
Допуснеш ли една грешка в
живота
си и не я изправиш, твоят неприятел ще пусне червените мравки срещу тебе да те изядат.
Грешките са живи същества, които постоянно работят против вас, докато ви изядат. Ако съзнанието ви не е будно, те ще ви оглождят, както червеите и ще ви отнемат живота. Сега аз не искам да ви плаша, но казвам де се крие опасността в живота ви. Не говоря за обикновените грешки, които стимулират човека. Няма човек в света, който да не греши.
към текста >>
Ако съзнанието ви не е будно, те ще ви оглождят, както червеите и ще ви отнемат
живота
.
Щом направиш една грешка, ти допущаш вече и втора, и трета. За да не става така, дръж първата грешка. Щом я изправиш, другите грешки се избягват. Допуснеш ли една грешка в живота си и не я изправиш, твоят неприятел ще пусне червените мравки срещу тебе да те изядат. Грешките са живи същества, които постоянно работят против вас, докато ви изядат.
Ако съзнанието ви не е будно, те ще ви оглождят, както червеите и ще ви отнемат
живота
.
Сега аз не искам да ви плаша, но казвам де се крие опасността в живота ви. Не говоря за обикновените грешки, които стимулират човека. Няма човек в света, който да не греши. Било в писането, смятането или четенето, все ще направи поне една малка грешка. Привилегия е за човека да направи една грешка, но той трябва да я изправи.
към текста >>
Сега аз не искам да ви плаша, но казвам де се крие опасността в
живота
ви.
За да не става така, дръж първата грешка. Щом я изправиш, другите грешки се избягват. Допуснеш ли една грешка в живота си и не я изправиш, твоят неприятел ще пусне червените мравки срещу тебе да те изядат. Грешките са живи същества, които постоянно работят против вас, докато ви изядат. Ако съзнанието ви не е будно, те ще ви оглождят, както червеите и ще ви отнемат живота.
Сега аз не искам да ви плаша, но казвам де се крие опасността в
живота
ви.
Не говоря за обикновените грешки, които стимулират човека. Няма човек в света, който да не греши. Било в писането, смятането или четенето, все ще направи поне една малка грешка. Привилегия е за човека да направи една грешка, но той трябва да я изправи. Ако не я изправи, тя ще му причини голямо нещастие.
към текста >>
Преди всичко, изкушенията, изпитанията и мъчнотиите в
живота
са дадени точно според неговата сила.
И тъй, по-добре е да предотвратявате грешките, отколкото да ги правите и после изправяте. Една стара пословица казва: "Една предотвратена грешка струва повече от сто изправени." Значи сто изправени грешки не струват колкото една предотвратена грешка. Някой казва: Можем да грешим, но важно е да изправяме грешките си. - Не трябва да грешим! Не, слабостите не са присъщи на човешкия дух, вследствие на което човек няма право да се крие зад своите слабости като зад параван.
Преди всичко, изкушенията, изпитанията и мъчнотиите в
живота
са дадени точно според неговата сила.
Те не са по-големи от силата му. Даже нещо повече: Силата на човека е по-голяма от мъчнотиите и изкушенията, които му се дават. Затова именно, човек се съди, когато не издържи на дадено изкушение. Кое съди човека? - Силното в него, което му е дадено като средство за борба с изкушението.
към текста >>
Ако искаме да побеждаваме страха, гнева, страстта и духовната гордост, трябва гневът да преобръщаме в деятелност, страхът - в благоразумие, страстта - във воля, а духовната гордост - в проява на
живота
, т.е.
Даже нещо повече: Силата на човека е по-голяма от мъчнотиите и изкушенията, които му се дават. Затова именно, човек се съди, когато не издържи на дадено изкушение. Кое съди човека? - Силното в него, което му е дадено като средство за борба с изкушението. Въпреки това човек пак търси начин да се извини и казва: Слаб съм аз.
Ако искаме да побеждаваме страха, гнева, страстта и духовната гордост, трябва гневът да преобръщаме в деятелност, страхът - в благоразумие, страстта - във воля, а духовната гордост - в проява на
живота
, т.е.
да живеем, както подобава, да намерим истинския смисъл в живота или да я превърнем в стремеж. Съвременните хора се нуждаят от положителна наука. Положителна наука е тази, която открива на човека вътрешния смисъл на явленията в живота и Природата. За пример, някой се оплаква, че на окото, на носа или на ухото му излязла някаква пъпка. Понеже минава за учен, той казва, че тази пъпка се дължи на нечиста кръв.
към текста >>
да живеем, както подобава, да намерим истинския смисъл в
живота
или да я превърнем в стремеж.
Затова именно, човек се съди, когато не издържи на дадено изкушение. Кое съди човека? - Силното в него, което му е дадено като средство за борба с изкушението. Въпреки това човек пак търси начин да се извини и казва: Слаб съм аз. Ако искаме да побеждаваме страха, гнева, страстта и духовната гордост, трябва гневът да преобръщаме в деятелност, страхът - в благоразумие, страстта - във воля, а духовната гордост - в проява на живота, т.е.
да живеем, както подобава, да намерим истинския смисъл в
живота
или да я превърнем в стремеж.
Съвременните хора се нуждаят от положителна наука. Положителна наука е тази, която открива на човека вътрешния смисъл на явленията в живота и Природата. За пример, някой се оплаква, че на окото, на носа или на ухото му излязла някаква пъпка. Понеже минава за учен, той казва, че тази пъпка се дължи на нечиста кръв. Това обяснение не е достатъчно.
към текста >>
Съвременните хора се нуждаят от положителна
наука
.
Кое съди човека? - Силното в него, което му е дадено като средство за борба с изкушението. Въпреки това човек пак търси начин да се извини и казва: Слаб съм аз. Ако искаме да побеждаваме страха, гнева, страстта и духовната гордост, трябва гневът да преобръщаме в деятелност, страхът - в благоразумие, страстта - във воля, а духовната гордост - в проява на живота, т.е. да живеем, както подобава, да намерим истинския смисъл в живота или да я превърнем в стремеж.
Съвременните хора се нуждаят от положителна
наука
.
Положителна наука е тази, която открива на човека вътрешния смисъл на явленията в живота и Природата. За пример, някой се оплаква, че на окото, на носа или на ухото му излязла някаква пъпка. Понеже минава за учен, той казва, че тази пъпка се дължи на нечиста кръв. Това обяснение не е достатъчно. Той трябва да знае защо пъпката е излязла на окото, а не на носа.
към текста >>
Положителна
наука
е тази, която открива на човека вътрешния смисъл на явленията в
живота
и Природата.
- Силното в него, което му е дадено като средство за борба с изкушението. Въпреки това човек пак търси начин да се извини и казва: Слаб съм аз. Ако искаме да побеждаваме страха, гнева, страстта и духовната гордост, трябва гневът да преобръщаме в деятелност, страхът - в благоразумие, страстта - във воля, а духовната гордост - в проява на живота, т.е. да живеем, както подобава, да намерим истинския смисъл в живота или да я превърнем в стремеж. Съвременните хора се нуждаят от положителна наука.
Положителна
наука
е тази, която открива на човека вътрешния смисъл на явленията в
живота
и Природата.
За пример, някой се оплаква, че на окото, на носа или на ухото му излязла някаква пъпка. Понеже минава за учен, той казва, че тази пъпка се дължи на нечиста кръв. Това обяснение не е достатъчно. Той трябва да знае защо пъпката е излязла на окото, а не на носа. Или защо е излязла на носа, а не на ухото.
към текста >>
Ако отидете в Америка, ще видите, че в училищата учат децата освен на
наука
, и на съответстващи
за
тях занаяти.
Трети елемент, който спъва виделината, е сладострастието. То е гробът на Любовта. Колко млади моми и момци са отишли преждевременно в гроба от него. Любовта е хармония, а сладострастието - отрова. Четвърти елемент, който съсипва виделината, е леността.
Ако отидете в Америка, ще видите, че в училищата учат децата освен на
наука
, и на съответстващи
за
тях занаяти.
Там всеки работи, всеки сам изкарва прехраната си и счита за унижение да очаква подаяния. Там се уважава всеки младеж или мома, които работят. Бих желал в България всеки да се стреми към труд. Това се отнася до гражданите, защото за тях се явява опасността от леност, а не за селяните. Пети елемент, който руши виделината, е завистта.
към текста >>
87.
ЩАСТИЕ
Това са три елементарни правила, три елементарни връзки, които пък съставят цяла
наука
.
ЩАСТИЕ Записки от беседите на Учителя Съвременните хора искат да бъдат щастливи. Всеки може да бъде щастлив, ако знае да мисли, да чувства и да постъпва правилно.
Това са три елементарни правила, три елементарни връзки, които пък съставят цяла
наука
.
Тази наука се състои от три факултета, които всеки трябва да свърши. Тъй щото, каже ли някой, че иска да бъде щастлив, подразбирам, че той трябва да мисли, да чувства и да постъпва правилно. Това е един завършен резултат. Засега човек може да бъде щастлив на Земята само за момент. Той не е дошъл още до непрестанното, непреривното щастие.
към текста >>
Тази
наука
се състои от три факултета, които всеки трябва да свърши.
ЩАСТИЕ Записки от беседите на Учителя Съвременните хора искат да бъдат щастливи. Всеки може да бъде щастлив, ако знае да мисли, да чувства и да постъпва правилно. Това са три елементарни правила, три елементарни връзки, които пък съставят цяла наука.
Тази
наука
се състои от три факултета, които всеки трябва да свърши.
Тъй щото, каже ли някой, че иска да бъде щастлив, подразбирам, че той трябва да мисли, да чувства и да постъпва правилно. Това е един завършен резултат. Засега човек може да бъде щастлив на Земята само за момент. Той не е дошъл още до непрестанното, непреривното щастие. Често ние търсим щастието там, където го няма.
към текста >>
Благодари
за
всичко, което придобиваш в
живота
.
Земята е училище. Това, което търсим, ще го намерим на друго място. Всичко на Земята е временно. Който очаква щастието му да дойде отвън, той скоро се разочарова. Това щастие е в самия тебе, не го очаквай отвън.
Благодари
за
всичко, което придобиваш в
живота
.
- Искам да бъда щастлив. - На Земята щастие няма. В бъдеще щастието ще дойде на Земята, но при сегашните условия е невъзможно. Бог приготвя бъдещите условия. Как е възможно днес да се говори за щастие, когато хората воюват, когато опитват силата на 4-5-тонните бомби?
към текста >>
към
живота
на щастието.
Ако в света има нещастия, в Него съществува идеята, как да ги избави от тях, как да ги вразуми не с наказания, но как да им покаже пътя, да излязат от тях. Хората страдат не от това, че вървят в Христовия път, но защото не вървят в тоя път. Щастието иде само за тия, които следват тоя път. Тия хора принасят полза за света, както плодните дървета за човечеството. Като знаете това, стремете се към добри, праведни хора, които имат отношение към Любовта, т.е.
към
живота
на щастието.
Ще ви кажа един закон, който ще ви улесни: Като станете сутрин, ако искате да бъдете щастливи през деня, помислете за щастливите хора и вашето състояние ще се измени. Никой не може да направи твоя свят по-добър или лош, отколкото ти сам си го направил. Докато правите разлика между хората, че едни са по-добри, а други по-лоши, вие всякога ще бъдете нещастни. Кажете ли, че хората в някое братство не живеят добре, вие не делите баницата правилно. От този ден нещастието няма да напусне дома ви.
към текста >>
Щастливият човек познава законите на
живота
и на място ги прилага.
Обичайте, за да се ползвате от плодовете на доброто. Пазете се от омразата, за да не изпитвате горчивите плодове на злото. При омразата вие плащате, а другите ядат и пият. Дотогаз, докато не се научим да обичаме, ние сме в света на зависимостта и ние щастливи хора не можем да бъдем. Истинското доволство води към щастие.
Щастливият човек познава законите на
живота
и на място ги прилага.
Ако можете да приложите една стотна от моето учение, вие ще станете щастливи. Не искам повече от една стотна. Ако всички хора бяха меки, нежни, животът би бил щастлив - вътрешно и външно. Не богатство, а ум и сърце правят човека щастлив. Употреблението на ума, сърцето и богатството правят човека щастлив.
към текста >>
Разрешението на
живота
на Земята е в Слънцето - когато почнем там да ходим.
Един беден овчар веднъж ударил вола си с тоягата и тя се счупила, но от нея изтекло златото. На Земята щастие няма. Щастието е в правилното отношение. Хората търсят щастие на Земята, но техните тела, глави, ръце, крака и пр. са неоформени още и неспособни за някаква велика работа и правилно схващане на нещата.
Разрешението на
живота
на Земята е в Слънцето - когато почнем там да ходим.
Ако се движим с бързината на светлината, за осем минути сме на Слънцето - то е много близо. А за да слезеш в града, са ти нужни тридесет минути. Земята не е на фокус към слънчевата енергия. Ти обичаш някого, но не на фокус - или преувеличаваш, или го намаляваш. Щастието се постига по известен закон.
към текста >>
88.
УСПЕХ
Веднъж, при разговор с Учителя споменах мъката си, че не ми върви в
живота
.
УСПЕХ Спомени на ученици
Веднъж, при разговор с Учителя споменах мъката си, че не ми върви в
живота
.
Тичам, хлопам, работя, а кога ще се радвам. Той се усмихна и каза: "Всеки човек идва на земята с благоприятни възможности, които той би трябвало да използва навреме и на място. Пропуснеш ли момента - губиш. Човек е колективно същество, свързано със Слънцето и цялата Слънчева система. Той идва на земята с тласъка да се движи напред и нагоре.
към текста >>
Бъди винаги с будно съзнание, бъди разумна и се приближавай към реалностите на
живота
."
Ти сама пропускаш добрите възможности, които Природата ти предлага и гониш последния влак. Казвам ти - не пропускай своя влак! Започни да работиш над себе си с най-малките величини, но работи сериозно и продължително, без срокове, докато имаш постижения. Започнеш ли да работиш над някое свое качество, заживей с вибрациите му неотклонно, работи, работи, докато в тялото ти се реконструират съответните клетки. Това се казва работа.
Бъди винаги с будно съзнание, бъди разумна и се приближавай към реалностите на
живота
."
Милка Периклиева ЗАПИСКИ ОТ БЕСЕДИТЕ НА УЧИТЕЛЯ Какво е нужно на човека? - Права мисъл, възвишени чувства и здраво тяло. В това седи неговият прогрес.
към текста >>
Здравето е мярка в
живота
.
ЗАПИСКИ ОТ БЕСЕДИТЕ НА УЧИТЕЛЯ Какво е нужно на човека? - Права мисъл, възвишени чувства и здраво тяло. В това седи неговият прогрес. Без здраво тяло, човек нищо не може да постигне.
Здравето е мярка в
живота
.
Който е здрав, той всичко може да постигне. Да постигне човек всичко в живота си, това значи да разбере своя живот, а не живота на другите. Ако във всяка работа човек не вложи вяра, надежда и любов, тя не може да даде никакъв резултат. Ако физическият живот на човека не е съграден върху надеждата, духовният му живот - върху вярата, а Божественият - върху Любовта, той нищо не може да постигне. Надеждата е основа на физическия живот, вярата - на духовния, а любовта - на Божествения.
към текста >>
Да постигне човек всичко в
живота
си, това значи да разбере своя живот, а не
живота
на другите.
- Права мисъл, възвишени чувства и здраво тяло. В това седи неговият прогрес. Без здраво тяло, човек нищо не може да постигне. Здравето е мярка в живота. Който е здрав, той всичко може да постигне.
Да постигне човек всичко в
живота
си, това значи да разбере своя живот, а не
живота
на другите.
Ако във всяка работа човек не вложи вяра, надежда и любов, тя не може да даде никакъв резултат. Ако физическият живот на човека не е съграден върху надеждата, духовният му живот - върху вярата, а Божественият - върху Любовта, той нищо не може да постигне. Надеждата е основа на физическия живот, вярата - на духовния, а любовта - на Божествения. Физическият, духовният и Божественият живот представят целокупния живот. Който не разбира физическия живот, той не може да разбере и духовния.
към текста >>
Да любиш, да бъдеш добър, това е най-голямото изкуство в
живота
.
Кажат ли му да направи нещо, той трябва веднага да го направи, без никакво разсъждение. Силата на човека седи в неговия вътрешен живот, дето се развива Божественото. Докато човек не обикне Бога, работите му няма да се наредят. Докато човек не носи една светла идея в ума си, животът му не може да се подобри. Доброто е съзнателен, а не механически процес.
Да любиш, да бъдеш добър, това е най-голямото изкуство в
живота
.
Турете за основа в живота си Любовта, ако искате да успявате. Ако искате да успявате в работите си, вие трябва да имате абсолютна Любов към Бога и абсолютно уважение към себе си и към ближния си. Развиете ли в себе си закона на Любовта, всички врати ще се отварят пред вас. Най-лошите условия, при които се намирате, ще се обърнат за ваше добро, ако приемете Любовта. Помнете: Умният, добрият, силният и справедливият човек, дето и да отиде, пътят му е отворен.
към текста >>
Турете
за
основа в
живота
си Любовта, ако искате да успявате.
Силата на човека седи в неговия вътрешен живот, дето се развива Божественото. Докато човек не обикне Бога, работите му няма да се наредят. Докато човек не носи една светла идея в ума си, животът му не може да се подобри. Доброто е съзнателен, а не механически процес. Да любиш, да бъдеш добър, това е най-голямото изкуство в живота.
Турете
за
основа в
живота
си Любовта, ако искате да успявате.
Ако искате да успявате в работите си, вие трябва да имате абсолютна Любов към Бога и абсолютно уважение към себе си и към ближния си. Развиете ли в себе си закона на Любовта, всички врати ще се отварят пред вас. Най-лошите условия, при които се намирате, ще се обърнат за ваше добро, ако приемете Любовта. Помнете: Умният, добрият, силният и справедливият човек, дето и да отиде, пътят му е отворен. Царството Божие е пред него.
към текста >>
- Ако лицето ви почернява, вие сте в човешкия път; ако лицето ви се озарява от светлината на
живота
, вие сте в Божествения път.
Да бъдеш умен, добър, силен и справедлив, това значи да бъде пътят ти отворен. Едно трябва да знаете: И на онзи свят да отидете, и в Америка да отидете, всеки ще отиде със своите качества й навици и от тях зависи, ще успее ли той, или не. Помни: Докато вървиш в човешкия път, ти от ден на ден ще пропадаш. Влезеш ли в Божествения път, работите ще ти се нареждат добре. Как ще познаете дали сте в човешкия или в Божествения път?
- Ако лицето ви почернява, вие сте в човешкия път; ако лицето ви се озарява от светлината на
живота
, вие сте в Божествения път.
Една от причините за неуспеха на хората се дължи на факта, че са здраво свързани със старото и не искат да се откажат от него. За пример, старият живот заставя човека да се занимава с работите на хората. Обаче, докато се интересува от работите на другите, човек никога не може да изправи своя живот. Не само, че не може да се изправи, но с това той пакости на себе си. Искам да постъпвам добре.
към текста >>
Изпусне ли благоприятните условия на
живота
си, човек се натъква на неблагоприятни условия.
Помнете, че в този път можете да постигнете всичко, което желаете, но постепенно, без бързане. Работете, без да се заблуждавате от външната обстановка. Чрез точността се развиват ценни качества. Който е точен, никога не може да изгуби благоприятните условия. Няма желание, няма мисъл у вас, която да не се осъществи, само че всяка на своето време, не бива да бързате, да изваждате вложеното в банката в аванс,
Изпусне ли благоприятните условия на
живота
си, човек се натъква на неблагоприятни условия.
От него зависи да използва добрите условия и да подобри своя живот. Късметът е едно изключително условие. Например, вземеш един билет на късмет. Желаеш да ти се падне печалбата. Може ли да ти се падне?
към текста >>
От бързото или спокойно отваряне и затваряне на очите, зависи твоят успех и в
науката
, и в музиката, и в разрешаване на житейските въпроси.
Ако мислиш и гледаш към земята, мисълта ти ще остане безплодна. Видите ли, че някой мига бързо, ще знаете, че той е страхлив човек. Повече от две минути няма да се въздържате в мигането. Който мига бързо, нищо не постига. Ако бързо мигаш и желаеш да научиш един език, няма да успееш.
От бързото или спокойно отваряне и затваряне на очите, зависи твоят успех и в
науката
, и в музиката, и в разрешаване на житейските въпроси.
Учи всичко, което те интересува и не мигай бързо. Не движи веждите си, когато не трябва. Дръж устата си свободно. Като отиваш на работа, излез с лицето си навън. Обърнеш ли се с гърба си, работите ще останат назад.
към текста >>
Когато някой изучава музика или някаква
наука
, но нещо не му върви, нека напише думите "търпение, разумност, мисъл, правда, работа, труд, постоянство" и като ги изговори няколко пъти, да види коя от тях ще му даде подтик
за
работа.
Онзи човек, който се храни с най-добрата, с най-здравословната храна, той ще успее. Онзи, който пие само чиста, бистра вода, каквато Природата е създала, той ще успее. Следователно, и ние на нашите умове трябва да направим широки прозорци. Напишете думите "обич, живот, знание". Произнесете ги няколко пъти и вижте какво влияние ще окажат върху вас.
Когато някой изучава музика или някаква
наука
, но нещо не му върви, нека напише думите "търпение, разумност, мисъл, правда, работа, труд, постоянство" и като ги изговори няколко пъти, да види коя от тях ще му даде подтик
за
работа.
Сега да ви дам едно правило: Никога не си сключвайте ръцете, защото тогава си носиш своето нещастие в себе си. Такъв човек не може да разреши никога правилно нещата. Вчера видях една сестра, че си турила ръцете отзад. Казах си: "Няма да й върви". Не си туряйте ръцете отзад.
към текста >>
89.
МОЛИТВИ ОТ УЧИТЕЛЯ
да мога да успявам в
живота
си
Укрепи духът ми да мога да победя всички страсти И да мога да се боря против всички напасти и изкушения. Изпрати ми Твоята благост, да мога с търпение да понасям всичко, отредено от Твоята Ръка. Вдъхни ми Любов и ме озари с Твоята Правда,
да мога да успявам в
живота
си
и да бъда полезен за себе си, за ближните си, за окръжающите ме, за обществото, славянството и за цялото човечество, за веригата, за тези, които съдействат за Царството Божие, за българския народ, за духовенството, за учителите, за учениците, които посещават училищата,
към текста >>
Живота
ни, който посвещаваме на Тебе,
за
доброто на нашите братя и ближни, Ти благославяй.
ДОБРАТА МОЛИТВА Господи, Боже наш, Благий ни Небесен Баща, Който Си ни подарил живот и здраве да Ти се радваме, молим Ти се, изпроводи ни Духа Си да ни пази и закриля от всяко зло и лукаво помишление. Научи ни да правим Твоята Воля, да осветяваме Твоето Име и да Те славословим винаги. Осветявай духа ни, просвещавай сърдцата ни и ума ни, да пазим Твоите заповеди и повеления. Вдъхвай в нас с присъствието Си чистите Си мисли и ни упътвай да Ти служим с радост.
Живота
ни, който посвещаваме на Тебе,
за
доброто на нашите братя и ближни, Ти благославяй.
Помагай ни и ни съдействай да растем във всяко познание и мъдрост, да се учим от Твоето Слово и да пребъдваме в Твоята Истина. Ръководи ни във всичко, което мислим и вършим за Твоето Име, да е за успеха на Царството Ти на Земята. Храни душите ни с Небесния Си хляб и укрепявай ни със Силата Си, да успяваме в живота си. Като ни даваш всичките Твои благословения, приложи и Любовта Си да ни е вечен закон. Защото на Тебе принадлежи Царството, Силата и Славата завинаги.
към текста >>
Храни душите ни с Небесния Си хляб и укрепявай ни със Силата Си, да успяваме в
живота
си.
Осветявай духа ни, просвещавай сърдцата ни и ума ни, да пазим Твоите заповеди и повеления. Вдъхвай в нас с присъствието Си чистите Си мисли и ни упътвай да Ти служим с радост. Живота ни, който посвещаваме на Тебе, за доброто на нашите братя и ближни, Ти благославяй. Помагай ни и ни съдействай да растем във всяко познание и мъдрост, да се учим от Твоето Слово и да пребъдваме в Твоята Истина. Ръководи ни във всичко, което мислим и вършим за Твоето Име, да е за успеха на Царството Ти на Земята.
Храни душите ни с Небесния Си хляб и укрепявай ни със Силата Си, да успяваме в
живота
си.
Като ни даваш всичките Твои благословения, приложи и Любовта Си да ни е вечен закон. Защото на Тебе принадлежи Царството, Силата и Славата завинаги. Амин Добрата молитва е дадена във Варна, 1899 г. от Небето чрез Петър Дънов.
към текста >>
На което от тях бихме се спрели да размислим и да медитираме
за
неговия смисъл, ще намерим висше духовно разрешение на някой занимаващ ни въпрос или на някое затруднение в
живота
.
/Та такива са и другите молитви, дадени от Учителя./ Но тук бихме си позволили да си представим, че Учителят е създал Добрата молитва и другите молитви, именно като е записал своите разговори с Бога. Не само това, но Учителят е преживял ония велики еволюционни процеси, представени в "десетте ключа" на Добрата молитва. Великите творения са наистина такива, когато преминат през мисълта, чувствата и волята на човека. Ако разгледаме Добрата молитва, виждаме, че действително тя е съставена от десет изречения, тях Учителят нарече "десет ключа за влизане в Царството Божие". Всяко изречение представлява един ключ за намиране онова щастие, към което човек винаги се е стремил.
На което от тях бихме се спрели да размислим и да медитираме
за
неговия смисъл, ще намерим висше духовно разрешение на някой занимаващ ни въпрос или на някое затруднение в
живота
.
От това гледище, в Добрата молитва се съдържа целият окултизъм, самото "Божествено Учение", както Учителят нарича Школата на Бялото Братство. Николай Дойнов УЧИТЕЛЯТ ЗА ДОБРАТА МОЛИТВА Добрата молитва се състои от 10 ключа за влизане в Царството Божие. Тази молитва е обща не само за човечеството, но и за цялата Вселена: за всички Ангели, Архангели, Началства, Власти, Сили.
към текста >>
Да мислим тогава върху "Добрата молитва" на
живота
, която съдържа всички блага в себе си.
Прочетете сега "Добрата молитва", която ще бъде символ на Новото верую в света. Да прочетем "Добрата молитва" с мисъл. В нея има десет важни неща. Тази молитва представя резюме от това, което човек трябва да върши. Ако я четете с мисъл, вие ще бъдете щастливи.
Да мислим тогава върху "Добрата молитва" на
живота
, която съдържа всички блага в себе си.
Когато четете "Добрата молитва", най-първо ще поемете дълбоко въздух така, че да можете да я прочетете на едно вдишване, а които не могат, поне на 2-3 вдишвания. При туй постоянно и често вдишване и издишване на въздуха, силата на молитвата се губи. ЛОЗИНКА Господи, благослови и укрепи нашите души. 1. Молим се на Отца нашего Небесного за прославлението и осветлението Името на Господа Бога нашего на Земята, между человеците и верующите, и избраните от Веригата на Господа на славата, Спасител, Покровител, Който въздига и възкресява мъртвите и туря всичко в ред и порядък навсякъде, и да се благослови името на Господа Исуса Христа, изявеното Слово Божие и с Него всички, които Го любят.
към текста >>
Благодарим Ти, Баща Наш,
за
Великата Любов, с Която си ни възлюбил; благодарим Ти
за
живота
, който си ни дал; благодарим Ти
за
ума, който си вложил в нас; благодарим Ти
за
Добродетелта, която си турил като основа на нашия живот; благодарим Ти
за
Правдата, с която си ни заобиколил; благодарим Ти
за
Любовта, с която си ни изпълнил; благодарим Ти
за
Великата Ти Мъдрост и Те славим
за
Твоята Истина, с Която си ни озарил.
Амин МОЛИТВА, дадена от УЧИТЕЛЯ на първата вечеря на Годишната среща на Веригата във Варна - 1903 г.
Благодарим Ти, Баща Наш,
за
Великата Любов, с Която си ни възлюбил; благодарим Ти
за
живота
, който си ни дал; благодарим Ти
за
ума, който си вложил в нас; благодарим Ти
за
Добродетелта, която си турил като основа на нашия живот; благодарим Ти
за
Правдата, с която си ни заобиколил; благодарим Ти
за
Любовта, с която си ни изпълнил; благодарим Ти
за
Великата Ти Мъдрост и Те славим
за
Твоята Истина, с Която си ни озарил.
Ние се радваме на живота, който си ни дал и изпълняваме Твоята Воля. Сега, заради Духа, Който си ни дал да ни ръководи, бъди благословен от всинца ни сега и всякога! Амин МОЛИТВА НА ДУХА Господи, Боже наш, да дойде Твоят благ Дух и да обгърне нашия дух в Своите обятия.
към текста >>
Ние се радваме на
живота
, който си ни дал и изпълняваме Твоята Воля.
МОЛИТВА, дадена от УЧИТЕЛЯ на първата вечеря на Годишната среща на Веригата във Варна - 1903 г. Благодарим Ти, Баща Наш, за Великата Любов, с Която си ни възлюбил; благодарим Ти за живота, който си ни дал; благодарим Ти за ума, който си вложил в нас; благодарим Ти за Добродетелта, която си турил като основа на нашия живот; благодарим Ти за Правдата, с която си ни заобиколил; благодарим Ти за Любовта, с която си ни изпълнил; благодарим Ти за Великата Ти Мъдрост и Те славим за Твоята Истина, с Която си ни озарил.
Ние се радваме на
живота
, който си ни дал и изпълняваме Твоята Воля.
Сега, заради Духа, Който си ни дал да ни ръководи, бъди благословен от всинца ни сега и всякога! Амин МОЛИТВА НА ДУХА Господи, Боже наш, да дойде Твоят благ Дух и да обгърне нашия дух в Своите обятия. Да изпълни сърцата ни с необятната Любов, Която изявява
към текста >>
Ти Си венец и слава в
живота
ни!
Да укрепи ръцете ни във всяка правда, нозете ни във всяка добрина. Ний се покланяме пред Тебе, Вечният наш Баща, канара на нашия живот. Благословен Си Ти, благословено е Твоето Име в нашите души. Укрепи ни, въздигни ни, да започнем служенето за идването на Твоето Царство с всяко веселие за изявената любов към нас! Само Ти Си Един, Който ни познаваш и ние Те познаваме, че Ти Си светлина за душите ни, простор за умовете ни, разширение за силата ни, крепост за духовете ни, пълнота за сърцата ни.
Ти Си венец и слава в
живота
ни!
Амин При даването на тази молитва Учителят е казал: "Като четете тази молитва, ще бъдете много внимателни, не бързайте, да дойде умът ви на мястото си; вие започвате без сърце. Съберете умовете и сърцата си на мястото си. Съсредоточете ума и сърцето си към Бога и да произнесем тази молитва." Прочита се Молитва на Духа като се коленичи с десния крак на земята и дясната ръка вдигната нагоре. "Ще мислим върху всичко онова, което прочетохме в молитвата, да дойде да се реализира сега в душите ни." Прочита се още веднъж молитвата пак коленичили с десния крак, но с вдигната нагоре лява ръка.
към текста >>
Благодаря Ти, че ми подаряваш и този ден
живота
и ме зовеш да продължа своята работа здрав и обновен.
Ти Си само Един. Амин УТРИННА МОЛИТВА Господи, Боже наш, душата ми е трепетна пред светлината на новия ден, който ме озарява. Благодаря Ти, че ме пробуди в ранина, когато Те слави разумният човек, птиците и чистите цветя.
Благодаря Ти, че ми подаряваш и този ден
живота
и ме зовеш да продължа своята работа здрав и обновен.
Благодаря Ти, че ми даваш условия да изпълня добрата Ти Воля и да я изявя с любов и разумност като послужа и на моите братя и сестри. Моля Те, дарувай ми присъствието на Благия Си Дух - да слушам като предан син Твоето ръководство и душата ми да не се отклонява от закона Ти. Дай ми сили, будност и любов да живея за цялото мое и общо повдигане на всички човеци, на всички същества и за идването на Царството Божие на Земята. Нека вечното Слънце на Твоята Любов озари с Виделината Си моята душа и душите на всички мои братя и сестри по лицето на Земята! Нека Твоята Любов, Мъдрост и Истина, Правда и Добродетел зацаруват в живота на човека!
към текста >>
Нека Твоята Любов, Мъдрост и Истина, Правда и Добродетел зацаруват в
живота
на човека!
Благодаря Ти, че ми подаряваш и този ден живота и ме зовеш да продължа своята работа здрав и обновен. Благодаря Ти, че ми даваш условия да изпълня добрата Ти Воля и да я изявя с любов и разумност като послужа и на моите братя и сестри. Моля Те, дарувай ми присъствието на Благия Си Дух - да слушам като предан син Твоето ръководство и душата ми да не се отклонява от закона Ти. Дай ми сили, будност и любов да живея за цялото мое и общо повдигане на всички човеци, на всички същества и за идването на Царството Божие на Земята. Нека вечното Слънце на Твоята Любов озари с Виделината Си моята душа и душите на всички мои братя и сестри по лицето на Земята!
Нека Твоята Любов, Мъдрост и Истина, Правда и Добродетел зацаруват в
живота
на човека!
Нека всички човеци станат едно с Христа и светлите ангели, едно с Теб и Великото Бяло Братство! Амин МОЛИТВА ПРИ СТАВАНЕ Пази ме, Господи, със Святото Си Име, за да Ти служа с радост и веселие
към текста >>
Господи, Ти Си източник на
живота
.
бди над мене от Своя Слънчев свод. Прати, Боже, благословение над моя млад живот, да раста под Твоята благост, под Твоята светла шир, да се събуждам с радост и да заспивам в мир. Амин МОЛИТВА ЗА ИЗЦЕЛЕНИЕ (лично)
Господи, Ти Си източник на
живота
.
Изпрати в мен животворната Си сила - Духа, да ми излекува ума, сърцето, духа, душата, волята и тялото. Да ме излекува от всички физически и психически болести и страдания. Да ме дари със здраве, сила и живот, с младост и красота, да развие в мене дарби и способности, за да мога да живея, да се уча и да Ти служа. Амин O,Господи, нека Твоят Дух слезе в моето сърце да озари душата и да изпълни цялото ми същество с всичката Твоя пълнота.
към текста >>
Тази формула ще ви послужи при всички нещастия, противоречия и злини в
живота
ви.
Истината се намира в човека. Ето защо, нападне ли ви злото, кажете си следната формула: "Бог е Любов. Бог е Мъдрост. Аз съм Добро. Аз съм Истина".
Тази формула ще ви послужи при всички нещастия, противоречия и злини в
живота
ви.
Дойде ли някакво изкушение, за да запазите любовта си, изговорете тихо в себе си формулата. И тъй, искате ли да се справяте с мъчнотиите в живота си, прилагайте дадената ви формула. Кажете си: "Бог е Любов, Бог е Мъдрост. Ние сме Добро, ние сме Истина". Произнасяйте формулата съзнателно и следете да видите какви резултати ще имате.
към текста >>
И тъй, искате ли да се справяте с мъчнотиите в
живота
си, прилагайте дадената ви формула.
Бог е Мъдрост. Аз съм Добро. Аз съм Истина". Тази формула ще ви послужи при всички нещастия, противоречия и злини в живота ви. Дойде ли някакво изкушение, за да запазите любовта си, изговорете тихо в себе си формулата.
И тъй, искате ли да се справяте с мъчнотиите в
живота
си, прилагайте дадената ви формула.
Кажете си: "Бог е Любов, Бог е Мъдрост. Ние сме Добро, ние сме Истина". Произнасяйте формулата съзнателно и следете да видите какви резултати ще имате. Дали сте гладен, болен, слаб, произнасяйте формулата смело, без колебание. Дето минавате, произнасяйте формулата и мислете върху съдържанието и смисъла й.
към текста >>
Ползвайте се от формулата, която днес ви дадох, при всички трудни случаи на
живота
си.
Кажете си: "Бог е Любов, Бог е Мъдрост. Ние сме Добро, ние сме Истина". Произнасяйте формулата съзнателно и следете да видите какви резултати ще имате. Дали сте гладен, болен, слаб, произнасяйте формулата смело, без колебание. Дето минавате, произнасяйте формулата и мислете върху съдържанието и смисъла й.
Ползвайте се от формулата, която днес ви дадох, при всички трудни случаи на
живота
си.
Произнасяйте я с всичкото уважение и почитание. Дръжте тази формула в ума си като добро оръжие, с което можете да се защитавате. Ако държите оръжието си чисто, каквото желаете, може да постигнете. Оставите ли го да ръждяса, други ще го вземат от ръцете ви. Щом изгубите оръжието си, с него заедно ще изгубите и свободата си.
към текста >>
Един от тях бе, след ставане от сън, ученикът да се обърне към Началото на
живота
.
Ако държите оръжието си чисто, каквото желаете, може да постигнете. Оставите ли го да ръждяса, други ще го вземат от ръцете ви. Щом изгубите оръжието си, с него заедно ще изгубите и свободата си. След ставане от сън По различно време и години Учителят даваше методи за вътрешна работа на ученика.
Един от тях бе, след ставане от сън, ученикът да се обърне към Началото на
живота
.
Учителят нареди да се направят извадки от беседите на онези формули, които се произнасят след ставане от сън. Ето едни от тях: Сутрин като станете, направете опит, кажете си: "Благодаря Ти, Господи, за голямата благодат, която имаш към нас. Ние Те познаваме, че Си Всемилостив, Всеистинен, Всемъдър."
към текста >>
Едно време, когато бях на вашите години, когато учех тази
наука
, когато ставах сутрин, тъй започвах:
Всяка сутрин като станете, вдигнете ръката си към небето и кажете: "Господи, погледни ръката ми и кажи какво трябва да направя днес? Ако имам някакъв дефект, кажи ми какъв е и дай ми начин да го изправя." Когато вдигнем ръката си нагоре и я отворим, едновременно с това и мъдростта в нас се разтваря и изпуща светлина навън. Ясновидецът вижда тази светлина и голяма радост изпитва.
Едно време, когато бях на вашите години, когато учех тази
наука
, когато ставах сутрин, тъй започвах:
"Благодаря Ти, Боже, за всичко, което Си ми дал и Си ме научил." И вие започнете така. Това е велико Учение. Ако не започнете така, вие ще бъдете във вечна тъмнина, във вечен мрак наоколо си. Ако го приложите, и Господ, и ангелите ще ви се усмихнат и ще ви помогнат да станете синове Божии.
към текста >>
При миене на краката: "Чистотата носи
живота
."
Обръщайте се към клетките на мозъка си, на дробовете си, на стомаха и най-после и към клетките на останалите органи, на мускулите, на костите и ще им кажете: "Слушайте, аз отивам на училище. През това време вие свършете възложената ви работа, че като се върна, да намеря стаите изчистени, проветрени и целия организъм обновен." При лягане ще казваш: "Господи, във време на спане, Ти огради тялото ми с Твойта Светлина и го предпазвай." "Господи на Силите, изпрати Духа Святи на Силите и освети стаята ми със Светлината Си и Силата на Своя Дух, огради леглото ми с огнения кръг на Твоята Любов, за да бъде стаята ми и целият ми дом освободен от зли влияния." 525]Формули, дадени при миене на езерото Махабур
При миене на краката: "Чистотата носи
живота
."
При миене на лицето: "Божията Светлина да озари лицата ни." Формула при земетресения и бедствия Всичко, което е добро, мога да приема. Всичко, което е добро, мога да приложа. Когато искам да направя добро, няма сила,
към текста >>
Ако тези формули се произнасят редовно сутрин, на обед и вечер, а и в друго време, човек ще може да реализира 75% от плановете си в
живота
.
Формули с дълбоко дишане Кажи мислено: При вдишване: "Да се прослави Името Божие в мен." При задържане на въздуха: "Да се въдвори Царството Божие и Неговата Правда в мен." При издишване: "Да бъде Волята Божия."
Ако тези формули се произнасят редовно сутрин, на обед и вечер, а и в друго време, човек ще може да реализира 75% от плановете си в
живота
.
"Аз искам моето сърце да бие ритмично, да се слее с пулса на Слънцето и правилно да изпраща енергиите си по целия организъм, както Слънцето изпраща енергията си по целия свят." При вдишване: Господи, благодаря Ти за Божествения Живот, Който Си вложил във въздуха и който приемам заедно с въздуха. При задържане: Този Божествен Живот, който съм приел заедно с въздуха, прониква във всичките ми органи и навсякъде внася Сила, Живот и здраве. При издишване: Този Божествен Живот проявявам във всяка своя деятелност. Той е израз на Твоята Любов към нас.
към текста >>
90.
ЗАДАЧИ И УПРАЖНЕНИЯ
И всичките ви нещастия във
живота
произтичат от това именно, че сте разменили дните и часовете
за
работа.
В сряда ще учите. В четвъртък ще се поза- нимаете малко със своя характер, как да го облагородите; през този ден ще обиколите и своите приятели. В петък ще се занимавате малко с Любовта. В събота ще идете на църква, ще се помолите на Бога, ще разсъждавате за Божествени работи. Всеки ден, обаче, трябва да има определени часове за работа.
И всичките ви нещастия във
живота
произтичат от това именно, че сте разменили дните и часовете
за
работа.
Всякога, когато се предприеме една работа не навреме, има загуби. Всички работи, в каквото отношение и да са - в наука, в търговия, навсякъде, трябва да стават в точно определеното за тях време. Следователно, всеки от вас, който веднъж е влязъл в Школата, искам да работи над себе си. Като дойде понеделник, да каже; "Какво трябва да работя днес? - Ще очистя къщата си." Някой от вас ще каже; "Дотегна ми все да чистя." - Ако къщата ти е чиста, тогава влез в сърцето си, там има работа.
към текста >>
Всички работи, в каквото отношение и да са - в
наука
, в търговия, навсякъде, трябва да стават в точно определеното
за
тях време.
В петък ще се занимавате малко с Любовта. В събота ще идете на църква, ще се помолите на Бога, ще разсъждавате за Божествени работи. Всеки ден, обаче, трябва да има определени часове за работа. И всичките ви нещастия във живота произтичат от това именно, че сте разменили дните и часовете за работа. Всякога, когато се предприеме една работа не навреме, има загуби.
Всички работи, в каквото отношение и да са - в
наука
, в търговия, навсякъде, трябва да стават в точно определеното
за
тях време.
Следователно, всеки от вас, който веднъж е влязъл в Школата, искам да работи над себе си. Като дойде понеделник, да каже; "Какво трябва да работя днес? - Ще очистя къщата си." Някой от вас ще каже; "Дотегна ми все да чистя." - Ако къщата ти е чиста, тогава влез в сърцето си, там има работа. Ако сърцето ти е чисто, влез в ума - и там има място за чистене. Най-после, има места за чистене и в тялото ви вътре.
към текста >>
Като дойде неделята, тогава ще започнем новия ден на
живота
.
Петък е отличен ден за служене на Любовта. На Любовта трябва да се служи разумно. Събота е ден за служене на Бога. Щом живеем разумно, този свят абсолютно няма да ни интересува, като че го няма. Ние живеем на друго място.
Като дойде неделята, тогава ще започнем новия ден на
живота
.
Неделята е ден на Слънцето, ден на науката. Който иска да се занимава с изобретения, нека употреби неделята. Когато искаш да изобретиш нещо принципиално, някоя добродетел, избери неделята. Тя е ден за прогрес. Хубавите часове, веселите часове са в неделята.
към текста >>
Неделята е ден на Слънцето, ден на
науката
.
На Любовта трябва да се служи разумно. Събота е ден за служене на Бога. Щом живеем разумно, този свят абсолютно няма да ни интересува, като че го няма. Ние живеем на друго място. Като дойде неделята, тогава ще започнем новия ден на живота.
Неделята е ден на Слънцето, ден на
науката
.
Който иска да се занимава с изобретения, нека употреби неделята. Когато искаш да изобретиш нещо принципиално, някоя добродетел, избери неделята. Тя е ден за прогрес. Хубавите часове, веселите часове са в неделята. Който иска да избере весел ден, да избере неделята - тя е ден за веселие.
към текста >>
91.
РАЗВИВАНЕ НА ДАРБИ И ДОБРОДЕТЕЛИ
В окултната
наука
има методи
за
придобиване на търпение.
Трябва да си поставим задача да развием добродетелите в нас. Ако всеки си постави задачата всяка година да развие по една добродетел, за 25 години той ще развие 25 добродетели. Поне човек може да развие първите три основни добродетели: първата година ще работи за търпението, втората година за милосърдието, третата година да развива Любов към Бога. Това е задача за три години - човек да добие три основни добродетели. Търпението е добродетел, която се изработва само на Земята.
В окултната
наука
има методи
за
придобиване на търпение.
Да вземе човек едно огледало и да се гледа 5-10-15 минути, до половин час. Ако се гледате толкова време, ще се хипнотизирате. Какво трябва да направите? Като започнете опита, ще си кажете: След 2 часа ще се събудя. Само така разумният закон действа.
към текста >>
Той може да се радва на известен прогрес в
живота
си.
И мъжът, и децата, и учителите, и учениците, и писателите, и музикантите трябва да правят същото упражнение. По този начин работите им ще се нареждат добре. Това упражнение представя добър метод при самовъзпитанието на човека. Първоначално въжето ще бъде поставено на един метър височина и постепенно ще се подига, докато стигне 30 метра височина. Може ли човек да върви по въже на 30 метра височина, той е достигнал вече много нещо.
Той може да се радва на известен прогрес в
живота
си.
Природата е поставила естествени препятствия на пътя ви като това въже, с цел да развие във вас нещо мощно. Засега човек е развил своето физическо тяло, но не и духовното. За да се развие духовното, т.е. Божественото начало в човека, Невидимият свят му създава ред изпитания. Не е ли пробудено Божественото начало в човека, той е изложен на изпитания, които внасят в него страх и ужас.
към текста >>
Думите, които изявяват Любовта, са: нежност, опрощение, благост, утешение, съчувствие, щастие в
живота
.
За да се развие духовното, т.е. Божественото начало в човека, Невидимият свят му създава ред изпитания. Не е ли пробудено Божественото начало в човека, той е изложен на изпитания, които внасят в него страх и ужас. Аз съм избрал един ред от думи, които имат сила на живот в себе си. Вземете под категорията на Любовта кои думи влизат.
Думите, които изявяват Любовта, са: нежност, опрощение, благост, утешение, съчувствие, щастие в
живота
.
Вземете думата живот, в нея влизат: мощ, храброст, въодушевление, бодрост, победа, победа в целостта. Вибрациите на думата цялост на български са слаби. Думата победа е по-силна, но целостта има най-дълбок смисъл. Под думата цялост влизат: здраве, покой, услужливост, благост, пълнота, оптимизъм, мъдрост. Мъдростта включва следните думи: уравновесеност в действията, равновесие, светлина, знание, съсредоточение, осияване и просвещение, разум.
към текста >>
В растенето на
живота
влизат други думи, които го обясняват: успех, оживотворение, почивка, надежда, съгласие, миротворство и изкупление.
Под думата цялост влизат: здраве, покой, услужливост, благост, пълнота, оптимизъм, мъдрост. Мъдростта включва следните думи: уравновесеност в действията, равновесие, светлина, знание, съсредоточение, осияване и просвещение, разум. В категория "разум" влизат: разсъждение, съжаление, съобразяване, внимателност, стремление. На български няма дума за индивидуализиране, което значи душата да стане единична. В индивидуализирането на душата влизат следните неща: лекуване, присъствие на Духа, младост, растене.
В растенето на
живота
влизат други думи, които го обясняват: успех, оживотворение, почивка, надежда, съгласие, миротворство и изкупление.
В истината влизат следните думи, които я обясняват: постоянство, въздържание, вяра, вдъхновение, доброта, упование. Който иска да познае истината, не може без тия помагала. Сега ще вземем думата вярност. За да бъде човек верен, трябва да има съзвучие. Тия са две думи, които следват една след друга.
към текста >>
92.
МЯСТОТО НА БЪЛГАРИТЕ В ОБЩОЧОВЕШКИЯ ОРГАНИЗЪМ
Затова българите, като преработят чрез черния дроб състоянията си и противоречията си, трябва да ги изхвърлят през дебелото черво и то навреме, като задържат в себе си като хранителни вещества само своите ценни опитности от
живота
си на Земята.
То ще изпраща онази кръв, която черният дроб е изработил. Българите представляват черния дроб. А черният дроб е цялата лаборатория на човешкия живот на Земята. Българите са заели най-трудната част в общочовешкия организъм, затова тук страданията и противодействията са най-големи. Така че, за клетките на черния дроб и за дебелото черво е много трудно.
Затова българите, като преработят чрез черния дроб състоянията си и противоречията си, трябва да ги изхвърлят през дебелото черво и то навреме, като задържат в себе си като хранителни вещества само своите ценни опитности от
живота
си на Земята.
Благодари, че си тук в България! Тук има всичко, с което може да се справя ученикът на една окултна школа и да държи своите изпити като окултен ученик. Тук има изобилие от такъв материал за разработване, за проучване, за заучаване. Всеки народ има строго определено място, свое предназначение в големия космичен човек. Българите заемат черния дроб.
към текста >>
Ако България възприеме новия мироглед, новия морал, новата обхода, новата религия, новата
наука
за
живота
, то българинът ще се излекува, а заедно с него ще се излекува цялото човечество.
Тук има изобилие от такъв материал за разработване, за проучване, за заучаване. Всеки народ има строго определено място, свое предназначение в големия космичен човек. Българите заемат черния дроб. Дотогава, докато българите изпълняват службата на черен дроб на човечеството, работата ще върви много добре. Ние дадохме Божественото Учение на българския народ и така лекувахме черния дроб на човечеството.
Ако България възприеме новия мироглед, новия морал, новата обхода, новата религия, новата
наука
за
живота
, то българинът ще се излекува, а заедно с него ще се излекува цялото човечество.
Ако българинът мисли добре и правилно, ще мисли и разсъждава правилно цялото човечество. Ако българският народ се обогати с новото отношение към Великия живот, ако се проникне от съвършената идея за единство между всички същества, то ще се раздере завесата на мрака, която забулва човечеството и пред нас ще изгрее действително светлият и творчески човек, който е определен да възглавява Новата култура. Избрахме българския народ, понеже той представлява черния дроб на човечеството. А в черния дроб се намира единственият орган - жлъчката. Ако жлъчката заболее, черният дроб не функционира правилно, храносмилането се затруднява и отравянето на организма е неизбежно.
към текста >>
93.
МИСИЯТА НА СЛАВЯНСТВОТО
Славянинът трябва съвършено да изключи насилието от
живота
си, защото насилието прилича на остър нож, който не признава никакъв господар, никакво добро, никакво право, освен правото на оногова, в чиято ръка се намира.
Досега не е имало такава компактна маса като славянството, готова за Новата култура. Най-хубавото у славяните е това, че те имат силно развито религиозно чувство, но не фанатическо, а алтруистическо, общочовешко. За да се развият силите, заложени у славяните, се изисква една мощна, духовна среда, която да ги видоизмени и приспособи за общополезна работа. На славяните предстои да внесат чувството на съзнателно побратимяване между народите. Също така и правилото, че всеки народ трябва в политическо отношение да действа не с насилие, а със силата на моралното въздействие и човеколюбив.
Славянинът трябва съвършено да изключи насилието от
живота
си, защото насилието прилича на остър нож, който не признава никакъв господар, никакво добро, никакво право, освен правото на оногова, в чиято ръка се намира.
С този нож, с който отрязваш главата на другите, със същия нож ще отрежат и твоята глава, ако попадне той в чужда ръка. Славяните не трябва да поддържат политиката на "точилото и ножа". И точилото, и ножът се изхабяват. Това показва, че всички народи, които употребяват тия методи на насилието, физически се изтощават и изхабяват, а морално се смаляват и обезобразяват. А това на съвременен език значи - израждат се.
към текста >>
Трябва да разбира методите на Любовта, която е една от най-могъщите сили, които свързват живите същества и ги подготвят
за
вътрешния смисъл на
живота
.
Великият закон на Братството е произвел четири лъча от себе си и ги е проектирал в света. Те са: Светлината, Животът, Любовта и Свободата. Всеки народ, за да намери своя път, трябва да има светлина в ума си. Всеки народ, за да постигне целта си, необходимо е да има съзнателен живот в душата си. Той трябва да има чисто, непокварено сърце.
Трябва да разбира методите на Любовта, която е една от най-могъщите сили, които свързват живите същества и ги подготвят
за
вътрешния смисъл на
живота
.
И накрая - свободата, която трябва да внесе хармония в човешкия дух, да примири всички противоречия и да даде правилна насока на всички сили: физически, духовни и умствени, към една велика цел - Божественото в света. Само чрез тези четири лъча ще изгрее новият живот и ще се появи Новата култура, която ще даде нова насока на славяните и на всички други народи към великата цел на обединението им. Днес Бог благоволи към славянството. Иска да го тури на работа, да свърши една велика мисия за човечеството. Големи блага, велики условия се предвиждат за славянството, но за това се изискват разумни, просветени хора, които да използват тия условия правилно.
към текста >>
Западът организира света външно, а славянството ще внесе вътрешното съдържание, смисъла на
живота
.
У западните народи умът е развит. В славянската раса са развити чувствата, сърцето. Славяните сега носят силите на душата - Любовта. Те са хора на човеколюбието. Те носят културата на братството.
Западът организира света външно, а славянството ще внесе вътрешното съдържание, смисъла на
живота
.
Погрешно е да се мисли, че славянството трябва да господарува, да заповядва на другите народи. Напротив, то ще бъде полето, където ще се проявят техните положителни качества. Мисията на славяните е да внесат Любов и Добро. Славяните днес са израснали духовно и те са най-подходящият материал за работа на Духа. Ето защо бъдещето е на славянството.
към текста >>
В Русия има пръснати на разни места хора, които работят
за
духовната
наука
.
И това е вече почнало. Тия изпитания, през които минават славянските народи, ще родят нещо хубаво. Те постепенно ще дойдат до Любовта, ще свършат с Любовта. Богомилите сега идат отново. Животът минава в нова фаза.
В Русия има пръснати на разни места хора, които работят
за
духовната
наука
.
Те са адепти, Божествени пратеници. В Русия се изработват нови форми на живот за бъдещето. Тя е творческото поле на тези нови форми. Днес всички се интересуват за съдбата на славянството. Русия, като представителка на славянството, ще мине през големи изпитания, през специфичен път на развитие.
към текста >>
" Има и друг път в
живота
!
Отсега нататък идат за нея изпитания. Ако сте живи до това време, ще видите през какви изпитания ще мине тя - разумни изпитания. Това се отнася не само за Русия, но и за Европа, за цялото човечество. Всички ще минат през разумни изпитания. Като минат през големите изпитания, хората ще кажат: "Не се живее така!
" Има и друг път в
живота
!
Тази промяна, която сега става в Русия, се дължи на действието на много напреднали същества - братя на Любовта, предци на човечеството, които ще се вселят в славянските народи. Те ще докарат велик духовен подем. Тези същества, които слизат сега в славянството, именно те докарват тяхното обединение и работят за мисията им. Тези идеи, които аз говоря тук, ще бъдат приети в Русия и там ще се играе Паневритмията. Русия е връзката между Изтока и Запада.
към текста >>
Славянин е този, който слага Великия закон на Любовта като основа на
живота
си и познава своя Баща.
Бог извика славяните да съдействат за Божието Царство на Земята. Славяните са определени от Бога да бъдат носители на една нова идея. Бъдещето е на славяните, бъдещето е на българите! Те ще оправят всички народи! България ще бъде духовен кредитор, духовен разсадник за целия свят.
Славянин е този, който слага Великия закон на Любовта като основа на
живота
си и познава своя Баща.
Славянин е този, който познава своя Баща и върши Неговата Воля. Христос казва: "Аз и Отец едно сме." Днес славянството представлява Юдиното коляно, чрез което Христос проповядва. Славянството е олтарът на Новата култура. Славянството е майката, която ще роди Царството Божие на Земята. До края на XX век слизат да работят чрез славянството 8 000 адепти.
към текста >>
94.
ЛЮБОВТА ИЗКЛЮЧВА НАСИЛИЕТО
Светът може да се оправи само чрез Любовта, чрез Мъдростта и чрез Истината, поставени като основа на
живота
.
ЛЮБОВТА ИЗКЛЮЧВА НАСИЛИЕТО Светът може да се оправи с Любов, а не с насилие.
Светът може да се оправи само чрез Любовта, чрез Мъдростта и чрез Истината, поставени като основа на
живота
.
Вън от тези три принципа не може да се съгради никакво общество, никаква държавна и международна организация. Те имат приложение в цялата Природа, те имат универсален характер. Всяка инициатива, особено от международен характер, която не започва с Любов, няма бъдеще. Любовта ще изправи международния, обществения и народния живот; с мъчение и насилие не могат да се оправят социалните отношения. Култура, в която не се образува връзка на Любовта между индивидите, не е още истинска култура.
към текста >>
Нас ни трябва една
наука
на Любовта,
за
да може да ни извади от ония противоречия, които се намират в нашия ум сега.
Невидимият свят не може вече да търпи престъпленията и беззаконията на хората. В Божиите книги не е предвидено никакво бесене, никакво умъртвяване. И духовете, които съгрешили, Бог ги е изпратил в ада да се учат и работят; да горят, без да изгарят. Бог казва: "Не благоволявам в смъртта на грешника." Не съдете, за да не бъдете съдени!
Нас ни трябва една
наука
на Любовта,
за
да може да ни извади от ония противоречия, които се намират в нашия ум сега.
Какъвто и порядък да турим, колкото и идеален да бъде, с туй разбиране, което сега имаме, всякога ще има нещо, което да ни липсва. Съвременните въпроси са тези, че сега хората са лишени от хляб, дърва, сол, захар, жилища хигиенични и т.н. За да се задоволи обществото и да се вразумят други, някои мъдруват, че трябва да се обесят виновниците; да се бият жените, които създават раздори и други пакости; да отворим война на неприятелите, за да им отмъстим. Нима жените не са бити; нима досега не е имало кланета, бесилки, войни? - "Да сменим съдиите!
към текста >>
Всички трябва да учим тая велика
наука
, с която можем да преобразим
живота
си.
Доброто не може да се внесе с насилие. Ако се внесе с насилие, каквото и да е добро, то ще роди злото. И злото е дошло в света по единствената причина, че е внасяно с насилие. Християнството също е внесло насилието и в сегашната си форма то не може да спаси света. Културите, които са били основани на силата, са останали в архива на историята.
Всички трябва да учим тая велика
наука
, с която можем да преобразим
живота
си.
Грешката лежи в това, че човешкият порядък е в противоречие с порядъка на живата Природа. И всеки строй, който поддържа насилието, също не може да спаси света. Може да въведе известен ред, но онова благо, което хората очакват, ще дойде не чрез насилие. Има и други начини за избавление на хората. В света всичко трябва да се измени.
към текста >>
95.
БОГ ПОРУГАЕМ НЕ БИВА
Така е в
живота
- всичко се плаща.
Веднъж един брат, на когото тя е сродница, й загатнал, че често болестите се дават за назидание, заради някои грехове, които сме извършили и сме ги забравили. "Никакъв грях не съм сторила - заявила тя - защо Господ ме наказва? " - "Не, Бог никого не наказва, но ние плащаме своите задължения по този начин." И понеже болната няма будно съзнание, нито разкаяние, страданието продължава. Всеки, който се опълчва против Божественото, който гори Словото на Учителя, той сам си сипва жар на главата. Кой каквото посее, такова ще пожъне.
Така е в
живота
- всичко се плаща.
Разказал брат Киряк на Георги Събев Приятелите от село Горица получиха покана за събор на Бялото Братство и бързо започнаха да се приготвят. Колата бе запретната и приятелите идваха да си слагат куфарите и бохчите. Всичко беше готово. Колата тръгна към село Просеник.
към текста >>
църквата и духовенството заангажираха и някои български учени да дадат отпор и да изобличат Учението на Учителя Дънов от гледна точка на
науката
.
А големият й син излязъл на дъжда да го намокри, защото чувал, че летният дъжд е полезен. Изведнъж се чува трясък, пада гръм и го убива на място. След няколко дни дойдоха и ни съобщиха, че онзи, който искал да къса и хвърля портрета на Учителя, го ударил гръм и го убил на място. Радка Левордашка През 1922 и 1923 г.
църквата и духовенството заангажираха и някои български учени да дадат отпор и да изобличат Учението на Учителя Дънов от гледна точка на
науката
.
Тогава излезе една малка книга с надслов: "Дъно- визмът и теософията под светлината на науката". Авторът търсеше да намери доказателства, че тези две течения - дъ- новизмът и теософията - са заблуждения. За доказателства той цитираше, че почти всички велики реформатори и гении на човечеството са боледували от сифилис, което заболяване е стимулирало и активирало интелектуалната им дейност. Като извод се налагало, прокурорът да вземе мерки срещу такива разпространители на идеи, защото щели да заразят всички българи и да полудеят. Тогава теософското движение у нас е наброявало стотици привърженици, а на съборите на Бялото Братство в Търново са се събирали по 1 000-2 000 човека.
към текста >>
Тогава излезе една малка книга с надслов: "Дъно- визмът и теософията под светлината на
науката
".
Изведнъж се чува трясък, пада гръм и го убива на място. След няколко дни дойдоха и ни съобщиха, че онзи, който искал да къса и хвърля портрета на Учителя, го ударил гръм и го убил на място. Радка Левордашка През 1922 и 1923 г. църквата и духовенството заангажираха и някои български учени да дадат отпор и да изобличат Учението на Учителя Дънов от гледна точка на науката.
Тогава излезе една малка книга с надслов: "Дъно- визмът и теософията под светлината на
науката
".
Авторът търсеше да намери доказателства, че тези две течения - дъ- новизмът и теософията - са заблуждения. За доказателства той цитираше, че почти всички велики реформатори и гении на човечеството са боледували от сифилис, което заболяване е стимулирало и активирало интелектуалната им дейност. Като извод се налагало, прокурорът да вземе мерки срещу такива разпространители на идеи, защото щели да заразят всички българи и да полудеят. Тогава теософското движение у нас е наброявало стотици привърженици, а на съборите на Бялото Братство в Търново са се събирали по 1 000-2 000 човека. Книгата е написана и отпечатана.
към текста >>
Сега ще ви разкажа едно трагично събитие в
живота
на Лулчев.
След три месеца, една жена с черен воал отишла в съда, за да вади документи във връзка със смъртта на покойния си съпруг. Оказало се, че това е съпругата на оня началник, който заплашвал Учителя. Когато разбрали, че това е жената на убития началник, припомнили си за предсказанието и я попитали:"Госпожо, много се извиняваме, но позволете да Ви попитаме нещо. Ако обичате да ни кажете някои подробности около смъртта на вашия съпруг." - "Мъжът ми е пътувал с лека кола извън града и на един завой се стреля по него и го улучват два куршума в корема, от които последва смъртта му." Георги Събев
Сега ще ви разкажа едно трагично събитие в
живота
на Лулчев.
Той беше женен за дъщерята на генерал Станчо Радойков. Дъщеря му се казваше Ангелина Радойкова. Тя е била убита с тесла от нейната прислужница и майка й, с цел да ограбят златни накити. Прислужницата се казваше Марина Тимева, а майка й - Станка Тимева. Лулчев бе арестуван и се съмняваха, че той е извършил убийството.
към текста >>
Аз се отказвам да навлизам в тая интимна страна на
живота
на "Учителя" и на неговите най-върли последователи и последователки, защото смятам това
за
излишно след появяването на комедията "Пред изгрев слънце" от Ст. Л.
Със злорадство Д. Ласков пише в сп. "Духовна култура", кн. 11-12 от 1922 г. настр. 83-84: "При такова морално учение, какъв може да бъде личният живот на Дънов и неговите последователи, нека всеки читател си отговори сам.
Аз се отказвам да навлизам в тая интимна страна на
живота
на "Учителя" и на неговите най-върли последователи и последователки, защото смятам това
за
излишно след появяването на комедията "Пред изгрев слънце" от Ст. Л.
Костов, която се играе в Свободния театър в София. В тая пиеса авторът на "Мъжемразката", по думите на един от неговите критици, е успял "твърде сполучливо да осмее, макар и в дебели контури, както учението на Дънов и сие, тъй и неговата тартюфщина." (Васил Стефанов, в. "Ден", бр. 221, 1921 г.) Дъновистските типове (Зелков, Грама- тиков, Свраков, г-ца Свракова, Вера и Анчето), според същия критик, "тук са дадени така съвършено, че само те са достатъчни да извинят всички други грешки на автора. Затова, който иска да се запознае с интимната страна на живота на дъновистите и техния прехвален "Учител", аз бих го посъветвал да посети Свободен театър и да види "Пред игрев слънце".
към текста >>
Затова, който иска да се запознае с интимната страна на
живота
на дъновистите и техния прехвален "Учител", аз бих го посъветвал да посети Свободен театър и да види "Пред игрев слънце".
Аз се отказвам да навлизам в тая интимна страна на живота на "Учителя" и на неговите най-върли последователи и последователки, защото смятам това за излишно след появяването на комедията "Пред изгрев слънце" от Ст. Л. Костов, която се играе в Свободния театър в София. В тая пиеса авторът на "Мъжемразката", по думите на един от неговите критици, е успял "твърде сполучливо да осмее, макар и в дебели контури, както учението на Дънов и сие, тъй и неговата тартюфщина." (Васил Стефанов, в. "Ден", бр. 221, 1921 г.) Дъновистските типове (Зелков, Грама- тиков, Свраков, г-ца Свракова, Вера и Анчето), според същия критик, "тук са дадени така съвършено, че само те са достатъчни да извинят всички други грешки на автора.
Затова, който иска да се запознае с интимната страна на
живота
на дъновистите и техния прехвален "Учител", аз бих го посъветвал да посети Свободен театър и да види "Пред игрев слънце".
Пиесата заслужава това, макар и да не е написана от Хауптман. От художествено гледище комедията на Костов може и да има своите недостатъци (кое дело на човешките ръце е без недостатък), но едно не може да се откаже на автора, а именно дарованието му на опитен наблюдател, който под изтърканата маска на "великия" дъновистки "моралист", можа да види най-обикновен български Тар- тюф и като смъкне тая маска, да го покаже на обществото в неговия действителен облик." Д. Ласков скоропостижно почина през 1922 г., а животът на режисьора на тази пиеса и на главния актьор преминават изключително драматично. Учителят каза следното: "Онзи, който написа първата статия, който охули Името Божие, сега го повикаха да го съдят. И всеки, който се осмели да хули Името Божие, ще го съдят.
към текста >>
Не само горният случай, а можем да изредим много случаи, когато ония, които са пречили на Божието дело, са платили с
живота
си.
" Ето защо отидохме на Мусала, там да го проведем. Съборът мина при хубаво време и добро разположение. Една сутрин Учителят каза: "Тази нощ се търкулна един бръмбар! " Малко по-късно дойдоха туристи и донесоха вестници от София, от които научихме, че секретарят на синода - този, който беше попречил за събора, е умрял внезапно. Мария Милева
Не само горният случай, а можем да изредим много случаи, когато ония, които са пречили на Божието дело, са платили с
живота
си.
Така е било с всички, които са ползвали служебното си положение, за да пречат на Божието дело. Спомням си, че навремето владиците организираха подписка сред търновското гражданство и след като получиха болшинството от подписите на населението, ги представиха пред властите и те забраниха съборите в гр. Търново. После те бяха прехвърлени в София. Там също забраняваха събори и веднъж Изгревът бе блокиран с полиция и не позволиха на приятелите от града да дойдат на събора. Във връзка с тези забрани, Учителят каза следното: "Аз, когато разбера, че не ме искат, повече не стъпвам там.
към текста >>
Останалото, което последва, бе изпълнение на окултния закон - който се отрича от Словото на Бога, той се отрича и от себе си, защото прекъсва връзката, която го свързва с Центъра на
живота
.
Божието благословение се отклони в друга посока. И то никога не можа да се върне обратно. Такъв бе законът. Навремето се подписваха и се отрекоха сами от Словото на Учителя. Сами затвориха Божествения кран и спря той да тече над града.
Останалото, което последва, бе изпълнение на окултния закон - който се отрича от Словото на Бога, той се отрича и от себе си, защото прекъсва връзката, която го свързва с Центъра на
живота
.
Това нещо го видяхме и в София, когато забраниха събора. Този директор на полицията, като забрани събора, много скоро падна от власт и повечето от министрите бяха съдени след 9.IX.1944 г., заради злоупотреби с властта. Окултният закон не ги подмина и тук. Ние бяхме свидетели на това и очевидци на закона, чрез който Божията правда се възстановява на Земята чрез Силите Господни. През лятото на 1922 г.
към текста >>
И така ходеше до края на
живота
си - превит под прав ъгъл.
На следващия ден кръстът му се схванал. Започнали да идват лекари и знахари, да го мажат с какви ли не мехлеми и да гълта какви ли не хапове и билки. Нищо не помогнало. Само за седмици той се превил на две в гръбначния стълб и започнал да се движи, превит под прав ъгъл. Точно, както е сгънат бастунът отгоре при дръжката, така той се движеше.
И така ходеше до края на
живота
си - превит под прав ъгъл.
Със същия бастун, с който бе замахвал срещу Учителя, сега той се подпираше и пълзеше. Отидох да го видя, аз бях студент. Беше трагична картина. Мълчи, сумти и нищо не казва. Беше ми смешно да го гледам как се движи.
към текста >>
Остана такъв до края на
живота
си.
Отидох да го видя, аз бях студент. Беше трагична картина. Мълчи, сумти и нищо не казва. Беше ми смешно да го гледам как се движи. И беше ми страшно да го гледам, само като си спомням, че той се подпира на същия бастун, който насочи срещу Учителя и Го обвини, че е кривият стълб на православието.
Остана такъв до края на
живота
си.
Един от лекарите ми обясняваше, че при падането на куфара на гръбнака, най-вероятно се е счупил и смазал някой прешлен и затова се е получило това изкривяване. Може и така да е, но аз виждах пред очите си бастуна, издигнат срещу Учителя и моето обяснение беше друго. Та Евтимий не ставаше повече за архимандрит, нито за поп, нито за човек. Ставаше само да бъде и изпълнява службата на кривия стълб на православието. Това е винаги пред очите ми, макар че оттогава минаха цели десетилетия.
към текста >>
Ние бяхме свидетели на всички тези събития и преживяхме това време,
за
да засвидетелстваме с
живота
си, че думите на Учителя се сбъднаха, защото Словото Му
за
нас бе Сила и Живот, а
за
света бе съдба!
Това не е по ваша воля и вие не решавате този въпрос. Съдбините на света се разрешават от Господа, Бога Моего. В момента, когато аз сляза от тази катедра, ще дойдат веднага болшевиките. И когато дойдат, те ще изпълнят Волята на Бога спрямо ония, които хулиха Словото Божие. Защото Бог поругаем не бива." Тези думи бяха изречени, бяха записани и след това дойде времето да ги проверим.
Ние бяхме свидетели на всички тези събития и преживяхме това време,
за
да засвидетелстваме с
живота
си, че думите на Учителя се сбъднаха, защото Словото Му
за
нас бе Сила и Живот, а
за
света бе съдба!
Всички, които направиха съдба с Школата и нарушиха окултните закони, направиха съдба и с Дома Господен, Който бе на Изгрева. Така че ние видяхме как действаше Божията Воля като съдба за света! Мария Тодорова Брат Боян Боев изпраща през 1940 г. няколко пакета с беседи на приятелите в Латвия.
към текста >>
В
живота
на всеки човек има случки, събития или решения, които са важни, определящи и с голямо значение
за
самия него.
Бях свидетел на много такива случаи. На един лист си бях записал под номера, но той изчезна по време на обиските. Следващите поколения ще издирят тези лица, ще покажат деянията им, за да се види от всички защо над тях се стовари възмездието. А това бе Божията Правда, която трябваше да дойде и да възстанови справедливост на Земята. Никола Нанков
В
живота
на всеки човек има случки, събития или решения, които са важни, определящи и с голямо значение
за
самия него.
Такъв пример, който може да бъде поучителен за много хора, има в живота на Иван Николов Филипов. За времето, в което имах въможност да бъда по-близо до него, той беше директор на бившето окръжно предприятие "Здрава храна", Стара Загора. По- късно го преместиха в Окръжен Кооперативен съюз, където беше директор на отдел, след което стана директор на едно новосъздадено предприятие. През време на социалистическия режим, всички ръководни длъжности ги раздаваше партията и ги заемаха само партийни членове, верни на социалистическия режим. Затова тези ръководители, на първо място следваха партийните поръчения, стремяха се да бъдат удобни на по-висшестоящите от тях, а в предприятията, които ръководеха, изискваха пълно послушание от своите подчинени.
към текста >>
Такъв пример, който може да бъде поучителен
за
много хора, има в
живота
на Иван Николов Филипов.
На един лист си бях записал под номера, но той изчезна по време на обиските. Следващите поколения ще издирят тези лица, ще покажат деянията им, за да се види от всички защо над тях се стовари възмездието. А това бе Божията Правда, която трябваше да дойде и да възстанови справедливост на Земята. Никола Нанков В живота на всеки човек има случки, събития или решения, които са важни, определящи и с голямо значение за самия него.
Такъв пример, който може да бъде поучителен
за
много хора, има в
живота
на Иван Николов Филипов.
За времето, в което имах въможност да бъда по-близо до него, той беше директор на бившето окръжно предприятие "Здрава храна", Стара Загора. По- късно го преместиха в Окръжен Кооперативен съюз, където беше директор на отдел, след което стана директор на едно новосъздадено предприятие. През време на социалистическия режим, всички ръководни длъжности ги раздаваше партията и ги заемаха само партийни членове, верни на социалистическия режим. Затова тези ръководители, на първо място следваха партийните поръчения, стремяха се да бъдат удобни на по-висшестоящите от тях, а в предприятията, които ръководеха, изискваха пълно послушание от своите подчинени. В това отношение, Иван Филипов беше напълно различен.
към текста >>
През този период на
живота
си изучавах учението на индийските йоги.
Затова намираха различни причини да го свалят от длъжност, въпреки че показателите в работата му винаги са били положителни. Но, по някакво стечение на обстоятелствата, той не оставаше в немилост, при него нещата се нареждаха така, че ставаше директор на друго място и отново всичко тръгваше по обичайния начин. Аз бях един от онези, много на брой незначителни хора в онова време, които го познаваха. Приятно ми беше да разговарям и да общувам с него. Дали той е имал някакъв интерес към мен, не мога да кажа.
През този период на
живота
си изучавах учението на индийските йоги.
Иван Филипов не се интересуваше от това учение, нито пък имаше някакви религиозни влечения, но все пак сме намирали общи теми за разговор. Понякога отивах при него и въпреки, че винаги е бил много зает със служебните си задължения или с присъствие на хора около него, той винаги ме приемаше и отделяше време да поговорим на някаква тема. Така един път, докато бях в кабинета му и разговаряхме, изведнъж пред мен се откри една картина и ми се даде да видя, че във миналото той е бил един от видните ръководители на България. Даде ми се да видя също така, че в този живот той е определен да стане пръв министър на България заедно с още един човек - за негов заместник, чието име няма да споменавам. Картините, които ми се дадоха да видя, за мен означаваха, че това е едно предопределение за тези двама души и аз бях убеден, че това, което съм видял, след известно време, по някакъв начин ще се случи.
към текста >>
Станах свидетел на нещо, което стана причина да настъпи пълен обрат в
живота
на Иван Филипов.
Затова се интересувах и следях с интерес всичко, което се случва около него. Вероятно дълбоко в себе си Иван Филипов е разбирал по някакъв начин своето предопределение, защото понякога в разговор, съм го чувал да казва: "Аз съм роден, за голям ръководител." Тези думи бяха негово откровение, от което аз изпитвах вътрешна радост. Такъв човек - честен, неподкупен, напълно освободен от каквито и да било стремежи за материално облагодетелстване, без съмнение би направил много, ако стане ръководител на България. Очаквах да дойде времето да се реализират тия неща, без да споделям с никого за картините, които съм видял, защото бях убеден и тогава така мислех - че това, което съм видял, непременно ще се случи. Обаче всичко това не само, че не се реализира, но се случиха неща - напълно противоположни.
Станах свидетел на нещо, което стана причина да настъпи пълен обрат в
живота
на Иван Филипов.
Един ден отидох в неговото предприятие и видях, че той е седнал зад бюрото си, а около него има служителки и разговарят за нещо. Разговаряха за съвсем обикновени неща от ежедневието. В един момент Иван Филипов смени темата и започна да говори за Петър Дънов, като каза: "Вие знаете ли, че Петър Дънов е бил шизофреник? " Никой нищо не отговори. Служителките мълчаха, а той започна да обяснява по-подробно защо "Дънов е бил шизофреник".
към текста >>
Престанах да се срещам с него, но често се питах защо се случи да отида точно в този ден и час и точно в този момент да присъствам,
за
да бъда свидетел на тази грешка в
живота
му.
Тогава аз не знаех още кой е Петър Дънов, но подсъзнателно разбирах, че това, което става, е нещо много лошо. Разбирах, че това, което говори в момента е нещо фатално и дори гибелно за него. Оттеглих се и тръгнах да се прибирам без да съм разговарял с него. От този момент всичко онова, което ме е привличало в този човек изчезна. Чувствах го вече обикновен човек, като всички останали и разбирах, че с тези неща, които наговори, той разруши всички положителни възможности в своя живот.
Престанах да се срещам с него, но често се питах защо се случи да отида точно в този ден и час и точно в този момент да присъствам,
за
да бъда свидетел на тази грешка в
живота
му.
Не можах да си отговоря тогава. Престанах да се интересувам повече от живота на Иван Филипов, но от време на време срещах хора от неговото предприятие и те споделяха с мен, че се е променил, че не е вече същият човек, а също така, че работите в предприятието отиват на зле. И наистина, наскоро това предприятие беше закрито, а след това последователно започнаха да се разрушават и новосъздадените от него предприятия в частния сектор след 1989 г. Няма да описвам с подробности живота на Иван Филипов по-нататък, само ще спомена, че той премина през големи изпитания. Предприятията, които създаде се разрушиха, изгуби всичките си капитали и остана сам, забравен от всички и ненужен на никого.
към текста >>
Престанах да се интересувам повече от
живота
на Иван Филипов, но от време на време срещах хора от неговото предприятие и те споделяха с мен, че се е променил, че не е вече същият човек, а също така, че работите в предприятието отиват на зле.
Оттеглих се и тръгнах да се прибирам без да съм разговарял с него. От този момент всичко онова, което ме е привличало в този човек изчезна. Чувствах го вече обикновен човек, като всички останали и разбирах, че с тези неща, които наговори, той разруши всички положителни възможности в своя живот. Престанах да се срещам с него, но често се питах защо се случи да отида точно в този ден и час и точно в този момент да присъствам, за да бъда свидетел на тази грешка в живота му. Не можах да си отговоря тогава.
Престанах да се интересувам повече от
живота
на Иван Филипов, но от време на време срещах хора от неговото предприятие и те споделяха с мен, че се е променил, че не е вече същият човек, а също така, че работите в предприятието отиват на зле.
И наистина, наскоро това предприятие беше закрито, а след това последователно започнаха да се разрушават и новосъздадените от него предприятия в частния сектор след 1989 г. Няма да описвам с подробности живота на Иван Филипов по-нататък, само ще спомена, че той премина през големи изпитания. Предприятията, които създаде се разрушиха, изгуби всичките си капитали и остана сам, забравен от всички и ненужен на никого. Годините, които прекара в нищета и духовно утеснение го накарали да повярва в Бога, но наши общи познати, които са се срещали с него казваха: "Иван Филипов е повярвал и все за Бога говори, ама е заблуден." Имах възможност и аз да се срещна с него няколко пъти.
към текста >>
Няма да описвам с подробности
живота
на Иван Филипов по-нататък, само ще спомена, че той премина през големи изпитания.
Чувствах го вече обикновен човек, като всички останали и разбирах, че с тези неща, които наговори, той разруши всички положителни възможности в своя живот. Престанах да се срещам с него, но често се питах защо се случи да отида точно в този ден и час и точно в този момент да присъствам, за да бъда свидетел на тази грешка в живота му. Не можах да си отговоря тогава. Престанах да се интересувам повече от живота на Иван Филипов, но от време на време срещах хора от неговото предприятие и те споделяха с мен, че се е променил, че не е вече същият човек, а също така, че работите в предприятието отиват на зле. И наистина, наскоро това предприятие беше закрито, а след това последователно започнаха да се разрушават и новосъздадените от него предприятия в частния сектор след 1989 г.
Няма да описвам с подробности
живота
на Иван Филипов по-нататък, само ще спомена, че той премина през големи изпитания.
Предприятията, които създаде се разрушиха, изгуби всичките си капитали и остана сам, забравен от всички и ненужен на никого. Годините, които прекара в нищета и духовно утеснение го накарали да повярва в Бога, но наши общи познати, които са се срещали с него казваха: "Иван Филипов е повярвал и все за Бога говори, ама е заблуден." Имах възможност и аз да се срещна с него няколко пъти. Той веднага се зае да ме просвещава. Разясни ми, че "тяхната църква е единствената, чрез която човек се спасява, че той е спасен и името му е записано в "Книгата на живота", че: "той, жена му и децата му ще бъдат в Рая."
към текста >>
Разясни ми, че "тяхната църква е единствената, чрез която човек се спасява, че той е спасен и името му е записано в "Книгата на
живота
", че: "той, жена му и децата му ще бъдат в Рая."
Няма да описвам с подробности живота на Иван Филипов по-нататък, само ще спомена, че той премина през големи изпитания. Предприятията, които създаде се разрушиха, изгуби всичките си капитали и остана сам, забравен от всички и ненужен на никого. Годините, които прекара в нищета и духовно утеснение го накарали да повярва в Бога, но наши общи познати, които са се срещали с него казваха: "Иван Филипов е повярвал и все за Бога говори, ама е заблуден." Имах възможност и аз да се срещна с него няколко пъти. Той веднага се зае да ме просвещава.
Разясни ми, че "тяхната църква е единствената, чрез която човек се спасява, че той е спасен и името му е записано в "Книгата на
живота
", че: "той, жена му и децата му ще бъдат в Рая."
При една от нашите срещи, го запитах дали помага материално, както по-рано на по-бедни хора от него. Той отговори: "А, не. Тези хора идват при мене само за да ме използват." Правеше ми впечатление, че където и да се спре и с когото и да започне разговор, Иван Филипов говореше на висок глас за Бога. Попитах го за това и той ми разясни следното: "Така иска Бог.
към текста >>
Много пъти съм размишлявал
за
тези три случая,
за
фаталните грешки в
живота
на тези трима мъже.
Какво го накара този съсед да похули Господа, не стана ясно. Минаха една-две години от тази случка и той получи проблеми със здравето. Ходи по болници, лекуваха го, но положението му се влоши. Получи се някакво обездвижване на крайниците и той остана в инвалидна количка. В това състояние живя още около две години и се помина през 2005 г.
Много пъти съм размишлявал
за
тези три случая,
за
фаталните грешки в
живота
на тези трима мъже.
Всички те бяха хора положителни в своето поведение и в отношенията си с хората, но сгрешиха без да разбират, че грешат и понесоха последствията от своите грешки без да знаят къде са сгрешили. Ето какво казва Учителят по този въпрос: "Черната ложа иска да тури хората в стълкновение с Божествения свят, за да ги осакати." Христо Тодоров
към текста >>
96.
УЧИТЕЛЯТ ЗА ЕВАНГЕЛИЕТО
Съзнанието ви е затлачено от перипетиите на
живота
.
Учителят не се отказа от мисълта да получи и друг отговор, погледна сестра Велева и запита: "А вие, сестра, не можете ли да разкажете нещичко от богатото минало и да възстановите някои от Блаженствата? Били сте на планината с Христа." - Учителю, от това далечно минало нищо не мога да си спомня! - тихо отговори сестрата и сведе поглед върху тетрадката си. Тогава Учителят продължи: "Неведнъж сте слушали Христа, всинца сте били с Него, но сте забравили.
Съзнанието ви е затлачено от перипетиите на
живота
.
Ако то бе будно, щеше с лекота да преодолее бариерата на времето и нямаше да ви затрудни припомнянето на прочутата проповед на Христа... Ненаписаните блаженства аз ще ви припомня: Блажени са вярващите, а още по-блажени са онези, които знаят. Блажени са тези, които гладуват и жадуват за Любовта, те наситени ще бъдат. Блажени са тези, които ги любят, а още по-блажени са онези, които любят. Блажени са, които се убеждават в Истината, а по-блажени са онези, които носят Истината в себе си.
към текста >>
Блажени са, които вярват в
науката
, а по-блажени са онези, които имат
науката
в себе си.
Ако то бе будно, щеше с лекота да преодолее бариерата на времето и нямаше да ви затрудни припомнянето на прочутата проповед на Христа... Ненаписаните блаженства аз ще ви припомня: Блажени са вярващите, а още по-блажени са онези, които знаят. Блажени са тези, които гладуват и жадуват за Любовта, те наситени ще бъдат. Блажени са тези, които ги любят, а още по-блажени са онези, които любят. Блажени са, които се убеждават в Истината, а по-блажени са онези, които носят Истината в себе си.
Блажени са, които вярват в
науката
, а по-блажени са онези, които имат
науката
в себе си.
Блажени са онези, които вярват в разумността, а още по-блажени са онези, които изявяват разумността, която носят в себе си. Блажени са онези, които вярват в Бога и Го любят, а още по-блажени са онези, които Бог люби! " В този дух Учителят продължи беседата и възстанови не само проповедта на Христа на планината, но допълни онова, което не е записано от ръката на человеците, но е написано в незримите страници на Битието. Паметна лекция!
към текста >>
Тези форми на църквата задържат развитието на
живота
, затова те ще отпаднат.
Тя е станала материална! Тя си изживя своя път. Сега ще дойде езотеричното Учение на Христа като вътрешна сила в умовете на хората. Днес е хаос и мрак. Трябва да стане нещо.
Тези форми на църквата задържат развитието на
живота
, затова те ще отпаднат.
Ще остане само чистият Дух на Истината, защото Бог е Дух и тия, които Му се кланят в Дух и Истина да Му се кланят! Често питат: "Ами, ти проповядваш ли нещо съобразно църквата? " Отговарям: "Аз проповядвам неща, които са съобразени с Великия Божествен закон; пред Господа не лъжа; дали моето Учение е съгласно с вашите възгледи, за мене е безразлично. За мене е важно моите възгледи да бъдат съгласни с Великия закон, да не бъда лъжец пред Бога, пред Небето, пред ангелите, пред светиите - то е важният въпрос за мене. Ако всички така схващат Учението и така мислят, няма от какво да се плашим.
към текста >>
97.
ПРИРОДНИ БЕДСТВИЯ И КАТАКЛИЗМИ
След вас ще дойде Новата велика
наука
и култура, които ще превърнат всичко старо в стройно, хармонично цяло.
Пред вас стоят велики проблеми за разрешаване. Земята ще се преустрои. Нови елементи, нови слънца, нови планети ще се явят. Всички градове и села, всички черкви и училища ще бъдат пометени. Навсякъде ще виждате само остатъци от миналото.
След вас ще дойде Новата велика
наука
и култура, които ще превърнат всичко старо в стройно, хармонично цяло.
Каквито времена и да дойдат, не се страхувайте! Ще станете по-разумни, ще се сближите повече. Общите страдания и изпитания сближават хората. Казано е в Писанието: "Косъм няма да падне от онези, които любят Господа! " Казано е още, че заради избраните ще се съкратят дните на изпитания и скърбите.
към текста >>
Във висшата механика на окултната
наука
има едно твърдение, според което при движението на едно колело, на всеки 100 милиона обръщания има едно изключение.
След събитията лошите хора ще се отстранят от Земята. Идеята за братството иде. Земята ще стане място за благословение. Това ще стане скоро. Но докато дойде то, хората ще минат през големи страдания, които ще пробудят съзнанието им.
Във висшата механика на окултната
наука
има едно твърдение, според което при движението на едно колело, на всеки 100 милиона обръщания има едно изключение.
Такова едно колело е и нашата Земя. И тя като обиколи 100 милиона пъти около Слънцето, и в нейното движение ще има едно изключение, което ще се изрази или в нисходяща степен, катастрофално, или във възходяща степен, благотворно. Такива изключения са ставали много често, такова изключение иде и сега. Нашата Земя е направила толкова обращения и е много близо до изключението. Кога ще дойде това изключение, няма да кажа датата.
към текста >>
Иска време,
за
да ви докажа формулите и фактите, с които окултната
наука
си служи.
Знаете ли какво ще стане в света, когато Слънцето направи едно такова изключение? Ако това изключение попадне в нисходяща степен, цялата Слънчева система ще угасне, нашето Слънце ще потъмнее, а с това и всякакъв живот ще престане. Ако това изключение попадне във възходяща степен, слънчевата енергия ще се увеличи 10 пъти и тогава да му мислят хората, които са на Земята. Тъй че, сега има едно приблизително съвпадение - и Слънцето, и Земята са направили своите 100 милиона обращения и сега идват две изключения. Това е едно твърдение, което мога да докажа математически, с факти и данни, но не на това общество.
Иска време,
за
да ви докажа формулите и фактите, с които окултната
наука
си служи.
С това не искам да вселявам страх, но казвам, че има изключения и всеки човек трябва да бъде готов на поста си да ги посрещне. Между богати и сиромаси трябва да се възстановят братски отношения и богатият да почувства бедния като свой брат и бедният да почувства богатия като свой брат. Това е, което трябва днес да се насажда между хората. Всички други методи са употребявани, употребявани от памтивека и всички са дали само един резултат. Само тези разумни отношения на Любов могат да ни спасят от бъдещата катастрофа.
към текста >>
Когато имат правилно разбиране на законите, които управляват
живота
и Природата, няма да страдат от това, че са изгубили всичко, но ще знаят, че на мястото на загубеното, ще им се даде нещо ново.
Съвременната култура се нарича славянска, но няма нищо славянско в нея. И ако върви по този път, ще я постигне съдбата на миналите култури. Един нов социален строй трябва да се внесе в Европа. Защото ако не го направят, те сами ще се разрушат. Ще дойде ден, когато всичко, което хората имат, ще им се вземе.
Когато имат правилно разбиране на законите, които управляват
живота
и Природата, няма да страдат от това, че са изгубили всичко, но ще знаят, че на мястото на загубеното, ще им се даде нещо ново.
Закон е: "Когато се отнеме на човека нещо, в замяна му се дава друго нещо."
към текста >>
98.
СОЦИАЛНИ БЕДСТВИЯ
Тези избрани крепят
живота
.
Един нов социален строй трябва да се внесе в Европа. Защото ако не го направят, те сами ще се разрушат. Ако не се примирят народите, ще дойдат глад, студ, големи землетресения, мор и ще се примирят. Ако не се примирят, ще дойдат страшни работи, които ще ги заставят да се примирят. Но заради избраните, страданията ще се прекратят.
Тези избрани крепят
живота
.
Казва Писанието: Всичко ще мине през огън и от тази култура и архитектура всичко ще бъде пометено, всичко ще се измени, ще остане в човека само онова от културата, което ние сме задържали в себе си. То ще остане. Всичко друго външно ще изчезне. И онова, което сме задържали, ще роди Новата култура, която ще бъде хиляди пъти по-висока от сегашната. Това е най-близкото, което хлопа сега пред вратата.
към текста >>
От сегашната
наука
и култура няма да остане нито една прашинка.
Времето е назряло. Ако европейските народи не побързат да се поправят, ще дойдат нещастия катастрофални. Всички стари форми в света чрез тази катастрофа, която иде, ще рухнат. И иде нещо ново. Това е сега изораване.
От сегашната
наука
и култура няма да остане нито една прашинка.
Цяла Европа ще мине през такива сътресения, каквито през ума ви не са минавали. Съвременна Европа е поставила бент на реката, който един ден ще се отпуши и пробие. Затова, който е в града, да търси спасение в планината; който е на долния етаж, да се качи на горния. Говоря символично. Господ иде на Земята сега да научи хората, всички народи как да живеят, всеки да държи обещанието си.
към текста >>
99.
ШЕСТАТА РАСА
Това се нарича в Окултната
наука
"явяване на Шестата раса".
Сегашната бяла раса е раса на силата, а Шестата раса ще бъде на сърцето и справедливостта. Ще решава въпросите в дух на малко братство. Хората тогава ще бъдат готови да се жертват за всички. Сега човечеството претърпява деление в биологическия процес на развитието си. То прекарва последния фазис, тъй като първичната човешка монада, от която е образувано, е към последния, шестия период.
Това се нарича в Окултната
наука
"явяване на Шестата раса".
Но понеже тая дъщеря е от по-високо произхождение, за нейното идване стават и по-обширни приготовления: всевъзможни местения, размествания, разрушения и съграждания в народите и между народите. Това обаче не трябва никого да плаши: туй, което ни се вижда като разрушение, то е само едно преместване или превръщане на материалите от едно състояние в друго. Цялата бяла раса, дори и най-издигнатите й духовно синове, изпитват един дълбок вътрешен смут, едно вътрешно безпокойство. Това състояние, обаче, е естествено. То е състояние на бременност.
към текста >>
Ако не преобразите ума, сърцето и тялото си, не ги направите от чиста, фина материя, ще останете при старите условия на
живота
, при мъките.
Да не мислите, че втори път ще дойде тая вълна. Не, тя няма да дойде втори път. Тая вълна ще повдигне не само нас на по-висока степен, но и всички животни, всички растения и минерали, а ония, които не подеме, ще останат за в бъдеще. Помнете, втора вълна няма да дойде, защото в Природата няма повторение на нещата. Ако останете за бъдещето, тогава условията ще бъдат по-тежки.
Ако не преобразите ума, сърцето и тялото си, не ги направите от чиста, фина материя, ще останете при старите условия на
живота
, при мъките.
Новият Израил, за който се говори, не са евреите, но хората на Шестата раса. Представители на новия Израил или на Шестата раса има във всички народи. От всички народи ще влязат в новия Израил: германци, англичани, французи, руси, сърби, българи и пр. 30 000 обещания е дал Бог на избрания народ. И те ще се изпълнят.
към текста >>
Тепърва
науката
ще ги изучава.
За в бъдеще няма да има нужда от слизане в земята, да копаем като къртици, а ще вземем нужната енергия от пространството, с нея ще се отопляваме и осветяваме. Всичко ще се измени. Новата култура ще бъде бездимна. За всичко ще се въведе електричеството. Има тъмни слънца.
Тепърва
науката
ще ги изучава.
В тях има много енергия. Между Земята и Слънцето има разни области, разни полета, всяко от които съдържа специални сили, енергии. Между астралния и менталния свят съществува тъй наречената "ледена" или "електрическа" област. Тя съдържа грамаден запас от електричество, което би било в състояние да замести напълно въглищата, които днес употребяваме за отопление. Бъдещата раса ще разполага с методи, чрез които ще може да впрегне това електричество за осветяване и отопляване на цялата Земя.
към текста >>
Тогава всеки от вас ще живее 120 години,
за
да се насити от
живота
и ще каже: "Слава Богу, предоволен съм, сега вече мога свободно да си замина от Земята!
В тях ще се развие шестото сетиво и хората ще виждат и отпред, и отзад. Хората от Шестата раса ще имат красиви и правилни форми и сега се приготовляват формите на Шестата раса, т.е. има вече типове от нея. В Шестата раса ще има дълго съществуване, там ще имат хората добри условия за растеж. Когато дойде Шестата раса, тя идва вече, Царството Божие ще се всели в миниатюр на Земята.
Тогава всеки от вас ще живее 120 години,
за
да се насити от
живота
и ще каже: "Слава Богу, предоволен съм, сега вече мога свободно да си замина от Земята!
" Пък ако искате да живеете още 120 години, могат да ви се дадат. В Шестата раса гробища няма да има. Като живее човек 120-150 години, ще си отиде. Старите няма да остаряват. Когато дойде време да си отива човек, ще се изпари, ще се дематериализира.
към текста >>
Не, човек е дошъл
за
нещо велико в
живота
си!
В Шестата раса гробища няма да има. Като живее човек 120-150 години, ще си отиде. Старите няма да остаряват. Когато дойде време да си отива човек, ще се изпари, ще се дематериализира. Ако човек трябва да се роди, за да умре, жалко нещо е той.
Не, човек е дошъл
за
нещо велико в
живота
си!
Колкото малка да е негова мисия, тя е велика. Може ли всеки човек да изпълни мисията си, както трябва, светът ще се поправи. Не е въпрос за безсмъртието. Щом се е родил, той ще умре. но важно е как ще умре.
към текста >>
Човек се ражда и умира, докато придобие съвършенство, докато придобие
живота
на безсмъртието.
Дойде ли часът на заминаването, той поканва домашните и приятелите си, разговаря се спокойно с тях, сбогува се и казва, че заминава за другия свят като оставя всичкото си богатство на тяхно разположение. Докато се разговаря още с приятелите си, той започва да се топи като сняг. Какво ще остане от този човек? Какво ще погребвате? Ще дойде ден, когато хората ще се раждат и умират по нов начин.
Човек се ражда и умира, докато придобие съвършенство, докато придобие
живота
на безсмъртието.
Ще дойде ден, когато няма да се ражда и умира, но ще се вселява. В Шестата раса хората ще се раждат по Дух. Ще има т.н. самовъплътяване. Бъдещите хора ще донесат нови мерки. Те ще фотографират човешките мисли и желания.
към текста >>
Днес човешката култура и
наука
е в своите пелени.
Това ще ви се покаже на филм. Ще има нагледно учение. Ще ви покажат как се е образувала цялата Слънчева система. Та много работи има да учите. Трябва да бъдете от добрите, умните деца.
Днес човешката култура и
наука
е в своите пелени.
Ще дойде ден, когато всеки ще може да посещава Луната, Слънцето и другите планети. Но иска се работа, време... В бъдеще вие ще разполагате с билет за всички планети, за всички слънца и системи. Но сега, каквото и да се говори, съвременните хора не могат да се ползват от такива билети. Техните тела не са пригодени за такива пътешествия.
към текста >>
Те ще пътуват по Слънцето, по Луната и ще изучават
живота
на планетите.
Човек ще хвърка, когато си иска. Може да отиде на 500 км, на 1000 км разстояние и пр. Човек в Новата култура ще може да пътува по цялата Земя - било с технически или психически сили. Хората ще работят по час, час и половина физически труд и ще посветят останалото време на културни занимания. Хората на Шестата раса ще се разхождат не само по Земята, но и по другите планети.
Те ще пътуват по Слънцето, по Луната и ще изучават
живота
на планетите.
Какъв свят ще бъде тогава? Какъвто не сте и помисляли! Както сега има представители на Шестата раса на Земята, така и в бъдеще ще има хора от Земята в Шестата раса и Новата култура. Тя е готова вече, но постепенно слиза на Земята. Човекът е на Земята отпреди 18 милиона години и още много години ще бъде тук.
към текста >>
Когато дойдем до това положение, ние ще изпращаме нашите деца от Земята да учат на Небето, а не както сега правят - изпращат ги в Англия, Германия, Франция, Египет или в Индия, Китай, Япония да учат великите тайни на
живота
.
Сам той ще разполага с нова светлина и знания; ще познава законите на Всемира и ще ги прилага. Тогава той няма да оре и копае земята, но ще се храни по особен начин, който днес и най-учените не познават. Един ден, когато човек научи законите да владее клетките си, да разширява и смалява тялото си, да го разпръсква из пространството и пак да го събира, ще минава през всички препятствия, пропасти, прегради, без да го засегне нещо. Чрез силата на волята си, той ще може да лети във въздуха като птица, да пътува от Земята до Слънцето. Има адепти, които и сега го правят.
Когато дойдем до това положение, ние ще изпращаме нашите деца от Земята да учат на Небето, а не както сега правят - изпращат ги в Англия, Германия, Франция, Египет или в Индия, Китай, Япония да учат великите тайни на
живота
.
След 3-4 хиляди години те ще слязат отново на Земята със светящи аероплани и ще ни разкажат как живеят ангелите на Небето. Ще ни разкажат как живеят там разумните същества, как строят къщите си, какви са техните взаимни отношения и т.н. Идеите на Шестата раса са като въздуха, като светлината. Те сега проникват навсякъде. В Шестата раса всеки ще съзнава, че и другите имат право на свобода като него.
към текста >>
След 1000 години ще има начатъци на Божествената
Наука
, след 350 000 години тя ще заеме широки размери, а след 150 милиона години ще бъде приета навсякъде като официална
наука
.
Шестата раса е почнала в своето най-слабо начало. Представители на Шестата раса сега има навсякъде. Те вече постепенно ще вземат ръководството в свои ръце. И Толстой ще дойде в Шестата раса. Ангелът на Благовестието е, който носи Новото Учение.
След 1000 години ще има начатъци на Божествената
Наука
, след 350 000 години тя ще заеме широки размери, а след 150 милиона години ще бъде приета навсякъде като официална
наука
.
Казвате: "Да се говори за толкова далечни времена, това ни обезсърчава." Аз се радвам на дългите срокове, на далечните времена. Когато ми се говори за къси срокове, аз затварям ушите си. Когато се говори за големи пространства и далечни времена, имаме предвид Божествените закони. Те работят там. Истинска комуна ще се осъществи на Земята след 300 години, когато първата група от Шестата раса слезе на Земята.
към текста >>
100.
НОВИЯТ ЧОВЕК
Затова именно, всички хора трябва да се пазят да не падат духом, да не обезсмислят
живота
си.
Като го погледнеш, ще разбереш, че пред себе си имаш един благороден човек, на когото можеш да разчиташ. Те ще бъдат въоръжени от горе до долу. Няма да бъдат с кобури, но ако речеш да се противиш, той ще простре ръката си и ти ще се намериш долу на земята. После пак ще те дигне и като простре три пъти ръката си така, всичките твои идеи, всичките твои криви разбирания от преди 8 000 години ще изчезнат. Сега цялото човечество се намира пред една велика епоха на промени, която ще донесе Новото.
Затова именно, всички хора трябва да се пазят да не падат духом, да не обезсмислят
живота
си.
По-добри времена от сегашните няма. Всички пробудени души от четирите краища на света трябва да се обединят, да си подадат ръка за взаимна работа - за поставяне основата на Новата култура, за идване на Царството Божие на Земята. Отгоре ще дойдат няколко милиона, ще впрегнат всички хора на работа и заедно с тях ще въведат ред и порядък на Земята. След свършване на своята работа, те ще си заминат, а хората на Земята ще останат след тях да живеят и работят. По този начин ще се възстанови съобщението между видимия и невидимия свят.
към текста >>
Когато дойде Божественият Дух, ние ще започнем с Великата Божествена
наука
и очите на всинца ни ще се отворят.
Само по този начин светът може да се оправи. Дотогава трябва да бъдете готови да приемете игото на тези 8 000 адепти. Това иго ще ви се наложи. И тъй, тези наши братя, които не са идвали от билиони години на Земята, сега идват. Тези братя са на разстояние от нас само 100 духовни метра.
Когато дойде Божественият Дух, ние ще започнем с Великата Божествена
наука
и очите на всинца ни ще се отворят.
Затова се казва в Писанието: "И отвори умовете им, да разберат Писанието." Аз казвам: "Бог ще отвори умовете ви, за да разберете тази велика написана книга, в която от всеки лист ще можете да четете написани велики слова." По всеки лист, по всяко клонче на дървото, по всяка мушица ще четете и ще ви се даде възможност да разберете великите тайни, които досега не сте разбрали. Това е великата Божествена книга, която Духът ще ви открие, за да станете радостни и щастливи, че можете да четете по нея. Ще влезете в Новата епоха, ще чуете гласа на ангелите, техните песни, тяхната музика, тяхната култура. Тогава ще дойдат всички светии, адепти, Учители от памтивека, ще дойдат всички, които са заминали и на Земята ще има едно велико тържество!
към текста >>
НАГОРЕ