НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ТЕКСТОВЕ И ДОКУМЕНТИ ОТ УЧИТЕЛЯ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
резултати от
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
1000
резултата в
3
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Книгата
Науката
и възпитанието 1896г
Наука
и възпитание
2.
1896_1 Двe влияния - Науката и възпитанието
Книгата
за
теглене на PDF
От книгата "
Науката
и възпитанието"
Книгата
за
теглене на PDF
Книгата
за
теглене на PDF
НАУКАТА
И ВЪЗПИТАНИЕТО
Тези явления произвеждат хиляди впечатления и усещания в дълбочините на душата и подбуждат ума в деятелност с всичките му сили и способности да дири извора на причините и да открие законите, под които се извършват, а така също да отгадае и тяхното значение, което те съдържат
за
неговото щастие и дългоденствие.
Без всяко колебание всички тия тайни феномени, проявления и загадки се управляват от определени закони и се произвеждат от известни естествени сили, положени да постигнат някаква цел в мировий свят; към която целият человечески род се стреми още несъзнателно.
Но по кой път умът ще може да постигне и разреши своята задача, възложена нему от самото му появление на земното кълбо?
Знанието се е оказало на человека от самото начало като едничкото средство, с което да си послужи в постигането на тази цел.
То е било първото оръдие в ръката на человека, с помощта на което да се подвизава и бори против природните сили; първият наставник да го учи как да преодолява и побеждава всичките препятствия и мъчнотии, поставени на пътя му.
Самата нужда на человеческото естество е указало на тази необходима храна, която е била единственият елемент
за
запазването душевния организъм от разкапване Под неговата могъща сила и влияние душевният живот приема определен характер на духовна деятелност, умствените сили и способности получават правилно направление и упътване към постигане задачата на человеческия живот.
А тази задача се е състояла в неговото повдигане и избавление от властта на невежеството и от робството на природните стихии, гдето той е бил тласкан и изнуряван
за
хиляди години под този тежък товар.
Природният свят по всякой начин е съдействал
за
отклоняването на неговите благородни подбуждения и стремления.
За
хиляди и хиляди години той е бил продаден роб и поклонник на природния свят.
Но неговите молитви и неговите всесъжения и пожертвувания са оставали ялови, без да принесат каква-годе полза.
Природата, която поетите велегласно са я възпявали и украсявали с хубост и добродетел, не се е интересувала да знае
за
детинските мисли и желания на человека.
Необходимостта изисквала, щото той сам да се заинтересува
за
своето бъдеще и сам да почне да го приготовлява от условията и материалите в ръка.
Дали человек бил гладен, или жаден, слаб или страждующ, болен или умирающ, това е било все едно
за
нея.
Послушайте, защото езикът ми ще говори изящни неща!
Человек не е можал да остане сляп завинаги към тази истина.
Необходимо е било
за
него да се пробуди от съня на невежеството, нуждата на неговата духовна природа го е заставяла да мисли
за
своето бъдеще, да се стреми и развива в пътя на истинското знание.
Рано или късно той трябвало да съзнае, че помощта
за
неговото избавление няма да дойде от никъде другаде, освен от самия негов род.
Тази пътеводителна звезда, която го повела към Обетованата земя, му показала истината с окото на вярата, че големи променения има да стават в по-последните дни на Земята.
Самата Природа, която днес го притеснява, плаши и застрашава със своите тайнствени феномени, с шумните си явления от гърмежи, трясъци, светкавици, привожда в него всяко чувство да трепери в боязън и лоши предчувствия и да прекланя коленете си като роб пред нозете на своя жесток господар.
Всичко това ще се изпълни, когато той почне да разбира езика на Природата – своята майка – и да слуша заповедите й и добрите й съвети.
Но преди человек да влезне в Новата земя, към която Духът го ръководи,
за
да получи своето наследствие и свобода като пълновъзрастен, той трябва да научи първите начала и закони на истинският Живот.
Именно, да обуздава природните си наклонности, да владее животинските си влечения и страсти, да изкорени от себе си всички себелюбиви желания и стремления, извора на всичко зло в частния и обществения живот, и по тоя начин да може да приеме законите и началата на разума, висшето естество и да почне да упражнява онези сили и способности на умо-разумното знание, които ще му дадат ключа на истинския успех.
Те ще го въведат в царството на оня мир, в когото умът намира най-високото си призвание да употреби природните сили като основа
за
своето духовно въздигане от положението на един раб и слуга до положението на господар и владетел в царството й.
Отговаряме: с помощта на
науката
и възпитанието.
Навярно те ще ни посочат
за
пръв пример нашето отечество със своите си заведения, училищните ни учреждения с техните учители и ученици, нашата дипломация със своите си министри, законоведци, съдии, чиновници и водители, нашата интелигенция със своите образовани младежи от всичките разреди на обществения строй.
Попитай обществото, и то ще ти каже цялата истина.“ Това, което ни се навежда, е вярно, но трябва ли от това да заключим, че образованието е причина на злото у нас?
Може би това да ни се вижда истинно до нейде си, но ние не можем да допущаме такова едно заключение, което не почива на никакви основи.
Нам ни е известно, че болестите и заразите в органическия свят не произлизат от здравословните условия на хигиеническите закони, а напротив – от неизпълнение на тия закони, които самата органическа природа ни диктува.
На същите основания порокът и нечестието не произлязват, нито пак се развиват от образованието, но са следствия и резултати от поквареното естество на изродица человечески същества, на които умът и душата са заразени с холерически мисли и желания.
Има дълбока причина, лежаща вътре в естеството на человека,
за
това странно явление, което
науката
нарича хередитарност (наследственост).
Жесток природен закон действително, но все-таки истинен.
Този социален строй на здравия организъм по естество не може
за
дълго време да търпи разстройство и анархия в себе си.
Това правило е общ неизменяем закон на Природата.
Един организъм, какъвто и да е той, според този закон, трябва или да изхвърли от себе си лошите вещества и зародиши, или да престане да съществува като такъв – едно от двете.
Тази е естествената причина, която заставлява всякой добросъвестен человек да се пази от гибелните влияния и да отбягва лошите злодеяния.
Животът е тъй устроен, щото всяко дело, каквото и да е то, приема своята заплата според вътрешното си достойнство.
Ще кажем, но нека се не плашим от отговора: свършекът е на света на заблуждението, на неправдата, на беззаконието – света на стария грешен Адам трябва да погине и умре безвъзвратно, а продължението на Новия свят, света на Добродетелта, трябва да вирее и пребъдва във век.
Нашият предмет обаче, разгледан по-дълбоко, ще докаже, че у нас владее невежество, придружено с лоши навици и пороци, страсти и желания, зле подквасени и наклонени от егоистическото образование, целта на което е да експлоатира
живота
на другите
за
своя облага.
Става ясно тогава, че у нас истинските начала на
науката
са едвам хванали корен.
Възпитанието си е едвам в пелените, неговият глас се чува едвам като на пеленаче дете, неговото благородно влияние едвам се усеща от затъпелите ни от порока сърца.
Може на ни се възрази пак и да ни се наведат други примери
за
по-силен довод: като например Англия и Америка и да ни се посочат големите недостатъци и злини, които владеят и в тия образовани държави.
Нима лошото положение и състояние в тях е причинено от
науката
и образованието?
Ние ще кажем накратко само това, че в Англия и Америка, гдето
науката
и възпитанието са хванали по-дълбоко корен и гдето предразсъдъците са изгубили своето средновековно влияние, в тях днес се е развила по-разумна и человеколюбива свобода, въздигнали са се повече благотворителни общества и учреждения, има по-голям интерес във всенародното подобрение; общественото им мнение седи на по-твърда основа – поставено е по високо от управлението; порокът не се прикрива, нито пък похвалява и защищава.
Там се употребяват всевъзможни средства и начини
за
изкореняването и премахването на злото.
В тия държави различни человеколюбиви общества и дружества харчат ежегодно големи суми и правят всевъзможни себепожертвувания
за
просвещението и духовното повдигане на бедните класи.
Тук има една необорима истина, че под влиянието на благородните сили на
живота
и неговите благи духовни подбуждения тези хора са почнали по-дълбоко да съзнават своята длъжност спрямо другите и спрямо изискванията на великия биологически закон.
Науката
е подигнала своят глас в полза на тази истина.
Тя ни е уведомила с необорими доказателства, че този закон царува навсякъде в мировия свят.
От прилагането на условията и началата, които той диктува в
живота
, зависи здравословността на коя да е органическа деятелност.
А да облека чистия смисъл на този закон в прост език, ще изразя следващата мисъл: добрият живот и благоденствие на твоя ближен са необходимо условие както
за
него, така също и
за
твоя добър живот и твоето благосъстояние.
Кой е онзи, който не знае, че от правилното работене на функциите и от доброто състояние на органите ни зависи общото здраве и дългоденствие на тялото?
Малка една болка в който и да е член на тялото изведнъж се отражава върху целия ни организъм и нарушава мирът и спокойствието на
живота
ни.
Нима това, което е истина
за
физиологическия живот, не ще ли бъде тъй също истинно и
за
социалния живот?
Не е ли същият естествен закон, който и в единия, и в другия случай диктува същите първоначални условия?
Да, без всяко съмнение той е същият природен закон, приложен в по широка смисъл.
Онова, което е необходимо
за
здравето на тялото, е тъй също необходимо
за
благоденствието на обществото.
От основните принципи на този неизменяем биологически закон зависи нашето бъдещо щастие или нещастие.
Разбира се, като сме съпричастници на един общ организъм и членове от една и съща фамилия, ние не можем да избегнем последствията, които следват от общото ни поведение,
за
зло или добро.
Зародишите на доброто или злото ще са пренесат от един род в другий посредством кръвта на
Живота
.
По такъв начин ще станат семена на почвата
за
бъдещата жетва.
Кои от тези семенни зародиши ще успеят да развият своите качества ще зависи твърде много от външните и вътрешните условия на социалния строй и до голяма степен от волята на человека да възприеме кой и да е от тях в организма на душата си и да им даде място да виреят и растат свободно.
Възприети и загнездени веднъж по този начин, те очакват вече благоприятните моменти да проявят вътрешната си природна деятелност.
В това естествено предразположение на волята – да храни лошите зародиши и желания в душата си – лежи една от най-големите опасности
за
просвещението.
Влачени постоянно от вътрешни пориви на грубата си природа, ние често пъти избираме онези начала
за
наш идеал и онези предмети
за
наша цел, които по естество влекат след себе си най-лошите и гибелни резултати
за
духовното ни въздигане, т.е.
въздигане, което заключава целия ни душевен живот, а не част от него, както това най-често се разбира от известен клас мислители.
Във всякой век духът на просвещението е имал да се разправя и бори със заблуждението, лъжата, измамата, неправдата, порокът и беззаконието Види се, человеческото сърце по природа повече е разположено към тия неща, от колкото към нещата на Истината, Добродетелта, Правдата, человеколюбието и благочестието.
Това се доказва от факта, че по причина на изопачените си понятия
за
Живота
ние постоянно се отвращаваме от Истината и от нейните изисквания.
Постоянно отхвърляме нейните условия и следователно постоянно страдаме
за
своето упорство.
Какви ли не злини и нещастия не са ни постигали
за
този ни единствен грях.
Целта на
живота
ни е тъмно определена, скитаме се още из мрака на световния вихър.
Господствующите мотиви и днес още са илюзиите на славата, сластолюбието, егоизмът и жаждата
за
златото – мотиви много добри
за
пълзящите, но не и
за
человека, съществото на разума.
Разумът се е дал на человека не
за
друго, освен да го научи да дири истинските си нужди и интереси
за
своята душа, която се нуждае от здравословна храна – храна, която може да се придобие с труд и постоянство в Доброто.
Лъжливата философия, която ни е ръководила и мамила със своите гладки учения, че не вреди какви средства употребяваме
за
постигането на своите желания – целта, която гоним, ги оправдава.
За
благородни цели се изискват и благородни средства – този е общият закон, неизменяемият път на Истината.
За
тях са се дали най-светите жертви.
За
да се постигне великата цел на
Живота
ни, необходимо е да живеем като человеци, като братя и сестри, произлезли от един и същ Баща, свързани с тясната свръзка на Любовта.
Сега ако всякой един изпомежду ни така се ръководи и се вдъхновява от това начало и така изпълня изискванията на този велик закон, той непременно ще произведе същите резултати и ще принесе същите благи плодове – на мир, благоденствие, успех и духовно просвещение и въздигане.
От фактите на ръка длъжни сме да приемем поначало истината, че
науката
и възпитанието са два от необходимите елементи
за
сближаването и развиването на народите и обществата.
Този порок, според Дарвиновата теория „еволюция“, е останал от грубото естество на человека, когато той е минавал през епохата на своето физиологическо и физическо развитие, когато борбата
за
себесъхранение и борбата
за
живот са били на върха на своята апогея, когато всичките други человечески благородни качества и способности са били дълбоко заровени и занемарени под игото на тая владеюща сила.
Че в това показание има истина, не иска и доказателство, не трябва да ходим твърде надалеч,
за
да се убедим в истинността на тази мисъл.
Колко хиляди и милиони невинни жертви са се изисквали да се пренесат, докато человек се доведе до онова по-пълно съзнание на своето битие, че той има по-свята длъжност да върши в този свят, че не се е родил само
за
да яде, пие и умира като животно, но да се усъвършенства и заякчава със сила и мощ и посредством силата на разума в идеята на миросъзданието.
И да влези в духовното мирообразование, гдето Истината и Любовта вечно вълнуват и движат душата към неизследимите области на
живота
във Вселената.
Те ще ни кажат следующето: „Добре, като учите, че
науката
и възпитанието са единствените средства
за
в бъдеще, от които человечеството трябва да очаква своето спасение, тогава где оставяте вярата в Бога и религията, които през толкова хиляди години са водили человеческия род и постоянно са го учили в изпълнението своята длъжност към Бога и към своя ближен?
А
за
в бъдеще, ако иска да има почит и влияние, тя е длъжна да промени своето настоящо наклонение.
Има нужда да се съобрази с научните истини и да напусне старите си нрави и обичаи, които по неведение е допуснала
за
свой частен интерес, а не Божий.
Необходимо е да почне да учи Истината без никоя преправка – Истината, която просвещава и е съгласна с целостта на
Живота
и разума, живата Истина, която облагородява и възвишава человеческата душа в Добродетел.
И тъй, казвам ви, всяко дърво, което не прави добър плод, отсича се и в огън се хвърля.“ Този закон е истинско мерило.
Всяко учение, всяка система, всяко устройство и постановление, които нямат
за
върховна цел подобрението на духовния ни живот, ще изчезнат пред съда на разума, както слама в огъня.
Важно е да правим разлика помежду понятията
за
вяра и религия.
Вярата е духовна способност, една от силите на ума, която играе важна роля в целия живот на человека; когато напротив, религията е душевно произведение, произтекающо от известно настроение на душата, към известен предмет, от когото се предполага да зависи нейния вътрешен мир.
От тази естествена причина произлиза разницата, че това, което е религиозно
за
едного, е съвсем ирелигиозно
за
другиго.
Един пример: непогрешимостта на папата, което е религиозно
за
католика, е до висша степен ирелигиозно
за
православния и протестантина.
Разбира се, че всичко това произтича от разликата на убежденията у различните умове, които различно са настроени и разположени Това обстоятелство ни навожда към действителната истина да заключим, че един и същ предмет може да се разглежда от различни точки и положения, които по естеството са свързани с интереси, които нямат нищо общо със самата същност или субстанция на предмета.
Обаче тия частни интереси упражняват голямо влияние върху душевното ни настроение и много пъти ни заблуждават и отклоняват от пътя на духовното ни просвещение.
И щом намерим, че му липсва тази сол, то е наша свята длъжност да го турим настрана като человеческо заблуждение.
Всичко расте и се развива съобразно с онзи вечен закон на
Живота
, който мени и преобразява всички неща в Природата, съгласно с общата деятелност.
Не е какво мисли человек
за
себе си, но какъв е на дело.
Като общо правило, человеците имат високи понятия
за
своето его, но времето ще пресей всички един по един и ще произнесе своята присъда
за
или против.
Ние сме създадени да мислим и да правим избор помежду нещата и да следваме пътя на здравото учение, а не да приемаме всичко
за
непогрешима истина, като да е излязла направо от Божиите уста – без всяко съмнение.
Тук именно лежи една от опасностите
за
успеха на истинската религия.
Тази вяра е вършела велики дела и добродетели, тя е въодушевлявала неговата душа с мисли свети, с мисли велики, с идеи възвишени
за
доброто,
за
хубавото,
за
истинското.
Тази вяра и днес е самият мощен двигател и в
науката
, и възпитанието.
Да, велика и блага Истина, светлина на
Живота
ни, която подбужда и въодушевлява ума ни и душата ни към велики подвизи и стремления.
Обаче,
за
да бъдем по-ясни и вразумителни в по нататъшното третиране и разглеждане на тази тема нека подигнем един важен въпрос: що е
наука
и що е възпитание Този въпрос е жизнен; трябва да му се даде какво-годе място.
Те изявяват характера на неговото сложно естество, което е заставено от върховните природни закони да действа и работи
за
поддържане устройството и порядъка на вътрешния си свят.
Това стремление на мислите и желанията по същия закон, както и във веществения свят, произвожда деятелност, която се отбелязва с постоянни акции и реакции от едно състояние в друго, които са причината
за
постоянните променения на умствената и душевна деятелност.
Достойнството и качеството на тия вътрешни влияния създават почвата
за
нашето здравословно развитие.
Ако нашите мисли и желания се подбуждат от истински начала и се привличат от висши цели, то и следствията от тази деятелност ще бъде благотворителна
за
ума и душата.
Вътрешната сила в
Живота
има
за
цел уреждането на мислите и желанията в естеството на душата и нейното правилно и истинско запознаване с нещата, предметите и силите в Природата.
От това правилно разбиране зависи истинското ни просвещение.
Науката
в този случай е резултат от мисленето и наблюдението на ума върху явлението на Природата, а възпитанието е резултат от знанието и прилагането на духовните естествени закони в душевния ни живот.
Възпитанието е необходимо
за
истинското знание и истинския успех.
То е тъй нужно, както здравото тяло
за
здравия ум.
Образованието в най-широката си смисъл не е нищо друго, освен процес на въплътяване на благородни мисли и добри желания в
Живота
на человека.
Засега нека разгледаме само външния характер на предмета: що е
наука
, где е полето и областта на нейната деятелност, каква е задачата й
за
живота
.
Тогава що е
наука
?
Под думата
наука
се разбира обикновено знание, знание на принципи или начала и причини, потвърдени истини и факти.
„
Наука
– казва сър У.
Hamilton) 1 – похвала же на познания, имайки във вид на образ характера на логическа съвършеност и във вид на предмет – характера на същинска истина.“ Въобще думата
наука
се употребява да означи познания, които са били придобити от дълго наблюдение и систематически наредени в съгласие с общите закони на естеството, и направени достъпни
за
всекиго; а особено такива познания, които се отнасят до физическия свят – неговите феномени, природа, състав и силите на веществото му, и качествата и функциите на живущите клетки или тъкани.
Думата
наука
се употребява и в по тесен смисъл да означава кой и да е клон от
науката
, като отделно поле
за
изследване или предмет
за
изучаване, като например
науката
на астрономията, химията, геологията, медицината и прочее.
Науката
с почването на новата християнска епоха е направила гигантски крачки както в полето на физиката, химията, геологията, астрономията, тъй също и в областта на физиологията, биологията, анатомията, психологията и френологията.
Знанието е дало ключа на ума, с който да отваря различните стаи на това природно съкровище, в което са поместени всичките провизии, приготвени
за
всевъзможните нужди на человеческия живот.
Науката
е станала днес мощен двигател и спомагателна жизнена сила
за
напредъка и просвещението.
Науката
вече отвсякъде ни е озарила със своята небесна светлина.
Физиката ни е запознала със законите и силите на физическия свят, химията – със състава и елементите на веществото, геологията – с миналото на земята, астрономията – с небесните тела и устройство на Вселената.
Когато, на другата страна, физиологията ни е запознала с органите и функциите на человеческото тяло, биологията – с началото на органическия му живот, анатомията – с устройството на тялото, психологията – с относителното естество на душата, френологията – със способността на ума и характера на человека.
Человеческият мозък не се вече сматря като едно просто оръдие, което умът употребява
за
каквото му скимне, но че е седалище на всичките душевни дарби и способности.
Той е столицата, в която заседават всичките представители на душата под председателството на ума, който е главният водител на общите дела.
Душата по всяка вероятност трябва да е облообразно кълбо от психическа жизнена сила, която приема своите впечатления от всяка част на своята безкрайно чувствителна повърхност, от която зависят мислите до голяма степен.
Когато умът се представя да завзема мястото на една жизнено магнитна иглена тръбица, на която върхът се движи и привлича с неописуема бързина към всяка точка на тази душевна вътрешност, към която различните впечатления и двигателни мисли се докосват.
Този свят, когото гледаме и усещаме,
науката
ни казва, че е направен от малки кирпичи, наречени атоми.
Те са толкова малки, щото едвам ли можем да си съставим какво-годе понятие
за
тяхното съществуване.
Казва ни се, че в главата на една металическа игла, която има два милиметра в диаметъра си, се съдържа толкова много от тия малки частици, наречени атоми, щото ако се заловяхме да ги преброим и ако отделяхме всяка секунда по един милиард, то щеше да ни вземе не по-малко от двеста и петдесет хиляди години, докато ги изброим.
Представете си сега каква трябва да е онази велика сила, която е произвела, събрала и свързала всички тия дребни частици в едно и е образувала с тях хиляди и милиони светове, които е пуснала из пространството да се движат с неописуема бързина около определени центрове на тежестта; не само това, а и да почне още да ги населява с живущи и разумни твари, които да се интересуват в нейните работи, а при това и да се стараят по всякой начин да отгадаят нейната цел и намерение.
Законът, който е събудил и накарал человека да се подвизава и стреми в пътя на образованието, е самата необходима нужда на неговия Дух, която произлиза от действията на върховните жизнени закони на Природата.
Человек е заставен да се стреми към усъвършенстване чрез постоянен труд.
Кой би работил тогава и кой би се трудил, ако да не ни заставляваше гладът – тази вопиюща нужда на нашия органически живот?
Никой. И кой би си болил главата да мисли, и кой би се лутал да вниква в бъдещето, ако да не ни заставляваха различни сили и всевъзможни явления и събития, които произтичат от един свят, който стои много по-горе в своите действия, отколкото природния?
Никой. То е великата нужда на умствения и духовен живот, които са заставили человеческия Дух да излезе вън от ограничената си животинска черупка и да се залови да мисли и разсъждава
за
бъдещето.
От този първоначален подтик на съзерцанието, колкото и малко да е било отпървом и колкото малко да се е усещало от человечеството, то е послужило да се положи основата
за
нашия разумен живот.
От това първо начало на знанието вътре в Духа на человека се е развила днешната културна християнска цивилизация, която се е подигнала върху пепелта на много други, които са погинали и разкапали преди нея.
Те са погинали, понеже не са съдържали всичките нужни добродетели, които съставляват главната необходима храна
за
поддържането на духовния живот на человека.
Добрата храна е необходимият елемент
за
поддържането на какъвто и да е жизнен организъм.
Без това й качество тя произвожда във физическия органически свят мършавост, в умствения – заблуждения и мрак, в Духовния – разврат и нравствен упадък на человеческите общества.
Не трябва да се мамим – общите закони на Природата са еднакви навсякъде и във всяка област на мировия свят.
Себепожертващият дух на
науката
отвсякъде иде да поднесе своите услуги на человечеството и да му помогне в трудния подвиг, който има още да извърши, преди идването на „истинското царство на Мира“ или, както Христос го нарича, „Царството Божие“, което е вътре в нази и което ще дойде в своята сила, само когато ние бъдем добре приготвени да го приемем.
Но преди това време человечеството трябва да възтържествува над природния свят, силата на Духа трябва да го подигне и освободи от материалното и привременното, което така силно още го държи привързано до лицето на Земята като някой пълзящ червей, който едвам е излязъл от дупката на подземието си.
Значи ли тогава, че не трябва да се интересуваме от
науката
?
Винаги е далеч от Истината този, който упорно се отвращава от нея.“ Няма тогава защо да се боим, че ще дойде един ден, когато ще кажем: „Няма вече що да учим.“ Във Вселената съществуват вечни условия
за
усъвършенстване умствените и душевни сили.
Каква ли не удивителна сцена не би се открила пред нашите умове, само ако да можеше да се подигне завесата, която ни отделя от по-напредналите Същества в мъдрост, знание и добродетел в този вечен дом?
„Ако си въобразим – казва сър Хаммонд, – че Божието зрение или
наука
преди създанието се е разпростирало до всичките и всяка част на света, виждающо всякое нещо както си е, Неговото съзерцание или знание от всичката вечност не полага никаква необходимост на кое да е нещо да се сбъдва.“ Ако и
науката
сама по себе си да не може да измени порядъка в Природата, което напълно признаваме, тя поне има сила и влияние да ни убеди да живеем съобразно с този порядък.
Тъй като нашият успех зависи от съобразяването със законите на висшата Природа, които ни диктуват истинските условия
за
нашия живот.
Науката
обаче в най-дълбокия смисъл е характер от присъществено качество на Духа в человека, стремящ се по вътрешен закон да усвои пътеките на Истината и да схване законите на Природата,
за
да има сила да подведе енергията й, да положи здрава основа
за
своето съществуване, развитие, усъвършенстване в Доброто и хубавото – най-възвишения идеал на разума.
Сега нека разгледаме и втората точка накратко: где е полето и областта на
науката
?
Обаче в интереса на истината, ние сме задължени да гледаме направо на предмета без всяко пристрастие.
Настоящият порядък във Вселената се управлява от три главни и основни закони.
Те са закона на теготенето, мисълта и биос.
Законът на теготенето подразумява материята, мисълта подразумява ума, биос подразумява душата.
Тия основни закони управляват разни области на великия Миров свят, отличающи се по степента и качеството на естеството си.
Законът на мисълта владичествува в Умствения свят – седалището на мислите, дарбите, способностите, силите на ума.
Царството на този закон е безпределно, то се простира по всичките светове и вселени, гдето съществуват различни същества.
Този закон е основата на всяка разумна самостоятелност.
Понятията
за
Добро или зло не могат да бъдат разбирани по друг противоположен начин, освен както са диктувани от върховния Закон.
Злото у кое и да е духовно същество не може да се сматря
за
Добро, понеже всяко едно от тях има свое естество, придружени с качество, които го характеризират като такова.
Законът на биос царува в Духовния свят – извора на
Живота
, жизнеността, чувствителността, чувствата, усещанията, желанията и вълненията на душата и силата на волята й да възприема и усвоява това, което е диктувано от вътрешните мотиви.
От основите на този закон произлиза всичката органическа деятелност, тъй също и същинските понятия
за
идеята на Доброто и злото,
за
Правдата и неправдата,
за
Любовта и ненавистта.
Този духовен закон е едничкият, който населява всичките приготвени светове и вселени с живи органически същества.
Той е, който преобръща енергията във Вселената да служи на душата
за
нейното въздигане.
Третия закон, на теготенето, господарува върху физическата вселена – дома на всички живи органически същества.
Границите на този закон са самата безпределност на вечността.
Но нека се потрудим да си съставим едно какво-годе повърхностно понятие
за
обширното му владение.
Тази хипотеза отрича Мядлеровата теория, която поставя центъра на тежестта в Плеядите и Персей.
„На такова голямо разстояние – казва същият списател – една външна вселена, ако и да е със същия диаметър както нашата, щеше почти да се изгуби и да ни се представи само като една малка мъжделива небула.“ Те всички образуват част и връзка на една обширна звездна чепка – нашата видима вселена, която е отделена от всички външни галактики 2 (млечни пътища) чрез една обширна беззвездна пустота – по същия начин, както Слънчевата система е отделена с празно пространство от заобикалящите я звездни сфери.
Причината
за
невидимостта на външната вселена може да се изясни на едно от трите предположения.
В съображение обаче с Голямата епоха на времето, показана от геологическата история, това предположение е някак си съмнително.
Трето, в обширното пространство, което разделя нашата звездна система от нейния най-ближен съсед, едно погасяване на светлината е възможно да взема място в етера, който по този начин ще действа като едно космическо було – и да крий
за
всякога от нашия поглед всичките външни галактики.
Но всичките достъпни сведения клонят да покажат, че няма ни най-малкият намек
за
подобно нещо да се случава дотам, додето нашите най-големи телескопи могат да проникнат в пространството.
Светлината, даже на най-близката от тях, омаломощена чрез едно разстояние от двадесет милиона пъти на Алфа Кентавър, може съвършено да изгасне чрез поглъщането й в такава огромна дебелина от жидкост, медиум (среда), може би не абсолютно съвършена „Аз намирам – казва Елард Гор, – че Алфа Кентавър, поставена на такова едно разстояние, даже ако нямаше поглъщане, би се преобърнал на една звезда от около тридесет и шестата величина, която според формулата на Погона ще изисква теоретически един телескоп повече от 24 000 крака в диаметър, само да зърнем тази звезда.“ Тази хипотеза обаче не ни възбранява да допуснем, че безбройни подобни системи съществуват във вънкашното пространство, ако и да сме ние принудени да считаме числото на видимите звезди точно определено; обаче числото на звезди и системи, действително съществующи, но невидими
за
нас, на дело са неизчислими и безбройни.
За
всякога ли ще е пространство,
за
всякога ли ще бъде пустота!
Да, велики мисли представлява Вселената
за
нашето размишление.
Мисли, които са пълни със значение
за
всякой ум и дух, които разбират.
Тия три свята със своите закони, сили и субстанции съставляват полето и областта на истинската
наука
.
От този троен състав на целия миров свят, тъй тясно свързан и въплътен в естеството на человека, е послужил да развие понятията в самосъзнанието
за
материята, ума и душата.
В този случай веществото представлява формата, ума, силата, душата,
живота
.
материалистическа, която приела материята само
за
съществена; идеалистическа, която приема ума само
за
действителен; спиритуалистическа, която приема Духа и душата
за
реални.
Науката
не е отговорна
за
изопачените и криви тълкувания на тия философски школи.
Възможно е
за
един ум да мине през всичките.
Наклонността ни към едно от тия влияния ще зависи до голяма степен от естеството, начина и устройството на нашето мислене
По определени физиологически и френологически закони, ако в устройството на умствената организация преодолява отражателната идеална мислеща способност, то умът ще приеме идеализма
за
начало.
Ако пак в устройството на умствената организация преодолява елементът на чувствующата осезающа мислеща способност, умът ще приеме материализма
за
начало.
Ако пак в устройството на умствената организация преодолява верующата, духовно мислеща способност, то умът ще приеме спиритуализма
за
начало.
Науката
ни е указала вече, че каквото и направление е да вземаме, животът ни ще се определи от общи и неизменяеми закони.
Против остена на съдбата никой не може да рита; който иска да избегне нещастията в света, трябва да се съобразява със законите на духовния си живот, който лежи по-дълбоко от коя и да е друга деятелност.
И единственото спасение
за
кого и да е от беззаконието на този свят е вътре в дома на този Живот, който дава свобода и самостоятелност в достойнството на характера.
Но
за
да се избавим от недоразуменията и съмненията, които се повдигат почти на всяка стъпка в полето на образованието, и
за
да можем да разпознаваме кои неща съдържат научни истини и кои не, ние трябва да се ръководим от следующето правило, което
науката
е положила
за
основа.
А затова има едно общо водещо правило, чрез което един человек може всякога да намери тази пътека, да се пази от заблуждения и да се отстранява от тях.“ Това златно правило гласи така: „Не давай неограничено съгласие на никакви предложения, освен
за
тези, на които истината е тъй явна и ясна, щото само те са вън от всякое съмнение и подозрение.“
Чрез произнасянето на тази първа заповед на
науката
съмнението се е напълно посветило ней.
Тя го е пренесла от седалището на покаянието, гдето е било
за
дълго време осъдено и турено помежду ужасните грехове.
Сега тя го е поставила на първо място помежду първоначалните задължения, които му са преписани и назначени от научната съвест.
Прочее, ние трябва да помним, че това съмнение, което
науката
е така подчинила и употребила ней, е това съмнение, което Гьоте нарича научен скептицизъм, на когото цялото старание е да победи себе си.
А не онзи род неверие, което е родено от тъпоумие и невежество, на което стремлението е само да съществува и да извинява себе си
за
своята леност и равнодушие.
Задачата на
науката
, както сме загатнали това и по-преди, е да достави прави съждения и истински мировъзрения
за
всецелия живот, който е въплътен в цялото миросъздание.
Нашият ум се нуждае от подобни идеали, които да му дадат нова сила да ръководи
живота
ни в пътя на просвещението.
От книгата "
Науката
и възпитанието"
НАУКАТА
И
І.
Наука
и възпитание
1. Ум –
наука
, знание
6. Всеобщият биологичен закон – законът на Цялото
10. Що е
наука
и що – възпитание
ІІ.
Науката
1. Що е
наука
Напредъкът в
науката
2. Областта на
науката
Трите основни закона
Закон на Всемирното притегляне (Гравитация)
Закон на Мисълта
Закон на Биос
І.
Наука
и възпитание
1.Ум –
наука
, знание
1. Светът, в който живеем, е пълен с тайни и загадки.
Те подбуждат ума с всичките си сили и способности да търси техните причини, да открие законите, по които се извършват, а така също и да разгадае значението им
за
човешкото щастие и дългоденствие.
2. Несъмнено всички тези явления и загадки се управляват от определени закони[3] и са резултат от действието на известни природни сили, които работят
за
осъществяването на някаква всеобща цел[4], към която се стреми целият човешки род, макар и още несъзнателно.
3. Но по какъв начин човек чрез ума си може да разреши задачата, която му била възложена още при неговата поява на земята?
4. Още от самото начало знанието било посочено на човека като единствено средство
за
разрешаване на тази задача.
То било и първото оръдие, с помощта на което човек започнал да се бори с природните сили, първият наставник, който го учел да преодолява и побеждава всички препятствия и мъчнотии, които срещал по пътя си.
Самото естество на човека е показало нуждата от тази необходима храна.
Възпитанието било единственото средство
за
запазване на душевния организъм от разложение.
Умствените сили и способности получили правилно направление и насока
за
разрешаване основната задача на човешкия живот.
3. А тази задача се състояла в повдигането на човека и избавянето му от властта на невежеството и от робството на природните стихии, които хиляди години го тласкали най-безмилостно насам-натам, а той изнемогвал под този тежък товар.
4. Физическият свят по всякакъв начин е съдействал
за
отклоняването на човека от неговите благородни подбуди и стремежи.
Неведнъж човек е продавал своята свобода и е ставал свинар, както в притчата
за
блудния син (Лк. 15:11-32).
Раболепствал[7] е пред силата на управляващите, молел се е на природата, принасял ú е жертви,
за
да придобие нейната милост и благоволение.
природата, на която поетите пеели химни заради нейното могъщество, величие и красота, ни най-малко не се интересувала от детинските мисли и желания на човека.
2. Необходимостта[8]го заставила сам да се погрижи
за
своето бъдеще и сам да започне да го изгражда, като използва ония условия и материали, с които разполагал в дадения момент.
Той разбрал, че всичко друго са празни мечти, защото редът, който царува в природата, е и си остава неизменен.
Дали човекът бил гладен или жаден, слаб или страдащ, болен или умиращ, това било напълно безразлично
за
нея.
3. Горчивият опит на човешката душа, почерпан от ежедневната липса на съществената
за
естеството ú храна, е намерил израз в писанията на древните поети и мъдреци: „Не вика ли мъдростта?
”(Пр. 8:1); „Глупави, придобийте остроумие и вие, безумни, придобийте разумно сърце, послушайте, защото езикът ми ще говори изящни неща.”(Пр.
4. Не било възможно човек да остане завинаги сляп
за
тази истина.
Нуждата на неговата духовна природа го заставяла да мисли
за
своето бъдеще, да се стреми и развива в пътя на истинското знание.
Рано или късно той трябвало да осъзнае, че помощта
за
неговото избавление няма да дойде отникъде другаде освен от самия човешки род.
Нужно било само да отправи взор с надежда към Великия Дух, Който живеел в душата му и който притежавал балсама
за
неговите рани и философския камък[9] на неговата сполука.
Тази пътеводна звезда, която го повела към Обетованата земя[10], му показала с окото на вярата[11] истината
за
това, че ще настъпят големи и съдбоносни промени в предстоящите дни от
живота
на земята.
6. В началната епоха на своето развитие човекът се притеснявал и плашел от природата, която поразявала неговия ум със своите тайнствени феномени и загадъчни явления; хвърляла го в ужас със своите страшни стихии; карала го да тръпне от суеверен страх; будела в непросветеното му съзнание плахи предчувствия и го карала да пада на колене пред нея като роб пред своя жесток господар.
Тя ще започне да му служи и да се грижи
за
него като нежна майка и ще приготвя всичко, от което той има нужда.
Това ще се изпълни, когато човек започне да разбира езика на природата, неговата майка, и да слуша нейните заповеди и добри съвети.
Времето
за
това е наближило.
1. Преди човек да влезе в Новата земя, към която Духът го води,
за
да получи своето наследство и свобода като пълнолетен собственик, той трябва да научи основните принципи и закони на истинския живот, а именно: да обуздава низшите си наклонности, да владее животинските си влечения и страсти, да изкорени от себе си всички себелюбиви желания и стремежи, които са изворът на злото в личния и обществен живот.
2. По този начин той ще може напълно да възприеме принципите и законите на разума – висшето естество в него – и да развие в себе си ония сили и способности на това естество, които ще му дадат ключа към истинския успех.
3. Така човек ще бъде въведен в онзи свят, където умът намира най-високото си призвание – да употреби природните сили като основа
за
духовното му повдигане от положението на роб и слуга до положението на господар и владетел в царството на природата.
1. Но по кой път и по кой начин човечеството ще може да постигне тези заветни цели?
Отговорът е: с помощта на
науката
и възпитанието.
2. Това твърдение може би ще предизвика объркване в някои умове, дори е възможно да се сметне от някои само
за
една блуждаеща химера.
Навярно ще се посочи като пример съвременното общество, на което не липсва нито
наука
, нито възпитание и въпреки това то не е напреднало до такава степен, че да може да се издигне до онова възвишено състояние,
за
което се загатна по-горе.
3. Достатъчно е да се разгледа общественият живот в която и да е страна,
за
да се види, че въпреки широкото образование[14], което днес се дава на младежта, въпреки грижите, които се полагат
за
нейното възпитание в културно и особено в морално отношение, мнозинството от хората са на твърде ниско стъпало.
Може ли да се твърди тогава, ще попитат не без основание някои, че образованието ще изиграе тази важна роля,
за
която се спомена по-горе?
4. Фактите, които ни се представят, са верни, но трябва ли от това да заключим, че образованието е причина
за
злото у нас?
Може би това да изглежда истинно донякъде, но ние не можем да допуснем такова едно криво заключение.
5. Ние твърдим, че ако съвременното общество страда от сериозни недъзи, ако то не е достигнало онова високо културно равнище, на което очакваме, че може да го издигнат
науката
и възпитанието, то това не се дължи на слабите възможности на последните.
По-скоро се дължи на липсата на истинска
наука
и истинско възпитание или на неправилното им разбиране и прилагане в
живота
.
Защото всеизвестно е, че болестите и заразите в органическия свят не произтичат от прилагането на здравословните хигиенични правила, които самата природа диктува, а напротив, от неспазването на тези правила.
6. На същото основание може да се каже, че пороците и безчестието на хората не произлизат, нито се развиват от образованието, а са следствие и резултат от поквареното естество на поколения човешки същества, чиито умове и сърца са били заразени с отрицателни мисли и желания.
Колкото и добро образование да се даде на такива хора, ако тяхното естество коренно не се измени, те ще запазят стария си нрав, старите си възгледи и разбирания.
За
тази именно истина се загатва в народната поговорка, която гласи, че „вълкът по-лесно променя козината си, отколкото нрава си”.
7. Дълбоките причини
за
този факт се коренят в т.нар.
„закон на наследствеността”, познат в
науката
още с термина „хередитарност”.[15] Този закон действа по един неумолим, но истинен и правдив начин в природата.
9. Това правило е общ, неизменен закон в природата.
Един организъм, какъвто и да е той, според този закон трябва или да изхвърли от себе си вредните вещества и зародиши, или да престане да съществува като такъв.
Тази е естествената причина, която заставя всеки добросъвестен човек да се пази от гибелни
за
него влияния и да избягва да върши злини.
Животът е тъй устроен, че човек получава това, което заслужава, според вътрешната стойност на всяко извършено от него дело.
11. Ще се свърши светът на невежеството, на заблудите, на неправдите, на беззаконията.
Светът на библейския, грешен Адам[16] трябва да погине безвъзвратно,
за
да може Новият свят – светът на добродетелта и на просветения и разумен човек, да се развива и пребъдва във вечността.
Защото в този именно свят на стария Адам владее невежеството, съпътствано от лоши навици, пороци, страсти и желания, неправилно насочени от едно образование, което цели да възпита човека в егоизъм и стремеж към експлоатиране на другите
за
своя облага.
12. От всичко това става ясно, че до този момент истинските начала на
науката
едва са пуснали корен в човека.
Облагородяващото му влияние трудно се усеща от закоравелите от порока сърца на хората.
14. Нима лошото положение и състояние в тези страни е причинено от
науката
и образованието?
15. Ще отбележим накратко само това, че в Англия и Америка, където
науката
и възпитанието са пуснали по-дълбоко корен, предразсъдъците са изгубили своето средновековно влияние.
В тези страни днес съществува една по-разумна и човеколюбива свобода, основани са повече благотворителни дружества и учреждения, полагат се повече усилия
за
подобряване
живота
на обикновения човек.
Пороците в обществото не се прикриват, нито се поощряват и защитават.
Там се използват всевъзможни средства и начини
за
изкореняване и премахване на обществените злини, и то не от правителството, а от самото общество, което е силата и двигателят на всички благородни преобразования.
17. В тези държави различни човеколюбиви общества и дружества изразходват ежегодно големи суми и правят всевъзможни доброволни пожертвувания
за
просвещаването и духовното повдигане на по-бедната класа.
За
това впрочем свидетелства и статистиката.
18. Тук изпъква очевидната истина, че под влияние на благородните сили на
живота
и неговите духовни подтици тези хора са започнали по-дълбоко да осъзнават своя дълг спрямо другите и спрямо изискванията на Великия биологичен закон – закона на Цялото[19].
19.
Науката
е привела доводи в полза на тази истина.
Тя ни е убедила с необорими доказателства, че този закон царува навсякъде в света.
От прилагането на условията и принципите, които той диктува в
живота
, зависи здравословното състояние на която и да е органическа дейност в обществения организъм.
6. Всеобщият биологичен закон – законът на Цялото
1. Този закон може да се изкаже на обикновен език така: „Добрият живот и благоденствието на твоя ближен са необходимо условие както
за
него, така и
за
тебе –
за
твоя добър живот и твоето благоденствие.” Това е истина, която никой просветен човек не би могъл да отрече.
2. Кой не знае, че от правилното функциониране и от доброто състояние на органите зависи общото здраве и дълголетие на тялото?
3. А нима това, което е вярно
за
физическия живот на отделния човек, не е вярно и
за
живота
на социалния организъм?
Не е ли това същият естествен закон, който и в единия, и в другия случай диктува същите първоначални условия?
[20]Без всякакво съмнение това е същият природен закон, приложен в по-широк смисъл.
4. Очевидно онова, което е необходимо
за
здравето на тялото, е необходимо също така и
за
благоденствието на обществото.
Този неизменяем биологичен закон определя бъдещото щастие или нещастие на човечеството.
5. Зародишите както на доброто, тъй и на злото по наследство ще се пренесат от един род в друг и по такъв начин ще станат семена в почвата
за
бъдещата жътва.
Кои от тези зародиши ще успеят да се развият, ще зависи до голяма степен от външните и вътрешни условия, при които се развива социалният организъм, а така също и от свободната воля на човека.
6. От самия него зависи кои зародиши ще приеме в душата си и ще им позволи да виреят и растат свободно у него.
Възприети веднъж по този начин, те ще очакват благоприятен момент да проявят вътрешните си природни заложби.
В естественото предразположение на волята да храни лошите зародиши и желания в душата се крие една от най-големите опасности
за
успеха на просветата.
7. Подтиквани постоянно от вътрешните пориви на животинското си естество, хората често избират такива идеи
за
свой идеал и такива обекти
за
своя цел, които носят със себе си най-лошите и гибелни резултати, спъващи духовното им растене – растене, което засяга целия душевен живот на човека, а не само част от него, както твърдят някои изтъкнати философи.
Духът на просвещението винаги е имал
за
задача да се справя и бори със заблудата, лъжата, измамата, неправдата, порока и беззаконието.
Това проличава от факта, че поради изопачените си понятия
за
живота
хората постоянно пренебрегват истината и нейните изисквания, вследствие на което постоянно страдат.
Като че ли те нямат още ясно понятие
за
върховната цел на своя живот.
Главни подтици в
живота
и днес още са:
– егоизмът и стремежът към забогатяване.[22]
11. Тези подтици са характерни
за
пълзящите същества, но не би трябвало да движат човека, който е разумно същество.
За
съжаление и днес още хората се кланят на „златния телец”, както старите езически народи.
Тъй като светът постоянно мени своя образ, то и идолопоклонничеството е взело днес друг вид и форма,
за
които в бъдеще също не е отреден живот.[23]
1. Разумът е даден на човека не
за
друго, а да го научи да осъзнае истинските си нужди и какво е добро
за
неговата душа, която се нуждае от здравословна храна.
2. Лъжливата философия, по която човечеството се е ръководило досега, елегантно го е мамила, че е без значение какви средства употребява човек
за
постигане на своите желания.
Това е всеобщ космически закон, това е неизменният критерий на Истината.
За
тези майки са се дали най-святите жертви.
6.
За
да постигнем великата цел на своя живот, е необходимо да живеем като разумни човеци, като братя и сестри, произлезли от един Баща и свързани с тясната връзка на Любовта.
Ако всички хора се ръководят и вдъхновяват от този принцип и изпълняват изискванията на този велик закон, то той непременно ще произведе присъщите
за
него резултати и ще принесе своите благи плодове:
1. И тъй, като се основаваме на фактите, почерпани направо от
живота
, не можем да не признаем, че по силата на своята универсалност
науката
и възпитанието са два мощни фактора
за
развитието и сближаването на народите.
Поради това, че в тези две области природата е впрегнала ума и сърцето, както и силите на волята, човек трябва да очаква от тях своето освобождаване – освобождаване от мрака на невежеството, от робството на първородния грях[28]и вроденото си себелюбие, което е причина
за
всички злини и нещастия в
живота
му.
2. Този порок според Дарвиновата[29] теория на еволюцията[30] е останал у човека от онази епоха, когато той е минавал през различните етапи на своето физическо и органическо развитие; когато борбата
за
самосъхранение,
за
живот, е била в своя апогей; когато всички други човешки благородни качества и способности са спели дълбоко, затиснати от тая всевластна по онова време сила.[31]
3. И действително, на нас не са ни необходими доказателства,
за
да се убедим в това, че в естеството на човека все още тлеят хитростта на лисицата, лукавството на змията, ненаситността на акулата, свирепостта на тигъра и зверското поведение на горилата.
4. Колко хиляди години са били необходими на човешкия дух,
за
да се освободи от тия животински недъзи!
Колко хиляди и милиони невинни жертви е трябвало да се принесат, докато човек дойде до онова по-високо съзнание
за
смисъла на своя живот, докато прозре, че има да изпълнява една по-важна длъжност в този свят, че не се е родил само
за
да яде, да пие и да умира като животно, а
за
да се усъвършенства, да укрепва в сила и мощ и чрез силата на разума си да прозира общия план на мирозданието.
А посредством своя ум, подпомогнат от пробудените сили на безсмъртната си душа, той трябва да се възвиси до понятието
за
нравствения свят.
5. Само по този начин човек би могъл да влезе в оня духовен свят, където Любовта и Истината действат непрекъснато в душата и я подтикват да се стреми към неизвестните
за
нея области във вселената.
„Добре – ще кажат те, – щом поддържате, че
науката
и възпитанието са единствените средства, от които човечеството трябва да очаква своето бъдещо спасение, къде остава вярата в Бога и религията?
Тя винаги ще има една и съща сила и влияние върху душата, независимо в какъв вид, форма и образ е представена, стига само видът, формата и образът да са действителни представители и същински въплъщения на висшето Добро.
3. Религията ще си стои там, където е била досега, а ако занапред иска да се радва на почит и влияние, трябва да промени своето настоящо поведение.
Тя трябва да се съобрази с научните истини и да изостави старите си нрави и обичаи, които поради незнание е допуснала
за
свой частен, а не
за
Божий интерес.
Необходимо е тя да започне да проповядва истината такава, каквато е, без да я изопачава, тази истина, която единствена просвещава и която е в съгласие с целостта на
живота
и разума – живата истина, която облагородява, възвисява човешката душа и я укрепва в добродетелта.
4. Онази религия, която служи на живия Бог Йехова[32], ще запази същото място в душата, каквото е имала отначало.
Не трябва да се подхранва лъжливата теория на израилските фарисеи[33] и садукеи[34], които казваха: „Авраам[35] е нашият Отец.” На това Йоан Кръстител[36] им отвърна: „Принасяйте плодове, достойни
за
покаяние, и не мислете да се оправдавате, защото, казвам ви, всяко дърво, което не дава добър плод, отсича се и в огън се хвърля.”(Мат.
3:8-10) Този закон е истинското мерило.
Всяко учение, религиозна система, организация и постановление, които нямат
за
върховна цел подобрението на духовния ни живот, ще изчезнат пред съда на Разума, както слама в огън.
Вярата е духовна способност, една от силите на ума, която играе важна роля в целия живот на човека, докато религията, напротив, е душевно произведение, произтичащо от известно настроение на душата към даден обект, от който зависи нейният вътрешен живот.
Това произведение на човешката душа може да се мени по форма, образ и степен в зависимост от умственото и духовно развитие на човека.
6. Поради тази причина това, което е религиозно
за
едного, съвсем не е религиозно
за
другиго.
Така например, вярването в непогрешимостта на папата, един елемент от веруюто на католика, е във висша степен нерелигиозно
за
православния и протестанта.
7. Това обстоятелство ни кара да направим заключението, че един и същ предмет може да се разглежда от различни точки и положения, които са свързани с интереси, нямащи нищо общо със самата същност на предмета.
Тези лични интереси обаче упражняват голямо влияние върху душевното настроение на човека и много пъти го заблуждават и отклоняват от пътя на духовното му израстване.
8. Ето защо е необходимо да подлагаме на проверка всяко религиозно произведение,
за
да видим дали притежава солта на Истината, или не.
Щом намерим, че то не е съобразно с Истината, наш свешен дълг е да го сложим настрана като човешка заблуда.
Всичко расте и се развива съобразно онзи Вечен закон на
живота
, който изменя и преобразява нещата в природата в съгласие с общата дейност.[37]
10. Нашият духовен характер се създава от Истината и Добродетелта, а не от лъжата и самозаблудата.
Не е важно какво мисли човек
за
себе си, а какъв е той наистина.
Като общо правило хората имат високо мнение
за
своето „его", но времето ще ги пресее всички един по един и ще произнесе своята присъда „
за
” или „против”.
11. Ние сме създадени да мислим, да преценяваме, да избираме измежду различните неща и да следваме пътя на истинското учение, а не да приемаме всичко
за
абсолютна истина, излязла сякаш направо от Божията уста.
В това именно се крие една от опасностите
за
успеха на истинската религия.
12. Не можем обаче да кажем същото
за
вярата, тази сила на душата, благодарение на която човек от самото начало на своето възраждане е започнал да питае любов към онова невидимо същество, Създател и Крепител на цялата вселена.
Тя, вярата, е извършила велики подвизи и дела, вдъхновявала е душата на човека с велики и свещени мисли, с възвишени идеи
за
Добро,
за
Истина,
за
Красота.[38]
13. Тази вяра и днес е най-мощният двигател на
науката
и възпитанието.
Какви жертви се правят от всички високо напреднали и благородни хора,
за
да ни се даде възможност да видим поне външните прояви на онази дейност, която се извършва дълбоко в недрата на природата!
Това е едно велико преживяване, което грее като светлина в
живота
на човека и подбужда ума и душата му към велики подвизи и дела.
10. Що е
наука
и що – възпитание
1. Дотук ние говорихме
за
науката
и възпитанието в най-общ план.
За
да се изясни предметът на темата, ще разгледаме по-конкретно въпроса що е
наука
и що – възпитание.
2.
Науката
и възпитанието представляват два различни процеса, извършващи се във вътрешния живот на човека, които са свързани с двояката дейност в неговия умствен и душевен свят.
Те разкриват сложното му душевно естество, коeто е заставено от върховните природни закони да работи
за
организиране на вътрешния му свят и
за
поддържане на реда и хармонията в него.[39]
3. Мислите и желанията въз основа на същите закони, които действат и във физическия свят, се стремят към своя притегателен център, т. е.
Този стремеж на мислите и желанията става извор на непрекъсната душевна дейност, която се проявява в постоянни действия и противодействия, в постоянни смени на състоянията, характерни
за
умствения и душевния живот на човека.
4. Характерът и естеството на тия душевни процеси създават условията
за
нашето правилно или неправилно развитие.
Ако нашите мисли и желания са стъпили върху здравата основа на истинските принципи и се привличат от висши цели, то и резултатите от това ще бъдат благотворни
за
нашето развитие.
5. Вътрешната сила, която действа в
живота
на човека, има
за
цел организирането на мислите и желанията му, а също така правилното и истинско запознаване на неговата душа с формите и силите в природата.
От това правилно разбиране зависи истинското повдигане на човека.
Тук именно ни идват на помощ
науката
и възпитанието.
6.
Науката
е резултат от мисловната дейност на ума, който наблюдава явленията в природата, изследва ги и се стреми да открие законите, които ги управляват.
7. Възпитанието е резултат от познаването и прилагането на духовните закони, които управляват вътрешния живот на човека.
Истинското възпитание дава правилна насока на умствената дейност и насочва към разумно прилагане на придобитото знание, което трябва да спомага
за
съграждането на
живота
, а не
за
неговото разрушаване.
То е така необходимо, както здравото тяло е необходимо
за
здравия ум.[40]
8. Образованието в най-широк смисъл на думата не е нищо друго освен процес на въплътяване на благородни мисли и добри желания в
живота
на човека.
9. Днес благодарение на добре развитата образователна система научните знания, придобити чрез дълги наблюдения и експерименти, подредени систематично и направени достъпни
за
всекиго, могат да проникнат всред широките маси.
ІІ.
Науката
Полето на съвременната
наука
е твърде тясно – то се ограничава почти изключително във физическия свят.[41] Предметът, който ни занимава, има двояк характер: външен и вътрешен.
Засега ще разгледаме само външния характер на предмета[43]:
1. Що е
наука
?
2. Коя е областта на нейната дейност и каква е задачата ú в
живота
?
Нека направим кратък преглед на казаното по тези въпроси, като се спрем на по-важните им опорни точки.
1. Що е
наука
1.1. Напредъкът в
науката
1. Що е
наука
?
Под думата „
наука
” се разбира обикновено знание; знание на принципи и закони, както и на пораждащите ги причини; знание на потвърдени истини и факти.
2. „
Науката
– казва сър Уилям Хамилтън[44] – е възхвала на познанието.
2. Въобще думата „
наука
” означава знания, придобити чрез дълго наблюдение, които са подредени систематично в съгласие с общите закони на природата и са направени достъпни
за
всекиго.
Тези знания се отнасят главно
за
физическия свят –
за
неговата същност, феномени, състав, т.е.
за
природата на веществото му и
за
качествата и функциите на живите клетки.
3. С термина „
наука
” в по-тесен смисъл се назовава всеки един от нейните клонове като отделно поле
за
изследване или предмет
за
изучаване, като например астрономия, химия, медицина, геология и пр.
В сравнение с
науката
на древните гърци, която, както е известно, се е деляла на седем клона – граматика, риторика, музика, логика, аритметика, геометрия и астрономия, – нашата западноевропейска
наука
е постигнала огромен напредък.
И това е понятно, защото от онова време до днес са станали големи промени в умствения и духовния живот на човечеството.
4. Със започване на християнската епоха
науката
е направила гигантски крачки почти във всички клонове на познанието – в областта на физиката, химията, астрономията, математиката, геологията; анатомията, физиологията, биологията, психологията и френологията[45].
Даде на ума оня ключ, с който той да отваря различните стаи на природната съкровищница, в която има всичко необходимо
за
задоволяване всички нужди на човешкия живот.
5. Днес
науката
е мощен двигател и спомагаща жизнена сила
за
напредъка и просвещението.
Този подтик на човешкия дух към знание, към
наука
е спомогнал
за
това образованието да стане общо, като по този начин грубото невежество сред широките маси значително е намаляло.
Човек е започнал да гледа на света с други очи – с очите на своя просветен ум.
6.
Науката
днес отвсякъде ни е озарила със своята светлина.
Физиката ни е запознала със законите и силите на физическия свят, химията – със състава и елементите на веществото, геологията – с миналото на земята, астрономията – с небесните тела и устройството на вселената.
От друга страна физиологията ни е запознала с органите и функциите на човешкото тяло, биологията – със зараждането на органическия живот, анатомията – с устройството на тялото, психологията – с относителното естество на душата, френологията – със способностите на ума и характера на човека.
1. Благодарение развитието на анатомията, физиологията, биологията днес човек има по-ясна представа
за
себе си като жив организъм.
2. Човешкият мозък, например, благодарение на дългите проучвания не се разглежда само като едно обикновено оръдие на ума, което той употребява съвсем самоцелно, а се счита
за
седалище на всички душевни сили и способности.
Мозъкът е, образно казано, столицата, в която заседават всички представители на душата под председателството на ума – главният ръководител на общите дела.
Човешките мисли зависят до голяма степен от тази повърхност.
1. В природата, този величествено устроен свят, пълен с разнообразие, има наистина нещо достойно
за
почуда и възхищение.
2. Според съвременната
наука
тези частици, наречени атоми, не са прости и неделими, както се считаше до неотдавна, а представляват цели „планетни системи”.[46] Те са толкова малки, че погледнати и през най-мощния микроскоп, остават невидими.
За
това време ще отброим 7,9.1021 броя атоми.[47]
1. Онова, което е пробудило съзнанието на човека и го е накарало да тръгне по пътя на познанието, е дълбоката вътрешна нужда на неговия дух, появила се в него вследствие действието на върховните закони на
живота
.
Тия закони заставят човека да се стреми към съвършенство чрез постоянна работа.
2. И наистина, кой би работил и би се трудил, ако не го заставяше гладът – тази въпиюща нужда на органическия живот?
Кой би си блъскал главата да мисли, кой би се мъчил да прозре в бъдещето, ако не го заставяха всевъзможни сили, явления и събития, произтичащи от един свят, който стои много по-високо от физическия в своите проявления?
3. Без съмнение една велика нужда на умствения и духовен живот е заставила човешкия дух да излезе вън от ограничената си животинска черупка и да започне да мисли и да разсъждава
за
бъдещето.
– започва с физическия живот като основа;
1. Първоначалният подтик към наблюдаване и съзерцаване[48], колкото и малък да е бил той, колкото и малко да се е съзнавал от човека, е послужил
за
основа на неговия умствен живот.
От това първо начало на знанието, което се зародило в духа на човека, се е развила днешната култура на християнската цивилизация, която се е повдигнала върху пепелта на много други, изчезнали преди нея.[49]Те са загинали, понеже не са съдържали всички нужни добродетели – най-важната храна
за
поддържане на духовния живот на човека.
2. Добрата храна е необходима
за
поддържането на който и да е жив организъм.
– в умствения – заблуждение и мрак;
Трябва да се има предвид, че законите на Природата са едни и същи навсякъде, във всички области на
живота
.[50]
3. Когато се говори
за
развитие и просвета, се подразбира стремежът на целия духовен живот към усъвършенстване в доброто.
Саможертвеният дух на
науката
идва,
за
да служи на човечеството и да му помогне в трудния подвиг, който му предстои да извърши, преди да дойде истинското царство на мира, което Христос нарича „Царство Божие”.
5. Силата на духа трябва да го повдигне и да го освободи от материалното и преходното, което така силно още го държи привързано към земята, подобно на червей, който току-що е изпълзял от своята подземна дупка.
Разбира се, че в това положение
за
човека не може да съществува никакво щастие и блаженство.
Това значи ли, че не трябва да се интересуваме от
науката
?
2. Тогава човек няма защо да се бои от възможността да дойде ден, в който да си каже: „Няма какво повече да уча!
” Във вселената съществуват вечни условия
за
усъвършенстване на умствените и душевни сили.
Каква ли дивна картина би се открила пред нашите умове, ако можеше да се повдигне завесата, която ни отделя от по-напредналите същества в нашия вечен дом, силни в знание, мъдрост и добродетел?!
Това Негово съзерцание или знание
за
цялата вечност не предполага никаква необходимост да се намесва в сбъдването на каквото и да е.”[54]
4. Макар че
науката
сама по себе си не може да измени великия ред във вселената, тя има все пак достатъчно сила да ни убеди да живеем съобразно този ред.
Нашият успех зависи от съобразяването ни със законите на висшата, разумна Природа, които закони ни диктуват истинските условия на живот.
И това е едничкото нещо, към което духът ни постоянно се стреми – да се научи да живее съобразно законите на своето естество.
5.
Науката
обаче, взета в най-дълбок смисъл, е резултат от едно отличително качество на човешкия дух, който е свързан с Великия Дух на Битието.
В човешкия дух още от самото начало е вложен стремеж да усвои по вътрешен път пътеките на Истината и да разбере законите на природата,
за
да има сили да впрегне енергията ú на работа и да съгради здрава основа на своето съществуване, развитие и усъвършенстване в Доброто и Красотата – най-възвишеният идеал на разума.
2. Областта на
науката
2.1. Трите основни закона
1. След като дадохме това определение на
науката
, можем вече да пристъпим към втората точка: кое е полето или областта, в която тя може да оперира?
Тук няма да се спираме на разискванията по този въпрос, а ще определим областта на
науката
така, както я познаваме.
2. Сегашният ред във вселената се управлява от три основни закона:
– Закон на Всемирното притегляне или Гравитация[55];
– Закон на Мисълта[56];
– Закон на Биос[57].
3. Законът
за
Гравитацията подразбира материята, Законът на Мисълта подразбира ума, а Законът на Биос подразбира душата.
Тия основни закони, различаващи се един от друг по своята същност, управляват различни области на великия космичен свят.[58]
2.2. Закон на Всемирното притегляне (Гравитация)
Граница на този закон е самата безпределност на вечността.
Според приведените по-долу данни ние можем да си съставим едно съвсем повърхностно понятие
за
обширната област на владение на този закон.
Това е разстоянието, което светлината изминава
за
една година, като се движи с 300 000 км/с.
Има и други мерни единици
за
разстояние, например парсек[59], които обаче няма да използваме тук.
3. Днес
за
никого не е тайна, че нашата планета Земя е част от Слънчевата система.
6. Изказани са различни предположения
за
местонахождението на този галактичен център.
Тази хипотеза отрича Медлеровата теория[65], която поставя центъра на тежестта между Плеядите и Персей.[66] Според съвременните изследвания центърът на Галактиката, гледан от Земята, се проектира в съзвездието Стрелец.
Слънцето обикаля около галактическия център с приблизителна скорост 250 км/с, а периодът на едно пълно завъртане е около 250 млн. години.
10. В резултат на извършените изчисления Гор изказва следното предположение: Ако се запазва същата организация на материални обекти в безбрежното космично пространство (звездни системи и разстояния между тях), то следва да очакваме, че съществува друга вселена, отдалечена на определено разстояние от нашата видима вселена и това разстояние според наличните данни се изчислява на 5,2 .1020мили[69].
Разстояние, което светлината със своята удивителна скорост от 186 300 мили/секунда (300 000 км/с) ще измине
за
близо 2,8.1015 секунди или 9.107 години, което е 2.107 пъти разстоянието до ά Центавър.
11. „Ако на такова голямо разстояние – казва Елард Гор – има друга вселена като нашата, то тя би изглеждала само като една малка мъглявина.” Ако това предположение е вярно, тогава защо не са наблюдавани други вселени, отдалечени от нашата видима вселена посредством “празно” пространство?
12. Съвременните астрономи доказаха, че съществуват много такива „мъглявини”, които представляват огромни звездни системи – галактики – намиращи се извън нашата галактика.
Всички те, които образуват видимата вселена, са отделени помежду си чрез едно обширно беззвездно пространство, точно така, както нашата Слънчева система е отделена с „празно” пространство от забикалящите я звездни системи.
13. Елард Гор продължава своите разсъждения, като посочва три причини
за
невъзможността да се види някоя друга вселена:
Според формулата на Погсън[73],
за
да се види дори само теоретично такава звезда, ще е необходим телескоп, чийто диаметър да е не по-малък от 24 000 фута (ок.
17. Настоящото научно заключение не бива да ни обезсърчава.
Каквито и да са хипотезите на съвременните астрономи
за
нашата видима вселена, колкото и да са различни техните схващания
за
това, дали тя е крайна или безкрайна, то ние трябва да допуснем, че броят на действително съществуващите вселени, макар и невидими
за
нас, на практика е безкраен.
21. Да, ние сме едва в преддверието на вечността, на която центърът е навсякъде, а окръжността – никъде.[74] Наистина на велики мисли ни навежда вселената със своята необятност – мисли, пълни със смисъл
за
всички ония, които разбират.
2.3. Закон на Мисълта
1. Законът на Мисълта действа в умствения свят – седалището на мислите, дарбите, способностите, силите на ума.
Царството на този закон е безпределно.
Този закон е основата на всяка разумна самостоятелност.
4. Понятията
за
добро и зло също не могат да бъдат разбирани по друг начин освен така, както се диктуват от Върховния закон.
Злото у което и да е духовно същество не може да се счита
за
добро, понеже както доброто, така и злото имат свои отличителни качества, които ги характеризират като такива.
2.4. Закон на Биос
1. Законът на Биос (Целокупният живот[76]) царува в духовния свят, където е изворът на
живота
, жизнеността, чувствителността, чувствата, усещанията, желанията и вълненията на душата, както и силата на волята ú да възприема и усвоява онова, което ú се диктува от вътрешни мотиви.
2. От недрата на Биос произлиза цялата органична дейност, а така също и истинските понятия
за
добро и зло,
за
правда и неправда,
за
любов и омраза.
В границите на този закон започва нравствената свобода на избора, чрез която се определя от какво естество е всяка духовна дейност и какви качества притежава.
Тук всяко разумно и нравствено същество по свой избор и свобода решава да посвети
живота
си в служене на едни или други принципи.[77] В зависимост от този избор всеки един бива възнаграден или осъден.
3. Това е единственият духовен закон, който населява всички създадени светове и вселени с живи, органически същества.
Той е, който превръща енергията във вселената от едно състояние в друго и я впряга да служи на душата
за
нейното повдигане.
Тези три свята именно, със своите сили и субстанции, със своите закони, които ги управляват, съставят областта на истинската
наука
.
2. Този троичен състав на космичния свят, въплътен и в естеството на човека, е причина да се развият в неговото съзнание понятията
за
„материя”, „ум” и „душа”:
– идеализъм – приема само ума
за
действителен;
– спиритуализъм – приема само духа и душата
за
абсолютно реални.
Науката
обаче не е отговорна
за
едностранчивите и погрешни тълкувания на тия школи.
Наклонността ни към едно от тия течения ще зависи до голяма степен от естеството и начина ни на мислене, който пък е в зависимост от устройството на нашите мозъчни центрове.
– ако в умствената организация на един човек преобладават наблюдателните способности (т.е.
способностите на обективния ум[78]), той ще приеме
за
мироглед материализма;
– ако в умствената организация на човека преобладава способността му да мисли отвлечено (абстрактно), умът ще приеме
за
мироглед идеализма;
– ако пък в умствената организация на човека преобладават хуманистичните и морални чувства, той ще приеме
за
мироглед спиритуализма.
8. Или казано по-конкретно на френологичен език:
1.
Науката
е доказала вече, че каквото и направление да вземаме, животът ни ще се определя от общи и неизменни закони.
Никой не може да живее извън тия закони.
Ето защо, ако човек иска да избегне излишните страдания, трябва да се съобразява с изискванията на своя духовен живот, чиито корени са много по-дълбоки от която и да е друга дейност.
И единственото ни спасение от превратностите и беззаконието на този свят е приобщаването ни към онзи живот, който дава свобода и самостоятелност на човека.
2. Накрая ще добавим, че е необходимо да се избавим от недоразуменията и съмненията по един от въпросите, които се разискват с особен интерес от учени и философи – въпросът
за
характера и стойността на така наречените „научни истини”.
Не е тайна, че много „истини” в
науката
са рухнали под удара на нови научни факти, на нови открития.
При това съвременната
наука
има много теории и хипотези, които се сменят понякога не през векове, а през години.
3. Кой е тогава, ще попитат някои, критерият
за
различаване на онова, което е истинно в
науката
, от онова, което е неистинно и преходно?
За
да се избавим от недоразуменията и съмненията, които се повдигат почти на всяка стъпка в областта на
науката
, и
за
да можем да разпознаваме кои неща съдържат научни истини и кои не, ние трябва да се ръководим от едно основно правило.
4. Нека цитираме думите на английския учен, професор Хъксли[79], който дава метод
за
преценка на научната истина: „Има една пътека, която води така уверено към истината, че който и да тръгне по нея, непременно постига целта и стига до крайната точка, независимо от това дали неговите способности са големи или малки.
А
за
това има едно общовалидно правило, чрез което човек всякога може да намери тази пътека и да се предпази от заблуждения, като ги отстрани от пътя си.
5. При произнасянето на тази първа заповед на
науката
съмнението (проверката на фактите) е станало задължително
за
нея.
Тя го е пренесла от седалището на покаянието, където
за
дълго време то е било осъдено и сложено между най-ужасните грехове.
Сега обаче тя го е поставила на видно място и му е дала ранга на едно от първите и основни задължения, с които се сблъсква научната съвест.
6. Това съмнение, което
науката
допуща в своята работа и което Гьоте[80] е нарекъл „научен скептицизъм”, има обаче стремеж да превъзмогне себе си.
То не е онова неверие, родено от тъпоумие и невежество, чийто стремеж е само да съществува и да извинява себе си
за
своята леност и равнодушие.
7. Задачата на
науката
, както това се загатна и по-рано[81], е да изработи прави съждения и истински възгледи
за
целокупния живот, който се проявява в цялото мироздание.
Нашият ум се нуждае от истински идеали, които да му вдъхват сила да ни ръководи в
живота
по пътя на знанието и мъдростта.
От спомените на д-р Методи Константинов (ученик на Учителя) става ясно, че е замислена и втора част, където акцентът трябвало да падне върху възпитанието (вж.
издава „Учителят
за
образованието”.
За
повече подробности вж.
[7] Раболепие – безлично самоунижение
за
угода на някой силен или богат; угодничество, сервилност.
В западния свят е познат като Закон
за
наследствеността, а на Изток – Закон на Кармата.
В християнството е познат като Закон на Божествената справедливост.
[10] Изразът е свързан с обещанието, дадено на Авраам, че неговите потомци ще бъдат народ на Бога и ще живеят на плодородна земя (Ханаан) – Бит.
[12] Става въпрос
за
епохата на Водолея, чието начало Учителят тържествено отбелязва на 22.03.1914 г.
Слънцето преминава през едно съзвездие от Зодиака
за
2160 земни години, колкото трае и всяка от 12-те епохи-месеци на Великата (Платонова) космична година (25 920 г.).
С тази епоха е свързана първата, най-стара култура на нашата раса – древноиндийската.
Втората култура на Бялата раса е древноперсийската, която се характеризира с едно по-дълбоко навлизане в материалния свят.
Докато индусите смятат света на материята
за
илюзия, а персите признават материята
за
реалност, макар и неприятелска, то египтяните не възприемат материалното като враждебно на духовното.
Нещо повече, те го смятат
за
израз на духовното, помиряват се с него и се стремят да намерят физически израз на дълбоката мъдрост на Божественото.
Едно сравнение на
живота
на тази култура с
живота
на по-старите култури ни показва, че гръко-римската цивилизация е далеч по-материалистична.
Риби е воден знак, който символизира закона на саможертвата.
След гръко-римската култура идва днешната, чийто център първоначално е в Западна Европа, откъдето впоследствие тя се разпространява по целия свят.
Ключови думи: хуманизъм, прогрес, свобода, братство, живот
за
Цялото.
Още през първия декан етическата християнска максима от Новия Завет (т. нар.
”) ще бъде заменена от най-новия Завет, донесен от Учителя Беинса Дуно.
Този Завет ще бъде законът на Новата епоха: „Злото ще стане слуга на Доброто.” Чрез Словото си Учителят пося семената на Новата епоха.
Човечеството се намира пред прага на Шестата култура на сегашната V-та основна раса, която от една страна ще бъде култура
за
ликвидиране на кармата, а от друга е определена да послужи като духовен кълн, от който ще се развие новата VІ-та основна раса – расата на Синовете Божии.
Главна задача на Бялата раса е да събуди човешкото самосъзнание и затова в известна фаза от своето развитие тя трябваше да навлезе по-дълбоко, да инволюира до дъното на материята.
Учителят
за
Адам: „Първият човек, който бил по образ и подобие Божие, е духовният човек, а след него бил направен физическият човек, наречен втори Адам.
[17] съзнателно прилагане на неправилни доводи в спора или в доказателствата, използване на т. нар.
всевъзможни уловки, замаскирани с външна, формална правилност
По-известни произведения: „
За
обществения договор или принципите на политическото право” (1762), „Изповеди” и „Емил или
за
възпитанието” (1762).
Още в първите редове на трактата прозира основният принцип във философията на Русо: „Всичко излиза добро от ръцете на Твореца, всичко се изражда в ръцете на човека.” Основният принцип, върху който се изгражда педагогическата му система, е принципът на природосъобразността.
Тук вероятно се има предвид, че Русо пръв напълно отрича съществуващата феодална педагогическа система и я посочва като главна причина
за
съществуващото зло и по-точно – нейната неадекватност и несъобразеност с природните закони.
и ІІІ.6.;
за
повече информация – „Живот
за
Цялото”, под редакцията на Георги Радев.
Това, което е долу, е аналогично (подобно) на това, което е горе, и обратно – това, което се намира горе, е подобно на това, което се намира долу,
за
изпълнение на чудното единство.”
Създаден по време на сериозната заплаха
за
католицизма от Реформацията и протестантизма, той имал
за
цел да се бори
за
пълно признаване на непоклатимостта на католическата вяра.
Характерни
за
него били изключително строгата дисциплина и подчинението към висшестоящите.
За
постигане на целите си йезуитите използвали всички средства, включително и убийството.
Структурата на фашистката организация “СС” е изградена до голяма степен по модела на Йезуитския орден.
Завършил военно училище в Париж (1785).
За
проявени военни дарби бил произведен в чин бригаден генерал (1793).
той е провъзгласен
за
пожизнен консул, а през март 1804 г.
с указ на сената е обявен
за
император на Франция.
В резултат на завоевателните войни, които водил, във френската империя влезли почти цяла Западна и Централна Европа.
Тази война била повратна точка в
живота
на Наполеон І.
До края на
живота
си той бил заточен на остров Св. Елена.
Учителят
за
Наполеон: „Втори като Наполеон няма да се роди.
Защо го изпратили на остров Св. Елена?
Един от необикновените хора, един от силните земни царе, беше заточен на на този остров, където и си умря.
Изпратиха го, защото не си удържа на обещанието.” (Обещанието му е било да обедини Европа.)
Според херметичната
наука
се разграничават четири състояния на материята: твърда материя, в която работят силите на жизнения етер; течна, където работят силите на химическия етер; въздухообразна, където са силите на светлинния етер; огнена, където са силите на топлинния етер.
Съвременната физика отхвърля твърдението
за
съществуването на етера като универсална механична среда и въвежда представата, че в пространството съществуват различни физически полета като форми на материята.
Учителят
за
етера: „Етер означава това, от което нещата се раждат и отглеждат.
Съвременната окултна
наука
приема, че съществуват четири категории етер в пространството или четири състояния.
Той прониква въздуха и се счита
за
най-рядката въздухообразна материя.
Основа
за
бъдещото му развитие е участието му като естествоизпитател в околосветската експедиция, извършена с кораба „Бигъл” (1831-1836).
При появата на нови свойства във вид на слаби, неуправляеми изменения, често в резултат на генетични мутации, ще оцеляват родове от организми, чиито специфични свойства ги правят най-приспособими към заобикалящата среда.
Учителят
за
теорията на Дарвин: „Според еволюционната теория Дарвин се опита да обясни произхода на видовете, но не можа напълно.
Например, според тази теория как може да се обясни произходът на заека?
Някой път това се обяснява с крайно бедните условия на
живота
или може да се обясни и със закона на еволюцията.
Това може да е правдоподобно, но съвременната
наука
не е засегнала същинските причини, които са задържали жабите в тяхното положение.
Положението на заека е също така една преходна форма.
Сегашната
наука
твърди, че хората едно време са били животни.
Желязото е излязло от земята и от него направиха автомобила, но аз, който влизам в автомобила, не съм направен от земята.
Юдеите смятат това име
за
особено свято,
за
да бъде произнасяно.
То е едно от най-тайнствените имена в еврейската теология и изразява един от най-удивителните закони на природата, които някога човек може да познае.
Затова при публично четене се използва като заместител Адонай („Господи мой”).
Учителят
за
Йехова: „Аз не говоря
за
човешките богове, които хората са измислили.
За
мене думата „Бог” е малко обезсоляла.
Затуй най-хубавото име, което евреите са имали в еврейския език – Йехова, – никога не са го произнасяли.
Когато евреите са се намирали в големи мъчнотии, целият народ започвал да пости, обръщал се към Господа и тогава този Йехова им помагал.
Необходимо е да произнасяме името на Господа Исуса Христа
за
нас и
за
другите, защото това име предизвиква онези принципи във вселената, които творят, които принципи са Божествени и носят милост и благост.
При произнасяне „Йот-Хей-Вав-Хей” на еврейски тези велики принципи и природни сили носят благословения на света в трите свои разклонения, ако правилно се зачитат и разбират.
Делото на пророк Ездра, който се стреми да усвои текста и учението на Закона, е продължено от хората, станали известни като книжници.
Те наблягат на индивидуалното изпълняване на Закона (
за
разлика от садукеите, които слагат ударение на храмовото богослужение) и възкресението.
За
тях Законът е приспособим към променящите се условия, но е задължителен
за
всички.
[34] Садукеи – произходът им е спорен: политическа партия, религиозна секта, провинциална организация или група от държавни чиновници.
Смятат
за
добродетел споровете със своите учители.
Религията им е консервативна – приемат като постоянно валидни само писаните в Петокнижието закони.
[39] Учителят
за
тези вътрешни процеси, които се извършват в човека: „Умът и сърцето са два велики центъра, чрез които душата реализира своите идеи.
Душата от своя страна е реализатор на идеите на Духа, но тъй като тя е полуматериална и полудуховна, не е в състояние да изпълни повелите на Духа в сферата на физическия свят.
За
тази цел са ú необходими помощници в лицето на ума, сърцето и волята.
Затова казваме, че душата страда, умът се обърква, сърцето излиза от релсите на своя живот, волята се парализира, но духът никога не отпада.”
[40] В частта „
Науката
” обстойно са разгледани същността, параметрите и областта на
науката
.
Няма обаче обособена отделна част
за
възпитанието.
За
него се споменава и по-нататък, но накратко, например в дял втори – ІІІ.3.
Този дисбаланс засилва предположението, че е замислена втора част на книгата, където акцентът да падне именно върху възпитанието.
[41] Съвременната
наука
оперира главно с т. нар.
За
този ум Учителят казва, че „работи с фактите и схваща нещата материалистически.
Посредством обективния си ум човек изучава силите и законите на материалния свят и на материята изобщо, от която той придобива материали
за
изграждане на своето физическо тяло.
Той работи с принципите и законите.
[42] В
науката
съществува понятието биопсихизъм”, според което психиката е присъща на цялата жива материя.
Декарт е застъпник на антропопсихизма, според който психиката е характерна само
за
човека.
Според окултната
наука
съществува едно съответствие (сходство) между устройството на човешкия организъм и социалния организъм.
В този ред на мисли законите, които регулират социалния организъм, схващан като биопсихична цялост, са аналогични на тези, на които се подчинява човешкият организъм, без да бъдат напълно тъждествени.
Става въпрос
за
термина „Синархически ред”, въведен от изтъкнатия френски окултист Сент Ив д’Алвейдър (XІX в.).
Повече
за
умствено-душевния живот – вж.
[43] Учителят подробно разглежда вътрешния характер на
науката
в лекциите и беседите си, които той неслучайно нарича „окултни”.
Въвежда в логиката учението
за
количественото определение (квантификация) на предиката (понятието
за
признака), като с това прави опит да сведе съждението до уравнение, а логиката – до смятане.
френо – ум и логос –
наука
) е
наука
за
ума, основана върху физиологията на мозъка.
Тя застъпва становището, че мозъкът е орган на ума, тъй както окото се смята
за
орган на зрението, стомахът – на храносмилането, сърцето – на кръвообращението и т.н.
Според френологията по формата на черепните кости може да се съди
за
проявата на сложни психически качества.
За
нейни родоначалници се смятат учените Гал и Шпурцхайм, които твърдят, че: а) интелектуалните и емоционалните качества са локализирани в строго очертани мозъчни центрове; б) проявата на тези психически качества зависи от големината на съответните мозъчни дялове; в) костите на черепа се допират до мозъка и от неравностите на черепа може да се направят изводи
за
интелекта и характера на човека.
[46] Тук прозира принципът
за
аналогията между микрокосмоса и макрокосмоса, тъй като е установено от
науката
, че частиците в атома с център ядрото му наподобяват модела на Слънчевата система. (вж.
[49]
За
предходните епохи вж. бел.
[50] ІІ Херметичен принцип, който олицетворява истината, че винаги съществува съответствие между законите и явленията от различните нива на Бититето и
Живота
. Вж.
По-известни произведения: симфонията „Богатирска” и операта „Княз Игор”, завършена от Н.
същото твърдение в Кузански, Н., „
За
ученото незнание”, С., 1993 г., стр. 34.
[53] Вероятно става дума
за
Уилям Александър Хамънд (William Alexander Hammond, 28.08.1828–5.01.1900), американски невролог и санитарен генерал.
Завършва медицина през 1848 г.
Когато започва гражданската война (1860), се завръща в армията.
През 1862 г., въпреки своята младост бива назначен от президента Линкълн (1809-1965)
за
министър на здравеопазването в армията с ранг бригаден генерал.
започва частна медицинска практика.
става професор по психиатрия и нервни заболявания в университета в Ню Йорк.
Сър Хамънд е прочут
за
времето си драматург, романист и лектор, изтъкнат лидер и талантлив организатор.
В него живее част от духа на Парацелз.” По-известни произведения: „
За
съня и неговите нарушения“ (“On sleep and its derangements”), „Физика и физиология на спиритуализма” (“The physics and psychology of spiritualism”), „Спиритуализъм и съпътстващи причини и условия
за
нервно разстройство” (“Spiritualism and allied causes and conditions of nervous derangement”).
същото твърдение в Кузански, Н., „
За
ученото незнание”, С., 1993 г., стр. 74.
[55] Гравитация (лат.) – взаимно притегляне на телата.
Въз основа на законите
за
движението на планетите около Слънцето, открити от Й.
Кеплер, и въз основа на законите на динамиката сър Исак Нютон открива, че всяка частица във вселената привлича всяка друга частица със сила, право пропорционална на произведението от масите на частиците и обратно пропорционална на квадрата на разстоянията между тях.
Въз основа на Общата теория на относителността Айнщайн дава ново тълкование на гравитацията, от което като частен случай следва Законът на Нютон.
Във философията на Учителя този закон води своя произход от един от трите Битийни принципа – „Истина”.
[56] В терминологията на Учителя този закон е производен на Битийния принцип „Мъдрост”.
В терминологията на Учителя този закон води произхода си от Битийния принцип „Любов”.
[58] В окултната
наука
съществува следното деление: 1.
– под-стоене) свят или свят на закони. 3.
Това деление е условно и има
за
цел да улесни търсещия познание.
Истината е, че трите нива представляват възходящи степени на великата скала на
живота
, чиято най-долна точка е твърдата материя, а най-горната – Духът.
[59] Парсек (pc) – астрономическа единица
за
дължина, която съответства на паралакса на дъга от 1 секунда и е равна на 3,26 светлинни години или на 3,084.1016 метра.
Той е центърът на
Живота
за
Цялото и създава планове
за
раждането и развитието на ерите и епохите.
Занимава се с разработки върху теорията
за
движението на планетите и техните спътници.
„Теория
за
централното слънце” е първият опит
за
изучаване строежа на галактиката върху основата на движението на звездите, но неговото предположение
за
това, че центърът на галактиката се намира в Плеядите, се оказва несъстоятелно.
[67] Джон Елард Гор (1.06.1845-18.07.1910) – ирландски популяризатор на
науката
и астроном, който подобно на Ричард Проктър (1838-1888) в края на 19-ти век защитава универсалността на планетните системи въз основа на убеждението си, че звезди без планети нямат никакъв смисъл.
Гор завършва колежа „Св.
като първенец на випуска и получава диплома
за
инженер.
се завръща в Дъблин, където прекарва остатъка от
живота
си.
Неговите систематични изследвания на небето започват от Индия, като уникалното при Гор е, че той е заел видно място в астрономията, без да е разполагал с телескоп дори от среден клас.
В „Световете в космоса” (1894) Гор допуска възможността
за
обитаеми планети извън Слънчевата система.
Тази идея е била много популярна
за
времето си и така тя е получила широк отзвук.
По-нататък заместваме с данните, които привежда Гор:
[71] Учителят
за
Земята: „Преди 250 млрд.
години Земята е заемала едно грамадно въздухообразно пространство и е имала само една ядка като голям орех.”
Той е стандартизирал скалата
за
яркост на звездите, като е поставил в логаритмично съотношение въведената още от Хипарх система
за
звездните величини.
Законът на Погсън е проявление на психофизическия закон на Вебер-Фехнер.
В действителност тази сентенция се появява
за
първи път в „Книга
за
двадесет и четирите философа” – кратко произведение, създадено под формата на диалози в края на XІІ-ти в.
Николай Кузански (1401-1464) вече го подема и популяризира в своята космология (вж.
Кузански, Н., „
За
ученото незнание”, С., 1993 г., стр. 72).
По аналогичен начин Теорията на Относителността на Айнщайн при определени условия се свежда до Нютоновата механика
за
движението на телата.
[79] Томас Хенри Хъксли (4.05.1825–29.06.1895) – английски лекар, природоизследовател и философ, съратник на Дарвин и популяризатор на неговото учение.
В областта на философията се смята
за
привърженик на Дейвид Хюм (1711-1776) и базирайки се на неговата теория, се опитвал да докаже, че никога не може да се знае истинската причина на нашите усещания.
a-не, gnosis-познание), с което се отхвърля възможността по обективен път (външно) да се постигне познание
за
света.
Вторият период в
живота
и творчеството на Гьоте е свързан с неговата многостранна дейност във Ваймар при херцог Карл Август (от 1775 г.
Той е министър и член на тайния съвет на Ваймарското княжество, грижи се
за
финансите,
за
разработването на мини, създава национален театър, занимава се с литература, естетика, анатомия, минералогия, физика и др.
започва дружбата му с Шилер, извънредно плодотворна и
за
двамата.
В областта на естествените науки Гьоте споделя идеята
за
единство и развитие на органичната и неорганичната природа.
Известно е от историята, че Гьоте сериозно се е занимавал с окултни науки.
Казват, че словото, което излиза изпод перото на великите умове на човечеството, не може да се оцени от съвременниците им, а става обект на обществен интерес десетилетия по-късно.
Същото може да се каже и
за
словото на Учителя Беинса Дуно, известен на българския читател като Петър Дънов.
Българското литературно творчество едва започва да намира своя облик, излизайки от сянката на преводната литература.
Твърде малко са родните автори на книжния пазар: Найден Геров, Иван Вазов, Алеко Константинов, Михалаки Георгиев...
През този период философската мисъл в България е с твърде ограничени възможности, причините
за
което са основно две: първо, Софийският университет е единственото учебно заведение, където се преподава философия, и второ, в резултат на турското робство философската традиция е прекъсната.
По това време в Ню Йорк е завършено второто здание на Медисън Скуеър Гардън, а на остров Елис Айлънд се открива имиграционна служба, през която до 1920 г.
преминават,
за
да се заселят в САЩ, 12 милиона имигранти.
Алеко Константинов, впечатлен от грандиозното изложение в Чикаго, написва прочутия си пътепис До Чикаго и назад.
в методистката семинария „Дрю”, Медисън, Петър Дънов започва своето следване в Америка.
Петър Дънов учи там четири години и получава свидетелство
за
завършен пълен курс на обучение.
той се записва в Теологическия факултет на Бостънския университет.
Учителят трябва да „завърти” ума на студента си в ритъма на своя ум, преди да го пусне да върви напред.
Там се описва миграционната динамика на различните варварски племена, след което е изложена главната теза.
Дипломната работа е защитена успешно на 19 април 1894 г., а на 4 юли 1894 г.
Петър Дънов получава свидетелството си
за
завършен учебен курс в този институт.
Петър Дънов вече е записан като редовен студент първа година.
Обучението е по последната дума на медицинската
наука
.
От този факултет Петър Дънов получава удостоверение
за
завършен кратък курс по обща медицина.
Науката
и възпитанието е книга, която разглежда въпроси с общочовешка значимост и е предназначена
за
широк кръг читатели.
Работата по нея вероятно е започната още в Америка.
Цялата останала част от творчеството му представлява богато книжно наследство, получено главно при разчитането на стенографски записи на изговорено слово.
Първото преработено издание на книгата
Науката
и възпитанието е от Георги Радев (12.09.1900–22.07.1940).
Той е роден в Пловдив, където завършва основното и гимназиалното си образование.
се премества в София, където се записва като студент по химия в СУ „Св.
След първия семестър се прехвърля да следва в Математическия факултет, който завършва през 1925 г.
Радев е главен редактор на списание Житно зърно,
за
което работи от основаването му през 1924 г.
В своите спомени
за
Георги Радев д-р Методи Константинов казва: „
Науката
и възпитанието, написана преди толкова десетилетия, носеше дрехата на един беден, остарял български език, езика, който се е развивал под тежкото турско робство.
Последният беше много трудолюбив и се зае с тази задача.
Една от целите ни е да представим този текст на вниманието на научната общественост, съзнавайки необходимостта от по-задълбочено проучване както на тази първа книга на Учителя Дънов, така и на цялото му последващо слово, което имаме на български като неоценимо духовно наследство.
Едно такова по-задълбочено научно изследване на
Науката
и възпитанието ще спомогне
за
общото духовно пробуждане на българския народ – в обществен и в личен план.
Разглеждането на книгата от страна на специалисти от различни области на
науката
ще спомогне да се оцени съдържащото се в текста непреходно знание, актуално и днес – едно „заровено съкровище”, което чака да бъде открито и представено на широката българска общественост,
за
да покълне в българската душа и да даде своя плод.
С всичко това се надяваме настоящото издание да привлече вниманието както на познавачите на словото на Учителя Дънов, така и на радетелите
за
едно ново общество, изградено върху основата на най-висшите духовни идеали и общочовешки ценности.
Други пък са обновени стилово, вмъкнати са уточняващи изречения и нови абзаци.
Така се роди това съчетание от двете издания, което сега започва свой живот в търсене на нови хоризонти.
Подобно е положението и при хуманитарните науки, имащи
за
обект трудни философски произведения с непреходен характер и значимост
за
човечеството (Платон, Плотин, Паскал, Бьоме, Кузански, Коменски, Сведенборг и др.).
Анализът като метод има
за
цел познанието на частите като елементи на сложното цяло.
Синтезът допълва анализа и се намира в неразривно единство с него.
Необходимо е читателят да се съобразява с тази закономерност и да подхожда добросъвестно към приложения фрагментарен подход.
Ние не претендираме
за
авторитетност и изчерпателност.
Нашата най-голяма радост би била, ако след този първи опит
за
интерпретация се появят множество други.
Вероятно след десет или двадесет години самите ние ще имаме по-различна гледна точка
за
свършената работа.
Като свидетелство
за
нашата коректност и добронамереност предоставяме първоначалното издание от 1896 г., което да служи на читателя като ориентир.
Езикът е жива, динамична система, която не търпи застой и закостенялост.
За
целта е необходимо добро съчетание на форма и съдържание, т.е.
За
нас водещ винаги е бил смисълът и формалните промени в пасажите не са самоцелни, а добре обмислени и мотивирани.
А
за
някои читатели може би те са прекалено много.
Ние решихме да се ограничим дотук,
за
да дадем възможност на бъдещите изследователи да ги допълват, коригират или премахват.
Част от цитираните имена и термини бяха с правописни грешки и фактологически несъответствия, а
за
друга част беше невъзможно да се открият или намерят данни.
Все пак с наличните бележки и нанесени корекции се надяваме да хвърлим повече светлина по конкретно засегнатите теми, както и да допълним и дообогатим кръгозора на читателя.
Как иначе да си обясним факта, че тя остава незабелязана от съвременната
наука
!
са се печатали такова количество книги на български автори, че тя остава незабелязана от литературните критици?
Защо тогава книга като
Науката
и възпитанието не намира място поне в историята на споменатите науки?
А утре тя ще намери приложение в нашите умове и сърца, в нашата вяра и религия, в нашата
наука
и изкуство, в целия ни живот.
3.
1896_2 Двата велики закона на развитието - Науката и възпитанието
Книгата
за
теглене на PDF
От книгата "
Науката
и възпитанието"
Книгата
за
теглене на PDF
Книгата
за
теглене на PDF
НАУКАТА
И ВЪЗПИТАНИЕТО
Двата велики закона на развитието
По тия три характера Природата се проявлява като единство на едно цяло – едно цяло, на което всичките части се намират във взаимни отношения, свързани и съединени по един най-близко сродствен начин.
За
нашето наблюдение остава най-висшата работа да проследи тази интимна связ, това тясно сродство, тъй дълбоко и широко преобладающо помежду всичките части на Природата.
А
за
разума ни предлежи великата задача, в която да разбере, да проумее и схване значението на законите и силите, образующи тази пълна хармония на единство в системата й.
Освен това да ни запознае, научи и осветли с положителни факти
за
абсолютното им отношение спрямо нас, разумните същества, а при това и нашата длъжност и абсолютно задължение, наложено нам и на всички други твари от самата необходимост на естеството на тия закони на върховната Природа, която е неизменяема в същността на своите действия.
Тия закони и сили с условията, които съдържат у своето естество, са тъй да се каже краеъгълният и основен камък, върху който е положен Животът.
Тук, в недрата на тия условия, душата придобива онази тайнствена способност, с помощта на която почва да съзижда своето жилище – „организъма“, посредством който почва да проявлява своите скрити сили и способности в развиване и усъвършенстване на естеството си, което има необходима нужда да се подготвя
за
по-висока деятелност,
за
по-свята длъжност на своето бъдещо призвание.
Тук, върху тази здрава основа, умът безопасно може да полага своето положително знание
за
Истината, която е единствената съществена храна
за
подържането на неговото съществуване.
Този възпитателен „дом“ се съзижда от Духа на Истината, който вече действа в душата на человечеството
за
благото на чадата му.
И ние с бързи крачки се движим с необорима сила, да влезнем в този Нов живот, в тази пълна Свобода, гдето Любовта ще ни бъде общ закон.
Да, дейци – това е необходимо условие
за
всекиго.
Обаче да се създадат условията, да се предизвикват старанията и да се подбудят стремленията, необходима е сила и енергия, която да е проникната и въодушевена със самата велика цел на
Живота
.
Сега
за
постигането на това подобрение и просвещение необходима е, първом, добра почва, благородни средства и разумни начала.
Щом знаем законите, които управляват известни събития, ние можем с математическа точност да предскажем последствията на резултата.
Благодарение на
науката
, чрез своя постоянен труд е хвърлила светлина върху този предмет, като ни е избавила от неверието и колебанието на ума ни – да мислим, че явленията и събитията в Природата могат да вземат каквото и да е направление, какъвто и да е път.
Обаче то е знайно, че те са управляват от определени и постоянни закони.
А тия нравствени закони произвождат онова в обществения живот, което ние сеем: ако добро семе – добър плод, ако зло семе – зъл плод.
Може да се подигнат възражения против горе казаното, но
за
това кой е крив?
Нима ако Истината стои пред нас, трябва ли да затворим очите си против фактите?
В Природата има закони, и то велики, които ни карат с глава и крака на напред, без да се спират да ни питат дали техните действия са съгласни с нашите мисли, или не.
Нима
за
нашето идване на тази земна повърхност някой ни е питал дали е според угодата ни?
Кой изпроводи онази първоначална клетка, която стана виновника
за
нашето съществуване?
Но що и влизаше ней в ръкава да прави тия еволюции и защо?
Ако тя можеше да говори, щеше да ни каже, че не е виновата
за
онова, което е направила, понеже й е било абсолютна длъжност да действа по този начин и че не е сторила това от себелюбие, но от Любов, понеже е предала своя собствен живот на другите – и те да участват във всичко, което ней било дадено от самия Дух на
Живота
.
– Трябва да се избягва злото в
живота
.“
Каквото и да мислим
за
своето съществуване, каквото и да си предполагаме
за
своето битие – дали е зависещо само от материята, или пък от ума и душата, практически резултатът на нашите размишления води към едно и също място.
Истините и благородни средства ще ни се укажат от
науката
, щом потърсим нейните съвети.
Истината, кога се разбере от ума и усвои от волята, става един от най-съществените елементи
за
съживлението, въздигането и напредъка на кое и да е общество, на кой и да е народ.
Ние отправяме тогава стъпките си към онова велико стремление в
Живота
, което
науката
нарича образование или цивилизация.
Тази Истина, която е почнала да озарява народите, тя ще ни отправи в пътя на истинското образование.
В този път ние ще бъдем в сила да избавим
живота
си от корабокрушение и съвършено разорение.
Дълго време сме се скитали из пустинята както Израилския народ; времето е настанало вече, когато трябва да се заловим сериозно
за
предлежащата работа, която ни са пада като человеци и членове от общата челяд на человечеството.
Нечестието и порока дълбоко са спуснали корен в нашия живот, загнездили са се като у дома си.
Необходимо е да се постараем да употребим добри лекарства,
за
да можем поне
за
в бъдеще да се избавим от тази болест, от тази мания на человеческото извратено себелюбие; другояче, нашата участ ще бъде подобна на участта на един организъм, хванат от проказа, на когото краят е гниене и разлагане.
Науката
с откритията си иде да потвърди една истина, която е била занемарена в нашият ум и не се е вземала в съображение.
Това показание е следующето: само онзи организъм ще преживее всичките кризи на
живота
, който се приспособлява на изискуемите условия на управляющите го закони и сили.
закон
за
еволюцията на органическите тела – преживяване на най-добрите (Survival of the fitest).
Според условията на този жизнено-органически закон, само онези животни се спазват и благославят, на които естеството върви в прямо съгласие със законите на последователните стадии на развитието.
Законът е: комуто много е дадено, много ще се и изисква; комуто малко, малко ще се изисква.
Това произтича от простата причина, че человек е нравствено същество, съвпрегнато от висшата природа със задължения, които произлизат от естеството на неговия Дух.
В человека съществуват вече две еволюции,
за
които ще говорим по-после.
Това, мисля, не изисква никакво доказателство, защото е почти очевидна истина, която всякой може сам да провери.
Важно е
за
нас да се не мамим в своите повърхностни внушения и впечатления – да заключаваме преждевременно, че Природата е мъртва, безчувствена и неразумна.
Такова едно заключение открива голотата на нашите детински познания, както на първобитния человек в Едемския рай.
Нека не го считаме
за
унизително да изповядваме Истината тъй, както си е.
Природата е жива и пълна с Живот навсякъде, гдето условията на върховните й закони го допускат, и с разумни сили, които ние едвам сега почваме да сапикасваме.
И не е ли още по-чудно, че посредством различно белязане на извести знаци, турени под известен ред, ние можем да разберем мисълта на техният автор, който отдавна може да е заминал от този свят?
По какви физиологически и психологически начини се извършва този процес в нашия мозък и се предава същинската смисъл на известната идея, която така непосредствено минава от едно пасивно състояние от външния свят във вътрешността на нашия ум и ни убеждава
за
действителността и присъствието на друг един ум, който е мислил и усещал както нашият ум?
Но по кой начин се пренасят нашите мисли от един ум в другий, ако не чрез някоя разумна сила, която не може да бъде друга, освен самият Дух на Природата, който по такъв един вътрешен закон свързва всички разумни същества в тясно единство?
Но що от това, нима същността на Битието и положението на Природата, дали е умна, или не, зависи от нашите предположения и мисли?
Може да поддържаме едната или другата страна
за
истинска, обаче всякога е предпочитателно
за
един разумен человек да поддържа Истината.
Стойността на каквото и да е учение зависи от реалността на фактите, които притежава в себе си.
Тази е причината, защо хората различно разглеждат и оценяват един и същ предмет.
Или с други думи, в какъвто предмет душата се е привързала повече, нему и слугува с по-голямо усърдие и любов.
Законът е същ – вземи го в какъвто и да е смисъл, резултатът излиза един и същ на дело.
Още един загадъчен въпрос има да подигнем, който начесто ни се представя.
Казват: „Той замина от този свят.“ Но къде е отишъл, къде е изчезнал, че не се връща?
Но той все остава задача.
Науката
ни убеждава във факта, че не съществува абсолютна смърт.
Смъртта, казва тя, е нещо релативно и необходимо
за
такъв свят, с такова устройство като нашият.
Там, казва тя, гдето има смърт, има и живот (с това трябва да подразумяваме, че смъртта съществува само
за
органическия живот; взема се по някой път и в преносен смисъл).
От една страна силите на смъртта действат да турят край на всяка органическа деятелност, а от друга, силите на
Живота
постоянно подновяват тази деятелност.
От една страна, агентите на смъртта постоянно подкопават основите на животните клетки, а от друга, агентите на
Живота
постоянно поправят и подкрепяват тези основи.
От една страна, смъртта постоянно поразява и разрушава живите клетки в тялото, а от друга, Животът постоянно произвожда, ражда нови – да завземат местата, вече изпразнени.
От това следва, че смъртта е противоположен процес на
Живота
, нещо частно, а не общо.
Този процес произлиза от условията на Природата, че Живот
живота
поглъща В действителност нищо не се губи, нищо не чезне – изчезва само видът и формата.
Тази мисъл се подкрепя от научно психологическите показания на положителната
наука
.
Този двояк процес извършва едно благодеяние
за
человечеството, понеже другояче не би съществувал органическият живот.
И ако в настояще време тя постъпва грубо и нечеловеколюбиво според нашето гледане и съдене, то
за
тези си постъпки има дълбоки причини, които я заставляват да действа по този начин, понеже е най-добрият от всички други, които ние можем да си представим.
Стремлението му е да въздига достойнството на неговото вътрешно естество, да уякчава силата на неговата върховна природа, която според закона на биос (
Живота
) може да се пренася в която и да е част на Вселената и да взема онова място и положение, което подхожда на естеството й.
Тази е причината защо Животът в никой материален свят не може да бъде вечен – защото самият свят не съдържа тия условия, понеже е изложен на изменения.
А тия изменения от самото естество на тия закони на Природата произвождат разрушителни действия.
в прост език казано, изгаря.
И тъй, право е казал един учен: „Человек е горяща свещ.“ Всичката разлика се състои в това, че някои изгарят по-скоро, а някой – по-полека.
Образователния процес се занимава с приготовлението на человека, а възпитателния – с приспособлението на силите му в прави направления.
Възпитателната сила на Природата е направила человека способен да се ползва от богатствата й, приготвени
за
неговото тяло,
за
неговия ум.
А тия качества на
Живота
никога не биха се появили, ако нямаше съответствующи предмети да ги подбуждат.
От това става явно, че человек е бил призован на това земно кълбо да работи прилежно, да работи усърдно според наставленията, които му са били дадени, начертани, предписани и показани от нравствените закони.
Необходимостта на собствения му живот е изисквала постоянна деятелност
за
самосъхранение, самата му съдба от начало го предназначила като същество на постоянен труд, мъчнотии и скърби.
Природата, тази негова възпитателка и наставница, не е искала да го остави нито минута на безделие – да се повръща в мислите на своето детинство, в онова положение, в което той
за
много хиляди години се е скитал в своето незавидно състояние като животно, без да разбира, без да разсъждава и мисли защо и
за
какво се е той родил.
Тя е предвидила тази опасност
за
неговото развитие.
И да го избави от пропадане в неизвестност, тя е била принудена да го постави в такива условия и обстоятелства, гдето да е заобиколен с хиляди мъчнотии и опасности
за
своя живот.
Борбата
за
съществуване се явила пред него като единствено средство да го запази от надлежащото зло.
Той трябвало да се бори не само против хищните зверове, които са го застрашавали всякой ден, но и против грубите сили на Природата, които всички като че му са станали заклети врагове.
Той е бил принуден да търси изходен път от това трудно положение, но
за
този изход са се изисквали хиляди и хиляди години от постоянен труд, докато си проправи пътя.
Необходимо е било
за
него да направи избор помежду голия живот и знанието
за
Истината.
В борбата
за
самосъхранение той е видял едничкото условие
за
съществуване, в което самата Природа му показала, че е необходимо
за
него да се подвизава, т.е.
То е било необходимо, от негова страна, да премахва всичките пречки
за
безопасността на своя живот, освен това да подготви почвата на Земята
за
своето развитие, която е била една от първоначалните условия да поддържа неговия род.
Само по такъв начин той е можал да се множи и размножава по лицето на Земята и да е направи поле
за
своята деятелност.
Не бил още в сила да разбира онези духовни велики закони, които са съдържали мощната сила да го направят свободен, да му дадат великата способност да мисли и изказва своите мисли.
Той е бил влечен нанапред от закона на самосъхранението.
Но върховният Дух на
Живота
предвидил и съзнал тази истина.
Той видял опасността
за
человека, че ако той се остави само на влеченията и подбужденията на този естествен закон на себесъхранението, то не в твърде дълго време в бъдещето той ще развие у себе си най-лошите качества и способности и би станал ужас
за
всички.
Този щеше да бъде изходният естествен път от кризата на
Живота
.
Но ние виждаме, че е имало и други средства в ръцете на Природата,
за
да се избегне такова едно събитие, което е било най-малко желателно от всички други.
Става ясно в нашите умове, че каквато и да е друга криза или случка в
Живота
е по предпочитителна и добра, отколкото уничтожението на человеческия род, който представлява плода на онази жизнена сила, която е работила така усърдно през толкова стотици хиляди години на земното кълбо с някакъв план.
Защо е сторила това не знаем.
Защо е отворила свободен път на человека и му дала вход в дома си да се ползва с извънредни привилегии, които на другите животни били отказани?
Това остава тайна
за
нашия ум.
Ние ще загатнем само това, че причината на тази разлика стои в естеството на самия Живот.
Правилото е това, че колкото един организъм е по-сложен, толкова повече време се е изисквало
за
неговото създаване и произвождане.
Душата му възлиза от бездната чрез клетката, а Духът му слиза отгоре, от Небето, посредством силата на
Живота
.
В този период на человеческото качване по стъпалата на естественото си развитие някъде къде края на природната стълба на първата еволюция се ражда Нова епоха
за
человеческата душа.
Необходимостта на неговото напреднало естество е изисквало той да се подведе под управлението на великия закон на дълга и да се подложи под влиянието на най-великата сила в Природата – силата Любов.
Любовта е била могъща със своите добродетели,
за
да го убеди и изведе вън от пътя на варварството и да му покаже правия път на просвещението.
За
да се постигнат тия резултати в неговия живот, не е била лесна работата.
Неговата вътрешна чувствителност и душевни усещания, неговите вътрешни мисли и умствени центрове претърпели едно коренно преобразувание, което дало подтик на неговата духовна еволюция, която създала в него понятията
за
нравствения свят.
В този път той е трябвал да се подвизава винаги, макар и да е правил чести отклонения.
От естествата на тия два закона именно – закона на самосъхранението и закона на дълга вътре в человека се е породила борба, която е произлязла от пробуждането на неговата духовна природа, която предизвикала человеческия Дух да се яви на сцената и да вземе управлението на своите действия и отчета на своите дела и работи.
Без тази вътрешна борба и без това вътрешно възпитание в изпълнението на върховните закони, и без посредството на Любовта человек завинаги би останал там, гдето си е бил отначало, и не би се различавал твърде много от другите животни.
изгубена халка, която го е свързала с долните животни.
Тия два закона – на самосъхранението и дълга – можем да ги предположим да са двете противоположни страни на нашето естество или пак двата центъра на нашата деятелност в
Живота
.
Те са две истории, които ни разправят
за
началото на нашия Живот,
за
миналото и бъдещето на нашето съществуване.
Ние можем да уподобим тия два закона на две политически партия в една държава, които са борят
за
първенство и власт.
Обаче истината в ползата на едната или другата партия остава да се потвърди от опитността.
От тази очевидна истина следват две неща: първо, предметите и вещите са ценят според своята стойност, а пък тази стойност напълно зависи от самото естество на предмета или вещта.
Ползата се указва от въздигането и съживлението на организма, в които душата действа, а вредата са забелязва от разстройството на този същ организъм.
От този общ закон ние сме придобили едно истинско мерило в ума си, което ясно ни показва какви неща са подходящи и съобразни с нашата истинска природа и какви не са подходящи и не съобразни.
Ако нашият ум да не бе подложен под влиянието и влечението на страстите, то без съмнение всякой един от нас би избрал онова, което е истинно и добро
за
себе си и другите.
Но
за
жалост в ежедневния живот това не е така.
Общата истина, изказана в тази народна поговорка, дава ни да разберем, че поне единият от тия двама нещастници трябвало би да има здрави очи,
за
да се избегне онази грозяща опасност.
Оттук става необходимост
за
живота
ни да се отворят замижалите очи на разума,
за
да можем да предвидим опасностите, които са общи
за
всякой народ,
за
всякое общество и
за
всякой человек.
Но всичко това няма да се поправи, докато не са даде място и свобода на разума да управлява и ръководи кризите на
Живота
.
В това именно са притичва истинският дух на
науката
и възпитанието да ни помогне да уредим
живота
си както подобава.
Но нека разгледаме вкратце от где е произлязла несъстоятелността на нашия обществен живот, по какви причини человек е пренебрегнал своята свята длъжност и защо е почнал да върши дела, които никак не отговарят на званието му, нито пък го препоръчат
за
разумно същество, притежающо духовно-нравствени сили и качества.
Тук сме задължени от фактите да признаем една естествена причина, която е дала подтик в человека към това странно явление, наречено разстройство, несъобразност, непоследователност в стъпките на цивилизования живот.
Тази причина е следующата: под внушенията на първия закон на самосъхранението, който е имал предвид единичния живот и щастие на индивидиума, человек криво изтълкувал постановленията на общият Дух на Природата.
Той се хванал до онова частно впечатление и усещане, което му дало подтик да усвои тази странна мисъл, че неговият живот и щастие са най-важните и съществени неща в цялата Природа и че всички други твари и същества, каквито те и да са, трябва да служи
за
този живот,
за
това щастие, което е било мираж, голо провидение гонено в пустинята.
По-ясно казано, да му е охолно около врата, да има слободия да върши всичко, що му хрумне в мозъка.
Разбира се, че не може да има
за
подобно същество.
Но общата человеческа опитност показва, че подобна слободия коства твърде много
живота
на нашите събратя ближни.
Ако би изфирясал умът на человечеството един ден да приеми този принцип
за
начало, то целият свят ще се преобърне на такава първобитна анархия, която ще помете от лицето на Земята всички цивилизовани общества като прах и пепел в небесното пространство, отгдето не биха се върнали вече никога.
Тия паметници стоят на първо място като истински свидетели
за
онова, което се е вършило в миналото.
Те още стоят като такива и
за
онова, което се върши и в наше време.
Нека споменем тогава някои от по главните: себелюбието е покварило душата, поробило е разума, потъпкало е правдата, потушило е съвестта, създало е робството във всичките му видове, произвело войните, изгнало Истината и заточило Добродетелта.
Навярно думите на онзи хуморист, който е казал, че дяволът е способен да се цивилизова, кога влезе в человека, да съдържа каква-годе истина.
Трябва да допуснем тогава, че законът на еволюцията господарува и върху мрачния дух на този паднал ангел, само с тази разлика, че в неговото естество произвожда „дяволюция“.
Несъмнено този тартор е тласкан и обезпокояван от силите на върховния Дух на Природата, който без разлика на звание нуди всички твари да се подвизават и работят в общото поле на нейната деятелност, по какъвто занаят или професия тям се нрави повече.
Старият дявол,
за
когото ни разправя поетът Милтон в „Изгубеният рай“, че бил изгнан от Небето
за
свои стари грехове и беззакония, гдето се стараел да наруши мира и блаженството на небесните жители,
за
което престъпление бил хвърлен с главата надолу с всичките му последователи в бездната, в която падал девет деня.
Желае той от сърце и душа да опази плодовете от първата цивилизация на естествения себелюбив человек.
Този първобитен представител на человеческото достойнство е бил порядъчен человек, който не е мислил
за
нищо друго, освен
за
търбуха си.
За
него нито душа, нито Правда, нито Истина, нито Любов са съществували.
За
него било безразлично дали человечеството успявало, или пък морално отпадало – дали неговият ближен страдал и от неволя умирал, това
за
него било все едно, докато неговият живот и щастие оставали непокътнати.
Ако един закон не може да постигне изискуемите резултати, тя привожда в действие втория на сцената да вземе своето място.
Несъмнено такова едно променение в установения ред на
живота
коства хиляди жертви, защото ни докарва в стълкновение един с другиго.
Повдига се борба
за
нови начала,
за
нов живот, в който мислим, че ще намерим ново щастие и блаженство,
за
което душата ни постоянно ламти и жадува, както еленът
за
бистрите потоци.
Види се от законите на Природата, че целта в нея се различава в голям размер от нашата.
Ние се трепем
за
храна и се бием
за
слава, а пак тя се труди да създаде и възпита благородни същества от нас и да произведе хармония и единство помежду разните сили и елементи в обширното царство на своите владения.
Защо е всичко това кой знае, трябва да има нещо или нищо.
С първата цивилизация на себелюбието у неговия Дух прониква и втората цивилизация на Любовта.
Така действа общият Дух – някак несъобразно, според нас и нашите взглядове, заместя първата еволюция на естествения человек с втората – на духовния.
Онова, което му се диктувало според първия закон – да загребе
за
себе си и своя живот, с наставането на втория закон той е бил принуждаван да дава своето си
за
поддръжката на своя страждующ брат и ближен.
И не само това, но и да се грижи
за
тяхното Добро.
Под влиянието и налягането на този закон на Любовта человекът е попрестанал да мисли само
за
себе си и своето щастие, разумът му се е поокопитил от дългото робство и той е почнал горе-долу сериозно да мисли
за
подобрението
живота
на другите.
Има ли някой, който се съмнява в казаното?
Моля, тогава този мой приятел да посети Народното събрание и послуша на разискванията, пренията и дебатите върху прокарването на различни проекти и закони, в които се полага основата на народното подобрение.
Колко умове са заети да мислят и то все
за
доброто на бедния народ!
Но нека не забравяме, че Народното събрание не е мястото, отгдето Доброто може да се роди?
Не, то е само мястото, отгдето Доброто може да се прокара в обществото; и то пак зависи много, какви хора имаме
за
представители и от какви сили и начала се те въодушевляват.
Единственото място
за
раждането на Доброто е домът – той е първото светилище на человечеството, в което майката и бащата са първите първосвещеници при олтара на человеческата душа.
От камъните на този храм – дома – Природата е почнала да полага основите
за
всецялото въздигане на всички разумни същества.
От този общ дом человекът е бил определен да приеме всичките свои дарби, сили, способности и благородни качества, според изискванията на върховния закон на Духа.
От дома человечеството е трябвало да очаква
за
хиляди години като един человек в надеждата
за
идването и раждането на всички Добродетели.
А тази воля всякой усеща и знае – тя е всемирна сила, всемирно стремление
за
жизнена деятелност вътре в нази и вън от нази.
Всякой человек, който желае да съществува, да живее и участва в благата на този истински Живот, трябва да работи съзнателно
за
своите длъжности като член от общия организъм на този самосъзнателен духовен живот.
Този характер на настоящия физически свят произлиза от устройството на естеството му, което няма постоянна пропорция, но се изменява постоянно според някакви вътрешни закони, които не ни са известни.
Доказано е, че настоящият физически свят постоянно губи от енергията си чрез лъчеизпущане в пространството.
Но сме уверени, че не се губи, нито чезне напразно, но върши една велика работа,
за
която много малко знаем фактически; но времето не ще бъде далеч, когато повече светлина ще блесне в ума ни върху тази тайна.
Под силата на този факт ние сме принудени да признаем тази необходимост, именно, че силите в Природата и силите вътре в
Живота
трябва да се оползотворят Без това преобръщане и превръщане нашето съществуване е невъзможно.
И всякой, който го продаде и прахоса
за
нищо и никакво, показва, че му липсва нещо в ума.
Тук именно лежат първоначалните закони, по които се е създала цялата Вселена.
Всичката опасност стои само в две неща: първо, да се не изгуби вътрешната му сила, която преобръща елементите на физическия свят
за
в полза на
живота
, и второ, да се не пропуснат условията, които му дават възможността да постигне тази цел.
Тя е почнала своята велика работа от най-дребните и най-малките неща, незабележителни по своята големина.
За
създаването на материалния свят тя е трябвало да почне първом от атомите, най-малките частици на веществото, които засега знаем – това е твърдението на
науката
.
От тази дълбочина, от тази ничтожна величина
за
нашето понятие Природата е трябвала да приготвя настоящата видима вселена пред очите ни.
За
колко хиляди и милиони, и милиони векове на миналото тя е трябвало да събира и сгрупирва тия малки частици?
Тук е било необходимо труд и постоянна деятелност,
за
да се произведе и създаде нещо порядъчно, нещо велико и хармонично в естеството на своето устройство.
Но нека не забравяме истината, че с шум, врява, укоряване един другиго този идеал няма се постигне, нито пък с разрушаване на всичко, що носи името „старо“ и „преживяло“.
Нито пък с настоящите начини – да си вадим очите и си трошим шапките по изборите
за
политически права; нито пък чрез днешната цивилизована политика, в която лъжата е главният елемент.
Не трябва да плачем
за
нещастията на хората с крокодилски сълзи.
Светът е бил оплакван по този начин от създанието мира, но каква полза сме придобили от този крокодилски плач?
За
в бъдеще ние се нуждаем от съчувствие, което произлиза от една душа, пълна с Любов
за
Доброто на другите.
Единствената надежда
за
подобрението на обществения и честен живот трябва да се тури във възпитанието на дома.
Всичките трябва да се хванат ръка
за
ръка
за
постигането на тази единствена цел, която е основата на общественото благоденствие.
Един болен е принуден да повика един вещ доктор да му помогне, щом като усети опасността
за
своя живот.
Те са последствия от предидущи причини, които тясно са свързани с нашите мозъчни центрове, в които особен род клетки, съвпрегнати с физико-психически стремления, подбуждат ни да играем ролята на дейци и причинители
за
добро или зло.
Къде се крият основните причини
за
тази двояка деятелност в душата?
За
това щем говори по-после.
То е дълбока и естествена наклонност, която се явява в нашия душевно-нравствен живот, щом ни се представят известни условия и причини, които да ни подбудят и заставят да вземем такова направление, което съвпада с течението на природният водопад, силата на когото влече всичко без разлика в едно и също направление.
Тук законът е един и същ, всичката разлика е само в начина на действията му.
Днешните злини и нещастия в обществения и частен живот са резултат от тази извратена природна наклонност, наречена първороден грях, душевно разстройство или по-добре – умствено отпадане Светът до голяма степен е под влиянието на тази сила, на тази пъклена страст, която е покварила и заразила всичко добро у нази.
Но ако искате да бъдете свободни, променете
живота
си.
Докле имате Виделината, вярвайте в нея,
за
да сте синове на Виделината, понеже който ходи в тъмнината, не знае къде отива.“ Тази жизнена Виделина е онази фосфорическа сила, която ни кара да мислим
за
неща велики и славни.
Когато умът е лишен от тази фосфорова сила, той е лишен тъй също и от възвишени идеали
за
Живота
.
Когато душата изгуби тази съществена сила на Виделината, след нея последва нравствено отпадане и разкапване, И добре е забелязал един учен-философ, че без фосфора и мъртвите не биха могли да възкръснат.
Неговата душа става тъпа и нечувствителна,
за
нея вярата и надеждата изгасват постепенно, миналото остава само призрак, а бъдещето – привидение и гола измама.
Хваща се той тогава като слепец
за
тоягата на видимото привременно, което той почва да нарича „идеал“ – действителната гола тояга.
Нашето общество днеска мяза на онзи сляп человек, на когото, като му отворил Христос очите, попитал го: „Що виждаш?
“, а той отговорил и казал: „Виждам человеците като дървета.“ Не е ли такова днес нашето състояние, не виждаме ли ние така реда и порядъка на нещата в природния и нравствения свят?
Причината
за
това е нашето умствено и духовно неверство, което ни е лишило от истинското знание на законите на разумният Живот.
По-ясно казано, ние не знаем още как да живеем като человеци.
Науката
за
разрешаването на този труден и бодлив въпрос е предписала следующето правило: всяка майка и баща, всякой възпитател и възпитателка трябва да изучват человеческото естество от всяко положение, да изучват условията, под които се пробуждават и развиват известни добри или лоши качества.
Ние трябва да разбираме в какво отношение и взаимност са разположени человеческите способности вътре в мозъка, кои наклонности са по силни и кои – по слаби, кои органи вътре в мозъка са повече развита и кои не са развити.
Задачата вече сама по себе си ще се разреши.
Ако една майка, горе-долу образована, имаше поне повърхностни понятия
за
мозъчното състояние на своето дете, тя навярно би го избавила от много злини, които в бъдеще биха му коствали
живота
.
Тук лежи една тайна
за
нашия ум и една действителна истина.
Това разбира се зависи твърде много от първоначалното подбуждение на нашите наклонности и сили вътре в клетките – да вземем едно съзнателно или несъзнателно направление.
Тези вътрешни подбудителни мотиви решават нашата участ веднъж
за
всякога
Но като оставим тия възражения привременно настрана, то и ние ще ги попитаме с един въпрос: от какви причини произлиза изопачаването на правите начала и истини у нашия живот?
Въпреки нашето образование и набожност, ние много начесто се повръщаме в
живота
си да вършим онова, което е низко, подло и недостойно
за
името человек.
И ние питаме кой е родил капките на злото, защо един е кротък, а друг – свиреп, защо един е съвестен и благочестив, а друг – нечестив и безсъвестен, защо един е разумен, а друг – безумен, защо един е истинолюбив и услужлив към всекиго, а друг – подъл, лъжец и грабител?
Но
за
жалост принудени сме да признаем, че това не е така, тия пороци съществуват повечето помежду образованите и цивилизовани хора, които не са заставени поне както бедните и прости хорица от нужда да крадат и да лъжат.
Кой ги заставлява тогава да вършат тия дела?
Но защо едно его да върши злото, а друго его – доброто?
Всякой человек има „-изъм“, но в едно той служи
за
благородни дела, а в другиго –
за
подли.
Това е истинно както
за
физическите, тъй също и
за
нравствените и духовни сили.
В
Живота
има два центъра на деятелност: центърът на положителните сили, т.е.
Сега зависи към кой център е по-близо нашият живот и кои сили преодоляват повече с влиянието си върху душевното ни стремление.
Хора, които ние мислим
за
добре образовани, поставени на длъжност под известни условия и обстоятелства и подложени под известни налягания и влияния, ще извършат всичките почти пороци едно подир друго, и то без да ги бие съвестта или по-добре – без да се разкаят.
В химията има един закон, който е следующият:
за
да се произведе едно химическо съединение, изискват се три неща – първо, два елемента с взаимно сродство един към други и едно условие.
Химиците се ползват от този закон, като възпират или ускоряват химическите действия според нуждата.
Следва от казаното, че ако условието се отстрани, то и актът на реакцията ще се прекрати.
От всичко дотук става ясно, че
за
да се избегнат лошите следствия в нашия обществен живот, необходимо е да се отмахнат всичките условия, които причиняват и раждат злото.
Разбира се, ако не обръщаме внимание на този факт на тази очевидна истина, то проклятията и злините никога няма да се отстранят от вратата на дома ни, нещастията не ще закъснеят да ни нападнат.
И право е казал един философ, че немарливостта е майка на всички злини.
Днешните средства и методи
за
повдигането обществото са лишени от същински научен характер.
Всичко е произволно и несъобразно с онези изисквания на истинския дух на жизнените и нравствени закони, от които зависи нашето щастие и благоденствие.
Миризливите тъмници, несправедливите закони, острите саби и щикове и големите топове няма да подобрят положението ни, нито пък ще създадат нещо добро и благородно в нашия живот.
Те са неща, принадлежащи на старата цивилизация от природния, груб и себелюбив человек, на когото всичкото желание е да тъпчи другите.
Нима
за
това сме призовани да се изтребваме един друг?
За
организацията на това тяло знаем твърде малко, понеже немарението ни е държало в невежество доскоро.
Нам не се били познати онези тайнствени закони, които владеят, управляват и направляват нашият съзнателен и несъзнателен живот.
Дири ги с цел да се научи, а това знание има
за
задача да разреши и да премахне мъчнотиите.
Първото нещо, което ние забелязваме и ни привлича вниманието, е, че в този организъм има ред, има взаимност на обща деятелност, има хармония помежду всичките дейци, които знаят своята работа много по-добре, отколкото ние нашата.
И когато една от съседните клетки се поболи и страда, то всички други клетки влизат в общо съчувствие и бързат да премахнат злото по всякои начин.
И по някой път и самият вироглав человек се позамисля и почва да скърби, плаче и окайва лошата участ на своята съседка-робиня, която е така тясно свързана с неговия интерес, щото той не може по никой начин да извади от ума си страданията й.
Понеже негова милост дълбоко се е убедил от опитност, че само от доброто състояние и положение на тези клетки ще зависи неговото общо здраве и общ успех и щастие.
И всички, според свойствата и качествата на своите естествени сили и способности, изпълняват своята длъжност, определена тям от общия закон.
Клетките, съставляющи костите, се заняти с поддържането устройството на костния скелет.
Клетките, образующи мускулите, са завзети с поддържането позата на тялото и сглобяването на отделните части.
Клетките, съставляющи стомаха, имат работа със смилането на храната, клетките в дробовете – с приемането на кръвта, клетките в сърцето – с прекарването кръвта по артериите, клетките в артериите – с пренасянето кръвта по цялото тяло, а кръвта, която е общият капитал, съдържа всичките хранителни елементи, необходими
за
поддържането
живота
и щастието на това многолюдно общество, наречено человечески организъм.
Колкото
за
клетките в нервите, те се съединителните жици, които съединяват всичките отделни общества в тялото с мозъка и по този начин пренасят двигателната сила по цялото тяло.
Те са единствените посредници, които съобщават
за
всичко, що се върши вътре и вън от мозъка.
Посредством тях се изпровожда и извършва всичката многосложна служба от общата деятелност на душата, която постоянно работи
за
поддържането порядъка на своя организъм.
Едни от тези клетки имат физическите сили на человека в запас, други – умствените му и трети – духовните му сили.
Но щом се изгуби това вътрешно равновесие на математическите закони на Духа, настава криза в
Живота
, която може да бъде или частна, или обща, от която человек или трябва да намери изходен път
за
спасение, или пък, ако не желае да стори това от честолюбие, трябва да престане да живее; а да предпочете нечестивата смърт пред добрия и благ живот значи да се покаже недостоен
за
званието си.
Затова талантът на този недостоен и лукав роб ще се вземе от него и ще се даде ономува, който е достоен и готов да принесе плод и полза.
Хиляди милиони години е взело на Природата, докато създаде настоящите условия
за
Живота
, от които да се образува и направи человеческия организъм, който е жилището на душата, в което тя днес работи
за
постигането на една по-висока и по-велика цел, отколкото първата – именно създаването на материалния свят и произвеждането на простия органически живот.
Стотици хиляди години са били потребни, докато да преминат през всичките стадии на развитието и видоизменението и по този начин да станат напълно приспособени
за
особната си служба,
за
отделната си работа, която днес занимават в душевния организъм.
Хиляди години са се изисквали
за
Духа на
Живота
, докато да възпита человека и да пробуди самосъзнанието на разумния Живот вътре в неговата душа и да предизвика Любовта му към Духовния свят, която да го отправи в пътя на онова велико и всемирно стремление, наречено просвещение, духовно въздигане.
То е било необходимост
за
человека да придобие всичко с постоянни усилия и постоянни себепожертвания,
за
да знае да цени Доброто, което не му капвало от случая без труд и без жертви,
за
да го прахосва както си ще.
Както клетките вътре в него работят
за
общото добро на общия му организъм, на който той е господар, и от благоденствието на здравето му, на което той се радва, така и той, като една разумна клетка от онзи по-висок организъм и по-висш живот на духовното тяло, е задължен в името на своето нравствено естество да изпълни своите обязаности като разумно същество, като духовно-нравствена личност, като Син Человечески.
Да се отрича от своята длъжност и от своето призвание в този благороден Живот, значи да безумства, да беззаконства против Светия Дух на
Живота
.
Не, остава тогава друго средство
за
великия закон на
Живота
, освен да изхвърли подобно нравствено същество вън от святото си жилище като непотребна вещ, която е станала не само непотребна, но и вредна.
Онези клетки и членове от органическата ни система, които престанат да изпълняват своята длъжност и станат вредителни и опасни
за
здравето на другите клетки и членове, изхвърлят се навънка от тялото от самия този организъм
за
общо добро на цялото органическо общество.
Върху този предпазителен закон на Природата почива нашето здраве и дългоденствие.
Тогава следва, че ние в нашето по-напреднало духовно състояние не можем да очакваме нещо по-добро от това, ако не се свестим и завземем да променим своя вътрешен живот и своето нравствено поведение спрямо нази си и нашите ближни.
Надлежащата нужда и необходимост на нравствено-духовните закони, под които се ръководи разумният Живот, изискват от всякой человек едно вътрешно и коренно преобразувание и новораждане от Духа на Истината.
Законът на развитието е вечен, той не търпи застой.
Книгата
за
теглене на PDF
Двата велики закона на развитието.
ІІ. Двата закона на развитието
1. Закон
за
Самосъхранение
2. Закон на Дълга
3. Действието на двата закона
10. Подобряване
живота
на човечеството
ІІІ. Причини
за
двояката дейност на душата
4. Причините
за
злото
6. Живот
за
Цялото
7. Закон на развитието
Двата велики закона на развитието
Частите на това Цяло се намират в тесни взаимоотношения и са свързани помежду си по силата на едно вътрешно сродство.
3. Най-важното
за
нашия ум е да наблюдава и да проследи тази връзка, това тясно сродство, което съществува между частите на всички нива в природата.
4. А пред разума[83] ни стои великата задача да разбере и осъзнае смисъла на законите и естеството на силите, които създават тази пълна хармония, това единство в нейната система.
Освен това той трябва да ни запознае и осветли чрез достоверни факти
за
неизменното им отношение към нас, разумните същества.
5. Разумът трябва да покаже също така каква е службата на човека и на всички други същества, както и изконните им задължения, наложени от законите на разумната природа, чиито действия по същина остават неизменни[84].
6. Тия закони и сили, с всички условия, които съдържат в себе си, са онзи основен, крайъгълен камък, върху който е положена основата на
живота
.
7. Тук, в недрата на тия условия, душата придобива онази тайнствена способност, с помощта на която започва да изгражда своето жилище – тялото.
Посредством него тя проявява своите скрити сили и способности
за
развиване и усъвършенстване на естеството си, тъй като трябва да се подготви
за
една по-висша дейност,
за
една истински свята длъжност на нейното бъдещо призвание.
8. Върху тази здрава основа умът смело може да изгради своето положително знание
за
Истината, която е единствената съществена храна
за
поддържане на неговото съществуване.
10. Строителят на този храм е Духът на Истината, който вече действа в душата на човечеството
за
благото на всички хора (Йоан 16:13).
1. От този общ дом всички трябва да излязат като благородни граждани на бъдещото Царство.
Пътят
за
идването му се строи и рано или късно то ще се въдвори на земята.
Със сигурни крачки и с необорима сила човечеството върви към онзи нов живот, където цари пълна свобода и където Любовта ще бъде общ закон
за
всички.
4. Но нека не мислим, че
за
идването на това Царство са достатъчни само нашите мечти.
Това е необходимо условие
за
всеки един от нас.
5.
За
да се извърши каквато и да е промяна и преустройство в човешкия живот, се изискват условия; старание и съзнателни усилия; непреодолим стремеж
за
постигане на поставената цел.
Човешкият разум, който разполага с всички постижения на
науката
, трябва да даде правилна насока на този стремеж.
НАГОРЕ