Търсене в текстове за 'Мислене за себе си'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 350 резултата в 36 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 1896_1 Двe влияния - Науката и възпитанието

Именно, да обуздава природните си наклонности, да владее животинските си влечения и страсти, да изкорени от себе си всички себелюбиви желания и стремления, извора на всичко зло в частния и обществения живот, и по тоя начин да може да приеме законите и началата на разума, висшето естество и да почне да упражнява онези сили и способности на умо-разумното знание, които ще му дадат ключа на истинския успех.
Всичко това ще се изпълни, когато той почне да разбира езика на Природата – своята майка – и да слуша заповедите й и добрите й съвети. Времето да се изпълни това пророчество е наближило. Ние сме почти в началото на пролетта. Благовестието хлопа вече пред нашите врата. Но преди человек да влезне в Новата земя, към която Духът го ръководи, за да получи своето наследствие и свобода като пълновъзрастен, той трябва да научи първите начала и закони на истинският Живот. Именно, да обуздава природните си наклонности, да владее животинските си влечения и страсти, да изкорени от себе си всички себелюбиви желания и стремления, извора на всичко зло в частния и обществения живот, и по тоя начин да може да приеме законите и началата на разума, висшето естество и да почне да упражнява онези сили и способности на умо-разумното знание, които ще му дадат ключа на истинския успех. Те ще го въведат в царството на оня мир, в когото умът намира най-високото си призвание да употреби природните сили като основа за своето духовно въздигане от положението на един раб и слуга до положението на господар и владетел в царството й. Тогава человекът трябва да съзнае, че той не е само плът, кръв и косми, но е воля, надарена с ум и душа! Но по кой път и по кой начин человечеството ще може да постигне и осъществи всички тия обещания и блага? Отговаряме: с помощта на науката и възпитанието. Този отговор може би ще повдигне недоразумение у някои умове, па даже и ще ги съблазни с мисълта, че това е блуждаеща химера.
към текста >>

Този социален строй на здравия организъм по естество не може за дълго време да търпи разстройство и анархия в себе си.
На такива человеци, колкото много и колкото добро образование и да им дадем, ако тяхното естество не се измени по дух, те ще си спазят същия стар нрав. Че в това има истина, може да се види и от народната поговорка, които казва, че вълкът по-лесно променява космите си, отколкото нрава си. Има дълбока причина, лежаща вътре в естеството на человека, за това странно явление, което науката нарича хередитарност (наследственост). Жесток природен закон действително, но все-таки истинен. Такива опасни человечески микроби в което и да е общество, горе долу образовано, рано или късно ще се узнаят от общия дух, който ще ги изтика вън от здравия организъм на социалния строй. Този социален строй на здравия организъм по естество не може за дълго време да търпи разстройство и анархия в себе си. Това правило е общ неизменяем закон на Природата. Един организъм, какъвто и да е той, според този закон, трябва или да изхвърли от себе си лошите вещества и зародиши, или да престане да съществува като такъв – едно от двете. Тази е естествената причина, която заставлява всякой добросъвестен человек да се пази от гибелните влияния и да отбягва лошите злодеяния. Животът е тъй устроен, щото всяко дело, каквото и да е то, приема своята заплата според вътрешното си достойнство. Това е едничкото върховно мерило.
към текста >>

Един организъм, какъвто и да е той, според този закон, трябва или да изхвърли от себе си лошите вещества и зародиши, или да престане да съществува като такъв – едно от двете.
Има дълбока причина, лежаща вътре в естеството на человека, за това странно явление, което науката нарича хередитарност (наследственост). Жесток природен закон действително, но все-таки истинен. Такива опасни человечески микроби в което и да е общество, горе долу образовано, рано или късно ще се узнаят от общия дух, който ще ги изтика вън от здравия организъм на социалния строй. Този социален строй на здравия организъм по естество не може за дълго време да търпи разстройство и анархия в себе си. Това правило е общ неизменяем закон на Природата. Един организъм, какъвто и да е той, според този закон, трябва или да изхвърли от себе си лошите вещества и зародиши, или да престане да съществува като такъв – едно от двете. Тази е естествената причина, която заставлява всякой добросъвестен человек да се пази от гибелните влияния и да отбягва лошите злодеяния. Животът е тъй устроен, щото всяко дело, каквото и да е то, приема своята заплата според вътрешното си достойнство. Това е едничкото върховно мерило. Но подобава ли и на нас, хора с просветени умове, да храним онази изтъркана мисъл, както простите и невежите, че светът ще се свърши от учението и учените? Може ли да се предполага, че в това има каква-годе истина?
към текста >>

В тия държави различни человеколюбиви общества и дружества харчат ежегодно големи суми и правят всевъзможни себепожертвувания за просвещението и духовното повдигане на бедните класи.
Нима лошото положение и състояние в тях е причинено от науката и образованието? Ако някой може да ни осветли по-добре върху този въпрос, той ще бъде вторият Жан-Жак Русо. Ние ще кажем накратко само това, че в Англия и Америка, гдето науката и възпитанието са хванали по-дълбоко корен и гдето предразсъдъците са изгубили своето средновековно влияние, в тях днес се е развила по-разумна и человеколюбива свобода, въздигнали са се повече благотворителни общества и учреждения, има по-голям интерес във всенародното подобрение; общественото им мнение седи на по-твърда основа – поставено е по високо от управлението; порокът не се прикрива, нито пък похвалява и защищава. Там се употребяват всевъзможни средства и начини за изкореняването и премахването на злото. И то не от правителството, а от самото общество, което е силата и двигателят на всички благородни преобразувания. В тия държави различни человеколюбиви общества и дружества харчат ежегодно големи суми и правят всевъзможни себепожертвувания за просвещението и духовното повдигане на бедните класи. Това свидетелства статистиката. Тук има една необорима истина, че под влиянието на благородните сили на живота и неговите благи духовни подбуждения тези хора са почнали по-дълбоко да съзнават своята длъжност спрямо другите и спрямо изискванията на великия биологически закон. Науката е подигнала своят глас в полза на тази истина. Тя ни е уведомила с необорими доказателства, че този закон царува навсякъде в мировия свят. От прилагането на условията и началата, които той диктува в живота, зависи здравословността на коя да е органическа деятелност.
към текста >>

Влачени постоянно от вътрешни пориви на грубата си природа, ние често пъти избираме онези начала за наш идеал и онези предмети за наша цел, които по естество влекат след себе си най-лошите и гибелни резултати за духовното ни въздигане, т.е.
Зародишите на доброто или злото ще са пренесат от един род в другий посредством кръвта на Живота. По такъв начин ще станат семена на почвата за бъдещата жетва. Кои от тези семенни зародиши ще успеят да развият своите качества ще зависи твърде много от външните и вътрешните условия на социалния строй и до голяма степен от волята на человека да възприеме кой и да е от тях в организма на душата си и да им даде място да виреят и растат свободно. Възприети и загнездени веднъж по този начин, те очакват вече благоприятните моменти да проявят вътрешната си природна деятелност. В това естествено предразположение на волята – да храни лошите зародиши и желания в душата си – лежи една от най-големите опасности за просвещението. Влачени постоянно от вътрешни пориви на грубата си природа, ние често пъти избираме онези начала за наш идеал и онези предмети за наша цел, които по естество влекат след себе си най-лошите и гибелни резултати за духовното ни въздигане, т.е. въздигане, което заключава целия ни душевен живот, а не част от него, както това най-често се разбира от известен клас мислители. Тази истина се потвърждава от историята на человеческия напредък. Във всякой век духът на просвещението е имал да се разправя и бори със заблуждението, лъжата, измамата, неправдата, порокът и беззаконието Види се, человеческото сърце по природа повече е разположено към тия неща, от колкото към нещата на Истината, Добродетелта, Правдата, человеколюбието и благочестието. Това се доказва от факта, че по причина на изопачените си понятия за Живота ние постоянно се отвращаваме от Истината и от нейните изисквания. Постоянно отхвърляме нейните условия и следователно постоянно страдаме за своето упорство.
към текста >>

Посредством тях трябва да очакваме своето освобождение от мрака на невежеството и от робството на природния грях, вроденото себелюбие, което е всяло всичките злини и нещастия в този земен живот.
Сега ако всякой един изпомежду ни така се ръководи и се вдъхновява от това начало и така изпълня изискванията на този велик закон, той непременно ще произведе същите резултати и ще принесе същите благи плодове – на мир, благоденствие, успех и духовно просвещение и въздигане. Под такива условия животът ни ще развие онези благородни чувства и качества, в които Добродетелта и Истината ще се отражават като в огледало. Духът ни тогава ще има такава съвършена среда като светлообразния етер, която ще ни открива посредством своите вълнения хубостта и величието на една Жива вселена, която се простира пред ума ни. Един миров свят, който е пълен с биенето на пулса на Вечния живот, в когото се въздигаме и постоянно оживотворяваме. От фактите на ръка длъжни сме да приемем поначало истината, че науката и възпитанието са два от необходимите елементи за сближаването и развиването на народите и обществата. Посредством тях трябва да очакваме своето освобождение от мрака на невежеството и от робството на природния грях, вроденото себелюбие, което е всяло всичките злини и нещастия в този земен живот. Този порок, според Дарвиновата теория „еволюция“, е останал от грубото естество на человека, когато той е минавал през епохата на своето физиологическо и физическо развитие, когато борбата за себесъхранение и борбата за живот са били на върха на своята апогея, когато всичките други человечески благородни качества и способности са били дълбоко заровени и занемарени под игото на тая владеюща сила. Че в това показание има истина, не иска и доказателство, не трябва да ходим твърде надалеч, за да се убедим в истинността на тази мисъл. В нашето естество още тлеят хитростта на лисицата, лукавството на змията, ненаситността на акулата, свирепостта на тигъра и зверството на горилата. То е взело хиляди години на человеческия Дух и ум, само да се извлекат от под това бреме. Колко хиляди и милиони невинни жертви са се изисквали да се пренесат, докато человек се доведе до онова по-пълно съзнание на своето битие, че той има по-свята длъжност да върши в този свят, че не се е родил само за да яде, пие и умира като животно, но да се усъвършенства и заякчава със сила и мощ и посредством силата на разума в идеята на миросъзданието.
към текста >>

Този порок, според Дарвиновата теория „еволюция“, е останал от грубото естество на человека, когато той е минавал през епохата на своето физиологическо и физическо развитие, когато борбата за себесъхранение и борбата за живот са били на върха на своята апогея, когато всичките други человечески благородни качества и способности са били дълбоко заровени и занемарени под игото на тая владеюща сила.
Под такива условия животът ни ще развие онези благородни чувства и качества, в които Добродетелта и Истината ще се отражават като в огледало. Духът ни тогава ще има такава съвършена среда като светлообразния етер, която ще ни открива посредством своите вълнения хубостта и величието на една Жива вселена, която се простира пред ума ни. Един миров свят, който е пълен с биенето на пулса на Вечния живот, в когото се въздигаме и постоянно оживотворяваме. От фактите на ръка длъжни сме да приемем поначало истината, че науката и възпитанието са два от необходимите елементи за сближаването и развиването на народите и обществата. Посредством тях трябва да очакваме своето освобождение от мрака на невежеството и от робството на природния грях, вроденото себелюбие, което е всяло всичките злини и нещастия в този земен живот. Този порок, според Дарвиновата теория „еволюция“, е останал от грубото естество на человека, когато той е минавал през епохата на своето физиологическо и физическо развитие, когато борбата за себесъхранение и борбата за живот са били на върха на своята апогея, когато всичките други человечески благородни качества и способности са били дълбоко заровени и занемарени под игото на тая владеюща сила. Че в това показание има истина, не иска и доказателство, не трябва да ходим твърде надалеч, за да се убедим в истинността на тази мисъл. В нашето естество още тлеят хитростта на лисицата, лукавството на змията, ненаситността на акулата, свирепостта на тигъра и зверството на горилата. То е взело хиляди години на человеческия Дух и ум, само да се извлекат от под това бреме. Колко хиляди и милиони невинни жертви са се изисквали да се пренесат, докато человек се доведе до онова по-пълно съзнание на своето битие, че той има по-свята длъжност да върши в този свят, че не се е родил само за да яде, пие и умира като животно, но да се усъвършенства и заякчава със сила и мощ и посредством силата на разума в идеята на миросъзданието. И посредством своя ум, сроден с душата, да се възвиси до понятието на нравствения свят.
към текста >>

Истинската религия трябва да очисти себе си от всичките си дрипели и парцали, които времето в миналото и ги е окачило по частни человечески съображения.
Навярно това се потвърждава и от постоянните стълкновения на самите религиозни системи една с друга. Разбира се, че всичко това произтича от разликата на убежденията у различните умове, които различно са настроени и разположени Това обстоятелство ни навожда към действителната истина да заключим, че един и същ предмет може да се разглежда от различни точки и положения, които по естеството са свързани с интереси, които нямат нищо общо със самата същност или субстанция на предмета. Обаче тия частни интереси упражняват голямо влияние върху душевното ни настроение и много пъти ни заблуждават и отклоняват от пътя на духовното ни просвещение. Тогава става необходима нужда от наша страна да изпитваме всяко религиозно произведение дали има солта на Истината, или не. И щом намерим, че му липсва тази сол, то е наша свята длъжност да го турим настрана като человеческо заблуждение. Истинската религия трябва да очисти себе си от всичките си дрипели и парцали, които времето в миналото и ги е окачило по частни человечески съображения. В света няма вечни форми. Всичко се мени, съблича и преоблича според вътрешните си естествени нужди. Всичко расте и се развива съобразно с онзи вечен закон на Живота, който мени и преобразява всички неща в Природата, съгласно с общата деятелност. Нашия духовен характер се създава от Истината и Добродетелта, а не от лъжата и самооболщението. Не е какво мисли человек за себе си, но какъв е на дело.
към текста >>

Не е какво мисли человек за себе си, но какъв е на дело.
Истинската религия трябва да очисти себе си от всичките си дрипели и парцали, които времето в миналото и ги е окачило по частни человечески съображения. В света няма вечни форми. Всичко се мени, съблича и преоблича според вътрешните си естествени нужди. Всичко расте и се развива съобразно с онзи вечен закон на Живота, който мени и преобразява всички неща в Природата, съгласно с общата деятелност. Нашия духовен характер се създава от Истината и Добродетелта, а не от лъжата и самооболщението. Не е какво мисли человек за себе си, но какъв е на дело. Като общо правило, человеците имат високи понятия за своето его, но времето ще пресей всички един по един и ще произнесе своята присъда за или против. Ние сме създадени да мислим и да правим избор помежду нещата и да следваме пътя на здравото учение, а не да приемаме всичко за непогрешима истина, като да е излязла направо от Божиите уста – без всяко съмнение. Бог говори Истината, ала человек по причина на своето паднало естество иде му отръки да говори и двете. Тук именно лежи една от опасностите за успеха на истинската религия. Обаче това не е така с вярата – тази сила на душата, посредством която человекът от самото начало на своето възраждане е почнал да питае Любов към онова невидимо Същество, създателя и подкрепителя на всичкий мировий свят.
към текста >>

Науката в този случай е резултат от мисленето и наблюдението на ума върху явлението на Природата, а възпитанието е резултат от знанието и прилагането на духовните естествени закони в душевния ни живот.
Достойнството и качеството на тия вътрешни влияния създават почвата за нашето здравословно развитие. Ако нашите мисли и желания се подбуждат от истински начала и се привличат от висши цели, то и следствията от тази деятелност ще бъде благотворителна за ума и душата. Ако не това, то противното ще последва. Вътрешната сила в Живота има за цел уреждането на мислите и желанията в естеството на душата и нейното правилно и истинско запознаване с нещата, предметите и силите в Природата. От това правилно разбиране зависи истинското ни просвещение. Науката в този случай е резултат от мисленето и наблюдението на ума върху явлението на Природата, а възпитанието е резултат от знанието и прилагането на духовните естествени закони в душевния ни живот. Възпитанието е необходимо за истинското знание и истинския успех. То е тъй нужно, както здравото тяло за здравия ум. Образованието в най-широката си смисъл не е нищо друго, освен процес на въплътяване на благородни мисли и добри желания в Живота на человека. От това можем да съдим, че колкото повече такива елементи притежава един народ, толкова той е по-образован и развит духовно; и колкото по-малко има, толкова по-долу стои в лествицата на своето духовно възраждане. Предметът по естество има двояк характер: външен и вътрешен.
към текста >>

Себепожертващият дух на науката отвсякъде иде да поднесе своите услуги на человечеството и да му помогне в трудния подвиг, който има още да извърши, преди идването на „истинското царство на Мира“ или, както Христос го нарича, „Царството Божие“, което е вътре в нази и което ще дойде в своята сила, само когато ние бъдем добре приготвени да го приемем.
Те са погинали, понеже не са съдържали всичките нужни добродетели, които съставляват главната необходима храна за поддържането на духовния живот на человека. Добрата храна е необходимият елемент за поддържането на какъвто и да е жизнен организъм. Без това й качество тя произвожда във физическия органически свят мършавост, в умствения – заблуждения и мрак, в Духовния – разврат и нравствен упадък на человеческите общества. Не трябва да се мамим – общите закони на Природата са еднакви навсякъде и във всяка област на мировия свят. Самата дума развитие и просвещение подразумява общо стремление на целият духовен живот към съвършенството на Доброто. Себепожертващият дух на науката отвсякъде иде да поднесе своите услуги на человечеството и да му помогне в трудния подвиг, който има още да извърши, преди идването на „истинското царство на Мира“ или, както Христос го нарича, „Царството Божие“, което е вътре в нази и което ще дойде в своята сила, само когато ние бъдем добре приготвени да го приемем. Това Царство предполага промитането на всичко зло и въвеждането на един нов порядък, който ще бъде вечен. Но преди това време человечеството трябва да възтържествува над природния свят, силата на Духа трябва да го подигне и освободи от материалното и привременното, което така силно още го държи привързано до лицето на Земята като някой пълзящ червей, който едвам е излязъл от дупката на подземието си. Разбира се, че в такова положение и състояние не може да съществува никакво щастие или блаженство. Но да се повърнем на въпроса си. „Истината е кръг – казва проф.
към текста >>

„Ако си въобразим – казва сър Хаммонд, – че Божието зрение или наука преди създанието се е разпростирало до всичките и всяка част на света, виждающо всякое нещо както си е, Неговото съзерцание или знание от всичката вечност не полага никаква необходимост на кое да е нещо да се сбъдва.“ Ако и науката сама по себе си да не може да измени порядъка в Природата, което напълно признаваме, тя поне има сила и влияние да ни убеди да живеем съобразно с този порядък.
Всяка година, всякой ден ние умножаваме страните на този многоъгълник и се приближава към кръга; ние можем да го достигнем само когато допуснем условия, сиреч вечността. Значи ли тогава, че не трябва да се интересуваме от науката? Разбира се, че не. Винаги е далеч от Истината този, който упорно се отвращава от нея.“ Няма тогава защо да се боим, че ще дойде един ден, когато ще кажем: „Няма вече що да учим.“ Във Вселената съществуват вечни условия за усъвършенстване умствените и душевни сили. Каква ли не удивителна сцена не би се открила пред нашите умове, само ако да можеше да се подигне завесата, която ни отделя от по-напредналите Същества в мъдрост, знание и добродетел в този вечен дом? „Ако си въобразим – казва сър Хаммонд, – че Божието зрение или наука преди създанието се е разпростирало до всичките и всяка част на света, виждающо всякое нещо както си е, Неговото съзерцание или знание от всичката вечност не полага никаква необходимост на кое да е нещо да се сбъдва.“ Ако и науката сама по себе си да не може да измени порядъка в Природата, което напълно признаваме, тя поне има сила и влияние да ни убеди да живеем съобразно с този порядък. Тъй като нашият успех зависи от съобразяването със законите на висшата Природа, които ни диктуват истинските условия за нашия живот. И това е именно едничкото нещо, към което Духът ни постоянно се стреми – да се научи как да живее, да живее в пълния смисъл на своето естество. Науката обаче в най-дълбокия смисъл е характер от присъществено качество на Духа в человека, стремящ се по вътрешен закон да усвои пътеките на Истината и да схване законите на Природата, за да има сила да подведе енергията й, да положи здрава основа за своето съществуване, развитие, усъвършенстване в Доброто и хубавото – най-възвишения идеал на разума. Сега нека разгледаме и втората точка накратко: где е полето и областта на науката? Този е един спорен въпрос, помежду философите има различни взглядове.
към текста >>

Наклонността ни към едно от тия влияния ще зависи до голяма степен от естеството, начина и устройството на нашето мислене
Науката не е отговорна за изопачените и криви тълкувания на тия философски школи. Тия три течения в Умственият свят упражняват голямо влияние върху обществения живот. Според преодоляването на кое и да е от тези учения – такова настроение вземат и хората въобще. Тези влияния са спорадически, проявляющи се в известни периоди на человеческото развитие, като меняват своя образ и степен на умствена деятелност от едно състояние в друго. Възможно е за един ум да мине през всичките. Наклонността ни към едно от тия влияния ще зависи до голяма степен от естеството, начина и устройството на нашето мислене По определени физиологически и френологически закони, ако в устройството на умствената организация преодолява отражателната идеална мислеща способност, то умът ще приеме идеализма за начало. Ако пак в устройството на умствената организация преодолява елементът на чувствующата осезающа мислеща способност, умът ще приеме материализма за начало. Ако пак в устройството на умствената организация преодолява верующата, духовно мислеща способност, то умът ще приеме спиритуализма за начало. По-ясно в научен език: ако предните центрове в мозъка са повече развити от долните и горните, то умът ще клони към идеализма. Ако пък долните, очни центрове са повече развити от горните и предните, то умът ще клони към материализма.
към текста >>

Прочее, ние трябва да помним, че това съмнение, което науката е така подчинила и употребила ней, е това съмнение, което Гьоте нарича научен скептицизъм, на когото цялото старание е да победи себе си.
Нека приведем думите на английския учен мъж, покойния професор Хъкслей (Huxlеy) 4: „Има една пътека, която води до истината тъй уверено, щото кой и да е, който я следва, трябва непременно да пристигне предела или точката на целта, без разлика дали неговите способности са големи, или малки. А затова има едно общо водещо правило, чрез което един человек може всякога да намери тази пътека, да се пази от заблуждения и да се отстранява от тях.“ Това златно правило гласи така: „Не давай неограничено съгласие на никакви предложения, освен за тези, на които истината е тъй явна и ясна, щото само те са вън от всякое съмнение и подозрение.“ Чрез произнасянето на тази първа заповед на науката съмнението се е напълно посветило ней. Тя го е пренесла от седалището на покаянието, гдето е било за дълго време осъдено и турено помежду ужасните грехове. Сега тя го е поставила на първо място помежду първоначалните задължения, които му са преписани и назначени от научната съвест. Прочее, ние трябва да помним, че това съмнение, което науката е така подчинила и употребила ней, е това съмнение, което Гьоте нарича научен скептицизъм, на когото цялото старание е да победи себе си. А не онзи род неверие, което е родено от тъпоумие и невежество, на което стремлението е само да съществува и да извинява себе си за своята леност и равнодушие. Задачата на науката, както сме загатнали това и по-преди, е да достави прави съждения и истински мировъзрения за всецелия живот, който е въплътен в цялото миросъздание. Нашият ум се нуждае от подобни идеали, които да му дадат нова сила да ръководи живота ни в пътя на просвещението. От книгата "Науката и възпитанието" Издание София 2007, ИЗДАТЕЛСТВО СВ.
към текста >>

А не онзи род неверие, което е родено от тъпоумие и невежество, на което стремлението е само да съществува и да извинява себе си за своята леност и равнодушие.
А затова има едно общо водещо правило, чрез което един человек може всякога да намери тази пътека, да се пази от заблуждения и да се отстранява от тях.“ Това златно правило гласи така: „Не давай неограничено съгласие на никакви предложения, освен за тези, на които истината е тъй явна и ясна, щото само те са вън от всякое съмнение и подозрение.“ Чрез произнасянето на тази първа заповед на науката съмнението се е напълно посветило ней. Тя го е пренесла от седалището на покаянието, гдето е било за дълго време осъдено и турено помежду ужасните грехове. Сега тя го е поставила на първо място помежду първоначалните задължения, които му са преписани и назначени от научната съвест. Прочее, ние трябва да помним, че това съмнение, което науката е така подчинила и употребила ней, е това съмнение, което Гьоте нарича научен скептицизъм, на когото цялото старание е да победи себе си. А не онзи род неверие, което е родено от тъпоумие и невежество, на което стремлението е само да съществува и да извинява себе си за своята леност и равнодушие. Задачата на науката, както сме загатнали това и по-преди, е да достави прави съждения и истински мировъзрения за всецелия живот, който е въплътен в цялото миросъздание. Нашият ум се нуждае от подобни идеали, които да му дадат нова сила да ръководи живота ни в пътя на просвещението. От книгата "Науката и възпитанието" Издание София 2007, ИЗДАТЕЛСТВО СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ
към текста >>

2. Сърце – възпитание, себевладеене
Съдържание Дял първи. Две влияния. І. Наука и възпитание 1. Ум – наука, знание 2. Сърце – възпитание, себевладеене 3. Неизменният ред в природата 4. Обуздаване на низшето естество 5. Съвременното образование 6. Всеобщият биологичен закон – законът на Цялото 7. Благородните цели изискват благородни средства
към текста >>

2. Сърце – възпитание, себевладеене
3. Но по какъв начин човек чрез ума си може да разреши задачата, която му била възложена още при неговата поява на земята? Отговорът е: само посредством способността му да съзерцава, да наблюдава, да разсъждава и да разбира всичко[5], което се явява като обект на неговото проучване. 4. Още от самото начало знанието било посочено на човека като единствено средство за разрешаване на тази задача. То било първото нещо, което придало умствен характер на неговия живот и му спечелило първенство на земята. То било и първото оръдие, с помощта на което човек започнал да се бори с природните сили, първият наставник, който го учел да преодолява и побеждава всички препятствия и мъчнотии, които срещал по пътя си. 2. Сърце – възпитание, себевладеене 1. Умът на човека трябвало да се подготви по един разумен и правилен начин. Необходими били постоянни упражнения и постоянно възприемане и усвояване на истинските начала[6]. А това не можело да се постигне по друг, по-добър път, освен по пътя на възпитанието. Самото естество на човека е показало нуждата от тази необходима храна. Възпитанието било единственото средство за запазване на душевния организъм от разложение.
към текста >>

1. Преди човек да влезе в Новата земя, към която Духът го води, за да получи своето наследство и свобода като пълнолетен собственик, той трябва да научи основните принципи и закони на истинския живот, а именно: да обуздава низшите си наклонности, да владее животинските си влечения и страсти, да изкорени от себе си всички себелюбиви желания и стремежи, които са изворът на злото в личния и обществен живот.
Това ще се изпълни, когато човек започне да разбира езика на природата, неговата майка, и да слуша нейните заповеди и добри съвети. Времето за това е наближило. Ние сме в началото на пролетта на една нова епоха[12]. Благовестието тропа вече на нашата врата. 4. Обуздаване на низшето естество[13] 1. Преди човек да влезе в Новата земя, към която Духът го води, за да получи своето наследство и свобода като пълнолетен собственик, той трябва да научи основните принципи и закони на истинския живот, а именно: да обуздава низшите си наклонности, да владее животинските си влечения и страсти, да изкорени от себе си всички себелюбиви желания и стремежи, които са изворът на злото в личния и обществен живот. 2. По този начин той ще може напълно да възприеме принципите и законите на разума – висшето естество в него – и да развие в себе си ония сили и способности на това естество, които ще му дадат ключа към истинския успех. 3. Така човек ще бъде въведен в онзи свят, където умът намира най-високото си призвание – да употреби природните сили като основа за духовното му повдигане от положението на роб и слуга до положението на господар и владетел в царството на природата. Тогава той ще съзнае, че е не само едно материално същество от плът и кръв, но и разумна душа, надарена с ум, сърце и воля. 5. Съвременното образование 1. Но по кой път и по кой начин човечеството ще може да постигне тези заветни цели?
към текста >>

2. По този начин той ще може напълно да възприеме принципите и законите на разума – висшето естество в него – и да развие в себе си ония сили и способности на това естество, които ще му дадат ключа към истинския успех.
Времето за това е наближило. Ние сме в началото на пролетта на една нова епоха[12]. Благовестието тропа вече на нашата врата. 4. Обуздаване на низшето естество[13] 1. Преди човек да влезе в Новата земя, към която Духът го води, за да получи своето наследство и свобода като пълнолетен собственик, той трябва да научи основните принципи и закони на истинския живот, а именно: да обуздава низшите си наклонности, да владее животинските си влечения и страсти, да изкорени от себе си всички себелюбиви желания и стремежи, които са изворът на злото в личния и обществен живот. 2. По този начин той ще може напълно да възприеме принципите и законите на разума – висшето естество в него – и да развие в себе си ония сили и способности на това естество, които ще му дадат ключа към истинския успех. 3. Така човек ще бъде въведен в онзи свят, където умът намира най-високото си призвание – да употреби природните сили като основа за духовното му повдигане от положението на роб и слуга до положението на господар и владетел в царството на природата. Тогава той ще съзнае, че е не само едно материално същество от плът и кръв, но и разумна душа, надарена с ум, сърце и воля. 5. Съвременното образование 1. Но по кой път и по кой начин човечеството ще може да постигне тези заветни цели? Отговорът е: с помощта на науката и възпитанието.
към текста >>

Този социален организъм е така устроен, че не може дълго време да търпи дисхармония и анархия в себе си.
За тази именно истина се загатва в народната поговорка, която гласи, че „вълкът по-лесно променя козината си, отколкото нрава си”. 7. Дълбоките причини за този факт се коренят в т.нар. „закон на наследствеността”, познат в науката още с термина „хередитарност”.[15] Този закон действа по един неумолим, но истинен и правдив начин в природата. 8. Когато опасните човешки микроби попаднат в което и да е що-годе цивилизовано общество, те рано или късно биват разпознати от колективното съзнание. Общият дух на Цялото ги изхвърля вън от здравия социален организъм. Този социален организъм е така устроен, че не може дълго време да търпи дисхармония и анархия в себе си. 9. Това правило е общ, неизменен закон в природата. Един организъм, какъвто и да е той, според този закон трябва или да изхвърли от себе си вредните вещества и зародиши, или да престане да съществува като такъв. Тази е естествената причина, която заставя всеки добросъвестен човек да се пази от гибелни за него влияния и да избягва да върши злини. Животът е тъй устроен, че човек получава това, което заслужава, според вътрешната стойност на всяко извършено от него дело. Тази вътрешна стойност е едничкото, върховно мерило на природата.
към текста >>

Един организъм, какъвто и да е той, според този закон трябва или да изхвърли от себе си вредните вещества и зародиши, или да престане да съществува като такъв.
„закон на наследствеността”, познат в науката още с термина „хередитарност”.[15] Този закон действа по един неумолим, но истинен и правдив начин в природата. 8. Когато опасните човешки микроби попаднат в което и да е що-годе цивилизовано общество, те рано или късно биват разпознати от колективното съзнание. Общият дух на Цялото ги изхвърля вън от здравия социален организъм. Този социален организъм е така устроен, че не може дълго време да търпи дисхармония и анархия в себе си. 9. Това правило е общ, неизменен закон в природата. Един организъм, какъвто и да е той, според този закон трябва или да изхвърли от себе си вредните вещества и зародиши, или да престане да съществува като такъв. Тази е естествената причина, която заставя всеки добросъвестен човек да се пази от гибелни за него влияния и да избягва да върши злини. Животът е тъй устроен, че човек получава това, което заслужава, според вътрешната стойност на всяко извършено от него дело. Тази вътрешна стойност е едничкото, върховно мерило на природата. 10. Въпреки недостатъците, които констатираме в съвременното образование, на нас, просветените хора, не ни подобава да поддържаме онази изтъркана мисъл на простите и невежите, че светът щял да се свърши от много учене и много учени. Действително светът ще се свърши, но кой свят?
към текста >>

7. Подтиквани постоянно от вътрешните пориви на животинското си естество, хората често избират такива идеи за свой идеал и такива обекти за своя цел, които носят със себе си най-лошите и гибелни резултати, спъващи духовното им растене – растене, което засяга целия душевен живот на човека, а не само част от него, както твърдят някои изтъкнати философи.
5. Зародишите както на доброто, тъй и на злото по наследство ще се пренесат от един род в друг и по такъв начин ще станат семена в почвата за бъдещата жътва. Кои от тези зародиши ще успеят да се развият, ще зависи до голяма степен от външните и вътрешни условия, при които се развива социалният организъм, а така също и от свободната воля на човека. 6. От самия него зависи кои зародиши ще приеме в душата си и ще им позволи да виреят и растат свободно у него. Възприети веднъж по този начин, те ще очакват благоприятен момент да проявят вътрешните си природни заложби. В естественото предразположение на волята да храни лошите зародиши и желания в душата се крие една от най-големите опасности за успеха на просветата. 7. Подтиквани постоянно от вътрешните пориви на животинското си естество, хората често избират такива идеи за свой идеал и такива обекти за своя цел, които носят със себе си най-лошите и гибелни резултати, спъващи духовното им растене – растене, което засяга целия душевен живот на човека, а не само част от него, както твърдят някои изтъкнати философи. 8. Този факт се потвърждава от историята на човешкия напредък. Духът на просвещението винаги е имал за задача да се справя и бори със заблудата, лъжата, измамата, неправдата, порока и беззаконието. 9. По природа човешкото сърце е по-разположено към тези неща[21], отколкото към истината, добродетелта, правдата, човеколюбието и благочестието. Това проличава от факта, че поради изопачените си понятия за живота хората постоянно пренебрегват истината и нейните изисквания, вследствие на което постоянно страдат. Какви ли не злини и нещастия са ги постигали поради този им единствен грях!
към текста >>

Поради това, че в тези две области природата е впрегнала ума и сърцето, както и силите на волята, човек трябва да очаква от тях своето освобождаване – освобождаване от мрака на невежеството, от робството на първородния грях[28]и вроденото си себелюбие, което е причина за всички злини и нещастия в живота му.
– повдигане. 7. При такива условия у човека ще се развият онези благородни чувства и качества, в основата на които лежат Добродетелта и Истината. Тогава духът му ще се радва на една съвършена среда, подобна на светлообразния етер.[27] Тя ще разкрие пред ума му посредством своите трептения красотата и величието на една жива вселена, на един необятен свят, в който тупти пулсът на Вечния живот, който постоянно въздига и оживотворява човека. 8. Смисълът на човешкото битие 1. И тъй, като се основаваме на фактите, почерпани направо от живота, не можем да не признаем, че по силата на своята универсалност науката и възпитанието са два мощни фактора за развитието и сближаването на народите. Поради това, че в тези две области природата е впрегнала ума и сърцето, както и силите на волята, човек трябва да очаква от тях своето освобождаване – освобождаване от мрака на невежеството, от робството на първородния грях[28]и вроденото си себелюбие, което е причина за всички злини и нещастия в живота му. 2. Този порок според Дарвиновата[29] теория на еволюцията[30] е останал у човека от онази епоха, когато той е минавал през различните етапи на своето физическо и органическо развитие; когато борбата за самосъхранение, за живот, е била в своя апогей; когато всички други човешки благородни качества и способности са спели дълбоко, затиснати от тая всевластна по онова време сила.[31] 3. И действително, на нас не са ни необходими доказателства, за да се убедим в това, че в естеството на човека все още тлеят хитростта на лисицата, лукавството на змията, ненаситността на акулата, свирепостта на тигъра и зверското поведение на горилата. 4. Колко хиляди години са били необходими на човешкия дух, за да се освободи от тия животински недъзи! Колко хиляди и милиони невинни жертви е трябвало да се принесат, докато човек дойде до онова по-високо съзнание за смисъла на своя живот, докато прозре, че има да изпълнява една по-важна длъжност в този свят, че не се е родил само за да яде, да пие и да умира като животно, а за да се усъвършенства, да укрепва в сила и мощ и чрез силата на разума си да прозира общия план на мирозданието. А посредством своя ум, подпомогнат от пробудените сили на безсмъртната си душа, той трябва да се възвиси до понятието за нравствения свят.
към текста >>

Не е важно какво мисли човек за себе си, а какъв е той наистина.
9. Истинската религия трябва да се освободи от всички останки на миналото, от всичко онова, което се е натрупало в нея по силата на известни лични, чисто човешки съображения. В света няма вечни форми. Всичко се мени, съблича старите дрехи и облича нови според вътрешните си нужди. Всичко расте и се развива съобразно онзи Вечен закон на живота, който изменя и преобразява нещата в природата в съгласие с общата дейност.[37] 10. Нашият духовен характер се създава от Истината и Добродетелта, а не от лъжата и самозаблудата. Не е важно какво мисли човек за себе си, а какъв е той наистина. Като общо правило хората имат високо мнение за своето „его", но времето ще ги пресее всички един по един и ще произнесе своята присъда „за” или „против”. 11. Ние сме създадени да мислим, да преценяваме, да избираме измежду различните неща и да следваме пътя на истинското учение, а не да приемаме всичко за абсолютна истина, излязла сякаш направо от Божията уста. Без всякакво съмнение Бог говори Истината, ала човекът още от времето на своето грехопадение говори и истина, и лъжа. В това именно се крие една от опасностите за успеха на истинската религия. 12. Не можем обаче да кажем същото за вярата, тази сила на душата, благодарение на която човек от самото начало на своето възраждане е започнал да питае любов към онова невидимо същество, Създател и Крепител на цялата вселена.
към текста >>

1. Благодарение развитието на анатомията, физиологията, биологията днес човек има по-ясна представа за себе си като жив организъм.
Езикът на природата му е станал по-понятен. 6. Науката днес отвсякъде ни е озарила със своята светлина. Физиката ни е запознала със законите и силите на физическия свят, химията – със състава и елементите на веществото, геологията – с миналото на земята, астрономията – с небесните тела и устройството на вселената. От друга страна физиологията ни е запознала с органите и функциите на човешкото тяло, биологията – със зараждането на органическия живот, анатомията – с устройството на тялото, психологията – с относителното естество на душата, френологията – със способностите на ума и характера на човека. 1.2. Мозък, ум, душа 1. Благодарение развитието на анатомията, физиологията, биологията днес човек има по-ясна представа за себе си като жив организъм. Той познава устройството и функциите на своя мозък и нервна система, на своето сърце и дробове, на своя стомах, жлези и пр. 2. Човешкият мозък, например, благодарение на дългите проучвания не се разглежда само като едно обикновено оръдие на ума, което той употребява съвсем самоцелно, а се счита за седалище на всички душевни сили и способности. Мозъкът е, образно казано, столицата, в която заседават всички представители на душата под председателството на ума – главният ръководител на общите дела. 3. Умът от своя страна би могъл да се уподоби на една жизнено-магнитна иглена тръбица, чийто връх се движи с неописуема бързина и се привлича от всяка точка на тази душевна вътрешност, до която се докосват различните впечатления и движещи мисли. По този начин вътрешните и външни въздействия се приемат и предават от един център към друг, от една област на видимия свят към друга.
към текста >>

4. Макар че науката сама по себе си не може да измени великия ред във вселената, тя има все пак достатъчно сила да ни убеди да живеем съобразно този ред.
2. Тогава човек няма защо да се бои от възможността да дойде ден, в който да си каже: „Няма какво повече да уча! ” Във вселената съществуват вечни условия за усъвършенстване на умствените и душевни сили. Каква ли дивна картина би се открила пред нашите умове, ако можеше да се повдигне завесата, която ни отделя от по-напредналите същества в нашия вечен дом, силни в знание, мъдрост и добродетел?! 3. „Нека всички същества знаят и не се съмняват – казва сър Хамънд[53], – че Божието Провидение и Промисъл е видяло как ще се развие всяко нещо още отпреди сътворението на света. Това Негово съзерцание или знание за цялата вечност не предполага никаква необходимост да се намесва в сбъдването на каквото и да е.”[54] 4. Макар че науката сама по себе си не може да измени великия ред във вселената, тя има все пак достатъчно сила да ни убеди да живеем съобразно този ред. Нашият успех зависи от съобразяването ни със законите на висшата, разумна Природа, които закони ни диктуват истинските условия на живот. И това е едничкото нещо, към което духът ни постоянно се стреми – да се научи да живее съобразно законите на своето естество. 5. Науката обаче, взета в най-дълбок смисъл, е резултат от едно отличително качество на човешкия дух, който е свързан с Великия Дух на Битието. В човешкия дух още от самото начало е вложен стремеж да усвои по вътрешен път пътеките на Истината и да разбере законите на природата, за да има сили да впрегне енергията ú на работа и да съгради здрава основа на своето съществуване, развитие и усъвършенстване в Доброто и Красотата – най-възвишеният идеал на разума. 2. Областта на науката
към текста >>

Наклонността ни към едно от тия течения ще зависи до голяма степен от естеството и начина ни на мислене, който пък е в зависимост от устройството на нашите мозъчни центрове.
5. Тези три течения в умствения свят упражняват голямо влияние върху обществения живот, обуславяйки мирогледа на хората в дадено време. Според това, кое от тези учения преобладава, се мени съответно и умствената нагласа на хората. Тези влияния са спорадични. Те се проявяват в известни периоди на човешкото развитие, като вземат най-различни форми. 6. Умът на човека може да мине и през трите влияния. Наклонността ни към едно от тия течения ще зависи до голяма степен от естеството и начина ни на мислене, който пък е в зависимост от устройството на нашите мозъчни центрове. 7. Определени физиологически и френологически изследвания показват, че: – ако в умствената организация на един човек преобладават наблюдателните способности (т.е. способностите на обективния ум[78]), той ще приеме за мироглед материализма; – ако в умствената организация на човека преобладава способността му да мисли отвлечено (абстрактно), умът ще приеме за мироглед идеализма; – ако пък в умствената организация на човека преобладават хуманистичните и морални чувства, той ще приеме за мироглед спиритуализма.
към текста >>

6. Това съмнение, което науката допуща в своята работа и което Гьоте[80] е нарекъл „научен скептицизъм”, има обаче стремеж да превъзмогне себе си.
А за това има едно общовалидно правило, чрез което човек всякога може да намери тази пътека и да се предпази от заблуждения, като ги отстрани от пътя си. Това златно правило гласи: Не се съгласявай безрезервно с никакви твърдения освен с онези, чиято истинност е тъй очевидна, че те са вън от всякакво съмнение.” 5. При произнасянето на тази първа заповед на науката съмнението (проверката на фактите) е станало задължително за нея. Тя го е пренесла от седалището на покаянието, където за дълго време то е било осъдено и сложено между най-ужасните грехове. Сега обаче тя го е поставила на видно място и му е дала ранга на едно от първите и основни задължения, с които се сблъсква научната съвест. 6. Това съмнение, което науката допуща в своята работа и което Гьоте[80] е нарекъл „научен скептицизъм”, има обаче стремеж да превъзмогне себе си. То не е онова неверие, родено от тъпоумие и невежество, чийто стремеж е само да съществува и да извинява себе си за своята леност и равнодушие. 7. Задачата на науката, както това се загатна и по-рано[81], е да изработи прави съждения и истински възгледи за целокупния живот, който се проявява в цялото мироздание. Нашият ум се нуждае от истински идеали, които да му вдъхват сила да ни ръководи в живота по пътя на знанието и мъдростта. ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ [1] Надписът „Част І” съществува в оригиналния текст от 1896 г.
към текста >>

То не е онова неверие, родено от тъпоумие и невежество, чийто стремеж е само да съществува и да извинява себе си за своята леност и равнодушие.
Това златно правило гласи: Не се съгласявай безрезервно с никакви твърдения освен с онези, чиято истинност е тъй очевидна, че те са вън от всякакво съмнение.” 5. При произнасянето на тази първа заповед на науката съмнението (проверката на фактите) е станало задължително за нея. Тя го е пренесла от седалището на покаянието, където за дълго време то е било осъдено и сложено между най-ужасните грехове. Сега обаче тя го е поставила на видно място и му е дала ранга на едно от първите и основни задължения, с които се сблъсква научната съвест. 6. Това съмнение, което науката допуща в своята работа и което Гьоте[80] е нарекъл „научен скептицизъм”, има обаче стремеж да превъзмогне себе си. То не е онова неверие, родено от тъпоумие и невежество, чийто стремеж е само да съществува и да извинява себе си за своята леност и равнодушие. 7. Задачата на науката, както това се загатна и по-рано[81], е да изработи прави съждения и истински възгледи за целокупния живот, който се проявява в цялото мироздание. Нашият ум се нуждае от истински идеали, които да му вдъхват сила да ни ръководи в живота по пътя на знанието и мъдростта. ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ [1] Надписът „Част І” съществува в оригиналния текст от 1896 г. От спомените на д-р Методи Константинов (ученик на Учителя) става ясно, че е замислена и втора част, където акцентът трябвало да падне върху възпитанието (вж.
към текста >>

В този смисъл образованието включва в себе си обучението и възпитанието.
[13] Вж. дял втори – ІІ.4. и ІІІ, също и дял трети – 5. [14] Под понятието „образование” да се разбира цялостното оформяне на човека, т.е. изработване на пълния му и съвършен душевен образ. В този смисъл образованието включва в себе си обучението и възпитанието. Обучението има връзка повече с развитието на ума и обогатяването му със знания. Възпитанието има връзка повече с облагородяването на чувствата и волята. [15] Хередитарен (лат.) – наследствен; вж. бел. № 8. [16] „Рече им Исус: Истина, истина ви казвам: преди да бъде Авраам, Аз съм.”(Йоан 8:58).
към текста >>

Единият е Ева, Йехова, който е, който съдържа всичко в себе си.
При произнасяне „Йот-Хей-Вав-Хей” на еврейски тези велики принципи и природни сили носят благословения на света в трите свои разклонения, ако правилно се зачитат и разбират. Ева е кръстена на името на Бога – Йехова. Сега аз искам да ви дам едно обяснение. Ева, това е онзи свещен идеал, който има всеки човек в душата си. Два идеала има в света. Единият е Ева, Йехова, който е, който съдържа всичко в себе си. Другият е Адам, който е създал Ева. Адам представлява физическият свят. Той е носител на духа, т.е. това, което създава нещата. Значи, Адам подразбира разумната душа.
към текста >>

Всичко това е изключително ценно само по себе си и най-вероятно е строго аргументирано и консултирано със самия автор.
Разглеждането на книгата от страна на специалисти от различни области на науката ще спомогне да се оцени съдържащото се в текста непреходно знание, актуално и днес – едно „заровено съкровище”, което чака да бъде открито и представено на широката българска общественост, за да покълне в българската душа и да даде своя плод. С всичко това се надяваме настоящото издание да привлече вниманието както на познавачите на словото на Учителя Дънов, така и на радетелите за едно ново общество, изградено върху основата на най-висшите духовни идеали и общочовешки ценности. Настоящото преработено издание е сложна амалгама от първите две издания. Във второто от 1949 г., по усмотрение на тогавашния съставител Георги Радев са пропуснати цели пасажи. Други пък са обновени стилово, вмъкнати са уточняващи изречения и нови абзаци. Всичко това е изключително ценно само по себе си и най-вероятно е строго аргументирано и консултирано със самия автор. Ние обаче сме се стремили да съхраним и всеки бисер от първоизточника. Така се роди това съчетание от двете издания, което сега започва свой живот в търсене на нови хоризонти. Фрагментирането на текста на отделни пасажи и техните наименования, което сме предложили като новост тук, произтича директно или логически от самото съдържание. Подобен подход към текста се използва както в религиозната, така и в научната литература. Нека погледнем свещените писания и ще видим, че те са разделени на книги, глави, стихове, песни (Библия, Бхагавад Гита, Коран и др.).
към текста >>

С избрания от нас подход се надяваме да провокираме читателя към мислене и откривателство.
Синтезът, от своя страна, съединява тези части, като ги превръща в жива конкретна цялост. Синтезът допълва анализа и се намира в неразривно единство с него. Необходимо е читателят да се съобразява с тази закономерност и да подхожда добросъвестно към приложения фрагментарен подход. Съзнаваме отговорността на начинанието и сме готови да понесем както аплодисментите, така и критиката. Вярваме, че това е една малка крачка в правилната посока. С избрания от нас подход се надяваме да провокираме читателя към мислене и откривателство. Ние не претендираме за авторитетност и изчерпателност. Нашата най-голяма радост би била, ако след този първи опит за интерпретация се появят множество други. Това, което сме представили, е само един възможен поглед, и то от твърде тесен ъгъл. Вероятно след десет или двадесет години самите ние ще имаме по-различна гледна точка за свършената работа. Като свидетелство за нашата коректност и добронамереност предоставяме първоначалното издание от 1896 г., което да служи на читателя като ориентир.
към текста >>

2. ХИО-ЕЛИ-МЕЛИ-МЕСАИЛ - нов правопис

На себе си ли да слугувате или на Мене?
Той ще бъде жених, идещ да възвести, че трапезата за брачния съюз е готова и всеки, който люби Истината, да дойде на великата вечеря на Бога, нашия Отец, защото така говори Бог Йехова: Гладний ще се насити и плачущий ще се развесели, и съкрушений духом ще се благослови, защото Аз съм Бог един и няма кой да Ме възпре. Ето, ще кажа и ще бъде, ще река и ще стане. Ето, Аз се клех в святото Си Име и няма да се измени думата Ми; ще изведа своите чеда, синове и дъщери и ще ги облека в прекрасни одежди, които никога няма да овехтеят, и ще туря венци на главите им, и ще дам китара в ръцете им, и ще ги развеселя с пълнотата на веселието като Бог: ще ги науча да пеят и свирят всичко, що Моята вечна Любов ражда за тяхно добро. А след ония дни, когато небето и земята прииде и новите небеса и новата земя се явят, ще ги поставя царе и свещеници да Ми слугуват във век. Сега, синове человечески, кое е по-добро? На себе си ли да слугувате или на Мене? Ако служите на себе си и на този разблуден свят, който се е покварил до костите в порок и беззаконие, истина ви казвам - в греховете и беззаконията си ще умрете и името ви вечно ще се погребе с вас заедно. Защото нима има кой да ви помене? Всичката ви суетна мъдрост и знания ще вас да пояде. Но истина ви казвам, като Бог, като Създател, като Отец на праведните духове, че всякой, който от помежду вас внимава на Моите думи и на Мен слугува, ще има Живот изобилно, защото не Съм ли Аз Сам Животът? Не го ли ражда Моят Дух Свят?
към текста >>

Ако служите на себе си и на този разблуден свят, който се е покварил до костите в порок и беззаконие, истина ви казвам - в греховете и беззаконията си ще умрете и името ви вечно ще се погребе с вас заедно.
Ето, ще кажа и ще бъде, ще река и ще стане. Ето, Аз се клех в святото Си Име и няма да се измени думата Ми; ще изведа своите чеда, синове и дъщери и ще ги облека в прекрасни одежди, които никога няма да овехтеят, и ще туря венци на главите им, и ще дам китара в ръцете им, и ще ги развеселя с пълнотата на веселието като Бог: ще ги науча да пеят и свирят всичко, що Моята вечна Любов ражда за тяхно добро. А след ония дни, когато небето и земята прииде и новите небеса и новата земя се явят, ще ги поставя царе и свещеници да Ми слугуват във век. Сега, синове человечески, кое е по-добро? На себе си ли да слугувате или на Мене? Ако служите на себе си и на този разблуден свят, който се е покварил до костите в порок и беззаконие, истина ви казвам - в греховете и беззаконията си ще умрете и името ви вечно ще се погребе с вас заедно. Защото нима има кой да ви помене? Всичката ви суетна мъдрост и знания ще вас да пояде. Но истина ви казвам, като Бог, като Създател, като Отец на праведните духове, че всякой, който от помежду вас внимава на Моите думи и на Мен слугува, ще има Живот изобилно, защото не Съм ли Аз Сам Животът? Не го ли ражда Моят Дух Свят? Не съм ли Единний Бог, който дава истинска Мъдрост, истинско Знание, които са светилници и съща радост на душата?
към текста >>

Не знаете ли, че мисленето, говоренето и доброто друга им е целта?
А при това ставате и учители, за да заблуждавате и другите; та какво знайте и какво ще учите? - Няма душа - и мене ме няма, значи, че няма ум, че моят дух не съществува, че да живееш добре, да любиш истината е суета; яж и пий, това е то целта? Но това мъдрост ли е? Не знаете ли, че от създание мира всичките живи същества ядат, пият и то без да са знаели вашата мъдрост, че това е то целта? Но тогава, според мъдростта си, защо не ядете и пиете само, ами и ходите да гъгнете и бръщолевите с думи неизбрани? Не знаете ли, че мисленето, говоренето и доброто друга им е целта? Ето, Мен ми дотегна да ви слушам да питате где е Бог, где съм Аз. Не разбирате ли, че Съм близо и далеч? Ето онзи, който движи, който върши, който ражда, който ви кара да мислите и правите доброто съм Аз, Бог Великий. Ето, всеки ден идвам рано при вази и по всякой начин добър и благ се старая да посея по нещо добро, да подбудя някоя блага и възвишена мисъл за собственото ви добро. Ето, желая да ви направя съпричастници на Своя живот, но вий постоянно се противите, постоянно Ме огорчавате с мислите и делата си.
към текста >>

Престанете да мамите себе си.
Не ще ли потърся сметка от ръката ви за деянията ви? Ей, обърнете се вий къмто Мене, които Любите душите си и цените Живота си. Не отлагайте своето приготовление, защото ще дойда като нощен крадец. Слушайте гласа ми докато ви подканвам в пътя на Живота. Защото ето, малко и ще престана да викам да се обърнете към Мене, защото денят на Моята Благодат има определени граници, зад които денят на Правдата, на истинний съд ще настане. Престанете да мамите себе си. Аз съм Пътят и Животът. Ако някой яде от този хляб и пие от тази вода, той ще бъде жив винаги, както и Аз съм Жив. Спри се сега и помисли върху своето бъдеще. Ето колко пътя стана идвам при тебе и не си Ме познал. Ще презираш ли още Моето Слово?
към текста >>

Всичко, що създавам, е за тебе и ти - за всичко и ще те посрещнат всички като Господ, цар и техен брат, когото Аз, Бог вечний Елихи Йехова, пращам, за да откриеш себе си на всички, че в Моята вечна Любов всичко живее, всичко расте, всичко се плоди и вечно весели.
От преизобилието на Живота Си те родих за слава Моя и от пълнотата на Любовта Си те въздигнах, обединих в сила и мощ, и мъдрост, като те осветих, за да изпълняваш Волята Ми. А понеже благоволявам в теб по причина, че Съм Бог вечен, който те призовах, според съизволението на Святия Си Дух, от дълбочините на своята душа и ти дадох вид, и рекох: Ти си син Мой, Аз днес те родих. Родих те в света, за да се умножиш и станеш велик, да бъдеш подобен Мене. А понеже те родих в света, то затова те и призвах чрез Духа Си, за да Ме познаеш, че Аз Съм Бог вечний, Един всеобемящ, който Съм и който създавам и движа, от когото всичко поначало излиза и поначало се връща. Този истинний съм Аз, един твой Отец - от век и до века. Всичко, що създавам, е за тебе и ти - за всичко и ще те посрещнат всички като Господ, цар и техен брат, когото Аз, Бог вечний Елихи Йехова, пращам, за да откриеш себе си на всички, че в Моята вечна Любов всичко живее, всичко расте, всичко се плоди и вечно весели. Защото с крепка десница крепя и с Мъдрост и Знание обръщам все, затова към Мене се обръща всяка твар, за да приеме сила да се крепи - ето, Аз ги викам по име и те ще чуят гласа Ми и ще се развеселят. Защото Аз Съм Бог вечно техен, който присъствува чрез силата си всъде. Затова да не се колебай сърцето ти, думите Ми са верни. Ето, Аз Съм, който говоря с тебе: много пъти Съм ти говорил с Благост и с Любов. Затова прослави Ме и ще те прославя.
към текста >>

Има ли себелюбива любов нещо общо с Бога?
От детинството си търся моя Бог, Господ, Цар и Отец, но като че надеждата ми постоянно се осуетява. Може ли праведний да върши Волята Му, кога е натоварен и съвпрегнат с нечестие? Колко е нещастна душата ми! Знанието ми е изчезнало, достойнството се е загубило, правдата ми се е помрачила и волята ми е свързана и аз съм като един, който е станал подигравка на съдбата. Но всичко това е праведно върху ми, защото според заслугата - и заплатата, според послушанието - и благословението и според Любовта - отговорът. Има ли себелюбива любов нещо общо с Бога? Не! Бог презира всичко, що е от света. Дълго ли ще се бавиш, Господи? - Не! Ето, навреме ще те посетя, за да те благословя.
към текста >>

3. Разговор Петий. Въздигане. Душа и Дух

Ти се усещаш, като че не си господар на себе си.
От как съм почнал да ти говоря, виждам, че има много неща, които смущават душата ти. Твоето сърце преминава едно преходно състояние. Умът ти се вижда напрегнат. Мислите и чувствата що вълнуват твоята душа, са произвели един временен омрак в съждението на ума ти. Противоречията, що се постоянно спосрещат в душата ти, са произвели болезнени чувства. Ти се усещаш, като че не си господар на себе си. Но тук борбата произлиза помежду нисшите и висши чувства на душата ти. Ти си поставен помежду два лагера на действующи сили: силите на доброто и злото, които се състезават кой да има своето първенство в държавата на духът ти. От една страна, светът със своите примамки и лъскания, те влече към себе си, като ти налага своите взискания, че е много по-износно да живееш тъй, както всички други, и те предупреждава, че с всяко отклонение от неговите постановления ще се считаш за человек не на времето си, глупав и неразумен, да не можеш да извлечеш облагите си от самия този живот. От друга страна, твоята съвест, вътрешното ти самосъзнание на сърцето, което е обсебено от висшите побуждения на Любовта и Доброто, те призовават да изпълниш своя си дълг. Не е ли този глас на твоя Господар, който те вика да се заловиш да вършиш неговата работа?
към текста >>

От една страна, светът със своите примамки и лъскания, те влече към себе си, като ти налага своите взискания, че е много по-износно да живееш тъй, както всички други, и те предупреждава, че с всяко отклонение от неговите постановления ще се считаш за человек не на времето си, глупав и неразумен, да не можеш да извлечеш облагите си от самия този живот.
Мислите и чувствата що вълнуват твоята душа, са произвели един временен омрак в съждението на ума ти. Противоречията, що се постоянно спосрещат в душата ти, са произвели болезнени чувства. Ти се усещаш, като че не си господар на себе си. Но тук борбата произлиза помежду нисшите и висши чувства на душата ти. Ти си поставен помежду два лагера на действующи сили: силите на доброто и злото, които се състезават кой да има своето първенство в държавата на духът ти. От една страна, светът със своите примамки и лъскания, те влече към себе си, като ти налага своите взискания, че е много по-износно да живееш тъй, както всички други, и те предупреждава, че с всяко отклонение от неговите постановления ще се считаш за человек не на времето си, глупав и неразумен, да не можеш да извлечеш облагите си от самия този живот. От друга страна, твоята съвест, вътрешното ти самосъзнание на сърцето, което е обсебено от висшите побуждения на Любовта и Доброто, те призовават да изпълниш своя си дълг. Не е ли този глас на твоя Господар, който те вика да се заловиш да вършиш неговата работа? Да. И знаеш вече, че Той е велик и славен във всичко. Границите на Неговото Царство са обширни. Не е само този свят, който е зрънце посред океана на Неговите обширни владения.
към текста >>

От друга страна, твоята съвест, вътрешното ти самосъзнание на сърцето, което е обсебено от висшите побуждения на Любовта и Доброто, те призовават да изпълниш своя си дълг.
Противоречията, що се постоянно спосрещат в душата ти, са произвели болезнени чувства. Ти се усещаш, като че не си господар на себе си. Но тук борбата произлиза помежду нисшите и висши чувства на душата ти. Ти си поставен помежду два лагера на действующи сили: силите на доброто и злото, които се състезават кой да има своето първенство в държавата на духът ти. От една страна, светът със своите примамки и лъскания, те влече към себе си, като ти налага своите взискания, че е много по-износно да живееш тъй, както всички други, и те предупреждава, че с всяко отклонение от неговите постановления ще се считаш за человек не на времето си, глупав и неразумен, да не можеш да извлечеш облагите си от самия този живот. От друга страна, твоята съвест, вътрешното ти самосъзнание на сърцето, което е обсебено от висшите побуждения на Любовта и Доброто, те призовават да изпълниш своя си дълг. Не е ли този глас на твоя Господар, който те вика да се заловиш да вършиш неговата работа? Да. И знаеш вече, че Той е велик и славен във всичко. Границите на Неговото Царство са обширни. Не е само този свят, който е зрънце посред океана на Неговите обширни владения. Могат ли тебе, твоят мощен дух, който ламти и желае да разпери своите крила и да литне към Небето, да те задоволяват временните неща и облаги?
към текста >>

Аз ти отговарям: Когато вижда в себе си отличителните черти, които са свойствени на Бога; когато Любовта, Истината, Добродетелта обитават в него в своята пълнота; когато има в него самаго мир и съгласие помежду всяка мисъл, помежду всяко чувство; когато противоречията на живота престават да смущават ума му; когато незадоволството напуща сърцето му, когато злобата и похотливостта престават да хвърлят сянка на душевния му живот и той с ново самосъзнание като един новороден, новоизбавен человек се вижда да стои в един свят съвсем друг по естество и да го вълнуват неща и мисли от съвсем друг род; когато благостта, милостта, чистосърдечието, благонамерението, състраданието и пълното вътрешно самозабравяне да предава живота си в жертва жива и свята, благоудобна Богу за доброто и славата на Неговото дело, без да търси своята си воля или своите си щения.
Без нея, ти ще мязаш на слепец, който иска да види хубостите на Божия свят. Без нея, ти ще мязаш на глупец, който иска да разбере пътищата на Мъдростта и постановленията на Виделината. Ето това е главното условие да се освободиш от всякой грях. Казано е от Господа, че всякой, който е роден от Бога, грях не прави, защото Дух Божий обитава в него. Но ти се питаш вътрешно, как може някой да познае кога е роден от Бога? Аз ти отговарям: Когато вижда в себе си отличителните черти, които са свойствени на Бога; когато Любовта, Истината, Добродетелта обитават в него в своята пълнота; когато има в него самаго мир и съгласие помежду всяка мисъл, помежду всяко чувство; когато противоречията на живота престават да смущават ума му; когато незадоволството напуща сърцето му, когато злобата и похотливостта престават да хвърлят сянка на душевния му живот и той с ново самосъзнание като един новороден, новоизбавен человек се вижда да стои в един свят съвсем друг по естество и да го вълнуват неща и мисли от съвсем друг род; когато благостта, милостта, чистосърдечието, благонамерението, състраданието и пълното вътрешно самозабравяне да предава живота си в жертва жива и свята, благоудобна Богу за доброто и славата на Неговото дело, без да търси своята си воля или своите си щения. Ето, това значи да си роден от Бога и да си подобен по живот с Него. Това е условие, това е потребност велика за една душа като твоята, която търси Бога навсякъде. Нали знаеш от свой опит в тоя живот, че всяко семе трябва да притежава качествата на своя вид, и нали знаеш, че само чрез тия качества може да се отличи към кой род семена принадлежи. Ето една велика истина, която отличава хората, животните, дърветата. Но самата тази Истина отличава и человека в самаго себе си.
към текста >>

Но самата тази Истина отличава и человека в самаго себе си.
Аз ти отговарям: Когато вижда в себе си отличителните черти, които са свойствени на Бога; когато Любовта, Истината, Добродетелта обитават в него в своята пълнота; когато има в него самаго мир и съгласие помежду всяка мисъл, помежду всяко чувство; когато противоречията на живота престават да смущават ума му; когато незадоволството напуща сърцето му, когато злобата и похотливостта престават да хвърлят сянка на душевния му живот и той с ново самосъзнание като един новороден, новоизбавен человек се вижда да стои в един свят съвсем друг по естество и да го вълнуват неща и мисли от съвсем друг род; когато благостта, милостта, чистосърдечието, благонамерението, състраданието и пълното вътрешно самозабравяне да предава живота си в жертва жива и свята, благоудобна Богу за доброто и славата на Неговото дело, без да търси своята си воля или своите си щения. Ето, това значи да си роден от Бога и да си подобен по живот с Него. Това е условие, това е потребност велика за една душа като твоята, която търси Бога навсякъде. Нали знаеш от свой опит в тоя живот, че всяко семе трябва да притежава качествата на своя вид, и нали знаеш, че само чрез тия качества може да се отличи към кой род семена принадлежи. Ето една велика истина, която отличава хората, животните, дърветата. Но самата тази Истина отличава и человека в самаго себе си. Роденият от плът человек, в когото плът и кръв господствуват, в неговото сърце и душа не може да се проявят качествата, чувствата и мислите на един человек, роден от Бога, в когото Духът има Господството. Защото тия две души са от две противоположни естества, несъвместими в себе си. Гдето плът и кръв господствуват, Духът не може да прояви Своите благотворни действия, нито пък съзнанието на такава душа ще може да схване и проумее духовните неща на една душа, живуща в съвсем друга среда, в положение много по-високо, отколкото нейното. И затова е казано, че естествения обаче человек не може да разбере нещата, които са от Духа, защото те духовно се разбират. И това е право и вярно.
към текста >>

Защото тия две души са от две противоположни естества, несъвместими в себе си.
Това е условие, това е потребност велика за една душа като твоята, която търси Бога навсякъде. Нали знаеш от свой опит в тоя живот, че всяко семе трябва да притежава качествата на своя вид, и нали знаеш, че само чрез тия качества може да се отличи към кой род семена принадлежи. Ето една велика истина, която отличава хората, животните, дърветата. Но самата тази Истина отличава и человека в самаго себе си. Роденият от плът человек, в когото плът и кръв господствуват, в неговото сърце и душа не може да се проявят качествата, чувствата и мислите на един человек, роден от Бога, в когото Духът има Господството. Защото тия две души са от две противоположни естества, несъвместими в себе си. Гдето плът и кръв господствуват, Духът не може да прояви Своите благотворни действия, нито пък съзнанието на такава душа ще може да схване и проумее духовните неща на една душа, живуща в съвсем друга среда, в положение много по-високо, отколкото нейното. И затова е казано, че естествения обаче человек не може да разбере нещата, които са от Духа, защото те духовно се разбират. И това е право и вярно. Вярно е, защото е истинно и думите на Господа постоянно се потвърждават ежедневно. Всички, които се приближават към Господа, трябва да претърпят, като общо основание, една вътрешна промяна.
към текста >>

Първом естественото, после духовното; първом видимото, после невидимото, както в едно училище, гдето обучението се почва с предметното учение и после се стига към чистото мислене на ума.
Всичките същества, от най-малките до най-великите, са подложени на същото вътрешно променение. Не може нито една жива душа да се възкачи ни една стъпка по-горе, ако не се измени вътрешно и се приготви за по-високата среда, за по-високото положение, към което се стреми. Това е общото установление в тоя временен живот, в когото промяната, видоизменението са свойствени нему като на живот начинающ. Обаче усъвършенствуванието, вътрешното самосъзнание, повдигането на душевния живот, чистотата на сърцето, благородството на ума, достойнството на душата, светостта на волята, са принадлежание и преимущество само на духовния человек, роден не от разтлено семе на человечески син, но от Бога, от семе свято. Нещата, които Бог е създал и наредил, трябва винаги да спазват своя ред. Първом естественото, после духовното; първом видимото, после невидимото, както в едно училище, гдето обучението се почва с предметното учение и после се стига към чистото мислене на ума. Първом окото, ухото и всяко друго чувство трябва да се възбуди и упражни посредством пипание и усещание и тогава да се мине към вътрешното понятие на нещата. Сравнението тук е подходящо. По такъв един прост и осезателен начин, трябва да почне всяка неразвита душа, в която естественото има преимущество над духовното – понеже условията са такива във всяко начало. Обаче създаденият за Небето, непреодолимо, вън от всяко препятствие, трябва да излезе един ден от областта на естественото и временното, и да влезе в границите на вечното; защото само тук се намират всичките потреби за усъвършенствуването и пълното съвършенство на душата. Тя трябва да се върне там, отгдето е излязла.
към текста >>

Всичко това показваше, че той не беше още в състояние да оцени общението на Бога със себе си.
И вдъхна Бог на Адама от своето дихание и той стана жива душа. Обаче вторият Адам, който е от Небето сам Господ, който стана животворящ дух. Както за първия бе тъй лесно и естествено да съгреши и да не удържи обещанието и заповедта, тъй за втория бе обратното, който беше сам в сила чрез своя дух да възстанови това, което беше изгубено, и да примири единството на живота. Защото в самото начало, когато Бог създаде Адама, Той го създаде сам, като го предпази от всяко падение и всяко подплъзване, за да няма злото място, да се загнезди в неговата душа. Но понеже той намери сам, от опит, че това негово състояние не му е подходящо и не му произвожда никаква приятност, той поиска от Бога другар нему подобен и подходящ. Всичко това показваше, че той не беше още в състояние да оцени общението на Бога със себе си. Той не беше още духовен да проумее духовните наредби. Той беше жива душа, но не и жив дух. Той предпочете душевните чувствувания и облаги пред духовните. Той видя в естествения свят, че по-долните твари от него ходят две по две и че имаше известна връзка помежду тях и му се виждаше да има известна приятност в скритото това общение. Той поиска от Бога по същите подбуждения, да има и той на себе си другар подобен, но в този именно другар той не виждаше, че се отваряше вратата на неговото падение.
към текста >>

Той поиска от Бога по същите подбуждения, да има и той на себе си другар подобен, но в този именно другар той не виждаше, че се отваряше вратата на неговото падение.
Всичко това показваше, че той не беше още в състояние да оцени общението на Бога със себе си. Той не беше още духовен да проумее духовните наредби. Той беше жива душа, но не и жив дух. Той предпочете душевните чувствувания и облаги пред духовните. Той видя в естествения свят, че по-долните твари от него ходят две по две и че имаше известна връзка помежду тях и му се виждаше да има известна приятност в скритото това общение. Той поиска от Бога по същите подбуждения, да има и той на себе си другар подобен, но в този именно другар той не виждаше, че се отваряше вратата на неговото падение. Тая другарка, която беше жената, трябваше да предизвика всичките страсти, които спяха в неговата душа, и Бог знаеше, че той не ще бъде в състояние да стане господар на себе си и че той сам се обрича на страдания. Защото дървото на познание добро и зло беше жената, от което му беше запретено да не вкусва от по-после. Изкушението вече стоеше пред него и Бог трябваше да му възбрани със заповед да не вкусва от него. Защото в който ден вкуси, ще умре. Но можеше ли той да стои пред такова едно дърво, толкова приятно на глед, без да вкуси неговите приятни плодове?
към текста >>

Тая другарка, която беше жената, трябваше да предизвика всичките страсти, които спяха в неговата душа, и Бог знаеше, че той не ще бъде в състояние да стане господар на себе си и че той сам се обрича на страдания.
Той не беше още духовен да проумее духовните наредби. Той беше жива душа, но не и жив дух. Той предпочете душевните чувствувания и облаги пред духовните. Той видя в естествения свят, че по-долните твари от него ходят две по две и че имаше известна връзка помежду тях и му се виждаше да има известна приятност в скритото това общение. Той поиска от Бога по същите подбуждения, да има и той на себе си другар подобен, но в този именно другар той не виждаше, че се отваряше вратата на неговото падение. Тая другарка, която беше жената, трябваше да предизвика всичките страсти, които спяха в неговата душа, и Бог знаеше, че той не ще бъде в състояние да стане господар на себе си и че той сам се обрича на страдания. Защото дървото на познание добро и зло беше жената, от което му беше запретено да не вкусва от по-после. Изкушението вече стоеше пред него и Бог трябваше да му възбрани със заповед да не вкусва от него. Защото в който ден вкуси, ще умре. Но можеше ли той да стои пред такова едно дърво, толкова приятно на глед, без да вкуси неговите приятни плодове? – Не!
към текста >>

Това е такава истина за който я знае, която не носи никакво противоречие в себе си.
Той е свободен от тяхното влияние и примамка, както сам Бог е свободен. Защото казва на едно място Духът Господен, че всякой се подмамва от собствената си похот, от собственото си желание, което като се зачне, ражда грях, а грехът, като се извърши, ражда смърт. Тия вътрешни произшествия на душата са вярни. Но ще попиташ: на какво основание? Ето на какво: всяка сила, или всяка благодат, иждивена без да принесе плод, достоен за храна на душата, е непоправима загуба за самата нея; и известно ти е, че всяка душа, която харчи, без да припечеля, е осъдена на страдания, на лишения временни и вечни. Това е такава истина за който я знае, която не носи никакво противоречие в себе си. Не всякой, който ми казва „Господи, Господи“, ще влезе в царството Божие, но който изпълня Волята на Отца ми. И мислиш ли ти, че когато Господ говори, Неговите думи няма да се утвърдят? Не. Небето и земята ще преидат, но не и моите думи. Пази се прочее от всяко учение, което разтлява, което оспорва Божията истина. Всичко ще премине, всичко ще се забрави, що са казали человеците, но Истината на Господа Бога твоего ще стои вечно като стълб непоколебим, като основание, на което цялото Небе е съградено.
към текста >>

4. ТРИТЕ НЕЩА

21 Първата храна е неговото Слово, добрият живот е Божията Воля и доброто мислене е Неговата Любов.
Книгата за теглене на PDF Съдържание Разговор с Учителя Дънов записан на 1 октомври 1900 тод. ТРИТЕ НЕЩА Три неща изисква Духът Божий: да се храним добре, да живеем добре и да мислим добре. 21 Първата храна е неговото Слово, добрият живот е Божията Воля и доброто мислене е Неговата Любов. Добре да се храниш е да възприемаш всичко, каквото Бог е определил за Живота. Добре да живееш е да изпълняваш всичко, каквото Господ е наредил. Добре да мислиш е да гледаш и схващаш това, което Бог е създал. Но каквото и да мислиш друго, вън от тия граници, които Бог е положил, това няма да ти помогне, ни придаде нито една педя на живота. Животът седи в тия неща, които Бог е създал, и неговото повишение и облагородяване състои в тяхното възприемане.
към текста >>

Те са привидения, сянка, която няма нищо зад себе си.
И какво ти е нужно за Живота? – Здраве, храна, облекло. Помни, Господ е обещал, че няма да лиши от нищо добро Своите чада. Това е толкова вярно и истинно, колкото Слънцето на деня. Що са тревогите, смущенията на тоя живот? Те са привидения, сянка, която няма нищо зад себе си. Измени мислите си – ще се измени и настроението ти; и обратно, измени настроението си – ще се изменят и мислите ти. Не е ли най-после сърцето двигателят на всичко, според посоката на мисълта, според стремлението и настроението. Какво те смущава, бъдещето? Добре, остави го настрани. Защо ти е, когато ти причинява вреда?
към текста >>

5. 08.РАЗГОВОР ПЕТИ

Ти чувстваш като че ли не си господар на себе си.
От както съм почнал да ти говоря, виждам, че има много неща, които смущават душата ти. Твоето сърце преминава едно преходно състояние. Умът ти е напрегнат. Мислите и чувствата, що вълнуват твоята душа, са произвели един временен обрат в съжденията ти. Противоречията на ума ти са произвели в душата ти болезнени чувства. Ти чувстваш като че ли не си господар на себе си. Но тук борбата произтича от нисшите чувства, които са в борба с висшите. Ти си поставен помежду два лагера на действащи сили, силите на доброто и злото, които се състезават кой да има първенство в държавата на духа ти. От една страна светът със своите примамки и ласкания те влече към себе си, като ти налага своите изисквания, че е по-изгодно да живееш тъй, както други, и те предупреждава, че всяко отклонение от неговите постановления ще го считат человека, че не е в крак с времето си, изостанал, глупав, неразумен, не може да извлича облагите от живота. От друга страна твоята съвест, вътрешното ти самосъзнание, сърцето ти, което е обсебено от висши подбуди на висшата любов и доброто, те призовават да изпълниш своя дълг. Не е ли този глас на твоя Господар, който те вика да се заловиш да вършиш неговата работа.
към текста >>

От една страна светът със своите примамки и ласкания те влече към себе си, като ти налага своите изисквания, че е по-изгодно да живееш тъй, както други, и те предупреждава, че всяко отклонение от неговите постановления ще го считат человека, че не е в крак с времето си, изостанал, глупав, неразумен, не може да извлича облагите от живота.
Мислите и чувствата, що вълнуват твоята душа, са произвели един временен обрат в съжденията ти. Противоречията на ума ти са произвели в душата ти болезнени чувства. Ти чувстваш като че ли не си господар на себе си. Но тук борбата произтича от нисшите чувства, които са в борба с висшите. Ти си поставен помежду два лагера на действащи сили, силите на доброто и злото, които се състезават кой да има първенство в държавата на духа ти. От една страна светът със своите примамки и ласкания те влече към себе си, като ти налага своите изисквания, че е по-изгодно да живееш тъй, както други, и те предупреждава, че всяко отклонение от неговите постановления ще го считат человека, че не е в крак с времето си, изостанал, глупав, неразумен, не може да извлича облагите от живота. От друга страна твоята съвест, вътрешното ти самосъзнание, сърцето ти, което е обсебено от висши подбуди на висшата любов и доброто, те призовават да изпълниш своя дълг. Не е ли този глас на твоя Господар, който те вика да се заловиш да вършиш неговата работа. Да познаеш вече, че той е велик и славен във всичко. Границите на неговото царство са обширни. Не е само този свят, който е като зрънце посред океана.
към текста >>

От друга страна твоята съвест, вътрешното ти самосъзнание, сърцето ти, което е обсебено от висши подбуди на висшата любов и доброто, те призовават да изпълниш своя дълг.
Противоречията на ума ти са произвели в душата ти болезнени чувства. Ти чувстваш като че ли не си господар на себе си. Но тук борбата произтича от нисшите чувства, които са в борба с висшите. Ти си поставен помежду два лагера на действащи сили, силите на доброто и злото, които се състезават кой да има първенство в държавата на духа ти. От една страна светът със своите примамки и ласкания те влече към себе си, като ти налага своите изисквания, че е по-изгодно да живееш тъй, както други, и те предупреждава, че всяко отклонение от неговите постановления ще го считат человека, че не е в крак с времето си, изостанал, глупав, неразумен, не може да извлича облагите от живота. От друга страна твоята съвест, вътрешното ти самосъзнание, сърцето ти, което е обсебено от висши подбуди на висшата любов и доброто, те призовават да изпълниш своя дълг. Не е ли този глас на твоя Господар, който те вика да се заловиш да вършиш неговата работа. Да познаеш вече, че той е велик и славен във всичко. Границите на неговото царство са обширни. Не е само този свят, който е като зрънце посред океана. Много по-обширни са неговите владения.
към текста >>

Аз ти отговарям: когато вижда в себе си отличителните черти, които са свойствени на Бога.
Без тази вътрешна промяна да напредваш по-нагоре е невъзможно. Без нея ти ще мязаш на слепец, който иска да види хубостите на Божия свят, без да се е променил вътрешно, ти ще бъдеш като глупец, който иска да разбере пътищата на мъдростта и постановленията на виделината. Ето това е главното условие да се освободиш от всякой грях. Казано е от Господа, че всеки, който е роден от Бога грях не прави, защото Дух Божий обитава в него. Но ти се питаш вътрешно как може някой да познае, кога е роден от Бога. Аз ти отговарям: когато вижда в себе си отличителните черти, които са свойствени на Бога. Когато любовта, истината, добродетелта обитават в него в своята пълнота, когато има в него мир и съгласие помежду всяка мисъл и чувство, когато противоречията са престанали да смущават ума му, когато злобата и похотливостта престанат да хвърлят сянка на духовния му живот, и той е с ново съзнание, като новороден, новоизбавен човек се вижда да стои в един свят съвсем друг по природа и естество и да го вълнуват неща и мисли от съвсем друг род. Когато благостта, милостта, чистосърдечието, благонамерението, състраданието и пълното вътрешно самозабравяне станат негова природа и предаде живота си в жертва жива и свята, благоугодна на Бога за доброто и славата на неговото дело, без да търси своята си воля или щение, или полза, ето това значи да си роден от Бога и да си подобен по живот с него. Това е условие, това е потребност велика за една душа като твоята, която търси Бога навсякъде. Нали знаеш от свой опит в твоя живот, че всяко семе трябва да притежава качествата на своя вид и нали знаеш, че само чрез тия качества може да се отличи към кой род това семе принадлежи. Ето една велика истина, която отличава хората, животните и дърветата.
към текста >>

Но самата истина отличава и человека в самаго себе си.
Когато любовта, истината, добродетелта обитават в него в своята пълнота, когато има в него мир и съгласие помежду всяка мисъл и чувство, когато противоречията са престанали да смущават ума му, когато злобата и похотливостта престанат да хвърлят сянка на духовния му живот, и той е с ново съзнание, като новороден, новоизбавен човек се вижда да стои в един свят съвсем друг по природа и естество и да го вълнуват неща и мисли от съвсем друг род. Когато благостта, милостта, чистосърдечието, благонамерението, състраданието и пълното вътрешно самозабравяне станат негова природа и предаде живота си в жертва жива и свята, благоугодна на Бога за доброто и славата на неговото дело, без да търси своята си воля или щение, или полза, ето това значи да си роден от Бога и да си подобен по живот с него. Това е условие, това е потребност велика за една душа като твоята, която търси Бога навсякъде. Нали знаеш от свой опит в твоя живот, че всяко семе трябва да притежава качествата на своя вид и нали знаеш, че само чрез тия качества може да се отличи към кой род това семе принадлежи. Ето една велика истина, която отличава хората, животните и дърветата. Но самата истина отличава и человека в самаго себе си. Роденият от плътта человек, в който плътта и кръвта господаруват в неговото сърце и душа не може да прояви качествата, чувствата и мислите на един человек, роден от Бога, в който Духът има господство. Защото тези две души са от две противоположни естества, несъвместими помежду си, гдето плът и кръв господаруват, духът не може да прояви благотворни действия. Нито пък съзнанието на такава душа ще може да хване и проумее духовните неща на една душа, живуща в съвсем друга среда, в положение много по-високо, отколкото нейното. И затова е казано, че естественият человек не може да разбере нещата, които са от Духът, защото духовно се различват. И това е право и вярно.
към текста >>

Първом естественото, после духовното, първом видимото, после невидимото, както в едно училище, гдето обучението се почва с предметното учение и после се стига към чистото мислене на ума, тъй и тук първом окото, ухото и всяко друго чувство трябва да се възбуди и упражни посредством пипане и усещане и тогава да се мине към вътрешното понятие на нещата.
Всичките същества от най-малките до най-великите са подложени на същото вътрешно променение. Не може нито една жива душа да се възкачи на една стъпка по-горе, ако не се измени вътрешно и се приготви за по-висока среда, за по-високо положение. Това е общото установление в този временен живот, в когото промяната, видоизменението са свойствени нему като на живот начинающ. Обаче усъвършенствуванието, вътрешното самосъзнание, повдигането на душевния живот, чистотата на сърцето, благородството на ума, достойнството на душата, светостта на волята са преимущества и принадлежат само на духовния живот на духовния человек, роден не от разстленно семе на человечески син, но от Бога, от семе свято. Нещата, които Бог е създал и наредил трябва винаги да спазват своя ред. Първом естественото, после духовното, първом видимото, после невидимото, както в едно училище, гдето обучението се почва с предметното учение и после се стига към чистото мислене на ума, тъй и тук първом окото, ухото и всяко друго чувство трябва да се възбуди и упражни посредством пипане и усещане и тогава да се мине към вътрешното понятие на нещата. Сравнението тук е подходящо. По такъв един най-прост и осезателен начин трябва да почне всяка неразвита душа, в която естественото има приимущество над духовното, понеже условията са такива във всяко начало. Обаче създадения за небето, непродолимо, вън от всяко препятствие трябва да излезе един ден от областта на естественото и временното и да навлезе в границите на вечното, защото само тук се намират всичките потреби за усъвършенствуванието и пълното съвършенство на душата. Тя трябва да се върне там, отгдето е излязла. И вдъхна Бог на Адам от своето дихание и той стана жива душа, обаче вторият Адам, който е от небето, е сам Господ, който стана животворящ дух.
към текста >>

Всичко това показва, че той не беше още в състояние да оцени общението на Бога със себе си.
По такъв един най-прост и осезателен начин трябва да почне всяка неразвита душа, в която естественото има приимущество над духовното, понеже условията са такива във всяко начало. Обаче създадения за небето, непродолимо, вън от всяко препятствие трябва да излезе един ден от областта на естественото и временното и да навлезе в границите на вечното, защото само тук се намират всичките потреби за усъвършенствуванието и пълното съвършенство на душата. Тя трябва да се върне там, отгдето е излязла. И вдъхна Бог на Адам от своето дихание и той стана жива душа, обаче вторият Адам, който е от небето, е сам Господ, който стана животворящ дух. Както за първия беше лесно и естествено да съгреши и да не може да удържи на обещанието и заповедта, тъй за втория бе обратното истинно, който беше сам в сила чрез своя дух да възстанови това, което беше изгубено и да примири единството на живота, защото в самото начало, когато Адам беше създаден, той беше и предпазен от всяко падение и подхлъзване, за да няма злото място да се загнезди в неговата душа, но понеже той намери сам от опит, че това негово състояние не му е подходящо и не му произвежда никаква приятност, той поиска от Бога подходящ другар. Всичко това показва, че той не беше още в състояние да оцени общението на Бога със себе си. Той не беше още духовно развит да проумее духовния напредък. Той беше жива душа, но не и жив Дух, той предпочете душевните чувствувания и облаги пред духовните. Той видя в естествения свят, че по-долните твари от него ходят две по две и като че да имаше известна връзка помежду тях и известна приятност в скритото това общение, той поиска от Бога по същите подбуждения да има и той на себе си другар подобен, но в този именно другар той не виждаше, че се отваряше вратата на неговото падение. Тази другарка, която беше жената, трябваше да предизвика всичките страсти, които спеха в неговата душа и Бог знаеше, че той не ще бъде в състояние да стане господар на себе си и че той сам се обрича на страдания. Защото дървото на познание на добро и зло беше жената, от което му беше запретено да не вкусва от попосле.
към текста >>

Той видя в естествения свят, че по-долните твари от него ходят две по две и като че да имаше известна връзка помежду тях и известна приятност в скритото това общение, той поиска от Бога по същите подбуждения да има и той на себе си другар подобен, но в този именно другар той не виждаше, че се отваряше вратата на неговото падение.
И вдъхна Бог на Адам от своето дихание и той стана жива душа, обаче вторият Адам, който е от небето, е сам Господ, който стана животворящ дух. Както за първия беше лесно и естествено да съгреши и да не може да удържи на обещанието и заповедта, тъй за втория бе обратното истинно, който беше сам в сила чрез своя дух да възстанови това, което беше изгубено и да примири единството на живота, защото в самото начало, когато Адам беше създаден, той беше и предпазен от всяко падение и подхлъзване, за да няма злото място да се загнезди в неговата душа, но понеже той намери сам от опит, че това негово състояние не му е подходящо и не му произвежда никаква приятност, той поиска от Бога подходящ другар. Всичко това показва, че той не беше още в състояние да оцени общението на Бога със себе си. Той не беше още духовно развит да проумее духовния напредък. Той беше жива душа, но не и жив Дух, той предпочете душевните чувствувания и облаги пред духовните. Той видя в естествения свят, че по-долните твари от него ходят две по две и като че да имаше известна връзка помежду тях и известна приятност в скритото това общение, той поиска от Бога по същите подбуждения да има и той на себе си другар подобен, но в този именно другар той не виждаше, че се отваряше вратата на неговото падение. Тази другарка, която беше жената, трябваше да предизвика всичките страсти, които спеха в неговата душа и Бог знаеше, че той не ще бъде в състояние да стане господар на себе си и че той сам се обрича на страдания. Защото дървото на познание на добро и зло беше жената, от което му беше запретено да не вкусва от попосле. Изкушението вече стоеше пред него и Бог трябваше да му възбрани със заповед да не вкусва от него, защото в който ден вкуси, ще умре. Но можеше ли той да стои пред такова едно дърво, толкова приятно на глед без да вкуси неговите приятни плодове? Не. Това беше невъзможно в самото естество на Адама.
към текста >>

Тази другарка, която беше жената, трябваше да предизвика всичките страсти, които спеха в неговата душа и Бог знаеше, че той не ще бъде в състояние да стане господар на себе си и че той сам се обрича на страдания.
Както за първия беше лесно и естествено да съгреши и да не може да удържи на обещанието и заповедта, тъй за втория бе обратното истинно, който беше сам в сила чрез своя дух да възстанови това, което беше изгубено и да примири единството на живота, защото в самото начало, когато Адам беше създаден, той беше и предпазен от всяко падение и подхлъзване, за да няма злото място да се загнезди в неговата душа, но понеже той намери сам от опит, че това негово състояние не му е подходящо и не му произвежда никаква приятност, той поиска от Бога подходящ другар. Всичко това показва, че той не беше още в състояние да оцени общението на Бога със себе си. Той не беше още духовно развит да проумее духовния напредък. Той беше жива душа, но не и жив Дух, той предпочете душевните чувствувания и облаги пред духовните. Той видя в естествения свят, че по-долните твари от него ходят две по две и като че да имаше известна връзка помежду тях и известна приятност в скритото това общение, той поиска от Бога по същите подбуждения да има и той на себе си другар подобен, но в този именно другар той не виждаше, че се отваряше вратата на неговото падение. Тази другарка, която беше жената, трябваше да предизвика всичките страсти, които спеха в неговата душа и Бог знаеше, че той не ще бъде в състояние да стане господар на себе си и че той сам се обрича на страдания. Защото дървото на познание на добро и зло беше жената, от което му беше запретено да не вкусва от попосле. Изкушението вече стоеше пред него и Бог трябваше да му възбрани със заповед да не вкусва от него, защото в който ден вкуси, ще умре. Но можеше ли той да стои пред такова едно дърво, толкова приятно на глед без да вкуси неговите приятни плодове? Не. Това беше невъзможно в самото естество на Адама. И жената го убеди най-после да вкуси от този плод, като му даде един пример, като му предложи съблазнителната награда, че ще стане подобен на Бога да познава всичките неща и че ще бъде в сила да си създаде сам потомство и да се радва и възприема от него всичките бъдещи почести.
към текста >>

Това е истина, която не носи противоречие в себе си.
Тия вътрешни произшествия на душата са верни. - На какви основания? - Ето на какви. Всяка сила, или благодат иждивена, без да принесе плод достоен за храна на душата, е непоправима загуба за самата нея. И известно ти е, че всяка душа, която харчи, без да припечели, е осъдена на страдания, на лишения, временни и вечни. Това е истина, която не носи противоречие в себе си. Не всякой, който ми казва: Господи, Господи, ще влезе в царството Божие, но който изпълнява волята на Отца ми. Мислиш ли ти, че когато Господ говори, неговите думи няма да се утвърдят? Не. „Небето и земята ще преминат, но не и моите думи". Пази се прочее от всяко учение, което разтлева, което оспорва Божията истина.
към текста >>

6. 10.МИСЛИ И СЪЖДЕНИЯ

Кой не е усещал борбата в себе си, когато по някой път человек се е решавал да стори добро, а пък сърцето се е бояло да не би да остане в лишение след време като помогне с нещо осезателно.
Умът може да провери събитията, а сърцето да ги докаже. Умът от известни явления може да дойде до известно заключение, че душата в еди-кого си се е влюбила в някой предмет, а сърцето може да засвидетелства самата истина. Сърцето стои в по-близки отношения с действията на душата. То е по-отзивчиво към нейните желания, но злото седи в това, че като се е развалило, с време е несъстоятелно в своето природно състояние да даде пълен отглас на всичко, което тя желае. Доброто намира отглас в сърцето, но не може да намери в него сила да го изрази, понеже един от главните недостатъци е неговият вътрешен страх да не би като стори нещо добро, да изгуби своята облага. Кой не е усещал борбата в себе си, когато по някой път человек се е решавал да стори добро, а пък сърцето се е бояло да не би да остане в лишение след време като помогне с нещо осезателно. Ето грешката. Сърцето има своите лични интереси винаги пред очи и за тях много пъти жертва най-доброто и благото. Ако да не се противехме на тия капризи, то би ни продало и душата. В сърцето е седалището, гдето може да се загнезди доброто и злото, затова то има най-голяма нужда, както и почвата, да се обработва. Сърцето е почвата, в която растат всички добри растения и бурени.
към текста >>

Но предвечното заблуждение на тъмнината - дяволът, който отдавна самоволно беше вкусил от забранения плод и беше станал баща на лъжата в самото небе, гдето с маската на своето лицемерие той прелъсти безброй светли същества ангели и ги повлече със себе си - този първи престъпник се вмъкна и в Едемския рай, т.е.
Бог знаеше, че там е изворът на всички злини, които се криеха в тези плодове. Те бяха от противна природа, опасна за человеческото сърце, ако намерят място да растат в него. Твърде естествено е, че всякой плод, както се възприема, носи и зародишите си с него да произвежда други подобни нему. Прилича то на другите плодове, само че с тази разлика, че от това дърво и плодовете, ако не се бутаха, щяха да си седят без опасност за человека и той щеше тогава да е щастлив и блажен. Той имаше време и разположение, както му беше казано от Господа, да обработва и посява добрите неща и да се ползва от техните плодове. Но предвечното заблуждение на тъмнината - дяволът, който отдавна самоволно беше вкусил от забранения плод и беше станал баща на лъжата в самото небе, гдето с маската на своето лицемерие той прелъсти безброй светли същества ангели и ги повлече със себе си - този първи престъпник се вмъкна и в Едемския рай, т.е. в человеческото сърце и го измами със своите добри и лъжливи обещания и человек послуша своя прелъстител и яде от този забранен плод и понесе на себе си същото проклятие. Но Бог, който разбира всички неща, знае, че да расте злото в сърцето не е нему свойствено и че сърцето е създадено само за доброто, т.е. за Господа. Затова той реши да се въплъти и да изкупи това сърце, т.е. да го изпълни със своята любов, която е живота и виделината на света и да даде свобода духовна на человека.
към текста >>

в человеческото сърце и го измами със своите добри и лъжливи обещания и человек послуша своя прелъстител и яде от този забранен плод и понесе на себе си същото проклятие.
Те бяха от противна природа, опасна за человеческото сърце, ако намерят място да растат в него. Твърде естествено е, че всякой плод, както се възприема, носи и зародишите си с него да произвежда други подобни нему. Прилича то на другите плодове, само че с тази разлика, че от това дърво и плодовете, ако не се бутаха, щяха да си седят без опасност за человека и той щеше тогава да е щастлив и блажен. Той имаше време и разположение, както му беше казано от Господа, да обработва и посява добрите неща и да се ползва от техните плодове. Но предвечното заблуждение на тъмнината - дяволът, който отдавна самоволно беше вкусил от забранения плод и беше станал баща на лъжата в самото небе, гдето с маската на своето лицемерие той прелъсти безброй светли същества ангели и ги повлече със себе си - този първи престъпник се вмъкна и в Едемския рай, т.е. в человеческото сърце и го измами със своите добри и лъжливи обещания и человек послуша своя прелъстител и яде от този забранен плод и понесе на себе си същото проклятие. Но Бог, който разбира всички неща, знае, че да расте злото в сърцето не е нему свойствено и че сърцето е създадено само за доброто, т.е. за Господа. Затова той реши да се въплъти и да изкупи това сърце, т.е. да го изпълни със своята любов, която е живота и виделината на света и да даде свобода духовна на человека. Възражданието от Духа е новото пресъздаване на това сърце, в което Господ туря вечната виделина и правда.
към текста >>

Измерванията за промените на душевния строй са потребно условие за ръководството на когото и да е, който иска да знае нещо за себе си, за богатството и сиромашията.
А веселото сърце е винаги в пирувание. (Притчи 15:15). Тия слова хвърлят светлина върху един пълен и не пълен живот. Всички неща в тоя обширен свят си имат свой източник и всичките проявления в нашия живот от какъвто вид или род и да са, си имат съответстващи причини. Разумно е от страната на всекиго да знае тия лостове, които повдигат или понижават душевния живот. Измерванията за промените на душевния строй са потребно условие за ръководството на когото и да е, който иска да знае нещо за себе си, за богатството и сиромашията. За да има човек весело сърце, трябва да изпълни всяка правда на Божията благодат. Всичките злини в живота, които огорчават вътрешно духа ни, са последствие на минали престъпления спрямо Божията любов. Всяко нещо в живота се познава от плодовете си. Ако имаме скръбен дух и дните ни са зли, това показва, че не сме живели тъй, както Бог иска. Веселото сърце е плод на Светаго Духа.
към текста >>

Първата храна е неговото Слово, добрият живот е Божията воля, а доброто мислене е неговата любов.
Спасението е от Господа и е дело на благодат. Ако искаш да имаш весел дух и мислите ти да бъдат благословени, помни това, което Бог е определил. 1 октомври Три неща изисква Духът Божии. Да се храним добре, да живеем добре и да мислим добре. Първата храна е неговото Слово, добрият живот е Божията воля, а доброто мислене е неговата любов. Добре да се храниш е: да възприемем всичко, както Бог е определил за живота. Добре да живеем е да изпълняваме всичко, каквото Господ е наредил. Добре да мислим е: да разсъждаваме и мислим и да гледаме това, което Господ е създал. Но каквото и да мислиш друго, освен вън от това, което е в Бога, то няма да ти придаде нито една педя на живота. Животът седи в тия неща, които Бог е създал и неговото повишение и облагородяване седи в тяхното възприемане.
към текста >>

Те са привидения, сенки, които нямат нищо зад себе си.
И какво ти е нужно за живота? Здраве, храна, облекло? Помни: Господ се е обещал, че няма да лиши от нищо добро своите чада. Това е такава необорима истина, както слънцето на деня. Що са тревогите и смущенията на този живот? Те са привидения, сенки, които нямат нищо зад себе си. Измени мислите си, ще се измени и настроението ти. И обратно, измени настроението си, ще се изменят и мислите ти. Не е ли най-после сърцето двигателят на всичко? Според посоката на мисълта и според стремлението и настроението. Какво те смущава бъдещето?
към текста >>

Гледай да го употребяваш добре и за добро, както за себе си, така и за другите.
Както световете служат за живота на душите, така и душите служат за Божието съзнание. Както душите се въплъщават в световете, така и Бог се въплъщава в душите и проявява своя Дух. Няма прочее никоя причина, която да те заставя да се плашиш или боиш от някого. Никому не си длъжен, освен на Бога. Всичко, което си придобил и което имаш, е дар негов. Гледай да го употребяваш добре и за добро, както за себе си, така и за другите. Бог, който живее в теб, ще те научи на всичко, което е най-добро и истинно. Той ще ти покаже пътя и начините, по които да проумяваш делата му. Вътрешните възмущения в душата ти са предизвестие, че времето на твоето обновление е близо. Когато малкото дете в утробата на майката почне да се движи и да усеща, че мястото му е станало тясно, то е вече признак, че е дошло времето на неговото освобождение. Не ще се мине много време и неговият глас ще се чуе, глас на радост, вън в широкия свят.
към текста >>

Когато една девица почне да вижда образа на любовта и почне да й става тясно вътре в себе си, тя почва да се стреми да излезе от тясната ограда на баща си.
Бог, който живее в теб, ще те научи на всичко, което е най-добро и истинно. Той ще ти покаже пътя и начините, по които да проумяваш делата му. Вътрешните възмущения в душата ти са предизвестие, че времето на твоето обновление е близо. Когато малкото дете в утробата на майката почне да се движи и да усеща, че мястото му е станало тясно, то е вече признак, че е дошло времето на неговото освобождение. Не ще се мине много време и неговият глас ще се чуе, глас на радост, вън в широкия свят. Когато една девица почне да вижда образа на любовта и почне да й става тясно вътре в себе си, тя почва да се стреми да излезе от тясната ограда на баща си. Това е признак, че нейното време е дошло да влезе в обятията на брака, да даде място на по-широкия духовен живот. Да стане майка е по-благородно и по-добро. Такова състояние я довежда в съприкосновение с друг живот, много по-богат, отколкото първия. Така и ти, без да искаш да се впускаш на по-дълги умувания, твоята душа не може да бъде задоволена от нищо друго, освен от Бога. Изминало се е вече времето, когато ти можеше да се забавляваш със суетите на живота.
към текста >>

Жертва за нас себе си си дал.
И свети са твоите пътища. Ще пея от сега на Господа и ще се веселя в неговото присъствие. „Когато нечестивите се превъзнасят, человек се крие, но когато те погинват, праведните се умножават. Спаси, Господи, людете си и благослови ги с наследието си. Помилвал си ти, Господи, помилвал си ни. Жертва за нас себе си си дал. Вложил си в нас живот свой, облякъл си ни в любовта си, показал си ни благата си. В твоя дом ще стоим и ще ти служим, с теб наедно ще се веселим. Слава на Господа, хвала на неговото велико име. Свят, свят Господ. 12. Възложи надеждата си на Господа и уповавай на него с всичкото си сърце.
към текста >>

7. 13.Червено тефтерче

Аз съм само чист Дух, който обитавам в себе си.
Вън от моята воля няма друга, вън от моя Дух не съществува друг. Вън от моята сила не съществува друга. Аз съм всепоглъщаща любов, всеобемаща истина. Всичко в мен е вечно, непостижимо, неизмеримо. Аз съм този, който няма никакви граници, вид, форма. Аз съм само чист Дух, който обитавам в себе си. Всякога и винаги бъди ти благословен, както и аз, и ходи пред лицето ми в присъствието на моя Дух винаги. А бъдещето ще ти донесе моите блага, които съм ти сътворил чрез тебе и в тебе. Радвай се, защото си в дома ми, в храма на моето светилище, в което пребъдвам винаги. То е сърцето и душата ти, то е вселената и всичкото създание от начало и винаги. Господи, Господи Боже мой, послушай стенанието на моята душа и чуй моята молитва от горе.
към текста >>

Аз ще те прославя в самаго себе си.
Оправдание не искам, от това няма нужда. Покаяние на всинца ви трябва. От мен, от моя Дух да се родите, това е належаще, това ти говоря, да пребъде моята радост в теб. Аз съм с теб, ще ме видиш днес. Бъди благ и търпелив. Аз ще те прославя в самаго себе си. Бъди милостив към всички. Помни техните слабости и не ги съди строго. Не гледай на света, не се увличай в неговите учения, те са горчива измама. Слушай думите на моя Свят Дух и давай внимание на неговите поучения. Светът при всичкото си съпротивление ще бъде победен от силата ми.
към текста >>

Силите адови се състезават с мене и ми противостоят в пътя, но ще познаят, че не е лесно да се стои против моята воля, против моята необорима сила, която нося скрита в себе си за този ден.
Няма да има лутания в мрака на тъмнината. Тия думи, които ти диктувам, са верни. Аз сам ще ги заверя пред твоето лице. Невъзможните неща ще станат възможни и невероятните - вероятни. Духът на този народ се колебае, съмнява се, и в неверието си се труди да осуети моето намерение. Силите адови се състезават с мене и ми противостоят в пътя, но ще познаят, че не е лесно да се стои против моята воля, против моята необорима сила, която нося скрита в себе си за този ден. Не е позволено някой да се съзтезава и противи на своя създател. Не, нека опитат всички силите си и се научат, че няма друг път изходен, освен този, който съм положил пред всички. Аз ида и нека станат, ако желаят, всички и нека се опитат, ако искат, да ме спрат, и ще познаят дали душите са верни или не. Застани и ще им кажа последното слово мое, което всичко ще реши. Пази думите на завета ми, те са свети, защото са излезли от моите уста, от моя благ Дух.
към текста >>

Само пред себе си няма да скрия своите слабости.
Господи, ти си обещал и ние чакаме твоето обещание, благоволение и благост. 30.I.М. В мълчание застанах. Изнурен съм, плътта ми е изнемощяла, духът ми е обременен, мислите ми отслабнаха. Грехът ми тежи, горчиви са възпоменанията на миналото. Пред тебе, Владико святи, изповядвам моите прегрешения. Само пред себе си няма да скрия своите слабости. Виждам аз искушенията, съзирам причината на твоята слава и чиста и свята любов е за мен достатъчна. Бъди от мене благословен. Ти си изцерил съкрушените и повдигнал си падналите. Господи, Боже мой, всички в размишленията си се заблудиха и паднаха духом и огрешиха. Отче праведни и благи, който търпиш престъпленията ни и заличаваш прегрешенията ни, помилвай ни, защото сме изгубени без тебе.
към текста >>

„Опитайте Господа и вижте в себе си, че е благ." Опитайте го в мъчнотиите си, и ще познаете от опит, че е благ.
Велик е моя Господ и Спасител, който ме крепи и поддържа с присъствието на благия си Дух. Аз го благославям в сърцето си и го възхвалявам в душата си. Душата ми се радва и Духът ми се радва на силата му, и сърцето ми има тихо упование в любовта му. Господ ми говори днес и колко са чудни и велики думите му. Неговият Дух казва в словото си, че са по-сладки то меден сок. „Опитайте Господа и вижте в себе си, че е благ." Опитайте го в мъчнотиите си, и ще познаете от опит, че е благ. Потърсете го в деня на скърбите си и ще ви отговори и ще го познаете. Търсете го на всяко време.Търсете го, докато е близо и докато може да се намери. Призовавайте го, докато не се е отдалечил. Дайте му място в сърцето си, докато всецяло не се е развалило и отпаднало от всяко добро подбуждение. Постави страж на сърцето си, докато е рано, и учител на ума си, докато е време и предай юздите на живота си в ръцете на неговия Дух.
към текста >>

А славата на Господа се изявява в неговата неизмерима и безпределна любов, която диша от себе си всички добрини и добродетели всецяло.
А когато нашият Баща говори, ние, неговите чада, трябва да слушаме неговия глас. Всяка трудност в живота си има своето предназначение да постигне някаква цел в живота. Бог, който изработва нашето спасение и който работи навсякъде чрез великия си Дух, знае най-добре всичките потребни неща за нашето вечно добро. Всичките зли и неприятни неща в ежедневния ни живот си имат своето място, своята служба и предназначение. В него те не са неща, които непредвидено се допущат, но са взети предвид с появяването на самия живот, който Господ е създал за неговата слава. А славата на Господа се изявява в неговата неизмерима и безпределна любов, която диша от себе си всички добрини и добродетели всецяло. Онези неща, които съставляват нашето нещастие, които произвеждат толкова скърби и страдания, сълзи и ридания, се преобръщат на вечни благословения, които се възприемат от Божието дихание. Неговият Син с любовта си пречисти всичките злини. Сълзите той превръща на пролетна роса, която утолява жаждата на полските цветя. Истина е, че онези, които го любят, всичко им съдейства на добро, и не може да бъде другояче, защото Бог наш е Любов и добродетел всегдашна за тези, що ходят в неговия път. И тъй, ти, който си приел истината и познаваш Бога и Господа на спасението, няма защо постоянно да се тормозиш.
към текста >>

3. Твоето лице гледам пред себе си, Господи, Спасителю мой.
Нека твоята благост и милост дойдат на помощ, нека твоята виделина да дойде, истината ти да възсияе в душата ми и Духът ти да действа в сърцето ми. 2 ав. Боже мой, Боже мой, защо държиш в смущение душата ми, защо криеш твоето лице, до кога ще стоиш далеч от мене? Ще оттеглиш ли съвършено твоя благ Дух и ще ме оставиш ли сам? Помени ме в милостта си. 3. Твоето лице гледам пред себе си, Господи, Спасителю мой. Твоята любов ме съживява, твоят Дух ме крепи, ти си моята надежда весден. Боже мой, Боже мой, чакам да приема твоите обещания. Поправи, изглади миналото. Съживи ни от престъпленията ни. Дай ни дух богобоязлив да ти служим чистосърдечно и да извършваме твоята воля постоянно.
към текста >>

VI. Ще се отричам всякога от себе си и от света за неговата пълна любов.
II. Вярвам в Господа - Спасителят Емануила, който ми говори сега. III. Вярвам в Божия вечен Дух, който изработва спасението ми: Утешителят Дух Святи. IV. Вярвам в приятеля си Господа Исус Христос и във всички мои братя, и в неговите страдания. V. Святата Божия воля ще изпълнявам всякога без колебание. Словото му ще ми е закон. VI. Ще се отричам всякога от себе си и от света за неговата пълна любов. VII. Ще посвещавам живот и здраве и все що имам за неговата слава, спасението му ще е моята радост. VIII. Неговият глас, когато ми говори, ще слушам всякога. 2-ри ноември 1897 година ДУХЪТ БОЖИЙ ГОВОРИ И говори Духът Божий с мен и рече ми: Дерзай.
към текста >>

Сега, синове человечески, кое е по-добро, на себе си ли да слугувате или на мене?
Защото аз съм Бог един и няма кой да ме възпре. Ето, ще кажа и ще бъде, и ще река, и ще стане. Ето, аз се клех в святото си име и няма да се измени думата ми, ще изведа своите чеда, синове и дъщери, и ще ги облека в прекрасни одежди, които никога няма да овехтеят и ще туря венци на главите им и ще туря китари в ръцете им и ще ги развеселя с пълнотата на веселието като Бога. Ще ги науча да пеят и свирят всичко, що моята вечна любов ражда за тяхното добро. А след онези дни, когато небето и земята преиде и новите небеса и новата земя се явят, ще ги поставя царе и свещеници да ми слугуват във век. Сега, синове человечески, кое е по-добро, на себе си ли да слугувате или на мене? Ако слугувате на себе си и на този разблуден свят, който се е покварил до кости в порок и беззаконие: Истина ви казвам, в греховете и беззаконията си ще умрете и името ви вечно ще се погребе с вас наедно. Защото нима има кой да ви помене? Всичката ви суетна мъдрост и знание ще ви пояде. Но истина ви казвам, като Бог, като създател, като Отец на праведните духове, че всякой от помежду вас, който внимава на моите думи и на мен слугува, ще има живот изобилно, защото не съм ли аз сам живота! Не го ли ражда моят Дух Свят, не съм ли аз единният Бог, който дава истинска мъдрост, истинско знание, които са светилници и съща радост на душата?
към текста >>

Ако слугувате на себе си и на този разблуден свят, който се е покварил до кости в порок и беззаконие: Истина ви казвам, в греховете и беззаконията си ще умрете и името ви вечно ще се погребе с вас наедно.
Ето, ще кажа и ще бъде, и ще река, и ще стане. Ето, аз се клех в святото си име и няма да се измени думата ми, ще изведа своите чеда, синове и дъщери, и ще ги облека в прекрасни одежди, които никога няма да овехтеят и ще туря венци на главите им и ще туря китари в ръцете им и ще ги развеселя с пълнотата на веселието като Бога. Ще ги науча да пеят и свирят всичко, що моята вечна любов ражда за тяхното добро. А след онези дни, когато небето и земята преиде и новите небеса и новата земя се явят, ще ги поставя царе и свещеници да ми слугуват във век. Сега, синове человечески, кое е по-добро, на себе си ли да слугувате или на мене? Ако слугувате на себе си и на този разблуден свят, който се е покварил до кости в порок и беззаконие: Истина ви казвам, в греховете и беззаконията си ще умрете и името ви вечно ще се погребе с вас наедно. Защото нима има кой да ви помене? Всичката ви суетна мъдрост и знание ще ви пояде. Но истина ви казвам, като Бог, като създател, като Отец на праведните духове, че всякой от помежду вас, който внимава на моите думи и на мен слугува, ще има живот изобилно, защото не съм ли аз сам живота! Не го ли ражда моят Дух Свят, не съм ли аз единният Бог, който дава истинска мъдрост, истинско знание, които са светилници и съща радост на душата? Но има мнозина из помежду ви, които се стараят да осуетят моите пътища, за да заблудят своите братя, да им турят тежко иго на душата, да го носят.
към текста >>

Ако не баща ви, дявола, който от начало е лъжец, и който като лъже от само себе си лъже?
Но има мнозина из помежду ви, които се стараят да осуетят моите пътища, за да заблудят своите братя, да им турят тежко иго на душата, да го носят. Те постоянно се трудят моето име от душата, която съм родил, да изтласкат. Но, глупци, какво очаквате да придобиете за своя нечестив труд? Представете си, ако да имахте сила да премахнете слънцето, което съм поставил, на какво би замязала земята - и нима мислите, че ако премахнете името ми от душата си, по-добри ли следствия ще последват? Кажете ми от где сте придобили тази мъдрост и кой ви е убедил на опит, че добро ще последва? Ако не баща ви, дявола, който от начало е лъжец, и който като лъже от само себе си лъже? Питам ви защо се самооблащавате с думи, които не разбирате и не проумявате? Не стои ли достойнството на ума във височината, дълбочината и широчината на мислите без да разбирате, и ако мислите ви нямат никаква височина, дълбочина и широчина, тогава где стои превъзходството на вашия ум? Че може да ставате учители, да заблуждавате другите, та какво знаете и какво ще учите? Ако моят ум го няма, ако моят дух не съществува, и да живея добре, и да любя добре, истината е суета. Яж и пий, това е то целта.
към текста >>

Не знаете ли, че на мисленето, говоренето и доброто, друга им е целта?
Ако моят ум го няма, ако моят дух не съществува, и да живея добре, и да любя добре, истината е суета. Яж и пий, това е то целта. Но това мъдрост ли е? Не знаете ли, че от създание мира всичките живи същества ядат и пият, и то без да знаят за вашата мъдрост, че това е то целта? Но тогава според мъдростта си, защо не ядете и пиете само, ами ходите да гъгнете и бръщолевите с думи неразбрани? Не знаете ли, че на мисленето, говоренето и доброто, друга им е целта? Но мен ми дотегна да ви слушам да питате: Где е Бог, где съм аз? Не разбирате, че съм близо и далеч. Ето онзи, който движи, който върши, който ражда, който ви кара да мислите и правите добро, то съм аз, Бог велики. Всеки ден идвам при вас рано и по начин добър и благ се старая да посея по нещо добро, да подбудя някоя добра и възвишена мисъл за собственото ви добро. Ето, желая да ви направя съпричастници на своя живот, но вие постоянно ме огорчавате с мислите и делата си.
към текста >>

Престанете да мислите за себе си, защото аз съм пътя, истината и живота.
Ето, казах цялата истина, говори Бог Йехова. Не отлагайте деня на спасението си, нито се облащавайте в помислите си, че няма да посетя земята, която създадох и приготвих вам за живота, за жилище, не ще ли да потърся сметка от ръката ви за деянията ви? Ей, обърнете се вие към мене, които любите душите си и цените живота си. Не отлагайте своето приготовление, защото ще дойде като крадец в нощта. Слушайте гласа ми, докато ви подканвам в пътя на живота, защото ето малко и ще престана да викам да се обърнете към мене, защото денят на моята благодат има определени граници, зад които денят на правдата и на истински съд ще настане. Престанете да мислите за себе си, защото аз съм пътя, истината и живота. Ако някой яде от този хляб и пие от тази вода, той ще бъде жив винаги, както и аз съм жив. Спри се сега и помисли малко върху своето бъдеще. Ето колко пъти идвам при тебе и още не си ме познал. Ще презираш ли още моето Слово, ще постоянстваш ли да престъпваш моите закони? Ето, клех се в името си, както съм жив, че когато посетя земята, няма да пощадя нечестивите.
към текста >>

Не давай тревога на душата си, нито се стреми да се облечеш в себеоправдание.
Нито ще се направи вече това. В онова време ще нарекат Йерусалим престол Господен и всичките народи ще се съберат при него в името Господне, в Йерусалим няма вече да ходят подир жестокостта на сърцето си лукаво. Иеремия 3:12,18. Влез през тесния път и ходи пред лицето на Господа с незлобие на сърцето си. Изучавай пътищата му и давай внимание на поученията му. Не давай тревога на душата си, нито се стреми да се облечеш в себеоправдание. Защото кой е праведен, освен онзи, който люби правдата. Но ти знаеш, Боже мой, Йехова, теготата на душата ми. Пожелах да ходя в святия ти храм със святост и дух истинен и боголюбив. П10 19Ю 120 Псалом.
към текста >>

И ще те посрещнат всички като Господ, цар и техен брат, когото аз, Бог вечни Елохи Йехова, пращам, за да откриеш себе си и да изявиш себе си на всички, че в моята любов всичко живее, всичко расте, всичко се плоди и вечно весели.
Родих те в света, за да се умножиш и станеш велик, да бъдеш подобен на мен. А понеже те родих в света, то затова и те призвах чрез Духа си, за да ме познаеш, че аз, Бог вечнии, Един във все, обемащ все, който съм и който творя, създавам и движа, от когото всичко по начало излиза и по начало се връща. Този истии свят аз, един твой Отец - от век и до века. Защото всичко, що създавам, е за тебе и ти за всичко. Защото всичко ще се радва в теб и ти за всичко. И ще те посрещнат всички като Господ, цар и техен брат, когото аз, Бог вечни Елохи Йехова, пращам, за да откриеш себе си и да изявиш себе си на всички, че в моята любов всичко живее, всичко расте, всичко се плоди и вечно весели. Защото с крепка десница крепя и с мъдрост и знание обгръщам все, защото към мене се обръща всяка твар, за да приеме сила, да се крепи. Ето, аз ги викам по име и ще чуят гласа ми и ще се развеселят. Защото аз съм Бог вечно техен, който присъства чрез силата си всъде, затова да не се колебае сърцето ти! Думите ми са верни. „Ето, аз съм този, който говори с тебе.
към текста >>

Има ли себелюбието нещо общо с Господа?
Колко е нещастна душата ми! Знанието ми е изчезнало, достойнството се е изгубило, правдата ми е потъпкана и волята ми е свързана и аз съм като един, който е станал за подигравка на съдбата. Но всичко това е праведно върху ми. Защото според заслугата, и заплатата. Според послушанието, и благословението. Има ли себелюбието нещо общо с Господа? - Не. Бог презира всичко, що е от света. Дълго ли ще се бавиш, Господи? Навреме ще те посети, за да те благослови. Аз ще бъда верен, както се клех в святото си име, че и ако всички да се опълчат против тебе, пак няма да успеят, защото аз съм Бог, който те крепи и ръководи.
към текста >>

Така ще намериш благодат и добро мислене пред Бога и человеците.
(Притчи 18:18,19). Който следва правда и милост, ще намери живот и правда и слава. (Притчи 21:21). Милост и истина да те не оставят, вържи ги около врата си, начертай ги на плочата на сърцето си. (Притчи 3:3). Така ще намериш благодат и добро мислене пред Бога и человеците. Уповавай на Господа от всичкото си сърце и не се облягай на твоя разум. Във всичките си пътища познавай него и той ще оправи стъпките. Не мисли за себе си, че си мъдър. Бой се от Господа и уклонявай се от зло. (Притчи 3:4,7).
към текста >>

Не мисли за себе си, че си мъдър.
Милост и истина да те не оставят, вържи ги около врата си, начертай ги на плочата на сърцето си. (Притчи 3:3). Така ще намериш благодат и добро мислене пред Бога и человеците. Уповавай на Господа от всичкото си сърце и не се облягай на твоя разум. Във всичките си пътища познавай него и той ще оправи стъпките. Не мисли за себе си, че си мъдър. Бой се от Господа и уклонявай се от зло. (Притчи 3:4,7). Следствието на смирението и на страхът от Господа е богатството и славата и животът. (Притчи 22:4,1). 1. По-добре е да не се обречеш, нежели да се обречеш и да не изпълниш.
към текста >>

— От себе си съм се отрекъл вече за него.
Пето свидетелство. Ще ли изпълниш волята на единия, истинен и праведен Бог без колебание? — Ще изпълня неговата свята воля драговолно. Шесто свидетелство. Ще ли се отречеш от себе си и от всичко световно за неговата любов? — От себе си съм се отрекъл вече за него. Седмо свидетелство. Ще ли посветиш живот и здраве и всичко друго за неговата слава и славата на неговото дело? - Всичко съм посветил вече за моя Бог. Осмо свидетелство. Ще ли слушаш моя глас и моите съвети, когато говоря?
към текста >>

Сърцата человечески почват да се освобождават от всичките заразителни влияния, желанията почват да се обуздават, мислите да се въплотяват в съзнанието, съвестта се събужда, страхът от бъдещето се повдига и застава пред ума на този род, който почва да се плаши от себе си.
Виждам вече образа ти, който се образува вътре в недрата на Духа ми, в утробата на майката. Погледни добре и ще разбереш, че всичко се стреми вече да се обедини към тая велика цел. Ето, цялото небе се движи напред, всички духове взимат участие в общото дело, което наближава да преобрази света. Царствата земни ще преминат и царството на вековете ще настане. Днес от человеците се отделят всичките лоши духове, всичките подбудителни причини, които Духът Божи гони навън към повърхността на живота. Сърцата человечески почват да се освобождават от всичките заразителни влияния, желанията почват да се обуздават, мислите да се въплотяват в съзнанието, съвестта се събужда, страхът от бъдещето се повдига и застава пред ума на този род, който почва да се плаши от себе си. Дерзайте всички, които търсите Господа, вашата сила ще се възобнови и душата ви ще стане девствена. Всички, които вярват в моето име, ще се развеселят, когато ме видят, защото аз ще ги заведа при бистрите потоци на живота и при зелените пасища, където ще приемат изобилно. Пост и молитва ще държите, докато се облечете от горе. Моят Отец ще идва сутрин рано да ви разбужда, за да принасяте благодарствена молитва на мене. Моят Дух ще идва всякога рано да ви казва кога ще държите пост, за да се укрепявате духом в истината, и бъдете уверени, че от сега победата ще бъде ваша.
към текста >>

Ние се възхищаваме, че схващате тъй добре тия вечни, вътрешни зародиши, които носят те в себе си.
И може ли някой вас да не ви люби? - Това е невъзможно. Ние се въодушевяваме от висотата на вашия дух, от възвишеното състояние на вашата душа, която постоянно раздава благост и веселие на всяка страна, която диша тъй свободно и тъй непресилено небесните жизнени благодатни сили. Чудно ни е как тъй душа, поставена в такива неблагоприятни условия, може тъй да се въодушевлява и преодолява всички препятствия, които всичките сили на тъмнината са съумели да й турят, в противовес на нейния успех. Да, ние сме всички радостни за вас и желаем да ви опознаем по-добре и проникнем във вашия скрит живот, който извира тъй непрестанно като източник, на който сам Бог е глава. Ние се възхищаваме, че схващате тъй добре тия вечни, вътрешни зародиши, които носят те в себе си. И затова Бог твой те благославя и просвещава, защото си роден от Духа на неговата Истина. Защото в твоята душа е сам Бог въплътен и Той е, който постоянно вдъхва този изобилен и вечен живот в твоя възвишен и велик Дух, който бодърствува тъй неуморимо във всяко направление. Ние сме радостни да те приемем помежду си и да ти укажем всичката наша любов, която храним към теб. Защото и ти ще ни познаеш, и ние ще познаем от единия дух който живее във всинца ни. Бъди ти благословен от Бога и благослови ни в твоето име, защото името ти е познато, защото е име, което сам Бог е положил отгоре ти, за да изнесеш неговата правда на яве и да възстановиш неговата Любов на земята, както е и горе на Небето.
към текста >>

Ти ще благоволиш да ни допуснеш до себе си, да сме до тебе, да сме твои съпътници, да те придружаваме в небесните сфери, към които духът ти ще се въздигне.
Защото в твоята душа е сам Бог въплътен и Той е, който постоянно вдъхва този изобилен и вечен живот в твоя възвишен и велик Дух, който бодърствува тъй неуморимо във всяко направление. Ние сме радостни да те приемем помежду си и да ти укажем всичката наша любов, която храним към теб. Защото и ти ще ни познаеш, и ние ще познаем от единия дух който живее във всинца ни. Бъди ти благословен от Бога и благослови ни в твоето име, защото името ти е познато, защото е име, което сам Бог е положил отгоре ти, за да изнесеш неговата правда на яве и да възстановиш неговата Любов на земята, както е и горе на Небето. Ти не ще да ни откажеш радостта да те придружаваме винаги в твоя път, в който ходиш, път на благодат, на светлина, която произвежда радост и веселие във всички души и духове. Ти ще благоволиш да ни допуснеш до себе си, да сме до тебе, да сме твои съпътници, да те придружаваме в небесните сфери, към които духът ти ще се въздигне. Ето ние сме сбор велик, който иска да те приеме и ни станеш началник, велик предводител Бог и Господ Крепкий. Ние съзираме сега твоето уединение и твоята тегота, която сега носиш, но това уединение е наложено отгоре, от вечната и неизменна воля на Бога, твоя Господ. Но времето на твоето уединение се е свършило и денят на твоята бъдеща слава иде и сам Господ твои ще се възцари и ще бъде глава над всички. Нека сега твоят глас да възлезе нагоре към престола на небесната слава, към вечните сфери на славните наднебесни светове в безконечните области на вселенските мирове, на които славата сега изгрява, към които всички ние се стремим да достигнем. О, вечни мирове!
към текста >>

Бъди благословен ти от Бога - вожд на Истината, спасител на света и съветник велик на ангелските чинове и Бог всемъдри, любов на херувимските сърца — Бог крепки, водител на всичко, който крепиш и поддържаш всичко в себе си.
Пълни със славен живот и вселенски духове пълни с вечна и безкрайна и неизмерима мъдрост, в които плуват умовете на всички същества, които постоянно се стремят към тъй необятна и неизследима душа, която всички привлича към своето безпределно сърце, което всички люби и весели, сърце, в което всичкият живот намира своето изражение. Към тия безпределни небеса и безпределни светове, мирове и вселени, в които тая вечна, безпределна и неизмерима душа прониква и изпълня всичко с благост пълна от безконечна и непреривна вечна и славна Любов, която стопля, осветява и освежава душите, духовете, умовете на всички малки и велики същества, която изпълня техните сърца с благоговение и възторг в този славен път на живота, който възлиза от вселена във вселена, от мир в мир, от свят в свят, от душа в душа, от дух в дух, от ум в ум и от сърце в сърце, от всяко чувство към всяко чувство, от сила към всяка сила, от мисъл към всяка мисъл, от начало към всяко начало, от край към всеки край, от частица към всякоя частица, от начало и до край към тоя мир над мировете, към тоя свят на световете, в който вечно свети вечен мир и вечна радост, вечна истина и вечна правда и благост все и във все изпълни от безпределната висота към безпределната висота от самата безкрайна и безпределна вечност във всичките й безпределни области и владения необозрими и неизследими всичко в това величествено и възторжено мълчание на безпределната вечност всичко е в тишина. Там в тоя свят и славна тишина се въздава слава и хваление Богу нашему, към неговия престол възлизат всичките радости и ли- кувания на неговите творения, които отвсякъде възгласят Нему хвала и поклонение. Тази е бъдещата слава и радост, към която твоя Дух ще ни води. Дух велик и славен, в когото ние се обединяваме в едно велико семейство. Бъди благословен ти от Бога - вожд на Истината, спасител на света и съветник велик на ангелските чинове и Бог всемъдри, любов на херувимските сърца — Бог крепки, водител на всичко, който крепиш и поддържаш всичко в себе си. Стани сега и нека се възвесели твоят Дух и възрадва твоята душа. Ето, ние сме около теб и с теб в едно, неотделими от твоята духовна слава, която Бог е съизволил да ти даде по своето вечно осмотрение. Ето, верни са думите и истинни словата на Господа, който те призовава като помазаник негов. Веселете се небеса и радвай се, земя, че изгря вече твоята правда в света на световете и че твоето име е вече записано във вечната книга на Бога. Станете всинца.
към текста >>

8. 01_ЕПИСТОЛАРНИ ДИАЛОЗИ - ПРЕДГОВОР

Съвсем различен феномен е Църквата непосредствено преди и след великата схизма; тя също притежава спиритуалното начало на Голгота, но добавя екстракт от историческите експерименти на ранните църкви и първите вселенски събори, култивирайки ги в догматика и свещеническа йерархия; така тя формира себе си като типичен културен феномен с всички атрибути на институция.
От друга страна обаче, репрезентативността на всяко изследване изисква към всеки обект да се подхожда с цялата научна триада, за да се избегнат интердисциплинарни размествания и недоразумения. Научният обект трябва да бъде анализиран едновременно и в спиритуален, и в исторически, и в културологичен аспект, т.е. с три специфични инструментариума и едва тогава е възможно да се дефинира на коя от трите сфери принадлежи феноменално. Иначе казано, емергентният ефект на всеки обект се разкрива пред изследващото съзнание в строго определен културен контекст, притежава индивидуална историческа енергия и събитийност и произлиза от сравнително познаваем духовен импулс. Например ранните християнски църкви са пръв исторически експеримент на комунален живот, чийто импулс може да бъде открит в събитието на Голгота; феноменално те принадлежат само на историята, защото все още им липсва и култова консолидация, и институционално устройство. Съвсем различен феномен е Църквата непосредствено преди и след великата схизма; тя също притежава спиритуалното начало на Голгота, но добавя екстракт от историческите експерименти на ранните църкви и първите вселенски събори, култивирайки ги в догматика и свещеническа йерархия; така тя формира себе си като типичен културен феномен с всички атрибути на институция. По сходен начин би следвало да се подхожда и при интерпретация на текстове. Например посланията на апостол Павел са инспирирани от събитието на Голгота и са предназначени да наставляват първите християнски общини; поради това те би трябвало да се схващат като чист исторически феномен, без да им се вменява културна, още по-малко - институционална принадлежност, каквито несъмнено притежават писанията на светите отци на Църквата. Разбира се, текстовете на Павел впоследствие се интерпретират в най-разнообразен културен дискурс, дори с институционална преднамереност, но това е неизбежна съдба на всичко, което е достояние на историческа памет. Следователно интерпретацията трябва да разчита на метод, сроден с нещо като онтологичен структурализъм или структуралистична онтология, настоявайки на триадата духовен импулс-история-култура, която може да бъде открита в морфологията на всеки текст. Съчетани по този начин, онтологията и структурализмът добавят към интерпретацията емергентизъм с функция на саморефлексия, т.е.
към текста >>

За Сократ душата открива себе си в живота на предоставените й мисли и така може да почувства, че в себе си тя общува със световния разум.
Но по този начин той неволно отрича онтологията на собственото си битие и го приема за гносеологична константа. Така конкретният дискурс функционира в конкретната култура с наивността за репрезентативност извън историческото време, развитието на природата и еволюцията на Космоса, т.е. извън възникването на съзнанието. В първия период на философията Платон и Аристотел възприемат мислите като принадлежащи на макрокосмоса, т.е. идващи отвън. За Сократ душата открива себе си в живота на предоставените й мисли и така може да почувства, че в себе си тя общува със световния разум. Това е изразено също в поведението на староеврейските персонажи и в говорното слово на пророците от Стария Завет, дори в обкръжението на Христос от Евангелието. Въобще за древните хора мислите пребивават в природните вещи и се наследяват от родителите и народа, затова подобно състояние на съзнанието се преживява като духовен импулс на Отец. Посланията на апостол Павел са пръв симптом за трансформация и около IV век сл. Хр. мислите вече не се унаследяват, а се получават като лично владение. Този период на философията се разгръща в писанията на църковните отци.
към текста >>

Хр., когато човек започва да разбира, че мислещият е самият той, че е субект на свободно творческо мислене.
мислите вече не се унаследяват, а се получават като лично владение. Този период на философията се разгръща в писанията на църковните отци. Според тях мислите не прииждат отвън, а се възбуждат вътрешно от духа като мисловни вдъхновения, затова подобно състояние на съзнанието се преживява като импулс на Син. За разлика от инстинктивното съзнание на Отец, импулсите на Син се възприемат и преработват душевно, човек се освобождава от наследствеността, отчуждава се от макрокосмичното и от природното и се взема в ръце като отделна душа. Така процесът на отчуждаване от Отец напредва до XV век сл. Хр., когато човек започва да разбира, че мислещият е самият той, че е субект на свободно творческо мислене. Подобно състояние на съзнанието се преживява като Аз-съзнание и се чувства като пределна алиенация и от Отец, и от Син, в която човек е предоставен сам на себе си. Явно онтологията на съвременното наше съзнание е историческо спускане по стълбата на мисленето, където първоначално мислите се преживяват като живи същества, после се преживяват чувствено като техни отражения, по-късно се долавят сетивно като душевни отзвуци, а накрая стигат до мъртви физически сенки, т.е. до интелектуализъм, опериращ единствено с понятия и термини. Например цялата постмодерна култура разчита изключително на терминологични парадигми. В определени културни дискурси обаче помрачаването на съзнанието на Отец е толкова болезнено, че отделната личност чувства необходимост да стигне персонално до Сина, т.е.
към текста >>

Подобно състояние на съзнанието се преживява като Аз-съзнание и се чувства като пределна алиенация и от Отец, и от Син, в която човек е предоставен сам на себе си.
Този период на философията се разгръща в писанията на църковните отци. Според тях мислите не прииждат отвън, а се възбуждат вътрешно от духа като мисловни вдъхновения, затова подобно състояние на съзнанието се преживява като импулс на Син. За разлика от инстинктивното съзнание на Отец, импулсите на Син се възприемат и преработват душевно, човек се освобождава от наследствеността, отчуждава се от макрокосмичното и от природното и се взема в ръце като отделна душа. Така процесът на отчуждаване от Отец напредва до XV век сл. Хр., когато човек започва да разбира, че мислещият е самият той, че е субект на свободно творческо мислене. Подобно състояние на съзнанието се преживява като Аз-съзнание и се чувства като пределна алиенация и от Отец, и от Син, в която човек е предоставен сам на себе си. Явно онтологията на съвременното наше съзнание е историческо спускане по стълбата на мисленето, където първоначално мислите се преживяват като живи същества, после се преживяват чувствено като техни отражения, по-късно се долавят сетивно като душевни отзвуци, а накрая стигат до мъртви физически сенки, т.е. до интелектуализъм, опериращ единствено с понятия и термини. Например цялата постмодерна култура разчита изключително на терминологични парадигми. В определени културни дискурси обаче помрачаването на съзнанието на Отец е толкова болезнено, че отделната личност чувства необходимост да стигне персонално до Сина, т.е. в Аз-съзнанието възниква импулс, водещ до едно по-различно синовно съзнание.
към текста >>

Явно онтологията на съвременното наше съзнание е историческо спускане по стълбата на мисленето, където първоначално мислите се преживяват като живи същества, после се преживяват чувствено като техни отражения, по-късно се долавят сетивно като душевни отзвуци, а накрая стигат до мъртви физически сенки, т.е.
Според тях мислите не прииждат отвън, а се възбуждат вътрешно от духа като мисловни вдъхновения, затова подобно състояние на съзнанието се преживява като импулс на Син. За разлика от инстинктивното съзнание на Отец, импулсите на Син се възприемат и преработват душевно, човек се освобождава от наследствеността, отчуждава се от макрокосмичното и от природното и се взема в ръце като отделна душа. Така процесът на отчуждаване от Отец напредва до XV век сл. Хр., когато човек започва да разбира, че мислещият е самият той, че е субект на свободно творческо мислене. Подобно състояние на съзнанието се преживява като Аз-съзнание и се чувства като пределна алиенация и от Отец, и от Син, в която човек е предоставен сам на себе си. Явно онтологията на съвременното наше съзнание е историческо спускане по стълбата на мисленето, където първоначално мислите се преживяват като живи същества, после се преживяват чувствено като техни отражения, по-късно се долавят сетивно като душевни отзвуци, а накрая стигат до мъртви физически сенки, т.е. до интелектуализъм, опериращ единствено с понятия и термини. Например цялата постмодерна култура разчита изключително на терминологични парадигми. В определени културни дискурси обаче помрачаването на съзнанието на Отец е толкова болезнено, че отделната личност чувства необходимост да стигне персонално до Сина, т.е. в Аз-съзнанието възниква импулс, водещ до едно по-различно синовно съзнание. Значи емергентният ефект на съзнанието е нелинейна еволюция и в нея неизбежно се стига до поврат на историческото време, мотивиран от нещо, което непременно трябва да бъде намерено и постигнато с вътрешната енергия на Аз-съзнанието, но стоящо извън него.
към текста >>

Много по-късно Хегел го облича в понятието дух в себе си, а ретроспективно в дохристиянската източна мъдрост той се преживява като съвкупност от дванадесет свръхсетивни духовни учители, наречени Бодхисатви.
В определени културни дискурси обаче помрачаването на съзнанието на Отец е толкова болезнено, че отделната личност чувства необходимост да стигне персонално до Сина, т.е. в Аз-съзнанието възниква импулс, водещ до едно по-различно синовно съзнание. Значи емергентният ефект на съзнанието е нелинейна еволюция и в нея неизбежно се стига до поврат на историческото време, мотивиран от нещо, което непременно трябва да бъде намерено и постигнато с вътрешната енергия на Аз-съзнанието, но стоящо извън него. С други думи, съзнанието започва да се интересува от Сина като завършено и самостоятелно същество, придавайки значение на самия Христос, затова подобно състояние се преживява като импулс на Свети Дух. Така през XIII век се слага спиритуалното начало на Западноевропейската реформация, където Свети Дух е обекти- визираното самосъзнание, преди да се въплъти в човека като субективно Аз-съзнание. Много по-късно Хегел го облича в понятието дух в себе си, а ретроспективно в дохристиянската източна мъдрост той се преживява като съвкупност от дванадесет свръхсетивни духовни учители, наречени Бодхисатви. Следователно Реформацията не е нищо друго, освен историческо битие на самосъзнанието, разбрало, че свръхсетивното е постижимо дори тогава, когато духът е невидим. И тук началният импулс се открива отново в събитието на Голгота, чрез чиято мистерийна същност Христос се свързва със земното битие и остава да живее в хората отвътре, но така невидим и несъзнаван, че да не затъмнява предстоящия възход на Аз-съзнанието. Реформацията въплъщава тъкмо това, което е трябвало да бъде изпратено от Христос, за да може човек да завърши отчуждаването си от импулсите на Отец и запазвайки своята индивидуална свобода, т.е.без да изключва Аз-съзнанието, да може да оживи труповете на своите мисли чрез живеещия вътре в него Христос. Всеки човек е свой свещеник, заявява Мартин Лутер и този израз синтезира цялата историческа и политическа енергия на Реформацията. Значи спасението е въпрос, стоящ между човек и Бог в лицето на Христос, без да включва Църквата; единствено благовестието на Евангелието, а не Църквата има власт над човека.
към текста >>

От една страна, укрепналото Аз-съзнание вече чувства себе си като абсолютно свободен и съвършен носител на интелектуалността, но от друга страна, настойчиво усеща, че духовните праобрази на мислите му са погребани някъде в подсъзнанието.
Православният Изток с несъстоялата се култура на богомилите и продължаващите импулси на Отец консервативно поддържа състояние на очакване, в което трябва нещо да се случи. От друга страна, верен на амбивалентната си природа, православният човек не престава да поддържа (по-скоро като морален императив, отколкото като активност), че религиозното съзнание трябва да се проникне с наука, че Христос иска не само да действа, а иска също да бъде разбран, да бъде постигнат. Православната култура формира комплекс на непреживяна Реформация и това, струва ми се, е генералният дискурс, в който се случва епистоларният диалог между Петър Дънов и Пеню Киров. Има и още нещо, допълващо дискурса във втората половина на XIX век. Това е век, в който разгърналата се през второто хилядолетие интелигентност, намерила път през схоластиката и Западноевропейската реформация, достига своеобразна кулминация в естествените и социалните науки и заплашва да премине в мъртъв интелектуализъм, ако остане собственост единствено и само на човешката глава. От една страна, укрепналото Аз-съзнание вече чувства себе си като абсолютно свободен и съвършен носител на интелектуалността, но от друга страна, настойчиво усеща, че духовните праобрази на мислите му са погребани някъде в подсъзнанието. В някои определени състояния модерното Аз-съзнание се изправя пред проблема на своята микрокосмична свобода по твърде болезнен начин и в това отчуждение от макрокосмоса се поражда импулс за обратно присъединяване към него. Човек поставя проблема за резултатите на собствената си свободна воля така, че от човешки и земни да могат да станат космични, и подобно състояние на съзнанието се преживява като импулс на Архангел Михаил. Присъствието му се открива предимно тогава, когато чрез езика и думите човек се опитва да достигне до вътрешно преживяване на духа, когато мислите за духовното започват да се възприемат като нещо физическо в света. С други думи, Аз-съзнанието разбира, че неговите собствени мисли могат да принадлежат и на онази същност, която едновременно е и микрокосмична, и макрокосмична, т.е. човек се научава да мисли и говори за природата и Космоса с езика на Христос.
към текста >>

Преди всичко той изгражда методологична доктрина - система от психически похвати и физически упражнения, предназначени за съвременното самосъзнание, с които то би могло така да възпламенява вътрешната енергия на своето Аз-съзнание, че да оживотвори интелектуалните понятия на индивидуалното мислене чрез живеещия вътре в него Христос.
Всички тези особености в дейността на младия П. Дънов го разграничават и от православната ортодоксалност, и от всички протестантски деноминации, вкл. методизма, и от произточната ориентация на модната по това време теософия. На практика до началото на XX век завършва трансформацията на П. Дънов в напълно самотна и оригинална индивидуалност, очертават се главните категории на учението му, изпъкват първите му качества на духовен Учител със специфично въздействие върху своите последователи. Преди всичко той изгражда методологична доктрина - система от психически похвати и физически упражнения, предназначени за съвременното самосъзнание, с които то би могло така да възпламенява вътрешната енергия на своето Аз-съзнание, че да оживотвори интелектуалните понятия на индивидуалното мислене чрез живеещия вътре в него Христос. Персоналният интерес към Христос като самостоятелно микро- и макрокосмично същество е централен субект и обект на тази методология и в този смисъл тя притежава всички характеристики на импулс на Свети Дух. В писмо от 1900 г. П. Дънов казва: Най-първият дух, с когото всякой трябва да се запознае, Той е Христос, а една година преди това пише на П. Киров и Т. Стоянов: Вие трябва да се новородите от Духа Божий.
към текста >>

Например и проповедите, и методите търсят Христос в тъканта на индивидуалното мислене, но много често похватите са адресирани към живота на природата и от нейната предметност се извличат въздействащите отражения на духовната реалност.
На туй именно се чудех и каквото с мисли решавахме с брат Тодор, ти дойде с многоочакваното ти писъмце да ни потвърдиш. (1899 г.) Налице е и втора характеристика на П. Дънов като Учител. Въпреки че не се ангажира с нито една социална или религиозна институция, той настойчиво експлоатира традиционни модели на българската народопсихология и религиозно съзнание. Например и проповедите, и методите търсят Христос в тъканта на индивидуалното мислене, но много често похватите са адресирани към живота на природата и от нейната предметност се извличат въздействащите отражения на духовната реалност. Нерядко към самия Христос се пристъпва като към същество, натоварено с атрибути на Отец, дори първата оригинална молитва в методологията на П. Дънов започва с обръщението: Господи, Боже наш, благий ни небесен Баща (1900 г.). От друга страна обаче, стилът на П. Дънов недвусмислено апелира към „протестантската" и „евангелистката" склонност на последователите му. Култовите похвати на Църквата са изоставени, светите тайнства и литургията са заместени с индивидуален размисъл върху библейски текстове, Евангелието се използва като единствен емпиричен документ за Божественото присъствие на земята.
към текста >>

9. № 65 /ПЕТЪР ДЪНОВ/

Не както се иска нам, но както се слага животът сам по себе си.
София, 5 декемврий 1901 г. Любез. бр. Киров, Писмото Ви от 18 ноем[врий] приех навреме. Влизам в положението на всички неща, които ми разправяте. Но преди всичко нашият живот трябва да се развива според плана и начина, който Всемъдрият Наш Небесен Отец е отредил. Не както се иска нам, но както се слага животът сам по себе си. Онова, което ни се дава според Волята на Бога, то е най- доброто и най-благото. Ний трябва постоянно да възлагаме своите надежди на Господа. Нещата не се посрещат според нашето мислене, но нима трябва да скърбим и да се отегчаваме духом? Не. Ний трябва да призоваваме светия Божий Дух да ни ръководи. Брат Колесников трябва още да се усъвършенствува
към текста >>

Нещата не се посрещат според нашето мислене, но нима трябва да скърбим и да се отегчаваме духом?
Влизам в положението на всички неща, които ми разправяте. Но преди всичко нашият живот трябва да се развива според плана и начина, който Всемъдрият Наш Небесен Отец е отредил. Не както се иска нам, но както се слага животът сам по себе си. Онова, което ни се дава според Волята на Бога, то е най- доброто и най-благото. Ний трябва постоянно да възлагаме своите надежди на Господа. Нещата не се посрещат според нашето мислене, но нима трябва да скърбим и да се отегчаваме духом? Не. Ний трябва да призоваваме светия Божий Дух да ни ръководи. Брат Колесников трябва още да се усъвършенствува във вярата. Своята си ли воля ний вършим, или Волята на Господа? Ако има мъчнотии, Господ ще ги отстрани постепенно.
към текста >>

Д-рът, трябва да знаете, не е сам господар на себе си.
Господ е с нас и не трябва да се боим от нищо. Така кажете на брат Колесникова. Колкото за Д-ра, нека върши това, което той счита за добре. Той е свободен. Колко външни причини има, които идат да извращават мислите ни. Д-рът, трябва да знаете, не е сам господар на себе си. И не може да очакваме от него туй, което той не е в сила да стори. Само Бог може да ни изведе. И Той ще. Да е благословено Неговото Име. Поздрави всички братя, бр.
към текста >>

10. 49 ПИСМО

Не както се иска нам, но както се слага животът сам по себе си.
Люб. бр. Киров, Писмото ви от 18.XI. приех навреме. Влизам в положението на всички неща, които ми разправяте. Но преди всичко нашият живот трябва да се развива според плана и начина, който Всемъдрият Наш Небесен Отец е отредил. Не както се иска нам, но както се слага животът сам по себе си. Онова, което ни се дава според Волята на Бога, то е най-доброто и най-благото. Ний трябва постоянно да възлагаме своите надежди на Господа. Нещата не се посрещат според нашето мислене, но нима трябва да скърбим и да се отегчаваме духом? Не, ние трябва да призоваваме светия Божий Дух да ни ръководи. Брат Колесников трябва още да се усъвършенствува във вярата.
към текста >>

Нещата не се посрещат според нашето мислене, но нима трябва да скърбим и да се отегчаваме духом?
Влизам в положението на всички неща, които ми разправяте. Но преди всичко нашият живот трябва да се развива според плана и начина, който Всемъдрият Наш Небесен Отец е отредил. Не както се иска нам, но както се слага животът сам по себе си. Онова, което ни се дава според Волята на Бога, то е най-доброто и най-благото. Ний трябва постоянно да възлагаме своите надежди на Господа. Нещата не се посрещат според нашето мислене, но нима трябва да скърбим и да се отегчаваме духом? Не, ние трябва да призоваваме светия Божий Дух да ни ръководи. Брат Колесников трябва още да се усъвършенствува във вярата. Своята си ли Воля ний вършим, или Волята на Господа? Ако има мъчнотии, Господ ще ги отстрани постепенно. Господ ще промисли най-добрия път и ще уреди всичко, според както е Той говорил.
към текста >>

Д-рът, трябва да знаете, не е сам господар на себе си.
Господ е с нас и не трябва да се боим от нищо. Така кажете на брат Колесникова. Колкото за д-ра, нека върши това, което той счита за добре. Той е свободен. Колко външни причини има, които идат да извращават мислите ни. Д-рът, трябва да знаете, не е сам господар на себе си. И не може да очакваме от него туй, което той не е в сила да стори. Сам Бог може да ни изведе. И Той ще. Да е благословено Неговото Име. Поздрави всички братя, бр.
към текста >>

11. Умът, сърцето и волята. Влиянието им върху живота – форма, съдържание и смисъл на живота

Сами по себе си те са невидими и не можем да ги конкретизираме и изпитаме като материални сили, но те се изразяват в трите главни системи на човешкия организъм, от които можем да съдим за тяхната проява и дейност.
Умът, сърцето и волята. Влиянието им върху живота – форма, съдържание и смисъл на живота Можем да характеризираме тези три принципа на човешкия живот като три велики сили, които работят за неговото съграждане. Сами по себе си те са невидими и не можем да ги конкретизираме и изпитаме като материални сили, но те се изразяват в трите главни системи на човешкия организъм, от които можем да съдим за тяхната проява и дейност. Принципът на ума или силата на умствения живот се обуславя от мозъчната нервна система, в която главната роля играят мозъкът, нервната система и сетивата на човека. Принципът на сърцето или силата на чувствителността е свързана с неговата дихателна, кръвоносна и храносмилателна системи, в които главната роля играят дробовете, стомахът и кръвоносните съдове; те имат връзка с чувствата на човека. Волята на човека, която е обусловена от най-висшата му способност – разума, е сила, която се проявява чрез тъй наречената двигателна система. Главната роля в нея играят костите, мускулите, лигаментите и краишниците. Човекът е разумен само тогава, когато знае как да употребява разните членове на тялото си.
към текста >>

Мисълта, като разумна сила в природата, е свързана с всички живи същества, които се стремят да намерят подходяща за себе си храна, което значи да намерят условията, при които могат да живеят и да запазят това състояние за по-дълго време.
Например: целесъобразно е човек да се храни, понеже храната уталожва глада му и го избавя от страданията, на които е изложен без нея. Но само подходящата храна уталожва глада. Тя трябва да има тясна връзка със самия организъм. И всякога, когато се вземе една храна, която не е законосъобразна и целесъобразна, тя след като задоволи гладния, произвежда болестите. При такива случаи учените хора казват, че има известни анормалности, че законите на природата не действуват правилно. Мисълта, като разумна сила в природата, е свързана с всички живи същества, които се стремят да намерят подходяща за себе си храна, което значи да намерят условията, при които могат да живеят и да запазят това състояние за по-дълго време. И следователно във всички същества забелязваме способността да наблюдават и изследват всичко – те са първите пионери на науката. За доказателство на това всеки може да направи един малък опит: ако поставите една въдица в някоя бистра течаща вода и ако някой от жителите на тая вода, например рибата, се хване еднаж–дваж на въдицата и се освободи от нея, запомня формата ѝ, почва да я заобикаля и никога вече не се улавя на нея. Правени са и други опити: турят се охлюви в една градина и последната се загражда с електрическа жица, пуска се слаб ток по тази жица и всеки охлюв, който е минал през този ток, ако го е опарил, втори път не приближава до жицата. Ония, които не са се занимавали с тия тънки наблюдения в природата, считат, че низшите същества не притежават никаква разумност, но истината е, че тия същества по своята схватливост и изобретателност в някои отношения надминават човека. Друг пример: морската звезда, ако ѝ откъснете един крак, знае как да го създаде, а човек, ако откъснете крака му, не знае как да го създаде.
към текста >>

А когато и туй висше развитие достигне до крайните предели, които трябва да обхване в себе си, ние ще имаме тогава една нова култура, която ще почива върху съвсем нови основи и съвсем други закони от тия, които сега управляват вселената.
Между низшите сили е съществувала с хиляди векове ужасна борба за предимство. Морета, океани, планини, вулкани и пр. – всичко се дължи на тях. И след като тази вътрешна борба е достигнала до своя краен предел, явили са се по-висшите форми, една от които е и човешката. Еволюцията на формите взема друго направление, макар тази борба да не е стихнала; тя в сравнение с миналото, с хиляди пъти се е намалила. А когато и туй висше развитие достигне до крайните предели, които трябва да обхване в себе си, ние ще имаме тогава една нова култура, която ще почива върху съвсем нови основи и съвсем други закони от тия, които сега управляват вселената. Засега цялата духовна дейност на човека е съсредоточена на Земята в клетките, които образуват мозъка. И следователно полезно е да се изучава тяхната хигиена. Ние ще си послужим с един прост опит: ако вземем за пример тъй наречените пирамидални клетчици, които образуват най-горното наслояване на мозъка, ще забележим, че те са свързани като скачени със своите крайнини. Когато човек е нормален, тия скачвания на клетчиците са хармонични и чрез техните крайнини се предава мозъчната енергия, която служи за проводник на мисълта. Тогава ние казваме, че човек правилно мисли и чувствува, т.е.
към текста >>

Простата причина обаче седи в това, че не е спазил ония елементарни правила на живота за храната, допуснал е отровите на млечната и пикочна киселини в организма си и те са разстроили основите на неговото мислене, чувствуване и действие.
Тогава започнал да сипе върху тях огън и жупел, защото не разбирали как да живеят. Но благочестивите му слушатели изпратили своя проповедник в една клиника, гдето му промили стомаха с топла вода, поддържали го няколко месеца на правилна диета и хигиена, премахнали се млечната и пикочна киселини от организма му. Освежил се мозъкът на тоя виден проповедник и той се върнал на амвона с нов възкръснал дух, като започнал да мисли, че Царството Божие е слязло на Земята, и да вижда в лицето на слушателите си братя и сестри, а не демони. Религиозните хора ще изяснят туй проявление, като кажат, че някой демон го е обсебил. Медиците ще кажат, че мозъкът на този проповедник е анормален. Простата причина обаче седи в това, че не е спазил ония елементарни правила на живота за храната, допуснал е отровите на млечната и пикочна киселини в организма си и те са разстроили основите на неговото мислене, чувствуване и действие. И съвременните „културни“ хора спорят от една и друга страна и искат да се докаже има ли Бог или няма. А въпросът е ясен: когато животът се развива според ония математически закони на човешкия дух, които са положени преди самата вечност, като всяка мисъл и всяко чувство са разумни и произвеждат известно благо за самия човек и неговите ближни, то от само себе си се разбира, че има Господ. Но когато тия закони са нарушени и мозъкът на човека е обременен с млечна и пикочна киселини, вследствие на което животът се изразява в зло за самия човек и за окръжаващите го, тогава казват, че няма Господ, съдиите се явяват на неговото място. Ако ли има Господ, няма нужда от никакви съдии. Следователно, от това становище, ние считаме, че всички анормални проявления – лъжата, кражбата, убийството, завистта, омразата и т.н.
към текста >>

А въпросът е ясен: когато животът се развива според ония математически закони на човешкия дух, които са положени преди самата вечност, като всяка мисъл и всяко чувство са разумни и произвеждат известно благо за самия човек и неговите ближни, то от само себе си се разбира, че има Господ.
Освежил се мозъкът на тоя виден проповедник и той се върнал на амвона с нов възкръснал дух, като започнал да мисли, че Царството Божие е слязло на Земята, и да вижда в лицето на слушателите си братя и сестри, а не демони. Религиозните хора ще изяснят туй проявление, като кажат, че някой демон го е обсебил. Медиците ще кажат, че мозъкът на този проповедник е анормален. Простата причина обаче седи в това, че не е спазил ония елементарни правила на живота за храната, допуснал е отровите на млечната и пикочна киселини в организма си и те са разстроили основите на неговото мислене, чувствуване и действие. И съвременните „културни“ хора спорят от една и друга страна и искат да се докаже има ли Бог или няма. А въпросът е ясен: когато животът се развива според ония математически закони на човешкия дух, които са положени преди самата вечност, като всяка мисъл и всяко чувство са разумни и произвеждат известно благо за самия човек и неговите ближни, то от само себе си се разбира, че има Господ. Но когато тия закони са нарушени и мозъкът на човека е обременен с млечна и пикочна киселини, вследствие на което животът се изразява в зло за самия човек и за окръжаващите го, тогава казват, че няма Господ, съдиите се явяват на неговото място. Ако ли има Господ, няма нужда от никакви съдии. Следователно, от това становище, ние считаме, че всички анормални проявления – лъжата, кражбата, убийството, завистта, омразата и т.н. – се дължат на неразумното, на тия излишни киселини у човека. И затова умният българин казва: „Много кисел станал“ или „вкиснал се“.
към текста >>

Следователно ние трябва да се повърнем в своя душевен мир, да изучим разумното в себе си не чрез метода на отричането, а чрез метода на допущането, не чрез метода на разрушението, а – на съграждането, не чрез метода на омразата и злобата, а – на обичта и благородството, т.е.
Така нашето положение се уподобява на онова на един проповедник, който поддържал, че няма никаква нужда от пари, че те са една „илюзия“. Един от неговите слушатели обаче го обрал и проповедникът започнал да се оплаква, че му взели парите. А слушателят, който го обрал, просто му казал: „Защо се оплаквате, Вие сте освободени от излишното в живота“... Парите са едно средство, внесено от хората, за да създадат работа на всички хора. Служат като средство за обмяна на техните енергии, за една съобщителна връзка между тях, като един стимул за труд и работа. Но щом тези пари прекъснат своята циркулация в тоя смисъл и се обърнат на оръдия за престъпления, за създаване на нещастия, за изнудване съвестта на ближните, за измъчване на слабите, тогава ние казваме: „Парите са непотребни в този смисъл“. Следователно ние трябва да се повърнем в своя душевен мир, да изучим разумното в себе си не чрез метода на отричането, а чрез метода на допущането, не чрез метода на разрушението, а – на съграждането, не чрез метода на омразата и злобата, а – на обичта и благородството, т.е. чрез всички методи на добродетелите, които са скрити в човешкия дух. Когато започнем разумно да изучаваме живата разумна природа и да виждаме във всяко живо същество една жива съзнателна душа, ние ще бъдем близо до разрешението на тази велика задача на живота, т.е. ще знаем как да употребяваме своя ум, своето сърце и своята воля: умът – при разглеждане условията на самия живот, сърцето – когато изучаваме съдържанието на тоя живот, и волята – когато разглеждаме разумните резултати на живота. Трябва да се знае, всяка форма е потребна, за да се изрази чрез нея едно съдържание, а всяко съдържание е необходимо, за да се изрази вътрешният смисъл на самия живот. Следователно формата, съдържанието и смисълът са свързани; формата с ума, съдържанието със сърцето, а смисълът с човешката воля.
към текста >>

Следователно: правилно мислене, правилно чувстване и правилно действане са необходими за ума, сърцето и волята.
ще знаем как да употребяваме своя ум, своето сърце и своята воля: умът – при разглеждане условията на самия живот, сърцето – когато изучаваме съдържанието на тоя живот, и волята – когато разглеждаме разумните резултати на живота. Трябва да се знае, всяка форма е потребна, за да се изрази чрез нея едно съдържание, а всяко съдържание е необходимо, за да се изрази вътрешният смисъл на самия живот. Следователно формата, съдържанието и смисълът са свързани; формата с ума, съдържанието със сърцето, а смисълът с човешката воля. Когато правилно мислим, това значи, че имаме всички подходящи и красиви форми, в които можем да вложим Божественото съдържание на живота, а щом имаме това съдържание, сърцето ще почне правилно да се проявява и пирамидалните клетки ще работят в унисон. А щом имаме съдържанието, ще имаме и вътрешната сила, която ще даде смисъла на живота, в който смисъл може да се прояви човешката воля, защото само когато разумно действуваме с волята си, ние живеем смислен живот. Следователно: правилно мислене, правилно чувстване и правилно действане са необходими за ума, сърцето и волята. Този пост е редактиран от Hristo: 27 май 2014 - 19:06
към текста >>

12. Повече светлина

А що представлява студът сам по себе си?
Светлината в природата е най-великият деец в нейната творческа работа. Може някои да възразят, че растенията не растат денем, а повече нощно време. Ние признаваме този факт, но той означава, че светлината, набрана от растенията през деня, се преработва, трансформира се в тях нощно време. За едно просто разяснение нека вземем растежа на дините и пъпешите: всеки може да направи един малък опит: като посади няколко семки, ще забележи, че ластуната ще израсне някой път нощно време по една педя, а денем растенето и е много слабо. Ако условията на вечерта се изменят рязко от топло към студено, тоя процес спира. А що представлява студът сам по себе си? Според нашето схващане, студът – това е малко количество светлина. Топлината винаги показва присъствието на светлина. Там, където има малко светлина, и топлината е малко, защото топлината не е нищо друго, освен първото проявление на светлината като движение, което усещаме с пипане, тъй като с нашето зрение не можем да схванем топлината като проявление на светлината (топлината пак съответствува на трептения, само че от друг вид). Топлинните вибрации, като по-слаби, срещат по-голямо съпротивление и затова действуват и на ширина (поради което отдалечават частиците на предмета една от друга и причиняват разширение на последния). Светлинните вибрации, като по-силни, се разпространяват в средата направо, понеже по-лесно преодоляват препятствията.
към текста >>

И тъй, когато ние проучаваме битието, проучаваме всъщност оня велик принцип на живота, който е произвел светлината, а светлината сама по себе си е произвела всички последващи живи форми в природата.
От това гледище, всички предмети на Земята, всички растения, животни и форми на хората не са нищо друго, освен светлина, видоизменена в своите най-разнообразни прояви. С една реч, всичко е светлина. От всичко туй следва, че светлината, за която говорим, не е мъртва, не се състои само от трептения, както общо се твърди, но тя съдържа нещо повече. От чисто физическо гледище, ние определяме човека по неговите външни прояви – по формата и движенията му. Но за да се раздвижи той, трябва да се е проявило у него някакво чувствуване; за да се прояви то, трябва да се е пробудила у него някоя мисъл, а за да се прояви мисълта, дошла е някоя малка светлинка. И тъй, когато ние проучаваме битието, проучаваме всъщност оня велик принцип на живота, който е произвел светлината, а светлината сама по себе си е произвела всички последващи живи форми в природата. И когато ние говорим, че трябва да бъдем носители на новите идеи, на всичко онова, което е възвишено и благородно, което служи за напредването на дома в неговата приготвителна работа; на обществото – в неговата организационна работа; на народа – в неговата растяща дейност, и на човечеството – в неговата еволюция, изпълнение на неговите висши идеали – да цъфне и завърже доброто в света, да се прояви висшият живот, да се зароди висшата мисъл, да се явят висшите характери в света, да се яви любовта в свръхсъзнанието на човека в своите безгранични прояви, да се подкрепи тази любов с Божествената Мъдрост, да се озари пътят на човешката душа със сиянието, което изтича от Истината, да се размерят границите на този стремеж с мярката на висшата Божествена Правда, да се тури вечното основание на Добродетелта, върху която всичко трябва да се съгради – ние подразбираме, че трябва да се отворят големи и широки прозорци на човешкото знание, а не мазгали. Но не само това, а и целият покрив на бъдещето човешко жилище трябва да бъде направен от прозрачна материя, от най-фино стъкло, през което да преминава светлината. Изразяваме се символично, но подразбираме, че човешката глава – черепът – трябва да бъде тъй пластична, мозъкът тъй възприемчив, сърцето тъй чувствително, волята тъй деятелна, та да бъдат винаги отзивчиви на всичко, което е възвишено и благородно в живота. Най-хубавите фотографски апарати са ония, на които пластинките са най-чувствителни към светлината. Учени хора даже са сполучили сега да направят такива пластинки, които да схващат и светлината, която изтича от човешкия мозък, колкото малка и да е тя.
към текста >>

Когато кажем „диамант“, ние подразбираме един кристал с три най-важни свойства: той има най-голяма твърдост, в него става най-голямо пречупване на светлината и материята, която той съдържа в себе си, се отличава с най-голяма чистота.
Нека те ни ги опишат специфично. Новите идеи носят живот и благо. Единствени те са, които носят живота и благото. Само светлината на изгряващото Слънце носи благото на хората. Едно сравнение ще изясни ценността на новите идеи на прогреса. Когато кажем „диамант“, ние подразбираме един кристал с три най-важни свойства: той има най-голяма твърдост, в него става най-голямо пречупване на светлината и материята, която той съдържа в себе си, се отличава с най-голяма чистота. А когато кажем „вода“ – в най-слабото ѝ състояние, – подразбираме една течност най-неустойчива: шишето, в което би била налята, щом се счупи, тя изтича. Не можете, следователно, да разчитате на никаква устойчивост, готови сте да я считате за престъпна, не виждате в нея никакъв морал. И най-малкия наклон да ѝ дадете, тя веднага взема такава посока. Вярно е, че водата е най-слаба по своето сцепление, но е и най-необходима за живота. И хората на новите идеи не приличат на диаманти, а на вода.
към текста >>

И веднага ще се яви осияние и право мислене, което по един естествен начин ще ни покаже отношенията и връзките на всички неща, които съществуват в природата и методите на действие.
Обаче при едно голямо наводнение високият бент се съборил и целият град Джонстаун бил наводнен до третия етаж на къщите, като повече от 2000 души хора се издавили. Какво трябва да се прави тогава? Александрийската библиотека – тая ценна придобивка на хиляди столетия – не трябва да се гори, а да се употреби за висши културни цели. И реката на Джонстаун не трябва да се подпушва, защото е над града, а да се остави да тече в своето естествено корито, за да се използува рационално. По същия начин и светлината трябва да се прокара от естественото си състояние направо в ума. И веднага ще се яви осияние и право мислене, което по един естествен начин ще ни покаже отношенията и връзките на всички неща, които съществуват в природата и методите на действие. Пътят на нашата мисъл ще бъде осветлен. Тази светлина трябва да се прокара в нашето съзнание; трябва да се прокара в нашето сърце, за да произведе приятна топлинка, както изобщо слънчевите лъчи въздействуват на растенията. Така ще се зародят у нас най-благородните чувства. Тази светлина трябва да се прокара в нашата воля, за да произведе онази пластична сила, за която в природата няма прегради. Още преди хиляди години е казано, че умният и благородният човек може всичко да направи, защото той работи със законите на светлината.
към текста >>

А тия закони включват в себе си великата хармония на битието.
Пътят на нашата мисъл ще бъде осветлен. Тази светлина трябва да се прокара в нашето съзнание; трябва да се прокара в нашето сърце, за да произведе приятна топлинка, както изобщо слънчевите лъчи въздействуват на растенията. Така ще се зародят у нас най-благородните чувства. Тази светлина трябва да се прокара в нашата воля, за да произведе онази пластична сила, за която в природата няма прегради. Още преди хиляди години е казано, че умният и благородният човек може всичко да направи, защото той работи със законите на светлината. А тия закони включват в себе си великата хармония на битието. И тъй, ако ни попитате: „Какво да правим? “ – ще ви отговорим с езика на природата, ще ви отговорим категорично: „Решете искрено да мислите ясно, да чувствувате благородно и да действувате безкористно“. Като направите този опит, ще видите резултатите. Ако миналите поколения бяха действували по горния начин, не щяха да дойдат сегашните резултати. Може да се вземе пример от природата: изложете кое и да е цвете на Слънцето и веднага в него ще се пробуди истинското знание – то ще знае как да цъфне; изложете и кое и да е плодно дърво на слънчевите лъчи и то не само ще се научи да цъфне и завърже, но ще знае и как да узрее и да приготви своята семка по най-правилен начин.
към текста >>

13. Втора част СЛОВОТО

На себе си ли да слугувате или на Мене?
Той ще бъде жених, идещ да възвести, че трапезата за брачния съюз е готова и всеки, който люби Истината, да дойде на великата вечеря на Бога, нашия Отец, защото така говори Бог Йехова: Гладний ще се насити и плачущий ще се развесели, и съкрушений духом ще се благослови, защото Аз съм Бог един и няма кой да Ме възпре. Ето, ще кажа и ще бъде, ще река и ще стане. Ето, Аз се клех в святото Си Име и няма да се измени думата Ми; ще изведа своите чеда, синове и дъщери и ще ги облека в прекрасни одежди, които никога няма да овехтеят, и ще туря венци на главите им, и ще дам китара в ръцете им, и ще ги развеселя с пълнотата на веселието като Бог: ще ги науча да пеят и свирят всичко, що Моята вечна Любов ражда за тяхно добро. А след ония дни, когато Небето и земята прииде и новите небеса и новата земя се явят, ще ги поставя царе и свещеници да Ми слугуват във век. Сега, синове человечески, кое е по-добро? На себе си ли да слугувате или на Мене? Ако служите на себе си и на този разблуден свят, който се е покварил до костите в порок и беззаконие, истина ви казвам - в греховете и беззаконията си ще умрете и името ви вечно ще се погребе с вас заедно. Защото нима има кой да ви помене? Всичката ви суетна мъдрост и знания ще вас да пояде. Но истина ви казвам, като Бог, като Създател, като Отец на праведните духове, че всякой, който от помежду вас внимава на Моите думи и на Мен слугува, ще има Живот изобилно, защото не Съм ли Аз Сам Животът? Не го ли ражда Моят Дух Свят?
към текста >>

Ако служите на себе си и на този разблуден свят, който се е покварил до костите в порок и беззаконие, истина ви казвам - в греховете и беззаконията си ще умрете и името ви вечно ще се погребе с вас заедно.
Ето, ще кажа и ще бъде, ще река и ще стане. Ето, Аз се клех в святото Си Име и няма да се измени думата Ми; ще изведа своите чеда, синове и дъщери и ще ги облека в прекрасни одежди, които никога няма да овехтеят, и ще туря венци на главите им, и ще дам китара в ръцете им, и ще ги развеселя с пълнотата на веселието като Бог: ще ги науча да пеят и свирят всичко, що Моята вечна Любов ражда за тяхно добро. А след ония дни, когато Небето и земята прииде и новите небеса и новата земя се явят, ще ги поставя царе и свещеници да Ми слугуват във век. Сега, синове человечески, кое е по-добро? На себе си ли да слугувате или на Мене? Ако служите на себе си и на този разблуден свят, който се е покварил до костите в порок и беззаконие, истина ви казвам - в греховете и беззаконията си ще умрете и името ви вечно ще се погребе с вас заедно. Защото нима има кой да ви помене? Всичката ви суетна мъдрост и знания ще вас да пояде. Но истина ви казвам, като Бог, като Създател, като Отец на праведните духове, че всякой, който от помежду вас внимава на Моите думи и на Мен слугува, ще има Живот изобилно, защото не Съм ли Аз Сам Животът? Не го ли ражда Моят Дух Свят? Не съм ли Единний Бог, който дава истинска Мъдрост, истинско Знание, които са светилници и съща радост на душата?
към текста >>

Не знаете ли, че мисленето, говоренето и доброто друга им е целта?
А при това ставате и учители, за да заблуждавате и другите; та какво знайте и какво ще учите? - Няма душа - и мене ме няма, значи, че няма ум, че моят дух не съществува, че да живееш добре, да любиш истината е суета; яж и пий, това е то целта? Но това мъдрост ли е? Не знаете ли, че от създание мира всичките живи същества ядат, пият и то без да са знаели вашата мъдрост, че това е то целта? Но тогава, според мъдростта си, защо не ядете и пиете само, ами и ходите да гъгнете и бръщолевите с думи неизбрани? Не знаете ли, че мисленето, говоренето и доброто друга им е целта? Ето, Мен ми дотегна да ви слушам да питате где е Бог, где съм Аз. Не разбирате ли, че Съм близо и далеч? Ето онзи, който движи, който върши, който ражда, който ви кара да мислите и правите добро - то съм Аз, Бог Великий. Ето, всеки ден идвам рано при вази и по всякой начин добър и благ се старая да посея по нещо добро, да подбудя някоя блага и възвишена мисъл за собственото ви добро. Ето, желая да ви направя съпричастници на Своя живот, но вий постоянно се противите, постоянно Ме огорчавате с мислите и делата си.
към текста >>

Престанете да мамите себе си.
Не ще ли потърся сметка от ръката ви за деянията ви? Ей, обърнете се вий къмто Мене, които Любите душите си и цените Живота си. Не отлагайте своето приготовление, защото ще дойда като нощен крадец. Слушайте гласа ми, докато ви подканвам в пътя на Живота. Защото ето, малко и ще престана да викам да се обърнете към Мене, защото денят на Моята Благодат има определени граници, зад които денят на Правдата, на истинний съд ще настане. Престанете да мамите себе си. Аз съм Пътят и Животът. Ако някой яде от този хляб и пие от тази вода, той ще бъде жив винаги, както и Аз съм Жив. Спри се сега и помисли върху своето бъдеще. Ето колко пътя стана идвам при тебе и не си Ме познал. Ще презираш ли още Моето Слово?
към текста >>

Всичко, що създавам, е за тебе и ти - за всичко и ще те посрещнат всички като Господ, цар и техен брат, когото Аз, Бог вечний Елихи Йехова, пращам, за да откриеш себе си на всички, че в Моята вечна Любов всичко живее, всичко расте, всичко се плоди и вечно весели.
От преизобилието на Живота Си те родих за слава Моя и от пълнотата на Любовта Си те въздигнах, обединих в сила и мощ, и мъдрост, като те осветих, за да изпълняваш Волята Ми. А понеже благоволявам в теб по причина, че Съм Бог вечен, който те призовах, според съизволението на Святия Си Дух, от дълбочините на своята душа и ти дадох вид, и рекох: Ти си син Мой, Аз днес те родих. Родих те в света, за да се умножиш и станеш велик, да бъдеш подобен Мене. А понеже те родих в света, то затова те и призвах чрез Духа Си, за да Ме познаеш, че Аз Съм Бог вечний, Един всеобемящ, който Съм и който създавам и движа, от когото всичко поначало излиза и поначало се връща. Този истинний съм Аз, един твой Отец - от век и до века. Всичко, що създавам, е за тебе и ти - за всичко и ще те посрещнат всички като Господ, цар и техен брат, когото Аз, Бог вечний Елихи Йехова, пращам, за да откриеш себе си на всички, че в Моята вечна Любов всичко живее, всичко расте, всичко се плоди и вечно весели. Защото с крепка десница крепя и с Мъдрост и Знание обръщам все, затова към Мене се обръща всяка твар, за да приеме сила да се крепи - ето, Аз ги викам по име и те ще чуят гласа Ми и ще се развеселят. Защото Аз Съм Бог вечно техен, който присъствува чрез силата си всъде. Затова да не се колебай сърцето ти, думите Ми са верни. Ето, Аз Съм, който говоря с тебе: много пъти Съм ти говорил с Благост и с Любов. Затова прослави Ме и ще те прославя.
към текста >>

Има ли себелюбива любов нещо общо с Бога?
От детинството си търся моя Бог, Господ, Цар и Отец, но като че надеждата ми постоянно се осуетява. Може ли праведний да върши Волята Му, кога е натоварен и съвпрегнат с нечестие? Колко е нещастна душата ми! Знанието ми е изчезнало, достойнството се е загубило, правдата ми се е помрачила и волята ми е свързана и аз съм като един, който е станал подигравка на съдбата. Но всичко това е праведно върху ми, защото според заслугата - и заплатата, според послушанието - и благословението и според Любовта - отговорът. Има ли себелюбива любов нещо общо с Бога? Не! Бог презира всичко, що е от света. Дълго ли ще се бавиш, Господи? - Не! Ето, навреме ще те посетя, за да те благословя.
към текста >>

14. Слово. Варна, 10 август 1903 година

Като изпълнявате Неговата Блага Воля, всичко друго само по себе си ще ви се приложи.
Вие се смущавате много пъти за своята насъщна подкрепа. Не бойте се! Всичко нужно за Живота ви е приготвено. Който сее може ли да не жъне и който се труди може ли да не приема? Всички земни богатства са на ваше разположение, най-добрите неща Бог за вас е оставил. Като изпълнявате Неговата Блага Воля, всичко друго само по себе си ще ви се приложи. Но преди всичко, имайте Любов към Бога и към вашите братя и повече чистосърдечие и искреност. Това на Мен е най-приятно. Аз желая да ви гледам всеки ден и вие да Ме виждате, но душите ви са още слаби да понесат Небесната Виделина на Моето присъствие. Аз трябва постоянно да ви се изявявам според състоянието на духа ви. Слушайте Ме, братя Мои, вие, чеда на Бога живаго.
към текста >>

Доброто мислене - Божията Любов.
Ваш Господ Исус БОЖИЕТО ЖЕЛАНИЕ Три неща изисква Духът Божий: първо, да се храним добре; второ, да живеем добре; трето, да мислим добре. Храната е Божието Слово, Добрият живот - Божията Воля, Доброто мислене - Божията Любов. Добре да се храним значи да възяприемаме всичко, каквото Бог е отредил за живота ни; добре да живееш - да изпълняваш всичко, каквото Бог е наредил; добре да мислиш - да разглеждаш и да разсъждаваш върху това, което Бог е създал.
към текста >>

15. ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА ВАРНА, 1909 ГОДИНА

Всичките тия неща ще ги вземете от себе си и като се донесат, ще се наредят тук, на тази маса.
Узунов - 3 дини, 9/ Михалаки Георгиев и Милкон Партомиян - три кила сухи стафиди, 10/ дядо П. Тихчев и Н. Ватев - 7 кила от едрите смокини, 11/ Серафим Шиваров и Сава Великов - 6 кила сливи от едрите и жълтите, 12/ Ан. Желязкова, която отсъства в тоя момент, ще донесе три оки захар. Петко Гумнеров, Илия Стойчев и Тодор Стоянов ще имат грижата за нареждането на трапезата. Всичките тия неща ще ги вземете от себе си и като се донесат, ще се наредят тук, на тази маса. Подир горното обявление г-н Дънов прочете 10-та глава от Евангелието от Иоана. Помолихме се след това и ни се продиктуваха Трите Закона на Веригата: I. Люби Господа Бога Твоего с всичкото си сърце, с всичката си душа, с всичкия си ум, с всичката си сила. В Него ще намериш своето здраве, своето блаженство. II. Люби ближния си както сам себе си.
към текста >>

II. Люби ближния си както сам себе си.
Всичките тия неща ще ги вземете от себе си и като се донесат, ще се наредят тук, на тази маса. Подир горното обявление г-н Дънов прочете 10-та глава от Евангелието от Иоана. Помолихме се след това и ни се продиктуваха Трите Закона на Веригата: I. Люби Господа Бога Твоего с всичкото си сърце, с всичката си душа, с всичкия си ум, с всичката си сила. В Него ще намериш своето здраве, своето блаженство. II. Люби ближния си както сам себе си. В него ще намериш основание за твоето повдигане. III. Бъди съвършен както е Отец твой съвършен. В Него ще намериш връзките на Вечния Живот, извора на всичките блага. Все, що попросите в Мое Име, Аз ще го сторя. Не бой се, малко стадо, Отец ваш е благоволил да ви даде Царство.
към текста >>

Когато се каже Любов, това показва, че това е гласът на всичките Светли духове, които са слезли да търсят своите братя в материята и казват: „Ние, които любим Господа, ви казваме да любите и вие Господа с всичката си душа, с всичката си сила, с всичкия си ум и с всичката си воля, защото в Него само ще намерите блаженство на своята душа и своя дух." Всякой, който има Живот в себе си, както слънчевите лъчи произвежда най-благотворни резултати.
Все, що попросите в Мое Име, Аз ще го сторя. Не бой се, малко стадо, Отец ваш е благоволил да ви даде Царство. По-нататък г-н Дънов каза: Едно малко обяснение на Първия закон. Отношенията на Първия закон имат връзка със сътворението на света - на него се дължи неговото произхождение. Когато се каже Любов, това показва, че това е гласът на всичките Светли духове, които са слезли да търсят своите братя в материята и казват: „Ние, които любим Господа, ви казваме да любите и вие Господа с всичката си душа, с всичката си сила, с всичкия си ум и с всичката си воля, защото в Него само ще намерите блаженство на своята душа и своя дух." Всякой, който има Живот в себе си, както слънчевите лъчи произвежда най-благотворни резултати. Така е и когато пръчките на едно духовно лозе са силни. Когато тия Духовни братя дохождат в сърцата на падналите братя, намират това, което човечеството търси. Във физическия свят ние търсим здраве. В духовния свят не можем да живеем без Бога. Можете да живеете между духовете и Бога, когато сте с Господа навсякъде.
към текста >>

Това помагане е едновременно твое, защото с това ти на себе си помагаш и то ще ви съдейства да се повдигнете.
Вторият закон: в него ще намерите основата на вашето повдигане. Двата закона имат отношение към духовете, които са слезли отгоре. И тях трябва да любим, защото те са нам ближни; те са, които са слезли отгоре, знаят Волята Божия. И като ги любим, ще знаем основата, върху която са съградили своя живот. И вие, когато любите една душа, с това и помагате. Това помагане е едновременно твое, защото с това ти на себе си помагаш и то ще ви съдейства да се повдигнете. Единият закон показва слизане надолу, а другият показва работа на Земята. Първият закон показва излизане от Небесните жилища, вторият закон е работа на Земята - да любим. Третият закон е съвършен, както се и казва в самия него. Това е въз-шествието, възлизането към Небето. Този закон има отношение само към работата, която ще прекараме, след като напуснем Земята.
към текста >>

Първата халка показва Божествената частица, която човек има у себе си в началния зародиш.
Това трябва да се почувства с душата. Когато вникнем в тия закони и ги почувстваме, тогава ще намерим и разберем какво нещо е Вечният Живот и какво нещо е изворът на всичките блага. За вас сега остава следната емблема (посочва на всички нарисуваната Пръчка). Това ще си пазите за вечно възпоменание. Четирите халки на тази емблематична Пръчка са четирите естества, които има човек. Първата халка показва Божествената частица, която човек има у себе си в началния зародиш. Втората показва Майката, която може да възприема - макрокосмоса, големия свят, духовете, които слизат от Бога надолу да работят. Трето, иде человекът, Синът на Бога**. И така, второто - душата, третото - интелектът и четвъртото - животинската природа. Това е то, което се нарича... (г-н Дънов изговори една дума, която не може да се изрече). Но когато се подигнете духовно, тогава ще можете да произнасяте тия две имена и тогава ще може да ви слушат.
към текста >>

По покана на г-н Дънов всички станахме прави и всякой един от нас каза в себе си по нещо Господу, Който присъства между нас.
Тези неща са вътрешни. Те са емблеми, които трябва да се пазят само за Веригата. Това е единственото оръжие, което се позволява на Веригата да има. И Господ ви пита благодарни ли сте от всичко това. (Всички отговарят): Да, благодарни сме. По покана на г-н Дънов всички станахме прави и всякой един от нас каза в себе си по нещо Господу, Който присъства между нас. *Трен (фр ) - влак (бел ред ) Обяви се от г-н Дънов, че Духът дава сега за прочит от Иоана 12 глава, от 12 стих до края, след което тия стихове се прочетоха от самия него. Господин Дънов каза, че програмата за утре, 17-того, е следната: В 9 ч. сутринта ще има обмяна на мисли помежду ни.
към текста >>

Шесто свидетелство: Ще ли се отречеш от себе си и от всичко световно за Неговата Любов?
във Варна. Виж „Изгревът" на Бялото Братство", том II, Житен клас, София, 1995 (бел. състав.) **Божието обещание е записано от Учителя Беинса Дуно през 1899 г. във Варна и достига до нас като текст на писмо до Пеньо Киров от 24 февруари 1899 г. Виж „Изгревът" на Бялото Братство", том II, Житен клас, София, 1995 (бел. състав.) Шесто свидетелство: Ще ли се отречеш от себе си и от всичко световно за Неговата Любов? Отговор: Седмо свидетелство: Ще ли посветиш живота, здравето си и всичко друго за Неговата слава и напредъка на Неговото дело? Отговор: Осмо свидетелство: Ще ли слушаш Моя глас и Моите съвети, когато ти говоря?
към текста >>

Тия мисли, които съм имала на Земята, понеже са тежки, не мога да ги взема със себе си; желанията също така не мога да взема.
Мислила съм и съм проектирала много работи, желала съм политическото повдигане на българския народ, неговото освобождение, неговото вътрешно възраждане. Но това схващане бива по един особен начин - схващане, което няма тясна връзка с общото Божествено развитие на цялото человечество. Земята е арена на постоянни стълкновения, стълкновение на индивидуално развитие. На първо място ние можем да развием своето тяло, своя ум, да се повдигнем в обществото, да заемем известно положение, да се осигурим, като мислим, че това е истинският път на развитие. Обаче, питам се аз сега какво е останало от всичко това в мене, като виждам тялото, за което съм се грижила, оставено в Божествения склад за разглобяване. Тия мисли, които съм имала на Земята, понеже са тежки, не мога да ги взема със себе си; желанията също така не мога да взема. Моето положение е такова, каквото е положението на шест годишно дете, което като стане двадесет годишна мома, срамува се да носи своите кукли. Моите кукли са оставени, моите земни надежди са разрушени. Надежда! В какво човек може да има надежда? Светът е изменчив, така и хората в света са изменчиви.
към текста >>

Щяхте да ме наричате или бихте ме наричали „малко смахната, налудничава", която не знае мярка на устата си, говори гдето не трябва, дър-дори много, оставя глупави протоколи след себе си, говори за неща, за които не трябвало да говори, а за които трябва да говори, не говори и пр.
Как мислите, в колко души моят образ е останал за всякога? Ето въпросът, който мъчи духовете. Няма ли аз често да бъда разпъвана от вас, като си спомняте често моите погрешки? Но аз зная, че моите възпоменания не са се изгладили из вашите умове. А че това е един факт, явства от туй, че ако аз бях се явила между вас, вие щяхте да ме третирате пак така, както по-преди. Щяхте да ме наричате или бихте ме наричали „малко смахната, налудничава", която не знае мярка на устата си, говори гдето не трябва, дър-дори много, оставя глупави протоколи след себе си, говори за неща, за които не трябвало да говори, а за които трябва да говори, не говори и пр. и пр. Това е то „работата на Каза-кова". Такива са и вашите работи. Да не мислите, че вие вършите много умни работи. Блажени! Вашите работи са както детинските кукли пред децата.
към текста >>

Но пристъпете към една по-сложна работа -работа върху себе си.
Тази сутрин ви се говори за онази вътрешна мрежа и действително, ако я имате, само тогава духовният свят ще ви стане ясен. Другояче, всичко ще ви бъде тъмно, както на мене ми беше тъмно на Земята. Разбирам, че да се говори по този начин е малко отегчително за вас, понеже виждам, че има много неща, които ви смущават, много мисли и желания, с които вашите умове са заети. Все мислите да оправите света. И тези желания не са ваши. Но пристъпете към една по-сложна работа -работа върху себе си. Бъдете отстъпчиви един към други, снизходителни, имайте взаимно уважение и почитание, защото само това е, което остава на человека. Не е омразата, която гради Живота, а то е Любовта. Аз може да съм имала много грешки и ги имам, но поне в едно отношение съм била чистосърдечна - нямала съм в себе си задни мисли. И ако има добродетел, в която мога да се крепя, то е само тази. Всякога съм била готова да се разкая и да поправя грешката след себе си.
към текста >>

Аз може да съм имала много грешки и ги имам, но поне в едно отношение съм била чистосърдечна - нямала съм в себе си задни мисли.
Все мислите да оправите света. И тези желания не са ваши. Но пристъпете към една по-сложна работа -работа върху себе си. Бъдете отстъпчиви един към други, снизходителни, имайте взаимно уважение и почитание, защото само това е, което остава на человека. Не е омразата, която гради Живота, а то е Любовта. Аз може да съм имала много грешки и ги имам, но поне в едно отношение съм била чистосърдечна - нямала съм в себе си задни мисли. И ако има добродетел, в която мога да се крепя, то е само тази. Всякога съм била готова да се разкая и да поправя грешката след себе си. И благодаря на Господа, че ми даде поне това добро. А коя е вашата основна добродетел сега? Гледайте всякой един от вас да има поне по една добродетел.
към текста >>

Всякога съм била готова да се разкая и да поправя грешката след себе си.
Но пристъпете към една по-сложна работа -работа върху себе си. Бъдете отстъпчиви един към други, снизходителни, имайте взаимно уважение и почитание, защото само това е, което остава на человека. Не е омразата, която гради Живота, а то е Любовта. Аз може да съм имала много грешки и ги имам, но поне в едно отношение съм била чистосърдечна - нямала съм в себе си задни мисли. И ако има добродетел, в която мога да се крепя, то е само тази. Всякога съм била готова да се разкая и да поправя грешката след себе си. И благодаря на Господа, че ми даде поне това добро. А коя е вашата основна добродетел сега? Гледайте всякой един от вас да има поне по една добродетел. Мене ми е приятно да ви виждам толкоз души, събрани на едно място. Един заминава, мнозина идват на неговото място.
към текста >>

Всяка халка влече подир себе си хиляди други халки; и ако една се скъса, всичките други халки пропадат.
А коя е вашата основна добродетел сега? Гледайте всякой един от вас да има поне по една добродетел. Мене ми е приятно да ви виждам толкоз души, събрани на едно място. Един заминава, мнозина идват на неговото място. Така върви Животът -като една Верига. Всяка халка влече подир себе си хиляди други халки; и ако една се скъса, всичките други халки пропадат. Аз минах през зъба на колелото и изпълних своя ред, сега е ваш ред да го изпълните. Няма съмнение, че ще имате много мъчнотии и препятствия, но тези неща са обикновени. С времето всичките те ще се преобърнат за добро. Аз бих ви говорила още, но понеже атмосферното налягане е много голямо, ще оставя другата част от своя разговор за друг път." Казакова предава своя поздрав на търновци; нарочно поздравление, казва, на вас.
към текста >>

За да се избегне това противоречие, другата страна приема, че Бог е личност в Себе Си.
Разни са разбиранията, но има две главни разбирания: едни схващат Бога като разхвърлян из вселената, а като че ли ние не съществуваме; а други поддържат, че Бог е една личност със съзнание и ние имаме обща връзка с Него. Тия две гледища пораждат причина за разискване. Но каква е била първоначалната причина и каква нужда има Бог да създава светове? За Него това е една играчка и каква нужда има Той от играчки? Следователно, този възглед не съответства на Божието съвършенство. За да се избегне това противоречие, другата страна приема, че Бог е личност в Себе Си. Следователно, Той иска всичките неща да се индивидуализират както Самия Него. Обаче и това не обяснява самата истина. Защо ще иска Той да се индивидуализират нещата, щом Бог е личност? Моето възрение е, че Бог съществува във вид на два Принципа. Всичките души съществуват в Него, имат известно съзнание и тия души са, които заставят Бога да твори нещата заради тях, т.е.
към текста >>

Първоначалното състояние на света, състоянието на материята е било едно състояние, което не е хвърляло никаква сянка зад себе си.
Защо ще иска Той да се индивидуализират нещата, щом Бог е личност? Моето възрение е, че Бог съществува във вид на два Принципа. Всичките души съществуват в Него, имат известно съзнание и тия души са, които заставят Бога да твори нещата заради тях, т.е. от тях Той се принуждава да твори световете. Да дойдем до първоначалното състояние на света. Първоначалното състояние на света, състоянието на материята е било едно състояние, което не е хвърляло никаква сянка зад себе си. Материята е била съвършено ефирна, прозрачна, а в такава прозрачна материя нищо не е могло да се развива. Следователно, Бог е трябвало да видоизмени първоначалните вибрации на материята и да я сгъсти. По принцип как именно се е създал светът? Ако четете разни окултни книги, там има разни възгледи. Но аз ето какво мисля: всичката Божествена енергия се движи по една права линия, следователно в това движение никакъв резултат не може да произлезе.
към текста >>

А не повидимому да показвате смирение, че нищо не искате, а всъщност да роптаете в себе си, че не са ви дали каквото мислите, че ви е нужно.
А това, дето е казано за камилата в иглените уши, с това Той не иска да каже, че богат не може да влезе в Царството Божие. С това иска да каже, че богатият човек трябва да остави камилата с богатството си отвън и тогава да влезе в Царството Божие. По отношение на нашите работи в света, когато искаме да прокараме една мисъл, ние трябва да и дадем определена форма. Всяко желание, което искаме да се изпълни от Невидимия свят, трябва да се оформи, т.е. трябва да определите ясно какво именно искате. А не повидимому да показвате смирение, че нищо не искате, а всъщност да роптаете в себе си, че не са ви дали каквото мислите, че ви е нужно. Такова „благочестие" е фалшиво. Небето винаги иска от нас контракт; контракт в смисъл, щото желанието ни да бъде изпълнено, напълно определено и оформено. Ако не ни се отговори на много молитви, то е защото желанията ни и исканията ни не са оформени. Няма да се отговори от Небето на такава молитва, докато искането не се оформи. Най-голямото отклонение, което би могло да се приеме от Небето в това отношение, е, че е възможно да се каже на Небето известен наш проект за материални или други нужди, и да искате, щото то да направи тоя ваш проект както то желае.
към текста >>

Някои християни не искат да безпокоят Господа, та затова не искат, но като не искат, те безпокоят Господа повече, отколкото ако искат, защо пък се чумерят и роптаят в себе си?
Удовлетворението на желанието по такъв проект ще се отложи дотогава, докато проектът се изправи. Най-после, ако от много искане има даже бой, вие пак искайте, нека ви бият. Нека си научите уроците, отколкото да не ви бият и да не можете да ги научите. Аз срещам християни, които са винаги начумерени, защото нямат и ум, а и от смирение не искат. Но за тях по-добре е да искат, отколкото да се чумерят. Някои християни не искат да безпокоят Господа, та затова не искат, но като не искат, те безпокоят Господа повече, отколкото ако искат, защо пък се чумерят и роптаят в себе си? Да натякват без да искат е такова безобразие, дето го няма никъде. После, пазете се да се не хвалите и да не говорите, че сте обърнали този или онзи. Ние не трябва да си даваме много голямо значение в това отношение. Защото всички тия, на които сме помогнали, в Небето като оти-дем, ще ни дадат всичката благодарност. Пазете се и от друга една слабост: не си заповядвайте един на друг.
към текста >>

Винаги доброволно трябва да очакваме да ни послушат другите, а не по един или друг начин да натрапваме себе си на тях.
Ние не трябва да си даваме много голямо значение в това отношение. Защото всички тия, на които сме помогнали, в Небето като оти-дем, ще ни дадат всичката благодарност. Пазете се и от друга една слабост: не си заповядвайте един на друг. Пазете се от това, защото вие, като налагате на другиго своята воля, друг пък върху вас ще наложи своята. А пък знайте, че само пъкълът е основан на насилие. Винаги доброволно трябва да очакваме да ни послушат другите, а не по един или друг начин да натрапваме себе си на тях. После, трябва да се пазите да се не оскърбявате един друг, защото оскърбеният без да иска може да ти препраща своето подозрение. Така го спъваш в Пътя му, а същевременно пакостиш и на самия себе си. Всичките сте человеци и правите грешки, но гледайте грешките ви да не са от естество да ви спъват по Пътя ви. Не е Волята на Нашия Небесен Баща да мърморим един на друг. Няма никоя работа в света, която Аз не мога да изправя.
към текста >>

Така го спъваш в Пътя му, а същевременно пакостиш и на самия себе си.
Пазете се и от друга една слабост: не си заповядвайте един на друг. Пазете се от това, защото вие, като налагате на другиго своята воля, друг пък върху вас ще наложи своята. А пък знайте, че само пъкълът е основан на насилие. Винаги доброволно трябва да очакваме да ни послушат другите, а не по един или друг начин да натрапваме себе си на тях. После, трябва да се пазите да се не оскърбявате един друг, защото оскърбеният без да иска може да ти препраща своето подозрение. Така го спъваш в Пътя му, а същевременно пакостиш и на самия себе си. Всичките сте человеци и правите грешки, но гледайте грешките ви да не са от естество да ви спъват по Пътя ви. Не е Волята на Нашия Небесен Баща да мърморим един на друг. Няма никоя работа в света, която Аз не мога да изправя. Законът е такъв, че всякой трябва да работи, а Господ ще оправи работите ви. През тази година вие искате да работите, нали?
към текста >>

Първата храна е Неговото Слово; добрият живот е Неговата Божия Воля, а доброто мислене е Неговата Любов.
И помислете си добре, защото аз искам това желание да изтича изцяло доброволно. Почивка няколко минути. В частен разговор с г-на Дънова през време на тази почивка ни се каза, че най-малкият ангел в Небето е на двадесет и четири милиарда години. След почивката г-н Дънов ни прочете от едно свое тефтерче следното: Три неща изисква Духът Божий: да се храним добре, да живеем добре и да мислим добре. Първата храна е Неговото Слово; добрият живот е Неговата Божия Воля, а доброто мислене е Неговата Любов. Добре да се храниш, то е да възприемаш всичко, каквото Бог е определил за Живота. Добре да живееш значи да изпълняваш всичко, каквото Господ е наредил. Добре да мислиш значи да разсъждаваш и гледаш това, което Бог е създал. Но каквото и да мислиш друго, вън от това, което е в Бога, то няма да предаде нито една педя живот. Животът седи в тия неща, които Бог е създал, и облагородяването седи в тяхното възприемане.
към текста >>

- Те са привидения, сенки, които нямат нищо зад себе си.
И какво ти е нужно за живота? Здраве, храна, облекло? - Помни, Господ е обещал, че няма да лиши от нищо добро своите чада. Това е такава необорима истина, както Слънцето на деня. Що са тревогите и смущенията на тоя живот? - Те са привидения, сенки, които нямат нищо зад себе си. Измени мислите си, ще се измени и настроението ти; и обратно - измени настроението си, ще се изменят и мислите ти. Не е ли, най-после, сърцето двигател на всичко? Според посоката - и мисълта, според стремлението - и настроението. Какво те смущава? Бъдещето?
към текста >>

Следователно, гледай да ги употребяваш за добро - както за себе си, така и за другите.
Както световете служат за живота на душите, така и животът на душите служи за Божието съзнание. Както душите се въплъщават в световете, така и Бог се въплъщава в душите и проявява Своя Дух. Няма, прочее, никоя причина, която да те заставя да се плашиш или боиш от някого. Не си обязан никому, освен на Бога. Всичко, което имаш и което си придобил, е дар Негов. Следователно, гледай да ги употребяваш за добро - както за себе си, така и за другите. А Бог, Който живее в тебе, ще те научи на всичко, което е най-добро и истинно. Той ще ти укаже Своя Си Път и ще ти укаже начина, по който да проумяваш делата Му. Вътрешните възмущения в душата ти са предвестник, че времето на твоето обновление е близо. Когато малкото дете в утробата на майка си почне да се движи и да усеща, че мястото му е станало тясно, то е вече признак, че е дошло време за неговото освобождение. Не ще мине дълго и ще се чуе неговият глас на радост вън в широкия свят.
към текста >>

Когато една девица почне да вижда образа на любовта и почне да и става тясно вътре в себе си, и почне да се стреми да излезе от тясната ограда на бащиния си дом, това е признак, че нейното време да влезе в обятията на брака, да даде място на по-широкия душевен живот е дошло.
А Бог, Който живее в тебе, ще те научи на всичко, което е най-добро и истинно. Той ще ти укаже Своя Си Път и ще ти укаже начина, по който да проумяваш делата Му. Вътрешните възмущения в душата ти са предвестник, че времето на твоето обновление е близо. Когато малкото дете в утробата на майка си почне да се движи и да усеща, че мястото му е станало тясно, то е вече признак, че е дошло време за неговото освобождение. Не ще мине дълго и ще се чуе неговият глас на радост вън в широкия свят. Когато една девица почне да вижда образа на любовта и почне да и става тясно вътре в себе си, и почне да се стреми да излезе от тясната ограда на бащиния си дом, това е признак, че нейното време да влезе в обятията на брака, да даде място на по-широкия душевен живот е дошло. Да стане майка е по-бла-городно и по-добро. Такова състояние довежда до съприкосновение с друг живот - много по-богат от първия. Така и твоята душа не може да бъде задоволена от нищо друго, освен от Бога. Изминало се е вече времето, когато ти можеш да се задоволиш със суетите на живота. Куклите на малкото момиче трябва да се преобърнат на действителност.
към текста >>

Волята Божия е да възлюбим ближния си както себе си.
Някой ме пита: „Как е баща ти и сестра ти? " Баща ми е Небето и всякой, който прави Волята Божия, той е брат ми и сестра ми. Никакви кръвни връзки не бива да се мешат във Веригата, това не е Духът Господен. И аз искам да препятствам всичките спънки, които ме спъват. Няма по-голяма спънка в духовния живот от домашните. Волята Божия е да възлюбим ближния си както себе си. Това е добре, ако го струвате; но да давате предпочитание на домашните ми заради мене, то е една грешка, защото това е една спънка, с която съм спъван от седем-осем години. От вас аз искам да любите Господа и ако имате Любов към Него, покажете я към нуждаещите. Аз за себе си нищо не искам. А ако вие искате да покажете към мене любовта си, можете да я покажете, само когато любите ближния си както себе си. Аз желая вие да растете - Словото да расте у вас, да бъдете благородни духом, та да порастете по дух и ум.
към текста >>

Аз за себе си нищо не искам.
И аз искам да препятствам всичките спънки, които ме спъват. Няма по-голяма спънка в духовния живот от домашните. Волята Божия е да възлюбим ближния си както себе си. Това е добре, ако го струвате; но да давате предпочитание на домашните ми заради мене, то е една грешка, защото това е една спънка, с която съм спъван от седем-осем години. От вас аз искам да любите Господа и ако имате Любов към Него, покажете я към нуждаещите. Аз за себе си нищо не искам. А ако вие искате да покажете към мене любовта си, можете да я покажете, само когато любите ближния си както себе си. Аз желая вие да растете - Словото да расте у вас, да бъдете благородни духом, та да порастете по дух и ум. Това е, което ще ме радва. Всички спрямо домашните си бъдете справедливи, а не меки. Там, гдето те искат да ви противопоставят на някой Божествен принцип, вие се поставете диаметрално против тях, защото могат да ви убеждават в нещо и да ви карат да извършите нещо, което е против Волята Божия.
към текста >>

А ако вие искате да покажете към мене любовта си, можете да я покажете, само когато любите ближния си както себе си.
Няма по-голяма спънка в духовния живот от домашните. Волята Божия е да възлюбим ближния си както себе си. Това е добре, ако го струвате; но да давате предпочитание на домашните ми заради мене, то е една грешка, защото това е една спънка, с която съм спъван от седем-осем години. От вас аз искам да любите Господа и ако имате Любов към Него, покажете я към нуждаещите. Аз за себе си нищо не искам. А ако вие искате да покажете към мене любовта си, можете да я покажете, само когато любите ближния си както себе си. Аз желая вие да растете - Словото да расте у вас, да бъдете благородни духом, та да порастете по дух и ум. Това е, което ще ме радва. Всички спрямо домашните си бъдете справедливи, а не меки. Там, гдето те искат да ви противопоставят на някой Божествен принцип, вие се поставете диаметрално против тях, защото могат да ви убеждават в нещо и да ви карат да извършите нещо, което е против Волята Божия. Колкото до тяхното спасение - за спасението на домашните ви, не се безпокойте, защото законът е такъв, че щом се повдигнат вибрациите у вас, тогава и те, домашните ви, ще се ползват.
към текста >>

II. Люби ближния си като себе си.
и г-н Дънов написа по внушение и ръководство отгоре (в случая той действаше чисто медиумически) „девиза на тази година", като се изрази той; и след като го написа, даде ни го, та го прочетохме всички. Там се пишеше: Трите Закона на Веригата I. Люби Господа Бога Твоего с всичкото си сърце, с всичката си душа, с всичкия си ум, с всичката си сила. В Него ще намериш твоето здраве, твоето щастие, твоето блаженство. II. Люби ближния си като себе си. В него ще намериш основите на твоето повдигане. III. Бъди съвършен както е Отец Твой съвършен. В Него ще намериш връзките на вечния Живот, извора на всичките блага. Тия думи всякой си ги написа на лист, даден от г-н Дънов, а след тях ни се дадоха като прибавка и думите: Все, що попросите в Мое Име, Аз ще го сторя.
към текста >>

През тази година го носете със себе си.
Тия думи всякой си ги написа на лист, даден от г-н Дънов, а след тях ни се дадоха като прибавка и думите: Все, що попросите в Мое Име, Аз ще го сторя. Не бой се, мало стадо, Отец Ваш е благоволил да ви даде Царство. След тия думи г-н Дънов полагаше знака на Веригата. След като написа г-н Дънов този девиз и го разгледахме, той ни каза: През тази година го носете със себе си. Това е девиз, който ви се дава през тази година. В тия думи има три велики заповеди. Ще ги носите със себе си и ще се стараете да съобразявате живота се с този девиз. Това е Волята Божия за вас. Върху дванадесет бели ленти г-н Дънов написа знака на Веригата, повика от цялото събрание само дванадесет души един по един, на които, след като задаваше въпроса „обещаваш ли да изпълниш всичко това, което се дава" и след като запитаният отговаряше „обещавам", г-н Дънов му опасваше лентата, изговаряйки за всекиго отбелязаното по-долу.
към текста >>

Ще ги носите със себе си и ще се стараете да съобразявате живота се с този девиз.
След тия думи г-н Дънов полагаше знака на Веригата. След като написа г-н Дънов този девиз и го разгледахме, той ни каза: През тази година го носете със себе си. Това е девиз, който ви се дава през тази година. В тия думи има три велики заповеди. Ще ги носите със себе си и ще се стараете да съобразявате живота се с този девиз. Това е Волята Божия за вас. Върху дванадесет бели ленти г-н Дънов написа знака на Веригата, повика от цялото събрание само дванадесет души един по един, на които, след като задаваше въпроса „обещаваш ли да изпълниш всичко това, което се дава" и след като запитаният отговаряше „обещавам", г-н Дънов му опасваше лентата, изговаряйки за всекиго отбелязаното по-долу. Повикването един подир други стана по следния ред: 1/ най-напред се повика Т. Бъчваров, за когото се пропусна да се отбележат думите, които му се казаха от г-н Дънов при опасва-нето на лентата; 2/ подир него се повика П. Киров, но и за него се пропусна отбелязването на тия важни думи; 3/ трета беше Гина Гумнерова (също не отбелязани думите); 4/ не са отбелязани и изказваните думи при опасване лентата на повикания Дим.
към текста >>

Имайте Мир в себе си и любовта ви да бъде съвършена.
Обаче, при сегашните условия и при сегашната обстановка материализация е невъзможна. След горната беседа по покана и начело с г-н Дънов отидохме в другата стая за молитва. След молитвата Господ чрез г-н Дънов ни каза: Аз съм чул гласа на вашата молитва. Ще Ме познаете според делата Ми. Имайте Мир в себе си и любовта ви да бъде съвършена. 20 август, четвъртък 4 ч. сутринта. Всички сме на масата, в средата на която е г-н Дънов. Пред него са прострени розовата, синята и жълтата ленти. Влязохме в стаята за молитва, гдето най-напред започнахме с Добрата молитва, после четохме Хвалата (хвалението) и молитвата, която ни се даде в неделя, 16-того.
към текста >>

Най-после всякой в себе си се моли за управляващите в България.
20 август, четвъртък 4 ч. сутринта. Всички сме на масата, в средата на която е г-н Дънов. Пред него са прострени розовата, синята и жълтата ленти. Влязохме в стаята за молитва, гдето най-напред започнахме с Добрата молитва, после четохме Хвалата (хвалението) и молитвата, която ни се даде в неделя, 16-того. Най-после всякой в себе си се моли за управляващите в България. След това г-н Дънов си наля вода в голямата чаша и разчупи хляб, като каза: „Това означава Християнската Любов, която старите християни са имали. " При раздаването на водата каза: „ Това е водата на Живота. " Подир това и г-н Дънов хапна хляб и пийна вода и каза: „Да бъде благословен Господ! " Всички едновременно подехме: „Амин".
към текста >>

Единадесетият петък всякой един от вас ще посвети за себе си.
Шестият петък - за всичките земеделци в България; да благослови Господ делото на ръцете им и да отвори сърцата им да вършат Неговата воля. Седмият петък ще се употреби за всичките майки и бащи из цяла България, за да им даде всяко подкрепление. Осмият петък ще се употреби, за да се оправят работите на братята във Веригата, на които работите са оплетени и които имат материално бреме върху гърба си, та се спъват; та да им се оправят работите. Деветият петък - за здравето на членовете на Веригата; да им даде Господ здраве да могат да работят и да ги избави Господ от всичките дяволски ухищрения; и да бъдат всякога здрави, бодри и весели. Десетият петък ще се употреби изключително [за това] Господ да приготви пътя пред нас за идущата година, така щото Съборът, който ще стане, да бъде благословен с Неговото присъствие, с Неговата сила, със знанието на Неговата Мъдрост. Единадесетият петък всякой един от вас ще посвети за себе си. Дванадесетият - за идването на Царството Божие на Земята. Ако искате, можем да направим една малка разходка към Морската градина. Всичките единодушно възприехме това желание и на групи се отправихме към Морската градина, гдето престояхме до 9 ч., когато наново всички пак се възвърнахме в стаята за занимание и като насядахме на масата, г-н Дънов каза: Сега Духът ще даде четенията през годината. Най-напред ще вземете Битие, първите шест глави.
към текста >>

16. Годишна среща на Веригата - Варна, 1909г.

Всичките тия неща ще ги вземете от себе си и като се донесат, ще се наредят тук, на тази маса.
Довечера в 7 ч. ще имаме събрание, в 7,30 ч. – Господня вечеря. За Господнята вечеря всякой от вас ще вземе следните продукти: Димитър Голов и Петко Епитропов27 ще донесат 6 кила грозде; Тодор Бъчваров и Тодор Стоянов – 6 оки круши; Илия Стойчев и Кънчо Стойчев28 – 6 оки праскови; Константин Иларионов и Петко Гумнеров – 3 оки маслини; Иван Дойнов29 и Анастас Бойнов – три големи самуна хляб; Гина Гумнерова, Елена Иларионова и Величка Стойчева30 – 3 оки пресни лешници; Деньо Цанев31 и Никола Янев32 – 4 кила вино; Пеню Киров и Васил Узунов33 – три дини; Михалаки Георгиев и Милкон Партомиян – 3 кила сухи стафиди; дядо Петър Тихчев34 и Никола Ватев35 –7 кила от едрите смокини; Серафим Шиваров36 и Сава Великов37 – 6 кила сливи от едрите и жълтите; Анастасия Железкова, която отсъства в тоя момент, ще донесе 3 оки захар. Петко Гумнеров, Илия Стойчев и Тодор Стоянов ще имат грижата за нареждането на трапезата. Всичките тия неща ще ги вземете от себе си и като се донесат, ще се наредят тук, на тази маса. Подир горното обявление г-н Дънов прочете 10-а глава от Евангелието от Йоанна. Помолихме се след това и ни се продиктуваха трите закона на Веригата: I. Люби Господа Бога твоего с всичкото си сърце, с всичката си душа, с всичкия си ум, с всичката си сила – в Него ще намериш своето здраве, своето блаженство. II. Люби ближния си, както сам себе си – в него ще намериш основание за твоето повдигане. III. Бъди съвършен, както е Отец твой съвършен – в Него ще намериш връзките на Вечния живот, извора на всичките блага.
към текста >>

II. Люби ближния си, както сам себе си – в него ще намериш основание за твоето повдигане.
Петко Гумнеров, Илия Стойчев и Тодор Стоянов ще имат грижата за нареждането на трапезата. Всичките тия неща ще ги вземете от себе си и като се донесат, ще се наредят тук, на тази маса. Подир горното обявление г-н Дънов прочете 10-а глава от Евангелието от Йоанна. Помолихме се след това и ни се продиктуваха трите закона на Веригата: I. Люби Господа Бога твоего с всичкото си сърце, с всичката си душа, с всичкия си ум, с всичката си сила – в Него ще намериш своето здраве, своето блаженство. II. Люби ближния си, както сам себе си – в него ще намериш основание за твоето повдигане. III. Бъди съвършен, както е Отец твой съвършен – в Него ще намериш връзките на Вечния живот, извора на всичките блага. Все, що попросите в Мое Име, Аз ще го сторя. Не бой се, малко стадо, Отец ваш е благоволил да ви даде Царство. По-нататък г-н Дънов каза: Едно малко обяснение на Първия закон.
към текста >>

на своята душа и своя Дух.“ Всякой, който има Живот в себе си, като слънчевите лъчи произвежда най-благотворни резултати.
Не бой се, малко стадо, Отец ваш е благоволил да ви даде Царство. По-нататък г-н Дънов каза: Едно малко обяснение на Първия закон. Отношенията на Първия закон имат връзка със сътворението на света – на него се дължи неговото произхождение. Когато се каже Любов, това показва, че това е гласът на всичките Светли духове, които са слезли да търсят своите братя в материята и казват: „Ние, които любим Господа, ви казваме да любите и вие Господа с всичката си душа, с всичката си сила, с всичкия си ум и с всичката си воля, защото в Него само ще намерите блаженство на своята душа и своя Дух.“ Всякой, който има Живот в себе си, като слънчевите лъчи произвежда най-благотворни резултати. Така е и когато пръчките на едно духовно лозе са силни. Когато тия Духовни братя дохождат в сърцата на падналите братя, намират това, което човечеството търси. Във физическия свят ние търсим здраве. В Духовния свят не можем да живеем без Бога. Можете да живеете между духовете и Бога, когато сте с Господа навсякъде.
към текста >>

Това помагане е едновременно твое, защото с това ти на себе си помагаш и то ще ви съдейства да се повдигнете.
Можете да живеете между духовете и Бога, когато сте с Господа навсякъде. Вторият закон – в него ще намерите основата на вашето повдигане. Двата закона имат отношение към духовете, които са слезли Отгоре – и тях трябва да любим, защото те са нам ближни. Те са, които са слезли Отгоре, знаят Волята Божия и като ги любим, ще знаем основата38, върху която са съградили своя живот. И вие, когато любите една душа, с това й помагате. Това помагане е едновременно твое, защото с това ти на себе си помагаш и то ще ви съдейства да се повдигнете. Единият закон показва слизане надолу, а другият показва работа на Земята. Първият закон показва излизане от Небесните жилища, вторият закон е работа на Земята – да любим. Третият закон е съвършен, както се и казва в самия него – това е възшествието, възлизането към Небето. Този закон има отношение само към работата39, която ще прекараме, след като напуснем Земята. Този закон е за Небето и без него никой не може да влезе40 в Небето.
към текста >>

Първата халка показва Божествената частица, която човек има у себе си в началния зародиш.
За вас сега остава следната емблема (посочва на всички Пръчката, разделена на три с четири подразделения43). (Фиг. 6) Това ще си пазите за вечно възпоменание. Първото подразделение е Божественият свят, второто – Светът на духовете, третото е човешкият свят, четвъртото – естествата, които има човекът44. Четирите халки на тази емблематична Пръчка са четирите естества, които има човек. Първата халка показва Божествената частица, която човек има у себе си в началния зародиш. Втората показва Майката, която може да възприема – макрокосмоса, големия свят, духовете, които слизат от Бога надолу, за да работят. Трето иде човекът, Синът на Бога45. Първата точка – Божественото, втората – духовете, третата – човеците, и четвъртата – животните. И така, второто – душата, третото – интелектът, и четвъртото – животинската природа. Това е то, което се нарича... (г-н Дънов изговори една дума, която не може да се изрече).
към текста >>

По покана на г-н Дънов всички станахме прави и всякой един от нас каза в себе си по нещо благодарително Господу46, който присъства между нас.
За тия работи не е позволено да се разказва и разправя никому никъде. Тези неща са вътрешни – те са емблеми, които трябва да се пазят само за Веригата. Това е единственото оръжие, което се позволява на Веригата да има. И Господ ви пита благодарни ли сте от всичко това. Всички отговарят: Да, благодарни сме. По покана на г-н Дънов всички станахме прави и всякой един от нас каза в себе си по нещо благодарително Господу46, който присъства между нас. Обяви се от г-н Дънов, че в отговор на тази благодарителност Духът47 дава сега за прочит От Йоанна 12-а глава – от 12-и стих до края, след което тия стихове се прочетоха от самия него. Г-н Дънов каза, че програмата за утре, 17-того, е следната: В 9 ч. сутринта ще има обмяна на мисли помежду ни. А вечерта в 7 ч.
към текста >>

Шесто свидетелство: Ще ли се отречеш от себе си и от всичко световно за Неговата Любов?
Четвърто свидетелство: Вярваш ли в твоя приятел (покровител) и във всички твои братя и сестри (починали)? Отговор: ... Пето свидетелство: Ще ли изпълниш Волята на Единаго, Истиннаго и Праведнаго Бога без колебание? Отговор: ... Шесто свидетелство: Ще ли се отречеш от себе си и от всичко световно за Неговата Любов? Отговор: ... Седмо свидетелство: Ще ли посветиш живота, здравето си и всичко друго за Неговата слава и напредъка на Неговото дело? Отговор: ... Осмо свидетелство: Ще ли слушаш Моя глас и Моите съвети, когато ти говоря?
към текста >>

Тия мисли, които съм имала на Земята, понеже са тежки, не мога да ги взема със себе си; желанията също така не мога да взема.
Мислила съм и съм проектирала много работи, желала съм политическото повдигане на българския народ, неговото освобождение, неговото вътрешно възраждане. Но това схващане бива по един особен начин – схващане, което няма тясна връзка с общото Божествено развитие на цялото човечество. Земята е арена на постоянни стълкновения, стълкновения на индивидуално развитие. На първо място, ние можем да развием своето тяло, своя ум, да се повдигнем в обществото, да заемем известно положение, да се осигурим, като мислим, че това е истинският път на нашето развитие64. Обаче, питам се аз сега, какво е останало от всичко това в мен, като виждам тялото, за което съм се грижила, оставено в Божествения склад за разглобяване. Тия мисли, които съм имала на Земята, понеже са тежки, не мога да ги взема със себе си; желанията също така не мога да взема. Моето положение е такова, каквото е положението на шестгодишно дете, което, като стане двадесетгодишна мома, срамува се да носи своите кукли. Моите кукли са оставени, моите земни надежди са разрушени. Надежда! В какво човек може да има надежда? Светът е изменчив, така и хората в света са изменчиви.
към текста >>

Щяхте да ме наричате или бихте ме наричали „малко смахната, налудничава“, която не знае мярка на устата си, говори дето не трябва, дърдори много, оставя глупави протоколи след себе си, говори за неща, за които не трябвало да говори, а за които трябва да говори, не говори и прочее, и прочее.
Как мислите, в колко души моят образ е останал за всякога? Ето въпроса, който мъчи духовете. Няма ли аз често да бъда разпъвана от вас, като си спомняте често моите погрешки? Но аз зная, че моите възпоменания не са се изгладили из вашите умове. А че това е един факт, явства от туй, че ако аз бях се явила между вас, вие щяхте да ме третирате пак така, както по-преди. Щяхте да ме наричате или бихте ме наричали „малко смахната, налудничава“, която не знае мярка на устата си, говори дето не трябва, дърдори много, оставя глупави протоколи след себе си, говори за неща, за които не трябвало да говори, а за които трябва да говори, не говори и прочее, и прочее. Това е то „работата на Казакова“. Такива са и вашите работи – да не мислите, че вие вършите много умни работи. Блажени верующите! Вашите работи са както детинските кукли пред децата. Няма съмнение, че вие обичате да се похвалвате като мен, да се показвате пред хората, че сте извършили това и онова нещо, което вършех и аз.
към текста >>

Но пристъпете към една по-сложна работа68 – работа върху себе си.
Тази сутрин ви се говори за онази вътрешна мрежа и действително, ако я имате, само тогава Духовният свят ще ви стане ясен. Другояче всичко ще ви бъде тъмно, както на мен ми беше тъмно на Земята. Разбирам, че да се говори по този начин е малко отегчително за вас, понеже виждам, че има много неща, които ви смущават, много мисли и желания, с които вашите умове са заети. Все мислите да оправите света. И тези желания не са ваши67. Но пристъпете към една по-сложна работа68 – работа върху себе си. Бъдете отстъпчиви един към други, снизходителни, имайте взаимно уважение и почитание, защото само това е, което остава на човека. Не е омразата, която гради Живота, а то е Любовта. Аз може да съм имала много грешки и ги имам, но поне в едно отношение съм била чистосърдечна – нямала съм в себе си задни мисли. И ако има добродетел, в която мога да се крепя, то е само тази – всякога съм била готова да се разкая и да поправя грешката след себе си. И благодаря на Господа, че ми даде поне това добро.
към текста >>

Аз може да съм имала много грешки и ги имам, но поне в едно отношение съм била чистосърдечна – нямала съм в себе си задни мисли.
Все мислите да оправите света. И тези желания не са ваши67. Но пристъпете към една по-сложна работа68 – работа върху себе си. Бъдете отстъпчиви един към други, снизходителни, имайте взаимно уважение и почитание, защото само това е, което остава на човека. Не е омразата, която гради Живота, а то е Любовта. Аз може да съм имала много грешки и ги имам, но поне в едно отношение съм била чистосърдечна – нямала съм в себе си задни мисли. И ако има добродетел, в която мога да се крепя, то е само тази – всякога съм била готова да се разкая и да поправя грешката след себе си. И благодаря на Господа, че ми даде поне това добро. А коя е вашата основна добродетел? Сега гледайте всякой един от вас да има поне по една добродетел. Мен ми е приятно да ви виждам толкоз души, събрани на едно място.
към текста >>

И ако има добродетел, в която мога да се крепя, то е само тази – всякога съм била готова да се разкая и да поправя грешката след себе си.
И тези желания не са ваши67. Но пристъпете към една по-сложна работа68 – работа върху себе си. Бъдете отстъпчиви един към други, снизходителни, имайте взаимно уважение и почитание, защото само това е, което остава на човека. Не е омразата, която гради Живота, а то е Любовта. Аз може да съм имала много грешки и ги имам, но поне в едно отношение съм била чистосърдечна – нямала съм в себе си задни мисли. И ако има добродетел, в която мога да се крепя, то е само тази – всякога съм била готова да се разкая и да поправя грешката след себе си. И благодаря на Господа, че ми даде поне това добро. А коя е вашата основна добродетел? Сега гледайте всякой един от вас да има поне по една добродетел. Мен ми е приятно да ви виждам толкоз души, събрани на едно място. Един заминава, мнозина идват на неговото място – така върви Животът, като една верига.
към текста >>

Всяка халка влече подир себе си хиляди други халки и ако една се скъса, всичките други халки пропадат.
И благодаря на Господа, че ми даде поне това добро. А коя е вашата основна добродетел? Сега гледайте всякой един от вас да има поне по една добродетел. Мен ми е приятно да ви виждам толкоз души, събрани на едно място. Един заминава, мнозина идват на неговото място – така върви Животът, като една верига. Всяка халка влече подир себе си хиляди други халки и ако една се скъса, всичките други халки пропадат. Аз минах през зъба на колелото и изпълних своя ред, сега е ваш ред да го изпълните. Няма съмнение, че ще имате много мъчнотии и препятствия, но тези неща са обикновени – с времето всичките те ще се преобърнат за добро. Аз бих ви говорила още, но понеже атмосферното налягане е много голямо, ще оставя другата част от своя разговор за друг път.“ Казакова предава своя поздрав на търновци: „Нарочно поздравление – казва – на вас.“ Така също – поздравление от Доктора.
към текста >>

За да се избегне това противоречие, другата страна приема, че Бог е личност в Себе Си.
Разни са разбиранията, но има две главни разбирания: едни схващат Бога като разхвърлен из Вселената, а като че ли ние не съществуваме; а други поддържат, че Бог е една личност със съзнание и ние имаме обща връзка с Него. Тия две гледища пораждат причина за разискване. Но каква е била първоначалната причина и каква нужда има Бог да създава светове? За Него това е една играчка и каква нужда има Той от играчки? Следователно този възглед не съответства на Божието съвършенство. За да се избегне това противоречие, другата страна приема, че Бог е личност в Себе Си. Следователно Той иска всичките неща да се индивидуализират, както Самия Него. Обаче и това не обяснява самата истина. Защо ще иска Той да се индивидуализират нещата, щом Бог е личност? Моето възрение е, че Бог съществува във вид на два Принципа. Всичките души съществуват в Него, имат известно съзнание и тия души са, които заставят Бога да твори нещата заради тях, т.е.
към текста >>

Първоначалното състояние на света, състоянието на материята е било едно състояние, което не е хвърляло никаква сянка зад себе си.
Защо ще иска Той да се индивидуализират нещата, щом Бог е личност? Моето възрение е, че Бог съществува във вид на два Принципа. Всичките души съществуват в Него, имат известно съзнание и тия души са, които заставят Бога да твори нещата заради тях, т.е. от тях Той се принуждава да твори световете. Да дойдем до първоначалното състояние на света. Първоначалното състояние на света, състоянието на материята е било едно състояние, което не е хвърляло никаква сянка зад себе си. Материята е била съвършено ефирна, прозрачна, а в такава прозрачна материя нищо не е могло да се развива73. Следователно Бог е трябвало да видоизмени първоначалните вибрации на материята и да я сгъсти. По принцип как именно е създаден светът? Ако четете разни окултни книги, там има разни възгледи, но ето какво мисля аз: всичката Божествена енергия се движи по една права линия, следователно в това движение никакъв резултат74 не може да произлезе. Но понеже Бог, веднъж като се прояви, образува се едно пречупване на линиите в ъгъл, линиите почват да се прекръстосват и се образува волутната теория75, т.е.
към текста >>

А не повидимому да показвате смирение, че нищо не искате, а всъщност да роптаете в себе си, че не са ви дали каквото мислите, че ви е нужно.
А това, дето е казано за камилата в иглените уши, с това Той не иска да каже, че богат не може да влезе в Царството Божие. С това иска да каже, че богатият човек трябва да остави камилата с богатството си отвън и тогава да влезе в Царството Божие. По отношение на нашите работи в света, когато искаме да прокараме една мисъл, ние трябва да й дадем определена форма. Всяко желание, което искаме да се изпълни от Невидимия свят, трябва да се оформи, т.е. трябва да определите ясно какво именно искате. А не повидимому да показвате смирение, че нищо не искате, а всъщност да роптаете в себе си, че не са ви дали каквото мислите, че ви е нужно. Такова „благочестие“ е фалшиво. Небето винаги иска от нас контракт – контракт в смисъл, щото желанието ни да бъде изпълнено, напълно определено и оформено. Ако не ни се отговори на много молитви, то е, защото желанията ни и исканията ни не са оформени. Няма да се отговори от Небето на такава молитва, докато искането не се оформи. Най-голямото отклонение, което би могло да се приеме от Небето в това отношение, е, че е възможно да се каже на Небето известен наш проект за материални или други нужди, и да искате, щото то да направи тоя ваш проект, както то желае.
към текста >>

Някои християни не искат да безпокоят Господа, та затова не искат, но като не искат, те безпокоят Господа повече, отколкото ако искат, защо пък се чумерят и роптаят в себе си.
Удовлетворението на желанието по такъв проект ще се отложи дотогава, докато проектът се изправи. Най-после, от много искане има даже бой. Вие пак искайте, нека ви бият – нека си научите уроците, отколкото да не ви бият и да не можете да ги научите. Аз срещам християни, които са винаги начумерени, защото нямат и ум, а и от смирение не искат85. Но за тях по-добре е да искат, отколкото да се чумерят. Някои християни не искат да безпокоят Господа, та затова не искат, но като не искат, те безпокоят Господа повече, отколкото ако искат, защо пък се чумерят и роптаят в себе си. Да натякват, без да искат, е такова безобразие, дето го няма никъде. После, пазете се да се не хвалите и да не говорите, че сте обърнали този или онзи. Ние не трябва да си даваме много голямо значение в това отношение. Защото всички тия, на които сме помогнали, в Небето като отидем, ще ни дадат всичката благодарност. Пазете се и от друга една слабост: не си заповядвайте един на друг.
към текста >>

Винаги доброволно трябва да очакваме да ни послушат другите, а не по един или друг начин да натрапваме себе си на тях.
Ние не трябва да си даваме много голямо значение в това отношение. Защото всички тия, на които сме помогнали, в Небето като отидем, ще ни дадат всичката благодарност. Пазете се и от друга една слабост: не си заповядвайте един на друг. Пазете се от това, защото вие, като налагате на другиго своята воля, друг пък върху вас ще наложи своята. А пък знайте, че само пъкълът е основан на насилие. Винаги доброволно трябва да очакваме да ни послушат другите, а не по един или друг начин да натрапваме себе си на тях. После, трябва да се пазите да се не оскърбявате един друг, защото оскърбеният, без да иска, може да ти препраща своето подозрение. Така го спъваш в Пътя му, а същевременно пакостиш и на самия себе си. Всичките сте човеци и правите грешки, но гледайте грешките ви да не са от естество да ви спъват по Пътя ви. Не е Волята на нашия Небесен Баща да мърморим един на друг. „Няма никоя работа в света, която Аз не мога да изправя.“ Законът е такъв, че всякой трябва да работи, а Господ ще оправи работите ви.
към текста >>

Така го спъваш в Пътя му, а същевременно пакостиш и на самия себе си.
Пазете се и от друга една слабост: не си заповядвайте един на друг. Пазете се от това, защото вие, като налагате на другиго своята воля, друг пък върху вас ще наложи своята. А пък знайте, че само пъкълът е основан на насилие. Винаги доброволно трябва да очакваме да ни послушат другите, а не по един или друг начин да натрапваме себе си на тях. После, трябва да се пазите да се не оскърбявате един друг, защото оскърбеният, без да иска, може да ти препраща своето подозрение. Така го спъваш в Пътя му, а същевременно пакостиш и на самия себе си. Всичките сте човеци и правите грешки, но гледайте грешките ви да не са от естество да ви спъват по Пътя ви. Не е Волята на нашия Небесен Баща да мърморим един на друг. „Няма никоя работа в света, която Аз не мога да изправя.“ Законът е такъв, че всякой трябва да работи, а Господ ще оправи работите ви. През тази година вие искате да работите, нали? Тогава всякой един да вложи в ума си, че през тази година ще работите така, щото по трима души да приведете в Царството Божие.
към текста >>

Първата храна е Неговото Слово; добрият живот е Неговата Божия Воля, а доброто мислене е Неговата Любов.
И помислете си добре, защото аз искам това желание да изтича изцяло доброволно. Почивка няколко минути. В частен разговор с г-на Дънова през време на тази почивка ни се каза, че най-малкият Ангел в Небето е на двадесет и четири милиарда години. След почивката г-н Дънов ни прочете от едно свое тефтерче следното: Три неща изисква Духът Божий: да се храним добре, да живеем добре и да мислим добре. Първата храна е Неговото Слово; добрият живот е Неговата Божия Воля, а доброто мислене е Неговата Любов. Добре да се храниш, то е да възприемаш всичко, каквото Бог е определил за Живота. Добре да живееш, значи да изпълняваш всичко, каквото Господ е наредил. Добре да мислиш, значи да разсъждаваш и гледаш това, което Бог е създал. Но каквото и да мислиш друго, вън от това, което е в Бога, то няма да придаде нито една педя Живот. Животът седи в тия неща, които Бог е създал, и облагородяването седи в тяхното възприемане.
към текста >>

Те са привидения, сенки, които нямат нищо зад себе си.
Какво искаш – Знание? 86 И какво ти е нужно за живота – здраве, храна, облекло? Помни, Господ е обещал, че няма да лиши от нищо Добро Своите чада. Това е такава необорима истина, както Слънцето на деня. Що са тревогите и смущенията на твоя живот? Те са привидения, сенки, които нямат нищо зад себе си. Измени мислите си, ще се измени и настроението ти; и обратно – измени настроението си, ще се изменят и мислите ти. Не е ли, най-после, сърцето двигател на всичко? Според посоката – и мисълта, според стремлението – и настроението. Какво те смущава – бъдещето? Добре, остави го настрана.
към текста >>

Следователно гледай да го употребяваш за Добро – както за себе си, така и за другите.
Както световете служат за живота на душите, така и животът на душите служи за Божието съзнание. Както душите се въплъщават в световете, така и Бог се въплъщава в душите и проявява Своя Дух. Няма прочее никоя причина, която да те заставя да се плашиш или боиш от някого. Не си обязан никому, освен на Бога. Всичко, което имаш и което си придобил, е дар Негов. Следователно гледай да го употребяваш за Добро – както за себе си, така и за другите. А Бог, който живее в теб, ще те научи на всичко, което е най-добро и истинно. Той ще ти укаже Своя Си Път и ще ти укаже начина, по който да проумяваш делата Му. Вътрешните възмущения в душата ти са предвестник, че времето на твоето обновление е близо. Когато малкото дете в утробата на майка си почне да се движи и да усеща, че мястото му е станало тясно, то е вече признак, че е дошло време за неговото освобождение. Не ще мине дълго и ще се чуе неговият глас на радост вън в широкия свят.
към текста >>

Когато една девица почне да вижда образа на любовта и почне да й става тясно вътре в себе си, и почне да се стреми да излезе от тясната ограда на бащиния си дом, това е признак, че нейното време да влезе в обятията на брака, да даде място на по-широкия душевен живот е дошло.
А Бог, който живее в теб, ще те научи на всичко, което е най-добро и истинно. Той ще ти укаже Своя Си Път и ще ти укаже начина, по който да проумяваш делата Му. Вътрешните възмущения в душата ти са предвестник, че времето на твоето обновление е близо. Когато малкото дете в утробата на майка си почне да се движи и да усеща, че мястото му е станало тясно, то е вече признак, че е дошло време за неговото освобождение. Не ще мине дълго и ще се чуе неговият глас на радост вън в широкия свят. Когато една девица почне да вижда образа на любовта и почне да й става тясно вътре в себе си, и почне да се стреми да излезе от тясната ограда на бащиния си дом, това е признак, че нейното време да влезе в обятията на брака, да даде място на по-широкия душевен живот е дошло. Да стане майка, е по-благородно и по-добро – такова състояние довежда до съприкосновение с друг живот, много по- богат от първия. Така и твоята душа не може да бъде задоволена от нищо друго, освен от Бога. Изминало се е вече времето, когато ти можеш да се задоволиш със суетите на живота. Куклите на малкото момиче трябва да се обърнат на действителност. Твоите минали желания трябва да се въплътят в нещо по-реално и твоите мисли трябва да вземат характер по-действителен.
към текста >>

Волята Божия е да възлюбим ближния си, както себе си – това е добре, ако го струвате.
Някой ме пита: „Как е баща ти и сестра ти? “ Баща ми е Небето и всякой, който прави Волята Божия, той е брат ми и сестра ми. Никакви кръвни връзки не бива да се мешат във Веригата, това не е Духът Господен. И аз искам да препятствам всички спънки, които ме спъват. Няма по-голяма спънка в духовния Живот от домашните. Волята Божия е да възлюбим ближния си, както себе си – това е добре, ако го струвате. Но да давате предпочитание на домашните ми заради мен, то е една грешка, защото това е една спънка, с която съм спъван от седем-осем години. От вас аз искам да любите Господа и ако имате Любов към Него, покажете я към нуждаещите. Аз за себе си нищо не искам. А ако вие искате да покажете към мен любовта си, можете да я покажете само когато любите ближния си, както себе си. Аз желая вие да растете – Словото да расте у вас, да бъдете благородни духом, та да порастете по дух и ум.
към текста >>

Аз за себе си нищо не искам.
И аз искам да препятствам всички спънки, които ме спъват. Няма по-голяма спънка в духовния Живот от домашните. Волята Божия е да възлюбим ближния си, както себе си – това е добре, ако го струвате. Но да давате предпочитание на домашните ми заради мен, то е една грешка, защото това е една спънка, с която съм спъван от седем-осем години. От вас аз искам да любите Господа и ако имате Любов към Него, покажете я към нуждаещите. Аз за себе си нищо не искам. А ако вие искате да покажете към мен любовта си, можете да я покажете само когато любите ближния си, както себе си. Аз желая вие да растете – Словото да расте у вас, да бъдете благородни духом, та да порастете по дух и ум. Това е, което ще ме радва. Всички спрямо домашните си бъдете справедливи, а не меки. Там, гдето те искат да ви противопоставят на някой Божествен принцип, вие се поставете диаметрално против тях, защото могат да ви убеждават в нещо и да ви карат да извършите нещо, което е против Волята Божия.
към текста >>

А ако вие искате да покажете към мен любовта си, можете да я покажете само когато любите ближния си, както себе си.
Няма по-голяма спънка в духовния Живот от домашните. Волята Божия е да възлюбим ближния си, както себе си – това е добре, ако го струвате. Но да давате предпочитание на домашните ми заради мен, то е една грешка, защото това е една спънка, с която съм спъван от седем-осем години. От вас аз искам да любите Господа и ако имате Любов към Него, покажете я към нуждаещите. Аз за себе си нищо не искам. А ако вие искате да покажете към мен любовта си, можете да я покажете само когато любите ближния си, както себе си. Аз желая вие да растете – Словото да расте у вас, да бъдете благородни духом, та да порастете по дух и ум. Това е, което ще ме радва. Всички спрямо домашните си бъдете справедливи, а не меки. Там, гдето те искат да ви противопоставят на някой Божествен принцип, вие се поставете диаметрално против тях, защото могат да ви убеждават в нещо и да ви карат да извършите нещо, което е против Волята Божия. Колкото до тяхното спасение, за спасението на домашните ви не се безпокойте.
към текста >>

II. Люби ближния си като себе си – в него ще намериш основите на твоето повдигане.
Събрахме се в 9 ч. и г-н Дънов написа по внушение и ръководство Отгоре (в случая той действаше чисто медиумически) „девиза на тази година“, както се изрази той; и след като го написа, даде ни го, та го прочетохме всички. Там се пишеше: Трите закона на Веригата: I. Люби Господа Бога твоего с всичкото си сърце, с всичката си душа, с всичкия си ум, с всичката си сила – в Него ще намериш твоето здраве, твоето щастие, твоето блаженство. II. Люби ближния си като себе си – в него ще намериш основите на твоето повдигане. III. Бъди съвършен, както е Отец твой съвършен – в Него ще намериш връзките на Вечния живот, извора на всичките блага. Тия думи всякой си ги написа на лист, даден от г-н Дънов, а след тях ни се дадоха като прибавка и думите: Все, що попросите в Мое Име, Аз ще го сторя. Не бой се, мало стадо, Отец ваш е благоволил да ви даде Царство. След тия думи г-н Дънов полагаше знака на Веригата.
към текста >>

През тази година го носете със себе си – това е девиз, който ви се дава през тази година.
Тия думи всякой си ги написа на лист, даден от г-н Дънов, а след тях ни се дадоха като прибавка и думите: Все, що попросите в Мое Име, Аз ще го сторя. Не бой се, мало стадо, Отец ваш е благоволил да ви даде Царство. След тия думи г-н Дънов полагаше знака на Веригата. След като написа г-н Дънов този девиз и го разгледахме, той ни каза: През тази година го носете със себе си – това е девиз, който ви се дава през тази година. В тия думи има три велики заповеди – ще ги носите със себе си и ще се стараете да съобразявате живота си с този девиз. Това е Волята Божия за вас. Върху дванадесет бели ленти г-н Дънов написа знака на Веригата, повика от цялото събрание само дванадесет души един по един, на които след като задаваше въпроса „обещаваш ли да изпълниш всичко това, което се дава“ и след като запитаният отговаряше „обещавам“, г-н Дънов му опасваше лентата, изговаряйки за всекиго отбелязаното по-долу. Повикването един подир други стана по следния ред: най-напред се повика Т. Бъчваров, за когото се пропусна да се отбележат думите, които му се казаха от г-н Дънов при опасването на лентата.
към текста >>

В тия думи има три велики заповеди – ще ги носите със себе си и ще се стараете да съобразявате живота си с този девиз.
Все, що попросите в Мое Име, Аз ще го сторя. Не бой се, мало стадо, Отец ваш е благоволил да ви даде Царство. След тия думи г-н Дънов полагаше знака на Веригата. След като написа г-н Дънов този девиз и го разгледахме, той ни каза: През тази година го носете със себе си – това е девиз, който ви се дава през тази година. В тия думи има три велики заповеди – ще ги носите със себе си и ще се стараете да съобразявате живота си с този девиз. Това е Волята Божия за вас. Върху дванадесет бели ленти г-н Дънов написа знака на Веригата, повика от цялото събрание само дванадесет души един по един, на които след като задаваше въпроса „обещаваш ли да изпълниш всичко това, което се дава“ и след като запитаният отговаряше „обещавам“, г-н Дънов му опасваше лентата, изговаряйки за всекиго отбелязаното по-долу. Повикването един подир други стана по следния ред: най-напред се повика Т. Бъчваров, за когото се пропусна да се отбележат думите, които му се казаха от г-н Дънов при опасването на лентата. Подир него се повика П.
към текста >>

Имайте Мир в себе си и Любовта ви да бъде съвършена.
После ще свършим с Хвалата и славословие за всичките благости и милости, които Бог е показал100. След горната беседа по покана и начело с г-н Дънов отидохме в другата стая за молитва. След молитвата Господ чрез г-н Дънов ни каза: Аз Съм чул гласа на вашата молитва. Ще Ме познаете според делата Ми. Имайте Мир в себе си и Любовта ви да бъде съвършена. 20 август, четвъртък 4 ч. сутринта. Всички сме на масата, в средата на която е г-н Дънов. Пред него са прострени розовата, синята и жълтата лента. Влязохме в стаята за молитва, гдето най-напред започнахме с Добрата молитва, после четохме Хвалата (хвалението) и молитвата, която ни се даде в неделя, 16-того.
към текста >>

Най-после всякой в себе си се моли за управляващите в България.
20 август, четвъртък 4 ч. сутринта. Всички сме на масата, в средата на която е г-н Дънов. Пред него са прострени розовата, синята и жълтата лента. Влязохме в стаята за молитва, гдето най-напред започнахме с Добрата молитва, после четохме Хвалата (хвалението) и молитвата, която ни се даде в неделя, 16-того. Най-после всякой в себе си се моли за управляващите в България. След това г-н Дънов си наля вода в голямата чаша и разчупи хляб, като каза: „Това означава Християнската Любов, която старите християни са имали.“ При раздаването на водата каза: „Това е водата на Живота.“ Подир това и г-н Дънов хапна хляб и пийна вода и каза: „Да бъде благословен Господ! “ Всички едновременно подехме: „Амин.“ Като се оттеглихме в занимателната стая, г-н Дънов ни обясни как да употребим заповяданите дванадесет петъка в годината и каза дословно следното: Първият петък от дванайсетте петъци ще бъде посветен изключително за уякчаване на Веригата – ще се молите за всичките членове на Веригата. Ще се молите за всичките членове на същата, на които ще се пожелае всяко добро, каквото можете, като се споменуват имената им.
към текста >>

Единадесетия петък всякой един от вас ще посвети за себе си.
Шестият петък – за всичките земеделци в България: да благослови Господ делото на ръцете им и да отвори сърцата им да вършат Неговата воля. Седмият петък ще се употреби за всичките майки и бащи из цяла България, за да им даде всяко подкрепление. Осмият петък ще се употреби, за да се оправят работите на братята във Веригата, на които работите са оплетени и които имат материално бреме върху гърба си, та се спъват – та да им се оправят работите. Деветият петък – за здравето на членовете на Веригата: да им даде Господ здраве, за да могат да работят, и да ги избави Господ от всичките дяволски ухищрения, и да бъдат всякога здрави, бодри и весели. Десетият петък ще се употреби изключително [за това] Господ да приготви пътя пред нас за идущата година, така щото Съборът, който ще стане, да бъде благословен с Неговото присъствие, с Неговата сила, със знанието на Неговата Мъдрост. Единадесетия петък всякой един от вас ще посвети за себе си. Дванадесетия – за идването на Царството Божие на Земята. Ако искате, можем да направим една малка разходка към Морската градина. Всичките единодушно възприехме това желание и на групи се отправихме към Морската градина, гдето престояхме до 9 ч., когато наново всички пак се възвърнахме в стаята за занимание и като насядахме на масата, г-н Дънов каза: Сега Духът ще даде четенията през годината.
към текста >>

Той не е слабохарактерен и не иска нищо за себе си.
Добре е да се спираме и да разсъждаваме например що значи низшите духом. Светът казва: „Отнеми, Господи, благоволението Си, но ни дай блага и не ни наказвай", когато ние трябва да казваме: „Накажи ме, Господи, но не отнемай благоволението Си от нас." Тук е именно разликата между нас и света. Страх Божий е във Вехтия Завет, а в Новия Завет страх Божий подразбира благочестие. А вечерта в същия ден, 19 септември 1909 г., когато се бяхме събрали около г-н Дънов, заедно с Арнаудов, г-н Дънов в разговора си ни каза, че умният се поучава от грешките на хората, а безумният се поучава от своите погрешки. Низшият духом преди всичко е от всичко доволен - хорските радости са негови радости, скърбите на хората са негови скърби. Той не е слабохарактерен и не иска нищо за себе си. От външните работи не се безпокои, на него пари не трябват. Че умрял някой, не се безпокои и най-после низшият духом разбира смисъла на Живота. Гина каза: Такива хора са много рядко. Да, на такива е Царството Божие. Всичко е лесно, когато отвътре е светло, а всичко е мъчно, когато отвътре е мрачно.
към текста >>

Не сравнявай себе си със себе си, т.е.
Па и Христос ни казва, че който иска да бъде пръв, трябва да бъде слуга. Отсега нататък хората ще ви търсят, стига да бъдете готови да им помогнете. Отсега нататък вие сами ще си водите събранието, защото аз имам работа. Духът е, който ще ви ръководи. 27 септември 1909 г., неделя, в събранието у нас г-н Дънов между другото каза: Не сравнявай себе си със себе си, т.е. не бива да сравняваш сегашното си стремление и сегашните си прояви с миналите прераждалия. У човека има две еволюции - лошите качества и добрите качества. И които качества взимат преимущество у човека, такъв е и той, такава е и еволюцията му. Събрание на 4 октомври 1909 г., неделя, 11 ч. сутринта, на което присъстваха: ние с Гина, П.
към текста >>

Първоначалната Вяра ние я имаме у себе си и ако тя е постоянна у нас, животните нямаше да се плашат от нас.
сутринта, на което присъстваха: ние с Гина, П. Епитропов, Арнаудов, Спас Димитров104, И. Тачев, Величко Граблашев105 и Д. Голов. След като прочете 12-а глава от Евангелието от Лука, г-н Дънов каза: Вярата не може да се всади у хората и тя не може да се раздаде - тя е атрибут на душата. Първоначалната Вяра ние я имаме у себе си и ако тя е постоянна у нас, животните нямаше да се плашат от нас. Ако имахме тази Божествена първоначална Чистота, вълкът и мечката нямаше да ни нападат. Хората нямат свободна воля, защото мислите се предават от човек на човек и много работи вършим против нашата воля. Нашата свободна воля произтича от Бога, защото Той е свободен. Свободната воля е нещо относително и в пълния смисъл на думата ние не сме свободни. От съвременните хора на един милион души може да се намери само един със свободна воля.
към текста >>

Не, търпението е смелост и решителност, владане на себе си и липса на всякакъв страх.
Любовта е Любов в Духовния свят, а пък в Божествения свят е Мъдростта. На Земята конете и воловете представляват служебните духове. Коя е причината, гдето съвременните християни не могат да разберат Евангелието? Защото всеки го чете и разбира от тяхно лично гледище. Какво нещо е търпението - неволята ли? Не, търпението е смелост и решителност, владане на себе си и липса на всякакъв страх. Търпението е за тия хора, които имат здраве и сила. То е за силните, а не за слабите хора. Любовта, гдето е в Рая, е примесена с малко егоизъм, а истинската Любов е в самата Мъдрост. Мъдростта - това е второто проявление на Бога и то е Неговият творчески акт; а пък Любовта е в по-горната сфера, гдето Истината е най-чиста. От майката, т.е.
към текста >>

17. ПЪТУВАНЕ КЪМ ИСТИНАТА

И същевременно може ли да бъде случаен фактът, че именно последователите на Петър Дънов смятат себе си за наследници и продължители на делото на богомилите и Христа?!
ПЪТУВАНЕ КЪМ ИСТИНАТА Сред някои авторитетни научни и интелектуални кръгове на Запад съществува мнението, че оригиналният принос на България към европейската и световната култура е съсредоточен главно в два социално-духовни феномена: богомилството и учението на Учителя Петър Дънов. По странно стечение на обстоятелствата и двете посочени теоретико-практически системи са отречени по идеологически съображения от най-важната духовно-религиозна институция у нас - Българската православна църква (БПЦ), крепост на традиционното за страната източноправославно християнско вероизповедание. Дали това противопоставяне - освен реалните си последствия в обществената действителност - не е и сериозна крачка към кристализация на вечно търсения и неизменно променящ се критерий за Истината?! И същевременно може ли да бъде случаен фактът, че именно последователите на Петър Дънов смятат себе си за наследници и продължители на делото на богомилите и Христа?! Когато залогът е мярката за истинност в прилагането на Христовото Слово, отговорът на тези и на други подобни въпроси придобива универсално значение. В последните години у нас твърде много се говори и пише за т.нар. секти. Некомпетентни журналисти и тенденциозно настроени псевдоспециалисти побързаха да причислят към тях и Бялото Братство, създадено на българска земя от П. Дънов през 1900 г. под името Духовно общество „Всемирно Бяло Братство".
към текста >>

И очевидно неговото обяснение лежи в дълбочината на проникновено и обективно прозрение относно закономерностите на глобалното развитие на планетарната разумна общност и нейната поанта - човешкото мислене.
Дънов през 1900 г. под името Духовно общество „Всемирно Бяло Братство". Доколкото „секта" е понятие от каноническия и догматически категориален апарат на Църквата, то в случая меродавна би следвала да бъде оценката на класическото християнско богословие. Изхождайки от официално приетата в БПЦ дефиниция за „секта", стигаме до единствено правилния извод: Бялото Братство не е и не може да бъде секта поради простата причина, че никога не е представлявало формална част от Църквата и следователно никога не се е отделяло от нея1. А доколко терминът „секта" за кратък период от време бе изпълнен изцяло с негативно съдържание заради не дотам безкористните изяви на наши и чуждоземни спекуланти със Словото и защо стана така точно в преходната ни епоха - това вече е съвсем отделен въпрос. И очевидно неговото обяснение лежи в дълбочината на проникновено и обективно прозрение относно закономерностите на глобалното развитие на планетарната разумна общност и нейната поанта - човешкото мислене. А мъдрият ще отчете и проявата на принципи и закономерности, оставащи все още забулени за окото на емпиричното и рационално познание. Не бива да избегнем и друг значим въпрос: необходима ли е толерантност и веротърпимост между православните християни и следовниците на Учителя Петър Дънов в България? И ако „да" - мнение, към което безрезервно се придържаме, - защо и на каква основа? Базата за взаимно разбирателство притежава изключително солиден теоретичен фундамент: Бог е Един за всички люде, ние вярваме искрено в Него и изповядваме Иисус Христос като Негов Единороден Син, Изкупител и Спасител на рода човешки. Благовестието на Учителя от Назарет е Божествена перла на небесната премъдрост, откриващо Пътя към духовното Царство, където властват Любовта, Мъдростта и Истината.
към текста >>

18. 1920_8 Образуване на един клас

В тукашното училище ученикът щом изгуби вяра, че може да се учи, той свършва със себе си.
Спомени и стенограма на сестра Савка Керемидчиева. По инициатива на Учителя се събрахме десет млади сестри — три варненки и седем софиянки: Сотирка, Дафинка, Виктория, Паша, Оля Сийка, Марийка, Невенка, Стефка и аз, Савка. В горницата Учителя ни каза: Вие готови ли сте да вървите по Пътя на Новото учение смело и решително? Всеки ученик, който се колебае, не може да се учи. В тукашното училище ученикът щом изгуби вяра, че може да се учи, той свършва със себе си. Всеки ученик, който изгуби вярата си, той свършва със своето учение. Сега аз ще ви дам три правила, три метода, чрез които може да се пазите. защото в света младите са изложени на големи мъчнотии; не само младите, старите. Стават падания. Падането всякога произтича от факта, че когато физическия свят се изгуби равновесието, човек пада.
към текста >>

Това е правилното мислене на тази окултна Школа.
Ако ви дадат много, не казвайте, че много ви е дадено. Ако ви дадат малко, пак не казвайте, че малко ви е дадено. 'Щом кажете „Много ми е дадено", утре пък ще кажете „Малко ми е сега." Ще мълчите. Кажете ли така, ще започнете ту нагоре, ту надолу. Колкото ви е дадено, толкова ви е потребно. Това е правилното мислене на тази окултна Школа. Винаги имайте предвид чистотата и самообладанието. Двете заедно образуват цялата върлина на равновесието. Без тази върлина не може да минете никъде. Ще мислите и ще разрешавате. Това са проекти.
към текста >>

И ще гледате тези фигури станат живи, да ги одухотворите в себе си.
Винаги имайте предвид чистотата и самообладанието. Двете заедно образуват цялата върлина на равновесието. Без тази върлина не може да минете никъде. Ще мислите и ще разрешавате. Това са проекти. И ще гледате тези фигури станат живи, да ги одухотворите в себе си. Сега вие готови ли сте да вървите смело и решително по Пътя? - Да, готови сме! - Без никакво колебание? - Без никакво! Аз мълчах, но душата ми говореше.
към текста >>

19. 1922_14 ПЕНТАГРАМЪТ - Външен кръг

Така щото, който от вас няма нож, да тури у себе си поне малко ножче.
Това е проява на Божествения Промисъл. Значи, човек в своя път в живота се ръководи от една добра ръка. Това означава кръгът. (17) И така, когато дойде някое изкушение пред вас, кажете: „Аз не се боя, защото Господ е с мен". И после, тази картина, която днес ще ви се даде, често я четете, защото за вас са много важни написаните в нея думи: „В ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ВОЛЯТА БОЖИЯ Е СИЛАТА НА ЧОВЕШКАТА ДУША". Така щото, който от вас няма нож, да тури у себе си поне малко ножче. И когато ви връхлети някоя лоша мисъл, побързайте да я отхвърлите от себе си — не й позволявайте да вземе мира ви. (2, 95-196) А който иска да слугува на Бога, първото правило е написано в картината. То е: „В изпълнението на волята на Бога е силата на човешката душа". (2, 17)
към текста >>

И когато ви връхлети някоя лоша мисъл, побързайте да я отхвърлите от себе си — не й позволявайте да вземе мира ви.
Значи, човек в своя път в живота се ръководи от една добра ръка. Това означава кръгът. (17) И така, когато дойде някое изкушение пред вас, кажете: „Аз не се боя, защото Господ е с мен". И после, тази картина, която днес ще ви се даде, често я четете, защото за вас са много важни написаните в нея думи: „В ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ВОЛЯТА БОЖИЯ Е СИЛАТА НА ЧОВЕШКАТА ДУША". Така щото, който от вас няма нож, да тури у себе си поне малко ножче. И когато ви връхлети някоя лоша мисъл, побързайте да я отхвърлите от себе си — не й позволявайте да вземе мира ви. (2, 95-196) А който иска да слугува на Бога, първото правило е написано в картината. То е: „В изпълнението на волята на Бога е силата на човешката душа". (2, 17) Добротата, Мъдростта, Любовта, Правдата и Истината — това е пътят, чрез който човек се възкачва.
към текста >>

когато е взел сабята в ръцете си и сече с нея наляво и надясно, след известно време той ще се намери на мястото на угнетените и ще изпита на себе си онова, което той е сторил на другите.
Човек е още млада и неопитна душа и си служи с насилието, с неправдата, без да мисли за последствията. Той не е чувал още и не знае за зак кармата. (17) ЧАША В света, обаче, съществува закон, наречен Законът на кармата, който връща на всеки това, което той е сторил на другите — било добро или зло. И когато някой забогатее с пари, знание или власт и започне да угнетява другите за своя полза, т. е. когато е взел сабята в ръцете си и сече с нея наляво и надясно, след известно време той ще се намери на мястото на угнетените и ще изпита на себе си онова, което той е сторил на другите. Той ще пати за стореното не един, а три пъти повече. Това второ състояние, втората криза, която трябва да изживее, е изразена в Пентаграма със символа на чашата. Той изпива до дъно горчивата чаша, в която са събрани всичките страдания, причинени от него на другите и то в четворен размер. (1) Страданията показват, че човек е сгрешил, че се е отклонил от Божествения път, че трябва да ги понесе както трябва и да си плати. (13, 297)
към текста >>

Като се учи-по този начин, той се просвещава, добива повече светлина в себе си и става по-разумен.
Той започва да мисли как да живее, за да подобри живота си, но не така, както е живял по-рано, със сабята. (1) Чрез страданието, през което минава човек, започва да изучава книгата на живота, заучава законите на живота и гледа да спазва тези закони. Но в тази форма той е още в началото на своето събуждане. Той чете в книгата на живота още първите уроци. Може би не всякога той вижда връзката между насилието, което той върши и страданието, което иде след него. Като се учи-по този начин, той се просвещава, добива повече светлина в себе си и става по-разумен. Ако той не разбере достатъчно добре на земята тази връзка между насилието и страданието, най-добре я вижда, когато след смъртта си отиде горе. Тогава ясно взема решение като дойде следващия път на земята да води съвършено друг начин на живoт, за да не минава през същите страдания. (17) Книгата е разумът. (2, 174) СВЕЩ, СВЕТИЛНИК
към текста >>

В процеса на това мислене той добива вече светлината на живота, защото да мислиш правилно, е да светиш.
(10, 36) Свещта показва, че знанието ще му даде светлина. (13, 297) Светилникът представлява човекът, който разсъждава. (2, 174) В процеса на това мислене той добива вече светлината на живота, защото да мислиш правилно, е да светиш. Следователно, той знае вече къде върви и прави. Тази фаза от неговото развитие в Пентаграма е означена със символа на запалената свещ. (1) Тогава ще отидем при светилника, та чрез неговата светлина да можем да узнаем и знаем за какво именно можем да бъдем полезни. Тук ще почнем да разсъждаваме и да учим хората. (2, 198)
към текста >>

От това следва, че оня, който държи сабята на узурпатора, учения или на държавника и казва, че служи на Бога, лъже и себе си и другите.
И само, когато може да дава, той може да владее. Това му състояние е означено със символа скиптър. И така сабя и скиптъра са двата символа на власт, но на два вида власт — светска, която убива и взема и духовна власт, която дава и възкресява. Тези два вида власт се изключват взаимно. Там където е едната, другата не може да бъде. От това следва, че оня, който държи сабята на узурпатора, учения или на държавника и казва, че служи на Бога, лъже и себе си и другите. Той ще се увери в това, когато му отнемат сабята и го поставят на мястото на ония, които е управлявал със сабя. Само тогава ще разбере, че е още на първото стъпало на пътя и то на широкия светски път. (1) Жезълът означава, че човек добива вече известна власт над себе си. Същевренно добива известна власт върху някои сили и закони в природата. Това е именно жезълът.
към текста >>

Жезълът означава, че човек добива вече известна власт над себе си.
Тези два вида власт се изключват взаимно. Там където е едната, другата не може да бъде. От това следва, че оня, който държи сабята на узурпатора, учения или на държавника и казва, че служи на Бога, лъже и себе си и другите. Той ще се увери в това, когато му отнемат сабята и го поставят на мястото на ония, които е управлявал със сабя. Само тогава ще разбере, че е още на първото стъпало на пътя и то на широкия светски път. (1) Жезълът означава, че човек добива вече известна власт над себе си. Същевренно добива известна власт върху някои сили и закони в природата. Това е именно жезълът. Човек вече е извлякъл поука от живота, от неговото изучаване да се старае да владее и управлява себе си. Учителят казва: „Човек трябва да цар на себе си, да управлява себе си". Жезълът означава, че човек има вече известно самообладание.
към текста >>

Човек вече е извлякъл поука от живота, от неговото изучаване да се старае да владее и управлява себе си.
Той ще се увери в това, когато му отнемат сабята и го поставят на мястото на ония, които е управлявал със сабя. Само тогава ще разбере, че е още на първото стъпало на пътя и то на широкия светски път. (1) Жезълът означава, че човек добива вече известна власт над себе си. Същевренно добива известна власт върху някои сили и закони в природата. Това е именно жезълът. Човек вече е извлякъл поука от живота, от неговото изучаване да се старае да владее и управлява себе си. Учителят казва: „Човек трябва да цар на себе си, да управлява себе си". Жезълът означава, че човек има вече известно самообладание. Той гледа да се въздържа, когато в него дойде желание да прояви своята низша природа. Той се учи да я владее, да я контролира, да я управлява. Жезълът има и друго значение, както се спомена по-горе, през тази фаза на своето развитие човек се учи да манипулира известни природни сили и закони, да си служи с тях. (17)
към текста >>

Учителят казва: „Човек трябва да цар на себе си, да управлява себе си".
Само тогава ще разбере, че е още на първото стъпало на пътя и то на широкия светски път. (1) Жезълът означава, че човек добива вече известна власт над себе си. Същевренно добива известна власт върху някои сили и закони в природата. Това е именно жезълът. Човек вече е извлякъл поука от живота, от неговото изучаване да се старае да владее и управлява себе си. Учителят казва: „Човек трябва да цар на себе си, да управлява себе си". Жезълът означава, че човек има вече известно самообладание. Той гледа да се въздържа, когато в него дойде желание да прояви своята низша природа. Той се учи да я владее, да я контролира, да я управлява. Жезълът има и друго значение, както се спомена по-горе, през тази фаза на своето развитие човек се учи да манипулира известни природни сили и закони, да си служи с тях. (17) БУКВИТЕ
към текста >>

20. 1922_18 ПЕНТАГРАМЪТ - Влияние на Пентаграма и работа с него

Там човек всякога ще се намери в противоречие с Божественото в себе си.
Ако живееш разумно, ти си в рая, ако живееш неразумно, в ада си — от тебе зависи твоето щастие и нещастие. (П, 32) Виждате от картината [на Пентаграма], че главата на дявола мистически е вътре в нас. (2, 174) В Пентограма има пет малки триъгълника и един петоъгълник в средата обърнат с върха надолу (фиг. 2). Там човек всякога ще се намери в противоречие с Божественото в себе си. Законът е такъв. Вие едновременно не можете да бъдете в хармония и с Божествения, и с физическия свят. Ако сте в хармония с физическия свят, ще бъдете в противоречие с Божествения свят; ако сте в хармония с Божествения свят, ще бъдете в про¬тиворечие с физическия свят. Да бъдете едновременно в хармония и с двата свята, това е невъзможно. Това не е абсолютно невъзможно, но при сегашните условия, в които се намира човек, е невъзможно.
към текста >>

Ако обърнеш Божествения свят надолу, а физическия свят нагоре, тогава ти ще бъдеш справедлив спрямо света, но несправедлив спрямо вътрешния закон, и ще изпаднеш в противоречие с Божествения свят в себе си.
— Защото в човека има едновременно две течения: едното течение отива надолу — към земята, а другото течение нагоре - към слънцето. Всички философи, мъдреци и Учители на човечеството твърдят, (фиг. 2) че човек едновременно не може да угоди и на физическия, и на Божествения свят. Щом искаш да угодиш на Божествения свят, ще обърнеш Пентограма с върха нагоре; искаш ли да угодиш на физическия свят, ще обърнеш Пентограма с върха надолу. Триъгълникът (3) с върха нагоре представлява Божествения свят, а двата триъгълника надолу (1 и 5) представляват физическия свят. Ако обърнеш Божествения свят надолу, а физическия свят нагоре, тогава ти ще бъдеш справедлив спрямо света, но несправедлив спрямо вътрешния закон, и ще изпаднеш в противоречие с Божествения свят в себе си. Тия два принципа са в самия човек. Някои искат да изхвърлят петоъгълника от себе си. Това не може да стане по никой начин. (10, 31-32) ПРЕДУПРЕЖДЕНИЯ ЗА ПОСЛЕДИЦИТЕ
към текста >>

Някои искат да изхвърлят петоъгълника от себе си.
2) че човек едновременно не може да угоди и на физическия, и на Божествения свят. Щом искаш да угодиш на Божествения свят, ще обърнеш Пентограма с върха нагоре; искаш ли да угодиш на физическия свят, ще обърнеш Пентограма с върха надолу. Триъгълникът (3) с върха нагоре представлява Божествения свят, а двата триъгълника надолу (1 и 5) представляват физическия свят. Ако обърнеш Божествения свят надолу, а физическия свят нагоре, тогава ти ще бъдеш справедлив спрямо света, но несправедлив спрямо вътрешния закон, и ще изпаднеш в противоречие с Божествения свят в себе си. Тия два принципа са в самия човек. Някои искат да изхвърлят петоъгълника от себе си. Това не може да стане по никой начин. (10, 31-32) ПРЕДУПРЕЖДЕНИЯ ЗА ПОСЛЕДИЦИТЕ (Още 1912 г. Учителя отбелязва за дадените 1911 г.
към текста >>

Не направиш ли така, може да мислиш, колкото искаш, но всичкото мислене ще отиде на вятъра.
3), т. е. ще отправиш ума си нагоре към Бога и после ще свалиш ръката си надолу (В). Ръката представлява женския принцип, движение на волята. Значи, за да се освободиш, ти непременно трябва да отправиш и ума си, и сърцето си към Бога. Първият подтик на ума трябва да бъде към Бога. Не направиш ли така, може да мислиш, колкото искаш, но всичкото мислене ще отиде на вятъра. Съединиш ли се, обаче, с Бога по ум, сърце и воля, ти веднага ще почнеш да пъплиш нагоре като охлюв. Петоъгьлникът започва с движение нагоре (А), после слиза надолу (В), което движение представлява рефлексия на първото. После иде третото движение отдясно към ляво (С). След туй и четвъртото движение, хоризонтално, отляво към дясно (Д), най-после петото движение надолу, отдясно към ляво (Е). Първото то движение показва закона на Истината, но само външната страна.
към текста >>

И след като отчупите едно малко парче от този камък или от тази скала, ще го вземете със себе си и като се върнете у дома си, ще го разгледате хубаво и ще го проучите.
Ако вие сте един каменар и вдигате чука си, удряте с него някоя скала, можете ли да имате резултат още от първия удар? Като ударите първия път скалата, чукът отскача и нищо не отчупвате. Някой път вие трябва да ударите 500 пъти едно след друго, за да имате един малък резултат. Та като дойдете до великите идеи, които искате да разберете, по същия начин и вашият чук отскача. И вие трябва да ударите най-малко 500 пъти, за да имате и най-малък резултат, но вие веднага се обезсърчавате и казвате: „Тази работа не е за мене.” Не, ще чукате, докато отчупите нещо. И след като отчупите едно малко парче от този камък или от тази скала, ще го вземете със себе си и като се върнете у дома си, ще го разгледате хубаво и ще го проучите. (9, 156-158) Ако се разгледа шестоъгълника, и в него има преплетени триъгълници, то той се отнася до макрокосмоса, когато Пентограмът се отнася до човешкия живот. Само в Пентограма вие може да намерите правилния израз на вашия индивидуален живот към вас и към обществото, както и различните начини, по които трябва да постъпвате във всеки даден случай. Лицето, с което ще имате някакви отношения, ще поставите на върха, горе, в числото 3 (фиг. 2). Върховете на Пентограма ще се движат тъй, че целият Пентограм ще бъде в постояннодвижение.
към текста >>

По същия начин ще действувате и спрямо себе си, защото всякога не сте на едно и също място в Пентограма... Аз бих желал още тази вечер всеки от вас да определи на коя страна или на кой връх от Пентограма се намира в дадения момент, според както са наредени числата по върховете.
Той има знания и затова оттам ще започнете с него. Ако този човек се намира при числото 1 [на чертежа от външната страна], върху него трябва действува с Любовта, да се смекчи сърцето му, защото единицата е най-силният, най-суровият принцип, който трябва да се смекчи. Ако някой човек се намира при тройката, ще му се въздействува чрез Истината, защото той обича свободата. Когато някой човек се намира при четворката, ще му се въздействува с Доброто, ако се намира при петорката, ще му се въздействува с Правдата, с правото. Следователно, с всеки човек ще се постъпва специално, според това, на коя страна в Пентограма се намира той. По същия начин ще действувате и спрямо себе си, защото всякога не сте на едно и също място в Пентограма... Аз бих желал още тази вечер всеки от вас да определи на коя страна или на кой връх от Пентограма се намира в дадения момент, според както са наредени числата по върховете. Това отношение не е абсолютно, то е само една фаза в живота ви за дадения случай. Ще определите мястото си в Пентограма, според както се чувствувате сега, през време на лекцията. (10, 32-35) Тази картина често я четете, защото за вас са много важни написаните в нея думи. (2, 195)
към текста >>

Когато човек е в опасност да си представя, че държи Пентаграмата за [двата] върха пред себе си, като с дясната ръка хваща [лъча на] Правдата, с лявата ръка хваща [лъча на] Истината и насочва върха напред към обекта и казва: „В иметото на Господа Исуса Христа нашего, моля Господа Велики и Силен да стори благоугодно пред Неговите очи!
Ако човек съзнава каква сила има Пентаграма, каква светлина излъчва, тя може да му служи като мощно оръжие. Всяко място където има Пентаграма е оградено, излизат силни вибрации. Това място се огражда от лоши влияния, нисши същества не могат да припарят там. (12) Който има Пентаграма трябва да я сложи в рамка и стъкло и не в коя да е стая, а там, където идват рядко чужди хора и където той се моли. В тази стая не бива да се говорят лоши неща, понеже излизат сили от Пентаграма. (12) Когато човек е в опасност да си представя, че държи Пентаграмата за [двата] върха пред себе си, като с дясната ръка хваща [лъча на] Правдата, с лявата ръка хваща [лъча на] Истината и насочва върха напред към обекта и казва: „В иметото на Господа Исуса Христа нашего, моля Господа Велики и Силен да стори благоугодно пред Неговите очи! " (12) Когато човек се намира пред Пентаграма и се моли, тогава, ако иска, може да си представи три изречения. Най-вътрешното изречение е: „В изпълнението волята на Бога е силата на човешката душа". Той трябва да си представи, че около този кръг има още два. В средния кръг пише така: „Бог толкова възлюби света, че даде Своя единороден Син, за да не погине всеки, който вярва в Него, а да има живот вечен.
към текста >>

Но човек трябва да реши вътрешно за себе си, че трябва да служи на Бога и да няма връщане назад.
Или мога да им правя разни цветя и да ги занимавам с тях. Ще си служа и с живи цветя. (8, 22) Щом човек притежава Пентаграм, трябва да работи за славата Божия. Щом човек го използва правилно, тогава той ще бъде източник на богатство и благословение. Но човек трябва да реши вътрешно за себе си, че трябва да служи на Бога и да няма връщане назад. Ако няма това съзнание в себе си, този Пентаграм ще му вреди. (12) Разглеждайте емблемата на Пентаграма. Размишлявайте върху петте добродетели и върху закона, който ги огражда. Така, както момъкът се свързва вътрешно със своята възлюблена дама като наблюдава нейното лице, така и вие като наблюдаватеПентаграмът, търсете да се свържете с вътрешния смисъл на учението. Ако всеки ден отделяте по няколко минути, ще имате резултат.
към текста >>

Ако няма това съзнание в себе си, този Пентаграм ще му вреди. (12)
Ще си служа и с живи цветя. (8, 22) Щом човек притежава Пентаграм, трябва да работи за славата Божия. Щом човек го използва правилно, тогава той ще бъде източник на богатство и благословение. Но човек трябва да реши вътрешно за себе си, че трябва да служи на Бога и да няма връщане назад. Ако няма това съзнание в себе си, този Пентаграм ще му вреди. (12) Разглеждайте емблемата на Пентаграма. Размишлявайте върху петте добродетели и върху закона, който ги огражда. Така, както момъкът се свързва вътрешно със своята възлюблена дама като наблюдава нейното лице, така и вие като наблюдаватеПентаграмът, търсете да се свържете с вътрешния смисъл на учението. Ако всеки ден отделяте по няколко минути, ще имате резултат. Някои ще имат резултат още първия път, други ще имат резултат след няколко дни.
към текста >>

21. ПЪТЯ НА СЛОВОТО

Той застана на катедрата и аз видях едно дълбоко съсредоточено лице в себе си.
Създаваше се една вълна, която обхващаше всички, които слушаха и разбираха. Рядко можеше да остане равнодушен човек, когато Учителят говореше вдъхновено. Това вдъхновение се предаваше и на слушателите. Повечето от тях излизаха вдъхновени, с просветнали лица и очи, с радостни сърца, готови да проявят милост и снизхождение. Когато отидох на беседа, първото нещо, което на мен ми направи впечатление, бе лицето на Учителя. Той застана на катедрата и аз видях едно дълбоко съсредоточено лице в себе си. Аз не бях виждала друго същество такова и това остави отпечатък в съзнанието ми. Много силно впечатление ми направи. След това, аз Го виждах много пъти така, когато идваше на беседи. Той не правеше контакт с нас преди беседите, стоеше си в стаята горе. Той се подготвяше за беседа, защото Той не четеше нищо - само говореше.
към текста >>

Но Той сравнително малко разкри Себе Си пред нас.
Аз се чудя, аз съм толкова възрастен, сега какви пари ще имам един ден, кога ще работя аз отсега нататък, каква ли работа? А то се разбирало работа, духовна работа. И тогава каза: "Ще стане голям глад за духовна работа". Георги Добрев Учителят ни даде огромен материал чрез Словото Си. Но Той сравнително малко разкри Себе Си пред нас. Голяма част от знанието, което имаше и носеше със Себе Си, Той не го разкри, защото съвременното човечество можеше да злоупотреби с него. Аз лично много пъти съм Го чувал да казва: "Да не мислите, че Аз всичко ви давам? Много работи има, които не ви казвам. Съвременното човечество не е дошло до този етап. А като проучите Словото и Го приложите, тогава Небето ще се отвори за вас.
към текста >>

Голяма част от знанието, което имаше и носеше със Себе Си, Той не го разкри, защото съвременното човечество можеше да злоупотреби с него.
А то се разбирало работа, духовна работа. И тогава каза: "Ще стане голям глад за духовна работа". Георги Добрев Учителят ни даде огромен материал чрез Словото Си. Но Той сравнително малко разкри Себе Си пред нас. Голяма част от знанието, което имаше и носеше със Себе Си, Той не го разкри, защото съвременното човечество можеше да злоупотреби с него. Аз лично много пъти съм Го чувал да казва: "Да не мислите, че Аз всичко ви давам? Много работи има, които не ви казвам. Съвременното човечество не е дошло до този етап. А като проучите Словото и Го приложите, тогава Небето ще се отвори за вас. Невидимият свят ще вдигне пред очите ви своята завеса, ще се отворят очите ви, ще се отпушат ушите ви и вие ще станете член и ученик на Всемирното Велико Бяло Братство.
към текста >>

Аз даже се чудя на себе си защо говоря повече, отколкото трябва.
Тук понякога присъстват незрими пратеници на различни цивилизации на Битието. Затова аз беседвам с всички. Имам частни разговори, които са закрити за общата аудитория, но когато говоря в салона, достъп имат всички същества от невидимия свят. Аз не зная дали има човек на Земята, който да е говорил толкова много като мене. Аз проглуших света с моето говорене. Аз даже се чудя на себе си защо говоря повече, отколкото трябва. Това не е нито по характера ми, нито е присъщо на моето естество, нито е в съгласие с разбиранията ми. В невидимия свят ме считат за най-мълчаливия човек, а на Земята съм най- разговорливия. В беседите са важни не само думите. В тях има запечатани, скрити закони, които не могат да се предадат с думи. Много истини остават непреведени.
към текста >>

Трябва мисленето, философията, животът и упражненията, всичко да напредва заедно, в хармония.
Да говори човек логично не е голямо изкуство. Има известни правила, които ще заучи. Нещата в Природата логически не се нареждат. Звездите не са наредени по величина в пространството. Образите, с които си служа в беседите, са извадени от Природата. Трябва мисленето, философията, животът и упражненията, всичко да напредва заедно, в хармония. Истините и упражненията, които съм ви дал, се дават за първи път на външния свят. Най-новото, което е сега в Природата, това превеждам. Преди две хиляди години беше друго. Казват: "Едно време Христос е казал това". Но Христос е казал също: "Сега не можете да разберете някои неща, а после ще ги разберете".
към текста >>

Учителят казваше: "Когато чуете нещо в Словото, задръжте го в себе си, веднага не отивайте да го казвате на другите какво ви е говорил Учителят, за да може това слово да подейства във вас, пък вие да се ползвате от опитността, която имате.
Някой слушат Словото, но не става никаква промяна в тях. - Защо? - Не Го възприемат, не им е дадено. Словото Божие е затворено за лошите духове на земята. Въпреки това хората ги канят, стават врати за тях. Учителят казваше: "Когато чуете нещо в Словото, задръжте го в себе си, веднага не отивайте да го казвате на другите какво ви е говорил Учителят, за да може това слово да подейства във вас, пък вие да се ползвате от опитността, която имате. А не да бъдете като грамофонни плочи. Учителят казал нещо и вие гледате веднага да го предадете". Защото човек, когато веднага изнася знанието, той като че ли губи. Моите беседи са построени по законите на музиката и всяка дума произнесена от Мен, звучи с определен тон, а цялата лекция представлява една велика симфония за умовете на ангелите. Щом се махне или промени само една дума, симфонията започва да звучи фалшиво и ангелите казват, че това не е Словото Божие.
към текста >>

22. ЗДРАВНИ СЪВЕТИ

Две причини произвеждат болести и страдания: едната е физическа - неправилно дишане и хранене; втората причина е психическа: неправилно мислене и чувствуване.
- Ама не съм учен. - Следвайте Моя път, и наука ще придобиете. - Как да го следвам? - Изучавайте ме. Елате при мен, и както постъпвам аз, така постъпвайте и вие. Две причини произвеждат болести и страдания: едната е физическа - неправилно дишане и хранене; втората причина е психическа: неправилно мислене и чувствуване. Храненето е свързано със сърцето, а сърцето - с душата. Дишането е свързано с ума, а умът - с духа. Следователно, хармоничен живот е онзи, в който човек е успял да съпостави в правилна връзка процесите дишане и хранене по отношение силите на душата и на духа. За да придобие тази хармония, човек трябва да се свърже с ония хора, които са здрави умствено и сърдечно. Какво представя здравето?
към текста >>

Да бъдеш здрав, това значи да си в хармония с Първата Причина на нещата, с ближния си и със себе си.
Ако всеки ден не учиш, не можеш да станеш учен. Ако всеки ден не четеш, нищо няма да придобиеш. Ако всеки ден не пееш, никакъв певец не може да станеш. Ако всеки ден не решаваш по една задача, не можеш да станеш математик. Помнете: Здравето на човека произтича от волята му, щастието - от неговия ум, а блаженството - от душата. Да бъдеш здрав, това значи да си в хармония с Първата Причина на нещата, с ближния си и със себе си. Ние боледуваме, защото губим връзката си с Бога. Възстановете връзката си с Бога и всичките ви отношения постепенно ще се изгладят, всичките ви рани ще зарастнат и силите ви ще дойдат. Докато душата е свързана с Бога, тя притежава огромни природни сили и може да лекува. Всяка болест е резултат от нарушение на някой Божествен закон. Причината за заболяването е много проста: сложена е преграда пред някой Божествен закон.
към текста >>

23. ЛЮБОВ КЪМ БОГА

Второ, те не обичат ближния си, както себе си.
ЛЮБОВ КЪМ БОГА Кое спъва хората? Две неща спъват хората: Първо, те не обичат Бога с всичката си душа, с всичкото си сърце, с всичкия си ум и с всичката си сила. Второ, те не обичат ближния си, както себе си. При това положение, каквото да четете, каквато наука и да имате, всичко ще се стопи пред лицето ви. Първата и най-голяма заповед е да възлюбиш Господа с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си душа и с всичката си сила. Обикнете ли Бога, всичките противоречия ще изчезнат от живота ви. Първото нещо, което се изисква от всички хора, е любов към Бога. После иде любовта към ближния и към себе си.
към текста >>

После иде любовта към ближния и към себе си.
Второ, те не обичат ближния си, както себе си. При това положение, каквото да четете, каквато наука и да имате, всичко ще се стопи пред лицето ви. Първата и най-голяма заповед е да възлюбиш Господа с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си душа и с всичката си сила. Обикнете ли Бога, всичките противоречия ще изчезнат от живота ви. Първото нещо, което се изисква от всички хора, е любов към Бога. После иде любовта към ближния и към себе си. Само Божията Любов трябва да ни дойде на помощ, за да ни избави от всички беди. Любовта разрешава всички въпроси. Без нея въпросите остават неразрешени. Оня, Който ни ръководи, Който ни дава живот и помага за разрешаване на всички въпроси, е Бог. И за да люби някой човек себе си, той трябва да люби ближния си, понеже тези три закона са свързани: любов към Бога, любов към душата си и любов към ближния.
към текста >>

И за да люби някой човек себе си, той трябва да люби ближния си, понеже тези три закона са свързани: любов към Бога, любов към душата си и любов към ближния.
После иде любовта към ближния и към себе си. Само Божията Любов трябва да ни дойде на помощ, за да ни избави от всички беди. Любовта разрешава всички въпроси. Без нея въпросите остават неразрешени. Оня, Който ни ръководи, Който ни дава живот и помага за разрешаване на всички въпроси, е Бог. И за да люби някой човек себе си, той трябва да люби ближния си, понеже тези три закона са свързани: любов към Бога, любов към душата си и любов към ближния. Те са един закон, който се проявява. Божията Любов изисква от хората взаимно уважение и почитание. Само като обичате Бога, Той ще ви научи как да обичате хората. Без любов към Бога, никого не можете да обичате. Трябва да почиташ хората, защото Бог живее в тях и чрез тях Той те изпитва.
към текста >>

Ако го търсите, ще го намерите в себе си.
Той е живял в света на безлюбието, което вкарва човека в гроба. Безлюбието носи всичките нещастия, всичките противоречия в живота. То е основа на човешкия порядък. Ще кажете, че дяволът носи нещастията и страданията. Оставете дявола настрана. Ако го търсите, ще го намерите в себе си. Когато не изпълнява Волята Божия, човек дава място на дявола в себе си. Всички страдания и нещастия в света произтичат от факта, че хората не искат да знаят какво нещо е Бог, какво нещо е Любовта. Някой казва: Защо Бог ни, дава страдания? Който обича и познава Бога, ще види, че всички страдания са за негово добро. Който не обича и не познава Бога, и от благата, които Той му дава, ще си създаде ад.
към текста >>

Когато не изпълнява Волята Божия, човек дава място на дявола в себе си.
Безлюбието носи всичките нещастия, всичките противоречия в живота. То е основа на човешкия порядък. Ще кажете, че дяволът носи нещастията и страданията. Оставете дявола настрана. Ако го търсите, ще го намерите в себе си. Когато не изпълнява Волята Божия, човек дава място на дявола в себе си. Всички страдания и нещастия в света произтичат от факта, че хората не искат да знаят какво нещо е Бог, какво нещо е Любовта. Някой казва: Защо Бог ни, дава страдания? Който обича и познава Бога, ще види, че всички страдания са за негово добро. Който не обича и не познава Бога, и от благата, които Той му дава, ще си създаде ад. Който обича и познава Бога, и от благата и от страданията ще си създаде рай.
към текста >>

Ако ние имахме Божията Любов в себе си, оскъдност в този свят нямаше да има.
Ако развиете вярата и любовта, ще разберете живота, ще ви се разкрият тайните на живота и пътищата на Небето. Ако се отказвате от тия ваши права, постоянно ще се скитате в областта на грешките, в областта на постоянните промени и ще търсите хиляди извинения за вашия живот. Каквото да правим, Бог никога не е допуснал една лоша мисъл или едно лошо чувство по отношение на нас. Такава трябва да бъде и вашата любов. Ако не спазите този свещен закон на Любовта, страданията неизбежно ще ви следват. Ако ние имахме Божията Любов в себе си, оскъдност в този свят нямаше да има. Съвременните хора могат да проверят този закон. Ако те биха живели по Бога, любовно - гладни години за тях нямаше да има, болести нямаше да има, земетресения, катаклизми нямаше да има. Забележете: гладните години, морът, всичко това са резултати от нарушението на онзи велик Божествен закон на Любовта, която ражда хармонията. И тъй, иска ли да води морален живот, човек трябва да има или страх от Бога или любов към Бога. Има ли едното или другото, той ще се превъзпита, човек ще стане.
към текста >>

Новото Учение носи нови методи на мислене, на чувстване и на постъпване.
По този път и децата вървят. Обаче, пътят на страха е път за гениалните хора, за адептите, за боговете. Като ученици на Новото Учение, вие ще станете съвършени, когато се научите да мислите като Бога. - Кога ще мислите като Бога? - Когато Го възлюбите. Новото Учение носи нови методи на мислене, на чувстване и на постъпване. Първо ще възприемете Божиите мисли, ще ги опитате, а после ще обикнете Господа и своя ближен. Вложете в ума си следната мисъл: Почит към себе си, обич към ближния, любов към Бога. Това трябва да прилагате всеки момент в живота си. Да обичаш Бога, това значи да Го виждаш в хората. Ще обичаш хората заради Бога в тях.
към текста >>

Вложете в ума си следната мисъл: Почит към себе си, обич към ближния, любов към Бога.
Като ученици на Новото Учение, вие ще станете съвършени, когато се научите да мислите като Бога. - Кога ще мислите като Бога? - Когато Го възлюбите. Новото Учение носи нови методи на мислене, на чувстване и на постъпване. Първо ще възприемете Божиите мисли, ще ги опитате, а после ще обикнете Господа и своя ближен. Вложете в ума си следната мисъл: Почит към себе си, обич към ближния, любов към Бога. Това трябва да прилагате всеки момент в живота си. Да обичаш Бога, това значи да Го виждаш в хората. Ще обичаш хората заради Бога в тях. Любовта ви към Бога определя любовта на ближните ви към вас. Обикнете ли Бога, и хората ще ви обичат.
към текста >>

Обичай себе си, обичай ближните си, обичай и Бога, за да имаш светъл ум.
В човешкото сърце нищо не може да расте без Любов. Желая ви да имате в сърцето си по един лъч от Божията Любов, за да израснат всички хубави неща. Дотолкоз, доколкото се увеличава Любовта ти към Бога, дотолкоз и Бог ще се изявява към тебе. Според степента на твоята Любов ще зависи изявлението на Бога. Колкото повече го обичаш, толкова повече ще станеш по-благороден, по-силен, толкова умът ти се разширява. Обичай себе си, обичай ближните си, обичай и Бога, за да имаш светъл ум. Ако мислите и чувствате по този начин, вие сте в правия път. И тогава, каквото и да се случи, вие ще го разглеждате все от добрата му страна. Какво представят любовта и омразата? - Любовта е врата, през която се отива при Бога. Омразата е врата, през която излизаш от Бога.
към текста >>

Закон втори: Люби ближния си като себе си.
Разлюбите ли Го, всичко ще изгубите. Помни само едно: Ти си жива душа, която люби Бога. Трите велики закона на Бялото Братство: Закон първи: Люби Господа Бога твоего с всичкото си сърце, с всичката си душа, с всичкия си ум, с всичката си сила. В Него ще намериш своето здраве, своето щастие, своето блаженство. Закон втори: Люби ближния си като себе си. В него ще намериш основите на своето повдигане. Закон трети: Бъди съвършен, както е Отец твой съвършен. В Него ще намериш връзките на вечния живот - извор на всички блага. Двата закона: Щом любиш хората (брата си), с това познаваш, че Бог те обича.
към текста >>

24. ЗАКОНИ НА МИСЪЛТА

Като станете сутрин, кажете на себе си: "Трябва да мисля тъй, както Бог мисли.
Ако мислите на човека не са здравословни, колкото да се храни физически, той пак ще линее. Днес малко хора могат да повярват, че мисълта храни човека. Те мислят, че хлябът само дава сила на човека. Словото Божие е живият хляб, за който Христос е говорил. Той представя сгъстена Божествена енергия. Като станете сутрин, кажете на себе си: "Трябва да мисля тъй, както Бог мисли. Трябва да обичам тъй, както Бог обича." Понеже ние не мислим, както Бог мисли, затова идват и всичките ни нещастия. Мисли за Бога, за ближния си и ще намериш своето благо. Мислиш ли първо за своето лично благо, ти ще станеш нещастен. Бог е предвидил твоето благо, няма защо да мислиш за себе си.
към текста >>

Бог е предвидил твоето благо, няма защо да мислиш за себе си.
Като станете сутрин, кажете на себе си: "Трябва да мисля тъй, както Бог мисли. Трябва да обичам тъй, както Бог обича." Понеже ние не мислим, както Бог мисли, затова идват и всичките ни нещастия. Мисли за Бога, за ближния си и ще намериш своето благо. Мислиш ли първо за своето лично благо, ти ще станеш нещастен. Бог е предвидил твоето благо, няма защо да мислиш за себе си. Дръжте в ума си мисълта: Аз искам да бъда точно такъв, какъвто Бог желае да бъда. И тъй, искате ли да дадете живот на доброто в себе си, мислете за него: занимавайте се с добрите мисли, чувства и постъпки, за да оживеят те във вас. Това подразбира стиха: "Които чуят гласа Му, те ще оживеят". Мислите за добър човек, в ума ви ще се яви светлина и в сърцето - топлина. Ако мислите за лош човек, в ума ви ще се яви тъмнина и в сърцето - охлаждане.
към текста >>

И тъй, искате ли да дадете живот на доброто в себе си, мислете за него: занимавайте се с добрите мисли, чувства и постъпки, за да оживеят те във вас.
Понеже ние не мислим, както Бог мисли, затова идват и всичките ни нещастия. Мисли за Бога, за ближния си и ще намериш своето благо. Мислиш ли първо за своето лично благо, ти ще станеш нещастен. Бог е предвидил твоето благо, няма защо да мислиш за себе си. Дръжте в ума си мисълта: Аз искам да бъда точно такъв, какъвто Бог желае да бъда. И тъй, искате ли да дадете живот на доброто в себе си, мислете за него: занимавайте се с добрите мисли, чувства и постъпки, за да оживеят те във вас. Това подразбира стиха: "Които чуят гласа Му, те ще оживеят". Мислите за добър човек, в ума ви ще се яви светлина и в сърцето - топлина. Ако мислите за лош човек, в ума ви ще се яви тъмнина и в сърцето - охлаждане. Този закон важи и за нашите отношения към Бога. Влизаш ли във връзка с Бога, в съзнанието ви ще се яви светлина, а в душата ви дълбок мир.
към текста >>

Никога не предавай на другите твоя начин на мислене, то е само за тебе.
Хубавите работи трябва винаги да се записват. Най-доброто време за размишление върху дадена тема е вечер в 10 часа, когато повечето хора спят. Този час е най-добър за размишление върху това, което Бог е сътворил. Всяка вечер или сутрин човек трябва да употребява 10-15 минути за размишление, да си отговори на въпросите, защо е дошъл на Земята, какъв е смисълът на живота и т.н. Така той си пробива път и през най-непроходимите места и се свързва с великото, с мощното в Природата. Никога не предавай на другите твоя начин на мислене, то е само за тебе. Мислите ли да правите нещо, не говорете нищо; само кажете: "Господи, ела ми на помощ". Човек трябва да влезе в съзнателна връзка със силите, които строят организма му. Само по този начин той ще уреди живота в себе си, ще се добере до законите на творчеството и на съзнателната работа и тогава ще може да помогне и на другите, и на обществото. Който пее и говори правилно, той може да мисли право. Търпелив човек е, който мисли; а нетърпелив човек е, който не мисли.
към текста >>

Само по този начин той ще уреди живота в себе си, ще се добере до законите на творчеството и на съзнателната работа и тогава ще може да помогне и на другите, и на обществото.
Всяка вечер или сутрин човек трябва да употребява 10-15 минути за размишление, да си отговори на въпросите, защо е дошъл на Земята, какъв е смисълът на живота и т.н. Така той си пробива път и през най-непроходимите места и се свързва с великото, с мощното в Природата. Никога не предавай на другите твоя начин на мислене, то е само за тебе. Мислите ли да правите нещо, не говорете нищо; само кажете: "Господи, ела ми на помощ". Човек трябва да влезе в съзнателна връзка със силите, които строят организма му. Само по този начин той ще уреди живота в себе си, ще се добере до законите на творчеството и на съзнателната работа и тогава ще може да помогне и на другите, и на обществото. Който пее и говори правилно, той може да мисли право. Търпелив човек е, който мисли; а нетърпелив човек е, който не мисли. Яденето е един метод, един процес на мисълта. Който правилно дъвчи, той правилно и мисли. Който бързо ходи, той бързо мисли.
към текста >>

Ако проектирате ума си към слънчевия възел на човека, да събудите в него приятно, топло чувство към себе си, той може да направи нещо за вас.
Като мислиш за лошите черти на някого, ти усилваш лошото у него и обратно. Това е закон. Срещнеш някого - изпрати му една хубава мисъл, той ще я възприеме с подсъзнанието си, не му я казвай. За предпочитане е мислено да му кажете да престане да говори. Ако говорителят е умен човек, ще възприеме мисълта ви и ще спре. Ако проектирате ума си към слънчевия възел на човека, да събудите в него приятно, топло чувство към себе си, той може да направи нещо за вас. Това наричаме вътрешно говорене, според което нещата стават моментално. При това говорене не е нужно да убеждавате човека много, за да го накарате да направи нещо за вас. Искаш ли да помогнеш на някого, помисли две минути за него. През това време не допущай никаква лоша мисъл или лошо чувство за него. Проектирай добри мисли в пространството, те все ще се възприемат от будни души и ще се реализират един ден.
към текста >>

Обаче, човек иска нещата да станат според неговите желания, без той да направи някаква жертва от себе си.
При това, съдбата на хората не е нещо фатално. Тя се определя от техните мисли, чувства и постъпки. Следователно, никой не е в сила да избави човека от собствената му съдба. Ако има някой, който може да му помогне, това е той сам. Как? - Като измени направлението на своите мисли, чувства и постъпки. Обаче, човек иска нещата да станат според неговите желания, без той да направи някаква жертва от себе си. Не, ако човек измени своите мисли, чувства и постъпки в прав смисъл, и Бог ще промени решението си към него.
към текста >>

25. СВОБОДА

И тъй, първият основен морал на живота е храненето, вторият - дишането, третият - чувстването, четвъртият - мисленето, петият - служенето на Бога.
Свободата е в самия човек, а не вън от него. Най-първо човек трябва да даде свобода и правда на своите 30 милиарда поданици. Човек не е дал свобода на своя стомах, на своите дробове, на своя мозък, а ги измъчва с непосилна работа и търси правда в света. Нямаш право да измъчваш очите си, ушите си, носа си, нямаш право да измъчваш ръцете и краката си, кожата си. Това е морал, това е хигиена - да не измъчваш нито една клетка. И тъй, първият основен морал на живота е храненето, вторият - дишането, третият - чувстването, четвъртият - мисленето, петият - служенето на Бога. Ако не знае правилно да яде, да диша, да чувства, да мисли, човек не може да служи на Бога. Това са пет основни правила, пет велики закона на живота. Изпълни ли тия закони, човек е свободен да живее както иска. Следователно, само онзи човек може да бъде свободен, който е изпълнил задължението си към петте основни морални положения на живота. Добре е човек да бъде свободен, но за да бъде абсолютно свободен, той трябва да притежава известни качества.
към текста >>

Всеки иска да бъде свободен, но само за себе си.
Никога не възпитавайте един човек. Оставете го да се прояви такъв, какъвто Господ го е създал. Оставете всеки човек да се проявява свободно, както отвътре му се диктува и вие ще избегнете поне 50% от противоречията. Съвременните хора се стремят към свобода. Всеки иска да бъде свободен, но само за себе си. Той не позволява да се месят в работите му, но сам се меси в чуждите работи. Като види, че някой не постъпва правилно, той веднага го изобличава, прави му бележки. Вместо да изправи погрешката му, той повече го обърква. Всеки иска да бъде учител на другите, да го учи как да постъпва. Не бъдете учители на хората.
към текста >>

Бъдете учители само на себе си.
Като види, че някой не постъпва правилно, той веднага го изобличава, прави му бележки. Вместо да изправи погрешката му, той повече го обърква. Всеки иска да бъде учител на другите, да го учи как да постъпва. Не бъдете учители на хората. Не давайте мнението си преди да са го искали. Бъдете учители само на себе си. Това е ваше право. Никой не може да отнеме правото ви да се учите, да се самовъзпитавате. Дайте свобода на себе си, дайте свобода и на ближните си. Имате ли тази свобода, вие ще бъдете силни да понасяте мислите и чувствата на окръжаващите. Бъдете свободни и не бързайте.
към текста >>

Дайте свобода на себе си, дайте свобода и на ближните си.
Не бъдете учители на хората. Не давайте мнението си преди да са го искали. Бъдете учители само на себе си. Това е ваше право. Никой не може да отнеме правото ви да се учите, да се самовъзпитавате. Дайте свобода на себе си, дайте свобода и на ближните си. Имате ли тази свобода, вие ще бъдете силни да понасяте мислите и чувствата на окръжаващите. Бъдете свободни и не бързайте. Искате ли бързо да постигнете нещо, вие ще изкарате недоносче. Определено е за колко време може да се реализира една идея. Остави всеки човек да върви из пътя си свободен.
към текста >>

26. ГРЕХОПАДЕНИЕТО НА ЧОВЕЧЕСТВОТО

Животинските клетки носят смъртта в себе си.
ГРЕХОПАДЕНИЕТО НА ЧОВЕЧЕСТВОТО Записки от беседите на Учителя Грехопадението започва с месоядството. Животинските клетки носят смъртта в себе си. Грехът отдалечава човека от Бога. Грехът е сила в Природата, която демагнитизира атомите. Това, което разрушава, разваля съвременните хора, са следните седем елемента: гордостта, гневът, сладострастието, леността, скъперничеството, завистта и лакомството. Човек трябва да схваща себе си като душа. Схваща ли се той като мъж или жена, то е слизане, деградация.
към текста >>

Човек трябва да схваща себе си като душа.
Грехопадението започва с месоядството. Животинските клетки носят смъртта в себе си. Грехът отдалечава човека от Бога. Грехът е сила в Природата, която демагнитизира атомите. Това, което разрушава, разваля съвременните хора, са следните седем елемента: гордостта, гневът, сладострастието, леността, скъперничеството, завистта и лакомството. Човек трябва да схваща себе си като душа. Схваща ли се той като мъж или жена, то е слизане, деградация. Щом една душа мисли, че е жена или мъж, спира се нейната енергия. Злото не е в другите хора, то е у нас. По-голям враг от себе си човек няма. Човек има воля да изкорени всичките лоши навици.
към текста >>

По-голям враг от себе си човек няма.
Това, което разрушава, разваля съвременните хора, са следните седем елемента: гордостта, гневът, сладострастието, леността, скъперничеството, завистта и лакомството. Човек трябва да схваща себе си като душа. Схваща ли се той като мъж или жена, то е слизане, деградация. Щом една душа мисли, че е жена или мъж, спира се нейната енергия. Злото не е в другите хора, то е у нас. По-голям враг от себе си човек няма. Човек има воля да изкорени всичките лоши навици. И най-голямото заблуждение, което дяволът е внесъл в човека, е мисълта: "Аз не мога да изкореня навиците си." Съвременният свят се е сплул. Разврат навсякъде - и в църквата, и в училището, и в управлението. И тия хора искат да живеят!
към текста >>

Никой не е готов да се откаже от себе си, т.е.
Но по- добре е най-напред да дойде лошото, че после хубавото. Питам: Мислите ли, че хората са готови днес да приемат Новото Учение? Те могат да го купят, но за да го унищожат, за да се освободят от него. Те не искат да се откажат от стария ред на нещата. Това е страшното! Никой не е готов да се откаже от себе си, т.е. от стария порядък. В какво се заключава старият порядък? - В стария начин на мислене, на чувстване и на постъпване. Колкото първите човеци послушаха Бога, толкова и сегашните хора ще послушат и изпълнят Моите думи. Мога да им се наложа, но това е насилие, а насилието не разрешава въпросите.
към текста >>

- В стария начин на мислене, на чувстване и на постъпване.
Те не искат да се откажат от стария ред на нещата. Това е страшното! Никой не е готов да се откаже от себе си, т.е. от стария порядък. В какво се заключава старият порядък? - В стария начин на мислене, на чувстване и на постъпване. Колкото първите човеци послушаха Бога, толкова и сегашните хора ще послушат и изпълнят Моите думи. Мога да им се наложа, но това е насилие, а насилието не разрешава въпросите. За да приеме Словото, човек трябва коренно да се измени. Защо Бог допусна греха? За да прекара човека през страдания, да отнеме каменното му сърце и да го замести с ново.
към текста >>

27. КОСМИЧЕСКО СЪЗНАНИЕ

Психологът д-р Ричард Вен в своята книга Космичното съзнание привежда следния случай на пробуждане Космическо съзнание у самия него, като говори за себе си в трето лице:
В началото на пролетта цъфтят ранни пролетни цветя, които показват, че пролетта е близка. Също така един нов вид съзнание отначало се изявява у отделни хора, които са изпреварили другите в своето развитие. От друга страна, когато един нов вид съзнание се ражда в човека, изпърво то не става изведнъж постоянно негово състояние. Отначало то идва като моментен проблясък, като моментно озарение, което трае малко време, и после човек се връща пак в своето обикновено състояние. Само най- напредналите Посветени имат Космическо съзнание като постоянно свое състояние. Психологът д-р Ричард Вен в своята книга Космичното съзнание привежда следния случай на пробуждане Космическо съзнание у самия него, като говори за себе си в трето лице: “Това беше в ранна пролет в 36-годишната му възраст. Той прекарал вечерта с двама приятеля в четене на поетите Уърдзуърт, Шели, Кийтс, Браунинг и особено на Уитман20. Те се разделили в полунощ и той трябвало дълго да пътува до дома си с кола. По пътя се намирал дълбоко под впечатленията на идеите, образите и чувствата, събудени от прочетеното, и от разговорите и бил настроен тихо и смирено. Бил потопен в спокойна, почти пасивна радост.
към текста >>

И изведнъж, без всякакво предупреждение, той видял себе си като че ли е обиколен с облак от огнен цвят.
“Това беше в ранна пролет в 36-годишната му възраст. Той прекарал вечерта с двама приятеля в четене на поетите Уърдзуърт, Шели, Кийтс, Браунинг и особено на Уитман20. Те се разделили в полунощ и той трябвало дълго да пътува до дома си с кола. По пътя се намирал дълбоко под впечатленията на идеите, образите и чувствата, събудени от прочетеното, и от разговорите и бил настроен тихо и смирено. Бил потопен в спокойна, почти пасивна радост. И изведнъж, без всякакво предупреждение, той видял себе си като че ли е обиколен с облак от огнен цвят. За миг си помислил за пожар в града, но в следващия миг той вече знаел, че тая светлина иде от самия него. Непосредствено след това у него се родило чувство на възторг, огромна радост, след което дошло умствено просветление, което не може да се опише. В мозъка му проникнало като мълния едно Божествено сияние и завинаги осветило целия му живот. В себе си почувствал блаженство, досег с Небето. От този момент той ясно осъзнал, че всемирът не е мъртва материя, а е нещо живо и разумно, че човешката душа е безсмъртна; Вселената е така създадена, че във всички възможности на случайността всичко въздейства за благото на всекиго и на всички; че основният принцип във всемира е любовта; че щастието на всекиго от нас в края на краищата е абсолютно извън всяко съмнение.
към текста >>

В себе си почувствал блаженство, досег с Небето.
Бил потопен в спокойна, почти пасивна радост. И изведнъж, без всякакво предупреждение, той видял себе си като че ли е обиколен с облак от огнен цвят. За миг си помислил за пожар в града, но в следващия миг той вече знаел, че тая светлина иде от самия него. Непосредствено след това у него се родило чувство на възторг, огромна радост, след което дошло умствено просветление, което не може да се опише. В мозъка му проникнало като мълния едно Божествено сияние и завинаги осветило целия му живот. В себе си почувствал блаженство, досег с Небето. От този момент той ясно осъзнал, че всемирът не е мъртва материя, а е нещо живо и разумно, че човешката душа е безсмъртна; Вселената е така създадена, че във всички възможности на случайността всичко въздейства за благото на всекиго и на всички; че основният принцип във всемира е любовта; че щастието на всекиго от нас в края на краищата е абсолютно извън всяко съмнение. Той твърди, че в течение на няколко секунди, през време на които траело просветлението, видял и узнал повече, отколкото през целия си дотогавашен живот, и че узнал нещо такова, което никакво изследване не може да даде.” П. Успенски21 в Tertium Оrganum описва преживяването на космическото съзнание от един негов приятел: “Това беше в Мраморно море. Беше зима.
към текста >>

Синята птица символизира тук онези Божествени богатства, които крие човешката душа в себе си.
Обхождат много държави, преминават морета, отиват в невидимия свят, минават през много изпитания, приключения, страдания, но не намират никъде синята птица. И най-сетне се връщат в дома обезсърчени, че не са изпълнили поръчката на феята. Но каква изненада за тях – като влизат в своята стая, виждат, че синята птица е там в една клетка. Отварят клетката, вземат птицата в ръцете си и се радват. Но прозорецът е отворен и синята птица се изскубва от ръцете им, отлита през прозореца в пространството и се изгубва. Синята птица символизира тук онези Божествени богатства, които крие човешката душа в себе си. Те са Божествени съкровища, Божествена светлина, велики сили, които тя крие в себе си. И при днешните условия на живота само в някои празнични моменти се проявява възвишеното, свещеното, Божественото, което пребивава в глъбините на човешката душа, и после човек пак се възвръща в обикновеното състояние. Този свещен храм е вътре в самия човек, в глъбините на неговото същество. За това децата не намират синята птица никъде навън, а вътре в собствената си стая. Но те й се радват за малко, понеже това възвишено състояние, това посещение на Бога трае късо време.
към текста >>

Те са Божествени съкровища, Божествена светлина, велики сили, които тя крие в себе си.
И най-сетне се връщат в дома обезсърчени, че не са изпълнили поръчката на феята. Но каква изненада за тях – като влизат в своята стая, виждат, че синята птица е там в една клетка. Отварят клетката, вземат птицата в ръцете си и се радват. Но прозорецът е отворен и синята птица се изскубва от ръцете им, отлита през прозореца в пространството и се изгубва. Синята птица символизира тук онези Божествени богатства, които крие човешката душа в себе си. Те са Божествени съкровища, Божествена светлина, велики сили, които тя крие в себе си. И при днешните условия на живота само в някои празнични моменти се проявява възвишеното, свещеното, Божественото, което пребивава в глъбините на човешката душа, и после човек пак се възвръща в обикновеното състояние. Този свещен храм е вътре в самия човек, в глъбините на неговото същество. За това децата не намират синята птица никъде навън, а вътре в собствената си стая. Но те й се радват за малко, понеже това възвишено състояние, това посещение на Бога трае късо време. ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ
към текста >>

Автор на творби със забележително влияния върху мисленето на много европейски и американски интелектуалци от XX век - „Tertium Organum - ключ към загадките на света” , „Четвъртият път”, „В търсене на чудесното” и други.
Шели, Пърси Биш (1792-1822) - английски поет от школата на романтизма, характерен с мотиви за разума и съвършенството на човека. Кийтс, Джон (1795-1821) - английски поет от школата на романтизма, автор на поемите „Хиперион” и „Падането на Хиперион”, в които главна интонация е отношението между въображение и реалност. Браунинг, Робърт (1812-1889) - английски поет с характерен психологически драматизъм на интонацията. Уитман, Уолт (1819-1892) - американски поет, автор на стихосбирката „Стръкчета трева”, в която с библейска мащабност се възпява човешката свобода и модерната демокрация. 21 Пъотър Успенски (1878-1947) - руски философ и езотерик, последовател на учението на руския мистик Георгий Гурджиев. Автор на творби със забележително влияния върху мисленето на много европейски и американски интелектуалци от XX век - „Tertium Organum - ключ към загадките на света” , „Четвъртият път”, „В търсене на чудесното” и други. 22 Метерлинк, Морис (1862-1949) - белгийски поет и драматург от школата на символизма, Нобелов лауреат за 1911 г. Главни мотиви в драмите му са удивителните и тайнствени събития в несъзнателния живот на душата.
към текста >>

28. БОЖЕСТВЕНИЯТ МОМЕНТ

Мисленето е друг начин.
Каквото направите, каквото спечелите на това място, то ще ви ползва. Онези, които ни обичат, създадоха този хубав ден днес. Те ни дават възможност да напълним, колкото торби имаме. Няма да оставим нито една празна торба. Дишането е един начин на работа. Мисленето е друг начин. От Невидимия свят ни учат как да дишаме, как да мислим. Яденето и то е едно упражнение. Чувстването – също. Това са елементарни упражнения. Те са подготовка, за да дойдат други още по-хубави, с които се занимават по-напредналите същества.
към текста >>

Каквото направиш за себе си, от него няма да спечелиш.
Турете в ума си мисълта: „Както Бог постъпва, така и аз ще постъпвам.“ И тогава ще имате Божественото благословение. Каквото и да дадете в Името Божие, няма да изгубите. Каквото направите в Името Божие, то ще принесе своя плод хилядократно. Направи добро и след това го забрави. То ще се върне при тебе с плод. Каквото направиш за себе си, от него няма да спечелиш. Едва ще вземеш това, което си сял. Практическата философия е: Божествения момент не отлагай никога, понеже като го пропуснеш, не се връща. Бог затова ни приготовлява, че като дойде този момент, да го ползваме. Аз сега искам, като дойде Божественото, да бъдете готови да го приемете и използвате. Този ден е за вас.
към текста >>

29. ВЪВЕДЕНИЕ

Допустимо е да не сме дооценили някои събития и загубили шанса да се реализираме и пречистим в аурата на възможни светли идеи, да сме забавили развитието на националното ни мислене и култура.
В целия този процес от духовни течения, още от дълбоката първооснова на националната ни култура и до днес продължават усилията за по-вярно разчитане и тълкуване на старата ни традиция. И въпреки широката и все по-добра историческа осведоменост, натрупана от времето, различните духовни нива на проблемите, подсказват трудността при разкриването им. Явления с по-висша еманация и синтези на творческия дух, със своята си логика за истина, изискват и по-широко езотерично тълкуване. Ако ролята на културата е да ги спасява, редно е да погледнем и към българските „спасени и недоспасени" явления, в нелеката ни историческа съдба, с така накъсаната й хронология. Трудно се обясняват взаимовръзки и взаимоотношения на отделни събития или направо чезнат и се размиват във времето, какъвто е случаят с богомилското учение без чието присъствие на Запад е абсурдно да си представим Реформацията и европейската цивилизация. Допустимо е да не сме дооценили някои събития и загубили шанса да се реализираме и пречистим в аурата на възможни светли идеи, да сме забавили развитието на националното ни мислене и култура. Трябва да се съгласим, че придобитите ценности в най-висшата духовна сфера са съхранени в генетичния ни код и независимо от отдалечеността на времето и историческата забрава при известни условия се проявяват. Приемем ли един път генетичният феномен като фактор на благословение в нашето развитие, необходимо е изново да променим културно-историческата си гледна точка. Отправим ли поглед назад към вътрешното съдържание и смисъла на духовните сили, движили живота ни, усетим ли сенките на дедите ни, които са ни наблюдавали през хилядолетията, непременно ще дойдем до простия човешки извод, че и днес ни наблюдават с надежда и укор, че пътят на духовната ни биография е път през тайнствата на историята ни. Ние не познаваме философията на Тангра, но историческите й следи с основание ни карат да смятаме, че тя е стъпила на здрави, непоклатими основи, отвеждаща българина към шеметни космически висини, внушаваща му грандиозни асоциации за света. Една философия, далеч от условностите на европейските религии и църкви, където висшите духовни принципи се смесват и объркват даже с гражданските закони; философия на онази езическа духовност, която днес с всичките си колебания и съмнения, със съвременната си формула за духовност, не я разбираме.
към текста >>

Близко до душевните дълбини на българския народ, сякаш родени от него и за самия него, то скоро разкрива надмощието си над европейското схоластично мислене.
Всички тия духовни прояви не рефлектират ли към едно друго време времето на X век векът, в който се оформи богомилската традиция, за да утвърди възгледите на началното християнство? Реализацията на християнството, това е богомилското учение, а неговото разпространение е процес, чиято цел се тълкува като подготовка на човешкото съзнание за идващата нова култура на Шестата раса, расата на светещите, на децата на Светлината. Изживеният опит показва, че всяка организация, оформила се в името на една възвишена идея, стига до познатия човешки порядък зараждане, развитие, кулминация, упадък, без възможността постоянно да я отстоява, а в практиката си дори се изправя често срещу нея. Така се получи и с Христовата идея при опита да се защити от организацията на християнските църкви. Отдалечаването на църквата от същността на християнския дух, това, че средновековната църковна култура канонизира кръста на най-страшните мъчения Христовите, като знак за учението на Любовта и милостта; създаването на йерархична пирамида, съперничеща на военната; това, че църквата се раздели на различни вери и въвлече християнския свят в жестоки взаимни борби показва, че тя продължава да стои пред Разпятието далеч от Възкресението... При такава историческа обстановка, сред един народ, който по естество е духовен, но по дух и убеждение антиклерикал, се поражда и най-антиклерикалното учение Богомилското. Близко до душевните дълбини на българския народ, сякаш родени от него и за самия него, то скоро разкрива надмощието си над европейското схоластично мислене. Хиляда години по-късно, същите духовни рефлекси откриваме в Българското Възраждане. Западните учени го определят като чудо на Деветнадесетото столетие, но за нас то е памет от старата ни култура. За Възраждането се е писало и говорило много. Бихме напомнили една мисъл, изказана от историк на далечна източна страна и записана от българския писател Николай Райнов: „Когато на един народ му е определено да преживее нещо велико, в него се раждат велики духове, за да го реализират". Да си припомним също така ярко отразената богомилска традиция във възрожденската ни поезия.
към текста >>

Ботев в своя вътрешен храм, със своята вяра и със своята най-антиклерикална и духовна молитва, опоетизира истински святото начало у себе си и народа си.
Хиляда години по-късно, същите духовни рефлекси откриваме в Българското Възраждане. Западните учени го определят като чудо на Деветнадесетото столетие, но за нас то е памет от старата ни култура. За Възраждането се е писало и говорило много. Бихме напомнили една мисъл, изказана от историк на далечна източна страна и записана от българския писател Николай Райнов: „Когато на един народ му е определено да преживее нещо велико, в него се раждат велики духове, за да го реализират". Да си припомним също така ярко отразената богомилска традиция във възрожденската ни поезия. Ботев в своя вътрешен храм, със своята вяра и със своята най-антиклерикална и духовна молитва, опоетизира истински святото начало у себе си и народа си. Със същото духовно озарение, със същата тази твърда вяра, в която човек се чувствува всякога пречистен ще продължи Вазов в „Молитва в планината". Поетът вместо в църковния храм, се „отправя" към планинския „храм неръкотворен", „коленичи в благоговейна молитва върху канара висока; усеща Бога у себе си и в небето, и в слънцето, и във всеки дъх, шум u шар, u листо, премъдър, вездесъщ и славен, разлян в живота на Всемира". Същото отношение към божественото прозира в откровенията на следващите наши поети... В края на XIX-то столетие у нас се заражда едно ново духовно учение. Християнско по дух, с дълбока българска езотерика и естествена хилядолетна взаимовръзка с тангризма, тракийския орфизъм и богомилството.
към текста >>

Поетът вместо в църковния храм, се „отправя" към планинския „храм неръкотворен", „коленичи в благоговейна молитва върху канара висока; усеща Бога у себе си и в небето, и в слънцето, и във всеки дъх, шум u шар, u листо, премъдър, вездесъщ и славен, разлян в живота на Всемира".
За Възраждането се е писало и говорило много. Бихме напомнили една мисъл, изказана от историк на далечна източна страна и записана от българския писател Николай Райнов: „Когато на един народ му е определено да преживее нещо велико, в него се раждат велики духове, за да го реализират". Да си припомним също така ярко отразената богомилска традиция във възрожденската ни поезия. Ботев в своя вътрешен храм, със своята вяра и със своята най-антиклерикална и духовна молитва, опоетизира истински святото начало у себе си и народа си. Със същото духовно озарение, със същата тази твърда вяра, в която човек се чувствува всякога пречистен ще продължи Вазов в „Молитва в планината". Поетът вместо в църковния храм, се „отправя" към планинския „храм неръкотворен", „коленичи в благоговейна молитва върху канара висока; усеща Бога у себе си и в небето, и в слънцето, и във всеки дъх, шум u шар, u листо, премъдър, вездесъщ и славен, разлян в живота на Всемира". Същото отношение към божественото прозира в откровенията на следващите наши поети... В края на XIX-то столетие у нас се заражда едно ново духовно учение. Християнско по дух, с дълбока българска езотерика и естествена хилядолетна взаимовръзка с тангризма, тракийския орфизъм и богомилството. През 1896 г. излиза книгата „Наука и възпитание" от Учителя Беинса Дуно, в страниците на която той за пръв път изнася принципите, идеите и духовните закони на учението си.
към текста >>

30. УЧИТЕЛЯТ, ХРИСТОС И НИКОДИМ

„Докато не приеме новото в себе си, човек няма да влезе в Царството Божие.
В томчето „Ключът на живота", изд. 1937 г. (беседата „Без прегради" стр. 101/102). Учителят напомня много подробно за онова, което говори Йоан за Никодим в 3 глава, 1:13 ст. в Евангелието: „Докато не приеме новото в себе си, човек няма да влезе в Царството Божие. Тази мисъл Христос е изказал пред Никодима със следните думи: „Ако човек не се роди изново, не може да влезе в Царството Божие." Като не разбрал дълбокия смисъл на новораждането, Никодим запитал Христа как е възможно стар човек отново да влезе в утробата на майка си? Христос му отговорил: „Ти си учител Израилев и не знаеш ли това? " Никодим не разбрал, как може човек да се роди отново, защото имал преграда за Божественото благо. Христос му казал, че за да разбере смисъла на думите, които му говори, той трябва да махне преградата, която сам е поставил. Може ли сам да я премахне?
към текста >>

На много места в беседите Учителят говори за онези прераждания, в които човек идва на земята, за да коригира и изправи мисленето и делата от миналото.
Кои са имали възможността чрез дълбоко съзерцание да разкрият разговорите между Христос и Никодим, ние не знаем. Но в протоколите от срещата на Учителя с братята и сестрите от Веригата на 14 август 1910 година в гр. Велико Търново е записано следното: „Преди две хиляди години, когато онази тъмна маса искаше разпятието на Христа, вие всички тук сте били в онази тълпа и сте викали в едно с нея: „Разпни го! ". Но тъй като от толкова години насам Христос вече ви е докоснал, защото всичко туй вие сте сторили от незнание и понеже съзнанието се е родило във вас, то сега се събуждате, за да изправите грешката на миналото си..." На много места в беседите Учителят говори за онези прераждания, в които човек идва на земята, за да коригира и изправи мисленето и делата от миналото. Някои наричат това закон на карма, но така или иначе всяко изправяне на погрешките води към духовно озарение.
към текста >>

31. 18 август 1909 г., 9.00 часа, сутринта

Не трябва да показвате привидно скромност, че нищо не искате, а същевременно да роптаете в себе си, че не ви дават каквото ви е нужно.
Например, Христос никъде не казва, че трябва да сме бедни. А това, което говори за камилата и иглените уши, с това не иска да каже, че богат не може да влезе в Царството Божие, а че богатият трябва да остави камилата с богатството си отвън и тогава да влезе в Царството Божие... Що се отнася до светските ни дела, когато искаме да прокараме една мисъл, трябва да й придадем определена форма. Всяко наше желание, което искаме да бъде изпълнено от невидимия свят, трябва да се оформи, т.е. трябва да се определи ясно какво се иска. Не трябва да показвате привидно скромност, че нищо не искате, а същевременно да роптаете в себе си, че не ви дават каквото ви е нужно. Такова благочестие е фалшиво благочестие. Пазете се да не се хвалите и да не говорите, че сте обърнали схващанията на този или онзи... Три неща изисква от вас Духът Божи: да се храните добре, да живеете добре и да мислите добре. Първата храна е Неговото Слово, добрият живот е Божията воля, а доброто мислене е Неговата Любов. Добре да се храните, значи да възприемате всичко, каквото Бог е определил за живота ви.
към текста >>

Първата храна е Неговото Слово, добрият живот е Божията воля, а доброто мислене е Неговата Любов.
трябва да се определи ясно какво се иска. Не трябва да показвате привидно скромност, че нищо не искате, а същевременно да роптаете в себе си, че не ви дават каквото ви е нужно. Такова благочестие е фалшиво благочестие. Пазете се да не се хвалите и да не говорите, че сте обърнали схващанията на този или онзи... Три неща изисква от вас Духът Божи: да се храните добре, да живеете добре и да мислите добре. Първата храна е Неговото Слово, добрият живот е Божията воля, а доброто мислене е Неговата Любов. Добре да се храните, значи да възприемате всичко, каквото Бог е определил за живота ви. Добре да живеете, означава да изпълнявате всичко, каквото Бог е наредил. Добре да мислите, значи да разсъждавате и да съзерцавате това, което Бог е създал. Каквото и да мислите друго, извън това, което е в Бога, то няма да придаде нито една педя към живота ви. Животът е в тези неща, които Бог е създал, и неговото облагородяване и извисяване лежи в тяхното възприемане.
към текста >>

Грижите ви са привидения, сенки, които нямат нищо зад себе си.
Знание. А какво е нужно за живота ви? Здраве, храна, облекло. Помнете, че Господ е обещал да не лиши от нищо своите чада. Това е такава необорима истина, както слънцето за деня. Защо се тревожите и смущавате за живота си? Грижите ви са привидения, сенки, които нямат нищо зад себе си. Промените ли мислите си, изменя се настроението ви, и обратно променете настроението си и мислите ви ще се изменят. Не е ли най-после сърцето двигател на всичко? Според посоката и мисълта, според стремежа настроението. Какво ви смущава? Бъдещето. Добре, оставете го настрана, защо ви е, когато ви причинява вреда.
към текста >>

Следователно, гледайте да го употребявате за добро, както за себе си, така и за другите.
Както световете служат за живота на душите, така и животът на душите служи за Божието Съзнание. Както душите се въплътяват в световете, така и Бог се въплътява в душите и проявява Своя Дух. Няма причина, която би могла да ви застави да се плашите или боите от някого. Вие не сте длъжни никому, освен на Бога. Всичко, което сте придобили и което притежавате, е Негов Дар. Следователно, гледайте да го употребявате за добро, както за себе си, така и за другите. А Бог, Който живее във вас, ще ви научи на всичко, което е най-добро и най-правилно. Той ще ви покаже Своя Път и начина, по който да проумявате Делата Му. Вътрешните смущения в душата ви са предвестник, че времето на обновлението ви е близо. Когато малкото дете в утробата на майка си започне да се движи и да усеща, че мястото му е станало тясно, това вече е признак, че е дошло времето за неговото освобождение още малко и ще се чуе радостният му глас вън, в широкия свят. Така и вашата душа вече не може да бъде задоволена от нищо друго, освен от Бога.
към текста >>

32. Свещеният час

Наблюдавайте каква промяна ще забележите в някой младеж, който е прекарал няколко години в странство, където и е бил в съприкосновение с видни професори... Вие ще намерите промяна във външния му вид, в отношенията му с другите хора, в начина на мисленето му и т.н.
Тя казва: „Добър човек е онзи, който има повече връзки с напреднали и възвишени същества". Значи по-голямото или по-малкото съприкосновение с висшите същества броят на допирните точки с тях определя степента на човешката добродетел. Когато дойдем до онези велики същества, които имат допирни точки направо с Бога, казваме, че те почти са завършили своето развитие на земята. Те влизат вече в плана на една по-висока еволюция от земната. Както и да ви описвам този висш свят, той е почти недостъ пен за сегашния човек, затова засега ще се ограничим само с разглеждането u проучването на земния живот. Наблюдавайте каква промяна ще забележите в някой младеж, който е прекарал няколко години в странство, където и е бил в съприкосновение с видни професори... Вие ще намерите промяна във външния му вид, в отношенията му с другите хора, в начина на мисленето му и т.н. На какво се дължи тази промяна? На съприкосновението, което е имал с тези учени. Мнозина от тях са окултни ученици, занимават се с окултната наука, но външно не се изявяват че са такива. Много от известните химици и физици се занимават с окултната наука и черпят своите знания направо от живата природа. Няма да посоча имената на тези учени, но казвам, че такива са съществували и в древността, съществуват и днес.
към текста >>

Не разбира ли хората както себе си, той ще влезе в стълкновение с тях.
" Виждате онзи художник колкото и беден да е, все намира бои и четки. Щом те са нужни за работата му откъдето и да е, той ще ги намери. Казвам: Както всеки човек от света разбира своите интереси, така и окултният ученик трябва да разбира своите интереси и интересите на своите другари. Всеки ученик, който ходи в Школата, трябва еднакво да разбира както своето положение, тъй и положението на другите. Не разбира ли хората както себе си, той ще влезе в стълкновение с тях. Всеки ученик, който иска да си служи с математиката, трябва най-напред да знае законите и правилата, по които става събирането, изваждането, умножението и делението. Постепенно той ще навлезе и в по-сложните действия на висшата математика. Не знае ли елементарните неща обаче, той не може да си служи нито с математиката, нито с геометрията. Следователно, живите хора представляват за нас почвата, която трябва да изучаваме. Голямо изкуство е да знаем с кои хора можем да дружим в даден случай, да споделяме нашите мисли и чувства, да се подвизаваме заедно в духовния живот и т.н.
към текста >>

Като ученици вие трябва да знаете, че има неща, които могат да се казват на хората, но има и неща, които трябва да задържате само за себе си.
Казвам: Като ученици, вие трябва да се въздържате, да не бързате изведнъж да изнасяте вашите свещени идеи. В древността окултните учени се подлагали на особен род самодисциплина да се въздържат от много говорене. В това отношение и вие трябва да правите опити да не бързате да изнасяте знанието си пред света. Знанието е плод, който зрее. Не давайте този плод другиму, преди да сте го опитали. Като ученици вие трябва да знаете, че има неща, които могат да се казват на хората, но има и неща, които трябва да задържате само за себе си. Тези последните трябва да представляват запасът, малкият капитал, от който само вие да се ползувате. Всеки човек трябва да има нещо свещено в себе си, което да пази свято от всеки чужд поглед, от всяко чуждо посегателство. Човек трябва да има силна вяра, за да приеме известни неща. Към виденията си и към сънищата си вие трябва да се отнасяте с голямо внимание. Ако ги приемате безогледно, ще се намерите в опасно положение.
към текста >>

Всеки човек трябва да има нещо свещено в себе си, което да пази свято от всеки чужд поглед, от всяко чуждо посегателство.
В това отношение и вие трябва да правите опити да не бързате да изнасяте знанието си пред света. Знанието е плод, който зрее. Не давайте този плод другиму, преди да сте го опитали. Като ученици вие трябва да знаете, че има неща, които могат да се казват на хората, но има и неща, които трябва да задържате само за себе си. Тези последните трябва да представляват запасът, малкият капитал, от който само вие да се ползувате. Всеки човек трябва да има нещо свещено в себе си, което да пази свято от всеки чужд поглед, от всяко чуждо посегателство. Човек трябва да има силна вяра, за да приеме известни неща. Към виденията си и към сънищата си вие трябва да се отнасяте с голямо внимание. Ако ги приемате безогледно, ще се намерите в опасно положение. Да не мислите, че всеки сън има смисъл! Не всичко, което мислите или сънувате, е от Бога.
към текста >>

Ако е допуснато известно страдание или изпитание за някого, то става по закона на Божия Промисъл, затова то крие в себе си нещо добро.
Той трябва да предвижда всичко, което може да му се случи, затова постоянно трябва да бъде нащрек, т.е. съзнанието му трябва да е будно. Ако умът на човека е буден, и здравето му е осигурено. В будния ум няма прекъсване на мисълта. Той не се безпокои от това, което става защото знае, че Бог действува навсякъде в света. Ако е допуснато известно страдание или изпитание за някого, то става по закона на Божия Промисъл, затова то крие в себе си нещо добро. С всяко страдание Бог иска да обърне вниманието ви към нещо важно за вас, т.е. той иска да ви упъти във вярната посока на живота. Например някой иска да стане богат, но това желание ще го спре в еволюцията му, затова от невидимия свят го поставят при условия да изгуби и това, което дотогава е имал. Щом желанието му да забогатее не се задоволява, тогава той го отправя в друга посока, започва да се занимава с музика, с изкуство или с наука. С това той вече се приближава към един по-висш свят.
към текста >>

Всеки за себе си трябва да извади най-важните места от всяка лекция и беседа и да ги приложи в живота си.
Значи всички неприятности, страдания и изпитания в пътя на ученика идват единствено със цел да го отправят в света на хармонията, в умствения свят, където той може правилно да се развива. Само така ученикът ще разбере закона, който твърди: Всичко съдействува за добро на онези, които любят Бога. Значи всичко, каквото се случи в живота на ученика, е за неговото добро. За ученика е казано: „Космите на главата му са преброени, и нито един косъм няма да падне без Волята на Бога." И тъй, беседите, които ви са дадени в Окултната школа, трябва да се изучават по особен начин, а не само да се четат. Всеки за себе си трябва да извади най-важните места от всяка лекция и беседа и да ги приложи в живота си. Знание без приложение не е знание. По същия начин четете и изучавайте Библията. Някои от вас се спират на едно място, други на друго място от Стария или Новия Завет и от там черпят поука или се поощряват, така можете да четете и книгите на някои видни автори. Не четете ли по този начин беседите, Библията или която и да е книга, те ще ви се видят еднообразни и вие ще потърсите някакво развлечение, но развлечението не е наука. Работете всички, за да придобиете концентрация в мисълта си.
към текста >>

33. СЛОВО ЗА ЧОВЕКА, ПЪТЯТ, ИСТИНАТА И ЖИВОТЪТ

За да се удостои човекът с това име, той трябва да съдържа в себе си четири неща: да бъде богат, да бъде силен, да бъде умен и да бъде добър.
Интелигентността бе качеството, което Учителят най-много ценеше. Педагогическият му метод на пълна свобода, предпазваше ученика от двойнственост в обходата и изявите и осигуряваше искреността във взаимоотношенията ученик-учител. В последната част от книгата си, сме се стараели да покажем многообхватността и многообразието от теми, намерили отражение в хилядите страници от Словото на Учителя. Могат ли хората, като излезете в света, да кажат и за вас: „Ето човекът! " За да се удостои човекът с това име, той трябва да съдържа в себе си четири неща: да бъде богат, да бъде силен, да бъде умен и да бъде добър. Богат човек е само онзи, който има богата душа, богат ум, богато сърце и силна воля. Само човек, който служи на Бога, е в пълния смисъл на думата богат. Силен е само човекът на любовта, човекът на истината. Той стои над всички условия. Силен човек е оня, който може да обръща своите неприятели в приятели.
към текста >>

Сам по себе си, по своя произход и по своето естество, той е нещо велико...
Под характер, в дълбокия смисъл на думата, се подразбира всичко разумно, което човешкият дух е написал, което дълбоко е внедрил в човешката душа. Характерът е едно съчетание от добродетели. Запомнете: онази естествена сила в човека, която може да го направи могъщ е силата на неговите добродетели. Добродетелите са един огромен капитал, около който започват да действуват великите сили на живата природа. Ето защо, под думата „човек" се разбира сборът от всички добродетели. Сам по себе си, по своя произход и по своето естество, той е нещо велико... Бог, като се е ограничил сам в себе си е създал човека. Ала със създаването му са се явили и страданията в космоса. Защото там, където има ограничения, има и страдания. Когато се говори за човека като образ и подобие Божие, подразбира се човекът в неговата първична проява, така нареченият космически човек. Всеки човек, всяка човешка душа, е един първичен елемент от великия космичен човек.
към текста >>

Бог, като се е ограничил сам в себе си е създал човека.
Характерът е едно съчетание от добродетели. Запомнете: онази естествена сила в човека, която може да го направи могъщ е силата на неговите добродетели. Добродетелите са един огромен капитал, около който започват да действуват великите сили на живата природа. Ето защо, под думата „човек" се разбира сборът от всички добродетели. Сам по себе си, по своя произход и по своето естество, той е нещо велико... Бог, като се е ограничил сам в себе си е създал човека. Ала със създаването му са се явили и страданията в космоса. Защото там, където има ограничения, има и страдания. Когато се говори за човека като образ и подобие Божие, подразбира се човекът в неговата първична проява, така нареченият космически човек. Всеки човек, всяка човешка душа, е един първичен елемент от великия космичен човек. Ако вие познавахте човека, ако вярвахте в него, а не в това, което се вижда отвън, щяхте да видите, колко велик е той.
към текста >>

Човек е дошъл на земята да се учи, да познае себе си и своя ближен.
Той не е дошъл още до онзи образ и подобие, за който се говори в Битието. Много време е нужно на човека, докато дойде до образа, който Бог носи в мисълта си... Не е лесно да дойде човек до онова велико съвършенство, да остане тих и спокоен при всички условия и във всичко да вижда добрата страна. Съвършеният човек нито се обижда, нито другите обижда. Той вижда и предвижда нещата, знае как да постъпва и какво да говори. Човек е дошъл на земята да се учи, да познае себе си и своя ближен. Човешкото съзнание минава през три степени: степен есенциална, степен субстанциална и степен материална. Есенциалната страна включва принципите на живота, субстанциалната законите на живота, а материалната страна фактите на живота. За да избегне моралните сътресения, човек трябва да познава почвата, върху която живее, както и дадените му условия и възможности. Човекът съществува не само на Земята, не само в Слънчевата система. Той населява цялата вселена всички слънца и планети.
към текста >>

Човекът съдържа в себе си всички възможности за един живот на истината.
Не е важно какви тела те имат. Те са разумни същества и принадлежат към една и съща човешка раса. Тази раса постепенно се развива. Много от човешките същества по другите системи са значително по-напреднали от човека, защото са излезли по-рано от великия първоизточник на живота. Тяхната мъдрост е тъй велика, че културата на хората в сравнение с културата на човешките същества, например на Сириус, е още в детски пелени. Човекът съдържа в себе си всички възможности за един живот на истината. И когато започне да осъществява тези възможности, той постепенно се трансформира, изкачвайки се стъпало след стъпало по спиралата на живота. От обикновен човек той става талантлив, после гениален, след това светец и най-после учител. 18 милиона години хората живеят на Земята и още работата им не е довършена, не се е построило човешкото тяло както трябва. В своето развитие те са едва на 10 години. Всички знания на човека, придобити в течение на изминалите години са написани в неговия мозък...
към текста >>

Той носи в себе си животворно електричество и магнетизъм, с които може да извърши чудеса.
Човек трябва да осъзнае, че е във връзка с милиони умове на земята, както и в онзи свят. Тъй щото той представя частица от колективно общество. И неговият успех на земята зависи от връзките му с тия същества. Ако тази връзка е правилна и резултатите на неговия живот ще бъдат добри. Човек, в когото Божественото живее, може да направи това, което и учените могат да направят. Той носи в себе си животворно електричество и магнетизъм, с които може да извърши чудеса. Достатъчно е да се приближи до леглото на болния, за да може последният да стане от леглото си и да оздравее. Как е станало това и той не знае. Всеки човек, в когото Божественото живее, счита, че е естествено хората да бъдат здрави. Той отдава всичко на Бога и не се спира върху себе си. Важното е, че Божествените прояви на човека се дължат на проявлението на Бога в него.
към текста >>

Той отдава всичко на Бога и не се спира върху себе си.
Човек, в когото Божественото живее, може да направи това, което и учените могат да направят. Той носи в себе си животворно електричество и магнетизъм, с които може да извърши чудеса. Достатъчно е да се приближи до леглото на болния, за да може последният да стане от леглото си и да оздравее. Как е станало това и той не знае. Всеки човек, в когото Божественото живее, счита, че е естествено хората да бъдат здрави. Той отдава всичко на Бога и не се спира върху себе си. Важното е, че Божествените прояви на човека се дължат на проявлението на Бога в него. Божественият човек знае, че благото на едного е благо на всички, и той се проявява като чешма, която постоянно тече. Човек има дух, от който изтича неговата сила. В него има душа, от която иде любовта. Той има ум, отдето иде светлината.
към текста >>

Ако не даде възможност на любовта в себе си да се прояви, човек не би могъл да придобие живота.
Колкото повече топлина възприема, толкова по-добре ще са развити моралните му чувства. За да познаваш човека в същинския смисъл на думата, трябва да го обичаш. Само, който обича, той познава хората. Възвишените чувства и мисли не са нищо друго освен проява на човешката душа. Любовта в човека е извор на неговия живот. Ако не даде възможност на любовта в себе си да се прояви, човек не би могъл да придобие живота. Гениалността подразбира сбор от много таланти. Обикновено на сто години се раждат няколко гениални хора, на хиляда няколко светии, а на две хиляди години един велик учител. Геният е тяло на светията, светията облекло на учителя, а учителят проява на Бога. Има друго слънце в самия човек, което му служи като пътеводител. То носи различни имена.
към текста >>

Човек трябва да бъде смел, искрен в себе си, да признае как са поставени нещата в самия него.
Новият живот, който Христос донесе на човечеството, представя капитала, с който хората могат да изплатят дълговете си. Задачата на Божествената школа е да приготви умовете и сърцата на хората да разбират и прилагат истината. Всеки, който иска да влезе в Божествения път и да стане „човек" в пълния смисъл на думата, най-първо трябва да бъде безстрашен. Второто качество, което трябва да притежава е смирението. Третото качество, което характеризира човека като истински човек е справедливостта. Човек трябва да бъде смел, искрен в себе си, да признае как са поставени нещата в самия него. Под думата морал ние разбираме „Хигиена на човешкия мозък". Тази хигиена е в зависимост от хармонията между чувствата, мислите и постъпките на човека. Няма по-добър проповедник за човека от неговата съвест. Събуди ли се съвестта му, тя ще му разкаже това, което никой друг не би могъл да му каже. Да живееш това значи да учиш!
към текста >>

Той трябва да се справи с тях и да намери себе си.
Това положение може да се формулира със следните думи: не искай повече, отколкото ти е нужно. Използувай само ония условия, които моментът носи. Всеки човек трябва да се изучава, да познава силите си, да знае кое е за него и кое не е; от какво трябва да се пази и от какво не. Да се справя човек с отрицателните си състояние и да реализира добрите мисли и желания, това означава сам да решава задачите си. Де е човекът между контрастите. Той трябва да се справи с тях и да намери себе си. „Сине мой, дай ми сърцето си". Бог иска сърцето на човека не като залог, а като връзка, чрез която да расте и да се развива. Духът в човека представлява кормилото на неговата машина. Човек страда главно до две причини; когато не иска да даде път на силите в природата да се проявят и когато природата не му дава това, което той желае. Човек познава хората дотолкова, доколкото познава себе си.
към текста >>

Човек познава хората дотолкова, доколкото познава себе си.
Той трябва да се справи с тях и да намери себе си. „Сине мой, дай ми сърцето си". Бог иска сърцето на човека не като залог, а като връзка, чрез която да расте и да се развива. Духът в човека представлява кормилото на неговата машина. Човек страда главно до две причини; когато не иска да даде път на силите в природата да се проявят и когато природата не му дава това, което той желае. Човек познава хората дотолкова, доколкото познава себе си. Той трябва да изучава темпераментите и чрез тях да разбира и своето естество. Молитвата не спасява, но помага за пречистването на човека. Докато човек не върне всичко, което несправедливо е взел, той не може да се изправи. Щастието на човека не е на земята. Елементите на щастието са на земята, но самото щастие, като нещо цяло, не съществува на земята.
към текста >>

Силният, умният човек, който разбира законите, съзнателно предизвиква лошите хора да изкажат всичко, което крият дълбоко в себе си и по този начин той ги обезоръжава.
Той трябва да изучава темпераментите и чрез тях да разбира и своето естество. Молитвата не спасява, но помага за пречистването на човека. Докато човек не върне всичко, което несправедливо е взел, той не може да се изправи. Щастието на човека не е на земята. Елементите на щастието са на земята, но самото щастие, като нещо цяло, не съществува на земята. Силният, умният човек, който разбира законите, съзнателно предизвиква лошите хора да изкажат всичко, което крият дълбоко в себе си и по този начин той ги обезоръжава. Праведният не може да познае грешника, ако не слезе на неговото ниво и не живее като него. Грешникът не може да познае праведния, ако не се качи до него и не мине през неговия живот. Практическият живот налага правила на човека, макар и временни. Това, което е важно за днес, за утре вече не е важно. Хората не трябва да се приближават много един до друг.
към текста >>

Няма по-голямо изкуство от това, да разбираш себе си, да влизаш в дълбочината на своето естество, да разбираш своя произход, причините на твоето съществувание и предназначението ти като човек, дошъл на земята.
Повърхността на човека може да се вълнува, но Божественото в него трябва да е в мир, в тишина. Само Божественото в човека е в сила да го спаси. Съмнението е така необходимо за човека, както ветровете са необходими за природата. За да разбере човек живота, знанието, какво е разумната природа, която го заобикаля, той трябва да си ги представи в конкретна форма, достъпна за неговия ум и за неговото сърце. Същевременно той трябва да намери онази вътрешна връзка, онова взаимоотношение, което съществува между тия неща и него. Няма по-голямо изкуство от това, да разбираш себе си, да влизаш в дълбочината на своето естество, да разбираш своя произход, причините на твоето съществувание и предназначението ти като човек, дошъл на земята. Имам предвид вътрешната лаборатория, вътрешната наука на човека, с която той би могъл да превръща, де преработва своите отровни мисли и чувства и да ги използува за храна. Човек расте по благодат, но не се спасява. Мъжът и жената представят два принципа, две части на едно цяло. Гое е цялото? Самият човек.
към текста >>

Който е готов да приеме истината от всеки човек, той има в себе душа и дух.
Мъжът и жената представят два принципа, две части на едно цяло. Гое е цялото? Самият човек. Човек може да придобие знания отвсякъде. Всеки добър съвет е скъпоценност за него. Който е готов да приеме истината от всеки човек, той има в себе душа и дух. Истинската свобода на човека седи в неговата отстъпчивост. Човек трябва да пази мозъчната си енергия и да не я прахосва. Тя се губи. Намалява при страх, омраза, злоба и отрицателни мисли. Радвай се, че носиш името човек!
към текста >>

Изключете насилието, лъжата и злото от себе си, за да стигнете до единение с Бога.
Възстанови ли се тази връзка, животът започва непрекъснато да тече от Бога към човека и от човека към Бога. В ума, сърцето и волята му има един непрестанен прилив от Божественото съзнание. Идеята за Бога е течение, което поддържа живота на човешката душа. Душата възприема Бога като необятна светлина без сенки. Тя схваща неговото единство в изявената светлина. Изключете насилието, лъжата и злото от себе си, за да стигнете до единение с Бога. Песен: Бог е любов, вечна, безгранична, пълна с живот живот на благия Божи дух, дух на святостта, дух на благостта, дух на пълен мир и радост на всяка душа...
към текста >>

Понеже човешката душа от векове още носи в себе си наслоявания, тя не може да разбере волята Божия.
Бог е любов, вечна, безгранична, пълна с живот живот на благия Божи дух, дух на святостта, дух на благостта, дух на пълен мир и радост на всяка душа... Молитвата е разговор, единение с Бога. Понеже човешката душа от векове още носи в себе си наслоявания, тя не може да разбере волята Божия. Ето защо, човек трябва да се моли на Бога той да го очисти, да го освободи от този товар, да познае себе си, да познае ближния си, да познае и Бога. Да познаем Бога, значи да почувствуваме неговата Любов. Любовта е космичната сила, която движи всичко в света всички планети, всички слънца. Всички същества живеят в нея и черпят от нейните източници. Чрез нея Бог се проявява в цялото битие.
към текста >>

Ето защо, човек трябва да се моли на Бога той да го очисти, да го освободи от този товар, да познае себе си, да познае ближния си, да познае и Бога.
пълна с живот живот на благия Божи дух, дух на святостта, дух на благостта, дух на пълен мир и радост на всяка душа... Молитвата е разговор, единение с Бога. Понеже човешката душа от векове още носи в себе си наслоявания, тя не може да разбере волята Божия. Ето защо, човек трябва да се моли на Бога той да го очисти, да го освободи от този товар, да познае себе си, да познае ближния си, да познае и Бога. Да познаем Бога, значи да почувствуваме неговата Любов. Любовта е космичната сила, която движи всичко в света всички планети, всички слънца. Всички същества живеят в нея и черпят от нейните източници. Чрез нея Бог се проявява в цялото битие. Любовта обхваща всичко в себе си.
към текста >>

Любовта обхваща всичко в себе си.
Ето защо, човек трябва да се моли на Бога той да го очисти, да го освободи от този товар, да познае себе си, да познае ближния си, да познае и Бога. Да познаем Бога, значи да почувствуваме неговата Любов. Любовта е космичната сила, която движи всичко в света всички планети, всички слънца. Всички същества живеят в нея и черпят от нейните източници. Чрез нея Бог се проявява в цялото битие. Любовта обхваща всичко в себе си. Сама по себе си тя е без начало и край, а всички неща вън от нея имат начало и край. Истината също е включена в любовта. Тя е най-чистият образ на любовта. Правдата и тя е в любовта абсолютната Божия любов подразбира абсолютна правда. И само човек, който е възсиял в правдата, може да възприеме Божествената любов.
към текста >>

Сама по себе си тя е без начало и край, а всички неща вън от нея имат начало и край.
Да познаем Бога, значи да почувствуваме неговата Любов. Любовта е космичната сила, която движи всичко в света всички планети, всички слънца. Всички същества живеят в нея и черпят от нейните източници. Чрез нея Бог се проявява в цялото битие. Любовта обхваща всичко в себе си. Сама по себе си тя е без начало и край, а всички неща вън от нея имат начало и край. Истината също е включена в любовта. Тя е най-чистият образ на любовта. Правдата и тя е в любовта абсолютната Божия любов подразбира абсолютна правда. И само човек, който е възсиял в правдата, може да възприеме Божествената любов. Христос е изявената любов в правдата, която възвисява онези, които го любят.
към текста >>

Няма човек, който сам по себе си да може да люби.
Магическа сила се крие в любовта. Тя е ключ, с който всичко затворено се отваря. Любовта си има свое свещено име загубената магическа дума, която търсят кабалистите от всички времена. Тя трябва да проникне навсякъде в човека, да проникне в най-малките гънки на неговата душа, за да го преобрази. Помнете, обаче, една велика истина: само Бог в човека люби, защото Бог е любов. Няма човек, който сам по себе си да може да люби. Той може да бъде само проводник на любовта, но да люби от само себе си не може. Четири са проявите на любовта в човека. Тя действува като стремеж в сърцето, като чувство в душата, като сила в ума и като принцип в духа. А това е целият цикъл на развитието от началото до края. Любовта като стремеж се движи към центъра на земята това са корените на любовта.
към текста >>

Той може да бъде само проводник на любовта, но да люби от само себе си не може.
Тя е ключ, с който всичко затворено се отваря. Любовта си има свое свещено име загубената магическа дума, която търсят кабалистите от всички времена. Тя трябва да проникне навсякъде в човека, да проникне в най-малките гънки на неговата душа, за да го преобрази. Помнете, обаче, една велика истина: само Бог в човека люби, защото Бог е любов. Няма човек, който сам по себе си да може да люби. Той може да бъде само проводник на любовта, но да люби от само себе си не може. Четири са проявите на любовта в човека. Тя действува като стремеж в сърцето, като чувство в душата, като сила в ума и като принцип в духа. А това е целият цикъл на развитието от началото до края. Любовта като стремеж се движи към центъра на земята това са корените на любовта. Любовта като чувство се движи към слънцето това са клоните.
към текста >>

Докато човек търси нещата вън от себе си, той ще бъде в преходния свят и всеки може да му отнеме благата, които има.
Трябва на всеки човек да се отдава правото, защото както водата е необходима за растежа на растенията, така и правдата е необходима за растежа на ума и сърцето. Без нея не може да има растеж. И когато трябва да извършите правдата, извършете я, ако ще и светът да се обърне с главата надолу. Страхливите хора не могат да бъдат справедливи. Човекът на правдата предполага абсолютно безстрашие. Докато човек търси нещата вън от себе си, той ще бъде в преходния свят и всеки може да му отнеме благата, които има. Влязат ли тези блага в сърцето му, той вече е намерил божествената правда, която прави човека непоколебим и неуязвим. Който не обича физическия живот, не може да има никакво отношение към светлината. Запомни: животът е съкровище, което трябва да пазиш. Пази го чрез мъдростта и нека истинското знание, което произтича от нея да му бъде стража. Остави го да тече свободно от великия извор любовта.
към текста >>

Тази виделина е жива и разумна, и всички велики мистици, които имат тази виделина вътре в себе си, виждат един необятен свят, трептящ от най-меки, най-нежни, най-красиви цветове, които изпълват душата им като живи струи.
Щом се прояви любовта, се ражда животът. А щом животът се яви, явява се светлината. А тази светлина има много степени на проява. За да може човек да възприеме и разбере духовната светлина или виделината, той трябва да има духовно зрение. Тогава пред него ще се открие величествен свят, в който виделината царува. Тази виделина е жива и разумна, и всички велики мистици, които имат тази виделина вътре в себе си, виждат един необятен свят, трептящ от най-меки, най-нежни, най-красиви цветове, които изпълват душата им като живи струи. Ето защо за ясновидците, виделината е хиляди пъти по-реална от този свят. Светлината, която възприемаме на физическия свят, е само едно отражение на виделината. Живата светлина е онзи велик природен творец, който създава формите на човешката мисъл, на човешките желания и чувства. Тя е обвивка на човешкия дух, на човешкия ум. Без нея никой не може да мисли и да чувствува.
към текста >>

Човек сам по себе си е светлина.
В тази непрекъсната, безгранична светлина няма никакви сенки. Тя е едно непрекъснато и безпределно сияние. Проявите на разумния живот се отличават всякога с появата на светлина. И ние различаваме степента на разумността по степента на светлината, която излъчва едно разумно същество, колкото тя е по-мека и по-нежна; колкото по-мощно осветлява и осмисля живота на толкова по-висока интелигентност тя е носител. Светлината на слънцето също е произведение на множество разумни същества, които изпращат своята разумност във вид на светлина. Човек сам по себе си е светлина. Искаш ли да бъдеш неуловим, бъди като светлината. Светлината е неуловимото. Искаш ли да бъдеш силен, мисли за светлината. Светлината е силна и жива. Обичай светлината и бъди свободен.
към текста >>

Не мислете, че бъдещето включва всичко в себе си!
Бог определя за всяка душа моментът, когато тя трябва да се прояви. Всеки трябва да бъде готов за този велик момент. Не искайте това, което не ви е потребно! Никога не мислете за утрешния ден. Не взимайте миналото за идеал на своя живот. Не мислете, че бъдещето включва всичко в себе си! Това са напътствия, които подтикват нагоре и напред. Те трябва да бъдат истинските посоки на съзнанието. За всеки ден има определен път, който човек трябва да извърви в съзнанието си. Ако човек не измине този път, той остава назад. Остане ли назад, заедно с това идат и нещастията за него.
към текста >>

Знае онзи човек, който може да запази своето щастие, здраве, богатство, дарбите на своята душа, силата на своя дух, както и всичко възвишено и благородно в себе си...
Съзнанието представлява вътрешния организъм на човека, чрез когото душата се съобщава с божествения свят. Знанието е проява, качество на съзнанието. Знае онзи човек, чието съзнание е пробудено. Знае онзи човек, който разбира законите на природата и тяхното приложение, както и съотношенията, които съществуват между тях. Знае онзи човек, който прилага в живота си правилата и методите на разумната природа и може да получи нещо реално от тях, с което да подобри своето положение. Знае онзи човек, който може да запази своето щастие, здраве, богатство, дарбите на своята душа, силата на своя дух, както и всичко възвишено и благородно в себе си... Напреднала душа е душата, която е добра. Тя знае защо е създадена земята. Напреднала душа е душата, която е чиста. Тя знае, защо е създадена водата. Напреднала душа е душата, която мисли правилно.
към текста >>

Всички велики, безсмъртни души, които излизат от Бога, носят този свещен огън в себе си.
Тя знае, защо е създадена светлината. Светлината това е писмо, изпратено от Бога. Убедите ли се във вярата на Бога у вас, вие вече сте намерили своя приятел в живота си и можете да считате, че имате една основна идея, на която да се крепите. В света има един свещен огън, който гори с пламъка на безсмъртието. В този свещен огън древните мъдреци и пророци са виждали върховното изявление на Бога. Всички велики, безсмъртни души, които излизат от Бога, носят този свещен огън в себе си. Където и да отидат в необятната вселена, те работят с него. И всички тези души имат само едно понятие за него: свещеният огън е огънят на любовта. Любовта носи свещения огън, в който е скрит животът. Възвишените души ще дойдат да дадат пример. Светът се нуждае от образци.
към текста >>

А доброто мислене е мисъл, проникната от Божията любов.
Добрите работи имат начало, нямат край. Три неща изисква Духът Божий: Да се храниш добре, да живееш добре и да мислиш добре. Храненето е приемане на Божието слово. Добрият живот е изпълнението на Божията воля. А доброто мислене е мисъл, проникната от Божията любов. Трябва да изтърпиш деветдесет и девет страдания, за да имаш едно благо на любовта. Красивото в живота се заключава в това, което рядко се случва. Външното изявление на истината е красотата. Бог създаде красотата за възпитание и облагородяване на хората. Няма по-велик акт в света от този, да се направи завет, договор между две разумни същества.
към текста >>

В абсолютното право има само едно задължение: всеки момент човек да внася в себе си нещо ново.
Римската империя създаде известни закони. Днес европейските народи изучават римското право. Но римското право не спаси Римската империя. И сегашните народи създават известни закони, но светът по този начин не може да се оправи. Това само поддържа една непреривна надежда. В абсолютното право има само едно задължение: всеки момент човек да внася в себе си нещо ново. Ново е само доброто. Бъдещето е за добрите, за учените, за мъдрите, за любещите. Цялата земя е за тях. Тя ще им стане жилище. Раят е място на разумни същества, които се обичат с беззаветна любов.
към текста >>

Не, че умът сам по себе си не е съвършен, но органът, мозъкът, който възприема образите, не е съвършен.
Сегашните страдания са родилните мъки на майката. Човечеството е майка, която ще роди едно ново съзнание. Толкова хиляди години духът учи хората и те още не са се научили. Научили са нещо, но има още много да учат. Човешкият ум не е още организиран. Не, че умът сам по себе си не е съвършен, но органът, мозъкът, който възприема образите, не е съвършен. Когато духът присъствува в ума на човека, той се чувствува другояче, една приятна светлина излиза от неговия ум. Умът на тоя човек работи, той се чувствува като с криле. Когато духът започне да работи в сърцето на човека, той се чувствува мощен, готов всичко да направи, една приятна топлина излиза от сърцето му и той се изпълва с възвишени чувства. За този човек няма нищо невъзможно. Когато духът работи в човешката воля, човек е готов и най-мъчните работи да направи с радост.
към текста >>

Най-напред да не спъна Божието дело, второ да не спъна себе си и трето, да не спъна вас.
Моята наука е за живота, който хората са изгубили. Цели 40 години предупреждавах българите за онова, което ги очаква. Те не знаят, че щом сляза от това място, болшевиките ще дойдат. Моето право е да изнеса пред вас Божественото знание, което да ви ползува, да ви даде подтик. Ако дам този подтик, то е за мое благо. Най-напред да не спъна Божието дело, второ да не спъна себе си и трето, да не спъна вас. Ако още от първата ми дума не се запали този, който слуша, той не е ученик. Онзи, който слуша и онзи, който говори и двамата трябва да придобиват. Ако вие от една моя беседа нищо не придобиете, и ако аз от една моя беседа нищо не мога да придобия, то всичко е напразно. Ако вие излезете от тук с една нова идея, с нови Импулси, това учение е на място; ако във вашия ум не проникне по-голяма светлина, в сърцето по-голяма топлина, и ако не станете по-решителни, по-съобразителни, по-добри, аз считам, че това учение не е на място. Ако има някой, който да има най-големите противоречия и мъчнотии в света, това съм аз.
към текста >>

На първо място да служат на Бога и после на себе си.
И в България има Акашови записки и аз ги чета. По листата на дърветата мога да чета, по звездите, по камъните е отпечатано всичко. Какви племена са минали през България, колко и какви войни са се водили, всичко е отбелязано. Ходя по планините да чета какво е написано по тях, в тяхната архива. Българите са изпратени като народ да служат за благото на човечеството, и дотолкова, доколкото служат, ще имат Божието благословение. На първо място да служат на Бога и после на себе си. Най-добрите хора са българите. България произлиза от благ, от благите хора са българите. Понеже са много благи, че по някой път от сладчина горчат. Не е било време да не съм бил с вас и няма да бъде време да не бъда. Най-добрите хора са българите.
към текста >>

Задръжте малкото за себе си, а многото навън!
В беседите и лекциите има скрити закони, които не могат да се предадат с думи. Много истини остават непреводими, затова като четете беседите, трябва да ги четете задълбочено, с разбиране и с прилагане. Беседите ми чистят раните на слушателите. Божественото учение се отличава с това, че то носи храна за всички хора. Това е учението на бъдещето, което сега настъпва в света и ние трябва да го предадем. Задръжте малкото за себе си, а многото навън! В малкото е силата. Знанията, които сега ви давам, са нови. Те се отнасят до шестата раса, а не до петата. Петата раса ще си замине със своите стари възгледи. Това учение го започвам в България не по мое желание, а по внушение от невидимия свят, от Бога.
към текста >>

34. Първа част

Може би за вас житното зърно да представлява нещо много скромно, нещо, което няма никаква цена, но в него има сила, възможност, дух на самоотричане, с които то храни себе си и другите.
Ако кажете : "Пуснете Го, Той е наш Господ", вие ще разрешите въпроса и ще дойде благословението.Тогава ще се изпълнят думите на Писанието: "Аз и Отец Мой ще дойдем и ще направим жилище във вас."Защото светлината ще бъде в нас и ние всинца ще се примирим. Житното зърно е емблемата на човешката душа. То представлява велик летопис в развитието на Природата. Ако вие можехте да разгърнете листа на житното зърно, да проследите неговата история, щяхте да разберете напълно тази на човешката душа. Както житното зърно пада в земята и умира, както то пониква, израства и дава семе, същото става и с човешката душа. Може би за вас житното зърно да представлява нещо много скромно, нещо, което няма никаква цена, но в него има сила, възможност, дух на самоотричане, с които то храни себе си и другите. И когато седнете на трапезата, не мислите никак за житното зърно, дори не знаете каква радост то внася у вас, какви мисли то носи. Вие не познавате неговия произход... То е една велика загадка в света...Когато го посеем, то ни показва накъде трябва да се стремим. Трябва да се стремим към Онзи, от Когото сме излезли към Бога... И затова Христос казва: "Аз съм Живият хляб, Който слиза от небето." А хлябът от какво се прави ? От житното зърно... Сега нека се обърнем към историята на Христовия живот, към историята на еврейския народ.
към текста >>

Всички страдания в света произлизат от това, че хората искат да живеят сами за себе си.
Тази е причината, поради която хората не могат да проумеят Истината. Такива са законите на този свят... Христос казва, че житното зърно, паднало на земята, не умира, но остава само в този свят. Какво нещо е самотата в живота? Самотата е най-тежкото страдание, което може да изпитате. Всички страдания в света произлизат от това, че хората искат да живеят сами за себе си. Винаги злото се ражда от желанието да бъдем сами и да станем център на света. А в Божествените закони това нещо е немислимо... В света можем да бъдем щастливи само когато живеем за Господа. И трябва да живеем за Него... За да можем да разбираме думите Христови, трябва да се очистим, да очистим зрението, и ума си.
към текста >>

Когато се изправи личността, ще се изправят и нейните деца синове и дъщери, а когато те се изправят, ще се изправят и техните ближни, и целият свят сам по себе си.
Ще попитате: "Как можем да приложим това учение в света? " От нас не се изисква да оправим света, светът е оправен. В него няма анормалности, всичко върви по определен ред. Събитията, естествени или политически, знаем защо идват, няма защо да обръщаме това течение. Едно е необходимо индивидуалното изправяне на личността, била тя мъж или жена. Когато се изправи личността, ще се изправят и нейните деца синове и дъщери, а когато те се изправят, ще се изправят и техните ближни, и целият свят сам по себе си. Какъвто е квасът, такова ще бъде и заквасеното. Този е принципът, който Христос е положил, и Христос действа за неговото осъществяване... Промяната следователно трябва да стане в нашия ум, в нашето сърце, в нашата воля и когато тя се извърши, ще почувстваме, че у нас има известна вътрешна сила. Тогава ще дойдем в съприкосновение с ония по-висши същества, които са напреднали и които наричаме светии. Като влезем във връзка с тях, нашият ум ще се просвети, както учениците се просвещават...
към текста >>

Душата със своя начин на мислене представлява в нас Божественият свят.
Такива въпроси ще има и в бъдеще. Ще ви дам едно кратко определение на понятието "Дух". Той е светлината, която слиза отгоре, от Слънцето, и има пряко съприкосновение с нашия живот... Затова Бог казва: "Аз няма да сляза, а ще проводя през пространството Своя Дух да принесе на хората Моето благословение." Този Дух, тази творческа способност, именно гради всичко в нас и това, което притежаваме, на Него се дължи... Духът има пряко общение с нашата душа. И чрез промените, които стават в душевния ни мир, добиваме понятие за Неговия произход. Без душата нямаше да имаме никакво схващане за Духа. Душата със своя начин на мислене представлява в нас Божественият свят. 1/1 ако има у нас нещо Божествено, то е светлата душа, която мисли. Ето защо, когато говорим за човека, трябва да имаме предвид нея. Щом отделите от човека разумната душа, той остава формено животно с четири крака. Духът се проявява в човешката душа. Поради това човек за разлика от другите същества ходи прав...
към текста >>

Всяко нещо, което не ражда, няма плод или зародиш в себе си, е грях.
За да преминете през дълбока река, необходима ви е лодка, а за да прехвърлите океана параход. Така че за да минете от един свят в друг, ви е нужен параход, който се нарича Вяра. Трудностите са горивото, вашият пътен билет. Всеки, който иска да измени пътя на космичния закон, е глупав човек... В какво се състои грехът? Всяко нещо, което не ражда, няма плод или зародиш в себе си, е грях. Една жена, която сводничи, богохулства и не ражда, прави грях. Зачатието изкупва греха. Всяко действие, което не носи живот в себе си, е престъпно прахосване на Божествена енергия. Когато някой ви кара да извършите грях, той иска да изразходвате своята Божествена енергия...Неестественият живот, тъй наречената скрита или незаконна любов, която упражняват някои мъже и жени, действа разрушително върху сърцето и ума им. Вие обичате някого, но запитайте се, угодно ли е това на Бога, принася ли полза на този, когото обичате, дали не развращавате душата му и ума му?
към текста >>

Всяко действие, което не носи живот в себе си, е престъпно прахосване на Божествена енергия.
Всеки, който иска да измени пътя на космичния закон, е глупав човек... В какво се състои грехът? Всяко нещо, което не ражда, няма плод или зародиш в себе си, е грях. Една жена, която сводничи, богохулства и не ражда, прави грях. Зачатието изкупва греха. Всяко действие, което не носи живот в себе си, е престъпно прахосване на Божествена енергия. Когато някой ви кара да извършите грях, той иска да изразходвате своята Божествена енергия...Неестественият живот, тъй наречената скрита или незаконна любов, която упражняват някои мъже и жени, действа разрушително върху сърцето и ума им. Вие обичате някого, но запитайте се, угодно ли е това на Бога, принася ли полза на този, когото обичате, дали не развращавате душата му и ума му? Мъжът и жената представляват два принципа, две велики разумни сили. Едната наричаме активна, другата пасивна; едната действаща, другата възприемчива. Това са два процеса в природата, които се сменят.
към текста >>

Думата "възкресение" представлява една велика идея в себе си.
Човек може да е безсмъртен и да изгуби своето безсмъртие това са две положения. На научен език безсмъртието е равновесие на силите, които действат в природата. При смъртта последното се губи. Безсмъртието представлява съединение, хармония, а смъртта разединение, несъгласие, дисхармония. Когато хората желаят безсмъртие, трябва да знаят какво то съдържа... Думата "възкресение" представлява една велика идея в себе си. Тя съдържа Божествени тайни. Да възкръснеш това означава да бъдеш господар на всички елементи, на всички сили, на всички мисли, на всички желания, на всички свои действия. А как човек може да възкръсне, когато не е господар на всички тия неща ? С новата енергия, която Христос внесе в света, със Своето възкресение показа пътя на това Божествено изкуство спасението. И затова именно трябва да изучавате Евангелието усърдно... Възкресението е един процес, който Духът Божи извършва в нашия живот, един велик процес, чрез който Бог възстановява първоначалната хармония...
към текста >>

Ще видите, че за една година ще можете да извършите със себе си чудеса.
Но вие ще кажете: "Ние ще Го познаем, когато отидем на онзи свят..." Хора, които мислят, че като умрат, ще отидат на онзи свят, приличат на онзи син, който, като го затворили заради престъпление, казал: "Отивам да видя баща си..." В затвора ли ще видите вашия баща? Вие ще идете до мястото на изправлението, а не при Небесния ваш Отец. За да отидете там, трябва да победите смъртта, да излезете от затвора и да бъдете свободни. Затова Христос казва: "Аз съм вратата", а също така: "Онзи, който през Мене влезе и излезе, и паша ще намери"... Направете един малък опит всеки ден да калявате вашата воля като дойдат лоши мисли и желания, отпъждайте ги и възприемайте само добрите мисли и желания. Ще видите, че за една година ще можете да извършите със себе си чудеса. Не ще има спънка, която да не се подчини на усилието на вашата воля.
към текста >>

35. Девета част

Когато майката с двамата сина поискала те да бъдат почетени от Божия син, като Той постави "единия отляво, а другия отдясно" на себе си, останалите десет ученици, виждайки това, се възмутили и запитали Христа: "Как може да има предпочитания?
За това няма нужда от аргументи. Който и вестник да отворите, която и книга да вземете, в който и дом да влезете, все такива желания има. Те не са отсега, а отдавна са влезли. Следователно много желания се пораждат, които не са за добро. Тук ще дам пример за учениците на Христа. Когато майката с двамата сина поискала те да бъдат почетени от Божия син, като Той постави "единия отляво, а другия отдясно" на себе си, останалите десет ученици, виждайки това, се възмутили и запитали Христа: "Как може да има предпочитания? " Той се обърнал и им отговорил: "Не знаете какво искате." И добавил: "Можете ли да пиете от "чашата", която аз пия, и да се кръстите с "кръщението", с което аз се кръщавам? " Отговорили му: "Можем"... Има "чаши", които са приятни, но има и такива, които не са. Има и приятно, и неприятно кръщение. Нима на онзи затворник, който е бил осъден както Сократ да изпие чашата с отрова, му е било приятно?
към текста >>

Трябва да сме искрени у себе си, за да бъде животът ни чист като кристал и да има такива пречупвания, каквито има най-хубавият диамант... Да станем като един голям извор, който изхвърля нечистотиите навън...
Който и да ви проповядва, ако вие сами не чуете вътрешния си глас, въпросът за вас ще остане неразрешен. Но в деня, в който го чуете, ще решите всеки проблем. То няма да бъде обикновено слушане, а ще бъде като известие от онзи, който донася радостната вест, че сте наследник на десет милиона, и ви връчва съобщението. Нали тази вест ще ви бъде най-приятна. Така че, ако следваме едно учение, но нашият живот се отличава само по форма, тогава то не ни ползва. Трябва да сме искрени у себе си, за да бъде животът ни чист като кристал и да има такива пречупвания, каквито има най-хубавият диамант... Да станем като един голям извор, който изхвърля нечистотиите навън... Този свят е доста хаотичен. Вестниците и книгите, които четем, разговорите, които водим и пр., всеки ден оставят у нас утайки. Поставени сме на много голям изпит. Не е лесно сега да се живее един Божествен живот. Едно време светиите търсеха убежище в горите, а днес тези места са пълни с разбойници.
към текста >>

Бащата и майката се радват само на онези деца, които носят Истината у себе си.
" Не може да има, щом няма хармония. Това е учението, което Христос е проповядвал. Семейството е един Божествен институт, основан на Любовта и Мъдростта, в които децата символизират Истината. И тогава ще има законност, правда и истина в едно идеално общество. Но не бива да си правим илюзии, щом няма Любов у мъжа, въпросът е приключен; няма ли Мъдрост у жената също; няма ли Истина у детето въпросът е свършен. Бащата и майката се радват само на онези деца, които носят Истината у себе си. Обича ли детето да послъгва, те скърбят. Когато мъжът види, че у жената липсва Мъдрост той тъгува, а жената че у мъжа няма Любов, тя е печална... И така живият Христос, вашият Христос, днес ви призовава към Любов, Мъдрост и Истина, да осветите неговия велик закон и като го приложите, да го прославите, че като видят хората делата ви, да прославят Отца вашего не мен, а Отца който е горе на Небето... И когато човек пристъпи към великото в света, трябва да има смирение и да знае, че той не го е разгадал. Той може да направи това, когато стане съвършен като Бога.
към текста >>

А греховете ни се състоят в това, че не използваме енергиите си за благородни дела и че живеем само за себе си.
Христос казва, че е "Живият хляб и Живата вода", Изворът, който ще извира от нас вечно, и няма да имаме нужда да черпим от друго място. Следователно трябва да се стремим да имаме една пряка връзка с произхода на нашето битие. Но често пъти контактите ни се прекъсват по външни причини. Следователно трябва да се храним с тази "жива храна" и от нея да оставим нещо, от това изобилие да спестим Човек трябва да яде и да мисли върху оново, което то съдържа. Животът е скрит в ябълката, в житото, в царевицата, в ръжта и т.н., и когато вникнем в неговия дълбок смисъл, ще разберем, че съобразно с този живот се развива и нашият умствен кръгозор. А греховете ни се състоят в това, че не използваме енергиите си за благородни дела и че живеем само за себе си. Когато велики мисли са вложени в умовете ни и велики желания в сърцата, ще разберем по-лесно значението на нещата... Христос за вас е като една горяща свещ. С хиляди години той седи на вашата маса и постоянно "гори", а вие се топлите и мислите, че разрешавате много въпроси, като само повтаряте: "А, хубава е тази свещ! " Но ако обърна вашата душа в такава свещ, ще разберете какво означава "горяща свещ"... Който се облагороди, животът му ще има смисъл. Ако не се облагороди, в душата му ще има вечен глад и всичко ще му се струва безсмислено... Ако някой път поплачете, дайте си отчет защо плачете.
към текста >>

Българите обичат да казват, че много не бива да се мисли, че от много мислене човек може да изгуби ума си.
"Искането" ще провери дали вашият ум върви в правилния път на своето развитие; "търсенето" пък дали вашето сърце върви правилно по своя път, и "хлопането" дали волята ви се развива правилно. Защото всички недоразумения в света произлизат от едно вътрешно неразумно тълкуване, което хората наричат "смесване на интереси". Но когато се намираме в един Божествен свят, който е свят на хармония, където правовите отношения са верни, няма от какво да се страхуваме. Умът ви трябва да се упражнява така, както българинът оре със своето рало. То винаги е гладко и светло, когато се употребява, а когато остане без работа, ръждясва. Българите обичат да казват, че много не бива да се мисли, че от много мислене човек може да изгуби ума си. Аз оспорвам тази философия. Ако българите искат да кажат, че тревогите трябва да се избягват, това е по-правилно. И прави са, от многото безпокойства човек изгубва ума си... Някои български поговорки не се тълкуват правилно, например: "Бог дава, но в кошара не вкарва", "Лозето не иска молитва, а мотика." Ако аз се моля, ще имам сили, за да прекопая лозето, но не работя ли, а само се моля, не може да има резултат. Винаги молитвата подразбира работа...
към текста >>

Та, като казвам на хората да живеят по Бога, те ми отговарят: "По Бога добре, но човек трябва да живее и за себе си." Ето една неразбрана идея, защото мнозинството разбира Бога като някакъв съдружник отвън.
" Животът трябва да се разбира така, както сега се проявява, а не както се е проявявал в миналото или както ще се прояви в бъдещето. Някои живеят в стария живот. Щом на младини са яли и пили, тогава на старини постоянно ще се оплакват от болести. И обратно, тези, които са живели чист и свят живот, на старини ще бъдат свежи и бодри, защото са правили разлика между физическото и духовното съществувание. Второто се различава по стремежите на своите цели и по принципите, които са вложени в него... Та, като казвам на хората да живеят по Бога, те ми отговарят: "По Бога добре, но човек трябва да живее и за себе си." Ето една неразбрана идея, защото мнозинството разбира Бога като някакъв съдружник отвън. Това някои религиозни хора правят и в молитвите си, като го молят да застане на тяхната човешка страна. Бог хубаво е направил света, но ние, като не разбираме Неговата далечна цел, питаме: "Защо Господ е направил така света? " Христос казва: "За да разберете великия живот, търсете първом Царството Божие и правдата Негова." Нашият век е век на свещения егоизъм, никой не търси Божието царство. Време е да се разделим с егоизма и да влезем в Царството, което внася хармония у нас. И така, "търсете първом Царството Божие и Правдата негова, и всичко това ще ви се приложи".
към текста >>

Направете един коренен преврат у себе си, за да имате готовност да се жертвате за Бога и да кажете: "От сега нататък, каквото и да ме сполети, аз ще живея за Бога." Но не е необходимо да знае това целият свят.
И ако искаме да се ползваме от наученото, необходимо е да влезем не във външния, а във вътрешния живот и да се опознаем интимно. А като влезеш в интимния живот на един човек, ще влезеш без обуща, и ще чакаш твоя брат да те покани с цялото си почитание. Той е твой брат, неговата душа е подобна на твоята. И той плаче, страда и има същите слабости като твоите. Всички ги имаме... Направете един коренен преврат у себе си, за да имате готовност да се жертвате за Бога и да кажете: "От сега нататък, каквото и да ме сполети, аз ще живея за Бога." Но не е необходимо да знае това целият свят. Само в душата си да го знаете. Някой може да ви каже да раздадете имането си. Да, но разумно ще го раздавате. Апостол Павел казва: "Ако раздам цялото си имане, а Любов нямам, нищо не съм." Разумно ще даваме, разумно ще мислим и разумно ще чувстваме. Разумност трябва навсякъде и във всичко.
към текста >>

36. Четиринадесета част

Докато обичате по човешки, ще ограничавате злото и в себе си, и в другите хора.
Това се получава при мъжа и жената, когато се влюбят. Досега не съм срещал нито едно изключение. А при ангелската и Божествената любов няма никакви ограничения. Обаче, докато се стигне до тях, човешката е на мястото си. Ще обичате човека по човешки. Как? Докато обичате по човешки, ще ограничавате злото и в себе си, и в другите хора. Значи човешката любов е мярка, чрез която се ограничава злото. Следователно, като забравите грешките на хората, като ограничите злото у себе си и в другите, вие ще стигнете до ангелската и Божествената любов. Ангелската любов отговаря на животинската, а Божествената на човешката. Имате ли ангелско сърце, ще направите усилие да обичате хората, както ангелите ги любят. Който иска да има ангелска любов, трябва да си служи с огън, на който температурата е 35 милиона градуса.
към текста >>

Следователно, като забравите грешките на хората, като ограничите злото у себе си и в другите, вие ще стигнете до ангелската и Божествената любов.
А при ангелската и Божествената любов няма никакви ограничения. Обаче, докато се стигне до тях, човешката е на мястото си. Ще обичате човека по човешки. Как? Докато обичате по човешки, ще ограничавате злото и в себе си, и в другите хора. Значи човешката любов е мярка, чрез която се ограничава злото. Следователно, като забравите грешките на хората, като ограничите злото у себе си и в другите, вие ще стигнете до ангелската и Божествената любов. Ангелската любов отговаря на животинската, а Божествената на човешката. Имате ли ангелско сърце, ще направите усилие да обичате хората, както ангелите ги любят. Който иска да има ангелска любов, трябва да си служи с огън, на който температурата е 35 милиона градуса. Когато ангелът обикне някого, поставя го на своето огнище и ако той може да издържи на тази висока температура, започва да му преподава новата наука за живота. Който не издържи на огъня му, превръща се в дим и пепел.
към текста >>

И най-после ще повдигнете своя ближен на раменете си, ще го отнесете до вечната канара и ще му кажете: "Сега ще се научиш да забравяш грешките на хората, да ограничаваш злото и пороците у себе си и у своите ближни и така ще се докоснеш до смисъла на живота."...
Неговото тяло и сърце са топли. Той мисли добре за всички живи същества. Злото символизира ограничението и студа, следователно студът произлиза от омразата, а топлината от Любовта. Където има топлина, там е Любовта. В заключение на всичко това ви казвам: Щом прекарате някого през животинската любов, ще забравите грешките му; когато го прекарате през човешката любов, ще ограничите пороците му, а щом го прекарате през ангелската, поставете го в огъня, който чисти. И най-после ще повдигнете своя ближен на раменете си, ще го отнесете до вечната канара и ще му кажете: "Сега ще се научиш да забравяш грешките на хората, да ограничаваш злото и пороците у себе си и у своите ближни и така ще се докоснеш до смисъла на живота."... Щом изнасяте фактите, каквито са, вие сте истински човеци. Всяко изопачаване на фактите е лъжа. Мнозина слагат лъжата при истината и мислят, че говорят истината. Бъдете доблестни и винаги говорете истината! Не слагайте лъжата при истината, нито злото при доброто... Сега свещениците ме убеждават, че българският народ дължи всичко на православната църква.
към текста >>

Ако ви освободя от всички страдания, на себе си ще причиня зло.
Да поставя идеите си правилно. Ще кажат свещениците, че ние сме такива или онакива. Не е така. Каквото и да се говори за нас, ние знаем какво идва в света. Затова именно искам да ви освободя ако не от всички заблуждения и страдания, поне от някои. Ако ви освободя от всички страдания, на себе си ще причиня зло. Важно е да се разделите с онези заблуждения и страдания, които пречат на развитието ви. Мнозина ме питат как да се наричат дъновисти или християни? Христос не е християнин и аз не съм дъновист. Какво проповядваше Христос? Любов. И аз проповядвам Любов.
към текста >>

Христос казваше за себе си, че е Син Божи.
Важно е да се разделите с онези заблуждения и страдания, които пречат на развитието ви. Мнозина ме питат как да се наричат дъновисти или християни? Христос не е християнин и аз не съм дъновист. Какво проповядваше Христос? Любов. И аз проповядвам Любов. Христос казваше за себе си, че е Син Божи. Следователно и вие можете да се наречете синове Божи. Как, ще ми възразите веднага, да се наричаме синове Божи? Това е богохулство! Не е богохулство. Кой ми е дал живота?
към текста >>

Чувстваш едно неразположение или една радост у себе си.
Ами техният живот? Така ще стигнете до онази безконечност на събиране и умножаване и ще влезете в областта на въображаемото число"/". Тогава къде е истината? Какво се иска от човека? Да разбира сегашния живот. Чувстваш едно неразположение или една радост у себе си. Задавал ли си си въпроса защо си неразположен или защо си радостен? Понякога имаш желание да мислиш. На какво се дължи това желание? То се дължи главно на четири фактора, които работят в природата. Пак ще си послужа с Питагоровата теорема.
към текста >>

В ума се крият две възможности: мислене и чувстване.
Пак ще си послужа с Питагоровата теорема. Ще взема за пример един правоъгълен триъгълник с равни катети и ще кажа, че възможностите на ума са равни на възможностите на сърцето, т.е. единият катет е равен на другия катет. Възможностите на ума и на сърцето са равни на възможностите на волята, т.е. на хипотенузата в правоъгълния триъгълник. В ума се крият две възможности: мислене и чувстване. Значи умът първо мисли, после чувства. И в сърцето има същите възможности: чувстване и мислене. Сърцето първо чувства, а после мисли. Когато умът първо мисли, а после чувства, а сърцето първо чувства и после мисли, работите вървят добре. Ако умът първо чувства, а после мисли, и сърцето мисли, вместо да чувства, работите се объркват.
към текста >>

И в сърцето има същите възможности: чувстване и мислене.
единият катет е равен на другия катет. Възможностите на ума и на сърцето са равни на възможностите на волята, т.е. на хипотенузата в правоъгълния триъгълник. В ума се крият две възможности: мислене и чувстване. Значи умът първо мисли, после чувства. И в сърцето има същите възможности: чувстване и мислене. Сърцето първо чувства, а после мисли. Когато умът първо мисли, а после чувства, а сърцето първо чувства и после мисли, работите вървят добре. Ако умът първо чувства, а после мисли, и сърцето мисли, вместо да чувства, работите се объркват. Задачата на ума е първо да мисли, после да чувства, а задачата на сърцето е най-напред да чувства, а след това да мисли. Следователно имате два фактора с две допълнителни възможности.
към текста >>

Защото не слушаш своя учител, духовния човек в себе си.
Нямам пари, жената и децата са боси и окъсани. Не се страхувай и пари ще имаш, и дрехи, всичко ще се оправи. Питаш се: Кой е този в мен, който гледа на живота толкова оптимистично? Той казва, че ще се оправят работите, а те не се оправят. Защо не се оправят? Защото не слушаш своя учител, духовния човек в себе си. Религиозните хора казват, че без религия не може. И ако работите на хората не вървят добре, това се дължи на отсъствието на религиозно чувство в тях. Какво представлява религията? Връзка с Бога. Какво означава свързването с Него?
към текста >>

Можеш ли да направиш това, ти носиш Божията любов в себе си.
И ако работите на хората не вървят добре, това се дължи на отсъствието на религиозно чувство в тях. Какво представлява религията? Връзка с Бога. Какво означава свързването с Него? Според мен да се свържеш с Бога, означава да имаш отношение към Любовта, към всичко живо по лицето на Земята. Можеш ли да направиш това, ти носиш Божията любов в себе си. Ако видиш, че някой дяла живо дърво в гората, кажи му: "Приятелю, недей дяла това дърво, не му причинявай излишни страдания." Понякога в дървото се събужда съзнанието, както в човека. В някои дървета са затворени човешки души. В бъдеще те ще се освободят от този затвор и ще живеят като човеци. Ще кажете, че човек е дух, облечен в плът. Да, преди да дойде на Земята, човек наистина е бил дух.
към текста >>

Тази Любов включва всичко в себе си...
Не отхвърляйте онова, което досега сте направили. Не казвайте, че досега сте живели безсмислено. Целта на досегашния ви живот е била неопределена, но оттук нататък ще бъде ясна. Тази е разликата между досегашния и предстоящия ви живот. Досега сте работили за роднините си, а отсега ще работите за живия Господ, за Бога на Любовта. Тази Любов включва всичко в себе си... Днес човечеството минава през изпити за каляване на характера, както и за отношенията му към Бога. Обичате Бога, но когато ви поставят на някакъв изпит, веднага се отказвате от Него и не можете да решите задачата си. Житейските задачи трябва да се решават. Когато говорите за Любовта, но не я носите у себе си и постоянно променяте чувствата си, вие не изпитвате истинска любов. В този случай лъжете и себе си, и околните.
към текста >>

Когато говорите за Любовта, но не я носите у себе си и постоянно променяте чувствата си, вие не изпитвате истинска любов.
Досега сте работили за роднините си, а отсега ще работите за живия Господ, за Бога на Любовта. Тази Любов включва всичко в себе си... Днес човечеството минава през изпити за каляване на характера, както и за отношенията му към Бога. Обичате Бога, но когато ви поставят на някакъв изпит, веднага се отказвате от Него и не можете да решите задачата си. Житейските задачи трябва да се решават. Когато говорите за Любовта, но не я носите у себе си и постоянно променяте чувствата си, вие не изпитвате истинска любов. В този случай лъжете и себе си, и околните. Такъв човек се отличава с особен жълт цвят на лицето или със специфична червенина, които са израз на отрицателните сили в живота. А какво представлява силата? Съединение, което трябва да разложите на съставните му елементи, за да извадите от него "корена". Казва се, че Бог е сила.
към текста >>

В този случай лъжете и себе си, и околните.
Тази Любов включва всичко в себе си... Днес човечеството минава през изпити за каляване на характера, както и за отношенията му към Бога. Обичате Бога, но когато ви поставят на някакъв изпит, веднага се отказвате от Него и не можете да решите задачата си. Житейските задачи трябва да се решават. Когато говорите за Любовта, но не я носите у себе си и постоянно променяте чувствата си, вие не изпитвате истинска любов. В този случай лъжете и себе си, и околните. Такъв човек се отличава с особен жълт цвят на лицето или със специфична червенина, които са израз на отрицателните сили в живота. А какво представлява силата? Съединение, което трябва да разложите на съставните му елементи, за да извадите от него "корена". Казва се, че Бог е сила. Не, Бог не е сила, но силите излизат от Него.
към текста >>

Но не можете да обичате по свобода, докато не носите Истината у себе си.
.. И така нашата любов трябва да бъде свещена. В нея да влизат отношенията към всички живи същества. Любовта не се налага със закон, затова никой не може да ви застави да го обичате, нито пък вие можете да заставите някого да ви обича. Любовта е свободен акт на Духа. Но не можете да обичате по свобода, докато не носите Истината у себе си. Свободата е произведение на Истината. Така че свободата не е Истина, а коренът на свободата е Истина. Коренът на Истината пък е Бог. Това са велики математически задачи, в които се крият тайните на разумната природа. Който ги разбере, ще забрави детинския си живот.
към текста >>

Той ви има винаги пред себе си и казва: Не бойте се!
Мнозина страдат от това, че няма кой да ги обича. Има Един, Който ви обича и Който всякога мисли за вас. Кой е Той? Бог. Няма момент в Неговото съществуване и в Неговите прояви, когато Той да не е буден. В своя ум, в своето сърце, в своята воля, в своята душа и дух Бог обхваща всички. Той ви има винаги пред себе си и казва: Не бойте се! Аз ще направя всичко за вас. Един ден ще получите моето благословение. От вас се иска само да слушате. Как? Като дадете възможност на Любовта, която ви изпращам, да проникне у вас. Любете, както Аз обичам; мислете, както Аз мисля; чувствайте, както Аз чувствам и действам.
към текста >>

Значи ред точки заемат известно пространство, а точката сама по себе си е безпространствена.
Всяко знание, което не се прилага в живота, не е истинско. Не става въпрос за теоретическите разбирания... Съществуват и други разсъждения. Например математиците казват, че точката е величина, която не заема никакво пространство. Как е възможно тогава кръгът, който е образуван от множество точки, да заема пространство? Значи ред точки заемат известно пространство, а точката сама по себе си е безпространствена. Казва се още, че правата линия има само едно измерение дължина. Какво означава дължината? Посока. Значи всяка сила, която излиза вън от своя център, радиира. Така тя образува дължина. По този начин се определя интензивността на силата, която действа в даден момент...
към текста >>

Същество или съзнание, неделимо в себе си.
Какво означава дължината? Посока. Значи всяка сила, която излиза вън от своя център, радиира. Така тя образува дължина. По този начин се определя интензивността на силата, която действа в даден момент... Какво е точка? Същество или съзнание, неделимо в себе си. Всяка първична единица, която излиза от Бога и Любовта, е също неделима. Интензивността на това съзнание, което излиза от своя център и върви към периферията, се определя като дължина на правата линия. А какво е плоскост? Как се образува тя? От движението на правата линия в посока, перпендикулярна на себе си.
към текста >>

От движението на правата линия в посока, перпендикулярна на себе си.
Същество или съзнание, неделимо в себе си. Всяка първична единица, която излиза от Бога и Любовта, е също неделима. Интензивността на това съзнание, което излиза от своя център и върви към периферията, се определя като дължина на правата линия. А какво е плоскост? Как се образува тя? От движението на правата линия в посока, перпендикулярна на себе си. Плоскостта има две измерения дължина и широчина, и заема известно пространство. Представете си една дълга линия от хиляда километра, на която са наредени хиляда оръдия, които всеки момент пускат по една граната. Можете ли да пресечете тази права? Щом оръдията престанат да стрелят, може да я пресечете. Тя е временно явление.
към текста >>

Значи всеки човек трябва да разчита първо на себе си, а после на другите... Когато казвам, че човек е способен да оправи своя свят, имам предвид той да работи съобразно великия закон на Любовта.
" Христос отговори: "Благ е caмo Бог." Ние постепенно се приближаваме към идеята за вечния живот. Казвам: Докато мислите, че сами ще оправите света, вие сте на крив път. Докато човек мисли, че отвън някой ще оправи работите му, той е на крив път. Докато майката мисли, че дъщерята или синът ще я гледат, и тя е на крив път... Подложете тази истина на опит и ще се уверите в думите ми. Значи всеки човек трябва да разчита първо на себе си, а после на другите... Когато казвам, че човек е способен да оправи своя свят, имам предвид той да работи съобразно великия закон на Любовта. Това означава всеки ден да вкусваш трошица от Любовта и постепенно да я увеличаваш. Ако мислиш, че синът ти може да яде заради теб, т.е. той да оправи твоите работи, един ден Бог ще ти каже: "Такива глупаци нямат право да живеят. Те изопачават моя закон..." Когато математикът се натъкне на някое трудно доказателство, веднага прибягва към ирационалните величини и казва: "Тези величини не съществуват, но се използват като изходни точки." Значи той излиза от нереалните величини, за да докаже реалните...
към текста >>

Имат любов само към себе си, а към другите не я проявяват.
Тя бързо се явява и бързо изчезва. Трябва ли да ви доказвам колко бързо се променят човешките чувства?... Когато влезе Божията любов у човека, той вече не се поддава на измама и лъжа. Религиозните хора понякога обичат да подражават, но подражанието не трябва да е само външно както това на Сократовия ученик, който, като видял, че учителят му бил много скромен в облеклото си, обул скъсани гащи и така се появил пред него. Сократ му казал: "Слушай, приятелю, твоята гордост се вижда и през съдраните ти гащи." При религиозните се срещат често и такива, на които гордостта се вижда през "скъсаните им гащи." Те нямат никакво убеждение, никаква любов, а искат да изпъкнат по някакъв начин в света. Имат любов само към себе си, а към другите не я проявяват. Трябва да разбирате реалността и да се приближавате към нея. Там няма никакви промени, нито измяна. Такова нещо е и Божията Любов. Тя се отличава от човешката по това, че е абсолютно безкористна и не използва нищо за себе си. Но човешката любов има условия да се развива...
към текста >>

Тя се отличава от човешката по това, че е абсолютно безкористна и не използва нищо за себе си.
Сократ му казал: "Слушай, приятелю, твоята гордост се вижда и през съдраните ти гащи." При религиозните се срещат често и такива, на които гордостта се вижда през "скъсаните им гащи." Те нямат никакво убеждение, никаква любов, а искат да изпъкнат по някакъв начин в света. Имат любов само към себе си, а към другите не я проявяват. Трябва да разбирате реалността и да се приближавате към нея. Там няма никакви промени, нито измяна. Такова нещо е и Божията Любов. Тя се отличава от човешката по това, че е абсолютно безкористна и не използва нищо за себе си. Но човешката любов има условия да се развива... След всичко това, вие се питате защо страдате толкова. Как да не страдате, като в основата на вашия живот лежи користолюбието. Мъжът използва жена си, а и тя него. Родителите използват децата си, а те родителите си.
към текста >>

За да разберете дали една дума съдържа в себе си Истината, трябва да проверите колко е музикална и пластична.
към Божественото. Не е важно как схващат своя стремеж, но за да го постигнат, необходимо им е знание и смелост. И никакво съмнение не се позволява, когато търсят Истината. В разбирането има степен на градация... Що е Истина? За да разберете дали една дума съдържа в себе си Истината, трябва да проверите колко е музикална и пластична. Изпейте думата "истина", за да видите къде се поддава на модулация, дали е огъваема или не. Питате: Защо Бог не отговаря винаги на нашите молитви? Много просто! Бог е крайно взискателен. Той иска да говорим на Неговия език.
към текста >>

Внесете чистотата у себе си, за да дойде Любовта.
Ако ги изрека, всичко, което виждате тук, ще изчезне. За вашето благо ще ги премълча. Ще вдигна "чашата" и ще я върна назад... На Голгота Христос е казал велики неща, които днес не могат да се повторят. Един ден, когато излезете от гробовете си и Божията Любов ви посети, и вие възкръснете, тогава сами ще разберете какво е казал Христос. Внесете чистотата у себе си, за да дойде Любовта. Отворете на светлината, и Мъдростта ще ви посети. Вложете свободата в себе си, и Истината ще "похлопа" на вратите ви. Тогава и вие ще знаете, какво е казал Иисус и какво Христос. При второто пришествие Христос ще произнесе същите слова... Днес и религиозните, и светските хора се стремят към власт и се питат: Защо да не управляваме ние, а други да ни управляват?
към текста >>

Вложете свободата в себе си, и Истината ще "похлопа" на вратите ви.
Ще вдигна "чашата" и ще я върна назад... На Голгота Христос е казал велики неща, които днес не могат да се повторят. Един ден, когато излезете от гробовете си и Божията Любов ви посети, и вие възкръснете, тогава сами ще разберете какво е казал Христос. Внесете чистотата у себе си, за да дойде Любовта. Отворете на светлината, и Мъдростта ще ви посети. Вложете свободата в себе си, и Истината ще "похлопа" на вратите ви. Тогава и вие ще знаете, какво е казал Иисус и какво Христос. При второто пришествие Христос ще произнесе същите слова... Днес и религиозните, и светските хора се стремят към власт и се питат: Защо да не управляваме ние, а други да ни управляват? Къде е сърцето на човека? Взето е.
към текста >>

НАГОРЕ

0.56910395622253