Търсене в текстове за 'Ляв път'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 1162 резултата в 100 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 1896_1 Двe влияния - Науката и възпитанието

Без всяко колебание всички тия тайни феномени, проявления и загадки се управляват от определени закони и се произвеждат от известни естествени сили, положени да постигнат някаква цел в мировий свят; към която целият человечески род се стреми още несъзнателно.
Общо въведение Двe влияния Светът, в който живеем и съществуваме по необходимост на своята природа, е пълен с тайни. На всяка стъпка нашият растящ умствен живот среща безбройно число явления, които се различават по вид, род и степен. Тези явления произвеждат хиляди впечатления и усещания в дълбочините на душата и подбуждат ума в деятелност с всичките му сили и способности да дири извора на причините и да открие законите, под които се извършват, а така също да отгадае и тяхното значение, което те съдържат за неговото щастие и дългоденствие. Без всяко колебание всички тия тайни феномени, проявления и загадки се управляват от определени закони и се произвеждат от известни естествени сили, положени да постигнат някаква цел в мировий свят; към която целият человечески род се стреми още несъзнателно. Но по кой път умът ще може да постигне и разреши своята задача, възложена нему от самото му появление на земното кълбо? Отговорът на това питане е: само посредством неговата съзерцающа и наблюдающа сила, и способността му да разбира и проумява всичко, що му се представя да учи. Знанието се е оказало на человека от самото начало като едничкото средство, с което да си послужи в постигането на тази цел. То е било първото качество, което дало умствен характер и първенство на неговия живот. То е било първото оръдие в ръката на человека, с помощта на което да се подвизава и бори против природните сили; първият наставник да го учи как да преодолява и побеждава всичките препятствия и мъчнотии, поставени на пътя му.
към текста >>

Но по кой път умът ще може да постигне и разреши своята задача, възложена нему от самото му появление на земното кълбо?
Двe влияния Светът, в който живеем и съществуваме по необходимост на своята природа, е пълен с тайни. На всяка стъпка нашият растящ умствен живот среща безбройно число явления, които се различават по вид, род и степен. Тези явления произвеждат хиляди впечатления и усещания в дълбочините на душата и подбуждат ума в деятелност с всичките му сили и способности да дири извора на причините и да открие законите, под които се извършват, а така също да отгадае и тяхното значение, което те съдържат за неговото щастие и дългоденствие. Без всяко колебание всички тия тайни феномени, проявления и загадки се управляват от определени закони и се произвеждат от известни естествени сили, положени да постигнат някаква цел в мировий свят; към която целият человечески род се стреми още несъзнателно. Но по кой път умът ще може да постигне и разреши своята задача, възложена нему от самото му появление на земното кълбо? Отговорът на това питане е: само посредством неговата съзерцающа и наблюдающа сила, и способността му да разбира и проумява всичко, що му се представя да учи. Знанието се е оказало на человека от самото начало като едничкото средство, с което да си послужи в постигането на тази цел. То е било първото качество, което дало умствен характер и първенство на неговия живот. То е било първото оръдие в ръката на человека, с помощта на което да се подвизава и бори против природните сили; първият наставник да го учи как да преодолява и побеждава всичките препятствия и мъчнотии, поставени на пътя му. Но преди всичко, умственият живот е имал нужда да се подготви по един разумен и правилен начин.
към текста >>

То е било първото оръдие в ръката на человека, с помощта на което да се подвизава и бори против природните сили; първият наставник да го учи как да преодолява и побеждава всичките препятствия и мъчнотии, поставени на пътя му.
Без всяко колебание всички тия тайни феномени, проявления и загадки се управляват от определени закони и се произвеждат от известни естествени сили, положени да постигнат някаква цел в мировий свят; към която целият человечески род се стреми още несъзнателно. Но по кой път умът ще може да постигне и разреши своята задача, възложена нему от самото му появление на земното кълбо? Отговорът на това питане е: само посредством неговата съзерцающа и наблюдающа сила, и способността му да разбира и проумява всичко, що му се представя да учи. Знанието се е оказало на человека от самото начало като едничкото средство, с което да си послужи в постигането на тази цел. То е било първото качество, което дало умствен характер и първенство на неговия живот. То е било първото оръдие в ръката на человека, с помощта на което да се подвизава и бори против природните сили; първият наставник да го учи как да преодолява и побеждава всичките препятствия и мъчнотии, поставени на пътя му. Но преди всичко, умственият живот е имал нужда да се подготви по един разумен и правилен начин. Необходими са били постоянни упражнения и постоянна възприемания и усвоявания на истински начала. Това обаче не е могло да се постигне по никой други по добър път, освен по пътя на възпитанието. Самата нужда на человеческото естество е указало на тази необходима храна, която е била единственият елемент за запазването душевния организъм от разкапване Под неговата могъща сила и влияние душевният живот приема определен характер на духовна деятелност, умствените сили и способности получават правилно направление и упътване към постигане задачата на человеческия живот. А тази задача се е състояла в неговото повдигане и избавление от властта на невежеството и от робството на природните стихии, гдето той е бил тласкан и изнуряван за хиляди години под този тежък товар.
към текста >>

Това обаче не е могло да се постигне по никой други по добър път, освен по пътя на възпитанието.
Знанието се е оказало на человека от самото начало като едничкото средство, с което да си послужи в постигането на тази цел. То е било първото качество, което дало умствен характер и първенство на неговия живот. То е било първото оръдие в ръката на человека, с помощта на което да се подвизава и бори против природните сили; първият наставник да го учи как да преодолява и побеждава всичките препятствия и мъчнотии, поставени на пътя му. Но преди всичко, умственият живот е имал нужда да се подготви по един разумен и правилен начин. Необходими са били постоянни упражнения и постоянна възприемания и усвоявания на истински начала. Това обаче не е могло да се постигне по никой други по добър път, освен по пътя на възпитанието. Самата нужда на человеческото естество е указало на тази необходима храна, която е била единственият елемент за запазването душевния организъм от разкапване Под неговата могъща сила и влияние душевният живот приема определен характер на духовна деятелност, умствените сили и способности получават правилно направление и упътване към постигане задачата на человеческия живот. А тази задача се е състояла в неговото повдигане и избавление от властта на невежеството и от робството на природните стихии, гдето той е бил тласкан и изнуряван за хиляди години под този тежък товар. Та даже и днес, той не е още свободен. Природният свят по всякой начин е съдействал за отклоняването на неговите благородни подбуждения и стремления. Поставен в тясна свръзка с ниските наклонности на своето първоначално покварено естество, той често пъти се е предавал на природните си влечения – да бъде отвличан надалеч от истинското поприще на своето призвание; не веднъж, той е продавал своята свобода, не веднъж той е ставал свинопасец както блудния син.
към текста >>

Самата нужда на человеческото естество е указало на тази необходима храна, която е била единственият елемент за запазването душевния организъм от разкапване Под неговата могъща сила и влияние душевният живот приема определен характер на духовна деятелност, умствените сили и способности получават правилно направление и упътване към постигане задачата на человеческия живот.
То е било първото качество, което дало умствен характер и първенство на неговия живот. То е било първото оръдие в ръката на человека, с помощта на което да се подвизава и бори против природните сили; първият наставник да го учи как да преодолява и побеждава всичките препятствия и мъчнотии, поставени на пътя му. Но преди всичко, умственият живот е имал нужда да се подготви по един разумен и правилен начин. Необходими са били постоянни упражнения и постоянна възприемания и усвоявания на истински начала. Това обаче не е могло да се постигне по никой други по добър път, освен по пътя на възпитанието. Самата нужда на человеческото естество е указало на тази необходима храна, която е била единственият елемент за запазването душевния организъм от разкапване Под неговата могъща сила и влияние душевният живот приема определен характер на духовна деятелност, умствените сили и способности получават правилно направление и упътване към постигане задачата на человеческия живот. А тази задача се е състояла в неговото повдигане и избавление от властта на невежеството и от робството на природните стихии, гдето той е бил тласкан и изнуряван за хиляди години под този тежък товар. Та даже и днес, той не е още свободен. Природният свят по всякой начин е съдействал за отклоняването на неговите благородни подбуждения и стремления. Поставен в тясна свръзка с ниските наклонности на своето първоначално покварено естество, той често пъти се е предавал на природните си влечения – да бъде отвличан надалеч от истинското поприще на своето призвание; не веднъж, той е продавал своята свобода, не веднъж той е ставал свинопасец както блудния син. За хиляди и хиляди години той е бил продаден роб и поклонник на природния свят.
към текста >>

Поставен в тясна свръзка с ниските наклонности на своето първоначално покварено естество, той често пъти се е предавал на природните си влечения – да бъде отвличан надалеч от истинското поприще на своето призвание; не веднъж, той е продавал своята свобода, не веднъж той е ставал свинопасец както блудния син.
Това обаче не е могло да се постигне по никой други по добър път, освен по пътя на възпитанието. Самата нужда на человеческото естество е указало на тази необходима храна, която е била единственият елемент за запазването душевния организъм от разкапване Под неговата могъща сила и влияние душевният живот приема определен характер на духовна деятелност, умствените сили и способности получават правилно направление и упътване към постигане задачата на человеческия живот. А тази задача се е състояла в неговото повдигане и избавление от властта на невежеството и от робството на природните стихии, гдето той е бил тласкан и изнуряван за хиляди години под този тежък товар. Та даже и днес, той не е още свободен. Природният свят по всякой начин е съдействал за отклоняването на неговите благородни подбуждения и стремления. Поставен в тясна свръзка с ниските наклонности на своето първоначално покварено естество, той често пъти се е предавал на природните си влечения – да бъде отвличан надалеч от истинското поприще на своето призвание; не веднъж, той е продавал своята свобода, не веднъж той е ставал свинопасец както блудния син. За хиляди и хиляди години той е бил продаден роб и поклонник на природния свят. Раболепствал е пред силите на управляющите, молил се е на Природата, принасял и жертви и всесъжения по всякой начин и то само да придобие нейната милост и благоволение. Но неговите молитви и неговите всесъжения и пожертвувания са оставали ялови, без да принесат каква-годе полза. Природата, която поетите велегласно са я възпявали и украсявали с хубост и добродетел, не се е интересувала да знае за детинските мисли и желания на человека. Необходимостта изисквала, щото той сам да се заинтересува за своето бъдеще и сам да почне да го приготовлява от условията и материалите в ръка.
към текста >>

Необходимостта изисквала, щото той сам да се заинтересува за своето бъдеще и сам да почне да го приготовлява от условията и материалите в ръка.
Поставен в тясна свръзка с ниските наклонности на своето първоначално покварено естество, той често пъти се е предавал на природните си влечения – да бъде отвличан надалеч от истинското поприще на своето призвание; не веднъж, той е продавал своята свобода, не веднъж той е ставал свинопасец както блудния син. За хиляди и хиляди години той е бил продаден роб и поклонник на природния свят. Раболепствал е пред силите на управляющите, молил се е на Природата, принасял и жертви и всесъжения по всякой начин и то само да придобие нейната милост и благоволение. Но неговите молитви и неговите всесъжения и пожертвувания са оставали ялови, без да принесат каква-годе полза. Природата, която поетите велегласно са я възпявали и украсявали с хубост и добродетел, не се е интересувала да знае за детинските мисли и желания на человека. Необходимостта изисквала, щото той сам да се заинтересува за своето бъдеще и сам да почне да го приготовлява от условията и материалите в ръка. Всички други мечти са били празни, порядъкът на Природата е бил неизменяем. Дали человек бил гладен, или жаден, слаб или страждующ, болен или умирающ, това е било все едно за нея. Тя хладнокръвно го е посрещала и изпровождала вън от своето владение. И колко често пъти той е бивал ограбван и лишаван от всичко, що му било най-мило и драго? Горчивата опитност, която человеческата душа постоянно изпитвала от лишението на съществената храна и от която естеството й е имало нужда всякой ден, се явява в сърцето и ума на древните поети и мъдреци, които са възгласявали истината в следващите думи: „Не вика ли мъдростта и не издава ли разумът гласа си?
към текста >>

И колко често пъти той е бивал ограбван и лишаван от всичко, що му било най-мило и драго?
Природата, която поетите велегласно са я възпявали и украсявали с хубост и добродетел, не се е интересувала да знае за детинските мисли и желания на человека. Необходимостта изисквала, щото той сам да се заинтересува за своето бъдеще и сам да почне да го приготовлява от условията и материалите в ръка. Всички други мечти са били празни, порядъкът на Природата е бил неизменяем. Дали человек бил гладен, или жаден, слаб или страждующ, болен или умирающ, това е било все едно за нея. Тя хладнокръвно го е посрещала и изпровождала вън от своето владение. И колко често пъти той е бивал ограбван и лишаван от всичко, що му било най-мило и драго? Горчивата опитност, която человеческата душа постоянно изпитвала от лишението на съществената храна и от която естеството й е имало нужда всякой ден, се явява в сърцето и ума на древните поети и мъдреци, които са възгласявали истината в следващите думи: „Не вика ли мъдростта и не издава ли разумът гласа си? Глупави, придобийте остроумие и вие, безумни, придобийте разумливо сърце! Послушайте, защото езикът ми ще говори изящни неща! Елате, яжте от хляба ми и пийте от виното, което размесих! Оставите глупостта и бъдете живи, ходете в пътя на разума!
към текста >>

Оставите глупостта и бъдете живи, ходете в пътя на разума!
И колко често пъти той е бивал ограбван и лишаван от всичко, що му било най-мило и драго? Горчивата опитност, която человеческата душа постоянно изпитвала от лишението на съществената храна и от която естеството й е имало нужда всякой ден, се явява в сърцето и ума на древните поети и мъдреци, които са възгласявали истината в следващите думи: „Не вика ли мъдростта и не издава ли разумът гласа си? Глупави, придобийте остроумие и вие, безумни, придобийте разумливо сърце! Послушайте, защото езикът ми ще говори изящни неща! Елате, яжте от хляба ми и пийте от виното, което размесих! Оставите глупостта и бъдете живи, ходете в пътя на разума! “ Человек не е можал да остане сляп завинаги към тази истина. Необходимо е било за него да се пробуди от съня на невежеството, нуждата на неговата духовна природа го е заставяла да мисли за своето бъдеще, да се стреми и развива в пътя на истинското знание. Рано или късно той трябвало да съзнае, че помощта за неговото избавление няма да дойде от никъде другаде, освен от самия негов род. Неговата надежда трябвало да бъде обърната към великият Дух, който е живеел в душата му и който действително притежавал балсама на неговата рана и философския камък на неговата сполука.
към текста >>

Необходимо е било за него да се пробуди от съня на невежеството, нуждата на неговата духовна природа го е заставяла да мисли за своето бъдеще, да се стреми и развива в пътя на истинското знание.
Послушайте, защото езикът ми ще говори изящни неща! Елате, яжте от хляба ми и пийте от виното, което размесих! Оставите глупостта и бъдете живи, ходете в пътя на разума! “ Человек не е можал да остане сляп завинаги към тази истина. Необходимо е било за него да се пробуди от съня на невежеството, нуждата на неговата духовна природа го е заставяла да мисли за своето бъдеще, да се стреми и развива в пътя на истинското знание. Рано или късно той трябвало да съзнае, че помощта за неговото избавление няма да дойде от никъде другаде, освен от самия негов род. Неговата надежда трябвало да бъде обърната към великият Дух, който е живеел в душата му и който действително притежавал балсама на неговата рана и философския камък на неговата сполука. Онази мисъл, която е послужила да вдъхне в душата на человека великата надежда, че има изходен път от безизходното положение, отбелязва велика епоха в неговия живот. Тази пътеводителна звезда, която го повела към Обетованата земя, му показала истината с окото на вярата, че големи променения има да стават в по-последните дни на Земята. Самата Природа, която днес го притеснява, плаши и застрашава със своите тайнствени феномени, с шумните си явления от гърмежи, трясъци, светкавици, привожда в него всяко чувство да трепери в боязън и лоши предчувствия и да прекланя коленете си като роб пред нозете на своя жесток господар.
към текста >>

Онази мисъл, която е послужила да вдъхне в душата на человека великата надежда, че има изходен път от безизходното положение, отбелязва велика епоха в неговия живот.
“ Человек не е можал да остане сляп завинаги към тази истина. Необходимо е било за него да се пробуди от съня на невежеството, нуждата на неговата духовна природа го е заставяла да мисли за своето бъдеще, да се стреми и развива в пътя на истинското знание. Рано или късно той трябвало да съзнае, че помощта за неговото избавление няма да дойде от никъде другаде, освен от самия негов род. Неговата надежда трябвало да бъде обърната към великият Дух, който е живеел в душата му и който действително притежавал балсама на неговата рана и философския камък на неговата сполука. Онази мисъл, която е послужила да вдъхне в душата на человека великата надежда, че има изходен път от безизходното положение, отбелязва велика епоха в неговия живот. Тази пътеводителна звезда, която го повела към Обетованата земя, му показала истината с окото на вярата, че големи променения има да стават в по-последните дни на Земята. Самата Природа, която днес го притеснява, плаши и застрашава със своите тайнствени феномени, с шумните си явления от гърмежи, трясъци, светкавици, привожда в него всяко чувство да трепери в боязън и лоши предчувствия и да прекланя коленете си като роб пред нозете на своя жесток господар. Даже и тази Природа ще видоизмени своето поведение спрямо него и тя ще покаже светлото лице на своето естество, ще почне да му служи и пригождава като нежна майка и да му приготовлява всичко, от което има нужда. Всичко това ще се изпълни, когато той почне да разбира езика на Природата – своята майка – и да слуша заповедите й и добрите й съвети. Времето да се изпълни това пророчество е наближило.
към текста >>

Тази пътеводителна звезда, която го повела към Обетованата земя, му показала истината с окото на вярата, че големи променения има да стават в по-последните дни на Земята.
Человек не е можал да остане сляп завинаги към тази истина. Необходимо е било за него да се пробуди от съня на невежеството, нуждата на неговата духовна природа го е заставяла да мисли за своето бъдеще, да се стреми и развива в пътя на истинското знание. Рано или късно той трябвало да съзнае, че помощта за неговото избавление няма да дойде от никъде другаде, освен от самия негов род. Неговата надежда трябвало да бъде обърната към великият Дух, който е живеел в душата му и който действително притежавал балсама на неговата рана и философския камък на неговата сполука. Онази мисъл, която е послужила да вдъхне в душата на человека великата надежда, че има изходен път от безизходното положение, отбелязва велика епоха в неговия живот. Тази пътеводителна звезда, която го повела към Обетованата земя, му показала истината с окото на вярата, че големи променения има да стават в по-последните дни на Земята. Самата Природа, която днес го притеснява, плаши и застрашава със своите тайнствени феномени, с шумните си явления от гърмежи, трясъци, светкавици, привожда в него всяко чувство да трепери в боязън и лоши предчувствия и да прекланя коленете си като роб пред нозете на своя жесток господар. Даже и тази Природа ще видоизмени своето поведение спрямо него и тя ще покаже светлото лице на своето естество, ще почне да му служи и пригождава като нежна майка и да му приготовлява всичко, от което има нужда. Всичко това ще се изпълни, когато той почне да разбира езика на Природата – своята майка – и да слуша заповедите й и добрите й съвети. Времето да се изпълни това пророчество е наближило. Ние сме почти в началото на пролетта.
към текста >>

Даже и тази Природа ще видоизмени своето поведение спрямо него и тя ще покаже светлото лице на своето естество, ще почне да му служи и пригождава като нежна майка и да му приготовлява всичко, от което има нужда.
Рано или късно той трябвало да съзнае, че помощта за неговото избавление няма да дойде от никъде другаде, освен от самия негов род. Неговата надежда трябвало да бъде обърната към великият Дух, който е живеел в душата му и който действително притежавал балсама на неговата рана и философския камък на неговата сполука. Онази мисъл, която е послужила да вдъхне в душата на человека великата надежда, че има изходен път от безизходното положение, отбелязва велика епоха в неговия живот. Тази пътеводителна звезда, която го повела към Обетованата земя, му показала истината с окото на вярата, че големи променения има да стават в по-последните дни на Земята. Самата Природа, която днес го притеснява, плаши и застрашава със своите тайнствени феномени, с шумните си явления от гърмежи, трясъци, светкавици, привожда в него всяко чувство да трепери в боязън и лоши предчувствия и да прекланя коленете си като роб пред нозете на своя жесток господар. Даже и тази Природа ще видоизмени своето поведение спрямо него и тя ще покаже светлото лице на своето естество, ще почне да му служи и пригождава като нежна майка и да му приготовлява всичко, от което има нужда. Всичко това ще се изпълни, когато той почне да разбира езика на Природата – своята майка – и да слуша заповедите й и добрите й съвети. Времето да се изпълни това пророчество е наближило. Ние сме почти в началото на пролетта. Благовестието хлопа вече пред нашите врата. Но преди человек да влезне в Новата земя, към която Духът го ръководи, за да получи своето наследствие и свобода като пълновъзрастен, той трябва да научи първите начала и закони на истинският Живот.
към текста >>

Но по кой път и по кой начин человечеството ще може да постигне и осъществи всички тия обещания и блага?
Благовестието хлопа вече пред нашите врата. Но преди человек да влезне в Новата земя, към която Духът го ръководи, за да получи своето наследствие и свобода като пълновъзрастен, той трябва да научи първите начала и закони на истинският Живот. Именно, да обуздава природните си наклонности, да владее животинските си влечения и страсти, да изкорени от себе си всички себелюбиви желания и стремления, извора на всичко зло в частния и обществения живот, и по тоя начин да може да приеме законите и началата на разума, висшето естество и да почне да упражнява онези сили и способности на умо-разумното знание, които ще му дадат ключа на истинския успех. Те ще го въведат в царството на оня мир, в когото умът намира най-високото си призвание да употреби природните сили като основа за своето духовно въздигане от положението на един раб и слуга до положението на господар и владетел в царството й. Тогава человекът трябва да съзнае, че той не е само плът, кръв и косми, но е воля, надарена с ум и душа! Но по кой път и по кой начин человечеството ще може да постигне и осъществи всички тия обещания и блага? Отговаряме: с помощта на науката и възпитанието. Този отговор може би ще повдигне недоразумение у някои умове, па даже и ще ги съблазни с мисълта, че това е блуждаеща химера. Навярно те ще ни посочат за пръв пример нашето отечество със своите си заведения, училищните ни учреждения с техните учители и ученици, нашата дипломация със своите си министри, законоведци, съдии, чиновници и водители, нашата интелигенция със своите образовани младежи от всичките разреди на обществения строй. И след това ще кажат: „Оправдавате ли сега вашите думи, облагородило ли ги е образованието? Попитай обществото, и то ще ти каже цялата истина.“ Това, което ни се навежда, е вярно, но трябва ли от това да заключим, че образованието е причина на злото у нас?
към текста >>

Тази е естествената причина, която заставлява всякой добросъвестен человек да се пази от гибелните влияния и да отбягва лошите злодеяния.
Жесток природен закон действително, но все-таки истинен. Такива опасни человечески микроби в което и да е общество, горе долу образовано, рано или късно ще се узнаят от общия дух, който ще ги изтика вън от здравия организъм на социалния строй. Този социален строй на здравия организъм по естество не може за дълго време да търпи разстройство и анархия в себе си. Това правило е общ неизменяем закон на Природата. Един организъм, какъвто и да е той, според този закон, трябва или да изхвърли от себе си лошите вещества и зародиши, или да престане да съществува като такъв – едно от двете. Тази е естествената причина, която заставлява всякой добросъвестен человек да се пази от гибелните влияния и да отбягва лошите злодеяния. Животът е тъй устроен, щото всяко дело, каквото и да е то, приема своята заплата според вътрешното си достойнство. Това е едничкото върховно мерило. Но подобава ли и на нас, хора с просветени умове, да храним онази изтъркана мисъл, както простите и невежите, че светът ще се свърши от учението и учените? Може ли да се предполага, че в това има каква-годе истина? Действително, свършекът на света ще дойде, но на кой свят – ето въпросът.
към текста >>

Ние ще кажем накратко само това, че в Англия и Америка, гдето науката и възпитанието са хванали по-дълбоко корен и гдето предразсъдъците са изгубили своето средновековно влияние, в тях днес се е развила по-разумна и человеколюбива свобода, въздигнали са се повече благотворителни общества и учреждения, има по-голям интерес във всенародното подобрение; общественото им мнение седи на по-твърда основа – поставено е по високо от управлението; порокът не се прикрива, нито пък похвалява и защищава.
Възпитанието си е едвам в пелените, неговият глас се чува едвам като на пеленаче дете, неговото благородно влияние едвам се усеща от затъпелите ни от порока сърца. Може на ни се възрази пак и да ни се наведат други примери за по-силен довод: като например Англия и Америка и да ни се посочат големите недостатъци и злини, които владеят и в тия образовани държави. Това не го отричаме, признаваме тази горчива истина, но и този довод принадлежи на софистическата философия, която, като общо правило, не гледа истината в лицето, но в гърба. Нима лошото положение и състояние в тях е причинено от науката и образованието? Ако някой може да ни осветли по-добре върху този въпрос, той ще бъде вторият Жан-Жак Русо. Ние ще кажем накратко само това, че в Англия и Америка, гдето науката и възпитанието са хванали по-дълбоко корен и гдето предразсъдъците са изгубили своето средновековно влияние, в тях днес се е развила по-разумна и человеколюбива свобода, въздигнали са се повече благотворителни общества и учреждения, има по-голям интерес във всенародното подобрение; общественото им мнение седи на по-твърда основа – поставено е по високо от управлението; порокът не се прикрива, нито пък похвалява и защищава. Там се употребяват всевъзможни средства и начини за изкореняването и премахването на злото. И то не от правителството, а от самото общество, което е силата и двигателят на всички благородни преобразувания. В тия държави различни человеколюбиви общества и дружества харчат ежегодно големи суми и правят всевъзможни себепожертвувания за просвещението и духовното повдигане на бедните класи. Това свидетелства статистиката. Тук има една необорима истина, че под влиянието на благородните сили на живота и неговите благи духовни подбуждения тези хора са почнали по-дълбоко да съзнават своята длъжност спрямо другите и спрямо изискванията на великия биологически закон.
към текста >>

Влачени постоянно от вътрешни пориви на грубата си природа, ние често пъти избираме онези начала за наш идеал и онези предмети за наша цел, които по естество влекат след себе си най-лошите и гибелни резултати за духовното ни въздигане, т.е.
Зародишите на доброто или злото ще са пренесат от един род в другий посредством кръвта на Живота. По такъв начин ще станат семена на почвата за бъдещата жетва. Кои от тези семенни зародиши ще успеят да развият своите качества ще зависи твърде много от външните и вътрешните условия на социалния строй и до голяма степен от волята на человека да възприеме кой и да е от тях в организма на душата си и да им даде място да виреят и растат свободно. Възприети и загнездени веднъж по този начин, те очакват вече благоприятните моменти да проявят вътрешната си природна деятелност. В това естествено предразположение на волята – да храни лошите зародиши и желания в душата си – лежи една от най-големите опасности за просвещението. Влачени постоянно от вътрешни пориви на грубата си природа, ние често пъти избираме онези начала за наш идеал и онези предмети за наша цел, които по естество влекат след себе си най-лошите и гибелни резултати за духовното ни въздигане, т.е. въздигане, което заключава целия ни душевен живот, а не част от него, както това най-често се разбира от известен клас мислители. Тази истина се потвърждава от историята на человеческия напредък. Във всякой век духът на просвещението е имал да се разправя и бори със заблуждението, лъжата, измамата, неправдата, порокът и беззаконието Види се, человеческото сърце по природа повече е разположено към тия неща, от колкото към нещата на Истината, Добродетелта, Правдата, человеколюбието и благочестието. Това се доказва от факта, че по причина на изопачените си понятия за Живота ние постоянно се отвращаваме от Истината и от нейните изисквания. Постоянно отхвърляме нейните условия и следователно постоянно страдаме за своето упорство.
към текста >>

Йезуитско учение – този път няма да изведе никого на добро бъдеще.
Лудостта да се покланяме на златни телета, както старите езически народи, не ни е оставило още. То се разбира, че светът мени постоянно своя образ. Идолослужението е взело друг вид и форма, но все-таки в тях няма живот. Разумът се е дал на человека не за друго, освен да го научи да дири истинските си нужди и интереси за своята душа, която се нуждае от здравословна храна – храна, която може да се придобие с труд и постоянство в Доброто. Лъжливата философия, която ни е ръководила и мамила със своите гладки учения, че не вреди какви средства употребяваме за постигането на своите желания – целта, която гоним, ги оправдава. Йезуитско учение – този път няма да изведе никого на добро бъдеще. Вярно е, че ние оправдаваме постъпките си от целта. Но такова едно поведение на кой и да е человек не може да се оправдае от мерилото на висшето Добро. За благородни цели се изискват и благородни средства – този е общият закон, неизменяемият път на Истината. Така работи и действа Духът, когато произвожда и ражда нещо добро. „Според семето – и плодът“ – казва поговорката.
към текста >>

За благородни цели се изискват и благородни средства – този е общият закон, неизменяемият път на Истината.
Разумът се е дал на человека не за друго, освен да го научи да дири истинските си нужди и интереси за своята душа, която се нуждае от здравословна храна – храна, която може да се придобие с труд и постоянство в Доброто. Лъжливата философия, която ни е ръководила и мамила със своите гладки учения, че не вреди какви средства употребяваме за постигането на своите желания – целта, която гоним, ги оправдава. Йезуитско учение – този път няма да изведе никого на добро бъдеще. Вярно е, че ние оправдаваме постъпките си от целта. Но такова едно поведение на кой и да е человек не може да се оправдае от мерилото на висшето Добро. За благородни цели се изискват и благородни средства – този е общият закон, неизменяемият път на Истината. Така работи и действа Духът, когато произвожда и ражда нещо добро. „Според семето – и плодът“ – казва поговорката. Не знаем ли, че всичките благодетели и добродетели в человечеството са се родили и произлезли от добри и благородни майки? За тях са се дали най-светите жертви. Има ли някой да оспорва това?
към текста >>

Обаче тия частни интереси упражняват голямо влияние върху душевното ни настроение и много пъти ни заблуждават и отклоняват от пътя на духовното ни просвещение.
Това религиозно произведение може да се мени във вид, образ и степен, според вътрешното ни умствено и духовно развитие и образование. От тази естествена причина произлиза разницата, че това, което е религиозно за едного, е съвсем ирелигиозно за другиго. Един пример: непогрешимостта на папата, което е религиозно за католика, е до висша степен ирелигиозно за православния и протестантина. Навярно това се потвърждава и от постоянните стълкновения на самите религиозни системи една с друга. Разбира се, че всичко това произтича от разликата на убежденията у различните умове, които различно са настроени и разположени Това обстоятелство ни навожда към действителната истина да заключим, че един и същ предмет може да се разглежда от различни точки и положения, които по естеството са свързани с интереси, които нямат нищо общо със самата същност или субстанция на предмета. Обаче тия частни интереси упражняват голямо влияние върху душевното ни настроение и много пъти ни заблуждават и отклоняват от пътя на духовното ни просвещение. Тогава става необходима нужда от наша страна да изпитваме всяко религиозно произведение дали има солта на Истината, или не. И щом намерим, че му липсва тази сол, то е наша свята длъжност да го турим настрана като человеческо заблуждение. Истинската религия трябва да очисти себе си от всичките си дрипели и парцали, които времето в миналото и ги е окачило по частни человечески съображения. В света няма вечни форми. Всичко се мени, съблича и преоблича според вътрешните си естествени нужди.
към текста >>

Ние сме създадени да мислим и да правим избор помежду нещата и да следваме пътя на здравото учение, а не да приемаме всичко за непогрешима истина, като да е излязла направо от Божиите уста – без всяко съмнение.
Всичко се мени, съблича и преоблича според вътрешните си естествени нужди. Всичко расте и се развива съобразно с онзи вечен закон на Живота, който мени и преобразява всички неща в Природата, съгласно с общата деятелност. Нашия духовен характер се създава от Истината и Добродетелта, а не от лъжата и самооболщението. Не е какво мисли человек за себе си, но какъв е на дело. Като общо правило, человеците имат високи понятия за своето его, но времето ще пресей всички един по един и ще произнесе своята присъда за или против. Ние сме създадени да мислим и да правим избор помежду нещата и да следваме пътя на здравото учение, а не да приемаме всичко за непогрешима истина, като да е излязла направо от Божиите уста – без всяко съмнение. Бог говори Истината, ала человек по причина на своето паднало естество иде му отръки да говори и двете. Тук именно лежи една от опасностите за успеха на истинската религия. Обаче това не е така с вярата – тази сила на душата, посредством която человекът от самото начало на своето възраждане е почнал да питае Любов към онова невидимо Същество, създателя и подкрепителя на всичкий мировий свят. Тази вяра е вършела велики дела и добродетели, тя е въодушевлявала неговата душа с мисли свети, с мисли велики, с идеи възвишени за доброто, за хубавото, за истинското. Тази вяра и днес е самият мощен двигател и в науката, и възпитанието.
към текста >>

Тази вяра е вършела велики дела и добродетели, тя е въодушевлявала неговата душа с мисли свети, с мисли велики, с идеи възвишени за доброто, за хубавото, за истинското.
Като общо правило, человеците имат високи понятия за своето его, но времето ще пресей всички един по един и ще произнесе своята присъда за или против. Ние сме създадени да мислим и да правим избор помежду нещата и да следваме пътя на здравото учение, а не да приемаме всичко за непогрешима истина, като да е излязла направо от Божиите уста – без всяко съмнение. Бог говори Истината, ала человек по причина на своето паднало естество иде му отръки да говори и двете. Тук именно лежи една от опасностите за успеха на истинската религия. Обаче това не е така с вярата – тази сила на душата, посредством която человекът от самото начало на своето възраждане е почнал да питае Любов към онова невидимо Същество, създателя и подкрепителя на всичкий мировий свят. Тази вяра е вършела велики дела и добродетели, тя е въодушевлявала неговата душа с мисли свети, с мисли велики, с идеи възвишени за доброто, за хубавото, за истинското. Тази вяра и днес е самият мощен двигател и в науката, и възпитанието. Тя е силата на любовта към знанието на Истината, която ни принуждава да се стремим да дирим и изпитваме всичко. Каква самоотверженост е почнала да се развива днес в душата на человечеството! Какви жертви се правят от всички благородни хора, само да ни се даде случай да видим лицето на онази деятелност, която лежи скрита в дълбочините на Природата! И каква Радост ще изпълни душата и ума ни, когато само сполучим да надникнем в дом й!
към текста >>

Да, велика и блага Истина, светлина на Живота ни, която подбужда и въодушевлява ума ни и душата ни към велики подвизи и стремления.
Тази вяра и днес е самият мощен двигател и в науката, и възпитанието. Тя е силата на любовта към знанието на Истината, която ни принуждава да се стремим да дирим и изпитваме всичко. Каква самоотверженост е почнала да се развива днес в душата на человечеството! Какви жертви се правят от всички благородни хора, само да ни се даде случай да видим лицето на онази деятелност, която лежи скрита в дълбочините на Природата! И каква Радост ще изпълни душата и ума ни, когато само сполучим да надникнем в дом й! Да, велика и блага Истина, светлина на Живота ни, която подбужда и въодушевлява ума ни и душата ни към велики подвизи и стремления. Ние сме говорили вече доволно върху общия характер на предмета. Обаче, за да бъдем по-ясни и вразумителни в по нататъшното третиране и разглеждане на тази тема нека подигнем един важен въпрос: що е наука и що е възпитание Този въпрос е жизнен; трябва да му се даде какво-годе място. В същност въпросът представлява два процеса на двояка деятелност вътре в умственото и душевно мирообразование на человека. Те изявяват характера на неговото сложно естество, което е заставено от върховните природни закони да действа и работи за поддържане устройството и порядъка на вътрешния си свят. Мислите и желанията по същите начала, както и във физическия свят, се стремят към центъра на теготенето, т.е.
към текста >>

В същност въпросът представлява два процеса на двояка деятелност вътре в умственото и душевно мирообразование на человека.
Какви жертви се правят от всички благородни хора, само да ни се даде случай да видим лицето на онази деятелност, която лежи скрита в дълбочините на Природата! И каква Радост ще изпълни душата и ума ни, когато само сполучим да надникнем в дом й! Да, велика и блага Истина, светлина на Живота ни, която подбужда и въодушевлява ума ни и душата ни към велики подвизи и стремления. Ние сме говорили вече доволно върху общия характер на предмета. Обаче, за да бъдем по-ясни и вразумителни в по нататъшното третиране и разглеждане на тази тема нека подигнем един важен въпрос: що е наука и що е възпитание Този въпрос е жизнен; трябва да му се даде какво-годе място. В същност въпросът представлява два процеса на двояка деятелност вътре в умственото и душевно мирообразование на человека. Те изявяват характера на неговото сложно естество, което е заставено от върховните природни закони да действа и работи за поддържане устройството и порядъка на вътрешния си свят. Мислите и желанията по същите начала, както и във физическия свят, се стремят към центъра на теготенето, т.е. към началото на нещата. Това стремление на мислите и желанията по същия закон, както и във веществения свят, произвожда деятелност, която се отбелязва с постоянни акции и реакции от едно състояние в друго, които са причината за постоянните променения на умствената и душевна деятелност. Достойнството и качеството на тия вътрешни влияния създават почвата за нашето здравословно развитие.
към текста >>

Външният характер съставлява физико-физиологическата страна на умствения живот, а вътрешният характер съставлява биолого-психическата страна на умствено-душевния живот.
Възпитанието е необходимо за истинското знание и истинския успех. То е тъй нужно, както здравото тяло за здравия ум. Образованието в най-широката си смисъл не е нищо друго, освен процес на въплътяване на благородни мисли и добри желания в Живота на человека. От това можем да съдим, че колкото повече такива елементи притежава един народ, толкова той е по-образован и развит духовно; и колкото по-малко има, толкова по-долу стои в лествицата на своето духовно възраждане. Предметът по естество има двояк характер: външен и вътрешен. Външният характер съставлява физико-физиологическата страна на умствения живот, а вътрешният характер съставлява биолого-психическата страна на умствено-душевния живот. Засега нека разгледаме само външния характер на предмета: що е наука, где е полето и областта на нейната деятелност, каква е задачата й за живота. Нека хвърлим тогава един кратък поглед върху този въпрос с важните му пунктове и точки. Тогава що е наука? Под думата наука се разбира обикновено знание, знание на принципи или начала и причини, потвърдени истини и факти. „Наука – казва сър У.
към текста >>

Представете си сега каква трябва да е онази велика сила, която е произвела, събрала и свързала всички тия дребни частици в едно и е образувала с тях хиляди и милиони светове, които е пуснала из пространството да се движат с неописуема бързина около определени центрове на тежестта; не само това, а и да почне още да ги населява с живущи и разумни твари, които да се интересуват в нейните работи, а при това и да се стараят по всякой начин да отгадаят нейната цел и намерение.
По този начин вътрешните и външни действия ту се приемат, ту се предават от един център в друг, от една област на мировия свят към друга. Има нещо чудно действително в Природата. Този свят, когото гледаме и усещаме, науката ни казва, че е направен от малки кирпичи, наречени атоми. Те са толкова малки, щото едвам ли можем да си съставим какво-годе понятие за тяхното съществуване. Казва ни се, че в главата на една металическа игла, която има два милиметра в диаметъра си, се съдържа толкова много от тия малки частици, наречени атоми, щото ако се заловяхме да ги преброим и ако отделяхме всяка секунда по един милиард, то щеше да ни вземе не по-малко от двеста и петдесет хиляди години, докато ги изброим. Представете си сега каква трябва да е онази велика сила, която е произвела, събрала и свързала всички тия дребни частици в едно и е образувала с тях хиляди и милиони светове, които е пуснала из пространството да се движат с неописуема бързина около определени центрове на тежестта; не само това, а и да почне още да ги населява с живущи и разумни твари, които да се интересуват в нейните работи, а при това и да се стараят по всякой начин да отгадаят нейната цел и намерение. Чудно е това действително! Законът, който е събудил и накарал человека да се подвизава и стреми в пътя на образованието, е самата необходима нужда на неговия Дух, която произлиза от действията на върховните жизнени закони на Природата. Человек е заставен да се стреми към усъвършенстване чрез постоянен труд. Това може ли да бъде другояче? Кой би работил тогава и кой би се трудил, ако да не ни заставляваше гладът – тази вопиюща нужда на нашия органически живот?
към текста >>

Законът, който е събудил и накарал человека да се подвизава и стреми в пътя на образованието, е самата необходима нужда на неговия Дух, която произлиза от действията на върховните жизнени закони на Природата.
Този свят, когото гледаме и усещаме, науката ни казва, че е направен от малки кирпичи, наречени атоми. Те са толкова малки, щото едвам ли можем да си съставим какво-годе понятие за тяхното съществуване. Казва ни се, че в главата на една металическа игла, която има два милиметра в диаметъра си, се съдържа толкова много от тия малки частици, наречени атоми, щото ако се заловяхме да ги преброим и ако отделяхме всяка секунда по един милиард, то щеше да ни вземе не по-малко от двеста и петдесет хиляди години, докато ги изброим. Представете си сега каква трябва да е онази велика сила, която е произвела, събрала и свързала всички тия дребни частици в едно и е образувала с тях хиляди и милиони светове, които е пуснала из пространството да се движат с неописуема бързина около определени центрове на тежестта; не само това, а и да почне още да ги населява с живущи и разумни твари, които да се интересуват в нейните работи, а при това и да се стараят по всякой начин да отгадаят нейната цел и намерение. Чудно е това действително! Законът, който е събудил и накарал человека да се подвизава и стреми в пътя на образованието, е самата необходима нужда на неговия Дух, която произлиза от действията на върховните жизнени закони на Природата. Человек е заставен да се стреми към усъвършенстване чрез постоянен труд. Това може ли да бъде другояче? Кой би работил тогава и кой би се трудил, ако да не ни заставляваше гладът – тази вопиюща нужда на нашия органически живот? Никой. И кой би си болил главата да мисли, и кой би се лутал да вниква в бъдещето, ако да не ни заставляваха различни сили и всевъзможни явления и събития, които произтичат от един свят, който стои много по-горе в своите действия, отколкото природния? Никой. И кой би желал да се облече в по-висшия духовен живот, ако да не съществуваха онези дълбоки подбудителни желания в душата да люби подобните си?
към текста >>

Кой би работил тогава и кой би се трудил, ако да не ни заставляваше гладът – тази вопиюща нужда на нашия органически живот?
Представете си сега каква трябва да е онази велика сила, която е произвела, събрала и свързала всички тия дребни частици в едно и е образувала с тях хиляди и милиони светове, които е пуснала из пространството да се движат с неописуема бързина около определени центрове на тежестта; не само това, а и да почне още да ги населява с живущи и разумни твари, които да се интересуват в нейните работи, а при това и да се стараят по всякой начин да отгадаят нейната цел и намерение. Чудно е това действително! Законът, който е събудил и накарал человека да се подвизава и стреми в пътя на образованието, е самата необходима нужда на неговия Дух, която произлиза от действията на върховните жизнени закони на Природата. Человек е заставен да се стреми към усъвършенстване чрез постоянен труд. Това може ли да бъде другояче? Кой би работил тогава и кой би се трудил, ако да не ни заставляваше гладът – тази вопиюща нужда на нашия органически живот? Никой. И кой би си болил главата да мисли, и кой би се лутал да вниква в бъдещето, ако да не ни заставляваха различни сили и всевъзможни явления и събития, които произтичат от един свят, който стои много по-горе в своите действия, отколкото природния? Никой. И кой би желал да се облече в по-висшия духовен живот, ако да не съществуваха онези дълбоки подбудителни желания в душата да люби подобните си? Никой. То е великата нужда на умствения и духовен живот, които са заставили человеческия Дух да излезе вън от ограничената си животинска черупка и да се залови да мисли и разсъждава за бъдещето. Неговият троеличен живот го е подбудил да се развива в три противоположни направления – той почва с природния живот като основа, съгражда и развива умствения като среда и пробужда духовния като връх над всичко в своята душа. От този първоначален подтик на съзерцанието, колкото и малко да е било отпървом и колкото малко да се е усещало от человечеството, то е послужило да се положи основата за нашия разумен живот.
към текста >>

Никой. И кой би си болил главата да мисли, и кой би се лутал да вниква в бъдещето, ако да не ни заставляваха различни сили и всевъзможни явления и събития, които произтичат от един свят, който стои много по-горе в своите действия, отколкото природния?
Чудно е това действително! Законът, който е събудил и накарал человека да се подвизава и стреми в пътя на образованието, е самата необходима нужда на неговия Дух, която произлиза от действията на върховните жизнени закони на Природата. Человек е заставен да се стреми към усъвършенстване чрез постоянен труд. Това може ли да бъде другояче? Кой би работил тогава и кой би се трудил, ако да не ни заставляваше гладът – тази вопиюща нужда на нашия органически живот? Никой. И кой би си болил главата да мисли, и кой би се лутал да вниква в бъдещето, ако да не ни заставляваха различни сили и всевъзможни явления и събития, които произтичат от един свят, който стои много по-горе в своите действия, отколкото природния? Никой. И кой би желал да се облече в по-висшия духовен живот, ако да не съществуваха онези дълбоки подбудителни желания в душата да люби подобните си? Никой. То е великата нужда на умствения и духовен живот, които са заставили человеческия Дух да излезе вън от ограничената си животинска черупка и да се залови да мисли и разсъждава за бъдещето. Неговият троеличен живот го е подбудил да се развива в три противоположни направления – той почва с природния живот като основа, съгражда и развива умствения като среда и пробужда духовния като връх над всичко в своята душа. От този първоначален подтик на съзерцанието, колкото и малко да е било отпървом и колкото малко да се е усещало от человечеството, то е послужило да се положи основата за нашия разумен живот. От това първо начало на знанието вътре в Духа на человека се е развила днешната културна християнска цивилизация, която се е подигнала върху пепелта на много други, които са погинали и разкапали преди нея.
към текста >>

Те са погинали, понеже не са съдържали всичките нужни добродетели, които съставляват главната необходима храна за поддържането на духовния живот на человека.
Никой. И кой би желал да се облече в по-висшия духовен живот, ако да не съществуваха онези дълбоки подбудителни желания в душата да люби подобните си? Никой. То е великата нужда на умствения и духовен живот, които са заставили человеческия Дух да излезе вън от ограничената си животинска черупка и да се залови да мисли и разсъждава за бъдещето. Неговият троеличен живот го е подбудил да се развива в три противоположни направления – той почва с природния живот като основа, съгражда и развива умствения като среда и пробужда духовния като връх над всичко в своята душа. От този първоначален подтик на съзерцанието, колкото и малко да е било отпървом и колкото малко да се е усещало от человечеството, то е послужило да се положи основата за нашия разумен живот. От това първо начало на знанието вътре в Духа на человека се е развила днешната културна християнска цивилизация, която се е подигнала върху пепелта на много други, които са погинали и разкапали преди нея. Те са погинали, понеже не са съдържали всичките нужни добродетели, които съставляват главната необходима храна за поддържането на духовния живот на человека. Добрата храна е необходимият елемент за поддържането на какъвто и да е жизнен организъм. Без това й качество тя произвожда във физическия органически свят мършавост, в умствения – заблуждения и мрак, в Духовния – разврат и нравствен упадък на человеческите общества. Не трябва да се мамим – общите закони на Природата са еднакви навсякъде и във всяка област на мировия свят. Самата дума развитие и просвещение подразумява общо стремление на целият духовен живот към съвършенството на Доброто. Себепожертващият дух на науката отвсякъде иде да поднесе своите услуги на человечеството и да му помогне в трудния подвиг, който има още да извърши, преди идването на „истинското царство на Мира“ или, както Христос го нарича, „Царството Божие“, което е вътре в нази и което ще дойде в своята сила, само когато ние бъдем добре приготвени да го приемем.
към текста >>

Науката обаче в най-дълбокия смисъл е характер от присъществено качество на Духа в человека, стремящ се по вътрешен закон да усвои пътеките на Истината и да схване законите на Природата, за да има сила да подведе енергията й, да положи здрава основа за своето съществуване, развитие, усъвършенстване в Доброто и хубавото – най-възвишения идеал на разума.
Винаги е далеч от Истината този, който упорно се отвращава от нея.“ Няма тогава защо да се боим, че ще дойде един ден, когато ще кажем: „Няма вече що да учим.“ Във Вселената съществуват вечни условия за усъвършенстване умствените и душевни сили. Каква ли не удивителна сцена не би се открила пред нашите умове, само ако да можеше да се подигне завесата, която ни отделя от по-напредналите Същества в мъдрост, знание и добродетел в този вечен дом? „Ако си въобразим – казва сър Хаммонд, – че Божието зрение или наука преди създанието се е разпростирало до всичките и всяка част на света, виждающо всякое нещо както си е, Неговото съзерцание или знание от всичката вечност не полага никаква необходимост на кое да е нещо да се сбъдва.“ Ако и науката сама по себе си да не може да измени порядъка в Природата, което напълно признаваме, тя поне има сила и влияние да ни убеди да живеем съобразно с този порядък. Тъй като нашият успех зависи от съобразяването със законите на висшата Природа, които ни диктуват истинските условия за нашия живот. И това е именно едничкото нещо, към което Духът ни постоянно се стреми – да се научи как да живее, да живее в пълния смисъл на своето естество. Науката обаче в най-дълбокия смисъл е характер от присъществено качество на Духа в человека, стремящ се по вътрешен закон да усвои пътеките на Истината и да схване законите на Природата, за да има сила да подведе енергията й, да положи здрава основа за своето съществуване, развитие, усъвършенстване в Доброто и хубавото – най-възвишения идеал на разума. Сега нека разгледаме и втората точка накратко: где е полето и областта на науката? Този е един спорен въпрос, помежду философите има различни взглядове. Обаче в интереса на истината, ние сме задължени да гледаме направо на предмета без всяко пристрастие. Настоящият порядък във Вселената се управлява от три главни и основни закони. Те са закона на теготенето, мисълта и биос.
към текста >>

Настоящият порядък във Вселената се управлява от три главни и основни закони.
И това е именно едничкото нещо, към което Духът ни постоянно се стреми – да се научи как да живее, да живее в пълния смисъл на своето естество. Науката обаче в най-дълбокия смисъл е характер от присъществено качество на Духа в человека, стремящ се по вътрешен закон да усвои пътеките на Истината и да схване законите на Природата, за да има сила да подведе енергията й, да положи здрава основа за своето съществуване, развитие, усъвършенстване в Доброто и хубавото – най-възвишения идеал на разума. Сега нека разгледаме и втората точка накратко: где е полето и областта на науката? Този е един спорен въпрос, помежду философите има различни взглядове. Обаче в интереса на истината, ние сме задължени да гледаме направо на предмета без всяко пристрастие. Настоящият порядък във Вселената се управлява от три главни и основни закони. Те са закона на теготенето, мисълта и биос. Законът на теготенето подразумява материята, мисълта подразумява ума, биос подразумява душата. Тия основни закони управляват разни области на великия Миров свят, отличающи се по степента и качеството на естеството си. Законът на мисълта владичествува в Умствения свят – седалището на мислите, дарбите, способностите, силите на ума. Царството на този закон е безпределно, то се простира по всичките светове и вселени, гдето съществуват различни същества.
към текста >>

Тия основни закони управляват разни области на великия Миров свят, отличающи се по степента и качеството на естеството си.
Този е един спорен въпрос, помежду философите има различни взглядове. Обаче в интереса на истината, ние сме задължени да гледаме направо на предмета без всяко пристрастие. Настоящият порядък във Вселената се управлява от три главни и основни закони. Те са закона на теготенето, мисълта и биос. Законът на теготенето подразумява материята, мисълта подразумява ума, биос подразумява душата. Тия основни закони управляват разни области на великия Миров свят, отличающи се по степента и качеството на естеството си. Законът на мисълта владичествува в Умствения свят – седалището на мислите, дарбите, способностите, силите на ума. Царството на този закон е безпределно, то се простира по всичките светове и вселени, гдето съществуват различни същества. Този закон е основата на всяка разумна самостоятелност. Основните му начала са еднакви навсякъде без разлика. По всяка вероятност те се различават по вид и степен, но не и в същност.
към текста >>

Тъй на пример понятията, че цялото е равно на своите части, че правата линия е най-късото разстояние помежду две точки, че две линии, равни на една трета, са равни и помежду си, че вътрешните ъгли на един триъгълник са равни на два прави, че точките, които съставляват кръг, са равно отдалечени или отстоят на еднакво разстояние от центъра – тези математически аксиоми не могат да се разбират другояче, освен както си са по естество внушавани в нашите умове.
Законът на мисълта владичествува в Умствения свят – седалището на мислите, дарбите, способностите, силите на ума. Царството на този закон е безпределно, то се простира по всичките светове и вселени, гдето съществуват различни същества. Този закон е основата на всяка разумна самостоятелност. Основните му начала са еднакви навсякъде без разлика. По всяка вероятност те се различават по вид и степен, но не и в същност. Тъй на пример понятията, че цялото е равно на своите части, че правата линия е най-късото разстояние помежду две точки, че две линии, равни на една трета, са равни и помежду си, че вътрешните ъгли на един триъгълник са равни на два прави, че точките, които съставляват кръг, са равно отдалечени или отстоят на еднакво разстояние от центъра – тези математически аксиоми не могат да се разбират другояче, освен както си са по естество внушавани в нашите умове. Понятията за Добро или зло не могат да бъдат разбирани по друг противоположен начин, освен както са диктувани от върховния Закон. Онзи, който убие брата си или ограби ближния си, не може да се гледа другояче освен като престъпник. Преместени в коя и да е част на Вселената, нашият характер ще се мери и оценява от всички Разумни същества с един и същ критериум, т.е. с мерилото на Истината. Злото у кое и да е духовно същество не може да се сматря за Добро, понеже всяко едно от тях има свое естество, придружени с качество, които го характеризират като такова.
към текста >>

Този духовен закон е едничкият, който населява всичките приготвени светове и вселени с живи органически същества.
Злото у кое и да е духовно същество не може да се сматря за Добро, понеже всяко едно от тях има свое естество, придружени с качество, които го характеризират като такова. Законът на биос царува в Духовния свят – извора на Живота, жизнеността, чувствителността, чувствата, усещанията, желанията и вълненията на душата и силата на волята й да възприема и усвоява това, което е диктувано от вътрешните мотиви. От основите на този закон произлиза всичката органическа деятелност, тъй също и същинските понятия за идеята на Доброто и злото, за Правдата и неправдата, за Любовта и ненавистта. В границите му се почва нравствената свобода на избора, в която се опитва всяка духовна деятелност от какво естество е и какви качества притежава. Тук всяко разумно нравствено същество по своят избор решава свободно да си посвети своя живот в слугуването на едни или други начала, в които се възнаграждава или пък се осъжда. Този духовен закон е едничкият, който населява всичките приготвени светове и вселени с живи органически същества. Той е, който преобръща енергията във Вселената да служи на душата за нейното въздигане. Той е, който сипе благословение във всяко направление, който пълни сърцата на всички живи с Вяра и Любов, с Мир и Радост. Биос е вечната основа, първият и последният във всичко. Третия закон, на теготенето, господарува върху физическата вселена – дома на всички живи органически същества. Границите на този закон са самата безпределност на вечността.
към текста >>

„Като приемаме – казва астрономът Елард Гор (Еllard Gоге), – че разстоянието на най-отдалечената звезда, видима с нашите най-големи телескопи, да е 2 300 пъти разстоянието на Алфа Кентавър (Alpha Сеntauri) (съответствующо на разстоянието на една звезда от около седемнадесета величина).
Биос е вечната основа, първият и последният във всичко. Третия закон, на теготенето, господарува върху физическата вселена – дома на всички живи органически същества. Границите на този закон са самата безпределност на вечността. Отгде почва и къде свършва ние не знаем. Но нека се потрудим да си съставим едно какво-годе повърхностно понятие за обширното му владение. „Като приемаме – казва астрономът Елард Гор (Еllard Gоге), – че разстоянието на най-отдалечената звезда, видима с нашите най-големи телескопи, да е 2 300 пъти разстоянието на Алфа Кентавър (Alpha Сеntauri) (съответствующо на разстоянието на една звезда от около седемнадесета величина). Ние имаме тогава диаметъра на нашата звездна система, видимата вселена – 4 600 пъти разстояние на най-ближната неподвижна звезда. Сега разстоянието на Алфа Кентавър от Слънцето е около 4 500 пъти диаметъра на Нептуновата орбита. Следователно, ако ние предположим, че разстоянието на най-ближната външна вселена носи същото отношение към диаметъра на нашата звездна система, както разстоянието помежду Алфа Кентавър и Слънцето се отнася към диаметъра на Слънчевата система, ние имаме тогава следующата пропорция: диаметърът на Слънчевата система, към разстоянието помежду слънчевите системи, към диаметъра на звездните вселени. Разстоянието помежду величините или 1: 4 500 – 4 600 умножено по 4 500 – разстоянието на най-ближната външна вселена е равно на 93 150 000 000 пъти диаметъра на Слънчевата система, който умножен с 5 584 000 000 е равно на 520 149 600 000 000 000 000 мили. „Едно разстояние, което светлината със своята удивителна скорост от 186 300 мили в секунда ще й вземе близо 90 000 000 милиона години да го пропътува“ Нашата видима вселена се състои повече от сто милиона слънца, които имат един общ център на тежестта.
към текста >>

Ние имаме тогава диаметъра на нашата звездна система, видимата вселена – 4 600 пъти разстояние на най-ближната неподвижна звезда.
Третия закон, на теготенето, господарува върху физическата вселена – дома на всички живи органически същества. Границите на този закон са самата безпределност на вечността. Отгде почва и къде свършва ние не знаем. Но нека се потрудим да си съставим едно какво-годе повърхностно понятие за обширното му владение. „Като приемаме – казва астрономът Елард Гор (Еllard Gоге), – че разстоянието на най-отдалечената звезда, видима с нашите най-големи телескопи, да е 2 300 пъти разстоянието на Алфа Кентавър (Alpha Сеntauri) (съответствующо на разстоянието на една звезда от около седемнадесета величина). Ние имаме тогава диаметъра на нашата звездна система, видимата вселена – 4 600 пъти разстояние на най-ближната неподвижна звезда. Сега разстоянието на Алфа Кентавър от Слънцето е около 4 500 пъти диаметъра на Нептуновата орбита. Следователно, ако ние предположим, че разстоянието на най-ближната външна вселена носи същото отношение към диаметъра на нашата звездна система, както разстоянието помежду Алфа Кентавър и Слънцето се отнася към диаметъра на Слънчевата система, ние имаме тогава следующата пропорция: диаметърът на Слънчевата система, към разстоянието помежду слънчевите системи, към диаметъра на звездните вселени. Разстоянието помежду величините или 1: 4 500 – 4 600 умножено по 4 500 – разстоянието на най-ближната външна вселена е равно на 93 150 000 000 пъти диаметъра на Слънчевата система, който умножен с 5 584 000 000 е равно на 520 149 600 000 000 000 000 мили. „Едно разстояние, което светлината със своята удивителна скорост от 186 300 мили в секунда ще й вземе близо 90 000 000 милиона години да го пропътува“ Нашата видима вселена се състои повече от сто милиона слънца, които имат един общ център на тежестта. Притегателната сила на това средоточие се предполага да е повече от 78 000 000 000 000 пъти по-голяма от тази на нашето Слънце, което, както всички други, се покорява на силата на този монарх; и да направи едно обръщение около този център ще му вземе не по-малко от двадесет милиона години.
към текста >>

Сега разстоянието на Алфа Кентавър от Слънцето е около 4 500 пъти диаметъра на Нептуновата орбита.
Границите на този закон са самата безпределност на вечността. Отгде почва и къде свършва ние не знаем. Но нека се потрудим да си съставим едно какво-годе повърхностно понятие за обширното му владение. „Като приемаме – казва астрономът Елард Гор (Еllard Gоге), – че разстоянието на най-отдалечената звезда, видима с нашите най-големи телескопи, да е 2 300 пъти разстоянието на Алфа Кентавър (Alpha Сеntauri) (съответствующо на разстоянието на една звезда от около седемнадесета величина). Ние имаме тогава диаметъра на нашата звездна система, видимата вселена – 4 600 пъти разстояние на най-ближната неподвижна звезда. Сега разстоянието на Алфа Кентавър от Слънцето е около 4 500 пъти диаметъра на Нептуновата орбита. Следователно, ако ние предположим, че разстоянието на най-ближната външна вселена носи същото отношение към диаметъра на нашата звездна система, както разстоянието помежду Алфа Кентавър и Слънцето се отнася към диаметъра на Слънчевата система, ние имаме тогава следующата пропорция: диаметърът на Слънчевата система, към разстоянието помежду слънчевите системи, към диаметъра на звездните вселени. Разстоянието помежду величините или 1: 4 500 – 4 600 умножено по 4 500 – разстоянието на най-ближната външна вселена е равно на 93 150 000 000 пъти диаметъра на Слънчевата система, който умножен с 5 584 000 000 е равно на 520 149 600 000 000 000 000 мили. „Едно разстояние, което светлината със своята удивителна скорост от 186 300 мили в секунда ще й вземе близо 90 000 000 милиона години да го пропътува“ Нашата видима вселена се състои повече от сто милиона слънца, които имат един общ център на тежестта. Притегателната сила на това средоточие се предполага да е повече от 78 000 000 000 000 пъти по-голяма от тази на нашето Слънце, което, както всички други, се покорява на силата на този монарх; и да направи едно обръщение около този център ще му вземе не по-малко от двадесет милиона години. Това средоточие на тежестта, според астронома Максуел Хол, е близо до орбитата на двойната звезда от шеста величина – 65 Рiscium.
към текста >>

Разстоянието помежду величините или 1: 4 500 – 4 600 умножено по 4 500 – разстоянието на най-ближната външна вселена е равно на 93 150 000 000 пъти диаметъра на Слънчевата система, който умножен с 5 584 000 000 е равно на 520 149 600 000 000 000 000 мили.
Но нека се потрудим да си съставим едно какво-годе повърхностно понятие за обширното му владение. „Като приемаме – казва астрономът Елард Гор (Еllard Gоге), – че разстоянието на най-отдалечената звезда, видима с нашите най-големи телескопи, да е 2 300 пъти разстоянието на Алфа Кентавър (Alpha Сеntauri) (съответствующо на разстоянието на една звезда от около седемнадесета величина). Ние имаме тогава диаметъра на нашата звездна система, видимата вселена – 4 600 пъти разстояние на най-ближната неподвижна звезда. Сега разстоянието на Алфа Кентавър от Слънцето е около 4 500 пъти диаметъра на Нептуновата орбита. Следователно, ако ние предположим, че разстоянието на най-ближната външна вселена носи същото отношение към диаметъра на нашата звездна система, както разстоянието помежду Алфа Кентавър и Слънцето се отнася към диаметъра на Слънчевата система, ние имаме тогава следующата пропорция: диаметърът на Слънчевата система, към разстоянието помежду слънчевите системи, към диаметъра на звездните вселени. Разстоянието помежду величините или 1: 4 500 – 4 600 умножено по 4 500 – разстоянието на най-ближната външна вселена е равно на 93 150 000 000 пъти диаметъра на Слънчевата система, който умножен с 5 584 000 000 е равно на 520 149 600 000 000 000 000 мили. „Едно разстояние, което светлината със своята удивителна скорост от 186 300 мили в секунда ще й вземе близо 90 000 000 милиона години да го пропътува“ Нашата видима вселена се състои повече от сто милиона слънца, които имат един общ център на тежестта. Притегателната сила на това средоточие се предполага да е повече от 78 000 000 000 000 пъти по-голяма от тази на нашето Слънце, което, както всички други, се покорява на силата на този монарх; и да направи едно обръщение около този център ще му вземе не по-малко от двадесет милиона години. Това средоточие на тежестта, според астронома Максуел Хол, е близо до орбитата на двойната звезда от шеста величина – 65 Рiscium. Тази хипотеза отрича Мядлеровата теория, която поставя центъра на тежестта в Плеядите и Персей. „На такова голямо разстояние – казва същият списател – една външна вселена, ако и да е със същия диаметър както нашата, щеше почти да се изгуби и да ни се представи само като една малка мъжделива небула.“ Те всички образуват част и връзка на една обширна звездна чепка – нашата видима вселена, която е отделена от всички външни галактики 2 (млечни пътища) чрез една обширна беззвездна пустота – по същия начин, както Слънчевата система е отделена с празно пространство от заобикалящите я звездни сфери.
към текста >>

„Едно разстояние, което светлината със своята удивителна скорост от 186 300 мили в секунда ще й вземе близо 90 000 000 милиона години да го пропътува“ Нашата видима вселена се състои повече от сто милиона слънца, които имат един общ център на тежестта.
„Като приемаме – казва астрономът Елард Гор (Еllard Gоге), – че разстоянието на най-отдалечената звезда, видима с нашите най-големи телескопи, да е 2 300 пъти разстоянието на Алфа Кентавър (Alpha Сеntauri) (съответствующо на разстоянието на една звезда от около седемнадесета величина). Ние имаме тогава диаметъра на нашата звездна система, видимата вселена – 4 600 пъти разстояние на най-ближната неподвижна звезда. Сега разстоянието на Алфа Кентавър от Слънцето е около 4 500 пъти диаметъра на Нептуновата орбита. Следователно, ако ние предположим, че разстоянието на най-ближната външна вселена носи същото отношение към диаметъра на нашата звездна система, както разстоянието помежду Алфа Кентавър и Слънцето се отнася към диаметъра на Слънчевата система, ние имаме тогава следующата пропорция: диаметърът на Слънчевата система, към разстоянието помежду слънчевите системи, към диаметъра на звездните вселени. Разстоянието помежду величините или 1: 4 500 – 4 600 умножено по 4 500 – разстоянието на най-ближната външна вселена е равно на 93 150 000 000 пъти диаметъра на Слънчевата система, който умножен с 5 584 000 000 е равно на 520 149 600 000 000 000 000 мили. „Едно разстояние, което светлината със своята удивителна скорост от 186 300 мили в секунда ще й вземе близо 90 000 000 милиона години да го пропътува“ Нашата видима вселена се състои повече от сто милиона слънца, които имат един общ център на тежестта. Притегателната сила на това средоточие се предполага да е повече от 78 000 000 000 000 пъти по-голяма от тази на нашето Слънце, което, както всички други, се покорява на силата на този монарх; и да направи едно обръщение около този център ще му вземе не по-малко от двадесет милиона години. Това средоточие на тежестта, според астронома Максуел Хол, е близо до орбитата на двойната звезда от шеста величина – 65 Рiscium. Тази хипотеза отрича Мядлеровата теория, която поставя центъра на тежестта в Плеядите и Персей. „На такова голямо разстояние – казва същият списател – една външна вселена, ако и да е със същия диаметър както нашата, щеше почти да се изгуби и да ни се представи само като една малка мъжделива небула.“ Те всички образуват част и връзка на една обширна звездна чепка – нашата видима вселена, която е отделена от всички външни галактики 2 (млечни пътища) чрез една обширна беззвездна пустота – по същия начин, както Слънчевата система е отделена с празно пространство от заобикалящите я звездни сфери. Причината за невидимостта на външната вселена може да се изясни на едно от трите предположения.
към текста >>

Притегателната сила на това средоточие се предполага да е повече от 78 000 000 000 000 пъти по-голяма от тази на нашето Слънце, което, както всички други, се покорява на силата на този монарх; и да направи едно обръщение около този център ще му вземе не по-малко от двадесет милиона години.
Ние имаме тогава диаметъра на нашата звездна система, видимата вселена – 4 600 пъти разстояние на най-ближната неподвижна звезда. Сега разстоянието на Алфа Кентавър от Слънцето е около 4 500 пъти диаметъра на Нептуновата орбита. Следователно, ако ние предположим, че разстоянието на най-ближната външна вселена носи същото отношение към диаметъра на нашата звездна система, както разстоянието помежду Алфа Кентавър и Слънцето се отнася към диаметъра на Слънчевата система, ние имаме тогава следующата пропорция: диаметърът на Слънчевата система, към разстоянието помежду слънчевите системи, към диаметъра на звездните вселени. Разстоянието помежду величините или 1: 4 500 – 4 600 умножено по 4 500 – разстоянието на най-ближната външна вселена е равно на 93 150 000 000 пъти диаметъра на Слънчевата система, който умножен с 5 584 000 000 е равно на 520 149 600 000 000 000 000 мили. „Едно разстояние, което светлината със своята удивителна скорост от 186 300 мили в секунда ще й вземе близо 90 000 000 милиона години да го пропътува“ Нашата видима вселена се състои повече от сто милиона слънца, които имат един общ център на тежестта. Притегателната сила на това средоточие се предполага да е повече от 78 000 000 000 000 пъти по-голяма от тази на нашето Слънце, което, както всички други, се покорява на силата на този монарх; и да направи едно обръщение около този център ще му вземе не по-малко от двадесет милиона години. Това средоточие на тежестта, според астронома Максуел Хол, е близо до орбитата на двойната звезда от шеста величина – 65 Рiscium. Тази хипотеза отрича Мядлеровата теория, която поставя центъра на тежестта в Плеядите и Персей. „На такова голямо разстояние – казва същият списател – една външна вселена, ако и да е със същия диаметър както нашата, щеше почти да се изгуби и да ни се представи само като една малка мъжделива небула.“ Те всички образуват част и връзка на една обширна звездна чепка – нашата видима вселена, която е отделена от всички външни галактики 2 (млечни пътища) чрез една обширна беззвездна пустота – по същия начин, както Слънчевата система е отделена с празно пространство от заобикалящите я звездни сфери. Причината за невидимостта на външната вселена може да се изясни на едно от трите предположения. Първо, разстоянието даже на най-близката външна вселена е толкова огромно, щото нейната светлина не е още пристигнала.
към текста >>

„На такова голямо разстояние – казва същият списател – една външна вселена, ако и да е със същия диаметър както нашата, щеше почти да се изгуби и да ни се представи само като една малка мъжделива небула.“ Те всички образуват част и връзка на една обширна звездна чепка – нашата видима вселена, която е отделена от всички външни галактики 2 (млечни пътища) чрез една обширна беззвездна пустота – по същия начин, както Слънчевата система е отделена с празно пространство от заобикалящите я звездни сфери.
Разстоянието помежду величините или 1: 4 500 – 4 600 умножено по 4 500 – разстоянието на най-ближната външна вселена е равно на 93 150 000 000 пъти диаметъра на Слънчевата система, който умножен с 5 584 000 000 е равно на 520 149 600 000 000 000 000 мили. „Едно разстояние, което светлината със своята удивителна скорост от 186 300 мили в секунда ще й вземе близо 90 000 000 милиона години да го пропътува“ Нашата видима вселена се състои повече от сто милиона слънца, които имат един общ център на тежестта. Притегателната сила на това средоточие се предполага да е повече от 78 000 000 000 000 пъти по-голяма от тази на нашето Слънце, което, както всички други, се покорява на силата на този монарх; и да направи едно обръщение около този център ще му вземе не по-малко от двадесет милиона години. Това средоточие на тежестта, според астронома Максуел Хол, е близо до орбитата на двойната звезда от шеста величина – 65 Рiscium. Тази хипотеза отрича Мядлеровата теория, която поставя центъра на тежестта в Плеядите и Персей. „На такова голямо разстояние – казва същият списател – една външна вселена, ако и да е със същия диаметър както нашата, щеше почти да се изгуби и да ни се представи само като една малка мъжделива небула.“ Те всички образуват част и връзка на една обширна звездна чепка – нашата видима вселена, която е отделена от всички външни галактики 2 (млечни пътища) чрез една обширна беззвездна пустота – по същия начин, както Слънчевата система е отделена с празно пространство от заобикалящите я звездни сфери. Причината за невидимостта на външната вселена може да се изясни на едно от трите предположения. Първо, разстоянието даже на най-близката външна вселена е толкова огромно, щото нейната светлина не е още пристигнала. В съображение обаче с Голямата епоха на времето, показана от геологическата история, това предположение е някак си съмнително. Второ, отвъд границите на нашата видима вселена едно „изтъняване“ на светлообразния етер може да се приключва – като да свършва в една абсолютна празнина, която разбира се ще арестува преминаването на всичката светлина от външното пространство. Трето, в обширното пространство, което разделя нашата звездна система от нейния най-ближен съсед, едно погасяване на светлината е възможно да взема място в етера, който по този начин ще действа като едно космическо було – и да крий за всякога от нашия поглед всичките външни галактики.
към текста >>

Светлината, даже на най-близката от тях, омаломощена чрез едно разстояние от двадесет милиона пъти на Алфа Кентавър, може съвършено да изгасне чрез поглъщането й в такава огромна дебелина от жидкост, медиум (среда), може би не абсолютно съвършена „Аз намирам – казва Елард Гор, – че Алфа Кентавър, поставена на такова едно разстояние, даже ако нямаше поглъщане, би се преобърнал на една звезда от около тридесет и шестата величина, която според формулата на Погона ще изисква теоретически един телескоп повече от 24 000 крака в диаметър, само да зърнем тази звезда.“ Тази хипотеза обаче не ни възбранява да допуснем, че безбройни подобни системи съществуват във вънкашното пространство, ако и да сме ние принудени да считаме числото на видимите звезди точно определено; обаче числото на звезди и системи, действително съществующи, но невидими за нас, на дело са неизчислими и безбройни.
Второ, отвъд границите на нашата видима вселена едно „изтъняване“ на светлообразния етер може да се приключва – като да свършва в една абсолютна празнина, която разбира се ще арестува преминаването на всичката светлина от външното пространство. Трето, в обширното пространство, което разделя нашата звездна система от нейния най-ближен съсед, едно погасяване на светлината е възможно да взема място в етера, който по този начин ще действа като едно космическо було – и да крий за всякога от нашия поглед всичките външни галактики. Струве 3 е доказвал, че такова едно изгасяване на светлината действително взема място даже вътре в границите на нашата звездна система. Но всичките достъпни сведения клонят да покажат, че няма ни най-малкият намек за подобно нещо да се случава дотам, додето нашите най-големи телескопи могат да проникнат в пространството. Обаче случаят може да е съвсем другояче, когато се касае до външните системи. Светлината, даже на най-близката от тях, омаломощена чрез едно разстояние от двадесет милиона пъти на Алфа Кентавър, може съвършено да изгасне чрез поглъщането й в такава огромна дебелина от жидкост, медиум (среда), може би не абсолютно съвършена „Аз намирам – казва Елард Гор, – че Алфа Кентавър, поставена на такова едно разстояние, даже ако нямаше поглъщане, би се преобърнал на една звезда от около тридесет и шестата величина, която според формулата на Погона ще изисква теоретически един телескоп повече от 24 000 крака в диаметър, само да зърнем тази звезда.“ Тази хипотеза обаче не ни възбранява да допуснем, че безбройни подобни системи съществуват във вънкашното пространство, ако и да сме ние принудени да считаме числото на видимите звезди точно определено; обаче числото на звезди и системи, действително съществующи, но невидими за нас, на дело са неизчислими и безбройни. Бихме ли могли ние да вземаме крилата на един Ангел и да излезем вън от границите на нашата ограничена вселена – до едно разстояние, толкова голямо, щото интервалът, който ни отделя от най-отдалечената неподвижна звезда, видима в нашия най-голям телескоп, да можеше да се счита просто като една стъпка на нашето небесно пътешествие? Какви ли не по-нататъшни създания не биха се открили пред нашето удивляющо се видение. Системи от по-висок порядък можеха да се издигнат и открият пред нашия поглед. Пред тях нашите видими небеса, сравнени, щяха да се покажат просто като едно зрънце пясък при брега на океана. Ние можехме да пътуваме милиони и милиони години в което и да е направление и не бихме срещнали нищо друго, освен нови светове, нови слънца, нови вселени, които постепенно се издигат от вечността и се приближават към нас, като че ли са идвали нарочно да ни посрещнат.
към текста >>

Бихме ли могли ние да вземаме крилата на един Ангел и да излезем вън от границите на нашата ограничена вселена – до едно разстояние, толкова голямо, щото интервалът, който ни отделя от най-отдалечената неподвижна звезда, видима в нашия най-голям телескоп, да можеше да се счита просто като една стъпка на нашето небесно пътешествие?
Трето, в обширното пространство, което разделя нашата звездна система от нейния най-ближен съсед, едно погасяване на светлината е възможно да взема място в етера, който по този начин ще действа като едно космическо було – и да крий за всякога от нашия поглед всичките външни галактики. Струве 3 е доказвал, че такова едно изгасяване на светлината действително взема място даже вътре в границите на нашата звездна система. Но всичките достъпни сведения клонят да покажат, че няма ни най-малкият намек за подобно нещо да се случава дотам, додето нашите най-големи телескопи могат да проникнат в пространството. Обаче случаят може да е съвсем другояче, когато се касае до външните системи. Светлината, даже на най-близката от тях, омаломощена чрез едно разстояние от двадесет милиона пъти на Алфа Кентавър, може съвършено да изгасне чрез поглъщането й в такава огромна дебелина от жидкост, медиум (среда), може би не абсолютно съвършена „Аз намирам – казва Елард Гор, – че Алфа Кентавър, поставена на такова едно разстояние, даже ако нямаше поглъщане, би се преобърнал на една звезда от около тридесет и шестата величина, която според формулата на Погона ще изисква теоретически един телескоп повече от 24 000 крака в диаметър, само да зърнем тази звезда.“ Тази хипотеза обаче не ни възбранява да допуснем, че безбройни подобни системи съществуват във вънкашното пространство, ако и да сме ние принудени да считаме числото на видимите звезди точно определено; обаче числото на звезди и системи, действително съществующи, но невидими за нас, на дело са неизчислими и безбройни. Бихме ли могли ние да вземаме крилата на един Ангел и да излезем вън от границите на нашата ограничена вселена – до едно разстояние, толкова голямо, щото интервалът, който ни отделя от най-отдалечената неподвижна звезда, видима в нашия най-голям телескоп, да можеше да се счита просто като една стъпка на нашето небесно пътешествие? Какви ли не по-нататъшни създания не биха се открили пред нашето удивляющо се видение. Системи от по-висок порядък можеха да се издигнат и открият пред нашия поглед. Пред тях нашите видими небеса, сравнени, щяха да се покажат просто като едно зрънце пясък при брега на океана. Ние можехме да пътуваме милиони и милиони години в което и да е направление и не бихме срещнали нищо друго, освен нови светове, нови слънца, нови вселени, които постепенно се издигат от вечността и се приближават към нас, като че ли са идвали нарочно да ни посрещнат. Как, питаме се ний, няма ли край, няма ли свод, няма ли небе, което да ни спре!
към текста >>

Ние можехме да пътуваме милиони и милиони години в което и да е направление и не бихме срещнали нищо друго, освен нови светове, нови слънца, нови вселени, които постепенно се издигат от вечността и се приближават към нас, като че ли са идвали нарочно да ни посрещнат.
Светлината, даже на най-близката от тях, омаломощена чрез едно разстояние от двадесет милиона пъти на Алфа Кентавър, може съвършено да изгасне чрез поглъщането й в такава огромна дебелина от жидкост, медиум (среда), може би не абсолютно съвършена „Аз намирам – казва Елард Гор, – че Алфа Кентавър, поставена на такова едно разстояние, даже ако нямаше поглъщане, би се преобърнал на една звезда от около тридесет и шестата величина, която според формулата на Погона ще изисква теоретически един телескоп повече от 24 000 крака в диаметър, само да зърнем тази звезда.“ Тази хипотеза обаче не ни възбранява да допуснем, че безбройни подобни системи съществуват във вънкашното пространство, ако и да сме ние принудени да считаме числото на видимите звезди точно определено; обаче числото на звезди и системи, действително съществующи, но невидими за нас, на дело са неизчислими и безбройни. Бихме ли могли ние да вземаме крилата на един Ангел и да излезем вън от границите на нашата ограничена вселена – до едно разстояние, толкова голямо, щото интервалът, който ни отделя от най-отдалечената неподвижна звезда, видима в нашия най-голям телескоп, да можеше да се счита просто като една стъпка на нашето небесно пътешествие? Какви ли не по-нататъшни създания не биха се открили пред нашето удивляющо се видение. Системи от по-висок порядък можеха да се издигнат и открият пред нашия поглед. Пред тях нашите видими небеса, сравнени, щяха да се покажат просто като едно зрънце пясък при брега на океана. Ние можехме да пътуваме милиони и милиони години в което и да е направление и не бихме срещнали нищо друго, освен нови светове, нови слънца, нови вселени, които постепенно се издигат от вечността и се приближават към нас, като че ли са идвали нарочно да ни посрещнат. Как, питаме се ний, няма ли край, няма ли свод, няма ли небе, което да ни спре! За всякога ли ще е пространство, за всякога ли ще бъде пустота! Где сме тогава ний, какъв път сме пропътували? Да, ние сме още в преддверието на вечността, на която центърът е навсякъде, а окръжността – никъде. Да, велики мисли представлява Вселената за нашето размишление.
към текста >>

Где сме тогава ний, какъв път сме пропътували?
Системи от по-висок порядък можеха да се издигнат и открият пред нашия поглед. Пред тях нашите видими небеса, сравнени, щяха да се покажат просто като едно зрънце пясък при брега на океана. Ние можехме да пътуваме милиони и милиони години в което и да е направление и не бихме срещнали нищо друго, освен нови светове, нови слънца, нови вселени, които постепенно се издигат от вечността и се приближават към нас, като че ли са идвали нарочно да ни посрещнат. Как, питаме се ний, няма ли край, няма ли свод, няма ли небе, което да ни спре! За всякога ли ще е пространство, за всякога ли ще бъде пустота! Где сме тогава ний, какъв път сме пропътували? Да, ние сме още в преддверието на вечността, на която центърът е навсякъде, а окръжността – никъде. Да, велики мисли представлява Вселената за нашето размишление. Мисли, които са пълни със значение за всякой ум и дух, които разбират. Но да се повърнем на предмета си изново. Тия три свята със своите закони, сили и субстанции съставляват полето и областта на истинската наука.
към текста >>

Да, велики мисли представлява Вселената за нашето размишление.
Ние можехме да пътуваме милиони и милиони години в което и да е направление и не бихме срещнали нищо друго, освен нови светове, нови слънца, нови вселени, които постепенно се издигат от вечността и се приближават към нас, като че ли са идвали нарочно да ни посрещнат. Как, питаме се ний, няма ли край, няма ли свод, няма ли небе, което да ни спре! За всякога ли ще е пространство, за всякога ли ще бъде пустота! Где сме тогава ний, какъв път сме пропътували? Да, ние сме още в преддверието на вечността, на която центърът е навсякъде, а окръжността – никъде. Да, велики мисли представлява Вселената за нашето размишление. Мисли, които са пълни със значение за всякой ум и дух, които разбират. Но да се повърнем на предмета си изново. Тия три свята със своите закони, сили и субстанции съставляват полето и областта на истинската наука. От този троен състав на целия миров свят, тъй тясно свързан и въплътен в естеството на человека, е послужил да развие понятията в самосъзнанието за материята, ума и душата. В този случай веществото представлява формата, ума, силата, душата, живота.
към текста >>

Тия три свята със своите закони, сили и субстанции съставляват полето и областта на истинската наука.
Где сме тогава ний, какъв път сме пропътували? Да, ние сме още в преддверието на вечността, на която центърът е навсякъде, а окръжността – никъде. Да, велики мисли представлява Вселената за нашето размишление. Мисли, които са пълни със значение за всякой ум и дух, които разбират. Но да се повърнем на предмета си изново. Тия три свята със своите закони, сили и субстанции съставляват полето и областта на истинската наука. От този троен състав на целия миров свят, тъй тясно свързан и въплътен в естеството на человека, е послужил да развие понятията в самосъзнанието за материята, ума и душата. В този случай веществото представлява формата, ума, силата, душата, живота. Тези понятия са станали предмет на три главни школи или философски системи: т. нар. материалистическа, която приела материята само за съществена; идеалистическа, която приема ума само за действителен; спиритуалистическа, която приема Духа и душата за реални. Всяка една от тези школи по своя начин тълкува и изяснява явленията в Природата.
към текста >>

В този случай веществото представлява формата, ума, силата, душата, живота.
Да, велики мисли представлява Вселената за нашето размишление. Мисли, които са пълни със значение за всякой ум и дух, които разбират. Но да се повърнем на предмета си изново. Тия три свята със своите закони, сили и субстанции съставляват полето и областта на истинската наука. От този троен състав на целия миров свят, тъй тясно свързан и въплътен в естеството на человека, е послужил да развие понятията в самосъзнанието за материята, ума и душата. В този случай веществото представлява формата, ума, силата, душата, живота. Тези понятия са станали предмет на три главни школи или философски системи: т. нар. материалистическа, която приела материята само за съществена; идеалистическа, която приема ума само за действителен; спиритуалистическа, която приема Духа и душата за реални. Всяка една от тези школи по своя начин тълкува и изяснява явленията в Природата. Науката не е отговорна за изопачените и криви тълкувания на тия философски школи. Тия три течения в Умственият свят упражняват голямо влияние върху обществения живот.
към текста >>

Според преодоляването на кое и да е от тези учения – такова настроение вземат и хората въобще.
Тези понятия са станали предмет на три главни школи или философски системи: т. нар. материалистическа, която приела материята само за съществена; идеалистическа, която приема ума само за действителен; спиритуалистическа, която приема Духа и душата за реални. Всяка една от тези школи по своя начин тълкува и изяснява явленията в Природата. Науката не е отговорна за изопачените и криви тълкувания на тия философски школи. Тия три течения в Умственият свят упражняват голямо влияние върху обществения живот. Според преодоляването на кое и да е от тези учения – такова настроение вземат и хората въобще. Тези влияния са спорадически, проявляющи се в известни периоди на человеческото развитие, като меняват своя образ и степен на умствена деятелност от едно състояние в друго. Възможно е за един ум да мине през всичките. Наклонността ни към едно от тия влияния ще зависи до голяма степен от естеството, начина и устройството на нашето мислене По определени физиологически и френологически закони, ако в устройството на умствената организация преодолява отражателната идеална мислеща способност, то умът ще приеме идеализма за начало. Ако пак в устройството на умствената организация преодолява елементът на чувствующата осезающа мислеща способност, умът ще приеме материализма за начало.
към текста >>

По определени физиологически и френологически закони, ако в устройството на умствената организация преодолява отражателната идеална мислеща способност, то умът ще приеме идеализма за начало.
Тия три течения в Умственият свят упражняват голямо влияние върху обществения живот. Според преодоляването на кое и да е от тези учения – такова настроение вземат и хората въобще. Тези влияния са спорадически, проявляющи се в известни периоди на человеческото развитие, като меняват своя образ и степен на умствена деятелност от едно състояние в друго. Възможно е за един ум да мине през всичките. Наклонността ни към едно от тия влияния ще зависи до голяма степен от естеството, начина и устройството на нашето мислене По определени физиологически и френологически закони, ако в устройството на умствената организация преодолява отражателната идеална мислеща способност, то умът ще приеме идеализма за начало. Ако пак в устройството на умствената организация преодолява елементът на чувствующата осезающа мислеща способност, умът ще приеме материализма за начало. Ако пак в устройството на умствената организация преодолява верующата, духовно мислеща способност, то умът ще приеме спиритуализма за начало. По-ясно в научен език: ако предните центрове в мозъка са повече развити от долните и горните, то умът ще клони към идеализма. Ако пък долните, очни центрове са повече развити от горните и предните, то умът ще клони към материализма. Ако пък горните корони са повече развити от долните очни и предните челни, то умът ще клони към спиритуализма (Духовния свят).
към текста >>

Ако пак в устройството на умствената организация преодолява елементът на чувствующата осезающа мислеща способност, умът ще приеме материализма за начало.
Според преодоляването на кое и да е от тези учения – такова настроение вземат и хората въобще. Тези влияния са спорадически, проявляющи се в известни периоди на человеческото развитие, като меняват своя образ и степен на умствена деятелност от едно състояние в друго. Възможно е за един ум да мине през всичките. Наклонността ни към едно от тия влияния ще зависи до голяма степен от естеството, начина и устройството на нашето мислене По определени физиологически и френологически закони, ако в устройството на умствената организация преодолява отражателната идеална мислеща способност, то умът ще приеме идеализма за начало. Ако пак в устройството на умствената организация преодолява елементът на чувствующата осезающа мислеща способност, умът ще приеме материализма за начало. Ако пак в устройството на умствената организация преодолява верующата, духовно мислеща способност, то умът ще приеме спиритуализма за начало. По-ясно в научен език: ако предните центрове в мозъка са повече развити от долните и горните, то умът ще клони към идеализма. Ако пък долните, очни центрове са повече развити от горните и предните, то умът ще клони към материализма. Ако пък горните корони са повече развити от долните очни и предните челни, то умът ще клони към спиритуализма (Духовния свят). Науката ни е указала вече, че каквото и направление е да вземаме, животът ни ще се определи от общи и неизменяеми закони.
към текста >>

Ако пак в устройството на умствената организация преодолява верующата, духовно мислеща способност, то умът ще приеме спиритуализма за начало.
Тези влияния са спорадически, проявляющи се в известни периоди на человеческото развитие, като меняват своя образ и степен на умствена деятелност от едно състояние в друго. Възможно е за един ум да мине през всичките. Наклонността ни към едно от тия влияния ще зависи до голяма степен от естеството, начина и устройството на нашето мислене По определени физиологически и френологически закони, ако в устройството на умствената организация преодолява отражателната идеална мислеща способност, то умът ще приеме идеализма за начало. Ако пак в устройството на умствената организация преодолява елементът на чувствующата осезающа мислеща способност, умът ще приеме материализма за начало. Ако пак в устройството на умствената организация преодолява верующата, духовно мислеща способност, то умът ще приеме спиритуализма за начало. По-ясно в научен език: ако предните центрове в мозъка са повече развити от долните и горните, то умът ще клони към идеализма. Ако пък долните, очни центрове са повече развити от горните и предните, то умът ще клони към материализма. Ако пък горните корони са повече развити от долните очни и предните челни, то умът ще клони към спиритуализма (Духовния свят). Науката ни е указала вече, че каквото и направление е да вземаме, животът ни ще се определи от общи и неизменяеми закони. Против остена на съдбата никой не може да рита; който иска да избегне нещастията в света, трябва да се съобразява със законите на духовния си живот, който лежи по-дълбоко от коя и да е друга деятелност.
към текста >>

Нека приведем думите на английския учен мъж, покойния професор Хъкслей (Huxlеy) 4: „Има една пътека, която води до истината тъй уверено, щото кой и да е, който я следва, трябва непременно да пристигне предела или точката на целта, без разлика дали неговите способности са големи, или малки.
Ако пък горните корони са повече развити от долните очни и предните челни, то умът ще клони към спиритуализма (Духовния свят). Науката ни е указала вече, че каквото и направление е да вземаме, животът ни ще се определи от общи и неизменяеми закони. Против остена на съдбата никой не може да рита; който иска да избегне нещастията в света, трябва да се съобразява със законите на духовния си живот, който лежи по-дълбоко от коя и да е друга деятелност. И единственото спасение за кого и да е от беззаконието на този свят е вътре в дома на този Живот, който дава свобода и самостоятелност в достойнството на характера. Но за да се избавим от недоразуменията и съмненията, които се повдигат почти на всяка стъпка в полето на образованието, и за да можем да разпознаваме кои неща съдържат научни истини и кои не, ние трябва да се ръководим от следующето правило, което науката е положила за основа. Нека приведем думите на английския учен мъж, покойния професор Хъкслей (Huxlеy) 4: „Има една пътека, която води до истината тъй уверено, щото кой и да е, който я следва, трябва непременно да пристигне предела или точката на целта, без разлика дали неговите способности са големи, или малки. А затова има едно общо водещо правило, чрез което един человек може всякога да намери тази пътека, да се пази от заблуждения и да се отстранява от тях.“ Това златно правило гласи така: „Не давай неограничено съгласие на никакви предложения, освен за тези, на които истината е тъй явна и ясна, щото само те са вън от всякое съмнение и подозрение.“ Чрез произнасянето на тази първа заповед на науката съмнението се е напълно посветило ней. Тя го е пренесла от седалището на покаянието, гдето е било за дълго време осъдено и турено помежду ужасните грехове. Сега тя го е поставила на първо място помежду първоначалните задължения, които му са преписани и назначени от научната съвест. Прочее, ние трябва да помним, че това съмнение, което науката е така подчинила и употребила ней, е това съмнение, което Гьоте нарича научен скептицизъм, на когото цялото старание е да победи себе си.
към текста >>

А затова има едно общо водещо правило, чрез което един человек може всякога да намери тази пътека, да се пази от заблуждения и да се отстранява от тях.“ Това златно правило гласи така: „Не давай неограничено съгласие на никакви предложения, освен за тези, на които истината е тъй явна и ясна, щото само те са вън от всякое съмнение и подозрение.“
Науката ни е указала вече, че каквото и направление е да вземаме, животът ни ще се определи от общи и неизменяеми закони. Против остена на съдбата никой не може да рита; който иска да избегне нещастията в света, трябва да се съобразява със законите на духовния си живот, който лежи по-дълбоко от коя и да е друга деятелност. И единственото спасение за кого и да е от беззаконието на този свят е вътре в дома на този Живот, който дава свобода и самостоятелност в достойнството на характера. Но за да се избавим от недоразуменията и съмненията, които се повдигат почти на всяка стъпка в полето на образованието, и за да можем да разпознаваме кои неща съдържат научни истини и кои не, ние трябва да се ръководим от следующето правило, което науката е положила за основа. Нека приведем думите на английския учен мъж, покойния професор Хъкслей (Huxlеy) 4: „Има една пътека, която води до истината тъй уверено, щото кой и да е, който я следва, трябва непременно да пристигне предела или точката на целта, без разлика дали неговите способности са големи, или малки. А затова има едно общо водещо правило, чрез което един человек може всякога да намери тази пътека, да се пази от заблуждения и да се отстранява от тях.“ Това златно правило гласи така: „Не давай неограничено съгласие на никакви предложения, освен за тези, на които истината е тъй явна и ясна, щото само те са вън от всякое съмнение и подозрение.“ Чрез произнасянето на тази първа заповед на науката съмнението се е напълно посветило ней. Тя го е пренесла от седалището на покаянието, гдето е било за дълго време осъдено и турено помежду ужасните грехове. Сега тя го е поставила на първо място помежду първоначалните задължения, които му са преписани и назначени от научната съвест. Прочее, ние трябва да помним, че това съмнение, което науката е така подчинила и употребила ней, е това съмнение, което Гьоте нарича научен скептицизъм, на когото цялото старание е да победи себе си. А не онзи род неверие, което е родено от тъпоумие и невежество, на което стремлението е само да съществува и да извинява себе си за своята леност и равнодушие.
към текста >>

Нашият ум се нуждае от подобни идеали, които да му дадат нова сила да ръководи живота ни в пътя на просвещението.
Тя го е пренесла от седалището на покаянието, гдето е било за дълго време осъдено и турено помежду ужасните грехове. Сега тя го е поставила на първо място помежду първоначалните задължения, които му са преписани и назначени от научната съвест. Прочее, ние трябва да помним, че това съмнение, което науката е така подчинила и употребила ней, е това съмнение, което Гьоте нарича научен скептицизъм, на когото цялото старание е да победи себе си. А не онзи род неверие, което е родено от тъпоумие и невежество, на което стремлението е само да съществува и да извинява себе си за своята леност и равнодушие. Задачата на науката, както сме загатнали това и по-преди, е да достави прави съждения и истински мировъзрения за всецелия живот, който е въплътен в цялото миросъздание. Нашият ум се нуждае от подобни идеали, които да му дадат нова сила да ръководи живота ни в пътя на просвещението. От книгата "Науката и възпитанието" Издание София 2007, ИЗДАТЕЛСТВО СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ НАУКАТА И ВЪЗПИТАНИЕТО
към текста >>

2. Несъмнено всички тези явления и загадки се управляват от определени закони[3] и са резултат от действието на известни природни сили, които работят за осъществяването на някаква всеобща цел[4], към която се стреми целият човешки род, макар и още несъзнателно.
1.Ум – наука, знание 1. Светът, в който живеем, е пълен с тайни и загадки. На всяка стъпка нашият непрекъснато развиващ се ум се сблъсква с безброй явления, които се различават по вид, род и степен. Тези явления произвеждат хиляди впечатления и усещания в дълбините на душата. Те подбуждат ума с всичките си сили и способности да търси техните причини, да открие законите, по които се извършват, а така също и да разгадае значението им за човешкото щастие и дългоденствие. 2. Несъмнено всички тези явления и загадки се управляват от определени закони[3] и са резултат от действието на известни природни сили, които работят за осъществяването на някаква всеобща цел[4], към която се стреми целият човешки род, макар и още несъзнателно. 3. Но по какъв начин човек чрез ума си може да разреши задачата, която му била възложена още при неговата поява на земята? Отговорът е: само посредством способността му да съзерцава, да наблюдава, да разсъждава и да разбира всичко[5], което се явява като обект на неговото проучване. 4. Още от самото начало знанието било посочено на човека като единствено средство за разрешаване на тази задача. То било първото нещо, което придало умствен характер на неговия живот и му спечелило първенство на земята. То било и първото оръдие, с помощта на което човек започнал да се бори с природните сили, първият наставник, който го учел да преодолява и побеждава всички препятствия и мъчнотии, които срещал по пътя си.
към текста >>

То било и първото оръдие, с помощта на което човек започнал да се бори с природните сили, първият наставник, който го учел да преодолява и побеждава всички препятствия и мъчнотии, които срещал по пътя си.
2. Несъмнено всички тези явления и загадки се управляват от определени закони[3] и са резултат от действието на известни природни сили, които работят за осъществяването на някаква всеобща цел[4], към която се стреми целият човешки род, макар и още несъзнателно. 3. Но по какъв начин човек чрез ума си може да разреши задачата, която му била възложена още при неговата поява на земята? Отговорът е: само посредством способността му да съзерцава, да наблюдава, да разсъждава и да разбира всичко[5], което се явява като обект на неговото проучване. 4. Още от самото начало знанието било посочено на човека като единствено средство за разрешаване на тази задача. То било първото нещо, което придало умствен характер на неговия живот и му спечелило първенство на земята. То било и първото оръдие, с помощта на което човек започнал да се бори с природните сили, първият наставник, който го учел да преодолява и побеждава всички препятствия и мъчнотии, които срещал по пътя си. 2. Сърце – възпитание, себевладеене 1. Умът на човека трябвало да се подготви по един разумен и правилен начин. Необходими били постоянни упражнения и постоянно възприемане и усвояване на истинските начала[6]. А това не можело да се постигне по друг, по-добър път, освен по пътя на възпитанието. Самото естество на човека е показало нуждата от тази необходима храна.
към текста >>

А това не можело да се постигне по друг, по-добър път, освен по пътя на възпитанието.
То било първото нещо, което придало умствен характер на неговия живот и му спечелило първенство на земята. То било и първото оръдие, с помощта на което човек започнал да се бори с природните сили, първият наставник, който го учел да преодолява и побеждава всички препятствия и мъчнотии, които срещал по пътя си. 2. Сърце – възпитание, себевладеене 1. Умът на човека трябвало да се подготви по един разумен и правилен начин. Необходими били постоянни упражнения и постоянно възприемане и усвояване на истинските начала[6]. А това не можело да се постигне по друг, по-добър път, освен по пътя на възпитанието. Самото естество на човека е показало нуждата от тази необходима храна. Възпитанието било единственото средство за запазване на душевния организъм от разложение. 2. Под влиянието на могъщата сила на възпитанието душевният живот на човека придобил характер на духовна дейност. Умствените сили и способности получили правилно направление и насока за разрешаване основната задача на човешкия живот. 3. А тази задача се състояла в повдигането на човека и избавянето му от властта на невежеството и от робството на природните стихии, които хиляди години го тласкали най-безмилостно насам-натам, а той изнемогвал под този тежък товар.
към текста >>

Раболепствал[7] е пред силата на управляващите, молел се е на природата, принасял ú е жертви, за да придобие нейната милост и благоволение.
4. Физическият свят по всякакъв начин е съдействал за отклоняването на човека от неговите благородни подбуди и стремежи. Поставен под влиянието на низките наклонности на своето изначално покварено естество, той много често се е оставял на животинските си влечения, които винаги са го отдалечавали от истинското му призвание. Неведнъж човек е продавал своята свобода и е ставал свинар, както в притчата за блудния син (Лк. 15:11-32). 3. Неизменният ред в природата 1. В течение на хиляди години човек е бил роб и сляп, верен поклонник на материалния свят. Раболепствал[7] е пред силата на управляващите, молел се е на природата, принасял ú е жертви, за да придобие нейната милост и благоволение. Но неговите молитви и жертвоприношения оставали без резултат. природата, на която поетите пеели химни заради нейното могъщество, величие и красота, ни най-малко не се интересувала от детинските мисли и желания на човека. 2. Необходимостта[8]го заставила сам да се погрижи за своето бъдеще и сам да започне да го изгражда, като използва ония условия и материали, с които разполагал в дадения момент. Той разбрал, че всичко друго са празни мечти, защото редът, който царува в природата, е и си остава неизменен. Дали човекът бил гладен или жаден, слаб или страдащ, болен или умиращ, това било напълно безразлично за нея.
към текста >>

И ходете в пътя на разума!
3. Горчивият опит на човешката душа, почерпан от ежедневната липса на съществената за естеството ú храна, е намерил израз в писанията на древните поети и мъдреци: „Не вика ли мъдростта? И не издава ли разумът гласа си? ”(Пр. 8:1); „Глупави, придобийте остроумие и вие, безумни, придобийте разумно сърце, послушайте, защото езикът ми ще говори изящни неща.”(Пр. 8:5-6); „Елате и яжте от хляба ми и пийте от виното, което размесих. Оставете глупостта и бъдете живи. И ходете в пътя на разума! ”(Пр. 9:5-6). 4. Не било възможно човек да остане завинаги сляп за тази истина. Той трябвало да се пробуди от съня на невежеството. Нуждата на неговата духовна природа го заставяла да мисли за своето бъдеще, да се стреми и развива в пътя на истинското знание. Рано или късно той трябвало да осъзнае, че помощта за неговото избавление няма да дойде отникъде другаде освен от самия човешки род.
към текста >>

Нуждата на неговата духовна природа го заставяла да мисли за своето бъдеще, да се стреми и развива в пътя на истинското знание.
Оставете глупостта и бъдете живи. И ходете в пътя на разума! ”(Пр. 9:5-6). 4. Не било възможно човек да остане завинаги сляп за тази истина. Той трябвало да се пробуди от съня на невежеството. Нуждата на неговата духовна природа го заставяла да мисли за своето бъдеще, да се стреми и развива в пътя на истинското знание. Рано или късно той трябвало да осъзнае, че помощта за неговото избавление няма да дойде отникъде другаде освен от самия човешки род. Нужно било само да отправи взор с надежда към Великия Дух, Който живеел в душата му и който притежавал балсама за неговите рани и философския камък[9] на неговата сполука. 5. Онази мисъл, която вдъхнала в душата на човека надежда, че има изходен път от тежкото положение, в което се намирал, отбелязва една велика епоха в неговия живот. Тази пътеводна звезда, която го повела към Обетованата земя[10], му показала с окото на вярата[11] истината за това, че ще настъпят големи и съдбоносни промени в предстоящите дни от живота на земята. 6. В началната епоха на своето развитие човекът се притеснявал и плашел от природата, която поразявала неговия ум със своите тайнствени феномени и загадъчни явления; хвърляла го в ужас със своите страшни стихии; карала го да тръпне от суеверен страх; будела в непросветеното му съзнание плахи предчувствия и го карала да пада на колене пред нея като роб пред своя жесток господар.
към текста >>

5. Онази мисъл, която вдъхнала в душата на човека надежда, че има изходен път от тежкото положение, в което се намирал, отбелязва една велика епоха в неговия живот.
4. Не било възможно човек да остане завинаги сляп за тази истина. Той трябвало да се пробуди от съня на невежеството. Нуждата на неговата духовна природа го заставяла да мисли за своето бъдеще, да се стреми и развива в пътя на истинското знание. Рано или късно той трябвало да осъзнае, че помощта за неговото избавление няма да дойде отникъде другаде освен от самия човешки род. Нужно било само да отправи взор с надежда към Великия Дух, Който живеел в душата му и който притежавал балсама за неговите рани и философския камък[9] на неговата сполука. 5. Онази мисъл, която вдъхнала в душата на човека надежда, че има изходен път от тежкото положение, в което се намирал, отбелязва една велика епоха в неговия живот. Тази пътеводна звезда, която го повела към Обетованата земя[10], му показала с окото на вярата[11] истината за това, че ще настъпят големи и съдбоносни промени в предстоящите дни от живота на земята. 6. В началната епоха на своето развитие човекът се притеснявал и плашел от природата, която поразявала неговия ум със своите тайнствени феномени и загадъчни явления; хвърляла го в ужас със своите страшни стихии; карала го да тръпне от суеверен страх; будела в непросветеното му съзнание плахи предчувствия и го карала да пада на колене пред нея като роб пред своя жесток господар. 7. Даже и тази природа ще промени поведението си спрямо него и ще покаже светлото лице на своето естество. Тя ще започне да му служи и да се грижи за него като нежна майка и ще приготвя всичко, от което той има нужда. Това ще се изпълни, когато човек започне да разбира езика на природата, неговата майка, и да слуша нейните заповеди и добри съвети.
към текста >>

Тази пътеводна звезда, която го повела към Обетованата земя[10], му показала с окото на вярата[11] истината за това, че ще настъпят големи и съдбоносни промени в предстоящите дни от живота на земята.
Той трябвало да се пробуди от съня на невежеството. Нуждата на неговата духовна природа го заставяла да мисли за своето бъдеще, да се стреми и развива в пътя на истинското знание. Рано или късно той трябвало да осъзнае, че помощта за неговото избавление няма да дойде отникъде другаде освен от самия човешки род. Нужно било само да отправи взор с надежда към Великия Дух, Който живеел в душата му и който притежавал балсама за неговите рани и философския камък[9] на неговата сполука. 5. Онази мисъл, която вдъхнала в душата на човека надежда, че има изходен път от тежкото положение, в което се намирал, отбелязва една велика епоха в неговия живот. Тази пътеводна звезда, която го повела към Обетованата земя[10], му показала с окото на вярата[11] истината за това, че ще настъпят големи и съдбоносни промени в предстоящите дни от живота на земята. 6. В началната епоха на своето развитие човекът се притеснявал и плашел от природата, която поразявала неговия ум със своите тайнствени феномени и загадъчни явления; хвърляла го в ужас със своите страшни стихии; карала го да тръпне от суеверен страх; будела в непросветеното му съзнание плахи предчувствия и го карала да пада на колене пред нея като роб пред своя жесток господар. 7. Даже и тази природа ще промени поведението си спрямо него и ще покаже светлото лице на своето естество. Тя ще започне да му служи и да се грижи за него като нежна майка и ще приготвя всичко, от което той има нужда. Това ще се изпълни, когато човек започне да разбира езика на природата, неговата майка, и да слуша нейните заповеди и добри съвети. Времето за това е наближило.
към текста >>

1. Но по кой път и по кой начин човечеството ще може да постигне тези заветни цели?
1. Преди човек да влезе в Новата земя, към която Духът го води, за да получи своето наследство и свобода като пълнолетен собственик, той трябва да научи основните принципи и закони на истинския живот, а именно: да обуздава низшите си наклонности, да владее животинските си влечения и страсти, да изкорени от себе си всички себелюбиви желания и стремежи, които са изворът на злото в личния и обществен живот. 2. По този начин той ще може напълно да възприеме принципите и законите на разума – висшето естество в него – и да развие в себе си ония сили и способности на това естество, които ще му дадат ключа към истинския успех. 3. Така човек ще бъде въведен в онзи свят, където умът намира най-високото си призвание – да употреби природните сили като основа за духовното му повдигане от положението на роб и слуга до положението на господар и владетел в царството на природата. Тогава той ще съзнае, че е не само едно материално същество от плът и кръв, но и разумна душа, надарена с ум, сърце и воля. 5. Съвременното образование 1. Но по кой път и по кой начин човечеството ще може да постигне тези заветни цели? Отговорът е: с помощта на науката и възпитанието. 2. Това твърдение може би ще предизвика объркване в някои умове, дори е възможно да се сметне от някои само за една блуждаеща химера. Навярно ще се посочи като пример съвременното общество, на което не липсва нито наука, нито възпитание и въпреки това то не е напреднало до такава степен, че да може да се издигне до онова възвишено състояние, за което се загатна по-горе. 3. Достатъчно е да се разгледа общественият живот в която и да е страна, за да се види, че въпреки широкото образование[14], което днес се дава на младежта, въпреки грижите, които се полагат за нейното възпитание в културно и особено в морално отношение, мнозинството от хората са на твърде ниско стъпало. Може ли да се твърди тогава, ще попитат не без основание някои, че образованието ще изиграе тази важна роля, за която се спомена по-горе?
към текста >>

Защото в този именно свят на стария Адам владее невежеството, съпътствано от лоши навици, пороци, страсти и желания, неправилно насочени от едно образование, което цели да възпита човека в егоизъм и стремеж към експлоатиране на другите за своя облага.
Тази вътрешна стойност е едничкото, върховно мерило на природата. 10. Въпреки недостатъците, които констатираме в съвременното образование, на нас, просветените хора, не ни подобава да поддържаме онази изтъркана мисъл на простите и невежите, че светът щял да се свърши от много учене и много учени. Действително светът ще се свърши, но кой свят? 11. Ще се свърши светът на невежеството, на заблудите, на неправдите, на беззаконията. Светът на библейския, грешен Адам[16] трябва да погине безвъзвратно, за да може Новият свят – светът на добродетелта и на просветения и разумен човек, да се развива и пребъдва във вечността. Защото в този именно свят на стария Адам владее невежеството, съпътствано от лоши навици, пороци, страсти и желания, неправилно насочени от едно образование, което цели да възпита човека в егоизъм и стремеж към експлоатиране на другите за своя облага. 12. От всичко това става ясно, че до този момент истинските начала на науката едва са пуснали корен в човека. Възпитанието също е още в пелени и гласът му едва се чува като гласът на невръстно бебе. Облагородяващото му влияние трудно се усеща от закоравелите от порока сърца на хората. 13. Някой може отново да ни възрази и да ни даде като още по-красноречив пример едни от най-образованите и културни страни – например Англия и Америка, които също страдат от големи обществени недостатъци и злини. Ние не отричаме това.
към текста >>

3. „Целта оправдава средствата” е и си остава едно чисто йезуитско учение.[24] Този път няма да изведе никого до добър резултат.
Тъй като светът постоянно мени своя образ, то и идолопоклонничеството е взело днес друг вид и форма, за които в бъдеще също не е отреден живот.[23] 7. Благородните цели изискват благородни средства 1. Разумът е даден на човека не за друго, а да го научи да осъзнае истинските си нужди и какво е добро за неговата душа, която се нуждае от здравословна храна. Тази храна може да се придобие само чрез съзнателна работа и постоянство в доброто. 2. Лъжливата философия, по която човечеството се е ръководило досега, елегантно го е мамила, че е без значение какви средства употребява човек за постигане на своите желания. 3. „Целта оправдава средствата” е и си остава едно чисто йезуитско учение.[24] Този път няма да изведе никого до добър резултат. Колкото и да оправдават хората постъпките си с целта, която преследват, тези постъпки в никакъв случай не могат да бъдат оправдани, щом се приложи абсолютната мярка на Върховното Добро. 4. Благородните цели изискват благородни средства. Това е всеобщ космически закон, това е неизменният критерий на Истината. Така работи и действа Духът, когато ражда нещо добро. „Каквото е семето, такъв е и плодът", казва поговорката.
към текста >>

Тези лични интереси обаче упражняват голямо влияние върху душевното настроение на човека и много пъти го заблуждават и отклоняват от пътя на духовното му израстване.
6. Поради тази причина това, което е религиозно за едного, съвсем не е религиозно за другиго. Така например, вярването в непогрешимостта на папата, един елемент от веруюто на католика, е във висша степен нерелигиозно за православния и протестанта. Впрочем това се потвърждава и от постоянните стълкновения между религиозните системи. Разбира се, всичко това произтича от разликата в убежденията на хората, чиито умове са различно настроени и разположени. 7. Това обстоятелство ни кара да направим заключението, че един и същ предмет може да се разглежда от различни точки и положения, които са свързани с интереси, нямащи нищо общо със самата същност на предмета. Тези лични интереси обаче упражняват голямо влияние върху душевното настроение на човека и много пъти го заблуждават и отклоняват от пътя на духовното му израстване. 8. Ето защо е необходимо да подлагаме на проверка всяко религиозно произведение, за да видим дали притежава солта на Истината, или не. Щом намерим, че то не е съобразно с Истината, наш свешен дълг е да го сложим настрана като човешка заблуда. 9. Истинската религия трябва да се освободи от всички останки на миналото, от всичко онова, което се е натрупало в нея по силата на известни лични, чисто човешки съображения. В света няма вечни форми. Всичко се мени, съблича старите дрехи и облича нови според вътрешните си нужди.
към текста >>

11. Ние сме създадени да мислим, да преценяваме, да избираме измежду различните неща и да следваме пътя на истинското учение, а не да приемаме всичко за абсолютна истина, излязла сякаш направо от Божията уста.
Всичко се мени, съблича старите дрехи и облича нови според вътрешните си нужди. Всичко расте и се развива съобразно онзи Вечен закон на живота, който изменя и преобразява нещата в природата в съгласие с общата дейност.[37] 10. Нашият духовен характер се създава от Истината и Добродетелта, а не от лъжата и самозаблудата. Не е важно какво мисли човек за себе си, а какъв е той наистина. Като общо правило хората имат високо мнение за своето „его", но времето ще ги пресее всички един по един и ще произнесе своята присъда „за” или „против”. 11. Ние сме създадени да мислим, да преценяваме, да избираме измежду различните неща и да следваме пътя на истинското учение, а не да приемаме всичко за абсолютна истина, излязла сякаш направо от Божията уста. Без всякакво съмнение Бог говори Истината, ала човекът още от времето на своето грехопадение говори и истина, и лъжа. В това именно се крие една от опасностите за успеха на истинската религия. 12. Не можем обаче да кажем същото за вярата, тази сила на душата, благодарение на която човек от самото начало на своето възраждане е започнал да питае любов към онова невидимо същество, Създател и Крепител на цялата вселена. Тя, вярата, е извършила велики подвизи и дела, вдъхновявала е душата на човека с велики и свещени мисли, с възвишени идеи за Добро, за Истина, за Красота.[38] 13. Тази вяра и днес е най-мощният двигател на науката и възпитанието.
към текста >>

2. Науката и възпитанието представляват два различни процеса, извършващи се във вътрешния живот на човека, които са свързани с двояката дейност в неговия умствен и душевен свят.
Това е едно велико преживяване, което грее като светлина в живота на човека и подбужда ума и душата му към велики подвизи и дела. 10. Що е наука и що – възпитание 1. Дотук ние говорихме за науката и възпитанието в най-общ план. За да се изясни предметът на темата, ще разгледаме по-конкретно въпроса що е наука и що – възпитание. Това е особено важно и трябва да му се отдели специално внимание. 2. Науката и възпитанието представляват два различни процеса, извършващи се във вътрешния живот на човека, които са свързани с двояката дейност в неговия умствен и душевен свят. Те разкриват сложното му душевно естество, коeто е заставено от върховните природни закони да работи за организиране на вътрешния му свят и за поддържане на реда и хармонията в него.[39] 3. Мислите и желанията въз основа на същите закони, които действат и във физическия свят, се стремят към своя притегателен център, т. е. към началото на нещата. Този стремеж на мислите и желанията става извор на непрекъсната душевна дейност, която се проявява в постоянни действия и противодействия, в постоянни смени на състоянията, характерни за умствения и душевния живот на човека. 4. Характерът и естеството на тия душевни процеси създават условията за нашето правилно или неправилно развитие.
към текста >>

6. Науката е резултат от мисловната дейност на ума, който наблюдава явленията в природата, изследва ги и се стреми да открие законите, които ги управляват.
Ако нашите мисли и желания са стъпили върху здравата основа на истинските принципи и се привличат от висши цели, то и резултатите от това ще бъдат благотворни за нашето развитие. В противен случай ще наблюдаваме точно обратното. 5. Вътрешната сила, която действа в живота на човека, има за цел организирането на мислите и желанията му, а също така правилното и истинско запознаване на неговата душа с формите и силите в природата. От това правилно разбиране зависи истинското повдигане на човека. Тук именно ни идват на помощ науката и възпитанието. 6. Науката е резултат от мисловната дейност на ума, който наблюдава явленията в природата, изследва ги и се стреми да открие законите, които ги управляват. 7. Възпитанието е резултат от познаването и прилагането на духовните закони, които управляват вътрешния живот на човека. Истинското възпитание дава правилна насока на умствената дейност и насочва към разумно прилагане на придобитото знание, което трябва да спомага за съграждането на живота, а не за неговото разрушаване. То е така необходимо, както здравото тяло е необходимо за здравия ум.[40] 8. Образованието в най-широк смисъл на думата не е нищо друго освен процес на въплътяване на благородни мисли и добри желания в живота на човека. Колкото повече образовани хора в посочения по-горе смисъл притежава един народ, толкова по-образован и по-развит духовно е той.
към текста >>

7. Възпитанието е резултат от познаването и прилагането на духовните закони, които управляват вътрешния живот на човека.
В противен случай ще наблюдаваме точно обратното. 5. Вътрешната сила, която действа в живота на човека, има за цел организирането на мислите и желанията му, а също така правилното и истинско запознаване на неговата душа с формите и силите в природата. От това правилно разбиране зависи истинското повдигане на човека. Тук именно ни идват на помощ науката и възпитанието. 6. Науката е резултат от мисловната дейност на ума, който наблюдава явленията в природата, изследва ги и се стреми да открие законите, които ги управляват. 7. Възпитанието е резултат от познаването и прилагането на духовните закони, които управляват вътрешния живот на човека. Истинското възпитание дава правилна насока на умствената дейност и насочва към разумно прилагане на придобитото знание, което трябва да спомага за съграждането на живота, а не за неговото разрушаване. То е така необходимо, както здравото тяло е необходимо за здравия ум.[40] 8. Образованието в най-широк смисъл на думата не е нищо друго освен процес на въплътяване на благородни мисли и добри желания в живота на човека. Колкото повече образовани хора в посочения по-горе смисъл притежава един народ, толкова по-образован и по-развит духовно е той. И обратно – колкото по-малко са те, толкова по-долу стои този народ в стълбицата на своето духовно развитие.
към текста >>

Външният характер съставя физико-физиологическата страна на умствения живот, а вътрешният характер съставлява биопсихическата[42] страна на умствено-душевния живот.
Колкото повече образовани хора в посочения по-горе смисъл притежава един народ, толкова по-образован и по-развит духовно е той. И обратно – колкото по-малко са те, толкова по-долу стои този народ в стълбицата на своето духовно развитие. 9. Днес благодарение на добре развитата образователна система научните знания, придобити чрез дълги наблюдения и експерименти, подредени систематично и направени достъпни за всекиго, могат да проникнат всред широките маси. ІІ. Науката Полето на съвременната наука е твърде тясно – то се ограничава почти изключително във физическия свят.[41] Предметът, който ни занимава, има двояк характер: външен и вътрешен. Външният характер съставя физико-физиологическата страна на умствения живот, а вътрешният характер съставлява биопсихическата[42] страна на умствено-душевния живот. Засега ще разгледаме само външния характер на предмета[43]: 1. Що е наука? 2. Коя е областта на нейната дейност и каква е задачата ú в живота? Нека направим кратък преглед на казаното по тези въпроси, като се спрем на по-важните им опорни точки. 1. Що е наука
към текста >>

Даде на ума оня ключ, с който той да отваря различните стаи на природната съкровищница, в която има всичко необходимо за задоволяване всички нужди на човешкия живот.
3. С термина „наука” в по-тесен смисъл се назовава всеки един от нейните клонове като отделно поле за изследване или предмет за изучаване, като например астрономия, химия, медицина, геология и пр. В сравнение с науката на древните гърци, която, както е известно, се е деляла на седем клона – граматика, риторика, музика, логика, аритметика, геометрия и астрономия, – нашата западноевропейска наука е постигнала огромен напредък. И това е понятно, защото от онова време до днес са станали големи промени в умствения и духовния живот на човечеството. 4. Със започване на християнската епоха науката е направила гигантски крачки почти във всички клонове на познанието – в областта на физиката, химията, астрономията, математиката, геологията; анатомията, физиологията, биологията, психологията и френологията[45]. Тя разкри неизчерпаемите природни богатства, от които днес хората се ползват тъй безогледно и безотговорно. Даде на ума оня ключ, с който той да отваря различните стаи на природната съкровищница, в която има всичко необходимо за задоволяване всички нужди на човешкия живот. 5. Днес науката е мощен двигател и спомагаща жизнена сила за напредъка и просвещението. Тя е станала вече преимущество и привилегия на всички, които я обичат. Този подтик на човешкия дух към знание, към наука е спомогнал за това образованието да стане общо, като по този начин грубото невежество сред широките маси значително е намаляло. Човек е започнал да гледа на света с други очи – с очите на своя просветен ум. Езикът на природата му е станал по-понятен.
към текста >>

2. Според съвременната наука тези частици, наречени атоми, не са прости и неделими, както се считаше до неотдавна, а представляват цели „планетни системи”.[46] Те са толкова малки, че погледнати и през най-мощния микроскоп, остават невидими.
4. Що се отнася до душата, то ние бихме могли да я уподобим на сфера от психично-жизнена сила, която приема впечатления от целия космос чрез всяка точка на своята безкрайно чувствителна повърхност. Човешките мисли зависят до голяма степен от тази повърхност. 1.3. Устройството на вселената 1. В природата, този величествено устроен свят, пълен с разнообразие, има наистина нещо достойно за почуда и възхищение. Цялото мироздание, което чувстваме и възприемаме като нещо цялостно, е построено от дребни, невидими с просто око частици. 2. Според съвременната наука тези частици, наречени атоми, не са прости и неделими, както се считаше до неотдавна, а представляват цели „планетни системи”.[46] Те са толкова малки, че погледнати и през най-мощния микроскоп, остават невидими. В главичката на една карфица, която е два милиметра в диаметър, се съдържат толкова много атоми, че ако почнем да ги броим и ако отделяме всяка секунда по един милиард, то докато ги изброим, ще минат не по-малко от двеста и петдесет хиляди години. За това време ще отброим 7,9.1021 броя атоми.[47] 4. Можем да си представим каква е онази велика сила, която е създала, събрала и съчетала всички тия дребни частици в едно и е образувала от тях милиарди светове. Не само това, но и ги е пуснала да се движат в пространството с неописуема бързина около определени центрове на тежестта. Същата тази сила е почнала да ги населява с живи и разумни същества, които се интересуват от нейната работа и се стараят всячески да отгатнат нейната цел и намерение.
към текста >>

Същата тази сила е почнала да ги населява с живи и разумни същества, които се интересуват от нейната работа и се стараят всячески да отгатнат нейната цел и намерение.
2. Според съвременната наука тези частици, наречени атоми, не са прости и неделими, както се считаше до неотдавна, а представляват цели „планетни системи”.[46] Те са толкова малки, че погледнати и през най-мощния микроскоп, остават невидими. В главичката на една карфица, която е два милиметра в диаметър, се съдържат толкова много атоми, че ако почнем да ги броим и ако отделяме всяка секунда по един милиард, то докато ги изброим, ще минат не по-малко от двеста и петдесет хиляди години. За това време ще отброим 7,9.1021 броя атоми.[47] 4. Можем да си представим каква е онази велика сила, която е създала, събрала и съчетала всички тия дребни частици в едно и е образувала от тях милиарди светове. Не само това, но и ги е пуснала да се движат в пространството с неописуема бързина около определени центрове на тежестта. Същата тази сила е почнала да ги населява с живи и разумни същества, които се интересуват от нейната работа и се стараят всячески да отгатнат нейната цел и намерение. Това действително е едно велико чудо! 1.4. Троичната структура на човека 1. Онова, което е пробудило съзнанието на човека и го е накарало да тръгне по пътя на познанието, е дълбоката вътрешна нужда на неговия дух, появила се в него вследствие действието на върховните закони на живота. Тия закони заставят човека да се стреми към съвършенство чрез постоянна работа. 2. И наистина, кой би работил и би се трудил, ако не го заставяше гладът – тази въпиюща нужда на органическия живот?
към текста >>

1. Онова, което е пробудило съзнанието на човека и го е накарало да тръгне по пътя на познанието, е дълбоката вътрешна нужда на неговия дух, появила се в него вследствие действието на върховните закони на живота.
4. Можем да си представим каква е онази велика сила, която е създала, събрала и съчетала всички тия дребни частици в едно и е образувала от тях милиарди светове. Не само това, но и ги е пуснала да се движат в пространството с неописуема бързина около определени центрове на тежестта. Същата тази сила е почнала да ги населява с живи и разумни същества, които се интересуват от нейната работа и се стараят всячески да отгатнат нейната цел и намерение. Това действително е едно велико чудо! 1.4. Троичната структура на човека 1. Онова, което е пробудило съзнанието на човека и го е накарало да тръгне по пътя на познанието, е дълбоката вътрешна нужда на неговия дух, появила се в него вследствие действието на върховните закони на живота. Тия закони заставят човека да се стреми към съвършенство чрез постоянна работа. 2. И наистина, кой би работил и би се трудил, ако не го заставяше гладът – тази въпиюща нужда на органическия живот? Кой би си блъскал главата да мисли, кой би се мъчил да прозре в бъдещето, ако не го заставяха всевъзможни сили, явления и събития, произтичащи от един свят, който стои много по-високо от физическия в своите проявления? Кой би се стремял към по-висшия духовен живот, ако не съществуваха онези дълбоки подтици в душата, които я карат да люби ближния си? 3. Без съмнение една велика нужда на умствения и духовен живот е заставила човешкия дух да излезе вън от ограничената си животинска черупка и да започне да мисли и да разсъждава за бъдещето.
към текста >>

В човешкия дух още от самото начало е вложен стремеж да усвои по вътрешен път пътеките на Истината и да разбере законите на природата, за да има сили да впрегне енергията ú на работа и да съгради здрава основа на своето съществуване, развитие и усъвършенстване в Доброто и Красотата – най-възвишеният идеал на разума.
Това Негово съзерцание или знание за цялата вечност не предполага никаква необходимост да се намесва в сбъдването на каквото и да е.”[54] 4. Макар че науката сама по себе си не може да измени великия ред във вселената, тя има все пак достатъчно сила да ни убеди да живеем съобразно този ред. Нашият успех зависи от съобразяването ни със законите на висшата, разумна Природа, които закони ни диктуват истинските условия на живот. И това е едничкото нещо, към което духът ни постоянно се стреми – да се научи да живее съобразно законите на своето естество. 5. Науката обаче, взета в най-дълбок смисъл, е резултат от едно отличително качество на човешкия дух, който е свързан с Великия Дух на Битието. В човешкия дух още от самото начало е вложен стремеж да усвои по вътрешен път пътеките на Истината и да разбере законите на природата, за да има сили да впрегне енергията ú на работа и да съгради здрава основа на своето съществуване, развитие и усъвършенстване в Доброто и Красотата – най-възвишеният идеал на разума. 2. Областта на науката 2.1. Трите основни закона 1. След като дадохме това определение на науката, можем вече да пристъпим към втората точка: кое е полето или областта, в която тя може да оперира? Това е един спорен въпрос, по който учените и философите имат различни мнения, но щом търсим истината, ние сме длъжни да гледаме на предмета напълно безпристрастно. Тук няма да се спираме на разискванията по този въпрос, а ще определим областта на науката така, както я познаваме.
към текста >>

2. Сегашният ред във вселената се управлява от три основни закона:
2. Областта на науката 2.1. Трите основни закона 1. След като дадохме това определение на науката, можем вече да пристъпим към втората точка: кое е полето или областта, в която тя може да оперира? Това е един спорен въпрос, по който учените и философите имат различни мнения, но щом търсим истината, ние сме длъжни да гледаме на предмета напълно безпристрастно. Тук няма да се спираме на разискванията по този въпрос, а ще определим областта на науката така, както я познаваме. 2. Сегашният ред във вселената се управлява от три основни закона: – Закон на Всемирното притегляне или Гравитация[55]; – Закон на Мисълта[56]; – Закон на Биос[57]. 3. Законът за Гравитацията подразбира материята, Законът на Мисълта подразбира ума, а Законът на Биос подразбира душата. Тия основни закони, различаващи се един от друг по своята същност, управляват различни области на великия космичен свят.[58]
към текста >>

Тия основни закони, различаващи се един от друг по своята същност, управляват различни области на великия космичен свят.[58]
2. Сегашният ред във вселената се управлява от три основни закона: – Закон на Всемирното притегляне или Гравитация[55]; – Закон на Мисълта[56]; – Закон на Биос[57]. 3. Законът за Гравитацията подразбира материята, Законът на Мисълта подразбира ума, а Законът на Биос подразбира душата. Тия основни закони, различаващи се един от друг по своята същност, управляват различни области на великия космичен свят.[58] 2.2. Закон на Всемирното притегляне (Гравитация) 1. Гравитацията действа във физическата вселена, която е дом на всички живи същества. Граница на този закон е самата безпределност на вечността. Откъде почва и къде свършва неговото действие, съвременната астрономия не е в състояние да ни каже. Според приведените по-долу данни ние можем да си съставим едно съвсем повърхностно понятие за обширната област на владение на този закон.
към текста >>

Притегателният център на тази система представлява една звезда – Слънцето, около която обикалят осем планети и множество други по-малки обекти.
Това е разстоянието, което светлината изминава за една година, като се движи с 300 000 км/с. Ако искаме да превърнем в километри светлинната година, трябва да умножим 60.60.24.365.300 000. Така получаваме, че една светлинна година е равна на 9,5.1012 км. Има и други мерни единици за разстояние, например парсек[59], които обаче няма да използваме тук. 3. Днес за никого не е тайна, че нашата планета Земя е част от Слънчевата система. Притегателният център на тази система представлява една звезда – Слънцето, около която обикалят осем планети и множество други по-малки обекти. 4. Слънчевата система е част от по-голямо семейство от звезди (ок. 2.1011), наречено галактика „Млечен път”[60]. Нашата галактика има плоска дисковидна спирална структура с диаметър около 105 светлинни години и е леко изпъкнала в централната си част. Пространството между звездите от галактиката е изпълнено с извънредно разредена дифузна материя и с космичен прах.[61] 5. Естествено цялата галактическа система не е неподвижна.
към текста >>

2.1011), наречено галактика „Млечен път”[60].
Така получаваме, че една светлинна година е равна на 9,5.1012 км. Има и други мерни единици за разстояние, например парсек[59], които обаче няма да използваме тук. 3. Днес за никого не е тайна, че нашата планета Земя е част от Слънчевата система. Притегателният център на тази система представлява една звезда – Слънцето, около която обикалят осем планети и множество други по-малки обекти. 4. Слънчевата система е част от по-голямо семейство от звезди (ок. 2.1011), наречено галактика „Млечен път”[60]. Нашата галактика има плоска дисковидна спирална структура с диаметър около 105 светлинни години и е леко изпъкнала в централната си част. Пространството между звездите от галактиката е изпълнено с извънредно разредена дифузна материя и с космичен прах.[61] 5. Естествено цялата галактическа система не е неподвижна. Тя се подчинява на действието на един мощен притегателен център[62], подобно на Слънчевата система, чийто общ център е Слънцето. Предполага се, че притегателната сила на този галактически център е повече от 7,8.1012 пъти по-голяма от тази на Слънцето.
към текста >>

Предполага се, че притегателната сила на този галактически център е повече от 7,8.1012 пъти по-голяма от тази на Слънцето.
2.1011), наречено галактика „Млечен път”[60]. Нашата галактика има плоска дисковидна спирална структура с диаметър около 105 светлинни години и е леко изпъкнала в централната си част. Пространството между звездите от галактиката е изпълнено с извънредно разредена дифузна материя и с космичен прах.[61] 5. Естествено цялата галактическа система не е неподвижна. Тя се подчинява на действието на един мощен притегателен център[62], подобно на Слънчевата система, чийто общ център е Слънцето. Предполага се, че притегателната сила на този галактически център е повече от 7,8.1012 пъти по-голяма от тази на Слънцето. 6. Изказани са различни предположения за местонахождението на този галактичен център. Според астронома Асаф Хол[63]той се намира близо до орбитата на двойната звезда от шеста звездна величина – 65 Риби (Piscium[64]). Тази хипотеза отрича Медлеровата теория[65], която поставя центъра на тежестта между Плеядите и Персей.[66] Според съвременните изследвания центърът на Галактиката, гледан от Земята, се проектира в съзвездието Стрелец. 7. Слънчевата система е разположена много близо до равнината на диска, на разстояние близо 26 000 светлинни години от центъра на галактиката. Слънцето обикаля около галактическия център с приблизителна скорост 250 км/с, а периодът на едно пълно завъртане е около 250 млн. години.
към текста >>

10. В резултат на извършените изчисления Гор изказва следното предположение: Ако се запазва същата организация на материални обекти в безбрежното космично пространство (звездни системи и разстояния между тях), то следва да очакваме, че съществува друга вселена, отдалечена на определено разстояние от нашата видима вселена и това разстояние според наличните данни се изчислява на 5,2 .1020мили[69].
8. Днес е известно наличието на много други галактики, намиращи се на огромно разстояние една от друга. Още преди да са били открити други галактики, някои астрономи са допускали съществуването на светове извън видимата вселена (нашата галактика). Те изграждали своите хипотези върху основата на логическата интерпретация на научните данни и вярата си в единството на света. 9. Астрономът Елард Гор (John Ellard Gore)[67] използва аналогията и пренася отношението между диаметъра на Слънчевата система и разстоянието до най-близката до нас планетна система (т.е. разстоянието от Слънцето до ά (алфа) Центавър[68]) към мащабите на видимата вселена. 10. В резултат на извършените изчисления Гор изказва следното предположение: Ако се запазва същата организация на материални обекти в безбрежното космично пространство (звездни системи и разстояния между тях), то следва да очакваме, че съществува друга вселена, отдалечена на определено разстояние от нашата видима вселена и това разстояние според наличните данни се изчислява на 5,2 .1020мили[69]. Разстояние, което светлината със своята удивителна скорост от 186 300 мили/секунда (300 000 км/с) ще измине за близо 2,8.1015 секунди или 9.107 години, което е 2.107 пъти разстоянието до ά Центавър. 11. „Ако на такова голямо разстояние – казва Елард Гор – има друга вселена като нашата, то тя би изглеждала само като една малка мъглявина.” Ако това предположение е вярно, тогава защо не са наблюдавани други вселени, отдалечени от нашата видима вселена посредством “празно” пространство? [70] 12. Съвременните астрономи доказаха, че съществуват много такива „мъглявини”, които представляват огромни звездни системи – галактики – намиращи се извън нашата галактика. Всички те, които образуват видимата вселена, са отделени помежду си чрез едно обширно беззвездно пространство, точно така, както нашата Слънчева система е отделена с „празно” пространство от забикалящите я звездни системи.
към текста >>

Разстояние, което светлината със своята удивителна скорост от 186 300 мили/секунда (300 000 км/с) ще измине за близо 2,8.1015 секунди или 9.107 години, което е 2.107 пъти разстоянието до ά Центавър.
Още преди да са били открити други галактики, някои астрономи са допускали съществуването на светове извън видимата вселена (нашата галактика). Те изграждали своите хипотези върху основата на логическата интерпретация на научните данни и вярата си в единството на света. 9. Астрономът Елард Гор (John Ellard Gore)[67] използва аналогията и пренася отношението между диаметъра на Слънчевата система и разстоянието до най-близката до нас планетна система (т.е. разстоянието от Слънцето до ά (алфа) Центавър[68]) към мащабите на видимата вселена. 10. В резултат на извършените изчисления Гор изказва следното предположение: Ако се запазва същата организация на материални обекти в безбрежното космично пространство (звездни системи и разстояния между тях), то следва да очакваме, че съществува друга вселена, отдалечена на определено разстояние от нашата видима вселена и това разстояние според наличните данни се изчислява на 5,2 .1020мили[69]. Разстояние, което светлината със своята удивителна скорост от 186 300 мили/секунда (300 000 км/с) ще измине за близо 2,8.1015 секунди или 9.107 години, което е 2.107 пъти разстоянието до ά Центавър. 11. „Ако на такова голямо разстояние – казва Елард Гор – има друга вселена като нашата, то тя би изглеждала само като една малка мъглявина.” Ако това предположение е вярно, тогава защо не са наблюдавани други вселени, отдалечени от нашата видима вселена посредством “празно” пространство? [70] 12. Съвременните астрономи доказаха, че съществуват много такива „мъглявини”, които представляват огромни звездни системи – галактики – намиращи се извън нашата галактика. Всички те, които образуват видимата вселена, са отделени помежду си чрез едно обширно беззвездно пространство, точно така, както нашата Слънчева система е отделена с „празно” пространство от забикалящите я звездни системи. 13. Елард Гор продължава своите разсъждения, като посочва три причини за невъзможността да се види някоя друга вселена:
към текста >>

11. „Ако на такова голямо разстояние – казва Елард Гор – има друга вселена като нашата, то тя би изглеждала само като една малка мъглявина.” Ако това предположение е вярно, тогава защо не са наблюдавани други вселени, отдалечени от нашата видима вселена посредством “празно” пространство?
Те изграждали своите хипотези върху основата на логическата интерпретация на научните данни и вярата си в единството на света. 9. Астрономът Елард Гор (John Ellard Gore)[67] използва аналогията и пренася отношението между диаметъра на Слънчевата система и разстоянието до най-близката до нас планетна система (т.е. разстоянието от Слънцето до ά (алфа) Центавър[68]) към мащабите на видимата вселена. 10. В резултат на извършените изчисления Гор изказва следното предположение: Ако се запазва същата организация на материални обекти в безбрежното космично пространство (звездни системи и разстояния между тях), то следва да очакваме, че съществува друга вселена, отдалечена на определено разстояние от нашата видима вселена и това разстояние според наличните данни се изчислява на 5,2 .1020мили[69]. Разстояние, което светлината със своята удивителна скорост от 186 300 мили/секунда (300 000 км/с) ще измине за близо 2,8.1015 секунди или 9.107 години, което е 2.107 пъти разстоянието до ά Центавър. 11. „Ако на такова голямо разстояние – казва Елард Гор – има друга вселена като нашата, то тя би изглеждала само като една малка мъглявина.” Ако това предположение е вярно, тогава защо не са наблюдавани други вселени, отдалечени от нашата видима вселена посредством “празно” пространство? [70] 12. Съвременните астрономи доказаха, че съществуват много такива „мъглявини”, които представляват огромни звездни системи – галактики – намиращи се извън нашата галактика. Всички те, които образуват видимата вселена, са отделени помежду си чрез едно обширно беззвездно пространство, точно така, както нашата Слънчева система е отделена с „празно” пространство от забикалящите я звездни системи. 13. Елард Гор продължава своите разсъждения, като посочва три причини за невъзможността да се види някоя друга вселена: – Разстоянието дори до най-близката външна вселена е толкова огромно, че нейната светлина още не е пристигнала до нас;
към текста >>

12. Съвременните астрономи доказаха, че съществуват много такива „мъглявини”, които представляват огромни звездни системи – галактики – намиращи се извън нашата галактика.
разстоянието от Слънцето до ά (алфа) Центавър[68]) към мащабите на видимата вселена. 10. В резултат на извършените изчисления Гор изказва следното предположение: Ако се запазва същата организация на материални обекти в безбрежното космично пространство (звездни системи и разстояния между тях), то следва да очакваме, че съществува друга вселена, отдалечена на определено разстояние от нашата видима вселена и това разстояние според наличните данни се изчислява на 5,2 .1020мили[69]. Разстояние, което светлината със своята удивителна скорост от 186 300 мили/секунда (300 000 км/с) ще измине за близо 2,8.1015 секунди или 9.107 години, което е 2.107 пъти разстоянието до ά Центавър. 11. „Ако на такова голямо разстояние – казва Елард Гор – има друга вселена като нашата, то тя би изглеждала само като една малка мъглявина.” Ако това предположение е вярно, тогава защо не са наблюдавани други вселени, отдалечени от нашата видима вселена посредством “празно” пространство? [70] 12. Съвременните астрономи доказаха, че съществуват много такива „мъглявини”, които представляват огромни звездни системи – галактики – намиращи се извън нашата галактика. Всички те, които образуват видимата вселена, са отделени помежду си чрез едно обширно беззвездно пространство, точно така, както нашата Слънчева система е отделена с „празно” пространство от забикалящите я звездни системи. 13. Елард Гор продължава своите разсъждения, като посочва три причини за невъзможността да се види някоя друга вселена: – Разстоянието дори до най-близката външна вселена е толкова огромно, че нейната светлина още не е пристигнала до нас; Ако вземем предвид епохите от време, през които се е развивала нашата Земя[71], това предположение не изглежда особено достоверно. – Отвъд границите на нашата видима вселена светлообразният етер „изтънява” и като че ли се превръща в една абсолютна празнина.
към текста >>

на разстояние 2.107 пъти по-далеч отколкото е в действителност), тогава даже и да няма поглъщане от междузвездното пространство, тя би изглеждала като една звезда от около тридесет и шеста величина.
Това пространство действа като космично було, което винаги скрива от нашия поглед всички други възможни вселени. 14. Струве[72] твърди, че подобно поглъщане на светлината действително съществува дори и в границите на нашата Слънчева система. 15. Възможно е обаче нещата да изглеждат по съвсем друг начин, когато се отнасят до пространството между вселените. Светлината, излъчена дори и от най-близката до нас външна вселена, изминавайки разстоянието между вселените (9.107 светлинни години), може да се окаже съвършено невидима дори и с най-съвременната техника поради голямата отдалеченост и поглъщането на средата. 16. В резултат на своите изчисления Елард Гор стига до следния извод: “Ако на такова огромно разстояние се намира звезда, каквата е ά Центавър (т.е. на разстояние 2.107 пъти по-далеч отколкото е в действителност), тогава даже и да няма поглъщане от междузвездното пространство, тя би изглеждала като една звезда от около тридесет и шеста величина. Според формулата на Погсън[73], за да се види дори само теоретично такава звезда, ще е необходим телескоп, чийто диаметър да е не по-малък от 24 000 фута (ок. 7 км).” 17. Настоящото научно заключение не бива да ни обезсърчава. Каквито и да са хипотезите на съвременните астрономи за нашата видима вселена, колкото и да са различни техните схващания за това, дали тя е крайна или безкрайна, то ние трябва да допуснем, че броят на действително съществуващите вселени, макар и невидими за нас, на практика е безкраен. 18. Нека си представим, че имаме крилата на един ангел и можем да излезем вън от пределите на нашата ограничена вселена, така че разстоянието до най-далечната звезда, видима с нашите най-мощни телескопи, да е просто като една малка стъпка в нашето небесно пътешествие.
към текста >>

18. Нека си представим, че имаме крилата на един ангел и можем да излезем вън от пределите на нашата ограничена вселена, така че разстоянието до най-далечната звезда, видима с нашите най-мощни телескопи, да е просто като една малка стъпка в нашето небесно пътешествие.
на разстояние 2.107 пъти по-далеч отколкото е в действителност), тогава даже и да няма поглъщане от междузвездното пространство, тя би изглеждала като една звезда от около тридесет и шеста величина. Според формулата на Погсън[73], за да се види дори само теоретично такава звезда, ще е необходим телескоп, чийто диаметър да е не по-малък от 24 000 фута (ок. 7 км).” 17. Настоящото научно заключение не бива да ни обезсърчава. Каквито и да са хипотезите на съвременните астрономи за нашата видима вселена, колкото и да са различни техните схващания за това, дали тя е крайна или безкрайна, то ние трябва да допуснем, че броят на действително съществуващите вселени, макар и невидими за нас, на практика е безкраен. 18. Нека си представим, че имаме крилата на един ангел и можем да излезем вън от пределите на нашата ограничена вселена, така че разстоянието до най-далечната звезда, видима с нашите най-мощни телескопи, да е просто като една малка стъпка в нашето небесно пътешествие. Какви ли чудеса на мирозданието биха се открили пред нашия смаян поглед?! 19. Пред нас щяха да се открият звездни системи от по-висш порядък. Пред тях нашите видими небеса биха изглеждали като едно пясъчно зрънце край брега на океана. Ние бихме могли да пътуваме милиони и милиони години в различни направления и бихме срещали все нови и нови слънца, нови светове, нови вселени, които постепенно щяха да изплуват из вечността и да се приближават към нас с намерение като че ли да ни посрещнат. 20. Как така, питаме се тогава ние, няма ли край, няма ли свод, няма ли небе, което да ни спре?
към текста >>

Ние бихме могли да пътуваме милиони и милиони години в различни направления и бихме срещали все нови и нови слънца, нови светове, нови вселени, които постепенно щяха да изплуват из вечността и да се приближават към нас с намерение като че ли да ни посрещнат.
Каквито и да са хипотезите на съвременните астрономи за нашата видима вселена, колкото и да са различни техните схващания за това, дали тя е крайна или безкрайна, то ние трябва да допуснем, че броят на действително съществуващите вселени, макар и невидими за нас, на практика е безкраен. 18. Нека си представим, че имаме крилата на един ангел и можем да излезем вън от пределите на нашата ограничена вселена, така че разстоянието до най-далечната звезда, видима с нашите най-мощни телескопи, да е просто като една малка стъпка в нашето небесно пътешествие. Какви ли чудеса на мирозданието биха се открили пред нашия смаян поглед?! 19. Пред нас щяха да се открият звездни системи от по-висш порядък. Пред тях нашите видими небеса биха изглеждали като едно пясъчно зрънце край брега на океана. Ние бихме могли да пътуваме милиони и милиони години в различни направления и бихме срещали все нови и нови слънца, нови светове, нови вселени, които постепенно щяха да изплуват из вечността и да се приближават към нас с намерение като че ли да ни посрещнат. 20. Как така, питаме се тогава ние, няма ли край, няма ли свод, няма ли небе, което да ни спре? Винаги ли пред нас ще се разкриват нови простори? Къде се намираме тогава ние и какъв път сме изминали? 21. Да, ние сме едва в преддверието на вечността, на която центърът е навсякъде, а окръжността – никъде.[74] Наистина на велики мисли ни навежда вселената със своята необятност – мисли, пълни със смисъл за всички ония, които разбират. 2.3. Закон на Мисълта
към текста >>

Къде се намираме тогава ние и какъв път сме изминали?
19. Пред нас щяха да се открият звездни системи от по-висш порядък. Пред тях нашите видими небеса биха изглеждали като едно пясъчно зрънце край брега на океана. Ние бихме могли да пътуваме милиони и милиони години в различни направления и бихме срещали все нови и нови слънца, нови светове, нови вселени, които постепенно щяха да изплуват из вечността и да се приближават към нас с намерение като че ли да ни посрещнат. 20. Как така, питаме се тогава ние, няма ли край, няма ли свод, няма ли небе, което да ни спре? Винаги ли пред нас ще се разкриват нови простори? Къде се намираме тогава ние и какъв път сме изминали? 21. Да, ние сме едва в преддверието на вечността, на която центърът е навсякъде, а окръжността – никъде.[74] Наистина на велики мисли ни навежда вселената със своята необятност – мисли, пълни със смисъл за всички ония, които разбират. 2.3. Закон на Мисълта 1. Законът на Мисълта действа в умствения свят – седалището на мислите, дарбите, способностите, силите на ума. Царството на този закон е безпределно. То се простира във всички светове и вселени, където живеят различни същества.
към текста >>

3. Това е единственият духовен закон, който населява всички създадени светове и вселени с живи, органически същества.
2.4. Закон на Биос 1. Законът на Биос (Целокупният живот[76]) царува в духовния свят, където е изворът на живота, жизнеността, чувствителността, чувствата, усещанията, желанията и вълненията на душата, както и силата на волята ú да възприема и усвоява онова, което ú се диктува от вътрешни мотиви. 2. От недрата на Биос произлиза цялата органична дейност, а така също и истинските понятия за добро и зло, за правда и неправда, за любов и омраза. В границите на този закон започва нравствената свобода на избора, чрез която се определя от какво естество е всяка духовна дейност и какви качества притежава. Тук всяко разумно и нравствено същество по свой избор и свобода решава да посвети живота си в служене на едни или други принципи.[77] В зависимост от този избор всеки един бива възнаграден или осъден. 3. Това е единственият духовен закон, който населява всички създадени светове и вселени с живи, органически същества. Той е, който превръща енергията във вселената от едно състояние в друго и я впряга да служи на душата за нейното повдигане. Той е, който пръска навсякъде благословение, който пълни сърцата на всички живи същества с вяра и любов, с мир и радост. Биос е вечната основа на битието, първият и последният във всичко. 2.5. Три течения в умствения свят 1. И тъй, безпределно е царството на Гравитацията, безкраен е светът на Ума, необятен е светът на Биос.
към текста >>

Тези три свята именно, със своите сили и субстанции, със своите закони, които ги управляват, съставят областта на истинската наука.
Той е, който превръща енергията във вселената от едно състояние в друго и я впряга да служи на душата за нейното повдигане. Той е, който пръска навсякъде благословение, който пълни сърцата на всички живи същества с вяра и любов, с мир и радост. Биос е вечната основа на битието, първият и последният във всичко. 2.5. Три течения в умствения свят 1. И тъй, безпределно е царството на Гравитацията, безкраен е светът на Ума, необятен е светът на Биос. Тези три свята именно, със своите сили и субстанции, със своите закони, които ги управляват, съставят областта на истинската наука. 2. Този троичен състав на космичния свят, въплътен и в естеството на човека, е причина да се развият в неговото съзнание понятията за „материя”, „ум” и „душа”: – веществото представлява формата; – умът е силата (съдържанието); – душата е животът (смисълът). 3. Тези понятия са станали предмет на три главни философски системи:
към текста >>

– веществото представлява формата;
Биос е вечната основа на битието, първият и последният във всичко. 2.5. Три течения в умствения свят 1. И тъй, безпределно е царството на Гравитацията, безкраен е светът на Ума, необятен е светът на Биос. Тези три свята именно, със своите сили и субстанции, със своите закони, които ги управляват, съставят областта на истинската наука. 2. Този троичен състав на космичния свят, въплътен и в естеството на човека, е причина да се развият в неговото съзнание понятията за „материя”, „ум” и „душа”: – веществото представлява формата; – умът е силата (съдържанието); – душата е животът (смисълът). 3. Тези понятия са станали предмет на три главни философски системи: – материализъм – приема, че само материята е съществена; – идеализъм – приема само ума за действителен;
към текста >>

4. Нека цитираме думите на английския учен, професор Хъксли[79], който дава метод за преценка на научната истина: „Има една пътека, която води така уверено към истината, че който и да тръгне по нея, непременно постига целта и стига до крайната точка, независимо от това дали неговите способности са големи или малки.
2. Накрая ще добавим, че е необходимо да се избавим от недоразуменията и съмненията по един от въпросите, които се разискват с особен интерес от учени и философи – въпросът за характера и стойността на така наречените „научни истини”. Не е тайна, че много „истини” в науката са рухнали под удара на нови научни факти, на нови открития. При това съвременната наука има много теории и хипотези, които се сменят понякога не през векове, а през години. 3. Кой е тогава, ще попитат някои, критерият за различаване на онова, което е истинно в науката, от онова, което е неистинно и преходно? За да се избавим от недоразуменията и съмненията, които се повдигат почти на всяка стъпка в областта на науката, и за да можем да разпознаваме кои неща съдържат научни истини и кои не, ние трябва да се ръководим от едно основно правило. 4. Нека цитираме думите на английския учен, професор Хъксли[79], който дава метод за преценка на научната истина: „Има една пътека, която води така уверено към истината, че който и да тръгне по нея, непременно постига целта и стига до крайната точка, независимо от това дали неговите способности са големи или малки. А за това има едно общовалидно правило, чрез което човек всякога може да намери тази пътека и да се предпази от заблуждения, като ги отстрани от пътя си. Това златно правило гласи: Не се съгласявай безрезервно с никакви твърдения освен с онези, чиято истинност е тъй очевидна, че те са вън от всякакво съмнение.” 5. При произнасянето на тази първа заповед на науката съмнението (проверката на фактите) е станало задължително за нея. Тя го е пренесла от седалището на покаянието, където за дълго време то е било осъдено и сложено между най-ужасните грехове. Сега обаче тя го е поставила на видно място и му е дала ранга на едно от първите и основни задължения, с които се сблъсква научната съвест.
към текста >>

А за това има едно общовалидно правило, чрез което човек всякога може да намери тази пътека и да се предпази от заблуждения, като ги отстрани от пътя си.
Не е тайна, че много „истини” в науката са рухнали под удара на нови научни факти, на нови открития. При това съвременната наука има много теории и хипотези, които се сменят понякога не през векове, а през години. 3. Кой е тогава, ще попитат някои, критерият за различаване на онова, което е истинно в науката, от онова, което е неистинно и преходно? За да се избавим от недоразуменията и съмненията, които се повдигат почти на всяка стъпка в областта на науката, и за да можем да разпознаваме кои неща съдържат научни истини и кои не, ние трябва да се ръководим от едно основно правило. 4. Нека цитираме думите на английския учен, професор Хъксли[79], който дава метод за преценка на научната истина: „Има една пътека, която води така уверено към истината, че който и да тръгне по нея, непременно постига целта и стига до крайната точка, независимо от това дали неговите способности са големи или малки. А за това има едно общовалидно правило, чрез което човек всякога може да намери тази пътека и да се предпази от заблуждения, като ги отстрани от пътя си. Това златно правило гласи: Не се съгласявай безрезервно с никакви твърдения освен с онези, чиято истинност е тъй очевидна, че те са вън от всякакво съмнение.” 5. При произнасянето на тази първа заповед на науката съмнението (проверката на фактите) е станало задължително за нея. Тя го е пренесла от седалището на покаянието, където за дълго време то е било осъдено и сложено между най-ужасните грехове. Сега обаче тя го е поставила на видно място и му е дала ранга на едно от първите и основни задължения, с които се сблъсква научната съвест. 6. Това съмнение, което науката допуща в своята работа и което Гьоте[80] е нарекъл „научен скептицизъм”, има обаче стремеж да превъзмогне себе си.
към текста >>

Нашият ум се нуждае от истински идеали, които да му вдъхват сила да ни ръководи в живота по пътя на знанието и мъдростта.
Тя го е пренесла от седалището на покаянието, където за дълго време то е било осъдено и сложено между най-ужасните грехове. Сега обаче тя го е поставила на видно място и му е дала ранга на едно от първите и основни задължения, с които се сблъсква научната съвест. 6. Това съмнение, което науката допуща в своята работа и което Гьоте[80] е нарекъл „научен скептицизъм”, има обаче стремеж да превъзмогне себе си. То не е онова неверие, родено от тъпоумие и невежество, чийто стремеж е само да съществува и да извинява себе си за своята леност и равнодушие. 7. Задачата на науката, както това се загатна и по-рано[81], е да изработи прави съждения и истински възгледи за целокупния живот, който се проявява в цялото мироздание. Нашият ум се нуждае от истински идеали, които да му вдъхват сила да ни ръководи в живота по пътя на знанието и мъдростта. ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ [1] Надписът „Част І” съществува в оригиналния текст от 1896 г. От спомените на д-р Методи Константинов (ученик на Учителя) става ясно, че е замислена и втора част, където акцентът трябвало да падне върху възпитанието (вж. „Изгревът…”, т. 4, с. 404).
към текста >>

А точно те позволяват да се осъзнае скритото, същностното.
[4] Вж. дял втори – ІІ.1:1. [5] Аристотел е положил като основа принципа на наблюдението. Така истината се поддържа от трите кита: наблюдение, анализ, синтез. Оттогава насам от сферата на научния интерес отпадат: съзерцание, интуиция, прозрение. А точно те позволяват да се осъзнае скритото, същностното. За повече подробности вж. Едуард Шуре, „От сфинкса до Христа”, С., 2004, с.257. [6] Принципи или с др. думи – първопричини. [7] Раболепие – безлично самоунижение за угода на някой силен или богат; угодничество, сервилност.
към текста >>

Още в първите редове на трактата прозира основният принцип във философията на Русо: „Всичко излиза добро от ръцете на Твореца, всичко се изражда в ръцете на човека.” Основният принцип, върху който се изгражда педагогическата му система, е принципът на природосъобразността.
всевъзможни уловки, замаскирани с външна, формална правилност [18] Жан Жак Русо (28.ІV.1712 – 2.VІІ.1778) – френски философ, педагог, писател, представител на френското Просвещение. Роден в Женева, син на беден часовникар. По-известни произведения: „За обществения договор или принципите на политическото право” (1762), „Изповеди” и „Емил или за възпитанието” (1762). В последната е разработена педагогическата му система. Още в първите редове на трактата прозира основният принцип във философията на Русо: „Всичко излиза добро от ръцете на Твореца, всичко се изражда в ръцете на човека.” Основният принцип, върху който се изгражда педагогическата му система, е принципът на природосъобразността. В младите си години Л. Н. Толстой силно е повлиян от Русо. Тук вероятно се има предвид, че Русо пръв напълно отрича съществуващата феодална педагогическа система и я посочва като главна причина за съществуващото зло и по-точно – нейната неадекватност и несъобразеност с природните закони. [19] Вж. дял втори – І.1.
към текста >>

пари, като всеобщи проблеми, с които трябва да се справя всеки човек, тръгнал по духовния път.
[21] Вж. дял трети – 5:5. [22] На друго място Учителят споменава изброените три: 1. власт и слава; 2. жени; 3. пари, като всеобщи проблеми, с които трябва да се справя всеки човек, тръгнал по духовния път. [23] Днес ролята на ”златния телец” според Учителя се изпълнява от парите. [24] Йезуитски орден (лат. Societas Jesu – Общество на Исус) – католически монашески орден, основан през 1534 г. от Игнаций Лойола. Създаден по време на сериозната заплаха за католицизма от Реформацията и протестантизма, той имал за цел да се бори за пълно признаване на непоклатимостта на католическата вяра.
към текста >>

– небе), подобно на етерното тяло, е невидима субстанция, извънредно разредена и еластична, която представлява същността на материята, тя я проектира.
[26] Учителят: „Христос казва: Жените ще спасят света. Наполеон казва: Франция се нуждае от майки. Аз разбирам „майка” в широк смисъл. Новата култура изисква жени не в обикновения смисъл на думата, но жени на новото – решителни, светещи жени: жени със светли умове, с широки сърца, с диамантена воля.” [27] Етерът (гр. – небе), подобно на етерното тяло, е невидима субстанция, извънредно разредена и еластична, която представлява същността на материята, тя я проектира. Тази субстанция пронизва цялото космическо пространство и функционира като посредник при предаването на вълните на вибриращата енергия – на светлината, топлината, електричеството и др. Според херметичната наука се разграничават четири състояния на материята: твърда материя, в която работят силите на жизнения етер; течна, където работят силите на химическия етер; въздухообразна, където са силите на светлинния етер; огнена, където са силите на топлинния етер. Съвременната физика отхвърля твърдението за съществуването на етера като универсална механична среда и въвежда представата, че в пространството съществуват различни физически полета като форми на материята. Учителят за етера: „Етер означава това, от което нещата се раждат и отглеждат. Частицата „ет” е първичното начало, от което нещата се раждат.
към текста >>

Издава множество научни трудове: „Пътешествието на един натуралист…”, „Зоология”, „Изменения на животните и растенията при одомашняване”, „Произход на човека и половият отбор”.
дял втори – ІІІ.1. [29] Чарлз Дарвин (12.02.1809 – 19.04.1882) – английски естествоизпитател, създател на научната биология. Роден в Шрюсбъри в семейството на лекар. Дарвин прекъсва следването си по медицина и постъпва по настояване на баща си в Богословския факултет на Кеймбриджския университет. Основа за бъдещото му развитие е участието му като естествоизпитател в околосветската експедиция, извършена с кораба „Бигъл” (1831-1836). Издава множество научни трудове: „Пътешествието на един натуралист…”, „Зоология”, „Изменения на животните и растенията при одомашняване”, „Произход на човека и половият отбор”. Капиталният му труд „Произход на видовете” (1859) предизвиква революция в биологията. [30] Тази теория обяснява механизма на биологичната еволюция, като предполага, че различните видове възникват чрез естествен подбор. Според нея формите на живот, които са най-лесно приспособими към околната среда, оцеляват и се възпроизвеждат в най-големи количества. При появата на нови свойства във вид на слаби, неуправляеми изменения, често в резултат на генетични мутации, ще оцеляват родове от организми, чиито специфични свойства ги правят най-приспособими към заобикалящата среда. Учителят за теорията на Дарвин: „Според еволюционната теория Дарвин се опита да обясни произхода на видовете, но не можа напълно.
към текста >>

Според нея формите на живот, които са най-лесно приспособими към околната среда, оцеляват и се възпроизвеждат в най-големи количества.
Дарвин прекъсва следването си по медицина и постъпва по настояване на баща си в Богословския факултет на Кеймбриджския университет. Основа за бъдещото му развитие е участието му като естествоизпитател в околосветската експедиция, извършена с кораба „Бигъл” (1831-1836). Издава множество научни трудове: „Пътешествието на един натуралист…”, „Зоология”, „Изменения на животните и растенията при одомашняване”, „Произход на човека и половият отбор”. Капиталният му труд „Произход на видовете” (1859) предизвиква революция в биологията. [30] Тази теория обяснява механизма на биологичната еволюция, като предполага, че различните видове възникват чрез естествен подбор. Според нея формите на живот, които са най-лесно приспособими към околната среда, оцеляват и се възпроизвеждат в най-големи количества. При появата на нови свойства във вид на слаби, неуправляеми изменения, често в резултат на генетични мутации, ще оцеляват родове от организми, чиито специфични свойства ги правят най-приспособими към заобикалящата среда. Учителят за теорията на Дарвин: „Според еволюционната теория Дарвин се опита да обясни произхода на видовете, но не можа напълно. Например, според тази теория как може да се обясни произходът на заека? По какво стечение на обстоятелствата той е станал толкова страхлив? Как ще си обясните положението на жабата, която също е много страхлива?
към текста >>

При появата на нови свойства във вид на слаби, неуправляеми изменения, често в резултат на генетични мутации, ще оцеляват родове от организми, чиито специфични свойства ги правят най-приспособими към заобикалящата среда.
Основа за бъдещото му развитие е участието му като естествоизпитател в околосветската експедиция, извършена с кораба „Бигъл” (1831-1836). Издава множество научни трудове: „Пътешествието на един натуралист…”, „Зоология”, „Изменения на животните и растенията при одомашняване”, „Произход на човека и половият отбор”. Капиталният му труд „Произход на видовете” (1859) предизвиква революция в биологията. [30] Тази теория обяснява механизма на биологичната еволюция, като предполага, че различните видове възникват чрез естествен подбор. Според нея формите на живот, които са най-лесно приспособими към околната среда, оцеляват и се възпроизвеждат в най-големи количества. При появата на нови свойства във вид на слаби, неуправляеми изменения, често в резултат на генетични мутации, ще оцеляват родове от организми, чиито специфични свойства ги правят най-приспособими към заобикалящата среда. Учителят за теорията на Дарвин: „Според еволюционната теория Дарвин се опита да обясни произхода на видовете, но не можа напълно. Например, според тази теория как може да се обясни произходът на заека? По какво стечение на обстоятелствата той е станал толкова страхлив? Как ще си обясните положението на жабата, която също е много страхлива? Някой път това се обяснява с крайно бедните условия на живота или може да се обясни и със закона на еволюцията.
към текста >>

Някой път това се обяснява с крайно бедните условия на живота или може да се обясни и със закона на еволюцията.
При появата на нови свойства във вид на слаби, неуправляеми изменения, често в резултат на генетични мутации, ще оцеляват родове от организми, чиито специфични свойства ги правят най-приспособими към заобикалящата среда. Учителят за теорията на Дарвин: „Според еволюционната теория Дарвин се опита да обясни произхода на видовете, но не можа напълно. Например, според тази теория как може да се обясни произходът на заека? По какво стечение на обстоятелствата той е станал толкова страхлив? Как ще си обясните положението на жабата, която също е много страхлива? Някой път това се обяснява с крайно бедните условия на живота или може да се обясни и със закона на еволюцията. Това може да е правдоподобно, но съвременната наука не е засегнала същинските причини, които са задържали жабите в тяхното положение. Положението на жабите е една преходна форма. Положението на заека е също така една преходна форма. Сегашната наука твърди, че хората едно време са били животни. Аз казвам: нито един от вас не е бил животно.
към текста >>

Тази дума, непроизнасяна никога от обикновените израилтяни, а от първосвещениците – само един път в годината, е точно това, което се намира на върха на всички посвещения.
„свещена тетраграма” на Божието име). Поради отсъствието на гласни това е „неизречимото име” на Бога. Юдеите смятат това име за особено свято, за да бъде произнасяно. То е едно от най-тайнствените имена в еврейската теология и изразява един от най-удивителните закони на природата, които някога човек може да познае. Ако се вярва на Кабала, то съществува една свещена дума, която дава на смъртния, открил нейното истинско произношение, ключа към цялото Божествено и човешко познание. Тази дума, непроизнасяна никога от обикновените израилтяни, а от първосвещениците – само един път в годината, е точно това, което се намира на върха на всички посвещения. Затова при публично четене се използва като заместител Адонай („Господи мой”). Учителят за Йехова: „Аз не говоря за човешките богове, които хората са измислили. За мене думата „Бог” е малко обезсоляла. Тя и на български, и на английски, и в другите езици е неразбрана. Затуй най-хубавото име, което евреите са имали в еврейския език – Йехова, – никога не са го произнасяли.
към текста >>

Адам представлява физическият свят.
Сега аз искам да ви дам едно обяснение. Ева, това е онзи свещен идеал, който има всеки човек в душата си. Два идеала има в света. Единият е Ева, Йехова, който е, който съдържа всичко в себе си. Другият е Адам, който е създал Ева. Адам представлява физическият свят. Той е носител на духа, т.е. това, което създава нещата. Значи, Адам подразбира разумната душа. Казвам: Духът у вас, това е Адам. Душата, това е Ева.“
към текста >>

Но при сегашния стадий на развитие, в който се намираме, по-добре е да ни направлява умът, отколкото сърцето.
Душата от своя страна е реализатор на идеите на Духа, но тъй като тя е полуматериална и полудуховна, не е в състояние да изпълни повелите на Духа в сферата на физическия свят. За тази цел са ú необходими помощници в лицето на ума, сърцето и волята. Тялото (волята) се подчинява на ума, а умът се подчинява на сърцето. На земята сърцето е по-силно от ума, то е по-старо. Най-първо човек е чувствал и после се е появила мисълта. Но при сегашния стадий на развитие, в който се намираме, по-добре е да ни направлява умът, отколкото сърцето. Единственото нещо, което не боледува в човека, е неговият дух. Затова казваме, че душата страда, умът се обърква, сърцето излиза от релсите на своя живот, волята се парализира, но духът никога не отпада.” [40] В частта „Науката” обстойно са разгледани същността, параметрите и областта на науката. Няма обаче обособена отделна част за възпитанието. За него се споменава и по-нататък, но накратко, например в дял втори – ІІІ.3.
към текста >>

Ако се използва алегория, то последният съставлява корените на умственото плодно дърво, а субективният образува дънера, клоните, листата и плодовете.”
Той се стреми да угоди на всичко и на всички. Посредством обективния си ум човек изучава силите и законите на материалния свят и на материята изобщо, от която той придобива материали за изграждане на своето физическо тяло. Субективният, абстрактният, вътрешният ум или както мнозина го наричат – Истинският Човек – не е нищо друго освен Божественото начало в човека. Той работи с принципите и законите. Общо може да се каже, че субективният ум е родител на обективния човешки ум. Ако се използва алегория, то последният съставлява корените на умственото плодно дърво, а субективният образува дънера, клоните, листата и плодовете.” [42] В науката съществува понятието биопсихизъм”, според което психиката е присъща на цялата жива материя. Представители на това схващане са Т. Хобс, Е. Хекел и В. Вунт. Р.
към текста >>

[46] Тук прозира принципът за аналогията между микрокосмоса и макрокосмоса, тъй като е установено от науката, че частиците в атома с център ядрото му наподобяват модела на Слънчевата система. (вж.
френо – ум и логос – наука) е наука за ума, основана върху физиологията на мозъка. Тя застъпва становището, че мозъкът е орган на ума, тъй както окото се смята за орган на зрението, стомахът – на храносмилането, сърцето – на кръвообращението и т.н. Според френологията по формата на черепните кости може да се съди за проявата на сложни психически качества. Възниква в началото на XІX-ти в. За нейни родоначалници се смятат учените Гал и Шпурцхайм, които твърдят, че: а) интелектуалните и емоционалните качества са локализирани в строго очертани мозъчни центрове; б) проявата на тези психически качества зависи от големината на съответните мозъчни дялове; в) костите на черепа се допират до мозъка и от неравностите на черепа може да се направят изводи за интелекта и характера на човека. [46] Тук прозира принципът за аналогията между микрокосмоса и макрокосмоса, тъй като е установено от науката, че частиците в атома с център ядрото му наподобяват модела на Слънчевата система. (вж. глава „Гравитация”). Факт е, че микро- и макрокосмосът са еднакво познати (съответно непознати) на човека и той напредва с почти еднаква бързина в усвояването им. Това има отношение към степените на съзнание на човечеството. [47] Броят на атомите може да бъде определен и по следния начин. Ако приемем, че главичката на карфицата има сферична форма и е направена от желязо, тогава можем да определим масата ú.
към текста >>

става професор по психиатрия и нервни заболявания в университета в Ню Йорк.
Когато започва гражданската война (1860), се завръща в армията. През 1862 г., въпреки своята младост бива назначен от президента Линкълн (1809-1965) за министър на здравеопазването в армията с ранг бригаден генерал. От 1864 г. започва частна медицинска практика. През 1874 г. става професор по психиатрия и нервни заболявания в университета в Ню Йорк. Сър Хамънд е прочут за времето си драматург, романист и лектор, изтъкнат лидер и талантлив организатор. „Гласът му е толкова мощен – пишат съвременниците му, – че се извисява над шума на урагана. В него живее част от духа на Парацелз.” По-известни произведения: „За съня и неговите нарушения“ (“On sleep and its derangements”), „Физика и физиология на спиритуализма” (“The physics and psychology of spiritualism”), „Спиритуализъм и съпътстващи причини и условия за нервно разстройство” (“Spiritualism and allied causes and conditions of nervous derangement”). [54] Вж. същото твърдение в Кузански, Н., „За ученото незнание”, С., 1993 г., стр. 74.
към текста >>

В него живее част от духа на Парацелз.” По-известни произведения: „За съня и неговите нарушения“ (“On sleep and its derangements”), „Физика и физиология на спиритуализма” (“The physics and psychology of spiritualism”), „Спиритуализъм и съпътстващи причини и условия за нервно разстройство” (“Spiritualism and allied causes and conditions of nervous derangement”).
започва частна медицинска практика. През 1874 г. става професор по психиатрия и нервни заболявания в университета в Ню Йорк. Сър Хамънд е прочут за времето си драматург, романист и лектор, изтъкнат лидер и талантлив организатор. „Гласът му е толкова мощен – пишат съвременниците му, – че се извисява над шума на урагана. В него живее част от духа на Парацелз.” По-известни произведения: „За съня и неговите нарушения“ (“On sleep and its derangements”), „Физика и физиология на спиритуализма” (“The physics and psychology of spiritualism”), „Спиритуализъм и съпътстващи причини и условия за нервно разстройство” (“Spiritualism and allied causes and conditions of nervous derangement”). [54] Вж. същото твърдение в Кузански, Н., „За ученото незнание”, С., 1993 г., стр. 74. [55] Гравитация (лат.) – взаимно притегляне на телата. Въз основа на законите за движението на планетите около Слънцето, открити от Й. Кеплер, и въз основа на законите на динамиката сър Исак Нютон открива, че всяка частица във вселената привлича всяка друга частица със сила, право пропорционална на произведението от масите на частиците и обратно пропорционална на квадрата на разстоянията между тях.
към текста >>

Истината е, че трите нива представляват възходящи степени на великата скала на живота, чиято най-долна точка е твърдата материя, а най-горната – Духът.
Светът може да се раздели и на три големи класа явления, известни като трите Велики нива: 1. Велико Физическо ниво. 2. Велико Ментално ниво. 3. Велико Духовно ниво. Това деление е условно и има за цел да улесни търсещия познание. Истината е, че трите нива представляват възходящи степени на великата скала на живота, чиято най-долна точка е твърдата материя, а най-горната – Духът. Различните нива преливат едно в друго, така че не би могло да се направи строго и ясно разграничение между тях. Това е смисълът на ІІ-ри Херметичен принцип (вж. бел. № 50). [59] Парсек (pc) – астрономическа единица за дължина, която съответства на паралакса на дъга от 1 секунда и е равна на 3,26 светлинни години или на 3,084.1016 метра. [60] Млечен път – от гр.
към текста >>

[60] Млечен път – от гр.
Истината е, че трите нива представляват възходящи степени на великата скала на живота, чиято най-долна точка е твърдата материя, а най-горната – Духът. Различните нива преливат едно в друго, така че не би могло да се направи строго и ясно разграничение между тях. Това е смисълът на ІІ-ри Херметичен принцип (вж. бел. № 50). [59] Парсек (pc) – астрономическа единица за дължина, която съответства на паралакса на дъга от 1 секунда и е равна на 3,26 светлинни години или на 3,084.1016 метра. [60] Млечен път – от гр. galactos (мляко) [61] Вж. бел № 69. [62] Учителят нарича този център „Алфиола”. Той е средоточният дом на Небесното царство, където всички просби и молитви от този свят постъпват пред Лицето Божие.
към текста >>

Той управлява всичко, което става върху планетите и слънцата.
Този център се намира в сърцето на нашата галактика, който съвременната астрономия още не е открила. „Алфиола” е термин, назован единствено от Учителя. На гръцки означава „Начало на началата” или на езика на символите – „Слънце на слънцата”. Според М. Константинов („Световна астросоциология”, С., 1992) космическият център „Алфиола” ръководи новите духовни и културни потенциални възможности на народите, на окултните общества и на човечеството като цяло. Той управлява всичко, което става върху планетите и слънцата. Той е центърът на Живота за Цялото и създава планове за раждането и развитието на ерите и епохите. [63] Асаф Хол (Asaph Hall, 15.10.1829–22.11.1907) – американски астроном, член на Националната академия на науките във Вашингтон (1858). През 1857-1862 г. е асистент в обсерваторията в Харвард, а през 1896-1901 г. – преподавател в Харвардския университет.
към текста >>

Той е известен с наблюденията си на планети и техните спътници, също и на двойни звезди.
Той е центърът на Живота за Цялото и създава планове за раждането и развитието на ерите и епохите. [63] Асаф Хол (Asaph Hall, 15.10.1829–22.11.1907) – американски астроном, член на Националната академия на науките във Вашингтон (1858). През 1857-1862 г. е асистент в обсерваторията в Харвард, а през 1896-1901 г. – преподавател в Харвардския университет. Той е известен с наблюденията си на планети и техните спътници, също и на двойни звезди. Открива двата спътника на Марс. Занимава се с разработки върху теорията за движението на планетите и техните спътници. През 1892 г. доказва, че двата компонента на звездата „61 Лебед” представляват физически двойна система. Определя паралаксите на звездите и положенията на слабите звезди в купа Плеяди.
към текста >>

Открива двата спътника на Марс.
[63] Асаф Хол (Asaph Hall, 15.10.1829–22.11.1907) – американски астроном, член на Националната академия на науките във Вашингтон (1858). През 1857-1862 г. е асистент в обсерваторията в Харвард, а през 1896-1901 г. – преподавател в Харвардския университет. Той е известен с наблюденията си на планети и техните спътници, също и на двойни звезди. Открива двата спътника на Марс. Занимава се с разработки върху теорията за движението на планетите и техните спътници. През 1892 г. доказва, че двата компонента на звездата „61 Лебед” представляват физически двойна система. Определя паралаксите на звездите и положенията на слабите звезди в купа Плеяди. [64] Piscium (лат.) – съзвездие Риби.
към текста >>

Занимава се с разработки върху теорията за движението на планетите и техните спътници.
През 1857-1862 г. е асистент в обсерваторията в Харвард, а през 1896-1901 г. – преподавател в Харвардския университет. Той е известен с наблюденията си на планети и техните спътници, също и на двойни звезди. Открива двата спътника на Марс. Занимава се с разработки върху теорията за движението на планетите и техните спътници. През 1892 г. доказва, че двата компонента на звездата „61 Лебед” представляват физически двойна система. Определя паралаксите на звездите и положенията на слабите звезди в купа Плеяди. [64] Piscium (лат.) – съзвездие Риби. [65] Йохан Хенрих Медлер (29.05.1794–14.03.1874), немски астроном.
към текста >>

доказва, че двата компонента на звездата „61 Лебед” представляват физически двойна система.
– преподавател в Харвардския университет. Той е известен с наблюденията си на планети и техните спътници, също и на двойни звезди. Открива двата спътника на Марс. Занимава се с разработки върху теорията за движението на планетите и техните спътници. През 1892 г. доказва, че двата компонента на звездата „61 Лебед” представляват физически двойна система. Определя паралаксите на звездите и положенията на слабите звезди в купа Плеяди. [64] Piscium (лат.) – съзвездие Риби. [65] Йохан Хенрих Медлер (29.05.1794–14.03.1874), немски астроном. През 1840-1865 г. работи в Русия и е професор в Деритския (Тартуския) университет.
към текста >>

Гор написва няколко книги, в които размишлява върху структурата на вселената.
На 34 г. се завръща в Дъблин, където прекарва остатъка от живота си. Той остава ерген и е описван като сериозен, спокоен човек, с малко приятели, които много са го харесвали. Неговите систематични изследвания на небето започват от Индия, като уникалното при Гор е, че той е заел видно място в астрономията, без да е разполагал с телескоп дори от среден клас. Повечето му изследвания са направени с бинокъл. Гор написва няколко книги, в които размишлява върху структурата на вселената. В своето „Проучване на планетите и звездите” (1888) той прокарва идеята, че едно евентуално изтъняване на етера в космоса в краищата на нашата вселена може да произведе като резултат скриване на светлината от предполагаеми други вселени. В своя „Декор на небето” (1890) Гор разглежда произхода на галактиката. Най-важната му книга е „Видимата вселена” (1893), където той прави преглед на цялото поле на космологията. В „Световете в космоса” (1894) Гор допуска възможността за обитаеми планети извън Слънчевата система. Тази идея е била много популярна за времето си и така тя е получила широк отзвук.
към текста >>

[69] Да проследим изчисленията, които прави Елард Гор: „Да приемем че разстоянието до най-отдалечената звезда, видима с най-мощните телескопи, е 2300 пъти разстоянието до ά Центавър (съответстващо на разстоянието до една звезда от около седемнадесета величина).
Най-важната му книга е „Видимата вселена” (1893), където той прави преглед на цялото поле на космологията. В „Световете в космоса” (1894) Гор допуска възможността за обитаеми планети извън Слънчевата система. Тази идея е била много популярна за времето си и така тя е получила широк отзвук. [68] ά Центавър е най-ярката звезда от съзвездието Центавър (Кентавър, Центариус) и се намира приблизително на 4 светлинни години от земята. В текста се разглежда като най-близката звезда до Слънцето, но съвременните астроми са изчислили, че това е звездата Проксима от същото съзвездие. [69] Да проследим изчисленията, които прави Елард Гор: „Да приемем че разстоянието до най-отдалечената звезда, видима с най-мощните телескопи, е 2300 пъти разстоянието до ά Центавър (съответстващо на разстоянието до една звезда от около седемнадесета величина). Тогава диаметърът (D) на видимата вселена е 4600 пъти разстоянието до най-близката звезда (a). Разстоянието (a) от Слънцето до ά Центавър е около 4500 пъти диаметъра (d) на Нептуновата орбита. Ако предположим, че разстоянието (X) до най-близката до нас външна вселена се отнася към диаметъра (D) на видимата вселена така, както разстоянието от слънцето до ά Центавър се отнася към диаметъра на Слънчевата система, тогава се получава следната пропорция: Разстоянието между вселените (X) към диаметъра на видимата вселена (D) се отнася тъй както разстоянието до ά Центавър (a) към диаметъра (d) на Слънчевата система (фиг.1 и фиг.2). Или: X : D = a : d.”
към текста >>

Тогава диаметърът (D) на видимата вселена е 4600 пъти разстоянието до най-близката звезда (a).
В „Световете в космоса” (1894) Гор допуска възможността за обитаеми планети извън Слънчевата система. Тази идея е била много популярна за времето си и така тя е получила широк отзвук. [68] ά Центавър е най-ярката звезда от съзвездието Центавър (Кентавър, Центариус) и се намира приблизително на 4 светлинни години от земята. В текста се разглежда като най-близката звезда до Слънцето, но съвременните астроми са изчислили, че това е звездата Проксима от същото съзвездие. [69] Да проследим изчисленията, които прави Елард Гор: „Да приемем че разстоянието до най-отдалечената звезда, видима с най-мощните телескопи, е 2300 пъти разстоянието до ά Центавър (съответстващо на разстоянието до една звезда от около седемнадесета величина). Тогава диаметърът (D) на видимата вселена е 4600 пъти разстоянието до най-близката звезда (a). Разстоянието (a) от Слънцето до ά Центавър е около 4500 пъти диаметъра (d) на Нептуновата орбита. Ако предположим, че разстоянието (X) до най-близката до нас външна вселена се отнася към диаметъра (D) на видимата вселена така, както разстоянието от слънцето до ά Центавър се отнася към диаметъра на Слънчевата система, тогава се получава следната пропорция: Разстоянието между вселените (X) към диаметъра на видимата вселена (D) се отнася тъй както разстоянието до ά Центавър (a) към диаметъра (d) на Слънчевата система (фиг.1 и фиг.2). Или: X : D = a : d.” Оттук се получава:
към текста >>

Разстоянието (a) от Слънцето до ά Центавър е около 4500 пъти диаметъра (d) на Нептуновата орбита.
Тази идея е била много популярна за времето си и така тя е получила широк отзвук. [68] ά Центавър е най-ярката звезда от съзвездието Центавър (Кентавър, Центариус) и се намира приблизително на 4 светлинни години от земята. В текста се разглежда като най-близката звезда до Слънцето, но съвременните астроми са изчислили, че това е звездата Проксима от същото съзвездие. [69] Да проследим изчисленията, които прави Елард Гор: „Да приемем че разстоянието до най-отдалечената звезда, видима с най-мощните телескопи, е 2300 пъти разстоянието до ά Центавър (съответстващо на разстоянието до една звезда от около седемнадесета величина). Тогава диаметърът (D) на видимата вселена е 4600 пъти разстоянието до най-близката звезда (a). Разстоянието (a) от Слънцето до ά Центавър е около 4500 пъти диаметъра (d) на Нептуновата орбита. Ако предположим, че разстоянието (X) до най-близката до нас външна вселена се отнася към диаметъра (D) на видимата вселена така, както разстоянието от слънцето до ά Центавър се отнася към диаметъра на Слънчевата система, тогава се получава следната пропорция: Разстоянието между вселените (X) към диаметъра на видимата вселена (D) се отнася тъй както разстоянието до ά Центавър (a) към диаметъра (d) на Слънчевата система (фиг.1 и фиг.2). Или: X : D = a : d.” Оттук се получава: X= (D.a): d
към текста >>

Разстоянието (X) до най-близката вселена е 9,3.1010 пъти диаметъра (d) на Слънчевата система (d=5,6.109 мили) или накрая се получава: 5,2 .1020 мили.
a=4500.d Така получаваме: X=(D.a): d = (4600. a. а): d = (4600.4500. d.4500. d): d = 9,3.1010. d Разстоянието (X) до най-близката вселена е 9,3.1010 пъти диаметъра (d) на Слънчевата система (d=5,6.109 мили) или накрая се получава: 5,2 .1020 мили. [70] Това е т.нар. междузвездна среда с различна плътност (милиарди пъти по-ниска и от най-добрия вакуум от земните лаборатории). Тази междузвездна среда поглъща част от светлината, достигаща до нас от звездите. [71] Учителят за Земята: „Преди 250 млрд. години Земята е заемала едно грамадно въздухообразно пространство и е имала само една ядка като голям орех.”
към текста >>

междузвездна среда с различна плътност (милиарди пъти по-ниска и от най-добрия вакуум от земните лаборатории).
X=(D.a): d = (4600. a. а): d = (4600.4500. d.4500. d): d = 9,3.1010. d Разстоянието (X) до най-близката вселена е 9,3.1010 пъти диаметъра (d) на Слънчевата система (d=5,6.109 мили) или накрая се получава: 5,2 .1020 мили. [70] Това е т.нар. междузвездна среда с различна плътност (милиарди пъти по-ниска и от най-добрия вакуум от земните лаборатории). Тази междузвездна среда поглъща част от светлината, достигаща до нас от звездите. [71] Учителят за Земята: „Преди 250 млрд. години Земята е заемала едно грамадно въздухообразно пространство и е имала само една ядка като голям орех.” [72] Василий Яковлевич Струве (4.04.1793–11.11.1864) – руски астроном и геодезист. Основател и пръв директор на Пулковската обсерватория (главна обсерватория на АН на Русия).
към текста >>

Открива концентрацията на звездите в главната плоскост на Млечния път.
години Земята е заемала едно грамадно въздухообразно пространство и е имала само една ядка като голям орех.” [72] Василий Яковлевич Струве (4.04.1793–11.11.1864) – руски астроном и геодезист. Основател и пръв директор на Пулковската обсерватория (главна обсерватория на АН на Русия). Работи в областта на звездната астрономия. Извършва обстойни изследвания на двойни звезди. Открива концентрацията на звездите в главната плоскост на Млечния път. Доказва, че светлината се поглъща от междузвездната среда. [73] Норман Робърт Погсън (23.03.1829–23.06.1891) – английски астроном. През 1851 г. става асистент в обсерваторията „Радклиф” в Оксфорд. От 1858 г.
към текста >>

Според тази система една звезда от нулева звездна величина е 100 пъти по-ярка от една звезда от шеста величина, която е различима с невъоръжено око при благоприятни атмосферни условия.
През 1861 г. става директор на обсерваторията в Мадрас, Индия. Погсън е открил 9 астероида, както и 21 променливи звезди. Изработил е обширен звезден каталог. Той е стандартизирал скалата за яркост на звездите, като е поставил в логаритмично съотношение въведената още от Хипарх система за звездните величини. Според тази система една звезда от нулева звездна величина е 100 пъти по-ярка от една звезда от шеста величина, която е различима с невъоръжено око при благоприятни атмосферни условия. Законът на Погсън е проявление на психофизическия закон на Вебер-Фехнер. [74] Този прочут афоризъм, в който Бог е определен като „сфера, чийто център е навсякъде, а периферията никъде” (spfaera cuius centrum ubique, circumferentia nullibi), е приписван на Паскал (1623-1662, вж. Паскал, Б., „Мисли”, С., 2001 г., стр. 25). В действителност тази сентенция се появява за първи път в „Книга за двадесет и четирите философа” – кратко произведение, създадено под формата на диалози в края на XІІ-ти в. и дълго време приписвано на самия Хермес.
към текста >>

В действителност тази сентенция се появява за първи път в „Книга за двадесет и четирите философа” – кратко произведение, създадено под формата на диалози в края на XІІ-ти в.
Той е стандартизирал скалата за яркост на звездите, като е поставил в логаритмично съотношение въведената още от Хипарх система за звездните величини. Според тази система една звезда от нулева звездна величина е 100 пъти по-ярка от една звезда от шеста величина, която е различима с невъоръжено око при благоприятни атмосферни условия. Законът на Погсън е проявление на психофизическия закон на Вебер-Фехнер. [74] Този прочут афоризъм, в който Бог е определен като „сфера, чийто център е навсякъде, а периферията никъде” (spfaera cuius centrum ubique, circumferentia nullibi), е приписван на Паскал (1623-1662, вж. Паскал, Б., „Мисли”, С., 2001 г., стр. 25). В действителност тази сентенция се появява за първи път в „Книга за двадесет и четирите философа” – кратко произведение, създадено под формата на диалози в края на XІІ-ти в. и дълго време приписвано на самия Хермес. През XІІІ-ти в. Гийом от Оверн изказва същия афоризъм, а през XV-ти в. Николай Кузански (1401-1464) вече го подема и популяризира в своята космология (вж. Кузански, Н., „За ученото незнание”, С., 1993 г., стр. 72).
към текста >>

a-не, gnosis-познание), с което се отхвърля възможността по обективен път (външно) да се постигне познание за света.
№ 41. [79] Томас Хенри Хъксли (4.05.1825–29.06.1895) – английски лекар, природоизследовател и философ, съратник на Дарвин и популяризатор на неговото учение. Той има сериозен принос в областта на антропологията, биологията, сравнителната анатомия, палеонтологията. В областта на философията се смята за привърженик на Дейвид Хюм (1711-1776) и базирайки се на неговата теория, се опитвал да докаже, че никога не може да се знае истинската причина на нашите усещания. Така Хъксли въвежда понятието “агностицизъм” (гр. a-не, gnosis-познание), с което се отхвърля възможността по обективен път (външно) да се постигне познание за света. [80] Йохан Волфганг Гьоте (28.08.1749–22.03.1832) – немски поет, философ и мислител. През 1756-1768 г. следва право в Лайпциг. Продължава следването си в Страсбург (1770-1771), където се сближава с видния немски просветител Хердер. Вторият период в живота и творчеството на Гьоте е свързан с неговата многостранна дейност във Ваймар при херцог Карл Август (от 1775 г.
към текста >>

По отсечката Чикаго–Хъдзън Емпайър-Експрес поставя рекорд в железопътния транспорт, като развива 180 км/ч.
Тепърва предстои да се разработят и установят основните философски понятия и терминология. Най-популярен е кръгът около д-р Кръстьо Кръстев и неговото списание Мисъл – най-голямото и влиятелно философско и литературно списание в страната тогава. Америка от края на XІX в., като ярък контраст на България, е една от най-развитите държави в света. По това време в Ню Йорк е завършено второто здание на Медисън Скуеър Гардън, а на остров Елис Айлънд се открива имиграционна служба, през която до 1920 г. преминават, за да се заселят в САЩ, 12 милиона имигранти. По отсечката Чикаго–Хъдзън Емпайър-Експрес поставя рекорд в железопътния транспорт, като развива 180 км/ч. Алеко Константинов, впечатлен от грандиозното изложение в Чикаго, написва прочутия си пътепис До Чикаго и назад. По това време в Бостън, където Петър Дънов учи, е построена най-голямата библиотека в страната, а също така е направена първата копка на подземна железница. На 19 септември 1888 г. в методистката семинария „Дрю”, Медисън, Петър Дънов започва своето следване в Америка. Преподавателският екип тогава е известен не само в методисткия свят, но и навсякъде в богословските среди като „Голямата петорка”, която включва ненадминатите духовници и учени: Джеймс Стронг, Самуел Юфам, Джон Милей, д-р Бъц и д-р Крукс.
към текста >>

Алеко Константинов, впечатлен от грандиозното изложение в Чикаго, написва прочутия си пътепис До Чикаго и назад.
Най-популярен е кръгът около д-р Кръстьо Кръстев и неговото списание Мисъл – най-голямото и влиятелно философско и литературно списание в страната тогава. Америка от края на XІX в., като ярък контраст на България, е една от най-развитите държави в света. По това време в Ню Йорк е завършено второто здание на Медисън Скуеър Гардън, а на остров Елис Айлънд се открива имиграционна служба, през която до 1920 г. преминават, за да се заселят в САЩ, 12 милиона имигранти. По отсечката Чикаго–Хъдзън Емпайър-Експрес поставя рекорд в железопътния транспорт, като развива 180 км/ч. Алеко Константинов, впечатлен от грандиозното изложение в Чикаго, написва прочутия си пътепис До Чикаго и назад. По това време в Бостън, където Петър Дънов учи, е построена най-голямата библиотека в страната, а също така е направена първата копка на подземна железница. На 19 септември 1888 г. в методистката семинария „Дрю”, Медисън, Петър Дънов започва своето следване в Америка. Преподавателският екип тогава е известен не само в методисткия свят, но и навсякъде в богословските среди като „Голямата петорка”, която включва ненадминатите духовници и учени: Джеймс Стронг, Самуел Юфам, Джон Милей, д-р Бъц и д-р Крукс. Петър Дънов учи там четири години и получава свидетелство за завършен пълен курс на обучение.
към текста >>

Цялата останала част от творчеството му представлява богато книжно наследство, получено главно при разчитането на стенографски записи на изговорено слово.
ПРЕДИСЛОВИЕ Науката и възпитанието е книга, която разглежда въпроси с общочовешка значимост и е предназначена за широк кръг читатели. Работата по нея вероятно е започната още в Америка. Тя, освен че е първата книга на Петър Дънов, на практика остава и последна. Съществуват няколко брошури под формата на послания и известен брой статии в периодическия печат, които са писани директно от самия него. Цялата останала част от творчеството му представлява богато книжно наследство, получено главно при разчитането на стенографски записи на изговорено слово. Първото преработено издание на книгата Науката и възпитанието е от Георги Радев (12.09.1900–22.07.1940). Той е роден в Пловдив, където завършва основното и гимназиалното си образование. Още като ученик усвоява превъзходно класически и модерни езици. От този период е и големият му интерес към литературата и изящните изкуства, най-вече музиката. През 1919 г.
към текста >>

2. 1896_2 Двата велики закона на развитието - Науката и възпитанието

По тия три характера Природата се проявлява като единство на едно цяло – едно цяло, на което всичките части се намират във взаимни отношения, свързани и съединени по един най-близко сродствен начин.
НАЧАЛАТА НА ЧЕЛОВЕЧЕСКИЙ ЖИВОТ Част 2 Двата велики закона на развитието Първо издание – 1896 г., второ издание – 1949 г., печатница „Житно зърно“, София. В Природата има едно общо стремление, един общ план и една обща цел. По тия три характера Природата се проявлява като единство на едно цяло – едно цяло, на което всичките части се намират във взаимни отношения, свързани и съединени по един най-близко сродствен начин. За нашето наблюдение остава най-висшата работа да проследи тази интимна связ, това тясно сродство, тъй дълбоко и широко преобладающо помежду всичките части на Природата. А за разума ни предлежи великата задача, в която да разбере, да проумее и схване значението на законите и силите, образующи тази пълна хармония на единство в системата й. Освен това да ни запознае, научи и осветли с положителни факти за абсолютното им отношение спрямо нас, разумните същества, а при това и нашата длъжност и абсолютно задължение, наложено нам и на всички други твари от самата необходимост на естеството на тия закони на върховната Природа, която е неизменяема в същността на своите действия. Тия закони и сили с условията, които съдържат у своето естество, са тъй да се каже краеъгълният и основен камък, върху който е положен Животът. Тук, в недрата на тия условия, душата придобива онази тайнствена способност, с помощта на която почва да съзижда своето жилище – „организъма“, посредством който почва да проявлява своите скрити сили и способности в развиване и усъвършенстване на естеството си, което има необходима нужда да се подготвя за по-висока деятелност, за по-свята длъжност на своето бъдещо призвание.
към текста >>

Тук, в недрата на тия условия, душата придобива онази тайнствена способност, с помощта на която почва да съзижда своето жилище – „организъма“, посредством който почва да проявлява своите скрити сили и способности в развиване и усъвършенстване на естеството си, което има необходима нужда да се подготвя за по-висока деятелност, за по-свята длъжност на своето бъдещо призвание.
По тия три характера Природата се проявлява като единство на едно цяло – едно цяло, на което всичките части се намират във взаимни отношения, свързани и съединени по един най-близко сродствен начин. За нашето наблюдение остава най-висшата работа да проследи тази интимна связ, това тясно сродство, тъй дълбоко и широко преобладающо помежду всичките части на Природата. А за разума ни предлежи великата задача, в която да разбере, да проумее и схване значението на законите и силите, образующи тази пълна хармония на единство в системата й. Освен това да ни запознае, научи и осветли с положителни факти за абсолютното им отношение спрямо нас, разумните същества, а при това и нашата длъжност и абсолютно задължение, наложено нам и на всички други твари от самата необходимост на естеството на тия закони на върховната Природа, която е неизменяема в същността на своите действия. Тия закони и сили с условията, които съдържат у своето естество, са тъй да се каже краеъгълният и основен камък, върху който е положен Животът. Тук, в недрата на тия условия, душата придобива онази тайнствена способност, с помощта на която почва да съзижда своето жилище – „организъма“, посредством който почва да проявлява своите скрити сили и способности в развиване и усъвършенстване на естеството си, което има необходима нужда да се подготвя за по-висока деятелност, за по-свята длъжност на своето бъдещо призвание. Тук, върху тази здрава основа, умът безопасно може да полага своето положително знание за Истината, която е единствената съществена храна за подържането на неговото съществуване. Върху тази съща основа разумът придобива силата да повдига стените на великия „храм на възпитанието“. Този възпитателен „дом“ се съзижда от Духа на Истината, който вече действа в душата на человечеството за благото на чадата му. Под неговият покрив ние трябва всички да се възпитаме в три главни и основни начала: в пътя на самата действителна Истина, в пътя на самата действителна Добродетел и в пътя на самата действителна Любов. От под неговият покрив ние всички трябва да излезем благородни съграждани на бъдещето Царство.
към текста >>

Под неговият покрив ние трябва всички да се възпитаме в три главни и основни начала: в пътя на самата действителна Истина, в пътя на самата действителна Добродетел и в пътя на самата действителна Любов.
Тия закони и сили с условията, които съдържат у своето естество, са тъй да се каже краеъгълният и основен камък, върху който е положен Животът. Тук, в недрата на тия условия, душата придобива онази тайнствена способност, с помощта на която почва да съзижда своето жилище – „организъма“, посредством който почва да проявлява своите скрити сили и способности в развиване и усъвършенстване на естеството си, което има необходима нужда да се подготвя за по-висока деятелност, за по-свята длъжност на своето бъдещо призвание. Тук, върху тази здрава основа, умът безопасно може да полага своето положително знание за Истината, която е единствената съществена храна за подържането на неговото съществуване. Върху тази съща основа разумът придобива силата да повдига стените на великия „храм на възпитанието“. Този възпитателен „дом“ се съзижда от Духа на Истината, който вече действа в душата на человечеството за благото на чадата му. Под неговият покрив ние трябва всички да се възпитаме в три главни и основни начала: в пътя на самата действителна Истина, в пътя на самата действителна Добродетел и в пътя на самата действителна Любов. От под неговият покрив ние всички трябва да излезем благородни съграждани на бъдещето Царство. Това Царство не е далеч, но е близо; то е вече в света, работи силно, пътят му се гради и рано или късно то ще бъде помежду нас. Славата на всички други царства ще падне пред неговия крак. Това Царство е царство на истинския Дух – царството на Правдата. В това Царство человек ще се повдигне по-горе от грубия дух на природният свят и ще съзнае, че той не е роден да бъде роб, но свободен; не да вярва сляпо, но разумно; не да се управлява от невежеството на страстите, но от духа на Знанието, който ще му донесе Мира и благоденствието.
към текста >>

Това Царство не е далеч, но е близо; то е вече в света, работи силно, пътят му се гради и рано или късно то ще бъде помежду нас.
Тук, върху тази здрава основа, умът безопасно може да полага своето положително знание за Истината, която е единствената съществена храна за подържането на неговото съществуване. Върху тази съща основа разумът придобива силата да повдига стените на великия „храм на възпитанието“. Този възпитателен „дом“ се съзижда от Духа на Истината, който вече действа в душата на человечеството за благото на чадата му. Под неговият покрив ние трябва всички да се възпитаме в три главни и основни начала: в пътя на самата действителна Истина, в пътя на самата действителна Добродетел и в пътя на самата действителна Любов. От под неговият покрив ние всички трябва да излезем благородни съграждани на бъдещето Царство. Това Царство не е далеч, но е близо; то е вече в света, работи силно, пътят му се гради и рано или късно то ще бъде помежду нас. Славата на всички други царства ще падне пред неговия крак. Това Царство е царство на истинския Дух – царството на Правдата. В това Царство человек ще се повдигне по-горе от грубия дух на природният свят и ще съзнае, че той не е роден да бъде роб, но свободен; не да вярва сляпо, но разумно; не да се управлява от невежеството на страстите, но от духа на Знанието, който ще му донесе Мира и благоденствието. Тази велика мисъл е вече дълбоко проникнала человеческата душа. И ние с бързи крачки се движим с необорима сила, да влезнем в този Нов живот, в тази пълна Свобода, гдето Любовта ще ни бъде общ закон.
към текста >>

В това Царство человек ще се повдигне по-горе от грубия дух на природният свят и ще съзнае, че той не е роден да бъде роб, но свободен; не да вярва сляпо, но разумно; не да се управлява от невежеството на страстите, но от духа на Знанието, който ще му донесе Мира и благоденствието.
Под неговият покрив ние трябва всички да се възпитаме в три главни и основни начала: в пътя на самата действителна Истина, в пътя на самата действителна Добродетел и в пътя на самата действителна Любов. От под неговият покрив ние всички трябва да излезем благородни съграждани на бъдещето Царство. Това Царство не е далеч, но е близо; то е вече в света, работи силно, пътят му се гради и рано или късно то ще бъде помежду нас. Славата на всички други царства ще падне пред неговия крак. Това Царство е царство на истинския Дух – царството на Правдата. В това Царство человек ще се повдигне по-горе от грубия дух на природният свят и ще съзнае, че той не е роден да бъде роб, но свободен; не да вярва сляпо, но разумно; не да се управлява от невежеството на страстите, но от духа на Знанието, който ще му донесе Мира и благоденствието. Тази велика мисъл е вече дълбоко проникнала человеческата душа. И ние с бързи крачки се движим с необорима сила, да влезнем в този Нов живот, в тази пълна Свобода, гдето Любовта ще ни бъде общ закон. Но нека да не даваме повод да се мисли, че само мечтите са достатъчни. Не, при това трябва да сме и дейци. Да, дейци – това е необходимо условие за всекиго.
към текста >>

Нека се не мамим да мислим и си въображаваме, че има друг изходен път от дилемата на настоящия си живот, от настоящето си положение.
Понеже да се постигне какво-годе променение и преобразувание у нашия собствен живот като человеци, изискват се условия, изискват се старания, изискват се стремления – стремления с определено направление, основани на истински научни начала. Обаче да се създадат условията, да се предизвикват старанията и да се подбудят стремленията, необходима е сила и енергия, която да е проникната и въодушевена със самата велика цел на Живота. А тази благородна цел включава по естество духовното просвещение и подобрение на членовете в обществото. Сега за постигането на това подобрение и просвещение необходима е, първом, добра почва, благородни средства и разумни начала. Под тия условия, ще бъдем в състояние да положим истинска основа на възпитанието, а следователно и бъдещето си въздигане като народ и общество от общата челяд на человечеството. Нека се не мамим да мислим и си въображаваме, че има друг изходен път от дилемата на настоящия си живот, от настоящето си положение. Не, денят се познава от утринта, казва народната поговорка. Колко са истини тия думи! Щом знаем законите, които управляват известни събития, ние можем с математическа точност да предскажем последствията на резултата. Благодарение на науката, чрез своя постоянен труд е хвърлила светлина върху този предмет, като ни е избавила от неверието и колебанието на ума ни – да мислим, че явленията и събитията в Природата могат да вземат каквото и да е направление, какъвто и да е път. Обаче то е знайно, че те са управляват от определени и постоянни закони.
към текста >>

Щом знаем законите, които управляват известни събития, ние можем с математическа точност да предскажем последствията на резултата.
Сега за постигането на това подобрение и просвещение необходима е, първом, добра почва, благородни средства и разумни начала. Под тия условия, ще бъдем в състояние да положим истинска основа на възпитанието, а следователно и бъдещето си въздигане като народ и общество от общата челяд на человечеството. Нека се не мамим да мислим и си въображаваме, че има друг изходен път от дилемата на настоящия си живот, от настоящето си положение. Не, денят се познава от утринта, казва народната поговорка. Колко са истини тия думи! Щом знаем законите, които управляват известни събития, ние можем с математическа точност да предскажем последствията на резултата. Благодарение на науката, чрез своя постоянен труд е хвърлила светлина върху този предмет, като ни е избавила от неверието и колебанието на ума ни – да мислим, че явленията и събитията в Природата могат да вземат каквото и да е направление, какъвто и да е път. Обаче то е знайно, че те са управляват от определени и постоянни закони. А тия нравствени закони произвождат онова в обществения живот, което ние сеем: ако добро семе – добър плод, ако зло семе – зъл плод. Земята, която ражда житото, ражда тъй също и бодилите и репеите. Слънцето, топлината и влагата, които служат на едното, служат тъй също и на другото.
към текста >>

Благодарение на науката, чрез своя постоянен труд е хвърлила светлина върху този предмет, като ни е избавила от неверието и колебанието на ума ни – да мислим, че явленията и събитията в Природата могат да вземат каквото и да е направление, какъвто и да е път.
Под тия условия, ще бъдем в състояние да положим истинска основа на възпитанието, а следователно и бъдещето си въздигане като народ и общество от общата челяд на человечеството. Нека се не мамим да мислим и си въображаваме, че има друг изходен път от дилемата на настоящия си живот, от настоящето си положение. Не, денят се познава от утринта, казва народната поговорка. Колко са истини тия думи! Щом знаем законите, които управляват известни събития, ние можем с математическа точност да предскажем последствията на резултата. Благодарение на науката, чрез своя постоянен труд е хвърлила светлина върху този предмет, като ни е избавила от неверието и колебанието на ума ни – да мислим, че явленията и събитията в Природата могат да вземат каквото и да е направление, какъвто и да е път. Обаче то е знайно, че те са управляват от определени и постоянни закони. А тия нравствени закони произвождат онова в обществения живот, което ние сеем: ако добро семе – добър плод, ако зло семе – зъл плод. Земята, която ражда житото, ражда тъй също и бодилите и репеите. Слънцето, топлината и влагата, които служат на едното, служат тъй също и на другото. Във всякой случай ние ще приемем равносилното на онова, което сме дали или посели.
към текста >>

Обаче то е знайно, че те са управляват от определени и постоянни закони.
Нека се не мамим да мислим и си въображаваме, че има друг изходен път от дилемата на настоящия си живот, от настоящето си положение. Не, денят се познава от утринта, казва народната поговорка. Колко са истини тия думи! Щом знаем законите, които управляват известни събития, ние можем с математическа точност да предскажем последствията на резултата. Благодарение на науката, чрез своя постоянен труд е хвърлила светлина върху този предмет, като ни е избавила от неверието и колебанието на ума ни – да мислим, че явленията и събитията в Природата могат да вземат каквото и да е направление, какъвто и да е път. Обаче то е знайно, че те са управляват от определени и постоянни закони. А тия нравствени закони произвождат онова в обществения живот, което ние сеем: ако добро семе – добър плод, ако зло семе – зъл плод. Земята, която ражда житото, ражда тъй също и бодилите и репеите. Слънцето, топлината и влагата, които служат на едното, служат тъй също и на другото. Във всякой случай ние ще приемем равносилното на онова, което сме дали или посели. Може да се подигнат възражения против горе казаното, но за това кой е крив?
към текста >>

Събитията в света не се управляват от нашата воля, нито пък целият живот се урежда и устройва според нашите детински въображения.
Слънцето, топлината и влагата, които служат на едното, служат тъй също и на другото. Във всякой случай ние ще приемем равносилното на онова, което сме дали или посели. Може да се подигнат възражения против горе казаното, но за това кой е крив? Нима ако Истината стои пред нас, трябва ли да затворим очите си против фактите? Кой е виновникът, кога се изказва една Истина? Събитията в света не се управляват от нашата воля, нито пък целият живот се урежда и устройва според нашите детински въображения. В Природата има закони, и то велики, които ни карат с глава и крака на напред, без да се спират да ни питат дали техните действия са съгласни с нашите мисли, или не. Нима за нашето идване на тази земна повърхност някой ни е питал дали е според угодата ни? Кой изпроводи онази първоначална клетка, която стана виновника за нашето съществуване? То е много лесна работа да разправяме как тази клетка минувала от едно състояние в друго и по този начин образувала всичките видове и родове животни. Но що и влизаше ней в ръкава да прави тия еволюции и защо?
към текста >>

Тази Истина, която е почнала да озарява народите, тя ще ни отправи в пътя на истинското образование.
Началата ще ни са вдъхнат от възпитанието, щом потърсим помощта му. Истината, кога се разбере от ума и усвои от волята, става един от най-съществените елементи за съживлението, въздигането и напредъка на кое и да е общество, на кой и да е народ. Тя придобива онова свойство вътре у душата, което ние наричаме Любов. Това велико качество пробужда у нашия живот всяка способност в обща деятелност. Ние отправяме тогава стъпките си към онова велико стремление в Живота, което науката нарича образование или цивилизация. Тази Истина, която е почнала да озарява народите, тя ще ни отправи в пътя на истинското образование. В този път ние ще бъдем в сила да избавим живота си от корабокрушение и съвършено разорение. Дълго време сме се скитали из пустинята както Израилския народ; времето е настанало вече, когато трябва да се заловим сериозно за предлежащата работа, която ни са пада като человеци и членове от общата челяд на человечеството. Нечестието и порока дълбоко са спуснали корен в нашия живот, загнездили са се като у дома си. Обаче ние, като хора свестни и разумни, трябва да потърсим изходен път. Необходимо е да се постараем да употребим добри лекарства, за да можем поне за в бъдеще да се избавим от тази болест, от тази мания на человеческото извратено себелюбие; другояче, нашата участ ще бъде подобна на участта на един организъм, хванат от проказа, на когото краят е гниене и разлагане.
към текста >>

В този път ние ще бъдем в сила да избавим живота си от корабокрушение и съвършено разорение.
Истината, кога се разбере от ума и усвои от волята, става един от най-съществените елементи за съживлението, въздигането и напредъка на кое и да е общество, на кой и да е народ. Тя придобива онова свойство вътре у душата, което ние наричаме Любов. Това велико качество пробужда у нашия живот всяка способност в обща деятелност. Ние отправяме тогава стъпките си към онова велико стремление в Живота, което науката нарича образование или цивилизация. Тази Истина, която е почнала да озарява народите, тя ще ни отправи в пътя на истинското образование. В този път ние ще бъдем в сила да избавим живота си от корабокрушение и съвършено разорение. Дълго време сме се скитали из пустинята както Израилския народ; времето е настанало вече, когато трябва да се заловим сериозно за предлежащата работа, която ни са пада като человеци и членове от общата челяд на человечеството. Нечестието и порока дълбоко са спуснали корен в нашия живот, загнездили са се като у дома си. Обаче ние, като хора свестни и разумни, трябва да потърсим изходен път. Необходимо е да се постараем да употребим добри лекарства, за да можем поне за в бъдеще да се избавим от тази болест, от тази мания на человеческото извратено себелюбие; другояче, нашата участ ще бъде подобна на участта на един организъм, хванат от проказа, на когото краят е гниене и разлагане. Науката с откритията си иде да потвърди една истина, която е била занемарена в нашият ум и не се е вземала в съображение.
към текста >>

Обаче ние, като хора свестни и разумни, трябва да потърсим изходен път.
Ние отправяме тогава стъпките си към онова велико стремление в Живота, което науката нарича образование или цивилизация. Тази Истина, която е почнала да озарява народите, тя ще ни отправи в пътя на истинското образование. В този път ние ще бъдем в сила да избавим живота си от корабокрушение и съвършено разорение. Дълго време сме се скитали из пустинята както Израилския народ; времето е настанало вече, когато трябва да се заловим сериозно за предлежащата работа, която ни са пада като человеци и членове от общата челяд на человечеството. Нечестието и порока дълбоко са спуснали корен в нашия живот, загнездили са се като у дома си. Обаче ние, като хора свестни и разумни, трябва да потърсим изходен път. Необходимо е да се постараем да употребим добри лекарства, за да можем поне за в бъдеще да се избавим от тази болест, от тази мания на человеческото извратено себелюбие; другояче, нашата участ ще бъде подобна на участта на един организъм, хванат от проказа, на когото краят е гниене и разлагане. Науката с откритията си иде да потвърди една истина, която е била занемарена в нашият ум и не се е вземала в съображение. Това показание е следующето: само онзи организъм ще преживее всичките кризи на живота, който се приспособлява на изискуемите условия на управляющите го закони и сили. Този е един важен факт, които трябва да се има предвид в нашето поведение. Това се е потвърдило ясно от отдавна направените вече изследвания на учения естествоизпитател Чарлз Дарвина (Сharles Darwin).
към текста >>

Това показание е следующето: само онзи организъм ще преживее всичките кризи на живота, който се приспособлява на изискуемите условия на управляющите го закони и сили.
Дълго време сме се скитали из пустинята както Израилския народ; времето е настанало вече, когато трябва да се заловим сериозно за предлежащата работа, която ни са пада като человеци и членове от общата челяд на человечеството. Нечестието и порока дълбоко са спуснали корен в нашия живот, загнездили са се като у дома си. Обаче ние, като хора свестни и разумни, трябва да потърсим изходен път. Необходимо е да се постараем да употребим добри лекарства, за да можем поне за в бъдеще да се избавим от тази болест, от тази мания на человеческото извратено себелюбие; другояче, нашата участ ще бъде подобна на участта на един организъм, хванат от проказа, на когото краят е гниене и разлагане. Науката с откритията си иде да потвърди една истина, която е била занемарена в нашият ум и не се е вземала в съображение. Това показание е следующето: само онзи организъм ще преживее всичките кризи на живота, който се приспособлява на изискуемите условия на управляющите го закони и сили. Този е един важен факт, които трябва да се има предвид в нашето поведение. Това се е потвърдило ясно от отдавна направените вече изследвания на учения естествоизпитател Чарлз Дарвина (Сharles Darwin). Този факт се подвожда под т.нар. закон за еволюцията на органическите тела – преживяване на най-добрите (Survival of the fitest). Според условията на този жизнено-органически закон, само онези животни се спазват и благославят, на които естеството върви в прямо съгласие със законите на последователните стадии на развитието.
към текста >>

Един от научните факти, който е хвърлил светлина върху естеството на нещата, е този, че в Природата съществуват сложни и деликатни монадически организми, в естеството на които се проявляват и крият тайнствени способности, надарени с разсъдък.
А тъй като человекът се намира на върха на тази лествица на това развитие, то от него се изисква повече, отколкото кое и да е друго същество. Законът е: комуто много е дадено, много ще се и изисква; комуто малко, малко ще се изисква. От жабата не може да се изисква това, което се изисква от человека. Това произтича от простата причина, че человек е нравствено същество, съвпрегнато от висшата природа със задължения, които произлизат от естеството на неговия Дух. В человека съществуват вече две еволюции, за които ще говорим по-после. Един от научните факти, който е хвърлил светлина върху естеството на нещата, е този, че в Природата съществуват сложни и деликатни монадически организми, в естеството на които се проявляват и крият тайнствени способности, надарени с разсъдък. Това, мисля, не изисква никакво доказателство, защото е почти очевидна истина, която всякой може сам да провери. Този факт потвърдява онази вътрешна самостоятелна деятелност, която е била пренебрегвана и омаловажавана от мнозина. Тази истина потвърждава това, че Природата гони една обща велика цел в своите действия. Важно е за нас да се не мамим в своите повърхностни внушения и впечатления – да заключаваме преждевременно, че Природата е мъртва, безчувствена и неразумна. Такова едно заключение открива голотата на нашите детински познания, както на първобитния человек в Едемския рай.
към текста >>

Там, казва тя, гдето има смърт, има и живот (с това трябва да подразумяваме, че смъртта съществува само за органическия живот; взема се по някой път и в преносен смисъл).
Тялото стои, но то е студено, мъртво, живостта му е изгаснала, животът го е оставил. Различно се мисли върху този въпрос. Но той все остава задача. Науката ни убеждава във факта, че не съществува абсолютна смърт. Смъртта, казва тя, е нещо релативно и необходимо за такъв свят, с такова устройство като нашият. Там, казва тя, гдето има смърт, има и живот (с това трябва да подразумяваме, че смъртта съществува само за органическия живот; взема се по някой път и в преносен смисъл). В непрестанната смърт е и проявлението на непрестанния Живот. Докато человек умира, то е и знак, че той живее; но щом престане да живее ще престани и да умира. Това е физиологическата истина. Погледнете в человеческото тяло и вие ще видите два процеса да се извършват вътре в неговия организъм в едно и също време – Живот и смърт работят рамо до рамо в един и същ момент. От една страна силите на смъртта действат да турят край на всяка органическа деятелност, а от друга, силите на Живота постоянно подновяват тази деятелност.
към текста >>

И ако в настояще време тя постъпва грубо и нечеловеколюбиво според нашето гледане и съдене, то за тези си постъпки има дълбоки причини, които я заставляват да действа по този начин, понеже е най-добрият от всички други, които ние можем да си представим.
И да предположим, че би съществувал в подобна форма като настоящата, то никога не би направил нито крачка към какво-годе усъвършенстване. Това мнение се поддържа от естествените науки. Някои от низшите животни се размножават с такава чудна скорост, щото едвам ли можем да си представим какво ли би станало на Земята след един век, ако смъртта се премахнеше. Навярно светът би се вмирисал само от изверженията на тази сган И наместо да умираме полека, щяхме да умрем изведнъж. Трябва да знаем, че висшата Природа отдавна си направила сметките, като е предвидила всичките случаи. И ако в настояще време тя постъпва грубо и нечеловеколюбиво според нашето гледане и съдене, то за тези си постъпки има дълбоки причини, които я заставляват да действа по този начин, понеже е най-добрият от всички други, които ние можем да си представим. Целта на Духа в Природата не е да увеличава и умножава органическия живот в количество, но да го развива и усъвършенства в качество и степен. Стремлението му е да въздига достойнството на неговото вътрешно естество, да уякчава силата на неговата върховна природа, която според закона на биос (Живота) може да се пренася в която и да е част на Вселената и да взема онова място и положение, което подхожда на естеството й. Вечният живот сам, по необходимостта на своето естество, изисква и вечни условия, които не съществуват никъде другаде, освен в безпределността на Вечната вселена. Тази е причината защо Животът в никой материален свят не може да бъде вечен – защото самият свят не съдържа тия условия, понеже е изложен на изменения. А тия изменения от самото естество на тия закони на Природата произвождат разрушителни действия.
към текста >>

Отрова в тази смисъл, че произвожда горене и окисляване в нашия организъм, съвпрегнато с химически действия и променения.
Вечният живот сам, по необходимостта на своето естество, изисква и вечни условия, които не съществуват никъде другаде, освен в безпределността на Вечната вселена. Тази е причината защо Животът в никой материален свят не може да бъде вечен – защото самият свят не съдържа тия условия, понеже е изложен на изменения. А тия изменения от самото естество на тия закони на Природата произвождат разрушителни действия. Това странно явление смъртта е следствие от физическите променения на елементите в материята. Кислорода е първата отрова, която поглъщаме, казват учените физикохимисти. Отрова в тази смисъл, че произвожда горене и окисляване в нашия организъм, съвпрегнато с химически действия и променения. А от опит знаем, че всяко тяло, което гори, губи част от своята енергия, т.е. в прост език казано, изгаря. И тъй, право е казал един учен: „Человек е горяща свещ.“ Всичката разлика се състои в това, че някои изгарят по-скоро, а някой – по-полека. Въпросът е свети ли нашата свещ в този тъмен свят. „Обаче ще дойде едно време – казва философът Спенсер, – когато вътрешните условия на органическия живот да дойдат в прямо съгласие с външните условия на Природата; тогава животът ще стане постоянен.“ Нека го кажем – вечен.
към текста >>

Той е бил принуден да търси изходен път от това трудно положение, но за този изход са се изисквали хиляди и хиляди години от постоянен труд, докато си проправи пътя.
Природата, тази негова попечителка и надзирателка, не е желаела да го гледа лениво и безделно същество – да се попотрива насам-нататък и да си повдига рамената сегиз-тогиз, да се попрозява и казва: „Дай да ям сега“. Тя е предвидила тази опасност за неговото развитие. И да го избави от пропадане в неизвестност, тя е била принудена да го постави в такива условия и обстоятелства, гдето да е заобиколен с хиляди мъчнотии и опасности за своя живот. Борбата за съществуване се явила пред него като единствено средство да го запази от надлежащото зло. Той трябвало да се бори не само против хищните зверове, които са го застрашавали всякой ден, но и против грубите сили на Природата, които всички като че му са станали заклети врагове. Той е бил принуден да търси изходен път от това трудно положение, но за този изход са се изисквали хиляди и хиляди години от постоянен труд, докато си проправи пътя. Необходимо е било за него да направи избор помежду голия живот и знанието за Истината. В борбата за самосъхранение той е видял едничкото условие за съществуване, в което самата Природа му показала, че е необходимо за него да се подвизава, т.е. да изтреби своите противници и врагове и със силата на оръжието си да прокарва пътя си по лицето на Земята. То е било необходимо, от негова страна, да премахва всичките пречки за безопасността на своя живот, освен това да подготви почвата на Земята за своето развитие, която е била една от първоначалните условия да поддържа неговия род. Само по такъв начин той е можал да се множи и размножава по лицето на Земята и да е направи поле за своята деятелност.
към текста >>

да изтреби своите противници и врагове и със силата на оръжието си да прокарва пътя си по лицето на Земята.
Борбата за съществуване се явила пред него като единствено средство да го запази от надлежащото зло. Той трябвало да се бори не само против хищните зверове, които са го застрашавали всякой ден, но и против грубите сили на Природата, които всички като че му са станали заклети врагове. Той е бил принуден да търси изходен път от това трудно положение, но за този изход са се изисквали хиляди и хиляди години от постоянен труд, докато си проправи пътя. Необходимо е било за него да направи избор помежду голия живот и знанието за Истината. В борбата за самосъхранение той е видял едничкото условие за съществуване, в което самата Природа му показала, че е необходимо за него да се подвизава, т.е. да изтреби своите противници и врагове и със силата на оръжието си да прокарва пътя си по лицето на Земята. То е било необходимо, от негова страна, да премахва всичките пречки за безопасността на своя живот, освен това да подготви почвата на Земята за своето развитие, която е била една от първоначалните условия да поддържа неговия род. Само по такъв начин той е можал да се множи и размножава по лицето на Земята и да е направи поле за своята деятелност. Дотук человек несъзнателно е вършил своята длъжност. Той не е можел да предвиди какво бъдещите векове ще донесат и какво бъдещите родове ще създадат. В него още не било се пробудило чувството на духовния живот, той е бил невеж.
към текста >>

До това време человек се управлявал само от страха на природния свят.
Само по такъв начин той е можал да се множи и размножава по лицето на Земята и да е направи поле за своята деятелност. Дотук человек несъзнателно е вършил своята длъжност. Той не е можел да предвиди какво бъдещите векове ще донесат и какво бъдещите родове ще създадат. В него още не било се пробудило чувството на духовния живот, той е бил невеж. Не бил още в сила да разбира онези духовни велики закони, които са съдържали мощната сила да го направят свободен, да му дадат великата способност да мисли и изказва своите мисли. До това време человек се управлявал само от страха на природния свят. Той е бил влечен нанапред от закона на самосъхранението. То се разбира, че ако человек бе оставен под това управление, той не би се подигнал над общото равнище. Но върховният Дух на Живота предвидил и съзнал тази истина. Той видял опасността за человека, че ако той се остави само на влеченията и подбужденията на този естествен закон на себесъхранението, то не в твърде дълго време в бъдещето той ще развие у себе си най-лошите качества и способности и би станал ужас за всички. И вместо да произведе и възпита от него едно благородно същество – да отговаря на своето име, то тя би произвела и възпитала от него един человечески изверг, който щеше да бъде способен да потопи лицето на цялата Земя в кръвта на своите братя и ближни.
към текста >>

Този щеше да бъде изходният естествен път от кризата на Живота.
То се разбира, че ако человек бе оставен под това управление, той не би се подигнал над общото равнище. Но върховният Дух на Живота предвидил и съзнал тази истина. Той видял опасността за человека, че ако той се остави само на влеченията и подбужденията на този естествен закон на себесъхранението, то не в твърде дълго време в бъдещето той ще развие у себе си най-лошите качества и способности и би станал ужас за всички. И вместо да произведе и възпита от него едно благородно същество – да отговаря на своето име, то тя би произвела и възпитала от него един человечески изверг, който щеше да бъде способен да потопи лицето на цялата Земя в кръвта на своите братя и ближни. И разбира се от само себе си, че нищо не би имало силата да обуздае неговата необузданост и нечестие, освен самата смърт, която щеше да тури край на неговата зловеща деятелност. Този щеше да бъде изходният естествен път от кризата на Живота. В това няма нищо необикновено, подобна участ е постигнала много други родове животни, които са изчезнали от лицето на Земята по различни причини. Какви влияния са избавили человеческия род от подобна участ? Това ще научим, но нататък Но ние виждаме, че е имало и други средства в ръцете на Природата, за да се избегне такова едно събитие, което е било най-малко желателно от всички други. Става ясно в нашите умове, че каквато и да е друга криза или случка в Живота е по предпочитителна и добра, отколкото уничтожението на человеческия род, който представлява плода на онази жизнена сила, която е работила така усърдно през толкова стотици хиляди години на земното кълбо с някакъв план.
към текста >>

Става ясно в нашите умове, че каквато и да е друга криза или случка в Живота е по предпочитителна и добра, отколкото уничтожението на человеческия род, който представлява плода на онази жизнена сила, която е работила така усърдно през толкова стотици хиляди години на земното кълбо с някакъв план.
Този щеше да бъде изходният естествен път от кризата на Живота. В това няма нищо необикновено, подобна участ е постигнала много други родове животни, които са изчезнали от лицето на Земята по различни причини. Какви влияния са избавили человеческия род от подобна участ? Това ще научим, но нататък Но ние виждаме, че е имало и други средства в ръцете на Природата, за да се избегне такова едно събитие, което е било най-малко желателно от всички други. Става ясно в нашите умове, че каквато и да е друга криза или случка в Живота е по предпочитителна и добра, отколкото уничтожението на человеческия род, който представлява плода на онази жизнена сила, която е работила така усърдно през толкова стотици хиляди години на земното кълбо с някакъв план. Не напразно е тя иждивявала своята енергия върху това същество, което облякла в плът и кръв, както и другите животни, но се показвала някак си по-благоразположена спрямо него, като му дала нещо повече, отколкото на другите негови единоплеменници по кръв. Защо е сторила това не знаем. Защо е отворила свободен път на человека и му дала вход в дома си да се ползва с извънредни привилегии, които на другите животни били отказани? Това остава тайна за нашия ум. Ние ще загатнем само това, че причината на тази разлика стои в естеството на самия Живот.
към текста >>

Защо е отворила свободен път на человека и му дала вход в дома си да се ползва с извънредни привилегии, които на другите животни били отказани?
Това ще научим, но нататък Но ние виждаме, че е имало и други средства в ръцете на Природата, за да се избегне такова едно събитие, което е било най-малко желателно от всички други. Става ясно в нашите умове, че каквато и да е друга криза или случка в Живота е по предпочитителна и добра, отколкото уничтожението на человеческия род, който представлява плода на онази жизнена сила, която е работила така усърдно през толкова стотици хиляди години на земното кълбо с някакъв план. Не напразно е тя иждивявала своята енергия върху това същество, което облякла в плът и кръв, както и другите животни, но се показвала някак си по-благоразположена спрямо него, като му дала нещо повече, отколкото на другите негови единоплеменници по кръв. Защо е сторила това не знаем. Защо е отворила свободен път на человека и му дала вход в дома си да се ползва с извънредни привилегии, които на другите животни били отказани? Това остава тайна за нашия ум. Ние ще загатнем само това, че причината на тази разлика стои в естеството на самия Живот. Человек, ако и да се е явил по-късно от всички други земни същества, обаче по естеството на своята природа, е по стар от всички тях. Това твърдение може да се докаже от сложността на неговото естество и от развитието на духовните му сили. Правилото е това, че колкото един организъм е по-сложен, толкова повече време се е изисквало за неговото създаване и произвождане.
към текста >>

Всичките стъпки на органическия живот са само стъпала, които ни показват отгде человек е минал и по какъв естествен път той е възлязъл в настоящето положение, гдето го намираме.
Человек, ако и да се е явил по-късно от всички други земни същества, обаче по естеството на своята природа, е по стар от всички тях. Това твърдение може да се докаже от сложността на неговото естество и от развитието на духовните му сили. Правилото е това, че колкото един организъм е по-сложен, толкова повече време се е изисквало за неговото създаване и произвождане. Видът и родът на человека се е явил подир всички, но естеството му е съществувало преди всички. Редът, който ние виждаме в природния свят, е перспективно обърнат в нашия ум. Всичките стъпки на органическия живот са само стъпала, които ни показват отгде человек е минал и по какъв естествен път той е възлязъл в настоящето положение, гдето го намираме. Душата му възлиза от бездната чрез клетката, а Духът му слиза отгоре, от Небето, посредством силата на Живота. В този период на человеческото качване по стъпалата на естественото си развитие някъде къде края на природната стълба на първата еволюция се ражда Нова епоха за человеческата душа. Необходимостта на неговото напреднало естество е изисквало той да се подведе под управлението на великия закон на дълга и да се подложи под влиянието на най-великата сила в Природата – силата Любов. Само тази единствена сила в дълбочините на душата му е била възможна да го избави от разкапване и преждевременна смърт. Любовта е съдържала условията, качествата и средствата, с които да обуздава влеченията на грубата му натура и да го подготви да се облече в благородното си естество, нему подобающо като человек, като същество разумно.
към текста >>

Любовта е била могъща със своите добродетели, за да го убеди и изведе вън от пътя на варварството и да му покаже правия път на просвещението.
Душата му възлиза от бездната чрез клетката, а Духът му слиза отгоре, от Небето, посредством силата на Живота. В този период на человеческото качване по стъпалата на естественото си развитие някъде къде края на природната стълба на първата еволюция се ражда Нова епоха за человеческата душа. Необходимостта на неговото напреднало естество е изисквало той да се подведе под управлението на великия закон на дълга и да се подложи под влиянието на най-великата сила в Природата – силата Любов. Само тази единствена сила в дълбочините на душата му е била възможна да го избави от разкапване и преждевременна смърт. Любовта е съдържала условията, качествата и средствата, с които да обуздава влеченията на грубата му натура и да го подготви да се облече в благородното си естество, нему подобающо като человек, като същество разумно. Любовта е била могъща със своите добродетели, за да го убеди и изведе вън от пътя на варварството и да му покаже правия път на просвещението. За да се постигнат тия резултати в неговия живот, не е била лесна работата. Цяла върволица от променения са били необходими да вземат място в неговия душевен организъм, в неговия духовен живот. Неговата вътрешна чувствителност и душевни усещания, неговите вътрешни мисли и умствени центрове претърпели едно коренно преобразувание, което дало подтик на неговата духовна еволюция, която създала в него понятията за нравствения свят. Само след това радикално променение в естеството на человека той е бил вече в състояние да разпознава дясната си ръка от лявата, правото от кривото, злото от Доброто и истинното от лъжливото. От този духовно-нравствен подтик той е бил принуден да следва пътя на разума.
към текста >>

Само след това радикално променение в естеството на человека той е бил вече в състояние да разпознава дясната си ръка от лявата, правото от кривото, злото от Доброто и истинното от лъжливото.
Любовта е съдържала условията, качествата и средствата, с които да обуздава влеченията на грубата му натура и да го подготви да се облече в благородното си естество, нему подобающо като человек, като същество разумно. Любовта е била могъща със своите добродетели, за да го убеди и изведе вън от пътя на варварството и да му покаже правия път на просвещението. За да се постигнат тия резултати в неговия живот, не е била лесна работата. Цяла върволица от променения са били необходими да вземат място в неговия душевен организъм, в неговия духовен живот. Неговата вътрешна чувствителност и душевни усещания, неговите вътрешни мисли и умствени центрове претърпели едно коренно преобразувание, което дало подтик на неговата духовна еволюция, която създала в него понятията за нравствения свят. Само след това радикално променение в естеството на человека той е бил вече в състояние да разпознава дясната си ръка от лявата, правото от кривото, злото от Доброто и истинното от лъжливото. От този духовно-нравствен подтик той е бил принуден да следва пътя на разума. В този път той е трябвал да се подвизава винаги, макар и да е правил чести отклонения. Обаче Любовта вдъхнала в душата му нов живот, истински понятия, добри желания и стремления към Доброто, към истинното и хубавото – самия център на всичкото му съществувание. От естествата на тия два закона именно – закона на самосъхранението и закона на дълга вътре в человека се е породила борба, която е произлязла от пробуждането на неговата духовна природа, която предизвикала человеческия Дух да се яви на сцената и да вземе управлението на своите действия и отчета на своите дела и работи. Без тази вътрешна борба и без това вътрешно възпитание в изпълнението на върховните закони, и без посредството на Любовта человек завинаги би останал там, гдето си е бил отначало, и не би се различавал твърде много от другите животни.
към текста >>

От този духовно-нравствен подтик той е бил принуден да следва пътя на разума.
Любовта е била могъща със своите добродетели, за да го убеди и изведе вън от пътя на варварството и да му покаже правия път на просвещението. За да се постигнат тия резултати в неговия живот, не е била лесна работата. Цяла върволица от променения са били необходими да вземат място в неговия душевен организъм, в неговия духовен живот. Неговата вътрешна чувствителност и душевни усещания, неговите вътрешни мисли и умствени центрове претърпели едно коренно преобразувание, което дало подтик на неговата духовна еволюция, която създала в него понятията за нравствения свят. Само след това радикално променение в естеството на человека той е бил вече в състояние да разпознава дясната си ръка от лявата, правото от кривото, злото от Доброто и истинното от лъжливото. От този духовно-нравствен подтик той е бил принуден да следва пътя на разума. В този път той е трябвал да се подвизава винаги, макар и да е правил чести отклонения. Обаче Любовта вдъхнала в душата му нов живот, истински понятия, добри желания и стремления към Доброто, към истинното и хубавото – самия център на всичкото му съществувание. От естествата на тия два закона именно – закона на самосъхранението и закона на дълга вътре в человека се е породила борба, която е произлязла от пробуждането на неговата духовна природа, която предизвикала человеческия Дух да се яви на сцената и да вземе управлението на своите действия и отчета на своите дела и работи. Без тази вътрешна борба и без това вътрешно възпитание в изпълнението на върховните закони, и без посредството на Любовта человек завинаги би останал там, гдето си е бил отначало, и не би се различавал твърде много от другите животни. В такъв случай не щеше да има нужда да му се търси т.нар.
към текста >>

В този път той е трябвал да се подвизава винаги, макар и да е правил чести отклонения.
За да се постигнат тия резултати в неговия живот, не е била лесна работата. Цяла върволица от променения са били необходими да вземат място в неговия душевен организъм, в неговия духовен живот. Неговата вътрешна чувствителност и душевни усещания, неговите вътрешни мисли и умствени центрове претърпели едно коренно преобразувание, което дало подтик на неговата духовна еволюция, която създала в него понятията за нравствения свят. Само след това радикално променение в естеството на человека той е бил вече в състояние да разпознава дясната си ръка от лявата, правото от кривото, злото от Доброто и истинното от лъжливото. От този духовно-нравствен подтик той е бил принуден да следва пътя на разума. В този път той е трябвал да се подвизава винаги, макар и да е правил чести отклонения. Обаче Любовта вдъхнала в душата му нов живот, истински понятия, добри желания и стремления към Доброто, към истинното и хубавото – самия център на всичкото му съществувание. От естествата на тия два закона именно – закона на самосъхранението и закона на дълга вътре в человека се е породила борба, която е произлязла от пробуждането на неговата духовна природа, която предизвикала человеческия Дух да се яви на сцената и да вземе управлението на своите действия и отчета на своите дела и работи. Без тази вътрешна борба и без това вътрешно възпитание в изпълнението на върховните закони, и без посредството на Любовта человек завинаги би останал там, гдето си е бил отначало, и не би се различавал твърде много от другите животни. В такъв случай не щеше да има нужда да му се търси т.нар. изгубена халка, която го е свързала с долните животни.
към текста >>

Разбира се от самата природа на техните стремления, че едните и другите полагат всичките си старания и усилия чрез органите на адвокатите си да убедят обществото и света наоколо им, че техните стремления, желания и цели са най-добрите под цялото небе и че с тяхното идване на власт всичко ще тръгне по най-добрия път или, както простата поговорка казва, „като мед и масло“.
И дали ще се намери в скоро време, или не това малко трябва да ни безпокои, понеже в изгубването на едно нещо ние сме спечелили друго много по-драгоценно. „Когато человекът се е изправил на двата си крака върху лицето на Земята, той се научил да мисли“, казва един учен мъж. Тия два закона – на самосъхранението и дълга – можем да ги предположим да са двете противоположни страни на нашето естество или пак двата центъра на нашата деятелност в Живота. Те са две истории, които ни разправят за началото на нашия Живот, за миналото и бъдещето на нашето съществуване. Ние можем да уподобим тия два закона на две политически партия в една държава, които са борят за първенство и власт. Разбира се от самата природа на техните стремления, че едните и другите полагат всичките си старания и усилия чрез органите на адвокатите си да убедят обществото и света наоколо им, че техните стремления, желания и цели са най-добрите под цялото небе и че с тяхното идване на власт всичко ще тръгне по най-добрия път или, както простата поговорка казва, „като мед и масло“. Обаче истината в ползата на едната или другата партия остава да се потвърди от опитността. Това е общо правило. И Христос казва на едно място в Евангелието: „От плодовете им ще ги познаете.“ Може ли трънка да роди смокини или пък смокиня – трънки? Разбира се от самото естество, че не може. От тази очевидна истина следват две неща: първо, предметите и вещите са ценят според своята стойност, а пък тази стойност напълно зависи от самото естество на предмета или вещта.
към текста >>

От тази разница страда днес нашето общество, понеже не избираме онова, което разумът ни диктува, а напротив – онова, към което страстите ни влекат Обаче всякой знае, че страстите са слепи и неразумни Тогава не е възможно на една сляпа сила да ни ръководи в пътят на добрия и просветен живот.
От този общ закон ние сме придобили едно истинско мерило в ума си, което ясно ни показва какви неща са подходящи и съобразни с нашата истинска природа и какви не са подходящи и не съобразни. С по ясни думи, всяка деятелност определя качествата на своето естество от последствията и резултатите си. Ако нашият ум да не бе подложен под влиянието и влечението на страстите, то без съмнение всякой един от нас би избрал онова, което е истинно и добро за себе си и другите. Но за жалост в ежедневния живот това не е така. Опитът показва, че страстите владеят, а пък разумът слугува. От тази разница страда днес нашето общество, понеже не избираме онова, което разумът ни диктува, а напротив – онова, към което страстите ни влекат Обаче всякой знае, че страстите са слепи и неразумни Тогава не е възможно на една сляпа сила да ни ръководи в пътят на добрия и просветен живот. Кой е онзи народ, които е бил така ръководен, че е успял? Има ли поне един пример в историята? – Нито един. Всякой народ или общество, което се е оставило да бъде ръководено от тях, безвъзвратно е пропадало под ударите на съдбата. Но можем ли ние да мислим, че нашата участ ще бъде по-добра, ако не обръщаме внимание на справедливостта и человеколюбието?
към текста >>

Но всичко това няма да се поправи, докато не са даде място и свобода на разума да управлява и ръководи кризите на Живота.
Но можем ли ние да мислим, че нашата участ ще бъде по-добра, ако не обръщаме внимание на справедливостта и человеколюбието? Съмнително е. Общата поговорка казва: „сляп сляпаго ако води, то и двамата ще паднат в ямата“. Общата истина, изказана в тази народна поговорка, дава ни да разберем, че поне единият от тия двама нещастници трябвало би да има здрави очи, за да се избегне онази грозяща опасност. Оттук става необходимост за живота ни да се отворят замижалите очи на разума, за да можем да предвидим опасностите, които са общи за всякой народ, за всякое общество и за всякой человек. Но всичко това няма да се поправи, докато не са даде място и свобода на разума да управлява и ръководи кризите на Живота. Само тогава ще имаме сила да поправим изопачения ред, от който сме страдали и още страдаме. В това именно са притичва истинският дух на науката и възпитанието да ни помогне да уредим живота си както подобава. Но нека разгледаме вкратце от где е произлязла несъстоятелността на нашия обществен живот, по какви причини человек е пренебрегнал своята свята длъжност и защо е почнал да върши дела, които никак не отговарят на званието му, нито пък го препоръчат за разумно същество, притежающо духовно-нравствени сили и качества. Тук сме задължени от фактите да признаем една естествена причина, която е дала подтик в человека към това странно явление, наречено разстройство, несъобразност, непоследователност в стъпките на цивилизования живот. Тази причина е следующата: под внушенията на първия закон на самосъхранението, който е имал предвид единичния живот и щастие на индивидиума, человек криво изтълкувал постановленията на общият Дух на Природата.
към текста >>

И попитай сърцето колко сила, колко енергия то изпраща посредством кръвта в мозъчните клетки – в тази обширна и многолюдна столица на человеческия живот, която има три хиляди пъти повече жители, отколкото цялото земно кълбо.
Моля, тогава този мой приятел да посети Народното събрание и послуша на разискванията, пренията и дебатите върху прокарването на различни проекти и закони, в които се полага основата на народното подобрение. Дали те постигат своята цел то е друг въпрос. Колко сила, колко енергия се иждивяват в това място! Тук планове се кроят, въпроси се решават и разискват от общ характер. Колко умове са заети да мислят и то все за доброто на бедния народ! И попитай сърцето колко сила, колко енергия то изпраща посредством кръвта в мозъчните клетки – в тази обширна и многолюдна столица на человеческия живот, която има три хиляди пъти повече жители, отколкото цялото земно кълбо. Тук, в този лабиринт, всичките реформи се създават. Но нека не забравяме, че Народното събрание не е мястото, отгдето Доброто може да се роди? Не, то е само мястото, отгдето Доброто може да се прокара в обществото; и то пак зависи много, какви хора имаме за представители и от какви сили и начала се те въодушевляват. Единственото място за раждането на Доброто е домът – той е първото светилище на человечеството, в което майката и бащата са първите първосвещеници при олтара на человеческата душа. От камъните на този храм – дома – Природата е почнала да полага основите за всецялото въздигане на всички разумни същества.
към текста >>

Не, то е само мястото, отгдето Доброто може да се прокара в обществото; и то пак зависи много, какви хора имаме за представители и от какви сили и начала се те въодушевляват.
Тук планове се кроят, въпроси се решават и разискват от общ характер. Колко умове са заети да мислят и то все за доброто на бедния народ! И попитай сърцето колко сила, колко енергия то изпраща посредством кръвта в мозъчните клетки – в тази обширна и многолюдна столица на человеческия живот, която има три хиляди пъти повече жители, отколкото цялото земно кълбо. Тук, в този лабиринт, всичките реформи се създават. Но нека не забравяме, че Народното събрание не е мястото, отгдето Доброто може да се роди? Не, то е само мястото, отгдето Доброто може да се прокара в обществото; и то пак зависи много, какви хора имаме за представители и от какви сили и начала се те въодушевляват. Единственото място за раждането на Доброто е домът – той е първото светилище на человечеството, в което майката и бащата са първите първосвещеници при олтара на человеческата душа. От камъните на този храм – дома – Природата е почнала да полага основите за всецялото въздигане на всички разумни същества. От този общ дом человекът е бил определен да приеме всичките свои дарби, сили, способности и благородни качества, според изискванията на върховния закон на Духа. Този е бил най-правият и естествен път да се постигне онази велика цел, която е пред нази. От дома человечеството е трябвало да очаква за хиляди години като един человек в надеждата за идването и раждането на всички Добродетели.
към текста >>

Този е бил най-правият и естествен път да се постигне онази велика цел, която е пред нази.
Но нека не забравяме, че Народното събрание не е мястото, отгдето Доброто може да се роди? Не, то е само мястото, отгдето Доброто може да се прокара в обществото; и то пак зависи много, какви хора имаме за представители и от какви сили и начала се те въодушевляват. Единственото място за раждането на Доброто е домът – той е първото светилище на человечеството, в което майката и бащата са първите първосвещеници при олтара на человеческата душа. От камъните на този храм – дома – Природата е почнала да полага основите за всецялото въздигане на всички разумни същества. От този общ дом человекът е бил определен да приеме всичките свои дарби, сили, способности и благородни качества, според изискванията на върховния закон на Духа. Този е бил най-правият и естествен път да се постигне онази велика цел, която е пред нази. От дома человечеството е трябвало да очаква за хиляди години като един человек в надеждата за идването и раждането на всички Добродетели. Те са били въплътявани в известни души, които са били олицетворение на общата Добродетел на человечеството. Те са били вдъхновени с истински велики мисли да откриват волята на онзи всемирен Дух, който оживотворява и владее всички. А тази воля всякой усеща и знае – тя е всемирна сила, всемирно стремление за жизнена деятелност вътре в нази и вън от нази. Всякой человек, който желае да съществува, да живее и участва в благата на този истински Живот, трябва да работи съзнателно за своите длъжности като член от общия организъм на този самосъзнателен духовен живот.
към текста >>

Природата не е почнала своите велики творения и произведения по един фантастически начин, какъвто си мислим и въображаваме по някой път.
Ние трябва да почнем преобразованието вътре у нази – тук са именно първоначалните елементи, от които може да се създаде един свестен живот, пълен с хубости и добрини. Тук именно лежат първоначалните закони, по които се е създала цялата Вселена. Нека да се не чудим на това – семето на бука е малко по величина, но с време става великолепно дърво. Всичката опасност стои само в две неща: първо, да се не изгуби вътрешната му сила, която преобръща елементите на физическия свят за в полза на живота, и второ, да се не пропуснат условията, които му дават възможността да постигне тази цел. Тук е тайната на успеха на всякой разумен живот. Природата не е почнала своите велики творения и произведения по един фантастически начин, какъвто си мислим и въображаваме по някой път. В нея има последователност и ред. Тя е почнала своята велика работа от най-дребните и най-малките неща, незабележителни по своята големина. В този случай тя е странна в своите действия и постъпки. За създаването на материалния свят тя е трябвало да почне първом от атомите, най-малките частици на веществото, които засега знаем – това е твърдението на науката. А въображава ли сте си някога като каква трябва да е величината на един атом?
към текста >>

Силата проявлява своята мощ в съединението; но това съединение изисква елементи приготвени, в които силата да покаже своята благотворителна деятелност и влияние.
Светът е бил оплакван по този начин от създанието мира, но каква полза сме придобили от този крокодилски плач? За в бъдеще ние се нуждаем от съчувствие, което произлиза от една душа, пълна с Любов за Доброто на другите. Единствената надежда за подобрението на обществения и честен живот трябва да се тури във възпитанието на дома. Към дома трябва да се присъединят училищата и всички други благородни учреждения, които носят възпитателен характер. Всичките трябва да се хванат ръка за ръка за постигането на тази единствена цел, която е основата на общественото благоденствие. Силата проявлява своята мощ в съединението; но това съединение изисква елементи приготвени, в които силата да покаже своята благотворителна деятелност и влияние. Без тия елементи силата няма значение самата по себе си. Това преобразувание ще се постигне само тогава, когато почнем напълно да съзнаваме и усещаме източника на злото и когато в нас се роди онова дълбоко желание да се освободим и избавим от това робство. Един болен е принуден да повика един вещ доктор да му помогне, щом като усети опасността за своя живот. Злото и порокът не са вънка, но вътре в нашия организъм. Те са последствия от предидущи причини, които тясно са свързани с нашите мозъчни центрове, в които особен род клетки, съвпрегнати с физико-психически стремления, подбуждат ни да играем ролята на дейци и причинители за добро или зло.
към текста >>

В първия случай всички тела, които губят равновесието си, падат и се разрушават, а във втория всички разумни същества, които престават да следват пътя на своята длъжност, лишават се от нравствена свобода и падат жертва на духовното разкапване
За това щем говори по-после. Това извращение на нашите сили и способности е възприето от деди и прадеди. То е дълбока и естествена наклонност, която се явява в нашия душевно-нравствен живот, щом ни се представят известни условия и причини, които да ни подбудят и заставят да вземем такова направление, което съвпада с течението на природният водопад, силата на когото влече всичко без разлика в едно и също направление. Ако нашият духовен живот няма достатъчна нравствена сила в ръката на волята – да отклони и избегне влиянието на това вътрешно влечение, то опасността е тъй неизбежна, както падането на един камък, който е вече изгубил равновесието си, от върха на една скала. Тук законът е един и същ, всичката разлика е само в начина на действията му. В първия случай всички тела, които губят равновесието си, падат и се разрушават, а във втория всички разумни същества, които престават да следват пътя на своята длъжност, лишават се от нравствена свобода и падат жертва на духовното разкапване Въпросът, който естествено се повдига в ума, е какъв лек да се употреби против това зло. Днешните злини и нещастия в обществения и частен живот са резултат от тази извратена природна наклонност, наречена първороден грях, душевно разстройство или по-добре – умствено отпадане Светът до голяма степен е под влиянието на тази сила, на тази пъклена страст, която е покварила и заразила всичко добро у нази. Отговорността разбира се пада върху всички нравствени същества, които са допуснали да се развие у техния живот. „Всякой, който прави грях – казва Христос на фарисеите, – раб е на греха. Но ако искате да бъдете свободни, променете живота си.
към текста >>

Мозъкът е седалището на всичките наши сили и способности; тук вътре, в този мозъчен лабиринт, всяка сила и способност има свой собствен орган, чрез който проявлява своята вродена деятелност.
Задачата вече сама по себе си ще се разреши. Ако една майка, горе-долу образована, имаше поне повърхностни понятия за мозъчното състояние на своето дете, тя навярно би го избавила от много злини, които в бъдеще биха му коствали живота. Желязото трябва да се бие, докато е горещо. Същото е и с человеческото естество – то може да се преобразува и възпитава, докато съдържа тази първоначална топлина на младия и гъвкав Живот, който възприема и усвоява всичко, що му се даде. Тук лежи една тайна за нашия ум и една действителна истина. Мозъкът е седалището на всичките наши сили и способности; тук вътре, в този мозъчен лабиринт, всяка сила и способност има свой собствен орган, чрез който проявлява своята вродена деятелност. От преодоляването в нази на коя и да е сила или наклонност, в едно или друго направление, взема определени черти нашият същински характер, т.е. всички други сили и способности се средоточават към тази вътрешна цел, която сме избрали и която действително определя положението ни към кой характер на нравствения свят принадлежим и какъв человек след малко ще станем. Това разбира се зависи твърде много от първоначалното подбуждение на нашите наклонности и сили вътре в клетките – да вземем едно съзнателно или несъзнателно направление. Тези вътрешни подбудителни мотиви решават нашата участ веднъж за всякога Имоверно е, че против тази научна теория могат да се подигнат куп възражения от известен клас мислители.
към текста >>

От преодоляването в нази на коя и да е сила или наклонност, в едно или друго направление, взема определени черти нашият същински характер, т.е.
Ако една майка, горе-долу образована, имаше поне повърхностни понятия за мозъчното състояние на своето дете, тя навярно би го избавила от много злини, които в бъдеще биха му коствали живота. Желязото трябва да се бие, докато е горещо. Същото е и с человеческото естество – то може да се преобразува и възпитава, докато съдържа тази първоначална топлина на младия и гъвкав Живот, който възприема и усвоява всичко, що му се даде. Тук лежи една тайна за нашия ум и една действителна истина. Мозъкът е седалището на всичките наши сили и способности; тук вътре, в този мозъчен лабиринт, всяка сила и способност има свой собствен орган, чрез който проявлява своята вродена деятелност. От преодоляването в нази на коя и да е сила или наклонност, в едно или друго направление, взема определени черти нашият същински характер, т.е. всички други сили и способности се средоточават към тази вътрешна цел, която сме избрали и която действително определя положението ни към кой характер на нравствения свят принадлежим и какъв человек след малко ще станем. Това разбира се зависи твърде много от първоначалното подбуждение на нашите наклонности и сили вътре в клетките – да вземем едно съзнателно или несъзнателно направление. Тези вътрешни подбудителни мотиви решават нашата участ веднъж за всякога Имоверно е, че против тази научна теория могат да се подигнат куп възражения от известен клас мислители. Но като оставим тия възражения привременно настрана, то и ние ще ги попитаме с един въпрос: от какви причини произлиза изопачаването на правите начала и истини у нашия живот?
към текста >>

Кой ги заставлява тогава да вършат тия дела?
Въпреки нашето образование и набожност, ние много начесто се повръщаме в живота си да вършим онова, което е низко, подло и недостойно за името человек. Йов е питал кой е родил капките на росата. И ние питаме кой е родил капките на злото, защо един е кротък, а друг – свиреп, защо един е съвестен и благочестив, а друг – нечестив и безсъвестен, защо един е разумен, а друг – безумен, защо един е истинолюбив и услужлив към всекиго, а друг – подъл, лъжец и грабител? Ако тия пороци съществуваха само помежду бедните и невежите, то щяхме да имаме каква-годе външна причина, произтекающа от условията на външния живот. Но за жалост принудени сме да признаем, че това не е така, тия пороци съществуват повечето помежду образованите и цивилизовани хора, които не са заставени поне както бедните и прости хорица от нужда да крадат и да лъжат. Кой ги заставлява тогава да вършат тия дела? Може би, ще каже някой, егоизмът. Но защо едно его да върши злото, а друго его – доброто? Всякой человек има „-изъм“, но в едно той служи за благородни дела, а в другиго – за подли. Може би ще се намери някой друг да каже с общото определение, че грехът е причината на всичко това. Но грехът сам по себе си е последствие от предидущи причини.
към текста >>

Сега зависи към кой център е по-близо нашият живот и кои сили преодоляват повече с влиянието си върху душевното ни стремление.
В света има не само колебание и движение помежду елементите, но съществува тъй също и непримирима борба помежду силите, които се разделят на положителни и отрицателни. Това е истинно както за физическите, тъй също и за нравствените и духовни сили. В Живота има два центъра на деятелност: центърът на положителните сили, т.е. на Доброто, и центърът на отрицателните сили, т.е. на злото. Сега зависи към кой център е по-близо нашият живот и кои сили преодоляват повече с влиянието си върху душевното ни стремление. От голяма важност е да знаем причините на лъжата, подлостта, нечестието, грабителството, насилието, неправдата, които се практикуват под различни образи и форми. Действително това е едно от най-странните явления в человеческия живот. Хора, които ние мислим за добре образовани, поставени на длъжност под известни условия и обстоятелства и подложени под известни налягания и влияния, ще извършат всичките почти пороци едно подир друго, и то без да ги бие съвестта или по-добре – без да се разкаят. Где е тогава причината, в человека ли, в условията ли, или във възпитанието? В химията има един закон, който е следующият: за да се произведе едно химическо съединение, изискват се три неща – първо, два елемента с взаимно сродство един към други и едно условие.
към текста >>

Духът на дълга ни диктува да търсим по-добър и человеколюбив път.
И право е казал един философ, че немарливостта е майка на всички злини. Днешните средства и методи за повдигането обществото са лишени от същински научен характер. Всичко е произволно и несъобразно с онези изисквания на истинския дух на жизнените и нравствени закони, от които зависи нашето щастие и благоденствие. Миризливите тъмници, несправедливите закони, острите саби и щикове и големите топове няма да подобрят положението ни, нито пък ще създадат нещо добро и благородно в нашия живот. Те са неща, принадлежащи на старата цивилизация от природния, груб и себелюбив человек, на когото всичкото желание е да тъпчи другите. Духът на дълга ни диктува да търсим по-добър и человеколюбив път. В този стар път хиляди и милиони души са погинали и хиляди и милиони человеци са страдали. Всякой пръст от земя е вече облян с человеческа кръв. Нима това е человеческо, нима това е християнско? Где е Христос и где сме ние? Нима за това сме призовани да се изтребваме един друг?
към текста >>

В този стар път хиляди и милиони души са погинали и хиляди и милиони человеци са страдали.
Днешните средства и методи за повдигането обществото са лишени от същински научен характер. Всичко е произволно и несъобразно с онези изисквания на истинския дух на жизнените и нравствени закони, от които зависи нашето щастие и благоденствие. Миризливите тъмници, несправедливите закони, острите саби и щикове и големите топове няма да подобрят положението ни, нито пък ще създадат нещо добро и благородно в нашия живот. Те са неща, принадлежащи на старата цивилизация от природния, груб и себелюбив человек, на когото всичкото желание е да тъпчи другите. Духът на дълга ни диктува да търсим по-добър и человеколюбив път. В този стар път хиляди и милиони души са погинали и хиляди и милиони человеци са страдали. Всякой пръст от земя е вече облян с человеческа кръв. Нима това е человеческо, нима това е християнско? Где е Христос и где сме ние? Нима за това сме призовани да се изтребваме един друг? Не, да не бъде!
към текста >>

То не е нищо друго повидимому, освен един куп от живи клетки, които, наредени и устроени под известни условия, съставляват всичкия сложен организъм на нашето тяло.
Где е Христос и где сме ние? Нима за това сме призовани да се изтребваме един друг? Не, да не бъде! Ние сме призовани да се научим как да живеем и работим съобразно с онзи Живот, към който всички се стремим с един ум, с една душа. Нека вземем предвид устройството на человеческото тяло и ние ще научим един добър урок. То не е нищо друго повидимому, освен един куп от живи клетки, които, наредени и устроени под известни условия, съставляват всичкия сложен организъм на нашето тяло. За организацията на това тяло знаем твърде малко, понеже немарението ни е държало в невежество доскоро. Нам не се били познати онези тайнствени закони, които владеят, управляват и направляват нашият съзнателен и несъзнателен живот. Но человеческият Дух не седи без работа, той дири и търси скритите стъпки на Природата. Дири ги с цел да се научи, а това знание има за задача да разреши и да премахне мъчнотиите. Първото нещо, което ние забелязваме и ни привлича вниманието, е, че в този организъм има ред, има взаимност на обща деятелност, има хармония помежду всичките дейци, които знаят своята работа много по-добре, отколкото ние нашата.
към текста >>

Нам не се били познати онези тайнствени закони, които владеят, управляват и направляват нашият съзнателен и несъзнателен живот.
Не, да не бъде! Ние сме призовани да се научим как да живеем и работим съобразно с онзи Живот, към който всички се стремим с един ум, с една душа. Нека вземем предвид устройството на человеческото тяло и ние ще научим един добър урок. То не е нищо друго повидимому, освен един куп от живи клетки, които, наредени и устроени под известни условия, съставляват всичкия сложен организъм на нашето тяло. За организацията на това тяло знаем твърде малко, понеже немарението ни е държало в невежество доскоро. Нам не се били познати онези тайнствени закони, които владеят, управляват и направляват нашият съзнателен и несъзнателен живот. Но человеческият Дух не седи без работа, той дири и търси скритите стъпки на Природата. Дири ги с цел да се научи, а това знание има за задача да разреши и да премахне мъчнотиите. Първото нещо, което ние забелязваме и ни привлича вниманието, е, че в този организъм има ред, има взаимност на обща деятелност, има хармония помежду всичките дейци, които знаят своята работа много по-добре, отколкото ние нашата. Тук, вътре в този организъм, не се гонят частни цели или пък частни интереси. Не, тук се гони една обща цел, едно общо благоденствие, на което самият человек се радва.
към текста >>

И по някой път и самият вироглав человек се позамисля и почва да скърби, плаче и окайва лошата участ на своята съседка-робиня, която е така тясно свързана с неговия интерес, щото той не може по никой начин да извади от ума си страданията й.
Тук, вътре в този организъм, не се гонят частни цели или пък частни интереси. Не, тук се гони една обща цел, едно общо благоденствие, на което самият человек се радва. Тук е тайната на общия успех, то е съчувствието в целия Живот. В този организъм няма преследвания, няма каприции, няма своеволия, няма криворазбирания, тук съществува единство. И когато една от съседните клетки се поболи и страда, то всички други клетки влизат в общо съчувствие и бързат да премахнат злото по всякои начин. И по някой път и самият вироглав человек се позамисля и почва да скърби, плаче и окайва лошата участ на своята съседка-робиня, която е така тясно свързана с неговия интерес, щото той не може по никой начин да извади от ума си страданията й. Не може, зер! Понеже негова милост дълбоко се е убедил от опитност, че само от доброто състояние и положение на тези клетки ще зависи неговото общо здраве и общ успех и щастие. Едни от тези клетки съставляват костите, други – мускулите, трети – артериите и вените, четвърти – стомаха (желудъка), пети – белите дробове, шести – сърцето, седми – нервите, осми – мозъка и тъй нататък. И всички, според свойствата и качествата на своите естествени сили и способности, изпълняват своята длъжност, определена тям от общия закон. Клетките, съставляющи костите, се заняти с поддържането устройството на костния скелет.
към текста >>

Едни от тези клетки съставляват костите, други – мускулите, трети – артериите и вените, четвърти – стомаха (желудъка), пети – белите дробове, шести – сърцето, седми – нервите, осми – мозъка и тъй нататък.
В този организъм няма преследвания, няма каприции, няма своеволия, няма криворазбирания, тук съществува единство. И когато една от съседните клетки се поболи и страда, то всички други клетки влизат в общо съчувствие и бързат да премахнат злото по всякои начин. И по някой път и самият вироглав человек се позамисля и почва да скърби, плаче и окайва лошата участ на своята съседка-робиня, която е така тясно свързана с неговия интерес, щото той не може по никой начин да извади от ума си страданията й. Не може, зер! Понеже негова милост дълбоко се е убедил от опитност, че само от доброто състояние и положение на тези клетки ще зависи неговото общо здраве и общ успех и щастие. Едни от тези клетки съставляват костите, други – мускулите, трети – артериите и вените, четвърти – стомаха (желудъка), пети – белите дробове, шести – сърцето, седми – нервите, осми – мозъка и тъй нататък. И всички, според свойствата и качествата на своите естествени сили и способности, изпълняват своята длъжност, определена тям от общия закон. Клетките, съставляющи костите, се заняти с поддържането устройството на костния скелет. Клетките, образующи мускулите, са завзети с поддържането позата на тялото и сглобяването на отделните части. Клетките, съставляющи стомаха, имат работа със смилането на храната, клетките в дробовете – с приемането на кръвта, клетките в сърцето – с прекарването кръвта по артериите, клетките в артериите – с пренасянето кръвта по цялото тяло, а кръвта, която е общият капитал, съдържа всичките хранителни елементи, необходими за поддържането живота и щастието на това многолюдно общество, наречено человечески организъм. Колкото за клетките в нервите, те се съединителните жици, които съединяват всичките отделни общества в тялото с мозъка и по този начин пренасят двигателната сила по цялото тяло.
към текста >>

Но щом се изгуби това вътрешно равновесие на математическите закони на Духа, настава криза в Живота, която може да бъде или частна, или обща, от която человек или трябва да намери изходен път за спасение, или пък, ако не желае да стори това от честолюбие, трябва да престане да живее; а да предпочете нечестивата смърт пред добрия и благ живот значи да се покаже недостоен за званието си.
Посредством тях се изпровожда и извършва всичката многосложна служба от общата деятелност на душата, която постоянно работи за поддържането порядъка на своя организъм. Едни от тези клетки имат физическите сили на человека в запас, други – умствените му и трети – духовните му сили. Върху този въпрос ще се повърнем да говорим по-напространо на друго място. Значи вътре в человека всичко е разпределено с математическа точност. И щом тази математична точност съществува, силите вътре в организъма се уравновесяват една с друга и образуват хармония, която ние наричаме здраве. Но щом се изгуби това вътрешно равновесие на математическите закони на Духа, настава криза в Живота, която може да бъде или частна, или обща, от която человек или трябва да намери изходен път за спасение, или пък, ако не желае да стори това от честолюбие, трябва да престане да живее; а да предпочете нечестивата смърт пред добрия и благ живот значи да се покаже недостоен за званието си. Осъждането на такива человечески същества е справедливо. Онзи человек, който предпочита отровата пред хляба, означава, че не цени онова, което му е поверено от Висшия, т.е. от чувството на разумния Живот. Затова талантът на този недостоен и лукав роб ще се вземе от него и ще се даде ономува, който е достоен и готов да принесе плод и полза. Хиляди милиони години е взело на Природата, докато създаде настоящите условия за Живота, от които да се образува и направи человеческия организъм, който е жилището на душата, в което тя днес работи за постигането на една по-висока и по-велика цел, отколкото първата – именно създаването на материалния свят и произвеждането на простия органически живот.
към текста >>

Хиляди години са се изисквали за Духа на Живота, докато да възпита человека и да пробуди самосъзнанието на разумния Живот вътре в неговата душа и да предизвика Любовта му към Духовния свят, която да го отправи в пътя на онова велико и всемирно стремление, наречено просвещение, духовно въздигане.
от чувството на разумния Живот. Затова талантът на този недостоен и лукав роб ще се вземе от него и ще се даде ономува, който е достоен и готов да принесе плод и полза. Хиляди милиони години е взело на Природата, докато създаде настоящите условия за Живота, от които да се образува и направи человеческия организъм, който е жилището на душата, в което тя днес работи за постигането на една по-висока и по-велика цел, отколкото първата – именно създаването на материалния свят и произвеждането на простия органически живот. Милиони години е трябвало да се минат, дорде се произведат и създадат първоначалните клетки. Стотици хиляди години са били потребни, докато да преминат през всичките стадии на развитието и видоизменението и по този начин да станат напълно приспособени за особната си служба, за отделната си работа, която днес занимават в душевния организъм. Хиляди години са се изисквали за Духа на Живота, докато да възпита человека и да пробуди самосъзнанието на разумния Живот вътре в неговата душа и да предизвика Любовта му към Духовния свят, която да го отправи в пътя на онова велико и всемирно стремление, наречено просвещение, духовно въздигане. То е било необходимост за человека да придобие всичко с постоянни усилия и постоянни себепожертвания, за да знае да цени Доброто, което не му капвало от случая без труд и без жертви, за да го прахосва както си ще. Не, той е трябвал да научи от положителни факти на своята вековна опитност, че всичко му се е дало с цел да върши нещо си. Както клетките вътре в него работят за общото добро на общия му организъм, на който той е господар, и от благоденствието на здравето му, на което той се радва, така и той, като една разумна клетка от онзи по-висок организъм и по-висш живот на духовното тяло, е задължен в името на своето нравствено естество да изпълни своите обязаности като разумно същество, като духовно-нравствена личност, като Син Человечески. Да се отрича от своята длъжност и от своето призвание в този благороден Живот, значи да безумства, да беззаконства против Светия Дух на Живота. Не, остава тогава друго средство за великия закон на Живота, освен да изхвърли подобно нравствено същество вън от святото си жилище като непотребна вещ, която е станала не само непотребна, но и вредна.
към текста >>

– в пътя на действителната Истина;
Посредством него тя проявява своите скрити сили и способности за развиване и усъвършенстване на естеството си, тъй като трябва да се подготви за една по-висша дейност, за една истински свята длъжност на нейното бъдещо призвание. 8. Върху тази здрава основа умът смело може да изгради своето положително знание за Истината, която е единствената съществена храна за поддържане на неговото съществуване. 9. Върху същата основа разумът придобива силата да издигне стените на великия „храм на възпитанието”. 10. Строителят на този храм е Духът на Истината, който вече действа в душата на човечеството за благото на всички хора (Йоан 16:13). Под покрива на „храма на възпитанието” човек трябва да се възпита в три главни и основни начала: – в пътя на действителната Истина; – в пътя на истинската Добродетел; – в пътя на истинската Любов. 2. Съграждане Царството Божие на земята 1. От този общ дом всички трябва да излязат като благородни граждани на бъдещото Царство. Това Царство не е далеч, то работи вече в света.
към текста >>

– в пътя на истинската Добродетел;
8. Върху тази здрава основа умът смело може да изгради своето положително знание за Истината, която е единствената съществена храна за поддържане на неговото съществуване. 9. Върху същата основа разумът придобива силата да издигне стените на великия „храм на възпитанието”. 10. Строителят на този храм е Духът на Истината, който вече действа в душата на човечеството за благото на всички хора (Йоан 16:13). Под покрива на „храма на възпитанието” човек трябва да се възпита в три главни и основни начала: – в пътя на действителната Истина; – в пътя на истинската Добродетел; – в пътя на истинската Любов. 2. Съграждане Царството Божие на земята 1. От този общ дом всички трябва да излязат като благородни граждани на бъдещото Царство. Това Царство не е далеч, то работи вече в света. Пътят за идването му се строи и рано или късно то ще се въдвори на земята.
към текста >>

– в пътя на истинската Любов.
9. Върху същата основа разумът придобива силата да издигне стените на великия „храм на възпитанието”. 10. Строителят на този храм е Духът на Истината, който вече действа в душата на човечеството за благото на всички хора (Йоан 16:13). Под покрива на „храма на възпитанието” човек трябва да се възпита в три главни и основни начала: – в пътя на действителната Истина; – в пътя на истинската Добродетел; – в пътя на истинската Любов. 2. Съграждане Царството Божие на земята 1. От този общ дом всички трябва да излязат като благородни граждани на бъдещото Царство. Това Царство не е далеч, то работи вече в света. Пътят за идването му се строи и рано или късно то ще се въдвори на земята. Тогава славата на всички други царства ще изчезне пред него – Царството на истинския дух, Царството на правдата.
към текста >>

Пътят за идването му се строи и рано или късно то ще се въдвори на земята.
– в пътя на истинската Добродетел; – в пътя на истинската Любов. 2. Съграждане Царството Божие на земята 1. От този общ дом всички трябва да излязат като благородни граждани на бъдещото Царство. Това Царство не е далеч, то работи вече в света. Пътят за идването му се строи и рано или късно то ще се въдвори на земята. Тогава славата на всички други царства ще изчезне пред него – Царството на истинския дух, Царството на правдата. 2. В него човек ще се повдигне над силите и стихиите на физическия свят и ще ги овладее. Ще осъзнае: – че не е роден да бъде роб, а свободен; – че не е създаден да вярва сляпо, а разумно;
към текста >>

– че не му е отредено да бъде управляван от страстите, неорганизираните, бушуващи сили на животинската природа, а от духа на знанието, който ще му донесе мира и благоденствието.
Тогава славата на всички други царства ще изчезне пред него – Царството на истинския дух, Царството на правдата. 2. В него човек ще се повдигне над силите и стихиите на физическия свят и ще ги овладее. Ще осъзнае: – че не е роден да бъде роб, а свободен; – че не е създаден да вярва сляпо, а разумно; – че не му е отредено да бъде управляван от страстите, неорганизираните, бушуващи сили на животинската природа, а от духа на знанието, който ще му донесе мира и благоденствието. 3. Тази велика мисъл е вече дълбоко проникнала в човешката душа. Със сигурни крачки и с необорима сила човечеството върви към онзи нов живот, където цари пълна свобода и където Любовта ще бъде общ закон за всички. 4. Но нека не мислим, че за идването на това Царство са достатъчни само нашите мечти. Не, хората трябва да бъдат дейни, съзнателни работници при постигането на тази мечта. Това е необходимо условие за всеки един от нас.
към текста >>

1. Нека не се заблуждаваме и не си въобразяваме, че може да има и друг изходен път от мъчнотиите и противоречията на сегашния живот. Не!
– добра почва; – благородни средства; – разумни начала. 8. При тези условия ние ще бъдем в състояние да положим истинската основа на възпитанието, от което произтича бъдещото повдигане на всяко общество и народ от целокупното човечество. 3. Причините и последствията[85] 1. Нека не се заблуждаваме и не си въобразяваме, че може да има и друг изходен път от мъчнотиите и противоречията на сегашния живот. Не! „Денят се познава от сутринта” – казва народната поговорка. Колко истинни са тези думи! Щом знаем законите, които управляват определени събития, ние можем с математическа точност да предскажем последствията. Досегашният опит показва, че когато се е вървяло по други пътища, резултатите са били все гибелни. Ние не можем да се надяваме, че за нас ще има някакво изключение.
към текста >>

Щом знаем законите, които управляват определени събития, ние можем с математическа точност да предскажем последствията.
8. При тези условия ние ще бъдем в състояние да положим истинската основа на възпитанието, от което произтича бъдещото повдигане на всяко общество и народ от целокупното човечество. 3. Причините и последствията[85] 1. Нека не се заблуждаваме и не си въобразяваме, че може да има и друг изходен път от мъчнотиите и противоречията на сегашния живот. Не! „Денят се познава от сутринта” – казва народната поговорка. Колко истинни са тези думи! Щом знаем законите, които управляват определени събития, ние можем с математическа точност да предскажем последствията. Досегашният опит показва, че когато се е вървяло по други пътища, резултатите са били все гибелни. Ние не можем да се надяваме, че за нас ще има някакво изключение. 2. Едни и същи причини докарват едни и същи последствия. В това отношение науката е хвърлила достатъчно светлина и ни е избавила от опасността да мислим, че явленията и събитията в природата могат да се извършват произволно. Общоизвестно е, че те се управляват от определени и постоянни закони.
към текста >>

Досегашният опит показва, че когато се е вървяло по други пътища, резултатите са били все гибелни.
3. Причините и последствията[85] 1. Нека не се заблуждаваме и не си въобразяваме, че може да има и друг изходен път от мъчнотиите и противоречията на сегашния живот. Не! „Денят се познава от сутринта” – казва народната поговорка. Колко истинни са тези думи! Щом знаем законите, които управляват определени събития, ние можем с математическа точност да предскажем последствията. Досегашният опит показва, че когато се е вървяло по други пътища, резултатите са били все гибелни. Ние не можем да се надяваме, че за нас ще има някакво изключение. 2. Едни и същи причини докарват едни и същи последствия. В това отношение науката е хвърлила достатъчно светлина и ни е избавила от опасността да мислим, че явленията и събитията в природата могат да се извършват произволно. Общоизвестно е, че те се управляват от определени и постоянни закони. 3. Същото се отнася и за нравствения живот.
към текста >>

Общоизвестно е, че те се управляват от определени и постоянни закони.
Щом знаем законите, които управляват определени събития, ние можем с математическа точност да предскажем последствията. Досегашният опит показва, че когато се е вървяло по други пътища, резултатите са били все гибелни. Ние не можем да се надяваме, че за нас ще има някакво изключение. 2. Едни и същи причини докарват едни и същи последствия. В това отношение науката е хвърлила достатъчно светлина и ни е избавила от опасността да мислим, че явленията и събитията в природата могат да се извършват произволно. Общоизвестно е, че те се управляват от определени и постоянни закони. 3. Същото се отнася и за нравствения живот. И там владеят закони, които изключват всякакъв произвол при преценяване на човешките постъпки. Според това как е постъпвал човек – добре или зле – и последиците за него ще бъдат добри или лоши. Това е намерило израз във всеизвестната поговорка: „Каквото посее човек, това и ще пожъне.” (Гал. 6:7). 4. Земята, която ражда житото, ражда и бодилите.
към текста >>

6. Събитията в света не се управляват от нашата воля, нито пък животът, взет в неговата целокупност, се урежда и устройва според нашите детински схващания.
Слънцето, топлината и влагата, които имат свое съответствие в нравствения свят, еднакво служат и на житото, и на бодилите. Фактите показват, че в края на краищата човек получава равностойното на онова, което е дал или посял. 5. Разбира се, срещу това може да се повдигне не едно възражение, но очевидността на горните твърдения благодарение на опита е така неоспорима, че всякакви възражения са просто излишни. Ако истината стои пред нас, трябва ли да отвърнем очи от нея? И виновен ли е някой, ако изказва една истина? 6. Събитията в света не се управляват от нашата воля, нито пък животът, взет в неговата целокупност, се урежда и устройва според нашите детински схващания. В природата действат велики закони[86], които карат човека да върви напред, без да го питат дали тяхното действие е в съгласие с неговите възгледи, или не. 7. Нима някой ни е питал дали нашето идване на земята е според угодата ни?! Кой създаде и изпрати онази първоначална клетка, която стана причина за нашето съществуване? Лесно е да се доказва как тази клетка е минавала от едно състояние в друго и как по този начин е образувала всички родове и видове животни. Но какво я е накарало да мине през един такъв дълъг процес на еволюция?
към текста >>

3. Истината, която е почнала да озарява народите по света, ще ни накара да тръгнем по пътя на истинското образование.
– разумните начала ще ни бъдат дадени от възпитанието, изградено върху споменатата по-горе основа.[90] 2. Истината, когато се разбере от ума и усвои от волята, става един от най-съществените елементи за възраждането, повдигането и напредъка на който и да е индивид, на което и да е общество, на който и да е народ. Тя пробужда онази сила в душата на човека, която наричаме Любов. Тази велика сила събужда и подтиква към развитие всички наши способности, като съгласува тяхната дейност с общата, колективна дейност на вселената. Под нейно влияние в човешкия дух се заражда великият стремеж да твори, да гради, да създаде култура. 3. Истината, която е почнала да озарява народите по света, ще ни накара да тръгнем по пътя на истинското образование. В този път ние ще придобием сила да се избавим в живота си от корабокрушение и съвършено разорение. Дълго време човечеството се е скитало из пустинята, както израилският народ се е скитал, преди да влезе в Обетованата земя.[91]Настанало е вече времето да се заловим сериозно за работата, която ни предстои като членове на човешкия организъм. 4. Безчестието и порокът са пуснали дълбоки корени в нашия живот, загнездили са се като у дома си. Ние обаче като хора добри и разумни трябва да потърсим спасителния изход. Нужни са ни ефикасни лекарства, за да можем поне за в бъдеще да се избавим от тази болест – от манията на извратеното човешко себелюбие.
към текста >>

В този път ние ще придобием сила да се избавим в живота си от корабокрушение и съвършено разорение.
2. Истината, когато се разбере от ума и усвои от волята, става един от най-съществените елементи за възраждането, повдигането и напредъка на който и да е индивид, на което и да е общество, на който и да е народ. Тя пробужда онази сила в душата на човека, която наричаме Любов. Тази велика сила събужда и подтиква към развитие всички наши способности, като съгласува тяхната дейност с общата, колективна дейност на вселената. Под нейно влияние в човешкия дух се заражда великият стремеж да твори, да гради, да създаде култура. 3. Истината, която е почнала да озарява народите по света, ще ни накара да тръгнем по пътя на истинското образование. В този път ние ще придобием сила да се избавим в живота си от корабокрушение и съвършено разорение. Дълго време човечеството се е скитало из пустинята, както израилският народ се е скитал, преди да влезе в Обетованата земя.[91]Настанало е вече времето да се заловим сериозно за работата, която ни предстои като членове на човешкия организъм. 4. Безчестието и порокът са пуснали дълбоки корени в нашия живот, загнездили са се като у дома си. Ние обаче като хора добри и разумни трябва да потърсим спасителния изход. Нужни са ни ефикасни лекарства, за да можем поне за в бъдеще да се избавим от тази болест – от манията на извратеното човешко себелюбие. В противен случай нашата участ ще бъде подобна на тази на болния от проказа организъм, чийто край е гниене и разлагане.
към текста >>

1. Науката чрез откритията си потвърждава следната истина, която е била пренебрегвана от нашия ум и не се е вземала предвид от човека: само онзи организъм може да преживее всички кризи и преобразования в живота, който се приспособява към новите условия, които управляващите го закони и сили налагат.
4. Безчестието и порокът са пуснали дълбоки корени в нашия живот, загнездили са се като у дома си. Ние обаче като хора добри и разумни трябва да потърсим спасителния изход. Нужни са ни ефикасни лекарства, за да можем поне за в бъдеще да се избавим от тази болест – от манията на извратеното човешко себелюбие. В противен случай нашата участ ще бъде подобна на тази на болния от проказа организъм, чийто край е гниене и разлагане. 5. Еволюцията на организмите 1. Науката чрез откритията си потвърждава следната истина, която е била пренебрегвана от нашия ум и не се е вземала предвид от човека: само онзи организъм може да преживее всички кризи и преобразования в живота, който се приспособява към новите условия, които управляващите го закони и сили налагат. С тази важна истина трябва да се съобразява човешкото поведение. 2. Тя е потвърдена отдавна в естествознанието чрез научните изследвания на Чарлз Дарвин. Неговата теория за еволюцията на видовете е известна под името “Survival of the fittest”[92] или „Естествен подбор на организмите”.[93] 3. Според описания в нея биоорганически закон само онези животни се запазват и благославят, чието естество е в съгласие със законите на последователните стадии на развитие. Тъй като човек се намира на върха на еволюционната стълбица на това развитие, то от него се изисква много повече, отколкото от което и да е друго същество.
към текста >>

Само в нейно присъствие ние можем да намерим същинска храна, действителна радост и верен пътеводител към всичко, що е истинно.
2. Тази истина доказва, че природата следва една обща, велика цел в своите действия. За нас е важно да не се заблуждаваме в своите повърхностни представи и впечатления и да заключаваме преждевременно, че природата е мъртва, безчувствена и неразумна. Такова едно заключение открива голотата на нашите детски познания, както на първия човек в Едемския рай.[95] 3. Нека не считаме за унизително да изповядваме Истината такава, каквато е. В какво се състои все пак човешкото достойнство, ако не в изповядването на тази висша добродетел? Само в нейно присъствие ние можем да намерим същинска храна, действителна радост и верен пътеводител към всичко, що е истинно. 4. Погледнат като органическо същество човек представлява един сложен, многоклетъчен организъм, каквито впрочем са и животните, и растенията. Естествениците-материалисти твърдят, че той е само една сложно устроена машина, която е резултат от действието на физико-химични сили. 5. Фактите обаче показват – стига да се погледне непредубедено на тях, – че в устройството на човешкия организъм са взели участие разумни сили. Тези сили постоянно действат в него. Организмът на човека не е един „саморегулиращ се автомат” – една може би добре изкована, но нелогична научна измислица.
към текста >>

4. Погледнат като органическо същество човек представлява един сложен, многоклетъчен организъм, каквито впрочем са и животните, и растенията.
За нас е важно да не се заблуждаваме в своите повърхностни представи и впечатления и да заключаваме преждевременно, че природата е мъртва, безчувствена и неразумна. Такова едно заключение открива голотата на нашите детски познания, както на първия човек в Едемския рай.[95] 3. Нека не считаме за унизително да изповядваме Истината такава, каквато е. В какво се състои все пак човешкото достойнство, ако не в изповядването на тази висша добродетел? Само в нейно присъствие ние можем да намерим същинска храна, действителна радост и верен пътеводител към всичко, що е истинно. 4. Погледнат като органическо същество човек представлява един сложен, многоклетъчен организъм, каквито впрочем са и животните, и растенията. Естествениците-материалисти твърдят, че той е само една сложно устроена машина, която е резултат от действието на физико-химични сили. 5. Фактите обаче показват – стига да се погледне непредубедено на тях, – че в устройството на човешкия организъм са взели участие разумни сили. Тези сили постоянно действат в него. Организмът на човека не е един „саморегулиращ се автомат” – една може би добре изкована, но нелогична научна измислица. В него се проявява уникална вътрешна организационна дейност, от каквато в машините няма и помен дори.
към текста >>

Какво друго би могла да представлява тя освен самият дух на природата, който по скилата на един вътрешен закон свързва всички разумни същества в тясно единство?
9. По силата на какви физиологични и психологични закони се извършва този процес в нашия мозък и как се предава истинският смисъл на известна идея, която така непосредствено преминава от едно пасивно състояние, от външния свят в нашия ум и ни убеждава в съществуването и присъствието на друг един ум, който е усещал, мислил и е разбирал нещата, както нашият ум? Това безспорно е един важен въпрос, който още не е разрешен от науката. 10. Действието на физическите сили, които в нашия свят се проявяват като топлина, светлина, електричество, магнетизъм, се пренася от едно място на друго посредством трептенията на светлообразния етер.[96] Това е една от най-разпространените научни теории във физиката. 11. Но по какъв начин се пренасят нашите мисли от един ум в друг? Навярно и тук съществува известна среда, която спомага за разпространяване на мисълта. Какво друго би могла да представлява тя освен самият дух на природата, който по скилата на един вътрешен закон свързва всички разумни същества в тясно единство? Само чрез допущането на такава умствена среда ние можем да изясним явленията на умствения свят. 12. Множество философи и учени защитават друго мнение, но нима същността на Битието и това, дали природата е умна или не, зависят от нашите предположения и възгледи? Ни най-малко. Ние можем да поддържаме една или друга теория, но най-добре е един разумен човек да познава и поддържа Истината. 13. Ценността на едно учение зависи от реалната стойност на фактите, които то представя.
към текста >>

1. Сега ще засегнем един въпрос, който представлява загадка за хората и много ги вълнува.
16. Или, с други думи: към какъвто обект душата се е привързала повече, на него слугува с по-голямо усърдие и любов. Законът е същият. В какъвто и смисъл да го вземем, на практика резултатът е винаги един и същ. По подробно ще говорим върху тази тема, когато разглеждаме вътрешния характер на възпитанието.[98] 7. Смъртта 1. Сега ще засегнем един въпрос, който представлява загадка за хората и много ги вълнува. Това е въпросът за смъртта. Какво нещо е тя? 2. Наистина ние познаваме донякъде действието ú, но причините ú остават скрити за нас. Как да си я представим тогава? Един човек, който днес е бил между живите, утре изчезва безвъзвратно и казват за него, че си е заминал от този свят.
към текста >>

Даже и да предположим, че би могъл да съществува във форма, различна от сегашната, то той никога не би направил дори и крачка напред по пътя на усъвършенстването.
9. Природата, допущайки смъртта, преследва някаква тайна цел, която още не е ясно определена в нашия ум. Можем да кажем, че човечеството не умира, а само общият живот минава от поколение в поколение, като претърпява постоянни промени във вътрешното си естество, развива своите вътрешни възможности, разширява своя обсег, възраства в сила и мощ и се повдига към царството на Духа. 10. Животът има силата да се пречиства от лошите влияния, вмъкнати в него по един или друг начин от същества или души, които неправилно са разбрали целта на живота, който им е даден. Изследванията в областта на психологията подкрепят това трърдение.[99] 11. Този двояк процес е едно благословение за човечеството, защото в противен случай органическият живот не би могъл да се прояви. Даже и да предположим, че би могъл да съществува във форма, различна от сегашната, то той никога не би направил дори и крачка напред по пътя на усъвършенстването. Това е впрочем едно от научните твърдения на естествознанието. 12. Някои от низшите животни се размножават с такава бързина, че едва ли можем да си представим какво би изглеждала земята след един век, ако смъртта се премахнеше. Навярно светът би се вмирисал само от изверженията на тези същества. И вместо да умираме постепенно, щяхме да измрем всички изведнъж. 13. Трябва да знаем, че разумната Природа отдавна си е „направила сметката”, като е предвидила всички възможни случаи.
към текста >>

Отрова в този смисъл, че предизвиква горене и окисляване в нашия организъм, съпроводени с цяла верига химични реакции и промени, които от една страна носят обновяване и укрепване на човешкия организъм, а от друга – смърт.
15. Вечният живот по силата на своето естество изисква и вечни условия, които не съществуват никъде другаде освен в безпределността на вечната вселена.[102] Тази е причината, поради която в никой от материалните светове животът не може да бъде вечен. 16. Материалният свят не съдържа онези постоянни, неизменни условия, тъй като е изложен на непрекъснати промени. Тези промени произтичат от самото естество на природните закони, които не могат да не произвеждат известни разрушителни действия. Така че това странно явление „смърт”, погледнато физически, е резултат от постоянните промени, на които са подложени елементите на материята. 17. „Кислородът е първата отрова, която поглъщаме” – казват химиците. Отрова в този смисъл, че предизвиква горене и окисляване в нашия организъм, съпроводени с цяла верига химични реакции и промени, които от една страна носят обновяване и укрепване на човешкия организъм, а от друга – смърт. 18. От опит знаем, че всяко тяло, което гори, губи част от своята енергия, т.е. казано на прост език – изгаря. С право е казал един учен, че човекът е горяща свещ. Разликата между хората се състои в това, че някои изгарят по-бързо, а други – по-бавно. Въпросът е дали свети нашата свещ в този тъмен свят.
към текста >>

5. За да запази собствения си живот, той постоянно трябвало да води борба за оцеляване, доверявайки се на инстинкта си за самосъхранение.[104] Съдбата му наистина не била лека.
2. Образователният процес се занимава с всестранната подготвка на човека, а възпитателният има за задача да даде правилна насока на силите му. Благодарение на тези два процеса човек е придобил способността да се ползва от богатствата на природата, създадени за нуждите на неговото тяло и ум. 3. Всяко живо същество със своето появяване в света изисква и съответни условия за развитие, за да поддържа своята дейност, своите функции, своите сили и способности. Тези качества на живота никога не биха се появили, ако нямаше съответни обекти, които да ги подбуждат. 4. От всичко това става ясно, че земното призвание на човека било да работи изключително прилежно и усърдно, съобразявайки се с наставленията, които му били дадени от нравствените закони. 5. За да запази собствения си живот, той постоянно трябвало да води борба за оцеляване, доверявайки се на инстинкта си за самосъхранение.[104] Съдбата му наистина не била лека. Изложен на постоянни борби за запазване на живота си от множество врагове, обречен на непосилен труд, мъчнотии и страдания, човек постоянно изпитвал нейните безмилостни удари. 6. Природата, тази негова възпитателка и наставница, не го оставяла нито за минута да бездейства, за да не се върне отново към живота на своето детинство. Да не се върне в онова положение, в което той в течение на много хиляди години се скитал в едно незавидно състояние, като животно, без да мисли, без да разсъждава и да разбира защо и за какво се е родил. 7. Природата, тази негова попечителка и надзирателка, зорко бдяла над него. Тя не желаела да гледа човека като едно лениво същество със спящо съзнание, което се пробуждало само под влиянието на въпиющите си физиологически нужди – глад, жажда, непосредствена опасност за живота и пр.[105]
към текста >>

10. Той бил принуден да търси спасителен изход от това трудно положение, но за да го намери и да си проправи път, били нужни хиляди и хиляди години непрекъсната работа.
7. Природата, тази негова попечителка и надзирателка, зорко бдяла над него. Тя не желаела да гледа човека като едно лениво същество със спящо съзнание, което се пробуждало само под влиянието на въпиющите си физиологически нужди – глад, жажда, непосредствена опасност за живота и пр.[105] 8. Тя предвидила тази опасност за неговото развитие и за да го избави от пълно обезличаване и израждане, била принудена да го постави в такива условия и такава среда, където да е заобиколен с хиляди мъчнотии и опасности за своя живот. 9. Борбата за съществуване била за човека единственото средство за защита от многобройните му врагове. Трябвало да се бори не само с хищните зверове, които го застрашавали всеки ден, но и с грубите сили на природата, които сякаш му станали заклети врагове. 10. Той бил принуден да търси спасителен изход от това трудно положение, но за да го намери и да си проправи път, били нужни хиляди и хиляди години непрекъсната работа. Необходимо било да направи избор между грубия живот и знанието за Истината. 11. Човекът видял в борбата за самосъхранение единственото условие за съществуване, което самата природа му посочила. За него било необходимо да се подвизава в тази роля. Той трябвало най-безпощадно да изтребва своите противници и врагове и със силата на оръжието да си проправя път по лицето на земята. 12. Бил принуден да премахва всички препятствия, които му се изпречвали, за да запази своя живот.
към текста >>

Той трябвало най-безпощадно да изтребва своите противници и врагове и със силата на оръжието да си проправя път по лицето на земята.
Трябвало да се бори не само с хищните зверове, които го застрашавали всеки ден, но и с грубите сили на природата, които сякаш му станали заклети врагове. 10. Той бил принуден да търси спасителен изход от това трудно положение, но за да го намери и да си проправи път, били нужни хиляди и хиляди години непрекъсната работа. Необходимо било да направи избор между грубия живот и знанието за Истината. 11. Човекът видял в борбата за самосъхранение единственото условие за съществуване, което самата природа му посочила. За него било необходимо да се подвизава в тази роля. Той трябвало най-безпощадно да изтребва своите противници и врагове и със силата на оръжието да си проправя път по лицето на земята. 12. Бил принуден да премахва всички препятствия, които му се изпречвали, за да запази своя живот. Освен това трябвало да работи упорито, за да подготви почвата на земята за своята бъдеща земеделска работа, която била едно от първоначалните условия за поддържане на човешкия род. Само по такъв начин той можел да се множи и размножава по лицето на земята и да я направи поле на своята дейност. 13. Дотук човекът несъзнателно вършел своите задължения. Той не можел да предвиди какво ще му донесат бъдещите векове и какво ще създадат бъдещите поколения.
към текста >>

14. До този момент човекът бил управляван само от страха си от природата.
Само по такъв начин той можел да се множи и размножава по лицето на земята и да я направи поле на своята дейност. 13. Дотук човекът несъзнателно вършел своите задължения. Той не можел да предвиди какво ще му донесат бъдещите векове и какво ще създадат бъдещите поколения. Съзнанието му още не било пробудено за духовен живот. В това отношение той бил невеж и затова не бил още в състояние да разбира онези велики духовни закони, които имали силата да го направят свободен, да му дадат великата способност да мисли и да изказва своите мисли. 14. До този момент човекът бил управляван само от страха си от природата. Той бил воден напред благодарение на закона за Самосъхранението – основният движещ закон в животинското царство. 15. Ако човекът бе останал подвластен само на управлението на този закон, той не би се повдигнал над общото равнище. Ала Върховният Дух на живота предвидил тази опасност. 16. Той видял, че ако човек се остави само на влеченията и подбудите, произтичащи от този естествен закон за Самосъхранение, в недалечно бъдеще ще развие в себе си най-лошите качества и способности и ще започне да всява ужас във всички останали същества. И вместо да създаде от него едно интелигентно и благородно същество, което да отговаря на своето първоначално предназначение и име[106], Природата би произвела и възпитала един човешки изверг, способен да потопи лицето на земята в кръвта на своите братя и ближни.
към текста >>

Защо е дала свобода на човека в пътя му и му е отворила вратата на своя дом, за да се ползва от нейните извънредни привилегии, които били отказани на другите животни?
1. Природата разполагала и с други средства, за да избегне една такава нежелателна катастрофа. Всяко друго разрешение на този въпрос било за предпочитане пред унищожаването на човешкия род, който бил плод на онази космична сила на живота, работила непреривно в течение на стотици хиляди години на земята, следвайки определен план. 2. Ненапразно тя е изразходвала енергията си за работа върху това същество. Облякла го в плът и кръв, подобно на другите животни, но се показала някак по-благосклонна към него, като му дала нещо повече, отколкото на останалите живи същества. 3. Защо тази сила е сторила това? Защо е дала свобода на човека в пътя му и му е отворила вратата на своя дом, за да се ползва от нейните извънредни привилегии, които били отказани на другите животни? 4. Това засега остава тайна за нашия ум. Ще загатнем само, че причината за това различие се корени в естеството на самия Живот. Макар човекът да се е появил по-късно от другите същества на земята, по своето вътрешно естество[107]той е по-стар от всички тях. Това твърдение намира доказателства в сложното устройство на неговия организъм и в развитието на духовните му сили, които у животните са в спящо състояние. 5. Съществува следното правило: колкото по-сложен е един организъм, толкова повече време се е изисквало за неговото създаване.
към текста >>

6. Всички форми на органическия живот са само стъпала, които показват откъде е минал човекът и по какъв естествен път е стигнал до високото положение, в което го намираме днес.
Макар човекът да се е появил по-късно от другите същества на земята, по своето вътрешно естество[107]той е по-стар от всички тях. Това твърдение намира доказателства в сложното устройство на неговия организъм и в развитието на духовните му сили, които у животните са в спящо състояние. 5. Съществува следното правило: колкото по-сложен е един организъм, толкова повече време се е изисквало за неговото създаване. Човекът като отделен вид и род в органическата еволюция се е явил последен, но естеството му е съществувало преди всички. Редът, който ние виждаме в развитието на органическите същества, е перспективно обърнат в нашия ум. 6. Всички форми на органическия живот са само стъпала, които показват откъде е минал човекът и по какъв естествен път е стигнал до високото положение, в което го намираме днес. 7. Душата му е възлязла от бездната чрез клетката, а духът му е слязъл отгоре, от небето, посредством силата на Живота. 8. В този период на човешкото възлизане по стъпалата на органическото развитие, някъде към края на природната стълба на първата еволюция[108] се ражда Нова епоха за човешката душа. 9. Тъй като бил много по-напреднал от другите същества, от човека се изисквало да се подчини на един друг закон – Великия закон на Дълга и по този начин да се подложи на едно ново влияние – влиянието на най-великата сила в природата – Любовта. 10. Единствено тази сила, действаща в глъбините на душата му, била в състояние да го избави от израждане и преждевременна смърт. Любовта съдържала условията, качествата и средствата, с които да обуздае влеченията на грубата му природа и да развие благородното му естество, което щяло да направи от него истински разумен човек.
към текста >>

Само Любовта посредством своите добродетели можела да го извади от варварското състояние, в което се намирал, и да му покаже правия път на възрастване.
7. Душата му е възлязла от бездната чрез клетката, а духът му е слязъл отгоре, от небето, посредством силата на Живота. 8. В този период на човешкото възлизане по стъпалата на органическото развитие, някъде към края на природната стълба на първата еволюция[108] се ражда Нова епоха за човешката душа. 9. Тъй като бил много по-напреднал от другите същества, от човека се изисквало да се подчини на един друг закон – Великия закон на Дълга и по този начин да се подложи на едно ново влияние – влиянието на най-великата сила в природата – Любовта. 10. Единствено тази сила, действаща в глъбините на душата му, била в състояние да го избави от израждане и преждевременна смърт. Любовта съдържала условията, качествата и средствата, с които да обуздае влеченията на грубата му природа и да развие благородното му естество, което щяло да направи от него истински разумен човек. Само Любовта посредством своите добродетели можела да го извади от варварското състояние, в което се намирал, и да му покаже правия път на възрастване. 11. Постигането на всичко това било една трудна и деликатна задача. Трябвало да станат редица промени в психиката и духовния живот на човека. Неговата вътрешна чувствителност и душевни възприятия, както и неговите мисли и умствени центрове претърпели коренно преобразование. 12. Това дало нов тласък на духовната му еволюция, в резултат на което в съзнанието му се оформили понятията за нравствения свят.[109] След тази радикална промяна в естеството на човека той бил вече в състояние да разпознава дясната си ръка от лявата, правото от кривото, доброто от злото, истината от лъжата. 13. Подчинявайки се на този мощен духовен подтик, произтичащ от Любовта, човекът бил принуден да следва пътя на разума.
към текста >>

12. Това дало нов тласък на духовната му еволюция, в резултат на което в съзнанието му се оформили понятията за нравствения свят.[109] След тази радикална промяна в естеството на човека той бил вече в състояние да разпознава дясната си ръка от лявата, правото от кривото, доброто от злото, истината от лъжата.
Любовта съдържала условията, качествата и средствата, с които да обуздае влеченията на грубата му природа и да развие благородното му естество, което щяло да направи от него истински разумен човек. Само Любовта посредством своите добродетели можела да го извади от варварското състояние, в което се намирал, и да му покаже правия път на възрастване. 11. Постигането на всичко това било една трудна и деликатна задача. Трябвало да станат редица промени в психиката и духовния живот на човека. Неговата вътрешна чувствителност и душевни възприятия, както и неговите мисли и умствени центрове претърпели коренно преобразование. 12. Това дало нов тласък на духовната му еволюция, в резултат на което в съзнанието му се оформили понятията за нравствения свят.[109] След тази радикална промяна в естеството на човека той бил вече в състояние да разпознава дясната си ръка от лявата, правото от кривото, доброто от злото, истината от лъжата. 13. Подчинявайки се на този мощен духовен подтик, произтичащ от Любовта, човекът бил принуден да следва пътя на разума. В този път именно той трябвало постоянно да се подвизава, макар и да правел чести отклонения. Любовта вдъхнала в душата му: – нов живот; – истински разбирания;
към текста >>

13. Подчинявайки се на този мощен духовен подтик, произтичащ от Любовта, човекът бил принуден да следва пътя на разума.
Само Любовта посредством своите добродетели можела да го извади от варварското състояние, в което се намирал, и да му покаже правия път на възрастване. 11. Постигането на всичко това било една трудна и деликатна задача. Трябвало да станат редица промени в психиката и духовния живот на човека. Неговата вътрешна чувствителност и душевни възприятия, както и неговите мисли и умствени центрове претърпели коренно преобразование. 12. Това дало нов тласък на духовната му еволюция, в резултат на което в съзнанието му се оформили понятията за нравствения свят.[109] След тази радикална промяна в естеството на човека той бил вече в състояние да разпознава дясната си ръка от лявата, правото от кривото, доброто от злото, истината от лъжата. 13. Подчинявайки се на този мощен духовен подтик, произтичащ от Любовта, човекът бил принуден да следва пътя на разума. В този път именно той трябвало постоянно да се подвизава, макар и да правел чести отклонения. Любовта вдъхнала в душата му: – нов живот; – истински разбирания; – добри желания и стремеж към Доброто, към Истината и Красотата[110] – центъра на цялото му съществуване.
към текста >>

В този път именно той трябвало постоянно да се подвизава, макар и да правел чести отклонения.
11. Постигането на всичко това било една трудна и деликатна задача. Трябвало да станат редица промени в психиката и духовния живот на човека. Неговата вътрешна чувствителност и душевни възприятия, както и неговите мисли и умствени центрове претърпели коренно преобразование. 12. Това дало нов тласък на духовната му еволюция, в резултат на което в съзнанието му се оформили понятията за нравствения свят.[109] След тази радикална промяна в естеството на човека той бил вече в състояние да разпознава дясната си ръка от лявата, правото от кривото, доброто от злото, истината от лъжата. 13. Подчинявайки се на този мощен духовен подтик, произтичащ от Любовта, човекът бил принуден да следва пътя на разума. В този път именно той трябвало постоянно да се подвизава, макар и да правел чести отклонения. Любовта вдъхнала в душата му: – нов живот; – истински разбирания; – добри желания и стремеж към Доброто, към Истината и Красотата[110] – центъра на цялото му съществуване. 3. Действието на двата закона
към текста >>

6. Възможно ли е тогава една сляпа сила да ни ръководи в пътя на добрия и съзнателен живот?
За жалост във всекидневния живот това не е така. 5. Опитът показва, че страстите владеят, а разумът слугува. От това страда днес нашето общество. Много често хората избират не онова, което разумът им диктува, а онова, към което страстите ги влекат. Страстите обаче са слепи и неразумни и това не е само поетическа метафора, а действителен факт. 6. Възможно ли е тогава една сляпа сила да ни ръководи в пътя на добрия и съзнателен живот? Кой е онзи народ, който е успял под такова ръководство? Има ли поне един такъв пример в историята? Нито един! Всеки народ или общество, което се е оставяло да бъде ръководено от тях, безвъзвратно е пропадало и загивало под ударите на съдбата. 7. Можем ли ние да мислим, че нашата участ ще бъде по-добра, ако не обръщаме внимание на справедливостта и човеколюбието?
към текста >>

9. Всичко това няма да стане, докато не се даде свобода на действие на разума, за да управлява и ръководи кризите на живота.
7. Можем ли ние да мислим, че нашата участ ще бъде по-добра, ако не обръщаме внимание на справедливостта и човеколюбието? Съмнително е. Поговорката казва: „Сляп слепия ако води, и двамата ще паднат в ямата.” (Мат. 15:14). Истината, изказана чрез тази народна поговорка, ни дава да разберем, че поне единият от тия двама нещастници би трябвало да има здрави очи, за да се избегне грозящата ги опасност. 8. Необходимо е да се отворят най-сетне очите на разума, за да можем да предвиждаме опасностите в живота, които са общи за всеки народ, за всяко общество и за всеки човек. 9. Всичко това няма да стане, докато не се даде свобода на действие на разума, за да управлява и ръководи кризите на живота. Само тогава ще имаме сила да поправим изопачения ред, от който са страдали и още страдат човешките общества. В това именно на помощ ни идва истинският дух на науката и възпитанието – да ни помогне да уредим живота си така, както подобава. 5. Егоизмът – майка на всички пороци 1. Нека разгледаме накратко въпроса откъде е произлязъл този пълен с недъзи обществен ред. Какви причини са накарали човека да пренебрегне повеленията на разума и своята свята длъжност?
към текста >>

4. Усвоявайки този първи закон, той останал с впечатлението и усещането, че неговият личен живот и щастие са най-важното, най-същественото в света и че всички други същества, каквито и да са те, трябва да служат на неговия живот, на неговото лично щастие, което щастие от своя страна представлявало пълна илюзия.
Какви причини са накарали човека да пренебрегне повеленията на разума и своята свята длъжност? Защо той е почнал да върши дела, които далеч не отговарят на неговото истинско призвание, нито пък го препоръчват пред останалите видове в природата като разумно същество, притежаващо високо развити интелектуални и морални качества? 2. Фактите ни задължават да изтъкнем естествената причина, дала подтик в човека към това странно явление, наречено несъответствие, несъобразност, непоследователност в стъпките на цивилизования живот. 3. Тази причина се корени в следното. Намирайки се под внушенията на първия закон – за Самосъхранението, който закон има предвид изключително живота и щастието на отделния индивид, човек неправилно е изтълкувал постановленията на общия дух на природата. 4. Усвоявайки този първи закон, той останал с впечатлението и усещането, че неговият личен живот и щастие са най-важното, най-същественото в света и че всички други същества, каквито и да са те, трябва да служат на неговия живот, на неговото лично щастие, което щастие от своя страна представлявало пълна илюзия. 5. Човек схванал идеята за щастие в буквален смисъл, в най-материалния ú израз: да яде, да пие и да се весели. С други думи – да живее охолно и да има свободата да върши всичко, каквото му хрумне на ум. 6. „Може ли да има нещо по-добро от това? ” – ще каже някой. Разбира се, че за едно същество с подобни схващания по-добър живот на земята не може да има, но общочовешкият опит показва, че подобна слободия струва живота на много други същества.
към текста >>

единствено за задоволяване на животинските си нужди.
Те държат здраво онова, което са спечелили в човешкото сърце. Всичко обещават, но нищо не дават. На пръв поглед доброто желаят и за него говорят, но всъщност злото прокарват навсякъде. Те най-много от всичко искат да опазят плодовете на първата цивилизация – тази на първичния, себелюбив човек. 8. Този първобитен представител на човешкия род не е мислел за нищо друго освен за собствения си стомах, т.е. единствено за задоволяване на животинските си нужди. 9. За него понятията „душа”, „правда”, „истина”, „любов” въобще не са съществували. Било му е съвършено безразлично дали човечеството върви напред, или се намира в морален упадък. За него било все едно дали ближният му страда и умира в неволя, щом като неговият живот и благополучие оставали незасегнати. 10. Но дори и Върховният Дух на природата не може вечно да търпи такава аномалия, такова безсърдечие, нито пък може да постоянства в своите грешки, както често правят хората. 7. Пластичност на природата
към текста >>

В тази обширна и многолюдна столица[114]на човешкия живот има 3 000 пъти повече жители, отколкото по цялото земно кълбо[115].
Колко сила, колко енергия се изразходва там! Изработват се планове, разискват се и се решават въпроси от общ характер. Колко умове са заети да мислят! И то все за доброто на обикновения народ. 3. Попитайте сърцето колко сила, колко енергия изпраща то посредством кръвта в мозъчните клетки. В тази обширна и многолюдна столица[114]на човешкия живот има 3 000 пъти повече жители, отколкото по цялото земно кълбо[115]. Тук, в този лабиринт, се полагат основите на всички реформи. 4. Но нека не забравяме, че Народното събрание[116] не е мястото, където може да се роди доброто! Не, то е само мястото, откъдето доброто може да се прокара в живота на обществото. Разбира се, в случая много зависи какви хора имаме за народни представители и от какви сили и принципи се ръководят и вдъхновяват те. 5. Единственото място, където доброто може да се роди и култивира, е домът.
към текста >>

Това е бил най-правият и естествен път за постигането на онази велика цел, която стои пред нас.
Разбира се, в случая много зависи какви хора имаме за народни представители и от какви сили и принципи се ръководят и вдъхновяват те. 5. Единственото място, където доброто може да се роди и култивира, е домът. Той е първото светилище на човечеството, в което майката и бащата са първите свещеници, които служат при олтара на човешката душа. С камъните на този храм – дома – природата е започнала да изгражда основите на целокупното повдигане на всички разумни същества. 6. От този общ дом човекът получил всички свои дарби, сили, способности и благородни качества според изискванията на Върховния закон на Духа. Това е бил най-правият и естествен път за постигането на онази велика цел, която стои пред нас. 7. В продължение на хиляди години човечеството очаквало и се надявало именно в дома да се родят всички добродетели. Те се въплъщавали в определени души, които били олицетворение на колективната добродетел на човечеството. Тези души се вдъхновявали от велики мисли. Тяхното призвание било да откриват волята на онзи Всемирен Дух, който оживотворява и владее всичко. 8. Тази воля всеки я знае и чувства интуитивно, защото тя е една всемирна сила, един всемирен стремеж към живота, който се проявява във всички и във всичко както вътре, така и вън от човека.
към текста >>

3. Идеалът няма да се постигне и по пътя на днешната “цивилизована” политика, в която лъжата е главен елемент.
С неописуемо търпение и внимание тя е съчетавала атомите, образувала е молекули, концентрирала е на едно място огромни маси, от които е създавала слънца, планети и най-после – цели слънчеви системи. 13. Необходими били труд и постоянна дейност, за да се създаде нещо стройно и разумно, нещо велико и хармонично. 10. Подобряване живота на човечеството 1. Днес хората желаят да създадат едно идеално общество, което да е въплъщение на всичко добро и благородно. 2. За това мечтаят и нашите приятели социалдемократите.[120]Но нека не забравяме, че с шум, с врява, с укоряване един другиго, с груби борби и остри социални стълкновения този идеал няма да се постигне.[121] Той няма да се постигне и с разрушаване на всичко, което се счита за старо и отживяло, нито пък с настоящите начини да си вадим очите по време на избори.[122] 3. Идеалът няма да се постигне и по пътя на днешната “цивилизована” политика, в която лъжата е главен елемент. Там тя е наречена “дипломатически похват“. 4. „Лъжата – казва един учител по нравствена философия – по естество е два вида: черна и бяла. Черната лъжа дължи своя произход и съществуване на долните слоеве на обществото, а бялата – на горните, по-образовани слоеве и най-вече на висшата дипломация.” 5. И днес политиката предпочита да употребява бялата лъжа пред черната, ала бяла или черна, лъжата си е все лъжа, защото няма свойствата на истината. 6. Днес всеки почтен човек трябва да върши благородни дела, а не да вдига шум и врява.
към текста >>

Във втория всяко разумно същество, което е престанало да следва пътя на своето призвание, се лишава от нравствена свобода и е обречено на духовно разпадане.
2. Нашият духовен живот трябва да притежава достатъчно нравствена сила, която чрез волята да отклони и избегне влиянието на това вътрешно влечение. В противен случай опасността е тъй неизбежна, както падането на един камък, който е изгубил равновесието си и започва да се търкаля от върха на някоя скала. 3. Законът в случая е същият. Разликата е само в начина на действието му. В първия случай всяко тяло, което е изгубило равновесието си, пада и се разрушава. Във втория всяко разумно същество, което е престанало да следва пътя на своето призвание, се лишава от нравствена свобода и е обречено на духовно разпадане. 4. Въпросът, който естествено се повдига в ума на човека, е: какъв лек да се употреби срещу това зло? Днешните злини и нещастия в обществения и личния живот са резултат от тази извратена първична наклонност, наречена „първороден грях”[125], душевно разстройство или по-точно – умствено помрачение. 5. Светът до голяма степен е под влиянието на първородния грях, на тази пъклена страст, която е заразила и покварила всичко добро у човека. Отговорността, разбира се, пада върху всички нравствени същества, които са допуснали да се роди и развие това зло в техния живот. 6. „Всеки, който прави грях – казва Христос на фарисеите, – е роб на греха.” (Йоан 8:34).
към текста >>

Тия пороци съществуват много повече между богатите и образовани хора, които поне не са принудени да крадат и да лъжат като бедните и прости люде, при които това е един от начините за оцеляване.
Защо един е съвестен и благочестив, а друг – безсъвестен и безчестен? Защо един е разумен, а друг – неразумен? Защо един е истинолюбив и услужлив към всекиго, а друг – подлец, лъжец и грабител? 4. Ако тия пороци съществуваха само между бедните и невежите, щяхме да имаме някакво основание да кажем, че външните условия са основната причина. За съжаление трябва да признаем, че това не е така. Тия пороци съществуват много повече между богатите и образовани хора, които поне не са принудени да крадат и да лъжат като бедните и прости люде, при които това е един от начините за оцеляване. 5. Кой ги заставя тогава да вършат това? Някой може би ще каже: „Егоизмът! ” Но защо едно „его” върши зло, а друго – добро? Всеки човек има „изъм”, но у едного той е впрегнат да върши благородни дела, а у другиго се проявява необуздано и безотговорно. 6. Може би ще се намери някой друг да изкаже най-общото определение, че грехът е причина за всичко това.
към текста >>

Хора, които ние считаме за интелигентни и високообразовани, с добро обществено положение, при определени условия и обстоятелства и подложени на известен натиск, на известни влияния, често пъти се отдават на какви ли не пороци.
– грабителството; – насилието; – неправдата. Тези грехове се проявяват в различни образи и форми. 3. Действително това е едно от най-странните явления в човешкия живот. Хора, които ние считаме за интелигентни и високообразовани, с добро обществено положение, при определени условия и обстоятелства и подложени на известен натиск, на известни влияния, често пъти се отдават на какви ли не пороци. Тези хора извършват най-долните престъпления, и то без ни най-малко угризение на съвестта или каквото и да е разкаяние. 4. Къде е в този случай причината за това? В човека ли, в условията ли, или във възпитанието? 5. В химията съществува следният закон: за да се получи едно химическо съединение, са необходими три неща – два елемента; взаимно сродство помежду им; едно условие. 6. Щом са налице тези три подготвителни стъпки, може да се извърши съответната реакция и да се получи желаното съединение.
към текста >>

11. Духът на закона на Дълга ни диктува да търсим по-добър и по-човеколюбив път.
И с право е казал един философ, че „немарливостта е майка на всички злини”. 9. Днешните средства и методи за повдигане на хората и на обществото са лишени от истински научен характер. Всичко е произволно и не е съобразено с изискванията на Духа на живота и с онези физиологични и нравствени закони, от които зависи нашето щастие и благоденствие. 10. Зловонните затвори, несправедливите закони, непрекъснатото въоръжаване няма да подобрят положението ни, нито ще създадат нещо добро и благородно в нашия живот. Те са неща, принадлежащи на старата цивилизация – цивилизацията на първобитния, груб и себелюбив човек, единственото желание на когото е да потиска другите. 11. Духът на закона на Дълга ни диктува да търсим по-добър и по-човеколюбив път. В стария път хиляди и милиони хора са загинали, хиляди и милиони човеци са страдали. Всяка педя земя е напоена с човешка кръв. Нима това е човешко?! Нима това е християнско?! Къде е Христос с Неговите заповеди и къде сме ние?
към текста >>

В стария път хиляди и милиони хора са загинали, хиляди и милиони човеци са страдали.
9. Днешните средства и методи за повдигане на хората и на обществото са лишени от истински научен характер. Всичко е произволно и не е съобразено с изискванията на Духа на живота и с онези физиологични и нравствени закони, от които зависи нашето щастие и благоденствие. 10. Зловонните затвори, несправедливите закони, непрекъснатото въоръжаване няма да подобрят положението ни, нито ще създадат нещо добро и благородно в нашия живот. Те са неща, принадлежащи на старата цивилизация – цивилизацията на първобитния, груб и себелюбив човек, единственото желание на когото е да потиска другите. 11. Духът на закона на Дълга ни диктува да търсим по-добър и по-човеколюбив път. В стария път хиляди и милиони хора са загинали, хиляди и милиони човеци са страдали. Всяка педя земя е напоена с човешка кръв. Нима това е човешко?! Нима това е християнско?! Къде е Христос с Неговите заповеди и къде сме ние? Нима за това сме призвани, за да се изтребваме един друг?
към текста >>

На пръв поглед то не представлява нищо друго освен сбор от живи клетки, наредени и устроени по определени закони така, че в своето съчетание да образуват един сложен организъм, наречен „човешко тяло”.
2. Колкото и да се гордеем с техническите си постижения, колкото и да си мислим, че сме отишли много напред в сравнение с нашите прадеди, не можем да не признаем, че съвременната култура далеч не е културата на едно свободно и истински просветено и разумно човечество, което е съзнало върховните цели на своя живот. 3. Съвременните хора с безподобно усърдие и постоянство изучават физическата природа, ала увлечени от чисто утилитарни цели[129], те не полагат усилия да разберат нейния език. А тя е създала прекрасни образци във всяка една област. В този смисъл тя наистина е една велика книга. 4. Нека вземем за пример устройството на човешкото тяло. На пръв поглед то не представлява нищо друго освен сбор от живи клетки, наредени и устроени по определени закони така, че в своето съчетание да образуват един сложен организъм, наречен „човешко тяло”. За организацията на това тяло знаем много малко, понеже нашето нехайство и немарливост доскоро са ни държали в невежество и сериозните проучвания в това направление датират от по-ново време. 5. Хората не са познавали онези тайнствени закони, които владеят и направляват техния съзнателен и несъзнателен живот. Но човешкият дух не стои без работа. Той вечно издирва и търси скритите стъпки и действия на природата с цел да ги изучи. Придобитото знание има за задача да разреши и да премахне мъчнотиите в живота.
към текста >>

5. Хората не са познавали онези тайнствени закони, които владеят и направляват техния съзнателен и несъзнателен живот.
А тя е създала прекрасни образци във всяка една област. В този смисъл тя наистина е една велика книга. 4. Нека вземем за пример устройството на човешкото тяло. На пръв поглед то не представлява нищо друго освен сбор от живи клетки, наредени и устроени по определени закони така, че в своето съчетание да образуват един сложен организъм, наречен „човешко тяло”. За организацията на това тяло знаем много малко, понеже нашето нехайство и немарливост доскоро са ни държали в невежество и сериозните проучвания в това направление датират от по-ново време. 5. Хората не са познавали онези тайнствени закони, които владеят и направляват техния съзнателен и несъзнателен живот. Но човешкият дух не стои без работа. Той вечно издирва и търси скритите стъпки и действия на природата с цел да ги изучи. Придобитото знание има за задача да разреши и да премахне мъчнотиите в живота. 6. Първото нещо, което се забелязва и което прави впечатление в нашия организъм, е, че в него има ред, че има взаимнодействие и хармония между всички работници, които познават своята работа много по-добре, отколкото ние нашата. 7. Тук не се преследват лични цели или частни интереси.
към текста >>

12. Кръвта представлява общият капитал.
10. Едни от тези клетки образуват костите, други – мускулите, трети – артериите и вените, четвърти – стомаха, пети – белите дробове, шести – сърцето, седми – нервите, осми – мозъка и т. н. Всички те, според качествата и способностите си изпълняват специална служба в организма, определена от закона за Цялото. 11. Така например клетките, образуващи костите, имат за задача да поддържат целия скелет. Клетките, образуващи мускулите, са заети с поддържане стойката на тялото и свързването на отделните части. Клетките на стомаха се занимават със смилането на храната; клетките на дробовете – с приемането на въздух и пречистването на кръвта; клетките на сърцето – с изпращането на кръвта към артериите и вените, а клетките на артериите и вените – с пренасянето на кръвта по цялото тяло. 12. Кръвта представлява общият капитал. Тя съдържа всички хранителни вещества, необходими за поддържане живота и благоденствието на това многолюдно общество, наречено човешки организъм. 13. Що се отнася до клетките на нервите, то те представляват съединителни жици, които свързват всички системи на тялото с мозъка и по този начин пренасят двигателната сила по цялото тяло. Те са единствените посредници, съобщаващи за всичко, което се върши вътре и вън от мозъка. 14. Клетките, които образуват мозъка, изпълняват най-сложната и деликатна работа в служба на човешката душа. В техните миниатюрни стаички са разположени човешките желания и човешката мисъл.
към текста >>

13. Що се отнася до клетките на нервите, то те представляват съединителни жици, които свързват всички системи на тялото с мозъка и по този начин пренасят двигателната сила по цялото тяло.
11. Така например клетките, образуващи костите, имат за задача да поддържат целия скелет. Клетките, образуващи мускулите, са заети с поддържане стойката на тялото и свързването на отделните части. Клетките на стомаха се занимават със смилането на храната; клетките на дробовете – с приемането на въздух и пречистването на кръвта; клетките на сърцето – с изпращането на кръвта към артериите и вените, а клетките на артериите и вените – с пренасянето на кръвта по цялото тяло. 12. Кръвта представлява общият капитал. Тя съдържа всички хранителни вещества, необходими за поддържане живота и благоденствието на това многолюдно общество, наречено човешки организъм. 13. Що се отнася до клетките на нервите, то те представляват съединителни жици, които свързват всички системи на тялото с мозъка и по този начин пренасят двигателната сила по цялото тяло. Те са единствените посредници, съобщаващи за всичко, което се върши вътре и вън от мозъка. 14. Клетките, които образуват мозъка, изпълняват най-сложната и деликатна работа в служба на човешката душа. В техните миниатюрни стаички са разположени човешките желания и човешката мисъл. Посредством тези клетки душата извършва цялата си многосложна работа и така тя постоянно се грижи за поддържане на реда и хармонията в организма. 15. В една част от тези мозъчни клетки са съсредоточени и се съхраняват физическите сили на човека, в друга – умствените му сили, а в трета – духовните му сили.
към текста >>

Хиляди години изминали, преди Великият Дух на живота да успее да възпита човека, да пробуди самосъзнанието на разумния живот вътре в неговата душа и да предизвика любовта му към духовния свят, която да го вдъхнови да тръгне по пътя на оня велик всемирен стремеж, който ние наричаме духовно повдигане.
7. Закон на развитието 1. Милиарди години са били нужни на природата, докато създаде сегашните условия на живот, благодарение на които по-късно е било възможно да се създаде и човешкият организъм. Той е жилището на душата, в което тя днес работи за постигането на една по-висока и по-велика цел от първата, която се е състояла в създаване на материалния свят и на елементарния органически живот. 2. Милиони години е трябвало да минат, докато се създадат първите клетки. Стотици хиляди години са били потребни, за да могат те да преминат през всички стадии на развитие и видоизменение и по този начин напълно да се приспособят за извършване на специалната служба, на специалната работа, която им била дадена да изпълняват в живия организъм. Хиляди години изминали, преди Великият Дух на живота да успее да възпита човека, да пробуди самосъзнанието на разумния живот вътре в неговата душа и да предизвика любовта му към духовния свят, която да го вдъхнови да тръгне по пътя на оня велик всемирен стремеж, който ние наричаме духовно повдигане. 3. Необходимо било човек да придобива всчко с постоянни усилия и постоянни жертви, за да се научи да цени доброто. То не му се давало случайно, без труд и без жертви, за да го прахосва, както си ще. От вековния човешки опит той трябвало да научи, че всичко, което му се е дало, е с цел да извърши нещо полезно. 4. Клетките работят за общото добро на целия органиъзм, на който човекът е господар, и от тази обща работа зависи благоденствието и здравето, на което той се радва. 5. От своя страна човекът, като една разумна клетка от Духовното тяло, чрез което се изявява Висшият живот, е длъжен в името на своето нравствено естество да изпълни задълженията си като разумно същество, като духовно-нравствена личност, като истински син на човечеството.
към текста >>

Инстинктите представляват най-сложните безусловни рефлекси, които определят вроденото поведение на индивида спрямо постоянните условия на средата.
[104] Инстинкт (лат. подбуждане, импулс) – способност у животните и човека да извършват несъзнателно целесъобразни действия и движения, които са от жизнено значение за тях: самосъхранение, продължаване на рода, хранене и т.н. Истинктите са съставени от безусловни рефлексни вериги, които в целостта си осигуряват извършването по определен ред и начин на сложни актове на поведение. Изработват се в историческото развитие на вида като най-добри приспособителни реакции при многократно повтарящи се въздействия на факторите на външната и вътрешната среда върху нервната система. Според характера на приспособителния процес инстинктите се делят на няколко групи: хранителни, полови, защитни, нападателни, родителски, стадни, социални и т. н. Инстинктите представляват най-сложните безусловни рефлекси, които определят вроденото поведение на индивида спрямо постоянните условия на средата. Самият рефлекс (лат. прегъване) е реакция на организма, която настъпва в отговор на дразненето на крайните части на сетивните проводници от външен дразнител при участието на централната нервна система. Условните рефлекси, за разлика от безусловните, се придобиват през индивидуалния живот под влияние на конкретно съществуващи условия и на базата на безусловните рефлекси като тяхно допълнение и усъвършенстване, тъй като последните не са достатъчни да осигурят най-точно приспособяване на организма към непрекъснато изменящите се условия на външната и вътрешната жизнена среда. [105] Това са същите инстинкти, за които стана дума в бел. № 104.
към текста >>

3. 1896_3 Външните условия на Живота - Науката и възпитанието

Почвата е съставлявала една от най-важните елементарни първоначални необходимости за съществуване.
За произхождението му нищо положително не знаем. Онова, което сме научили относително природата му, то е придобито от наблюдение явленията на силата му, която се различава диаметрално противоположно от силите на физическия свят по степента и качествата на своето естество. Онова, което забелязваме относително Живота, е, че той се е явил в системата на природният свят под известни условия, които по необходимост клонят да потвърдят истината, че Природата има определена една каква и да е цел, едно какво и да е стремление. Ние сме принудени да признаем очевидната истина, че Животът е влезнал в настоящето си положение с едно определено подбуждение да се развива, расте и стане фактор и главен деец в по-нататъшното проявление на върховния Дух във Вселената. За да се постигне това върховно стремление в Природата и да се роди и развие настоящия органически живот, когото Духът ни притежава, преди всичко е трябвало почва, на която да тури ногата си. Почвата е съставлявала една от най-важните елементарни първоначални необходимости за съществуване. Почвата е съдържала първата приготвителна стъпка за идването на жизнената сила в царството на Природата, за да завземе новата среда на своята деятелност, да влезе в новите условия на своето битие. За постигането на тази обективна реалност сили са били нужни да приготвят жилището му и да отворят свободен път за неговото влизане, т.е. въплътяване, възприемането на настоящето си естество, облечено в плът и кръв. Природата трябвало да впрегне своите физически и химически сили и да ги натовари с великата работа да й доставят елементите на почвата, посредством събирането малките частици на веществото, населяющи пространството, в общи маси, названи небули, в центрове, наречени слънца, и в системи, наименовани слънчеви и планетни общества. От научните факти и сведения се учим, че главният двигател в тази огромна материална работа е бил законът на теготенето.
към текста >>

За постигането на тази обективна реалност сили са били нужни да приготвят жилището му и да отворят свободен път за неговото влизане, т.е.
Онова, което забелязваме относително Живота, е, че той се е явил в системата на природният свят под известни условия, които по необходимост клонят да потвърдят истината, че Природата има определена една каква и да е цел, едно какво и да е стремление. Ние сме принудени да признаем очевидната истина, че Животът е влезнал в настоящето си положение с едно определено подбуждение да се развива, расте и стане фактор и главен деец в по-нататъшното проявление на върховния Дух във Вселената. За да се постигне това върховно стремление в Природата и да се роди и развие настоящия органически живот, когото Духът ни притежава, преди всичко е трябвало почва, на която да тури ногата си. Почвата е съставлявала една от най-важните елементарни първоначални необходимости за съществуване. Почвата е съдържала първата приготвителна стъпка за идването на жизнената сила в царството на Природата, за да завземе новата среда на своята деятелност, да влезе в новите условия на своето битие. За постигането на тази обективна реалност сили са били нужни да приготвят жилището му и да отворят свободен път за неговото влизане, т.е. въплътяване, възприемането на настоящето си естество, облечено в плът и кръв. Природата трябвало да впрегне своите физически и химически сили и да ги натовари с великата работа да й доставят елементите на почвата, посредством събирането малките частици на веществото, населяющи пространството, в общи маси, названи небули, в центрове, наречени слънца, и в системи, наименовани слънчеви и планетни общества. От научните факти и сведения се учим, че главният двигател в тази огромна материална работа е бил законът на теготенето. Под неговата сила и влияние всичките отделни частици на материята са били принудени да изгубят своето първоначално положение и да се стекат към общото направление на материалната солидарност, наречена видим свят или Вселена. От тази първоначална мъгливост, състояща се от безбройно и невъобразимо множество атоми, независещи един от други, буйни и неукротими по естество, движещи се по милиони пъти в секунда, и то в различни и всевъзможни направления, е трябвало да се създаде нещо си.
към текста >>

От тази първоначална мъгливост, състояща се от безбройно и невъобразимо множество атоми, независещи един от други, буйни и неукротими по естество, движещи се по милиони пъти в секунда, и то в различни и всевъзможни направления, е трябвало да се създаде нещо си.
За постигането на тази обективна реалност сили са били нужни да приготвят жилището му и да отворят свободен път за неговото влизане, т.е. въплътяване, възприемането на настоящето си естество, облечено в плът и кръв. Природата трябвало да впрегне своите физически и химически сили и да ги натовари с великата работа да й доставят елементите на почвата, посредством събирането малките частици на веществото, населяющи пространството, в общи маси, названи небули, в центрове, наречени слънца, и в системи, наименовани слънчеви и планетни общества. От научните факти и сведения се учим, че главният двигател в тази огромна материална работа е бил законът на теготенето. Под неговата сила и влияние всичките отделни частици на материята са били принудени да изгубят своето първоначално положение и да се стекат към общото направление на материалната солидарност, наречена видим свят или Вселена. От тази първоначална мъгливост, състояща се от безбройно и невъобразимо множество атоми, независещи един от други, буйни и неукротими по естество, движещи се по милиони пъти в секунда, и то в различни и всевъзможни направления, е трябвало да се създаде нещо си. Въображете си какво хаотическо състояние е представлявала тогава видимата Вселена, каква Вавилония е преодолявала помежду частиците на веществото, каква фантасмагория е съществувала в движението на атомите, които повидимому не са имали никакво определено направление! Всичко се е показвало на един развълнуван океан в пространството, вечно колебающ се, без никоя определена цел. От това хаотическо състояние е било нужно и необходимо да се образува и създаде нещо порядъчно и хармонично, отговарящо на условията, изисквани от Живота. Каква велика задача е предстояла пред лицето на Природата – да развие и устрои настоящия свят, настоящата видима Вселена – със своята хубост и вечна хармония на единство, произтекающо от вечни и неизменяеми закони, работещи с математическа точност и последователност. Ако във Вселената съществуваше и действаше само законът на теготенето – именно частиците да се привличат с еднаква сила, то Вселената не би достигнала настоящето си положение и не би приела настоящия си образ.
към текста >>

Въображете си какво хаотическо състояние е представлявала тогава видимата Вселена, каква Вавилония е преодолявала помежду частиците на веществото, каква фантасмагория е съществувала в движението на атомите, които повидимому не са имали никакво определено направление!
въплътяване, възприемането на настоящето си естество, облечено в плът и кръв. Природата трябвало да впрегне своите физически и химически сили и да ги натовари с великата работа да й доставят елементите на почвата, посредством събирането малките частици на веществото, населяющи пространството, в общи маси, названи небули, в центрове, наречени слънца, и в системи, наименовани слънчеви и планетни общества. От научните факти и сведения се учим, че главният двигател в тази огромна материална работа е бил законът на теготенето. Под неговата сила и влияние всичките отделни частици на материята са били принудени да изгубят своето първоначално положение и да се стекат към общото направление на материалната солидарност, наречена видим свят или Вселена. От тази първоначална мъгливост, състояща се от безбройно и невъобразимо множество атоми, независещи един от други, буйни и неукротими по естество, движещи се по милиони пъти в секунда, и то в различни и всевъзможни направления, е трябвало да се създаде нещо си. Въображете си какво хаотическо състояние е представлявала тогава видимата Вселена, каква Вавилония е преодолявала помежду частиците на веществото, каква фантасмагория е съществувала в движението на атомите, които повидимому не са имали никакво определено направление! Всичко се е показвало на един развълнуван океан в пространството, вечно колебающ се, без никоя определена цел. От това хаотическо състояние е било нужно и необходимо да се образува и създаде нещо порядъчно и хармонично, отговарящо на условията, изисквани от Живота. Каква велика задача е предстояла пред лицето на Природата – да развие и устрои настоящия свят, настоящата видима Вселена – със своята хубост и вечна хармония на единство, произтекающо от вечни и неизменяеми закони, работещи с математическа точност и последователност. Ако във Вселената съществуваше и действаше само законът на теготенето – именно частиците да се привличат с еднаква сила, то Вселената не би достигнала настоящето си положение и не би приела настоящия си образ. Имоверно е да предположим, че частиците на веществото биха се сгрупирували в една обща маса, която не щеше да е приспособена за нищо.
към текста >>

Това ние не забелязваме, но ние чуваме гласа на вярата и надеждата вътре в нашата душа, които ни канят да влезем в светлото бъдеще, гдето хубавите и благи обещания ни очакват, гдето условията са променени и положението е подобрено, гдето животът е тих, добър и благороден, гдето Радостта, Мир и блаженство преодоляват.
Подобно сърце никой не може да укроти, освен Любовта. „Сърцето е измамливо повече от всичко и твърде разтленно, кой може да го познае? “ – така е говорил еврейският пророк Йеремия, като е предвиждал източника на всичките обществени злини, които се били следствие и резултат от разобуздани человечески сърца и от разобуздани человечески страсти, които нямали никакъв разумен контрол, но постоянно се менявали като някой вулкан. За премахването на злото Истината е необходима да се внушава във всякой ум и да се представя във всичките й видове, форми, образи и степени пред всякой человек; и не само това, но и да се прокарва, посява и въплътява в самия душевен живот, гдето да стане сила и двигател в духовното просвещение. Въздигането на человечеството и человеческата душа се извършва по един много сложен начин. Това ние не забелязваме, но ние чуваме гласа на вярата и надеждата вътре в нашата душа, които ни канят да влезем в светлото бъдеще, гдето хубавите и благи обещания ни очакват, гдето условията са променени и положението е подобрено, гдето животът е тих, добър и благороден, гдето Радостта, Мир и блаженство преодоляват. Обаче умовете ни постоянно се смущават и колебаят от нови впечатления, както умовете на младенци. Ние сме влечени постоянно от всевъзможни течения и променения, които ни тласкат ту към една, ту към друга посока. Няма спокойствие, „борба непрестанна е този наш живот“, казва поетът. Мозъкът ни е обезпокояван от енергията на Природата, която ни принуждава да се стремим към онова, което е непостижимо, към онова, което не видим да схванем, и към онова, което не знаем да научим. Времето носи всичко поред, а нуждата прилага всяко нещо наред.
към текста >>

Но съмнението е характеристика на человеческия ум, който се колебае помежду вярата и неверието, като си размишлява дали се е родил за нещо си, или за нищо; дали светът има някое значение в себе си за него, или той така си мечтае и въображава; дали се управлява от някого, или от никого; как се е създал, кой го е произвел и устроил – дали някое велико Същество, наречено Бог, или някоя велика сила, наречена Природа.
„Ние гледаме – казва Павел – мрачкаво като през огледало.“ Но това, което видим, е само отражение на миналото, на онова, което е минало преди нас. Значи само миналото бъдеще е действителната Истина, която е оставила и в света, и в нас отпечатък на своето присъствие. Колкото за идещото бъдеще, то е само идеалът без никоя същност, който има да се осъществи на своето време в една или друга форма. Той е величественият план на една къща, която има да се построи. Има голяма разница помежду плана и самата къща – планът е видът на къщата, начертан на една хубава книга, когато къщата е самата реалност, същността, в която нашият живот пребъдва. Но съмнението е характеристика на человеческия ум, който се колебае помежду вярата и неверието, като си размишлява дали се е родил за нещо си, или за нищо; дали светът има някое значение в себе си за него, или той така си мечтае и въображава; дали се управлява от някого, или от никого; как се е създал, кой го е произвел и устроил – дали някое велико Същество, наречено Бог, или някоя велика сила, наречена Природа. Такова е естеството на душата, щото тя не може да успява и да се разширочава в своето духовно развитие, без тази вътрешна умствена светлина. Тя не може сляпо да се движи към каква и да е посока, тя се нуждае от идеал, който да я въодушевлява към нещо си – към нещо си не мъртво, но живо. Живо, което да има сродство и Любов с нея. Богословът и теистът казват: „Бог е създал и устроил света, Той го управлява и Той е всичко. Без Него нищо не съществува.“ Натуралистът и материалистът казват: „Материята и природата – те са произвели и устроили света, той се намира под управлението на техните закони, без тяхното присъствие нищо не би съществувало.“ Идеалистът и спиритуалистът казват: „Умът и Духът са пропроизвели и устроили света, всичко, което видим и усещаме във външния свят, то са само форми и представления на силата на ума, които действа и работи.
към текста >>

Тя не може сляпо да се движи към каква и да е посока, тя се нуждае от идеал, който да я въодушевлява към нещо си – към нещо си не мъртво, но живо.
Колкото за идещото бъдеще, то е само идеалът без никоя същност, който има да се осъществи на своето време в една или друга форма. Той е величественият план на една къща, която има да се построи. Има голяма разница помежду плана и самата къща – планът е видът на къщата, начертан на една хубава книга, когато къщата е самата реалност, същността, в която нашият живот пребъдва. Но съмнението е характеристика на человеческия ум, който се колебае помежду вярата и неверието, като си размишлява дали се е родил за нещо си, или за нищо; дали светът има някое значение в себе си за него, или той така си мечтае и въображава; дали се управлява от някого, или от никого; как се е създал, кой го е произвел и устроил – дали някое велико Същество, наречено Бог, или някоя велика сила, наречена Природа. Такова е естеството на душата, щото тя не може да успява и да се разширочава в своето духовно развитие, без тази вътрешна умствена светлина. Тя не може сляпо да се движи към каква и да е посока, тя се нуждае от идеал, който да я въодушевлява към нещо си – към нещо си не мъртво, но живо. Живо, което да има сродство и Любов с нея. Богословът и теистът казват: „Бог е създал и устроил света, Той го управлява и Той е всичко. Без Него нищо не съществува.“ Натуралистът и материалистът казват: „Материята и природата – те са произвели и устроили света, той се намира под управлението на техните закони, без тяхното присъствие нищо не би съществувало.“ Идеалистът и спиритуалистът казват: „Умът и Духът са пропроизвели и устроили света, всичко, което видим и усещаме във външния свят, то са само форми и представления на силата на ума, които действа и работи. Вселената е негов продукт, без ума нищо не би съществувало.“ Пред нас стои една дилема, на която който и край да хванем, все ще ни убоде; която страна и да вземем, все ще срещнем противници. Изпречва се пред нас материалистът с всичкото си знание за веществото и природата и почва да ни убеждава, че учението на теиста и богослова не почива на никаква здрава основа.
към текста >>

Богословът и теистът казват: „Бог е създал и устроил света, Той го управлява и Той е всичко.
Има голяма разница помежду плана и самата къща – планът е видът на къщата, начертан на една хубава книга, когато къщата е самата реалност, същността, в която нашият живот пребъдва. Но съмнението е характеристика на человеческия ум, който се колебае помежду вярата и неверието, като си размишлява дали се е родил за нещо си, или за нищо; дали светът има някое значение в себе си за него, или той така си мечтае и въображава; дали се управлява от някого, или от никого; как се е създал, кой го е произвел и устроил – дали някое велико Същество, наречено Бог, или някоя велика сила, наречена Природа. Такова е естеството на душата, щото тя не може да успява и да се разширочава в своето духовно развитие, без тази вътрешна умствена светлина. Тя не може сляпо да се движи към каква и да е посока, тя се нуждае от идеал, който да я въодушевлява към нещо си – към нещо си не мъртво, но живо. Живо, което да има сродство и Любов с нея. Богословът и теистът казват: „Бог е създал и устроил света, Той го управлява и Той е всичко. Без Него нищо не съществува.“ Натуралистът и материалистът казват: „Материята и природата – те са произвели и устроили света, той се намира под управлението на техните закони, без тяхното присъствие нищо не би съществувало.“ Идеалистът и спиритуалистът казват: „Умът и Духът са пропроизвели и устроили света, всичко, което видим и усещаме във външния свят, то са само форми и представления на силата на ума, които действа и работи. Вселената е негов продукт, без ума нищо не би съществувало.“ Пред нас стои една дилема, на която който и край да хванем, все ще ни убоде; която страна и да вземем, все ще срещнем противници. Изпречва се пред нас материалистът с всичкото си знание за веществото и природата и почва да ни убеждава, че учението на теиста и богослова не почива на никаква здрава основа. – „Онова, което теологът подържа, да е Бог, който е създал и устроил Вселената, то не е никакъв Бог – казва материалистът, – то е материя, която ние виждаме да работи и действа; тя е единствената реалност, която можем да опитаме, попипаме и проверим в действителност. На същото твърди и натуралистът, затова вън от тази реалност всичко е въображения и мечти, следствия от атомически и молекуларни движения в мозъка; затова те нямат никаква предметна действителност вън от него.“
към текста >>

Работата, както ни я представлява материалистът, върви много добре и гладко, умовете ни са почти убедени да приемем учението му за чиста истина.
Без Него нищо не съществува.“ Натуралистът и материалистът казват: „Материята и природата – те са произвели и устроили света, той се намира под управлението на техните закони, без тяхното присъствие нищо не би съществувало.“ Идеалистът и спиритуалистът казват: „Умът и Духът са пропроизвели и устроили света, всичко, което видим и усещаме във външния свят, то са само форми и представления на силата на ума, които действа и работи. Вселената е негов продукт, без ума нищо не би съществувало.“ Пред нас стои една дилема, на която който и край да хванем, все ще ни убоде; която страна и да вземем, все ще срещнем противници. Изпречва се пред нас материалистът с всичкото си знание за веществото и природата и почва да ни убеждава, че учението на теиста и богослова не почива на никаква здрава основа. – „Онова, което теологът подържа, да е Бог, който е създал и устроил Вселената, то не е никакъв Бог – казва материалистът, – то е материя, която ние виждаме да работи и действа; тя е единствената реалност, която можем да опитаме, попипаме и проверим в действителност. На същото твърди и натуралистът, затова вън от тази реалност всичко е въображения и мечти, следствия от атомически и молекуларни движения в мозъка; затова те нямат никаква предметна действителност вън от него.“ Работата, както ни я представлява материалистът, върви много добре и гладко, умовете ни са почти убедени да приемем учението му за чиста истина. Разбира се материята е действителност, няма защо да се съмняваме в присъствието й. Но пред нас се изпречва и много ученият идеалист със своите обширни познания за действията на ума и почва да ни убеждава и доказва, че учението на материалиста не почива на здрава основа. „Понеже онова, което виждаме, пипаме, опитваме и проверяваме, то не е материята – казва идеалистът, – но са само образи, форми, впечатления и усещания, произведени от силата на ума. Умът е, който действа,вън от нази и вътре в нази, неговите действия и резултати, материалистът взема за неща реални и независими от ума, който назвал с имената материя и природа. Онова обаче – продължава идеалистът, – което пипа, което усеща, което сравнява и мисли, е умът.
към текста >>

Ще бъде неразумно и глупаво да се трудим да убедим когото и да е, че основата или стените, или покривът съставляват цялата къща.
Значи пак се срещаме лице с лице с мъчно заплетената триъгълна дилема, която на дали ще се реши някога. Тогава нека предадем този спорен въпрос на третейски съд пред огнището на науката – да видим и чуем как ще се произнесе. Истината, казва тя, трябва да се гледа в лицето, а не в гърба. Длъжни сме да помним поговорката, че с един камък къща не става. За въздигането й три неща са главно потребни: основа, стени и покрив. Ще бъде неразумно и глупаво да се трудим да убедим когото и да е, че основата или стените, или покривът съставляват цялата къща. Всякой от само себе си ще види, че трите заедно съставляват едно цяло, наречено къща. Отделно взети, не се вече къща, но части. Ако сега основата кажеше, че тя е всичката къща, що би сторила тази къща без стените и покрива? Или пък, ако стените кажеха, че те са цялата къща, що би сторила тази къща без основата и покрива? Или пак, ако покривът кажеше, че той е самата къща, що би сторила тази къща без основата и стените?
към текста >>

Всякой от само себе си ще види, че трите заедно съставляват едно цяло, наречено къща.
Тогава нека предадем този спорен въпрос на третейски съд пред огнището на науката – да видим и чуем как ще се произнесе. Истината, казва тя, трябва да се гледа в лицето, а не в гърба. Длъжни сме да помним поговорката, че с един камък къща не става. За въздигането й три неща са главно потребни: основа, стени и покрив. Ще бъде неразумно и глупаво да се трудим да убедим когото и да е, че основата или стените, или покривът съставляват цялата къща. Всякой от само себе си ще види, че трите заедно съставляват едно цяло, наречено къща. Отделно взети, не се вече къща, но части. Ако сега основата кажеше, че тя е всичката къща, що би сторила тази къща без стените и покрива? Или пък, ако стените кажеха, че те са цялата къща, що би сторила тази къща без основата и покрива? Или пак, ако покривът кажеше, че той е самата къща, що би сторила тази къща без основата и стените? Затова богословът, идеалистът и материалистът са задължени от фактите да завземат своите места там, гдето им е определено от необходимостта.
към текста >>

Това същество, кога действа, действа в три главни форми, проявлява три главни качества, показва три главни свойства.
Къщата е построена от някого, който не е нито в основата, нито в стените, нито в покрива, но някъде и всякъде. Ако се разговарят за частите на къщата, имат право да различават, но ако смесват понятието за къщата с идеята за автора й, който я е построил, те се заблуждават, понеже не знаят каква е разликата помежду една пасивна реалност и една действующа същност. Но ако говорят за проявлението на неговата сила в цялата къща, те са едно и могат да се сгрупират в едно общо название богослово-идеало-материалист. Тялото е организирано от вещество посредством силата на Живота, която го е обусловила и свързала с душата и ума. Затова сила, материя и ум не са три неща отделни и независещи едно от друго, но са свойства, качества и форми на едно и също битие, на едно същество вътре и вън от тях. Това същество, кога действа, действа в три главни форми, проявлява три главни качества, показва три главни свойства. Материята се определя от постоянните центрове, наречени атоми или монади; силата от движението и количеството на центровете и ума – от сгрупируването и разпределението на атомите и силите в прями отношения, управляющи се от постоянни закони, работещи с математическа определеност и последователност за постигането целта в Природата, които общият Дух гони. Че това е цяла истина, няма защо да се съмняваме, науката ни е доставила отвсякъде цял склад от факти, които говорят много по-ясно и вразумително, отколкото кой да е философ. И тъй, свойствата представляват материята, качествата – силата, формите – ума. Всякой атом във Вселената носи на своето съществуване свойствата, качествата и формите, отпечатани в естеството му от първата битност. Тази битност е Духът на Живота – вечната животворяща енергия, която преобладава навсякъде из Вселената; единствената същност, от която произтичат всичките разумни действия и стремления; върховният закон вътре в душата, който я принуждава да се стреми към усъвършенстване; върховната сила на самосъзнанието вътре в нашия Дух, която ни постоянно подканя да се подвизаваме в Доброто, да дирим благородното и възвишено, да любим истинното Всичко това ни води към великия върховен разум – да знаем що правим, да разбираме и разумяваме към какво се стремим.
към текста >>

И тъй, свойствата представляват материята, качествата – силата, формите – ума.
Тялото е организирано от вещество посредством силата на Живота, която го е обусловила и свързала с душата и ума. Затова сила, материя и ум не са три неща отделни и независещи едно от друго, но са свойства, качества и форми на едно и също битие, на едно същество вътре и вън от тях. Това същество, кога действа, действа в три главни форми, проявлява три главни качества, показва три главни свойства. Материята се определя от постоянните центрове, наречени атоми или монади; силата от движението и количеството на центровете и ума – от сгрупируването и разпределението на атомите и силите в прями отношения, управляющи се от постоянни закони, работещи с математическа определеност и последователност за постигането целта в Природата, които общият Дух гони. Че това е цяла истина, няма защо да се съмняваме, науката ни е доставила отвсякъде цял склад от факти, които говорят много по-ясно и вразумително, отколкото кой да е философ. И тъй, свойствата представляват материята, качествата – силата, формите – ума. Всякой атом във Вселената носи на своето съществуване свойствата, качествата и формите, отпечатани в естеството му от първата битност. Тази битност е Духът на Живота – вечната животворяща енергия, която преобладава навсякъде из Вселената; единствената същност, от която произтичат всичките разумни действия и стремления; върховният закон вътре в душата, който я принуждава да се стреми към усъвършенстване; върховната сила на самосъзнанието вътре в нашия Дух, която ни постоянно подканя да се подвизаваме в Доброто, да дирим благородното и възвишено, да любим истинното Всичко това ни води към великия върховен разум – да знаем що правим, да разбираме и разумяваме към какво се стремим. Това значи да живеем. Но за да се постигне всичко, което е пред душата и в душата на всяко разумно същество, изисквало се преди всичко време, място и условия, гдето да се посади първото семе на Живота. Затова Природата е била длъжна да работи и приготовлява всевъзможните бъдещи условия за това толкова деликатно чадо на вечността.
към текста >>

Затова Природата е била длъжна да работи и приготовлява всевъзможните бъдещи условия за това толкова деликатно чадо на вечността.
И тъй, свойствата представляват материята, качествата – силата, формите – ума. Всякой атом във Вселената носи на своето съществуване свойствата, качествата и формите, отпечатани в естеството му от първата битност. Тази битност е Духът на Живота – вечната животворяща енергия, която преобладава навсякъде из Вселената; единствената същност, от която произтичат всичките разумни действия и стремления; върховният закон вътре в душата, който я принуждава да се стреми към усъвършенстване; върховната сила на самосъзнанието вътре в нашия Дух, която ни постоянно подканя да се подвизаваме в Доброто, да дирим благородното и възвишено, да любим истинното Всичко това ни води към великия върховен разум – да знаем що правим, да разбираме и разумяваме към какво се стремим. Това значи да живеем. Но за да се постигне всичко, което е пред душата и в душата на всяко разумно същество, изисквало се преди всичко време, място и условия, гдето да се посади първото семе на Живота. Затова Природата е била длъжна да работи и приготовлява всевъзможните бъдещи условия за това толкова деликатно чадо на вечността. Онези славни епохи, които ни очакват в самата вечност на Живота, които покрай сърцето ни не се минували още, нито в ума ни са влизали. Ако началото е толкова велико, какъв ще бъде зенитът на съвършенството, когато възприемем безсмъртието? Какво ще бъде състоянието ни, когато се облечем в пълнотата на Живота, когато времето изчезне, а вечността настане? „Събуди се, събуди се, ти, който спиш! Стани, стани, ти, който си паднал, и простри ръцете си към надеждата, която си изгубил!
към текста >>

Минуват се хиляди, милиони и милиони години и пространството изново се населява, но не вече с първите дребни материални частици, но с магливости, слънца и планети, с обширни гигантски небули, извор на безбройни светове, с величествени слънца, източници на първоначалната светлина, с планети, земи хубави, покрити със зеленина – жилища на твари велики, надарени с ум, разум и душа.
Слушат се дрънкания на саби и щикове, чуват се гърмежи на пушки и топове. Цели огнени едра почват да се изхвърлят в пространството в различни направления – пространството пламва от поднебесния огън. – „Вселената гори – викаме ние, – опасност голяма! “ Светът се свършва, разорението е близо, в ужас сме ние. Но веществото се не губи, силата не престава, умът работи, Господ създава. Минуват се хиляди, милиони и милиони години и пространството изново се населява, но не вече с първите дребни материални частици, но с магливости, слънца и планети, с обширни гигантски небули, извор на безбройни светове, с величествени слънца, източници на първоначалната светлина, с планети, земи хубави, покрити със зеленина – жилища на твари велики, надарени с ум, разум и душа. Идат всички тия множенства със Синовете Божий, създадени в началото на самото Небе, да принесат поклон за почести и блага, приети от Вечния всемирен закон. Действително пред ума ни се изпречва една величествена картина за мировия свят – обширна по размер, великолепна по естество, чудна по устройство. Ръката, която е работила над нея, силата, що е действала в създаването й, умът, който е теглил постройката й, остават тайна. Авторът на великия мировия свят е скрит във вечността. Накъдето и да Го търсим, на която страна и да гледаме за стъпките Му, не можем да намерим никаква следа, която да ни даде каква-годе загадка – дали е тук, или там; дали е напред заминал, или назад останал; дали е надолу слязъл, или нагоре възлязъл.
към текста >>

Навсякъде забелязваме да е присъствал и създания на Своята творческа сила оставил във всяко направление – направо, наляво, нагоре, надолу, но пътят на Своето свято жилище, мястото на Своето пребивание, завсегда скрил от погледите на всички смъртни.
Идат всички тия множенства със Синовете Божий, създадени в началото на самото Небе, да принесат поклон за почести и блага, приети от Вечния всемирен закон. Действително пред ума ни се изпречва една величествена картина за мировия свят – обширна по размер, великолепна по естество, чудна по устройство. Ръката, която е работила над нея, силата, що е действала в създаването й, умът, който е теглил постройката й, остават тайна. Авторът на великия мировия свят е скрит във вечността. Накъдето и да Го търсим, на която страна и да гледаме за стъпките Му, не можем да намерим никаква следа, която да ни даде каква-годе загадка – дали е тук, или там; дали е напред заминал, или назад останал; дали е надолу слязъл, или нагоре възлязъл. Навсякъде забелязваме да е присъствал и създания на Своята творческа сила оставил във всяко направление – направо, наляво, нагоре, надолу, но пътят на Своето свято жилище, мястото на Своето пребивание, завсегда скрил от погледите на всички смъртни. Усещаме като да присъства моментално навсякъде и в едно и също време да действа вътре и вън от нещата, но не можем да кажем, че е в това място или в онова. И какво по-дълбоко значение можем да Му дадем от значението „Бог е Дух“. Пред очите на ума ни Вселената стои в образа на едно чудесно зрелище, в изгледа на един великолепен Дом, на когото сводовете и стълбовете се виждат да се повдигат от под нозете ни и да подкрепят цялото здание в пространството. Обаче основите на този дом не се виждат да се крепят някъде. Светът мяза на израилската подвижна скиния, които се носи из Вселената от силите на Йехова, придружена от безбройното Небесно войнство на Елохима, което се връща от победите си към пределите на вечното царство на Мира – царството на Господа Бога Саваота.
към текста >>

Началата на чаловеческий живот" е публикувано за първи път в отделна книжка през 1896г., Варна, Печатница на К.Николов
Пред очите на ума ни Вселената стои в образа на едно чудесно зрелище, в изгледа на един великолепен Дом, на когото сводовете и стълбовете се виждат да се повдигат от под нозете ни и да подкрепят цялото здание в пространството. Обаче основите на този дом не се виждат да се крепят някъде. Светът мяза на израилската подвижна скиния, които се носи из Вселената от силите на Йехова, придружена от безбройното Небесно войнство на Елохима, което се връща от победите си към пределите на вечното царство на Мира – царството на Господа Бога Саваота. 1896 г., Варна 5 5 "Науката и възпитанието. Началата на чаловеческий живот" е публикувано за първи път в отделна книжка през 1896г., Варна, Печатница на К.Николов Публикувана е и в книгата "Той иде" Издание София 2007, ИЗДАТЕЛСТВО СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ Книгата за теглене на PDF Дял трети
към текста >>

6. Физическите сили е трябвало да работят дълго време, за да подготвят условията за идването на органическия живот, а освен това да отворят пътя за влизането на този живот в неговото жилище – тялото.
2. Установено е също така, че органическият живот се е появил във вселената при известни строго определени условия, което потвърждава истината, че природата има някаква определена цел, някакъв общ план и общ стремеж.[132] 3. Всичко това ни кара да признаем факта, че животът се е появил с цел да се развива, да расте и да стане фактор и главен проводник в по-нататъшната проява на Върховния Дух във вселената. 4. За да се постигне този върховен стремеж в природата и за да се роди и развие настоящият органически живот, който духът ни притежава, преди всичко е била нужна почва за полагане на основа.[133] 5. Почвата е била един от най-важните и необходими първични елементи за съществуване. Тя е съдържала онова предварително условие за идване на жизнената сила в царството на природата, без което животът не би могъл да завладее новата среда на своята дейност и да влезе в новите условия на своето битие. 6. Физическите сили е трябвало да работят дълго време, за да подготвят условията за идването на органическия живот, а освен това да отворят пътя за влизането на този живот в неговото жилище – тялото. Това влизане окултната наука нарича „въплътяване” или още „обличане в плът и кръв”. 7. Природата впрегнала своите физико-химични сили и ги натоварила с великата работа да ú доставят елементите на почвата посредством събиране на малките частици на материята, пръснати навсякъде в безмерното пространство. Образували се огромни общи маси – галактики, мъглявини, както и слънчеви и планетни системи. Така природата приготвила бъдещите обиталища на живота. 2. Закон на Гравитацията[134]
към текста >>

Образували се огромни общи маси – галактики, мъглявини, както и слънчеви и планетни системи.
5. Почвата е била един от най-важните и необходими първични елементи за съществуване. Тя е съдържала онова предварително условие за идване на жизнената сила в царството на природата, без което животът не би могъл да завладее новата среда на своята дейност и да влезе в новите условия на своето битие. 6. Физическите сили е трябвало да работят дълго време, за да подготвят условията за идването на органическия живот, а освен това да отворят пътя за влизането на този живот в неговото жилище – тялото. Това влизане окултната наука нарича „въплътяване” или още „обличане в плът и кръв”. 7. Природата впрегнала своите физико-химични сили и ги натоварила с великата работа да ú доставят елементите на почвата посредством събиране на малките частици на материята, пръснати навсякъде в безмерното пространство. Образували се огромни общи маси – галактики, мъглявини, както и слънчеви и планетни системи. Така природата приготвила бъдещите обиталища на живота. 2. Закон на Гравитацията[134] 1. Научните факти показват, че главният двигател в тази огромна по своите мащаби материална работа бил законът на Гравитацията. Под неговото действие отделните части на материята били принудени да излязат от своето първично хаотично състояние и да се оформят в гравитационни центрове. Тези гравитационни маси започнали да се подчиняват на общите закони на движение и образували т. нар.
към текста >>

3. Главната ú цел, основната ú задача е била да устрои видимата вселена тъй, както са повелявали върховните закони, а също и да даде на всеки свят онези условия, чрез които той да бъде подготвен и приспособен за нуждите на развиващия се и постоянно възрастващ живот.
4. Първата аксиома за душата 1. Фактите показват, че природата не е взела под внимание всички тези неща при устройството на вселената. Даже и не ú е минало на ум, че ще дойде ден, когато ние, хората, които сме уж разумни същества, ще бъдем нападнати от всевъзможни злини и ще водим помежду си страшни, опустошителни битки и войни. 2. Може би някой ще каже, че ако тя беше предвидила тия нещастия, би взела навреме мерки да ги предотврати. Но изглежда това не е влизало в сметките ú. 3. Главната ú цел, основната ú задача е била да устрои видимата вселена тъй, както са повелявали върховните закони, а също и да даде на всеки свят онези условия, чрез които той да бъде подготвен и приспособен за нуждите на развиващия се и постоянно възрастващ живот. 4. Дали природата е допускала, че когато дойдат живите, разумни същества в дома ú, ще започнат куп разисквания, препирни, борби за всевъзможни неща и ще си оспорват благата, които тя така щедро им е дала? Очевидно за нея това е бил второстепенен въпрос, оставен за разглеждане, когато му дойде времето. 5. Днес този въпрос вече стои пред нас. Въпреки че все още не разбираме достатъчно добре езика на природата, за да се ползваме напълно от уроците, които всеки ден ни дава, все пак тя е успяла да ни научи на някои неща, да ни покаже основните начала на живота. 6. Животът на миналото не е бил изживян напразно.
към текста >>

Обзет от съмнение, човек често размишлява:
6. Що се отнася до бъдещето, което ще дойде, то е само идеал без никаква същност, който ще се осъществи на своето време в една или друга форма. Този идеал е като величественият план на една къща, която трябва да се построи. 7. Има голяма разлика между плана и самата къща. Колкото и да е красив планът, той е само начертан на хартия, а именно къщата е самата реалност, същността, в която пребъдва нашият живот. 8. Съмнението е характерна черта на човешкия ум, който се колебае между вярата и безверието. Обзет от съмнение, човек често размишлява: – Дали се е родил за нещо, или раждането му е било безцелно? – Дали светът действително има някакъв смисъл, или човек само така си мечтае и въобразява? – Дали светът се управлява от някого, или в него царува случайността? – Как е създаден самият свят, кой го е сътворил и устроил – дали някое велико същество, което наричаме Бог, или някоя велика сила, наречена Природа? 9. По всички тия неясни въпроси човешкият ум иска да има светлина.
към текста >>

– Дали светът се управлява от някого, или в него царува случайността?
Колкото и да е красив планът, той е само начертан на хартия, а именно къщата е самата реалност, същността, в която пребъдва нашият живот. 8. Съмнението е характерна черта на човешкия ум, който се колебае между вярата и безверието. Обзет от съмнение, човек често размишлява: – Дали се е родил за нещо, или раждането му е било безцелно? – Дали светът действително има някакъв смисъл, или човек само така си мечтае и въобразява? – Дали светът се управлява от някого, или в него царува случайността? – Как е създаден самият свят, кой го е сътворил и устроил – дали някое велико същество, което наричаме Бог, или някоя велика сила, наречена Природа? 9. По всички тия неясни въпроси човешкият ум иска да има светлина. Защото такова е естеството на човешката душа, че тя не може да напредва и да се развива без тази вътрешна умствена светлина. 10. Тя не може да се движи сляпо, без определена посока. Тя се нуждае от идеал, който да я въодушевлява, да я кара да се стреми към нещо велико и възвишено, ала не отвлечено и мъртво, а нещо живо, което да има сродство с нея и да ú вдъхва любов.
към текста >>

Тя се нуждае от идеал, който да я въодушевлява, да я кара да се стреми към нещо велико и възвишено, ала не отвлечено и мъртво, а нещо живо, което да има сродство с нея и да ú вдъхва любов.
– Дали светът се управлява от някого, или в него царува случайността? – Как е създаден самият свят, кой го е сътворил и устроил – дали някое велико същество, което наричаме Бог, или някоя велика сила, наречена Природа? 9. По всички тия неясни въпроси човешкият ум иска да има светлина. Защото такова е естеството на човешката душа, че тя не може да напредва и да се развива без тази вътрешна умствена светлина. 10. Тя не може да се движи сляпо, без определена посока. Тя се нуждае от идеал, който да я въодушевлява, да я кара да се стреми към нещо велико и възвишено, ала не отвлечено и мъртво, а нещо живо, което да има сродство с нея и да ú вдъхва любов. 7. Дилемата на триъгълника 1. Естественикът и материалистът твърдят, че Материята и Природата са създали и устроили света, че той се управлява от техните закони и че без тях нищо не би съществувало. 2. Идеалистът и спиритуалистът казват, че Умът и Духът са сътворили и устроили света. Всичко, което виждаме и усещаме във външния свят, това са само образи и представи на ума, който създава всички форми. Вселената е негов продукт.
към текста >>

1. Естественикът и материалистът твърдят, че Материята и Природата са създали и устроили света, че той се управлява от техните закони и че без тях нищо не би съществувало.
9. По всички тия неясни въпроси човешкият ум иска да има светлина. Защото такова е естеството на човешката душа, че тя не може да напредва и да се развива без тази вътрешна умствена светлина. 10. Тя не може да се движи сляпо, без определена посока. Тя се нуждае от идеал, който да я въодушевлява, да я кара да се стреми към нещо велико и възвишено, ала не отвлечено и мъртво, а нещо живо, което да има сродство с нея и да ú вдъхва любов. 7. Дилемата на триъгълника 1. Естественикът и материалистът твърдят, че Материята и Природата са създали и устроили света, че той се управлява от техните закони и че без тях нищо не би съществувало. 2. Идеалистът и спиритуалистът казват, че Умът и Духът са сътворили и устроили света. Всичко, което виждаме и усещаме във външния свят, това са само образи и представи на ума, който създава всички форми. Вселената е негов продукт. Без ума нищо не би съществувало. 3. Богословът и теологът от своя страна казват: Бог е създал и устроил света, Той го управлява и Той е всичко.
към текста >>

3. Богословът и теологът от своя страна казват: Бог е създал и устроил света, Той го управлява и Той е всичко.
1. Естественикът и материалистът твърдят, че Материята и Природата са създали и устроили света, че той се управлява от техните закони и че без тях нищо не би съществувало. 2. Идеалистът и спиритуалистът казват, че Умът и Духът са сътворили и устроили света. Всичко, което виждаме и усещаме във външния свят, това са само образи и представи на ума, който създава всички форми. Вселената е негов продукт. Без ума нищо не би съществувало. 3. Богословът и теологът от своя страна казват: Бог е създал и устроил света, Той го управлява и Той е всичко. Без Него нищо не може да съществува. 4. Пред нас стои една дилема, на която който и край да хванем, все ще ни убоде, която страна и да вземем, все ще срещнем противници. 5. С цялото си познание за материята и природата материалистът започва да ни убеждава, че учението на теолозите не почива на никаква здрава основа. 6. „Теолозите твърдят – казват материалистите, – че имало някакъв Бог, който е създал и устроил вселената, но всъщност това не е никакъв Бог, а материя, която ние виждаме да работи и действа навсякъде. Тя е единствената реалност, която можем да опитаме, да пипнем и да проверим в действителност.
към текста >>

Или ако покривът каже, че той е самата къща, какво би представлявала тази къща без основата и стените?
22. Смешно е да се поддържа твърдението, че само основата или само стените, или пък само покривът съставят къщата. Очевидно е, че тези три части заедно образуват едно цяло, наречено къща. Отделно взети, те не са вече къща, а части. 23. Ако основата каже, че тя е цялата къща, какво би правила тази къща без стените и покрива? Или пък ако стените кажат, че те са цялата къща, какво би правила тази къща без основата и покрива? Или ако покривът каже, че той е самата къща, какво би представлявала тази къща без основата и стените? Затова богословът, идеалистът и материалистът трябва да заемат определеното на всеки от тях място. 24. Къщата е построена от Някого, Който не е нито в основата, нито в стените, нито в покрива. Той е навсякъде и никъде едновременно.[143] 25. Ако става дума за частите на къщата, нашите трима приятели имат право да правят известна разлика. Но ако смесват понятието за къщата с идеята за Онзи, който я е построил, то те се заблуждават, понеже не знаят каква е разликата между една пасивна реалност и една действаща същност.
към текста >>

– Умът – от групирането и разпределението на атомите и силите в правилни отношения, които се управляват от постоянни закони.
1. Тялото е създадено от вещество посредством силата на живота, която го е обусловила и свързала с душата и ума. Затова материя, сила и ум не са три отделни, независещи едно от друго неща, а свойства, качества и форми на едно и също битие, на едно същество, което е вътре и вън от тях. 2. Това същество действа в три главни форми, проявява три главни качества, показва три главни свойства: – Материята се определя от постоянните центрове, наречени атоми или монади. – Силата – от движението и количеството на тия центрове. – Умът – от групирането и разпределението на атомите и силите в правилни отношения, които се управляват от постоянни закони. 3. Тези закони работят с математическа точност и последователност за постигането на оная велика цел в природата, която Духът на битието си е поставил. Тази истина не подлежи на никакво съмнение. Науката ни е предоставила многобройни факти от всички области на живота и тези факти говорят много по-ясно и убедително от който и да е философ. 4. И така: – свойствата представляват материята;
към текста >>

– свойствата представляват материята;
– Умът – от групирането и разпределението на атомите и силите в правилни отношения, които се управляват от постоянни закони. 3. Тези закони работят с математическа точност и последователност за постигането на оная велика цел в природата, която Духът на битието си е поставил. Тази истина не подлежи на никакво съмнение. Науката ни е предоставила многобройни факти от всички области на живота и тези факти говорят много по-ясно и убедително от който и да е философ. 4. И така: – свойствата представляват материята; – качествата – силата; – формите – умът. 5. Всеки атом във вселената съдържа свойствата, качествата и формите, отпечатани в него от Първото Начало. 6. Това Начало е: – Духът на живота – вечната животворяща енергия, която изпълва цялата вселена;
към текста >>

11. Минават милиони и милиарди години и пространството отново се населява, но вече не с първите дребни материални частици, а с планети, слънца и слънчеви системи.
Всичко пламва от поднебесния огън. Вселената гори, викаме ние, в голяма опасност сме! Светът се свършва, катастрофата е близо, ние сме в ужас! 10. Наблюдавайки тази страховита картина, на нас ни се струва, че всичко ще изчезне в пламъците на този всеобщ пожар. Но веществото не се губи, силата не изчезва, умът работи, Господ създава. 11. Минават милиони и милиарди години и пространството отново се населява, но вече не с първите дребни материални частици, а с планети, слънца и слънчеви системи. Огромни галактики, извори на безбройни светове, развиват своите спирали. Греят величествени слънца, източници на първоначалната светлина. Появяват се планети, красиви земи, покрити със зеленина. Те стават жилища на живи същества, надарени с ум, разум и душа. 12. Всички тия множества пристигат със Синовете божии, създадени в началото на самото небе.
към текста >>

3. Той присъства навсякъде и накъдето и да погледнем – надясно, наляво, нагоре, надолу, виждаме произведенията на Неговата творческа сила.
2. Творецът на великата вселена е скрит във вечността. Където и да Го търсим, на която и страна да гледаме за стъпките Му, ние не можем да намерим никаква следа, която да ни загатне нещо за Неговото местопребивание. Къде е Той, Великият? Дали е заминал напред, или назад е останал? Дали е слязъл надолу, или нагоре е възлязъл? 3. Той присъства навсякъде и накъдето и да погледнем – надясно, наляво, нагоре, надолу, виждаме произведенията на Неговата творческа сила. Но пътя към Своето свято жилище, мястото на Своето пребивание Той завинаги е скрил от погледите на всички смъртни. 4. Усещаме, че Той присъства в един и същи момент навсякъде и в едно и също време действа и вътре, и вън от нещата, но не можем да кажем, че е тук или там.[147]Можем само да кажем, че „Бог е Дух”! 5. Пред умствения ни поглед се разкрива чудната гледка на необятната вселена. Тя изглежда като един великолепен дом, чиито стълбове и сводове се издигат сякаш някъде изпод нозете ни, крепейки цялото здание в пространството. Не се вижда обаче на какво се опират основите на този дом.
към текста >>

Но пътя към Своето свято жилище, мястото на Своето пребивание Той завинаги е скрил от погледите на всички смъртни.
Където и да Го търсим, на която и страна да гледаме за стъпките Му, ние не можем да намерим никаква следа, която да ни загатне нещо за Неговото местопребивание. Къде е Той, Великият? Дали е заминал напред, или назад е останал? Дали е слязъл надолу, или нагоре е възлязъл? 3. Той присъства навсякъде и накъдето и да погледнем – надясно, наляво, нагоре, надолу, виждаме произведенията на Неговата творческа сила. Но пътя към Своето свято жилище, мястото на Своето пребивание Той завинаги е скрил от погледите на всички смъртни. 4. Усещаме, че Той присъства в един и същи момент навсякъде и в едно и също време действа и вътре, и вън от нещата, но не можем да кажем, че е тук или там.[147]Можем само да кажем, че „Бог е Дух”! 5. Пред умствения ни поглед се разкрива чудната гледка на необятната вселена. Тя изглежда като един великолепен дом, чиито стълбове и сводове се издигат сякаш някъде изпод нозете ни, крепейки цялото здание в пространството. Не се вижда обаче на какво се опират основите на този дом. 6. Светът прилича на подвижната скиния[148] на Израил, която се носи из вселената от силите на Йехова, придружена от безбройното небесно войнство на Елохим, което победоносно се завръща и се устремява към пределите на вечното царство на мира – царството на Господ Бог Саваот.[149]
към текста >>

4. ХИО-ЕЛИ-МЕЛИ-МЕСАИЛ - нов правопис

Затова изпитванието на всяко добро нещо е необходимо за успеха на духовния живот, а знанието на съвършеното вечно добро е самият Път за въздигане на душата и нашия ум, сърце и дух към Небето.
Мъдростта Му трябва да обърне и завладее всякой ум, а Любовта Му - приготвените сърца, тъй щото Господ да царува винаги със Своя избран народ. Часът наближава и не е далеч от вази, когато ще бъдете призовани да се обедините с Него в едно тяло. един дух, един ум, едно сърце и душа. Тогава ще се изпълни обещанието „заедно с Господа и ведно с Господа". Радвай се земя и весели се Небе за твоите избрани. Затова изпитванието на всяко добро нещо е необходимо за успеха на духовния живот, а знанието на съвършеното вечно добро е самият Път за въздигане на душата и нашия ум, сърце и дух към Небето. Понеже знанието за истините на този ваш живот са светилиици, водещи звезди за мястото на онзи Живот, в когото Пълнота царува. Следователно, всякой, който се насили или си даде усилие да придобие необходимите сили, за да влезе, „грабва го" или, както е казано, „Царството Божие насила се взема и които се усилят, Го грабват". В тия думи се съдържа велика Истина. За да придобием обещанието, трябва да станем мъже. Необходимо е едно коренно приготовление, т.е.
към текста >>

Но ето те са възмнили в сърцето си, че постановленията и пътищата Господни са суетни, нямат изглед на величественост.
Ето това е Словото Господне. Не е ли Той, що е родил чрез Духа си своя избран род - священици и царе Богу, за да Му слугуват винаги с чистота и святост? Господ зове, има ли някой да внимава и да слуша в сърцето си за думите на устните Му? Чуй и разбери що говори Господ. Не постави ли завета на Своето царство, за да въдвори мир и любов между синовете человечески? Но ето те са възмнили в сърцето си, че постановленията и пътищата Господни са суетни, нямат изглед на величественост. Род блуден и глупав, кой е силен - който действува във вид, или който действува в Дух и Сила, за да произведе реда, да въдвори Мира, да въведе Любовта и да подкрепи славата на Живота? Вашите размишления са суета пред Мене и постановленията ви са беззакония против благия Ми Дух. Няма вече да търпя прищевките ви да се дигате и да охулвате святото Ми име, чрез което ви съм защищавал и крепил. Дано да се върнехте от гнусните си пътища и да познаете Господа и да Го приемехте в сърцето си; има ли друг освен Него, който може да благославя и да дава Живот? Както е слънцето за земята, не е ли Господ така за людете си?
към текста >>

Дано да се върнехте от гнусните си пътища и да познаете Господа и да Го приемехте в сърцето си; има ли друг освен Него, който може да благославя и да дава Живот?
Не постави ли завета на Своето царство, за да въдвори мир и любов между синовете человечески? Но ето те са възмнили в сърцето си, че постановленията и пътищата Господни са суетни, нямат изглед на величественост. Род блуден и глупав, кой е силен - който действува във вид, или който действува в Дух и Сила, за да произведе реда, да въдвори Мира, да въведе Любовта и да подкрепи славата на Живота? Вашите размишления са суета пред Мене и постановленията ви са беззакония против благия Ми Дух. Няма вече да търпя прищевките ви да се дигате и да охулвате святото Ми име, чрез което ви съм защищавал и крепил. Дано да се върнехте от гнусните си пътища и да познаете Господа и да Го приемехте в сърцето си; има ли друг освен Него, който може да благославя и да дава Живот? Както е слънцето за земята, не е ли Господ така за людете си? Ето, Той е и повече от това. Защо търсите Господа там, от гдето няма да дойде? Ето, Той е пред вази и чака да Го познаете, Той е като жених, който чака да Го познае тази, към която е привързана душата Му. Но ето, сърцето на невестата не познава още образа на своя любезен, на своя Господ, цар и свещеник Богу.
към текста >>

Ида, говори Господ, направете прав път за царството на Мира, за царството на Правдата.
Не мълчете, но работете за наследието, което Господ носи отгоре за своите люде, за своите сестри и братя. Ето, Господ стои пред вас, Той е благ, кротък и смирен по сърце, но скоро ще се облече в одеждата на Бога святаго. Ето, Словото Божие, Духът на завета. Радвай се ти, който познаваш Господа и който си познат и разбран от веки. Благословен Господ Бог наш Отец. Ида, говори Господ, направете прав път за царството на Мира, за царството на Правдата. Ето заветното обещание, което е отдавна очаквано; възвестяването на синовете Божии - синовете на вечната Любов, които зова мои братя. Затова, синове человечески, внимавайте на делата си. Няма вече да приема от ръката ви поношенията - денят на изкуплението за умилостивление и примирение с Бога Отца на всичките векове; ида пак, но не като изкупител, не като жертва за поругание, но като Господ, като вечен цар на всяка Правда, да посетя земята с жезъл железен, да съкруша всеки горделив, що се дига, и ще измета и премета всички, що господаруват с неправда. Няма вече да търпя този род лукав и прелюбодеен, който осквернява и безчести святото Ми име за суетно тщеславие, защото всякой гледа да измами и подкопае живота на ближния си - на своя брат. В кое име се вършат днес всичките беззакония, ако не в Моето?
към текста >>

Бог няма да измени Своите възнамерения, нито ще се повърне от пътя на Своите мисли.
В кое име се вършат днес всичките беззакония, ако не в Моето? Това ли ще наречете Любов за брата ви, за вашия небесен и благ Отец? Жив съм! Аз ще поям, ще изтребя всяка нечестива душа. В деня, в който ви посетя, ще познаете силата на думите Ми, защото празността и голословията на думите ви станаха Ми отегчителни. Бог няма да измени Своите възнамерения, нито ще се повърне от пътя на Своите мисли. Господ ще дойде от Своето свято място, от жилището на праведните Си чрез пътят на Истината. Всяко приготвено сърце, всяка любяща душа ще стане жилище, гдето Господ ще се спре да вечеря и да се развесели със своя избран. Той ще бъде жених, идещ да възвести, че трапезата за брачния съюз е готова и всеки, който люби Истината, да дойде на великата вечеря на Бога, нашия Отец, защото така говори Бог Йехова: Гладний ще се насити и плачущий ще се развесели, и съкрушений духом ще се благослови, защото Аз съм Бог един и няма кой да Ме възпре. Ето, ще кажа и ще бъде, ще река и ще стане. Ето, Аз се клех в святото Си Име и няма да се измени думата Ми; ще изведа своите чеда, синове и дъщери и ще ги облека в прекрасни одежди, които никога няма да овехтеят, и ще туря венци на главите им, и ще дам китара в ръцете им, и ще ги развеселя с пълнотата на веселието като Бог: ще ги науча да пеят и свирят всичко, що Моята вечна Любов ражда за тяхно добро.
към текста >>

Господ ще дойде от Своето свято място, от жилището на праведните Си чрез пътят на Истината.
Това ли ще наречете Любов за брата ви, за вашия небесен и благ Отец? Жив съм! Аз ще поям, ще изтребя всяка нечестива душа. В деня, в който ви посетя, ще познаете силата на думите Ми, защото празността и голословията на думите ви станаха Ми отегчителни. Бог няма да измени Своите възнамерения, нито ще се повърне от пътя на Своите мисли. Господ ще дойде от Своето свято място, от жилището на праведните Си чрез пътят на Истината. Всяко приготвено сърце, всяка любяща душа ще стане жилище, гдето Господ ще се спре да вечеря и да се развесели със своя избран. Той ще бъде жених, идещ да възвести, че трапезата за брачния съюз е готова и всеки, който люби Истината, да дойде на великата вечеря на Бога, нашия Отец, защото така говори Бог Йехова: Гладний ще се насити и плачущий ще се развесели, и съкрушений духом ще се благослови, защото Аз съм Бог един и няма кой да Ме възпре. Ето, ще кажа и ще бъде, ще река и ще стане. Ето, Аз се клех в святото Си Име и няма да се измени думата Ми; ще изведа своите чеда, синове и дъщери и ще ги облека в прекрасни одежди, които никога няма да овехтеят, и ще туря венци на главите им, и ще дам китара в ръцете им, и ще ги развеселя с пълнотата на веселието като Бог: ще ги науча да пеят и свирят всичко, що Моята вечна Любов ражда за тяхно добро. А след ония дни, когато небето и земята прииде и новите небеса и новата земя се явят, ще ги поставя царе и свещеници да Ми слугуват във век.
към текста >>

Но има мнозина изпомежду ви, които се стараят да осуетят Моите пътища, да заблудят своите братия, да им турят иго тежко на душата за носяние.
Защото нима има кой да ви помене? Всичката ви суетна мъдрост и знания ще вас да пояде. Но истина ви казвам, като Бог, като Създател, като Отец на праведните духове, че всякой, който от помежду вас внимава на Моите думи и на Мен слугува, ще има Живот изобилно, защото не Съм ли Аз Сам Животът? Не го ли ражда Моят Дух Свят? Не съм ли Единний Бог, който дава истинска Мъдрост, истинско Знание, които са светилници и съща радост на душата? Но има мнозина изпомежду ви, които се стараят да осуетят Моите пътища, да заблудят своите братия, да им турят иго тежко на душата за носяние. Те постоянно се трудят Моето Име от душата, която Съм родил, да изтласкват. Но, глупци, какво очаквате да придобиете от своя нечестив труд? Представете си, ако имахте сила да премахнете слънцето, което Съм поставил, на какво би замязала земята? И нима мислите подобри ли следствия ще последват? Кажете ми отгде сте придобили тая мъдрост и кой ви е убедил на опит, че добро ще последва?
към текста >>

Понеже към когото благоволява, благоволява по Дух.
Мой Боже! Това е истинно. Хвалете Господа чудесен! Ето, Господ не ще да се бави отсега задълго, но ще извърши добрата Си воля към тогова, когото е избрал, към тогова, който познава Господа. Защото Бог наш е неизменен, Любовта Му пребъдва във веки. Понеже към когото благоволява, благоволява по Дух. Ето Бог те е поставил цар на вековете. В ръцете ти е предал сила и власт, за да съдиш народите с Правда. Макар сега и да си скромен и незабелязан по вид, но духом си велик; и трябва да бъдеш скрит от погледите на света, докат Бог твой възстанови своя трон над народите. Тогава ще царуваш в сила и святост, в правда и мир, защото нечестивите ще бъдат низринати. „Мели лемел сават меном, Аварим гемел бидено итафат"
към текста >>

Отсега нататък с думи няма да ви забавлявам, но с дела благи, с дела велики.
Ще въздигне и въдвори Правдата Си, Любовта Му ще роди Истината. Господ ще се укрепи като силен за бран. Всякой угнетен ще бъде подкрепен. Огорчений духом ще бъде утешен. И както майка милва своите си, така и Господ ще помилва онези, които Го чакат. Отсега нататък с думи няма да ви забавлявам, но с дела благи, с дела велики. Ще ви нахраня и няма да огладнеете, и ще ви напоя и няма да ожаднеете, защото хлябът и водата, с които ще ви нахраня и напоя, ще бъдат присъщен Живот - Мизраим, Мизраим. Халел ве бихар хошамаим, хенени, хени, фенах феним, хаберим кошет ви хадони - В: - М: - Защото Бог на силите е вече, който изпълнява Своята вехтозаветна воля. Той е крепкият Господен, синът Давидов, който иде да вземе Своето царство със сила. И ето, Той от дълго време е тук, новороден в сила и слава да поеме юздите на Царството Божие и да управлява с Правда, Святост и Истина.
към текста >>

И ето, Той от дълго време е тук, новороден в сила и слава да поеме юздите на Царството Божие и да управлява с Правда, Святост и Истина.
Отсега нататък с думи няма да ви забавлявам, но с дела благи, с дела велики. Ще ви нахраня и няма да огладнеете, и ще ви напоя и няма да ожаднеете, защото хлябът и водата, с които ще ви нахраня и напоя, ще бъдат присъщен Живот - Мизраим, Мизраим. Халел ве бихар хошамаим, хенени, хени, фенах феним, хаберим кошет ви хадони - В: - М: - Защото Бог на силите е вече, който изпълнява Своята вехтозаветна воля. Той е крепкият Господен, синът Давидов, който иде да вземе Своето царство със сила. И ето, Той от дълго време е тук, новороден в сила и слава да поеме юздите на Царството Божие и да управлява с Правда, Святост и Истина. Бог е, който го въздига, и не ще закъснее да се яви овреме. Но пази се, бъди скромен, смирен и чистосърдечен, понеже Бог е, който върши, а ти си, който изпълняваш. Свят Си Ти, Боже мой, Отче праведний, който Си и който ще бъдеш Един във век, Вечний, Всесилний и Всемъдрий. Благословено да бъде Твоето Име от мене. Ей, Господи, защото Те познавам, че Си истинен и неизменяем винаги.
към текста >>

Защото в размишленията си и пътищата си не Ме поменаха, но приложиха беззаконие връх беззаконие и престъпление връз престъпление.
Ще постигнете ли желанията на душата си? Ето, жив Съм Аз и както се клех в старо време, ще събера земните царства и ще ги измета от лицето на земята и името им не ще се чуе никога. Защото камъкът, когото отсякох от върха на скалата, ще ги съкруши и Духът Ми ще ги пояде. Ето подигам се в бран против земните царе и против войските им. Ще им се надсмея и поругая, и ще ги направя плешиво, и съветниците им ще посетя и ударя с жезъл железен, и ще ги хвана с примките на свойствената им мъдрост, и ще ги направя прицел на поругание. Защото в размишленията си и пътищата си не Ме поменаха, но приложиха беззаконие връх беззаконие и престъпление връз престъпление. И туриха ярем тежък и несносен върху чадата и синовете на утробата Ми. Ей, те не показаха милост към техните страдания, не подадоха ръка за помощ; ето, тяхната кръв вече вика към Мене за отмъщение. Ето, уморих се да търпя и дотегна Ми да чакам за вашето покаяние. Отегчихте Ме докрай с престъпленията си и с развратните си сърца огорчихте Духа Ми. Ще забравя ли пътищата ви?
към текста >>

Ще забравя ли пътищата ви?
Защото в размишленията си и пътищата си не Ме поменаха, но приложиха беззаконие връх беззаконие и престъпление връз престъпление. И туриха ярем тежък и несносен върху чадата и синовете на утробата Ми. Ей, те не показаха милост към техните страдания, не подадоха ръка за помощ; ето, тяхната кръв вече вика към Мене за отмъщение. Ето, уморих се да търпя и дотегна Ми да чакам за вашето покаяние. Отегчихте Ме докрай с престъпленията си и с развратните си сърца огорчихте Духа Ми. Ще забравя ли пътищата ви? Ей, ще познаете, че думата Ми е неизменна и помишлението на сърцето Ми неотменно. В един ден ще ви посетя с глас, когото никога няма да забравите, и никога втори път не ще се яви в сърцето ви , за да струвате това, което днес вършите. Месаил Съм и ще бъда; Метаксос мета калеос; Мезонто Иполитос, препонето Хели елеос. - Месаил месаили, мели, Мелек бихар бихари, Селили Семоил, Вари Варисим. Стани и възпей на Господа; защото извърши своята правда.
към текста >>

В един ден ще ви посетя с глас, когото никога няма да забравите, и никога втори път не ще се яви в сърцето ви , за да струвате това, което днес вършите.
Ей, те не показаха милост към техните страдания, не подадоха ръка за помощ; ето, тяхната кръв вече вика към Мене за отмъщение. Ето, уморих се да търпя и дотегна Ми да чакам за вашето покаяние. Отегчихте Ме докрай с престъпленията си и с развратните си сърца огорчихте Духа Ми. Ще забравя ли пътищата ви? Ей, ще познаете, че думата Ми е неизменна и помишлението на сърцето Ми неотменно. В един ден ще ви посетя с глас, когото никога няма да забравите, и никога втори път не ще се яви в сърцето ви , за да струвате това, което днес вършите. Месаил Съм и ще бъда; Метаксос мета калеос; Мезонто Иполитос, препонето Хели елеос. - Месаил месаили, мели, Мелек бихар бихари, Селили Семоил, Вари Варисим. Стани и възпей на Господа; защото извърши своята правда. Възвиши гласа си за Сион и възпей му, че Господ иде да се възцари в него. Възвести на Израил, че оногова, когото очаква, иде.
към текста >>

Защото истина ви казвам, че земята няма вечно да се облива с человешка кръв, защото сам Господ не благоволява в погинването на грешника.
Защото истина ви казвам, че войнството небесно ще предхожда пред Него и Той ще предходи пред тях. Той ще бъде непобедим. Ето, ще заповяда и ще стане според желанието на сърцето му, защото правдата Господня обитава в Него. Той е скромен и смирен по сърце, но строг в съд и правда. Когото благослови, ще бъде благословен, и към когото се подигне неговото негодувание за беззаконие, ще бъде пояден. Защото истина ви казвам, че земята няма вечно да се облива с человешка кръв, защото сам Господ не благоволява в погинването на грешника. Ето, скоро ще чуете глас от Небето, Глас на приходящий и изходящий от Господа Ангел на силите. Така говори Онзи, който ни е изкупил със Своята кръв, който е наш Брат, плът от плътта ни и кост от костта ни, и дух от духа ни, на когото душата е обединена с нашата душа и сърцето Му жали и тъжи за своите си. Той е Един, който ни обединява с Бога на силите и Отца на Духовете и Любовта. Той е нашето щастие, нашата радост, нашето блаженство. Защото кого бихме любили другиго в человеческата душа, ако не Него?
към текста >>

Отче мой, Твоите пътища са вечни и неизменяеми.
Така говори Онзи, който ни е изкупил със Своята кръв, който е наш Брат, плът от плътта ни и кост от костта ни, и дух от духа ни, на когото душата е обединена с нашата душа и сърцето Му жали и тъжи за своите си. Той е Един, който ни обединява с Бога на силите и Отца на Духовете и Любовта. Той е нашето щастие, нашата радост, нашето блаженство. Защото кого бихме любили другиго в человеческата душа, ако не Него? Защото Той е по-красив и благ по дух, Един, който винаги люби и никога не представа, Един неизменяем в своята душа, Един готов всякога да отдаде всякому длъжното и подходящото. Отче мой, Твоите пътища са вечни и неизменяеми. Ти си Един, в когото всичко съществува и се обединява. От Твоя Живот всички ний приехме благодат за благодат, сила за сила, любов за любов. Защото Твое е Царството, Силата и Славата във веки. Амин. Ето, казах цялата истина, говори Бог Йехова. Не отлагайте деня на спасението си, нито се оболщавайте в помислите на сърцето си да мните, че няма да посетя земята, която създадох и приготвих вам за живеене.
към текста >>

Слушайте гласа ми докато ви подканвам в пътя на Живота.
Ето, казах цялата истина, говори Бог Йехова. Не отлагайте деня на спасението си, нито се оболщавайте в помислите на сърцето си да мните, че няма да посетя земята, която създадох и приготвих вам за живеене. Не ще ли потърся сметка от ръката ви за деянията ви? Ей, обърнете се вий къмто Мене, които Любите душите си и цените Живота си. Не отлагайте своето приготовление, защото ще дойда като нощен крадец. Слушайте гласа ми докато ви подканвам в пътя на Живота. Защото ето, малко и ще престана да викам да се обърнете към Мене, защото денят на Моята Благодат има определени граници, зад които денят на Правдата, на истинний съд ще настане. Престанете да мамите себе си. Аз съм Пътят и Животът. Ако някой яде от този хляб и пие от тази вода, той ще бъде жив винаги, както и Аз съм Жив. Спри се сега и помисли върху своето бъдеще.
към текста >>

Аз съм Пътят и Животът.
Ей, обърнете се вий къмто Мене, които Любите душите си и цените Живота си. Не отлагайте своето приготовление, защото ще дойда като нощен крадец. Слушайте гласа ми докато ви подканвам в пътя на Живота. Защото ето, малко и ще престана да викам да се обърнете към Мене, защото денят на Моята Благодат има определени граници, зад които денят на Правдата, на истинний съд ще настане. Престанете да мамите себе си. Аз съм Пътят и Животът. Ако някой яде от този хляб и пие от тази вода, той ще бъде жив винаги, както и Аз съм Жив. Спри се сега и помисли върху своето бъдеще. Ето колко пътя стана идвам при тебе и не си Ме познал. Ще презираш ли още Моето Слово? Ще постоянстваш ли да пристъпваш Моя закон?
към текста >>

Ето колко пътя стана идвам при тебе и не си Ме познал.
Защото ето, малко и ще престана да викам да се обърнете към Мене, защото денят на Моята Благодат има определени граници, зад които денят на Правдата, на истинний съд ще настане. Престанете да мамите себе си. Аз съм Пътят и Животът. Ако някой яде от този хляб и пие от тази вода, той ще бъде жив винаги, както и Аз съм Жив. Спри се сега и помисли върху своето бъдеще. Ето колко пътя стана идвам при тебе и не си Ме познал. Ще презираш ли още Моето Слово? Ще постоянстваш ли да пристъпваш Моя закон? Ето, скоро ще чуеш Моя глас и ще познаеш, че Аз говоря, Бог Велик и Страшен в сила и мощ. Внимавай сега в думите Ми и бягай от пътя на нечестивите. Докато е още ден, обърни сърцето си към Моя Дух, за да намериш Мир и спасение на душата си.
към текста >>

Внимавай сега в думите Ми и бягай от пътя на нечестивите.
Спри се сега и помисли върху своето бъдеще. Ето колко пътя стана идвам при тебе и не си Ме познал. Ще презираш ли още Моето Слово? Ще постоянстваш ли да пристъпваш Моя закон? Ето, скоро ще чуеш Моя глас и ще познаеш, че Аз говоря, Бог Велик и Страшен в сила и мощ. Внимавай сега в думите Ми и бягай от пътя на нечестивите. Докато е още ден, обърни сърцето си към Моя Дух, за да намериш Мир и спасение на душата си. Аз съм и ще бъда верен към тебе и няма да те оставя, но ще те въздигна с крепката Си десница и ще положа враговете ти под подножието ти и ще те направя цар и свещеник и ще бъдеш в дома Ми светилник, който никога няма да угасне. И в тебе ще се възцари Господ и Нему ще бъде Царството и Силата, и Славата във век. Аз съм Исус, царят Сионов, пострадавший за греховете на света, Спасител на мира. Бог крепкий, който говорих чрез рабите Си и дадох Словото Си вам за свидетелство.
към текста >>

Ето, Аз те познавам кой си, но пътищата Божии са неизследими.
Аз съм и ще бъда верен към тебе и няма да те оставя, но ще те въздигна с крепката Си десница и ще положа враговете ти под подножието ти и ще те направя цар и свещеник и ще бъдеш в дома Ми светилник, който никога няма да угасне. И в тебе ще се възцари Господ и Нему ще бъде Царството и Силата, и Славата във век. Аз съм Исус, царят Сионов, пострадавший за греховете на света, Спасител на мира. Бог крепкий, който говорих чрез рабите Си и дадох Словото Си вам за свидетелство. Словото Ми е Дух и Истина. Ето, Аз те познавам кой си, но пътищата Божии са неизследими. Бог е Бог Тайна Велика. Приеми сега Моя Дух и благословен бъди, понеже трябва да те благословя. Светият Ми Дух в теб съизволява. Той те пази и крепи винаги. Той те люби и в теб се весели - колко са благи Неговите мисли за теб!
към текста >>

Светият Ми Дух в теб съизволява.
Бог крепкий, който говорих чрез рабите Си и дадох Словото Си вам за свидетелство. Словото Ми е Дух и Истина. Ето, Аз те познавам кой си, но пътищата Божии са неизследими. Бог е Бог Тайна Велика. Приеми сега Моя Дух и благословен бъди, понеже трябва да те благословя. Светият Ми Дух в теб съизволява. Той те пази и крепи винаги. Той те люби и в теб се весели - колко са благи Неговите мисли за теб! Той бди над теб ден и нощ. Как полива душата ти с небесна роса, как Той те озарява, просвещава и ръководи всеки ден! Ако и ръка за ръка да се хванат всички, които ненавиждат живота ти, пак няма да успеят в замислите си.
към текста >>

Това говори Господ сам и трябва да е Истина напоколебима; кой може да изследва Неговите пътеки?
Тронът ти ще е трон вечен и домът Ти ще се нарече дом за молитва. Поклонете се Господу в Дух и Истина. Пейте и възпявайте в душата си всички, които Го любите. Благословен Господ наш, Отец на Праведните. Слава и чест да бъде Нему, сега и във веки. Амин. Това говори Господ сам и трябва да е Истина напоколебима; кой може да изследва Неговите пътеки? Ето, душата ми е в смущение. Няма правда и не обитава святост без Негова Дух. Желае душата ми мира Господен, но той не е дошъл в пълнотата си. Боже мой, дано Твоите мисли превъзмогнат и дано Твоята благодат преодолее в сърцето на тия мои братя. Ето, говорил Си и повярвах.
към текста >>

А понеже благоволявам в теб по причина, че Съм Бог вечен, който те призовах, според съизволението на Святия Си Дух, от дълбочините на своята душа и ти дадох вид, и рекох: Ти си син Мой, Аз днес те родих.
Когато всяка Твоя твар горе на Небето или долу в ада преклони коляно пред Твоя престол; защото Си свят и праведен. Боже, да дойде Твоето Царство. Отче, да бъде Твоята воля както горе в Небето, така и на земята. И рече Господ Господу моему: Аз съм светилник, който освещава душата ти, защото Съм истинен, сияющ в тъмнината. От преизобилието на Живота Си те родих за слава Моя и от пълнотата на Любовта Си те въздигнах, обединих в сила и мощ, и мъдрост, като те осветих, за да изпълняваш Волята Ми. А понеже благоволявам в теб по причина, че Съм Бог вечен, който те призовах, според съизволението на Святия Си Дух, от дълбочините на своята душа и ти дадох вид, и рекох: Ти си син Мой, Аз днес те родих. Родих те в света, за да се умножиш и станеш велик, да бъдеш подобен Мене. А понеже те родих в света, то затова те и призвах чрез Духа Си, за да Ме познаеш, че Аз Съм Бог вечний, Един всеобемящ, който Съм и който създавам и движа, от когото всичко поначало излиза и поначало се връща. Този истинний съм Аз, един твой Отец - от век и до века. Всичко, що създавам, е за тебе и ти - за всичко и ще те посрещнат всички като Господ, цар и техен брат, когото Аз, Бог вечний Елихи Йехова, пращам, за да откриеш себе си на всички, че в Моята вечна Любов всичко живее, всичко расте, всичко се плоди и вечно весели. Защото с крепка десница крепя и с Мъдрост и Знание обръщам все, затова към Мене се обръща всяка твар, за да приеме сила да се крепи - ето, Аз ги викам по име и те ще чуят гласа Ми и ще се развеселят.
към текста >>

Ето, Аз Съм, който говоря с тебе: много пъти Съм ти говорил с Благост и с Любов.
Този истинний съм Аз, един твой Отец - от век и до века. Всичко, що създавам, е за тебе и ти - за всичко и ще те посрещнат всички като Господ, цар и техен брат, когото Аз, Бог вечний Елихи Йехова, пращам, за да откриеш себе си на всички, че в Моята вечна Любов всичко живее, всичко расте, всичко се плоди и вечно весели. Защото с крепка десница крепя и с Мъдрост и Знание обръщам все, затова към Мене се обръща всяка твар, за да приеме сила да се крепи - ето, Аз ги викам по име и те ще чуят гласа Ми и ще се развеселят. Защото Аз Съм Бог вечно техен, който присъствува чрез силата си всъде. Затова да не се колебай сърцето ти, думите Ми са верни. Ето, Аз Съм, който говоря с тебе: много пъти Съм ти говорил с Благост и с Любов. Затова прослави Ме и ще те прославя. Благослови Ме и ще се благословиш. Освети Името Ми в душата си, възвиси Правдата Ми в съд и Любовта Ми - за спасение. А Аз Съм Бог, твоят Свят Дух, който ще свидетелствувам. Ето, познавам те, зная теготите на душата ти и скръбта ти е известна Мен.
към текста >>

Онзи, към когото е Словото Господне, трябва да внимава с всичкото си сърце и ум да проумява пътищата Му.
Ето на тези, тружениците на Истината, благослови ги, за да приемат своята плата за честния труд. И тъй, братя мои, честни и добри работници на всичките клонове на общото дело в царството на Истината, които се трудите за просвещението на света и подобрението участта на всеки страдующ, приемете Благословението Божие. Неговият Мир и веселие, които превъзхождат всякой ум, да изпълнят сърцето ви и Бог на Истината да благослови делото Си във век. Елате сега всички, които любите Господа, да Му се поклоним в Дух и Истина. Защото Той е Бог наш и Отец наш от века. Онзи, към когото е Словото Господне, трябва да внимава с всичкото си сърце и ум да проумява пътищата Му. Но моят дух е в смущение; няма друг път, освен да приема пътя на Новия живот. Защото Бог ме направи поругание и звиздание на всички. С поношенията и престъпленията им ме натовари. Нарани и смаза душата ми за техний мир. Скри лицето Си от мене, като че се е отегчил от моя вик.
към текста >>

Но моят дух е в смущение; няма друг път, освен да приема пътя на Новия живот.
И тъй, братя мои, честни и добри работници на всичките клонове на общото дело в царството на Истината, които се трудите за просвещението на света и подобрението участта на всеки страдующ, приемете Благословението Божие. Неговият Мир и веселие, които превъзхождат всякой ум, да изпълнят сърцето ви и Бог на Истината да благослови делото Си във век. Елате сега всички, които любите Господа, да Му се поклоним в Дух и Истина. Защото Той е Бог наш и Отец наш от века. Онзи, към когото е Словото Господне, трябва да внимава с всичкото си сърце и ум да проумява пътищата Му. Но моят дух е в смущение; няма друг път, освен да приема пътя на Новия живот. Защото Бог ме направи поругание и звиздание на всички. С поношенията и престъпленията им ме натовари. Нарани и смаза душата ми за техний мир. Скри лицето Си от мене, като че се е отегчил от моя вик. Станах присмех на своите си.
към текста >>

Не Съм ли Аз Мерило, Свят Път, Правда, Истина, Милост, Любов, Вяра, Надежда и Благост?
Моли се за другите, не преставай в моление, Духът Ми е с тебе винаги. Нечист дух няма да се докосне до душата ти. Онова, което Аз освещавам, може ли да бъде нечисто? Защото не Съм ли Аз, който изпълня закона? И ако Аз действувам, кой ще Ме изобличи, че върша грях? Не Съм ли Аз Мерило, Свят Път, Правда, Истина, Милост, Любов, Вяра, Надежда и Благост? Защото Истината Ми е същинска Добродетел, Любовта Ми е непоколебима и Благостта Ми пребъдва във век - Моят Мир ще пребъдва сега в тебе и присъствието на Духа Ми да те осени. Приеми Моето благословение. Аз Съм Бог! Господ Саваот, Бог неизменим, вечен, който Съм от века и до века, Един, който Съм и творя според благоразположението на Духа Си. Аз Съм твоят Дух, който те просвещавам и умъдрявам, който те уча в знание и мъдрост, който съзиждам Своето Царство, който те утешава и подкрепя, който говори всякога с тебе.
към текста >>

Не очакваш ли добрини и благословения в Пътя на живота си?
Ръката Ми е готова да помага. Благослови сега Господ в сърцето си и Го освети. В това Бог се весели - да Го любим, да Му служим от душа и сърце. Ей, Господи, да бъдеш благословен отсега и до века да се възвеличи Името Ти. Ето, слушай, Господ към теб говори. Не очакваш ли добрини и благословения в Пътя на живота си? Нели затова се трудиш постоянно, да добиеш сила и дух, за да можеш да живееш както подобава? Нели за храна и облекло се луташ постоянно? И от що произлизат всичките ти страдания, ако не от извънредното ти желание? Понеже не си благодарен на онова, което можеш постепенно да придобиеш с труд. Ти желаеш щастието, но трябва да заплатим за него.
към текста >>

Не се стреми просто като вол за плявата, или като тигър за своята жертва, или като лисица подла към курника на своя съсед.
И от що произлизат всичките ти страдания, ако не от извънредното ти желание? Понеже не си благодарен на онова, което можеш постепенно да придобиеш с труд. Ти желаеш щастието, но трябва да заплатим за него. Не си ли готов да услужиш на другите в техните нужди? Научи се тогава, че Господ изисква да правиш добро, но не сляпо, но с пълнотата на сърцето си, със знанието на ума си, с любовта на душата си. Не се стреми просто като вол за плявата, или като тигър за своята жертва, или като лисица подла към курника на своя съсед. Не жили като скорпия със своята опашка, нито хапи като змия. Понеже, ако отровиш своя ближен, що ще се ползуваш от делото си? Или ако погълнеш брата си, що ще добиеш? Животът на брата ти няма да стане стежание твое никога и по никой начин. Добре да живееш, добре да работиш, добре да се отнасяш - това изисква Животът.
към текста >>

Пътищата Господни са неизменяеми, за то Бог ще благоволи и ще покаже милост.
Аз Съм този Бог вътре в теб. Бог тайний, неизследимий, вечний, който обитава в Правда и Истина. Аз Съм Истий, онзи, който говори всякога, който учи Мъдрост. Аз Съм онзи, който Съм бил с тебе винаги. Аз Съм онзи, на когото си чул гласа, Аз Съм онзи Бог-Любов. Пътищата Господни са неизменяеми, за то Бог ще благоволи и ще покаже милост. Бог ще дойде и ще те избави и ще те укрепи като стълб непоколебим. Той ще извърши все, що е говорил, и все, що е обещал. Идат дни, когато праведните ще се радват, че Господ е техен Пастир. Стой твърд, както и досега! Бъди верен при всичките изпити, да не могат враговете Божии да те охулят.
към текста >>

5. Призвание към народа ми – български синове на семейството славянско

Аз ида от горе, по висше разпореждане на Бога – вашият Небесен Отец, Който ме е натоварил с великата мисия да ви предупредя от лошия път и ви благовествувам Истината на живота, която слиза от небесното жилище на вечната виделина да просвети всякой ум, да възобнови всякое сърце и да въздигне и обнови всички духове – отбрани чада на истината, предназначени да съставят зародиша на Новото человечество, на което Славянското семейство, коляното Юдино, ще стане огнище.
Братя и сестри от дом славянски, род на страдание, племе на раздори, душа и сърце на бъдещето, Живот и Спасение на настоящето, носители и застъпници на мира, синове на Царството Божие, слушайте Словото: Небето ви отрежда една свята длъжност в Царството на Мира, което иде и наближава в силата си да отбележи едно велико събитие в живота на този свят; и ако се покажете верни от сега на това благородно и свято звание, което ви чака, то, вярвайте, сам Бог на Силите ще ви увенчае със слава и величие на своя живот и ще отбележи имената ви във Върховните книги на висшите светове, които спомагат в полза на Висшето свято дело на великото избавление. Вас ви чака едно славно бъдеще, което иде не да затрие и унищожи живота, но да го възкреси в неговата съвършена пълнота. В този живот са призовани да вземат участие всичките избрани люде и народи, които образуват цвета на новите поколения на человеческия род. Вашето време наближава, вашият изпит се завършва, часът на вашето призвание удря и минутата на живота настъпва да се пробудите и влезете в тоя благ живот, който встъпва в тая многострадална земя. Аз ида от горе, по висше разпореждане на Бога – вашият Небесен Отец, Който ме е натоварил с великата мисия да ви предупредя от лошия път и ви благовествувам Истината на живота, която слиза от небесното жилище на вечната виделина да просвети всякой ум, да възобнови всякое сърце и да въздигне и обнови всички духове – отбрани чада на истината, предназначени да съставят зародиша на Новото человечество, на което Славянското семейство, коляното Юдино, ще стане огнище. Вождът на спасението, помазаникът Сионов, Царят Господен, братът на страдующите, ще пристигне във всичката своя сила и духовна пълнота и ще промени вида на този свят. Вие скоро наближавате да заемете едно високо място в реда на изкупените висши светове, които постепенно, неотклонно възлизат един след друг в една нова област на горните върховни светове. В Небесата на Божествените разпореждания, в които и тоя ваш свят вече ще пристъпи напред една стъпка да заеме своето място, отредено му от Върховния Владика помежду другите. Вашето встъпване в тия нови безпределни граници на Новото Царство на вечните светове ще се ознамени с даване знака на Върховния Господар, Владетел и Цар над всичко. Той ще ви посрещне заедно с всичките ангелски ликове, които ще дойдат да ви приемат радостно и весело, като съграждани на Вечното Царство, на което силата и славата е нескончаема.
към текста >>

Не се двоумете, не се колебайте, но отхвърлете вашето малодушие и вашето маловерие настрана и елате към вечната виделина на живота, да разберете вечния път на Бога, Който ви е въздигнал от пепелището на нищожеството към славата и величието на безсмъртието.
Той ще ви посрещне заедно с всичките ангелски ликове, които ще дойдат да ви приемат радостно и весело, като съграждани на Вечното Царство, на което силата и славата е нескончаема. Не огорчавайте Бога с вашето поведение, не се съмнявайте в Истината Му, която ви носи от Небесното жилище в знак на Неговата към вас вярност и любов. Просветете се, елате на себе си, съзнайте истината на живота. Този, който ви е родил, бодърствува над вас. Името Му знаете. Не се двоумете, не се колебайте, но отхвърлете вашето малодушие и вашето маловерие настрана и елате към вечната виделина на живота, да разберете вечния път на Бога, Който ви е въздигнал от пепелището на нищожеството към славата и величието на безсмъртието. Не се заблуждавайте, но дайте място на Този, Който ви оживява. Пред Него: домочадията, поколенията, народите не чезнат, но се възобновяват и възраждат о този същ Вечен Дух, Който привежда в порядък всичко в тоя обширен Божествен сят. Възобновлението е велика благодат, която ви спомага да се удостоите, да влезете в пътя на виделината, в която обитава мир и любов във всяка нейна стъпка. Тя е мощният вечен двигател в живота, който повдига всичките паднали духом. Тя е пътят на спасението, по който влиза злощастният человечески род, призован от Небето на още един велик подвиг, с когото ще се завърши все, що е отредено.
към текста >>

Възобновлението е велика благодат, която ви спомага да се удостоите, да влезете в пътя на виделината, в която обитава мир и любов във всяка нейна стъпка.
Този, който ви е родил, бодърствува над вас. Името Му знаете. Не се двоумете, не се колебайте, но отхвърлете вашето малодушие и вашето маловерие настрана и елате към вечната виделина на живота, да разберете вечния път на Бога, Който ви е въздигнал от пепелището на нищожеството към славата и величието на безсмъртието. Не се заблуждавайте, но дайте място на Този, Който ви оживява. Пред Него: домочадията, поколенията, народите не чезнат, но се възобновяват и възраждат о този същ Вечен Дух, Който привежда в порядък всичко в тоя обширен Божествен сят. Възобновлението е велика благодат, която ви спомага да се удостоите, да влезете в пътя на виделината, в която обитава мир и любов във всяка нейна стъпка. Тя е мощният вечен двигател в живота, който повдига всичките паднали духом. Тя е пътят на спасението, по който влиза злощастният человечески род, призован от Небето на още един велик подвиг, с когото ще се завърши все, що е отредено. Пътят, в който ида да ви поведа да възлезете в Царството Божие, да Му служите, е път вечен; път пълен с всяка благост на живота; по него са възлезли всичките чинове и ликове небесни преди зачатъка на самата тая вечност, която е без начало и без край. И помежду вас и пътя Небесни ликове съществува велика междина, която е неизмерима от никоя мощна сила и при все това има една невидима връзка, която всичко свързва в едно неразривно братство. Тази връзка е любовта на Вечния невидим Бог – Извора на живота.
към текста >>

Тя е пътят на спасението, по който влиза злощастният человечески род, призован от Небето на още един велик подвиг, с когото ще се завърши все, що е отредено.
Не се двоумете, не се колебайте, но отхвърлете вашето малодушие и вашето маловерие настрана и елате към вечната виделина на живота, да разберете вечния път на Бога, Който ви е въздигнал от пепелището на нищожеството към славата и величието на безсмъртието. Не се заблуждавайте, но дайте място на Този, Който ви оживява. Пред Него: домочадията, поколенията, народите не чезнат, но се възобновяват и възраждат о този същ Вечен Дух, Който привежда в порядък всичко в тоя обширен Божествен сят. Възобновлението е велика благодат, която ви спомага да се удостоите, да влезете в пътя на виделината, в която обитава мир и любов във всяка нейна стъпка. Тя е мощният вечен двигател в живота, който повдига всичките паднали духом. Тя е пътят на спасението, по който влиза злощастният человечески род, призован от Небето на още един велик подвиг, с когото ще се завърши все, що е отредено. Пътят, в който ида да ви поведа да възлезете в Царството Божие, да Му служите, е път вечен; път пълен с всяка благост на живота; по него са възлезли всичките чинове и ликове небесни преди зачатъка на самата тая вечност, която е без начало и без край. И помежду вас и пътя Небесни ликове съществува велика междина, която е неизмерима от никоя мощна сила и при все това има една невидима връзка, която всичко свързва в едно неразривно братство. Тази връзка е любовта на Вечния невидим Бог – Извора на живота. Тая непреодолима любов на Този, Който ви люби и се грижи за вас, ме извика от горе да дойда да ви помогна в тия усилни времена, които настават за последен път в тоя свят. Пред вас стои една голяма опасност, която се готви да разруши все що е свято посадено от ръката на вашия Небесен Баща.
към текста >>

Пътят, в който ида да ви поведа да възлезете в Царството Божие, да Му служите, е път вечен; път пълен с всяка благост на живота; по него са възлезли всичките чинове и ликове небесни преди зачатъка на самата тая вечност, която е без начало и без край.
Не се заблуждавайте, но дайте място на Този, Който ви оживява. Пред Него: домочадията, поколенията, народите не чезнат, но се възобновяват и възраждат о този същ Вечен Дух, Който привежда в порядък всичко в тоя обширен Божествен сят. Възобновлението е велика благодат, която ви спомага да се удостоите, да влезете в пътя на виделината, в която обитава мир и любов във всяка нейна стъпка. Тя е мощният вечен двигател в живота, който повдига всичките паднали духом. Тя е пътят на спасението, по който влиза злощастният человечески род, призован от Небето на още един велик подвиг, с когото ще се завърши все, що е отредено. Пътят, в който ида да ви поведа да възлезете в Царството Божие, да Му служите, е път вечен; път пълен с всяка благост на живота; по него са възлезли всичките чинове и ликове небесни преди зачатъка на самата тая вечност, която е без начало и без край. И помежду вас и пътя Небесни ликове съществува велика междина, която е неизмерима от никоя мощна сила и при все това има една невидима връзка, която всичко свързва в едно неразривно братство. Тази връзка е любовта на Вечния невидим Бог – Извора на живота. Тая непреодолима любов на Този, Който ви люби и се грижи за вас, ме извика от горе да дойда да ви помогна в тия усилни времена, които настават за последен път в тоя свят. Пред вас стои една голяма опасност, която се готви да разруши все що е свято посадено от ръката на вашия Небесен Баща. Затова съм в тоя свят дошъл, да ви ръководя лично през тази най-опасна минута през живота.
към текста >>

И помежду вас и пътя Небесни ликове съществува велика междина, която е неизмерима от никоя мощна сила и при все това има една невидима връзка, която всичко свързва в едно неразривно братство.
Пред Него: домочадията, поколенията, народите не чезнат, но се възобновяват и възраждат о този същ Вечен Дух, Който привежда в порядък всичко в тоя обширен Божествен сят. Възобновлението е велика благодат, която ви спомага да се удостоите, да влезете в пътя на виделината, в която обитава мир и любов във всяка нейна стъпка. Тя е мощният вечен двигател в живота, който повдига всичките паднали духом. Тя е пътят на спасението, по който влиза злощастният человечески род, призован от Небето на още един велик подвиг, с когото ще се завърши все, що е отредено. Пътят, в който ида да ви поведа да възлезете в Царството Божие, да Му служите, е път вечен; път пълен с всяка благост на живота; по него са възлезли всичките чинове и ликове небесни преди зачатъка на самата тая вечност, която е без начало и без край. И помежду вас и пътя Небесни ликове съществува велика междина, която е неизмерима от никоя мощна сила и при все това има една невидима връзка, която всичко свързва в едно неразривно братство. Тази връзка е любовта на Вечния невидим Бог – Извора на живота. Тая непреодолима любов на Този, Който ви люби и се грижи за вас, ме извика от горе да дойда да ви помогна в тия усилни времена, които настават за последен път в тоя свят. Пред вас стои една голяма опасност, която се готви да разруши все що е свято посадено от ръката на вашия Небесен Баща. Затова съм в тоя свят дошъл, да ви ръководя лично през тази най-опасна минута през живота. Покажете се мъже твърди и непоколебими, верни на призванието си, препасани през пояса, готови за бран.
към текста >>

Тая непреодолима любов на Този, Който ви люби и се грижи за вас, ме извика от горе да дойда да ви помогна в тия усилни времена, които настават за последен път в тоя свят.
Тя е мощният вечен двигател в живота, който повдига всичките паднали духом. Тя е пътят на спасението, по който влиза злощастният человечески род, призован от Небето на още един велик подвиг, с когото ще се завърши все, що е отредено. Пътят, в който ида да ви поведа да възлезете в Царството Божие, да Му служите, е път вечен; път пълен с всяка благост на живота; по него са възлезли всичките чинове и ликове небесни преди зачатъка на самата тая вечност, която е без начало и без край. И помежду вас и пътя Небесни ликове съществува велика междина, която е неизмерима от никоя мощна сила и при все това има една невидима връзка, която всичко свързва в едно неразривно братство. Тази връзка е любовта на Вечния невидим Бог – Извора на живота. Тая непреодолима любов на Този, Който ви люби и се грижи за вас, ме извика от горе да дойда да ви помогна в тия усилни времена, които настават за последен път в тоя свят. Пред вас стои една голяма опасност, която се готви да разруши все що е свято посадено от ръката на вашия Небесен Баща. Затова съм в тоя свят дошъл, да ви ръководя лично през тази най-опасна минута през живота. Покажете се мъже твърди и непоколебими, верни на призванието си, препасани през пояса, готови за бран. Направете всеки потребните самопожертвания да възтържествува истината, сега е случай благоприятен да се покажете род избран, семе Царско, народ, на който Господ на Силите е вожд. Аз ида да подкрепя славянския род, комуто е дадено да възтържествува над всички негови врагове и неприятели, препятстващи му в пътя на неговото благородно знание, което той се стреми да постигне, и на неговото назначение, което му е отредено от Върховния Промисъл на Провидението.
към текста >>

Аз ида да подкрепя славянския род, комуто е дадено да възтържествува над всички негови врагове и неприятели, препятстващи му в пътя на неговото благородно знание, което той се стреми да постигне, и на неговото назначение, което му е отредено от Върховния Промисъл на Провидението.
Тая непреодолима любов на Този, Който ви люби и се грижи за вас, ме извика от горе да дойда да ви помогна в тия усилни времена, които настават за последен път в тоя свят. Пред вас стои една голяма опасност, която се готви да разруши все що е свято посадено от ръката на вашия Небесен Баща. Затова съм в тоя свят дошъл, да ви ръководя лично през тази най-опасна минута през живота. Покажете се мъже твърди и непоколебими, верни на призванието си, препасани през пояса, готови за бран. Направете всеки потребните самопожертвания да възтържествува истината, сега е случай благоприятен да се покажете род избран, семе Царско, народ, на който Господ на Силите е вожд. Аз ида да подкрепя славянския род, комуто е дадено да възтържествува над всички негови врагове и неприятели, препятстващи му в пътя на неговото благородно знание, което той се стреми да постигне, и на неговото назначение, което му е отредено от Върховния Промисъл на Провидението. Времето е близо и при вратата на този свят. Истината ще възтържествува и ще се възцари в пълната си хубост и красота, която ще озари лицето на тоя свят със сияние небесно. Ето деня на Истината, който ви е родил за Негова слава. Слушайте гласа Му, Той иде от горе, подигнете очите си и вижте това, което ви очаква; отворете ушите си и чуйте сладките песни, приятните химни, величествените антими, песни от ангелските ликове, които се приготовляват за този славен ден. Чуйте, верността е първата стъпка при влизание в новия живот, тя е първото условие при тесните врата на приемание, тя е първият плод на Любовта, който има да поднесете пред Огнището на Отеческий олтар.
към текста >>

Слушайте гласа Му, Той иде от горе, подигнете очите си и вижте това, което ви очаква; отворете ушите си и чуйте сладките песни, приятните химни, величествените антими, песни от ангелските ликове, които се приготовляват за този славен ден.
Направете всеки потребните самопожертвания да възтържествува истината, сега е случай благоприятен да се покажете род избран, семе Царско, народ, на който Господ на Силите е вожд. Аз ида да подкрепя славянския род, комуто е дадено да възтържествува над всички негови врагове и неприятели, препятстващи му в пътя на неговото благородно знание, което той се стреми да постигне, и на неговото назначение, което му е отредено от Върховния Промисъл на Провидението. Времето е близо и при вратата на този свят. Истината ще възтържествува и ще се възцари в пълната си хубост и красота, която ще озари лицето на тоя свят със сияние небесно. Ето деня на Истината, който ви е родил за Негова слава. Слушайте гласа Му, Той иде от горе, подигнете очите си и вижте това, което ви очаква; отворете ушите си и чуйте сладките песни, приятните химни, величествените антими, песни от ангелските ликове, които се приготовляват за този славен ден. Чуйте, верността е първата стъпка при влизание в новия живот, тя е първото условие при тесните врата на приемание, тя е първият плод на Любовта, който има да поднесете пред Огнището на Отеческий олтар. Не остава време да се впускате с празни разправии за миналото, което няма да ви ползува, ако не вземете пример от неговите погрешки, да изправите настоящите. Вашето възраждане има голяма нужда от чисти добродетели, които липсват. Сега то е повърхностно и не коренно, временно и несъществено, което не може да принесе очакваните добри плодове. Този народ има въпиюща нужда да се ръководи и управлява от святи и Богуугодни начала, нужни за неговото успевание.
към текста >>

Този народ има въпиюща нужда да се ръководи и управлява от святи и Богуугодни начала, нужни за неговото успевание.
Слушайте гласа Му, Той иде от горе, подигнете очите си и вижте това, което ви очаква; отворете ушите си и чуйте сладките песни, приятните химни, величествените антими, песни от ангелските ликове, които се приготовляват за този славен ден. Чуйте, верността е първата стъпка при влизание в новия живот, тя е първото условие при тесните врата на приемание, тя е първият плод на Любовта, който има да поднесете пред Огнището на Отеческий олтар. Не остава време да се впускате с празни разправии за миналото, което няма да ви ползува, ако не вземете пример от неговите погрешки, да изправите настоящите. Вашето възраждане има голяма нужда от чисти добродетели, които липсват. Сега то е повърхностно и не коренно, временно и несъществено, което не може да принесе очакваните добри плодове. Този народ има въпиюща нужда да се ръководи и управлява от святи и Богуугодни начала, нужни за неговото успевание. Тия начала ги е определил отдавна още Бог, Който се грижи за подобрението на всички негови семейства: и тия начала са всадени във вашата душа. Във възраждането на народите умът и сърцето трябва да вървят успоредно, любовта и добродетелта взаимно, силата и разума наедно да ръководят и управляват пътя на техните добри стремления. Вън от тия условия всичко е изагубено за тях безвъзвратно. Затова е необходимо да се спрете и обмислите положението си, в което се намирате, за да избегнете общото разрушение, което виси вече над главите на всички ви. Аз пристигам в роя развратен свят в минута важна да упражня нужното влияние, да ви отвърна от тоя пагубен път, в който народите по земята са се втурнали да следват безразсъдно.
към текста >>

Във възраждането на народите умът и сърцето трябва да вървят успоредно, любовта и добродетелта взаимно, силата и разума наедно да ръководят и управляват пътя на техните добри стремления.
Не остава време да се впускате с празни разправии за миналото, което няма да ви ползува, ако не вземете пример от неговите погрешки, да изправите настоящите. Вашето възраждане има голяма нужда от чисти добродетели, които липсват. Сега то е повърхностно и не коренно, временно и несъществено, което не може да принесе очакваните добри плодове. Този народ има въпиюща нужда да се ръководи и управлява от святи и Богуугодни начала, нужни за неговото успевание. Тия начала ги е определил отдавна още Бог, Който се грижи за подобрението на всички негови семейства: и тия начала са всадени във вашата душа. Във възраждането на народите умът и сърцето трябва да вървят успоредно, любовта и добродетелта взаимно, силата и разума наедно да ръководят и управляват пътя на техните добри стремления. Вън от тия условия всичко е изагубено за тях безвъзвратно. Затова е необходимо да се спрете и обмислите положението си, в което се намирате, за да избегнете общото разрушение, което виси вече над главите на всички ви. Аз пристигам в роя развратен свят в минута важна да упражня нужното влияние, да ви отвърна от тоя пагубен път, в който народите по земята са се втурнали да следват безразсъдно. Знайте, в случай, че отхвърлите моите благи съвети и се възпротивите на моите Божествени диктувания, които ви давам, защото сте близки на сърцето Ми, то ще употребя и други мерки, много по-лошави, с които съм натоварен да приложа в замяна на вашето непослушание на святите Божии заповеди. Вие сте под мое покровителство и съм длъжен да ви ръководя и възпитавам в словото на Истината.
към текста >>

Аз пристигам в роя развратен свят в минута важна да упражня нужното влияние, да ви отвърна от тоя пагубен път, в който народите по земята са се втурнали да следват безразсъдно.
Този народ има въпиюща нужда да се ръководи и управлява от святи и Богуугодни начала, нужни за неговото успевание. Тия начала ги е определил отдавна още Бог, Който се грижи за подобрението на всички негови семейства: и тия начала са всадени във вашата душа. Във възраждането на народите умът и сърцето трябва да вървят успоредно, любовта и добродетелта взаимно, силата и разума наедно да ръководят и управляват пътя на техните добри стремления. Вън от тия условия всичко е изагубено за тях безвъзвратно. Затова е необходимо да се спрете и обмислите положението си, в което се намирате, за да избегнете общото разрушение, което виси вече над главите на всички ви. Аз пристигам в роя развратен свят в минута важна да упражня нужното влияние, да ви отвърна от тоя пагубен път, в който народите по земята са се втурнали да следват безразсъдно. Знайте, в случай, че отхвърлите моите благи съвети и се възпротивите на моите Божествени диктувания, които ви давам, защото сте близки на сърцето Ми, то ще употребя и други мерки, много по-лошави, с които съм натоварен да приложа в замяна на вашето непослушание на святите Божии заповеди. Вие сте под мое покровителство и съм длъжен да ви ръководя и възпитавам в словото на Истината. Аз съм ваш хранител и върховен водител в Небесните ликове. Когато встъпих да ви взема под своя охрана, Аз предвиждах всичките мъчнотии, които времето щеше да ми създаде до где ви изведа в безопасно място. Аз знаях колко препятствия, колко несполуки щяха да ме посрещнат с вас наедно в тая велика борба, но моят дух не отстъпи своето намерение.
към текста >>

Той ви ръководи през всичките тъмни времена с крепка десница и окото Му бди за вас, когато преминавахте през опасните пътища на този свят.
Вие бяхте отвратителни на глед и който ви погледнеше, се отвращаваше от грубото ви сърце. За тоя ви лош недостатък Аз не ви отхвърлих, нито ви презрях за грубата външност, с която беше облечена вашата душа, но ви възлюбих напълно с благия си дух, който се завзе да проникне и намери някоя Божествена добродетел, някоя благородна черта във вашата душа, та да може да я обработи и оплодотвори, за да принесе плод изобилно и да създаде у вас поведение чисто, свято и възвишено, за да ви удостои да влезнете в рода на първите народи, които Бог на Силите е избрал да извършат вечната Му и свята воля. Днес вече настава да се реши главната съдба на тоя покварен свят, в който Небето иде да извърши един коренен и велик преврат и то скоро, в Новия век, който приближава да отбележи нови страници по лицето на земята. За това желая да ви подготвя, защото сте останали надире поради вашите настоящи престъпление и минали народни грехове, за които безбройни жертви и страдания бяха нужни да пренесете до где се измие и очисти вашата отвратителна гнусота, с която раздразнихте Бога, та отвърна лицето Си от вас и ви остави под тежкия вековен изпит, за да познаете и се разкаете за греховете си, които разкъсаха святите връзки на Любовта Му. Но Бог се вечно не гневи; милостта Му е в род и род, благостта Му пребъдва винаги с тези, които Го любят и благословението Му не се оттегля. Той ви ръководи през всичките тъмни времена с крепка десница и окото Му бди за вас, когато преминавахте през опасните пътища на този свят. В това – Аз, вашият Върховен Покровител, имаше да полагам големи усилия и жертви, да поправя вашето минало, да ви възпитам и облека в хубостта на Вечното, което ви е отредено. За това благоволих да извикам отдалече, от край небесата, двамата братя, светила на славянский род и да им връча Словото на Истината и Словото на Живота, да ви го донесат и ви научат пътя Ми, по който да възлезете във Вечната Виделина, в която обитавам; Виделината на живота, която ви проводих да пребъдите в нея, която светът не прие, но я отхвърли и предаде помазаника Ми на завета, Исуса, на поругание и смърт, защото делата на тоя род бяха лукави. Но престъпниците на завета Ми приеха заплата за своите беззакония и от нине всичко се прекратява. Правдата е вечна, Отец ми е неизменяем, делата Му са неотложими, вий сте Мой народ. Господ потърси дом за Себе Си и изборът Му падна славянското домородие, което Небето възлюби за неговата Божествена добродетел.
към текста >>

За това благоволих да извикам отдалече, от край небесата, двамата братя, светила на славянский род и да им връча Словото на Истината и Словото на Живота, да ви го донесат и ви научат пътя Ми, по който да възлезете във Вечната Виделина, в която обитавам; Виделината на живота, която ви проводих да пребъдите в нея, която светът не прие, но я отхвърли и предаде помазаника Ми на завета, Исуса, на поругание и смърт, защото делата на тоя род бяха лукави.
Днес вече настава да се реши главната съдба на тоя покварен свят, в който Небето иде да извърши един коренен и велик преврат и то скоро, в Новия век, който приближава да отбележи нови страници по лицето на земята. За това желая да ви подготвя, защото сте останали надире поради вашите настоящи престъпление и минали народни грехове, за които безбройни жертви и страдания бяха нужни да пренесете до где се измие и очисти вашата отвратителна гнусота, с която раздразнихте Бога, та отвърна лицето Си от вас и ви остави под тежкия вековен изпит, за да познаете и се разкаете за греховете си, които разкъсаха святите връзки на Любовта Му. Но Бог се вечно не гневи; милостта Му е в род и род, благостта Му пребъдва винаги с тези, които Го любят и благословението Му не се оттегля. Той ви ръководи през всичките тъмни времена с крепка десница и окото Му бди за вас, когато преминавахте през опасните пътища на този свят. В това – Аз, вашият Върховен Покровител, имаше да полагам големи усилия и жертви, да поправя вашето минало, да ви възпитам и облека в хубостта на Вечното, което ви е отредено. За това благоволих да извикам отдалече, от край небесата, двамата братя, светила на славянский род и да им връча Словото на Истината и Словото на Живота, да ви го донесат и ви научат пътя Ми, по който да възлезете във Вечната Виделина, в която обитавам; Виделината на живота, която ви проводих да пребъдите в нея, която светът не прие, но я отхвърли и предаде помазаника Ми на завета, Исуса, на поругание и смърт, защото делата на тоя род бяха лукави. Но престъпниците на завета Ми приеха заплата за своите беззакония и от нине всичко се прекратява. Правдата е вечна, Отец ми е неизменяем, делата Му са неотложими, вий сте Мой народ. Господ потърси дом за Себе Си и изборът Му падна славянското домородие, което Небето възлюби за неговата Божествена добродетел. За това ви пратих двамата Мои служители да ви донесат радостната вест да напуснете мрака на тъмните езически богове. И биде радост голяма в световете на виделината, кога Бог положи печата на великото Си име на вази и вложи Духа Си в сърцето ви в завет вечен.
към текста >>

Онзи, който се осмелява, нека излезе и опита силите си и ще види.
И явих се на тогавашния ви царствуваш Господар и му известих Волята на Небето да приеме Пратениците Ми на Новия завет и той послуша гласа и се удостои пред Мене да стане родоначалник на духовното ваше възраждане. И казвам ви, че не се е раждал в дома славянски от него по-смирен и по-чистосърдечен Господар, който с непоколебима вяра прие даденото обещание, подобно Аврааму, който не пожали сина си, но го пренесе жертва жива Богу, така се подвизава благоугодно вашият началник и баща на славянския род, който даде очите на първородния си в жертва благоприятна, дар избран Господу, в знак на неизменна вярност Нему. И от този ден се извърши призванието ви от Бога на Силните, Който съизволи в Своята неизмерима мъдрост да прослави с вас наедно всичкото славянство, в което Господ Всесилний пребъдва и на което отрежда да заеме най-първо място в Неговото Царство, което встъпва вече в своята сила в тоя страдующ свят. Разберете неизменяемата истина, че въздигането на славянския род е въздигане необходимо за всички, което Бог сам върши за своя избраник Вожда на Спасението, Който скоро ще се яви помежду ви в пълната своя Слава и Сила, да възстанови вечното Царство на Мира, Царството Божие на земята. И който оспорва вашето първенство от нине, казва сам Господ, оспорва Моето, понеже имам власт да дам Моето комуто искам и ако Аз давам от добрата Си воля, кой е този, който ще Ми се възпротиви и Ми каже що върша? Онзи, който се осмелява, нека излезе и опита силите си и ще види. Аз съм един и думата Ми е неизменяема и съм верен и истинен във всичките Си пътища. Словото Ми е неуспоримо, Господ ви е ръководител. Той ви е жених, Който изпраща даровете Си, Който ви се радва като младоженец за любовта, която сте приели с верност от Него, Който е Цар над царете и Господар над господарите. Ето затова ида от предвечните обиталища да ви подбудя на добър и свят живот, да ви предохраня да не съгрешите изново против върховната воля на Небето и ви отхвърли както в миналото, когато с беззаконията си дотегнахте на Бога и Той ви остави да паднете под ръцете на вашите врагове, които дойдоха отдалеч да ви накажат за престъпленията и да изпълнят волята на Върховния Съдия нас вази. Но в тогавашното ваше падане Аз ви подкрепих с Любовта Си, понеже не бяхте съвършено отхвърлени от лицето на Този, който ви беше избрал.
към текста >>

Аз съм един и думата Ми е неизменяема и съм верен и истинен във всичките Си пътища.
И казвам ви, че не се е раждал в дома славянски от него по-смирен и по-чистосърдечен Господар, който с непоколебима вяра прие даденото обещание, подобно Аврааму, който не пожали сина си, но го пренесе жертва жива Богу, така се подвизава благоугодно вашият началник и баща на славянския род, който даде очите на първородния си в жертва благоприятна, дар избран Господу, в знак на неизменна вярност Нему. И от този ден се извърши призванието ви от Бога на Силните, Който съизволи в Своята неизмерима мъдрост да прослави с вас наедно всичкото славянство, в което Господ Всесилний пребъдва и на което отрежда да заеме най-първо място в Неговото Царство, което встъпва вече в своята сила в тоя страдующ свят. Разберете неизменяемата истина, че въздигането на славянския род е въздигане необходимо за всички, което Бог сам върши за своя избраник Вожда на Спасението, Който скоро ще се яви помежду ви в пълната своя Слава и Сила, да възстанови вечното Царство на Мира, Царството Божие на земята. И който оспорва вашето първенство от нине, казва сам Господ, оспорва Моето, понеже имам власт да дам Моето комуто искам и ако Аз давам от добрата Си воля, кой е този, който ще Ми се възпротиви и Ми каже що върша? Онзи, който се осмелява, нека излезе и опита силите си и ще види. Аз съм един и думата Ми е неизменяема и съм верен и истинен във всичките Си пътища. Словото Ми е неуспоримо, Господ ви е ръководител. Той ви е жених, Който изпраща даровете Си, Който ви се радва като младоженец за любовта, която сте приели с верност от Него, Който е Цар над царете и Господар над господарите. Ето затова ида от предвечните обиталища да ви подбудя на добър и свят живот, да ви предохраня да не съгрешите изново против върховната воля на Небето и ви отхвърли както в миналото, когато с беззаконията си дотегнахте на Бога и Той ви остави да паднете под ръцете на вашите врагове, които дойдоха отдалеч да ви накажат за престъпленията и да изпълнят волята на Върховния Съдия нас вази. Но в тогавашното ваше падане Аз ви подкрепих с Любовта Си, понеже не бяхте съвършено отхвърлени от лицето на Този, който ви беше избрал. И в дълговечното робство постоянно ви ръководех в пътя на търпение и смирение и ви учих да изправяте живота си, да съзнаете греховете си, да се разкаете и обърнете с всичкото си сърце към Господа Бога вашего, с Когото сте съединени с брачни връзки на чист и непорочен живот.
към текста >>

И в дълговечното робство постоянно ви ръководех в пътя на търпение и смирение и ви учих да изправяте живота си, да съзнаете греховете си, да се разкаете и обърнете с всичкото си сърце към Господа Бога вашего, с Когото сте съединени с брачни връзки на чист и непорочен живот.
Аз съм един и думата Ми е неизменяема и съм верен и истинен във всичките Си пътища. Словото Ми е неуспоримо, Господ ви е ръководител. Той ви е жених, Който изпраща даровете Си, Който ви се радва като младоженец за любовта, която сте приели с верност от Него, Който е Цар над царете и Господар над господарите. Ето затова ида от предвечните обиталища да ви подбудя на добър и свят живот, да ви предохраня да не съгрешите изново против върховната воля на Небето и ви отхвърли както в миналото, когато с беззаконията си дотегнахте на Бога и Той ви остави да паднете под ръцете на вашите врагове, които дойдоха отдалеч да ви накажат за престъпленията и да изпълнят волята на Върховния Съдия нас вази. Но в тогавашното ваше падане Аз ви подкрепих с Любовта Си, понеже не бяхте съвършено отхвърлени от лицето на Този, който ви беше избрал. И в дълговечното робство постоянно ви ръководех в пътя на търпение и смирение и ви учих да изправяте живота си, да съзнаете греховете си, да се разкаете и обърнете с всичкото си сърце към Господа Бога вашего, с Когото сте съединени с брачни връзки на чист и непорочен живот. И във всичките ви страдания и изпити Аз ви подкрепях с Моята ръка и ви придавах сила и мощ на духа да не отпаднете съвсем духом и се изгубите в тинята на отчаянието. И с всички сили, които разполагам, завзех се да създам у вас душа чиста и непорочна, с поведение Божествено. И в края на вашия дълговековен изпит, когато Небето реши по Висше усмотрение на Божия промисъл да ви избави от тежкото робство, Аз бях първият, който се явих да се застъпя да ви освободя, като предполагах, че ще се възползвате от дадената благодат да поправите миналото; но вие злоупотребихте с даровете на свободата. Обаче Аз почнах освобождението ви, като турих в действие всичките си мощни сили да работят на всякъде за постигане и осъществяване на великата мисъл, която има да завърша в най-кратко време, което чака Моята върховна заповед, но вашите раздори, вашият новоразвратен живот, възпира святата мисъл, която имам на сърце за вашето добро и доброто на целия род человечески; но всичко си има своите граници, това трябва да знаете. През тия последни години на новопочналия ви живот съм ви ръководил безопасно до тая минута и съм полагал най-големите усилия да ви опазя от много опасни злини.
към текста >>

Престанете от лошите си пътища, време е вази да поразмислите, водете народа ми в пътя на истината и не го заблуждавайте, помагайте на беззащитните в тегогите ми и не оскърбявайте бедните.
Небето, в знак на своето благоволение, ви е дало един свят залог на велика милост и любов, който се пази помежду ви от този ден, в който е даден отговорът, започва вашето изкупление и ви предупреждавам да пазите това, което градя, да не го съборите, защото е свято, и ако се опитате да святотатствате, три злини ще ви допусна: глад, мор и разорение, и няма да ви пощадя, но ще се съдя с вас и ще помните винаги, че Бог е говорил. Пазете думите Ми. В тоя Залог, който съм ви поверил, почива бъдещето ви, той е скрижалът на дома ви, надежда и живот за рода ви. Слушайте ме, доме славянски, да сте ми свидетели, че съм ви говорил. Обръщам се към вас сега, мои служители, водители, учители и към вас книжници, фарисеи и лицемери и ви заповядвам да не развращавате народа Ми, който съм ви поверил. Престанете от лошите си пътища, време е вази да поразмислите, водете народа ми в пътя на истината и не го заблуждавайте, помагайте на беззащитните в тегогите ми и не оскърбявайте бедните. Напуснете беззаконието, отхвърлете неправдата, оставете развращението, защото Бог не може да гледа на това отвратително дело, което се върши пред Него на всякъде. Търпението Му е вън от границите си, повикан съм да туря край на неизцелимо зло. Поразмислете догде е време, иде час и сега е, когато ще бъде късно да ме търсите, мислете неверието, което ви е обхванало, самоволно не ще ви принесе никое добро. Ето, вторий път ида от как сте станали мой народ, за да ви видя със собственото си око какви сте на глед, как живеете и духът Ми е трогнат от печалната картина. За оплакване сте вие, над които пожертвувах всичко придобито: живот, слава и чест, сте злоупотребили с Моята доброта и Моята любов.
към текста >>

Ето, вторий път ида от как сте станали мой народ, за да ви видя със собственото си око какви сте на глед, как живеете и духът Ми е трогнат от печалната картина.
Обръщам се към вас сега, мои служители, водители, учители и към вас книжници, фарисеи и лицемери и ви заповядвам да не развращавате народа Ми, който съм ви поверил. Престанете от лошите си пътища, време е вази да поразмислите, водете народа ми в пътя на истината и не го заблуждавайте, помагайте на беззащитните в тегогите ми и не оскърбявайте бедните. Напуснете беззаконието, отхвърлете неправдата, оставете развращението, защото Бог не може да гледа на това отвратително дело, което се върши пред Него на всякъде. Търпението Му е вън от границите си, повикан съм да туря край на неизцелимо зло. Поразмислете догде е време, иде час и сега е, когато ще бъде късно да ме търсите, мислете неверието, което ви е обхванало, самоволно не ще ви принесе никое добро. Ето, вторий път ида от как сте станали мой народ, за да ви видя със собственото си око какви сте на глед, как живеете и духът Ми е трогнат от печалната картина. За оплакване сте вие, над които пожертвувах всичко придобито: живот, слава и чест, сте злоупотребили с Моята доброта и Моята любов. Пред лицето Ми стоят множество нещастни ваши братя и сестри, изнасилени и ограбени от самите вас. Идете при тях и им изповядайте прегрешенията си и направете мир всякой с ближния си. Тоя ден, който ида да ви се открия в Моята пълна слава, искам да е ден на радост, а не на скръб, ден, посветен Богу Моему. Аз съм Елохил,
към текста >>

6. Разговор Първий. Упътвание

Разговор Първий. Упътвание
Разговор Първий. Упътвание 25 юни 1900 година Аз зная самата истина, но и да я изкажа или да я туря във видима форма, ще ли те ползва теб, за когото се говори всичко. Тази истина е велика. Но как стои твоята вяра спрямо Бога, готов ли си да ме послушаш и да изпълниш това, което ще ти кажа? Ако е така, то Бог няма да закъснее в своите намерения да ти не открие това, което трябва да знаеш и което е необходимо за твоя дух.
към текста >>

От първом тя може да не е имала този изглед, но с течение на времето със слагането на истините в правия си път, ще се укаже най-после, че Бог е работил тука; а такива дела на Бога не се мерят само с преходящето време, но с вечността, в която всичко, което се развие в своята пълнота, ще докаже своето Божествено произхождение.
Зная, че всички неща могат да се спират или карат, до известна мярка, но вън от тая граница, която Бог е положил, всичко е риск и злото може да сполети когото и да е. Да, злото казвам неугасимия огън на ада, който търси жертви и разрушения. Обаче виждаш и съзнаваш, че силата на Вечнаго е необходима при извършването на всяко нещо и дело. Защото какво поручителство би имал някой, който искаше да извърши известно дело, за да убеди другите в правотата, ако това самото дело нямаше отпечатъка на Божията ръка? В самото това поручителство на Господа стои величието на работата, която е почната с неговото съдействие. От първом тя може да не е имала този изглед, но с течение на времето със слагането на истините в правия си път, ще се укаже най-после, че Бог е работил тука; а такива дела на Бога не се мерят само с преходящето време, но с вечността, в която всичко, което се развие в своята пълнота, ще докаже своето Божествено произхождение. Сега на делото. Каква полза, ако се съмняваш в своето призвание или се двоумиш за работата, която ти се дава да извършиш. Твоето съмнение или двоумение, което изпитваш, може да не е плод на твоята душа. То може да е натрапено отвънка от някои неща на твоя ум, за които Бог не е отговорен. Обаче, да бъдеш в сила да ги премахнеш, трябва да съпоставиш душата си в пряма връзка с този живия Бог Господ на виделината и да Му изкажеш по един прям начин своите нужди, своите намерения и да видиш какви ще бъдат Неговите удобрения.
към текста >>

А понеже делото Божие в тоя свят се води от человеци неопитни и невъзпитани в пълнотата на истинната виделина, става причина да замедлява в своя ход, за да се даде време на Духът Божий да изправи непоправимите неща.
Зародишът на кой и да е живот изисква своята подходяща утроба. Следователно, ако условията са такива, че изискват за постигането подходящи средства за постигането на едно благородно дело, то е вече време да се потърсят те където и да са. В тия условия се изпълня послушанието на волята Божия. Защото Бог не само иска да вършим Неговото дело, но и добре да го вършим. Това е именно причината, дето Бог за дълго време поставя своите избраници под дълъг и тежък изпит, за да привикнат на делото Му, което има да постави върху тях, за да го извършат тъй, както Той сам би го свършил. А понеже делото Божие в тоя свят се води от человеци неопитни и невъзпитани в пълнотата на истинната виделина, става причина да замедлява в своя ход, за да се даде време на Духът Божий да изправи непоправимите неща. В това именно се изпълнят думите Господни, в Словото Му, че онези, които го любят, всичко, което им се случи, им съдействува за добро. Съдействува им по този начин именно, за да ги уведоми, че за в бъдеще не трябва да постъпят тъй, както в миналото. И от тук ние казваме, че животът не е нищо друго, освен опитност. Да, опитност, която може да се каже, че е добита от ред грешки по наше ведение или неведение. Но всетаки, всичко трябва да върви вътре в своите граници.
към текста >>

И тъй, пътят на живота е продължителен и при това труден за възкачване.
Тук се указва същия този закон, който работи в Природата и който обръща ония вредителни елементи да работят за полза на человечеството. Знай, че животът ти зависи от много малки неща, с които Бог те е поставил във връзка и не могат те да се пренебрегват без щета на самаго теб. Затова, като си тъй изложен на опасности, нужно е да си постоянно под ръководството на зоркото око Божие, което бди. Ето, днес почвам да ти разкривам едно по едно някои неща, които ще ти са необходими и приготви се, следователно, да ме слушаш до край. Защото ще ти говоря като на разумен. И тъй, пътят на живота е продължителен и при това труден за възкачване. Всяка стъпка да се вземе на нагоре изисква усилия, труд и постоянство. Висшите блага не се придобиват лесно. Казва се, който победи, нему ще се даде венеца на живота. И това е вярно и право. Не могат всички да наследят Царството Божие, защото у мнозина няма желание, за доброто да сторят плод достоен на покаяние.
към текста >>

Обаче необходимо е да се научиш да познаваш всичките Божии пътища и да ги пазиш с цялостта на сърцето си.
Но всичко, което съм ти казал досега, не трябва да те обезпокоява, защото невъзможните неща у человека, у Бога са възможни. Думата ми е за теб, който не трябва да се смущаваш от нищо, защото на теб всичко ти съдействува от Господа за добро. И тъй като Бог те е възлюбил, на това кой има да каже нещо? И ако Той показва на теб милостта си, кой може да се възпротиви, защото Бог не е человек, та да се измени, нито син человечески, та да се отвърне от намерението Си. Той има власт и сила да стори все що желае и що мисли, и няма кой да Му се противи. Обаче необходимо е да се научиш да познаваш всичките Божии пътища и да ги пазиш с цялостта на сърцето си. В това седи съвършенството, в познанието Волята на единия истинен Бог Господ спасител. Велики са Неговите благословения, които е приготвил за онези, които Го любят. Там горе в Небето има славни обиталища, приготвени за праведните, за чадата Божии. Имам още да ти съобщя, че в твоята душа вече Бог приготовлява онова велико изменение, което е свойствено само на синовете Божии. Твоята душа ще прогледне скоро като през нови очи на света, на всичко, което се върши около теб.
към текста >>

Имам още да ти съобщя, че в твоята душа вече Бог приготовлява онова велико изменение, което е свойствено само на синовете Божии.
Той има власт и сила да стори все що желае и що мисли, и няма кой да Му се противи. Обаче необходимо е да се научиш да познаваш всичките Божии пътища и да ги пазиш с цялостта на сърцето си. В това седи съвършенството, в познанието Волята на единия истинен Бог Господ спасител. Велики са Неговите благословения, които е приготвил за онези, които Го любят. Там горе в Небето има славни обиталища, приготвени за праведните, за чадата Божии. Имам още да ти съобщя, че в твоята душа вече Бог приготовлява онова велико изменение, което е свойствено само на синовете Божии. Твоята душа ще прогледне скоро като през нови очи на света, на всичко, което се върши около теб. Не ще ти бъде тогава чудно да разбираш тия скрити тайни, които сега сплитат ума ти. И мога ли аз да говоря по-откровено с теб, да ти дам да разбереш това, което съм натоварен да ти изявя. Защото нещата имат значение само за онзи, който разбира, който има разумение в сърцето си. Не мисли, че Небето е безчувствено към твоите усилия.
към текста >>

И каква радост чувствуваме ние, когато сме призвани даже да извършим най-малкото и нищожно дело, което вази много пъти възмущава.
Защото нещата имат значение само за онзи, който разбира, който има разумение в сърцето си. Не мисли, че Небето е безчувствено към твоите усилия. Всяка стъпка, която ти вземаш нагоре и напред, радва всички там горе. Ние не спим, но бодърствуваме винаги; ний не стоим, но работим всякога. Нашата радост е в изпълнението на своята длъжност. И каква радост чувствуваме ние, когато сме призвани даже да извършим най-малкото и нищожно дело, което вази много пъти възмущава. Нам не ни е трудно, нито да усещаме наскърбение, когато минаваме да изпълняваме както най-високите служби, тъй и най-малките. Единственото нещо, което огорчава духът ни понякога, то е когато ви видим да сте взели път, противоположен на Любовта Божия. И ако не е Божието дълготърпение, ние скоро бихме се справили с грешните и техните постъпки. Но Любовта изисква търпение, до когато се препълни чашата на търпението и тогава беззаконията се посещават. Помнете, че Небето не може да търпи ни най-малкия грях, нито да го потуля.
към текста >>

Единственото нещо, което огорчава духът ни понякога, то е когато ви видим да сте взели път, противоположен на Любовта Божия.
Всяка стъпка, която ти вземаш нагоре и напред, радва всички там горе. Ние не спим, но бодърствуваме винаги; ний не стоим, но работим всякога. Нашата радост е в изпълнението на своята длъжност. И каква радост чувствуваме ние, когато сме призвани даже да извършим най-малкото и нищожно дело, което вази много пъти възмущава. Нам не ни е трудно, нито да усещаме наскърбение, когато минаваме да изпълняваме както най-високите служби, тъй и най-малките. Единственото нещо, което огорчава духът ни понякога, то е когато ви видим да сте взели път, противоположен на Любовта Божия. И ако не е Божието дълготърпение, ние скоро бихме се справили с грешните и техните постъпки. Но Любовта изисква търпение, до когато се препълни чашата на търпението и тогава беззаконията се посещават. Помнете, че Небето не може да търпи ни най-малкия грях, нито да го потуля. Всякой грях трябва да се накаже и поправи. Онзи, който го е извършил, трябва да съзнае и се покае и познае, че грехът е нещо противоестествено на духовната природа на синовете Божии.
към текста >>

Той вече създава път, план на живота си, който с всички непростими средства почва да изпълнява.
Грехът всякой може да извърши, щом се отрече от Бога и почне да не зачита неговата Воля в себе си, в своето сърце. Затова безверието в живота винаги води греха след себе си. Защото, преди человек да сгреши, той трябва да се отрече от Бога и да помисли, че той не е всеприсъствуваш и всезнающ, че може да се извърши престъплението без да го забележи някой. Ето корена на греха. Когато някой человек затвори своите очи и сърце и каже в себе си: „Няма мен кой да ме вижда, аз сам трябва да се грижа за всичко, за себе си“, той вече е извършил греха в своето сърце. Той вече създава път, план на живота си, който с всички непростими средства почва да изпълнява. Такова едно дело, колкото успешно и да е, няма в себе си Божието благословение. Скоро или късно, краят ще е гибелен. В светът само Бог има правото да създава и урежда живота, според както иска. Всякой, който казва, че не познава Бога и не иска да изпълнява Неговата добра и блага Воля, е роден от лукаваго. Такъв человек, какъвто и да е, каквото и положение да занимава, ще се намери един ден в това място и положение, в което само бесовете на поднебесная обитават.
към текста >>

7. Разговор Вторий. Сърцето и Бог

Сърцето, което е средоточие на душевния живот, ако не се управлява добре, може да разруши самата душа, като ѝ похарчи всичките жизнени сили и произведе онова вътрешно разрушение, което се нарича отчаяние, ожесточение, омраза към всеки живот.
Разговор Вторий. Сърцето и Бог Казах ти в предишния си разговор, че сърцето трябва да се намира под ръководителството на Божия Дух, защото от него зависят съдбините на живота. И това е една истина. Сърцето, което е средоточие на душевния живот, ако не се управлява добре, може да разруши самата душа, като ѝ похарчи всичките жизнени сили и произведе онова вътрешно разрушение, което се нарича отчаяние, ожесточение, омраза към всеки живот. Сърцето, което е похарчило всичко и не е спестило и придобило нищо в замена, непременно според условията на самия живот ще се намери в оскъдност и лишение от всяко вътрешно благо, а тъй като не е научено да пренася подобни лишения, то се решава да се самоунищожи, отколкото да понесе неизгодите. Ето че в такъв случай человек сам по себе си дава място на лошите духове да го завладеят и отведат далеко от мястото на истинската свобода. Това е злощастието с днешния свят, че той харчи повече в душевно отношение, отколкото да придобива. И ето, че се ражда криза в техния живот. Нравите отслабват, добрите привички губят своето назначение, светлите мисли чезнат, добрите чувства се покваряват и доброто семе, което трябваше да принесе плод, се изгуби изпомежду тръните и бодилите, които са обраснали около человека.
към текста >>

Винаги трябва да ходиш в пътят на виделината.
Нравите отслабват, добрите привички губят своето назначение, светлите мисли чезнат, добрите чувства се покваряват и доброто семе, което трябваше да принесе плод, се изгуби изпомежду тръните и бодилите, които са обраснали около человека. Тази е причината, която погубва самия человек. Неговото нерадение да узнае доброто на своята душа. Но мисля, че с теб не трябва да бъде така. Ти трябва във всичко да се подвизаваш към доброто, да го вършиш всякой ден, всякой час, никога, дори при каквито условия и да се поставяш, не трябва да се скъпиш да го направиш. Винаги трябва да ходиш в пътят на виделината. Никакъв грях да те не блазни, никакво лошо чувство да те не мами, защото подобни неща са разрушителни за твоето усъвършенствуване. Знаеш ли, че и най-малкият грях и най-малкото престъпление може да повлече след себе си разрушението на живота ти. Не се съмнявай. Опитал си това и знаеш, и няма нужда да те убеждавам. Работата е да говорим истината, а не да я прикриваме.
към текста >>

Аз съм ти казал толкова пъти, че не си сам в тоя свят и че твоят живот зависи от Бога и той го урежда постоянно.
Не се съмнявай. Опитал си това и знаеш, и няма нужда да те убеждавам. Работата е да говорим истината, а не да я прикриваме. И аз затова съм дошъл, да ти говоря за истината, да я разбираш и да я проумяваш и да я имаш винаги в живота си за ръководител. Съмненията, които постоянно проникват в душата ти и ума, възпират временно твоя успех. Аз съм ти казал толкова пъти, че не си сам в тоя свят и че твоят живот зависи от Бога и той го урежда постоянно. Спасението ти е изработено много отдавна, преди ти да го знаеш. От теб се изисква само да приемеш това, което ти се дава като дар. Преди всичко трябва да знаеш, че Бог те придружава винаги по един или друг начин в тоя свят. Не важи да знаеш по какъв, важното е да знаеш само, че Той е с теб другар в пътя ти и това да вярваш е върховната благодат за сърцето ти. Защото то трябва за Бога да е привързано и Нему да принадлежи винаги.
към текста >>

Не важи да знаеш по какъв, важното е да знаеш само, че Той е с теб другар в пътя ти и това да вярваш е върховната благодат за сърцето ти.
Съмненията, които постоянно проникват в душата ти и ума, възпират временно твоя успех. Аз съм ти казал толкова пъти, че не си сам в тоя свят и че твоят живот зависи от Бога и той го урежда постоянно. Спасението ти е изработено много отдавна, преди ти да го знаеш. От теб се изисква само да приемеш това, което ти се дава като дар. Преди всичко трябва да знаеш, че Бог те придружава винаги по един или друг начин в тоя свят. Не важи да знаеш по какъв, важното е да знаеш само, че Той е с теб другар в пътя ти и това да вярваш е върховната благодат за сърцето ти. Защото то трябва за Бога да е привързано и Нему да принадлежи винаги. Не трябва никакви второстепенни мисли да отвличат ума ти в нищо. Каквото и да притежаваш в тоя свят, то е временно. А същинските и добри неща, то са вечните. Те са нещата на бъдещия живот.
към текста >>

Аз съм гледал колко пъти дяволът е посаждал някои плевели в живота ти, но ти си ги узнал с време и си ги потъпквал с духът си да се явят.
Той те е покровителствувал винаги и е бил близо до душата ти в най-опасните минути на живота ти. Аз ти говоря, твоя приятел, който съм дошъл нарочно да ти говоря за тия неща, които си искал от Бога и си се молил. И Аз се радвам днес, че съм при тебе, че мога да ти говоря лице с лице. И защо, знаеш ли? Защото душата ти сега е свободна и ти с търпение очакваш даровете и благословенията Божии. Аз съм гледал колко пъти дяволът е посаждал някои плевели в живота ти, но ти си ги узнал с време и си ги потъпквал с духът си да се явят. Но Бог, който е виждал всичките твои добри усилия, той ги е благославял. Той е поразявал злото още на мястото си и го е оставял като звяр без зъби и нокти, за да ти служи за добро. И сега Аз присъствувам в това място, за да ти помагам, за да те укрепявам постоянно. Дните, които идат за теб, са дни на благодат и благословение. Да бъде Господ благословен за многото си милост и благост.
към текста >>

8. Разговор Третий. Храната и Словото

В светът има много учения, но само едно от тях е съществено, съставлява храна за душата.
Така е и със Словото Божие. То има предвид да освободи душата от всичко лъжливо и измамливо и да я запълни със здравото учение на живота, което е виделина и веселие на живото сърце. Както при временната храна человек трябва да чувствува нужда преди да се храни, тъй и при духовната. Но не само той трябва да чувствува потреба, но в същото време да отбира своята храна, за да не би по някой непредвиден начин да се нахрани с известна храна, която може да му повреди. Тъй както при вземанието на веществената храна, промисълът е турил посредством свои установени закони на света предпазителни средства у самите человеци, тъй също и в душата има такива взети мерки и даже по-добри, за да може всякой, който иска да се предпази от едно измамливо учение, от една престорена истина, която има вида на Истината, но не и същността. В светът има много учения, но само едно от тях е съществено, съставлява храна за душата. Други са лъжливи съвършено, или пък съставляват само един вид развлечение на ума, като не му дават време да се погрижи за себе си, за доброто на своята душа. Ето опасността на человеческия живот. Человеците мислят, че имат истината и че се учат от нея, а пък в действителност що виждаме? Техният живот е отпаднал. Той е заразен от главата до петите с пороци.
към текста >>

Други са лъжливи съвършено, или пък съставляват само един вид развлечение на ума, като не му дават време да се погрижи за себе си, за доброто на своята душа.
То има предвид да освободи душата от всичко лъжливо и измамливо и да я запълни със здравото учение на живота, което е виделина и веселие на живото сърце. Както при временната храна человек трябва да чувствува нужда преди да се храни, тъй и при духовната. Но не само той трябва да чувствува потреба, но в същото време да отбира своята храна, за да не би по някой непредвиден начин да се нахрани с известна храна, която може да му повреди. Тъй както при вземанието на веществената храна, промисълът е турил посредством свои установени закони на света предпазителни средства у самите человеци, тъй също и в душата има такива взети мерки и даже по-добри, за да може всякой, който иска да се предпази от едно измамливо учение, от една престорена истина, която има вида на Истината, но не и същността. В светът има много учения, но само едно от тях е съществено, съставлява храна за душата. Други са лъжливи съвършено, или пък съставляват само един вид развлечение на ума, като не му дават време да се погрижи за себе си, за доброто на своята душа. Ето опасността на человеческия живот. Человеците мислят, че имат истината и че се учат от нея, а пък в действителност що виждаме? Техният живот е отпаднал. Той е заразен от главата до петите с пороци. Това е една очевидна истина, че тук, в това има примесена някаква измама.
към текста >>

А като приемеш Любовта като една върховна заповед, тя сама по себе си има тази сила, че може да ни разтвори всичките добри пътища и да ни покаже в що седи върховната добродетел, която е ядката на нашия сърдечен живот.
Другояче това не би се забелязало. За да се излекува раната, трябва да се прибегне до подходящи лекарства. Тия лекарства са истините Божии, които се дават във вид на заповеди: да не правиш това, да не правиш онова, просто да не правиш никакво зло дело, или да помислиш лоша мисъл, защото в тия неща седи отровата на пъкала. А като се заповядва кое не трябва да се прави, Бог от своя страна, който знае всичко и е всемъдър, казва пък в положителни заповеди кое трябва да се прави според Неговата Воля. Той е казал много кратко: да любиш Господа Бога твоего и ближнаго своего както себе си. А като приемеш Любовта като една върховна заповед, тя сама по себе си има тази сила, че може да ни разтвори всичките добри пътища и да ни покаже в що седи върховната добродетел, която е ядката на нашия сърдечен живот. А знаеш ли защо ти говоря за „нашия“? Защото щом се приеме Любовта като закон и като върховна добродетел, тя става на всинца ни обща връзка и ние не сме вече чужди един на друг, но ближни. И да не ти се вижда чудно, ето тая Любов на Господа твоего ме е изпроводила да ти говоря и да разменя Господните мисли с твоята душа, да те укрепя, да те повдигна духом, да гледаш и виждаш това, което до сега не си виждал, и да разбираш това, което не си разбирал. А при това разбираш ли каква голяма тайна лежи още пред тебе? Тази Любов, това мое присъствие, този мой говор с твоята душа.
към текста >>

Може ли детето, което е приемало толкова пъти храна от майка си и което е слушало толкова пъти нейния глас, да се съмнява в нея?
Тази Любов, това мое присъствие, този мой говор с твоята душа. Аз виждам и познавам, че ти сам още се двоумиш, някакво съмнение прониква още в твоята душа, дали това е истина или не. Ти се боиш от мен, да не би Аз да съм някакъв призрак на твоята душа или пък на твоето въображение. Но истината, която Аз полагам пред тебе, е тази: Опитай ме и ще ме познаеш, че съм благ Аз и благоутробен. Повикай ме и Аз ще ти отговоря и ти ще ме познаеш. Може ли детето, което е приемало толкова пъти храна от майка си и което е слушало толкова пъти нейния глас, да се съмнява в нея? Не, казвам, това е невъзможно. Но ето ти, който си приемал от Бога толкова добрини и си слушал толкова пъти Неговия глас, още се съмняваш в Неговото присъствие и все мислите на сърцето ти те блазнят. И нека да ти кажа чисто и ясно, да знаеш, че Аз зная, защото Любовта ти към Бога е несъвършена. Ти говориш за Него, но не си готов да сториш всичко за Него. Ето това е то, което те бърка теб, твоето двоумение.
към текста >>

Но ето ти, който си приемал от Бога толкова добрини и си слушал толкова пъти Неговия глас, още се съмняваш в Неговото присъствие и все мислите на сърцето ти те блазнят.
Ти се боиш от мен, да не би Аз да съм някакъв призрак на твоята душа или пък на твоето въображение. Но истината, която Аз полагам пред тебе, е тази: Опитай ме и ще ме познаеш, че съм благ Аз и благоутробен. Повикай ме и Аз ще ти отговоря и ти ще ме познаеш. Може ли детето, което е приемало толкова пъти храна от майка си и което е слушало толкова пъти нейния глас, да се съмнява в нея? Не, казвам, това е невъзможно. Но ето ти, който си приемал от Бога толкова добрини и си слушал толкова пъти Неговия глас, още се съмняваш в Неговото присъствие и все мислите на сърцето ти те блазнят. И нека да ти кажа чисто и ясно, да знаеш, че Аз зная, защото Любовта ти към Бога е несъвършена. Ти говориш за Него, но не си готов да сториш всичко за Него. Ето това е то, което те бърка теб, твоето двоумение. Днес едно мислиш, утре друго. Днес едно чувствуваш, утре друго.
към текста >>

Защото онзи, който е разбрал Словото и не иска да го изпълни, понеже се усъмнява, че то е неприложимо и неизпълнимо, като почне да го гризе съвестта му, той ще си състави хиляди тълкувания, които не са нищо друго освен едно извинение да изнасили истината и да успокои пак изново себе си, че тъй не трябва да се разбира еди-кой си стих, ами другояче и то защо, само да се избави от Истината, която го заставлява да стори това тъй, както е разбрал от Духът Божий.
Или ти още искаш да си под бремето на человечески предания и заблуждения? Не се мами. Словото Божие от человечески тълкувания не се мени. Словото Божие, който го разбира, трябва и да го върши. Ако не, той е изложен да стане жертва на лукави измами. Защото онзи, който е разбрал Словото и не иска да го изпълни, понеже се усъмнява, че то е неприложимо и неизпълнимо, като почне да го гризе съвестта му, той ще си състави хиляди тълкувания, които не са нищо друго освен едно извинение да изнасили истината и да успокои пак изново себе си, че тъй не трябва да се разбира еди-кой си стих, ами другояче и то защо, само да се избави от Истината, която го заставлява да стори това тъй, както е разбрал от Духът Божий. Ето злото на църквата, нейните тълкувания и извъртания на Словото Божие. Когато Исус ходеше по земята, Той изказа Словата Божии толкова ясно, щото който ги чуеше, да не може да каже, че не ги е разбрал. И затова именно Той дойде от Небето, от лоното Божие, Той Господ сам, Който беше самата Истина, да говори и свидетелствува за самата Истина, която беше Той сам скритият и съкровеният Господ на мира. Какво по-добро свидетелство може да се даде на теб или на другиго освен това, когато дойде Слънцето на живота. Какво по-добро от това свидетелство може да се даде някому, който не вярва.
към текста >>

Аз зная, ти си чел Словото Божие много пъти и си казвал: „Добре, това е Истина, което се говори тук, но то се е говорило и писало преди толкова хиляди години от человеци подобни на мене в много отношения, кой знае“, пак съмнението прониква в твоето сърце и ти тайно си казваш да те не чуе никой, дали това не са измислици техни, приписани на Бога?
Не е ли самата светлина и топлина, която всякой усеща и чувствува, най-доброто свидетелство за Истината? Несъмнено. Когато някой почне да чувствува Виделината Божия и да усеща Неговата Любов в душата си, не е ли това едно свидетелство, че Бог е посетил тази душа, че е открил вече Своето присъствие по един непосредствен вътрешен начин. Има ли вече място за съмнение и колебание за Божието присъствие? Не! Аз, който присъствувам и който ти говоря сега на теб, не съм ли най-доброто свидетелство, което Бог ти дава лично? Аз зная, ти си чел Словото Божие много пъти и си казвал: „Добре, това е Истина, което се говори тук, но то се е говорило и писало преди толкова хиляди години от человеци подобни на мене в много отношения, кой знае“, пак съмнението прониква в твоето сърце и ти тайно си казваш да те не чуе никой, дали това не са измислици техни, приписани на Бога? О, приятелю, защо мамиш себе си и защо се пресиляш към духът на неверието. Този е един таен грях, много таен, който никой не вижда. Ти мислиш, че не си извършил нищо лошо с това, никому зло не си сторил, като си допуснал тая мисъл да се загнезди и да стане една пречка на живота ти. С това ти си огорчил Бога, като не Му се доверяваш, като постоянно Го пъдиш от душата си с тия твои тайни грехове. Стой ти.
към текста >>

Това Аз ще те науча и ще ти отворя път широк да ходиш и да изпълняваш Волята Господня.
Той има хиляди начини, по които може да придаде своята Истина. Отвори сърцето си и дай място на Господа да влезе и да се въдвори напълно в твоята душа. Достатъчно е вече времето, което се е изминало в нерадение, съмнение, двоумение, колебание и хиляди други извинения. Сега е вече време благоприятно, ден избран и посветен Господу. Ден, в който ти трябва да Му служиш тъй, както е Нему угодно. Това Аз ще те науча и ще ти отворя път широк да ходиш и да изпълняваш Волята Господня. Виждам, тебе думите много те смущават; ти се много боиш от значения. Дръж съвестта си чиста, да те не смущава нищо. Земята е Господня и всичко, което е по нея. Тогова, когото Бог не осъжда, никой друг не може да го осъди. Аз днес ти говоря и да знаеш това и да го пазиш в сърцето си.
към текста >>

Ходи в пътя ми и не бой се – изпълнявай думите ми и ще познаеш, че съм благ и благоутробен и ще опиташ моята вярност, че е неизменна.
И желая да си подобен на Този, който е Виделина и Добродетел всякога. Тогава Господ ще се всели и ще направи жилището си у вази, и ще живее винаги. Земята и Небето ще преидат, но моите думи няма, защото Аз Съм Бог живий. Моето Слово пребъдва всякога и Аз го оживявам в род и род, за да ме знаят и да ми се боят всички. „Не Съм те измамил, нито Съм те излъгал, говори Господ, но те опитах, за да те позная верен ли си и дали ще ходиш по съветите Ми, и дали ще изпълняваш заповедите Ми, които ти предлагам.“ Ходи в пътя ми и не бой се – изпълнявай думите ми и ще познаеш, че съм благ и благоутробен и ще опиташ моята вярност, че е неизменна. Положи търпението в душата си и ме чакай, докато се облека в силата си и застана да се съдя за правдата си. Ей, казвам ти, ще въздам всекиму според делата му, няма да се забавя в пътя си, в който ме чакаш, ще се явя и ще ти помогна навреме. 1 юли 1900г.
към текста >>

Ей, казвам ти, ще въздам всекиму според делата му, няма да се забавя в пътя си, в който ме чакаш, ще се явя и ще ти помогна навреме.
Земята и Небето ще преидат, но моите думи няма, защото Аз Съм Бог живий. Моето Слово пребъдва всякога и Аз го оживявам в род и род, за да ме знаят и да ми се боят всички. „Не Съм те измамил, нито Съм те излъгал, говори Господ, но те опитах, за да те позная верен ли си и дали ще ходиш по съветите Ми, и дали ще изпълняваш заповедите Ми, които ти предлагам.“ Ходи в пътя ми и не бой се – изпълнявай думите ми и ще познаеш, че съм благ и благоутробен и ще опиташ моята вярност, че е неизменна. Положи търпението в душата си и ме чакай, докато се облека в силата си и застана да се съдя за правдата си. Ей, казвам ти, ще въздам всекиму според делата му, няма да се забавя в пътя си, в който ме чакаш, ще се явя и ще ти помогна навреме. 1 юли 1900г.
към текста >>

9. Разговор Четвъртий. Животът и възраждането

И този Дух на пълната светост ще извърши и ще издействува твоето спасение и ще ти отвори пътя на Царството Божие, да влезеш и да възприемеш съкровените дарове на Господа, които ти е определил и които очакват твоето присъствие да ги възприемеш.
Който не се роди от Бога, не може да възприеме духовния живот, нито може да го разбере, защото той духовно се изпитва и възприема. Ето взисканието Божие, което предлага на всяка душа, която преди да се облече в дрехата на безсмъртието, трябва да възприеме вечния живот, който е сам Господ спасителят. Ето тази е необходимата нужда за теб, да се родиш от Бога и от неговият дух. Затова и присъствувам, за да извърша това дело в твоята душа, която според предопределението Божие, който в своето вечно усмотрение е решил да ти стори това добро, да те облече в живота на безсмъртието и да те възприеме в своето царство като син на Истината, когото определя да му служиш. Това служение е служение по действието на Духа, който ти говори чрез мен и който сам действува в твоето сърце, за да произведе онова деяние на Божието въплощение вътре в теб. И този Дух на пълната светост ще извърши и ще издействува твоето спасение и ще ти отвори пътя на Царството Божие, да влезеш и да възприемеш съкровените дарове на Господа, които ти е определил и които очакват твоето присъствие да ги възприемеш. Защото само онзи, който е напълно роден от Бога и Неговия Дух, може да възприеме тайните на Царството Божие и само Той може да възприеме всяка благодат и всяка пълнота на Духа и да стане един с Господа. Без това вътрешно променение и вътрешно обединение, Бог не може никога и по никой друг начин да влезе във връзка с една паднала душа. Този е Неговият път, който Той сам е положил преди вечността и под който съблюдава своята вярност спрямо своите чада. Затова е казано, че всеки, който е роден от Бога, и всеки, който е роден от Духа, слуша Неговия глас и иде към Виделината, защото Бог е Виделина. И всеки, който иде към Виделината, възприема Бога в душата си; и всеки, който слуша Негова глас, възприема Духа в сърцето си, за да се запечати и пази Истината.
към текста >>

Този е Неговият път, който Той сам е положил преди вечността и под който съблюдава своята вярност спрямо своите чада.
Затова и присъствувам, за да извърша това дело в твоята душа, която според предопределението Божие, който в своето вечно усмотрение е решил да ти стори това добро, да те облече в живота на безсмъртието и да те възприеме в своето царство като син на Истината, когото определя да му служиш. Това служение е служение по действието на Духа, който ти говори чрез мен и който сам действува в твоето сърце, за да произведе онова деяние на Божието въплощение вътре в теб. И този Дух на пълната светост ще извърши и ще издействува твоето спасение и ще ти отвори пътя на Царството Божие, да влезеш и да възприемеш съкровените дарове на Господа, които ти е определил и които очакват твоето присъствие да ги възприемеш. Защото само онзи, който е напълно роден от Бога и Неговия Дух, може да възприеме тайните на Царството Божие и само Той може да възприеме всяка благодат и всяка пълнота на Духа и да стане един с Господа. Без това вътрешно променение и вътрешно обединение, Бог не може никога и по никой друг начин да влезе във връзка с една паднала душа. Този е Неговият път, който Той сам е положил преди вечността и под който съблюдава своята вярност спрямо своите чада. Затова е казано, че всеки, който е роден от Бога, и всеки, който е роден от Духа, слуша Неговия глас и иде към Виделината, защото Бог е Виделина. И всеки, който иде към Виделината, възприема Бога в душата си; и всеки, който слуша Негова глас, възприема Духа в сърцето си, за да се запечати и пази Истината. Ето затова Аз присъствувам, за да съм свидетел на Божията благодат, която работи, и да съм посредник на Духа, който те освещава и извършва определеното от Господа Бога на всяка виделина, комуто да бъде всяка слава и чест. Прочее, нека душата ти да има мир и тихо упование, защото в Божиите решения няма никаква отмяна. Аз ти казвам това, който съм те ръководил от самото начало и съм те побуждавал вътрешно с неуморима сила да четеш словото ми, да се трудиш да ходиш по стъпките ми, да се молиш и да желаеш върховната благодат от Господа Бога и да се въдворяваш и въстановяваш в Него постоянно.
към текста >>

Аз ще угладя и ще изгладя всичките ти пътища.
Струвай всичко, което ти казва Моя свят дух. Божиите работи и Божиите слова се проверяват чрез дела в живота. Не който иска и който се стреми сам, но на когото Бог е дал доброволно от своя дар, нему принадлежи всичко. Тия са Мои думи, които ти Аз казвам. Запечати ги в сърцето си и знай, че Аз съм близо и съм готов вече да ти помогна. Аз ще угладя и ще изгладя всичките ти пътища. Ще ходиш отнине винаги в моето присъствие и ще благоволявам в теб всякой ден и всичките ти дела ще прозябнат като дървета, насяти при водните утоки. Ето Божията Мъдрост, ето Божиите дела, които възвещават неговата слава. Това, което има наскоро да видиш, ще те направи да проумееш това, което е скрито в Небето за теб. Там, в тоя живот горе, ще разбереш благостите Божии и ще проумееш неизказаната Неговата милост. Там, в това общо тържество на всичките синове и дъщери Божии, ще видиш Славата Ми, която съм имал преди създанието на мира.
към текста >>

Ще ходиш отнине винаги в моето присъствие и ще благоволявам в теб всякой ден и всичките ти дела ще прозябнат като дървета, насяти при водните утоки.
Божиите работи и Божиите слова се проверяват чрез дела в живота. Не който иска и който се стреми сам, но на когото Бог е дал доброволно от своя дар, нему принадлежи всичко. Тия са Мои думи, които ти Аз казвам. Запечати ги в сърцето си и знай, че Аз съм близо и съм готов вече да ти помогна. Аз ще угладя и ще изгладя всичките ти пътища. Ще ходиш отнине винаги в моето присъствие и ще благоволявам в теб всякой ден и всичките ти дела ще прозябнат като дървета, насяти при водните утоки. Ето Божията Мъдрост, ето Божиите дела, които възвещават неговата слава. Това, което има наскоро да видиш, ще те направи да проумееш това, което е скрито в Небето за теб. Там, в тоя живот горе, ще разбереш благостите Божии и ще проумееш неизказаната Неговата милост. Там, в това общо тържество на всичките синове и дъщери Божии, ще видиш Славата Ми, която съм имал преди създанието на мира. Там, в Моето присъствие ще бъдеш развеселен, както всички мои избраници.
към текста >>

Всичко това е чудно за теб, всичко това те кара да се удивляваш.
Той е Истий, който е слязъл отгоре и е възлязъл, който изпълня света със Своята слава, която е отражение на Неговото могъщество с Отца на Виделината, в когото всичката Божествена пълнота обитава. Всички тия зрънца и добри семена, които днес хвърлих в твоята душа, ще произрастят един ден. И ти тогава ще проумееш и ще провериш сам моите думи чрез Духът ми, че са истинни и свети и че действително Аз съм ти говорил с думите си на любовта. Ти тогава ще познаеш напълно Духът на своя Благ Господ, който макар още да не виждаш с твоите очи, но ще дойде време, когато очите ти ще се отворят, ти ще Ме познаеш с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си сила и душа. Този ще бъде той, твоя ден, когато приемеш всичките Ми благословения. Всичко това е чудно за теб, всичко това те кара да се удивляваш. Но бъди верен, ще познаеш, че това са Мои думи. Истината е Духът на словото. Духът е, Който дава живот, буквата нищо не ползва. Това, което Аз ти говоря, Дух и Истина е. Истината съм Аз Господ твой и животът съм Аз Бог твой и Духът ми е твоя ръководител, Който те ръководи, Който те учи и Който оживотворява словото Ми всякой ден в твоето сърце, за да Ме познаваш.
към текста >>

10. Разговор Петий. Въздигане. Душа и Дух

Могат ли тебе, твоят мощен дух, който ламти и желае да разпери своите крила и да литне към Небето, да те задоволяват временните неща и облаги?
От друга страна, твоята съвест, вътрешното ти самосъзнание на сърцето, което е обсебено от висшите побуждения на Любовта и Доброто, те призовават да изпълниш своя си дълг. Не е ли този глас на твоя Господар, който те вика да се заловиш да вършиш неговата работа? Да. И знаеш вече, че Той е велик и славен във всичко. Границите на Неговото Царство са обширни. Не е само този свят, който е зрънце посред океана на Неговите обширни владения. Могат ли тебе, твоят мощен дух, който ламти и желае да разпери своите крила и да литне към Небето, да те задоволяват временните неща и облаги? – Не. Казвам, те са измама. В тях няма храна, няма това, което търсиш. Те само на глед се показват да имат благообразие и благородство. Но може ли да видиш поне един, който ги е приел, да е станал по-добър или да се е приближил до Небето?
към текста >>

Но изпитът е тук долу, гдето е съдено всекиму, който се роди, да премине през всичките изпити на живота, за да се приближи към пътя на съвършенството, към пътя на светостта.
Това е една истина, която сам Бог е произнесъл преди време. Знаеш ли где са ония славни същества, които някогаш запълняха предверията на Славното Небе, и които само за един грях на непокорство, само за един порок на злословие, само за едно петно на нечистота, бидоха изгонени на вечно заточение от Небесните жилища. В Небето няма лицеприятие, няма предпочитание на едного пред другиго. Всички, малки и големи, живеят в непреривните връзки на Любовта. Там всички са синове, всички са свещеници, всички са царе и служители Богу – Род избран, семе царско. Но изпитът е тук долу, гдето е съдено всекиму, който се роди, да премине през всичките изпити на живота, за да се приближи към пътя на съвършенството, към пътя на светостта. Святи бъдете, казва Господ, защото и Аз съм свят. Тия са важните неща на живота: познанието на Истината, която има по-голяма цена от всяко друго нещо. Истината е сам Бог, и който Го възприема, ще бъде свободен и блажен. Господ е сам жива вода и истински хляб, и който възприема този хляб, ще бъде жив, както и Той. В твоя живот, както ти казах и по-преди, трябва да стане онази велика промяна, за която ти говорих в миналия си разговор.
към текста >>

Без нея, ти ще мязаш на глупец, който иска да разбере пътищата на Мъдростта и постановленията на Виделината.
Истината е сам Бог, и който Го възприема, ще бъде свободен и блажен. Господ е сам жива вода и истински хляб, и който възприема този хляб, ще бъде жив, както и Той. В твоя живот, както ти казах и по-преди, трябва да стане онази велика промяна, за която ти говорих в миналия си разговор. Без тази вътрешна промяна, да напредваш по-нагоре е невъзможно. Без нея, ти ще мязаш на слепец, който иска да види хубостите на Божия свят. Без нея, ти ще мязаш на глупец, който иска да разбере пътищата на Мъдростта и постановленията на Виделината. Ето това е главното условие да се освободиш от всякой грях. Казано е от Господа, че всякой, който е роден от Бога, грях не прави, защото Дух Божий обитава в него. Но ти се питаш вътрешно, как може някой да познае кога е роден от Бога? Аз ти отговарям: Когато вижда в себе си отличителните черти, които са свойствени на Бога; когато Любовта, Истината, Добродетелта обитават в него в своята пълнота; когато има в него самаго мир и съгласие помежду всяка мисъл, помежду всяко чувство; когато противоречията на живота престават да смущават ума му; когато незадоволството напуща сърцето му, когато злобата и похотливостта престават да хвърлят сянка на душевния му живот и той с ново самосъзнание като един новороден, новоизбавен человек се вижда да стои в един свят съвсем друг по естество и да го вълнуват неща и мисли от съвсем друг род; когато благостта, милостта, чистосърдечието, благонамерението, състраданието и пълното вътрешно самозабравяне да предава живота си в жертва жива и свята, благоудобна Богу за доброто и славата на Неговото дело, без да търси своята си воля или своите си щения. Ето, това значи да си роден от Бога и да си подобен по живот с Него.
към текста >>

Ето неизбежимия момент на паданието и злощастния път, по който се примъкна злото и влезе в живота с всичките свои последствия и ужасии.
Бог предвиждаше бъдещето и когато още издаде своята заповед, за да опита Адама, каза му: от нине плодете се, множете се, обладайте земята и напълнете я. Но можеше ли той да напълни земята и да я обладае без да престъпи заповедта, без да вкуси от плода на познанието на доброто и злото и без да разбере тоя вътрешен смисъл на живота? Не. То беше невъзможно в границите на самите неща на самия живот, който беше възприел. В него вече живееше една жива душа събудена, надарена със съждения, която искаше всичко да вкуси и опита, па било то добро или зло, невредящо за него. Стигаше той само да постигне своето желание. Ето неизбежимия момент на паданието и злощастния път, по който се примъкна злото и влезе в живота с всичките свои последствия и ужасии. Лицето на земята трябваше да се запали от огъня на пъкала и да се промете един ден с всичките свои грехове и престъпления. Но невъзможното на Адама, по това, че беше плътски, да стори правдата, Господ предопредели сам да се въплоти и да изведе сраждующото Адамово потомство от земята на робството. И затова Господ казва, че които се сподобят с бъдещия век и с живота на възкресението от мъртвите, не ще се женят, нито за мъж ще отиват, но ще бъдат равноангели. Злото вече не ще да има място, защото всички, които са вече изкупени чрез силата на словото на Господа, като са опитали и вкусили всичко и са се научили от дълбока вътрешна опитност и знаят вече последствията, които произлизат от всяко желание, от всяка постъпка, ще отхвърлят бремето на греха и престъплението, което може да ги вплита и което може пак изново да произведе тяхното падение. Но духовният обаче человек не може да прави грях, понеже самият грях е нещо несвойствено нему.
към текста >>

Пази се прочее от всяко учение, което разтлява, което оспорва Божията истина.
Ето на какво: всяка сила, или всяка благодат, иждивена без да принесе плод, достоен за храна на душата, е непоправима загуба за самата нея; и известно ти е, че всяка душа, която харчи, без да припечеля, е осъдена на страдания, на лишения временни и вечни. Това е такава истина за който я знае, която не носи никакво противоречие в себе си. Не всякой, който ми казва „Господи, Господи“, ще влезе в царството Божие, но който изпълня Волята на Отца ми. И мислиш ли ти, че когато Господ говори, Неговите думи няма да се утвърдят? Не. Небето и земята ще преидат, но не и моите думи. Пази се прочее от всяко учение, което разтлява, което оспорва Божията истина. Всичко ще премине, всичко ще се забрави, що са казали человеците, но Истината на Господа Бога твоего ще стои вечно като стълб непоколебим, като основание, на което цялото Небе е съградено. Не може онзи да е роден от Духът на Истината, който върши грях, в когото лъст и похот владеят и господствуват. Не може такъв един человек никога да влезе в Царството Божие. Не може такава една душа никога да се развие и достигне до своето съвършенство и да даде плод достоен. Такава душа, такъв человек е подобен на стрък житен на клас без зърна.
към текста >>

Важното е твоето спасение, твоето възраждание, твоето възобновление, усъвършенствувание в пътя Господен.
Бог е един, чист и свят. За него няма достойнства на различия. Във всичко Той върши преднамеренията на своя Дух, на Своята върховна воля. Колкото е благ и низходителен да помилва една кающа се душа, толкова е строг и праведен и свят да осъди стар грешник, закоравял в злото. Но тия неща за теб не са най-важните, да знаеш по кой начин Бог може да помилва и опрости и по кой начин може да осъди и погуби. Важното е твоето спасение, твоето възраждание, твоето възобновление, усъвършенствувание в пътя Господен. Важното е твоето просвещение да познаваш Истината, която е сам Бог. Това вътрешно познание трябва да търсиш. В него трябва да се облечеш ти сам. Тогава непременно служението ти ще е благоугодно Богу. Делото на ръцете ти ще е приятно пред Неговото лице.
към текста >>

Благоустроих пътя ти, приготвих всичките средства теб нужни за да идеш да се учиш и възпитаваш под моето ръководство.
Това, което съм ти казал, не е за светът, но за самаго теб. Защото от дълго време виждах твоите затруднения, неизходния кръг на твоите усилия. Постоянното ти падание и ставание произведе милост и съжаление в Духът ми. Казах си, тук е една душа, която ме търси, която се лута в мрака на невежеството, която постоянно търси виделина и изходно място от безизходното положение на този временен живот. Прострях тогава ръката си, като на застъпник, баща, като брат, като приятел и те хванах без да ме познаваш и те поведох към мястото на спасението, за да се избавиш. Благоустроих пътя ти, приготвих всичките средства теб нужни за да идеш да се учиш и възпитаваш под моето ръководство. Стъпка по стъпка, трябваше с теб да вървя и да те пазя, да се не подплъзваш и да не падаш и във всичко, което душата ти желаеше за тоя свят да придобиеш, сторих да ти дам възможност да опиташ всичките блага и горчиви неща. Запазих те с всичките прийоми на знанието и дадох полет на ума ти да се качи и слиза до най-високите места, които человеку е простено. И, при все това, гледам с очудвание, че и това те не благодари. Твоят вътрешен Дух е неспокоен. Ти търсиш онова, което не се намира нито в тоя свят, нито в тоя живот.
към текста >>

Ако разбираш значението и духът на тия думи, ти си постигнал пътя ми, приближил си се до Мен и действието на вярата ще произведе онова вътрешно променение.
И, при все това, гледам с очудвание, че и това те не благодари. Твоят вътрешен Дух е неспокоен. Ти търсиш онова, което не се намира нито в тоя свят, нито в тоя живот. Днес е последния ден на курса ти, който завършваш, и ще държиш изпит пред самаго Мене. И когато минеш благополучно, ще те заведа в една нова област, в един нов живот тебе непознат досега и там ще те науча на всичко и ще ти покажа как трябва да действуваш и работиш. Ако разбираш значението и духът на тия думи, ти си постигнал пътя ми, приближил си се до Мен и действието на вярата ще произведе онова вътрешно променение. Защото без вяра невъзможно е да се угоди на Бога. И тъй, като знаеш Истината, остава да я възприемеш. И когато възприемеш, ще се ознамени деня на твоето раждание в Бога. И когато се родиш и влезеш в новите рамки на Божия живот, ще познаеш, както си познат.
към текста >>

11. Разговор Седмий. Заключение

Не са ли те плява, която се отвява от вятърът?
Ако говори Господ, послушайте думите Му и не бивайте неверни, но верни. Може ли от това по-ясно да се говори? Не разбирате ли още значението на вашия живот? В какво има да се боите и от кого има да се плашите? Не са ли всички тия человеци смъртни, на които диханието седи в носа? Не са ли те плява, която се отвява от вятърът? Днес ако са, утре ги няма и изчезват безследно. Разумей, прочее, истината, която имам да ти представя в тоя си разговор. Аз съм Афаил, един от служебните твои духове и Господ ме повика и ме прати до теб да ти съобщя онова, което има да се извърши. Аз ида от Небето, от жилището Алфиола, от средоточния дом на Небесното царство, гдето всички просби и молитви от тоя свят постъпват пред Лицето Божие. Понеже от дълго време се намираш в молитва и животът ти е обременен с вътрешни тягости и смущения, то Бог иска да отмахне от душата ти тая язва.
към текста >>

Зарята на Духът святий ги е вече осенила, те са към пътя на спасението.
Той ще е человек, на когото лицето ще свети като на Ангел. В очите му ще има запален Божествен огън. Днешните времена предизвестяват бъдещите дни. Твоите приятели, които Бог е призвал с тебе, ще устоят верни до край, защото това е Волята на Господа, който ги е помилвал. И за тяхното усъвършенствувание и приближение към Бога, Духът на Господа работи в сърцата им. Зарята на Духът святий ги е вече осенила, те са към пътя на спасението. Господ и в техните сърца има да извърши онова велико действие на възражданието, за което сам Господ на теб ти е говорил. Когато Духът святий ги осени и изпълни всецяло, в тях ще произлезе онова вътрешно велико променение на Божественото Рождение – Раждание от Духът. В техните души има още много работа да се върши. Преди всичко трябва както на слепия човек, който дойде при Господа, да им се отворят очите да видят вътрешно напълно Божията слава, Неговата слава, Неговата Благост и величие. Те са сега още деца в начинающия се Господен живот.
към текста >>

Макар и да му съобщих няколко пъти да се пази от предприятия, които не са угодни Богу, обаче той като дете е сторил същите погрешки.
Михаил много се радва за делото Божие. Освен това Аз ще се видя с Данаила, рабът Божий, който е бил пращан до твоите приятели. И ще се науча от него за работата, която е имал да върши. Ананаил се радва за своя познат приятел, когото обича. Неговите материални работи са го тъй сплели, казва той, щото ще бъде принуден да ходи да избавя живота му от затруднения. Макар и да му съобщих няколко пъти да се пази от предприятия, които не са угодни Богу, обаче той като дете е сторил същите погрешки. Но надявам се и зная добре, че това ще му стане за урок. Обаче неговото решение да слугува от сега нататък на Бога ме радва. Сега, Аз съм уверен, те като прочетат всичко, което им пишеш от Господа, ще се възрадват взаимно. За материални средства, които ви трябват, Господ ще ви снабди, за да вършите Неговото дело. За нищо не се грижете, верен е Господ, който знае вашите нужди.
към текста >>

Всички тия зверове и зверчета, които днес управляват, ще им се вземе силата.
Той ще достави всичко на времето си. Като имате Неговото благословение, работите ще вървят благополучно. И сега, преди да напусна и се отправя към Небесните жилища, искам да ти съобщя, че знамената Божии ще се развяват на длъж и на шир по земята. Ще има постоянни преговаряния на земните царства. Но в края Господ ще ги смути! Всички тия зверове и зверчета, които днес управляват, ще им се вземе силата. Това е духът на пророчеството. Изисква се бодрост и сила, да не би да утегнат сърцата ви от ядение и пиение на други земни грижи. А преди всичко, служете Господу усърдно. Имайте общение с Неговия Дух и Небето ще бъде на ваша страна. За вашето избавление, за един, който се кае от греховете си, става голяма радост на Небето между ангелите Божии.
към текста >>

Не е ли чудно на тези, които не са просветени от Духът, за нашето идвание от такова далечно пространство на Небето да ви помагаме, да споделяме по някой път вашите радости, вашите скърби и при това да ви утешаваме, постоянно да ви насърчаваме, като ви носим вътрешното уверение на сърцето, че всичко това Господ върши за вашето добро, чрез действието на своя велик и свят Дух.
Изисква се бодрост и сила, да не би да утегнат сърцата ви от ядение и пиение на други земни грижи. А преди всичко, служете Господу усърдно. Имайте общение с Неговия Дух и Небето ще бъде на ваша страна. За вашето избавление, за един, който се кае от греховете си, става голяма радост на Небето между ангелите Божии. Божиите дела са чудни; между тях има такава тясна връзка, както между два духа добри. Не е ли чудно на тези, които не са просветени от Духът, за нашето идвание от такова далечно пространство на Небето да ви помагаме, да споделяме по някой път вашите радости, вашите скърби и при това да ви утешаваме, постоянно да ви насърчаваме, като ви носим вътрешното уверение на сърцето, че всичко това Господ върши за вашето добро, чрез действието на своя велик и свят Дух. Колко пъти ние сме се притичвали да избавим живота ви, да отмахнем едно ваше отчаяние, да ви избавим от една гибелна мисъл. Колко пъти, само да знаехте, ний сме се притичвали в живота ви, от Господа да ви дадем един добър съвет, да ви отправим в един добър път и да ви посочим, че този е пътят Господен, тази е неговата Воля, това е Неговото желание за вази. И нашата заплата е била вашия добър и благочестив живот. Ето, това ни радва и ще ни радва винаги. Има ли нещо по-добро от Него?
към текста >>

Колко пъти ние сме се притичвали да избавим живота ви, да отмахнем едно ваше отчаяние, да ви избавим от една гибелна мисъл.
А преди всичко, служете Господу усърдно. Имайте общение с Неговия Дух и Небето ще бъде на ваша страна. За вашето избавление, за един, който се кае от греховете си, става голяма радост на Небето между ангелите Божии. Божиите дела са чудни; между тях има такава тясна връзка, както между два духа добри. Не е ли чудно на тези, които не са просветени от Духът, за нашето идвание от такова далечно пространство на Небето да ви помагаме, да споделяме по някой път вашите радости, вашите скърби и при това да ви утешаваме, постоянно да ви насърчаваме, като ви носим вътрешното уверение на сърцето, че всичко това Господ върши за вашето добро, чрез действието на своя велик и свят Дух. Колко пъти ние сме се притичвали да избавим живота ви, да отмахнем едно ваше отчаяние, да ви избавим от една гибелна мисъл. Колко пъти, само да знаехте, ний сме се притичвали в живота ви, от Господа да ви дадем един добър съвет, да ви отправим в един добър път и да ви посочим, че този е пътят Господен, тази е неговата Воля, това е Неговото желание за вази. И нашата заплата е била вашия добър и благочестив живот. Ето, това ни радва и ще ни радва винаги. Има ли нещо по-добро от Него? Не. Той е съвършената пълнота.
към текста >>

Колко пъти, само да знаехте, ний сме се притичвали в живота ви, от Господа да ви дадем един добър съвет, да ви отправим в един добър път и да ви посочим, че този е пътят Господен, тази е неговата Воля, това е Неговото желание за вази.
Имайте общение с Неговия Дух и Небето ще бъде на ваша страна. За вашето избавление, за един, който се кае от греховете си, става голяма радост на Небето между ангелите Божии. Божиите дела са чудни; между тях има такава тясна връзка, както между два духа добри. Не е ли чудно на тези, които не са просветени от Духът, за нашето идвание от такова далечно пространство на Небето да ви помагаме, да споделяме по някой път вашите радости, вашите скърби и при това да ви утешаваме, постоянно да ви насърчаваме, като ви носим вътрешното уверение на сърцето, че всичко това Господ върши за вашето добро, чрез действието на своя велик и свят Дух. Колко пъти ние сме се притичвали да избавим живота ви, да отмахнем едно ваше отчаяние, да ви избавим от една гибелна мисъл. Колко пъти, само да знаехте, ний сме се притичвали в живота ви, от Господа да ви дадем един добър съвет, да ви отправим в един добър път и да ви посочим, че този е пътят Господен, тази е неговата Воля, това е Неговото желание за вази. И нашата заплата е била вашия добър и благочестив живот. Ето, това ни радва и ще ни радва винаги. Има ли нещо по-добро от Него? Не. Той е съвършената пълнота. Ний сме всякога близо.
към текста >>

Не. Да съзерцаваш славата Божия, да размишляваш върху Неговите дела, да гледаш Неговото Лице, това е повече, отколкото един безсмъртен Дух желае.
Ний се движим и живеем в него, защото това е върховната воля на Бога. Ний Му служим, ний Го любим, ний Го славим. Възвещаваме Словото Му в род и род. Пазим закона Му, изпълняваме заповедите Му и всякога сме готови да сторим всичко, което е Нему угодно. И може ли да има от това нещо по-добро да се върши? Не. Да съзерцаваш славата Божия, да размишляваш върху Неговите дела, да гледаш Неговото Лице, това е повече, отколкото един безсмъртен Дух желае. И казва Господ: „Отче, тези, които си ми дал, искам да бъдат с мен, за да гледат славата ми, която съм имал у теб преди създание мира“.
към текста >>

12. ТРИТЕ НЕЩА

Той е правият път за постигането и придобиването на всите небесни Добродетели.
Всички человечески наредби един ден в тоя свят ще изчезнат, но душата ти само ще остане с Господа, за да влезе в Божественото общение на Божия свят. Тогава Той ще ти бъде Баща и всички, конто Го любят, – твои братя, сестри, приятели, роднини и познати. Сега, ако разбираш смисъла на тия мои думи, няма що повече да ти говоря за това. Помни, целта е съвършенството, Любовта е блаженството, а добрата мисъл – небесната красота. Стой близо при вечния извор на Божия Дух. Той е правият път за постигането и придобиването на всите небесни Добродетели. Той е тайната връзка на всичко. Неговите дела винаги ще разказват Неговата Слава и ще възвещават правдата Му и милостта Му в род и род. Приеми чашата на Спасението Господне и не роптай за своята участ. Каквото ти е отредено, каквото ти се случва, пренасяй го с търпение и кротост. С тия оръжия ще победиш.
към текста >>

Размишлявай добре и върши Волята Му.
Той е тайната връзка на всичко. Неговите дела винаги ще разказват Неговата Слава и ще възвещават правдата Му и милостта Му в род и род. Приеми чашата на Спасението Господне и не роптай за своята участ. Каквото ти е отредено, каквото ти се случва, пренасяй го с търпение и кротост. С тия оръжия ще победиш. Размишлявай добре и върши Волята Му. Неговата благост ще те води, Неговата ръка ще те крепи. В Неговата Виделина ще ти се открие пътят Господен. Сега е тъмно – тогава ще бъде видело. Помни, в Бога няма измяна. Това ти казвам Аз.
към текста >>

В Неговата Виделина ще ти се открие пътят Господен.
Приеми чашата на Спасението Господне и не роптай за своята участ. Каквото ти е отредено, каквото ти се случва, пренасяй го с търпение и кротост. С тия оръжия ще победиш. Размишлявай добре и върши Волята Му. Неговата благост ще те води, Неговата ръка ще те крепи. В Неговата Виделина ще ти се открие пътят Господен. Сега е тъмно – тогава ще бъде видело. Помни, в Бога няма измяна. Това ти казвам Аз. Свидетелството на тоя Дух, който свидетелства заедно с твоя, е вярно. Всичко, каквото попросите в Мое име, Аз ще го сторя.
към текста >>

13. Писмо № 4

Аз от както се видехме последний път, не съм ходил от там по-сетне в града.
№ 4 1899 септември 1, Гюле кьой Писмо от Петър Дънов до д-р Георги Миркович в Сливен Г-н д-р Миркович. Надевам се писмото ми да Ви завари здрави телом и духом. Аз от както се видехме последний път, не съм ходил от там по-сетне в града. Но както се научавам положението на Варна от наводнението което я сполете през миналий месец не е твърде приятно. Големият порой който падна тука е оставил дълбоки следи в умовете на хората. Но человеците малко се спират да мислят за онова бъдеще което иде и от ден на ден се приближава. Господ вече действува и аз се радвам, че той води съдбините на този свет. Мога да Ви кажа, че благия наш Господ ме е ръководил със своята милост, той е укрепил духът ми със своята любов.
към текста >>

Дом Бащин е небето нам, наший път е към него.
Требва с търпение да понасяме всички мъчнотии. Моята радост е пълна. Аз съм благодарен, че Господ ме люби и е мой приятел и мога да се надявам на Него в тоя свет. Аз желая и Вие да придобиете един ден тази пълна любов, в която мир и радост царува. Земните блага са нищо при тая небесна благодат, която пълни душата с всяко задоволство. Дом Бащин е небето нам, наший път е към него. В домат на Отца нашего много жилища има. Каква велика мисъл, какво славно видение ще бъде когато един ден се намерим в тоя дом освободени от всички скърби и страдания, стоящи в съдружението на всички ангели и святий да гледаме лицето Божие което ще ни бъде свет и радост и веселие. Аз се моля за Вази да устоите до край, като понесете всичко с радост. Ако и да Ви се случат някои мъчнотии, които несъмнено ще Ви дойдат, обаче не бойте се, Господ Исус ще Ви крепи. Аз имам много неща да Ви съобщя, но ще трябва да чакате докато Господ уреди всичко.
към текста >>

Когато Утешителят Дух Святий ся всели във Вашата душа Вий ще разберете много неща които Ви са тъмни сега и затова именно Господ Ви приготовлява постепенно стъпка по стъпка докато бъдете готов.
Уякчавай се във вярата и стойте бодър в духът на молитвата и чакайте обещанията Божий с търпение и Господ ще извърши всичко за наше добро. Господ има да стори велики неща в тая земя. Всичко което Бог е казал ще се изпълни. Дните в които живеем са важни, всяка минута е скъпоценна за наший живот. Аз очаквам деня когато Вий требва да се възродите вътрешно, да придобиете онази вътрешна виделина и онази вътрешна пълнота на Духът Божий, която ще Ви тури в пълно обединение с небето. Когато Утешителят Дух Святий ся всели във Вашата душа Вий ще разберете много неща които Ви са тъмни сега и затова именно Господ Ви приготовлява постепенно стъпка по стъпка докато бъдете готов. Колко требва да се радвате, че Бог Ви призовава да влезете в Неговата виделина. Господ който е умрял и пострадал за Вази, ще Ви изкупи от всичките грехове и ще усетите Неговата любов да действува на сърцето Ви с всичката своя пълнота. Аз ще се бавя в село може би още десетина дни. Онзи человек когото довеждах при Вази и на когото дадохте церове, не е получил още облекчение. Той ме задължи да Ви помоля да му изпроводите някой друг.
към текста >>

14. Писмо № 6

Божийт път: “казва Господ нашийт Спасител ще Ви се открие както зората, виделината на спасителната истина, която прониква в душата Ви, ще Ви изведе най-после към желаемата цел, защото ще извършите неговата воля.”
Заради Вашето намерение, което сте положили в умът си, поставете го на опит и ще видите дали ще успее или не. Види се на много врата трябва да хлопаме, докато намерим Божествената врата на всяка добра сполука. Ето моя съвет: Онова което сърцето Ви желае да стори засега, сторете го, макар и да не сполучите (т. е. похлопайте в Народното събрание). Защото от всяко нещо требва да извлечем един добър урок за себе си. Божийт път: “казва Господ нашийт Спасител ще Ви се открие както зората, виделината на спасителната истина, която прониква в душата Ви, ще Ви изведе най-после към желаемата цел, защото ще извършите неговата воля.” От Козлова немам никакво известие наскоро, но мисля да му пиша с Божията воля. От Кирова днес приех едно писмо в което иска моето мнение и съвет върху един важен Евангелски въпрос. Те са добре и успеват в Истината. Господ ги крепи. Съобщава ми, че сте му пратили и нему книга.
към текста >>

По един вътрешен закон, който направлява живота ми, требва да се подчинявам на неговите диктования и вътрешни направления, това е предразположението на моя дух.
Те са добре и успеват в Истината. Господ ги крепи. Съобщава ми, че сте му пратили и нему книга. Аз мисля да му отговоря през тази седмица и ще го поздравя нарочно от Вази. Относително мадам Желязкова, за която ме питате дали съм имал случая да се срещна, когато бех във Варна не се срещнах, нито пък търсих. По един вътрешен закон, който направлява живота ми, требва да се подчинявам на неговите диктования и вътрешни направления, това е предразположението на моя дух. Нашата сестра иска да угажда и на светът и на Бога, да служи на Единия и на другия. “Не можити да служите Богу и мамону”, казва Господ наш Исус. Нека опита пътят който е избрала и ще се научи от опит. Тя има пълна нравствена свобода да стори което иска. Ще дойде време когато тя ще познае онова, което е изгубила.
към текста >>

Нека опита пътят който е избрала и ще се научи от опит.
Аз мисля да му отговоря през тази седмица и ще го поздравя нарочно от Вази. Относително мадам Желязкова, за която ме питате дали съм имал случая да се срещна, когато бех във Варна не се срещнах, нито пък търсих. По един вътрешен закон, който направлява живота ми, требва да се подчинявам на неговите диктования и вътрешни направления, това е предразположението на моя дух. Нашата сестра иска да угажда и на светът и на Бога, да служи на Единия и на другия. “Не можити да служите Богу и мамону”, казва Господ наш Исус. Нека опита пътят който е избрала и ще се научи от опит. Тя има пълна нравствена свобода да стори което иска. Ще дойде време когато тя ще познае онова, което е изгубила. Аз я оставям на волята Божия занапред да стори с нея което нему е угодно. Господ ще промисли за своето дело, бъди уверен и то по чуден начин. Когато пророк Илия се беше уплашил от Изабела израйилската царица и бягаше от нейното лице, Господ го попита: “Илия, какво правиш?
към текста >>

Колко са благи Божиите пътища и колко са сладки неговите размишления.
Господ ще промисли за своето дело, бъди уверен и то по чуден начин. Когато пророк Илия се беше уплашил от Изабела израйилската царица и бягаше от нейното лице, Господ го попита: “Илия, какво правиш? ” Той отговори: “Господи пророците ти избиха и само аз останах и моя живот търсят.” “Не бой се, каза Господ: още седем хиляди имам които не ся преклонили колено пред Ваала.” Така и в наше време. Господ ще ни събере, ще ни уякчи и ще ни благослови заради великото си и свято име. Защото негово е царството, силата и славата во веки. Колко са благи Божиите пътища и колко са сладки неговите размишления. Неговите слова са по-сладки от меден сок, казва Словото Му. Аз се моля за Вази, Господ Бог мой да Ви подкрепя и ръководи. Имате нарочно поздрав от баща ми. Един от нашите приятели в град Русе е в утеснително положение. Дявола и там се загнездил, но Господ е верен.
към текста >>

15. Писмо № 11

Аз зная колко пъти сте бивали заобиколени от княза на тъмнината и подмамвани и лъстени по един или друг начин, но аз съм се молил за Вас да ви се даде благодат да устоите верен докрай и най-после Господ да възтържествува във Вашето сърце.
Да Ви не мами нищо друго, нещата земат един край и то положителен и съвършен. Ако само человеците разбираха своето вечно добро, какво не биха сторили да го придобият, но то е утаено от техните очи заради неверието и развалата на сърцето им. Горко на тоя свет. Но такава е волята Божия: всичко трябва да се изпита и пречисти. Вярвай ми, Бог ви е събрал за да уякчи и укрепи вашата вера и да отмахне всеко съмнение и всеко колебание от вашето сърце и да ви даде по-пълно разумение на Неговата свята воля. Аз зная колко пъти сте бивали заобиколени от княза на тъмнината и подмамвани и лъстени по един или друг начин, но аз съм се молил за Вас да ви се даде благодат да устоите верен докрай и най-после Господ да възтържествува във Вашето сърце. Аз Ви казвам като на приятел: Вашия живот е заобиколен с големи опасности, по пътят Ви има големи мъчнотии с които требва да се борите. Вий ще срещнете заклети неприятели на Вашата душа с които ще влезете в борба. Оръжията с които требва да се браните ся тези: Требва да сте опасани с истината на Господа през чреслата, правдата Му трябва да Ви е броня, спасението Му за шлем, вярата за щит, а словото Му за меч. При това всекога требва да имате умът и сърцето си отправени към Бога в дух на молитва и да търсите неговата помощ и подкрепа винаги. Аз зная и съм опитал, че със силата на верата и усърдието на молитвата към Господа всичко може да се победи.
към текста >>

Аз Ви казвам като на приятел: Вашия живот е заобиколен с големи опасности, по пътят Ви има големи мъчнотии с които требва да се борите.
Ако само человеците разбираха своето вечно добро, какво не биха сторили да го придобият, но то е утаено от техните очи заради неверието и развалата на сърцето им. Горко на тоя свет. Но такава е волята Божия: всичко трябва да се изпита и пречисти. Вярвай ми, Бог ви е събрал за да уякчи и укрепи вашата вера и да отмахне всеко съмнение и всеко колебание от вашето сърце и да ви даде по-пълно разумение на Неговата свята воля. Аз зная колко пъти сте бивали заобиколени от княза на тъмнината и подмамвани и лъстени по един или друг начин, но аз съм се молил за Вас да ви се даде благодат да устоите верен докрай и най-после Господ да възтържествува във Вашето сърце. Аз Ви казвам като на приятел: Вашия живот е заобиколен с големи опасности, по пътят Ви има големи мъчнотии с които требва да се борите. Вий ще срещнете заклети неприятели на Вашата душа с които ще влезете в борба. Оръжията с които требва да се браните ся тези: Требва да сте опасани с истината на Господа през чреслата, правдата Му трябва да Ви е броня, спасението Му за шлем, вярата за щит, а словото Му за меч. При това всекога требва да имате умът и сърцето си отправени към Бога в дух на молитва и да търсите неговата помощ и подкрепа винаги. Аз зная и съм опитал, че със силата на верата и усърдието на молитвата към Господа всичко може да се победи. При това знайте, че Господ Исус е много близо до Вас.
към текста >>

Книгата на William Stainton Moses съжалявам да кажа, още не съм я приел.
Колкото за земните неща не се грижете, те ще се уредят тъй както е Бог отредил. “Търсете, казва Господ, първом Царството Божие и Неговата правда и всичко друго ще Ви се приложи.” Вие ме питате имам ли намерение да слеза къде Варна през това лето. За сега не мога да Ви кажа нищо положително. Но ако е рекъл Господ и ако е Неговата воля през идущия месец може пак да се видим. Книгата на William Stainton Moses съжалявам да кажа, още не съм я приел. Не ся ми отговорили. Вашите съобщения ме радват. Относително до загадъчната личност, това е нещо което се пази в тайна от Небето. Денът и часът ще се открие сам кога дойде. Вождът по всяка вероятност е Господ Исус, който има да се яви в некоя видима или невидима форма.
към текста >>

Вярното е, че Българския народ има да мине през един път на скърби и страдания и те ся се веч почнали и в края който е близо Бог ще повика тоя народ на покаяние.
Вашите съобщения ме радват. Относително до загадъчната личност, това е нещо което се пази в тайна от Небето. Денът и часът ще се открие сам кога дойде. Вождът по всяка вероятност е Господ Исус, който има да се яви в некоя видима или невидима форма. Дали това ще е пълно изявление или отчасти, това не мога да кажа. Вярното е, че Българския народ има да мине през един път на скърби и страдания и те ся се веч почнали и в края който е близо Бог ще повика тоя народ на покаяние. Ако помниш всичко което бех ти казал по-преди, непременно ще се сбъднат думите ми. Ваш верен: П. К. Дънов [П. П.] Поздравете нарочно приятелите от мен и им кажете, че това което очакваха аз да им пиша и което им беше казано, че щя, аз го писах ако разбират силата на думите ми и техния истински дух, блажени са. И дано имам радостта за Вази да слушам, че успевате във всичко което е истинно и добро.
към текста >>

16. Писмо № 12

Най-после решете положително какво именно искате да сторите, и веднъж като имате доброто желание, постоянствувайте в добрия път.
Надевам се да сте получили 50 лева които Ви пратих. Добрев изплати само половината, другата половина ще изплати по после. Моля съобщете ми да Ви изпратя ли полицата или да стои. Един Ваш приятел идва и ми съобщи, че не одобрява Вашите постъпки. Вие се двоумите, колебайте постоянно, а това е един лош навик у Вази, ми каза той. Най-после решете положително какво именно искате да сторите, и веднъж като имате доброто желание, постоянствувайте в добрия път. А след всичко знайте, че Господ в непостоянните и колебливи не благоволява. Само ако се напълно съобразявате с неговите изисквания само тогава може да разчитате на Неговата помощ. А Вашето поведение и поведението на г-н Колесников ся не одобряват от Господа, понеже и двама имате користолюбие в себе си и слушате повече человеци отколкото на Бога. Това ми е съобщено да Ви кажа. И ако не поправите поведението си, ще сти и двама отговорни.
към текста >>

А след всичко знайте, че Господ в непостоянните и колебливи не благоволява.
Добрев изплати само половината, другата половина ще изплати по после. Моля съобщете ми да Ви изпратя ли полицата или да стои. Един Ваш приятел идва и ми съобщи, че не одобрява Вашите постъпки. Вие се двоумите, колебайте постоянно, а това е един лош навик у Вази, ми каза той. Най-после решете положително какво именно искате да сторите, и веднъж като имате доброто желание, постоянствувайте в добрия път. А след всичко знайте, че Господ в непостоянните и колебливи не благоволява. Само ако се напълно съобразявате с неговите изисквания само тогава може да разчитате на Неговата помощ. А Вашето поведение и поведението на г-н Колесников ся не одобряват от Господа, понеже и двама имате користолюбие в себе си и слушате повече человеци отколкото на Бога. Това ми е съобщено да Ви кажа. И ако не поправите поведението си, ще сти и двама отговорни. А знайте, че духовния свет се не шегува.
към текста >>

17. Бележник на Петър К. Дънов, 1899г.

И мнозина ще последват техните развращения; поради които пътят на Истината ще се похули.
Защото никога не е идвало пророчество от человеческа воля, но от Духа Святаго движими, говориха светите человеци Божи. Втор[о] Пет[рово] пос[лание] 1;20, 21 13 Да се посрамят всички, които служат на истуканите, които се хвалят с идолите: поклонете Му се всички Богове. 15 И колкото си чул от мене при много свидетели, това предай на верни человеци, които да са способни и други да научат. II п[ослание к] Тимот[ею] 2;2 И мнозина ще последват техните развращения; поради които пътят на Истината ще се похули. И от любостяжание ще ви употребят като търговия с престорени думи; тяхното осъждение отколе приготвено не ся забавя, и тяхната погибел не дреме. II Петрово 2;2, 3 с.3 16. Ето, обещанието е вярно. Словото на Господа Бога великаго ще пристигне скоро.
към текста >>

Тези, които днес се проготовляват да дадат отпор на Словото на Бога живаго са синове на Лукаваго, който ги мами и оболщава.
Словото на Господа Бога великаго ще пристигне скоро. Пристиганието Му ще произведе тревога. Ще се чуе гласът на тогова, който е предопределен да въ[з]станови Божията правда на земята. Неговата дума ще стане закон. И ще сътресе днешните царства и народи и ще ги сътресе и ще разпръсни техните оръжия по краищата на света и плът[т]а на воющите против Него ще стане тор на земята и костите им за поругание на тяхното без[з]аконие, че се ухитриха против Вишнаго и встанаха против Негов[и]а вечен закон. Тези, които днес се проготовляват да дадат отпор на Словото на Бога живаго са синове на Лукаваго, който ги мами и оболщава. Защото той е дух от началото непокорлив и себе надеющ се, на когото волята и желанието са с.4 погълнати от неугасимото зло на умразата, на когото завист[т]а е пламак адски. Скоро ще се даде знака, който ще е предизвестител на великите настапающи събития, които ще обгърнат целия свят. Ще има движение и смутове на всякаде.
към текста >>

А всякой, който се дига повече от тебе знай, че мисли да те управлява.
Ако се оправдава, помни, че и двете ще завлече. Правило с.7 на живота си дръж, че всякой, който се старае да се оправдава е виноват, защото правия в сърдце няма нужда от подобна защита. Всякой, който ти се мажи знай, че иска да те подкопай. Всякой, който ти се показва, че е повече от това, което виждаш, знай, че иска да те въ[з]сяда. А всякой, който се дига повече от тебе знай, че мисли да те управлява. На превзет человек съвет не давай, на хитър услуга не показвай, а на зъл дума не казвай. Знай, че качествата на нещата винаги си остават такива, каквито си са. Злото в добро не можеш да преобърнеш, но можеш да го заместиш. Затова в борбата с него не мисли, че ще го уничтожиш, защото е невъзможно. Свободен ако искаш да си в добродетелта стой, тя ще ти е щит неразрушим; в нейните крепости винаги ще си защитен.
към текста >>

Ти знаеш, че съм благоутробен, постоянен в всичките си пътища.
с.8 18. А Исус отговори и рече им: Истина ви казувам, ако имате вяра, и не се усумните, не толко делото на смоковницата ще направите, но и на тази гора, ако речете: дигни се и хвърли се в морето, ще бъде. И все, що поискате в молбата, като верувате, ще получите. Мат[ея] 21;21, 22 19 Сега ти познаваш Моята благодат, моята благост, моята милост и дълготърпение. Ти знаеш, че съм благоутробен, постоянен в всичките си пътища. Готов винаги да дам помощ на тези, които ме търсят и на тези, които са паднали да ги повдигна с крепката си ръка. Ти знаеш от опит, че тези, които са съкрушени и останали без надежда, че съм близо до тях, готов в всяка минута да им подам ръката си на помощ. Виждам Аз и чувствувам всичките болки на всички, с.9 които страдат.
към текста >>

Много пъти съм говорил същото и сега го говоря, че да знаят всички.
Знай ме, сине Мой, Аз съм добър Баща, Бог ней[з]следимий. Дела искам от всички, така кажи, не думи; сърдца чисти, а не зли дела. Това го казвам Аз, който съм с.14 от начало. Много пъти съм говорил същото и сега го говоря, че да знаят всички. Ето тези, които носят в душата си моята любов, те са, що вършат всичко, тям се длажи доброто. Колкото и да са слаби, колкото и да са неизвестни в света, тям принадлежи бъдъщето царство, което поставям. 29 И рече ми Господ мой: не бой се, Аз съм Бог твой от веки. Призови ме и ще те послушам и ще ме прославиш. Въздай ми хвала и поклонение и ще благоволя в теб.
към текста >>

И ще испратя Духът си и ще те научи на всичките ми пътища.
Ето тези, които носят в душата си моята любов, те са, що вършат всичко, тям се длажи доброто. Колкото и да са слаби, колкото и да са неизвестни в света, тям принадлежи бъдъщето царство, което поставям. 29 И рече ми Господ мой: не бой се, Аз съм Бог твой от веки. Призови ме и ще те послушам и ще ме прославиш. Въздай ми хвала и поклонение и ще благоволя в теб. И ще испратя Духът си и ще те научи на всичките ми пътища. Ще ти възвести мирът си и ще приемиш радоспгьта ми и ще се развесели твоят дух в моето присътствие и ще прозябне душата ти като крен на полето и ще се услади от всичките мои благословения. Слушай проч[е]е думите на моето Слово, с.15 дай внимание на поученията на Моя Дух. Отвори сърдцето си и ще приемиш все, що се нуждаеш, дай внимание с ухото си и ще чуеш все що има да ти се кажи.
към текста >>

Приложи умът си в пътят ми и ще придобиеш в знание, което ще ти е светилник на душата.
Ще ти възвести мирът си и ще приемиш радоспгьта ми и ще се развесели твоят дух в моето присътствие и ще прозябне душата ти като крен на полето и ще се услади от всичките мои благословения. Слушай проч[е]е думите на моето Слово, с.15 дай внимание на поученията на Моя Дух. Отвори сърдцето си и ще приемиш все, що се нуждаеш, дай внимание с ухото си и ще чуеш все що има да ти се кажи. Приложи умът си в пътят ми и ще придобиеш в знание, което ще ти е светилник на душата. Мойте съвети не пренебрегвай, нито се колебай, кога ти говоря. Бъди уверен, че аз промишлявам за всичко. В мене е богатство и сила неизчерпаема и давам на всички според благоразположението си. Нека твоята вяра да се възвиси, нека да процъвне в Мене, защото и горите ще се подвижат пред силата на Словото ми. Искай от мен велики неща за себе си и ще ти дам според желанието на сърдцето ти и ще ме прославиш.
към текста >>

Бъди уверен, че аз промишлявам за всичко.
с.15 дай внимание на поученията на Моя Дух. Отвори сърдцето си и ще приемиш все, що се нуждаеш, дай внимание с ухото си и ще чуеш все що има да ти се кажи. Приложи умът си в пътят ми и ще придобиеш в знание, което ще ти е светилник на душата. Мойте съвети не пренебрегвай, нито се колебай, кога ти говоря. Бъди уверен, че аз промишлявам за всичко. В мене е богатство и сила неизчерпаема и давам на всички според благоразположението си. Нека твоята вяра да се възвиси, нека да процъвне в Мене, защото и горите ще се подвижат пред силата на Словото ми. Искай от мен велики неща за себе си и ще ти дам според желанието на сърдцето ти и ще ме прославиш. Възвиши душата си към моят престол, въз[з]ови ме в милост[т]а ми и ще ти отговоря. Не се смущавай
към текста >>

Бъди благ и благоразумен в всичките си пътища, не се отстранявай от показанията иа моя свят закон.
Не се смущавай с.16 духом. Не считай мойте наказания за нещастие, те са бич на благословения. Мъчнотиите не зимай за препятствия в живота си, те са повдигающата моя ръка. Скърбите приемай на радо сърдце, те са целителен балсам за твоята душа. Бъди благ и благоразумен в всичките си пътища, не се отстранявай от показанията иа моя свят закон. Ходи с незлобие на сърдцето си и мирът ти ще прозябне като утрен[н]ата роса. Призовавай името ми всяка заран и вечер и ще присътствувам с теб. Кажи ясно всичките си нужди, искай и не мълчи. Проси това, което твоят дух ти диктува. Постоянствувай в всичките си пътища и моят Свят и благ Дух ще те научи на всичките тайни, които съм ти определил да ти се открият.
към текста >>

Постоянствувай в всичките си пътища и моят Свят и благ Дух ще те научи на всичките тайни, които съм ти определил да ти се открият.
Бъди благ и благоразумен в всичките си пътища, не се отстранявай от показанията иа моя свят закон. Ходи с незлобие на сърдцето си и мирът ти ще прозябне като утрен[н]ата роса. Призовавай името ми всяка заран и вечер и ще присътствувам с теб. Кажи ясно всичките си нужди, искай и не мълчи. Проси това, което твоят дух ти диктува. Постоянствувай в всичките си пътища и моят Свят и благ Дух ще те научи на всичките тайни, които съм ти определил да ти се открият. Защото моето желание е да те приготвя за своето дело, с.17 да ти Възвестя славата и величието си, които от веки крия в себе си за тебе. Защото Аз, Господ твой така благоволявам да възведа името ти помежду мойте избрани да те представя в тяхното общение, да ти назнача местото на моето с[л]ужение и да им изявя своята воля. Знай, че денят е близо, небето чака дорде приемиш силата на Словото ми, което скоро от Мен ще приемиш.
към текста >>

Защото Аз, Господ твой така благоволявам да възведа името ти помежду мойте избрани да те представя в тяхното общение, да ти назнача местото на моето с[л]ужение и да им изявя своята воля.
Проси това, което твоят дух ти диктува. Постоянствувай в всичките си пътища и моят Свят и благ Дух ще те научи на всичките тайни, които съм ти определил да ти се открият. Защото моето желание е да те приготвя за своето дело, с.17 да ти Възвестя славата и величието си, които от веки крия в себе си за тебе. Защото Аз, Господ твой така благоволявам да възведа името ти помежду мойте избрани да те представя в тяхното общение, да ти назнача местото на моето с[л]ужение и да им изявя своята воля. Знай, че денят е близо, небето чака дорде приемиш силата на Словото ми, което скоро от Мен ще приемиш. Ще излея Духът си изобилно от горе ти и ще прозябнеш както Сароново цвете. И видът ти в оня ден ще бъде славен. Всички ще пожелаят да те видят, ще ти пеят и въспяват ликования и душата ти ще се испълни с благоухание от преизобилието на моята всегдашна благодат. Господи Боже мой, да възлези моята молитва пред тебе, защото думите ти са верни.
към текста >>

възлюбил и в които благоволяваш.
И видът ти в оня ден ще бъде славен. Всички ще пожелаят да те видят, ще ти пеят и въспяват ликования и душата ти ще се испълни с благоухание от преизобилието на моята всегдашна благодат. Господи Боже мой, да възлези моята молитва пред тебе, защото думите ти са верни. Господи, за всички, които си с.18 възлюбил и в които благоволяваш. Благий Небесний Баща, да дойде твоето царство, да бъде твоята воля, да се усвети твоето име. Ето желанието на моята душа. Ето нуждата, която постоян[н]о усещам в тоя свят. О, Велики Господи, в сила и крепост стани и застани за делото си. Приклони сърдцата на всички онези, които си призовал и от веки избрал да се нарекат начатък на твоята слава и величие.
към текста >>

Не пренебрегвай гласът, който те води и упътва
Не се отвращай от труда. Ума си въспитавай в трудолюбието, а сърдцето си в добродетелта. А волята си в постоянството на любовта. Не утекчавай душата си с грижите на света. Преди всичко стой бодър, готов да посрещнеш всичките мъчнотии и от тях урок да извлечеш за своя живот. Не пренебрегвай гласът, който те води и упътва с.21 в пътя на живота. Внимавай с пълнотата на сърдцето си и знай, че от него излизат добрите и лоши последствия. Малките неща за маловажни не ги считай; малките случки за ничтожни не вземай, знай, че от тях много зависи. Малките спънки предвид вземай, те са препазителни мерки, за да ти внушат сериозност в всичките ти постъпки.
към текста >>

в пътя на живота.
А волята си в постоянството на любовта. Не утекчавай душата си с грижите на света. Преди всичко стой бодър, готов да посрещнеш всичките мъчнотии и от тях урок да извлечеш за своя живот. Не пренебрегвай гласът, който те води и упътва с.21 в пътя на живота. Внимавай с пълнотата на сърдцето си и знай, че от него излизат добрите и лоши последствия. Малките неща за маловажни не ги считай; малките случки за ничтожни не вземай, знай, че от тях много зависи. Малките спънки предвид вземай, те са препазителни мерки, за да ти внушат сериозност в всичките ти постъпки. В живота си всичко наблюдавай и постепенно изучавай техните взаимни отношения. Не пренебрегвай в живота си най-малкия случай да го оползотвориш в нещо добро или полезно.
към текста >>

Кажи им - Аз съм, които ги уча и упътвам повседневно в пътя на живота.
Не стой празен никога, защото празнотата е голямо зло, което зле действува на всичко. с.22 Аз съм Господ твой, който ти говоря сега. Кажи на мойте братя волята ми. Кажи им - Аз съм техен Спасител, които ги водя с крепка ръка. Кажи им - Аз съм, които ги уча и упътвам повседневно в пътя на живота. Всичко, което имат, Аз съм им дал. Благослови ги в моето име, за да приемат изобилието на Моя Дух. Ето, Аз съм с вас постоян[н]о и ви ръководя всинца усърдно. Прославете името ми. Отворете сърдцата си, за да работя в тях за вашето възобновление.
към текста >>

Ей, приятели мои, Аз съм Господ ваш, този, който е излязал победител из мъртвите, който ви отварям пътя на вечното спасение към дома на Моя Отец и Моя Бог.
Ето, Аз всяка заран и вечера идвам при вази чрез благия си Дух да ви посещавам, да ви ободрявам, да споделям вашите радости и вашите скърби. Ето, моят Дух гори, моето сърдце ви люби. Аз желая да ме познаете, тъй както Аз ви познавам, да ме приемите в сърдцето си, да влеза в душата ви, с.23 да просветя заспалия ви ум, да въздигна отпадналия ви дух. Ей, приятели мои, Аз съм Господ ваш, този, който е излязал победител из мъртвите, който ви отварям пътя на вечното спасение към дома на Моя Отец и Моя Бог. Приимете думите ми чистосърдечно и с пълна вяра за всичко що съм ви говорил от начало. Търсете моето царство и Неговата правда и всичко друго ще ви приложа стократно сега и в бъдаще. Аз ви чакам и ще ви приема в моята блага кошарина, ще ви заведа при изворите на живота, ще ви напоя и нахраня с изобилието на моя вечен Дух. Аз съм близо всякога, кога ме търсите, готов винаги да ви помагам. Вашите скърби, вашите нужди Аз ги чувствувам.
към текста >>

Да виждате лицето ми всяка заран и да се развеселявате от моето присътствие.
ида вече неотложимо да ги призова да влязат всички в моят Дом. Земята и небето ще се възрадва в моето присътствие и всичките мои твари ще възликуват при моето появление. Този, който иде да опаши земята, то съм Аз, Господ Ваш и Спасител ваш. Ида да въ[з]становя вече моето царство, да се въ[з]царя в сърдцата и умовете на всичките мои избрани, да им се изявя в своята красота и в своята вечна хубост. Ида да ви обединя с величието на Моя Дух, да ви дам обещанията си да ходите всички в един Дух, в един ум, в едно сърдце, да ме любите и да ви любя всякога. Да виждате лицето ми всяка заран и да се развеселявате от моето присътствие. И ще ви придружавам с моя Дух всякога и ще ходите в стъпките ми и ще ме познавате, че съм Аз този от начало, който съм ви под[д]ържал. Аз съм този, с.27 който ви извождам от мрака на миналото и ви въвождам в вечната виделина. Подигнете очите си и виждте, че всичко това наоколо ви за вас се върши, то е за вашето благо.
към текста >>

Отвори вече твоя път, както си говорил.
Аз те призовавам да ми дойдеш на помощ, покажи ми милостта си в излиянието на своя Дух. Ето, всички са вече утекчени от свойте грехове, всички са отпаднали духом, всички гледат мрачно в своята душа. Любовта ти е занемарена , истината ти изоставена и твоето име се осквернило. Господи, обърни сърдцата на този твой народ. Господи, послушай заради святото си име, с което си знаен всякъде. Отвори вече твоя път, както си говорил. И дай ни това, което е теб угодно. Ще те послушам и ще ти дам според своята неизменяема благост. Ето, поставил съм името си над тебе и ще те крепя и ще дей- с.29 ствувам чрез твоя Дух и ще се прославя в теб в всичко.
към текста >>

Техен Баща съм Аз, за тях Аз приготовлявам всичките си благословения.
Възлюбих те и ти дадох всичките богатства на моето царство, да бъдеш един помежду многото. О, Благословен[н]ий Господи, да бъде благословено твоето Свято име. с.30 2. Благословени са всички от мене, които слушат гласът ми и правят което е мен угодно. Блажени са те, които с търпение и с вяра ходят в моето присътствие. Техен Баща съм Аз, за тях Аз приготовлявам всичките си благословения. Тям ще покажа славата на домът си. Тям ще явя волята си, на тях ще дам Духът си. Благий Отче, колко са благи всичките ти думи, колко са утешителни твойте слова, колко са насърдчителни твоите обещания. Те всички дишат вечен живот. Те всички дават вечна храна, те всички са подпора на нашия Дух
към текста >>

Това показва, че тя се е отклонила от своя път.
Днес в Дома на Господа става съвет велик за вашето избавление. Днес земята и небето са свидетели на едно велико дело, зрители иа едно велико събитие, което се извършва. Жената, която видя в видение, лежаща с бели дрехи и вцепенела от простуда, тя е църквата Божия на земята, с.32 която се е вплела в светските деяния. Това показва, че тя се е отклонила от своя път. Помощ[т]а, която й се указа от двамата человеци, то са две велики царства, които Бог й праща на помощ да я освободят. Днес в Небето има ликования за този ден. В душата иа человечеството скоро ще произлезе нещо велико. Една вътрешна светлина, която вече прониква в най- тъмните и потаени места на человеческия живот, ще изведе всичко наяве . Истината ще излезе и ще стане явна на всички.
към текста >>

Те са тъй непоколебими, както и този, който ги движи и направлява.
Следователно е вън и от тяхната среда. 1 ю[ни] Внима[ва]й, проче[е] на съдбините на живота си, да не би по някоя непредвидена грешка да се намериш в разногласие с общия порядък на провидението, с което, ако и да влезиш в състезание, нищо няма с.35 да добиеш. При това знай, че нещата няма [да] се съобразят с твойте желания и стремления, нито ще ти отстъпят в своя вървеж. Те са тъй непоколебими, както и този, който ги движи и направлява. Ако си мъдър и пълен с разумение на Божествените наредби, гледай да вършиш и работиш това, което е право и съгласно с истините, показани в животът. Защото успеха в твоя живот зависи от Бога, който го и направлява. Види се, ти сам, въпреки това, което знаеш, като че ли още не можеш да схванеш и разбереш тая неизменяема истина. Предрасположението на едно дете няма да измени намеренията на един баща. Не е право, нито благор[аз]умно от твоя страна като чадо на истината да се поставиш в противовест на Бога и да се надяваш, че той ще ти отстъпи пред твойте желания.
към текста >>

Защото успеха в твоя живот зависи от Бога, който го и направлява.
с.35 да добиеш. При това знай, че нещата няма [да] се съобразят с твойте желания и стремления, нито ще ти отстъпят в своя вървеж. Те са тъй непоколебими, както и този, който ги движи и направлява. Ако си мъдър и пълен с разумение на Божествените наредби, гледай да вършиш и работиш това, което е право и съгласно с истините, показани в животът. Защото успеха в твоя живот зависи от Бога, който го и направлява. Види се, ти сам, въпреки това, което знаеш, като че ли още не можеш да схванеш и разбереш тая неизменяема истина. Предрасположението на едно дете няма да измени намеренията на един баща. Не е право, нито благор[аз]умно от твоя страна като чадо на истината да се поставиш в противовест на Бога и да се надяваш, че той ще ти отстъпи пред твойте желания. Не, това е само невъзможно да сториш. с.36
към текста >>

И нима не мислиш, че той е в сила да раководи и направлява всички, които уповават на него?
Всяко нещо, което изискваш да извършиш трябва да има и своето място и време. Не е все едно да вършиш когато и да е и както и да е; не, такова едно желание е неразумно и при това вредно. Само по себе си се вижда и е очевидно, че всяко нещо трябва да се тури на мястото си и всяко желание трябва да дойде навремето си. Ето основа, от която трябва да исхождаш винаги. Нима онзи, който е дал мъдрост и знание на другите, не ще ли знае и сам как да постъпе в свойте работи? И нима не мислиш, че той е в сила да раководи и направлява всички, които уповават на него? Тъзи е една истина, която никой не би оспорвал без вреда на себе си. Този, който уповава повече на себе си, отколкото на Господа, с.37 поставя се по-горе в мъдрост и знание от Него и несознателно презира неговите постановления, и тъков един нека да знае, че той ще омотай неговите пътища с мрежа, в която сам ще бъде хванат в плиткостта на свойте познания. Защото не е достаточно само да познаваш вървежа на нещата, но да знаеш и да ги раководиш и да имаш сила и мъдрост да ги управляваш.
към текста >>

поставя се по-горе в мъдрост и знание от Него и несознателно презира неговите постановления, и тъков един нека да знае, че той ще омотай неговите пътища с мрежа, в която сам ще бъде хванат в плиткостта на свойте познания.
Нима онзи, който е дал мъдрост и знание на другите, не ще ли знае и сам как да постъпе в свойте работи? И нима не мислиш, че той е в сила да раководи и направлява всички, които уповават на него? Тъзи е една истина, която никой не би оспорвал без вреда на себе си. Този, който уповава повече на себе си, отколкото на Господа, с.37 поставя се по-горе в мъдрост и знание от Него и несознателно презира неговите постановления, и тъков един нека да знае, че той ще омотай неговите пътища с мрежа, в която сам ще бъде хванат в плиткостта на свойте познания. Защото не е достаточно само да познаваш вървежа на нещата, но да знаеш и да ги раководиш и да имаш сила и мъдрост да ги управляваш. А да добиеш такова едно възвишено състояние в реда на възвишените същества, изисква се един мощен дух да притежаваш, който да ти е задна стража. А такава стража и мощна подпора може да ти е сам един Господ, на когото Десницата не се съкратява да помага и раководи всички. Да ги извиква всички по име и да ги раководи нанапред. Пази следователно даденото на теб Слово.
към текста >>

Защото не е достаточно само да познаваш вървежа на нещата, но да знаеш и да ги раководиш и да имаш сила и мъдрост да ги управляваш.
И нима не мислиш, че той е в сила да раководи и направлява всички, които уповават на него? Тъзи е една истина, която никой не би оспорвал без вреда на себе си. Този, който уповава повече на себе си, отколкото на Господа, с.37 поставя се по-горе в мъдрост и знание от Него и несознателно презира неговите постановления, и тъков един нека да знае, че той ще омотай неговите пътища с мрежа, в която сам ще бъде хванат в плиткостта на свойте познания. Защото не е достаточно само да познаваш вървежа на нещата, но да знаеш и да ги раководиш и да имаш сила и мъдрост да ги управляваш. А да добиеш такова едно възвишено състояние в реда на възвишените същества, изисква се един мощен дух да притежаваш, който да ти е задна стража. А такава стража и мощна подпора може да ти е сам един Господ, на когото Десницата не се съкратява да помага и раководи всички. Да ги извиква всички по име и да ги раководи нанапред. Пази следователно даденото на теб Слово. Защото и за твоето идвание в
към текста >>

А знаеш, че неговата воля е непреклон[н]а в пътят на правдата.
Не мисля да си с.39 от тия, които се повращат от мъчнотиите и незгодите на тоя свят, в когото всичко е привремен[н]о. Виждам, че си обременен духом и че страдаш от мъчнотии вътрешни и външни. Но такава е волята на този, който те зове. А знаеш, че неговата воля е непреклон[н]а в пътят на правдата. Всичко трябва да се свърши до край и то както Бог желай и както му е угодно. Имай търпение, защото Божиите дарби и благословения са за напосле, те ще увенчаят краят на твоя живот, защото Господ е благ и благоутробен винаги и в всичко. Той днес ти говори и духом те подкрепя, защото вижда, че имаш нужда от неговата подкрепа. Не се бой, той никога не е крил лицето си от тебе, нито се е отделял на голямо разстояние от твоята с.40
към текста >>

Неговата ръка ти е начертала всичките ти пътища и знай, следователно, че там гдето Господ участвува, нищо зло не може да се случи без неговата воля.
Не се бой, той никога не е крил лицето си от тебе, нито се е отделял на голямо разстояние от твоята с.40 душа. Чакай го и той ще ти засвидетелствува своята истина навреме, защото обещанията са за неговите чада, за онези, които е възлюбил в духа си. И тъй, нека да бъдеш търпелив и благ, както е и он в всичките си постъпки. Нещата, които ти са отредени да ти се случат са от Господа. Неговата ръка ти е начертала всичките ти пътища и знай, следователно, че там гдето Господ участвува, нищо зло не може да се случи без неговата воля. Нито се опасявай, че нещо може да се извърши без той да знае. Крепи се духом и стой бодър. Нещата в Божието разпореждание другояче стоят от обикновено. И оценките на постъпките другояче се оценяват. Не съди Господ тъй, както человеците съдят, нито върши, както те вършат. Неговите
към текста >>

съдби и неговите пътища се различават от всички други.
Крепи се духом и стой бодър. Нещата в Божието разпореждание другояче стоят от обикновено. И оценките на постъпките другояче се оценяват. Не съди Господ тъй, както человеците съдят, нито върши, както те вършат. Неговите с.41 съдби и неговите пътища се различават от всички други. Те са непостижими в своята безпределност. Те превъзхождат всичките человечески познания. Всичко, което става и което има да стане е от него отредено още отдавна, преди времената, преди наченванието на человешкия род на земята, още преди създаванието на небето и земята. Дълбоки са Божиите мисли и неиследими са неговите размишления. Неговите съвети пребъждат в род и род.
към текста >>

И когато световете испъкваха от без[д]ната и сланцата на мировете изгряваха, Той беше там посред тях и ги направляваше в пътищата им.
Неговите съвети пребъждат в род и род. Преди да бяха се заченали нещата Неговите мисли съществуваха и преди да бяха се родили съществата Неговите планове бяха начертани и круговете на прост[р]анството описани и определени. Той е бил навред от начало и до край. Когато зората на деня се зараждаше, той предхождаше пред нея. с.42 И когато световете испъкваха от без[д]ната и сланцата на мировете изгряваха, Той беше там посред тях и ги направляваше в пътищата им. Да, всичко това е велико и славно в нашите погледи. Кой може да издири дълбините на тая необятна и непостижима мъдрост. Колкото человек повече и[з]следва тия чудни пътища на Божествената Мъдрост, толкова те по-величествено се разтварят пред неговата гледка, толкова по-добре неговата душа като божествен зародиш се въудушевява от тази вечна хармония на Божеството. 2 Това, което виждаш в светът е въплощение на самия живот. Изгледът на нещата са изражение на великите мисли, които проникват по всичките направления от самаго и
към текста >>

Колкото человек повече и[з]следва тия чудни пътища на Божествената Мъдрост, толкова те по-величествено се разтварят пред неговата гледка, толкова по-добре неговата душа като божествен зародиш се въудушевява от тази вечна хармония на Божеството.
Когато зората на деня се зараждаше, той предхождаше пред нея. с.42 И когато световете испъкваха от без[д]ната и сланцата на мировете изгряваха, Той беше там посред тях и ги направляваше в пътищата им. Да, всичко това е велико и славно в нашите погледи. Кой може да издири дълбините на тая необятна и непостижима мъдрост. Колкото человек повече и[з]следва тия чудни пътища на Божествената Мъдрост, толкова те по-величествено се разтварят пред неговата гледка, толкова по-добре неговата душа като божествен зародиш се въудушевява от тази вечна хармония на Божеството. 2 Това, което виждаш в светът е въплощение на самия живот. Изгледът на нещата са изражение на великите мисли, които проникват по всичките направления от самаго и с.43 Него. Всяко явление, както в природата на нещата, тъй и в битието на съществата е резултат на някое вътрешно чувство, на някоя вътрешна мисъл, която търси място да даде изражение на своето съществувание, на своят вътрешен живот, който се стреми по напора на своето естество да се обедини с общата въръзка, която образува общата хармония. Всяко страдание показва, че нещо някъде и негде в вселената се струди да дойде в съгласие с нея и момента на обединението до неговото осъществявание, е момент страдателен, в който душата на когото и да е осеща онова вътрешно колебание помежду надеждата и страхът, че можи да се случи някоя пречка, която да въспре хода на това съединение с общата хармония.
към текста >>

Пътищата на всички неща са ней знайни.
И всяка радост е резултат на това обединение, на това с.44 вътрешно испълнение на ветхозаветното желание на всяко същество да даде свобода на душевното си развитие, простор на своя дух, който търси място и време в реда на вечния порядък да се свърже в обищата бръмка, за да може да съзерцава и участвува в общата радост на цялото творение. 4 Мъдростта е извор на жива вода. Всякой, който я притежава, ще бъде щас[т]лив в нейната сила. Пътищата на всички неща са ней знайни. Тя ги всички направлява и определя техните действия. А направлението на нещата определят направлението на съществата, т.е., ограничават ги по само себе си. Ето где е причината за вътрешната борба помежду человска и природния свят. Защото законите, които управляват едните и другите [се] различават по своята с.45
към текста >>

Тя ги всички направлява и определя техните действия.
с.44 вътрешно испълнение на ветхозаветното желание на всяко същество да даде свобода на душевното си развитие, простор на своя дух, който търси място и време в реда на вечния порядък да се свърже в обищата бръмка, за да може да съзерцава и участвува в общата радост на цялото творение. 4 Мъдростта е извор на жива вода. Всякой, който я притежава, ще бъде щас[т]лив в нейната сила. Пътищата на всички неща са ней знайни. Тя ги всички направлява и определя техните действия. А направлението на нещата определят направлението на съществата, т.е., ограничават ги по само себе си. Ето где е причината за вътрешната борба помежду человска и природния свят. Защото законите, които управляват едните и другите [се] различават по своята с.45 природа, следователно [се] различават и по целта на своето направление.
към текста >>

Защото законите, които управляват едните и другите [се] различават по своята
Всякой, който я притежава, ще бъде щас[т]лив в нейната сила. Пътищата на всички неща са ней знайни. Тя ги всички направлява и определя техните действия. А направлението на нещата определят направлението на съществата, т.е., ограничават ги по само себе си. Ето где е причината за вътрешната борба помежду человска и природния свят. Защото законите, които управляват едните и другите [се] различават по своята с.45 природа, следователно [се] различават и по целта на своето направление. Това двояко действувание произвожда противоположни резолтати, които разглеждани от нашето человеческо становище се указват вредителни в нашите частни и общи интереси. А тая видима вреда произвожда вътрешното разногласие, както помежду частните лица, тъй също и помежду обществата. Общото разногласие помежду всички ражда нравствения безпорядък, от който се раждат всичките злини в животът, които на всяка стъпка нарушават мирът и щастието ни и ни правят да губим частната и обща цел на своето настояще съществувание, в което постоян[н]о губим придобитите добрини, основата на человеческото доброденствие.
към текста >>

Бог в светът направлява всичките неща.
природа, следователно [се] различават и по целта на своето направление. Това двояко действувание произвожда противоположни резолтати, които разглеждани от нашето человеческо становище се указват вредителни в нашите частни и общи интереси. А тая видима вреда произвожда вътрешното разногласие, както помежду частните лица, тъй също и помежду обществата. Общото разногласие помежду всички ражда нравствения безпорядък, от който се раждат всичките злини в животът, които на всяка стъпка нарушават мирът и щастието ни и ни правят да губим частната и обща цел на своето настояще съществувание, в което постоян[н]о губим придобитите добрини, основата на человеческото доброденствие. с.46 Бог в светът направлява всичките неща. Живота на всички се определя от Него. Според степента, на която стои една душа или един дух, се определя и неговата работа. Вън от своят кръг едно същество не може нищо да извърши и вън от своята среда нищо не може да сождаде или направи. От тая вътрешна наредба, тъй определена от волята на Господаря на всички, произтича тъй наречената необходимост относително всяко същество да се съобразява с своята длъжност, която занимава, защото вън от дадените условия по никой начин не е възможно да се извърши каква годе работа, която би влезла в някоя полза. Защото да се създаде нещо, се трябва в реда на нещата да има каква
към текста >>

Пази, следователно, ти съветът Господен, който ти е даден като светило да те води в пътят на живота.
Следователно няма и нужда да се жали. с.49 На безумния страданията му докарват умът в главата. И наказанието, което бъдащето носи в себе си ще докара умовете на местото на мнози[на], които са се отдалечили от верните и полезни неща на живота, в който се изисква зрелост и разсъдливост в всичките постъпки. Всякой благоразумен человек трябва да има мир в себе си, понеже Господ царува навред и на тях е той определил блаженство, а на безумните и своенравни горчевини и наказания да се вразумят. Пази, следователно, ти съветът Господен, който ти е даден като светило да те води в пътят на живота. Неговото Слово, което иди постоян[н]о в светът е светилник на всички чада на истината, които я търсят и ходят в нейните пътеки. На такива подобава да се даде свобода и мир да ги весели. с.50 6. ю[ни, 1899] Основни начала, съвети, поучения и наставления. Начало на мъдростта е разбирание пътят Господен.
към текста >>

Неговото Слово, което иди постоян[н]о в светът е светилник на всички чада на истината, които я търсят и ходят в нейните пътеки.
с.49 На безумния страданията му докарват умът в главата. И наказанието, което бъдащето носи в себе си ще докара умовете на местото на мнози[на], които са се отдалечили от верните и полезни неща на живота, в който се изисква зрелост и разсъдливост в всичките постъпки. Всякой благоразумен человек трябва да има мир в себе си, понеже Господ царува навред и на тях е той определил блаженство, а на безумните и своенравни горчевини и наказания да се вразумят. Пази, следователно, ти съветът Господен, който ти е даден като светило да те води в пътят на живота. Неговото Слово, което иди постоян[н]о в светът е светилник на всички чада на истината, които я търсят и ходят в нейните пътеки. На такива подобава да се даде свобода и мир да ги весели. с.50 6. ю[ни, 1899] Основни начала, съвети, поучения и наставления. Начало на мъдростта е разбирание пътят Господен. В това седи начатъкът на всяко знание, полезно за человеческото сърдце.
към текста >>

Начало на мъдростта е разбирание пътят Господен.
Пази, следователно, ти съветът Господен, който ти е даден като светило да те води в пътят на живота. Неговото Слово, което иди постоян[н]о в светът е светилник на всички чада на истината, които я търсят и ходят в нейните пътеки. На такива подобава да се даде свобода и мир да ги весели. с.50 6. ю[ни, 1899] Основни начала, съвети, поучения и наставления. Начало на мъдростта е разбирание пътят Господен. В това седи начатъкът на всяко знание, полезно за человеческото сърдце. Следователно, за да станеш мъдър, трябва да напуснеш своенравието, което е една главна спънка в всякой живот. Защото своенравний человек не може да се съобрази с това, което е добро, понеже своенравието е начало на безредието, което изключава добродетелта. И всякой, който иска да направи напредък в животът или да добие знание и мъдрост за нещата на света, трябва да напусне своенравието, което, ако не се премахне навреме, несъмнено ще внесе безпорядък и ще ра[з]строи самия живот. Защото своенравието желае да ходи в свойте собствени пътища без да мисли за техните лоши сетнини. Свое-
към текста >>

Защото своенравието желае да ходи в свойте собствени пътища без да мисли за техните лоши сетнини. Свое-
Начало на мъдростта е разбирание пътят Господен. В това седи начатъкът на всяко знание, полезно за человеческото сърдце. Следователно, за да станеш мъдър, трябва да напуснеш своенравието, което е една главна спънка в всякой живот. Защото своенравний человек не може да се съобрази с това, което е добро, понеже своенравието е начало на безредието, което изключава добродетелта. И всякой, който иска да направи напредък в животът или да добие знание и мъдрост за нещата на света, трябва да напусне своенравието, което, ако не се премахне навреме, несъмнено ще внесе безпорядък и ще ра[з]строи самия живот. Защото своенравието желае да ходи в свойте собствени пътища без да мисли за техните лоши сетнини. Свое- с.51 нравието по прищявките на свойте желания иска да измени общия ред и да накара нещата да се движат съобразно с[е]бе си. За него желанията на другите не важят нищо. Той е сам на себе си господар, на когото всички трябва да испълняват своенравната воля. Своенравен человек е упорит в всичките си пътища и упорството в своенравната душа е първото начало на всички нещастия.
към текста >>

Своенравен человек е упорит в всичките си пътища и упорството в своенравната душа е първото начало на всички нещастия.
Защото своенравието желае да ходи в свойте собствени пътища без да мисли за техните лоши сетнини. Свое- с.51 нравието по прищявките на свойте желания иска да измени общия ред и да накара нещата да се движат съобразно с[е]бе си. За него желанията на другите не важят нищо. Той е сам на себе си господар, на когото всички трябва да испълняват своенравната воля. Своенравен человек е упорит в всичките си пътища и упорството в своенравната душа е първото начало на всички нещастия. Защото своенравния и упорит человек е немарлив към доброто на другите, а следователно към своето добро, което се въключава в доброто на своя ближен. А знайно е от опит, че немарението е майка на всички злини. И тъй, ти който искаш да избегнеш от злото, знай че своенравието е негов[и]ат баща, а немарението негова майка, а упорството негов брат, а безразсъдността негова сестра. И тъй, своенравието е лишено от всичките с.52
към текста >>

добродетели, затова който ходи в неговите пътища и слуша неговите съвети, няма да види добро през целия си живот.
Защото своенравния и упорит человек е немарлив към доброто на другите, а следователно към своето добро, което се въключава в доброто на своя ближен. А знайно е от опит, че немарението е майка на всички злини. И тъй, ти който искаш да избегнеш от злото, знай че своенравието е негов[и]ат баща, а немарението негова майка, а упорството негов брат, а безразсъдността негова сестра. И тъй, своенравието е лишено от всичките с.52 добродетели, затова който ходи в неговите пътища и слуша неговите съвети, няма да види добро през целия си живот. Пази се, следователно от подобен един лош нрав, който ражда злото от себе си. И тъй, ако си мъдър да разбираш тия неща, които ти казвам, блажен си, понеже от разбиранието на нещата зависи твоето щастие, понеже само те се прямоуправляват от Духът на Господа Бога Твоего. И там, гдето Бог сам управлява и раководи нещата, не може да съществува никакво зло, защото той е пълна виделина, която прониква всички неща. Затова приими знанието и мъдростта на Господа твоего за раководител и водител и светът ти винаги ще бъде пълен. Защото пълнотата на живота ти ще зависи от знанието как да живееш.
към текста >>

И тъй, ако си мъдър да разбираш тия неща, които ти казвам, блажен си, понеже от разбиранието на нещата зависи твоето щастие, понеже само те се прямоуправляват от Духът на Господа Бога Твоего.
И тъй, ти който искаш да избегнеш от злото, знай че своенравието е негов[и]ат баща, а немарението негова майка, а упорството негов брат, а безразсъдността негова сестра. И тъй, своенравието е лишено от всичките с.52 добродетели, затова който ходи в неговите пътища и слуша неговите съвети, няма да види добро през целия си живот. Пази се, следователно от подобен един лош нрав, който ражда злото от себе си. И тъй, ако си мъдър да разбираш тия неща, които ти казвам, блажен си, понеже от разбиранието на нещата зависи твоето щастие, понеже само те се прямоуправляват от Духът на Господа Бога Твоего. И там, гдето Бог сам управлява и раководи нещата, не може да съществува никакво зло, защото той е пълна виделина, която прониква всички неща. Затова приими знанието и мъдростта на Господа твоего за раководител и водител и светът ти винаги ще бъде пълен. Защото пълнотата на живота ти ще зависи от знанието как да живееш. А това ще постигнеш с.53
към текста >>

И там, гдето Бог сам управлява и раководи нещата, не може да съществува никакво зло, защото той е пълна виделина, която прониква всички неща.
И тъй, своенравието е лишено от всичките с.52 добродетели, затова който ходи в неговите пътища и слуша неговите съвети, няма да види добро през целия си живот. Пази се, следователно от подобен един лош нрав, който ражда злото от себе си. И тъй, ако си мъдър да разбираш тия неща, които ти казвам, блажен си, понеже от разбиранието на нещата зависи твоето щастие, понеже само те се прямоуправляват от Духът на Господа Бога Твоего. И там, гдето Бог сам управлява и раководи нещата, не може да съществува никакво зло, защото той е пълна виделина, която прониква всички неща. Затова приими знанието и мъдростта на Господа твоего за раководител и водител и светът ти винаги ще бъде пълен. Защото пълнотата на живота ти ще зависи от знанието как да живееш. А това ще постигнеш с.53 с помощ[т]а на постоянството и неуморимото прилежание, което постепен[н]о ще развие и придаде на душата ти всичките добри качества на теб дадени от Бога.
към текста >>

И горко ти, ако лукавия се веднажд загнезди в теб и ада направи път до теб, истината казвам, няма да излезеш здрав, докато не заплатиш с живота си.
А с тяхното развитие и разцъхвание твоята душа ще заприлича на обработена и добре уредена градина, в която всичките плодове на твоя живот ще узреят и принесат изобилна жетва от всички добродетели. И тъй, ходи с пълнотата на сърдцето си пред Господа твоего и слушай везден неговите учения и те ще ти бъдат всегдашен свет. Пази душата си от този лош нрав, не давай му место да се загнезди в теб, защото с неговото влизание в теб ще влези и дявола, който с хиляди още лоши семена ще посее в твоята душа и ще станеш ра[з]садник на злото стежание на ада, който ще те распо- с.54 лага, както иска. И горко ти, ако лукавия се веднажд загнезди в теб и ада направи път до теб, истината казвам, няма да излезеш здрав, докато не заплатиш с живота си. Следователно, пази се от това голямо и неугасимо зло, което може да те лиши от всички блага и да те направи окаянен завинаги. И тъй, не давай място на дявола, нито на брата му. Дръж баща му и майка му на страни, да не би да ти станат съседи, вярвай ме, винаги ще плащаш скъпо за техните гозби. Затова, окрепи се в добродетелта, облечи се в истината, въоръжи се в правдата и земи оружията на любовта и ще бъдеш винаги свободен от тяхната власт, ще имаш свободата, която никой не ще ти я вземе. Ще притежаваш мирът, който никой не ще наруши и щастието,
към текста >>

Тя е компаса, по който се направлява негов[и]а път.
знанието е потребно при животът като негово условие. Послушанието е първата стъпка към виделината на живота. Онзи, който слуша при това се и упражнява да знае като как се извършват известни неща. Послушанието е една добродетел от първа степен, която е един от основните камени на всякойя велика душа, на всякой велик характер. Тя е мерилото, по което се измеря живота. Тя е компаса, по който се направлява негов[и]а път. Тя е магнитната стрела, която показва течението на вътрешните сили , които действуват за неговото подобрение. Послушанието избавя человека от много незгодности и страдания. Всякой, който слуша гласът на Господа е под най-добрата зашита и под най-доброто с.59 раководителство и негов[и]а успех е несъмнен в всичко.
към текста >>

Той винаги е действувал за себе си под едни и същи начала и не може да измени своя си път.
с.59 раководителство и негов[и]а успех е несъмнен в всичко. По-ясно на тебе се казва това: слушай и внимавай, за да се възвиши ума ти, сърдцето ти и душата ти. Господ знай, че никога не обича да се спори, нито препира с кого и да е, нито пък желае с сила да принуждава свойте да испълнят волята му. Той желае всички доброволно и от добро сърдце да се съобразяват с вечните му действия и начала. Той винаги е действувал за себе си под едни и същи начала и не може да измени своя си път. Той, в върховната добродетел си остава неизменяем винаги. Нуждно е да слушаш Негов[и]а глас, глас на Истина, който ра[з]сипва виделина навсякаде, през гдето мини. И всички, които са били внимателни на негов[и]а с.60 глас, са приели своето благословение от него.
към текста >>

Той призовава всички на покаяние да се обърнат към него, да напуснат свойте пътища на заблуждение и да се научат пътят на истината и всякой, който слуша негов[и]а глас, иде към виделината и виделината го озарява.
И всички, които са били внимателни на негов[и]а с.60 глас, са приели своето благословение от него. При това помни, че Бог няма нужда да се спорят за неговата истина, нито да я доказват. Всички трябва да излагат истината, а не и да я оспорват и отказват. Той призовава всички на покаяние да се обърнат към него, да напуснат свойте пътища на заблуждение и да се научат пътят на истината и всякой, който слуша негов[и]а глас, иде към виделината и виделината го озарява. А този, същия Господ озарява и тебе, който идеш към тая съща виделина, защото той вижда какви са твоите вътрешни нужди и ето, той е на пътя ти да ги запълни и да ти даде тая вътрешна радост, това вътре[ш]но задоволство, този вътрешен мир, това вътрешно спокой- с.61 ствие, които ти са необходими за доброто ти. Знае Господ как да спомага и утешава свойте си и да ги избавя от всичките им нещастия и злини и да им дава утеха. Радос[т]но е да се живее под подслона и под покрива на Господа Бога и спасителя нашего.
към текста >>

А този, същия Господ озарява и тебе, който идеш към тая съща виделина, защото той вижда какви са твоите вътрешни нужди и ето, той е на пътя ти да ги запълни и да ти даде тая вътрешна радост, това вътре[ш]но задоволство, този вътрешен мир, това вътрешно спокой-
с.60 глас, са приели своето благословение от него. При това помни, че Бог няма нужда да се спорят за неговата истина, нито да я доказват. Всички трябва да излагат истината, а не и да я оспорват и отказват. Той призовава всички на покаяние да се обърнат към него, да напуснат свойте пътища на заблуждение и да се научат пътят на истината и всякой, който слуша негов[и]а глас, иде към виделината и виделината го озарява. А този, същия Господ озарява и тебе, който идеш към тая съща виделина, защото той вижда какви са твоите вътрешни нужди и ето, той е на пътя ти да ги запълни и да ти даде тая вътрешна радост, това вътре[ш]но задоволство, този вътрешен мир, това вътрешно спокой- с.61 ствие, които ти са необходими за доброто ти. Знае Господ как да спомага и утешава свойте си и да ги избавя от всичките им нещастия и злини и да им дава утеха. Радос[т]но е да се живее под подслона и под покрива на Господа Бога и спасителя нашего. Блажено е да служим в дома на Отца нашего и славно е да се покланяме на Бога и Господа нашего в негов[и]а свят храм.
към текста >>

Помни, че Господ всякога и винаги е близо до тебе и че той внимава на всичките ти пътища и наблюдава всичките ти стъпки.
с.61 ствие, които ти са необходими за доброто ти. Знае Господ как да спомага и утешава свойте си и да ги избавя от всичките им нещастия и злини и да им дава утеха. Радос[т]но е да се живее под подслона и под покрива на Господа Бога и спасителя нашего. Блажено е да служим в дома на Отца нашего и славно е да се покланяме на Бога и Господа нашего в негов[и]а свят храм. Помни, че Господ всякога и винаги е близо до тебе и че той внимава на всичките ти пътища и наблюдава всичките ти стъпки. Знае той всичко и няма нищо скрито от него. Затова слушай Негов[и]а глас, който ти говори от горе и който те поучава в истината всякога и в Слоото си да разбираш Неговите с.62 изхождания и вхождания. Да знаеш кога говори и кога - не.
към текста >>

Да познаваш кои са негови пътища и кои - не.
Затова слушай Негов[и]а глас, който ти говори от горе и който те поучава в истината всякога и в Слоото си да разбираш Неговите с.62 изхождания и вхождания. Да знаеш кога говори и кога - не. Да познаваш кога е близо и кога е далеч. Да познаваш кои са негови пътища и кои - не. Кои са неговите думи и кои не са. Защото всичко, всичко каквото той върши е съвършено и пълно с вътрешна благодат. Затова на теб, който следиш пътищата на Истината, подобава ти да бъдеш вещ в всичките познания на Божиите дела, защото само по тях ще познаеш неговото присътствие в дадено време. Чуй, следователно, мойте думи и дай всичкото си внимание в познанието на Мъдростта, която Аз ти нося от горе, от небесното жилище на Господа Бога твоего. Затова подобава ти да пазиш и освещаваш Неговото име и да пазиш и да не огорчаваш негов[и]а
към текста >>

Затова на теб, който следиш пътищата на Истината, подобава ти да бъдеш вещ в всичките познания на Божиите дела, защото само по тях ще познаеш неговото присътствие в дадено време.
Да знаеш кога говори и кога - не. Да познаваш кога е близо и кога е далеч. Да познаваш кои са негови пътища и кои - не. Кои са неговите думи и кои не са. Защото всичко, всичко каквото той върши е съвършено и пълно с вътрешна благодат. Затова на теб, който следиш пътищата на Истината, подобава ти да бъдеш вещ в всичките познания на Божиите дела, защото само по тях ще познаеш неговото присътствие в дадено време. Чуй, следователно, мойте думи и дай всичкото си внимание в познанието на Мъдростта, която Аз ти нося от горе, от небесното жилище на Господа Бога твоего. Затова подобава ти да пазиш и освещаваш Неговото име и да пазиш и да не огорчаваш негов[и]а с.63 Свят Дух, с който си запечатан и с който се пазиш, този Свят Дух на истината, който бди над тебе и те раководи постоян[н]о. Този небесен Господ, който обитава в тебе и те крепи да не отпадаш духом и да си винаги бодър и пълен с надежда, вяра и любов.
към текста >>

Защото всичко в светът Бог направлява да съдействува за добро на тези, които го любят и са готови да испълнят волята му.
вил слава и живот нескончаем. Не се колебай обаче в распорежданията Божии. Той е мъдър и знае как трябва да станат нещата. Той не погрешава в своите постъпки, Той знае кому какво се пада. Според това и всякой от него приема. Защото всичко в светът Бог направлява да съдействува за добро на тези, които го любят и са готови да испълнят волята му. Защото Господ се съуслаждава в послушанието на раба на своите синове, на които е дал сила и власт да царуват с него заедно. Благословен е Господ Бог наш и Отец и благословено е неговото име сега и въвеки. с.66 24. Господ Исус, моя спасител, моя благ небесен Отец ми испроводи своя благ Дух. Усилни времена преминува моята душа.
към текста >>

Никога не се уклонявай от пътя, в който си тръгнал.
Посветете сърдцето си нему и ие бойте се, защото Господ е благ и благоутробен. 28 . Непостигнатите желания доставят на душата горест, а ненавременните желания горчевини. Колко окаяни минути прекарват тези, които не са испълнили свойте задлажения. Колко окаяни са тези, които са напуснали да вършат своя дълг. Никога не се уклонявай от пътя, в който си тръгнал. Всякой, който прави с.67 уклонсмия, излага се на големи душевни страдания. Има часове в живота, които са пълни с скърби и смущения. Има дни в живота, които са тъмни за душата, както тъмната нощ.
към текста >>

Не се двоуми в пътищата
с.78 когато той - Агнето на животът, ни заведе при бистрите извори, при зелените пасища на животът. 19 Приятелю мой, ти, който ще четеш тия редове, повярвай в думите ми. Господ е говорил чрез мене благи неща за твоята душа. Търси Господа спасителят, докат е близо при сърдцето ти. Не се двоуми в пътищата си, защото двоумението е лошо нещо, което лишава духът ти от всички блага. Ето, Аз съм негов свидетел и ти казвам това, което ми е заръчал да явя на всички, които го лубят. Ето, той е приготвил много добри неща за всекиго от вас. 20 И което има да стани, ще стани, и което има да се збъдне, ще се збъдне, защото Господ е говорил чрез устата на своя единороден син с.79
към текста >>

И нека неговото благословение да дойде, както е нему угодно и по който път той избере да го прата.
с.79 Господа нашего Исуса, който биде осъден, распнат и умре за нашите грехове. Думите Господни са верни всякога и на всяко време. Господ ми даде свидетелство на своето присътствие. Господ е говорил добро за този народ и за мене. И нека неговото благословение да дойде, както е нему угодно и по който път той избере да го прата. Отче, както ти благоволяваш. 25. А[вгуст, 1899] Днес ме посетиха седем ангела и четири добри духове. Ангелите имаха на главите си бели покривала. Двата добри духа бяха малки деца, носени от двата ангела. А другите два вървяха помежду тях.
към текста >>

Отче, както ти благоволяваш.
Господа нашего Исуса, който биде осъден, распнат и умре за нашите грехове. Думите Господни са верни всякога и на всяко време. Господ ми даде свидетелство на своето присътствие. Господ е говорил добро за този народ и за мене. И нека неговото благословение да дойде, както е нему угодно и по който път той избере да го прата. Отче, както ти благоволяваш. 25. А[вгуст, 1899] Днес ме посетиха седем ангела и четири добри духове. Ангелите имаха на главите си бели покривала. Двата добри духа бяха малки деца, носени от двата ангела. А другите два вървяха помежду тях. Часа наближаваше 10-сет, денят бе сряда.
към текста >>

Времето беше ясно, небето прозрачно, слънцето грееше ярко, само около хоризонта се показваше малка мъглявост, знак на някаква мистическа
25. А[вгуст, 1899] Днес ме посетиха седем ангела и четири добри духове. Ангелите имаха на главите си бели покривала. Двата добри духа бяха малки деца, носени от двата ангела. А другите два вървяха помежду тях. Часа наближаваше 10-сет, денят бе сряда. Времето беше ясно, небето прозрачно, слънцето грееше ярко, само около хоризонта се показваше малка мъглявост, знак на някаква мистическа с.80 вест. Славата Господня днес не се е явила още на небето. Господ е още в своето светилище. Времето е тихо, само тихия ветрец едва поклащаше листата. Аз размишлявах днес върху видението, което видях на 20-и на този [месец].
към текста >>

Аз размишлявах днес върху видението, което видях на 20-и на този [месец].
Времето беше ясно, небето прозрачно, слънцето грееше ярко, само около хоризонта се показваше малка мъглявост, знак на някаква мистическа с.80 вест. Славата Господня днес не се е явила още на небето. Господ е още в своето светилище. Времето е тихо, само тихия ветрец едва поклащаше листата. Аз размишлявах днес върху видението, което видях на 20-и на този [месец]. Разглеждах снимката, която бях снел и размишлявах върху великите Божии пътища и неговите непостижими съдби. Четох от Словото Божие следуюидите места: Йоана 10; 10, 21;21-22, Мат[ея] 19-19, Лука 20;20. На 29 ав[густ] сутринта в неделя видях три дъги, едната на запад, другата - северозапад, третата на югозапад. Славата Господня бе излезала от чертога на исток, а силата Господня идеше от запад. През вечерта имаше силни гърмове, придружени с голяма буря и дъжд.
към текста >>

Разглеждах снимката, която бях снел и размишлявах върху великите Божии пътища и неговите непостижими съдби.
с.80 вест. Славата Господня днес не се е явила още на небето. Господ е още в своето светилище. Времето е тихо, само тихия ветрец едва поклащаше листата. Аз размишлявах днес върху видението, което видях на 20-и на този [месец]. Разглеждах снимката, която бях снел и размишлявах върху великите Божии пътища и неговите непостижими съдби. Четох от Словото Божие следуюидите места: Йоана 10; 10, 21;21-22, Мат[ея] 19-19, Лука 20;20. На 29 ав[густ] сутринта в неделя видях три дъги, едната на запад, другата - северозапад, третата на югозапад. Славата Господня бе излезала от чертога на исток, а силата Господня идеше от запад. През вечерта имаше силни гърмове, придружени с голяма буря и дъжд. Господ преминуваше посред небето
към текста >>

Блясъка на молниите осветляваше всичкото небе.
Славата Господня бе излезала от чертога на исток, а силата Господня идеше от запад. През вечерта имаше силни гърмове, придружени с голяма буря и дъжд. Господ преминуваше посред небето с.81 в непроницаемата тъмнина. Блясъка на молниите осветляваше всичкото небе. 30. Днес имаше голям дъжд. Господ бе застанал в своето светилище. Надвечер в 6 часа видях две дъги на исток и две други посред, които красто- сваха север-источната като светли струи и образуваха буквите И и X, което четох Господ Исус Христос е спасение и надежда на тоя свят. Тъзи мисъл е утешителна за всички, които вярват в него. И колко сми щас[т]ливи, че имаме един приятел в небето, който се е заручил за наз и един спасител, който е застъпил, и един Господ, който ни раководи и Един утешител Дух святи, който ни очищава и крепи духом и ни дава мир
към текста >>

Много пъти си ми казвал да те призова в скърбни времена и ще ми отговориш.
И защо ли? Какво бих сторил, да плача, можи би щях да се утеша. Злото е голямо, което иде. Ти си забравил първата си любов. В теб Аз мислех да имам неизменима и непоколебима канара. Много пъти си ми казвал да те призова в скърбни времена и ще ми отговориш. Ето, призовавам те, но ти все мълчиш, не считаш нуждно да ми отговориш. Ако ти не отговориш, кой ще отговори друг. Ако ти не помагаш, който си всесилен , кой ще ми помогне друг. Ако ти с.85
към текста >>

18. УВОД

Основателят на духовното общество „Бяло братство" Учителя Петър Дънов оставя десетки хиляди страници беседи, слова, напътствия и мисли.
Личният бележник на Учителя Петър Константинов Дънов Основателят на духовното общество „Бяло братство" Учителя Петър Дънов оставя десетки хиляди страници беседи, слова, напътствия и мисли. Те са записвани, стенографирани, разпитани, превеждани и издавани с много любов от неговите последователи от петте земни континента. Не случайно вече близо столетие той остава един от най-известните българи в света. Много малко са обаче запазените оригинални ръкописни документи с автограф на Петър Дънов, т.е. писани и подписани от него.1 Сред тях са дванадесетте писма до един от първите му ученици и последователи, д-р Георги В. Миркович, изпратени през периода 1898-1902г.2, десетината кратки бележки и рисунки, приложени старателно от ученичката му Савка Керемидчиева в нейния бележник от двадесетте години на XX в.3 и двете ръкописни бележки от 1933г.4
към текста >>

Важно е да се подчертае, че дори когато е в посочените села около Варна, на Петър Дънов му се случва да пътува до града и да остане там за няколко дни или цяла седмица.
юли 1899г., после в село Гюлекьой, Варненско - от 8 юли 1899 до началото на м. август 1899г., следва преместване в село Николаевка , Варненско - от началото на м. август до началото на м. септември 1899 г., връщане за кратко отново в село Гюлекьой, и от 6 октомври 1899г. П. Дънов е при баща си свещеник Константин Дъновски в Нови пазар, където остава повече от година. Важно е да се подчертае, че дори когато е в посочените села около Варна, на Петър Дънов му се случва да пътува до града и да остане там за няколко дни или цяла седмица. Тези детайлни пояснения са нужни за изясняване на съществения за историците въпрос: къде П. Дънов прави записите в бележника? Отговорът е: във Варна, в селата Гюлекьой (дн. Засмяно) и Николаевка, Варненско, както и в град Нови пазар. Друг основен въпрос, на който е нужно да се даде отговор още в увода на изданието е този за датировката на бележника.
към текста >>

Миркович е католик, а Пенъо Киров е протестант.18 И тримата обаче приемат Петър Дънов като безспорен авторитет по духовните въпроси, като един от мировите учители, които са призвани да подпомогнат хората по пътя па тяхното самоусъвършенстване, и стават негови ревностни последователи.
записва и произнася пред членовете на Спиритическото дружество „Милосърдие" беседата „Призвание към народа ми - български синове на семейството славянско", в която подчертава важната роля на славянството в бъдещия свят и отправя апел към духовно самоусъвършенстване.16 От 1898 г. датира началото на запазената кореспонденция на Петър Дънов с първите му трима ученика: Пеньо Киров и Тодор Стоянов (Стоименов) от град Бургас и д-р Георги Миркович от град Сливен.17 Темите, обсъждани в разменените писма са изключително по духовни и религиозни въпроси. Писмовното им общуване е интересно и задълбочено, независимо от факта, че всеки от първите ученици на П. Дънов е свързан с различен клон от християнството: Тодор Стоименов е православен християнин, д-р Г. Миркович е католик, а Пенъо Киров е протестант.18 И тримата обаче приемат Петър Дънов като безспорен авторитет по духовните въпроси, като един от мировите учители, които са призвани да подпомогнат хората по пътя па тяхното самоусъвършенстване, и стават негови ревностни последователи. Една от особеноститс на писмата на П. Дънов до неговите първи ученици е, че те са изпъстрени с множество позовавания на текстове от Библията, последвани от собствени тълкувания. Не са рядко и случаите, когато П. Дънов посочва на своите последователи точно определени стихове от Светото писание с препоръката те да бъдат четени, изучавани, върху тях да се разсъждава и дискутира. През лятото на 1900г. П.
към текста >>

- ПЪТЯТ И времето. Началото.
Посочените моменти са достатъчни като доказателство, че разглежданият документ по съдържание е личен бележник, в който П. Дънов записва съкровени мисли и събития, които го вълнуват. Едновременно с това е нужно да се подчертае, че в преобладаващата част от записите той се изявява като пратеник на Бога и като философ. ..................... 12. Славов, Ат. - ПЪТЯТ И времето. Началото. Светска биография на Петър Дънов. С.. 2009, с. 320, 343-345 13. Димитрова, Л. - Дружественото читалище „П Р.
към текста >>

ПЪТЯТ И времето. Началото.
18. Кралева. М. Учителят Петър Дънов. Живот и учение. C.. 2001, с. 24 19. Славов, Ат. ПЪТЯТ И времето. Началото. Светска биография на Петър Дънов. C., 2009, с. 262 20. НБКМ-БИА, ф. 868, а.е. 114. л. 85-86 21. НБКМ-БИА, Ф.
към текста >>

Дънов е обнародван за пръв път през 1999г.
Дънов и по-специално над 60 тома разчетени негови беседи. След смъртта на Л. Кръстева и по нейно изрично желание големият архив бе дарен през 1999г. на Националната библиотека, със съдействието на приятелката й Мария Пантева.24 Бележникът на П. Дънов е обнародван за пръв път през 1999г. в изданието „Дневник на Учителя Беинса Дуно (Петър Дънов)".25 Книгата не е факсимилно издание, а с набран текст, няма посочен съставител, редактор или друго лице, носещо отговорност за текста. В изданието освен бележникът на П. Дънов от 1899г., представен с името „Тефтерче с размишления", са включени още 6 документа: четири части, наречени книги, с размишления, разговори, поучения и мисли на П. Дънов, както и още 2 тефтерчета. Според издателя, всички материали на П.
към текста >>

Дънов пише четливо, с малко зачертавания и поправки и поради това разчитането не представлява особен проблем.
Целият текст е с черно мастило, по-добър от записите с молив, които бързо избледняват и поради това стават трудно четими. Използваното черно мастило е два вида - тъмно, плътно черно и по-светло черно, като разликата е слабо доловима. Тя ясно се забелязва на страниците, където става смяната - например страница 14 (по номерацията на автора) до половината е изписана с тъмно черно мастило, а следващият запис е с по-светло черно мастило. Разчитането на текста на бележника на П. К. Дънов бе направено „de visu" по оригинала. П. Дънов пише четливо, с малко зачертавания и поправки и поради това разчитането не представлява особен проблем. Всички задраскани думи, пояснения на някои изрази, събития и остарели думи са придружени с обяснителни бележки под линия във възходяща номерация. Неправилно изписаните думи от съвременна гледна точка като: „уничтожа", „сърдце", „испълнява", „престапления", „раководи", „исток", „прислсдват" и др., са оставени според тогавашния правопис. Абсолютно точно спрямо оригинала е предаден и преноса на части от думи на нов ред, дори ако това е само една буква, т.е., против съврсмсиитс граматически правила. Поправени са чрез използване на квадратни скоби думите с двойно „н" и тези, които включват съгласните „зс": „благословен[н]ий", „постоян[н]о", „въ[з]сияе" и др. Квадратните скоби са използвани и в случаите, когато са развити от мен съкратени от автора думи, например пос[лание], пса[лом], а[прил], евр[еите].
към текста >>

19. 01.Тефтерче с размишления 3.03.1899 - 16.10.1900

„И мнозина ще последват техните развращения, поради което пътят на Истината ще се похули.
Облечен е във великолепие" (Псалом 93). „И това най-първо да знаете, че никое пророчество от Писанието не бива от собствено разяснение на този, който пророчествува. Защото никога не е идвало пророчество от человеческа воля, но от Духа Светаго движими говореха светите човеци Божии" (II Петър 1:20-21). 13. „Да се посрамят всички, които служат на изтуканите, които се хвалят с идолите: поклонете Му се всички богове." 15. „И колкото си чул от мене при много свидетели, това предай на верни человеци, които да са способни и други да научат" (II Тимотей 2/2). „И мнозина ще последват техните развращения, поради което пътят на Истината ще се похули. И от любостяжение ще ни употребяват като търговия с престорени думи, тяхното осъждение отколе приготвено не се забавя и тяхната погибел не дреме" (II Петър 2:2-9). 16. Ето обещанието е вярно. Словото на Господа Бога великаго ще пристигне скоро. Пристигането му ще произведе тревога. Ще се чуе гласът на Тогова, Който е предопределен да възстанови Божията правда на земята.
към текста >>

Тези, които днес се приготовляват да дадат отпор на Словото на Бога живаго са синове на Лукаваго, който ги мами и оболщава.
Словото на Господа Бога великаго ще пристигне скоро. Пристигането му ще произведе тревога. Ще се чуе гласът на Тогова, Който е предопределен да възстанови Божията правда на земята. Неговата дума ще стане закон. И ще сътресе днешните царства и народи и ще ги сътресе, и ще разпръсне техните оръжия по краищата на света и плътта на воюващите против Него ще стане тор на земята и костите им ще станат за поругание на тяхното беззаконие, че се ухитриха против Вишнаго и възстанаха против Неговия вечен закон. Тези, които днес се приготовляват да дадат отпор на Словото на Бога живаго са синове на Лукаваго, който ги мами и оболщава. Защото той е дух от началото непокорлив и себенадеющ се, на когото волята и желанието са погълнати от неугасимото зло на омразата, на когото завистта е пламък адски. Скоро ще се даде знака, който ще е предизвестител на великите настъпающи събития, които ще обгърнат целия свят. Ще има раздвижване и смутове навсякъде. От север и от юг; от запад и от изток; и ще трепери земята и от горе и отдолу; и ще се люлеят небесата, и ще има вълнение велико в пространството. А там отгоре ще дойде владетелят на царствата, придружен в своята слава, заедно с всички, воюващи за него.
към текста >>

И всеки, който се вдига повече от тебе, знай, че мисли да те управлява.
Когато ти говори някой за любов, попитай го какво иска, дали кожата ти или душата ти. Ако се оправдава, помни, че и двете ще завлече. Правило на живота си дръж: че всеки човек, който се старае да се оправдае, е виноват, защото правият по сърце няма нужда от подобна защита. Всеки, който ти се подмазва, знай, че иска да те подкопава. Всеки, който се показва, че е повече от това, което виждаш, знай, че иска да те възсяда. И всеки, който се вдига повече от тебе, знай, че мисли да те управлява. На превзет човек съвет не давай, на хитър услуга не прави, а на зъл дума не казвай. Знай, че качествата на нещата винаги се остават, каквито са си. Злото в добро не можеш да превърнеш, но можеш да го заместиш. Затова в борбата с него не мисли, че ще го унищожиш, защото е невъзможно. Свободен ако искаш да си в добродетелта, знай, че тя ще ти е щит неразрушим.
към текста >>

Ти знаеш, че съм благоутробен, постоянен във всичките си пътища, готов винаги да дам помощ на тези, които ме търсят, и на тези, които са паднали, да ги повдигна с крепката си ръка.
В нейната крепост ще си защитен винаги. Помни сега това, което ти казвам, и ще си блажен. 18. „А Исус отговори и рече им: Истина, истина ви казвам: Ако имате вяра и не се усъмните, не само делото на смоковницата ще направите, но и на тази гора, ако речете: Вдигни се и хвърли се в морето, ще бъде. И все що поискате, като вярвате, ще получите" (Матея 21 :21, 22). 19. Сега ти познаваш моята благодат, моята милост, моята благост и дълготърпение. Ти знаеш, че съм благоутробен, постоянен във всичките си пътища, готов винаги да дам помощ на тези, които ме търсят, и на тези, които са паднали, да ги повдигна с крепката си ръка. Ти знаеш от опит, че тези, които са съкрушени и останали без надежда, че съм близо до тях, готов във всяка минута да им подам ръка за помощ. Виждам аз и чувствам всичките болки на всички, които страдат. Не съм аз Баща, който не чувствува болките на своите деца. С тях заедно аз понасям по-голямата част от нещастията и жаля и тъжа с тях. За мен е по-тежко да страдам, но се покорявам сам на своята върховност, на своята божествена природа, на своя благ Дух, за тяхното добро.
към текста >>

И ще изпратя Духа си и ще те научи на всичките ми пътища.
Ето, тези, които носят в душата си моята любов, те са, що вършат всичко, на тях се дължи доброто. Колкото и да са слаби, колкото и да са неизвестни в света, на тях принадлежи бъдещото Царство, което поставям. 29. И рече ми Господ мой: не бой се, аз съм с теб, аз съм Бог твой от веки. Призови ме, и ще те послушам, и ще ме прославиш. Въздай ми хвала и поклонение и ще благоволя в тебе. И ще изпратя Духа си и ще те научи на всичките ми пътища. Ще ти възвести мирът си и ще приемеш радостта ми и ще се развесели твоят дух, в който присъствам, и ще прозябне душата ти като крин в полето и ще се услади от всичките ми благословения. Слушай, прочее, думите на моето Слово, дай внимание на поученията на моя Дух. Отвори сърцето си и ще приемеш все, що се надееш. Дай внимание с ухото си и ще чуеш все, що има да ти се каже. Приложи ума си в пътя ми и ще придобиеш съзнание, което ще ти е светилник на душата.
към текста >>

Приложи ума си в пътя ми и ще придобиеш съзнание, което ще ти е светилник на душата.
И ще изпратя Духа си и ще те научи на всичките ми пътища. Ще ти възвести мирът си и ще приемеш радостта ми и ще се развесели твоят дух, в който присъствам, и ще прозябне душата ти като крин в полето и ще се услади от всичките ми благословения. Слушай, прочее, думите на моето Слово, дай внимание на поученията на моя Дух. Отвори сърцето си и ще приемеш все, що се надееш. Дай внимание с ухото си и ще чуеш все, що има да ти се каже. Приложи ума си в пътя ми и ще придобиеш съзнание, което ще ти е светилник на душата. Моите съвети не пренебрегвай, нито се съмнявай, когато ти говоря. Бъди уверен, че аз промишлявам за всичко. В мен е богатството и сила неизчерпаема и давам на всички според благоразположението си. Нека твоята вяра да се възвиси, нека да процъфтява в мене, защото и горите ще се подвижат пред силата на Словото ми. Искай от мене велики неща за себе си, и ще ти дам според желанието на сърцето ти и ще ме прославиш.
към текста >>

Бъди уверен, че аз промишлявам за всичко.
Слушай, прочее, думите на моето Слово, дай внимание на поученията на моя Дух. Отвори сърцето си и ще приемеш все, що се надееш. Дай внимание с ухото си и ще чуеш все, що има да ти се каже. Приложи ума си в пътя ми и ще придобиеш съзнание, което ще ти е светилник на душата. Моите съвети не пренебрегвай, нито се съмнявай, когато ти говоря. Бъди уверен, че аз промишлявам за всичко. В мен е богатството и сила неизчерпаема и давам на всички според благоразположението си. Нека твоята вяра да се възвиси, нека да процъфтява в мене, защото и горите ще се подвижат пред силата на Словото ми. Искай от мене велики неща за себе си, и ще ти дам според желанието на сърцето ти и ще ме прославиш. Възвиши душата си към моя престол, призови ме в милостта ми и ще ти отговоря. Не се смущавай духом.
към текста >>

Бъди благ и благоразумен във всичките си пътища, не се отстранявай от показанията на моя свят закон!
Възвиши душата си към моя престол, призови ме в милостта ми и ще ти отговоря. Не се смущавай духом. Не считай моите наказания за нещастие, те са бич на благословения. Мъчнотиите не вземай за препятствие в живота ти, те са повдигащата моя ръка. Скърбите приемай на радо сърце, те са целителен балсам за твоята душа. Бъди благ и благоразумен във всичките си пътища, не се отстранявай от показанията на моя свят закон! Ходи с незлобие на сърцето си и мирът ти ще прозябне като утринната роса. Призовавай името ми всяка заран и вечер и ще присъствам с теб. Кажи ясно всичките си нужди, искай и не мълчи. Проси това, което твоят дух ти диктува. Постоянствувай във всичките си пътища и моят свят и благ Дух ще те научи на всичките тайни, които съм ти определил да ти се открият.
към текста >>

Постоянствувай във всичките си пътища и моят свят и благ Дух ще те научи на всичките тайни, които съм ти определил да ти се открият.
Бъди благ и благоразумен във всичките си пътища, не се отстранявай от показанията на моя свят закон! Ходи с незлобие на сърцето си и мирът ти ще прозябне като утринната роса. Призовавай името ми всяка заран и вечер и ще присъствам с теб. Кажи ясно всичките си нужди, искай и не мълчи. Проси това, което твоят дух ти диктува. Постоянствувай във всичките си пътища и моят свят и благ Дух ще те научи на всичките тайни, които съм ти определил да ти се открият. Защото моето желание е да те приготвя за своето дело, да ти възвестя славата и величието си, които от веки крия в себе си за тебе. Защото аз, Господ твой, така благоволявам да възведа името ти помежду моите избрани, да те представя в тяхното общение, да ти назнача мястото на моето служение и да им изявя своята воля. Знай, че денят е близо. Небето чака да приемеш силата на Словото ми, което скоро от мен ще приемеш. Ще изявя Духът си изобилно от горе ти и ще прозябнеш както Сароново цвете.
към текста >>

Защото аз, Господ твой, така благоволявам да възведа името ти помежду моите избрани, да те представя в тяхното общение, да ти назнача мястото на моето служение и да им изявя своята воля.
Призовавай името ми всяка заран и вечер и ще присъствам с теб. Кажи ясно всичките си нужди, искай и не мълчи. Проси това, което твоят дух ти диктува. Постоянствувай във всичките си пътища и моят свят и благ Дух ще те научи на всичките тайни, които съм ти определил да ти се открият. Защото моето желание е да те приготвя за своето дело, да ти възвестя славата и величието си, които от веки крия в себе си за тебе. Защото аз, Господ твой, така благоволявам да възведа името ти помежду моите избрани, да те представя в тяхното общение, да ти назнача мястото на моето служение и да им изявя своята воля. Знай, че денят е близо. Небето чака да приемеш силата на Словото ми, което скоро от мен ще приемеш. Ще изявя Духът си изобилно от горе ти и ще прозябнеш както Сароново цвете. И видът в онези дни ще бъде славен. Всички ще пожелаят да те видят, ще ти пеят и ще възпяват ликувания и душата ти ще се изпълни с благоухание от преизобилието на моята всегдашна благодат.
към текста >>

Не пренебрегвай гласа, който те води и упътва в пътя на живота.
Не се отвръщай от труда. Ума си възпитавай в трудолюбието, а сърцето в добродетелта. А волята си в постоянството на любовта. Не отегчавай душата си с грижите на света. Преди всичко стой бодър, готов да посрещнеш всичките мъчнотии и от тях урок да извлечеш за своя живот. Не пренебрегвай гласа, който те води и упътва в пътя на живота. Внимавай с пълнотата на сърцето си и знай, че от него излизат добрите и лоши последствия. Малките случки и неща са нищожни, не ги взимай под внимание, но не ги и избягвай. Малките стъпки взимай впредвид, те са предпазителни мерки, за да ти внушат сериозност във всичките ти постъпки. В живота си всичко наблюдавай и постепенно изучавай техните взаимоотношения. Не пренебрегвай в живота си най-малкия случай да го оползотвориш в нещо добро или полезно.
към текста >>

Аз съм, който ги учи и упътва повседневно в пътя на живота.
Повседневно гледай да извлечеш полза, където и да се намериш, каквото и да вършиш. Не стой празен никога, защото празнотата е голямо зло, което зле действа на всичко. Аз съм Господ твой, който ти говоря сега. Кажи на моите братя волята ми. Кажи им, че аз съм техен Спасител, който ги води с крепка ръка. Аз съм, който ги учи и упътва повседневно в пътя на живота. Всичко, което имат, аз съм им го дал. Благослови ги в моето име, за да приемат изобилието на моя Дух. Ето, аз съм с вас постоянно и ви ръководя всинца усърдно. Прославете името ми. Отворете сърцата си, за да работя в тях за вашето възобновление.
към текста >>

Ей, приятели мои, аз съм Господ Бог ваш, този, който е излязъл победител из мъртвите, който е отворил пътя на вечното спасение към дома на моя Отец и моя Бог.
Прославете името ми. Отворете сърцата си, за да работя в тях за вашето възобновление. Ето, аз всяка заран и вечер идвам при вас чрез благия си Дух да ви просвещавам, да ви ободрявам, да споделям вашите радости и скърби. Ето, моят Дух гори моето сърце да ви люби. Аз желая да ме познаете, тъй както аз ви познавам, да ме приемете в сърцето си, да влеза в душата ви, да просветя заспалия ви ум, да въздигна отпадналия ви дух. Ей, приятели мои, аз съм Господ Бог ваш, този, който е излязъл победител из мъртвите, който е отворил пътя на вечното спасение към дома на моя Отец и моя Бог. Приеми думите ми чистосърдечно и с пълна вяра за всичко, що съм ви говорил отначало. Търсете моето Царство и неговата правда и всичко друго ще ви приложа стократно сега и в бъдеще. Аз ви чакам и ще ви приема в моята блага кошарина, ще ви заведа при изворите на живота, ще ви напоя и нахраня с изобилието на моя вечен Дух. Аз съм близо всякога, кога ме търсите, готов винаги да ви помагам. Вашите нужди, вашите скърби, аз ги чувствам.
към текста >>

Да виждате лицето ми всяка заран и да се развеселявате в моето присъствие.
Кажи им ясно, че ги чакам, ида вече неотложимо да ги призова да влязат всички в моя Дом. Земята и Небето ще се възрадват в моето присъствие и всичките мои твари ще възликуват при моето появление. Този, който иде да опаше земята, това съм аз, Господ ваш и Спасител ваш. Ида да възстановя вече моето царство, да се възцаря в сърцата и умовете на всички мои избрани, да им се изявя в своята красота и вечна хубост. Ида да ви обединя с величието на моя Дух, да ви дам обещанията си да ходите всички в един дух, в един ум, в едно сърце, да ме любите и да ви любя всякога. Да виждате лицето ми всяка заран и да се развеселявате в моето присъствие. И ще ви придружавам с моя Дух всякога, и ще ходите в стъпките ми и ще ме познавате, че съм аз този от начало, който съм ви поддържал. Аз съм този, който ви изваждам из мрака на миналото и ви въвеждам във вечната виделина. Повдигнете очите си и вижте, че всичко това наоколо ви за вас се върши, то е за вашето благо. 1. Господи Боже мой, всякога съм уповавал на Тебе. Душата ми никога не е възложила упованието си на другиго.
към текста >>

Отвори вече твоя път, както си говорил.
Покажи ми милостта си в излиянието на Своя Дух. Ето, всички са вече отежнени от своите грехове, всички са отпаднали духом, всички гледат мрачно в своята душа. Любовта ти е занемарена, истината ти изоставена и твоето име е осквернено. Господи, обърни сърцата на този твой народ. Господи, послушай заради святото си име, с което си знаен всякъде. Отвори вече твоя път, както си говорил. И дай ни това, което е теб угодно. Ще те послушам и ще ти дам според своята неизменяема благост. Ето, поставил съм името си над тебе и ще те крепя и ще действам чрез твоя дух и ще се прославя в теб във всичко. Аз съм, който ти говоря, и няма друг, който да ми противостои. Укрепи се, защото аз присъствам.
към текста >>

Техен Баща съм аз и приготовлявам всичките си благословения за тях и ще им покажа славата на дома си.
Слушай, ти си благословен от веки от мене. Възлюбих те и ти дадох всичките богатства на моето царство да бъдеш един помежду многото. О, Благословени Господи, да бъде благословено Твоето свято име. 2. Благословени са всички от мене, които слушат гласа ми и правят това, което е мен угодно. Блажени са тези, които с търпение и с вяра ходят в моето присъствие. Техен Баща съм аз и приготовлявам всичките си благословения за тях и ще им покажа славата на дома си. На тях ще явя волята си, на тях ще дам Духът си. Благи Отче, колко са благи всичките ти думи, колко са утешителни твоите слова, колко са насърчителни обещанията ти. Те всички дишат вечна храна, те всички са подпора на нашия Дух. 6 май Прослави се Господ, царствата са негови, земята се очиства от престъпленията си.
към текста >>

Това показва, че тя се е отклонила от своя път.
Гледайте с вяра в бъдещето, вие всички сте близо до вратата на Царството Божие. Днешният ден ще тури край в небето на всички разпри и злосторства. Днес в дома на Господа става съвет велик за вашето избавление. Днес земята и Небето са свидетели на едно велико дело, зрители на едно велико събитие, което се извършва. Жената, която видя във видение, лежаща в бели дрехи и вцепенена от простуда, тя е църквата Божия на земята, която се е вплела в светските деяния. Това показва, че тя се е отклонила от своя път. Помощта, която й се оказа от двамата человеци, то са две велики царства, които Бог ги праща на помощ да я освободят. Днес в Небето има ликувание. В душата на человечеството скоро ще произлезе нещо велико. Една вътрешна светлина, която вече прониква в най-тъмните и потайни места на человеческия живот ще изведе всичко на яве. Истината ще излезе и ще стане явна на всички.
към текста >>

Те са непоколебими, както и Този, който движи и направлява.
Сега стълкновението на кое и да е същество с прекия порядък на битието произвежда разногласие в себе си, което в нравствения свят се зове зло, т.е. нравствено духовно противение на общия вървеж на другите същества. Следователно е вън и от тяхната среда. 1. Внимавай, прочее, на съдбините на живота си да не би по някоя непредвидена грешка да се намериш в разногласие с общия порядък на провидението, с което ако и да влезеш в състезание, нищо няма да добиеш. При това знай, че нещата няма да се съобразят с твоите желания, нито ще ти отстъпят в своя вървеж. Те са непоколебими, както и Този, който движи и направлява. Ако си мъдър и пълен с разумение на Божествените наредби, гледай да вършиш и работиш това, което е право и съгласно с истините, показани в живота, защото успехът в твоя живот зависи от Бога, който го и направлява. Види ти се сам, въпреки това, което знаеш, като че ли още не можеш да схванеш и разбереш тази неизменяема истина. Предразположението на едно дете няма да измени намерението на един баща. Не е право, нито благоразумно от твоя страна като чадо на Истината да се поставиш в противовес на Бога и да се надяваш, че той ще ти отстъпи пред твоите желания. Не, това е само невъзможно да сториш.
към текста >>

Ако си мъдър и пълен с разумение на Божествените наредби, гледай да вършиш и работиш това, което е право и съгласно с истините, показани в живота, защото успехът в твоя живот зависи от Бога, който го и направлява.
нравствено духовно противение на общия вървеж на другите същества. Следователно е вън и от тяхната среда. 1. Внимавай, прочее, на съдбините на живота си да не би по някоя непредвидена грешка да се намериш в разногласие с общия порядък на провидението, с което ако и да влезеш в състезание, нищо няма да добиеш. При това знай, че нещата няма да се съобразят с твоите желания, нито ще ти отстъпят в своя вървеж. Те са непоколебими, както и Този, който движи и направлява. Ако си мъдър и пълен с разумение на Божествените наредби, гледай да вършиш и работиш това, което е право и съгласно с истините, показани в живота, защото успехът в твоя живот зависи от Бога, който го и направлява. Види ти се сам, въпреки това, което знаеш, като че ли още не можеш да схванеш и разбереш тази неизменяема истина. Предразположението на едно дете няма да измени намерението на един баща. Не е право, нито благоразумно от твоя страна като чадо на Истината да се поставиш в противовес на Бога и да се надяваш, че той ще ти отстъпи пред твоите желания. Не, това е само невъзможно да сториш. Той може да стори за тебе все, що е добро и полезно, не и това, що е вредно.
към текста >>

И нима не е в сила да направлява и ръководи всички, които уповават на него?
Не е все едно да работиш когато и да е, и както и да е. Не, такова желание е неразумно и вредно. Само по себе си се вижда и е очевидно, че всяко нещо трябва да се тури на мястото си и всяко желание да дойде на времето си. Ето основа, от която трябва да изхождаш винаги. Нима Онзи, който е дал мъдрост и знание на другите, не ще знае как да постъпи в своите работи? И нима не е в сила да направлява и ръководи всички, които уповават на него? Това е една Истина, която никой не би оспорвал без вреда за себе си. Този, който уповава повече на себе си, отколкото на Господа, поставя се по-горе по мъдрост и знание от Него и несъзнателно презира неговите постановления, и такъв един нека да знае, че той ще омотае пътищата си в мрежа, в която сам ще бъде хванат в плиткостта на своите познания. Защото не е достатъчно само да познаваш вървежа на нещата, но да знаеш и да ги ръководиш и да имаш сила и мъдрост да ги управляваш. А за да добиеш такова едно възвишено състояние в реда на възвишените същества, изисква се един мощен Дух да притежаваш, който да ти е задна стража. А такава стража и мощна подпора може да ти е само един Господ, на когото Десницата не се съкратява да помага и ръководи във всичко и всички, да ги извиква всички по име и да ги направлява.
към текста >>

Този, който уповава повече на себе си, отколкото на Господа, поставя се по-горе по мъдрост и знание от Него и несъзнателно презира неговите постановления, и такъв един нека да знае, че той ще омотае пътищата си в мрежа, в която сам ще бъде хванат в плиткостта на своите познания.
Само по себе си се вижда и е очевидно, че всяко нещо трябва да се тури на мястото си и всяко желание да дойде на времето си. Ето основа, от която трябва да изхождаш винаги. Нима Онзи, който е дал мъдрост и знание на другите, не ще знае как да постъпи в своите работи? И нима не е в сила да направлява и ръководи всички, които уповават на него? Това е една Истина, която никой не би оспорвал без вреда за себе си. Този, който уповава повече на себе си, отколкото на Господа, поставя се по-горе по мъдрост и знание от Него и несъзнателно презира неговите постановления, и такъв един нека да знае, че той ще омотае пътищата си в мрежа, в която сам ще бъде хванат в плиткостта на своите познания. Защото не е достатъчно само да познаваш вървежа на нещата, но да знаеш и да ги ръководиш и да имаш сила и мъдрост да ги управляваш. А за да добиеш такова едно възвишено състояние в реда на възвишените същества, изисква се един мощен Дух да притежаваш, който да ти е задна стража. А такава стража и мощна подпора може да ти е само един Господ, на когото Десницата не се съкратява да помага и ръководи във всичко и всички, да ги извиква всички по име и да ги направлява. Пази следователно даденото на теб Слово. Защото и за твоето идване в Небето има време, което сам един Бог е определил, и място, което твоят Бог и Отец е определил.
към текста >>

Защото не е достатъчно само да познаваш вървежа на нещата, но да знаеш и да ги ръководиш и да имаш сила и мъдрост да ги управляваш.
Ето основа, от която трябва да изхождаш винаги. Нима Онзи, който е дал мъдрост и знание на другите, не ще знае как да постъпи в своите работи? И нима не е в сила да направлява и ръководи всички, които уповават на него? Това е една Истина, която никой не би оспорвал без вреда за себе си. Този, който уповава повече на себе си, отколкото на Господа, поставя се по-горе по мъдрост и знание от Него и несъзнателно презира неговите постановления, и такъв един нека да знае, че той ще омотае пътищата си в мрежа, в която сам ще бъде хванат в плиткостта на своите познания. Защото не е достатъчно само да познаваш вървежа на нещата, но да знаеш и да ги ръководиш и да имаш сила и мъдрост да ги управляваш. А за да добиеш такова едно възвишено състояние в реда на възвишените същества, изисква се един мощен Дух да притежаваш, който да ти е задна стража. А такава стража и мощна подпора може да ти е само един Господ, на когото Десницата не се съкратява да помага и ръководи във всичко и всички, да ги извиква всички по име и да ги направлява. Пази следователно даденото на теб Слово. Защото и за твоето идване в Небето има време, което сам един Бог е определил, и място, което твоят Бог и Отец е определил. Дали ще е рано или късно, това Господ знае, а колкото за тебе, няма нужда да бързаш преди време, нито да се отегчаваш.
към текста >>

А такава стража и мощна подпора може да ти е само един Господ, на когото Десницата не се съкратява да помага и ръководи във всичко и всички, да ги извиква всички по име и да ги направлява.
И нима не е в сила да направлява и ръководи всички, които уповават на него? Това е една Истина, която никой не би оспорвал без вреда за себе си. Този, който уповава повече на себе си, отколкото на Господа, поставя се по-горе по мъдрост и знание от Него и несъзнателно презира неговите постановления, и такъв един нека да знае, че той ще омотае пътищата си в мрежа, в която сам ще бъде хванат в плиткостта на своите познания. Защото не е достатъчно само да познаваш вървежа на нещата, но да знаеш и да ги ръководиш и да имаш сила и мъдрост да ги управляваш. А за да добиеш такова едно възвишено състояние в реда на възвишените същества, изисква се един мощен Дух да притежаваш, който да ти е задна стража. А такава стража и мощна подпора може да ти е само един Господ, на когото Десницата не се съкратява да помага и ръководи във всичко и всички, да ги извиква всички по име и да ги направлява. Пази следователно даденото на теб Слово. Защото и за твоето идване в Небето има време, което сам един Бог е определил, и място, което твоят Бог и Отец е определил. Дали ще е рано или късно, това Господ знае, а колкото за тебе, няма нужда да бързаш преди време, нито да се отегчаваш. Защото подобава ти да бъдеш дълготърпелив във всичко, подобно на Бога. Не се умъчнявай духом, когато се изкушаваш или пък минаваш през огнени мъчнотии.
към текста >>

А знайно е, че неговата воля е непреклонна в пътищата на правдата.
С теб има безбройно число твои братя и сестри, които споделят твоята участ, а в това число е и Господ. Ако той постоянства и носи мъчнотиите на света, ти ще се откажеш ли да ги носиш с него заедно? Не мисля да си от тези, които избягват мъчнотиите и несгодите, не ги желаят, а тези мъчнотии на този свят са привременно. Виждам, че си обременен духом и че страдаш от мъчнотии вътрешни и външни. Но такава е волята на този, който те зове. А знайно е, че неговата воля е непреклонна в пътищата на правдата. Всичко трябва да се свърши докрай и то както му е угодно. Имай търпение, защото Божиите дарби и благословения са за после, те ще увенчаят края на твоя живот, защото Господ е благ и благоутробен винаги и във всичко. Той днес ти говори и духом те подкрепя, защото вижда, че имаш нужда от неговата подкрепа. Не се бой, той никога не е крил лицето Си от тебе, нито се е отделил на голямо разстояние от твоята душа. Чакай Го, и Той ще ти засвидетелства своята Истина навреме, защото обещанията са за неговите чада, за онези, които е възлюбил в Духа си.
към текста >>

Неговата ръка ти е начертала всичките ти пътища, и знай, че там, дето Господ участва, нищо зло не може да се случи без неговата воля.
Той днес ти говори и духом те подкрепя, защото вижда, че имаш нужда от неговата подкрепа. Не се бой, той никога не е крил лицето Си от тебе, нито се е отделил на голямо разстояние от твоята душа. Чакай Го, и Той ще ти засвидетелства своята Истина навреме, защото обещанията са за неговите чада, за онези, които е възлюбил в Духа си. И тъй, нека бъдеш търпелив и благ, както е търпелив и он във всичките си постъпки. Нещата, които ти са определени да ти се случват, са от Господа. Неговата ръка ти е начертала всичките ти пътища, и знай, че там, дето Господ участва, нищо зло не може да се случи без неговата воля. Нито се опасявай, че нещо може да се извърши, без той да знае. Крепи се духом и стой мирен и добър. Нещата в божието разпореждание другояче стоят от обикновено. И оценките на постъпките другояче се оценяват. Не съди Господ тъй, както человеците съдят, нито върши, както те вършат.
към текста >>

Когато зората на деня се зараждаше, той предхождаше пред нея и когато световете изпъкваха от бездната и слънцата на мировете изгряваха, Той беше там посред тях и ги направляваше в пътищата им.
Неговите съвети пребъдват в род и род. Преди да бъдат, са заченали нещата. Неговите мисли съществуваха и преди да са се родили съществата. Неговите планове бяха начертани и кръговете на пространството описани и определени. Той е бил навред от начало и до край. Когато зората на деня се зараждаше, той предхождаше пред нея и когато световете изпъкваха от бездната и слънцата на мировете изгряваха, Той беше там посред тях и ги направляваше в пътищата им. Всичко това е велико и славно в нашите погледи. Кой може да издири дълбините на тия необятни и непостижими мъдрости? Колкото человек повече изследва тия чудни пътища на Божествената Мъдрост, толкова те по-величествено се разтварят пред неговата гледка, толкова по-добре неговата душа като Божествен зародиш се въодушевлява от тази вечна хармония на Божественото. 2. Това, което виждаш в света, е въплъщение на самия живот. Изгледът на нещата е изражение на великите мисли, които проникват по всичките направления от самаго Него.
към текста >>

Колкото человек повече изследва тия чудни пътища на Божествената Мъдрост, толкова те по-величествено се разтварят пред неговата гледка, толкова по-добре неговата душа като Божествен зародиш се въодушевлява от тази вечна хармония на Божественото.
Неговите планове бяха начертани и кръговете на пространството описани и определени. Той е бил навред от начало и до край. Когато зората на деня се зараждаше, той предхождаше пред нея и когато световете изпъкваха от бездната и слънцата на мировете изгряваха, Той беше там посред тях и ги направляваше в пътищата им. Всичко това е велико и славно в нашите погледи. Кой може да издири дълбините на тия необятни и непостижими мъдрости? Колкото человек повече изследва тия чудни пътища на Божествената Мъдрост, толкова те по-величествено се разтварят пред неговата гледка, толкова по-добре неговата душа като Божествен зародиш се въодушевлява от тази вечна хармония на Божественото. 2. Това, което виждаш в света, е въплъщение на самия живот. Изгледът на нещата е изражение на великите мисли, които проникват по всичките направления от самаго Него. Всяко явление, както в природата на нещата, тъй и в битието на съществата, е резултат на някое вътрешно чувство, на някоя вътрешна мисъл, която търси място да даде израз на своето съществувание, на своя вътрешен живот, който се стреми поради своето естество да се обедини с общата връзка, като образува общата хармония. Всяко страдание показва, че нещо някъде във вселената се труди да дойде в съгласие с нея и моментът на обединението до неговото осъществяване е момент страдалчески, в който душата на когото и да е осъжда онова вътрешно колебание по между надеждата и страха, че може да се случи някоя пречка, която да възпре хода на това съединение с общата хармония. И всяка радост е резултат от това съединение на вътрешно изпълнение на заветното желание на всяко същество да даде свобода на душевното си развитие, простор на своя дух, който търси място и време в реда на вечния порядък да се свърже в общата брънка, за да може да съзерцава и участва в общата радост на цялото творение.
към текста >>

Тя ги всички направлява и определя техните действия и направлението на нещата и съществата, т.е.
Всяко страдание показва, че нещо някъде във вселената се труди да дойде в съгласие с нея и моментът на обединението до неговото осъществяване е момент страдалчески, в който душата на когото и да е осъжда онова вътрешно колебание по между надеждата и страха, че може да се случи някоя пречка, която да възпре хода на това съединение с общата хармония. И всяка радост е резултат от това съединение на вътрешно изпълнение на заветното желание на всяко същество да даде свобода на душевното си развитие, простор на своя дух, който търси място и време в реда на вечния порядък да се свърже в общата брънка, за да може да съзерцава и участва в общата радост на цялото творение. 4. Мъдростта е извор на жива вода. Всеки, който я притежава, ще бъде щастлив в нейната сила. Пътищата на всички неща са ней знайни. Тя ги всички направлява и определя техните действия и направлението на нещата и съществата, т.е. ограничава ги по само себе си. Ето где е причината за вътрешната борба между человека и природния свят. Защото законите, които управляват едните и другите, се различават по своята природа, следователно и по целта на своето направление. Това двояко действувание произвежда противоположни резултати, които, разглеждани от нашето человеческо становище, се оказват вредителни в нашите частни и общи интереси. А тази видима вреда произвежда вътрешното разногласие между отделните лица, а така също и между обществата.
към текста >>

Защото законите, които управляват едните и другите, се различават по своята природа, следователно и по целта на своето направление.
Всеки, който я притежава, ще бъде щастлив в нейната сила. Пътищата на всички неща са ней знайни. Тя ги всички направлява и определя техните действия и направлението на нещата и съществата, т.е. ограничава ги по само себе си. Ето где е причината за вътрешната борба между человека и природния свят. Защото законите, които управляват едните и другите, се различават по своята природа, следователно и по целта на своето направление. Това двояко действувание произвежда противоположни резултати, които, разглеждани от нашето человеческо становище, се оказват вредителни в нашите частни и общи интереси. А тази видима вреда произвежда вътрешното разногласие между отделните лица, а така също и между обществата. Общото разногласие помежду всички ражда нравствения безпорядък, от който пък всичките злини се раждат, които на всяка стъпка нарушават мира и щастието ни и правят да губим частната и обща цел на своето настояще съществувание, в което постоянно губим придобитите добрини, основата на человеческите добродетели. Бог в света направлява всичките неща. Животът на всички се определя от него.
към текста >>

Бог в света направлява всичките неща.
Ето где е причината за вътрешната борба между человека и природния свят. Защото законите, които управляват едните и другите, се различават по своята природа, следователно и по целта на своето направление. Това двояко действувание произвежда противоположни резултати, които, разглеждани от нашето человеческо становище, се оказват вредителни в нашите частни и общи интереси. А тази видима вреда произвежда вътрешното разногласие между отделните лица, а така също и между обществата. Общото разногласие помежду всички ражда нравствения безпорядък, от който пък всичките злини се раждат, които на всяка стъпка нарушават мира и щастието ни и правят да губим частната и обща цел на своето настояще съществувание, в което постоянно губим придобитите добрини, основата на человеческите добродетели. Бог в света направлява всичките неща. Животът на всички се определя от него. Според степента, на която стои една душа или един дух, се определя и неговата работа. Вън от своя кръг едно същество не може нищо да направи и вън от своята среда не може нищо да създаде. От тая вътрешна наредба, тъй определена от волята на Господаря на всички, произтича тъй наречената необходимост относително всяко същество да се съобразява със своята длъжност, с която се занимава, защото вън от дадените условия по никой начин не е възможно да се извърши каква годе работа, която би влезла в някоя полза. Защото, за да се създаде нещо, то трябва в реда на нещата да има каква годе нужда и вътре в живота каква годе потреба за появяването на известни действия.
към текста >>

Пази съвета Господен, както ти е даден, като светило да те води в пътя на живота.
Такъв безразсъден человек е достоен за своето страдание, което сам си създава. Следователно няма и нужда да се жали. На безумния страданията му докарват ума в главата. И наказанието, което бъдещето носи в себе си, ще докара умовете на мястото на мнозина, които са се отдалечили от верните и полезните неща на живота, за което се изисква зрелост и разсъдливост във всичките постъпки. Всякой благоразумен человек трябва да има мир в себе си, понеже Господ царува навред и на тях е той определил блаженство, а на безумните и своенравни - горчивини и страдания, за да се вразумят. Пази съвета Господен, както ти е даден, като светило да те води в пътя на живота. Неговото Слово, което идва постоянно в света, е светилник на всички чада на истината, които я търсят и ходят в нейните пътеки. На такава подобава да се даде свобода и мир, и веселие. 6. Основни начала, съвети, поучения и наставления Начало на мъдростта е разбиране на пътя Господен. В това седи начатъкът на всяко знание, полезно за человеческото сърце.
към текста >>

Неговото Слово, което идва постоянно в света, е светилник на всички чада на истината, които я търсят и ходят в нейните пътеки.
Следователно няма и нужда да се жали. На безумния страданията му докарват ума в главата. И наказанието, което бъдещето носи в себе си, ще докара умовете на мястото на мнозина, които са се отдалечили от верните и полезните неща на живота, за което се изисква зрелост и разсъдливост във всичките постъпки. Всякой благоразумен человек трябва да има мир в себе си, понеже Господ царува навред и на тях е той определил блаженство, а на безумните и своенравни - горчивини и страдания, за да се вразумят. Пази съвета Господен, както ти е даден, като светило да те води в пътя на живота. Неговото Слово, което идва постоянно в света, е светилник на всички чада на истината, които я търсят и ходят в нейните пътеки. На такава подобава да се даде свобода и мир, и веселие. 6. Основни начала, съвети, поучения и наставления Начало на мъдростта е разбиране на пътя Господен. В това седи начатъкът на всяко знание, полезно за человеческото сърце. Следователно, за да станеш мъдър, трябва да напуснеш своенравието, което е една главна спънка за всеки живот, защото своенравният человек не може да се съобрази с това, което е добро, понеже своенравието е начало на безредието, което изключва добродетелта.
към текста >>

Начало на мъдростта е разбиране на пътя Господен.
Всякой благоразумен человек трябва да има мир в себе си, понеже Господ царува навред и на тях е той определил блаженство, а на безумните и своенравни - горчивини и страдания, за да се вразумят. Пази съвета Господен, както ти е даден, като светило да те води в пътя на живота. Неговото Слово, което идва постоянно в света, е светилник на всички чада на истината, които я търсят и ходят в нейните пътеки. На такава подобава да се даде свобода и мир, и веселие. 6. Основни начала, съвети, поучения и наставления Начало на мъдростта е разбиране на пътя Господен. В това седи начатъкът на всяко знание, полезно за человеческото сърце. Следователно, за да станеш мъдър, трябва да напуснеш своенравието, което е една главна спънка за всеки живот, защото своенравният человек не може да се съобрази с това, което е добро, понеже своенравието е начало на безредието, което изключва добродетелта. И всеки, който иска да напредва в живота и да добива знания и мъдрост за нещата в света, трябва да напусне своенравието, което, ако не се премахне на време, несъмнено ще внесе безпорядък и ще разстрои самия живот. Защото своенравието обича да ходи в своите си пътища, без да мисли за техните лоши сетнини. Своенравието по прищявка на желанията иска да измени общия ред и да накара нещата да се движат съобразно него.
към текста >>

Защото своенравието обича да ходи в своите си пътища, без да мисли за техните лоши сетнини.
6. Основни начала, съвети, поучения и наставления Начало на мъдростта е разбиране на пътя Господен. В това седи начатъкът на всяко знание, полезно за человеческото сърце. Следователно, за да станеш мъдър, трябва да напуснеш своенравието, което е една главна спънка за всеки живот, защото своенравният человек не може да се съобрази с това, което е добро, понеже своенравието е начало на безредието, което изключва добродетелта. И всеки, който иска да напредва в живота и да добива знания и мъдрост за нещата в света, трябва да напусне своенравието, което, ако не се премахне на време, несъмнено ще внесе безпорядък и ще разстрои самия живот. Защото своенравието обича да ходи в своите си пътища, без да мисли за техните лоши сетнини. Своенравието по прищявка на желанията иска да измени общия ред и да накара нещата да се движат съобразно него. За него желанията на другите не важат. То е само на себе си господар, на когото всички трябва да изпълняват неговата воля. Своенравният человек е упорит във всичките си пътища и упорството му е начало и причина на всички нещастия. Своенравният и упорит человек е немарлив към доброто на другите, а следователно към своето добро, което се включва в доброто към своя ближен.
към текста >>

Своенравният человек е упорит във всичките си пътища и упорството му е начало и причина на всички нещастия.
И всеки, който иска да напредва в живота и да добива знания и мъдрост за нещата в света, трябва да напусне своенравието, което, ако не се премахне на време, несъмнено ще внесе безпорядък и ще разстрои самия живот. Защото своенравието обича да ходи в своите си пътища, без да мисли за техните лоши сетнини. Своенравието по прищявка на желанията иска да измени общия ред и да накара нещата да се движат съобразно него. За него желанията на другите не важат. То е само на себе си господар, на когото всички трябва да изпълняват неговата воля. Своенравният человек е упорит във всичките си пътища и упорството му е начало и причина на всички нещастия. Своенравният и упорит человек е немарлив към доброто на другите, а следователно към своето добро, което се включва в доброто към своя ближен. А знайно е от опит, че немарливостта е майка на всички злини. И тъй, ти, който искаш да избегнеш от злото, знай, че своенравието му е баща, немарливостта - майка, а упорството брат, а безразсъдността - сестра. Своенравието е лишено от всички добродетели, затова, който ходи в неговите пътища и слуша неговите съвети, няма да види добро през целия си живот. Пази се от подобен нрав, който ражда злото.
към текста >>

Своенравието е лишено от всички добродетели, затова, който ходи в неговите пътища и слуша неговите съвети, няма да види добро през целия си живот.
То е само на себе си господар, на когото всички трябва да изпълняват неговата воля. Своенравният человек е упорит във всичките си пътища и упорството му е начало и причина на всички нещастия. Своенравният и упорит человек е немарлив към доброто на другите, а следователно към своето добро, което се включва в доброто към своя ближен. А знайно е от опит, че немарливостта е майка на всички злини. И тъй, ти, който искаш да избегнеш от злото, знай, че своенравието му е баща, немарливостта - майка, а упорството брат, а безразсъдността - сестра. Своенравието е лишено от всички добродетели, затова, който ходи в неговите пътища и слуша неговите съвети, няма да види добро през целия си живот. Пази се от подобен нрав, който ражда злото. Ако си мъдър да разбираш тези неща, които ти казвам днес, блажен ще си, понеже от разбирането на нещата зависи твоето щастие, понеже само те се прямо управляват от Духа на Истината, от Духа на Бога твоего. И там, дето Бог сам управлява и ръководи нещата, не може да съществува никакво зло, защото той е пълна виделина, която прониква всички неща. Затова приеми знанието и мъдростта на Господа твоего за ръководител и водител и светът ти винаги ще бъде пълен. Защото пълнотата на живота ти ще зависи от знанието как да живееш.
към текста >>

Ако си мъдър да разбираш тези неща, които ти казвам днес, блажен ще си, понеже от разбирането на нещата зависи твоето щастие, понеже само те се прямо управляват от Духа на Истината, от Духа на Бога твоего.
Своенравният и упорит человек е немарлив към доброто на другите, а следователно към своето добро, което се включва в доброто към своя ближен. А знайно е от опит, че немарливостта е майка на всички злини. И тъй, ти, който искаш да избегнеш от злото, знай, че своенравието му е баща, немарливостта - майка, а упорството брат, а безразсъдността - сестра. Своенравието е лишено от всички добродетели, затова, който ходи в неговите пътища и слуша неговите съвети, няма да види добро през целия си живот. Пази се от подобен нрав, който ражда злото. Ако си мъдър да разбираш тези неща, които ти казвам днес, блажен ще си, понеже от разбирането на нещата зависи твоето щастие, понеже само те се прямо управляват от Духа на Истината, от Духа на Бога твоего. И там, дето Бог сам управлява и ръководи нещата, не може да съществува никакво зло, защото той е пълна виделина, която прониква всички неща. Затова приеми знанието и мъдростта на Господа твоего за ръководител и водител и светът ти винаги ще бъде пълен. Защото пълнотата на живота ти ще зависи от знанието как да живееш. А това ще постигнеш с помощта на постоянството и неуморимото приложение, което постепенно ще се развие и ще придаде на душата ти всички добри качества на теб дадени от Бога. А с тяхното развитие и разцъфтяване твоята душа ще заприлича на обработена и добре уредена градина, в която всичките плодове на твоя живот ще принесат изобилна жетва от всички добродетели.
към текста >>

И там, дето Бог сам управлява и ръководи нещата, не може да съществува никакво зло, защото той е пълна виделина, която прониква всички неща.
А знайно е от опит, че немарливостта е майка на всички злини. И тъй, ти, който искаш да избегнеш от злото, знай, че своенравието му е баща, немарливостта - майка, а упорството брат, а безразсъдността - сестра. Своенравието е лишено от всички добродетели, затова, който ходи в неговите пътища и слуша неговите съвети, няма да види добро през целия си живот. Пази се от подобен нрав, който ражда злото. Ако си мъдър да разбираш тези неща, които ти казвам днес, блажен ще си, понеже от разбирането на нещата зависи твоето щастие, понеже само те се прямо управляват от Духа на Истината, от Духа на Бога твоего. И там, дето Бог сам управлява и ръководи нещата, не може да съществува никакво зло, защото той е пълна виделина, която прониква всички неща. Затова приеми знанието и мъдростта на Господа твоего за ръководител и водител и светът ти винаги ще бъде пълен. Защото пълнотата на живота ти ще зависи от знанието как да живееш. А това ще постигнеш с помощта на постоянството и неуморимото приложение, което постепенно ще се развие и ще придаде на душата ти всички добри качества на теб дадени от Бога. А с тяхното развитие и разцъфтяване твоята душа ще заприлича на обработена и добре уредена градина, в която всичките плодове на твоя живот ще принесат изобилна жетва от всички добродетели. И тъй, ходи с пълнотата на сърцето си пред Господа твоего и слушай весден неговите учения и те ще ти бъдат всегдашен свет.
към текста >>

Пази душата си от този лош нрав, не му позволявай да се загнездва у теб, защото с неговото влизане у теб ще влезе и дяволът, който с хиляди още семена ще посее в твоята душа и ще станеш разсадник на злото, място на ада, който ще те разлага, както иска.
Затова приеми знанието и мъдростта на Господа твоего за ръководител и водител и светът ти винаги ще бъде пълен. Защото пълнотата на живота ти ще зависи от знанието как да живееш. А това ще постигнеш с помощта на постоянството и неуморимото приложение, което постепенно ще се развие и ще придаде на душата ти всички добри качества на теб дадени от Бога. А с тяхното развитие и разцъфтяване твоята душа ще заприлича на обработена и добре уредена градина, в която всичките плодове на твоя живот ще принесат изобилна жетва от всички добродетели. И тъй, ходи с пълнотата на сърцето си пред Господа твоего и слушай весден неговите учения и те ще ти бъдат всегдашен свет. Пази душата си от този лош нрав, не му позволявай да се загнездва у теб, защото с неговото влизане у теб ще влезе и дяволът, който с хиляди още семена ще посее в твоята душа и ще станеш разсадник на злото, място на ада, който ще те разлага, както иска. И горко ти, ако Лукавият се веднъж загнезди в тебе и ада направи път до тебе. Истина ти казвам, няма да излезеш здрав, докато не заплатиш с живота си. Пази се от това голямо и неугасимо зло, което може да те лиши от всички блага и да те направи окаяник за всички и завинаги. И тъй, не давай място на дявола, нито на брат му. Дръж баща му и майка му настрани да не би да ти станат съседи, вярвай, че винаги ще плащаш скъпо за техните гозби.
към текста >>

И горко ти, ако Лукавият се веднъж загнезди в тебе и ада направи път до тебе.
Защото пълнотата на живота ти ще зависи от знанието как да живееш. А това ще постигнеш с помощта на постоянството и неуморимото приложение, което постепенно ще се развие и ще придаде на душата ти всички добри качества на теб дадени от Бога. А с тяхното развитие и разцъфтяване твоята душа ще заприлича на обработена и добре уредена градина, в която всичките плодове на твоя живот ще принесат изобилна жетва от всички добродетели. И тъй, ходи с пълнотата на сърцето си пред Господа твоего и слушай весден неговите учения и те ще ти бъдат всегдашен свет. Пази душата си от този лош нрав, не му позволявай да се загнездва у теб, защото с неговото влизане у теб ще влезе и дяволът, който с хиляди още семена ще посее в твоята душа и ще станеш разсадник на злото, място на ада, който ще те разлага, както иска. И горко ти, ако Лукавият се веднъж загнезди в тебе и ада направи път до тебе. Истина ти казвам, няма да излезеш здрав, докато не заплатиш с живота си. Пази се от това голямо и неугасимо зло, което може да те лиши от всички блага и да те направи окаяник за всички и завинаги. И тъй, не давай място на дявола, нито на брат му. Дръж баща му и майка му настрани да не би да ти станат съседи, вярвай, че винаги ще плащаш скъпо за техните гозби. Затова укрепи се в добродетелите, облечи се в Истината, въоръжи се в правдата, живей с Любовта и Мъдростта и ще бъдеш винаги свободен от тяхната власт, ще имаш свободата, която никой не ще ти я вземе, ще притежаваш мира, който никой не ще го наруши и щастието, от което никой не може да те лиши.
към текста >>

То е мерилото, по което се измерва живота, компасът, по който се направлява пътя на живота, магнитната стрелка, която показва течението на вътрешните сили, които действат за неговото подобрение.
И при това, разсъди сам, може ли да бъде другояче. Да слушаш е първото условие да научиш, а знанието е потребно при живота като негово условие. Послушанието е първата стъпка към виделината на живота. Онзи, който слуша при това се и упражнява да знае като как се извършват известни неща. Послушанието е една добродетел първостепенна, един от основните камъни в изграждане на велика душа и велик характер. То е мерилото, по което се измерва живота, компасът, по който се направлява пътя на живота, магнитната стрелка, която показва течението на вътрешните сили, които действат за неговото подобрение. Послушанието избавя человека от много несгоди и страдания. Всяка душа, която слуша гласа на Господа, е под най-добрата защита и под най-доброто ръководство и неговият успех във всичко е несъмнен. По-ясно на тебе се казва това. Слушай и внимавай, за да се възвиши умът ти, сърцето и душата ти. Господ не обича да се спори, нито препира с когото и да е, нито пък желае със сила да принуждава своите да изпълняват волята му.
към текста >>

Той винаги е действал за себе си под едни и същи начала и не може да промени своя път.
Всяка душа, която слуша гласа на Господа, е под най-добрата защита и под най-доброто ръководство и неговият успех във всичко е несъмнен. По-ясно на тебе се казва това. Слушай и внимавай, за да се възвиши умът ти, сърцето и душата ти. Господ не обича да се спори, нито препира с когото и да е, нито пък желае със сила да принуждава своите да изпълняват волята му. Той желае всички доброволно и от добро сърце да се съобразяват с вечните му действия и закони, и начала. Той винаги е действал за себе си под едни и същи начала и не може да промени своя път. Той - върховната добродетел си остава неизменяем винаги. Нужно е да слушаш неговия глас на Истината, която разлива виделина навсякъде, където мине. И всички, които са послушали неговия глас, са приели своето благословение от него. При това помни, че за Бога и неговата истина няма нужда да се спори, нито да се доказва. Всички трябва да излагат и проявяват Истината, а не да я оспорват и отказват.
към текста >>

Той призовава всички на покаяние, да се обърнат към него, да напуснат пътищата на заблуждения и да следват пътя на истината, и всеки, който слуша неговия глас, иде към виделината и виделината го озарява.
Той - върховната добродетел си остава неизменяем винаги. Нужно е да слушаш неговия глас на Истината, която разлива виделина навсякъде, където мине. И всички, които са послушали неговия глас, са приели своето благословение от него. При това помни, че за Бога и неговата истина няма нужда да се спори, нито да се доказва. Всички трябва да излагат и проявяват Истината, а не да я оспорват и отказват. Той призовава всички на покаяние, да се обърнат към него, да напуснат пътищата на заблуждения и да следват пътя на истината, и всеки, който слуша неговия глас, иде към виделината и виделината го озарява. А той, същият Господ озарява и тебе, който и идваш към виделината, защото той вижда какви са твоите вътрешни нужди и ето той е на пътя ти да ги запълни и да ти даде тази вътрешна радост, това вътрешно задоволство, вътрешен мир и спокойствие, които ти са необходими за твоето добро. Знае Господ как да помага и утешава своите си да ги избавя от всичките им нещастия и злини, да им дава успехи. Радостно е да се живее под подслона и под покрива на Господа Бога и Спасителя нашего. Блажено е да служиш в дома на Отца нашего и славно да се покланяме на Бога и Господа нашего в неговия свят храм. Помни, че всякога и винаги Господ е близо до тебе и че той внимава на всичките ти пътища и наблюдава всичките ти стъпки, знае той всичко и няма нищо скрито от него.
към текста >>

А той, същият Господ озарява и тебе, който и идваш към виделината, защото той вижда какви са твоите вътрешни нужди и ето той е на пътя ти да ги запълни и да ти даде тази вътрешна радост, това вътрешно задоволство, вътрешен мир и спокойствие, които ти са необходими за твоето добро.
Нужно е да слушаш неговия глас на Истината, която разлива виделина навсякъде, където мине. И всички, които са послушали неговия глас, са приели своето благословение от него. При това помни, че за Бога и неговата истина няма нужда да се спори, нито да се доказва. Всички трябва да излагат и проявяват Истината, а не да я оспорват и отказват. Той призовава всички на покаяние, да се обърнат към него, да напуснат пътищата на заблуждения и да следват пътя на истината, и всеки, който слуша неговия глас, иде към виделината и виделината го озарява. А той, същият Господ озарява и тебе, който и идваш към виделината, защото той вижда какви са твоите вътрешни нужди и ето той е на пътя ти да ги запълни и да ти даде тази вътрешна радост, това вътрешно задоволство, вътрешен мир и спокойствие, които ти са необходими за твоето добро. Знае Господ как да помага и утешава своите си да ги избавя от всичките им нещастия и злини, да им дава успехи. Радостно е да се живее под подслона и под покрива на Господа Бога и Спасителя нашего. Блажено е да служиш в дома на Отца нашего и славно да се покланяме на Бога и Господа нашего в неговия свят храм. Помни, че всякога и винаги Господ е близо до тебе и че той внимава на всичките ти пътища и наблюдава всичките ти стъпки, знае той всичко и няма нищо скрито от него. Затова слушай неговия глас, който ти говори от горе, и който те поучава в Истината всякога и в Словото си да разбираш неговите изхождания и вхождания.
към текста >>

Помни, че всякога и винаги Господ е близо до тебе и че той внимава на всичките ти пътища и наблюдава всичките ти стъпки, знае той всичко и няма нищо скрито от него.
Той призовава всички на покаяние, да се обърнат към него, да напуснат пътищата на заблуждения и да следват пътя на истината, и всеки, който слуша неговия глас, иде към виделината и виделината го озарява. А той, същият Господ озарява и тебе, който и идваш към виделината, защото той вижда какви са твоите вътрешни нужди и ето той е на пътя ти да ги запълни и да ти даде тази вътрешна радост, това вътрешно задоволство, вътрешен мир и спокойствие, които ти са необходими за твоето добро. Знае Господ как да помага и утешава своите си да ги избавя от всичките им нещастия и злини, да им дава успехи. Радостно е да се живее под подслона и под покрива на Господа Бога и Спасителя нашего. Блажено е да служиш в дома на Отца нашего и славно да се покланяме на Бога и Господа нашего в неговия свят храм. Помни, че всякога и винаги Господ е близо до тебе и че той внимава на всичките ти пътища и наблюдава всичките ти стъпки, знае той всичко и няма нищо скрито от него. Затова слушай неговия глас, който ти говори от горе, и който те поучава в Истината всякога и в Словото си да разбираш неговите изхождания и вхождания. Да знаеш кога говори и кога не. Да познаваш кога е близо и кога далеч. Да познаваш кои са негови пътища и кои не. Кои са негови думи и кои не са.
към текста >>

Затова на теб, който следиш пътищата на Истината, подобава ти да бъдеш във всички познания на Божиите дела вещ, защото само по тях ще познаеш Неговото присъствие в дадено време.
Да знаеш кога говори и кога не. Да познаваш кога е близо и кога далеч. Да познаваш кои са негови пътища и кои не. Кои са негови думи и кои не са. Защото всичко, каквото Той върши, е съвършено и пълно с вътрешна благодат. Затова на теб, който следиш пътищата на Истината, подобава ти да бъдеш във всички познания на Божиите дела вещ, защото само по тях ще познаеш Неговото присъствие в дадено време. Чуй следователно Моите думи и дай всичкото си внимание в познанието на Мъдростта, която аз ти нося отгоре, от небесното жилище на Господа Бога твоего. Затова подобава ти да пазиш и освещаваш Неговото Име и да пазиш и да не огорчаваш Неговия Свят Дух, с който си запечатан, и с който се пазиш, този свят Дух на Истината, който бди над тебе и те ръководи постоянно. Този Господ, който обитава в тебе, те крепи да не отпадаш духом и да си винаги бодър и пълен с надежди, с вяра и любов. А знаеш, че Любовта е от Бога родена и всеки, който има Любовта, има и Бога, защото Бог е Любов. И тъй, укрепете се духом за делото, стойте готов, защото тъй подобава като от Бога избран, да бъдете такъв, да не се уклонявате в нищо.
към текста >>

Той знае кому какво се пада според това и всеки от него приема, защото всичко в света Бог направлява да съдейства за добро на тези, които го любят и са готови да изпълнят волята му.
Той не се гневи, макар и да наказва. Не казва ли Неговото Слово, че когото люби, него наказва и се отнася като със син, комуто е приготвил слава и живот нескончаем. Не се колебай обаче в разпорежданията Божии. Той е мъдър и знае как трябва да станат нещата. Той не погрешава в своите постъпки. Той знае кому какво се пада според това и всеки от него приема, защото всичко в света Бог направлява да съдейства за добро на тези, които го любят и са готови да изпълнят волята му. Защото Господ се съуслаждава в послушанието на раба си, на своите синове, на които е дал сила и власт да царуват с него заедно. Благословен е Господ Бог наш и Отец и благословено е Неговото име сега и във веки. 24. Господ Исус, моя спасител, моя благ небесен Отец ми изпроводи своя благ Дух. Усилни времена преминава моята душа. Всеки, който иска да победи, да се моли.
към текста >>

Никога не се уклонявай от пътя, в който си тръгнал.
Вярвайте в Него и ще приемете сила и просветление на сърцето си. Не бойте се, защото Господ е благ и благоутробен. 28. Непостигнатите желания доставят на душата горест, а ненавременните желания горчивини. Колко окаяни минути прекарват тези, които не са изпълнили своите задължения. Колко окаяни са тези, които са напуснали да вършат своя дълг. Никога не се уклонявай от пътя, в който си тръгнал. Всеки, който прави уклонения, се излага на големи душевни страдания, часове, пълни със скръб и смущения. Има дни в живота, които са тъмни, като тъмната нощ. Знай, че страданията са нашия дял в тоя свят, ако те сполетят, приготви се да ги носиш. Можеш ли да сториш друго, освен това? Ако риташ срещу остена, себе си ще повредиш.
към текста >>

Не се двоуми в пътищата си, защото двоумението е лошо нещо, което лишава духът ти от всички блага.
И Бог ще направи своето лице да възсияе в сърцето ни и в душата ни. Радостен ще бъде денят, когато Той - агнето на живота, ще ни заведе при бистрите извори, при зелените пасища на живота. 19. Приятелю мой, ти, който ще четеш тия редове, повярвай в думите ми. Господ е говорил чрез мене благи неща за твоята душа. Търси Господа Спасителя, докато е близо при сърцето ти. Не се двоуми в пътищата си, защото двоумението е лошо нещо, което лишава духът ти от всички блага. Ето аз съм негов свидетел и ти казвам това, което ми е заръчал да явя на всички, които го любят. Ето, той е приготвил много добри неща за всекиго от нас. 20. И което има да стане, ще стане, и което има да се сбъдне, ще се сбъдне, защото Господ е говорил чрез устата на своя единороден син Господа нашего Исуса, който биде осъден, разпнат и умре за нашите грехове. Думите Господни са верни всякога и на всяко време. Господ ми даде свидетелство на своето присъствие.
към текста >>

И нека Неговото благословение да дойде, както е нему угодно и по който път той избере да го прати.
Ето, той е приготвил много добри неща за всекиго от нас. 20. И което има да стане, ще стане, и което има да се сбъдне, ще се сбъдне, защото Господ е говорил чрез устата на своя единороден син Господа нашего Исуса, който биде осъден, разпнат и умре за нашите грехове. Думите Господни са верни всякога и на всяко време. Господ ми даде свидетелство на своето присъствие. Господ е говорил добро за този народ и за мене. И нека Неговото благословение да дойде, както е нему угодно и по който път той избере да го прати. Отче, както Ти благоволяваш. 25. А днес ме посетиха седем ангела и четирима добри духове. Ангелите имаха на главите си бели покривала. Двата добри духове бяха малки деца, носени от два ангела, а другите два вървяха помежду тях. Наближаваше десет часа, денят беше сряда.
към текста >>

Отче, както Ти благоволяваш.
20. И което има да стане, ще стане, и което има да се сбъдне, ще се сбъдне, защото Господ е говорил чрез устата на своя единороден син Господа нашего Исуса, който биде осъден, разпнат и умре за нашите грехове. Думите Господни са верни всякога и на всяко време. Господ ми даде свидетелство на своето присъствие. Господ е говорил добро за този народ и за мене. И нека Неговото благословение да дойде, както е нему угодно и по който път той избере да го прати. Отче, както Ти благоволяваш. 25. А днес ме посетиха седем ангела и четирима добри духове. Ангелите имаха на главите си бели покривала. Двата добри духове бяха малки деца, носени от два ангела, а другите два вървяха помежду тях. Наближаваше десет часа, денят беше сряда. Времето ясно, небето прозрачно; слънцето грееше ярко, само около хоризонта се показаха малки мъглявости, знак за някаква мистическа вест.
към текста >>

Времето ясно, небето прозрачно; слънцето грееше ярко, само около хоризонта се показаха малки мъглявости, знак за някаква мистическа вест.
Отче, както Ти благоволяваш. 25. А днес ме посетиха седем ангела и четирима добри духове. Ангелите имаха на главите си бели покривала. Двата добри духове бяха малки деца, носени от два ангела, а другите два вървяха помежду тях. Наближаваше десет часа, денят беше сряда. Времето ясно, небето прозрачно; слънцето грееше ярко, само около хоризонта се показаха малки мъглявости, знак за някаква мистическа вест. Славата Господня днес не се е явила още на небето. Господ е още в своето светилище. Времето е тихо, само тихият ветрец едва поклащаше листата. Аз размишлявах днес върху видението, което видях на 20 -и. Разглеждах снимката, която бях снел, и размишлявах върху великите Божии пътища и негови
към текста >>

Аз размишлявах днес върху видението, което видях на 20 -и.
Наближаваше десет часа, денят беше сряда. Времето ясно, небето прозрачно; слънцето грееше ярко, само около хоризонта се показаха малки мъглявости, знак за някаква мистическа вест. Славата Господня днес не се е явила още на небето. Господ е още в своето светилище. Времето е тихо, само тихият ветрец едва поклащаше листата. Аз размишлявах днес върху видението, което видях на 20 -и. Разглеждах снимката, която бях снел, и размишлявах върху великите Божии пътища и негови те непостижими съдби, четох от Словото Божие следующите места: Йоана 10:10, 21,22; Марка 19:19; Лука 20:20. На 29 август 1900 г. сутринта в неделя, видях три дъги.
към текста >>

Разглеждах снимката, която бях снел, и размишлявах върху великите Божии пътища и негови
Времето ясно, небето прозрачно; слънцето грееше ярко, само около хоризонта се показаха малки мъглявости, знак за някаква мистическа вест. Славата Господня днес не се е явила още на небето. Господ е още в своето светилище. Времето е тихо, само тихият ветрец едва поклащаше листата. Аз размишлявах днес върху видението, което видях на 20 -и. Разглеждах снимката, която бях снел, и размишлявах върху великите Божии пътища и негови те непостижими съдби, четох от Словото Божие следующите места: Йоана 10:10, 21,22; Марка 19:19; Лука 20:20. На 29 август 1900 г. сутринта в неделя, видях три дъги. Едната на запад, другата на северозапад, третата югозапад.
към текста >>

Много пъти си ми казвал да те призова в скръбно време, но сега ще ли ми отговориш?
И защо ли да плача? Какво бих сторил с плач? Злото е голямо, което идва. Ти си забравил първата си любов. В теб аз исках да имам неизменима и непоколебима канара. Много пъти си ми казвал да те призова в скръбно време, но сега ще ли ми отговориш? Ето призовавам те, но ти все мълчиш. Не считаш за нужно да ми отговориш. Ако ти не ми отговориш, кой друг ще ми отговори? Ако ти не ме подкрепиш с Духът си, който си винаги благ, кой друг ще ме подкрепи? И ако ти не запазиш душата ми, който си винаги милостив, кой друг ще я запази?
към текста >>

20. 02.РАЗМИШЛЕНИЯ

Тя е светъл лъч, който се хвърля на пътя му, за да му покаже опасността, която го очаква и която може да го погълне, ако не се отвърне.
С. Г I книга ноември 1899 година Ефесяном 5:1, 5, 21 Една мисъл само, свята мисъл, може да избави человека и да го предпази от погибел. Тя е светъл лъч, който се хвърля на пътя му, за да му покаже опасността, която го очаква и която може да го погълне, ако не се отвърне. Такива светли лъчи в живота ни Господ често ги изпраща, за да осветли положението ни и да ни покаже окаяното състояние, в което се намираме в тоя блуждающи свят. Духът на Господа Исуса, нашият спасител, постоянно стои на пътя на нашия живот, за да ни озарява и да ни показва къде трябва да ходим и кой път да държим. „Господ постоянно се грижи и промишлява за своите избраници, които ходят в стъпките му. Неговото Слово е светилник на техните нозе. Те са ръководени от неговия дух, който ги освещава и просвещава в пътя на Истината, за да ходят пред неговото лице с всичкото си сърце, за да му се боят, да го любят от дълбочините на своята душа".
към текста >>

Духът на Господа Исуса, нашият спасител, постоянно стои на пътя на нашия живот, за да ни озарява и да ни показва къде трябва да ходим и кой път да държим.
ноември 1899 година Ефесяном 5:1, 5, 21 Една мисъл само, свята мисъл, може да избави человека и да го предпази от погибел. Тя е светъл лъч, който се хвърля на пътя му, за да му покаже опасността, която го очаква и която може да го погълне, ако не се отвърне. Такива светли лъчи в живота ни Господ често ги изпраща, за да осветли положението ни и да ни покаже окаяното състояние, в което се намираме в тоя блуждающи свят. Духът на Господа Исуса, нашият спасител, постоянно стои на пътя на нашия живот, за да ни озарява и да ни показва къде трябва да ходим и кой път да държим. „Господ постоянно се грижи и промишлява за своите избраници, които ходят в стъпките му. Неговото Слово е светилник на техните нозе. Те са ръководени от неговия дух, който ги освещава и просвещава в пътя на Истината, за да ходят пред неговото лице с всичкото си сърце, за да му се боят, да го любят от дълбочините на своята душа". Казва Господ - Спасителят ни: „И думите ми пребъдват у вас". Също: „Ако попросите нещо в мое име, аз ще го направя.
към текста >>

„Господ постоянно се грижи и промишлява за своите избраници, които ходят в стъпките му.
Ефесяном 5:1, 5, 21 Една мисъл само, свята мисъл, може да избави человека и да го предпази от погибел. Тя е светъл лъч, който се хвърля на пътя му, за да му покаже опасността, която го очаква и която може да го погълне, ако не се отвърне. Такива светли лъчи в живота ни Господ често ги изпраща, за да осветли положението ни и да ни покаже окаяното състояние, в което се намираме в тоя блуждающи свят. Духът на Господа Исуса, нашият спасител, постоянно стои на пътя на нашия живот, за да ни озарява и да ни показва къде трябва да ходим и кой път да държим. „Господ постоянно се грижи и промишлява за своите избраници, които ходят в стъпките му. Неговото Слово е светилник на техните нозе. Те са ръководени от неговия дух, който ги освещава и просвещава в пътя на Истината, за да ходят пред неговото лице с всичкото си сърце, за да му се боят, да го любят от дълбочините на своята душа". Казва Господ - Спасителят ни: „И думите ми пребъдват у вас". Също: „Ако попросите нещо в мое име, аз ще го направя. Ако имате любов към мене, опазете моите заповеди.
към текста >>

Те са ръководени от неговия дух, който ги освещава и просвещава в пътя на Истината, за да ходят пред неговото лице с всичкото си сърце, за да му се боят, да го любят от дълбочините на своята душа".
Тя е светъл лъч, който се хвърля на пътя му, за да му покаже опасността, която го очаква и която може да го погълне, ако не се отвърне. Такива светли лъчи в живота ни Господ често ги изпраща, за да осветли положението ни и да ни покаже окаяното състояние, в което се намираме в тоя блуждающи свят. Духът на Господа Исуса, нашият спасител, постоянно стои на пътя на нашия живот, за да ни озарява и да ни показва къде трябва да ходим и кой път да държим. „Господ постоянно се грижи и промишлява за своите избраници, които ходят в стъпките му. Неговото Слово е светилник на техните нозе. Те са ръководени от неговия дух, който ги освещава и просвещава в пътя на Истината, за да ходят пред неговото лице с всичкото си сърце, за да му се боят, да го любят от дълбочините на своята душа". Казва Господ - Спасителят ни: „И думите ми пребъдват у вас". Също: „Ако попросите нещо в мое име, аз ще го направя. Ако имате любов към мене, опазете моите заповеди. И Аз ще умоля Отца, и ще ви даде друг Утешител да пребъде с вас до века, Духът на Истината, когото светът не види и не може да приеме, нито го познава, а вие го познавате, защото пребъдва у вас, и във вас ще бъде! Няма да ви оставя сираци.
към текста >>

Тя ще отбележи в своята книга неговия път и ще покаже неговите стъпки.
Евреем: 2: 9-18; 3: 1-9; 4:12-14. Евр. 5: 5-14; 10: 7-10. Исайя 63; 64:3, 4. Господ ще да изяви и покаже своето Слово и величие. Небесата ще възвестят неговото пришествие и вселената ще извести неговото идване. Тя ще отбележи в своята книга неговия път и ще покаже неговите стъпки. Господ ще бъде предшествуван с огън, след него ще се чуе тихият му глас. Той ще бъде въоръжен с Истината и тронът му ще се носи от правдата и облеклото му ще бъде любовта. Добродетелта ще е красота на неговия храм. Той ще влезе и ще излезе и ще отвори портите си на великия свят град, на когото славата и храбростта ще е вечна. Той сам ще царува и всички ще се радват под скиптъра му.
към текста >>

Моето задоволство е да следя неговите пътеки.
Той ще бъде въоръжен с Истината и тронът му ще се носи от правдата и облеклото му ще бъде любовта. Добродетелта ще е красота на неговия храм. Той ще влезе и ще излезе и ще отвори портите си на великия свят град, на когото славата и храбростта ще е вечна. Той сам ще царува и всички ще се радват под скиптъра му. Желанието на моята душа е да гледам неговото лице, да се радвам в неговата слава и да се веселя във виделината на неговата истина. Моето задоволство е да следя неговите пътеки. Господ ще ме облече в своята благодат и ще ме украси със своята мъдрост и ще тури на главата ми короната на своята истина. Тогава сърцето ми ще бъде храм на неговия свят Дух, тогава ще бъда пред неговото лице с всичката си пълнота на душата и ума си и ще му служа с всичката си сила. Господ ще е моята радост всеки ден. Колко са хубави размишленията за бъдещето и колко са сладки Божиите обещания, и колко са благи неговите слова. Господ говори, чувам неговия глас, който ми говори отвътре в мене.
към текста >>

Изведи ме на видело и оправи пътя ми.
Господня е вечеря, защото ти познаваш душата ми, която се намира на изпит. Потърсих те от дълбочината на сърцето си, за да ми помогнеш. Пред тебе изповядвам прегрешенията си, за да ме очистиш. Отегчи се духът ми под това тежко бреме. Чуй, Господи, молитвата ми и отговора ми. Изведи ме на видело и оправи пътя ми. Научи ме да ходя в Истината ти. Ти, Господи, съхраняваш верните. „Ще ги скриеш в покрива на присъствието си от ухищренията на человеците; ще ги скриеш в скинята от пререканията на езици". Твоят съвет, Господи, пребъдва във веки и мислите на сърцето ти в род и род. Блажен е всеки, който те познава и всеки, който ти слугува.
към текста >>

Светът се е отбил от пътя на правдата.
„Дойде Йоан, който ни ядеше, ни пиеше, и казват: бяс има. Дойде син человечески, който яде и пие, и казват: Ето человек ядлив и винопиец и приятел на митарите и на грешниците. И оправда се мъдростта от чадата си" (Матея 11:18, 19). 10. Господ е близо да ми даде виделина и да положи мир в душите ни. И да ни изведе на видело, при бистрите оттоци и зелените пасища. Светът се е отбил от пътя на правдата. Няма кой да прави добро. Нямат ли разум всички, които правят беззаконие? Които изпояждат чадата ми, като че ядат хляб. Господа не призваха, тогази нападна по тях страх голям, защо Бог е в реда на праведните. Посрамиха света на бедния, но Господ е нему прибежище.
към текста >>

Защото ни казва словото Божие, че търпението е пътят на спасението.
Сила ще ни даде Всевишния да доизкараме делото. 12. „Който не греши в Слово, той е съвършен мъж, възможен да обуздае и всичкото тяло" (Яков 3:2). Много от неприятностите в живота произлизат от тая естествена слабост, че не знаем как да владеем себе си. Езикът, който е малък уд, е в същото време и най-ужасното оръдие, което може да разруши щастието не само на нази, но и на другите. Едно такова оръдие като езика, ако не знаем да го употребяваме, по-добре е да мълчим. Защото ни казва словото Божие, че търпението е пътят на спасението. С търпение придобивайте душите си. Неща, които сме намислили да ги изкажем, е по-добре да почакаме, т. е. да потърпим, защо имаме да употребим езика, който, ако узнае нашата слабост, може да ни причини вреда. Може да се запали от пъкъла някой зъл дух, може да хване юздите и да извърши своето злодеяние. Словото Божие ни казва, че за да се избавим от властта на този лош навик, трябва да възродим сърцето си.
към текста >>

Всеки, който възлага надеждата си на Господа да изправи неговите пътища и да го въведе в пътя на съвършенството, няма да остане излъган, защото Господ е винаги верен на своите обещания.
Може да се запали от пъкъла някой зъл дух, може да хване юздите и да извърши своето злодеяние. Словото Божие ни казва, че за да се избавим от властта на този лош навик, трябва да възродим сърцето си. Да го оставим на Бога, на неговия Дух, да го очисти, тогава ще сме спокойни, защото изворът на всички злини е в сърцето, от гдето и езикът по свойствената му природа се поддава на самохвалство. За да станем съвършени в Словото и да не грешим, трябва да имаме чисто сърце и ум непокварен. Това Господ може да стори за нас, ако го повикаме на помощ, да ни помогне и спаси от тази гибел на греха. Всеки, който възлага надеждата си на Господа да изправи неговите пътища и да го въведе в пътя на съвършенството, няма да остане излъган, защото Господ е винаги верен на своите обещания. В него няма измяна, той е същия винаги. 14. „Да не изкушаваш Господа Бога твоего" (Матея 4:7). „Сторете, прочее, плодове достойни за покаяние" (Матея 3:8). „И той му заповяда да не казва това никому" (Матея 5:14). Колко са верни тия думи: не трябва да изкушаваме Господа, защото с това на своята душа вредим.
към текста >>

И това ние като съдействуваме с него, казва Павел, умоляваме ви да не бъде у вас напразно приемането на Божията благодат.
От всичко трябва да знаем, че плодът е един. Конят, казва Соломон, се приготвя за деня на боя, но спасението е от Господа. Защото законът чрез Мойсея се даде, а благостта и истината чрез Исуса Христа (Йоан 1:17). Мнозина като чуват тази истина, казват като Агрипа: „Без малко ме убеждаваш да стана християнин" (Деяния 26:28). Действително само Христос е сигурното пристанище, безопасния кораб, с който можем да преминем безопасно бурите на тоя живот през развълнуваното, разярено море (Деяния 27). И това ние като съдействуваме с него, казва Павел, умоляваме ви да не бъде у вас напразно приемането на Божията благодат. Защото на друго място се казва: „В прието време послушах те, в ден на спасение помогнах ти. Ето сега време благодатно, ето сега ден на спасение" (II Коринтяном 6: 1-3). Сега в тоя живот, сега в тези благоприятни минути е времето, когато трябва да сторим великото усилие да влезем в Царството Божие. Минутите на смъртта могат да ни поставят далеч от това блаженство. И ако чуем гласа на думите Божии и ги приемем, ние ще се изпълним с всяка благодат отгоре.
към текста >>

Този е пътят на спасението, и всички, които ходят в него, го намират верен.
25. И рече им Исус: „Затова ли разисквате помежду си, дето рекох малко и няма да ме видите, и пак малко и ще ме видите? Истина, истина ви казвам, че вие ще плачете и ще възридаете, а светът ще се възрадва, и вие ще бъдете оскърбени, но скръбта ви ще се превърне на радост. Жена - кога ражда, на скръб е, защото е дошъл часът й, а кога роди детето, не помни вече тъгата си, поради радостта, че се е родил человек на света" (Йоан 16:19-21). И тъй, благословенията на Господа отпосле идват. Първом трудът и скръбта, а после радостта. Този е пътят на спасението, и всички, които ходят в него, го намират верен. Защото съдбините Божии първом идват, а неговата милост после следва. И тъй, Господ Исус ни изясни една вечна истина, тоест, че както в жената зачатието на детето кога се ражда е причина за скръбта, която майката понася, докато се роди, така то е причината за радостта след раждането, тоест человек се е явил на света, същество разумно, в сходство и подобие на същество, което съществува в духовния свят, когато истината и добродетелта се зачева от духа в душата на человека, той усеща скръб, като го заставя да я изяви пред света, тоест да пожертва себе си за нея, както майката прави. Но щом веднъж роди истината нашата душа, ние сме обзети от вътрешна радост, като виждаме, че Господ е възкръснал за душата ни. Както в майката детето възражда всички майчини надежди, така и възкресението на Господа в нас събужда и възкресява от греха. В нас се пробужда вечната надежда за живот заедно, на едно с Бога.
към текста >>

И колко пъти душата ни се изпълня със скръб като виждаме как всичко е взето от ръцете ни.
В нас се пробужда вечната надежда за живот заедно, на едно с Бога. Защото животът стои в познаването му. И тъй казва Словото Божие, че скръбта по Бога ражда спасение, съживяване. „И видях, и ето облак бял, и на облака седеше един, подобен Сину человеческому и имаше на главата си златен венец, и в ръката си сърп остър" (Откровение 14:14). Този остър сърп, често посещава живота ни и пожънва всичко, което сме посели. И колко пъти душата ни се изпълня със скръб като виждаме как всичко е взето от ръцете ни. Но Господ трябва да жъне, защото се учим по-надолу, че жътвата изсъхва и ако Господ чака, то всичко ще се изгуби напразно. Този е пътят Господен, че като настане времето, той не чака, но жъне и събира плодовете в житницата и ги спазва за вечни времена. И след жетвата Йоан видял, небето се отворило и храмът на скинята на свидетелството се явила (Йоан 15:5). След като минем през всичките пътища Божии на изпита, тогава той ще ни отвори небето да видим храма на скинята му, в която ще се заселим и ще живееме заедно с него. И той ще ви кръсти с Дух Свят и с огън.
към текста >>

Този е пътят Господен, че като настане времето, той не чака, но жъне и събира плодовете в житницата и ги спазва за вечни времена.
И тъй казва Словото Божие, че скръбта по Бога ражда спасение, съживяване. „И видях, и ето облак бял, и на облака седеше един, подобен Сину человеческому и имаше на главата си златен венец, и в ръката си сърп остър" (Откровение 14:14). Този остър сърп, често посещава живота ни и пожънва всичко, което сме посели. И колко пъти душата ни се изпълня със скръб като виждаме как всичко е взето от ръцете ни. Но Господ трябва да жъне, защото се учим по-надолу, че жътвата изсъхва и ако Господ чака, то всичко ще се изгуби напразно. Този е пътят Господен, че като настане времето, той не чака, но жъне и събира плодовете в житницата и ги спазва за вечни времена. И след жетвата Йоан видял, небето се отворило и храмът на скинята на свидетелството се явила (Йоан 15:5). След като минем през всичките пътища Божии на изпита, тогава той ще ни отвори небето да видим храма на скинята му, в която ще се заселим и ще живееме заедно с него. И той ще ви кръсти с Дух Свят и с огън. (Матея 3:11). Това е радост да приемем Духът му, и да ни кръсти с огън на неговата благодат и сила, за да сме избраници негови, записани на небето в книгата на живота.
към текста >>

След като минем през всичките пътища Божии на изпита, тогава той ще ни отвори небето да видим храма на скинята му, в която ще се заселим и ще живееме заедно с него.
Този остър сърп, често посещава живота ни и пожънва всичко, което сме посели. И колко пъти душата ни се изпълня със скръб като виждаме как всичко е взето от ръцете ни. Но Господ трябва да жъне, защото се учим по-надолу, че жътвата изсъхва и ако Господ чака, то всичко ще се изгуби напразно. Този е пътят Господен, че като настане времето, той не чака, но жъне и събира плодовете в житницата и ги спазва за вечни времена. И след жетвата Йоан видял, небето се отворило и храмът на скинята на свидетелството се явила (Йоан 15:5). След като минем през всичките пътища Божии на изпита, тогава той ще ни отвори небето да видим храма на скинята му, в която ще се заселим и ще живееме заедно с него. И той ще ви кръсти с Дух Свят и с огън. (Матея 3:11). Това е радост да приемем Духът му, и да ни кръсти с огън на неговата благодат и сила, за да сме избраници негови, записани на небето в книгата на живота. И засели се, за да се сбъдне реченото чрез пророк Исайя, който казва: „Земята Завулова и земята Невталинова на пътя ти край морето отвъд Йордан, Галилея на народите. Народ, който седеше в тъмнината, видя виделината голяма и на седящите в страна и сянка смъртна виделина им възсия" (Исайя 9:1-2).
към текста >>

И засели се, за да се сбъдне реченото чрез пророк Исайя, който казва: „Земята Завулова и земята Невталинова на пътя ти край морето отвъд Йордан, Галилея на народите.
И след жетвата Йоан видял, небето се отворило и храмът на скинята на свидетелството се явила (Йоан 15:5). След като минем през всичките пътища Божии на изпита, тогава той ще ни отвори небето да видим храма на скинята му, в която ще се заселим и ще живееме заедно с него. И той ще ви кръсти с Дух Свят и с огън. (Матея 3:11). Това е радост да приемем Духът му, и да ни кръсти с огън на неговата благодат и сила, за да сме избраници негови, записани на небето в книгата на живота. И засели се, за да се сбъдне реченото чрез пророк Исайя, който казва: „Земята Завулова и земята Невталинова на пътя ти край морето отвъд Йордан, Галилея на народите. Народ, който седеше в тъмнината, видя виделината голяма и на седящите в страна и сянка смъртна виделина им възсия" (Исайя 9:1-2). 27. „Аз съм Господ, Бог твой от Египетската земя. И друг Бог освен мене няма да познаеш. Защото няма друг спасител, освен мене. Аз съм те гледал в пустинята, в една безводна страна" (Осия 13:4,5).
към текста >>

Когато размишлявам за неговите пътища, за величието на делото му, душата ми се пълни с необяснима вътрешна сила.
Той е виделина, свят необозрим, който изпълва своите синове и дъщери с мъдрост и знание, който рисува пред нашите очи величието на своята слава, който отваря тайните на съзиданието, на своята мъдрост и ни въвежда в един нов свят, създаден за нашите души. Ако се развали земното ни жилище, казва апостол Павел, „имам дом неръкотворен на небето." Този славен дом, който нашият Отец ни е приготвил да живеем, каква велика нужда има всякой да се приближава при този извор на живота. „Бог е Дух, и ония, които му се кланят и служат, в Дух и Истина да му се кланят и служат". Опитвам думите Божии и ги намирам, че са благи и пълни с живот. Хляб насъщни за ума ми, за душата ми. Когато размишлявам за неговите пътища, за величието на делото му, душата ми се пълни с необяснима вътрешна сила. Невидима прониква в дълбините на духа ми, като че взема крила и се повдига към неизмеримите дълбини и височини на вселената. Колко е благо Божието присъствие. Господ царува. Да се весели земята. Който има ухо, нека слуша, що казва Духът към църквите: Който победи няма да се повреди от втората смърт.
към текста >>

Открил си ми пътищата си и виждам твоята благост.
Господ царува. Да се весели земята. Който има ухо, нека слуша, що казва Духът към църквите: Който победи няма да се повреди от втората смърт. 28. н. Господи, Боже мой, душата ми има тихо упование на теб. Открил си ми пътищата си и виждам твоята благост. Изявил си ми милостта си, и виждам дълготърпението ти. Показал си ми любовта си и виждам твоята доброта, посочил си ми истината и виждам твоята святост: изявил си ми името си и виждам твоята правда. О, Господи, Боже мой, научил си ме на всяка мъдрост и знание и виждам твоите велики дела. Обърнал си сърцето ми и виждам твоето присъствие навсякъде, просветлил си ума ми и виждам твоите творения, че всички са добри, опасал си ме в силата си и гледам твоето могъщество, и след всичките добрини и благости, които си излял отгоре ми според твоята вътрешна пълнота, моето желание е винаги да гледам твоето лице и да се радвам и веселя в пълнотата на твоята любов. Аз ти благодаря за твоята грижливост, с която си ме заобиколил.
към текста >>

Благи Отче, който ми даваш живот и здраве, който ни насищаш с хляб и вода, и който ни задоволяваш с хилядите си благословения всеки ден.
Аз ти благодаря за твоята грижливост, с която си ме заобиколил. Благодаря ти, че твоята милост и благост винаги ме следват. Благодаря ти, че всякога ме слушаш и си готов винаги да ми дадеш помощ и да ме крепиш кога съм в нужда, Благи Господи, Святи Отче на небето и на земята, избави ме от ухищренията на лукавия. Ето, ти си ми говорил и аз вярвам, че ти ще ме утвърдиш във веки, за да те славя. О, Господи Боже мой, който си неизменен, закрепи моите слаби братя и сестри да пребъдват в тебе и ти да пребъдваш у тях, както пребъдваш в мене, за да сме всички едно, за да те прославим на земята с плодовете, които ще принесем в правда и милост, за да просветнат делата ни пред человеците, щото като ги видят, да те прославят. Благи Отче, който ми даваш живот и здраве, който ни насищаш с хляб и вода, и който ни задоволяваш с хилядите си благословения всеки ден. Твоето слънце изгрява всеки ден като младоженец и тича в пътя си, който си му начертал, като ни донася и разпръсква твоите благости повседневно. То в твоето име оживотворява всичката земя с нейната природа, въздига и донася облаците, напоява земята с дъжд и влага, изважда всеки стрък из под земята, украсява полските цветя с всичката им хубост, която си им дал отначало, развеселява всички животни и человека, когото си направил според подобието си, вдъхва в неговите жили надежда и вяра да се труди и работи, като му казва, че ти благословиш труда му. Колко са многочислени твоите наредби, всичките не могат да се изчислят. Ние всичките твои чада днес идем да ти принесем своята благодарност, че си ни облякъл в дрехите си на живота, и колко са хубави тия облекла, с които си ни обгърнал, о, Господи, благословен от века, приеми и днес нашата благодарност, нашата молитва, която ти принасяме. Амин. Лука 12, Исайя 49.
към текста >>

Твоето слънце изгрява всеки ден като младоженец и тича в пътя си, който си му начертал, като ни донася и разпръсква твоите благости повседневно.
Благодаря ти, че твоята милост и благост винаги ме следват. Благодаря ти, че всякога ме слушаш и си готов винаги да ми дадеш помощ и да ме крепиш кога съм в нужда, Благи Господи, Святи Отче на небето и на земята, избави ме от ухищренията на лукавия. Ето, ти си ми говорил и аз вярвам, че ти ще ме утвърдиш във веки, за да те славя. О, Господи Боже мой, който си неизменен, закрепи моите слаби братя и сестри да пребъдват в тебе и ти да пребъдваш у тях, както пребъдваш в мене, за да сме всички едно, за да те прославим на земята с плодовете, които ще принесем в правда и милост, за да просветнат делата ни пред человеците, щото като ги видят, да те прославят. Благи Отче, който ми даваш живот и здраве, който ни насищаш с хляб и вода, и който ни задоволяваш с хилядите си благословения всеки ден. Твоето слънце изгрява всеки ден като младоженец и тича в пътя си, който си му начертал, като ни донася и разпръсква твоите благости повседневно. То в твоето име оживотворява всичката земя с нейната природа, въздига и донася облаците, напоява земята с дъжд и влага, изважда всеки стрък из под земята, украсява полските цветя с всичката им хубост, която си им дал отначало, развеселява всички животни и человека, когото си направил според подобието си, вдъхва в неговите жили надежда и вяра да се труди и работи, като му казва, че ти благословиш труда му. Колко са многочислени твоите наредби, всичките не могат да се изчислят. Ние всичките твои чада днес идем да ти принесем своята благодарност, че си ни облякъл в дрехите си на живота, и колко са хубави тия облекла, с които си ни обгърнал, о, Господи, благословен от века, приеми и днес нашата благодарност, нашата молитва, която ти принасяме. Амин. Лука 12, Исайя 49. Божията грижливост се изявява в това: „Написах ви на дланта си".
към текста >>

То в твоето име оживотворява всичката земя с нейната природа, въздига и донася облаците, напоява земята с дъжд и влага, изважда всеки стрък из под земята, украсява полските цветя с всичката им хубост, която си им дал отначало, развеселява всички животни и человека, когото си направил според подобието си, вдъхва в неговите жили надежда и вяра да се труди и работи, като му казва, че ти благословиш труда му.
Благодаря ти, че всякога ме слушаш и си готов винаги да ми дадеш помощ и да ме крепиш кога съм в нужда, Благи Господи, Святи Отче на небето и на земята, избави ме от ухищренията на лукавия. Ето, ти си ми говорил и аз вярвам, че ти ще ме утвърдиш във веки, за да те славя. О, Господи Боже мой, който си неизменен, закрепи моите слаби братя и сестри да пребъдват в тебе и ти да пребъдваш у тях, както пребъдваш в мене, за да сме всички едно, за да те прославим на земята с плодовете, които ще принесем в правда и милост, за да просветнат делата ни пред человеците, щото като ги видят, да те прославят. Благи Отче, който ми даваш живот и здраве, който ни насищаш с хляб и вода, и който ни задоволяваш с хилядите си благословения всеки ден. Твоето слънце изгрява всеки ден като младоженец и тича в пътя си, който си му начертал, като ни донася и разпръсква твоите благости повседневно. То в твоето име оживотворява всичката земя с нейната природа, въздига и донася облаците, напоява земята с дъжд и влага, изважда всеки стрък из под земята, украсява полските цветя с всичката им хубост, която си им дал отначало, развеселява всички животни и человека, когото си направил според подобието си, вдъхва в неговите жили надежда и вяра да се труди и работи, като му казва, че ти благословиш труда му. Колко са многочислени твоите наредби, всичките не могат да се изчислят. Ние всичките твои чада днес идем да ти принесем своята благодарност, че си ни облякъл в дрехите си на живота, и колко са хубави тия облекла, с които си ни обгърнал, о, Господи, благословен от века, приеми и днес нашата благодарност, нашата молитва, която ти принасяме. Амин. Лука 12, Исайя 49. Божията грижливост се изявява в това: „Написах ви на дланта си". И неговата милост е това: „Нито един косъм не може да падне от главата ви без Божията воля".
към текста >>

Облечете се в Господа Исуса Христа и не промишлявайте за плътта в похотите й.
Колко са многочислени твоите наредби, всичките не могат да се изчислят. Ние всичките твои чада днес идем да ти принесем своята благодарност, че си ни облякъл в дрехите си на живота, и колко са хубави тия облекла, с които си ни обгърнал, о, Господи, благословен от века, приеми и днес нашата благодарност, нашата молитва, която ти принасяме. Амин. Лука 12, Исайя 49. Божията грижливост се изявява в това: „Написах ви на дланта си". И неговата милост е това: „Нито един косъм не може да падне от главата ви без Божията воля". Облечете се в Господа Исуса Христа и не промишлявайте за плътта в похотите й. Р 13:14; 9 XI - 1904 г. Псалми 40:4=35; 5=66; 6=73; 4=81; 8-120; 3- 119; 75-132; 4-33; 3-23-2. януари 9 - 1900 година, неделя „А сега остават тези трите: вяра, надежда и любов, но най-голяма от тях е любовта" (I Кринтяном 13:13) От всички дарби, които човек може да притежава, най-голямата е любовта.
към текста >>

Ето причината защо много пъти ние оставаме измамени в своите надежди.
А казвам ви, че ще им отдаде правото скоро. По-скоро, отколкото даже ние мислим. Но мъчнотията седи другаде, от която страдат мнозина, които се викат християни, последователи Христови. И отвръща Исус, и говореше им пак с притчи, и казваше: „Уподоби се царството небесно на человек цар, който направи сватба на синът си и разпроводи слугите си да призоват своите на сватбата; И не рачиха да дойдат (Матея 22:3). Чудно противоречие от страна на онези, които са звани, които се отказват да дойдат на сватбата. Ето причината защо много пъти ние оставаме измамени в своите надежди. Бог знае, че когато дойде времето да ни изпрати своето благословение, ние ще се откажем. И защо се отказват мнозина да идат на поканата? Защото светът ги е завладял и им е станал господар. Мнозина днес отиват на каквито и да е други увеселения, освен в дома Господен. Мнозина са готови да приемат каквато и да е друга покана, освен поканата на Господа.
към текста >>

„Идете на кръстопътищата и колкото намерите, призовете ги на сватбата" (Матея 22:9).
Защото светът ги е завладял и им е станал господар. Мнозина днес отиват на каквито и да е други увеселения, освен в дома Господен. Мнозина са готови да приемат каквато и да е друга покана, освен поканата на Господа. Те си играят с огън, който някога ще ги пояде. Защото Господ няма всякога да търпи тяхното пренебрежение. „Идете на кръстопътищата и колкото намерите, призовете ги на сватбата" (Матея 22:9). Ясно става, че мнозина които се зоват звани, ще останат вън от царството Божие заради тяхното пренебрежение. 25. „Затова им говоря с притчи, защото гледат и не виждат, слушат и не чуват, нито разумяват" (Матея 13:13). Господни са думите и прави са неговите съдби. Онези, които гледат и не искат да видят, и които слушат и не искат да чуят, сполетява ги казаното от словото Божие. Духом ослепяват и духом оглушават, тъй щото, което чуят, не го разбират, нито проумяват.
към текста >>

Умовете им ходят в мрак и тъмнина, скитат се те по широкия път на гибелта.
25. „Затова им говоря с притчи, защото гледат и не виждат, слушат и не чуват, нито разумяват" (Матея 13:13). Господни са думите и прави са неговите съдби. Онези, които гледат и не искат да видят, и които слушат и не искат да чуят, сполетява ги казаното от словото Божие. Духом ослепяват и духом оглушават, тъй щото, което чуят, не го разбират, нито проумяват. Благата на царството Божие са непостижими тем. Умовете им ходят в мрак и тъмнина, скитат се те по широкия път на гибелта. Послушанието на Божиите думи е велика добродетел, защото е много по-добро от много жертви. Който слуша гласът Господен, ходи във виделина и Господ съизволява в него и му е задна стража. Всички, които го любят с пълнота на душата си, ще ходят в безопасност. В неговия път ще има радост и веселие и все, що прави, ще успее. Плодът на неговия труд не ще се погуби, благословено е да служи на Господа.
към текста >>

Който слуша гласът Господен, ходи във виделина и Господ съизволява в него и му е задна стража.
Онези, които гледат и не искат да видят, и които слушат и не искат да чуят, сполетява ги казаното от словото Божие. Духом ослепяват и духом оглушават, тъй щото, което чуят, не го разбират, нито проумяват. Благата на царството Божие са непостижими тем. Умовете им ходят в мрак и тъмнина, скитат се те по широкия път на гибелта. Послушанието на Божиите думи е велика добродетел, защото е много по-добро от много жертви. Който слуша гласът Господен, ходи във виделина и Господ съизволява в него и му е задна стража. Всички, които го любят с пълнота на душата си, ще ходят в безопасност. В неговия път ще има радост и веселие и все, що прави, ще успее. Плодът на неговия труд не ще се погуби, благословено е да служи на Господа. В душата ни ще има мир и радост. Скърбите и тревогите на света ще бъдат далеко.
към текста >>

В неговия път ще има радост и веселие и все, що прави, ще успее.
Благата на царството Божие са непостижими тем. Умовете им ходят в мрак и тъмнина, скитат се те по широкия път на гибелта. Послушанието на Божиите думи е велика добродетел, защото е много по-добро от много жертви. Който слуша гласът Господен, ходи във виделина и Господ съизволява в него и му е задна стража. Всички, които го любят с пълнота на душата си, ще ходят в безопасност. В неговия път ще има радост и веселие и все, що прави, ще успее. Плодът на неговия труд не ще се погуби, благословено е да служи на Господа. В душата ни ще има мир и радост. Скърбите и тревогите на света ще бъдат далеко. Ние ще знаем как да живеем, като му принесем ежедневно своите молитви. 3 феврури.
към текста >>

Той ще ни научи и покаже пътя си.
А като знаем всичко, което Господ Исус ни е изявил, ние ставаме съпричастници и съработници с Бога в неговото дело, понеже той не е утаил своите мисли и желания от нас, но ни е изявил благите си възнамерения, предопределени от неговия Дух за нашето вечно добро. Каква привилегия да бъдем приятели с Исуса и съработници с Бога. Каква милост е тази, която ни е взела в своето съдружие. Благословен е Господ наш, който не е утаил нищо от нас, от неговите приятели. Господ се е обещал за нас, той ще изпълни своето дело за нас. Той ще ни научи и покаже пътя си. И ние го знаем вече. 7. Господ ще извърши това, което не е извършил, и ще направи това, което не е направил, щото да се почудят всички и да се убоят от неговото име. Господ ще извърши изоставените неща и ще направи забравените дела от человеческите синове. Той ще стори желанието на своето сърце. Мислите му ще пребъдват во век и делата на ръцете му ще преходят пред неговото лице, щото Господ да се весели в своите дела и да се наслаждава в своите мисли.
към текста >>

Той отваря душевните ми очи да виждам все, що вършиш, и да зная, че твоите пътища са истинни и праведни, пълни с всеблагост и милост за всички, които те чакат като мене.
Той ще те изведе на видело и славата Господня ще изгрее над тебе. Чакам Господи, да видя и да се възрадвам в тебе за всичко, което си обещал и което само ти ще извършиш. Да видя изпълнението на всичките неща, които отначало си приготвил. Ето Словото ти е пред мене и колко са сладки думите му, по-сладки от меден сок: чрез него ти ще ме крепиш със силата на твоя свят благ Дух. Утешителят, духът на Истината, който ми припомни всичко, което ти си казал, той ме събужда рано, за да ти възнасям молба, хваление и благодарение всяка заран. Той отваря душевните ми очи да виждам все, що вършиш, и да зная, че твоите пътища са истинни и праведни, пълни с всеблагост и милост за всички, които те чакат като мене. Ти изпълняш душата ми с чисти и святи мисли, ти ме учиш да се подвизавам за твоето свято име. Ти си турил твоето слово в душата ми и облякъл си ме в дрехите на твоята истина, поставил си нозете ми на твърда почва, поставил си ме на канарата на твоето спасение. Възвисил си рога ми в твоята правда и опасал си ме, за да ходя в твоето лице. Господ говори, да мълчи всичката земя. Господ говори и зная, че неговите думи са истинни.
към текста >>

Ето пътят е пред мене, поставен от Бога моего, чрез който изважда душата ми на видело.
Ти изпълняш душата ми с чисти и святи мисли, ти ме учиш да се подвизавам за твоето свято име. Ти си турил твоето слово в душата ми и облякъл си ме в дрехите на твоята истина, поставил си нозете ми на твърда почва, поставил си ме на канарата на твоето спасение. Възвисил си рога ми в твоята правда и опасал си ме, за да ходя в твоето лице. Господ говори, да мълчи всичката земя. Господ говори и зная, че неговите думи са истинни. Ето пътят е пред мене, поставен от Бога моего, чрез който изважда душата ми на видело. Тъмнината прехожда, защото Господ изгря в сърцето ми и Духът му ме обкръжава със своята сила. Ето словото Господне ще се сбъдне в тоя ден, който Отец е определил да се изпълни. Моята душа има тихо упование в него. Той е свят за мене и веселие всегдашно. Духът ми се съуслаждава в неговите велики мисли и сърцето ми се радва в неговите дела.
към текста >>

21. 05.РАЗГОВОР ВТОРИ

Сърцето, което е средоточието на духовния живот, ако не се управлява добре, може да разруши самата душа, като й похарчи всичките жизнени сили и произведе това вътрешно разрушение, което се нарича отчаяние, ожесточение, омраза към всеки живот.
РАЗГОВОР ВТОРИ Казах ти в предишния си разговор, че сърцето трябва да се намира под ръководството на Божия Дух, защото от него зависят съдбините на живота. И това е една истина. Сърцето, което е средоточието на духовния живот, ако не се управлява добре, може да разруши самата душа, като й похарчи всичките жизнени сили и произведе това вътрешно разрушение, което се нарича отчаяние, ожесточение, омраза към всеки живот. Сърцето, което е похарчило всичко и не е спестило и придобило нищо в замяна, непременно според условията на самия живот ще се намери в оскъдност и лишения от всяко вътрешно благо, а тъй като не е научено да пренася подобни лишения, то се решава да се самоунищожи, отколкото да понесе несгодите. Ето че в такъв случай человек сам по себе си дава място на лошите духове да го завладеят и отведат далеко от мястото на истинската свобода. Това е злощастието с днешния свят, че той харчи повече в душевно отношение, отколкото да придобива. И ето че се ражда криза в техния нравствен живот. Нравите отслабват, добрите привички губят своето значение, светлите мисли чезнат, добрите чувства се покваряват и доброто семе, което трябваше да принесе плод, се изгуби помежду тръните и бодлите, които са пораснали около човека.
към текста >>

Винаги да ходиш в пътя на виделината.
И ето че се ражда криза в техния нравствен живот. Нравите отслабват, добрите привички губят своето значение, светлите мисли чезнат, добрите чувства се покваряват и доброто семе, което трябваше да принесе плод, се изгуби помежду тръните и бодлите, които са пораснали около човека. Тази е причината, която погубва человека, неговото нежелание да узнае доброто на своята душа. Но мисля, че с теб не трябва да е така. Ти трябва във всичко да се подвизаваш така към доброто, да го вършиш всеки ден и всеки час, че при каквито и условия да се поставиш, не трябва да се скъпиш да го направиш. Винаги да ходиш в пътя на виделината. Никакъв грях да те не блазни. Никакво лошо чувство да те не мами, защото подобни неща са разрушителни за твоето усъвършенстване. Знаеш ли, и най-малкият грях, и най-малкото престъпление може да повлече след себе си разрушението на живота ти. Не се съмнявай, опитал си това и знаеш, и няма нужда да те убеждавам. Работата е да говорим истината, а не да я прикриваме, и аз за това съм дошъл да ти говоря за истината, да я разбираш и да я проумяваш и да я имаш винаги в живота си за водител.
към текста >>

Аз съм ти казвал толкова пъти, че не си сам в тоя свят и че твоят живот зависи от Бога и той го урежда постоянно.
Никакво лошо чувство да те не мами, защото подобни неща са разрушителни за твоето усъвършенстване. Знаеш ли, и най-малкият грях, и най-малкото престъпление може да повлече след себе си разрушението на живота ти. Не се съмнявай, опитал си това и знаеш, и няма нужда да те убеждавам. Работата е да говорим истината, а не да я прикриваме, и аз за това съм дошъл да ти говоря за истината, да я разбираш и да я проумяваш и да я имаш винаги в живота си за водител. Съмненията, които постоянно проникват в душата ти и ума ти, възпират временно твоя успех. Аз съм ти казвал толкова пъти, че не си сам в тоя свят и че твоят живот зависи от Бога и той го урежда постоянно. Спасението ти е изработено много отдавна, преди ти да го знаеш, от тебе се изисква само да приемеш това, което ти се дава като дар. Преди всичко трябва да знаеш, че Бог те придружава винаги по един или по друг начин в тоя свят. Не е важно да знаеш по какъв начин, важно е да знаеш, че той е с тебе, другар в пътя ти, и това е достатъчно. Ето това да вярваш е върховната благодат за сърцето ти. Защото то трябва за Бога да е привързано и нему да принадлежи винаги.
към текста >>

Не е важно да знаеш по какъв начин, важно е да знаеш, че той е с тебе, другар в пътя ти, и това е достатъчно.
Работата е да говорим истината, а не да я прикриваме, и аз за това съм дошъл да ти говоря за истината, да я разбираш и да я проумяваш и да я имаш винаги в живота си за водител. Съмненията, които постоянно проникват в душата ти и ума ти, възпират временно твоя успех. Аз съм ти казвал толкова пъти, че не си сам в тоя свят и че твоят живот зависи от Бога и той го урежда постоянно. Спасението ти е изработено много отдавна, преди ти да го знаеш, от тебе се изисква само да приемеш това, което ти се дава като дар. Преди всичко трябва да знаеш, че Бог те придружава винаги по един или по друг начин в тоя свят. Не е важно да знаеш по какъв начин, важно е да знаеш, че той е с тебе, другар в пътя ти, и това е достатъчно. Ето това да вярваш е върховната благодат за сърцето ти. Защото то трябва за Бога да е привързано и нему да принадлежи винаги. Не трябва никакви второстепенни мисли да отвличат ума ти в нищо. Каквото и да притежаваш в този свят, то е временно. А същинските и добри неща, това са вечните, те са нещата на бъдещия живот, вечното богатство, което принадлежи на твоята душа.
към текста >>

Аз съм гледал колко пъти дяволът е посаждал някои плевели в живота ти, но ти си ги узнавал с време и си ги потъпквал с духа си, да не се изявяват.
Но Бог е осуетил техните замисли и намерения. Той те е покровителствал винаги и е бил близо до душата ти в най-опасните минути на живота ти. Аз ти говоря това — твоят приятел, който съм дошъл нарочно да ти говоря за тия неща, които си искал от Бога и си се молел. И аз се радвам днес, че съм при тебе, че мога да ти говоря лице с лице, и знаеш ли защо? Защото душата ти сега е свободна и ти с търпение очакваш даровете и благословенията Господни. Аз съм гледал колко пъти дяволът е посаждал някои плевели в живота ти, но ти си ги узнавал с време и си ги потъпквал с духа си, да не се изявяват. Но Бог, който е виждал всичките твои добри усилия, той те е благославял и е поразявал злото още на място и го е оставял като звяр без зъби и нокти, за да ти служи за добро, и сега аз присъствам в това място, за да ти помагам, за да те укрепвам постоянно. Дните, които идват за тебе, са дни на благодат и благословение. Да бъде Господ благословен за многото си милост и благост. Ставай и лягай с тази мисъл, че Господ е близо. Аз ти казвам да не се угнетява сърцето ти.
към текста >>

22. 06.РАЗГОВОР ТРЕТИ

В света има много учения, но само едно от тях е съществено и съставлява храна за душата и другите са или лъжливо съвършени, или пък съставляват само един вид развлечение на ума, като не му дават време да се погрижи за себе си, за доброто на своята душа.
Здравата храна има предназначение, ако самият организъм не е повреден или покварен, да изпъди нездравословните вещества, като ги замести със здравословни. Така е със Словото Божие, то има предвид да освободи душата от всичко лъжливо и измамливо и да я запълни със здравото учение на живота, който е виделина и веселие на сърцето. Както при временната храна човек трябва да чувства глад преди да се храни, тъй е и при духовната. Но не само той трябва да чувства потреба, но в същото време да отбира своята храна, да не би по някой непредвиден начин да се нахрани с известна храна, която може да го повреди. Тъй както при вземането на веществената храна промисълът е турил посредством свои установени закони на света предпазителни средства у самите человеци, тъй също и в душата има такива взети мерки и даже по-добри, за да може всеки, който иска да се предпази от едно измамливо учение, от една престорена истина, която има видът на истината, но не и същността. В света има много учения, но само едно от тях е съществено и съставлява храна за душата и другите са или лъжливо съвършени, или пък съставляват само един вид развлечение на ума, като не му дават време да се погрижи за себе си, за доброто на своята душа. Ето опасността на человеческия живот. Человеците мислят, че имат истината и че са учени от нея, а пък в действителност аз виждам техният живот е отпаднал, той е заразен от главата до петите с пороци. Това е една очевидна истина, че тук в това има примесена някаква измама, другояче това не би се забелязало. За да се излекува раната, трябва да се прибегне до подходящите лекарства. Тия лекарства за душата са истините Божии, които се дават във вид на заповеди, да не прави това, да не прави онова - просто да не правиш никакво зло дело и да помислиш лоша мисъл, защото в тия неща седи отровата на пъкъла.
към текста >>

А като приемеш любовта като една върховна заповед, тя само по себе си има тази сила, че може да ни разтвори всичките добри пътища и да ни покаже в какво седи върховната добродетел, която е едната страна на нашия сърдечен свят.
Това е една очевидна истина, че тук в това има примесена някаква измама, другояче това не би се забелязало. За да се излекува раната, трябва да се прибегне до подходящите лекарства. Тия лекарства за душата са истините Божии, които се дават във вид на заповеди, да не прави това, да не прави онова - просто да не правиш никакво зло дело и да помислиш лоша мисъл, защото в тия неща седи отровата на пъкъла. Бог от своя страна, като знае всичко и е всемъдър, казва пак в положителни заповеди кое трябва да се прави според неговата воля. Той е казал много кратко: Да любиш Господа Бога твоего и ближния своего както себе си. А като приемеш любовта като една върховна заповед, тя само по себе си има тази сила, че може да ни разтвори всичките добри пътища и да ни покаже в какво седи върховната добродетел, която е едната страна на нашия сърдечен свят. А знаеш ли защо ти говоря за нашия, защото щом се приеме любовта като закон и като върховна добродетел, тя става на всинца ни обща връзка и ние не сме вече чужди един на друг, но ближни. И да не ти се вижда чудно. Ето тая любов на Господа твоего ме е изпроводила да ти говоря и да разменя Господните мисли с твоята душа, да те укрепя, да те повдигна духом да гледаш и виждаш това, което до сега не си виждал, и да разбереш това, което не си разбрал. А при това разбираш ли каква голяма тайна лежи пред тебе - тази любов, това мое присъствие, този мой говор с твоята душа. Аз виждам и познавам, че ти още се двоумиш, някакво съмнение прониква още в твоята душа дали това е истина или не.
към текста >>

Може ли детето, което е приемало толкова пъти храна от майка си, което е слушало толкова пъти нейния глас, да се съмнява в нея.
Ето тая любов на Господа твоего ме е изпроводила да ти говоря и да разменя Господните мисли с твоята душа, да те укрепя, да те повдигна духом да гледаш и виждаш това, което до сега не си виждал, и да разбереш това, което не си разбрал. А при това разбираш ли каква голяма тайна лежи пред тебе - тази любов, това мое присъствие, този мой говор с твоята душа. Аз виждам и познавам, че ти още се двоумиш, някакво съмнение прониква още в твоята душа дали това е истина или не. Ти се боиш от мене да не би да съм някакъв призрак по твоята душа или пък по твоето въображение, но истината, която аз полагам пред тебе, е тази: опитай ме и ще ме познаеш, че съм благ и благоутробен. Повикай ме и аз ще ти отговоря и ти ще ме познаеш. Може ли детето, което е приемало толкова пъти храна от майка си, което е слушало толкова пъти нейния глас, да се съмнява в нея. Не казвам, че това е невъзможно, но ти, който си приемал от Бога толкова добрини и си слушал толкова пъти неговия глас, все още се съмняваш в неговото присъствие и мислите на сърцето ти те блазнят. И нека да ти кажа чисто и ясно, да знаеш, че аз зная защо любовта ти към Бога не е съвършена. Ти говориш за него, но не си готов да сториш всичко за него. Ето, това е то, което те обърква тебе, твоето двоумение. Днес едно мислиш, утре друго.
към текста >>

Не казвам, че това е невъзможно, но ти, който си приемал от Бога толкова добрини и си слушал толкова пъти неговия глас, все още се съмняваш в неговото присъствие и мислите на сърцето ти те блазнят.
А при това разбираш ли каква голяма тайна лежи пред тебе - тази любов, това мое присъствие, този мой говор с твоята душа. Аз виждам и познавам, че ти още се двоумиш, някакво съмнение прониква още в твоята душа дали това е истина или не. Ти се боиш от мене да не би да съм някакъв призрак по твоята душа или пък по твоето въображение, но истината, която аз полагам пред тебе, е тази: опитай ме и ще ме познаеш, че съм благ и благоутробен. Повикай ме и аз ще ти отговоря и ти ще ме познаеш. Може ли детето, което е приемало толкова пъти храна от майка си, което е слушало толкова пъти нейния глас, да се съмнява в нея. Не казвам, че това е невъзможно, но ти, който си приемал от Бога толкова добрини и си слушал толкова пъти неговия глас, все още се съмняваш в неговото присъствие и мислите на сърцето ти те блазнят. И нека да ти кажа чисто и ясно, да знаеш, че аз зная защо любовта ти към Бога не е съвършена. Ти говориш за него, но не си готов да сториш всичко за него. Ето, това е то, което те обърква тебе, твоето двоумение. Днес едно мислиш, утре друго. Днес едно чувстваш, утре - друго.
към текста >>

Аз зная, ти си чел Словото Божие много пъти и си казвал добре, това е истина, което се говори тук, но то се е говорило и писало преди толкова хиляди години от человеци, подобни на мене в много отношения, пак съмнението прониква в твоето сърце и ти тайно си казваш, да не те чуе никой, дали това не са измислици техни, приписвани на Бога.
Какво по-добро свидетелство може да се даде на теб или на другиго, освен това. Когато дойде слънцето на живота, какво по-добро от това свидетелство може да се даде някому, който вярва. Не е ли самата светлина и топлина, която всеки усеща и чувства, най-доброто свидетелство за истината. Несъмнено, когато някой почне да чувства виделината Божия и да усеща неговата любов в душата си, не е ли това едно свидетелство, че Бог е посетил тази душа, че е открил вече своето присъствие по един непосредствен и вътрешен начин, има ли вече място за съмнение и колебание за Божието присъствие? Не. Аз, който присъствам и който ти говоря сега на теб, не съм ли най-доброто свидетелство, което Бог ти дава лично. Аз зная, ти си чел Словото Божие много пъти и си казвал добре, това е истина, което се говори тук, но то се е говорило и писало преди толкова хиляди години от человеци, подобни на мене в много отношения, пак съмнението прониква в твоето сърце и ти тайно си казваш, да не те чуе никой, дали това не са измислици техни, приписвани на Бога. О, приятелю, защо мамиш себе си и защо се пресилваш към духа на неверието. Този е един таен грях, много таен, който никой не вижда. Ти мислиш, че не си извършил нищо лошо с това никому. Злина си сторил, като си допуснал тая мисъл да се загнезди и да стане една пречка на живота ти. А с това ти си огорчил Бога, като не му се доверяваш, като постоянно го пъдиш от душата си с тези твои тайни грехове.
към текста >>

Това аз ще те науча и ще отворя път широк да ходиш и изпълняваш волята Господня.
Но Бог ще ги поучава в закона си всеки ден. Той има хиляди начини, по които може да предаде своята истина. Отвори сърцето си и дай място на Господа да влезе и да се въдвори напълно в твоята душа. Достатъчно е вече времето, което е изминало в съмнения, двоумения, колебания и хиляди други извинения. Сега е вече време благоприятно, ден избран и посветен Господу, в който ти трябва да му служиш тъй, както е нему угодно. Това аз ще те науча и ще отворя път широк да ходиш и изпълняваш волята Господня. Виждам, че те смущават думите ми. Дръж съвестта си чиста, да не те смущава нищо. Земята е Господня и всичко, което е по нея. Тогова, когото Бог не осъжда, никой друг не може да осъди. Аз днес ти говоря и да знаеш това и да го пазиш в сърцето си.
към текста >>

Ходи в пътя ми и не бой се.
Този Истии, който ти диктувам тайните на царството Божие, и всяко сърце, което го приема и проумява, е мое чадо. Аз те следя навсякъде и те пазя във всичко и ти давам своята благодат да растеш и да се усъвършенстваш в познанието на моето Слово и желая да си подобен на Този, който е виделина и добродетел всякога. Тогава Господ ще се весели и ще направи жилището си у теб и там ще живее винаги. „Земята и небето ще преидат, но моите думи няма да се изменят, защото аз съм Бог живии, моето Слово пребъдва във век и аз го оживявам в род и род, за да ме знаят и да ми се боят всички." 3. Не съм те измамил, нито съм те излъгал, говори Господ, но те опитах, за да те позная верен ли си и дали ще ходиш по съветите ми, и дали ще изпълняваш заповедите ми, които ти предлагам. Ходи в пътя ми и не бой се. Изпълнявай думите ми и ще познаеш, че съм благ и благоутробен и ще опиташ моята верност, че е неизменяема. Положи търпението в душата си и ме чакай, докато се облека в силата си и застана да се съдя за правдата си. Ей, казвам ти, ще въздам всекиму според делата му. Няма да се забавя в пътя си, в който ме чакат, ще се явя и ще ти помогна на време. 5 декември 1904 година - Ти, в когото се движим и живеем ден чрез ден, изпроводи твоята мъдрост отгоре да ръководи стъпките ми и да осветява пътя ми.
към текста >>

Няма да се забавя в пътя си, в който ме чакат, ще се явя и ще ти помогна на време.
3. Не съм те измамил, нито съм те излъгал, говори Господ, но те опитах, за да те позная верен ли си и дали ще ходиш по съветите ми, и дали ще изпълняваш заповедите ми, които ти предлагам. Ходи в пътя ми и не бой се. Изпълнявай думите ми и ще познаеш, че съм благ и благоутробен и ще опиташ моята верност, че е неизменяема. Положи търпението в душата си и ме чакай, докато се облека в силата си и застана да се съдя за правдата си. Ей, казвам ти, ще въздам всекиму според делата му. Няма да се забавя в пътя си, в който ме чакат, ще се явя и ще ти помогна на време. 5 декември 1904 година - Ти, в когото се движим и живеем ден чрез ден, изпроводи твоята мъдрост отгоре да ръководи стъпките ми и да осветява пътя ми.
към текста >>

5 декември 1904 година - Ти, в когото се движим и живеем ден чрез ден, изпроводи твоята мъдрост отгоре да ръководи стъпките ми и да осветява пътя ми.
Ходи в пътя ми и не бой се. Изпълнявай думите ми и ще познаеш, че съм благ и благоутробен и ще опиташ моята верност, че е неизменяема. Положи търпението в душата си и ме чакай, докато се облека в силата си и застана да се съдя за правдата си. Ей, казвам ти, ще въздам всекиму според делата му. Няма да се забавя в пътя си, в който ме чакат, ще се явя и ще ти помогна на време. 5 декември 1904 година - Ти, в когото се движим и живеем ден чрез ден, изпроводи твоята мъдрост отгоре да ръководи стъпките ми и да осветява пътя ми.
към текста >>

23. 07.РАЗГОВОР ЧЕТВЪРТИ

И този Дух на пълната святост ще извърши и ще издейства твоето спасение и ще ти отвори пътя на царството Божие, да влезеш и да възприемеш съкровените дарове на Господа, които ти е определил, и които трябва да приемеш, защото онзи, който е напълно роден от Бога и неговия Дух може да възприеме тайните на царството Божие и само той може да възприеме всяка благодат и всяка пълнота на духа и да стане едно с Господа.
Който не се роди от Бога, не може да възприеме духовния живот, нито може да го разбере, защото той духовно се изпитва и възприема. Всяка душа, преди да се облече в дрехата на любовта, на безсмъртието, трябва да възприеме вечния живот, който е сам Господ спасителят. Това е необходимо за тебе: да се родиш от Бога и от неговия Дух. Затова и присъствам, за да извърша това дело в твоята душа според предопределението Божие, който в своето вечно усмотрение е решил да ти стори това добро, да те облече в живота на безсмъртието и да те приеме в своето царство като Син на Истината, когото определя да му служиш. Това служение ще бъде под въздействието на Духът, който ти говори чрез мен, и който сам действа в твоето сърце, за да произведе онова деяние на Божието въплъщение вътре в тебе. И този Дух на пълната святост ще извърши и ще издейства твоето спасение и ще ти отвори пътя на царството Божие, да влезеш и да възприемеш съкровените дарове на Господа, които ти е определил, и които трябва да приемеш, защото онзи, който е напълно роден от Бога и неговия Дух може да възприеме тайните на царството Божие и само той може да възприеме всяка благодат и всяка пълнота на духа и да стане едно с Господа. Без това вътрешно променение и това вътрешно обединение Бог не може никога и по никой начин да влезе във връзка с една паднала душа. Този е неговия път, който той сам е положил пред вечността и под който съблюдава своята верност спрямо своите чада. Затова е казано, че всеки, който е роден от Бога, и всеки, който е роден от Духът, слуша неговия глас и иде към виделината, защото Бог е виделина. И всякой, който иде към виделината, възприема Бога в душата си и всякой, който слуша неговия глас възприема Духът в сърцето си, за да се запечата и пази истината. Ето, затова аз присъствам, за да съм свидетел на Божията благодат, която работи, и да съм посредник на Духа, който освещава и извършва определеното от Господа Бога на всяка виделина, комуто да бъде всяка слава и чест.
към текста >>

Този е неговия път, който той сам е положил пред вечността и под който съблюдава своята верност спрямо своите чада.
Това е необходимо за тебе: да се родиш от Бога и от неговия Дух. Затова и присъствам, за да извърша това дело в твоята душа според предопределението Божие, който в своето вечно усмотрение е решил да ти стори това добро, да те облече в живота на безсмъртието и да те приеме в своето царство като Син на Истината, когото определя да му служиш. Това служение ще бъде под въздействието на Духът, който ти говори чрез мен, и който сам действа в твоето сърце, за да произведе онова деяние на Божието въплъщение вътре в тебе. И този Дух на пълната святост ще извърши и ще издейства твоето спасение и ще ти отвори пътя на царството Божие, да влезеш и да възприемеш съкровените дарове на Господа, които ти е определил, и които трябва да приемеш, защото онзи, който е напълно роден от Бога и неговия Дух може да възприеме тайните на царството Божие и само той може да възприеме всяка благодат и всяка пълнота на духа и да стане едно с Господа. Без това вътрешно променение и това вътрешно обединение Бог не може никога и по никой начин да влезе във връзка с една паднала душа. Този е неговия път, който той сам е положил пред вечността и под който съблюдава своята верност спрямо своите чада. Затова е казано, че всеки, който е роден от Бога, и всеки, който е роден от Духът, слуша неговия глас и иде към виделината, защото Бог е виделина. И всякой, който иде към виделината, възприема Бога в душата си и всякой, който слуша неговия глас възприема Духът в сърцето си, за да се запечата и пази истината. Ето, затова аз присъствам, за да съм свидетел на Божията благодат, която работи, и да съм посредник на Духа, който освещава и извършва определеното от Господа Бога на всяка виделина, комуто да бъде всяка слава и чест. Прочее, нека душата ти да има мир и тихо упование, защото в Божиите решения няма никаква отмяна. Аз ти казвам това, който съм те ръководил от самото начало и съм те подбуждал вътрешно с неуморима сила да четеш Словото ми, да се трудиш да ходиш по стъпките ми, да се молиш и да желаеш върховната благодат от Господа Бога и да се въдворяваш и възстановяваш в него постоянно.
към текста >>

Ще изгладя всичките ти пътища.
И овцете, които имам, никой не може да ги заграби от моята ръка. Да се не бои твоето сърце, струвай всичко, което ти казва моят свят Дух. Божиите работи и Божиите слова се проверяват чрез дела в живота. Не който иска и който се стреми сам, но на когото Бог е дал доброволно от своя дар, нему принадлежи всичко. Тези мои думи ги запечати в сърцето си и знай, че аз съм близо и винаги готов да ти помагам. Ще изгладя всичките ти пътища. Ще ходиш от нине винаги в моето присъствие и ще благославям в теб всеки ден всичките ти дела, ще прозябнат като дървета, посадени при водните оттоци. Ето Божията мъдрост, ето Божиите дела, които възвещават Неговата слава. Това, което има наскоро да видиш, ще те направи да проумееш това, което е скрито в небето за теб. Там, в този живот горе, ще разбереш благостите Божии и ще проумееш неизказаната негова милост. Там в това общо тържество на всичките синове и дъщери Божии ще видиш славата ми, която съм имал преди създаването на всемира.
към текста >>

Всичко това е чудно за тебе и те кара да се удивляваш, но бъди верен, ще познаеш, че това са мои думи.
Той е истинен, който говори отначало. Той е Истии, който е слязъл отгоре и възлязъл, който изпълня света със своята слава, която е отражение на неговото могъщество с Отца на виделината, в когото всичката Божествена пълнота обитава. Всички тези зрънца и добри семенца, които днес хвърлих в твоята душа, ще израстнат един ден и ти ще провериш сам моите думи чрез Духът ми, че са истинни и святи, и че действително аз съм ти говорил с думите на любовта. Ти тогава ще познаеш напълно Духът на твоя благ Господ, когото макар и още да не виждаш с твоите очи, но ще дойде време, когато очите ти ще се отворят, ти ще ме познаеш с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си душа и сила. Този ще бъде той, твоят ден, когато приемеш всичките ми благословения. Всичко това е чудно за тебе и те кара да се удивляваш, но бъди верен, ще познаеш, че това са мои думи. Истината е духът на Словото. Духът е, който дава живот, буквата нищо не ползува. Това, което аз ти говоря, Дух и Истина е. Истината съм аз - Господ твой и живот съм аз, Бог твой, и Духът ми е твой ръководител, който те води, който те учи и оживотворява словото ми всеки ден в твоето сърце, за да ме познаваш. Слушал си всеки ден моето слово.
към текста >>

24. 10.МИСЛИ И СЪЖДЕНИЯ

Той ще бъде с теб в пътя, който ти е назначил и ще те ръководи с крепката си ръка.
С търпение и вяра в Господа всичко се придобива. Господ е винаги близо при своите избраници. Ти ще опиташ скоро неговата благост. Той ще ти помогне в тия усилни времена. Има да ти съобщя много неща. Той ще бъде с теб в пътя, който ти е назначил и ще те ръководи с крепката си ръка. Милостта му ще те озарява всяка сутрин и вечер, и не ще има невъзможни неща за неговата благост и любов. Той ще идва рано всякога и ще те вдъхновява с мислите на Духа си и ще всява благите желания на душата си. Ще те вдига преди зорите и ще прекарва часовете на деня с душата ти и ще те весели постоянно в пътя си. Няма да бъдеш лишаван от нищо добро. Ето този Дух на Истината ще обитава с тебе.
към текста >>

Ще те вдига преди зорите и ще прекарва часовете на деня с душата ти и ще те весели постоянно в пътя си.
Той ще ти помогне в тия усилни времена. Има да ти съобщя много неща. Той ще бъде с теб в пътя, който ти е назначил и ще те ръководи с крепката си ръка. Милостта му ще те озарява всяка сутрин и вечер, и не ще има невъзможни неща за неговата благост и любов. Той ще идва рано всякога и ще те вдъхновява с мислите на Духа си и ще всява благите желания на душата си. Ще те вдига преди зорите и ще прекарва часовете на деня с душата ти и ще те весели постоянно в пътя си. Няма да бъдеш лишаван от нищо добро. Ето този Дух на Истината ще обитава с тебе. Неговата мъдрост и знание ще бъде твоя подпора. Под неговите крила, под защитата на неговата държавна ръка ти ще бъдеш в безопасност винаги. Желанията на сърцето ти ще се изпълнят според великата благост, която той има.
към текста >>

Но веднъж сърцето като се просвети и то е надарено с вътрешно съждение, което много пъти е по-вярно и право, отколкото разсъждението на кой да е философ.
Това изречение може да се разбира различно. Еврейският проповедник говори за человеците изобщо. Ако един, който и да е, който не може да владее сърцето си, но се влече отподире му без разум, без разсъждение, не е ли дете от първа степен? В децата изобщо всичко зависи от минутната прищявка, която моментално се ражда и изчезва. Всички хора изобщо, които не са просветени от мисълта и Духът Божий, са деца на природата, тласкани и оборвани от външните стихии. Но веднъж сърцето като се просвети и то е надарено с вътрешно съждение, което много пъти е по-вярно и право, отколкото разсъждението на кой да е философ. Умът много пъти може да провери един факт, когато сърцето може да го опита. Умът може да провери събитията, а сърцето да ги докаже. Умът от известни явления може да дойде до известно заключение, че душата в еди-кого си се е влюбила в някой предмет, а сърцето може да засвидетелства самата истина. Сърцето стои в по-близки отношения с действията на душата. То е по-отзивчиво към нейните желания, но злото седи в това, че като се е развалило, с време е несъстоятелно в своето природно състояние да даде пълен отглас на всичко, което тя желае.
към текста >>

Умът много пъти може да провери един факт, когато сърцето може да го опита.
Еврейският проповедник говори за человеците изобщо. Ако един, който и да е, който не може да владее сърцето си, но се влече отподире му без разум, без разсъждение, не е ли дете от първа степен? В децата изобщо всичко зависи от минутната прищявка, която моментално се ражда и изчезва. Всички хора изобщо, които не са просветени от мисълта и Духът Божий, са деца на природата, тласкани и оборвани от външните стихии. Но веднъж сърцето като се просвети и то е надарено с вътрешно съждение, което много пъти е по-вярно и право, отколкото разсъждението на кой да е философ. Умът много пъти може да провери един факт, когато сърцето може да го опита. Умът може да провери събитията, а сърцето да ги докаже. Умът от известни явления може да дойде до известно заключение, че душата в еди-кого си се е влюбила в някой предмет, а сърцето може да засвидетелства самата истина. Сърцето стои в по-близки отношения с действията на душата. То е по-отзивчиво към нейните желания, но злото седи в това, че като се е развалило, с време е несъстоятелно в своето природно състояние да даде пълен отглас на всичко, което тя желае. Доброто намира отглас в сърцето, но не може да намери в него сила да го изрази, понеже един от главните недостатъци е неговият вътрешен страх да не би като стори нещо добро, да изгуби своята облага.
към текста >>

Кой не е усещал борбата в себе си, когато по някой път человек се е решавал да стори добро, а пък сърцето се е бояло да не би да остане в лишение след време като помогне с нещо осезателно.
Умът може да провери събитията, а сърцето да ги докаже. Умът от известни явления може да дойде до известно заключение, че душата в еди-кого си се е влюбила в някой предмет, а сърцето може да засвидетелства самата истина. Сърцето стои в по-близки отношения с действията на душата. То е по-отзивчиво към нейните желания, но злото седи в това, че като се е развалило, с време е несъстоятелно в своето природно състояние да даде пълен отглас на всичко, което тя желае. Доброто намира отглас в сърцето, но не може да намери в него сила да го изрази, понеже един от главните недостатъци е неговият вътрешен страх да не би като стори нещо добро, да изгуби своята облага. Кой не е усещал борбата в себе си, когато по някой път человек се е решавал да стори добро, а пък сърцето се е бояло да не би да остане в лишение след време като помогне с нещо осезателно. Ето грешката. Сърцето има своите лични интереси винаги пред очи и за тях много пъти жертва най-доброто и благото. Ако да не се противехме на тия капризи, то би ни продало и душата. В сърцето е седалището, гдето може да се загнезди доброто и злото, затова то има най-голяма нужда, както и почвата, да се обработва. Сърцето е почвата, в която растат всички добри растения и бурени.
към текста >>

Сърцето има своите лични интереси винаги пред очи и за тях много пъти жертва най-доброто и благото.
Сърцето стои в по-близки отношения с действията на душата. То е по-отзивчиво към нейните желания, но злото седи в това, че като се е развалило, с време е несъстоятелно в своето природно състояние да даде пълен отглас на всичко, което тя желае. Доброто намира отглас в сърцето, но не може да намери в него сила да го изрази, понеже един от главните недостатъци е неговият вътрешен страх да не би като стори нещо добро, да изгуби своята облага. Кой не е усещал борбата в себе си, когато по някой път человек се е решавал да стори добро, а пък сърцето се е бояло да не би да остане в лишение след време като помогне с нещо осезателно. Ето грешката. Сърцето има своите лични интереси винаги пред очи и за тях много пъти жертва най-доброто и благото. Ако да не се противехме на тия капризи, то би ни продало и душата. В сърцето е седалището, гдето може да се загнезди доброто и злото, затова то има най-голяма нужда, както и почвата, да се обработва. Сърцето е почвата, в която растат всички добри растения и бурени. За да се оплодотвори тая първобитна почва, която е изгубила много от своята първа природа, необходимо е да се подсолява, за да придобие първото си състояние. От тази душевна почва вземат вида си и храната си всички мисли и чувства; тяхното благосъстояние зависи от благосъстоянието на сърцето, то е извор неизтощим и ако той се опазва, може да разхлади и напои всичките малки цветенца, които сам Бог е посадил.
към текста >>

За да се оплодотвори тая първобитна почва, която е изгубила много от своята първа природа, необходимо е да се подсолява, за да придобие първото си състояние.
Ето грешката. Сърцето има своите лични интереси винаги пред очи и за тях много пъти жертва най-доброто и благото. Ако да не се противехме на тия капризи, то би ни продало и душата. В сърцето е седалището, гдето може да се загнезди доброто и злото, затова то има най-голяма нужда, както и почвата, да се обработва. Сърцето е почвата, в която растат всички добри растения и бурени. За да се оплодотвори тая първобитна почва, която е изгубила много от своята първа природа, необходимо е да се подсолява, за да придобие първото си състояние. От тази душевна почва вземат вида си и храната си всички мисли и чувства; тяхното благосъстояние зависи от благосъстоянието на сърцето, то е извор неизтощим и ако той се опазва, може да разхлади и напои всичките малки цветенца, които сам Бог е посадил. Сърцето е символ на Едемския рай, в който човек бе поставен от първом. В него тогава живееше мир и радост. Всичките малки цветенца там весело растеха под Божието благословение и дърветата богато даваха своите плодове; тварите безопасно ходеха и человек бе свободен. Но в този рай, в това сърце бяха насадени двете начала на познание, те са двете дървета на познанието на добро и зло и дървото на живота.
към текста >>

Но Господ, който те възлюби и призва да влезеш в неговото царство, ти дойде на помощ на време да те осветли и упъти да не отпаднеш от благодатта.
* * * Да се не бои твоето сърце. Твоите намерения и желания ще дойде време да се изпълнят. Трябва да се подвизаваш вътрешно, да се укрепваш в силата на вярата и в духа на молитвата. Зная, че си заобиколен с много мъчнотии вътрешни и външни, имаш големи препятствия от нечисти духове. Но Господ, който те възлюби и призва да влезеш в неговото царство, ти дойде на помощ на време да те осветли и упъти да не отпаднеш от благодатта. Ето, аз ида от небесното жилище и ти нося това уверение. Има да станат много промени в тоя народ. Едно вътрешно движение ще стане. Ще бъдеш укрепен в сила Божия да поддържаш неговото дело. Това дело ще се съгради от Господа.
към текста >>

Светлината, която става от ден на ден по-силна и внушителна, виделината, която ни е озарила, прави денят на душата ни да се развиделява.
Значи има да дойде пълната свобода на Божието дарование. Тия дни се приближават, ние сме в тях. Любовта, която вече работи в нашите сърца, съзнанието, което прониква в душата ни, е знак, че Господ е почнал да влага закона си в нашите вътрешности. Евангелската истина, която прониква и в най-тъмните места на нашия живот, е свидетел на това. Обръщането е почнало и ние очакваме неговите резултати. Светлината, която става от ден на ден по-силна и внушителна, виделината, която ни е озарила, прави денят на душата ни да се развиделява. Тъмнината прехожда и зората и зорницата, която е изгряла, показва, че думите Господни идат да се изпълнят. Ние вече чуваме гласа на Бога да ни призовава от всяко място и от всякой народ, да ни призовава да се съберем около него. Защото Израил не са онези, които са обрязани по плът, но онези, които по дух имат печата негов, обручението на Духа. Те са духовният Израил, людете на Бога нашего. Ние сме зачатъка на неговата слава.
към текста >>

Нас ще ни управлява тогава малко дете-кърмилниче, защото Господ ще е наш светилник.
Нашите радости и нашите скърби ще бъдат едни. В нас ще живее един дух и ум. Доволството ни ще бъде пълно. Ние ще бъдем тъй благи и изпълнени с Духът на Правдата, Милостта и Любовта, щото не ще се чува вече ръмженето на духа на лукавия, духът на разединение, на омраза, на гняв, на гордост, сластолюбие, похотливост. Не, ние ще бъдем люде благоразумни, люде пълни с почитанието на Истината. Нас ще ни управлява тогава малко дете-кърмилниче, защото Господ ще е наш светилник. Какъв ще е онзи ден, когато се пробудим в пълното съзнание, когато възприемем царството Божие, когато изхвърлим всяка лукава мисъл и всяко лукаво желание и се очистим, както болен человек от нечистата си кръв. Ще станем хора здрави по ум и сърце. Главната спънка в живота са лукавите мисли и лошите желания. От тях като се освободим, делото е извършено. Ето защо ние трябва да се приближим при Господа, да се обърнем към него и Той да се обърне към нас и ще ни помилва, както баща милва своите деца.
към текста >>

Онзи, който е загубил пътя си, показва, че се е отклонил от първото си направление.
Главната спънка в живота са лукавите мисли и лошите желания. От тях като се освободим, делото е извършено. Ето защо ние трябва да се приближим при Господа, да се обърнем към него и Той да се обърне към нас и ще ни помилва, както баща милва своите деца. В какво има да се съмняваме повече? Съмнението, двоумението са присъщи на слабите и на тъмнината, която все още владее. Онзи, който е загубил пътя си, показва, че се е отклонил от първото си направление. Неговият ум е в тъмнота. Той не знае къде е и къде се намира. Той не знае на къде отива и на какво място ще излезе. Неговите понятия са смътни, пълни с неопределеност. Той се просто лута от място на място, като взема ту едно, ту друго направление.
към текста >>

Пътища много, но един е пътят - към мястото, към определената цел.
Неговият ум е в тъмнота. Той не знае къде е и къде се намира. Той не знае на къде отива и на какво място ще излезе. Неговите понятия са смътни, пълни с неопределеност. Той се просто лута от място на място, като взема ту едно, ту друго направление. Пътища много, но един е пътят - към мястото, към определената цел. Изгубените хора въобще много бъбрят, много викат и то не е от нищо друго, освен от несъзнателен страх. Те се провикват дано да ги чуе някой, но за такива хора има надежда, които не са се отчаяли, които още имат надеждата и търсят мястото на своя дом. Макар и зората да е тъмна и мрачна, макар и нощта да се е надвесила над тях, техните ближни ще ги намерят и спасят. Няма ли хора, които така да са изгубени в този свят? Има. Светът е пълен с такива нещастници.
към текста >>

Всеки един от тях следва своя определен път, своето предназначение.
Колко сладки и утешителни са тия думи. Да, законът е емблема на порядък и безопасност. Там, гдето Той царува, има ред и тишина и всички живеят в безопасност. Погледнете към небето и вижте там, гдето законът царува, каква тишина преобладава. Как ония безбройни светове, които се намират под негово управление, ни изпращат свойта светлина. Всеки един от тях следва своя определен път, своето предназначение. И там има песни и славословия. Те не са изгубени светове, както нашия, тях Бог ги управлява. Какви значущи думи са тия на Христа: „Да бъде твоята воля на земята, както на небето." Когато ние всички се подчиним един ден на Божия закон и тръгнем в пътя, който ни е определен, ние ще бъдем тъй блажени и щастливи, както и те. Няма вече да се лутаме в пространството неопределено, но ще имаме цел и стремление към една определена посока, която ще знаем, тя е да любим Бога и да бъдем любени от него. Да свързва този велик закон душите ни в хармония, във вечна Божия хармония, във вечен небесен порядък.
към текста >>

Те не са изгубени светове, както нашия, тях Бог ги управлява.
Там, гдето Той царува, има ред и тишина и всички живеят в безопасност. Погледнете към небето и вижте там, гдето законът царува, каква тишина преобладава. Как ония безбройни светове, които се намират под негово управление, ни изпращат свойта светлина. Всеки един от тях следва своя определен път, своето предназначение. И там има песни и славословия. Те не са изгубени светове, както нашия, тях Бог ги управлява. Какви значущи думи са тия на Христа: „Да бъде твоята воля на земята, както на небето." Когато ние всички се подчиним един ден на Божия закон и тръгнем в пътя, който ни е определен, ние ще бъдем тъй блажени и щастливи, както и те. Няма вече да се лутаме в пространството неопределено, но ще имаме цел и стремление към една определена посока, която ще знаем, тя е да любим Бога и да бъдем любени от него. Да свързва този велик закон душите ни в хармония, във вечна Божия хармония, във вечен небесен порядък. Всичките дни на скърбящите са зли. А веселото сърце е винаги в пирувание.
към текста >>

Какви значущи думи са тия на Христа: „Да бъде твоята воля на земята, както на небето." Когато ние всички се подчиним един ден на Божия закон и тръгнем в пътя, който ни е определен, ние ще бъдем тъй блажени и щастливи, както и те.
Погледнете към небето и вижте там, гдето законът царува, каква тишина преобладава. Как ония безбройни светове, които се намират под негово управление, ни изпращат свойта светлина. Всеки един от тях следва своя определен път, своето предназначение. И там има песни и славословия. Те не са изгубени светове, както нашия, тях Бог ги управлява. Какви значущи думи са тия на Христа: „Да бъде твоята воля на земята, както на небето." Когато ние всички се подчиним един ден на Божия закон и тръгнем в пътя, който ни е определен, ние ще бъдем тъй блажени и щастливи, както и те. Няма вече да се лутаме в пространството неопределено, но ще имаме цел и стремление към една определена посока, която ще знаем, тя е да любим Бога и да бъдем любени от него. Да свързва този велик закон душите ни в хармония, във вечна Божия хармония, във вечен небесен порядък. Всичките дни на скърбящите са зли. А веселото сърце е винаги в пирувание. (Притчи 15:15).
към текста >>

Никога не обръщай внимание на мъчнотиите, които представляват повидимому непреодолими препятствия.
Една погрешка, която целият океан не може да измие, Бог обаче може да я премахне със своята благодат. Няма грях, който Святият му Дух да не може да очисти. Само онзи грях остава, който ние държим и спотайваме. Ако ние призовем Бога да ни даде сърце чисто и да обнови духа ни вътре в нас, и той ще го стори. Колкото и да си обезсърчен, колкото и да са те натиснали грижите и да са те нападнали изкушенията и лошите мисли, знай, че Господ е близо и може да те изцели от всяка душевна болест, стига да му се довериш искрено. Никога не обръщай внимание на мъчнотиите, които представляват повидимому непреодолими препятствия. Духът, който работи вътре в тебе, е достатъчен да те избави и от лукавия. Ако мислиш, че онзи, който е бил силен да вмъкне злото в тебе и да поквари сърцето ти, мисли тъй също, че Бог е още по-силен да изпъди и очисти всичко вътре в нази. Не се съмнявай, Господнята Любов е непреодолима и нея никой грях не може да я отвърне от пътя й. Спасението е от Господа и е дело на благодат. Ако искаш да имаш весел дух и мислите ти да бъдат благословени, помни това, което Бог е определил.
към текста >>

Не се съмнявай, Господнята Любов е непреодолима и нея никой грях не може да я отвърне от пътя й.
Ако ние призовем Бога да ни даде сърце чисто и да обнови духа ни вътре в нас, и той ще го стори. Колкото и да си обезсърчен, колкото и да са те натиснали грижите и да са те нападнали изкушенията и лошите мисли, знай, че Господ е близо и може да те изцели от всяка душевна болест, стига да му се довериш искрено. Никога не обръщай внимание на мъчнотиите, които представляват повидимому непреодолими препятствия. Духът, който работи вътре в тебе, е достатъчен да те избави и от лукавия. Ако мислиш, че онзи, който е бил силен да вмъкне злото в тебе и да поквари сърцето ти, мисли тъй също, че Бог е още по-силен да изпъди и очисти всичко вътре в нази. Не се съмнявай, Господнята Любов е непреодолима и нея никой грях не може да я отвърне от пътя й. Спасението е от Господа и е дело на благодат. Ако искаш да имаш весел дух и мислите ти да бъдат благословени, помни това, което Бог е определил. 1 октомври Три неща изисква Духът Божии. Да се храним добре, да живеем добре и да мислим добре.
към текста >>

Тогава ще ти се открие пътят Господен.
Той е тайната връзка на всичко: някои мисли винаги ще пребъдват и небесата винаги ще разказват неговата слава, ще възвещават правдата му и милостта му от род в род. Следователно, приеми чашата на спасението Господне и не роптай за своята участ. Каквото ти е определено, пренасяй го с търпение и кротост, с тия оръжия ще победиш. Размишлявай добре и върши волята му. Един ден неговата благодат ще те намери и неговата ръка ще те укрепи. Тогава ще ти се открие пътят Господен. Сега е тъмно, тогава ще бъде видело. В Бога няма измяна, това ти казвам аз. Свидетелството на този дух, който свидетелства заедно с твоя Дух, е вярно. „Всичко, каквото попросите в мое име, ще го направя." 2. Може ли земята или слънцето да пропадне, когато законът царува?
към текста >>

Той ще ти покаже пътя и начините, по които да проумяваш делата му.
Няма прочее никоя причина, която да те заставя да се плашиш или боиш от някого. Никому не си длъжен, освен на Бога. Всичко, което си придобил и което имаш, е дар негов. Гледай да го употребяваш добре и за добро, както за себе си, така и за другите. Бог, който живее в теб, ще те научи на всичко, което е най-добро и истинно. Той ще ти покаже пътя и начините, по които да проумяваш делата му. Вътрешните възмущения в душата ти са предизвестие, че времето на твоето обновление е близо. Когато малкото дете в утробата на майката почне да се движи и да усеща, че мястото му е станало тясно, то е вече признак, че е дошло времето на неговото освобождение. Не ще се мине много време и неговият глас ще се чуе, глас на радост, вън в широкия свят. Когато една девица почне да вижда образа на любовта и почне да й става тясно вътре в себе си, тя почва да се стреми да излезе от тясната ограда на баща си. Това е признак, че нейното време е дошло да влезе в обятията на брака, да даде място на по-широкия духовен живот.
към текста >>

„Много пъти като се отвлича человек от истината и забравя пътя, посочен му от Господа, сам си създава нещастията и страданията.
Що е една неприятност, освен едно незадоволство от видимата наредба на нещата. Ти съзираш един предмет или една вещ и ти се нрави и ти искаш да я присвоиш, но случаят не ти дава, ти се дразниш от несполуката. Сега да допуснем, че ти сполучваш да задоволиш желанието си, но един ден ние, което е нейната храна. Тук се явява потреба от вярата. Със сърце вярва някой за оправдание и с уста бива изповядването за спасение, защото казва Писанието: „Всеки, който вярва в Бога, няма да се посрами. „Много пъти като се отвлича человек от истината и забравя пътя, посочен му от Господа, сам си създава нещастията и страданията. Телата, които страдат в тоя свят, са онези, които са слабо организирани или нямат сила да се противят на външните влияния на природата. Така и душата, която е далеч от живота, е слаба да се противи на влиянията на злото, нея в такъв случай я увличат поривите на временните побуждения, най-малките причини стават понякога носители на големи нещастия. Какво накара Адама да вкусва от забраненото дърво? Едно просто на вид желание да си похапне и от забраненото ястие, в което му се струваше, че ще има някаква тайна облага или сила да придаде нещо на духа му. Но ето че вкуси и какво придоби?
към текста >>

Да изучаваш Божиите пътища, да съзерцаваш неговите мисли в тоя живот е много по-добре, отколкото да правиш каквото и да е друго нещо вън от това.
И какво придобиват? - Изгубили са от своята предишна тишина и радост. И за да прикрият своето унижение и нещастие, те почват да се обличат с хубави и скъпи дрехи, като влагат всичкото си достойнство в тях, понеже им липсва главното - духовна чистота и възвишеност. Техният дух е неспокоен, всичко им е противно и отвратително. Приятелю, една добра мисъл може да се спечели и с три гроша. Да изучаваш Божиите пътища, да съзерцаваш неговите мисли в тоя живот е много по-добре, отколкото да правиш каквото и да е друго нещо вън от това. Божиите наредби са вечните наредби. Тях да учи някой и да ги следва е облага за ума и душата. Да схващаме ония закони и сили, които крепят този порядък, е дело велико. Ако всеки ден печелиш по една добра мисъл и извършваш по едно добро дело, след време ти в същата мисъл ще бъдеш благат. Нека слушаме гласа на този, който говори всеки ден и нека изпълняваме неговата воля, тъй както той сам ни разкрива.
към текста >>

Да вървим в тесния път, да се стремим към съвършенството и Бог ще ни благослови.
Божиите наредби са вечните наредби. Тях да учи някой и да ги следва е облага за ума и душата. Да схващаме ония закони и сили, които крепят този порядък, е дело велико. Ако всеки ден печелиш по една добра мисъл и извършваш по едно добро дело, след време ти в същата мисъл ще бъдеш благат. Нека слушаме гласа на този, който говори всеки ден и нека изпълняваме неговата воля, тъй както той сам ни разкрива. Да вървим в тесния път, да се стремим към съвършенството и Бог ще ни благослови. 26. Господните мисли образуват человека и помислите му просвещават сърцето и ума. Богатството на живота е той и неговата любов е извор непрестанен за всекиго, който го търси. На жадния той ще даде да пие и на гладния да яде, и на всички, които го чакат, той ще им даде подкрепа. 5 ноември Господ е сторил добро на душата ми.
към текста >>

И свети са твоите пътища.
Да е благословен от нине Господ за неговата неизказана любов. Този е денят, в който ме е Господ осенил със святия си Дух. Този е денят, в който ме е Господ поменал и ме е посетил със своето присъствие. Господ ще ходи с мене. Свят си ти, Господи, Боже мой. И свети са твоите пътища. Ще пея от сега на Господа и ще се веселя в неговото присъствие. „Когато нечестивите се превъзнасят, человек се крие, но когато те погинват, праведните се умножават. Спаси, Господи, людете си и благослови ги с наследието си. Помилвал си ти, Господи, помилвал си ни. Жертва за нас себе си си дал.
към текста >>

Той знае всичките твои желания и промисля най-добрия път за тяхното осъществяване.
Вложил си в нас живот свой, облякъл си ни в любовта си, показал си ни благата си. В твоя дом ще стоим и ще ти служим, с теб наедно ще се веселим. Слава на Господа, хвала на неговото велико име. Свят, свят Господ. 12. Възложи надеждата си на Господа и уповавай на него с всичкото си сърце. Той знае всичките твои желания и промисля най-добрия път за тяхното осъществяване. Чакай го с най-голямо търпение, и не ще бъдеш посрамен. Той ще изпълни бедната ти душа с живот, сърцето ти с любов, умът ти с мъдрост. Господ сам ще те научи, ще даде знание на ума ти, което ще бъде светилник на душата. Твоят ум, колкото и беден да е, Господ е силен да го просвети и обогати. За Бога всичко е възможно да стори и той го сторва, когато желае.
към текста >>

Ходи в пътищата му и пази заповедите му и приемай любовта му.
А Господ, който строи и съгражда всичко той е постоянна радост за тебе. В него ти ще виждаш всичко да се движи в ред и пълнота, той ще ти бъде като ясно небе, украсено със своите хубости. И влагата на живота ще пада заран и вечер в твоята душа и там ще растат всичките плодове на небето. Господ сам ще полива твоята душа със своите милости. Слушай неговия глас, изпълнявай волята му. Ходи в пътищата му и пази заповедите му и приемай любовта му. Мъдростта му да ти бъде огърлие, истината като облекло и правдата като дреха (Лука 24:51) и така ще бъде с всеки, който възприема думите ми, ще бъде благословен. Този пост е редактиран от Hristo: 28 април 2014 - 12:07
към текста >>

25. 04.РАЗМИШЛЕНИЯ НА ДУХЪТ ХРИСТОВ

И тъй, пътят на живота е продължителен и труден за възкачване.
РАЗМИШЛЕНИЯ НА ДУХЪТ ХРИСТОВ II книга И тъй, пътят на живота е продължителен и труден за възкачване. За всяка стъпка за нагоре се изисква усилие, труд и постоянство. Висшите блага не се придобиват лесно. Казва се, който победи, нему ще се даде венеца на живота. Това е верно и право. Не могат всички да наследят царството Божие, защото у мнозина няма желание за доброто да сторят плод, достоен за покаяние.
към текста >>

Той има власт и сила да стори все, що желае и що мисли и няма кой да му се съпротивлява.
И това вътрешно предразположение Бог като съзира, определя само онези, в които има готовност и желание да пожертват всичко най-драгоценно, само да се сподобият с драгоценния бисер на царството Божие. Но всичко, което съм ти казал досега, не трябва да те обезпокоява, защото невъзможните неща у человека са възможни у Бога. Думата ми е за тебе, който не трябва да се смущаваш от нищо, защото на тебе всичко ти съдейства от Господа за добро. И тъй като Бог те е възлюбил, по това кой има да каже нещо. И ако той показва на тебе милостта си, кой може да се възпротиви, защото Бог не е человек, та да се изменя, нито человечески, та да се отвърне от намерението си. Той има власт и сила да стори все, що желае и що мисли и няма кой да му се съпротивлява. Обаче необходимо е да се научим да познаваме всичките Божии пътища и да ги пазим с целостта на сърцето си. В това седи съвършенството в познанието волята на единния, истинен Бог и Господ спасител. Велики са неговите благословения, които е приготвил за онези, които го любят. Там горе в небето има славни обиталища, приготвени за праведните, за чадата Божии. Имам още да ти съобщя, че в твоята душа вече Бог приготовлява онова велико изменение, което е свойствено само на синовете Божии.
към текста >>

Обаче необходимо е да се научим да познаваме всичките Божии пътища и да ги пазим с целостта на сърцето си.
Но всичко, което съм ти казал досега, не трябва да те обезпокоява, защото невъзможните неща у человека са възможни у Бога. Думата ми е за тебе, който не трябва да се смущаваш от нищо, защото на тебе всичко ти съдейства от Господа за добро. И тъй като Бог те е възлюбил, по това кой има да каже нещо. И ако той показва на тебе милостта си, кой може да се възпротиви, защото Бог не е человек, та да се изменя, нито человечески, та да се отвърне от намерението си. Той има власт и сила да стори все, що желае и що мисли и няма кой да му се съпротивлява. Обаче необходимо е да се научим да познаваме всичките Божии пътища и да ги пазим с целостта на сърцето си. В това седи съвършенството в познанието волята на единния, истинен Бог и Господ спасител. Велики са неговите благословения, които е приготвил за онези, които го любят. Там горе в небето има славни обиталища, приготвени за праведните, за чадата Божии. Имам още да ти съобщя, че в твоята душа вече Бог приготовлява онова велико изменение, което е свойствено само на синовете Божии. Твоята душа ще прогледне скоро като през нови очи на света и на всичко, което се върти около тебе, ще ти бъде тогава чудно да разбираш тия скрити тайни, които сега сплитат ума ти.
към текста >>

Имам още да ти съобщя, че в твоята душа вече Бог приготовлява онова велико изменение, което е свойствено само на синовете Божии.
Той има власт и сила да стори все, що желае и що мисли и няма кой да му се съпротивлява. Обаче необходимо е да се научим да познаваме всичките Божии пътища и да ги пазим с целостта на сърцето си. В това седи съвършенството в познанието волята на единния, истинен Бог и Господ спасител. Велики са неговите благословения, които е приготвил за онези, които го любят. Там горе в небето има славни обиталища, приготвени за праведните, за чадата Божии. Имам още да ти съобщя, че в твоята душа вече Бог приготовлява онова велико изменение, което е свойствено само на синовете Божии. Твоята душа ще прогледне скоро като през нови очи на света и на всичко, което се върти около тебе, ще ти бъде тогава чудно да разбираш тия скрити тайни, които сега сплитат ума ти. И мога ли аз да говоря по-откровено с теб, да ти дам да разбереш това, което съм натоварен да ти изявя, защото нещата имат значение само за онзи, който разбира, който има разумение в сърцето си. Не мисли, че небето е безчувствено към твоите усилия. Всяка стъпка, която ти вземаш напред, радва всички там горе. Ние не спим, но бодърстваме винаги.
към текста >>

И каква радост чувстваме ний, когато сме призвани даже да извършим най-малкото дело, което вас много пъти възмущава.
И мога ли аз да говоря по-откровено с теб, да ти дам да разбереш това, което съм натоварен да ти изявя, защото нещата имат значение само за онзи, който разбира, който има разумение в сърцето си. Не мисли, че небето е безчувствено към твоите усилия. Всяка стъпка, която ти вземаш напред, радва всички там горе. Ние не спим, но бодърстваме винаги. Ние не стоим, но работим винаги, нашата работа е в изпълнението на своята длъжност. И каква радост чувстваме ний, когато сме призвани даже да извършим най-малкото дело, което вас много пъти възмущава. Не ни е трудно, нито усещаме наскръбление, било когато трябва да извършим най-високата служба, било когато трябва да извършим най-малката и на глед нищожна. Единственото нещо, което огорчава духа ни понякога, то е когато ви виждаме да сте се заблудили и сте взели път противоположен на любовта Божия и ако не е Божието дълготърпение, ние скоро бихме се разправяли с грешките на другите и с лошите им постъпки. Но любовта изисква търпение, докато се препълни чашата на търпението и тогава беззаконията се наказват. Помнете, че небето не може да търпи ни най-малък грях, нито да го потули. Всеки грях трябва да се накаже и поправи.
към текста >>

Единственото нещо, което огорчава духа ни понякога, то е когато ви виждаме да сте се заблудили и сте взели път противоположен на любовта Божия и ако не е Божието дълготърпение, ние скоро бихме се разправяли с грешките на другите и с лошите им постъпки.
Всяка стъпка, която ти вземаш напред, радва всички там горе. Ние не спим, но бодърстваме винаги. Ние не стоим, но работим винаги, нашата работа е в изпълнението на своята длъжност. И каква радост чувстваме ний, когато сме призвани даже да извършим най-малкото дело, което вас много пъти възмущава. Не ни е трудно, нито усещаме наскръбление, било когато трябва да извършим най-високата служба, било когато трябва да извършим най-малката и на глед нищожна. Единственото нещо, което огорчава духа ни понякога, то е когато ви виждаме да сте се заблудили и сте взели път противоположен на любовта Божия и ако не е Божието дълготърпение, ние скоро бихме се разправяли с грешките на другите и с лошите им постъпки. Но любовта изисква търпение, докато се препълни чашата на търпението и тогава беззаконията се наказват. Помнете, че небето не може да търпи ни най-малък грях, нито да го потули. Всеки грях трябва да се накаже и поправи. Онзи, който го е извършил, трябва да го съзнае и се покае и разбере, че грехът е нещо противоестествено на духовната природа на синовете Божии. Грехът е плод не на невежество, както някои мислят, но плод на пъкъла, на непокорните сили на ада.
към текста >>

Той вече създава път, план на живота си, който с всички непочтени средства почва да изпълнява.
Грях всеки може да извърши, щом се отрече от Бога и почне да не зачита неговата воля в себе си, в своето сърце. Затова безверието в живота винаги води греха след себе си. Защото преди человек да съгреши, той трябва да се отрече от Бога и да помисли, че той не е всеприсъстващ и всезнаещ, че може да се извърши престъплението, без да го забележи някой. Ето коренът на греха. Когато някой человек затвори очи и сърце и каже в себе си: няма кой да ме види, аз сам трябва да се грижа за всичко за себе си, той вече е извършил греха в своето сърце. Той вече създава път, план на живота си, който с всички непочтени средства почва да изпълнява. Такова едно дело, колкото и успешно да е, щом няма в себе си Божието благословение, скоро или късно краят му ще е гибелен. В света само Бог има право да създава и да урежда живота според както иска. Всеки, който казва, че не познава Бога и не иска да изпълнява неговата добра и блага воля, е роден от лукаваго. Такъв человек, какъвто и да е, каквото положение и да заема, ще се намери един ден в положение, в което само бесовете на поднебесната обитават. Грехът в живота е двуяк, когато една душа върти всичко според щението на своето сърце и се отрича от Господа и когато една душа възпира духът в себе си да стори доброто, което може и възпира Господа да го извърши чрез него.
към текста >>

26. 11.РАЗГОВОР СЕДМИ

Не са ли те плява, която се отвява от вятъра?
„До кога ще слугувате на два ума, до кога ще стоите помежду две мъдрувания. Ако говори Господ, послушайте думите му и не бивайте неверни, но верни." Може ли от това по-лесно да се говори? Не разбирате ли още значението на вашия живот? В какво има да се боите и от кого има да се плашите? Не са ли тия человеци смъртни, на които диханието седи в носа? Не са ли те плява, която се отвява от вятъра? Днес ако са, утре ги няма, изчезват безследно. Разумей прочее истината, която имам да ти представя в тоя си разговор. Аз съм Афаел, един от служащите твои духове и Господ ме повика и ме прати до теб, да ти съобщя онова, което има да се извърши. Аз ида право от Небето, от жилището Алфиола, от средоточния дом на небесното царство, гдето всичките просби и молитви от този свят постъпват пред лицето Божие. Понеже от дълго време се намираше духът ти в молитва и животът ти е обременен с вътрешни тягости и смущения, то Бог иска да отмахне от душата ти тази язва.
към текста >>

Зарята на Духа свети ги е вече осенила, те са към пътя на спасението.
В неговите думи ще има сила и мощ. Той е человек, на когото лицето ще свети като на ангел, в очите му ще има запален божествен огън. Днешните времена предизвестяват бъдещите дни. Твоите приятели, Които Бог е призовал с тебе, ще устоят верни докрай, защото това е волята на Господа, който ги е помилвал. И за тяхното усъвършенствувание и приближаване към Господа, чийто Дух работи в сърцата им. Зарята на Духа свети ги е вече осенила, те са към пътя на спасението. Господ и в техните сърца има да извърши онова велико действие възраждане, за което сам Господ на теб ти е говорил. Когато Духът Святи ги осени и изпълни всецяло, в тях ще настане онова велико променение на божественото раждане на духа. В техните души има още работа да се върши. Преди всичко трябва както на слепия човек, който дойде при Господа, да им се отворят вътрешните очи, да видят напълно Божията слава, неговата благодат и величие, те са сега още деца в начинаещия Господен живот. Страхът, боязънта им пречат, те са в колебание.
към текста >>

Макар и да му съобщих няколко пъти да се пази от предприятия, които не са угодни Богу, обаче той като дете е сторил същите погрешки.
Той е Михаил, един от върховните служители Господни. Ще му разправя за успеха и вървежа на твоя живот и живота на всички други избраници Божии. Освен това аз ще се видя с Даниил, робът Божии, който е бил изпращан до твоите приятели и ще се науча от него за работата му, която е имал да върши. Ананаил се радва за своя приятел, когото обича. Неговите материални работи са го тъй оплели, казват той, щото ще бъда принуден да ходя да избавям живота му от затруднения. Макар и да му съобщих няколко пъти да се пази от предприятия, които не са угодни Богу, обаче той като дете е сторил същите погрешки. Но надявам се и зная добре, че това ще му стане за урок. Обаче неговото решение да слугува от сега нататък на Бога ме радва. Аз съм уверен, те като прочетат всичко, което пишеш от Господа, ще се възрадват взаимно. За материални средства, които ви трябват, Господ ще ви снабди, за да вършите неговото дело. За нищо не се грижете, верен е Господ, който знае вашите нужди.
към текста >>

Всички тия зверове и зверчета, които днес управляват, ще им се вземе властта и силата, това е духът на пророчеството.
Той ще достави всичко на времето си. Като имате неговото благословение, работите ще вървят благополучно. И сега, преди да напусна и да се отправя към небесните жилища, искам да ти съобщя, че знамената Божии ще се развеят на длъж и шир по земята. Ще има постоянни преговори за мир и взаимни уверения на земните царства. Но в края Господ ще ги смути. Всички тия зверове и зверчета, които днес управляват, ще им се вземе властта и силата, това е духът на пророчеството. Изисква се бодрост и сила да не би да утегнат сърцата ви от ядене и пиене или други земни грижи. А преди всичко служете Господу усърдно, имайте общение с неговия дух и небето ще бъде на ваша страна за вашето избавление. За един, който се кае от греховете си, става голяма радост на небето помежду ангелите Божии. Божиите дела са чудни, помежду има такава тясна връзка, както помежду два добри духа. Не е ли угодно на тези, които не са просветени от Духа за нашето идване от такова далечно пространство, да ви помагаме, да споделяме по някой път вашите радости или скърби, да ви утешаваме и насърчаваме постоянно, като ви носим вътрешното уверение на сърцето, че всичко това Господ върши за вашето добро чрез действието на своя велик свят Дух.
към текста >>

Не е ли угодно на тези, които не са просветени от Духа за нашето идване от такова далечно пространство, да ви помагаме, да споделяме по някой път вашите радости или скърби, да ви утешаваме и насърчаваме постоянно, като ви носим вътрешното уверение на сърцето, че всичко това Господ върши за вашето добро чрез действието на своя велик свят Дух.
Всички тия зверове и зверчета, които днес управляват, ще им се вземе властта и силата, това е духът на пророчеството. Изисква се бодрост и сила да не би да утегнат сърцата ви от ядене и пиене или други земни грижи. А преди всичко служете Господу усърдно, имайте общение с неговия дух и небето ще бъде на ваша страна за вашето избавление. За един, който се кае от греховете си, става голяма радост на небето помежду ангелите Божии. Божиите дела са чудни, помежду има такава тясна връзка, както помежду два добри духа. Не е ли угодно на тези, които не са просветени от Духа за нашето идване от такова далечно пространство, да ви помагаме, да споделяме по някой път вашите радости или скърби, да ви утешаваме и насърчаваме постоянно, като ви носим вътрешното уверение на сърцето, че всичко това Господ върши за вашето добро чрез действието на своя велик свят Дух. Колко пъти в живота ви ние сме се притичвали, от Господа пратени, да отмахнем едно ваше отчаяние, да ви избавим от една гибелна мисъл. Колко пъти да знаехте само, ние сме се притичвали да ви дадем един добър съвет, да ви отправим към добър път и да ви посочим, че този е пътят Господен, тази е неговата воля, това е неговото добро желание за вас. И нашата заплата е била вашият добър и благочестив живот. Ето, това ни радва винаги. Има ли нещо по-добро от него?
към текста >>

Колко пъти в живота ви ние сме се притичвали, от Господа пратени, да отмахнем едно ваше отчаяние, да ви избавим от една гибелна мисъл.
Изисква се бодрост и сила да не би да утегнат сърцата ви от ядене и пиене или други земни грижи. А преди всичко служете Господу усърдно, имайте общение с неговия дух и небето ще бъде на ваша страна за вашето избавление. За един, който се кае от греховете си, става голяма радост на небето помежду ангелите Божии. Божиите дела са чудни, помежду има такава тясна връзка, както помежду два добри духа. Не е ли угодно на тези, които не са просветени от Духа за нашето идване от такова далечно пространство, да ви помагаме, да споделяме по някой път вашите радости или скърби, да ви утешаваме и насърчаваме постоянно, като ви носим вътрешното уверение на сърцето, че всичко това Господ върши за вашето добро чрез действието на своя велик свят Дух. Колко пъти в живота ви ние сме се притичвали, от Господа пратени, да отмахнем едно ваше отчаяние, да ви избавим от една гибелна мисъл. Колко пъти да знаехте само, ние сме се притичвали да ви дадем един добър съвет, да ви отправим към добър път и да ви посочим, че този е пътят Господен, тази е неговата воля, това е неговото добро желание за вас. И нашата заплата е била вашият добър и благочестив живот. Ето, това ни радва винаги. Има ли нещо по-добро от него? - Той е съвършената пълнота.
към текста >>

Колко пъти да знаехте само, ние сме се притичвали да ви дадем един добър съвет, да ви отправим към добър път и да ви посочим, че този е пътят Господен, тази е неговата воля, това е неговото добро желание за вас.
А преди всичко служете Господу усърдно, имайте общение с неговия дух и небето ще бъде на ваша страна за вашето избавление. За един, който се кае от греховете си, става голяма радост на небето помежду ангелите Божии. Божиите дела са чудни, помежду има такава тясна връзка, както помежду два добри духа. Не е ли угодно на тези, които не са просветени от Духа за нашето идване от такова далечно пространство, да ви помагаме, да споделяме по някой път вашите радости или скърби, да ви утешаваме и насърчаваме постоянно, като ви носим вътрешното уверение на сърцето, че всичко това Господ върши за вашето добро чрез действието на своя велик свят Дух. Колко пъти в живота ви ние сме се притичвали, от Господа пратени, да отмахнем едно ваше отчаяние, да ви избавим от една гибелна мисъл. Колко пъти да знаехте само, ние сме се притичвали да ви дадем един добър съвет, да ви отправим към добър път и да ви посочим, че този е пътят Господен, тази е неговата воля, това е неговото добро желание за вас. И нашата заплата е била вашият добър и благочестив живот. Ето, това ни радва винаги. Има ли нещо по-добро от него? - Той е съвършената пълнота. Ние сме всякога близо.
към текста >>

Да съзерцаваш славата Божия, да размишляваш върху неговите дела, да гледаш неговото лице, това е повече, отколкото един безсмъртен дух може да пожелае.
- Той е съвършената пълнота. Ние сме всякога близо. Светът не е пуст, ние се движим и живеем в него, защото това е върховна воля на Бога. Ние му служим, ние го любим и славим, възвещаваме славата му от род в род, пазим закона му, изпълняваме заповедите му и всякога сме готови да сторим всичко, което е нему угодно. И може ли да има от това нещо по-добро да се върши? Да съзерцаваш славата Божия, да размишляваш върху неговите дела, да гледаш неговото лице, това е повече, отколкото един безсмъртен дух може да пожелае. И казва Господ: „Отче, тези, които си ми дал, искам да бъдат с мене, за да гледат славата ми, която съм имал у тебе преди създание мира." --------------
към текста >>

27. 12.Кожено тефтерче

Имай пълно упование на Господа, който е неизменен и постоянен на своите обещания и Бог ще ти прати благословения, защото знае защо те е пратил и неговите пътища и възнамерения никой не може да възпре и осуети.
Всякога, кога ме призоваваш, ще те слушам, защото съм Бог Свети, Дух силен, бързам да помагам. Правда, чистота, вяра, надежда и любов не търпи никое двоумение, нито двуеличие. Вън всяка гневливост. Бог не е Бог на гнева, но на благостта. Той не приема одумването и неблагодарността. Имай пълно упование на Господа, който е неизменен и постоянен на своите обещания и Бог ще ти прати благословения, защото знае защо те е пратил и неговите пътища и възнамерения никой не може да възпре и осуети. Господ е крепък във всичко. Избраният Господен цар и свещеник Исус Христос Господ на Господарите. I am the Holy One. I have come today to bless you. (Аз съм в Свещеното Едно.
към текста >>

Въздай му хвала и поклонение и ще благоволя в теб и ще изпроводя Духа си и ще те научи на всичките ми пътища и ще ти възвести мира и ще приемеш радостта ми и ще се развесели твоят дух в моето присъствие, и ще прозябне душата ти като крин на полето и ще се услади от всичките мои благословения.
Господи, да дойде твоето царство, да възлезе твоята правда, да възсияе твоята истина, да се въдвори твоята любов и да се вселиш ти (Съiй)* в пълнотата си в моята душа. СЛОВО И рече Господ мой: не бой се. Аз съм Бог твой от начало. Призови ме и ще те послушам. Въздай му хвала и поклонение и ще благоволя в теб и ще изпроводя Духа си и ще те научи на всичките ми пътища и ще ти възвести мира и ще приемеш радостта ми и ще се развесели твоят дух в моето присъствие, и ще прозябне душата ти като крин на полето и ще се услади от всичките мои благословения. Слушай прочее думите на моето слово, дай внимание на поученията на моя Дух. Отвори сърцето си и ще приемеш все, що се нуждаеш, дай внимание с ухото си и ще чуеш все, що има да ти се каже. Приложи ума си в пътя ми и ще придобиеш знание, което ще ти е светилник на душата. Моите съвети не пренебрегвай, нито се съмнявай кога ти говоря. Бъди уверен, че аз промишлявам за всичко.
към текста >>

Приложи ума си в пътя ми и ще придобиеш знание, което ще ти е светилник на душата.
Аз съм Бог твой от начало. Призови ме и ще те послушам. Въздай му хвала и поклонение и ще благоволя в теб и ще изпроводя Духа си и ще те научи на всичките ми пътища и ще ти възвести мира и ще приемеш радостта ми и ще се развесели твоят дух в моето присъствие, и ще прозябне душата ти като крин на полето и ще се услади от всичките мои благословения. Слушай прочее думите на моето слово, дай внимание на поученията на моя Дух. Отвори сърцето си и ще приемеш все, що се нуждаеш, дай внимание с ухото си и ще чуеш все, що има да ти се каже. Приложи ума си в пътя ми и ще придобиеш знание, което ще ти е светилник на душата. Моите съвети не пренебрегвай, нито се съмнявай кога ти говоря. Бъди уверен, че аз промишлявам за всичко. В мен е богатство и сила неизмерима и ги давам на всички според благоразположението си. Нека твоята вяра да се възвиси, нека да процъфти у мен, защото и горите ще се придвижат пред силата на моето слово. Искай от мен велики неща за себе си и ще ти дам според желанието на сърцето ти и ще ме прославиш.
към текста >>

Бъди уверен, че аз промишлявам за всичко.
Въздай му хвала и поклонение и ще благоволя в теб и ще изпроводя Духа си и ще те научи на всичките ми пътища и ще ти възвести мира и ще приемеш радостта ми и ще се развесели твоят дух в моето присъствие, и ще прозябне душата ти като крин на полето и ще се услади от всичките мои благословения. Слушай прочее думите на моето слово, дай внимание на поученията на моя Дух. Отвори сърцето си и ще приемеш все, що се нуждаеш, дай внимание с ухото си и ще чуеш все, що има да ти се каже. Приложи ума си в пътя ми и ще придобиеш знание, което ще ти е светилник на душата. Моите съвети не пренебрегвай, нито се съмнявай кога ти говоря. Бъди уверен, че аз промишлявам за всичко. В мен е богатство и сила неизмерима и ги давам на всички според благоразположението си. Нека твоята вяра да се възвиси, нека да процъфти у мен, защото и горите ще се придвижат пред силата на моето слово. Искай от мен велики неща за себе си и ще ти дам според желанието на сърцето ти и ще ме прославиш. Възвиси душата си към моя престол. Призови ме в милостта ми и ще ти отговоря.
към текста >>

Във всичките ти пътища не се отстранявай от показанията на моя свят Дух, от моя свят закон, ходи с незлобие на сърцето си и мирът ти ще прозябне като утринна роса.
Искай от мен велики неща за себе си и ще ти дам според желанието на сърцето ти и ще ме прославиш. Възвиси душата си към моя престол. Призови ме в милостта ми и ще ти отговоря. Не се смущавай духом, не считай моите наказания за нещастия, те са обич на благословения. Мъчнотиите не взимай за препятствия в живота си, те са повдигающата моя ръка, скърбите приемай на радо сърце, те са целителен балсам за твоята душа. Във всичките ти пътища не се отстранявай от показанията на моя свят Дух, от моя свят закон, ходи с незлобие на сърцето си и мирът ти ще прозябне като утринна роса. Призовавай името ми всяка заран и вечер и ще присъствам в теб. Кажи ясно всичките си нужди. Искай и не мълчи, проси това, което твоят дух ти диктува. Постоянствай във всичките си пътища и моят свят Дух ще те научи на всичките тайни, които съм ти определил да ти се открият, защото моето желание е да те приготвя за своето дело, да ти възвестя славата и величието си, които отначало крия в себе си за твоята душа. Аз съм Господ твой, така благоволявам да възвестя името ти между моите избрани, за да те представя в тяхното общение, да ти назнача място в моето служение и да им изявя своята воля.
към текста >>

Постоянствай във всичките си пътища и моят свят Дух ще те научи на всичките тайни, които съм ти определил да ти се открият, защото моето желание е да те приготвя за своето дело, да ти възвестя славата и величието си, които отначало крия в себе си за твоята душа.
Мъчнотиите не взимай за препятствия в живота си, те са повдигающата моя ръка, скърбите приемай на радо сърце, те са целителен балсам за твоята душа. Във всичките ти пътища не се отстранявай от показанията на моя свят Дух, от моя свят закон, ходи с незлобие на сърцето си и мирът ти ще прозябне като утринна роса. Призовавай името ми всяка заран и вечер и ще присъствам в теб. Кажи ясно всичките си нужди. Искай и не мълчи, проси това, което твоят дух ти диктува. Постоянствай във всичките си пътища и моят свят Дух ще те научи на всичките тайни, които съм ти определил да ти се открият, защото моето желание е да те приготвя за своето дело, да ти възвестя славата и величието си, които отначало крия в себе си за твоята душа. Аз съм Господ твой, така благоволявам да възвестя името ти между моите избрани, за да те представя в тяхното общение, да ти назнача място в моето служение и да им изявя своята воля. Знай, че денят е близо, небето чака да приемеш силата на словото ми, което скоро от мен ще приемеш. Аз ще ти дам Духът Си изобилно отгоре, ти ще прозябнеш както маслинено дърво и видът ти в оня ден ще бъде славен. Всички ще пожелаят да те видят, ще пеят и възпяват в ликувание и душата ти ще се изпълни с благоухание от изобилието на моята всегдашна благост. МОЛИТВА НА ЦАРСТВОТО
към текста >>

Аз съм Господ твой, така благоволявам да възвестя името ти между моите избрани, за да те представя в тяхното общение, да ти назнача място в моето служение и да им изявя своята воля.
Във всичките ти пътища не се отстранявай от показанията на моя свят Дух, от моя свят закон, ходи с незлобие на сърцето си и мирът ти ще прозябне като утринна роса. Призовавай името ми всяка заран и вечер и ще присъствам в теб. Кажи ясно всичките си нужди. Искай и не мълчи, проси това, което твоят дух ти диктува. Постоянствай във всичките си пътища и моят свят Дух ще те научи на всичките тайни, които съм ти определил да ти се открият, защото моето желание е да те приготвя за своето дело, да ти възвестя славата и величието си, които отначало крия в себе си за твоята душа. Аз съм Господ твой, така благоволявам да възвестя името ти между моите избрани, за да те представя в тяхното общение, да ти назнача място в моето служение и да им изявя своята воля. Знай, че денят е близо, небето чака да приемеш силата на словото ми, което скоро от мен ще приемеш. Аз ще ти дам Духът Си изобилно отгоре, ти ще прозябнеш както маслинено дърво и видът ти в оня ден ще бъде славен. Всички ще пожелаят да те видят, ще пеят и възпяват в ликувание и душата ти ще се изпълни с благоухание от изобилието на моята всегдашна благост. МОЛИТВА НА ЦАРСТВОТО Господи Боже наш, да възлезе молбата ни пред твоето лице, да дойде Духът ти и да прозябне Словото ти в нашите сърца, заради любовта си, с която си ни възлюбил.
към текста >>

Когато человек се ожесточи, Господ го оставя да ходи по своите си пътища и отнема от него своето благоволение.
Той е във всяка душа, във всеки ум и дух. Мислите са приятни, както слънчевите лъчи и словото му, както слънцето на деня. Постоянно той въздига и внася живота в света. 28 май 1911. (Марко 10:5). Когато человек се ожесточи, Господ го оставя да ходи по своите си пътища и отнема от него своето благоволение. Дръж жестокосърдечието надалеч от себе си, за да благоволява Духът винаги, това е волята на Господа за добрия человек. 21 февруари 1912. Духът на Господа И.Хр. говори. Бог скоро ще въдвори своето царство. Всички, които работят за него, ще се благословят.
към текста >>

Дръж жестокосърдечието надалеч от себе си, за да благоволява Духът винаги, това е волята на Господа за добрия человек.
Мислите са приятни, както слънчевите лъчи и словото му, както слънцето на деня. Постоянно той въздига и внася живота в света. 28 май 1911. (Марко 10:5). Когато человек се ожесточи, Господ го оставя да ходи по своите си пътища и отнема от него своето благоволение. Дръж жестокосърдечието надалеч от себе си, за да благоволява Духът винаги, това е волята на Господа за добрия человек. 21 февруари 1912. Духът на Господа И.Хр. говори. Бог скоро ще въдвори своето царство. Всички, които работят за него, ще се благословят. (Йоан 5:6).
към текста >>

28. 13.Червено тефтерче

Господи, за всички, които си възлюбил и в които благоволяваш.
ЧЕРВЕНО ТЕФТЕРЧЕ Господи Боже мой, да възлезе моята молитва пред тебе, защото думите на твоето слово са верни. Господи, за всички, които си възлюбил и в които благоволяваш. Благи небесен Баща, да дойде Твоето Царство, да бъде Твоята воля, да се освети Твоето име - ето желанието на моята душа, ето нуждата, която постоянно усещам в тоя свят. О, велики Господи, в сила и крепост, стани и застани за делото си. Приклони сърцата на всички онези, които си призовал и от веки избрал да се нарекат начатък на твоята слава и величие. О, благи Боже, ръководи ни с милостивата си ръка. Просвещавай ни да не се уклоняваме от словото ти, да не престъпваме закона ти.
към текста >>

Стой непоколобим в пътя ми.
Амин. * * * 5 ноември 1900 година - този е денят, в който Господ ме е осенил със Святия Си Дух. (Учителят) 6 февруари Аз съм Господ Бог Твой, заповедта ми излезе. Стой непоколобим в пътя ми. Ето моя ангел, когото пращам да ти помогне и то неотложно, ще пристигне навреме. Твоите нужди са ми известни; зная ги аз всичките, нищо не е скрито от моето око, но вярата ти е в мене, трябва да е вяра непоколебима. Ето аз съм този, който те уча всеки ден в закона си, да познаваш всичките мои пътища, които са святи. Моят вечен дух се услаждава в истината, която прониква в твоята душа. Смирението на сърцето ти е моето всегдашно веселие и правотата на духа ти - моята радост.
към текста >>

Твоят свят ще възсияе и мирът ти ще дойде, както зората, защото аз съм Господ твой, който те подкрепям в силата на Духа си, който в теб съизволява.
Всичко, което съм ти говорил от начало, ще се сбъдне и то скоро. Ето, това място ще потрепери, кога пристигне моето слово, когато слезе моят ангел да ти донесе моята заповед. Числото е вече определено от мене и ще ти се каже в тоя ден, в който аз благоволя. Тайната е тайна велика, която никому не е позволено да знае. Познавам аз сърцата на всички, не са толкова чисти и святи, както си ги мислите. Твоят свят ще възсияе и мирът ти ще дойде, както зората, защото аз съм Господ твой, който те подкрепям в силата на Духа си, който в теб съизволява. Твоят ден е определен и времето назначено за твоето дело, което ти давам. Аз съм Господ твой, гледай на мене, дръж се за мене и бъди уверен, че няма никоя мощна сила, която да ти противостои. Аз ти пращам днес моето войнство да ти помага. Земята ще бъде вече обкръжена от всички страни и волята ми ще бъде извършена безпрекословно. Ще накажа всички, които се противят на моето слово.
към текста >>

Ето, те се приготовляват, за да те подкрепят в едно с моя Дух.
Аз те милвам с присъствието на Духа си. Ето всичко наоколо ти трепти и се радва на моето дихание, на всепроникващия живот. Ето тия наоколо ти, които се движат, са твои братя, те ти се радват заради мен. А ето там отгоре, над тебе моите ангели бдят и ти повейват със своите криле, красни и велики са те на глед. Те бодърстват постоянно на своята длъжност. Ето, те се приготовляват, за да те подкрепят в едно с моя Дух. Блажен си ти, който чуваш това, що ти говоря. Блажен си ти, който разумяваш моите слова. Истина ти казвам, в теб благоволявам, защото обичаш моята правда и любиш моята истина повече от всичко друго. Твоите пътища са пред моето лице и размишленията на твоето сърце възлизат към мене. Радвай се и весели се, аз съм с теб, твоята душа за мен е драгоценна и сърцето ти ми е скъпо.
към текста >>

Твоите пътища са пред моето лице и размишленията на твоето сърце възлизат към мене.
Те бодърстват постоянно на своята длъжност. Ето, те се приготовляват, за да те подкрепят в едно с моя Дух. Блажен си ти, който чуваш това, що ти говоря. Блажен си ти, който разумяваш моите слова. Истина ти казвам, в теб благоволявам, защото обичаш моята правда и любиш моята истина повече от всичко друго. Твоите пътища са пред моето лице и размишленията на твоето сърце възлизат към мене. Радвай се и весели се, аз съм с теб, твоята душа за мен е драгоценна и сърцето ти ми е скъпо. Любя аз духа ти и затова ти давам своя живот, който е моя дар за теб, че съм аз твой единни Бог и Отец. В мен е всегдашната истина и вечна правда. Слушай вече моите думи, що ти говоря, положи ги за своя основа, те са думи на живота. Винаги съм говорил чрез Духа си и сега пак говоря, защото съм всякога жив и пребъдвам в тебе от начало.
към текста >>

Във всичките му пътища ще му съдействам и ще го повиша, за да познаят, че аз съм Господ.
И моето Слово, което иде, ще стори моята воля. Ще запаля Духа си и не ще да угасне. Този народ, в когото обитаваш, ще се съвземе духом, ще порасте, защото имам да сторя с него това, що ти обещах. Ще го повдигна с моята сила, ще го укрепя с моя Дух. Той ще стане един от първите помежду многото. Във всичките му пътища ще му съдействам и ще го повиша, за да познаят, че аз съм Господ. Моето слово ще ти е помощ и ще ти каже всичко, което има да им кажеш в моето върховно име, което ще бъде знамето на моята правда. Всички до един ще слушат, което ще им кажеш, това ще го познаят, защото аз съм с тебе, този, който ходи, твоят благ Господ, който всички поддържам, заради името на своята благост. Аз ще благословя този твой народ, те ще те познаят от нине, че ти си им ангел хранител и Бог и Господ Спасител. В теб ще процъфтят като утринен цвят. Сега скоро аз ще им проговоря чрез твоите уста и ще направя сърцата им да се надяват на тебе и да гледат към тебе за помощ.
към текста >>

Силите адови се състезават с мене и ми противостоят в пътя, но ще познаят, че не е лесно да се стои против моята воля, против моята необорима сила, която нося скрита в себе си за този ден.
Няма да има лутания в мрака на тъмнината. Тия думи, които ти диктувам, са верни. Аз сам ще ги заверя пред твоето лице. Невъзможните неща ще станат възможни и невероятните - вероятни. Духът на този народ се колебае, съмнява се, и в неверието си се труди да осуети моето намерение. Силите адови се състезават с мене и ми противостоят в пътя, но ще познаят, че не е лесно да се стои против моята воля, против моята необорима сила, която нося скрита в себе си за този ден. Не е позволено някой да се съзтезава и противи на своя създател. Не, нека опитат всички силите си и се научат, че няма друг път изходен, освен този, който съм положил пред всички. Аз ида и нека станат, ако желаят, всички и нека се опитат, ако искат, да ме спрат, и ще познаят дали душите са верни или не. Застани и ще им кажа последното слово мое, което всичко ще реши. Пази думите на завета ми, те са свети, защото са излезли от моите уста, от моя благ Дух.
към текста >>

Не, нека опитат всички силите си и се научат, че няма друг път изходен, освен този, който съм положил пред всички.
Аз сам ще ги заверя пред твоето лице. Невъзможните неща ще станат възможни и невероятните - вероятни. Духът на този народ се колебае, съмнява се, и в неверието си се труди да осуети моето намерение. Силите адови се състезават с мене и ми противостоят в пътя, но ще познаят, че не е лесно да се стои против моята воля, против моята необорима сила, която нося скрита в себе си за този ден. Не е позволено някой да се съзтезава и противи на своя създател. Не, нека опитат всички силите си и се научат, че няма друг път изходен, освен този, който съм положил пред всички. Аз ида и нека станат, ако желаят, всички и нека се опитат, ако искат, да ме спрат, и ще познаят дали душите са верни или не. Застани и ще им кажа последното слово мое, което всичко ще реши. Пази думите на завета ми, те са свети, защото са излезли от моите уста, от моя благ Дух. Аз съм Господ твой, този, който пострадах за всички, името ми знаеш. Аз съм син на мира, Син Человеческий.
към текста >>

Нека твоята чиста и свята любов ни съживи от мъртвостта и нека твоят чист и свят Дух ни научи твоя път, в който ходим всеки ден.
Ти знаеш слабостта му. Не оставяй враговете му да възтържествуват над него, но подкрепи го с ръката си, дай му сила и мъдрост и го ръководи заради името си. За мен стори тая милост. Отче мой, праведни и благи, за името на Господа Исуса, нашият Спасител, твоят възлюблен Син, в когото си благоволил да изявиш твоята милост и твоята благост, премахни престъпленията ни от пред лицето си, не ги поменувай вече. Не помни прегрешенията ни. Нека твоята чиста и свята любов ни съживи от мъртвостта и нека твоят чист и свят Дух ни научи твоя път, в който ходим всеки ден. Дай ни да видим твоето лице. Молим ти се, преобърни нашата немощ в духовна сила. Избави ни от лукаваго и от всички негови ухищрения, не допущай да ни изкушава, защото е твое и царството, и силата, и славата. 18. Молитва за българския народ Към тебе отправям гласа си, Отче святи и праведни, към теб, който си надарител на всяка благост и милост, който даваш живот и радост на твоите деца, ти, който ги утешаваш на всяко време, ти, който ги избавяш от ръката на техните утеснители и им даваш духовна свобода.
към текста >>

Дай му учители и пастири според сърцето си, които да го ръководят в пътя на истината.
Отче мой и Господи мой, всяко добро даване идва от тебе, ти, който си виделина на всички, ти знаеш, че имам нужда от теб. Благослови ме, просвети ме, освети ме. Дай да се събуди духа на този народ. Да се обърне към тебе и да потърси твоята помощ. Господи, Боже мой, избави го от всичките му лоши водители, които го развращават. Дай му учители и пастири според сърцето си, които да го ръководят в пътя на истината. Моля ти се, отхвърли това бреме, което лежи отгоре ми. Господи, прати повече виделина в сърцата ни. Научи ни на пътищата си. Господи, ти си чул, че твоите пастири развращават твоето паство. Ти си чул, че не ги водят на добро пасбище.
към текста >>

Научи ни на пътищата си.
Да се обърне към тебе и да потърси твоята помощ. Господи, Боже мой, избави го от всичките му лоши водители, които го развращават. Дай му учители и пастири според сърцето си, които да го ръководят в пътя на истината. Моля ти се, отхвърли това бреме, което лежи отгоре ми. Господи, прати повече виделина в сърцата ни. Научи ни на пътищата си. Господи, ти си чул, че твоите пастири развращават твоето паство. Ти си чул, че не ги водят на добро пасбище. Припомни обещанието си. Прати работата в тази твоя нива, прати мъже избрани и изпитани между този народ. Господи, избави ни от тази духовна сиромашия.
към текста >>

Аз го благославям в сърцето си и го възхвалявам в душата си.
Стори ни добро според величието на милостта си и ни избави заради името си. Бъди сега благословен ти от мене, Царю мой, благословено е твоето име сега и во веки. Амин. 24. Господи Боже мой, надежда и спасение мое. 29. Правдата ми ще изгрее и истината ми ще възтържествува и моята душа ще се услади в присъствието Господне. Велик е моя Господ и Спасител, който ме крепи и поддържа с присъствието на благия си Дух. Аз го благославям в сърцето си и го възхвалявам в душата си. Душата ми се радва и Духът ми се радва на силата му, и сърцето ми има тихо упование в любовта му. Господ ми говори днес и колко са чудни и велики думите му. Неговият Дух казва в словото си, че са по-сладки то меден сок. „Опитайте Господа и вижте в себе си, че е благ." Опитайте го в мъчнотиите си, и ще познаете от опит, че е благ. Потърсете го в деня на скърбите си и ще ви отговори и ще го познаете.
към текста >>

Просвещавай ни с виделината на Духа си, за да ходим в твоите светли и прави пътища.
Призовавайте го, докато не се е отдалечил. Дайте му място в сърцето си, докато всецяло не се е развалило и отпаднало от всяко добро подбуждение. Постави страж на сърцето си, докато е рано, и учител на ума си, докато е време и предай юздите на живота си в ръцете на неговия Дух. Нека Господ ти бъде ръководител и краят на живота ти ще се увенчае със сполука. Пази ни от лукаваго, който винаги ухищрява против твоите раби. Просвещавай ни с виделината на Духа си, за да ходим в твоите светли и прави пътища. Господи, Спасителю наш, извор на всяка мъдрост и знание. Ти, който имаш разумението на всички неща, научи ни да ти се боим. 30. За Господа няма неща невъзможни. Но неговите пътища за нас са непроумявани и мислите му неуловими. Ако помислим и кажем, че в този път ще дойде, наверно ожиданията ни ще се осуетят, защото неговите изхождания и вхождания са непознаваеми.
към текста >>

Но неговите пътища за нас са непроумявани и мислите му неуловими.
Пази ни от лукаваго, който винаги ухищрява против твоите раби. Просвещавай ни с виделината на Духа си, за да ходим в твоите светли и прави пътища. Господи, Спасителю наш, извор на всяка мъдрост и знание. Ти, който имаш разумението на всички неща, научи ни да ти се боим. 30. За Господа няма неща невъзможни. Но неговите пътища за нас са непроумявани и мислите му неуловими. Ако помислим и кажем, че в този път ще дойде, наверно ожиданията ни ще се осуетят, защото неговите изхождания и вхождания са непознаваеми. Господ се крие и стъпките му са неуловими. Мрак и тъмнина изхожда пред неговото лице. Според думите му трябва да вярваме, защото се е обещал, че няма да остави онези, които уповават на него. Но ще ги избави и спаси.
към текста >>

Ако помислим и кажем, че в този път ще дойде, наверно ожиданията ни ще се осуетят, защото неговите изхождания и вхождания са непознаваеми.
Просвещавай ни с виделината на Духа си, за да ходим в твоите светли и прави пътища. Господи, Спасителю наш, извор на всяка мъдрост и знание. Ти, който имаш разумението на всички неща, научи ни да ти се боим. 30. За Господа няма неща невъзможни. Но неговите пътища за нас са непроумявани и мислите му неуловими. Ако помислим и кажем, че в този път ще дойде, наверно ожиданията ни ще се осуетят, защото неговите изхождания и вхождания са непознаваеми. Господ се крие и стъпките му са неуловими. Мрак и тъмнина изхожда пред неговото лице. Според думите му трябва да вярваме, защото се е обещал, че няма да остави онези, които уповават на него. Но ще ги избави и спаси. Ей, Господи, Боже мой, аз вярвам в твоите думи.
към текста >>

Припомни обещанията си и отвори пътя си пред мен.
Господ се крие и стъпките му са неуловими. Мрак и тъмнина изхожда пред неговото лице. Според думите му трябва да вярваме, защото се е обещал, че няма да остави онези, които уповават на него. Но ще ги избави и спаси. Ей, Господи, Боже мой, аз вярвам в твоите думи. Припомни обещанията си и отвори пътя си пред мен. 8. Дерзай. Господ Бог наш ти идва на помощ. Знакът на Божията милост и благост ти се яви на небето. Той е Христос, Спасителят ти. На мен гледайте, казва Господ, или другояче сте загубени.
към текста >>

Той знае всичките ти нужди и пред него няма нищо скрито, той промишлява винаги за твоето добро.
Не ще ходиш тогава в тъмнина, но във всегдашна виделина, която ще ти е свет непомрачен. Той ще изцели душата ти от всички недъзи и ще придобиеш неговата благодат, която ще ти е богатство неизтощимо. И кога душата ти влезе в мир с него и се научиш да го любиш със сърцето си, той ще ти праща всяка заран своя мир, своята радост. Любовта му ще предходи като пролетен цвят. Ето, Господ е обещал да те ръководи и крепи винаги. Той знае всичките ти нужди и пред него няма нищо скрито, той промишлява винаги за твоето добро. Той е силен да стори всичко, уповавай и вярвай в него и той ще извърши своето дело. Знае, че ти имаш много желания неизпълнени и незадоволени, и че скръб пълни душата ти, и че се обезсърчаваш като гледаш трудните неща в живота, като виждаш твърдите, непоколебими сърца на другите, че неуспех те следва на всяка стъпка в тоя живот. Но знай, че невъзможните неща са само за человека, но не и за Бога, който е сътворил всичко според желанието на своята воля. За него няма неща невъзможни. Той предвижда всичките мъчнотии.
към текста >>

Онези неща, които съставляват нашето нещастие, които произвеждат толкова скърби и страдания, сълзи и ридания, се преобръщат на вечни благословения, които се възприемат от Божието дихание.
Всяка трудност в живота си има своето предназначение да постигне някаква цел в живота. Бог, който изработва нашето спасение и който работи навсякъде чрез великия си Дух, знае най-добре всичките потребни неща за нашето вечно добро. Всичките зли и неприятни неща в ежедневния ни живот си имат своето място, своята служба и предназначение. В него те не са неща, които непредвидено се допущат, но са взети предвид с появяването на самия живот, който Господ е създал за неговата слава. А славата на Господа се изявява в неговата неизмерима и безпределна любов, която диша от себе си всички добрини и добродетели всецяло. Онези неща, които съставляват нашето нещастие, които произвеждат толкова скърби и страдания, сълзи и ридания, се преобръщат на вечни благословения, които се възприемат от Божието дихание. Неговият Син с любовта си пречисти всичките злини. Сълзите той превръща на пролетна роса, която утолява жаждата на полските цветя. Истина е, че онези, които го любят, всичко им съдейства на добро, и не може да бъде другояче, защото Бог наш е Любов и добродетел всегдашна за тези, що ходят в неговия път. И тъй, ти, който си приел истината и познаваш Бога и Господа на спасението, няма защо постоянно да се тормозиш. Не казва ли Спасителят: „Кой от вас, като се тревожи или грижи, може да предаде една педя на ръстта си?
към текста >>

Сълзите той превръща на пролетна роса, която утолява жаждата на полските цветя.
Всичките зли и неприятни неща в ежедневния ни живот си имат своето място, своята служба и предназначение. В него те не са неща, които непредвидено се допущат, но са взети предвид с появяването на самия живот, който Господ е създал за неговата слава. А славата на Господа се изявява в неговата неизмерима и безпределна любов, която диша от себе си всички добрини и добродетели всецяло. Онези неща, които съставляват нашето нещастие, които произвеждат толкова скърби и страдания, сълзи и ридания, се преобръщат на вечни благословения, които се възприемат от Божието дихание. Неговият Син с любовта си пречисти всичките злини. Сълзите той превръща на пролетна роса, която утолява жаждата на полските цветя. Истина е, че онези, които го любят, всичко им съдейства на добро, и не може да бъде другояче, защото Бог наш е Любов и добродетел всегдашна за тези, що ходят в неговия път. И тъй, ти, който си приел истината и познаваш Бога и Господа на спасението, няма защо постоянно да се тормозиш. Не казва ли Спасителят: „Кой от вас, като се тревожи или грижи, може да предаде една педя на ръстта си? " - Никой, - е моят отговор. Затова, доволно е на деня неговото зло.
към текста >>

Истина е, че онези, които го любят, всичко им съдейства на добро, и не може да бъде другояче, защото Бог наш е Любов и добродетел всегдашна за тези, що ходят в неговия път.
В него те не са неща, които непредвидено се допущат, но са взети предвид с появяването на самия живот, който Господ е създал за неговата слава. А славата на Господа се изявява в неговата неизмерима и безпределна любов, която диша от себе си всички добрини и добродетели всецяло. Онези неща, които съставляват нашето нещастие, които произвеждат толкова скърби и страдания, сълзи и ридания, се преобръщат на вечни благословения, които се възприемат от Божието дихание. Неговият Син с любовта си пречисти всичките злини. Сълзите той превръща на пролетна роса, която утолява жаждата на полските цветя. Истина е, че онези, които го любят, всичко им съдейства на добро, и не може да бъде другояче, защото Бог наш е Любов и добродетел всегдашна за тези, що ходят в неговия път. И тъй, ти, който си приел истината и познаваш Бога и Господа на спасението, няма защо постоянно да се тормозиш. Не казва ли Спасителят: „Кой от вас, като се тревожи или грижи, може да предаде една педя на ръстта си? " - Никой, - е моят отговор. Затова, доволно е на деня неговото зло. И тъй, възложете нему да подобри вашия живот.
към текста >>

Отвори ни пътя си, дай ни благодатта си.
Твоята любов ме съживява, твоят Дух ме крепи, ти си моята надежда весден. Боже мой, Боже мой, чакам да приема твоите обещания. Поправи, изглади миналото. Съживи ни от престъпленията ни. Дай ни дух богобоязлив да ти служим чистосърдечно и да извършваме твоята воля постоянно. Отвори ни пътя си, дай ни благодатта си. Господи, заради името си, съживи този народ. Благослови Юдиния дом и го въздигни, както си казал, че от него ще възлезе вожд, който ще опаше земята с жезъла си. Заради името на дома си, стори това, което си казал, че всички народи ще се поклонят и всяко коляно ще слави твоето име. Господ ми се яви и ми каза: Не бой се, аз съм с тебе, аз ще те укрепя със силата на духа си и ще предходя пред тебе, и ще ти бъда задна стража. Укрепи се в силата на вярата.
към текста >>

Душата ми весден очаква твоето благословение, при тебе близо да съм е моето наслаждение, на това вътрешно мое желание ти не отказвай, твоето лице да гледам ти ми позволявай, как да те любя ти ми показвай.
Господ ми се яви и ми каза: Не бой се, аз съм с тебе, аз ще те укрепя със силата на духа си и ще предходя пред тебе, и ще ти бъда задна стража. Укрепи се в силата на вярата. Господи, Спасителю мой, на когото винаги уповавам, ето, сторих всичко, което си пожелал, ти стори на раба си според милостта си. Амин. 12. Което видях и което чух отгоре, думите, които ми останаха от песента на А. „Но ти, душо, жадуваше за божествени работи: жадувам и гладувам Господи: Слово." Душата ми весден очаква твоето благословение, при тебе близо да съм е моето наслаждение, на това вътрешно мое желание ти не отказвай, твоето лице да гледам ти ми позволявай, как да те любя ти ми показвай. В любовта ти аз намирам сила да се подвизавам. В нея аз съзирам твоята велика мисъл - защо трябва да живея. Да живея - за да те познавам. Да се повдигам и когато ставам теб да виждам. Нека твоята истина в мен, в душата ми да стои.
към текста >>

Изпитването на всяко добро нещо е необходимо за успеха на душевния живот, а знанието на съвършеното вечно добро е самият път за въздигането на душата и нейния ум, сърце и дух към небето, понеже знанието за истините на този висш живот са светилници, водящи звезди за мястото на онзи живот, в когото пълнота царува.
Исайя 54 глава. („Ла Елохим хахарец" — (земя на Бога). Онзи, който стои, ще устои, и твърдият в Истината ще е твърд винаги. Затова, братя мои, съобразявайте се със закона на благостта Господня, готови да служите във всяко добро и благо дело, понеже това е волята на Отца нашего, който е горе в небето, затова препашете чреслата си, пригответе сърцата си в святост, да сте готови да служите в свято дело. Това Слово е верно, неизменно по своята същина, понеже произтича от начала, водещи при същ- ните събития в цялостта на человеческия живот.") Изпитването на всяко добро нещо е необходимо за успеха на душевния живот, а знанието на съвършеното вечно добро е самият път за въздигането на душата и нейния ум, сърце и дух към небето, понеже знанието за истините на този висш живот са светилници, водящи звезди за мястото на онзи живот, в когото пълнота царува. Следователно всякой, който се насили или си даде усилие да придобие необходимите сили, за да влезе, „грабва го", „царството Божие на сила се взема" и които се усилят, го грабват. В тия думи се съдържа велика истина. За да придобием обещанието, трябва да станем мъже. Необходимо е едно коренно приготовление, т.е. както Израил, който робува в Египет, и който след 400 години получи отговор на обещанията, дадени Авраму за Ханаан.
към текста >>

Но ето, те са се усъмнили в сърцата си, че постановленията и пътищата Господни са суетни.
Радвай се, Сионе, денят на спасението ти изгря. който е родил чрез Духа си своя избран род - свещеници и царе, за да служат Богу във век с чистота и святост. Господ зове има ли някой да слуша и внимава в сърцето си за думите на устата му. Чуйте и разберете що говори Господ. Не постави ли завета на своето царство, за да се въдвори мир и любов помежду синовете человечески. Но ето, те са се усъмнили в сърцата си, че постановленията и пътищата Господни са суетни. Нямат изглед на величественост. Род блуден и глупав. Кой е велик, който действа във вид или който действа чрез дух и сила, за да произведе реда, да въдвори мира, да въведе любовта и да покаже славата на живота. Вашите размишления са суета пред мене и постановленията ви са беззаконие против благия дух. Няма вечно да търпи произвола ви, да се повдигате и охулвате святото ми име, чрез което съм защищавал и крепил.
към текста >>

Дано да се върнете от гнусните си пътища и да познаете Господа и да го призовете в сърцето си.
Нямат изглед на величественост. Род блуден и глупав. Кой е велик, който действа във вид или който действа чрез дух и сила, за да произведе реда, да въдвори мира, да въведе любовта и да покаже славата на живота. Вашите размишления са суета пред мене и постановленията ви са беззаконие против благия дух. Няма вечно да търпи произвола ви, да се повдигате и охулвате святото ми име, чрез което съм защищавал и крепил. Дано да се върнете от гнусните си пътища и да познаете Господа и да го призовете в сърцето си. Има ли други, освен него, който може да благославя и дава живот, както е слънцето за земята, не е ли Господ такъв за людете си? Ей, той е повече от това. Защо търсите Господа там, където не е? И защо го призовавате от там, от където няма да дойде? Ето, той е посред вас и чака да го познаете.
към текста >>

Ида, говори Господ, направете прав път за царството на мира, за царството на правдата.
Пригответе се вече за деня Господен. Бъдете трезвени, покайте се от беззаконията да не би да ви намери този ден и да ви постигне участта на нечестивите. Работете не за това, що погинва, но за това, що пребъдва. Говорете, възвисете гласът си и възтръбете със силен глас, за да се чуе името ми, не мълчете, но работете за наследието, което Господ носи А3 15А Ида, говори Господ, направете прав път за царството на мира, за царството на правдата. Ето заветното обещание, което отдавна е очаквано: възвестяването на синовете Божии, синове на вечната любов, мои братя. Затова, синове человечески, внимавайте в делата си. Няма вече да приема от ръката ви поношенията на изкуплението. Денят на жертвоприношение за омилостивление и примирение с Бога Отец на всичките векове. Ида пак не като изкупител, не като жертва за поругание, но като Господ, като вечен цар на всяка правда да посетя земята с жезъл железен да съкруша всякой горделив, що се надига и измета и промета всички, що господаруват с неправда.
към текста >>

Бог няма да измени своите възнамерения, нито ще се повърне от пътя на своите мисли.
Това ли ще наречете почит, това ли ще наречете благодарност, това ли ще наречете любов за брата ви за вашия небесен и благ Отец? Жив съм аз, ще поям и ще изтребя всяка нечестива душа. В деня, в който ви посетя, ще познаете силата на думите ми, защото празността и голословието на думите ви станаха ми отегчителни. Иеремия 25:1,38. А4 10А Бог няма да измени своите възнамерения, нито ще се повърне от пътя на своите мисли. Господ ще дойде от своето жилище на правдата чрез пътя на Истината. Всяко приготвено сърце, всяка любеща душа ще стане жилище, гдето Господ ще се спре да вечеря и да се развесели със своя избран. Той ще бъде жених, идещ да възвести, че трапезата за брачния съюз е готова и всякой, който люби истината, да дойде на великата вечеря на Бога, нашия Отец. Защото така говори Бог Йехова: Гладният ще се насити и плачущият ще се развесели и съкрушеният духом ще се благослови. Защото аз съм Бог един и няма кой да ме възпре.
към текста >>

Господ ще дойде от своето жилище на правдата чрез пътя на Истината.
Жив съм аз, ще поям и ще изтребя всяка нечестива душа. В деня, в който ви посетя, ще познаете силата на думите ми, защото празността и голословието на думите ви станаха ми отегчителни. Иеремия 25:1,38. А4 10А Бог няма да измени своите възнамерения, нито ще се повърне от пътя на своите мисли. Господ ще дойде от своето жилище на правдата чрез пътя на Истината. Всяко приготвено сърце, всяка любеща душа ще стане жилище, гдето Господ ще се спре да вечеря и да се развесели със своя избран. Той ще бъде жених, идещ да възвести, че трапезата за брачния съюз е готова и всякой, който люби истината, да дойде на великата вечеря на Бога, нашия Отец. Защото така говори Бог Йехова: Гладният ще се насити и плачущият ще се развесели и съкрушеният духом ще се благослови. Защото аз съм Бог един и няма кой да ме възпре. Ето, ще кажа и ще бъде, и ще река, и ще стане.
към текста >>

Но има мнозина из помежду ви, които се стараят да осуетят моите пътища, за да заблудят своите братя, да им турят тежко иго на душата, да го носят.
Ако слугувате на себе си и на този разблуден свят, който се е покварил до кости в порок и беззаконие: Истина ви казвам, в греховете и беззаконията си ще умрете и името ви вечно ще се погребе с вас наедно. Защото нима има кой да ви помене? Всичката ви суетна мъдрост и знание ще ви пояде. Но истина ви казвам, като Бог, като създател, като Отец на праведните духове, че всякой от помежду вас, който внимава на моите думи и на мен слугува, ще има живот изобилно, защото не съм ли аз сам живота! Не го ли ражда моят Дух Свят, не съм ли аз единният Бог, който дава истинска мъдрост, истинско знание, които са светилници и съща радост на душата? Но има мнозина из помежду ви, които се стараят да осуетят моите пътища, за да заблудят своите братя, да им турят тежко иго на душата, да го носят. Те постоянно се трудят моето име от душата, която съм родил, да изтласкат. Но, глупци, какво очаквате да придобиете за своя нечестив труд? Представете си, ако да имахте сила да премахнете слънцето, което съм поставил, на какво би замязала земята - и нима мислите, че ако премахнете името ми от душата си, по-добри ли следствия ще последват? Кажете ми от где сте придобили тази мъдрост и кой ви е убедил на опит, че добро ще последва? Ако не баща ви, дявола, който от начало е лъжец, и който като лъже от само себе си лъже?
към текста >>

Понеже към когото благоволява, благоволява по дух.
Ако действам със сила, мислите, че съм груб, подобен на вас и се оправдавате с мъдростта си. Но знаете ли, че ще ви съдя според делата ви и ще ви въздам според деянията ви? Ето, Господ не ще да се бави от сега задълго, но ще извърши добрата си воля към тогова, който познава Господа. Защото Бог наш е неизменяем. Любовта му пребъдва във веки. Понеже към когото благоволява, благоволява по дух. Ето, Бог те е поставил цар на вековете. В ръката ти е подал сила и власт, за да съдиш народите с правда. Макар сега и да си скромен и незабелязан по вид, но духом си велик и трябва да бъдеш скрит от погледите на света, докато Бог твой възстанови своя трон над народите. Тогава ще царуваш в сила и святост, в правда и мир, защото нечестивите ще бъдат изринати. Мели, Мели, Лемел, Сават Менон, Аверим, Гемел, биденон Итаф: Аггея 1:5,15
към текста >>

От сега нататък с думи няма да ви забавлявам, но с дела благи, с дела велики.
Защото от сега нататък той ще изпълни земята със знания, ще въздигне и въдвори правдата си, любовта му ще роди истината. Господ ще се укрепи като силен за бран. Всякой угнетен ще бъде освободен и всякой изнасилван ще бъде подкрепен. Огорченият духом ще бъде утешен. И както майка милва своите деца, така и Господ ще помилва онези, които го чакат. От сега нататък с думи няма да ви забавлявам, но с дела благи, с дела велики. Ще ви нахраня и няма да огладнеете, ще ви напоя, и няма да ожаднеете. Защото хлябът и водата, с които ще ви нахраня и напоя, ще бъдат присъщи живот: Йоан 1:12,13. Мизраим, Мизраим, Халел, Халел ве бихар хашамаим хенени, хени фенах, финим. Хаберим кошет ви Хадони. Второзаконие 7:8, Матея 11:5
към текста >>

Новороден в сила и слава да поеме юздите на царството Божие и да управлява с правда, святост и истина.
Второзаконие 7:8, Матея 11:5 А7 - 27А Защото сам Бог на Силите е вече, който изпълва своята вехтозаветна воля. Той е крепкият Господ, синът Давидов, който иде да вземе своето царство със сила. И ето, той от дълго време е тук. Новороден в сила и слава да поеме юздите на царството Божие и да управлява с правда, святост и истина. Бог е, който го въздига и не ще закъснее да се яви навреме. Но пази се, бъди скромен, смирен и чистосърдечен. Понеже Бог е, който върши, а ти изпълняваш. А14,20А И рече Господ: стани и възвиси рога си, защото ида като един воин избран от четирите краища, за да поразя всяка твар с меча на духа си, понеже съм огорчен в душата си за неправдата и нечестието, което сториха пред лицето ми.
към текста >>

Този род не размишлява да прави съд и правда.
Бог е, който го въздига и не ще закъснее да се яви навреме. Но пази се, бъди скромен, смирен и чистосърдечен. Понеже Бог е, който върши, а ти изпълняваш. А14,20А И рече Господ: стани и възвиси рога си, защото ида като един воин избран от четирите краища, за да поразя всяка твар с меча на духа си, понеже съм огорчен в душата си за неправдата и нечестието, което сториха пред лицето ми. Този род не размишлява да прави съд и правда. Те са синове на заблуждения и чада на беззаконие. В мислите си станаха суетни и в размишленията си нечестиви. Станаха причина да се охули името ми. Затова ще ги посетя навреме и ще възвърна престъпленията връх самите им мисли. Трябва ли да ме презирате, и ако ми се противите, ще успеете ли?
към текста >>

Ще осуетя помислите на сърцето им, ще им се посмея и поругая и ще ги направя плашливи и съветниците им ще посетя и ударя с жезъл железен и ще ги хвана с примките им на собствената им мъдрост и ще ги направя прицел на поругание, защото в размишленията си и пътищата си не ме поменаха, но приложиха беззаконие върху беззаконие, престъпление върху престъпление и туриха ярем тежък и несносен върху чадата и синовете на утробата ми.
Против кого сте се въоръжили и против кого вдигате бран с измишленията на сърцето? Ще постигнете ли желанията на душата си? Ето, жив съм аз, и както се клех в старо време, ще събера земните царства и ще ги измета от лицето на земята и името им не ще се чуе във век. Защото камъкът, когото отсякохте от върха на скалата, ще ви съкруши и Духът му ще ви пояде. Ето, подемам се в бран против земните царе и против войските им. Ще осуетя помислите на сърцето им, ще им се посмея и поругая и ще ги направя плашливи и съветниците им ще посетя и ударя с жезъл железен и ще ги хвана с примките им на собствената им мъдрост и ще ги направя прицел на поругание, защото в размишленията си и пътищата си не ме поменаха, но приложиха беззаконие върху беззаконие, престъпление върху престъпление и туриха ярем тежък и несносен върху чадата и синовете на утробата ми. Те не показаха милост към техните страдания, не подадоха ръка за помощ. Ето тяхната кръв вече вика към мене за отмъщение. Ето, уморих се да търпя и дотегна ми да чакам за вашето покаяние. Утежнихте ме крайно с престъпленията си и с развратните си сърца, огорчихте духа ми. Ще забравя ли пътищата ви?
към текста >>

Ще забравя ли пътищата ви?
Ще осуетя помислите на сърцето им, ще им се посмея и поругая и ще ги направя плашливи и съветниците им ще посетя и ударя с жезъл железен и ще ги хвана с примките им на собствената им мъдрост и ще ги направя прицел на поругание, защото в размишленията си и пътищата си не ме поменаха, но приложиха беззаконие върху беззаконие, престъпление върху престъпление и туриха ярем тежък и несносен върху чадата и синовете на утробата ми. Те не показаха милост към техните страдания, не подадоха ръка за помощ. Ето тяхната кръв вече вика към мене за отмъщение. Ето, уморих се да търпя и дотегна ми да чакам за вашето покаяние. Утежнихте ме крайно с престъпленията си и с развратните си сърца, огорчихте духа ми. Ще забравя ли пътищата ви? Ей, ще познаете скоро, че думата ми е неизменна и помишлението на сърцето ми неотменно. В един ден ще посетя всички с глас, който никога няма да забравите и никога втори път не ще се яви в сърцето ви желание за да струвате това, което сега вършите (А17, 28А) та правда. Възвиши гласа си за Сион и възвести му, че Господ иде да се възцари в него. Възвести на Израил, че оногова, когото очакват, иде.
към текста >>

В един ден ще посетя всички с глас, който никога няма да забравите и никога втори път не ще се яви в сърцето ви желание за да струвате това, което сега вършите
Ето тяхната кръв вече вика към мене за отмъщение. Ето, уморих се да търпя и дотегна ми да чакам за вашето покаяние. Утежнихте ме крайно с престъпленията си и с развратните си сърца, огорчихте духа ми. Ще забравя ли пътищата ви? Ей, ще познаете скоро, че думата ми е неизменна и помишлението на сърцето ми неотменно. В един ден ще посетя всички с глас, който никога няма да забравите и никога втори път не ще се яви в сърцето ви желание за да струвате това, което сега вършите (А17, 28А) та правда. Възвиши гласа си за Сион и възвести му, че Господ иде да се възцари в него. Възвести на Израил, че оногова, когото очакват, иде. И нека рече Израил сега, благословен Онзи, който иде в името на Бога Йехова. Ида, казва Господ, като помазаник, комуто е дадено сила и власт да възстанови мир и правда.
към текста >>

Виж колко са красиви пътищата, отгдето идва Господ и колко са славни неговите въжделения от небето.
Знай, че в мен ще се нарече твоето наследие. Защото ще се наречеш избран и помазаник Божии. Ето, както говорих, и извърших. Синовете ти и дъщерите ти отдалеч ще ги донесат на камили с мъски и даже по-славно от това. Ето, повдигни очите си и виж Господа, който стои пред тебе като жених, готов за невестата. Виж колко са красиви пътищата, отгдето идва Господ и колко са славни неговите въжделения от небето. Повдигни очите си и виж как той стои почтено помежду ви. Погледни и виж как той е кротък и смирен по дух и сърце. Ето, Сионе, твоят избран цар (картинка) и (картинка) владика на все. В теб не се е повдигнал подобен нему. Възвесели се сега за помазаника Господен.
към текста >>

Защото и сам Господ не благоволява в погинването на грешника.
Той ще бъде непобедим. Ето ще заповядва и ще стане според желанието на сърцето му. Защото правдата Господня обитава в него. Той е скромен и смирен по сърце, но строг в съд и правда. Когото благослови, ще бъде благословен и към когото се повдигне неговото негодувание и беззаконие, ще бъде пояден, защото истина ви казвам, че земята няма вечно да се облива в человеческа кръв. Защото и сам Господ не благоволява в погинването на грешника. Ето, скоро ще чуете глас от Небето, глас на приходящи и изходящи от Господа, Ангелът на силите. Така говори Онзи, който ни е изкупил със своята кръв, който е наш брат, плът от плътта ни и кост от костта ни и дух от духа ни, на когото душата е обединена с нашата душа, на когото сърцето не жали и тъжи за своите си. Той е един, който ни обединява с Бога на силите и Отца на духовете и любовта. Той е нашето щастие, нашата радост и блаженство. Защото кого бихме любили другиго в человеческата душа, ако не него?
към текста >>

Отче мой, твоите пътища са вечни и неизменни.
Той е един, който ни обединява с Бога на силите и Отца на духовете и любовта. Той е нашето щастие, нашата радост и блаженство. Защото кого бихме любили другиго в человеческата душа, ако не него? Защото той е красив и благ по дух, един, който винаги люби и никога не престава, един неизменен в своята душа. Един, готов всякога да отдаде всекиму длъжното и подходящото. Отче мой, твоите пътища са вечни и неизменни. Ти си един, в когото всичко съществува и се обединява. Защото от твоя живот всички ние приехме благодат за благодат, сила за сила, любов за любов. Защото твое е царството, силата и славата във веки. Амин. A22 M4
към текста >>

Слушайте гласа ми, докато ви подканвам в пътя на живота, защото ето малко и ще престана да викам да се обърнете към мене, защото денят на моята благодат има определени граници, зад които денят на правдата и на истински съд ще настане.
Понеже всичката земя ще бъде погълната от огъня на ревността ми. Ето, казах цялата истина, говори Бог Йехова. Не отлагайте деня на спасението си, нито се облащавайте в помислите си, че няма да посетя земята, която създадох и приготвих вам за живота, за жилище, не ще ли да потърся сметка от ръката ви за деянията ви? Ей, обърнете се вие към мене, които любите душите си и цените живота си. Не отлагайте своето приготовление, защото ще дойде като крадец в нощта. Слушайте гласа ми, докато ви подканвам в пътя на живота, защото ето малко и ще престана да викам да се обърнете към мене, защото денят на моята благодат има определени граници, зад които денят на правдата и на истински съд ще настане. Престанете да мислите за себе си, защото аз съм пътя, истината и живота. Ако някой яде от този хляб и пие от тази вода, той ще бъде жив винаги, както и аз съм жив. Спри се сега и помисли малко върху своето бъдеще. Ето колко пъти идвам при тебе и още не си ме познал. Ще презираш ли още моето Слово, ще постоянстваш ли да престъпваш моите закони?
към текста >>

Престанете да мислите за себе си, защото аз съм пътя, истината и живота.
Ето, казах цялата истина, говори Бог Йехова. Не отлагайте деня на спасението си, нито се облащавайте в помислите си, че няма да посетя земята, която създадох и приготвих вам за живота, за жилище, не ще ли да потърся сметка от ръката ви за деянията ви? Ей, обърнете се вие към мене, които любите душите си и цените живота си. Не отлагайте своето приготовление, защото ще дойде като крадец в нощта. Слушайте гласа ми, докато ви подканвам в пътя на живота, защото ето малко и ще престана да викам да се обърнете към мене, защото денят на моята благодат има определени граници, зад които денят на правдата и на истински съд ще настане. Престанете да мислите за себе си, защото аз съм пътя, истината и живота. Ако някой яде от този хляб и пие от тази вода, той ще бъде жив винаги, както и аз съм жив. Спри се сега и помисли малко върху своето бъдеще. Ето колко пъти идвам при тебе и още не си ме познал. Ще презираш ли още моето Слово, ще постоянстваш ли да престъпваш моите закони? Ето, клех се в името си, както съм жив, че когато посетя земята, няма да пощадя нечестивите.
към текста >>

Ето колко пъти идвам при тебе и още не си ме познал.
Не отлагайте своето приготовление, защото ще дойде като крадец в нощта. Слушайте гласа ми, докато ви подканвам в пътя на живота, защото ето малко и ще престана да викам да се обърнете към мене, защото денят на моята благодат има определени граници, зад които денят на правдата и на истински съд ще настане. Престанете да мислите за себе си, защото аз съм пътя, истината и живота. Ако някой яде от този хляб и пие от тази вода, той ще бъде жив винаги, както и аз съм жив. Спри се сега и помисли малко върху своето бъдеще. Ето колко пъти идвам при тебе и още не си ме познал. Ще презираш ли още моето Слово, ще постоянстваш ли да престъпваш моите закони? Ето, клех се в името си, както съм жив, че когато посетя земята, няма да пощадя нечестивите. Ето, скоро ще чуеш моя глас и ще познаеш, че говоря Бог велики и страшни в сила и мощ. Внимавай сега на думите ми и бягай от пътя на нечестивите. Докато е още ден, обърни сърцето си към моя Дух, за да намериш място и спасение на душата си.
към текста >>

Внимавай сега на думите ми и бягай от пътя на нечестивите.
Спри се сега и помисли малко върху своето бъдеще. Ето колко пъти идвам при тебе и още не си ме познал. Ще презираш ли още моето Слово, ще постоянстваш ли да престъпваш моите закони? Ето, клех се в името си, както съм жив, че когато посетя земята, няма да пощадя нечестивите. Ето, скоро ще чуеш моя глас и ще познаеш, че говоря Бог велики и страшни в сила и мощ. Внимавай сега на думите ми и бягай от пътя на нечестивите. Докато е още ден, обърни сърцето си към моя Дух, за да намериш място и спасение на душата си. Аз съм и ще бъда верен към тебе и няма да те оставя, но ще те въздигна с крепката си десница и ще положа враговете ти под подножието ти и ще те направя цар и свещеник и ще бъдеш в дома ми светило, което никога няма да гасне. Любов, която никога няма да престане и в теб ще се възцари Господ и негово ще бъде царството и силата и славата във веки. Аз съм Исус Христос - царят Сионов, пострадавшия за греховете на света, Спасителят на мира, Бог крепкий, който говори чрез рабите си. И дадох словото си вам за свидетелство.
към текста >>

Но пътищата Божии са неизследими, защото Бог е Бог - тайна велика.
Любов, която никога няма да престане и в теб ще се възцари Господ и негово ще бъде царството и силата и славата във веки. Аз съм Исус Христос - царят Сионов, пострадавшия за греховете на света, Спасителят на мира, Бог крепкий, който говори чрез рабите си. И дадох словото си вам за свидетелство. Словото ми е Дух и Истина. Ето аз те познавам кой си. Но пътищата Божии са неизследими, защото Бог е Бог - тайна велика. Приеми сега Духа ми и благословен бъди, понеже трябва да те благословя. Святият ми Дух в тебе съизволява. Той те пази и крепи винаги. Той те люби. Той в теб се весели.
към текста >>

Святият ми Дух в тебе съизволява.
И дадох словото си вам за свидетелство. Словото ми е Дух и Истина. Ето аз те познавам кой си. Но пътищата Божии са неизследими, защото Бог е Бог - тайна велика. Приеми сега Духа ми и благословен бъди, понеже трябва да те благословя. Святият ми Дух в тебе съизволява. Той те пази и крепи винаги. Той те люби. Той в теб се весели. Колко са благи неговите мисли за теб. Той бди над твоя живот ден и нощ.
към текста >>

Кой може да следи неговите пътеки?
Поклонете се Господу в дух и истина. Пейте и възпявайте в душата си всички, които го любите. Благословен Господ Бог наш, Отец на праведните духове. Слава, чест и поклонение да бъде нему сега и всякога. Амин. Това говори Господ сам и трябва да е истина непоколебима. Кой може да следи неговите пътеки? Ето, душата ми е в смущение, защото няма правда, освен неговата и не обитава святост без неговия Дух. Желае душата ми мир, но Господ не е дошъл още в пълнотата си, за да имам мир. Боже мой, дано твоята благодат преодолее в сърцето. Ето, говориш ми и ти повярвах, защото думите ти са живот вечен. Исайя 48;16;49;23.
към текста >>

„А правият изправя пътищата си.
Боже, да дойде твоето царство. Отче, да бъде твоята воля, както горе в небето, така и на земята. Амин. И да се свети твоето име - 1914 година, 6 юни, допълнено. Притчи 21; 29,30,31. 31M 12Ю „А правият изправя пътищата си. Няма мъдрост, няма разум, няма съвет против Господа. Конят се приготвя за деня на бой, но спасението е от Господа. 20;5. Съветът в сърцето на человека е като дълбока вода, но разумният человек ще го извади" 20;22 стих. „Почакай Господа, и ще те избави." 22;18. „Защото е приятно, ако ги пазиш в сърцето си, и ще бъдат всякога готови върху устните ти.
към текста >>

Влез през тесния път и ходи пред лицето на Господа с незлобие на сърцето си.
Нито ще си напомнят него. Нито ще го посетят. Нито ще се направи вече това. В онова време ще нарекат Йерусалим престол Господен и всичките народи ще се съберат при него в името Господне, в Йерусалим няма вече да ходят подир жестокостта на сърцето си лукаво. Иеремия 3:12,18. Влез през тесния път и ходи пред лицето на Господа с незлобие на сърцето си. Изучавай пътищата му и давай внимание на поученията му. Не давай тревога на душата си, нито се стреми да се облечеш в себеоправдание. Защото кой е праведен, освен онзи, който люби правдата. Но ти знаеш, Боже мой, Йехова, теготата на душата ми. Пожелах да ходя в святия ти храм със святост и дух истинен и боголюбив.
към текста >>

Изучавай пътищата му и давай внимание на поученията му.
Нито ще го посетят. Нито ще се направи вече това. В онова време ще нарекат Йерусалим престол Господен и всичките народи ще се съберат при него в името Господне, в Йерусалим няма вече да ходят подир жестокостта на сърцето си лукаво. Иеремия 3:12,18. Влез през тесния път и ходи пред лицето на Господа с незлобие на сърцето си. Изучавай пътищата му и давай внимание на поученията му. Не давай тревога на душата си, нито се стреми да се облечеш в себеоправдание. Защото кой е праведен, освен онзи, който люби правдата. Но ти знаеш, Боже мой, Йехова, теготата на душата ми. Пожелах да ходя в святия ти храм със святост и дух истинен и боголюбив. П10 19Ю
към текста >>

А понеже благоволявам в теб, по причина, че съм Бог вечен, който те призовава според съизволението на святия си Дух от дълбините на своята душа и ти дадох вид.
10;715,-3-14;-14,17.— И видях ето облак бял и на облака седеше един подобен Сину человеческому и имаше венец и в ръката си сърп остър. Времето е близо за Господа Исуса Христа. И рече Господ Господу моему. Аз съм светилник, който освещава душата ти, защото съм истинен, сияющ в тъмнината. От преизобилието на живота си те родих за слава моя и от пълнотата на любовта си те родих и въздигнах обединени в сила и мощ и мъдрост, като те осветих, за да предхождаш пред лицето ми и да изпълняваш волята ми. А понеже благоволявам в теб, по причина, че съм Бог вечен, който те призовава според съизволението на святия си Дух от дълбините на своята душа и ти дадох вид. И рекох: Ти си син мой, аз днес те родих. Родих те в света, за да се умножиш и станеш велик, да бъдеш подобен на мен. А понеже те родих в света, то затова и те призвах чрез Духа си, за да ме познаеш, че аз, Бог вечнии, Един във все, обемащ все, който съм и който творя, създавам и движа, от когото всичко по начало излиза и по начало се връща. Този истии свят аз, един твой Отец - от век и до века. Защото всичко, що създавам, е за тебе и ти за всичко.
към текста >>

Много пъти съм ти говорил с благост и любов.
Защото с крепка десница крепя и с мъдрост и знание обгръщам все, защото към мене се обръща всяка твар, за да приеме сила, да се крепи. Ето, аз ги викам по име и ще чуят гласа ми и ще се развеселят. Защото аз съм Бог вечно техен, който присъства чрез силата си всъде, затова да не се колебае сърцето ти! Думите ми са верни. „Ето, аз съм този, който говори с тебе. Много пъти съм ти говорил с благост и любов. Прослави ме и ще те прославя, благослови ме, и ще те благословя. Освети името ми в душата си. Възвести правдата ми за съд и любовта ми за спасение. Аз съм Бог - твоят свят Дух, който ще свидетелствам. Ето, познавам те - зная тягостите на душата ти и скръбта ти ми е известна.
към текста >>

Затова онзи, към когото е словото Божие, трябва да внимава с всичкото си сърце и ум да проумява пътищата му.
Неговият мир и веселие, които превъзхождат всеки ум, да изпълни сърцата ви. И Бог на Истината да благослови делото си във веки. Елате сега всички, които любите Господа, да му се поклоним в Дух и Истина. Защото той е Бог наш, Отец наш от веки. 4Ю 23Ю Ю22 Ю22 4Ю (това са дати написани вертикално от страни на текста) Затова онзи, към когото е словото Божие, трябва да внимава с всичкото си сърце и ум да проумява пътищата му. Но моят дух е в смущение. Няма друг изход, освен да приема пътя на новия живот. Защото Бог ме направи поругание на всички, с поношенията и с престъпленията им ме натовари, нарани, смаза душата ми за техния мир. Скри лицето си от мен и когато усилих моленията си, отдалечи се от мене, като че се отежнил от моя вик. Станах за присмех на своите си.
към текста >>

Няма друг изход, освен да приема пътя на новия живот.
Елате сега всички, които любите Господа, да му се поклоним в Дух и Истина. Защото той е Бог наш, Отец наш от веки. 4Ю 23Ю Ю22 Ю22 4Ю (това са дати написани вертикално от страни на текста) Затова онзи, към когото е словото Божие, трябва да внимава с всичкото си сърце и ум да проумява пътищата му. Но моят дух е в смущение. Няма друг изход, освен да приема пътя на новия живот. Защото Бог ме направи поругание на всички, с поношенията и с престъпленията им ме натовари, нарани, смаза душата ми за техния мир. Скри лицето си от мен и когато усилих моленията си, отдалечи се от мене, като че се отежнил от моя вик. Станах за присмех на своите си. Чакам за виделина, но я няма. Кой може да умилостиви Господа?
към текста >>

Не съм ли аз мерило, свят път, истина, разбиране, разумение, мъдрост, правда, милост, любов, вяра, надежда и благост?
Непрестанно да си в моление. Духът ми е с тебе винаги. Нечист дух няма да се докосне до душата ти, онова, което аз освещавам, може ли да бъде нечисто? Защото не съм ли аз, който изпълнявам закона? И ако аз действам, кой ще ме изобличи, че върша грях? Не съм ли аз мерило, свят път, истина, разбиране, разумение, мъдрост, правда, милост, любов, вяра, надежда и благост? Защото истината ми е същинска добродетел, любовта ми е непоколебима и благостта ми пребъдва във век. Моят мир сега да почине с тебе и присъствието на Духа ми да те осени. Приеми моето благословение. Аз съм Бог Господ, Саваот, Йехова, Елохим, Бог неизменяем, вечни, който съм от века и до века, един, който съм и който творя според благоразположението на Духа си. Аз съм твоя Дух, който те просвещава, умъдрява, който те учи в знание и мъдрост, който съзиждам своето царство, който те утешава и подкрепя, който говори всякога с теб.
към текста >>

Във всичките си пътища познавай него и той ще оправи стъпките.
(Притчи 21:21). Милост и истина да те не оставят, вържи ги около врата си, начертай ги на плочата на сърцето си. (Притчи 3:3). Така ще намериш благодат и добро мислене пред Бога и человеците. Уповавай на Господа от всичкото си сърце и не се облягай на твоя разум. Във всичките си пътища познавай него и той ще оправи стъпките. Не мисли за себе си, че си мъдър. Бой се от Господа и уклонявай се от зло. (Притчи 3:4,7). Следствието на смирението и на страхът от Господа е богатството и славата и животът. (Притчи 22:4,1).
към текста >>

2. Възвръща душата ми, води ме през пътеки на правда заради името си.
(Притчи 3:4,7). Следствието на смирението и на страхът от Господа е богатството и славата и животът. (Притчи 22:4,1). 1. По-добре е да не се обречеш, нежели да се обречеш и да не изпълниш. (Притчи 5:5,2). 2. Възвръща душата ми, води ме през пътеки на правда заради името си. (Псалом 23:3). 3. Да погине денят, в който се родих, и нощта, в която се врекох: Роди се мъжко, (Иов 3:3). 4. Но той е в едно намерение, и кой може да го отвърне. (Иов 23:13) 5. Понеже не ще тури вече человека в изпитване, за да дойде в съд с Бога.
към текста >>

Както в ден да ходиш благопристойни, не по кощунства и пиянства, не по крамоли и зависти, не по курварство и похотливост, но облечете се в Господа Христа Исуса, и не промишлявайте за плътта и похотите й (139 Псалом).
13. А сега остават тези трите: вяра, надежда и любов, но най-голяма от тях е любовта. (I Коринтяни 13: 13). Затова ще разклатя небесата и земята ще се потресе от мястото си. В яростта на Господа Саваота, в деня на пламтящия му гняв (Исайя 13:13). В онзи ден ще бъде олтар Господу всред Египетската земя и стълп Господу при пределите (Исайя 19:19). Както в ден да ходиш благопристойни, не по кощунства и пиянства, не по крамоли и зависти, не по курварство и похотливост, но облечете се в Господа Христа Исуса, и не промишлявайте за плътта и похотите й (139 Псалом). 7 юли 19 Ето, слушай, Господ към тебе говори. Не очакваш ли добрини и благословения в пътя на живота си, нали затова се трудите постоянно да добиете сила и дух, за да може да живеете, както подобава. Нали за храна и облекло се лутате постоянно. Всичките ти страдания идват от извънмерните желания, понеже не си благодарен на онова, което можеш с труд постепенно да придобиеш.
към текста >>

Не очакваш ли добрини и благословения в пътя на живота си, нали затова се трудите постоянно да добиете сила и дух, за да може да живеете, както подобава.
В яростта на Господа Саваота, в деня на пламтящия му гняв (Исайя 13:13). В онзи ден ще бъде олтар Господу всред Египетската земя и стълп Господу при пределите (Исайя 19:19). Както в ден да ходиш благопристойни, не по кощунства и пиянства, не по крамоли и зависти, не по курварство и похотливост, но облечете се в Господа Христа Исуса, и не промишлявайте за плътта и похотите й (139 Псалом). 7 юли 19 Ето, слушай, Господ към тебе говори. Не очакваш ли добрини и благословения в пътя на живота си, нали затова се трудите постоянно да добиете сила и дух, за да може да живеете, както подобава. Нали за храна и облекло се лутате постоянно. Всичките ти страдания идват от извънмерните желания, понеже не си благодарен на онова, което можеш с труд постепенно да придобиеш. Ти желаеш щастието, но трябва да заплатиш нещо за него. Не си ли готов да услужиш на другите с техните нужди? Добре се научи тогава, че Господ изисква да правиш добро не слепешката, но с пълнотата на сърцето си, със знанието на ума си, с любовта на душата си, а не се стреми просто като вол за плявата или като тигър за жертвата, или като лисица подла към курника.
към текста >>

3. Който прощава всичките беззакония, изцелява всичките ти болести.
(Иоил 2:23). (Притчи 1:16). Никаква повреда не ще се случи на праведник. 29A октомври 9, 1897, четвъртък 3. Който прощава всичките беззакония, изцелява всичките ти болести. 4. Избави от тление живота ти. Венчава те с милост и щедрост. (Псалом 103). Защото това е Словото на обещанието. По това време ще дойда, и Сара ще има син.
към текста >>

Смирението е път към възвишение.
Иов 12:20 и 15:36. Ноември 25. Приеми прочее закона от устата му и притури думите му в сърцето си. Иов 22:22. Януари 31. Смирението е път към възвишение. Февруари 1. Търпението е сила към постигане на всичко добро в живота. Господи, Учителю мой, Ти, който ме учиш всеки ден, твоите пътища са непостижими. Дал си ми да разбера много дълбоки тайни на твоя Дух. Move (тръгвам).
към текста >>

Господи, Учителю мой, Ти, който ме учиш всеки ден, твоите пътища са непостижими.
Иов 22:22. Януари 31. Смирението е път към възвишение. Февруари 1. Търпението е сила към постигане на всичко добро в живота. Господи, Учителю мой, Ти, който ме учиш всеки ден, твоите пътища са непостижими. Дал си ми да разбера много дълбоки тайни на твоя Дух. Move (тръгвам). Псалом 33:1,22. Радвайте се праведни в Господа, на праведните е прилично да въздават хваление. Февруари 6* (Тук в Дневника има повторение, но е съхранено според ръкописа - б.изд.) Аз съм Господ Бог твой - заповедта ми излезе.
към текста >>

Бъди твърд и непоколебим в пътя ми.
Дал си ми да разбера много дълбоки тайни на твоя Дух. Move (тръгвам). Псалом 33:1,22. Радвайте се праведни в Господа, на праведните е прилично да въздават хваление. Февруари 6* (Тук в Дневника има повторение, но е съхранено според ръкописа - б.изд.) Аз съм Господ Бог твой - заповедта ми излезе. Бъди твърд и непоколебим в пътя ми. Ето моят ангел, когото изпращам да ти помогне и той неотложно ще пристигне навреме. Твоите нужди са ми известни, зная аз всичко, нищо не е скрито от моето око. Но вярата ти в мен трябва да е вяра непоколебима. Ето, аз съм този, който те учи всякой ден в закона си, да познаваш всичките мои пътища, които са святи, моят вечен Дух се съуслаждава в истината, която прониква в твоята душа. И смирението на сърцето ти е моето всегдашно веселие.
към текста >>

Ето, аз съм този, който те учи всякой ден в закона си, да познаваш всичките мои пътища, които са святи, моят вечен Дух се съуслаждава в истината, която прониква в твоята душа.
Февруари 6* (Тук в Дневника има повторение, но е съхранено според ръкописа - б.изд.) Аз съм Господ Бог твой - заповедта ми излезе. Бъди твърд и непоколебим в пътя ми. Ето моят ангел, когото изпращам да ти помогне и той неотложно ще пристигне навреме. Твоите нужди са ми известни, зная аз всичко, нищо не е скрито от моето око. Но вярата ти в мен трябва да е вяра непоколебима. Ето, аз съм този, който те учи всякой ден в закона си, да познаваш всичките мои пътища, които са святи, моят вечен Дух се съуслаждава в истината, която прониква в твоята душа. И смирението на сърцето ти е моето всегдашно веселие. Правотата на духа ти е моята радост. Моето благословение, моят дар, който ти пращам, ще бъде като утринна роса, като пролетен дъжд върху жадната земя. Душата ти ще се насити и ще прозябне като плодовито дърво, насадено при водните утоки, което ще дава плода си навреме. Моята ръка не се е съкратила да давам, пълен съм с изобилие и неизчерпаемо богатство, което държа за всички онези, които ме любят и се боят от името ми.
към текста >>

Господи, Господи, тебе чакам, за теб се приготовлявам.
Ей, Господи, Отче, Боже мой, както си бил винаги, така да бъдеш винаги неизменяем, а всичко изменяющ с твоята мощна сила. Стани Господи, и застани за мене. 10. Твоят Дух е Любов. Ти си, Господи, наша виделина, ти си наша опора, в теб е нашата сила. Боже, Боже мой, ти Господи на моята младост, възобновител на моята душа. Господи, Господи, тебе чакам, за теб се приготовлявам. О, Господи, Боже на силите ми. Теб познавам и зная, че си верен. Опитал съм те и съм се научил, че си истинен, вкусил съм от тебе и съм намерил, че си благ. Гневът ти е само момент, а милостта ти е вечна. Макар и да наказваш, наказанието ти е благо.
към текста >>

И когато първия път чух гласа ти, съзнах, че си дълбок, вътре някъде до мен.
Ето, услушваш се да чуеш гласа ми, който и да е още слаб, като на младенец, обаче чуваш най-слабите ми шептения. Ето, виждаш образа на моята душа и лицето, което си ми дал. Ето, гледаш тайните на твоя Дух, на онова, което си произвел. О, Господи, Боже мой, още когато се зараждах вътре у теб, осъзнавах твоето неизследимо величие, твоята велика сила. Когато от дълбините на твоето съзнание излизах, съзнавах непостижимостта на твоя живот. И когато първия път чух гласа ти, съзнах, че си дълбок, вътре някъде до мен. Чудно ми беше, когато бях носен от твоите ръце през неизследимите тъмнини на миналото, на тайната вечност, която в себе си крие всичко. Ей, Господи, когато ме носеше към вечния си дом на твоите криле, когато ме носеше от свят в свят, от виделина на виделина, от сила в сила в необоримите предели на твоето царство. Ето, говориш с мен, и чувам гласа ти да идва отдалеч, услушвам се и познавам, че си този, който ми говориш, който си ме носил от начало, гледал си ме, грижил си се за мен, чувам сега гласа ти и каква неизразима радост се заражда в мен. Надеждата ми възкръсва, вярата ми оживява, любовта ми към теб се пробужда. Ей, Господи, чуден си.
към текста >>

Сам ще промишлявам и уреждам всичко за теб.
- С всичкото си старание ще се трудя да постигна Божието обещание и да извърша това за тебе, Господи. И тъй, във всичко, което обещаваш пред мен, гледай да не кажеш някоя измама, защото ще бъдеш повинен на смърт. Знай, че стоиш пред мен, твоя Господ, който знае твоето лукаво и непостоянно сърце, което е пълно с всичките пороци. Затова то трябва да се обърне към мене, да се възобнови чрез моя Дух и да се обработи и възпита чрез моето Слово. Ти, който от сега ставаш мой; поверяваш всичко в моите ръце, от сега аз сам ще те ръководя. Сам ще промишлявам и уреждам всичко за теб. Аз ще те уча все що трябва да вършиш. Ще лягаш и ще ставаш под моите криле. Аз ще бъда страж над тебе, окото ми ще бди за съдбините на твоето сърце. Ще ме призоваваш рано и ще отговарям в утринните зари на зората. Преди да повикаш, ще ти отговоря и преди да пожелаеш, ще ти давам своите божествени дарования.
към текста >>

Пътят ще ви се отвори свободно.
Моят Дух ще идва всякога рано да ви казва кога ще държите пост, за да се укрепявате духом в истината, и бъдете уверени, че от сега победата ще бъде ваша. Все, що попросите, ще ви бъде, защото Бог иде да се прослави във вас. Той е верен и истинен, и все, що ви обещава според величието на милостта си, ще ви бъде. Той иде сам да уреди, да оправи, да обърне, да призове всички онези, които от начало се избраха за неговото дело. Истината ще ви се каже вече ясно. Пътят ще ви се отвори свободно. Сам Господ ще предиде пред тебе и ще приготви всичко чрез своята десница. Противения, противоречия ще престанат. Духът на нечестие ще изчезне. Ето, Той е навсякъде и всички ще чуят гласа му и които го чуят, ще оживеят духом. Ти, който слушаш нашата молба, чуй вика на нашия дух, послушай просбата на нашата душа и ни дай според изобилието на благодатта си.
към текста >>

Ти виждаш, че съм в оскъдност от знание и мъдрост, научи ме да зная пътя ти, от гдето излиза истината да виждам и съзерцавам, както всички други, величието ти и словото ти и делото ти.
Ти знаеш, че в сърцето си пазя твоето име над всичко най-свято, приеми днес моята молба, колкото и да е слаба и немощна, чуй моя детински глас, който възлиза към тебе. Аз ти се моля да ме чуеш и да ме послушаш. На тебе мога да кажа неща, които никому другиму не мога да кажа, освен на теб. Ти знаеш, ти си ми го казал от начало. О, Господи, желая да гледам твоето лице, както всички, желая да ти слугувам. Ти виждаш, че съм в оскъдност от знание и мъдрост, научи ме да зная пътя ти, от гдето излиза истината да виждам и съзерцавам, както всички други, величието ти и словото ти и делото ти. Дай ми да разбирам пътеките на твоята мъдрост. О, Господи, заеми се днес с мене да ме научиш във всичко добро, възпитай, обработи и посей сърцето ми с всичките семена на твоята върховна благост. Кажи ми ти, Баща мой, за твоите познания, благослови ме, защото твоето благословение е благо и твоята ръка крепка. Ето, зова те, към тебе отправям очите си, към тебе повдигам ръцете си. Теб зова на помощ, ела наблизо и слушай онова, което ще ти кажа само на теб.
към текста >>

Дай ми да разбирам пътеките на твоята мъдрост.
Аз ти се моля да ме чуеш и да ме послушаш. На тебе мога да кажа неща, които никому другиму не мога да кажа, освен на теб. Ти знаеш, ти си ми го казал от начало. О, Господи, желая да гледам твоето лице, както всички, желая да ти слугувам. Ти виждаш, че съм в оскъдност от знание и мъдрост, научи ме да зная пътя ти, от гдето излиза истината да виждам и съзерцавам, както всички други, величието ти и словото ти и делото ти. Дай ми да разбирам пътеките на твоята мъдрост. О, Господи, заеми се днес с мене да ме научиш във всичко добро, възпитай, обработи и посей сърцето ми с всичките семена на твоята върховна благост. Кажи ми ти, Баща мой, за твоите познания, благослови ме, защото твоето благословение е благо и твоята ръка крепка. Ето, зова те, към тебе отправям очите си, към тебе повдигам ръцете си. Теб зова на помощ, ела наблизо и слушай онова, което ще ти кажа само на теб. О, благи Господи, ти не ме презираш за моята крайна немощ, и не се отвращаваш от мене.
към текста >>

Аз съм Господ Твой, който идвам да те подкрепя чрез силата на своя Дух и да ти дам разумение на тайните Божии, които Бог Твой благоволява да ти открие, защото си възлюбен избраник Господен, в когото вечни и неизследими Бог благоволява да те освети с Духа на своята Истина.
Господи, Боже мой, принасям тази молба за мен и за всички, които си ми дал. Благослови ги, твои бяха, на мен ги даде. Нека да се прослави твоето име, да се възцари твоята правда, да възтържествува твоята Любов! *** 20 септември 1898 година * (Отделни листа от тетрадката намерих в Савкини бележки, на които Учителят собственоръчно е писал този текст и аз го преписах точно - Л.К.) Аз съм Господ Твой, който идвам да те подкрепя чрез силата на своя Дух и да ти дам разумение на тайните Божии, които Бог Твой благоволява да ти открие, защото си възлюбен избраник Господен, в когото вечни и неизследими Бог благоволява да те освети с Духа на своята Истина. Ето всички ние се радваме в теб и сме пратени от твоя Бог и Господ да те облечем в сила и мощ и да ти предадем юздите на земните царства, да те изведем и прославим пред очите на света, да познаят всички, че Господ се е възцарил в умовете и сърцата на всички, които го любят. Ето денят дойде и ние идем с вечното обещание отгоре да възстановим ред и правда на тая земя. Ето Словото Божие е истинно. Светът ще се пречисти от небесен огън. В края на времето ще дойде вестител от горе, който ще ви просвети.
към текста >>

Изпитът, който ти беше даден, да се бориш лично с князът на този свят, с тая старовременна змия, на която видя главата, че светеше като свещ в своя блясък, е изпит, който Небето позволи да покаже твоята вътрешна и духовна сила, че си този, който е верен във всичко, че си този, на когото душата стои непоколебимо в пътя на истината, че си този, на когото духът е благ и възвишен пред лицето на Бога.
В края на времето ще дойде вестител от горе, който ще ви просвети. А на тебе лично ангел от небето ще дойде да ти донесе великата заповед, която Бог ти изпраща да изпълниш. Словото е вярно и ще бъде засвидетелствано от силата на светлия Дух Господен, който ще те осени и ще бъде твой водител всякога. Ето този вестител, ангел на завета, ти ще го видиш с очите си идущата година, която Бог ще отбележи със своя пръст. Ето, това място, на което ти стоиш, ще стане врата, през която всички праведни ще минат и ще дойдат в Сион, в святата гора и сам Господ на Силите ще провъзгласи своето благо възнамерение и своята свята воля. Изпитът, който ти беше даден, да се бориш лично с князът на този свят, с тая старовременна змия, на която видя главата, че светеше като свещ в своя блясък, е изпит, който Небето позволи да покаже твоята вътрешна и духовна сила, че си този, който е верен във всичко, че си този, на когото душата стои непоколебимо в пътя на истината, че си този, на когото духът е благ и възвишен пред лицето на Бога. Ние сме пратени нарочно от твоя Бог да те поздравим с благата си вест от Небето, което е вече доброволно и по избор свободно негов е хвърлило своето жребие върху твоя избор и те са всички, които братски и от любов те поздравяват в името на твоя небесен Баща, комуто принадлежи всичко, и в изпълнението на чиято воля е нашата обща радост. Защото ти си избраник Божии, избраник наш, ние сме с тебе и сме готови да извършим всичко, щом ни се даде знак от Небето, от дома на твоя Бог, нашият Господ, комуто ние слугуваме от пълнотата на всичкото си сърце и от пълнотата на всичкия си дух и ум. Да не те смущава почитта, която ние ти поднасяме сърдечно и от дълбока, неизменна любов към тебе. Вие знаете каква благодат е любовта, каква непреодолима сила е тя. И може ли някой вас да не ви люби?
към текста >>

Чудно ни е как тъй душа, поставена в такива неблагоприятни условия, може тъй да се въодушевлява и преодолява всички препятствия, които всичките сили на тъмнината са съумели да й турят, в противовес на нейния успех.
Да не те смущава почитта, която ние ти поднасяме сърдечно и от дълбока, неизменна любов към тебе. Вие знаете каква благодат е любовта, каква непреодолима сила е тя. И може ли някой вас да не ви люби? - Това е невъзможно. Ние се въодушевяваме от висотата на вашия дух, от възвишеното състояние на вашата душа, която постоянно раздава благост и веселие на всяка страна, която диша тъй свободно и тъй непресилено небесните жизнени благодатни сили. Чудно ни е как тъй душа, поставена в такива неблагоприятни условия, може тъй да се въодушевлява и преодолява всички препятствия, които всичките сили на тъмнината са съумели да й турят, в противовес на нейния успех. Да, ние сме всички радостни за вас и желаем да ви опознаем по-добре и проникнем във вашия скрит живот, който извира тъй непрестанно като източник, на който сам Бог е глава. Ние се възхищаваме, че схващате тъй добре тия вечни, вътрешни зародиши, които носят те в себе си. И затова Бог твой те благославя и просвещава, защото си роден от Духа на неговата Истина. Защото в твоята душа е сам Бог въплътен и Той е, който постоянно вдъхва този изобилен и вечен живот в твоя възвишен и велик Дух, който бодърствува тъй неуморимо във всяко направление. Ние сме радостни да те приемем помежду си и да ти укажем всичката наша любов, която храним към теб.
към текста >>

Ти не ще да ни откажеш радостта да те придружаваме винаги в твоя път, в който ходиш, път на благодат, на светлина, която произвежда радост и веселие във всички души и духове.
И затова Бог твой те благославя и просвещава, защото си роден от Духа на неговата Истина. Защото в твоята душа е сам Бог въплътен и Той е, който постоянно вдъхва този изобилен и вечен живот в твоя възвишен и велик Дух, който бодърствува тъй неуморимо във всяко направление. Ние сме радостни да те приемем помежду си и да ти укажем всичката наша любов, която храним към теб. Защото и ти ще ни познаеш, и ние ще познаем от единия дух който живее във всинца ни. Бъди ти благословен от Бога и благослови ни в твоето име, защото името ти е познато, защото е име, което сам Бог е положил отгоре ти, за да изнесеш неговата правда на яве и да възстановиш неговата Любов на земята, както е и горе на Небето. Ти не ще да ни откажеш радостта да те придружаваме винаги в твоя път, в който ходиш, път на благодат, на светлина, която произвежда радост и веселие във всички души и духове. Ти ще благоволиш да ни допуснеш до себе си, да сме до тебе, да сме твои съпътници, да те придружаваме в небесните сфери, към които духът ти ще се въздигне. Ето ние сме сбор велик, който иска да те приеме и ни станеш началник, велик предводител Бог и Господ Крепкий. Ние съзираме сега твоето уединение и твоята тегота, която сега носиш, но това уединение е наложено отгоре, от вечната и неизменна воля на Бога, твоя Господ. Но времето на твоето уединение се е свършило и денят на твоята бъдеща слава иде и сам Господ твои ще се възцари и ще бъде глава над всички. Нека сега твоят глас да възлезе нагоре към престола на небесната слава, към вечните сфери на славните наднебесни светове в безконечните области на вселенските мирове, на които славата сега изгрява, към които всички ние се стремим да достигнем.
към текста >>

Ти ще благоволиш да ни допуснеш до себе си, да сме до тебе, да сме твои съпътници, да те придружаваме в небесните сфери, към които духът ти ще се въздигне.
Защото в твоята душа е сам Бог въплътен и Той е, който постоянно вдъхва този изобилен и вечен живот в твоя възвишен и велик Дух, който бодърствува тъй неуморимо във всяко направление. Ние сме радостни да те приемем помежду си и да ти укажем всичката наша любов, която храним към теб. Защото и ти ще ни познаеш, и ние ще познаем от единия дух който живее във всинца ни. Бъди ти благословен от Бога и благослови ни в твоето име, защото името ти е познато, защото е име, което сам Бог е положил отгоре ти, за да изнесеш неговата правда на яве и да възстановиш неговата Любов на земята, както е и горе на Небето. Ти не ще да ни откажеш радостта да те придружаваме винаги в твоя път, в който ходиш, път на благодат, на светлина, която произвежда радост и веселие във всички души и духове. Ти ще благоволиш да ни допуснеш до себе си, да сме до тебе, да сме твои съпътници, да те придружаваме в небесните сфери, към които духът ти ще се въздигне. Ето ние сме сбор велик, който иска да те приеме и ни станеш началник, велик предводител Бог и Господ Крепкий. Ние съзираме сега твоето уединение и твоята тегота, която сега носиш, но това уединение е наложено отгоре, от вечната и неизменна воля на Бога, твоя Господ. Но времето на твоето уединение се е свършило и денят на твоята бъдеща слава иде и сам Господ твои ще се възцари и ще бъде глава над всички. Нека сега твоят глас да възлезе нагоре към престола на небесната слава, към вечните сфери на славните наднебесни светове в безконечните области на вселенските мирове, на които славата сега изгрява, към които всички ние се стремим да достигнем. О, вечни мирове!
към текста >>

Към тия безпределни небеса и безпределни светове, мирове и вселени, в които тая вечна, безпределна и неизмерима душа прониква и изпълня всичко с благост пълна от безконечна и непреривна вечна и славна Любов, която стопля, осветява и освежава душите, духовете, умовете на всички малки и велики същества, която изпълня техните сърца с благоговение и възторг в този славен път на живота, който възлиза от вселена във вселена, от мир в мир, от свят в свят, от душа в душа, от дух в дух, от ум в ум и от сърце в сърце, от всяко чувство към всяко чувство, от сила към всяка сила, от мисъл към всяка мисъл, от начало към всяко начало, от край към всеки край, от частица към всякоя частица, от начало и до край към тоя мир над мировете, към тоя свят на световете, в който вечно свети вечен мир и вечна радост, вечна истина и вечна правда и благост все и във все изпълни от безпределната висота към безпределната висота от самата безкрайна и безпределна вечност във всичките й безпределни области и владения необозрими и неизследими всичко в това величествено и възторжено мълчание на безпределната вечност всичко е в тишина.
Но времето на твоето уединение се е свършило и денят на твоята бъдеща слава иде и сам Господ твои ще се възцари и ще бъде глава над всички. Нека сега твоят глас да възлезе нагоре към престола на небесната слава, към вечните сфери на славните наднебесни светове в безконечните области на вселенските мирове, на които славата сега изгрява, към които всички ние се стремим да достигнем. О, вечни мирове! О, вечни светове! Пълни със славен живот и вселенски духове пълни с вечна и безкрайна и неизмерима мъдрост, в които плуват умовете на всички същества, които постоянно се стремят към тъй необятна и неизследима душа, която всички привлича към своето безпределно сърце, което всички люби и весели, сърце, в което всичкият живот намира своето изражение. Към тия безпределни небеса и безпределни светове, мирове и вселени, в които тая вечна, безпределна и неизмерима душа прониква и изпълня всичко с благост пълна от безконечна и непреривна вечна и славна Любов, която стопля, осветява и освежава душите, духовете, умовете на всички малки и велики същества, която изпълня техните сърца с благоговение и възторг в този славен път на живота, който възлиза от вселена във вселена, от мир в мир, от свят в свят, от душа в душа, от дух в дух, от ум в ум и от сърце в сърце, от всяко чувство към всяко чувство, от сила към всяка сила, от мисъл към всяка мисъл, от начало към всяко начало, от край към всеки край, от частица към всякоя частица, от начало и до край към тоя мир над мировете, към тоя свят на световете, в който вечно свети вечен мир и вечна радост, вечна истина и вечна правда и благост все и във все изпълни от безпределната висота към безпределната висота от самата безкрайна и безпределна вечност във всичките й безпределни области и владения необозрими и неизследими всичко в това величествено и възторжено мълчание на безпределната вечност всичко е в тишина. Там в тоя свят и славна тишина се въздава слава и хваление Богу нашему, към неговия престол възлизат всичките радости и ли- кувания на неговите творения, които отвсякъде възгласят Нему хвала и поклонение. Тази е бъдещата слава и радост, към която твоя Дух ще ни води. Дух велик и славен, в когото ние се обединяваме в едно велико семейство. Бъди благословен ти от Бога - вожд на Истината, спасител на света и съветник велик на ангелските чинове и Бог всемъдри, любов на херувимските сърца — Бог крепки, водител на всичко, който крепиш и поддържаш всичко в себе си. Стани сега и нека се възвесели твоят Дух и възрадва твоята душа.
към текста >>

29. „Темпераментите“ е статия от Учителя поместена в сп. „Родина“, год. ІІІ, 1901, книжка VI-VII.

До този момент тя не е излизала другаде и сега се публикува за първи път.
„Темпераментите - ПДФ“ „Темпераментите“ е статия от Учителя поместена в сп. „Родина“, год. ІІІ, 1901, книжка VI-VII. До този момент тя не е излизала другаде и сега се публикува за първи път. В нея е използван научен изказ и са представени модерни за времето си тенденции, които тогава тепърва навлизат в нова България. В началото авторът прави една кратка ретроспекция, дефинираща темпераментите до ХІХ в., след което дава своя оригинална класификация, която той нарича „нова“. Темата за темпераментите е основополагаща както за духовните (окултни) науки, като френология, астрология, хиромантия и др., така и за редица съвременни хуманитарни науки. І. Общи положения. Между човеците съществуват големи различия, които произлизат сложните и различни качества на организмите им.
към текста >>

В това подразделение мозъкът не е бил взет предвид да управлява някакво особено влияние, както днес неговата функция е приета да е най-важната в животната управа.
Темпераментите в разните им форми са тъй многобройни, както индивидите на човешката раса. Не се срещат нито две лица, които да имат същата физическа организация или темперамент. Обаче като ги следим и изучаваме назад от начало намираме, че всички произлизат от безбройните съчетания и съединения само на няколко прости елементи. Според учението на Хипократ – бащата на медицината, установени са били 4 главни темперамента, които зависели според него от 4-те първоначални съставни части на тялото: кръвта, флегмата, жълтата жлъчка, и черната жлъчка. Според преобладаващото влияние на коя и да е от тези части на индивида се определя да принадлежи на сангвиничния темперамент ако преобладава кръвта; на флегматичния ако преобладава флегмата; на холеричния, ако жълтата жлъчка е била развита; на меланхоличния ако черната жлъчка е имала надмощие. В това подразделение мозъкът не е бил взет предвид да управлява някакво особено влияние, както днес неговата функция е приета да е най-важната в животната управа. Вниманието на д-р Гал [Franz Joseph Gall – 1758-1828] и д-р Шпурцхайм [Johann Spurzheim – 1776-1832] е било обърнато на този факт и те почувствали потребността да отчетат мозъка за особено темпераментно състояние. ІІ. Разпределението на Шпурцхайм. Според класификацията прието от първите учители на френологията усвоени са 4 темперамента: лимфатически, сангвинически, билиозен [лат. biliosus 1. жълчен, жълтозелен, 2.
към текста >>

Когато тази система от органи преодолява със своето действие, образува едно физиологическо състояние или разположение на тялото, което в новата класификация се нарича витивен [лат.
Мотивната или механическа система е съставена от костите, лигаментите [лат. Ligamentum – мед. термин: връзка от здрава фиброзна съединителна тъкан, свързваща едни органи с други] и мускулите и чрез съчетанието на тези три разряда органи образува един вид апарати от лостове, чрез които всичките механически движения на тялото се извършват. Преобладаването на тази система от органи в кой и да е индивид произхожда това особено състояние в организма, което ние наричаме мотивен темперамент. Виталната или питателната система е тъй също съставена от три класа органи: лимфата, кръвоносните съдове и жлезите, които посредством техните функции на поглъщане, кръвообращение и отделение са инструментите за телесното хранене и пречистване. Когато тази система от органи преодолява със своето действие, образува едно физиологическо състояние или разположение на тялото, което в новата класификация се нарича витивен [лат. Vita – живот] темперамент. Интелектуалната или умствената (нервическа) система, която съставя средата на съединителната нишка между душата, т.е. психическия принцип и външния свят и посредством която мисълта и чувствата се проявяват, е тъй също образувана от три разряда органи: органите на чувствата, мозъка и нервите. Когато преобладават тези три вида органи в тялото образуват онова душевно състояние и разположение на тялото, което в новата класификация се нарича интелектуален темперамент. И тъй ние имаме тогава под тази квалификация три първоначални темперамента, всеки от които е означен от външни признаци във физическата организация и упражнява особено влияние при изявленията на ума.
към текста >>

Те не се лесно отклоняват настрани от пътя си и често прокарват своята цел с крайно безразсъдство както за своето добро, така и за доброто на другите.
Костите са големи и повечето дълги, отколкото широки; лицето е продълговато, страните изпъкнали, шията е повечето дълга, рамената широки, гърдите умерени, членовете дълги и добре свързани. Мускулите са масивни, твърди и яки; цветът на кожата и очите изобщо са черни и косата тъмночерна, гъста и дебела. Чертите на лицето са строго определени, изражението е внушително. Този темперамент придава голяма телесна сила и енергия и обич за физически упражнения. Тези които владеят този темперамент имат силен характер и са склонни да се захващат за такива предприятия [дейности], които изискват голямо усилие на телесните сили, те са повече наблюдатели отколкото мислители и се отличават с голяма твърдост, предприемчивост, постоянство и себенадеяност в работата си. Те не се лесно отклоняват настрани от пътя си и често прокарват своята цел с крайно безразсъдство както за своето добро, така и за доброто на другите. В своите амбиции и стремления те често увличат и другите подире си. Те обичат да са водители и господари в сферата в която се движат. Този темперамент е с редки таланти – големи работи, големи разблуждения [заблуждения], големи погрешки, големи представления нему принадлежат. Този темперамент е повече естествен за мъжете отколкото за жените. Той е бил темпераментът на старите римляни, той е и на днешните американци, само че в тях е под влиянието на умствения темперамент.
към текста >>

14) зависи от преодоляващото развитие на органите на питателността [храносмилането] и поглъщането и се отличава чрез дебелина и широчина на тялото отколкото чрез дължина.
Този темперамент е с редки таланти – големи работи, големи разблуждения [заблуждения], големи погрешки, големи представления нему принадлежат. Този темперамент е повече естествен за мъжете отколкото за жените. Той е бил темпераментът на старите римляни, той е и на днешните американци, само че в тях е под влиянието на умствения темперамент. Наблюдателния ум и способности в тоя темперамент са добре развити. 2. Витивният [жизненият] темперамент (фиг. 14) зависи от преодоляващото развитие на органите на питателността [храносмилането] и поглъщането и се отличава чрез дебелина и широчина на тялото отколкото чрез дължина. Пълнота и облост са неговия характер. Раменете са широки, гърдите пълни и обемисти; корем добре развит; членовете са пълни и конусообразни, ръцете и краката относително малки, шията е къса и дебела, главата валчеста и лицето обло; очите сини, косата руса или кафява, цветът румен и изражението на лицето миловидно, приятно и често весело. Умствено лице от този темперамент се отличават с постоянна деятелност, усърдие, нетърпение, ентусиазъм, чести колебания и двоумения. Те притежават повечето променчивост, отколкото настойчивост, повече блясък, отколкото дълбочина . Те скоро се възбуждат от своите чувства и страсти, но и скоро утихват, както и се възбуждат.
към текста >>

Един чисто мотивен или витивен или ментален темперамент не може да се намери в своята първоначална чистота; в съгласие със своето преодоляване по необходимост става едно отклонение от симетрията на развитието.
Косата е мека и коприненоподобна, кожата прозрачна с деликатно устройство; гласът някак си с висок тембър; изгледът на физиономията е оживен и пълен с умствено изражение. Лица от този темперамент притежават прекрасни чувства, изящен вкус и голяма любов за хубавото и прекрасното в природата. Техните мисли са изобилни, чувствата интензивни, умът е бодър и извънредно деятелен, този е темпераментът на велики поети и художници. Тези, които го притежават в добра степен, са склонни към литературни и художествени занятия. Тези първоначални темпераменти, като се съчетават в разни размери образуват всичките видове, които съществуват. Един чисто мотивен или витивен или ментален темперамент не може да се намери в своята първоначална чистота; в съгласие със своето преодоляване по необходимост става едно отклонение от симетрията на развитието. Най-доброто темпераментно състояние е това, в което трите тези първоначални елементи се хармонически смесват. В това се добива съвършенството на физическото устройство на тялото и най-доброто състояние за хармонията на умствените проявления.
към текста >>

30. 01_ЕПИСТОЛАРНИ ДИАЛОЗИ - ПРЕДГОВОР

Значи културата е отказ от темпоралната обусловеност на историята и тъкмо повторяемостта, от една страна, й придава свойство на безвремие, сродявайки я с духовен импулс, а от друга страна, позволява, дори изисква от нея, създаване на структури, гарантиращи й тази повторяемост.
За научния анализ явно първостепенен се оказва духовно-историческият генезис на определена институция, а не собствената й историко-духовна активност. По всичко изглежда, че духовният импулс трябва да се схваща като непринадлежащ на историческото време, дори като нещо мистериално и свръхсетивно. Историята трябва да се изследва като събитийност, принадлежаща на волята и действията на индивиди или групи от хора, мотивирани от духовен импулс. Културата пък следва да се интерпретира като изкристализирала история, т.е. повторяеми ментални, емоционални и поведенчески модели в социалното и индивидуалното съзнание. Значи културата е отказ от темпоралната обусловеност на историята и тъкмо повторяемостта, от една страна, й придава свойство на безвремие, сродявайки я с духовен импулс, а от друга страна, позволява, дори изисква от нея, създаване на структури, гарантиращи й тази повторяемост. Така културата генерира институции като своеобразни доминанти на историческа памет с надеждата моделите да бъдат доведени до съвършенство на култ и да им се осигури безсмъртие. В този смисъл институционизирането на всеки културен модел е начало на неговия упадък. Обичайно упадъкът на институциите е симптом на упадък на културата, но не е задължително да корелира с упадък на историческата енергия, още по-малко - на началния духовен импулс. Например християнството възниква от импулс, свързан със събитието на Голгота; исторически се разгръща в народите от Римската империя и мигриралите в Европа варварски племена; последователно екстрахира от историята моделите на средновековната и модерната култури; настойчиво се опитва да култивира тези модели в разнообразни институции; едни от многото подобни институции са Църквата (католическа или православна) и държавите. Следователно възникването на всяка институция е преди всичко култура и в никакъв случай не е идентично нито с първичния поток на историята, нито с отправния духовен импулс.
към текста >>

Например посланията на апостол Павел са инспирирани от събитието на Голгота и са предназначени да наставляват първите християнски общини; поради това те би трябвало да се схващат като чист исторически феномен, без да им се вменява културна, още по-малко - институционална принадлежност, каквито несъмнено притежават писанията на светите отци на Църквата.
с три специфични инструментариума и едва тогава е възможно да се дефинира на коя от трите сфери принадлежи феноменално. Иначе казано, емергентният ефект на всеки обект се разкрива пред изследващото съзнание в строго определен културен контекст, притежава индивидуална историческа енергия и събитийност и произлиза от сравнително познаваем духовен импулс. Например ранните християнски църкви са пръв исторически експеримент на комунален живот, чийто импулс може да бъде открит в събитието на Голгота; феноменално те принадлежат само на историята, защото все още им липсва и култова консолидация, и институционално устройство. Съвсем различен феномен е Църквата непосредствено преди и след великата схизма; тя също притежава спиритуалното начало на Голгота, но добавя екстракт от историческите експерименти на ранните църкви и първите вселенски събори, култивирайки ги в догматика и свещеническа йерархия; така тя формира себе си като типичен културен феномен с всички атрибути на институция. По сходен начин би следвало да се подхожда и при интерпретация на текстове. Например посланията на апостол Павел са инспирирани от събитието на Голгота и са предназначени да наставляват първите християнски общини; поради това те би трябвало да се схващат като чист исторически феномен, без да им се вменява културна, още по-малко - институционална принадлежност, каквито несъмнено притежават писанията на светите отци на Църквата. Разбира се, текстовете на Павел впоследствие се интерпретират в най-разнообразен културен дискурс, дори с институционална преднамереност, но това е неизбежна съдба на всичко, което е достояние на историческа памет. Следователно интерпретацията трябва да разчита на метод, сроден с нещо като онтологичен структурализъм или структуралистична онтология, настоявайки на триадата духовен импулс-история-култура, която може да бъде открита в морфологията на всеки текст. Съчетани по този начин, онтологията и структурализмът добавят към интерпретацията емергентизъм с функция на саморефлексия, т.е. съзнаваща се интерпретация, максимално освободена и от дискурса на културата, към която принадлежи интерпретаторът, и от склонността на съзнанието към херменевтика и имплицитност. И така, какъв е културният дискурс на епистоларния диалог между Петър Дънов и Пеньо Киров, коя е историческата енергия, от която той изкристализира, и най-после - кой е спиритуалният импулс, който го поражда?
към текста >>

Това е век, в който разгърналата се през второто хилядолетие интелигентност, намерила път през схоластиката и Западноевропейската реформация, достига своеобразна кулминация в естествените и социалните науки и заплашва да премине в мъртъв интелектуализъм, ако остане собственост единствено и само на човешката глава.
Западноевропейското съзнание и импулсите на Син закономерно довеждат до разглеждане на вярата редом със знанието и това е основният патос на Реформацията. Православният Изток с несъстоялата се култура на богомилите и продължаващите импулси на Отец консервативно поддържа състояние на очакване, в което трябва нещо да се случи. От друга страна, верен на амбивалентната си природа, православният човек не престава да поддържа (по-скоро като морален императив, отколкото като активност), че религиозното съзнание трябва да се проникне с наука, че Христос иска не само да действа, а иска също да бъде разбран, да бъде постигнат. Православната култура формира комплекс на непреживяна Реформация и това, струва ми се, е генералният дискурс, в който се случва епистоларният диалог между Петър Дънов и Пеню Киров. Има и още нещо, допълващо дискурса във втората половина на XIX век. Това е век, в който разгърналата се през второто хилядолетие интелигентност, намерила път през схоластиката и Западноевропейската реформация, достига своеобразна кулминация в естествените и социалните науки и заплашва да премине в мъртъв интелектуализъм, ако остане собственост единствено и само на човешката глава. От една страна, укрепналото Аз-съзнание вече чувства себе си като абсолютно свободен и съвършен носител на интелектуалността, но от друга страна, настойчиво усеща, че духовните праобрази на мислите му са погребани някъде в подсъзнанието. В някои определени състояния модерното Аз-съзнание се изправя пред проблема на своята микрокосмична свобода по твърде болезнен начин и в това отчуждение от макрокосмоса се поражда импулс за обратно присъединяване към него. Човек поставя проблема за резултатите на собствената си свободна воля така, че от човешки и земни да могат да станат космични, и подобно състояние на съзнанието се преживява като импулс на Архангел Михаил. Присъствието му се открива предимно тогава, когато чрез езика и думите човек се опитва да достигне до вътрешно преживяване на духа, когато мислите за духовното започват да се възприемат като нещо физическо в света. С други думи, Аз-съзнанието разбира, че неговите собствени мисли могат да принадлежат и на онази същност, която едновременно е и микрокосмична, и макрокосмична, т.е.
към текста >>

Киров споделя разочарованията и веруюто си: Разбрах, че православните, западните (католическите), григорианските и каквито други да са църкви с форми, са примки на Сатана и от тях не може да излязат християни, но кръвници, блудници, крадци, лъжци, шепотници, завистници, ленивци, мръсници и с една реч - всичките пороци за грях, какъвто бях и аз един от тях... И така още нея вечер аз дадох обещание на Бога пред приятелите си, че не може вече да поддържам тази Църква и се отричам от нея и формите й и че отсега нататък ще служа на Бога с Дух и Истина, защото Бог е Дух и като така ний трябва да се водим във всичко от Евангелието на Господа Исуса Христа, където намираме истинското служение Божие - следване по пътя на Спасителя.
Киров отказва принадлежност към която и да е църковна деноминация и в личните си бележки от 1907 г. пише: Какъв вид живот ще водя ? Духовен, но ще гледам да бъде той пропит от разум, осветен от Духа Святаго, без да бъда уязвен от протестантско или православно мъдруване. Аналогията тук е недвусмислена: разум, импулсиран от Светия Дух и свободен от посредничеството на Църквата - това е спиритуалното начало на Западноевропейската реформация. Доста по-рано, в писмо от 1899 г., П. Киров споделя разочарованията и веруюто си: Разбрах, че православните, западните (католическите), григорианските и каквито други да са църкви с форми, са примки на Сатана и от тях не може да излязат християни, но кръвници, блудници, крадци, лъжци, шепотници, завистници, ленивци, мръсници и с една реч - всичките пороци за грях, какъвто бях и аз един от тях... И така още нея вечер аз дадох обещание на Бога пред приятелите си, че не може вече да поддържам тази Църква и се отричам от нея и формите й и че отсега нататък ще служа на Бога с Дух и Истина, защото Бог е Дух и като така ний трябва да се водим във всичко от Евангелието на Господа Исуса Христа, където намираме истинското служение Божие - следване по пътя на Спасителя. Друга съществена характеристика на индивидуалностите, включени в категорията ученик, е интересът им към свръхсетивната духовна реалност, практикуван чрез спиритизъм. Всички те участват в сеанси и употребяват собственото си тяло и съзнание като медиум за връзка със свръхсетивни същества. Дори Георги Миркович учредява първото българско спиритично дружество Милосърдие, а в едно свое писмо П. Киров го нарича „баща на спиритистите в България". Явно става дума за хора с все още запазена чувствителност към мислите като живи същества и в тази атавистична функция на съзнанието им лесно могат да бъдат открити импулсите на Отец, така присъщи на източноевропейските култури.
към текста >>

Аз постоянно ще те упътвам, стига ти да бъдеш послушен на всяко мое повеление.
Четвърта характеристика, без която диалогът не би могъл да се състои, е присъствието на импулса на Архангел Михаил. Той започва с констатация за безжизнената интелектуалност на настоящето, която у П. Киров звучи с отчаян вопъл: О, мъртво, мъртво християнство, докога това?! (1899 г.). Една година по- късно той пише: На 2 август ми се даде вътрешно това съобщение: Духът, който те ръководи, то съм аз, Михаил. Аз постоянно ще те упътвам, стига ти да бъдеш послушен на всяко мое повеление. За да заключим анализа на категорията ученик, могат да се формулират следните твърдения: П. Киров и съмишлениците му са специфично представителство на българското национално самосъзнание на прехода между XIX и XX век; паралелно с традицията и атавистичните компоненти на източноевропейската православна народопсихология, те демонстрират качества на формирано Аз-съзнание, чийто център е личен и неопосредстван интерес към Христос чрез импулси на Свети Дух; тези характеристики ги правят потенциални исторически носители на събития с функция на специфична Българска реформация. Подхващайки темата за другата страна на диалогичната морфология, всъщност пристъпваме към изключително сложната характеристика на индивидуалността на Петър Дънов, Учителя. В контекста на този документален сборник става дума за 33-годишния Дънов, който само преди три години се е завърнал от САЩ с диплом по методистко богословие. В епистоларния си диалог с П.
към текста >>

За първи път в българската култура се заговаря за отношение към свръхсетивната духовна реалност; за първи път се дефинира категорията Любов и се препоръчват методи за преживяването й като непосредствено отношение между индивидуалното съзнание и Христос.
Киров той несъмнено говори от позиция на духовен наставник и това го поставя в категорията Учител. Там той стои сам и несвързан с никоя дотогавашна теологична традиция, въпреки протестантското си образование и родовите си връзки в българските православни институции, въпреки социално-просветната си активност сред читалищни и благотворителни общества във Варна. В първата и единствена своя монография (Науката и възпитанието, 1896 г.) той прави анализ на съвременната наука с явни намеци за одухотворено възпитание на интелекта и това е първи симптом за типичен импулс на Архангел Михаил в българската култура. През следващите три години записва няколко мистични текста, включително и т.нар. Възвание; на пръв поглед в тях присъстват импулси на Отец и православно-църковни интонации, но необичайното, което те възвестяват, е предстоящо пришествие на Христос в човешкото самосъзнание. За първи път в българската култура се заговаря за отношение към свръхсетивната духовна реалност; за първи път се дефинира категорията Любов и се препоръчват методи за преживяването й като непосредствено отношение между индивидуалното съзнание и Христос. Всички тези особености в дейността на младия П. Дънов го разграничават и от православната ортодоксалност, и от всички протестантски деноминации, вкл. методизма, и от произточната ориентация на модната по това време теософия. На практика до началото на XX век завършва трансформацията на П. Дънов в напълно самотна и оригинална индивидуалност, очертават се главните категории на учението му, изпъкват първите му качества на духовен Учител със специфично въздействие върху своите последователи.
към текста >>

31. 1898_Пеню Киров - №1

Киров представлява събрани и добре подредени чернови на 105 писма, които той е изпращал до Петър Дънов през годините 1898-1914 г.
Поздрави от моя страна г-на д-р Мирковича3. С поздрав в Господа: Пеню Киров ...................... * Текстът в средни скоби […] е редакторско пояснение. 1. Архивът на П. Киров представлява събрани и добре подредени чернови на 105 писма, които той е изпращал до Петър Дънов през годините 1898-1914 г. Всички негови писма (с малки изключения) се публикуват за първи път в тази книга, като разчетен оригинален текст. От своя страна, Учителя П. Дънов е отговорил със 131 писма, 39 от които се публикуват също за първи път тук, като разчетен оригинален текст. Бележката на П. Киров в началото на ръкописите: „Първи свитък, има и втори” обхваща черновите на писмата от 1898 г.
към текста >>

Всички негови писма (с малки изключения) се публикуват за първи път в тази книга, като разчетен оригинален текст.
С поздрав в Господа: Пеню Киров ...................... * Текстът в средни скоби […] е редакторско пояснение. 1. Архивът на П. Киров представлява събрани и добре подредени чернови на 105 писма, които той е изпращал до Петър Дънов през годините 1898-1914 г. Всички негови писма (с малки изключения) се публикуват за първи път в тази книга, като разчетен оригинален текст. От своя страна, Учителя П. Дънов е отговорил със 131 писма, 39 от които се публикуват също за първи път тук, като разчетен оригинален текст. Бележката на П. Киров в началото на ръкописите: „Първи свитък, има и втори” обхваща черновите на писмата от 1898 г. до 1900 г.
към текста >>

Дънов е отговорил със 131 писма, 39 от които се публикуват също за първи път тук, като разчетен оригинален текст.
* Текстът в средни скоби […] е редакторско пояснение. 1. Архивът на П. Киров представлява събрани и добре подредени чернови на 105 писма, които той е изпращал до Петър Дънов през годините 1898-1914 г. Всички негови писма (с малки изключения) се публикуват за първи път в тази книга, като разчетен оригинален текст. От своя страна, Учителя П. Дънов е отговорил със 131 писма, 39 от които се публикуват също за първи път тук, като разчетен оригинален текст. Бележката на П. Киров в началото на ръкописите: „Първи свитък, има и втори” обхваща черновите на писмата от 1898 г. до 1900 г. включително. (П.К., №1, 02.08.1898 г.)
към текста >>

отпътува за Америка, където се губят по-нататъшните му следи.
От средата на 1900 г. живее в Париж, а от 1901 г. започва да се занимава там с търговия. През 1902 г. заминава за Лондон, а през 1907 г. отпътува за Америка, където се губят по-нататъшните му следи. 3. Д-р Георги Вълков Миркович (10.03.1826–29.09.1905) – бележит лекар, общественик, възрожденец, издател, народен представител в Областното събрание на Източна Румелия (1879г.), V-то обикновено народно събрание (1887 г.), по-късно член на Българското книжовно дружество (дн. БАН). Основава в Сливен първия български вестник след Освобождението – „Българско знаме” (1879 г.). Издава окултни и здравни списания. Създава първото българско спиритическо дружество „Милосърдие”. Основател е и на българската хомеопатия.
към текста >>

32. Пеню Киров - №2

„Прощавайте си до 10 000 пъти на ден, научете се на най-голямата кротост.”
гр. Бургас, 8-ий септемврий 1898 г. Любезний ми Дънов, Длъжен се намирам да Ви пиша и да Ви явя за обещания сеансен протокол5, който по-долу излагам. При това и да стане причина, за да можете и Вие да ни пишете нещичко като назидание, защото ний тук с брата в Христа Тодор6 копнеем за подобно нещо. Ето част от сеанса от 9 април 1898 година: „Прощавайте си до 10 000 пъти на ден, научете се на най-голямата кротост.” „Наскоро ще стане Божествено нещо, бъдете готови.” „Молете се за целия свят. Амин. Сбогом.” Втори сеанс на 26 юний [18]98 г.: „Промисля за всички, не трябва да се уповаваме на други, освен на Бога.
към текста >>

Поздравлявам те.
В това се съдържа всичко напредничаво. Амин. Весели бъдете в сърцата си. Сбогом.” Касателно за мене и положението ми – все е същото. С разлика, че откакто съм се завърнал от Вас, аз добих нов мир в мен и оставих се съвсем на Бога, а не както напред. И сега с Волята Му аз съм щастлив в това, че ме крепи и [не] съкрушава сърцето ми. Поздравлявам те. Поздравява те и Тодор и с Божията воля ще очакваме да ни явиш нещо важно. Твой в Христа Господа: П. Киров Съобщи, моля, съдържанието на сеансите и на г-на д-р Мирковича7. Същий От Васил Козлов още нямам писмо, явете, ако имате Вий.
към текста >>

Завършва земния си път в София на „Изгрева" през 1952 г.
През 1914 г. сепремества в София. Тук е известен с фамилията „Стоименов". От около 1917 г. работи към АД „Сингер" - представителство на известната фирма за шевни машини в България. Завършва земния си път в София на „Изгрева" през 1952 г. (Подробности за живота му вж. в приложението „Биографии") (П.К., №2, 08.09.1898 г.) 7. От това писмо, както и от предното, се подразбира, че д-р Миркович е живял за известно време във Варна. Този факт се потвърждава и от писмото на П. Дънов до Миркович от 1 ноември 1898 г.
към текста >>

33. Пеню Киров - №3

Ний засега с брата Тодора сме здрави с волята Божия и с усърдие се мъчим да следваме в пътя на истината.
Тъй се и изпълни. Не бил добре там и аз му писах вчера и отчасти [му] явих що бяхте ми казали по съобщеното Ви и при това му загатнах, за да се завърне, защото времето е близо, та да сме повече за предстоящата работа. Преди да се предаде писмото ти [у] дома, жена ми13 видяла всред стаята человек от дим (пушек) и това, разбира се, [през] деня, по обед време, който с ръце и глава удрял тавана, а с крака потона и глас от ударите се чувал. Тя си трила очите да не би тъй да и се вижда, но то [в]се тъй се виждало и продължавало дотогаз, докато пощальонът потропал и дал писмото ти. И то [видението] тогава се изгубило. Ний засега с брата Тодора сме здрави с волята Божия и с усърдие се мъчим да следваме в пътя на истината. Поздравлявам те, поздравлява те и бр. Тодор и ще чакаме за нови твои наставления. Амин.Поздрав и на г-на Д-ра. Твой бр. в Христа Господа: П. Киров
към текста >>

Поздравлявам те, поздравлява те и бр.
Не бил добре там и аз му писах вчера и отчасти [му] явих що бяхте ми казали по съобщеното Ви и при това му загатнах, за да се завърне, защото времето е близо, та да сме повече за предстоящата работа. Преди да се предаде писмото ти [у] дома, жена ми13 видяла всред стаята человек от дим (пушек) и това, разбира се, [през] деня, по обед време, който с ръце и глава удрял тавана, а с крака потона и глас от ударите се чувал. Тя си трила очите да не би тъй да и се вижда, но то [в]се тъй се виждало и продължавало дотогаз, докато пощальонът потропал и дал писмото ти. И то [видението] тогава се изгубило. Ний засега с брата Тодора сме здрави с волята Божия и с усърдие се мъчим да следваме в пътя на истината. Поздравлявам те, поздравлява те и бр. Тодор и ще чакаме за нови твои наставления. Амин.Поздрав и на г-на Д-ра. Твой бр. в Христа Господа: П. Киров Дано Бог ни събере пак.
към текста >>

34. Пеню Киров - №4

И знам, че не с веднъж се задоволяваме да ги прочитаме, а много пъти и всеки ден и славим Бога за голямата Му любов към нас, грешните, които се чудим с какво сме заслужили любовта Му.
Аз разбирам, че за любовта ти към Бога и человеците ти все ще имаш грижата да ни назидаваш, за което и няма вече защо да ти напомням това,, понеже разбирам, че человек ако прави добрини и дава каквото може да даде, то това е едно блаженство от Бога за него и душата му. Правенето [на] добрини, каквито и да били те, малки или големи, и направени да са от все сърце, то радостта, която ще усети человек, е голяма. Разбирам още, че ако человек сам дири да прави добрини, е, че той по-истински разбира длъжността си, отколкото когато случаят ни докара това. Затова, братко, ний, слабите тук, с бр. Тодора се молим Богу да Ви благослови още повече и да можем и ний, грешните, да получаваме наставления от Него чрез Вас, които Ви наставления не са без полза. И знам, че не с веднъж се задоволяваме да ги прочитаме, а много пъти и всеки ден и славим Бога за голямата Му любов към нас, грешните, които се чудим с какво сме заслужили любовта Му. И наставленията Ви дохождат навреме, когато [в]се има нужда от Божията помощ. Колко хубаво, радостно е человек всяка минута, час и ден да се поучава в словото Божие и умът му всякога да е в Бога. По въпроса за видението — жена ми друг път не е виждала подобно нещо, но когато дойде второто Ви писмо, аз през нощта стоях до 11 ч. и работих нещо и в 11 и няколко минути си легнах, а жена ми по-отрано беше си легнала. В 12 ч.
към текста >>

По въпроса за видението — жена ми друг път не е виждала подобно нещо, но когато дойде второто Ви писмо, аз през нощта стоях до 11 ч.
Затова, братко, ний, слабите тук, с бр. Тодора се молим Богу да Ви благослови още повече и да можем и ний, грешните, да получаваме наставления от Него чрез Вас, които Ви наставления не са без полза. И знам, че не с веднъж се задоволяваме да ги прочитаме, а много пъти и всеки ден и славим Бога за голямата Му любов към нас, грешните, които се чудим с какво сме заслужили любовта Му. И наставленията Ви дохождат навреме, когато [в]се има нужда от Божията помощ. Колко хубаво, радостно е человек всяка минута, час и ден да се поучава в словото Божие и умът му всякога да е в Бога. По въпроса за видението — жена ми друг път не е виждала подобно нещо, но когато дойде второто Ви писмо, аз през нощта стоях до 11 ч. и работих нещо и в 11 и няколко минути си легнах, а жена ми по-отрано беше си легнала. В 12 ч. се чува отваряне на къщната врата, но с голям шум (но не в действителност), от което тя се събужда и вижда, че влиза един человек, взел кърпата за бърсане и си изтрил лицето, като при това се и разхождал. После отърсил кърпата с шум и дирил мястото, за да я закачи. Человекът по маниерите и привичките бил почти аз (тъй поне се виждало в дрезгавината), но само по с голяма фигура.
към текста >>

Поздравлявам те сърдечно.
Тя [си] казва, [че] може да се е съмнало вече и може да съм станал да отивам нанякъде и когато поисква да ме попита, вижда, че аз лежа при нея. Тогава чак разбира, че това е дух, но без да се уплаши. И още докато мисли, духът става невидим и вместо него се явява една хубава светла звезда. [Жена ми] запалва лампата и вижда часа, че е 12. Аз засега с волята Божия имам работа за няколко дни при едни търговци, за да товаря вагони с разни стоки, та за после Бог е добър. Поздравлявам те сърдечно. Поздрав и от бр. Тодора. Твой в Христа брат: Пеню Киров
към текста >>

35. Пеню Киров - №5

Тодора трудим се да следваме из същия път, с волята на небесния ни Отец, и се трудим постоянно да се поучаваме в Словото Му, където намираме извор на благост и поучение за живота ни.
Писмото Ви от 8 того чрез г-на д-р Мирковича приех. Радвам се премного, гдето не ни забравяш и ни подкрепяш. Благодаря [на] Бога, че ни е определил да се запознаем, за в тъгата си да има кой да ни ободрява и назидава. Уверен съм в промисъла Божий. Ний с бр. Тодора трудим се да следваме из същия път, с волята на небесния ни Отец, и се трудим постоянно да се поучаваме в Словото Му, където намираме извор на благост и поучение за живота ни. За мен, що бях ти писал, че съм край някои търговци на работа, то беше само няколко дни, защото те ме отхвърлиха по причина, както разбрах. Един съботен ден ми казаха да работя в неделя. Аз пресилих себе си и работих, но пресилването не остана незабелязано, понеже що бях почнал работата, на втората събота ми казват: „Утре, ако искаш, почни да работиш или ако не искаш да работиш в неделя, почни от понеделник". Понеже няколко дни помежду нямаше работа, аз казах: „Добре, ще почна от понеделник" и те склониха. Отивам в понеделник, казват ми, че хамалите пресилиха за работа и ний вчера натоварихме вагоните.
към текста >>

Като те поздравлявам най-сърдечно, оставам да чакам нови съобщения чрез Вас от Господа Нашего Исуса Христа.
От В. Козлова не съм имал писмо, не зная сърди ли ми се, или друга причина има. Аз тези дни доста съм неразположен, понеже имам малки душевни скърби. При това си [писмо] Ви изпращам и едно писмо от бр. Тодора. Поздрави д-р Мирковича от мен. Като те поздравлявам най-сърдечно, оставам да чакам нови съобщения чрез Вас от Господа Нашего Исуса Христа. Твой брат в Христа Господа: Пеню Киров Явяваш, че си пратил на Козлова писмо, значи писал Ви е. Ний не сме получили друго писмо, освен онова, което ти явих. Същий Понеже казваш, че Д-рът ще си отиде в Сливен, моля, яви как да ти изпращаме писмата, направо ли?
към текста >>

21. В края на Х1Х и началото на ХХ век „протестант" и „протестантин" са традиционно обидни думи, обозначаващи „разпътен" или „неморален" човек.
(П.К., №5, 16.10.1898 г.) 20. В този период от живота си, както се вижда от писмото, П. Киров се е самоопределял като протестант. Очевидно и в очите на околните е бил такъв. (П.К., №5, 16.10.1898 г.) 21. В края на Х1Х и началото на ХХ век „протестант" и „протестантин" са традиционно обидни думи, обозначаващи „разпътен" или „неморален" човек. Днес хора от православното изповедание често наричат протестантите „сектанти". (П.К., №5, 16.10.1898 г.) 22. От това изречение може да се предположи, че дотогава писмената връзка между П. Киров и П. Дънов се осъществява чрез д-р Миркович.
към текста >>

36. Петър Дънов - №4

Радвам се, че Бог Многомилостивий и Благоутробний благоволява да утешава своите чада.
№4 Варна, 8 ноемврий 1898 г. Люб. бр. Киров, Предишното Ви писмо приех навреме. Днес приех едно писмо от д-р Миркович, в което ми съобщи нещо добро за Вази. Радвам се, че Бог Многомилостивий и Благоутробний благоволява да утешава своите чада. Вие сте имали някакви съобщения. Ще обичам да зная тяхното съдържание. Аз съм занят сега с Делото Господне. Приготовлявам пътя Господен. Приготвям „Призванието"23 Му, което ни праща.
към текста >>

Приготовлявам пътя Господен.
Днес приех едно писмо от д-р Миркович, в което ми съобщи нещо добро за Вази. Радвам се, че Бог Многомилостивий и Благоутробний благоволява да утешава своите чада. Вие сте имали някакви съобщения. Ще обичам да зная тяхното съдържание. Аз съм занят сега с Делото Господне. Приготовлявам пътя Господен. Приготвям „Призванието"23 Му, което ни праща. Имайте мир в Господа Исуса, Царя на Мира. Ваш брат, който Ви люби от душа и сърце. Поздравете и другия наш събрат. Ваш верен: П.
към текста >>

37. Петър Дънов - №5

Аз съм уверен, че благий и всесилний Бог Ви ръководи в пътя на истината Си, за да разберете дълбочината, височината и широчината на Неговата неизмерима Мъдрост.
Варна, 18 ноемв[рий] 1898 г. Люб. бр. Киров, Доброто Ви писъмце от 12 того приех заедно със съобщенията Ви от Архангела Божий. Аз се радвам, че благий Бог в Своята неизмерима любов и благост е благоволил да Ви посети чрез един от Своите служители Небесни вестители. Но сам Той за Себе си задържа славата и величието, което наскоро ще открий на света. Аз съм уверен, че благий и всесилний Бог Ви ръководи в пътя на истината Си, за да разберете дълбочината, височината и широчината на Неговата неизмерима Мъдрост. Моят дух се радва с Вашия, че Вие имате радост в Господа Исуса. Защото Негова Дух заедно с нашия свидетелства, че ние сме чада Негови. От моя страна ще Ви съветвам да се укрепявате в Духа на молитва, който Дух е нужен за преуспеванието ни в Неговата велика благодат. Чудни са делата и пътищата Божии. Аз Ви поздравлявам в името на Този, Който ни е призвал на Своята трапеза.
към текста >>

Чудни са делата и пътищата Божии.
Но сам Той за Себе си задържа славата и величието, което наскоро ще открий на света. Аз съм уверен, че благий и всесилний Бог Ви ръководи в пътя на истината Си, за да разберете дълбочината, височината и широчината на Неговата неизмерима Мъдрост. Моят дух се радва с Вашия, че Вие имате радост в Господа Исуса. Защото Негова Дух заедно с нашия свидетелства, че ние сме чада Негови. От моя страна ще Ви съветвам да се укрепявате в Духа на молитва, който Дух е нужен за преуспеванието ни в Неговата велика благодат. Чудни са делата и пътищата Божии. Аз Ви поздравлявам в името на Този, Който ни е призвал на Своята трапеза. Господ ще ни посети със Своя дух идущата година, затова трябва да бдим и се молим, докато се облечем от горе в Сила и мощ. А сам Бог, който ми е обещал Своето велико обещание26 — да ни изкупи и прослави в себе си, ще подейства за нас. Негова Дух ще ни настигне. Гответе се за това, за великия подвиг, който има да извършим в Неговото присъствие.
към текста >>

Аз Ви поздравлявам в името на Този, Който ни е призвал на Своята трапеза.
Аз съм уверен, че благий и всесилний Бог Ви ръководи в пътя на истината Си, за да разберете дълбочината, височината и широчината на Неговата неизмерима Мъдрост. Моят дух се радва с Вашия, че Вие имате радост в Господа Исуса. Защото Негова Дух заедно с нашия свидетелства, че ние сме чада Негови. От моя страна ще Ви съветвам да се укрепявате в Духа на молитва, който Дух е нужен за преуспеванието ни в Неговата велика благодат. Чудни са делата и пътищата Божии. Аз Ви поздравлявам в името на Този, Който ни е призвал на Своята трапеза. Господ ще ни посети със Своя дух идущата година, затова трябва да бдим и се молим, докато се облечем от горе в Сила и мощ. А сам Бог, който ми е обещал Своето велико обещание26 — да ни изкупи и прослави в себе си, ще подейства за нас. Негова Дух ще ни настигне. Гответе се за това, за великия подвиг, който има да извършим в Неговото присъствие. Защото Сам Той ще говори чрез своя всесилен Дух Святий.
към текста >>

Приготовлявам се за Нов подвиг, който ме вика, да изпълня волята на предвечния Бог, Господ на Силите.
Кажете му, ако му е угодно, да ми проводи и той няколко думи от себе си чрез Вази. И аз ще го благословя в замяна за думите, които ще ми проводи. А сега Бог на мира да бъде с Вас. Поздрави брат Тодорова нарочно. Аз съм доволно занят с размишлевание върху работата Господня. Приготовлявам се за Нов подвиг, който ме вика, да изпълня волята на предвечния Бог, Господ на Силите. Имайте радост заедно. Аз съм ваш верен: П. К. Дънов Дерзайте, братя. Всичко е свършено вече.
към текста >>

Божията заповед е излязла и небето се приготовлява да ни посети.
Аз съм ваш верен: П. К. Дънов Дерзайте, братя. Всичко е свършено вече. Няма ден, няма отлагание. Божията заповед е излязла и небето се приготовлява да ни посети. ................ 26. Става дума за „Божието обещание", прието от П. Дънов на 13 февруари 1899 г., което той изпраща на П. Киров и Т. Стоименов в Бургас заедно с „Десетте свидетелства Господни" в писмото си от 24 февруари 1899 г.
към текста >>

38. Петър Дънов - №13 (отворена карта)

Но тоя свят е едно училище, гдето трябва да изучим пътищата на Този, Който ни е пратил.
№13 (отворена карта)* Варна, 7 февр[уарий] 1899 г. Приех вашето писмо. Влизам в положението на мъчнотиите ви. Но тоя свят е едно училище, гдето трябва да изучим пътищата на Този, Който ни е пратил. С търпение трябва да изработваме нашето спасение. Лукав е дяволът, но Този, Който ви води, е по-силен. Желая да зная по какъв начин се ръководите. Имайте радост, спасението е близо. Времето приближава бързо, денят иде.
към текста >>

Защото сме заобиколени с безбройно число лукави духове, които постоянно сноват наляво и надясно.
Нищо да ви не смущава, вярвайте в името на Господа. Вяра непоколебима се изисква и любов непрестанна. Знайте, че Господ е неизменяем. Надявам се да ви видя наскоро, ако не попречи дяволът. Пазете всичко в тайна. Защото сме заобиколени с безбройно число лукави духове, които постоянно сноват наляво и надясно. Но знае Господ Своите избрани. Ето има наскоро да стане едно чудно нещо. Щ,е видите. Вяра в Господа, вяра в името Му, вяра в Духа Му. Ваш верен: П.
към текста >>

39. Петър Дънов - №14 (Свидетелствата Господни, Божието обещание)

Имам и други неща да ви кажа, но за друг път.
Всичко това ще пазите в тайна. Трябва да се готвим вече усърдно за делото. Ще определим един час в седмицата, когато ще се събираме, вие там и ние тука61, и ще се молим заедно и същевременно. Доктор Миркович е малко болен. Той ви моли да се помолите за него да оздравее и да му се даде благодат. Имам и други неща да ви кажа, но за друг път. Поздрави брат Тодор. Мирът Господен да бъде с вас! Имате ли писмо от Козлов? Имате поздрав от д-р Миркович. Ако имате някои съобщения за него, съобщете ми ги.
към текста >>

Отсега Аз Сам ще те ръководя, сам ще промишлявам и уреждам всичко за теб.
Божието обещание62 И тъй, във всичко, което обещаваш пред Мене, гледай да не кажеш някоя измама, защото ще бъдеш повинен на смърт. Знай, че стоиш пред Мене, Твоя Господ, Който знае твоето лукаво и непостоянно сърце, което е пълно с всичките пороци. Затова то трябва да се обърне към Мен и да се възобнови чрез Моя Дух, и да се обработи и възпита чрез Моето Слово. Ти, който отсега ставаш мой, поверяваш всичко в Моите ръце. Отсега Аз Сам ще те ръководя, сам ще промишлявам и уреждам всичко за теб. Аз ще те уча все, що трябва да вършиш; ще лягаш и ще ставаш под Моите крила. Аз ще бъда страж над тебе и окото Ми ще бди за съдбините на твоето сърце; ще Ме призовеш рано и ще ти отговарям в утрените зари на зората. Преди да повикаш, ще ти отговарям, и преди да пожелаеш, ще ти давам Своите Божествени дарования. Ще бодърствам за всичките ти нужди. Гледай да не оскверняваш Името Ми и да не опетняваш благодатта Ми.
към текста >>

40. Петър Дънов - №20 (отворена карта)

Бог се вече прославлява и ние не сме далече от вратата на Неговото царство.
При това надявам се да сте приели и някоя благодат от горе. Днешният ден е забележителен във всяко отношение, особено в неговото духовно съдържание. Аз съм много добре. Бодър и як духом. Готов за всяка работа. Бог се вече прославлява и ние не сме далече от вратата на Неговото царство. Приемете нашите поздравления. Ваш верен: П. К. Дънов .................... * Писмото е без обръщение.
към текста >>

78. Писмото се публикува за първи път.
Приемете нашите поздравления. Ваш верен: П. К. Дънов .................... * Писмото е без обръщение. 78. Писмото се публикува за първи път. (У., №20, 06.05.1899 г.) 79. Не става ясно кой е този приятел. (У., №20, 06.05.1899 г.) 80. По всяка вероятност става дума за най-новата издадена от д-р Миркович книга „Вечните истини от духа на Виктор Хюго. Диктувани и приети буквално от Казимир Моте".
към текста >>

41. Петър Дънов - №22

Трябва да Му благодарим в душата си и сърцето си, че е близо при нази всеки ден, да ни укрепява и учи на святите си пътища с благия Си и Свят Дух.
на П. К.] „А ний сме длъжни винаги да благодарим на Бога, че Бог отначало е избрал вас в спасение чрез освещението на Духа и вярванието в Истината." (II Сол. 2:13) Люб. бр. Киров, Надявам се да ви намери моето писмо здрави и весели в Господа. Да, брате мой, чудна и велика е Неговата любов, с която ни е възлюбил още отдавна. Трябва да Му благодарим в душата си и сърцето си, че е близо при нази всеки ден, да ни укрепява и учи на святите си пътища с благия Си и Свят Дух. Аз Ви моля добре да изучавате Словото Божие и Негова Дух и по Неговите упътвания да ръководите всичките си постъпки словом и делом. От Името на Господа Ви казвам, любезни брате мой, че нам предстои свята работа да извършим за Господа и за която много да пострадаме, като понесем всичко с търпение и надежда, че Той ще стори все, що е обещал. Ний трябва да пожертваме всичко за славата на Неговото свято име и да принесем живота си в жертва жива и свята, Богу дар избран. Делото Божие ни вече чака, а ние не сме още готови. О, имайте вяра, вяра, и то непоколебима.
към текста >>

Аз Ви моля добре да изучавате Словото Божие и Негова Дух и по Неговите упътвания да ръководите всичките си постъпки словом и делом.
„А ний сме длъжни винаги да благодарим на Бога, че Бог отначало е избрал вас в спасение чрез освещението на Духа и вярванието в Истината." (II Сол. 2:13) Люб. бр. Киров, Надявам се да ви намери моето писмо здрави и весели в Господа. Да, брате мой, чудна и велика е Неговата любов, с която ни е възлюбил още отдавна. Трябва да Му благодарим в душата си и сърцето си, че е близо при нази всеки ден, да ни укрепява и учи на святите си пътища с благия Си и Свят Дух. Аз Ви моля добре да изучавате Словото Божие и Негова Дух и по Неговите упътвания да ръководите всичките си постъпки словом и делом. От Името на Господа Ви казвам, любезни брате мой, че нам предстои свята работа да извършим за Господа и за която много да пострадаме, като понесем всичко с търпение и надежда, че Той ще стори все, що е обещал. Ний трябва да пожертваме всичко за славата на Неговото свято име и да принесем живота си в жертва жива и свята, Богу дар избран. Делото Божие ни вече чака, а ние не сме още готови. О, имайте вяра, вяра, и то непоколебима. Господ иска да ни прати да работим в лозето Му.
към текста >>

Той ще промисли по своя си път.
Господ иска да ни прати да работим в лозето Му. Да обиколим България от единия край до другия и да провъзгласим: „Така рече Господ, покайте се, защото Царството Му иде ". Готов ли си посред мъчнотии, страдания да сториш това? Господ ми каза — помощ само от горе ще ни се даде. Никому не трябва да се надеем, освен Нему. Той ще промисли по своя си път. Аз имам вече благата вест, но ще Ви я съобщя само кога се лично видим, ако е рекъл Господ. Молете се дано е скоро. Аз вас чакам. Призовете Господа и Му предайте всичкия си живот и бъдете готови за Словото Му, което ще Ви съобщя. Вие трябва да се новородите от Духа Божий.
към текста >>

Той ще предиде пред нас и ще ни упътва в пътя на живота, по който ще вървим постоянно.
Ставайте сутрин рано, преди да изгрее Слънцето, и въздавайте благодарителни молитви. Рано ви казвам, нека да ви завари Слънцето, Царят на деня, че славите Господа Бога Нашего. И вечер късно пак Му благодарете. Пак ви казвам, вие трябва да станете нови създания в Господа Исуса. Победата ще се извърши само в Неговото име. Той ще предиде пред нас и ще ни упътва в пътя на живота, по който ще вървим постоянно. Аз ви оставям в ръцете на Господа Исуса, да Ви пази в Името Си и да ви благославя. Аз съм сега в село при брата си по плът88 и мисля да стоя до края на този месец и ще видя после що ще ми каже Господ да върша. Казвам ви, не бързайте. Аз съм в това място и се подвизавам духом за Господа. Упражнявам се в търпението, на помощ му викам добрия нрав и благостта.
към текста >>

Аз присъствам духом при вази и много пъти съм имал стълкновение със Сатана и неговите слуги, които ви заобикалят и се стараят да посеят семето на съмнението и да разхлабят умовете ви в живата вяра.
Поздравете д-р Миркович, ако е още в Бургас. Нарочно поздравление на брат Тодоров от мен. Господ Исус да го уякчи и благослови. Днеска писах на бр. Тихчев. Молете се за по-голяма светлина, да ви се просветят умовете, сърцата и душите. Аз присъствам духом при вази и много пъти съм имал стълкновение със Сатана и неговите слуги, които ви заобикалят и се стараят да посеят семето на съмнението и да разхлабят умовете ви в живата вяра. Но аз ви крепя чрез силата Господня и чрез Неговото свято име. Мир вам пак Ви казвам, любезни мой брате, радост на душата ми. „Благ е Господ на онези, които Го чакат, на душата, която Го търси. Добро е и да се надее някой, и тихо да очаква спасението Господне. " (Плач Иеремиев 3:25-26)
към текста >>

На първия лист на писмото, най-отгоре вляво, П.Киров е написал: щ[емпел] от с[ело] - 12.07.[18]99 г.; щемпел гр.
87. Местописането е цитирано от П. Дънов в края на писмото - с. Гюле кьой (дн. с. Засмяно, Варненско, на около 6-7 км. от с. Николаевка). На първия лист на писмото, най-отгоре вляво, П.Киров е написал: щ[емпел] от с[ело] - 12.07.[18]99 г.; щемпел гр. Варна - 15.07.[18]99 г.; получено на 19.07.[18]99 г. (У., №22, 12.07.1899 г.) 88. Братът по плът е Атанас Константинов Попов (т.е. синът на попа) - роден през 1862 в с. Хадърча (дн. Николаевка).
към текста >>

42. Пеню Киров - №23

Единият път беше към източната страна и все ме привличаше.
Единият му край беше на земята, а другият — в небесата и ми даде силно внушение, за да го следвам. Стълбът стоя в неподвижност от час повече време и после потегли към югозапад, докато се изгуби. Сега не зная аз дали е било славата Господня, но тогава още разбирах, че е както стълбът, който е водил израилтяните в пустинята. Питах тогава за това баща си, но той не можа да ми отговори нищо. Този стълб се явява още две и повече зарани. Единият път беше към източната страна и все ме привличаше. Не ни яви бр. Тихчев още при тебе ли е. Разправи ни, моля, нещо за него. Аз чух добри неща за него и искам да ги потвърдиш и ти, ако ти са известни. По нас тук нищо ново няма, освен гдето ни изгоря Ок[ръжният] съд на 17 август, та по тази причина се поскитахме малко, докато условиха друго здание.
към текста >>

Обстоятелствата не му позволяват, защото не сме получавали жалванията си — този [е] трети месец.
Аз чух добри неща за него и искам да ги потвърдиш и ти, ако ти са известни. По нас тук нищо ново няма, освен гдето ни изгоря Ок[ръжният] съд на 17 август, та по тази причина се поскитахме малко, докато условиха друго здание. Бр. Тодор таз заран замина за гр. Ямбол в отпуска. Искаше да дойде при теб, но не било угодно Богу. Обстоятелствата не му позволяват, защото не сме получавали жалванията си — този [е] трети месец. Аз сега прося от Бога да ми даде жива вяра в Него и Любов Божествена с разум и радост Божествени. И като заменявам многото молитви с малко и кратки и разумни молитви, вдавам се на размишление в сърцето си, където намирам извора на живата вяра и истинската радост Божествена, придружена с разум. И тъй человек бива щастлив, като е близо със сърцето си при Бога и когато надеждите си остави на Него. Тъй вдетинен человек се има за свободен от световните грижи, но трябва само строго да изпълнява заповедите на този си Небесен Баща. Тягостите ти усещам, че са големи.
към текста >>

43. Петър Дънов - №29

109. Писмото се публикува за първи път.
Честитя ви Новата година. „The steps of a good man ate ordered by the Lord: and he delighteth in his way"110 Пс. XXXVII: 23. Дънов ....................... 109. Писмото се публикува за първи път. (У., № 29, 01.01.1900 г.) 110. „Стъпките на добрия човек се направляват от Господа и Той осветява неговия път." (У., № 29, 01.01.1900 г.)
към текста >>

110. „Стъпките на добрия човек се направляват от Господа и Той осветява неговия път." (У., № 29, 01.01.1900 г.)
XXXVII: 23. Дънов ....................... 109. Писмото се публикува за първи път. (У., № 29, 01.01.1900 г.) 110. „Стъпките на добрия човек се направляват от Господа и Той осветява неговия път." (У., № 29, 01.01.1900 г.)
към текста >>

44. Пеню Киров - №29

Молих се на Бога да ми даде откровение по който начин и да е и ето, на 16-и заранта около 2 5 и нещо часа след полунощ се събудих и размишлявах в себе си, [в] сърцето си.
№29 гр. Бургас, 16 март 1900 г. Любез. ми бр. Дънов, Писмото ти от дата 8 того получих, благодаря Богу, че ни радва с определеното време за почвание святото Му дело. Молих се на Бога да ми даде откровение по който начин и да е и ето, на 16-и заранта около 2 5 и нещо часа след полунощ се събудих и размишлявах в себе си, [в] сърцето си. В това време ми минаха с дълбока разбраност следующите мисли: „Вяра, вяра, вяра", „Ще се съберете, за да ви разделя да Ми служите", „Времето, часът ви е определен", „Невъзможно е без помощта Ми да напредне делото, чакайте да се облечете в силата Ми". Аз станах и писах. Докато аз се каех, защо да забравя една от казаните ми най-радостни мисли, понеже тя ми се взе, даде ми се друга, приблизително в този смисъл: „За истинността на казаните мисли, че не са твои, вземах едната, за потвърждение да ти служи". Повторно станах и писах. В побивание на тръпки ми се съобщиха тези мисли и при чувстване [на] една силна приятност.
към текста >>

Приготовлявам се за път.
Със своя си ум обаче аз съм съгласен с твоето казано в писмото ти до мен. Но ще кажа и нещо повече — че аз искам да служа за Името и Славата Божия. Аз разбрах, че имаш големи неприятности и търпиш за много неща, но светът това не може [да го] оцени. Не зная писал ли си на бр. Доктора. Аз въодушевявам с помощта Божия бр. Тодор. Приготовлявам се за път. Има малко неприятности, но се моля Богу да ги уравни. Целувам те братски. Твой верен в Христа Господа: П. Киров П.П. Нарочен поздрав и от бр. Тодор. Н.
към текста >>

45. Петър Дънов - №34

Ти ми казваш в писмото си, че се приготовляваш за път и че имаш някои мъчнотии, които чакаш Бог да отмахне.
Аз се моля само вашата вяра да се не поколебае и да ви пази Господ от лукаваго. Аз ти съобщих и по-преди, че повидимо[му] има мъчнотии непреодолими. Но трябва да се молим Бог да ги премахне. Сега остава въпросът дали ще можем да се срещнем. Ако е волята Божия — щем. Ти ми казваш в писмото си, че се приготовляваш за път и че имаш някои мъчнотии, които чакаш Бог да отмахне. Аз ще ти кажа пак: ако не ти е това, ела във Варна да се видим или пред Великден, или след Великден. Аз мисля сега, ако е угодно Богу, да тръгна за Варна на 8-и априлий сутринта рано и ще пристигна с Божията помощ около 10.30 часа. За вас остават две числа, ако не се е изменила тарифата114 — или събота, или вторник, т.е. числата 8 и 11 [април]. Пък ако за Вас ще бъде по-добре аз да дойда, аз съм готов да изпълня волята Господня.
към текста >>

Поздравлявам ви всички в Господа.
С много скърби трябва да влезем в Царството Божие. Господ Бог мой да ви укрепи и благослови според своята милост и благост. Моето желание и вътрешна радост е вие да растете във всяка благодат и познание в Господа. Да познавате от опит що е Неговата блага и свята воля и да Му се доверявате с всичкото си сърце. Аз съм уверен за вази и зная, че ще устоите верен до край. Поздравлявам ви всички в Господа. Поздрави бр. Тодора и Николая. Дано Господ да възкръсне в сърцата на всички. Ваш верен: П. К. Дънов
към текста >>

114. Става дума за разписанието на корабите, пътуващи до Варна.
Дано Господ да възкръсне в сърцата на всички. Ваш верен: П. К. Дънов Ще чакам вашия отговор. ................... 114. Става дума за разписанието на корабите, пътуващи до Варна. (У., №34, 25.03.1900 г.)
към текста >>

46. Петър Дънов - №36

Приготовлявам се да ги посрещна.
Пазете се от злите работници. Ний преминаваме тежки времена. Изпитът ще пресее всички. Аз се завърнах в дома миналия понеделник. Вътрешно имам да премахна много мъчнотии. Приготовлявам се да ги посрещна. Поздравлявам нашия приятел Тодор. Простудата ще му мине. Такъв е този земен живот - пълен с трудности, скърби, разочарования. Той е живот на един пътник. В. верен: П.
към текста >>

Поздравлявам нашия приятел Тодор.
Ний преминаваме тежки времена. Изпитът ще пресее всички. Аз се завърнах в дома миналия понеделник. Вътрешно имам да премахна много мъчнотии. Приготовлявам се да ги посрещна. Поздравлявам нашия приятел Тодор. Простудата ще му мине. Такъв е този земен живот - пълен с трудности, скърби, разочарования. Той е живот на един пътник. В. верен: П. К. Дънов
към текста >>

Той е живот на един пътник.
Вътрешно имам да премахна много мъчнотии. Приготовлявам се да ги посрещна. Поздравлявам нашия приятел Тодор. Простудата ще му мине. Такъв е този земен живот - пълен с трудности, скърби, разочарования. Той е живот на един пътник. В. верен: П. К. Дънов Което имам да ви съобщя, ще ви се съобщи. ...................... 116. Писмото се публикува за първи път.
към текста >>

116. Писмото се публикува за първи път.
Той е живот на един пътник. В. верен: П. К. Дънов Което имам да ви съобщя, ще ви се съобщи. ...................... 116. Писмото се публикува за първи път. (У., № 36, 20.04.1900 г.)
към текста >>

47. Петър Дънов - №39

Дотук се представлява твоят досегашен духовен живот.
Христос иска да ти се изяви по-напълно, но чака за твоята готовност. Нека взема случката на 18 май и да ти дам едно духовно изяснение. Ти ми съобщаваш, че като си бил на молебена, видял си человек твърде беден. В твоето сърце се заражда мисъл да му помогнеш, но когато се свършва парадът, ти го изгубваш помежду другите хора. Връщаш се дома, четеш, молиш се и една мисъл имаш на ума си — да го намериш. Дотук се представлява твоят досегашен духовен живот. Ти само живееш да намериш Христа и когато Той се явява, както на учениците, които отиват в Емауса124, те не го познаха. [Лук. 24:13] Ти си неспокоен, излизаш из града да го търсиш, но не е там. Отиваш на булеварда, разхождаш се и ето че человекът иде насреща ти. Да, той е, си казваш, онзи същият бедняк.
към текста >>

18:20] Вий имате всичките условия, при това гледайте да водите и д-р Мирковича в пътя Христов.
Ти трябва да се бориш, ти си свободен. Аз мога да ви поведа много други стихове от Словото, но оставям на Божия Дух Той да действа. При това, моля ви да почвате всичките си събрания с молитва и сеансите си. „Ядете ли, пиете ли, или каквото и да вършите, казва Павел, вършете за славата Божия." [I Кор. 10:31] „Гдето са събрани двама или трима, там съм и Аз." [Мат. 18:20] Вий имате всичките условия, при това гледайте да водите и д-р Мирковича в пътя Христов. Най-първият дух, с когото всякой трябва да се запознае, Той е Христос. Ето, моята радост е тази — да сте усърдни в молитва, духом пламенни, Господу служете. При това, бр[ат], помнете, че ний сме в настъпилите най-важни събития, които се развиват пред нашите очи. Господ няма да закъснее, Той ще се яви във времена усилни. Има да последват чудеса и знамения в тая земя.
към текста >>

Аз и Господ Исус ще присъстваме духом на вашите събрания и ще ви ръководим в пътя на всяка Истина.
От нас Господ иска да Му служим вярно, с преданост и усърдие, да призоваваме Името Му на всяко място. Да Му възнасяме хвалби и благодарения. Поздравете Николая, надявам се той да е весел и бодър духом. Аз ще пиша и на Д-ра, а също и на бр. Тодора. Крепете се взаимно, молете се един за друг. Аз и Господ Исус ще присъстваме духом на вашите събрания и ще ви ръководим в пътя на всяка Истина. Има още да Ви осветлявам върху някои и други неща, но за други път. Ваш верен: П. К Дънов С търпение придобивайте душите си. Има много неща, за които не трябва да бързате.
към текста >>

Има още да Ви осветлявам върху някои и други неща, но за други път.
Да Му възнасяме хвалби и благодарения. Поздравете Николая, надявам се той да е весел и бодър духом. Аз ще пиша и на Д-ра, а също и на бр. Тодора. Крепете се взаимно, молете се един за друг. Аз и Господ Исус ще присъстваме духом на вашите събрания и ще ви ръководим в пътя на всяка Истина. Има още да Ви осветлявам върху някои и други неща, но за други път. Ваш верен: П. К Дънов С търпение придобивайте душите си. Има много неща, за които не трябва да бързате. „Чрез Духа ожидаме надеждата на оправданието от вярата.
към текста >>

48. Петър Дънов - №41

Мене от 10-15 дена вече как ме чакат и викат мои сродници126 в Шумен да ида да ги посетя, да престоя с тях няколко време127, но един вътрешен глас ме възпря да сторя това, като ми каза, че Бог е отворил за мене пътя за Варна и там трябва да ида след няколко време неотложно, да сторя волята на Господа.
№41 Нови пазар, 10 юлий 1900 г. Любез. бр. Киров, Днес получих вашето писмо и бързам да ти отговоря. Тук сега виждам, че работи Божият пръст. Мене от 10-15 дена вече как ме чакат и викат мои сродници126 в Шумен да ида да ги посетя, да престоя с тях няколко време127, но един вътрешен глас ме възпря да сторя това, като ми каза, че Бог е отворил за мене пътя за Варна и там трябва да ида след няколко време неотложно, да сторя волята на Господа. Когато ми се съобщи това, аз се поучудих, понеже не виждах никаква възможна причина, и при това не бях осветлен още от Духа Божий. Аз се молих няколко пъти на Господа да ми яви да не би сам да се мамя или някой лош дух да ме лъже да оставя другото поканвание, но отговорът беше същият — че Господ за там ме вика и че трябва да чакам, защото Господ ще ми обясни причината. След това Господ чрез Духа Си ми заповяда да пиша това, което имаше да ми каже. И след това в Седем Разговора128 ми изложи всичко, което засега трябва да знаем — как стои Неговата Воля спрямо всинца ни. В последния разговор129 има особни неща за всинца вази и трябва да знаете всичко.
към текста >>

Аз се молих няколко пъти на Господа да ми яви да не би сам да се мамя или някой лош дух да ме лъже да оставя другото поканвание, но отговорът беше същият — че Господ за там ме вика и че трябва да чакам, защото Господ ще ми обясни причината.
Любез. бр. Киров, Днес получих вашето писмо и бързам да ти отговоря. Тук сега виждам, че работи Божият пръст. Мене от 10-15 дена вече как ме чакат и викат мои сродници126 в Шумен да ида да ги посетя, да престоя с тях няколко време127, но един вътрешен глас ме възпря да сторя това, като ми каза, че Бог е отворил за мене пътя за Варна и там трябва да ида след няколко време неотложно, да сторя волята на Господа. Когато ми се съобщи това, аз се поучудих, понеже не виждах никаква възможна причина, и при това не бях осветлен още от Духа Божий. Аз се молих няколко пъти на Господа да ми яви да не би сам да се мамя или някой лош дух да ме лъже да оставя другото поканвание, но отговорът беше същият — че Господ за там ме вика и че трябва да чакам, защото Господ ще ми обясни причината. След това Господ чрез Духа Си ми заповяда да пиша това, което имаше да ми каже. И след това в Седем Разговора128 ми изложи всичко, което засега трябва да знаем — как стои Неговата Воля спрямо всинца ни. В последния разговор129 има особни неща за всинца вази и трябва да знаете всичко. Господ почна да ми говори и да се разговаря от 25 юний и свърши последния Си Разговор на 8 юлий. Когато свърших разговорите Му, аз [в]зех последните три и щях да ви ги пратя да ги четете, но Духът Господен пак ми каза да ги не провождам и да чакам.
към текста >>

Кажи на брат Тодора и го поздрави от мен братски — аз го умолявам, ако има нещо, да въздържи духа си за Любовта Божия.
И до днес бях в недоумение. Мир вам, брате, да няма никакви недоразумения помежду ви. Господ иде да премахне злото от помежду, което дяволът е посял. Да ви не блазни нищо, нито да има противоречия помежду ви, да ви не сполети някое зло. Гледайте да не оскърбите Господа, който има толкова голямо благоволение към всинца ни, които сме дали обещание да му служим вярно, без да се повръщаме назад. Кажи на брат Тодора и го поздрави от мен братски — аз го умолявам, ако има нещо, да въздържи духа си за Любовта Божия. И като се видим и обменим чувствата и мислите на душата си, и Духът Господен пребъде с нас, всичко ще стане ясно. Аз съм готов да сляза до Варна и даже да дойда до Бургас, ако е Волята Господня. Ако Господ е определил Варна, елате. Аз ще съм там. И мисля, че Той е определил това място, понеже и във вашите сърца е положил същото желание.
към текста >>

Разговор първи. „Упътвание.
127. Това посещение все пак се осъществява в началото на 1901 г. Това се потвърждава от по-късно писмо на Учителя П. Дънов от Шумен от 22 януари 1901 г. (У., № 41, 10.07.1900 г.) 128. Ето част от разговорите: Разговор първи. „Упътвание. Аз зная самата истина, но и да я изкажа или да я туря във видима форма, ще ли те ползва теб, за когото се говори всичко? Тази истина е велика. Но как стои твоята вяра спрямо Бога, готов ли си да послушаш и да изпълниш това, което ще ти кажа? Ако е така, то Бог няма да закъснее в своите намерения да ти не открие това, което трябва да знаеш и което е необходимо за твоя дух. Силата е в търпението, но и то си има своите граници. [...]"
към текста >>

Сърцето, което е средоточие на душевния живот, ако не се управлява добре, може да разруши самата душа, като й похарчи всичките жизнени сили и произведе онова вътрешно разрушение, което се нарича отчаяние, ожесточение, омраза към всеки живот.
Силата е в търпението, но и то си има своите граници. [...]" Разговор втори. „Сърцето и Бог. Казах ти в предишния си разговор, че сърцето трябва да се намира под ръководител- ството на Божия Дух, защото от него зависят съдбините на живота. И това е една истина. Сърцето, което е средоточие на душевния живот, ако не се управлява добре, може да разруши самата душа, като й похарчи всичките жизнени сили и произведе онова вътрешно разрушение, което се нарича отчаяние, ожесточение, омраза към всеки живот. [... ] " Разговор трети. „Храната и Словото. В миналия разговор ти казах, че не само с хляб ще бъде жив человек, но с всяко слово, което излиза из устата Божии. Това е една истина.
към текста >>

„Пътят и Истината.
Твоето сърце преминава едно преходно състояние. Умът ти се вижда напрегнат. Мислите и чувствата, що вълнуват твоята душа, са произвели един временен мрак в съждението на ума ти. Противоречията, що се постоянно спосре- щат в душата ти, са произвели болезнени чувства. [...]" Разговор шести. „Пътят и Истината. Положи всичко в сърцето си, което съм ти казал досега, защото времето ще оправдае моите думи и ще потвърди Истината, която ти говорих по сърце, защото Аз съм Истий днес и утре. Ето вътрешното възобновление, което се извършва в душата ти, ти ще видиш с твоето собствено око. [...]" (вж. „Изгревът" на Бялото Братство пее и свири, учи и живее", Т. II, София, 1995, с.
към текста >>

Зарята на Духа святий ги е вече осенила, те са към пътя на спасението.
Един человек от Бога ще излезе и провъзгласи Истината. В неговите думи ще има сила и мощ. Той ще е человек, на когото лицето ще свети като на Ангел. В очите му ще има запален Божествен огън ... Твоите приятели, които Бог е призвал с тебе, ще устоят верни докрай, защото това е Волята на Господа, който ги е помилвал. И за тяхното усъвършенствувание и приближение към Бога Духът на Господа работи в сърцата им. Зарята на Духа святий ги е вече осенила, те са към пътя на спасението. Господ и в техните сърца има да извърши онова велико действие на възраждани- ето, за което сам Господ на теб ти е говорил [...]" (вж. „Изгревът" на Бялото Братство пее и свири, учи и живее", Т. II, София, 1995, с. 77-78). (У., № 41, 10.07.1900г.)
към текста >>

49. Пеню Киров - №40

Аз разбрах, че ми се казва, че не е само достатъчно дотука, но се иска от мене, след като съм извървял този път, да се не спирам, но да продължавам пътя си.
Любез. ми бр. Дънов, Писмото ти получих, благодаря ви. Аз от една седмица време [в]се желаех да ви пиша, но рекох стеклите се обстоятелства в това време в живота ми да дойдат в една хармония помежду си, че тогава. И сега, като [кажи-]речи те се уравняват, и аз се виждам свободен да ви пиша подробно за всичко. Още като се завърнах, след няколко дни [на] мен ми се обърна вниманието от Духа Божий върху това да се остави сега началното учение Христово и да се водим към съвършеното, Евр. 6:1-3. Аз разбрах, че ми се казва, че не е само достатъчно дотука, но се иска от мене, след като съм извървял този път, да се не спирам, но да продължавам пътя си. Мисля, разбираш ме какво се изисква от мене. На 2 август ми се даде вътрешно това съобщение: „Духът, който те ръководи, то съм аз, Михаил. Аз постоянно ще те упътвам, стига ти да бъдеш послушен на всяко мое повеление". Аз питам, но дали туй повеление е съгласно с Волята Божия. „О, то е съгласно и аз в Името Божие ида при тебе.
към текста >>

Аз постоянно ще те упътвам, стига ти да бъдеш послушен на всяко мое повеление".
И сега, като [кажи-]речи те се уравняват, и аз се виждам свободен да ви пиша подробно за всичко. Още като се завърнах, след няколко дни [на] мен ми се обърна вниманието от Духа Божий върху това да се остави сега началното учение Христово и да се водим към съвършеното, Евр. 6:1-3. Аз разбрах, че ми се казва, че не е само достатъчно дотука, но се иска от мене, след като съм извървял този път, да се не спирам, но да продължавам пътя си. Мисля, разбираш ме какво се изисква от мене. На 2 август ми се даде вътрешно това съобщение: „Духът, който те ръководи, то съм аз, Михаил. Аз постоянно ще те упътвам, стига ти да бъдеш послушен на всяко мое повеление". Аз питам, но дали туй повеление е съгласно с Волята Божия. „О, то е съгласно и аз в Името Божие ида при тебе. (Отделно казано: „Аз съм Иова [Иехова], Бог твой".) Бъди винаги готов да слушаш гласа ми. Чадо мое, тебе те очаква велика стрепет от света, но не бой се. Аз съм с тебе, нали и за това си призван и за това се молиш ти самият постоянно..."
към текста >>

Ти ще напуснеш, за сетнините не мисли, има кой да промислява за тебе.
Аз съм с тебе, нали и за това си призван и за това се молиш ти самият постоянно..." На 5 август по една чужда грешка по [в] службата ми стана въпрос и след като се разясни работата, не наказаха виновния, но мен и един друг — аз, който ни най-малко бях виновен по това. Мен [ми] стана мъчно, понеже има и свидетели, които знаят същински работата и моята невинност, но началникът, без да изследва всичко, ме глоби с 5 лв. Мен не ми беше мъчно за 5-тях лева, но защо аз, който не съм в Държавна служба досега нито помъмрян, да се видя глобен, и то без вина. И тъй, в това време ми се даде вътрешно това: „Ти недей се оскърбява, това е за твое добро. Ти ще напуснеш, за сетнините не мисли, има кой да промислява за тебе. Какво би се научил ти, ако останеш още тука, ще има ли някой полза от тебе и ти сам ще имаш ли полза от себе си? Мисли така можеш ли да служиш на Делото Божие за спасението на душата си и покривание [на] грехове, именно като стоиш още тука, в тази работа. Волята на Небесния ни Отец е да излезеш ти от тука. Пълно упование имай, няма да бъдеш оставен, макар и да претърпяваш оскъдност, пак ти ще бъдеш по-весел, отколкото сега. Тревите ако растат по полето, цъфтят и прецъфтяват, за себе си ли правят това?
към текста >>

Казвам: защо ти казваше във Варна, че „Аз други път няма да се явя", ако и да те викаме, освен когато втори път се съберем и когато само бъдеш призован в Името Божие?
Той141 ми казва, че аз все съм бил бърз във всичко и че Волята Божия не била аз да напускам работата си. Добре, казвам, но моите сърдечни помишления, които аз ги имам като казано от Духа, не са ли верни. Верни са, казва, но истински не можеш да ги разбереш. И при запитване от бр. Т[одор] ти как ще отговориш, каза, че тъй, както казва той. Казвам: защо ти казваше във Варна, че „Аз други път няма да се явя", ако и да те викаме, освен когато втори път се съберем и когато само бъдеш призован в Името Божие? На този въпрос ми замълча. А пък аз при упрекването ми сърцето ми не се поколеба нито за минута да склоня да остана на работа, но силно желание се прояви, за да напусна. И зададох му мислени въпроси, но той не можа да ми отговори, като каза, че е такава Волята Божия, за да не могат да ми се четат помислите. След като си отидох в дома в 10 5 часа сутринта същия ден, 6 август, без да знам що да мисля, молих се и получавам чрез вътрешно чувствание, или да кажа по-право, и аз не зная като как, понеже понякога ми дохождат куп мисли отведнъж и не съм в положение даже всички да запомня, следващото: „Бог е много милостив към теб, слушай гласа Му. Това, що е казал на тебе, то е истина, а другото — изпитвание.
към текста >>

След няколко пъти настояване казвам на жена си да им каже, че ако вярват, че Бог може да направи това, добре, ще отида.
Аз представих условие и то се прие, като ми се каза, че и по-рано от условието ще ми се даде. На 1-3 август, ако се не лъжа, в махалата ни имаше едно 9-месечно болно дете, което нито умираше, нито оживяваше. Докторите не можаха да му помогнат. По казване на жена ми, види се, те искаха да му помогна аз. Аз отказвах. След няколко пъти настояване казвам на жена си да им каже, че ако вярват, че Бог може да направи това, добре, ще отида. Най-после те казали, че вярват. Питам жена си и тя вярва ли. Казва: „Вярвам, защото ти 2-3 птичета с молитва съживи и много пъти, като сме болни, ти ни помагаш с молитвата си". Отивам и виждам, че детето си извърта главата назад и коремчето му подуто. Помолих се на Бога тайно, магнетизирах го и след това казах да хвърлят турената лапа на коремчето му и помазах го в Името Божие с дървено масло и още в ръцете ми взе да плаче.
към текста >>

Казва: „Вярвам, защото ти 2-3 птичета с молитва съживи и много пъти, като сме болни, ти ни помагаш с молитвата си".
По казване на жена ми, види се, те искаха да му помогна аз. Аз отказвах. След няколко пъти настояване казвам на жена си да им каже, че ако вярват, че Бог може да направи това, добре, ще отида. Най-после те казали, че вярват. Питам жена си и тя вярва ли. Казва: „Вярвам, защото ти 2-3 птичета с молитва съживи и много пъти, като сме болни, ти ни помагаш с молитвата си". Отивам и виждам, че детето си извърта главата назад и коремчето му подуто. Помолих се на Бога тайно, магнетизирах го и след това казах да хвърлят турената лапа на коремчето му и помазах го в Името Божие с дървено масло и още в ръцете ми взе да плаче. Магнетисвах го след това още два пъти и сега е здраво. На 31 юлий т.г. получих писмо от Васил Козлов (той сега се намира в гр.
към текста >>

Магнетисвах го след това още два пъти и сега е здраво.
Най-после те казали, че вярват. Питам жена си и тя вярва ли. Казва: „Вярвам, защото ти 2-3 птичета с молитва съживи и много пъти, като сме болни, ти ни помагаш с молитвата си". Отивам и виждам, че детето си извърта главата назад и коремчето му подуто. Помолих се на Бога тайно, магнетизирах го и след това казах да хвърлят турената лапа на коремчето му и помазах го в Името Божие с дървено масло и още в ръцете ми взе да плаче. Магнетисвах го след това още два пъти и сега е здраво. На 31 юлий т.г. получих писмо от Васил Козлов (той сега се намира в гр. Париж, Франция), в което те нарочно поздравява. Снощи заедно с твоето писмо получих една отворена карта, с която ми явява адреса си. Той е следующият: името и презимето, B[ou1evar]d Vo1tair[е] 83, Paris.
към текста >>

Тодор благополучно си дойде, при това и с по-малко път и труд.
Обаче казвам, че този въпрос е много деликатен, не е лесно человек да го прекара без критика. Извинявай ме, любезний ми братко, ако виждаш, че зле мисля и върша някои неща, ела ми на помощ със съветите си. Аз ще чакам отговора ти и наставленията ти по всичко казано в писмото ми дотука. Нарочен поздрав от всички ни. С искрено поздравление от мен, твой брат в Христа Господа: П. Киров Тодор благополучно си дойде, при това и с по-малко път и труд. Като се върнах, в края на юли или в началото на август, аз имах дадена милост от Бога. Една вечер вън в къра се молих заедно с Арменчето, и за самото него се молих. Чух в сърцето ми много отчетливо, че ми се каза: „Чадо мое, чута е молбата ти! " и още две мисли: „Ох, колко сладко беше това, комуто е казано. Той знае".
към текста >>

„с нас е Бог") - името се среща два пъти в Стария завет (Ис.
139. Става дума за телеграмата от 5 август 1900 г. (вж. бел. 137 и 139). (П.К., № 40, 15.08.1900 г.) 140. Емануил (евр. „с нас е Бог") - името се среща два пъти в Стария завет (Ис. 7:14; 8:8) и веднъж в Новия завет (Мат. 1:22, 23), където по този начин е назован Исус Христос. П. Дънов за Емануил: „Емануил е едно от святите имена Божии ... И знайте, че втори път, за да призовем Господа в името му Емануил, ще бъдем една седмица в пост и молитва. Гледайте накрай време да не изгубим Божията благодат ... Емануил е Господ на нашето спасение. Той се вика още „Господ с нази".
към текста >>

П. Дънов за Емануил: „Емануил е едно от святите имена Божии ... И знайте, че втори път, за да призовем Господа в името му Емануил, ще бъдем една седмица в пост и молитва.
(П.К., № 40, 15.08.1900 г.) 140. Емануил (евр. „с нас е Бог") - името се среща два пъти в Стария завет (Ис. 7:14; 8:8) и веднъж в Новия завет (Мат. 1:22, 23), където по този начин е назован Исус Христос. П. Дънов за Емануил: „Емануил е едно от святите имена Божии ... И знайте, че втори път, за да призовем Господа в името му Емануил, ще бъдем една седмица в пост и молитва. Гледайте накрай време да не изгубим Божията благодат ... Емануил е Господ на нашето спасение. Той се вика още „Господ с нази". Имайте страх и почитание към това име ... Обръщайте се към Господ, наречен Емануил". (вж. писмо № 45 на Учителя Петър Дънов от 21.08.1900 г.). „На това събрание [14 август 1906 г.] присъстваха тримата невидими приятели, покровители частно на българския народ и изобщо - на славянството.
към текста >>

50. Петър Дънов - №45

Ний ставаме причина много пъти да се изкусява Господ посредством нашите слабости.
4:19] Ето, длъжността на всякой ученик Христов е да лови и привожда человеци грешни при Христа. Разбира се, че тази работа е деликатна и при това трудна. Но Господ е казал: „Ако е някой оскуден от мъдрост, нека проси. Този, Който е богат с всичко, няма да ни лиши от нищо добро". Но, приятели, да ви кажа едно нещо, и то от Господа: у нази още вее духът на маловерието. Ний ставаме причина много пъти да се изкусява Господ посредством нашите слабости. Повикването на Емануила146 и вашата неготовност да вярвате в неговите думи огорчава Господа. Тази слабост аз я забелязах още във Варна. Що казва Писанието: „Да не [в]земаш името на Господа Бога твоего напразно". [Изх. 20:7] И не разбирате ли още, че Емануил е едно от святите имена Божии? Да ви кажа право, моят дух е бил за дълго време огорчен в мен.
към текста >>

Вий викате Господа в името Емануил и после Го питате не ли e казал, че идущата година или следущия път, кога се съберем, Той ще дойде.
Тази слабост аз я забелязах още във Варна. Що казва Писанието: „Да не [в]земаш името на Господа Бога твоего напразно". [Изх. 20:7] И не разбирате ли още, че Емануил е едно от святите имена Божии? Да ви кажа право, моят дух е бил за дълго време огорчен в мен. И аз знаех, че има някакъв спор помежду ви. Вий викате Господа в името Емануил и после Го питате не ли e казал, че идущата година или следущия път, кога се съберем, Той ще дойде. Това е от повече оскърбително за Господа. Аз от моя страна постих и се молих на 18 август — миналия петък, да ни прости Господ този неволен грях. Сторете и вие същото, моля, идущия [петък] — на 25 август, т.е. всички: ти, Тодор и Д-ра, за да ни се прости този грях, който сте сторили неумишлено. И знайте, че втори път, за да призовем Господа в Името му Емануил, ще постим една седмица в пост и молитва.
към текста >>

И знайте, че втори път, за да призовем Господа в Името му Емануил, ще постим една седмица в пост и молитва.
Вий викате Господа в името Емануил и после Го питате не ли e казал, че идущата година или следущия път, кога се съберем, Той ще дойде. Това е от повече оскърбително за Господа. Аз от моя страна постих и се молих на 18 август — миналия петък, да ни прости Господ този неволен грях. Сторете и вие същото, моля, идущия [петък] — на 25 август, т.е. всички: ти, Тодор и Д-ра, за да ни се прости този грях, който сте сторили неумишлено. И знайте, че втори път, за да призовем Господа в Името му Емануил, ще постим една седмица в пост и молитва. Гледайте накрай време да не изгубим Божията благодат. Мен ми е много жалко. Но знайте, Господ, защото ни люби, затова ни и наказва. Емануил е Господ на нашето спасение. Той се вика още Господ с нази.
към текста >>

Той ни каза чисто и ясно, че ще ни води, ще направлява нашите пътища, ще урежда бъдещето ни, ще ни отвори широко врата за работа и ще благослови всичките ни трудове, и ще промисли за всичко, от което се нуждаят нашите души.
Не знаете ли колко наказание понесе Израил от Иехова за своето непослушание? Ето затова ви се е явил Михаил — да ви съобщи, че послушание [се иска] и нищо друго. Нека всяка лека постъпка да даде място на добри и святи дела от наша страна. Ний стоим пред лицето Божие и сме длъжни да ходим достойно в своето звание. Бог ни е обещал повече, отколкото ний сме достойни. Той ни каза чисто и ясно, че ще ни води, ще направлява нашите пътища, ще урежда бъдещето ни, ще ни отвори широко врата за работа и ще благослови всичките ни трудове, и ще промисли за всичко, от което се нуждаят нашите души. Всякому ще му се даде това, което му е потребно. Ний трябва напълно да следваме диктованията на Христовия дух. Не казва ли Христос на всяко място, че вярата е необходима? Тя е вътрешният разум на Божественото управление. Тя е силата на Божията благодат.
към текста >>

Когато Бог мисли и промишлява за нас, в какво има ний да се съмняваме?
Всякому ще му се даде това, което му е потребно. Ний трябва напълно да следваме диктованията на Христовия дух. Не казва ли Христос на всяко място, че вярата е необходима? Тя е вътрешният разум на Божественото управление. Тя е силата на Божията благодат. Когато Бог мисли и промишлява за нас, в какво има ний да се съмняваме? Нима ний трябва да мислим, че Господ иска да ни направи да правим глупости с нашата вяра? Да не бъде, както казва [апостол] Павел. Вярата е осъществление на ония неща, които се не постигат с нищо друго, освен с нея. Нека всякой да пази своите обещания. Да не мязаме на хора, които днес вършат едно, а други ден мислят друго.
към текста >>

51. Петър Дънов - №48

26:41) Това е за ваш изпит, понеже Бог така благоволява.
№48 Нови пазар, 16 септ[емврий] 1900 г. Любез. бр. Киров, Плътта е немощна. Ето защо Господ казва: „Будни бъдете и молете се, да не би в изкушение да влезете". (Мат. 26:41) Това е за ваш изпит, понеже Бог така благоволява. „Възлюблени, не се чудете за огненото изкушение, което става на вас за изпитня." (I Пет. 4:12) И пак казва Словото Божие: „Братя мои, земете пример на злостраданието и на дълготърпението на пророците". (Як. 5:10). При това нека се помни: „В любовта страх няма, но съвършената Любов пропъжда вън страха". (I Йоан.
към текста >>

Ако по някой път умът ни или сърцето ни ако се помрачава, то е от някоя слабост.
И това е вярно. „Не бой се, мало стадо; защото Отец ви благоволи да ви даде Царството" (Лук. 12:32). „И ето, Аз съм с вас, дар за всичките дни до скончанието на века" [Мар. 28:20]. Ето това е нашето постоянно утешение — че Господ е с нас постоянно и ни ръководи, насърчава и утешава. Колко е радостно да се страда за Него, да имаме присъствието Му. Ако по някой път умът ни или сърцето ни ако се помрачава, то е от някоя слабост. Нека се трудим всякой ден да извършваме своята длъжност, доколкото я разбираме, а за другото Бог ще промисли. Славата, която ни очаква, тя не е за в този свят, ний ще бъдем облечени в нея само когато Го видим и станем подобни Нему. Колкото за през тоя живот, има да носим скърби, страдания, хули, поругания и всичко друго, което Бог, Нашият Небесен Баща, ще види за добро да допусне. И тъй, нека се не мамим повече от тоя свят, нито да очакваме нещо извънредно. Господ е вече с нас, в това няма съмнение.
към текста >>

52. Пеню Киров - №45

Напоследък имах един сън, в него сън аз видях един път, ето такъв [зачеркнато от П.К.].
Бог напоследък, между другото, ми даде да разбера, че Неговата воля само в Небесата става, а не и тук. Защото тука няма кой да върши волята Божия. Ако и да има, но те са малко. И че венецът на любовта ни в Бога са нашите добри дела в света, и те ще са, които ще оправдаят вярата ни. Бог не остава от [това] да ме ръководи. Напоследък имах един сън, в него сън аз видях един път, ето такъв [зачеркнато от П.К.]. [Следва рисунка на път.] Той по разни начини дохожда да ме учи. Аз сега разбирам, че страданията в живота са едно условие за душевното ни подобрение и че от всичко трябва да вземаме урок. Разбирам сега, че ако Бог отнеме милостта Си от нас, о, то ний загинваме! В нея минута адът е готов да ни погълне.
към текста >>

[Следва рисунка на път.]
Защото тука няма кой да върши волята Божия. Ако и да има, но те са малко. И че венецът на любовта ни в Бога са нашите добри дела в света, и те ще са, които ще оправдаят вярата ни. Бог не остава от [това] да ме ръководи. Напоследък имах един сън, в него сън аз видях един път, ето такъв [зачеркнато от П.К.]. [Следва рисунка на път.] Той по разни начини дохожда да ме учи. Аз сега разбирам, че страданията в живота са едно условие за душевното ни подобрение и че от всичко трябва да вземаме урок. Разбирам сега, че ако Бог отнеме милостта Си от нас, о, то ний загинваме! В нея минута адът е готов да ни погълне. Не може, не може без милостта Божия да се живее.
към текста >>

Той е в Париж, поздравлява ви, също и баща ви.
В нея минута адът е готов да ни погълне. Не може, не може без милостта Божия да се живее. Аз съм дохождал в треперене само като помисля, че ако Бог отнеме милостта Си от мен, какво ще стана. Ужас ме съвзема. От Васил наскоро имах писмо. Той е в Париж, поздравлява ви, също и баща ви. Казва, че не е бил твърде добър в Бога. Друго нищо не явява за себе си. Има да се интересуват няколко момчета тука, но не зная какво ги възпира още. Казал съм: каквото Бог даде, че това ще е. Много желая да се видим и [да] се поразтуша малко, но и това на Бога оставям.
към текста >>

53. 02_1898г._П. ДЪНОВ - П. КИРОВ

Киров представлява събрани и добре подредени чернови на 105 писма, които той е изпращал до Петър Дънов през годините 1898-1914 г.
Поздрави от моя страна г-на д-р Мирковича3. С поздрав в Господа: Пеню Киров ...................... * Текстът в средни скоби […] е редакторско пояснение. 1. Архивът на П. Киров представлява събрани и добре подредени чернови на 105 писма, които той е изпращал до Петър Дънов през годините 1898-1914 г. Всички негови писма (с малки изключения) се публикуват за първи път в тази книга, като разчетен оригинален текст. От своя страна, Учителя П. Дънов е отговорил със 131 писма, 39 от които се публикуват също за първи път тук, като разчетен оригинален текст. Бележката на П. Киров в началото на ръкописите: „Първи свитък, има и втори” обхваща черновите на писмата от 1898 г.
към текста >>

Всички негови писма (с малки изключения) се публикуват за първи път в тази книга, като разчетен оригинален текст.
С поздрав в Господа: Пеню Киров ...................... * Текстът в средни скоби […] е редакторско пояснение. 1. Архивът на П. Киров представлява събрани и добре подредени чернови на 105 писма, които той е изпращал до Петър Дънов през годините 1898-1914 г. Всички негови писма (с малки изключения) се публикуват за първи път в тази книга, като разчетен оригинален текст. От своя страна, Учителя П. Дънов е отговорил със 131 писма, 39 от които се публикуват също за първи път тук, като разчетен оригинален текст. Бележката на П. Киров в началото на ръкописите: „Първи свитък, има и втори” обхваща черновите на писмата от 1898 г. до 1900 г.
към текста >>

Дънов е отговорил със 131 писма, 39 от които се публикуват също за първи път тук, като разчетен оригинален текст.
* Текстът в средни скоби […] е редакторско пояснение. 1. Архивът на П. Киров представлява събрани и добре подредени чернови на 105 писма, които той е изпращал до Петър Дънов през годините 1898-1914 г. Всички негови писма (с малки изключения) се публикуват за първи път в тази книга, като разчетен оригинален текст. От своя страна, Учителя П. Дънов е отговорил със 131 писма, 39 от които се публикуват също за първи път тук, като разчетен оригинален текст. Бележката на П. Киров в началото на ръкописите: „Първи свитък, има и втори” обхваща черновите на писмата от 1898 г. до 1900 г. включително. (П.К., №1, 02.08.1898 г.)
към текста >>

отпътува за Америка, където се губят по-нататъшните му следи.
От средата на 1900 г. живее в Париж, а от 1901 г. започва да се занимава там с търговия. През 1902 г. заминава за Лондон, а през 1907 г. отпътува за Америка, където се губят по-нататъшните му следи. 3. Д-р Георги Вълков Миркович (10.03.1826–29.09.1905) – бележит лекар, общественик, възрожденец, издател, народен представител в Областното събрание на Източна Румелия (1879г.), V-то обикновено народно събрание (1887 г.), по-късно член на Българското книжовно дружество (дн. БАН). Основава в Сливен първия български вестник след Освобождението – „Българско знаме” (1879 г.). Издава окултни и здравни списания. Създава първото българско спиритическо дружество „Милосърдие”. Основател е и на българската хомеопатия.
към текста >>

„Прощавайте си до 10 000 пъти на ден, научете се на най-голямата кротост.”
гр. Бургас, 8-ий септемврий 1898 г. Любезний ми Дънов, Длъжен се намирам да Ви пиша и да Ви явя за обещания сеансен протокол5, който по-долу излагам. При това и да стане причина, за да можете и Вие да ни пишете нещичко като назидание, защото ний тук с брата в Христа Тодор6 копнеем за подобно нещо. Ето част от сеанса от 9 април 1898 година: „Прощавайте си до 10 000 пъти на ден, научете се на най-голямата кротост.” „Наскоро ще стане Божествено нещо, бъдете готови.” „Молете се за целия свят. Амин. Сбогом.” Втори сеанс на 26 юний [18]98 г.: „Промисля за всички, не трябва да се уповаваме на други, освен на Бога.
към текста >>

Поздравлявам те.
В това се съдържа всичко напредничаво. Амин. Весели бъдете в сърцата си. Сбогом.” Касателно за мене и положението ми – все е същото. С разлика, че откакто съм се завърнал от Вас, аз добих нов мир в мен и оставих се съвсем на Бога, а не както напред. И сега с Волята Му аз съм щастлив в това, че ме крепи и [не] съкрушава сърцето ми. Поздравлявам те. Поздравява те и Тодор и с Божията воля ще очакваме да ни явиш нещо важно. Твой в Христа Господа: П. Киров Съобщи, моля, съдържанието на сеансите и на г-на д-р Мирковича7. Същий От Васил Козлов още нямам писмо, явете, ако имате Вий.
към текста >>

Завършва земния си път в София на „Изгрева" през 1952 г.
През 1914 г. сепремества в София. Тук е известен с фамилията „Стоименов". От около 1917 г. работи към АД „Сингер" - представителство на известната фирма за шевни машини в България. Завършва земния си път в София на „Изгрева" през 1952 г. (Подробности за живота му вж. в приложението „Биографии") (П.К., №2, 08.09.1898 г.) 7. От това писмо, както и от предното, се подразбира, че д-р Миркович е живял за известно време във Варна. Този факт се потвърждава и от писмото на П. Дънов до Миркович от 1 ноември 1898 г.
към текста >>

Ний засега с брата Тодора сме здрави с волята Божия и с усърдие се мъчим да следваме в пътя на истината.
Тъй се и изпълни. Не бил добре там и аз му писах вчера и отчасти [му] явих що бяхте ми казали по съобщеното Ви и при това му загатнах, за да се завърне, защото времето е близо, та да сме повече за предстоящата работа. Преди да се предаде писмото ти [у] дома, жена ми13 видяла всред стаята человек от дим (пушек) и това, разбира се, [през] деня, по обед време, който с ръце и глава удрял тавана, а с крака потона и глас от ударите се чувал. Тя си трила очите да не би тъй да и се вижда, но то [в]се тъй се виждало и продължавало дотогаз, докато пощальонът потропал и дал писмото ти. И то [видението] тогава се изгубило. Ний засега с брата Тодора сме здрави с волята Божия и с усърдие се мъчим да следваме в пътя на истината. Поздравлявам те, поздравлява те и бр. Тодор и ще чакаме за нови твои наставления. Амин.Поздрав и на г-на Д-ра. Твой бр. в Христа Господа: П. Киров
към текста >>

Поздравлявам те, поздравлява те и бр.
Не бил добре там и аз му писах вчера и отчасти [му] явих що бяхте ми казали по съобщеното Ви и при това му загатнах, за да се завърне, защото времето е близо, та да сме повече за предстоящата работа. Преди да се предаде писмото ти [у] дома, жена ми13 видяла всред стаята человек от дим (пушек) и това, разбира се, [през] деня, по обед време, който с ръце и глава удрял тавана, а с крака потона и глас от ударите се чувал. Тя си трила очите да не би тъй да и се вижда, но то [в]се тъй се виждало и продължавало дотогаз, докато пощальонът потропал и дал писмото ти. И то [видението] тогава се изгубило. Ний засега с брата Тодора сме здрави с волята Божия и с усърдие се мъчим да следваме в пътя на истината. Поздравлявам те, поздравлява те и бр. Тодор и ще чакаме за нови твои наставления. Амин.Поздрав и на г-на Д-ра. Твой бр. в Христа Господа: П. Киров Дано Бог ни събере пак.
към текста >>

Аз само, мои любезни приятели, се моля Бог да излее духа Си изобилно, да се просветят всички и да видят, че е време вече да се бърза и да се готвим да сме готови за идванието на Господа , Който ще слезе със Своите ангели от Небето да уреди тоя свят , който се е уклонил от Негова път (Откр. 19:11-17).
При мен са идвали вече мнозина Божии посланици от горе с особно поручение да ми предадат що е благоугодната и добра воля на моя Небесен Баща, Който тъй благо и милостиво говори към всички. „Както майка жали чадата си, така жали и Господ онези, които Му се боят и Го любят." [Пс. 103:13] Ние сме в предвечерието на едно велико изявление на Божията сила , която всинца ще видим, и то скоро. Господ казва, че е помежду ни вече и че нашите и вашите имена са записани в Небесните Книги на живота. Ние сме вече Небесни граждани, чада на Бога живаго, който ни е изкупил чрез своята велика благодат. Аз само, мои любезни приятели, се моля Бог да излее духа Си изобилно, да се просветят всички и да видят, че е време вече да се бърза и да се готвим да сме готови за идванието на Господа , Който ще слезе със Своите ангели от Небето да уреди тоя свят , който се е уклонил от Негова път (Откр. 19:11-17). Поздрави и този млад приятел14, когото не съм виждал още. Днес писах на Козлов, надявам се писмото ми да го намери благополучно. Мисля, д-р Мирков[ич] ще мине през Бургас идущия месец. За онова видение, което е видяла госпожа Ви, друг път случвало ли се е такова нещо? Поздравете и фамилията си нарочно от мене.
към текста >>

За онова видение, което е видяла госпожа Ви, друг път случвало ли се е такова нещо?
Ние сме вече Небесни граждани, чада на Бога живаго, който ни е изкупил чрез своята велика благодат. Аз само, мои любезни приятели, се моля Бог да излее духа Си изобилно, да се просветят всички и да видят, че е време вече да се бърза и да се готвим да сме готови за идванието на Господа , Който ще слезе със Своите ангели от Небето да уреди тоя свят , който се е уклонил от Негова път (Откр. 19:11-17). Поздрави и този млад приятел14, когото не съм виждал още. Днес писах на Козлов, надявам се писмото ми да го намери благополучно. Мисля, д-р Мирков[ич] ще мине през Бургас идущия месец. За онова видение, което е видяла госпожа Ви, друг път случвало ли се е такова нещо? Поздравете и фамилията си нарочно от мене. Приемете моите искрени поздравления. Ваш верен: П. К. Дънов Аз ще съм радостен всякога да чувам [съобщения] от вази.
към текста >>

И знам, че не с веднъж се задоволяваме да ги прочитаме, а много пъти и всеки ден и славим Бога за голямата Му любов към нас, грешните, които се чудим с какво сме заслужили любовта Му.
Аз разбирам, че за любовта ти към Бога и человеците ти все ще имаш грижата да ни назидаваш, за което и няма вече защо да ти напомням това,, понеже разбирам, че человек ако прави добрини и дава каквото може да даде, то това е едно блаженство от Бога за него и душата му. Правенето [на] добрини, каквито и да били те, малки или големи, и направени да са от все сърце, то радостта, която ще усети человек, е голяма. Разбирам още, че ако человек сам дири да прави добрини, е, че той по-истински разбира длъжността си, отколкото когато случаят ни докара това. Затова, братко, ний, слабите тук, с бр. Тодора се молим Богу да Ви благослови още повече и да можем и ний, грешните, да получаваме наставления от Него чрез Вас, които Ви наставления не са без полза. И знам, че не с веднъж се задоволяваме да ги прочитаме, а много пъти и всеки ден и славим Бога за голямата Му любов към нас, грешните, които се чудим с какво сме заслужили любовта Му. И наставленията Ви дохождат навреме, когато [в]се има нужда от Божията помощ. Колко хубаво, радостно е человек всяка минута, час и ден да се поучава в словото Божие и умът му всякога да е в Бога. По въпроса за видението — жена ми друг път не е виждала подобно нещо, но когато дойде второто Ви писмо, аз през нощта стоях до 11 ч. и работих нещо и в 11 и няколко минути си легнах, а жена ми по-отрано беше си легнала. В 12 ч.
към текста >>

По въпроса за видението — жена ми друг път не е виждала подобно нещо, но когато дойде второто Ви писмо, аз през нощта стоях до 11 ч.
Затова, братко, ний, слабите тук, с бр. Тодора се молим Богу да Ви благослови още повече и да можем и ний, грешните, да получаваме наставления от Него чрез Вас, които Ви наставления не са без полза. И знам, че не с веднъж се задоволяваме да ги прочитаме, а много пъти и всеки ден и славим Бога за голямата Му любов към нас, грешните, които се чудим с какво сме заслужили любовта Му. И наставленията Ви дохождат навреме, когато [в]се има нужда от Божията помощ. Колко хубаво, радостно е человек всяка минута, час и ден да се поучава в словото Божие и умът му всякога да е в Бога. По въпроса за видението — жена ми друг път не е виждала подобно нещо, но когато дойде второто Ви писмо, аз през нощта стоях до 11 ч. и работих нещо и в 11 и няколко минути си легнах, а жена ми по-отрано беше си легнала. В 12 ч. се чува отваряне на къщната врата, но с голям шум (но не в действителност), от което тя се събужда и вижда, че влиза един человек, взел кърпата за бърсане и си изтрил лицето, като при това се и разхождал. После отърсил кърпата с шум и дирил мястото, за да я закачи. Человекът по маниерите и привичките бил почти аз (тъй поне се виждало в дрезгавината), но само по с голяма фигура.
към текста >>

Поздравлявам те сърдечно.
Тя [си] казва, [че] може да се е съмнало вече и може да съм станал да отивам нанякъде и когато поисква да ме попита, вижда, че аз лежа при нея. Тогава чак разбира, че това е дух, но без да се уплаши. И още докато мисли, духът става невидим и вместо него се явява една хубава светла звезда. [Жена ми] запалва лампата и вижда часа, че е 12. Аз засега с волята Божия имам работа за няколко дни при едни търговци, за да товаря вагони с разни стоки, та за после Бог е добър. Поздравлявам те сърдечно. Поздрав и от бр. Тодора. Твой в Христа брат: Пеню Киров № 3 Варна, 8 октом[врий] 1898 г. Любез. бр. Киров,
към текста >>

Аз се радвам за Вази, че успявате в пътя на живота и че показвате такова усърдие да се поучавате в словото Божие.
Твой в Христа брат: Пеню Киров № 3 Варна, 8 октом[врий] 1898 г. Любез. бр. Киров, Последното Ви писмо приех и съм благодарен на Господа, че Ви е подарил да имате радост и веселие в Него. Аз се радвам за Вази, че успявате в пътя на живота и че показвате такова усърдие да се поучавате в словото Божие. Колко е благ Бог, че Ви е събудил чрез Своя Свят Дух да търсите пътя на истината и да Му слугувате като новородени младенци, като се храните в чистото Слово на живота. Господ ни е съобщил напоследък много добри неща. Имаме едно дълго послание15 от Ангел Орифила16 и мисля, че ако е рекъл Господ, ще ги напечатаме наскоро в бъдещето, ако не — ще ги пазим. Господ, види се, голяма любов показва към всички ни, като ни учи постоянно от Словото Си. Днес, при днешните времена, голямо усърдие и бодрост се изисква от нас.
към текста >>

Колко е благ Бог, че Ви е събудил чрез Своя Свят Дух да търсите пътя на истината и да Му слугувате като новородени младенци, като се храните в чистото Слово на живота.
№ 3 Варна, 8 октом[врий] 1898 г. Любез. бр. Киров, Последното Ви писмо приех и съм благодарен на Господа, че Ви е подарил да имате радост и веселие в Него. Аз се радвам за Вази, че успявате в пътя на живота и че показвате такова усърдие да се поучавате в словото Божие. Колко е благ Бог, че Ви е събудил чрез Своя Свят Дух да търсите пътя на истината и да Му слугувате като новородени младенци, като се храните в чистото Слово на живота. Господ ни е съобщил напоследък много добри неща. Имаме едно дълго послание15 от Ангел Орифила16 и мисля, че ако е рекъл Господ, ще ги напечатаме наскоро в бъдещето, ако не — ще ги пазим. Господ, види се, голяма любов показва към всички ни, като ни учи постоянно от Словото Си. Днес, при днешните времена, голямо усърдие и бодрост се изисква от нас. Защото скоро ще дойде вече времето, когато ще трябва да идем да посрещнем Господа, който ще дойде от горе да възстанови Своето видимо царство.
към текста >>

Тодора трудим се да следваме из същия път, с волята на небесния ни Отец, и се трудим постоянно да се поучаваме в Словото Му, където намираме извор на благост и поучение за живота ни.
Писмото Ви от 8 того чрез г-на д-р Мирковича приех. Радвам се премного, гдето не ни забравяш и ни подкрепяш. Благодаря [на] Бога, че ни е определил да се запознаем, за в тъгата си да има кой да ни ободрява и назидава. Уверен съм в промисъла Божий. Ний с бр. Тодора трудим се да следваме из същия път, с волята на небесния ни Отец, и се трудим постоянно да се поучаваме в Словото Му, където намираме извор на благост и поучение за живота ни. За мен, що бях ти писал, че съм край някои търговци на работа, то беше само няколко дни, защото те ме отхвърлиха по причина, както разбрах. Един съботен ден ми казаха да работя в неделя. Аз пресилих себе си и работих, но пресилването не остана незабелязано, понеже що бях почнал работата, на втората събота ми казват: „Утре, ако искаш, почни да работиш или ако не искаш да работиш в неделя, почни от понеделник". Понеже няколко дни помежду нямаше работа, аз казах: „Добре, ще почна от понеделник" и те склониха. Отивам в понеделник, казват ми, че хамалите пресилиха за работа и ний вчера натоварихме вагоните.
към текста >>

Като те поздравлявам най-сърдечно, оставам да чакам нови съобщения чрез Вас от Господа Нашего Исуса Христа.
От В. Козлова не съм имал писмо, не зная сърди ли ми се, или друга причина има. Аз тези дни доста съм неразположен, понеже имам малки душевни скърби. При това си [писмо] Ви изпращам и едно писмо от бр. Тодора. Поздрави д-р Мирковича от мен. Като те поздравлявам най-сърдечно, оставам да чакам нови съобщения чрез Вас от Господа Нашего Исуса Христа. Твой брат в Христа Господа: Пеню Киров Явяваш, че си пратил на Козлова писмо, значи писал Ви е. Ний не сме получили друго писмо, освен онова, което ти явих. Същий Понеже казваш, че Д-рът ще си отиде в Сливен, моля, яви как да ти изпращаме писмата, направо ли?
към текста >>

21. В края на ХIХ и началото на ХХ век „протестант" и „протестантин" са традиционно обидни думи, обозначаващи „разпътен" или „неморален" човек.
(П.К., №5, 16.10.1898 г.) 20. В този период от живота си, както се вижда от писмото, П. Киров се е самоопределял като протестант. Очевидно и в очите на околните е бил такъв. (П.К., №5, 16.10.1898 г.) 21. В края на ХIХ и началото на ХХ век „протестант" и „протестантин" са традиционно обидни думи, обозначаващи „разпътен" или „неморален" човек. Днес хора от православното изповедание често наричат протестантите „сектанти". (П.К., №5, 16.10.1898 г.) 22. От това изречение може да се предположи, че дотогава писмената връзка между П. Киров и П. Дънов се осъществява чрез д-р Миркович.
към текста >>

Радвам се, че Бог Многомилостивий и Благоутробний благоволява да утешава своите чада.
№4 Варна, 8 ноемврий 1898 г. Люб. бр. Киров, Предишното Ви писмо приех навреме. Днес приех едно писмо от д-р Миркович, в което ми съобщи нещо добро за Вази. Радвам се, че Бог Многомилостивий и Благоутробний благоволява да утешава своите чада. Вие сте имали някакви съобщения. Ще обичам да зная тяхното съдържание. Аз съм занят сега с Делото Господне. Приготовлявам пътя Господен. Приготвям „Призванието"23 Му, което ни праща.
към текста >>

Приготовлявам пътя Господен.
Днес приех едно писмо от д-р Миркович, в което ми съобщи нещо добро за Вази. Радвам се, че Бог Многомилостивий и Благоутробний благоволява да утешава своите чада. Вие сте имали някакви съобщения. Ще обичам да зная тяхното съдържание. Аз съм занят сега с Делото Господне. Приготовлявам пътя Господен. Приготвям „Призванието"23 Му, което ни праща. Имайте мир в Господа Исуса, Царя на Мира. Ваш брат, който Ви люби от душа и сърце. Поздравете и другия наш събрат. Ваш верен: П.
към текста >>

Щастлив се считам, гдето тъй благо е погледнал на нас Спасителят ни, Господ Исус Христос, и от преголямата Си Божествена любов праща своите посланици да ни упътят към пътя на истината и правдата.
Нека прочее да бъде волята Божия. Известява ни още Архангел Божий, че братът ни Васил Козлов бил удостоен от Бога и вече бил посетен от Духа святаго още на 15 октомври т. година. Ний с брата Тодора се много радваме, че ще дойдем при теб (особено Тодор се радваше) и че Бог ни е удостоил да работим за Него. Имаме при това дадени доста назидания за поправлението и очистванието ни и още продължават да ни се дават. С радост ти говоря, братко. Щастлив се считам, гдето тъй благо е погледнал на нас Спасителят ни, Господ Исус Христос, и от преголямата Си Божествена любов праща своите посланици да ни упътят към пътя на истината и правдата. Радвай се, моля, и ти за нас, твоите братя, и моли Създателя ни за по-скорошното ни избавление и удостояване с Духа Святаго както за мен, така също и за бр. Тодора. Да, радостта ни е радост голяма, но още по-голяма ще е, когато бъдем освободени от ръцете на лукавия. Доста изкушения ни прави той, но благодарение Богу, че от голямата Си към нас любов ни пази чрез Архангела Божий и други Сили. Много се боя, братко, за да не сгрешим вече отсега, затова [те] моля, моли се на Благия ни създател да ни даде сила, за да противостоим против всички изкушения и победители да излезем до уреченото време. Като скратявам писмото си, те целувам с най-искрено сърце и моля Бога за по-скорошното ни събиране наедно, гдето да можем да вършим предназначената ни работа от благия ни Спасител.
към текста >>

Аз съм уверен, че благий и всесилний Бог Ви ръководи в пътя на истината Си, за да разберете дълбочината, височината и широчината на Неговата неизмерима Мъдрост.
Варна, 18 ноемв[рий] 1898 г. Люб. бр. Киров, Доброто Ви писъмце от 12 того приех заедно със съобщенията Ви от Архангела Божий. Аз се радвам, че благий Бог в Своята неизмерима любов и благост е благоволил да Ви посети чрез един от Своите служители Небесни вестители. Но сам Той за Себе си задържа славата и величието, което наскоро ще открий на света. Аз съм уверен, че благий и всесилний Бог Ви ръководи в пътя на истината Си, за да разберете дълбочината, височината и широчината на Неговата неизмерима Мъдрост. Моят дух се радва с Вашия, че Вие имате радост в Господа Исуса. Защото Негова Дух заедно с нашия свидетелства, че ние сме чада Негови. От моя страна ще Ви съветвам да се укрепявате в Духа на молитва, който Дух е нужен за преуспеванието ни в Неговата велика благодат. Чудни са делата и пътищата Божии. Аз Ви поздравлявам в името на Този, Който ни е призвал на Своята трапеза.
към текста >>

Чудни са делата и пътищата Божии.
Но сам Той за Себе си задържа славата и величието, което наскоро ще открий на света. Аз съм уверен, че благий и всесилний Бог Ви ръководи в пътя на истината Си, за да разберете дълбочината, височината и широчината на Неговата неизмерима Мъдрост. Моят дух се радва с Вашия, че Вие имате радост в Господа Исуса. Защото Негова Дух заедно с нашия свидетелства, че ние сме чада Негови. От моя страна ще Ви съветвам да се укрепявате в Духа на молитва, който Дух е нужен за преуспеванието ни в Неговата велика благодат. Чудни са делата и пътищата Божии. Аз Ви поздравлявам в името на Този, Който ни е призвал на Своята трапеза. Господ ще ни посети със Своя дух идущата година, затова трябва да бдим и се молим, докато се облечем от горе в Сила и мощ. А сам Бог, който ми е обещал Своето велико обещание26 — да ни изкупи и прослави в себе си, ще подейства за нас. Негова Дух ще ни настигне. Гответе се за това, за великия подвиг, който има да извършим в Неговото присъствие.
към текста >>

Аз Ви поздравлявам в името на Този, Който ни е призвал на Своята трапеза.
Аз съм уверен, че благий и всесилний Бог Ви ръководи в пътя на истината Си, за да разберете дълбочината, височината и широчината на Неговата неизмерима Мъдрост. Моят дух се радва с Вашия, че Вие имате радост в Господа Исуса. Защото Негова Дух заедно с нашия свидетелства, че ние сме чада Негови. От моя страна ще Ви съветвам да се укрепявате в Духа на молитва, който Дух е нужен за преуспеванието ни в Неговата велика благодат. Чудни са делата и пътищата Божии. Аз Ви поздравлявам в името на Този, Който ни е призвал на Своята трапеза. Господ ще ни посети със Своя дух идущата година, затова трябва да бдим и се молим, докато се облечем от горе в Сила и мощ. А сам Бог, който ми е обещал Своето велико обещание26 — да ни изкупи и прослави в себе си, ще подейства за нас. Негова Дух ще ни настигне. Гответе се за това, за великия подвиг, който има да извършим в Неговото присъствие. Защото Сам Той ще говори чрез своя всесилен Дух Святий.
към текста >>

Приготовлявам се за Нов подвиг, който ме вика, да изпълня волята на предвечния Бог, Господ на Силите.
Кажете му, ако му е угодно, да ми проводи и той няколко думи от себе си чрез Вази. И аз ще го благословя в замяна за думите, които ще ми проводи. А сега Бог на мира да бъде с Вас. Поздрави брат Тодорова нарочно. Аз съм доволно занят с размишлевание върху работата Господня. Приготовлявам се за Нов подвиг, който ме вика, да изпълня волята на предвечния Бог, Господ на Силите. Имайте радост заедно. Аз съм ваш верен: П. К. Дънов Дерзайте, братя. Всичко е свършено вече.
към текста >>

Божията заповед е излязла и небето се приготовлява да ни посети.
Аз съм ваш верен: П. К. Дънов Дерзайте, братя. Всичко е свършено вече. Няма ден, няма отлагание. Божията заповед е излязла и небето се приготовлява да ни посети. ................ 26. Става дума за „Божието обещание", прието от П. Дънов на 13 февруари 1899 г., което той изпраща на П. Киров и Т. Стоименов в Бургас заедно с „Десетте свидетелства Господни" в писмото си от 24 февруари 1899 г.
към текста >>

28. Писмото се публикува за първи път.
Поздрави брат Тодорова. Поздравете Д-ра. Имам нещо от горе. Всичко ще бъде за слава и величие на Б[ога]. ................. 28. Писмото се публикува за първи път. (У., №6, 29.11.1898 г.) 29. Възможно е това там да са и материалите с коректури на „Призванието", подготвяно за отпечатване. (У., №6, от 29.11.1898 г.) 30. Денят 29 ноември 1898 г. е неделя.
към текста >>

д-р Миркович минава през Бургас на път за Сливен, той се връща отново около 20 ноември вече с поръчение от П.
Същий ................... 31. Затворено писмо - обикновено писмо, запечатано в плик. (П.К., №7, 30.11.1898 г.) 32. След като около 10 октомври 1898 г. д-р Миркович минава през Бургас на път за Сливен, той се връща отново около 20 ноември вече с поръчение от П. Дънов да финансира и организира отпечатването на „Призванието". За това съдим и от писмото на Учителя до него от 14 ноември с.г. (вж. бел. 15). (П.К., №7, 30.11.1898 г.) 33. Кръвта говори за насилствена смърт на жертва с умилостивителна (очистителна) цел. Изразът „Спасителева кръв" много често се използва в този смисъл (Римл. 5:9-11; Кол.
към текста >>

При вас има много добри духове и Ангели, които ви ръководят сега в пътя на Истината, Те се грижат за всичко.
Вашият план за „Призванието" много ми [х] ареса. Бог работи и ще устрои всичко. [Мол]я пишете по-добре на д-р Миркович от моя страна и му съобщете всичко. Съобщение за вас: Радвайте се, че Господ Ви е възлюбил. При вас има много добри духове и Ангели, които ви ръководят сега в пътя на Истината, Те се грижат за всичко. Все, що желаете, ще Ви бъде. Господ ще Ви благослови. Идущата година Вие ще дойдете, защото това е волята Му. И сам Господ ще Ви се открие тук, в това място. Духът Му ще разтресе цяла България.
към текста >>

след което се разделят и Николай поема свой самостоятелен път като печатар и издател.
От 1897 г. Христо Велчев има и печатница. Същата година започва да издава книги. От 1 януари 1902 става съдружник в печатницата с най-малкия си брат Николай Велчев. Те са такива до 1 юли 1908 г. след което се разделят и Николай поема свой самостоятелен път като печатар и издател. След тази дата Христо Велчев повече не издава книги. (П.К., №8, 06-07.12.1898 г.). 40. Този ден, 6 декември 1898 г., е неделя. Вероятно става дума за време „до една седмица". (П.К., №8, 06-07.12.1898 г.)
към текста >>

41. Писмото се публикува за първи път.
Пишете ми незабавно. На Д-ра лично има нещо да му кажа. Ваш верен: П. К. Дънов ................... 41. Писмото се публикува за първи път. (У., №8, 07.12.1898 г.) 42. Същият от бел. 39. (У., №8, 07.12.1898 г.) №9 Варна, 23 декем[врий] 1898 г.
към текста >>

Подвизавайте се усърдно и знайте, че неприятел имаме в пътя си, който чрез лукавство гледа да ни измами и отдалечи от Истината Божия.
Сега желая да зная как се поменувате духовно. Успявате ли? Ходете, братя, с вяра. Този свят е лукав и разтленен, но ще трябва да понесем всичко с търпение, докато дойде определеното време, което не е вече далече, но близо. В Новия век трябва да чакаме изпълнението на всичките обещания, даде[ни] от началото чрез всички раби и угодници Божии. Подвизавайте се усърдно и знайте, че неприятел имаме в пътя си, който чрез лукавство гледа да ни измами и отдалечи от Истината Божия. Но Господ е жив и силен. Няма по-силен от Него. Той е наша канара и спасение, на Когото можем да се доверим, и Той ще ни изведе в безопасно място. Приемете най-после и моите братски поздрави, аз, който се старая за вашето добро. Ваш верен: П.
към текста >>

Ний с Божията воля и с Неговото укрепявание се трудим да ходим в пътя на правдата Му.
К. Дънов №9 гр. Бургас, 27 декемврий [18]98 г. Любез. ми братко Дънов, Писмото ти от 23 того получих навреме. Ний с Божията воля и с Неговото укрепявание се трудим да ходим в пътя на правдата Му. Разбира се, че не сме съвършени — имаме още някои световни недостатъци, защото понякога сатана се мъчи да ни погуби, но Бог ни крепи и каквито сме днес — чрез Него сме. Братко, моли Господа Исуса Христа за нас, нека по-скоро да ни извади от тука и ни удостои, за да Му служим. Копнеят душите ни за Бога и за да можем час по-скоро да се удостоим със служение Нему. Сега засега ний нищо не чакаме, тъкмо Обещанието Му — за дохождането ни в гр. Варна и почване на ожиданото ни и обещаното от Него дело.
към текста >>

От Васил и аз имам писмо и на мене пише, че имал насън дадено едно съобщение със златни букви, в което се говорело за нас и [за] още един — някой си Хараламби44, на когото аз вече няколко пъти пиша.
Така щото моля, ако има да ти е съобщено нещо, яви ни, и то, ако е позволено да ни явиш. Аз нищо не работя, работата ми е само обещаното да чакам. Брата Тодор е още в работата си, но и той същото чака. През тези дни му се позволи от горе да отиде в Созопол при брат си43, там да прекара празниците, и той засега е там. От оня ден имахме няколко съобщения, в които се казва и за д-р Миркович, че има проклятие от Бога за непослушание [на] гласа Му. От Васил и аз имам писмо и на мене пише, че имал насън дадено едно съобщение със златни букви, в което се говорело за нас и [за] още един — някой си Хараламби44, на когото аз вече няколко пъти пиша. При това, че в духовно и материално положение не бил добре и както разбирам, той [Васил] иска да си дойде. Ний не забравяме да молим Бога за него. Наскоро ни се взе от горе и на двамата клетва (обещание), че ще служим във всичките дни на живота си и во веки веков на Господа Исуса Христа и Бога Отца. Последно, което и да те моля, е пак това: ако се може до Нова Година да ни явиш има ли нещо съобщено за нашето дохождане във Варна и кога ще е. Приеми сърдечния ми поздрав, твой верен в Христа Господа: П. Киров
към текста >>

Споменава се още няколко пъти в писмата на П.
43. Това вероятно е брат му Димитър Македонски. Т. Стоименов има сестра Мария и може би още един брат. (П.К., №9, 27.12.1898 г.) 44. Хараламби Джамбазов е данъчен чиновник в гр. Дряново около 1898 г., познат от кръга на В. Козлов. Споменава се още няколко пъти в писмата на П. Киров и Учителя П. Дънов, но явно не взема по-нататъшно участие в дейността по създаването на Синархическата верига. При първата си обиколка на България през 1903 г., когато минава през Дряново, П. Киров отсяда при него. Х. Джамбазов се среща с Учителя П.
към текста >>

54. 03_1899г._П. ДЪНОВ - П. КИРОВ

45. Писмото се публикува за първи път.
Подвизавайте се в добрия подвиг и Бог ще ви благослови. Денят Му е близо. 1899 г. П. К. Дънов ................ 45. Писмото се публикува за първи път. Възможно е Новогодишното пожелание да е написано на последната страница на писмо, на което липсва началото. (У., №10, ?.01.1899 г.) №10 Препис [бел. на П. К.]
към текста >>

Тодора сме живо и здраво, следваме пътя Господен с колкото ни се сили дават.
Доктор Миркович не е бил наскоро в Бургас, но с твоето писмо наедно получих писмо и от него, с което ми пише, че към края на този месец ще мине оттука и ще иде във Варна. Той е малко сърдит на мене, загдето му писах волята Божия — че проклятие взима от Бога, гдето не извърши обещаното Му. Това му се прости, но пак му се напомни: „Георге, обещаното си гледай да изпълниш! ". Ний с бр. Тодора сме живо и здраво, следваме пътя Господен с колкото ни се сили дават. Голяма надежда имах, че ще заминем за Варна, но ни се каза, че трябва да почакаме още малко, за късо време. Това ни въздържане не ни е добре, но нека бъде волята на Небесния ни Баща. Бог чрез светите Си раби ни пази и чрез светите Си вестители ни дава надежда, че отсега нататък няма да остави никак сатана да ни пороби. А ний, както ти е известно, дадохме клетва53, че ще се трудим да ходим във виделината Му. От незаминаването ни във Варна сатана се мъчеше да ни погуби, като ни даваше съмнения и др., но и този път Бог ни избави и с нови сили ни привърза към себе си.
към текста >>

От незаминаването ни във Варна сатана се мъчеше да ни погуби, като ни даваше съмнения и др., но и този път Бог ни избави и с нови сили ни привърза към себе си.
Тодора сме живо и здраво, следваме пътя Господен с колкото ни се сили дават. Голяма надежда имах, че ще заминем за Варна, но ни се каза, че трябва да почакаме още малко, за късо време. Това ни въздържане не ни е добре, но нека бъде волята на Небесния ни Баща. Бог чрез светите Си раби ни пази и чрез светите Си вестители ни дава надежда, че отсега нататък няма да остави никак сатана да ни пороби. А ний, както ти е известно, дадохме клетва53, че ще се трудим да ходим във виделината Му. От незаминаването ни във Варна сатана се мъчеше да ни погуби, като ни даваше съмнения и др., но и този път Бог ни избави и с нови сили ни привърза към себе си. На нас беше се казало, че заповедта е излязла за отиването ни, а ти ни пишеш, че още не е дошла заповедта от горе. Виж, моля, да не сме ний подведени от Изкусителя и ни яви за това. И това, що има да ни съобщаваш, чакаме го с нетърпение. Братко Дънов, не ни забравяй, ободрявай ни сегиз-тогиз, като ни пишеш понякога и нещо за Любовта Божия към нас. Когато ще бъдем наедно и наедно да почнем Божието дело, близо ли е това време?
към текста >>

Той ви поздравлява и един ден ще бъдете с него заедно.
Иска се приготовление, и то велико. Пълната любов, казва Йоан, изпъжда вън всякой страх. „Ако ме любите, ще опазите моите заповеди и аз ще умоля Отца и ще ви даде друг утешител — Духа на Истината." [Йоан. 14:15-17] „Сам Отец ви люби." Знаете ли кой е Този, Който сега ви говори? Той е Сам Господ благий, на Когото любовта е вечна. Той ви поздравлява и един ден ще бъдете с него заедно. „Мир на вази, братя мои." Ваш верен: П. К Дънов №12 гр. Бургас, 2 февруарий 1899 г.
към текста >>

И тъй много пъти, много четохме писаното ви и мисля, че по Божие вразумение разбрахме всичко, освен едно, което остава като загадъчно за нас.
К Дънов №12 гр. Бургас, 2 февруарий 1899 г. Любезний ми братко Дънов, Писмото ви от 21 януарий т[ази] година получихме навреме, обаче позабавих от да ти отговоря, защото всяка мисъл в него не ни беше възможно да разберем, та чаках Бог да ни даде разум, да разберем напълно писаното ти. И тъй много пъти, много четохме писаното ви и мисля, че по Божие вразумение разбрахме всичко, освен едно, което остава като загадъчно за нас. То е: „Господ иде да ви помогне, призовете Го в „моето име" и ще имате радост голяма". Аз го разбирам тъй — направо чрез твоето име да призовем Бога. Но след сондиране мислите си с бр. Тодор, който п[р]ояви съмнение, при всичко че отпосле остана равнодушен, то и аз спрях да го възприема[м] тъй. Но пак сърцето ми направо тъй го приема.
към текста >>

Засега, братко Дънов, Дяволът е в пътя и ний това твърде добре разбираме.
То е: „Господ иде да ви помогне, призовете Го в „моето име" и ще имате радост голяма". Аз го разбирам тъй — направо чрез твоето име да призовем Бога. Но след сондиране мислите си с бр. Тодор, който п[р]ояви съмнение, при всичко че отпосле остана равнодушен, то и аз спрях да го възприема[м] тъй. Но пак сърцето ми направо тъй го приема. Засега, братко Дънов, Дяволът е в пътя и ний това твърде добре разбираме. Той ни много измъчва, но Бог за преголямата Си Любов ни крепи и пази. Ний сега не можем да се съобщаваме с Божиите вестители и служители, за да ни ободряват в Бога, което немалко пречи за преуспеванието ни. Много пъти, като искаме да се съобщим, дяволът се явява под булото на Божий вестител, както и ти ни явяваш, и се мъчи да ни заблуди в истината или пък ни само измъчва. Отпърво не можехме да успяваме, но отпосле Бог ни вразуми да можем да проумяваме и по един нов начин, който се боя даже и на бр. Тодора да кажа, за да не би го чули и измислят друга хитрост.
към текста >>

Много пъти, като искаме да се съобщим, дяволът се явява под булото на Божий вестител, както и ти ни явяваш, и се мъчи да ни заблуди в истината или пък ни само измъчва.
Тодор, който п[р]ояви съмнение, при всичко че отпосле остана равнодушен, то и аз спрях да го възприема[м] тъй. Но пак сърцето ми направо тъй го приема. Засега, братко Дънов, Дяволът е в пътя и ний това твърде добре разбираме. Той ни много измъчва, но Бог за преголямата Си Любов ни крепи и пази. Ний сега не можем да се съобщаваме с Божиите вестители и служители, за да ни ободряват в Бога, което немалко пречи за преуспеванието ни. Много пъти, като искаме да се съобщим, дяволът се явява под булото на Божий вестител, както и ти ни явяваш, и се мъчи да ни заблуди в истината или пък ни само измъчва. Отпърво не можехме да успяваме, но отпосле Бог ни вразуми да можем да проумяваме и по един нов начин, който се боя даже и на бр. Тодора да кажа, за да не би го чули и измислят друга хитрост. И тъй, ние не можем засега да се съобщаваме. Тук приложените две извлечения в две съобщения нарочно ти ги пращам, да видиш в тях това, що е за нас писано, като при това ни явиш да не би в тях да има пръст и сатана, и то заради туй, защото заедно с тях имаше казано и проклятието за Д-ра както в първото, така и във второто, но във второто — че за последен път му се прощава. В първото още имаше нещо намеса и от сатана, но духът Ферени55, на бр.
към текста >>

Тук приложените две извлечения в две съобщения нарочно ти ги пращам, да видиш в тях това, що е за нас писано, като при това ни явиш да не би в тях да има пръст и сатана, и то заради туй, защото заедно с тях имаше казано и проклятието за Д-ра както в първото, така и във второто, но във второто — че за последен път му се прощава.
Ний сега не можем да се съобщаваме с Божиите вестители и служители, за да ни ободряват в Бога, което немалко пречи за преуспеванието ни. Много пъти, като искаме да се съобщим, дяволът се явява под булото на Божий вестител, както и ти ни явяваш, и се мъчи да ни заблуди в истината или пък ни само измъчва. Отпърво не можехме да успяваме, но отпосле Бог ни вразуми да можем да проумяваме и по един нов начин, който се боя даже и на бр. Тодора да кажа, за да не би го чули и измислят друга хитрост. И тъй, ние не можем засега да се съобщаваме. Тук приложените две извлечения в две съобщения нарочно ти ги пращам, да видиш в тях това, що е за нас писано, като при това ни явиш да не би в тях да има пръст и сатана, и то заради туй, защото заедно с тях имаше казано и проклятието за Д-ра както в първото, така и във второто, но във второто — че за последен път му се прощава. В първото още имаше нещо намеса и от сатана, но духът Ферени55, на бр. Тодор, ни каза, че то е от изкусителя [зачеркнато от П.К.] и пак навреме се отървахме от лъжите на този наш заклет враг, и то само по една случайност, види се, подготвена от Бога. Прочее от всичко тука, което ти явявам, ще видиш в какво положение се намираме в непрестанно следуемата ни идея и сам ще разбереш, че ний имаме нужда от ободряване и силно внушение от отвън. А за нас сте засега след Господа Исуса Христа само вий, така щото не ни оставяй в по- дълго време от [това] да ни не пишете по нещо. В православната църква56 тука засега има един свещеник57, който заслужава похвала.
към текста >>

Но тоя свят е едно училище, гдето трябва да изучим пътищата на Този, Който ни е пратил.
102). (П.К., № 12, 02.02.1899 г.) №13 (отворена карта)* Варна, 7 февр[уарий] 1899 г. Приех вашето писмо. Влизам в положението на мъчнотиите ви. Но тоя свят е едно училище, гдето трябва да изучим пътищата на Този, Който ни е пратил. С търпение трябва да изработваме нашето спасение. Лукав е дяволът, но Този, Който ви води, е по-силен. Желая да зная по какъв начин се ръководите. Имайте радост, спасението е близо. Времето приближава бързо, денят иде.
към текста >>

Защото сме заобиколени с безбройно число лукави духове, които постоянно сноват наляво и надясно.
Нищо да ви не смущава, вярвайте в името на Господа. Вяра непоколебима се изисква и любов непрестанна. Знайте, че Господ е неизменяем. Надявам се да ви видя наскоро, ако не попречи дяволът. Пазете всичко в тайна. Защото сме заобиколени с безбройно число лукави духове, които постоянно сноват наляво и надясно. Но знае Господ Своите избрани. Ето има наскоро да стане едно чудно нещо. Щ,е видите. Вяра в Господа, вяра в името Му, вяра в Духа Му. Ваш верен: П.
към текста >>

Имам и други неща да ви кажа, но за друг път.
Всичко това ще пазите в тайна. Трябва да се готвим вече усърдно за делото. Ще определим един час в седмицата, когато ще се събираме, вие там и ние тука61, и ще се молим заедно и същевременно. Доктор Миркович е малко болен. Той ви моли да се помолите за него да оздравее и да му се даде благодат. Имам и други неща да ви кажа, но за друг път. Поздрави брат Тодор. Мирът Господен да бъде с вас! Имате ли писмо от Козлов? Имате поздрав от д-р Миркович. Ако имате някои съобщения за него, съобщете ми ги.
към текста >>

Отсега Аз Сам ще те ръководя, сам ще промишлявам и уреждам всичко за теб.
Божието обещание62 И тъй, във всичко, което обещаваш пред Мене, гледай да не кажеш някоя измама, защото ще бъдеш повинен на смърт. Знай, че стоиш пред Мене, Твоя Господ, Който знае твоето лукаво и непостоянно сърце, което е пълно с всичките пороци. Затова то трябва да се обърне към Мен и да се възобнови чрез Моя Дух, и да се обработи и възпита чрез Моето Слово. Ти, който отсега ставаш мой, поверяваш всичко в Моите ръце. Отсега Аз Сам ще те ръководя, сам ще промишлявам и уреждам всичко за теб. Аз ще те уча все, що трябва да вършиш; ще лягаш и ще ставаш под Моите крила. Аз ще бъда страж над тебе и окото Ми ще бди за съдбините на твоето сърце; ще Ме призовеш рано и ще ти отговарям в утрените зари на зората. Преди да повикаш, ще ти отговарям, и преди да пожелаеш, ще ти давам Своите Божествени дарования. Ще бодърствам за всичките ти нужди. Гледай да не оскверняваш Името Ми и да не опетняваш благодатта Ми.
към текста >>

В това време се събудих с отворена уста, изговарящ думи, и като се осъзнах, че и още задавам въпроси като: кога ще се удостоим със Светия Дух и др., но без да покажа знак, че съм се събудил, и той още около 3 и повече минути продължава да ми говори на лявото ухо.
Тодор на един от конете", защото за мен ме беше срам да помоля, при всичко че за мен желаех това. [Той] каза: „Добре" и после се вгледа в мен и ми каза: „Ти имаш очи от горе, ти си от горе, ти сне миро от горе" и че не зная какъв ще бъда во веки веков, и че ще направя чудо на света. При това аз пак взех да го моля поне Теодоси63 да вземе да качи на един от конете, но той продължаваше да ми говори. После се наведе и ме прегърна и целуна по устата. И аз го целунах и пак взе да говори и аз го запитвах. В това време се събудих с отворена уста, изговарящ думи, и като се осъзнах, че и още задавам въпроси като: кога ще се удостоим със Светия Дух и др., но без да покажа знак, че съм се събудил, и той още около 3 и повече минути продължава да ми говори на лявото ухо. Как да ти го разправя, то беше много чудесно и той продължи още да ми говори, при всичко че разбра, че съм буден, но малко ми даде да дочуя и запомня от отговореното ми и това, което запомних, и него си взе от ума ми. Тези [спомени] останаха, и то не цели и не свързани. Имаше много тайни съобщения, но си ги взе от ума ми, като в замяна на това си ми остави само една радост. Това нарочно ти явявам, за да ми кажеш кой е този. Защото в едно от съобщенията аз попитах [и] каза се, че е Михаил, но понеже заради съмнението ни унищожихме съобщението и се обори това ни вярване, то яви ни, ако е възможно, кой е, що ме удостои да ми говори?
към текста >>

Само му дайте всичките упътвания нужни, по които да се ръководи.
Варна, 11 мар[т] 1899 г. Киров и Тодоров, Писмото ви приех — радвам се за вашето решение. Идущият четвъртък ще ви пиша и д-р Миркович ще ви връчи моето писмо, понеже той ще дойде на 18-и по работа в Бургас66. Можете да изпратите онова на вашия приятел67. Само му дайте всичките упътвания нужни, по които да се ръководи. Часът седем (в) сутрин е определен за нашето дело „в неделя". Имате нарочно поздравление от двама наши братя и приятели68 от Русенско, които наскоро ми писаха по същата работа. Делото върви успешно засега. Името на онзи приятел, който ви е говорил, ще ви го съобщя, ако само желае да стори това. Той е М.*
към текста >>

65. Писмото се публикува за първи път.
Ваш верен: П. К. Дънов 27 Пс. .................... * М – Архангел Михаил. 65. Писмото се публикува за първи път. (У., №15, 11.03.1899 г.) 66. По това време от 10 февруари до 17 март 1899 г. д-р Миркович е бил във Варна. (У., №15, 11.03.1899 г.) 67. Вж.
към текста >>

Днес даже на три-четири пъти, като бях в католическата църква72, почувствах една много лека и приятна сила, която разклащаше косата ми, и усещах едно много приятно духание, но с думи не мога да ти го обясня.
Ний сега-засега с Божията воля следваме делото, но виждаме, че любезният ни Небесен Баща изработва нашето спасение. Това освен гдето го разбираме, но и го чувстваме. Ний с бр. Тодор вече чувстваме как Светият Дух ни изолира ума и мозъците и друго вече не мислим, освен нашето дело и никакви лоши мисли не са в сила да ни смущават. Понякога чувствам в главата си като че работи нещо, необикновена сила. Днес даже на три-четири пъти, като бях в католическата църква72, почувствах една много лека и приятна сила, която разклащаше косата ми, и усещах едно много приятно духание, но с думи не мога да ти го обясня. И в това време ме обхващаше една радост, едно пренасяние. Братът Миркович е много назаде в Словото Божие, затова [в]се има нужда да му се попрочита, за да узнай, че само чрез Господа, нашия Спасител, има спасение, защото той това го не знае. Ний тук се молим Бог да му даде вразумление, за да остави разните световни философии, които не са всички съгласни със Словото Божие, и да подири истинското Слово на Небесния ни Баща. Други никакви новини нямаме. Със стоическо търпение чакаме обещ[аното].
към текста >>

Много желая за новини от горе, но какво да направя, когато Дяволът е в пътя ни — нямаме съобщения.
Ний тук се молим Бог да му даде вразумление, за да остави разните световни философии, които не са всички съгласни със Словото Божие, и да подири истинското Слово на Небесния ни Баща. Други никакви новини нямаме. Със стоическо търпение чакаме обещ[аното]. Ако имаш нещо, съобщи ни, и то ако ни намираш за готови да ни се каже. Аз духом съм уверен, че имаш казани много неща, и ако се може, съобщи ни да се радваме в Господа. Много желая за новини от горе, но какво да направя, когато Дяволът е в пътя ни — нямаме съобщения. Приеми сърдечните ни поздравления както от мен, тъй и от бр. Тодор. Твой верен в Христа Господа: П. Киров Дано е близко, братко, този последен за нас час. Нарочно поздрав и на другите двама наши братя. Същий
към текста >>

Кога ви пиша втори път, ще ви кажа нещо повече.
Нека да не изгуби най-добрия случай за своето бъ[де]ще. Сега е време. Двоумения, немарения не са благоугодни Томува, Който го зове. Нека да знае, че той скоро ще бъде посетен от своя Ангел хранител. Защото иде време, когато ние няма да се церемоним с адското зло, нито ще правим почит на греха. Кога ви пиша втори път, ще ви кажа нещо повече. Поздрави Тодора, нашия любезен приятел. Поздравяват Ви и всички други тук. П[осл.]* Тим. 2 гл. Ваш верен: П.
към текста >>

Духът ми като че [ли] го видя и оплака, защото той като се хвали в писмото си, че е добре, не съзира, че духът на писмото му го напълно представлява, какъвто си е бил в него час и време — Духът на Истината дири ли световното, или не знаем, че ни е казано така: „Ако Любовта на Небесния ни Баща пребъдва в нас, ний ще бъдем свободни от световните грижи".
Любезний ми бр. Дънов, Отворените Ви картички приех. Благодаря Богу и теб, защото те ни са за радост. Относително Хараламби, писах [му], но още нямам отговор. От Васил писмо получих, но бр., много скърбя за него. Духът ми като че [ли] го видя и оплака, защото той като се хвали в писмото си, че е добре, не съзира, че духът на писмото му го напълно представлява, какъвто си е бил в него час и време — Духът на Истината дири ли световното, или не знаем, че ни е казано така: „Ако Любовта на Небесния ни Баща пребъдва в нас, ний ще бъдем свободни от световните грижи". В това писмо поменува, че Ви пратил първом миналата година, през декемврий, ако се не лъжа, писмо, но и досега нямал отговора Ви и че до един месец време щял да заминава другаде. За друго и не питай що е писал. Аз се моля на Бога да ме научи що да му пиша, та дано да се трогне и с Божията помощ да подири Светата Истина и [да] пребъдва в нея. Копнеят ни вече душите в чакане, това ще кажа за нас, Бог ни пази за името си. Амин. Ако е Волята Му, пиши ни.
към текста >>

Кажи им, Аз съм, Който ги уча и упътвам повседневно в пътя на живота.
Този, Когото ви[е] любите и в Когото полагате всичката си надежда, е верен и истинен. Господ ми се яви духом и ми съобщи следующите благи неща от Нашия Небесен Баща, Който ни люби с вечна и неизмерима любов"76. „Аз съм Господ твой, Който ти говоря сега. Кажи на моите братя волята Ми. Кажи им, Аз съм техен Спасител, Който ги водя с крепката си ръка. Кажи им, Аз съм, Който ги уча и упътвам повседневно в пътя на живота. Всичко, което имат, Аз съм им дал. Благослови ги в Моето име, за да приемат изобилието на Моя Дух.Ето, Аз съм с вас постоянно и ви ръководя всинца ви усърдно. Прославете Името Ми. Отворете сърцата си, за да работя в тях за вашето възобновление. Ето, Аз всяка заран и вечер идвам и ви посещавам чрез благия Си Дух да ви ободрявам и да споделям вашите скърби и вашите радости.
към текста >>

Братя мои, Аз съм ваш Господ, Този, Който е излязъл победител из мъртвите, Който ви отварям пътя на вечното спасение, да влезете в дома на Отца Моего и Бога Моего.
Прославете Името Ми. Отворете сърцата си, за да работя в тях за вашето възобновление. Ето, Аз всяка заран и вечер идвам и ви посещавам чрез благия Си Дух да ви ободрявам и да споделям вашите скърби и вашите радости. Моят Дух гори, Моето сърце ви люби. Аз желая да Ме познаете тъй, както Аз ви познавам, и да Ме приемете в сърцето си, да вляза в душата ви, да запаля и просветя ума ви, да въздигна отпадналия ви дух. Братя мои, Аз съм ваш Господ, Този, Който е излязъл победител из мъртвите, Който ви отварям пътя на вечното спасение, да влезете в дома на Отца Моего и Бога Моего. Приемете думите Ми чистосърдечно и с пълна вяра за всичко, що съм ви говорил отначало. Търсете Моето царство и Неговата правда и всичко друго ще ви се приложи стократно сега и в бъдеще. Аз ви чакам и ще ви приема в Моята блага кошарина, ще ви заведа при изворите на живота, ще ви напоя и нахраня с изобилието на Моя вечен Дух. Аз съм близо всякога, всякога, кога ме търсите, готов винаги да ви помагам. Вашите скърби, вашите нужди Аз ги чувствам.
към текста >>

август на 1881 г., когато двамата обявяват пред съселяните си, че поемат по пътя на протестантското богослужение - без ритуали, а с проповед.
В духовната си работа се убеждава в предимствата на евангелския начин на богослужение. Започва да ползва преведената на български език Библия от 1871 г. и искрено се радва, че хората могат да четат и разбират Словото Божие на роден език. Така постепенно зрее мисълта да преминат заедно с брат си Сава Тихчев към евангелистите методисти. Това се случва през м. август на 1881 г., когато двамата обявяват пред съселяните си, че поемат по пътя на протестантското богослужение - без ритуали, а с проповед. Реакцията на Русенския митрополит е яростна, като се стига дотам, че той насъсква съселяните на братя Тихчеви да ги прогонят от селото. Така те напускат родното си място, като Сава Тихчев отваря бакалия в Русе, а Петър Тихчев става евангелски проповедник. Активната си благовестителска работа извършва: 1882-1889 г. - в Русе и Русенско; 1890-1894 г. - в Силистра; 1895-1898 г.
към текста >>

Завършва земния си път на 28.11.1918 г.
Тихчев прекратя членството си в Методистката църква. Така П. Тихчев, заедно със семейството на зет си Илия Стойчев и някои други близки, се присъединяват към Бялото Братство. От 1909 г. П. Тихчев неизменно присъства на съборите на Веригата. Завършва земния си път на 28.11.1918 г. (У., №19, 29.04.1899 г.) №2078 (отворена карта)* Варна, 6 май 1899 г. Д-р Миркович с днешния параход по един наш приятел79 Ви изпраща една връзка от 100 книжки80 до тяхната кантора81. Д-рът мисли, че ще можете да се разправите с тях.
към текста >>

Бог се вече прославлява и ние не сме далече от вратата на Неговото царство.
При това надявам се да сте приели и някоя благодат от горе. Днешният ден е забележителен във всяко отношение, особено в неговото духовно съдържание. Аз съм много добре. Бодър и як духом. Готов за всяка работа. Бог се вече прославлява и ние не сме далече от вратата на Неговото царство. Приемете нашите поздравления. Ваш верен: П. К. Дънов .................... * Писмото е без обръщение.
към текста >>

78. Писмото се публикува за първи път.
Приемете нашите поздравления. Ваш верен: П. К. Дънов .................... * Писмото е без обръщение. 78. Писмото се публикува за първи път. (У., №20, 06.05.1899 г.) 79. Не става ясно кой е този приятел. (У., №20, 06.05.1899 г.) 80. По всяка вероятност става дума за най-новата издадена от д-р Миркович книга „Вечните истини от духа на Виктор Хюго. Диктувани и приети буквално от Казимир Моте".
към текста >>

И още друго — че и в мозъка ми силно действа, понякога даже ме и заболява главата, но слабо и при това като че удря нещо отвътре в главата ми.
А сега през повечето време от денонощието ме посещава и ме укрепява. Аз смея да се похваля и радвам за това, защото не че го виждам или друго, но го чувствам. Този знак е подобен на вятър, който дохожда и ми духа лицето и цялата глава, и то много приятно и осезаемо. И така като ме духа, от хладен става и като огън, тогава пък гори. Това магнетизирване направи и главата ми отгоре, ка[к]то беше равна, да произлязат издигнатини. И още друго — че и в мозъка ми силно действа, понякога даже ме и заболява главата, но слабо и при това като че удря нещо отвътре в главата ми. Сега, като ти пиша това, пак съм посетен от този знак. Когато имам щастието да ме посещава, бивам много добре настроен в духовното. Постоянното място, където се спира, е средата на челото ми. За този знак, ако обичаш, кажи ми що е! 5.V.[18]99 г.
към текста >>

Разбирайте добре Неговите пътища.
Не се притеснявайте духом. Господ иска да чакаме още малко, докато се облечете в Неговата сила. Нещата трябва да се извършат както е Нему угодно. Търпение, приятели мои. Господ ще ви посети, и то скоро. Разбирайте добре Неговите пътища. Виждам, че вашите сърца се утесняват. Но кажете ми, имате ли вяра поне колкото едно синапово зърно? Ако сте я придобили, тя е достатъчна, защото такава вяра, казва Господ, е в сила да мести и горите. [Мат. 17:20] Не мислете, че искам да ви осъждам, не. Ето що ми казва Господ на мене лично: „Вяра, вяра в Мене непоколебима — това желая.
към текста >>

85. Докторът отпътува от Варна около 8 юни, като вероятно престоява в Бургас известно време, след което се връща отново във Варна.
.................. 84. Липсва местописането, но по всяка вероятност е Варна. Върху писмото се вижда само датата 8 юни, написана от П. Киров при получаване на писмото в Бургас. Друго не е отбелязано от него, но от текста в началото на писмото се подразбира, че то ще бъде пренесено на ръка от д-р Миркович до него.(У., № 21, 08.06.1899 г.) 85. Докторът отпътува от Варна около 8 юни, като вероятно престоява в Бургас известно време, след което се връща отново във Варна. През юли те пак се срещат (макар че през този период Учителя П. Дънов е отсъствал от града) и д-р Миркович получава наставления за братята в Бургас, за които става дума в писмо №23 на П. Дънов от 3 август 1899 г. (У., №21, 08.06.1899 г.) №1986
към текста >>

Трябва да Му благодарим в душата си и сърцето си, че е близо при нази всеки ден, да ни укрепява и учи на святите си пътища с благия Си и Свят Дух.
на П. К.] „А ний сме длъжни винаги да благодарим на Бога, че Бог отначало е избрал вас в спасение чрез освещението на Духа и вярванието в Истината." (II Сол. 2:13) Люб. бр. Киров, Надявам се да ви намери моето писмо здрави и весели в Господа. Да, брате мой, чудна и велика е Неговата любов, с която ни е възлюбил още отдавна. Трябва да Му благодарим в душата си и сърцето си, че е близо при нази всеки ден, да ни укрепява и учи на святите си пътища с благия Си и Свят Дух. Аз Ви моля добре да изучавате Словото Божие и Негова Дух и по Неговите упътвания да ръководите всичките си постъпки словом и делом. От Името на Господа Ви казвам, любезни брате мой, че нам предстои свята работа да извършим за Господа и за която много да пострадаме, като понесем всичко с търпение и надежда, че Той ще стори все, що е обещал. Ний трябва да пожертваме всичко за славата на Неговото свято име и да принесем живота си в жертва жива и свята, Богу дар избран. Делото Божие ни вече чака, а ние не сме още готови. О, имайте вяра, вяра, и то непоколебима.
към текста >>

Аз Ви моля добре да изучавате Словото Божие и Негова Дух и по Неговите упътвания да ръководите всичките си постъпки словом и делом.
„А ний сме длъжни винаги да благодарим на Бога, че Бог отначало е избрал вас в спасение чрез освещението на Духа и вярванието в Истината." (II Сол. 2:13) Люб. бр. Киров, Надявам се да ви намери моето писмо здрави и весели в Господа. Да, брате мой, чудна и велика е Неговата любов, с която ни е възлюбил още отдавна. Трябва да Му благодарим в душата си и сърцето си, че е близо при нази всеки ден, да ни укрепява и учи на святите си пътища с благия Си и Свят Дух. Аз Ви моля добре да изучавате Словото Божие и Негова Дух и по Неговите упътвания да ръководите всичките си постъпки словом и делом. От Името на Господа Ви казвам, любезни брате мой, че нам предстои свята работа да извършим за Господа и за която много да пострадаме, като понесем всичко с търпение и надежда, че Той ще стори все, що е обещал. Ний трябва да пожертваме всичко за славата на Неговото свято име и да принесем живота си в жертва жива и свята, Богу дар избран. Делото Божие ни вече чака, а ние не сме още готови. О, имайте вяра, вяра, и то непоколебима. Господ иска да ни прати да работим в лозето Му.
към текста >>

Той ще промисли по своя си път.
Господ иска да ни прати да работим в лозето Му. Да обиколим България от единия край до другия и да провъзгласим: „Така рече Господ, покайте се, защото Царството Му иде ". Готов ли си посред мъчнотии, страдания да сториш това? Господ ми каза — помощ само от горе ще ни се даде. Никому не трябва да се надеем, освен Нему. Той ще промисли по своя си път. Аз имам вече благата вест, но ще Ви я съобщя само кога се лично видим, ако е рекъл Господ. Молете се дано е скоро. Аз вас чакам. Призовете Господа и Му предайте всичкия си живот и бъдете готови за Словото Му, което ще Ви съобщя. Вие трябва да се новородите от Духа Божий.
към текста >>

Той ще предиде пред нас и ще ни упътва в пътя на живота, по който ще вървим постоянно.
Ставайте сутрин рано, преди да изгрее Слънцето, и въздавайте благодарителни молитви. Рано ви казвам, нека да ви завари Слънцето, Царят на деня, че славите Господа Бога Нашего. И вечер късно пак Му благодарете. Пак ви казвам, вие трябва да станете нови създания в Господа Исуса. Победата ще се извърши само в Неговото име. Той ще предиде пред нас и ще ни упътва в пътя на живота, по който ще вървим постоянно. Аз ви оставям в ръцете на Господа Исуса, да Ви пази в Името Си и да ви благославя. Аз съм сега в село при брата си по плът88 и мисля да стоя до края на този месец и ще видя после що ще ми каже Господ да върша. Казвам ви, не бързайте. Аз съм в това място и се подвизавам духом за Господа. Упражнявам се в търпението, на помощ му викам добрия нрав и благостта.
към текста >>

Аз присъствам духом при вази и много пъти съм имал стълкновение със Сатана и неговите слуги, които ви заобикалят и се стараят да посеят семето на съмнението и да разхлабят умовете ви в живата вяра.
Поздравете д-р Миркович, ако е още в Бургас. Нарочно поздравление на брат Тодоров от мен. Господ Исус да го уякчи и благослови. Днеска писах на бр. Тихчев. Молете се за по-голяма светлина, да ви се просветят умовете, сърцата и душите. Аз присъствам духом при вази и много пъти съм имал стълкновение със Сатана и неговите слуги, които ви заобикалят и се стараят да посеят семето на съмнението и да разхлабят умовете ви в живата вяра. Но аз ви крепя чрез силата Господня и чрез Неговото свято име. Мир вам пак Ви казвам, любезни мой брате, радост на душата ми. „Благ е Господ на онези, които Го чакат, на душата, която Го търси. Добро е и да се надее някой, и тихо да очаква спасението Господне. " (Плач Иеремиев 3:25-26)
към текста >>

На първия лист на писмото, най-отгоре вляво, П.Киров е написал: щ[емпел] от с[ело] - 12.07.[18]99 г.; щемпел гр.
87. Местописането е цитирано от П. Дънов в края на писмото - с. Гюле кьой (дн. с. Засмяно, Варненско, на около 6-7 км. от с. Николаевка). На първия лист на писмото, най-отгоре вляво, П.Киров е написал: щ[емпел] от с[ело] - 12.07.[18]99 г.; щемпел гр. Варна - 15.07.[18]99 г.; получено на 19.07.[18]99 г. (У., №22, 12.07.1899 г.) 88. Братът по плът е Атанас Константинов Попов (т.е. синът на попа) - роден през 1862 в с. Хадърча (дн. Николаевка).
към текста >>

Аз забавих да ти пиша, но прощавай ми за това, братко, работите, или все едно да кажа световните тягости, ме отвлякоха малко (но да не помислиш, че от правия път), а Бог с течението на времето ни лекува.
бел. 96). (У., № 22, 12.07.1899 г.) №21 гр. Бургас, 15 юлий 1899 г. Любез. ми бр. Дънов, Вярвам, че си приел отвореното ми писмо от 2 того. Аз забавих да ти пиша, но прощавай ми за това, братко, работите, или все едно да кажа световните тягости, ме отвлякоха малко (но да не помислиш, че от правия път), а Бог с течението на времето ни лекува. Знай, че Бог ни дава сила, за да претърпяваме всичко, що ни се срещне в света, и ни учи в Неговата Воля непрекъснато. От голямата Си любов Той ни даде изново от 27 юний т. год. съобщения. Пратениците, с които се съобщавахме, бяха двама — пророк Данаил, пратеник Божий, и Уфестет90 — княз на Юдея от небесните духове на Юдиното коляно. Той каза, че е вождът Господен и че е по-горна степен от Архангел Михаила.
към текста >>

Тодор сме добре в пътя Господен и както ти казах, Бог ни дава всичко и за всичко ни учи, и за най-малки работи даже не забравя да ни учи.
Той каза, че е вождът Господен и че е по-горна степен от Архангел Михаила. И той ни донесе сега напоследък милостта Божия — радостната вест, с която ни съобщава, че ни освобождават от Гедеон91 и той е отстранен от нас завинаги, което нещо ний вече го чувстваме. При това и вяра непоколебима ни се даде от Бога живаго. А за тебе каза така: Дънов е сила Божия, Мирът му е мир Божий. За нас, ако питаш, ний с бр. Тодор сме добре в пътя Господен и както ти казах, Бог ни дава всичко и за всичко ни учи, и за най-малки работи даже не забравя да ни учи. И ний сега смеем да се радваме, загдето и при най-големите неволи ни прави радостни. В заключение ще кажа, че ний, гдето мислехме, че сме помирени със света и себе си, то това постепенно дохождало. Сегашното ни помирение със себе си изглежда като цар при първото и така в тази минута съм със скрита радост. Тази нощ те сънувах и ти ми каза, че имаш много съобщения сега нови и че само на мен и още [на] един имаше позволение да ги кажеш. Но още не бяха преписани и при това като че за мен имаше нещо важно да ми кажеш.
към текста >>

Няколко пъти става ми се случват необикновени работи, също и през нощта.
Но пак казвам, че съм готов посред разни мъчнотии и страдания да върша Божието дело и не мога друго да изменя да кажа, защото вътрешният глас в мен говори това и всеки час съм готов да предам себе си в предстоящото служене на Божието дело. За рано да ставаме и да възнесеме сърцата си на Създателя ни, аз това още от даване [на] Обещанието ни правя93. Също и бр. Тодор се труди да [го] изпълнява, колкото му допущат физическите сили. А по-рано от това време, бях прочел в псалмите и др., че някои раби Божии в ранина, преди Слънце да изгрее, са призовавали името Господне, та и в нас това, след като ни беше пратил Символа, се взе като задължение да го вършим и аз съм навикнал оттогава и виждам се длъжен да върша това. Няколко пъти става ми се случват необикновени работи, също и през нощта. На 25 того в първия ми сън, към 11 ч. и нещо, повече преди полунощ, бях събуден от една чудесна сила и след събуждането ми чух силен удар в стаята. След минута страх ме обхвана една сила, която силно разклати главата ми, видях се силно обладан от нея и едно внушение ми каза, че Господ Исус Христос е при тебе. Моите уста почнаха неволно да славят Бога и духът ми, без да зная аз, се моли най-предано и пламенно, щото ако постоянно имаме ний това, то е едно блаженство. И това продължи около 20 минути.
към текста >>

Положението, както днес стои, е твърде сериозно, което е съвпрегнато с много трудности и мъчнотии, които се изпречват на пътя ни.
с. Николаевка94, 3 ав[густ] 1899 г. Писмата ви съм приел от 8, 15, 28 того. Благодаря ви за всичко. Радвам се на подобрението ви. Дай Бог да успявате по-добре във всяко отношение. Положението, както днес стои, е твърде сериозно, което е съвпрегнато с много трудности и мъчнотии, които се изпречват на пътя ни. Но, разбира се, всичко в света си има своето място и служба. Животът е борба. И песента казва: „Борба непрестанна е този наш живот"95, но тази борба има известна цел, която като се постигне, ще се добие нашата вътрешна свобода. Всичко, което вие ми съобщавате, добре схващам. Има някои неща, върху които ще трябва да ви хвърля повече светлина върху общия предмет.
към текста >>

Там, в дълбочините на душата ни, Той постоянно ни говори и упътва в пътя Божи, като ни указва добрите и благи неща на Царството Господне.
Уверен съм, че мирът Божий е в сърцето ви и утешителят, Дух Святий, работи за вашето просвещение. „А той, Дух[ът] на Истината, кога дойде, ще ви научи на всичко." [Йоан. 16:13] Каква радост е в душата ни, когато Духът Святий е с нази. Колко е благ този Дух, който изработва нашето спасение и с когото сме запечатани да служим Богу и Господу Нашему. С какво чудно търпение, с каква велика милост Той носи нашите теготи и търпи нашите слабости. Там, в дълбочините на душата ни, Той постоянно ни говори и упътва в пътя Божи, като ни указва добрите и благи неща на Царството Господне. Види се, бр., дяволът тук се е завзел да разруши делото, което Господ съгражда. Ний сме били подложени на горчив изпит. Но Господ е бил винаги верен към мене. Моята радост и моят мир почиват в Неговата любов. Небето е отворено за нази: то е дом наш.
към текста >>

Той става ми се явява на небето няколко пъти.
Моята радост и моят мир почиват в Неговата любов. Небето е отворено за нази: то е дом наш. Аз съм още вън от Варна. Тук излизам рано всяка сутрин да посрещам Слънцето и да гледам дали Славата Господня се е явила на небето. Славата Господня е онзи стълб, който предвождаше израил[т]яните в пустинята. Той става ми се явява на небето няколко пъти. Той е пълен с такава светлина небесна, която въодушевява душата ми. Аз го познавам и с каква радост го очаквам да се яви сутрин! Той се явява на различни места. На 20 август тази Слава Господня дойде от запад помежду ясното небе, макар че духаше силен вятър от изток. Този стълб Господен, като наближи към центъра на небето, се раздели на две части; по-голямата част мина откъм юг и закачи Слънцето, в което се явиха различни краски.
към текста >>

Единият път беше към източната страна и все ме привличаше.
Единият му край беше на земята, а другият — в небесата и ми даде силно внушение, за да го следвам. Стълбът стоя в неподвижност от час повече време и после потегли към югозапад, докато се изгуби. Сега не зная аз дали е било славата Господня, но тогава още разбирах, че е както стълбът, който е водил израилтяните в пустинята. Питах тогава за това баща си, но той не можа да ми отговори нищо. Този стълб се явява още две и повече зарани. Единият път беше към източната страна и все ме привличаше. Не ни яви бр. Тихчев още при тебе ли е. Разправи ни, моля, нещо за него. Аз чух добри неща за него и искам да ги потвърдиш и ти, ако ти са известни. По нас тук нищо ново няма, освен гдето ни изгоря Ок[ръжният] съд на 17 август, та по тази причина се поскитахме малко, докато условиха друго здание.
към текста >>

Обстоятелствата не му позволяват, защото не сме получавали жалванията си — този [е] трети месец.
Аз чух добри неща за него и искам да ги потвърдиш и ти, ако ти са известни. По нас тук нищо ново няма, освен гдето ни изгоря Ок[ръжният] съд на 17 август, та по тази причина се поскитахме малко, докато условиха друго здание. Бр. Тодор таз заран замина за гр. Ямбол в отпуска. Искаше да дойде при теб, но не било угодно Богу. Обстоятелствата не му позволяват, защото не сме получавали жалванията си — този [е] трети месец. Аз сега прося от Бога да ми даде жива вяра в Него и Любов Божествена с разум и радост Божествени. И като заменявам многото молитви с малко и кратки и разумни молитви, вдавам се на размишление в сърцето си, където намирам извора на живата вяра и истинската радост Божествена, придружена с разум. И тъй человек бива щастлив, като е близо със сърцето си при Бога и когато надеждите си остави на Него. Тъй вдетинен человек се има за свободен от световните грижи, но трябва само строго да изпълнява заповедите на този си Небесен Баща. Тягостите ти усещам, че са големи.
към текста >>

И така още нея вечер аз дадох обещание на Бога пред приятелите си, че не може вече да поддържам тази Църква и се отричам от нея и формите и и че отсега нататък ще служа на Бога с Дух и Истина, защото Бог е Дух и като така ний трябва да се водим във всичко от Евангелието на Господа Исуса Христа, където намираме истинското служение Божие — следване по пътя на Спасителя.
Вечерта ми се разясни всичко. Разбрах, че православните, западните (католическите), грегорианските и каквито други да са църкви с форми, са примки на Сатана и от тях не може да излязат християни, но: кръвници, блудници, крадци, лъжци, шепотници, завистници, ленивци, мръсници и с една реч — всичките пороци за грях, какъвто бях и аз, един от тях. А ако има някои техни членове, че са добри, то те са добри толкоз, колкото кой и да е предмет, който стои на едно място, но никого нищо не ползва и като така неща, които не ползват, заслужават да се унищожат. Аз прочее, който до него ден бях член на Православната църква99, намерих се виновен в съучастничество, защото с моето си посещаване [на] тази църква давам пример и на другите да я посещават и да я поддържаме заедно с формите и, за да не падне. И при това насърчаваме нейните слепци постоянно да водят слепци и слепци да раждат. И така още нея вечер аз дадох обещание на Бога пред приятелите си, че не може вече да поддържам тази Църква и се отричам от нея и формите и и че отсега нататък ще служа на Бога с Дух и Истина, защото Бог е Дух и като така ний трябва да се водим във всичко от Евангелието на Господа Исуса Христа, където намираме истинското служение Божие — следване по пътя на Спасителя. Сега ще те попитам: когато някой повярва в Бога и признае с вяра, че Христос е син Божий, и го последва с всичкото си сърце и душа, и потвърди това с делата си, трябва ли да се кръсти наново, тъй както ни учи Евангелието, или да се има в сила първото кръщение от другите църкви? Ако не трябва — пиши ми. Ако трябва, аз ще дойда да се кръстя100 и после и аз, ако Богу е угодно, да кръстя тук трима приятели, от които един в Истината, а двамата са в признаване на Истината. От тях единият е бр. Тодор. Така щото дотук аз изложих нашия кружок от няколко человека [зачеркнато от П.К.].
към текста >>

Аз ви поздравлявам сърдечно.
Желая да зная тъй също как се вие поминувате всинца. Растете ли в познанието и благодатта Господня? Поздравете от мен Николая Велчев102. Вярвам той да е почнал да работи. Съобщете ми всичко под ръка. Аз ви поздравлявам сърдечно. Делото напредва, Духът работи, Истината се въдворява, Добродетелта възкръсва, Правдата иде, Любовта се възцарява. Словото на Господа няма [да] се върне празно, докато не стори Неговата добра воля. Моят адрес е тоя засега. 12 глава Римляном ви пращам като поздрав и подарък. Ваш верен: П.
към текста >>

Освен това Павел казва, че трябва да се съблечем от стария человек с неговите дела и да се облечем в Господа Исуса и да не промишляваме за плътта.
Духът Господен ви ръководи към пълната Истина. Христовият закон трябва да се изпълни, и то чистосърдечно и с пълна вяра. Всичко, което Господ изисква в Своето Слово, ний трябва да сторим. Послушанието на Негова благ Дух е велика добродетел. Послушанието на Негова глас е сила необорима. Освен това Павел казва, че трябва да се съблечем от стария человек с неговите дела и да се облечем в Господа Исуса и да не промишляваме за плътта. [Еф. 4:22-25] Аз желая вие да се добре осветлите върху такава важна постъпка, преди да постъпите към нейното изпълнение. Трябва да се въоружим първом с Господнята Мъдрост. Знайте, брате, че имаме враг, на когото главата трябва добре да се смаже. Исая 57.
към текста >>

Нека пътя Ви да е знае[н] само Господу, което ще вършите, да не би като узнае дяволът, да ви попречи и изкуси да паднете в някоя негова примка.
Трябва всинца да се съблечем от света, греха и плътта. И да се облечем в Господа Исуса и в Неговата правда и любов. [Еф. 4:22-25] Сега нека да зная до какво вътрешно убеждение сте дошли и как Дух Святий ви е научил. Ако е волята Господня да се видим, аз лично има да ви разправя много неща, които на книга не обичам да полагам. Нека пътя Ви да е знае[н] само Господу, което ще вършите, да не би като узнае дяволът, да ви попречи и изкуси да паднете в някоя негова примка. „И не веди нас в изкушение, но избави нас от лукаваго, защото е Твое царството, силата и славата во веки. Амин." [Мат. 6:13]103 Поздрави всички други приятели в Господа, а особено бр. Тодорова и Николай Велчева. „Господ Бог мой да ви благослови и изпълни с всяко знание и мъдрост на Неговото Слово."
към текста >>

И така че сега не мога по никой начин да признавам старото и се чудя — толкова време аз защо съм бил в такъв летаргически сън и при това че много пъти сме разисквали върху тази истина.
Писмото Ви получих, благодаря Богу, че вярно ми отговорихте. Сега моля, яви ми кога приблизително да дойда и къде да се срещнем. Във всичко съм строго уверен. То всичко ми се даде. Аз истина, че много време го разисквах с приятелите, но не можех да го приема с всичката си сила, но от милост ми се даде. И така че сега не мога по никой начин да признавам старото и се чудя — толкова време аз защо съм бил в такъв летаргически сън и при това че много пъти сме разисквали върху тази истина. Животът ни е стремление върху [към] Истината. Моля се дано и другият ни брат104 се обърне и да изхвърли страха. Ний тук тримата105 вече дохождаме до една хармония на едно вярвание. Приеми поздравление от всички ни, а особено от приятеля Николай Велчев. Твой верен: П. Киров
към текста >>

Ще ви дам някои неща да размишлявате:
Бъдете спокойни, аз ще ви отговоря. Има някои неща, които ме спират засега да Ви пиша. Аз зная, че се умъчнявате като чакате, но всяко нещо на времето си ще дойде. Аз ще Ви пиша повечко в идущето си писмо, което наскоро ще почна с помощта Господня. Аз ще пиша и на Николая. Ще ви дам някои неща да размишлявате: Пс. 91:1, 9, 10-16; Пс. 119:105; Притч. 30:5; Притч. 29:25, 26; Притч. 18:15; Гал. 5:9; Еф.
към текста >>

55. 04_1900г._П. ДЪНОВ - П. КИРОВ

109. Писмото се публикува за първи път.
Честитя ви Новата година. „The steps of a good man ate ordered by the Lord: and he delighteth in his way"110 Пс. XXXVII: 23. Дънов ....................... 109. Писмото се публикува за първи път. (У., № 29, 01.01.1900 г.) 110. „Стъпките на добрия човек се направляват от Господа и Той осветява неговия път." (У., № 29, 01.01.1900 г.) №30 Нови пазар, 20 яну[арий] 1900 г. Люб. бр. Киров,
към текста >>

110. „Стъпките на добрия човек се направляват от Господа и Той осветява неговия път." (У., № 29, 01.01.1900 г.)
XXXVII: 23. Дънов ....................... 109. Писмото се публикува за първи път. (У., № 29, 01.01.1900 г.) 110. „Стъпките на добрия човек се направляват от Господа и Той осветява неговия път." (У., № 29, 01.01.1900 г.) №30 Нови пазар, 20 яну[арий] 1900 г. Люб. бр. Киров, Писмото ви, заедно с подаръка, приех и се моля Господ да умножи плода на вярата ви. Аз вярвам, както се уча от писмото ви, че вие с нетърпение очаквате да ви пиша.
към текста >>

Вие знаете от опит и както казва Словото Божие, че Неговите пътища не са като человеческите.
№30 Нови пазар, 20 яну[арий] 1900 г. Люб. бр. Киров, Писмото ви, заедно с подаръка, приех и се моля Господ да умножи плода на вярата ви. Аз вярвам, както се уча от писмото ви, че вие с нетърпение очаквате да ви пиша. Вие знаете от опит и както казва Словото Божие, че Неговите пътища не са като человеческите. Ръководени от Негова Дух, ние трябва да се съобразяваме с Неговите изисквания. Работата, за която има да се срещнем и говорим, е работа важна и преди да я почнем, трябва добре да се допитаме от Господа и да обмислим делото съобразно с волята на Христа. Ако сте готови и ако пътят ви се оправи от Господа Исуса, аз мисля да се срещнем в месец март къде края, това [е], което Духът Господен ми е внушил. Колкото къде да се срещнем, то е лесна работа. Ний можем да изберем мястото или в Н.
към текста >>

Ако сте готови и ако пътят ви се оправи от Господа Исуса, аз мисля да се срещнем в месец март къде края, това [е], което Духът Господен ми е внушил.
Писмото ви, заедно с подаръка, приех и се моля Господ да умножи плода на вярата ви. Аз вярвам, както се уча от писмото ви, че вие с нетърпение очаквате да ви пиша. Вие знаете от опит и както казва Словото Божие, че Неговите пътища не са като человеческите. Ръководени от Негова Дух, ние трябва да се съобразяваме с Неговите изисквания. Работата, за която има да се срещнем и говорим, е работа важна и преди да я почнем, трябва добре да се допитаме от Господа и да обмислим делото съобразно с волята на Христа. Ако сте готови и ако пътят ви се оправи от Господа Исуса, аз мисля да се срещнем в месец март къде края, това [е], което Духът Господен ми е внушил. Колкото къде да се срещнем, то е лесна работа. Ний можем да изберем мястото или в Н. Пазар, или пък във Варна — гдето е угодно Господу Нашему. Нека да пазим думите на Исуса: „Бъдете хитри като змии и незлобиви като гълъби". [Мат. 10:16]
към текста >>

Тогава той и да търси страдание, няма да има и ще отиде да показва на своите братя пътя към Светлината, в която живее (П.
И ако той издържи в най-голямата тъмнина и остане верен на идеята за Бога, ако съзнава, че Бог не го е изоставил и че всичко е за добро, тогава изпитът завършва и човек влиза във Великия живот на освобождението. При Възкресението човек завършва своята еволюция на Земята, в него се събужда Божественото в пълнота. Той вече не е човек, но се е издигнал в по-горна степен, влиза в един живот, в който няма страдания. Вече завинаги са изтрити сълзите от лицето му. Както е казано в Откровението: „И ще изтрия завинаги сълзите от лицето ви". Тогава той и да търси страдание, няма да има и ще отиде да показва на своите братя пътя към Светлината, в която живее (П. Дънов говори за тези степени в едно по-късно писмо до П. Киров от 14 януари 1904 г.). (У., № 30, 20.01.1900 г.) №31 Нови пазар, 10 фев[руарий] 1900 г.
към текста >>

Нашата вяра в Господа и постоянната молитва към Него е, която ще победи всичко и ще ни придаде сила и ще ни отвори пътя, за да извършим онова, което Господ ни е определил да сторим в Неговото име (Мат.
Киров от 14 януари 1904 г.). (У., № 30, 20.01.1900 г.) №31 Нови пазар, 10 фев[руарий] 1900 г. Люб. бр. Киров, Нашата вяра в Господа и постоянната молитва към Него е, която ще победи всичко и ще ни придаде сила и ще ни отвори пътя, за да извършим онова, което Господ ни е определил да сторим в Неговото име (Мат. 21: 21, 22). На друго място Господ казва: „Жетвата е голяма, а работниците малко, молете се на Господаря на жетвата да изпроводи повече работници" [Мат. 9: 37, 38]. „Време е вече, малко остава. Хлопайте и ще ви се отвори, просете и ще ви се даде, търсете и ще намерите" [Мат. 7:7].
към текста >>

Той ми изяви, че пътят скоро ще бъде отворен от Него.
Господ ще ни приготви всичко, от което имаме нужда. Той ще ни даде живот и здраве и всяка друга благодат заради името Си. Аз ще ви моля да не ви е мъчно и да се не отегчавате. Ако Господ ни събере в Неговото име, ний ще бъдем благословени. Аз се готвя и Господ ми каза, че Той ще бъде благ и милостив. Той ми изяви, че пътят скоро ще бъде отворен от Него. Ето, казва Господ: „Аз съм с вази, дерзайте". Времето, което ви определих, нека го употребим за Господа в молитва, да ни избави от всичките делатели на беззаконието, от всичките наши тайни и явни врагове. 3ащото Словото Божие казва: „Непрестанно се молете, за всичко благодарете, защото това е волята Божия за вас в Христа Исуса. Духа не угасяйте, пророчествата не имайте за нищожни. Всичко изпитвайте, доброто дръжте ".
към текста >>

Аз вярвам, вий се подвизавате добре в Господа и искате да струвате Неговата воля, затова ви и пиша — да Ви предам нещо, което да ви е в помощ в пътя на спасението.
(I Сол. 5:17-21) И на друго място Господ казва чрез устата на Павла: „Не бивайте несмислени, но разумявайте що е волята Господня. Разговаряйте се с псалми и пения и песни духовни, пейте и възпявайте (в душата си) Господу в сърцето си. Винаги благодарете за всичко [на] Бога и Отца в името на Господа нашего Исуса Христа". (Еф. 5:17, 19-20) Аз вярвам, вий се подвизавате добре в Господа и искате да струвате Неговата воля, затова ви и пиша — да Ви предам нещо, което да ви е в помощ в пътя на спасението. При това, братя мои, моля ви да четете 15 гл. от Йоана постоянно. А Господ на мира, Който е пълен с благодат и всяка добрина, да отвори пътя пред нас да се видим и споделим Неговата любов. Пак ви казвам, молете се усърдно за делото Божие. Една мисъл трябва да изпълня сърцето ни — прославлението на нашия Небесен Баща.
към текста >>

А Господ на мира, Който е пълен с благодат и всяка добрина, да отвори пътя пред нас да се видим и споделим Неговата любов.
Винаги благодарете за всичко [на] Бога и Отца в името на Господа нашего Исуса Христа". (Еф. 5:17, 19-20) Аз вярвам, вий се подвизавате добре в Господа и искате да струвате Неговата воля, затова ви и пиша — да Ви предам нещо, което да ви е в помощ в пътя на спасението. При това, братя мои, моля ви да четете 15 гл. от Йоана постоянно. А Господ на мира, Който е пълен с благодат и всяка добрина, да отвори пътя пред нас да се видим и споделим Неговата любов. Пак ви казвам, молете се усърдно за делото Божие. Една мисъл трябва да изпълня сърцето ни — прославлението на нашия Небесен Баща. Ваш верен бр.: П. К. Дънов С поздрав към всички.
към текста >>

Само милият Бог дано ми отвори път.
Изобщо да кажа за нас не сме добре [зачеркнато от П.К.]. Не ти отговорих досега, защото обдирвах себе си и мислех да ти отговоря през м. март, но второто ти писмо ме стресна. И задължен се видях да ти отговоря и да ти кажа, че аз съм готов да жертвам всичко мило и драго, личното си спокойствие и всички земни блага, защото всичките тези са суетни и не [носят] спокойствие, но строптеливост и лъжа без Бога. Аз вече вземам сбогом от тях, защото душата ми е прилепнала при Господа. Само милият Бог дано ми отвори път. Ще чакам отговор за това време. Душата ми е радостна, че малко време остава. Нашите желания са едни и същи, Бог отсега ни възнаграждава и ще ни възнагради. Дънов, ний ще бъдем двама и ако е волята Божия, ще обиколим България [зачеркнато от П.К.]; с риск и на самия ни живот ний трябва да прославим Бога. Има ли нещо добро, чул ли си нещо по- хубаво от това да бъде человек служител Божий!
към текста >>

Ако имаш нещо да ми кажеш, пиши ми, за да се приготвя за път.
Николай замина за 3-4 месеца във Варна да живее. Д-р Миркович преди 15 дни време беше ми писал една отворена карта, в която казва, че „ний вместо да се съберем, ний се разделяме". Но аз казвам, че той аслъ и това желае, защото не знае на кого служи. Повече не ща да продължавам. Ей, казвам ти самата истина — че аз всяка минута съм готов. Ако имаш нещо да ми кажеш, пиши ми, за да се приготвя за път. Засега останал съм сам, сам с мислите и идеите си, а [и] заедно със силата Божия; приятелите ми слаби са за моите идеи, страх ги е от тях. С поздрав. Твой верен в Христа Господа: П. Киров Нарочно поздрав и от бр. Тодор. №32
към текста >>

Молих се на Бога да ми даде откровение по който начин и да е и ето, на 16-и заранта около 2 5 и нещо часа след полунощ се събудих и размишлявах в себе си, [в] сърцето си.
К. Дънов №29 гр. Бургас, 16 март 1900 г. Любез. ми бр. Дънов, Писмото ти от дата 8 того получих, благодаря Богу, че ни радва с определеното време за почвание святото Му дело. Молих се на Бога да ми даде откровение по който начин и да е и ето, на 16-и заранта около 2 5 и нещо часа след полунощ се събудих и размишлявах в себе си, [в] сърцето си. В това време ми минаха с дълбока разбраност следующите мисли: „Вяра, вяра, вяра", „Ще се съберете, за да ви разделя да Ми служите", „Времето, часът ви е определен", „Невъзможно е без помощта Ми да напредне делото, чакайте да се облечете в силата Ми". Аз станах и писах. Докато аз се каех, защо да забравя една от казаните ми най-радостни мисли, понеже тя ми се взе, даде ми се друга, приблизително в този смисъл: „За истинността на казаните мисли, че не са твои, вземах едната, за потвърждение да ти служи". Повторно станах и писах. В побивание на тръпки ми се съобщиха тези мисли и при чувстване [на] една силна приятност.
към текста >>

Приготовлявам се за път.
Със своя си ум обаче аз съм съгласен с твоето казано в писмото ти до мен. Но ще кажа и нещо повече — че аз искам да служа за Името и Славата Божия. Аз разбрах, че имаш големи неприятности и търпиш за много неща, но светът това не може [да го] оцени. Не зная писал ли си на бр. Доктора. Аз въодушевявам с помощта Божия бр. Тодор. Приготовлявам се за път. Има малко неприятности, но се моля Богу да ги уравни. Целувам те братски. Твой верен в Христа Господа: П. Киров П.П. Нарочен поздрав и от бр. Тодор. Н.
към текста >>

Ти ми казваш в писмото си, че се приготовляваш за път и че имаш някои мъчнотии, които чакаш Бог да отмахне.
Аз се моля само вашата вяра да се не поколебае и да ви пази Господ от лукаваго. Аз ти съобщих и по-преди, че повидимо[му] има мъчнотии непреодолими. Но трябва да се молим Бог да ги премахне. Сега остава въпросът дали ще можем да се срещнем. Ако е волята Божия — щем. Ти ми казваш в писмото си, че се приготовляваш за път и че имаш някои мъчнотии, които чакаш Бог да отмахне. Аз ще ти кажа пак: ако не ти е това, ела във Варна да се видим или пред Великден, или след Великден. Аз мисля сега, ако е угодно Богу, да тръгна за Варна на 8-и априлий сутринта рано и ще пристигна с Божията помощ около 10.30 часа. За вас остават две числа, ако не се е изменила тарифата114 — или събота, или вторник, т.е. числата 8 и 11 [април]. Пък ако за Вас ще бъде по-добре аз да дойда, аз съм готов да изпълня волята Господня.
към текста >>

Поздравлявам ви всички в Господа.
С много скърби трябва да влезем в Царството Божие. Господ Бог мой да ви укрепи и благослови според своята милост и благост. Моето желание и вътрешна радост е вие да растете във всяка благодат и познание в Господа. Да познавате от опит що е Неговата блага и свята воля и да Му се доверявате с всичкото си сърце. Аз съм уверен за вази и зная, че ще устоите верен до край. Поздравлявам ви всички в Господа. Поздрави бр. Тодора и Николая. Дано Господ да възкръсне в сърцата на всички. Ваш верен: П. К. Дънов
към текста >>

114. Става дума за разписанието на корабите, пътуващи до Варна.
Дано Господ да възкръсне в сърцата на всички. Ваш верен: П. К. Дънов Ще чакам вашия отговор. ................... 114. Става дума за разписанието на корабите, пътуващи до Варна. (У., №34, 25.03.1900 г.) №30 (отворено писмо) гр. Бургас, 30 март 1900 г. Господину Петър К. Дънову, гр. Новий пазар
към текста >>

17:15-16] Но Божиите пътища са особени във всичко.
Аз ще дойда идущата седмица във Варна. Преди всичко моля да ми съобщите бързате ли да се връщате в Бургас, защото сте пристигнали по-рано, отколкото аз мислех. Зная от опит, че е мъчно да се чака. Аз имам някои малки спънки, които чакам Господ да отмахне. Може да се огорчавате духом, като ще трябва като Павла в Атина да чакате. [Деян. 17:15-16] Но Божиите пътища са особени във всичко. Обаче ако се отегчавате и имате намерение да се върнете за Великден в Бургас, то в такъв случай, ако ви е позволено от Господа, елате до Нови пазар, като си [в]земете билет до Каспичан. Стига да зная деня и с кой трен тръгвате. Но ако мислите да престоите във Варна, то по-добре не си правете труд, защото аз или в петък вечер, или в събота сутринта ще тръгна. Мир вам от Господа, с братско поздравление. Ваш верен: П.
към текста >>

Писмото Ви от дата 1 того получих едвам днес, когато бях ходил вече няколко пъти да посрещам трена.
* Неделя, 9 април 1900 г., е Великден. №32 гр. Варна, 3-ий април 1900 г. [До гр.] Новий пазар Любез. ми бр. Дънов, Писмото Ви от дата 1 того получих едвам днес, когато бях ходил вече няколко пъти да посрещам трена. И последния път днес, след като се върнах и като се готвех с отговор телеграма да Ви пратя, докато се обяснявах с хотелиера по това, слугата му даде ми писмото Ви, като каза, че било още от вчера получено. Нейсе, зарадвах се и се успокои духът ми. Отпуска имам 13 дни, считано от 30 март, така щото трябва да бъда на работа на 14 того, т.е. първия ден след Великден. За ранното ми дохождане причините като се видим ще ти разправя, но ще кажа: такава беше Волята Божия.
към текста >>

И последния път днес, след като се върнах и като се готвех с отговор телеграма да Ви пратя, докато се обяснявах с хотелиера по това, слугата му даде ми писмото Ви, като каза, че било още от вчера получено.
№32 гр. Варна, 3-ий април 1900 г. [До гр.] Новий пазар Любез. ми бр. Дънов, Писмото Ви от дата 1 того получих едвам днес, когато бях ходил вече няколко пъти да посрещам трена. И последния път днес, след като се върнах и като се готвех с отговор телеграма да Ви пратя, докато се обяснявах с хотелиера по това, слугата му даде ми писмото Ви, като каза, че било още от вчера получено. Нейсе, зарадвах се и се успокои духът ми. Отпуска имам 13 дни, считано от 30 март, така щото трябва да бъда на работа на 14 того, т.е. първия ден след Великден. За ранното ми дохождане причините като се видим ще ти разправя, но ще кажа: такава беше Волята Божия. Мисълта за Павловото чакане е мисъл и моя.
към текста >>

Приготовлявам се да ги посрещна.
Пазете се от злите работници. Ний преминаваме тежки времена. Изпитът ще пресее всички. Аз се завърнах в дома миналия понеделник. Вътрешно имам да премахна много мъчнотии. Приготовлявам се да ги посрещна. Поздравлявам нашия приятел Тодор. Простудата ще му мине. Такъв е този земен живот - пълен с трудности, скърби, разочарования. Той е живот на един пътник. В. верен: П.
към текста >>

Поздравлявам нашия приятел Тодор.
Ний преминаваме тежки времена. Изпитът ще пресее всички. Аз се завърнах в дома миналия понеделник. Вътрешно имам да премахна много мъчнотии. Приготовлявам се да ги посрещна. Поздравлявам нашия приятел Тодор. Простудата ще му мине. Такъв е този земен живот - пълен с трудности, скърби, разочарования. Той е живот на един пътник. В. верен: П. К. Дънов
към текста >>

Той е живот на един пътник.
Вътрешно имам да премахна много мъчнотии. Приготовлявам се да ги посрещна. Поздравлявам нашия приятел Тодор. Простудата ще му мине. Такъв е този земен живот - пълен с трудности, скърби, разочарования. Той е живот на един пътник. В. верен: П. К. Дънов Което имам да ви съобщя, ще ви се съобщи. ...................... 116. Писмото се публикува за първи път.
към текста >>

116. Писмото се публикува за първи път.
Той е живот на един пътник. В. верен: П. К. Дънов Което имам да ви съобщя, ще ви се съобщи. ...................... 116. Писмото се публикува за първи път. (У., № 36, 20.04.1900 г.) №34 гр. Бургас, 2 май 1900 г. Любез. ми бр. Дънов, И аз приех отворената ви карта.
към текста >>

И в Тодорови имахме няколко пъти съобщения, от което той остана доста доволен и ни предупреди, че ако не работим по спиритизма, то ний съвсем ще се разделим.
Който ден бях писал отворената ми карта до вас или следващия, Докторът дошъл в Бургас и чак след два дни случайно, като отивах на работа, се срещнахме. И като че му се искаше да не ме види — такава студенина прояви. Аз разбрах това и рекох да направя това, което съм длъжен да направя към него. След поздравление заведохме разговор, в който той яви, че се сърди, защото ний сме оставили спиритизма117 и сме почнали протестантизма. Обещахме да се срещнем напосле и се срещнахме. И в Тодорови имахме няколко пъти съобщения, от което той остана доста доволен и ни предупреди, че ако не работим по спиритизма, то ний съвсем ще се разделим. От духовете се яви най-напред Ферени, а в другите съобщения Ферени и Данаил. Те ни дадоха някои упътвания и съвети почти на всички ни. На мен се каза да не напущам работата си, понеже мислех да я напусна, и че моят водител бодърства върху ми, да слушам съветите му и да се не боя. При това желанието на душата ми е отсрочено за кратко време и че укреплението иде медлено. На Тодор се дадоха доста съвети, така отчасти и на Доктора.
към текста >>

Те ни дадоха някои упътвания и съвети почти на всички ни.
Аз разбрах това и рекох да направя това, което съм длъжен да направя към него. След поздравление заведохме разговор, в който той яви, че се сърди, защото ний сме оставили спиритизма117 и сме почнали протестантизма. Обещахме да се срещнем напосле и се срещнахме. И в Тодорови имахме няколко пъти съобщения, от което той остана доста доволен и ни предупреди, че ако не работим по спиритизма, то ний съвсем ще се разделим. От духовете се яви най-напред Ферени, а в другите съобщения Ферени и Данаил. Те ни дадоха някои упътвания и съвети почти на всички ни. На мен се каза да не напущам работата си, понеже мислех да я напусна, и че моят водител бодърства върху ми, да слушам съветите му и да се не боя. При това желанието на душата ми е отсрочено за кратко време и че укреплението иде медлено. На Тодор се дадоха доста съвети, така отчасти и на Доктора. Постът, било що имахме два пъти в неделята или четиритях годишни поста, казаха ни да ги оставим по Божия Воля, защото истински не се считат, като има да ни знай някой. И ний ги напуснахме, но за туй пък ни напомниха да ставаме все рано, преди изгревание [на] Слънцето, и да благодарим и се молим.
към текста >>

Постът, било що имахме два пъти в неделята или четиритях годишни поста, казаха ни да ги оставим по Божия Воля, защото истински не се считат, като има да ни знай някой.
От духовете се яви най-напред Ферени, а в другите съобщения Ферени и Данаил. Те ни дадоха някои упътвания и съвети почти на всички ни. На мен се каза да не напущам работата си, понеже мислех да я напусна, и че моят водител бодърства върху ми, да слушам съветите му и да се не боя. При това желанието на душата ми е отсрочено за кратко време и че укреплението иде медлено. На Тодор се дадоха доста съвети, така отчасти и на Доктора. Постът, било що имахме два пъти в неделята или четиритях годишни поста, казаха ни да ги оставим по Божия Воля, защото истински не се считат, като има да ни знай някой. И ний ги напуснахме, но за туй пък ни напомниха да ставаме все рано, преди изгревание [на] Слънцето, и да благодарим и се молим. И за Васил ни се съобщи от Данаил или други, че бил в Египет, в гр. Кайро. Аз с помощта Божия се мъча да сгрупирам приятелите, които бях напуснал. Арменчето щеше да заминава някъде. Аз се молих за него, да се яви как да постъпи.
към текста >>

Молбата ми беше чута и му се каза да си седи на мястото и че няма отворен път.
И ний ги напуснахме, но за туй пък ни напомниха да ставаме все рано, преди изгревание [на] Слънцето, и да благодарим и се молим. И за Васил ни се съобщи от Данаил или други, че бил в Египет, в гр. Кайро. Аз с помощта Божия се мъча да сгрупирам приятелите, които бях напуснал. Арменчето щеше да заминава някъде. Аз се молих за него, да се яви как да постъпи. Молбата ми беше чута и му се каза да си седи на мястото и че няма отворен път. Взе Бог да го укрепява и ще бъде добър, понеже е усърден. За бр. Тодор ме е страх, моли се, моля, за него и за изчезване на неговите слабости и маловерие, защото, както виждам, той и Докторът не могат да пазят дадените си обещания, нито да защитят вярата си. При една забележка за изобличение той ми отговори: „Д-рът и д-р Желязкова118 като са православни, защо са приети и те? ". Добре, казвам му, но [на] нас чрез Обещание ни е даден Символ, за да излезем от едно вярване криво не със сила, като със синджири влачени, но съзнателно и с добра воля.
към текста >>

Тогаз попът казва: „А ти не щеш ли?
Тодор ме е страх, моли се, моля, за него и за изчезване на неговите слабости и маловерие, защото, както виждам, той и Докторът не могат да пазят дадените си обещания, нито да защитят вярата си. При една забележка за изобличение той ми отговори: „Д-рът и д-р Желязкова118 като са православни, защо са приети и те? ". Добре, казвам му, но [на] нас чрез Обещание ни е даден Символ, за да излезем от едно вярване криво не със сила, като със синджири влачени, но съзнателно и с добра воля. Причината беше, че вчера, като ходеше да ръси попа, дойде и в нашата канцелария. Всички се ръсиха, но аз нито и станах. Тогаз попът казва: „А ти не щеш ли? ". Казвам му: „Дядо попе, аз не съм православен, казал съм ти да ме оставиш на покой". Казва: „Но стани барем". Казвам: „Защо? И на кого? ". „На Бога" — казва.
към текста >>

Но искам да Ви кажа, че не е този пътят, по който можем да намерим Бога и да имаме лично съобщение с Него.
Я ми кажи, кой е онзи, който ни говори за науката, че може да гарантира своите думи, че няма да излязат погрешни след време? Нека Ви кажа, че даже и самият спиритизъм, който много обещава, всъщност малко дава. Какво ново той дава на света, което да са го не знаели старите мъдреци на Индия и Египет? Ний може да се занимаваме с хиляди години с поднебесните духове и при това да сме толкова далеч от Истинского Бога, колкото Земята от Небето. С това аз не искам да омаловажа спиритизма като наука, не. Но искам да Ви кажа, че не е този пътят, по който можем да намерим Бога и да имаме лично съобщение с Него. Спиритизмът може много да ни говори за духовния порядък, за вечната хармония, за прераждането на душата, за службата на духовете и пр., но и той не може нищо положително да ни каже за онзи Бог, когото нашата душа търси". (вж. кн. „Писма на Учителя Петър Дънов до д-р Миркович 1898-1902", София, 1999, с.56-57). (П.К., № 34, 02.05.1900 г.) 118. Анастасия д-р Желязкова (по баща Цветкова Узунова) (18451931) е родена в Одрин в семейството на преселници от Копривщица по време на кърджалийските размирици. Тя е сестра на бележития революционер и съратник на Васил Левски Атанас Узунов.
към текста >>

17:30, гдето Павел употребява думата повеление, като казва: „Сега повелява на всичките человеци...".
Законът има по-дълбоко и широко значение, той е нещо отдавна обмислено и постановено да спазва установен порядък в света, както във веществения свят119, тъй и в духовния. Законът е външното изявление на Божията Воля. II. Повелението винаги следва, кога се наруши закона или пък кога се прилага, да се изпълни. Повелението има предвид изпълнението на закона. За обяснение ще ви приведа от Деян. 17:30, гдето Павел употребява думата повеление, като казва: „Сега повелява на всичките человеци...". Повелява какво — да се покаже да изпълнят закона на Божията благодат, която се беше открила в Христа. Там, гдето няма закон, няма и повеление. Повелението има сила само тогава там, гдето има закон. Другояче то е без съдържание. Добре [е] станало, че сте се срещнали с Д-ра.
към текста >>

Повелява какво — да се покаже да изпълнят закона на Божията благодат, която се беше открила в Христа.
Законът е външното изявление на Божията Воля. II. Повелението винаги следва, кога се наруши закона или пък кога се прилага, да се изпълни. Повелението има предвид изпълнението на закона. За обяснение ще ви приведа от Деян. 17:30, гдето Павел употребява думата повеление, като казва: „Сега повелява на всичките человеци...". Повелява какво — да се покаже да изпълнят закона на Божията благодат, която се беше открила в Христа. Там, гдето няма закон, няма и повеление. Повелението има сила само тогава там, гдето има закон. Другояче то е без съдържание. Добре [е] станало, че сте се срещнали с Д-ра. Человек трябва да има Божествено търпение, за да може да понася погрешките на другите.
към текста >>

И аз — каза — гоня сега злото от България." Със Сатана е имал много пъти борба и той не можел да дойде при него.
" „Аз — каза, — Бог ми даде една икона от небето, златна. От едната страна Исус Христос, от другата — майката Исусова", (не зная как наричаше този дар, „Руджо" ли му паднало вече, такваз една дума), с която икона много места обиколил той из България и после му я взели, че не разбрах кой. И че една сила го обличала, та не му давала да върши работа и имота му го взели роднините му. Питам го: „От колко време тъй се появи в тебе желание да служиш Богу? ". „Аз от малък съм все тъй, но от 2-3 години — каза — не ме оставя тази сила. И аз — каза — гоня сега злото от България." Със Сатана е имал много пъти борба и той не можел да дойде при него. „Аз имам да извърша големи работи" — каза. „Сега туй лято аз ще се облека в сила, важно нещо има да стане сега." Питам го: „Знаеш ли да четеш? ". „Не зная" — каза. Той знае само да се кръсти — много голяма простота, но с жива вяра. Думи казва такива, които най-големите пророци са говорили.
към текста >>

Това ми се случва няколко пъти и аз като не се уверявам, скъсах ги, за което Стоянов и Докторът ми се сърдеха.
Бъдете готови". Питахме нещо особено има ли заръчано за нас от Бога. Каза се, че има, но че него Дънов ще ви съобщи, и то наскоро. Понякога ми се случва вътрешно да ми се говори и аз пиша, и много духовни работи ми се явяват, по цели листове. А понякогаж при славение на Бога — във вид като псалми. Това ми се случва няколко пъти и аз като не се уверявам, скъсах ги, за което Стоянов и Докторът ми се сърдеха. Онзи поп, що не му целувах кръста, ми състави акт, за да ме даде в съда. По въпроса за закон и повеление. Така щото ний като живеем под благодат, Любовта за нас е изпълнение на закона, Римляном 13:8-10. А като живеем под благодат и в любов, то вече не е това по закон, защото законът не се изпълнява по добра воля, но [от] страх от наказание и груба сила. В Мойсеевия закон се казва, че ако някой каже да оставят Бога живаго и да служат на други богове, то ръката ти първа да бъде на него за живота му.
към текста >>

Дотук се представлява твоят досегашен духовен живот.
Христос иска да ти се изяви по-напълно, но чака за твоята готовност. Нека взема случката на 18 май и да ти дам едно духовно изяснение. Ти ми съобщаваш, че като си бил на молебена, видял си человек твърде беден. В твоето сърце се заражда мисъл да му помогнеш, но когато се свършва парадът, ти го изгубваш помежду другите хора. Връщаш се дома, четеш, молиш се и една мисъл имаш на ума си — да го намериш. Дотук се представлява твоят досегашен духовен живот. Ти само живееш да намериш Христа и когато Той се явява, както на учениците, които отиват в Емауса124, те не го познаха. [Лук. 24:13] Ти си неспокоен, излизаш из града да го търсиш, но не е там. Отиваш на булеварда, разхождаш се и ето че человекът иде насреща ти. Да, той е, си казваш, онзи същият бедняк.
към текста >>

18:20] Вий имате всичките условия, при това гледайте да водите и д-р Мирковича в пътя Христов.
Ти трябва да се бориш, ти си свободен. Аз мога да ви поведа много други стихове от Словото, но оставям на Божия Дух Той да действа. При това, моля ви да почвате всичките си събрания с молитва и сеансите си. „Ядете ли, пиете ли, или каквото и да вършите, казва Павел, вършете за славата Божия." [I Кор. 10:31] „Гдето са събрани двама или трима, там съм и Аз." [Мат. 18:20] Вий имате всичките условия, при това гледайте да водите и д-р Мирковича в пътя Христов. Най-първият дух, с когото всякой трябва да се запознае, Той е Христос. Ето, моята радост е тази — да сте усърдни в молитва, духом пламенни, Господу служете. При това, бр[ат], помнете, че ний сме в настъпилите най-важни събития, които се развиват пред нашите очи. Господ няма да закъснее, Той ще се яви във времена усилни. Има да последват чудеса и знамения в тая земя.
към текста >>

Аз и Господ Исус ще присъстваме духом на вашите събрания и ще ви ръководим в пътя на всяка Истина.
От нас Господ иска да Му служим вярно, с преданост и усърдие, да призоваваме Името Му на всяко място. Да Му възнасяме хвалби и благодарения. Поздравете Николая, надявам се той да е весел и бодър духом. Аз ще пиша и на Д-ра, а също и на бр. Тодора. Крепете се взаимно, молете се един за друг. Аз и Господ Исус ще присъстваме духом на вашите събрания и ще ви ръководим в пътя на всяка Истина. Има още да Ви осветлявам върху някои и други неща, но за други път. Ваш верен: П. К Дънов С търпение придобивайте душите си. Има много неща, за които не трябва да бързате.
към текста >>

Има още да Ви осветлявам върху някои и други неща, но за други път.
Да Му възнасяме хвалби и благодарения. Поздравете Николая, надявам се той да е весел и бодър духом. Аз ще пиша и на Д-ра, а също и на бр. Тодора. Крепете се взаимно, молете се един за друг. Аз и Господ Исус ще присъстваме духом на вашите събрания и ще ви ръководим в пътя на всяка Истина. Има още да Ви осветлявам върху някои и други неща, но за други път. Ваш верен: П. К Дънов С търпение придобивайте душите си. Има много неща, за които не трябва да бързате. „Чрез Духа ожидаме надеждата на оправданието от вярата.
към текста >>

Мене от 10-15 дена вече как ме чакат и викат мои сродници126 в Шумен да ида да ги посетя, да престоя с тях няколко време127, но един вътрешен глас ме възпря да сторя това, като ми каза, че Бог е отворил за мене пътя за Варна и там трябва да ида след няколко време неотложно, да сторя волята на Господа.
№41 Нови пазар, 10 юлий 1900 г. Любез. бр. Киров, Днес получих вашето писмо и бързам да ти отговоря. Тук сега виждам, че работи Божият пръст. Мене от 10-15 дена вече как ме чакат и викат мои сродници126 в Шумен да ида да ги посетя, да престоя с тях няколко време127, но един вътрешен глас ме възпря да сторя това, като ми каза, че Бог е отворил за мене пътя за Варна и там трябва да ида след няколко време неотложно, да сторя волята на Господа. Когато ми се съобщи това, аз се поучудих, понеже не виждах никаква възможна причина, и при това не бях осветлен още от Духа Божий. Аз се молих няколко пъти на Господа да ми яви да не би сам да се мамя или някой лош дух да ме лъже да оставя другото поканвание, но отговорът беше същият — че Господ за там ме вика и че трябва да чакам, защото Господ ще ми обясни причината. След това Господ чрез Духа Си ми заповяда да пиша това, което имаше да ми каже. И след това в Седем Разговора128 ми изложи всичко, което засега трябва да знаем — как стои Неговата Воля спрямо всинца ни. В последния разговор129 има особни неща за всинца вази и трябва да знаете всичко.
към текста >>

Аз се молих няколко пъти на Господа да ми яви да не би сам да се мамя или някой лош дух да ме лъже да оставя другото поканвание, но отговорът беше същият — че Господ за там ме вика и че трябва да чакам, защото Господ ще ми обясни причината.
Любез. бр. Киров, Днес получих вашето писмо и бързам да ти отговоря. Тук сега виждам, че работи Божият пръст. Мене от 10-15 дена вече как ме чакат и викат мои сродници126 в Шумен да ида да ги посетя, да престоя с тях няколко време127, но един вътрешен глас ме възпря да сторя това, като ми каза, че Бог е отворил за мене пътя за Варна и там трябва да ида след няколко време неотложно, да сторя волята на Господа. Когато ми се съобщи това, аз се поучудих, понеже не виждах никаква възможна причина, и при това не бях осветлен още от Духа Божий. Аз се молих няколко пъти на Господа да ми яви да не би сам да се мамя или някой лош дух да ме лъже да оставя другото поканвание, но отговорът беше същият — че Господ за там ме вика и че трябва да чакам, защото Господ ще ми обясни причината. След това Господ чрез Духа Си ми заповяда да пиша това, което имаше да ми каже. И след това в Седем Разговора128 ми изложи всичко, което засега трябва да знаем — как стои Неговата Воля спрямо всинца ни. В последния разговор129 има особни неща за всинца вази и трябва да знаете всичко. Господ почна да ми говори и да се разговаря от 25 юний и свърши последния Си Разговор на 8 юлий. Когато свърших разговорите Му, аз [в]зех последните три и щях да ви ги пратя да ги четете, но Духът Господен пак ми каза да ги не провождам и да чакам.
към текста >>

Кажи на брат Тодора и го поздрави от мен братски — аз го умолявам, ако има нещо, да въздържи духа си за Любовта Божия.
И до днес бях в недоумение. Мир вам, брате, да няма никакви недоразумения помежду ви. Господ иде да премахне злото от помежду, което дяволът е посял. Да ви не блазни нищо, нито да има противоречия помежду ви, да ви не сполети някое зло. Гледайте да не оскърбите Господа, който има толкова голямо благоволение към всинца ни, които сме дали обещание да му служим вярно, без да се повръщаме назад. Кажи на брат Тодора и го поздрави от мен братски — аз го умолявам, ако има нещо, да въздържи духа си за Любовта Божия. И като се видим и обменим чувствата и мислите на душата си, и Духът Господен пребъде с нас, всичко ще стане ясно. Аз съм готов да сляза до Варна и даже да дойда до Бургас, ако е Волята Господня. Ако Господ е определил Варна, елате. Аз ще съм там. И мисля, че Той е определил това място, понеже и във вашите сърца е положил същото желание.
към текста >>

Разговор първи. „Упътвание.
127. Това посещение все пак се осъществява в началото на 1901 г. Това се потвърждава от по-късно писмо на Учителя П. Дънов от Шумен от 22 януари 1901 г. (У., № 41, 10.07.1900 г.) 128. Ето част от разговорите: Разговор първи. „Упътвание. Аз зная самата истина, но и да я изкажа или да я туря във видима форма, ще ли те ползва теб, за когото се говори всичко? Тази истина е велика. Но как стои твоята вяра спрямо Бога, готов ли си да послушаш и да изпълниш това, което ще ти кажа? Ако е така, то Бог няма да закъснее в своите намерения да ти не открие това, което трябва да знаеш и което е необходимо за твоя дух. Силата е в търпението, но и то си има своите граници. [...]"
към текста >>

Сърцето, което е средоточие на душевния живот, ако не се управлява добре, може да разруши самата душа, като й похарчи всичките жизнени сили и произведе онова вътрешно разрушение, което се нарича отчаяние, ожесточение, омраза към всеки живот.
Силата е в търпението, но и то си има своите граници. [...]" Разговор втори. „Сърцето и Бог. Казах ти в предишния си разговор, че сърцето трябва да се намира под ръководител- ството на Божия Дух, защото от него зависят съдбините на живота. И това е една истина. Сърцето, което е средоточие на душевния живот, ако не се управлява добре, може да разруши самата душа, като й похарчи всичките жизнени сили и произведе онова вътрешно разрушение, което се нарича отчаяние, ожесточение, омраза към всеки живот. [... ] " Разговор трети. „Храната и Словото. В миналия разговор ти казах, че не само с хляб ще бъде жив человек, но с всяко слово, което излиза из устата Божии. Това е една истина.
към текста >>

„Пътят и Истината.
Твоето сърце преминава едно преходно състояние. Умът ти се вижда напрегнат. Мислите и чувствата, що вълнуват твоята душа, са произвели един временен мрак в съждението на ума ти. Противоречията, що се постоянно спосре- щат в душата ти, са произвели болезнени чувства. [...]" Разговор шести. „Пътят и Истината. Положи всичко в сърцето си, което съм ти казал досега, защото времето ще оправдае моите думи и ще потвърди Истината, която ти говорих по сърце, защото Аз съм Истий днес и утре. Ето вътрешното възобновление, което се извършва в душата ти, ти ще видиш с твоето собствено око. [...]" (вж. „Изгревът" на Бялото Братство пее и свири, учи и живее", Т. II, София, 1995, с.
към текста >>

Зарята на Духа святий ги е вече осенила, те са към пътя на спасението.
Един человек от Бога ще излезе и провъзгласи Истината. В неговите думи ще има сила и мощ. Той ще е человек, на когото лицето ще свети като на Ангел. В очите му ще има запален Божествен огън ... Твоите приятели, които Бог е призвал с тебе, ще устоят верни докрай, защото това е Волята на Господа, който ги е помилвал. И за тяхното усъвършенствувание и приближение към Бога Духът на Господа работи в сърцата им. Зарята на Духа святий ги е вече осенила, те са към пътя на спасението. Господ и в техните сърца има да извърши онова велико действие на възраждани- ето, за което сам Господ на теб ти е говорил [...]" (вж. „Изгревът" на Бялото Братство пее и свири, учи и живее", Т. II, София, 1995, с. 77-78). (У., № 41, 10.07.1900г.) №38 (отворено писмо)
към текста >>

Пътуват три дни, през които срещат различни препятствия - Тодор върви добре, но на Пеню му се подбиват краката и ходенето му е затруднено.
От Д-ра изпратените п[ари] получи ли? .................... 130. П. Киров и Т. Стоименов тръгват за първия събор пеша на 15.07.1900 г., събота. Пътуват три дни, през които срещат различни препятствия - Тодор върви добре, но на Пеню му се подбиват краката и ходенето му е затруднено. Той се качва на една талига, която го откарва до Варна. (П.К., № 38, 18.07.1900 г.) №42 Телеграма № 48131 Подадена от Н.
към текста >>

131. Тази телеграма се публикува за първи път.
Бургас [за] Пеню Киров Отговорете: Ще тръгнат ли тази седмица. Дънов ...................... 131. Тази телеграма се публикува за първи път. (У., № 42, 18.07.1900 г.) №39 (отворено писмо) гр. Бургас, 25 юлий 1900 г. За г-на Петър К. Дънов, хотел „Орел", гр. Варна
към текста >>

134. Телеграмата се публикува за първи път.
Бургас [до] Д-р Миркович Свободен да напусне135. Поздрав. Дънов ................... 134. Телеграмата се публикува за първи път. (У., № 43, 06.08.1900 г.) 135. Тази телеграма е отговор на П. Дънов на телеграма от 5 август 1900 г. с въпрос, отнасящ се за П.Киров, изпратена от името на д-р Миркович по молба на Т. Стоименов (вж.
към текста >>

136. Писмото се публикува за първи път.
Няма съмнение, работите ще вземат най-после добър край. С поздрав. Ваш верен: П. К. Дънов ................... 136. Писмото се публикува за първи път. (У., № 44, 12.08.1900 г.) 137. За проблемите на П. Киров в неговата служба изяснени в писмото му №40 от 15.08.1900 г. (У., №44, 12.08.1900 г.). 138. Започналото разширение, реформиране и модернизиране на българската армия в младата българска държава намира своя израз през 90-те години на Х!
към текста >>

Аз разбрах, че ми се казва, че не е само достатъчно дотука, но се иска от мене, след като съм извървял този път, да се не спирам, но да продължавам пътя си.
Любез. ми бр. Дънов, Писмото ти получих, благодаря ви. Аз от една седмица време [в]се желаех да ви пиша, но рекох стеклите се обстоятелства в това време в живота ми да дойдат в една хармония помежду си, че тогава. И сега, като [кажи-]речи те се уравняват, и аз се виждам свободен да ви пиша подробно за всичко. Още като се завърнах, след няколко дни [на] мен ми се обърна вниманието от Духа Божий върху това да се остави сега началното учение Христово и да се водим към съвършеното, Евр. 6:1-3. Аз разбрах, че ми се казва, че не е само достатъчно дотука, но се иска от мене, след като съм извървял този път, да се не спирам, но да продължавам пътя си. Мисля, разбираш ме какво се изисква от мене. На 2 август ми се даде вътрешно това съобщение: „Духът, който те ръководи, то съм аз, Михаил. Аз постоянно ще те упътвам, стига ти да бъдеш послушен на всяко мое повеление". Аз питам, но дали туй повеление е съгласно с Волята Божия. „О, то е съгласно и аз в Името Божие ида при тебе.
към текста >>

Аз постоянно ще те упътвам, стига ти да бъдеш послушен на всяко мое повеление".
И сега, като [кажи-]речи те се уравняват, и аз се виждам свободен да ви пиша подробно за всичко. Още като се завърнах, след няколко дни [на] мен ми се обърна вниманието от Духа Божий върху това да се остави сега началното учение Христово и да се водим към съвършеното, Евр. 6:1-3. Аз разбрах, че ми се казва, че не е само достатъчно дотука, но се иска от мене, след като съм извървял този път, да се не спирам, но да продължавам пътя си. Мисля, разбираш ме какво се изисква от мене. На 2 август ми се даде вътрешно това съобщение: „Духът, който те ръководи, то съм аз, Михаил. Аз постоянно ще те упътвам, стига ти да бъдеш послушен на всяко мое повеление". Аз питам, но дали туй повеление е съгласно с Волята Божия. „О, то е съгласно и аз в Името Божие ида при тебе. (Отделно казано: „Аз съм Иова [Иехова], Бог твой".) Бъди винаги готов да слушаш гласа ми. Чадо мое, тебе те очаква велика стрепет от света, но не бой се. Аз съм с тебе, нали и за това си призван и за това се молиш ти самият постоянно..."
към текста >>

Ти ще напуснеш, за сетнините не мисли, има кой да промислява за тебе.
Аз съм с тебе, нали и за това си призван и за това се молиш ти самият постоянно..." На 5 август по една чужда грешка по [в] службата ми стана въпрос и след като се разясни работата, не наказаха виновния, но мен и един друг — аз, който ни най-малко бях виновен по това. Мен [ми] стана мъчно, понеже има и свидетели, които знаят същински работата и моята невинност, но началникът, без да изследва всичко, ме глоби с 5 лв. Мен не ми беше мъчно за 5-тях лева, но защо аз, който не съм в Държавна служба досега нито помъмрян, да се видя глобен, и то без вина. И тъй, в това време ми се даде вътрешно това: „Ти недей се оскърбява, това е за твое добро. Ти ще напуснеш, за сетнините не мисли, има кой да промислява за тебе. Какво би се научил ти, ако останеш още тука, ще има ли някой полза от тебе и ти сам ще имаш ли полза от себе си? Мисли така можеш ли да служиш на Делото Божие за спасението на душата си и покривание [на] грехове, именно като стоиш още тука, в тази работа. Волята на Небесния ни Отец е да излезеш ти от тука. Пълно упование имай, няма да бъдеш оставен, макар и да претърпяваш оскъдност, пак ти ще бъдеш по-весел, отколкото сега. Тревите ако растат по полето, цъфтят и прецъфтяват, за себе си ли правят това?
към текста >>

Казвам: защо ти казваше във Варна, че „Аз други път няма да се явя", ако и да те викаме, освен когато втори път се съберем и когато само бъдеш призован в Името Божие?
Той141 ми казва, че аз все съм бил бърз във всичко и че Волята Божия не била аз да напускам работата си. Добре, казвам, но моите сърдечни помишления, които аз ги имам като казано от Духа, не са ли верни. Верни са, казва, но истински не можеш да ги разбереш. И при запитване от бр. Т[одор] ти как ще отговориш, каза, че тъй, както казва той. Казвам: защо ти казваше във Варна, че „Аз други път няма да се явя", ако и да те викаме, освен когато втори път се съберем и когато само бъдеш призован в Името Божие? На този въпрос ми замълча. А пък аз при упрекването ми сърцето ми не се поколеба нито за минута да склоня да остана на работа, но силно желание се прояви, за да напусна. И зададох му мислени въпроси, но той не можа да ми отговори, като каза, че е такава Волята Божия, за да не могат да ми се четат помислите. След като си отидох в дома в 10 5 часа сутринта същия ден, 6 август, без да знам що да мисля, молих се и получавам чрез вътрешно чувствание, или да кажа по-право, и аз не зная като как, понеже понякога ми дохождат куп мисли отведнъж и не съм в положение даже всички да запомня, следващото: „Бог е много милостив към теб, слушай гласа Му. Това, що е казал на тебе, то е истина, а другото — изпитвание.
към текста >>

След няколко пъти настояване казвам на жена си да им каже, че ако вярват, че Бог може да направи това, добре, ще отида.
Аз представих условие и то се прие, като ми се каза, че и по-рано от условието ще ми се даде. На 1-3 август, ако се не лъжа, в махалата ни имаше едно 9-месечно болно дете, което нито умираше, нито оживяваше. Докторите не можаха да му помогнат. По казване на жена ми, види се, те искаха да му помогна аз. Аз отказвах. След няколко пъти настояване казвам на жена си да им каже, че ако вярват, че Бог може да направи това, добре, ще отида. Най-после те казали, че вярват. Питам жена си и тя вярва ли. Казва: „Вярвам, защото ти 2-3 птичета с молитва съживи и много пъти, като сме болни, ти ни помагаш с молитвата си". Отивам и виждам, че детето си извърта главата назад и коремчето му подуто. Помолих се на Бога тайно, магнетизирах го и след това казах да хвърлят турената лапа на коремчето му и помазах го в Името Божие с дървено масло и още в ръцете ми взе да плаче.
към текста >>

Казва: „Вярвам, защото ти 2-3 птичета с молитва съживи и много пъти, като сме болни, ти ни помагаш с молитвата си".
По казване на жена ми, види се, те искаха да му помогна аз. Аз отказвах. След няколко пъти настояване казвам на жена си да им каже, че ако вярват, че Бог може да направи това, добре, ще отида. Най-после те казали, че вярват. Питам жена си и тя вярва ли. Казва: „Вярвам, защото ти 2-3 птичета с молитва съживи и много пъти, като сме болни, ти ни помагаш с молитвата си". Отивам и виждам, че детето си извърта главата назад и коремчето му подуто. Помолих се на Бога тайно, магнетизирах го и след това казах да хвърлят турената лапа на коремчето му и помазах го в Името Божие с дървено масло и още в ръцете ми взе да плаче. Магнетисвах го след това още два пъти и сега е здраво. На 31 юлий т.г. получих писмо от Васил Козлов (той сега се намира в гр.
към текста >>

Магнетисвах го след това още два пъти и сега е здраво.
Най-после те казали, че вярват. Питам жена си и тя вярва ли. Казва: „Вярвам, защото ти 2-3 птичета с молитва съживи и много пъти, като сме болни, ти ни помагаш с молитвата си". Отивам и виждам, че детето си извърта главата назад и коремчето му подуто. Помолих се на Бога тайно, магнетизирах го и след това казах да хвърлят турената лапа на коремчето му и помазах го в Името Божие с дървено масло и още в ръцете ми взе да плаче. Магнетисвах го след това още два пъти и сега е здраво. На 31 юлий т.г. получих писмо от Васил Козлов (той сега се намира в гр. Париж, Франция), в което те нарочно поздравява. Снощи заедно с твоето писмо получих една отворена карта, с която ми явява адреса си. Той е следующият: името и презимето, B[ou1evar]d Vo1tair[е] 83, Paris.
към текста >>

Тодор благополучно си дойде, при това и с по-малко път и труд.
Обаче казвам, че този въпрос е много деликатен, не е лесно человек да го прекара без критика. Извинявай ме, любезний ми братко, ако виждаш, че зле мисля и върша някои неща, ела ми на помощ със съветите си. Аз ще чакам отговора ти и наставленията ти по всичко казано в писмото ми дотука. Нарочен поздрав от всички ни. С искрено поздравление от мен, твой брат в Христа Господа: П. Киров Тодор благополучно си дойде, при това и с по-малко път и труд. Като се върнах, в края на юли или в началото на август, аз имах дадена милост от Бога. Една вечер вън в къра се молих заедно с Арменчето, и за самото него се молих. Чух в сърцето ми много отчетливо, че ми се каза: „Чадо мое, чута е молбата ти! " и още две мисли: „Ох, колко сладко беше това, комуто е казано. Той знае".
към текста >>

„с нас е Бог") - името се среща два пъти в Стария завет (Ис.
139. Става дума за телеграмата от 5 август 1900 г. (вж. бел. 137 и 139). (П.К., № 40, 15.08.1900 г.) 140. Емануил (евр. „с нас е Бог") - името се среща два пъти в Стария завет (Ис. 7:14; 8:8) и веднъж в Новия завет (Мат. 1:22, 23), където по този начин е назован Исус Христос. П. Дънов за Емануил: „Емануил е едно от святите имена Божии ... И знайте, че втори път, за да призовем Господа в името му Емануил, ще бъдем една седмица в пост и молитва. Гледайте накрай време да не изгубим Божията благодат ... Емануил е Господ на нашето спасение. Той се вика още „Господ с нази".
към текста >>

П. Дънов за Емануил: „Емануил е едно от святите имена Божии ... И знайте, че втори път, за да призовем Господа в името му Емануил, ще бъдем една седмица в пост и молитва.
(П.К., № 40, 15.08.1900 г.) 140. Емануил (евр. „с нас е Бог") - името се среща два пъти в Стария завет (Ис. 7:14; 8:8) и веднъж в Новия завет (Мат. 1:22, 23), където по този начин е назован Исус Христос. П. Дънов за Емануил: „Емануил е едно от святите имена Божии ... И знайте, че втори път, за да призовем Господа в името му Емануил, ще бъдем една седмица в пост и молитва. Гледайте накрай време да не изгубим Божията благодат ... Емануил е Господ на нашето спасение. Той се вика още „Господ с нази". Имайте страх и почитание към това име ... Обръщайте се към Господ, наречен Емануил". (вж. писмо № 45 на Учителя Петър Дънов от 21.08.1900 г.). „На това събрание [14 август 1906 г.] присъстваха тримата невидими приятели, покровители частно на българския народ и изобщо - на славянството.
към текста >>

Ний ставаме причина много пъти да се изкусява Господ посредством нашите слабости.
4:19] Ето, длъжността на всякой ученик Христов е да лови и привожда человеци грешни при Христа. Разбира се, че тази работа е деликатна и при това трудна. Но Господ е казал: „Ако е някой оскуден от мъдрост, нека проси. Този, Който е богат с всичко, няма да ни лиши от нищо добро". Но, приятели, да ви кажа едно нещо, и то от Господа: у нази още вее духът на маловерието. Ний ставаме причина много пъти да се изкусява Господ посредством нашите слабости. Повикването на Емануила146 и вашата неготовност да вярвате в неговите думи огорчава Господа. Тази слабост аз я забелязах още във Варна. Що казва Писанието: „Да не [в]земаш името на Господа Бога твоего напразно". [Изх. 20:7] И не разбирате ли още, че Емануил е едно от святите имена Божии? Да ви кажа право, моят дух е бил за дълго време огорчен в мен.
към текста >>

Вий викате Господа в името Емануил и после Го питате не ли e казал, че идущата година или следущия път, кога се съберем, Той ще дойде.
Тази слабост аз я забелязах още във Варна. Що казва Писанието: „Да не [в]земаш името на Господа Бога твоего напразно". [Изх. 20:7] И не разбирате ли още, че Емануил е едно от святите имена Божии? Да ви кажа право, моят дух е бил за дълго време огорчен в мен. И аз знаех, че има някакъв спор помежду ви. Вий викате Господа в името Емануил и после Го питате не ли e казал, че идущата година или следущия път, кога се съберем, Той ще дойде. Това е от повече оскърбително за Господа. Аз от моя страна постих и се молих на 18 август — миналия петък, да ни прости Господ този неволен грях. Сторете и вие същото, моля, идущия [петък] — на 25 август, т.е. всички: ти, Тодор и Д-ра, за да ни се прости този грях, който сте сторили неумишлено. И знайте, че втори път, за да призовем Господа в Името му Емануил, ще постим една седмица в пост и молитва.
към текста >>

И знайте, че втори път, за да призовем Господа в Името му Емануил, ще постим една седмица в пост и молитва.
Вий викате Господа в името Емануил и после Го питате не ли e казал, че идущата година или следущия път, кога се съберем, Той ще дойде. Това е от повече оскърбително за Господа. Аз от моя страна постих и се молих на 18 август — миналия петък, да ни прости Господ този неволен грях. Сторете и вие същото, моля, идущия [петък] — на 25 август, т.е. всички: ти, Тодор и Д-ра, за да ни се прости този грях, който сте сторили неумишлено. И знайте, че втори път, за да призовем Господа в Името му Емануил, ще постим една седмица в пост и молитва. Гледайте накрай време да не изгубим Божията благодат. Мен ми е много жалко. Но знайте, Господ, защото ни люби, затова ни и наказва. Емануил е Господ на нашето спасение. Той се вика още Господ с нази.
към текста >>

Той ни каза чисто и ясно, че ще ни води, ще направлява нашите пътища, ще урежда бъдещето ни, ще ни отвори широко врата за работа и ще благослови всичките ни трудове, и ще промисли за всичко, от което се нуждаят нашите души.
Не знаете ли колко наказание понесе Израил от Иехова за своето непослушание? Ето затова ви се е явил Михаил — да ви съобщи, че послушание [се иска] и нищо друго. Нека всяка лека постъпка да даде място на добри и святи дела от наша страна. Ний стоим пред лицето Божие и сме длъжни да ходим достойно в своето звание. Бог ни е обещал повече, отколкото ний сме достойни. Той ни каза чисто и ясно, че ще ни води, ще направлява нашите пътища, ще урежда бъдещето ни, ще ни отвори широко врата за работа и ще благослови всичките ни трудове, и ще промисли за всичко, от което се нуждаят нашите души. Всякому ще му се даде това, което му е потребно. Ний трябва напълно да следваме диктованията на Христовия дух. Не казва ли Христос на всяко място, че вярата е необходима? Тя е вътрешният разум на Божественото управление. Тя е силата на Божията благодат.
към текста >>

Когато Бог мисли и промишлява за нас, в какво има ний да се съмняваме?
Всякому ще му се даде това, което му е потребно. Ний трябва напълно да следваме диктованията на Христовия дух. Не казва ли Христос на всяко място, че вярата е необходима? Тя е вътрешният разум на Божественото управление. Тя е силата на Божията благодат. Когато Бог мисли и промишлява за нас, в какво има ний да се съмняваме? Нима ний трябва да мислим, че Господ иска да ни направи да правим глупости с нашата вяра? Да не бъде, както казва [апостол] Павел. Вярата е осъществление на ония неща, които се не постигат с нищо друго, освен с нея. Нека всякой да пази своите обещания. Да не мязаме на хора, които днес вършат едно, а други ден мислят друго.
към текста >>

26:41) Това е за ваш изпит, понеже Бог така благоволява.
№48 Нови пазар, 16 септ[емврий] 1900 г. Любез. бр. Киров, Плътта е немощна. Ето защо Господ казва: „Будни бъдете и молете се, да не би в изкушение да влезете". (Мат. 26:41) Това е за ваш изпит, понеже Бог така благоволява. „Възлюблени, не се чудете за огненото изкушение, което става на вас за изпитня." (I Пет. 4:12) И пак казва Словото Божие: „Братя мои, земете пример на злостраданието и на дълготърпението на пророците". (Як. 5:10). При това нека се помни: „В любовта страх няма, но съвършената Любов пропъжда вън страха". (I Йоан.
към текста >>

Ако по някой път умът ни или сърцето ни ако се помрачава, то е от някоя слабост.
И това е вярно. „Не бой се, мало стадо; защото Отец ви благоволи да ви даде Царството" (Лук. 12:32). „И ето, Аз съм с вас, дар за всичките дни до скончанието на века" [Мар. 28:20]. Ето това е нашето постоянно утешение — че Господ е с нас постоянно и ни ръководи, насърчава и утешава. Колко е радостно да се страда за Него, да имаме присъствието Му. Ако по някой път умът ни или сърцето ни ако се помрачава, то е от някоя слабост. Нека се трудим всякой ден да извършваме своята длъжност, доколкото я разбираме, а за другото Бог ще промисли. Славата, която ни очаква, тя не е за в този свят, ний ще бъдем облечени в нея само когато Го видим и станем подобни Нему. Колкото за през тоя живот, има да носим скърби, страдания, хули, поругания и всичко друго, което Бог, Нашият Небесен Баща, ще види за добро да допусне. И тъй, нека се не мамим повече от тоя свят, нито да очакваме нещо извънредно. Господ е вече с нас, в това няма съмнение.
към текста >>

Насън и се явява Господ Исус много пъти и и казва да отиде да живее в текето на Св.
И вярвай, аз на твоята вяра частно не съм противен, но съм съгласен. Докторът тези дни е тука по работа относително уреждане въпроса за земите му. Той ме задължаваше да питаме за един въпрос духовете, но Михаил ми каза да се отнеса до тебе. И ето този въпрос. Имало една жена, която била преселница в Сливен; мъжът и умрял и и оставил пет деца. Насън и се явява Господ Исус много пъти и и казва да отиде да живее в текето на Св. Илия при с. Касъмово153, Сливенско, което теке и турците го себили и имали за свято. Така тя раздава децата си и отива да живее там и както и казал Господ да прави — т.е. да се моли и всяка неделя да светщ вода. А като нямала средства, просила оттук-оттам, за да прекара зимата.
към текста >>

Казва сега: „Не зная кой е правият път, кого да слушам".
И не знай, види се, че Бог праща ангелите Си да услужват на тези, които ще наследят спасение (Евр. 1:13, 14). И така, вместо вежди да изпише, изважда очи. Мелкон е искал да се види с Вас и Ви писал чрез него. Сега като се завърна, няма напрежния мир и се кае, загдето се [е] срещнал с него. Казва сега: „Не зная кой е правият път, кого да слушам". Приеми сърдечните ни братски поздравления от мене, Тодор и Николай. Твой верен в Христа Господа: Пеню Д-рът си замина. .................. 151. В предишното си писмо № 42 от 10.09.1900 г. П.
към текста >>

Господ сега ги въвожда в тесния път в своето Царство.
Затова именно се изпитваме. Надявам се тъй също и брат Тодор да расте и уяква. Аз има[м] да ви съобщя една радостна вест — Господ ми е дал тук наскоро няколко души приятели. Двама от тях157 особено се интересуват в Господа. Единият е млад, другият е на средна възраст. Господ сега ги въвожда в тесния път в своето Царство. Миналата неделя ходихме да се разхождаме вън от града и имахме добър разговор. На младия приятел му дадох едно Евангелие. Той е твърде разумен младеж, свършил е четвърти клас158, но е беден и види се затова и Господ го вика. Той винаги търси бедните. Има още един, който ме е задължил да му доставя една Библия и едно Евангелие за в джоб.
към текста >>

„Аз съм пътят, Аз съм истината и животът", казва Господ.
От Козлов имате ли някое писмо наскоро? Как е Арменчето? Поздравете го от мен и му кажете, че ако той търси усърдно Господа, Той ще му се открие. Нека да знае, че Господ Исус го люби и че може да го спаси, стига той да вярва в Неговите думи и да се старае да живее според тях. Нека да се не смущава, Господ на спасението е Един. „Аз съм пътят, Аз съм истината и животът", казва Господ. [Йоан. 14:6] Тайните неща на Царството Божие, които остават неоткрити, тях ще учим за в бъдеще. Сега едно е важното — да възприемем Господа в душата си, да се съвъплътим с Него и да възприемем Духа Му. Когато пораснем в сила и мощ, ще научим много други неща. Същий
към текста >>

Помнете, бр., Божиите пътища не са като человеческите, нито Неговите мисли.
Ний сме вече в обятията на Царството Божие и отиваме с помощта на вечната благодат към дома на нашия Небесен Баща. Ний ще видим Неговото благо лице и лицето на Нашия Господ и Спасител и ще бъдем в сдружението на всички светии, чада Божии и Ангели. Каква блажена мисъл: „Щ,е вложа закона Си в сърцата им и ще го напиша на умовете им". И: „Греховете им и беззаконията им няма да помена вече". Сега моля ви от моя страна, гледайте да привлечете някого при Христа, опитайте се и Господ ще ви помогне. Помнете, бр., Божиите пътища не са като человеческите, нито Неговите мисли. Господ ни е говорил и постоянно ни говори с помощта на Святия Си Дух. Нека бъдем чистосърдечни, за да приемаме Неговото ръководство. Нашият Господ е с нас. Неговият Дух ни просвещава. Да се не колебаем, нито да се двоумим.
към текста >>

Ето, аз ви пиша в името на Господа Исуса, за да се осветлите върху Неговите пътища.
Неговият Дух ни просвещава. Да се не колебаем, нито да се двоумим. „Той е вашата вяра, която побеждава света." „Без вяра не може да се угоди на Бога. " „Едно чадо Божие трябва да е свободно от грижите на тоя свят." Ако животът ни е в ръцете Божии, не остава вече място за колебание и двоумение. Ето, аз ви пиша в името на Господа Исуса, за да се осветлите върху Неговите пътища. Аз искам вий да сте свободни и да сте за пример на другите — по пълнотата на вярата си и по пълнотата на живота си. Ето, това мое писмо е една малка проповед, отправена до вази; тя може да не е пълна в много неща, гледана от критическа точка зрение; но вярвайте ми, тя има най-важното в себе си — Божието благословение. Аз ви162 говоря като един, който е натоварен да ви говори. И мога ли да ви говоря друго освен Истината, която ми е връчена от Господа? Господ да ви благослови и умножи, да сте сила и слава Негова.
към текста >>

Колко Той е грижлив, благ и благо- утробен, че се снизхождава да говори, да ни упътва чрез Святия Си Дух.
Ето, това мое писмо е една малка проповед, отправена до вази; тя може да не е пълна в много неща, гледана от критическа точка зрение; но вярвайте ми, тя има най-важното в себе си — Божието благословение. Аз ви162 говоря като един, който е натоварен да ви говори. И мога ли да ви говоря друго освен Истината, която ми е връчена от Господа? Господ да ви благослови и умножи, да сте сила и слава Негова. Последното ви писмо приех; да бъде благословен Господ. Колко Той е грижлив, благ и благо- утробен, че се снизхождава да говори, да ни упътва чрез Святия Си Дух. Ний сме малки пришълци в този мир и ако Господ не ни крепеше, бурите на тоя свят биха ни отнесли и от нас не би останала следа. Малки цветове сме ний, които едва сега се готвим да пуснем своите пъпки, и колко е милостив Господ, не ни е забравил: Той изпро- вожда Своята светлина и топлина, за да ни освежи и ободри духом, да се не обезсърчим и да знаем, че пролетта е близо и кога настане за нас, ще разтворим своите чашки и първи ще пием от Небесните благословения. Ние първи ще бъдем, които ще целунем първите поздравителни лъчи на Неговата любов. Поздравете Николая. Ваш верен в Господа: П.
към текста >>

Напоследък имах един сън, в него сън аз видях един път, ето такъв [зачеркнато от П.К.].
Бог напоследък, между другото, ми даде да разбера, че Неговата воля само в Небесата става, а не и тук. Защото тука няма кой да върши волята Божия. Ако и да има, но те са малко. И че венецът на любовта ни в Бога са нашите добри дела в света, и те ще са, които ще оправдаят вярата ни. Бог не остава от [това] да ме ръководи. Напоследък имах един сън, в него сън аз видях един път, ето такъв [зачеркнато от П.К.]. [Следва рисунка на път.] Той по разни начини дохожда да ме учи. Аз сега разбирам, че страданията в живота са едно условие за душевното ни подобрение и че от всичко трябва да вземаме урок. Разбирам сега, че ако Бог отнеме милостта Си от нас, о, то ний загинваме! В нея минута адът е готов да ни погълне.
към текста >>

[Следва рисунка на път.]
Защото тука няма кой да върши волята Божия. Ако и да има, но те са малко. И че венецът на любовта ни в Бога са нашите добри дела в света, и те ще са, които ще оправдаят вярата ни. Бог не остава от [това] да ме ръководи. Напоследък имах един сън, в него сън аз видях един път, ето такъв [зачеркнато от П.К.]. [Следва рисунка на път.] Той по разни начини дохожда да ме учи. Аз сега разбирам, че страданията в живота са едно условие за душевното ни подобрение и че от всичко трябва да вземаме урок. Разбирам сега, че ако Бог отнеме милостта Си от нас, о, то ний загинваме! В нея минута адът е готов да ни погълне. Не може, не може без милостта Божия да се живее.
към текста >>

Той е в Париж, поздравлява ви, също и баща ви.
В нея минута адът е готов да ни погълне. Не може, не може без милостта Божия да се живее. Аз съм дохождал в треперене само като помисля, че ако Бог отнеме милостта Си от мен, какво ще стана. Ужас ме съвзема. От Васил наскоро имах писмо. Той е в Париж, поздравлява ви, също и баща ви. Казва, че не е бил твърде добър в Бога. Друго нищо не явява за себе си. Има да се интересуват няколко момчета тука, но не зная какво ги възпира още. Казал съм: каквото Бог даде, че това ще е. Много желая да се видим и [да] се поразтуша малко, но и това на Бога оставям.
към текста >>

Вдъхвай в мен с присъствието си чистите си мисли и ме упътвай да ти служа с радост.
Нови пазар, 27 ноемврий 1900 г.163 ТАКА се МОЛЕТЕ:164 „Господи, Боже наш, Благий ни Небесен Баща, който си ми подарил живот и здраве, да ти се радвам, моля те, изпроводи ми Духа Си, да ме пази и закриля от всяко зло и лукаво помишление. Научи ме да правя Твоята воля, да осветявам Твоето име и да Те славословя винаги. Осветявай духа ми, просвещавай сърцето ми и ума ми, да пазя Твоите заповеди и повеления. Вдъхвай в мен с присъствието си чистите си мисли и ме упътвай да ти служа с радост. Животът си, който посвещавам на теб за доброто на моите братя и ближни, Ти благославяй. Помагай ми и ми съдействай да раста във всяко познание и мъдрост, да се уча от Твоето Слово и да пребъдвам в Твоята Истина. Ръководи ме във всичко, което мисля и върша за Твоето име, да е за успеха на царството Ти на Земята. Храни душата ми с Небесният хляб, укрепявай ме със силата Си, да успявам в живота си. Като ми даваш всичките твои благословения, приложи Любовта Си да ми е вечен закон.
към текста >>

164. Това е най-важната молитва от Учителя Петър Дънов, която за първи път в историята на Братството се дава в това писмо.
Ваш верен: П. К. Дънов .................... 163. Липсва датата в началото на писмото, тя е на последната страница отстрани. (У., № 51, 27.11.1900 г.) 164. Това е най-важната молитва от Учителя Петър Дънов, която за първи път в историята на Братството се дава в това писмо. В „Наряди и упътвания" от 1925 г. той пояснява: „Като прочетеш Добрата молитва, с нея можеш да влезеш навсякъде. Тя е един пропуск. Колкото изречения има в нея, през толкова врати ще минеш. Тази молитва е дадена от Бога, от Духа Божий, тя е свещена и не остарява".
към текста >>

В „Наряди и упътвания" от 1925 г.
К. Дънов .................... 163. Липсва датата в началото на писмото, тя е на последната страница отстрани. (У., № 51, 27.11.1900 г.) 164. Това е най-важната молитва от Учителя Петър Дънов, която за първи път в историята на Братството се дава в това писмо. В „Наряди и упътвания" от 1925 г. той пояснява: „Като прочетеш Добрата молитва, с нея можеш да влезеш навсякъде. Тя е един пропуск. Колкото изречения има в нея, през толкова врати ще минеш. Тази молитва е дадена от Бога, от Духа Божий, тя е свещена и не остарява". Първият вариант на „Добрата молитва" е даден в единствено число.
към текста >>

Каниха ни често пъти и настоятелно да се запишем за членове на Църквата им, но аз сам за мене си отказах, като им казах откровено, че аз не мога да се съглася с тях по вярата в някои и др.
Брат Тодор приема това, но „безсилен съм, [в]се казва, да изпълня истината от страх за хляба". Той е болен тез дни, имаше бодеж (пневмония) и след помазвание в Името Господне и турени вендузи премина тази болест, след която сега остана една кашлица твърде сериозна. Желае смъртта и проси да го постигне по-скоро, и то само затуй, защото разбира истината, а не може да си я прилага. Ний малко не сме добре с тукашните евангелисти. Те имаха една-две седмици съживление. Каниха ни често пъти и настоятелно да се запишем за членове на Църквата им, но аз сам за мене си отказах, като им казах откровено, че аз не мога да се съглася с тях по вярата в някои и др. точки, които са твърде важни за мене; и че ний си имаме Призвание и съгласно него ще чакаме Господ да ни привдигне. Те ме упрекваха и предизвикваха, но аз запазих себе си да не имат върху ми никаква власт. Защото Христос ни призова в свобода. И така, тази дълга разправия стана причина, че приятелят Н. Велчев оттегли от нас всяка духовна симпатия.
към текста >>

56. 05_ПИСМА НА ПЕНЮ КИРОВ ДО ГЕОРГИ МИРКОВИЧ

Моля Бог за тази Ви добрина към мен да Ви упъти към пътя на Спасението, за което всеки человек трябва да се стреми.
Радостното Ви писмо от 9 того приех. Твърде мното благодаря Богу и Вас за тази Ви добрина. Сумата от 200 зл. лева получих от кантората на Р. В. Миркович още оня ден. Моля Бог за тази Ви добрина към мен да Ви упъти към пътя на Спасението, за което всеки человек трябва да се стреми. Относително за Божиите внушения да вярваме не тъй сляпата. Аз допреди няколко дни време бях почти на същото това мнение. Но днес другояче взех да мисля и разбирам за тях. Прави заключение от изложените ми тук мисли: аз съм уверен, че един человек, тръгнал в пътя на Спасението, има борба голяма с Дявола, и то до такава степен, че този, последният, ако се може и [на] человек да се престори, ще се труди със сила человеческа да те възпре. Той те заплашва по разни начини и ако те намери слаб, труди се да те отвърне от пътя на Спасението.
към текста >>

Прави заключение от изложените ми тук мисли: аз съм уверен, че един человек, тръгнал в пътя на Спасението, има борба голяма с Дявола, и то до такава степен, че този, последният, ако се може и [на] человек да се престори, ще се труди със сила человеческа да те възпре.
Миркович още оня ден. Моля Бог за тази Ви добрина към мен да Ви упъти към пътя на Спасението, за което всеки человек трябва да се стреми. Относително за Божиите внушения да вярваме не тъй сляпата. Аз допреди няколко дни време бях почти на същото това мнение. Но днес другояче взех да мисля и разбирам за тях. Прави заключение от изложените ми тук мисли: аз съм уверен, че един человек, тръгнал в пътя на Спасението, има борба голяма с Дявола, и то до такава степен, че този, последният, ако се може и [на] человек да се престори, ще се труди със сила человеческа да те възпре. Той те заплашва по разни начини и ако те намери слаб, труди се да те отвърне от пътя на Спасението. Дяволът, докато е в сърцето на человека, господар е на него. Но щом се види извън него, мъчи се всячески да се върне пак. От което и много пъти нашите духове водители и духове пазители имат борба с него (Дявола). Този, последният, под булото на добро много пъти се труди да заблуди жертвата и да я зароби, която без помощта на Небесния ни Баща - Господа Исуса Христа - всякога е слаба.
към текста >>

Той те заплашва по разни начини и ако те намери слаб, труди се да те отвърне от пътя на Спасението.
Моля Бог за тази Ви добрина към мен да Ви упъти към пътя на Спасението, за което всеки человек трябва да се стреми. Относително за Божиите внушения да вярваме не тъй сляпата. Аз допреди няколко дни време бях почти на същото това мнение. Но днес другояче взех да мисля и разбирам за тях. Прави заключение от изложените ми тук мисли: аз съм уверен, че един человек, тръгнал в пътя на Спасението, има борба голяма с Дявола, и то до такава степен, че този, последният, ако се може и [на] человек да се престори, ще се труди със сила человеческа да те възпре. Той те заплашва по разни начини и ако те намери слаб, труди се да те отвърне от пътя на Спасението. Дяволът, докато е в сърцето на человека, господар е на него. Но щом се види извън него, мъчи се всячески да се върне пак. От което и много пъти нашите духове водители и духове пазители имат борба с него (Дявола). Този, последният, под булото на добро много пъти се труди да заблуди жертвата и да я зароби, която без помощта на Небесния ни Баща - Господа Исуса Христа - всякога е слаба. От всичко казано дотук ний с бр.
към текста >>

От което и много пъти нашите духове водители и духове пазители имат борба с него (Дявола).
Но днес другояче взех да мисля и разбирам за тях. Прави заключение от изложените ми тук мисли: аз съм уверен, че един человек, тръгнал в пътя на Спасението, има борба голяма с Дявола, и то до такава степен, че този, последният, ако се може и [на] человек да се престори, ще се труди със сила человеческа да те възпре. Той те заплашва по разни начини и ако те намери слаб, труди се да те отвърне от пътя на Спасението. Дяволът, докато е в сърцето на человека, господар е на него. Но щом се види извън него, мъчи се всячески да се върне пак. От което и много пъти нашите духове водители и духове пазители имат борба с него (Дявола). Този, последният, под булото на добро много пъти се труди да заблуди жертвата и да я зароби, която без помощта на Небесния ни Баща - Господа Исуса Христа - всякога е слаба. От всичко казано дотук ний с бр. Тодора имахме много пъти много разни случаи (борба с Дявола). При това повечето от света - като виждаме, че вършат делата на Дявола, ний вече нямаме работа с человеци, но с дяволи, понеже той е в сърцата им. Ний много пъти питаме нещо от възвишения невидим свят и те като се съобразяват с работата как стои в него час или пък с обстоятелствата, с които е обкръжена тя, като не изгубват изпредвид и нашето душевно настроение тогаз, понеже немалко и от него зависи предвидливостта им, казват самата истина според както се намира работата ни в това време или ни дават да подразбираме като как ще се извърши тя.
към текста >>

Този, последният, под булото на добро много пъти се труди да заблуди жертвата и да я зароби, която без помощта на Небесния ни Баща - Господа Исуса Христа - всякога е слаба.
Прави заключение от изложените ми тук мисли: аз съм уверен, че един человек, тръгнал в пътя на Спасението, има борба голяма с Дявола, и то до такава степен, че този, последният, ако се може и [на] человек да се престори, ще се труди със сила человеческа да те възпре. Той те заплашва по разни начини и ако те намери слаб, труди се да те отвърне от пътя на Спасението. Дяволът, докато е в сърцето на человека, господар е на него. Но щом се види извън него, мъчи се всячески да се върне пак. От което и много пъти нашите духове водители и духове пазители имат борба с него (Дявола). Този, последният, под булото на добро много пъти се труди да заблуди жертвата и да я зароби, която без помощта на Небесния ни Баща - Господа Исуса Христа - всякога е слаба. От всичко казано дотук ний с бр. Тодора имахме много пъти много разни случаи (борба с Дявола). При това повечето от света - като виждаме, че вършат делата на Дявола, ний вече нямаме работа с человеци, но с дяволи, понеже той е в сърцата им. Ний много пъти питаме нещо от възвишения невидим свят и те като се съобразяват с работата как стои в него час или пък с обстоятелствата, с които е обкръжена тя, като не изгубват изпредвид и нашето душевно настроение тогаз, понеже немалко и от него зависи предвидливостта им, казват самата истина според както се намира работата ни в това време или ни дават да подразбираме като как ще се извърши тя. Дохожда определеното време и казаната работа в точност не се [е] изпълнила или пък никак не е изпълнена.
към текста >>

Тодора имахме много пъти много разни случаи (борба с Дявола).
Дяволът, докато е в сърцето на человека, господар е на него. Но щом се види извън него, мъчи се всячески да се върне пак. От което и много пъти нашите духове водители и духове пазители имат борба с него (Дявола). Този, последният, под булото на добро много пъти се труди да заблуди жертвата и да я зароби, която без помощта на Небесния ни Баща - Господа Исуса Христа - всякога е слаба. От всичко казано дотук ний с бр. Тодора имахме много пъти много разни случаи (борба с Дявола). При това повечето от света - като виждаме, че вършат делата на Дявола, ний вече нямаме работа с человеци, но с дяволи, понеже той е в сърцата им. Ний много пъти питаме нещо от възвишения невидим свят и те като се съобразяват с работата как стои в него час или пък с обстоятелствата, с които е обкръжена тя, като не изгубват изпредвид и нашето душевно настроение тогаз, понеже немалко и от него зависи предвидливостта им, казват самата истина според както се намира работата ни в това време или ни дават да подразбираме като как ще се извърши тя. Дохожда определеното време и казаната работа в точност не се [е] изпълнила или пък никак не е изпълнена. Казваме: „И това не е вярно". Но дали право се произнасяме?
към текста >>

Ний много пъти питаме нещо от възвишения невидим свят и те като се съобразяват с работата как стои в него час или пък с обстоятелствата, с които е обкръжена тя, като не изгубват изпредвид и нашето душевно настроение тогаз, понеже немалко и от него зависи предвидливостта им, казват самата истина според както се намира работата ни в това време или ни дават да подразбираме като как ще се извърши тя.
От което и много пъти нашите духове водители и духове пазители имат борба с него (Дявола). Този, последният, под булото на добро много пъти се труди да заблуди жертвата и да я зароби, която без помощта на Небесния ни Баща - Господа Исуса Христа - всякога е слаба. От всичко казано дотук ний с бр. Тодора имахме много пъти много разни случаи (борба с Дявола). При това повечето от света - като виждаме, че вършат делата на Дявола, ний вече нямаме работа с человеци, но с дяволи, понеже той е в сърцата им. Ний много пъти питаме нещо от възвишения невидим свят и те като се съобразяват с работата как стои в него час или пък с обстоятелствата, с които е обкръжена тя, като не изгубват изпредвид и нашето душевно настроение тогаз, понеже немалко и от него зависи предвидливостта им, казват самата истина според както се намира работата ни в това време или ни дават да подразбираме като как ще се извърши тя. Дохожда определеното време и казаната работа в точност не се [е] изпълнила или пък никак не е изпълнена. Казваме: „И това не е вярно". Но дали право се произнасяме? Да видим сега. Да предположим, че ний във време на питането сме били в разположение твърде добро към Бога и за каквото сме питали, е било за благородна цел - цел за спасението на душата ни.
към текста >>

Затова нека да не гледаме света, но самите нас и като вървим, с време да се оправим из пътя на виделината.
На такива сърцата са жилища на Св. Троица. Те се не боят от нищо, защото са помирени със себе си и са в сила да побеждават всичко. И каквото попросят от Бога, дава им се, защото аслъ и разумни искания искат. На такива ангелите гледат свободно Божието лице. Тъй, прочее, е. Затова нека да не гледаме света, но самите нас и като вървим, с време да се оправим из пътя на виделината. Тогава неусетно ще видим, че сме се преобразили и от всичко ветхо само един лик остава, но и той отчасти се изменя, защото мозъкът на человека съгласно душевното положение и такава форма на главата дава. Следователно при искане на нещо обещано ний, ако сме изгубили благоволението на Бога, то вместо да ни се пратят възвишени духове, дохождат сатанински прислуги и си играят с нас, като ни правят да блуждаем в истината. От всичко дотук изложено ще разберете, че причините и за самото Призвание да се ненапечати първия и втория път пак е причина Дяволът, заедно с плътните му слуги хората. Затова по-благоприятно време чака за явяването си. Не че Бог не е в сила да направи нищо, но чака хората сами да си извоюват това, т. е.
към текста >>

От всичко дотук изложено ще разберете, че причините и за самото Призвание да се ненапечати първия и втория път пак е причина Дяволът, заедно с плътните му слуги хората.
На такива ангелите гледат свободно Божието лице. Тъй, прочее, е. Затова нека да не гледаме света, но самите нас и като вървим, с време да се оправим из пътя на виделината. Тогава неусетно ще видим, че сме се преобразили и от всичко ветхо само един лик остава, но и той отчасти се изменя, защото мозъкът на человека съгласно душевното положение и такава форма на главата дава. Следователно при искане на нещо обещано ний, ако сме изгубили благоволението на Бога, то вместо да ни се пратят възвишени духове, дохождат сатанински прислуги и си играят с нас, като ни правят да блуждаем в истината. От всичко дотук изложено ще разберете, че причините и за самото Призвание да се ненапечати първия и втория път пак е причина Дяволът, заедно с плътните му слуги хората. Затова по-благоприятно време чака за явяването си. Не че Бог не е в сила да направи нищо, но чака хората сами да си извоюват това, т. е. готови да са за приемането Му. Архангел Натанаил ни запозна тези дни с Лермонтова, руския писател, умрял преди 50 години. Той ни каза между другото и това, че Русия към края на 1900 г.
към текста >>

„Пишете му, че за последен път взема милост от Бога жи- ваго, защото милостите Му са вече изчерпани за него.
Но ако кажех нещо от мене, не зная как бихте постъпили с мен. Бъдещето, добре казвате, ще покаже всичко. Относително за второто писмо ще Ви отговоря след като получа отговор от брата си, за което днес му писах. От съобщението на 3 януарий т[ази] година вечерта ето що Ви се казва: „За Доктора" „Пишете му, че за последен път взема милост от Бога жи- ваго, защото милостите Му са вече изчерпани за него. Няма вече да роптае за Бога; много работите му ще вземат лошав край, ако не се обърне към Бога и изпълни заповедите Му. Рабчета, кажете на Д-ра за Бога Живаго, защото греховете му станаха големи. Кажете му какво е изпълнил пред Бога Живаго от заповяданото му. За Д-ра рабите просят милост. Раб- чета, пишете му, че той непременно трябва да изпълни заповяданото му."
към текста >>

А и по друг начин, казва, пак мога да му нагледвам и управлявам имота, като ходя в месеца 4-5 пъти там, за да контролирам коруджиите как изпълняват работата си и като му явявам всичко, да може сам той да се разправя с тях.
Той приема да Ви ръководи тази работа, но не тъй, както досега я ръководил Ж. Гьокчеренски, а съвсем другояче. Иска да бъде официално, чрез пълномощно, управител на този Ви имот. Той иска това тъй, за да може да действа против разните лица, които са завзели земи от землището Ви и ги вече владеят чрез крепостни актове. Щом като така е вече упълномощен, той ще може да дава под експлоатация мерията Ви и разните обработени ниви, от които да можете да се ползвате с един приход. А и по друг начин, казва, пак мога да му нагледвам и управлявам имота, като ходя в месеца 4-5 пъти там, за да контролирам коруджиите как изпълняват работата си и като му явявам всичко, да може сам той да се разправя с тях. Курията имала вече височина около един метър, за отглеждането на която трябвало вещи хора да се намерят. Касателно за платата, която трябва да му се дава, казва: в първия случай с повече плата, понеже изключително, казва, трябва само нея работа да работя. А във втория - и с по-малка плата може. Касателно, че моето писмо Ви е развълнувало, ето що ще кажа: аз Ви уважавам, почитам, защото Вий сте първият, който в България сте осветили умовете на хората в отношение на спиритическите науки и др. И ний много дължим на днешното ни съобщение с Невидимия свят на самия Вас.
към текста >>

Според мен ти си баща на спиритистите в България и като тъй ний сме длъжни да се отнасяме към теб с уважителни писма, а напротив - не както ти няколко пъти пишеш в писмата си до мен, с почитание.
Курията имала вече височина около един метър, за отглеждането на която трябвало вещи хора да се намерят. Касателно за платата, която трябва да му се дава, казва: в първия случай с повече плата, понеже изключително, казва, трябва само нея работа да работя. А във втория - и с по-малка плата може. Касателно, че моето писмо Ви е развълнувало, ето що ще кажа: аз Ви уважавам, почитам, защото Вий сте първият, който в България сте осветили умовете на хората в отношение на спиритическите науки и др. И ний много дължим на днешното ни съобщение с Невидимия свят на самия Вас. Според мен ти си баща на спиритистите в България и като тъй ний сме длъжни да се отнасяме към теб с уважителни писма, а напротив - не както ти няколко пъти пишеш в писмата си до мен, с почитание. От това съм се и ази наскърбил. И после, че ний сме се намирали добре, морално и материално, с бр. Тодора. Кой знае? Не се съмнявай в мене, господин Докторе, аз при всичко, че съм в лошо положение, но моля Бог да ми помогне, за да оправдая себе си пред Вас в отношение на добрината Ви. Приеми сърдечний ми поздрав, твой в Христа Господа: П. Киров.
към текста >>

57. 06_БИОГРАФИЯ - ПЕНЮ КИРОВ - първият ученик на Учителя

Този Драган два пъти ходил на Света гора да се калугери, но домашните му все го връщали и най-после против волята му го оженили, но той с булката си заедно умрели, в който ден ги венчали.
„Морска" № 9" пише: Родът на Пеню Киров Отпреди пет поколения някъде родът ми се е преселил от село Раково в гр. Сливен - това според разправията на баща ми и баба ми, майка на баща ми. На баща ми баща му се именувал Велико, бащата на дяда ни Велико се казвал Стоян, а братът на дядо ни Велико се именувал Драган. Този Драган два пъти ходил на Света гора да се калугери, но домашните му все го връщали и най-после против волята му го оженили, но той с булката си заедно умрели, в който ден ги венчали. Бащата пък на прадеда ни Стоян се именувал Иван. Дядо ни Велико водил две жени. Първата му жена била от Серооуловци в Сливен, на която пък сестра и я водели от Вълнаровци и по това старите са се родеели с Вълнаровци. Тази си първа жена дядо ни напуснал още преди, в първия бозгун, когато са бягали във Влашко, където я оставил. Предполага се, че тя е съгрешила против него, което е станало причина и да я напусне.
към текста >>

за пръв път излязох на гурбет.
1875 г., като бях на 7-годишна възраст, видях един человек да хвърчи във въздуха и после дойде при мен и ми даде два ореха. Той хвърчеше от юг към север. През 1880 г., кога бях на 12 години, още ходех на училище, ангелите ми положиха венец по Божие поръчание. Това бе в Карнобат. През 1883 г. за пръв път излязох на гурбет. През 1885 г. бях доброволец в Сръбско-българската война. През 1887 г. ме взеха за войник, а през 1890-а ме пуснаха. В 1895 г.
към текста >>

Останах зачуден на този отговор и взех да си размишлявам кога съм закъснял.
Сливен, в хотел „Търговски", стая № 10 каза ми се следующето: „Ти изгуби много, ти стана ложе за другите, ти трябваше още при първото и второ кръщение да внесеш капитала вътре и да декларираш, че ти се тури име". Аз отговорих, че нищо не съм изгубил, и си останах спокоен в сърцето и душата. Наяве. Помолих се и казах. Дали ще разбера казаното? Чувам глас, който ми казва: „Ще". Останах зачуден на този отговор и взех да си размишлявам кога съм закъснял. Но ето, чувам глас да казва: „Ако си закъснял, то едно време си закъснял, а не сега". Докато размишлявах това, що ми се каза, то пожелах да ми се даде обяснение. Отговори ми се: „Чакай да се напия с вода, че тогава". На два пъти ми се каза, че аз съм крилат дух, тоест от предопределените. При това съобщи ми се, че моето духовно име отгоре е четверовластний Перуил.
към текста >>

Докато размишлявах това, що ми се каза, то пожелах да ми се даде обяснение.
Помолих се и казах. Дали ще разбера казаното? Чувам глас, който ми казва: „Ще". Останах зачуден на този отговор и взех да си размишлявам кога съм закъснял. Но ето, чувам глас да казва: „Ако си закъснял, то едно време си закъснял, а не сега". Докато размишлявах това, що ми се каза, то пожелах да ми се даде обяснение. Отговори ми се: „Чакай да се напия с вода, че тогава". На два пъти ми се каза, че аз съм крилат дух, тоест от предопределените. При това съобщи ми се, че моето духовно име отгоре е четверовластний Перуил. Моят духовен водител се именува Полимен. На 13 февруари 1907 г.
към текста >>

На два пъти ми се каза, че аз съм крилат дух, тоест от предопределените.
Чувам глас, който ми казва: „Ще". Останах зачуден на този отговор и взех да си размишлявам кога съм закъснял. Но ето, чувам глас да казва: „Ако си закъснял, то едно време си закъснял, а не сега". Докато размишлявах това, що ми се каза, то пожелах да ми се даде обяснение. Отговори ми се: „Чакай да се напия с вода, че тогава". На два пъти ми се каза, че аз съм крилат дух, тоест от предопределените. При това съобщи ми се, че моето духовно име отгоре е четверовластний Перуил. Моят духовен водител се именува Полимен. На 13 февруари 1907 г. в гр. Бургас, като щях да ставам заранта, видях в душата си един гълъб със заря около него да носи едно старо книжле, на големина малко нещо по-голямо от малкото евангелие и в началото няколко листа изпокъсани.
към текста >>

Това видях последователно два- три пъти.
Моят духовен водител се именува Полимен. На 13 февруари 1907 г. в гр. Бургас, като щях да ставам заранта, видях в душата си един гълъб със заря около него да носи едно старо книжле, на големина малко нещо по-голямо от малкото евангелие и в началото няколко листа изпокъсани. И хвърли пред мен това книжле. Това видях последователно два- три пъти. На 14 февруари 1907 г., сряда, в 11 часа преди полунощ в гр. Карнобат, в хотел „Балкан", като лягах, видях един особен бял гълъб с малка една закривеност отгоре на кълвуна му, че държи в клюнчето си едно клонче от крилантово цвете, което клонче после се обърна на бял крилантов венец. Подир малко стояне на тази гледка всичко се изгуби. Като ставах от сън на 3 май 1907 година, четвъртък сутрин, минаха през ума ми следующите два стиха, и то докато не съм си отворил още очите: Върви, върви в полето,
към текста >>

Той е една велика душа, призвана от Учителя да извърши в първите години, заедно с доктор Миркович и други, подготвителната работа за неговата мисия и след това го прибират по чуден начин в света на Великите души - Махатмите, които не идват вече на Земята, освен по свое желание от голяма любов и състрадание към страдущото човечество, за да му помогнат в неговия земен път.
Трудолюбив, ученолюбив, ревнив в прилежанието на Божествените закони. Със своя мил поглед и блага реч той вдъхновявал и импулсирал душите, жадни за Словото на Любовта, Мъдростта и Истината. Жив пример, образец за подражание със своя живот на предан и изпълнителен ученик на Учителя и служител на Бога, той действително е заслужил мястото си между ония, които няма да идват вече на Земята. Ранни години и женитба Кой е брат Пеню, откъде идва, защо е дошъл и къде отива? Той е една велика душа, призвана от Учителя да извърши в първите години, заедно с доктор Миркович и други, подготвителната работа за неговата мисия и след това го прибират по чуден начин в света на Великите души - Махатмите, които не идват вече на Земята, освен по свое желание от голяма любов и състрадание към страдущото човечество, за да му помогнат в неговия земен път. От родословието се вижда, че той произхожда от пет поколения религиозен род. Но самият той не бе религиозен в днешния смисъл на думата. Той бе духовен - мистик, ученик на Учителя във Великата школа на живота. В неговия път над него са бдели светли същества, водил го е Учителя. За това свидетелстват оставените от него бележки от най-ранната му възраст, когато е бил на 7 години.
към текста >>

В неговия път над него са бдели светли същества, водил го е Учителя.
Кой е брат Пеню, откъде идва, защо е дошъл и къде отива? Той е една велика душа, призвана от Учителя да извърши в първите години, заедно с доктор Миркович и други, подготвителната работа за неговата мисия и след това го прибират по чуден начин в света на Великите души - Махатмите, които не идват вече на Земята, освен по свое желание от голяма любов и състрадание към страдущото човечество, за да му помогнат в неговия земен път. От родословието се вижда, че той произхожда от пет поколения религиозен род. Но самият той не бе религиозен в днешния смисъл на думата. Той бе духовен - мистик, ученик на Учителя във Великата школа на живота. В неговия път над него са бдели светли същества, водил го е Учителя. За това свидетелстват оставените от него бележки от най-ранната му възраст, когато е бил на 7 години. Пеню Киров имал братя Димитър и Иван и сестри Велика, Анна и Марийка. Сестриникът на брат Пеню - Иван Пенев, ми писа следното за вуйчо си: „Чувал съм от майка си, която е била най-голямата му сестра и в Освободителната война е била 14-15 - годишна, че вуйчо Пеню тогава е бил 7-8-годишен. След Освобождението завършва в Карнобат трети клас, или сегашен осми клас. На 15 г.
към текста >>

Ако бе останал в училището, може би имаше опасност да остане между военни, което би го спънало в неговия път.
Сестриникът на брат Пеню - Иван Пенев, ми писа следното за вуйчо си: „Чувал съм от майка си, която е била най-голямата му сестра и в Освободителната война е била 14-15 - годишна, че вуйчо Пеню тогава е бил 7-8-годишен. След Освобождението завършва в Карнобат трети клас, или сегашен осми клас. На 15 г. бил пратен в Стара Загора да учи, откъдето избягал". Според разказа на сестра му след това му бягство той става учител. Ако бе останал в училището, може би имаше опасност да остане между военни, което би го спънало в неговия път. Затова Небето му е помогнало да избяга и от родителите си и така свободен от най-ранната си възраст от всякакво външно влияние да намери своя път, своята мисия в живота. Това е много смела постъпка на една душа със силен характер и воля, готова в такава ранна възраст да се впусне в живота, самостоятелно да приеме най-благородната професия - учителството. След двегодишно учителстване едва седемнадесетгодишен той е неустрашим, навлязъл в живота и става доброволец в Сръбско-българската война, готов на саможертва за народ и родина. В 1895 година се оженил за Ерифили, но не е имал деца. Осиновил сестрината си дъщеря Стойка Райнова по баща, родом от Карнобат.
към текста >>

Затова Небето му е помогнало да избяга и от родителите си и така свободен от най-ранната си възраст от всякакво външно влияние да намери своя път, своята мисия в живота.
След Освобождението завършва в Карнобат трети клас, или сегашен осми клас. На 15 г. бил пратен в Стара Загора да учи, откъдето избягал". Според разказа на сестра му след това му бягство той става учител. Ако бе останал в училището, може би имаше опасност да остане между военни, което би го спънало в неговия път. Затова Небето му е помогнало да избяга и от родителите си и така свободен от най-ранната си възраст от всякакво външно влияние да намери своя път, своята мисия в живота. Това е много смела постъпка на една душа със силен характер и воля, готова в такава ранна възраст да се впусне в живота, самостоятелно да приеме най-благородната професия - учителството. След двегодишно учителстване едва седемнадесетгодишен той е неустрашим, навлязъл в живота и става доброволец в Сръбско-българската война, готов на саможертва за народ и родина. В 1895 година се оженил за Ерифили, но не е имал деца. Осиновил сестрината си дъщеря Стойка Райнова по баща, родом от Карнобат. Тя се оженила за Атанас Шишков, родом от село Бачково, Асеновградско.
към текста >>

Запътва се към него и тръгват.
на брат Пеню е било казано от Архангел Михаил да отиде с първия параход във Варна. Там ще има среща. Запитал с кого, как ще узнае; казано му е, че ще му се открие. Тръгва. Параходът - пред пристанището; народ, посрещачи много, той гледа и чака. По едно време съзира между навалицата един човек, на гърдите на когото стои написано на три ленти една до друга: „Аз съм този, който бях преди две хиляди години", написано със златни бувки. Запътва се към него и тръгват. Лентите се изгубват". Магическият кръг на България Кръщението на брат Пеню е станало през неговата 32-годишна възраст, в която се ражда душата на съвестта, на съзнанието, бих казал на свръхсъзнанието и на космичното съзнание. След това събитие през 1900 година, на 13 август в 5 часа и нещо сутринта архангел Михаил му съобщава, че Бог ще му даде Божествено богатство. И така, получил вече това богатство, през 1903 и 1904 година с торбичка на рамо, напълнена с духовна литература (сп.
към текста >>

Както е казал на брат Минчо Сотиров, това пътуване му е било наредено от Небето, от Отца.
След това събитие през 1900 година, на 13 август в 5 часа и нещо сутринта архангел Михаил му съобщава, че Бог ще му даде Божествено богатство. И така, получил вече това богатство, през 1903 и 1904 година с торбичка на рамо, напълнена с духовна литература (сп. „Виделина", романа „ Безсмъртна любов", „Стела", „Лумен", „Тайнството"), той тръгва пеш из страната от село на село, от паланка в паланка и от град в град, да проповядва за Господа, като се издържа изключително със свои средства, придобити с труд, оставайки верен на заветите на апостол Павел и на апостолите, дали личен пример с живота си. Тогава той е на 35 години, в разцвета на своите сили и живот. Тръгвайки от Бургас през Анхиало, Месемврия, Варна, Русе, покрай Дунава в при- дунавските градове Свищов, Лом, Видин, на юг към Цариброд, Кула, Берковица, Белоградчик, Трън, София, южната граница - Странджа планина, се спира в манастира „Света Параскева и Свети Пантелеймон" край село Коджа бук, околия Карабунар, след което се завръща в Бургас. Както е казал на брат Минчо Сотиров, това пътуване му е било наредено от Небето, от Отца. С него той прави един магически кръг на България като сеятел на Божественото слово в душите на хората. Предан служител на Бога, той изпълнява Неговите поръчения и върши Волята Му. Така, опасвайки страната в един кръг, откъдето е минал, ще привлече определените от Учителя души за Веригата, за Школата. Такива пътувания той предприема и през други години до края на живота си - проповядва Господа и разпространява духовна литература. Изнася беседи със Слово за Господа и е най- добрият помощник на Учителя в неговата мисия.
към текста >>

Такива пътувания той предприема и през други години до края на живота си - проповядва Господа и разпространява духовна литература.
Тръгвайки от Бургас през Анхиало, Месемврия, Варна, Русе, покрай Дунава в при- дунавските градове Свищов, Лом, Видин, на юг към Цариброд, Кула, Берковица, Белоградчик, Трън, София, южната граница - Странджа планина, се спира в манастира „Света Параскева и Свети Пантелеймон" край село Коджа бук, околия Карабунар, след което се завръща в Бургас. Както е казал на брат Минчо Сотиров, това пътуване му е било наредено от Небето, от Отца. С него той прави един магически кръг на България като сеятел на Божественото слово в душите на хората. Предан служител на Бога, той изпълнява Неговите поръчения и върши Волята Му. Така, опасвайки страната в един кръг, откъдето е минал, ще привлече определените от Учителя души за Веригата, за Школата. Такива пътувания той предприема и през други години до края на живота си - проповядва Господа и разпространява духовна литература. Изнася беседи със Слово за Господа и е най- добрият помощник на Учителя в неговата мисия. Ето и няколко извадки от негови писма до един брат за самите му пътувания: „Наскоро пристигнах в този град (Варна) и ще се бавя още около десетина дни. Откакто сме се разделили, доста мъчително прекарах, докато мина Балкана, но Господ пак не ме остави". Писмото е от 28 февруари 1904 година, писано от Варна до брат в Чамкория. Виждаме, че и в най-суровото време през зимата, февруари месец, времето не го спира, а пеш пътува от Бургас до Варна, мъчително пътува, но нищо не го спира - той апостолски върви и върши работата, с която Бог го е натоварил, оставил личната си работа, дом и жена.
към текста >>

Ето и няколко извадки от негови писма до един брат за самите му пътувания: „Наскоро пристигнах в този град (Варна) и ще се бавя още около десетина дни.
С него той прави един магически кръг на България като сеятел на Божественото слово в душите на хората. Предан служител на Бога, той изпълнява Неговите поръчения и върши Волята Му. Така, опасвайки страната в един кръг, откъдето е минал, ще привлече определените от Учителя души за Веригата, за Школата. Такива пътувания той предприема и през други години до края на живота си - проповядва Господа и разпространява духовна литература. Изнася беседи със Слово за Господа и е най- добрият помощник на Учителя в неговата мисия. Ето и няколко извадки от негови писма до един брат за самите му пътувания: „Наскоро пристигнах в този град (Варна) и ще се бавя още около десетина дни. Откакто сме се разделили, доста мъчително прекарах, докато мина Балкана, но Господ пак не ме остави". Писмото е от 28 февруари 1904 година, писано от Варна до брат в Чамкория. Виждаме, че и в най-суровото време през зимата, февруари месец, времето не го спира, а пеш пътува от Бургас до Варна, мъчително пътува, но нищо не го спира - той апостолски върви и върши работата, с която Бог го е натоварил, оставил личната си работа, дом и жена. В друго писмо пише: „Колкото до работата Божия, аз съм казал и казвам, че Господ нека е делът ми. Тъй щото това за мене е щастие, ако успея нещо да поработя за Славата Божия.
към текста >>

Виждаме, че и в най-суровото време през зимата, февруари месец, времето не го спира, а пеш пътува от Бургас до Варна, мъчително пътува, но нищо не го спира - той апостолски върви и върши работата, с която Бог го е натоварил, оставил личната си работа, дом и жена.
Такива пътувания той предприема и през други години до края на живота си - проповядва Господа и разпространява духовна литература. Изнася беседи със Слово за Господа и е най- добрият помощник на Учителя в неговата мисия. Ето и няколко извадки от негови писма до един брат за самите му пътувания: „Наскоро пристигнах в този град (Варна) и ще се бавя още около десетина дни. Откакто сме се разделили, доста мъчително прекарах, докато мина Балкана, но Господ пак не ме остави". Писмото е от 28 февруари 1904 година, писано от Варна до брат в Чамкория. Виждаме, че и в най-суровото време през зимата, февруари месец, времето не го спира, а пеш пътува от Бургас до Варна, мъчително пътува, но нищо не го спира - той апостолски върви и върши работата, с която Бог го е натоварил, оставил личната си работа, дом и жена. В друго писмо пише: „Колкото до работата Божия, аз съм казал и казвам, че Господ нека е делът ми. Тъй щото това за мене е щастие, ако успея нещо да поработя за Славата Божия. 26 март, 1907 г." Той непрекъснато е във връзка с Бога и изпълнява възложените му задачи, видно пак от писмата му: „Аз наскоро ще изляза по обиколка из България, та може към лятото да дойда и към Сливен, защото Господ наново ме въздига, та и аз ще гледам да Му бъда верен. 6 май, 1906 година".
към текста >>

Учителя лично е дал на всеки един съвет как да се подвизава и какво качество трябва да постигне по пътя на индивидуалната работа.
Степента е израз на действието, действието е израз на силите, силите са израз на причините. Зад причините стои причинителят. Зад причинителя стои мислителят, зад мислителя стои Изворът на всички неща. Изворът - това е Духът, водата - това е материята, причината - това е първият тласък, следствието - това са безбройните тласъци на низходящите следствия - движения." Задачата, която тогава са изпълнявали членовете на кръжока, е чрез индивидуалната работа за себеусъвършенстването си всеки съзнателно да работи и за повдигане на духовното ниво на семейството си, на обществото и на българския народ. Учителя лично е дал на всеки един съвет как да се подвизава и какво качество трябва да постигне по пътя на индивидуалната работа. Всеки е получил и наряд, който съдържал библейски стихове за духовно подвизаване. През същата 1909 г. Учителя отново е посетил Бургас, а брат Пеню в писмо до Димитър Добрев пише следното: „Г-н Дънов бе тука около 25 дни време, обучава ни и си замина". Брат Пеню Киров в свое писмо от 1910 г. отново споделя с Димитър Добрев: „А колкото за работата на нашия кръжок, трудим се да бъдем верни на нашите души.
към текста >>

Когато брат Пеню Киров заболява през 1918 г., извиква брат Георги Куртев и брат Боян Боев, които са мобилизирани в Скопие, за да се видят.
От запазени бележки по изпращането на беседите (първа и втора серия) през годините на излизането им (1915 и 1916) се вижда, че най-много екземпляри за пласиране е получавал брат Пеню (75 броя) и отделно сестра Величка Стойчева (35), или всичко 110 броя в Бургас. Най-много от изпращаните във всички градове. Брат Пеню и сестра Величка Стойчева са били най-ревностните разпространители на Словото на Учителя, затова пък Той им се отблагодарявал със своята голяма Любов. Книжарницата на брат Пеню се превръща и в един малък клуб, където през седмицата са наминавали нашите приятели и съмишленици на разговори и срещи, отивали са и външни лица, не само по работа, но и за да почерпят от мъдрото му слово. Заминаване от този свят Когато брат Пеню Киров заболява през 1918 г., извиква брат Георги Куртев и брат Боян Боев, които са мобилизирани в Скопие, за да се видят. Брат Пеню беше вече на легло. Като се връщат в София двамата, брат Георги Куртев сънува, че идва брат Пеню Киров, носи един хляб и му казва: „Георге, досега този хляб аз го раздавах. Отсега нататък ти ще го раздаваш". Наскоро след това получава съобщение, че Пеню се поминал и не след дълго се случва така, че сънят се сбъдна и брат Георги Куртев пое неговата работа. Ние сме свързани от памти века.
към текста >>

Приготвихме от сливенци хубав букет и отпътувах.
Ще завърша с написаното от сестра Райна Грозданова от Сливен. Тя имаше много лични опитности с Учителя и беше обещала да ги напише, а така също и опитността й с брат Пеню по време на неговото заминаване. „Чуваме в Сливен, че брат Пеню Киров е доста болен. Моят брат живееше в Бургас. Събрахме се приятели и решихме, че най-удобно е аз да отида. Приготвихме от сливенци хубав букет и отпътувах. Заедно със снаха ми, жената на брат ми Минчо Сотиров, отиваме надвечер у брата. Сварихме го на легло. Поздравих го от приятелите от Сливен и му поднесох букета. Той много се зарадва, мириса го и го тури на сърцето си. Той беше наредил който отиде да го посети, вместо приказки да чете подред по един-два псалма.
към текста >>

Така свърши земния си път нашият брат и старши ръководител - брат Пеню Киров.
Исках да видя какво ще прави. След малко той стана, седна на кревата, вдигна ръце нагоре и каза: „Ангел господен идва с пембе чаршаф да ме приеме. Ида, Господи! ". Вдигна си краката на леглото, легна си, покри лицето си с копринената кърпа, тури сливенския букет на сърцето си, прибра ръцете си на гърдите и си замина". Жена му много скърбеше за тия негови прояви и все плачеше и нареждаше: „ Пеньо, Пеньо, светия беше, Пеньо, но аз не те познах". Така свърши земния си път нашият брат и старши ръководител - брат Пеню Киров. (Тези биографични бележки се публикуват за първи път.)
към текста >>

(Тези биографични бележки се публикуват за първи път.)
След малко той стана, седна на кревата, вдигна ръце нагоре и каза: „Ангел господен идва с пембе чаршаф да ме приеме. Ида, Господи! ". Вдигна си краката на леглото, легна си, покри лицето си с копринената кърпа, тури сливенския букет на сърцето си, прибра ръцете си на гърдите и си замина". Жена му много скърбеше за тия негови прояви и все плачеше и нареждаше: „ Пеньо, Пеньо, светия беше, Пеньо, но аз не те познах". Така свърши земния си път нашият брат и старши ръководител - брат Пеню Киров. (Тези биографични бележки се публикуват за първи път.)
към текста >>

58. 07_БИОГРАФИЯ - ГЕОРГИ МИРКОВИЧ

След една година, разочарован от лошите битови условия, станали причина за заболяването и дори за смъртта на някои българчета, той напуска Киев и заминава да се лекува в Цариград.
негов учител е Сава Доброплодни. Въпреки желанието му да продължи образованието си в Цариград, баща му го оставя да помага в дюкяна, за да се научи, че нищо не се дава даром. През 1847 г. с издействана от д-р Селимински стипендия младият Миркович заминава за Киев и постъпва в Духовната семинария. Негови съученици са Драган Цанков и Сава Фила- ретов, с които го свързва почти половинвековно приятелство и съратничество в борбата за национална независимост. След една година, разочарован от лошите битови условия, станали причина за заболяването и дори за смъртта на някои българчета, той напуска Киев и заминава да се лекува в Цариград. Там го сварва вестта за смъртта на баща му. От Сливен, където получава своя дял от наследството през 1848 г., заминава отново за Цариград. Записва се да учи в прочутата Гръцка гимназия на Куру-Чешме, но я напуска, недоволен от гъркоманското обучение и невероятните унижения, които понасяли българските ученици. Тогава се зарича да работи за просвещението на своя народ чрез славянско писмо и четмо и остава верен на това обещание до края на живота си. През 1849 г.
към текста >>

Във Франция се докосва за първи път до феномена „ясновидство".
следва медицина в Монпелие. Като студент е награден лично от Наполеон III със сребърен медал заради участието му като лекар по време на избухналата холерна епидемия в гр. Юзе, близо до Нанси. На 30 юли 1856 г. защитава докторска теза и получава титла „доктор". Във Франция се докосва за първи път до феномена „ясновидство". Случва се така, че редовната месечна вноска от брат му Руско, богат търговец, който го издържал, по необясними причини се забавя. Д-р Миркович, който е изцяло зависим от тези пари, търпи лишения и е принуден да гладува. Тогава му предсказват, че парите са се забавили поради погрешно написан адрес. Това се оказва напълно вярно и след известно време той неочаквано ги получава. Този факт му прави много дълбоко впечатление.
към текста >>

тя бива издадена за втори път.
Там работи като лекар, сътрудничи в списание „Български книжици", а през 1860 г. публикува своята „Кратка и методична българска граматика". Учебникът получава възторжени оценки. Драган Цанков, сам автор на такава граматика, и Тодор Бурмов поместват положителни рецензии за нея в издаваните от тях вестник „България" и списание „Български книжици". Поради това, че методическите правила в нея са формулирани много ясно, тази граматика служи като ръководно начало в предосвобожденското методическо обучение на българчетата, а през 1883 г. тя бива издадена за втори път. През този период гръцката Патриаршия всячески пречи на българското национално църковно движение в стремежа му да подпомогне обособяването на национално самосъзнание, български език и писменост. По това време Русия също има отрицателно отношение към искането за самостоятелна българска Църква. Като велика сила тя се стреми сама да представлява и защитава интересите на цялото християнско население в пределите на Турската империя, с което косвено подкрепя гръцката патриаршия. Като изход в борбата за църковна независимост на българите, Драган Цанков пропагандира идеята за припознаване на Папата за глава на Българската църква, т.е. за Уния.
към текста >>

Като велика сила тя се стреми сама да представлява и защитава интересите на цялото християнско население в пределите на Турската империя, с което косвено подкрепя гръцката патриаршия.
Драган Цанков, сам автор на такава граматика, и Тодор Бурмов поместват положителни рецензии за нея в издаваните от тях вестник „България" и списание „Български книжици". Поради това, че методическите правила в нея са формулирани много ясно, тази граматика служи като ръководно начало в предосвобожденското методическо обучение на българчетата, а през 1883 г. тя бива издадена за втори път. През този период гръцката Патриаршия всячески пречи на българското национално църковно движение в стремежа му да подпомогне обособяването на национално самосъзнание, български език и писменост. По това време Русия също има отрицателно отношение към искането за самостоятелна българска Църква. Като велика сила тя се стреми сама да представлява и защитава интересите на цялото християнско население в пределите на Турската империя, с което косвено подкрепя гръцката патриаршия. Като изход в борбата за църковна независимост на българите, Драган Цанков пропагандира идеята за припознаване на Папата за глава на Българската църква, т.е. за Уния. Оформя се ядро сред цариградските българи, подкрепящо тази идея. Спод- вижник на Цанков в тази кауза е и д-р Георги Миркович. Българите търсят подкрепата на Западните сили, на първо място от най-влиятелните на деня - французите.
към текста >>

Поддържа високо ниво на учебен и възпитателен процес но се сблъсква с несъгласието на училищното настоятелство, представлявано от невежи богати търговци.
Дънов - Константин Дъновски. След неуспеха на Униатската идея през 1861 г. Драган Цанков напуска Цариград, а д-р Миркович заминава за Влашко, където става градски лекар в Болград и същевременно лекар на Българската гимназия там. От 30 януари до 12 август 1864 г. той е временен директор на същата гимназия. Поддържа високо ниво на учебен и възпитателен процес но се сблъсква с несъгласието на училищното настоятелство, представлявано от невежи богати търговци. Пръв организира честването на празника на Светите братя Кирил и Методий в Болград. В края на1864 г. д-р Миркович заминава от Болград за Браила, където е частно практикуващ лекар. Остава там до 1866 г. поради участието си в народните работи.
към текста >>

Престоява в затвора няколко месеца при нечовешки условия, поради което заболява.
Поради обществената си дейност и организиране на революционното движение във Видинския саджак в края на 1869 г. д-р Миркович е предаден на турските власти от софийския митрополит Доротей (българин, сестрин син на Найден Геров, гъркофил и туркофил, с амбиция като доверено лице на властта да бъде посочен от нея за бъдещ български екзарх). Осъждат го на смърт. Присъдата е заменена с доживотна каторга, благодарение на прочутия възрожденски адвокат Илия Цанов. Окован във вериги, д-р Миркович е изпратен от Лом в Цариград - по Дунава до Русе, оттам пеша през Сливен (за назидание на съгражданите му) и през Одрин до Цариград. Престоява в затвора няколко месеца при нечовешки условия, поради което заболява. Прекарва около 5 години в цариградските затвори - твърде дълго участта му е била неясна. След смъртта на Али паша е прехвърлен на заточение в Диарбекир. Пристига там на 8 август 1874 г. Много скоро, наклеветен, че готви бунт, е препратен за наказание в още по-затънтено и отдалечено място - град Мардин, на границата със Сирийската пустиня. През 1875 г.
към текста >>

при железопътна линия Ямбол-Бургас, официално открита на 14 май 1890 г.
За тази книга е остро критикуван от лекарската гилдия. В отговор на критиките д-р Миркович публикува поредица от статии в периодичния печат за ползата от хомеопатичния метод на лечение. В политиката той е активен член на либерално-демократичното движение. След Съединението (1885 г.) е избран за народен представител в V-то обикновено народно събрание (1887-1889 г.) от Къзъл-агачката (Елховската) и Каваклийската (Тополовградската) избирателни околии. Става държавен лекар през 1891 г. при железопътна линия Ямбол-Бургас, официално открита на 14 май 1890 г. За тази си служба на 14 февруари 1892 г. е награден с орден от княз Фердинанд - „Кръст за граждански заслуги V-та степен". От 1894 г. е пенсионер. Отвратен от политическите борби, той насочва вниманието си към просветната и обществено-благотворителна дейност.
към текста >>

В него се говорело за млад Вожд на българския народ, надарен с Божествена сила, който след много пътешествия ще се завърне в страната си.
През 1893 г. в него се публикуват части от друга книга на същия автор на тази тема („Книга на Духовете"). През 1893 г. отива отново в Париж. Там се запознава с мадам Лучия Гранж, чрез която по медиумичен начин получава важно съобщение за себе си и за България. В него се говорело за млад Вожд на българския народ, надарен с Божествена сила, който след много пътешествия ще се завърне в страната си. По- късно през годините д-р Миркович припознава Петър Дънов като този Вожд. Той помества информацията в списание „Нова светлина" (KV, кн. III-IV от 15 юни 1895, с.118-121) и по-късно, с допълнителни бележки, в списание „Виделина" (Г.1, 1903, кн. IX, с. 179-180). Съобщението гласи следното: „Благословена Русия, защото нейният план ще служи на Божествения план и ще отвори пътя на младия Божествен Вожд, който ще издигне знамето на независимостта на потиснатите страни в едно цяло чрез вярата на всеобщото единство на верующите в света.
към текста >>

Съобщението гласи следното: „Благословена Русия, защото нейният план ще служи на Божествения план и ще отвори пътя на младия Божествен Вожд, който ще издигне знамето на независимостта на потиснатите страни в едно цяло чрез вярата на всеобщото единство на верующите в света.
В него се говорело за млад Вожд на българския народ, надарен с Божествена сила, който след много пътешествия ще се завърне в страната си. По- късно през годините д-р Миркович припознава Петър Дънов като този Вожд. Той помества информацията в списание „Нова светлина" (KV, кн. III-IV от 15 юни 1895, с.118-121) и по-късно, с допълнителни бележки, в списание „Виделина" (Г.1, 1903, кн. IX, с. 179-180). Съобщението гласи следното: „Благословена Русия, защото нейният план ще служи на Божествения план и ще отвори пътя на младия Божествен Вожд, който ще издигне знамето на независимостта на потиснатите страни в едно цяло чрез вярата на всеобщото единство на верующите в света. Миркович, мой сине, мое скъпо същество, което покровителствам, Вашият Божествен Водач, когото Вие желаете да познаете, диктува това послание на медиума в Париж, под знамето на истинската светлина". През 1895 г. д-р Миркович издава книгата „Безсмъртна любов" на французина Дук дьо Помар - първия спиритически роман в България, преведен от Анастасия д-р Желязкова. Самият Миркович е във връзка със спиритическите среди във Варна. Често пребивава в града по търговски дела на семейната фирма „Р. В.
към текста >>

„Спиритизмът и теософията са методи на Бялото Братство, те подготвят пътя му" - казва той на събора през 1919 г.
За разпоредител на завещанието е посочен неговият духовен наставник - Учителя Петър Дънов. На следващия събор на Духовната Верига през 1906 г. по молба на приятелите д-р Миркович се явява чрез Учителя и разказва за своя нов живот в отвъдния свят. Той на много места с похвала говори за неговите лекарски умения, както и за спиритическите му увлечения. Според Учителя Петър Дънов спири- тизмът се явява, за да докаже, че зад материалната бариера съществува друг свят, който ние не схващаме с нашите пет сетива. „Спиритизмът и теософията са методи на Бялото Братство, те подготвят пътя му" - казва той на събора през 1919 г. Едновременно с това Учителя предупреждава, че увлечението към него е вредно и опасно за човек, който лесно става жертва на сили от низше естество и архаична еволюция. Търсейки у човека място за изява, те чрез заблуди и внушения могат да го отклонят от правия път. Учителя Петър Дънов за д-р Миркович Младият евангелист Аз ще ви приведа един пример за добра постъпка из живота на доктор Миркович.
към текста >>

Търсейки у човека място за изява, те чрез заблуди и внушения могат да го отклонят от правия път.
по молба на приятелите д-р Миркович се явява чрез Учителя и разказва за своя нов живот в отвъдния свят. Той на много места с похвала говори за неговите лекарски умения, както и за спиритическите му увлечения. Според Учителя Петър Дънов спири- тизмът се явява, за да докаже, че зад материалната бариера съществува друг свят, който ние не схващаме с нашите пет сетива. „Спиритизмът и теософията са методи на Бялото Братство, те подготвят пътя му" - казва той на събора през 1919 г. Едновременно с това Учителя предупреждава, че увлечението към него е вредно и опасно за човек, който лесно става жертва на сили от низше естество и архаична еволюция. Търсейки у човека място за изява, те чрез заблуди и внушения могат да го отклонят от правия път. Учителя Петър Дънов за д-р Миркович Младият евангелист Аз ще ви приведа един пример за добра постъпка из живота на доктор Миркович. Той е много лъган от духовете. Хората го считаха за голям скъперник - петаче не даваше, но щом говорят духовете, отваряше кесията си.
към текста >>

И казваше: „Тази магнетическа вода е хиляди пъти по-силна от нашите лекарства".
Той казваше: „Трябва да знаете, че когато духовете намагнетизират водата, всичките болести се лекуват". Той лекуваше по два начина. Всякога запитваше духовете: „Как да лекувам, по научно-медицински начин или чрез намагнетизирване? ". Ако му се кажеше, че трябва да лекува по медицински начин, той даваше хапове. Доста вещ медик беше, но щом му казваха да лекува по начина на духовете, веднага даваше магне- тическа вода без никакви хапове. И казваше: „Тази магнетическа вода е хиляди пъти по-силна от нашите лекарства". Жабите Ние сме се отдалечили от Бога доброволно. Вие не знаете кога една мисъл е Божествена и кога не е Божествена. Можете да предполагате само, но положително не знаете. Понякога казвате, че нещо ви е подшушнало вътре, казало ви е нещо.
към текста >>

Д-р Миркович, наш приятел, казваше: „Втори път аз не искам да бъда богат, искам да бъда слуга при някой добър господар".
Казва на жена си: „Как не те е страх, ела с мене да ми кажеш къде ще вървя, откъде идват". Не може да извади ножа да се брани срещу духове. Той вижда призраци. Това е фантазия, в ума си създал известни неестествени съотношения. Богатството Д-р Миркович, наш приятел, казваше: „Втори път аз не искам да бъда богат, искам да бъда слуга при някой добър господар". Вие искате да бъдете господари, да имате милиони левове. Тогава именно ще бъдете най-нещастните хора; вие ще бъдете затворници, оградени във вашите пари. Един милион лева на гърба ви - това е голям товар. Вие уважавате богатите хора, искате да отнемете техния товар, да го сложите на вашия гръб. Това не е разбрано учение.
към текста >>

Като свършил добре, турският посланик му дал пари за път, но той казва: „Аз си обещах, че ако свърша добре, ще се върна пеш в България".
Разправяше ми един наш приятел - д-р Миркович, който сега е в онзи свят, следното. Когато бил в Париж, отишъл при един ясновидец, който му предсказал всичко, каквото ще му се случи в живота. Той му предсказал и най-последното, което му се случи. Пак доктор Миркович ми разправяше друг случай за някой си грък, който свършил медицина и станал доктор - доктор Ксанти. Като отивал да следва в Париж медицина, той си казал: „Ако свърша науките си успешно, ще се върна в България пеш". Като свършил добре, турският посланик му дал пари за път, но той казва: „Аз си обещах, че ако свърша добре, ще се върна пеш в България". И тръгнал назад за България. Като наближил родния си град, спрял в едно турско село да нощува. Вечерта му се явили насън трима турци. Единият от тях му казва: „Стани да видиш какво правят с мене". Той става насън, излиза в двора и вижда, че няколко души убиват един турчин и го скриват под стълбата, като го затрупват с тор.
към текста >>

Аз само на едного казах кога ще замине за онзи свят - на един мой приятел, д-р Миркович, за което съжалявам, че съм го казал.
Когато се говори по радиото от една държава в друга, как става това? Става по някакъв начин. Това показва, че целият свят лежи на една разумна основа. Ако съзнанието на добрите хора се пробуди, те ще разберат как стават тия работи. Предсказанието Аз само на едного казах кога ще замине за онзи свят - на един мой приятел, д-р Миркович, за което съжалявам, че съм го казал. На други не казвам. Той искаше да знае кога ще умре. Определих деня, годината. Като му казах, като че го попарих с вряла вода. И умря точно когато му казах, замина за другия свят.
към текста >>

59. 08_БИОГРАФИЯ - ТОДОР СТОИМЕНОВ

След заболяване в детска възраст Т.
1911 г.) братските събирания са ставали в неговия дом. В писмата се споменава евентуално и за друг брат, който има проблеми с правосъдието, като за съдействие се търси влиянието на М. Казакова. Т. Стоименов има също и сестра Мария, която е посещавала Изгрева и е играла Паневритмия. В спомените за нея на хора от Братството се говори, че е имала кралска осанка и държание. След заболяване в детска възраст Т. Стоименов остава с недъг в дясната ръка, което не му позволява да я използва пълноценно до края на живота си. Пише с лявата си ръка, но бавно, което е причина да няма негови спомени. Семейството му е средно заможно и той като юноша помага на баща си в кожарския занаят. Завършва трети прогимназиален клас в родния си град. Неговата любознателност му помага да се ограмоти добре и така още на 17-18 години постъпва като писар в Пазарджишката община.
към текста >>

Стоименов остава с недъг в дясната ръка, което не му позволява да я използва пълноценно до края на живота си.
В писмата се споменава евентуално и за друг брат, който има проблеми с правосъдието, като за съдействие се търси влиянието на М. Казакова. Т. Стоименов има също и сестра Мария, която е посещавала Изгрева и е играла Паневритмия. В спомените за нея на хора от Братството се говори, че е имала кралска осанка и държание. След заболяване в детска възраст Т. Стоименов остава с недъг в дясната ръка, което не му позволява да я използва пълноценно до края на живота си. Пише с лявата си ръка, но бавно, което е причина да няма негови спомени. Семейството му е средно заможно и той като юноша помага на баща си в кожарския занаят. Завършва трети прогимназиален клас в родния си град. Неговата любознателност му помага да се ограмоти добре и така още на 17-18 години постъпва като писар в Пазарджишката община. След известно време семейството му се изселва в Бургас.
към текста >>

Пише с лявата си ръка, но бавно, което е причина да няма негови спомени.
Казакова. Т. Стоименов има също и сестра Мария, която е посещавала Изгрева и е играла Паневритмия. В спомените за нея на хора от Братството се говори, че е имала кралска осанка и държание. След заболяване в детска възраст Т. Стоименов остава с недъг в дясната ръка, което не му позволява да я използва пълноценно до края на живота си. Пише с лявата си ръка, но бавно, което е причина да няма негови спомени. Семейството му е средно заможно и той като юноша помага на баща си в кожарския занаят. Завършва трети прогимназиален клас в родния си град. Неговата любознателност му помага да се ограмоти добре и така още на 17-18 години постъпва като писар в Пазарджишката община. След известно време семейството му се изселва в Бургас. През 1891 г. Т.
към текста >>

Това обаче не го задоволява, тъй като дори и да не намира такъв, разбира, че животът не може да бъде без смисъл.
Обръщане към духовното Интерес към духовното Т. Стоименов има от дете, както твърди самият той, и още тогава търси смисъла на живота. Влиза в различни общества, чете материалистическа литература, която по това време е в апогея си. Но все остава празно в душата му и даже в един период от живота си (1896-1897), по време на вътрешни борби със себе си, той решава чрез чисто философски разсъждения, че животът няма смисъл. Това обаче не го задоволява, тъй като дори и да не намира такъв, разбира, че животът не може да бъде без смисъл. През 1897 г. все още е дребен чиновник в Бургаския окръжен съд. По това време е на квартира в една малка стаичка, където прекарва свободното си време в четене. Ето спомените му оттогава. „Една вечер преживях нещо страшно.
към текста >>

Киров изпращат Козлов на пристанището в Бургас за Варна, откъдето той трябва да отпътува за Египет (Кайро). В.
По време на друг сеанс Тодор Стоименов разбира, че духовното му име е Азаил, а неговият духовен ръководител е Ферени, който е слязъл от възвишената планета Феташ. Приятелят В. Козлов им обещава, че ще ги запознае с някой си Петър Дънов, „много напреднал в духовно отношение човек". И наистина, Т. Стоименов и П. Киров изпращат Козлов на пристанището в Бургас за Варна, откъдето той трябва да отпътува за Египет (Кайро). В. Козлов се среща и говори с Учителя Петър Дънов за тези приятели. Така те получават писмо, откъдето и тръгва кореспонденцията помежду им. През месец август 1898 г. П. Киров отива във Варна и се среща лично с Учителя Петър Дънов, след което споделя с Т. Стоименов: „Това нашето са само опити.
към текста >>

Киров отпътува на 30 март, а Т.
Т. Стоименов и П. Киров работят за известно време заедно в Бургаския съд, където допълнително имат време да се опознаят и сприятелят. След близо две години писане на писма навръх Великден в началото на април 1900 г. щастието и на Т. Стоименов било голямо - той се среща лично с Учителя Петър Дънов във Варна. П. Киров отпътува на 30 март, а Т. Стоименов няколко дни след него се качва на увеселителния параход за Варна. В началото на април през същата година във Варна се състои и първата олимпиада на юнашките дружества, на която се събират хиляди юнаци от градове и села от България и чужбина. Това е първият събор от такъв мащаб, който представлява много ярка форма на изява на обединените гимнастически дружества „Юнак". За това събитие Т. Стоименов продължава да си спомня до края на живота си, което говори, че заедно с П.
към текста >>

Това е първият събор от такъв мащаб, който представлява много ярка форма на изява на обединените гимнастически дружества „Юнак".
щастието и на Т. Стоименов било голямо - той се среща лично с Учителя Петър Дънов във Варна. П. Киров отпътува на 30 март, а Т. Стоименов няколко дни след него се качва на увеселителния параход за Варна. В началото на април през същата година във Варна се състои и първата олимпиада на юнашките дружества, на която се събират хиляди юнаци от градове и села от България и чужбина. Това е първият събор от такъв мащаб, който представлява много ярка форма на изява на обединените гимнастически дружества „Юнак". За това събитие Т. Стоименов продължава да си спомня до края на живота си, което говори, че заедно с П. Киров са присъствали на големия форум. В спомените си от първата среща с Учителя Петър Дънов Т. Стоименов споделя:
към текста >>

Пътят беше 120 км, през мъчнопроходими места, покрити с гори и планини.
И все пак чудото стана. Когато излезе разписанието за отпуските на чиновниците, беше предвидено ние двамата да бъдем в отпуска точно през дните, които бяха предвидени за конгреса. Тъй като ни пуснаха три дни по-рано от датата на парахода, ние решихме да не се бавим нито час - кой знае какво може да му дойде на началника на ума и да вземе да ни спре. Затова решихме да тръгнем пеш. Така и потеглихме сутринта с по едно палтенце на гръб. Пътят беше 120 км, през мъчнопроходими места, покрити с гори и планини. Последният ден Пеню Киров, понеже му се подбиха краката и ходенето му стана затруднено, можа да се качи на една селска кола със сено и така ме изпревари. Когато пристигнах сам във Варна, той вече се беше окъпал и преоблякъл. На другия ден пристигна и третият конгресист - д-р Миркович, идвайки от Сливен и с параход през Бургас. Той малко се разсърди, че не сме го чакали, но му мина. Конгресът трая три дни и беше едно от най-паметните ми преживявания.
към текста >>

Стоименов остава верен на идеите и не се отделя от пътя, показан му от Учителя.
На 23 юли 1900 г., неделя, в 5 часа сутринта, заедно с П. Киров и д-р Миркович Т. Стоименов получава водно кръщение от Учителя Петър Дънов на р. Девня, при моста на жп линията за Варна. Така оттогава до края на живота си Т. Стоименов остава верен на идеите и не се отделя от пътя, показан му от Учителя. Слабичкият, като че въздушен чиновник, както са го наричали братята, надживява с доста години другите двама участници в събора. Единствен той е свидетел как от трима човека на първия събор след заминаването си Учителя Петър Дънов оставя десетки хиляди последователи. Несправедливо обвинение През 1904 г. Тодор Стоименов сънува една вечер как го нападнала глутница вълци, които без малко щели да го разкъсат.
към текста >>

От наша страна ний ще молим Бога да вразуми и просвети заблудените и ги настави в пътя на истината.
". Нека каже сега Тодор Стоянов, като е чиновник, като е евангелист, а ругае властта, която го храни, не му ли шепне нещо съвестта? На, тук ний сме виновати, че дирим съвест в человек, който безразсъдно е станал отстъпник от Светата Христова Църква. Протестантин и съвест... Хайде, Тодор е едно глупаво още момче и като зашеметен в заблуждението не знае какво прави; ами какво да кажем за Велчев, който е станал негов съучастник, като напечатал такова едно безбожно пасквилче по адрес на Църквата и народа? От наша страна ний ще молим Бога да вразуми и просвети заблудените и ги настави в пътя на истината. А за по-нататък имат думата: за Тодор - началството му; а за останалите пет протестанти - гражданите, на чийто гръб трупат богатства. Те могат да им внушат благоразумие." Така завършва протойерея своята брошурка. К. Христов обвинява Тодор Стоименов за написаното, но дали е така? Отговора го дава самият протоиерей в брой 26 на в. „Нова Епоха" от 26 юни 1904 г., публикувайки едно „Предизвикано обяснение".
към текста >>

От проницателността на неговите държавници, защото държавниците, това са банките, в които се влагат капиталите на Невидимия свят, и от разумната им функция зависи да се увеличава или намалява кредита им или дори да се закрият, когато изпаднат в нечисти ръце.
Затова Учението не е против никоя Църква, а е за всички религии. Животът - това е благото, дадено ни от Бога, а добрите ни резултати в живота зависят от нашите чувства, мисли и постъпки, хармониращи с Волята на Бога. А щастието и величието на един народ зависят: 1. От високия морал на отделното семейство; 2. От разумността на неговите общественици; 3. От проницателността на неговите държавници, защото държавниците, това са банките, в които се влагат капиталите на Невидимия свят, и от разумната им функция зависи да се увеличава или намалява кредита им или дори да се закрият, когато изпаднат в нечисти ръце. Всяка проява си има своите дълбоки причини. Обикновеният се спира на проявата, а разумният търси да се справи с причините. Учителя учи, че истински човек е онзи, който е хармонизирал в себе си сърцето, ума и волята. Такива човеци трябва да бъдем! И един ден всички ще бъдем такива истински човеци."
към текста >>

60. №47 /Пеню Киров/

На другата сутрин от разболяването получи епилептичен удар2 в левия крак [и] лявата ръка: устата на една страна, очите на друга и езикът схванат.
Гледа ме д[окто]р около 4-5 дни и след още един ден Бог ме привдигна. Аз и от това урок вземах. Трябва да имам милост по-голяма към болните. Болестта приех, следствие магнетисване на дяда ми1, който беше зле болен от тази болест. След ден време дяда ми стана добре, но разболя се баба ми. На другата сутрин от разболяването получи епилептичен удар2 в левия крак [и] лявата ръка: устата на една страна, очите на друга и езикът схванат. Почнаха се мъки ужасни. Докторът и други още явиха, че на 35% има надежда. Гледам тези мъки лоши [в]се, съжалих я, казвам на ближните да се молят за прощение на греховете . Направиха това. Отивам и аз да се моля …, с мен твърде чудесно беше.
към текста >>

Киров не са били съгласни да пътува до Варна за среща с П.
_____________________________________________ Обяснителни бележки: 1 С „дядо“ и „баба“ в Бургаския край се назовават тъстът и тъщата, така че тук се имат предвид бащата и майката на Ерифили – Анастас Георгиев и Марийонка Тенева. 2 Това са симптоми на мозъчен удар (инсулт). 3 Близките на П. Киров не са били съгласни да пътува до Варна за среща с П. Дънов. Вж. също писмо №39 от 25.07.1900 г. от „Епистоларни диалози“, част І, с. 198. 4 Вероятно става дума за Евангелската църква, за която П. Киров пише в писмото си от 21.12.1900 г.
към текста >>

61. №53 /Петър Дънов/

Да, Той ни помни и се грижи и промишлява за нас.
Неговата сила е наша сила, Неговата слава е наша слава. Все, що има Господ, то е и наше. Ний сме неразделни с Него. Всичко, което сме придобили, то е от Неговата Любов. Каква велика мисъл: „Бог ни люби". Да, Той ни помни и се грижи и промишлява за нас. Благото Му сърце всякога ни има пред лице. Благият Му Дух винаги е готов да ни помага, да ни крепи. Божията Мъдрост на всяка стъпка ни ръководи. Дълъг е действително пътят, по който възлизаме към Небесното Отечество, но все таки ще пристигнем един ден и ще видим лицето на Тогози, Който ни люби. Тогава ще бъдем задоволени.
към текста >>

Дълъг е действително пътят, по който възлизаме към Небесното Отечество, но все таки ще пристигнем един ден и ще видим лицето на Тогози, Който ни люби.
Каква велика мисъл: „Бог ни люби". Да, Той ни помни и се грижи и промишлява за нас. Благото Му сърце всякога ни има пред лице. Благият Му Дух винаги е готов да ни помага, да ни крепи. Божията Мъдрост на всяка стъпка ни ръководи. Дълъг е действително пътят, по който възлизаме към Небесното Отечество, но все таки ще пристигнем един ден и ще видим лицето на Тогози, Който ни люби. Тогава ще бъдем задоволени. „Кога видя Твоето лице, тогава ще бъда задоволен" - казва псалмопевецът. Винаги очаквай Божиите благословения. Просете и Господ ще ви подари сила и Мъдрост. Аз бих желал да зная как прекарвате засега.
към текста >>

Други неща има, но тях друг път ще ви съобщя.
Господ тук е привлякъл трима души10 към Истината. Имали сме две заседания, в които се дадоха някои добри неща. Тук ви прилагам двете съобщения, които добре пазете. Те са писани от нашия млад приятел11. И аз ви ги изпращам тъй, както си са. Други неща има, но тях друг път ще ви съобщя. Пътят ни се разчистя. Това е Духът на обещанието. Молете се по- усърдно Бог да изпроводи повече работници в своето поле. От Козлова имали ли сте наскоро някое писмо? Д-р Миркович писал ли Ви е?
към текста >>

Пътят ни се разчистя.
Имали сме две заседания, в които се дадоха някои добри неща. Тук ви прилагам двете съобщения, които добре пазете. Те са писани от нашия млад приятел11. И аз ви ги изпращам тъй, както си са. Други неща има, но тях друг път ще ви съобщя. Пътят ни се разчистя. Това е Духът на обещанието. Молете се по- усърдно Бог да изпроводи повече работници в своето поле. От Козлова имали ли сте наскоро някое писмо? Д-р Миркович писал ли Ви е? Уверен съм, Господ ще Ви благослови, ще имате повече мир и радост.
към текста >>

15 Това съобщение се публикува за първи път.
Казакова поддържа активна кореспонденция с П. Дънов и участва във всички срещи на Веригата. 13 Както стана ясно в предходната бележка – до 2.06.1902 г. не са открити данни за кореспонденция помежду им. 14 Това са двете „съобщения“ (Вест І и Вест ІІ), изписани с красивия калиграфски почерк на К. Кърджиев. 15 Това съобщение се публикува за първи път. 16 В разговор седми (9.07.1900 г.) от „Седем Разговора със Светия Дух“четем: „Аз съм Афаил, един от служебните твои духове, и Господ ме повика и ме прати до теб да ти съобщя онова, което има да се извърши.Аз ида от Небето, от жилището Алфиола, от средоточния дом на Небесното царство, гдето всички просби и молитви от тоя свят постъпват пред Лицето Божие“. 17 Това съобщение се публикува за първи път. 18 Това име не се появява по-нататък през годините. Информация черпим само от писмо №49 на П. Дънов от 8 ноември 1900 г.(„Епистоларни диалози“, част І, с.
към текста >>

17 Това съобщение се публикува за първи път.
13 Както стана ясно в предходната бележка – до 2.06.1902 г. не са открити данни за кореспонденция помежду им. 14 Това са двете „съобщения“ (Вест І и Вест ІІ), изписани с красивия калиграфски почерк на К. Кърджиев. 15 Това съобщение се публикува за първи път. 16 В разговор седми (9.07.1900 г.) от „Седем Разговора със Светия Дух“четем: „Аз съм Афаил, един от служебните твои духове, и Господ ме повика и ме прати до теб да ти съобщя онова, което има да се извърши.Аз ида от Небето, от жилището Алфиола, от средоточния дом на Небесното царство, гдето всички просби и молитви от тоя свят постъпват пред Лицето Божие“. 17 Това съобщение се публикува за първи път. 18 Това име не се появява по-нататък през годините. Информация черпим само от писмо №49 на П. Дънов от 8 ноември 1900 г.(„Епистоларни диалози“, част І, с. 226-228): „Господ ни е дал тук наскоро няколко души приятели. Двама от тях особено се интересуват в Господа.
към текста >>

Господ сега ги въвежда в тесния път на Своето Царство.
Информация черпим само от писмо №49 на П. Дънов от 8 ноември 1900 г.(„Епистоларни диалози“, част І, с. 226-228): „Господ ни е дал тук наскоро няколко души приятели. Двама от тях особено се интересуват в Господа. Единият е млад, другият е на средна възраст. Господ сега ги въвежда в тесния път на Своето Царство. Миналата неделя ходихме да се разхождаме вън от града и имахме добър разговор. На младия приятел му дадох едно евангелие. Той е твърде разумен младеж,свършил е четвърти клас, но е беден, и види се, затова и Господ го вика“.
към текста >>

62. №56 /ПЕТЪР ДЪНОВ/

Помнете думите Господни: „Ако съизволява".
Пазете се от християнското фарисейство. Пазете се от гладките думи. На многото обещания не обръщайте внимание. Вяра в Бога, вяра в себе си, това е най-важното и потребно. Пишете ми как стана вашата домашна работа. Помнете думите Господни: „Ако съизволява". „Ако ви гонят от едно място, идете на друго." Свободни сте. Никому нищо не сте длъжни, освен за Бога и Любовта Му. Трябва да спазваме своите правдини, които Бог е подарил. Ако ви е възможно, пишете ми с приносящия това ми писмо. Аз съм сега на половина от пътя помежду Варна и
към текста >>

Аз съм сега на половина от пътя помежду Варна и
Помнете думите Господни: „Ако съизволява". „Ако ви гонят от едно място, идете на друго." Свободни сте. Никому нищо не сте длъжни, освен за Бога и Любовта Му. Трябва да спазваме своите правдини, които Бог е подарил. Ако ви е възможно, пишете ми с приносящия това ми писмо. Аз съм сега на половина от пътя помежду Варна и Бургас. Тук съм по една малка работа - да посетя един сродник учител28. Може би, ако ми се отвори пътят, да посетя и Бургас, да се видим. Но това е от второстепенен интерес засега. Поздрави бр. Тодор и другите.
към текста >>

Може би, ако ми се отвори пътят, да посетя и Бургас, да се видим.
Никому нищо не сте длъжни, освен за Бога и Любовта Му. Трябва да спазваме своите правдини, които Бог е подарил. Ако ви е възможно, пишете ми с приносящия това ми писмо. Аз съм сега на половина от пътя помежду Варна и Бургас. Тук съм по една малка работа - да посетя един сродник учител28. Може би, ако ми се отвори пътят, да посетя и Бургас, да се видим. Но това е от второстепенен интерес засега. Поздрави бр. Тодор и другите. Ваш приятел: П. К. Дънов
към текста >>

63. №50 /ПЕНЮ КИРОВ

Те ме викат става няколко пъти и искат да кажат, че не са ме пъдели, но аз, според както ме наставлява нашият небесен Отец, тъй и следвам.
Любез. ми бр. Дънов, Писмата ти от Варна и онова от с. Гьозекен получих, но само че това, второто, получих на 20-и того и не можах да намеря това лице, за да Ви пиша и [да] пратя писмо по него. Благодарен съм много, загдето ме не забравяш. Домашните ми работи стоят тъй, както изначало ти писах. Те ме викат става няколко пъти и искат да кажат, че не са ме пъдели, но аз, според както ме наставлява нашият небесен Отец, тъй и следвам. Много мъки прекарах около 10-15 дни, лицето ми се измени, но Бог дойде и ме утешава. На 13-и март прекарах и една смърт. Историята е следующата: В този ден на обяд, като се хранех в една гостилница, когато вече щях да привършвам, глътнах по погрешка едно кокалче, което застана на гърлото ми. После слезе още по-надолу – и така нито излиза, нито отива навътре, а продължаваше да ме реже, защото че и резливо било. В таквоз положение аз тичам в една аптека.
към текста >>

64. №59 /Петър Дънов/

Неговите пътища са неизследими.
№59 /Петър Дънов/ Варна, 5 юлий 1901 г. Любез. бр. Киров, Писмото Ви от 23-и миналий [месец] получих. Господ, Който ни ръководи, е всесилен да стори всичко за нас. Неговите пътища са неизследими. Ний ще се надяваме на Него докрай и знаем, че Господ ще възтържествува. Нашият Небесен Баща знае всичко, Той ще ни помогне навреме. Ний сме длъжни да ходим по стъпките на Господа. Господ ще ни даде всичките Свои благословения, стига да сме Му верни винаги и да ходим пред Него с правотата на сърцето си, без да търсим своите щения. Възлагай упованието си на Господа и дръж се яко за Него.
към текста >>

Тези, които отстъпят от Него, ще се посрамят в своите пътища.
Бог изпитва твоята вяра. По-близо до Него. Отец наш е благоволил да ни даде Царство. Ний сме овци на Неговото паство. Бог е откъм наша страна. Тези, които отстъпят от Него, ще се посрамят в своите пътища. Нашият брат Тодор при един най-малък изпит се оказа слаб във вярата. Той може да принуди Господа да му отговори само чрез Духа на усърдната молитва и живата вяра, и неотменната Любов. Той трябва да каже като Якова: „Няма да те пусна, докато не ме благословиш." [Бит. 32:16] Той трябва да ходи пред лицето на Нашия Небесен Баща с Духа на Господа Исуса. „Искайте - казва Господ - и ще ви се даде.
към текста >>

Ний сме виделина на света и нека да свети нашият живот, за да се прославлява Нашият Отец, Който е на Небето.
Ето, това е Волята Божия за всекиго, който иска да слугува на Господа. Ний не търсим одобрението на человеци, нито техните похвали. Който може да приеме това, добре. Утешавайте се и се укрепявайте всички в Господа, Нашия Спасител. Господ ще стори все, що е добро и благоугодно според Неговата блага Воля. Ний сме виделина на света и нека да свети нашият живот, за да се прославлява Нашият Отец, Който е на Небето. Аз се моля за вас Бог да ви укрепи и уякчи духом. Ваш верен: П. К. Дънов Писъмцето на д-р Миркович предадох на Добрев и работата, както я устрои Бог, добре се посрещна. Поздрави Д-ра нарочно от мен и му кажи, че кога се срещнем според Божието определение, ще се разговаряме.
към текста >>

65. №60 /Петър Дънов/ [отворена карта]

Мисля да препътувам по сухо39.
№6038 (Петър Дънов) [отворена карта] Варна, 25 юлий 1901 г. Л. б. Пеню Телеграмата Ви получих. Мисля да препътувам по сухо39. Засега се приготовлявам за пътя. Около края на тая седмица ще пристигна40. С поздрав към всички ви. Ваш: П. К. Дънов
към текста >>

Засега се приготовлявам за пътя.
№6038 (Петър Дънов) [отворена карта] Варна, 25 юлий 1901 г. Л. б. Пеню Телеграмата Ви получих. Мисля да препътувам по сухо39. Засега се приготовлявам за пътя. Около края на тая седмица ще пристигна40. С поздрав към всички ви. Ваш: П. К. Дънов -----------------------------
към текста >>

39 Пътуването по сухо е през Стара планина и р.
Около края на тая седмица ще пристигна40. С поздрав към всички ви. Ваш: П. К. Дънов ----------------------------- 39 Пътуването по сухо е през Стара планина и р. Камчия, която по това време е преляла. П. Дънов е заедно с Тодор И. Бъчваров, който го следва по време на цялата обиколка до София. В утринното слово,държано на 30 май 1943 г., и в още редица свои беседи П. Дънов разказва следната случка от това време: „Преди години, когато идвах от Варна за пръв път в София – дотогава не бях идвал в София, –тръгваме с един приятел, Бъчваров, издател на сп.
към текста >>

Дънов разказва следната случка от това време: „Преди години, когато идвах от Варна за пръв път в София – дотогава не бях идвал в София, –тръгваме с един приятел, Бъчваров, издател на сп.
39 Пътуването по сухо е през Стара планина и р. Камчия, която по това време е преляла. П. Дънов е заедно с Тодор И. Бъчваров, който го следва по време на цялата обиколка до София. В утринното слово,държано на 30 май 1943 г., и в още редица свои беседи П. Дънов разказва следната случка от това време: „Преди години, когато идвах от Варна за пръв път в София – дотогава не бях идвал в София, –тръгваме с един приятел, Бъчваров, издател на сп. „Родина“, много практичен, духовит, съобразителен, разговорчив човек, който разбираше много добре интересите си. Пътуваме пеша през Стара планина за Бургас. Приятелят ми си взел велосипед със себе си и го кара бавно, а аз нося едно малко куфарче, ръчна чанта. По едно време заваля проливен дъжд и всичко се покри с вода. Пътят стана кален и Бъчваров нарами своето колело на гръб.
към текста >>

Пътуваме пеша през Стара планина за Бургас.
Дънов е заедно с Тодор И. Бъчваров, който го следва по време на цялата обиколка до София. В утринното слово,държано на 30 май 1943 г., и в още редица свои беседи П. Дънов разказва следната случка от това време: „Преди години, когато идвах от Варна за пръв път в София – дотогава не бях идвал в София, –тръгваме с един приятел, Бъчваров, издател на сп. „Родина“, много практичен, духовит, съобразителен, разговорчив човек, който разбираше много добре интересите си. Пътуваме пеша през Стара планина за Бургас. Приятелят ми си взел велосипед със себе си и го кара бавно, а аз нося едно малко куфарче, ръчна чанта. По едно време заваля проливен дъжд и всичко се покри с вода. Пътят стана кален и Бъчваров нарами своето колело на гръб. Стигаме до р. Камчия. Тя така придошла, целия път заляла, не се вижда мостът, до четири-пет километра цялото пространство залято.
към текста >>

Пътят стана кален и Бъчваров нарами своето колело на гръб.
Дънов разказва следната случка от това време: „Преди години, когато идвах от Варна за пръв път в София – дотогава не бях идвал в София, –тръгваме с един приятел, Бъчваров, издател на сп. „Родина“, много практичен, духовит, съобразителен, разговорчив човек, който разбираше много добре интересите си. Пътуваме пеша през Стара планина за Бургас. Приятелят ми си взел велосипед със себе си и го кара бавно, а аз нося едно малко куфарче, ръчна чанта. По едно време заваля проливен дъжд и всичко се покри с вода. Пътят стана кален и Бъчваров нарами своето колело на гръб. Стигаме до р. Камчия. Тя така придошла, целия път заляла, не се вижда мостът, до четири-пет километра цялото пространство залято. Той казва: „Как ще минем,трябва да се спрем“. 3а да преминем реката, трябва да се събуем боси ида нагазим до колене във водата. Казва: „Не можем да минем, трябва да намерим някой да ни прекара, половин метър е водата над пътя, неможе да минем, ще се издавим...“ „Ще минем – рекох – по водата“.
към текста >>

Тя така придошла, целия път заляла, не се вижда мостът, до четири-пет километра цялото пространство залято.
Пътуваме пеша през Стара планина за Бургас. Приятелят ми си взел велосипед със себе си и го кара бавно, а аз нося едно малко куфарче, ръчна чанта. По едно време заваля проливен дъжд и всичко се покри с вода. Пътят стана кален и Бъчваров нарами своето колело на гръб. Стигаме до р. Камчия. Тя така придошла, целия път заляла, не се вижда мостът, до четири-пет километра цялото пространство залято. Той казва: „Как ще минем,трябва да се спрем“. 3а да преминем реката, трябва да се събуем боси ида нагазим до колене във водата. Казва: „Не можем да минем, трябва да намерим някой да ни прекара, половин метър е водата над пътя, неможе да минем, ще се издавим...“ „Ще минем – рекох – по водата“. По едно време виждаме наблизо едно ханче, спряхме там. Кръчмарят,който е и бакалин едновременно, ни казва: „Трябва да се върнете, по никой начин не може да минете реката“.
към текста >>

Казва: „Не можем да минем, трябва да намерим някой да ни прекара, половин метър е водата над пътя, неможе да минем, ще се издавим...“ „Ще минем – рекох – по водата“.
Пътят стана кален и Бъчваров нарами своето колело на гръб. Стигаме до р. Камчия. Тя така придошла, целия път заляла, не се вижда мостът, до четири-пет километра цялото пространство залято. Той казва: „Как ще минем,трябва да се спрем“. 3а да преминем реката, трябва да се събуем боси ида нагазим до колене във водата. Казва: „Не можем да минем, трябва да намерим някой да ни прекара, половин метър е водата над пътя, неможе да минем, ще се издавим...“ „Ще минем – рекох – по водата“. По едно време виждаме наблизо едно ханче, спряхме там. Кръчмарят,който е и бакалин едновременно, ни казва: „Трябва да се върнете, по никой начин не може да минете реката“. А пък ние трябва да вървим,не може да останем. В това време се задава един българин с хубава каруца, пъстра – спретнат човек с дебели вежди, поглежда така, като харамия. Ханджията ни казва: „Ето, отгоре иде един колар, който може да ви помогне.
към текста >>

Както виждаш, пътят ни е през реката, а водата е много придошла“.
Страх ме е“. Казва ми: „Ти не може ли да му кажеш нещо? Той гледа така...“. Аз искам да опитам дали работи законът у този българин.Приближавам се и като му срещнах погледа, съзирам в него една хубава мисъл. Казвам му в ума си: „Прояви доброто, което е в тебе“.Намерих едно хубаво чувство и една хубава постъпка и тогава му казвам: „Приятелю, би ли ни направил една малка услуга? Както виждаш, пътят ни е през реката, а водата е много придошла“. Той ме гледа. Казвам: „Този наш приятел има един велосипед, моля да го вземеш на каруцата, тъй като ние можем да минем през реката, но колелото не можем да носим. Ти ще вървиш с каруцата напред, ние ще изуем обущата си и ще запретнем крачолите си. Ти само ще ни показваш пътя“. Забелязах една малка усмивка на лицето му.
към текста >>

Ти само ще ни показваш пътя“.
Казвам му в ума си: „Прояви доброто, което е в тебе“.Намерих едно хубаво чувство и една хубава постъпка и тогава му казвам: „Приятелю, би ли ни направил една малка услуга? Както виждаш, пътят ни е през реката, а водата е много придошла“. Той ме гледа. Казвам: „Този наш приятел има един велосипед, моля да го вземеш на каруцата, тъй като ние можем да минем през реката, но колелото не можем да носим. Ти ще вървиш с каруцата напред, ние ще изуем обущата си и ще запретнем крачолите си. Ти само ще ни показваш пътя“. Забелязах една малка усмивка на лицето му. Погледна ме изпитателно. Казва: „Може, човещина е това. На драго сърце ще ви услужа. Турете велосипеда на колата ми.
към текста >>

По някой път хората може да ви мислят,че сте лош човек, но да се крие нещо много хубаво във вас, което никой друг не може да направи.
Така оставаме на неговото разположение.Той като полковник заповядва, върви напред, а ние –подир него, като редови. „Аз съм от новите полковници, ще се качите на колата ми.“Турихме колелото на каруцата, оставих Бъчваров да седне до него да си приказват, а аз седнах отзад. И така той ни прекара. Кръчмарят като видя, че този селянин е готов да ни услужи, си прехапа устните. Този човек се е родил добър, но не може да го прояви, другите го считат за лош, без да е лош. По някой път хората може да ви мислят,че сте лош човек, но да се крие нещо много хубаво във вас, което никой друг не може да направи. След това, като минахме реката,коларят ни покани да отидем при него вечерта и там пренощувахме.Този, проклетият човек, ни гощава, направи ни баница, разговаряхме се до късно. Бъчваров го абонира за списанието „Родина“. Сутринта рано ни изпрати близо 4 километра от селото. Каза ни: „Моля, минете и друг път, хора сме. За нас е хубаво да минат хора, да ни просвещават“.
към текста >>

Каза ни: „Моля, минете и друг път, хора сме.
Този човек се е родил добър, но не може да го прояви, другите го считат за лош, без да е лош. По някой път хората може да ви мислят,че сте лош човек, но да се крие нещо много хубаво във вас, което никой друг не може да направи. След това, като минахме реката,коларят ни покани да отидем при него вечерта и там пренощувахме.Този, проклетият човек, ни гощава, направи ни баница, разговаряхме се до късно. Бъчваров го абонира за списанието „Родина“. Сутринта рано ни изпрати близо 4 километра от селото. Каза ни: „Моля, минете и друг път, хора сме. За нас е хубаво да минат хора, да ни просвещават“. Аз като го погледнах, виждам един венерин тип, човек на любовта. Но няма кой да го бутне. На захарта трябва малко водица,за да се стопи“. В съборна беседа, държана на 3 септември 1933 г. П.
към текста >>

Дънов разказва друг епизод от същото пътуване през лятото на 1901 г.:„Преди години пътувахме пеш с един мой познат [Бъчваров], краен песимист, от Варна до София.
За нас е хубаво да минат хора, да ни просвещават“. Аз като го погледнах, виждам един венерин тип, човек на любовта. Но няма кой да го бутне. На захарта трябва малко водица,за да се стопи“. В съборна беседа, държана на 3 септември 1933 г. П. Дънов разказва друг епизод от същото пътуване през лятото на 1901 г.:„Преди години пътувахме пеш с един мой познат [Бъчваров], краен песимист, от Варна до София. Той имаше много изопачени възгледи за българите, особено за офицерите, и казваше, че не е срещнал в живота си офицер, който може да направи някому добро. Аз го слушах, но нищо не му възразявах. Ние минахме през Камчия и в 12 ч. вечерта стигнахме в Месемврия [Несебър]. Казвам му: „Тази вечер ще отидем при постовия офицер.“ „Как така?
към текста >>

Сутринта се приготвихме за път.Младият офицер излезе с нас да ни изпрати.
Шегувате ли се с мене? Там веднага ще ни арестуват...“ „Нищо, ще се опитаме“. Отидохме до поста,похлопахме на вратата и веднага един млад офицер излезе и любезно ни покани да влезем. Запита ни откъде идваме и така влязохме в разговор с него цели два часа. След това ни предложи чай, ядене и ни задържа да нощуваме при него. Сутринта се приготвихме за път.Младият офицер излезе с нас да ни изпрати. Придружи ни на един километър разстояние вън от града. Тогава моят приятел се обърна към мене и каза: „Има добри хора и между офицерите“. Казвам: има добри хора навсякъде по света, но трябва да се намерите в 12 ч. през нощта при този млад офицер, за да се уверите в това“ 40 Това писмо е писано в сряда, 25.07.1901 г., а П.
към текста >>

66. №61 (Петър Дънов) [отворена карта]

Тук ще се бавя няколко дена и ще продължа пътя по-нататък.
Л. Б. Киров, Надявям се писмото ми да Ви завари духом бодри. Ний42 пристигнахме в Ямбол благополучно и всичко се устрои добре. Благодарни сме за благата ръка, която ни ръководи и устройва всичко за добро. На 14-и того тръгнах за Сливен, гдето пристигнах същия ден. Тук ще се бавя няколко дена и ще продължа пътя по-нататък. Поздрави Тодор, Мелкон и господин Колесников43. Ваш верен: П. К. Дънов Поздрави и госпожа си и дядо си. --------------------------------------------------
към текста >>

41 Това писмо се публикува за първи път.
Поздрави Тодор, Мелкон и господин Колесников43. Ваш верен: П. К. Дънов Поздрави и госпожа си и дядо си. -------------------------------------------------- 41 Това писмо се публикува за първи път. 42 Спътник на П. Дънов през целия път от Варна до София е Тодор И. Бъчваров. Вж. бел. №39. 43 Иван Павлович Колесников (24.7.1860-1917), роден в гр. Херсон (дн.Украйна) в еврейско семейство, приело православното християнство.Учи в православна духовна семинария и е под влиянието на революционни идеи.
към текста >>

42 Спътник на П.
Ваш верен: П. К. Дънов Поздрави и госпожа си и дядо си. -------------------------------------------------- 41 Това писмо се публикува за първи път. 42 Спътник на П. Дънов през целия път от Варна до София е Тодор И. Бъчваров. Вж. бел. №39. 43 Иван Павлович Колесников (24.7.1860-1917), роден в гр. Херсон (дн.Украйна) в еврейско семейство, приело православното християнство.Учи в православна духовна семинария и е под влиянието на революционни идеи. Преломният момент в живота му настъпва след среща с баптисти в Одеса.
към текста >>

Дънов през целия път от Варна до София е Тодор И.
К. Дънов Поздрави и госпожа си и дядо си. -------------------------------------------------- 41 Това писмо се публикува за първи път. 42 Спътник на П. Дънов през целия път от Варна до София е Тодор И. Бъчваров. Вж. бел. №39. 43 Иван Павлович Колесников (24.7.1860-1917), роден в гр. Херсон (дн.Украйна) в еврейско семейство, приело православното християнство.Учи в православна духовна семинария и е под влиянието на революционни идеи. Преломният момент в живота му настъпва след среща с баптисти в Одеса. Приема Господа като свой Спасител и става член на баптистката общност.
към текста >>

и после няколко години в Пловдив, до отпътуването му от страната през 1906 г.) и накрая в Скрантън (Пенсилвания, САЩ).
Преломният момент в живота му настъпва след среща с баптисти в Одеса. Приема Господа като свой Спасител и става член на баптистката общност. Той е евангелски проповедник и християнски поет. Многократно е арестуван от руските власти за проповядване на баптистката вяра. Емигрира в Румъния, след това в България (Хасково – 1896 г. и после няколко години в Пловдив, до отпътуването му от страната през 1906 г.) и накрая в Скрантън (Пенсилвания, САЩ). През 1908 г. заминава за Канада и се заселва в Торонто. Навсякъде, откъдето минава, Колесников проповядва баптистката вяра. Основава и е пръв редактор на първия славянски баптистки вестник в Канада „Добър приятел“, който през 1909 г.получава ново наименование – „Свидетел на правдата“. Издава също така сборници с християнски химни на украински и на руски език.
към текста >>

след тежко заболяване завършва земния си път в Канада.
Навсякъде, откъдето минава, Колесников проповядва баптистката вяра. Основава и е пръв редактор на първия славянски баптистки вестник в Канада „Добър приятел“, който през 1909 г.получава ново наименование – „Свидетел на правдата“. Издава също така сборници с християнски химни на украински и на руски език. Той е секретар на американското подразделение на всеобщия съюз на руските евангелисти. На 9 март 1917 г. след тежко заболяване завършва земния си път в Канада. Съпругата му се казва Мария. Има двама сина – Петър и Павел, и дъщеря Анастасия. През лятото на 1901 г. Колесников е в Бургас. Когато П.
към текста >>

67. №67 (Петър Дънов) [отворена карта]

Всичко е приготвено и ние трябва ден след ден да приемаме това, което нашият Небесен Баща благоволява да ни дава.
"Просете - казва Господ - и ще ви се даде, търсете и ще намерите." [Мат. 7:7] Всичко съдейства за наше добро. Ще ви се окаже помощ. Не се смущавайте духом. Има неща по-добри, които се готвят за нашия духовен живот. Всичко е приготвено и ние трябва ден след ден да приемаме това, което нашият Небесен Баща благоволява да ни дава. Пазете вътрешното спокойствие на духа си. Благодарете за всичко. Уповайте твърдо, вярвайте непоколебимо, любете постоянно, дръжте се с крепка ръка и готови бъдете за всичко. Така казва носителят на Божиите благости. Ще ви даде помощ и подкрепа.
към текста >>

61 Това писмо се публикува за първи път.
Ще ви даде помощ и подкрепа. П. К. Д. Поздрави бр. Тод[ор], Мелкон, Никол[ай]. ----------------------- 61 Това писмо се публикува за първи път.
към текста >>

68. №60 (Пеню Киров)

Сестрата е една от редките помежду ни, защото Господ благоволява чрез Духа си в нея.
При това, ако имаме и проповедник, още по-голяма надежда има. Духовете са някак по-раздвижени. Ще моля да помислиш, да попиташ и ни явиш тази година къде ще имаме събор. Съборът тази година изглежда ще бъде за нас от голяма важност, защото може би ще дойдат братята и сестрата от Хасково. Тези хора са много заинтересовани и постоянно изискват от мен духовна храна. Сестрата е една от редките помежду ни, защото Господ благоволява чрез Духа си в нея. Тя има такива съобщения на глас, щото аз вярвам, че в събора ни тя ще ни бъде за радост. Аз чувствам, че чудно нещо ще бъде този наш събор, когато изпълнени мнозина от св. Дух Божий почнат да хвалят и славят името Му. Едно засега е лошо, че по нямане достатъчно работа принуден съм да напусна колосвачеството. Аз бях Ви писал, че изкарвам около 60 лв.
към текста >>

на месец, но то не било вярно, защото като се извадят разноските за самата работа, едвам остават някой път по 20, някой път по 30-40 лв., а веднъж 14 лв.
Тя има такива съобщения на глас, щото аз вярвам, че в събора ни тя ще ни бъде за радост. Аз чувствам, че чудно нещо ще бъде този наш събор, когато изпълнени мнозина от св. Дух Божий почнат да хвалят и славят името Му. Едно засега е лошо, че по нямане достатъчно работа принуден съм да напусна колосвачеството. Аз бях Ви писал, че изкарвам около 60 лв. на месец, но то не било вярно, защото като се извадят разноските за самата работа, едвам остават някой път по 20, някой път по 30-40 лв., а веднъж 14 лв. Така щото притиснат от дома да внасям повече от силите си, принуден съм да напусна работата. Но какво да почна, брате мой, и аз не зная. Ние тука понякога се събираме и се поучаваме. Така оня ден имаше и вънкашни, и протестанти, нещо около 11 човека, и нещо от рода на училище. И тъй им се понрави и искат и те да съставят.
към текста >>

Виждам, брате, че Господ благославя делото си и Той благоволява помежду ни.
Но какво да почна, брате мой, и аз не зная. Ние тука понякога се събираме и се поучаваме. Така оня ден имаше и вънкашни, и протестанти, нещо около 11 човека, и нещо от рода на училище. И тъй им се понрави и искат и те да съставят. Също имаше и един запасен подполковник, някой си Обрешков69, сега почнал да се интересува, и той казва, че като си отиде във Варна, и той ще устрои такъв ред за изучавание на словото. Виждам, брате, че Господ благославя делото си и Той благоволява помежду ни. Сега остава само ний да се насърчаваме един друг. Понякога тежки, изпитанията дохождат, но Отец нека бъде милостив. Сега, като те поздравляваме всичкома, ще очакваме за твоето радостно писмо. С искрен и сърдечен поздрав. Твой верен в Господа: Пеню
към текста >>

Сега, като те поздравляваме всичкома, ще очакваме за твоето радостно писмо.
И тъй им се понрави и искат и те да съставят. Също имаше и един запасен подполковник, някой си Обрешков69, сега почнал да се интересува, и той казва, че като си отиде във Варна, и той ще устрои такъв ред за изучавание на словото. Виждам, брате, че Господ благославя делото си и Той благоволява помежду ни. Сега остава само ний да се насърчаваме един друг. Понякога тежки, изпитанията дохождат, но Отец нека бъде милостив. Сега, като те поздравляваме всичкома, ще очакваме за твоето радостно писмо. С искрен и сърдечен поздрав. Твой верен в Господа: Пеню Отворената карта от 26-и март получих днес, 29-и того. Същий _________________________
към текста >>

Според думите на самия Бъчваров той „за първи път се среща с П.
Списанието спира да излиза по време на войните. Следва неуспешен опит за възстановяването му през 1927 г. от негови съмишленици, но излизат само четири броя. Редакцията му се намира на ул. „Опълченска“ №67 (69), срещу дома на сем. Гумнерови. Според думите на самия Бъчваров той „за първи път се среща с П. Дънов през 1900 г. във Варна“. Двамата заедно правят обиколка на България през 1901 г., като започват от Варна, минават през Несебър, Бургас, Ямбол, Сливен, Нова Загора, Стара Загора, Казанлък, Калофер, Карлово, Хисарските бани, Пловдив, Пазарджик и София (вж. бел. №39 и №55). От този момент до 1905 г.
към текста >>

След като децата на последния се разболяват, П.
Двамата заедно правят обиколка на България през 1901 г., като започват от Варна, минават през Несебър, Бургас, Ямбол, Сливен, Нова Загора, Стара Загора, Казанлък, Калофер, Карлово, Хисарските бани, Пловдив, Пазарджик и София (вж. бел. №39 и №55). От този момент до 1905 г. винаги, когато ходи в София, П. Дънов отсяда в къщата на Т. Бъчваров. След като децата на последния се разболяват, П. Дънов се премества в къщата на Петко и Гина Гумнерови. 67 Янаки Димитров Арнаудов е родом от село Градец, Котленско. Плете чорапи на машина. Живее в Бургас с цялото си семейство. Спорна личност в средите на бургаската общност.
към текста >>

69. №79 (Петър Дънов)

Ще опитате Божиите пътища и ще познаете, че така, както Бог съизволява и урежда работите, за Вази са най-добре.
Люб. бр. Киров, Писмото Ви получих. Аз зная положението Ви и вътрешната Ви нужда. Укрепявайте се Духом. Ако Ви се тури товара на гърба сега, не можете го понесе, а Господ знае това. Ще опитате Божиите пътища и ще познаете, че така, както Бог съизволява и урежда работите, за Вази са най-добре. Уяквай и кога дойде времето, да няма ни най- малкото колебание или двоумение. „Не чрез сила, не чрез крепост - казва Господ, - но чрез Духа Ми." Кой е онзи, който почва да гради къща, който няма да седне първом да пресметне дали ще му достигне всичко, кога почне да я гради? Молете се усърдно за делото Божие. Съдействайте кога Господ работи. В Сливен има признаци на духовно съживление.
към текста >>

Аз просто славя Господа за Неговите чудни пътища, за Неговата милост.
При това да не употребяват месо. На мен ми разправяше една стара сестра, че и се явил Христос, завел я в един гроб и и казал: „Окъпи се тука и тогава ще те приема". Да, тука [в]се прости думи, но съдържателни. Да. Да се освободим от плътските връзки, ето потребата. И знаете ли каква благост и доброта дишаше от душата . Аз просто славя Господа за Неговите чудни пътища, за Неговата милост. Ето, това движение Духът Господен върши. Пак Ви казвам, молете се. Жетвата е голяма, работниците - малко. Вслушвайте се дълбоко какво говори вътрешният глас. Движението иде от долу на горе.
към текста >>

70. № 67 (Пеню Киров)

Това събрание правиха по такъв начин 2 пъти.
Ходил напоследък и сам Пачеджиев и му казал: „Ти се скиташ в едно море развълнувано; или Вий елате да работите с нас, или ний да дойдем“, и още колко опити. Най-после съставят по измамлив начин събрание в такъв смисъл, че който признава себе си за евангелист или симпатизира на евангелистите, да дойде в г. Тънкови. По такъв начин отиват и наши някои приятели. Там като попели, поповдигнали духовете им с някои и други разкази, станал Пачеджиев и им казал, че който е християнин, да си дигне ръката, и после, който иска Царството Небесно, пак да си дигне ръката. Тогава се обяснява защо ставало това и им се поднася да запишат по една сума на един лист, която ще изплащат в срок [от] 5 години – за да купят църквата им. Това събрание правиха по такъв начин 2 пъти. Аз предупредих нашите приятели, че те има къде да помогнат по-рано. Тъй че, ако имат повече, тогава навсякъде да помогнат. Но те, както се заключава от думите им, от себелюбие, от срам от присъстващите, записали за по 5 години да внасят известна сума. Аз им казвам: аз не съм против това им благородно дело на протестантите, но против този низък, измамлив начин, с който [са] си послужили. Те можеха от амвона да направят това.
към текста >>

При горните причини е една и таз, че не благоволяват да се събираме и като напред.
Тъй че, ако имат повече, тогава навсякъде да помогнат. Но те, както се заключава от думите им, от себелюбие, от срам от присъстващите, записали за по 5 години да внасят известна сума. Аз им казвам: аз не съм против това им благородно дело на протестантите, но против този низък, измамлив начин, с който [са] си послужили. Те можеха от амвона да направят това. А на приятелите казвам, че „вие още това, което имате да дължите на Бога, не сте издължили“, за което им прочетох Исайя, 44. При горните причини е една и таз, че не благоволяват да се събираме и като напред. Един ако намеря, двама няма. Това е трудно. Аз имах съобщение от Господа, че те, някои си, са и против мен. За което като им съобщих, изобличиха се и не можаха да скрият. И вчера в нашето събрание заявих, че аз не ще мога да ги считам членове на нашата дружинка за в бъдеще, дотогаз, докато Господ не ми даде да ги приемам за такива.
към текста >>

71. №89 (Петър Дънов)

Много пъти се случва в нашия живот, че по някои несъзнателни погрешки ние считаме действието на нашата воля за Божия и от това се пораждат изкушения и неприятности.
Уповавайте повече на Бога. Нему възлагайте да оправи всичко. Всяка душа изисква особени условия да се развива. Надявам се, ще съумеете да се възползвате от опитността, която Ви се дава повседневно. Виждам, Вие още не сте схванали добре в що седи изпълнението на Божия Закон. Много пъти се случва в нашия живот, че по някои несъзнателни погрешки ние считаме действието на нашата воля за Божия и от това се пораждат изкушения и неприятности. С вашите раздори помежду ви давате място на Лукавия да ми причинява вреди и ставате всинца вие причина да се спъва делото, което Господ ни е възложил Отгоре111. Не че аз нямам сила да отхвърля от себе си тия лоши влияния, но ви щадя. Кажи на всички приятели да се посвестят, другояче е вредно както за вашето духовно благо, така и за вашето веществено и телесно. Да не изкушавате Господа с поведението си. Вие сте всички свободни.
към текста >>

Съжалявам, че вие, без да искате и без да съзнавате, че като се спорите и състезавате един с друг, [на] мене вредите повече.
И всякой настоява на своето. Какво казва 13 гл. от I Кор.? Ами 5 гл. от Матея? Съжалявам, че вие, без да искате и без да съзнавате, че като се спорите и състезавате един с друг, [на] мене вредите повече. Но няма нищо. Аз ще понеса и това. Най-после Господ ще ви изправи, ще ви свести, ще ви утеши, ще ви благослови. Разсъдете и помежду себе си кое е право да се върши. Успехът ви зависи на всички от горе.
към текста >>

При това му дадох всичките упътвания.
Казвам ви това, което Господ иска от вази. Поздрави всички приятели. „Очистете се - казва Господ - и се приближете, за да ви благословя във всичко." Да не стават разногласия. Ще ви помоля да ми направите една малка услуга. Преди Великден още от Видин писах на г-н Николай [Велчев] и му пратих едно клише и една френологическа карта112 , като му казах да ми напечата 600 екземпляра. При това му дадох всичките упътвания. Моля, идете при него и попитайте дали ги е напечатал, или не. И ако ги е напечатал, земете 100 (сто) карти и ми ги пратете веднага с пощата в Плевен. Аз става [как] му пиша две отворени писма, но нямам още отговор. Адресът ми е Пост Рестант - нищо друго. Мен ме познават тук, в пощата.
към текста >>

Дънов представлява таблица, в която се нанасят измерванията на главата, лицето, тялото и ръцете на дадената личност.
Ще си навлече иго на врата без време. Кога му дойде времето, то Господ ще промисли тия все важни работи. ----------------------------------------- 111 Подчертаните пасажи в писмото са от П. Киров. 112 Френологическата карта на П. Дънов представлява таблица, в която се нанасят измерванията на главата, лицето, тялото и ръцете на дадената личност. От измерванията се вадят заключения за способностите и характера на човека. 113 Христо В. Велчев 114 Да се отпускат от десятъка месечно по 8 лева за оживялото дете-близнак на починалата им наскоро сестра, което Пеню Киров и брат му поели задължение да отгледат. П. Киров и Ерифили продължават помощта си и към останалите сирачета, като осиновяват едно от тях,чието име е Стойка Пенева Кирова. Тя е родена през май 1896 г.
към текста >>

72. №91 (Петър Дънов)

Но размишлявайте кому е по-добре да се слугува!
Има заблуждения помеждината ви. Разбирам работата добре. Не ви съдя. Зная, че сте человеци, а не ангели. Зная, че имате свои си мъчнотии, скърби, разочарования, съмнения, незадоволства, подхлъзвания и измамвания. Но размишлявайте кому е по-добре да се слугува! Бог е в света. Той действа вътре в нас, интересува се от нашия живот, взема участие в дреболиите на живота ни, изправя погрешките ни, наказва всички за поправка, говори постоянно, упътва всички в добрия път, дълготърпи с погрешките, чака да му дадат очаквания плод, поне лихвата на таланта [Мат. 25:14-30]. А как мислите сега! Не туряйте вашите планове и мисли за Божии. Приемайте пътя тъй, както Господ го устройва и отваря.
към текста >>

Той действа вътре в нас, интересува се от нашия живот, взема участие в дреболиите на живота ни, изправя погрешките ни, наказва всички за поправка, говори постоянно, упътва всички в добрия път, дълготърпи с погрешките, чака да му дадат очаквания плод, поне лихвата на таланта [Мат. 25:14-30].
Не ви съдя. Зная, че сте человеци, а не ангели. Зная, че имате свои си мъчнотии, скърби, разочарования, съмнения, незадоволства, подхлъзвания и измамвания. Но размишлявайте кому е по-добре да се слугува! Бог е в света. Той действа вътре в нас, интересува се от нашия живот, взема участие в дреболиите на живота ни, изправя погрешките ни, наказва всички за поправка, говори постоянно, упътва всички в добрия път, дълготърпи с погрешките, чака да му дадат очаквания плод, поне лихвата на таланта [Мат. 25:14-30]. А как мислите сега! Не туряйте вашите планове и мисли за Божии. Приемайте пътя тъй, както Господ го устройва и отваря. Пиши ми д-р Миркович в Бургас ли е? Ако е там, поздрави го нарочно от мен.
към текста >>

Приемайте пътя тъй, както Господ го устройва и отваря.
Но размишлявайте кому е по-добре да се слугува! Бог е в света. Той действа вътре в нас, интересува се от нашия живот, взема участие в дреболиите на живота ни, изправя погрешките ни, наказва всички за поправка, говори постоянно, упътва всички в добрия път, дълготърпи с погрешките, чака да му дадат очаквания плод, поне лихвата на таланта [Мат. 25:14-30]. А как мислите сега! Не туряйте вашите планове и мисли за Божии. Приемайте пътя тъй, както Господ го устройва и отваря. Пиши ми д-р Миркович в Бургас ли е? Ако е там, поздрави го нарочно от мен. Кажи му, че съм приел неговите 9 вестника. Колкото за моето идване, надали ще мога да дойда тази година120. С искрен поздрав: П.
към текста >>

73. №74 (Пеню Киров)

Понеже бях измокрен до кокал, хвана ме ревматизъм в краката и от дългия път из камънаците принудих се да си хвана талига да ме занесе в Айтос, но още не изминахме [и] 100 метра, ето, че се скъсал един от каишите (яновете), и конете отидоха на бяг.
[до] гр. Варна Любез. ми бр. Дънов, Аз пристигнах в този град на 26-и и снощи се срещнахме с г-н Голов122 в дома му, където имаше някои съобщения. От него се известих, че сте си били във Варна, затова бързам да Ви пиша, докато имам време да постоя тук. С отделянето ми от вас123 аз минах Балкана, където ме валя силен дъжд и към село Дъскотна124 прекарах едно премеждие. Понеже бях измокрен до кокал, хвана ме ревматизъм в краката и от дългия път из камънаците принудих се да си хвана талига да ме занесе в Айтос, но още не изминахме [и] 100 метра, ето, че се скъсал един от каишите (яновете), и конете отидоха на бяг. Турчинът талигар изхвръкна като птичка от талигата още изначало, но аз докато разбера, не остана време и да мисля и конете – тук и там, докато най-после през един мост и малко на косъм остана да се катурне талигата, аз и конете и всичко да стане на парчета. В Айтос пристигнахме много късно. На третия ден тръгнах за Карнобат, но с трена пристигна и жена ми. Отидохме с нея в Карнобат и прекарахме 3-4 дни. Даде Бог, че тя остана съгласна и я изпратих за Бургас, а аз на утрото заминах за Ямбол.
към текста >>

В цялата седмица това беше и през трите пъти на деня.
На третия ден тръгнах за Карнобат, но с трена пристигна и жена ми. Отидохме с нея в Карнобат и прекарахме 3-4 дни. Даде Бог, че тя остана съгласна и я изпратих за Бургас, а аз на утрото заминах за Ямбол. В Ямбол стоях около седмица време и на онова, на което ме научи, турих в изпълнение125. Мисълта ми беше: „Да бъде Твоята Воля, както на небето, тъй и на земята и върху мене, твоя нищожен раб“. В цялата седмица това беше и през трите пъти на деня. На третия ден гледам в сън три големи змии, двете увити около пояса ми, а едната от издалеко ги следва. Казвам си: да има някой да ми даде един нож – и трите ще ги избия. На другата нощ гледам – една змия стои в една крепост, но толкова голяма беше, имаше дължина около няколко километра и черно-зелен цвят. А пък аз съм се качил на един Исусов трен, най-накрая, на последния вагон. Тя щом усети, че аз избягвам, издигна се на една голяма височина, но тъй гордо, че мога да кажа, че такава голяма гордост [за] първи път виждам, и засука да ме хване, но не можа.
към текста >>

Тя щом усети, че аз избягвам, издигна се на една голяма височина, но тъй гордо, че мога да кажа, че такава голяма гордост [за] първи път виждам, и засука да ме хване, но не можа.
В цялата седмица това беше и през трите пъти на деня. На третия ден гледам в сън три големи змии, двете увити около пояса ми, а едната от издалеко ги следва. Казвам си: да има някой да ми даде един нож – и трите ще ги избия. На другата нощ гледам – една змия стои в една крепост, но толкова голяма беше, имаше дължина около няколко километра и черно-зелен цвят. А пък аз съм се качил на един Исусов трен, най-накрая, на последния вагон. Тя щом усети, че аз избягвам, издигна се на една голяма височина, но тъй гордо, че мога да кажа, че такава голяма гордост [за] първи път виждам, и засука да ме хване, но не можа. Втори път засука, също не можа. На третия път засука и малко остана да ме хване от мястото ми. Но Исус подкара по-бърже трена и тя не можа да ме хване. Като се простираше да ме хване, толкова замах правеше, че до три километра място заграбваше. После изкарах и другите две седмици и тъй прекарах това.
към текста >>

Втори път засука, също не можа.
На третия ден гледам в сън три големи змии, двете увити около пояса ми, а едната от издалеко ги следва. Казвам си: да има някой да ми даде един нож – и трите ще ги избия. На другата нощ гледам – една змия стои в една крепост, но толкова голяма беше, имаше дължина около няколко километра и черно-зелен цвят. А пък аз съм се качил на един Исусов трен, най-накрая, на последния вагон. Тя щом усети, че аз избягвам, издигна се на една голяма височина, но тъй гордо, че мога да кажа, че такава голяма гордост [за] първи път виждам, и засука да ме хване, но не можа. Втори път засука, също не можа. На третия път засука и малко остана да ме хване от мястото ми. Но Исус подкара по-бърже трена и тя не можа да ме хване. Като се простираше да ме хване, толкова замах правеше, че до три километра място заграбваше. После изкарах и другите две седмици и тъй прекарах това. От Ямбол надолу към юг проповядвах на 6-7 места, също и в Къзъл агач126.
към текста >>

На третия път засука и малко остана да ме хване от мястото ми.
Казвам си: да има някой да ми даде един нож – и трите ще ги избия. На другата нощ гледам – една змия стои в една крепост, но толкова голяма беше, имаше дължина около няколко километра и черно-зелен цвят. А пък аз съм се качил на един Исусов трен, най-накрая, на последния вагон. Тя щом усети, че аз избягвам, издигна се на една голяма височина, но тъй гордо, че мога да кажа, че такава голяма гордост [за] първи път виждам, и засука да ме хване, но не можа. Втори път засука, също не можа. На третия път засука и малко остана да ме хване от мястото ми. Но Исус подкара по-бърже трена и тя не можа да ме хване. Като се простираше да ме хване, толкова замах правеше, че до три километра място заграбваше. После изкарах и другите две седмици и тъй прекарах това. От Ямбол надолу към юг проповядвах на 6-7 места, също и в Къзъл агач126. Оттам минах в Кавакли127, Харманли, Узунджово128, Хасково, Борисовград129, Станимака130, Пловдив, Брезово, Казанлък, Шипка, Габрово, Дряново, Севлиево, Троян, Тетевен, Етрополе и София.
към текста >>

Голов пътува често из страната във връзка с издателската си работа.
Голов привлича за стенограф на неделните беседи проф. Тодор Гълъбов, началник на Стенографското бюро при Народното събрание. Така излизат първите серии на „Сила и живот“, които по инициатива на Д. Голов се отпечатват в Царската придворна печатница. Той поема също литографирането на Антиминса и Пентаграма (1911), както и отпечатването на „Завета на цветните лъчи“ през 1912 г. Голов пътува често из страната във връзка с издателската си работа. Всяко пътуване той използва за срещи и разпространение на Учението. На него Учителя П. Дънов възлага много поръчения за провинцията, тъй като той е не само жива връзка с братята и сестрите, но и води обширна кореспонденция както с тях, така и с нови хора, интересуващи се от окултна литература. Множество последователи намират Учението чрез него. На Димитровден, имения му ден 8.11.1917 г. Д.
към текста >>

Всяко пътуване той използва за срещи и разпространение на Учението.
Тодор Гълъбов, началник на Стенографското бюро при Народното събрание. Така излизат първите серии на „Сила и живот“, които по инициатива на Д. Голов се отпечатват в Царската придворна печатница. Той поема също литографирането на Антиминса и Пентаграма (1911), както и отпечатването на „Завета на цветните лъчи“ през 1912 г. Голов пътува често из страната във връзка с издателската си работа. Всяко пътуване той използва за срещи и разпространение на Учението. На него Учителя П. Дънов възлага много поръчения за провинцията, тъй като той е не само жива връзка с братята и сестрите, но и води обширна кореспонденция както с тях, така и с нови хора, интересуващи се от окултна литература. Множество последователи намират Учението чрез него. На Димитровден, имения му ден 8.11.1917 г. Д. Голов има много гости, измежду които ген. В.
към текста >>

Желява. Вж. бел. №160.
Начало – 7 часа вечерта. Вход – свободен за всички, и от двата пола. От група учители. Гр. Етрополе, 24 октомври 1903 г. (петък)“. 132 Може да е с . Желява. Вж. бел. №160. 133 Не е известно кой е този човек. По-нататък името на бай Филип не се споменава. 134 Мелкон посещава курс по кроячество, за което ще стане дума по- нататък. Източник: Епистоларни диалози - част ІІ (1898–1900г.)
към текста >>

74. №93 (Петър Дънов)

Аз се намирах на път за Разград, гдето престоях осем деня, и оттам заминах за Силистра.
№93 (Петър Дънов) Русе, 5 януарий 1904 г. Люб. бр. Киров, Писмото Ви [от] 29 окт[омврий], изпратено до Варна, не ме завари. Аз се намирах на път за Разград, гдето престоях осем деня, и оттам заминах за Силистра. Писмото Ви ме намери по-късно. Аз писах на Бъчваров да Ви съобщи, че ще Ви пиша, кога пристигнете в Сливен, понеже така ми беше казано. Вярвам да сте преминали добре и Господ, нашият добър приятел и ръководител, да Ви е укрепявал и уякчавал постоянно. Това аз зная, защото ми беше казано, че ще пристигнете благополучно и ще имате благословение Отгоре за утеха и насърчение. Господ приготовлява пътя и ще уреди всичко, за да действа за добро.
към текста >>

Господ приготовлява пътя и ще уреди всичко, за да действа за добро.
Аз се намирах на път за Разград, гдето престоях осем деня, и оттам заминах за Силистра. Писмото Ви ме намери по-късно. Аз писах на Бъчваров да Ви съобщи, че ще Ви пиша, кога пристигнете в Сливен, понеже така ми беше казано. Вярвам да сте преминали добре и Господ, нашият добър приятел и ръководител, да Ви е укрепявал и уякчавал постоянно. Това аз зная, защото ми беше казано, че ще пристигнете благополучно и ще имате благословение Отгоре за утеха и насърчение. Господ приготовлява пътя и ще уреди всичко, за да действа за добро. Имайте тихо упование. Поздравете всички наши приятели, познати на Господа, и Бог да ви пази всинца ви в Святото Си име. Второто упражнение136, което ще вземете, е следующето: ще седнете тъй, както в първото, към изток, с ръцете на коленете, и ще повдигнете дясната си ръка и ще запушите дясната си ноздра с правия пръст и ще почнете да поемате въздуха си през лявата, същевременно като броите до осем. После ще отпушите дясната си ноздра и ще сложите дясната си ръка на коляното, и ще повдигнете лявата, и с правия пръст ще запушите лявата ноздра и почнете полека да отпущате въздуха си, като броите пак до осем и повтаряте думата ЕЮМ [АУМ]137 и думите: "Дарството Ти да се възстанови помежду ни, Господи Святий". Това ще правиш три пъти на ден, сутрин, по обяд и вечер, по пет минути за всяко.
към текста >>

Второто упражнение136, което ще вземете, е следующето: ще седнете тъй, както в първото, към изток, с ръцете на коленете, и ще повдигнете дясната си ръка и ще запушите дясната си ноздра с правия пръст и ще почнете да поемате въздуха си през лявата, същевременно като броите до осем.
Вярвам да сте преминали добре и Господ, нашият добър приятел и ръководител, да Ви е укрепявал и уякчавал постоянно. Това аз зная, защото ми беше казано, че ще пристигнете благополучно и ще имате благословение Отгоре за утеха и насърчение. Господ приготовлява пътя и ще уреди всичко, за да действа за добро. Имайте тихо упование. Поздравете всички наши приятели, познати на Господа, и Бог да ви пази всинца ви в Святото Си име. Второто упражнение136, което ще вземете, е следующето: ще седнете тъй, както в първото, към изток, с ръцете на коленете, и ще повдигнете дясната си ръка и ще запушите дясната си ноздра с правия пръст и ще почнете да поемате въздуха си през лявата, същевременно като броите до осем. После ще отпушите дясната си ноздра и ще сложите дясната си ръка на коляното, и ще повдигнете лявата, и с правия пръст ще запушите лявата ноздра и почнете полека да отпущате въздуха си, като броите пак до осем и повтаряте думата ЕЮМ [АУМ]137 и думите: "Дарството Ти да се възстанови помежду ни, Господи Святий". Това ще правиш три пъти на ден, сутрин, по обяд и вечер, по пет минути за всяко. Аз ще се побавя още за няколко време тук. Ако се усещаш разположен, пиши ми как сте духом и как преминахте. Евтим Златев138 се сгоди преди няколко време.
към текста >>

После ще отпушите дясната си ноздра и ще сложите дясната си ръка на коляното, и ще повдигнете лявата, и с правия пръст ще запушите лявата ноздра и почнете полека да отпущате въздуха си, като броите пак до осем и повтаряте думата ЕЮМ [АУМ]137 и думите: "Дарството Ти да се възстанови помежду ни, Господи Святий".
Това аз зная, защото ми беше казано, че ще пристигнете благополучно и ще имате благословение Отгоре за утеха и насърчение. Господ приготовлява пътя и ще уреди всичко, за да действа за добро. Имайте тихо упование. Поздравете всички наши приятели, познати на Господа, и Бог да ви пази всинца ви в Святото Си име. Второто упражнение136, което ще вземете, е следующето: ще седнете тъй, както в първото, към изток, с ръцете на коленете, и ще повдигнете дясната си ръка и ще запушите дясната си ноздра с правия пръст и ще почнете да поемате въздуха си през лявата, същевременно като броите до осем. После ще отпушите дясната си ноздра и ще сложите дясната си ръка на коляното, и ще повдигнете лявата, и с правия пръст ще запушите лявата ноздра и почнете полека да отпущате въздуха си, като броите пак до осем и повтаряте думата ЕЮМ [АУМ]137 и думите: "Дарството Ти да се възстанови помежду ни, Господи Святий". Това ще правиш три пъти на ден, сутрин, по обяд и вечер, по пет минути за всяко. Аз ще се побавя още за няколко време тук. Ако се усещаш разположен, пиши ми как сте духом и как преминахте. Евтим Златев138 се сгоди преди няколко време. Кани и мен на годежа.
към текста >>

Това ще правиш три пъти на ден, сутрин, по обяд и вечер, по пет минути за всяко.
Господ приготовлява пътя и ще уреди всичко, за да действа за добро. Имайте тихо упование. Поздравете всички наши приятели, познати на Господа, и Бог да ви пази всинца ви в Святото Си име. Второто упражнение136, което ще вземете, е следующето: ще седнете тъй, както в първото, към изток, с ръцете на коленете, и ще повдигнете дясната си ръка и ще запушите дясната си ноздра с правия пръст и ще почнете да поемате въздуха си през лявата, същевременно като броите до осем. После ще отпушите дясната си ноздра и ще сложите дясната си ръка на коляното, и ще повдигнете лявата, и с правия пръст ще запушите лявата ноздра и почнете полека да отпущате въздуха си, като броите пак до осем и повтаряте думата ЕЮМ [АУМ]137 и думите: "Дарството Ти да се възстанови помежду ни, Господи Святий". Това ще правиш три пъти на ден, сутрин, по обяд и вечер, по пет минути за всяко. Аз ще се побавя още за няколко време тук. Ако се усещаш разположен, пиши ми как сте духом и как преминахте. Евтим Златев138 се сгоди преди няколко време. Кани и мен на годежа. Наскоро и Константинов139 ще се годи.
към текста >>

75. №75 (Пеню Киров)

Много и разни неприятности прекарах в моето дълго пътуване, но Господ ми беше помощник всякога.
Любез. ми бр.Дънов, Любезното Ви писъмце получих и всичко разбрах. Моята душа се радва твърде много за успехите на Царството Божие. С твоето изново излизание142 се дава сила и на мен. Аз малко съм поработил за Бога, но нека милостта Му да не ме оставя. Много и разни неприятности прекарах в моето дълго пътуване, но Господ ми беше помощник всякога. Според Волята Божия аз съм в Сливен143 и от 31 декемврий 1903 г. досега все съм в проповеди и учение на тукашния нов кружок, който Господ обучава в тайно. Семето лятос144, посято от мен [зачеркнато], дава плода си. Душата ми се радва, че Господ ми дава да вкусвам и виждам този плод. Хвала Тебе, Господи, но дано те пребъдат докрай, за получавание нетленните венци.
към текста >>

С г-н Граблашова не можах да се срещна, при всичко, че го дирих 4-5 пъти.
Константинова и Ефтим Златева. Честитя им новозапочнатия живот. Честита ви Н[ова] година на всички. Господ Исус да бъде с милостта си над Вас всякоги. Твой верен в Христа Господа: Пеню С г-н Граблашова не можах да се срещна, при всичко, че го дирих 4-5 пъти. Същий _________________________ Обяснителни бележки: 142 Под „излизане изново“ се има предвид поредната обиколка на П. Дънов из страната.
към текста >>

И че „ако така представляваш Исуса, то мнозина ще се отрекат от Него“. „На!
148 В своя дневник П. Киров пише: „Събота, 6.12.1903 г., Самоков. Като ходих да събирам абонаментите, отидох в протестантската преподавателка г-жа Димчевска, учителка при Американското училище. Като се явих и разправих защо ходя, тя почна така да вика, че не щяла да плаща, не щяла такова списание, не щяла духове в къщата си, че децата да станели нещо си – и само що не ме изтласка, защото спиритистите били с дявола. Аз отговорих, че ще не ще, но и тя е един дух и че „както се отзоваваш на мене, ако възпитанието, което даваш на чуждите деца, е такова, то тежко им и горко“. И че „ако така представляваш Исуса, то мнозина ще се отрекат от Него“. „На! – каза, – и главата на спиритистите – Дънов – полудял и се самоубил или умрял в лудницата в София, г-н Момчилов каза това“. За това и сам г-н Ст. Момчилов каза, но не каза кой му е съобщил“. 149 Двамата се срещат във влака за Пазарджик на 10.12.1903 г. Източник: Епистоларни диалози - част ІІ (1898–1900г.)
към текста >>

76. №94 (Петър Дънов)

Поне за да бъде един человек на пътя към вечното добро, трябва да е влязъл в първата степен - именно Обръщението към Господа, което е душевно състояние на Духа.
Делото, което върша, злите уста не могат да го съсипят. Стой твърд и не обръщай внимание на злите уста. Пази душата си от фарисейския дух на мнимите протестанти. Аз съм вече разделил християните на два класа: просветени християни и непросветени християни от Духа Господен. Тия два класа седят в седемте степени150. Поне за да бъде един человек на пътя към вечното добро, трябва да е влязъл в първата степен - именно Обръщението към Господа, което е душевно състояние на Духа. След това да мине във втората - на Покаянието, която се отнася до очистванието на духовното сърце. Тогава да възприеме третата - Спасението, която е избавляване на душата от разтлевание. След това да мине в четвъртата - Възраждането на Духа, гдето почва зачеванието от Духа Святаго. И като мине тия четири, да влезе в петата, гдето да се Новороди от Духа на Господа и да стане наследник на Царството Божие. И с усъвършенстванието да се приготви за следующите две последни степени, в които се завършва нашият земен живот, за който друг път ще Ви пиша, ако е Волята Божия.
към текста >>

Тогава да възприеме третата - Спасението, която е избавляване на душата от разтлевание.
Пази душата си от фарисейския дух на мнимите протестанти. Аз съм вече разделил християните на два класа: просветени християни и непросветени християни от Духа Господен. Тия два класа седят в седемте степени150. Поне за да бъде един человек на пътя към вечното добро, трябва да е влязъл в първата степен - именно Обръщението към Господа, което е душевно състояние на Духа. След това да мине във втората - на Покаянието, която се отнася до очистванието на духовното сърце. Тогава да възприеме третата - Спасението, която е избавляване на душата от разтлевание. След това да мине в четвъртата - Възраждането на Духа, гдето почва зачеванието от Духа Святаго. И като мине тия четири, да влезе в петата, гдето да се Новороди от Духа на Господа и да стане наследник на Царството Божие. И с усъвършенстванието да се приготви за следующите две последни степени, в които се завършва нашият земен живот, за който друг път ще Ви пиша, ако е Волята Божия. Сега можеш според делата им да ги класифицираш къде стоят тия, които се придържат у буквата на Словото. Те мислят, че го разбират, и се препоръчват за учители и са се нагърбили да учат другите.
към текста >>

И с усъвършенстванието да се приготви за следующите две последни степени, в които се завършва нашият земен живот, за който друг път ще Ви пиша, ако е Волята Божия.
Поне за да бъде един человек на пътя към вечното добро, трябва да е влязъл в първата степен - именно Обръщението към Господа, което е душевно състояние на Духа. След това да мине във втората - на Покаянието, която се отнася до очистванието на духовното сърце. Тогава да възприеме третата - Спасението, която е избавляване на душата от разтлевание. След това да мине в четвъртата - Възраждането на Духа, гдето почва зачеванието от Духа Святаго. И като мине тия четири, да влезе в петата, гдето да се Новороди от Духа на Господа и да стане наследник на Царството Божие. И с усъвършенстванието да се приготви за следующите две последни степени, в които се завършва нашият земен живот, за който друг път ще Ви пиша, ако е Волята Божия. Сега можеш според делата им да ги класифицираш къде стоят тия, които се придържат у буквата на Словото. Те мислят, че го разбират, и се препоръчват за учители и са се нагърбили да учат другите. И техните ученици са подобни тям. Но - благословен Господ, Който не гледа на лице, но на сърце. Той ще ги научи да познават Истината.
към текста >>

Дънов споменава за първи път в писмо №30 от 20.01.1900 г., „Епистоларни диалози“, част І, с. 155-156.
Пиши ми колко време ще се бавиш в Сливен. Аз ще Ви повърна Окровението, щом получа наставление от Господа. гр.Сливен, 19 януарий 1904 г. -------------------------------------------------------------- 150. Степени или стъпки на човешката душа, за които П. Дънов споменава за първи път в писмо №30 от 20.01.1900 г., „Епистоларни диалози“, част І, с. 155-156.
към текста >>

77. №96 (Петър Дънов)

Да проникваме в мислите Божии, да изучаваме Неговите пътища и да вършим Неговата Воля, това е нашето предназначение в тоя живот.
№96 (Петър Дънов) Търново, 29 януарий 1904 г. Люб. бр. Киров, Навярно сте се отегчавали духом с очакванието си както Павла. Но знаете, търпението в Любовта Господня е велика добродетел и тя след време ще принесе благословените си плодове за страдующата душа. Да проникваме в мислите Божии, да изучаваме Неговите пътища и да вършим Неговата Воля, това е нашето предназначение в тоя живот. И колкото по-добре схващаме Божиите мисли, толкова по-добре е за нашата душа, понеже тя се научава от опит да различава доброто от злото, Любовта от измамата, Истината от лъжата, правдата от неправдата. За даденото Откровение за д-р Миркович ми се даде отговор от Господа. Д-р Миркович трябва да постъпи съобразно с духа на това искание Отгоре. Сам дa си направи завещанието според неговото душевно и сърдечно желание и след това да го представи на одобрение пред Господа. Той трябва подробно да изложи какво има и кому какво е разположен да остави.
към текста >>

Може да го упътя във всичко, но той духовно трябва да бъде свободен и самостоятелен пред Господа и да се обръща за помощ към Него.
А това, ако разбира, е благодат за него. Господ го опитва сега и ако той се окаже верен и готов с мир, с Любов, с правда да стори, което е право и добро пред Неговото лице, Господ ще го подкрепи да досвърши докрай всичко тъй, както би трябвало. Но зависи как той ще издържи този вътрешен изпит. Мен ми е забранено засега от Господа да правя каквото и да е писмено допълнение или да давам образ на завещанието, понеже с това ще се повреди делото, което Господ ми е поверил да го пазя. Може да го упътя във всичко, но той духовно трябва да бъде свободен и самостоятелен пред Господа и да се обръща за помощ към Него. Откровението ще остане временно у мен, понеже така ми е заповядано. Кажи на Д-ра да има пълно упование. Да се не бои, но да гледа с вяра на Господа. Аз ще сляза в Сливен, ако ми се заповяда. Най-после всичко трябва да стане тъй, както трябва.
към текста >>

Поздравлява Ви нарочно сестра Казакова.
Кажи на Д-ра да има пълно упование. Да се не бои, но да гледа с вяра на Господа. Аз ще сляза в Сливен, ако ми се заповяда. Най-после всичко трябва да стане тъй, както трябва. Ний трябва да бодърстваме, понеже Господ е с нас. Поздравлява Ви нарочно сестра Казакова. Поздравлява и Доктора и всички други братя. Ако Вам остава нещо неясно, пишете ми. Има да Ви съобщя нещо, но само кога се видим, според както е Господ отредил на своето време. Приемете моя сърдечен поздрав. Ваш верен: П.
към текста >>

Поздравлява и Доктора и всички други братя.
Да се не бои, но да гледа с вяра на Господа. Аз ще сляза в Сливен, ако ми се заповяда. Най-после всичко трябва да стане тъй, както трябва. Ний трябва да бодърстваме, понеже Господ е с нас. Поздравлява Ви нарочно сестра Казакова. Поздравлява и Доктора и всички други братя. Ако Вам остава нещо неясно, пишете ми. Има да Ви съобщя нещо, но само кога се видим, според както е Господ отредил на своето време. Приемете моя сърдечен поздрав. Ваш верен: П. К. Дънов
към текста >>

78. № 81 (Пеню Киров)

160 Баба Мария, желявската пророчица.
Приеми искрените ни поздравления от мен, Тодор, Арнаудов и всички други. Поздрави и Мелкона и г-на Обрешкова. Твой верен в Господа: Пеню Киров _________________________ Обяснителни бележки: 160 Баба Мария, желявската пророчица. Не са намерени сведения за нея, но в дневника на П. Киров откриваме, че е прeспивал в нейния хан. Вж. също и неговото писмо (№84) от 24.07.1904 г. Вероятно става дума за с. Желява, Софийско, което се намира след Етрополе в посока София.
към текста >>

Желява, Софийско, което се намира след Етрополе в посока София.
160 Баба Мария, желявската пророчица. Не са намерени сведения за нея, но в дневника на П. Киров откриваме, че е прeспивал в нейния хан. Вж. също и неговото писмо (№84) от 24.07.1904 г. Вероятно става дума за с. Желява, Софийско, което се намира след Етрополе в посока София. Както става ясно, П. Киров е държал няколко сказки в Етрополе. Село Желява е разположено по южните склонове на Стара планина, непосредствено след Арабаконашкия проход по пътя за София. Днес в близост оттам минава магистралата София-Ботевград. Желявчани са будни балканджии, хора, дали много борци за националната свобода.
към текста >>

Село Желява е разположено по южните склонове на Стара планина, непосредствено след Арабаконашкия проход по пътя за София.
също и неговото писмо (№84) от 24.07.1904 г. Вероятно става дума за с. Желява, Софийско, което се намира след Етрополе в посока София. Както става ясно, П. Киров е държал няколко сказки в Етрополе. Село Желява е разположено по южните склонове на Стара планина, непосредствено след Арабаконашкия проход по пътя за София. Днес в близост оттам минава магистралата София-Ботевград. Желявчани са будни балканджии, хора, дали много борци за националната свобода. Там Левски е имал свои верни хора, заточени по-късно в Диарбекир. Тоне Крайчев от с. Желява в своите спомени разказва как в цариградския затвор, където престоял известно време, преди да продължи за Диарбекир, д-р Георги Миркович, и той затворник, го лекувал с „малки шарени топченца“.
към текста >>

Желявчани са будни балканджии, хора, дали много борци за националната свобода.
Желява, Софийско, което се намира след Етрополе в посока София. Както става ясно, П. Киров е държал няколко сказки в Етрополе. Село Желява е разположено по южните склонове на Стара планина, непосредствено след Арабаконашкия проход по пътя за София. Днес в близост оттам минава магистралата София-Ботевград. Желявчани са будни балканджии, хора, дали много борци за националната свобода. Там Левски е имал свои верни хора, заточени по-късно в Диарбекир. Тоне Крайчев от с. Желява в своите спомени разказва как в цариградския затвор, където престоял известно време, преди да продължи за Диарбекир, д-р Георги Миркович, и той затворник, го лекувал с „малки шарени топченца“. 161 Липсва приложена историята на баба Мария. 162 През 1901 г.
към текста >>

Желява в своите спомени разказва как в цариградския затвор, където престоял известно време, преди да продължи за Диарбекир, д-р Георги Миркович, и той затворник, го лекувал с „малки шарени топченца“.
Село Желява е разположено по южните склонове на Стара планина, непосредствено след Арабаконашкия проход по пътя за София. Днес в близост оттам минава магистралата София-Ботевград. Желявчани са будни балканджии, хора, дали много борци за националната свобода. Там Левски е имал свои верни хора, заточени по-късно в Диарбекир. Тоне Крайчев от с. Желява в своите спомени разказва как в цариградския затвор, където престоял известно време, преди да продължи за Диарбекир, д-р Георги Миркович, и той затворник, го лекувал с „малки шарени топченца“. 161 Липсва приложена историята на баба Мария. 162 През 1901 г. Николай Вълов Велчев (1875/6 – 29.02.1968), роден в с. Жеравна, застава зад отпечатването на едно „Отворено писмо до бургаския архиерейски наместник – протойерея К. Христов“. Това писмо се раздава безплатно на Великден пред черквата „Св.
към текста >>

79. №99 (Петър Дънов) (затворена карта)

Той Ви поздравлява.
Кога се завърне, ще го препратя. На Мелкона предадох Вашия поздрав. Той ми съобщи, че е свършил успешно. Получил от първа степен диплом по кроячеството. Той Ви поздравлява. Бъчваров мина и замина. Бави се близо седмица. Д-рът изпратил с Бъчваров „Зеркало на Тайните науки“ да я прегледам, но Вий види се по погрешка сте я задържали с другите книги. Имам предвид да я прочета и [да] я препратя до Вас. Името на четвъртата книга Д-рът знае.
към текста >>

169 Това писмо се публикува за първи път.
Имам предвид да я прочета и [да] я препратя до Вас. Името на четвъртата книга Д-рът знае. Поздравете всички със сърдечен поздрав. П. К. Дънов ---------------------------------------------------------- 169 Това писмо се публикува за първи път.
към текста >>

80. №84 (Пеню Киров)

Мелкон не рачи да се събираме, и при това е уловил пътя на света.
Днес получих писмото Ви от 21-ви того и всичко разбрах. Д-рът от няколко дни е тука, както Ви е известно, но никога не мисли, че аз ще вземам участие в неговите работи. Наистина, че по задължение на Любовта аз му направих услуга, за да пита, но го предупредих, че аз не вярвам, каквото и да кажат духовете, и че просто за да не се оскърби скланям, за да се пита, което на друг не твърде лесно ще допусна. Засега ще ти се похваля, че Господ чу молитвата ми и ми възвърна мира си. Но затуй пък от другаде ми произтичат болки. Мелкон не рачи да се събираме, и при това е уловил пътя на света. Той е дотам отишъл, че и тютюнчец си попушва и много други. Аз по причина на самите приятели миналата седмица не отидох да ги събирам, но виждам, че е по-зле, всички падат. Затова тази седмица съм разпоредил да ги събера. Вчера, а и също по-рано, получих писма от г-жа Казакова. Тя намерила човек, който искал да напечата биографията на баба Мария – желявската пророчица176 – и аз се съгласих.
към текста >>

Тя намерила човек, който искал да напечата биографията на баба Мария – желявската пророчица176 – и аз се съгласих.
Мелкон не рачи да се събираме, и при това е уловил пътя на света. Той е дотам отишъл, че и тютюнчец си попушва и много други. Аз по причина на самите приятели миналата седмица не отидох да ги събирам, но виждам, че е по-зле, всички падат. Затова тази седмица съм разпоредил да ги събера. Вчера, а и също по-рано, получих писма от г-жа Казакова. Тя намерила човек, който искал да напечата биографията на баба Мария – желявската пророчица176 – и аз се съгласих. Тези дни жена ми бе доста болна, но слава Богу днес е по-добре. Приеми сърдечния ми поздрав. Твой верен в Господа: П. Киров _________________________ Обяснителни бележки:
към текста >>

176 Същата баба Мария, желявската пророчица, за която става дума в писмо №81 от 17.06.1904 г.
Тези дни жена ми бе доста болна, но слава Богу днес е по-добре. Приеми сърдечния ми поздрав. Твой верен в Господа: П. Киров _________________________ Обяснителни бележки: 176 Същата баба Мария, желявската пророчица, за която става дума в писмо №81 от 17.06.1904 г. Източник: Епистоларни диалози - част ІІ (1898–1900г.)
към текста >>

81. №104 (Петър Дънов)

Вий ще познаете, че Божиите пътища са велики и неизследими.
Любезни бр. Пеньо, Получих писмото Ви. Разбирам Вашето положение. Желая да влея нов живот в душата Ви. Имайте вяра в думите ми. Вий ще познаете, че Божиите пътища са велики и неизследими. Не мислете, че това, което сега опитвате в душата си, страданията, които понасяте, са признак на небесен гняв. Не, това е Божията Любов, Божият огън, който Ви пречистя. Пътят за Царството Божие минава през Голгота. По него са минали всички пророци, всички избраници и сам Господ, Който сега е близо до теб. Помни, Той не мяза на синовете человечески.
към текста >>

Пътят за Царството Божие минава през Голгота.
Желая да влея нов живот в душата Ви. Имайте вяра в думите ми. Вий ще познаете, че Божиите пътища са велики и неизследими. Не мислете, че това, което сега опитвате в душата си, страданията, които понасяте, са признак на небесен гняв. Не, това е Божията Любов, Божият огън, който Ви пречистя. Пътят за Царството Божие минава през Голгота. По него са минали всички пророци, всички избраници и сам Господ, Който сега е близо до теб. Помни, Той не мяза на синовете человечески. Той не е от онези, Който забравя и престава да люби. Помни, Господ приготовлява в твоята душа и твоя дух. В небето се радват за теб и желаят ти да се крепиш и да се ободряваш духом.
към текста >>

Помни, Господ приготовлява в твоята душа и твоя дух.
Не, това е Божията Любов, Божият огън, който Ви пречистя. Пътят за Царството Божие минава през Голгота. По него са минали всички пророци, всички избраници и сам Господ, Който сега е близо до теб. Помни, Той не мяза на синовете человечески. Той не е от онези, Който забравя и престава да люби. Помни, Господ приготовлява в твоята душа и твоя дух. В небето се радват за теб и желаят ти да се крепиш и да се ободряваш духом. Ти имаш още много работа да вършиш на земята. Помни, ти имаш един незаменим приятел, който споделя напълно твоята участ, но ти трябва да благодариш на Небесния Баща. Неговите пътища са благи и пълни с милост. Колко добри неща Той приготовлява за тебе, само да знаехте, само да можехте да на[д]зърнете в бъдещето.
към текста >>

Неговите пътища са благи и пълни с милост.
Той не е от онези, Който забравя и престава да люби. Помни, Господ приготовлява в твоята душа и твоя дух. В небето се радват за теб и желаят ти да се крепиш и да се ободряваш духом. Ти имаш още много работа да вършиш на земята. Помни, ти имаш един незаменим приятел, който споделя напълно твоята участ, но ти трябва да благодариш на Небесния Баща. Неговите пътища са благи и пълни с милост. Колко добри неща Той приготовлява за тебе, само да знаехте, само да можехте да на[д]зърнете в бъдещето. Не мислете, че вашите страдания ви унижават. Но е потребно по-дълбоко да познавате своята природа. Що казва Господ? „Аз дойдох да имат живот и да го имат изобилно". [Йоан.
към текста >>

Колко добри неща Той приготовлява за тебе, само да знаехте, само да можехте да на[д]зърнете в бъдещето.
Помни, Господ приготовлява в твоята душа и твоя дух. В небето се радват за теб и желаят ти да се крепиш и да се ободряваш духом. Ти имаш още много работа да вършиш на земята. Помни, ти имаш един незаменим приятел, който споделя напълно твоята участ, но ти трябва да благодариш на Небесния Баща. Неговите пътища са благи и пълни с милост. Колко добри неща Той приготовлява за тебе, само да знаехте, само да можехте да на[д]зърнете в бъдещето. Не мислете, че вашите страдания ви унижават. Но е потребно по-дълбоко да познавате своята природа. Що казва Господ? „Аз дойдох да имат живот и да го имат изобилно". [Йоан. 10:10] Близо при Него.
към текста >>

82. №86 (Пеню Киров)

Сънувах, че минавах от едно място, и като бях изминал няколко крачки, гледам отляво на пътя една много голяма змия, подобна на змей, със зелена краска.
И така сега наскоро го очакваме да излезе. Моята биволица сега дава 5-6 кила мляко, но хората го вземат, защото, както Ви казах, не е [у] дома. Приеми моето сърдечно поздравление. Твой верен Господу: П. Киров П.П. Когато вече бях приготвил писмото си снощи, нощес в един и нещо часа след полунощ се събудих от един лош сън. Сънувах, че минавах от едно място, и като бях изминал няколко крачки, гледам отляво на пътя една много голяма змия, подобна на змей, със зелена краска. Докато я съзра, тя се хвърли отгоре ми и почнах с нея една борба за живот или смърт. Тя бе ми уловила правата ръка, но аз натиснах туловището с коляното си и като нямах някое оръжие, мъчих се с ръце да я удуша. Но в това време съзирам нашия Тодор и му поисках ножчето, и с него нарязах челюстите и главата на змията на парчета, та по този начин я унищожих. След това прегледах ръката си, че се е доста омачкала от нея, но е здрава и невредима. Само че един зъб намерих, закачен малко и останал на нея, който извадих и захвърлих, без да имам някоя болка.
към текста >>

83. №89 (Пеню Киров)

Пътувах в разни местности като каменисти, долинисти, пустинни и др., докато най-подир, след дългата тази умора, рекох да се помоля на Бога, та излях сърцето си тъй добре, та и наяве надали бих могъл така прочувствено да се помоля.
гр. Бургас, 14 декемврий 1904 г., вторник [до] гр. София Любез. бр. Дънов, За да ти пиша това и онова (предното писмо), считам, че те товаря с товар чужд, затова схващай нашия живот и успех от долуописания сън – той ще ти покаже всичко. Съновидение на 13-и срещу 14-и декемврий 1904 г., към 2 часа след полунощ. Пътувах в разни местности като каменисти, долинисти, пустинни и др., докато най-подир, след дългата тази умора, рекох да се помоля на Бога, та излях сърцето си тъй добре, та и наяве надали бих могъл така прочувствено да се помоля. След това пак продължих пътя си, като в същото време пеех и някои църковни славословия и псалми. В това време гледам: един симидчия от града ни, доста набожен младеж, върви подире ми и като се възхищава от моето пеене, казва: „Слава Тебе, Боже мой, слава Тебе“. В пътя, по който вървях, от страните му тук-таме се случваха групи человеци, които ме подиграваха и [ми се] присмиваха, но аз не обръщах никакво внимание на тях. А симидчията, понеже и него [в]зеха да подиграват, каза на една група нещо по румънски, от което аз разбрах, че им казва, че работата си е работа и набожността си е набожност. Та потвърдих думите му, като казах тоже по румънски: „бине, бине“, което значи „добре“, и с което исках да кажа, че разбирах думите му.
към текста >>

След това пак продължих пътя си, като в същото време пеех и някои църковни славословия и псалми.
[до] гр. София Любез. бр. Дънов, За да ти пиша това и онова (предното писмо), считам, че те товаря с товар чужд, затова схващай нашия живот и успех от долуописания сън – той ще ти покаже всичко. Съновидение на 13-и срещу 14-и декемврий 1904 г., към 2 часа след полунощ. Пътувах в разни местности като каменисти, долинисти, пустинни и др., докато най-подир, след дългата тази умора, рекох да се помоля на Бога, та излях сърцето си тъй добре, та и наяве надали бих могъл така прочувствено да се помоля. След това пак продължих пътя си, като в същото време пеех и някои църковни славословия и псалми. В това време гледам: един симидчия от града ни, доста набожен младеж, върви подире ми и като се възхищава от моето пеене, казва: „Слава Тебе, Боже мой, слава Тебе“. В пътя, по който вървях, от страните му тук-таме се случваха групи человеци, които ме подиграваха и [ми се] присмиваха, но аз не обръщах никакво внимание на тях. А симидчията, понеже и него [в]зеха да подиграват, каза на една група нещо по румънски, от което аз разбрах, че им казва, че работата си е работа и набожността си е набожност. Та потвърдих думите му, като казах тоже по румънски: „бине, бине“, което значи „добре“, и с което исках да кажа, че разбирах думите му. В пътищата, по които вървях, па и наоколо, всичко бе потънало в мрак, та едвам можеше да се гледа добре.
към текста >>

В пътя, по който вървях, от страните му тук-таме се случваха групи человеци, които ме подиграваха и [ми се] присмиваха, но аз не обръщах никакво внимание на тях.
За да ти пиша това и онова (предното писмо), считам, че те товаря с товар чужд, затова схващай нашия живот и успех от долуописания сън – той ще ти покаже всичко. Съновидение на 13-и срещу 14-и декемврий 1904 г., към 2 часа след полунощ. Пътувах в разни местности като каменисти, долинисти, пустинни и др., докато най-подир, след дългата тази умора, рекох да се помоля на Бога, та излях сърцето си тъй добре, та и наяве надали бих могъл така прочувствено да се помоля. След това пак продължих пътя си, като в същото време пеех и някои църковни славословия и псалми. В това време гледам: един симидчия от града ни, доста набожен младеж, върви подире ми и като се възхищава от моето пеене, казва: „Слава Тебе, Боже мой, слава Тебе“. В пътя, по който вървях, от страните му тук-таме се случваха групи человеци, които ме подиграваха и [ми се] присмиваха, но аз не обръщах никакво внимание на тях. А симидчията, понеже и него [в]зеха да подиграват, каза на една група нещо по румънски, от което аз разбрах, че им казва, че работата си е работа и набожността си е набожност. Та потвърдих думите му, като казах тоже по румънски: „бине, бине“, което значи „добре“, и с което исках да кажа, че разбирах думите му. В пътищата, по които вървях, па и наоколо, всичко бе потънало в мрак, та едвам можеше да се гледа добре. Този мрак за всички се считаше като обикновено нещо. Когато поизлязох малко по-нависоко в пътя, откъдето се виждаха през тъмнината една широка местност и на едната страна баири, но всичко покрито с хубави градини и лозя, аз като все си пеех, усилих гласа си и с всичката си сила славословех Създателя ни.
към текста >>

В пътищата, по които вървях, па и наоколо, всичко бе потънало в мрак, та едвам можеше да се гледа добре.
След това пак продължих пътя си, като в същото време пеех и някои църковни славословия и псалми. В това време гледам: един симидчия от града ни, доста набожен младеж, върви подире ми и като се възхищава от моето пеене, казва: „Слава Тебе, Боже мой, слава Тебе“. В пътя, по който вървях, от страните му тук-таме се случваха групи человеци, които ме подиграваха и [ми се] присмиваха, но аз не обръщах никакво внимание на тях. А симидчията, понеже и него [в]зеха да подиграват, каза на една група нещо по румънски, от което аз разбрах, че им казва, че работата си е работа и набожността си е набожност. Та потвърдих думите му, като казах тоже по румънски: „бине, бине“, което значи „добре“, и с което исках да кажа, че разбирах думите му. В пътищата, по които вървях, па и наоколо, всичко бе потънало в мрак, та едвам можеше да се гледа добре. Този мрак за всички се считаше като обикновено нещо. Когато поизлязох малко по-нависоко в пътя, откъдето се виждаха през тъмнината една широка местност и на едната страна баири, но всичко покрито с хубави градини и лозя, аз като все си пеех, усилих гласа си и с всичката си сила славословех Създателя ни. А отгласът на гласа ми се чуваше като гръмотевица из планината, макар че разстоянието беше повече от половин час. След не много вървене стигам при едно малко село, зад което се губеше из зеленината и един град. При влизането ми в селото насреща ми излязоха две моми.
към текста >>

Когато поизлязох малко по-нависоко в пътя, откъдето се виждаха през тъмнината една широка местност и на едната страна баири, но всичко покрито с хубави градини и лозя, аз като все си пеех, усилих гласа си и с всичката си сила славословех Създателя ни.
В пътя, по който вървях, от страните му тук-таме се случваха групи человеци, които ме подиграваха и [ми се] присмиваха, но аз не обръщах никакво внимание на тях. А симидчията, понеже и него [в]зеха да подиграват, каза на една група нещо по румънски, от което аз разбрах, че им казва, че работата си е работа и набожността си е набожност. Та потвърдих думите му, като казах тоже по румънски: „бине, бине“, което значи „добре“, и с което исках да кажа, че разбирах думите му. В пътищата, по които вървях, па и наоколо, всичко бе потънало в мрак, та едвам можеше да се гледа добре. Този мрак за всички се считаше като обикновено нещо. Когато поизлязох малко по-нависоко в пътя, откъдето се виждаха през тъмнината една широка местност и на едната страна баири, но всичко покрито с хубави градини и лозя, аз като все си пеех, усилих гласа си и с всичката си сила славословех Създателя ни. А отгласът на гласа ми се чуваше като гръмотевица из планината, макар че разстоянието беше повече от половин час. След не много вървене стигам при едно малко село, зад което се губеше из зеленината и един град. При влизането ми в селото насреща ми излязоха две моми. Аз щом ги видях, през ума ми мина една лоша помисъл, която в същия момент осъдих и разбрах, че е на Лукавия, и прилагам, та си казвам: „По-добре не е ли човек да стане пример на такива с поведението си? “. След като ги отминах, аз влязох в една къща, понеже пътят през нея минавал.
към текста >>

“. След като ги отминах, аз влязох в една къща, понеже пътят през нея минавал.
Когато поизлязох малко по-нависоко в пътя, откъдето се виждаха през тъмнината една широка местност и на едната страна баири, но всичко покрито с хубави градини и лозя, аз като все си пеех, усилих гласа си и с всичката си сила славословех Създателя ни. А отгласът на гласа ми се чуваше като гръмотевица из планината, макар че разстоянието беше повече от половин час. След не много вървене стигам при едно малко село, зад което се губеше из зеленината и един град. При влизането ми в селото насреща ми излязоха две моми. Аз щом ги видях, през ума ми мина една лоша помисъл, която в същия момент осъдих и разбрах, че е на Лукавия, и прилагам, та си казвам: „По-добре не е ли човек да стане пример на такива с поведението си? “. След като ги отминах, аз влязох в една къща, понеже пътят през нея минавал. В тази къща доста се измъчих, защото таванът бе нисък, стаите – тесни. Та гледах колкото се може по-скоро да си изляза, при все че една жена ме бе посрещнала, но аз на нищо не обръщах внимание, освен само да изляза. След като излязох, аз се намерих в една улица, по която като вървях, скоро стигнах в тази част на града, гдето се намираше една стара съборена църква, части от местото на която бяха завзети от градските къщи. А понеже южната страна на църквата бе към улицата, то аз имах възможност през събореното отверстие добре да я разгледам. И казах на близостоящия до мене человек, че църквата трябва да е стара.
към текста >>

Щом като изминах около десет крачки, обърнах се да видя като какъв знак е имало отгоре [на] входната врата, понеже отляво стоящият человек бе ми напомнил това.
Та че и отвсякъде почти същото се виждаше. Всичко това вътре в църквата се събираше. Тогава пожелах, ако се можеше, да видя и вътрешната страна. Затова слизам и отивам във вратата, която бе от изток. С влизането си още гледам, че е така зле разровена, щото на доста дълбоко се гледаха траповете. Щом като изминах около десет крачки, обърнах се да видя като какъв знак е имало отгоре [на] входната врата, понеже отляво стоящият человек бе ми напомнил това. Но докато река да се обърна, мен ми стана така лошо, щото рекох да се подпра на северната стена, но человекът се наведе към мен, за да ми даде помощ, и аз се осланих на него. Но скръбта за църквата ми бе доста голяма, още повече, че тази църква сме били ний. В това време моят симидчия все ме следваше на едно почтено разстояние. Този человек, който ми се притече на помощ, казваше се Петър. Той бе доста висок и снажен человек, с мургаво лице.
към текста >>

Той ме взе под мишницата и ме заведе в най-тъмната страна на църквата, където представляваше нещо като катакомби.
Но докато река да се обърна, мен ми стана така лошо, щото рекох да се подпра на северната стена, но человекът се наведе към мен, за да ми даде помощ, и аз се осланих на него. Но скръбта за църквата ми бе доста голяма, още повече, че тази църква сме били ний. В това време моят симидчия все ме следваше на едно почтено разстояние. Този человек, който ми се притече на помощ, казваше се Петър. Той бе доста висок и снажен человек, с мургаво лице. Той ме взе под мишницата и ме заведе в най-тъмната страна на църквата, където представляваше нещо като катакомби. Като отидохме близо към дъното на църквата, той бутна една малка дървена врата от северната страна и ний влязохме в една дъсчена къща. Тази къща извътре се виждаше доста добре наредена. Ний седнахме посред салона, но от лявата ми страна се намери майка ми, а до нея – сам ти. Така че онзи человек, който ме подпря, се измени на тебе. Отляво на теб имаше една личност, но забравих кой бе – дали симидчията, или нашият Тодор.
към текста >>

Ний седнахме посред салона, но от лявата ми страна се намери майка ми, а до нея – сам ти.
Този человек, който ми се притече на помощ, казваше се Петър. Той бе доста висок и снажен человек, с мургаво лице. Той ме взе под мишницата и ме заведе в най-тъмната страна на църквата, където представляваше нещо като катакомби. Като отидохме близо към дъното на църквата, той бутна една малка дървена врата от северната страна и ний влязохме в една дъсчена къща. Тази къща извътре се виждаше доста добре наредена. Ний седнахме посред салона, но от лявата ми страна се намери майка ми, а до нея – сам ти. Така че онзи человек, който ме подпря, се измени на тебе. Отляво на теб имаше една личност, но забравих кой бе – дали симидчията, или нашият Тодор. От вратата, от която влязохме, се похлопа и поиска да влезе и моята сестра, която засега е вдовица с 2-3 деца, но ний не я пуснахме. Тогава тя се помоли поне да вземем кърпите, на брой десетина, които по хубостта си втори такива още не съм виждал. В една от тях имаше вързано разни скъпоценни камъни от разни шарове.
към текста >>

Отляво на теб имаше една личност, но забравих кой бе – дали симидчията, или нашият Тодор.
Той ме взе под мишницата и ме заведе в най-тъмната страна на църквата, където представляваше нещо като катакомби. Като отидохме близо към дъното на църквата, той бутна една малка дървена врата от северната страна и ний влязохме в една дъсчена къща. Тази къща извътре се виждаше доста добре наредена. Ний седнахме посред салона, но от лявата ми страна се намери майка ми, а до нея – сам ти. Така че онзи человек, който ме подпря, се измени на тебе. Отляво на теб имаше една личност, но забравих кой бе – дали симидчията, или нашият Тодор. От вратата, от която влязохме, се похлопа и поиска да влезе и моята сестра, която засега е вдовица с 2-3 деца, но ний не я пуснахме. Тогава тя се помоли поне да вземем кърпите, на брой десетина, които по хубостта си втори такива още не съм виждал. В една от тях имаше вързано разни скъпоценни камъни от разни шарове. Всички тези бяха подарък за онзи свят. Забравих да кажа, че в тази къща, според казванието ти, никой нямал право да влезе, освен нас.
към текста >>

А всичко се приготовлявало за мен, защото такава била Волята Божия.
Тогава тя се помоли поне да вземем кърпите, на брой десетина, които по хубостта си втори такива още не съм виждал. В една от тях имаше вързано разни скъпоценни камъни от разни шарове. Всички тези бяха подарък за онзи свят. Забравих да кажа, че в тази къща, според казванието ти, никой нямал право да влезе, освен нас. Помежду ни първенството заемаше майка ми Петра, но управлението пак в твоите ръце бе. А всичко се приготовлявало за мен, защото такава била Волята Божия. Съветът помежду ни, за който бяхме събрани, се свърши и аз оттам насетне вече не помня що стана. Части от този сън се повториха и когато се събудих, аз видях един человек като силует, но не го познах кой бе, понеже си обърна гърба. Но подозирах, че бе или Господ, или някоя сила. И при това почувствах силното магнетическо действие на вятъра, който излиза от челото ми. Така щото, оттогази и досега, двете точки на короната на главата ми, които означават надежда186, са силно раздразнени, и то дотолкова, че ми се струва, че [в]се горят с кезап.
към текста >>

84. №108 (Петър Дънов)

Пътят на развитието е път на повдигание и трябва да мине по всичките негови стъпала.
Небето е будно, то не може да бъде излъгано. Възлагайте своите надежди на Господа, Вашия добър приятел. Любете Го, защото Той е достоен за тази Любов. Той е, Който Ви крепи, Той е, Който Ви повдига и ви ръководи. Бог преобръща всичките мъчнотии и препятствия в тоя живот да работят за добро. Пътят на развитието е път на повдигание и трябва да мине по всичките негови стъпала. Това е неизбежно. Мен ме радва това, че Вий прониквате по-дълбоко в живота. Бъдете радостен и весел, това е потребно за бодрия дух. Любовта изисква тия неща. Животът е ясен и отчетлив.
към текста >>

Той е [с]низходителен и винаги се старае да ни упътва и помага в трудния път.
Каквото Провидението е отредило, каквото Бог иска, това е и най-доброто. А ний трябва да бъдем пример във всичко. Да оставим миналото, нека служи за пример на бъдещето. Съвършенството не се постига без погрешки и усилия. Да бъдем благодарни, че Бог е велик, благ, милостив и благоутробен. Той е [с]низходителен и винаги се старае да ни упътва и помага в трудния път. Вий знаете това. Вий сте опитали Негова Промисъл. Работите със сила не стават. Бъдещето носи по-добри неща. Да бъдем в постоянно сношение с Небето, да имаме Неговата помощ и подкрепа, това е достатъчно.
към текста >>

Употребете формулата на 9-ия час, четири пъти на 2-ия, третия и четвъртия и петия, а освен това, ако Вий обичате, доброволно употребете и седмия, но това последно ще зависи от разположението на вашия дух.
Работите със сила не стават. Бъдещето носи по-добри неща. Да бъдем в постоянно сношение с Небето, да имаме Неговата помощ и подкрепа, това е достатъчно. Сега аз ще Ви помоля да сторите следующето. Имаме един наш познат, който страда от нервно разстройство. Употребете формулата на 9-ия час, четири пъти на 2-ия, третия и четвъртия и петия, а освен това, ако Вий обичате, доброволно употребете и седмия, но това последно ще зависи от разположението на вашия дух. Името му е Костадин187 . Моля, от ваша страна, задължете Тодора да стори същото, но само да вземе останалите ваши [часове]. Седмия час през същите дни. Поздрав на всички. Поздравлява Ви г-н Голов и г-н Бъчваров.
към текста >>

Поздравлява Ви г-н Голов и г-н Бъчваров.
Употребете формулата на 9-ия час, четири пъти на 2-ия, третия и четвъртия и петия, а освен това, ако Вий обичате, доброволно употребете и седмия, но това последно ще зависи от разположението на вашия дух. Името му е Костадин187 . Моля, от ваша страна, задължете Тодора да стори същото, но само да вземе останалите ваши [часове]. Седмия час през същите дни. Поздрав на всички. Поздравлява Ви г-н Голов и г-н Бъчваров. Г-н Голов ме е питал няколко пъти защо Киров не ми напише няколко редове. Той се подвизава засега според силите си. Оставам ваш верен: П. К. Дънов Адресът ми е: ул „Опълченска" №70.
към текста >>

Г-н Голов ме е питал няколко пъти защо Киров не ми напише няколко редове.
Името му е Костадин187 . Моля, от ваша страна, задължете Тодора да стори същото, но само да вземе останалите ваши [часове]. Седмия час през същите дни. Поздрав на всички. Поздравлява Ви г-н Голов и г-н Бъчваров. Г-н Голов ме е питал няколко пъти защо Киров не ми напише няколко редове. Той се подвизава засега според силите си. Оставам ваш верен: П. К. Дънов Адресът ми е: ул „Опълченска" №70. -----------------------------------------
към текста >>

85. №93 (Пеню Киров)

Купих една кола около 11 кила ечемик и кола плява, за които похарчих 70 лв.
Срещу такъв кяр: аз имах да дължа 48 лева за направените ми по-рано дрехи, около 50 лева за данък, 25 лева за внос на детето, което частно гледам, 4 лева и няколко стотинки добавка по астрономическата карта и от друга страна [за] всекидневните ми разходи, които не слизат по долу от 2 лева, понякога и повече. За да мога да наредя работите си за покриване горните разходи и да преживявам, аз дадох заявление във финансовото управление за работа, където ми обещаха, че ще бъда приет и че наскоро ще се отваря работата. Но ето, че краят на месеца наближава, а това „скоро“ не дохожда. И разчитах, че като постъпя на работя, за да бъда спокоен, реших да взема захире за биволицата за през зимата. И така парите, които криех, за да купувам добитък, [из]разходих, като разчитах, че щом спечеля, да ги приложа на мястото им. Купих една кола около 11 кила ечемик и кола плява, за които похарчих 70 лв. При това изпратих парите и за детето, стават 95 лв. Но понеже нямаше що да ям досега, харчих пак от същите около 45 лв. И като вече мислих, че все таки ще мога пак да победя, съобщи ми говедарят на сюрека, където бе биволицата, че била болна. Отивам един ден, докарвам я в дома, прегледах я на заранта и виждам, че задницата червясала и освен това много [е] отслабнала. Викам фелдшер – гледахме я, лекувахме я и решихме да я продадем.
към текста >>

Поздравлява те нарочно, също и Тодор те поздравлява.
Бог даде и може да вземе. Та като си отива биволицата, по-рано си отидоха парите и пак с дълг оставам. Всичко това ти разправям, но и аз не знам защо. Молих се и като че някой насила ме накара да ти пиша. Кючукът194 е тука от няколко дни, дошъл като член от Постоянната комисия. Поздравлява те нарочно, също и Тодор те поздравлява. Книгите „Вихрушки“195, виж, яви ми на кому да ги изпратя. Според както ми пише Голов, Узунов196 бил в София. Чакам да ми явиш, за да ги изпратя, а също и парите му. Според както се [на]уча[вам], Мелкон изпаднал в много лошо положение. Вчера се видях с брат му и му казах това, що желаех, а той се обърна и каза, „че мене парите ми се свидят, а не брата ми [по дух]“.
към текста >>

Дънов престоява около 3 седмици, след което отпътува за София.
Трябва да се хвърли виделина в умовете“. 192 П. Дънов е във Варна до 27.09.1905 г., когато е повикан в Сливен, за да помогне на д-р Миркович да се освободи от физическото си тяло. Д- рът е погребан с големи почести от гражданството и обществеността на града. В Сливен П. Дънов престоява около 3 седмици, след което отпътува за София. 193 Вероятно П. Киров се завръща от събора във Варна, за който досега не са открити факти. Можем да приемем като косвени доказателства: първо, че П. Дънов е във Варна през целия август и септември; второ – П. Киров също е бил във Варна; трето – знае се, че през август на спиритичен сеанс във Варна д-р Миркович е предупреден да завърши земните си дела, защото му предстои заминаване от този свят.
към текста >>

86. №95 (Пеню Киров)

И все повечето чувах с лявото си ухо.
Та понеже аз не обичам да има муха в стаята ми, взех ламбата, за да я диря по стените, ковьора, по масата и другаде, но все нищо не виждам. А гласът [бе] толкова силен, че и глух, вярвах, ще го чуе. Докато тъй дирех, сетих се, че навън е студено, и в стаята огън не кладя, отгде ще може да хвърчи муха, когато аз помръзвам. Щом се спрях и пò обдирих, разбрах каква е работата. За това нея вечер изследвах, че това бръмчене не е на муха, но нещо като говорене. И все повечето чувах с лявото си ухо. Това продължи и на утрото, и другия ден. Та на 24 с.м. сутринта в 3-3 ½ часа събудих се, или по-право събудиха ме, и ето, чувам един химн, който слушах около 15 минути. В това време аз направих в душата си едно сравнение с това блаженство и намерих, че е по- добре по-скоро да си отива человек, защото нашият телесен живот ми се види наказание и нищожество. А пък химна с какво да ти го сравня, не зная, защото няма в человечеството подобно нещо.
към текста >>

Заради което помолих ги втори път, като им казах: „Моля ви, идете си от мен, не видите ли, че ми тегнете?
Това продължава и до днес, та почна и [през] деня да ми се открива да слушам. Но както в четвъртък заран се чува добре, понякога другите дни не е тъй. Веднъж само дойде един, та изпя две турски песни, на които и гласовете, и думите ми са познати, но онова не беше така. Друга заран пък дошли едни духове, та седнали отгоре ми като на пън, като лежах, и се разговаряха за историята на Черното море. Аз от тягостта, види се, на астралното ми тяло, събудих се и ги помолих да си отидат, та не обърнах внимание на думите им, защото ми се много спеше. Заради което помолих ги втори път, като им казах: „Моля ви, идете си от мен, не видите ли, че ми тегнете? “. И те тогава си отидоха. А сега от няколко дни почнах да чувам и с дясното ухо. Но това усещам да става така, като че имам във въздуха още едни невидими уши, които приемат гласа и го предават на физическите. С това чуване мен ми стана ясно, че наистина человек може да живее едновременно в двата свята, защото такова бе положението ми, като слушах химна. Виж, ако трябва да ми явиш нещо по това, пиши ми.
към текста >>

За първи път името му се среща в писмо до М.
_________________________ Обяснителни бележки: 201 Александър Константинов Кръстников (1879-1970) – роден в Габрово. Основател на Обществото за психични издирвания и духознание, главен редактор на в. „Витлеемска звезда“ и автор на повече от 30 книги с окултно-мистична насоченост. За първи път името му се среща в писмо до М. Казакова от 18.06.1905 г., в което П. Дънов пише: „На Кръстников много добре са отговорили. Лао, като всякой дух, трябва да се подчинява на Господа, Който урежда всичко по най- добрия начин. Зная, че много днешни медиуми не са научили да различават езика на Небето. Трябва да се изпитват духовете – откъде идат и какво говорят“.
към текста >>

87. №96 (Пеню Киров)

Последното Ви писмо, пратено ми в Бургас, притежавам; тогава още щях да Ви пиша, но по причина, че се приготовлявах за път, това не направих, макар и да имаше причини, които ме караха да Ви пиша.
№96 (Пеню Киров) Гара Ветово [Разградско], 15 юний 1906 г. [до] гр. София204 Любез. бр. Дънов, Последното Ви писмо, пратено ми в Бургас, притежавам; тогава още щях да Ви пиша, но по причина, че се приготовлявах за път, това не направих, макар и да имаше причини, които ме караха да Ви пиша. Сега, докато бях в Силистра, Т. Стоянов ми писа и иска да му явим за събора т. год. кога ще стане, за да може да иска отпуска за това време, понеже тя още отсега им се определяла. Вън от този въпрос аз има да Ви изложа и едно друго обстоятелство по делото Божие, за което по-горе загатвах, че искам да Ви пиша. Докато бях в Бургас, имахме съставена една дружинка, където се събирахме 8-9 человека, а понякога и повече, на поученията в пътя Божий, за което и на времето Ви бях писал.
към текста >>

Докато бях в Бургас, имахме съставена една дружинка, където се събирахме 8-9 человека, а понякога и повече, на поученията в пътя Божий, за което и на времето Ви бях писал.
Последното Ви писмо, пратено ми в Бургас, притежавам; тогава още щях да Ви пиша, но по причина, че се приготовлявах за път, това не направих, макар и да имаше причини, които ме караха да Ви пиша. Сега, докато бях в Силистра, Т. Стоянов ми писа и иска да му явим за събора т. год. кога ще стане, за да може да иска отпуска за това време, понеже тя още отсега им се определяла. Вън от този въпрос аз има да Ви изложа и едно друго обстоятелство по делото Божие, за което по-горе загатвах, че искам да Ви пиша. Докато бях в Бургас, имахме съставена една дружинка, където се събирахме 8-9 человека, а понякога и повече, на поученията в пътя Божий, за което и на времето Ви бях писал. Това продължава кажи-[речи] още от м. февруарий и колкото продължавахме, толкова и приятели Бог ни пращаше. Тези хора, когато аз трябваше да замина, умоляваха ме да остана да ги поучавам, понеже желаеха аз да ги ръководя и се страхуваха да не би да ги оставя, но понеже на мен [ми] предстоеше да изляза, то и те след малко се разпръснали, защото Дяволът се е намесил нещо помежду им и [като] най- първа причина е поставил, че нямало стая, где да се събират. Сега, като стои тъй работата, виж какво може да се направи за тях. Аз имам нужда за много работи да се разговарям с Вас по делото Божие, но то ще остане, като се видим.
към текста >>

Тези хора, когато аз трябваше да замина, умоляваха ме да остана да ги поучавам, понеже желаеха аз да ги ръководя и се страхуваха да не би да ги оставя, но понеже на мен [ми] предстоеше да изляза, то и те след малко се разпръснали, защото Дяволът се е намесил нещо помежду им и [като] най- първа причина е поставил, че нямало стая, где да се събират.
кога ще стане, за да може да иска отпуска за това време, понеже тя още отсега им се определяла. Вън от този въпрос аз има да Ви изложа и едно друго обстоятелство по делото Божие, за което по-горе загатвах, че искам да Ви пиша. Докато бях в Бургас, имахме съставена една дружинка, където се събирахме 8-9 человека, а понякога и повече, на поученията в пътя Божий, за което и на времето Ви бях писал. Това продължава кажи-[речи] още от м. февруарий и колкото продължавахме, толкова и приятели Бог ни пращаше. Тези хора, когато аз трябваше да замина, умоляваха ме да остана да ги поучавам, понеже желаеха аз да ги ръководя и се страхуваха да не би да ги оставя, но понеже на мен [ми] предстоеше да изляза, то и те след малко се разпръснали, защото Дяволът се е намесил нещо помежду им и [като] най- първа причина е поставил, че нямало стая, где да се събират. Сега, като стои тъй работата, виж какво може да се направи за тях. Аз имам нужда за много работи да се разговарям с Вас по делото Божие, но то ще остане, като се видим. Мисля, че според вестниците както пишат, то аз тази год[ина] към края на юли или август, неизвестно, ще трябва да отида на месечно военно обучение. Помисли по тези въпроси и ако искаш, пиши ми в Бургас чрез Т. Стоянов, където предполагам, че ще бъда в началоно на м. юли.
към текста >>

88. №97 (Пеню Киров)

Тъй щото, както виждаш, за да се направи този път, потребни са по 2 дни = 60, по 3, равно на 90 дни, или три месеца, а според писмото му, аз трябва да си избера пътя по горе описаните градове и да му пратя съгласието си, че тогава ще ми изпрати маршрутния списък.
Досега не беше ми пратен маршрутен списък, та по тази причина трябваше да стоя празен. Наскоро обаче г-н Бъчваров ми прати една отвор[ена] карта от Ст. Загора, с която ми явява, че не ще може да ми състави списък, докато не отиде в София. Той явява градовете, които трябва да се обиколят, които, доколкото схванах, са следните: Айтос, Карнобат, Стралджа, Котел, Лясковец, Горна Оряховица, Бяла, Свищов, Никопол, Плевен, Ловеч, Севлиево, Габрово, Дряново, Търново, Червен бряг, Луковит, Чер. бряг, Бяла Слатина, Кнежа, Оряхово, Лом, Видин, Кула, Белоградчик, Фердинанд206, Берковица, Враца и София. Тъй щото, както виждаш, за да се направи този път, потребни са по 2 дни = 60, по 3, равно на 90 дни, или три месеца, а според писмото му, аз трябва да си избера пътя по горе описаните градове и да му пратя съгласието си, че тогава ще ми изпрати маршрутния списък. Така щото, докато той ми прати такъв, то ще минат най-малко 15 дни, или нещо към 25-и того, и тогава трябва да изляза на път и след 3 месеца от него време трябва да се връщам. А пък имай предвид, че аз съм получил съобщение, за да се явя в редовете на войската на 31 август, където ще престоя до 15 септември. Вън от това, аз не зная и през коя дата ще бъде и съборът. Така поставен, аз рекох да Ви съобщя всичко и да искам разрешението на въпроса: кога ще стане съборът и къде? За да вземам мерки да избирам градове таквиз, които са близо към това място, където ще стане съборът.
към текста >>

Така щото, докато той ми прати такъв, то ще минат най-малко 15 дни, или нещо към 25-и того, и тогава трябва да изляза на път и след 3 месеца от него време трябва да се връщам.
Наскоро обаче г-н Бъчваров ми прати една отвор[ена] карта от Ст. Загора, с която ми явява, че не ще може да ми състави списък, докато не отиде в София. Той явява градовете, които трябва да се обиколят, които, доколкото схванах, са следните: Айтос, Карнобат, Стралджа, Котел, Лясковец, Горна Оряховица, Бяла, Свищов, Никопол, Плевен, Ловеч, Севлиево, Габрово, Дряново, Търново, Червен бряг, Луковит, Чер. бряг, Бяла Слатина, Кнежа, Оряхово, Лом, Видин, Кула, Белоградчик, Фердинанд206, Берковица, Враца и София. Тъй щото, както виждаш, за да се направи този път, потребни са по 2 дни = 60, по 3, равно на 90 дни, или три месеца, а според писмото му, аз трябва да си избера пътя по горе описаните градове и да му пратя съгласието си, че тогава ще ми изпрати маршрутния списък. Така щото, докато той ми прати такъв, то ще минат най-малко 15 дни, или нещо към 25-и того, и тогава трябва да изляза на път и след 3 месеца от него време трябва да се връщам. А пък имай предвид, че аз съм получил съобщение, за да се явя в редовете на войската на 31 август, където ще престоя до 15 септември. Вън от това, аз не зная и през коя дата ще бъде и съборът. Така поставен, аз рекох да Ви съобщя всичко и да искам разрешението на въпроса: кога ще стане съборът и къде? За да вземам мерки да избирам градове таквиз, които са близо към това място, където ще стане съборът. За отговора ти чакам с нетърпение, за да мога да отговоря навреме и Бъчварову, защото още отсега от заеми преживявам.
към текста >>

Новини засега имаме, че Мелкон си дойде, Тодор е добре и Ви поздравляват.
А пък имай предвид, че аз съм получил съобщение, за да се явя в редовете на войската на 31 август, където ще престоя до 15 септември. Вън от това, аз не зная и през коя дата ще бъде и съборът. Така поставен, аз рекох да Ви съобщя всичко и да искам разрешението на въпроса: кога ще стане съборът и къде? За да вземам мерки да избирам градове таквиз, които са близо към това място, където ще стане съборът. За отговора ти чакам с нетърпение, за да мога да отговоря навреме и Бъчварову, защото още отсега от заеми преживявам. Новини засега имаме, че Мелкон си дойде, Тодор е добре и Ви поздравляват. С поздрав сърдечен. Твой верен Господу: П. Киров П.П Поздрави нарочно бр. Илия Стойчев207 и семейството му и Петър Тихчев, ако е там. Същий
към текста >>

205 За първи път Пеню Киров се обръща на малко име към Петър Дънов.
П.П Поздрави нарочно бр. Илия Стойчев207 и семейството му и Петър Тихчев, ако е там. Същий _________________________ Обяснителни бележки: 205 За първи път Пеню Киров се обръща на малко име към Петър Дънов. Това обръщение се запазва в последващата кореспонденция. 206 Гр. Фердинанд: от 1944 г. – Михайловград; от 1992 г. – Монтана.
към текста >>

89. № 98 (Пеню Киров)

Много желаех да се срещна с тебе, когато втори път отидох в София, но не било определено.
1907 №98 (Пеню Киров) гр. Бургас, 1 януарий 1907 г. [до] гр. Търново Любез. бр. Петре, Много желаех да се срещна с тебе, когато втори път отидох в София, но не било определено. Имах и имам въпроси да те питам, но в писмо това не ми се иска, а когато се срещнем, въздържам се. Някои работи има явени, но не докрай разяснени, от които някои ще ти явя: 1. Защо се определя денят св. Пантелеймон в месец юли за някоя си работа215? 2. Кой е помежду ни Йосиф216?
към текста >>

Какво [предст]авлява той?
Имах и имам въпроси да те питам, но в писмо това не ми се иска, а когато се срещнем, въздържам се. Някои работи има явени, но не докрай разяснени, от които някои ще ти явя: 1. Защо се определя денят св. Пантелеймон в месец юли за някоя си работа215? 2. Кой е помежду ни Йосиф216? Какво [предст]авлява той? 3. Кой е „Додот-баля“? – това име е на един между нашия кръжок. Какво означава то? При завръщането ми в Бургас всичко намерих с главата надолу. Повечето наши нови приятели станали толстоисти217.
към текста >>

Толстой, който дори им предоставя 11 свои непубликувани ръкописа, които излизат от печат тук, за първи път в света.
Тя просъществува до 1908 г. На 1.1.1907 г. в селото е издаден първият брой на сп. „Възраждане“, а вторият и третият са издадени в Бургас. Участниците в колонията влизат в пряка връзка с Л. Н. Толстой, който дори им предоставя 11 свои непубликувани ръкописа, които излизат от печат тук, за първи път в света. Основатели на колонията са Христо Досев от Ст. Загора, който по покана на Толстой лично се среща с него, Стефан Андрейчин от Габрово, Димитър Жечков от Бургас, Ташко Коматов от София и Цонко Николов от с. Градец, Котленско. 218 Вероятно с основателите на комуната. Източник: Епистоларни диалози - част ІІ (1898–1900г.)
към текста >>

90. №118 (Петър Дънов) [затворена карта]

Използвайте времето и като комисионер вий имате случай да се срещате с много хора, гледайте вашата обхода, вашият живот да е свят, щото от плодовете на живота Ви да се прославлява Господ.
[адрес върху лицевата страна на картата] Люб. бр. Киров, Получих писмото Ви. Вашите мисли и желания са ясни. Първо дръжте в ума си мисълта, че на Бога може да се слугува навсякъде - вън от света и вътре в света. Използвайте времето и като комисионер вий имате случай да се срещате с много хора, гледайте вашата обхода, вашият живот да е свят, щото от плодовете на живота Ви да се прославлява Господ. Не забравяйте всичко от Господа, всичко за Господа и с думите на ап. Павла: „Ядете ли, пиете ли, или каквото и да правите, гледайте всичко да е за Славата Господня". Всичко върви по определен път. Сега сте на почивка, използвайте времето. Самоусъвършенствайте се, ходете в вяра твърда, блага и похвална.
към текста >>

Всичко върви по определен път.
Вашите мисли и желания са ясни. Първо дръжте в ума си мисълта, че на Бога може да се слугува навсякъде - вън от света и вътре в света. Използвайте времето и като комисионер вий имате случай да се срещате с много хора, гледайте вашата обхода, вашият живот да е свят, щото от плодовете на живота Ви да се прославлява Господ. Не забравяйте всичко от Господа, всичко за Господа и с думите на ап. Павла: „Ядете ли, пиете ли, или каквото и да правите, гледайте всичко да е за Славата Господня". Всичко върви по определен път. Сега сте на почивка, използвайте времето. Самоусъвършенствайте се, ходете в вяра твърда, блага и похвална. Служете искрено в търпение и надежда. Господ, Който е сторил много неща за вази, Който ви е направлявал с благия Си Дух, Той ще промисли и за бъдещето, ще ви укаже ясно пътя. Имате моето съдействие.
към текста >>

Господ, Който е сторил много неща за вази, Който ви е направлявал с благия Си Дух, Той ще промисли и за бъдещето, ще ви укаже ясно пътя.
Павла: „Ядете ли, пиете ли, или каквото и да правите, гледайте всичко да е за Славата Господня". Всичко върви по определен път. Сега сте на почивка, използвайте времето. Самоусъвършенствайте се, ходете в вяра твърда, блага и похвална. Служете искрено в търпение и надежда. Господ, Който е сторил много неща за вази, Който ви е направлявал с благия Си Дух, Той ще промисли и за бъдещето, ще ви укаже ясно пътя. Имате моето съдействие. Работете мъдро и умно. Придобивайте знание. От всичко изваждайте уроци за себе си. Светът е училище.
към текста >>

91. №102 (Пеню Киров)

Събираме се по два пъти в седмицата, а понякога по три пъти.
В този петък между другите молитви ще се молим и с молитвата „Хваление“234. Във всичките обаче петъци четем даденото ни утешение през тази година, разбира се, всеки своето235. И от това повече нищо. За нази тука ще кажа, че Господ благославя вече делото си. Тука съставихме един кружок236 от 13 мъже и десетина жени, наехме си стая, купихме столове, маса, лампа и др., а така също и отопление. Събираме се по два пъти в седмицата, а понякога по три пъти. Четем, молим се и изучаваме Словото Божие и всичко, що сме чули. А така също веднъж в седмицата правим сеанс. В кружока влизат доста видни лица като управителят на митницата237, оценител-химикът Зурков, секретари, аптекари и разни телеграфисти и други238. Всички тези Ви поздравляват и молят, ако е Волята Господня, да прескочиш и дойдеш да поседиш в Бургас месец или повече. Прочее, виж какво ще направиш и извести ни.
към текста >>

Всички тези Ви поздравляват и молят, ако е Волята Господня, да прескочиш и дойдеш да поседиш в Бургас месец или повече.
Тука съставихме един кружок236 от 13 мъже и десетина жени, наехме си стая, купихме столове, маса, лампа и др., а така също и отопление. Събираме се по два пъти в седмицата, а понякога по три пъти. Четем, молим се и изучаваме Словото Божие и всичко, що сме чули. А така също веднъж в седмицата правим сеанс. В кружока влизат доста видни лица като управителят на митницата237, оценител-химикът Зурков, секретари, аптекари и разни телеграфисти и други238. Всички тези Ви поздравляват и молят, ако е Волята Господня, да прескочиш и дойдеш да поседиш в Бургас месец или повече. Прочее, виж какво ще направиш и извести ни. Поздрави приятелите там Петко, Гина, Тодора [Бъчваров], Голова и Михалаки239 и всички други, които питат. С искрен поздрав от мен, Тодор и Мелкон, който засега и той е с нас. Твой верен всякога Господу: П. Киров Заб.: Писмата ми чрез Т.
към текста >>

Открил Си ни Пътищата Си и виждаме Твоята Благост.
Георгиев и Ат. Бойнов. 233 Бог-Отец; Исус Христос-Йехова Елохим; Светият Дух-Адонай. 234 Молитвата „Хвала“ е дадена на 19.08.1907 г. на събора във Варна. „Господи, Боже наш, душата ни тихо уповава на Тебе. Открил Си ни Пътищата Си и виждаме Твоята Благост. Изявил Си ни Милостта Си и виждаме дълготърпението Ти. Показал Си ни Любовта Си и виждаме Твоята Доброта. Посочил Си ни Истината Си и виждаме Твоята Святост. Изявил Си ни Името Си и виждаме Твоята Правда. Разкрил Си ни Мъдростта Си и виждаме Твоите велики Дела.
към текста >>

Благий Отче, Ти, Който ни даваш живот и здраве, Който ни насищаш с хляб и вода и Който ни задоволяваш с хилядите Си благословения всеки ден, Твоето Слънце изгрява всяка заран като младоженец и тича в пътя си, който Си му начертал, като ни донася и раздава Твоите благословения, които Си ни отредил.
Благодарим Ти, че Твоята Милост и Благост винаги ни следват. Благодарим Ти, че всякога ни слушаш и Си готов винаги да ни дадеш помощ и да ни крепиш, кога сме в нужда. Благий Господи, Святий Отче на Небето и Земята, избавяй ни от ухищренията на лукавия. Ето, Ти Си ни говорил и ние вярваме, че Ти ще ни утвърдиш във век, за да Те славим. Господи, Боже наш, Който Си неизменен, закрепи нашите слаби братя и сестри, за да пребъдат в Тебе и Ти да пребъдеш в тях, както пребъдваш в мен, за да сме всички едно, както Ти в мен, тъй и аз в тях, за да бъдем всички Едно, за да Те прославим на Земята с плодовете, които ще принесем в правда и милост, за да просветнат делата ни пред человеците, щото като ги видят, да Те прославят. Благий Отче, Ти, Който ни даваш живот и здраве, Който ни насищаш с хляб и вода и Който ни задоволяваш с хилядите Си благословения всеки ден, Твоето Слънце изгрява всяка заран като младоженец и тича в пътя си, който Си му начертал, като ни донася и раздава Твоите благословения, които Си ни отредил. То в Твоето Име оживотворява всичката Земя с нейната природа; въздига и донася облаците, напоява лицето с дъжд и влага; изважда всеки стрък изпод черната обвивка; украсява полските цветя с всичката им хубост, която отначало Си им дал. Развеселява всички животни и человека, когото Си направил според Образа и Подобието Си. Вдъхва в неговото сърце надежда и 288 вяра да се труди и работи, като му казва, че Ти ще благословиш труда му. Колко са многочислени и велики Твоите наредби. Всички те не могат да се изчислят.
към текста >>

Развеселява всички животни и человека, когото Си направил според Образа и Подобието Си.
Благий Господи, Святий Отче на Небето и Земята, избавяй ни от ухищренията на лукавия. Ето, Ти Си ни говорил и ние вярваме, че Ти ще ни утвърдиш във век, за да Те славим. Господи, Боже наш, Който Си неизменен, закрепи нашите слаби братя и сестри, за да пребъдат в Тебе и Ти да пребъдеш в тях, както пребъдваш в мен, за да сме всички едно, както Ти в мен, тъй и аз в тях, за да бъдем всички Едно, за да Те прославим на Земята с плодовете, които ще принесем в правда и милост, за да просветнат делата ни пред человеците, щото като ги видят, да Те прославят. Благий Отче, Ти, Който ни даваш живот и здраве, Който ни насищаш с хляб и вода и Който ни задоволяваш с хилядите Си благословения всеки ден, Твоето Слънце изгрява всяка заран като младоженец и тича в пътя си, който Си му начертал, като ни донася и раздава Твоите благословения, които Си ни отредил. То в Твоето Име оживотворява всичката Земя с нейната природа; въздига и донася облаците, напоява лицето с дъжд и влага; изважда всеки стрък изпод черната обвивка; украсява полските цветя с всичката им хубост, която отначало Си им дал. Развеселява всички животни и человека, когото Си направил според Образа и Подобието Си. Вдъхва в неговото сърце надежда и 288 вяра да се труди и работи, като му казва, че Ти ще благословиш труда му. Колко са многочислени и велики Твоите наредби. Всички те не могат да се изчислят. Ние, всичките Твои чада, идем днес да Ти принесем своята благодарност, че Си ни облякъл в дрехите Си на живота, и колко са хубави тия облекла, в които Си ни обгърнал. Благословений Господи, благословен от всичките векове, приеми сега нашата благодарност, която Ти поднасяме от душа. Амин.“
към текста >>

Дънов „писаното хвърля светлина върху пътя, в който трябва да вървите“.
Колко са многочислени и велики Твоите наредби. Всички те не могат да се изчислят. Ние, всичките Твои чада, идем днес да Ти принесем своята благодарност, че Си ни облякъл в дрехите Си на живота, и колко са хубави тия облекла, в които Си ни обгърнал. Благословений Господи, благословен от всичките векове, приеми сега нашата благодарност, която Ти поднасяме от душа. Амин.“ 235 Вероятно става дума за специалните пликове, раздадени на всеки един от присъстващите, където по думите на П. Дънов „писаното хвърля светлина върху пътя, в който трябва да вървите“. 236 Бургаският кръжок е учреден на 27.07.1907 г. – деня на св. Пантелеймон. Не става ясно защо П. Киров споменава за това едва през октомври, след като в периода 15-19 август всички участници във Веригата са на събор във Варна. През следващите три години – 1908, 1909 и 1910 г.
към текста >>

завършва земния си път в София.
Голям период от време (9 г.) работи в Министерството на търговията – сектор земеделие, а след това и като дипломат във Виена и Белград. От 1899 г. се отдава изцяло на журналистиката и белетристиката. През 1915 г. тежка парализа го поваля на легло и в началото на 1916 г. завършва земния си път в София. За първи път срещаме името му в писмо на П. Дънов до М. Казакова от 21.11.1905 г., където пише: „М. Георгиев идва и ми връчи Ваш ръкопис, пратен до него, да го прегледам“. От 1907 г.
към текста >>

За първи път срещаме името му в писмо на П.
От 1899 г. се отдава изцяло на журналистиката и белетристиката. През 1915 г. тежка парализа го поваля на легло и в началото на 1916 г. завършва земния си път в София. За първи път срещаме името му в писмо на П. Дънов до М. Казакова от 21.11.1905 г., където пише: „М. Георгиев идва и ми връчи Ваш ръкопис, пратен до него, да го прегледам“. От 1907 г. присъства на годишните събори на Веригата.
към текста >>

92. №122 (Петър Дънов) [затворена карта]

Пиши ми как стоят работите засега по-подробно и може на Вас да Ви дам някои упътвания.
Получих Вашето писмо. Работата на Н[икон]243 може да се оправи, ако лицето, на което той иска да помага, стои на друго място и да няма чести срещи. Честите свиждания носят неприятности. При това той трябва да помни, че се е обещал да служи Господу и всяко отвличане от главната цел е спънка за двамата. Другото лице трябва да реши в себе си дошло ли е в пълно съзнание да слугува на Духовния свят, или това е само временно увлечение от някои душевни съображения. Пиши ми как стоят работите засега по-подробно и може на Вас да Ви дам някои упътвания. Писмото препратете в София и да ме чака тамо. Аз ще съдействам да се изправят забърканите работи. Аз виждам где стои спънката и ще се постарая да се изправи. Друго - Вашият Антиминс244, който имате в стаята си, покрийте го с нещо. Тия светини не е добре да стоят в обикновена стая и гдето всички влизат.
към текста >>

Ако слушате морето на живота, всякога ще го заставяте да утихва за Вас, кога пътувате през него, и ще знаете, че Господ е силен.
Съдействайте си за добро един на друг. Желайте преуспяванието на Царството Божие. Във всичко, което вършите, да е подсолено със сол. Не се утеснявайте, дайте ширина на Вашата душа, за да работи Господ вътре във Вас. Дайте моя поздрав на всички приятели. Ако слушате морето на живота, всякога ще го заставяте да утихва за Вас, кога пътувате през него, и ще знаете, че Господ е силен. Ваш верен: П. К Дънов ------------------------------------------------ 242. През юни 1909 г. П. Дънов посещава Бургас за втори път.
към текста >>

Дънов посещава Бургас за втори път.
Ако слушате морето на живота, всякога ще го заставяте да утихва за Вас, кога пътувате през него, и ще знаете, че Господ е силен. Ваш верен: П. К Дънов ------------------------------------------------ 242. През юни 1909 г. П. Дънов посещава Бургас за втори път. В писмо до Д. Добрев от Сливен П. Киров пише: „Г-н Дънов бе тук около 25 дни време, обучава ни и си замина. Да ти кажа всичко е невъзможно с писмо“. 243. Отец Никон – от 1906 г.
към текста >>

Това представлява тайнствено общение на човешката душа със Светия Дух, където Словото, носено от Светия Дух, се претворява в човека в плът и кръв – и от земен човекът става небесен, изповядващ себе си чрез дела в Дух и Истина.
243. Отец Никон – от 1906 г. е свещеник в Голямобуковския (тогава Коджабуковския) манастир „Животоприемний източник“ (община Средец, област Бургас). Участва в събранията на кръжока през първите години след учредяването му. 244. Антиминс – при първите християни изпълнява ролята на подвижен олтар при извършване на Евхаристията. Тайнството Евхаристия е благодарствена служба, при която чрез молитва се призовава слизането на Светия Дух, за да освети и претвори даровете на евхаристийната трапеза в едно цяло. Това представлява тайнствено общение на човешката душа със Светия Дух, където Словото, носено от Светия Дух, се претворява в човека в плът и кръв – и от земен човекът става небесен, изповядващ себе си чрез дела в Дух и Истина. Евхаристията представлява безкръвно жертвоприношение, което става чрез принасяне на хляб и вино върху евхаристийната трапеза. Именно тези подвижни жертвеници, изработени от дърво, са наричани „антиминси“ при първите християни. След признаване на християнството като официална религия те се поставяли в храмовете върху престола за извършване на обреда. По-късно вместо от дърво антиминсите се изработват от ленен плат, като се поставят на малки маси. Още от самото начало има надписи върху плочите, като например – кръстен знак, символите на четиримата евангелисти в четирите края, изображение на риба като символ на християнството и др.
към текста >>

Евхаристията представлява безкръвно жертвоприношение, което става чрез принасяне на хляб и вино върху евхаристийната трапеза.
е свещеник в Голямобуковския (тогава Коджабуковския) манастир „Животоприемний източник“ (община Средец, област Бургас). Участва в събранията на кръжока през първите години след учредяването му. 244. Антиминс – при първите християни изпълнява ролята на подвижен олтар при извършване на Евхаристията. Тайнството Евхаристия е благодарствена служба, при която чрез молитва се призовава слизането на Светия Дух, за да освети и претвори даровете на евхаристийната трапеза в едно цяло. Това представлява тайнствено общение на човешката душа със Светия Дух, където Словото, носено от Светия Дух, се претворява в човека в плът и кръв – и от земен човекът става небесен, изповядващ себе си чрез дела в Дух и Истина. Евхаристията представлява безкръвно жертвоприношение, което става чрез принасяне на хляб и вино върху евхаристийната трапеза. Именно тези подвижни жертвеници, изработени от дърво, са наричани „антиминси“ при първите християни. След признаване на християнството като официална религия те се поставяли в храмовете върху престола за извършване на обреда. По-късно вместо от дърво антиминсите се изработват от ленен плат, като се поставят на малки маси. Още от самото начало има надписи върху плочите, като например – кръстен знак, символите на четиримата евангелисти в четирите края, изображение на риба като символ на християнството и др. Постепенно иконографската композиция се развива, докато се дойде до класическия вид на Антиминса от 1747 г.
към текста >>

93. Речник на остарели и чужди думи

инфлуенца (ит.) остро заразно вирусно заболяване, придружено с възпаление на горните дихателни
запретя, запрещавам (ост.) забранявам. зрак (ост.) лъч светлина. Тук по-скоро образ, картина; жежкост (ост.) пламенност. истий (ост.) същ, същински. инфлуенца (ит.) остро заразно вирусно заболяване, придружено с възпаление на горните дихателни пътища, с висока температура, треска; грип. кантора (фр.) работно помещение на търговец, адвокат и др. касателно (ост.) що се касае до. катадневен (ост.) всекидневен. катакомба (лат.) 1.
към текста >>

пътища, с висока температура, треска; грип.
зрак (ост.) лъч светлина. Тук по-скоро образ, картина; жежкост (ост.) пламенност. истий (ост.) същ, същински. инфлуенца (ит.) остро заразно вирусно заболяване, придружено с възпаление на горните дихателни пътища, с висока температура, треска; грип. кантора (фр.) работно помещение на търговец, адвокат и др. касателно (ост.) що се касае до. катадневен (ост.) всекидневен. катакомба (лат.) 1. Подземна пещера, подземие; 2.
към текста >>

cliché) в книгопечатането представлява гравюра на изображение или текст върху метал или дърво, която служи за многократно отпечатване.
Обширни подземни помещения, в които първите християни погребвали мъртвите и се събирали на молитва.; 3. В Древен Египет места, в които пазели мумиите. кезап (пер.-тур) азотна киселина. клише (от фр. cliché) в книгопечатането представлява гравюра на изображение или текст върху метал или дърво, която служи за многократно отпечатване. ковьор (рус.) килимче или пъстра нашивана покривка за стена. кошарина (диал.) кошара. кружок (ост.) кръжок, кръг. кръвник (ост.) кръвожаден човек, убиец. кяр (пер.-тур.) печалба, добив, облага.
към текста >>

съизволявам (ост.) позволявам, съгласявам се, благоволявам.
мъртвите. стидно ми е (рус.) срамувам се. стрепет (диал.) спънка. строптиливост (книж. ост.) упорит, своенравен, опърничав. съизволявам (ост.) позволявам, съгласявам се, благоволявам. сюрек (тур.) голямо стадо добитък. такожде (ост.) така също. талига (унг.) проста конска кола за пътници и товар; каруца. тарифа (ар.-исп.) 1. Разпис на цени за превоз, мита или надници; 2.
към текста >>

талига (унг.) проста конска кола за пътници и товар; каруца.
строптиливост (книж. ост.) упорит, своенравен, опърничав. съизволявам (ост.) позволявам, съгласявам се, благоволявам. сюрек (тур.) голямо стадо добитък. такожде (ост.) така също. талига (унг.) проста конска кола за пътници и товар; каруца. тарифа (ар.-исп.) 1. Разпис на цени за превоз, мита или надници; 2. Разпис за движение на превозни средства. тегна (ост.) тежа на някого.
към текста >>

ост.) железопътен влак.
текè (ар.) молитвен дом с жилища за дервиши; мохамедански манастир. тоже (рус.) също. томува (ост.) дателен падеж от този; на този. трен (фр. ост.) железопътен влак. турям (ост.) слагам, поставям. упокоение (църк.) душевен покой на заминали от този свят. устрашавам се (ост.) страхувам се, боя се. утеснявам (ост.) поставям някого на тясно; притеснявам, измъчвам, угнетявам. ухищрение (книж.
към текста >>

94. ПОСЛЕСЛОВ

се публикуват за първи път тук, с малки изключения.
Това изгражда нови контури и различна оценка на вече отминалите събития и дава възможност на изследователя да преоткрие старото и да насочи поглед към други неизследвани от предходните поколения области. Така тези исторически факти оживяват отново и заговарят на различен език. Вероятно това е първата по рода си запазена кореспонденция в историята на епистоларния жанр в България – много подробна и продължителна. Повечето от писмата на Петър Дънов са публикувани, но в двете части на книгата, обхващащи 131 писма, се появяват и 39 съвсем нови. Всичките 105 писма на Пеню Киров от 1898 до 1917 г. се публикуват за първи път тук, с малки изключения. Уникалността се състои в това, че разполагаме с черновите от писмата на П. Киров. Неговата отговорност към поколенията, педантичността му и далновидността му са изключителни. За човек, роден в поробена България, не е характерно историческо мислене и памет. На това се дължи фактът, че повечето от съвременните хора не могат да проследят своите корени и рода си в повече от четири поколения назад. П. Киров е надраснал всичко това и е прозрял, че тази кореспонденция ще бъде изключително важна и необходима.
към текста >>

Тук за първи път се дават два от най-важните скрижали на братството: „Добрата молитва“ (на 27 ноември 1900 г.
и др. През време на социализма е било доста рисковано да се съхраняват каквито и да било материали, свързани с Учението. Така едва в по-ново време бяха получени 124 фотокопия на оригинални писма на Петър Дънов и 105 ксерокопия на чернови от писмата на Пеню Киров и този архив, оцелял след близо 100 години, достигна до вас, драгите читатели. Нека всеки заинтересуван се наслади на интимността, неподправеността и искреността на отношенията между двамата – как те твърде бързо преминават от познат към познат, през брат към брат, за да достигнат до Учител към ученик. С настоящата кореспонденция можем още да проследим в най-чист вид дейността на Петър Дънов за полагане основите на бъдещото общество „Бяло братство“. Тук за първи път се дават два от най-важните скрижали на братството: „Добрата молитва“ (на 27 ноември 1900 г. по повод затруднението, в което е изпаднал Пеню Киров) и „Символът на вярата“ – 10-те свидетелства Господни и Божието обещание. Внася се яснота по началните ритуали, които са изпълнявали първите ученици – спиритични сеанси, приемане на Спасителева кръв (писмо №7), водното кръщение (писмо №24) и др. Тук разбираме как и кога се появяват „Седемте разговора с Духа Господен“ (писмо №41); за първи път се дават и „Седемте степени“, през които минава човешката душа (писмо №30); единствено тук откриваме подробности за един от основните текстове от онова време – „Призвание към народа ми“. Именно благодарение на П. Киров до нас достига това „Призвание“.
към текста >>

Тук разбираме как и кога се появяват „Седемте разговора с Духа Господен“ (писмо №41); за първи път се дават и „Седемте степени“, през които минава човешката душа (писмо №30); единствено тук откриваме подробности за един от основните текстове от онова време – „Призвание към народа ми“.
Нека всеки заинтересуван се наслади на интимността, неподправеността и искреността на отношенията между двамата – как те твърде бързо преминават от познат към познат, през брат към брат, за да достигнат до Учител към ученик. С настоящата кореспонденция можем още да проследим в най-чист вид дейността на Петър Дънов за полагане основите на бъдещото общество „Бяло братство“. Тук за първи път се дават два от най-важните скрижали на братството: „Добрата молитва“ (на 27 ноември 1900 г. по повод затруднението, в което е изпаднал Пеню Киров) и „Символът на вярата“ – 10-те свидетелства Господни и Божието обещание. Внася се яснота по началните ритуали, които са изпълнявали първите ученици – спиритични сеанси, приемане на Спасителева кръв (писмо №7), водното кръщение (писмо №24) и др. Тук разбираме как и кога се появяват „Седемте разговора с Духа Господен“ (писмо №41); за първи път се дават и „Седемте степени“, през които минава човешката душа (писмо №30); единствено тук откриваме подробности за един от основните текстове от онова време – „Призвание към народа ми“. Именно благодарение на П. Киров до нас достига това „Призвание“. След излизането на настоящата книга няма да има съмнение кога е първият събор на Бялото братство – именно през 1900 г. Читателят наблюдава как се утвърждават тези събори като най-важния форум, на който се дават конкретни задачи и работа за през цялата година. Съборите в Бургас са три – 1901, 1902 и 1904 г.
към текста >>

Същевременно подробните им биографии в този си вид се публикуват тук за първи път.
Съборите в Бургас са три – 1901, 1902 и 1904 г. (за последния самият Пеню е записал в дневниците си). С тези писма се дава и по-пълна светлина за личностите и дейността на тримата първи ученици – П. Киров, Т. Стоименов и д-р Миркович. Същевременно подробните им биографии в този си вид се публикуват тук за първи път. Чрез тази кореспонденция изследователите и биографите на Учителя П. Дънов могат да възстановят, допълнят и пояснят бележниците (дневниците) му от този период. В обсега на „Диалозите“ влизат и по-периферни теми като утвърждаване на протестантството в младата българска държава и взаимоотношенията на Петър Дънов с най- известните му функционери от онова време; възникване и развитие на спиритизма и теософията в България; битът, душевността и духовните търсения на обикновения човек тогава и др. Работата върху двете части на „Епистоларни диалози“, отразяващи личната кореспонденция между Петър Дънов и Пеню Киров в периода 1898-1917 г., отне на екипа повече от 5 години – от втората половина на 2006 почти до края на 2011 г. Големият обем на кореспонденцията и приложенията към нея наложиха тя да бъде представена в две отделни части.
към текста >>

В първата част са публикувани за първи път пет писма на Пеню Киров до д-р Георги Миркович (5.12.1898-18.01.1899), разчетени от нас от ръкописни оригинали, съхранявани в Български исторически архив на Националната библиотека „Св. Св.
Големият обем на кореспонденцията и приложенията към нея наложиха тя да бъде представена в две отделни части. Всяка част съдържа писма, показелец на лични имена, показелец на географски имена, показалец на библейски цитати, хронологичен показалец на писмата, речник на остарели и чужди думи, обяснителни бележки към писмата, използвана литература. В първата част (1898-1900 г.) са приложени биографиите на Пеню Киров (1868-1918), д-р Георги В. Миркович (1826-1905 г.) и на Тодор Стоименов (Стоянов) (1872-1952), а във втората – биографични бележки за младите години на Петър К. Дънов. В първата част са публикувани за първи път пет писма на Пеню Киров до д-р Георги Миркович (5.12.1898-18.01.1899), разчетени от нас от ръкописни оригинали, съхранявани в Български исторически архив на Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“ (фонд ІІ В 3104). Съдържанието им допълва и осветлява факти и събития, споменати в „Епистоларни диалози“ и в „Писма на Учителя Петър Дънов до д-р Георги Миркович – 1898-1902“ (София, 1999). В първата част на печатното издание са включени и следните факсимилета: 1) Чернова на първото писмо на Пеню Киров до Петър К. Дънов от 2.8.1898 г.; 2) Част от първото известно писмо на Петър К. Дънов до Пеню Киров от 14.9.1898 г.; 3) Писмо на Петър К.
към текста >>

Съдържанието им допълва и осветлява факти и събития, споменати в „Епистоларни диалози“ и в „Писма на Учителя Петър Дънов до д-р Георги Миркович – 1898-1902“ (София, 1999).
остарели и чужди думи, обяснителни бележки към писмата, използвана литература. В първата част (1898-1900 г.) са приложени биографиите на Пеню Киров (1868-1918), д-р Георги В. Миркович (1826-1905 г.) и на Тодор Стоименов (Стоянов) (1872-1952), а във втората – биографични бележки за младите години на Петър К. Дънов. В първата част са публикувани за първи път пет писма на Пеню Киров до д-р Георги Миркович (5.12.1898-18.01.1899), разчетени от нас от ръкописни оригинали, съхранявани в Български исторически архив на Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“ (фонд ІІ В 3104). Съдържанието им допълва и осветлява факти и събития, споменати в „Епистоларни диалози“ и в „Писма на Учителя Петър Дънов до д-р Георги Миркович – 1898-1902“ (София, 1999). В първата част на печатното издание са включени и следните факсимилета: 1) Чернова на първото писмо на Пеню Киров до Петър К. Дънов от 2.8.1898 г.; 2) Част от първото известно писмо на Петър К. Дънов до Пеню Киров от 14.9.1898 г.; 3) Писмо на Петър К. Дънов до П. Киров от 24.2.1899 г., заедно с текстовете от същата дата на „Така говори Господ“ и „Божието обещание“; 4) „Божието обещание“, подписано саморъчно на 28.2.1899 г.
към текста >>

Това са имена на съратници в новите идеи, участници в спиритическите сеанси на духовните групи, в срещите по време на пътуванията им по страната.
Навсякъде П. Киров съпровожда посещенията си в дадено селище с многобройни беседи и молитвени събрания, предимно в частни домове. От тона на писмата му се усеща, че той с много плам и вяра разпространява Словото Божие и новите идеи. В „Показалец на личните имена“ по азбучен ред са дадени всички имена, срещани в текстовете на писмата на П. Дънов и П. Киров. Това са имена на съратници в новите идеи, участници в спиритическите сеанси на духовните групи, в срещите по време на пътуванията им по страната. Сведения за личностите са дадени в обяснителните бележкив края на всяка част. Данните са издирвани в оригинални документи от и за епохата – вестници, списания, книги, алманаси, търговски регистри, отчети, протоколи и други писма извън тази кореспонденция. За някои от имената, особено за онези, които са упоменати еднократно, не винаги са намирани сведения. Освен за личностите, в обяснителните бележки са дадени и пояснения за редица библейски понятия, различни терминологии, книги, списания и други издания, събития, дати, фирми, дружества, селища и пр. Така по-лесно може да се почувства атмосферата на времето, както и да се осветлят непознатите лица и термини.
към текста >>

цитатите са много повече – това е времето на духовните напътствия, които Петър Дънов отправя към своите последователи,времето на усилена духовна работа за всеки един от от тях.
Останалите географски имена се упоменават в писмата във връзка с други лица. В настоящата втора част на „Диалозите“ географските имена на селищата са разположени почти по цялата страна и отразяват апостолската дейност на Петър Дънов и Пеню Киров за посяване на новите духовни идеи. Както в показалеца на библейските цитати, така и в текста на писмата, независимо в каква форма се намират в тях – в пряка или в разказна, библейските цитати са представени със съкращенията им. Тези, които са поставени в прави скоби, са нанесени от редакторите след съответния цитиран или разказан в писмото библейски текст. Може да се види, че в периода 1898-1900 г. цитатите са много повече – това е времето на духовните напътствия, които Петър Дънов отправя към своите последователи,времето на усилена духовна работа за всеки един от от тях. Георги Христов Людмила Т. Димитрова Величка Г. Драганова
към текста >>

95. ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 4

Дънов разказва друг епизод от същото пътуване през лятото на 1901 г.:
ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 4 В съборна беседа, държана на 3 септември 1933 г. П. Дънов разказва друг епизод от същото пътуване през лятото на 1901 г.: „Преди години пътувахме пеш с един мой познат [Бъчваров], краен песимист, от Варна до София. Той имаше много изопачени възгледи за българите, особено за офицерите, и казваше, че не е срещнал в живота си офицер, който може да направи някому добро. Аз го слушах, но нищо не му възразявах. Ние минахме през Камчия и в 12 ч. вечерта стигнахме в Месемврия [Несебър].
към текста >>

„Преди години пътувахме пеш с един мой познат [Бъчваров], краен песимист, от Варна до София.
ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 4 В съборна беседа, държана на 3 септември 1933 г. П. Дънов разказва друг епизод от същото пътуване през лятото на 1901 г.: „Преди години пътувахме пеш с един мой познат [Бъчваров], краен песимист, от Варна до София. Той имаше много изопачени възгледи за българите, особено за офицерите, и казваше, че не е срещнал в живота си офицер, който може да направи някому добро. Аз го слушах, но нищо не му възразявах. Ние минахме през Камчия и в 12 ч. вечерта стигнахме в Месемврия [Несебър]. Казвам му: „Тази вечер ще отидем при постовия офицер.“ „Как така?
към текста >>

Сутринта се приготвихме за път.
Шегувате ли се с мене? Там веднага ще ни арестуват...“ „Нищо, ще се опитаме“. Отидохме до поста, похлопахме на вратата и веднага един млад офицер излезе и любезно ни покани да влезем. Запита ни откъде идваме и така влязохме в разговор с него цели два часа. След това ни предложи чай, ядене и ни задържа да нощуваме при него. Сутринта се приготвихме за път. Младият офицер излезе с нас да ни изпрати. Придружи ни на един километър разстояние вън от града. Тогава моят приятел се обърна към мене и каза: „Има добри хора и между офицерите“. Казвам: има добри хора навсякъде по света, но трябва да се намерите в 12 ч. през нощта при този млад офицер, за да се уверите в това“. Вж.
към текста >>

41 Това писмо се публикува за първи път.
също и бел. №54. 40 Това писмо е писано в сряда, 25.07.1901 г., а П. Дънов пристига в Бургас на 28 или 29.07., където престоява до 10-12.08. Вторият събор на Веригата се е състоял в Бургас в интервала 28.07. – 12.08.1901 г. 41 Това писмо се публикува за първи път. 42 Спътник на П. Дънов през целия път от Варна до София е Тодор И. Бъчваров. Вж. бел. №39. 43 Иван Павлович Колесников (24.7.1860-1917), роден в гр. Херсон (дн.
към текста >>

42 Спътник на П.
40 Това писмо е писано в сряда, 25.07.1901 г., а П. Дънов пристига в Бургас на 28 или 29.07., където престоява до 10-12.08. Вторият събор на Веригата се е състоял в Бургас в интервала 28.07. – 12.08.1901 г. 41 Това писмо се публикува за първи път. 42 Спътник на П. Дънов през целия път от Варна до София е Тодор И. Бъчваров. Вж. бел. №39. 43 Иван Павлович Колесников (24.7.1860-1917), роден в гр. Херсон (дн. Украйна) в еврейско семейство, приело православното християнство.
към текста >>

Дънов през целия път от Варна до София е Тодор И.
Дънов пристига в Бургас на 28 или 29.07., където престоява до 10-12.08. Вторият събор на Веригата се е състоял в Бургас в интервала 28.07. – 12.08.1901 г. 41 Това писмо се публикува за първи път. 42 Спътник на П. Дънов през целия път от Варна до София е Тодор И. Бъчваров. Вж. бел. №39. 43 Иван Павлович Колесников (24.7.1860-1917), роден в гр. Херсон (дн. Украйна) в еврейско семейство, приело православното християнство. Учи в православна духовна семинария и е под влиянието на революционни идеи.
към текста >>

и после няколко години в Пловдив, до отпътуването му от страната през 1906 г.) и накрая в Скрантън (Пенсилвания, САЩ).
Той е евангелски проповедник и християнски поет. Многократно е арестуван от руските власти за проповядване на баптистката вяра. Емигрира в Румъния, след това в България (Хасково – 1896 г. и после няколко години в Пловдив, до отпътуването му от страната през 1906 г.) и накрая в Скрантън (Пенсилвания, САЩ). През 1908 г. заминава за Канада и се заселва в Торонто. Навсякъде, откъдето минава, Колесников проповядва баптистката вяра. Основава и е пръв редактор на първия славянски баптистки вестник в Канада „Добър приятел“, който през 1909 г. получава ново наименование – „Свидетел на правдата“.
към текста >>

след тежко заболяване завършва земния си път в Канада.
Основава и е пръв редактор на първия славянски баптистки вестник в Канада „Добър приятел“, който през 1909 г. получава ново наименование – „Свидетел на правдата“. Издава също така сборници с християнски химни на украински и на руски език. Той е секретар на американското подразделение на всеобщия съюз на руските евангелисти. На 9 март 1917 г. след тежко заболяване завършва земния си път в Канада. Съпругата му се казва Мария. Има двама сина – Петър и Павел, и дъщеря Анастасия. През лятото на 1901 г. Колесников е в Бургас. Когато П.
към текста >>

96. ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 6

61 Това писмо се публикува за първи път.
1853 г. и починал в Бургас от туберкулоза на 2.5.1907 г. По професия е бил шивач на офицерски дрехи. 60 Това обявление е напечатано и на български, и на гръцки, тъй като в Бургас са живеели много гърци. 61 Това писмо се публикува за първи път. 62 Вероятно френологична карта. 63 Това „уречено време“ е поредният събор на Веригата, който се провежда отново в Бургас през август. 64 Недоверието на протестантите. Вж. писмо №59 на П. Киров от
към текста >>

Според думите на самия Бъчваров той „за първи път се среща с П.
Списанието спира да излиза по време на войните. Следва неуспешен опит за възстановяването му през 1927 г. от негови съмишленици, но излизат само четири броя. Редакцията му се намира на ул. „Опълченска“ №67 (69), срещу дома на сем. Гумнерови. Според думите на самия Бъчваров той „за първи път се среща с П. Дънов през 1900 г. във Варна“. Двамата заедно правят обиколка на България през 1901 г., като започват от Варна, минават през Несебър, Бургас, Ямбол, Сливен, Нова Загора, Стара Загора, Казанлък, Калофер, Карлово, Хисарските бани, Пловдив, Пазарджик и София (вж. бел. №39 и №55). От този момент до 1905 г.
към текста >>

След като децата на последния се разболяват, П.
Двамата заедно правят обиколка на България през 1901 г., като започват от Варна, минават през Несебър, Бургас, Ямбол, Сливен, Нова Загора, Стара Загора, Казанлък, Калофер, Карлово, Хисарските бани, Пловдив, Пазарджик и София (вж. бел. №39 и №55). От този момент до 1905 г. винаги, когато ходи в София, П. Дънов отсяда в къщата на Т. Бъчваров. След като децата на последния се разболяват, П. Дънов се премества в къщата на Петко и Гина Гумнерови. 67 Янаки Димитров Арнаудов е родом от село Градец, Котленско. Плете чорапи на машина. Живее в Бургас с цялото си семейство. Спорна личност в средите на бургаската общност.
към текста >>

97. ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 10

22-26, в рубриката „Из съвременната българска духовност“, са отпечатани „Мисли и упътвания на един чист Дух и приятел на Българския народ“; втората статия е в следващата кн.
ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 10 104 Предните две статии, за които става дума в писмото, са следните: сп. „Виделина“, Г. І, 1903, кн. ІІ, с. 22-26, в рубриката „Из съвременната българска духовност“, са отпечатани „Мисли и упътвания на един чист Дух и приятел на Българския народ“; втората статия е в следващата кн. ІІІ, където на с. 38-39 в същата рубрика е публикувана статията „Благовремието“. 105 Това е първият документиран призив на П. Дънов към неговите съмишленици да възприемат вегетарианския начин на хранене. 106 Люцканов – не се намират сведения за него, освен че е финансов инспектор в Лом.
към текста >>

Дънов представлява таблица, в която се нанасят измерванията на главата, лицето, тялото и ръцете на
Зидарово, Бургаска околия, ок. 1830 година, и е починал в Бургас на 15 юли 1913 г. 111 Подчертаните пасажи в писмото са от П. Киров. 112 Френологическата карта на П. Дънов представлява таблица, в която се нанасят измерванията на главата, лицето, тялото и ръцете на дадената личност. От измерванията се вадят заключения за способностите и характера на човека. 113 Христо В. Велчев 114 Да се отпускат от десятъка месечно по 8 лева за оживялото дете- близнак на починалата им наскоро сестра, което Пеню Киров и брат му поели задължение да отгледат. П. Киров и Ерифили продължават помощта си и към останалите сирачета, като осиновяват едно от тях, чието име е Стойка Пенева Кирова.
към текста >>

Споменава се няколко пъти в писмата на П.
119 Тази обиколка продължава около 10 месеца. 120 Съборът през 1903 г. се провежда във Варна, а не в Бургас, както през 1901 и 1902 г. 121 Хараламби Джамбазов от гр. Дряново, лице от кръга на Козлов. Споменава се няколко пъти в писмата на П. Киров от 1898-1899 г., но явно не взема по-нататъшно участие в дейността по създаването на Синархическата верига. 122 Димитър Голов е роден в Котел през 1863 г., напуска този свят в София на 8.11.1917 г. Баща му Пенко е един от богатите овчари в Котел. Той е известен сред съгражданите си още и, че зиме и лете ходел с разкопчана риза.
към текста >>

98. ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 11

Голов пътува често из страната във връзка с издателската си работа.
Голов привлича за стенограф на неделните беседи проф. Тодор Гълъбов, началник на Стенографското бюро при Народното събрание. Така излизат първите серии на „Сила и живот“, които по инициатива на Д. Голов се отпечатват в Царската придворна печатница. Той поема също литографирането на Антиминса и Пентаграма (1911), както и отпечатването на „Завета на цветните лъчи“ през 1912 г. Голов пътува често из страната във връзка с издателската си работа. Всяко пътуване той използва за срещи и разпространение на Учението. На него Учителя П. Дънов възлага много поръчения за провинцията, тъй като той е не само жива връзка с братята и сестрите, но и води обширна кореспонденция както с тях, така и с нови хора, интересуващи се от окултна литература. Множество последователи намират Учението чрез него. 025]На Димитровден, имения му ден 8.11.1917 г. Д.
към текста >>

Всяко пътуване той използва за срещи и разпространение на Учението.
Тодор Гълъбов, началник на Стенографското бюро при Народното събрание. Така излизат първите серии на „Сила и живот“, които по инициатива на Д. Голов се отпечатват в Царската придворна печатница. Той поема също литографирането на Антиминса и Пентаграма (1911), както и отпечатването на „Завета на цветните лъчи“ през 1912 г. Голов пътува често из страната във връзка с издателската си работа. Всяко пътуване той използва за срещи и разпространение на Учението. На него Учителя П. Дънов възлага много поръчения за провинцията, тъй като той е не само жива връзка с братята и сестрите, но и води обширна кореспонденция както с тях, така и с нови хора, интересуващи се от окултна литература. Множество последователи намират Учението чрез него. 025]На Димитровден, имения му ден 8.11.1917 г. Д. Голов има
към текста >>

Желява. Вж. бел. №160.
Начало – 7 часа вечерта. Вход – свободен за всички, и от двата пола. От група учители. Гр. Етрополе, 24 октомври 1903 г. (петък)“. 132 Може да е с . Желява. Вж. бел. №160. 133 Не е известно кой е този човек. По-нататък името на бай Филип не се споменава. 134 Мелкон посещава курс по кроячество, за което ще стане дума по- нататък. 135 Това писмо се публикува за първи път.
към текста >>

135 Това писмо се публикува за първи път.
Желява. Вж. бел. №160. 133 Не е известно кой е този човек. По-нататък името на бай Филип не се споменава. 134 Мелкон посещава курс по кроячество, за което ще стане дума по- нататък. 135 Това писмо се публикува за първи път.
към текста >>

99. ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 13

И че „ако така представляваш Исуса, то мнозина ще се отрекат от Него“. „На!
Киров пише: „Събота, 6.12.1903 г., Самоков. Като ходих да събирам абонаментите, отидох в протестантската преподавателка г-жа Димчевска, учителка при Американското училище. Като се явих и разправих защо ходя, тя почна така да вика, че не щяла да плаща, не щяла такова списание, не щяла духове в къщата си, че децата да станели нещо си – и само що не ме изтласка, защото спиритистите били с дявола. Аз отговорих, че ще не ще, но и тя е един дух и че „както се отзоваваш на мене, ако възпитанието, което даваш на чуждите деца, е такова, то тежко им и горко“. И че „ако така представляваш Исуса, то мнозина ще се отрекат от Него“. „На! – каза, – и главата на спиритистите – Дънов – полудял и се самоубил или умрял в лудницата в София, г-н Момчилов каза това“. За това и сам г-н Ст. Момчилов каза, но не каза кой му е съобщил“.
към текста >>

Дънов споменава за първи път в писмо №30 от 20.01.1900 г., „Епистоларни диалози“, част І, с. 155-156.
умрял в лудницата в София, г-н Момчилов каза това“. За това и сам г-н Ст. Момчилов каза, но не каза кой му е съобщил“. 149 Двамата се срещат във влака за Пазарджик на 10.12.1903 г. 150 Степени или стъпки на човешката душа, за които П. Дънов споменава за първи път в писмо №30 от 20.01.1900 г., „Епистоларни диалози“, част І, с. 155-156. 151 В дневника си П. Киров пише, че на 4.02.1904 г. напуска Сливен с файтон и се отправя към Ямбол. 152 Никола Кючуков – член на Окръжната постоянна комисия в Бургас, представител от гр. Сливен.
към текста >>

1865 г., и тя в своето детство като петричката врачка преживява инцидент, от който се разболява.
153 Кортеза (Константина) Стефанова от Сливен, слугиня на д-р Миркович, преди да изгрее дарбата на ясновидка. В зенита на славата си през 1908 г. била наречена „Светата пророчица Кортеза“. Нейната житейска орис има допирни точки със съдбата на Ванга. Родена през 1865 г., и тя в своето детство като петричката врачка преживява инцидент, от който се разболява. Успява да възстанови силите си, но според малкото запазени документи има бедна и тъжна младост. Дълго време не иска да се омъжи и най-накрая, подтикната от недоимъка, се решава на тази стъпка. Кортеза обаче сънува, че венчавката няма да завърши добре, и действително годеникът получава сърдечен удар пред олтара и умира пред очите на младоженката. Така Кортеза остава завинаги сама.
към текста >>

Павел го взема за свой спътник.
По- късно в своите беседи Петър Дънов разказва различни случки с нея. 154 Мария – дъщеря на Никола Кючуков. Учителка в Сливен. Въпреки съпротивата на баща си и предупреждението на Петър Дънов, че животът с него ще бъде тежък, Мария се жени за Иван Гешов и те заедно доживяват до дълбоки старини. 155 Тимотей – син на еврейка и грък, роден в Листра. Ап. Павел го взема за свой спътник. Тимотей е изпратен в Солун сам, за да насърчи църквата там. Той е заедно с ап. Павел в Коринт, Йерусалим, а накрая остава в Ефес. Явно е стеснителен и ап.
към текста >>

100. ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 14

Дънов отпътува от Сливен за
ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 14 156 Проповядвал е в дома на подп. Дюлгеров. 157 Писмото не е получено, защото П. Дънов отпътува от Сливен за Варна точно по това време. Затова и в съдържанието на писмото от 2.06. няма коментар по писаното от П. Киров. 158 П. Дънов престоява два месеца в Сливен при д-р Миркович в периода от 23-24.03.
към текста >>

160 Баба Мария, желявската пророчица.
до 24-25.05.1904 г. Преди това минава през Габрово (26.02.–15.03.), Казанлък, Ст. Загора и Чирпан. 159 Както става ясно по-нататък в писмо №99 на П. Дънов, Мелкон завършва успешно курс по кроячество и взема диплом І степен. 160 Баба Мария, желявската пророчица. Не са намерени сведения за нея, но в дневника на П. Киров откриваме, че е прeспивал в нейния хан. Вж. също и неговото писмо (№84) от 24.07.1904 г. Вероятно става дума за с. Желява, Софийско, което се намира след Етрополе в посока София.
към текста >>

Желява, Софийско, което се намира след Етрополе в посока София.
160 Баба Мария, желявската пророчица. Не са намерени сведения за нея, но в дневника на П. Киров откриваме, че е прeспивал в нейния хан. Вж. също и неговото писмо (№84) от 24.07.1904 г. Вероятно става дума за с. Желява, Софийско, което се намира след Етрополе в посока София. Както става ясно, П. Киров е държал няколко сказки в Етрополе. Село Желява е разположено по южните склонове на Стара планина, непосредствено след Арабаконашкия проход по пътя за София. Днес в близост оттам минава магистралата София-Ботевград. Желявчани са будни балканджии, хора, дали много борци за националната свобода.
към текста >>

Село Желява е разположено по южните склонове на Стара планина, непосредствено след Арабаконашкия проход по пътя за София.
също и неговото писмо (№84) от 24.07.1904 г. Вероятно става дума за с. Желява, Софийско, което се намира след Етрополе в посока София. Както става ясно, П. Киров е държал няколко сказки в Етрополе. Село Желява е разположено по южните склонове на Стара планина, непосредствено след Арабаконашкия проход по пътя за София. Днес в близост оттам минава магистралата София-Ботевград. Желявчани са будни балканджии, хора, дали много борци за националната свобода. Там Левски е имал свои верни хора, заточени по-късно в Диарбекир. Тоне Крайчев от с. Желява в своите спомени разказва как в цариградския затвор, където престоял известно време, преди да продължи за Диарбекир, д-р Георги Миркович, и той затворник, го лекувал с „малки шарени топченца“.
към текста >>

Желявчани са будни балканджии, хора, дали много борци за националната свобода.
Желява, Софийско, което се намира след Етрополе в посока София. Както става ясно, П. Киров е държал няколко сказки в Етрополе. Село Желява е разположено по южните склонове на Стара планина, непосредствено след Арабаконашкия проход по пътя за София. Днес в близост оттам минава магистралата София-Ботевград. Желявчани са будни балканджии, хора, дали много борци за националната свобода. Там Левски е имал свои верни хора, заточени по-късно в Диарбекир. Тоне Крайчев от с. Желява в своите спомени разказва как в цариградския затвор, където престоял известно време, преди да продължи за Диарбекир, д-р Георги Миркович, и той затворник, го лекувал с „малки шарени топченца“. 161 Липсва приложена историята на баба Мария. 162 През 1901 г.
към текста >>

Желява в своите спомени разказва как в цариградския затвор, където престоял известно време, преди да продължи за Диарбекир, д-р Георги Миркович, и той затворник, го лекувал с „малки шарени топченца“.
Село Желява е разположено по южните склонове на Стара планина, непосредствено след Арабаконашкия проход по пътя за София. Днес в близост оттам минава магистралата София-Ботевград. Желявчани са будни балканджии, хора, дали много борци за националната свобода. Там Левски е имал свои верни хора, заточени по-късно в Диарбекир. Тоне Крайчев от с. Желява в своите спомени разказва как в цариградския затвор, където престоял известно време, преди да продължи за Диарбекир, д-р Георги Миркович, и той затворник, го лекувал с „малки шарени топченца“. 161 Липсва приложена историята на баба Мария. 162 През 1901 г. Николай Вълов Велчев (1875/6 – 29.02.1968), роден в с. Жеравна, застава зад отпечатването на едно „Отворено писмо до бургаския архиерейски наместник – протойерея К. Христов“. Това
към текста >>

169 Това писмо се публикува за първи път.
в книгата „Младият Петър Дънов“. 168 Костадин Пенков Стамов (1880-след 1940), син на сестрата на П. Дънов Мария Стамова. Повече подробности вж. в книгата „Младият Петър Дънов“. 169 Това писмо се публикува за първи път. 170 Атанас В. Велчев – роден в с. Жеравна, най-големият от братя Велчеви. Живее и работи във Варна като книжар и издател. Издава и продава календари, учебници, географски карти и др.
към текста >>

173 Това писмо се публикува за първи път.
Вероятно по линия на читалището Николай Велчев, по това време във Варна, се запознава с П. Дънов. 171 П. Киров „изтърпява“ до 21.02.1905 г. 172 Няма данни за дядо Георги. Името не се появява по-нататък. 173 Това писмо се публикува за първи път.
към текста >>

НАГОРЕ

0.75109195709229