Търсене в текстове за 'Ляв път'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени резултати от текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 1000 резултата в 120 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 1896_1 Двe влияния - Науката и възпитанието

Без всяко колебание всички тия тайни феномени, проявления и загадки се управляват от определени закони и се произвеждат от известни естествени сили, положени да постигнат някаква цел в мировий свят; към която целият человечески род се стреми още несъзнателно.

Но по кой път умът ще може да постигне и разреши своята задача, възложена нему от самото му появление на земното кълбо?

То е било първото оръдие в ръката на человека, с помощта на което да се подвизава и бори против природните сили; първият наставник да го учи как да преодолява и побеждава всичките препятствия и мъчнотии, поставени на пътя му.

Това обаче не е могло да се постигне по никой други по добър път, освен по пътя на възпитанието.

Самата нужда на человеческото естество е указало на тази необходима храна, която е била единственият елемент за запазването душевния организъм от разкапване Под неговата могъща сила и влияние душевният живот приема определен характер на духовна деятелност, умствените сили и способности получават правилно направление и упътване към постигане задачата на человеческия живот.

Поставен в тясна свръзка с ниските наклонности на своето първоначално покварено естество, той често пъти се е предавал на природните си влечения – да бъде отвличан надалеч от истинското поприще на своето призвание; не веднъж, той е продавал своята свобода, не веднъж той е ставал свинопасец както блудния син.

Необходимостта изисквала, щото той сам да се заинтересува за своето бъдеще и сам да почне да го приготовлява от условията и материалите в ръка.

И колко често пъти той е бивал ограбван и лишаван от всичко, що му било най-мило и драго?

Оставите глупостта и бъдете живи, ходете в пътя на разума!

Необходимо е било за него да се пробуди от съня на невежеството, нуждата на неговата духовна природа го е заставяла да мисли за своето бъдеще, да се стреми и развива в пътя на истинското знание.

Онази мисъл, която е послужила да вдъхне в душата на человека великата надежда, че има изходен път от безизходното положение, отбелязва велика епоха в неговия живот.

Тази пътеводителна звезда, която го повела към Обетованата земя, му показала истината с окото на вярата, че големи променения има да стават в по-последните дни на Земята.

Даже и тази Природа ще видоизмени своето поведение спрямо него и тя ще покаже светлото лице на своето естество, ще почне да му служи и пригождава като нежна майка и да му приготовлява всичко, от което има нужда.

Но по кой път и по кой начин человечеството ще може да постигне и осъществи всички тия обещания и блага?

Тази е естествената причина, която заставлява всякой добросъвестен человек да се пази от гибелните влияния и да отбягва лошите злодеяния.

Ние ще кажем накратко само това, че в Англия и Америка, гдето науката и възпитанието са хванали по-дълбоко корен и гдето предразсъдъците са изгубили своето средновековно влияние, в тях днес се е развила по-разумна и человеколюбива свобода, въздигнали са се повече благотворителни общества и учреждения, има по-голям интерес във всенародното подобрение; общественото им мнение седи на по-твърда основа – поставено е по високо от управлението; порокът не се прикрива, нито пък похвалява и защищава.

Влачени постоянно от вътрешни пориви на грубата си природа, ние често пъти избираме онези начала за наш идеал и онези предмети за наша цел, които по естество влекат след себе си най-лошите и гибелни резултати за духовното ни въздигане, т.е.

Йезуитско учение – този път няма да изведе никого на добро бъдеще.

За благородни цели се изискват и благородни средства – този е общият закон, неизменяемият път на Истината.

Обаче тия частни интереси упражняват голямо влияние върху душевното ни настроение и много пъти ни заблуждават и отклоняват от пътя на духовното ни просвещение.

Ние сме създадени да мислим и да правим избор помежду нещата и да следваме пътя на здравото учение, а не да приемаме всичко за непогрешима истина, като да е излязла направо от Божиите уста – без всяко съмнение.

Тази вяра е вършела велики дела и добродетели, тя е въодушевлявала неговата душа с мисли свети, с мисли велики, с идеи възвишени за доброто, за хубавото, за истинското.

Да, велика и блага Истина, светлина на Живота ни, която подбужда и въодушевлява ума ни и душата ни към велики подвизи и стремления.

В същност въпросът представлява два процеса на двояка деятелност вътре в умственото и душевно мирообразование на человека.

Външният характер съставлява физико-физиологическата страна на умствения живот, а вътрешният характер съставлява биолого-психическата страна на умствено-душевния живот.

Представете си сега каква трябва да е онази велика сила, която е произвела, събрала и свързала всички тия дребни частици в едно и е образувала с тях хиляди и милиони светове, които е пуснала из пространството да се движат с неописуема бързина около определени центрове на тежестта; не само това, а и да почне още да ги населява с живущи и разумни твари, които да се интересуват в нейните работи, а при това и да се стараят по всякой начин да отгадаят нейната цел и намерение.

Законът, който е събудил и накарал человека да се подвизава и стреми в пътя на образованието, е самата необходима нужда на неговия Дух, която произлиза от действията на върховните жизнени закони на Природата.

Кой би работил тогава и кой би се трудил, ако да не ни заставляваше гладът – тази вопиюща нужда на нашия органически живот?

Никой. И кой би си болил главата да мисли, и кой би се лутал да вниква в бъдещето, ако да не ни заставляваха различни сили и всевъзможни явления и събития, които произтичат от един свят, който стои много по-горе в своите действия, отколкото природния?

Те са погинали, понеже не са съдържали всичките нужни добродетели, които съставляват главната необходима храна за поддържането на духовния живот на человека.

Науката обаче в най-дълбокия смисъл е характер от присъществено качество на Духа в человека, стремящ се по вътрешен закон да усвои пътеките на Истината и да схване законите на Природата, за да има сила да подведе енергията й, да положи здрава основа за своето съществуване, развитие, усъвършенстване в Доброто и хубавото – най-възвишения идеал на разума.

Настоящият порядък във Вселената се управлява от три главни и основни закони.

Тия основни закони управляват разни области на великия Миров свят, отличающи се по степента и качеството на естеството си.

Тъй на пример понятията, че цялото е равно на своите части, че правата линия е най-късото разстояние помежду две точки, че две линии, равни на една трета, са равни и помежду си, че вътрешните ъгли на един триъгълник са равни на два прави, че точките, които съставляват кръг, са равно отдалечени или отстоят на еднакво разстояние от центъра – тези математически аксиоми не могат да се разбират другояче, освен както си са по естество внушавани в нашите умове.

Този духовен закон е едничкият, който населява всичките приготвени светове и вселени с живи органически същества.

„Като приемаме – казва астрономът Елард Гор (Еllard Gоге), – че разстоянието на най-отдалечената звезда, видима с нашите най-големи телескопи, да е 2 300 пъти разстоянието на Алфа Кентавър (Alpha Сеntauri) (съответствующо на разстоянието на една звезда от около седемнадесета величина).

Ние имаме тогава диаметъра на нашата звездна система, видимата вселена – 4 600 пъти разстояние на най-ближната неподвижна звезда.

Сега разстоянието на Алфа Кентавър от Слънцето е около 4 500 пъти диаметъра на Нептуновата орбита.

Разстоянието помежду величините или 1: 4 500 – 4 600 умножено по 4 500 – разстоянието на най-ближната външна вселена е равно на 93 150 000 000 пъти диаметъра на Слънчевата система, който умножен с 5 584 000 000 е равно на 520 149 600 000 000 000 000 мили.

„Едно разстояние, което светлината със своята удивителна скорост от 186 300 мили в секунда ще й вземе близо 90 000 000 милиона години да го пропътува“ Нашата видима вселена се състои повече от сто милиона слънца, които имат един общ център на тежестта.

Притегателната сила на това средоточие се предполага да е повече от 78 000 000 000 000 пъти по-голяма от тази на нашето Слънце, което, както всички други, се покорява на силата на този монарх; и да направи едно обръщение около този център ще му вземе не по-малко от двадесет милиона години.

„На такова голямо разстояние – казва същият списател – една външна вселена, ако и да е със същия диаметър както нашата, щеше почти да се изгуби и да ни се представи само като една малка мъжделива небула.“ Те всички образуват част и връзка на една обширна звездна чепка – нашата видима вселена, която е отделена от всички външни галактики 2 (млечни пътища) чрез една обширна беззвездна пустота – по същия начин, както Слънчевата система е отделена с празно пространство от заобикалящите я звездни сфери.

Светлината, даже на най-близката от тях, омаломощена чрез едно разстояние от двадесет милиона пъти на Алфа Кентавър, може съвършено да изгасне чрез поглъщането й в такава огромна дебелина от жидкост, медиум (среда), може би не абсолютно съвършена „Аз намирам – казва Елард Гор, – че Алфа Кентавър, поставена на такова едно разстояние, даже ако нямаше поглъщане, би се преобърнал на една звезда от около тридесет и шестата величина, която според формулата на Погона ще изисква теоретически един телескоп повече от 24 000 крака в диаметър, само да зърнем тази звезда.“ Тази хипотеза обаче не ни възбранява да допуснем, че безбройни подобни системи съществуват във вънкашното пространство, ако и да сме ние принудени да считаме числото на видимите звезди точно определено; обаче числото на звезди и системи, действително съществующи, но невидими за нас, на дело са неизчислими и безбройни.

Бихме ли могли ние да вземаме крилата на един Ангел и да излезем вън от границите на нашата ограничена вселена – до едно разстояние, толкова голямо, щото интервалът, който ни отделя от най-отдалечената неподвижна звезда, видима в нашия най-голям телескоп, да можеше да се счита просто като една стъпка на нашето небесно пътешествие?

Ние можехме да пътуваме милиони и милиони години в което и да е направление и не бихме срещнали нищо друго, освен нови светове, нови слънца, нови вселени, които постепенно се издигат от вечността и се приближават към нас, като че ли са идвали нарочно да ни посрещнат.

Где сме тогава ний, какъв път сме пропътували?

Да, велики мисли представлява Вселената за нашето размишление.

Тия три свята със своите закони, сили и субстанции съставляват полето и областта на истинската наука.

В този случай веществото представлява формата, ума, силата, душата, живота.

Според преодоляването на кое и да е от тези учения – такова настроение вземат и хората въобще.

По определени физиологически и френологически закони, ако в устройството на умствената организация преодолява отражателната идеална мислеща способност, то умът ще приеме идеализма за начало.

Ако пак в устройството на умствената организация преодолява елементът на чувствующата осезающа мислеща способност, умът ще приеме материализма за начало.

Ако пак в устройството на умствената организация преодолява верующата, духовно мислеща способност, то умът ще приеме спиритуализма за начало.

Нека приведем думите на английския учен мъж, покойния професор Хъкслей (Huxlеy) 4: „Има една пътека, която води до истината тъй уверено, щото кой и да е, който я следва, трябва непременно да пристигне предела или точката на целта, без разлика дали неговите способности са големи, или малки.

А затова има едно общо водещо правило, чрез което един человек може всякога да намери тази пътека, да се пази от заблуждения и да се отстранява от тях.“ Това златно правило гласи така: „Не давай неограничено съгласие на никакви предложения, освен за тези, на които истината е тъй явна и ясна, щото само те са вън от всякое съмнение и подозрение.“

Нашият ум се нуждае от подобни идеали, които да му дадат нова сила да ръководи живота ни в пътя на просвещението.

2. Несъмнено всички тези явления и загадки се управляват от определени закони[3] и са резултат от действието на известни природни сили, които работят за осъществяването на някаква всеобща цел[4], към която се стреми целият човешки род, макар и още несъзнателно.

То било и първото оръдие, с помощта на което човек започнал да се бори с природните сили, първият наставник, който го учел да преодолява и побеждава всички препятствия и мъчнотии, които срещал по пътя си.

А това не можело да се постигне по друг, по-добър път, освен по пътя на възпитанието.

Раболепствал[7] е пред силата на управляващите, молел се е на природата, принасял ú е жертви, за да придобие нейната милост и благоволение.

И ходете в пътя на разума!

Нуждата на неговата духовна природа го заставяла да мисли за своето бъдеще, да се стреми и развива в пътя на истинското знание.

5. Онази мисъл, която вдъхнала в душата на човека надежда, че има изходен път от тежкото положение, в което се намирал, отбелязва една велика епоха в неговия живот.

Тази пътеводна звезда, която го повела към Обетованата земя[10], му показала с окото на вярата[11] истината за това, че ще настъпят големи и съдбоносни промени в предстоящите дни от живота на земята.

1. Но по кой път и по кой начин човечеството ще може да постигне тези заветни цели?

Защото в този именно свят на стария Адам владее невежеството, съпътствано от лоши навици, пороци, страсти и желания, неправилно насочени от едно образование, което цели да възпита човека в егоизъм и стремеж към експлоатиране на другите за своя облага.

3. „Целта оправдава средствата” е и си остава едно чисто йезуитско учение.[24] Този път няма да изведе никого до добър резултат.

Тези лични интереси обаче упражняват голямо влияние върху душевното настроение на човека и много пъти го заблуждават и отклоняват от пътя на духовното му израстване.

11. Ние сме създадени да мислим, да преценяваме, да избираме измежду различните неща и да следваме пътя на истинското учение, а не да приемаме всичко за абсолютна истина, излязла сякаш направо от Божията уста.

2. Науката и възпитанието представляват два различни процеса, извършващи се във вътрешния живот на човека, които са свързани с двояката дейност в неговия умствен и душевен свят.

6. Науката е резултат от мисловната дейност на ума, който наблюдава явленията в природата, изследва ги и се стреми да открие законите, които ги управляват.

7. Възпитанието е резултат от познаването и прилагането на духовните закони, които управляват вътрешния живот на човека.

Външният характер съставя физико-физиологическата страна на умствения живот, а вътрешният характер съставлява биопсихическата[42] страна на умствено-душевния живот.

Даде на ума оня ключ, с който той да отваря различните стаи на природната съкровищница, в която има всичко необходимо за задоволяване всички нужди на човешкия живот.

2. Според съвременната наука тези частици, наречени атоми, не са прости и неделими, както се считаше до неотдавна, а представляват цели „планетни системи”.[46] Те са толкова малки, че погледнати и през най-мощния микроскоп, остават невидими.

Същата тази сила е почнала да ги населява с живи и разумни същества, които се интересуват от нейната работа и се стараят всячески да отгатнат нейната цел и намерение.

1. Онова, което е пробудило съзнанието на човека и го е накарало да тръгне по пътя на познанието, е дълбоката вътрешна нужда на неговия дух, появила се в него вследствие действието на върховните закони на живота.

В човешкия дух още от самото начало е вложен стремеж да усвои по вътрешен път пътеките на Истината и да разбере законите на природата, за да има сили да впрегне енергията ú на работа и да съгради здрава основа на своето съществуване, развитие и усъвършенстване в Доброто и Красотата – най-възвишеният идеал на разума.

2. Сегашният ред във вселената се управлява от три основни закона:

Тия основни закони, различаващи се един от друг по своята същност, управляват различни области на великия космичен свят.[58]

Притегателният център на тази система представлява една звезда – Слънцето, около която обикалят осем планети и множество други по-малки обекти.

2.1011), наречено галактика „Млечен път”[60].

Предполага се, че притегателната сила на този галактически център е повече от 7,8.1012 пъти по-голяма от тази на Слънцето.

10. В резултат на извършените изчисления Гор изказва следното предположение: Ако се запазва същата организация на материални обекти в безбрежното космично пространство (звездни системи и разстояния между тях), то следва да очакваме, че съществува друга вселена, отдалечена на определено разстояние от нашата видима вселена и това разстояние според наличните данни се изчислява на 5,2 .1020мили[69].

Разстояние, което светлината със своята удивителна скорост от 186 300 мили/секунда (300 000 км/с) ще измине за близо 2,8.1015 секунди или 9.107 години, което е 2.107 пъти разстоянието до ά Центавър.

11. „Ако на такова голямо разстояние – казва Елард Гор – има друга вселена като нашата, то тя би изглеждала само като една малка мъглявина.” Ако това предположение е вярно, тогава защо не са наблюдавани други вселени, отдалечени от нашата видима вселена посредством “празно” пространство?

12. Съвременните астрономи доказаха, че съществуват много такива „мъглявини”, които представляват огромни звездни системи – галактики – намиращи се извън нашата галактика.

на разстояние 2.107 пъти по-далеч отколкото е в действителност), тогава даже и да няма поглъщане от междузвездното пространство, тя би изглеждала като една звезда от около тридесет и шеста величина.

18. Нека си представим, че имаме крилата на един ангел и можем да излезем вън от пределите на нашата ограничена вселена, така че разстоянието до най-далечната звезда, видима с нашите най-мощни телескопи, да е просто като една малка стъпка в нашето небесно пътешествие.

Ние бихме могли да пътуваме милиони и милиони години в различни направления и бихме срещали все нови и нови слънца, нови светове, нови вселени, които постепенно щяха да изплуват из вечността и да се приближават към нас с намерение като че ли да ни посрещнат.

Къде се намираме тогава ние и какъв път сме изминали?

3. Това е единственият духовен закон, който населява всички създадени светове и вселени с живи, органически същества.

Тези три свята именно, със своите сили и субстанции, със своите закони, които ги управляват, съставят областта на истинската наука.

– веществото представлява формата;

4. Нека цитираме думите на английския учен, професор Хъксли[79], който дава метод за преценка на научната истина: „Има една пътека, която води така уверено към истината, че който и да тръгне по нея, непременно постига целта и стига до крайната точка, независимо от това дали неговите способности са големи или малки.

А за това има едно общовалидно правило, чрез което човек всякога може да намери тази пътека и да се предпази от заблуждения, като ги отстрани от пътя си.

Нашият ум се нуждае от истински идеали, които да му вдъхват сила да ни ръководи в живота по пътя на знанието и мъдростта.

А точно те позволяват да се осъзнае скритото, същностното.

Още в първите редове на трактата прозира основният принцип във философията на Русо: „Всичко излиза добро от ръцете на Твореца, всичко се изражда в ръцете на човека.” Основният принцип, върху който се изгражда педагогическата му система, е принципът на природосъобразността.

пари, като всеобщи проблеми, с които трябва да се справя всеки човек, тръгнал по духовния път.

– небе), подобно на етерното тяло, е невидима субстанция, извънредно разредена и еластична, която представлява същността на материята, тя я проектира.

Издава множество научни трудове: „Пътешествието на един натуралист…”, „Зоология”, „Изменения на животните и растенията при одомашняване”, „Произход на човека и половият отбор”.

Според нея формите на живот, които са най-лесно приспособими към околната среда, оцеляват и се възпроизвеждат в най-големи количества.

При появата на нови свойства във вид на слаби, неуправляеми изменения, често в резултат на генетични мутации, ще оцеляват родове от организми, чиито специфични свойства ги правят най-приспособими към заобикалящата среда.

Някой път това се обяснява с крайно бедните условия на живота или може да се обясни и със закона на еволюцията.

Тази дума, непроизнасяна никога от обикновените израилтяни, а от първосвещениците – само един път в годината, е точно това, което се намира на върха на всички посвещения.

Адам представлява физическият свят.

Но при сегашния стадий на развитие, в който се намираме, по-добре е да ни направлява умът, отколкото сърцето.

Ако се използва алегория, то последният съставлява корените на умственото плодно дърво, а субективният образува дънера, клоните, листата и плодовете.”

[46] Тук прозира принципът за аналогията между микрокосмоса и макрокосмоса, тъй като е установено от науката, че частиците в атома с център ядрото му наподобяват модела на Слънчевата система. (вж.

става професор по психиатрия и нервни заболявания в университета в Ню Йорк.

В него живее част от духа на Парацелз.” По-известни произведения: „За съня и неговите нарушения“ (“On sleep and its derangements”), „Физика и физиология на спиритуализма” (“The physics and psychology of spiritualism”), „Спиритуализъм и съпътстващи причини и условия за нервно разстройство” (“Spiritualism and allied causes and conditions of nervous derangement”).

Истината е, че трите нива представляват възходящи степени на великата скала на живота, чиято най-долна точка е твърдата материя, а най-горната – Духът.

[60] Млечен път – от гр.

Той управлява всичко, което става върху планетите и слънцата.

Той е известен с наблюденията си на планети и техните спътници, също и на двойни звезди.

Открива двата спътника на Марс.

Занимава се с разработки върху теорията за движението на планетите и техните спътници.

доказва, че двата компонента на звездата „61 Лебед” представляват физически двойна система.

Гор написва няколко книги, в които размишлява върху структурата на вселената.

[69] Да проследим изчисленията, които прави Елард Гор: „Да приемем че разстоянието до най-отдалечената звезда, видима с най-мощните телескопи, е 2300 пъти разстоянието до ά Центавър (съответстващо на разстоянието до една звезда от около седемнадесета величина).

Тогава диаметърът (D) на видимата вселена е 4600 пъти разстоянието до най-близката звезда (a).

Разстоянието (a) от Слънцето до ά Центавър е около 4500 пъти диаметъра (d) на Нептуновата орбита.

Разстоянието (X) до най-близката вселена е 9,3.1010 пъти диаметъра (d) на Слънчевата система (d=5,6.109 мили) или накрая се получава: 5,2 .1020 мили.

междузвездна среда с различна плътност (милиарди пъти по-ниска и от най-добрия вакуум от земните лаборатории).

Открива концентрацията на звездите в главната плоскост на Млечния път.

Според тази система една звезда от нулева звездна величина е 100 пъти по-ярка от една звезда от шеста величина, която е различима с невъоръжено око при благоприятни атмосферни условия.

В действителност тази сентенция се появява за първи път в „Книга за двадесет и четирите философа” – кратко произведение, създадено под формата на диалози в края на XІІ-ти в.

a-не, gnosis-познание), с което се отхвърля възможността по обективен път (външно) да се постигне познание за света.

По отсечката Чикаго–Хъдзън Емпайър-Експрес поставя рекорд в железопътния транспорт, като развива 180 км/ч.

Алеко Константинов, впечатлен от грандиозното изложение в Чикаго, написва прочутия си пътепис До Чикаго и назад.

Цялата останала част от творчеството му представлява богато книжно наследство, получено главно при разчитането на стенографски записи на изговорено слово.

2. 1896_2 Двата велики закона на развитието - Науката и възпитанието

По тия три характера Природата се проявлява като единство на едно цяло – едно цяло, на което всичките части се намират във взаимни отношения, свързани и съединени по един най-близко сродствен начин.

Тук, в недрата на тия условия, душата придобива онази тайнствена способност, с помощта на която почва да съзижда своето жилище – „организъма“, посредством който почва да проявлява своите скрити сили и способности в развиване и усъвършенстване на естеството си, което има необходима нужда да се подготвя за по-висока деятелност, за по-свята длъжност на своето бъдещо призвание.

Под неговият покрив ние трябва всички да се възпитаме в три главни и основни начала: в пътя на самата действителна Истина, в пътя на самата действителна Добродетел и в пътя на самата действителна Любов.

Това Царство не е далеч, но е близо; то е вече в света, работи силно, пътят му се гради и рано или късно то ще бъде помежду нас.

В това Царство человек ще се повдигне по-горе от грубия дух на природният свят и ще съзнае, че той не е роден да бъде роб, но свободен; не да вярва сляпо, но разумно; не да се управлява от невежеството на страстите, но от духа на Знанието, който ще му донесе Мира и благоденствието.

Нека се не мамим да мислим и си въображаваме, че има друг изходен път от дилемата на настоящия си живот, от настоящето си положение.

Щом знаем законите, които управляват известни събития, ние можем с математическа точност да предскажем последствията на резултата.

Благодарение на науката, чрез своя постоянен труд е хвърлила светлина върху този предмет, като ни е избавила от неверието и колебанието на ума ни – да мислим, че явленията и събитията в Природата могат да вземат каквото и да е направление, какъвто и да е път.

Обаче то е знайно, че те са управляват от определени и постоянни закони.

Събитията в света не се управляват от нашата воля, нито пък целият живот се урежда и устройва според нашите детински въображения.

Тази Истина, която е почнала да озарява народите, тя ще ни отправи в пътя на истинското образование.

В този път ние ще бъдем в сила да избавим живота си от корабокрушение и съвършено разорение.

Обаче ние, като хора свестни и разумни, трябва да потърсим изходен път.

Това показание е следующето: само онзи организъм ще преживее всичките кризи на живота, който се приспособлява на изискуемите условия на управляющите го закони и сили.

Един от научните факти, който е хвърлил светлина върху естеството на нещата, е този, че в Природата съществуват сложни и деликатни монадически организми, в естеството на които се проявляват и крият тайнствени способности, надарени с разсъдък.

Там, казва тя, гдето има смърт, има и живот (с това трябва да подразумяваме, че смъртта съществува само за органическия живот; взема се по някой път и в преносен смисъл).

И ако в настояще време тя постъпва грубо и нечеловеколюбиво според нашето гледане и съдене, то за тези си постъпки има дълбоки причини, които я заставляват да действа по този начин, понеже е най-добрият от всички други, които ние можем да си представим.

Отрова в тази смисъл, че произвожда горене и окисляване в нашия организъм, съвпрегнато с химически действия и променения.

Той е бил принуден да търси изходен път от това трудно положение, но за този изход са се изисквали хиляди и хиляди години от постоянен труд, докато си проправи пътя.

да изтреби своите противници и врагове и със силата на оръжието си да прокарва пътя си по лицето на Земята.

До това време человек се управлявал само от страха на природния свят.

Този щеше да бъде изходният естествен път от кризата на Живота.

Става ясно в нашите умове, че каквато и да е друга криза или случка в Живота е по предпочитителна и добра, отколкото уничтожението на человеческия род, който представлява плода на онази жизнена сила, която е работила така усърдно през толкова стотици хиляди години на земното кълбо с някакъв план.

Защо е отворила свободен път на человека и му дала вход в дома си да се ползва с извънредни привилегии, които на другите животни били отказани?

Всичките стъпки на органическия живот са само стъпала, които ни показват отгде человек е минал и по какъв естествен път той е възлязъл в настоящето положение, гдето го намираме.

Любовта е била могъща със своите добродетели, за да го убеди и изведе вън от пътя на варварството и да му покаже правия път на просвещението.

Само след това радикално променение в естеството на человека той е бил вече в състояние да разпознава дясната си ръка от лявата, правото от кривото, злото от Доброто и истинното от лъжливото.

От този духовно-нравствен подтик той е бил принуден да следва пътя на разума.

В този път той е трябвал да се подвизава винаги, макар и да е правил чести отклонения.

Разбира се от самата природа на техните стремления, че едните и другите полагат всичките си старания и усилия чрез органите на адвокатите си да убедят обществото и света наоколо им, че техните стремления, желания и цели са най-добрите под цялото небе и че с тяхното идване на власт всичко ще тръгне по най-добрия път или, както простата поговорка казва, „като мед и масло“.

От тази разница страда днес нашето общество, понеже не избираме онова, което разумът ни диктува, а напротив – онова, към което страстите ни влекат Обаче всякой знае, че страстите са слепи и неразумни Тогава не е възможно на една сляпа сила да ни ръководи в пътят на добрия и просветен живот.

Но всичко това няма да се поправи, докато не са даде място и свобода на разума да управлява и ръководи кризите на Живота.

И попитай сърцето колко сила, колко енергия то изпраща посредством кръвта в мозъчните клетки – в тази обширна и многолюдна столица на человеческия живот, която има три хиляди пъти повече жители, отколкото цялото земно кълбо.

Не, то е само мястото, отгдето Доброто може да се прокара в обществото; и то пак зависи много, какви хора имаме за представители и от какви сили и начала се те въодушевляват.

Този е бил най-правият и естествен път да се постигне онази велика цел, която е пред нази.

Природата не е почнала своите велики творения и произведения по един фантастически начин, какъвто си мислим и въображаваме по някой път.

Силата проявлява своята мощ в съединението; но това съединение изисква елементи приготвени, в които силата да покаже своята благотворителна деятелност и влияние.

В първия случай всички тела, които губят равновесието си, падат и се разрушават, а във втория всички разумни същества, които престават да следват пътя на своята длъжност, лишават се от нравствена свобода и падат жертва на духовното разкапване

Мозъкът е седалището на всичките наши сили и способности; тук вътре, в този мозъчен лабиринт, всяка сила и способност има свой собствен орган, чрез който проявлява своята вродена деятелност.

От преодоляването в нази на коя и да е сила или наклонност, в едно или друго направление, взема определени черти нашият същински характер, т.е.

Кой ги заставлява тогава да вършат тия дела?

Сега зависи към кой център е по-близо нашият живот и кои сили преодоляват повече с влиянието си върху душевното ни стремление.

Духът на дълга ни диктува да търсим по-добър и человеколюбив път.

В този стар път хиляди и милиони души са погинали и хиляди и милиони человеци са страдали.

То не е нищо друго повидимому, освен един куп от живи клетки, които, наредени и устроени под известни условия, съставляват всичкия сложен организъм на нашето тяло.

Нам не се били познати онези тайнствени закони, които владеят, управляват и направляват нашият съзнателен и несъзнателен живот.

И по някой път и самият вироглав человек се позамисля и почва да скърби, плаче и окайва лошата участ на своята съседка-робиня, която е така тясно свързана с неговия интерес, щото той не може по никой начин да извади от ума си страданията й.

Едни от тези клетки съставляват костите, други – мускулите, трети – артериите и вените, четвърти – стомаха (желудъка), пети – белите дробове, шести – сърцето, седми – нервите, осми – мозъка и тъй нататък.

Но щом се изгуби това вътрешно равновесие на математическите закони на Духа, настава криза в Живота, която може да бъде или частна, или обща, от която человек или трябва да намери изходен път за спасение, или пък, ако не желае да стори това от честолюбие, трябва да престане да живее; а да предпочете нечестивата смърт пред добрия и благ живот значи да се покаже недостоен за званието си.

Хиляди години са се изисквали за Духа на Живота, докато да възпита человека и да пробуди самосъзнанието на разумния Живот вътре в неговата душа и да предизвика Любовта му към Духовния свят, която да го отправи в пътя на онова велико и всемирно стремление, наречено просвещение, духовно въздигане.

– в пътя на действителната Истина;

– в пътя на истинската Добродетел;

– в пътя на истинската Любов.

Пътят за идването му се строи и рано или късно то ще се въдвори на земята.

– че не му е отредено да бъде управляван от страстите, неорганизираните, бушуващи сили на животинската природа, а от духа на знанието, който ще му донесе мира и благоденствието.

1. Нека не се заблуждаваме и не си въобразяваме, че може да има и друг изходен път от мъчнотиите и противоречията на сегашния живот. Не!

Щом знаем законите, които управляват определени събития, ние можем с математическа точност да предскажем последствията.

Досегашният опит показва, че когато се е вървяло по други пътища, резултатите са били все гибелни.

Общоизвестно е, че те се управляват от определени и постоянни закони.

6. Събитията в света не се управляват от нашата воля, нито пък животът, взет в неговата целокупност, се урежда и устройва според нашите детински схващания.

3. Истината, която е почнала да озарява народите по света, ще ни накара да тръгнем по пътя на истинското образование.

В този път ние ще придобием сила да се избавим в живота си от корабокрушение и съвършено разорение.

1. Науката чрез откритията си потвърждава следната истина, която е била пренебрегвана от нашия ум и не се е вземала предвид от човека: само онзи организъм може да преживее всички кризи и преобразования в живота, който се приспособява към новите условия, които управляващите го закони и сили налагат.

Само в нейно присъствие ние можем да намерим същинска храна, действителна радост и верен пътеводител към всичко, що е истинно.

4. Погледнат като органическо същество човек представлява един сложен, многоклетъчен организъм, каквито впрочем са и животните, и растенията.

Какво друго би могла да представлява тя освен самият дух на природата, който по скилата на един вътрешен закон свързва всички разумни същества в тясно единство?

1. Сега ще засегнем един въпрос, който представлява загадка за хората и много ги вълнува.

Даже и да предположим, че би могъл да съществува във форма, различна от сегашната, то той никога не би направил дори и крачка напред по пътя на усъвършенстването.

Отрова в този смисъл, че предизвиква горене и окисляване в нашия организъм, съпроводени с цяла верига химични реакции и промени, които от една страна носят обновяване и укрепване на човешкия организъм, а от друга – смърт.

5. За да запази собствения си живот, той постоянно трябвало да води борба за оцеляване, доверявайки се на инстинкта си за самосъхранение.[104] Съдбата му наистина не била лека.

10. Той бил принуден да търси спасителен изход от това трудно положение, но за да го намери и да си проправи път, били нужни хиляди и хиляди години непрекъсната работа.

Той трябвало най-безпощадно да изтребва своите противници и врагове и със силата на оръжието да си проправя път по лицето на земята.

14. До този момент човекът бил управляван само от страха си от природата.

Защо е дала свобода на човека в пътя му и му е отворила вратата на своя дом, за да се ползва от нейните извънредни привилегии, които били отказани на другите животни?

6. Всички форми на органическия живот са само стъпала, които показват откъде е минал човекът и по какъв естествен път е стигнал до високото положение, в което го намираме днес.

Само Любовта посредством своите добродетели можела да го извади от варварското състояние, в което се намирал, и да му покаже правия път на възрастване.

12. Това дало нов тласък на духовната му еволюция, в резултат на което в съзнанието му се оформили понятията за нравствения свят.[109] След тази радикална промяна в естеството на човека той бил вече в състояние да разпознава дясната си ръка от лявата, правото от кривото, доброто от злото, истината от лъжата.

13. Подчинявайки се на този мощен духовен подтик, произтичащ от Любовта, човекът бил принуден да следва пътя на разума.

В този път именно той трябвало постоянно да се подвизава, макар и да правел чести отклонения.

6. Възможно ли е тогава една сляпа сила да ни ръководи в пътя на добрия и съзнателен живот?

9. Всичко това няма да стане, докато не се даде свобода на действие на разума, за да управлява и ръководи кризите на живота.

4. Усвоявайки този първи закон, той останал с впечатлението и усещането, че неговият личен живот и щастие са най-важното, най-същественото в света и че всички други същества, каквито и да са те, трябва да служат на неговия живот, на неговото лично щастие, което щастие от своя страна представлявало пълна илюзия.

единствено за задоволяване на животинските си нужди.

В тази обширна и многолюдна столица[114]на човешкия живот има 3 000 пъти повече жители, отколкото по цялото земно кълбо[115].

Това е бил най-правият и естествен път за постигането на онази велика цел, която стои пред нас.

3. Идеалът няма да се постигне и по пътя на днешната “цивилизована” политика, в която лъжата е главен елемент.

Във втория всяко разумно същество, което е престанало да следва пътя на своето призвание, се лишава от нравствена свобода и е обречено на духовно разпадане.

Тия пороци съществуват много повече между богатите и образовани хора, които поне не са принудени да крадат и да лъжат като бедните и прости люде, при които това е един от начините за оцеляване.

Хора, които ние считаме за интелигентни и високообразовани, с добро обществено положение, при определени условия и обстоятелства и подложени на известен натиск, на известни влияния, често пъти се отдават на какви ли не пороци.

11. Духът на закона на Дълга ни диктува да търсим по-добър и по-човеколюбив път.

В стария път хиляди и милиони хора са загинали, хиляди и милиони човеци са страдали.

На пръв поглед то не представлява нищо друго освен сбор от живи клетки, наредени и устроени по определени закони така, че в своето съчетание да образуват един сложен организъм, наречен „човешко тяло”.

5. Хората не са познавали онези тайнствени закони, които владеят и направляват техния съзнателен и несъзнателен живот.

12. Кръвта представлява общият капитал.

13. Що се отнася до клетките на нервите, то те представляват съединителни жици, които свързват всички системи на тялото с мозъка и по този начин пренасят двигателната сила по цялото тяло.

Хиляди години изминали, преди Великият Дух на живота да успее да възпита човека, да пробуди самосъзнанието на разумния живот вътре в неговата душа и да предизвика любовта му към духовния свят, която да го вдъхнови да тръгне по пътя на оня велик всемирен стремеж, който ние наричаме духовно повдигане.

Инстинктите представляват най-сложните безусловни рефлекси, които определят вроденото поведение на индивида спрямо постоянните условия на средата.

3. 1896_3 Външните условия на Живота - Науката и възпитанието

Почвата е съставлявала една от най-важните елементарни първоначални необходимости за съществуване.

За постигането на тази обективна реалност сили са били нужни да приготвят жилището му и да отворят свободен път за неговото влизане, т.е.

От тази първоначална мъгливост, състояща се от безбройно и невъобразимо множество атоми, независещи един от други, буйни и неукротими по естество, движещи се по милиони пъти в секунда, и то в различни и всевъзможни направления, е трябвало да се създаде нещо си.

Въображете си какво хаотическо състояние е представлявала тогава видимата Вселена, каква Вавилония е преодолявала помежду частиците на веществото, каква фантасмагория е съществувала в движението на атомите, които повидимому не са имали никакво определено направление!

Това ние не забелязваме, но ние чуваме гласа на вярата и надеждата вътре в нашата душа, които ни канят да влезем в светлото бъдеще, гдето хубавите и благи обещания ни очакват, гдето условията са променени и положението е подобрено, гдето животът е тих, добър и благороден, гдето Радостта, Мир и блаженство преодоляват.

Но съмнението е характеристика на человеческия ум, който се колебае помежду вярата и неверието, като си размишлява дали се е родил за нещо си, или за нищо; дали светът има някое значение в себе си за него, или той така си мечтае и въображава; дали се управлява от някого, или от никого; как се е създал, кой го е произвел и устроил – дали някое велико Същество, наречено Бог, или някоя велика сила, наречена Природа.

Тя не може сляпо да се движи към каква и да е посока, тя се нуждае от идеал, който да я въодушевлява към нещо си – към нещо си не мъртво, но живо.

Богословът и теистът казват: „Бог е създал и устроил света, Той го управлява и Той е всичко.

Работата, както ни я представлява материалистът, върви много добре и гладко, умовете ни са почти убедени да приемем учението му за чиста истина.

Ще бъде неразумно и глупаво да се трудим да убедим когото и да е, че основата или стените, или покривът съставляват цялата къща.

Всякой от само себе си ще види, че трите заедно съставляват едно цяло, наречено къща.

Това същество, кога действа, действа в три главни форми, проявлява три главни качества, показва три главни свойства.

И тъй, свойствата представляват материята, качествата – силата, формите – ума.

Затова Природата е била длъжна да работи и приготовлява всевъзможните бъдещи условия за това толкова деликатно чадо на вечността.

Минуват се хиляди, милиони и милиони години и пространството изново се населява, но не вече с първите дребни материални частици, но с магливости, слънца и планети, с обширни гигантски небули, извор на безбройни светове, с величествени слънца, източници на първоначалната светлина, с планети, земи хубави, покрити със зеленина – жилища на твари велики, надарени с ум, разум и душа.

Навсякъде забелязваме да е присъствал и създания на Своята творческа сила оставил във всяко направление – направо, наляво, нагоре, надолу, но пътят на Своето свято жилище, мястото на Своето пребивание, завсегда скрил от погледите на всички смъртни.

Началата на чаловеческий живот" е публикувано за първи път в отделна книжка през 1896г., Варна, Печатница на К.Николов

6. Физическите сили е трябвало да работят дълго време, за да подготвят условията за идването на органическия живот, а освен това да отворят пътя за влизането на този живот в неговото жилище – тялото.

Образували се огромни общи маси – галактики, мъглявини, както и слънчеви и планетни системи.

3. Главната ú цел, основната ú задача е била да устрои видимата вселена тъй, както са повелявали върховните закони, а също и да даде на всеки свят онези условия, чрез които той да бъде подготвен и приспособен за нуждите на развиващия се и постоянно възрастващ живот.

Обзет от съмнение, човек често размишлява:

– Дали светът се управлява от някого, или в него царува случайността?

Тя се нуждае от идеал, който да я въодушевлява, да я кара да се стреми към нещо велико и възвишено, ала не отвлечено и мъртво, а нещо живо, което да има сродство с нея и да ú вдъхва любов.

1. Естественикът и материалистът твърдят, че Материята и Природата са създали и устроили света, че той се управлява от техните закони и че без тях нищо не би съществувало.

3. Богословът и теологът от своя страна казват: Бог е създал и устроил света, Той го управлява и Той е всичко.

Или ако покривът каже, че той е самата къща, какво би представлявала тази къща без основата и стените?

– Умът – от групирането и разпределението на атомите и силите в правилни отношения, които се управляват от постоянни закони.

– свойствата представляват материята;

11. Минават милиони и милиарди години и пространството отново се населява, но вече не с първите дребни материални частици, а с планети, слънца и слънчеви системи.

3. Той присъства навсякъде и накъдето и да погледнем – надясно, наляво, нагоре, надолу, виждаме произведенията на Неговата творческа сила.

Но пътя към Своето свято жилище, мястото на Своето пребивание Той завинаги е скрил от погледите на всички смъртни.

4. ХИО-ЕЛИ-МЕЛИ-МЕСАИЛ - стар правопис

Понеже къмъ когото благоволява, благоволява по духъ.

Отъ сега нататъкъ съ думи нѣма да ви забавлявамъ, но съ дѣла благи, съ дѣла вѣлики, Ще ви нахраня и нѣма да огладнѣете, и ще ви напоя, и нѣма да ожеднѣетѣ, защото хлѣбътъ и водата съ които ще ви нахраня и напоя, ще бѫдатъ присѫщенъ животъ — Мизраимъ, Мизраимъ.

И ето той отъ дълго врѣме е тукъ, новороденъ въ сила и слава да поеме юздитѣ на царството Божие и да управлява съ правда, святосъ и истина.

Когото благослови ще бѫде благословенъ, и къмъ когото се подигне неговото негодувание за безаконие, ще бѫде пояденъ: Защото истина ви казвамъ, че земята нѣма вѣчно да се облива съ человѣшка кръвь, защото самъ Богъ не благоволява въ погинванието на грѣшника.

Свѣтия ми Духъ въ тебъ съизволява.

Отъ прѣизобилието на живота си тѣ родихъ, за слава моя, и отъ пълнотата на любовьта си тѣ въздигнахъ, обединихъ въ сила и мощъ и мѫдрость, като тѣ освѣтихъ, за да испълнявашъ волята, ми а понеже благоволявамъ въ тебъ по причина че съмъ.

5. ХИО-ЕЛИ-МЕЛИ-МЕСАИЛ - нов правопис

Затова изпитванието на всяко добро нещо е необходимо за успеха на духовния живот, а знанието на съвършеното вечно добро е самият Път за въздигане на душата и нашия ум, сърце и дух към Небето.

Но ето те са възмнили в сърцето си, че постановленията и пътищата Господни са суетни, нямат изглед на величественост.

Дано да се върнехте от гнусните си пътища и да познаете Господа и да Го приемехте в сърцето си; има ли друг освен Него, който може да благославя и да дава Живот?

Ида, говори Господ, направете прав път за царството на Мира, за царството на Правдата.

Бог няма да измени Своите възнамерения, нито ще се повърне от пътя на Своите мисли.

Господ ще дойде от Своето свято място, от жилището на праведните Си чрез пътят на Истината.

Но има мнозина изпомежду ви, които се стараят да осуетят Моите пътища, да заблудят своите братия, да им турят иго тежко на душата за носяние.

Понеже към когото благоволява, благоволява по Дух.

Отсега нататък с думи няма да ви забавлявам, но с дела благи, с дела велики.

И ето, Той от дълго време е тук, новороден в сила и слава да поеме юздите на Царството Божие и да управлява с Правда, Святост и Истина.

Защото в размишленията си и пътищата си не Ме поменаха, но приложиха беззаконие връх беззаконие и престъпление връз престъпление.

Ще забравя ли пътищата ви?

В един ден ще ви посетя с глас, когото никога няма да забравите, и никога втори път не ще се яви в сърцето ви , за да струвате това, което днес вършите.

Защото истина ви казвам, че земята няма вечно да се облива с человешка кръв, защото сам Господ не благоволява в погинването на грешника.

Отче мой, Твоите пътища са вечни и неизменяеми.

Слушайте гласа ми докато ви подканвам в пътя на Живота.

Аз съм Пътят и Животът.

Ето колко пътя стана идвам при тебе и не си Ме познал.

Внимавай сега в думите Ми и бягай от пътя на нечестивите.

Ето, Аз те познавам кой си, но пътищата Божии са неизследими.

Светият Ми Дух в теб съизволява.

Това говори Господ сам и трябва да е Истина напоколебима; кой може да изследва Неговите пътеки?

А понеже благоволявам в теб по причина, че Съм Бог вечен, който те призовах, според съизволението на Святия Си Дух, от дълбочините на своята душа и ти дадох вид, и рекох: Ти си син Мой, Аз днес те родих.

Ето, Аз Съм, който говоря с тебе: много пъти Съм ти говорил с Благост и с Любов.

Онзи, към когото е Словото Господне, трябва да внимава с всичкото си сърце и ум да проумява пътищата Му.

Но моят дух е в смущение; няма друг път, освен да приема пътя на Новия живот.

Не Съм ли Аз Мерило, Свят Път, Правда, Истина, Милост, Любов, Вяра, Надежда и Благост?

Не очакваш ли добрини и благословения в Пътя на живота си?

Не се стреми просто като вол за плявата, или като тигър за своята жертва, или като лисица подла към курника на своя съсед.

Пътищата Господни са неизменяеми, за то Бог ще благоволи и ще покаже милост.

6. Призвание към народа ми – български синове на семейството славянско

Аз ида от горе, по висше разпореждане на Бога – вашият Небесен Отец, Който ме е натоварил с великата мисия да ви предупредя от лошия път и ви благовествувам Истината на живота, която слиза от небесното жилище на вечната виделина да просвети всякой ум, да възобнови всякое сърце и да въздигне и обнови всички духове – отбрани чада на истината, предназначени да съставят зародиша на Новото человечество, на което Славянското семейство, коляното Юдино, ще стане огнище.

Не се двоумете, не се колебайте, но отхвърлете вашето малодушие и вашето маловерие настрана и елате към вечната виделина на живота, да разберете вечния път на Бога, Който ви е въздигнал от пепелището на нищожеството към славата и величието на безсмъртието.

Възобновлението е велика благодат, която ви спомага да се удостоите, да влезете в пътя на виделината, в която обитава мир и любов във всяка нейна стъпка.

Тя е пътят на спасението, по който влиза злощастният человечески род, призован от Небето на още един велик подвиг, с когото ще се завърши все, що е отредено.

Пътят, в който ида да ви поведа да възлезете в Царството Божие, да Му служите, е път вечен; път пълен с всяка благост на живота; по него са възлезли всичките чинове и ликове небесни преди зачатъка на самата тая вечност, която е без начало и без край.

И помежду вас и пътя Небесни ликове съществува велика междина, която е неизмерима от никоя мощна сила и при все това има една невидима връзка, която всичко свързва в едно неразривно братство.

Тая непреодолима любов на Този, Който ви люби и се грижи за вас, ме извика от горе да дойда да ви помогна в тия усилни времена, които настават за последен път в тоя свят.

Аз ида да подкрепя славянския род, комуто е дадено да възтържествува над всички негови врагове и неприятели, препятстващи му в пътя на неговото благородно знание, което той се стреми да постигне, и на неговото назначение, което му е отредено от Върховния Промисъл на Провидението.

Слушайте гласа Му, Той иде от горе, подигнете очите си и вижте това, което ви очаква; отворете ушите си и чуйте сладките песни, приятните химни, величествените антими, песни от ангелските ликове, които се приготовляват за този славен ден.

Този народ има въпиюща нужда да се ръководи и управлява от святи и Богуугодни начала, нужни за неговото успевание.

Във възраждането на народите умът и сърцето трябва да вървят успоредно, любовта и добродетелта взаимно, силата и разума наедно да ръководят и управляват пътя на техните добри стремления.

Аз пристигам в роя развратен свят в минута важна да упражня нужното влияние, да ви отвърна от тоя пагубен път, в който народите по земята са се втурнали да следват безразсъдно.

Той ви ръководи през всичките тъмни времена с крепка десница и окото Му бди за вас, когато преминавахте през опасните пътища на този свят.

За това благоволих да извикам отдалече, от край небесата, двамата братя, светила на славянский род и да им връча Словото на Истината и Словото на Живота, да ви го донесат и ви научат пътя Ми, по който да възлезете във Вечната Виделина, в която обитавам; Виделината на живота, която ви проводих да пребъдите в нея, която светът не прие, но я отхвърли и предаде помазаника Ми на завета, Исуса, на поругание и смърт, защото делата на тоя род бяха лукави.

Онзи, който се осмелява, нека излезе и опита силите си и ще види.

Аз съм един и думата Ми е неизменяема и съм верен и истинен във всичките Си пътища.

И в дълговечното робство постоянно ви ръководех в пътя на търпение и смирение и ви учих да изправяте живота си, да съзнаете греховете си, да се разкаете и обърнете с всичкото си сърце към Господа Бога вашего, с Когото сте съединени с брачни връзки на чист и непорочен живот.

Престанете от лошите си пътища, време е вази да поразмислите, водете народа ми в пътя на истината и не го заблуждавайте, помагайте на беззащитните в тегогите ми и не оскърбявайте бедните.

Ето, вторий път ида от как сте станали мой народ, за да ви видя със собственото си око какви сте на глед, как живеете и духът Ми е трогнат от печалната картина.

7. Разговор Първий. Упътвание

Разговор Първий. Упътвание

От първом тя може да не е имала този изглед, но с течение на времето със слагането на истините в правия си път, ще се укаже най-после, че Бог е работил тука; а такива дела на Бога не се мерят само с преходящето време, но с вечността, в която всичко, което се развие в своята пълнота, ще докаже своето Божествено произхождение.

А понеже делото Божие в тоя свят се води от человеци неопитни и невъзпитани в пълнотата на истинната виделина, става причина да замедлява в своя ход, за да се даде време на Духът Божий да изправи непоправимите неща.

И тъй, пътят на живота е продължителен и при това труден за възкачване.

Обаче необходимо е да се научиш да познаваш всичките Божии пътища и да ги пазиш с цялостта на сърцето си.

Имам още да ти съобщя, че в твоята душа вече Бог приготовлява онова велико изменение, което е свойствено само на синовете Божии.

И каква радост чувствуваме ние, когато сме призвани даже да извършим най-малкото и нищожно дело, което вази много пъти възмущава.

Единственото нещо, което огорчава духът ни понякога, то е когато ви видим да сте взели път, противоположен на Любовта Божия.

Той вече създава път, план на живота си, който с всички непростими средства почва да изпълнява.

8. Разговор Вторий. Сърцето и Бог

Сърцето, което е средоточие на душевния живот, ако не се управлява добре, може да разруши самата душа, като ѝ похарчи всичките жизнени сили и произведе онова вътрешно разрушение, което се нарича отчаяние, ожесточение, омраза към всеки живот.

Винаги трябва да ходиш в пътят на виделината.

Аз съм ти казал толкова пъти, че не си сам в тоя свят и че твоят живот зависи от Бога и той го урежда постоянно.

Не важи да знаеш по какъв, важното е да знаеш само, че Той е с теб другар в пътя ти и това да вярваш е върховната благодат за сърцето ти.

Аз съм гледал колко пъти дяволът е посаждал някои плевели в живота ти, но ти си ги узнал с време и си ги потъпквал с духът си да се явят.

9. Разговор Третий. Храната и Словото

В светът има много учения, но само едно от тях е съществено, съставлява храна за душата.

Други са лъжливи съвършено, или пък съставляват само един вид развлечение на ума, като не му дават време да се погрижи за себе си, за доброто на своята душа.

А като приемеш Любовта като една върховна заповед, тя сама по себе си има тази сила, че може да ни разтвори всичките добри пътища и да ни покаже в що седи върховната добродетел, която е ядката на нашия сърдечен живот.

Може ли детето, което е приемало толкова пъти храна от майка си и което е слушало толкова пъти нейния глас, да се съмнява в нея?

Но ето ти, който си приемал от Бога толкова добрини и си слушал толкова пъти Неговия глас, още се съмняваш в Неговото присъствие и все мислите на сърцето ти те блазнят.

Защото онзи, който е разбрал Словото и не иска да го изпълни, понеже се усъмнява, че то е неприложимо и неизпълнимо, като почне да го гризе съвестта му, той ще си състави хиляди тълкувания, които не са нищо друго освен едно извинение да изнасили истината и да успокои пак изново себе си, че тъй не трябва да се разбира еди-кой си стих, ами другояче и то защо, само да се избави от Истината, която го заставлява да стори това тъй, както е разбрал от Духът Божий.

Аз зная, ти си чел Словото Божие много пъти и си казвал: „Добре, това е Истина, което се говори тук, но то се е говорило и писало преди толкова хиляди години от человеци подобни на мене в много отношения, кой знае“, пак съмнението прониква в твоето сърце и ти тайно си казваш да те не чуе никой, дали това не са измислици техни, приписани на Бога?

Това Аз ще те науча и ще ти отворя път широк да ходиш и да изпълняваш Волята Господня.

Ходи в пътя ми и не бой се – изпълнявай думите ми и ще познаеш, че съм благ и благоутробен и ще опиташ моята вярност, че е неизменна.

Ей, казвам ти, ще въздам всекиму според делата му, няма да се забавя в пътя си, в който ме чакаш, ще се явя и ще ти помогна навреме.

10. Разговор Четвъртий. Животът и възраждането

И този Дух на пълната светост ще извърши и ще издействува твоето спасение и ще ти отвори пътя на Царството Божие, да влезеш и да възприемеш съкровените дарове на Господа, които ти е определил и които очакват твоето присъствие да ги възприемеш.

Този е Неговият път, който Той сам е положил преди вечността и под който съблюдава своята вярност спрямо своите чада.

Аз ще угладя и ще изгладя всичките ти пътища.

Ще ходиш отнине винаги в моето присъствие и ще благоволявам в теб всякой ден и всичките ти дела ще прозябнат като дървета, насяти при водните утоки.

Всичко това е чудно за теб, всичко това те кара да се удивляваш.

11. Разговор Петий. Въздигане. Душа и Дух

Могат ли тебе, твоят мощен дух, който ламти и желае да разпери своите крила и да литне към Небето, да те задоволяват временните неща и облаги?

Но изпитът е тук долу, гдето е съдено всекиму, който се роди, да премине през всичките изпити на живота, за да се приближи към пътя на съвършенството, към пътя на светостта.

Без нея, ти ще мязаш на глупец, който иска да разбере пътищата на Мъдростта и постановленията на Виделината.

Ето неизбежимия момент на паданието и злощастния път, по който се примъкна злото и влезе в живота с всичките свои последствия и ужасии.

Пази се прочее от всяко учение, което разтлява, което оспорва Божията истина.

Важното е твоето спасение, твоето възраждание, твоето възобновление, усъвършенствувание в пътя Господен.

Благоустроих пътя ти, приготвих всичките средства теб нужни за да идеш да се учиш и възпитаваш под моето ръководство.

Ако разбираш значението и духът на тия думи, ти си постигнал пътя ми, приближил си се до Мен и действието на вярата ще произведе онова вътрешно променение.

12. Разговор Шестий. Пътят и Истината

Пътят и Истината

Много пъти, когато хлопам на сърцето ви, вратите са затворени и всичко показва, че вратите са заръждясали на дръжките си.

Колко пъти в животът ви, когато съм минавал, намирал съм ви, че спите в нерадение духом.

Той може по някой път да ти прегризе по някой и друг лист от някое дърво, или да прохапе някой и друг корен от някое твое дърво, но за това ти трябва да го извиниш, защото това му е работата.

13. Разговор Седмий. Заключение

Не са ли те плява, която се отвява от вятърът?

Зарята на Духът святий ги е вече осенила, те са към пътя на спасението.

Макар и да му съобщих няколко пъти да се пази от предприятия, които не са угодни Богу, обаче той като дете е сторил същите погрешки.

Всички тия зверове и зверчета, които днес управляват, ще им се вземе силата.

Не е ли чудно на тези, които не са просветени от Духът, за нашето идвание от такова далечно пространство на Небето да ви помагаме, да споделяме по някой път вашите радости, вашите скърби и при това да ви утешаваме, постоянно да ви насърчаваме, като ви носим вътрешното уверение на сърцето, че всичко това Господ върши за вашето добро, чрез действието на своя велик и свят Дух.

Колко пъти ние сме се притичвали да избавим живота ви, да отмахнем едно ваше отчаяние, да ви избавим от една гибелна мисъл.

Колко пъти, само да знаехте, ний сме се притичвали в живота ви, от Господа да ви дадем един добър съвет, да ви отправим в един добър път и да ви посочим, че този е пътят Господен, тази е неговата Воля, това е Неговото желание за вази.

Не. Да съзерцаваш славата Божия, да размишляваш върху Неговите дела, да гледаш Неговото Лице, това е повече, отколкото един безсмъртен Дух желае.

14. ТРИТЕ НЕЩА

Той е правият път за постигането и придобиването на всите небесни Добродетели.

Размишлявай добре и върши Волята Му.

В Неговата Виделина ще ти се открие пътят Господен.

15. Поздрав на всички

Всичките ми усилия от дълго време са били да ви подготвя за великата Божия работа, да развия силите на вашата душа, да отворя ума ви, да разбирате благите Божии пътища.

Моят път пред вас е отворен.

Вие се смущавате много пъти за своята насъщна подкрепа.

16. Биографични бележки

Дънов тръгва на своите пътувания из България, като изнася сказки във всички по-големи градове.

на път за Света гора на Атон се среща в солунската църква “Св.

17. Неподправеният Петър Дънов

За нас, българите, несъмнено е престижно и разбираемо неговото виждане, че Балканите и България на три пъти осъществяват тласък на световната култура.

Първият път е чрез Орфей, преди хиляда години чрез богомилите, и сега чрез учението на Беинса Дуно.

В днешната важна епоха Учителят иде със Своя живот и със своето Слово да внесе нова свежа струя, нова мисъл, нови идеи, нови сили, да покаже един нов път Пътят на Любовта, Мъдростта и Истината за всички народи, за цялото човечество.”

Един истински Учител тълкува, представя, съветва според хората, с които беседва, и същевременно напътства така, че по възможно най-достъпен и благ начин да ги запознае с волята на Великия Разумен Свят.

18. Писмо № 2

Бог на Мира да ви пази и роководи и да оправи пътя Ви.

19. Писмо № 3

Нема друг път.

Всичките ви пътища, всичките ви желания и постъпки са нему известни.

20. Писмо № 4

Аз от както се видехме последний път, не съм ходил от там по-сетне в града.

Дом Бащин е небето нам, наший път е към него.

Когато Утешителят Дух Святий ся всели във Вашата душа Вий ще разберете много неща които Ви са тъмни сега и затова именно Господ Ви приготовлява постепенно стъпка по стъпка докато бъдете готов.

21. Писмо № 5

Пътищата Божии са неизследими.

Моят съвет е да следвате пътя който Бог Ви е отворил и всичко ще се уреди.

22. Писмо № 6

Божийт път: “казва Господ нашийт Спасител ще Ви се открие както зората, виделината на спасителната истина, която прониква в душата Ви, ще Ви изведе най-после към желаемата цел, защото ще извършите неговата воля.”

По един вътрешен закон, който направлява живота ми, требва да се подчинявам на неговите диктования и вътрешни направления, това е предразположението на моя дух.

Нека опита пътят който е избрала и ще се научи от опит.

Колко са благи Божиите пътища и колко са сладки неговите размишления.

23. Писмо № 8

Пътят на Делото Господне се отваря.

24. Писмо № 9

Но искам да Ви кажа, че не е и този пътят по който можем да намерим Бога и да имаме лично съобщение с Него.

Вратата, пътят и истината е Той.

25. Писмо № 10

Все така ний требва да сми благодарни за всичко, и радостни за онова което нашия Небесен Баща благоволява да ни отрежда.

“Бог осветлява онези, които мислят за него и които поглеждат с очите си към него.” “Бог иска от человеците само тяхната любов.

26. Писмо № 11

Аз зная колко пъти сте бивали заобиколени от княза на тъмнината и подмамвани и лъстени по един или друг начин, но аз съм се молил за Вас да ви се даде благодат да устоите верен докрай и най-после Господ да възтържествува във Вашето сърце.

Аз Ви казвам като на приятел: Вашия живот е заобиколен с големи опасности, по пътят Ви има големи мъчнотии с които требва да се борите.

Книгата на William Stainton Moses съжалявам да кажа, още не съм я приел.

Вярното е, че Българския народ има да мине през един път на скърби и страдания и те ся се веч почнали и в края който е близо Бог ще повика тоя народ на покаяние.

27. Писмо № 12

Най-после решете положително какво именно искате да сторите, и веднъж като имате доброто желание, постоянствувайте в добрия път.

А след всичко знайте, че Господ в непостоянните и колебливи не благоволява.

28. Биографични бележки

Дънов тръгва на своите пътувания из България, като изнася сказки във всички по-големи градове.

на път за Света гора на Атон се среща в солунската църква “Св.

29. Бележник на Петър К. Дънов, 1899г.

И мнозина ще последват техните развращения; поради които пътят на Истината ще се похули.

Тези, които днес се проготовляват да дадат отпор на Словото на Бога живаго са синове на Лукаваго, който ги мами и оболщава.

А всякой, който се дига повече от тебе знай, че мисли да те управлява.

Ти знаеш, че съм благоутробен, постоянен в всичките си пътища.

Много пъти съм говорил същото и сега го говоря, че да знаят всички.

И ще испратя Духът си и ще те научи на всичките ми пътища.

Приложи умът си в пътят ми и ще придобиеш в знание, което ще ти е светилник на душата.

Бъди уверен, че аз промишлявам за всичко.

Бъди благ и благоразумен в всичките си пътища, не се отстранявай от показанията иа моя свят закон.

Постоянствувай в всичките си пътища и моят Свят и благ Дух ще те научи на всичките тайни, които съм ти определил да ти се открият.

Защото Аз, Господ твой така благоволявам да възведа името ти помежду мойте избрани да те представя в тяхното общение, да ти назнача местото на моето с[л]ужение и да им изявя своята воля.

възлюбил и в които благоволяваш.

Не пренебрегвай гласът, който те води и упътва

в пътя на живота.

Кажи им - Аз съм, които ги уча и упътвам повседневно в пътя на живота.

Ей, приятели мои, Аз съм Господ ваш, този, който е излязал победител из мъртвите, който ви отварям пътя на вечното спасение към дома на Моя Отец и Моя Бог.

Да виждате лицето ми всяка заран и да се развеселявате от моето присътствие.

Отвори вече твоя път, както си говорил.

Техен Баща съм Аз, за тях Аз приготовлявам всичките си благословения.

Това показва, че тя се е отклонила от своя път.

Те са тъй непоколебими, както и този, който ги движи и направлява.

Защото успеха в твоя живот зависи от Бога, който го и направлява.

И нима не мислиш, че той е в сила да раководи и направлява всички, които уповават на него?

поставя се по-горе в мъдрост и знание от Него и несознателно презира неговите постановления, и тъков един нека да знае, че той ще омотай неговите пътища с мрежа, в която сам ще бъде хванат в плиткостта на свойте познания.

Защото не е достаточно само да познаваш вървежа на нещата, но да знаеш и да ги раководиш и да имаш сила и мъдрост да ги управляваш.

А знаеш, че неговата воля е непреклон[н]а в пътят на правдата.

Неговата ръка ти е начертала всичките ти пътища и знай, следователно, че там гдето Господ участвува, нищо зло не може да се случи без неговата воля.

съдби и неговите пътища се различават от всички други.

И когато световете испъкваха от без[д]ната и сланцата на мировете изгряваха, Той беше там посред тях и ги направляваше в пътищата им.

Колкото человек повече и[з]следва тия чудни пътища на Божествената Мъдрост, толкова те по-величествено се разтварят пред неговата гледка, толкова по-добре неговата душа като божествен зародиш се въудушевява от тази вечна хармония на Божеството.

Пътищата на всички неща са ней знайни.

Тя ги всички направлява и определя техните действия.

Защото законите, които управляват едните и другите [се] различават по своята

Бог в светът направлява всичките неща.

Пази, следователно, ти съветът Господен, който ти е даден като светило да те води в пътят на живота.

Неговото Слово, което иди постоян[н]о в светът е светилник на всички чада на истината, които я търсят и ходят в нейните пътеки.

Начало на мъдростта е разбирание пътят Господен.

Защото своенравието желае да ходи в свойте собствени пътища без да мисли за техните лоши сетнини. Свое-

Своенравен человек е упорит в всичките си пътища и упорството в своенравната душа е първото начало на всички нещастия.

добродетели, затова който ходи в неговите пътища и слуша неговите съвети, няма да види добро през целия си живот.

И тъй, ако си мъдър да разбираш тия неща, които ти казвам, блажен си, понеже от разбиранието на нещата зависи твоето щастие, понеже само те се прямоуправляват от Духът на Господа Бога Твоего.

И там, гдето Бог сам управлява и раководи нещата, не може да съществува никакво зло, защото той е пълна виделина, която прониква всички неща.

И горко ти, ако лукавия се веднажд загнезди в теб и ада направи път до теб, истината казвам, няма да излезеш здрав, докато не заплатиш с живота си.

Тя е компаса, по който се направлява негов[и]а път.

Той винаги е действувал за себе си под едни и същи начала и не може да измени своя си път.

Той призовава всички на покаяние да се обърнат към него, да напуснат свойте пътища на заблуждение и да се научат пътят на истината и всякой, който слуша негов[и]а глас, иде към виделината и виделината го озарява.

А този, същия Господ озарява и тебе, който идеш към тая съща виделина, защото той вижда какви са твоите вътрешни нужди и ето, той е на пътя ти да ги запълни и да ти даде тая вътрешна радост, това вътре[ш]но задоволство, този вътрешен мир, това вътрешно спокой-

Помни, че Господ всякога и винаги е близо до тебе и че той внимава на всичките ти пътища и наблюдава всичките ти стъпки.

Да познаваш кои са негови пътища и кои - не.

Затова на теб, който следиш пътищата на Истината, подобава ти да бъдеш вещ в всичките познания на Божиите дела, защото само по тях ще познаеш неговото присътствие в дадено време.

Защото всичко в светът Бог направлява да съдействува за добро на тези, които го любят и са готови да испълнят волята му.

Никога не се уклонявай от пътя, в който си тръгнал.

Не се двоуми в пътищата

И нека неговото благословение да дойде, както е нему угодно и по който път той избере да го прата.

Отче, както ти благоволяваш.

Времето беше ясно, небето прозрачно, слънцето грееше ярко, само около хоризонта се показваше малка мъглявост, знак на някаква мистическа

Аз размишлявах днес върху видението, което видях на 20-и на този [месец].

Разглеждах снимката, която бях снел и размишлявах върху великите Божии пътища и неговите непостижими съдби.

Блясъка на молниите осветляваше всичкото небе.

Много пъти си ми казвал да те призова в скърбни времена и ще ми отговориш.

30. УВОД

Основателят на духовното общество „Бяло братство" Учителя Петър Дънов оставя десетки хиляди страници беседи, слова, напътствия и мисли.

Важно е да се подчертае, че дори когато е в посочените села около Варна, на Петър Дънов му се случва да пътува до града и да остане там за няколко дни или цяла седмица.

Миркович е католик, а Пенъо Киров е протестант.18 И тримата обаче приемат Петър Дънов като безспорен авторитет по духовните въпроси, като един от мировите учители, които са призвани да подпомогнат хората по пътя па тяхното самоусъвършенстване, и стават негови ревностни последователи.

- ПЪТЯТ И времето. Началото.

ПЪТЯТ И времето. Началото.

Дънов е обнародван за пръв път през 1999г.

Дънов пише четливо, с малко зачертавания и поправки и поради това разчитането не представлява особен проблем.

31. Летопис за живота на Учителя Петър К. Дънов

Живее в дома на сестра си Мария и там за пръв път се запознава с методизма - един от клоновете на протестантизма.

Любовта към музиката го съпътства до края на дните му.

- пътува из селищата на България, среща се с много хора, изнася публични беседи и сказки, прави френологични изследвания на свои последователи.

32. 01.Тефтерче с размишления 3.03.1899 - 16.10.1900

„И мнозина ще последват техните развращения, поради което пътят на Истината ще се похули.

Тези, които днес се приготовляват да дадат отпор на Словото на Бога живаго са синове на Лукаваго, който ги мами и оболщава.

И всеки, който се вдига повече от тебе, знай, че мисли да те управлява.

Ти знаеш, че съм благоутробен, постоянен във всичките си пътища, готов винаги да дам помощ на тези, които ме търсят, и на тези, които са паднали, да ги повдигна с крепката си ръка.

И ще изпратя Духа си и ще те научи на всичките ми пътища.

Приложи ума си в пътя ми и ще придобиеш съзнание, което ще ти е светилник на душата.

Бъди уверен, че аз промишлявам за всичко.

Бъди благ и благоразумен във всичките си пътища, не се отстранявай от показанията на моя свят закон!

Постоянствувай във всичките си пътища и моят свят и благ Дух ще те научи на всичките тайни, които съм ти определил да ти се открият.

Защото аз, Господ твой, така благоволявам да възведа името ти помежду моите избрани, да те представя в тяхното общение, да ти назнача мястото на моето служение и да им изявя своята воля.

Не пренебрегвай гласа, който те води и упътва в пътя на живота.

Аз съм, който ги учи и упътва повседневно в пътя на живота.

Ей, приятели мои, аз съм Господ Бог ваш, този, който е излязъл победител из мъртвите, който е отворил пътя на вечното спасение към дома на моя Отец и моя Бог.

Да виждате лицето ми всяка заран и да се развеселявате в моето присъствие.

Отвори вече твоя път, както си говорил.

Техен Баща съм аз и приготовлявам всичките си благословения за тях и ще им покажа славата на дома си.

Това показва, че тя се е отклонила от своя път.

Те са непоколебими, както и Този, който движи и направлява.

Ако си мъдър и пълен с разумение на Божествените наредби, гледай да вършиш и работиш това, което е право и съгласно с истините, показани в живота, защото успехът в твоя живот зависи от Бога, който го и направлява.

И нима не е в сила да направлява и ръководи всички, които уповават на него?

Този, който уповава повече на себе си, отколкото на Господа, поставя се по-горе по мъдрост и знание от Него и несъзнателно презира неговите постановления, и такъв един нека да знае, че той ще омотае пътищата си в мрежа, в която сам ще бъде хванат в плиткостта на своите познания.

Защото не е достатъчно само да познаваш вървежа на нещата, но да знаеш и да ги ръководиш и да имаш сила и мъдрост да ги управляваш.

А такава стража и мощна подпора може да ти е само един Господ, на когото Десницата не се съкратява да помага и ръководи във всичко и всички, да ги извиква всички по име и да ги направлява.

А знайно е, че неговата воля е непреклонна в пътищата на правдата.

Неговата ръка ти е начертала всичките ти пътища, и знай, че там, дето Господ участва, нищо зло не може да се случи без неговата воля.

Когато зората на деня се зараждаше, той предхождаше пред нея и когато световете изпъкваха от бездната и слънцата на мировете изгряваха, Той беше там посред тях и ги направляваше в пътищата им.

Колкото человек повече изследва тия чудни пътища на Божествената Мъдрост, толкова те по-величествено се разтварят пред неговата гледка, толкова по-добре неговата душа като Божествен зародиш се въодушевлява от тази вечна хармония на Божественото.

Тя ги всички направлява и определя техните действия и направлението на нещата и съществата, т.е.

Защото законите, които управляват едните и другите, се различават по своята природа, следователно и по целта на своето направление.

Бог в света направлява всичките неща.

Пази съвета Господен, както ти е даден, като светило да те води в пътя на живота.

Неговото Слово, което идва постоянно в света, е светилник на всички чада на истината, които я търсят и ходят в нейните пътеки.

Начало на мъдростта е разбиране на пътя Господен.

Защото своенравието обича да ходи в своите си пътища, без да мисли за техните лоши сетнини.

Своенравният человек е упорит във всичките си пътища и упорството му е начало и причина на всички нещастия.

Своенравието е лишено от всички добродетели, затова, който ходи в неговите пътища и слуша неговите съвети, няма да види добро през целия си живот.

Ако си мъдър да разбираш тези неща, които ти казвам днес, блажен ще си, понеже от разбирането на нещата зависи твоето щастие, понеже само те се прямо управляват от Духа на Истината, от Духа на Бога твоего.

И там, дето Бог сам управлява и ръководи нещата, не може да съществува никакво зло, защото той е пълна виделина, която прониква всички неща.

Пази душата си от този лош нрав, не му позволявай да се загнездва у теб, защото с неговото влизане у теб ще влезе и дяволът, който с хиляди още семена ще посее в твоята душа и ще станеш разсадник на злото, място на ада, който ще те разлага, както иска.

И горко ти, ако Лукавият се веднъж загнезди в тебе и ада направи път до тебе.

То е мерилото, по което се измерва живота, компасът, по който се направлява пътя на живота, магнитната стрелка, която показва течението на вътрешните сили, които действат за неговото подобрение.

Той винаги е действал за себе си под едни и същи начала и не може да промени своя път.

Той призовава всички на покаяние, да се обърнат към него, да напуснат пътищата на заблуждения и да следват пътя на истината, и всеки, който слуша неговия глас, иде към виделината и виделината го озарява.

А той, същият Господ озарява и тебе, който и идваш към виделината, защото той вижда какви са твоите вътрешни нужди и ето той е на пътя ти да ги запълни и да ти даде тази вътрешна радост, това вътрешно задоволство, вътрешен мир и спокойствие, които ти са необходими за твоето добро.

Помни, че всякога и винаги Господ е близо до тебе и че той внимава на всичките ти пътища и наблюдава всичките ти стъпки, знае той всичко и няма нищо скрито от него.

Затова на теб, който следиш пътищата на Истината, подобава ти да бъдеш във всички познания на Божиите дела вещ, защото само по тях ще познаеш Неговото присъствие в дадено време.

Той знае кому какво се пада според това и всеки от него приема, защото всичко в света Бог направлява да съдейства за добро на тези, които го любят и са готови да изпълнят волята му.

Никога не се уклонявай от пътя, в който си тръгнал.

Не се двоуми в пътищата си, защото двоумението е лошо нещо, което лишава духът ти от всички блага.

И нека Неговото благословение да дойде, както е нему угодно и по който път той избере да го прати.

Отче, както Ти благоволяваш.

Времето ясно, небето прозрачно; слънцето грееше ярко, само около хоризонта се показаха малки мъглявости, знак за някаква мистическа вест.

Аз размишлявах днес върху видението, което видях на 20 -и.

Разглеждах снимката, която бях снел, и размишлявах върху великите Божии пътища и негови

Много пъти си ми казвал да те призова в скръбно време, но сега ще ли ми отговориш?

33. 02.РАЗМИШЛЕНИЯ

Тя е светъл лъч, който се хвърля на пътя му, за да му покаже опасността, която го очаква и която може да го погълне, ако не се отвърне.

Духът на Господа Исуса, нашият спасител, постоянно стои на пътя на нашия живот, за да ни озарява и да ни показва къде трябва да ходим и кой път да държим.

„Господ постоянно се грижи и промишлява за своите избраници, които ходят в стъпките му.

Те са ръководени от неговия дух, който ги освещава и просвещава в пътя на Истината, за да ходят пред неговото лице с всичкото си сърце, за да му се боят, да го любят от дълбочините на своята душа".

Тя ще отбележи в своята книга неговия път и ще покаже неговите стъпки.

Моето задоволство е да следя неговите пътеки.

Изведи ме на видело и оправи пътя ми.

Светът се е отбил от пътя на правдата.

Защото ни казва словото Божие, че търпението е пътят на спасението.

Всеки, който възлага надеждата си на Господа да изправи неговите пътища и да го въведе в пътя на съвършенството, няма да остане излъган, защото Господ е винаги верен на своите обещания.

И това ние като съдействуваме с него, казва Павел, умоляваме ви да не бъде у вас напразно приемането на Божията благодат.

Този е пътят на спасението, и всички, които ходят в него, го намират верен.

И колко пъти душата ни се изпълня със скръб като виждаме как всичко е взето от ръцете ни.

Този е пътят Господен, че като настане времето, той не чака, но жъне и събира плодовете в житницата и ги спазва за вечни времена.

След като минем през всичките пътища Божии на изпита, тогава той ще ни отвори небето да видим храма на скинята му, в която ще се заселим и ще живееме заедно с него.

И засели се, за да се сбъдне реченото чрез пророк Исайя, който казва: „Земята Завулова и земята Невталинова на пътя ти край морето отвъд Йордан, Галилея на народите.

Когато размишлявам за неговите пътища, за величието на делото му, душата ми се пълни с необяснима вътрешна сила.

Открил си ми пътищата си и виждам твоята благост.

Благи Отче, който ми даваш живот и здраве, който ни насищаш с хляб и вода, и който ни задоволяваш с хилядите си благословения всеки ден.

Твоето слънце изгрява всеки ден като младоженец и тича в пътя си, който си му начертал, като ни донася и разпръсква твоите благости повседневно.

То в твоето име оживотворява всичката земя с нейната природа, въздига и донася облаците, напоява земята с дъжд и влага, изважда всеки стрък из под земята, украсява полските цветя с всичката им хубост, която си им дал отначало, развеселява всички животни и человека, когото си направил според подобието си, вдъхва в неговите жили надежда и вяра да се труди и работи, като му казва, че ти благословиш труда му.

Облечете се в Господа Исуса Христа и не промишлявайте за плътта в похотите й.

Ето причината защо много пъти ние оставаме измамени в своите надежди.

„Идете на кръстопътищата и колкото намерите, призовете ги на сватбата" (Матея 22:9).

Умовете им ходят в мрак и тъмнина, скитат се те по широкия път на гибелта.

Който слуша гласът Господен, ходи във виделина и Господ съизволява в него и му е задна стража.

В неговия път ще има радост и веселие и все, що прави, ще успее.

Той ще ни научи и покаже пътя си.

Той отваря душевните ми очи да виждам все, що вършиш, и да зная, че твоите пътища са истинни и праведни, пълни с всеблагост и милост за всички, които те чакат като мене.

Ето пътят е пред мене, поставен от Бога моего, чрез който изважда душата ми на видело.

34. 03.РАЗГОВОР ПЪРВИ

А понеже делото Божие в тоя свят се води от человеци неопитани и невъзпитани в пълнотата на истината и виделината, става причина да замедлява (забавя) в своя ход, за да се даде време на Духът Божий да поправи непоправимите неща.

35. 05.РАЗГОВОР ВТОРИ

Сърцето, което е средоточието на духовния живот, ако не се управлява добре, може да разруши самата душа, като й похарчи всичките жизнени сили и произведе това вътрешно разрушение, което се нарича отчаяние, ожесточение, омраза към всеки живот.

Винаги да ходиш в пътя на виделината.

Аз съм ти казвал толкова пъти, че не си сам в тоя свят и че твоят живот зависи от Бога и той го урежда постоянно.

Не е важно да знаеш по какъв начин, важно е да знаеш, че той е с тебе, другар в пътя ти, и това е достатъчно.

Аз съм гледал колко пъти дяволът е посаждал някои плевели в живота ти, но ти си ги узнавал с време и си ги потъпквал с духа си, да не се изявяват.

36. 06.РАЗГОВОР ТРЕТИ

В света има много учения, но само едно от тях е съществено и съставлява храна за душата и другите са или лъжливо съвършени, или пък съставляват само един вид развлечение на ума, като не му дават време да се погрижи за себе си, за доброто на своята душа.

А като приемеш любовта като една върховна заповед, тя само по себе си има тази сила, че може да ни разтвори всичките добри пътища и да ни покаже в какво седи върховната добродетел, която е едната страна на нашия сърдечен свят.

Може ли детето, което е приемало толкова пъти храна от майка си, което е слушало толкова пъти нейния глас, да се съмнява в нея.

Не казвам, че това е невъзможно, но ти, който си приемал от Бога толкова добрини и си слушал толкова пъти неговия глас, все още се съмняваш в неговото присъствие и мислите на сърцето ти те блазнят.

Аз зная, ти си чел Словото Божие много пъти и си казвал добре, това е истина, което се говори тук, но то се е говорило и писало преди толкова хиляди години от человеци, подобни на мене в много отношения, пак съмнението прониква в твоето сърце и ти тайно си казваш, да не те чуе никой, дали това не са измислици техни, приписвани на Бога.

Това аз ще те науча и ще отворя път широк да ходиш и изпълняваш волята Господня.

Ходи в пътя ми и не бой се.

Няма да се забавя в пътя си, в който ме чакат, ще се явя и ще ти помогна на време.

5 декември 1904 година - Ти, в когото се движим и живеем ден чрез ден, изпроводи твоята мъдрост отгоре да ръководи стъпките ми и да осветява пътя ми.

37. 07.РАЗГОВОР ЧЕТВЪРТИ

И този Дух на пълната святост ще извърши и ще издейства твоето спасение и ще ти отвори пътя на царството Божие, да влезеш и да възприемеш съкровените дарове на Господа, които ти е определил, и които трябва да приемеш, защото онзи, който е напълно роден от Бога и неговия Дух може да възприеме тайните на царството Божие и само той може да възприеме всяка благодат и всяка пълнота на духа и да стане едно с Господа.

Този е неговия път, който той сам е положил пред вечността и под който съблюдава своята верност спрямо своите чада.

Ще изгладя всичките ти пътища.

Всичко това е чудно за тебе и те кара да се удивляваш, но бъди верен, ще познаеш, че това са мои думи.

38. 08.РАЗГОВОР ПЕТИ

„Род избран, семе царско." Но изпитът е тук, долу, където е съдено всекиму, който се роди, да премине през всички истини на живота, за да се приближи към пътя на съвършенството, към пътя на святостта.

Без нея ти ще мязаш на слепец, който иска да види хубостите на Божия свят, без да се е променил вътрешно, ти ще бъдеш като глупец, който иска да разбере пътищата на мъдростта и постановленията на виделината.

Ето най-забележителният момент на падението и злощастния път, по който се промъкна злото и влезе в живота с всички свои последствия и ужаси.

Важното е твоето спасение и възраждане, обновление и усъвършенствувание в пътя Господен.

Това, което съм ти казал, не е за света, но за теб самия, защото от дълго време виждам твоите затруднения, неизходимия път на твоите усилия.

Благоустроих пътя ти, приготвих всичките средства, които са ти нужни, за да се учиш и възпитаваш под моето ръководство, стъпка по стъпка трябваше с теб да вървя и да те пазя, да не се подхлъзнеш и паднеш и всичко, което душата ти желаеше за тоя свят да придобие, сторих, да ти дам възможност да опиташ всичките благи и горчиви неща.

Ако разбираш значението и духа на тези думи, ти си постигнал пътя ми, приближил си се до мене и действието ти на вярата ще произведе онова вътрешно променение.

39. 09.РАЗГОВОР ШЕСТИ

Много пъти, когато хлопам на сърцето ви, вратата е затворена и дръжката ръждясала.

Колко пъти, когато съм минувал, намирал съм, че спите, небрежни духом.

Той може по някой път да прегризе някое коренче или листо, или някое твое дърво от градината ти, но ти трябва да го извиниш, защото това му е работата.

40. 10.МИСЛИ И СЪЖДЕНИЯ

Той ще бъде с теб в пътя, който ти е назначил и ще те ръководи с крепката си ръка.

Ще те вдига преди зорите и ще прекарва часовете на деня с душата ти и ще те весели постоянно в пътя си.

Но веднъж сърцето като се просвети и то е надарено с вътрешно съждение, което много пъти е по-вярно и право, отколкото разсъждението на кой да е философ.

Умът много пъти може да провери един факт, когато сърцето може да го опита.

Кой не е усещал борбата в себе си, когато по някой път человек се е решавал да стори добро, а пък сърцето се е бояло да не би да остане в лишение след време като помогне с нещо осезателно.

Сърцето има своите лични интереси винаги пред очи и за тях много пъти жертва най-доброто и благото.

За да се оплодотвори тая първобитна почва, която е изгубила много от своята първа природа, необходимо е да се подсолява, за да придобие първото си състояние.

Но Господ, който те възлюби и призва да влезеш в неговото царство, ти дойде на помощ на време да те осветли и упъти да не отпаднеш от благодатта.

Светлината, която става от ден на ден по-силна и внушителна, виделината, която ни е озарила, прави денят на душата ни да се развиделява.

Нас ще ни управлява тогава малко дете-кърмилниче, защото Господ ще е наш светилник.

Онзи, който е загубил пътя си, показва, че се е отклонил от първото си направление.

Пътища много, но един е пътят - към мястото, към определената цел.

Всеки един от тях следва своя определен път, своето предназначение.

Те не са изгубени светове, както нашия, тях Бог ги управлява.

Какви значущи думи са тия на Христа: „Да бъде твоята воля на земята, както на небето." Когато ние всички се подчиним един ден на Божия закон и тръгнем в пътя, който ни е определен, ние ще бъдем тъй блажени и щастливи, както и те.

Никога не обръщай внимание на мъчнотиите, които представляват повидимому непреодолими препятствия.

Не се съмнявай, Господнята Любов е непреодолима и нея никой грях не може да я отвърне от пътя й.

Тогава ще ти се открие пътят Господен.

Той ще ти покаже пътя и начините, по които да проумяваш делата му.

„Много пъти като се отвлича человек от истината и забравя пътя, посочен му от Господа, сам си създава нещастията и страданията.

Да изучаваш Божиите пътища, да съзерцаваш неговите мисли в тоя живот е много по-добре, отколкото да правиш каквото и да е друго нещо вън от това.

Да вървим в тесния път, да се стремим към съвършенството и Бог ще ни благослови.

И свети са твоите пътища.

Той знае всичките твои желания и промисля най-добрия път за тяхното осъществяване.

Ходи в пътищата му и пази заповедите му и приемай любовта му.

41. 04.РАЗМИШЛЕНИЯ НА ДУХЪТ ХРИСТОВ

И тъй, пътят на живота е продължителен и труден за възкачване.

Той има власт и сила да стори все, що желае и що мисли и няма кой да му се съпротивлява.

Обаче необходимо е да се научим да познаваме всичките Божии пътища и да ги пазим с целостта на сърцето си.

Имам още да ти съобщя, че в твоята душа вече Бог приготовлява онова велико изменение, което е свойствено само на синовете Божии.

И каква радост чувстваме ний, когато сме призвани даже да извършим най-малкото дело, което вас много пъти възмущава.

Единственото нещо, което огорчава духа ни понякога, то е когато ви виждаме да сте се заблудили и сте взели път противоположен на любовта Божия и ако не е Божието дълготърпение, ние скоро бихме се разправяли с грешките на другите и с лошите им постъпки.

Той вече създава път, план на живота си, който с всички непочтени средства почва да изпълнява.

42. 11.РАЗГОВОР СЕДМИ

Не са ли те плява, която се отвява от вятъра?

Зарята на Духа свети ги е вече осенила, те са към пътя на спасението.

Макар и да му съобщих няколко пъти да се пази от предприятия, които не са угодни Богу, обаче той като дете е сторил същите погрешки.

Всички тия зверове и зверчета, които днес управляват, ще им се вземе властта и силата, това е духът на пророчеството.

Не е ли угодно на тези, които не са просветени от Духа за нашето идване от такова далечно пространство, да ви помагаме, да споделяме по някой път вашите радости или скърби, да ви утешаваме и насърчаваме постоянно, като ви носим вътрешното уверение на сърцето, че всичко това Господ върши за вашето добро чрез действието на своя велик свят Дух.

Колко пъти в живота ви ние сме се притичвали, от Господа пратени, да отмахнем едно ваше отчаяние, да ви избавим от една гибелна мисъл.

Колко пъти да знаехте само, ние сме се притичвали да ви дадем един добър съвет, да ви отправим към добър път и да ви посочим, че този е пътят Господен, тази е неговата воля, това е неговото добро желание за вас.

Да съзерцаваш славата Божия, да размишляваш върху неговите дела, да гледаш неговото лице, това е повече, отколкото един безсмъртен дух може да пожелае.

43. 12.Кожено тефтерче

Имай пълно упование на Господа, който е неизменен и постоянен на своите обещания и Бог ще ти прати благословения, защото знае защо те е пратил и неговите пътища и възнамерения никой не може да възпре и осуети.

Въздай му хвала и поклонение и ще благоволя в теб и ще изпроводя Духа си и ще те научи на всичките ми пътища и ще ти възвести мира и ще приемеш радостта ми и ще се развесели твоят дух в моето присъствие, и ще прозябне душата ти като крин на полето и ще се услади от всичките мои благословения.

Приложи ума си в пътя ми и ще придобиеш знание, което ще ти е светилник на душата.

Бъди уверен, че аз промишлявам за всичко.

Във всичките ти пътища не се отстранявай от показанията на моя свят Дух, от моя свят закон, ходи с незлобие на сърцето си и мирът ти ще прозябне като утринна роса.

Постоянствай във всичките си пътища и моят свят Дух ще те научи на всичките тайни, които съм ти определил да ти се открият, защото моето желание е да те приготвя за своето дело, да ти възвестя славата и величието си, които отначало крия в себе си за твоята душа.

Аз съм Господ твой, така благоволявам да възвестя името ти между моите избрани, за да те представя в тяхното общение, да ти назнача място в моето служение и да им изявя своята воля.

Когато человек се ожесточи, Господ го оставя да ходи по своите си пътища и отнема от него своето благоволение.

Дръж жестокосърдечието надалеч от себе си, за да благоволява Духът винаги, това е волята на Господа за добрия человек.

44. 13.Червено тефтерче

Господи, за всички, които си възлюбил и в които благоволяваш.

Стой непоколобим в пътя ми.

Твоят свят ще възсияе и мирът ти ще дойде, както зората, защото аз съм Господ твой, който те подкрепям в силата на Духа си, който в теб съизволява.

Ето, те се приготовляват, за да те подкрепят в едно с моя Дух.

Твоите пътища са пред моето лице и размишленията на твоето сърце възлизат към мене.

Във всичките му пътища ще му съдействам и ще го повиша, за да познаят, че аз съм Господ.

Силите адови се състезават с мене и ми противостоят в пътя, но ще познаят, че не е лесно да се стои против моята воля, против моята необорима сила, която нося скрита в себе си за този ден.

Не, нека опитат всички силите си и се научат, че няма друг път изходен, освен този, който съм положил пред всички.

Нека твоята чиста и свята любов ни съживи от мъртвостта и нека твоят чист и свят Дух ни научи твоя път, в който ходим всеки ден.

Дай му учители и пастири според сърцето си, които да го ръководят в пътя на истината.

Научи ни на пътищата си.

Аз го благославям в сърцето си и го възхвалявам в душата си.

Просвещавай ни с виделината на Духа си, за да ходим в твоите светли и прави пътища.

Но неговите пътища за нас са непроумявани и мислите му неуловими.

Ако помислим и кажем, че в този път ще дойде, наверно ожиданията ни ще се осуетят, защото неговите изхождания и вхождания са непознаваеми.

Припомни обещанията си и отвори пътя си пред мен.

Той знае всичките ти нужди и пред него няма нищо скрито, той промишлява винаги за твоето добро.

Онези неща, които съставляват нашето нещастие, които произвеждат толкова скърби и страдания, сълзи и ридания, се преобръщат на вечни благословения, които се възприемат от Божието дихание.

Сълзите той превръща на пролетна роса, която утолява жаждата на полските цветя.

Истина е, че онези, които го любят, всичко им съдейства на добро, и не може да бъде другояче, защото Бог наш е Любов и добродетел всегдашна за тези, що ходят в неговия път.

Отвори ни пътя си, дай ни благодатта си.

Душата ми весден очаква твоето благословение, при тебе близо да съм е моето наслаждение, на това вътрешно мое желание ти не отказвай, твоето лице да гледам ти ми позволявай, как да те любя ти ми показвай.

Изпитването на всяко добро нещо е необходимо за успеха на душевния живот, а знанието на съвършеното вечно добро е самият път за въздигането на душата и нейния ум, сърце и дух към небето, понеже знанието за истините на този висш живот са светилници, водящи звезди за мястото на онзи живот, в когото пълнота царува.

Но ето, те са се усъмнили в сърцата си, че постановленията и пътищата Господни са суетни.

Дано да се върнете от гнусните си пътища и да познаете Господа и да го призовете в сърцето си.

Ида, говори Господ, направете прав път за царството на мира, за царството на правдата.

Бог няма да измени своите възнамерения, нито ще се повърне от пътя на своите мисли.

Господ ще дойде от своето жилище на правдата чрез пътя на Истината.

Но има мнозина из помежду ви, които се стараят да осуетят моите пътища, за да заблудят своите братя, да им турят тежко иго на душата, да го носят.

Понеже към когото благоволява, благоволява по дух.

От сега нататък с думи няма да ви забавлявам, но с дела благи, с дела велики.

Новороден в сила и слава да поеме юздите на царството Божие и да управлява с правда, святост и истина.

Този род не размишлява да прави съд и правда.

Ще осуетя помислите на сърцето им, ще им се посмея и поругая и ще ги направя плашливи и съветниците им ще посетя и ударя с жезъл железен и ще ги хвана с примките им на собствената им мъдрост и ще ги направя прицел на поругание, защото в размишленията си и пътищата си не ме поменаха, но приложиха беззаконие върху беззаконие, престъпление върху престъпление и туриха ярем тежък и несносен върху чадата и синовете на утробата ми.

Ще забравя ли пътищата ви?

В един ден ще посетя всички с глас, който никога няма да забравите и никога втори път не ще се яви в сърцето ви желание за да струвате това, което сега вършите

Виж колко са красиви пътищата, отгдето идва Господ и колко са славни неговите въжделения от небето.

Защото и сам Господ не благоволява в погинването на грешника.

Отче мой, твоите пътища са вечни и неизменни.

Слушайте гласа ми, докато ви подканвам в пътя на живота, защото ето малко и ще престана да викам да се обърнете към мене, защото денят на моята благодат има определени граници, зад които денят на правдата и на истински съд ще настане.

Престанете да мислите за себе си, защото аз съм пътя, истината и живота.

Ето колко пъти идвам при тебе и още не си ме познал.

Внимавай сега на думите ми и бягай от пътя на нечестивите.

Но пътищата Божии са неизследими, защото Бог е Бог - тайна велика.

Святият ми Дух в тебе съизволява.

Кой може да следи неговите пътеки?

„А правият изправя пътищата си.

Влез през тесния път и ходи пред лицето на Господа с незлобие на сърцето си.

Изучавай пътищата му и давай внимание на поученията му.

А понеже благоволявам в теб, по причина, че съм Бог вечен, който те призовава според съизволението на святия си Дух от дълбините на своята душа и ти дадох вид.

Много пъти съм ти говорил с благост и любов.

Затова онзи, към когото е словото Божие, трябва да внимава с всичкото си сърце и ум да проумява пътищата му.

Няма друг изход, освен да приема пътя на новия живот.

Не съм ли аз мерило, свят път, истина, разбиране, разумение, мъдрост, правда, милост, любов, вяра, надежда и благост?

Във всичките си пътища познавай него и той ще оправи стъпките.

2. Възвръща душата ми, води ме през пътеки на правда заради името си.

Както в ден да ходиш благопристойни, не по кощунства и пиянства, не по крамоли и зависти, не по курварство и похотливост, но облечете се в Господа Христа Исуса, и не промишлявайте за плътта и похотите й (139 Псалом).

Не очакваш ли добрини и благословения в пътя на живота си, нали затова се трудите постоянно да добиете сила и дух, за да може да живеете, както подобава.

3. Който прощава всичките беззакония, изцелява всичките ти болести.

Смирението е път към възвишение.

Господи, Учителю мой, Ти, който ме учиш всеки ден, твоите пътища са непостижими.

Бъди твърд и непоколебим в пътя ми.

Ето, аз съм този, който те учи всякой ден в закона си, да познаваш всичките мои пътища, които са святи, моят вечен Дух се съуслаждава в истината, която прониква в твоята душа.

Господи, Господи, тебе чакам, за теб се приготовлявам.

И когато първия път чух гласа ти, съзнах, че си дълбок, вътре някъде до мен.

Сам ще промишлявам и уреждам всичко за теб.

Пътят ще ви се отвори свободно.

Ти виждаш, че съм в оскъдност от знание и мъдрост, научи ме да зная пътя ти, от гдето излиза истината да виждам и съзерцавам, както всички други, величието ти и словото ти и делото ти.

Дай ми да разбирам пътеките на твоята мъдрост.

Аз съм Господ Твой, който идвам да те подкрепя чрез силата на своя Дух и да ти дам разумение на тайните Божии, които Бог Твой благоволява да ти открие, защото си възлюбен избраник Господен, в когото вечни и неизследими Бог благоволява да те освети с Духа на своята Истина.

Изпитът, който ти беше даден, да се бориш лично с князът на този свят, с тая старовременна змия, на която видя главата, че светеше като свещ в своя блясък, е изпит, който Небето позволи да покаже твоята вътрешна и духовна сила, че си този, който е верен във всичко, че си този, на когото душата стои непоколебимо в пътя на истината, че си този, на когото духът е благ и възвишен пред лицето на Бога.

Чудно ни е как тъй душа, поставена в такива неблагоприятни условия, може тъй да се въодушевлява и преодолява всички препятствия, които всичките сили на тъмнината са съумели да й турят, в противовес на нейния успех.

Ти не ще да ни откажеш радостта да те придружаваме винаги в твоя път, в който ходиш, път на благодат, на светлина, която произвежда радост и веселие във всички души и духове.

Ти ще благоволиш да ни допуснеш до себе си, да сме до тебе, да сме твои съпътници, да те придружаваме в небесните сфери, към които духът ти ще се въздигне.

Към тия безпределни небеса и безпределни светове, мирове и вселени, в които тая вечна, безпределна и неизмерима душа прониква и изпълня всичко с благост пълна от безконечна и непреривна вечна и славна Любов, която стопля, осветява и освежава душите, духовете, умовете на всички малки и велики същества, която изпълня техните сърца с благоговение и възторг в този славен път на живота, който възлиза от вселена във вселена, от мир в мир, от свят в свят, от душа в душа, от дух в дух, от ум в ум и от сърце в сърце, от всяко чувство към всяко чувство, от сила към всяка сила, от мисъл към всяка мисъл, от начало към всяко начало, от край към всеки край, от частица към всякоя частица, от начало и до край към тоя мир над мировете, към тоя свят на световете, в който вечно свети вечен мир и вечна радост, вечна истина и вечна правда и благост все и във все изпълни от безпределната висота към безпределната висота от самата безкрайна и безпределна вечност във всичките й безпределни области и владения необозрими и неизследими всичко в това величествено и възторжено мълчание на безпределната вечност всичко е в тишина.

45. „Темпераментите“ е статия от Учителя поместена в сп. „Родина“, год. ІІІ, 1901, книжка VI-VII.

До този момент тя не е излизала другаде и сега се публикува за първи път.

В това подразделение мозъкът не е бил взет предвид да управлява някакво особено влияние, както днес неговата функция е приета да е най-важната в животната управа.

Когато тази система от органи преодолява със своето действие, образува едно физиологическо състояние или разположение на тялото, което в новата класификация се нарича витивен [лат.

Те не се лесно отклоняват настрани от пътя си и често прокарват своята цел с крайно безразсъдство както за своето добро, така и за доброто на другите.

14) зависи от преодоляващото развитие на органите на питателността [храносмилането] и поглъщането и се отличава чрез дебелина и широчина на тялото отколкото чрез дължина.

Един чисто мотивен или витивен или ментален темперамент не може да се намери в своята първоначална чистота; в съгласие със своето преодоляване по необходимост става едно отклонение от симетрията на развитието.

46. 01_ЕПИСТОЛАРНИ ДИАЛОЗИ - ПРЕДГОВОР

Значи културата е отказ от темпоралната обусловеност на историята и тъкмо повторяемостта, от една страна, й придава свойство на безвремие, сродявайки я с духовен импулс, а от друга страна, позволява, дори изисква от нея, създаване на структури, гарантиращи й тази повторяемост.

Например посланията на апостол Павел са инспирирани от събитието на Голгота и са предназначени да наставляват първите християнски общини; поради това те би трябвало да се схващат като чист исторически феномен, без да им се вменява културна, още по-малко - институционална принадлежност, каквито несъмнено притежават писанията на светите отци на Църквата.

Това е век, в който разгърналата се през второто хилядолетие интелигентност, намерила път през схоластиката и Западноевропейската реформация, достига своеобразна кулминация в естествените и социалните науки и заплашва да премине в мъртъв интелектуализъм, ако остане собственост единствено и само на човешката глава.

Киров споделя разочарованията и веруюто си: Разбрах, че православните, западните (католическите), григорианските и каквито други да са църкви с форми, са примки на Сатана и от тях не може да излязат християни, но кръвници, блудници, крадци, лъжци, шепотници, завистници, ленивци, мръсници и с една реч - всичките пороци за грях, какъвто бях и аз един от тях... И така още нея вечер аз дадох обещание на Бога пред приятелите си, че не може вече да поддържам тази Църква и се отричам от нея и формите й и че отсега нататък ще служа на Бога с Дух и Истина, защото Бог е Дух и като така ний трябва да се водим във всичко от Евангелието на Господа Исуса Христа, където намираме истинското служение Божие - следване по пътя на Спасителя.

Аз постоянно ще те упътвам, стига ти да бъдеш послушен на всяко мое повеление.

За първи път в българската култура се заговаря за отношение към свръхсетивната духовна реалност; за първи път се дефинира категорията Любов и се препоръчват методи за преживяването й като непосредствено отношение между индивидуалното съзнание и Христос.

47. 1898_Пеню Киров - №1

Киров представлява събрани и добре подредени чернови на 105 писма, които той е изпращал до Петър Дънов през годините 1898-1914 г.

Всички негови писма (с малки изключения) се публикуват за първи път в тази книга, като разчетен оригинален текст.

Дънов е отговорил със 131 писма, 39 от които се публикуват също за първи път тук, като разчетен оригинален текст.

отпътува за Америка, където се губят по-нататъшните му следи.

48. Пеню Киров - №2

„Прощавайте си до 10 000 пъти на ден, научете се на най-голямата кротост.”

Поздравлявам те.

Завършва земния си път в София на „Изгрева" през 1952 г.

49. Пеню Киров - №3

Ний засега с брата Тодора сме здрави с волята Божия и с усърдие се мъчим да следваме в пътя на истината.

Поздравлявам те, поздравлява те и бр.

50. Петър Дънов - №2

Аз само, мои любезни приятели, се моля Бог да излее духа Си изобилно, да се просветят всички и да видят, че е време вече да се бърза и да се готвим да сме готови за идванието на Господа , Който ще слезе със Своите ангели от Небето да уреди тоя свят , който се е уклонил от Негова път (Откр. 19:11-17).

За онова видение, което е видяла госпожа Ви, друг път случвало ли се е такова нещо?

51. Пеню Киров - №4

И знам, че не с веднъж се задоволяваме да ги прочитаме, а много пъти и всеки ден и славим Бога за голямата Му любов към нас, грешните, които се чудим с какво сме заслужили любовта Му.

По въпроса за видението — жена ми друг път не е виждала подобно нещо, но когато дойде второто Ви писмо, аз през нощта стоях до 11 ч.

Поздравлявам те сърдечно.

52. Петър Дънов - №3

Аз се радвам за Вази, че успявате в пътя на живота и че показвате такова усърдие да се поучавате в словото Божие.

Колко е благ Бог, че Ви е събудил чрез Своя Свят Дух да търсите пътя на истината и да Му слугувате като новородени младенци, като се храните в чистото Слово на живота.

53. Пеню Киров - №5

Тодора трудим се да следваме из същия път, с волята на небесния ни Отец, и се трудим постоянно да се поучаваме в Словото Му, където намираме извор на благост и поучение за живота ни.

Като те поздравлявам най-сърдечно, оставам да чакам нови съобщения чрез Вас от Господа Нашего Исуса Христа.

21. В края на Х1Х и началото на ХХ век „протестант" и „протестантин" са традиционно обидни думи, обозначаващи „разпътен" или „неморален" човек.

54. Петър Дънов - №4

Радвам се, че Бог Многомилостивий и Благоутробний благоволява да утешава своите чада.

Приготовлявам пътя Господен.

55. Пеню Киров - №6

Щастлив се считам, гдето тъй благо е погледнал на нас Спасителят ни, Господ Исус Христос, и от преголямата Си Божествена любов праща своите посланици да ни упътят към пътя на истината и правдата.

56. Петър Дънов - №5

Аз съм уверен, че благий и всесилний Бог Ви ръководи в пътя на истината Си, за да разберете дълбочината, височината и широчината на Неговата неизмерима Мъдрост.

Чудни са делата и пътищата Божии.

Аз Ви поздравлявам в името на Този, Който ни е призвал на Своята трапеза.

Приготовлявам се за Нов подвиг, който ме вика, да изпълня волята на предвечния Бог, Господ на Силите.

Божията заповед е излязла и небето се приготовлява да ни посети.

57. Петър Дънов - №6 (отворена карта)

28. Писмото се публикува за първи път.

58. Пеню Киров - №7

д-р Миркович минава през Бургас на път за Сливен, той се връща отново около 20 ноември вече с поръчение от П.

59. Петър Дънов - №7

При вас има много добри духове и Ангели, които ви ръководят сега в пътя на Истината, Те се грижат за всичко.

60. Пеню Киров - №8

след което се разделят и Николай поема свой самостоятелен път като печатар и издател.

61. Петър Дънов - №8 (отворена карта)

41. Писмото се публикува за първи път.

62. Петър Дънов - №9

Подвизавайте се усърдно и знайте, че неприятел имаме в пътя си, който чрез лукавство гледа да ни измами и отдалечи от Истината Божия.

63. Пеню Киров - №9

Ний с Божията воля и с Неговото укрепявание се трудим да ходим в пътя на правдата Му.

От Васил и аз имам писмо и на мене пише, че имал насън дадено едно съобщение със златни букви, в което се говорело за нас и [за] още един — някой си Хараламби44, на когото аз вече няколко пъти пиша.

Споменава се още няколко пъти в писмата на П.

64. Петър Дънов - №10

45. Писмото се публикува за първи път.

65. Пеню Киров - №11

Тодора сме живо и здраво, следваме пътя Господен с колкото ни се сили дават.

От незаминаването ни във Варна сатана се мъчеше да ни погуби, като ни даваше съмнения и др., но и този път Бог ни избави и с нови сили ни привърза към себе си.

66. Петър Дънов - №12

Той ви поздравлява и един ден ще бъдете с него заедно.

67. Пеню Киров - №12

И тъй много пъти, много четохме писаното ви и мисля, че по Божие вразумение разбрахме всичко, освен едно, което остава като загадъчно за нас.

Засега, братко Дънов, Дяволът е в пътя и ний това твърде добре разбираме.

Много пъти, като искаме да се съобщим, дяволът се явява под булото на Божий вестител, както и ти ни явяваш, и се мъчи да ни заблуди в истината или пък ни само измъчва.

Тук приложените две извлечения в две съобщения нарочно ти ги пращам, да видиш в тях това, що е за нас писано, като при това ни явиш да не би в тях да има пръст и сатана, и то заради туй, защото заедно с тях имаше казано и проклятието за Д-ра както в първото, така и във второто, но във второто — че за последен път му се прощава.

68. Петър Дънов - №13 (отворена карта)

Но тоя свят е едно училище, гдето трябва да изучим пътищата на Този, Който ни е пратил.

Защото сме заобиколени с безбройно число лукави духове, които постоянно сноват наляво и надясно.

69. Петър Дънов - №14 (Свидетелствата Господни, Божието обещание)

Имам и други неща да ви кажа, но за друг път.

Отсега Аз Сам ще те ръководя, сам ще промишлявам и уреждам всичко за теб.

70. Пеню Киров - №14

В това време се събудих с отворена уста, изговарящ думи, и като се осъзнах, че и още задавам въпроси като: кога ще се удостоим със Светия Дух и др., но без да покажа знак, че съм се събудил, и той още около 3 и повече минути продължава да ми говори на лявото ухо.

71. Петър Дънов - №15

Само му дайте всичките упътвания нужни, по които да се ръководи.

65. Писмото се публикува за първи път.

72. Пеню Киров - №15

Днес даже на три-четири пъти, като бях в католическата църква72, почувствах една много лека и приятна сила, която разклащаше косата ми, и усещах едно много приятно духание, но с думи не мога да ти го обясня.

Много желая за новини от горе, но какво да направя, когато Дяволът е в пътя ни — нямаме съобщения.

73. Петър Дънов - №17

Кога ви пиша втори път, ще ви кажа нещо повече.

74. Пеню Киров - №16

Духът ми като че [ли] го видя и оплака, защото той като се хвали в писмото си, че е добре, не съзира, че духът на писмото му го напълно представлява, какъвто си е бил в него час и време — Духът на Истината дири ли световното, или не знаем, че ни е казано така: „Ако Любовта на Небесния ни Баща пребъдва в нас, ний ще бъдем свободни от световните грижи".

75. Петър Дънов - №19

Кажи им, Аз съм, Който ги уча и упътвам повседневно в пътя на живота.

Братя мои, Аз съм ваш Господ, Този, Който е излязъл победител из мъртвите, Който ви отварям пътя на вечното спасение, да влезете в дома на Отца Моего и Бога Моего.

август на 1881 г., когато двамата обявяват пред съселяните си, че поемат по пътя на протестантското богослужение - без ритуали, а с проповед.

Завършва земния си път на 28.11.1918 г.

76. Петър Дънов - №20 (отворена карта)

Бог се вече прославлява и ние не сме далече от вратата на Неговото царство.

78. Писмото се публикува за първи път.

77. Пеню Киров - №17

И още друго — че и в мозъка ми силно действа, понякога даже ме и заболява главата, но слабо и при това като че удря нещо отвътре в главата ми.

78. Петър Дънов - №21

Разбирайте добре Неговите пътища.

85. Докторът отпътува от Варна около 8 юни, като вероятно престоява в Бургас известно време, след което се връща отново във Варна.

79. Петър Дънов - №22

Трябва да Му благодарим в душата си и сърцето си, че е близо при нази всеки ден, да ни укрепява и учи на святите си пътища с благия Си и Свят Дух.

Аз Ви моля добре да изучавате Словото Божие и Негова Дух и по Неговите упътвания да ръководите всичките си постъпки словом и делом.

Той ще промисли по своя си път.

Той ще предиде пред нас и ще ни упътва в пътя на живота, по който ще вървим постоянно.

Аз присъствам духом при вази и много пъти съм имал стълкновение със Сатана и неговите слуги, които ви заобикалят и се стараят да посеят семето на съмнението и да разхлабят умовете ви в живата вяра.

На първия лист на писмото, най-отгоре вляво, П.Киров е написал: щ[емпел] от с[ело] - 12.07.[18]99 г.; щемпел гр.

80. Пеню Киров - №21

Аз забавих да ти пиша, но прощавай ми за това, братко, работите, или все едно да кажа световните тягости, ме отвлякоха малко (но да не помислиш, че от правия път), а Бог с течението на времето ни лекува.

Тодор сме добре в пътя Господен и както ти казах, Бог ни дава всичко и за всичко ни учи, и за най-малки работи даже не забравя да ни учи.

81. Пеню Киров - №22

Няколко пъти става ми се случват необикновени работи, също и през нощта.

82. Петър Дънов - №23

Положението, както днес стои, е твърде сериозно, което е съвпрегнато с много трудности и мъчнотии, които се изпречват на пътя ни.

83. Петър Дънов - №24

Там, в дълбочините на душата ни, Той постоянно ни говори и упътва в пътя Божи, като ни указва добрите и благи неща на Царството Господне.

Той става ми се явява на небето няколко пъти.

84. Пеню Киров - №23

Единият път беше към източната страна и все ме привличаше.

Обстоятелствата не му позволяват, защото не сме получавали жалванията си — този [е] трети месец.

85. Пеню Киров - №24

И така още нея вечер аз дадох обещание на Бога пред приятелите си, че не може вече да поддържам тази Църква и се отричам от нея и формите и и че отсега нататък ще служа на Бога с Дух и Истина, защото Бог е Дух и като така ний трябва да се водим във всичко от Евангелието на Господа Исуса Христа, където намираме истинското служение Божие — следване по пътя на Спасителя.

86. Петър Дънов - №25

Аз ви поздравлявам сърдечно.

87. Петър Дънов - №26

Освен това Павел казва, че трябва да се съблечем от стария человек с неговите дела и да се облечем в Господа Исуса и да не промишляваме за плътта.

88. Петър Дънов - №27

Нека пътя Ви да е знае[н] само Господу, което ще вършите, да не би като узнае дяволът, да ви попречи и изкуси да паднете в някоя негова примка.

89. Пеню Киров - №26 (отворено писмо)

И така че сега не мога по никой начин да признавам старото и се чудя — толкова време аз защо съм бил в такъв летаргически сън и при това че много пъти сме разисквали върху тази истина.

90. Петър Дънов - №28 (отворена карта)

Ще ви дам някои неща да размишлявате:

91. Петър Дънов - №29

109. Писмото се публикува за първи път.

110. „Стъпките на добрия човек се направляват от Господа и Той осветява неговия път." (У., № 29, 01.01.1900 г.)

92. Петър Дънов - №30

Вие знаете от опит и както казва Словото Божие, че Неговите пътища не са като человеческите.

Ако сте готови и ако пътят ви се оправи от Господа Исуса, аз мисля да се срещнем в месец март къде края, това [е], което Духът Господен ми е внушил.

Тогава той и да търси страдание, няма да има и ще отиде да показва на своите братя пътя към Светлината, в която живее (П.

93. Петър Дънов - №31

Нашата вяра в Господа и постоянната молитва към Него е, която ще победи всичко и ще ни придаде сила и ще ни отвори пътя, за да извършим онова, което Господ ни е определил да сторим в Неговото име (Мат.

Той ми изяви, че пътят скоро ще бъде отворен от Него.

Аз вярвам, вий се подвизавате добре в Господа и искате да струвате Неговата воля, затова ви и пиша — да Ви предам нещо, което да ви е в помощ в пътя на спасението.

А Господ на мира, Който е пълен с благодат и всяка добрина, да отвори пътя пред нас да се видим и споделим Неговата любов.

94. Пеню Киров - №28

Само милият Бог дано ми отвори път.

Ако имаш нещо да ми кажеш, пиши ми, за да се приготвя за път.

95. Пеню Киров - №29

Молих се на Бога да ми даде откровение по който начин и да е и ето, на 16-и заранта около 2 5 и нещо часа след полунощ се събудих и размишлявах в себе си, [в] сърцето си.

Приготовлявам се за път.

96. Петър Дънов - №34

Ти ми казваш в писмото си, че се приготовляваш за път и че имаш някои мъчнотии, които чакаш Бог да отмахне.

Поздравлявам ви всички в Господа.

114. Става дума за разписанието на корабите, пътуващи до Варна.

97. Петър Дънов - №35

17:15-16] Но Божиите пътища са особени във всичко.

98. Пеню Киров - №32

Писмото Ви от дата 1 того получих едвам днес, когато бях ходил вече няколко пъти да посрещам трена.

И последния път днес, след като се върнах и като се готвех с отговор телеграма да Ви пратя, докато се обяснявах с хотелиера по това, слугата му даде ми писмото Ви, като каза, че било още от вчера получено.

99. Петър Дънов - №36

Приготовлявам се да ги посрещна.

Поздравлявам нашия приятел Тодор.

Той е живот на един пътник.

116. Писмото се публикува за първи път.

100. Пеню Киров - №34

И в Тодорови имахме няколко пъти съобщения, от което той остана доста доволен и ни предупреди, че ако не работим по спиритизма, то ний съвсем ще се разделим.

Те ни дадоха някои упътвания и съвети почти на всички ни.

Постът, било що имахме два пъти в неделята или четиритях годишни поста, казаха ни да ги оставим по Божия Воля, защото истински не се считат, като има да ни знай някой.

Молбата ми беше чута и му се каза да си седи на мястото и че няма отворен път.

Тогаз попът казва: „А ти не щеш ли?

Но искам да Ви кажа, че не е този пътят, по който можем да намерим Бога и да имаме лично съобщение с Него.

101. Петър Дънов - №37

17:30, гдето Павел употребява думата повеление, като казва: „Сега повелява на всичките человеци...".

Повелява какво — да се покаже да изпълнят закона на Божията благодат, която се беше открила в Христа.

102. Пеню Киров - №35

И аз — каза — гоня сега злото от България." Със Сатана е имал много пъти борба и той не можел да дойде при него.

Това ми се случва няколко пъти и аз като не се уверявам, скъсах ги, за което Стоянов и Докторът ми се сърдеха.

103. Петър Дънов - №39

Дотук се представлява твоят досегашен духовен живот.

18:20] Вий имате всичките условия, при това гледайте да водите и д-р Мирковича в пътя Христов.

Аз и Господ Исус ще присъстваме духом на вашите събрания и ще ви ръководим в пътя на всяка Истина.

Има още да Ви осветлявам върху някои и други неща, но за други път.

104. Петър Дънов - №41

Мене от 10-15 дена вече как ме чакат и викат мои сродници126 в Шумен да ида да ги посетя, да престоя с тях няколко време127, но един вътрешен глас ме възпря да сторя това, като ми каза, че Бог е отворил за мене пътя за Варна и там трябва да ида след няколко време неотложно, да сторя волята на Господа.

Аз се молих няколко пъти на Господа да ми яви да не би сам да се мамя или някой лош дух да ме лъже да оставя другото поканвание, но отговорът беше същият — че Господ за там ме вика и че трябва да чакам, защото Господ ще ми обясни причината.

Кажи на брат Тодора и го поздрави от мен братски — аз го умолявам, ако има нещо, да въздържи духа си за Любовта Божия.

Разговор първи. „Упътвание.

Сърцето, което е средоточие на душевния живот, ако не се управлява добре, може да разруши самата душа, като й похарчи всичките жизнени сили и произведе онова вътрешно разрушение, което се нарича отчаяние, ожесточение, омраза към всеки живот.

„Пътят и Истината.

Зарята на Духа святий ги е вече осенила, те са към пътя на спасението.

105. Пеню Киров - №38 (отворено писмо)

Пътуват три дни, през които срещат различни препятствия - Тодор върви добре, но на Пеню му се подбиват краката и ходенето му е затруднено.

106. Петър Дънов - №42 (телеграма)

131. Тази телеграма се публикува за първи път.

107. Петър Дънов - №43 (телеграма)

134. Телеграмата се публикува за първи път.

108. Петър Дънов - №44

136. Писмото се публикува за първи път.

109. Пеню Киров - №40

Аз разбрах, че ми се казва, че не е само достатъчно дотука, но се иска от мене, след като съм извървял този път, да се не спирам, но да продължавам пътя си.

Аз постоянно ще те упътвам, стига ти да бъдеш послушен на всяко мое повеление".

Ти ще напуснеш, за сетнините не мисли, има кой да промислява за тебе.

Казвам: защо ти казваше във Варна, че „Аз други път няма да се явя", ако и да те викаме, освен когато втори път се съберем и когато само бъдеш призован в Името Божие?

След няколко пъти настояване казвам на жена си да им каже, че ако вярват, че Бог може да направи това, добре, ще отида.

Казва: „Вярвам, защото ти 2-3 птичета с молитва съживи и много пъти, като сме болни, ти ни помагаш с молитвата си".

Магнетисвах го след това още два пъти и сега е здраво.

Тодор благополучно си дойде, при това и с по-малко път и труд.

„с нас е Бог") - името се среща два пъти в Стария завет (Ис.

П. Дънов за Емануил: „Емануил е едно от святите имена Божии ... И знайте, че втори път, за да призовем Господа в името му Емануил, ще бъдем една седмица в пост и молитва.

110. Петър Дънов - №45

Ний ставаме причина много пъти да се изкусява Господ посредством нашите слабости.

Вий викате Господа в името Емануил и после Го питате не ли e казал, че идущата година или следущия път, кога се съберем, Той ще дойде.

И знайте, че втори път, за да призовем Господа в Името му Емануил, ще постим една седмица в пост и молитва.

Той ни каза чисто и ясно, че ще ни води, ще направлява нашите пътища, ще урежда бъдещето ни, ще ни отвори широко врата за работа и ще благослови всичките ни трудове, и ще промисли за всичко, от което се нуждаят нашите души.

Когато Бог мисли и промишлява за нас, в какво има ний да се съмняваме?

111. Петър Дънов - №48

26:41) Това е за ваш изпит, понеже Бог така благоволява.

Ако по някой път умът ни или сърцето ни ако се помрачава, то е от някоя слабост.

112. Пеню Киров - №43

Насън и се явява Господ Исус много пъти и и казва да отиде да живее в текето на Св.

Казва сега: „Не зная кой е правият път, кого да слушам".

113. Петър Дънов - №49

Господ сега ги въвожда в тесния път в своето Царство.

„Аз съм пътят, Аз съм истината и животът", казва Господ.

114. Петър Дънов - №50

Помнете, бр., Божиите пътища не са като человеческите, нито Неговите мисли.

Ето, аз ви пиша в името на Господа Исуса, за да се осветлите върху Неговите пътища.

Колко Той е грижлив, благ и благо- утробен, че се снизхождава да говори, да ни упътва чрез Святия Си Дух.

115. Пеню Киров - №45

Напоследък имах един сън, в него сън аз видях един път, ето такъв [зачеркнато от П.К.].

[Следва рисунка на път.]

Той е в Париж, поздравлява ви, също и баща ви.

116. Петър Дънов - №51 (Добрата молитва)

Вдъхвай в мен с присъствието си чистите си мисли и ме упътвай да ти служа с радост.

164. Това е най-важната молитва от Учителя Петър Дънов, която за първи път в историята на Братството се дава в това писмо.

В „Наряди и упътвания" от 1925 г.

117. Пеню Киров - №46 (отворено писмо)

Каниха ни често пъти и настоятелно да се запишем за членове на Църквата им, но аз сам за мене си отказах, като им казах откровено, че аз не мога да се съглася с тях по вярата в някои и др.

118. 02_1898г._П. ДЪНОВ - П. КИРОВ

Киров представлява събрани и добре подредени чернови на 105 писма, които той е изпращал до Петър Дънов през годините 1898-1914 г.

Всички негови писма (с малки изключения) се публикуват за първи път в тази книга, като разчетен оригинален текст.

Дънов е отговорил със 131 писма, 39 от които се публикуват също за първи път тук, като разчетен оригинален текст.

отпътува за Америка, където се губят по-нататъшните му следи.

„Прощавайте си до 10 000 пъти на ден, научете се на най-голямата кротост.”

Поздравлявам те.

Завършва земния си път в София на „Изгрева" през 1952 г.

Ний засега с брата Тодора сме здрави с волята Божия и с усърдие се мъчим да следваме в пътя на истината.

Поздравлявам те, поздравлява те и бр.

Аз само, мои любезни приятели, се моля Бог да излее духа Си изобилно, да се просветят всички и да видят, че е време вече да се бърза и да се готвим да сме готови за идванието на Господа , Който ще слезе със Своите ангели от Небето да уреди тоя свят , който се е уклонил от Негова път (Откр. 19:11-17).

За онова видение, което е видяла госпожа Ви, друг път случвало ли се е такова нещо?

И знам, че не с веднъж се задоволяваме да ги прочитаме, а много пъти и всеки ден и славим Бога за голямата Му любов към нас, грешните, които се чудим с какво сме заслужили любовта Му.

По въпроса за видението — жена ми друг път не е виждала подобно нещо, но когато дойде второто Ви писмо, аз през нощта стоях до 11 ч.

Поздравлявам те сърдечно.

Аз се радвам за Вази, че успявате в пътя на живота и че показвате такова усърдие да се поучавате в словото Божие.

Колко е благ Бог, че Ви е събудил чрез Своя Свят Дух да търсите пътя на истината и да Му слугувате като новородени младенци, като се храните в чистото Слово на живота.

Тодора трудим се да следваме из същия път, с волята на небесния ни Отец, и се трудим постоянно да се поучаваме в Словото Му, където намираме извор на благост и поучение за живота ни.

Като те поздравлявам най-сърдечно, оставам да чакам нови съобщения чрез Вас от Господа Нашего Исуса Христа.

21. В края на ХIХ и началото на ХХ век „протестант" и „протестантин" са традиционно обидни думи, обозначаващи „разпътен" или „неморален" човек.

Радвам се, че Бог Многомилостивий и Благоутробний благоволява да утешава своите чада.

Приготовлявам пътя Господен.

Щастлив се считам, гдето тъй благо е погледнал на нас Спасителят ни, Господ Исус Христос, и от преголямата Си Божествена любов праща своите посланици да ни упътят към пътя на истината и правдата.

Аз съм уверен, че благий и всесилний Бог Ви ръководи в пътя на истината Си, за да разберете дълбочината, височината и широчината на Неговата неизмерима Мъдрост.

Чудни са делата и пътищата Божии.

Аз Ви поздравлявам в името на Този, Който ни е призвал на Своята трапеза.

Приготовлявам се за Нов подвиг, който ме вика, да изпълня волята на предвечния Бог, Господ на Силите.

Божията заповед е излязла и небето се приготовлява да ни посети.

28. Писмото се публикува за първи път.

д-р Миркович минава през Бургас на път за Сливен, той се връща отново около 20 ноември вече с поръчение от П.

При вас има много добри духове и Ангели, които ви ръководят сега в пътя на Истината, Те се грижат за всичко.

след което се разделят и Николай поема свой самостоятелен път като печатар и издател.

41. Писмото се публикува за първи път.

Подвизавайте се усърдно и знайте, че неприятел имаме в пътя си, който чрез лукавство гледа да ни измами и отдалечи от Истината Божия.

Ний с Божията воля и с Неговото укрепявание се трудим да ходим в пътя на правдата Му.

От Васил и аз имам писмо и на мене пише, че имал насън дадено едно съобщение със златни букви, в което се говорело за нас и [за] още един — някой си Хараламби44, на когото аз вече няколко пъти пиша.

Споменава се още няколко пъти в писмата на П.

119. 03_1899г._П. ДЪНОВ - П. КИРОВ

45. Писмото се публикува за първи път.

Тодора сме живо и здраво, следваме пътя Господен с колкото ни се сили дават.

От незаминаването ни във Варна сатана се мъчеше да ни погуби, като ни даваше съмнения и др., но и този път Бог ни избави и с нови сили ни привърза към себе си.

Той ви поздравлява и един ден ще бъдете с него заедно.

И тъй много пъти, много четохме писаното ви и мисля, че по Божие вразумение разбрахме всичко, освен едно, което остава като загадъчно за нас.

Засега, братко Дънов, Дяволът е в пътя и ний това твърде добре разбираме.

Много пъти, като искаме да се съобщим, дяволът се явява под булото на Божий вестител, както и ти ни явяваш, и се мъчи да ни заблуди в истината или пък ни само измъчва.

Тук приложените две извлечения в две съобщения нарочно ти ги пращам, да видиш в тях това, що е за нас писано, като при това ни явиш да не би в тях да има пръст и сатана, и то заради туй, защото заедно с тях имаше казано и проклятието за Д-ра както в първото, така и във второто, но във второто — че за последен път му се прощава.

Но тоя свят е едно училище, гдето трябва да изучим пътищата на Този, Който ни е пратил.

Защото сме заобиколени с безбройно число лукави духове, които постоянно сноват наляво и надясно.

Имам и други неща да ви кажа, но за друг път.

Отсега Аз Сам ще те ръководя, сам ще промишлявам и уреждам всичко за теб.

В това време се събудих с отворена уста, изговарящ думи, и като се осъзнах, че и още задавам въпроси като: кога ще се удостоим със Светия Дух и др., но без да покажа знак, че съм се събудил, и той още около 3 и повече минути продължава да ми говори на лявото ухо.

Само му дайте всичките упътвания нужни, по които да се ръководи.

65. Писмото се публикува за първи път.

Днес даже на три-четири пъти, като бях в католическата църква72, почувствах една много лека и приятна сила, която разклащаше косата ми, и усещах едно много приятно духание, но с думи не мога да ти го обясня.

Много желая за новини от горе, но какво да направя, когато Дяволът е в пътя ни — нямаме съобщения.

Кога ви пиша втори път, ще ви кажа нещо повече.

Духът ми като че [ли] го видя и оплака, защото той като се хвали в писмото си, че е добре, не съзира, че духът на писмото му го напълно представлява, какъвто си е бил в него час и време — Духът на Истината дири ли световното, или не знаем, че ни е казано така: „Ако Любовта на Небесния ни Баща пребъдва в нас, ний ще бъдем свободни от световните грижи".

Кажи им, Аз съм, Който ги уча и упътвам повседневно в пътя на живота.

Братя мои, Аз съм ваш Господ, Този, Който е излязъл победител из мъртвите, Който ви отварям пътя на вечното спасение, да влезете в дома на Отца Моего и Бога Моего.

август на 1881 г., когато двамата обявяват пред съселяните си, че поемат по пътя на протестантското богослужение - без ритуали, а с проповед.

Завършва земния си път на 28.11.1918 г.

Бог се вече прославлява и ние не сме далече от вратата на Неговото царство.

78. Писмото се публикува за първи път.

И още друго — че и в мозъка ми силно действа, понякога даже ме и заболява главата, но слабо и при това като че удря нещо отвътре в главата ми.

Разбирайте добре Неговите пътища.

85. Докторът отпътува от Варна около 8 юни, като вероятно престоява в Бургас известно време, след което се връща отново във Варна.

Трябва да Му благодарим в душата си и сърцето си, че е близо при нази всеки ден, да ни укрепява и учи на святите си пътища с благия Си и Свят Дух.

Аз Ви моля добре да изучавате Словото Божие и Негова Дух и по Неговите упътвания да ръководите всичките си постъпки словом и делом.

Той ще промисли по своя си път.

Той ще предиде пред нас и ще ни упътва в пътя на живота, по който ще вървим постоянно.

Аз присъствам духом при вази и много пъти съм имал стълкновение със Сатана и неговите слуги, които ви заобикалят и се стараят да посеят семето на съмнението и да разхлабят умовете ви в живата вяра.

На първия лист на писмото, най-отгоре вляво, П.Киров е написал: щ[емпел] от с[ело] - 12.07.[18]99 г.; щемпел гр.

Аз забавих да ти пиша, но прощавай ми за това, братко, работите, или все едно да кажа световните тягости, ме отвлякоха малко (но да не помислиш, че от правия път), а Бог с течението на времето ни лекува.

Тодор сме добре в пътя Господен и както ти казах, Бог ни дава всичко и за всичко ни учи, и за най-малки работи даже не забравя да ни учи.

Няколко пъти става ми се случват необикновени работи, също и през нощта.

Положението, както днес стои, е твърде сериозно, което е съвпрегнато с много трудности и мъчнотии, които се изпречват на пътя ни.

Там, в дълбочините на душата ни, Той постоянно ни говори и упътва в пътя Божи, като ни указва добрите и благи неща на Царството Господне.

Той става ми се явява на небето няколко пъти.

Единият път беше към източната страна и все ме привличаше.

Обстоятелствата не му позволяват, защото не сме получавали жалванията си — този [е] трети месец.

И така още нея вечер аз дадох обещание на Бога пред приятелите си, че не може вече да поддържам тази Църква и се отричам от нея и формите и и че отсега нататък ще служа на Бога с Дух и Истина, защото Бог е Дух и като така ний трябва да се водим във всичко от Евангелието на Господа Исуса Христа, където намираме истинското служение Божие — следване по пътя на Спасителя.

Аз ви поздравлявам сърдечно.

Освен това Павел казва, че трябва да се съблечем от стария человек с неговите дела и да се облечем в Господа Исуса и да не промишляваме за плътта.

Нека пътя Ви да е знае[н] само Господу, което ще вършите, да не би като узнае дяволът, да ви попречи и изкуси да паднете в някоя негова примка.

И така че сега не мога по никой начин да признавам старото и се чудя — толкова време аз защо съм бил в такъв летаргически сън и при това че много пъти сме разисквали върху тази истина.

Ще ви дам някои неща да размишлявате:

120. 04_1900г._П. ДЪНОВ - П. КИРОВ

109. Писмото се публикува за първи път.

110. „Стъпките на добрия човек се направляват от Господа и Той осветява неговия път." (У., № 29, 01.01.1900 г.)

Вие знаете от опит и както казва Словото Божие, че Неговите пътища не са като человеческите.

Ако сте готови и ако пътят ви се оправи от Господа Исуса, аз мисля да се срещнем в месец март къде края, това [е], което Духът Господен ми е внушил.

Тогава той и да търси страдание, няма да има и ще отиде да показва на своите братя пътя към Светлината, в която живее (П.

Нашата вяра в Господа и постоянната молитва към Него е, която ще победи всичко и ще ни придаде сила и ще ни отвори пътя, за да извършим онова, което Господ ни е определил да сторим в Неговото име (Мат.

Той ми изяви, че пътят скоро ще бъде отворен от Него.

Аз вярвам, вий се подвизавате добре в Господа и искате да струвате Неговата воля, затова ви и пиша — да Ви предам нещо, което да ви е в помощ в пътя на спасението.

А Господ на мира, Който е пълен с благодат и всяка добрина, да отвори пътя пред нас да се видим и споделим Неговата любов.

Само милият Бог дано ми отвори път.

Ако имаш нещо да ми кажеш, пиши ми, за да се приготвя за път.

Молих се на Бога да ми даде откровение по който начин и да е и ето, на 16-и заранта около 2 5 и нещо часа след полунощ се събудих и размишлявах в себе си, [в] сърцето си.

Приготовлявам се за път.

Ти ми казваш в писмото си, че се приготовляваш за път и че имаш някои мъчнотии, които чакаш Бог да отмахне.

Поздравлявам ви всички в Господа.

114. Става дума за разписанието на корабите, пътуващи до Варна.

17:15-16] Но Божиите пътища са особени във всичко.

Писмото Ви от дата 1 того получих едвам днес, когато бях ходил вече няколко пъти да посрещам трена.

И последния път днес, след като се върнах и като се готвех с отговор телеграма да Ви пратя, докато се обяснявах с хотелиера по това, слугата му даде ми писмото Ви, като каза, че било още от вчера получено.

Приготовлявам се да ги посрещна.

Поздравлявам нашия приятел Тодор.

Той е живот на един пътник.

116. Писмото се публикува за първи път.

И в Тодорови имахме няколко пъти съобщения, от което той остана доста доволен и ни предупреди, че ако не работим по спиритизма, то ний съвсем ще се разделим.

Те ни дадоха някои упътвания и съвети почти на всички ни.

Постът, било що имахме два пъти в неделята или четиритях годишни поста, казаха ни да ги оставим по Божия Воля, защото истински не се считат, като има да ни знай някой.

Молбата ми беше чута и му се каза да си седи на мястото и че няма отворен път.

Тогаз попът казва: „А ти не щеш ли?

Но искам да Ви кажа, че не е този пътят, по който можем да намерим Бога и да имаме лично съобщение с Него.

17:30, гдето Павел употребява думата повеление, като казва: „Сега повелява на всичките человеци...".

Повелява какво — да се покаже да изпълнят закона на Божията благодат, която се беше открила в Христа.

И аз — каза — гоня сега злото от България." Със Сатана е имал много пъти борба и той не можел да дойде при него.

НАГОРЕ

0.52903294563293