НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ТЕКСТОВЕ И ДОКУМЕНТИ ОТ УЧИТЕЛЯ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
резултати от
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
1000
резултата в
39
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
1896_1 Двe влияния - Науката и възпитанието
Без всяко колебание всички тия тайни феномени, проявления и загадки се управляват от определени закони и се произвеждат от известни естествени сили, положени да постигнат някаква цел в мировий свят;
към
която целият человечески род се стреми още несъзнателно.
Самата нужда на человеческото естество е указало на тази необходима храна, която е била единственият елемент за запазването душевния организъм от разкапване Под неговата могъща сила и влияние душевният живот приема определен характер на духовна деятелност, умствените сили и способности получават правилно направление и упътване
към
постигане задачата на человеческия живот.
Человек не е можал да остане сляп завинаги
към
тази истина.
Неговата надежда трябвало да бъде обърната
към
великият Дух, който е живеел в душата му и който действително притежавал балсама на неговата рана и философския камък на неговата сполука.
Тази пътеводителна звезда, която го повела
към
Обетованата земя, му показала истината с окото на вярата, че големи променения има да стават в по-последните дни на Земята.
Но преди человек да влезне в Новата земя,
към
която Духът го ръководи, за да получи своето наследствие и свобода като пълновъзрастен, той трябва да научи първите начала и закони на истинският Живот.
Именно, да обуздава природните си наклонности, да владее животинските си влечения и страсти, да изкорени от
себе
си всички
себелюбиви
желания и стремления, извора на всичко зло в частния и обществения живот, и по тоя начин да може да приеме законите и началата на разума, висшето естество и да почне да упражнява онези сили и способности на умо-разумното знание, които ще му дадат ключа на истинския успех.
Може би това да ни се вижда истинно до нейде си, но ние не можем да допущаме такова едно заключение, което не почива на никакви основи.
Този факт ще ни доведе
към
по-право и ясно разбиране на този важен въпрос.
Че в това има истина, може да се види и от народната поговорка, които казва, че вълкът по-лесно променява космите си, отколкото нрава си.
Този социален строй на здравия организъм по естество не може за дълго време да търпи разстройство и анархия в
себе
си.
Един организъм, какъвто и да е той, според този закон, трябва или да изхвърли от
себе
си лошите вещества и зародиши, или да престане да съществува като такъв – едно от двете.
В тия държави различни человеколюбиви общества и дружества харчат ежегодно големи суми и правят всевъзможни
себепожертвувания
за просвещението и духовното повдигане на бедните класи.
Влачени постоянно от вътрешни пориви на грубата си природа, ние често пъти избираме онези начала за наш идеал и онези предмети за наша цел, които по естество влекат след
себе
си най-лошите и гибелни резултати за духовното ни въздигане, т.е.
Във всякой век духът на просвещението е имал да се разправя и бори със заблуждението, лъжата, измамата, неправдата, порокът и беззаконието Види се, человеческото сърце по природа повече е разположено
към
тия неща, от колкото
към
нещата на Истината, Добродетелта, Правдата, человеколюбието и благочестието.
За да се постигне великата цел на Живота ни, необходимо е да живеем като человеци, като братя и сестри, произлезли от един и същ Баща, свързани с тясната свръзка на
Любовта
.
Посредством тях трябва да очакваме своето освобождение от мрака на невежеството и от робството на природния грях, вроденото
себелюбие
, което е всяло всичките злини и нещастия в този земен живот.
Този порок, според Дарвиновата теория „еволюция“, е останал от грубото естество на человека, когато той е минавал през епохата на своето физиологическо и физическо развитие, когато борбата за
себесъхранение
и борбата за живот са били на върха на своята апогея, когато всичките други человечески благородни качества и способности са били дълбоко заровени и занемарени под игото на тая владеюща сила.
И да влези в духовното мирообразование, гдето Истината и
Любовта
вечно вълнуват и движат душата
към
неизследимите области на живота във Вселената.
Те ще ни кажат следующето: „Добре, като учите, че науката и възпитанието са единствените средства за в бъдеще, от които человечеството трябва да очаква своето спасение, тогава где оставяте вярата в
Бога
и религията, които през толкова хиляди години са водили человеческия род и постоянно са го учили в изпълнението своята длъжност
към
Бога
и
към
своя ближен?
Вярата е духовна способност, една от силите на ума, която играе важна роля в целия живот на человека; когато напротив, религията е душевно произведение, произтекающо от известно настроение на душата,
към
известен предмет, от когото се предполага да зависи нейния вътрешен мир.
Разбира се, че всичко това произтича от разликата на убежденията у различните умове, които различно са настроени и разположени Това обстоятелство ни навожда
към
действителната истина да заключим, че един и същ предмет може да се разглежда от различни точки и положения, които по естеството са свързани с интереси, които нямат нищо общо със самата същност или субстанция на предмета.
Истинската религия трябва да очисти
себе
си от всичките си дрипели и парцали, които времето в миналото и ги е окачило по частни человечески съображения.
Не е какво мисли человек за
себе
си, но какъв е на дело.
Обаче това не е така с вярата – тази сила на душата, посредством която человекът от самото начало на своето възраждане е почнал да питае
Любов
към
онова невидимо Същество, създателя и подкрепителя на всичкий мировий свят.
Тя е силата на
любовта
към
знанието на Истината, която ни принуждава да се стремим да дирим и изпитваме всичко.
Да, велика и блага Истина, светлина на Живота ни, която подбужда и въодушевлява ума ни и душата ни
към
велики подвизи и стремления.
Мислите и желанията по същите начала, както и във физическия свят, се стремят
към
центъра на теготенето, т.е.
към
началото на нещата.
Тя ни е открила неизчерпаемите
богатства
на Природата, от които вече се ползваме.
Когато умът се представя да завзема мястото на една жизнено магнитна иглена тръбица, на която върхът се движи и привлича с неописуема бързина
към
всяка точка на тази душевна вътрешност,
към
която различните впечатления и двигателни мисли се докосват.
По този начин вътрешните и външни действия ту се приемат, ту се предават от един център в друг, от една област на мировия свят
към
друга.
Казва ни се, че в главата на една металическа игла, която има два милиметра в диаметъра си, се съдържа толкова много от тия малки частици, наречени атоми, щото ако се заловяхме да ги преброим и ако отделяхме всяка секунда по един милиард, то щеше да ни вземе не по-малко от двеста и петдесет хиляди години, докато ги изброим.
Человек е заставен да се стреми
към
усъвършенстване чрез постоянен труд.
Самата дума развитие и просвещение подразумява общо стремление на целият духовен живот
към
съвършенството на Доброто.
Себепожертващият
дух на науката отвсякъде иде да поднесе своите услуги на человечеството и да му помогне в трудния подвиг, който има още да извърши, преди идването на „истинското царство на Мира“ или, както Христос го нарича, „Царството Божие“, което е вътре в нази и което ще дойде в своята сила, само когато ние бъдем добре приготвени да го приемем.
Всяка година, всякой ден ние умножаваме страните на този многоъгълник и се приближава
към
кръга; ние можем да го достигнем само когато допуснем условия, сиреч вечността.
„Ако си въобразим – казва сър Хаммонд, – че Божието зрение или наука преди създанието се е разпростирало до всичките и всяка част на света, виждающо всякое нещо както си е, Неговото съзерцание или знание от всичката вечност не полага никаква необходимост на кое да е нещо да се сбъдва.“ Ако и науката сама по
себе
си да не може да измени порядъка в Природата, което напълно признаваме, тя поне има сила и влияние да ни убеди да живеем съобразно с този порядък.
И това е именно едничкото нещо,
към
което Духът ни постоянно се стреми – да се научи как да живее, да живее в пълния смисъл на своето естество.
Тъй на пример понятията, че цялото е равно на своите части, че правата линия е най-късото разстояние помежду две точки, че две линии, равни на една трета, са равни и помежду си, че вътрешните ъгли на един триъгълник са равни на два прави, че точките, които съставляват кръг, са равно отдалечени или отстоят на еднакво разстояние от центъра – тези математически аксиоми не могат да се разбират другояче, освен както си са по естество внушавани в нашите умове.
Онзи, който убие брата си или ограби
ближния
си, не може да се гледа другояче освен като престъпник.
От основите на този закон произлиза всичката органическа деятелност, тъй също и същинските понятия за идеята на Доброто и злото, за Правдата и неправдата, за
Любовта
и ненавистта.
Той е, който сипе благословение във всяко направление, който пълни сърцата на всички живи с Вяра и
Любов
, с Мир и Радост.
Следователно, ако ние предположим, че разстоянието на най-ближната външна вселена носи същото отношение
към
диаметъра на нашата звездна система, както разстоянието помежду Алфа Кентавър и Слънцето се отнася
към
диаметъра на Слънчевата система, ние имаме тогава следующата пропорция: диаметърът на Слънчевата система,
към
разстоянието помежду слънчевите системи,
към
диаметъра на звездните вселени.
Ние можехме да пътуваме милиони и милиони години в което и да е направление и не бихме срещнали нищо друго, освен нови светове, нови слънца, нови вселени, които постепенно се издигат от вечността и се приближават
към
нас, като че ли са идвали нарочно да ни посрещнат.
Наклонността ни
към
едно от тия влияния ще зависи до голяма степен от естеството, начина и устройството на нашето мислене
По-ясно в научен език: ако предните центрове в мозъка са повече развити от долните и горните, то умът ще клони
към
идеализма.
Ако пък долните, очни центрове са повече развити от горните и предните, то умът ще клони
към
материализма.
Ако пък горните корони са повече развити от долните очни и предните челни, то умът ще клони
към
спиритуализма (Духовния свят).
Прочее, ние трябва да помним, че това съмнение, което науката е така подчинила и употребила ней, е това съмнение, което Гьоте нарича научен скептицизъм, на когото цялото старание е да победи
себе
си.
А не онзи род неверие, което е родено от тъпоумие и невежество, на което стремлението е само да съществува и да извинява
себе
си за своята леност и равнодушие.
2. Сърце – възпитание,
себевладеене
2. Несъмнено всички тези явления и загадки се управляват от определени закони[3] и са резултат от действието на известни природни сили, които работят за осъществяването на някаква всеобща цел[4],
към
която се стреми целият човешки род, макар и още несъзнателно.
2. Сърце – възпитание,
себевладеене
Нужно било само да отправи взор с надежда
към
Великия Дух, Който живеел в душата му и който притежавал балсама за неговите рани и философския камък[9] на неговата сполука.
Тази пътеводна звезда, която го повела
към
Обетованата земя[10], му показала с окото на вярата[11] истината за това, че ще настъпят големи и съдбоносни промени в предстоящите дни от живота на земята.
1. Преди човек да влезе в Новата земя,
към
която Духът го води, за да получи своето наследство и свобода като пълнолетен собственик, той трябва да научи основните принципи и закони на истинския живот, а именно: да обуздава низшите си наклонности, да владее животинските си влечения и страсти, да изкорени от
себе
си всички
себелюбиви
желания и стремежи, които са изворът на злото в личния и обществен живот.
2. По този начин той ще може напълно да възприеме принципите и законите на разума – висшето естество в него – и да развие в
себе
си ония сили и способности на това естество, които ще му дадат ключа
към
истинския успех.
За тази именно истина се загатва в народната поговорка, която гласи, че „вълкът по-лесно променя козината си, отколкото нрава си”.
Този социален организъм е така устроен, че не може дълго време да търпи дисхармония и анархия в
себе
си.
Един организъм, какъвто и да е той, според този закон трябва или да изхвърли от
себе
си вредните вещества и зародиши, или да престане да съществува като такъв.
Защото в този именно свят на стария Адам владее невежеството, съпътствано от лоши навици, пороци, страсти и желания, неправилно насочени от едно образование, което цели да възпита човека в егоизъм и стремеж
към
експлоатиране на другите за своя облага.
7. Подтиквани постоянно от вътрешните пориви на животинското си естество, хората често избират такива идеи за свой идеал и такива обекти за своя цел, които носят със
себе
си най-лошите и гибелни резултати, спъващи духовното им растене – растене, което засяга целия душевен живот на човека, а не само част от него, както твърдят някои изтъкнати философи.
9. По природа човешкото сърце е по-разположено
към
тези неща[21], отколкото
към
истината, добродетелта, правдата, човеколюбието и благочестието.
– егоизмът и стремежът
към
забогатяване
.[22]
6. За да постигнем великата цел на своя живот, е необходимо да живеем като разумни човеци, като братя и сестри, произлезли от един Баща и свързани с тясната връзка на
Любовта
.
Поради това, че в тези две области природата е впрегнала ума и сърцето, както и силите на волята, човек трябва да очаква от тях своето освобождаване – освобождаване от мрака на невежеството, от робството на първородния грях[28]и вроденото си
себелюбие
, което е причина за всички злини и нещастия в живота му.
5. Само по този начин човек би могъл да влезе в оня духовен свят, където
Любовта
и Истината действат непрекъснато в душата и я подтикват да се стреми
към
неизвестните за нея области във вселената.
„Добре – ще кажат те, – щом поддържате, че науката и възпитанието са единствените средства, от които човечеството трябва да очаква своето бъдещо спасение, къде остава вярата в
Бога
и религията?
Къде отиват те, които от толкова хиляди години са ръководили човешкия род и постоянно са го учили как да изпълнява своя дълг
към
Бога
и
към
ближния
?
Вярата е духовна способност, една от силите на ума, която играе важна роля в целия живот на човека, докато религията, напротив, е душевно произведение, произтичащо от известно настроение на душата
към
даден обект, от който зависи нейният вътрешен живот.
7. Това обстоятелство ни кара да направим заключението, че един и същ предмет може да се разглежда от различни точки и положения, които са свързани с интереси, нямащи нищо общо със самата същност на предмета.
Не е важно какво мисли човек за
себе
си, а какъв е той наистина.
12. Не можем обаче да кажем същото за вярата, тази сила на душата, благодарение на която човек от самото начало на своето възраждане е започнал да питае
любов
към
онова невидимо същество, Създател и Крепител на цялата вселена.
Тя е силата, която се крие в
любовта
към
познаване на Истината и която ни кара да се стремим да търсим и изпитваме всичко.
Това е едно велико преживяване, което грее като светлина в живота на човека и подбужда ума и душата му
към
велики подвизи и дела.
3. Мислите и желанията въз основа на същите закони, които действат и във физическия свят, се стремят
към
своя притегателен център, т. е.
към
началото на нещата.
Истинското възпитание дава правилна насока на умствената дейност и насочва
към
разумно прилагане на придобитото знание, което трябва да спомага за съграждането на живота, а не за неговото разрушаване.
Нека направим кратък преглед на казаното по тези въпроси, като се спрем на по-важните им опорни точки.
Тя разкри неизчерпаемите природни
богатства
, от които днес хората се ползват тъй безогледно и безотговорно.
Този подтик на човешкия дух
към
знание,
към
наука е спомогнал за това образованието да стане общо, като по този начин грубото невежество сред широките маси значително е намаляло.
1. Благодарение развитието на анатомията, физиологията, биологията днес човек има по-ясна представа за
себе
си като жив организъм.
По този начин вътрешните и външни въздействия се приемат и предават от един център
към
друг, от една област на видимия свят
към
друга.
Тия закони заставят човека да се стреми
към
съвършенство чрез постоянна работа.
Кой би се стремял
към
по-висшия духовен живот, ако не съществуваха онези дълбоки подтици в душата, които я карат да люби
ближния
си?
1. Първоначалният подтик
към
наблюдаване и съзерцаване[48], колкото и малък да е бил той, колкото и малко да се е съзнавал от човека, е послужил за основа на неговия умствен живот.
3. Когато се говори за развитие и просвета, се подразбира стремежът на целия духовен живот
към
усъвършенстване в доброто.
5. Силата на духа трябва да го повдигне и да го освободи от материалното и преходното, което така силно още го държи привързано
към
земята, подобно на червей, който току-що е изпълзял от своята подземна дупка.
Бородин[51] – а знанието – многоъгълник, вписан в този кръг.[52] Всяка година, всеки ден ние умножаваме страните на този многоъгълник и така той се приближава
към
кръга.
4. Макар че науката сама по
себе
си не може да измени великия ред във вселената, тя има все пак достатъчно сила да ни убеди да живеем съобразно този ред.
И това е едничкото нещо,
към
което духът ни постоянно се стреми – да се научи да живее съобразно законите на своето естество.
1. След като дадохме това определение на науката, можем вече да пристъпим
към
втората точка: кое е полето или областта, в която тя може да оперира?
разстоянието от Слънцето до ά (алфа) Центавър[68])
към
мащабите на видимата вселена.
Това „изтъняване” прави невъзможно преминаването на светлината от външното пространство
към
нас;
Ние бихме могли да пътуваме милиони и милиони години в различни направления и бихме срещали все нови и нови слънца, нови светове, нови вселени, които постепенно щяха да изплуват из вечността и да се приближават
към
нас с намерение като че ли да ни посрещнат.
На онзи, който убие брата си или ограби
ближния
си, не може да се гледа другояче освен като на престъпник.
2. От недрата на Биос произлиза цялата органична дейност, а така също и истинските понятия за добро и зло, за правда и неправда, за
любов
и омраза.
Той е, който пръска навсякъде благословение, който пълни сърцата на всички живи същества с вяра и
любов
, с мир и радост.
Наклонността ни
към
едно от тия течения ще зависи до голяма степен от естеството и начина ни на мислене, който пък е в зависимост от устройството на нашите мозъчни центрове.
– ако долните очни центрове (над веждите) са по-силно развити от горните коронни и предните челни, умът клони
към
материализъм;
– ако предните центрове на мозъка, съответстващи на челните издатини, са по-развити от долните очни и горните коронни, умът клони
към
идеализъм;
– ако горните центрове, локализирани в коронната част на главата, са по-силно развити от долните очни и предните челни центрове, умът клони
към
спиритуализъм (духовния свят).
И единственото ни спасение от превратностите и беззаконието на този свят е приобщаването ни
към
онзи живот, който дава свобода и самостоятелност на човека.
4. Нека цитираме думите на английския учен, професор Хъксли[79], който дава метод за преценка на научната истина: „Има една пътека, която води така уверено
към
истината, че който и да тръгне по нея, непременно постига целта и стига до крайната точка, независимо от това дали неговите способности са големи или малки.
6. Това съмнение, което науката допуща в своята работа и което Гьоте[80] е нарекъл „научен скептицизъм”, има обаче стремеж да превъзмогне
себе
си.
То не е онова неверие, родено от тъпоумие и невежество, чийто стремеж е само да съществува и да извинява
себе
си за своята леност и равнодушие.
[7] Раболепие – безлично самоунижение за угода на някой силен или
богат
; угодничество, сервилност.
[10] Изразът е свързан с обещанието, дадено на Авраам, че неговите потомци ще бъдат народ на
Бога
и ще живеят на плодородна земя (Ханаан) – Бит.
В този смисъл образованието включва в
себе
си обучението и възпитанието.
Обучението има връзка повече с развитието на ума и
обогатяването
му със знания.
Новият Адам ще бъде създаден отново по образ и подобие на
Бога
.
Характерни за него били изключително строгата дисциплина и подчинението
към
висшестоящите.
Според нея формите на живот, които са най-лесно приспособими
към
околната среда, оцеляват и се възпроизвеждат в най-големи количества.
При появата на нови свойства във вид на слаби, неуправляеми изменения, често в резултат на генетични мутации, ще оцеляват родове от организми, чиито специфични свойства ги правят най-приспособими
към
заобикалящата среда.
Девет са имената на
Бога
според Учителя: 1.
Поради отсъствието на гласни това е „неизречимото име” на
Бога
.
Ако се вярва на Кабала, то съществува една свещена дума, която дава на смъртния, открил нейното истинско произношение, ключа
към
цялото Божествено и човешко познание.
Когато евреите са се намирали в големи мъчнотии, целият народ започвал да пости, обръщал се
към
Господа и тогава този Йехова им помагал.
Ева е кръстена на името на
Бога
– Йехова.
Единият е Ева, Йехова, който е, който съдържа всичко в
себе
си.
По-широкият кръг техни поддръжници са познати като хасидити, „верните на
Бога
”.
За тях Законът е приспособим
към
променящите се условия, но е задължителен за всички.
Те са толкова груби
към
своите, колкото и
към
чуждите.
Става известен като проповедник, призоваващ
към
всеобщо покаяние на народа.
[38] „Доброта, Истина, Красота, това е
Любовта
” – формула от Учителя, дадена в Младежкия окултен клас – ІV-та г., 22.02.1925 г.
[39] Учителят за тези вътрешни процеси, които се извършват в човека: „Умът и сърцето са два велики центъра, чрез които душата реализира своите идеи.
[43] Учителят подробно разглежда вътрешния характер на науката в лекциите и беседите си, които той неслучайно нарича „окултни”.
Това има отношение
към
степените на съзнание на човечеството.
След това използваме следното съотношение: масата на главичката
към
моларната маса на желязото се отнася тъй както броят на частиците в нея
към
броя на частиците в един мол вещество (число на Авогадро).
По-известни произведения: симфонията „
Богатирска
” и операта „Княз Игор”, завършена от Н.
В терминологията на Учителя този закон води произхода си от Битийния принцип „
Любов
”.
[67] Джон Елард Гор (1.06.1845-18.07.1910) – ирландски популяризатор на науката и астроном, който подобно на Ричард Проктър (1838-1888) в края на 19-ти век защитава универсалността на планетните системи въз основа на убеждението си, че звезди без планети нямат никакъв смисъл.
Ако предположим, че разстоянието (X) до най-близката до нас външна вселена се отнася
към
диаметъра (D) на видимата вселена така, както разстоянието от слънцето до ά Центавър се отнася
към
диаметъра на Слънчевата система, тогава се получава следната пропорция:
Разстоянието между вселените (X)
към
диаметъра на видимата вселена (D) се отнася тъй както разстоянието до ά Центавър (a)
към
диаметъра (d) на Слънчевата система (фиг.1 и фиг.2).
[75] Действително в по-късно изградените Неевклидови геометрии тези истини изглеждат по друг начин, но приложени
към
условията на нашия свят, придобиват формата на известните ни аксиоми.
Той ни е оставил едно безценно книжовно наследство (няколко хиляди беседи) и всеки, който се е докоснал до това неизследимо
богатство
, в определен момент се насочва
към
началото – първата му книга...
Към
изложението е приложена огромна цитирана литература по темата: римски и гръцки автори, както и основните исторически съчинения по въпроса, издадени по-късно.
Цялата останала част от творчеството му представлява
богато
книжно наследство, получено главно при разчитането на стенографски записи на изговорено слово.
От този период е и големият му интерес
към
литературата и изящните изкуства, най-вече музиката.
Но в тази форма, както книгата бе напечатана, със стария правопис и езика на XІX в., когато я чете един учен или професор, който работи с ума си, той мъчно може да разбере написаното.
Всичко това е изключително ценно само по
себе
си и най-вероятно е строго аргументирано и консултирано със самия автор.
Подобен подход
към
текста се използва както в религиозната, така и в научната литература.
Необходимо е читателят да се съобразява с тази закономерност и да подхожда добросъвестно
към
приложения фрагментарен подход.
С избрания от нас подход се надяваме да провокираме читателя
към
мислене и откривателство.
Все пак с наличните бележки и нанесени корекции се надяваме да хвърлим повече светлина по конкретно засегнатите теми, както и да допълним и
дообогатим
кръгозора на читателя.
2.
1896_2 Двата велики закона на развитието - Науката и възпитанието
Тук, в недрата на тия условия, душата придобива онази тайнствена способност, с помощта на която почва да съзижда своето жилище – „организъма“, посредством който почва да проявлява своите скрити сили и способности в развиване и усъвършенстване на естеството си, което има необходима нужда да се подготвя за по-висока деятелност, за по-свята длъжност на своето бъдещо призвание.
Под неговият покрив ние трябва всички да се възпитаме в три главни и основни начала: в пътя на самата действителна Истина, в пътя на самата действителна Добродетел и в пътя на самата действителна
Любов
.
И ние с бързи крачки се движим с необорима сила, да влезнем в този Нов живот, в тази пълна Свобода, гдето
Любовта
ще ни бъде общ закон.
Ако тя можеше да говори, щеше да ни каже, че не е виновата за онова, което е направила, понеже й е било абсолютна длъжност да действа по този начин и че не е сторила това от
себелюбие
, но от
Любов
, понеже е предала своя собствен живот на другите – и те да участват във всичко, което ней било дадено от самия Дух на Живота.
Каквото и да мислим за своето съществуване, каквото и да си предполагаме за своето битие – дали е зависещо само от материята, или пък от ума и душата, практически резултатът на нашите размишления води
към
едно и също място.
Тя придобива онова свойство вътре у душата, което ние наричаме
Любов
.
Ние отправяме тогава стъпките си
към
онова велико стремление в Живота, което науката нарича образование или цивилизация.
Необходимо е да се постараем да употребим добри лекарства, за да можем поне за в бъдеще да се избавим от тази болест, от тази мания на человеческото извратено
себелюбие
; другояче, нашата участ ще бъде подобна на участта на един организъм, хванат от проказа, на когото краят е гниене и разлагане.
Само в нейното присъствие ний можем да намерим същинска храна, действителна Радост и верен ръководител
към
всичко, що е истинно.
Стойността на каквото и да е учение зависи от реалността на фактите, които притежава в
себе
си.
Или с други думи, в какъвто предмет душата се е привързала повече, нему и слугува с по-голямо усърдие и
любов
.
И да предположим, че би съществувал в подобна форма като настоящата, то никога не би направил нито крачка
към
какво-годе усъвършенстване.
Възпитателната сила на Природата е направила человека способен да се ползва от
богатствата
й, приготвени за неговото тяло, за неговия ум.
Той видял опасността за человека, че ако той се остави само на влеченията и подбужденията на този естествен закон на
себесъхранението
, то не в твърде дълго време в бъдещето той ще развие у
себе
си най-лошите качества и способности и би станал ужас за всички.
И разбира се от само
себе
си, че нищо не би имало силата да обуздае неговата необузданост и нечестие, освен самата смърт, която щеше да тури край на неговата зловеща деятелност.
Необходимостта на неговото напреднало естество е изисквало той да се подведе под управлението на великия закон на дълга и да се подложи под влиянието на най-великата сила в Природата – силата
Любов
.
Любовта
е съдържала условията, качествата и средствата, с които да обуздава влеченията на грубата му натура и да го подготви да се облече в благородното си естество, нему подобающо като человек, като същество разумно.
Любовта
е била могъща със своите добродетели, за да го убеди и изведе вън от пътя на варварството и да му покаже правия път на просвещението.
Обаче
Любовта
вдъхнала в душата му нов живот, истински понятия, добри желания и стремления
към
Доброто,
към
истинното и хубавото – самия център на всичкото му съществувание.
Без тази вътрешна борба и без това вътрешно възпитание в изпълнението на върховните закони, и без посредството на
Любовта
человек завинаги би останал там, гдето си е бил отначало, и не би се различавал твърде много от другите животни.
От този общ закон ние сме придобили едно истинско мерило в ума си, което ясно ни показва какви неща са подходящи и съобразни с нашата истинска природа и какви не са подходящи и не съобразни.
Ако нашият ум да не бе подложен под влиянието и влечението на страстите, то без съмнение всякой един от нас би избрал онова, което е истинно и добро за
себе
си и другите.
От тази разница страда днес нашето общество, понеже не избираме онова, което разумът ни диктува, а напротив – онова,
към
което страстите ни влекат Обаче всякой знае, че страстите са слепи и неразумни Тогава не е възможно на една сляпа сила да ни ръководи в пътят на добрия и просветен живот.
Тук сме задължени от фактите да признаем една естествена причина, която е дала подтик в человека
към
това странно явление, наречено разстройство, несъобразност, непоследователност в стъпките на цивилизования живот.
Самосъхранението по необходимост на своята природа и стремление е родило
себелюбието
(егоизма), майката на всички днешни пороци.
Себелюбието
, от своя страна, според вътрешните пориви и влечения на своето естество, е създало и произвело такива неща, които общата история на человечеството ги е описала в черни краски.
Нека споменем тогава някои от по главните:
себелюбието
е покварило душата, поробило е разума, потъпкало е правдата, потушило е съвестта, създало е робството във всичките му видове, произвело войните, изгнало Истината и заточило Добродетелта.
Желае той от сърце и душа да опази плодовете от първата цивилизация на естествения
себелюбив
человек.
За него нито душа, нито Правда, нито Истина, нито
Любов
са съществували.
С първата цивилизация на
себелюбието
у неговия Дух прониква и втората цивилизация на
Любовта
.
Онова, което му се диктувало според първия закон – да загребе за
себе
си и своя живот, с наставането на втория закон той е бил принуждаван да дава своето си за поддръжката на своя страждующ брат и ближен.
Под тия условия ще може да се уякчи неговото семе във всяко добро и благородно дело, под тия условия на
Любовта
той ще стане и ще се нарече наследник на Земята, която ще му даде всичките благословения, изпроводени от Висшия.
Под влиянието и налягането на този закон на
Любовта
человекът е попрестанал да мисли само за
себе
си и своето щастие, разумът му се е поокопитил от дългото робство и той е почнал горе-долу сериозно да мисли за подобрението живота на другите.
Христос много ясно показва
към
тази необорима Истина.
Кой знае, тя е трябвало с неописуема търпеливост и внимание да събира и сгрупирува атоми, да образува молекули, маси, слънца, планети и най-после – цели системи.
За в бъдеще ние се нуждаем от съчувствие, което произлиза от една душа, пълна с
Любов
за Доброто на другите.
Към
дома трябва да се присъединят училищата и всички други благородни учреждения, които носят възпитателен характер.
Без тия елементи силата няма значение самата по
себе
си.
Ако нашият духовен живот няма достатъчна нравствена сила в ръката на волята – да отклони и избегне влиянието на това вътрешно влечение, то опасността е тъй неизбежна, както падането на един камък, който е вече изгубил равновесието си, от върха на една скала.
В първия случай всички тела, които губят равновесието си, падат и се разрушават, а във втория всички разумни същества, които престават да следват пътя на своята длъжност, лишават се от нравствена свобода и падат жертва на духовното разкапване
Само в един Живот, пълен с
Любов
и ръководен от висш разум, може да съществува истинско щастие и блаженство във всякой человек.
Задачата вече сама по
себе
си ще се разреши.
всички други сили и способности се средоточават
към
тази вътрешна цел, която сме избрали и която действително определя положението ни
към
кой характер на нравствения свят принадлежим и какъв человек след малко ще станем.
И ние питаме кой е родил капките на злото, защо един е кротък, а друг – свиреп, защо един е съвестен и благочестив, а друг – нечестив и безсъвестен, защо един е разумен, а друг – безумен, защо един е истинолюбив и услужлив
към
всекиго, а друг – подъл, лъжец и грабител?
Но грехът сам по
себе
си е последствие от предидущи причини.
Сега зависи
към
кой център е по-близо нашият живот и кои сили преодоляват повече с влиянието си върху душевното ни стремление.
В химията има един закон, който е следующият: за да се произведе едно химическо съединение, изискват се три неща – първо, два елемента с взаимно сродство един
към
други и едно условие.
„Безумният страда от ума си и немарливият – от немарението си, казва една източна поговорка.
Те са неща, принадлежащи на старата цивилизация от природния, груб и
себелюбив
человек, на когото всичкото желание е да тъпчи другите.
Ние сме призовани да се научим как да живеем и работим съобразно с онзи Живот,
към
който всички се стремим с един ум, с една душа.
Хиляди години са се изисквали за Духа на Живота, докато да възпита человека и да пробуди самосъзнанието на разумния Живот вътре в неговата душа и да предизвика
Любовта
му
към
Духовния свят, която да го отправи в пътя на онова велико и всемирно стремление, наречено просвещение, духовно въздигане.
То е било необходимост за человека да придобие всичко с постоянни усилия и постоянни
себепожертвания
, за да знае да цени Доброто, което не му капвало от случая без труд и без жертви, за да го прахосва както си ще.
Освен това той трябва да ни запознае и осветли чрез достоверни факти за неизменното им отношение
към
нас, разумните същества.
6. Тия закони и сили, с всички условия, които съдържат в
себе
си, са онзи основен, крайъгълен камък, върху който е положена основата на живота.
Посредством него тя проявява своите скрити сили и способности за развиване и усъвършенстване на естеството си, тъй като трябва да се подготви за една по-висша дейност, за една истински свята длъжност на нейното бъдещо призвание.
– в пътя на истинската
Любов
.
Със сигурни крачки и с необорима сила човечеството върви
към
онзи нов живот, където цари пълна свобода и където
Любовта
ще бъде общ закон за всички.
Тя не е сторила това от
себелюбие
, но от
любов
, понеже е предала своя собствен живот на другите, за да могат и те да участват във всичко, което ú е било дадено от самия Дух на живота.
Тя пробужда онази сила в душата на човека, която наричаме
Любов
.
Тази велика сила събужда и подтиква
към
развитие всички наши способности, като съгласува тяхната дейност с общата, колективна дейност на вселената.
Нужни са ни ефикасни лекарства, за да можем поне за в бъдеще да се избавим от тази болест – от манията на извратеното човешко
себелюбие
.
1. Науката чрез откритията си потвърждава следната истина, която е била пренебрегвана от нашия ум и не се е вземала предвид от човека: само онзи организъм може да преживее всички кризи и преобразования в живота, който се приспособява
към
новите условия, които управляващите го закони и сили налагат.
Само в нейно присъствие ние можем да намерим същинска храна, действителна радост и верен пътеводител
към
всичко, що е истинно.
Тази увереност произтича не от логичното изясняване на фактите, а от вътрешната светлината, която Истината дава на човека и
към
която душата му трябва да стане особено чувствителна.
16. Или, с други думи:
към
какъвто обект душата се е привързала повече, на него слугува с по-голямо усърдие и
любов
.
Можем да кажем, че човечеството не умира, а само общият живот минава от поколение в поколение, като претърпява постоянни промени във вътрешното си естество, развива своите вътрешни възможности, разширява своя обсег, възраства в сила и мощ и се повдига
към
царството на Духа.
Благодарение на тези два процеса човек е придобил способността да се ползва от
богатствата
на природата, създадени за нуждите на неговото тяло и ум.
6. Природата, тази негова възпитателка и наставница, не го оставяла нито за минута да бездейства, за да не се върне отново
към
живота на своето детинство.
16. Той видял, че ако човек се остави само на влеченията и подбудите, произтичащи от този естествен закон за Самосъхранение, в недалечно бъдеще ще развие в
себе
си най-лошите качества и способности и ще започне да всява ужас във всички останали същества.
Облякла го в плът и кръв, подобно на другите животни, но се показала някак по-благосклонна
към
него, като му дала нещо повече, отколкото на останалите живи същества.
8. В този период на човешкото възлизане по стъпалата на органическото развитие, някъде
към
края на природната стълба на първата еволюция[108] се ражда Нова епоха за човешката душа.
9. Тъй като бил много по-напреднал от другите същества, от човека се изисквало да се подчини на един друг закон – Великия закон на Дълга и по този начин да се подложи на едно ново влияние – влиянието на най-великата сила в природата –
Любовта
.
Любовта
съдържала условията, качествата и средствата, с които да обуздае влеченията на грубата му природа и да развие благородното му естество, което щяло да направи от него истински разумен човек.
Само
Любовта
посредством своите добродетели можела да го извади от варварското състояние, в което се намирал, и да му покаже правия път на възрастване.
13. Подчинявайки се на този мощен духовен подтик, произтичащ от
Любовта
, човекът бил принуден да следва пътя на разума.
Любовта
вдъхнала в душата му:
– добри желания и стремеж
към
Доброто,
към
Истината и Красотата[110] – центъра на цялото му съществуване.
2. Без тази вътрешна борба, без това вътрешно възпитание[111], което човек получавал при изпълняването на върховните закони, и без посредничеството на
Любовта
той завинаги би останал там, където си е бил отначало, и не би се различавал твърде много от другите животни.
Разбира се от само
себе
си, че не може.
Много често хората избират не онова, което разумът им диктува, а онова,
към
което страстите ги влекат.
2. Фактите ни задължават да изтъкнем естествената причина, дала подтик в човека
към
това странно явление, наречено несъответствие, несъобразност, непоследователност в стъпките на цивилизования живот.
Тя би помела от лицето на земята всички цивилизовани общества като прах и пепел
към
небесното пространство, откъдето те никога вече не биха се върнали.
8. Естеството на закона за Самосъхранението е такова, че той е родил
себелюбието
(егоизма) – майка на всички днешни пороци.
Себелюбието
от своя страна, подчинявайки се на вътрешните пориви и влечения на своето естество, е създало такива неща, които историята на човечеството е обрисувала с най-тъмни краски.
9. Паметниците на
себелюбието
са истинско свидетелство за всичко онова, което се е вършело в миналото.
10.
Себелюбието
е :
Те най-много от всичко искат да опазят плодовете на първата цивилизация – тази на първичния,
себелюбив
човек.
9. За него понятията „душа”, „правда”, „истина”, „
любов
” въобще не са съществували.
За него било все едно дали
ближният
му страда и умира в неволя, щом като неговият живот и благополучие оставали незасегнати.
Тази борба се вдъхновява от надеждата, че за хората ще настъпи ера на ново щастие и блаженство, на благополучие и благоденствие,
към
което душата им постоянно се стреми и жадува, така както еленът копнее за бистрите потоци.
Заедно с първата цивилизация на
себелюбието
в неговия дух прониква и втората – на
Любовта
.
6. Докато първият закон карал човека да заграбва и обсебва всичко само за
себе
си, то вторият закон го принуждавал обратното – да дава от своето, за да помогне на страдащите си братя и ближни; и не само това, но и да се грижи и промисля за тяхното добро.
8. Така той започнал ясно да съзнава, че само
Любовта
ще го направи един ден наследник на земята, която ще му даде всичките си благословения и неизчерпаеми съкровища.
1. Под влиянието на закона на
Любовта
човекът престанал да се интересува само от
себе
си и от своето щастие.
8. Тази воля всеки я знае и чувства интуитивно, защото тя е една всемирна сила, един всемирен стремеж
към
живота, който се проявява във всички и във всичко както вътре, така и вън от човека.
„Животът е най-голямото
богатство
– казва един философ – и ако някой го пропилее напразно, значи му липсва нещо в ума.”
С неописуемо търпение и внимание тя е съчетавала атомите, образувала е молекули, концентрирала е на едно място огромни маси, от които е създавала слънца, планети и най-после – цели слънчеви системи.
Ние се нуждаем от истинско съчувствие, което идва от една душа, пълна с
любов
към
всички хора.
Към
дома трябва да се присъединят училищата и всички други благородни учреждения, които имат възпитателен характер.
Без тези елементи силата сама по
себе
си няма никакъв смисъл.
9. Истинското преобразяване в човека ще настъпи тогава, когато той започне напълно да усеща и съзнава източника на злото в
себе
си и когато у него се зароди силно желание да се освободи от това робство.
В първия случай всяко тяло, което е изгубило равновесието си, пада и се разрушава.
Само в един живот, пълен с
любов
и ръководен от висшия разум, може да съществува истинско щастие и благоденствие.
3. Знаем ли това, ние можем вече с научно умение да пристъпим
към
възпитанието на нашите синове и дъщери.
Тогава задачата ще се разреши от само
себе
си.
Всички други сили и способности се съсредоточават около вътрешната цел, която сме избрали и която определя нашето действително положение –
към
кой тип на нравствения свят принадлежим и какъв човек предстои да станем.
2. Защо въпреки нашето образование и нашата религиозност ние много често, сякаш по силата на няакъв атавистичен навик се връщаме назад,
към
миналото си, и вършим неща, които са недостойни за името „човек”?!
Защо един е истинолюбив и услужлив
към
всекиго, а друг – подлец, лъжец и грабител?
Тия пороци съществуват много повече между
богатите
и образовани хора, които поне не са принудени да крадат и да лъжат като бедните и прости люде, при които това е един от начините за оцеляване.
Но грехът сам по
себе
си е последица от някакви предходни причини.[127]
8. „Безумният страда от ума си, а немарливият – от немарливостта си” – гласи една източна поговорка.
Те са неща, принадлежащи на старата цивилизация – цивилизацията на първобитния, груб и
себелюбив
човек, единственото желание на когото е да потиска другите.
1. Ние сме призовани тук да се научим как да живеем и работим, за да постигнем онзи живот,
към
който всички се стремим с един ум и една душа.
Клетките на стомаха се занимават със смилането на храната; клетките на дробовете – с приемането на въздух и пречистването на кръвта; клетките на сърцето – с изпращането на кръвта
към
артериите и вените, а клетките на артериите и вените – с пренасянето на кръвта по цялото тяло.
Хиляди години изминали, преди Великият Дух на живота да успее да възпита човека, да пробуди самосъзнанието на разумния живот вътре в неговата душа и да предизвика
любовта
му
към
духовния свят, която да го вдъхнови да тръгне по пътя на оня велик всемирен стремеж, който ние наричаме духовно повдигане.
8. Ние, днешните хора, които сме вече на едно по-високо духовно ниво, не можем да очакваме нещо по-добро от това, ако не се осъзнаем и не променим основно своя вътрешен живот, а оттам – и своето нравствено поведение
към
нас самите и
към
нашите ближни.
Умът съдържа всички тия способности у
себе
си.
Умът включва и висшия, и низшия манас, заедно ги съдържа в
себе
си.
Инстинктите представляват най-сложните безусловни рефлекси, които определят вроденото поведение на индивида спрямо постоянните условия на средата.
Условните рефлекси, за разлика от безусловните, се придобиват през индивидуалния живот под влияние на конкретно съществуващи условия и на базата на безусловните рефлекси като тяхно допълнение и усъвършенстване, тъй като последните не са достатъчни да осигурят най-точно приспособяване на организма
към
непрекъснато изменящите се условия на външната и вътрешната жизнена среда.
[123] Тук вероятно става въпрос за надписа върху Народното събрание: „Съединението прави силата.” На друго място Учителят казва, че пълният надпис трябва да гласи: „Съединението в
Любовта
, Мъдростта и Истината прави силата.”
Така грехът се откроява като човешки бунт против
Бога
, предизвикан от свободната воля, която е дадена на хората.
Учителят за грехопадението: „Разказът за грехопадението на първия човек крие в
себе
си една от великите тайни на живота.
3.
1896_3 Външните условия на Живота - Науката и възпитанието
Природата трябвало да впрегне своите физически и химически сили и да ги натовари с великата работа да й доставят елементите на почвата, посредством събирането малките частици на веществото, населяющи пространството, в общи маси, названи небули, в центрове, наречени слънца, и в системи, наименовани слънчеви и планетни общества.
Под неговата сила и влияние всичките отделни частици на материята са били принудени да изгубят своето първоначално положение и да се стекат
към
общото направление на материалната солидарност, наречена видим свят или Вселена.
Всичко, което законът на тежестта извършва, е известно налягане върху материята, което науката нарича теготене или падане на телата в пространството
към
центъра на тежестта.
на първоначалните форми на веществото, наречени атоми, които сами по
себе
си не са нищо друго, освен изражение на известно количество сила, която е затворена в естеството им.
При всичко, че всемирното теготене играе една от най-важните роли във Вселената, при все това, известни факти ни навеждат
към
мисълта да заключим, и то справедливо, че ако този закон на теготенето не би се обусловил или пък видоизменил и подпомогнал от закона на всемирното сродство на елементите, то навярно видимата Вселена днес щеше да има друг изглед, не толкова приятен.
Във всемирното сродство се крие една от великите тайни на общата деятелност на Природата, която произтича от свободното действие на атомите, които влизат във всевъзможни взаимни съюзи помежду си, от които съюзи се образува постоянна енергия, която се пренася от различни среди по цялата Вселена.
Любовта
и злобата, Обичта и ненавистта, Истината и лъжата погребани щяха да бъдат в пропастта на пространството.
Не щеше тогава да има нужда ни от вяра в
Бога
, ни от възпитание в Живота, ни от наука за развитието, ни от философия за просвещението.
Подобно сърце никой не може да укроти, освен
Любовта
.
Ние сме влечени постоянно от всевъзможни течения и променения, които ни тласкат ту
към
една, ту
към
друга посока.
Мозъкът ни е обезпокояван от енергията на Природата, която ни принуждава да се стремим
към
онова, което е непостижимо,
към
онова, което не видим да схванем, и
към
онова, което не знаем да научим.
Но съмнението е характеристика на человеческия ум, който се колебае помежду вярата и неверието, като си размишлява дали се е родил за нещо си, или за нищо; дали светът има някое значение в
себе
си за него, или той така си мечтае и въображава; дали се управлява от някого, или от никого; как се е създал, кой го е произвел и устроил – дали някое велико Същество, наречено Бог, или някоя велика сила, наречена Природа.
Тя не може сляпо да се движи
към
каква и да е посока, тя се нуждае от идеал, който да я въодушевлява
към
нещо си –
към
нещо си не мъртво, но живо.
Живо, което да има сродство и
Любов
с нея.
Да постъпим по този начин значи да влезем в стълкновение с естеството на разума си, т.е.
Но ако един триъгълник не може да съществува без присъствието на един от ъглите си, то тъй също и един ъгъл не може да съществува без присъствието на една от страните си; но и самата страна не може да съществува без присъствието на една от точките на правата линия.
Всякой от само
себе
си ще види, че трите заедно съставляват едно цяло, наречено къща.
Тази битност е Духът на Живота – вечната животворяща енергия, която преобладава навсякъде из Вселената; единствената същност, от която произтичат всичките разумни действия и стремления; върховният закон вътре в душата, който я принуждава да се стреми
към
усъвършенстване; върховната сила на самосъзнанието вътре в нашия Дух, която ни постоянно подканя да се подвизаваме в Доброто, да дирим благородното и възвишено, да любим истинното Всичко това ни води
към
великия върховен разум – да знаем що правим, да разбираме и разумяваме
към
какво се стремим.
Стани, стани, ти, който си паднал, и простри ръцете си
към
надеждата, която си изгубил!
Ръката, която те крепи, не е отслабнала и
Любовта
на Живота
към
теб не е изгаснала.“
на
Любовта
проявил своята деятелност както помежду монадите, тъй също и помежду естеството на Силите.
Да си представим индувидиумите на веществото, които са били в покой, седящи независими и хладнокръвни един
към
друг, като да са нямали никоя обща връзка помежду си.
В един миг хиляди и милиарди сподвижници се вече намират на мястото, хванати един с други, да се навалят
към
двамата първи,
към
средоточието на схватката, т.е.
към
първия център на тежестта.
„Бунт – казваме си, – навярно.“
Светът мяза на израилската подвижна скиния, които се носи из Вселената от силите на Йехова, придружена от безбройното Небесно войнство на Елохима, което се връща от победите си
към
пределите на вечното царство на Мира – царството на Господа
Бога
Саваота.
Те щяха да се прилепят един
към
друг по чисто механичен начин, но никога нямаше да влязат в по-тесни връзки помежду си.
8. Основното и най-важното, което извършва законът на Гравитацията, е упражняването на налягане върху материята, наречено от науката притегляне или падане на телата в пространството
към
центъра на тежестта.[136]
на първоначалните форми на веществото, наречени атоми, които сами по
себе
си не са нищо друго освен израз на определено количество затворена в тях енргия.
Любовта
и омразата, обичта и ненавистта, истината и лъжата, доброто и злото нямаше да могат да се проявят, а щяха да бъдат погребани в безграничната пропаст на пространството.
5. Тогава нямаше да има нужда ни от вяра в
Бога
, ни от възпитание, ни от наука, ни от философия.
7. Законът на съвестта е проговорил вече вътре във всеки човек и му казва, че Дългът е първата стъпка
към
успеха и щастието в живота.
Такова сърце не може да бъде укротено от нищо друго освен от
Любовта
.
3. Природата не престава да действа върху човешкия мозък със своите енергии, като ни принуждава да се стремим
към
онова, което е непостижимо, да прозрем това, което е невидимо, и да изучим онова, което е непознаваемо.
4. И ние се стремим
към
него, защото се надяваме, че там именно е скрито онова, за което копнеем и което се мъчим да осъществим с толкова усилия.
Тя се нуждае от идеал, който да я въодушевлява, да я кара да се стреми
към
нещо велико и възвишено, ала не отвлечено и мъртво, а нещо живо, което да има сродство с нея и да ú вдъхва
любов
.
Неговите прояви и резултати материалистът взема за неща, реални сами по
себе
си и независими от ума, и ги назовава материален свят, природа и т. н.
15. Ако триъгълникът не може да съществува без един от ъглите си, то също така и ъгълът не може да съществува без някоя от страните си.
– Върховният закон вътре в душата, който я подтиква да се стреми
към
съвършенство;
7. Всичко това ни води
към
Великия върховен разум – да знаем какво правим, да разбираме и проумяваме
към
какво се стремим, т.е.
8. За да се постигне всичко,
към
което се стреми душата на всяко разумно същество, са се изисквали преди всичко време, място и условия, където да се посади първото семе на живота.
9. Природата е трябвало да работи и да приготвя всевъзможни бъдещи условия, така
богати
и разнообразни, за това толкова деликатно чедо на вечността.
и простри ръцете си
към
надеждата, която си изгубил!
и
любовта
на живота
към
тебе не е угаснала.”
9. В начало бе
Любовта
1. Да се върнем отново
към
произхода на живота.[145]Изхождайки от фактите, които научните изследвания ни представят, колкото и оскъдни да са те, можем да допуснем, че материалният свят не е имал този вид, който има днес.
В оня миг от вечността Всемирният закон на сродството, сиреч на
Любовта
, започнал да действа както между атомите, така и между силите.
Да си представим елементите на веществото, които се намирали в покой и които дотогава били независими и индиферентни един
към
друг, сякаш са нямали никаква връзка помежду си.
5. С влизането и пробуждането на тази вътрешна сила, наречена
Любов
, нещо особено започнало да става – редица революции и еволюции се извършвали в материалния свят.
8. Мислим си, че случката е маловажна, но работата става сериозна.
Те идат, за да се поклонят и да благодарят за почестите и благата, приети от Вечния, Всемирен закон на
Любовта
.
Но пътя
към
Своето свято жилище, мястото на Своето пребивание Той завинаги е скрил от погледите на всички смъртни.
6. Светът прилича на подвижната скиния[148] на Израил, която се носи из вселената от силите на Йехова, придружена от безбройното небесно войнство на Елохим, което победоносно се завръща и се устремява
към
пределите на вечното царство на мира – царството на Господ Бог Саваот.[149]
Той гласи: „Родът е във всичко; всяко нещо притежава свой мъжки и женски принцип и тази двойнственост се проявява във всички области на Битието.” Учителят го нарича още Всемирен закон на
Любовта
. Вж.
мястото, обитавано от
Бога
на земята.
4.
ХИО-ЕЛИ-МЕЛИ-МЕСАИЛ - стар правопис
Любовьта
е изворъ; тя жи вота ражда.
Нагорѣ
къмъ
доброто да се стреми.
Не ще ли да изяви своята благосклоность, благость, дълготърпение, своята велика и неизмѣрима
любовъ
?
То ще бѫде богохулно да се стараемъ да ограничимъ неговитѣ възнамѣрения и желания, понеже онова което той желае да прави колкото и да ни се вижда противно и разрушително за нашето лично щастие, е най-доброто, е най-благото, което неговата
любовь
извършва за вѣчното добро и благодѣнствие на нашата душа.
Защото който понася, поношения отъ
любовь
за неговото име, прѣбѫдва въ него самаго.
И тъй, онова което
любовьта
върши е винаги славно и вѣлико, защото тя е испълнението на закона.
Мъдростьта му трѣбва да обърне и завладѣе всѣкой умъ, а
любовьтьта
му, приготвенитѣ сърдца; тъй щото Господъ да царува винаги съ своя избранъ родъ.
Затова изпитванието на всѣко добро нѣщо е необходимо за успѣхътъ на духовния животъ, а знанието на съвършеното вѣчно добро е самия пѫть за въздигание на душата и нашия умъ, сърдце и духъ
къмъ
небето.
О, народъ и народи, вий които спите — събудете се и пригответе се за да посрѣщнитѣ Господа
Бога
на силитѣ.
Възвѣсели ся ти който си избранъ отъ Господа и възпѣй на
Бога
; понеже прослави се Господъ.
Не постави ли завѣта на своето царство за да въдвори миръ и
любовь
помежду синоветѣ человѣчески?
Но ето тѣ сѫ възмнйли въ сърдцето си, че постановленията и пѫтищата Господни сѫ суетни.
Родъ блуденъ и глупавъ, кой е силенъ, който дѣиствува въ видъ, или който дѣйствува въ духъ и сила за да произведе редътъ, да въдвори мирътъ, да въведе
любовьта
и да подкрѣпи славата на живота?
Ето той е прѣдъ вази, чака да го познайте, той е като женихъ, който чака да го познае тази
къмъ
която е привързана душата му.
Но ето той нѣма да чака да бѫде познатъ че тогава да дойде; ето той вече иде въ сила и сдава отъ горѣ за да постави вѣчната воля на
Бога
Отца за вѣченъ законъ, за да покаже чрѣзъ сила, духъ, знамения и знания що е благата воля на Мели Иелохимъ — Иехова.
Бѫдете трезвени, покайте се отъ безаконията си, да не бѝ да ви намѣри тоя день и да ви постигне участьта на нечестивитѣ.
Ето Господъ стои прѣдъ васъ, той е благъ, кротъкъ и смиренъ по сърдце, но скоро ще се облече въ одеждата на
Бога
святаго.
Ето завѣтното обѣщание, което е отдавна очаквано; възвѣстяването на синоветѣ Божии —синовете на вѣчната
любовъ
които зова мои братя.
Нѣма вече да приема отъ рѫката ви поношенията — денътъ на искуплението за умилостивление и примирение съ
Бога
Отца на всичкитѣ вѣкове, ида пакъ но не като искупитель, не като жертва за поругание, но като Господъ, като вѣченъ царь на всѣка правда, да посѣтя земята съ жезалъ желѣзенъ, да съкруша всѣкъ горделивъ що се дига, и ще измѣта и премета всички що господаруватъ съ неправда.
Нѣма вече да търпя този родъ лукавъ и прѣлюбодѣенъ, който осквернява и бѣзчести святото ми име за суетно щеславие, защото всѣкой гледа да измами и подкопае живота на
ближния
си, — на своя братъ.
Това ли ще наречете
любовь
за брата ви, за вашия небесенъ и благъ Отецъ?
Той ще бѫде женихъ идящъ да възвѣси, че трапезата за брачния съюзъ е готова и всѣки който люби истината да дойде на вѣликата вечеря на
Бога
, нашия Отецъ, защото така говори Богъ Иехова: гладний ще се насити, и плачущии ще се развѣсели и съкрушений духомъ ще се благослови; защото Азъ Богъ единъ, и нѣма кой да ме въспре, ето ще кажа, и ще бѫде; ще рекѫ и ще стане, ето Азъ се клѣхъ въ святото си име и нѣма да, се измѣни думата ми; ще изведа своитѣ чада, синове и дъщери, и ще ги облѣка въ прѣкрасни одежди, които никога нѣма да овехтеятъ, и ще туря вѣнци на главитѣ имъ, и ще дамъ китара въ рѫцѣтѣ имъ, и ще ги развеселя съ пълнотата на вѣселието като Богъ: ще ги науча да пѣятъ и свирятъ всичко що моята вѣчна
любовь
ражда за тѣхното добро.
На
себе
си ли да слугувате или на мене?
Ако служите на
себе
си, и на този разблуденъ свѣтъ, който се е покварилъ до коститѣ въ порокъ и безаконие; истина ви казвамъ въ грѣховетѣ и безаконията си ще умрете, и името ви вѣчно ще се погребе съ васъ наедно.
Прѣдставете си, ако имахте сила да прѣмахнитѣ слънцето което съмъ поставилъ, на какво би замѣзала земята?
Но тогава спорѣдъ мѫдростьта, си, защо не ядете и пиете само, ами и ходитѣ да гъгнитѣ и бращолевитѣ съ думи неизбрани?
— Ето Господъ не ще да се бави отъ сега за дълго, но ще извърши добрата си воля
къмъ
тогова когото е избралъ,
къмъ
тогова който познава Господа.
Защото Богъ нашъ е неизмѣненъ,
любовьта
му пребѫдва въ вѣки.
Понеже
къмъ
когото благоволява, благоволява по духъ.
Ще въздигне и въдвори правдата си,
любовьта
му ще роди истината, Господъ ще се укрѣпи като силенъ за бранъ.
И както майка милва свойтѣ си, така и Господъ ще помилва онзѣи които го чакатъ.
И рече Господъ, стани и възвиси родътъ си, защото ида като войнъ избранъ, отъ четеритѣ краища на земята за да поразя всѣка тваръ съ мечътъ на духа си, понеже съмъ угорченъ въ душата си за неправдата и нечестието което сториха прѣдъ лицето ми.
Синове лукави погледнете на дѣлата си, що вършитѣ, сте ли изгубили поне всѣка искра на честность и справедливость?
Ей тѣ не показаха милостъ
къмъ
тѣхнитѣ страдания, не подадоха рѫка за помощь, ето, тѣхната кръвь вече вика
къмъ
мене за отмъщение.
И нека рече сега Израилъ: „благословенъ онзи който иде въ името на
Бога
Ихова.“ Ида казва Господъ, както помазаникъ комуто е дадена сила и власть да възстанови Миръ и Правда.
Ида казва Господъ за да се открия въ чистота и святость за да поставя мѣрило за человѣческия умъ, да му дамъ крилата на зората, лѣтящи
къмъ
вѣчния прѣстолъ.
Ида казва Господъ, да дамъ наследие на душата моята вѣчна и нейзчерпаема
любовь
.
Ето подигни очитѣ си, и вижъ Господа който стои посредъ тебе, катъ женихъ готовъ за невѣстата.
Възтрѫби и възвѣсти на народитѣ славата му, защото той е Господъ крѣпкий, Господъ силний, Господъ славний, идящъ облеченъ въ дрѣхитѣ на правда и миръ на святосъ и
любовь
, отсега вече нѣма да се чуе въ тебе плачъ и ридание, но радость и веселие Господне.
Когото благослови ще бѫде благословенъ, и
къмъ
когото се подигне неговото негодувание за безаконие, ще бѫде пояденъ: Защото истина ви казвамъ, че земята нѣма вѣчно да се облива съ человѣшка кръвь, защото самъ Богъ не благоволява въ погинванието на грѣшника.
Той е единъ който ни обеднява съ
Бога
на силитѣ и Отца на духоветѣ и
любовьта
.
Отъ твоятъ Животъ всички ниприехме благодатъ за благодатъ, сила за сили,
любовь
за
любовь
.
Не отлагайте денътъ на спасението си, нито се оболщавайте въ помислитѣ на сърдцето си, да мните, че нѣма да посѣтя земята която създадохъ и приготвихъ вамъ за живѣение; Не ще ли потърся смѣтка отъ рѫката ви за дѣянията ви?
Ей обърнете се вий
къмто
мене които любитѣ душитѣ си и цѣните Живота си.
Защото ето малко и ще пристана да викамъ да се обърните
къмъ
мене.
Прѣдстанете да мамитѣ
себе
си.
Докътъ е още день, обърни сърдцето си
къмъ
Моя Духъ, за да намѣришъ миръ и спасение на душата си.
Азъ съмъ и ще бѫдѫ веренъ
къмъ
тебе и нѣма да те оставя, но ще те въздигна съ крѣпката си дѣсница, и ще положа враговѣ ти подъ поднажението ти, и ще те направя царь и свѣщеникъ и ще бѫдишъ въ домътъ ми свѣтилникъ който никога нѣма да огасне; и въ тебе ще се възцари Господъ и нему ще бѫде царството и силата и славата въ вѣкъ.
Ето азъ те познавамъ кой си, но пѫтищата Божий сѫ неислѣдими.
Ще тѣ чакамъ до кътъ прѣвъзмогнешъ надъ враговетѣ си, и докътъ силитѣ Адови се поколебаятъ отъ своята основа и ти се пръвъзнесешъ и въцаришъ въ вѣкъ.
Отъ прѣизобилието на живота си тѣ родихъ, за слава моя, и отъ пълнотата на
любовьта
си тѣ въздигнахъ, обединихъ въ сила и мощъ и мѫдрость, като тѣ освѣтихъ, за да испълнявашъ волята, ми а понеже благоволявамъ въ тебъ по причина че съмъ.
А понеже тя родихъ въ свѣта, то и затова тя и призвахъ чрѣзъ Духътъ си, за да ме познаешъ, че Азъ съмъ Богъ вѣчний, Единъ все обемящъ, който съмъ и който създавамъ и движа, отъ когото всичко по начало излиза и по начало се връща.
Всичко що създавамъ е за тебе и ти за всичко и ще тя посрѣщнатъ всички като Господъ, царь и тѣхенъ братъ, когато Азъ Богъ вѣчний Елихи Ихова пращамъ, за да откриешъ
себе
си на всички, че въ моята вѣчна
любовь
всичко живѣе, всичко расте, всичко се плоди и вѣчно весели.
Защото съ крѣпка дѣсница крѣпя и съ мѫдрость и знание обръщамъ все, затова
къмъ
мене се обръща всѣка тваръ, за да приеме сила да се крѣпи — ето Азъ ги викамъ по име, и тѣ ще чуятъ гласътъ ми и ще се развеселятъ.
Затова да се не колебай сърдцето ти, думитѣ ми сѫ вѣрни; ето Азъ съмъ този който говоря съ тебе: много пѫти съмъ ти говорилъ съ благость и съ
любовь
.
възвисй правдата ми за сѫдъ, и
Любовьта
ми за
Желанията на духъ ти сѫ благопристойни, и мислитѣ на сърдцето пълни съ благость изходящи отъ
Бога
.
Затова сега укрѣпи сърдцето си и усвяти умътъ си и приготви душата си за
Бога
— погледни на свѣтъ и знай чрѣзъ вѣра, че всичко това Богъ за тебе извършва.
Погледни на неговитѣ работници, които съ него заедно работятъ всѣкой единъ отъ тѣхъ отъ своята нива добритѣ плодове, принася катъ благъ даръ на общия юлтаръ на
любовьта
.
Станахъ присмѣхъ на своитѣ си, чакамъ за видѣлина, но ятъ нѣма.
Но всичко това е праведно върху ми; защото спорѣдъ заслугата и заплатата; спорѣдъ послушанието и благословението и споредъ
любовьта
, отговора.
Има ли
себелюбива
любовъ
нѣщо общо съ
Бога
?
любовь
, вѣра, надѣжда и благость?
Защото истината ми е сѫщинска добродѣтель,
любовьта
ми е непоколебима и благостьта ми прѣбѫдва въ вѣкъ — моятъ миръ да прѣбѫдва сега съ тебе, и присѫтствието на духа ми да те осени.
Благослови сега Господа въ сърдцето си, и го освѣти.
Ето слушай, Господъ
къмъ
тебь говори.
Научи се тогава, че Господъ изисква да правишъ добро, но не слѣпо, — но съ пълнота на сърдцето си, съ знанието на умътъ си, съ
любовьта
на душата си.
Не се стреми просто като воль за плѣвата, или като тигъръ за своята жертва, или като лисица подла
къмъ
курникътъ на своя съсѣдъ
Азъ съмъ онзи на когото си чулъ гласътъ, азъ съмъ онзи Богъ
Любовь
.
Правота, чистота, вѣра, надѣжда,
любовь
, не търпи никое двоеумие, нито двоеличие, вънъ всѣка гнѣвливостъ.
Отецъ на бѫдащитѣ вѣкове Господъ на
любовьта
все и въ все.
Лѣптата която ти е дадена да принесешъ за благото на ближний си, гдѣ си я оставилъ?
5.
ХИО-ЕЛИ-МЕЛИ-МЕСАИЛ - нов правопис
Любовта
е извор; тя живота ражда.
Нагоре
към
Доброто да се стреми.
Не ще ли да изяви Своята благосклонност, благост, дълготърпение, Своята велика и неизмерима
Любов
?
То ще бъде Богохулно да се стараем да ограничим Неговите възнамерения и желания, понеже това, което Той желае да прави, колкото и да ни се вижда противно и разрушително за нашето лично щастие, е най-доброто, най-благото, което Неговата
Любов
извършва за вечното добро и благоденствие на нашата душа.
Защото който понася поношения от
Любов
за Неговото име, пребъдва в Него самаго.
И тъй, онова, което
любовта
върши, е винаги славно и велико, защото тя е изпълнение на закона.
Мъдростта Му трябва да обърне и завладее всякой ум, а
Любовта
Му - приготвените сърца, тъй щото Господ да царува винаги със Своя избран народ.
Затова изпитванието на всяко добро нещо е необходимо за успеха на духовния живот, а знанието на съвършеното вечно добро е самият Път за въздигане на душата и нашия ум, сърце и дух
към
Небето.
О, народ и народи, вий, които спите - събудете се и пригответе се, за да посрещнете Господа
Бога
на силите.
Синове человечески, синове Божии, пригответе сърцата си, за да Го посрещнете и приемете в сила и слава.
Възвесели ся ти, който си избран от Господа, и възпей на
Бога
; понеже прослави се Господ.
Не постави ли завета на Своето царство, за да въдвори мир и
любов
между синовете человечески?
Но ето те са възмнили в сърцето си, че постановленията и пътищата Господни са суетни, нямат изглед на величественост.
Род блуден и глупав, кой е силен - който действува във вид, или който действува в Дух и Сила, за да произведе реда, да въдвори Мира, да въведе
Любовта
и да подкрепи славата на Живота?
Ето, Той е пред вази и чака да Го познаете, Той е като жених, който чака да Го познае тази,
към
която е привързана душата Му.
Но ето, Той няма да чака да бъде познат, че тогава да дойде; ето, Той иде вече в сила и слава отгоре, за да постави вечната воля на
Бога
Отца за вечен закон, за да покаже чрез сила, дух, знамения и знания що е благата воля на Мели Иелохим-Иехова.
Бъдете трезвени, покайте се от беззаконията си, да не би да ви намери тоя ден и да ви постигне участта на нечестивите.
Ето, Господ стои пред вас, Той е благ, кротък и смирен по сърце, но скоро ще се облече в одеждата на
Бога
святаго.
Ето заветното обещание, което е отдавна очаквано; възвестяването на синовете Божии - синовете на вечната
Любов
, които зова мои братя.
Няма вече да приема от ръката ви поношенията - денят на изкуплението за умилостивление и примирение с
Бога
Отца на всичките векове; ида пак, но не като изкупител, не като жертва за поругание, но като Господ, като вечен цар на всяка Правда, да посетя земята с жезъл железен, да съкруша всеки горделив, що се дига, и ще измета и премета всички, що господаруват с неправда.
Няма вече да търпя този род лукав и прелюбодеен, който осквернява и безчести святото Ми име за суетно тщеславие, защото всякой гледа да измами и подкопае живота на
ближния
си - на своя брат.
Това ли ще наречете
Любов
за брата ви, за вашия небесен и благ Отец?
Той ще бъде жених, идещ да възвести, че трапезата за брачния съюз е готова и всеки, който люби Истината, да дойде на великата вечеря на
Бога
, нашия Отец, защото така говори Бог Йехова: Гладний ще се насити и плачущий ще се развесели, и съкрушений духом ще се благослови, защото Аз съм Бог един и няма кой да Ме възпре.
Ето, Аз се клех в святото Си Име и няма да се измени думата Ми; ще изведа своите чеда, синове и дъщери и ще ги облека в прекрасни одежди, които никога няма да овехтеят, и ще туря венци на главите им, и ще дам китара в ръцете им, и ще ги развеселя с пълнотата на веселието като Бог: ще ги науча да пеят и свирят всичко, що Моята вечна
Любов
ражда за тяхно добро.
На
себе
си ли да слугувате или на Мене?
Ако служите на
себе
си и на този разблуден свят, който се е покварил до костите в порок и беззаконие, истина ви казвам - в греховете и беззаконията си ще умрете и името ви вечно ще се погребе с вас заедно.
Представете си, ако имахте сила да премахнете слънцето, което Съм поставил, на какво би замязала земята?
Но тогава, според мъдростта си, защо не ядете и пиете само, ами и ходите да гъгнете и бръщолевите с думи неизбрани?
Ето, Господ не ще да се бави отсега задълго, но ще извърши добрата Си воля
към
тогова, когото е избрал,
към
тогова, който познава Господа.
Защото Бог наш е неизменен,
Любовта
Му пребъдва във веки.
Понеже
към
когото благоволява, благоволява по Дух.
Ще въздигне и въдвори Правдата Си,
Любовта
Му ще роди Истината.
И както майка милва своите си, така и Господ ще помилва онези, които Го чакат.
Но пази се, бъди скромен, смирен и чистосърдечен, понеже Бог е, който върши, а ти си, който изпълняваш.
И рече Господ: Стани и възвиси рода си, защото ида като войн избран от четирите краища на земята, за да поразя всяка твар с меча на Духа Си, понеже Съм огорчен в душата Си за неправдата и нечестието, което сториха пред лицето Ми.
Ей, те не показаха милост
към
техните страдания, не подадоха ръка за помощ; ето, тяхната кръв вече вика
към
Мене за отмъщение.
И нека рече сега Израил: „Благословен онзи, който иде в името на
Бога
Йехова".
Ида, казва Господ, за да се открия в чистота и святост, за да поставя мерило за че- ловеческия ум, да му дам крилата на зората, летящи
към
вечния Престол.
Ида, казва Господ, да дам наследие на душата моята вечна и неизчерпаема
Любов
.
Възтръби и възвести на народите славата Му, защото Той е Господ крепкий, Господ силний, Господ славний, идещ облечен в дрехите на Правда и Мир, на Святост и
Любов
.
Когото благослови, ще бъде благословен, и
към
когото се подигне неговото негодувание за беззаконие, ще бъде пояден.
Той е Един, който ни обединява с
Бога
на силите и Отца на Духовете и
Любовта
.
От Твоя Живот всички ний приехме благодат за благодат, сила за сила,
любов
за
любов
.
Не отлагайте деня на спасението си, нито се оболщавайте в помислите на сърцето си да мните, че няма да посетя земята, която създадох и приготвих вам за живеене.
Ей, обърнете се вий
къмто
Мене, които Любите душите си и цените Живота си.
Защото ето, малко и ще престана да викам да се обърнете
към
Мене, защото денят на Моята Благодат има определени граници, зад които денят на Правдата, на истинний съд ще настане.
Престанете да мамите
себе
си.
Докато е още ден, обърни сърцето си
към
Моя Дух, за да намериш Мир и спасение на душата си.
Аз съм и ще бъда верен
към
тебе и няма да те оставя, но ще те въздигна с крепката Си десница и ще положа враговете ти под подножието ти и ще те направя цар и свещеник и ще бъдеш в дома Ми светилник, който никога няма да угасне.
Ето, Аз те познавам кой си, но пътищата Божии са неизследими.
От преизобилието на Живота Си те родих за слава Моя и от пълнотата на
Любовта
Си те въздигнах, обединих в сила и мощ, и мъдрост, като те осветих, за да изпълняваш Волята Ми.
А понеже те родих в света, то затова те и призвах чрез Духа Си, за да Ме познаеш, че Аз Съм Бог вечний, Един всеобемящ, който Съм и който създавам и движа, от когото всичко поначало излиза и поначало се връща.
Всичко, що създавам, е за тебе и ти - за всичко и ще те посрещнат всички като Господ, цар и техен брат, когото Аз, Бог вечний Елихи Йехова, пращам, за да откриеш
себе
си на всички, че в Моята вечна
Любов
всичко живее, всичко расте, всичко се плоди и вечно весели.
Защото с крепка десница крепя и с Мъдрост и Знание обръщам все, затова
към
Мене се обръща всяка твар, за да приеме сила да се крепи - ето, Аз ги викам по име и те ще чуят гласа Ми и ще се развеселят.
Ето, Аз Съм, който говоря с тебе: много пъти Съм ти говорил с Благост и с
Любов
.
Освети Името Ми в душата си, възвиси Правдата Ми в съд и
Любовта
Ми - за спасение.
Желанията на духа ти са благопристойни и мислите на сърцето - пълни с благост, изходящи от
Бога
.
Затова сега укрепи сърцето си и освети ума си, и приготви душата си за
Бога
- погледни на свят и знай чрез вяра, че всичко това Бог за тебе извършва.
Погледни на Неговите работници, които с Него заедно работят: всякой един от тях от своята нива добрите плодове принася като благ дар на общия олтар на
Любовта
.
Онзи,
към
когото е Словото Господне, трябва да внимава с всичкото си сърце и ум да проумява пътищата Му.
Но всичко това е праведно върху ми, защото според заслугата - и заплатата, според послушанието - и благословението и според
Любовта
- отговорът.
Има ли
себелюбива
любов
нещо общо с
Бога
?
Не Съм ли Аз Мерило, Свят Път, Правда, Истина, Милост,
Любов
, Вяра, Надежда и Благост?
Защото Истината Ми е същинска Добродетел,
Любовта
Ми е непоколебима и Благостта Ми пребъдва във век - Моят Мир ще пребъдва сега в тебе и присъствието на Духа Ми да те осени.
Ето, слушай, Господ
към
теб говори.
Научи се тогава, че Господ изисква да правиш добро, но не сляпо, но с пълнотата на сърцето си, със знанието на ума си, с
любовта
на душата си.
Не се стреми просто като вол за плявата, или като тигър за своята жертва, или като лисица подла
към
курника на своя съсед.
Или ако погълнеш брата си, що ще добиеш?
Аз Съм онзи, на когото си чул гласа, Аз Съм онзи Бог-
Любов
.
Правота, чистота, вяра, надежда,
любов
; не търпи никое двоеумие, нито двоеличие, вън всяка гневливост.
Отец на бъдещите векове, Господ на
Любовта
все и във все.
Лептата, която ти е дадена да принесеш за благото на ближний си, где си я оставил?
6.
Призвание към народа ми – български синове на семейството славянско
Призвание
към
народа ми –
Аз ида от горе, по висше разпореждане на
Бога
– вашият Небесен Отец, Който ме е натоварил с великата мисия да ви предупредя от лошия път и ви благовествувам Истината на живота, която слиза от небесното жилище на вечната виделина да просвети всякой ум, да възобнови всякое сърце и да въздигне и обнови всички духове – отбрани чада на истината, предназначени да съставят зародиша на Новото человечество, на което Славянското семейство, коляното Юдино, ще стане огнище.
Не огорчавайте
Бога
с вашето поведение, не се съмнявайте в Истината Му, която ви носи от Небесното жилище в знак на Неговата
към
вас вярност и
любов
.
Просветете се, елате на
себе
си, съзнайте истината на живота.
Не се двоумете, не се колебайте, но отхвърлете вашето малодушие и вашето маловерие настрана и елате
към
вечната виделина на живота, да разберете вечния път на
Бога
, Който ви е въздигнал от пепелището на нищожеството
към
славата и величието на безсмъртието.
Възобновлението е велика благодат, която ви спомага да се удостоите, да влезете в пътя на виделината, в която обитава мир и
любов
във всяка нейна стъпка.
Тази връзка е
любовта
на Вечния невидим Бог – Извора на живота.
Тая непреодолима
любов
на Този, Който ви люби и се грижи за вас, ме извика от горе да дойда да ви помогна в тия усилни времена, които настават за последен път в тоя свят.
Покажете се мъже твърди и непоколебими, верни на призванието си, препасани през пояса, готови за бран.
Чуйте, верността е първата стъпка при влизание в новия живот, тя е първото условие при тесните врата на приемание, тя е първият плод на
Любовта
, който има да поднесете пред Огнището на Отеческий олтар.
Във възраждането на народите умът и сърцето трябва да вървят успоредно,
любовта
и добродетелта взаимно, силата и разума наедно да ръководят и управляват пътя на техните добри стремления.
Затова е необходимо да се спрете и обмислите положението си, в което се намирате, за да избегнете общото разрушение, което виси вече над главите на всички ви.
Моята
любов
за вас ми продиктува свято задължение и Аз встъпих напред да ви взема под моята върховна охрана.
За това желая да ви подготвя, защото сте останали надире поради вашите настоящи престъпление и минали народни грехове, за които безбройни жертви и страдания бяха нужни да пренесете до где се измие и очисти вашата отвратителна гнусота, с която раздразнихте
Бога
, та отвърна лицето Си от вас и ви остави под тежкия вековен изпит, за да познаете и се разкаете за греховете си, които разкъсаха святите връзки на
Любовта
Му.
Господ потърси дом за
Себе
Си и изборът Му падна славянското домородие, което Небето възлюби за неговата Божествена добродетел.
И казвам ви, че не се е раждал в дома славянски от него по-смирен и по-чистосърдечен Господар, който с непоколебима вяра прие даденото обещание, подобно Аврааму, който не пожали сина си, но го пренесе жертва жива Богу, така се подвизава благоугодно вашият началник и баща на славянския род, който даде очите на първородния си в жертва благоприятна, дар избран Господу, в знак на неизменна вярност Нему.
И от този ден се извърши призванието ви от
Бога
на Силните, Който съизволи в Своята неизмерима мъдрост да прослави с вас наедно всичкото славянство, в което Господ Всесилний пребъдва и на което отрежда да заеме най-първо място в Неговото Царство, което встъпва вече в своята сила в тоя страдующ свят.
Той ви е жених, Който изпраща даровете Си, Който ви се радва като младоженец за
любовта
, която сте приели с верност от Него, Който е Цар над царете и Господар над господарите.
Ето затова ида от предвечните обиталища да ви подбудя на добър и свят живот, да ви предохраня да не съгрешите изново против върховната воля на Небето и ви отхвърли както в миналото, когато с беззаконията си дотегнахте на
Бога
и Той ви остави да паднете под ръцете на вашите врагове, които дойдоха отдалеч да ви накажат за престъпленията и да изпълнят волята на Върховния Съдия нас вази.
Но в тогавашното ваше падане Аз ви подкрепих с
Любовта
Си, понеже не бяхте съвършено отхвърлени от лицето на Този, който ви беше избрал.
И в дълговечното робство постоянно ви ръководех в пътя на търпение и смирение и ви учих да изправяте живота си, да съзнаете греховете си, да се разкаете и обърнете с всичкото си сърце
към
Господа
Бога
вашего, с Когото сте съединени с брачни връзки на чист и непорочен живот.
За него няма препятствие, няма мъчнотии, волята Му е воля вечна и непреклонна и все, що е рекъл, ще бъде, но не във вашите дни, ако се повърнете назад, както израелският народ в пустинята, и ще оставите костите си, както тях за вашето малодушие и общо неверие.
Царството, което ще да възстановя, не е царство на омраза, но на
любов
; подигнете очите си и вижте, че светът е узряла жетва.
Небето, в знак на своето благоволение, ви е дало един свят залог на велика милост и
любов
, който се пази помежду ви от този ден, в който е даден отговорът, започва вашето изкупление и ви предупреждавам да пазите това, което градя, да не го съборите, защото е свято, и ако се опитате да святотатствате, три злини ще ви допусна: глад, мор и разорение, и няма да ви пощадя, но ще се съдя с вас и ще помните винаги, че Бог е говорил.
Обръщам се
към
вас сега, мои служители, водители, учители и
към
вас книжници, фарисеи и лицемери и ви заповядвам да не развращавате народа Ми, който съм ви поверил.
Търпението Му е вън от границите си, повикан съм да туря край на неизцелимо зло.
За оплакване сте вие, над които пожертвувах всичко придобито: живот, слава и чест, сте злоупотребили с Моята доброта и Моята
любов
.
Идете при тях и им изповядайте прегрешенията си и направете мир всякой с
ближния
си.
7.
Разговор Първий. Упътвание
Но как стои твоята вяра спрямо
Бога
, готов ли си да ме послушаш и да изпълниш това, което ще ти кажа?
От първом тя може да не е имала този изглед, но с течение на времето със слагането на истините в правия си път, ще се укаже най-после, че Бог е работил тука; а такива дела на
Бога
не се мерят само с преходящето време, но с вечността, в която всичко, което се развие в своята пълнота, ще докаже своето Божествено произхождение.
Погрешките се превръщат на ползи само тогава, когато
Любовта
влезе да работи като сила.
Но всичко, което съм ти казал досега, не трябва да те обезпокоява, защото невъзможните неща у человека, у
Бога
са възможни.
И ако Той показва на теб милостта си, кой може да се възпротиви, защото Бог не е человек, та да се измени, нито син человечески, та да се отвърне от намерението Си.
Не мисли, че Небето е безчувствено
към
твоите усилия.
Единственото нещо, което огорчава духът ни понякога, то е когато ви видим да сте взели път, противоположен на
Любовта
Божия.
Но
Любовта
изисква търпение, до когато се препълни чашата на търпението и тогава беззаконията се посещават.
Грехът всякой може да извърши, щом се отрече от
Бога
и почне да не зачита неговата Воля в
себе
си, в своето сърце.
Затова безверието в живота винаги води греха след
себе
си.
Защото, преди человек да сгреши, той трябва да се отрече от
Бога
и да помисли, че той не е всеприсъствуваш и всезнающ, че може да се извърши престъплението без да го забележи някой.
Когато някой человек затвори своите очи и сърце и каже в
себе
си: „Няма мен кой да ме вижда, аз сам трябва да се грижа за всичко, за
себе
си“, той вече е извършил греха в своето сърце.
Той вече създава път, план на живота си, който с всички непростими средства почва да изпълнява.
Такова едно дело, колкото успешно и да е, няма в
себе
си Божието благословение.
Всякой, който казва, че не познава
Бога
и не иска да изпълнява Неговата добра и блага Воля, е роден от лукаваго.
Грехът в живота е двояк; когато една душа върши всичко според щението на своето сърце и се отрича от Господа да е Той господар и когато една душа възпира Духа в
себе
си да стори доброто, което може и възпира Господа от да го извърши чрез него.
Трябва да се осветлиш сам от
себе
си и да приемеш истината като виделина в душата си, да ти покаже кое е добро, кое е лошо.
Разтлението и безверието, които носят греха в
себе
си, ще бъдат погубени от сред.
Благословени от нине всички, които любят Господа
Бога
.
8.
Разговор Вторий. Сърцето и Бог
Сърцето, което е средоточие на душевния живот, ако не се управлява добре, може да разруши самата душа, като ѝ похарчи всичките жизнени сили и произведе онова вътрешно разрушение, което се нарича отчаяние, ожесточение, омраза
към
всеки живот.
Ето че в такъв случай человек сам по
себе
си дава място на лошите духове да го завладеят и отведат далеко от мястото на истинската свобода.
Ти трябва във всичко да се подвизаваш
към
доброто, да го вършиш всякой ден, всякой час, никога, дори при каквито условия и да се поставяш, не трябва да се скъпиш да го направиш.
Знаеш ли, че и най-малкият грях и най-малкото престъпление може да повлече след
себе
си разрушението на живота ти.
Аз съм ти казал толкова пъти, че не си сам в тоя свят и че твоят живот зависи от
Бога
и той го урежда постоянно.
Защото то трябва за
Бога
да е привързано и Нему да принадлежи винаги.
Те са вечното
богатство
, което принадлежи на твоята душа.
Разбери ме,
Любовта
иска жертви и
себепожертвувания
.
Ако се не отречеш от
себе
си напълно, не можеш да бъдеш ученик на твоя Господ.
За да научиш, че от
Бога
е всичко.
Твоята съдба е определена от
Бога
за нещо по-добро.
Аз ти говоря, твоя приятел, който съм дошъл нарочно да ти говоря за тия неща, които си искал от
Бога
и си се молил.
Ето Аз ще превъзмогна за теб с духът си, който е непонятен на света.
Благ си, Господи Боже мой, и на теб само прилича всички да те хвалят, да ти се молят и кланят в дух и истина, която си вложил в сърцето и духовете на всички.
9.
Разговор Третий. Храната и Словото
С нейното животворящо действие душата придобива пълнота, която води
към
съвършенството; както храната на тялото има за цел не само да подкрепи и достави сила на тялото, но тъй също и да му помага да се лекува от недъзите, които случайно или непредвидено са влезли в организма му.
Други са лъжливи съвършено, или пък съставляват само един вид развлечение на ума, като не му дават време да се погрижи за
себе
си, за доброто на своята душа.
Той е казал много кратко: да любиш Господа
Бога
твоего и ближнаго своего както
себе
си.
А като приемеш
Любовта
като една върховна заповед, тя сама по
себе
си има тази сила, че може да ни разтвори всичките добри пътища и да ни покаже в що седи върховната добродетел, която е ядката на нашия сърдечен живот.
Защото щом се приеме
Любовта
като закон и като върховна добродетел, тя става на всинца ни обща връзка и ние не сме вече чужди един на друг, но ближни.
И да не ти се вижда чудно, ето тая
Любов
на Господа твоего ме е изпроводила да ти говоря и да разменя Господните мисли с твоята душа, да те укрепя, да те повдигна духом, да гледаш и виждаш това, което до сега не си виждал, и да разбираш това, което не си разбирал.
Тази
Любов
, това мое присъствие, този мой говор с твоята душа.
Но ето ти, който си приемал от
Бога
толкова добрини и си слушал толкова пъти Неговия глас, още се съмняваш в Неговото присъствие и все мислите на сърцето ти те блазнят.
И нека да ти кажа чисто и ясно, да знаеш, че Аз зная, защото
Любовта
ти
към
Бога
е несъвършена.
Помниш ли думите, които съм Аз казал на друго място в Словото Божие, че съвършената
Любов
изпъжда вън всякой страх.
Защото онзи, който е разбрал Словото и не иска да го изпълни, понеже се усъмнява, че то е неприложимо и неизпълнимо, като почне да го гризе съвестта му, той ще си състави хиляди тълкувания, които не са нищо друго освен едно извинение да изнасили истината и да успокои пак изново
себе
си, че тъй не трябва да се разбира еди-кой си стих, ами другояче и то защо, само да се избави от Истината, която го заставлява да стори това тъй, както е разбрал от Духът Божий.
Несъмнено. Когато някой почне да чувствува Виделината Божия и да усеща Неговата
Любов
в душата си, не е ли това едно свидетелство, че Бог е посетил тази душа, че е открил вече Своето присъствие по един непосредствен вътрешен начин.
Аз зная, ти си чел Словото Божие много пъти и си казвал: „Добре, това е Истина, което се говори тук, но то се е говорило и писало преди толкова хиляди години от человеци подобни на мене в много отношения, кой знае“, пак съмнението прониква в твоето сърце и ти тайно си казваш да те не чуе никой, дали това не са измислици техни, приписани на
Бога
?
О, приятелю, защо мамиш
себе
си и защо се пресиляш
към
духът на неверието.
С това ти си огорчил
Бога
, като не Му се доверяваш, като постоянно Го пъдиш от душата си с тия твои тайни грехове.
Ти с твоето и най-малко съмнение, колкото и да е малко, не си ли затворил сърдечните си очи против
Бога
?
Ти с твоето двоумение си затуляш ушите и казваш на
себе
си: „В тайно Той не говори.
Ти си затворил като человек очите си и казваш на
себе
си: „Аз не виждам вече никого“.
Ти просто вършиш една лукава измама над
себе
си и над душата си по вътрешни лоши внушения.
Ти можеш да затвориш очите си и да запушиш ушите си, когато отиваш
към
една яма, и да мислиш в
себе
си, че я няма.
Но щом паднеш в нея, ще се принудиш най-после волею и неволею да си отвориш очите и да си отпушиш ушите, да видиш и чуеш къде си, щом почувствуваш тази вътрешна неизцелима болка на твоето падение.
Обърни прочее лицето си
към
Бога
и помоли Му се и ще приемеш вътрешна благодат на познания.
Силата е от
Бога
и тя се показва в твоята немощ.
Ей, казвам ти, ще въздам всекиму според делата му, няма да се забавя в пътя си, в който ме чакаш, ще се явя и ще ти помогна навреме.
10.
Разговор Четвъртий. Животът и възраждането
Който не се роди от
Бога
, не може да възприеме духовния живот, нито може да го разбере, защото той духовно се изпитва и възприема.
Ето тази е необходимата нужда за теб, да се родиш от
Бога
и от неговият дух.
Защото само онзи, който е напълно роден от
Бога
и Неговия Дух, може да възприеме тайните на Царството Божие и само Той може да възприеме всяка благодат и всяка пълнота на Духа и да стане един с Господа.
Затова е казано, че всеки, който е роден от
Бога
, и всеки, който е роден от Духа, слуша Неговия глас и иде
към
Виделината, защото Бог е Виделина.
И всеки, който иде
към
Виделината, възприема
Бога
в душата си; и всеки, който слуша Негова глас, възприема Духа в сърцето си, за да се запечати и пази Истината.
Ето затова Аз присъствувам, за да съм свидетел на Божията благодат, която работи, и да съм посредник на Духа, който те освещава и извършва определеното от Господа
Бога
на всяка виделина, комуто да бъде всяка слава и чест.
Аз ти казвам това, който съм те ръководил от самото начало и съм те побуждавал вътрешно с неуморима сила да четеш словото ми, да се трудиш да ходиш по стъпките ми, да се молиш и да желаеш върховната благодат от Господа
Бога
и да се въдворяваш и въстановяваш в Него постоянно.
Подвизавай се пред лицето ми с оная блага, пристойна вяра и свята
любов
, която сам Бог ражда с действието на Духа си.
Този е гласът на твоя Бог и Господ, Който е толкова низходителен
към
теб, щото дава живота си в жертва жива томува, който седи на престола, за да познаеш Него Самаго, който те е привлякъл с нишки на
любов
.
Те са думи на живот, и който ги чува и възприема, бива научаван от
Бога
.
И ти тогава ще проумееш и ще провериш сам моите думи чрез Духът ми, че са истинни и свети и че действително Аз съм ти говорил с думите си на
любовта
.
11.
Разговор Петий. Въздигане. Душа и Дух
Ти се усещаш, като че не си господар на
себе
си.
От една страна, светът със своите примамки и лъскания, те влече
към
себе
си, като ти налага своите взискания, че е много по-износно да живееш тъй, както всички други, и те предупреждава, че с всяко отклонение от неговите постановления ще се считаш за человек не на времето си, глупав и неразумен, да не можеш да извлечеш облагите си от самия този живот.
От друга страна, твоята съвест, вътрешното ти самосъзнание на сърцето, което е
обсебено
от висшите побуждения на
Любовта
и Доброто, те призовават да изпълниш своя си дълг.
Могат ли тебе, твоят мощен дух, който ламти и желае да разпери своите крила и да литне
към
Небето, да те задоволяват временните неща и облаги?
Всички, малки и големи, живеят в непреривните връзки на
Любовта
.
Но изпитът е тук долу, гдето е съдено всекиму, който се роди, да премине през всичките изпити на живота, за да се приближи
към
пътя на съвършенството,
към
пътя на светостта.
Казано е от Господа, че всякой, който е роден от
Бога
, грях не прави, защото Дух Божий обитава в него.
Но ти се питаш вътрешно, как може някой да познае кога е роден от
Бога
?
Аз ти отговарям: Когато вижда в
себе
си отличителните черти, които са свойствени на
Бога
; когато
Любовта
, Истината, Добродетелта обитават в него в своята пълнота; когато има в него самаго мир и съгласие помежду всяка мисъл, помежду всяко чувство; когато противоречията на живота престават да смущават ума му; когато незадоволството напуща сърцето му, когато злобата и похотливостта престават да хвърлят сянка на душевния му живот и той с ново самосъзнание като един новороден, новоизбавен человек се вижда да стои в един свят съвсем друг по естество и да го вълнуват неща и мисли от съвсем друг род; когато благостта, милостта, чистосърдечието, благонамерението, състраданието и пълното вътрешно самозабравяне да предава живота си в жертва жива и свята, благоудобна Богу за доброто и славата на Неговото дело, без да търси своята си воля или своите си щения.
Ето, това значи да си роден от
Бога
и да си подобен по живот с Него.
Това е условие, това е потребност велика за една душа като твоята, която търси
Бога
навсякъде.
Нали знаеш от свой опит в тоя живот, че всяко семе трябва да притежава качествата на своя вид, и нали знаеш, че само чрез тия качества може да се отличи
към
кой род семена принадлежи.
Но самата тази Истина отличава и человека в самаго
себе
си.
Роденият от плът человек, в когото плът и кръв господствуват, в неговото сърце и душа не може да се проявят качествата, чувствата и мислите на един человек, роден от
Бога
, в когото Духът има Господството.
Защото тия две души са от две противоположни естества, несъвместими в
себе
си.
Всички, които се приближават
към
Господа, трябва да претърпят, като общо основание, една вътрешна промяна.
Не може нито една жива душа да се възкачи ни една стъпка по-горе, ако не се измени вътрешно и се приготви за по-високата среда, за по-високото положение,
към
което се стреми.
Обаче усъвършенствуванието, вътрешното самосъзнание, повдигането на душевния живот, чистотата на сърцето, благородството на ума, достойнството на душата, светостта на волята, са принадлежание и преимущество само на духовния человек, роден не от разтлено семе на человечески син, но от
Бога
, от семе свято.
Първом естественото, после духовното; първом видимото, после невидимото, както в едно училище, гдето обучението се почва с предметното учение и после се стига
към
чистото мислене на ума.
Първом окото, ухото и всяко друго чувство трябва да се възбуди и упражни посредством пипание и усещание и тогава да се мине
към
вътрешното понятие на нещата.
Но понеже той намери сам, от опит, че това негово състояние не му е подходящо и не му произвожда никаква приятност, той поиска от
Бога
другар нему подобен и подходящ.
Всичко това показваше, че той не беше още в състояние да оцени общението на
Бога
със
себе
си.
Той поиска от
Бога
по същите подбуждения, да има и той на
себе
си другар подобен, но в този именно другар той не виждаше, че се отваряше вратата на неговото падение.
Тая другарка, която беше жената, трябваше да предизвика всичките страсти, които спяха в неговата душа, и Бог знаеше, че той не ще бъде в състояние да стане господар на
себе
си и че той сам се обрича на страдания.
Защото в който ден вкуси, ще умре.
И жената го убеди най-после да вкуси от този плод, като му даде един пример, като му предложи съблазнителната награда, че ще стане подобен на
Бога
, да познава всичките неща, и че ще бъде в сила да си създаде сам потомство и да се радва и възприема от него всичките бъдещи почести.
Това е повече, потвърди тя, отколкото да сме двама и вечно да се движим насам-нататък в тая градина, отколкото да станем обладатели на цялата земя и нейните
богатства
.
Това е такава истина за който я знае, която не носи никакво противоречие в
себе
си.
Всичко ще премине, всичко ще се забрави, що са казали человеците, но Истината на Господа
Бога
твоего ще стои вечно като стълб непоколебим, като основание, на което цялото Небе е съградено.
Ако
Любовта
му е велика, то и светостта Му е наравно съща.
Казах си, тук е една душа, която ме търси, която се лута в мрака на невежеството, която постоянно търси виделина и изходно място от безизходното положение на този временен живот.
Прострях тогава ръката си, като на застъпник, баща, като брат, като приятел и те хванах без да ме познаваш и те поведох
към
мястото на спасението, за да се избавиш.
Защото без вяра невъзможно е да се угоди на
Бога
.
И когато възприемеш, ще се ознамени деня на твоето раждание в
Бога
.
12.
Разговор Шестий. Пътят и Истината
Положи всичко в сърцето си, което съм ти казал до сега, защото времето ще оправдае моите думи и ще потвърди Истината, която ти говорих по сърце, защото Аз съм Истий днес и утре.
Каква промяна днес виждаш в живота си, отколкото по-преди?
Но бъди благодарен и признателен на
Бога
, че не е допуснал да изгубиш душата си.
Когато един човек в тоя свят изгуби всичкото си
богатство
, а спасява живота си, може да се каже, че той нищо не е загубил, но напротив, е спечелил.
Каква полза щеше да има за него, ако изгубеше живота си, а спечелеше
богатството
си?
Ето защо казва Господ на
богатия
: „Безумни, тази нощ ще изискам душата ти и на кого ще оставиш всичко това, което си припечелил?
“ Така ще се случи всекиму, който не
богатее
в Господа, но в света.
Богатството
е душата, и ако някой спасява душата си, той
богатее
както онзи в тоя свят, който жертвува
богатството
си за избава на живота си.
Защото животът може изново да припечели
богатството
, което е изгубил, но самото
богатство
не може да припечели живота.
Не е ли това най-голямото безумие, което един грешник може да стори против
себе
си?
Не показва ли това върхът на едно разтление, на едно върховно беззаконие против
Бога
и самия си дух, да погуби това, което е най-свято и съкровено в
себе
си.
Който слуша думите Божии и обръща лицето си
към
Него в молитва, всичко му става ясно.
Които сте определени да наследите Небето, за вази Бог създаде всичко това, за да ви привлече по-близо при
себе
си.
Всички други неща са средства, стъпала, спомагала, удобства, улеснения, едно от друго по-приспособими да принесат Божествената мисъл, която се отправя
към
вази.
И когато тази Божествена мисъл проникне и се въдвори в най-съкровените станции на душата и предаде своето послание на Духа, образува онази вътрешна връзка, която е израз на видимата Господня
Любов
.
Ти щеше да разбираш езика на нещата, които говорят и свидетелствуват сами за
себе
си и за Истината.
Но Аз ти казвам, че то има в
себе
си толкова съдържание и толкова важност, колкото обръщението на земята
към
слънцето.
Но ще ли повярваш на неговите думи, ти, който се съмняваш в думите на
Бога
?
Искам да ти кажа, моята храна е пръстта ѝ, както виждаш, не е твърде
богата
, но съм благодарен.
Знай от сега, че това е моята длъжност от
Бога
, да постъпям тъй с всички, които се крият в тази земя.
Ако ти е свидно и се гнусиш от това мое ужасно присъствие в тъмнотата на нощта, кога си легнеш в земята да спиш и си почиваш като мислиш, от сега ти казвам человече Божий, ако и да ме считаш като враг, вземи крилата на твоя свят Дух, който Бог ти дава, и лети
към
домът на Небето, защото там е най-доброто и благословено място, гдето нито червей, нито молец, нито крадец се приближава.
13.
Разговор Седмий. Заключение
Един человек от
Бога
ще излезе и провъзгласи Истината.
И за тяхното усъвършенствувание и приближение
към
Бога
, Духът на Господа работи в сърцата им.
Зарята на Духът святий ги е вече осенила, те са
към
пътя на спасението.
Без вяра не може да се угоди на
Бога
.
Очаквайте от
Бога
всяка сила и просете усърдно и ще ви се даде.
В Небето наскоро ще има един тържествен ден, в който всички ние ще участвуваме, и затова Аз ще бързам да се завърна на своето място и да предам моето почитание и поклонение на Господа
Бога
моего и да Му съобщя, че съм извършил вярно своята длъжност тук долу, гдето бях пратен.
Обаче неговото решение да слугува от сега нататък на
Бога
ме радва.
И сега, преди да напусна и се отправя
към
Небесните жилища, искам да ти съобщя, че знамената Божии ще се развяват на длъж и на шир по земята.
За вашето избавление, за един, който се кае от греховете си, става голяма радост на Небето между ангелите Божии.
Ний се движим и живеем в него, защото това е върховната воля на
Бога
.
14.
ТРИТЕ НЕЩА
21 Първата храна е неговото Слово, добрият живот е Божията Воля и доброто мислене е Неговата
Любов
.
Пълнотата обаче на съвършения и свят Живот зависи от познаването и възприемането на Божията Истина и Неговата
Любов
.
Те са привидения, сянка, която няма нищо зад
себе
си.
Помни, целта е съвършенството,
Любовта
е блаженството, а добрата мисъл – небесната красота.
Помни, в
Бога
няма измяна.
15.
Поздрав на всички
Но знайте, Неговата
любов
към
вас и
към
този народ е по-голяма, отколкото е била преди.
Молете се на
Бога
и Той ще укрепи слабата ви надежда.
Всичките земни
богатства
са на ваше разположение, най-добрите неща в живота Бог за вас е оставил.
Като изпълните Неговата блага воля, всичко друго само по
себе
си ще ви се приложи.
Но преди всичко имайте повече
любов
към
Бога
и
към
вашите братя и повече чистосърдечие и искреност.
Слушайте ме, братя мои, вие чада на
Бога
Живаго знанието и мъдростта, която ви се праща, е за ваша подкрепа.
16.
Биографични бележки
Петър Дънов отправя послание
към
българския народ и славянството.
17.
Неподправеният Петър Дънов
Ние всички вървим
към
Великия Разумен Свят.
Един нов свят, пълен с духовни и материални
богатства
, ще стане достояние на цялото човечество.
В днешната важна епоха Учителят иде със Своя живот и със своето Слово да внесе нова свежа струя, нова мисъл, нови идеи, нови сили, да покаже един нов път Пътят на
Любовта
, Мъдростта и Истината за всички народи, за цялото човечество.”
В Българския исторически архив
към
Народната библиотека “Св. Св.
С главна буква са изписани и всички споменавания на
Бога
.
18.
Писмо № 1
Ако обичате моля имайте добрината да пишете на твойте хазяи гдето оставихте кревата си, ако не им требва да го отпуснат за мене.
19.
Писмо № 3
По-ясно: великия, божествен дух ще напише законът си в сърцата ни и ние не ще вече да [се] заблуждаваме, но ще бъдем ръководени от необратимата
Любов
един
към
друг и
към
Бога
, която ще ни бъде светило и веселие в живота.
Всинца ще сми тогава в пълно съгласие с вечния порядък и волята на
Бога
ще бъде на Земята, както е и горе на Небето.
Света скоро ще узрее и събитията, които идат от всекъде, потвърдяват тази истина, че сме близо
към
прехода.
Той ще извади всичко наяве, за да се посрамят всички от
себе
си.
Работете усърдно с вера, която ви се диктува от самого
Бога
.
Истината не оставяйте, правдата не забравяйте,
любов
имайте помежду си и всичко благополучно ще се свърши.
Мислите ли да дойдете
към
Варна, пишете ни.
20.
Писмо № 4
Мога да Ви кажа, че благия наш Господ ме е ръководил със своята милост, той е укрепил духът ми със своята
любов
.
Аз желая и Вие да придобиете един ден тази пълна
любов
, в която мир и радост царува.
Дом Бащин е небето нам, наший път е
към
него.
Господ който е умрял и пострадал за Вази, ще Ви изкупи от всичките грехове и ще усетите Неговата
любов
да действува на сърцето Ви с всичката своя пълнота.
21.
Писмо № 5
Аз се радвам за
любовта
на Вашите домашни.
Аз мисля да ида
към
Русе и да се видя лично с нашите там приятели.
22.
Писмо № 6
Заради Вашето намерение, което сте положили в умът си, поставете го на опит и ще видите дали ще успее или не.
Защото от всяко нещо требва да извлечем един добър урок за
себе
си.
Божийт път: “казва Господ нашийт Спасител ще Ви се открие както зората, виделината на спасителната истина, която прониква в душата Ви, ще Ви изведе най-после
към
желаемата цел, защото ще извършите неговата воля.”
Нашата сестра иска да угажда и на светът и на
Бога
, да служи на Единия и на другия.
23.
Писмо № 7
През този месец мисля да ида
към
Русе, да посетя там нашите приятели.
Във всичко ний имаме упованието си в Господа
Бога
нашего, че всичко той ще изведе за добро.
24.
Писмо № 8
В това свято общение ще сте в тая пълна и свята
любов
, която ще Ви подига да се радвате на този велик мир гдето всички добродетели царуват.
Аз изпълнявам
към
Вас своята длъжност, като приятел и брат в Господа, а Вий сте свободен да сторите което обичате.
Моята надежда е в Него и душата ми има тихо упование на Неговата Милост и
любов
.
25.
Писмо № 9
Те говорят за
Бога
с много думи, а всъщност не Го познават.
Във всекой случай,
любовта
към
человека требва или изисква да се предшествува от знанието, а знанието за
Бога
изисква да се предшествува от
Любовта
.
Те искат да намерят
Бога
, че тогава да го любят, но това е невъзможно.
излязъл от
Бога
) в греховете си ще умрете.
Познанието на
Бога
го изисква вътрешния живот на душата ни.
Този Господ който живее в нас е толкова благ и милостив, щото се изисква както от слепия само да отвори очите си, за да види блестящото слънце и този хубав свет който ни заобикаля.
Този наш Господ когото търсим има свое царство, “Царството Божие”, което съдържа две основни неща: да възлюбим Господа
Бога
от всичкото си сърце, душа и ум и
ближния
си както
себе
си.
Върху тия две начала почиват всичките пророци и закона, защото
любовта
е изпълнението на закона.
Църквата и всевъзможните учения ся нещо привременно, които кога се изпълни времето отредено от
Бога
, ще се заместят най-после с Царството Божие което е крайната цел на животът ни.
Ний може да се занимаваме с хиляди години с поднебесните духове и при това да сме толкова далеч от Истинскаго
Бога
, колкото Земята от Небето.
Но искам да Ви кажа, че не е и този пътят по който можем да намерим
Бога
и да имаме лично съобщение с Него.
Ний не искаме толкова да знаем какво духовете ще ни кажат за
Бога
отколкото какво Той сам може да ни кажи за
себе
си.
Но ний требва да го потърсим в Неговата благост, в Неговата милост да изповедаме пред Него тайните си грехове и да Му кажим: Отче, съгреших пред Небето и пред Тебе, прости, моля се, мойте грехове и ме облечи в твоята правда и святост и ме покрий с благостта си и милостта си, за да хода с всичкото незлобие на сърцето си пред тебе и да ти служа с всичката си душа.
26.
Писмо № 10
В последното си писмо ми бяхте писали: “За да бъдем ближни един
към
други, ние требва да имаме сърдечна
любов
, която не се придобива освен чрез откровеността на душевните ни чувства.”
Любовта
за да бъде пълна и обединителна има нужда от души подготвени, а до това време ние всинца все ще куцаме в по нещо.
Нам щеше да ни бъде още по-приятно ако имахме и Вази помежду си, но види се такава беше волята на провидението.
Некой и други мисли имам в умът си, които ще Ви предам в тия неколко изречения и надевам се да Ви послужат.
Погледът Ви да бъде всекога устремен
към
правдата, доброто, силната воля, съвестта, която е великия съветник.
“Бог осветлява онези, които мислят за него и които поглеждат с очите си
към
него.” “Бог иска от человеците само тяхната
любов
.
Тя е неговата цел за всичко, което им налага.” “Да обичаме
Бога
и да сме обичани от него, да обичаме ближните си и да сме обичани от тех ето моралът и Религията.
В едното или в другото
любовта
е всичко: край, начало и среда.”
27.
Писмо № 11
Последното Ви писмо от 12 того получих и се радвам, че прекарвате добре с приятелите в Бургас, и при това има съгласие, мир и
любов
помежду ви.
При това всекога требва да имате умът и сърцето си отправени
към
Бога
в дух на молитва и да търсите неговата помощ и подкрепа винаги.
Аз зная и съм опитал, че със силата на верата и усърдието на молитвата
към
Господа всичко може да се победи.
28.
Писмо № 12
А Вашето поведение и поведението на г-н Колесников ся не одобряват от Господа, понеже и двама имате користолюбие в
себе
си и слушате повече человеци отколкото на
Бога
.
И ако не поправите поведението си, ще сти и двама отговорни.
29.
Биографични бележки
Петър Дънов отправя послание
към
българския народ и славянството.
30.
Бележник на Петър К. Дънов, 1899г.
Словото на Господа
Бога
великаго ще пристигне скоро.
Тези, които днес се проготовляват да дадат отпор на Словото на
Бога
живаго са синове на Лукаваго, който ги мами и оболщава.
Защото той е дух от началото непокорлив и
себе
надеющ се, на когото волята и желанието са
Ще утеши и благослови всички, които с големи скърби и страдания на своя живот са го чакали, които с пълно
себепожертвование
на своя живот са дали всичко, за да въстържествува един ден великата и блага
любов
, която носи благословеното бъдеще в
себе
си.
Готви се, защото ти принадлежи велико дело да посрещнеш и възприемеш в
себе
си.
Не искай за
себе
си, ни за другите това, което не знаеш дали ще им е полезно или вредно.
Кога ти говори някой за
любов
, питай го какво иска, дали кужуха ти или душата ти.
Всякога бодърствувам с духа на
Любовта
си за вървежа на всичките работи, за стойност[т]а на всичките дела.
Такива понижавам, че са опетнили своята душа с непростима грешка, която безвъзвратно води след
себе
си свойте последствия.
Ето, моят Дух се радва, че ти ме любиш, че ти се повседневно стремиш
към
Мене,
към
Моя Дом.
Ето тези, които носят в душата си моята
любов
, те са, що вършат всичко, тям се длажи доброто.
В мене е
богатство
и сила неизчерпаема и давам на всички според благоразположението си.
Нека твоята вяра да се възвиси, нека да процъвне в Мене, защото и горите ще се подвижат пред силата на Словото ми.
Искай от мен велики неща за
себе
си и ще ти дам според желанието на сърдцето ти и ще ме прославиш.
Възвиши душата си
към
моят престол, въз[з]ови ме в милост[т]а ми и ще ти отговоря.
Мъчнотиите не зимай за препятствия в живота си, те са повдигающата моя ръка.
да ти Възвестя славата и величието си, които от веки крия в
себе
си за тебе.
О, Господи,
към
теб викам,
към
теб възвишавам гласа си,
към
теб отправям сърдцето си.
Дай ми силата си, която да ме подкрепи в моята человешка немощ. Господи,
А волята си в постоянството на
любовта
.
Отворете сърдцата си, за да работя в тях за вашето възобновление.
Аз желая да ме познаете, тъй както Аз ви познавам, да ме приемите в сърдцето си, да влеза в душата ви,
Ей, приятели мои, Аз съм Господ ваш, този, който е излязал победител из мъртвите, който ви отварям пътя на вечното спасение
към
дома на Моя Отец и Моя Бог.
твоето присътствие да почувствувам в душата си, че си близо.
Любовта
ти е занемарена , истината ти изоставена и твоето име се осквернило.
Възлюбих те и ти дадох всичките
богатства
на моето царство, да бъдеш един помежду многото.
Тям ще явя волята си, на тях ще дам Духът си.
В него ще се изпълнят думите на
Бога
живаго.
Такова едно нарушавание винаги води след
себе
си съсипателните влияния, които нарушават духовния порядък на нещата, които зависят едно от друго.
Този вечен ред е битието на
Бога
, който по само
себе
си е вездесъщ навсякъде и прониква с своята сила в всички неща и по този начин ги обослава в
себе
си.
А е обослованието на нещата, които съдържат порядъка в
себе
си, обослават се и ограничават всички други същества,
Разликата помежду тоя двоен порядък на нещата [се] състои в самата първа причин[н]ост на битието, което е двойно в
себе
си.
Двойствеността излиза от порядъка на нещата, които се обослават и обослават и
себе
си, и другите.
Сега стълкновението на кое и да е същество с прямия порядък на битието пройзвожда разногласие в
себе
си, което в нравствения свят се зове зло, т.е.
1 ю[ни] Внима[ва]й, проче[е] на съдбините на живота си, да не би по някоя непредвидена грешка да се намериш в разногласие с общия порядък на провидението, с което, ако и да влезиш в състезание, нищо няма
Защото успеха в твоя живот зависи от
Бога
, който го и направлява.
Не е право, нито благор[аз]умно от твоя страна като чадо на истината да се поставиш в противовест на
Бога
и да се надяваш, че той ще ти отстъпи пред твойте желания.
Само по
себе
си се вижда и е очевидно, че всяко нещо трябва да се тури на мястото си и всяко желание трябва да дойде навремето си.
Тъзи е една истина, която никой не би оспорвал без вреда на
себе
си.
Този, който уповава повече на
себе
си, отколкото на Господа,
Защото подобава ти да бъдеш дълготърпелив в всичко, подобно на
Бога
.
Не си изоставен сам на
себе
си.
А направлението на нещата определят направлението на съществата, т.е., ограничават ги по само
себе
си.
И наказанието, което бъдащето носи в
себе
си ще докара умовете на местото на мнози[на], които са се отдалечили от верните и полезни неща на живота, в който се изисква зрелост и разсъдливост в всичките постъпки.
Всякой благоразумен человек трябва да има мир в
себе
си, понеже Господ царува навред и на тях е той определил блаженство, а на безумните и своенравни горчевини и наказания да се вразумят.
Той е сам на
себе
си господар, на когото всички трябва да испълняват своенравната воля.
Защото своенравния и упорит человек е немарлив
към
доброто на другите, а следователно
към
своето добро, което се въключава в доброто на своя ближен.
Пази се, следователно от подобен един лош нрав, който ражда злото от
себе
си.
И тъй, ако си мъдър да разбираш тия неща, които ти казвам, блажен си, понеже от разбиранието на нещата зависи твоето щастие, понеже само те се прямоуправляват от Духът на Господа
Бога
Твоего.
с помощ[т]а на постоянството и неуморимото прилежание, което постепен[н]о ще развие и придаде на душата ти всичките добри качества на теб дадени от
Бога
.
Затова, окрепи се в добродетелта, облечи се в истината, въоръжи се в правдата и земи оружията на
любовта
и ще бъдеш винаги свободен от тяхната власт, ще имаш свободата, която никой не ще ти я вземе.
7.
Любовта
е сила непобедима, пред нея всички сили прекланят глава.
Само с
любовта
не може да се бори никой, пред нейния неугасим пламак се топят всички прегради, пред нея изчезват всички препятствия.
Ти имаш желание духом да възлезиш
към
оня живот, в който Господ обитава и добро желаеш, но трябва да помниш, че послушанието е първото условие в тоя благ живот.
Послушанието е първата стъпка
към
виделината на живота.
Той винаги е действувал за
себе
си под едни и същи начала и не може да измени своя си път.
Той призовава всички на покаяние да се обърнат
към
него, да напуснат свойте пътища на заблуждение и да се научат пътят на истината и всякой, който слуша негов[и]а глас, иде
към
виделината и виделината го озарява.
А този, същия Господ озарява и тебе, който идеш
към
тая съща виделина, защото той вижда какви са твоите вътрешни нужди и ето, той е на пътя ти да ги запълни и да ти даде тая вътрешна радост, това вътре[ш]но задоволство, този вътрешен мир, това вътрешно спокой-
Радос[т]но е да се живее под подслона и под покрива на Господа
Бога
и спасителя нашего.
Блажено е да служим в дома на Отца нашего и славно е да се покланяме на
Бога
и Господа нашего в негов[и]а свят храм.
Чуй, следователно, мойте думи и дай всичкото си внимание в познанието на Мъдростта, която Аз ти нося от горе, от небесното жилище на Господа
Бога
твоего.
Този небесен Господ, който обитава в тебе и те крепи да не отпадаш духом и да си винаги бодър и пълен с надежда, вяра и
любов
.
А знаеш, че
Любовта
е от
Бога
родена и всякой, който има
Любовта
, има и
Бога
, защото Бог е
Любов
.
И тъй, укрепи се духом за делото, стой готов, защото тъй подобава, като от
Бога
избран да бъдеш такъв, да се не уклоняваш в нищо.
Ако риташ против остена,
себе
си ще повредиш.
Упа ши се в силата на вярата, облечи се в дрехата на
любовта
.
челото й с учтивост и незлобие и като свършиш всичко това, благодари на
Бога
, че ти е помогнал да се запазиш от злия и те е турил в безопасно място на своя дом.
Пей и въспявай тогова в душата си, защото спасението ти е извършено и небето е дом твой.
Аз те съветвам, приятелю, ако имаш най-малко за пъра ум, не говори, не пиши, без да си мислил, без да си разсъждавал в
себе
си добре.
спода
Бога
нашего.
Това е живот вечен да познаят тебе единаго, истинаго
Бога
и Исуса, когото си пратил.
Утекчен ли си, брате мой, не бой се и ще видиш славата Божия да предиди пред тебе и помни, че той е близо и знае твойте нужди и твойте скърби.
Но помни, че ръката, която е допуснала скърбите и страданията в твоя живот е ръка на
любов
.
Погледни
към
канарата, от която си отсечен и вижд, че ръката, която те е отсякла, те готви да станеш камак драгоценен, избран.
Ако се слагат отгоре ти небесните наковални, знай, че то е за твоя полза, да те приготвят за работа, а работата Господня сама по
себе
си е благословение за всекиго, който я извършва.
Вярвай в думите ми, защото ти говоря самата истина, която съм научил от Господа
Бога
моего.
Словото Господне, което биде
към
мене.
Господ ми говори заради своята милост и ми показа величието на своята слава, възвисил ме е заради името си и величието на
любовта
си.
от
себе
си за Неговата
любов
.
Не само това, но и да се радваме в сърдцето си, че сми се сподобили да участвуваме в страданията заедно с Него.
И ако Господ е
откъм
нас, кой ще бъде против нас?
Ето, Аз свидетелствувам, че Господ е бил винаги верен
към
нас.
Неговата
любов
никога не е престанала от да ни не крепи в неговата сила и в присътствието иа негов[и]а дух.
Ний ще се изменим и духът на Господа
Бога
нашего ще ни възобнови всецяло.
си, защото двоумението е лошо нещо, което лишава духът ти от всички блага.
и всяка радост нам, дадени от Господа
Бога
нашего, Отец наш на Господа нашего Исуса Христа.
Макар и да усилих гласът си, но ти не отговаряш.
В
себе
си не виждам нищо друго, освен вечна празнота, всичко е разурушено.
Ти си забравил първата си
любов
.
не ме подкрепиш с духът си, който си винаги благ, кой друг ше ме подкрепи.
Казваш,
Любовта
испъжда вън всякой страх.
Господи, надежда моя на всяко време, в тая безводна и пуста земя, в която духът ми се огнетява, казал си, че надеющите се на теб, за тях и в пустинята ще извре вода на живот.
31.
УВОД
Те са записвани, стенографирани, разпитани, превеждани и издавани с много
любов
от неговите последователи от петте земни континента.
Към
малката група оригинални материали на Учителя П.
Дънов желае да датира бележките си, то той го прави в пълнота.
В разчетения текст на изданието като дати са отбелязани само тези числа,
към
които авторът сам е прибавил и обозначение за месеца, останалите присъстват на местата си без допълнително прибавени от мен пояснения.
В САЩ Дънов завършва пълния теологичен курс за специални студенти в семинарията Дрю, град Медисън, щата Ню Джърси (1892г.), Теологическия факултет на Бостънския университет (1893г.) и едногодишния медицински курс
към
Медицинския факултет на университета (1894г.).
Престоят в САЩ е от изключително значение за разширяване на духовния кръгозор на младия Дънов - там той се запознава с новите философски течения, с теософското учение на Елена Блаватска, с трамсцендентализма на Емерсъи и Торо, проявява интерес
към
астрономията и астрологията,
към
физиогномията и френологията.12
записва и произнася пред членовете на Спиритическото дружество „Милосърдие" беседата „Призвание
към
народа ми - български синове на семейството славянско", в която подчертава важната роля на славянството в бъдещия свят и отправя апел
към
духовно самоусъвършенстване.16
Миркович е католик, а Пенъо Киров е протестант.18 И тримата обаче приемат Петър Дънов като безспорен авторитет по духовните въпроси, като един от мировите учители, които са призвани да подпомогнат хората по пътя па тяхното самоусъвършенстване, и стават негови ревностни последователи.
апостол Павел
към
Коринтяните, Второто съборно послание на св.
авторът се обръща директно
към
бъдещите читатели: „Приятелю мой, ти, който ще четеш тия редове, повярвай в думите ми - Господ е говорил чрез мене благи неща за твоята душа..."22 и така освен конкретното послание, внушава и увереността си, че личният му бележник ще стане обществено достояние.
Едновременно с това е нужно да се подчертае, че в преобладаващата част от записите той се изявява като пратеник на
Бога
и като философ.
се издават по преписи, направени от Лалка Кръстева.26
са правени от самия Петър Константинов Дънов, а останалите документи са преписи на Савка Керемидчиева и на майка й Тереза Керсмидчиева.27 В момента интересът е само
към
личния бележник от 1899г.
на Комисията за антикварно набавяне на ръкописи, старопечатни книги и архивни документи
към
НБКМ
Благодаря за гласуваното доверие на ръководството на общсство "Бяло братство", в лицето на неговия председател г-н Андрей Грива, който се обърна
към
мен като историк за издаването на този ценен документ.
32.
Речник на остарели и чужди думи
остар.) имот,
богатство
33.
Летопис за живота на Учителя Петър К. Дънов
Любовта
към
музиката го съпътства до края на дните му.
1894г. - завършва едногодишен курс по медицина
към
Медицинския факул¬тет на Бостънския университет.
По-късно
към
нея добавя упражненията „Слънчеви лъчи" и „Пентаграм".
1939г., 22 март - записва посланието
към
учениците си „Вечният завет на Духа".
34.
01.Тефтерче с размишления 3.03.1899 - 16.10.1900
Словото на Господа
Бога
великаго ще пристигне скоро.
Тези, които днес се приготовляват да дадат отпор на Словото на
Бога
живаго са синове на Лукаваго, който ги мами и оболщава.
Защото той е дух от началото непокорлив и
себенадеющ
се, на когото волята и желанието са погълнати от неугасимото зло на омразата, на когото завистта е пламък адски.
Ще утеши и благослови всички, които с големи скърби и страдания на своя живот са го чакали, които с пълно самопожертвувание на своя живот са дали всичко, за да възтържествува един ден великата и благата
любов
, която носи благословеното бъдеще в
себе
си.
Готви се, защото ти принадлежи велико дело да посрещнеш и възприемеш в
себе
си.
Не искай за
себе
си, нито за другите това, което не знаеш дали ще е полезно или вредно.
Когато ти говори някой за
любов
, попитай го какво иска, дали кожата ти или душата ти.
Всякога бодърствувам с духа на
Любовта
си за вървежа на всичките работи, за стойността на всичките дела.
Такива понижавам, че са опетнили своята душа с непростима грешка, която безвъзвратно води след
себе
си своите последствия.
Ето, моят Дух се радва, че ти ме любиш, че ти се повседневно стремиш
към
мене,
към
моя Дух.
Ето, тези, които носят в душата си моята
любов
, те са, що вършат всичко, на тях се дължи доброто.
В мен е
богатството
и сила неизчерпаема и давам на всички според благоразположението си.
Нека твоята вяра да се възвиси, нека да процъфтява в мене, защото и горите ще се подвижат пред силата на Словото ми.
Искай от мене велики неща за себе си, и ще ти дам според желанието на сърцето ти и ще ме прославиш.
Възвиши душата си
към
моя престол, призови ме в милостта ми и ще ти отговоря.
Защото моето желание е да те приготвя за своето дело, да ти възвестя славата и величието си, които от веки крия в
себе
си за тебе.
О, Господи,
към
тебе викам,
към
тебе възвишавам гласа си,
към
тебе отправям сърцето си.
Дай ми силата си, която да ме подкрепи в моята немощ.
А волята си в постоянството на
любовта
.
Отворете сърцата си, за да работя в тях за вашето възобновление.
Аз желая да ме познаете, тъй както аз ви познавам, да ме приемете в сърцето си, да влеза в душата ви, да просветя заспалия ви ум, да въздигна отпадналия ви дух.
Ей, приятели мои, аз съм Господ Бог ваш, този, който е излязъл победител из мъртвите, който е отворил пътя на вечното спасение
към
дома на моя Отец и моя Бог.
Ще ли ми дадеш знака на Твоето присъствие да почувствам в душата си, че си близо.
Любовта
ти е занемарена, истината ти изоставена и твоето име е осквернено.
Възлюбих те и ти дадох всичките
богатства
на моето царство да бъдеш един помежду многото.
На тях ще явя волята си, на тях ще дам Духът си.
В него ще се изпълнят думите на
Бога
Живаго.
Този вечен ред е битието на
Бога
, който е сам по
себе
си вездесъщ и който прониква навсякъде със своята сила, и във всичките неща, и по този начин ги обуславя в
себе
си.
А с обуславянето на нещата, които съдържат порядъка в
себе
си и ограничават всички други същества, които произлизат от него пряко или косвено.
Разликата помежду този двоен порядък на нещата се състои в самата първопричинност на битието, което е двойно в
себе
си.
Двойствеността излиза от порядъка на нещата, които се обуславят и обуславят и
себе
си, и другите.
Сега стълкновението на кое и да е същество с прекия порядък на битието произвежда разногласие в
себе
си, което в нравствения свят се зове зло, т.е.
Ако си мъдър и пълен с разумение на Божествените наредби, гледай да вършиш и работиш това, което е право и съгласно с истините, показани в живота, защото успехът в твоя живот зависи от
Бога
, който го и направлява.
Не е право, нито благоразумно от твоя страна като чадо на Истината да се поставиш в противовес на
Бога
и да се надяваш, че той ще ти отстъпи пред твоите желания.
Това е една Истина, която никой не би оспорвал без вреда за
себе
си.
Този, който уповава повече на
себе
си, отколкото на Господа, поставя се по-горе по мъдрост и знание от Него и несъзнателно презира неговите постановления, и такъв един нека да знае, че той ще омотае пътищата си в мрежа, в която сам ще бъде хванат в плиткостта на своите познания.
Защото подобава ти да бъдеш дълготърпелив във всичко, подобно на
Бога
.
Не си изоставен сам на
себе
си.
ограничава ги по само
себе
си.
И тъй, всяко добро действие е резултат на служителите Господни, а всяко добро е пряко действие на
Бога
.
И наказанието, което бъдещето носи в
себе
си, ще докара умовете на мястото на мнозина, които са се отдалечили от верните и полезните неща на живота, за което се изисква зрелост и разсъдливост във всичките постъпки.
Всякой благоразумен человек трябва да има мир в
себе
си, понеже Господ царува навред и на тях е той определил блаженство, а на безумните и своенравни - горчивини и страдания, за да се вразумят.
То е само на
себе
си господар, на когото всички трябва да изпълняват неговата воля.
Своенравният и упорит человек е немарлив
към
доброто на другите, а следователно
към
своето добро, което се включва в доброто
към
своя ближен.
Ако си мъдър да разбираш тези неща, които ти казвам днес, блажен ще си, понеже от разбирането на нещата зависи твоето щастие, понеже само те се прямо управляват от Духа на Истината, от Духа на
Бога
твоего.
А това ще постигнеш с помощта на постоянството и неуморимото приложение, което постепенно ще се развие и ще придаде на душата ти всички добри качества на теб дадени от
Бога
.
Затова укрепи се в добродетелите, облечи се в Истината, въоръжи се в правдата, живей с
Любовта
и Мъдростта и ще бъдеш винаги свободен от тяхната власт, ще имаш свободата, която никой не ще ти я вземе, ще притежаваш мира, който никой не ще го наруши и щастието, от което никой не може да те лиши.
7.
Любовта
е сила непобедима.
Само с
любовта
не може да се бори никой, пред нейния неугасим огън се топят всички прегради, пред нея изчезват всички препятствия.
Ти имаш желание духом да възлезеш
към
оня живот, в който Господ обитава, и добро желание, но трябва да помниш, че послушанието е първото условие в тоя благ живот.
Послушанието е първата стъпка
към
виделината на живота.
Той винаги е действал за
себе
си под едни и същи начала и не може да промени своя път.
При това помни, че за
Бога
и неговата истина няма нужда да се спори, нито да се доказва.
Той призовава всички на покаяние, да се обърнат
към
него, да напуснат пътищата на заблуждения и да следват пътя на истината, и всеки, който слуша неговия глас, иде
към
виделината и виделината го озарява.
А той, същият Господ озарява и тебе, който и идваш
към
виделината, защото той вижда какви са твоите вътрешни нужди и ето той е на пътя ти да ги запълни и да ти даде тази вътрешна радост, това вътрешно задоволство, вътрешен мир и спокойствие, които ти са необходими за твоето добро.
Радостно е да се живее под подслона и под покрива на Господа
Бога
и Спасителя нашего.
Блажено е да служиш в дома на Отца нашего и славно да се покланяме на
Бога
и Господа нашего в неговия свят храм.
Чуй следователно Моите думи и дай всичкото си внимание в познанието на Мъдростта, която аз ти нося отгоре, от небесното жилище на Господа
Бога
твоего.
Този Господ, който обитава в тебе, те крепи да не отпадаш духом и да си винаги бодър и пълен с надежди, с вяра и
любов
.
А знаеш, че
Любовта
е от
Бога
родена и всеки, който има
Любовта
, има и Бога, защото Бог е
Любов
.
И тъй, укрепете се духом за делото, стойте готов, защото тъй подобава като от
Бога
избран, да бъдете такъв, да не се уклонявате в нищо.
Защото Господ се съуслаждава в послушанието на раба си, на своите синове, на които е дал сила и власт да царуват с него заедно.
Ако риташ срещу остена,
себе
си ще повредиш.
Дай място в душата си на великодушието и повикай неговите чада: безкористието и смирението, и повикай отдалеч искреността, и украси челото й с учтивост и незлобие и като свършиш всичко това, благодари на
Бога
, че ти е помогнал да се запазиш от злия и те е турил в безопасност в своя дом.
Пей и възпявай Господа в душата си, защото спасението ти е извършено и небето е дом твой.
Аз те съветвам, приятелю, ако имаш най-малко за пара ум, не говори, не пиши, без да помислиш, без да си разсъждавал в
себе
си добре.
19 юни, Послание
към
Евреем.
И тъй, остава успокоение за нас, които приемаме обещанието с вярата, която е в
Бога
, в Господа Исуса, който ни е донесъл великата и блага вест на вечния живот, който е в Господа
Бога
нашего: „Това е живот вечен да познаят Тебе единнаго, истиннаго
Бога
и Христа, когото си изпратил".
Утеготен ли си, брате мой, не бой се и ще видиш славата Божия да придаде пред тебе и спомни, че той е близо и знае твоите нужди и твоите скърби.
Но помни, че ръката, която е допуснала скърбите и страданията в твоя живот, е ръка на
любов
, не се съмнявай в моите думи, опитай ги и виж, че са думи истинни, за които аз свидетелствам с живота си и с пълнотата на сърцето си.
Погледни
към
канарата, от която си отсечен и виж, че ръката, която те е отсекла, ти готви да станеш камък драгоценен и избран.
Ако се слагат отгоре ти небесните наковални, знай че то е за твоя полза, да те приготвят за работа, а работата Господня сама по
себе
си е благословение за всекиго, който я извършва.
Вярвай в думите ми, защото ти говоря самата истина, която съм научил от Господа
Бога
моего.
Словото Господне, което биде
към
мене.
Господ ми говори заради своята милост и ми показва величието на своята слава, възвисил ме е заради името си и величието на
любовта
си.
Да се отречем от
себе
си за Неговата
любов
.
Не само това, но и да се радваме в сърцето си, че сме се сподобили за да участваме в страданията заедно с него.
Ето аз свидетелствам, че Господ е бил винаги верен
към
нас.
Неговата
любов
никога не е престанала от да не ни крепи в неговата сила и в присъствието на неговия Дух.
Ние ще се изменим и Духът на Господа
Бога
нашего ще ни възобнови всецяло.
Не се двоуми в пътищата си, защото двоумението е лошо нещо, което лишава духът ти от всички блага.
И колко сме щастливи, че имаме един приятел в небето, който се е застъпил за нас и един спасител и Господ, който ни ръководи и един утешител Дух Свети, който ни очищава и крепи духом и ни дава мир и всяка радост нам дадени от Господа
Бога
наш, Отец наш на Господа нашего Исуса Христа.
И каква радост ми остава още в този свят, когато всичко, даже най-близките ми са обърнали гръб и дават място на дявола в
себе
си да събере всичко добро.
Макар и да усилих гласа си, но ти не отговаряш.
В
себе
си не виждам нищо друго, освен празнота, всичко е разрушено.
Ти си забравил първата си
любов
.
Ако ти не ме подкрепиш с Духът си, който си винаги благ, кой друг ще ме подкрепи?
Казваш, че
любовта
ти изпъжда вън всеки страх.
Господи, надежда моя на всяко време, в тая безводна и пуста земя, в която духът ми се угнетява, казал си, че надеющите се на тебе за тях и в пустинята ще протече вода на живот.
35.
02.РАЗМИШЛЕНИЯ
Ако имате
любов
към
мене, опазете моите заповеди.
Той ще бъде въоръжен с Истината и тронът му ще се носи от правдата и облеклото му ще бъде
любовта
.
Потърсих те от дълбочината на сърцето си, за да ми помогнеш.
Пред тебе изповядвам прегрешенията си, за да ме очистиш.
Да не отпада душата ви във време на скърбите, нито да се усъмнява в Божията милост, защото благ е Бог, и пълен с любов
към
своите чеда.
„Всяко царство, разделено против
себе
си, запустява, и всеки род, град или дом, разделен против
себе
си, няма да устои" (Матея 12:25).
Много от неприятностите в живота произлизат от тая естествена слабост, че не знаем как да владеем
себе
си.
Да го оставим на
Бога
, на неговия Дух, да го очисти, тогава ще сме спокойни, защото изворът на всички злини е в сърцето, от гдето и езикът по свойствената му природа се поддава на самохвалство.
14. „Да не изкушаваш Господа
Бога
твоего" (Матея 4:7).
И когато почувстваме силата на неговата благодат, ще се чудим в
себе
си за това, що е станало, и това що е Господ извършил в нас, като ни е възкресил от мъртвите.
Затова Господ говори: „Понеже тези люде се приближават при мене с устата си и почитат ме с устата си, но сърцето им далеч остава от мене, и благоговението им
към
мене е според поучения человешки" (Исайя 29:13).
Затова, който пази устата си и езика си, пази душата си от утежнения (Притчи 21:13).
Има много неща в този свят да събираме и много неща да припечелим, но важното е, че трябва да
богатеем
в Господа и да турим съкровищницата си там, гдето крадец и молец не влизат, защото във всичко само Господ остава неизменяем.
Плодът на утробата си, заради грехът на душата си?
Той ти показа, о, человече, що трябва, що е доброто и що иска Господ от тебе, освен да правиш праведното и да обичаш милост и да ходиш смирено с
Бога
твоего" (Михей 6: 7-9).
Нека да се удостоим да видим усмихнато лицето Господне
към
нас, а не навъсено заради греховете ни.
„Това е живот вечен да познаем тебе, единаго, истиннаго
Бога
и Исуса Христа, когото си пратил." Христос ясно е изяснил тия две основни неща, в що се състои вечният живот, в познаване на
Бога
и изпълнението на този живот в пребъдването на неговите думи в нашата душа.
„Ще отворя в притчи устата си, ще изрека скритото от Създание мира." Господ се обещава в края на времената да изяви своята мъдрост на своите избрани и ще изпълни земята със своето знание.
Защото те се обръщат
към
Господа
Бога
своего и какво ще стори?
25. И рече им Исус: „Затова ли разисквате помежду си, дето рекох малко и няма да ме видите, и пак малко и ще ме видите?
Жена - кога ражда, на скръб е, защото е дошъл часът й, а кога роди детето, не помни вече тъгата си, поради радостта, че се е родил человек на света" (Йоан 16:19-21).
И тъй, Господ Исус ни изясни една вечна истина, тоест, че както в жената зачатието на детето кога се ражда е причина за скръбта, която майката понася, докато се роди, така то е причината за радостта след раждането, тоест человек се е явил на света, същество разумно, в сходство и подобие на същество, което съществува в духовния свят, когато истината и добродетелта се зачева от духа в душата на человека, той усеща скръб, като го заставя да я изяви пред света, тоест да пожертва
себе
си за нея, както майката прави.
В нас се пробужда вечната надежда за живот заедно, на едно с
Бога
.
И тъй казва Словото Божие, че скръбта по
Бога
ражда спасение, съживяване.
Невидима прониква в дълбините на духа ми, като че взема крила и се повдига
към
неизмеримите дълбини и височини на вселената.
Който има ухо, нека слуша, що казва Духът
към
църквите: Който победи няма да се повреди от втората смърт.
Изявил си ми милостта си, и виждам дълготърпението ти.
Показал си ми
любовта
си и виждам твоята доброта, посочил си ми истината и виждам твоята святост: изявил си ми името си и виждам твоята правда.
Обърнал си сърцето ми и виждам твоето присъствие навсякъде, просветлил си ума ми и виждам твоите творения, че всички са добри, опасал си ме в силата си и гледам твоето могъщество, и след всичките добрини и благости, които си излял отгоре ми според твоята вътрешна пълнота, моето желание е винаги да гледам твоето лице и да се радвам и веселя в пълнотата на твоята
любов
.
Твоето слънце изгрява всеки ден като младоженец и тича в пътя си, който си му начертал, като ни донася и разпръсква твоите благости повседневно.
То в твоето име оживотворява всичката земя с нейната природа, въздига и донася облаците, напоява земята с дъжд и влага, изважда всеки стрък из под земята, украсява полските цветя с всичката им хубост, която си им дал отначало, развеселява всички животни и человека, когото си направил според подобието си, вдъхва в неговите жили надежда и вяра да се труди и работи, като му казва, че ти благословиш труда му.
„А сега остават тези трите: вяра, надежда и любов, но най-голяма от тях е
любовта
" (I Кринтяном 13:13)
От всички дарби, които човек може да притежава, най-голямата е
любовта
.
„Съвършената
любов
изпъжда вън всякакъв страх".
То е плод на съвършения Дух на
любовта
.
Защото наистина „който пази неговото слово, в него Божията
любов
е съвършена." (I Йоан 1:5).
В противоположност казва Евангелието от Йоан, за да покаже силата на думите Господни, „който не люби не е познал
Бога
".
Защото „Бог е
Любов
".
За да ни убеди словото, че наистина вън от вярата, надеждата и
любов
та, в
Бога
не може да съществува щастие, нито блаженство, и че не можем да придобием никакви облаги от живота.
Ето що казва: Таквиз ще ти бъдат онези, с които си се трудила и търгувала от младостта си, ще бягаш скитающа и всякой в страната си, никой не ще те избави.
Всички, върху които сме градили своето щастие, и на които сме се надявали, почват да ни напускат и бягат от нас, като видят нашето бедствие, лъжлива е всяка друга основа, която можем да положим в живота си, освен онази, описана в Словото Божие.
А Бог няма ли да отдаде правото на своите избрани, които викат
към
него ден и нощ, ако и да търпи дълго за тях?
Не казва ли спасителят ни, като се обръща
към
всички ония, които се считат избраници негови, че той ще им отдаде правото, за което те очакват и се молят ден и нощ.
Христос иска да направи и друго сравнение по косвен начин
към
онези, които чакат Бог да им отдаде правата.
Сега, ако една бедна жена има такава вяра в неправеден съдник, че най-после в края той ще й отдаде правото, колко повече трябва да имат вяра тези, които уповават в
Бога
и го търсят постоянно.
Всички, които го любят с пълнота на душата си, ще ходят в безопасност.
Защото всичко, което е чул от Отца си, изявил ни го е.
А като знаем всичко, което Господ Исус ни е изявил, ние ставаме съпричастници и съработници с
Бога
в неговото дело, понеже той не е утаил своите мисли и желания от нас, но ни е изявил благите си възнамерения, предопределени от неговия Дух за нашето вечно добро.
Каква привилегия да бъдем приятели с Исуса и съработници с
Бога
.
Ето пътят е пред мене, поставен от
Бога
моего, чрез който изважда душата ми на видело.
Ето
любовта
му е живот, който се влива в моята душа и ме оживотворява да имам живот, както и той.
36.
03.РАЗГОВОР ПЪРВИ
Но как стои твоята вяра спрямо
Бога
?
А такива дела на
Бога
не се мерят само с преходящето време, но с вечността, в която всичко, което се развие в своята пълнота, ще докаже своето божествено произхождение.
За тия условия се изисква послушание и изпълнение волята на
Бога
.
Погрешките се превръщат на полза само тогава, когато
любовта
влиза да работи като сила.
37.
05.РАЗГОВОР ВТОРИ
Сърцето, което е средоточието на духовния живот, ако не се управлява добре, може да разруши самата душа, като й похарчи всичките жизнени сили и произведе това вътрешно разрушение, което се нарича отчаяние, ожесточение, омраза
към
всеки живот.
Ето че в такъв случай человек сам по
себе
си дава място на лошите духове да го завладеят и отведат далеко от мястото на истинската свобода.
Ти трябва във всичко да се подвизаваш така
към
доброто, да го вършиш всеки ден и всеки час, че при каквито и условия да се поставиш, не трябва да се скъпиш да го направиш.
Знаеш ли, и най-малкият грях, и най-малкото престъпление може да повлече след
себе
си разрушението на живота ти.
Аз съм ти казвал толкова пъти, че не си сам в тоя свят и че твоят живот зависи от
Бога
и той го урежда постоянно.
Защото то трябва за
Бога
да е привързано и нему да принадлежи винаги.
А същинските и добри неща, това са вечните, те са нещата на бъдещия живот, вечното
богатс
тво, което принадлежи на твоята душа.
Разбери ме,
любовта
иска жертви и самопожертвуване.
Ако се не отречеш от
себе
си напълно, не можеш да бъдеш ученик на твоя Господ.
— За да се научиш, че от
Бога
е всичко.
Ти си считал всичко това за удар на несполука, за нещастие на сърцето ти, но помисли си, ако ти си беше позволил да извършиш всичко, где щеше да бъдеш сега?
Не, не, благодари, твоят живот има по-високо назначение, твоята душа е определена от
Бога
за нещо по-добро.
Аз ти говоря това — твоят приятел, който съм дошъл нарочно да ти говоря за тия неща, които си искал от
Бога
и си се молел.
Аз съм гледал колко пъти дяволът е посаждал някои плевели в живота ти, но ти си ги узнавал с време и си ги потъпквал с духа си, да не се изявяват.
Господ ще извърши делото си, всички средства за това са приготвени.
Ето, аз ще подействам за теб с Духа си, който е непонятен на света.
Благ си, Господи Боже мой, и на тебе само прилича всички да те хвалят, да ти се молят и кланят в Дух и Истина, които си вложил в сърцата и духовете на всички.
38.
06.РАЗГОВОР ТРЕТИ
Душата с животворящото си действие придобива пълнота, което води
към
съвършенството.
В света има много учения, но само едно от тях е съществено и съставлява храна за душата и другите са или лъжливо съвършени, или пък съставляват само един вид развлечение на ума, като не му дават време да се погрижи за
себе
си, за доброто на своята душа.
Той е казал много кратко: Да любиш Господа
Бога
твоего и ближния своего както
себе
си.
А като приемеш
любов
та като една върховна заповед, тя само по
себе
си има тази сила, че може да ни разтвори всичките добри пътища и да ни покаже в какво седи върховната добродетел, която е едната страна на нашия сърдечен свят.
А знаеш ли защо ти говоря за нашия, защото щом се приеме
любовта
като закон и като върховна добродетел, тя става на всинца ни обща връзка и ние не сме вече чужди един на друг, но ближни.
Ето тая
любов
на Господа твоего ме е изпроводила да ти говоря и да разменя Господните мисли с твоята душа, да те укрепя, да те повдигна духом да гледаш и виждаш това, което до сега не си виждал, и да разбереш това, което не си разбрал.
А при това разбираш ли каква голяма тайна лежи пред тебе - тази
любов
, това мое присъствие, този мой говор с твоята душа.
Може ли детето, което е приемало толкова пъти храна от майка си, което е слушало толкова пъти нейния глас, да се съмнява в нея.
Не казвам, че това е невъзможно, но ти, който си приемал от
Бога
толкова добрини и си слушал толкова пъти неговия глас, все още се съмняваш в неговото присъствие и мислите на сърцето ти те блазнят.
И нека да ти кажа чисто и ясно, да знаеш, че аз зная защо
любовта
ти
към
Бога
не е съвършена.
Помниш ли думите, които съм аз казал на друго място в Словото Божие, че съвършената
любов
изпъжда вън всякой страх.
Защото онзи, който е разбрал Словото и не иска да го изпълни, понеже се съмнява, че то не е приложимо и е неизпълнимо, като почне да го гризе съвестта му, той ще си състави хиляди тълкувания, които не са друго нищо, освен едно извинение да изнасили истината и да успокои пак изново
себе
си, че тъй не трябва да се разбира еди кой си стих, ама другояче, и то защо?
Несъмнено, когато някой почне да чувства виделината Божия и да усеща неговата
любов
в душата си, не е ли това едно свидетелство, че Бог е посетил тази душа, че е открил вече своето присъствие по един непосредствен и вътрешен начин, има ли вече място за съмнение и колебание за Божието присъствие?
Аз зная, ти си чел Словото Божие много пъти и си казвал добре, това е истина, което се говори тук, но то се е говорило и писало преди толкова хиляди години от человеци, подобни на мене в много отношения, пак съмнението прониква в твоето сърце и ти тайно си казваш, да не те чуе никой, дали това не са измислици техни, приписвани на
Бога
.
О, приятелю, защо мамиш
себе
си и защо се пресилваш
към
духа на неверието.
А с това ти си огорчил
Бога
, като не му се доверяваш, като постоянно го пъдиш от душата си с тези твои тайни грехове.
Ти с твоето и най-малко съмнение, не си ли затваряш сърдечните очи против
Бога
и казваш: той може да не е тука.
Ти с твоето двоумение си затуляш ушите и казваш на
себе
си в тайно: той не говори, аз не го чувам и не съм убеден, че това е той.
Ти си затваряш като человек очите и казваш на
себе
си: аз не виждам вече никого.
Като постъпваш така, доказваш ли с нещо положително, ти просто вършиш една лукавщина, една измяна над
себе
си и над душата си по вътрешни лоши внушения.
Ти можеш да затвориш очите си и да запушиш ушите си кога отиваш
към
една яма и да мислиш в
себе
си, че я няма, но щом паднеш в нея, ще се принудиш най-после щеш не щеш да си отвориш очите и да си отпушиш ушите, да видиш и чуеш къде си, щом почувстваш тази вътрешна неизцелима болка на падането.
Обърни лицето си
към
Бога
и помоли му се и ще приемеш вътрешна благодат на познания.
Силата е от
Бога
, и тя се показва в твоята немощ.
Няма да се забавя в пътя си, в който ме чакат, ще се явя и ще ти помогна на време.
39.
07.РАЗГОВОР ЧЕТВЪРТИ
Който не се роди от
Бога
, не може да възприеме духовния живот, нито може да го разбере, защото той духовно се изпитва и възприема.
Всяка душа, преди да се облече в дрехата на
любовта
, на безсмъртието, трябва да възприеме вечния живот, който е сам Господ спасителят.
Това е необходимо за тебе: да се родиш от
Бога
и от неговия Дух.
И този Дух на пълната святост ще извърши и ще издейства твоето спасение и ще ти отвори пътя на царството Божие, да влезеш и да възприемеш съкровените дарове на Господа, които ти е определил, и които трябва да приемеш, защото онзи, който е напълно роден от
Бога
и неговия Дух може да възприеме тайните на царството Божие и само той може да възприеме всяка благодат и всяка пълнота на духа и да стане едно с Господа.
Затова е казано, че всеки, който е роден от
Бога
, и всеки, който е роден от Духът, слуша неговия глас и иде
към
виделината, защото Бог е виделина.
И всякой, който иде
към
виделината, възприема
Бога
в душата си и всякой, който слуша неговия глас възприема Духът в сърцето си, за да се запечата и пази истината.
НАГОРЕ