Търсене в текстове за 'Лесен път'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени резултати от текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 1000 резултата в 211 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 1896_1 Двe влияния - Науката и възпитанието

Но по кой път умът ще може да постигне и разреши своята задача, възложена нему от самото му появление на земното кълбо?

То е било първото оръдие в ръката на человека, с помощта на което да се подвизава и бори против природните сили; първият наставник да го учи как да преодолява и побеждава всичките препятствия и мъчнотии, поставени на пътя му.

Това обаче не е могло да се постигне по никой други по добър път, освен по пътя на възпитанието.

Самата нужда на человеческото естество е указало на тази необходима храна, която е била единственият елемент за запазването душевния организъм от разкапване Под неговата могъща сила и влияние душевният живот приема определен характер на духовна деятелност, умствените сили и способности получават правилно направление и упътване към постигане задачата на человеческия живот.

Поставен в тясна свръзка с ниските наклонности на своето първоначално покварено естество, той често пъти се е предавал на природните си влечения – да бъде отвличан надалеч от истинското поприще на своето призвание; не веднъж, той е продавал своята свобода, не веднъж той е ставал свинопасец както блудния син.

И колко често пъти той е бивал ограбван и лишаван от всичко, що му било най-мило и драго?

Оставите глупостта и бъдете живи, ходете в пътя на разума!

Необходимо е било за него да се пробуди от съня на невежеството, нуждата на неговата духовна природа го е заставяла да мисли за своето бъдеще, да се стреми и развива в пътя на истинското знание.

Онази мисъл, която е послужила да вдъхне в душата на человека великата надежда, че има изходен път от безизходното положение, отбелязва велика епоха в неговия живот.

Тази пътеводителна звезда, която го повела към Обетованата земя, му показала истината с окото на вярата, че големи променения има да стават в по-последните дни на Земята.

Но по кой път и по кой начин человечеството ще може да постигне и осъществи всички тия обещания и блага?

Влачени постоянно от вътрешни пориви на грубата си природа, ние често пъти избираме онези начала за наш идеал и онези предмети за наша цел, които по естество влекат след себе си най-лошите и гибелни резултати за духовното ни въздигане, т.е.

Йезуитско учение – този път няма да изведе никого на добро бъдеще.

За благородни цели се изискват и благородни средства – този е общият закон, неизменяемият път на Истината.

Обаче тия частни интереси упражняват голямо влияние върху душевното ни настроение и много пъти ни заблуждават и отклоняват от пътя на духовното ни просвещение.

Ние сме създадени да мислим и да правим избор помежду нещата и да следваме пътя на здравото учение, а не да приемаме всичко за непогрешима истина, като да е излязла направо от Божиите уста – без всяко съмнение.

Законът, който е събудил и накарал человека да се подвизава и стреми в пътя на образованието, е самата необходима нужда на неговия Дух, която произлиза от действията на върховните жизнени закони на Природата.

Науката обаче в най-дълбокия смисъл е характер от присъществено качество на Духа в человека, стремящ се по вътрешен закон да усвои пътеките на Истината и да схване законите на Природата, за да има сила да подведе енергията й, да положи здрава основа за своето съществуване, развитие, усъвършенстване в Доброто и хубавото – най-възвишения идеал на разума.

„Като приемаме – казва астрономът Елард Гор (Еllard Gоге), – че разстоянието на най-отдалечената звезда, видима с нашите най-големи телескопи, да е 2 300 пъти разстоянието на Алфа Кентавър (Alpha Сеntauri) (съответствующо на разстоянието на една звезда от около седемнадесета величина).

Ние имаме тогава диаметъра на нашата звездна система, видимата вселена – 4 600 пъти разстояние на най-ближната неподвижна звезда.

Сега разстоянието на Алфа Кентавър от Слънцето е около 4 500 пъти диаметъра на Нептуновата орбита.

Разстоянието помежду величините или 1: 4 500 – 4 600 умножено по 4 500 – разстоянието на най-ближната външна вселена е равно на 93 150 000 000 пъти диаметъра на Слънчевата система, който умножен с 5 584 000 000 е равно на 520 149 600 000 000 000 000 мили.

„Едно разстояние, което светлината със своята удивителна скорост от 186 300 мили в секунда ще й вземе близо 90 000 000 милиона години да го пропътува“ Нашата видима вселена се състои повече от сто милиона слънца, които имат един общ център на тежестта.

Притегателната сила на това средоточие се предполага да е повече от 78 000 000 000 000 пъти по-голяма от тази на нашето Слънце, което, както всички други, се покорява на силата на този монарх; и да направи едно обръщение около този център ще му вземе не по-малко от двадесет милиона години.

„На такова голямо разстояние – казва същият списател – една външна вселена, ако и да е със същия диаметър както нашата, щеше почти да се изгуби и да ни се представи само като една малка мъжделива небула.“ Те всички образуват част и връзка на една обширна звездна чепка – нашата видима вселена, която е отделена от всички външни галактики 2 (млечни пътища) чрез една обширна беззвездна пустота – по същия начин, както Слънчевата система е отделена с празно пространство от заобикалящите я звездни сфери.

Светлината, даже на най-близката от тях, омаломощена чрез едно разстояние от двадесет милиона пъти на Алфа Кентавър, може съвършено да изгасне чрез поглъщането й в такава огромна дебелина от жидкост, медиум (среда), може би не абсолютно съвършена „Аз намирам – казва Елард Гор, – че Алфа Кентавър, поставена на такова едно разстояние, даже ако нямаше поглъщане, би се преобърнал на една звезда от около тридесет и шестата величина, която според формулата на Погона ще изисква теоретически един телескоп повече от 24 000 крака в диаметър, само да зърнем тази звезда.“ Тази хипотеза обаче не ни възбранява да допуснем, че безбройни подобни системи съществуват във вънкашното пространство, ако и да сме ние принудени да считаме числото на видимите звезди точно определено; обаче числото на звезди и системи, действително съществующи, но невидими за нас, на дело са неизчислими и безбройни.

Бихме ли могли ние да вземаме крилата на един Ангел и да излезем вън от границите на нашата ограничена вселена – до едно разстояние, толкова голямо, щото интервалът, който ни отделя от най-отдалечената неподвижна звезда, видима в нашия най-голям телескоп, да можеше да се счита просто като една стъпка на нашето небесно пътешествие?

Ние можехме да пътуваме милиони и милиони години в което и да е направление и не бихме срещнали нищо друго, освен нови светове, нови слънца, нови вселени, които постепенно се издигат от вечността и се приближават към нас, като че ли са идвали нарочно да ни посрещнат.

Где сме тогава ний, какъв път сме пропътували?

Нека приведем думите на английския учен мъж, покойния професор Хъкслей (Huxlеy) 4: „Има една пътека, която води до истината тъй уверено, щото кой и да е, който я следва, трябва непременно да пристигне предела или точката на целта, без разлика дали неговите способности са големи, или малки.

А затова има едно общо водещо правило, чрез което един человек може всякога да намери тази пътека, да се пази от заблуждения и да се отстранява от тях.“ Това златно правило гласи така: „Не давай неограничено съгласие на никакви предложения, освен за тези, на които истината е тъй явна и ясна, щото само те са вън от всякое съмнение и подозрение.“

Нашият ум се нуждае от подобни идеали, които да му дадат нова сила да ръководи живота ни в пътя на просвещението.

То било и първото оръдие, с помощта на което човек започнал да се бори с природните сили, първият наставник, който го учел да преодолява и побеждава всички препятствия и мъчнотии, които срещал по пътя си.

А това не можело да се постигне по друг, по-добър път, освен по пътя на възпитанието.

И ходете в пътя на разума!

Нуждата на неговата духовна природа го заставяла да мисли за своето бъдеще, да се стреми и развива в пътя на истинското знание.

5. Онази мисъл, която вдъхнала в душата на човека надежда, че има изходен път от тежкото положение, в което се намирал, отбелязва една велика епоха в неговия живот.

Тази пътеводна звезда, която го повела към Обетованата земя[10], му показала с окото на вярата[11] истината за това, че ще настъпят големи и съдбоносни промени в предстоящите дни от живота на земята.

1. Но по кой път и по кой начин човечеството ще може да постигне тези заветни цели?

Защото в този именно свят на стария Адам владее невежеството, съпътствано от лоши навици, пороци, страсти и желания, неправилно насочени от едно образование, което цели да възпита човека в егоизъм и стремеж към експлоатиране на другите за своя облага.

3. „Целта оправдава средствата” е и си остава едно чисто йезуитско учение.[24] Този път няма да изведе никого до добър резултат.

Тези лични интереси обаче упражняват голямо влияние върху душевното настроение на човека и много пъти го заблуждават и отклоняват от пътя на духовното му израстване.

11. Ние сме създадени да мислим, да преценяваме, да избираме измежду различните неща и да следваме пътя на истинското учение, а не да приемаме всичко за абсолютна истина, излязла сякаш направо от Божията уста.

1. Онова, което е пробудило съзнанието на човека и го е накарало да тръгне по пътя на познанието, е дълбоката вътрешна нужда на неговия дух, появила се в него вследствие действието на върховните закони на живота.

В човешкия дух още от самото начало е вложен стремеж да усвои по вътрешен път пътеките на Истината и да разбере законите на природата, за да има сили да впрегне енергията ú на работа и да съгради здрава основа на своето съществуване, развитие и усъвършенстване в Доброто и Красотата – най-възвишеният идеал на разума.

2.1011), наречено галактика „Млечен път”[60].

Предполага се, че притегателната сила на този галактически център е повече от 7,8.1012 пъти по-голяма от тази на Слънцето.

Разстояние, което светлината със своята удивителна скорост от 186 300 мили/секунда (300 000 км/с) ще измине за близо 2,8.1015 секунди или 9.107 години, което е 2.107 пъти разстоянието до ά Центавър.

на разстояние 2.107 пъти по-далеч отколкото е в действителност), тогава даже и да няма поглъщане от междузвездното пространство, тя би изглеждала като една звезда от около тридесет и шеста величина.

18. Нека си представим, че имаме крилата на един ангел и можем да излезем вън от пределите на нашата ограничена вселена, така че разстоянието до най-далечната звезда, видима с нашите най-мощни телескопи, да е просто като една малка стъпка в нашето небесно пътешествие.

Ние бихме могли да пътуваме милиони и милиони години в различни направления и бихме срещали все нови и нови слънца, нови светове, нови вселени, които постепенно щяха да изплуват из вечността и да се приближават към нас с намерение като че ли да ни посрещнат.

Къде се намираме тогава ние и какъв път сме изминали?

4. Нека цитираме думите на английския учен, професор Хъксли[79], който дава метод за преценка на научната истина: „Има една пътека, която води така уверено към истината, че който и да тръгне по нея, непременно постига целта и стига до крайната точка, независимо от това дали неговите способности са големи или малки.

А за това има едно общовалидно правило, чрез което човек всякога може да намери тази пътека и да се предпази от заблуждения, като ги отстрани от пътя си.

Нашият ум се нуждае от истински идеали, които да му вдъхват сила да ни ръководи в живота по пътя на знанието и мъдростта.

Още в първите редове на трактата прозира основният принцип във философията на Русо: „Всичко излиза добро от ръцете на Твореца, всичко се изражда в ръцете на човека.” Основният принцип, върху който се изгражда педагогическата му система, е принципът на природосъобразността.

пари, като всеобщи проблеми, с които трябва да се справя всеки човек, тръгнал по духовния път.

Издава множество научни трудове: „Пътешествието на един натуралист…”, „Зоология”, „Изменения на животните и растенията при одомашняване”, „Произход на човека и половият отбор”.

Някой път това се обяснява с крайно бедните условия на живота или може да се обясни и със закона на еволюцията.

Тази дума, непроизнасяна никога от обикновените израилтяни, а от първосвещениците – само един път в годината, е точно това, което се намира на върха на всички посвещения.

[46] Тук прозира принципът за аналогията между микрокосмоса и макрокосмоса, тъй като е установено от науката, че частиците в атома с център ядрото му наподобяват модела на Слънчевата система. (вж.

В него живее част от духа на Парацелз.” По-известни произведения: „За съня и неговите нарушения“ (“On sleep and its derangements”), „Физика и физиология на спиритуализма” (“The physics and psychology of spiritualism”), „Спиритуализъм и съпътстващи причини и условия за нервно разстройство” (“Spiritualism and allied causes and conditions of nervous derangement”).

[60] Млечен път – от гр.

Той е известен с наблюденията си на планети и техните спътници, също и на двойни звезди.

Открива двата спътника на Марс.

Занимава се с разработки върху теорията за движението на планетите и техните спътници.

[69] Да проследим изчисленията, които прави Елард Гор: „Да приемем че разстоянието до най-отдалечената звезда, видима с най-мощните телескопи, е 2300 пъти разстоянието до ά Центавър (съответстващо на разстоянието до една звезда от около седемнадесета величина).

Тогава диаметърът (D) на видимата вселена е 4600 пъти разстоянието до най-близката звезда (a).

Разстоянието (a) от Слънцето до ά Центавър е около 4500 пъти диаметъра (d) на Нептуновата орбита.

Разстоянието (X) до най-близката вселена е 9,3.1010 пъти диаметъра (d) на Слънчевата система (d=5,6.109 мили) или накрая се получава: 5,2 .1020 мили.

междузвездна среда с различна плътност (милиарди пъти по-ниска и от най-добрия вакуум от земните лаборатории).

Открива концентрацията на звездите в главната плоскост на Млечния път.

Според тази система една звезда от нулева звездна величина е 100 пъти по-ярка от една звезда от шеста величина, която е различима с невъоръжено око при благоприятни атмосферни условия.

В действителност тази сентенция се появява за първи път в „Книга за двадесет и четирите философа” – кратко произведение, създадено под формата на диалози в края на XІІ-ти в.

a-не, gnosis-познание), с което се отхвърля възможността по обективен път (външно) да се постигне познание за света.

По отсечката Чикаго–Хъдзън Емпайър-Експрес поставя рекорд в железопътния транспорт, като развива 180 км/ч.

Алеко Константинов, впечатлен от грандиозното изложение в Чикаго, написва прочутия си пътепис До Чикаго и назад.

2. 1896_2 Двата велики закона на развитието - Науката и възпитанието

Под неговият покрив ние трябва всички да се възпитаме в три главни и основни начала: в пътя на самата действителна Истина, в пътя на самата действителна Добродетел и в пътя на самата действителна Любов.

Това Царство не е далеч, но е близо; то е вече в света, работи силно, пътят му се гради и рано или късно то ще бъде помежду нас.

Нека се не мамим да мислим и си въображаваме, че има друг изходен път от дилемата на настоящия си живот, от настоящето си положение.

Благодарение на науката, чрез своя постоянен труд е хвърлила светлина върху този предмет, като ни е избавила от неверието и колебанието на ума ни – да мислим, че явленията и събитията в Природата могат да вземат каквото и да е направление, какъвто и да е път.

Тази Истина, която е почнала да озарява народите, тя ще ни отправи в пътя на истинското образование.

В този път ние ще бъдем в сила да избавим живота си от корабокрушение и съвършено разорение.

Обаче ние, като хора свестни и разумни, трябва да потърсим изходен път.

Там, казва тя, гдето има смърт, има и живот (с това трябва да подразумяваме, че смъртта съществува само за органическия живот; взема се по някой път и в преносен смисъл).

Той е бил принуден да търси изходен път от това трудно положение, но за този изход са се изисквали хиляди и хиляди години от постоянен труд, докато си проправи пътя.

да изтреби своите противници и врагове и със силата на оръжието си да прокарва пътя си по лицето на Земята.

Този щеше да бъде изходният естествен път от кризата на Живота.

Защо е отворила свободен път на человека и му дала вход в дома си да се ползва с извънредни привилегии, които на другите животни били отказани?

Всичките стъпки на органическия живот са само стъпала, които ни показват отгде человек е минал и по какъв естествен път той е възлязъл в настоящето положение, гдето го намираме.

Любовта е била могъща със своите добродетели, за да го убеди и изведе вън от пътя на варварството и да му покаже правия път на просвещението.

От този духовно-нравствен подтик той е бил принуден да следва пътя на разума.

В този път той е трябвал да се подвизава винаги, макар и да е правил чести отклонения.

Разбира се от самата природа на техните стремления, че едните и другите полагат всичките си старания и усилия чрез органите на адвокатите си да убедят обществото и света наоколо им, че техните стремления, желания и цели са най-добрите под цялото небе и че с тяхното идване на власт всичко ще тръгне по най-добрия път или, както простата поговорка казва, „като мед и масло“.

От тази разница страда днес нашето общество, понеже не избираме онова, което разумът ни диктува, а напротив – онова, към което страстите ни влекат Обаче всякой знае, че страстите са слепи и неразумни Тогава не е възможно на една сляпа сила да ни ръководи в пътят на добрия и просветен живот.

И попитай сърцето колко сила, колко енергия то изпраща посредством кръвта в мозъчните клетки – в тази обширна и многолюдна столица на человеческия живот, която има три хиляди пъти повече жители, отколкото цялото земно кълбо.

Този е бил най-правият и естествен път да се постигне онази велика цел, която е пред нази.

Природата не е почнала своите велики творения и произведения по един фантастически начин, какъвто си мислим и въображаваме по някой път.

В първия случай всички тела, които губят равновесието си, падат и се разрушават, а във втория всички разумни същества, които престават да следват пътя на своята длъжност, лишават се от нравствена свобода и падат жертва на духовното разкапване

Духът на дълга ни диктува да търсим по-добър и человеколюбив път.

В този стар път хиляди и милиони души са погинали и хиляди и милиони человеци са страдали.

И по някой път и самият вироглав человек се позамисля и почва да скърби, плаче и окайва лошата участ на своята съседка-робиня, която е така тясно свързана с неговия интерес, щото той не може по никой начин да извади от ума си страданията й.

Но щом се изгуби това вътрешно равновесие на математическите закони на Духа, настава криза в Живота, която може да бъде или частна, или обща, от която человек или трябва да намери изходен път за спасение, или пък, ако не желае да стори това от честолюбие, трябва да престане да живее; а да предпочете нечестивата смърт пред добрия и благ живот значи да се покаже недостоен за званието си.

Хиляди години са се изисквали за Духа на Живота, докато да възпита человека и да пробуди самосъзнанието на разумния Живот вътре в неговата душа и да предизвика Любовта му към Духовния свят, която да го отправи в пътя на онова велико и всемирно стремление, наречено просвещение, духовно въздигане.

– в пътя на действителната Истина;

– в пътя на истинската Добродетел;

– в пътя на истинската Любов.

Пътят за идването му се строи и рано или късно то ще се въдвори на земята.

1. Нека не се заблуждаваме и не си въобразяваме, че може да има и друг изходен път от мъчнотиите и противоречията на сегашния живот. Не!

Досегашният опит показва, че когато се е вървяло по други пътища, резултатите са били все гибелни.

3. Истината, която е почнала да озарява народите по света, ще ни накара да тръгнем по пътя на истинското образование.

В този път ние ще придобием сила да се избавим в живота си от корабокрушение и съвършено разорение.

Само в нейно присъствие ние можем да намерим същинска храна, действителна радост и верен пътеводител към всичко, що е истинно.

Даже и да предположим, че би могъл да съществува във форма, различна от сегашната, то той никога не би направил дори и крачка напред по пътя на усъвършенстването.

10. Той бил принуден да търси спасителен изход от това трудно положение, но за да го намери и да си проправи път, били нужни хиляди и хиляди години непрекъсната работа.

Той трябвало най-безпощадно да изтребва своите противници и врагове и със силата на оръжието да си проправя път по лицето на земята.

Защо е дала свобода на човека в пътя му и му е отворила вратата на своя дом, за да се ползва от нейните извънредни привилегии, които били отказани на другите животни?

6. Всички форми на органическия живот са само стъпала, които показват откъде е минал човекът и по какъв естествен път е стигнал до високото положение, в което го намираме днес.

Само Любовта посредством своите добродетели можела да го извади от варварското състояние, в което се намирал, и да му покаже правия път на възрастване.

13. Подчинявайки се на този мощен духовен подтик, произтичащ от Любовта, човекът бил принуден да следва пътя на разума.

В този път именно той трябвало постоянно да се подвизава, макар и да правел чести отклонения.

6. Възможно ли е тогава една сляпа сила да ни ръководи в пътя на добрия и съзнателен живот?

В тази обширна и многолюдна столица[114]на човешкия живот има 3 000 пъти повече жители, отколкото по цялото земно кълбо[115].

Това е бил най-правият и естествен път за постигането на онази велика цел, която стои пред нас.

3. Идеалът няма да се постигне и по пътя на днешната “цивилизована” политика, в която лъжата е главен елемент.

Във втория всяко разумно същество, което е престанало да следва пътя на своето призвание, се лишава от нравствена свобода и е обречено на духовно разпадане.

Хора, които ние считаме за интелигентни и високообразовани, с добро обществено положение, при определени условия и обстоятелства и подложени на известен натиск, на известни влияния, често пъти се отдават на какви ли не пороци.

11. Духът на закона на Дълга ни диктува да търсим по-добър и по-човеколюбив път.

В стария път хиляди и милиони хора са загинали, хиляди и милиони човеци са страдали.

Хиляди години изминали, преди Великият Дух на живота да успее да възпита човека, да пробуди самосъзнанието на разумния живот вътре в неговата душа и да предизвика любовта му към духовния свят, която да го вдъхнови да тръгне по пътя на оня велик всемирен стремеж, който ние наричаме духовно повдигане.

3. 1896_3 Външните условия на Живота - Науката и възпитанието

За постигането на тази обективна реалност сили са били нужни да приготвят жилището му и да отворят свободен път за неговото влизане, т.е.

От тази първоначална мъгливост, състояща се от безбройно и невъобразимо множество атоми, независещи един от други, буйни и неукротими по естество, движещи се по милиони пъти в секунда, и то в различни и всевъзможни направления, е трябвало да се създаде нещо си.

Навсякъде забелязваме да е присъствал и създания на Своята творческа сила оставил във всяко направление – направо, наляво, нагоре, надолу, но пътят на Своето свято жилище, мястото на Своето пребивание, завсегда скрил от погледите на всички смъртни.

Началата на чаловеческий живот" е публикувано за първи път в отделна книжка през 1896г., Варна, Печатница на К.Николов

6. Физическите сили е трябвало да работят дълго време, за да подготвят условията за идването на органическия живот, а освен това да отворят пътя за влизането на този живот в неговото жилище – тялото.

Но пътя към Своето свято жилище, мястото на Своето пребивание Той завинаги е скрил от погледите на всички смъртни.

4. ХИО-ЕЛИ-МЕЛИ-МЕСАИЛ - нов правопис

Затова изпитванието на всяко добро нещо е необходимо за успеха на духовния живот, а знанието на съвършеното вечно добро е самият Път за въздигане на душата и нашия ум, сърце и дух към Небето.

Но ето те са възмнили в сърцето си, че постановленията и пътищата Господни са суетни, нямат изглед на величественост.

Дано да се върнехте от гнусните си пътища и да познаете Господа и да Го приемехте в сърцето си; има ли друг освен Него, който може да благославя и да дава Живот?

Ида, говори Господ, направете прав път за царството на Мира, за царството на Правдата.

Бог няма да измени Своите възнамерения, нито ще се повърне от пътя на Своите мисли.

Господ ще дойде от Своето свято място, от жилището на праведните Си чрез пътят на Истината.

Но има мнозина изпомежду ви, които се стараят да осуетят Моите пътища, да заблудят своите братия, да им турят иго тежко на душата за носяние.

Защото в размишленията си и пътищата си не Ме поменаха, но приложиха беззаконие връх беззаконие и престъпление връз престъпление.

Ще забравя ли пътищата ви?

В един ден ще ви посетя с глас, когото никога няма да забравите, и никога втори път не ще се яви в сърцето ви , за да струвате това, което днес вършите.

Отче мой, Твоите пътища са вечни и неизменяеми.

Слушайте гласа ми докато ви подканвам в пътя на Живота.

Аз съм Пътят и Животът.

Ето колко пътя стана идвам при тебе и не си Ме познал.

Внимавай сега в думите Ми и бягай от пътя на нечестивите.

Ето, Аз те познавам кой си, но пътищата Божии са неизследими.

Това говори Господ сам и трябва да е Истина напоколебима; кой може да изследва Неговите пътеки?

Ето, Аз Съм, който говоря с тебе: много пъти Съм ти говорил с Благост и с Любов.

Онзи, към когото е Словото Господне, трябва да внимава с всичкото си сърце и ум да проумява пътищата Му.

Но моят дух е в смущение; няма друг път, освен да приема пътя на Новия живот.

Не Съм ли Аз Мерило, Свят Път, Правда, Истина, Милост, Любов, Вяра, Надежда и Благост?

Не очакваш ли добрини и благословения в Пътя на живота си?

Пътищата Господни са неизменяеми, за то Бог ще благоволи и ще покаже милост.

5. Призвание към народа ми – български синове на семейството славянско

Аз ида от горе, по висше разпореждане на Бога – вашият Небесен Отец, Който ме е натоварил с великата мисия да ви предупредя от лошия път и ви благовествувам Истината на живота, която слиза от небесното жилище на вечната виделина да просвети всякой ум, да възобнови всякое сърце и да въздигне и обнови всички духове – отбрани чада на истината, предназначени да съставят зародиша на Новото человечество, на което Славянското семейство, коляното Юдино, ще стане огнище.

Не се двоумете, не се колебайте, но отхвърлете вашето малодушие и вашето маловерие настрана и елате към вечната виделина на живота, да разберете вечния път на Бога, Който ви е въздигнал от пепелището на нищожеството към славата и величието на безсмъртието.

Възобновлението е велика благодат, която ви спомага да се удостоите, да влезете в пътя на виделината, в която обитава мир и любов във всяка нейна стъпка.

Тя е пътят на спасението, по който влиза злощастният человечески род, призован от Небето на още един велик подвиг, с когото ще се завърши все, що е отредено.

Пътят, в който ида да ви поведа да възлезете в Царството Божие, да Му служите, е път вечен; път пълен с всяка благост на живота; по него са възлезли всичките чинове и ликове небесни преди зачатъка на самата тая вечност, която е без начало и без край.

И помежду вас и пътя Небесни ликове съществува велика междина, която е неизмерима от никоя мощна сила и при все това има една невидима връзка, която всичко свързва в едно неразривно братство.

Тая непреодолима любов на Този, Който ви люби и се грижи за вас, ме извика от горе да дойда да ви помогна в тия усилни времена, които настават за последен път в тоя свят.

Аз ида да подкрепя славянския род, комуто е дадено да възтържествува над всички негови врагове и неприятели, препятстващи му в пътя на неговото благородно знание, което той се стреми да постигне, и на неговото назначение, което му е отредено от Върховния Промисъл на Провидението.

Във възраждането на народите умът и сърцето трябва да вървят успоредно, любовта и добродетелта взаимно, силата и разума наедно да ръководят и управляват пътя на техните добри стремления.

Аз пристигам в роя развратен свят в минута важна да упражня нужното влияние, да ви отвърна от тоя пагубен път, в който народите по земята са се втурнали да следват безразсъдно.

Той ви ръководи през всичките тъмни времена с крепка десница и окото Му бди за вас, когато преминавахте през опасните пътища на този свят.

За това благоволих да извикам отдалече, от край небесата, двамата братя, светила на славянский род и да им връча Словото на Истината и Словото на Живота, да ви го донесат и ви научат пътя Ми, по който да възлезете във Вечната Виделина, в която обитавам; Виделината на живота, която ви проводих да пребъдите в нея, която светът не прие, но я отхвърли и предаде помазаника Ми на завета, Исуса, на поругание и смърт, защото делата на тоя род бяха лукави.

Аз съм един и думата Ми е неизменяема и съм верен и истинен във всичките Си пътища.

И в дълговечното робство постоянно ви ръководех в пътя на търпение и смирение и ви учих да изправяте живота си, да съзнаете греховете си, да се разкаете и обърнете с всичкото си сърце към Господа Бога вашего, с Когото сте съединени с брачни връзки на чист и непорочен живот.

Престанете от лошите си пътища, време е вази да поразмислите, водете народа ми в пътя на истината и не го заблуждавайте, помагайте на беззащитните в тегогите ми и не оскърбявайте бедните.

Ето, вторий път ида от как сте станали мой народ, за да ви видя със собственото си око какви сте на глед, как живеете и духът Ми е трогнат от печалната картина.

6. Разговор Първий. Упътвание

Разговор Първий. Упътвание

От първом тя може да не е имала този изглед, но с течение на времето със слагането на истините в правия си път, ще се укаже най-после, че Бог е работил тука; а такива дела на Бога не се мерят само с преходящето време, но с вечността, в която всичко, което се развие в своята пълнота, ще докаже своето Божествено произхождение.

И тъй, пътят на живота е продължителен и при това труден за възкачване.

Обаче необходимо е да се научиш да познаваш всичките Божии пътища и да ги пазиш с цялостта на сърцето си.

И каква радост чувствуваме ние, когато сме призвани даже да извършим най-малкото и нищожно дело, което вази много пъти възмущава.

Единственото нещо, което огорчава духът ни понякога, то е когато ви видим да сте взели път, противоположен на Любовта Божия.

Той вече създава път, план на живота си, който с всички непростими средства почва да изпълнява.

7. Разговор Вторий. Сърцето и Бог

Винаги трябва да ходиш в пътят на виделината.

Аз съм ти казал толкова пъти, че не си сам в тоя свят и че твоят живот зависи от Бога и той го урежда постоянно.

Не важи да знаеш по какъв, важното е да знаеш само, че Той е с теб другар в пътя ти и това да вярваш е върховната благодат за сърцето ти.

Аз съм гледал колко пъти дяволът е посаждал някои плевели в живота ти, но ти си ги узнал с време и си ги потъпквал с духът си да се явят.

8. Разговор Третий. Храната и Словото

А като приемеш Любовта като една върховна заповед, тя сама по себе си има тази сила, че може да ни разтвори всичките добри пътища и да ни покаже в що седи върховната добродетел, която е ядката на нашия сърдечен живот.

Може ли детето, което е приемало толкова пъти храна от майка си и което е слушало толкова пъти нейния глас, да се съмнява в нея?

Но ето ти, който си приемал от Бога толкова добрини и си слушал толкова пъти Неговия глас, още се съмняваш в Неговото присъствие и все мислите на сърцето ти те блазнят.

Аз зная, ти си чел Словото Божие много пъти и си казвал: „Добре, това е Истина, което се говори тук, но то се е говорило и писало преди толкова хиляди години от человеци подобни на мене в много отношения, кой знае“, пак съмнението прониква в твоето сърце и ти тайно си казваш да те не чуе никой, дали това не са измислици техни, приписани на Бога?

Това Аз ще те науча и ще ти отворя път широк да ходиш и да изпълняваш Волята Господня.

Ходи в пътя ми и не бой се – изпълнявай думите ми и ще познаеш, че съм благ и благоутробен и ще опиташ моята вярност, че е неизменна.

Ей, казвам ти, ще въздам всекиму според делата му, няма да се забавя в пътя си, в който ме чакаш, ще се явя и ще ти помогна навреме.

9. Разговор Четвъртий. Животът и възраждането

И този Дух на пълната светост ще извърши и ще издействува твоето спасение и ще ти отвори пътя на Царството Божие, да влезеш и да възприемеш съкровените дарове на Господа, които ти е определил и които очакват твоето присъствие да ги възприемеш.

Този е Неговият път, който Той сам е положил преди вечността и под който съблюдава своята вярност спрямо своите чада.

Аз ще угладя и ще изгладя всичките ти пътища.

10. Разговор Петий. Въздигане. Душа и Дух

Но изпитът е тук долу, гдето е съдено всекиму, който се роди, да премине през всичките изпити на живота, за да се приближи към пътя на съвършенството, към пътя на светостта.

Без нея, ти ще мязаш на глупец, който иска да разбере пътищата на Мъдростта и постановленията на Виделината.

Ето неизбежимия момент на паданието и злощастния път, по който се примъкна злото и влезе в живота с всичките свои последствия и ужасии.

Важното е твоето спасение, твоето възраждание, твоето възобновление, усъвършенствувание в пътя Господен.

Благоустроих пътя ти, приготвих всичките средства теб нужни за да идеш да се учиш и възпитаваш под моето ръководство.

Ако разбираш значението и духът на тия думи, ти си постигнал пътя ми, приближил си се до Мен и действието на вярата ще произведе онова вътрешно променение.

11. Разговор Шестий. Пътят и Истината

Пътят и Истината

Много пъти, когато хлопам на сърцето ви, вратите са затворени и всичко показва, че вратите са заръждясали на дръжките си.

Колко пъти в животът ви, когато съм минавал, намирал съм ви, че спите в нерадение духом.

Той може по някой път да ти прегризе по някой и друг лист от някое дърво, или да прохапе някой и друг корен от някое твое дърво, но за това ти трябва да го извиниш, защото това му е работата.

12. Разговор Седмий. Заключение

Зарята на Духът святий ги е вече осенила, те са към пътя на спасението.

Макар и да му съобщих няколко пъти да се пази от предприятия, които не са угодни Богу, обаче той като дете е сторил същите погрешки.

Не е ли чудно на тези, които не са просветени от Духът, за нашето идвание от такова далечно пространство на Небето да ви помагаме, да споделяме по някой път вашите радости, вашите скърби и при това да ви утешаваме, постоянно да ви насърчаваме, като ви носим вътрешното уверение на сърцето, че всичко това Господ върши за вашето добро, чрез действието на своя велик и свят Дух.

Колко пъти ние сме се притичвали да избавим живота ви, да отмахнем едно ваше отчаяние, да ви избавим от една гибелна мисъл.

Колко пъти, само да знаехте, ний сме се притичвали в живота ви, от Господа да ви дадем един добър съвет, да ви отправим в един добър път и да ви посочим, че този е пътят Господен, тази е неговата Воля, това е Неговото желание за вази.

13. ТРИТЕ НЕЩА

Той е правият път за постигането и придобиването на всите небесни Добродетели.

В Неговата Виделина ще ти се открие пътят Господен.

14. Поздрав на всички

Всичките ми усилия от дълго време са били да ви подготвя за великата Божия работа, да развия силите на вашата душа, да отворя ума ви, да разбирате благите Божии пътища.

Моят път пред вас е отворен.

Вие се смущавате много пъти за своята насъщна подкрепа.

15. Биографични бележки

Дънов тръгва на своите пътувания из България, като изнася сказки във всички по-големи градове.

на път за Света гора на Атон се среща в солунската църква “Св.

16. Неподправеният Петър Дънов

За нас, българите, несъмнено е престижно и разбираемо неговото виждане, че Балканите и България на три пъти осъществяват тласък на световната култура.

Първият път е чрез Орфей, преди хиляда години чрез богомилите, и сега чрез учението на Беинса Дуно.

В днешната важна епоха Учителят иде със Своя живот и със своето Слово да внесе нова свежа струя, нова мисъл, нови идеи, нови сили, да покаже един нов път Пътят на Любовта, Мъдростта и Истината за всички народи, за цялото човечество.”

Един истински Учител тълкува, представя, съветва според хората, с които беседва, и същевременно напътства така, че по възможно най-достъпен и благ начин да ги запознае с волята на Великия Разумен Свят.

17. Писмо № 2

Бог на Мира да ви пази и роководи и да оправи пътя Ви.

18. Писмо № 3

Нема друг път.

Всичките ви пътища, всичките ви желания и постъпки са нему известни.

19. Писмо № 4

Аз от както се видехме последний път, не съм ходил от там по-сетне в града.

Дом Бащин е небето нам, наший път е към него.

20. Писмо № 5

Пътищата Божии са неизследими.

Моят съвет е да следвате пътя който Бог Ви е отворил и всичко ще се уреди.

21. Писмо № 6

Божийт път: “казва Господ нашийт Спасител ще Ви се открие както зората, виделината на спасителната истина, която прониква в душата Ви, ще Ви изведе най-после към желаемата цел, защото ще извършите неговата воля.”

Нека опита пътят който е избрала и ще се научи от опит.

Колко са благи Божиите пътища и колко са сладки неговите размишления.

22. Писмо № 8

Пътят на Делото Господне се отваря.

23. Писмо № 9

Но искам да Ви кажа, че не е и този пътят по който можем да намерим Бога и да имаме лично съобщение с Него.

Вратата, пътят и истината е Той.

24. Писмо № 11

Аз зная колко пъти сте бивали заобиколени от княза на тъмнината и подмамвани и лъстени по един или друг начин, но аз съм се молил за Вас да ви се даде благодат да устоите верен докрай и най-после Господ да възтържествува във Вашето сърце.

Аз Ви казвам като на приятел: Вашия живот е заобиколен с големи опасности, по пътят Ви има големи мъчнотии с които требва да се борите.

Вярното е, че Българския народ има да мине през един път на скърби и страдания и те ся се веч почнали и в края който е близо Бог ще повика тоя народ на покаяние.

25. Писмо № 12

Най-после решете положително какво именно искате да сторите, и веднъж като имате доброто желание, постоянствувайте в добрия път.

26. Биографични бележки

Дънов тръгва на своите пътувания из България, като изнася сказки във всички по-големи градове.

на път за Света гора на Атон се среща в солунската църква “Св.

27. Бележник на Петър К. Дънов, 1899г.

И мнозина ще последват техните развращения; поради които пътят на Истината ще се похули.

Ти знаеш, че съм благоутробен, постоянен в всичките си пътища.

Много пъти съм говорил същото и сега го говоря, че да знаят всички.

И ще испратя Духът си и ще те научи на всичките ми пътища.

Приложи умът си в пътят ми и ще придобиеш в знание, което ще ти е светилник на душата.

Бъди благ и благоразумен в всичките си пътища, не се отстранявай от показанията иа моя свят закон.

Постоянствувай в всичките си пътища и моят Свят и благ Дух ще те научи на всичките тайни, които съм ти определил да ти се открият.

Не пренебрегвай гласът, който те води и упътва

в пътя на живота.

Кажи им - Аз съм, които ги уча и упътвам повседневно в пътя на живота.

Ей, приятели мои, Аз съм Господ ваш, този, който е излязал победител из мъртвите, който ви отварям пътя на вечното спасение към дома на Моя Отец и Моя Бог.

Отвори вече твоя път, както си говорил.

Това показва, че тя се е отклонила от своя път.

поставя се по-горе в мъдрост и знание от Него и несознателно презира неговите постановления, и тъков един нека да знае, че той ще омотай неговите пътища с мрежа, в която сам ще бъде хванат в плиткостта на свойте познания.

А знаеш, че неговата воля е непреклон[н]а в пътят на правдата.

Неговата ръка ти е начертала всичките ти пътища и знай, следователно, че там гдето Господ участвува, нищо зло не може да се случи без неговата воля.

съдби и неговите пътища се различават от всички други.

И когато световете испъкваха от без[д]ната и сланцата на мировете изгряваха, Той беше там посред тях и ги направляваше в пътищата им.

Колкото человек повече и[з]следва тия чудни пътища на Божествената Мъдрост, толкова те по-величествено се разтварят пред неговата гледка, толкова по-добре неговата душа като божествен зародиш се въудушевява от тази вечна хармония на Божеството.

Пътищата на всички неща са ней знайни.

Пази, следователно, ти съветът Господен, който ти е даден като светило да те води в пътят на живота.

Неговото Слово, което иди постоян[н]о в светът е светилник на всички чада на истината, които я търсят и ходят в нейните пътеки.

Начало на мъдростта е разбирание пътят Господен.

Защото своенравието желае да ходи в свойте собствени пътища без да мисли за техните лоши сетнини. Свое-

Своенравен человек е упорит в всичките си пътища и упорството в своенравната душа е първото начало на всички нещастия.

добродетели, затова който ходи в неговите пътища и слуша неговите съвети, няма да види добро през целия си живот.

И горко ти, ако лукавия се веднажд загнезди в теб и ада направи път до теб, истината казвам, няма да излезеш здрав, докато не заплатиш с живота си.

Тя е компаса, по който се направлява негов[и]а път.

Той винаги е действувал за себе си под едни и същи начала и не може да измени своя си път.

Той призовава всички на покаяние да се обърнат към него, да напуснат свойте пътища на заблуждение и да се научат пътят на истината и всякой, който слуша негов[и]а глас, иде към виделината и виделината го озарява.

А този, същия Господ озарява и тебе, който идеш към тая съща виделина, защото той вижда какви са твоите вътрешни нужди и ето, той е на пътя ти да ги запълни и да ти даде тая вътрешна радост, това вътре[ш]но задоволство, този вътрешен мир, това вътрешно спокой-

Помни, че Господ всякога и винаги е близо до тебе и че той внимава на всичките ти пътища и наблюдава всичките ти стъпки.

Да познаваш кои са негови пътища и кои - не.

Затова на теб, който следиш пътищата на Истината, подобава ти да бъдеш вещ в всичките познания на Божиите дела, защото само по тях ще познаеш неговото присътствие в дадено време.

Никога не се уклонявай от пътя, в който си тръгнал.

Не се двоуми в пътищата

И нека неговото благословение да дойде, както е нему угодно и по който път той избере да го прата.

Разглеждах снимката, която бях снел и размишлявах върху великите Божии пътища и неговите непостижими съдби.

Много пъти си ми казвал да те призова в скърбни времена и ще ми отговориш.

28. УВОД

Основателят на духовното общество „Бяло братство" Учителя Петър Дънов оставя десетки хиляди страници беседи, слова, напътствия и мисли.

Важно е да се подчертае, че дори когато е в посочените села около Варна, на Петър Дънов му се случва да пътува до града и да остане там за няколко дни или цяла седмица.

Миркович е католик, а Пенъо Киров е протестант.18 И тримата обаче приемат Петър Дънов като безспорен авторитет по духовните въпроси, като един от мировите учители, които са призвани да подпомогнат хората по пътя па тяхното самоусъвършенстване, и стават негови ревностни последователи.

- ПЪТЯТ И времето. Началото.

ПЪТЯТ И времето. Началото.

Дънов е обнародван за пръв път през 1999г.

29. Летопис за живота на Учителя Петър К. Дънов

Живее в дома на сестра си Мария и там за пръв път се запознава с методизма - един от клоновете на протестантизма.

Любовта към музиката го съпътства до края на дните му.

- пътува из селищата на България, среща се с много хора, изнася публични беседи и сказки, прави френологични изследвания на свои последователи.

30. 01.Тефтерче с размишления 3.03.1899 - 16.10.1900

„И мнозина ще последват техните развращения, поради което пътят на Истината ще се похули.

Ти знаеш, че съм благоутробен, постоянен във всичките си пътища, готов винаги да дам помощ на тези, които ме търсят, и на тези, които са паднали, да ги повдигна с крепката си ръка.

И ще изпратя Духа си и ще те научи на всичките ми пътища.

Приложи ума си в пътя ми и ще придобиеш съзнание, което ще ти е светилник на душата.

Бъди благ и благоразумен във всичките си пътища, не се отстранявай от показанията на моя свят закон!

Постоянствувай във всичките си пътища и моят свят и благ Дух ще те научи на всичките тайни, които съм ти определил да ти се открият.

Не пренебрегвай гласа, който те води и упътва в пътя на живота.

Аз съм, който ги учи и упътва повседневно в пътя на живота.

Ей, приятели мои, аз съм Господ Бог ваш, този, който е излязъл победител из мъртвите, който е отворил пътя на вечното спасение към дома на моя Отец и моя Бог.

Отвори вече твоя път, както си говорил.

Това показва, че тя се е отклонила от своя път.

Този, който уповава повече на себе си, отколкото на Господа, поставя се по-горе по мъдрост и знание от Него и несъзнателно презира неговите постановления, и такъв един нека да знае, че той ще омотае пътищата си в мрежа, в която сам ще бъде хванат в плиткостта на своите познания.

А знайно е, че неговата воля е непреклонна в пътищата на правдата.

Неговата ръка ти е начертала всичките ти пътища, и знай, че там, дето Господ участва, нищо зло не може да се случи без неговата воля.

Когато зората на деня се зараждаше, той предхождаше пред нея и когато световете изпъкваха от бездната и слънцата на мировете изгряваха, Той беше там посред тях и ги направляваше в пътищата им.

Колкото человек повече изследва тия чудни пътища на Божествената Мъдрост, толкова те по-величествено се разтварят пред неговата гледка, толкова по-добре неговата душа като Божествен зародиш се въодушевлява от тази вечна хармония на Божественото.

Пази съвета Господен, както ти е даден, като светило да те води в пътя на живота.

Неговото Слово, което идва постоянно в света, е светилник на всички чада на истината, които я търсят и ходят в нейните пътеки.

Начало на мъдростта е разбиране на пътя Господен.

Защото своенравието обича да ходи в своите си пътища, без да мисли за техните лоши сетнини.

Своенравният человек е упорит във всичките си пътища и упорството му е начало и причина на всички нещастия.

Своенравието е лишено от всички добродетели, затова, който ходи в неговите пътища и слуша неговите съвети, няма да види добро през целия си живот.

И горко ти, ако Лукавият се веднъж загнезди в тебе и ада направи път до тебе.

То е мерилото, по което се измерва живота, компасът, по който се направлява пътя на живота, магнитната стрелка, която показва течението на вътрешните сили, които действат за неговото подобрение.

Той винаги е действал за себе си под едни и същи начала и не може да промени своя път.

Той призовава всички на покаяние, да се обърнат към него, да напуснат пътищата на заблуждения и да следват пътя на истината, и всеки, който слуша неговия глас, иде към виделината и виделината го озарява.

А той, същият Господ озарява и тебе, който и идваш към виделината, защото той вижда какви са твоите вътрешни нужди и ето той е на пътя ти да ги запълни и да ти даде тази вътрешна радост, това вътрешно задоволство, вътрешен мир и спокойствие, които ти са необходими за твоето добро.

Помни, че всякога и винаги Господ е близо до тебе и че той внимава на всичките ти пътища и наблюдава всичките ти стъпки, знае той всичко и няма нищо скрито от него.

Затова на теб, който следиш пътищата на Истината, подобава ти да бъдеш във всички познания на Божиите дела вещ, защото само по тях ще познаеш Неговото присъствие в дадено време.

Никога не се уклонявай от пътя, в който си тръгнал.

Не се двоуми в пътищата си, защото двоумението е лошо нещо, което лишава духът ти от всички блага.

И нека Неговото благословение да дойде, както е нему угодно и по който път той избере да го прати.

Разглеждах снимката, която бях снел, и размишлявах върху великите Божии пътища и негови

Много пъти си ми казвал да те призова в скръбно време, но сега ще ли ми отговориш?

31. 02.РАЗМИШЛЕНИЯ

Тя е светъл лъч, който се хвърля на пътя му, за да му покаже опасността, която го очаква и която може да го погълне, ако не се отвърне.

Духът на Господа Исуса, нашият спасител, постоянно стои на пътя на нашия живот, за да ни озарява и да ни показва къде трябва да ходим и кой път да държим.

Те са ръководени от неговия дух, който ги освещава и просвещава в пътя на Истината, за да ходят пред неговото лице с всичкото си сърце, за да му се боят, да го любят от дълбочините на своята душа".

Тя ще отбележи в своята книга неговия път и ще покаже неговите стъпки.

Моето задоволство е да следя неговите пътеки.

Изведи ме на видело и оправи пътя ми.

Светът се е отбил от пътя на правдата.

Защото ни казва словото Божие, че търпението е пътят на спасението.

Всеки, който възлага надеждата си на Господа да изправи неговите пътища и да го въведе в пътя на съвършенството, няма да остане излъган, защото Господ е винаги верен на своите обещания.

Този е пътят на спасението, и всички, които ходят в него, го намират верен.

И колко пъти душата ни се изпълня със скръб като виждаме как всичко е взето от ръцете ни.

Този е пътят Господен, че като настане времето, той не чака, но жъне и събира плодовете в житницата и ги спазва за вечни времена.

След като минем през всичките пътища Божии на изпита, тогава той ще ни отвори небето да видим храма на скинята му, в която ще се заселим и ще живееме заедно с него.

И засели се, за да се сбъдне реченото чрез пророк Исайя, който казва: „Земята Завулова и земята Невталинова на пътя ти край морето отвъд Йордан, Галилея на народите.

Когато размишлявам за неговите пътища, за величието на делото му, душата ми се пълни с необяснима вътрешна сила.

Открил си ми пътищата си и виждам твоята благост.

Твоето слънце изгрява всеки ден като младоженец и тича в пътя си, който си му начертал, като ни донася и разпръсква твоите благости повседневно.

Ето причината защо много пъти ние оставаме измамени в своите надежди.

„Идете на кръстопътищата и колкото намерите, призовете ги на сватбата" (Матея 22:9).

Умовете им ходят в мрак и тъмнина, скитат се те по широкия път на гибелта.

В неговия път ще има радост и веселие и все, що прави, ще успее.

Той ще ни научи и покаже пътя си.

Той отваря душевните ми очи да виждам все, що вършиш, и да зная, че твоите пътища са истинни и праведни, пълни с всеблагост и милост за всички, които те чакат като мене.

Ето пътят е пред мене, поставен от Бога моего, чрез който изважда душата ми на видело.

32. 05.РАЗГОВОР ВТОРИ

Винаги да ходиш в пътя на виделината.

Аз съм ти казвал толкова пъти, че не си сам в тоя свят и че твоят живот зависи от Бога и той го урежда постоянно.

Не е важно да знаеш по какъв начин, важно е да знаеш, че той е с тебе, другар в пътя ти, и това е достатъчно.

Аз съм гледал колко пъти дяволът е посаждал някои плевели в живота ти, но ти си ги узнавал с време и си ги потъпквал с духа си, да не се изявяват.

33. 06.РАЗГОВОР ТРЕТИ

А като приемеш любовта като една върховна заповед, тя само по себе си има тази сила, че може да ни разтвори всичките добри пътища и да ни покаже в какво седи върховната добродетел, която е едната страна на нашия сърдечен свят.

Може ли детето, което е приемало толкова пъти храна от майка си, което е слушало толкова пъти нейния глас, да се съмнява в нея.

Не казвам, че това е невъзможно, но ти, който си приемал от Бога толкова добрини и си слушал толкова пъти неговия глас, все още се съмняваш в неговото присъствие и мислите на сърцето ти те блазнят.

Аз зная, ти си чел Словото Божие много пъти и си казвал добре, това е истина, което се говори тук, но то се е говорило и писало преди толкова хиляди години от человеци, подобни на мене в много отношения, пак съмнението прониква в твоето сърце и ти тайно си казваш, да не те чуе никой, дали това не са измислици техни, приписвани на Бога.

Това аз ще те науча и ще отворя път широк да ходиш и изпълняваш волята Господня.

Ходи в пътя ми и не бой се.

Няма да се забавя в пътя си, в който ме чакат, ще се явя и ще ти помогна на време.

5 декември 1904 година - Ти, в когото се движим и живеем ден чрез ден, изпроводи твоята мъдрост отгоре да ръководи стъпките ми и да осветява пътя ми.

34. 07.РАЗГОВОР ЧЕТВЪРТИ

И този Дух на пълната святост ще извърши и ще издейства твоето спасение и ще ти отвори пътя на царството Божие, да влезеш и да възприемеш съкровените дарове на Господа, които ти е определил, и които трябва да приемеш, защото онзи, който е напълно роден от Бога и неговия Дух може да възприеме тайните на царството Божие и само той може да възприеме всяка благодат и всяка пълнота на духа и да стане едно с Господа.

Този е неговия път, който той сам е положил пред вечността и под който съблюдава своята верност спрямо своите чада.

Ще изгладя всичките ти пътища.

35. 08.РАЗГОВОР ПЕТИ

„Род избран, семе царско." Но изпитът е тук, долу, където е съдено всекиму, който се роди, да премине през всички истини на живота, за да се приближи към пътя на съвършенството, към пътя на святостта.

Без нея ти ще мязаш на слепец, който иска да види хубостите на Божия свят, без да се е променил вътрешно, ти ще бъдеш като глупец, който иска да разбере пътищата на мъдростта и постановленията на виделината.

Ето най-забележителният момент на падението и злощастния път, по който се промъкна злото и влезе в живота с всички свои последствия и ужаси.

Важното е твоето спасение и възраждане, обновление и усъвършенствувание в пътя Господен.

Това, което съм ти казал, не е за света, но за теб самия, защото от дълго време виждам твоите затруднения, неизходимия път на твоите усилия.

Благоустроих пътя ти, приготвих всичките средства, които са ти нужни, за да се учиш и възпитаваш под моето ръководство, стъпка по стъпка трябваше с теб да вървя и да те пазя, да не се подхлъзнеш и паднеш и всичко, което душата ти желаеше за тоя свят да придобие, сторих, да ти дам възможност да опиташ всичките благи и горчиви неща.

Ако разбираш значението и духа на тези думи, ти си постигнал пътя ми, приближил си се до мене и действието ти на вярата ще произведе онова вътрешно променение.

36. 09.РАЗГОВОР ШЕСТИ

Много пъти, когато хлопам на сърцето ви, вратата е затворена и дръжката ръждясала.

Колко пъти, когато съм минувал, намирал съм, че спите, небрежни духом.

Той може по някой път да прегризе някое коренче или листо, или някое твое дърво от градината ти, но ти трябва да го извиниш, защото това му е работата.

37. 10.МИСЛИ И СЪЖДЕНИЯ

Той ще бъде с теб в пътя, който ти е назначил и ще те ръководи с крепката си ръка.

Ще те вдига преди зорите и ще прекарва часовете на деня с душата ти и ще те весели постоянно в пътя си.

Но веднъж сърцето като се просвети и то е надарено с вътрешно съждение, което много пъти е по-вярно и право, отколкото разсъждението на кой да е философ.

Умът много пъти може да провери един факт, когато сърцето може да го опита.

Кой не е усещал борбата в себе си, когато по някой път человек се е решавал да стори добро, а пък сърцето се е бояло да не би да остане в лишение след време като помогне с нещо осезателно.

Сърцето има своите лични интереси винаги пред очи и за тях много пъти жертва най-доброто и благото.

Но Господ, който те възлюби и призва да влезеш в неговото царство, ти дойде на помощ на време да те осветли и упъти да не отпаднеш от благодатта.

Онзи, който е загубил пътя си, показва, че се е отклонил от първото си направление.

Пътища много, но един е пътят - към мястото, към определената цел.

Всеки един от тях следва своя определен път, своето предназначение.

Какви значущи думи са тия на Христа: „Да бъде твоята воля на земята, както на небето." Когато ние всички се подчиним един ден на Божия закон и тръгнем в пътя, който ни е определен, ние ще бъдем тъй блажени и щастливи, както и те.

Не се съмнявай, Господнята Любов е непреодолима и нея никой грях не може да я отвърне от пътя й.

Тогава ще ти се открие пътят Господен.

Той ще ти покаже пътя и начините, по които да проумяваш делата му.

„Много пъти като се отвлича человек от истината и забравя пътя, посочен му от Господа, сам си създава нещастията и страданията.

Да изучаваш Божиите пътища, да съзерцаваш неговите мисли в тоя живот е много по-добре, отколкото да правиш каквото и да е друго нещо вън от това.

Да вървим в тесния път, да се стремим към съвършенството и Бог ще ни благослови.

И свети са твоите пътища.

Той знае всичките твои желания и промисля най-добрия път за тяхното осъществяване.

Ходи в пътищата му и пази заповедите му и приемай любовта му.

38. 04.РАЗМИШЛЕНИЯ НА ДУХЪТ ХРИСТОВ

И тъй, пътят на живота е продължителен и труден за възкачване.

Обаче необходимо е да се научим да познаваме всичките Божии пътища и да ги пазим с целостта на сърцето си.

И каква радост чувстваме ний, когато сме призвани даже да извършим най-малкото дело, което вас много пъти възмущава.

Единственото нещо, което огорчава духа ни понякога, то е когато ви виждаме да сте се заблудили и сте взели път противоположен на любовта Божия и ако не е Божието дълготърпение, ние скоро бихме се разправяли с грешките на другите и с лошите им постъпки.

Той вече създава път, план на живота си, който с всички непочтени средства почва да изпълнява.

39. 11.РАЗГОВОР СЕДМИ

Зарята на Духа свети ги е вече осенила, те са към пътя на спасението.

Макар и да му съобщих няколко пъти да се пази от предприятия, които не са угодни Богу, обаче той като дете е сторил същите погрешки.

Не е ли угодно на тези, които не са просветени от Духа за нашето идване от такова далечно пространство, да ви помагаме, да споделяме по някой път вашите радости или скърби, да ви утешаваме и насърчаваме постоянно, като ви носим вътрешното уверение на сърцето, че всичко това Господ върши за вашето добро чрез действието на своя велик свят Дух.

Колко пъти в живота ви ние сме се притичвали, от Господа пратени, да отмахнем едно ваше отчаяние, да ви избавим от една гибелна мисъл.

Колко пъти да знаехте само, ние сме се притичвали да ви дадем един добър съвет, да ви отправим към добър път и да ви посочим, че този е пътят Господен, тази е неговата воля, това е неговото добро желание за вас.

40. 12.Кожено тефтерче

Имай пълно упование на Господа, който е неизменен и постоянен на своите обещания и Бог ще ти прати благословения, защото знае защо те е пратил и неговите пътища и възнамерения никой не може да възпре и осуети.

Въздай му хвала и поклонение и ще благоволя в теб и ще изпроводя Духа си и ще те научи на всичките ми пътища и ще ти възвести мира и ще приемеш радостта ми и ще се развесели твоят дух в моето присъствие, и ще прозябне душата ти като крин на полето и ще се услади от всичките мои благословения.

Приложи ума си в пътя ми и ще придобиеш знание, което ще ти е светилник на душата.

Във всичките ти пътища не се отстранявай от показанията на моя свят Дух, от моя свят закон, ходи с незлобие на сърцето си и мирът ти ще прозябне като утринна роса.

Постоянствай във всичките си пътища и моят свят Дух ще те научи на всичките тайни, които съм ти определил да ти се открият, защото моето желание е да те приготвя за своето дело, да ти възвестя славата и величието си, които отначало крия в себе си за твоята душа.

Когато человек се ожесточи, Господ го оставя да ходи по своите си пътища и отнема от него своето благоволение.

41. 13.Червено тефтерче

Стой непоколобим в пътя ми.

Твоите пътища са пред моето лице и размишленията на твоето сърце възлизат към мене.

Във всичките му пътища ще му съдействам и ще го повиша, за да познаят, че аз съм Господ.

Силите адови се състезават с мене и ми противостоят в пътя, но ще познаят, че не е лесно да се стои против моята воля, против моята необорима сила, която нося скрита в себе си за този ден.

Не, нека опитат всички силите си и се научат, че няма друг път изходен, освен този, който съм положил пред всички.

Нека твоята чиста и свята любов ни съживи от мъртвостта и нека твоят чист и свят Дух ни научи твоя път, в който ходим всеки ден.

Дай му учители и пастири според сърцето си, които да го ръководят в пътя на истината.

Научи ни на пътищата си.

Просвещавай ни с виделината на Духа си, за да ходим в твоите светли и прави пътища.

Но неговите пътища за нас са непроумявани и мислите му неуловими.

Ако помислим и кажем, че в този път ще дойде, наверно ожиданията ни ще се осуетят, защото неговите изхождания и вхождания са непознаваеми.

Припомни обещанията си и отвори пътя си пред мен.

Истина е, че онези, които го любят, всичко им съдейства на добро, и не може да бъде другояче, защото Бог наш е Любов и добродетел всегдашна за тези, що ходят в неговия път.

Отвори ни пътя си, дай ни благодатта си.

Изпитването на всяко добро нещо е необходимо за успеха на душевния живот, а знанието на съвършеното вечно добро е самият път за въздигането на душата и нейния ум, сърце и дух към небето, понеже знанието за истините на този висш живот са светилници, водящи звезди за мястото на онзи живот, в когото пълнота царува.

Но ето, те са се усъмнили в сърцата си, че постановленията и пътищата Господни са суетни.

Дано да се върнете от гнусните си пътища и да познаете Господа и да го призовете в сърцето си.

Ида, говори Господ, направете прав път за царството на мира, за царството на правдата.

Бог няма да измени своите възнамерения, нито ще се повърне от пътя на своите мисли.

Господ ще дойде от своето жилище на правдата чрез пътя на Истината.

Но има мнозина из помежду ви, които се стараят да осуетят моите пътища, за да заблудят своите братя, да им турят тежко иго на душата, да го носят.

Ще осуетя помислите на сърцето им, ще им се посмея и поругая и ще ги направя плашливи и съветниците им ще посетя и ударя с жезъл железен и ще ги хвана с примките им на собствената им мъдрост и ще ги направя прицел на поругание, защото в размишленията си и пътищата си не ме поменаха, но приложиха беззаконие върху беззаконие, престъпление върху престъпление и туриха ярем тежък и несносен върху чадата и синовете на утробата ми.

Ще забравя ли пътищата ви?

В един ден ще посетя всички с глас, който никога няма да забравите и никога втори път не ще се яви в сърцето ви желание за да струвате това, което сега вършите

Виж колко са красиви пътищата, отгдето идва Господ и колко са славни неговите въжделения от небето.

Отче мой, твоите пътища са вечни и неизменни.

Слушайте гласа ми, докато ви подканвам в пътя на живота, защото ето малко и ще престана да викам да се обърнете към мене, защото денят на моята благодат има определени граници, зад които денят на правдата и на истински съд ще настане.

Престанете да мислите за себе си, защото аз съм пътя, истината и живота.

Ето колко пъти идвам при тебе и още не си ме познал.

Внимавай сега на думите ми и бягай от пътя на нечестивите.

Но пътищата Божии са неизследими, защото Бог е Бог - тайна велика.

Кой може да следи неговите пътеки?

„А правият изправя пътищата си.

Влез през тесния път и ходи пред лицето на Господа с незлобие на сърцето си.

Изучавай пътищата му и давай внимание на поученията му.

Много пъти съм ти говорил с благост и любов.

Затова онзи, към когото е словото Божие, трябва да внимава с всичкото си сърце и ум да проумява пътищата му.

Няма друг изход, освен да приема пътя на новия живот.

Не съм ли аз мерило, свят път, истина, разбиране, разумение, мъдрост, правда, милост, любов, вяра, надежда и благост?

Във всичките си пътища познавай него и той ще оправи стъпките.

2. Възвръща душата ми, води ме през пътеки на правда заради името си.

Не очакваш ли добрини и благословения в пътя на живота си, нали затова се трудите постоянно да добиете сила и дух, за да може да живеете, както подобава.

Смирението е път към възвишение.

Господи, Учителю мой, Ти, който ме учиш всеки ден, твоите пътища са непостижими.

Бъди твърд и непоколебим в пътя ми.

Ето, аз съм този, който те учи всякой ден в закона си, да познаваш всичките мои пътища, които са святи, моят вечен Дух се съуслаждава в истината, която прониква в твоята душа.

И когато първия път чух гласа ти, съзнах, че си дълбок, вътре някъде до мен.

Пътят ще ви се отвори свободно.

Ти виждаш, че съм в оскъдност от знание и мъдрост, научи ме да зная пътя ти, от гдето излиза истината да виждам и съзерцавам, както всички други, величието ти и словото ти и делото ти.

Дай ми да разбирам пътеките на твоята мъдрост.

Изпитът, който ти беше даден, да се бориш лично с князът на този свят, с тая старовременна змия, на която видя главата, че светеше като свещ в своя блясък, е изпит, който Небето позволи да покаже твоята вътрешна и духовна сила, че си този, който е верен във всичко, че си този, на когото душата стои непоколебимо в пътя на истината, че си този, на когото духът е благ и възвишен пред лицето на Бога.

Ти не ще да ни откажеш радостта да те придружаваме винаги в твоя път, в който ходиш, път на благодат, на светлина, която произвежда радост и веселие във всички души и духове.

Ти ще благоволиш да ни допуснеш до себе си, да сме до тебе, да сме твои съпътници, да те придружаваме в небесните сфери, към които духът ти ще се въздигне.

Към тия безпределни небеса и безпределни светове, мирове и вселени, в които тая вечна, безпределна и неизмерима душа прониква и изпълня всичко с благост пълна от безконечна и непреривна вечна и славна Любов, която стопля, осветява и освежава душите, духовете, умовете на всички малки и велики същества, която изпълня техните сърца с благоговение и възторг в този славен път на живота, който възлиза от вселена във вселена, от мир в мир, от свят в свят, от душа в душа, от дух в дух, от ум в ум и от сърце в сърце, от всяко чувство към всяко чувство, от сила към всяка сила, от мисъл към всяка мисъл, от начало към всяко начало, от край към всеки край, от частица към всякоя частица, от начало и до край към тоя мир над мировете, към тоя свят на световете, в който вечно свети вечен мир и вечна радост, вечна истина и вечна правда и благост все и във все изпълни от безпределната висота към безпределната висота от самата безкрайна и безпределна вечност във всичките й безпределни области и владения необозрими и неизследими всичко в това величествено и възторжено мълчание на безпределната вечност всичко е в тишина.

42. „Темпераментите“ е статия от Учителя поместена в сп. „Родина“, год. ІІІ, 1901, книжка VI-VII.

До този момент тя не е излизала другаде и сега се публикува за първи път.

Те не се лесно отклоняват настрани от пътя си и често прокарват своята цел с крайно безразсъдство както за своето добро, така и за доброто на другите.

43. 01_ЕПИСТОЛАРНИ ДИАЛОЗИ - ПРЕДГОВОР

Това е век, в който разгърналата се през второто хилядолетие интелигентност, намерила път през схоластиката и Западноевропейската реформация, достига своеобразна кулминация в естествените и социалните науки и заплашва да премине в мъртъв интелектуализъм, ако остане собственост единствено и само на човешката глава.

Киров споделя разочарованията и веруюто си: Разбрах, че православните, западните (католическите), григорианските и каквито други да са църкви с форми, са примки на Сатана и от тях не може да излязат християни, но кръвници, блудници, крадци, лъжци, шепотници, завистници, ленивци, мръсници и с една реч - всичките пороци за грях, какъвто бях и аз един от тях... И така още нея вечер аз дадох обещание на Бога пред приятелите си, че не може вече да поддържам тази Църква и се отричам от нея и формите й и че отсега нататък ще служа на Бога с Дух и Истина, защото Бог е Дух и като така ний трябва да се водим във всичко от Евангелието на Господа Исуса Христа, където намираме истинското служение Божие - следване по пътя на Спасителя.

Аз постоянно ще те упътвам, стига ти да бъдеш послушен на всяко мое повеление.

За първи път в българската култура се заговаря за отношение към свръхсетивната духовна реалност; за първи път се дефинира категорията Любов и се препоръчват методи за преживяването й като непосредствено отношение между индивидуалното съзнание и Христос.

44. 1898_Пеню Киров - №1

Всички негови писма (с малки изключения) се публикуват за първи път в тази книга, като разчетен оригинален текст.

Дънов е отговорил със 131 писма, 39 от които се публикуват също за първи път тук, като разчетен оригинален текст.

отпътува за Америка, където се губят по-нататъшните му следи.

45. Пеню Киров - №2

„Прощавайте си до 10 000 пъти на ден, научете се на най-голямата кротост.”

Завършва земния си път в София на „Изгрева" през 1952 г.

46. Пеню Киров - №3

Ний засега с брата Тодора сме здрави с волята Божия и с усърдие се мъчим да следваме в пътя на истината.

47. Петър Дънов - №2

Аз само, мои любезни приятели, се моля Бог да излее духа Си изобилно, да се просветят всички и да видят, че е време вече да се бърза и да се готвим да сме готови за идванието на Господа , Който ще слезе със Своите ангели от Небето да уреди тоя свят , който се е уклонил от Негова път (Откр. 19:11-17).

За онова видение, което е видяла госпожа Ви, друг път случвало ли се е такова нещо?

48. Пеню Киров - №4

И знам, че не с веднъж се задоволяваме да ги прочитаме, а много пъти и всеки ден и славим Бога за голямата Му любов към нас, грешните, които се чудим с какво сме заслужили любовта Му.

По въпроса за видението — жена ми друг път не е виждала подобно нещо, но когато дойде второто Ви писмо, аз през нощта стоях до 11 ч.

49. Петър Дънов - №3

Аз се радвам за Вази, че успявате в пътя на живота и че показвате такова усърдие да се поучавате в словото Божие.

Колко е благ Бог, че Ви е събудил чрез Своя Свят Дух да търсите пътя на истината и да Му слугувате като новородени младенци, като се храните в чистото Слово на живота.

50. Пеню Киров - №5

Тодора трудим се да следваме из същия път, с волята на небесния ни Отец, и се трудим постоянно да се поучаваме в Словото Му, където намираме извор на благост и поучение за живота ни.

21. В края на Х1Х и началото на ХХ век „протестант" и „протестантин" са традиционно обидни думи, обозначаващи „разпътен" или „неморален" човек.

51. Петър Дънов - №4

Приготовлявам пътя Господен.

52. Пеню Киров - №6

Щастлив се считам, гдето тъй благо е погледнал на нас Спасителят ни, Господ Исус Христос, и от преголямата Си Божествена любов праща своите посланици да ни упътят към пътя на истината и правдата.

53. Петър Дънов - №5

Аз съм уверен, че благий и всесилний Бог Ви ръководи в пътя на истината Си, за да разберете дълбочината, височината и широчината на Неговата неизмерима Мъдрост.

Чудни са делата и пътищата Божии.

54. Петър Дънов - №6 (отворена карта)

28. Писмото се публикува за първи път.

55. Пеню Киров - №7

д-р Миркович минава през Бургас на път за Сливен, той се връща отново около 20 ноември вече с поръчение от П.

56. Петър Дънов - №7

При вас има много добри духове и Ангели, които ви ръководят сега в пътя на Истината, Те се грижат за всичко.

57. Пеню Киров - №8

след което се разделят и Николай поема свой самостоятелен път като печатар и издател.

58. Петър Дънов - №8 (отворена карта)

41. Писмото се публикува за първи път.

59. Петър Дънов - №9

Подвизавайте се усърдно и знайте, че неприятел имаме в пътя си, който чрез лукавство гледа да ни измами и отдалечи от Истината Божия.

60. Пеню Киров - №9

Ний с Божията воля и с Неговото укрепявание се трудим да ходим в пътя на правдата Му.

От Васил и аз имам писмо и на мене пише, че имал насън дадено едно съобщение със златни букви, в което се говорело за нас и [за] още един — някой си Хараламби44, на когото аз вече няколко пъти пиша.

Споменава се още няколко пъти в писмата на П.

61. Петър Дънов - №10

45. Писмото се публикува за първи път.

62. Пеню Киров - №11

Тодора сме живо и здраво, следваме пътя Господен с колкото ни се сили дават.

От незаминаването ни във Варна сатана се мъчеше да ни погуби, като ни даваше съмнения и др., но и този път Бог ни избави и с нови сили ни привърза към себе си.

63. Пеню Киров - №12

И тъй много пъти, много четохме писаното ви и мисля, че по Божие вразумение разбрахме всичко, освен едно, което остава като загадъчно за нас.

Засега, братко Дънов, Дяволът е в пътя и ний това твърде добре разбираме.

Много пъти, като искаме да се съобщим, дяволът се явява под булото на Божий вестител, както и ти ни явяваш, и се мъчи да ни заблуди в истината или пък ни само измъчва.

Тук приложените две извлечения в две съобщения нарочно ти ги пращам, да видиш в тях това, що е за нас писано, като при това ни явиш да не би в тях да има пръст и сатана, и то заради туй, защото заедно с тях имаше казано и проклятието за Д-ра както в първото, така и във второто, но във второто — че за последен път му се прощава.

64. Петър Дънов - №13 (отворена карта)

Но тоя свят е едно училище, гдето трябва да изучим пътищата на Този, Който ни е пратил.

65. Петър Дънов - №14 (Свидетелствата Господни, Божието обещание)

Имам и други неща да ви кажа, но за друг път.

66. Петър Дънов - №15

Само му дайте всичките упътвания нужни, по които да се ръководи.

65. Писмото се публикува за първи път.

67. Пеню Киров - №15

Днес даже на три-четири пъти, като бях в католическата църква72, почувствах една много лека и приятна сила, която разклащаше косата ми, и усещах едно много приятно духание, но с думи не мога да ти го обясня.

Много желая за новини от горе, но какво да направя, когато Дяволът е в пътя ни — нямаме съобщения.

68. Петър Дънов - №17

Кога ви пиша втори път, ще ви кажа нещо повече.

69. Петър Дънов - №19

Кажи им, Аз съм, Който ги уча и упътвам повседневно в пътя на живота.

Братя мои, Аз съм ваш Господ, Този, Който е излязъл победител из мъртвите, Който ви отварям пътя на вечното спасение, да влезете в дома на Отца Моего и Бога Моего.

август на 1881 г., когато двамата обявяват пред съселяните си, че поемат по пътя на протестантското богослужение - без ритуали, а с проповед.

Завършва земния си път на 28.11.1918 г.

70. Петър Дънов - №20 (отворена карта)

78. Писмото се публикува за първи път.

71. Петър Дънов - №21

Разбирайте добре Неговите пътища.

85. Докторът отпътува от Варна около 8 юни, като вероятно престоява в Бургас известно време, след което се връща отново във Варна.

72. Петър Дънов - №22

Трябва да Му благодарим в душата си и сърцето си, че е близо при нази всеки ден, да ни укрепява и учи на святите си пътища с благия Си и Свят Дух.

Аз Ви моля добре да изучавате Словото Божие и Негова Дух и по Неговите упътвания да ръководите всичките си постъпки словом и делом.

Той ще промисли по своя си път.

Той ще предиде пред нас и ще ни упътва в пътя на живота, по който ще вървим постоянно.

Аз присъствам духом при вази и много пъти съм имал стълкновение със Сатана и неговите слуги, които ви заобикалят и се стараят да посеят семето на съмнението и да разхлабят умовете ви в живата вяра.

73. Пеню Киров - №21

Аз забавих да ти пиша, но прощавай ми за това, братко, работите, или все едно да кажа световните тягости, ме отвлякоха малко (но да не помислиш, че от правия път), а Бог с течението на времето ни лекува.

Тодор сме добре в пътя Господен и както ти казах, Бог ни дава всичко и за всичко ни учи, и за най-малки работи даже не забравя да ни учи.

74. Пеню Киров - №22

Няколко пъти става ми се случват необикновени работи, също и през нощта.

75. Петър Дънов - №23

Положението, както днес стои, е твърде сериозно, което е съвпрегнато с много трудности и мъчнотии, които се изпречват на пътя ни.

76. Петър Дънов - №24

Там, в дълбочините на душата ни, Той постоянно ни говори и упътва в пътя Божи, като ни указва добрите и благи неща на Царството Господне.

Той става ми се явява на небето няколко пъти.

77. Пеню Киров - №23

Единият път беше към източната страна и все ме привличаше.

78. Пеню Киров - №24

И така още нея вечер аз дадох обещание на Бога пред приятелите си, че не може вече да поддържам тази Църква и се отричам от нея и формите и и че отсега нататък ще служа на Бога с Дух и Истина, защото Бог е Дух и като така ний трябва да се водим във всичко от Евангелието на Господа Исуса Христа, където намираме истинското служение Божие — следване по пътя на Спасителя.

79. Петър Дънов - №27

Нека пътя Ви да е знае[н] само Господу, което ще вършите, да не би като узнае дяволът, да ви попречи и изкуси да паднете в някоя негова примка.

80. Пеню Киров - №26 (отворено писмо)

И така че сега не мога по никой начин да признавам старото и се чудя — толкова време аз защо съм бил в такъв летаргически сън и при това че много пъти сме разисквали върху тази истина.

81. Петър Дънов - №29

109. Писмото се публикува за първи път.

110. „Стъпките на добрия човек се направляват от Господа и Той осветява неговия път." (У., № 29, 01.01.1900 г.)

82. Петър Дънов - №30

Вие знаете от опит и както казва Словото Божие, че Неговите пътища не са като человеческите.

Ако сте готови и ако пътят ви се оправи от Господа Исуса, аз мисля да се срещнем в месец март къде края, това [е], което Духът Господен ми е внушил.

Тогава той и да търси страдание, няма да има и ще отиде да показва на своите братя пътя към Светлината, в която живее (П.

83. Петър Дънов - №31

Нашата вяра в Господа и постоянната молитва към Него е, която ще победи всичко и ще ни придаде сила и ще ни отвори пътя, за да извършим онова, което Господ ни е определил да сторим в Неговото име (Мат.

Той ми изяви, че пътят скоро ще бъде отворен от Него.

Аз вярвам, вий се подвизавате добре в Господа и искате да струвате Неговата воля, затова ви и пиша — да Ви предам нещо, което да ви е в помощ в пътя на спасението.

А Господ на мира, Който е пълен с благодат и всяка добрина, да отвори пътя пред нас да се видим и споделим Неговата любов.

84. Пеню Киров - №28

Само милият Бог дано ми отвори път.

Ако имаш нещо да ми кажеш, пиши ми, за да се приготвя за път.

85. Пеню Киров - №29

Приготовлявам се за път.

86. Петър Дънов - №34

Ти ми казваш в писмото си, че се приготовляваш за път и че имаш някои мъчнотии, които чакаш Бог да отмахне.

114. Става дума за разписанието на корабите, пътуващи до Варна.

87. Петър Дънов - №35

17:15-16] Но Божиите пътища са особени във всичко.

88. Пеню Киров - №32

Писмото Ви от дата 1 того получих едвам днес, когато бях ходил вече няколко пъти да посрещам трена.

И последния път днес, след като се върнах и като се готвех с отговор телеграма да Ви пратя, докато се обяснявах с хотелиера по това, слугата му даде ми писмото Ви, като каза, че било още от вчера получено.

89. Петър Дънов - №36

Той е живот на един пътник.

116. Писмото се публикува за първи път.

90. Пеню Киров - №34

И в Тодорови имахме няколко пъти съобщения, от което той остана доста доволен и ни предупреди, че ако не работим по спиритизма, то ний съвсем ще се разделим.

Те ни дадоха някои упътвания и съвети почти на всички ни.

Постът, било що имахме два пъти в неделята или четиритях годишни поста, казаха ни да ги оставим по Божия Воля, защото истински не се считат, като има да ни знай някой.

Молбата ми беше чута и му се каза да си седи на мястото и че няма отворен път.

Тогаз попът казва: „А ти не щеш ли?

Но искам да Ви кажа, че не е този пътят, по който можем да намерим Бога и да имаме лично съобщение с Него.

91. Пеню Киров - №35

И аз — каза — гоня сега злото от България." Със Сатана е имал много пъти борба и той не можел да дойде при него.

Това ми се случва няколко пъти и аз като не се уверявам, скъсах ги, за което Стоянов и Докторът ми се сърдеха.

92. Петър Дънов - №39

18:20] Вий имате всичките условия, при това гледайте да водите и д-р Мирковича в пътя Христов.

Аз и Господ Исус ще присъстваме духом на вашите събрания и ще ви ръководим в пътя на всяка Истина.

Има още да Ви осветлявам върху някои и други неща, но за други път.

93. Петър Дънов - №41

Мене от 10-15 дена вече как ме чакат и викат мои сродници126 в Шумен да ида да ги посетя, да престоя с тях няколко време127, но един вътрешен глас ме възпря да сторя това, като ми каза, че Бог е отворил за мене пътя за Варна и там трябва да ида след няколко време неотложно, да сторя волята на Господа.

Аз се молих няколко пъти на Господа да ми яви да не би сам да се мамя или някой лош дух да ме лъже да оставя другото поканвание, но отговорът беше същият — че Господ за там ме вика и че трябва да чакам, защото Господ ще ми обясни причината.

Разговор първи. „Упътвание.

„Пътят и Истината.

Зарята на Духа святий ги е вече осенила, те са към пътя на спасението.

94. Пеню Киров - №38 (отворено писмо)

Пътуват три дни, през които срещат различни препятствия - Тодор върви добре, но на Пеню му се подбиват краката и ходенето му е затруднено.

95. Петър Дънов - №42 (телеграма)

131. Тази телеграма се публикува за първи път.

96. Петър Дънов - №43 (телеграма)

134. Телеграмата се публикува за първи път.

97. Петър Дънов - №44

136. Писмото се публикува за първи път.

98. Пеню Киров - №40

Аз разбрах, че ми се казва, че не е само достатъчно дотука, но се иска от мене, след като съм извървял този път, да се не спирам, но да продължавам пътя си.

Аз постоянно ще те упътвам, стига ти да бъдеш послушен на всяко мое повеление".

Казвам: защо ти казваше във Варна, че „Аз други път няма да се явя", ако и да те викаме, освен когато втори път се съберем и когато само бъдеш призован в Името Божие?

След няколко пъти настояване казвам на жена си да им каже, че ако вярват, че Бог може да направи това, добре, ще отида.

Казва: „Вярвам, защото ти 2-3 птичета с молитва съживи и много пъти, като сме болни, ти ни помагаш с молитвата си".

Магнетисвах го след това още два пъти и сега е здраво.

Тодор благополучно си дойде, при това и с по-малко път и труд.

„с нас е Бог") - името се среща два пъти в Стария завет (Ис.

П. Дънов за Емануил: „Емануил е едно от святите имена Божии ... И знайте, че втори път, за да призовем Господа в името му Емануил, ще бъдем една седмица в пост и молитва.

99. Петър Дънов - №45

Ний ставаме причина много пъти да се изкусява Господ посредством нашите слабости.

Вий викате Господа в името Емануил и после Го питате не ли e казал, че идущата година или следущия път, кога се съберем, Той ще дойде.

И знайте, че втори път, за да призовем Господа в Името му Емануил, ще постим една седмица в пост и молитва.

Той ни каза чисто и ясно, че ще ни води, ще направлява нашите пътища, ще урежда бъдещето ни, ще ни отвори широко врата за работа и ще благослови всичките ни трудове, и ще промисли за всичко, от което се нуждаят нашите души.

100. Петър Дънов - №48

Ако по някой път умът ни или сърцето ни ако се помрачава, то е от някоя слабост.

101. Пеню Киров - №43

Насън и се явява Господ Исус много пъти и и казва да отиде да живее в текето на Св.

Казва сега: „Не зная кой е правият път, кого да слушам".

102. Петър Дънов - №49

Господ сега ги въвожда в тесния път в своето Царство.

„Аз съм пътят, Аз съм истината и животът", казва Господ.

103. Петър Дънов - №50

Помнете, бр., Божиите пътища не са като человеческите, нито Неговите мисли.

Ето, аз ви пиша в името на Господа Исуса, за да се осветлите върху Неговите пътища.

Колко Той е грижлив, благ и благо- утробен, че се снизхождава да говори, да ни упътва чрез Святия Си Дух.

104. Пеню Киров - №45

Напоследък имах един сън, в него сън аз видях един път, ето такъв [зачеркнато от П.К.].

[Следва рисунка на път.]

105. Петър Дънов - №51 (Добрата молитва)

Вдъхвай в мен с присъствието си чистите си мисли и ме упътвай да ти служа с радост.

164. Това е най-важната молитва от Учителя Петър Дънов, която за първи път в историята на Братството се дава в това писмо.

В „Наряди и упътвания" от 1925 г.

106. Пеню Киров - №46 (отворено писмо)

Каниха ни често пъти и настоятелно да се запишем за членове на Църквата им, но аз сам за мене си отказах, като им казах откровено, че аз не мога да се съглася с тях по вярата в някои и др.

107. 02_1898г._П. ДЪНОВ - П. КИРОВ

Всички негови писма (с малки изключения) се публикуват за първи път в тази книга, като разчетен оригинален текст.

Дънов е отговорил със 131 писма, 39 от които се публикуват също за първи път тук, като разчетен оригинален текст.

отпътува за Америка, където се губят по-нататъшните му следи.

„Прощавайте си до 10 000 пъти на ден, научете се на най-голямата кротост.”

Завършва земния си път в София на „Изгрева" през 1952 г.

Ний засега с брата Тодора сме здрави с волята Божия и с усърдие се мъчим да следваме в пътя на истината.

Аз само, мои любезни приятели, се моля Бог да излее духа Си изобилно, да се просветят всички и да видят, че е време вече да се бърза и да се готвим да сме готови за идванието на Господа , Който ще слезе със Своите ангели от Небето да уреди тоя свят , който се е уклонил от Негова път (Откр. 19:11-17).

За онова видение, което е видяла госпожа Ви, друг път случвало ли се е такова нещо?

И знам, че не с веднъж се задоволяваме да ги прочитаме, а много пъти и всеки ден и славим Бога за голямата Му любов към нас, грешните, които се чудим с какво сме заслужили любовта Му.

По въпроса за видението — жена ми друг път не е виждала подобно нещо, но когато дойде второто Ви писмо, аз през нощта стоях до 11 ч.

Аз се радвам за Вази, че успявате в пътя на живота и че показвате такова усърдие да се поучавате в словото Божие.

Колко е благ Бог, че Ви е събудил чрез Своя Свят Дух да търсите пътя на истината и да Му слугувате като новородени младенци, като се храните в чистото Слово на живота.

Тодора трудим се да следваме из същия път, с волята на небесния ни Отец, и се трудим постоянно да се поучаваме в Словото Му, където намираме извор на благост и поучение за живота ни.

21. В края на ХIХ и началото на ХХ век „протестант" и „протестантин" са традиционно обидни думи, обозначаващи „разпътен" или „неморален" човек.

Приготовлявам пътя Господен.

Щастлив се считам, гдето тъй благо е погледнал на нас Спасителят ни, Господ Исус Христос, и от преголямата Си Божествена любов праща своите посланици да ни упътят към пътя на истината и правдата.

Аз съм уверен, че благий и всесилний Бог Ви ръководи в пътя на истината Си, за да разберете дълбочината, височината и широчината на Неговата неизмерима Мъдрост.

Чудни са делата и пътищата Божии.

28. Писмото се публикува за първи път.

д-р Миркович минава през Бургас на път за Сливен, той се връща отново около 20 ноември вече с поръчение от П.

При вас има много добри духове и Ангели, които ви ръководят сега в пътя на Истината, Те се грижат за всичко.

след което се разделят и Николай поема свой самостоятелен път като печатар и издател.

41. Писмото се публикува за първи път.

Подвизавайте се усърдно и знайте, че неприятел имаме в пътя си, който чрез лукавство гледа да ни измами и отдалечи от Истината Божия.

Ний с Божията воля и с Неговото укрепявание се трудим да ходим в пътя на правдата Му.

От Васил и аз имам писмо и на мене пише, че имал насън дадено едно съобщение със златни букви, в което се говорело за нас и [за] още един — някой си Хараламби44, на когото аз вече няколко пъти пиша.

Споменава се още няколко пъти в писмата на П.

108. 03_1899г._П. ДЪНОВ - П. КИРОВ

45. Писмото се публикува за първи път.

Тодора сме живо и здраво, следваме пътя Господен с колкото ни се сили дават.

От незаминаването ни във Варна сатана се мъчеше да ни погуби, като ни даваше съмнения и др., но и този път Бог ни избави и с нови сили ни привърза към себе си.

И тъй много пъти, много четохме писаното ви и мисля, че по Божие вразумение разбрахме всичко, освен едно, което остава като загадъчно за нас.

Засега, братко Дънов, Дяволът е в пътя и ний това твърде добре разбираме.

Много пъти, като искаме да се съобщим, дяволът се явява под булото на Божий вестител, както и ти ни явяваш, и се мъчи да ни заблуди в истината или пък ни само измъчва.

Тук приложените две извлечения в две съобщения нарочно ти ги пращам, да видиш в тях това, що е за нас писано, като при това ни явиш да не би в тях да има пръст и сатана, и то заради туй, защото заедно с тях имаше казано и проклятието за Д-ра както в първото, така и във второто, но във второто — че за последен път му се прощава.

Но тоя свят е едно училище, гдето трябва да изучим пътищата на Този, Който ни е пратил.

Имам и други неща да ви кажа, но за друг път.

Само му дайте всичките упътвания нужни, по които да се ръководи.

65. Писмото се публикува за първи път.

Днес даже на три-четири пъти, като бях в католическата църква72, почувствах една много лека и приятна сила, която разклащаше косата ми, и усещах едно много приятно духание, но с думи не мога да ти го обясня.

Много желая за новини от горе, но какво да направя, когато Дяволът е в пътя ни — нямаме съобщения.

Кога ви пиша втори път, ще ви кажа нещо повече.

Кажи им, Аз съм, Който ги уча и упътвам повседневно в пътя на живота.

Братя мои, Аз съм ваш Господ, Този, Който е излязъл победител из мъртвите, Който ви отварям пътя на вечното спасение, да влезете в дома на Отца Моего и Бога Моего.

август на 1881 г., когато двамата обявяват пред съселяните си, че поемат по пътя на протестантското богослужение - без ритуали, а с проповед.

Завършва земния си път на 28.11.1918 г.

78. Писмото се публикува за първи път.

Разбирайте добре Неговите пътища.

85. Докторът отпътува от Варна около 8 юни, като вероятно престоява в Бургас известно време, след което се връща отново във Варна.

Трябва да Му благодарим в душата си и сърцето си, че е близо при нази всеки ден, да ни укрепява и учи на святите си пътища с благия Си и Свят Дух.

Аз Ви моля добре да изучавате Словото Божие и Негова Дух и по Неговите упътвания да ръководите всичките си постъпки словом и делом.

Той ще промисли по своя си път.

Той ще предиде пред нас и ще ни упътва в пътя на живота, по който ще вървим постоянно.

Аз присъствам духом при вази и много пъти съм имал стълкновение със Сатана и неговите слуги, които ви заобикалят и се стараят да посеят семето на съмнението и да разхлабят умовете ви в живата вяра.

Аз забавих да ти пиша, но прощавай ми за това, братко, работите, или все едно да кажа световните тягости, ме отвлякоха малко (но да не помислиш, че от правия път), а Бог с течението на времето ни лекува.

Тодор сме добре в пътя Господен и както ти казах, Бог ни дава всичко и за всичко ни учи, и за най-малки работи даже не забравя да ни учи.

Няколко пъти става ми се случват необикновени работи, също и през нощта.

Положението, както днес стои, е твърде сериозно, което е съвпрегнато с много трудности и мъчнотии, които се изпречват на пътя ни.

Там, в дълбочините на душата ни, Той постоянно ни говори и упътва в пътя Божи, като ни указва добрите и благи неща на Царството Господне.

Той става ми се явява на небето няколко пъти.

Единият път беше към източната страна и все ме привличаше.

И така още нея вечер аз дадох обещание на Бога пред приятелите си, че не може вече да поддържам тази Църква и се отричам от нея и формите и и че отсега нататък ще служа на Бога с Дух и Истина, защото Бог е Дух и като така ний трябва да се водим във всичко от Евангелието на Господа Исуса Христа, където намираме истинското служение Божие — следване по пътя на Спасителя.

Нека пътя Ви да е знае[н] само Господу, което ще вършите, да не би като узнае дяволът, да ви попречи и изкуси да паднете в някоя негова примка.

И така че сега не мога по никой начин да признавам старото и се чудя — толкова време аз защо съм бил в такъв летаргически сън и при това че много пъти сме разисквали върху тази истина.

109. 04_1900г._П. ДЪНОВ - П. КИРОВ

109. Писмото се публикува за първи път.

110. „Стъпките на добрия човек се направляват от Господа и Той осветява неговия път." (У., № 29, 01.01.1900 г.)

Вие знаете от опит и както казва Словото Божие, че Неговите пътища не са като человеческите.

Ако сте готови и ако пътят ви се оправи от Господа Исуса, аз мисля да се срещнем в месец март къде края, това [е], което Духът Господен ми е внушил.

Тогава той и да търси страдание, няма да има и ще отиде да показва на своите братя пътя към Светлината, в която живее (П.

Нашата вяра в Господа и постоянната молитва към Него е, която ще победи всичко и ще ни придаде сила и ще ни отвори пътя, за да извършим онова, което Господ ни е определил да сторим в Неговото име (Мат.

Той ми изяви, че пътят скоро ще бъде отворен от Него.

Аз вярвам, вий се подвизавате добре в Господа и искате да струвате Неговата воля, затова ви и пиша — да Ви предам нещо, което да ви е в помощ в пътя на спасението.

А Господ на мира, Който е пълен с благодат и всяка добрина, да отвори пътя пред нас да се видим и споделим Неговата любов.

Само милият Бог дано ми отвори път.

Ако имаш нещо да ми кажеш, пиши ми, за да се приготвя за път.

Приготовлявам се за път.

Ти ми казваш в писмото си, че се приготовляваш за път и че имаш някои мъчнотии, които чакаш Бог да отмахне.

114. Става дума за разписанието на корабите, пътуващи до Варна.

17:15-16] Но Божиите пътища са особени във всичко.

Писмото Ви от дата 1 того получих едвам днес, когато бях ходил вече няколко пъти да посрещам трена.

И последния път днес, след като се върнах и като се готвех с отговор телеграма да Ви пратя, докато се обяснявах с хотелиера по това, слугата му даде ми писмото Ви, като каза, че било още от вчера получено.

Той е живот на един пътник.

116. Писмото се публикува за първи път.

И в Тодорови имахме няколко пъти съобщения, от което той остана доста доволен и ни предупреди, че ако не работим по спиритизма, то ний съвсем ще се разделим.

Те ни дадоха някои упътвания и съвети почти на всички ни.

Постът, било що имахме два пъти в неделята или четиритях годишни поста, казаха ни да ги оставим по Божия Воля, защото истински не се считат, като има да ни знай някой.

Молбата ми беше чута и му се каза да си седи на мястото и че няма отворен път.

Тогаз попът казва: „А ти не щеш ли?

Но искам да Ви кажа, че не е този пътят, по който можем да намерим Бога и да имаме лично съобщение с Него.

И аз — каза — гоня сега злото от България." Със Сатана е имал много пъти борба и той не можел да дойде при него.

Това ми се случва няколко пъти и аз като не се уверявам, скъсах ги, за което Стоянов и Докторът ми се сърдеха.

18:20] Вий имате всичките условия, при това гледайте да водите и д-р Мирковича в пътя Христов.

Аз и Господ Исус ще присъстваме духом на вашите събрания и ще ви ръководим в пътя на всяка Истина.

Има още да Ви осветлявам върху някои и други неща, но за други път.

Мене от 10-15 дена вече как ме чакат и викат мои сродници126 в Шумен да ида да ги посетя, да престоя с тях няколко време127, но един вътрешен глас ме възпря да сторя това, като ми каза, че Бог е отворил за мене пътя за Варна и там трябва да ида след няколко време неотложно, да сторя волята на Господа.

Аз се молих няколко пъти на Господа да ми яви да не би сам да се мамя или някой лош дух да ме лъже да оставя другото поканвание, но отговорът беше същият — че Господ за там ме вика и че трябва да чакам, защото Господ ще ми обясни причината.

Разговор първи. „Упътвание.

„Пътят и Истината.

Зарята на Духа святий ги е вече осенила, те са към пътя на спасението.

Пътуват три дни, през които срещат различни препятствия - Тодор върви добре, но на Пеню му се подбиват краката и ходенето му е затруднено.

131. Тази телеграма се публикува за първи път.

134. Телеграмата се публикува за първи път.

136. Писмото се публикува за първи път.

Аз разбрах, че ми се казва, че не е само достатъчно дотука, но се иска от мене, след като съм извървял този път, да се не спирам, но да продължавам пътя си.

Аз постоянно ще те упътвам, стига ти да бъдеш послушен на всяко мое повеление".

Казвам: защо ти казваше във Варна, че „Аз други път няма да се явя", ако и да те викаме, освен когато втори път се съберем и когато само бъдеш призован в Името Божие?

След няколко пъти настояване казвам на жена си да им каже, че ако вярват, че Бог може да направи това, добре, ще отида.

Казва: „Вярвам, защото ти 2-3 птичета с молитва съживи и много пъти, като сме болни, ти ни помагаш с молитвата си".

Магнетисвах го след това още два пъти и сега е здраво.

Тодор благополучно си дойде, при това и с по-малко път и труд.

„с нас е Бог") - името се среща два пъти в Стария завет (Ис.

П. Дънов за Емануил: „Емануил е едно от святите имена Божии ... И знайте, че втори път, за да призовем Господа в името му Емануил, ще бъдем една седмица в пост и молитва.

Ний ставаме причина много пъти да се изкусява Господ посредством нашите слабости.

Вий викате Господа в името Емануил и после Го питате не ли e казал, че идущата година или следущия път, кога се съберем, Той ще дойде.

И знайте, че втори път, за да призовем Господа в Името му Емануил, ще постим една седмица в пост и молитва.

Той ни каза чисто и ясно, че ще ни води, ще направлява нашите пътища, ще урежда бъдещето ни, ще ни отвори широко врата за работа и ще благослови всичките ни трудове, и ще промисли за всичко, от което се нуждаят нашите души.

Ако по някой път умът ни или сърцето ни ако се помрачава, то е от някоя слабост.

Насън и се явява Господ Исус много пъти и и казва да отиде да живее в текето на Св.

Казва сега: „Не зная кой е правият път, кого да слушам".

Господ сега ги въвожда в тесния път в своето Царство.

„Аз съм пътят, Аз съм истината и животът", казва Господ.

Помнете, бр., Божиите пътища не са като человеческите, нито Неговите мисли.

Ето, аз ви пиша в името на Господа Исуса, за да се осветлите върху Неговите пътища.

Колко Той е грижлив, благ и благо- утробен, че се снизхождава да говори, да ни упътва чрез Святия Си Дух.

Напоследък имах един сън, в него сън аз видях един път, ето такъв [зачеркнато от П.К.].

[Следва рисунка на път.]

Вдъхвай в мен с присъствието си чистите си мисли и ме упътвай да ти служа с радост.

164. Това е най-важната молитва от Учителя Петър Дънов, която за първи път в историята на Братството се дава в това писмо.

В „Наряди и упътвания" от 1925 г.

Каниха ни често пъти и настоятелно да се запишем за членове на Църквата им, но аз сам за мене си отказах, като им казах откровено, че аз не мога да се съглася с тях по вярата в някои и др.

110. 05_ПИСМА НА ПЕНЮ КИРОВ ДО ГЕОРГИ МИРКОВИЧ

Моля Бог за тази Ви добрина към мен да Ви упъти към пътя на Спасението, за което всеки человек трябва да се стреми.

Прави заключение от изложените ми тук мисли: аз съм уверен, че един человек, тръгнал в пътя на Спасението, има борба голяма с Дявола, и то до такава степен, че този, последният, ако се може и [на] человек да се престори, ще се труди със сила человеческа да те възпре.

Той те заплашва по разни начини и ако те намери слаб, труди се да те отвърне от пътя на Спасението.

От което и много пъти нашите духове водители и духове пазители имат борба с него (Дявола).

Този, последният, под булото на добро много пъти се труди да заблуди жертвата и да я зароби, която без помощта на Небесния ни Баща - Господа Исуса Христа - всякога е слаба.

Тодора имахме много пъти много разни случаи (борба с Дявола).

Ний много пъти питаме нещо от възвишения невидим свят и те като се съобразяват с работата как стои в него час или пък с обстоятелствата, с които е обкръжена тя, като не изгубват изпредвид и нашето душевно настроение тогаз, понеже немалко и от него зависи предвидливостта им, казват самата истина според както се намира работата ни в това време или ни дават да подразбираме като как ще се извърши тя.

Затова нека да не гледаме света, но самите нас и като вървим, с време да се оправим из пътя на виделината.

От всичко дотук изложено ще разберете, че причините и за самото Призвание да се ненапечати първия и втория път пак е причина Дяволът, заедно с плътните му слуги хората.

„Пишете му, че за последен път взема милост от Бога жи- ваго, защото милостите Му са вече изчерпани за него.

А и по друг начин, казва, пак мога да му нагледвам и управлявам имота, като ходя в месеца 4-5 пъти там, за да контролирам коруджиите как изпълняват работата си и като му явявам всичко, да може сам той да се разправя с тях.

Според мен ти си баща на спиритистите в България и като тъй ний сме длъжни да се отнасяме към теб с уважителни писма, а напротив - не както ти няколко пъти пишеш в писмата си до мен, с почитание.

111. 06_БИОГРАФИЯ - ПЕНЮ КИРОВ - първият ученик на Учителя

Този Драган два пъти ходил на Света гора да се калугери, но домашните му все го връщали и най-после против волята му го оженили, но той с булката си заедно умрели, в който ден ги венчали.

за пръв път излязох на гурбет.

На два пъти ми се каза, че аз съм крилат дух, тоест от предопределените.

Това видях последователно два- три пъти.

Той е една велика душа, призвана от Учителя да извърши в първите години, заедно с доктор Миркович и други, подготвителната работа за неговата мисия и след това го прибират по чуден начин в света на Великите души - Махатмите, които не идват вече на Земята, освен по свое желание от голяма любов и състрадание към страдущото човечество, за да му помогнат в неговия земен път.

В неговия път над него са бдели светли същества, водил го е Учителя.

Ако бе останал в училището, може би имаше опасност да остане между военни, което би го спънало в неговия път.

Затова Небето му е помогнало да избяга и от родителите си и така свободен от най-ранната си възраст от всякакво външно влияние да намери своя път, своята мисия в живота.

Запътва се към него и тръгват.

Както е казал на брат Минчо Сотиров, това пътуване му е било наредено от Небето, от Отца.

Такива пътувания той предприема и през други години до края на живота си - проповядва Господа и разпространява духовна литература.

Ето и няколко извадки от негови писма до един брат за самите му пътувания: „Наскоро пристигнах в този град (Варна) и ще се бавя още около десетина дни.

Виждаме, че и в най-суровото време през зимата, февруари месец, времето не го спира, а пеш пътува от Бургас до Варна, мъчително пътува, но нищо не го спира - той апостолски върви и върши работата, с която Бог го е натоварил, оставил личната си работа, дом и жена.

Учителя лично е дал на всеки един съвет как да се подвизава и какво качество трябва да постигне по пътя на индивидуалната работа.

Приготвихме от сливенци хубав букет и отпътувах.

Така свърши земния си път нашият брат и старши ръководител - брат Пеню Киров.

(Тези биографични бележки се публикуват за първи път.)

112. 07_БИОГРАФИЯ - ГЕОРГИ МИРКОВИЧ

Във Франция се докосва за първи път до феномена „ясновидство".

тя бива издадена за втори път.

при железопътна линия Ямбол-Бургас, официално открита на 14 май 1890 г.

В него се говорело за млад Вожд на българския народ, надарен с Божествена сила, който след много пътешествия ще се завърне в страната си.

Съобщението гласи следното: „Благословена Русия, защото нейният план ще служи на Божествения план и ще отвори пътя на младия Божествен Вожд, който ще издигне знамето на независимостта на потиснатите страни в едно цяло чрез вярата на всеобщото единство на верующите в света.

„Спиритизмът и теософията са методи на Бялото Братство, те подготвят пътя му" - казва той на събора през 1919 г.

Търсейки у човека място за изява, те чрез заблуди и внушения могат да го отклонят от правия път.

И казваше: „Тази магнетическа вода е хиляди пъти по-силна от нашите лекарства".

Д-р Миркович, наш приятел, казваше: „Втори път аз не искам да бъда богат, искам да бъда слуга при някой добър господар".

Като свършил добре, турският посланик му дал пари за път, но той казва: „Аз си обещах, че ако свърша добре, ще се върна пеш в България".

113. 08_БИОГРАФИЯ - ТОДОР СТОИМЕНОВ

Киров изпращат Козлов на пристанището в Бургас за Варна, откъдето той трябва да отпътува за Египет (Кайро). В.

Киров отпътува на 30 март, а Т.

Пътят беше 120 км, през мъчнопроходими места, покрити с гори и планини.

Стоименов остава верен на идеите и не се отделя от пътя, показан му от Учителя.

От наша страна ний ще молим Бога да вразуми и просвети заблудените и ги настави в пътя на истината.

114. 09_РЕЧНИК НА ОСТАРЕЛИ И ЧУЖДИ ДУМИ

ост.) - железопътен влак.

115. №47 /Пеню Киров/

Киров не са били съгласни да пътува до Варна за среща с П.

116. №52 /Петър Дънов/

Господ оправя пътя ни.

117. №53 /Петър Дънов/

Дълъг е действително пътят, по който възлизаме към Небесното Отечество, но все таки ще пристигнем един ден и ще видим лицето на Тогози, Който ни люби.

Други неща има, но тях друг път ще ви съобщя.

Пътят ни се разчистя.

15 Това съобщение се публикува за първи път.

17 Това съобщение се публикува за първи път.

Господ сега ги въвежда в тесния път на Своето Царство.

118. № 48 /ПЕНЮ КИРОВ/

Аз го упътвам, колкото мога, казвам му да посещава протестантската църква, но той повече желай в наши събрания да се събира.

Киров още няколко пъти до края на 1901 г.

119. № 49 /Пеню Киров/

Аз бях укрепяван от Божия пратеник Гавраил няколко пъти и туй, което се искаше да направя, укрепен със силата Божия, аз [го] направих.

120. №56 /ПЕТЪР ДЪНОВ/

Аз съм сега на половина от пътя помежду Варна и

Може би, ако ми се отвори пътят, да посетя и Бургас, да се видим.

121. №50 /ПЕНЮ КИРОВ

Те ме викат става няколко пъти и искат да кажат, че не са ме пъдели, но аз, според както ме наставлява нашият небесен Отец, тъй и следвам.

122. №57 /ПЕТЪР ДЪНОВ/

Няма друг път, няма друга основа.

Има две големи пречки на пътя ни, които възпират всичко.

123. №51 /Пеню Киров/

Сатана е на пътя ви и сам Господ ще ви избави.

Аз им давам упътвание, че каквато е Волята Божия, да бъде.

124. №52 /Пеню Киров/

32 За това пътуване няма налична информация.

125. №59 /Петър Дънов/

Неговите пътища са неизследими.

Тези, които отстъпят от Него, ще се посрамят в своите пътища.

126. №60 /Петър Дънов/ [отворена карта]

Мисля да препътувам по сухо39.

Засега се приготовлявам за пътя.

39 Пътуването по сухо е през Стара планина и р.

Дънов разказва следната случка от това време: „Преди години, когато идвах от Варна за пръв път в София – дотогава не бях идвал в София, –тръгваме с един приятел, Бъчваров, издател на сп.

Пътуваме пеша през Стара планина за Бургас.

Пътят стана кален и Бъчваров нарами своето колело на гръб.

Тя така придошла, целия път заляла, не се вижда мостът, до четири-пет километра цялото пространство залято.

Казва: „Не можем да минем, трябва да намерим някой да ни прекара, половин метър е водата над пътя, неможе да минем, ще се издавим...“ „Ще минем – рекох – по водата“.

Както виждаш, пътят ни е през реката, а водата е много придошла“.

Ти само ще ни показваш пътя“.

По някой път хората може да ви мислят,че сте лош човек, но да се крие нещо много хубаво във вас, което никой друг не може да направи.

Каза ни: „Моля, минете и друг път, хора сме.

Дънов разказва друг епизод от същото пътуване през лятото на 1901 г.:„Преди години пътувахме пеш с един мой познат [Бъчваров], краен песимист, от Варна до София.

Сутринта се приготвихме за път.Младият офицер излезе с нас да ни изпрати.

127. №61 (Петър Дънов) [отворена карта]

Тук ще се бавя няколко дена и ще продължа пътя по-нататък.

41 Това писмо се публикува за първи път.

42 Спътник на П.

Дънов през целия път от Варна до София е Тодор И.

и после няколко години в Пловдив, до отпътуването му от страната през 1906 г.) и накрая в Скрантън (Пенсилвания, САЩ).

след тежко заболяване завършва земния си път в Канада.

128. №62 (Петър Дънов)

Ние продължаваме пътя си за към Пловдив.

129. №63 (Петър Дънов)

Всякъде Господ е уреждал пътя и ни е крепил във всички случаи да носим всичко според Неговата блага воля.

130. №64 (Петър Дънов)

Жената ще посещавате два пъти в седмицата и само в тия [дни], в които Божият Дух Ви подвижи.

Аз съм намерил тук една наша сестра54, която Господ ми каза да настаня и отправя в правия път.

Чудни са пътищата Божии и неизследима е Неговата Мъдрост и Сила.

Господ ще уреди всичко по най-добрия път и ще промисли за всичко.

Дънов разказва следната случка от пребиваването им там: „Преди много години пътувахме с един приятел от Варна за София пеш.

131. № 65 /ПЕТЪР ДЪНОВ/

Господ ще промисли най-добрия път и ще уреди всичко, според както е Той говорил.

Колко са благи и неизмерими пътищата на Нашия Небесен Отец.

132. №54 /Пеню Киров/

52 Не става ясно закъде е пътувал Т.

133. №66 /Петър Дънов/

Ний сме чули Неговия глас, Той ни е говорил вече много пъти и е присъствувал с нас.

134. №67 (Петър Дънов) [отворена карта]

61 Това писмо се публикува за първи път.

135. №60 (Пеню Киров)

на месец, но то не било вярно, защото като се извадят разноските за самата работа, едвам остават някой път по 20, някой път по 30-40 лв., а веднъж 14 лв.

Според думите на самия Бъчваров той „за първи път се среща с П.

136. №70 (Петър Дънов) [отворена карта]

Според сведенията, които имам, всичко ще се устрои по определен път от „Горе" Плодовете на делото ще бъдат благословени.

137. №61 (Пеню Киров)

Чудни са Божиите пътища!

138. №71 (Петър Дънов)

В идущия път, надявам се, да бъдем по-сполучливи.

139. №72 (Петър Дънов)

Дънов посещава за първи път Търново.

140. №73 (Петър Дънов)

Неговото желание е да изучаваме Неговите пътища и постоянно да се съобразяваме с Неговата Воля.

В тях развива идеята за една по-висша справедливост и духовност в живота на славяните.Посещава за последен път годишната среща на Веригата във Варна през 1908 г.

141. №74 (Петър Дънов)

Този път, по който вървите сега, е Божият път, радвайте се, че Великият Му свят Дух ви ръководи и утешава.

Дотогава Господ ще приготви пътя ни.

142. №75 (Петър Дънов)

Оставете работите да вземат своя естествен път.

143. №64 (Пеню Киров)

За тази цел тук Ви при[в]ключвам 10 лева за пътните Ви.

144. №76 (Петър Дънов)

Любовта има преимущество и тя е наш водител в пътя на този живот, пълен с изпити, безпокойство, скърби, страдания и болезни.

Опитали сте и знаете, че са благи Божиите пътища и няма нужда да се убеждаваме в това.

145. №78 (Петър Дънов) [отворена карта]

84 Това писмо се публикува за първи път.

146. №65 (Пеню Киров) [отворено писмо]

Кажи му, че го любя и съм го сънувал два пъти.

147. №79 (Петър Дънов)

Ще опитате Божиите пътища и ще познаете, че така, както Бог съизволява и урежда работите, за Вази са най-добре.

Аз просто славя Господа за Неговите чудни пътища, за Неговата милост.

148. №80 (Петър Дънов) [отворена карта]

Пътуването е доста трудно.

89 Това писмо се публикува за първи път.

149. №82 (Петър Дънов)

Има някои духовни спънки, които произтичат от слабостите на [тези] братя изпомежду ни, които не са осветлени в пътя Господен.

Надявам се Господ да ви упъти, да имате мир и съгласие всички и да не става никой от вази пречка за делото.

150. № 67 (Пеню Киров)

Това събрание правиха по такъв начин 2 пъти.

151. №84 (Петър Дънов) [отворена карта]

Много пъти в живота се случват неща, за които трябва да се чака разрешение от свише.

Пътищата на Духа не са пътища на человека.

152. №86 (Петър Дънов)

Последното ти писмо получих, още когато бях в Пловдив, но тъй като се готвех за път, реших да ти пиша от следующото място, гдето се установя за по-дълго време.

отпечатани „Мисли и упътвания на един чист Дух и приятел на Българския народ“. Вж.

153. №87 (Петър Дънов) [отворена карта]

101 Това писмо се публикува за първи път.

154. №88 (Петър Дънов)

Мисли и упътвания на Е[дин] Ч[ист] Д[ух] [и приятел на българския народ]".

Бях във Враца, Видин, Лом и прекарах двата деня на Великден в Свищов, а третия - бях на път по Дунава за към Сомовит и оттам за Плевен.

По някой път вашите смутове и колебания зле се отразяват на моя дух.

Кога се видим вторий път, ще Ви говоря надлъж и шир за храната и лекуванието на болестите.

По-късно стихотворението е редактирано още един път, като е прибавен и припев, най-вероятно от Дядо Благо (Стоян Русев).

Публикувано е за първи път през1921 г.

22-26, в рубриката „Из съвременната българска духовност“, са отпечатани „Мисли и упътвания на един чист Дух и приятел на Българския народ“; втората статия е в следващата кн.

155. №89 (Петър Дънов)

Много пъти се случва в нашия живот, че по някои несъзнателни погрешки ние считаме действието на нашата воля за Божия и от това се пораждат изкушения и неприятности.

При това му дадох всичките упътвания.

156. №91 (Петър Дънов)

Той действа вътре в нас, интересува се от нашия живот, взема участие в дреболиите на живота ни, изправя погрешките ни, наказва всички за поправка, говори постоянно, упътва всички в добрия път, дълготърпи с погрешките, чака да му дадат очаквания плод, поне лихвата на таланта [Мат. 25:14-30].

Приемайте пътя тъй, както Господ го устройва и отваря.

157. №73 (Пеню Киров)

Дай му някои наставления и упътвания.

Споменава се няколко пъти в писмата на П.

158. №74 (Пеню Киров)

Понеже бях измокрен до кокал, хвана ме ревматизъм в краката и от дългия път из камънаците принудих се да си хвана талига да ме занесе в Айтос, но още не изминахме [и] 100 метра, ето, че се скъсал един от каишите (яновете), и конете отидоха на бяг.

В цялата седмица това беше и през трите пъти на деня.

Тя щом усети, че аз избягвам, издигна се на една голяма височина, но тъй гордо, че мога да кажа, че такава голяма гордост [за] първи път виждам, и засука да ме хване, но не можа.

Втори път засука, също не можа.

На третия път засука и малко остана да ме хване от мястото ми.

Голов пътува често из страната във връзка с издателската си работа.

Всяко пътуване той използва за срещи и разпространение на Учението.

159. №92 (Петър Дънов)

135 Това писмо се публикува за първи път.

160. №93 (Петър Дънов)

Аз се намирах на път за Разград, гдето престоях осем деня, и оттам заминах за Силистра.

Господ приготовлява пътя и ще уреди всичко, за да действа за добро.

Това ще правиш три пъти на ден, сутрин, по обяд и вечер, по пет минути за всяко.

161. №75 (Пеню Киров)

Много и разни неприятности прекарах в моето дълго пътуване, но Господ ми беше помощник всякога.

С г-н Граблашова не можах да се срещна, при всичко, че го дирих 4-5 пъти.

162. №94 (Петър Дънов)

Поне за да бъде един человек на пътя към вечното добро, трябва да е влязъл в първата степен - именно Обръщението към Господа, което е душевно състояние на Духа.

И с усъвършенстванието да се приготви за следующите две последни степени, в които се завършва нашият земен живот, за който друг път ще Ви пиша, ако е Волята Божия.

Дънов споменава за първи път в писмо №30 от 20.01.1900 г., „Епистоларни диалози“, част І, с. 155-156.

163. №95 (Петър Дънов)

Ако се спрете втори път тука, аз ще Ви посоча някои, с които можете да размените своите мисли.

164. №77 (Пеню Киров)

А за после нямам възможност и заминавам за в пътя си, който сега е доста дълъг, почти заобиколение на цяла България: през Варна, Силистра, Видин и София.

Като дойдеш в този град, ако той дойде при тебе, упъти го в пътищата Божии.

Павел го взема за свой спътник.

165. №96 (Петър Дънов)

Да проникваме в мислите Божии, да изучаваме Неговите пътища и да вършим Неговата Воля, това е нашето предназначение в тоя живот.

Може да го упътя във всичко, но той духовно трябва да бъде свободен и самостоятелен пред Господа и да се обръща за помощ към Него.

166. №97 (Петър Дънов)

Докъде мислите да пропътувате в тази си обиколка?

167. №80 (Пеню Киров) (отворено писмо)

Дънов отпътува от Сливен за Варна точно по това време.

168. №98 (Петър Дънов)

Всичко в живота се урежда добре, стига человек да има търпение и вяра и послушание на добрите вътрешни душевни упътвания.

При другото, помни, че всички хора имат своите слабости, че много пъти те могат да ни нанесат някои огорчения, без да искат и без да го съзнават.

И сега, както Господ нарежда пътя ти, постъпвай съгласно.

169. № 81 (Пеню Киров)

Село Желява е разположено по южните склонове на Стара планина, непосредствено след Арабаконашкия проход по пътя за София.

170. №99 (Петър Дънов) (затворена карта)

169 Това писмо се публикува за първи път.

171. №100 (Петър Дънов)

173 Това писмо се публикува за първи път.

172. №84 (Пеню Киров)

Мелкон не рачи да се събираме, и при това е уловил пътя на света.

173. №102 (Петър Дънов) [отворена карта]

177 Това писмо се публикува за първи път.

174. №103 (Петър Дънов)

Вий продължавате ли усърдно с упътванията на Господа?

Аз зная, по някой път, колкото человек напредва във възрастта, почва да изгубва своята жежкост.

Много пъти старините са епохи на развитието на тайни и явни грехове.

Господ да ви научи на Своя Си път всинца ви.

175. №104 (Петър Дънов)

Вий ще познаете, че Божиите пътища са велики и неизследими.

Пътят за Царството Божие минава през Голгота.

Неговите пътища са благи и пълни с милост.

176. №86 (Пеню Киров)

Сънувах, че минавах от едно място, и като бях изминал няколко крачки, гледам отляво на пътя една много голяма змия, подобна на змей, със зелена краска.

177. №105 (Петър Дънов)

И те рано или късно ще се осъществят по един особен път, който Господ ще отвори.

Аз ще Ви укажа изходния път.

178. №88 (Петър Дънов)

Мелкон си тръгна пак в гладкия път.

179. №107 (Петър Дънов)

Божиите пътища не могат да се изопачат, нито да се свършат.

180. №89 (Пеню Киров)

Пътувах в разни местности като каменисти, долинисти, пустинни и др., докато най-подир, след дългата тази умора, рекох да се помоля на Бога, та излях сърцето си тъй добре, та и наяве надали бих могъл така прочувствено да се помоля.

След това пак продължих пътя си, като в същото време пеех и някои църковни славословия и псалми.

В пътя, по който вървях, от страните му тук-таме се случваха групи человеци, които ме подиграваха и [ми се] присмиваха, но аз не обръщах никакво внимание на тях.

В пътищата, по които вървях, па и наоколо, всичко бе потънало в мрак, та едвам можеше да се гледа добре.

Когато поизлязох малко по-нависоко в пътя, откъдето се виждаха през тъмнината една широка местност и на едната страна баири, но всичко покрито с хубави градини и лозя, аз като все си пеех, усилих гласа си и с всичката си сила славословех Създателя ни.

“. След като ги отминах, аз влязох в една къща, понеже пътят през нея минавал.

181. №108 (Петър Дънов)

Пътят на развитието е път на повдигание и трябва да мине по всичките негови стъпала.

Той е [с]низходителен и винаги се старае да ни упътва и помага в трудния път.

Употребете формулата на 9-ия час, четири пъти на 2-ия, третия и четвъртия и петия, а освен това, ако Вий обичате, доброволно употребете и седмия, но това последно ще зависи от разположението на вашия дух.

Г-н Голов ме е питал няколко пъти защо Киров не ми напише няколко редове.

182. №109 (Петър Дънов)

188 Това писмо се публикува за първи път.

183. №91 (Пеню Киров)

Днес биволицата, която притежавам, наскоро простина и без малко щеше да умре, но Господ ми я изново подари, така щото и оттук разбирам, че не е този пътят, който трябва да пътувам.

При това с никакви неща да не помрачавам ума си и да следвам начертания път Отгоре, без никакво колебание.

Но за да мога да ходя по начертания път Отгоре, аз ми се помрачава умът от мисълта, че без дадена сила Свише нищо не мога.

Макар че изново около 10 пъти бях канен от дядо ми за същата работа, а така и за друга.

Понеже като днес помня казаните Ви думи лятос, на няколко пъти, в няколко форми във вид на натяквание, че всички человеци заради тяхното желание на това и онова, за да си го добият, стават роби на света.

184. №92 (Пеню Киров)

Затова аз се молих 4-5 пъти и ето, на 27-и того сутринта в 5 часа що ми се отговори.

185. №93 (Пеню Киров)

Дънов престоява около 3 седмици, след което отпътува за София.

186. №94 (Пеню Киров)

Аз трябва да си отида този път умит и очистен, чрез кръвта на Господа Бога нашего.

187. №112 (Петър Дънов)

199. Това писмо се публикува за първи път.

188. №95 (Пеню Киров)

В това време аз направих в душата си едно сравнение с това блаженство и намерих, че е по- добре по-скоро да си отива человек, защото нашият телесен живот ми се види наказание и нищожество.

Заради което помолих ги втори път, като им казах: „Моля ви, идете си от мен, не видите ли, че ми тегнете?

За първи път името му се среща в писмо до М.

189. №113 (Петър Дънов)

Чрез живота ще се опитат великите пътища Божии.

Пътят ти е отворен.

190. №96 (Пеню Киров)

Последното Ви писмо, пратено ми в Бургас, притежавам; тогава още щях да Ви пиша, но по причина, че се приготовлявах за път, това не направих, макар и да имаше причини, които ме караха да Ви пиша.

Докато бях в Бургас, имахме съставена една дружинка, където се събирахме 8-9 человека, а понякога и повече, на поученията в пътя Божий, за което и на времето Ви бях писал.

191. №97 (Пеню Киров)

Тъй щото, както виждаш, за да се направи този път, потребни са по 2 дни = 60, по 3, равно на 90 дни, или три месеца, а според писмото му, аз трябва да си избера пътя по горе описаните градове и да му пратя съгласието си, че тогава ще ми изпрати маршрутния списък.

Така щото, докато той ми прати такъв, то ще минат най-малко 15 дни, или нещо към 25-и того, и тогава трябва да изляза на път и след 3 месеца от него време трябва да се връщам.

205 За първи път Пеню Киров се обръща на малко име към Петър Дънов.

192. №114 (Петър Дънов)

208 Това писмо се публикува за първи път.

193. №115 (Петър Дънов)

210 Това писмо се публикува за първи път и по всяка вероятност е написано в края на м.

194. №116 (Петър Дънов)

212 Това писмо се публикува за първи път.

195. № 98 (Пеню Киров)

Много желаех да се срещна с тебе, когато втори път отидох в София, но не било определено.

Толстой, който дори им предоставя 11 свои непубликувани ръкописа, които излизат от печат тук, за първи път в света.

196. №117 (Петър Дънов)

220 Това писмо се публикува за първи път.

197. №118 (Петър Дънов) [затворена карта]

Всичко върви по определен път.

Господ, Който е сторил много неща за вази, Който ви е направлявал с благия Си Дух, Той ще промисли и за бъдещето, ще ви укаже ясно пътя.

198. №119 (Петър Дънов)

Партомян за първи път е допуснат на събор през 1909 г.

199. №120 (Петър Дънов)

229 Това писмо се публикува за първи път.

200. №102 (Пеню Киров)

Събираме се по два пъти в седмицата, а понякога по три пъти.

Открил Си ни Пътищата Си и виждаме Твоята Благост.

Благий Отче, Ти, Който ни даваш живот и здраве, Който ни насищаш с хляб и вода и Който ни задоволяваш с хилядите Си благословения всеки ден, Твоето Слънце изгрява всяка заран като младоженец и тича в пътя си, който Си му начертал, като ни донася и раздава Твоите благословения, които Си ни отредил.

Дънов „писаното хвърля светлина върху пътя, в който трябва да вървите“.

завършва земния си път в София.

За първи път срещаме името му в писмо на П.

201. №121 (Петър Дънов)

Колкото за моето идване в Бургас, ще видя кога може да ми се отвори път.

Засега вий се подвизавайте в добрия път.

Небето ще ви укаже всичкото свое съдействие, ще ви даде виделина, ще направи пътя ясен, стига вий да просите.

202. №122 (Петър Дънов) [затворена карта]

Пиши ми как стоят работите засега по-подробно и може на Вас да Ви дам някои упътвания.

Ако слушате морето на живота, всякога ще го заставяте да утихва за Вас, кога пътувате през него, и ще знаете, че Господ е силен.

Дънов посещава Бургас за втори път.

203. №123 (Петър Дънов)

248 Това писмо се публикува за първи път.

204. №124 (Петър Дънов)

Това според моите сведения не е за първи път.

И всеки, който се стреми да завладява това, което не му е позволено, е на крив път.

А останалите обмислят кой от трите пътища да хванат.

205. №125 (Петър Дънов)

252 Това писмо се публикува за първи път.

206. Речник на остарели и чужди думи

пътища, с висока температура, треска; грип.

талига (унг.) проста конска кола за пътници и товар; каруца.

ост.) железопътен влак.

207. ПОСЛЕСЛОВ

се публикуват за първи път тук, с малки изключения.

Тук за първи път се дават два от най-важните скрижали на братството: „Добрата молитва“ (на 27 ноември 1900 г.

Тук разбираме как и кога се появяват „Седемте разговора с Духа Господен“ (писмо №41); за първи път се дават и „Седемте степени“, през които минава човешката душа (писмо №30); единствено тук откриваме подробности за един от основните текстове от онова време – „Призвание към народа ми“.

Същевременно подробните им биографии в този си вид се публикуват тук за първи път.

В първата част са публикувани за първи път пет писма на Пеню Киров до д-р Георги Миркович (5.12.1898-18.01.1899), разчетени от нас от ръкописни оригинали, съхранявани в Български исторически архив на Националната библиотека „Св. Св.

Това са имена на съратници в новите идеи, участници в спиритическите сеанси на духовните групи, в срещите по време на пътуванията им по страната.

цитатите са много повече – това е времето на духовните напътствия, които Петър Дънов отправя към своите последователи,времето на усилена духовна работа за всеки един от от тях.

208. ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА

Киров не са били съгласни да пътува до Варна за среща с П.

15 Това съобщение се публикува за първи път.

17 Това съобщение се публикува за първи път.

Господ сега ги въвежда в тесния път на Своето Царство.

209. ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 2

Киров още няколко пъти до края на 1901 г.

25 Това писмо се публикува за първи път.

210. ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 3

32 За това пътуване няма налична информация.

38 Това писмо се публикува за първи път.

39 Пътуването по сухо е през Стара планина и р.

Дънов разказва следната случка от това време: „Преди години, когато идвах от Варна за пръв път в София – дотогава не бях идвал в София, – тръгваме с един приятел, Бъчваров, издател на сп.

Пътуваме пеша през Стара планина за Бургас.

Пътят стана кален и Бъчваров нарами своето колело на гръб.

Тя така придошла, целия път заляла, не се вижда мостът, до четири-пет километра цялото пространство залято.

Казва: „Не можем да минем, трябва да намерим някой да ни прекара, половин метър е водата над пътя, не

Както виждаш, пътят ни е през реката, а водата е много придошла“.

Ти само ще ни показваш пътя“.

По някой път хората може да ви мислят, че сте лош човек, но да се крие нещо много хубаво във вас, което никой друг не може да направи.

Каза ни: „Моля, минете и друг път, хора сме.

211. ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 4

Дънов разказва друг епизод от същото пътуване през лятото на 1901 г.:

„Преди години пътувахме пеш с един мой познат [Бъчваров], краен песимист, от Варна до София.

Сутринта се приготвихме за път.

41 Това писмо се публикува за първи път.

42 Спътник на П.

Дънов през целия път от Варна до София е Тодор И.

НАГОРЕ

0.17051410675049