Търсене в текстове за 'Космическо съзнание'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 103 резултата в 17 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 1896_1 Двe влияния - Науката и възпитанието

Колко хиляди и милиони невинни жертви са се изисквали да се пренесат, докато человек се доведе до онова по-пълно съзнание на своето битие, че той има по-свята длъжност да върши в този свят, че не се е родил само за да яде, пие и умира като животно, но да се усъвършенства и заякчава със сила и мощ и посредством силата на разума в идеята на миросъзданието.
Посредством тях трябва да очакваме своето освобождение от мрака на невежеството и от робството на природния грях, вроденото себелюбие, което е всяло всичките злини и нещастия в този земен живот. Този порок, според Дарвиновата теория „еволюция“, е останал от грубото естество на человека, когато той е минавал през епохата на своето физиологическо и физическо развитие, когато борбата за себесъхранение и борбата за живот са били на върха на своята апогея, когато всичките други человечески благородни качества и способности са били дълбоко заровени и занемарени под игото на тая владеюща сила. Че в това показание има истина, не иска и доказателство, не трябва да ходим твърде надалеч, за да се убедим в истинността на тази мисъл. В нашето естество още тлеят хитростта на лисицата, лукавството на змията, ненаситността на акулата, свирепостта на тигъра и зверството на горилата. То е взело хиляди години на человеческия Дух и ум, само да се извлекат от под това бреме. Колко хиляди и милиони невинни жертви са се изисквали да се пренесат, докато человек се доведе до онова по-пълно съзнание на своето битие, че той има по-свята длъжност да върши в този свят, че не се е родил само за да яде, пие и умира като животно, но да се усъвършенства и заякчава със сила и мощ и посредством силата на разума в идеята на миросъзданието. И посредством своя ум, сроден с душата, да се възвиси до понятието на нравствения свят. И да влези в духовното мирообразование, гдето Истината и Любовта вечно вълнуват и движат душата към неизследимите области на живота във Вселената. Но тук може да се подигне друго едно възражение от някой други мислители. Възможно е, казваме. Те ще ни кажат следующето: „Добре, като учите, че науката и възпитанието са единствените средства за в бъдеще, от които человечеството трябва да очаква своето спасение, тогава где оставяте вярата в Бога и религията, които през толкова хиляди години са водили человеческия род и постоянно са го учили в изпълнението своята длъжност към Бога и към своя ближен?
към текста >>

Трето, в обширното пространство, което разделя нашата звездна система от нейния най-ближен съсед, едно погасяване на светлината е възможно да взема място в етера, който по този начин ще действа като едно космическо було – и да крий за всякога от нашия поглед всичките външни галактики.
„На такова голямо разстояние – казва същият списател – една външна вселена, ако и да е със същия диаметър както нашата, щеше почти да се изгуби и да ни се представи само като една малка мъжделива небула.“ Те всички образуват част и връзка на една обширна звездна чепка – нашата видима вселена, която е отделена от всички външни галактики 2 (млечни пътища) чрез една обширна беззвездна пустота – по същия начин, както Слънчевата система е отделена с празно пространство от заобикалящите я звездни сфери. Причината за невидимостта на външната вселена може да се изясни на едно от трите предположения. Първо, разстоянието даже на най-близката външна вселена е толкова огромно, щото нейната светлина не е още пристигнала. В съображение обаче с Голямата епоха на времето, показана от геологическата история, това предположение е някак си съмнително. Второ, отвъд границите на нашата видима вселена едно „изтъняване“ на светлообразния етер може да се приключва – като да свършва в една абсолютна празнина, която разбира се ще арестува преминаването на всичката светлина от външното пространство. Трето, в обширното пространство, което разделя нашата звездна система от нейния най-ближен съсед, едно погасяване на светлината е възможно да взема място в етера, който по този начин ще действа като едно космическо було – и да крий за всякога от нашия поглед всичките външни галактики. Струве 3 е доказвал, че такова едно изгасяване на светлината действително взема място даже вътре в границите на нашата звездна система. Но всичките достъпни сведения клонят да покажат, че няма ни най-малкият намек за подобно нещо да се случава дотам, додето нашите най-големи телескопи могат да проникнат в пространството. Обаче случаят може да е съвсем другояче, когато се касае до външните системи. Светлината, даже на най-близката от тях, омаломощена чрез едно разстояние от двадесет милиона пъти на Алфа Кентавър, може съвършено да изгасне чрез поглъщането й в такава огромна дебелина от жидкост, медиум (среда), може би не абсолютно съвършена „Аз намирам – казва Елард Гор, – че Алфа Кентавър, поставена на такова едно разстояние, даже ако нямаше поглъщане, би се преобърнал на една звезда от около тридесет и шестата величина, която според формулата на Погона ще изисква теоретически един телескоп повече от 24 000 крака в диаметър, само да зърнем тази звезда.“ Тази хипотеза обаче не ни възбранява да допуснем, че безбройни подобни системи съществуват във вънкашното пространство, ако и да сме ние принудени да считаме числото на видимите звезди точно определено; обаче числото на звезди и системи, действително съществующи, но невидими за нас, на дело са неизчислими и безбройни. Бихме ли могли ние да вземаме крилата на един Ангел и да излезем вън от границите на нашата ограничена вселена – до едно разстояние, толкова голямо, щото интервалът, който ни отделя от най-отдалечената неподвижна звезда, видима в нашия най-голям телескоп, да можеше да се счита просто като една стъпка на нашето небесно пътешествие?
към текста >>

От този троен състав на целия миров свят, тъй тясно свързан и въплътен в естеството на человека, е послужил да развие понятията в самосъзнанието за материята, ума и душата.
Да, ние сме още в преддверието на вечността, на която центърът е навсякъде, а окръжността – никъде. Да, велики мисли представлява Вселената за нашето размишление. Мисли, които са пълни със значение за всякой ум и дух, които разбират. Но да се повърнем на предмета си изново. Тия три свята със своите закони, сили и субстанции съставляват полето и областта на истинската наука. От този троен състав на целия миров свят, тъй тясно свързан и въплътен в естеството на человека, е послужил да развие понятията в самосъзнанието за материята, ума и душата. В този случай веществото представлява формата, ума, силата, душата, живота. Тези понятия са станали предмет на три главни школи или философски системи: т. нар. материалистическа, която приела материята само за съществена; идеалистическа, която приема ума само за действителен; спиритуалистическа, която приема Духа и душата за реални. Всяка една от тези школи по своя начин тълкува и изяснява явленията в Природата. Науката не е отговорна за изопачените и криви тълкувания на тия философски школи.
към текста >>

6. В началната епоха на своето развитие човекът се притеснявал и плашел от природата, която поразявала неговия ум със своите тайнствени феномени и загадъчни явления; хвърляла го в ужас със своите страшни стихии; карала го да тръпне от суеверен страх; будела в непросветеното му съзнание плахи предчувствия и го карала да пада на колене пред нея като роб пред своя жесток господар.
Нуждата на неговата духовна природа го заставяла да мисли за своето бъдеще, да се стреми и развива в пътя на истинското знание. Рано или късно той трябвало да осъзнае, че помощта за неговото избавление няма да дойде отникъде другаде освен от самия човешки род. Нужно било само да отправи взор с надежда към Великия Дух, Който живеел в душата му и който притежавал балсама за неговите рани и философския камък[9] на неговата сполука. 5. Онази мисъл, която вдъхнала в душата на човека надежда, че има изходен път от тежкото положение, в което се намирал, отбелязва една велика епоха в неговия живот. Тази пътеводна звезда, която го повела към Обетованата земя[10], му показала с окото на вярата[11] истината за това, че ще настъпят големи и съдбоносни промени в предстоящите дни от живота на земята. 6. В началната епоха на своето развитие човекът се притеснявал и плашел от природата, която поразявала неговия ум със своите тайнствени феномени и загадъчни явления; хвърляла го в ужас със своите страшни стихии; карала го да тръпне от суеверен страх; будела в непросветеното му съзнание плахи предчувствия и го карала да пада на колене пред нея като роб пред своя жесток господар. 7. Даже и тази природа ще промени поведението си спрямо него и ще покаже светлото лице на своето естество. Тя ще започне да му служи и да се грижи за него като нежна майка и ще приготвя всичко, от което той има нужда. Това ще се изпълни, когато човек започне да разбира езика на природата, неговата майка, и да слуша нейните заповеди и добри съвети. Времето за това е наближило. Ние сме в началото на пролетта на една нова епоха[12].
към текста >>

8. Когато опасните човешки микроби попаднат в което и да е що-годе цивилизовано общество, те рано или късно биват разпознати от колективното съзнание.
6. На същото основание може да се каже, че пороците и безчестието на хората не произлизат, нито се развиват от образованието, а са следствие и резултат от поквареното естество на поколения човешки същества, чиито умове и сърца са били заразени с отрицателни мисли и желания. Колкото и добро образование да се даде на такива хора, ако тяхното естество коренно не се измени, те ще запазят стария си нрав, старите си възгледи и разбирания. За тази именно истина се загатва в народната поговорка, която гласи, че „вълкът по-лесно променя козината си, отколкото нрава си”. 7. Дълбоките причини за този факт се коренят в т.нар. „закон на наследствеността”, познат в науката още с термина „хередитарност”.[15] Този закон действа по един неумолим, но истинен и правдив начин в природата. 8. Когато опасните човешки микроби попаднат в което и да е що-годе цивилизовано общество, те рано или късно биват разпознати от колективното съзнание. Общият дух на Цялото ги изхвърля вън от здравия социален организъм. Този социален организъм е така устроен, че не може дълго време да търпи дисхармония и анархия в себе си. 9. Това правило е общ, неизменен закон в природата. Един организъм, какъвто и да е той, според този закон трябва или да изхвърли от себе си вредните вещества и зародиши, или да престане да съществува като такъв. Тази е естествената причина, която заставя всеки добросъвестен човек да се пази от гибелни за него влияния и да избягва да върши злини.
към текста >>

Колко хиляди и милиони невинни жертви е трябвало да се принесат, докато човек дойде до онова по-високо съзнание за смисъла на своя живот, докато прозре, че има да изпълнява една по-важна длъжност в този свят, че не се е родил само за да яде, да пие и да умира като животно, а за да се усъвършенства, да укрепва в сила и мощ и чрез силата на разума си да прозира общия план на мирозданието.
1. И тъй, като се основаваме на фактите, почерпани направо от живота, не можем да не признаем, че по силата на своята универсалност науката и възпитанието са два мощни фактора за развитието и сближаването на народите. Поради това, че в тези две области природата е впрегнала ума и сърцето, както и силите на волята, човек трябва да очаква от тях своето освобождаване – освобождаване от мрака на невежеството, от робството на първородния грях[28]и вроденото си себелюбие, което е причина за всички злини и нещастия в живота му. 2. Този порок според Дарвиновата[29] теория на еволюцията[30] е останал у човека от онази епоха, когато той е минавал през различните етапи на своето физическо и органическо развитие; когато борбата за самосъхранение, за живот, е била в своя апогей; когато всички други човешки благородни качества и способности са спели дълбоко, затиснати от тая всевластна по онова време сила.[31] 3. И действително, на нас не са ни необходими доказателства, за да се убедим в това, че в естеството на човека все още тлеят хитростта на лисицата, лукавството на змията, ненаситността на акулата, свирепостта на тигъра и зверското поведение на горилата. 4. Колко хиляди години са били необходими на човешкия дух, за да се освободи от тия животински недъзи! Колко хиляди и милиони невинни жертви е трябвало да се принесат, докато човек дойде до онова по-високо съзнание за смисъла на своя живот, докато прозре, че има да изпълнява една по-важна длъжност в този свят, че не се е родил само за да яде, да пие и да умира като животно, а за да се усъвършенства, да укрепва в сила и мощ и чрез силата на разума си да прозира общия план на мирозданието. А посредством своя ум, подпомогнат от пробудените сили на безсмъртната си душа, той трябва да се възвиси до понятието за нравствения свят. 5. Само по този начин човек би могъл да влезе в оня духовен свят, където Любовта и Истината действат непрекъснато в душата и я подтикват да се стреми към неизвестните за нея области във вселената. 9. Вярата и религията 1. Някои философи могат да повдигнат друго едно възражение. „Добре – ще кажат те, – щом поддържате, че науката и възпитанието са единствените средства, от които човечеството трябва да очаква своето бъдещо спасение, къде остава вярата в Бога и религията?
към текста >>

1. Онова, което е пробудило съзнанието на човека и го е накарало да тръгне по пътя на познанието, е дълбоката вътрешна нужда на неговия дух, появила се в него вследствие действието на върховните закони на живота.
4. Можем да си представим каква е онази велика сила, която е създала, събрала и съчетала всички тия дребни частици в едно и е образувала от тях милиарди светове. Не само това, но и ги е пуснала да се движат в пространството с неописуема бързина около определени центрове на тежестта. Същата тази сила е почнала да ги населява с живи и разумни същества, които се интересуват от нейната работа и се стараят всячески да отгатнат нейната цел и намерение. Това действително е едно велико чудо! 1.4. Троичната структура на човека 1. Онова, което е пробудило съзнанието на човека и го е накарало да тръгне по пътя на познанието, е дълбоката вътрешна нужда на неговия дух, появила се в него вследствие действието на върховните закони на живота. Тия закони заставят човека да се стреми към съвършенство чрез постоянна работа. 2. И наистина, кой би работил и би се трудил, ако не го заставяше гладът – тази въпиюща нужда на органическия живот? Кой би си блъскал главата да мисли, кой би се мъчил да прозре в бъдещето, ако не го заставяха всевъзможни сили, явления и събития, произтичащи от един свят, който стои много по-високо от физическия в своите проявления? Кой би се стремял към по-висшия духовен живот, ако не съществуваха онези дълбоки подтици в душата, които я карат да люби ближния си? 3. Без съмнение една велика нужда на умствения и духовен живот е заставила човешкия дух да излезе вън от ограничената си животинска черупка и да започне да мисли и да разсъждава за бъдещето.
към текста >>

2. Този троичен състав на космичния свят, въплътен и в естеството на човека, е причина да се развият в неговото съзнание понятията за „материя”, „ум” и „душа”:
Той е, който пръска навсякъде благословение, който пълни сърцата на всички живи същества с вяра и любов, с мир и радост. Биос е вечната основа на битието, първият и последният във всичко. 2.5. Три течения в умствения свят 1. И тъй, безпределно е царството на Гравитацията, безкраен е светът на Ума, необятен е светът на Биос. Тези три свята именно, със своите сили и субстанции, със своите закони, които ги управляват, съставят областта на истинската наука. 2. Този троичен състав на космичния свят, въплътен и в естеството на човека, е причина да се развият в неговото съзнание понятията за „материя”, „ум” и „душа”: – веществото представлява формата; – умът е силата (съдържанието); – душата е животът (смисълът). 3. Тези понятия са станали предмет на три главни философски системи: – материализъм – приема, че само материята е съществена;
към текста >>

Главна задача на Бялата раса е да събуди човешкото самосъзнание и затова в известна фаза от своето развитие тя трябваше да навлезе по-дълбоко, да инволюира до дъното на материята.
Този Завет ще бъде законът на Новата епоха: „Злото ще стане слуга на Доброто.” Чрез Словото си Учителят пося семената на Новата епоха. Човечеството се намира пред прага на Шестата култура на сегашната V-та основна раса, която от една страна ще бъде култура за ликвидиране на кармата, а от друга е определена да послужи като духовен кълн, от който ще се развие новата VІ-та основна раса – расата на Синовете Божии. Тази Шеста култура на Бялата раса ще се развие главно чрез славянските народи. При изграждането ú славянството ще използва всички духовни и културни ценности на големите европейски народи, както и на Америка. Тези народи ще създадат външните условия, външните форми, чрез които тя ще се разгърне. Главна задача на Бялата раса е да събуди човешкото самосъзнание и затова в известна фаза от своето развитие тя трябваше да навлезе по-дълбоко, да инволюира до дъното на материята. [13] Вж. дял втори – ІІ.4. и ІІІ, също и дял трети – 5. [14] Под понятието „образование” да се разбира цялостното оформяне на човека, т.е. изработване на пълния му и съвършен душевен образ.
към текста >>

Тази субстанция пронизва цялото космическо пространство и функционира като посредник при предаването на вълните на вибриращата енергия – на светлината, топлината, електричеството и др.
Наполеон казва: Франция се нуждае от майки. Аз разбирам „майка” в широк смисъл. Новата култура изисква жени не в обикновения смисъл на думата, но жени на новото – решителни, светещи жени: жени със светли умове, с широки сърца, с диамантена воля.” [27] Етерът (гр. – небе), подобно на етерното тяло, е невидима субстанция, извънредно разредена и еластична, която представлява същността на материята, тя я проектира. Тази субстанция пронизва цялото космическо пространство и функционира като посредник при предаването на вълните на вибриращата енергия – на светлината, топлината, електричеството и др. Според херметичната наука се разграничават четири състояния на материята: твърда материя, в която работят силите на жизнения етер; течна, където работят силите на химическия етер; въздухообразна, където са силите на светлинния етер; огнена, където са силите на топлинния етер. Съвременната физика отхвърля твърдението за съществуването на етера като универсална механична среда и въвежда представата, че в пространството съществуват различни физически полета като форми на материята. Учителят за етера: „Етер означава това, от което нещата се раждат и отглеждат. Частицата „ет” е първичното начало, от което нещата се раждат. „Тер” е това, което отглежда нещата на земята.
към текста >>

Това има отношение към степените на съзнание на човечеството.
Възниква в началото на XІX-ти в. За нейни родоначалници се смятат учените Гал и Шпурцхайм, които твърдят, че: а) интелектуалните и емоционалните качества са локализирани в строго очертани мозъчни центрове; б) проявата на тези психически качества зависи от големината на съответните мозъчни дялове; в) костите на черепа се допират до мозъка и от неравностите на черепа може да се направят изводи за интелекта и характера на човека. [46] Тук прозира принципът за аналогията между микрокосмоса и макрокосмоса, тъй като е установено от науката, че частиците в атома с център ядрото му наподобяват модела на Слънчевата система. (вж. глава „Гравитация”). Факт е, че микро- и макрокосмосът са еднакво познати (съответно непознати) на човека и той напредва с почти еднаква бързина в усвояването им. Това има отношение към степените на съзнание на човечеството. [47] Броят на атомите може да бъде определен и по следния начин. Ако приемем, че главичката на карфицата има сферична форма и е направена от желязо, тогава можем да определим масата ú. След това използваме следното съотношение: масата на главичката към моларната маса на желязото се отнася тъй както броят на частиците в нея към броя на частиците в един мол вещество (число на Авогадро). Така изчислен, броят на атомите в главичката на карфица е от порядъка на 1020. [48] Вж. бел.
към текста >>

думите в текста да произвеждат съответните образи в съзнанието на четящия.
Всяко поколение има право на собствен прочит и интерпретация на културното си наследство. Езикът е жива, динамична система, която не търпи застой и закостенялост. Ако той, езикът, изгуби главната си функция – комуникативността, спира да бъде жив организъм. Едно произведение е живо, ако читателят успее да осъществи органична връзка с писаното слово и неговия автор. За целта е необходимо добро съчетание на форма и съдържание, т.е. думите в текста да произвеждат съответните образи в съзнанието на четящия. За нас водещ винаги е бил смисълът и формалните промени в пасажите не са самоцелни, а добре обмислени и мотивирани. Всяка дума, намерила място в настоящото издание, е подложена на строга преценка и при необходимост – на консултация със съответните специалисти. Това наложи по-продължителен период на работа върху книгата (три години) и привличането на повече консултанти от различни области. Включените около 150 обяснителни бележки биха могли да са и повече. А за някои читатели може би те са прекалено много.
към текста >>

2. Писмо № 9

Не сте ли дошли още до съзнанието, че един факт струва повече от хиляди всевъзможни теории.
Миналата неделя ходих във Варна и по случай срещнах г-жа Желязкова в салон “Съединение”, гдето имаше сказка от един учител върху “Влиянието на водата върху земното кълбо”. Тя Ви нарочно поздрави и каза, че с нетърпение ще чака Вашето завръщание във Варна. Сега да оставим всичко настрани и да се занимаем с един от важните въпроси. Има много неща в които още не сте ме разбрали добре. Оставете умът си и сърцето си свободни за да Ви озари истината напълно. Не сте ли дошли още до съзнанието, че един факт струва повече от хиляди всевъзможни теории. Такъв един факт е: Живия и личен Бог, комуто длажим всичко, макар и да го не съзнаваме това напълно, по причина на грехът, който е зацапал чистотата на сърцето ни. Лошите страсти и желания там ся обвили душата ни с един тъмен пласт, както първобитните води земята, тъй щото ни един светъл луч можеше да достигне до нейното лице. В такова космическо състояние се намират днес душите на хората. Те говорят за Бога с много думи, а всъщност не Го познават. И защо!
към текста >>

В такова космическо състояние се намират днес душите на хората.
Има много неща в които още не сте ме разбрали добре. Оставете умът си и сърцето си свободни за да Ви озари истината напълно. Не сте ли дошли още до съзнанието, че един факт струва повече от хиляди всевъзможни теории. Такъв един факт е: Живия и личен Бог, комуто длажим всичко, макар и да го не съзнаваме това напълно, по причина на грехът, който е зацапал чистотата на сърцето ни. Лошите страсти и желания там ся обвили душата ни с един тъмен пласт, както първобитните води земята, тъй щото ни един светъл луч можеше да достигне до нейното лице. В такова космическо състояние се намират днес душите на хората. Те говорят за Бога с много думи, а всъщност не Го познават. И защо! Защото живеят в греховете си. Знаменития Паскал казва на едно место, че человеческите дела за да ги любим, требва да ги познаваме, а Божиите за да ги познаваме, требва да ги любим. Във всекой случай, любовта към человека требва или изисква да се предшествува от знанието, а знанието за Бога изисква да се предшествува от Любовта.
към текста >>

3. Петър Дънов - №30

У него е вече родено съзнанието за един светъл, чист живот и дълбоко се разкайва за стореното в миналото.
Ето защо Христос казва: „Никой не може да дойде при Мене, ако не го призове Отец ми! ". (Йоан. 6:65). Втората фаза е Покаяние. То иде от човека. Човекът, който се е обърнал към Бога, прави равносметка на досегашния си живот с нов критерий, с нова мярка. У него е вече родено съзнанието за един светъл, чист живот и дълбоко се разкайва за стореното в миналото. Третата фаза е Спасението. То е от Бога. Човек, който е минал през фазите на Обръщение и Покаяние, има желание да върши Волята Божия, да служи на Бога, да живее за Истината. Какво значи Спасение на мистичен език? Трябва да се знае, че в днешната епоха на човешкото развитие идва една нова духовна вълна и който я приеме, влиза в нови условия на живота, в една нова култура.
към текста >>

При тази фаза съзнанието на човека се разширява повече, усилва се у него желанието да служи на Бога.
Спасение значи, че човек е е записан между тези, които ще се повдигнат в нова културна степен, при новите условия на живота. А които не приемат тази духовна вълна, те остават в стария живот и ще чакат в бъдеще да ги подеме нова духовна вълна. Четвъртата фаза е Възраждането. То е от човека. Божественото в него се проявява в по-голяма степен. При тази фаза съзнанието на човека се разширява повече, усилва се у него желанието да служи на Бога. Петата фаза е Новораждането. То е от Бога. Новораждането се предшества от голяма скръб, от голямо страдание. Това се нарича ускорена ликвидация на кармата, родилните мъки на новия човек. Защото всеки човек, който иска да работи за едно велико дело, за Бога, трябва да е свободен от карма, а това се постига чрез ускорена ликвидация на кармата, т.е.
към текста >>

У него се пробужда Космическото съзнание, той чувства единството на живота и има любов към всичко.
Новораждането се предшества от голяма скръб, от голямо страдание. Това се нарича ускорена ликвидация на кармата, родилните мъки на новия човек. Защото всеки човек, който иска да работи за едно велико дело, за Бога, трябва да е свободен от карма, а това се постига чрез ускорена ликвидация на кармата, т.е. чрез страдания. Когато един ученик на Божествената школа преминава през големи страдания, той трябва да знае, че е пред Новораждане. У него се пробужда Космическото съзнание, той чувства единството на живота и има любов към всичко. Той идва до по-дълбоко разбиране на Любовта. Дотогава в известен смисъл животът на душата е още мъртъв, в сън. Затова Христос казва: „И когато мъртвите чуят гласа на Сина человечески, ще оживеят! ". (Йоан. 5:25). Тук под „мъртви" се разбират всички хора с обикновено съзнание.
към текста >>

Тук под „мъртви" се разбират всички хора с обикновено съзнание.
У него се пробужда Космическото съзнание, той чувства единството на живота и има любов към всичко. Той идва до по-дълбоко разбиране на Любовта. Дотогава в известен смисъл животът на душата е още мъртъв, в сън. Затова Христос казва: „И когато мъртвите чуят гласа на Сина человечески, ще оживеят! ". (Йоан. 5:25). Тук под „мъртви" се разбират всички хора с обикновено съзнание. Шестата фаза е Посвещението, онова, което се предшества от Новораждането. Защото колкото човек е по-напреднал, през толкова по-трудни изпити минава. И след като ги издържи, той добива Посвещение, т.е. съзнанието му влиза в по-горна степен, нови сили се събуждат в него. При Посвещението човек започва да общува с напредналите същества, влиза в тяхното общество, научава свещения език на съвършените, получава велико знание за силите и законите в Природата, поверяват му се ключовете на тези закони и той знае методите да работи с тях.
към текста >>

съзнанието му влиза в по-горна степен, нови сили се събуждат в него.
". (Йоан. 5:25). Тук под „мъртви" се разбират всички хора с обикновено съзнание. Шестата фаза е Посвещението, онова, което се предшества от Новораждането. Защото колкото човек е по-напреднал, през толкова по-трудни изпити минава. И след като ги издържи, той добива Посвещение, т.е. съзнанието му влиза в по-горна степен, нови сили се събуждат в него. При Посвещението човек започва да общува с напредналите същества, влиза в тяхното общество, научава свещения език на съвършените, получава велико знание за силите и законите в Природата, поверяват му се ключовете на тези закони и той знае методите да работи с тях. Седмата фаза е Възкресението. По едно време слънчевото небе се покрива с нови облаци и човек минава през голяма тъмнина, през върховния изпит, който предшества Възкресението. Този изпит е по-голям от изпитите, които предшестват Новораждането и Посвещението. Човек се чувства сам, привидно изоставен от Невидимия свят, и като че ли всяка надежда е изгубена.
към текста >>

4. 04_1900г._П. ДЪНОВ - П. КИРОВ

У него е вече родено съзнанието за един светъл, чист живот и дълбоко се разкайва за стореното в миналото.
Ето защо Христос казва: „Никой не може да дойде при Мене, ако не го призове Отец ми! ". (Йоан. 6:65). Втората фаза е Покаяние. То иде от човека. Човекът, който се е обърнал към Бога, прави равносметка на досегашния си живот с нов критерий, с нова мярка. У него е вече родено съзнанието за един светъл, чист живот и дълбоко се разкайва за стореното в миналото. Третата фаза е Спасението. То е от Бога. Човек, който е минал през фазите на Обръщение и Покаяние, има желание да върши Волята Божия, да служи на Бога, да живее за Истината. Какво значи Спасение на мистичен език? Трябва да се знае, че в днешната епоха на човешкото развитие идва една нова духовна вълна и който я приеме, влиза в нови условия на живота, в една нова култура.
към текста >>

При тази фаза съзнанието на човека се разширява повече, усилва се у него желанието да служи на Бога.
Спасение значи, че човек е е записан между тези, които ще се повдигнат в нова културна степен, при новите условия на живота. А които не приемат тази духовна вълна, те остават в стария живот и ще чакат в бъдеще да ги подеме нова духовна вълна. Четвъртата фаза е Възраждането. То е от човека. Божественото в него се проявява в по-голяма степен. При тази фаза съзнанието на човека се разширява повече, усилва се у него желанието да служи на Бога. Петата фаза е Новораждането. То е от Бога. Новораждането се предшества от голяма скръб, от голямо страдание. Това се нарича ускорена ликвидация на кармата, родилните мъки на новия човек. Защото всеки човек, който иска да работи за едно велико дело, за Бога, трябва да е свободен от карма, а това се постига чрез ускорена ликвидация на кармата, т.е.
към текста >>

У него се пробужда Космическото съзнание, той чувства единството на живота и има любов към всичко.
Новораждането се предшества от голяма скръб, от голямо страдание. Това се нарича ускорена ликвидация на кармата, родилните мъки на новия човек. Защото всеки човек, който иска да работи за едно велико дело, за Бога, трябва да е свободен от карма, а това се постига чрез ускорена ликвидация на кармата, т.е. чрез страдания. Когато един ученик на Божествената школа преминава през големи страдания, той трябва да знае, че е пред Новораждане. У него се пробужда Космическото съзнание, той чувства единството на живота и има любов към всичко. Той идва до по-дълбоко разбиране на Любовта. Дотогава в известен смисъл животът на душата е още мъртъв, в сън. Затова Христос казва: „И когато мъртвите чуят гласа на Сина человечески, ще оживеят! ". (Йоан. 5:25). Тук под „мъртви" се разбират всички хора с обикновено съзнание.
към текста >>

Тук под „мъртви" се разбират всички хора с обикновено съзнание.
У него се пробужда Космическото съзнание, той чувства единството на живота и има любов към всичко. Той идва до по-дълбоко разбиране на Любовта. Дотогава в известен смисъл животът на душата е още мъртъв, в сън. Затова Христос казва: „И когато мъртвите чуят гласа на Сина человечески, ще оживеят! ". (Йоан. 5:25). Тук под „мъртви" се разбират всички хора с обикновено съзнание. Шестата фаза е Посвещението, онова, което се предшества от Новораждането. Защото колкото човек е по-напреднал, през толкова по-трудни изпити минава. И след като ги издържи, той добива Посвещение, т.е. съзнанието му влиза в по-горна степен, нови сили се събуждат в него. При Посвещението човек започва да общува с напредналите същества, влиза в тяхното общество, научава свещения език на съвършените, получава велико знание за силите и законите в Природата, поверяват му се ключовете на тези закони и той знае методите да работи с тях.
към текста >>

съзнанието му влиза в по-горна степен, нови сили се събуждат в него.
". (Йоан. 5:25). Тук под „мъртви" се разбират всички хора с обикновено съзнание. Шестата фаза е Посвещението, онова, което се предшества от Новораждането. Защото колкото човек е по-напреднал, през толкова по-трудни изпити минава. И след като ги издържи, той добива Посвещение, т.е. съзнанието му влиза в по-горна степен, нови сили се събуждат в него. При Посвещението човек започва да общува с напредналите същества, влиза в тяхното общество, научава свещения език на съвършените, получава велико знание за силите и законите в Природата, поверяват му се ключовете на тези закони и той знае методите да работи с тях. Седмата фаза е Възкресението. По едно време слънчевото небе се покрива с нови облаци и човек минава през голяма тъмнина, през върховния изпит, който предшества Възкресението. Този изпит е по-голям от изпитите, които предшестват Новораждането и Посвещението. Човек се чувства сам, привидно изоставен от Невидимия свят, и като че ли всяка надежда е изгубена.
към текста >>

5. ЕПИСТОЛАРНО СЛОВО НА УЧИТЕЛЯ ВАРНА, 1898-1918

Не сте ли дошли още до съзнанието, че един факт струва повече от хиляди възможни теории.
Миналата неделя ходих във Варна и по случай срещнах г-жа Желязкова в салон „Съединение", гдето имаше сказка от един учител върху „Влиянието на водата върху земното кълбо". Тя Ви нарочи поздрави и каза, че с нетърпение ще чака Вашето завръщане във Варна. Сега, да оставим всичко настрани и да се занимаем с един от важните въпроси. Има много неща, в които още не сте ме разбрали добре. Оставете ума и сърцето си свободни, да Ви озари истината напълно. Не сте ли дошли още до съзнанието, че един факт струва повече от хиляди възможни теории. Такъв един факт е: Живият и личен Бог, комуто дължим всичко, макар и да го не съзнаваме това напълно по причина на греха, който е зацапал чистотата на сърцето ни. Лошите страсти и желания там са обвили душата ни с един тъмен пласт, както първобитните води земята, тъй щото ни един светъл лъч [не] можеше да достигне до нейното лице. В такова космическо състояние се намират днес душите на хората. Те говорят за Бога с много думи, а всъщност не Го познават. И защо?
към текста >>

В такова космическо състояние се намират днес душите на хората.
Има много неща, в които още не сте ме разбрали добре. Оставете ума и сърцето си свободни, да Ви озари истината напълно. Не сте ли дошли още до съзнанието, че един факт струва повече от хиляди възможни теории. Такъв един факт е: Живият и личен Бог, комуто дължим всичко, макар и да го не съзнаваме това напълно по причина на греха, който е зацапал чистотата на сърцето ни. Лошите страсти и желания там са обвили душата ни с един тъмен пласт, както първобитните води земята, тъй щото ни един светъл лъч [не] можеше да достигне до нейното лице. В такова космическо състояние се намират днес душите на хората. Те говорят за Бога с много думи, а всъщност не Го познават. И защо? Защото живеят в греховете си. Знаменитият Паскал казва на едно място, че человеческите дела, за да ги любим, трябва да ги познаваме, а Божиите, за да ги познаваме, трябва да ги любим. Във всякой случай, любовта към человека трябва или изисква да се предшеству-ва от знанието, а знанието за Бога изисква да се предшествува от Любовта.
към текста >>

6. 1922_11 Учителя на Бялото Братство и Българската православна църква

Въобще не се отчита обстоятелството, че Учителя не представя Словото си във вид на учебник или христоматия, а го излага винаги според конкретния случай и в последователност, достъпна и подчиняваща се единствено на неговото просветлено космическо съзнание.
За сравнително кратко време той написва и издава с благословията на Св.Синод няколко съчинения, подведени под общ знаменател – унищожителна критика на Словото и личността на Учителя („Теософията,(окултизмът) лъжеучението на дъновистите и спиритизмът пред съда на науката, обществото и християнството" – София, 1921; „Християни ли са Петър Дънов и неговите последователи" – 1923; „Вероучението на Дънов и дъновистите пред съда на Словото Божие" – София, 1927; „Кои са дъновистите и какво те искат" – София, 1928). За изграждане на тезите си, изброените автори черпят информация от съвсем ограничен кръг беседи на Учителя. Привеждат цитати от тях и ги сравняват с Библията. Въз основа на сравнението правят свои заключения, организирайки текста по теми, в рамките на фундаменталните проблеми на класическото богословие. Очевиден е недостатъкът в подхода им, стремящ се да представи учението на Петър Дънов като застинала схема, удобна за критичен подход и унищожително отрицание с познати средства. Въобще не се отчита обстоятелството, че Учителя не представя Словото си във вид на учебник или христоматия, а го излага винаги според конкретния случай и в последователност, достъпна и подчиняваща се единствено на неговото просветлено космическо съзнание. Оттук произтича и оскъдната аргументация на православните богослови, довеждаща ги нерядко до крайно неточни изводи и дори до смехотворни обобщения. От това време са известни и редица други второстепенни автори, придали на кампанията срещу Учителя и ББ масов, обществен характер. Между тях следва да споменем: Видински митрополит Неофит, обявяващ привързаността към идеите на П.Дънов за предателство към Църквата и българския народ („Към напредък или пропаст" – 1922). Проф. протопрезв.
към текста >>

Премъдростта да прозрем Божественото в нашия тъй оскъден на светлина и истински смисъл живот, премъдростта да му се поклоним и с готовност да го следваме, ще пребъдва във вековете, докато Човекът изкачи и последния връх на своето космическо съвършенство.
Създаването на една неформална духовна общност, каквато е ББ, се оказва жизнен и силен алтернативен социален модел на едно общество, преболедувало три поредни войни и изживяващо кризата на идейна, нравствена и културна безпътица. И нека си припомним как, преди близо две хилядолетия, мъдрият законоучител Гамалиил (Духовен наставник и учител на св. ап. Павел) посъветва побелелите си колеги първосвещеници от еврейския Синедрион, когато те разпалено обсъждаха Христовото благовестие и как да постъпят с учениците на възнеслия се вече Учител: "...ако тоя замисъл или това дело е от човеци, ще се разруши; ако ли пък е от Бога, вие не можете го разруши; пазете се да не би да излезете и богоборци" (Деян. 5:38-39). Тази дълбока мисъл, родена очевидно от Божието озарение, се отнася в пълнота и за свещеното дело на Учителя Петър Дънов. Актуална по времето на Христа, тя е непреклонно действена и могъща днес, когато вече десетилетия наред вървим по небесния лъч, прокаран от Учителя към сияйния изгрев на Шестата раса, към общочовешкото братство на хармонията, взаимната любов, мира и разбирателството. Премъдростта да прозрем Божественото в нашия тъй оскъден на светлина и истински смисъл живот, премъдростта да му се поклоним и с готовност да го следваме, ще пребъдва във вековете, докато Човекът изкачи и последния връх на своето космическо съвършенство.
към текста >>

7. УЧЕНИЦИ

Да, това бе пример за будното съзнание на Учителя.
Миг преди да се счупи пейката, Той се изправи. Следващият миг се чу трясъка и всички се натъркаляха на земята. Брадите на старите братя стърчаха нагоре като на козли, панталони и фусти стърчаха нагоре. Обща врява и глъч. А Учителят стоеше изправен, облечен официално в бежов костюм. Да, това бе пример за будното съзнание на Учителя. Суматохата продължи няколко минути. Започнаха да се изправят, а ние младите стояхме настрани и се смеехме. "Ами тук няма ли някой, който да ни помогне? " - извика една възрастна сестра. "Има, има - обадихме се ние - но вие не ни искате".
към текста >>

Никога не съм допущал в себе си мисълта, че Учителят е нещо обикновено като нас, нито пък че съм го отрекъл в съзнанието си или че съм го свалил от Неговото високо положение През време на беседата, за моя изненада, Учителят веднага направи едно малко отклонение и каза: "Ако спориш с по-умен от тебе, ще видиш, че си глупав човек, ако се бориш с по-силен, ще бъдеш повален и ще пострадаш Веднага се опомних, разбрах, че това се отнася до мен, спрях лошите мисли които в момента бяха нахлули в главата ми и аз сам не знаех как и откъде бяха дошли, влязох в течението на мислите на Учителя и продължих слушането на беседата.
Мъжът се връща у дома си. Двете го посрещат и се надпреварват да му услужват. Вергилий Кръстев Веднъж на беседа аз, бидейки под влиянието на недобри съветници несъзнателно в себе си мислех по някои неща, като не се съгласявах с това което Учителят говореше в момента. Моето поведение не беше нито враждебно, нито отрицателно, но по-скоро критично, самостойно и с претенции че и аз имам собствено мнение и разбиране. Никога не съм допущал в себе си мисълта, че Учителят е нещо обикновено като нас, нито пък че съм го отрекъл в съзнанието си или че съм го свалил от Неговото високо положение През време на беседата, за моя изненада, Учителят веднага направи едно малко отклонение и каза: "Ако спориш с по-умен от тебе, ще видиш, че си глупав човек, ако се бориш с по-силен, ще бъдеш повален и ще пострадаш Веднага се опомних, разбрах, че това се отнася до мен, спрях лошите мисли които в момента бяха нахлули в главата ми и аз сам не знаех как и откъде бяха дошли, влязох в течението на мислите на Учителя и продължих слушането на беседата. Аз разбрах, че при Учителя трябва да се присъства с нужната подготовка, внимание, чистота, че съзнанието трябва да бъде будно и човек трябва да бъде добре обграден от влиянието на тъмните сили, които искат да попречат на делото Му. Макар и по отрицателен път, аз получих една опитност, за която съм твърде благодарен на Учителя. Тодор Божков Между първите ученици имаше такива, които под влияние на теософ- ските идеи търсеха път лесно да се издигнат, да станат магове, да притежават и боравят със сили, с които да влияят на другите хора, да предопределят съдбините на хора, общества и народи. С една дума - да имат лично превъзходство над другите хора.
към текста >>

Аз разбрах, че при Учителя трябва да се присъства с нужната подготовка, внимание, чистота, че съзнанието трябва да бъде будно и човек трябва да бъде добре обграден от влиянието на тъмните сили, които искат да попречат на делото Му.
Двете го посрещат и се надпреварват да му услужват. Вергилий Кръстев Веднъж на беседа аз, бидейки под влиянието на недобри съветници несъзнателно в себе си мислех по някои неща, като не се съгласявах с това което Учителят говореше в момента. Моето поведение не беше нито враждебно, нито отрицателно, но по-скоро критично, самостойно и с претенции че и аз имам собствено мнение и разбиране. Никога не съм допущал в себе си мисълта, че Учителят е нещо обикновено като нас, нито пък че съм го отрекъл в съзнанието си или че съм го свалил от Неговото високо положение През време на беседата, за моя изненада, Учителят веднага направи едно малко отклонение и каза: "Ако спориш с по-умен от тебе, ще видиш, че си глупав човек, ако се бориш с по-силен, ще бъдеш повален и ще пострадаш Веднага се опомних, разбрах, че това се отнася до мен, спрях лошите мисли които в момента бяха нахлули в главата ми и аз сам не знаех как и откъде бяха дошли, влязох в течението на мислите на Учителя и продължих слушането на беседата. Аз разбрах, че при Учителя трябва да се присъства с нужната подготовка, внимание, чистота, че съзнанието трябва да бъде будно и човек трябва да бъде добре обграден от влиянието на тъмните сили, които искат да попречат на делото Му. Макар и по отрицателен път, аз получих една опитност, за която съм твърде благодарен на Учителя. Тодор Божков Между първите ученици имаше такива, които под влияние на теософ- ските идеи търсеха път лесно да се издигнат, да станат магове, да притежават и боравят със сили, с които да влияят на другите хора, да предопределят съдбините на хора, общества и народи. С една дума - да имат лично превъзходство над другите хора. Те очакваха, че Учителят ще им даде такива знания, но останаха разочаровани.
към текста >>

Учителят ги погледна и каза: "Тези души са с религиозно съзнание!
Мария Тодорова Една група софиянци посетили Братството в Айтос с цигулки и песни. Завърнаха се след десет дни и веднага отидоха при Учителя, за да разкажат какво са видели и чули. Обикновено всеки, който отиваше в провинцията, се обаждаше на Учителя и смяташе за свое задължение при завръщането си отново да Го посети. Идват приятелите и споделят с Учителя, че това са най- прилежните ученици в провинцията, което бе вярно според мен. Учителят ги погледна и каза: "Тези души са с религиозно съзнание! " - "Ами как така, Учителю? Те са толкова предани, сърдечни, усърдни в делото! " - казва една сестра. Учителят я поглежда и продължава: "Ученичеството започва с пробуждането на човешката душа в търсене на контакт с Бога и живот за Бога, което е проявената Божия Любов към себе си, към ближните си, към враговете си и към Божествения Дух. Това означава пробуждане на човешкото съзнание, навлизане в свръхсъзнанието, което е път на ученика и е фаза и състояние на ученичеството.
към текста >>

Това означава пробуждане на човешкото съзнание, навлизане в свръхсъзнанието, което е път на ученика и е фаза и състояние на ученичеството.
Учителят ги погледна и каза: "Тези души са с религиозно съзнание! " - "Ами как така, Учителю? Те са толкова предани, сърдечни, усърдни в делото! " - казва една сестра. Учителят я поглежда и продължава: "Ученичеството започва с пробуждането на човешката душа в търсене на контакт с Бога и живот за Бога, което е проявената Божия Любов към себе си, към ближните си, към враговете си и към Божествения Дух. Това означава пробуждане на човешкото съзнание, навлизане в свръхсъзнанието, което е път на ученика и е фаза и състояние на ученичеството. Ученикът борави и живее с Космическото Съзнание. Всички ония души в Айтос са с религиозно съзнание. Трябва да преминат от него в духовното съзнание и чак тогава да преминат в свръхсъзнанието или Космическото състояние на съзнанието, което е пътят на ученика. Дотогава има дълъг път да се извърви от тези души. А всяка душа е лъч от светлината на Бога.
към текста >>

Ученикът борави и живее с Космическото Съзнание.
" - "Ами как така, Учителю? Те са толкова предани, сърдечни, усърдни в делото! " - казва една сестра. Учителят я поглежда и продължава: "Ученичеството започва с пробуждането на човешката душа в търсене на контакт с Бога и живот за Бога, което е проявената Божия Любов към себе си, към ближните си, към враговете си и към Божествения Дух. Това означава пробуждане на човешкото съзнание, навлизане в свръхсъзнанието, което е път на ученика и е фаза и състояние на ученичеството. Ученикът борави и живее с Космическото Съзнание. Всички ония души в Айтос са с религиозно съзнание. Трябва да преминат от него в духовното съзнание и чак тогава да преминат в свръхсъзнанието или Космическото състояние на съзнанието, което е пътят на ученика. Дотогава има дълъг път да се извърви от тези души. А всяка душа е лъч от светлината на Бога. И всяка душа е ценна за Бога."
към текста >>

Всички ония души в Айтос са с религиозно съзнание.
Те са толкова предани, сърдечни, усърдни в делото! " - казва една сестра. Учителят я поглежда и продължава: "Ученичеството започва с пробуждането на човешката душа в търсене на контакт с Бога и живот за Бога, което е проявената Божия Любов към себе си, към ближните си, към враговете си и към Божествения Дух. Това означава пробуждане на човешкото съзнание, навлизане в свръхсъзнанието, което е път на ученика и е фаза и състояние на ученичеството. Ученикът борави и живее с Космическото Съзнание. Всички ония души в Айтос са с религиозно съзнание. Трябва да преминат от него в духовното съзнание и чак тогава да преминат в свръхсъзнанието или Космическото състояние на съзнанието, което е пътят на ученика. Дотогава има дълъг път да се извърви от тези души. А всяка душа е лъч от светлината на Бога. И всяка душа е ценна за Бога." Мария Тодорова
към текста >>

Трябва да преминат от него в духовното съзнание и чак тогава да преминат в свръхсъзнанието или Космическото състояние на съзнанието, което е пътят на ученика.
" - казва една сестра. Учителят я поглежда и продължава: "Ученичеството започва с пробуждането на човешката душа в търсене на контакт с Бога и живот за Бога, което е проявената Божия Любов към себе си, към ближните си, към враговете си и към Божествения Дух. Това означава пробуждане на човешкото съзнание, навлизане в свръхсъзнанието, което е път на ученика и е фаза и състояние на ученичеството. Ученикът борави и живее с Космическото Съзнание. Всички ония души в Айтос са с религиозно съзнание. Трябва да преминат от него в духовното съзнание и чак тогава да преминат в свръхсъзнанието или Космическото състояние на съзнанието, което е пътят на ученика. Дотогава има дълъг път да се извърви от тези души. А всяка душа е лъч от светлината на Бога. И всяка душа е ценна за Бога." Мария Тодорова Когато започна да се строи салона през 1927 г., на Изгрева изневиделица се изсипаха 20-30 братя с бели ризи, червени пояси и черни потури и започнаха да работят ден и нощ.
към текста >>

Учителят даде методи - и те са в Словото Му - за промяна на вътрешния човек, за да дойде времето, когато ще се пробуди неговото съзнание.
Ваш ред е - вие да отидете в затвора." Дойде време, някои от нас отидоха в затвора. Но преди това, на процеса пред съда, той каза: "Дошло е време на това Братство да му сложим една надгробна плоча." Наистина, дойде това време, когато "Изгревът" беше разрушен и всички сметнаха, че му е сложена надгробна плоча. Но ние бяхме взели участие в разрешаване на онази задача, когато преброихме космите на анархизма, който се превърна в комунизъм. Това бяха 360 000 косъма и толкова са формите на превъплъщение на онези сили, които дойдоха да прокарват онзи метод - чрез разрушение и сила да променят историята и обществото. Те го промениха, но отвътре не промениха човека и той си остана същият. Учителят даде методи - и те са в Словото Му - за промяна на вътрешния човек, за да дойде времето, когато ще се пробуди неговото съзнание. Учителят бе казал: "Ние не разрешаваме въпросите на света. Въпросите на новия свят, който слиза отгоре като свят на идеи, те са разрешени. Вие трябва да влезете в този нов свят като работници, които да ги реализират." Мария Тодорова Една сестра се възмущава от братята и сестрите и отива да протестира пред Учителя, защо не се намират други по-подходящи хора за Школата, с ум и талант, и възпитание.
към текста >>

8. МОЛИТВИ ОТ УЧИТЕЛЯ

За вас е достатъчно за две минути само да отправите съзнанието си към Космическото Божествено Съзнание, за да се свържете с напредналите същества и да опитате силата, която те упражняват върху вас.
Правило за всеки ден: Да не пропуснеш ден, в който да не изговориш следната формула при ставане от леглото, за да бъдеш през целия ден в хармония с Бога и за да бъде плодотворна твоята работа през деня: "Аз живея в Бога и Бог живее в мен." За да има формулата по-голямо действие, трябва да се придружава с пеене и движение, които човек трябва да намери интуитивно. За да ви вървят работите добре, сложете ръцете си на горната част на главата си и кажете: "Господи, искам да Ти служа с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си душа и с всичкия си дух." Всяка сутрин след ставане, ще определите две минути за връзка с Невидимия свят. Силата на човека седи във връзката му с Невидимия свят. Всички, които са завършили своето развитие и се интересуват с; човечеството, имат тази опитност. За вас е достатъчно за две минути само да отправите съзнанието си към Космическото Божествено Съзнание, за да се свържете с напредналите същества и да опитате силата, която те упражняват върху вас. Достатъчно е само две минути да тече тяхната енергия през съзнанието ви, за да можете през целия ден да се чувствате силни, мощни по мисъл, по чувства, по дух, да свършите успешно работата си през деня. Формули за всеки ден "Мога, Господи, да направя всичко, каквото ми кажеш. Няма нищо, което да не мога да направя за Тебе". "За Бога, за Когото аз живея, всичко мога да направя."
към текста >>

Достатъчно е само две минути да тече тяхната енергия през съзнанието ви, за да можете през целия ден да се чувствате силни, мощни по мисъл, по чувства, по дух, да свършите успешно работата си през деня.
За да ви вървят работите добре, сложете ръцете си на горната част на главата си и кажете: "Господи, искам да Ти служа с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си душа и с всичкия си дух." Всяка сутрин след ставане, ще определите две минути за връзка с Невидимия свят. Силата на човека седи във връзката му с Невидимия свят. Всички, които са завършили своето развитие и се интересуват с; човечеството, имат тази опитност. За вас е достатъчно за две минути само да отправите съзнанието си към Космическото Божествено Съзнание, за да се свържете с напредналите същества и да опитате силата, която те упражняват върху вас. Достатъчно е само две минути да тече тяхната енергия през съзнанието ви, за да можете през целия ден да се чувствате силни, мощни по мисъл, по чувства, по дух, да свършите успешно работата си през деня. Формули за всеки ден "Мога, Господи, да направя всичко, каквото ми кажеш. Няма нищо, което да не мога да направя за Тебе". "За Бога, за Когото аз живея, всичко мога да направя." "Господи, желая с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си душа и сила да изпълня Твоята блага Воля без никакво изключение." - Ще си служите с тази формула всеки момент: Като си буден и като спиш; като ядеш и като работиш.
към текста >>

Онзи, на когото съзнанието е будно, може да се лекува само с мисълта си.
Божията Любов носи изобилния и пълен живот. Само Божията Любов носи изобилния и пълен живот. Само проявената Божия Любов носи изобилния и пълен живот. Амин Формули за лечение Онзи, на когото съзнанието е будно, може да се лекува само с мисълта си. Щом заболее, той веднага се издига в мисълта си и там изправя погрешката си, която е причина за болестта му. После той слиза в сърцето си, дето също изправя погрешката си, която е причинила болестта му. Най-после слиза в областта на волята си и там изправя погрешката си. След това казва: "Да бъде Волята Божия." Щом каже така, болестта и мъчнотията му изчезват. Като се намирате пред известни мъчнотии и страдания, кажете: "Любовта иде." Ако сте сиромах, ако сте болен, ако сте неразположен, кажете: "Любовта иде." Любовта е велика сила, от която бягат лошите духове и мъчнотиите, и страданията.
към текста >>

Аз трябва да спя и ще изпрося от Безкрайното Съзнание помощ, за да ми изпрати сън." (Произнася се сутрин, за да действа през деня.)
След това казва: "Да бъде Волята Божия." Щом каже така, болестта и мъчнотията му изчезват. Като се намирате пред известни мъчнотии и страдания, кажете: "Любовта иде." Ако сте сиромах, ако сте болен, ако сте неразположен, кажете: "Любовта иде." Любовта е велика сила, от която бягат лошите духове и мъчнотиите, и страданията. Няма по-красиво нещо за човека от това да осъзнае, че Любовта иде вече в света. Любовта подразбира присъствието на Бога. При безсъние, кажи: "Тази нощ ще спя. Аз трябва да спя и ще изпрося от Безкрайното Съзнание помощ, за да ми изпрати сън." (Произнася се сутрин, за да действа през деня.) Когато ви боли някъде, сложете ръката си на болното място и изговорете следното: "Това е живот вечен да позная Тебе, Единното, Истинното Бога и Христа, Когото Си изпроводил. Това е живот вечен - да позная Любовта." Поставете дланите на ръцете си на болното място и кажете: "Аз живея в Бога. В Бога не съществуват никакви болести." Ако вярата ви в Бога е силна, няма да мине половин час и болката ви ще изчезне. Аз ще ти кажа само една дума: "Аум, аумен", "Аумен - амин" - Тази дума съдържа всичко в себе си.
към текста >>

9. ИДВАНЕТО НА ХРИСТОС И ВЪДВОРЯВАНЕ НА ЦАРСТВОТО БОЖИЕ НА ЗЕМЯТА

Иде една нова вълна от космическото пространство - вълна на Божествена Любов.
Въпросът, обаче, е решен. От Невидимия свят ще дойдат хиляди, милиони същества, които са напреднали, които стоят в пространството, в Рая. Те ще дойдат и ще турят ред и порядък на Земята. Светът е окупиран и всички народи трябва да капитулират. Всички ще трябва да служат на Господа и ще има само една държава - Царството Божие. Иде една нова вълна от космическото пространство - вълна на Божествена Любов. Наричат я огнена вълна. Тази вълна има мощни трептения, които организмът на всеки човек не може да издържи. Затова се казва, че Бог е огън всепояждащ. Тези, които са готови да издържат трептенията на тази вълна и я приемат, ще просъществуват; а онези, които не могат да издържат трептенията, и за тях тази вълна ще бъде огън, който ще ги изгори или ще стане причина да минат през най-големите страдания. И тези страдания ще ги приготвят да приемат Любовта, да се пробудят.
към текста >>

пробуждане на висшето съзнание.
Ако ти можеш да сгъстиш светлината, има храна. Ако след хиляда години хората започнат да се хранят със светлина, ще бъде един успех. Но аз мисля, че още след 2100-та година може да се постигнат условията, за да може човек да се храни със светлина. Когато хората започнат да се хранят със светлина, тогава ще дойде Син Человечески на Земята, защото е казано, че Син Человечески живее с хляба, който слиза от Небето. Когато новият пророк дойде в човека, с него заедно ще дойде и пробля- съкът, т.е. пробуждане на висшето съзнание. Пробуди ли се висшето съзнание на човека, заедно с това ще се преустрои и неговият външен и вътрешен живот. Преустрои ли човек себе си, ще се преустрои и външният свят. И тъй, пророкът, който хората очакват, ще донесе на човечеството нова система за възпитание на младото поколение, нов начин за писане, нов начин за живеене. Нови хора ще дойдат в света, за да приложат идеите на новия пророк. Отде ще дойде този пророк?
към текста >>

Пробуди ли се висшето съзнание на човека, заедно с това ще се преустрои и неговият външен и вътрешен живот.
Ако след хиляда години хората започнат да се хранят със светлина, ще бъде един успех. Но аз мисля, че още след 2100-та година може да се постигнат условията, за да може човек да се храни със светлина. Когато хората започнат да се хранят със светлина, тогава ще дойде Син Человечески на Земята, защото е казано, че Син Человечески живее с хляба, който слиза от Небето. Когато новият пророк дойде в човека, с него заедно ще дойде и пробля- съкът, т.е. пробуждане на висшето съзнание. Пробуди ли се висшето съзнание на човека, заедно с това ще се преустрои и неговият външен и вътрешен живот. Преустрои ли човек себе си, ще се преустрои и външният свят. И тъй, пророкът, който хората очакват, ще донесе на човечеството нова система за възпитание на младото поколение, нов начин за писане, нов начин за живеене. Нови хора ще дойдат в света, за да приложат идеите на новия пророк. Отде ще дойде този пророк? - Отгоре, отдето Бог го е изпратил.
към текста >>

10. Дял втори. ИДЕИ

Всяка култура издига човешкото съзнание на по-висока степен и твори нови форми на Живота, създава духовни и материални ценности.
Животът е едно непреривно възходящо движение. Той постепенно разкрива на човека все нови и нови сили на Живата Природа. В процеса на развитието си човек влиза във все по-голям и по-голям досег с Реалността. Всяка епоха снема по една завеса от Битието. При възходящото движение на Живота всяка култура разработва нови страни на човешката природа; тя разкрива за човека и нови страни на Природата и го поставя в допир с тях. Всяка култура издига човешкото съзнание на по-висока степен и твори нови форми на Живота, създава духовни и материални ценности. Днес, когато човечеството преживява дълбоки външни и вътрешни противоречия в своя път, действително се ражда една нова епоха. Тя ще открие една по-светла страница на човешката култура. В нея човечеството ще дойде в досег с нови области на Живота – духовни и мистични, които представят един нов свят. При всеки нов етап в развитието на човечеството нови идеи проблясват в неговото съзнание; човек идва до просветление, до ново откровение за своята задача и предназначение в Живота. От две хиляди години идеите на Христа са занимавали съзнанието на човечеството, защото за великите идеи се изисква време, за да принесат своя плод, т.е.
към текста >>

При всеки нов етап в развитието на човечеството нови идеи проблясват в неговото съзнание; човек идва до просветление, до ново откровение за своята задача и предназначение в Живота.
При възходящото движение на Живота всяка култура разработва нови страни на човешката природа; тя разкрива за човека и нови страни на Природата и го поставя в допир с тях. Всяка култура издига човешкото съзнание на по-висока степен и твори нови форми на Живота, създава духовни и материални ценности. Днес, когато човечеството преживява дълбоки външни и вътрешни противоречия в своя път, действително се ражда една нова епоха. Тя ще открие една по-светла страница на човешката култура. В нея човечеството ще дойде в досег с нови области на Живота – духовни и мистични, които представят един нов свят. При всеки нов етап в развитието на човечеството нови идеи проблясват в неговото съзнание; човек идва до просветление, до ново откровение за своята задача и предназначение в Живота. От две хиляди години идеите на Христа са занимавали съзнанието на човечеството, защото за великите идеи се изисква време, за да принесат своя плод, т.е. да се реализират. Тези две хиляди години бяха подготвителен период. Учителя иде днес да покаже пътя за приложение на великия Идеал, който Христос посочи на човечеството. Основната мисия на Мировия Учител е да направи непосредствена връзка между човека и Божественото Начало чрез приложението на Любовта, Мъдростта и Истината.
към текста >>

От две хиляди години идеите на Христа са занимавали съзнанието на човечеството, защото за великите идеи се изисква време, за да принесат своя плод, т.е.
Всяка култура издига човешкото съзнание на по-висока степен и твори нови форми на Живота, създава духовни и материални ценности. Днес, когато човечеството преживява дълбоки външни и вътрешни противоречия в своя път, действително се ражда една нова епоха. Тя ще открие една по-светла страница на човешката култура. В нея човечеството ще дойде в досег с нови области на Живота – духовни и мистични, които представят един нов свят. При всеки нов етап в развитието на човечеството нови идеи проблясват в неговото съзнание; човек идва до просветление, до ново откровение за своята задача и предназначение в Живота. От две хиляди години идеите на Христа са занимавали съзнанието на човечеството, защото за великите идеи се изисква време, за да принесат своя плод, т.е. да се реализират. Тези две хиляди години бяха подготвителен период. Учителя иде днес да покаже пътя за приложение на великия Идеал, който Христос посочи на човечеството. Основната мисия на Мировия Учител е да направи непосредствена връзка между човека и Божественото Начало чрез приложението на Любовта, Мъдростта и Истината. Тези проблеми ще бъдат предмет на настоящия дял, който е разделен на шест части.
към текста >>

В първата част Пробуждане на колективното съзнание ще бъде разгледан постепенният развой на човешкото съзнание от дълбока древност до днес, от който се вижда как то днес преминава към една нова форма, именно – към Колективно съзнание, а още по-нататък – към Космическо и Божествено съзнание.
да се реализират. Тези две хиляди години бяха подготвителен период. Учителя иде днес да покаже пътя за приложение на великия Идеал, който Христос посочи на човечеството. Основната мисия на Мировия Учител е да направи непосредствена връзка между човека и Божественото Начало чрез приложението на Любовта, Мъдростта и Истината. Тези проблеми ще бъдат предмет на настоящия дял, който е разделен на шест части. В първата част Пробуждане на колективното съзнание ще бъде разгледан постепенният развой на човешкото съзнание от дълбока древност до днес, от който се вижда как то днес преминава към една нова форма, именно – към Колективно съзнание, а още по-нататък – към Космическо и Божествено съзнание. Това става по законите за развитието на силите, вложени в човешката душа. Във втората част Мировата Любов – източник на Живота се разглеждат проявите и методите на Любовта. Изтъква се как човечеството, като започва от по-ограничените форми на Любовта, се издига постепенно към висшите й форми. Човечеството днес се намира пред раждането на Космическата Любов. Това ще бъде ново откровение за човечеството и ще представлява важна предпоставка за идването на Новата култура.
към текста >>

11. КОСМИЧЕСКО СЪЗНАНИЕ

КОСМИЧЕСКО СЪЗНАНИЕ
КОСМИЧЕСКО СЪЗНАНИЕ Колективното съзнание не е най-високата степен на съзнание. Защото еволюцията е безкрайна и човек винаги отива към все по-високи степени на съзнание. Никога не можем да кажем, че една степен на съзнание е крайната точка на развитието. Колективното съзнание преминава в по-висока форма, наречена Космическо. Каква е разликата между Колективното и Космическото съзнание?
към текста >>

Колективното съзнание не е най-високата степен на съзнание.
КОСМИЧЕСКО СЪЗНАНИЕ Колективното съзнание не е най-високата степен на съзнание. Защото еволюцията е безкрайна и човек винаги отива към все по-високи степени на съзнание. Никога не можем да кажем, че една степен на съзнание е крайната точка на развитието. Колективното съзнание преминава в по-висока форма, наречена Космическо. Каква е разликата между Колективното и Космическото съзнание? Човек с Космическо съзнание не се чувства едно само с хората, но и с целия Всемир.
към текста >>

Защото еволюцията е безкрайна и човек винаги отива към все по-високи степени на съзнание.
КОСМИЧЕСКО СЪЗНАНИЕ Колективното съзнание не е най-високата степен на съзнание. Защото еволюцията е безкрайна и човек винаги отива към все по-високи степени на съзнание. Никога не можем да кажем, че една степен на съзнание е крайната точка на развитието. Колективното съзнание преминава в по-висока форма, наречена Космическо. Каква е разликата между Колективното и Космическото съзнание? Човек с Космическо съзнание не се чувства едно само с хората, но и с целия Всемир. Той живо преживява единството на Всемира, чувства, че е едно с всичко, че живее в него и той живее във всичко.
към текста >>

Никога не можем да кажем, че една степен на съзнание е крайната точка на развитието.
КОСМИЧЕСКО СЪЗНАНИЕ Колективното съзнание не е най-високата степен на съзнание. Защото еволюцията е безкрайна и човек винаги отива към все по-високи степени на съзнание. Никога не можем да кажем, че една степен на съзнание е крайната точка на развитието. Колективното съзнание преминава в по-висока форма, наречена Космическо. Каква е разликата между Колективното и Космическото съзнание? Човек с Космическо съзнание не се чувства едно само с хората, но и с целия Всемир. Той живо преживява единството на Всемира, чувства, че е едно с всичко, че живее в него и той живее във всичко. Човекът с развито Космическо съзнание е новият човек, който се ражда.
към текста >>

Колективното съзнание преминава в по-висока форма, наречена Космическо.
КОСМИЧЕСКО СЪЗНАНИЕ Колективното съзнание не е най-високата степен на съзнание. Защото еволюцията е безкрайна и човек винаги отива към все по-високи степени на съзнание. Никога не можем да кажем, че една степен на съзнание е крайната точка на развитието. Колективното съзнание преминава в по-висока форма, наречена Космическо. Каква е разликата между Колективното и Космическото съзнание? Човек с Космическо съзнание не се чувства едно само с хората, но и с целия Всемир. Той живо преживява единството на Всемира, чувства, че е едно с всичко, че живее в него и той живее във всичко. Човекът с развито Космическо съзнание е новият човек, който се ражда. Той е типът на Новата култура.
към текста >>

Каква е разликата между Колективното и Космическото съзнание?
КОСМИЧЕСКО СЪЗНАНИЕ Колективното съзнание не е най-високата степен на съзнание. Защото еволюцията е безкрайна и човек винаги отива към все по-високи степени на съзнание. Никога не можем да кажем, че една степен на съзнание е крайната точка на развитието. Колективното съзнание преминава в по-висока форма, наречена Космическо. Каква е разликата между Колективното и Космическото съзнание? Човек с Космическо съзнание не се чувства едно само с хората, но и с целия Всемир. Той живо преживява единството на Всемира, чувства, че е едно с всичко, че живее в него и той живее във всичко. Човекът с развито Космическо съзнание е новият човек, който се ражда. Той е типът на Новата култура. В началото на пролетта цъфтят ранни пролетни цветя, които показват, че пролетта е близка.
към текста >>

Човек с Космическо съзнание не се чувства едно само с хората, но и с целия Всемир.
Колективното съзнание не е най-високата степен на съзнание. Защото еволюцията е безкрайна и човек винаги отива към все по-високи степени на съзнание. Никога не можем да кажем, че една степен на съзнание е крайната точка на развитието. Колективното съзнание преминава в по-висока форма, наречена Космическо. Каква е разликата между Колективното и Космическото съзнание? Човек с Космическо съзнание не се чувства едно само с хората, но и с целия Всемир. Той живо преживява единството на Всемира, чувства, че е едно с всичко, че живее в него и той живее във всичко. Човекът с развито Космическо съзнание е новият човек, който се ражда. Той е типът на Новата култура. В началото на пролетта цъфтят ранни пролетни цветя, които показват, че пролетта е близка. Също така един нов вид съзнание отначало се изявява у отделни хора, които са изпреварили другите в своето развитие.
към текста >>

Човекът с развито Космическо съзнание е новият човек, който се ражда.
Никога не можем да кажем, че една степен на съзнание е крайната точка на развитието. Колективното съзнание преминава в по-висока форма, наречена Космическо. Каква е разликата между Колективното и Космическото съзнание? Човек с Космическо съзнание не се чувства едно само с хората, но и с целия Всемир. Той живо преживява единството на Всемира, чувства, че е едно с всичко, че живее в него и той живее във всичко. Човекът с развито Космическо съзнание е новият човек, който се ражда. Той е типът на Новата култура. В началото на пролетта цъфтят ранни пролетни цветя, които показват, че пролетта е близка. Също така един нов вид съзнание отначало се изявява у отделни хора, които са изпреварили другите в своето развитие. От друга страна, когато един нов вид съзнание се ражда в човека, изпърво то не става изведнъж постоянно негово състояние. Отначало то идва като моментен проблясък, като моментно озарение, което трае малко време, и после човек се връща пак в своето обикновено състояние.
към текста >>

Също така един нов вид съзнание отначало се изявява у отделни хора, които са изпреварили другите в своето развитие.
Човек с Космическо съзнание не се чувства едно само с хората, но и с целия Всемир. Той живо преживява единството на Всемира, чувства, че е едно с всичко, че живее в него и той живее във всичко. Човекът с развито Космическо съзнание е новият човек, който се ражда. Той е типът на Новата култура. В началото на пролетта цъфтят ранни пролетни цветя, които показват, че пролетта е близка. Също така един нов вид съзнание отначало се изявява у отделни хора, които са изпреварили другите в своето развитие. От друга страна, когато един нов вид съзнание се ражда в човека, изпърво то не става изведнъж постоянно негово състояние. Отначало то идва като моментен проблясък, като моментно озарение, което трае малко време, и после човек се връща пак в своето обикновено състояние. Само най- напредналите Посветени имат Космическо съзнание като постоянно свое състояние. Психологът д-р Ричард Вен в своята книга Космичното съзнание привежда следния случай на пробуждане Космическо съзнание у самия него, като говори за себе си в трето лице: “Това беше в ранна пролет в 36-годишната му възраст.
към текста >>

От друга страна, когато един нов вид съзнание се ражда в човека, изпърво то не става изведнъж постоянно негово състояние.
Той живо преживява единството на Всемира, чувства, че е едно с всичко, че живее в него и той живее във всичко. Човекът с развито Космическо съзнание е новият човек, който се ражда. Той е типът на Новата култура. В началото на пролетта цъфтят ранни пролетни цветя, които показват, че пролетта е близка. Също така един нов вид съзнание отначало се изявява у отделни хора, които са изпреварили другите в своето развитие. От друга страна, когато един нов вид съзнание се ражда в човека, изпърво то не става изведнъж постоянно негово състояние. Отначало то идва като моментен проблясък, като моментно озарение, което трае малко време, и после човек се връща пак в своето обикновено състояние. Само най- напредналите Посветени имат Космическо съзнание като постоянно свое състояние. Психологът д-р Ричард Вен в своята книга Космичното съзнание привежда следния случай на пробуждане Космическо съзнание у самия него, като говори за себе си в трето лице: “Това беше в ранна пролет в 36-годишната му възраст. Той прекарал вечерта с двама приятеля в четене на поетите Уърдзуърт, Шели, Кийтс, Браунинг и особено на Уитман20.
към текста >>

Само най- напредналите Посветени имат Космическо съзнание като постоянно свое състояние.
Той е типът на Новата култура. В началото на пролетта цъфтят ранни пролетни цветя, които показват, че пролетта е близка. Също така един нов вид съзнание отначало се изявява у отделни хора, които са изпреварили другите в своето развитие. От друга страна, когато един нов вид съзнание се ражда в човека, изпърво то не става изведнъж постоянно негово състояние. Отначало то идва като моментен проблясък, като моментно озарение, което трае малко време, и после човек се връща пак в своето обикновено състояние. Само най- напредналите Посветени имат Космическо съзнание като постоянно свое състояние. Психологът д-р Ричард Вен в своята книга Космичното съзнание привежда следния случай на пробуждане Космическо съзнание у самия него, като говори за себе си в трето лице: “Това беше в ранна пролет в 36-годишната му възраст. Той прекарал вечерта с двама приятеля в четене на поетите Уърдзуърт, Шели, Кийтс, Браунинг и особено на Уитман20. Те се разделили в полунощ и той трябвало дълго да пътува до дома си с кола. По пътя се намирал дълбоко под впечатленията на идеите, образите и чувствата, събудени от прочетеното, и от разговорите и бил настроен тихо и смирено.
към текста >>

Психологът д-р Ричард Вен в своята книга Космичното съзнание привежда следния случай на пробуждане Космическо съзнание у самия него, като говори за себе си в трето лице:
В началото на пролетта цъфтят ранни пролетни цветя, които показват, че пролетта е близка. Също така един нов вид съзнание отначало се изявява у отделни хора, които са изпреварили другите в своето развитие. От друга страна, когато един нов вид съзнание се ражда в човека, изпърво то не става изведнъж постоянно негово състояние. Отначало то идва като моментен проблясък, като моментно озарение, което трае малко време, и после човек се връща пак в своето обикновено състояние. Само най- напредналите Посветени имат Космическо съзнание като постоянно свое състояние. Психологът д-р Ричард Вен в своята книга Космичното съзнание привежда следния случай на пробуждане Космическо съзнание у самия него, като говори за себе си в трето лице: “Това беше в ранна пролет в 36-годишната му възраст. Той прекарал вечерта с двама приятеля в четене на поетите Уърдзуърт, Шели, Кийтс, Браунинг и особено на Уитман20. Те се разделили в полунощ и той трябвало дълго да пътува до дома си с кола. По пътя се намирал дълбоко под впечатленията на идеите, образите и чувствата, събудени от прочетеното, и от разговорите и бил настроен тихо и смирено. Бил потопен в спокойна, почти пасивна радост.
към текста >>

П. Успенски21 в Tertium Оrganum описва преживяването на космическото съзнание от един негов приятел:
Непосредствено след това у него се родило чувство на възторг, огромна радост, след което дошло умствено просветление, което не може да се опише. В мозъка му проникнало като мълния едно Божествено сияние и завинаги осветило целия му живот. В себе си почувствал блаженство, досег с Небето. От този момент той ясно осъзнал, че всемирът не е мъртва материя, а е нещо живо и разумно, че човешката душа е безсмъртна; Вселената е така създадена, че във всички възможности на случайността всичко въздейства за благото на всекиго и на всички; че основният принцип във всемира е любовта; че щастието на всекиго от нас в края на краищата е абсолютно извън всяко съмнение. Той твърди, че в течение на няколко секунди, през време на които траело просветлението, видял и узнал повече, отколкото през целия си дотогавашен живот, и че узнал нещо такова, което никакво изследване не може да даде.” П. Успенски21 в Tertium Оrganum описва преживяването на космическото съзнание от един негов приятел: “Това беше в Мраморно море. Беше зима. Валеше дъжд. Високият бряг и скалите в далечината бяха във всички оттенъци на виолетовия цвят, морето беше с оловносребърен цвят. Параходът отиваше на север, като се клатеше слабо.
към текста >>

По едно време аз почувствах промяна в моето съзнание.
Високият бряг и скалите в далечината бяха във всички оттенъци на виолетовия цвят, морето беше с оловносребърен цвят. Параходът отиваше на север, като се клатеше слабо. Аз стоях на палубата и гледах вълните. Белите гребени на вълните отдалеч се приближаваха към нас. Вълната се издигаше, като че ли искаше да хвърли своя гребен върху парахода, и с рев се разсипваше под него. По едно време аз почувствах промяна в моето съзнание. Аз станах всичко. Вълните – това бях аз. Виолетовите планини – това бях аз. Те бяха едно с мен. Аз бях едно и с вятъра, който духаше.
към текста >>

12. БОЖЕСТВЕНО СЪЗНАНИЕ

БОЖЕСТВЕНО СЪЗНАНИЕ
БОЖЕСТВЕНО СЪЗНАНИЕ Има съзнание, по-извисено и от Космическото – Божественото. При него човек чувства присъствието на Абсолютното начало, на Великото Всичко, на Първичната Причина, във всички неща: във всеки камък, във всяко растение, животно, човек и прочее. Альоша в романа Братя Карамазови от Достоевски веднъж добива съзнание, че земята е Божия, че всичко е Божие. Това е едно слабо напомняне за Божественото съзнание. Друг пример дава Ларсен23, датски писател, в своята книга Отворената врата.
към текста >>

Има съзнание, по-извисено и от Космическото – Божественото.
БОЖЕСТВЕНО СЪЗНАНИЕ Има съзнание, по-извисено и от Космическото – Божественото. При него човек чувства присъствието на Абсолютното начало, на Великото Всичко, на Първичната Причина, във всички неща: във всеки камък, във всяко растение, животно, човек и прочее. Альоша в романа Братя Карамазови от Достоевски веднъж добива съзнание, че земята е Божия, че всичко е Божие. Това е едно слабо напомняне за Божественото съзнание. Друг пример дава Ларсен23, датски писател, в своята книга Отворената врата. В тази книга авторът описва своята опитност: той живее в едно състояние, в което минало, настояще и бъдеще са едно – състояние, което е над миналото, настоящето и бъдещето – във вечното настояще.
към текста >>

Альоша в романа Братя Карамазови от Достоевски веднъж добива съзнание, че земята е Божия, че всичко е Божие.
БОЖЕСТВЕНО СЪЗНАНИЕ Има съзнание, по-извисено и от Космическото – Божественото. При него човек чувства присъствието на Абсолютното начало, на Великото Всичко, на Първичната Причина, във всички неща: във всеки камък, във всяко растение, животно, човек и прочее. Альоша в романа Братя Карамазови от Достоевски веднъж добива съзнание, че земята е Божия, че всичко е Божие. Това е едно слабо напомняне за Божественото съзнание. Друг пример дава Ларсен23, датски писател, в своята книга Отворената врата. В тази книга авторът описва своята опитност: той живее в едно състояние, в което минало, настояще и бъдеще са едно – състояние, което е над миналото, настоящето и бъдещето – във вечното настояще. Виждаме как човек почва с едно съзнание широко, но неясно – с първобитно колективно съзнание. Преди това той е имал съзнание, което напомня на Космическото и Божественото, само че още по-неясно, с най-малка будност.
към текста >>

Това е едно слабо напомняне за Божественото съзнание.
БОЖЕСТВЕНО СЪЗНАНИЕ Има съзнание, по-извисено и от Космическото – Божественото. При него човек чувства присъствието на Абсолютното начало, на Великото Всичко, на Първичната Причина, във всички неща: във всеки камък, във всяко растение, животно, човек и прочее. Альоша в романа Братя Карамазови от Достоевски веднъж добива съзнание, че земята е Божия, че всичко е Божие. Това е едно слабо напомняне за Божественото съзнание. Друг пример дава Ларсен23, датски писател, в своята книга Отворената врата. В тази книга авторът описва своята опитност: той живее в едно състояние, в което минало, настояще и бъдеще са едно – състояние, което е над миналото, настоящето и бъдещето – във вечното настояще. Виждаме как човек почва с едно съзнание широко, но неясно – с първобитно колективно съзнание. Преди това той е имал съзнание, което напомня на Космическото и Божественото, само че още по-неясно, с най-малка будност. След фазата на първобитното колективно съзнание идва постепенно стесняване на съзнанието, при което най-после човек идва до индивидуалното съзнание.
към текста >>

Виждаме как човек почва с едно съзнание широко, но неясно – с първобитно колективно съзнание.
При него човек чувства присъствието на Абсолютното начало, на Великото Всичко, на Първичната Причина, във всички неща: във всеки камък, във всяко растение, животно, човек и прочее. Альоша в романа Братя Карамазови от Достоевски веднъж добива съзнание, че земята е Божия, че всичко е Божие. Това е едно слабо напомняне за Божественото съзнание. Друг пример дава Ларсен23, датски писател, в своята книга Отворената врата. В тази книга авторът описва своята опитност: той живее в едно състояние, в което минало, настояще и бъдеще са едно – състояние, което е над миналото, настоящето и бъдещето – във вечното настояще. Виждаме как човек почва с едно съзнание широко, но неясно – с първобитно колективно съзнание. Преди това той е имал съзнание, което напомня на Космическото и Божественото, само че още по-неясно, с най-малка будност. След фазата на първобитното колективно съзнание идва постепенно стесняване на съзнанието, при което най-после човек идва до индивидуалното съзнание. При него човек почва да съзнава само себе си, а всичко друго чувства, че е нещо вън от него. При индивидуалното съзнание широтата е най-малка, но будността, яснотата е най-голяма. След това пак идва постепенно разширение на съзнанието, но будността, яснотата се запазват и даже стават още по-големи.
към текста >>

Преди това той е имал съзнание, което напомня на Космическото и Божественото, само че още по-неясно, с най-малка будност.
Альоша в романа Братя Карамазови от Достоевски веднъж добива съзнание, че земята е Божия, че всичко е Божие. Това е едно слабо напомняне за Божественото съзнание. Друг пример дава Ларсен23, датски писател, в своята книга Отворената врата. В тази книга авторът описва своята опитност: той живее в едно състояние, в което минало, настояще и бъдеще са едно – състояние, което е над миналото, настоящето и бъдещето – във вечното настояще. Виждаме как човек почва с едно съзнание широко, но неясно – с първобитно колективно съзнание. Преди това той е имал съзнание, което напомня на Космическото и Божественото, само че още по-неясно, с най-малка будност. След фазата на първобитното колективно съзнание идва постепенно стесняване на съзнанието, при което най-после човек идва до индивидуалното съзнание. При него човек почва да съзнава само себе си, а всичко друго чувства, че е нещо вън от него. При индивидуалното съзнание широтата е най-малка, но будността, яснотата е най-голяма. След това пак идва постепенно разширение на съзнанието, но будността, яснотата се запазват и даже стават още по-големи. Това са колективното съзнание, Космическото съзнание и Божественото съзнание.
към текста >>

След фазата на първобитното колективно съзнание идва постепенно стесняване на съзнанието, при което най-после човек идва до индивидуалното съзнание.
Това е едно слабо напомняне за Божественото съзнание. Друг пример дава Ларсен23, датски писател, в своята книга Отворената врата. В тази книга авторът описва своята опитност: той живее в едно състояние, в което минало, настояще и бъдеще са едно – състояние, което е над миналото, настоящето и бъдещето – във вечното настояще. Виждаме как човек почва с едно съзнание широко, но неясно – с първобитно колективно съзнание. Преди това той е имал съзнание, което напомня на Космическото и Божественото, само че още по-неясно, с най-малка будност. След фазата на първобитното колективно съзнание идва постепенно стесняване на съзнанието, при което най-после човек идва до индивидуалното съзнание. При него човек почва да съзнава само себе си, а всичко друго чувства, че е нещо вън от него. При индивидуалното съзнание широтата е най-малка, но будността, яснотата е най-голяма. След това пак идва постепенно разширение на съзнанието, но будността, яснотата се запазват и даже стават още по-големи. Това са колективното съзнание, Космическото съзнание и Божественото съзнание. Ще представим това образно със следната схема:
към текста >>

При индивидуалното съзнание широтата е най-малка, но будността, яснотата е най-голяма.
В тази книга авторът описва своята опитност: той живее в едно състояние, в което минало, настояще и бъдеще са едно – състояние, което е над миналото, настоящето и бъдещето – във вечното настояще. Виждаме как човек почва с едно съзнание широко, но неясно – с първобитно колективно съзнание. Преди това той е имал съзнание, което напомня на Космическото и Божественото, само че още по-неясно, с най-малка будност. След фазата на първобитното колективно съзнание идва постепенно стесняване на съзнанието, при което най-после човек идва до индивидуалното съзнание. При него човек почва да съзнава само себе си, а всичко друго чувства, че е нещо вън от него. При индивидуалното съзнание широтата е най-малка, но будността, яснотата е най-голяма. След това пак идва постепенно разширение на съзнанието, но будността, яснотата се запазват и даже стават още по-големи. Това са колективното съзнание, Космическото съзнание и Божественото съзнание. Ще представим това образно със следната схема: Обяснителни бележки 23 Ларсен, Йоханес (1874-1931) - датски писател, автор на романите „Мъдрец”, „Марта и Мария” и др., в които присъства дълбоко религиозно чувство.
към текста >>

След това пак идва постепенно разширение на съзнанието, но будността, яснотата се запазват и даже стават още по-големи.
Виждаме как човек почва с едно съзнание широко, но неясно – с първобитно колективно съзнание. Преди това той е имал съзнание, което напомня на Космическото и Божественото, само че още по-неясно, с най-малка будност. След фазата на първобитното колективно съзнание идва постепенно стесняване на съзнанието, при което най-после човек идва до индивидуалното съзнание. При него човек почва да съзнава само себе си, а всичко друго чувства, че е нещо вън от него. При индивидуалното съзнание широтата е най-малка, но будността, яснотата е най-голяма. След това пак идва постепенно разширение на съзнанието, но будността, яснотата се запазват и даже стават още по-големи. Това са колективното съзнание, Космическото съзнание и Божественото съзнание. Ще представим това образно със следната схема: Обяснителни бележки 23 Ларсен, Йоханес (1874-1931) - датски писател, автор на романите „Мъдрец”, „Марта и Мария” и др., в които присъства дълбоко религиозно чувство.
към текста >>

Това са колективното съзнание, Космическото съзнание и Божественото съзнание.
Преди това той е имал съзнание, което напомня на Космическото и Божественото, само че още по-неясно, с най-малка будност. След фазата на първобитното колективно съзнание идва постепенно стесняване на съзнанието, при което най-после човек идва до индивидуалното съзнание. При него човек почва да съзнава само себе си, а всичко друго чувства, че е нещо вън от него. При индивидуалното съзнание широтата е най-малка, но будността, яснотата е най-голяма. След това пак идва постепенно разширение на съзнанието, но будността, яснотата се запазват и даже стават още по-големи. Това са колективното съзнание, Космическото съзнание и Божественото съзнание. Ще представим това образно със следната схема: Обяснителни бележки 23 Ларсен, Йоханес (1874-1931) - датски писател, автор на романите „Мъдрец”, „Марта и Мария” и др., в които присъства дълбоко религиозно чувство.
към текста >>

13. ИНВОЛЮЦИЯ И ЕВОЛЮЦИЯ

Сега нека разгледаме горния процес в развитието на съзнанието от друго гледище.
ИНВОЛЮЦИЯ И ЕВОЛЮЦИЯ Сега нека разгледаме горния процес в развитието на съзнанието от друго гледище. Що е човешката душа? Тя е лъч от Бога, тя е Божествена искра, която съдържа в себе си всички възможности, защото това е Бог в човека. Божественото естество на човека излиза от Бога с велики заложби, с мощни сили, съществуващи като семенца, и преминава през формите на минерала, растенията, животните и човека и все повече проявява силите, вложени в него като заложби. Докога продължава това слизане? Докато човек започва да съзнава себе си като индивид тук, на Земята, във физическия свят.
към текста >>

Преди това човешкото Аз е още горе, не е е проявено тук, на Земята, чрез самосъзнанието.
Що е човешката душа? Тя е лъч от Бога, тя е Божествена искра, която съдържа в себе си всички възможности, защото това е Бог в човека. Божественото естество на човека излиза от Бога с велики заложби, с мощни сили, съществуващи като семенца, и преминава през формите на минерала, растенията, животните и човека и все повече проявява силите, вложени в него като заложби. Докога продължава това слизане? Докато човек започва да съзнава себе си като индивид тук, на Земята, във физическия свят. Преди това човешкото Аз е още горе, не е е проявено тук, на Земята, чрез самосъзнанието. Това индивидуално съзнание се развива особено ясно през последните няколко века – ХVII, XVIII и XIX. Това слизане от Абсолютното, Вечното начало към материалния свят се нарича инволюция или слизане. Инволюция значи, буквално преведено, завиване, т.е. Духът, Божественото, Абсолютното начало се обвива, завива се с все повече обвивки, за да се прояви най-после в материалния свят. Като достигне така до най-ниската точка, Абсолютното, Божественото начало у човека започва обратен път от материалния свят към Бога.
към текста >>

Това индивидуално съзнание се развива особено ясно през последните няколко века – ХVII, XVIII и XIX.
Тя е лъч от Бога, тя е Божествена искра, която съдържа в себе си всички възможности, защото това е Бог в човека. Божественото естество на човека излиза от Бога с велики заложби, с мощни сили, съществуващи като семенца, и преминава през формите на минерала, растенията, животните и човека и все повече проявява силите, вложени в него като заложби. Докога продължава това слизане? Докато човек започва да съзнава себе си като индивид тук, на Земята, във физическия свят. Преди това човешкото Аз е още горе, не е е проявено тук, на Земята, чрез самосъзнанието. Това индивидуално съзнание се развива особено ясно през последните няколко века – ХVII, XVIII и XIX. Това слизане от Абсолютното, Вечното начало към материалния свят се нарича инволюция или слизане. Инволюция значи, буквално преведено, завиване, т.е. Духът, Божественото, Абсолютното начало се обвива, завива се с все повече обвивки, за да се прояви най-после в материалния свят. Като достигне така до най-ниската точка, Абсолютното, Божественото начало у човека започва обратен път от материалния свят към Бога. Този процес на възкачване или възход се нарича еволюция или развиване.
към текста >>

Излизането от индивидуалното съзнание и влизането в Колективното и Космическо съзнание е начало на еволюцията.
Какво означава бедността, мизерията на блудния син? Това е духовното обедняване на човека, когато достигне до най-ниската точка на слизането си в процеса на инволюцията. Учителя казва: Христос даде тласъка или подтика за еволюцията. Еволюцията на човечеството започва от Христа. Излизането от индивидуалното съзнание и влизането в Колективното и Космическо съзнание е начало на еволюцията. Във времето на Христа само една много малка част от човечеството започва своята еволюция. Другите още продължават своята инволюция или слизане. Но подтикът, който дава Христос, работи вече в подсъзнанието на цялото човечество и поради него все по-голяма част от човечеството постепенно преминава от инволюция в еволюция. По какво се познава дали човек е почнал своята еволюция? Докато човек е още във фаза на инволюция, той слиза надолу.
към текста >>

Но подтикът, който дава Христос, работи вече в подсъзнанието на цялото човечество и поради него все по-голяма част от човечеството постепенно преминава от инволюция в еволюция.
Христос даде тласъка или подтика за еволюцията. Еволюцията на човечеството започва от Христа. Излизането от индивидуалното съзнание и влизането в Колективното и Космическо съзнание е начало на еволюцията. Във времето на Христа само една много малка част от човечеството започва своята еволюция. Другите още продължават своята инволюция или слизане. Но подтикът, който дава Христос, работи вече в подсъзнанието на цялото човечество и поради него все по-голяма част от човечеството постепенно преминава от инволюция в еволюция. По какво се познава дали човек е почнал своята еволюция? Докато човек е още във фаза на инволюция, той слиза надолу. Той е още в личния живот. Докато човек е в личния живот, той е още в своята инволюция. Но когато излезе от личния живот и влезе в свръхличния живот, т.е.
към текста >>

За да работи в човешкото подсъзнание подтикът, тласъкът, даден от Него, та после, когато човечеството дойде до най-ниската точка на слизането, да има в себе си сили да се възкачи, да има сили да победи личния, егоистичния живот и да влезе в Живота за Цялото.
Такава е например духовната криза и просветлението у Гогол и Толстой във втората половина на техния живот. В този момент човек съзнава, че висшето осмисляне на Живота е в самоотричането, в жертвата, в служенето. Процеса на слизането и възхода или на инволюцията и еволюцията можем да представим със следната схема: По-горе изтъкнахме, че моментът на завоя от инволюция към еволюция е идването на Христа, но казахме че инволюцията за по-голямата част от човечеството продължава. Защо дойде тогаз Христос преди най-ниската точка на слизането? За да работи в човешкото подсъзнание подтикът, тласъкът, даден от Него, та после, когато човечеството дойде до най-ниската точка на слизането, да има в себе си сили да се възкачи, да има сили да победи личния, егоистичния живот и да влезе в Живота за Цялото. Учителя казва: Въпросите имат инволюционно и еволюционно разрешение. Работата е там, че хората ги разрешават все по инволюционен начин. Там е грешката им. Какво означава инволюционно разрешение на въпросите ?
към текста >>

14. ПРИ МОЛИТВА, РАЗМИШЛЕНИЕ И КОНЦЕНТРАЦИЯ БОГ УЧИ ЧОВЕКА

При молитва, размишление и концентрация Светлината на един възвишен свят озарява човешкото съзнание.
ПРИ МОЛИТВА, РАЗМИШЛЕНИЕ И КОНЦЕНТРАЦИЯ БОГ УЧИ ЧОВЕКА При молитва, размишление и концентрация Светлината на един възвишен свят озарява човешкото съзнание. Човек става възприемчив към мисълта на Бога. В човека проблясват Божествени идеи. При молитва Бог учи човека на Божествената Мъдрост. Учителя казва: За да развие човек свръхсъзнанието или Космическото съзнание, а заедно с това и Божествената Любов и Мъдрост, трябва да прекарва в молитва, размишление и концентрация.
към текста >>

За да развие човек свръхсъзнанието или Космическото съзнание, а заедно с това и Божествената Любов и Мъдрост, трябва да прекарва в молитва, размишление и концентрация.
При молитва, размишление и концентрация Светлината на един възвишен свят озарява човешкото съзнание. Човек става възприемчив към мисълта на Бога. В човека проблясват Божествени идеи. При молитва Бог учи човека на Божествената Мъдрост. Учителя казва: За да развие човек свръхсъзнанието или Космическото съзнание, а заедно с това и Божествената Любов и Мъдрост, трябва да прекарва в молитва, размишление и концентрация. Размишлението върху една мисъл е подобно на дъвченето на храната. Когато размишлява върху една възвишена мисъл и я дъвче дълго време, човек приема чрез своето свръхсъзнание много Божествени идеи и духовни сили. Приема също така и Силата да изпълни Волята Божия. При обикновена мисъл просветлението иде много мъчно.
към текста >>

Когато размишлява върху една възвишена мисъл и я дъвче дълго време, човек приема чрез своето свръхсъзнание много Божествени идеи и духовни сили.
В човека проблясват Божествени идеи. При молитва Бог учи човека на Божествената Мъдрост. Учителя казва: За да развие човек свръхсъзнанието или Космическото съзнание, а заедно с това и Божествената Любов и Мъдрост, трябва да прекарва в молитва, размишление и концентрация. Размишлението върху една мисъл е подобно на дъвченето на храната. Когато размишлява върху една възвишена мисъл и я дъвче дълго време, човек приема чрез своето свръхсъзнание много Божествени идеи и духовни сили. Приема също така и Силата да изпълни Волята Божия. При обикновена мисъл просветлението иде много мъчно.
към текста >>

15. НОВАТА ЕПОХА

– Самосъзнание, съзнание, подсъзнание и свръхсъзнание.
НОВАТА ЕПОХА Един ученик запита Учителя: – Колко вида съзнания има? – Самосъзнание, съзнание, подсъзнание и свръхсъзнание. Съзнание имат животните и децата. То е процес, при който се регистрират или отпечатват само фактите. Самосъзнанието свързва фактите и намира причините. Когато е развито то намира причините на страданията и начините, по които могат да се премахнат. Подсъзнанието е Божествен склад, на онова, което е придобито.
към текста >>

Съзнание имат животните и децата.
НОВАТА ЕПОХА Един ученик запита Учителя: – Колко вида съзнания има? – Самосъзнание, съзнание, подсъзнание и свръхсъзнание. Съзнание имат животните и децата. То е процес, при който се регистрират или отпечатват само фактите. Самосъзнанието свързва фактите и намира причините. Когато е развито то намира причините на страданията и начините, по които могат да се премахнат. Подсъзнанието е Божествен склад, на онова, което е придобито. А свръхсъзнанието е това, което завършва нещата.
към текста >>

Самосъзнанието свързва фактите и намира причините.
Един ученик запита Учителя: – Колко вида съзнания има? – Самосъзнание, съзнание, подсъзнание и свръхсъзнание. Съзнание имат животните и децата. То е процес, при който се регистрират или отпечатват само фактите. Самосъзнанието свързва фактите и намира причините. Когато е развито то намира причините на страданията и начините, по които могат да се премахнат. Подсъзнанието е Божествен склад, на онова, което е придобито. А свръхсъзнанието е това, което завършва нещата. То се нарича още космическо съзнание. В Божественият свят душата представлява женския принцип, а Духът – мъжкия.
към текста >>

Подсъзнанието е Божествен склад, на онова, което е придобито.
– Самосъзнание, съзнание, подсъзнание и свръхсъзнание. Съзнание имат животните и децата. То е процес, при който се регистрират или отпечатват само фактите. Самосъзнанието свързва фактите и намира причините. Когато е развито то намира причините на страданията и начините, по които могат да се премахнат. Подсъзнанието е Божествен склад, на онова, което е придобито. А свръхсъзнанието е това, което завършва нещата. То се нарича още космическо съзнание. В Божественият свят душата представлява женския принцип, а Духът – мъжкия. Душата представлява Любовта, Духът – Мъдростта, светлината, знанието, силата. Науката върви с голяма бързина, а прогресът върви с бързината на охлюва.
към текста >>

А свръхсъзнанието е това, което завършва нещата.
Съзнание имат животните и децата. То е процес, при който се регистрират или отпечатват само фактите. Самосъзнанието свързва фактите и намира причините. Когато е развито то намира причините на страданията и начините, по които могат да се премахнат. Подсъзнанието е Божествен склад, на онова, което е придобито. А свръхсъзнанието е това, което завършва нещата. То се нарича още космическо съзнание. В Божественият свят душата представлява женския принцип, а Духът – мъжкия. Душата представлява Любовта, Духът – Мъдростта, светлината, знанието, силата. Науката върви с голяма бързина, а прогресът върви с бързината на охлюва. – Що е смъртта?
към текста >>

То се нарича още космическо съзнание.
То е процес, при който се регистрират или отпечатват само фактите. Самосъзнанието свързва фактите и намира причините. Когато е развито то намира причините на страданията и начините, по които могат да се премахнат. Подсъзнанието е Божествен склад, на онова, което е придобито. А свръхсъзнанието е това, което завършва нещата. То се нарича още космическо съзнание. В Божественият свят душата представлява женския принцип, а Духът – мъжкия. Душата представлява Любовта, Духът – Мъдростта, светлината, знанието, силата. Науката върви с голяма бързина, а прогресът върви с бързината на охлюва. – Що е смъртта? – Смъртта, това е преминаване на живота от един свят в друг.
към текста >>

Християнският рай – това е свръхсъзнанието.
– Що е смъртта? – Смъртта, това е преминаване на живота от един свят в друг. Страданията представляват сенките на живота. Колкото е по-силно слънцето, толкова е по-малко страданието. Говоря символично. Християнският рай – това е свръхсъзнанието. Ако влезем в свръхсъзнанието, светът ще стане хиляди пъти по-голям, отколкото е сега. Сегашният живот е най-добрият, който човек може да живее днес. Природата е дала добри условия, но има хора, които още не са пробудени. Те трябва да се пробудят. Тогава ще могат да ги използват.
към текста >>

Ако влезем в свръхсъзнанието, светът ще стане хиляди пъти по-голям, отколкото е сега.
– Смъртта, това е преминаване на живота от един свят в друг. Страданията представляват сенките на живота. Колкото е по-силно слънцето, толкова е по-малко страданието. Говоря символично. Християнският рай – това е свръхсъзнанието. Ако влезем в свръхсъзнанието, светът ще стане хиляди пъти по-голям, отколкото е сега. Сегашният живот е най-добрият, който човек може да живее днес. Природата е дала добри условия, но има хора, които още не са пробудени. Те трябва да се пробудят. Тогава ще могат да ги използват. Иде нова епоха.
към текста >>

16. ПЪТЯТ НА УЧЕНИКА

В това разграничаване се говори за 4-те епохи в развитието на човечеството; 4-те култури, 4-те общи колективни течения в човешкото съзнание.
в София се е състоял един от най-силните събори на Школата. В спомените си, участниците в него пишат за необикновената духовна светлина, почувствувана през всичките съборни дни. А сам Учителят определя този събор, като „първи по рода си". В основната тема на 8-те съборни беседи, по-късно излезли в томчето „Пътят на ученика", Учителят разграничава 4-те категории хора: старозаветни, новозаветни, праведни и ученици. „ Употребявам тези термини, казва Учителят, защото липсват други по-подходящи думи". В това разграничаване се говори за 4-те епохи в развитието на човечеството; 4-те култури, 4-те общи колективни течения в човешкото съзнание. Старозаветният живее с възгледите на Стария Завет. Той има страх Божий и е суеверен. Учителят казва: „Ако имам време, ще дам повече обяснения за старозаветния човек". Този израз „Ако имам време", е рядко употребяван от него. Той изнася принципните положения в явленията, но избягва да се занимава с отрицателните и негативните им отражения.
към текста >>

Минал през живота на трите школи: на старозаветния, на новозаветния и на праведния, освободен от всички догми и ограничения, ученикът идва на земята с едно ново космическо съзнание.
Тъй като се е издигнал до най-високия връх на личния живот, той е болезнено чувствителен към обходата на другите и за всичко, което върши очаква признание. Праведният постоянно живее във вътрешно напрежение и лесно го обладава недоволството и отчаянието. В духовния си мир той усеща по-дълбока вътрешна интимност и по-сакрално чувство към религията... Пътя на ученика това е новото, което влиза в живота на човечеството. Безкрайната вътрешна духовна свобода е неговият идеал. Минал през живота на трите школи: на старозаветния, на новозаветния и на праведния, освободен от всички догми и ограничения, ученикът идва на земята с едно ново космическо съзнание. Земята за него е едно училище, една нова школа, в която трябва да придобие всички необходими качества на ученик. Казано е от Учителя, че ще чака 1000 години, за да приложи учението му и да стане истински ученик. Оттук се вижда и нашата невъзможност, на пишещите тези редове, да го дообрисуваме, като разбира се, оставаме на читателите сами да го търсят и разкрият в следващите страници от „Пътя на ученика", а ние ще преминем към проблемите за Словото и Учението, за да си припомним и това, че в историята ни, не са малко случаите, когато наши духовни открития са опознати и приложени първо в чужди страни, а за нас е останала горчилката от обидата пак отвън да ни отварят очите. И в беседите Учителят говори за такава възможност за учението му, и споменава имената на народите, които биха го приложили... „Старозаветен ли си, ти се ожесточаваш.
към текста >>

17. Осма част

Всички външни промени, които стават в умствения свят, най-напред се явяват в подсъзнанието, после в съзнанието, и накрая в свръхсъзнанието, а самосъзнанието е едно преходно състояние.
Осма част Всички външни промени, които стават в умствения свят, най-напред се явяват в подсъзнанието, после в съзнанието, и накрая в свръхсъзнанието, а самосъзнанието е едно преходно състояние. Щом то се прояви ще виждате само вашите грешки... Тогава за вас ще казват: "Той води един съзнателен живот". А аз отговарям. Да, но трябва да се води и подсъзнателен, и свръхсъзнателен живот. Това е истинският живот. Щом поставите една идея в подсъзнанието си, тя ще се реализира, а ако я сложите в съзнанието си няма да се осъществи.
към текста >>

Щом поставите една идея в подсъзнанието си, тя ще се реализира, а ако я сложите в съзнанието си няма да се осъществи.
Всички външни промени, които стават в умствения свят, най-напред се явяват в подсъзнанието, после в съзнанието, и накрая в свръхсъзнанието, а самосъзнанието е едно преходно състояние. Щом то се прояви ще виждате само вашите грешки... Тогава за вас ще казват: "Той води един съзнателен живот". А аз отговарям. Да, но трябва да се води и подсъзнателен, и свръхсъзнателен живот. Това е истинският живот. Щом поставите една идея в подсъзнанието си, тя ще се реализира, а ако я сложите в съзнанието си няма да се осъществи. Можете да проверите това. Но останете ли дълго време в самосъзнанието, трябва да преминете в сферата на свръхсъзнанието... Сега и аз "връзвам" и "развързвам". Така ще "вържа възела", че никой няма да го "развърже"! И което ще "развържа", никой няма да го "върже"!
към текста >>

Но останете ли дълго време в самосъзнанието, трябва да преминете в сферата на свръхсъзнанието...
А аз отговарям. Да, но трябва да се води и подсъзнателен, и свръхсъзнателен живот. Това е истинският живот. Щом поставите една идея в подсъзнанието си, тя ще се реализира, а ако я сложите в съзнанието си няма да се осъществи. Можете да проверите това. Но останете ли дълго време в самосъзнанието, трябва да преминете в сферата на свръхсъзнанието... Сега и аз "връзвам" и "развързвам". Така ще "вържа възела", че никой няма да го "развърже"! И което ще "развържа", никой няма да го "върже"! Ще "вържа" хората да живеят в Любов, та всеки да вижда в лицето на брата си брат, за когото всичко да жертва. И ще "развържа" така, че нито помен от лъжата да не остане.
към текста >>

Това става по силата на един закон, който гласи, че в лявата ръка минава космическото течение на Мъдростта, на знанието, а в дясната на Любовта.
Всички сте силни да "връзвате". Затова пазете езика си. Най-напред вашият език е като една ужасна картечница, по-ужасна от нея не познавам в света. Аз мога да ви обясня причините за страданията в една школа. Можете да се "развържете" например от стомашна болка, като поставите двете си ръце на стомаха, или на главата, ако имате главоболие. Това става по силата на един закон, който гласи, че в лявата ръка минава космическото течение на Мъдростта, на знанието, а в дясната на Любовта. Когато обичаме някого, трябва с двете си ръце да се ръкуваме, а не като аристократи само с дясната. Да се хванем с двете си ръце, за да вложим и Мъдростта и Любовта. Божественото трябва да се предава и да минава навсякъде... От всички вас искам две неща, по които да се отличавате: да бъдете хора на Любовта и Мъдростта. Онзи, който не спазва тези два закона, не може да бъде от новото учение... Следователно, към две неща ще се стремите: да бъдете хора на Любовта да "връзвате", и хора на Мъдростта да "развързвате".
към текста >>

И след като я придобие, ще има основание да види Бога и ще постигне истинско съзнание за своето развитие.
Други казват, че са готови да жертват всичко за любимия човек. Но и с жертви Любовта не се откупва. Не, Любовта изисква нещо повече от жертви. Жертвата е закон за изкупление на нашите грехове. Когато човек загуби своята чистота, той може да я възстанови само чрез закона за жертвата. И след като я придобие, ще има основание да види Бога и ще постигне истинско съзнание за своето развитие. Това ще бъде първият ден в неговата еволюция, "денят на изгряващото слънце". Това слънце, като грее хиляди години в нас, ще издигне душата до оная висота, на която тя е била, преди да се разбие нашият "кораб". И така с жертвата се придобива чистота, с чистотата се слага основата да видим Бога, а с виждането на Бога започва истинското съзнание, истинското развитие, еволюцията на душата и нейния живот. Следователно, когато кажем, че трябва да любим, подразбирам, че трябва да започнем да живеем... В първата заповед "Да възлюбиш Господа Бога Твоего с всичката си душа, с всичкото си сърце, с всичкия си ум и с всичката си сила", Христос дава правила и методи, които трябва да разберем и приложим в ежедневието си.
към текста >>

И така с жертвата се придобива чистота, с чистотата се слага основата да видим Бога, а с виждането на Бога започва истинското съзнание, истинското развитие, еволюцията на душата и нейния живот.
Жертвата е закон за изкупление на нашите грехове. Когато човек загуби своята чистота, той може да я възстанови само чрез закона за жертвата. И след като я придобие, ще има основание да види Бога и ще постигне истинско съзнание за своето развитие. Това ще бъде първият ден в неговата еволюция, "денят на изгряващото слънце". Това слънце, като грее хиляди години в нас, ще издигне душата до оная висота, на която тя е била, преди да се разбие нашият "кораб". И така с жертвата се придобива чистота, с чистотата се слага основата да видим Бога, а с виждането на Бога започва истинското съзнание, истинското развитие, еволюцията на душата и нейния живот. Следователно, когато кажем, че трябва да любим, подразбирам, че трябва да започнем да живеем... В първата заповед "Да възлюбиш Господа Бога Твоего с всичката си душа, с всичкото си сърце, с всичкия си ум и с всичката си сила", Христос дава правила и методи, които трябва да разберем и приложим в ежедневието си. Сърцето е съзнателният живот; умът самосъзнателният; душата е подсъзнателният живот, а силата на духа е свръхсъзнателният живот. Той трябва да мине през душата. Вие очаквате бъдещото си благо.
към текста >>

В съзнанието винаги остава едно жило на горчивина, което да ви напомня за процеса на чистене.
В първата заповед "Да възлюбиш Господа Бога Твоего с всичката си душа, с всичкото си сърце, с всичкия си ум и с всичката си сила", Христос дава правила и методи, които трябва да разберем и приложим в ежедневието си. Сърцето е съзнателният живот; умът самосъзнателният; душата е подсъзнателният живот, а силата на духа е свръхсъзнателният живот. Той трябва да мине през душата. Вие очаквате бъдещото си благо. Можете да се радвате на неща, които в миналото сте преживели, или пък на неща, които в бъдеще ще преживеете, но никога не можете да се радвате на нещата, които преживявате в настоящия момент. В съзнанието винаги остава едно жило на горчивина, което да ви напомня за процеса на чистене. Към съзнанието и самосъзнанието спада законът на жертвата, чрез който започваме да виждаме своите грешки и постъпки от миналото. И тогава между подсъзнанието на нашата душа, която носи всичко от предишните си въплъщения, и в свръхсъзнанието на Духа, който сега слиза и твори и носи бъдещото знание, ще започне да се проявява Божествената Любов... Сега виждам, че в домовете ви съхранявате някакви веществени следи от спомени. Например, някой ходил на Света гора, донесъл си малко парченце от там, и го слага в къщата си, като светиня. Друг ходил на Божи гроб, донесъл от кръста на Христа нещо, оставил го у дома. Целият ви живот се състои все от такива останки от ваши минали съществувания...
към текста >>

Към съзнанието и самосъзнанието спада законът на жертвата, чрез който започваме да виждаме своите грешки и постъпки от миналото.
Сърцето е съзнателният живот; умът самосъзнателният; душата е подсъзнателният живот, а силата на духа е свръхсъзнателният живот. Той трябва да мине през душата. Вие очаквате бъдещото си благо. Можете да се радвате на неща, които в миналото сте преживели, или пък на неща, които в бъдеще ще преживеете, но никога не можете да се радвате на нещата, които преживявате в настоящия момент. В съзнанието винаги остава едно жило на горчивина, което да ви напомня за процеса на чистене. Към съзнанието и самосъзнанието спада законът на жертвата, чрез който започваме да виждаме своите грешки и постъпки от миналото. И тогава между подсъзнанието на нашата душа, която носи всичко от предишните си въплъщения, и в свръхсъзнанието на Духа, който сега слиза и твори и носи бъдещото знание, ще започне да се проявява Божествената Любов... Сега виждам, че в домовете ви съхранявате някакви веществени следи от спомени. Например, някой ходил на Света гора, донесъл си малко парченце от там, и го слага в къщата си, като светиня. Друг ходил на Божи гроб, донесъл от кръста на Христа нещо, оставил го у дома. Целият ви живот се състои все от такива останки от ваши минали съществувания... "Да възлюбиш ближния си като себе си!
към текста >>

И тогава между подсъзнанието на нашата душа, която носи всичко от предишните си въплъщения, и в свръхсъзнанието на Духа, който сега слиза и твори и носи бъдещото знание, ще започне да се проявява Божествената Любов... Сега виждам, че в домовете ви съхранявате някакви веществени следи от спомени.
Той трябва да мине през душата. Вие очаквате бъдещото си благо. Можете да се радвате на неща, които в миналото сте преживели, или пък на неща, които в бъдеще ще преживеете, но никога не можете да се радвате на нещата, които преживявате в настоящия момент. В съзнанието винаги остава едно жило на горчивина, което да ви напомня за процеса на чистене. Към съзнанието и самосъзнанието спада законът на жертвата, чрез който започваме да виждаме своите грешки и постъпки от миналото. И тогава между подсъзнанието на нашата душа, която носи всичко от предишните си въплъщения, и в свръхсъзнанието на Духа, който сега слиза и твори и носи бъдещото знание, ще започне да се проявява Божествената Любов... Сега виждам, че в домовете ви съхранявате някакви веществени следи от спомени. Например, някой ходил на Света гора, донесъл си малко парченце от там, и го слага в къщата си, като светиня. Друг ходил на Божи гроб, донесъл от кръста на Христа нещо, оставил го у дома. Целият ви живот се състои все от такива останки от ваши минали съществувания... "Да възлюбиш ближния си като себе си! " Правилно е човек да обича себе си, защото донякъде се познава.
към текста >>

Христос казва: "Да възлюбиш ближния си като себе си." Най-напред ще намериш методите затова в своето съзнание, подсъзнание, самосъзнание и свръхсъзнание и само като ги приложиш в живота си, ще откриеш своята сродна душа и като я откриеш, двамата тихомълком ще започнете да работите, без да правите голям шум в света...
Някой път у вас дойде някакво възбуждение и мислите, че вече сте в рая, но след половин час, като мине настроението ви, имате чувството, че сте в ада... Не казвам, че това произтича от нас. Ние сме като една опорна точка в един кинематограф на вселената. Всичко, което става в ума ви, всички мисли, които ви идат моментално, те не са ваши. Следователно вие си правите илюзия, че мислите, които ви идват и ви се взимат, са ваши и скърбите за тях. Те са чужди, няма за какво да се радвате и скърбите за чуждото... Христос казва: "Да възлюбиш ближния си като себе си." Най-напред ще намериш методите затова в своето съзнание, подсъзнание, самосъзнание и свръхсъзнание и само като ги приложиш в живота си, ще откриеш своята сродна душа и като я откриеш, двамата тихомълком ще започнете да работите, без да правите голям шум в света... Евреите от две хиляди години още не са познали Христа. Християните го въздигнаха до седмото небе. Евреите казват: "Колко са будали тези християни! " Питам: Кои са по-умни, християните ли или евреите? Евреите могат да ни критикуват и да възразят: "Вие казвате, че вярвате в Христа, но ние сме поне по-искрени.
към текста >>

" те са се занимавали само със съзнанието и самосъзнанието, а сега християнската философия изучава великото учение на подсъзнанието и свръхсъзнанието.
Само тогава Христос ще бъде третият между тях... Щом изпълните онзи велик закон "Да възлюбиш ближния си като себе си" вие ще стигнете до истинското знание. И така не считайте, че всяка жертва е Любов. Жертвата може да бъде направена и от примирение. В нея трябва основа да е чистотата. Когато старите гърци са казвали: "Познай себе си! " те са се занимавали само със съзнанието и самосъзнанието, а сега християнската философия изучава великото учение на подсъзнанието и свръхсъзнанието. Следователно, човешкият дух и душата трябва да са обединени, за да намерят истинския път на своето развитие. И тогава съвременните мъже и жени ще бъдат свободни, и ще се разбират. И децата ви ще ви разбират, и вие ще ги разбирате, а днес децата казват: "Майка ни трябва да се пожертва." Майката пък някой път казва: "Децата трябва да се пожертват." А държавата заявява: "Моите поданици трябва да се пожертват." Всички искат жертви. И Давид в един от своите псалми казва: "Жертви бих ти принесъл, но ти не искаш жертви: жертвите за теб са чисто и смирено сърце, и дух съкрушен." Значи, като разберете своето съзнание и самосъзнание, ще видите, че нито сърцето, нито умът няма да ви спасят. Затова Давид казва: "Само в моята душа и в моя дух, които са излезли от тебе, само там ще те потърся." Следователно това знание никъде няма да го намерите, в никоя книга няма да го прочетете, а ще го придобиете в мълчанието на вашата душа.
към текста >>

И Давид в един от своите псалми казва: "Жертви бих ти принесъл, но ти не искаш жертви: жертвите за теб са чисто и смирено сърце, и дух съкрушен." Значи, като разберете своето съзнание и самосъзнание, ще видите, че нито сърцето, нито умът няма да ви спасят.
Когато старите гърци са казвали: "Познай себе си! " те са се занимавали само със съзнанието и самосъзнанието, а сега християнската философия изучава великото учение на подсъзнанието и свръхсъзнанието. Следователно, човешкият дух и душата трябва да са обединени, за да намерят истинския път на своето развитие. И тогава съвременните мъже и жени ще бъдат свободни, и ще се разбират. И децата ви ще ви разбират, и вие ще ги разбирате, а днес децата казват: "Майка ни трябва да се пожертва." Майката пък някой път казва: "Децата трябва да се пожертват." А държавата заявява: "Моите поданици трябва да се пожертват." Всички искат жертви. И Давид в един от своите псалми казва: "Жертви бих ти принесъл, но ти не искаш жертви: жертвите за теб са чисто и смирено сърце, и дух съкрушен." Значи, като разберете своето съзнание и самосъзнание, ще видите, че нито сърцето, нито умът няма да ви спасят. Затова Давид казва: "Само в моята душа и в моя дух, които са излезли от тебе, само там ще те потърся." Следователно това знание никъде няма да го намерите, в никоя книга няма да го прочетете, а ще го придобиете в мълчанието на вашата душа. Но след това не бива да постъпвате като Архимед, който излязъл от банята и извикал: "Еврика! " И какво намерил? Колко струвала и тежала златната корона, Вие няма да постъпите като него, а ще преустроите целия си живот. Поставете това начало, за да се сбъдне казаното от апостол Павел, че всички няма да умрем, но ще се изменим.
към текста >>

НАГОРЕ

0.30070400238037