Търсене в текстове за 'Колективно същество'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 77 резултата в 23 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 1896_1 Двe влияния - Науката и възпитанието

Господствующите мотиви и днес още са илюзиите на славата, сластолюбието, егоизмът и жаждата за златото – мотиви много добри за пълзящите, но не и за человека, съществото на разума.
Постоянно отхвърляме нейните условия и следователно постоянно страдаме за своето упорство. Какви ли не злини и нещастия не са ни постигали за този ни единствен грях. Всичко сме готови да жертваме в този свят, само да не приемем Истината. Странно явление! Целта на живота ни е тъмно определена, скитаме се още из мрака на световния вихър. Господствующите мотиви и днес още са илюзиите на славата, сластолюбието, егоизмът и жаждата за златото – мотиви много добри за пълзящите, но не и за человека, съществото на разума. Лудостта да се покланяме на златни телета, както старите езически народи, не ни е оставило още. То се разбира, че светът мени постоянно своя образ. Идолослужението е взело друг вид и форма, но все-таки в тях няма живот. Разумът се е дал на человека не за друго, освен да го научи да дири истинските си нужди и интереси за своята душа, която се нуждае от здравословна храна – храна, която може да се придобие с труд и постоянство в Доброто. Лъжливата философия, която ни е ръководила и мамила със своите гладки учения, че не вреди какви средства употребяваме за постигането на своите желания – целта, която гоним, ги оправдава.
към текста >>

Обаче това не е така с вярата – тази сила на душата, посредством която человекът от самото начало на своето възраждане е почнал да питае Любов към онова невидимо Същество, създателя и подкрепителя на всичкий мировий свят.
Не е какво мисли человек за себе си, но какъв е на дело. Като общо правило, человеците имат високи понятия за своето его, но времето ще пресей всички един по един и ще произнесе своята присъда за или против. Ние сме създадени да мислим и да правим избор помежду нещата и да следваме пътя на здравото учение, а не да приемаме всичко за непогрешима истина, като да е излязла направо от Божиите уста – без всяко съмнение. Бог говори Истината, ала человек по причина на своето паднало естество иде му отръки да говори и двете. Тук именно лежи една от опасностите за успеха на истинската религия. Обаче това не е така с вярата – тази сила на душата, посредством която человекът от самото начало на своето възраждане е почнал да питае Любов към онова невидимо Същество, създателя и подкрепителя на всичкий мировий свят. Тази вяра е вършела велики дела и добродетели, тя е въодушевлявала неговата душа с мисли свети, с мисли велики, с идеи възвишени за доброто, за хубавото, за истинското. Тази вяра и днес е самият мощен двигател и в науката, и възпитанието. Тя е силата на любовта към знанието на Истината, която ни принуждава да се стремим да дирим и изпитваме всичко. Каква самоотверженост е почнала да се развива днес в душата на человечеството! Какви жертви се правят от всички благородни хора, само да ни се даде случай да видим лицето на онази деятелност, която лежи скрита в дълбочините на Природата!
към текста >>

Злото у кое и да е духовно същество не може да се сматря за Добро, понеже всяко едно от тях има свое естество, придружени с качество, които го характеризират като такова.
Тъй на пример понятията, че цялото е равно на своите части, че правата линия е най-късото разстояние помежду две точки, че две линии, равни на една трета, са равни и помежду си, че вътрешните ъгли на един триъгълник са равни на два прави, че точките, които съставляват кръг, са равно отдалечени или отстоят на еднакво разстояние от центъра – тези математически аксиоми не могат да се разбират другояче, освен както си са по естество внушавани в нашите умове. Понятията за Добро или зло не могат да бъдат разбирани по друг противоположен начин, освен както са диктувани от върховния Закон. Онзи, който убие брата си или ограби ближния си, не може да се гледа другояче освен като престъпник. Преместени в коя и да е част на Вселената, нашият характер ще се мери и оценява от всички Разумни същества с един и същ критериум, т.е. с мерилото на Истината. Злото у кое и да е духовно същество не може да се сматря за Добро, понеже всяко едно от тях има свое естество, придружени с качество, които го характеризират като такова. Законът на биос царува в Духовния свят – извора на Живота, жизнеността, чувствителността, чувствата, усещанията, желанията и вълненията на душата и силата на волята й да възприема и усвоява това, което е диктувано от вътрешните мотиви. От основите на този закон произлиза всичката органическа деятелност, тъй също и същинските понятия за идеята на Доброто и злото, за Правдата и неправдата, за Любовта и ненавистта. В границите му се почва нравствената свобода на избора, в която се опитва всяка духовна деятелност от какво естество е и какви качества притежава. Тук всяко разумно нравствено същество по своят избор решава свободно да си посвети своя живот в слугуването на едни или други начала, в които се възнаграждава или пък се осъжда. Този духовен закон е едничкият, който населява всичките приготвени светове и вселени с живи органически същества.
към текста >>

Тук всяко разумно нравствено същество по своят избор решава свободно да си посвети своя живот в слугуването на едни или други начала, в които се възнаграждава или пък се осъжда.
с мерилото на Истината. Злото у кое и да е духовно същество не може да се сматря за Добро, понеже всяко едно от тях има свое естество, придружени с качество, които го характеризират като такова. Законът на биос царува в Духовния свят – извора на Живота, жизнеността, чувствителността, чувствата, усещанията, желанията и вълненията на душата и силата на волята й да възприема и усвоява това, което е диктувано от вътрешните мотиви. От основите на този закон произлиза всичката органическа деятелност, тъй също и същинските понятия за идеята на Доброто и злото, за Правдата и неправдата, за Любовта и ненавистта. В границите му се почва нравствената свобода на избора, в която се опитва всяка духовна деятелност от какво естество е и какви качества притежава. Тук всяко разумно нравствено същество по своят избор решава свободно да си посвети своя живот в слугуването на едни или други начала, в които се възнаграждава или пък се осъжда. Този духовен закон е едничкият, който населява всичките приготвени светове и вселени с живи органически същества. Той е, който преобръща енергията във Вселената да служи на душата за нейното въздигане. Той е, който сипе благословение във всяко направление, който пълни сърцата на всички живи с Вяра и Любов, с Мир и Радост. Биос е вечната основа, първият и последният във всичко. Третия закон, на теготенето, господарува върху физическата вселена – дома на всички живи органически същества.
към текста >>

Тогава той ще съзнае, че е не само едно материално същество от плът и кръв, но и разумна душа, надарена с ум, сърце и воля.
Благовестието тропа вече на нашата врата. 4. Обуздаване на низшето естество[13] 1. Преди човек да влезе в Новата земя, към която Духът го води, за да получи своето наследство и свобода като пълнолетен собственик, той трябва да научи основните принципи и закони на истинския живот, а именно: да обуздава низшите си наклонности, да владее животинските си влечения и страсти, да изкорени от себе си всички себелюбиви желания и стремежи, които са изворът на злото в личния и обществен живот. 2. По този начин той ще може напълно да възприеме принципите и законите на разума – висшето естество в него – и да развие в себе си ония сили и способности на това естество, които ще му дадат ключа към истинския успех. 3. Така човек ще бъде въведен в онзи свят, където умът намира най-високото си призвание – да употреби природните сили като основа за духовното му повдигане от положението на роб и слуга до положението на господар и владетел в царството на природата. Тогава той ще съзнае, че е не само едно материално същество от плът и кръв, но и разумна душа, надарена с ум, сърце и воля. 5. Съвременното образование 1. Но по кой път и по кой начин човечеството ще може да постигне тези заветни цели? Отговорът е: с помощта на науката и възпитанието. 2. Това твърдение може би ще предизвика объркване в някои умове, дори е възможно да се сметне от някои само за една блуждаеща химера. Навярно ще се посочи като пример съвременното общество, на което не липсва нито наука, нито възпитание и въпреки това то не е напреднало до такава степен, че да може да се издигне до онова възвишено състояние, за което се загатна по-горе.
към текста >>

8. Когато опасните човешки микроби попаднат в което и да е що-годе цивилизовано общество, те рано или късно биват разпознати от колективното съзнание.
6. На същото основание може да се каже, че пороците и безчестието на хората не произлизат, нито се развиват от образованието, а са следствие и резултат от поквареното естество на поколения човешки същества, чиито умове и сърца са били заразени с отрицателни мисли и желания. Колкото и добро образование да се даде на такива хора, ако тяхното естество коренно не се измени, те ще запазят стария си нрав, старите си възгледи и разбирания. За тази именно истина се загатва в народната поговорка, която гласи, че „вълкът по-лесно променя козината си, отколкото нрава си”. 7. Дълбоките причини за този факт се коренят в т.нар. „закон на наследствеността”, познат в науката още с термина „хередитарност”.[15] Този закон действа по един неумолим, но истинен и правдив начин в природата. 8. Когато опасните човешки микроби попаднат в което и да е що-годе цивилизовано общество, те рано или късно биват разпознати от колективното съзнание. Общият дух на Цялото ги изхвърля вън от здравия социален организъм. Този социален организъм е така устроен, че не може дълго време да търпи дисхармония и анархия в себе си. 9. Това правило е общ, неизменен закон в природата. Един организъм, какъвто и да е той, според този закон трябва или да изхвърли от себе си вредните вещества и зародиши, или да престане да съществува като такъв. Тази е естествената причина, която заставя всеки добросъвестен човек да се пази от гибелни за него влияния и да избягва да върши злини.
към текста >>

11. Тези подтици са характерни за пълзящите същества, но не би трябвало да движат човека, който е разумно същество.
Като че ли те нямат още ясно понятие за върховната цел на своя живот. Главни подтици в живота и днес още са: – илюзиите на славата; – сластолюбието; – егоизмът и стремежът към забогатяване.[22] 11. Тези подтици са характерни за пълзящите същества, но не би трябвало да движат човека, който е разумно същество. За съжаление и днес още хората се кланят на „златния телец”, както старите езически народи. Тъй като светът постоянно мени своя образ, то и идолопоклонничеството е взело днес друг вид и форма, за които в бъдеще също не е отреден живот.[23] 7. Благородните цели изискват благородни средства 1. Разумът е даден на човека не за друго, а да го научи да осъзнае истинските си нужди и какво е добро за неговата душа, която се нуждае от здравословна храна. Тази храна може да се придобие само чрез съзнателна работа и постоянство в доброто.
към текста >>

12. Не можем обаче да кажем същото за вярата, тази сила на душата, благодарение на която човек от самото начало на своето възраждане е започнал да питае любов към онова невидимо същество, Създател и Крепител на цялата вселена.
Не е важно какво мисли човек за себе си, а какъв е той наистина. Като общо правило хората имат високо мнение за своето „его", но времето ще ги пресее всички един по един и ще произнесе своята присъда „за” или „против”. 11. Ние сме създадени да мислим, да преценяваме, да избираме измежду различните неща и да следваме пътя на истинското учение, а не да приемаме всичко за абсолютна истина, излязла сякаш направо от Божията уста. Без всякакво съмнение Бог говори Истината, ала човекът още от времето на своето грехопадение говори и истина, и лъжа. В това именно се крие една от опасностите за успеха на истинската религия. 12. Не можем обаче да кажем същото за вярата, тази сила на душата, благодарение на която човек от самото начало на своето възраждане е започнал да питае любов към онова невидимо същество, Създател и Крепител на цялата вселена. Тя, вярата, е извършила велики подвизи и дела, вдъхновявала е душата на човека с велики и свещени мисли, с възвишени идеи за Добро, за Истина, за Красота.[38] 13. Тази вяра и днес е най-мощният двигател на науката и възпитанието. Тя е силата, която се крие в любовта към познаване на Истината и която ни кара да се стремим да търсим и изпитваме всичко. Каква самоотверженост се развива днес в душата на човечеството благодарение на вярата! Какви жертви се правят от всички високо напреднали и благородни хора, за да ни се даде възможност да видим поне външните прояви на онази дейност, която се извършва дълбоко в недрата на природата!
към текста >>

Злото у което и да е духовно същество не може да се счита за добро, понеже както доброто, така и злото имат свои отличителни качества, които ги характеризират като такива.
3. Тези математически аксиоми винаги се разбират по един и същи начин така, както първоначално са внушени в умовете на всички хора.[75] 4. Понятията за добро и зло също не могат да бъдат разбирани по друг начин освен така, както се диктуват от Върховния закон. На онзи, който убие брата си или ограби ближния си, не може да се гледа другояче освен като на престъпник. 5. В която и част на вселената да се пренесем, нашият характер ще се оценява от всички разумни същества по един и същ начин. Той ще се мери с един и същ критерий – с мярката на Истината. Злото у което и да е духовно същество не може да се счита за добро, понеже както доброто, така и злото имат свои отличителни качества, които ги характеризират като такива. 2.4. Закон на Биос 1. Законът на Биос (Целокупният живот[76]) царува в духовния свят, където е изворът на живота, жизнеността, чувствителността, чувствата, усещанията, желанията и вълненията на душата, както и силата на волята ú да възприема и усвоява онова, което ú се диктува от вътрешни мотиви. 2. От недрата на Биос произлиза цялата органична дейност, а така също и истинските понятия за добро и зло, за правда и неправда, за любов и омраза. В границите на този закон започва нравствената свобода на избора, чрез която се определя от какво естество е всяка духовна дейност и какви качества притежава. Тук всяко разумно и нравствено същество по свой избор и свобода решава да посвети живота си в служене на едни или други принципи.[77] В зависимост от този избор всеки един бива възнаграден или осъден.
към текста >>

Тук всяко разумно и нравствено същество по свой избор и свобода решава да посвети живота си в служене на едни или други принципи.[77] В зависимост от този избор всеки един бива възнаграден или осъден.
Злото у което и да е духовно същество не може да се счита за добро, понеже както доброто, така и злото имат свои отличителни качества, които ги характеризират като такива. 2.4. Закон на Биос 1. Законът на Биос (Целокупният живот[76]) царува в духовния свят, където е изворът на живота, жизнеността, чувствителността, чувствата, усещанията, желанията и вълненията на душата, както и силата на волята ú да възприема и усвоява онова, което ú се диктува от вътрешни мотиви. 2. От недрата на Биос произлиза цялата органична дейност, а така също и истинските понятия за добро и зло, за правда и неправда, за любов и омраза. В границите на този закон започва нравствената свобода на избора, чрез която се определя от какво естество е всяка духовна дейност и какви качества притежава. Тук всяко разумно и нравствено същество по свой избор и свобода решава да посвети живота си в служене на едни или други принципи.[77] В зависимост от този избор всеки един бива възнаграден или осъден. 3. Това е единственият духовен закон, който населява всички създадени светове и вселени с живи, органически същества. Той е, който превръща енергията във вселената от едно състояние в друго и я впряга да служи на душата за нейното повдигане. Той е, който пръска навсякъде благословение, който пълни сърцата на всички живи същества с вяра и любов, с мир и радост. Биос е вечната основа на битието, първият и последният във всичко. 2.5. Три течения в умствения свят
към текста >>

2. 173 ПИСМО

Человекът, това същество колективно, може да направи много неща.
Пътят е добър, вървете така. Вий минахте в Одрин една голяма опитност. Имате донякъде понятие като какво нещо е Адът. Нали това е стихия на развързани елементи от человека. Зрелището отдалеч за зрителите е било величествено, давало е храна на человешката мисъл да види като какво може да направи человек в своите действия. Человекът, това същество колективно, може да направи много неща. Вий сега сте зрител и участник при ликвидирането сметките на миналото. Турция плаща за своите неправди, а България прилага закона на Божествените права. Мойсей никога не се шегува. Той е строг и взискателен. Според него „око за око, зъб за зъб".
към текста >>

3. 150–200

Човекът е колективно същество.
Опитност. Ученикът трябва да се ползува не само от своята опитност, но и от опитността на другите. С това той влиза в пътя на обединяващата Любов. 169 Същината. Човекът е колективно същество. Той трябва да съзнава, че е образ и подобие на Бога. Трябва да има характер и да познава същината на Вечното Добро. 170 Реалността. Не се спирай на нищо вън от тебе, до като не изучиш себе си.
към текста >>

4. Годишна среща на Веригата - Варна, 1909г.

Когато говорим за Господа, трябва да разбираме колективност от духове; когато говорим за Бога, трябва да разбираме единствено число.
Всеки един човек трябва да бъде една прекрасна долина, в която да има за ядене и пиене. Това е желанието на нашите приятели Отгоре: да се не боите, да са свободни сърцата и умовете ви, и да бъдете готови за утре. Амин. В 7 ч. вечерта се прочете от Първо послание Йоанново 3:4. Този стих ще служи за база на разговора. Когато говорим за Господа, трябва да разбираме колективност от духове; когато говорим за Бога, трябва да разбираме единствено число. 16 август, неделя Около масата в 9 ч. по разпоредба на г-на Дънова се наредихме така (Фиг. 5): Като насядахме, г-н Дънов обяви: Довечера в 7 ч.
към текста >>

Второто същество сме ние и то е, което мисли за Небето; а първото, като грубо и недодялано, си остава тук на Земята.
Ако искаме да не сме такива, трябва да се съединим с Господа. Когато Господ се прояви в нас, тогава ще бъдем със свободна воля. В този свят всичко ни влияе - и въздухът, и хората, и духовете. Ако искаме с ума си да преминем света, много се лъжем. Има две същества у нас: едното винаги се тревожи, гневи, а другото примирява нещата и не се смущава. Второто същество сме ние и то е, което мисли за Небето; а първото, като грубо и недодялано, си остава тук на Земята. И когато второто същество замине за Небето, то рече на човека в плътта, на първото същество: „Сбогом, довиждане." За свободната воля може да се каже следното: ние например не може да се откажем да спим, но сме напълно свободни да си турим главата на изток, запад, север или юг - можеш да си избереш която искаш посока, защото в това имаме избор. От гледище на френологията нашата свободна воля много се ограничава. Що е спането? От чисто френологическо гледище то е излизане на съзнанието от нас, за да се очистят, оправят и укрепнат клетките, та като дойде съзнанието на нова сметка, започва нова деятелност.
към текста >>

И когато второто същество замине за Небето, то рече на човека в плътта, на първото същество: „Сбогом, довиждане."
Когато Господ се прояви в нас, тогава ще бъдем със свободна воля. В този свят всичко ни влияе - и въздухът, и хората, и духовете. Ако искаме с ума си да преминем света, много се лъжем. Има две същества у нас: едното винаги се тревожи, гневи, а другото примирява нещата и не се смущава. Второто същество сме ние и то е, което мисли за Небето; а първото, като грубо и недодялано, си остава тук на Земята. И когато второто същество замине за Небето, то рече на човека в плътта, на първото същество: „Сбогом, довиждане." За свободната воля може да се каже следното: ние например не може да се откажем да спим, но сме напълно свободни да си турим главата на изток, запад, север или юг - можеш да си избереш която искаш посока, защото в това имаме избор. От гледище на френологията нашата свободна воля много се ограничава. Що е спането? От чисто френологическо гледище то е излизане на съзнанието от нас, за да се очистят, оправят и укрепнат клетките, та като дойде съзнанието на нова сметка, започва нова деятелност. Па и в духовно отношение спането е потребно, защото ако не спяхме, щяхме да станем крайно материалисти.
към текста >>

5. Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1912 г.

От това излиза, че Бог е възвишено и чисто Същество и всяка наша скверна мисъл Го прави да се отдалечава.
Това именно разбиране у нас ще бъде една подкваса и затова трябва много да сме внимателни. Защото често правим погрешки и без да знаем, спъваме Царството Божие, като възприемаме възгледи, които ни само вредят. Християнството е дълбока мистична школа и в нея, ако бяхте чисти, както аз разбирам, би ви се дало доказателства. Те са наистина потребни в Живота, също както са потребни за дърветата плодовете, но има винаги условия и причини. Господ никога не е отговарял на никоя моя молитва, докато не изпълня всички условия. От това излиза, че Бог е възвишено и чисто Същество и всяка наша скверна мисъл Го прави да се отдалечава. Затова се казва: „Докога ще ги търпя?..."260 Това са то мрачните мисли, които правят човек да размишлява само за себе си; и като излезете в света, вие опитвате същото. Как ще докажете на света, че вие сте чисти? Светът няма да ви разбере и затуй необходимо е да влезем в съгласие с духовния Живот, с Невидимите същества, които са винаги върху нас. И ако вие бяхте ясновидци, щяхте да видите тяхното присъствие и как именно действат. Когато например искате да направите известна пакост, тия Същества са, които направляват отношението и регулират цветовете, като оттеглят отрицателния и го заместват с положителен цвят.
към текста >>

Често пъти човек е много мързеливо същество и това го заставя да лъже и краде.
Затова именно от известни прегрешения ние мъчно можем да се освободим. Като е тъй, щом разберете този закон, не се ловете надничари на ада, а станете надничари на Небето. Лесно се влиза в ада, а мъчно се излиза, защото голяма и много голяма е дълбочината и се изискват хиляди и хиляди години, докато се освободите. Вие не се плашете от лошите духове - и те са същества, искат да живеят. Често пъти и те са базиргяни и искат да живеят, както хората от тоя свят. Често пъти човек е много мързеливо същество и това го заставя да лъже и краде. Само тези, които не работят, само те измислят подобни работи. Пътят, по който сега вървим, е път твърде естествен, та затова не бива да се оплакваме от никаква работа. Човешкият живот е ограничен - човек ще достигне до известен размер и тогава ще спре. Затова колкото и да искате да работите, като изработите това, което е определено, ще спрете. Защото в Живота има прилив и отлив и по нея причина, когато дойдат дни на несгоди, неприятности и нещастия, именно тогава е, когато трябва да се повдигнем.
към текста >>

Христос е име колективно и представлява множества, които християните изчисляват с тисящи на тисящи и тми на тми 277, което значи сто милиона.
От тях ако те срещне някой, ще те обругае и ще ти припише всички качества, които има у самия него. На Черната ложа само Бялата може да противодейства, защото тя има по-голямо Знание и Мъдрост, та в състояние е да я преодолее. А като тъй, вие трябва да се държите с Бялата ложа, която е, гдето ангажира Италия, та сега я виждаме да се разхожда с флотата си из Средиземно море. Главата на Бялото Братство е Христос, а на Черното - Сатана, Велзевул. Прочее, аз искам да се избягнат всякакви недоразумения и желая да настъпи обединение между братята - да ме слушате и тогава зад себе си ще имате една велика сила, което повдига света. Христос е име колективно и представлява множества, които християните изчисляват с тисящи на тисящи и тми на тми 277, което значи сто милиона. А 100 е число на Ангелите и представлява съвършенството. Един милион от тия сто милиона, които са с Христа, са въплътени в човешка форма. Казах, че в Египет сте били преди шест хиляди години, и аз ще ви дам даже и датите, когато сте пребивавали във Вавилон, Гърция 278, Рим, Сирия и прочее, но това ще сторя по-после. След като изпяхме „Грешна душо", събранието се преустанови. Подир 10 ч.
към текста >>

И като става дума за храна, нека кажа, че за храна не бива да причинявате страдания на никое същество, защото с това спирате сами себе си.
В причастието участва само душата, докато във вечерята участват двата елемента - тялото и душата. При вечерята хлябът е зелената краска, а виното - червената, Любовта. Чрез хляба, който Бог ни праща, трябва да дойде Словото между нас, защото всяко зрънце от житото носи със себе си Божествената мисъл. Но тия житни зърна носят и съзнание. И ще видите, че има разно значение от храната: ако се храните с житното зърно и плодове, значи едно, а ако ядете всевъзможни меса - значи друго. И като става дума за храна, нека кажа, че за храна не бива да причинявате страдания на никое същество, защото с това спирате сами себе си. И покрай това препоръчително е, щото винаги да се питаме дали не причиняваме страдание на хората; защото това ще ни улесни в благородство и духовен подем. В 5 ч. подир обед, след като биде добре наредена трапезата в Бостанджиевата колиба, ние всички един по един ходихме в тайната стаичка (горницата), дето след като се поклонихме, наредихме се в заседателния салон, според както ни се каза от г-н Дънов, който запаса престилка и изми нозете на дванадесетте души и на всички други поля, та си измиха ръцете. Изчетохме „Добрата молитва" и по указание на г-н Дънов К. Иларионов, П.
към текста >>

Христос е име колективно и представлява множества, които християните изчисляват с тисящи на тисящи и тми на тми 277, което значи сто милиона.
От тях ако те срещне някой, ще те обругае и ще ти припише всички качества, които има у самия него. На Черната ложа само Бялата може да противодейства, защото тя има по-голямо Знание и Мъдрост, та в състояние е да я преодолее. А като тъй, вие трябва да се държите с Бялата ложа, която е, гдето ангажира Италия, та сега я виждаме да се разхожда с флотата си из Средиземно море. Главата на Бялото Братство е Христос, а на Черното - Сатана, Велзевул. Прочее, аз искам да се избягнат всякакви недоразумения и желая да настъпи обединение между братята - да ме слушате и тогава зад себе си ще имате една велика сила, което повдига света. Христос е име колективно и представлява множества, които християните изчисляват с тисящи на тисящи и тми на тми 277, което значи сто милиона. А 100 е число на Ангелите и представлява съвършенството. Един милион от тия сто милиона, които са с Христа, са въплътени в човешка форма. Казах, че в Египет сте били преди шест хиляди години, и аз ще ви дам даже и датите, когато сте пребивавали във Вавилон, Гърция 278, Рим, Сирия и прочее, но това ще сторя по-после. След като изпяхме „Грешна душо", събранието се преустанови. Подир 10 ч.
към текста >>

6. Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1914 г

Всякой един от вас е същество колективно - имате познати, приятели, роднини.
И тази свобода ще носим и разносим на всички други. Ние ще оставим св. Илия да свърши своята работа, а след него, като овършее той, ние ще отидем да сеем. Обаче докато св. Илия борави, ние ще чакаме известно време, през което други има да работят. Всякой един от вас е същество колективно - имате познати, приятели, роднини. Вие, които сте собственик на къщата, имате и други, които живеят около вас, и всичките трябва да оправят сметките си. Човек сам себе си като мрази, мрази и другите хора и всяко сражение е резултат от това смразяване. А пък ние трябва да повдигнем вибрациите на света, защото ако не сторим това, ние ще страдаме. Така е свързал Господ всинца ни с другите хора. Христос е тук и аз бих желал да са отворени вашите очи.
към текста >>

Хубаво, ами защо имаш вземане- даване с такова същество?
От чисто френологическо гледище ние трябва да въздействаме на своето естество. Някои хора имат Вяра, но нямат Надежда и по този начин дяволът ги много измъчва. А пък човек, който има Надежда, мяза на онзи бивол, върху който, като кацнала една муха, питали го усеща ли я, а той спокойно отговорил: „Не съм я усетил кога е дошла." Понякога се оплакваме от дявола, но той на нас не ни е крив - половината от нашите нещастия си причиняваме ние. Виновни сме ние, защото дяволът може да ти даде един проект, но ти си напълно свободен дали да го приемеш, или не. Той е търговец и на едро, и на дребно и винаги предлага - иска да върши търговия и после, като те хване, взема ти всичките капитали, а ти започнеш да плачеш. Хубаво, ами защо имаш вземане- даване с такова същество? (Чете главата.) Значи всичките тези хора Господ ги е преродил в света, ще изпъкнат и те са на мястото си. Вие сте в едно училище и аз искам да наблюдавам най-напред човешките глави, защото най-напред вие по главата можете да познаете човеците. Проучвайте и тяхното лице. Главата и лицето са писмо, което говори за човека: очите, носът, устата, езикът, ушите - всичко говори, всеки уд на човека говори.
към текста >>

Няма същество, което след като разбере тази дума, да не изпълни това, което тя съдържа в себе си.
„Но - ще кажете - защо се не обърнаха евреите? " Но тия евреи, които не се обърнаха, това е съвременна Европа. А когато Христос дойде във вас, с вас става цял преврат. А пък когато Христос казва: „Аз Съм вратата"362, това е думата Любовь. На тази благородна дума Любовь всичко във Вселената прави отзив. Няма същество, което след като разбере тази дума, да не изпълни това, което тя съдържа в себе си. Онези, които чуят думата Любовь, ще възкръснат и ще оживеят. Под звука на тази магическа дума като че ли се намираме в Третото небе. И първото нещо, което иска да ни научи Христос, то е как да произнасяме тази дума. Две хиляди години става, откак Христос все ни учи да произнасяме тази дума. Може да я произнасяме, но не е достатъчно простото нейно произношение, а трябва да се научим да произнасяме така думата Любовь, както тя се произнася с небесния език, щото един Ангел да може да те познае, че си човек - там е изкуството.
към текста >>

7. Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1915 г.

Дали тази дума ще вземете колективно или единично, законът е верен.
Аз ви приветствам в името на Господа, вас и всички, които са събрани днес да вършат Неговата воля! Обаждат се: Благодарим. Този ден е един тържествен ден, обаче, както виждате, той е пак също един обикновен ден за хората. Тържествен е само за ония, които имат съзнание и чувство да схващат онова, което Господ днес върши в света. Туй, което Той днес върши, вършил го е в миналото, хиляди и милиони години творил е и приготвя Земята и Небето, можем да кажем, заради нас. Дали тази дума ще вземете колективно или единично, законът е верен. Верен е, понеже Духът, който живее в един човек и в множеството, е един по отношение на човешките души. В свръзка с това ще взема 28-и стих от прочетената глава: „Отче, прослави името твое. Тогаз дойде глас от небето: И прославих, и пак ще прославя." За да може едно същество да се прослави или да стане името му известно, трябва да бъде съвършено. Думата съвършен вземам в широк смисъл, която се отнася към човеците, не към Бога.
към текста >>

За да може едно същество да се прослави или да стане името му известно, трябва да бъде съвършено.
Туй, което Той днес върши, вършил го е в миналото, хиляди и милиони години творил е и приготвя Земята и Небето, можем да кажем, заради нас. Дали тази дума ще вземете колективно или единично, законът е верен. Верен е, понеже Духът, който живее в един човек и в множеството, е един по отношение на човешките души. В свръзка с това ще взема 28-и стих от прочетената глава: „Отче, прослави името твое. Тогаз дойде глас от небето: И прославих, и пак ще прославя." За да може едно същество да се прослави или да стане името му известно, трябва да бъде съвършено. Думата съвършен вземам в широк смисъл, която се отнася към човеците, не към Бога. Когато художникът изработи една картина и я завърши, и счете, че няма никакъв недостатък, излага я на показ. Да се прослави нещо, значи да се представи съвършено пред Разумните същества. Да се прослави Името Божие, а Името Божие е турено върху нас - ние сме слава Господня. Казва се, че почитта и славата на бащите, това са техните деца; почитта и славата на младоженеца е неговата невяста; почитта и славата на учителя са неговите ученици, на господаря - неговите слуги, на царя - неговите поданици.
към текста >>

Няма същество толкова внимателно към нас, както е Господ - няма никакво изключение, То е Абсолютна истина.
-Най-напред трябва да направи около себе си кръг с тебешир, да започне от видимото и след туй да прекара умствено. Да каже: „Днес ще работя в Името Божие" - и духовете, които знаят това Име, ще му помогнат. Ако не сте искрени, то е друго. Когато Господ ще ни помогне, щом призовем Неговото име, ще Го направи. Той е готов да съдейства на всяко наше желание, на всяка добра мисъл, която се заражда у нас; готов е да се притече да ни помогне. Няма същество толкова внимателно към нас, както е Господ - няма никакво изключение, То е Абсолютна истина. Затуй не трябва да се тревожим - външно може да се тревожим, но вътрешно не трябва да се тревожим, не трябва да се съмняваме в Господа. - „Дали Господ ме послуша? " - не се съмнявайте, такава мисъл е дяволска мисъл. Да питате как мога да бъда спасен, е друго, но да питате дали ще бъда спасен, то вече не е Божествена мисъл. В. Граблашев: Какво трябва да направим, за да достигнем скоро практическия резултат, да избегнем лошата мисъл?
към текста >>

Туй тяло не е направено от Бога, но от друго същество - малко обезформено.
П. Киров: Ами формата на дрехите? - Дрехите красиви трябва да бъдат. Н. Янев: Ами оголването на жените? - Тази форма съществува. Тялото как е направено? Туй тяло не е направено от Бога, но от друго същество - малко обезформено. Говоря за вътрешната форма на дрехата. П. Киров: С дреха, с която иска да изпъкват нейни членове? -Господ праща тези учени да изпитват учениците му (смях). П. Киров: Един баща има син и гледа как го измамва друга; как ще му бъде положението? - Не може да избави син си, ако се е заловил за някоя мома.
към текста >>

8. 1914_3 ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА

Всякой един от вас е същество колективно: имате познати, приятели, роднини.
И действително, в по-добри времена, отколкото сегашните, право да си кажа, аз не съм живял. Сегашните времена са най-добрите, главно защото досега сте били роби, а отсега сте вече свободни; и тази свобода ще носим и разносим на всички други. Ние ще оставим Свети Илия да свърши своята работа, а след него, като овършее той, ние ще отидем да сеем. Обаче, докато Св. Илия борави, ние ще чакаме известно време, през което други има да работят. Всякой един от вас е същество колективно: имате познати, приятели, роднини. Вие, които сте собственик на къщата, имате и други, които живеят около вас; и всичките трябва да оправят сметките си. Човек сам себе си като мрази, мрази и другите хора и всяко сражение е резултат от това смразяване. А пък ние трябва да повдигнем вибрациите на света, защото, ако не сторим това, ние ще страдаме. Така е свързал Господ всинца ни с другите хора. Христос е тук и аз бих желал да са отворени вашите очи.
към текста >>

9. 1915_6 ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА

Туй, което Той днес върши, вършил го е в миналото, хиляди и милиони години творил е и приготвя земята и Небето, можем да кажем, заради нас; дали тази дума ще вземете колективно или единично, эаконът е верен.
След като прочете 12-та глава от Евангелието от Йоана, молихме се с Добрата молитва и "Отче наш" и изпяхме тихо "Благословен Господ Бог наш на всите векове", Г-н Дънов каза: – Аз ви приветствуем в името на Господа, вас и всички, които са събрани днес да вършат Неговата воля. (Обаждат се: Благодарим). Този ден е един тържествен ден, обаче, както виждате, той е пак също един обикновен ден за хората. Тържествен е само за ония, които имат съзнание и чувство да схващат онова, което Господ днес върши в света. Туй, което Той днес върши, вършил го е в миналото, хиляди и милиони години творил е и приготвя земята и Небето, можем да кажем, заради нас; дали тази дума ще вземете колективно или единично, эаконът е верен. Верен е, понеже духът, който живее в един човек и в множеството, е един по отношение на човешките души. В свръзка с това ще взема 28 стих: "Отче, прослави Името Твое. Тогаз дойде глас от небето: И прославих, и пак ще прославя". За да може едно същество да се прослави, или да стане името мy известно, трябва да бъде съвършено. Думата „съвършено" вземам в широк смисъл, която се отнася към човеците, не към Бога.
към текста >>

За да може едно същество да се прослави, или да стане името мy известно, трябва да бъде съвършено.
Тържествен е само за ония, които имат съзнание и чувство да схващат онова, което Господ днес върши в света. Туй, което Той днес върши, вършил го е в миналото, хиляди и милиони години творил е и приготвя земята и Небето, можем да кажем, заради нас; дали тази дума ще вземете колективно или единично, эаконът е верен. Верен е, понеже духът, който живее в един човек и в множеството, е един по отношение на човешките души. В свръзка с това ще взема 28 стих: "Отче, прослави Името Твое. Тогаз дойде глас от небето: И прославих, и пак ще прославя". За да може едно същество да се прослави, или да стане името мy известно, трябва да бъде съвършено. Думата „съвършено" вземам в широк смисъл, която се отнася към човеците, не към Бога. Когато художникът изработи една картина и я завърши и счете, че няма никакъв недостатък, излага се на показ. Да се прослави нещо, значи да се представи съвършено пред разумните същества. Да се прослави Името Божие, а Името Божие е турено върху нас – ние сме слава Господня. Казва се, че почитта и славата на бащите, това са техните деца; почитта и славата на младоженеца е неговата невяста; почитта и славата на учителя са неговите ученици, на господаря – неговите слуги, на царя – неговите поданици, разбира се, когато отношенията за това са правилни, когато всякой разбира както трябва своите длъжности.
към текста >>

Няма същество толкова внимателно към нас, както е Господ.
(Учителя): Най-напред трябва да направи около себе си кръг с тебешир, да започне от видимото и след туй да прекара умствено. Да каже: „Днес ще работя в Името Божие." И духовете, които знаят това Име, ще му помогнат. Ако не сте искрени, то е друго. Когато Господ ще ни помогне, щом призовем Неговото Име, ще го направи. Той е готов да съдейства на всяко наше желание, на всяка добра мисъл, която се заражда у нас; готов е да се притече да ни помогне. Няма същество толкова внимателно към нас, както е Господ. Няма никакво изключение. То е абсолютна Истина. Затуй не трябва да се тревожим. Външно може да се тревожим, но вътрешно не трябва да се тревожим, не трябва да се съмняваме в Господа. „Дали Господ ме послуша?
към текста >>

Туй тяло не е направено от Бога, но от друго същество, малко обезформено.
(П.Киров): Ами формата на дрехите? (Учителя): Дрехите красиви трябва да бъдат. (Я.Янев): Ами оголването на жените? (Учителя): Тази форма съществува. Тялото как е направено? Туй тяло не е направено от Бога, но от друго същество, малко обезформено. Говоря за вътрешната форма на дрехата. (П.Киров): С дреха, с която иска да изпъкват нейни членове? (Учителя): "Господ праща тези учени, да изпитват учениците му. (Смях) (П.Киров): Един баща има син и гледа как го измамва друг; как ще му бъде положението? (Учителя): Не може да избави син си, ако се е заловил за някоя мома.
към текста >>

10. 1922_ 21 СЪБОРНО СЛОВО 1922 г.

Човек ще израсне пред себе си, ще стане едно същество възвишено.
Отвън ние нямаме нужда от стражари, ние имаме такива отвътре, каквито светът не е виждал. И всичко се хармонира във всичките негови подробности. Не си правете илюзия, че всичките ваши постъпки, мисли, действия, желания в Школата ще се хармонират. И някой път вие ще ни създадете работа, след като изгубите живота, да изтриваме петната. Ще ни дадете работа, ще кажете: "Не искам да бъда ученик на Школата." Не, не, няма нищо по-хубаво от това, да бъде човек ученик на тази велика Божествена Школа! Човек ще израсне пред себе си, ще стане едно същество възвишено. Това е моралът на тази Школа и влезете ли вътре, каквито погрешки имате, ще се стараете да ги изправите и то не наполовина, а абсолютно. (178 стр.) Има да се изглаждат спорове между вас. Някои били по-стари братя и сестри, някои – по-млади. В Школата има само ученици, братя и сестри са отвънка.
към текста >>

Да кажем, че са събрани 1000 души заедно, семейни дори да са; ако работят по три часа на ден колективно, могат да живеят царски.
„Да се примирим, казват, да живеем братски". Как? – Всичко ще сложим в моя хамбар и който има нужда, ще взима. „А, кооперации ще има, това ще има – сега в туй няма какво да се месим, тия неща са на мястото си. Нашето Учение няма нищо общо с кооперациите. В нашето Учение влиза още един принцип, че ние можем да вложим труда си в земята, да работим всички физически, по 2-3 часа на ден колективен труд. Да кажем, че са събрани 1000 души заедно, семейни дори да са; ако работят по три часа на ден колективно, могат да живеят царски. Този колективен труд ще дойде. Ще дойде вдъхновение в умовете и в сърцата на хората и тогава човек ще може да работи сръчно. (111-112 стр.) Ако всички работим по 3-4 часа физически труд на ден, нашият труд малко нещо ще ни даде. При такъв случай само можем да образуваме едно братство, една примерна комуна.
към текста >>

Сега, добре е, ако впрегнем колективно нашия труд и трябва да го впрегнем така, че да се комунизира не капиталът, но трудът, работата.
Запример, какво сте направили вие досега за братските градини? На колко места са направени братски градини? Само в Айтос, мисля, има. На друго място няма. То е пак достатъчно. Сега, добре е, ако впрегнем колективно нашия труд и трябва да го впрегнем така, че да се комунизира не капиталът, но трудът, работата. И аз съм уверен, че във всинца вас има желание, сили, способности, вие всичко може да направите, само че още не познавате себе си. (72 стр.) Работа за фонда Ние ще образуваме един фонд от средствата, които са добити чисто от нашия труд. За пример, всеки един от вас ще определи да работи един час през деня за Господа.
към текста >>

11. КОМУНИ

Ние не бяхме готови за комунален живот нито по идеи, нито по същество, нито по дух.
Отивам при Учителя да му кажа, че сме решили и сме готови да заминем в Русе да правим комуна. Учителят ни посрещна и като ни чу си сложи двете ръце на устата, прихна да се смее, едва задържаше смеха си, защото виждаше, че ние не сме готови за комунален живот. Той ни остави свободни, защото ние отивахме при Него с готово решение. Той ни остави свободни да си направим опита. Направихме го и беше несполучлив. Ние не бяхме готови за комунален живот нито по идеи, нито по същество, нито по дух. Опитът се провали и ние се върнахме. След като аз и една сестра писахме писмо на Учителя, Той дойде в Русе, престоя една седмица, духовете се успокоиха, примириха се и комуната завърши криво-ляво. Останаха спомените и поуките. Мария Тодорова Когато тръгнахме да правим комуни по селата, случи се така, че по едно време Изгревът се изпразни от хора.
към текста >>

Когато се пробуди българското съзнание след 300 години, тогава ще се яви колективното съзнание в българите и ще бъдат готови за комуни и комунален живот.
Това са хората днес. Счупените ръка и крак са слабостите на хората, които не им позволяват да се доближат един до друг и да работят задружно. Истинската комуна ще се осъществи на Земята след 300 години, когато първата група от Шестата раса слезе на Земята." Запитахме : "А дотогава как ще живеем? " Учителят каза: "Не след дълго време хората ще напуснат градовете и ще живеят сред Природата на групи по няколко семейства - на по-голе- ми или по-малки групи. Ще зависи от хармонията, която имат помежду си. Когато се пробуди българското съзнание след 300 години, тогава ще се яви колективното съзнание в българите и ще бъдат готови за комуни и комунален живот. Вие искате да образувате комуни, но се страхувате, че няма средства. Вие може да образувате комуни, а аз ще ви представя един начин за образуване на сигурен фонд. Колко души сте тук? - Около 200 души. Значи, всеки един от вас не може ли да спести по 300 лв.
към текста >>

12. БОГ Е ЛЮБОВ

За да ви обича Господ, трябва откакто сте се родили, докато заминете за другия свят, да не сте помислили нито една лоша мисъл, нито едно лошо желание, нито една лоша постъпка за някое същество, което Бог е направил.
При това положение човек е изложен на пълно обезсмисляне на живота. Ако Божествената Мъдрост не може да живее в твоето чело, ако Божествената Любов не може да живее в твоите очи и ако Божествената Истина не може да живее в твоята уста... Ти не можеш да се подмладиш, докато не разбереш закона на Любовта, Мъдростта и Истината. Трябва да разбереш, че в Божествения свят Бог ви обича и ви люби. Колкото повече проявяваш любовта, толкова повече и Бог те обича. Главното е да бъдеш полезен за другите. За да ви обича Господ, трябва откакто сте се родили, докато заминете за другия свят, да не сте помислили нито една лоша мисъл, нито едно лошо желание, нито една лоша постъпка за някое същество, което Бог е направил. От това зависи успехът ви на земята. Ако не е Божествената любов в света, ние бихме измрели всички от скръб. Сега аз говоря за онези от вас, които искат да се повдигнат. Те трябва да гледат на Бога като на Любов и да се свържат с Него. Щом направят тази връзка, каквото пожелаят, ще го постигнат: Ако са болни, ще оздравеят; ако са невежи, ще се просветят.
към текста >>

Любовта е нещо колективно.
Той единствен ще се спре пред вас, ще ви повдигне и ще ви каже: "Върви напред". Не е било време, откакто светът съществува, една душа, намираща се в крайно утеснение, да е похлопала на вратата на Господа и Той да не се спре и да не й помогне, при всичката Си заетост със Своите работи. Не е било време някой ум, бивайки нещо смутен, да похлопа на Божията врата и да не му е изпратен един малък лъч. Бог те люби - това е връзката между Бога и теб. А любовта към Бога е мощна сила, чрез която човек придобива съвършенство. Любовта е нещо колективно. Тя не е нещо единично... Любовта е един всемирен закон на всички онези същества, които изпълват цялата вселена. И във физическия, й в духовния, и във всички светове тя пулсира еднакво. Тя навсякъде се проявява. Тя има общ характер. И всякога, когато у хората се прояви желание да ограничат Любовта, те създават в себе си зло.
към текста >>

13. УСПЕХ

Човек е колективно същество, свързано със Слънцето и цялата Слънчева система.
Спомени на ученици Веднъж, при разговор с Учителя споменах мъката си, че не ми върви в живота. Тичам, хлопам, работя, а кога ще се радвам. Той се усмихна и каза: "Всеки човек идва на земята с благоприятни възможности, които той би трябвало да използва навреме и на място. Пропуснеш ли момента - губиш. Човек е колективно същество, свързано със Слънцето и цялата Слънчева система. Той идва на земята с тласъка да се движи напред и нагоре. Но 80% от хората виждат себе си само като личности и искат да се чувстват господари на природата. Днес човечеството върви по пътя на опита, който е път на страдание. А той не е лош, но Любовта и Мъдростта биха били много по-лесно постижими, ако човек се почувства колективно същество, искра от вечния живот и ако навреме използва благоприятните моменти, които минават покрай него и го викат. Послушай да ти кажа: Ако един човек навреме използва слънчевите лъчи, въздуха и чистата вода, ако задоволява глада, а не вкуса си и то с чиста и прясна храна, за да възприеме и оползотвори органическите и психологическите хранителни енергии от продуктите и ако навреме се вслуша в Божия глас, Който му казва: "Стани, тръгни, работи, навреме гради!
към текста >>

А той не е лош, но Любовта и Мъдростта биха били много по-лесно постижими, ако човек се почувства колективно същество, искра от вечния живот и ако навреме използва благоприятните моменти, които минават покрай него и го викат.
Пропуснеш ли момента - губиш. Човек е колективно същество, свързано със Слънцето и цялата Слънчева система. Той идва на земята с тласъка да се движи напред и нагоре. Но 80% от хората виждат себе си само като личности и искат да се чувстват господари на природата. Днес човечеството върви по пътя на опита, който е път на страдание. А той не е лош, но Любовта и Мъдростта биха били много по-лесно постижими, ако човек се почувства колективно същество, искра от вечния живот и ако навреме използва благоприятните моменти, които минават покрай него и го викат. Послушай да ти кажа: Ако един човек навреме използва слънчевите лъчи, въздуха и чистата вода, ако задоволява глада, а не вкуса си и то с чиста и прясна храна, за да възприеме и оползотвори органическите и психологическите хранителни енергии от продуктите и ако навреме се вслуша в Божия глас, Който му казва: "Стани, тръгни, работи, навреме гради! ", ти знаеш ли, че няма да има гладни, бедни, болни и нещастни хора! Сега на тебе казвам: Не се оплаквай, че не ти върви. Ти сама пропускаш добрите възможности, които Природата ти предлага и гониш последния влак. Казвам ти - не пропускай своя влак!
към текста >>

- Призови едно разумно същество да вземе участие в твоята постъпка.
Една от причините за неуспеха на хората се дължи на факта, че са здраво свързани със старото и не искат да се откажат от него. За пример, старият живот заставя човека да се занимава с работите на хората. Обаче, докато се интересува от работите на другите, човек никога не може да изправи своя живот. Не само, че не може да се изправи, но с това той пакости на себе си. Искам да постъпвам добре. - Призови едно разумно същество да вземе участие в твоята постъпка. Ти сам нищо не можеш да направиш. Когато човек се поддаде на своето низше съзнание, загубите вървят една след друга. Подигне ли се в Божественото съзнание, печалбите, успехите идват един след друг. Който се уповава на светското, материалното, той непременно в края на краищата ще се разочарова. А който се уповава на духовното, но с користни цели, за да уреди своите работи и той ще се разочарова.
към текста >>

14. МОЛИТВИ И ФОРМУЛИ

Имаше един такъв случай: Една сестра преработила молитвите на Учителя от единствено число в множествено, защото смятала, че молитвите се казват колективно.
Всички се разбягали: и офицери, и войници и забравили изпълнението на присъдата на оня, който единствен се помолил и пожелал да бъде помилван да работи за делото Божие. И от тоя случай ние пак се уверяваме, че за Бога невъзможно няма. Той има хиляди възможности. И от въжето може да те снеме, стига навреме да поискаш помощ. Боян Боев Имаше един такъв случай: Една сестра преработила молитвите на Учителя от единствено число в множествено, защото смятала, че молитвите се казват колективно. Отишла при Учителя и Му ги занесла да види дали ще ги хареса. А Той казал: "Няма да променяте думите на молитвите. Както съм ги дал, така ще ги казвате. Може да не бъдат верни по вашата граматика - ще ги казвате така, както са записани и както съм ги казал! "
към текста >>

Следователно, когато се молите на Бога и Го призовавате на помощ, непременно някое светло същество ще дойде от невидимия свят да ви придружава в трудни и страшни часове на вашия живот.
Но молитвата трябва да има благодарствен характер за всички блага и благословения, които Господ дава. Който излиза сутрин на молитва с цел да спечели нещо, по-добре нека седи дома си и да не се моли. С молитва търговия не се прави. Ако излизаме сутрин да посрещнем Бога и да Му благодарим за всичко, което ни дава, тази молитва има смисъл и винаги е приета. Казано е в Писанието: "Ангел Господен се застъпва за ония, които се молят и уповават на Бога". Следователно, когато се молите на Бога и Го призовавате на помощ, непременно някое светло същество ще дойде от невидимия свят да ви придружава в трудни и страшни часове на вашия живот. Сам никой не може да мине своя път. Сам никой не може да свърши възложената му работа. Все трябва да му дойде някаква помощ. Щом се намерите в затруднение, помолете се сърдечно и веднага служебни същества ще ви се притекат на помощ. Човек трябва да се моли на Бога, за да не Го застави да оттегли лицето си от него.
към текста >>

15. МОЛИТВИ ОТ УЧИТЕЛЯ

в единствено число, а в по-късни години, когато Добрата молитва се четеше колективно в братските събрания, по нареждане на Учителя, започна се четенето в множествено число; чрез нея, всички присъстващи в събранието се явяват като колектив и имат общо обръщение към Господа.
от Небето чрез Петър Дънов. Учителят я дава на учениците през 1900 г. - така е отбелязано в молитвените тефтерчета на най-старите братя: "Дадена през 1900 година". От това заключаваме, че тогава Учителят е направил достояние тази молитва на своите най-първи ученици, на брой тогава не повече от 3-4 души. Първоначално текстът й е бил приспособен за единично четене, т.е. в единствено число, а в по-късни години, когато Добрата молитва се четеше колективно в братските събрания, по нареждане на Учителя, започна се четенето в множествено число; чрез нея, всички присъстващи в събранието се явяват като колектив и имат общо обръщение към Господа. И така, от даването на тази молитва и до днес, тя е най-много четената молитва: С нея започваме деня, с нея го и завършваме. Четем я, когато скърбим за нещо или благодарим на Бога за благополучията си. По съдържание тя е програма на всеки встъпил в новото Божествено Учение за всекидневния му живот. Чрез нея ние се разговаряме с Бога. Истинската молитва, това е разговор с Бога, а какъв по-красив и искрен разговор с Бога бихме посочили вън от "Добрата молитва".
към текста >>

O,Господи, нека Твоят Дух слезе в моето сърце да озари душата и да изпълни цялото ми същество с всичката Твоя пълнота.
Господи, Ти Си източник на живота. Изпрати в мен животворната Си сила - Духа, да ми излекува ума, сърцето, духа, душата, волята и тялото. Да ме излекува от всички физически и психически болести и страдания. Да ме дари със здраве, сила и живот, с младост и красота, да развие в мене дарби и способности, за да мога да живея, да се уча и да Ти служа. Амин O,Господи, нека Твоят Дух слезе в моето сърце да озари душата и да изпълни цялото ми същество с всичката Твоя пълнота. Амин МОЛИТВА НА ТРИЕДИННИЯ БОГ За тази молитва Учителят е казал: "Тя е най-важната молитва. Чете се, когато имаш голяма нужда. Тя е молитва за изгонване лошите духове от себе си и за самомагнетизиране."
към текста >>

16. УЧИТЕЛЯТ ЗА БЪЛГАРИТЕ

Аз разглеждам Венера като напреднало същество, като отражение на Любовта, от чието влияние българите са лишени.
Днес всички се запитват кога Сатурн е взел надмощие над българите, кога са западнали под влиянието на Сатурн българите? Това е метафизически въпрос, върху който няма да се спирам. Едно нещо, което може да повдигне българите, е да дойдат под влиянието на Венера. Сатурн има особена слабост към Венера. Щом я види, сърцето му започва да тупти и той се оживява. Аз разглеждам Венера като напреднало същество, като отражение на Любовта, от чието влияние българите са лишени. Сега те трябва да направят връзка с този принцип. Не само българите, но и всички хора след грехопадението още са изгубили връзката с този велик принцип и днес трябва да я възстановят. При това, бих желал да развиете едно друго духовно качество у себе си, което липсва в българите, а всички вие сте българи. Един от големите недъзи на българите е, че те нямат почитание един към друг. Туй липсва и у вас.
към текста >>

Бялата раса минава през фазата на алчността колективно, а пък българинът - индивидуално.
Там, дето моралът го няма, има клетви. Българският народ много се е свързал с материални работи и за да се повдигне, трябва да го развържем от материята. Вижте сами, че българинът иска да има и свине, и кокошки, и кози, и овце, и говеда, когато казват, че един германец е доволен от един кон. После, един германец е доволен от 50 декара земя да я работи и да поминава, когато българинът е доволен от много повече. Цялата бяла раса минава през фазата на алчността. Бялата раса минава през фазата на алчността колективно, а пък българинът - индивидуално. Невидимият свят използва всичко това, разбира се, пак за добро. Много неща съм ви казал, но не съм срещнал нито един българин, който да е изпълнил нещата, както съм ги казал. Той всякога ще внесе нещо от себе си. Какво значи прилежание? По какво се отличава един прилежен ученик?
към текста >>

17. МУЗИКАЛНОТО ТВОРЧЕСТВО НА УЧИТЕЛЯ

От нея черпи вдъхновение и сила всяко живо същество.
То е израз на онзи висш живот на Любовта, Мъдростта и Истината, на който е израз и Неговото Слово. Пътят, Истината и Животът, това са трите основни тона на идеалната хармония, която съществува във Всемира. Върху нея се гради Разумният живот. Божествената хармония създаде красотата в цялата Природа. От нея черпи вдъхновение и сила всяко живо същество. Светлите мисли, благородните стремежи, добрите постъпки са израз на тази хармония в човека. Върху тях почива неговият живот, здраве и щастие. В новата раса, която иде, музиката ще дойде до своя разцвет. Хармония, в която Любовта внася Живот. Хармония, в която Мъдростта внася Светлина.
към текста >>

Изразен с музика и движения, с мисъл и воля, този подтик работи в съзнанието на колективното човечество.
Днес към човечеството се отправя зов към Свобода. Той се превежда така: Излез от живота на вечния залез и влез в живота на Вечния Изгрев. Остави веригите на смъртта и влез в свободата на живота. Излез от тъмните подземия на безлюбието и влез в радостта на Любовта. Изразен с музика и движения, с мисъл и воля, този подтик работи в съзнанието на колективното човечество. Когато човек постигне едно осво- бождение, той е радостен. Радостта има свой израз. Мария Тодорова и Ярмила Ментцлова демонстрират упражнението Запознаване За да бъде човек здрав, чистите мисли, чистите чувства и чистите постъпки трябва да се внесат в Живота.
към текста >>

18. ПЪРВОБИТНО КОЛЕКТИВНО СЪЗНАНИЕ

ПЪРВОБИТНО КОЛЕКТИВНО СЪЗНАНИЕ
ПЪРВОБИТНО КОЛЕКТИВНО СЪЗНАНИЕ Всяка култура представя условия, при които човешката душа се развива. Тези условия са разумно поставени, те следват последователно, планомерно, в тях има съгласуване, единство. Един велик Божествен план се прилага в Живота. Когато говорим за развитието на Живота, подразбираме пробуждане на съзнанието. В такъв случай разглеждаме живота не от становището на едно същество, а от гледището на този план на Великото Разумно начало.
към текста >>

В такъв случай разглеждаме живота не от становището на едно същество, а от гледището на този план на Великото Разумно начало.
ПЪРВОБИТНО КОЛЕКТИВНО СЪЗНАНИЕ Всяка култура представя условия, при които човешката душа се развива. Тези условия са разумно поставени, те следват последователно, планомерно, в тях има съгласуване, единство. Един велик Божествен план се прилага в Живота. Когато говорим за развитието на Живота, подразбираме пробуждане на съзнанието. В такъв случай разглеждаме живота не от становището на едно същество, а от гледището на този план на Великото Разумно начало. Когато пролетта настъпва, Слънцето започва да се повдига, топлината се усилва, денят става по-голям. Аналогичен процес се наблюдава и в съзнанието, когато настъпва нова култура. Онова, което става в Природата, става и в човека, в човешката душа, в човешкото съзнание. Съвременната култура на Бялата раса завършва своята задача, изпълва своето предназначение. Нейните постижения, както и придобивките на всички минали култури, са богатство; те ще влязат като условия в идващата нова култура, чийто признаци вече се чувстват.
към текста >>

В своето съзнание той е смятал като едно всички членове на групата или племето, към което е принадлежал въз основа на кръвното родство, а всички други хора са били вън от кръга на неговото колективно съзнание.
Царството Божие иде, иде непреривно през цялата вечност, както иде пролетта. Преди да се спрем по-подробно върху трите основни принципа на Новата култура – Любовта, Мъдростта и Истината, ще хвърлим светлина върху някои процеси в развитието на съзнанието, за да ни стане ясно настоящето и за да очертаем бъдещето, което иде. Например, ако сравним човека от първобитното общество и съвременния човек, ще намерим голяма разлика в съзнанието. Различието е в три насоки – в широта, в яснота или будност и в отношението към Природата. Що се отнася до широтата, първобитният човек е имал по-широко съзнание. В своето съзнание той е смятал като едно всички членове на групата или племето, към което е принадлежал въз основа на кръвното родство, а всички други хора са били вън от кръга на неговото колективно съзнание. Те са били същества, чужди за него. Ето защо в първобитното общество е имало племенни вражди и войни. Това усещане за единство с членовете на племето е било повече несъзнателно или полусъзнателно. Такова съзнание се нарича племенно, групово или първобитно колективно съзнание. Съзнанието на първобитния човек е било неясно, мъгляво, нямало е онази будност и яснота, която има съзнанието на съвременния човек.
към текста >>

Такова съзнание се нарича племенно, групово или първобитно колективно съзнание.
Що се отнася до широтата, първобитният човек е имал по-широко съзнание. В своето съзнание той е смятал като едно всички членове на групата или племето, към което е принадлежал въз основа на кръвното родство, а всички други хора са били вън от кръга на неговото колективно съзнание. Те са били същества, чужди за него. Ето защо в първобитното общество е имало племенни вражди и войни. Това усещане за единство с членовете на племето е било повече несъзнателно или полусъзнателно. Такова съзнание се нарича племенно, групово или първобитно колективно съзнание. Съзнанието на първобитния човек е било неясно, мъгляво, нямало е онази будност и яснота, която има съзнанието на съвременния човек. Такова е било например съзнанието на човека от Лемурийската раса. Той е нямал самосъзнание, не е могъл да казва на себе си Аз, смятал се е като част от племето, към което е принадлежал, както една капка се губи в чаша с вода. В следващата, Атлантската раса се появява началото на личното съзнание. То се характеризира с определяне на отношенията с други хора и околната среда по свой вкус.
към текста >>

Постепенното развитие на личното съзнание става за сметка на колективното подсъзнание или широтата, която започва да намалява.
Съзнанието на първобитния човек е било неясно, мъгляво, нямало е онази будност и яснота, която има съзнанието на съвременния човек. Такова е било например съзнанието на човека от Лемурийската раса. Той е нямал самосъзнание, не е могъл да казва на себе си Аз, смятал се е като част от племето, към което е принадлежал, както една капка се губи в чаша с вода. В следващата, Атлантската раса се появява началото на личното съзнание. То се характеризира с определяне на отношенията с други хора и околната среда по свой вкус. Постепенното развитие на личното съзнание става за сметка на колективното подсъзнание или широтата, която започва да намалява. Установяването на специфични отношения предполага началото на известен вътрешен критерий. Така в тази раса се забелязват наченки в развитието на умствените способности – първият проблясък на ума, който внася яснота и будност в съзнанието. От изложеното е явно, че двете качества на съзнанието – широта и яснота – се развиват в противоположни посоки: широтата намалява и с нейното намаление се усилва яснотата или будността на съзнанието. Степента на съзнанието винаги се отразява и върху икономическия бит на племето или рода. Ето защо това първобитно колективно съзнание е вървяло ръка за ръка с колективната собственост.
към текста >>

Ето защо това първобитно колективно съзнание е вървяло ръка за ръка с колективната собственост.
Постепенното развитие на личното съзнание става за сметка на колективното подсъзнание или широтата, която започва да намалява. Установяването на специфични отношения предполага началото на известен вътрешен критерий. Така в тази раса се забелязват наченки в развитието на умствените способности – първият проблясък на ума, който внася яснота и будност в съзнанието. От изложеното е явно, че двете качества на съзнанието – широта и яснота – се развиват в противоположни посоки: широтата намалява и с нейното намаление се усилва яснотата или будността на съзнанието. Степента на съзнанието винаги се отразява и върху икономическия бит на племето или рода. Ето защо това първобитно колективно съзнание е вървяло ръка за ръка с колективната собственост. Човек като индивидуалност е бил обезличен. Племенният дух е обхващал и ръководел всички членове на племето като един колектив. Не е могло да става въпрос за стремеж към индивидуална свобода. У човека не е имало усет, копнеж към Свобода, оценка на Свободата като най-скъпия дар на човешката душа. Личният живот не е съществувал като нещо ярко изразено.
към текста >>

19. РАЗЦВЕТ НА ИНДИВИДУАЛНОТО СЪЗНАНИЕ

Колективното съзнание в ХІХ век беше достигнало най-ниската си точка.
РАЗЦВЕТ НА ИНДИВИДУАЛНОТО СЪЗНАНИЕ Крайната точка в развитието на човешкото съзнание (в посоченото по-горе направление) се наблюдава в съвременната Западноевропейска култура, особено през ХІХ век. Днес процесът на индивидуализиране е достигнал крайния си предел. Колективното съзнание в ХІХ век беше достигнало най-ниската си точка. Спойките, които държат душите една с друга, все повече се разпадат. Това крайно индивидуализиране се отрази, въз основа на споменатия закон, в атомната теория на английския химик Далтон в началото на ХІХ век. Тази атомна теория за разлика от атомистката теория на Демокрит е вече научно обоснована. Днешното индивидуализиране на съзнанието много ярко е отразено и в литературата, например в някои разкази на френския белетрист Ги дьо Мопасан, особено в неговия разказ Самотата. Един от героите на този разказ казва:
към текста >>

Откак съзнах самотата на моето същество, струва ми се, че всеки ден все повече се потопявам в едно тъмно подземие, чийто край не намирам, чийто край не знам.
И всички наши усилия и всичките ни постъпки са насочени към това да избягаме от това уединение. Ето и те, тези влюбени двойки на пейките под откритото небе, се стараят подобно на нас, подобно на всички твари, макар и за момент, да прекъснат своята самотност. Но те си остават самотни. Едни чувстват това по-силно, а други по-слабо – това е всичко. От известно време преживявам голяма мъка: аз постигнах, аз съзнах тази самота. Откак съзнах самотата на моето същество, струва ми се, че всеки ден все повече се потопявам в едно тъмно подземие, чийто край не намирам, чийто край не знам. Ние сме повече отделени един от друг, отколкото тези звезди, и главното, повече сме изолирани, тъй като мисълта е неизповедима.” Това индивидуализиране на съзнанието ясно е изразено в книгата на Макс Щирнер14 Едничкият и неговата собственост. Тази книга не можеше да се напише в друго време (например хиляда години по-рано), а само в ХІХ век. Тя е израз на онази фаза, през която е минавало човешкото съзнание, тя е важен симптом за историята на човечеството през ХІХ век.
към текста >>

Основната идея на тази книга може да се изрази така: всеки отделен индивид е най-важното същество за самия себе си.
Ние сме повече отделени един от друг, отколкото тези звезди, и главното, повече сме изолирани, тъй като мисълта е неизповедима.” Това индивидуализиране на съзнанието ясно е изразено в книгата на Макс Щирнер14 Едничкият и неговата собственост. Тази книга не можеше да се напише в друго време (например хиляда години по-рано), а само в ХІХ век. Тя е израз на онази фаза, през която е минавало човешкото съзнание, тя е важен симптом за историята на човечеството през ХІХ век. Основната идея на тази книга може да се изрази така: всеки отделен индивид е най-важното същество за самия себе си. За отделния индивид няма друго същество, по- важно и по-ценно от самия него. Неговите лични интереси са най-важните. Интересите на другите са малоценни, маловажни. Всичко, което е вън от него, е само средство за постигане на неговите лични, индивидуални цели. Целият свят, цялата Вселена, всички хора, всички други същества за него са важни дотолкова, доколкото могат да послужат като средство за задоволяване на собствените му нужди, интереси, желания и стремежи.
към текста >>

За отделния индивид няма друго същество, по- важно и по-ценно от самия него.
Това индивидуализиране на съзнанието ясно е изразено в книгата на Макс Щирнер14 Едничкият и неговата собственост. Тази книга не можеше да се напише в друго време (например хиляда години по-рано), а само в ХІХ век. Тя е израз на онази фаза, през която е минавало човешкото съзнание, тя е важен симптом за историята на човечеството през ХІХ век. Основната идея на тази книга може да се изрази така: всеки отделен индивид е най-важното същество за самия себе си. За отделния индивид няма друго същество, по- важно и по-ценно от самия него. Неговите лични интереси са най-важните. Интересите на другите са малоценни, маловажни. Всичко, което е вън от него, е само средство за постигане на неговите лични, индивидуални цели. Целият свят, цялата Вселена, всички хора, всички други същества за него са важни дотолкова, доколкото могат да послужат като средство за задоволяване на собствените му нужди, интереси, желания и стремежи. Вън от него всичко е малоценно, всичко е маловажно.
към текста >>

Колективната собственост, която е израз на първобитното колективно съзнание, изчезва постепенно и почти съвсем изчезва в ХІХ век.
Анархизмът също е израз на същия стремеж към Свобода. Като последователен борец против всяко насилие се явява и Лев Толстой, когото можем да наречем духовен анархист. В своите книги Днешното робство, Царството Божие е във вас, Моята вяра и прочее той говори за разните видове насилие, които царуват в днешното общество, и въстава против тях. За духовни анархисти можем да смятаме и духоборите16, които също така са борци против всяко насилие. Както споменахме и по-рано, постепенното индивидуализиране на съзнанието се отрази и върху икономическия строй на обществото. Колективната собственост, която е израз на първобитното колективно съзнание, изчезва постепенно и почти съвсем изчезва в ХІХ век. Частната собственост я замести. Днес е епохата на частната собственост. ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ 14 Макс Щирнер (1806-1856) - германски философ, представител на крайния индивидуализъм и анархизъм, според който Аз-ът е единствената реалност. 15 Бакунин, Михаил (1814-1876) - руски теоретик на анархизма, основоположник на анархосиндикализма, яростен противник на марксизма и на държавния социализъм.
към текста >>

20. КОСМИЧЕСКО СЪЗНАНИЕ

Колективното съзнание не е най-високата степен на съзнание.
КОСМИЧЕСКО СЪЗНАНИЕ Колективното съзнание не е най-високата степен на съзнание. Защото еволюцията е безкрайна и човек винаги отива към все по-високи степени на съзнание. Никога не можем да кажем, че една степен на съзнание е крайната точка на развитието. Колективното съзнание преминава в по-висока форма, наречена Космическо. Каква е разликата между Колективното и Космическото съзнание? Човек с Космическо съзнание не се чувства едно само с хората, но и с целия Всемир.
към текста >>

Колективното съзнание преминава в по-висока форма, наречена Космическо.
КОСМИЧЕСКО СЪЗНАНИЕ Колективното съзнание не е най-високата степен на съзнание. Защото еволюцията е безкрайна и човек винаги отива към все по-високи степени на съзнание. Никога не можем да кажем, че една степен на съзнание е крайната точка на развитието. Колективното съзнание преминава в по-висока форма, наречена Космическо. Каква е разликата между Колективното и Космическото съзнание? Човек с Космическо съзнание не се чувства едно само с хората, но и с целия Всемир. Той живо преживява единството на Всемира, чувства, че е едно с всичко, че живее в него и той живее във всичко. Човекът с развито Космическо съзнание е новият човек, който се ражда. Той е типът на Новата култура.
към текста >>

Каква е разликата между Колективното и Космическото съзнание?
КОСМИЧЕСКО СЪЗНАНИЕ Колективното съзнание не е най-високата степен на съзнание. Защото еволюцията е безкрайна и човек винаги отива към все по-високи степени на съзнание. Никога не можем да кажем, че една степен на съзнание е крайната точка на развитието. Колективното съзнание преминава в по-висока форма, наречена Космическо. Каква е разликата между Колективното и Космическото съзнание? Човек с Космическо съзнание не се чувства едно само с хората, но и с целия Всемир. Той живо преживява единството на Всемира, чувства, че е едно с всичко, че живее в него и той живее във всичко. Човекът с развито Космическо съзнание е новият човек, който се ражда. Той е типът на Новата култура. В началото на пролетта цъфтят ранни пролетни цветя, които показват, че пролетта е близка.
към текста >>

Този свещен храм е вътре в самия човек, в глъбините на неговото същество.
Отварят клетката, вземат птицата в ръцете си и се радват. Но прозорецът е отворен и синята птица се изскубва от ръцете им, отлита през прозореца в пространството и се изгубва. Синята птица символизира тук онези Божествени богатства, които крие човешката душа в себе си. Те са Божествени съкровища, Божествена светлина, велики сили, които тя крие в себе си. И при днешните условия на живота само в някои празнични моменти се проявява възвишеното, свещеното, Божественото, което пребивава в глъбините на човешката душа, и после човек пак се възвръща в обикновеното състояние. Този свещен храм е вътре в самия човек, в глъбините на неговото същество. За това децата не намират синята птица никъде навън, а вътре в собствената си стая. Но те й се радват за малко, понеже това възвишено състояние, това посещение на Бога трае късо време. ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ 20 Уърдзуърт, Уилям (1770-1850) - английски поет, един от основателите на романтизма в английската литература. В стиховете му звучи мистично преклонение пред Природата.
към текста >>

21. ЛЮБОВТA

Човек е колективно същество.
Ако някой човек те обича, той ще обича и всички околни. Друг закон на Любовта гласи: Ако аз почна да обичам някого, всички ще почнат да го обичат. Мога да накарам един най-забутан човек, когото никой не обича, да го обикнат всички. Когато обикнат някого, в него се натрупват големи богатства и той привлича другите. Друг закон на Любовта гласи: Когато обичаш някого заради добрите му качества, ще обичаш и лошите му качества. Човек е колективно същество. Трябва да намериш господаря. В един човек, като обичаш едно същество, трябва заради него да обичаш всички други същества в него.
към текста >>

В един човек, като обичаш едно същество, трябва заради него да обичаш всички други същества в него.
Мога да накарам един най-забутан човек, когото никой не обича, да го обикнат всички. Когато обикнат някого, в него се натрупват големи богатства и той привлича другите. Друг закон на Любовта гласи: Когато обичаш някого заради добрите му качества, ще обичаш и лошите му качества. Човек е колективно същество. Трябва да намериш господаря. В един човек, като обичаш едно същество, трябва заради него да обичаш всички други същества в него.
към текста >>

22. ВЯРA

Едно същество на Разумния свят се стреми да направи хората на Земята разумни, за да използват благата.
Никое човешко дело не може да успее, ако не помагат отгоре. В края на краищата човешките дела се разсипват. Човек ще посади семето, а Бог ще го възрасти. Писано е: „Всяко растение, което не е посадил Отец ми, ще се изкорени.“ Това значи, че всяко дело, което няма съдействието на Небето, ще пропадне, ще се разруши. Едно същество на Разумния свят се стреми да направи хората на Земята разумни, за да използват благата. На Земята има всички условия да живеят хората добре и ако не живеят добре, то е защото не са разбрали законите на разумния живот. Вие искате да уредите вашия живот. Той е уреден, само че вие не знаете. Да кажем, че вашият баща ви е оставил на Земята наследство, но вие още не знаете и ходите като бедняк. Бог ви е осигурил.
към текста >>

Душите не слизат сами, но колективно.
Душите, които излизат от Бога, слизат да помагат. Това е едно от най-приятните неща, да ги изпраща Бог на работа. Но понеже стават промени във вселената, то времето отначало е хубаво, но после се заоблачава. Понаквасиш се малко, но изобщо си доволен, че си излязъл. Всички напреднали същества, които слизат долу, слизат със свещен трепет и с радост. Душите не слизат сами, но колективно. Силен тил трябва да има човек, за да издържа на Земята. Писанието казва:“Господ ще ходи пред тебе и ще ти бъде и задна стража.“ Ако нямаше кой да помага, човешкият живот би висял на косъм. Ако Разумната Природа не пази човека, всеки ден той би се излагал на хиляди опасности. Ако човек би знаял колко пъти е избавян!
към текста >>

23. СЛОВО ЗА ЧОВЕКА, ПЪТЯТ, ИСТИНАТА И ЖИВОТЪТ

Той не е само едно материално същество, което изчезва със смъртта.
Когато се говори за човека като образ и подобие Божие, подразбира се човекът в неговата първична проява, така нареченият космически човек. Всеки човек, всяка човешка душа, е един първичен елемент от великия космичен човек. Ако вие познавахте човека, ако вярвахте в него, а не в това, което се вижда отвън, щяхте да видите, колко велик е той. Защото това, което се вижда отвън е израз само на известни мисли, чувства и действия. Човек не е онова, което днес се мисли за него. Той не е само едно материално същество, което изчезва със смъртта. Това, което умира, не е човекът. Ако човекът изчезваше със смъртта, тогава няма защо толкова да се разсъждава, да се спори за него. В такъв случай той би представлявал само една вещ, един предмет, който утре ще се разсипе на прах. Това, че човекът ще умре и ще изчезне, е първата лъжа, която е внесена в света. Човек не е нищо друго, освен божествена книга, съставена от много листа, върху които той сам от векове е писал своето съдържание.
към текста >>

Тъй щото той представя частица от колективно общество.
И тъй, духовният човек се отличава от физическия по това, че познава доброто и злото. Той знае кои сили действуват в съгласие с него и кои са против него. Дойде ли до положение да различава доброто от злото, човек се е свързал вече с духа, който е над доброто и злото. Докато дойде до това състояние човек минава през физическия живот, животът на ограниченията. Човек трябва да осъзнае, че е във връзка с милиони умове на земята, както и в онзи свят. Тъй щото той представя частица от колективно общество. И неговият успех на земята зависи от връзките му с тия същества. Ако тази връзка е правилна и резултатите на неговия живот ще бъдат добри. Човек, в когото Божественото живее, може да направи това, което и учените могат да направят. Той носи в себе си животворно електричество и магнетизъм, с които може да извърши чудеса. Достатъчно е да се приближи до леглото на болния, за да може последният да стане от леглото си и да оздравее.
към текста >>

Те застават със свещен трепет пред това велико същество, от което струи любовта, повдигаща и крепяща целия космос.
Дух мощен като Бога и едно с Бога! Пътят към Бога е съвършенството. Съвършеният човек има само една идея стремежът към Бога! А стремежът на Бога е да ни освободи, да ни очисти, да просвети умовете ни, да облагороди сърцата ни, да внесе в душите ни онази светлина, чрез която да познаем, че той е любов. Всички ангели, всички велики същества, които са живели милиони години преди нас* на земята, знаят какво е Бог. Те застават със свещен трепет пред това велико същество, от което струи любовта, повдигаща и крепяща целия космос. И ако ги попитате, къде е и какво е Бог, те ще ви отговорят на вашия език: „Няма същество, което да е по-близо до вас от Бога. Няма същество по-благородно, по-свято, по-чисто, по-мъдро, по-силно, по-могъщо от Бога. Той е навсякъде. И на небето във всички слънца; и на земята зад всичко: и зад въздуха, и зад водата, и зад камъните, и зад растенията, и зад животните, и зад хората. Няма нищо на света, зад което да не е Бог".
към текста >>

И ако ги попитате, къде е и какво е Бог, те ще ви отговорят на вашия език: „Няма същество, което да е по-близо до вас от Бога.
Пътят към Бога е съвършенството. Съвършеният човек има само една идея стремежът към Бога! А стремежът на Бога е да ни освободи, да ни очисти, да просвети умовете ни, да облагороди сърцата ни, да внесе в душите ни онази светлина, чрез която да познаем, че той е любов. Всички ангели, всички велики същества, които са живели милиони години преди нас* на земята, знаят какво е Бог. Те застават със свещен трепет пред това велико същество, от което струи любовта, повдигаща и крепяща целия космос. И ако ги попитате, къде е и какво е Бог, те ще ви отговорят на вашия език: „Няма същество, което да е по-близо до вас от Бога. Няма същество по-благородно, по-свято, по-чисто, по-мъдро, по-силно, по-могъщо от Бога. Той е навсякъде. И на небето във всички слънца; и на земята зад всичко: и зад въздуха, и зад водата, и зад камъните, и зад растенията, и зад животните, и зад хората. Няма нищо на света, зад което да не е Бог". Да искаме да докажем съществуванието на Бога, това означава да Го поставим под съмнение.
към текста >>

Няма същество по-благородно, по-свято, по-чисто, по-мъдро, по-силно, по-могъщо от Бога.
Съвършеният човек има само една идея стремежът към Бога! А стремежът на Бога е да ни освободи, да ни очисти, да просвети умовете ни, да облагороди сърцата ни, да внесе в душите ни онази светлина, чрез която да познаем, че той е любов. Всички ангели, всички велики същества, които са живели милиони години преди нас* на земята, знаят какво е Бог. Те застават със свещен трепет пред това велико същество, от което струи любовта, повдигаща и крепяща целия космос. И ако ги попитате, къде е и какво е Бог, те ще ви отговорят на вашия език: „Няма същество, което да е по-близо до вас от Бога. Няма същество по-благородно, по-свято, по-чисто, по-мъдро, по-силно, по-могъщо от Бога. Той е навсякъде. И на небето във всички слънца; и на земята зад всичко: и зад въздуха, и зад водата, и зад камъните, и зад растенията, и зад животните, и зад хората. Няма нищо на света, зад което да не е Бог". Да искаме да докажем съществуванието на Бога, това означава да Го поставим под съмнение. Търси ли човек доказателства за съществуването на Бога, това значи, че той е прекъснал в съзнанието си своята връзка с Него.
към текста >>

И ние различаваме степента на разумността по степента на светлината, която излъчва едно разумно същество, колкото тя е по-мека и по-нежна; колкото по-мощно осветлява и осмисля живота на толкова по-висока интелигентност тя е носител.
Човек от човека се различава по степента на своята светлина. За характера на човека, за неговата интелигентност, за неговата духовна висота се съди по качеството и количеството на светлината, която той възприема и проявява. В тази непрекъсната, безгранична светлина няма никакви сенки. Тя е едно непрекъснато и безпределно сияние. Проявите на разумния живот се отличават всякога с появата на светлина. И ние различаваме степента на разумността по степента на светлината, която излъчва едно разумно същество, колкото тя е по-мека и по-нежна; колкото по-мощно осветлява и осмисля живота на толкова по-висока интелигентност тя е носител. Светлината на слънцето също е произведение на множество разумни същества, които изпращат своята разумност във вид на светлина. Човек сам по себе си е светлина. Искаш ли да бъдеш неуловим, бъди като светлината. Светлината е неуловимото. Искаш ли да бъдеш силен, мисли за светлината.
към текста >>

Ако ти водиш съзнателен живот, ако душата ти е будна и е изпълнена с любов към всички живи същества, ти ще възприемеш божествената музика на природата, която ще се разлее като жив трепет по цялото ти същество.
Има една особена музика в природата, защото тя не винаги пее. Понякога и тя мълчи. В нейните недра тогава цари неизразимо мълчание, но в това мълчание има дълбок смисъл, понеже се заражда една велика идея. И докато тази идея се оформи и роди, великата природа мълчи. Роди ли се, тя пак запява нова песен. Ако ти водиш съзнателен живот, ако душата ти е будна и е изпълнена с любов към всички живи същества, ти ще възприемеш божествената музика на природата, която ще се разлее като жив трепет по цялото ти същество. Бог определя за всяка душа моментът, когато тя трябва да се прояви. Всеки трябва да бъде готов за този велик момент. Не искайте това, което не ви е потребно! Никога не мислете за утрешния ден. Не взимайте миналото за идеал на своя живот.
към текста >>

Когато човек е готов, едно напреднало същество идва при него, работи и се проявява чрез него.
Като отстрани тези противоречия, тогава ще му се открият нещата от реалния свят. Как ще се открият, то е друг въпрос. Божествената наука е наука, опитност, до която са дошли напредналите същества в течение на дълги периоди. Слизането на Светия Дух е помощта, която човек получава от Божествения свят. Защото, за да може човек да работи добре, трябва да има съдействие отгоре. Когато човек е готов, едно напреднало същество идва при него, работи и се проявява чрез него. Това е красивото. Тогава дейността му е плодотворна. Всеки трябва да се развива по пътя, който неговата душа ; показва. Най-първо гледайте да се освободите от користолюбието, което не е ваше, но е присадено. Тогава душите ви ще станат светли, радостни и ще растат в благодат, като едно плодно дърво.
към текста >>

НАГОРЕ

0.15147805213928