НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
с която и да е дума
търси в изречение
с точна фраза
търси в текст
в заглавия на текстове
ТЕКСТОВЕ И ДОКУМЕНТИ ОТ УЧИТЕЛЯ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
935
резултата в
95
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
1896_1 Двe влияния - Науката и възпитанието
Знанието
се е оказало на человека от самото начало като едничкото средство, с което да си послужи в постигането на тази цел.
На всяка стъпка нашият растящ умствен живот среща безбройно число явления, които се различават по вид, род и степен. Тези явления произвеждат хиляди впечатления и усещания в дълбочините на душата и подбуждат ума в деятелност с всичките му сили и способности да дири извора на причините и да открие законите, под които се извършват, а така също да отгадае и тяхното значение, което те съдържат за неговото щастие и дългоденствие. Без всяко колебание всички тия тайни феномени, проявления и загадки се управляват от определени закони и се произвеждат от известни естествени сили, положени да постигнат някаква цел в мировий свят; към която целият человечески род се стреми още несъзнателно. Но по кой път умът ще може да постигне и разреши своята задача, възложена нему от самото му появление на земното кълбо? Отговорът на това питане е: само посредством неговата съзерцающа и наблюдающа сила, и способността му да разбира и проумява всичко, що му се представя да учи.
Знанието
се е оказало на человека от самото начало като едничкото средство, с което да си послужи в постигането на тази цел.
То е било първото качество, което дало умствен характер и първенство на неговия живот. То е било първото оръдие в ръката на человека, с помощта на което да се подвизава и бори против природните сили; първият наставник да го учи как да преодолява и побеждава всичките препятствия и мъчнотии, поставени на пътя му. Но преди всичко, умственият живот е имал нужда да се подготви по един разумен и правилен начин. Необходими са били постоянни упражнения и постоянна възприемания и усвоявания на истински начала. Това обаче не е могло да се постигне по никой други по добър път, освен по пътя на възпитанието.
към текста >>
Поставен в тясна свръзка с ниските наклонности на своето първоначално покварено естество, той често пъти се е предавал на природните си влечения – да бъде отвличан надалеч от
истинското
поприще на своето призвание; не веднъж, той е продавал своята свобода, не веднъж той е ставал свинопасец както блудния син.
Това обаче не е могло да се постигне по никой други по добър път, освен по пътя на възпитанието. Самата нужда на человеческото естество е указало на тази необходима храна, която е била единственият елемент за запазването душевния организъм от разкапване Под неговата могъща сила и влияние душевният живот приема определен характер на духовна деятелност, умствените сили и способности получават правилно направление и упътване към постигане задачата на человеческия живот. А тази задача се е състояла в неговото повдигане и избавление от властта на невежеството и от робството на природните стихии, гдето той е бил тласкан и изнуряван за хиляди години под този тежък товар. Та даже и днес, той не е още свободен. Природният свят по всякой начин е съдействал за отклоняването на неговите благородни подбуждения и стремления.
Поставен в тясна свръзка с ниските наклонности на своето първоначално покварено естество, той често пъти се е предавал на природните си влечения – да бъде отвличан надалеч от
истинското
поприще на своето призвание; не веднъж, той е продавал своята свобода, не веднъж той е ставал свинопасец както блудния син.
За хиляди и хиляди години той е бил продаден роб и поклонник на природния свят. Раболепствал е пред силите на управляющите, молил се е на Природата, принасял и жертви и всесъжения по всякой начин и то само да придобие нейната милост и благоволение. Но неговите молитви и неговите всесъжения и пожертвувания са оставали ялови, без да принесат каква-годе полза. Природата, която поетите велегласно са я възпявали и украсявали с хубост и добродетел, не се е интересувала да знае за детинските мисли и желания на человека. Необходимостта изисквала, щото той сам да се заинтересува за своето бъдеще и сам да почне да го приготовлява от условията и материалите в ръка.
към текста >>
Необходимо е било за него да се пробуди от съня на невежеството, нуждата на неговата духовна природа го е заставяла да мисли за своето бъдеще, да се стреми и развива в пътя на
истинското
знание
.
Послушайте, защото езикът ми ще говори изящни неща! Елате, яжте от хляба ми и пийте от виното, което размесих! Оставите глупостта и бъдете живи, ходете в пътя на разума! “ Человек не е можал да остане сляп завинаги към тази истина.
Необходимо е било за него да се пробуди от съня на невежеството, нуждата на неговата духовна природа го е заставяла да мисли за своето бъдеще, да се стреми и развива в пътя на
истинското
знание
.
Рано или късно той трябвало да съзнае, че помощта за неговото избавление няма да дойде от никъде другаде, освен от самия негов род. Неговата надежда трябвало да бъде обърната към великият Дух, който е живеел в душата му и който действително притежавал балсама на неговата рана и философския камък на неговата сполука. Онази мисъл, която е послужила да вдъхне в душата на человека великата надежда, че има изходен път от безизходното положение, отбелязва велика епоха в неговия живот. Тази пътеводителна звезда, която го повела към Обетованата земя, му показала истината с окото на вярата, че големи променения има да стават в по-последните дни на Земята. Самата Природа, която днес го притеснява, плаши и застрашава със своите тайнствени феномени, с шумните си явления от гърмежи, трясъци, светкавици, привожда в него всяко чувство да трепери в боязън и лоши предчувствия и да прекланя коленете си като роб пред нозете на своя жесток господар.
към текста >>
Именно, да обуздава природните си наклонности, да владее животинските си влечения и страсти, да изкорени от себе си всички себелюбиви желания и стремления, извора на всичко зло в частния и обществения живот, и по тоя начин да може да приеме законите и началата на разума, висшето естество и да почне да упражнява онези сили и способности на умо-разумното
знание
, които ще му дадат ключа на истинския успех.
Всичко това ще се изпълни, когато той почне да разбира езика на Природата – своята майка – и да слуша заповедите й и добрите й съвети. Времето да се изпълни това пророчество е наближило. Ние сме почти в началото на пролетта. Благовестието хлопа вече пред нашите врата. Но преди человек да влезне в Новата земя, към която Духът го ръководи, за да получи своето наследствие и свобода като пълновъзрастен, той трябва да научи първите начала и закони на истинският Живот.
Именно, да обуздава природните си наклонности, да владее животинските си влечения и страсти, да изкорени от себе си всички себелюбиви желания и стремления, извора на всичко зло в частния и обществения живот, и по тоя начин да може да приеме законите и началата на разума, висшето естество и да почне да упражнява онези сили и способности на умо-разумното
знание
, които ще му дадат ключа на истинския успех.
Те ще го въведат в царството на оня мир, в когото умът намира най-високото си призвание да употреби природните сили като основа за своето духовно въздигане от положението на един раб и слуга до положението на господар и владетел в царството й. Тогава человекът трябва да съзнае, че той не е само плът, кръв и косми, но е воля, надарена с ум и душа! Но по кой път и по кой начин человечеството ще може да постигне и осъществи всички тия обещания и блага? Отговаряме: с помощта на науката и възпитанието. Този отговор може би ще повдигне недоразумение у някои умове, па даже и ще ги съблазни с мисълта, че това е блуждаеща химера.
към текста >>
Колко хиляди и милиони невинни жертви са се изисквали да се пренесат, докато человек се доведе до онова по-пълно
съзнание
на своето битие, че той има по-свята длъжност да върши в този свят, че не се е родил само за да яде, пие и умира като животно, но да се усъвършенства и заякчава със сила и мощ и посредством силата на разума в идеята на миросъзданието.
Посредством тях трябва да очакваме своето освобождение от мрака на невежеството и от робството на природния грях, вроденото себелюбие, което е всяло всичките злини и нещастия в този земен живот. Този порок, според Дарвиновата теория „еволюция“, е останал от грубото естество на человека, когато той е минавал през епохата на своето физиологическо и физическо развитие, когато борбата за себесъхранение и борбата за живот са били на върха на своята апогея, когато всичките други человечески благородни качества и способности са били дълбоко заровени и занемарени под игото на тая владеюща сила. Че в това показание има истина, не иска и доказателство, не трябва да ходим твърде надалеч, за да се убедим в истинността на тази мисъл. В нашето естество още тлеят хитростта на лисицата, лукавството на змията, ненаситността на акулата, свирепостта на тигъра и зверството на горилата. То е взело хиляди години на человеческия Дух и ум, само да се извлекат от под това бреме.
Колко хиляди и милиони невинни жертви са се изисквали да се пренесат, докато человек се доведе до онова по-пълно
съзнание
на своето битие, че той има по-свята длъжност да върши в този свят, че не се е родил само за да яде, пие и умира като животно, но да се усъвършенства и заякчава със сила и мощ и посредством силата на разума в идеята на миросъзданието.
И посредством своя ум, сроден с душата, да се възвиси до понятието на нравствения свят. И да влези в духовното мирообразование, гдето Истината и Любовта вечно вълнуват и движат душата към неизследимите области на живота във Вселената. Но тук може да се подигне друго едно възражение от някой други мислители. Възможно е, казваме. Те ще ни кажат следующето: „Добре, като учите, че науката и възпитанието са единствените средства за в бъдеще, от които человечеството трябва да очаква своето спасение, тогава где оставяте вярата в Бога и религията, които през толкова хиляди години са водили человеческия род и постоянно са го учили в изпълнението своята длъжност към Бога и към своя ближен?
към текста >>
И тъй, казвам ви, всяко дърво, което не прави добър плод, отсича се и в огън се хвърля.“ Този закон е
истинско
мерило.
Има нужда да се съобрази с научните истини и да напусне старите си нрави и обичаи, които по неведение е допуснала за свой частен интерес, а не Божий. Необходимо е да почне да учи Истината без никоя преправка – Истината, която просвещава и е съгласна с целостта на Живота и разума, живата Истина, която облагородява и възвишава человеческата душа в Добродетел. Онази религия, която е образ и представител на живущия Бог Йехова, ще си държи същото място в душата, което е имала отначало и досега. Но при всичко това не трябва да храним лъжливата мисъл, както израилските фарисеи и садукеи, които казваха: „Отца имаме Авраама.“ „И рече им Йоан: „Сторете прочее плодове достойни. И не мислете да се оправдавате.
И тъй, казвам ви, всяко дърво, което не прави добър плод, отсича се и в огън се хвърля.“ Този закон е
истинско
мерило.
Всяко учение, всяка система, всяко устройство и постановление, които нямат за върховна цел подобрението на духовния ни живот, ще изчезнат пред съда на разума, както слама в огъня. Важно е да правим разлика помежду понятията за вяра и религия. Вярата е духовна способност, една от силите на ума, която играе важна роля в целия живот на человека; когато напротив, религията е душевно произведение, произтекающо от известно настроение на душата, към известен предмет, от когото се предполага да зависи нейния вътрешен мир. Това религиозно произведение може да се мени във вид, образ и степен, според вътрешното ни умствено и духовно развитие и образование. От тази естествена причина произлиза разницата, че това, което е религиозно за едного, е съвсем ирелигиозно за другиго.
към текста >>
Тази вяра е вършела велики дела и добродетели, тя е въодушевлявала неговата душа с мисли свети, с мисли велики, с идеи възвишени за доброто, за хубавото, за
истинското
.
Като общо правило, человеците имат високи понятия за своето его, но времето ще пресей всички един по един и ще произнесе своята присъда за или против. Ние сме създадени да мислим и да правим избор помежду нещата и да следваме пътя на здравото учение, а не да приемаме всичко за непогрешима истина, като да е излязла направо от Божиите уста – без всяко съмнение. Бог говори Истината, ала человек по причина на своето паднало естество иде му отръки да говори и двете. Тук именно лежи една от опасностите за успеха на истинската религия. Обаче това не е така с вярата – тази сила на душата, посредством която человекът от самото начало на своето възраждане е почнал да питае Любов към онова невидимо Същество, създателя и подкрепителя на всичкий мировий свят.
Тази вяра е вършела велики дела и добродетели, тя е въодушевлявала неговата душа с мисли свети, с мисли велики, с идеи възвишени за доброто, за хубавото, за
истинското
.
Тази вяра и днес е самият мощен двигател и в науката, и възпитанието. Тя е силата на любовта към знанието на Истината, която ни принуждава да се стремим да дирим и изпитваме всичко. Каква самоотверженост е почнала да се развива днес в душата на человечеството! Какви жертви се правят от всички благородни хора, само да ни се даде случай да видим лицето на онази деятелност, която лежи скрита в дълбочините на Природата! И каква Радост ще изпълни душата и ума ни, когато само сполучим да надникнем в дом й!
към текста >>
Тя е силата на любовта към
знанието
на Истината, която ни принуждава да се стремим да дирим и изпитваме всичко.
Бог говори Истината, ала человек по причина на своето паднало естество иде му отръки да говори и двете. Тук именно лежи една от опасностите за успеха на истинската религия. Обаче това не е така с вярата – тази сила на душата, посредством която человекът от самото начало на своето възраждане е почнал да питае Любов към онова невидимо Същество, създателя и подкрепителя на всичкий мировий свят. Тази вяра е вършела велики дела и добродетели, тя е въодушевлявала неговата душа с мисли свети, с мисли велики, с идеи възвишени за доброто, за хубавото, за истинското. Тази вяра и днес е самият мощен двигател и в науката, и възпитанието.
Тя е силата на любовта към
знанието
на Истината, която ни принуждава да се стремим да дирим и изпитваме всичко.
Каква самоотверженост е почнала да се развива днес в душата на человечеството! Какви жертви се правят от всички благородни хора, само да ни се даде случай да видим лицето на онази деятелност, която лежи скрита в дълбочините на Природата! И каква Радост ще изпълни душата и ума ни, когато само сполучим да надникнем в дом й! Да, велика и блага Истина, светлина на Живота ни, която подбужда и въодушевлява ума ни и душата ни към велики подвизи и стремления. Ние сме говорили вече доволно върху общия характер на предмета.
към текста >>
Вътрешната сила в Живота има за цел уреждането на мислите и желанията в естеството на душата и нейното правилно и
истинско
запознаване с нещата, предметите и силите в Природата.
към началото на нещата. Това стремление на мислите и желанията по същия закон, както и във веществения свят, произвожда деятелност, която се отбелязва с постоянни акции и реакции от едно състояние в друго, които са причината за постоянните променения на умствената и душевна деятелност. Достойнството и качеството на тия вътрешни влияния създават почвата за нашето здравословно развитие. Ако нашите мисли и желания се подбуждат от истински начала и се привличат от висши цели, то и следствията от тази деятелност ще бъде благотворителна за ума и душата. Ако не това, то противното ще последва.
Вътрешната сила в Живота има за цел уреждането на мислите и желанията в естеството на душата и нейното правилно и
истинско
запознаване с нещата, предметите и силите в Природата.
От това правилно разбиране зависи истинското ни просвещение. Науката в този случай е резултат от мисленето и наблюдението на ума върху явлението на Природата, а възпитанието е резултат от знанието и прилагането на духовните естествени закони в душевния ни живот. Възпитанието е необходимо за истинското знание и истинския успех. То е тъй нужно, както здравото тяло за здравия ум. Образованието в най-широката си смисъл не е нищо друго, освен процес на въплътяване на благородни мисли и добри желания в Живота на человека.
към текста >>
От това правилно разбиране зависи
истинското
ни просвещение.
Това стремление на мислите и желанията по същия закон, както и във веществения свят, произвожда деятелност, която се отбелязва с постоянни акции и реакции от едно състояние в друго, които са причината за постоянните променения на умствената и душевна деятелност. Достойнството и качеството на тия вътрешни влияния създават почвата за нашето здравословно развитие. Ако нашите мисли и желания се подбуждат от истински начала и се привличат от висши цели, то и следствията от тази деятелност ще бъде благотворителна за ума и душата. Ако не това, то противното ще последва. Вътрешната сила в Живота има за цел уреждането на мислите и желанията в естеството на душата и нейното правилно и истинско запознаване с нещата, предметите и силите в Природата.
От това правилно разбиране зависи
истинското
ни просвещение.
Науката в този случай е резултат от мисленето и наблюдението на ума върху явлението на Природата, а възпитанието е резултат от знанието и прилагането на духовните естествени закони в душевния ни живот. Възпитанието е необходимо за истинското знание и истинския успех. То е тъй нужно, както здравото тяло за здравия ум. Образованието в най-широката си смисъл не е нищо друго, освен процес на въплътяване на благородни мисли и добри желания в Живота на человека. От това можем да съдим, че колкото повече такива елементи притежава един народ, толкова той е по-образован и развит духовно; и колкото по-малко има, толкова по-долу стои в лествицата на своето духовно възраждане.
към текста >>
Науката в този случай е резултат от мисленето и наблюдението на ума върху явлението на Природата, а възпитанието е резултат от
знанието
и прилагането на духовните естествени закони в душевния ни живот.
Достойнството и качеството на тия вътрешни влияния създават почвата за нашето здравословно развитие. Ако нашите мисли и желания се подбуждат от истински начала и се привличат от висши цели, то и следствията от тази деятелност ще бъде благотворителна за ума и душата. Ако не това, то противното ще последва. Вътрешната сила в Живота има за цел уреждането на мислите и желанията в естеството на душата и нейното правилно и истинско запознаване с нещата, предметите и силите в Природата. От това правилно разбиране зависи истинското ни просвещение.
Науката в този случай е резултат от мисленето и наблюдението на ума върху явлението на Природата, а възпитанието е резултат от
знанието
и прилагането на духовните естествени закони в душевния ни живот.
Възпитанието е необходимо за истинското знание и истинския успех. То е тъй нужно, както здравото тяло за здравия ум. Образованието в най-широката си смисъл не е нищо друго, освен процес на въплътяване на благородни мисли и добри желания в Живота на человека. От това можем да съдим, че колкото повече такива елементи притежава един народ, толкова той е по-образован и развит духовно; и колкото по-малко има, толкова по-долу стои в лествицата на своето духовно възраждане. Предметът по естество има двояк характер: външен и вътрешен.
към текста >>
Възпитанието е необходимо за
истинското
знание
и истинския успех.
Ако нашите мисли и желания се подбуждат от истински начала и се привличат от висши цели, то и следствията от тази деятелност ще бъде благотворителна за ума и душата. Ако не това, то противното ще последва. Вътрешната сила в Живота има за цел уреждането на мислите и желанията в естеството на душата и нейното правилно и истинско запознаване с нещата, предметите и силите в Природата. От това правилно разбиране зависи истинското ни просвещение. Науката в този случай е резултат от мисленето и наблюдението на ума върху явлението на Природата, а възпитанието е резултат от знанието и прилагането на духовните естествени закони в душевния ни живот.
Възпитанието е необходимо за
истинското
знание
и истинския успех.
То е тъй нужно, както здравото тяло за здравия ум. Образованието в най-широката си смисъл не е нищо друго, освен процес на въплътяване на благородни мисли и добри желания в Живота на человека. От това можем да съдим, че колкото повече такива елементи притежава един народ, толкова той е по-образован и развит духовно; и колкото по-малко има, толкова по-долу стои в лествицата на своето духовно възраждане. Предметът по естество има двояк характер: външен и вътрешен. Външният характер съставлява физико-физиологическата страна на умствения живот, а вътрешният характер съставлява биолого-психическата страна на умствено-душевния живот.
към текста >>
Под думата наука се разбира обикновено
знание
,
знание
на принципи или начала и причини, потвърдени истини и факти.
Предметът по естество има двояк характер: външен и вътрешен. Външният характер съставлява физико-физиологическата страна на умствения живот, а вътрешният характер съставлява биолого-психическата страна на умствено-душевния живот. Засега нека разгледаме само външния характер на предмета: що е наука, где е полето и областта на нейната деятелност, каква е задачата й за живота. Нека хвърлим тогава един кратък поглед върху този въпрос с важните му пунктове и точки. Тогава що е наука?
Под думата наука се разбира обикновено
знание
,
знание
на принципи или начала и причини, потвърдени истини и факти.
„Наука – казва сър У. Хамилтон (Sir W. Hamilton) 1 – похвала же на познания, имайки във вид на образ характера на логическа съвършеност и във вид на предмет – характера на същинска истина.“ Въобще думата наука се употребява да означи познания, които са били придобити от дълго наблюдение и систематически наредени в съгласие с общите закони на естеството, и направени достъпни за всекиго; а особено такива познания, които се отнасят до физическия свят – неговите феномени, природа, състав и силите на веществото му, и качествата и функциите на живущите клетки или тъкани. Думата наука се употребява и в по тесен смисъл да означава кой и да е клон от науката, като отделно поле за изследване или предмет за изучаване, като например науката на астрономията, химията, геологията, медицината и прочее. Старите гърци са считали седем науки: граматиката, риториката, музиката, логиката, аритметиката, геометрията и астрономията.
към текста >>
Знанието
е дало ключа на ума, с който да отваря различните стаи на това природно съкровище, в което са поместени всичките провизии, приготвени за всевъзможните нужди на человеческия живот.
Старите гърци са считали седем науки: граматиката, риториката, музиката, логиката, аритметиката, геометрията и астрономията. На тях не са били познати още отрастъците на модерните естествени науки. Обаче от тяхно време досега големи променения и преобразувания са станали в умствения и духовен живот на человека. Науката с почването на новата християнска епоха е направила гигантски крачки както в полето на физиката, химията, геологията, астрономията, тъй също и в областта на физиологията, биологията, анатомията, психологията и френологията. Тя ни е открила неизчерпаемите богатства на Природата, от които вече се ползваме.
Знанието
е дало ключа на ума, с който да отваря различните стаи на това природно съкровище, в което са поместени всичките провизии, приготвени за всевъзможните нужди на человеческия живот.
Науката е станала днес мощен двигател и спомагателна жизнена сила за напредъка и просвещението. Тя е станала вече преимущество и привилегия на всички, които я любят. Този подтик на человеческия Дух е спомогнал на образованието да стане общо, а с това наедно да тури край на грубото невежество. Ние сме почнали да гледаме умствено на света с друго око – езика на Природата ни е станал по-общо понятен. Науката вече отвсякъде ни е озарила със своята небесна светлина.
към текста >>
От това първо начало на
знанието
вътре в Духа на человека се е развила днешната културна християнска цивилизация, която се е подигнала върху пепелта на много други, които са погинали и разкапали преди нея.
Никой. И кой би си болил главата да мисли, и кой би се лутал да вниква в бъдещето, ако да не ни заставляваха различни сили и всевъзможни явления и събития, които произтичат от един свят, който стои много по-горе в своите действия, отколкото природния? Никой. И кой би желал да се облече в по-висшия духовен живот, ако да не съществуваха онези дълбоки подбудителни желания в душата да люби подобните си? Никой. То е великата нужда на умствения и духовен живот, които са заставили человеческия Дух да излезе вън от ограничената си животинска черупка и да се залови да мисли и разсъждава за бъдещето. Неговият троеличен живот го е подбудил да се развива в три противоположни направления – той почва с природния живот като основа, съгражда и развива умствения като среда и пробужда духовния като връх над всичко в своята душа. От този първоначален подтик на съзерцанието, колкото и малко да е било отпървом и колкото малко да се е усещало от человечеството, то е послужило да се положи основата за нашия разумен живот.
От това първо начало на
знанието
вътре в Духа на человека се е развила днешната културна християнска цивилизация, която се е подигнала върху пепелта на много други, които са погинали и разкапали преди нея.
Те са погинали, понеже не са съдържали всичките нужни добродетели, които съставляват главната необходима храна за поддържането на духовния живот на человека. Добрата храна е необходимият елемент за поддържането на какъвто и да е жизнен организъм. Без това й качество тя произвожда във физическия органически свят мършавост, в умствения – заблуждения и мрак, в Духовния – разврат и нравствен упадък на человеческите общества. Не трябва да се мамим – общите закони на Природата са еднакви навсякъде и във всяка област на мировия свят. Самата дума развитие и просвещение подразумява общо стремление на целият духовен живот към съвършенството на Доброто.
към текста >>
Себепожертващият дух на науката отвсякъде иде да поднесе своите услуги на человечеството и да му помогне в трудния подвиг, който има още да извърши, преди идването на „
истинското
царство на Мира“ или, както Христос го нарича, „Царството Божие“, което е вътре в нази и което ще дойде в своята сила, само когато ние бъдем добре приготвени да го приемем.
Те са погинали, понеже не са съдържали всичките нужни добродетели, които съставляват главната необходима храна за поддържането на духовния живот на человека. Добрата храна е необходимият елемент за поддържането на какъвто и да е жизнен организъм. Без това й качество тя произвожда във физическия органически свят мършавост, в умствения – заблуждения и мрак, в Духовния – разврат и нравствен упадък на человеческите общества. Не трябва да се мамим – общите закони на Природата са еднакви навсякъде и във всяка област на мировия свят. Самата дума развитие и просвещение подразумява общо стремление на целият духовен живот към съвършенството на Доброто.
Себепожертващият дух на науката отвсякъде иде да поднесе своите услуги на человечеството и да му помогне в трудния подвиг, който има още да извърши, преди идването на „
истинското
царство на Мира“ или, както Христос го нарича, „Царството Божие“, което е вътре в нази и което ще дойде в своята сила, само когато ние бъдем добре приготвени да го приемем.
Това Царство предполага промитането на всичко зло и въвеждането на един нов порядък, който ще бъде вечен. Но преди това време человечеството трябва да възтържествува над природния свят, силата на Духа трябва да го подигне и освободи от материалното и привременното, което така силно още го държи привързано до лицето на Земята като някой пълзящ червей, който едвам е излязъл от дупката на подземието си. Разбира се, че в такова положение и състояние не може да съществува никакво щастие или блаженство. Но да се повърнем на въпроса си. „Истината е кръг – казва проф.
към текста >>
Бородин, – а
знанието
– многоъгълник, вписан в този кръг.
Това Царство предполага промитането на всичко зло и въвеждането на един нов порядък, който ще бъде вечен. Но преди това време человечеството трябва да възтържествува над природния свят, силата на Духа трябва да го подигне и освободи от материалното и привременното, което така силно още го държи привързано до лицето на Земята като някой пълзящ червей, който едвам е излязъл от дупката на подземието си. Разбира се, че в такова положение и състояние не може да съществува никакво щастие или блаженство. Но да се повърнем на въпроса си. „Истината е кръг – казва проф.
Бородин, – а
знанието
– многоъгълник, вписан в този кръг.
Всяка година, всякой ден ние умножаваме страните на този многоъгълник и се приближава към кръга; ние можем да го достигнем само когато допуснем условия, сиреч вечността. Значи ли тогава, че не трябва да се интересуваме от науката? Разбира се, че не. Винаги е далеч от Истината този, който упорно се отвращава от нея.“ Няма тогава защо да се боим, че ще дойде един ден, когато ще кажем: „Няма вече що да учим.“ Във Вселената съществуват вечни условия за усъвършенстване умствените и душевни сили. Каква ли не удивителна сцена не би се открила пред нашите умове, само ако да можеше да се подигне завесата, която ни отделя от по-напредналите Същества в мъдрост, знание и добродетел в този вечен дом?
към текста >>
Каква ли не удивителна сцена не би се открила пред нашите умове, само ако да можеше да се подигне завесата, която ни отделя от по-напредналите Същества в мъдрост,
знание
и добродетел в този вечен дом?
Бородин, – а знанието – многоъгълник, вписан в този кръг. Всяка година, всякой ден ние умножаваме страните на този многоъгълник и се приближава към кръга; ние можем да го достигнем само когато допуснем условия, сиреч вечността. Значи ли тогава, че не трябва да се интересуваме от науката? Разбира се, че не. Винаги е далеч от Истината този, който упорно се отвращава от нея.“ Няма тогава защо да се боим, че ще дойде един ден, когато ще кажем: „Няма вече що да учим.“ Във Вселената съществуват вечни условия за усъвършенстване умствените и душевни сили.
Каква ли не удивителна сцена не би се открила пред нашите умове, само ако да можеше да се подигне завесата, която ни отделя от по-напредналите Същества в мъдрост,
знание
и добродетел в този вечен дом?
„Ако си въобразим – казва сър Хаммонд, – че Божието зрение или наука преди създанието се е разпростирало до всичките и всяка част на света, виждающо всякое нещо както си е, Неговото съзерцание или знание от всичката вечност не полага никаква необходимост на кое да е нещо да се сбъдва.“ Ако и науката сама по себе си да не може да измени порядъка в Природата, което напълно признаваме, тя поне има сила и влияние да ни убеди да живеем съобразно с този порядък. Тъй като нашият успех зависи от съобразяването със законите на висшата Природа, които ни диктуват истинските условия за нашия живот. И това е именно едничкото нещо, към което Духът ни постоянно се стреми – да се научи как да живее, да живее в пълния смисъл на своето естество. Науката обаче в най-дълбокия смисъл е характер от присъществено качество на Духа в человека, стремящ се по вътрешен закон да усвои пътеките на Истината и да схване законите на Природата, за да има сила да подведе енергията й, да положи здрава основа за своето съществуване, развитие, усъвършенстване в Доброто и хубавото – най-възвишения идеал на разума. Сега нека разгледаме и втората точка накратко: где е полето и областта на науката?
към текста >>
„Ако си въобразим – казва сър Хаммонд, – че Божието зрение или наука преди създанието се е разпростирало до всичките и всяка част на света, виждающо всякое нещо както си е, Неговото съзерцание или
знание
от всичката вечност не полага никаква необходимост на кое да е нещо да се сбъдва.“ Ако и науката сама по себе си да не може да измени порядъка в Природата, което напълно признаваме, тя поне има сила и влияние да ни убеди да живеем съобразно с този порядък.
Всяка година, всякой ден ние умножаваме страните на този многоъгълник и се приближава към кръга; ние можем да го достигнем само когато допуснем условия, сиреч вечността. Значи ли тогава, че не трябва да се интересуваме от науката? Разбира се, че не. Винаги е далеч от Истината този, който упорно се отвращава от нея.“ Няма тогава защо да се боим, че ще дойде един ден, когато ще кажем: „Няма вече що да учим.“ Във Вселената съществуват вечни условия за усъвършенстване умствените и душевни сили. Каква ли не удивителна сцена не би се открила пред нашите умове, само ако да можеше да се подигне завесата, която ни отделя от по-напредналите Същества в мъдрост, знание и добродетел в този вечен дом?
„Ако си въобразим – казва сър Хаммонд, – че Божието зрение или наука преди създанието се е разпростирало до всичките и всяка част на света, виждающо всякое нещо както си е, Неговото съзерцание или
знание
от всичката вечност не полага никаква необходимост на кое да е нещо да се сбъдва.“ Ако и науката сама по себе си да не може да измени порядъка в Природата, което напълно признаваме, тя поне има сила и влияние да ни убеди да живеем съобразно с този порядък.
Тъй като нашият успех зависи от съобразяването със законите на висшата Природа, които ни диктуват истинските условия за нашия живот. И това е именно едничкото нещо, към което Духът ни постоянно се стреми – да се научи как да живее, да живее в пълния смисъл на своето естество. Науката обаче в най-дълбокия смисъл е характер от присъществено качество на Духа в человека, стремящ се по вътрешен закон да усвои пътеките на Истината и да схване законите на Природата, за да има сила да подведе енергията й, да положи здрава основа за своето съществуване, развитие, усъвършенстване в Доброто и хубавото – най-възвишения идеал на разума. Сега нека разгледаме и втората точка накратко: где е полето и областта на науката? Този е един спорен въпрос, помежду философите има различни взглядове.
към текста >>
От този троен състав на целия миров свят, тъй тясно свързан и въплътен в естеството на человека, е послужил да развие понятията в
самосъзнанието
за материята, ума и душата.
Да, ние сме още в преддверието на вечността, на която центърът е навсякъде, а окръжността – никъде. Да, велики мисли представлява Вселената за нашето размишление. Мисли, които са пълни със значение за всякой ум и дух, които разбират. Но да се повърнем на предмета си изново. Тия три свята със своите закони, сили и субстанции съставляват полето и областта на истинската наука.
От този троен състав на целия миров свят, тъй тясно свързан и въплътен в естеството на человека, е послужил да развие понятията в
самосъзнанието
за материята, ума и душата.
В този случай веществото представлява формата, ума, силата, душата, живота. Тези понятия са станали предмет на три главни школи или философски системи: т. нар. материалистическа, която приела материята само за съществена; идеалистическа, която приема ума само за действителен; спиритуалистическа, която приема Духа и душата за реални. Всяка една от тези школи по своя начин тълкува и изяснява явленията в Природата. Науката не е отговорна за изопачените и криви тълкувания на тия философски школи.
към текста >>
1. Ум – наука,
знание
ВЪЗПИТАНИЕТО Съдържание Дял първи. Две влияния. І. Наука и възпитание
1. Ум – наука,
знание
2. Сърце – възпитание, себевладеене 3. Неизменният ред в природата 4. Обуздаване на низшето естество 5. Съвременното образование 6. Всеобщият биологичен закон – законът на Цялото
към текста >>
Истината и
знанието
Напредъкът в науката Мозък, ум, душа Устройството на вселената Троичната структура на човека Необходимостта от добра храна
Истината и
знанието
2. Областта на науката Трите основни закона Закон на Всемирното притегляне (Гравитация) Закон на Мисълта Закон на Биос
към текста >>
1.Ум – наука,
знание
Истина от земята ще прозябне[2] и правда от небето ще надникне.” (Пс. 85:10-11) Дял първи Две влияния І. Наука и възпитание
1.Ум – наука,
знание
1. Светът, в който живеем, е пълен с тайни и загадки. На всяка стъпка нашият непрекъснато развиващ се ум се сблъсква с безброй явления, които се различават по вид, род и степен. Тези явления произвеждат хиляди впечатления и усещания в дълбините на душата. Те подбуждат ума с всичките си сили и способности да търси техните причини, да открие законите, по които се извършват, а така също и да разгадае значението им за човешкото щастие и дългоденствие. 2. Несъмнено всички тези явления и загадки се управляват от определени закони[3] и са резултат от действието на известни природни сили, които работят за осъществяването на някаква всеобща цел[4], към която се стреми целият човешки род, макар и още несъзнателно.
към текста >>
4. Още от самото начало
знанието
било посочено на човека като единствено средство за разрешаване на тази задача.
Тези явления произвеждат хиляди впечатления и усещания в дълбините на душата. Те подбуждат ума с всичките си сили и способности да търси техните причини, да открие законите, по които се извършват, а така също и да разгадае значението им за човешкото щастие и дългоденствие. 2. Несъмнено всички тези явления и загадки се управляват от определени закони[3] и са резултат от действието на известни природни сили, които работят за осъществяването на някаква всеобща цел[4], към която се стреми целият човешки род, макар и още несъзнателно. 3. Но по какъв начин човек чрез ума си може да разреши задачата, която му била възложена още при неговата поява на земята? Отговорът е: само посредством способността му да съзерцава, да наблюдава, да разсъждава и да разбира всичко[5], което се явява като обект на неговото проучване.
4. Още от самото начало
знанието
било посочено на човека като единствено средство за разрешаване на тази задача.
То било първото нещо, което придало умствен характер на неговия живот и му спечелило първенство на земята. То било и първото оръдие, с помощта на което човек започнал да се бори с природните сили, първият наставник, който го учел да преодолява и побеждава всички препятствия и мъчнотии, които срещал по пътя си. 2. Сърце – възпитание, себевладеене 1. Умът на човека трябвало да се подготви по един разумен и правилен начин. Необходими били постоянни упражнения и постоянно възприемане и усвояване на истинските начала[6].
към текста >>
Поставен под влиянието на низките наклонности на своето изначално покварено естество, той много често се е оставял на животинските си влечения, които винаги са го отдалечавали от
истинското
му призвание.
2. Под влиянието на могъщата сила на възпитанието душевният живот на човека придобил характер на духовна дейност. Умствените сили и способности получили правилно направление и насока за разрешаване основната задача на човешкия живот. 3. А тази задача се състояла в повдигането на човека и избавянето му от властта на невежеството и от робството на природните стихии, които хиляди години го тласкали най-безмилостно насам-натам, а той изнемогвал под този тежък товар. Разбира се, и днес още човек не е свободен от властта на тия стихии. 4. Физическият свят по всякакъв начин е съдействал за отклоняването на човека от неговите благородни подбуди и стремежи.
Поставен под влиянието на низките наклонности на своето изначално покварено естество, той много често се е оставял на животинските си влечения, които винаги са го отдалечавали от
истинското
му призвание.
Неведнъж човек е продавал своята свобода и е ставал свинар, както в притчата за блудния син (Лк. 15:11-32). 3. Неизменният ред в природата 1. В течение на хиляди години човек е бил роб и сляп, верен поклонник на материалния свят. Раболепствал[7] е пред силата на управляващите, молел се е на природата, принасял ú е жертви, за да придобие нейната милост и благоволение. Но неговите молитви и жертвоприношения оставали без резултат.
към текста >>
Нуждата на неговата духовна природа го заставяла да мисли за своето бъдеще, да се стреми и развива в пътя на
истинското
знание
.
Оставете глупостта и бъдете живи. И ходете в пътя на разума! ”(Пр. 9:5-6). 4. Не било възможно човек да остане завинаги сляп за тази истина. Той трябвало да се пробуди от съня на невежеството.
Нуждата на неговата духовна природа го заставяла да мисли за своето бъдеще, да се стреми и развива в пътя на
истинското
знание
.
Рано или късно той трябвало да осъзнае, че помощта за неговото избавление няма да дойде отникъде другаде освен от самия човешки род. Нужно било само да отправи взор с надежда към Великия Дух, Който живеел в душата му и който притежавал балсама за неговите рани и философския камък[9] на неговата сполука. 5. Онази мисъл, която вдъхнала в душата на човека надежда, че има изходен път от тежкото положение, в което се намирал, отбелязва една велика епоха в неговия живот. Тази пътеводна звезда, която го повела към Обетованата земя[10], му показала с окото на вярата[11] истината за това, че ще настъпят големи и съдбоносни промени в предстоящите дни от живота на земята. 6. В началната епоха на своето развитие човекът се притеснявал и плашел от природата, която поразявала неговия ум със своите тайнствени феномени и загадъчни явления; хвърляла го в ужас със своите страшни стихии; карала го да тръпне от суеверен страх; будела в непросветеното му съзнание плахи предчувствия и го карала да пада на колене пред нея като роб пред своя жесток господар.
към текста >>
6. В началната епоха на своето развитие човекът се притеснявал и плашел от природата, която поразявала неговия ум със своите тайнствени феномени и загадъчни явления; хвърляла го в ужас със своите страшни стихии; карала го да тръпне от суеверен страх; будела в непросветеното му
съзнание
плахи предчувствия и го карала да пада на колене пред нея като роб пред своя жесток господар.
Нуждата на неговата духовна природа го заставяла да мисли за своето бъдеще, да се стреми и развива в пътя на истинското знание. Рано или късно той трябвало да осъзнае, че помощта за неговото избавление няма да дойде отникъде другаде освен от самия човешки род. Нужно било само да отправи взор с надежда към Великия Дух, Който живеел в душата му и който притежавал балсама за неговите рани и философския камък[9] на неговата сполука. 5. Онази мисъл, която вдъхнала в душата на човека надежда, че има изходен път от тежкото положение, в което се намирал, отбелязва една велика епоха в неговия живот. Тази пътеводна звезда, която го повела към Обетованата земя[10], му показала с окото на вярата[11] истината за това, че ще настъпят големи и съдбоносни промени в предстоящите дни от живота на земята.
6. В началната епоха на своето развитие човекът се притеснявал и плашел от природата, която поразявала неговия ум със своите тайнствени феномени и загадъчни явления; хвърляла го в ужас със своите страшни стихии; карала го да тръпне от суеверен страх; будела в непросветеното му
съзнание
плахи предчувствия и го карала да пада на колене пред нея като роб пред своя жесток господар.
7. Даже и тази природа ще промени поведението си спрямо него и ще покаже светлото лице на своето естество. Тя ще започне да му служи и да се грижи за него като нежна майка и ще приготвя всичко, от което той има нужда. Това ще се изпълни, когато човек започне да разбира езика на природата, неговата майка, и да слуша нейните заповеди и добри съвети. Времето за това е наближило. Ние сме в началото на пролетта на една нова епоха[12].
към текста >>
По-скоро се дължи на липсата на истинска наука и
истинско
възпитание или на неправилното им разбиране и прилагане в живота.
3. Достатъчно е да се разгледа общественият живот в която и да е страна, за да се види, че въпреки широкото образование[14], което днес се дава на младежта, въпреки грижите, които се полагат за нейното възпитание в културно и особено в морално отношение, мнозинството от хората са на твърде ниско стъпало. Може ли да се твърди тогава, ще попитат не без основание някои, че образованието ще изиграе тази важна роля, за която се спомена по-горе? 4. Фактите, които ни се представят, са верни, но трябва ли от това да заключим, че образованието е причина за злото у нас? Може би това да изглежда истинно донякъде, но ние не можем да допуснем такова едно криво заключение. 5. Ние твърдим, че ако съвременното общество страда от сериозни недъзи, ако то не е достигнало онова високо културно равнище, на което очакваме, че може да го издигнат науката и възпитанието, то това не се дължи на слабите възможности на последните.
По-скоро се дължи на липсата на истинска наука и
истинско
възпитание или на неправилното им разбиране и прилагане в живота.
Защото всеизвестно е, че болестите и заразите в органическия свят не произтичат от прилагането на здравословните хигиенични правила, които самата природа диктува, а напротив, от неспазването на тези правила. 6. На същото основание може да се каже, че пороците и безчестието на хората не произлизат, нито се развиват от образованието, а са следствие и резултат от поквареното естество на поколения човешки същества, чиито умове и сърца са били заразени с отрицателни мисли и желания. Колкото и добро образование да се даде на такива хора, ако тяхното естество коренно не се измени, те ще запазят стария си нрав, старите си възгледи и разбирания. За тази именно истина се загатва в народната поговорка, която гласи, че „вълкът по-лесно променя козината си, отколкото нрава си”. 7. Дълбоките причини за този факт се коренят в т.нар.
към текста >>
8. Когато опасните човешки микроби попаднат в което и да е що-годе цивилизовано общество, те рано или късно биват разпознати от колективното
съзнание
.
6. На същото основание може да се каже, че пороците и безчестието на хората не произлизат, нито се развиват от образованието, а са следствие и резултат от поквареното естество на поколения човешки същества, чиито умове и сърца са били заразени с отрицателни мисли и желания. Колкото и добро образование да се даде на такива хора, ако тяхното естество коренно не се измени, те ще запазят стария си нрав, старите си възгледи и разбирания. За тази именно истина се загатва в народната поговорка, която гласи, че „вълкът по-лесно променя козината си, отколкото нрава си”. 7. Дълбоките причини за този факт се коренят в т.нар. „закон на наследствеността”, познат в науката още с термина „хередитарност”.[15] Този закон действа по един неумолим, но истинен и правдив начин в природата.
8. Когато опасните човешки микроби попаднат в което и да е що-годе цивилизовано общество, те рано или късно биват разпознати от колективното
съзнание
.
Общият дух на Цялото ги изхвърля вън от здравия социален организъм. Този социален организъм е така устроен, че не може дълго време да търпи дисхармония и анархия в себе си. 9. Това правило е общ, неизменен закон в природата. Един организъм, какъвто и да е той, според този закон трябва или да изхвърли от себе си вредните вещества и зародиши, или да престане да съществува като такъв. Тази е естествената причина, която заставя всеки добросъвестен човек да се пази от гибелни за него влияния и да избягва да върши злини.
към текста >>
Колко хиляди и милиони невинни жертви е трябвало да се принесат, докато човек дойде до онова по-високо
съзнание
за смисъла на своя живот, докато прозре, че има да изпълнява една по-важна длъжност в този свят, че не се е родил само за да яде, да пие и да умира като животно, а за да се усъвършенства, да укрепва в сила и мощ и чрез силата на разума си да прозира общия план на мирозданието.
1. И тъй, като се основаваме на фактите, почерпани направо от живота, не можем да не признаем, че по силата на своята универсалност науката и възпитанието са два мощни фактора за развитието и сближаването на народите. Поради това, че в тези две области природата е впрегнала ума и сърцето, както и силите на волята, човек трябва да очаква от тях своето освобождаване – освобождаване от мрака на невежеството, от робството на първородния грях[28]и вроденото си себелюбие, което е причина за всички злини и нещастия в живота му. 2. Този порок според Дарвиновата[29] теория на еволюцията[30] е останал у човека от онази епоха, когато той е минавал през различните етапи на своето физическо и органическо развитие; когато борбата за самосъхранение, за живот, е била в своя апогей; когато всички други човешки благородни качества и способности са спели дълбоко, затиснати от тая всевластна по онова време сила.[31] 3. И действително, на нас не са ни необходими доказателства, за да се убедим в това, че в естеството на човека все още тлеят хитростта на лисицата, лукавството на змията, ненаситността на акулата, свирепостта на тигъра и зверското поведение на горилата. 4. Колко хиляди години са били необходими на човешкия дух, за да се освободи от тия животински недъзи!
Колко хиляди и милиони невинни жертви е трябвало да се принесат, докато човек дойде до онова по-високо
съзнание
за смисъла на своя живот, докато прозре, че има да изпълнява една по-важна длъжност в този свят, че не се е родил само за да яде, да пие и да умира като животно, а за да се усъвършенства, да укрепва в сила и мощ и чрез силата на разума си да прозира общия план на мирозданието.
А посредством своя ум, подпомогнат от пробудените сили на безсмъртната си душа, той трябва да се възвиси до понятието за нравствения свят. 5. Само по този начин човек би могъл да влезе в оня духовен свят, където Любовта и Истината действат непрекъснато в душата и я подтикват да се стреми към неизвестните за нея области във вселената. 9. Вярата и религията 1. Някои философи могат да повдигнат друго едно възражение. „Добре – ще кажат те, – щом поддържате, че науката и възпитанието са единствените средства, от които човечеството трябва да очаква своето бъдещо спасение, къде остава вярата в Бога и религията?
към текста >>
Тя трябва да се съобрази с научните истини и да изостави старите си нрави и обичаи, които поради
незнание
е допуснала за свой частен, а не за Божий интерес.
” 2. На това питане ще отговорим направо. Истината е Истина през всичките векове. Тя винаги ще има една и съща сила и влияние върху душата, независимо в какъв вид, форма и образ е представена, стига само видът, формата и образът да са действителни представители и същински въплъщения на висшето Добро. 3. Религията ще си стои там, където е била досега, а ако занапред иска да се радва на почит и влияние, трябва да промени своето настоящо поведение.
Тя трябва да се съобрази с научните истини и да изостави старите си нрави и обичаи, които поради
незнание
е допуснала за свой частен, а не за Божий интерес.
Необходимо е тя да започне да проповядва истината такава, каквато е, без да я изопачава, тази истина, която единствена просвещава и която е в съгласие с целостта на живота и разума – живата истина, която облагородява, възвисява човешката душа и я укрепва в добродетелта. 4. Онази религия, която служи на живия Бог Йехова[32], ще запази същото място в душата, каквото е имала отначало. Не трябва да се подхранва лъжливата теория на израилските фарисеи[33] и садукеи[34], които казваха: „Авраам[35] е нашият Отец.” На това Йоан Кръстител[36] им отвърна: „Принасяйте плодове, достойни за покаяние, и не мислете да се оправдавате, защото, казвам ви, всяко дърво, което не дава добър плод, отсича се и в огън се хвърля.”(Мат. 3:8-10) Този закон е истинското мерило. Всяко учение, религиозна система, организация и постановление, които нямат за върховна цел подобрението на духовния ни живот, ще изчезнат пред съда на Разума, както слама в огън.
към текста >>
3:8-10) Този закон е
истинското
мерило.
3. Религията ще си стои там, където е била досега, а ако занапред иска да се радва на почит и влияние, трябва да промени своето настоящо поведение. Тя трябва да се съобрази с научните истини и да изостави старите си нрави и обичаи, които поради незнание е допуснала за свой частен, а не за Божий интерес. Необходимо е тя да започне да проповядва истината такава, каквато е, без да я изопачава, тази истина, която единствена просвещава и която е в съгласие с целостта на живота и разума – живата истина, която облагородява, възвисява човешката душа и я укрепва в добродетелта. 4. Онази религия, която служи на живия Бог Йехова[32], ще запази същото място в душата, каквото е имала отначало. Не трябва да се подхранва лъжливата теория на израилските фарисеи[33] и садукеи[34], които казваха: „Авраам[35] е нашият Отец.” На това Йоан Кръстител[36] им отвърна: „Принасяйте плодове, достойни за покаяние, и не мислете да се оправдавате, защото, казвам ви, всяко дърво, което не дава добър плод, отсича се и в огън се хвърля.”(Мат.
3:8-10) Този закон е
истинското
мерило.
Всяко учение, религиозна система, организация и постановление, които нямат за върховна цел подобрението на духовния ни живот, ще изчезнат пред съда на Разума, както слама в огън. 5. Важно е да правим разлика между понятията „вяра” и „религия”. Вярата е духовна способност, една от силите на ума, която играе важна роля в целия живот на човека, докато религията, напротив, е душевно произведение, произтичащо от известно настроение на душата към даден обект, от който зависи нейният вътрешен живот. Това произведение на човешката душа може да се мени по форма, образ и степен в зависимост от умственото и духовно развитие на човека. 6. Поради тази причина това, което е религиозно за едного, съвсем не е религиозно за другиго.
към текста >>
11. Ние сме създадени да мислим, да преценяваме, да избираме измежду различните неща и да следваме пътя на
истинското
учение, а не да приемаме всичко за абсолютна истина, излязла сякаш направо от Божията уста.
Всичко се мени, съблича старите дрехи и облича нови според вътрешните си нужди. Всичко расте и се развива съобразно онзи Вечен закон на живота, който изменя и преобразява нещата в природата в съгласие с общата дейност.[37] 10. Нашият духовен характер се създава от Истината и Добродетелта, а не от лъжата и самозаблудата. Не е важно какво мисли човек за себе си, а какъв е той наистина. Като общо правило хората имат високо мнение за своето „его", но времето ще ги пресее всички един по един и ще произнесе своята присъда „за” или „против”.
11. Ние сме създадени да мислим, да преценяваме, да избираме измежду различните неща и да следваме пътя на
истинското
учение, а не да приемаме всичко за абсолютна истина, излязла сякаш направо от Божията уста.
Без всякакво съмнение Бог говори Истината, ала човекът още от времето на своето грехопадение говори и истина, и лъжа. В това именно се крие една от опасностите за успеха на истинската религия. 12. Не можем обаче да кажем същото за вярата, тази сила на душата, благодарение на която човек от самото начало на своето възраждане е започнал да питае любов към онова невидимо същество, Създател и Крепител на цялата вселена. Тя, вярата, е извършила велики подвизи и дела, вдъхновявала е душата на човека с велики и свещени мисли, с възвишени идеи за Добро, за Истина, за Красота.[38] 13. Тази вяра и днес е най-мощният двигател на науката и възпитанието.
към текста >>
5. Вътрешната сила, която действа в живота на човека, има за цел организирането на мислите и желанията му, а също така правилното и
истинско
запознаване на неговата душа с формите и силите в природата.
към началото на нещата. Този стремеж на мислите и желанията става извор на непрекъсната душевна дейност, която се проявява в постоянни действия и противодействия, в постоянни смени на състоянията, характерни за умствения и душевния живот на човека. 4. Характерът и естеството на тия душевни процеси създават условията за нашето правилно или неправилно развитие. Ако нашите мисли и желания са стъпили върху здравата основа на истинските принципи и се привличат от висши цели, то и резултатите от това ще бъдат благотворни за нашето развитие. В противен случай ще наблюдаваме точно обратното.
5. Вътрешната сила, която действа в живота на човека, има за цел организирането на мислите и желанията му, а също така правилното и
истинско
запознаване на неговата душа с формите и силите в природата.
От това правилно разбиране зависи истинското повдигане на човека. Тук именно ни идват на помощ науката и възпитанието. 6. Науката е резултат от мисловната дейност на ума, който наблюдава явленията в природата, изследва ги и се стреми да открие законите, които ги управляват. 7. Възпитанието е резултат от познаването и прилагането на духовните закони, които управляват вътрешния живот на човека. Истинското възпитание дава правилна насока на умствената дейност и насочва към разумно прилагане на придобитото знание, което трябва да спомага за съграждането на живота, а не за неговото разрушаване.
към текста >>
От това правилно разбиране зависи
истинското
повдигане на човека.
Този стремеж на мислите и желанията става извор на непрекъсната душевна дейност, която се проявява в постоянни действия и противодействия, в постоянни смени на състоянията, характерни за умствения и душевния живот на човека. 4. Характерът и естеството на тия душевни процеси създават условията за нашето правилно или неправилно развитие. Ако нашите мисли и желания са стъпили върху здравата основа на истинските принципи и се привличат от висши цели, то и резултатите от това ще бъдат благотворни за нашето развитие. В противен случай ще наблюдаваме точно обратното. 5. Вътрешната сила, която действа в живота на човека, има за цел организирането на мислите и желанията му, а също така правилното и истинско запознаване на неговата душа с формите и силите в природата.
От това правилно разбиране зависи
истинското
повдигане на човека.
Тук именно ни идват на помощ науката и възпитанието. 6. Науката е резултат от мисловната дейност на ума, който наблюдава явленията в природата, изследва ги и се стреми да открие законите, които ги управляват. 7. Възпитанието е резултат от познаването и прилагането на духовните закони, които управляват вътрешния живот на човека. Истинското възпитание дава правилна насока на умствената дейност и насочва към разумно прилагане на придобитото знание, което трябва да спомага за съграждането на живота, а не за неговото разрушаване. То е така необходимо, както здравото тяло е необходимо за здравия ум.[40]
към текста >>
Истинското
възпитание дава правилна насока на умствената дейност и насочва към разумно прилагане на придобитото
знание
, което трябва да спомага за съграждането на живота, а не за неговото разрушаване.
5. Вътрешната сила, която действа в живота на човека, има за цел организирането на мислите и желанията му, а също така правилното и истинско запознаване на неговата душа с формите и силите в природата. От това правилно разбиране зависи истинското повдигане на човека. Тук именно ни идват на помощ науката и възпитанието. 6. Науката е резултат от мисловната дейност на ума, който наблюдава явленията в природата, изследва ги и се стреми да открие законите, които ги управляват. 7. Възпитанието е резултат от познаването и прилагането на духовните закони, които управляват вътрешния живот на човека.
Истинското
възпитание дава правилна насока на умствената дейност и насочва към разумно прилагане на придобитото
знание
, което трябва да спомага за съграждането на живота, а не за неговото разрушаване.
То е така необходимо, както здравото тяло е необходимо за здравия ум.[40] 8. Образованието в най-широк смисъл на думата не е нищо друго освен процес на въплътяване на благородни мисли и добри желания в живота на човека. Колкото повече образовани хора в посочения по-горе смисъл притежава един народ, толкова по-образован и по-развит духовно е той. И обратно – колкото по-малко са те, толкова по-долу стои този народ в стълбицата на своето духовно развитие. 9. Днес благодарение на добре развитата образователна система научните знания, придобити чрез дълги наблюдения и експерименти, подредени систематично и направени достъпни за всекиго, могат да проникнат всред широките маси.
към текста >>
Под думата „наука” се разбира обикновено
знание
;
знание
на принципи и закони, както и на пораждащите ги причини;
знание
на потвърдени истини и факти.
2. Коя е областта на нейната дейност и каква е задачата ú в живота? Нека направим кратък преглед на казаното по тези въпроси, като се спрем на по-важните им опорни точки. 1. Що е наука 1.1. Напредъкът в науката 1. Що е наука?
Под думата „наука” се разбира обикновено
знание
;
знание
на принципи и закони, както и на пораждащите ги причини;
знание
на потвърдени истини и факти.
2. „Науката – казва сър Уилям Хамилтън[44] – е възхвала на познанието. Нейният образ, т.е. форма, има характера на логическо съвършенство, а предметът, т.е. съдържанието ú – характера на същинската истина.” 2. Въобще думата „наука” означава знания, придобити чрез дълго наблюдение, които са подредени систематично в съгласие с общите закони на природата и са направени достъпни за всекиго.
към текста >>
2. „Науката – казва сър Уилям Хамилтън[44] – е възхвала на
познанието
.
Нека направим кратък преглед на казаното по тези въпроси, като се спрем на по-важните им опорни точки. 1. Що е наука 1.1. Напредъкът в науката 1. Що е наука? Под думата „наука” се разбира обикновено знание; знание на принципи и закони, както и на пораждащите ги причини; знание на потвърдени истини и факти.
2. „Науката – казва сър Уилям Хамилтън[44] – е възхвала на
познанието
.
Нейният образ, т.е. форма, има характера на логическо съвършенство, а предметът, т.е. съдържанието ú – характера на същинската истина.” 2. Въобще думата „наука” означава знания, придобити чрез дълго наблюдение, които са подредени систематично в съгласие с общите закони на природата и са направени достъпни за всекиго. Тези знания се отнасят главно за физическия свят – за неговата същност, феномени, състав, т.е.
към текста >>
4. Със започване на християнската епоха науката е направила гигантски крачки почти във всички клонове на
познанието
– в областта на физиката, химията, астрономията, математиката, геологията; анатомията, физиологията, биологията, психологията и френологията[45].
Тези знания се отнасят главно за физическия свят – за неговата същност, феномени, състав, т.е. за природата на веществото му и за качествата и функциите на живите клетки. 3. С термина „наука” в по-тесен смисъл се назовава всеки един от нейните клонове като отделно поле за изследване или предмет за изучаване, като например астрономия, химия, медицина, геология и пр. В сравнение с науката на древните гърци, която, както е известно, се е деляла на седем клона – граматика, риторика, музика, логика, аритметика, геометрия и астрономия, – нашата западноевропейска наука е постигнала огромен напредък. И това е понятно, защото от онова време до днес са станали големи промени в умствения и духовния живот на човечеството.
4. Със започване на християнската епоха науката е направила гигантски крачки почти във всички клонове на
познанието
– в областта на физиката, химията, астрономията, математиката, геологията; анатомията, физиологията, биологията, психологията и френологията[45].
Тя разкри неизчерпаемите природни богатства, от които днес хората се ползват тъй безогледно и безотговорно. Даде на ума оня ключ, с който той да отваря различните стаи на природната съкровищница, в която има всичко необходимо за задоволяване всички нужди на човешкия живот. 5. Днес науката е мощен двигател и спомагаща жизнена сила за напредъка и просвещението. Тя е станала вече преимущество и привилегия на всички, които я обичат. Този подтик на човешкия дух към знание, към наука е спомогнал за това образованието да стане общо, като по този начин грубото невежество сред широките маси значително е намаляло.
към текста >>
Този подтик на човешкия дух към
знание
, към наука е спомогнал за това образованието да стане общо, като по този начин грубото невежество сред широките маси значително е намаляло.
4. Със започване на християнската епоха науката е направила гигантски крачки почти във всички клонове на познанието – в областта на физиката, химията, астрономията, математиката, геологията; анатомията, физиологията, биологията, психологията и френологията[45]. Тя разкри неизчерпаемите природни богатства, от които днес хората се ползват тъй безогледно и безотговорно. Даде на ума оня ключ, с който той да отваря различните стаи на природната съкровищница, в която има всичко необходимо за задоволяване всички нужди на човешкия живот. 5. Днес науката е мощен двигател и спомагаща жизнена сила за напредъка и просвещението. Тя е станала вече преимущество и привилегия на всички, които я обичат.
Този подтик на човешкия дух към
знание
, към наука е спомогнал за това образованието да стане общо, като по този начин грубото невежество сред широките маси значително е намаляло.
Човек е започнал да гледа на света с други очи – с очите на своя просветен ум. Езикът на природата му е станал по-понятен. 6. Науката днес отвсякъде ни е озарила със своята светлина. Физиката ни е запознала със законите и силите на физическия свят, химията – със състава и елементите на веществото, геологията – с миналото на земята, астрономията – с небесните тела и устройството на вселената. От друга страна физиологията ни е запознала с органите и функциите на човешкото тяло, биологията – със зараждането на органическия живот, анатомията – с устройството на тялото, психологията – с относителното естество на душата, френологията – със способностите на ума и характера на човека.
към текста >>
1. Онова, което е пробудило
съзнанието
на човека и го е накарало да тръгне по пътя на
познанието
, е дълбоката вътрешна нужда на неговия дух, появила се в него вследствие действието на върховните закони на живота.
4. Можем да си представим каква е онази велика сила, която е създала, събрала и съчетала всички тия дребни частици в едно и е образувала от тях милиарди светове. Не само това, но и ги е пуснала да се движат в пространството с неописуема бързина около определени центрове на тежестта. Същата тази сила е почнала да ги населява с живи и разумни същества, които се интересуват от нейната работа и се стараят всячески да отгатнат нейната цел и намерение. Това действително е едно велико чудо! 1.4. Троичната структура на човека
1. Онова, което е пробудило
съзнанието
на човека и го е накарало да тръгне по пътя на
познанието
, е дълбоката вътрешна нужда на неговия дух, появила се в него вследствие действието на върховните закони на живота.
Тия закони заставят човека да се стреми към съвършенство чрез постоянна работа. 2. И наистина, кой би работил и би се трудил, ако не го заставяше гладът – тази въпиюща нужда на органическия живот? Кой би си блъскал главата да мисли, кой би се мъчил да прозре в бъдещето, ако не го заставяха всевъзможни сили, явления и събития, произтичащи от един свят, който стои много по-високо от физическия в своите проявления? Кой би се стремял към по-висшия духовен живот, ако не съществуваха онези дълбоки подтици в душата, които я карат да люби ближния си? 3. Без съмнение една велика нужда на умствения и духовен живот е заставила човешкия дух да излезе вън от ограничената си животинска черупка и да започне да мисли и да разсъждава за бъдещето.
към текста >>
От това първо начало на
знанието
, което се зародило в духа на човека, се е развила днешната култура на християнската цивилизация, която се е повдигнала върху пепелта на много други, изчезнали преди нея.[49]Те са загинали, понеже не са съдържали всички нужни добродетели – най-важната храна за поддържане на духовния живот на човека.
– започва с физическия живот като основа; – съгражда и развива умствения като среда; – пробужда духовния като връх в своята душа. 1.5. Необходимостта от добра храна 1. Първоначалният подтик към наблюдаване и съзерцаване[48], колкото и малък да е бил той, колкото и малко да се е съзнавал от човека, е послужил за основа на неговия умствен живот.
От това първо начало на
знанието
, което се зародило в духа на човека, се е развила днешната култура на християнската цивилизация, която се е повдигнала върху пепелта на много други, изчезнали преди нея.[49]Те са загинали, понеже не са съдържали всички нужни добродетели – най-важната храна за поддържане на духовния живот на човека.
2. Добрата храна е необходима за поддържането на който и да е жив организъм. Без това ú качество тя произвежда: – във физическия свят – хилавост; – в умствения – заблуждение и мрак; – в духовния – развращаване и нравствен упадък на човешките общества.
към текста >>
Саможертвеният дух на науката идва, за да служи на човечеството и да му помогне в трудния подвиг, който му предстои да извърши, преди да дойде
истинското
царство на мира, което Христос нарича „Царство Божие”.
– във физическия свят – хилавост; – в умствения – заблуждение и мрак; – в духовния – развращаване и нравствен упадък на човешките общества. Трябва да се има предвид, че законите на Природата са едни и същи навсякъде, във всички области на живота.[50] 3. Когато се говори за развитие и просвета, се подразбира стремежът на целия духовен живот към усъвършенстване в доброто.
Саможертвеният дух на науката идва, за да служи на човечеството и да му помогне в трудния подвиг, който му предстои да извърши, преди да дойде
истинското
царство на мира, което Христос нарича „Царство Божие”.
Както Той сам казва, това Царство е вътре в нас (Лк. 17:2І) и то ще дойде в своята сила, само когато бъдем напълно готови да го приемем. 4. Това Царство предполага премахването на всичкото зло и установяването на един нов ред, който ще бъде вечен. Преди обаче да дойде това време, човечеството трябва да възтържествува над физическия свят. 5. Силата на духа трябва да го повдигне и да го освободи от материалното и преходното, което така силно още го държи привързано към земята, подобно на червей, който току-що е изпълзял от своята подземна дупка.
към текста >>
1.6. Истината и
знанието
17:2І) и то ще дойде в своята сила, само когато бъдем напълно готови да го приемем. 4. Това Царство предполага премахването на всичкото зло и установяването на един нов ред, който ще бъде вечен. Преди обаче да дойде това време, човечеството трябва да възтържествува над физическия свят. 5. Силата на духа трябва да го повдигне и да го освободи от материалното и преходното, което така силно още го държи привързано към земята, подобно на червей, който току-що е изпълзял от своята подземна дупка. Разбира се, че в това положение за човека не може да съществува никакво щастие и блаженство.
1.6. Истината и
знанието
1. „Истината е кръг – казва проф. Бородин[51] – а знанието – многоъгълник, вписан в този кръг.[52] Всяка година, всеки ден ние умножаваме страните на този многоъгълник и така той се приближава към кръга. Ние можем да достигнем този кръг само ако допуснем като условие вечността. Това значи ли, че не трябва да се интересуваме от науката? Разбира се, че не.
към текста >>
Бородин[51] – а
знанието
– многоъгълник, вписан в този кръг.[52] Всяка година, всеки ден ние умножаваме страните на този многоъгълник и така той се приближава към кръга.
Преди обаче да дойде това време, човечеството трябва да възтържествува над физическия свят. 5. Силата на духа трябва да го повдигне и да го освободи от материалното и преходното, което така силно още го държи привързано към земята, подобно на червей, който току-що е изпълзял от своята подземна дупка. Разбира се, че в това положение за човека не може да съществува никакво щастие и блаженство. 1.6. Истината и знанието 1. „Истината е кръг – казва проф.
Бородин[51] – а
знанието
– многоъгълник, вписан в този кръг.[52] Всяка година, всеки ден ние умножаваме страните на този многоъгълник и така той се приближава към кръга.
Ние можем да достигнем този кръг само ако допуснем като условие вечността. Това значи ли, че не трябва да се интересуваме от науката? Разбира се, че не. Винаги е далеч от истината онзи, който упорито се отвръща от нея.” 2. Тогава човек няма защо да се бои от възможността да дойде ден, в който да си каже: „Няма какво повече да уча!
към текста >>
Каква ли дивна картина би се открила пред нашите умове, ако можеше да се повдигне завесата, която ни отделя от по-напредналите същества в нашия вечен дом, силни в
знание
, мъдрост и добродетел?!
Това значи ли, че не трябва да се интересуваме от науката? Разбира се, че не. Винаги е далеч от истината онзи, който упорито се отвръща от нея.” 2. Тогава човек няма защо да се бои от възможността да дойде ден, в който да си каже: „Няма какво повече да уча! ” Във вселената съществуват вечни условия за усъвършенстване на умствените и душевни сили.
Каква ли дивна картина би се открила пред нашите умове, ако можеше да се повдигне завесата, която ни отделя от по-напредналите същества в нашия вечен дом, силни в
знание
, мъдрост и добродетел?!
3. „Нека всички същества знаят и не се съмняват – казва сър Хамънд[53], – че Божието Провидение и Промисъл е видяло как ще се развие всяко нещо още отпреди сътворението на света. Това Негово съзерцание или знание за цялата вечност не предполага никаква необходимост да се намесва в сбъдването на каквото и да е.”[54] 4. Макар че науката сама по себе си не може да измени великия ред във вселената, тя има все пак достатъчно сила да ни убеди да живеем съобразно този ред. Нашият успех зависи от съобразяването ни със законите на висшата, разумна Природа, които закони ни диктуват истинските условия на живот. И това е едничкото нещо, към което духът ни постоянно се стреми – да се научи да живее съобразно законите на своето естество.
към текста >>
Това Негово съзерцание или
знание
за цялата вечност не предполага никаква необходимост да се намесва в сбъдването на каквото и да е.”[54]
Винаги е далеч от истината онзи, който упорито се отвръща от нея.” 2. Тогава човек няма защо да се бои от възможността да дойде ден, в който да си каже: „Няма какво повече да уча! ” Във вселената съществуват вечни условия за усъвършенстване на умствените и душевни сили. Каква ли дивна картина би се открила пред нашите умове, ако можеше да се повдигне завесата, която ни отделя от по-напредналите същества в нашия вечен дом, силни в знание, мъдрост и добродетел?! 3. „Нека всички същества знаят и не се съмняват – казва сър Хамънд[53], – че Божието Провидение и Промисъл е видяло как ще се развие всяко нещо още отпреди сътворението на света.
Това Негово съзерцание или
знание
за цялата вечност не предполага никаква необходимост да се намесва в сбъдването на каквото и да е.”[54]
4. Макар че науката сама по себе си не може да измени великия ред във вселената, тя има все пак достатъчно сила да ни убеди да живеем съобразно този ред. Нашият успех зависи от съобразяването ни със законите на висшата, разумна Природа, които закони ни диктуват истинските условия на живот. И това е едничкото нещо, към което духът ни постоянно се стреми – да се научи да живее съобразно законите на своето естество. 5. Науката обаче, взета в най-дълбок смисъл, е резултат от едно отличително качество на човешкия дух, който е свързан с Великия Дух на Битието. В човешкия дух още от самото начало е вложен стремеж да усвои по вътрешен път пътеките на Истината и да разбере законите на природата, за да има сили да впрегне енергията ú на работа и да съгради здрава основа на своето съществуване, развитие и усъвършенстване в Доброто и Красотата – най-възвишеният идеал на разума.
към текста >>
2. Този троичен състав на космичния свят, въплътен и в естеството на човека, е причина да се развият в неговото
съзнание
понятията за „материя”, „ум” и „душа”:
Той е, който пръска навсякъде благословение, който пълни сърцата на всички живи същества с вяра и любов, с мир и радост. Биос е вечната основа на битието, първият и последният във всичко. 2.5. Три течения в умствения свят 1. И тъй, безпределно е царството на Гравитацията, безкраен е светът на Ума, необятен е светът на Биос. Тези три свята именно, със своите сили и субстанции, със своите закони, които ги управляват, съставят областта на истинската наука.
2. Този троичен състав на космичния свят, въплътен и в естеството на човека, е причина да се развият в неговото
съзнание
понятията за „материя”, „ум” и „душа”:
– веществото представлява формата; – умът е силата (съдържанието); – душата е животът (смисълът). 3. Тези понятия са станали предмет на три главни философски системи: – материализъм – приема, че само материята е съществена;
към текста >>
Нашият ум се нуждае от истински идеали, които да му вдъхват сила да ни ръководи в живота по пътя на
знанието
и мъдростта.
Тя го е пренесла от седалището на покаянието, където за дълго време то е било осъдено и сложено между най-ужасните грехове. Сега обаче тя го е поставила на видно място и му е дала ранга на едно от първите и основни задължения, с които се сблъсква научната съвест. 6. Това съмнение, което науката допуща в своята работа и което Гьоте[80] е нарекъл „научен скептицизъм”, има обаче стремеж да превъзмогне себе си. То не е онова неверие, родено от тъпоумие и невежество, чийто стремеж е само да съществува и да извинява себе си за своята леност и равнодушие. 7. Задачата на науката, както това се загатна и по-рано[81], е да изработи прави съждения и истински възгледи за целокупния живот, който се проявява в цялото мироздание.
Нашият ум се нуждае от истински идеали, които да му вдъхват сила да ни ръководи в живота по пътя на
знанието
и мъдростта.
ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ [1] Надписът „Част І” съществува в оригиналния текст от 1896 г. От спомените на д-р Методи Константинов (ученик на Учителя) става ясно, че е замислена и втора част, където акцентът трябвало да падне върху възпитанието (вж. „Изгревът…”, т. 4, с. 404).
към текста >>
Главна задача на Бялата раса е да събуди човешкото
самосъзнание
и затова в известна фаза от своето развитие тя трябваше да навлезе по-дълбоко, да инволюира до дъното на материята.
Този Завет ще бъде законът на Новата епоха: „Злото ще стане слуга на Доброто.” Чрез Словото си Учителят пося семената на Новата епоха. Човечеството се намира пред прага на Шестата култура на сегашната V-та основна раса, която от една страна ще бъде култура за ликвидиране на кармата, а от друга е определена да послужи като духовен кълн, от който ще се развие новата VІ-та основна раса – расата на Синовете Божии. Тази Шеста култура на Бялата раса ще се развие главно чрез славянските народи. При изграждането ú славянството ще използва всички духовни и културни ценности на големите европейски народи, както и на Америка. Тези народи ще създадат външните условия, външните форми, чрез които тя ще се разгърне.
Главна задача на Бялата раса е да събуди човешкото
самосъзнание
и затова в известна фаза от своето развитие тя трябваше да навлезе по-дълбоко, да инволюира до дъното на материята.
[13] Вж. дял втори – ІІ.4. и ІІІ, също и дял трети – 5. [14] Под понятието „образование” да се разбира цялостното оформяне на човека, т.е. изработване на пълния му и съвършен душевен образ.
към текста >>
Ако се вярва на Кабала, то съществува една свещена дума, която дава на смъртния, открил нейното
истинско
произношение, ключа към цялото Божествено и човешко
познание
.
„JHWH” („Йот-Хей-Вав-Хей” или т.нар. „свещена тетраграма” на Божието име). Поради отсъствието на гласни това е „неизречимото име” на Бога. Юдеите смятат това име за особено свято, за да бъде произнасяно. То е едно от най-тайнствените имена в еврейската теология и изразява един от най-удивителните закони на природата, които някога човек може да познае.
Ако се вярва на Кабала, то съществува една свещена дума, която дава на смъртния, открил нейното
истинско
произношение, ключа към цялото Божествено и човешко
познание
.
Тази дума, непроизнасяна никога от обикновените израилтяни, а от първосвещениците – само един път в годината, е точно това, което се намира на върха на всички посвещения. Затова при публично четене се използва като заместител Адонай („Господи мой”). Учителят за Йехова: „Аз не говоря за човешките богове, които хората са измислили. За мене думата „Бог” е малко обезсоляла. Тя и на български, и на английски, и в другите езици е неразбрана.
към текста >>
Това има отношение към степените на
съзнание
на човечеството.
Възниква в началото на XІX-ти в. За нейни родоначалници се смятат учените Гал и Шпурцхайм, които твърдят, че: а) интелектуалните и емоционалните качества са локализирани в строго очертани мозъчни центрове; б) проявата на тези психически качества зависи от големината на съответните мозъчни дялове; в) костите на черепа се допират до мозъка и от неравностите на черепа може да се направят изводи за интелекта и характера на човека. [46] Тук прозира принципът за аналогията между микрокосмоса и макрокосмоса, тъй като е установено от науката, че частиците в атома с център ядрото му наподобяват модела на Слънчевата система. (вж. глава „Гравитация”). Факт е, че микро- и макрокосмосът са еднакво познати (съответно непознати) на човека и той напредва с почти еднаква бързина в усвояването им.
Това има отношение към степените на
съзнание
на човечеството.
[47] Броят на атомите може да бъде определен и по следния начин. Ако приемем, че главичката на карфицата има сферична форма и е направена от желязо, тогава можем да определим масата ú. След това използваме следното съотношение: масата на главичката към моларната маса на желязото се отнася тъй както броят на частиците в нея към броя на частиците в един мол вещество (число на Авогадро). Така изчислен, броят на атомите в главичката на карфица е от порядъка на 1020. [48] Вж. бел.
към текста >>
същото твърдение в Кузански, Н., „За ученото
незнание
”, С., 1993 г., стр. 34.
[51] Александър Порфириевич Бородин (31.10.1833 – 15.02.1887) – руски композитор и учен-химик, доктор по медицина, професор, академик на Медико-хирургическата академия и ръководител на химическата ú лаборатория. Музикалните му творби носят печата на самобитен майстор, еднакво силен в симфонията, операта, камерната музика и соловата песен. По-известни произведения: симфонията „Богатирска” и операта „Княз Игор”, завършена от Н. Римски-Корсаков и А. Глазунов. [52] Вж.
същото твърдение в Кузански, Н., „За ученото
незнание
”, С., 1993 г., стр. 34.
[53] Вероятно става дума за Уилям Александър Хамънд (William Alexander Hammond, 28.08.1828–5.01.1900), американски невролог и санитарен генерал. Завършва медицина през 1848 г. в Ню Йорк. 11 години служи в армията като хирург. През 1860 г.
към текста >>
същото твърдение в Кузански, Н., „За ученото
незнание
”, С., 1993 г., стр. 74.
става професор по психиатрия и нервни заболявания в университета в Ню Йорк. Сър Хамънд е прочут за времето си драматург, романист и лектор, изтъкнат лидер и талантлив организатор. „Гласът му е толкова мощен – пишат съвременниците му, – че се извисява над шума на урагана. В него живее част от духа на Парацелз.” По-известни произведения: „За съня и неговите нарушения“ (“On sleep and its derangements”), „Физика и физиология на спиритуализма” (“The physics and psychology of spiritualism”), „Спиритуализъм и съпътстващи причини и условия за нервно разстройство” (“Spiritualism and allied causes and conditions of nervous derangement”). [54] Вж.
същото твърдение в Кузански, Н., „За ученото
незнание
”, С., 1993 г., стр. 74.
[55] Гравитация (лат.) – взаимно притегляне на телата. Въз основа на законите за движението на планетите около Слънцето, открити от Й. Кеплер, и въз основа на законите на динамиката сър Исак Нютон открива, че всяка частица във вселената привлича всяка друга частица със сила, право пропорционална на произведението от масите на частиците и обратно пропорционална на квадрата на разстоянията между тях. Въз основа на Общата теория на относителността Айнщайн дава ново тълкование на гравитацията, от което като частен случай следва Законът на Нютон. Във философията на Учителя този закон води своя произход от един от трите Битийни принципа – „Истина”.
към текста >>
Това деление е условно и има за цел да улесни търсещия
познание
.
Материален свят или свят на факти. Светът може да се раздели и на три големи класа явления, известни като трите Велики нива: 1. Велико Физическо ниво. 2. Велико Ментално ниво. 3. Велико Духовно ниво.
Това деление е условно и има за цел да улесни търсещия
познание
.
Истината е, че трите нива представляват възходящи степени на великата скала на живота, чиято най-долна точка е твърдата материя, а най-горната – Духът. Различните нива преливат едно в друго, така че не би могло да се направи строго и ясно разграничение между тях. Това е смисълът на ІІ-ри Херметичен принцип (вж. бел. № 50). [59] Парсек (pc) – астрономическа единица за дължина, която съответства на паралакса на дъга от 1 секунда и е равна на 3,26 светлинни години или на 3,084.1016 метра.
към текста >>
Кузански, Н., „За ученото
незнание
”, С., 1993 г., стр. 72).
В действителност тази сентенция се появява за първи път в „Книга за двадесет и четирите философа” – кратко произведение, създадено под формата на диалози в края на XІІ-ти в. и дълго време приписвано на самия Хермес. През XІІІ-ти в. Гийом от Оверн изказва същия афоризъм, а през XV-ти в. Николай Кузански (1401-1464) вече го подема и популяризира в своята космология (вж.
Кузански, Н., „За ученото
незнание
”, С., 1993 г., стр. 72).
[75] Действително в по-късно изградените Неевклидови геометрии тези истини изглеждат по друг начин, но приложени към условията на нашия свят, придобиват формата на известните ни аксиоми. По аналогичен начин Теорията на Относителността на Айнщайн при определени условия се свежда до Нютоновата механика за движението на телата. [76] Вж. дял втори – І. 7:14. [77] Това е т. нар.
към текста >>
a-не, gnosis-
познание
), с което се отхвърля възможността по обективен път (външно) да се постигне
познание
за света.
№ 41. [79] Томас Хенри Хъксли (4.05.1825–29.06.1895) – английски лекар, природоизследовател и философ, съратник на Дарвин и популяризатор на неговото учение. Той има сериозен принос в областта на антропологията, биологията, сравнителната анатомия, палеонтологията. В областта на философията се смята за привърженик на Дейвид Хюм (1711-1776) и базирайки се на неговата теория, се опитвал да докаже, че никога не може да се знае истинската причина на нашите усещания. Така Хъксли въвежда понятието “агностицизъм” (гр.
a-не, gnosis-
познание
), с което се отхвърля възможността по обективен път (външно) да се постигне
познание
за света.
[80] Йохан Волфганг Гьоте (28.08.1749–22.03.1832) – немски поет, философ и мислител. През 1756-1768 г. следва право в Лайпциг. Продължава следването си в Страсбург (1770-1771), където се сближава с видния немски просветител Хердер. Вторият период в живота и творчеството на Гьоте е свързан с неговата многостранна дейност във Ваймар при херцог Карл Август (от 1775 г.
към текста >>
Разглеждането на книгата от страна на специалисти от различни области на науката ще спомогне да се оцени съдържащото се в текста непреходно
знание
, актуално и днес – едно „заровено съкровище”, което чака да бъде открито и представено на широката българска общественост, за да покълне в българската душа и да даде своя плод.
Но в тази форма, както книгата бе напечатана, със стария правопис и езика на XІX в., когато я чете един учен или професор, който работи с ума си, той мъчно може да разбере написаното. Преработена по този начин, тя вероятно щеше да послужи и на онази категория от съзнания, които имаха други изисквания и търсеха по-академичен език.” Предлаганото ново издание продължава тази линия на осъвременяване на текста и представянето му пред по-широка читателска публика. Една от целите ни е да представим този текст на вниманието на научната общественост, съзнавайки необходимостта от по-задълбочено проучване както на тази първа книга на Учителя Дънов, така и на цялото му последващо слово, което имаме на български като неоценимо духовно наследство. Едно такова по-задълбочено научно изследване на Науката и възпитанието ще спомогне за общото духовно пробуждане на българския народ – в обществен и в личен план.
Разглеждането на книгата от страна на специалисти от различни области на науката ще спомогне да се оцени съдържащото се в текста непреходно
знание
, актуално и днес – едно „заровено съкровище”, което чака да бъде открито и представено на широката българска общественост, за да покълне в българската душа и да даде своя плод.
С всичко това се надяваме настоящото издание да привлече вниманието както на познавачите на словото на Учителя Дънов, така и на радетелите за едно ново общество, изградено върху основата на най-висшите духовни идеали и общочовешки ценности. Настоящото преработено издание е сложна амалгама от първите две издания. Във второто от 1949 г., по усмотрение на тогавашния съставител Георги Радев са пропуснати цели пасажи. Други пък са обновени стилово, вмъкнати са уточняващи изречения и нови абзаци. Всичко това е изключително ценно само по себе си и най-вероятно е строго аргументирано и консултирано със самия автор.
към текста >>
Анализът като метод има за цел
познанието
на частите като елементи на сложното цяло.
Подобен подход към текста се използва както в религиозната, така и в научната литература. Нека погледнем свещените писания и ще видим, че те са разделени на книги, глави, стихове, песни (Библия, Бхагавад Гита, Коран и др.). Подобно е положението и при хуманитарните науки, имащи за обект трудни философски произведения с непреходен характер и значимост за човечеството (Платон, Плотин, Паскал, Бьоме, Кузански, Коменски, Сведенборг и др.). С този начин на фрагментиране прилагаме един аналитичен метод, с който целим да поднесем текста на порции. Така по-лесно бихме се ориентирали в сложната композиционна схема на произведението и съответно по-лесно бихме могли да го изучаваме и цитираме.
Анализът като метод има за цел
познанието
на частите като елементи на сложното цяло.
Синтезът, от своя страна, съединява тези части, като ги превръща в жива конкретна цялост. Синтезът допълва анализа и се намира в неразривно единство с него. Необходимо е читателят да се съобразява с тази закономерност и да подхожда добросъвестно към приложения фрагментарен подход. Съзнаваме отговорността на начинанието и сме готови да понесем както аплодисментите, така и критиката. Вярваме, че това е една малка крачка в правилната посока.
към текста >>
думите в текста да произвеждат съответните образи в
съзнанието
на четящия.
Всяко поколение има право на собствен прочит и интерпретация на културното си наследство. Езикът е жива, динамична система, която не търпи застой и закостенялост. Ако той, езикът, изгуби главната си функция – комуникативността, спира да бъде жив организъм. Едно произведение е живо, ако читателят успее да осъществи органична връзка с писаното слово и неговия автор. За целта е необходимо добро съчетание на форма и съдържание, т.е.
думите в текста да произвеждат съответните образи в
съзнанието
на четящия.
За нас водещ винаги е бил смисълът и формалните промени в пасажите не са самоцелни, а добре обмислени и мотивирани. Всяка дума, намерила място в настоящото издание, е подложена на строга преценка и при необходимост – на консултация със съответните специалисти. Това наложи по-продължителен период на работа върху книгата (три години) и привличането на повече консултанти от различни области. Включените около 150 обяснителни бележки биха могли да са и повече. А за някои читатели може би те са прекалено много.
към текста >>
2.
1896_2 Двата велики закона на развитието - Науката и възпитанието
Тук, върху тази здрава основа, умът безопасно може да полага своето положително
знание
за Истината, която е единствената съществена храна за подържането на неговото съществуване.
За нашето наблюдение остава най-висшата работа да проследи тази интимна связ, това тясно сродство, тъй дълбоко и широко преобладающо помежду всичките части на Природата. А за разума ни предлежи великата задача, в която да разбере, да проумее и схване значението на законите и силите, образующи тази пълна хармония на единство в системата й. Освен това да ни запознае, научи и осветли с положителни факти за абсолютното им отношение спрямо нас, разумните същества, а при това и нашата длъжност и абсолютно задължение, наложено нам и на всички други твари от самата необходимост на естеството на тия закони на върховната Природа, която е неизменяема в същността на своите действия. Тия закони и сили с условията, които съдържат у своето естество, са тъй да се каже краеъгълният и основен камък, върху който е положен Животът. Тук, в недрата на тия условия, душата придобива онази тайнствена способност, с помощта на която почва да съзижда своето жилище – „организъма“, посредством който почва да проявлява своите скрити сили и способности в развиване и усъвършенстване на естеството си, което има необходима нужда да се подготвя за по-висока деятелност, за по-свята длъжност на своето бъдещо призвание.
Тук, върху тази здрава основа, умът безопасно може да полага своето положително
знание
за Истината, която е единствената съществена храна за подържането на неговото съществуване.
Върху тази съща основа разумът придобива силата да повдига стените на великия „храм на възпитанието“. Този възпитателен „дом“ се съзижда от Духа на Истината, който вече действа в душата на человечеството за благото на чадата му. Под неговият покрив ние трябва всички да се възпитаме в три главни и основни начала: в пътя на самата действителна Истина, в пътя на самата действителна Добродетел и в пътя на самата действителна Любов. От под неговият покрив ние всички трябва да излезем благородни съграждани на бъдещето Царство. Това Царство не е далеч, но е близо; то е вече в света, работи силно, пътят му се гради и рано или късно то ще бъде помежду нас.
към текста >>
В това Царство человек ще се повдигне по-горе от грубия дух на природният свят и ще съзнае, че той не е роден да бъде роб, но свободен; не да вярва сляпо, но разумно; не да се управлява от невежеството на страстите, но от духа на
Знанието
, който ще му донесе Мира и благоденствието.
Под неговият покрив ние трябва всички да се възпитаме в три главни и основни начала: в пътя на самата действителна Истина, в пътя на самата действителна Добродетел и в пътя на самата действителна Любов. От под неговият покрив ние всички трябва да излезем благородни съграждани на бъдещето Царство. Това Царство не е далеч, но е близо; то е вече в света, работи силно, пътят му се гради и рано или късно то ще бъде помежду нас. Славата на всички други царства ще падне пред неговия крак. Това Царство е царство на истинския Дух – царството на Правдата.
В това Царство человек ще се повдигне по-горе от грубия дух на природният свят и ще съзнае, че той не е роден да бъде роб, но свободен; не да вярва сляпо, но разумно; не да се управлява от невежеството на страстите, но от духа на
Знанието
, който ще му донесе Мира и благоденствието.
Тази велика мисъл е вече дълбоко проникнала человеческата душа. И ние с бързи крачки се движим с необорима сила, да влезнем в този Нов живот, в тази пълна Свобода, гдето Любовта ще ни бъде общ закон. Но нека да не даваме повод да се мисли, че само мечтите са достатъчни. Не, при това трябва да сме и дейци. Да, дейци – това е необходимо условие за всекиго.
към текста >>
Тази Истина, която е почнала да озарява народите, тя ще ни отправи в пътя на
истинското
образование.
Началата ще ни са вдъхнат от възпитанието, щом потърсим помощта му. Истината, кога се разбере от ума и усвои от волята, става един от най-съществените елементи за съживлението, въздигането и напредъка на кое и да е общество, на кой и да е народ. Тя придобива онова свойство вътре у душата, което ние наричаме Любов. Това велико качество пробужда у нашия живот всяка способност в обща деятелност. Ние отправяме тогава стъпките си към онова велико стремление в Живота, което науката нарича образование или цивилизация.
Тази Истина, която е почнала да озарява народите, тя ще ни отправи в пътя на
истинското
образование.
В този път ние ще бъдем в сила да избавим живота си от корабокрушение и съвършено разорение. Дълго време сме се скитали из пустинята както Израилския народ; времето е настанало вече, когато трябва да се заловим сериозно за предлежащата работа, която ни са пада като человеци и членове от общата челяд на человечеството. Нечестието и порока дълбоко са спуснали корен в нашия живот, загнездили са се като у дома си. Обаче ние, като хора свестни и разумни, трябва да потърсим изходен път. Необходимо е да се постараем да употребим добри лекарства, за да можем поне за в бъдеще да се избавим от тази болест, от тази мания на человеческото извратено себелюбие; другояче, нашата участ ще бъде подобна на участта на един организъм, хванат от проказа, на когото краят е гниене и разлагане.
към текста >>
Необходимо е било за него да направи избор помежду голия живот и
знанието
за Истината.
Тя е предвидила тази опасност за неговото развитие. И да го избави от пропадане в неизвестност, тя е била принудена да го постави в такива условия и обстоятелства, гдето да е заобиколен с хиляди мъчнотии и опасности за своя живот. Борбата за съществуване се явила пред него като единствено средство да го запази от надлежащото зло. Той трябвало да се бори не само против хищните зверове, които са го застрашавали всякой ден, но и против грубите сили на Природата, които всички като че му са станали заклети врагове. Той е бил принуден да търси изходен път от това трудно положение, но за този изход са се изисквали хиляди и хиляди години от постоянен труд, докато си проправи пътя.
Необходимо е било за него да направи избор помежду голия живот и
знанието
за Истината.
В борбата за самосъхранение той е видял едничкото условие за съществуване, в което самата Природа му показала, че е необходимо за него да се подвизава, т.е. да изтреби своите противници и врагове и със силата на оръжието си да прокарва пътя си по лицето на Земята. То е било необходимо, от негова страна, да премахва всичките пречки за безопасността на своя живот, освен това да подготви почвата на Земята за своето развитие, която е била една от първоначалните условия да поддържа неговия род. Само по такъв начин той е можал да се множи и размножава по лицето на Земята и да е направи поле за своята деятелност. Дотук человек несъзнателно е вършил своята длъжност.
към текста >>
От този общ закон ние сме придобили едно
истинско
мерило в ума си, което ясно ни показва какви неща са подходящи и съобразни с нашата истинска природа и какви не са подходящи и не съобразни.
И Христос казва на едно място в Евангелието: „От плодовете им ще ги познаете.“ Може ли трънка да роди смокини или пък смокиня – трънки? Разбира се от самото естество, че не може. От тази очевидна истина следват две неща: първо, предметите и вещите са ценят според своята стойност, а пък тази стойност напълно зависи от самото естество на предмета или вещта. Второ, действующите сили са ценят според качествата на производящата енергия, която или ни ползва, или ни вреди лично или общо. Ползата се указва от въздигането и съживлението на организма, в които душата действа, а вредата са забелязва от разстройството на този същ организъм.
От този общ закон ние сме придобили едно
истинско
мерило в ума си, което ясно ни показва какви неща са подходящи и съобразни с нашата истинска природа и какви не са подходящи и не съобразни.
С по ясни думи, всяка деятелност определя качествата на своето естество от последствията и резултатите си. Ако нашият ум да не бе подложен под влиянието и влечението на страстите, то без съмнение всякой един от нас би избрал онова, което е истинно и добро за себе си и другите. Но за жалост в ежедневния живот това не е така. Опитът показва, че страстите владеят, а пък разумът слугува. От тази разница страда днес нашето общество, понеже не избираме онова, което разумът ни диктува, а напротив – онова, към което страстите ни влекат Обаче всякой знае, че страстите са слепи и неразумни Тогава не е възможно на една сляпа сила да ни ръководи в пътят на добрия и просветен живот.
към текста >>
Причината за това е нашето умствено и духовно неверство, което ни е лишило от
истинското
знание
на законите на разумният Живот.
Неговата душа става тъпа и нечувствителна, за нея вярата и надеждата изгасват постепенно, миналото остава само призрак, а бъдещето – привидение и гола измама. Хваща се той тогава като слепец за тоягата на видимото привременно, което той почва да нарича „идеал“ – действителната гола тояга. Нашето общество днеска мяза на онзи сляп человек, на когото, като му отворил Христос очите, попитал го: „Що виждаш? “, а той отговорил и казал: „Виждам человеците като дървета.“ Не е ли такова днес нашето състояние, не виждаме ли ние така реда и порядъка на нещата в природния и нравствения свят? Ние живеем, като че утре ще умрем, и по този начин мислим, че всичко ще се свърши.
Причината за това е нашето умствено и духовно неверство, което ни е лишило от
истинското
знание
на законите на разумният Живот.
По-ясно казано, ние не знаем още как да живеем като человеци. Само в един добре възпитан Живот могат да се развият най-добрите качества и Добродетели, които да принесат своите плодове навреме. Само в един Живот, пълен с Любов и ръководен от висш разум, може да съществува истинско щастие и блаженство във всякой человек. Науката за разрешаването на този труден и бодлив въпрос е предписала следующето правило: всяка майка и баща, всякой възпитател и възпитателка трябва да изучват человеческото естество от всяко положение, да изучват условията, под които се пробуждават и развиват известни добри или лоши качества. Тук е именно основата на доброто възпитание.
към текста >>
Само в един Живот, пълен с Любов и ръководен от висш разум, може да съществува
истинско
щастие и блаженство във всякой человек.
“, а той отговорил и казал: „Виждам человеците като дървета.“ Не е ли такова днес нашето състояние, не виждаме ли ние така реда и порядъка на нещата в природния и нравствения свят? Ние живеем, като че утре ще умрем, и по този начин мислим, че всичко ще се свърши. Причината за това е нашето умствено и духовно неверство, което ни е лишило от истинското знание на законите на разумният Живот. По-ясно казано, ние не знаем още как да живеем като человеци. Само в един добре възпитан Живот могат да се развият най-добрите качества и Добродетели, които да принесат своите плодове навреме.
Само в един Живот, пълен с Любов и ръководен от висш разум, може да съществува
истинско
щастие и блаженство във всякой человек.
Науката за разрешаването на този труден и бодлив въпрос е предписала следующето правило: всяка майка и баща, всякой възпитател и възпитателка трябва да изучват человеческото естество от всяко положение, да изучват условията, под които се пробуждават и развиват известни добри или лоши качества. Тук е именно основата на доброто възпитание. Ние трябва да разбираме в какво отношение и взаимност са разположени человеческите способности вътре в мозъка, кои наклонности са по силни и кои – по слаби, кои органи вътре в мозъка са повече развита и кои не са развити. Веднъж това като се постигне, да почнем със знание и научно умение да възпитаваме своите синове и дъщери (чада). Задачата вече сама по себе си ще се разреши.
към текста >>
Веднъж това като се постигне, да почнем със
знание
и научно умение да възпитаваме своите синове и дъщери (чада).
Само в един добре възпитан Живот могат да се развият най-добрите качества и Добродетели, които да принесат своите плодове навреме. Само в един Живот, пълен с Любов и ръководен от висш разум, може да съществува истинско щастие и блаженство във всякой человек. Науката за разрешаването на този труден и бодлив въпрос е предписала следующето правило: всяка майка и баща, всякой възпитател и възпитателка трябва да изучват человеческото естество от всяко положение, да изучват условията, под които се пробуждават и развиват известни добри или лоши качества. Тук е именно основата на доброто възпитание. Ние трябва да разбираме в какво отношение и взаимност са разположени человеческите способности вътре в мозъка, кои наклонности са по силни и кои – по слаби, кои органи вътре в мозъка са повече развита и кои не са развити.
Веднъж това като се постигне, да почнем със
знание
и научно умение да възпитаваме своите синове и дъщери (чада).
Задачата вече сама по себе си ще се разреши. Ако една майка, горе-долу образована, имаше поне повърхностни понятия за мозъчното състояние на своето дете, тя навярно би го избавила от много злини, които в бъдеще биха му коствали живота. Желязото трябва да се бие, докато е горещо. Същото е и с человеческото естество – то може да се преобразува и възпитава, докато съдържа тази първоначална топлина на младия и гъвкав Живот, който възприема и усвоява всичко, що му се даде. Тук лежи една тайна за нашия ум и една действителна истина.
към текста >>
Дири ги с цел да се научи, а това
знание
има за задача да разреши и да премахне мъчнотиите.
Нека вземем предвид устройството на человеческото тяло и ние ще научим един добър урок. То не е нищо друго повидимому, освен един куп от живи клетки, които, наредени и устроени под известни условия, съставляват всичкия сложен организъм на нашето тяло. За организацията на това тяло знаем твърде малко, понеже немарението ни е държало в невежество доскоро. Нам не се били познати онези тайнствени закони, които владеят, управляват и направляват нашият съзнателен и несъзнателен живот. Но человеческият Дух не седи без работа, той дири и търси скритите стъпки на Природата.
Дири ги с цел да се научи, а това
знание
има за задача да разреши и да премахне мъчнотиите.
Първото нещо, което ние забелязваме и ни привлича вниманието, е, че в този организъм има ред, има взаимност на обща деятелност, има хармония помежду всичките дейци, които знаят своята работа много по-добре, отколкото ние нашата. Тук, вътре в този организъм, не се гонят частни цели или пък частни интереси. Не, тук се гони една обща цел, едно общо благоденствие, на което самият человек се радва. Тук е тайната на общия успех, то е съчувствието в целия Живот. В този организъм няма преследвания, няма каприции, няма своеволия, няма криворазбирания, тук съществува единство.
към текста >>
Хиляди години са се изисквали за Духа на Живота, докато да възпита человека и да пробуди
самосъзнанието
на разумния Живот вътре в неговата душа и да предизвика Любовта му към Духовния свят, която да го отправи в пътя на онова велико и всемирно стремление, наречено просвещение, духовно въздигане.
от чувството на разумния Живот. Затова талантът на този недостоен и лукав роб ще се вземе от него и ще се даде ономува, който е достоен и готов да принесе плод и полза. Хиляди милиони години е взело на Природата, докато създаде настоящите условия за Живота, от които да се образува и направи человеческия организъм, който е жилището на душата, в което тя днес работи за постигането на една по-висока и по-велика цел, отколкото първата – именно създаването на материалния свят и произвеждането на простия органически живот. Милиони години е трябвало да се минат, дорде се произведат и създадат първоначалните клетки. Стотици хиляди години са били потребни, докато да преминат през всичките стадии на развитието и видоизменението и по този начин да станат напълно приспособени за особната си служба, за отделната си работа, която днес занимават в душевния организъм.
Хиляди години са се изисквали за Духа на Живота, докато да възпита человека и да пробуди
самосъзнанието
на разумния Живот вътре в неговата душа и да предизвика Любовта му към Духовния свят, която да го отправи в пътя на онова велико и всемирно стремление, наречено просвещение, духовно въздигане.
То е било необходимост за человека да придобие всичко с постоянни усилия и постоянни себепожертвания, за да знае да цени Доброто, което не му капвало от случая без труд и без жертви, за да го прахосва както си ще. Не, той е трябвал да научи от положителни факти на своята вековна опитност, че всичко му се е дало с цел да върши нещо си. Както клетките вътре в него работят за общото добро на общия му организъм, на който той е господар, и от благоденствието на здравето му, на което той се радва, така и той, като една разумна клетка от онзи по-висок организъм и по-висш живот на духовното тяло, е задължен в името на своето нравствено естество да изпълни своите обязаности като разумно същество, като духовно-нравствена личност, като Син Человечески. Да се отрича от своята длъжност и от своето призвание в този благороден Живот, значи да безумства, да беззаконства против Светия Дух на Живота. Не, остава тогава друго средство за великия закон на Живота, освен да изхвърли подобно нравствено същество вън от святото си жилище като непотребна вещ, която е станала не само непотребна, но и вредна.
към текста >>
8. Върху тази здрава основа умът смело може да изгради своето положително
знание
за Истината, която е единствената съществена храна за поддържане на неговото съществуване.
Освен това той трябва да ни запознае и осветли чрез достоверни факти за неизменното им отношение към нас, разумните същества. 5. Разумът трябва да покаже също така каква е службата на човека и на всички други същества, както и изконните им задължения, наложени от законите на разумната природа, чиито действия по същина остават неизменни[84]. 6. Тия закони и сили, с всички условия, които съдържат в себе си, са онзи основен, крайъгълен камък, върху който е положена основата на живота. 7. Тук, в недрата на тия условия, душата придобива онази тайнствена способност, с помощта на която започва да изгражда своето жилище – тялото. Посредством него тя проявява своите скрити сили и способности за развиване и усъвършенстване на естеството си, тъй като трябва да се подготви за една по-висша дейност, за една истински свята длъжност на нейното бъдещо призвание.
8. Върху тази здрава основа умът смело може да изгради своето положително
знание
за Истината, която е единствената съществена храна за поддържане на неговото съществуване.
9. Върху същата основа разумът придобива силата да издигне стените на великия „храм на възпитанието”. 10. Строителят на този храм е Духът на Истината, който вече действа в душата на човечеството за благото на всички хора (Йоан 16:13). Под покрива на „храма на възпитанието” човек трябва да се възпита в три главни и основни начала: – в пътя на действителната Истина; – в пътя на истинската Добродетел;
към текста >>
– че не му е отредено да бъде управляван от страстите, неорганизираните, бушуващи сили на животинската природа, а от духа на
знанието
, който ще му донесе мира и благоденствието.
Тогава славата на всички други царства ще изчезне пред него – Царството на истинския дух, Царството на правдата. 2. В него човек ще се повдигне над силите и стихиите на физическия свят и ще ги овладее. Ще осъзнае: – че не е роден да бъде роб, а свободен; – че не е създаден да вярва сляпо, а разумно;
– че не му е отредено да бъде управляван от страстите, неорганизираните, бушуващи сили на животинската природа, а от духа на
знанието
, който ще му донесе мира и благоденствието.
3. Тази велика мисъл е вече дълбоко проникнала в човешката душа. Със сигурни крачки и с необорима сила човечеството върви към онзи нов живот, където цари пълна свобода и където Любовта ще бъде общ закон за всички. 4. Но нека не мислим, че за идването на това Царство са достатъчни само нашите мечти. Не, хората трябва да бъдат дейни, съзнателни работници при постигането на тази мечта. Това е необходимо условие за всеки един от нас.
към текста >>
Всичко това е извън човешките възможности и
знание
.
10. Отговорът на този въпрос е, че трябва да се избягва злото в живота. Без съмнение, всичко това не е зависело от първоначалната клетка, а от онази Върховна воля на целокупния живот, която си има своите съкровени цели. 11. Каквото и да си мислим обаче за нашето съществуване, каквото и да предполагаме за своето битие – дали то зависи само от материята, или от ума, или само от душата[87], – практически резултатът от нашите разсъждения ще бъде един и същ. Факт е, че ние се раждаме и умираме, без да го искаме, като при това понасяме известни страдания в живота, без някой да може да ни освободи от тях. 12. Въпросът обаче не е дали да се раждаме, или да не се раждаме; дали да умираме, или да не умираме.
Всичко това е извън човешките възможности и
знание
.
Въпросът, който стои пред нас, е, след като вече живеем, как да подобрим условията на нашия духовен живот, който нито се ражда, нито умира, а постоянно расте и се развива от „сила в сила”(Пс. 84:7). 4. Постигането на благородни цели[88] 1. Нека се върнем пак на предмета, който разглеждаме. Казахме, че за да се повдигне човечеството, са необходими добра почва, благородни средства и разумни начала.[89] Как ще дойдат те? – добрата почва ще ни се даде от природата, щом започнем да работим съобразно нейните закони;
към текста >>
3. Истината, която е почнала да озарява народите по света, ще ни накара да тръгнем по пътя на
истинското
образование.
– разумните начала ще ни бъдат дадени от възпитанието, изградено върху споменатата по-горе основа.[90] 2. Истината, когато се разбере от ума и усвои от волята, става един от най-съществените елементи за възраждането, повдигането и напредъка на който и да е индивид, на което и да е общество, на който и да е народ. Тя пробужда онази сила в душата на човека, която наричаме Любов. Тази велика сила събужда и подтиква към развитие всички наши способности, като съгласува тяхната дейност с общата, колективна дейност на вселената. Под нейно влияние в човешкия дух се заражда великият стремеж да твори, да гради, да създаде култура.
3. Истината, която е почнала да озарява народите по света, ще ни накара да тръгнем по пътя на
истинското
образование.
В този път ние ще придобием сила да се избавим в живота си от корабокрушение и съвършено разорение. Дълго време човечеството се е скитало из пустинята, както израилският народ се е скитал, преди да влезе в Обетованата земя.[91]Настанало е вече времето да се заловим сериозно за работата, която ни предстои като членове на човешкия организъм. 4. Безчестието и порокът са пуснали дълбоки корени в нашия живот, загнездили са се като у дома си. Ние обаче като хора добри и разумни трябва да потърсим спасителния изход. Нужни са ни ефикасни лекарства, за да можем поне за в бъдеще да се избавим от тази болест – от манията на извратеното човешко себелюбие.
към текста >>
2. Тя е потвърдена отдавна в
естествознанието
чрез научните изследвания на Чарлз Дарвин.
Нужни са ни ефикасни лекарства, за да можем поне за в бъдеще да се избавим от тази болест – от манията на извратеното човешко себелюбие. В противен случай нашата участ ще бъде подобна на тази на болния от проказа организъм, чийто край е гниене и разлагане. 5. Еволюцията на организмите 1. Науката чрез откритията си потвърждава следната истина, която е била пренебрегвана от нашия ум и не се е вземала предвид от човека: само онзи организъм може да преживее всички кризи и преобразования в живота, който се приспособява към новите условия, които управляващите го закони и сили налагат. С тази важна истина трябва да се съобразява човешкото поведение.
2. Тя е потвърдена отдавна в
естествознанието
чрез научните изследвания на Чарлз Дарвин.
Неговата теория за еволюцията на видовете е известна под името “Survival of the fittest”[92] или „Естествен подбор на организмите”.[93] 3. Според описания в нея биоорганически закон само онези животни се запазват и благославят, чието естество е в съгласие със законите на последователните стадии на развитие. Тъй като човек се намира на върха на еволюционната стълбица на това развитие, то от него се изисква много повече, отколкото от което и да е друго същество. 5. Закон е: „На когото много е дадено, от него много се изисква, на когото малко е дадено – малко се изисква”(Лк. 12:48). От жабата не може да се изисква това, което се изисква от човека.
към текста >>
Това е впрочем едно от научните твърдения на
естествознанието
.
Можем да кажем, че човечеството не умира, а само общият живот минава от поколение в поколение, като претърпява постоянни промени във вътрешното си естество, развива своите вътрешни възможности, разширява своя обсег, възраства в сила и мощ и се повдига към царството на Духа. 10. Животът има силата да се пречиства от лошите влияния, вмъкнати в него по един или друг начин от същества или души, които неправилно са разбрали целта на живота, който им е даден. Изследванията в областта на психологията подкрепят това трърдение.[99] 11. Този двояк процес е едно благословение за човечеството, защото в противен случай органическият живот не би могъл да се прояви. Даже и да предположим, че би могъл да съществува във форма, различна от сегашната, то той никога не би направил дори и крачка напред по пътя на усъвършенстването.
Това е впрочем едно от научните твърдения на
естествознанието
.
12. Някои от низшите животни се размножават с такава бързина, че едва ли можем да си представим какво би изглеждала земята след един век, ако смъртта се премахнеше. Навярно светът би се вмирисал само от изверженията на тези същества. И вместо да умираме постепенно, щяхме да измрем всички изведнъж. 13. Трябва да знаем, че разумната Природа отдавна си е „направила сметката”, като е предвидила всички възможни случаи. В настоящия момент според нашите възгледи и преценка тя постъпва грубо и нехуманно, но трябва да знаем, че има дълбоки причини, които я заставят да действа по този начин.
към текста >>
Тя не желаела да гледа човека като едно лениво същество със спящо
съзнание
, което се пробуждало само под влиянието на въпиющите си физиологически нужди – глад, жажда, непосредствена опасност за живота и пр.[105]
5. За да запази собствения си живот, той постоянно трябвало да води борба за оцеляване, доверявайки се на инстинкта си за самосъхранение.[104] Съдбата му наистина не била лека. Изложен на постоянни борби за запазване на живота си от множество врагове, обречен на непосилен труд, мъчнотии и страдания, човек постоянно изпитвал нейните безмилостни удари. 6. Природата, тази негова възпитателка и наставница, не го оставяла нито за минута да бездейства, за да не се върне отново към живота на своето детинство. Да не се върне в онова положение, в което той в течение на много хиляди години се скитал в едно незавидно състояние, като животно, без да мисли, без да разсъждава и да разбира защо и за какво се е родил. 7. Природата, тази негова попечителка и надзирателка, зорко бдяла над него.
Тя не желаела да гледа човека като едно лениво същество със спящо
съзнание
, което се пробуждало само под влиянието на въпиющите си физиологически нужди – глад, жажда, непосредствена опасност за живота и пр.[105]
8. Тя предвидила тази опасност за неговото развитие и за да го избави от пълно обезличаване и израждане, била принудена да го постави в такива условия и такава среда, където да е заобиколен с хиляди мъчнотии и опасности за своя живот. 9. Борбата за съществуване била за човека единственото средство за защита от многобройните му врагове. Трябвало да се бори не само с хищните зверове, които го застрашавали всеки ден, но и с грубите сили на природата, които сякаш му станали заклети врагове. 10. Той бил принуден да търси спасителен изход от това трудно положение, но за да го намери и да си проправи път, били нужни хиляди и хиляди години непрекъсната работа. Необходимо било да направи избор между грубия живот и знанието за Истината.
към текста >>
Необходимо било да направи избор между грубия живот и
знанието
за Истината.
Тя не желаела да гледа човека като едно лениво същество със спящо съзнание, което се пробуждало само под влиянието на въпиющите си физиологически нужди – глад, жажда, непосредствена опасност за живота и пр.[105] 8. Тя предвидила тази опасност за неговото развитие и за да го избави от пълно обезличаване и израждане, била принудена да го постави в такива условия и такава среда, където да е заобиколен с хиляди мъчнотии и опасности за своя живот. 9. Борбата за съществуване била за човека единственото средство за защита от многобройните му врагове. Трябвало да се бори не само с хищните зверове, които го застрашавали всеки ден, но и с грубите сили на природата, които сякаш му станали заклети врагове. 10. Той бил принуден да търси спасителен изход от това трудно положение, но за да го намери и да си проправи път, били нужни хиляди и хиляди години непрекъсната работа.
Необходимо било да направи избор между грубия живот и
знанието
за Истината.
11. Човекът видял в борбата за самосъхранение единственото условие за съществуване, което самата природа му посочила. За него било необходимо да се подвизава в тази роля. Той трябвало най-безпощадно да изтребва своите противници и врагове и със силата на оръжието да си проправя път по лицето на земята. 12. Бил принуден да премахва всички препятствия, които му се изпречвали, за да запази своя живот. Освен това трябвало да работи упорито, за да подготви почвата на земята за своята бъдеща земеделска работа, която била едно от първоначалните условия за поддържане на човешкия род.
към текста >>
Съзнанието
му още не било пробудено за духовен живот.
12. Бил принуден да премахва всички препятствия, които му се изпречвали, за да запази своя живот. Освен това трябвало да работи упорито, за да подготви почвата на земята за своята бъдеща земеделска работа, която била едно от първоначалните условия за поддържане на човешкия род. Само по такъв начин той можел да се множи и размножава по лицето на земята и да я направи поле на своята дейност. 13. Дотук човекът несъзнателно вършел своите задължения. Той не можел да предвиди какво ще му донесат бъдещите векове и какво ще създадат бъдещите поколения.
Съзнанието
му още не било пробудено за духовен живот.
В това отношение той бил невеж и затова не бил още в състояние да разбира онези велики духовни закони, които имали силата да го направят свободен, да му дадат великата способност да мисли и да изказва своите мисли. 14. До този момент човекът бил управляван само от страха си от природата. Той бил воден напред благодарение на закона за Самосъхранението – основният движещ закон в животинското царство. 15. Ако човекът бе останал подвластен само на управлението на този закон, той не би се повдигнал над общото равнище. Ала Върховният Дух на живота предвидил тази опасност.
към текста >>
12. Това дало нов тласък на духовната му еволюция, в резултат на което в
съзнанието
му се оформили понятията за нравствения свят.[109] След тази радикална промяна в естеството на човека той бил вече в състояние да разпознава дясната си ръка от лявата, правото от кривото, доброто от злото, истината от лъжата.
Любовта съдържала условията, качествата и средствата, с които да обуздае влеченията на грубата му природа и да развие благородното му естество, което щяло да направи от него истински разумен човек. Само Любовта посредством своите добродетели можела да го извади от варварското състояние, в което се намирал, и да му покаже правия път на възрастване. 11. Постигането на всичко това било една трудна и деликатна задача. Трябвало да станат редица промени в психиката и духовния живот на човека. Неговата вътрешна чувствителност и душевни възприятия, както и неговите мисли и умствени центрове претърпели коренно преобразование.
12. Това дало нов тласък на духовната му еволюция, в резултат на което в
съзнанието
му се оформили понятията за нравствения свят.[109] След тази радикална промяна в естеството на човека той бил вече в състояние да разпознава дясната си ръка от лявата, правото от кривото, доброто от злото, истината от лъжата.
13. Подчинявайки се на този мощен духовен подтик, произтичащ от Любовта, човекът бил принуден да следва пътя на разума. В този път именно той трябвало постоянно да се подвизава, макар и да правел чести отклонения. Любовта вдъхнала в душата му: – нов живот; – истински разбирания;
към текста >>
3. Този общ закон е дал на ума на човека едно
истинско
мерило, което ясно показва кои неща са подходящи и съобразни с истинската ни природа и кои не са.
4. Разумът да владее над страстите 1. От казанато по-горе могат да се направят следните два извода: – нещата в природата се оценяват според тяхната стойност, а тази стойност напълно зависи от самото им естество; – силите, които действат в живота, се оценяват според качеството на произведената енергия, която причинява или полза, или вреда както на личността, така и на обществото. 2. За полза можем да говорим при израстването и обновяването на организма, чрез който действа душата, а за вреда можем да говорим при разстройството на същия този организъм.
3. Този общ закон е дал на ума на човека едно
истинско
мерило, което ясно показва кои неща са подходящи и съобразни с истинската ни природа и кои не са.
С други думи, всяка дейност определя качествата на своето естество според последствията и резултатите си. 4. Ако човешкият ум не бе подложен на влиянието на страстите, то всеки без изключение би избирал онова, което е истинно и добро както за него, така и за другите. За жалост във всекидневния живот това не е така. 5. Опитът показва, че страстите владеят, а разумът слугува. От това страда днес нашето общество.
към текста >>
Защо той е почнал да върши дела, които далеч не отговарят на неговото
истинско
призвание, нито пък го препоръчват пред останалите видове в природата като разумно същество, притежаващо високо развити интелектуални и морални качества?
Само тогава ще имаме сила да поправим изопачения ред, от който са страдали и още страдат човешките общества. В това именно на помощ ни идва истинският дух на науката и възпитанието – да ни помогне да уредим живота си така, както подобава. 5. Егоизмът – майка на всички пороци 1. Нека разгледаме накратко въпроса откъде е произлязъл този пълен с недъзи обществен ред. Какви причини са накарали човека да пренебрегне повеленията на разума и своята свята длъжност?
Защо той е почнал да върши дела, които далеч не отговарят на неговото
истинско
призвание, нито пък го препоръчват пред останалите видове в природата като разумно същество, притежаващо високо развити интелектуални и морални качества?
2. Фактите ни задължават да изтъкнем естествената причина, дала подтик в човека към това странно явление, наречено несъответствие, несъобразност, непоследователност в стъпките на цивилизования живот. 3. Тази причина се корени в следното. Намирайки се под внушенията на първия закон – за Самосъхранението, който закон има предвид изключително живота и щастието на отделния индивид, човек неправилно е изтълкувал постановленията на общия дух на природата. 4. Усвоявайки този първи закон, той останал с впечатлението и усещането, че неговият личен живот и щастие са най-важното, най-същественото в света и че всички други същества, каквито и да са те, трябва да служат на неговия живот, на неговото лично щастие, което щастие от своя страна представлявало пълна илюзия. 5. Човек схванал идеята за щастие в буквален смисъл, в най-материалния ú израз: да яде, да пие и да се весели.
към текста >>
9. Паметниците на себелюбието са
истинско
свидетелство за всичко онова, което се е вършело в миналото.
Разбира се, че за едно същество с подобни схващания по-добър живот на земята не може да има, но общочовешкият опит показва, че подобна слободия струва живота на много други същества. 7. Ако един ден човечеството така си изгуби ума, че приеме този егоистичен принцип за основа на своя живот, то в целия свят би настъпила невъобразима анархия. Тя би помела от лицето на земята всички цивилизовани общества като прах и пепел към небесното пространство, откъдето те никога вече не биха се върнали. 8. Естеството на закона за Самосъхранението е такова, че той е родил себелюбието (егоизма) – майка на всички днешни пороци. Себелюбието от своя страна, подчинявайки се на вътрешните пориви и влечения на своето естество, е създало такива неща, които историята на човечеството е обрисувала с най-тъмни краски.
9. Паметниците на себелюбието са
истинско
свидетелство за всичко онова, което се е вършело в миналото.
Те стоят и говорят още и за онова, което се върши и днес под влиянието на така наречения „свещен” егоизъм. Нека споменем само по-главните от тях. 10. Себелюбието е : – покварило душата; – поробило разума;
към текста >>
Ние се нуждаем от
истинско
съчувствие, което идва от една душа, пълна с любов към всички хора.
Черната лъжа дължи своя произход и съществуване на долните слоеве на обществото, а бялата – на горните, по-образовани слоеве и най-вече на висшата дипломация.” 5. И днес политиката предпочита да употребява бялата лъжа пред черната, ала бяла или черна, лъжата си е все лъжа, защото няма свойствата на истината. 6. Днес всеки почтен човек трябва да върши благородни дела, а не да вдига шум и врява. Не трябва да плачем за нещастията на хората с крокодилски сълзи. Светът е бил оплакван по този начин от своето сътворение до ден днешен, но какво сме придобили от този крокодилски плач?!
Ние се нуждаем от
истинско
съчувствие, което идва от една душа, пълна с любов към всички хора.
7. Единствената надежда за подобряване на обществения и личния живот, това е възпитанието, което домът дава. Към дома трябва да се присъединят училищата и всички други благородни учреждения, които имат възпитателен характер. 8. Всички трябва да си съдействат за постигането на тази единствена цел, която е основата на общественото благоденствие. Силата проявява своята мощ в съединението[123], но това съединение изисква подготвени елементи, върху които тази сила да може да упражни своето благотворно въздействие и влияние. Без тези елементи силата сама по себе си няма никакъв смисъл.
към текста >>
9.
Истинското
преобразяване в човека ще настъпи тогава, когато той започне напълно да усеща и съзнава източника на злото в себе си и когато у него се зароди силно желание да се освободи от това робство.
7. Единствената надежда за подобряване на обществения и личния живот, това е възпитанието, което домът дава. Към дома трябва да се присъединят училищата и всички други благородни учреждения, които имат възпитателен характер. 8. Всички трябва да си съдействат за постигането на тази единствена цел, която е основата на общественото благоденствие. Силата проявява своята мощ в съединението[123], но това съединение изисква подготвени елементи, върху които тази сила да може да упражни своето благотворно въздействие и влияние. Без тези елементи силата сама по себе си няма никакъв смисъл.
9.
Истинското
преобразяване в човека ще настъпи тогава, когато той започне напълно да усеща и съзнава източника на злото в себе си и когато у него се зароди силно желание да се освободи от това робство.
Болният е принуден да повика добър лекар да му помогне, щом като усети опасност за живота си. 10. Злото и порокът не са вън, а вътре в човека, те са загнездени в самия организъм. Те са следствие от определени предходни причини, които са тясно свързани с нашите мозъчни центрове. В тези центрове има особен род клетки, които, съчетани с определени физико-психични подбуди, ни подтикват да вършим добро или зло. 11. За дълбоките причини на тази двояка дейност на душата ще говорим по-нататък.
към текста >>
6. Причината за това е нашето умствено и духовно безверие, което ни е лишило от
истинското
знание
за законите на разумния живот.
5. Днес нашето общество прилича на онзи слепец, когото Христос, след като му отворил очите, попитал: „Що виждаш? ” „Виждам човеците като дървета” (Марк 8:24) – отговорил той. Не е ли такова днес и нашето състояние? Не виждаме ли и ние така реда и порядъка на нещата в природния и нравствения свят? Ние живеем така, като че ли утре ще умрем, и мислим, че с това всичко ще се свърши.
6. Причината за това е нашето умствено и духовно безверие, което ни е лишило от
истинското
знание
за законите на разумния живот.
Или, по-ясно казано, ние не знаем още как да живеем като човеци. 7. Само у един добре възпитан човек могат да се развият най-добрите качества, най-възвишените добродетели, които ще принесат навреме своите плодове. Само в един живот, пълен с любов и ръководен от висшия разум, може да съществува истинско щастие и благоденствие. 3. Вътрешният характер на възпитанието 1. За разрешаването на този труден и щекотлив въпрос науката е дала следните правила:
към текста >>
Само в един живот, пълен с любов и ръководен от висшия разум, може да съществува
истинско
щастие и благоденствие.
Не виждаме ли и ние така реда и порядъка на нещата в природния и нравствения свят? Ние живеем така, като че ли утре ще умрем, и мислим, че с това всичко ще се свърши. 6. Причината за това е нашето умствено и духовно безверие, което ни е лишило от истинското знание за законите на разумния живот. Или, по-ясно казано, ние не знаем още как да живеем като човеци. 7. Само у един добре възпитан човек могат да се развият най-добрите качества, най-възвишените добродетели, които ще принесат навреме своите плодове.
Само в един живот, пълен с любов и ръководен от висшия разум, може да съществува
истинско
щастие и благоденствие.
3. Вътрешният характер на възпитанието 1. За разрешаването на този труден и щекотлив въпрос науката е дала следните правила: – всички майки и бащи, всички възпитатели трябва да изучават човешкото естество във всякакъв план; – всички те трябва също така да проучват условията, при които се пробуждат и развиват определени добри или лоши качества. Това именно е основата на доброто възпитание.
към текста >>
Придобитото
знание
има за задача да разреши и да премахне мъчнотиите в живота.
На пръв поглед то не представлява нищо друго освен сбор от живи клетки, наредени и устроени по определени закони така, че в своето съчетание да образуват един сложен организъм, наречен „човешко тяло”. За организацията на това тяло знаем много малко, понеже нашето нехайство и немарливост доскоро са ни държали в невежество и сериозните проучвания в това направление датират от по-ново време. 5. Хората не са познавали онези тайнствени закони, които владеят и направляват техния съзнателен и несъзнателен живот. Но човешкият дух не стои без работа. Той вечно издирва и търси скритите стъпки и действия на природата с цел да ги изучи.
Придобитото
знание
има за задача да разреши и да премахне мъчнотиите в живота.
6. Първото нещо, което се забелязва и което прави впечатление в нашия организъм, е, че в него има ред, че има взаимнодействие и хармония между всички работници, които познават своята работа много по-добре, отколкото ние нашата. 7. Тук не се преследват лични цели или частни интереси. Тук се гони една обща цел, едно общо благоденствие, на което се радва самият човек. В това именно се състои тайната на общия успех – в съчувствието и съпричастността. 8. В този организъм никой няма особенно мнение, няма преследвания, няма капризи и своеволия.
към текста >>
Хиляди години изминали, преди Великият Дух на живота да успее да възпита човека, да пробуди
самосъзнанието
на разумния живот вътре в неговата душа и да предизвика любовта му към духовния свят, която да го вдъхнови да тръгне по пътя на оня велик всемирен стремеж, който ние наричаме духовно повдигане.
7. Закон на развитието 1. Милиарди години са били нужни на природата, докато създаде сегашните условия на живот, благодарение на които по-късно е било възможно да се създаде и човешкият организъм. Той е жилището на душата, в което тя днес работи за постигането на една по-висока и по-велика цел от първата, която се е състояла в създаване на материалния свят и на елементарния органически живот. 2. Милиони години е трябвало да минат, докато се създадат първите клетки. Стотици хиляди години са били потребни, за да могат те да преминат през всички стадии на развитие и видоизменение и по този начин напълно да се приспособят за извършване на специалната служба, на специалната работа, която им била дадена да изпълняват в живия организъм.
Хиляди години изминали, преди Великият Дух на живота да успее да възпита човека, да пробуди
самосъзнанието
на разумния живот вътре в неговата душа и да предизвика любовта му към духовния свят, която да го вдъхнови да тръгне по пътя на оня велик всемирен стремеж, който ние наричаме духовно повдигане.
3. Необходимо било човек да придобива всчко с постоянни усилия и постоянни жертви, за да се научи да цени доброто. То не му се давало случайно, без труд и без жертви, за да го прахосва, както си ще. От вековния човешки опит той трябвало да научи, че всичко, което му се е дало, е с цел да извърши нещо полезно. 4. Клетките работят за общото добро на целия органиъзм, на който човекът е господар, и от тази обща работа зависи благоденствието и здравето, на което той се радва. 5. От своя страна човекът, като една разумна клетка от Духовното тяло, чрез което се изявява Висшият живот, е длъжен в името на своето нравствено естество да изпълни задълженията си като разумно същество, като духовно-нравствена личност, като истински син на човечеството.
към текста >>
В теорията на
познанието
е агностик (вж.
[100] ІІІ Херметичен принцип – на трептенето, който гласи: „Всичко е в движение; всичко трепти; нищо не е в покой.” [101] Вж. дял първи – ІІ.2.4. [102] Тук вероятно се намеква за взаимодействието между Закона на Биос и Закона на Гравитацията. [103] Хърбърт Спенсър (27.04.1820–8.12.1903) – английски философ, психолог, социолог, един от родоначалниците на позитивизма.
В теорията на
познанието
е агностик (вж.
бел № 79). Той твърди, че всяко научно понятие е противоречиво, а затова и непостижимо. Доказателство за неспособността на науката да проникне в същността на нещата е фактът, че тя се базира само върху ограничения опит на индивида, т.е. върху фалшива основа. Според него за човешкото познание са достъпни само явленията, зад които се крие Непознаваемото – обектът на вярата.
към текста >>
Според него за човешкото
познание
са достъпни само явленията, зад които се крие Непознаваемото – обектът на вярата.
В теорията на познанието е агностик (вж. бел № 79). Той твърди, че всяко научно понятие е противоречиво, а затова и непостижимо. Доказателство за неспособността на науката да проникне в същността на нещата е фактът, че тя се базира само върху ограничения опит на индивида, т.е. върху фалшива основа.
Според него за човешкото
познание
са достъпни само явленията, зад които се крие Непознаваемото – обектът на вярата.
Спенсър е идеолог на английския либерализъм от Викторианската епоха и е противник на социализма. [104] Инстинкт (лат. подбуждане, импулс) – способност у животните и човека да извършват несъзнателно целесъобразни действия и движения, които са от жизнено значение за тях: самосъхранение, продължаване на рода, хранене и т.н. Истинктите са съставени от безусловни рефлексни вериги, които в целостта си осигуряват извършването по определен ред и начин на сложни актове на поведение. Изработват се в историческото развитие на вида като най-добри приспособителни реакции при многократно повтарящи се въздействия на факторите на външната и вътрешната среда върху нервната система.
към текста >>
За да опише изгубения рай, той трябваше временно да ослепее, да се тури преграда пред очите му, да може да се съсредоточи, да се вглъби в
съзнанието
си.
През 1652 г. ослепява. След възстановяване на монархията (1660) Милтън преживява най-тежките дни от своя живот, изолиран е от обществото и живее в нищета. През това време създава най-силните си поетични произведения – поемите „Изгубеният рай” (1667) и „Възвърнатият рай” (1671). Учителят за Милтън: „Питам: Милтън беше ли, когато се изгуби раят? Възможно е да е бил син на Адам, тъй щото да си спомня.
За да опише изгубения рай, той трябваше временно да ослепее, да се тури преграда пред очите му, да може да се съсредоточи, да се вглъби в
съзнанието
си.
Само така той можеше да проникне в духовния свят, но не е успял да изнесе хубаво идеята. Разправя, че като се разбунтували ангелите в небето, не искали да слугуват на Господа. Това е описание на небето от човешко гледище. Днес раят не е такъв, какъвто Милтън го е видял. Той не живя дълго време там, а ходи само като екскурзиант и не обходи всички места.
към текста >>
3.
1896_3 Външните условия на Живота - Науката и възпитанието
Изпречва се пред нас материалистът с всичкото си
знание
за веществото и природата и почва да ни убеждава, че учението на теиста и богослова не почива на никаква здрава основа.
Тя не може сляпо да се движи към каква и да е посока, тя се нуждае от идеал, който да я въодушевлява към нещо си – към нещо си не мъртво, но живо. Живо, което да има сродство и Любов с нея. Богословът и теистът казват: „Бог е създал и устроил света, Той го управлява и Той е всичко. Без Него нищо не съществува.“ Натуралистът и материалистът казват: „Материята и природата – те са произвели и устроили света, той се намира под управлението на техните закони, без тяхното присъствие нищо не би съществувало.“ Идеалистът и спиритуалистът казват: „Умът и Духът са пропроизвели и устроили света, всичко, което видим и усещаме във външния свят, то са само форми и представления на силата на ума, които действа и работи. Вселената е негов продукт, без ума нищо не би съществувало.“ Пред нас стои една дилема, на която който и край да хванем, все ще ни убоде; която страна и да вземем, все ще срещнем противници.
Изпречва се пред нас материалистът с всичкото си
знание
за веществото и природата и почва да ни убеждава, че учението на теиста и богослова не почива на никаква здрава основа.
– „Онова, което теологът подържа, да е Бог, който е създал и устроил Вселената, то не е никакъв Бог – казва материалистът, – то е материя, която ние виждаме да работи и действа; тя е единствената реалност, която можем да опитаме, попипаме и проверим в действителност. На същото твърди и натуралистът, затова вън от тази реалност всичко е въображения и мечти, следствия от атомически и молекуларни движения в мозъка; затова те нямат никаква предметна действителност вън от него.“ Работата, както ни я представлява материалистът, върви много добре и гладко, умовете ни са почти убедени да приемем учението му за чиста истина. Разбира се материята е действителност, няма защо да се съмняваме в присъствието й. Но пред нас се изпречва и много ученият идеалист със своите обширни познания за действията на ума и почва да ни убеждава и доказва, че учението на материалиста не почива на здрава основа.
към текста >>
Следователно там, гдето няма сравнение, няма и
знание
, а гдето няма умножение и деление, там не може да съществува и разсъждение.
Но ако един триъгълник не може да съществува без присъствието на един от ъглите си, то тъй също и един ъгъл не може да съществува без присъствието на една от страните си; но и самата страна не може да съществува без присъствието на една от точките на правата линия. Излиза от този анализис, че точките са основата на всичко – посредством тях се образуват правите линии и ъгли. Но подобен род разсъждения не могат да ни доведат до никакви положителни заключения, защото ние не търсим абсолютна реалност, но относителната. И ако се подигне пак разпра помежду нашите трима приятели, че всякой е точката, въпросът престава да е геометрическата дилема. Той минува в областта на математиката, гдето взема вида на единица, която не може да бъде ни богослов, ни материалист, ни идеалист, понеже нито се дели, нито се умножава, нито се сравнява с нещо друго.
Следователно там, гдето няма сравнение, няма и
знание
, а гдето няма умножение и деление, там не може да съществува и разсъждение.
От това става ясно, че нашето знание е релативно, относително, а не абсолютно. А релативното знание има за начало три спомагателни средства, именно умножение, деление и сравнение. Вън от тяхната област нищо положително не знаем що съществува. А вътре в тяхната сфера ние знаем много неща и можем да предполагаме всичко, що ни хрумне на ума. Значи пак се срещаме лице с лице с мъчно заплетената триъгълна дилема, която на дали ще се реши някога.
към текста >>
От това става ясно, че нашето
знание
е релативно, относително, а не абсолютно.
Излиза от този анализис, че точките са основата на всичко – посредством тях се образуват правите линии и ъгли. Но подобен род разсъждения не могат да ни доведат до никакви положителни заключения, защото ние не търсим абсолютна реалност, но относителната. И ако се подигне пак разпра помежду нашите трима приятели, че всякой е точката, въпросът престава да е геометрическата дилема. Той минува в областта на математиката, гдето взема вида на единица, която не може да бъде ни богослов, ни материалист, ни идеалист, понеже нито се дели, нито се умножава, нито се сравнява с нещо друго. Следователно там, гдето няма сравнение, няма и знание, а гдето няма умножение и деление, там не може да съществува и разсъждение.
От това става ясно, че нашето
знание
е релативно, относително, а не абсолютно.
А релативното знание има за начало три спомагателни средства, именно умножение, деление и сравнение. Вън от тяхната област нищо положително не знаем що съществува. А вътре в тяхната сфера ние знаем много неща и можем да предполагаме всичко, що ни хрумне на ума. Значи пак се срещаме лице с лице с мъчно заплетената триъгълна дилема, която на дали ще се реши някога. Тогава нека предадем този спорен въпрос на третейски съд пред огнището на науката – да видим и чуем как ще се произнесе.
към текста >>
А релативното
знание
има за начало три спомагателни средства, именно умножение, деление и сравнение.
Но подобен род разсъждения не могат да ни доведат до никакви положителни заключения, защото ние не търсим абсолютна реалност, но относителната. И ако се подигне пак разпра помежду нашите трима приятели, че всякой е точката, въпросът престава да е геометрическата дилема. Той минува в областта на математиката, гдето взема вида на единица, която не може да бъде ни богослов, ни материалист, ни идеалист, понеже нито се дели, нито се умножава, нито се сравнява с нещо друго. Следователно там, гдето няма сравнение, няма и знание, а гдето няма умножение и деление, там не може да съществува и разсъждение. От това става ясно, че нашето знание е релативно, относително, а не абсолютно.
А релативното
знание
има за начало три спомагателни средства, именно умножение, деление и сравнение.
Вън от тяхната област нищо положително не знаем що съществува. А вътре в тяхната сфера ние знаем много неща и можем да предполагаме всичко, що ни хрумне на ума. Значи пак се срещаме лице с лице с мъчно заплетената триъгълна дилема, която на дали ще се реши някога. Тогава нека предадем този спорен въпрос на третейски съд пред огнището на науката – да видим и чуем как ще се произнесе. Истината, казва тя, трябва да се гледа в лицето, а не в гърба.
към текста >>
Тази битност е Духът на Живота – вечната животворяща енергия, която преобладава навсякъде из Вселената; единствената същност, от която произтичат всичките разумни действия и стремления; върховният закон вътре в душата, който я принуждава да се стреми към усъвършенстване; върховната сила на
самосъзнанието
вътре в нашия Дух, която ни постоянно подканя да се подвизаваме в Доброто, да дирим благородното и възвишено, да любим истинното Всичко това ни води към великия върховен разум – да знаем що правим, да разбираме и разумяваме към какво се стремим.
Това същество, кога действа, действа в три главни форми, проявлява три главни качества, показва три главни свойства. Материята се определя от постоянните центрове, наречени атоми или монади; силата от движението и количеството на центровете и ума – от сгрупируването и разпределението на атомите и силите в прями отношения, управляющи се от постоянни закони, работещи с математическа определеност и последователност за постигането целта в Природата, които общият Дух гони. Че това е цяла истина, няма защо да се съмняваме, науката ни е доставила отвсякъде цял склад от факти, които говорят много по-ясно и вразумително, отколкото кой да е философ. И тъй, свойствата представляват материята, качествата – силата, формите – ума. Всякой атом във Вселената носи на своето съществуване свойствата, качествата и формите, отпечатани в естеството му от първата битност.
Тази битност е Духът на Живота – вечната животворяща енергия, която преобладава навсякъде из Вселената; единствената същност, от която произтичат всичките разумни действия и стремления; върховният закон вътре в душата, който я принуждава да се стреми към усъвършенстване; върховната сила на
самосъзнанието
вътре в нашия Дух, която ни постоянно подканя да се подвизаваме в Доброто, да дирим благородното и възвишено, да любим истинното Всичко това ни води към великия върховен разум – да знаем що правим, да разбираме и разумяваме към какво се стремим.
Това значи да живеем. Но за да се постигне всичко, което е пред душата и в душата на всяко разумно същество, изисквало се преди всичко време, място и условия, гдето да се посади първото семе на Живота. Затова Природата е била длъжна да работи и приготовлява всевъзможните бъдещи условия за това толкова деликатно чадо на вечността. Онези славни епохи, които ни очакват в самата вечност на Живота, които покрай сърцето ни не се минували още, нито в ума ни са влизали. Ако началото е толкова велико, какъв ще бъде зенитът на съвършенството, когато възприемем безсмъртието?
към текста >>
5. С цялото си
познание
за материята и природата материалистът започва да ни убеждава, че учението на теолозите не почива на никаква здрава основа.
Вселената е негов продукт. Без ума нищо не би съществувало. 3. Богословът и теологът от своя страна казват: Бог е създал и устроил света, Той го управлява и Той е всичко. Без Него нищо не може да съществува. 4. Пред нас стои една дилема, на която който и край да хванем, все ще ни убоде, която страна и да вземем, все ще срещнем противници.
5. С цялото си
познание
за материята и природата материалистът започва да ни убеждава, че учението на теолозите не почива на никаква здрава основа.
6. „Теолозите твърдят – казват материалистите, – че имало някакъв Бог, който е създал и устроил вселената, но всъщност това не е никакъв Бог, а материя, която ние виждаме да работи и действа навсякъде. Тя е единствената реалност, която можем да опитаме, да пипнем и да проверим в действителност. Затова вън от тази реалност всичко е плод на нашето въображение. Що се отнася пък до нашия душевен мир, той не е нищо друго освен резултат от известни атомни и молекулярни движения в мозъка, които нямат никаква предметна стойност вън от него.” 7. Така както материалистът ни представя работите, на пръв поглед те наистина изглеждат твърде прости и убедителни.
към текста >>
18. Следователно там, където няма сравнение, няма и
знание
, а където няма умножение и деление, там не може да съществува и разсъждение.
16. От всичко това можем да извадим заключението, че точките са в основата на всичко. Посредством тях се образуват правите линии и ъглите. Но подобен род разсъждения не могат да ни доведат до никакви положителни заключения, защото ние не търсим абсолютната, а относителната реалност. 17. И ако между нашите трима приятели отново възникне спор и всеки започне да твърди, че той е точката, въпросът престава да е геометрически проблем. Тогава ние преминаваме в областта на математиката, където точката се превръща в една абсолютна единица, която не може да бъде нито теолог, нито материалист, нито идеалист, понеже нито се дели, нито се умножава, нито се сравнява с нещо друго.
18. Следователно там, където няма сравнение, няма и
знание
, а където няма умножение и деление, там не може да съществува и разсъждение.
От това следва, че нашето знание е относително, а не абсолютно. 19. В основата на относителното знание стоят три неща – умножение, деление и сравнение. Извън тяхната област ние не знаем нищо сигурно за това, което съществува. А вътре в тяхната сфера знаем много неща и можем да предполагаме всичко, което ни дойде на ум. 20. Ето че отново се срещаме лице в лице със заплетената „дилема на триъгълника”, която едва ли някога ще бъде решена.
към текста >>
От това следва, че нашето
знание
е относително, а не абсолютно.
Посредством тях се образуват правите линии и ъглите. Но подобен род разсъждения не могат да ни доведат до никакви положителни заключения, защото ние не търсим абсолютната, а относителната реалност. 17. И ако между нашите трима приятели отново възникне спор и всеки започне да твърди, че той е точката, въпросът престава да е геометрически проблем. Тогава ние преминаваме в областта на математиката, където точката се превръща в една абсолютна единица, която не може да бъде нито теолог, нито материалист, нито идеалист, понеже нито се дели, нито се умножава, нито се сравнява с нещо друго. 18. Следователно там, където няма сравнение, няма и знание, а където няма умножение и деление, там не може да съществува и разсъждение.
От това следва, че нашето
знание
е относително, а не абсолютно.
19. В основата на относителното знание стоят три неща – умножение, деление и сравнение. Извън тяхната област ние не знаем нищо сигурно за това, което съществува. А вътре в тяхната сфера знаем много неща и можем да предполагаме всичко, което ни дойде на ум. 20. Ето че отново се срещаме лице в лице със заплетената „дилема на триъгълника”, която едва ли някога ще бъде решена. Тогава нека предадем този спорен въпрос на третейски съд[141] пред огнището на науката, да видим и чуем как тя ще се произнесе.
към текста >>
19. В основата на относителното
знание
стоят три неща – умножение, деление и сравнение.
Но подобен род разсъждения не могат да ни доведат до никакви положителни заключения, защото ние не търсим абсолютната, а относителната реалност. 17. И ако между нашите трима приятели отново възникне спор и всеки започне да твърди, че той е точката, въпросът престава да е геометрически проблем. Тогава ние преминаваме в областта на математиката, където точката се превръща в една абсолютна единица, която не може да бъде нито теолог, нито материалист, нито идеалист, понеже нито се дели, нито се умножава, нито се сравнява с нещо друго. 18. Следователно там, където няма сравнение, няма и знание, а където няма умножение и деление, там не може да съществува и разсъждение. От това следва, че нашето знание е относително, а не абсолютно.
19. В основата на относителното
знание
стоят три неща – умножение, деление и сравнение.
Извън тяхната област ние не знаем нищо сигурно за това, което съществува. А вътре в тяхната сфера знаем много неща и можем да предполагаме всичко, което ни дойде на ум. 20. Ето че отново се срещаме лице в лице със заплетената „дилема на триъгълника”, която едва ли някога ще бъде решена. Тогава нека предадем този спорен въпрос на третейски съд[141] пред огнището на науката, да видим и чуем как тя ще се произнесе. „Истината – казва тя – трябва да се гледа в лицето, а не в гърба”.[142]
към текста >>
– Върховната сила на
самосъзнанието
вътре в духа на човека, която постоянно го подбужда да се подвизава в доброто, да търси благородното и възвишеното, да обича Истината.
5. Всеки атом във вселената съдържа свойствата, качествата и формите, отпечатани в него от Първото Начало. 6. Това Начало е: – Духът на живота – вечната животворяща енергия, която изпълва цялата вселена; – Първичната и Единствена Същност, от Която произтичат всички разумни действия и стремежи; – Върховният закон вътре в душата, който я подтиква да се стреми към съвършенство;
– Върховната сила на
самосъзнанието
вътре в духа на човека, която постоянно го подбужда да се подвизава в доброто, да търси благородното и възвишеното, да обича Истината.
7. Всичко това ни води към Великия върховен разум – да знаем какво правим, да разбираме и проумяваме към какво се стремим, т.е. да живеем. 8. За да се постигне всичко, към което се стреми душата на всяко разумно същество, са се изисквали преди всичко време, място и условия, където да се посади първото семе на живота. 9. Природата е трябвало да работи и да приготвя всевъзможни бъдещи условия, така богати и разнообразни, за това толкова деликатно чедо на вечността. Тя е работила и за онези славни епохи, които ни очакват във вечността на живота и които въобще не са преминавали още през сърцата ни, нито са влизали в умовете ни.[144]
към текста >>
” Но онова, което мислим за празно, то всъщност е пълно, то е
истинско
чудо!
6. И ето, всред това безбройно множество два първоначални атома X и Y – да допуснем, че това са кислород и водород – се спускат един срещу друг с невъобразима сила и здраво се сграбчват, както често правят хората, когато помежду им избухне някакъв спор или кавга. На пръв поглед това действие изглежда необяснимо, то е сякаш безпричинно. По никакъв начин не можем да си обясним този сблъсък. 7. Най-после идваме до заключението, че всичко това нищо не значи. За да прикрием своето честолюбиво невежество, казваме: „Нищо особено, празна работа!
” Но онова, което мислим за празно, то всъщност е пълно, то е
истинско
чудо!
Бихме ли могли да си представим, че например в една капка вода има хиляди и милиони частици?! 8. Мислим си, че случката е маловажна, но работата става сериозна. Ето че и съседните атоми, индиферентни дотогава, биват обхванати от същото безпокойство и стават опасни. В един миг безброй много атоми, захванати по два, започват да се трупат около първите два – там, където е средоточието на схватката, т. е. около първия център на тежестта.
към текста >>
4.
ХИО-ЕЛИ-МЕЛИ-МЕСАИЛ - стар правопис
И тъй нека се въоръжимъ съ величието на
истинското
търпение да понесемъ всичко за неговата слава.
Защото кой е онзи който ще се испречи и ще му забрани да не струва онова що е неговата блага воля? Нима той трѣбва да се съобразява съ человѣческитѣ постановления и человѣческитѣ закони? То се разбира че не. То ще бѫде богохулно да се стараемъ да ограничимъ неговитѣ възнамѣрения и желания, понеже онова което той желае да прави колкото и да ни се вижда противно и разрушително за нашето лично щастие, е най-доброто, е най-благото, което неговата любовь извършва за вѣчното добро и благодѣнствие на нашата душа. Защото не е добъръ и великъ онзи който самъ мисли, — че е такъвъ, но онзи за когото истината гласи.
И тъй нека се въоръжимъ съ величието на
истинското
търпение да понесемъ всичко за неговата слава.
Защото който понася, поношения отъ любовь за неговото име, прѣбѫдва въ него самаго. А който прѣбѫдва въ него, прѣбѫдва въ неговата слава. А славата на отца е истинската слава на живота. И тъй, онова което любовьта върши е винаги славно и вѣлико, защото тя е испълнението на закона. А царството Господне е вече дошло въ сила и затова всичката земя трѣбва да се испълни отъ величието на неговото присѫтствие.
към текста >>
Затова изпитванието на всѣко добро нѣщо е необходимо за успѣхътъ на духовния животъ, а
знанието
на съвършеното вѣчно добро е самия пѫть за въздигание на душата и нашия умъ, сърдце и духъ къмъ небето.
А царството Господне е вече дошло въ сила и затова всичката земя трѣбва да се испълни отъ величието на неговото присѫтствие. Мъдростьта му трѣбва да обърне и завладѣе всѣкой умъ, а любовьтьта му, приготвенитѣ сърдца; тъй щото Господъ да царува винаги съ своя избранъ родъ. Часътъ наближава и не е далечъ отъ вази, когато ще бѫдитѣ призовани да се обедините съ него въ едно тѣло, единъ духъ, единъ умъ, едно сърдце и душа. Тогава ще се испълни обѣщанието заедно съ Господа и ведно въ господа. Радвай се земя и вѣсели се небе за твоитѣ избранни.
Затова изпитванието на всѣко добро нѣщо е необходимо за успѣхътъ на духовния животъ, а
знанието
на съвършеното вѣчно добро е самия пѫть за въздигание на душата и нашия умъ, сърдце и духъ къмъ небето.
Понеже, знанието за истинитѣ на този вашъ животъ сѫ свѣтилници, водящи звѣзди за мѣстото на онзи животъ въ когото пълнота царува. Слѣдователно, всѣкой които се насили, или си даде усилие да придобие необходимитѣ сили за да влезе „грабва го“ или както е казано; „Царството Божие на сила се взема, и които се усилятъ го грабватъ“. Въ тия думи се съдържа велика истина. За да придобиемъ обещанието трѣбва да станемъ мѫже. Необходимо е едно корено приготовление; т.
към текста >>
Понеже,
знанието
за истинитѣ на този вашъ животъ сѫ свѣтилници, водящи звѣзди за мѣстото на онзи животъ въ когото пълнота царува.
Мъдростьта му трѣбва да обърне и завладѣе всѣкой умъ, а любовьтьта му, приготвенитѣ сърдца; тъй щото Господъ да царува винаги съ своя избранъ родъ. Часътъ наближава и не е далечъ отъ вази, когато ще бѫдитѣ призовани да се обедините съ него въ едно тѣло, единъ духъ, единъ умъ, едно сърдце и душа. Тогава ще се испълни обѣщанието заедно съ Господа и ведно въ господа. Радвай се земя и вѣсели се небе за твоитѣ избранни. Затова изпитванието на всѣко добро нѣщо е необходимо за успѣхътъ на духовния животъ, а знанието на съвършеното вѣчно добро е самия пѫть за въздигание на душата и нашия умъ, сърдце и духъ къмъ небето.
Понеже,
знанието
за истинитѣ на този вашъ животъ сѫ свѣтилници, водящи звѣзди за мѣстото на онзи животъ въ когото пълнота царува.
Слѣдователно, всѣкой които се насили, или си даде усилие да придобие необходимитѣ сили за да влезе „грабва го“ или както е казано; „Царството Божие на сила се взема, и които се усилятъ го грабватъ“. Въ тия думи се съдържа велика истина. За да придобиемъ обещанието трѣбва да станемъ мѫже. Необходимо е едно корено приготовление; т. е, както израилъ който робува въ египетъ и слѣдъ 400 години получи отговоръ на обѣщанията дадени Авраму за Ханаанъ.
към текста >>
Не съмъ ли единии Богъ който дава истинска мъдрость,
истинско
знание
, които сѫ свѣтилници и сѫща радость на душата?
Ако служите на себе си, и на този разблуденъ свѣтъ, който се е покварилъ до коститѣ въ порокъ и безаконие; истина ви казвамъ въ грѣховетѣ и безаконията си ще умрете, и името ви вѣчно ще се погребе съ васъ наедно. Защото нима, има кой да ви помене. Всичката ви суетна мѫдрость и знания ще васъ да пояде. Но истина ви казвамъ, като Богъ, като създателъ, като Отецъ на праведнитѣ духове, че всякой който отпомежду васъ внимава на мойтѣ думи и на менъ слугува, ще има животъ изобилно, защото не съмь ли Азъ самъ животъ? Не го ли ражда моя духъ свѣтъ?
Не съмъ ли единии Богъ който дава истинска мъдрость,
истинско
знание
, които сѫ свѣтилници и сѫща радость на душата?
Но има мнозина изъ помѣжду ви, които се стараятъ да осуетятъ моитѣ пѫтища, да заблудятъ своитѣ братия; да имъ турятъ иго тѣжко на душата за носяние. Тѣ постоянно се трудятъ, моето име отъ душата която съмъ родилъ, да истласкатъ. Но глупци, какво очаквате да придобиите отъ своя нечестивъ трудъ? Прѣдставете си, ако имахте сила да прѣмахнитѣ слънцето което съмъ поставилъ, на какво би замѣзала земята? И нима мислитѣ, по-добри ли слѣдствия ще послѣдватъ?
към текста >>
Не стои ли достойностьта на ума въ височината, дълбочината и широчината на мислитѣ и тѣхното
истинско
разумѣние?
Прѣдставете си, ако имахте сила да прѣмахнитѣ слънцето което съмъ поставилъ, на какво би замѣзала земята? И нима мислитѣ, по-добри ли слѣдствия ще послѣдватъ? Кажете ми отъ гдѣ сте продобили тая мъдрость, и кой ви е убѣдилъ на опитъ, че добро ще послѣдва? Кой ще е другъ, ако не баща ви, дявола, (който отъ начало е лѫжецъ и когато може отъ своето си лѫже? Питамъ ви защо се самооблощавате съ думи, които не разбирате и непроумѣвате?
Не стои ли достойностьта на ума въ височината, дълбочината и широчината на мислитѣ и тѣхното
истинско
разумѣние?
Но ако мислитѣ ви нѣматъ никаква височина, дълбочина и ширина, тогава гдѣ стои прѣвъзходството на вашия умъ? А при това ставате и учители, за да забуждавате и другитѣ; та какво знайтѣ, и какво ще учитѣ? Нѣма душа, и мене ме нѣма, значи че нѣма умъ, че моя духъ не сѫществува, че да живѣешъ добрѣ, да любишъ истината — е суета. Яжъ и пий, това е то цѣльта. Но това мѫдрость ли е?
към текста >>
Защото той отсега нататъкъ ще испълни земята съ
знание
.
Въ рѫцѣтѣ ти е прѣдалъ сила и власть за да сѫдишъ народитѣ съ правда. Макаръ сега и да си скроменъ и незабѣлѣзанъ по видъ, но духомъ си вѣликъ; и трѣбва да бѫдешъ скритъ отъ погледитѣ на свѣта до катъ Богъ твой въстанови своятъ тронъ надъ народитѣ. Тогава ще царувашъ въ сила и святосъ въ правда и миръ; защото нечестивитѣ ще бѫдатъ низринати. „Мели лемелъ саватъ меномъ, Аваримъ гемелъ бидено итафатъ“ — А — Пропадна сина на нечестието, защото Господъ е слѣзълъ да се сѫди, — да възвѣсти, че той не е мъртавъ, но живъ!
Защото той отсега нататъкъ ще испълни земята съ
знание
.
Ще въздигне и въдвори правдата си, любовьта му ще роди истината, Господъ ще се укрѣпи като силенъ за бранъ. Всѣкой угнетенъ, ще бѫде подкрѣпенъ. Огорчений духомъ, ще бѫде утѣшенъ. И както майка милва свойтѣ си, така и Господъ ще помилва онзѣи които го чакатъ. Отъ сега нататъкъ съ думи нѣма да ви забавлявамъ, но съ дѣла благи, съ дѣла вѣлики, Ще ви нахраня и нѣма да огладнѣете, и ще ви напоя, и нѣма да ожеднѣетѣ, защото хлѣбътъ и водата съ които ще ви нахраня и напоя, ще бѫдатъ присѫщенъ животъ — Мизраимъ, Мизраимъ.
към текста >>
Защото Господъ Богъ твой ще испълни земята съ
знание
и благодатъ, и всички ще бѫдатъ научени отъ него и ще се нарекътъ родъ избранъ, сѣме Царско, свѣщеници Божии.
Подигни очитѣ си и вижъ какъ той стой почтено помежду ви. Погледни и вижъ какъ той е кротъкъ и смиренъ по духъ и сърдце. Ето Сионе твоятъ избранъ Царь и владика на все, въ тебе не се е подигалъ подобенъ нему. Възвѣсти се сега за Помазанника Господенъ. Възтрѫби и възвѣсти на народитѣ славата му, защото той е Господъ крѣпкий, Господъ силний, Господъ славний, идящъ облеченъ въ дрѣхитѣ на правда и миръ на святосъ и любовь, отсега вече нѣма да се чуе въ тебе плачъ и ридание, но радость и веселие Господне.
Защото Господъ Богъ твой ще испълни земята съ
знание
и благодатъ, и всички ще бѫдатъ научени отъ него и ще се нарекътъ родъ избранъ, сѣме Царско, свѣщеници Божии.
Пѣйте на Господа пѣсень нова. Осана, осана. Месаилъ, Халилуя Халилуя Ели. Азъ съмъ Богъ, и нѣма да се повърна отъ благитѣ си намѣрения. Душата ми се привърза за Сионъ затова го и възлюбихъ, защото познахъ, че той ще ме познае и ще възложи своята надежда и спасение въ менъ.
към текста >>
Защото съ крѣпка дѣсница крѣпя и съ мѫдрость и
знание
обръщамъ все, затова къмъ мене се обръща всѣка тваръ, за да приеме сила да се крѣпи — ето Азъ ги викамъ по име, и тѣ ще чуятъ гласътъ ми и ще се развеселятъ.
Богъ вѣченъ, който тѣ призовахъ спорѣдъ съизволението на святия си Духъ, отъ дълбочинитѣ на своята душа и ти дадохъ видъ и рекохъ: ти си синъ мой, Азъ днесъ тя родихъ. Родихъ тѣ въ свѣта за да се умножишъ и станешъ вѣликъ, да бѫдешъ подобенъ мене. А понеже тя родихъ въ свѣта, то и затова тя и призвахъ чрѣзъ Духътъ си, за да ме познаешъ, че Азъ съмъ Богъ вѣчний, Единъ все обемящъ, който съмъ и който създавамъ и движа, отъ когото всичко по начало излиза и по начало се връща. Този истиний съмъ Азъ единъ твой Отецъ — отъ вѣкъ и до вѣка. Всичко що създавамъ е за тебе и ти за всичко и ще тя посрѣщнатъ всички като Господъ, царь и тѣхенъ братъ, когато Азъ Богъ вѣчний Елихи Ихова пращамъ, за да откриешъ себе си на всички, че въ моята вѣчна любовь всичко живѣе, всичко расте, всичко се плоди и вѣчно весели.
Защото съ крѣпка дѣсница крѣпя и съ мѫдрость и
знание
обръщамъ все, затова къмъ мене се обръща всѣка тваръ, за да приеме сила да се крѣпи — ето Азъ ги викамъ по име, и тѣ ще чуятъ гласътъ ми и ще се развеселятъ.
Защото Азъ съмъ Богъ вѣчно тѣхенъ който присѫтствува чрѣзъ силата си всъде. Затова да се не колебай сърдцето ти, думитѣ ми сѫ вѣрни; ето Азъ съмъ този който говоря съ тебе: много пѫти съмъ ти говорилъ съ благость и съ любовь. Затова прославиме и ще тя прославя. Благословиме и ще се благословишъ. Освяти името ми въ душата си.
към текста >>
Знанието
ми е изчезнало, достойнството се е изгубило, правдата ми се е помрачила, и волята ми свързана и азъ съмъ като единъ който е станалъ подигравка на сѫдбата.
Моятъ миръ и моята радость сѫ се помрачили вътре въ менъ. И причината за това зная; но може ли да се повърне и направеното да се отстрани? Отъ дѣтинството си търся моятъ Богъ, Господъ, Царь и Отецъ, но като, че надеждата ми постоянно се осуетява. Може ли праведний да върши волятата му кога е натоваренъ и съвпрегнатъ съ нечестие? колко е нещастна душата ми!
Знанието
ми е изчезнало, достойнството се е изгубило, правдата ми се е помрачила, и волята ми свързана и азъ съмъ като единъ който е станалъ подигравка на сѫдбата.
Но всичко това е праведно върху ми; защото спорѣдъ заслугата и заплатата; спорѣдъ послушанието и благословението и споредъ любовьта, отговора. Има ли себелюбива любовъ нѣщо общо съ Бога? Не! Богъ прѣзира всичко що е отъ свѣтътъ. Дълго ли ще се бавишъ Господи?
към текста >>
Азъ съмъ твоя духъ който ти просвѣщавамъ и умодрявамъ, който тя уча въ
знание
и мѫдрость, който съзиждамъ своето царство, който тя утѣшава и подкрѣпя, който говори всѣкога съ тѣбъ.
любовь, вѣра, надѣжда и благость? Защото истината ми е сѫщинска добродѣтель, любовьта ми е непоколебима и благостьта ми прѣбѫдва въ вѣкъ — моятъ миръ да прѣбѫдва сега съ тебе, и присѫтствието на духа ми да те осени. Приеми моето благословение. Азъ съмъ Богъ! Господъ, Сава Отъ Богъ неизмѣнимъ вѣченъ, който съмъ отъ вѣка и до вѣка, единъ който съмъ и който творя спорѣдъ благоразположението на духътъ си.
Азъ съмъ твоя духъ който ти просвѣщавамъ и умодрявамъ, който тя уча въ
знание
и мѫдрость, който съзиждамъ своето царство, който тя утѣшава и подкрѣпя, който говори всѣкога съ тѣбъ.
Окото ми е будно. рѫката ми е готова да помага. Благослови сега Господа въ сърдцето си, и го освѣти. Въ това Богъ се весели да го любимъ, да му служимъ отъ душа и сърдце. Ей Господи да бѫдешъ благословенъ отъ сега и до века да се възвѣличи името ти.
към текста >>
Научи се тогава, че Господъ изисква да правишъ добро, но не слѣпо, — но съ пълнота на сърдцето си, съ
знанието
на умътъ си, съ любовьта на душата си.
Не ли за храна и облѣкло се луташъ постоянно? И отъ що произлизатъ всичкитѣ ти страдания, ако не отъ извънредното ти желание? Понеже не си благодаренъ на онова което можешъ постепенно да добиешъ съ трудъ. Ти желаешъ щастието, но трѣбва нѣщо да заплатимъ за него. Не си ли готовъ да услужишъ на другитѣ въ тѣхнитѣ нужди?
Научи се тогава, че Господъ изисква да правишъ добро, но не слѣпо, — но съ пълнота на сърдцето си, съ
знанието
на умътъ си, съ любовьта на душата си.
Не се стреми просто като воль за плѣвата, или като тигъръ за своята жертва, или като лисица подла къмъ курникътъ на своя съсѣдъ — не жили като скорпя съ своята опашка, нито хапи като змия. Понеже ако отровишъ своя ближенъ, що ще се ползувашъ отъ дѣлото си? Или ако погълнешъ брата си що ще добиешъ? Живота на брата ти нѣма да стане стежание твое никога, и по никой начинъ.
към текста >>
5.
ХИО-ЕЛИ-МЕЛИ-МЕСАИЛ - нов правопис
И тъй, нека се въоръжим с величието на
истинското
търпение да понесем всичко за Неговата слава.
Защото кой е онзи, който ще се изпречи и ще Му забрани да не струва онова, що е Неговата блага воля? Нима Той трябва да се съобразява с человеческите постановления и человеческите закони? То се разбира, че не. То ще бъде Богохулно да се стараем да ограничим Неговите възнамерения и желания, понеже това, което Той желае да прави, колкото и да ни се вижда противно и разрушително за нашето лично щастие, е най-доброто, най-благото, което Неговата Любов извършва за вечното добро и благоденствие на нашата душа. Защото не е добър и велик онзи, който сам мисли че е такъв, но онзи, за когото Истината гласи.
И тъй, нека се въоръжим с величието на
истинското
търпение да понесем всичко за Неговата слава.
Защото който понася поношения от Любов за Неговото име, пребъдва в Него самаго. А който пребъдва в Него, пребъдва в Неговата слава. А Славата на Отца е истинската Слава на Живота. И тъй, онова, което любовта върши, е винаги славно и велико, защото тя е изпълнение на закона. А Царството Божие е вече дошло в сила и затова всичката земя трябва да се изпълни от величието на Неговото присъствие.
към текста >>
Затова изпитванието на всяко добро нещо е необходимо за успеха на духовния живот, а
знанието
на съвършеното вечно добро е самият Път за въздигане на душата и нашия ум, сърце и дух към Небето.
Мъдростта Му трябва да обърне и завладее всякой ум, а Любовта Му - приготвените сърца, тъй щото Господ да царува винаги със Своя избран народ. Часът наближава и не е далеч от вази, когато ще бъдете призовани да се обедините с Него в едно тяло. един дух, един ум, едно сърце и душа. Тогава ще се изпълни обещанието „заедно с Господа и ведно с Господа". Радвай се земя и весели се Небе за твоите избрани.
Затова изпитванието на всяко добро нещо е необходимо за успеха на духовния живот, а
знанието
на съвършеното вечно добро е самият Път за въздигане на душата и нашия ум, сърце и дух към Небето.
Понеже знанието за истините на този ваш живот са светилиици, водещи звезди за мястото на онзи Живот, в когото Пълнота царува. Следователно, всякой, който се насили или си даде усилие да придобие необходимите сили, за да влезе, „грабва го" или, както е казано, „Царството Божие насила се взема и които се усилят, Го грабват". В тия думи се съдържа велика Истина. За да придобием обещанието, трябва да станем мъже. Необходимо е едно коренно приготовление, т.е.
към текста >>
Понеже
знанието
за истините на този ваш живот са светилиици, водещи звезди за мястото на онзи Живот, в когото Пълнота царува.
Часът наближава и не е далеч от вази, когато ще бъдете призовани да се обедините с Него в едно тяло. един дух, един ум, едно сърце и душа. Тогава ще се изпълни обещанието „заедно с Господа и ведно с Господа". Радвай се земя и весели се Небе за твоите избрани. Затова изпитванието на всяко добро нещо е необходимо за успеха на духовния живот, а знанието на съвършеното вечно добро е самият Път за въздигане на душата и нашия ум, сърце и дух към Небето.
Понеже
знанието
за истините на този ваш живот са светилиици, водещи звезди за мястото на онзи Живот, в когото Пълнота царува.
Следователно, всякой, който се насили или си даде усилие да придобие необходимите сили, за да влезе, „грабва го" или, както е казано, „Царството Божие насила се взема и които се усилят, Го грабват". В тия думи се съдържа велика Истина. За да придобием обещанието, трябва да станем мъже. Необходимо е едно коренно приготовление, т.е. както Израил, който робува в Египет и след 400 години получи отговор на обещанията, дадени Аврааму в Ханаан.
към текста >>
Не съм ли Единний Бог, който дава истинска Мъдрост,
истинско
Знание
, които са светилници и съща радост на душата?
Ако служите на себе си и на този разблуден свят, който се е покварил до костите в порок и беззаконие, истина ви казвам - в греховете и беззаконията си ще умрете и името ви вечно ще се погребе с вас заедно. Защото нима има кой да ви помене? Всичката ви суетна мъдрост и знания ще вас да пояде. Но истина ви казвам, като Бог, като Създател, като Отец на праведните духове, че всякой, който от помежду вас внимава на Моите думи и на Мен слугува, ще има Живот изобилно, защото не Съм ли Аз Сам Животът? Не го ли ражда Моят Дух Свят?
Не съм ли Единний Бог, който дава истинска Мъдрост,
истинско
Знание
, които са светилници и съща радост на душата?
Но има мнозина изпомежду ви, които се стараят да осуетят Моите пътища, да заблудят своите братия, да им турят иго тежко на душата за носяние. Те постоянно се трудят Моето Име от душата, която Съм родил, да изтласкват. Но, глупци, какво очаквате да придобиете от своя нечестив труд? Представете си, ако имахте сила да премахнете слънцето, което Съм поставил, на какво би замязала земята? И нима мислите подобри ли следствия ще последват?
към текста >>
Не стои ли достойнството на ума във височината, дълбочината и широчината на мислите и тяхното
истинско
разумение?
Представете си, ако имахте сила да премахнете слънцето, което Съм поставил, на какво би замязала земята? И нима мислите подобри ли следствия ще последват? Кажете ми отгде сте придобили тая мъдрост и кой ви е убедил на опит, че добро ще последва? Кой ще е друг, ако не баща ви, дяволът, който от начало е лъжец и, когато може, от своето си лъже? Питам ви защо се самооблощавате с думи, които не разбирате и не проумявате?
Не стои ли достойнството на ума във височината, дълбочината и широчината на мислите и тяхното
истинско
разумение?
Но ако мислите ви нямат никаква дълбочина, височина и ширина, тогава где седи превъзходството на вашия ум? А при това ставате и учители, за да заблуждавате и другите; та какво знайте и какво ще учите? - Няма душа - и мене ме няма, значи, че няма ум, че моят дух не съществува, че да живееш добре, да любиш истината е суета; яж и пий, това е то целта? Но това мъдрост ли е? Не знаете ли, че от създание мира всичките живи същества ядат, пият и то без да са знаели вашата мъдрост, че това е то целта?
към текста >>
Защото Той отсега нататък ще изпълни земята със
Знание
.
В ръцете ти е предал сила и власт, за да съдиш народите с Правда. Макар сега и да си скромен и незабелязан по вид, но духом си велик; и трябва да бъдеш скрит от погледите на света, докат Бог твой възстанови своя трон над народите. Тогава ще царуваш в сила и святост, в правда и мир, защото нечестивите ще бъдат низринати. „Мели лемел сават меном, Аварим гемел бидено итафат" Пропадна синът на нечестието, защото Господ е слязъл да се съди, да възвести, че Той не е мъртъв, но жив!
Защото Той отсега нататък ще изпълни земята със
Знание
.
Ще въздигне и въдвори Правдата Си, Любовта Му ще роди Истината. Господ ще се укрепи като силен за бран. Всякой угнетен ще бъде подкрепен. Огорчений духом ще бъде утешен. И както майка милва своите си, така и Господ ще помилва онези, които Го чакат.
към текста >>
Защото Господ Бог твой ще изпълни земята със
знание
и благодат и всички ще бъдат научени от Него и ще се нарекат род избран, семе Царско, свещеници Божии.
Погледни и виж, как Той е кротък и смирен по дух и сърце. Ето, Сионе, твоят избран Цар и Владика на все; в тебе не се е подишал подобен Нему. Възвести се сега за Помазаника Господен. Възтръби и възвести на народите славата Му, защото Той е Господ крепкий, Господ силний, Господ славний, идещ облечен в дрехите на Правда и Мир, на Святост и Любов. От сега вече няма да се чуе в тебе плач и ридание, но радост и веселие Господне.
Защото Господ Бог твой ще изпълни земята със
знание
и благодат и всички ще бъдат научени от Него и ще се нарекат род избран, семе Царско, свещеници Божии.
Пейте на Господа песен нова. Осана, Осана, Месаил, Халилуя, Халилуя Ели. Аз съм Бог и няма да се повърна от благите Си намерения. Душата Ми се привърза за Сион; затова Го възлюбих, защото познах, че той ще Ме познае и ще възложи своята надежда и спасение в Мен. И действително, той Ме позна и възвиси гласа си за помощ.
към текста >>
Защото с крепка десница крепя и с Мъдрост и
Знание
обръщам все, затова към Мене се обръща всяка твар, за да приеме сила да се крепи - ето, Аз ги викам по име и те ще чуят гласа Ми и ще се развеселят.
А понеже благоволявам в теб по причина, че Съм Бог вечен, който те призовах, според съизволението на Святия Си Дух, от дълбочините на своята душа и ти дадох вид, и рекох: Ти си син Мой, Аз днес те родих. Родих те в света, за да се умножиш и станеш велик, да бъдеш подобен Мене. А понеже те родих в света, то затова те и призвах чрез Духа Си, за да Ме познаеш, че Аз Съм Бог вечний, Един всеобемящ, който Съм и който създавам и движа, от когото всичко поначало излиза и поначало се връща. Този истинний съм Аз, един твой Отец - от век и до века. Всичко, що създавам, е за тебе и ти - за всичко и ще те посрещнат всички като Господ, цар и техен брат, когото Аз, Бог вечний Елихи Йехова, пращам, за да откриеш себе си на всички, че в Моята вечна Любов всичко живее, всичко расте, всичко се плоди и вечно весели.
Защото с крепка десница крепя и с Мъдрост и
Знание
обръщам все, затова към Мене се обръща всяка твар, за да приеме сила да се крепи - ето, Аз ги викам по име и те ще чуят гласа Ми и ще се развеселят.
Защото Аз Съм Бог вечно техен, който присъствува чрез силата си всъде. Затова да не се колебай сърцето ти, думите Ми са верни. Ето, Аз Съм, който говоря с тебе: много пъти Съм ти говорил с Благост и с Любов. Затова прослави Ме и ще те прославя. Благослови Ме и ще се благословиш.
към текста >>
Знанието
ми е изчезнало, достойнството се е загубило, правдата ми се е помрачила и волята ми е свързана и аз съм като един, който е станал подигравка на съдбата.
Моят мир и моята радост са се помрачили вътре в мен. И причината за това зная, но може ли да се повърне и направеното да се отстрани? От детинството си търся моя Бог, Господ, Цар и Отец, но като че надеждата ми постоянно се осуетява. Може ли праведний да върши Волята Му, кога е натоварен и съвпрегнат с нечестие? Колко е нещастна душата ми!
Знанието
ми е изчезнало, достойнството се е загубило, правдата ми се е помрачила и волята ми е свързана и аз съм като един, който е станал подигравка на съдбата.
Но всичко това е праведно върху ми, защото според заслугата - и заплатата, според послушанието - и благословението и според Любовта - отговорът. Има ли себелюбива любов нещо общо с Бога? Не! Бог презира всичко, що е от света. Дълго ли ще се бавиш, Господи?
към текста >>
Аз Съм твоят Дух, който те просвещавам и умъдрявам, който те уча в
знание
и мъдрост, който съзиждам Своето Царство, който те утешава и подкрепя, който говори всякога с тебе.
Не Съм ли Аз Мерило, Свят Път, Правда, Истина, Милост, Любов, Вяра, Надежда и Благост? Защото Истината Ми е същинска Добродетел, Любовта Ми е непоколебима и Благостта Ми пребъдва във век - Моят Мир ще пребъдва сега в тебе и присъствието на Духа Ми да те осени. Приеми Моето благословение. Аз Съм Бог! Господ Саваот, Бог неизменим, вечен, който Съм от века и до века, Един, който Съм и творя според благоразположението на Духа Си.
Аз Съм твоят Дух, който те просвещавам и умъдрявам, който те уча в
знание
и мъдрост, който съзиждам Своето Царство, който те утешава и подкрепя, който говори всякога с тебе.
Окото Ми е будно. Ръката Ми е готова да помага. Благослови сега Господ в сърцето си и Го освети. В това Бог се весели - да Го любим, да Му служим от душа и сърце. Ей, Господи, да бъдеш благословен отсега и до века да се възвеличи Името Ти.
към текста >>
Научи се тогава, че Господ изисква да правиш добро, но не сляпо, но с пълнотата на сърцето си, със
знанието
на ума си, с любовта на душата си.
Нели за храна и облекло се луташ постоянно? И от що произлизат всичките ти страдания, ако не от извънредното ти желание? Понеже не си благодарен на онова, което можеш постепенно да придобиеш с труд. Ти желаеш щастието, но трябва да заплатим за него. Не си ли готов да услужиш на другите в техните нужди?
Научи се тогава, че Господ изисква да правиш добро, но не сляпо, но с пълнотата на сърцето си, със
знанието
на ума си, с любовта на душата си.
Не се стреми просто като вол за плявата, или като тигър за своята жертва, или като лисица подла към курника на своя съсед. Не жили като скорпия със своята опашка, нито хапи като змия. Понеже, ако отровиш своя ближен, що ще се ползуваш от делото си? Или ако погълнеш брата си, що ще добиеш? Животът на брата ти няма да стане стежание твое никога и по никой начин.
към текста >>
6.
ТРИТЕ НЕЩА
Той може да всади в твоята душа
истинското
Познание
и Мъдрост за Божиите наредби.
Но каквото и да мислиш друго, вън от тия граници, които Бог е положил, това няма да ти помогне, ни придаде нито една педя на живота. Животът седи в тия неща, които Бог е създал, и неговото повишение и облагородяване състои в тяхното възприемане. Пълнотата обаче на съвършения и свят Живот зависи от познаването и възприемането на Божията Истина и Неговата Любов. Там, гдето Духът Божий живее и действа, има Мир и Радост. Този е единственият вседостатъчен Дух, който може да ти даде всичко и да те направи да познаеш пълната Истина, която е Господ на Спасението.
Той може да всади в твоята душа
истинското
Познание
и Мъдрост за Божиите наредби.
Сега какво желаеш ти? – Мъдрост. Какво искаш? – Знание. И какво ти е нужно за Живота?
към текста >>
–
Знание
.
Този е единственият вседостатъчен Дух, който може да ти даде всичко и да те направи да познаеш пълната Истина, която е Господ на Спасението. Той може да всади в твоята душа истинското Познание и Мъдрост за Божиите наредби. Сега какво желаеш ти? – Мъдрост. Какво искаш?
–
Знание
.
И какво ти е нужно за Живота? – Здраве, храна, облекло. Помни, Господ е обещал, че няма да лиши от нищо добро Своите чада. Това е толкова вярно и истинно, колкото Слънцето на деня. Що са тревогите, смущенията на тоя живот?
към текста >>
7.
Бележник на Петър К. Дънов, 1899г.
Това, което ти кажи за другите, дръж го за
истинско
мерило.
с.6 упорствувай против истината. Никога и никъде не се колебай в добродетелта. От человек двое личен се пази, от твърдоглав, упорит, горделив и щеславен стой на страни. Първото си впечатление, първият съвет на твоя Ангел Хранител пази.
Това, което ти кажи за другите, дръж го за
истинско
мерило.
От първия глас на съвестта си се не дели. Не принуждавай душата си в това, което й е по начало противно. Не работй против собствената природа на твоя дух, защото ще пострадаш. Вълкът овца да направиш не се труди, понеже е вън от границите на твоята възможност. Овцата в устата на вълка не давай.
към текста >>
Приложи умът си в пътят ми и ще придобиеш в
знание
, което ще ти е светилник на душата.
Ще ти възвести мирът си и ще приемиш радоспгьта ми и ще се развесели твоят дух в моето присътствие и ще прозябне душата ти като крен на полето и ще се услади от всичките мои благословения. Слушай проч[е]е думите на моето Слово, с.15 дай внимание на поученията на Моя Дух. Отвори сърдцето си и ще приемиш все, що се нуждаеш, дай внимание с ухото си и ще чуеш все що има да ти се кажи.
Приложи умът си в пътят ми и ще придобиеш в
знание
, което ще ти е светилник на душата.
Мойте съвети не пренебрегвай, нито се колебай, кога ти говоря. Бъди уверен, че аз промишлявам за всичко. В мене е богатство и сила неизчерпаема и давам на всички според благоразположението си. Нека твоята вяра да се възвиси, нека да процъвне в Мене, защото и горите ще се подвижат пред силата на Словото ми. Искай от мен велики неща за себе си и ще ти дам според желанието на сърдцето ти и ще ме прославиш.
към текста >>
Нима онзи, който е дал мъдрост и
знание
на другите, не ще ли знае и сам как да постъпе в свойте работи?
Той може да стори за тебе все, що е добро и полезно, но не и това, що е вредно. Всяко нещо, което изискваш да извършиш трябва да има и своето място и време. Не е все едно да вършиш когато и да е и както и да е; не, такова едно желание е неразумно и при това вредно. Само по себе си се вижда и е очевидно, че всяко нещо трябва да се тури на мястото си и всяко желание трябва да дойде навремето си. Ето основа, от която трябва да исхождаш винаги.
Нима онзи, който е дал мъдрост и
знание
на другите, не ще ли знае и сам как да постъпе в свойте работи?
И нима не мислиш, че той е в сила да раководи и направлява всички, които уповават на него? Тъзи е една истина, която никой не би оспорвал без вреда на себе си. Този, който уповава повече на себе си, отколкото на Господа, с.37 поставя се по-горе в мъдрост и знание от Него и несознателно презира неговите постановления, и тъков един нека да знае, че той ще омотай неговите пътища с мрежа, в която сам ще бъде хванат в плиткостта на свойте познания.
към текста >>
поставя се по-горе в мъдрост и
знание
от Него и несознателно презира неговите постановления, и тъков един нека да знае, че той ще омотай неговите пътища с мрежа, в която сам ще бъде хванат в плиткостта на свойте познания.
Нима онзи, който е дал мъдрост и знание на другите, не ще ли знае и сам как да постъпе в свойте работи? И нима не мислиш, че той е в сила да раководи и направлява всички, които уповават на него? Тъзи е една истина, която никой не би оспорвал без вреда на себе си. Този, който уповава повече на себе си, отколкото на Господа, с.37
поставя се по-горе в мъдрост и
знание
от Него и несознателно презира неговите постановления, и тъков един нека да знае, че той ще омотай неговите пътища с мрежа, в която сам ще бъде хванат в плиткостта на свойте познания.
Защото не е достаточно само да познаваш вървежа на нещата, но да знаеш и да ги раководиш и да имаш сила и мъдрост да ги управляваш. А да добиеш такова едно възвишено състояние в реда на възвишените същества, изисква се един мощен дух да притежаваш, който да ти е задна стража. А такава стража и мощна подпора може да ти е сам един Господ, на когото Десницата не се съкратява да помага и раководи всички. Да ги извиква всички по име и да ги раководи нанапред. Пази следователно даденото на теб Слово.
към текста >>
В това седи начатъкът на всяко
знание
, полезно за человеческото сърдце.
Неговото Слово, което иди постоян[н]о в светът е светилник на всички чада на истината, които я търсят и ходят в нейните пътеки. На такива подобава да се даде свобода и мир да ги весели. с.50 6. ю[ни, 1899] Основни начала, съвети, поучения и наставления. Начало на мъдростта е разбирание пътят Господен.
В това седи начатъкът на всяко
знание
, полезно за человеческото сърдце.
Следователно, за да станеш мъдър, трябва да напуснеш своенравието, което е една главна спънка в всякой живот. Защото своенравний человек не може да се съобрази с това, което е добро, понеже своенравието е начало на безредието, което изключава добродетелта. И всякой, който иска да направи напредък в животът или да добие знание и мъдрост за нещата на света, трябва да напусне своенравието, което, ако не се премахне навреме, несъмнено ще внесе безпорядък и ще ра[з]строи самия живот. Защото своенравието желае да ходи в свойте собствени пътища без да мисли за техните лоши сетнини. Свое- с.51
към текста >>
И всякой, който иска да направи напредък в животът или да добие
знание
и мъдрост за нещата на света, трябва да напусне своенравието, което, ако не се премахне навреме, несъмнено ще внесе безпорядък и ще ра[з]строи самия живот.
6. ю[ни, 1899] Основни начала, съвети, поучения и наставления. Начало на мъдростта е разбирание пътят Господен. В това седи начатъкът на всяко знание, полезно за человеческото сърдце. Следователно, за да станеш мъдър, трябва да напуснеш своенравието, което е една главна спънка в всякой живот. Защото своенравний человек не може да се съобрази с това, което е добро, понеже своенравието е начало на безредието, което изключава добродетелта.
И всякой, който иска да направи напредък в животът или да добие
знание
и мъдрост за нещата на света, трябва да напусне своенравието, което, ако не се премахне навреме, несъмнено ще внесе безпорядък и ще ра[з]строи самия живот.
Защото своенравието желае да ходи в свойте собствени пътища без да мисли за техните лоши сетнини. Свое- с.51 нравието по прищявките на свойте желания иска да измени общия ред и да накара нещата да се движат съобразно с[е]бе си. За него желанията на другите не важят нищо. Той е сам на себе си господар, на когото всички трябва да испълняват своенравната воля.
към текста >>
Затова приими
знанието
и мъдростта на Господа твоего за раководител и водител и светът ти винаги ще бъде пълен.
с.52 добродетели, затова който ходи в неговите пътища и слуша неговите съвети, няма да види добро през целия си живот. Пази се, следователно от подобен един лош нрав, който ражда злото от себе си. И тъй, ако си мъдър да разбираш тия неща, които ти казвам, блажен си, понеже от разбиранието на нещата зависи твоето щастие, понеже само те се прямоуправляват от Духът на Господа Бога Твоего. И там, гдето Бог сам управлява и раководи нещата, не може да съществува никакво зло, защото той е пълна виделина, която прониква всички неща.
Затова приими
знанието
и мъдростта на Господа твоего за раководител и водител и светът ти винаги ще бъде пълен.
Защото пълнотата на живота ти ще зависи от знанието как да живееш. А това ще постигнеш с.53 с помощ[т]а на постоянството и неуморимото прилежание, което постепен[н]о ще развие и придаде на душата ти всичките добри качества на теб дадени от Бога. А с тяхното развитие и разцъхвание твоята душа ще заприлича на обработена и добре уредена градина, в която всичките плодове на твоя живот ще узреят и принесат изобилна жетва от всички добродетели.
към текста >>
Защото пълнотата на живота ти ще зависи от
знанието
как да живееш.
добродетели, затова който ходи в неговите пътища и слуша неговите съвети, няма да види добро през целия си живот. Пази се, следователно от подобен един лош нрав, който ражда злото от себе си. И тъй, ако си мъдър да разбираш тия неща, които ти казвам, блажен си, понеже от разбиранието на нещата зависи твоето щастие, понеже само те се прямоуправляват от Духът на Господа Бога Твоего. И там, гдето Бог сам управлява и раководи нещата, не може да съществува никакво зло, защото той е пълна виделина, която прониква всички неща. Затова приими знанието и мъдростта на Господа твоего за раководител и водител и светът ти винаги ще бъде пълен.
Защото пълнотата на живота ти ще зависи от
знанието
как да живееш.
А това ще постигнеш с.53 с помощ[т]а на постоянството и неуморимото прилежание, което постепен[н]о ще развие и придаде на душата ти всичките добри качества на теб дадени от Бога. А с тяхното развитие и разцъхвание твоята душа ще заприлича на обработена и добре уредена градина, в която всичките плодове на твоя живот ще узреят и принесат изобилна жетва от всички добродетели. И тъй, ходи с пълнотата на сърдцето си пред Господа твоего и слушай везден неговите учения и те ще ти бъдат всегдашен свет.
към текста >>
знанието
е потребно при животът като негово условие.
Трябва да призоваваме винаги Божията благодат да ни помага в тая трудна работа. Ти имаш желание духом да възлезиш към оня живот, в който Господ обитава и добро желаеш, но трябва да помниш, че послушанието е първото условие в тоя благ живот. И при това, ръзсъди сам, може ли да бъде другояче. Да слушаш е първото условие да научиш, а с.58
знанието
е потребно при животът като негово условие.
Послушанието е първата стъпка към виделината на живота. Онзи, който слуша при това се и упражнява да знае като как се извършват известни неща. Послушанието е една добродетел от първа степен, която е един от основните камени на всякойя велика душа, на всякой велик характер. Тя е мерилото, по което се измеря живота. Тя е компаса, по който се направлява негов[и]а път.
към текста >>
Чуй, следователно, мойте думи и дай всичкото си внимание в
познанието
на Мъдростта, която Аз ти нося от горе, от небесното жилище на Господа Бога твоего.
Да познаваш кога е близо и кога е далеч. Да познаваш кои са негови пътища и кои - не. Кои са неговите думи и кои не са. Защото всичко, всичко каквото той върши е съвършено и пълно с вътрешна благодат. Затова на теб, който следиш пътищата на Истината, подобава ти да бъдеш вещ в всичките познания на Божиите дела, защото само по тях ще познаеш неговото присътствие в дадено време.
Чуй, следователно, мойте думи и дай всичкото си внимание в
познанието
на Мъдростта, която Аз ти нося от горе, от небесното жилище на Господа Бога твоего.
Затова подобава ти да пазиш и освещаваш Неговото име и да пазиш и да не огорчаваш негов[и]а с.63 Свят Дух, с който си запечатан и с който се пазиш, този Свят Дух на истината, който бди над тебе и те раководи постоян[н]о. Този небесен Господ, който обитава в тебе и те крепи да не отпадаш духом и да си винаги бодър и пълен с надежда, вяра и любов. А знаеш, че Любовта е от Бога родена и всякой, който има Любовта, има и Бога, защото Бог е Любов.
към текста >>
И ако ти не ми дадеш Мъдрост и
знание
, който си все мъдър и все знающ, кой друг ще извърши това, освен теб.
Ако ти не помагаш, който си всесилен , кой ще ми помогне друг. Ако ти с.85 не ме подкрепиш с духът си, който си винаги благ, кой друг ше ме подкрепи. И ако ти не запазиш душата ми, който си винаги милостив, кой ще я запази друг.
И ако ти не ми дадеш Мъдрост и
знание
, който си все мъдър и все знающ, кой друг ще извърши това, освен теб.
Господи, ти си смутил духът ми, оставил си ме в ожидание. Ето, аз не съм по-добър от другите пред теб. Всяко усилие е безнадеждно, всяко предприятие - суетно, направил си всичко прах и пепел, скъсал си всички връзки. Макар и да извърших всичко, което можех, да се приближа до теб, но усилията ми останаха безплодни. Ден върху ден донася по-големи осъждения от горе ми.
към текста >>
8.
01.Тефтерче с размишления 3.03.1899 - 16.10.1900
Това, което ти каже за другите, дръж го за
истинско
мерило.
От где знаеш, може би в него се крие твоето добро. Никога и никъде не упорствай против Истината. Никога и никъде не се колебай в добродетелта. От човек двуеличен се пази, от твърдоглав, упорит, горделив и щестлавен, стой настрани. Първото си впечатление, първият съвет на твоя ангел хранител пази.
Това, което ти каже за другите, дръж го за
истинско
мерило.
От първия глас на съвестта си се не дели. Не принуждавай душата си в това, което й е по начало противно. Не работи против собствената природа на своя дух, защото ще пострадаш. Вълка овца да направиш не се труди, защото е вън от границите на твоите възможности. Овцата в устата на вълка не давай.
към текста >>
Приложи ума си в пътя ми и ще придобиеш
съзнание
, което ще ти е светилник на душата.
И ще изпратя Духа си и ще те научи на всичките ми пътища. Ще ти възвести мирът си и ще приемеш радостта ми и ще се развесели твоят дух, в който присъствам, и ще прозябне душата ти като крин в полето и ще се услади от всичките ми благословения. Слушай, прочее, думите на моето Слово, дай внимание на поученията на моя Дух. Отвори сърцето си и ще приемеш все, що се надееш. Дай внимание с ухото си и ще чуеш все, що има да ти се каже.
Приложи ума си в пътя ми и ще придобиеш
съзнание
, което ще ти е светилник на душата.
Моите съвети не пренебрегвай, нито се съмнявай, когато ти говоря. Бъди уверен, че аз промишлявам за всичко. В мен е богатството и сила неизчерпаема и давам на всички според благоразположението си. Нека твоята вяра да се възвиси, нека да процъфтява в мене, защото и горите ще се подвижат пред силата на Словото ми. Искай от мене велики неща за себе си, и ще ти дам според желанието на сърцето ти и ще ме прославиш.
към текста >>
Нима Онзи, който е дал мъдрост и
знание
на другите, не ще знае как да постъпи в своите работи?
Всяко нещо, което изискваш да извършиш, трябва да има и своето място и време. Не е все едно да работиш когато и да е, и както и да е. Не, такова желание е неразумно и вредно. Само по себе си се вижда и е очевидно, че всяко нещо трябва да се тури на мястото си и всяко желание да дойде на времето си. Ето основа, от която трябва да изхождаш винаги.
Нима Онзи, който е дал мъдрост и
знание
на другите, не ще знае как да постъпи в своите работи?
И нима не е в сила да направлява и ръководи всички, които уповават на него? Това е една Истина, която никой не би оспорвал без вреда за себе си. Този, който уповава повече на себе си, отколкото на Господа, поставя се по-горе по мъдрост и знание от Него и несъзнателно презира неговите постановления, и такъв един нека да знае, че той ще омотае пътищата си в мрежа, в която сам ще бъде хванат в плиткостта на своите познания. Защото не е достатъчно само да познаваш вървежа на нещата, но да знаеш и да ги ръководиш и да имаш сила и мъдрост да ги управляваш. А за да добиеш такова едно възвишено състояние в реда на възвишените същества, изисква се един мощен Дух да притежаваш, който да ти е задна стража.
към текста >>
Този, който уповава повече на себе си, отколкото на Господа, поставя се по-горе по мъдрост и
знание
от Него и несъзнателно презира неговите постановления, и такъв един нека да знае, че той ще омотае пътищата си в мрежа, в която сам ще бъде хванат в плиткостта на своите познания.
Само по себе си се вижда и е очевидно, че всяко нещо трябва да се тури на мястото си и всяко желание да дойде на времето си. Ето основа, от която трябва да изхождаш винаги. Нима Онзи, който е дал мъдрост и знание на другите, не ще знае как да постъпи в своите работи? И нима не е в сила да направлява и ръководи всички, които уповават на него? Това е една Истина, която никой не би оспорвал без вреда за себе си.
Този, който уповава повече на себе си, отколкото на Господа, поставя се по-горе по мъдрост и
знание
от Него и несъзнателно презира неговите постановления, и такъв един нека да знае, че той ще омотае пътищата си в мрежа, в която сам ще бъде хванат в плиткостта на своите познания.
Защото не е достатъчно само да познаваш вървежа на нещата, но да знаеш и да ги ръководиш и да имаш сила и мъдрост да ги управляваш. А за да добиеш такова едно възвишено състояние в реда на възвишените същества, изисква се един мощен Дух да притежаваш, който да ти е задна стража. А такава стража и мощна подпора може да ти е само един Господ, на когото Десницата не се съкратява да помага и ръководи във всичко и всички, да ги извиква всички по име и да ги направлява. Пази следователно даденото на теб Слово. Защото и за твоето идване в Небето има време, което сам един Бог е определил, и място, което твоят Бог и Отец е определил.
към текста >>
В това седи начатъкът на всяко
знание
, полезно за человеческото сърце.
Пази съвета Господен, както ти е даден, като светило да те води в пътя на живота. Неговото Слово, което идва постоянно в света, е светилник на всички чада на истината, които я търсят и ходят в нейните пътеки. На такава подобава да се даде свобода и мир, и веселие. 6. Основни начала, съвети, поучения и наставления Начало на мъдростта е разбиране на пътя Господен.
В това седи начатъкът на всяко
знание
, полезно за человеческото сърце.
Следователно, за да станеш мъдър, трябва да напуснеш своенравието, което е една главна спънка за всеки живот, защото своенравният человек не може да се съобрази с това, което е добро, понеже своенравието е начало на безредието, което изключва добродетелта. И всеки, който иска да напредва в живота и да добива знания и мъдрост за нещата в света, трябва да напусне своенравието, което, ако не се премахне на време, несъмнено ще внесе безпорядък и ще разстрои самия живот. Защото своенравието обича да ходи в своите си пътища, без да мисли за техните лоши сетнини. Своенравието по прищявка на желанията иска да измени общия ред и да накара нещата да се движат съобразно него. За него желанията на другите не важат.
към текста >>
Затова приеми
знанието
и мъдростта на Господа твоего за ръководител и водител и светът ти винаги ще бъде пълен.
И тъй, ти, който искаш да избегнеш от злото, знай, че своенравието му е баща, немарливостта - майка, а упорството брат, а безразсъдността - сестра. Своенравието е лишено от всички добродетели, затова, който ходи в неговите пътища и слуша неговите съвети, няма да види добро през целия си живот. Пази се от подобен нрав, който ражда злото. Ако си мъдър да разбираш тези неща, които ти казвам днес, блажен ще си, понеже от разбирането на нещата зависи твоето щастие, понеже само те се прямо управляват от Духа на Истината, от Духа на Бога твоего. И там, дето Бог сам управлява и ръководи нещата, не може да съществува никакво зло, защото той е пълна виделина, която прониква всички неща.
Затова приеми
знанието
и мъдростта на Господа твоего за ръководител и водител и светът ти винаги ще бъде пълен.
Защото пълнотата на живота ти ще зависи от знанието как да живееш. А това ще постигнеш с помощта на постоянството и неуморимото приложение, което постепенно ще се развие и ще придаде на душата ти всички добри качества на теб дадени от Бога. А с тяхното развитие и разцъфтяване твоята душа ще заприлича на обработена и добре уредена градина, в която всичките плодове на твоя живот ще принесат изобилна жетва от всички добродетели. И тъй, ходи с пълнотата на сърцето си пред Господа твоего и слушай весден неговите учения и те ще ти бъдат всегдашен свет. Пази душата си от този лош нрав, не му позволявай да се загнездва у теб, защото с неговото влизане у теб ще влезе и дяволът, който с хиляди още семена ще посее в твоята душа и ще станеш разсадник на злото, място на ада, който ще те разлага, както иска.
към текста >>
Защото пълнотата на живота ти ще зависи от
знанието
как да живееш.
Своенравието е лишено от всички добродетели, затова, който ходи в неговите пътища и слуша неговите съвети, няма да види добро през целия си живот. Пази се от подобен нрав, който ражда злото. Ако си мъдър да разбираш тези неща, които ти казвам днес, блажен ще си, понеже от разбирането на нещата зависи твоето щастие, понеже само те се прямо управляват от Духа на Истината, от Духа на Бога твоего. И там, дето Бог сам управлява и ръководи нещата, не може да съществува никакво зло, защото той е пълна виделина, която прониква всички неща. Затова приеми знанието и мъдростта на Господа твоего за ръководител и водител и светът ти винаги ще бъде пълен.
Защото пълнотата на живота ти ще зависи от
знанието
как да живееш.
А това ще постигнеш с помощта на постоянството и неуморимото приложение, което постепенно ще се развие и ще придаде на душата ти всички добри качества на теб дадени от Бога. А с тяхното развитие и разцъфтяване твоята душа ще заприлича на обработена и добре уредена градина, в която всичките плодове на твоя живот ще принесат изобилна жетва от всички добродетели. И тъй, ходи с пълнотата на сърцето си пред Господа твоего и слушай весден неговите учения и те ще ти бъдат всегдашен свет. Пази душата си от този лош нрав, не му позволявай да се загнездва у теб, защото с неговото влизане у теб ще влезе и дяволът, който с хиляди още семена ще посее в твоята душа и ще станеш разсадник на злото, място на ада, който ще те разлага, както иска. И горко ти, ако Лукавият се веднъж загнезди в тебе и ада направи път до тебе.
към текста >>
Да слушаш е първото условие да научиш, а
знанието
е потребно при живота като негово условие.
16. Сърцето трябва да се обработва и възпитава постоянно. В него, ако не внимаваме, може да изникне кога и да е някой горчив корен, който за дълго време е седял в бездействие. Трябва да призоваваме винаги Божията благодат да ни помага в тая трудна работа. Ти имаш желание духом да възлезеш към оня живот, в който Господ обитава, и добро желание, но трябва да помниш, че послушанието е първото условие в тоя благ живот. И при това, разсъди сам, може ли да бъде другояче.
Да слушаш е първото условие да научиш, а
знанието
е потребно при живота като негово условие.
Послушанието е първата стъпка към виделината на живота. Онзи, който слуша при това се и упражнява да знае като как се извършват известни неща. Послушанието е една добродетел първостепенна, един от основните камъни в изграждане на велика душа и велик характер. То е мерилото, по което се измерва живота, компасът, по който се направлява пътя на живота, магнитната стрелка, която показва течението на вътрешните сили, които действат за неговото подобрение. Послушанието избавя человека от много несгоди и страдания.
към текста >>
Чуй следователно Моите думи и дай всичкото си внимание в
познанието
на Мъдростта, която аз ти нося отгоре, от небесното жилище на Господа Бога твоего.
Да познаваш кога е близо и кога далеч. Да познаваш кои са негови пътища и кои не. Кои са негови думи и кои не са. Защото всичко, каквото Той върши, е съвършено и пълно с вътрешна благодат. Затова на теб, който следиш пътищата на Истината, подобава ти да бъдеш във всички познания на Божиите дела вещ, защото само по тях ще познаеш Неговото присъствие в дадено време.
Чуй следователно Моите думи и дай всичкото си внимание в
познанието
на Мъдростта, която аз ти нося отгоре, от небесното жилище на Господа Бога твоего.
Затова подобава ти да пазиш и освещаваш Неговото Име и да пазиш и да не огорчаваш Неговия Свят Дух, с който си запечатан, и с който се пазиш, този свят Дух на Истината, който бди над тебе и те ръководи постоянно. Този Господ, който обитава в тебе, те крепи да не отпадаш духом и да си винаги бодър и пълен с надежди, с вяра и любов. А знаеш, че Любовта е от Бога родена и всеки, който има Любовта, има и Бога, защото Бог е Любов. И тъй, укрепете се духом за делото, стойте готов, защото тъй подобава като от Бога избран, да бъдете такъв, да не се уклонявате в нищо. И знай, че Бог и Господ на мира ще изпълни душата ти с всяка благост и истина и ще ти даде все според своята блага воля и според своето благоутробие и ще те задоволи със своето присъствие и ще изпълни душата ти с мир и веселие и ще накара да процъфне всяка добродетел, скрита вътре в твоя живот, и ще накара да произрасте всяка истина и даде своя си плод на своето време.
към текста >>
И ако ти не ми дадеш мъдрост и
знание
, който си всемъдър и всезнаещ, кой друг ще извърши това, освен тебе?
Ето призовавам те, но ти все мълчиш. Не считаш за нужно да ми отговориш. Ако ти не ми отговориш, кой друг ще ми отговори? Ако ти не ме подкрепиш с Духът си, който си винаги благ, кой друг ще ме подкрепи? И ако ти не запазиш душата ми, който си винаги милостив, кой друг ще я запази?
И ако ти не ми дадеш мъдрост и
знание
, който си всемъдър и всезнаещ, кой друг ще извърши това, освен тебе?
Господи, ти си смутил духа ми, оставил си ме в ожидание. Ето, аз не съм по-добър от другите пред тебе, всяко усилие е безнадеждно, всяко предприятие — суетно, направил си всичко прах и пепел, скъсал си всички връзки. Макар и да извърших всичко, което можах да се приближа до тебе, усилията ми останаха безплодни. Ден върху ден донесе по-големи осъждания от горе ми. Твоят гняв ме заплашва всеки ден.
към текста >>
9.
10.МИСЛИ И СЪЖДЕНИЯ
Неговата мъдрост и
знание
ще бъде твоя подпора.
Милостта му ще те озарява всяка сутрин и вечер, и не ще има невъзможни неща за неговата благост и любов. Той ще идва рано всякога и ще те вдъхновява с мислите на Духа си и ще всява благите желания на душата си. Ще те вдига преди зорите и ще прекарва часовете на деня с душата ти и ще те весели постоянно в пътя си. Няма да бъдеш лишаван от нищо добро. Ето този Дух на Истината ще обитава с тебе.
Неговата мъдрост и
знание
ще бъде твоя подпора.
Под неговите крила, под защитата на неговата държавна ръка ти ще бъдеш в безопасност винаги. Желанията на сърцето ти ще се изпълнят според великата благост, която той има. Той ще промисли всичко. Амин. 18 август. „Не чрез сила, не чрез крепост говори Господ, но чрез Духът ми".
към текста >>
Духът му ще възобнови сърцето ми и любовта му ще запали божествения огън в душата ми и неговата мъдрост и
знанието
на светия му Дух ще ми бъдат всегдашна виделина.
19. Душата ми е немощна, но Господ е силен. Сърцето ми е слабо, но Господ Бог е крепък. Умът ми е в недоумение, но Господ, Спасителят ми, е моята надежда. Той ще ме избави и спаси докрай. Неговата десница ще ме укрепи и Словото му ще ме вдъхнови.
Духът му ще възобнови сърцето ми и любовта му ще запали божествения огън в душата ми и неговата мъдрост и
знанието
на светия му Дух ще ми бъдат всегдашна виделина.
Мир да бъде от Господа. Тази Божия милост чакам. Излиянието на светия му Дух да ме ободри, да ме укрепи. Това слънце на живота ми да изгрее в дълбините на сърцето ми и да озари този вътрешен мрак със своята небесна светлина да прогледам както слепия и да стана мъдър, както мъдрия и от неговия род да приема печат на любовта му, сила на Духа му, знание и мъдрост от самия него. О, Господи Боже мой, да дойдат всичките твои благословения в живота ми.
към текста >>
Това слънце на живота ми да изгрее в дълбините на сърцето ми и да озари този вътрешен мрак със своята небесна светлина да прогледам както слепия и да стана мъдър, както мъдрия и от неговия род да приема печат на любовта му, сила на Духа му,
знание
и мъдрост от самия него.
Неговата десница ще ме укрепи и Словото му ще ме вдъхнови. Духът му ще възобнови сърцето ми и любовта му ще запали божествения огън в душата ми и неговата мъдрост и знанието на светия му Дух ще ми бъдат всегдашна виделина. Мир да бъде от Господа. Тази Божия милост чакам. Излиянието на светия му Дух да ме ободри, да ме укрепи.
Това слънце на живота ми да изгрее в дълбините на сърцето ми и да озари този вътрешен мрак със своята небесна светлина да прогледам както слепия и да стана мъдър, както мъдрия и от неговия род да приема печат на любовта му, сила на Духа му,
знание
и мъдрост от самия него.
О, Господи Боже мой, да дойдат всичките твои благословения в живота ми. Псалом 98 - Пейте Господу песен нова. Притчи 2, 3, 27 - Купувай Истината и не продавай мъдростта и поучението, и разума. Глупостта на детето е вързана в сърцето му. Това изречение може да се разбира различно.
към текста >>
Но в този рай, в това сърце бяха насадени двете начала на
познание
, те са двете дървета на
познанието
на добро и зло и дървото на живота.
За да се оплодотвори тая първобитна почва, която е изгубила много от своята първа природа, необходимо е да се подсолява, за да придобие първото си състояние. От тази душевна почва вземат вида си и храната си всички мисли и чувства; тяхното благосъстояние зависи от благосъстоянието на сърцето, то е извор неизтощим и ако той се опазва, може да разхлади и напои всичките малки цветенца, които сам Бог е посадил. Сърцето е символ на Едемския рай, в който човек бе поставен от първом. В него тогава живееше мир и радост. Всичките малки цветенца там весело растеха под Божието благословение и дърветата богато даваха своите плодове; тварите безопасно ходеха и человек бе свободен.
Но в този рай, в това сърце бяха насадени двете начала на
познание
, те са двете дървета на
познанието
на добро и зло и дървото на живота.
Бог беше позволил на человека да яде и да се храни от плодовете на живота, заедно с всички други плодове, но му беше забранил да се докосва до дървото на познанието на злото, за да не пострада. Бог знаеше, че там е изворът на всички злини, които се криеха в тези плодове. Те бяха от противна природа, опасна за человеческото сърце, ако намерят място да растат в него. Твърде естествено е, че всякой плод, както се възприема, носи и зародишите си с него да произвежда други подобни нему. Прилича то на другите плодове, само че с тази разлика, че от това дърво и плодовете, ако не се бутаха, щяха да си седят без опасност за человека и той щеше тогава да е щастлив и блажен.
към текста >>
Бог беше позволил на человека да яде и да се храни от плодовете на живота, заедно с всички други плодове, но му беше забранил да се докосва до дървото на
познанието
на злото, за да не пострада.
От тази душевна почва вземат вида си и храната си всички мисли и чувства; тяхното благосъстояние зависи от благосъстоянието на сърцето, то е извор неизтощим и ако той се опазва, може да разхлади и напои всичките малки цветенца, които сам Бог е посадил. Сърцето е символ на Едемския рай, в който човек бе поставен от първом. В него тогава живееше мир и радост. Всичките малки цветенца там весело растеха под Божието благословение и дърветата богато даваха своите плодове; тварите безопасно ходеха и человек бе свободен. Но в този рай, в това сърце бяха насадени двете начала на познание, те са двете дървета на познанието на добро и зло и дървото на живота.
Бог беше позволил на человека да яде и да се храни от плодовете на живота, заедно с всички други плодове, но му беше забранил да се докосва до дървото на
познанието
на злото, за да не пострада.
Бог знаеше, че там е изворът на всички злини, които се криеха в тези плодове. Те бяха от противна природа, опасна за человеческото сърце, ако намерят място да растат в него. Твърде естествено е, че всякой плод, както се възприема, носи и зародишите си с него да произвежда други подобни нему. Прилича то на другите плодове, само че с тази разлика, че от това дърво и плодовете, ако не се бутаха, щяха да си седят без опасност за человека и той щеше тогава да е щастлив и блажен. Той имаше време и разположение, както му беше казано от Господа, да обработва и посява добрите неща и да се ползва от техните плодове.
към текста >>
Както Адам, за да познае доброто и злото, трябваше да яде от забраненото дърво на
познание
, с което ядене той причини своето падение, по същия начин сега ние трябва да вкусим от плътта и кръвта Христова, която е негов дух, негово Слово и да се възродим в него, като се очистим от всякой грях.
Царството Божие е Духът, който ни възвежда към Бога. Този същият Дух, който живее в нас и който се моли и ходатайства за нас, този дух е с вас и във вас ще бъде, казва Христос на своите ученици. Това царство, както и сам Господ казва, е вътре у нас. То няма да дойде с изглеждание. Обаче да влезем в Царството Божие, трябва да се родим изново от Дух и вода.
Както Адам, за да познае доброто и злото, трябваше да яде от забраненото дърво на
познание
, с което ядене той причини своето падение, по същия начин сега ние трябва да вкусим от плътта и кръвта Христова, която е негов дух, негово Слово и да се възродим в него, като се очистим от всякой грях.
Веднъж очистени от греха, ние сме вече примирени с Бога и имаме вече неговата любов да работи в сърцата ни и да ни ръководи благият му Дух. Ние можем вече да слушаме неговия глас, както Адам слушаше в рая. С тази разлика, че сега той ще говори вътре в душата ни, като ни дава уверението всяка заран и вечер, че той присъства. Ето новата основа на нашия живот. Тя е общението ни с Господа.
към текста >>
Тия дни са времето, когато Израил в пълно
съзнание
на своите грехове дойде и се обърна към Господа на силите, тогава той ще има милост за тях.
„Ако не станете като малките деца, не може да влезете в Царството Божие." Първото нещо е смирението. Всяка гордост трябва да изчезне, защото е казано, че Бог се противи на горделивите, а на смирените дава благодат. И на друго място казва: „Всеки, който се възвишава, ще се смири, а който се смирява, ще се възвиши." И тъй, какво остава за нас, които вярваме в Господа Исуса, освен да приемаме даровете и благодатта, която ни се дава и да прославяме Господа в живота си. 20 септември. След онези дни говори Господ: „Ще положа закона си във вътрешностите им и ще го напиша в сърцата им и ще им бъда баща, техен Бог, и те ще бъдат мои люде." (Иеремия 31:33).
Тия дни са времето, когато Израил в пълно
съзнание
на своите грехове дойде и се обърна към Господа на силите, тогава той ще има милост за тях.
Ясни стават от горе казаните думи Господни чрез неговия свят Дух, че ще дойде един ден, когато ще отнеме всеки укор и всяко престъпление от душата на своя избран народ, които са всички онези, повярвали в него и приели неговия Дух. Тия са людете, които са възприели Господа и неговата жертва и са го поставили цар в сърцето си. Към тях говори Духът: че ще напише Господ закона на сърцето им и ще им бъде Бог и те негови люде. Каква велика и блага мисъл е тази. Значи има да дойде пълната свобода на Божието дарование.
към текста >>
Любовта, която вече работи в нашите сърца,
съзнанието
, което прониква в душата ни, е знак, че Господ е почнал да влага закона си в нашите вътрешности.
Тия са людете, които са възприели Господа и неговата жертва и са го поставили цар в сърцето си. Към тях говори Духът: че ще напише Господ закона на сърцето им и ще им бъде Бог и те негови люде. Каква велика и блага мисъл е тази. Значи има да дойде пълната свобода на Божието дарование. Тия дни се приближават, ние сме в тях.
Любовта, която вече работи в нашите сърца,
съзнанието
, което прониква в душата ни, е знак, че Господ е почнал да влага закона си в нашите вътрешности.
Евангелската истина, която прониква и в най-тъмните места на нашия живот, е свидетел на това. Обръщането е почнало и ние очакваме неговите резултати. Светлината, която става от ден на ден по-силна и внушителна, виделината, която ни е озарила, прави денят на душата ни да се развиделява. Тъмнината прехожда и зората и зорницата, която е изгряла, показва, че думите Господни идат да се изпълнят. Ние вече чуваме гласа на Бога да ни призовава от всяко място и от всякой народ, да ни призовава да се съберем около него.
към текста >>
Какъв ще е онзи ден, когато се пробудим в пълното
съзнание
, когато възприемем царството Божие, когато изхвърлим всяка лукава мисъл и всяко лукаво желание и се очистим, както болен человек от нечистата си кръв.
В нас ще живее един дух и ум. Доволството ни ще бъде пълно. Ние ще бъдем тъй благи и изпълнени с Духът на Правдата, Милостта и Любовта, щото не ще се чува вече ръмженето на духа на лукавия, духът на разединение, на омраза, на гняв, на гордост, сластолюбие, похотливост. Не, ние ще бъдем люде благоразумни, люде пълни с почитанието на Истината. Нас ще ни управлява тогава малко дете-кърмилниче, защото Господ ще е наш светилник.
Какъв ще е онзи ден, когато се пробудим в пълното
съзнание
, когато възприемем царството Божие, когато изхвърлим всяка лукава мисъл и всяко лукаво желание и се очистим, както болен человек от нечистата си кръв.
Ще станем хора здрави по ум и сърце. Главната спънка в живота са лукавите мисли и лошите желания. От тях като се освободим, делото е извършено. Ето защо ние трябва да се приближим при Господа, да се обърнем към него и Той да се обърне към нас и ще ни помилва, както баща милва своите деца. В какво има да се съмняваме повече?
към текста >>
Той може да всади в твоята душа
истинското
познание
и мъдростта за Божиите наредби.
Но каквото и да мислиш друго, освен вън от това, което е в Бога, то няма да ти придаде нито една педя на живота. Животът седи в тия неща, които Бог е създал и неговото повишение и облагородяване седи в тяхното възприемане. Пълнотата обаче на съвършения и свят живот зависи от познаването на Бога и възприемането на неговата чиста любов. Там, дето Духът Божии живее и действа, има мир и радост. Този е единственият вседостатъчен Дух, който може да ти бъде всичко и да те направи да познаеш пълната истина, която е Господ на нашето спасение.
Той може да всади в твоята душа
истинското
познание
и мъдростта за Божиите наредби.
Сега, какво желаеш ти? Мъдрост, знание? И какво ти е нужно за живота? Здраве, храна, облекло? Помни: Господ се е обещал, че няма да лиши от нищо добро своите чада.
към текста >>
Мъдрост,
знание
?
Пълнотата обаче на съвършения и свят живот зависи от познаването на Бога и възприемането на неговата чиста любов. Там, дето Духът Божии живее и действа, има мир и радост. Този е единственият вседостатъчен Дух, който може да ти бъде всичко и да те направи да познаеш пълната истина, която е Господ на нашето спасение. Той може да всади в твоята душа истинското познание и мъдростта за Божиите наредби. Сега, какво желаеш ти?
Мъдрост,
знание
?
И какво ти е нужно за живота? Здраве, храна, облекло? Помни: Господ се е обещал, че няма да лиши от нищо добро своите чада. Това е такава необорима истина, както слънцето на деня. Що са тревогите и смущенията на този живот?
към текста >>
Както световете служат за живота на душите, така и душите служат за Божието
съзнание
.
2. Може ли земята или слънцето да пропадне, когато законът царува? Не. Те ще съществуват до тогава, докато той държи юздите в ръцете си. Може ли една душа да пропадне или да изчезне, докато Господ царува? Може ли тя да се отдалечи и пропадне в бездната, докато той държи съдбините в ръцете си? Не, както всеки свят се създава за целта си, да се насели и да даде място на неговото съзнание да се облече в нея.
Както световете служат за живота на душите, така и душите служат за Божието
съзнание
.
Както душите се въплъщават в световете, така и Бог се въплъщава в душите и проявява своя Дух. Няма прочее никоя причина, която да те заставя да се плашиш или боиш от някого. Никому не си длъжен, освен на Бога. Всичко, което си придобил и което имаш, е дар негов. Гледай да го употребяваш добре и за добро, както за себе си, така и за другите.
към текста >>
Знанието
, за да се придобие и усвои, изисква усилие, без което не може да се придобие.
4. „Господ съсипва дома на горделивите, а утвърдява пределът на вдовицата" (Притчи 15:25). „Преди погиването се превъзнася сърцето на человека и смирението предхожда пред славата" (Притчи 18:12). Този свят, в който живееш, е училище за тебе. Ще ти се случват много неща, които няма да можеш да си ги обясниш за какво стават, но във всяка наредба приспособленията, които влизат да я съставят, имат своето предназначение. Всяко училище има своите трудности.
Знанието
, за да се придобие и усвои, изисква усилие, без което не може да се придобие.
Ако това е вярно за знанието, то е много по-вярно за опитността, която не е нищо друго, освен прилагане на законите на живота. Человек може да види нещо, но когато го провери и с други сетива, разбира, че има това нещо по-голяма стойност, отколкото простото виждане. Тези два процеса са необходими за духа. Сега да допуснем, че известни неприятности в живота те сполетяват. Що е една неприятност, освен едно незадоволство от видимата наредба на нещата.
към текста >>
Ако това е вярно за
знанието
, то е много по-вярно за опитността, която не е нищо друго, освен прилагане на законите на живота.
„Преди погиването се превъзнася сърцето на человека и смирението предхожда пред славата" (Притчи 18:12). Този свят, в който живееш, е училище за тебе. Ще ти се случват много неща, които няма да можеш да си ги обясниш за какво стават, но във всяка наредба приспособленията, които влизат да я съставят, имат своето предназначение. Всяко училище има своите трудности. Знанието, за да се придобие и усвои, изисква усилие, без което не може да се придобие.
Ако това е вярно за
знанието
, то е много по-вярно за опитността, която не е нищо друго, освен прилагане на законите на живота.
Человек може да види нещо, но когато го провери и с други сетива, разбира, че има това нещо по-голяма стойност, отколкото простото виждане. Тези два процеса са необходими за духа. Сега да допуснем, че известни неприятности в живота те сполетяват. Що е една неприятност, освен едно незадоволство от видимата наредба на нещата. Ти съзираш един предмет или една вещ и ти се нрави и ти искаш да я присвоиш, но случаят не ти дава, ти се дразниш от несполуката.
към текста >>
Господ сам ще те научи, ще даде
знание
на ума ти, което ще бъде светилник на душата.
Свят, свят Господ. 12. Възложи надеждата си на Господа и уповавай на него с всичкото си сърце. Той знае всичките твои желания и промисля най-добрия път за тяхното осъществяване. Чакай го с най-голямо търпение, и не ще бъдеш посрамен. Той ще изпълни бедната ти душа с живот, сърцето ти с любов, умът ти с мъдрост.
Господ сам ще те научи, ще даде
знание
на ума ти, което ще бъде светилник на душата.
Твоят ум, колкото и беден да е, Господ е силен да го просвети и обогати. За Бога всичко е възможно да стори и той го сторва, когато желае. Съобразявай се винаги според неговата воля и всичко ще ти бъде, що просиш. Имай тихо упование на него. Очаквай с увереност и ще те посети благият му Дух, който носи всичките небесни добрини, благословения и дарби и ще ти даде според както му се вижда за добре.
към текста >>
Той ще снеме всеки товар от душата ти и ще изпъди всяка тъмнина от ума ти и ще направи сърцето ти да порасне в
познанието
и мъдростта.
За Бога всичко е възможно да стори и той го сторва, когато желае. Съобразявай се винаги според неговата воля и всичко ще ти бъде, що просиш. Имай тихо упование на него. Очаквай с увереност и ще те посети благият му Дух, който носи всичките небесни добрини, благословения и дарби и ще ти даде според както му се вижда за добре. Въздай хвала и благодарение на Господа и той ще ти помага.
Той ще снеме всеки товар от душата ти и ще изпъди всяка тъмнина от ума ти и ще направи сърцето ти да порасне в
познанието
и мъдростта.
Господи, както в първите дни на твоята любов, така действам. Повърни ония светли мисли, дай ми онова вътрешно вдъхновение, направи моята душа да принесе плод достоен. Господи, ти, който си ме слушал винаги, ще ме послушаш пак, в теб ще се хваля винаги. Всичко, което придобивам, искам да носи твоето благословение. Амин.
към текста >>
Както във всяко училище, този, който се труди, придобива
знание
, тъй и в живота, който страда, придобива благата Божии.
Благословен Господ сега и въвеки, всичко е негово. Варна 13 септември. 1904 г. (Иов 28:15) „Не може да се даде злато за нея; и сребро не може да се претегли за променение с нея. Не може да се прецени с офирско злато, със скъпоценен оникс." Мъдростта с нищо не може да се сравни, а благата се придобиват чрез послушание.
Както във всяко училище, този, който се труди, придобива
знание
, тъй и в живота, който страда, придобива благата Божии.
Сега ти тежат мъчнотиите, но знай, че те са потребни за повдигането на твоето сърце. Както орането и копането на земята са потребни за посяването, тъй и страданията са потребни за душата, за да можем в нея да посадим благата Божии. Яденето, пиенето, дрехите не правят хората. (Захария 2:10). Животът не е във външните промени, но във вътрешните проявления на Духа.
към текста >>
Всяко веселие идва от
съзнанието
, че всичко е добро.
Яденето, пиенето, дрехите не правят хората. (Захария 2:10). Животът не е във външните промени, но във вътрешните проявления на Духа. Качеството на зданието не е във външната мазилка, но в здравината на градежа, в крепкостта на стените. Този вътрешен градеж, тази крепкост е Духът Господен.
Всяко веселие идва от
съзнанието
, че всичко е добро.
А Господ, който строи и съгражда всичко той е постоянна радост за тебе. В него ти ще виждаш всичко да се движи в ред и пълнота, той ще ти бъде като ясно небе, украсено със своите хубости. И влагата на живота ще пада заран и вечер в твоята душа и там ще растат всичките плодове на небето. Господ сам ще полива твоята душа със своите милости. Слушай неговия глас, изпълнявай волята му.
към текста >>
10.
13.Червено тефтерче
Аз съм твоята помощ, хвърли настрана человеческите учения и знания и се готви да се облечеш в
знанието
на истината.
От света помощ не търси, нито очаквай почит. Този е развален свят, този е непослушен род. Ф.15 - 1900 Гледай към мен. Аз съм твоята сила.
Аз съм твоята помощ, хвърли настрана человеческите учения и знания и се готви да се облечеш в
знанието
на истината.
Моето знание ще ти дойде заедно с моето слово. Моят ангел, който ще дойде при тебе, ще бъде сила и крепост за тебе. Всичко, което съм ти говорил от начало, ще се сбъдне и то скоро. Ето, това място ще потрепери, кога пристигне моето слово, когато слезе моят ангел да ти донесе моята заповед. Числото е вече определено от мене и ще ти се каже в тоя ден, в който аз благоволя.
към текста >>
Моето
знание
ще ти дойде заедно с моето слово.
Този е развален свят, този е непослушен род. Ф.15 - 1900 Гледай към мен. Аз съм твоята сила. Аз съм твоята помощ, хвърли настрана человеческите учения и знания и се готви да се облечеш в знанието на истината.
Моето
знание
ще ти дойде заедно с моето слово.
Моят ангел, който ще дойде при тебе, ще бъде сила и крепост за тебе. Всичко, което съм ти говорил от начало, ще се сбъдне и то скоро. Ето, това място ще потрепери, кога пристигне моето слово, когато слезе моят ангел да ти донесе моята заповед. Числото е вече определено от мене и ще ти се каже в тоя ден, в който аз благоволя. Тайната е тайна велика, която никому не е позволено да знае.
към текста >>
Господи, Спасителю наш, извор на всяка мъдрост и
знание
.
Дайте му място в сърцето си, докато всецяло не се е развалило и отпаднало от всяко добро подбуждение. Постави страж на сърцето си, докато е рано, и учител на ума си, докато е време и предай юздите на живота си в ръцете на неговия Дух. Нека Господ ти бъде ръководител и краят на живота ти ще се увенчае със сполука. Пази ни от лукаваго, който винаги ухищрява против твоите раби. Просвещавай ни с виделината на Духа си, за да ходим в твоите светли и прави пътища.
Господи, Спасителю наш, извор на всяка мъдрост и
знание
.
Ти, който имаш разумението на всички неща, научи ни да ти се боим. 30. За Господа няма неща невъзможни. Но неговите пътища за нас са непроумявани и мислите му неуловими. Ако помислим и кажем, че в този път ще дойде, наверно ожиданията ни ще се осуетят, защото неговите изхождания и вхождания са непознаваеми. Господ се крие и стъпките му са неуловими.
към текста >>
Изпитването на всяко добро нещо е необходимо за успеха на душевния живот, а
знанието
на съвършеното вечно добро е самият път за въздигането на душата и нейния ум, сърце и дух към небето, понеже
знанието
за истините на този висш живот са светилници, водящи звезди за мястото на онзи живот, в когото пълнота царува.
Исайя 54 глава. („Ла Елохим хахарец" — (земя на Бога). Онзи, който стои, ще устои, и твърдият в Истината ще е твърд винаги. Затова, братя мои, съобразявайте се със закона на благостта Господня, готови да служите във всяко добро и благо дело, понеже това е волята на Отца нашего, който е горе в небето, затова препашете чреслата си, пригответе сърцата си в святост, да сте готови да служите в свято дело. Това Слово е верно, неизменно по своята същина, понеже произтича от начала, водещи при същ- ните събития в цялостта на человеческия живот.")
Изпитването на всяко добро нещо е необходимо за успеха на душевния живот, а
знанието
на съвършеното вечно добро е самият път за въздигането на душата и нейния ум, сърце и дух към небето, понеже
знанието
за истините на този висш живот са светилници, водящи звезди за мястото на онзи живот, в когото пълнота царува.
Следователно всякой, който се насили или си даде усилие да придобие необходимите сили, за да влезе, „грабва го", „царството Божие на сила се взема" и които се усилят, го грабват. В тия думи се съдържа велика истина. За да придобием обещанието, трябва да станем мъже. Необходимо е едно коренно приготовление, т.е. както Израил, който робува в Египет, и който след 400 години получи отговор на обещанията, дадени Авраму за Ханаан.
към текста >>
Всичката ви суетна мъдрост и
знание
ще ви пояде.
Ще ги науча да пеят и свирят всичко, що моята вечна любов ражда за тяхното добро. А след онези дни, когато небето и земята преиде и новите небеса и новата земя се явят, ще ги поставя царе и свещеници да ми слугуват във век. Сега, синове человечески, кое е по-добро, на себе си ли да слугувате или на мене? Ако слугувате на себе си и на този разблуден свят, който се е покварил до кости в порок и беззаконие: Истина ви казвам, в греховете и беззаконията си ще умрете и името ви вечно ще се погребе с вас наедно. Защото нима има кой да ви помене?
Всичката ви суетна мъдрост и
знание
ще ви пояде.
Но истина ви казвам, като Бог, като създател, като Отец на праведните духове, че всякой от помежду вас, който внимава на моите думи и на мен слугува, ще има живот изобилно, защото не съм ли аз сам живота! Не го ли ражда моят Дух Свят, не съм ли аз единният Бог, който дава истинска мъдрост, истинско знание, които са светилници и съща радост на душата? Но има мнозина из помежду ви, които се стараят да осуетят моите пътища, за да заблудят своите братя, да им турят тежко иго на душата, да го носят. Те постоянно се трудят моето име от душата, която съм родил, да изтласкат. Но, глупци, какво очаквате да придобиете за своя нечестив труд?
към текста >>
Не го ли ражда моят Дух Свят, не съм ли аз единният Бог, който дава истинска мъдрост,
истинско
знание
, които са светилници и съща радост на душата?
Сега, синове человечески, кое е по-добро, на себе си ли да слугувате или на мене? Ако слугувате на себе си и на този разблуден свят, който се е покварил до кости в порок и беззаконие: Истина ви казвам, в греховете и беззаконията си ще умрете и името ви вечно ще се погребе с вас наедно. Защото нима има кой да ви помене? Всичката ви суетна мъдрост и знание ще ви пояде. Но истина ви казвам, като Бог, като създател, като Отец на праведните духове, че всякой от помежду вас, който внимава на моите думи и на мен слугува, ще има живот изобилно, защото не съм ли аз сам живота!
Не го ли ражда моят Дух Свят, не съм ли аз единният Бог, който дава истинска мъдрост,
истинско
знание
, които са светилници и съща радост на душата?
Но има мнозина из помежду ви, които се стараят да осуетят моите пътища, за да заблудят своите братя, да им турят тежко иго на душата, да го носят. Те постоянно се трудят моето име от душата, която съм родил, да изтласкат. Но, глупци, какво очаквате да придобиете за своя нечестив труд? Представете си, ако да имахте сила да премахнете слънцето, което съм поставил, на какво би замязала земята - и нима мислите, че ако премахнете името ми от душата си, по-добри ли следствия ще последват? Кажете ми от где сте придобили тази мъдрост и кой ви е убедил на опит, че добро ще последва?
към текста >>
Защото Господ Бог твой ще изпълни земята със
знание
и благодат и всички ще бъдат научени от него и ще се нарекат род избран.
Ето, Сионе, твоят избран цар (картинка) и (картинка) владика на все. В теб не се е повдигнал подобен нему. Възвесели се сега за помазаника Господен. Възтръби и възвести на народите славата му, защото той е Господ крепък, Господ силни, Господ славни, идещ отдалеч в дреха на правда и мир, на святост и любов. От сега няма вече да се чуе в теб плач и ридание, но радост и веселие Господне.
Защото Господ Бог твой ще изпълни земята със
знание
и благодат и всички ще бъдат научени от него и ще се нарекат род избран.
Име царско, свещеници Божии! Пейте, пейте на Господа песен нова: A21 M3 Аз съм Бог и няма да се повърна от благите си намерения. Душата ми се привърза за Сион, затова го и възлюбих, защото познах, че той ще ме познае и ще възложи своята надежда и спасение у мен.
към текста >>
И ще ви пасят със
знание
и разум.
„Почакай Господа, и ще те избави." 22;18. „Защото е приятно, ако ги пазиш в сърцето си, и ще бъдат всякога готови върху устните ти. За да бъде упованието ти на Господа, аз те научих на това днес, най-вече тебе." Защото съм милостив, говори Господ, не ще съхраня гняв за всегда. Само познай беззаконията си, че си отстъпил от Господа Бога твоего. И ще взема едного от града, а двата от род.
И ще ви пасят със
знание
и разум.
И когато се умножите и нарастнете на земята, в онези дни, говори Господ, не ще произнасят вече: ковчегът на завета Господен. Нито ще им дойде наум. Нито ще си напомнят него. Нито ще го посетят. Нито ще се направи вече това.
към текста >>
Защото с крепка десница крепя и с мъдрост и
знание
обгръщам все, защото към мене се обръща всяка твар, за да приеме сила, да се крепи.
А понеже те родих в света, то затова и те призвах чрез Духа си, за да ме познаеш, че аз, Бог вечнии, Един във все, обемащ все, който съм и който творя, създавам и движа, от когото всичко по начало излиза и по начало се връща. Този истии свят аз, един твой Отец - от век и до века. Защото всичко, що създавам, е за тебе и ти за всичко. Защото всичко ще се радва в теб и ти за всичко. И ще те посрещнат всички като Господ, цар и техен брат, когото аз, Бог вечни Елохи Йехова, пращам, за да откриеш себе си и да изявиш себе си на всички, че в моята любов всичко живее, всичко расте, всичко се плоди и вечно весели.
Защото с крепка десница крепя и с мъдрост и
знание
обгръщам все, защото към мене се обръща всяка твар, за да приеме сила, да се крепи.
Ето, аз ги викам по име и ще чуят гласа ми и ще се развеселят. Защото аз съм Бог вечно техен, който присъства чрез силата си всъде, затова да не се колебае сърцето ти! Думите ми са верни. „Ето, аз съм този, който говори с тебе. Много пъти съм ти говорил с благост и любов.
към текста >>
Знанието
ми е изчезнало, достойнството се е изгубило, правдата ми е потъпкана и волята ми е свързана и аз съм като един, който е станал за подигравка на съдбата.
Моят мир и моята радост са се помрачили вътре в мен. И причината за това зная, но станалото може ли да се повърне и направеното да се отстрани? От детинството си търся моя Господ, Бог, Цар и Отец, но като че ли надеждата ми постоянно се осуетява. Може ли праведният да върши волята му, когато е впрегнат и натоварен с нечестиви? Колко е нещастна душата ми!
Знанието
ми е изчезнало, достойнството се е изгубило, правдата ми е потъпкана и волята ми е свързана и аз съм като един, който е станал за подигравка на съдбата.
Но всичко това е праведно върху ми. Защото според заслугата, и заплатата. Според послушанието, и благословението. Има ли себелюбието нещо общо с Господа? - Не.
към текста >>
Аз съм твоя Дух, който те просвещава, умъдрява, който те учи в
знание
и мъдрост, който съзиждам своето царство, който те утешава и подкрепя, който говори всякога с теб.
Не съм ли аз мерило, свят път, истина, разбиране, разумение, мъдрост, правда, милост, любов, вяра, надежда и благост? Защото истината ми е същинска добродетел, любовта ми е непоколебима и благостта ми пребъдва във век. Моят мир сега да почине с тебе и присъствието на Духа ми да те осени. Приеми моето благословение. Аз съм Бог Господ, Саваот, Йехова, Елохим, Бог неизменяем, вечни, който съм от века и до века, един, който съм и който творя според благоразположението на Духа си.
Аз съм твоя Дух, който те просвещава, умъдрява, който те учи в
знание
и мъдрост, който съзиждам своето царство, който те утешава и подкрепя, който говори всякога с теб.
Окото ми е будно. Ръката ми е готова да помага. Благослови сега Господа със сърцето си и го освети. В това Бог се весели - да го любиш, да му служиш от душа и сърце. Ей, Господи, да бъдеш благословен от сега до века.
към текста >>
Добре се научи тогава, че Господ изисква да правиш добро не слепешката, но с пълнотата на сърцето си, със
знанието
на ума си, с любовта на душата си, а не се стреми просто като вол за плявата или като тигър за жертвата, или като лисица подла към курника.
Не очакваш ли добрини и благословения в пътя на живота си, нали затова се трудите постоянно да добиете сила и дух, за да може да живеете, както подобава. Нали за храна и облекло се лутате постоянно. Всичките ти страдания идват от извънмерните желания, понеже не си благодарен на онова, което можеш с труд постепенно да придобиеш. Ти желаеш щастието, но трябва да заплатиш нещо за него. Не си ли готов да услужиш на другите с техните нужди?
Добре се научи тогава, че Господ изисква да правиш добро не слепешката, но с пълнотата на сърцето си, със
знанието
на ума си, с любовта на душата си, а не се стреми просто като вол за плявата или като тигър за жертвата, или като лисица подла към курника.
Не хапи като скорпион със своята опашка, нито като змия със своето жило. Понеже ако отровите своите ближни, що ще се ползувате? Или ако погнете своя брат, що ще добиете - ще живеете ли повече? Не. Животът на брат ви няма да стане стяжение ваше по никой начин. Кога се ползува човек от храната - нали когато се добре смели в него, когато има силата добре да я усвои и употреби?
към текста >>
Когато от дълбините на твоето
съзнание
излизах, съзнавах непостижимостта на твоя живот.
Ето, близо си до мене, слушаш биенето на сърцето ми. Ето, услушваш се да чуеш гласа ми, който и да е още слаб, като на младенец, обаче чуваш най-слабите ми шептения. Ето, виждаш образа на моята душа и лицето, което си ми дал. Ето, гледаш тайните на твоя Дух, на онова, което си произвел. О, Господи, Боже мой, още когато се зараждах вътре у теб, осъзнавах твоето неизследимо величие, твоята велика сила.
Когато от дълбините на твоето
съзнание
излизах, съзнавах непостижимостта на твоя живот.
И когато първия път чух гласа ти, съзнах, че си дълбок, вътре някъде до мен. Чудно ми беше, когато бях носен от твоите ръце през неизследимите тъмнини на миналото, на тайната вечност, която в себе си крие всичко. Ей, Господи, когато ме носеше към вечния си дом на твоите криле, когато ме носеше от свят в свят, от виделина на виделина, от сила в сила в необоримите предели на твоето царство. Ето, говориш с мен, и чувам гласа ти да идва отдалеч, услушвам се и познавам, че си този, който ми говориш, който си ме носил от начало, гледал си ме, грижил си се за мен, чувам сега гласа ти и каква неизразима радост се заражда в мен. Надеждата ми възкръсва, вярата ми оживява, любовта ми към теб се пробужда.
към текста >>
Сърцата человечески почват да се освобождават от всичките заразителни влияния, желанията почват да се обуздават, мислите да се въплотяват в
съзнанието
, съвестта се събужда, страхът от бъдещето се повдига и застава пред ума на този род, който почва да се плаши от себе си.
Виждам вече образа ти, който се образува вътре в недрата на Духа ми, в утробата на майката. Погледни добре и ще разбереш, че всичко се стреми вече да се обедини към тая велика цел. Ето, цялото небе се движи напред, всички духове взимат участие в общото дело, което наближава да преобрази света. Царствата земни ще преминат и царството на вековете ще настане. Днес от человеците се отделят всичките лоши духове, всичките подбудителни причини, които Духът Божи гони навън към повърхността на живота.
Сърцата человечески почват да се освобождават от всичките заразителни влияния, желанията почват да се обуздават, мислите да се въплотяват в
съзнанието
, съвестта се събужда, страхът от бъдещето се повдига и застава пред ума на този род, който почва да се плаши от себе си.
Дерзайте всички, които търсите Господа, вашата сила ще се възобнови и душата ви ще стане девствена. Всички, които вярват в моето име, ще се развеселят, когато ме видят, защото аз ще ги заведа при бистрите потоци на живота и при зелените пасища, където ще приемат изобилно. Пост и молитва ще държите, докато се облечете от горе. Моят Отец ще идва сутрин рано да ви разбужда, за да принасяте благодарствена молитва на мене. Моят Дух ще идва всякога рано да ви казва кога ще държите пост, за да се укрепявате духом в истината, и бъдете уверени, че от сега победата ще бъде ваша.
към текста >>
Ти виждаш, че съм в оскъдност от
знание
и мъдрост, научи ме да зная пътя ти, от гдето излиза истината да виждам и съзерцавам, както всички други, величието ти и словото ти и делото ти.
Ти знаеш, че в сърцето си пазя твоето име над всичко най-свято, приеми днес моята молба, колкото и да е слаба и немощна, чуй моя детински глас, който възлиза към тебе. Аз ти се моля да ме чуеш и да ме послушаш. На тебе мога да кажа неща, които никому другиму не мога да кажа, освен на теб. Ти знаеш, ти си ми го казал от начало. О, Господи, желая да гледам твоето лице, както всички, желая да ти слугувам.
Ти виждаш, че съм в оскъдност от
знание
и мъдрост, научи ме да зная пътя ти, от гдето излиза истината да виждам и съзерцавам, както всички други, величието ти и словото ти и делото ти.
Дай ми да разбирам пътеките на твоята мъдрост. О, Господи, заеми се днес с мене да ме научиш във всичко добро, възпитай, обработи и посей сърцето ми с всичките семена на твоята върховна благост. Кажи ми ти, Баща мой, за твоите познания, благослови ме, защото твоето благословение е благо и твоята ръка крепка. Ето, зова те, към тебе отправям очите си, към тебе повдигам ръцете си. Теб зова на помощ, ела наблизо и слушай онова, което ще ти кажа само на теб.
към текста >>
Твоята мъдрост е непостижима, твоето
знание
е неизчерпаемо.
А моята радост е да се окажа достоен в послушанието си. Да се окажа силен във вярата си, крепък в любовта си. О, Господи, Боже мой, има ли друг, подобен на тебе? - Няма. Ти си велик над всичките, силен над силните, крепък над крепките.
Твоята мъдрост е непостижима, твоето
знание
е неизчерпаемо.
Слушай, аз викам към тебе и ти ме познаваш, че аз съм този, когото ти любиш, и който те люби. Опитал си моята любов и знаеш, че няма нищо, което да ме спре от да не извърша благите ти възнамерения. Господи, Боже мой, принасям тази молба за мен и за всички, които си ми дал. Благослови ги, твои бяха, на мен ги даде. Нека да се прослави твоето име, да се възцари твоята правда, да възтържествува твоята Любов!
към текста >>
11.
01_ЕПИСТОЛАРНИ ДИАЛОЗИ - ПРЕДГОВОР
Явно животът на социалното и индивидуалното
съзнание
протича в тристъпен ритъм - един духовен импулс темпорално се въплъщава в историята, а стореното от историята придобива относителна трайност и във вид на своеобразен исторически екстракт работи като религиозна, социална и стопанска култура.
В настоящия документален сборник Петър Дънов се явява духовен наставник в плът и кръв, а Пеню Киров е самотна индивидуалност, заслушана ту в спиритичния шепот на духовете, ту в методологичната доктрина на един току-що възрастващ Учител. Естествено аналогията е небрежна към културния дискурс, а без него и методите, и резултатите от четенето са неубедителни. Преди да функционира като културна традиция, всяка религиозна, социална или стопанска парадигма е била исторически опит. А всички исторически събития, преди да завладеят волята на личностите и народите, т.е. много преди да се разгърнат като историческо време, са били само идеен проект, иначе казано - духовен импулс.
Явно животът на социалното и индивидуалното
съзнание
протича в тристъпен ритъм - един духовен импулс темпорално се въплъщава в историята, а стореното от историята придобива относителна трайност и във вид на своеобразен исторически екстракт работи като религиозна, социална и стопанска култура.
Няма култура без история, нито история без духовен импулс, но напълно е възможно определен духовен импулс да не успее да стане история или определена историческа събитийност да не успее да изкристализира в траен културен модел. Съществуват доста образци за такива несъстояли се триади. Например създаването на оригиналната глаголица от Кирил и Методий е духовен импулс без битие в българската история и култура. Богомилството пък е манихейски духовен импулс, исторически разгърнат в средновековната история, но без следи в българските културни традиции. Явно много неща се случват исторически, обаче остават в историческата памет като несъстояла се култура.
към текста >>
Иначе казано, емергентният ефект на всеки обект се разкрива пред изследващото
съзнание
в строго определен културен контекст, притежава индивидуална историческа енергия и събитийност и произлиза от сравнително познаваем духовен импулс.
теология), история и културология. Наложително е тези науки, макар и привидно нееднородни, веднъж завинаги да се разграничат една от друга, дефинирайки спецификата на своите области, цели и методологии. От друга страна обаче, репрезентативността на всяко изследване изисква към всеки обект да се подхожда с цялата научна триада, за да се избегнат интердисциплинарни размествания и недоразумения. Научният обект трябва да бъде анализиран едновременно и в спиритуален, и в исторически, и в културологичен аспект, т.е. с три специфични инструментариума и едва тогава е възможно да се дефинира на коя от трите сфери принадлежи феноменално.
Иначе казано, емергентният ефект на всеки обект се разкрива пред изследващото
съзнание
в строго определен културен контекст, притежава индивидуална историческа енергия и събитийност и произлиза от сравнително познаваем духовен импулс.
Например ранните християнски църкви са пръв исторически експеримент на комунален живот, чийто импулс може да бъде открит в събитието на Голгота; феноменално те принадлежат само на историята, защото все още им липсва и култова консолидация, и институционално устройство. Съвсем различен феномен е Църквата непосредствено преди и след великата схизма; тя също притежава спиритуалното начало на Голгота, но добавя екстракт от историческите експерименти на ранните църкви и първите вселенски събори, култивирайки ги в догматика и свещеническа йерархия; така тя формира себе си като типичен културен феномен с всички атрибути на институция. По сходен начин би следвало да се подхожда и при интерпретация на текстове. Например посланията на апостол Павел са инспирирани от събитието на Голгота и са предназначени да наставляват първите християнски общини; поради това те би трябвало да се схващат като чист исторически феномен, без да им се вменява културна, още по-малко - институционална принадлежност, каквито несъмнено притежават писанията на светите отци на Църквата. Разбира се, текстовете на Павел впоследствие се интерпретират в най-разнообразен културен дискурс, дори с институционална преднамереност, но това е неизбежна съдба на всичко, което е достояние на историческа памет.
към текста >>
съзнаваща се интерпретация, максимално освободена и от дискурса на културата, към която принадлежи интерпретаторът, и от склонността на
съзнанието
към херменевтика и имплицитност.
По сходен начин би следвало да се подхожда и при интерпретация на текстове. Например посланията на апостол Павел са инспирирани от събитието на Голгота и са предназначени да наставляват първите християнски общини; поради това те би трябвало да се схващат като чист исторически феномен, без да им се вменява културна, още по-малко - институционална принадлежност, каквито несъмнено притежават писанията на светите отци на Църквата. Разбира се, текстовете на Павел впоследствие се интерпретират в най-разнообразен културен дискурс, дори с институционална преднамереност, но това е неизбежна съдба на всичко, което е достояние на историческа памет. Следователно интерпретацията трябва да разчита на метод, сроден с нещо като онтологичен структурализъм или структуралистична онтология, настоявайки на триадата духовен импулс-история-култура, която може да бъде открита в морфологията на всеки текст. Съчетани по този начин, онтологията и структурализмът добавят към интерпретацията емергентизъм с функция на саморефлексия, т.е.
съзнаваща се интерпретация, максимално освободена и от дискурса на културата, към която принадлежи интерпретаторът, и от склонността на
съзнанието
към херменевтика и имплицитност.
И така, какъв е културният дискурс на епистоларния диалог между Петър Дънов и Пеньо Киров, коя е историческата енергия, от която той изкристализира, и най-после - кой е спиритуалният импулс, който го поражда? Писмата маркират последната декада на XIX век и социалната атмосфера на следосвобожденска България. Исторически е приключило българското Възраждане. Самостоятелността на Българската православна църква е гарантирана след четиридесетгодишна борба с Вселенската патриаршия - институция в Османската империя, която в продължение на едно хилядолетие администрира източноевропейското православие. На практика младата Българска екзархия е само езикова адаптация на каноничното гръцко богослужение и подмяна на църковната йерархия с личности с българско самосъзнание, т.е.
към текста >>
На практика младата Българска екзархия е само езикова адаптация на каноничното гръцко богослужение и подмяна на църковната йерархия с личности с българско
самосъзнание
, т.е.
съзнаваща се интерпретация, максимално освободена и от дискурса на културата, към която принадлежи интерпретаторът, и от склонността на съзнанието към херменевтика и имплицитност. И така, какъв е културният дискурс на епистоларния диалог между Петър Дънов и Пеньо Киров, коя е историческата енергия, от която той изкристализира, и най-после - кой е спиритуалният импулс, който го поражда? Писмата маркират последната декада на XIX век и социалната атмосфера на следосвобожденска България. Исторически е приключило българското Възраждане. Самостоятелността на Българската православна църква е гарантирана след четиридесетгодишна борба с Вселенската патриаршия - институция в Османската империя, която в продължение на едно хилядолетие администрира източноевропейското православие.
На практика младата Българска екзархия е само езикова адаптация на каноничното гръцко богослужение и подмяна на църковната йерархия с личности с българско
самосъзнание
, т.е.
национален вариант на православния религиозен култ. Несъмнено под този културен феномен се разгръща могъща историческа енергия, формираща самосъзнание изобщо и в частност - българско национално самосъзнание. Емергентният подход е тревожен за културологичния дискурс и последният всячески се стреми да игнорира проследяването на произхода и да го замени с подръчния в момента инструментариум. Но по този начин той неволно отрича онтологията на собственото си битие и го приема за гносеологична константа. Така конкретният дискурс функционира в конкретната култура с наивността за репрезентативност извън историческото време, развитието на природата и еволюцията на Космоса, т.е.
към текста >>
Несъмнено под този културен феномен се разгръща могъща историческа енергия, формираща
самосъзнание
изобщо и в частност - българско национално
самосъзнание
.
Писмата маркират последната декада на XIX век и социалната атмосфера на следосвобожденска България. Исторически е приключило българското Възраждане. Самостоятелността на Българската православна църква е гарантирана след четиридесетгодишна борба с Вселенската патриаршия - институция в Османската империя, която в продължение на едно хилядолетие администрира източноевропейското православие. На практика младата Българска екзархия е само езикова адаптация на каноничното гръцко богослужение и подмяна на църковната йерархия с личности с българско самосъзнание, т.е. национален вариант на православния религиозен култ.
Несъмнено под този културен феномен се разгръща могъща историческа енергия, формираща
самосъзнание
изобщо и в частност - българско национално
самосъзнание
.
Емергентният подход е тревожен за културологичния дискурс и последният всячески се стреми да игнорира проследяването на произхода и да го замени с подръчния в момента инструментариум. Но по този начин той неволно отрича онтологията на собственото си битие и го приема за гносеологична константа. Така конкретният дискурс функционира в конкретната култура с наивността за репрезентативност извън историческото време, развитието на природата и еволюцията на Космоса, т.е. извън възникването на съзнанието. В първия период на философията Платон и Аристотел възприемат мислите като принадлежащи на макрокосмоса, т.е.
към текста >>
извън възникването на
съзнанието
.
национален вариант на православния религиозен култ. Несъмнено под този културен феномен се разгръща могъща историческа енергия, формираща самосъзнание изобщо и в частност - българско национално самосъзнание. Емергентният подход е тревожен за културологичния дискурс и последният всячески се стреми да игнорира проследяването на произхода и да го замени с подръчния в момента инструментариум. Но по този начин той неволно отрича онтологията на собственото си битие и го приема за гносеологична константа. Така конкретният дискурс функционира в конкретната култура с наивността за репрезентативност извън историческото време, развитието на природата и еволюцията на Космоса, т.е.
извън възникването на
съзнанието
.
В първия период на философията Платон и Аристотел възприемат мислите като принадлежащи на макрокосмоса, т.е. идващи отвън. За Сократ душата открива себе си в живота на предоставените й мисли и така може да почувства, че в себе си тя общува със световния разум. Това е изразено също в поведението на староеврейските персонажи и в говорното слово на пророците от Стария Завет, дори в обкръжението на Христос от Евангелието. Въобще за древните хора мислите пребивават в природните вещи и се наследяват от родителите и народа, затова подобно състояние на съзнанието се преживява като духовен импулс на Отец.
към текста >>
Въобще за древните хора мислите пребивават в природните вещи и се наследяват от родителите и народа, затова подобно състояние на
съзнанието
се преживява като духовен импулс на Отец.
извън възникването на съзнанието. В първия период на философията Платон и Аристотел възприемат мислите като принадлежащи на макрокосмоса, т.е. идващи отвън. За Сократ душата открива себе си в живота на предоставените й мисли и така може да почувства, че в себе си тя общува със световния разум. Това е изразено също в поведението на староеврейските персонажи и в говорното слово на пророците от Стария Завет, дори в обкръжението на Христос от Евангелието.
Въобще за древните хора мислите пребивават в природните вещи и се наследяват от родителите и народа, затова подобно състояние на
съзнанието
се преживява като духовен импулс на Отец.
Посланията на апостол Павел са пръв симптом за трансформация и около IV век сл. Хр. мислите вече не се унаследяват, а се получават като лично владение. Този период на философията се разгръща в писанията на църковните отци. Според тях мислите не прииждат отвън, а се възбуждат вътрешно от духа като мисловни вдъхновения, затова подобно състояние на съзнанието се преживява като импулс на Син. За разлика от инстинктивното съзнание на Отец, импулсите на Син се възприемат и преработват душевно, човек се освобождава от наследствеността, отчуждава се от макрокосмичното и от природното и се взема в ръце като отделна душа.
към текста >>
Според тях мислите не прииждат отвън, а се възбуждат вътрешно от духа като мисловни вдъхновения, затова подобно състояние на
съзнанието
се преживява като импулс на Син.
Това е изразено също в поведението на староеврейските персонажи и в говорното слово на пророците от Стария Завет, дори в обкръжението на Христос от Евангелието. Въобще за древните хора мислите пребивават в природните вещи и се наследяват от родителите и народа, затова подобно състояние на съзнанието се преживява като духовен импулс на Отец. Посланията на апостол Павел са пръв симптом за трансформация и около IV век сл. Хр. мислите вече не се унаследяват, а се получават като лично владение. Този период на философията се разгръща в писанията на църковните отци.
Според тях мислите не прииждат отвън, а се възбуждат вътрешно от духа като мисловни вдъхновения, затова подобно състояние на
съзнанието
се преживява като импулс на Син.
За разлика от инстинктивното съзнание на Отец, импулсите на Син се възприемат и преработват душевно, човек се освобождава от наследствеността, отчуждава се от макрокосмичното и от природното и се взема в ръце като отделна душа. Така процесът на отчуждаване от Отец напредва до XV век сл. Хр., когато човек започва да разбира, че мислещият е самият той, че е субект на свободно творческо мислене. Подобно състояние на съзнанието се преживява като Аз-съзнание и се чувства като пределна алиенация и от Отец, и от Син, в която човек е предоставен сам на себе си. Явно онтологията на съвременното наше съзнание е историческо спускане по стълбата на мисленето, където първоначално мислите се преживяват като живи същества, после се преживяват чувствено като техни отражения, по-късно се долавят сетивно като душевни отзвуци, а накрая стигат до мъртви физически сенки, т.е.
към текста >>
За разлика от инстинктивното
съзнание
на Отец, импулсите на Син се възприемат и преработват душевно, човек се освобождава от наследствеността, отчуждава се от макрокосмичното и от природното и се взема в ръце като отделна душа.
Въобще за древните хора мислите пребивават в природните вещи и се наследяват от родителите и народа, затова подобно състояние на съзнанието се преживява като духовен импулс на Отец. Посланията на апостол Павел са пръв симптом за трансформация и около IV век сл. Хр. мислите вече не се унаследяват, а се получават като лично владение. Този период на философията се разгръща в писанията на църковните отци. Според тях мислите не прииждат отвън, а се възбуждат вътрешно от духа като мисловни вдъхновения, затова подобно състояние на съзнанието се преживява като импулс на Син.
За разлика от инстинктивното
съзнание
на Отец, импулсите на Син се възприемат и преработват душевно, човек се освобождава от наследствеността, отчуждава се от макрокосмичното и от природното и се взема в ръце като отделна душа.
Така процесът на отчуждаване от Отец напредва до XV век сл. Хр., когато човек започва да разбира, че мислещият е самият той, че е субект на свободно творческо мислене. Подобно състояние на съзнанието се преживява като Аз-съзнание и се чувства като пределна алиенация и от Отец, и от Син, в която човек е предоставен сам на себе си. Явно онтологията на съвременното наше съзнание е историческо спускане по стълбата на мисленето, където първоначално мислите се преживяват като живи същества, после се преживяват чувствено като техни отражения, по-късно се долавят сетивно като душевни отзвуци, а накрая стигат до мъртви физически сенки, т.е. до интелектуализъм, опериращ единствено с понятия и термини.
към текста >>
Подобно състояние на
съзнанието
се преживява като Аз-
съзнание
и се чувства като пределна алиенация и от Отец, и от Син, в която човек е предоставен сам на себе си.
Този период на философията се разгръща в писанията на църковните отци. Според тях мислите не прииждат отвън, а се възбуждат вътрешно от духа като мисловни вдъхновения, затова подобно състояние на съзнанието се преживява като импулс на Син. За разлика от инстинктивното съзнание на Отец, импулсите на Син се възприемат и преработват душевно, човек се освобождава от наследствеността, отчуждава се от макрокосмичното и от природното и се взема в ръце като отделна душа. Така процесът на отчуждаване от Отец напредва до XV век сл. Хр., когато човек започва да разбира, че мислещият е самият той, че е субект на свободно творческо мислене.
Подобно състояние на
съзнанието
се преживява като Аз-
съзнание
и се чувства като пределна алиенация и от Отец, и от Син, в която човек е предоставен сам на себе си.
Явно онтологията на съвременното наше съзнание е историческо спускане по стълбата на мисленето, където първоначално мислите се преживяват като живи същества, после се преживяват чувствено като техни отражения, по-късно се долавят сетивно като душевни отзвуци, а накрая стигат до мъртви физически сенки, т.е. до интелектуализъм, опериращ единствено с понятия и термини. Например цялата постмодерна култура разчита изключително на терминологични парадигми. В определени културни дискурси обаче помрачаването на съзнанието на Отец е толкова болезнено, че отделната личност чувства необходимост да стигне персонално до Сина, т.е. в Аз-съзнанието възниква импулс, водещ до едно по-различно синовно съзнание.
към текста >>
Явно онтологията на съвременното наше
съзнание
е историческо спускане по стълбата на мисленето, където първоначално мислите се преживяват като живи същества, после се преживяват чувствено като техни отражения, по-късно се долавят сетивно като душевни отзвуци, а накрая стигат до мъртви физически сенки, т.е.
Според тях мислите не прииждат отвън, а се възбуждат вътрешно от духа като мисловни вдъхновения, затова подобно състояние на съзнанието се преживява като импулс на Син. За разлика от инстинктивното съзнание на Отец, импулсите на Син се възприемат и преработват душевно, човек се освобождава от наследствеността, отчуждава се от макрокосмичното и от природното и се взема в ръце като отделна душа. Така процесът на отчуждаване от Отец напредва до XV век сл. Хр., когато човек започва да разбира, че мислещият е самият той, че е субект на свободно творческо мислене. Подобно състояние на съзнанието се преживява като Аз-съзнание и се чувства като пределна алиенация и от Отец, и от Син, в която човек е предоставен сам на себе си.
Явно онтологията на съвременното наше
съзнание
е историческо спускане по стълбата на мисленето, където първоначално мислите се преживяват като живи същества, после се преживяват чувствено като техни отражения, по-късно се долавят сетивно като душевни отзвуци, а накрая стигат до мъртви физически сенки, т.е.
до интелектуализъм, опериращ единствено с понятия и термини. Например цялата постмодерна култура разчита изключително на терминологични парадигми. В определени културни дискурси обаче помрачаването на съзнанието на Отец е толкова болезнено, че отделната личност чувства необходимост да стигне персонално до Сина, т.е. в Аз-съзнанието възниква импулс, водещ до едно по-различно синовно съзнание. Значи емергентният ефект на съзнанието е нелинейна еволюция и в нея неизбежно се стига до поврат на историческото време, мотивиран от нещо, което непременно трябва да бъде намерено и постигнато с вътрешната енергия на Аз-съзнанието, но стоящо извън него.
към текста >>
В определени културни дискурси обаче помрачаването на
съзнанието
на Отец е толкова болезнено, че отделната личност чувства необходимост да стигне персонално до Сина, т.е.
Хр., когато човек започва да разбира, че мислещият е самият той, че е субект на свободно творческо мислене. Подобно състояние на съзнанието се преживява като Аз-съзнание и се чувства като пределна алиенация и от Отец, и от Син, в която човек е предоставен сам на себе си. Явно онтологията на съвременното наше съзнание е историческо спускане по стълбата на мисленето, където първоначално мислите се преживяват като живи същества, после се преживяват чувствено като техни отражения, по-късно се долавят сетивно като душевни отзвуци, а накрая стигат до мъртви физически сенки, т.е. до интелектуализъм, опериращ единствено с понятия и термини. Например цялата постмодерна култура разчита изключително на терминологични парадигми.
В определени културни дискурси обаче помрачаването на
съзнанието
на Отец е толкова болезнено, че отделната личност чувства необходимост да стигне персонално до Сина, т.е.
в Аз-съзнанието възниква импулс, водещ до едно по-различно синовно съзнание. Значи емергентният ефект на съзнанието е нелинейна еволюция и в нея неизбежно се стига до поврат на историческото време, мотивиран от нещо, което непременно трябва да бъде намерено и постигнато с вътрешната енергия на Аз-съзнанието, но стоящо извън него. С други думи, съзнанието започва да се интересува от Сина като завършено и самостоятелно същество, придавайки значение на самия Христос, затова подобно състояние се преживява като импулс на Свети Дух. Така през XIII век се слага спиритуалното начало на Западноевропейската реформация, където Свети Дух е обекти- визираното самосъзнание, преди да се въплъти в човека като субективно Аз-съзнание. Много по-късно Хегел го облича в понятието дух в себе си, а ретроспективно в дохристиянската източна мъдрост той се преживява като съвкупност от дванадесет свръхсетивни духовни учители, наречени Бодхисатви.
към текста >>
в Аз-
съзнанието
възниква импулс, водещ до едно по-различно синовно
съзнание
.
Подобно състояние на съзнанието се преживява като Аз-съзнание и се чувства като пределна алиенация и от Отец, и от Син, в която човек е предоставен сам на себе си. Явно онтологията на съвременното наше съзнание е историческо спускане по стълбата на мисленето, където първоначално мислите се преживяват като живи същества, после се преживяват чувствено като техни отражения, по-късно се долавят сетивно като душевни отзвуци, а накрая стигат до мъртви физически сенки, т.е. до интелектуализъм, опериращ единствено с понятия и термини. Например цялата постмодерна култура разчита изключително на терминологични парадигми. В определени културни дискурси обаче помрачаването на съзнанието на Отец е толкова болезнено, че отделната личност чувства необходимост да стигне персонално до Сина, т.е.
в Аз-
съзнанието
възниква импулс, водещ до едно по-различно синовно
съзнание
.
Значи емергентният ефект на съзнанието е нелинейна еволюция и в нея неизбежно се стига до поврат на историческото време, мотивиран от нещо, което непременно трябва да бъде намерено и постигнато с вътрешната енергия на Аз-съзнанието, но стоящо извън него. С други думи, съзнанието започва да се интересува от Сина като завършено и самостоятелно същество, придавайки значение на самия Христос, затова подобно състояние се преживява като импулс на Свети Дух. Така през XIII век се слага спиритуалното начало на Западноевропейската реформация, където Свети Дух е обекти- визираното самосъзнание, преди да се въплъти в човека като субективно Аз-съзнание. Много по-късно Хегел го облича в понятието дух в себе си, а ретроспективно в дохристиянската източна мъдрост той се преживява като съвкупност от дванадесет свръхсетивни духовни учители, наречени Бодхисатви. Следователно Реформацията не е нищо друго, освен историческо битие на самосъзнанието, разбрало, че свръхсетивното е постижимо дори тогава, когато духът е невидим.
към текста >>
Значи емергентният ефект на
съзнанието
е нелинейна еволюция и в нея неизбежно се стига до поврат на историческото време, мотивиран от нещо, което непременно трябва да бъде намерено и постигнато с вътрешната енергия на Аз-
съзнанието
, но стоящо извън него.
Явно онтологията на съвременното наше съзнание е историческо спускане по стълбата на мисленето, където първоначално мислите се преживяват като живи същества, после се преживяват чувствено като техни отражения, по-късно се долавят сетивно като душевни отзвуци, а накрая стигат до мъртви физически сенки, т.е. до интелектуализъм, опериращ единствено с понятия и термини. Например цялата постмодерна култура разчита изключително на терминологични парадигми. В определени културни дискурси обаче помрачаването на съзнанието на Отец е толкова болезнено, че отделната личност чувства необходимост да стигне персонално до Сина, т.е. в Аз-съзнанието възниква импулс, водещ до едно по-различно синовно съзнание.
Значи емергентният ефект на
съзнанието
е нелинейна еволюция и в нея неизбежно се стига до поврат на историческото време, мотивиран от нещо, което непременно трябва да бъде намерено и постигнато с вътрешната енергия на Аз-
съзнанието
, но стоящо извън него.
С други думи, съзнанието започва да се интересува от Сина като завършено и самостоятелно същество, придавайки значение на самия Христос, затова подобно състояние се преживява като импулс на Свети Дух. Така през XIII век се слага спиритуалното начало на Западноевропейската реформация, където Свети Дух е обекти- визираното самосъзнание, преди да се въплъти в човека като субективно Аз-съзнание. Много по-късно Хегел го облича в понятието дух в себе си, а ретроспективно в дохристиянската източна мъдрост той се преживява като съвкупност от дванадесет свръхсетивни духовни учители, наречени Бодхисатви. Следователно Реформацията не е нищо друго, освен историческо битие на самосъзнанието, разбрало, че свръхсетивното е постижимо дори тогава, когато духът е невидим. И тук началният импулс се открива отново в събитието на Голгота, чрез чиято мистерийна същност Христос се свързва със земното битие и остава да живее в хората отвътре, но така невидим и несъзнаван, че да не затъмнява предстоящия възход на Аз-съзнанието.
към текста >>
Така през XIII век се слага спиритуалното начало на Западноевропейската реформация, където Свети Дух е обекти- визираното
самосъзнание
, преди да се въплъти в човека като субективно Аз-
съзнание
.
Например цялата постмодерна култура разчита изключително на терминологични парадигми. В определени културни дискурси обаче помрачаването на съзнанието на Отец е толкова болезнено, че отделната личност чувства необходимост да стигне персонално до Сина, т.е. в Аз-съзнанието възниква импулс, водещ до едно по-различно синовно съзнание. Значи емергентният ефект на съзнанието е нелинейна еволюция и в нея неизбежно се стига до поврат на историческото време, мотивиран от нещо, което непременно трябва да бъде намерено и постигнато с вътрешната енергия на Аз-съзнанието, но стоящо извън него. С други думи, съзнанието започва да се интересува от Сина като завършено и самостоятелно същество, придавайки значение на самия Христос, затова подобно състояние се преживява като импулс на Свети Дух.
Така през XIII век се слага спиритуалното начало на Западноевропейската реформация, където Свети Дух е обекти- визираното
самосъзнание
, преди да се въплъти в човека като субективно Аз-
съзнание
.
Много по-късно Хегел го облича в понятието дух в себе си, а ретроспективно в дохристиянската източна мъдрост той се преживява като съвкупност от дванадесет свръхсетивни духовни учители, наречени Бодхисатви. Следователно Реформацията не е нищо друго, освен историческо битие на самосъзнанието, разбрало, че свръхсетивното е постижимо дори тогава, когато духът е невидим. И тук началният импулс се открива отново в събитието на Голгота, чрез чиято мистерийна същност Христос се свързва със земното битие и остава да живее в хората отвътре, но така невидим и несъзнаван, че да не затъмнява предстоящия възход на Аз-съзнанието. Реформацията въплъщава тъкмо това, което е трябвало да бъде изпратено от Христос, за да може човек да завърши отчуждаването си от импулсите на Отец и запазвайки своята индивидуална свобода, т.е.без да изключва Аз-съзнанието, да може да оживи труповете на своите мисли чрез живеещия вътре в него Христос. Всеки човек е свой свещеник, заявява Мартин Лутер и този израз синтезира цялата историческа и политическа енергия на Реформацията.
към текста >>
Следователно Реформацията не е нищо друго, освен историческо битие на
самосъзнанието
, разбрало, че свръхсетивното е постижимо дори тогава, когато духът е невидим.
в Аз-съзнанието възниква импулс, водещ до едно по-различно синовно съзнание. Значи емергентният ефект на съзнанието е нелинейна еволюция и в нея неизбежно се стига до поврат на историческото време, мотивиран от нещо, което непременно трябва да бъде намерено и постигнато с вътрешната енергия на Аз-съзнанието, но стоящо извън него. С други думи, съзнанието започва да се интересува от Сина като завършено и самостоятелно същество, придавайки значение на самия Христос, затова подобно състояние се преживява като импулс на Свети Дух. Така през XIII век се слага спиритуалното начало на Западноевропейската реформация, където Свети Дух е обекти- визираното самосъзнание, преди да се въплъти в човека като субективно Аз-съзнание. Много по-късно Хегел го облича в понятието дух в себе си, а ретроспективно в дохристиянската източна мъдрост той се преживява като съвкупност от дванадесет свръхсетивни духовни учители, наречени Бодхисатви.
Следователно Реформацията не е нищо друго, освен историческо битие на
самосъзнанието
, разбрало, че свръхсетивното е постижимо дори тогава, когато духът е невидим.
И тук началният импулс се открива отново в събитието на Голгота, чрез чиято мистерийна същност Христос се свързва със земното битие и остава да живее в хората отвътре, но така невидим и несъзнаван, че да не затъмнява предстоящия възход на Аз-съзнанието. Реформацията въплъщава тъкмо това, което е трябвало да бъде изпратено от Христос, за да може човек да завърши отчуждаването си от импулсите на Отец и запазвайки своята индивидуална свобода, т.е.без да изключва Аз-съзнанието, да може да оживи труповете на своите мисли чрез живеещия вътре в него Христос. Всеки човек е свой свещеник, заявява Мартин Лутер и този израз синтезира цялата историческа и политическа енергия на Реформацията. Значи спасението е въпрос, стоящ между човек и Бог в лицето на Христос, без да включва Църквата; единствено благовестието на Евангелието, а не Църквата има власт над човека. Реформацията е протест против реалното значение на земния човек като Божествен посланик и това е допълнителният неин аспект като протестантизъм.
към текста >>
И тук началният импулс се открива отново в събитието на Голгота, чрез чиято мистерийна същност Христос се свързва със земното битие и остава да живее в хората отвътре, но така невидим и несъзнаван, че да не затъмнява предстоящия възход на Аз-
съзнанието
.
Значи емергентният ефект на съзнанието е нелинейна еволюция и в нея неизбежно се стига до поврат на историческото време, мотивиран от нещо, което непременно трябва да бъде намерено и постигнато с вътрешната енергия на Аз-съзнанието, но стоящо извън него. С други думи, съзнанието започва да се интересува от Сина като завършено и самостоятелно същество, придавайки значение на самия Христос, затова подобно състояние се преживява като импулс на Свети Дух. Така през XIII век се слага спиритуалното начало на Западноевропейската реформация, където Свети Дух е обекти- визираното самосъзнание, преди да се въплъти в човека като субективно Аз-съзнание. Много по-късно Хегел го облича в понятието дух в себе си, а ретроспективно в дохристиянската източна мъдрост той се преживява като съвкупност от дванадесет свръхсетивни духовни учители, наречени Бодхисатви. Следователно Реформацията не е нищо друго, освен историческо битие на самосъзнанието, разбрало, че свръхсетивното е постижимо дори тогава, когато духът е невидим.
И тук началният импулс се открива отново в събитието на Голгота, чрез чиято мистерийна същност Христос се свързва със земното битие и остава да живее в хората отвътре, но така невидим и несъзнаван, че да не затъмнява предстоящия възход на Аз-
съзнанието
.
Реформацията въплъщава тъкмо това, което е трябвало да бъде изпратено от Христос, за да може човек да завърши отчуждаването си от импулсите на Отец и запазвайки своята индивидуална свобода, т.е.без да изключва Аз-съзнанието, да може да оживи труповете на своите мисли чрез живеещия вътре в него Христос. Всеки човек е свой свещеник, заявява Мартин Лутер и този израз синтезира цялата историческа и политическа енергия на Реформацията. Значи спасението е въпрос, стоящ между човек и Бог в лицето на Христос, без да включва Църквата; единствено благовестието на Евангелието, а не Църквата има власт над човека. Реформацията е протест против реалното значение на земния човек като Божествен посланик и това е допълнителният неин аспект като протестантизъм. Църквата възраства като културен феномен в периода от I до IX век сл. Хр.
към текста >>
Реформацията въплъщава тъкмо това, което е трябвало да бъде изпратено от Христос, за да може човек да завърши отчуждаването си от импулсите на Отец и запазвайки своята индивидуална свобода, т.е.без да изключва Аз-
съзнанието
, да може да оживи труповете на своите мисли чрез живеещия вътре в него Христос.
С други думи, съзнанието започва да се интересува от Сина като завършено и самостоятелно същество, придавайки значение на самия Христос, затова подобно състояние се преживява като импулс на Свети Дух. Така през XIII век се слага спиритуалното начало на Западноевропейската реформация, където Свети Дух е обекти- визираното самосъзнание, преди да се въплъти в човека като субективно Аз-съзнание. Много по-късно Хегел го облича в понятието дух в себе си, а ретроспективно в дохристиянската източна мъдрост той се преживява като съвкупност от дванадесет свръхсетивни духовни учители, наречени Бодхисатви. Следователно Реформацията не е нищо друго, освен историческо битие на самосъзнанието, разбрало, че свръхсетивното е постижимо дори тогава, когато духът е невидим. И тук началният импулс се открива отново в събитието на Голгота, чрез чиято мистерийна същност Христос се свързва със земното битие и остава да живее в хората отвътре, но така невидим и несъзнаван, че да не затъмнява предстоящия възход на Аз-съзнанието.
Реформацията въплъщава тъкмо това, което е трябвало да бъде изпратено от Христос, за да може човек да завърши отчуждаването си от импулсите на Отец и запазвайки своята индивидуална свобода, т.е.без да изключва Аз-
съзнанието
, да може да оживи труповете на своите мисли чрез живеещия вътре в него Христос.
Всеки човек е свой свещеник, заявява Мартин Лутер и този израз синтезира цялата историческа и политическа енергия на Реформацията. Значи спасението е въпрос, стоящ между човек и Бог в лицето на Христос, без да включва Църквата; единствено благовестието на Евангелието, а не Църквата има власт над човека. Реформацията е протест против реалното значение на земния човек като Божествен посланик и това е допълнителният неин аспект като протестантизъм. Църквата възраства като културен феномен в периода от I до IX век сл. Хр. със стремежа си да докаже, че с човешки идеи и понятия не трябва да се правят опити за разбиране на духовната действителност, а това трябва да се предостави само на откровението.
към текста >>
По този начин познавателните сили на
съзнанието
се насочват единствено към сетивния физически живот, отрича се когнитивната природа на свръхсетивното и се твърди, че знание за духовното е невъзможно, в него може само да се вярва.
Всеки човек е свой свещеник, заявява Мартин Лутер и този израз синтезира цялата историческа и политическа енергия на Реформацията. Значи спасението е въпрос, стоящ между човек и Бог в лицето на Христос, без да включва Църквата; единствено благовестието на Евангелието, а не Църквата има власт над човека. Реформацията е протест против реалното значение на земния човек като Божествен посланик и това е допълнителният неин аспект като протестантизъм. Църквата възраства като културен феномен в периода от I до IX век сл. Хр. със стремежа си да докаже, че с човешки идеи и понятия не трябва да се правят опити за разбиране на духовната действителност, а това трябва да се предостави само на откровението.
По този начин познавателните сили на
съзнанието
се насочват единствено към сетивния физически живот, отрича се когнитивната природа на свръхсетивното и се твърди, че знание за духовното е невъзможно, в него може само да се вярва.
Разделянето на сетивното знание от свръхсетивната догматика напредва дотам, че познанието на свръхсетивното се обявява за ерес, дори за човешка измислица, непритежаваща никаква реалност. Явно и в исторически, и в психологически аспект действителният произход на материализма трябва да се търси в Църквата.Специфичната природа на източноевропейското православие се състои в още по-строгото разделяне на това, което човек носи като свое човешко, и това, което е действителен духовен свят и живее като култ, стоящ високо над хората. Така в периода между IX и XIII век православният човек се формира като амбивалентна душевност, въздържаща се от постижения на свръх- сетивното в своя дух. Закономерна последица е постепенно отслабване на познавателните сили на съзнанието, а неизбежен краен завършек е социалистическият мироглед, т.е. пълен отказ от духовното и самоограничение единствено в социалната структура на животинското в човека.
към текста >>
Разделянето на сетивното
знание
от свръхсетивната догматика напредва дотам, че
познанието
на свръхсетивното се обявява за ерес, дори за човешка измислица, непритежаваща никаква реалност.
Значи спасението е въпрос, стоящ между човек и Бог в лицето на Христос, без да включва Църквата; единствено благовестието на Евангелието, а не Църквата има власт над човека. Реформацията е протест против реалното значение на земния човек като Божествен посланик и това е допълнителният неин аспект като протестантизъм. Църквата възраства като културен феномен в периода от I до IX век сл. Хр. със стремежа си да докаже, че с човешки идеи и понятия не трябва да се правят опити за разбиране на духовната действителност, а това трябва да се предостави само на откровението. По този начин познавателните сили на съзнанието се насочват единствено към сетивния физически живот, отрича се когнитивната природа на свръхсетивното и се твърди, че знание за духовното е невъзможно, в него може само да се вярва.
Разделянето на сетивното
знание
от свръхсетивната догматика напредва дотам, че
познанието
на свръхсетивното се обявява за ерес, дори за човешка измислица, непритежаваща никаква реалност.
Явно и в исторически, и в психологически аспект действителният произход на материализма трябва да се търси в Църквата.Специфичната природа на източноевропейското православие се състои в още по-строгото разделяне на това, което човек носи като свое човешко, и това, което е действителен духовен свят и живее като култ, стоящ високо над хората. Така в периода между IX и XIII век православният човек се формира като амбивалентна душевност, въздържаща се от постижения на свръх- сетивното в своя дух. Закономерна последица е постепенно отслабване на познавателните сили на съзнанието, а неизбежен краен завършек е социалистическият мироглед, т.е. пълен отказ от духовното и самоограничение единствено в социалната структура на животинското в човека. Явно и в исторически, и в психологически аспект действителният произход и на руския болшевизъм, и на източноевропейския комунизъм може да бъде открит в Православната църква.
към текста >>
Закономерна последица е постепенно отслабване на познавателните сили на
съзнанието
, а неизбежен краен завършек е социалистическият мироглед, т.е.
със стремежа си да докаже, че с човешки идеи и понятия не трябва да се правят опити за разбиране на духовната действителност, а това трябва да се предостави само на откровението. По този начин познавателните сили на съзнанието се насочват единствено към сетивния физически живот, отрича се когнитивната природа на свръхсетивното и се твърди, че знание за духовното е невъзможно, в него може само да се вярва. Разделянето на сетивното знание от свръхсетивната догматика напредва дотам, че познанието на свръхсетивното се обявява за ерес, дори за човешка измислица, непритежаваща никаква реалност. Явно и в исторически, и в психологически аспект действителният произход на материализма трябва да се търси в Църквата.Специфичната природа на източноевропейското православие се състои в още по-строгото разделяне на това, което човек носи като свое човешко, и това, което е действителен духовен свят и живее като култ, стоящ високо над хората. Така в периода между IX и XIII век православният човек се формира като амбивалентна душевност, въздържаща се от постижения на свръх- сетивното в своя дух.
Закономерна последица е постепенно отслабване на познавателните сили на
съзнанието
, а неизбежен краен завършек е социалистическият мироглед, т.е.
пълен отказ от духовното и самоограничение единствено в социалната структура на животинското в човека. Явно и в исторически, и в психологически аспект действителният произход и на руския болшевизъм, и на източноевропейския комунизъм може да бъде открит в Православната църква. На практика православната култура лишава човек от свободна воля, защото съзнанието, заето в безизходна борба между дух и материя, отказва да се приспособи към пространството. В православното богослужение не господства говорещото вътре в човешката същност, а нещо всеобщо, което не въздейства на личното, а поражда постоянна тъга по надличностовата природа на националния дух. В Източна Европа духовната действителност съществува само под форма на култ и вярност към древни предания, така че от тяхната консервативна същност не произлиза друго, освен инстинктивна мъдрост или шовинизъм, в които следователно доминират импулси на Отец.
към текста >>
Въобще православното
съзнание
е склонно да преживява Сина отвън, като импулс, отразен от природните вещи и от родната география, затова инстинктивно се бори с Отец и опитва да намери откровенията на вътрешната си духовност именно чрез природата.
На практика православната култура лишава човек от свободна воля, защото съзнанието, заето в безизходна борба между дух и материя, отказва да се приспособи към пространството. В православното богослужение не господства говорещото вътре в човешката същност, а нещо всеобщо, което не въздейства на личното, а поражда постоянна тъга по надличностовата природа на националния дух. В Източна Европа духовната действителност съществува само под форма на култ и вярност към древни предания, така че от тяхната консервативна същност не произлиза друго, освен инстинктивна мъдрост или шовинизъм, в които следователно доминират импулси на Отец. И въпреки че религиозното съзнание на православните с голяма сила се придържа към Христос, в действителност то пренася атрибутите на Бог Отец върху Син, понякога направо твърди, че Христос е наш баща. Сигурно и продължителните транскултурни отношения с исляма, като типичен импулс на Отец, допълнително подсилват тази тенденция.
Въобще православното
съзнание
е склонно да преживява Сина отвън, като импулс, отразен от природните вещи и от родната география, затова инстинктивно се бори с Отец и опитва да намери откровенията на вътрешната си духовност именно чрез природата.
Всичко, формулирано схоластично в разкола между православие и католицизъм, всъщност се корени в историческата несъвместимост на тези два толкова специфични културни потока. Западноевропейското съзнание и импулсите на Син закономерно довеждат до разглеждане на вярата редом със знанието и това е основният патос на Реформацията. Православният Изток с несъстоялата се култура на богомилите и продължаващите импулси на Отец консервативно поддържа състояние на очакване, в което трябва нещо да се случи. От друга страна, верен на амбивалентната си природа, православният човек не престава да поддържа (по-скоро като морален императив, отколкото като активност), че религиозното съзнание трябва да се проникне с наука, че Христос иска не само да действа, а иска също да бъде разбран, да бъде постигнат. Православната култура формира комплекс на непреживяна Реформация и това, струва ми се, е генералният дискурс, в който се случва епистоларният диалог между Петър Дънов и Пеню Киров.
към текста >>
Западноевропейското
съзнание
и импулсите на Син закономерно довеждат до разглеждане на вярата редом със знанието и това е основният патос на Реформацията.
В Източна Европа духовната действителност съществува само под форма на култ и вярност към древни предания, така че от тяхната консервативна същност не произлиза друго, освен инстинктивна мъдрост или шовинизъм, в които следователно доминират импулси на Отец. И въпреки че религиозното съзнание на православните с голяма сила се придържа към Христос, в действителност то пренася атрибутите на Бог Отец върху Син, понякога направо твърди, че Христос е наш баща. Сигурно и продължителните транскултурни отношения с исляма, като типичен импулс на Отец, допълнително подсилват тази тенденция. Въобще православното съзнание е склонно да преживява Сина отвън, като импулс, отразен от природните вещи и от родната география, затова инстинктивно се бори с Отец и опитва да намери откровенията на вътрешната си духовност именно чрез природата. Всичко, формулирано схоластично в разкола между православие и католицизъм, всъщност се корени в историческата несъвместимост на тези два толкова специфични културни потока.
Западноевропейското
съзнание
и импулсите на Син закономерно довеждат до разглеждане на вярата редом със знанието и това е основният патос на Реформацията.
Православният Изток с несъстоялата се култура на богомилите и продължаващите импулси на Отец консервативно поддържа състояние на очакване, в което трябва нещо да се случи. От друга страна, верен на амбивалентната си природа, православният човек не престава да поддържа (по-скоро като морален императив, отколкото като активност), че религиозното съзнание трябва да се проникне с наука, че Христос иска не само да действа, а иска също да бъде разбран, да бъде постигнат. Православната култура формира комплекс на непреживяна Реформация и това, струва ми се, е генералният дискурс, в който се случва епистоларният диалог между Петър Дънов и Пеню Киров. Има и още нещо, допълващо дискурса във втората половина на XIX век. Това е век, в който разгърналата се през второто хилядолетие интелигентност, намерила път през схоластиката и Западноевропейската реформация, достига своеобразна кулминация в естествените и социалните науки и заплашва да премине в мъртъв интелектуализъм, ако остане собственост единствено и само на човешката глава.
към текста >>
От друга страна, верен на амбивалентната си природа, православният човек не престава да поддържа (по-скоро като морален императив, отколкото като активност), че религиозното
съзнание
трябва да се проникне с наука, че Христос иска не само да действа, а иска също да бъде разбран, да бъде постигнат.
Сигурно и продължителните транскултурни отношения с исляма, като типичен импулс на Отец, допълнително подсилват тази тенденция. Въобще православното съзнание е склонно да преживява Сина отвън, като импулс, отразен от природните вещи и от родната география, затова инстинктивно се бори с Отец и опитва да намери откровенията на вътрешната си духовност именно чрез природата. Всичко, формулирано схоластично в разкола между православие и католицизъм, всъщност се корени в историческата несъвместимост на тези два толкова специфични културни потока. Западноевропейското съзнание и импулсите на Син закономерно довеждат до разглеждане на вярата редом със знанието и това е основният патос на Реформацията. Православният Изток с несъстоялата се култура на богомилите и продължаващите импулси на Отец консервативно поддържа състояние на очакване, в което трябва нещо да се случи.
От друга страна, верен на амбивалентната си природа, православният човек не престава да поддържа (по-скоро като морален императив, отколкото като активност), че религиозното
съзнание
трябва да се проникне с наука, че Христос иска не само да действа, а иска също да бъде разбран, да бъде постигнат.
Православната култура формира комплекс на непреживяна Реформация и това, струва ми се, е генералният дискурс, в който се случва епистоларният диалог между Петър Дънов и Пеню Киров. Има и още нещо, допълващо дискурса във втората половина на XIX век. Това е век, в който разгърналата се през второто хилядолетие интелигентност, намерила път през схоластиката и Западноевропейската реформация, достига своеобразна кулминация в естествените и социалните науки и заплашва да премине в мъртъв интелектуализъм, ако остане собственост единствено и само на човешката глава. От една страна, укрепналото Аз-съзнание вече чувства себе си като абсолютно свободен и съвършен носител на интелектуалността, но от друга страна, настойчиво усеща, че духовните праобрази на мислите му са погребани някъде в подсъзнанието. В някои определени състояния модерното Аз-съзнание се изправя пред проблема на своята микрокосмична свобода по твърде болезнен начин и в това отчуждение от макрокосмоса се поражда импулс за обратно присъединяване към него.
към текста >>
От една страна, укрепналото Аз-
съзнание
вече чувства себе си като абсолютно свободен и съвършен носител на интелектуалността, но от друга страна, настойчиво усеща, че духовните праобрази на мислите му са погребани някъде в
подсъзнанието
.
Православният Изток с несъстоялата се култура на богомилите и продължаващите импулси на Отец консервативно поддържа състояние на очакване, в което трябва нещо да се случи. От друга страна, верен на амбивалентната си природа, православният човек не престава да поддържа (по-скоро като морален императив, отколкото като активност), че религиозното съзнание трябва да се проникне с наука, че Христос иска не само да действа, а иска също да бъде разбран, да бъде постигнат. Православната култура формира комплекс на непреживяна Реформация и това, струва ми се, е генералният дискурс, в който се случва епистоларният диалог между Петър Дънов и Пеню Киров. Има и още нещо, допълващо дискурса във втората половина на XIX век. Това е век, в който разгърналата се през второто хилядолетие интелигентност, намерила път през схоластиката и Западноевропейската реформация, достига своеобразна кулминация в естествените и социалните науки и заплашва да премине в мъртъв интелектуализъм, ако остане собственост единствено и само на човешката глава.
От една страна, укрепналото Аз-
съзнание
вече чувства себе си като абсолютно свободен и съвършен носител на интелектуалността, но от друга страна, настойчиво усеща, че духовните праобрази на мислите му са погребани някъде в
подсъзнанието
.
В някои определени състояния модерното Аз-съзнание се изправя пред проблема на своята микрокосмична свобода по твърде болезнен начин и в това отчуждение от макрокосмоса се поражда импулс за обратно присъединяване към него. Човек поставя проблема за резултатите на собствената си свободна воля така, че от човешки и земни да могат да станат космични, и подобно състояние на съзнанието се преживява като импулс на Архангел Михаил. Присъствието му се открива предимно тогава, когато чрез езика и думите човек се опитва да достигне до вътрешно преживяване на духа, когато мислите за духовното започват да се възприемат като нещо физическо в света. С други думи, Аз-съзнанието разбира, че неговите собствени мисли могат да принадлежат и на онази същност, която едновременно е и микрокосмична, и макрокосмична, т.е. човек се научава да мисли и говори за природата и Космоса с езика на Христос.
към текста >>
В някои определени състояния модерното Аз-
съзнание
се изправя пред проблема на своята микрокосмична свобода по твърде болезнен начин и в това отчуждение от макрокосмоса се поражда импулс за обратно присъединяване към него.
От друга страна, верен на амбивалентната си природа, православният човек не престава да поддържа (по-скоро като морален императив, отколкото като активност), че религиозното съзнание трябва да се проникне с наука, че Христос иска не само да действа, а иска също да бъде разбран, да бъде постигнат. Православната култура формира комплекс на непреживяна Реформация и това, струва ми се, е генералният дискурс, в който се случва епистоларният диалог между Петър Дънов и Пеню Киров. Има и още нещо, допълващо дискурса във втората половина на XIX век. Това е век, в който разгърналата се през второто хилядолетие интелигентност, намерила път през схоластиката и Западноевропейската реформация, достига своеобразна кулминация в естествените и социалните науки и заплашва да премине в мъртъв интелектуализъм, ако остане собственост единствено и само на човешката глава. От една страна, укрепналото Аз-съзнание вече чувства себе си като абсолютно свободен и съвършен носител на интелектуалността, но от друга страна, настойчиво усеща, че духовните праобрази на мислите му са погребани някъде в подсъзнанието.
В някои определени състояния модерното Аз-
съзнание
се изправя пред проблема на своята микрокосмична свобода по твърде болезнен начин и в това отчуждение от макрокосмоса се поражда импулс за обратно присъединяване към него.
Човек поставя проблема за резултатите на собствената си свободна воля така, че от човешки и земни да могат да станат космични, и подобно състояние на съзнанието се преживява като импулс на Архангел Михаил. Присъствието му се открива предимно тогава, когато чрез езика и думите човек се опитва да достигне до вътрешно преживяване на духа, когато мислите за духовното започват да се възприемат като нещо физическо в света. С други думи, Аз-съзнанието разбира, че неговите собствени мисли могат да принадлежат и на онази същност, която едновременно е и микрокосмична, и макрокосмична, т.е. човек се научава да мисли и говори за природата и Космоса с езика на Христос. По този начин, вместо да се изражда в интелектуалност, интелигентността се одухотворява и оживява, защото отчуждените от макрокосмоса мисли се присъединяват към нещо макрокосмично, или Аз-съзнанието се присъединява към Христос.
към текста >>
С други думи, Аз-
съзнанието
разбира, че неговите собствени мисли могат да принадлежат и на онази същност, която едновременно е и микрокосмична, и макрокосмична, т.е.
Това е век, в който разгърналата се през второто хилядолетие интелигентност, намерила път през схоластиката и Западноевропейската реформация, достига своеобразна кулминация в естествените и социалните науки и заплашва да премине в мъртъв интелектуализъм, ако остане собственост единствено и само на човешката глава. От една страна, укрепналото Аз-съзнание вече чувства себе си като абсолютно свободен и съвършен носител на интелектуалността, но от друга страна, настойчиво усеща, че духовните праобрази на мислите му са погребани някъде в подсъзнанието. В някои определени състояния модерното Аз-съзнание се изправя пред проблема на своята микрокосмична свобода по твърде болезнен начин и в това отчуждение от макрокосмоса се поражда импулс за обратно присъединяване към него. Човек поставя проблема за резултатите на собствената си свободна воля така, че от човешки и земни да могат да станат космични, и подобно състояние на съзнанието се преживява като импулс на Архангел Михаил. Присъствието му се открива предимно тогава, когато чрез езика и думите човек се опитва да достигне до вътрешно преживяване на духа, когато мислите за духовното започват да се възприемат като нещо физическо в света.
С други думи, Аз-
съзнанието
разбира, че неговите собствени мисли могат да принадлежат и на онази същност, която едновременно е и микрокосмична, и макрокосмична, т.е.
човек се научава да мисли и говори за природата и Космоса с езика на Христос. По този начин, вместо да се изражда в интелектуалност, интелигентността се одухотворява и оживява, защото отчуждените от макрокосмоса мисли се присъединяват към нещо макрокосмично, или Аз-съзнанието се присъединява към Христос. Импулсът на Архангел Михаил изпълва последните декади на XIX век и прехожда в XX век с два съвсем нови културни дискурса: Аз-съзнанието, отчуждено от Отец, е свобода, а присъединяването му към макрокосмичната същност на Христос е любов. Епистоларният диалог в тази книга започва през 1898 г. и свързва географски два български града по Черноморието - Варна и Бургас, със специфичния им следосвобожденски ори- ентализъм и етносна нехомогенност.
към текста >>
По този начин, вместо да се изражда в интелектуалност, интелигентността се одухотворява и оживява, защото отчуждените от макрокосмоса мисли се присъединяват към нещо макрокосмично, или Аз-
съзнанието
се присъединява към Христос.
В някои определени състояния модерното Аз-съзнание се изправя пред проблема на своята микрокосмична свобода по твърде болезнен начин и в това отчуждение от макрокосмоса се поражда импулс за обратно присъединяване към него. Човек поставя проблема за резултатите на собствената си свободна воля така, че от човешки и земни да могат да станат космични, и подобно състояние на съзнанието се преживява като импулс на Архангел Михаил. Присъствието му се открива предимно тогава, когато чрез езика и думите човек се опитва да достигне до вътрешно преживяване на духа, когато мислите за духовното започват да се възприемат като нещо физическо в света. С други думи, Аз-съзнанието разбира, че неговите собствени мисли могат да принадлежат и на онази същност, която едновременно е и микрокосмична, и макрокосмична, т.е. човек се научава да мисли и говори за природата и Космоса с езика на Христос.
По този начин, вместо да се изражда в интелектуалност, интелигентността се одухотворява и оживява, защото отчуждените от макрокосмоса мисли се присъединяват към нещо макрокосмично, или Аз-
съзнанието
се присъединява към Христос.
Импулсът на Архангел Михаил изпълва последните декади на XIX век и прехожда в XX век с два съвсем нови културни дискурса: Аз-съзнанието, отчуждено от Отец, е свобода, а присъединяването му към макрокосмичната същност на Христос е любов. Епистоларният диалог в тази книга започва през 1898 г. и свързва географски два български града по Черноморието - Варна и Бургас, със специфичния им следосвобожденски ори- ентализъм и етносна нехомогенност. Несъмнено имаме работа със специфична диалогична морфология, която по аналогия с ПлатоновитеДиалози бихме могли да обозначим с термина Учител-ученик. От едната страна на тази биполярна структура е Петър Дънов, а от другата - Пеню Киров с още няколко личности, които индиректно моделират интонацията на писмата: Тодор Стоянов, Георги Миркович, Мелкон Партомян, Васил Козлов, Петър Тихчев, Анастасия Железкова и др.
към текста >>
Импулсът на Архангел Михаил изпълва последните декади на XIX век и прехожда в XX век с два съвсем нови културни дискурса: Аз-
съзнанието
, отчуждено от Отец, е свобода, а присъединяването му към макрокосмичната същност на Христос е любов.
Човек поставя проблема за резултатите на собствената си свободна воля така, че от човешки и земни да могат да станат космични, и подобно състояние на съзнанието се преживява като импулс на Архангел Михаил. Присъствието му се открива предимно тогава, когато чрез езика и думите човек се опитва да достигне до вътрешно преживяване на духа, когато мислите за духовното започват да се възприемат като нещо физическо в света. С други думи, Аз-съзнанието разбира, че неговите собствени мисли могат да принадлежат и на онази същност, която едновременно е и микрокосмична, и макрокосмична, т.е. човек се научава да мисли и говори за природата и Космоса с езика на Христос. По този начин, вместо да се изражда в интелектуалност, интелигентността се одухотворява и оживява, защото отчуждените от макрокосмоса мисли се присъединяват към нещо макрокосмично, или Аз-съзнанието се присъединява към Христос.
Импулсът на Архангел Михаил изпълва последните декади на XIX век и прехожда в XX век с два съвсем нови културни дискурса: Аз-
съзнанието
, отчуждено от Отец, е свобода, а присъединяването му към макрокосмичната същност на Христос е любов.
Епистоларният диалог в тази книга започва през 1898 г. и свързва географски два български града по Черноморието - Варна и Бургас, със специфичния им следосвобожденски ори- ентализъм и етносна нехомогенност. Несъмнено имаме работа със специфична диалогична морфология, която по аналогия с ПлатоновитеДиалози бихме могли да обозначим с термина Учител-ученик. От едната страна на тази биполярна структура е Петър Дънов, а от другата - Пеню Киров с още няколко личности, които индиректно моделират интонацията на писмата: Тодор Стоянов, Георги Миркович, Мелкон Партомян, Васил Козлов, Петър Тихчев, Анастасия Железкова и др. Всички те до един са индивидуалности, които по някакъв начин определят отчуждението си от традиционната православна култура, особено в нейния религиозен и култов аспект, и демонстрират своеобразен протест против Православната църква като Божествен посланик.
към текста >>
Киров споделя разочарованията и веруюто си: Разбрах, че православните, западните (католическите), григорианските и каквито други да са църкви с форми, са примки на Сатана и от тях не може да излязат християни, но кръвници, блудници, крадци, лъжци, шепотници, завистници, ленивци, мръсници и с една реч - всичките пороци за грях, какъвто бях и аз един от тях... И така още нея вечер аз дадох обещание на Бога пред приятелите си, че не може вече да поддържам тази Църква и се отричам от нея и формите й и че отсега нататък ще служа на Бога с Дух и Истина, защото Бог е Дух и като така ний трябва да се водим във всичко от Евангелието на Господа Исуса Христа, където намираме
истинското
служение Божие - следване по пътя на Спасителя.
Киров отказва принадлежност към която и да е църковна деноминация и в личните си бележки от 1907 г. пише: Какъв вид живот ще водя ? Духовен, но ще гледам да бъде той пропит от разум, осветен от Духа Святаго, без да бъда уязвен от протестантско или православно мъдруване. Аналогията тук е недвусмислена: разум, импулсиран от Светия Дух и свободен от посредничеството на Църквата - това е спиритуалното начало на Западноевропейската реформация. Доста по-рано, в писмо от 1899 г., П.
Киров споделя разочарованията и веруюто си: Разбрах, че православните, западните (католическите), григорианските и каквито други да са църкви с форми, са примки на Сатана и от тях не може да излязат християни, но кръвници, блудници, крадци, лъжци, шепотници, завистници, ленивци, мръсници и с една реч - всичките пороци за грях, какъвто бях и аз един от тях... И така още нея вечер аз дадох обещание на Бога пред приятелите си, че не може вече да поддържам тази Църква и се отричам от нея и формите й и че отсега нататък ще служа на Бога с Дух и Истина, защото Бог е Дух и като така ний трябва да се водим във всичко от Евангелието на Господа Исуса Христа, където намираме
истинското
служение Божие - следване по пътя на Спасителя.
Друга съществена характеристика на индивидуалностите, включени в категорията ученик, е интересът им към свръхсетивната духовна реалност, практикуван чрез спиритизъм. Всички те участват в сеанси и употребяват собственото си тяло и съзнание като медиум за връзка със свръхсетивни същества. Дори Георги Миркович учредява първото българско спиритично дружество Милосърдие, а в едно свое писмо П. Киров го нарича „баща на спиритистите в България". Явно става дума за хора с все още запазена чувствителност към мислите като живи същества и в тази атавистична функция на съзнанието им лесно могат да бъдат открити импулсите на Отец, така присъщи на източноевропейските култури.
към текста >>
Явно става дума за хора с все още запазена чувствителност към мислите като живи същества и в тази атавистична функция на
съзнанието
им лесно могат да бъдат открити импулсите на Отец, така присъщи на източноевропейските култури.
Киров споделя разочарованията и веруюто си: Разбрах, че православните, западните (католическите), григорианските и каквито други да са църкви с форми, са примки на Сатана и от тях не може да излязат християни, но кръвници, блудници, крадци, лъжци, шепотници, завистници, ленивци, мръсници и с една реч - всичките пороци за грях, какъвто бях и аз един от тях... И така още нея вечер аз дадох обещание на Бога пред приятелите си, че не може вече да поддържам тази Църква и се отричам от нея и формите й и че отсега нататък ще служа на Бога с Дух и Истина, защото Бог е Дух и като така ний трябва да се водим във всичко от Евангелието на Господа Исуса Христа, където намираме истинското служение Божие - следване по пътя на Спасителя. Друга съществена характеристика на индивидуалностите, включени в категорията ученик, е интересът им към свръхсетивната духовна реалност, практикуван чрез спиритизъм. Всички те участват в сеанси и употребяват собственото си тяло и съзнание като медиум за връзка със свръхсетивни същества. Дори Георги Миркович учредява първото българско спиритично дружество Милосърдие, а в едно свое писмо П. Киров го нарича „баща на спиритистите в България".
Явно става дума за хора с все още запазена чувствителност към мислите като живи същества и в тази атавистична функция на
съзнанието
им лесно могат да бъдат открити импулсите на Отец, така присъщи на източноевропейските култури.
Въобще притежанието на всички главни белези, специфични за източноправославния културен дискурс, е третата характеристика на категорията ученик. Особено симптоматично е отношението към Христос, на когото инстинктивно се приписват качества, принадлежащи на Отец. Например в писмо от 1899 г. П. Киров рисува едно пришествие на Христос в своето съзнание по следния начин: ...няма нищо, което да обичаме толкова, колкото нашия Спасител. Да, аз и като се моля, понякога като че Го виждам на кръста, а понякога кротък иде насреща ми и виждам с духовните си очи, че нашият Небесен Баща постоянно с разтворени ръце ни чака.
към текста >>
Киров рисува едно пришествие на Христос в своето
съзнание
по следния начин: ...няма нищо, което да обичаме толкова, колкото нашия Спасител.
Киров го нарича „баща на спиритистите в България". Явно става дума за хора с все още запазена чувствителност към мислите като живи същества и в тази атавистична функция на съзнанието им лесно могат да бъдат открити импулсите на Отец, така присъщи на източноевропейските култури. Въобще притежанието на всички главни белези, специфични за източноправославния културен дискурс, е третата характеристика на категорията ученик. Особено симптоматично е отношението към Христос, на когото инстинктивно се приписват качества, принадлежащи на Отец. Например в писмо от 1899 г. П.
Киров рисува едно пришествие на Христос в своето
съзнание
по следния начин: ...няма нищо, което да обичаме толкова, колкото нашия Спасител.
Да, аз и като се моля, понякога като че Го виждам на кръста, а понякога кротък иде насреща ми и виждам с духовните си очи, че нашият Небесен Баща постоянно с разтворени ръце ни чака. Четвърта характеристика, без която диалогът не би могъл да се състои, е присъствието на импулса на Архангел Михаил. Той започва с констатация за безжизнената интелектуалност на настоящето, която у П. Киров звучи с отчаян вопъл: О, мъртво, мъртво християнство, докога това?! (1899 г.).
към текста >>
Киров и съмишлениците му са специфично представителство на българското национално
самосъзнание
на прехода между XIX и XX век; паралелно с традицията и атавистичните компоненти на източноевропейската православна народопсихология, те демонстрират качества на формирано Аз-
съзнание
, чийто център е личен и неопосредстван интерес към Христос чрез импулси на Свети Дух; тези характеристики ги правят потенциални исторически носители на събития с функция на специфична Българска реформация.
Киров звучи с отчаян вопъл: О, мъртво, мъртво християнство, докога това?! (1899 г.). Една година по- късно той пише: На 2 август ми се даде вътрешно това съобщение: Духът, който те ръководи, то съм аз, Михаил. Аз постоянно ще те упътвам, стига ти да бъдеш послушен на всяко мое повеление. За да заключим анализа на категорията ученик, могат да се формулират следните твърдения: П.
Киров и съмишлениците му са специфично представителство на българското национално
самосъзнание
на прехода между XIX и XX век; паралелно с традицията и атавистичните компоненти на източноевропейската православна народопсихология, те демонстрират качества на формирано Аз-
съзнание
, чийто център е личен и неопосредстван интерес към Христос чрез импулси на Свети Дух; тези характеристики ги правят потенциални исторически носители на събития с функция на специфична Българска реформация.
Подхващайки темата за другата страна на диалогичната морфология, всъщност пристъпваме към изключително сложната характеристика на индивидуалността на Петър Дънов, Учителя. В контекста на този документален сборник става дума за 33-годишния Дънов, който само преди три години се е завърнал от САЩ с диплом по методистко богословие. В епистоларния си диалог с П. Киров той несъмнено говори от позиция на духовен наставник и това го поставя в категорията Учител. Там той стои сам и несвързан с никоя дотогавашна теологична традиция, въпреки протестантското си образование и родовите си връзки в българските православни институции, въпреки социално-просветната си активност сред читалищни и благотворителни общества във Варна.
към текста >>
Възвание; на пръв поглед в тях присъстват импулси на Отец и православно-църковни интонации, но необичайното, което те възвестяват, е предстоящо пришествие на Христос в човешкото
самосъзнание
.
В епистоларния си диалог с П. Киров той несъмнено говори от позиция на духовен наставник и това го поставя в категорията Учител. Там той стои сам и несвързан с никоя дотогавашна теологична традиция, въпреки протестантското си образование и родовите си връзки в българските православни институции, въпреки социално-просветната си активност сред читалищни и благотворителни общества във Варна. В първата и единствена своя монография (Науката и възпитанието, 1896 г.) той прави анализ на съвременната наука с явни намеци за одухотворено възпитание на интелекта и това е първи симптом за типичен импулс на Архангел Михаил в българската култура. През следващите три години записва няколко мистични текста, включително и т.нар.
Възвание; на пръв поглед в тях присъстват импулси на Отец и православно-църковни интонации, но необичайното, което те възвестяват, е предстоящо пришествие на Христос в човешкото
самосъзнание
.
За първи път в българската култура се заговаря за отношение към свръхсетивната духовна реалност; за първи път се дефинира категорията Любов и се препоръчват методи за преживяването й като непосредствено отношение между индивидуалното съзнание и Христос. Всички тези особености в дейността на младия П. Дънов го разграничават и от православната ортодоксалност, и от всички протестантски деноминации, вкл. методизма, и от произточната ориентация на модната по това време теософия. На практика до началото на XX век завършва трансформацията на П.
към текста >>
За първи път в българската култура се заговаря за отношение към свръхсетивната духовна реалност; за първи път се дефинира категорията Любов и се препоръчват методи за преживяването й като непосредствено отношение между индивидуалното
съзнание
и Христос.
Киров той несъмнено говори от позиция на духовен наставник и това го поставя в категорията Учител. Там той стои сам и несвързан с никоя дотогавашна теологична традиция, въпреки протестантското си образование и родовите си връзки в българските православни институции, въпреки социално-просветната си активност сред читалищни и благотворителни общества във Варна. В първата и единствена своя монография (Науката и възпитанието, 1896 г.) той прави анализ на съвременната наука с явни намеци за одухотворено възпитание на интелекта и това е първи симптом за типичен импулс на Архангел Михаил в българската култура. През следващите три години записва няколко мистични текста, включително и т.нар. Възвание; на пръв поглед в тях присъстват импулси на Отец и православно-църковни интонации, но необичайното, което те възвестяват, е предстоящо пришествие на Христос в човешкото самосъзнание.
За първи път в българската култура се заговаря за отношение към свръхсетивната духовна реалност; за първи път се дефинира категорията Любов и се препоръчват методи за преживяването й като непосредствено отношение между индивидуалното
съзнание
и Христос.
Всички тези особености в дейността на младия П. Дънов го разграничават и от православната ортодоксалност, и от всички протестантски деноминации, вкл. методизма, и от произточната ориентация на модната по това време теософия. На практика до началото на XX век завършва трансформацията на П. Дънов в напълно самотна и оригинална индивидуалност, очертават се главните категории на учението му, изпъкват първите му качества на духовен Учител със специфично въздействие върху своите последователи.
към текста >>
Преди всичко той изгражда методологична доктрина - система от психически похвати и физически упражнения, предназначени за съвременното
самосъзнание
, с които то би могло така да възпламенява вътрешната енергия на своето Аз-
съзнание
, че да оживотвори интелектуалните понятия на индивидуалното мислене чрез живеещия вътре в него Христос.
Всички тези особености в дейността на младия П. Дънов го разграничават и от православната ортодоксалност, и от всички протестантски деноминации, вкл. методизма, и от произточната ориентация на модната по това време теософия. На практика до началото на XX век завършва трансформацията на П. Дънов в напълно самотна и оригинална индивидуалност, очертават се главните категории на учението му, изпъкват първите му качества на духовен Учител със специфично въздействие върху своите последователи.
Преди всичко той изгражда методологична доктрина - система от психически похвати и физически упражнения, предназначени за съвременното
самосъзнание
, с които то би могло така да възпламенява вътрешната енергия на своето Аз-
съзнание
, че да оживотвори интелектуалните понятия на индивидуалното мислене чрез живеещия вътре в него Христос.
Персоналният интерес към Христос като самостоятелно микро- и макрокосмично същество е централен субект и обект на тази методология и в този смисъл тя притежава всички характеристики на импулс на Свети Дух. В писмо от 1900 г. П. Дънов казва: Най-първият дух, с когото всякой трябва да се запознае, Той е Христос, а една година преди това пише на П. Киров и Т. Стоянов: Вие трябва да се новородите от Духа Божий.
към текста >>
Дънов излъчва импулси към Аз-
съзнанието
на последователите му - и проповедите, и методологичните наставления, и музикалните му фрагменти.
Нови сърца трябва да приемете от Господа, преди да приемете силата на Неговото Слово. Това се гответе, защото ще приемете Духа Светаго от горе, кога ви посетя лично и ви благословя от името на Господа. Ставайте сутрин рано, преди да изгрее Слънцето, и въздавайте благодарителни молитви. Рано ви казвам, нека да ви завари Слънцето, царят на деня, че славите Господа Бога нашего. Всичко в П.
Дънов излъчва импулси към Аз-
съзнанието
на последователите му - и проповедите, и методологичните наставления, и музикалните му фрагменти.
В определени моменти внушенията му са толкова завладяващи, че се усещат буквално като собствени физиологични процеси, като новоосвободени жизнени сили на самосъзнанието, предразполагащи към персонифицирано преживяване на Свети Дух. В състояние на подобна признателност П. Киров му пише: Аз сега-засега диря извора на съветите от самото ми сърце и виждам, че както и казваш, тъй е, т.е. че Бог изработва спасението ни чрез Святия Си Дух. На туй именно се чудех и каквото с мисли решавахме с брат Тодор, ти дойде с многоочакваното ти писъмце да ни потвърдиш.
към текста >>
В определени моменти внушенията му са толкова завладяващи, че се усещат буквално като собствени физиологични процеси, като новоосвободени жизнени сили на
самосъзнанието
, предразполагащи към персонифицирано преживяване на Свети Дух.
Това се гответе, защото ще приемете Духа Светаго от горе, кога ви посетя лично и ви благословя от името на Господа. Ставайте сутрин рано, преди да изгрее Слънцето, и въздавайте благодарителни молитви. Рано ви казвам, нека да ви завари Слънцето, царят на деня, че славите Господа Бога нашего. Всичко в П. Дънов излъчва импулси към Аз-съзнанието на последователите му - и проповедите, и методологичните наставления, и музикалните му фрагменти.
В определени моменти внушенията му са толкова завладяващи, че се усещат буквално като собствени физиологични процеси, като новоосвободени жизнени сили на
самосъзнанието
, предразполагащи към персонифицирано преживяване на Свети Дух.
В състояние на подобна признателност П. Киров му пише: Аз сега-засега диря извора на съветите от самото ми сърце и виждам, че както и казваш, тъй е, т.е. че Бог изработва спасението ни чрез Святия Си Дух. На туй именно се чудех и каквото с мисли решавахме с брат Тодор, ти дойде с многоочакваното ти писъмце да ни потвърдиш. (1899 г.)
към текста >>
Тази диалогична морфология е най-ярка стилистична специфика в текстовете и словата на възрастващия духовен Учител, преобразявайки ги от конвенционални проповеди в полифонични беседи между различни импулси в индивидуалното
самосъзнание
.
От друга страна обаче, стилът на П. Дънов недвусмислено апелира към „протестантската" и „евангелистката" склонност на последователите му. Култовите похвати на Църквата са изоставени, светите тайнства и литургията са заместени с индивидуален размисъл върху библейски текстове, Евангелието се използва като единствен емпиричен документ за Божественото присъствие на земята. Може би затова в началото на повечето от писмата на П. Дънов, а по-късно и във всяка негова проповед стои библейски фрагмент, разгръща се като своеобразна теологична интерпретация, но със задължителна структура на диалог между анализа и разбирането.
Тази диалогична морфология е най-ярка стилистична специфика в текстовете и словата на възрастващия духовен Учител, преобразявайки ги от конвенционални проповеди в полифонични беседи между различни импулси в индивидуалното
самосъзнание
.
В заключение за категорията Учител биха могли да се формулират следните твърдения: личността на П. Дънов, като всеки друг човек, е продукт на културния дискурс в българската народопсихология през прехода между XIX и XX век; той се явява създател на методологична система, формирана преди всичко чрез отчуждение от всички по-главни исторически и културни традиции, т.е. и в исторически, и в културологичен аспект той формира надличностов импулс, който може да бъде разглеждан извън историческото време; импулсът притежава спиритуален характер, обладава характеристики, присъщи и на импулс на Свети Дух и на Архангел Михаил и методологично е ориентиран към персоналния интерес на самосъзнанието към Христос като субект и обект; целта на тази методологична доктрина е да промени радикално гледната точка и отношението спрямо Христос на личности, живеещи в източноевропейското православие, следователно тя би могла да функционира като импулс на специфична Българска реформация. Анализът на диалогичната морфология Учител-ученик, имплицирана в писмата на П. Дънов и П.
към текста >>
и в исторически, и в културологичен аспект той формира надличностов импулс, който може да бъде разглеждан извън историческото време; импулсът притежава спиритуален характер, обладава характеристики, присъщи и на импулс на Свети Дух и на Архангел Михаил и методологично е ориентиран към персоналния интерес на
самосъзнанието
към Христос като субект и обект; целта на тази методологична доктрина е да промени радикално гледната точка и отношението спрямо Христос на личности, живеещи в източноевропейското православие, следователно тя би могла да функционира като импулс на специфична Българска реформация.
Може би затова в началото на повечето от писмата на П. Дънов, а по-късно и във всяка негова проповед стои библейски фрагмент, разгръща се като своеобразна теологична интерпретация, но със задължителна структура на диалог между анализа и разбирането. Тази диалогична морфология е най-ярка стилистична специфика в текстовете и словата на възрастващия духовен Учител, преобразявайки ги от конвенционални проповеди в полифонични беседи между различни импулси в индивидуалното самосъзнание. В заключение за категорията Учител биха могли да се формулират следните твърдения: личността на П. Дънов, като всеки друг човек, е продукт на културния дискурс в българската народопсихология през прехода между XIX и XX век; той се явява създател на методологична система, формирана преди всичко чрез отчуждение от всички по-главни исторически и културни традиции, т.е.
и в исторически, и в културологичен аспект той формира надличностов импулс, който може да бъде разглеждан извън историческото време; импулсът притежава спиритуален характер, обладава характеристики, присъщи и на импулс на Свети Дух и на Архангел Михаил и методологично е ориентиран към персоналния интерес на
самосъзнанието
към Христос като субект и обект; целта на тази методологична доктрина е да промени радикално гледната точка и отношението спрямо Христос на личности, живеещи в източноевропейското православие, следователно тя би могла да функционира като импулс на специфична Българска реформация.
Анализът на диалогичната морфология Учител-ученик, имплицирана в писмата на П. Дънов и П. Киров, внушава изводи, които недвусмислено насочват интерпретацията към характеристики, типични за Реформацията. В края XIX век Българската православна църква формира национално самосъзнание, но продължава да бъде носител на догматика с импулси на Отец. С фанатичното поддържане на статуквото след великата схизма тя на практика не отива по-далеч от проблема за генеалогията на Сина (как е възникнал от Отец, от кого произтича Светия Дух) и с това остава при простата констатация, вместо намирането и преживяването на Христос.
към текста >>
В края XIX век Българската православна църква формира национално само
съзнание
, но продължава да бъде носител на догматика с импулси на Отец.
Дънов, като всеки друг човек, е продукт на културния дискурс в българската народопсихология през прехода между XIX и XX век; той се явява създател на методологична система, формирана преди всичко чрез отчуждение от всички по-главни исторически и културни традиции, т.е. и в исторически, и в културологичен аспект той формира надличностов импулс, който може да бъде разглеждан извън историческото време; импулсът притежава спиритуален характер, обладава характеристики, присъщи и на импулс на Свети Дух и на Архангел Михаил и методологично е ориентиран към персоналния интерес на самосъзнанието към Христос като субект и обект; целта на тази методологична доктрина е да промени радикално гледната точка и отношението спрямо Христос на личности, живеещи в източноевропейското православие, следователно тя би могла да функционира като импулс на специфична Българска реформация. Анализът на диалогичната морфология Учител-ученик, имплицирана в писмата на П. Дънов и П. Киров, внушава изводи, които недвусмислено насочват интерпретацията към характеристики, типични за Реформацията.
В края XIX век Българската православна църква формира национално само
съзнание
, но продължава да бъде носител на догматика с импулси на Отец.
С фанатичното поддържане на статуквото след великата схизма тя на практика не отива по-далеч от проблема за генеалогията на Сина (как е възникнал от Отец, от кого произтича Светия Дух) и с това остава при простата констатация, вместо намирането и преживяването на Христос. С други думи, Църквата функционира като типична институция на източноправославна култура и именно в нейната консервативна природа може да се открие една от причините за поява на този особен дискурс в следосвобожденския ни културен живот, наречен комплекс на непреживяна Реформация. Разбира се, за да приемем, че се е състояла Българска реформация, би трябвало да е налице триадата духовен импулс-история-култура. Както се опитахме да докажем по-горе, спиритуалната и социалната дейност на Учителя П. Дънов притежава всички характеристики на духовен импулс.
към текста >>
Обективното самовъзникване на
съзнанието
е прекалено тъждествено със
самосъзнанието
, за да бъде лесно анализирано.
По- същественото са отликите от западноевропейския първообраз: Българската реформация не излиза далеч от сферата на спиритуалното си начало, не предприема преобразувания нито на църковни, нито на държавни институции, като че ли предпочита езотерично битие, т.е. генерира култура без институции (поне досега). Тезисите на Лутер разтърсват църковната йерархия и разпалват политически конфликти, докато душевните трансформации на П. Киров безшумно лягат върху листовете на писмата му като възвишени модели за подражание. За някои читатели всичко това може да се стори недостатъчно убедително.
Обективното самовъзникване на
съзнанието
е прекалено тъждествено със
самосъзнанието
, за да бъде лесно анализирано.
Но християнска култура, непреживяла Реформация, е длъжник на потомците си. Димитър Калев Този пост е редактиран от Albena: 20 октомври 2011 - 20:03
към текста >>
12.
03_1899г._П. ДЪНОВ - П. КИРОВ
Ний тук се молим Бог да му даде вразумление, за да остави разните световни философии, които не са всички съгласни със Словото Божие, и да подири
истинското
Слово на Небесния ни Баща.
Тодор вече чувстваме как Светият Дух ни изолира ума и мозъците и друго вече не мислим, освен нашето дело и никакви лоши мисли не са в сила да ни смущават. Понякога чувствам в главата си като че работи нещо, необикновена сила. Днес даже на три-четири пъти, като бях в католическата църква72, почувствах една много лека и приятна сила, която разклащаше косата ми, и усещах едно много приятно духание, но с думи не мога да ти го обясня. И в това време ме обхващаше една радост, едно пренасяние. Братът Миркович е много назаде в Словото Божие, затова [в]се има нужда да му се попрочита, за да узнай, че само чрез Господа, нашия Спасител, има спасение, защото той това го не знае.
Ний тук се молим Бог да му даде вразумление, за да остави разните световни философии, които не са всички съгласни със Словото Божие, и да подири
истинското
Слово на Небесния ни Баща.
Други никакви новини нямаме. Със стоическо търпение чакаме обещ[аното]. Ако имаш нещо, съобщи ни, и то ако ни намираш за готови да ни се каже. Аз духом съм уверен, че имаш казани много неща, и ако се може, съобщи ни да се радваме в Господа. Много желая за новини от горе, но какво да направя, когато Дяволът е в пътя ни — нямаме съобщения.
към текста >>
Дано Господ Исус ви даде право и
истинско
разумение на Неговото Слово чрез Своя Дух.
Ако сте я придобили, тя е достатъчна, защото такава вяра, казва Господ, е в сила да мести и горите. [Мат. 17:20] Не мислете, че искам да ви осъждам, не. Ето що ми казва Господ на мене лично: „Вяра, вяра в Мене непоколебима — това желая. Любов непрестанна — това искам, оправдание не искам, от това няма нужда, покаяние на всинца ви трябва. От Мене, от Моя Дух да се родите — това е надлежаще".
Дано Господ Исус ви даде право и
истинско
разумение на Неговото Слово чрез Своя Дух.
Аз се моля за вас Господ да ви даде изобилна благодат, да сте напълно приети и одобрени от Него. Да ви пази от ухищренията на лукавия, който постоянно се старае да ви съблазни и отстрани от Любовта Христова. Но верен е Господ, Който ви люби, и колко е сладка Неговата любов. Радвайте се, братя мои, че имената ви са написани на небесата в книгите на живота. Ние трябва да се радваме, че Господ ни е призовал да сме свидетели на Неговата истина.
към текста >>
В моята душа радост прониква, когато виждам вашето нарастване във всяка благодат и
познание
на Господа.
№24 с. Гюле кьой, 1 септемврий 1899 г.98 Люб. бр. Киров, Днеска писах на д-р Миркович, а същевременно пиша и на вази. Успехът на вашия духовен живот ме интересува много.
В моята душа радост прониква, когато виждам вашето нарастване във всяка благодат и
познание
на Господа.
Аз се моля вий да преуспявате в познанието на Истината, която е скрита в Господа Исуса Спасителя ни. Уверен съм, че мирът Божий е в сърцето ви и утешителят, Дух Святий, работи за вашето просвещение. „А той, Дух[ът] на Истината, кога дойде, ще ви научи на всичко." [Йоан. 16:13] Каква радост е в душата ни, когато Духът Святий е с нази. Колко е благ този Дух, който изработва нашето спасение и с когото сме запечатани да служим Богу и Господу Нашему.
към текста >>
Аз се моля вий да преуспявате в
познанието
на Истината, която е скрита в Господа Исуса Спасителя ни.
с. Гюле кьой, 1 септемврий 1899 г.98 Люб. бр. Киров, Днеска писах на д-р Миркович, а същевременно пиша и на вази. Успехът на вашия духовен живот ме интересува много. В моята душа радост прониква, когато виждам вашето нарастване във всяка благодат и познание на Господа.
Аз се моля вий да преуспявате в
познанието
на Истината, която е скрита в Господа Исуса Спасителя ни.
Уверен съм, че мирът Божий е в сърцето ви и утешителят, Дух Святий, работи за вашето просвещение. „А той, Дух[ът] на Истината, кога дойде, ще ви научи на всичко." [Йоан. 16:13] Каква радост е в душата ни, когато Духът Святий е с нази. Колко е благ този Дух, който изработва нашето спасение и с когото сме запечатани да служим Богу и Господу Нашему. С какво чудно търпение, с каква велика милост Той носи нашите теготи и търпи нашите слабости.
към текста >>
И така още нея вечер аз дадох обещание на Бога пред приятелите си, че не може вече да поддържам тази Църква и се отричам от нея и формите и и че отсега нататък ще служа на Бога с Дух и Истина, защото Бог е Дух и като така ний трябва да се водим във всичко от Евангелието на Господа Исуса Христа, където намираме
истинското
служение Божие — следване по пътя на Спасителя.
Вечерта ми се разясни всичко. Разбрах, че православните, западните (католическите), грегорианските и каквито други да са църкви с форми, са примки на Сатана и от тях не може да излязат християни, но: кръвници, блудници, крадци, лъжци, шепотници, завистници, ленивци, мръсници и с една реч — всичките пороци за грях, какъвто бях и аз, един от тях. А ако има някои техни членове, че са добри, то те са добри толкоз, колкото кой и да е предмет, който стои на едно място, но никого нищо не ползва и като така неща, които не ползват, заслужават да се унищожат. Аз прочее, който до него ден бях член на Православната църква99, намерих се виновен в съучастничество, защото с моето си посещаване [на] тази църква давам пример и на другите да я посещават и да я поддържаме заедно с формите и, за да не падне. И при това насърчаваме нейните слепци постоянно да водят слепци и слепци да раждат.
И така още нея вечер аз дадох обещание на Бога пред приятелите си, че не може вече да поддържам тази Църква и се отричам от нея и формите и и че отсега нататък ще служа на Бога с Дух и Истина, защото Бог е Дух и като така ний трябва да се водим във всичко от Евангелието на Господа Исуса Христа, където намираме
истинското
служение Божие — следване по пътя на Спасителя.
Сега ще те попитам: когато някой повярва в Бога и признае с вяра, че Христос е син Божий, и го последва с всичкото си сърце и душа, и потвърди това с делата си, трябва ли да се кръсти наново, тъй както ни учи Евангелието, или да се има в сила първото кръщение от другите църкви? Ако не трябва — пиши ми. Ако трябва, аз ще дойда да се кръстя100 и после и аз, ако Богу е угодно, да кръстя тук трима приятели, от които един в Истината, а двамата са в признаване на Истината. От тях единият е бр. Тодор. Така щото дотук аз изложих нашия кружок от няколко человека [зачеркнато от П.К.].
към текста >>
Растете ли в
познанието
и благодатта Господня?
Нови пазар101, 30 ок[томврий] [18]99 г. Вчера приех писмо от г-н д-р Миркович, в което ме питаше за Козлова, а тъй също и за вази. Аз не съм приемал, стана отдавна, писмо от Козлова. Ако вие сте получили, моля съобщете ми къде е сега той. Желая да зная тъй също как се вие поминувате всинца.
Растете ли в
познанието
и благодатта Господня?
Поздравете от мен Николая Велчев102. Вярвам той да е почнал да работи. Съобщете ми всичко под ръка. Аз ви поздравлявам сърдечно. Делото напредва, Духът работи, Истината се въдворява, Добродетелта възкръсва, Правдата иде, Любовта се възцарява.
към текста >>
„Господ Бог мой да ви благослови и изпълни с всяко
знание
и мъдрост на Неговото Слово."
Нека пътя Ви да е знае[н] само Господу, което ще вършите, да не би като узнае дяволът, да ви попречи и изкуси да паднете в някоя негова примка. „И не веди нас в изкушение, но избави нас от лукаваго, защото е Твое царството, силата и славата во веки. Амин." [Мат. 6:13]103 Поздрави всички други приятели в Господа, а особено бр. Тодорова и Николай Велчева.
„Господ Бог мой да ви благослови и изпълни с всяко
знание
и мъдрост на Неговото Слово."
С братски поздравления оставам ваш верен: П. К. Дънов .................. 103. Цялата молитва „Отче наш" се намира в Евангелие от Матея, гл.6, стих 6 до 13 вкл. (У., №27, 10.11.1899 г.)
към текста >>
Аз съм притеснен духом, защото желая за повече
познание
и повече служение с Дух и Истина.
Ний сме призвани на спасение чрез вяра, послушание и изпълнение и на служене в жертва жива вместо служение на старозаветния ред, където и апостолът сам говори в Посланието към евреите, 8-а гл., последния стих. Обаче след дълги обяснения той прие изново Истината, защото не можеше да противостои на Божията сила чрез Словото, макар и още да е в състояние на изпитвание [на] себе си. По отношение само за нас, ний с бр. Тодор и другия приятел107 сме добре; за славата Божия и бр. Тодор нараства във всяка Божия благодат, макар и постепенно.
Аз съм притеснен духом, защото желая за повече
познание
и повече служение с Дух и Истина.
Сега понеже се намирам в час на работа, съкращавам писмото си. И при това прилагам един бон от (10) десет лева от мен и приятеля Николай Велчев, които моля да приемеш като дар нищожен от нас заради Господа. Последно пак ще кажа, че много желая да те вида. От Васил не съм получавал писмо, също и от Доктора не съм. Приеми сърдечното ни поздравление както от мен, тъй и от бр.
към текста >>
13.
04_1900г._П. ДЪНОВ - П. КИРОВ
Мъчните въпроси постепенно ще ни се разяснят;
знанието
, което ще придобием, ще ни е светилник, свят на всяка радост, в който ще съзерцаваме хубостите на Божия Дух и сладостта на Неговата любов, гдето царуват всичките добродетели, гдето е свят на радост и веселие.
[Лук. 12:32] Моето желание [е] вие да растете всички в сила и благодат, като имате всичките плодове на Духа, които знаете от Писанието. Божиите благословения постепенно всички ще дойдат на своето време. Неговите обещания ще се изпълнят с време, само ако сме верни на своето [при]звание, което вярвам, че е. И тъй, старайте се всички да имате Христовия ум и да ходите в мир и любов.
Мъчните въпроси постепенно ще ни се разяснят;
знанието
, което ще придобием, ще ни е светилник, свят на всяка радост, в който ще съзерцаваме хубостите на Божия Дух и сладостта на Неговата любов, гдето царуват всичките добродетели, гдето е свят на радост и веселие.
Трябва да хвалим Господа всякога, да Му пеем и да се веселим пред Неговото лице. И тъй, пазете бодростта и веселието си на духа; гледайте на бъдещата слава, на бъдещите Божии добрини. Ваш верен в Христа: П. К. Дънов Предай моя поздрав на бр. Тодора.
към текста >>
У него е вече родено
съзнанието
за един светъл, чист живот и дълбоко се разкайва за стореното в миналото.
Ето защо Христос казва: „Никой не може да дойде при Мене, ако не го призове Отец ми! ". (Йоан. 6:65). Втората фаза е Покаяние. То иде от човека. Човекът, който се е обърнал към Бога, прави равносметка на досегашния си живот с нов критерий, с нова мярка.
У него е вече родено
съзнанието
за един светъл, чист живот и дълбоко се разкайва за стореното в миналото.
Третата фаза е Спасението. То е от Бога. Човек, който е минал през фазите на Обръщение и Покаяние, има желание да върши Волята Божия, да служи на Бога, да живее за Истината. Какво значи Спасение на мистичен език? Трябва да се знае, че в днешната епоха на човешкото развитие идва една нова духовна вълна и който я приеме, влиза в нови условия на живота, в една нова култура.
към текста >>
При тази фаза
съзнанието
на човека се разширява повече, усилва се у него желанието да служи на Бога.
Спасение значи, че човек е е записан между тези, които ще се повдигнат в нова културна степен, при новите условия на живота. А които не приемат тази духовна вълна, те остават в стария живот и ще чакат в бъдеще да ги подеме нова духовна вълна. Четвъртата фаза е Възраждането. То е от човека. Божественото в него се проявява в по-голяма степен.
При тази фаза
съзнанието
на човека се разширява повече, усилва се у него желанието да служи на Бога.
Петата фаза е Новораждането. То е от Бога. Новораждането се предшества от голяма скръб, от голямо страдание. Това се нарича ускорена ликвидация на кармата, родилните мъки на новия човек. Защото всеки човек, който иска да работи за едно велико дело, за Бога, трябва да е свободен от карма, а това се постига чрез ускорена ликвидация на кармата, т.е.
към текста >>
У него се пробужда Космическото
съзнание
, той чувства единството на живота и има любов към всичко.
Новораждането се предшества от голяма скръб, от голямо страдание. Това се нарича ускорена ликвидация на кармата, родилните мъки на новия човек. Защото всеки човек, който иска да работи за едно велико дело, за Бога, трябва да е свободен от карма, а това се постига чрез ускорена ликвидация на кармата, т.е. чрез страдания. Когато един ученик на Божествената школа преминава през големи страдания, той трябва да знае, че е пред Новораждане.
У него се пробужда Космическото
съзнание
, той чувства единството на живота и има любов към всичко.
Той идва до по-дълбоко разбиране на Любовта. Дотогава в известен смисъл животът на душата е още мъртъв, в сън. Затова Христос казва: „И когато мъртвите чуят гласа на Сина человечески, ще оживеят! ". (Йоан. 5:25). Тук под „мъртви" се разбират всички хора с обикновено съзнание.
към текста >>
Тук под „мъртви" се разбират всички хора с обикновено
съзнание
.
У него се пробужда Космическото съзнание, той чувства единството на живота и има любов към всичко. Той идва до по-дълбоко разбиране на Любовта. Дотогава в известен смисъл животът на душата е още мъртъв, в сън. Затова Христос казва: „И когато мъртвите чуят гласа на Сина человечески, ще оживеят! ". (Йоан. 5:25).
Тук под „мъртви" се разбират всички хора с обикновено
съзнание
.
Шестата фаза е Посвещението, онова, което се предшества от Новораждането. Защото колкото човек е по-напреднал, през толкова по-трудни изпити минава. И след като ги издържи, той добива Посвещение, т.е. съзнанието му влиза в по-горна степен, нови сили се събуждат в него. При Посвещението човек започва да общува с напредналите същества, влиза в тяхното общество, научава свещения език на съвършените, получава велико знание за силите и законите в Природата, поверяват му се ключовете на тези закони и той знае методите да работи с тях.
към текста >>
съзнанието
му влиза в по-горна степен, нови сили се събуждат в него.
". (Йоан. 5:25). Тук под „мъртви" се разбират всички хора с обикновено съзнание. Шестата фаза е Посвещението, онова, което се предшества от Новораждането. Защото колкото човек е по-напреднал, през толкова по-трудни изпити минава. И след като ги издържи, той добива Посвещение, т.е.
съзнанието
му влиза в по-горна степен, нови сили се събуждат в него.
При Посвещението човек започва да общува с напредналите същества, влиза в тяхното общество, научава свещения език на съвършените, получава велико знание за силите и законите в Природата, поверяват му се ключовете на тези закони и той знае методите да работи с тях. Седмата фаза е Възкресението. По едно време слънчевото небе се покрива с нови облаци и човек минава през голяма тъмнина, през върховния изпит, който предшества Възкресението. Този изпит е по-голям от изпитите, които предшестват Новораждането и Посвещението. Човек се чувства сам, привидно изоставен от Невидимия свят, и като че ли всяка надежда е изгубена.
към текста >>
При Посвещението човек започва да общува с напредналите същества, влиза в тяхното общество, научава свещения език на съвършените, получава велико
знание
за силите и законите в Природата, поверяват му се ключовете на тези закони и той знае методите да работи с тях.
Тук под „мъртви" се разбират всички хора с обикновено съзнание. Шестата фаза е Посвещението, онова, което се предшества от Новораждането. Защото колкото човек е по-напреднал, през толкова по-трудни изпити минава. И след като ги издържи, той добива Посвещение, т.е. съзнанието му влиза в по-горна степен, нови сили се събуждат в него.
При Посвещението човек започва да общува с напредналите същества, влиза в тяхното общество, научава свещения език на съвършените, получава велико
знание
за силите и законите в Природата, поверяват му се ключовете на тези закони и той знае методите да работи с тях.
Седмата фаза е Възкресението. По едно време слънчевото небе се покрива с нови облаци и човек минава през голяма тъмнина, през върховния изпит, който предшества Възкресението. Този изпит е по-голям от изпитите, които предшестват Новораждането и Посвещението. Човек се чувства сам, привидно изоставен от Невидимия свят, и като че ли всяка надежда е изгубена. И ако той издържи в най-голямата тъмнина и остане верен на идеята за Бога, ако съзнава, че Бог не го е изоставил и че всичко е за добро, тогава изпитът завършва и човек влиза във Великия живот на освобождението.
към текста >>
Моето желание и вътрешна радост е вие да растете във всяка благодат и
познание
в Господа.
Всичко е за добро. Макар враговете ни и да са много, обаче Господ е с нас. Така са страдали всички святи мъже, които са слугували Господу. С много скърби трябва да влезем в Царството Божие. Господ Бог мой да ви укрепи и благослови според своята милост и благост.
Моето желание и вътрешна радост е вие да растете във всяка благодат и
познание
в Господа.
Да познавате от опит що е Неговата блага и свята воля и да Му се доверявате с всичкото си сърце. Аз съм уверен за вази и зная, че ще устоите верен до край. Поздравлявам ви всички в Господа. Поздрави бр. Тодора и Николая.
към текста >>
Ний може да се занимаваме с хиляди години с поднебесните духове и при това да сме толкова далеч от
Истинского
Бога, колкото Земята от Небето.
Тук да говорим за наука и просветителна мъдрост е нещо смешно. Та какво ли знаем? Я ми кажи, кой е онзи, който ни говори за науката, че може да гарантира своите думи, че няма да излязат погрешни след време? Нека Ви кажа, че даже и самият спиритизъм, който много обещава, всъщност малко дава. Какво ново той дава на света, което да са го не знаели старите мъдреци на Индия и Египет?
Ний може да се занимаваме с хиляди години с поднебесните духове и при това да сме толкова далеч от
Истинского
Бога, колкото Земята от Небето.
С това аз не искам да омаловажа спиритизма като наука, не. Но искам да Ви кажа, че не е този пътят, по който можем да намерим Бога и да имаме лично съобщение с Него. Спиритизмът може много да ни говори за духовния порядък, за вечната хармония, за прераждането на душата, за службата на духовете и пр., но и той не може нищо положително да ни каже за онзи Бог, когото нашата душа търси". (вж. кн. „Писма на Учителя Петър Дънов до д-р Миркович 1898-1902", София, 1999, с.56-57). (П.К., № 34, 02.05.1900 г.)
към текста >>
Мен ме радва вашият успех и растенето ви в благодатта и по
знанието
на Господа Исуса.
(П.К., № 40, 15.08.1900 г.) №45 Нови пазар, 21 ав[густ] 1900 г. Люб. бр. Киров, Писмото ви от 15 того приех.
Мен ме радва вашият успех и растенето ви в благодатта и по
знанието
на Господа Исуса.
Дано да даде Господ щото да има повече от ония, които да пророчестват и проповядват за Христа. Онова, което Духът Господен ви диктува в сърцето, е вярно и истинно. Само внимавайте да ви не прелъсти похотливостта на сърцето, от която врагът на нашето спасение се ползва. Да се прославим с Христа значи да страдаме с Христа и да се съразпънем с Него. Приближаването ни при Бога зависи от послушанието ни.
към текста >>
Аз съм уверен, че вие растете в благодат и
познание
.
№49 Нови пазар, 8 ноемврий 1900 г. Любез. бр. Киров, Надявам се писмото ми да ви завари радостен и весел в Господа. Това е най-голямото богатство за душата на един верующ — да има мира и благословението на Светия Дух Божий.
Аз съм уверен, че вие растете в благодат и
познание
.
Вашето последно писмо приех, прочетох го внимателно и разбрах всичко, което ми пишете. Бъдете спокоен, аз винаги добре Ви разбирам, зная стремлението на духа ви, зная, че Господ ви води. Мен ми е драго и приятно за вашия духовен успех. Изпитните в нашия живот, колкото и тежки да са, имат своето добро предназначение от Господа. Желанието на Нашия Небесен Баща е да се усъвършенстваме вътрешно във всяка добродетел и истина.
към текста >>
„Благодат и мир да се умножи на вас с по
знанието
на Бога и на Исуса Господа нашего." [II Петр. 1:2]
(У., № 49, 08.11.1900 г.) №50 Нови пазар, 12 ноемврий 1900 г.160 Любез. бр. Киров и Тодор,
„Благодат и мир да се умножи на вас с по
знанието
на Бога и на Исуса Господа нашего." [II Петр. 1:2]
Желая, бр., да ви съобщя: както Бог от величието на Неговата милост и „Божествената Негова сила е „благоволил" да дари нам всичко, що е за живота потребно и за „благочестието", за да можем „чрез познанието на Тогози, Който е призвал нас", да участваме в Неговата „слава и добродетел; чрез благодатта на Когото се дариха нам всичките най-големи драгоценни обещания, за да бъдете поради тях причастници на Божественото естество и да отбегнете от похотите и тяхното разтление, което е на света". [II Петр. 1:3-4] И за това истото Господ иска да турите всичкото си старание, да приложите на вярата си добродетел [II Петр.161 1:5—8], за да може вярата ви чрез нейното небесно превъзходство да се уякчи, за да имате дързостта да злострадате за Неговото име. Обаче, за да не би добродетелта, която е в нас, да стане едностранчива и ограничена, Господ иска да приложим при нея благоразумие и знание за Божията Истина и длъжността си. Но тъй като и знанието може да се изопачи и да ни придаде повече гордост и себенадеяност и да станем повече свободолюбиви, отколкото Бо- голюбиви, то Господ иска да приложим на нашето знание въздържание — с други думи, да обуздаваме своите наклонности.
към текста >>
Желая, бр., да ви съобщя: както Бог от величието на Неговата милост и „Божествената Негова сила е „благоволил" да дари нам всичко, що е за живота потребно и за „благочестието", за да можем „чрез
познанието
на Тогози, Който е призвал нас", да участваме в Неговата „слава и добродетел; чрез благодатта на Когото се дариха нам всичките най-големи драгоценни обещания, за да бъдете поради тях причастници на Божественото естество и да отбегнете от похотите и тяхното разтление, което е на света".
№50 Нови пазар, 12 ноемврий 1900 г.160 Любез. бр. Киров и Тодор, „Благодат и мир да се умножи на вас с познанието на Бога и на Исуса Господа нашего." [II Петр. 1:2]
Желая, бр., да ви съобщя: както Бог от величието на Неговата милост и „Божествената Негова сила е „благоволил" да дари нам всичко, що е за живота потребно и за „благочестието", за да можем „чрез
познанието
на Тогози, Който е призвал нас", да участваме в Неговата „слава и добродетел; чрез благодатта на Когото се дариха нам всичките най-големи драгоценни обещания, за да бъдете поради тях причастници на Божественото естество и да отбегнете от похотите и тяхното разтление, което е на света".
[II Петр. 1:3-4] И за това истото Господ иска да турите всичкото си старание, да приложите на вярата си добродетел [II Петр.161 1:5—8], за да може вярата ви чрез нейното небесно превъзходство да се уякчи, за да имате дързостта да злострадате за Неговото име. Обаче, за да не би добродетелта, която е в нас, да стане едностранчива и ограничена, Господ иска да приложим при нея благоразумие и знание за Божията Истина и длъжността си. Но тъй като и знанието може да се изопачи и да ни придаде повече гордост и себенадеяност и да станем повече свободолюбиви, отколкото Бо- голюбиви, то Господ иска да приложим на нашето знание въздържание — с други думи, да обуздаваме своите наклонности. Но тъй и като самото въздържание може да се преобърне на постничество и нетърпение спрямо другите и да изгубим от предвид благодатта на нашето спасение, Господ иска да приложим при въздържанието търпение, за да бъдем готови да понасяме всичко с радост.
към текста >>
Обаче, за да не би добродетелта, която е в нас, да стане едностранчива и ограничена, Господ иска да приложим при нея благоразумие и
знание
за Божията Истина и длъжността си.
Киров и Тодор, „Благодат и мир да се умножи на вас с познанието на Бога и на Исуса Господа нашего." [II Петр. 1:2] Желая, бр., да ви съобщя: както Бог от величието на Неговата милост и „Божествената Негова сила е „благоволил" да дари нам всичко, що е за живота потребно и за „благочестието", за да можем „чрез познанието на Тогози, Който е призвал нас", да участваме в Неговата „слава и добродетел; чрез благодатта на Когото се дариха нам всичките най-големи драгоценни обещания, за да бъдете поради тях причастници на Божественото естество и да отбегнете от похотите и тяхното разтление, което е на света". [II Петр. 1:3-4] И за това истото Господ иска да турите всичкото си старание, да приложите на вярата си добродетел [II Петр.161 1:5—8], за да може вярата ви чрез нейното небесно превъзходство да се уякчи, за да имате дързостта да злострадате за Неговото име.
Обаче, за да не би добродетелта, която е в нас, да стане едностранчива и ограничена, Господ иска да приложим при нея благоразумие и
знание
за Божията Истина и длъжността си.
Но тъй като и знанието може да се изопачи и да ни придаде повече гордост и себенадеяност и да станем повече свободолюбиви, отколкото Бо- голюбиви, то Господ иска да приложим на нашето знание въздържание — с други думи, да обуздаваме своите наклонности. Но тъй и като самото въздържание може да се преобърне на постничество и нетърпение спрямо другите и да изгубим от предвид благодатта на нашето спасение, Господ иска да приложим при въздържанието търпение, за да бъдем готови да понасяме всичко с радост. Обаче тъй като търпението може да се преобърне на равнодушие и общо презрение към всичко, Господ иска да приложим към търпението благочестие, за да можем да се надяваме и уповаваме винаги на Бога, като имаме съобщение с Него. Но благочестието, ако не се пази, може да се преобърне на фарисейство, вътрешно уединение, да любим само своето спокойствие. Затова Господ иска да приложим към благочестието братолюбие, за да се поразширочат тесните ни сърца.
към текста >>
Но тъй като и
знанието
може да се изопачи и да ни придаде повече гордост и себенадеяност и да станем повече свободолюбиви, отколкото Бо- голюбиви, то Господ иска да приложим на нашето
знание
въздържание — с други думи, да обуздаваме своите наклонности.
„Благодат и мир да се умножи на вас с познанието на Бога и на Исуса Господа нашего." [II Петр. 1:2] Желая, бр., да ви съобщя: както Бог от величието на Неговата милост и „Божествената Негова сила е „благоволил" да дари нам всичко, що е за живота потребно и за „благочестието", за да можем „чрез познанието на Тогози, Който е призвал нас", да участваме в Неговата „слава и добродетел; чрез благодатта на Когото се дариха нам всичките най-големи драгоценни обещания, за да бъдете поради тях причастници на Божественото естество и да отбегнете от похотите и тяхното разтление, което е на света". [II Петр. 1:3-4] И за това истото Господ иска да турите всичкото си старание, да приложите на вярата си добродетел [II Петр.161 1:5—8], за да може вярата ви чрез нейното небесно превъзходство да се уякчи, за да имате дързостта да злострадате за Неговото име. Обаче, за да не би добродетелта, която е в нас, да стане едностранчива и ограничена, Господ иска да приложим при нея благоразумие и знание за Божията Истина и длъжността си.
Но тъй като и
знанието
може да се изопачи и да ни придаде повече гордост и себенадеяност и да станем повече свободолюбиви, отколкото Бо- голюбиви, то Господ иска да приложим на нашето
знание
въздържание — с други думи, да обуздаваме своите наклонности.
Но тъй и като самото въздържание може да се преобърне на постничество и нетърпение спрямо другите и да изгубим от предвид благодатта на нашето спасение, Господ иска да приложим при въздържанието търпение, за да бъдем готови да понасяме всичко с радост. Обаче тъй като търпението може да се преобърне на равнодушие и общо презрение към всичко, Господ иска да приложим към търпението благочестие, за да можем да се надяваме и уповаваме винаги на Бога, като имаме съобщение с Него. Но благочестието, ако не се пази, може да се преобърне на фарисейство, вътрешно уединение, да любим само своето спокойствие. Затова Господ иска да приложим към благочестието братолюбие, за да се поразширочат тесните ни сърца. Но тъй като и братолюбието може да [в] земе тесни граници — да обичаме само един тесен кръжок от приятели и братя с еднакви убеждения, то Господ иска да приложим на братолюбието Любов.
към текста >>
Помагай ми и ми съдействай да раста във всяко
познание
и мъдрост, да се уча от Твоето Слово и да пребъдвам в Твоята Истина.
„Господи, Боже наш, Благий ни Небесен Баща, който си ми подарил живот и здраве, да ти се радвам, моля те, изпроводи ми Духа Си, да ме пази и закриля от всяко зло и лукаво помишление. Научи ме да правя Твоята воля, да осветявам Твоето име и да Те славословя винаги. Осветявай духа ми, просвещавай сърцето ми и ума ми, да пазя Твоите заповеди и повеления. Вдъхвай в мен с присъствието си чистите си мисли и ме упътвай да ти служа с радост. Животът си, който посвещавам на теб за доброто на моите братя и ближни, Ти благославяй.
Помагай ми и ми съдействай да раста във всяко
познание
и мъдрост, да се уча от Твоето Слово и да пребъдвам в Твоята Истина.
Ръководи ме във всичко, което мисля и върша за Твоето име, да е за успеха на царството Ти на Земята. Храни душата ми с Небесният хляб, укрепявай ме със силата Си, да успявам в живота си. Като ми даваш всичките твои благословения, приложи Любовта Си да ми е вечен закон. Защото е Твое царството и силата и славата завинаги. Амин." Люб. бр., това е нашата Лозинка от Господа.
към текста >>
14.
ПРЕДГОВОР
Приемането на учението чрез религиозното
съзнание
в един сравнително кратък период има дълбоки основания.
Свидетелства за това са бурните реакции на светската власт и православната църква. Видимите проявления на неговата дейност са следствие на една неизмерима с ординерните човешки представи вътрешна работа, мистично пречистване и единение с най-високите духовни нива и йерархии. В тези години се явява Учителя и неговото слово. Основна тема в писмата е Бог. Неговият образ в значителна степен отговаря на утвърдената в християнството традиция.
Приемането на учението чрез религиозното
съзнание
в един сравнително кратък период има дълбоки основания.
Българската църква през вековете, когато държавната организация е разрушена, има неоспорим авторитет, а религиозното съзнание е полето, на което се утвърждава народностният дух. Коренът на народноосвободителното движение е в църковните борби, а идеолозите и водачите на освобождението са апостоли. Но именно поради своята роля и конкретните исторически условия църковната организация и идеология остават непроменени от векове, за разлика от църквата на Запад, разтърсвана от реформаторските движения. След възстановяването на българската държавност, когато бързо протичащите процеси променят характера на обществената структура, църквата не може да отговори на стремежите на индивидуалната човешка душа. Учителя фокусира в съзнанието на своите ученици идеята за Бог и неговото проявление чрез Христос като най-прекият път за духовно израстване.
към текста >>
Българската църква през вековете, когато държавната организация е разрушена, има неоспорим авторитет, а религиозното
съзнание
е полето, на което се утвърждава народностният дух.
Видимите проявления на неговата дейност са следствие на една неизмерима с ординерните човешки представи вътрешна работа, мистично пречистване и единение с най-високите духовни нива и йерархии. В тези години се явява Учителя и неговото слово. Основна тема в писмата е Бог. Неговият образ в значителна степен отговаря на утвърдената в християнството традиция. Приемането на учението чрез религиозното съзнание в един сравнително кратък период има дълбоки основания.
Българската църква през вековете, когато държавната организация е разрушена, има неоспорим авторитет, а религиозното
съзнание
е полето, на което се утвърждава народностният дух.
Коренът на народноосвободителното движение е в църковните борби, а идеолозите и водачите на освобождението са апостоли. Но именно поради своята роля и конкретните исторически условия църковната организация и идеология остават непроменени от векове, за разлика от църквата на Запад, разтърсвана от реформаторските движения. След възстановяването на българската държавност, когато бързо протичащите процеси променят характера на обществената структура, църквата не може да отговори на стремежите на индивидуалната човешка душа. Учителя фокусира в съзнанието на своите ученици идеята за Бог и неговото проявление чрез Христос като най-прекият път за духовно израстване. Едновременно с това с огромни усилия се бори срещу атавистичните наслоения и родовите предрасъдъци.
към текста >>
Учителя фокусира в
съзнанието
на своите ученици идеята за Бог и неговото проявление чрез Христос като най-прекият път за духовно израстване.
Приемането на учението чрез религиозното съзнание в един сравнително кратък период има дълбоки основания. Българската църква през вековете, когато държавната организация е разрушена, има неоспорим авторитет, а религиозното съзнание е полето, на което се утвърждава народностният дух. Коренът на народноосвободителното движение е в църковните борби, а идеолозите и водачите на освобождението са апостоли. Но именно поради своята роля и конкретните исторически условия църковната организация и идеология остават непроменени от векове, за разлика от църквата на Запад, разтърсвана от реформаторските движения. След възстановяването на българската държавност, когато бързо протичащите процеси променят характера на обществената структура, църквата не може да отговори на стремежите на индивидуалната човешка душа.
Учителя фокусира в
съзнанието
на своите ученици идеята за Бог и неговото проявление чрез Христос като най-прекият път за духовно израстване.
Едновременно с това с огромни усилия се бори срещу атавистичните наслоения и родовите предрасъдъци. След завръщането си от Америка Учителя вероятно е имал намерение да реформира църквата, но разривът е бил вече достатъчно дълбок — на предложението да бъде назначен като евангелски пастор той отговаря, че е готов да служи, но без заплащане. В писмата Учителя заявява, че Бог говори в него и чрез него. (Апостол Павел: „Не аз, а Христос в мен.") Това е формула на висша степен на посвещение, на най-високо трансцедентално съзнание, на безрезервно приемане и прилагане на принципите на Любовта - отричане от личното, освобождаване от всякакви форми на разделение (род, раса, религия и пол), служене без остатък на Бога. Тази формула е и духовен императив - Божественото се изявява чрез Учителя, а не в ритуалната пустота на църквата.
към текста >>
(Апостол Павел: „Не аз, а Христос в мен.") Това е формула на висша степен на посвещение, на най-високо трансцедентално
съзнание
, на безрезервно приемане и прилагане на принципите на Любовта - отричане от личното, освобождаване от всякакви форми на разделение (род, раса, религия и пол), служене без остатък на Бога.
След възстановяването на българската държавност, когато бързо протичащите процеси променят характера на обществената структура, църквата не може да отговори на стремежите на индивидуалната човешка душа. Учителя фокусира в съзнанието на своите ученици идеята за Бог и неговото проявление чрез Христос като най-прекият път за духовно израстване. Едновременно с това с огромни усилия се бори срещу атавистичните наслоения и родовите предрасъдъци. След завръщането си от Америка Учителя вероятно е имал намерение да реформира църквата, но разривът е бил вече достатъчно дълбок — на предложението да бъде назначен като евангелски пастор той отговаря, че е готов да служи, но без заплащане. В писмата Учителя заявява, че Бог говори в него и чрез него.
(Апостол Павел: „Не аз, а Христос в мен.") Това е формула на висша степен на посвещение, на най-високо трансцедентално
съзнание
, на безрезервно приемане и прилагане на принципите на Любовта - отричане от личното, освобождаване от всякакви форми на разделение (род, раса, религия и пол), служене без остатък на Бога.
Тази формула е и духовен императив - Божественото се изявява чрез Учителя, а не в ритуалната пустота на църквата. Учителя ще развие идеята за Бога като една всепрониква-ща цялост, една невероятно примамлива жизнена пълнота, която личността може да постигне не чрез чудеса и ритуали, а в своя еволюционен път чрез добродетели и работа в този живот, при тези условия. Първите ученици са трима - Пеню Киров и Тодор Стоименов от Бургас и д-р Миркович от Сливен. Първото писмо, включено в този сборник, е от 14 септември 1898 г. до Пеню Киров, но преписка вече е съществувала.
към текста >>
Основната задача е непрекъснатото нравствено усъвършенстване и постигането на
истинско
физическо здраве.
Писмата до първите ученици са строго индивидуални. Срещите не са били особено чести. Понякога Учителя е посещавал Бургас и Сливен и веднъж годишно се е осъществявала общо среща-събор във Варна. Живата, непрекъсната връзка са били писмата. Учителя чрез тях напътства, насърчава, изпраща послания, дава здравни съвети, рецепти, молитви, препоръчва избрани текстове от Библията за работа.
Основната задача е непрекъснатото нравствено усъвършенстване и постигането на
истинско
физическо здраве.
Ключовата дума е „чистота". По този начин учениците се доближават до един общ център, образуват „верига", духовно поле, което играе ролята на магнит, на кристална сфера. Особено важно е синхронизирането на индивидуалните задачи и работа - това се осъществява чрез четене, разсъждение и дискусии върху пасажи от Библията и посланията, общи молитви в определен час и най-вече на срещите във Варна. Първата се е състояла през 1900 година. Поради липса на средства Пенго Киров и Тодор Стоименов тръгват пеш от Бургас, един символичен акт - прекосяват пустинята на път за Обетованата земя, водени от винаги будния дух на Учителя.
към текста >>
Приемането на учението чрез религиозното
съзнание
в един сравнително кратък период има дълбоки основания.
Свидетелства за това са бурните реакции на светската власт и православната църква. Видимите проявления на неговата дейност са следствие на една неизмерима с ординерните човешки представи вътрешна работа, мистично пречистване и единение с най-високите духовни нива и йерархии. В тези години се явява Учителя и неговото слово. Основна тема в писмата е Бог. Неговият образ в значителна степен отговаря на утвърдената в християнството традиция.
Приемането на учението чрез религиозното
съзнание
в един сравнително кратък период има дълбоки основания.
Българската църква през вековете, когато държавната организация е разрушена, има неоспорим авторитет, а религиозното съзнание е полето, на което се утвърждава народностният дух. Коренът на народноосвободителното движение е в църковните борби, а идеолозите и водачите на освобождението са апостоли. Но именно поради своята роля и конкретните исторически условия църковната организация и идеология остават непроменени от векове, за разлика от църквата на Запад, разтърсвана от реформаторските движения. След възстановяването на българската държавност, когато бързо протичащите процеси променят характера на обществената структура, църквата не може да отговори на стремежите на индивидуалната човешка душа. Учителя фокусира в съзнанието на своите ученици идеята за Бог и неговото проявление чрез Христос като най-прекият път за духовно израстване.
към текста >>
Българската църква през вековете, когато държавната организация е разрушена, има неоспорим авторитет, а религиозното
съзнание
е полето, на което се утвърждава народностният дух.
Видимите проявления на неговата дейност са следствие на една неизмерима с ординерните човешки представи вътрешна работа, мистично пречистване и единение с най-високите духовни нива и йерархии. В тези години се явява Учителя и неговото слово. Основна тема в писмата е Бог. Неговият образ в значителна степен отговаря на утвърдената в християнството традиция. Приемането на учението чрез религиозното съзнание в един сравнително кратък период има дълбоки основания.
Българската църква през вековете, когато държавната организация е разрушена, има неоспорим авторитет, а религиозното
съзнание
е полето, на което се утвърждава народностният дух.
Коренът на народноосвободителното движение е в църковните борби, а идеолозите и водачите на освобождението са апостоли. Но именно поради своята роля и конкретните исторически условия църковната организация и идеология остават непроменени от векове, за разлика от църквата на Запад, разтърсвана от реформаторските движения. След възстановяването на българската държавност, когато бързо протичащите процеси променят характера на обществената структура, църквата не може да отговори на стремежите на индивидуалната човешка душа. Учителя фокусира в съзнанието на своите ученици идеята за Бог и неговото проявление чрез Христос като най-прекият път за духовно израстване. Едновременно с това с огромни усилия се бори срещу атавистичните наслоения и родовите предрасъдъци.
към текста >>
Учителя фокусира в
съзнанието
на своите ученици идеята за Бог и неговото проявление чрез Христос като най-прекият път за духовно израстване.
Приемането на учението чрез религиозното съзнание в един сравнително кратък период има дълбоки основания. Българската църква през вековете, когато държавната организация е разрушена, има неоспорим авторитет, а религиозното съзнание е полето, на което се утвърждава народностният дух. Коренът на народноосвободителното движение е в църковните борби, а идеолозите и водачите на освобождението са апостоли. Но именно поради своята роля и конкретните исторически условия църковната организация и идеология остават непроменени от векове, за разлика от църквата на Запад, разтърсвана от реформаторските движения. След възстановяването на българската държавност, когато бързо протичащите процеси променят характера на обществената структура, църквата не може да отговори на стремежите на индивидуалната човешка душа.
Учителя фокусира в
съзнанието
на своите ученици идеята за Бог и неговото проявление чрез Христос като най-прекият път за духовно израстване.
Едновременно с това с огромни усилия се бори срещу атавистичните наслоения и родовите предрасъдъци. След завръщането си от Америка Учителя вероятно е имал намерение да реформира църквата, но разривът е бил вече достатъчно дълбок — на предложението да бъде назначен като евангелски пастор той отговаря, че е готов да служи, но без заплащане. В писмата Учителя заявява, че Бог говори в него и чрез него. (Апостол Павел: „Не аз, а Христос в мен.") Това е формула на висша степен на посвещение, на най-високо трансцедентално съзнание, на безрезервно приемане и прилагане на принципите на Любовта - отричане от личното, освобождаване от всякакви форми на разделение (род, раса, религия и пол), служене без остатък на Бога. Тази формула е и духовен императив - Божественото се изявява чрез Учителя, а не в ритуалната пустота на църквата.
към текста >>
(Апостол Павел: „Не аз, а Христос в мен.") Това е формула на висша степен на посвещение, на най-високо трансцедентално
съзнание
, на безрезервно приемане и прилагане на принципите на Любовта - отричане от личното, освобождаване от всякакви форми на разделение (род, раса, религия и пол), служене без остатък на Бога.
След възстановяването на българската държавност, когато бързо протичащите процеси променят характера на обществената структура, църквата не може да отговори на стремежите на индивидуалната човешка душа. Учителя фокусира в съзнанието на своите ученици идеята за Бог и неговото проявление чрез Христос като най-прекият път за духовно израстване. Едновременно с това с огромни усилия се бори срещу атавистичните наслоения и родовите предрасъдъци. След завръщането си от Америка Учителя вероятно е имал намерение да реформира църквата, но разривът е бил вече достатъчно дълбок — на предложението да бъде назначен като евангелски пастор той отговаря, че е готов да служи, но без заплащане. В писмата Учителя заявява, че Бог говори в него и чрез него.
(Апостол Павел: „Не аз, а Христос в мен.") Това е формула на висша степен на посвещение, на най-високо трансцедентално
съзнание
, на безрезервно приемане и прилагане на принципите на Любовта - отричане от личното, освобождаване от всякакви форми на разделение (род, раса, религия и пол), служене без остатък на Бога.
Тази формула е и духовен императив - Божественото се изявява чрез Учителя, а не в ритуалната пустота на църквата. Учителя ще развие идеята за Бога като една всепрониква-ща цялост, една невероятно примамлива жизнена пълнота, която личността може да постигне не чрез чудеса и ритуали, а в своя еволюционен път чрез добродетели и работа в този живот, при тези условия. Първите ученици са трима - Пеню Киров и Тодор Стоименов от Бургас и д-р Миркович от Сливен. Първото писмо, включено в този сборник, е от 14 септември 1898 г. до Пеню Киров, но преписка вече е съществувала.
към текста >>
Основната задача е непрекъснатото нравствено усъвършенстване и постигането на
истинско
физическо здраве.
Писмата до първите ученици са строго индивидуални. Срещите не са били особено чести. Понякога Учителя е посещавал Бургас и Сливен и веднъж годишно се е осъществявала общо среща-събор във Варна. Живата, непрекъсната връзка са били писмата. Учителя чрез тях напътства, насърчава, изпраща послания, дава здравни съвети, рецепти, молитви, препоръчва избрани текстове от Библията за работа.
Основната задача е непрекъснатото нравствено усъвършенстване и постигането на
истинско
физическо здраве.
Ключовата дума е „чистота". По този начин учениците се доближават до един общ център, образуват „верига", духовно поле, което играе ролята на магнит, на кристална сфера. Особено важно е синхронизирането на индивидуалните задачи и работа - това се осъществява чрез четене, разсъждение и дискусии върху пасажи от Библията и посланията, общи молитви в определен час и най-вече на срещите във Варна. Първата се е състояла през 1900 година.
към текста >>
15.
234 ПИСМО
В техния начинающ мозък не могат да проникнат ония високи вибрации, които дават подтик за
истинското
знание
на живота, на тях трябва да се говори с притчи.
Любез. д-р Дуков, Получих вашето писмо. Духовната атмосфера на България не е още пречистена. Има възможност за ония, които се подвизават в добрия път на самоусъвършенству-ването, да бъдат обезпокоявани от разните скитающи се микроби. Няма съмнение - тия елементарни същества разбират живота по своему.
В техния начинающ мозък не могат да проникнат ония високи вибрации, които дават подтик за
истинското
знание
на живота, на тях трябва да се говори с притчи.
За да може человек да разбира пътя на Истината и смисъла на живота, в неговата душа трябва да са развити и съответствующите чувства, чрез които да влезе в съприкосновение с тия области. Извън това всичко ще бъде тъмно и неясно за ум, лишен от тия способности, чрез които да може да долавя по-дълбоките наредби на природата. Щом съзнавате, че настоящето е следствие на миналото и във вас има добро желание да изправите следствието и да възстановите първоначалната хармония, вие сте в пътя, който води към Вечната виделина, гдето царуват радостта и веселието и обичта е закон на разумните същества. Няма съмнение, изпитите в тоя живот се зле отразяват върху някои, временно ги сплитат и забавят в пътя им. Нима онова зрънце, което е заровено в земята, не усеща голяма мъчнотия, докато го отделя от слънчевите лъчи?
към текста >>
16.
241 ПИСМО
Опитността в живота носи в себе си зачатъци на
истинското
знание
.
Бургас, 9.IV.1911 г. Люб. д-р Дуков, Получих писмото ви. Времето ще изправи много работи и ще уясни много неща. Работете с търпение и вяра, добрите ви усилия ще се благословят.
Опитността в живота носи в себе си зачатъци на
истинското
знание
.
Затова е казано в Словото на Живота: „Опитайте ме и вижте, че съм благ", говори Господ. Трябва да се вкуси един плод, за да се провери неговото вътрешно съдържание. Затова е даден езикът, да проверява нещата в природата и умът да проверява вървежа на работите в живота. Изпитвайте всичко и доброто дръжте. Спазвайте законите на Духа и вие ще имате винаги моето съдействие и ще растете от виделина във виделина и мирът и радостта ще бъдат вашият дял.
към текста >>
17.
269 ПИСМО
Знайте, че Небето сега всинца претегля и се изпитват сърцата ви, тогава ще ви се дадат нужните упътвания, по които да добиете
истинското
знание
и мъдрост.
Защото славата се пада на този, който победи. Ти трябва да се завземеш повечко да четеш и размишляваш, и като дойдеш до едно вътрешно убеждение, тогава да изказваш това, което знаеш. Да поясня, какво би станало със семе, което се оставя, без да е заровено в земята? Не трябва ли то да се скрие, за да израсне? Не трябва ли майката да носи своя зародиш дълго време скрит в своята утроба, преди да се оформи и развие, да расне и тогава да излезе на света?
Знайте, че Небето сега всинца претегля и се изпитват сърцата ви, тогава ще ви се дадат нужните упътвания, по които да добиете
истинското
знание
и мъдрост.
Сега вие сте деца и трябва да пораснете по ум и мярката Христова. Защото само Отец е, Който учи и дава знания. Само Неговият Дух е носител на всяка мъдрост и знание. Само Отец знае пътищата на всичко и когато Той благославя, Той знае как да предаде знанието, да ви не заблуждава никой. Отец е виделина и в Него няма тъмнина.
към текста >>
Само Неговият Дух е носител на всяка мъдрост и
знание
.
Не трябва ли то да се скрие, за да израсне? Не трябва ли майката да носи своя зародиш дълго време скрит в своята утроба, преди да се оформи и развие, да расне и тогава да излезе на света? Знайте, че Небето сега всинца претегля и се изпитват сърцата ви, тогава ще ви се дадат нужните упътвания, по които да добиете истинското знание и мъдрост. Сега вие сте деца и трябва да пораснете по ум и мярката Христова. Защото само Отец е, Който учи и дава знания.
Само Неговият Дух е носител на всяка мъдрост и
знание
.
Само Отец знае пътищата на всичко и когато Той благославя, Той знае как да предаде знанието, да ви не заблуждава никой. Отец е виделина и в Него няма тъмнина. Очистете сърцата си. Святи бъдете, защото Отец е свят. Ваш П.
към текста >>
Само Отец знае пътищата на всичко и когато Той благославя, Той знае как да предаде
знанието
, да ви не заблуждава никой.
Не трябва ли майката да носи своя зародиш дълго време скрит в своята утроба, преди да се оформи и развие, да расне и тогава да излезе на света? Знайте, че Небето сега всинца претегля и се изпитват сърцата ви, тогава ще ви се дадат нужните упътвания, по които да добиете истинското знание и мъдрост. Сега вие сте деца и трябва да пораснете по ум и мярката Христова. Защото само Отец е, Който учи и дава знания. Само Неговият Дух е носител на всяка мъдрост и знание.
Само Отец знае пътищата на всичко и когато Той благославя, Той знае как да предаде
знанието
, да ви не заблуждава никой.
Отец е виделина и в Него няма тъмнина. Очистете сърцата си. Святи бъдете, защото Отец е свят. Ваш П. К. Дънов
към текста >>
18.
Старото и новото човечество. Инволюция и еволюция – методите на новия живот
Следователно тя му дава болести и страдания, за да събуди в него
съзнанието
, да се позамисли и да се отклони от кривия път, по който е тръгнало.
Тогава веднага ще се яви една вътрешна дисхармония, а като последица от нея ще настъпят условия за органическите болести. Ние можем да констатираме фактите, че артериалното течение не става правилно или че във венозното има известен застой. И да мислим, че това са причините на появилата се дисхармония, но всъщност причините се съдържат в неразумното ядене, т.е. в употребата на онези храни и вещества, които природата не е определила за организма на това същество. И вследствие на това именно тя му дава да разбере, че то е престъпило нейните основни закони, правилното движение и правилата на естествената обмяна на веществата.
Следователно тя му дава болести и страдания, за да събуди в него
съзнанието
, да се позамисли и да се отклони от кривия път, по който е тръгнало.
Вие например никога не можете да накарате едно живо същество, било то даже едно животно, което веднъж е погълнало отрова и имало повръщане назад, повторно да възприеме същата храна. Значи животните в това отношение много по-лесно се възпитават, отколкото човека. Това, което е вярно за човешкия организъм, същото е вярно и за съвременните общества и народи. И у тях тия постоянни два процеса функционират. Когато в някое общество или в известен народ се появят известни аномалии, известен упадък или израждане на нравите; упадък на обществения морал, на религиозните вярвания, на човешката мисъл, от което се появяват помрачението и развращението, или казано на научен език – разлагане.
към текста >>
А новото човечество, което е почерпило опитността от миналото, повдига вече своя глас, формулира своята права мисъл, изказва своето здраво слово и конкретизира първите необходими формули за
истинското
развитие на обществата и народите.
Това са общи принципи, прогласени от хиляди години, но не са още конкретизирани и приложени в тяхната естествена форма. От хиляди години всички общества и народи страдат. Цялата Земя е покрита само с гробища; времето е затрило ред народи; има хиляди запустели и съсипани градове, които са признак на неразумния човешки живот. Съвременните общества в замяна градят други градове, които ако не изменят живота си, ги очаква същата участ. Някои ще кажат, че такава е участта на човечеството – не, такава е участта на всички онези стари народи, които не са разбрали още този велик Божествен закон.
А новото човечество, което е почерпило опитността от миналото, повдига вече своя глас, формулира своята права мисъл, изказва своето здраво слово и конкретизира първите необходими формули за
истинското
развитие на обществата и народите.
А първата формула е, че всички хора трябва да чувстват, че са близки едни на други и че са необходими части от едно цяло, като органи на един общ организъм, който еднакво има нужда както от най-малките, така и от най-големите; че и едните, и другите в даден момент извършват велики работи за този организъм. Втората формула е: смъртта на едного е смърт на всички и животът на едного е живот на всички. Ако майката е здрава, то ще бъде здрава и дъщеря ѝ; ако бащата е здрав, то ще бъде здрав и синът му; ако майката е умна, то ще бъде умна и дъщеря ѝ; ако бащата е характерен, то ще бъде характерен и синът му; ако майката е със сърце, то и дъщеря ѝ ще има същото; ако бащата има доблест, то и синът ще я има. Този закон гласи: от Доброто добро излиза и от Любовта любов излиза; от Правдата правда излиза; от Мъдростта знание се придобива, а от Истината – благополучие. Тогава, ако религията е в упадък, ние разбираме, че нейният въздух е покварен и дъното ѝ е наслоено с грамадни утайки.
към текста >>
Този закон гласи: от Доброто добро излиза и от Любовта любов излиза; от Правдата правда излиза; от Мъдростта
знание
се придобива, а от Истината – благополучие.
Някои ще кажат, че такава е участта на човечеството – не, такава е участта на всички онези стари народи, които не са разбрали още този велик Божествен закон. А новото човечество, което е почерпило опитността от миналото, повдига вече своя глас, формулира своята права мисъл, изказва своето здраво слово и конкретизира първите необходими формули за истинското развитие на обществата и народите. А първата формула е, че всички хора трябва да чувстват, че са близки едни на други и че са необходими части от едно цяло, като органи на един общ организъм, който еднакво има нужда както от най-малките, така и от най-големите; че и едните, и другите в даден момент извършват велики работи за този организъм. Втората формула е: смъртта на едного е смърт на всички и животът на едного е живот на всички. Ако майката е здрава, то ще бъде здрава и дъщеря ѝ; ако бащата е здрав, то ще бъде здрав и синът му; ако майката е умна, то ще бъде умна и дъщеря ѝ; ако бащата е характерен, то ще бъде характерен и синът му; ако майката е със сърце, то и дъщеря ѝ ще има същото; ако бащата има доблест, то и синът ще я има.
Този закон гласи: от Доброто добро излиза и от Любовта любов излиза; от Правдата правда излиза; от Мъдростта
знание
се придобива, а от Истината – благополучие.
Тогава, ако религията е в упадък, ние разбираме, че нейният въздух е покварен и дъното ѝ е наслоено с грамадни утайки. И тогава казваме: „Размътете водата си, отворете прозорците си и наместо смърт ще дойде живот за вас“. Когато се казва истината, не трябва да се затварят ушите, но да се отварят; да не се заблуждават умовете, но да отбулят; да не се ограждат сърцата с крепости, но да се заобикалят с градини от цветя и с най-хубави човешки мисли; едновременно човек да говори не за себе си, но за другите; да търси не личното благо, но общото. Там, дето има сиромашия и страдания, има ли общо благо? Дето има насилие, има ли общо право?
към текста >>
19.
Повече светлина
А под думата „пробуждане“ ние разбираме: минаване от безграничното състояние на природата към граничното състояние, от
свръхсъзнанието
към
подсъзнанието
.
Повече светлина Светлината – това е творчески акт на великата природа. Тя разграничава битието от небитието, временното от вечното, реалното от преходното. Светлината – това е първият акт на пробуждане в живота на природата.
А под думата „пробуждане“ ние разбираме: минаване от безграничното състояние на природата към граничното състояние, от
свръхсъзнанието
към
подсъзнанието
.
Това са думи, мъчни за разбиране от някои в тяхната вътрешна същина. Ако поискате мнението на съвременните физици върху светлината, те ще ви я определят като ред трептения, в които влизат седем цветове – от червения до виолетовия, и ще ви изчислят, че червеният цвят се състои от 428 билиона трептения, виолетовият – от 739 билиона, а ултра-виолетовият – от 833 билиона трептения. Туй е границата или областта на светлината, в която, тук във физическия свят, тя може да се прояви. Или другояче казано: това е точката, до която са стигнали до сега хората в развитието на възприемчивостта си. Това е така по отношение на физическия свят.
към текста >>
Кой търси
знанието
?
У човека има излишни енергии, които той трябва да тури на полезна работа.) Гневът или негодуванието в даден момент, тъй както ние го схващаме, подразбира една вътрешна нужда, отсъствие на нещо, за което ние се борим да го добием. А кой се бори в света? – Гладният. Кой се стреми да забогатее? – Бедният.
Кой търси
знанието
?
– Невежият. Кой иска силата? – Безсилният. Кой жадува за славата? – Безславният.
към текста >>
И когато ние говорим, че трябва да бъдем носители на новите идеи, на всичко онова, което е възвишено и благородно, което служи за напредването на дома в неговата приготвителна работа; на обществото – в неговата организационна работа; на народа – в неговата растяща дейност, и на човечеството – в неговата еволюция, изпълнение на неговите висши идеали – да цъфне и завърже доброто в света, да се прояви висшият живот, да се зароди висшата мисъл, да се явят висшите характери в света, да се яви любовта в
свръхсъзнанието
на човека в своите безгранични прояви, да се подкрепи тази любов с Божествената Мъдрост, да се озари пътят на човешката душа със сиянието, което изтича от Истината, да се размерят границите на този стремеж с мярката на висшата Божествена Правда, да се тури вечното основание на Добродетелта, върху която всичко трябва да се съгради – ние подразбираме, че трябва да се отворят големи и широки прозорци на човешкото
знание
, а не мазгали.
С една реч, всичко е светлина. От всичко туй следва, че светлината, за която говорим, не е мъртва, не се състои само от трептения, както общо се твърди, но тя съдържа нещо повече. От чисто физическо гледище, ние определяме човека по неговите външни прояви – по формата и движенията му. Но за да се раздвижи той, трябва да се е проявило у него някакво чувствуване; за да се прояви то, трябва да се е пробудила у него някоя мисъл, а за да се прояви мисълта, дошла е някоя малка светлинка. И тъй, когато ние проучаваме битието, проучаваме всъщност оня велик принцип на живота, който е произвел светлината, а светлината сама по себе си е произвела всички последващи живи форми в природата.
И когато ние говорим, че трябва да бъдем носители на новите идеи, на всичко онова, което е възвишено и благородно, което служи за напредването на дома в неговата приготвителна работа; на обществото – в неговата организационна работа; на народа – в неговата растяща дейност, и на човечеството – в неговата еволюция, изпълнение на неговите висши идеали – да цъфне и завърже доброто в света, да се прояви висшият живот, да се зароди висшата мисъл, да се явят висшите характери в света, да се яви любовта в
свръхсъзнанието
на човека в своите безгранични прояви, да се подкрепи тази любов с Божествената Мъдрост, да се озари пътят на човешката душа със сиянието, което изтича от Истината, да се размерят границите на този стремеж с мярката на висшата Божествена Правда, да се тури вечното основание на Добродетелта, върху която всичко трябва да се съгради – ние подразбираме, че трябва да се отворят големи и широки прозорци на човешкото
знание
, а не мазгали.
Но не само това, а и целият покрив на бъдещето човешко жилище трябва да бъде направен от прозрачна материя, от най-фино стъкло, през което да преминава светлината. Изразяваме се символично, но подразбираме, че човешката глава – черепът – трябва да бъде тъй пластична, мозъкът тъй възприемчив, сърцето тъй чувствително, волята тъй деятелна, та да бъдат винаги отзивчиви на всичко, което е възвишено и благородно в живота. Най-хубавите фотографски апарати са ония, на които пластинките са най-чувствителни към светлината. Учени хора даже са сполучили сега да направят такива пластинки, които да схващат и светлината, която изтича от човешкия мозък, колкото малка и да е тя. Хората трябва да бъдат идейни, а идейни ние наричаме само хората на светлината, с които можем да се разбираме.
към текста >>
– Пак по светлината на своето
знание
.
Както светлината прониква цялото пространство и не се спира пред никакви прегради, както светлината разкрива пред нас далечните светове, целия космос и ни донася новини от там, така и нашите мисли, нашите идеи, нашите чувствувания, които са родени от светлината, трябва да имат качествата на този принцип – на своя прародител. Различаването на един човек от друг става най-добре по правилата на светлината. По какво се отличава културният човек? – По своята светлина. По какво се отличава ученият?
– Пак по светлината на своето
знание
.
По какво се отличава философът? – По светлината на своя разум, която му разкрива дълбокия смисъл на битието. По какво се отличава поетът? – По силата на своята Божествена интуиция. По какво се отличава духовният и светият човек?
към текста >>
Тази светлина трябва да се прокара в нашето
съзнание
; трябва да се прокара в нашето сърце, за да произведе приятна топлинка, както изобщо слънчевите лъчи въздействуват на растенията.
Александрийската библиотека – тая ценна придобивка на хиляди столетия – не трябва да се гори, а да се употреби за висши културни цели. И реката на Джонстаун не трябва да се подпушва, защото е над града, а да се остави да тече в своето естествено корито, за да се използува рационално. По същия начин и светлината трябва да се прокара от естественото си състояние направо в ума. И веднага ще се яви осияние и право мислене, което по един естествен начин ще ни покаже отношенията и връзките на всички неща, които съществуват в природата и методите на действие. Пътят на нашата мисъл ще бъде осветлен.
Тази светлина трябва да се прокара в нашето
съзнание
; трябва да се прокара в нашето сърце, за да произведе приятна топлинка, както изобщо слънчевите лъчи въздействуват на растенията.
Така ще се зародят у нас най-благородните чувства. Тази светлина трябва да се прокара в нашата воля, за да произведе онази пластична сила, за която в природата няма прегради. Още преди хиляди години е казано, че умният и благородният човек може всичко да направи, защото той работи със законите на светлината. А тия закони включват в себе си великата хармония на битието. И тъй, ако ни попитате: „Какво да правим?
към текста >>
Може да се вземе пример от природата: изложете кое и да е цвете на Слънцето и веднага в него ще се пробуди
истинското
знание
– то ще знае как да цъфне; изложете и кое и да е плодно дърво на слънчевите лъчи и то не само ще се научи да цъфне и завърже, но ще знае и как да узрее и да приготви своята семка по най-правилен начин.
А тия закони включват в себе си великата хармония на битието. И тъй, ако ни попитате: „Какво да правим? “ – ще ви отговорим с езика на природата, ще ви отговорим категорично: „Решете искрено да мислите ясно, да чувствувате благородно и да действувате безкористно“. Като направите този опит, ще видите резултатите. Ако миналите поколения бяха действували по горния начин, не щяха да дойдат сегашните резултати.
Може да се вземе пример от природата: изложете кое и да е цвете на Слънцето и веднага в него ще се пробуди
истинското
знание
– то ще знае как да цъфне; изложете и кое и да е плодно дърво на слънчевите лъчи и то не само ще се научи да цъфне и завърже, но ще знае и как да узрее и да приготви своята семка по най-правилен начин.
Следователно по същия закон и ние, ако се изложим на Божествената светлина, ще се пробуди и у нас заспалото от хиляди години знание. Светлината не се търси, но се възприема. И когато човешката душа широко се отвори за нея, тя свободно влиза и пресъздава всичко по нови начини, неизвестни на съвременните хора. Когато тая светлина изпълни нашите умове, проникне дълбоко в нашите сърца и обгърне всестранно нашата воля, ще се въдвори мир всред всички съсловия на народа – агнетата няма да блеят жално, кокошките няма да крякат, прасетата няма да квичат, кучетата няма да лаят и да хапят – всички спорове ще отживеят времето си и насилието ще остане като едно далечно възпоменание, видяно на съне. В човешкия дух ще се зародят тогава мисли велики, благородни, ще се явят характери самоотвержени, истински майки и бащи, чиято светлина ще лекува всички болни.
към текста >>
Следователно по същия закон и ние, ако се изложим на Божествената светлина, ще се пробуди и у нас заспалото от хиляди години
знание
.
И тъй, ако ни попитате: „Какво да правим? “ – ще ви отговорим с езика на природата, ще ви отговорим категорично: „Решете искрено да мислите ясно, да чувствувате благородно и да действувате безкористно“. Като направите този опит, ще видите резултатите. Ако миналите поколения бяха действували по горния начин, не щяха да дойдат сегашните резултати. Може да се вземе пример от природата: изложете кое и да е цвете на Слънцето и веднага в него ще се пробуди истинското знание – то ще знае как да цъфне; изложете и кое и да е плодно дърво на слънчевите лъчи и то не само ще се научи да цъфне и завърже, но ще знае и как да узрее и да приготви своята семка по най-правилен начин.
Следователно по същия закон и ние, ако се изложим на Божествената светлина, ще се пробуди и у нас заспалото от хиляди години
знание
.
Светлината не се търси, но се възприема. И когато човешката душа широко се отвори за нея, тя свободно влиза и пресъздава всичко по нови начини, неизвестни на съвременните хора. Когато тая светлина изпълни нашите умове, проникне дълбоко в нашите сърца и обгърне всестранно нашата воля, ще се въдвори мир всред всички съсловия на народа – агнетата няма да блеят жално, кокошките няма да крякат, прасетата няма да квичат, кучетата няма да лаят и да хапят – всички спорове ще отживеят времето си и насилието ще остане като едно далечно възпоменание, видяно на съне. В човешкия дух ще се зародят тогава мисли велики, благородни, ще се явят характери самоотвержени, истински майки и бащи, чиято светлина ще лекува всички болни. И право е казал пророкът на миналото, че Бог ще обърше всички сълзи от лицето на хората.
към текста >>
20.
50–100
Когато ученикът възприема Любовта на Учителя си не като душа, той се извращава; когато възприема
знанието
не като душа, той се изопачава.
Свободата е обширното Царство, в което живее ученикът. Да пази Свободата си. 52 Истинските отношения. Душата живее в абсолютна Чистота!
Когато ученикът възприема Любовта на Учителя си не като душа, той се извращава; когато възприема
знанието
не като душа, той се изопачава.
53 Името. Учителят по име зове своите ученици. Само Учителят дава Името на учениците си. И когато ученикът за първи път чуе Името си от Учителя, той изпитва радост, която надминава всяко щастие на земята.
към текста >>
Когато от вън се яви тъмнина, буря – вътрешна светлина озарява
съзнанието
му и у него се ражда Любовта към Великото!
Сутрин цветята отварят своите венчета, за да възприемат слънчевите лъчи. Душата на ученика се отваря пред Учителя, готова да възприеме Божиите Истини. 56 Светлина. Докато ученикът търси светлина от вън, нищо не може да му се говори за Бога.
Когато от вън се яви тъмнина, буря – вътрешна светлина озарява
съзнанието
му и у него се ражда Любовта към Великото!
– Нека той пази вътрешната Светлина. Ученикът очаква този момент в своя живот. 57 Гласът на Учителя. Ученикът не може да има приятелство и с преходното, и с Бога.
към текста >>
Повдигни
съзнанието
си и ще чуеш Гласа Му.
И ученикът трябва да даде свобода на Учителя си! Тая свобода е свещена! 64 Учителят. Когато си обременен в пустинята на живота, Учителят чува твоя зов.
Повдигни
съзнанието
си и ще чуеш Гласа Му.
И ще бъдеш утешен. 65 Обединение. Само в Бога има истинско обединение на пълна Любов и радост. Когато ти ги имаш, Бог е в тебе.
към текста >>
Само в Бога има
истинско
обединение на пълна Любов и радост.
Когато си обременен в пустинята на живота, Учителят чува твоя зов. Повдигни съзнанието си и ще чуеш Гласа Му. И ще бъдеш утешен. 65 Обединение.
Само в Бога има
истинско
обединение на пълна Любов и радост.
Когато ти ги имаш, Бог е в тебе. 66 Божественото. Божественият живот изисква от ученика да живее постоянно в Любов и радост. 67
към текста >>
Когато
съзнанието
на ученика се пробуди за истинските връзки с Учителя, тогава той добива Чистотата, която става Живот за него.
Бъди чист. Великите души живеят в абсолютна чистота. Там Учителят им дава друго Име. 68 Чистота – живот.
Когато
съзнанието
на ученика се пробуди за истинските връзки с Учителя, тогава той добива Чистотата, която става Живот за него.
В тоя Живот той се учи, расте и постига своето съвършенство. 69 Живот за Бога. Учителят е готов всякога да говори на ученика истините за Бога, щом забележи, че у него има готовност и желание да живее за тази Велика Любов, която обгръща всичко. От нея той черпи своята сила и разнася Светлината, която иде от тая Любов.
към текста >>
Светлината на ума дава бистрота и будност на
съзнанието
на ученика, за да бъде в постоянно съприкосновение с Духа.
93 Самоотверженост. Ученикът носи с голяма самоотверженост всички поругания, които му се отправят. 94 Умът.
Светлината на ума дава бистрота и будност на
съзнанието
на ученика, за да бъде в постоянно съприкосновение с Духа.
95 Кротост. Кротостта е голям чист извор в живота. Бъди винаги кротък и пази свещено в душата си всичко, което излиза от този извор! 96
към текста >>
21.
450–500
Знание
и Любов.
450 Сила и благородство. Силен е ученикът само когато не прави зло. И в това седи неговото благородство! 451
Знание
и Любов.
Ученикът трябва да се стреми към знанието с Любов. Знание, придобито без Любов, огрубява; а знание, придобито с Любов, облагородява. Това е истинско знание! 452 Мир.
към текста >>
Ученикът трябва да се стреми към
знанието
с Любов.
Сила и благородство. Силен е ученикът само когато не прави зло. И в това седи неговото благородство! 451 Знание и Любов.
Ученикът трябва да се стреми към
знанието
с Любов.
Знание, придобито без Любов, огрубява; а знание, придобито с Любов, облагородява. Това е истинско знание! 452 Мир. Ученикът трябва да бъде тих всякога.
към текста >>
Знание
, придобито без Любов, огрубява; а
знание
, придобито с Любов, облагородява.
Силен е ученикът само когато не прави зло. И в това седи неговото благородство! 451 Знание и Любов. Ученикът трябва да се стреми към знанието с Любов.
Знание
, придобито без Любов, огрубява; а
знание
, придобито с Любов, облагородява.
Това е истинско знание! 452 Мир. Ученикът трябва да бъде тих всякога. Не само привидно, но дълбоко в душата си да има мир.
към текста >>
Това е
истинско
знание
!
И в това седи неговото благородство! 451 Знание и Любов. Ученикът трябва да се стреми към знанието с Любов. Знание, придобито без Любов, огрубява; а знание, придобито с Любов, облагородява.
Това е
истинско
знание
!
452 Мир. Ученикът трябва да бъде тих всякога. Не само привидно, но дълбоко в душата си да има мир. Човекът на Мира излъчва едно неземно сияние, което внася хармония в околните.
към текста >>
В страданието се пробужда
съзнанието
.
460 Страданието. Страданието на земята е най-великото нещо за ученика. Защото чрез него той научава най-добрите уроци. В страданието ученикът се повдига.
В страданието се пробужда
съзнанието
.
461 Обектите. Обектът на ученика е вътре – Бог. И за туй няма спънки за постигането му; той е всякога доволен, защото всичко е вътре в него. Светът търси своя обект от вън; затова техният живот е пълен с недоволство.
към текста >>
Ученикът ще познае своя Учител, когато издигне
съзнанието
си в Божествения свят.
464 Страданията. Няма да питат ученика колко страдания е минал, но какво е научил от тях. 465 Познаване.
Ученикът ще познае своя Учител, когато издигне
съзнанието
си в Божествения свят.
466 Търпение. Търпение, ученико, ти, който се учиш при мен! Търпението е едно от великите качества на Бога. Търпение, ученико, търпение!
към текста >>
Познание
на Господа.
480 Растеж. Да расте Любовта ти! Всеки ден ученикът трябва да расте в Любовта си! 481
Познание
на Господа.
Това е познание на Бога: Да приемеш и познаеш Любовта Му. 482 Правилно отношение. Когато обичаш някого, обичаш всичко, което той обича.
към текста >>
Това е
познание
на Бога:
Растеж. Да расте Любовта ти! Всеки ден ученикът трябва да расте в Любовта си! 481 Познание на Господа.
Това е
познание
на Бога:
Да приемеш и познаеш Любовта Му. 482 Правилно отношение. Когато обичаш някого, обичаш всичко, което той обича. Ученикът, който обича Учителя си, обича и всичките Негови нареждания!
към текста >>
22.
Божието желание
Той може да всади в твоята душа
истинско
познание
на мъдростта за Божиите наредби.
Но каквото и да мислиш друго, вън от това, което е в Бога, то няма да придаде ни една педя живот. Животът седи в тия неща, които Бог е създал, и облагородяването седи в тяхното възприемане. Пълнотата обаче на съвършения и здрав живот зависи от познаването на Бога и възприемането на Неговата чиста любов. Там, гдето Духът Божий живее и действа, има мир и радост. Този е единственият вседостатъчен Дух, който може да ти даде всичко, и да те направи да познаеш пълната истина, която е Господ на нашето спасение.
Той може да всади в твоята душа
истинско
познание
на мъдростта за Божиите наредби.
Варна, 18 август 1909 г.
към текста >>
23.
Втора част СЛОВОТО
И тъй, нека се въоръжим с величието на
истинското
търпение да понесем всичко за Неговата слава.
Защото кой е онзи, който ще се изпречи и ще Му забрани да не струва онова, що е Неговата блага воля? Нима Той трябва да се съобразява с человеческите постановления и человеческите закони? То се разбира, че не. То ще бъде Богохулно да се стараем да ограничим Неговите възнамерения и желания, понеже това, което Той желае да прави, колкото и да ни се вижда противно и разрушително за нашето лично щастие, е най-доброто, най-благото, което Неговата Любов извършва за вечното добро и благоденствие на нашата душа. Защото не е добър и велик онзи, който сам мисли, че е такъв, но онзи, за когото Истината гласи.
И тъй, нека се въоръжим с величието на
истинското
търпение да понесем всичко за Неговата слава.
Защото който понася поношения от Любов за Неговото име, пребъдва в Него самаго. А който пребъдва в Него, пребъдва в Неговата слава. А Славата на Отца е истинската Слава на Живота. И тъй, онова, което любовта върши, е винаги славно и велико, защото тя е изпълнение на закона. А Царството Божие е вече дошло в сила и затова всичката земя трябва да се изпълни от величието на Неговото присъствие.
към текста >>
Затова изпитванието на всяко добро нещо е необходимо за успеха на духовния живот, а
знанието
на съвършеното вечно добро е самият Път за въздигане на душата и нашия ум, сърце и дух към Небето.
А Царството Божие е вече дошло в сила и затова всичката земя трябва да се изпълни от величието на Неговото присъствие. Мъдростта Му трябва да обърне и завладее всякой ум, а Любовта Му - приготвените сърца, тъй щото Господ да царува винаги със Своя избран народ. Часът наближава и не е далеч от вази, когато ще бъдете призовани да се обедините с Него в едно тяло, един дух, един ум, едно сърце и душа. Тогава ще се изпълни обещанието „заедно с Господа и ведно с Господа". Радвай се, земя, и весели се, Небе, за твоите избрани.
Затова изпитванието на всяко добро нещо е необходимо за успеха на духовния живот, а
знанието
на съвършеното вечно добро е самият Път за въздигане на душата и нашия ум, сърце и дух към Небето.
Понеже знанието за истините на този ваш живот са светилници, водещи звезди за мястото на онзи Живот, в който Пълнота царува. Следователно всякой, който се насили или си даде усилие да придобие необходимите сили, за да влезе, „грабва го" или, както е казано, „Царството Божие насила се взема и които се усилят, Го грабват". В тия думи се съдържа велика Истина. За да придобием обещанието, трябва да станем мъже. Необходимо е едно коренно приготовление, т.е.
към текста >>
Понеже
знанието
за истините на този ваш живот са светилници, водещи звезди за мястото на онзи Живот, в който Пълнота царува.
Мъдростта Му трябва да обърне и завладее всякой ум, а Любовта Му - приготвените сърца, тъй щото Господ да царува винаги със Своя избран народ. Часът наближава и не е далеч от вази, когато ще бъдете призовани да се обедините с Него в едно тяло, един дух, един ум, едно сърце и душа. Тогава ще се изпълни обещанието „заедно с Господа и ведно с Господа". Радвай се, земя, и весели се, Небе, за твоите избрани. Затова изпитванието на всяко добро нещо е необходимо за успеха на духовния живот, а знанието на съвършеното вечно добро е самият Път за въздигане на душата и нашия ум, сърце и дух към Небето.
Понеже
знанието
за истините на този ваш живот са светилници, водещи звезди за мястото на онзи Живот, в който Пълнота царува.
Следователно всякой, който се насили или си даде усилие да придобие необходимите сили, за да влезе, „грабва го" или, както е казано, „Царството Божие насила се взема и които се усилят, Го грабват". В тия думи се съдържа велика Истина. За да придобием обещанието, трябва да станем мъже. Необходимо е едно коренно приготовление, т.е. както Израил, който робува в Египет и след 400 години получи отговор на обещанията, дадени Аврааму в Ханаан.
към текста >>
Не съм ли Единний Бог, който дава истинска Мъдрост,
истинско
Знание
, които са светилници и съща радост на душата?
Ако служите на себе си и на този разблуден свят, който се е покварил до костите в порок и беззаконие, истина ви казвам - в греховете и беззаконията си ще умрете и името ви вечно ще се погребе с вас заедно. Защото нима има кой да ви помене? Всичката ви суетна мъдрост и знания ще вас да пояде. Но истина ви казвам, като Бог, като Създател, като Отец на праведните духове, че всякой, който от помежду вас внимава на Моите думи и на Мен слугува, ще има Живот изобилно, защото не Съм ли Аз Сам Животът? Не го ли ражда Моят Дух Свят?
Не съм ли Единний Бог, който дава истинска Мъдрост,
истинско
Знание
, които са светилници и съща радост на душата?
Но има мнозина изпомежду ви, които се стараят да осуетят Моите пътища, да заблудят своите братия, да им турят иго тежко на душата за носяние. Те постоянно се трудят Моето Име от душата, която Съм родил, да изтласкват. Но, глупци, какво очаквате да придобиете от своя нечестив труд? Представете си, ако имахте сила да премахнете слънцето, което Съм поставил, на какво би замязала земята? И нима мислите по-добри ли следствия ще последват?
към текста >>
Не стои ли достойнството на ума във височината, дълбочината и широчината на мислите и тяхното
истинско
разумение?
Представете си, ако имахте сила да премахнете слънцето, което Съм поставил, на какво би замязала земята? И нима мислите по-добри ли следствия ще последват? Кажете ми отгде сте придобили тая мъдрост и кой ви е убедил на опит, че добро ще последва? Кой ще е друг, ако не баща ви, дяволът, който отначало е лъжец и, когато може, от своето си лъже? Питам ви защо се самооблощавате с думи, които не разбирате и не проумявате?
Не стои ли достойнството на ума във височината, дълбочината и широчината на мислите и тяхното
истинско
разумение?
Но ако мислите ви нямат никаква дълбочина, височина и ширина, тогава где седи превъзходството на вашия ум? А при това ставате и учители, за да заблуждавате и другите; та какво знайте и какво ще учите? - Няма душа - и мене ме няма, значи, че няма ум, че моят дух не съществува, че да живееш добре, да любиш истината е суета; яж и пий, това е то целта? Но това мъдрост ли е? Не знаете ли, че от създание мира всичките живи същества ядат, пият и то без да са знаели вашата мъдрост, че това е то целта?
към текста >>
Защото Той отсега нататък ще изпълни земята със
Знание
.
В ръцете ти е предал сила и власт, за да съдиш народите с Правда. Макар сега и да си скромен и незабелязан по вид, но духом си велик; и трябва да бъдеш скрит от погледите на света, докат Бог твой възстанови своя трон над народите. Тогава ще царуваш в сила и святост, в правда и мир, защото нечестивите ще бъдат низринати. „Мели лемелъ саватъ меномъ, Аваримъ гемелъ би-дено итафатъ" - А - Пропадна синът на нечестието, защото Господ е слязъл да се съди, да възвести, че Той не е мъртъв, но жив!
Защото Той отсега нататък ще изпълни земята със
Знание
.
Ще въздигне и въдвори Правдата Си, Любовта Му ще роди Истината. Господ ще се укрепи като силен за бран. Всякой угнетен ще бъде подкрепен. Огорчений духом ще бъде утешен. И както майка милва своите си, така и Господ ще помилва онези, които Го чакат.
към текста >>
Защото Господ Бог твой ще изпълни земята със
знание
и благодат и всички ще бъдат научени от Него и ще се нарекат род избран, семе Царско, свещеници Божии.
Погледни и виж, как Той е кротък и смирен по дух и сърце. Ето, Сионе, твоят избран Цар и Владика на все; в тебе не се е подигнал подобен Нему. Възвести се сега за Помазаника Господен. Възтръби и възвести на народите славата Му, защото Той е Господ крепкий, Господ силний, Господ славний, идещ облечен в дрехите на Правда и Мир, на Святост и Любов. Отсега вече няма да се чуе в тебе плач и ридание, но радост и веселие Господне.
Защото Господ Бог твой ще изпълни земята със
знание
и благодат и всички ще бъдат научени от Него и ще се нарекат род избран, семе Царско, свещеници Божии.
Пейте на Господа песен нова. Осанна, осанна, Месаилъ, Халилуя, Халилуя Ели. Аз съм Бог и няма да се повърна от благите Си намерения. Душата Ми се привърза за Сион; затова Го възлюбих, защото познах, че той ще Ме познае и ще възложи своята надежда и спасение в Мен. И действително, той Ме позна и възвиси гласа си за помощ.
към текста >>
Защото с крепка десница крепя и с Мъдрост и
Знание
обръщам все, затова към Мене се обръща всяка твар, за да приеме сила да се крепи - ето, Аз ги викам по име и те ще чуят гласа Ми и ще се развеселят.
А понеже благоволявам в теб по причина, че Съм Бог вечен, който те призовах, според съизволението на Святия Си Дух, от дълбочините на своята душа и ти дадох вид, и рекох: Ти си син Мой, Аз днес те родих. Родих те в света, за да се умножиш и станеш велик, да бъдеш подобен Мене. А понеже те родих в света, то затова те и призвах чрез Духа Си, за да Ме познаеш, че Аз Съм Бог вечний, Един всеобемящ, който Съм и който създавам и движа, от когото всичко поначало излиза и поначало се връща. Този истинний съм Аз, един твой Отец - от век и до века. Всичко, що създавам, е за тебе и ти - за всичко и ще те посрещнат всички като Господ, цар и техен брат, когото Аз, Бог вечний Елихи Йехова, пращам, за да откриеш себе си на всички, че в Моята вечна Любов всичко живее, всичко расте, всичко се плоди и вечно весели.
Защото с крепка десница крепя и с Мъдрост и
Знание
обръщам все, затова към Мене се обръща всяка твар, за да приеме сила да се крепи - ето, Аз ги викам по име и те ще чуят гласа Ми и ще се развеселят.
Защото Аз Съм Бог вечно техен, който присъствува чрез силата си всъде. Затова да не се колебай сърцето ти, думите Ми са верни. Ето, Аз Съм, който говоря с тебе: много пъти Съм ти говорил с Благост и с Любов. Затова прослави Ме и ще те прославя. Благослови Ме и ще се благословиш.
към текста >>
Знанието
ми е изчезнало, достойнството се е загубило, правдата ми се е помрачила и волята ми е свързана и аз съм като един, който е станал подигравка на съдбата.
Моят мир и моята радост са се помрачили вътре в мен. И причината за това зная, но може ли да се повърне и направеното да се отстрани? От детинството си търся моя Бог, Господ, Цар и Отец, но като че надеждата ми постоянно се осуетява. Може ли праведний да върши Волята Му, кога е натоварен и съвпрегнат с нечестие? Колко е нещастна душата ми!
Знанието
ми е изчезнало, достойнството се е загубило, правдата ми се е помрачила и волята ми е свързана и аз съм като един, който е станал подигравка на съдбата.
Но всичко това е праведно върху ми, защото според заслугата - и заплатата, според послушанието - и благословението и според Любовта - отговорът. Има ли себелюбива любов нещо общо с Бога? Не! Бог презира всичко, що е от света. Дълго ли ще се бавиш, Господи?
към текста >>
Аз Съм твоят Дух, който те просвещавам и умъдрявам, който те уча в
знание
и мъдрост, който съзиждам Своето Царство, който те утешава и подкрепя, който говори всякога с тебе.
Не Съм ли Аз Мерило, Свят Път, Правда, Истина, Милост, Любов, Вяра, Надежда и Благост? Защото Истината Ми е същинска Добродетел, Любовта Ми е непоколебима и Благостта Ми пребъдва във век - Моят Мир ще пребъдва сега в тебе и присъствието на Духа Ми да те осени. Приеми Моето благословение. Аз Съм Бог! Господ Саваот, Бог неизменим, вечен, който Съм от века и до века, Един, който Съм и творя според благоразположението на Духа Си.
Аз Съм твоят Дух, който те просвещавам и умъдрявам, който те уча в
знание
и мъдрост, който съзиждам Своето Царство, който те утешава и подкрепя, който говори всякога с тебе.
Окото Ми е будно. Ръката Ми е готова да помага. Благослови сега Господ в сърцето си и Го освети. В това Бог се весели - да Го любим, да Му служим от душа и сърце. Ей, Господи, да бъдеш благословен отсега и до века да се възвеличи Името Ти.
към текста >>
Научи се тогава, че Господ изисква да правиш добро, но не сляпо, но с пълнотата на сърцето си, със
знанието
на ума си, с любовта на душата си.
Нели за храна и облекло се луташ постоянно? И от що произлизат всичките ти страдания, ако не от извънредното ти желание? Понеже не си благодарен на онова, което можеш постепенно да придобиеш с труд. Ти желаеш щастието, но трябва да заплатим за него. Не си ли готов да услужиш на другите в техните нужди?
Научи се тогава, че Господ изисква да правиш добро, но не сляпо, но с пълнотата на сърцето си, със
знанието
на ума си, с любовта на душата си.
Не се стреми просто като вол за плявата, или като тигър за своята жертва, или като лисица подла към курника на своя съсед. Не жили като скорпия със своята опашка, нито хапи като змия. Понеже, ако отровиш своя ближен, що ще се ползуваш от делото си? Или ако погълнеш брата си, що ще добиеш? Животът на брата ти няма да стане стежание твое никога и по никой начин.
към текста >>
24.
ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА ВАРНА, 1908 ГОДИНА
Любовта не е Животът, нито
съзнанието
.
От тази изповед, която правите сега, зависи и благословението, което ще дойде. Тази година ще ви се даде една емблема и ще започнете всички с бялата краска. И тази година каквото ще се даде, няма да дойде друг път. И затова винаги, когато усетите противоположна мисъл, тя е от пъкъла и я отхвърлете. Какво нещо е Любовта?
Любовта не е Животът, нито
съзнанието
.
Любовта е следствие на Живота. Животът е, който се покварява, а душата не се покварява. Плътта, с която е облечен човек, тя се покварява. Една от главните погрешки на Веригата е, че всякой един от вас иска да бъде господар на другите и тогава се поражда борба между вас. У вас Любовта не се е още зародила.
към текста >>
Вечният Живот седи във вечното развитие на
съзнанието
на Духа.
В 4 ч. подир обед, наредени около масата в заседателния салон, след тайна молитва всякой в себе си, г-н Дънов прочете 17 глава от Иоана и между другото каза: Мисълта, която се взема от прочетената глава, е върху думите: „Това е живот вечен, да познаят Тебе, единаго истиннаго Бога, и Христа, Който Си изпратил" (стих 3). И първият въпрос, който се повдига е: какво нещо е Вечният Живот. Животът не е едно просто съществуване, защото ако това е Вечен Живот, то всичките предмети съществуват.
Вечният Живот седи във вечното развитие на
съзнанието
на Духа.
А това се проявява чрез възприемане на Бога в себе си и произвежда това, което се нарича Вечен Живот. Вечният Живот има тясна връзка с всякой един дух, защото духовете, вън от Вечния Живот, са мъртви. Духовете всякога са съществували в Бога и по това те са единосъщи с Бога и са съществували като семена за бъдещето развитие. Затова Бог във всякой един творчески принцип определя известни зародиши, които, като влязат в този творчески принцип, да придобият Неговото съзнание; и в това познание е Животът. Причината на истинското познание е желанието на Бога да се яви на тия духове, които чакат, за да излязат от Него.
към текста >>
Затова Бог във всякой един творчески принцип определя известни зародиши, които, като влязат в този творчески принцип, да придобият Неговото
съзнание
; и в това
познание
е Животът.
Животът не е едно просто съществуване, защото ако това е Вечен Живот, то всичките предмети съществуват. Вечният Живот седи във вечното развитие на съзнанието на Духа. А това се проявява чрез възприемане на Бога в себе си и произвежда това, което се нарича Вечен Живот. Вечният Живот има тясна връзка с всякой един дух, защото духовете, вън от Вечния Живот, са мъртви. Духовете всякога са съществували в Бога и по това те са единосъщи с Бога и са съществували като семена за бъдещето развитие.
Затова Бог във всякой един творчески принцип определя известни зародиши, които, като влязат в този творчески принцип, да придобият Неговото
съзнание
; и в това
познание
е Животът.
Причината на истинското познание е желанието на Бога да се яви на тия духове, които чакат, за да излязат от Него. Някога вие сте били такива духове, които сте били в Бога. И сега се поражда един принцип, за да се повръщате назад, та да образувате един кръг. И по законите ще се повърнете в по-голям кръг на развитие. Съществото на развитието на човешката душа зависи от туй, че в Природата има една есенция, която е толкоз деликатна, щото човек през много съществувания може да хване много малко от нея.
към текста >>
Причината на
истинското
познание
е желанието на Бога да се яви на тия духове, които чакат, за да излязат от Него.
Вечният Живот седи във вечното развитие на съзнанието на Духа. А това се проявява чрез възприемане на Бога в себе си и произвежда това, което се нарича Вечен Живот. Вечният Живот има тясна връзка с всякой един дух, защото духовете, вън от Вечния Живот, са мъртви. Духовете всякога са съществували в Бога и по това те са единосъщи с Бога и са съществували като семена за бъдещето развитие. Затова Бог във всякой един творчески принцип определя известни зародиши, които, като влязат в този творчески принцип, да придобият Неговото съзнание; и в това познание е Животът.
Причината на
истинското
познание
е желанието на Бога да се яви на тия духове, които чакат, за да излязат от Него.
Някога вие сте били такива духове, които сте били в Бога. И сега се поражда един принцип, за да се повръщате назад, та да образувате един кръг. И по законите ще се повърнете в по-голям кръг на развитие. Съществото на развитието на човешката душа зависи от туй, че в Природата има една есенция, която е толкоз деликатна, щото човек през много съществувания може да хване много малко от нея. Тази Божествена есенция прави человека съзнателен и всякога, когато духът се опомни, тогава той образува около себе си нещо като водовъртеж със спирала, в която се образува Божественото съзнание, чрез което започва да [се] твори материя.
към текста >>
Тази Божествена есенция прави человека съзнателен и всякога, когато духът се опомни, тогава той образува около себе си нещо като водовъртеж със спирала, в която се образува Божественото
съзнание
, чрез което започва да [се] твори материя.
Причината на истинското познание е желанието на Бога да се яви на тия духове, които чакат, за да излязат от Него. Някога вие сте били такива духове, които сте били в Бога. И сега се поражда един принцип, за да се повръщате назад, та да образувате един кръг. И по законите ще се повърнете в по-голям кръг на развитие. Съществото на развитието на човешката душа зависи от туй, че в Природата има една есенция, която е толкоз деликатна, щото човек през много съществувания може да хване много малко от нея.
Тази Божествена есенция прави человека съзнателен и всякога, когато духът се опомни, тогава той образува около себе си нещо като водовъртеж със спирала, в която се образува Божественото
съзнание
, чрез което започва да [се] твори материя.
И така Бог твори и винаги твори чрез духовете и чрез този творчески принцип той развива тях самите - самите духове, а не Себе Си. В този творчески принцип отрицателните мисли разрушават спиралата и човек се повръща в своето първобитно състояние. Защото този конус подразбира един принцип на Божествен център, който се върти около себе си. Духът го изкарва на повърхността, изхвърля го от себе си. А щом остава в самия център, няма условия за развитие, защото развитието е в периферията.
към текста >>
Тия центрове образуват целокупното
съзнание
, което не е нищо друго, освен целокупен организъм.
И така Бог твори и винаги твори чрез духовете и чрез този творчески принцип той развива тях самите - самите духове, а не Себе Си. В този творчески принцип отрицателните мисли разрушават спиралата и човек се повръща в своето първобитно състояние. Защото този конус подразбира един принцип на Божествен център, който се върти около себе си. Духът го изкарва на повърхността, изхвърля го от себе си. А щом остава в самия център, няма условия за развитие, защото развитието е в периферията.
Тия центрове образуват целокупното
съзнание
, което не е нищо друго, освен целокупен организъм.
И някои от тези духове съдържат повече от Божествената есенция, а някои - по-малко и така отива, докато се слезе до материята. Има едно вечно спокойствие, от което всякога се твори една вселена, и человек може вечно да почива в това спокойствие на тъмнина, гдето е непроницаем мрак. Вие ще попитате как може това. - Известни лъчи ще минат по права линия. Бог е съвършен в Себе Си и всичките духове, които Го гледат, не могат да схванат тия лъчи.
към текста >>
В
съзнанието
един дух може да регресира, но като зародиш никога не е възможно да се унищожи.
Така щото, в този смисъл, всякой един человек и един дух са толкова важни, колкото всичките светове. Такъв е законът. Ако един дух се изгуби, то тези духове, които са до него - цялата хармония ще се развали и ще изчезне. Което Господ един път е създал, не може да изчезне, но ако изчезне, тогава Бог няма да бъде съвършен. Като факт това не съществува, но трябва да го знаете.
В
съзнанието
един дух може да регресира, но като зародиш никога не е възможно да се унищожи.
Всичките духове, които сега работят, съзнават това и работят, за да повдигнат човечеството, защото ако не сторят това, и те самите не могат да прогресират. Така и вие не можете да повдигнете себе си, ако не подигнете другите. Направете опит и ще видите, че не можете да съществувате, ако не помагате на другите. Павел каза, че не приема да помага на ангелите, а на человеците. Аз повдигам този въпрос, за да знаете как трябва да живеете на Земята, защото затова именно сте дошли.
към текста >>
Мъчнотията е в
незнанието
за извършването на работата.
Но първият стих обяснява кой е наемникът, а пък днешният стих казва кой е Пастирът. Филип казва, че 200 динария хляб нямало да достигне на народа. Обаче законът е такъв, че който има овце, ще има и храна за тях. В Природата Господ всичко е приготвил. Няма мъчнотия в извършването на каквато и да била работа.
Мъчнотията е в
незнанието
за извършването на работата.
Тук, например, мъчнотията е как ще се нахрани толкоз народ само с пет хляба и две риби. Обаче вземете предвид как се галванизират предметите и лесно ще си обясните, че посредством известно допиране от пространството може да се достави толкоз храна, щото да се нахрани целият свят. Човек може да изяде само един хляб, за да си набави елементите, които са му необходими за живота. От това, което ядем, едва ли една стотна част се асимилира. Аз повдигам този въпрос, защото вие често се питате как ще се прехраните, откъде ще ви дойдат парите, от които имате нужда, и пр.
към текста >>
Тези два принципа Бог като ги съвкупи, Той ще възпроизведе Живота,
съзнанието
вътре във вас.
Вие не можете да бъдете в пасивно състояние, а да очаквате резултати на активен, или напротив - да бъдете в активно състояние, а да очаквате резултати на пасивен. Всяко едно положение, било активно, било пасивно, си има своите блага. Пасивният принцип произвежда Любовта, а активният я проявява. Значи, за да може да се произведе Любовта, трябва да сте пасивни - в положението на Майката. А за да проявите Любовта, трябва да влезете в положението на Бащата.
Тези два принципа Бог като ги съвкупи, Той ще възпроизведе Живота,
съзнанието
вътре във вас.
Аз ще поясня тези мисли с органическия свят. У вас се заражда желание, удоволствие да ядете; почвате с активния принцип и сдъвквате храната. Но щом се нахраните, вие трябва да преминете в пасивно положение, като удоволствате само с мисълта, че сте се нахранили; иначе ще приемате храната като отрова. И духовният закон е, че вие трябва да очаквате резултат от Бога, а не от себе си. Така вие само трябва да се удоволствате, че сте се нахранили, а не да се грижите за смилането на храната.
към текста >>
В деня, в който настъпи
съзнанието
у вас, ще възкръснете.
Тези хора, които нямат принципи, те са грешните хора. Забележете, че Христос казва „двама или трима". Съберете тези числа и ще получите числото пет. И тогава излиза, че там, гдето са петте основни принципа (Добродетелта, Правдата, Любовта, Мъдростта и Истината), там е и Господ. Затова и Христос казва: „Думи-те, които Аз казвам, не са мои, а са думи на Отца".
В деня, в който настъпи
съзнанието
у вас, ще възкръснете.
Аз често съм забелязвал у хората каква ревност се явява. Някои ревнуват, например, друг, че е оратор. Но това е все едно да ревнуваш друг, че е орал нивата си, а ти не си орал своята. Всякога, когато се обезсърчите, в душата си казвайте първом: „Господи, Ти си казал, че гдето са двама или трима, събрани в Мое име, там съм и Аз посред тях". И тогава Господ ще влезе във вас и ще ви научи как да работите.
към текста >>
Ако търсите опитност и
знание
, вземете положението на слугата и грешника.
Те са ваше упражнение, за ваше назидание, те са подготовка за бъдещето. Тия блага ще останат в училището, след като излезете, защото те са принадлежност на това училище. Но Любовта, това е благото на Живота, което единствено можете да вземете със себе си и да влезете в Царството Божие. И ако искате да бъдете любени, трябва да се поставяте в положението на дете, което има вяра; защото не можете едновременно да бъдете и деца, и бащи, и майки, и слуги, и господари. Едно само от тия звания можете да изпълните в даден момент.
Ако търсите опитност и
знание
, вземете положението на слугата и грешника.
Ако искате да почувствате Любовта, вземете положението на дете, което има вяра към баща си и майка си, и тази Любов ще ви се изяви. Ако искате да имате вяра, проявете Любовта спрямо другите и ще придобиете вярата. Ако тия думи оживеят във вашите сърца, то през тази година Аз ще въздигна и възкреся вашите души, ще ви дам сила и благост, знание и мъдрост, да се подвизавате и работите в Моето лозе. Гледайте всякой един от вас на таланта, който ви давам сега, да го не зарови в земята. Защото който сее, жъне; който спи, гладува.
към текста >>
Ако тия думи оживеят във вашите сърца, то през тази година Аз ще въздигна и възкреся вашите души, ще ви дам сила и благост,
знание
и мъдрост, да се подвизавате и работите в Моето лозе.
И ако искате да бъдете любени, трябва да се поставяте в положението на дете, което има вяра; защото не можете едновременно да бъдете и деца, и бащи, и майки, и слуги, и господари. Едно само от тия звания можете да изпълните в даден момент. Ако търсите опитност и знание, вземете положението на слугата и грешника. Ако искате да почувствате Любовта, вземете положението на дете, което има вяра към баща си и майка си, и тази Любов ще ви се изяви. Ако искате да имате вяра, проявете Любовта спрямо другите и ще придобиете вярата.
Ако тия думи оживеят във вашите сърца, то през тази година Аз ще въздигна и възкреся вашите души, ще ви дам сила и благост,
знание
и мъдрост, да се подвизавате и работите в Моето лозе.
Гледайте всякой един от вас на таланта, който ви давам сега, да го не зарови в земята. Защото който сее, жъне; който спи, гладува. Прочее, не можете да живеете в тези две състояния. Или будни, или спящи - едно от двете. Защото както лозаринът очаква от лозето, което е копал и обработвал; както земеделецът очаква изобилие от онова, което е сял и жънал, така и Небето очаква същото от вашия живот.
към текста >>
25.
ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА ВАРНА, 1909 ГОДИНА
Съзнание
и
подсъзнание
.
вечерта събрание, което ще бъде посветено на домовете на Веригата. И тук ни се обясни, че това показвало, че и Веригата си има свои домове: Всичките подразделения на Християнството са домове на Веригата. Да знаете, че духовете са вземали връх над него и помощта трябва да дойде отвън. Затова падналият в слабост трябва да се обърне към Господа за помощ, защото отвън трябва да дойде много помощ, за да се смирят метежниците.
Съзнание
и
подсъзнание
.
Подсъзнанието носи миналата опитност, а съзнанието е това, което обработваме. В человека има две души: животинската душа си има своето подсъзнание, а така също и другата си има своето такова. Има животински дух и Божествен Дух. Инстинктът на самосъхранение е пряко влияние на Божествения Дух върху всичките същества. В присъствието Божие човек не може да извърши грях.
към текста >>
Подсъзнанието
носи миналата опитност, а
съзнанието
е това, което обработваме.
И тук ни се обясни, че това показвало, че и Веригата си има свои домове: Всичките подразделения на Християнството са домове на Веригата. Да знаете, че духовете са вземали връх над него и помощта трябва да дойде отвън. Затова падналият в слабост трябва да се обърне към Господа за помощ, защото отвън трябва да дойде много помощ, за да се смирят метежниците. Съзнание и подсъзнание.
Подсъзнанието
носи миналата опитност, а
съзнанието
е това, което обработваме.
В человека има две души: животинската душа си има своето подсъзнание, а така също и другата си има своето такова. Има животински дух и Божествен Дух. Инстинктът на самосъхранение е пряко влияние на Божествения Дух върху всичките същества. В присъствието Божие човек не може да извърши грях. Раздадоха ни се бюлетини с въпроси, на които ние, според разбиранията си, отговорихме.
към текста >>
В человека има две души: животинската душа си има своето
подсъзнание
, а така също и другата си има своето такова.
Всичките подразделения на Християнството са домове на Веригата. Да знаете, че духовете са вземали връх над него и помощта трябва да дойде отвън. Затова падналият в слабост трябва да се обърне към Господа за помощ, защото отвън трябва да дойде много помощ, за да се смирят метежниците. Съзнание и подсъзнание. Подсъзнанието носи миналата опитност, а съзнанието е това, което обработваме.
В человека има две души: животинската душа си има своето
подсъзнание
, а така също и другата си има своето такова.
Има животински дух и Божествен Дух. Инстинктът на самосъхранение е пряко влияние на Божествения Дух върху всичките същества. В присъствието Божие човек не може да извърши грях. Раздадоха ни се бюлетини с въпроси, на които ние, според разбиранията си, отговорихме. Имаше една бюлетина с въпрос: „Защо Бог създаде Светлината?
към текста >>
Обаче това съм го струвала, както и Павел в своето ревнувание, от
несъзнание
.
По смелост не ви отстъпвам. Да, но това е човешката страна на човешкия живот. Всякоя душа има своите добри и слаби страни. Говорят както разбират, работят както знаят. Всякой, който се опитваше да ми противодейства, бях готова да го изтикам навънка.
Обаче това съм го струвала, както и Павел в своето ревнувание, от
несъзнание
.
Да, несъзнание - това е един мъчен въпрос за разбиране. Какво мислите, че е сега моето положение? Няма съмнение, че в разните сеанси ще ви дадат разни показания за моето положение - това казала Казакова, онова казала Казакова - и всичко ще трупат на гърба ми. Да, и по мой адрес ще има... графически евангелия. Може би Казакова ще присъства на десет сеанса и тогава ще се озадачавате да си обясните с каква бързина аз се движа, как е възможно да бъда едновременно на десет места и да говоря.
към текста >>
Да,
несъзнание
- това е един мъчен въпрос за разбиране.
Да, но това е човешката страна на човешкия живот. Всякоя душа има своите добри и слаби страни. Говорят както разбират, работят както знаят. Всякой, който се опитваше да ми противодейства, бях готова да го изтикам навънка. Обаче това съм го струвала, както и Павел в своето ревнувание, от несъзнание.
Да,
несъзнание
- това е един мъчен въпрос за разбиране.
Какво мислите, че е сега моето положение? Няма съмнение, че в разните сеанси ще ви дадат разни показания за моето положение - това казала Казакова, онова казала Казакова - и всичко ще трупат на гърба ми. Да, и по мой адрес ще има... графически евангелия. Може би Казакова ще присъства на десет сеанса и тогава ще се озадачавате да си обясните с каква бързина аз се движа, как е възможно да бъда едновременно на десет места и да говоря. И как мислите вие, възможно ли е да се обясни това?
към текста >>
Разни са разбиранията, но има две главни разбирания: едни схващат Бога като разхвърлян из вселената, а като че ли ние не съществуваме; а други поддържат, че Бог е една личност със
съзнание
и ние имаме обща връзка с Него.
Може да се каже, че сме проводени да се учим, но какво отношение има това учение с бъдещия живот? Ние ще добием един вътрешен импулс, ако успеем да отговорим на този въпрос. Ще се докосна до Библията, тя е една Книга, която е излязла от опитността на вековете. Изобщо, основният принцип е Бог. Обаче разбирането за Бога не е едно и също.
Разни са разбиранията, но има две главни разбирания: едни схващат Бога като разхвърлян из вселената, а като че ли ние не съществуваме; а други поддържат, че Бог е една личност със
съзнание
и ние имаме обща връзка с Него.
Тия две гледища пораждат причина за разискване. Но каква е била първоначалната причина и каква нужда има Бог да създава светове? За Него това е една играчка и каква нужда има Той от играчки? Следователно, този възглед не съответства на Божието съвършенство. За да се избегне това противоречие, другата страна приема, че Бог е личност в Себе Си.
към текста >>
Всичките души съществуват в Него, имат известно
съзнание
и тия души са, които заставят Бога да твори нещата заради тях, т.е.
За да се избегне това противоречие, другата страна приема, че Бог е личност в Себе Си. Следователно, Той иска всичките неща да се индивидуализират както Самия Него. Обаче и това не обяснява самата истина. Защо ще иска Той да се индивидуализират нещата, щом Бог е личност? Моето възрение е, че Бог съществува във вид на два Принципа.
Всичките души съществуват в Него, имат известно
съзнание
и тия души са, които заставят Бога да твори нещата заради тях, т.е.
от тях Той се принуждава да твори световете. Да дойдем до първоначалното състояние на света. Първоначалното състояние на света, състоянието на материята е било едно състояние, което не е хвърляло никаква сянка зад себе си. Материята е била съвършено ефирна, прозрачна, а в такава прозрачна материя нищо не е могло да се развива. Следователно, Бог е трябвало да видоизмени първоначалните вибрации на материята и да я сгъсти.
към текста >>
Ако вие можехте да възприемате вибрациите на цветовете, например, то вие ще можете да се вслушвате и в гласа на цветето и да чуете неговата история, защото и цветята имат толкова
съзнание
, както и ние в нашия свят.
Вашата душа ще бъде готова за тази служба. Следователно, вие трябва да сте благодарни за нискостоящото ви положение, тъй като следващите ви стъпки ще дойдат по един естествен начин. Сега да се върна към отношението в света. Всичкото в света - огънят, цветята, водата, това са все предмети на това училище - света. Нищо няма без съдържание.
Ако вие можехте да възприемате вибрациите на цветовете, например, то вие ще можете да се вслушвате и в гласа на цветето и да чуете неговата история, защото и цветята имат толкова
съзнание
, както и ние в нашия свят.
Напредналите духове гледат към нас както ние гледаме към цветята, защото и ние сме цветя спрямо висшите духове. Ние за Духовния свят сме още растения, а спрямо органическия свят сме човеци. Да, вие трябва да познавате своето положение, за да се не възгор-деете, защото духовете бият. Ако човек напусне тъй своята сфера, неговото положение ще бъде смешно. Така магарето едно време се молило на Господа да му даде по-голям ръст.
към текста >>
Той може да всади в твоята душа
истинско
познание
на Мъдростта за Божиите наредби.
Но каквото и да мислиш друго, вън от това, което е в Бога, то няма да предаде нито една педя живот. Животът седи в тия неща, които Бог е създал, и облагородяването седи в тяхното възприемане. Пълнотата, обаче, на съвършения и здрав Живот зависи от познаването на Бога и възприемането на Неговата чиста Любов. Там, гдето Духът Божий живее и действа, има Мир и Радост. Този е единственият вседостатъчен Дух, Който може да ти даде всичко и да те направи да познаеш пълната Истина, която е Господ на нашето спасение.
Той може да всади в твоята душа
истинско
познание
на Мъдростта за Божиите наредби.
Сега какво желаеш ти? Знание? И какво ти е нужно за живота? Здраве, храна, облекло? - Помни, Господ е обещал, че няма да лиши от нищо добро своите чада.
към текста >>
Знание
?
Пълнотата, обаче, на съвършения и здрав Живот зависи от познаването на Бога и възприемането на Неговата чиста Любов. Там, гдето Духът Божий живее и действа, има Мир и Радост. Този е единственият вседостатъчен Дух, Който може да ти даде всичко и да те направи да познаеш пълната Истина, която е Господ на нашето спасение. Той може да всади в твоята душа истинско познание на Мъдростта за Божиите наредби. Сега какво желаеш ти?
Знание
?
И какво ти е нужно за живота? Здраве, храна, облекло? - Помни, Господ е обещал, че няма да лиши от нищо добро своите чада. Това е такава необорима истина, както Слънцето на деня. Що са тревогите и смущенията на тоя живот?
към текста >>
Както всякой свят се създава за целта си - да се насели и да даде място да се развива, така и всяка душа, сътворена от Бога, се ражда да даде място на Неговото
съзнание
да се облече в нея.
Може ли Земята или Слънцето да пропаднат, когато законът царува? -Не, те ще съществуват дотогава, докато Той държи юздите в ръцете Си. Може ли една душа да пропадне или да изчезне, докато Господ царува? Може ли тя да се отдалечи и пропадне в бездната, докато Той държи съдбините й в ръцете Си? - Не.
Както всякой свят се създава за целта си - да се насели и да даде място да се развива, така и всяка душа, сътворена от Бога, се ражда да даде място на Неговото
съзнание
да се облече в нея.
Както световете служат за живота на душите, така и животът на душите служи за Божието съзнание. Както душите се въплъщават в световете, така и Бог се въплъщава в душите и проявява Своя Дух. Няма, прочее, никоя причина, която да те заставя да се плашиш или боиш от някого. Не си обязан никому, освен на Бога. Всичко, което имаш и което си придобил, е дар Негов.
към текста >>
Както световете служат за живота на душите, така и животът на душите служи за Божието
съзнание
.
-Не, те ще съществуват дотогава, докато Той държи юздите в ръцете Си. Може ли една душа да пропадне или да изчезне, докато Господ царува? Може ли тя да се отдалечи и пропадне в бездната, докато Той държи съдбините й в ръцете Си? - Не. Както всякой свят се създава за целта си - да се насели и да даде място да се развива, така и всяка душа, сътворена от Бога, се ражда да даде място на Неговото съзнание да се облече в нея.
Както световете служат за живота на душите, така и животът на душите служи за Божието
съзнание
.
Както душите се въплъщават в световете, така и Бог се въплъщава в душите и проявява Своя Дух. Няма, прочее, никоя причина, която да те заставя да се плашиш или боиш от някого. Не си обязан никому, освен на Бога. Всичко, което имаш и което си придобил, е дар Негов. Следователно, гледай да ги употребяваш за добро - както за себе си, така и за другите.
към текста >>
В ясновидството има
знание
, което може да накара човека да се възгордее.
Ще имате мъчнотии, но Господ ще ви помага. Следователно, никой от вас да не е малодушен. Когато ви нападнат мрачни мисли, да знаете, че има кой да ви помага и че Небето е винаги готово да се отзове на вашите молитви. Вие действайте всичките с Господа. И не бива да се обезсърчавате, че не виждате, защото ако вие имахте ясновидство преди Любовта, щяхте да се отчаяте в живота.
В ясновидството има
знание
, което може да накара човека да се възгордее.
Затова и Павел казва, че знанието въз-гордява, а Любовта назидава. Ясновидството наистина е едно велико благословение, но то трябва да се използва. За нас е важна вътрешната опитност, а не това, което е описано. Защото можете много да четете, но от вътрешна опитност се нуждаете.
към текста >>
Затова и Павел казва, че
знанието
въз-гордява, а Любовта назидава.
Следователно, никой от вас да не е малодушен. Когато ви нападнат мрачни мисли, да знаете, че има кой да ви помага и че Небето е винаги готово да се отзове на вашите молитви. Вие действайте всичките с Господа. И не бива да се обезсърчавате, че не виждате, защото ако вие имахте ясновидство преди Любовта, щяхте да се отчаяте в живота. В ясновидството има знание, което може да накара човека да се възгордее.
Затова и Павел казва, че
знанието
въз-гордява, а Любовта назидава.
Ясновидството наистина е едно велико благословение, но то трябва да се използва. За нас е важна вътрешната опитност, а не това, което е описано. Защото можете много да четете, но от вътрешна опитност се нуждаете. Тази година всякой ще си върви, щом се свърши съборът, без да прави някакви посещения.
към текста >>
Четвъртият петък ще се посвети за българските учители, ученици; да им даде Господ онова
истинско
Знание
и Мъдрост, с които да се обърнат към Него.
Като се оттеглихме в занимателната стая, г-н Дънов ни обясни как да употребим заповяданите дванадесет петъка в годината и каза дословно следното: Първият петък от дванайсетте петъци ще бъде посветен изключително за уякчаване на Веригата. Ще се молите за всичките членове на Веригата, ще се молите за всичките членове на същата, на които ще се пожелае всяко добро, каквото можете, като се споменуват имената им. Втория петък ще посветите за всичките онези наши братя из цяла България, които сега се повдигат, който знаете и не знаете; да ги благослови Господ и да ги докара на работа. Третият петък ще се посвети в молитва за българското духовенство и за Православната църква.
Четвъртият петък ще се посвети за българските учители, ученици; да им даде Господ онова
истинско
Знание
и Мъдрост, с които да се обърнат към Него.
Петият петък ще се употреби изключително за управляващите; да им изпрати Господ силата Си отгоре и закона Си в сърцата им, как да управляват. Шестият петък - за всичките земеделци в България; да благослови Господ делото на ръцете им и да отвори сърцата им да вършат Неговата воля. Седмият петък ще се употреби за всичките майки и бащи из цяла България, за да им даде всяко подкрепление. Осмият петък ще се употреби, за да се оправят работите на братята във Веригата, на които работите са оплетени и които имат материално бреме върху гърба си, та се спъват; та да им се оправят работите. Деветият петък - за здравето на членовете на Веригата; да им даде Господ здраве да могат да работят и да ги избави Господ от всичките дяволски ухищрения; и да бъдат всякога здрави, бодри и весели.
към текста >>
Десетият петък ще се употреби изключително [за това] Господ да приготви пътя пред нас за идущата година, така щото Съборът, който ще стане, да бъде благословен с Неговото присъствие, с Неговата сила, със
знанието
на Неговата Мъдрост.
Петият петък ще се употреби изключително за управляващите; да им изпрати Господ силата Си отгоре и закона Си в сърцата им, как да управляват. Шестият петък - за всичките земеделци в България; да благослови Господ делото на ръцете им и да отвори сърцата им да вършат Неговата воля. Седмият петък ще се употреби за всичките майки и бащи из цяла България, за да им даде всяко подкрепление. Осмият петък ще се употреби, за да се оправят работите на братята във Веригата, на които работите са оплетени и които имат материално бреме върху гърба си, та се спъват; та да им се оправят работите. Деветият петък - за здравето на членовете на Веригата; да им даде Господ здраве да могат да работят и да ги избави Господ от всичките дяволски ухищрения; и да бъдат всякога здрави, бодри и весели.
Десетият петък ще се употреби изключително [за това] Господ да приготви пътя пред нас за идущата година, така щото Съборът, който ще стане, да бъде благословен с Неговото присъствие, с Неговата сила, със
знанието
на Неговата Мъдрост.
Единадесетият петък всякой един от вас ще посвети за себе си. Дванадесетият - за идването на Царството Божие на Земята. Ако искате, можем да направим една малка разходка към Морската градина. Всичките единодушно възприехме това желание и на групи се отправихме към Морската градина, гдето престояхме до 9 ч., когато наново всички пак се възвърнахме в стаята за занимание и като насядахме на масата, г-н Дънов каза: Сега Духът ще даде четенията през годината.
към текста >>
След четири години нейното
съзнание
ще бъде на физическия свят.
Присъства и Господ. Докторът и Казакова казват: „Тук сме много весели - свободни от грижите на света." През тази година се пазете, упражнявайте се повече, не бъдете лениви, защото не искам да ви вземат преждевременно на онзи свят. Колкото за Казакова, нея я грабнаха, когато аз бях зает, та не можах да и помогна. Но нищо.
След четири години нейното
съзнание
ще бъде на физическия свят.
А пък Доктора ще бъде подир две години. Никога не бива да натяквате на Господа, защото този грях е опасен. Всякой друг грях може да направите, но да натяквате на Господа - това е най-големият грях. Казакова натякна на Господа с викането и в съдилището в Търново, вследствие на което и съдилището изгоря, но и тя самата отиде. На въпроси, зададени от неколцина, г-н Дънов отговори:
към текста >>
26.
ЕПИСТОЛАРНО СЛОВО НА УЧИТЕЛЯ ВАРНА, 1898-1918
Напечатайте го и го изпратете на всеки за
знание
.
Сега, по Делото Божие. Имам неотложна заповед отгоре, която Ви и предавам да изпълниме, без да се бавим. Сега вече имаме наложителна заповед. Няма място вече за двоумение. Всичко аз приготвих с голямо усърдие и Ви провождам копие от оригинала** в най-чиста форма с днешната поща.
Напечатайте го и го изпратете на всеки за
знание
.
Нека да бъде вече Волята Божия. Ние сме негови роби, готови да слушаме Негова глас. Гледай да спазиш оригинала точ в точ, без да се пропусне някоя грешка. Това е волята на Небето. Употреби старото правописание.
към текста >>
Не сте ли дошли още до
съзнанието
, че един факт струва повече от хиляди възможни теории.
Миналата неделя ходих във Варна и по случай срещнах г-жа Желязкова в салон „Съединение", гдето имаше сказка от един учител върху „Влиянието на водата върху земното кълбо". Тя Ви нарочи поздрави и каза, че с нетърпение ще чака Вашето завръщане във Варна. Сега, да оставим всичко настрани и да се занимаем с един от важните въпроси. Има много неща, в които още не сте ме разбрали добре. Оставете ума и сърцето си свободни, да Ви озари истината напълно.
Не сте ли дошли още до
съзнанието
, че един факт струва повече от хиляди възможни теории.
Такъв един факт е: Живият и личен Бог, комуто дължим всичко, макар и да го не съзнаваме това напълно по причина на греха, който е зацапал чистотата на сърцето ни. Лошите страсти и желания там са обвили душата ни с един тъмен пласт, както първобитните води земята, тъй щото ни един светъл лъч [не] можеше да достигне до нейното лице. В такова космическо състояние се намират днес душите на хората. Те говорят за Бога с много думи, а всъщност не Го познават. И защо?
към текста >>
Във всякой случай, любовта към человека трябва или изисква да се предшеству-ва от
знанието
, а
знанието
за Бога изисква да се предшествува от Любовта.
В такова космическо състояние се намират днес душите на хората. Те говорят за Бога с много думи, а всъщност не Го познават. И защо? Защото живеят в греховете си. Знаменитият Паскал казва на едно място, че человеческите дела, за да ги любим, трябва да ги познаваме, а Божиите, за да ги познаваме, трябва да ги любим.
Във всякой случай, любовта към человека трябва или изисква да се предшеству-ва от
знанието
, а
знанието
за Бога изисква да се предшествува от Любовта.
Бог изисква да го любим преди да го познаваме. Ето где стои погрешка-та с мнозина человеци. Те искат да намерят Бога, че тогава да го любят, но това е невъзможно. „Намерен бях от тези, които не ме търсеха", казва на едно място сам Господ чрез ус-тата на пророка. И действително, това е цялата Истина.
към текста >>
Познанието
на Бога го изисква вътрешният живот на душата ни.
И право им каза Христос, че ако не повярвате в Мене, че Съм (т.е. излязъл от Бога), в греховете си ще умрете. И няма да Ме видите от нине, докато не кажете „благословен Онзи, който иде в името Господне". И видя ли добро оттогава насам Израил? Не. Той е презиран и отритнат от цялото че-ловечество за своето неверие.
Познанието
на Бога го изисква вътрешният живот на душата ни.
Този Бог, когото търси душата ни, е далеч. Съм ли, казва Господ на едно място, само Бог отдалеч, не съм ли Бог и отблизо? И действително, Бог има двояко присъствие: едно в Небето, а другото - в скършения духом по сърце, за да го оживява. Този Господ, който живее в нас, е толкова благ и милостив, щото се изисква, както от слепия, само да отвори очите си, за да види блестящото слънце и този хубав свят, който ни заобикаля. Този наш Господ, когото търсим, има своето царство, Царството Божие, което съдържа две основни неща: да възлюбим Господа Бога от всичкото си сърце, душа и ум и ближния си, както себе си.
към текста >>
Ний може да се занимаваме с хиляди години с поднебесните духове и при това да сме толкова далеч от
Истинского
Бога, колкото Земята от Небето.
Тук да говорим за наука и просветителска мъдрост е нещо смешно. Та какво ли знаем? Я ми кажи кой е онзи, който ни говори за науката, че може да гарантира своите думи, че няма да излязат погрешни след време? Нека Ви кажа, че даже и самият спиритизъм, който много обещава, всъщност малко дава. Какво ново той дава на света, което досега не са знаели старите мъдреци на Индия и Египет?
Ний може да се занимаваме с хиляди години с поднебесните духове и при това да сме толкова далеч от
Истинского
Бога, колкото Земята от Небето.
С това аз не искам да омаловажа спиритизма като наука. Не. Но искам да Ви кажа, че не е и този пътят, по който можем да намерим Бога и да имаме лично съобщение с Него. Спиритизмът може да ни говори много за духовния порядък, за вечната хармония, за прераждането на душата, за службата на духовете и пр., но и той не може нищо положително да ни каже за онзи Бог, който нашата душа търси. Ний не искаме толкова да знаем какво духовете ще ни кажат за Бога, отколкото какво Той сам може да ни каже за Себе си. Ний търсим да видим Негова образ, да чуем Негова глас да ни говори; само тогава можем напълно да бъдем задоволени.
към текста >>
27.
Годишна среща на Веригата - Варна, 1908г.
Любовта не е Животът, нито
съзнанието
.
От тази изповед, която правите сега, зависи и благословението, което ще дойде. Тази година ще ви се даде една емблема и ще започнете всички с бялата краска. И тази година каквото ще се даде, няма да дойде друг път. И затова винаги, когато усетите противоположна мисъл, тя е от пъкъла и я отхвърлете. Какво нещо е Любовта?
Любовта не е Животът, нито
съзнанието
.
Любовта е следствие на Живота. Животът е, който се покварява, а душата не се покварява. Плътта, с която е облечен човек, тя се покварява. Една от главните погрешки на Веригата е, че всякой един от вас иска да бъде господар на другите и тогава се поражда борба между вас. У вас Любовта не се е още зародила.
към текста >>
Вечният Живот седи във вечното развитие на
съзнанието
на Духа.
В 4 ч. подир обед, наредени около масата в заседа- телния салон, след тайна молитва всякой в себе си, г-н Дънов прочете 17-а глава от Йоанна и между другото каза: Мисълта, която се взема от прочетената глава, е върху думите: „Това е живот вечен, дето да познаят тебе, единаго истиннаго Бога, и Христа, когото си изпратил“ (стих 3). И първият въпрос, който се повдига, е какво нещо е Вечният живот. Животът не е едно просто съществуване, защото ако това е Вечен живот, то всичките предмети съществуват.
Вечният Живот седи във вечното развитие на
съзнанието
на Духа.
А това се проявява чрез възприемане на Бога в себе си и произвежда това, което се нарича Вечен живот. Вечният Живот има тясна връзка с всякой един дух, защото духовете, вън от Вечния Живот, са мъртви. Духовете всякога са съществували в Бога и по това те са единосъщи с Бога и са съществували като семена за бъдещото развитие. Затова Бог във всякой един творчески принцип определя известни зародиши, които, като влязат в този творчески принцип, да придобият Неговото съзнание; и в това познание е Животът. Причината на истинското познание е желанието на Бога да се яви на тия духове, които чакат, за да излязат от Него.
към текста >>
Затова Бог във всякой един творчески принцип определя известни зародиши, които, като влязат в този творчески принцип, да придобият Неговото
съзнание
; и в това
познание
е Животът.
Животът не е едно просто съществуване, защото ако това е Вечен живот, то всичките предмети съществуват. Вечният Живот седи във вечното развитие на съзнанието на Духа. А това се проявява чрез възприемане на Бога в себе си и произвежда това, което се нарича Вечен живот. Вечният Живот има тясна връзка с всякой един дух, защото духовете, вън от Вечния Живот, са мъртви. Духовете всякога са съществували в Бога и по това те са единосъщи с Бога и са съществували като семена за бъдещото развитие.
Затова Бог във всякой един творчески принцип определя известни зародиши, които, като влязат в този творчески принцип, да придобият Неговото
съзнание
; и в това
познание
е Животът.
Причината на истинското познание е желанието на Бога да се яви на тия духове, които чакат, за да излязат от Него. Някога вие сте били такива духове, които сте били в Бога. И сега се поражда един принцип, за да се повръщате назад, та да образувате един кръг. И по законите ще се повърнете в по-голям кръг на развитие. Съществото на развитието на човешката душа зависи от туй, че в Природата има една есенция, която е толкоз деликатна, щото човек през много съществувания може да хване много малко от нея.
към текста >>
Причината на
истинското
познание
е желанието на Бога да се яви на тия духове, които чакат, за да излязат от Него.
Вечният Живот седи във вечното развитие на съзнанието на Духа. А това се проявява чрез възприемане на Бога в себе си и произвежда това, което се нарича Вечен живот. Вечният Живот има тясна връзка с всякой един дух, защото духовете, вън от Вечния Живот, са мъртви. Духовете всякога са съществували в Бога и по това те са единосъщи с Бога и са съществували като семена за бъдещото развитие. Затова Бог във всякой един творчески принцип определя известни зародиши, които, като влязат в този творчески принцип, да придобият Неговото съзнание; и в това познание е Животът.
Причината на
истинското
познание
е желанието на Бога да се яви на тия духове, които чакат, за да излязат от Него.
Някога вие сте били такива духове, които сте били в Бога. И сега се поражда един принцип, за да се повръщате назад, та да образувате един кръг. И по законите ще се повърнете в по-голям кръг на развитие. Съществото на развитието на човешката душа зависи от туй, че в Природата има една есенция, която е толкоз деликатна, щото човек през много съществувания може да хване много малко от нея. Тази Божествена есенция прави человека съзнателен и всякога, когато Духът се опомни, тогава той образува около себе си нещо като водовъртеж със спирала, в която се образува Божественото съзнание, чрез което започва да твори материя.
към текста >>
Тази Божествена есенция прави человека съзнателен и всякога, когато Духът се опомни, тогава той образува около себе си нещо като водовъртеж със спирала, в която се образува Божественото
съзнание
, чрез което започва да твори материя.
Причината на истинското познание е желанието на Бога да се яви на тия духове, които чакат, за да излязат от Него. Някога вие сте били такива духове, които сте били в Бога. И сега се поражда един принцип, за да се повръщате назад, та да образувате един кръг. И по законите ще се повърнете в по-голям кръг на развитие. Съществото на развитието на човешката душа зависи от туй, че в Природата има една есенция, която е толкоз деликатна, щото човек през много съществувания може да хване много малко от нея.
Тази Божествена есенция прави человека съзнателен и всякога, когато Духът се опомни, тогава той образува около себе си нещо като водовъртеж със спирала, в която се образува Божественото
съзнание
, чрез което започва да твори материя.
И така Бог твори и винаги твори чрез духовете. И чрез този творчески принцип Той развива тях самите – самите духове, а не Себе Си. В този творчески принцип отрицателните мисли разрушават спиралата и човек се повръща в своето първобитно състояние. Защото този конус подразбира един принцип на Божествен център, който се върти около себе си. Духът го изкарва на повърхността, изхвърля го от себе си.
към текста >>
Тия центрове образуват целокупното
съзнание
, което не е нищо друго, освен целокупен организъм.
И чрез този творчески принцип Той развива тях самите – самите духове, а не Себе Си. В този творчески принцип отрицателните мисли разрушават спиралата и човек се повръща в своето първобитно състояние. Защото този конус подразбира един принцип на Божествен център, който се върти около себе си. Духът го изкарва на повърхността, изхвърля го от себе си. А щом остава в самия център, няма условия за развитие, защото развитието е в периферията.
Тия центрове образуват целокупното
съзнание
, което не е нищо друго, освен целокупен организъм.
И някои от тези духове съдържат повече от Божествената есенция, а някои – по-малко, и така отива, докато се слезе до материята. Има едно вечно спокойствие, от което всякога се твори една вселена, и човек може вечно да почива в това спокойствие на тъмнина, гдето е непроницаем мрак. Вие ще попитате как може това. Известни лъчи ще минат по права линия. Бог е съвършен в Себе Си и всичките духове, които Го гледат, не могат да схванат тия лъчи.
към текста >>
В
съзнанието
един дух може да регресира, но като зародиш никога не е възможно да се унищожи.
Вие сега живеете и се ползвате, докато другите духове са работили. Така щото, в този смисъл всякой един човек и един дух са толкова важни, колкото всичките светове – такъв е законът. Ако един дух се изгуби, то тези духове, които са до него, цялата хармония ще се развали и ще изчезне. Което Господ един път е създал, не може да изчезне, но ако изчезне, тогава Бог няма да бъде съвършен. Като факт това не съществува, но трябва да го знаете.
В
съзнанието
един дух може да регресира, но като зародиш никога не е възможно да се унищожи.
Всичките духове, които сега работят, съзнават това и работят, за да повдигнат човечеството, защото ако не сторят това, и те самите не могат да прогресират. Така и вие не можете да повдигнете себе си, ако не повдигнете другите. Направете опит и ще видите, че не можете да съществувате, ако не помагате на другите. Павел каза, че не приема да помага на Ангелите, а на човеците. Аз повдигам този въпрос, за да знаете как трябва да живеете на Земята, защото затова именно сте дошли.
към текста >>
Няма мъчнотия в извършването на каквато и да била работа – мъчнотията е в
незнанието
за извършването на работата.
Сега аз ще говоря върху седмия стих: „За двеста динарии хляб не им достига, за да вземе всякой от тях по малко нещо.“ Може би във вашите умове ще се подигне въпросът какво отношение и каква връзка има между вчерашния стих и днешния. Но първият стих обяснява кой е наемникът, а пък днешният стих казва кой е Пастирът. Филип казва, че двеста динарии хляб нямало да достигне на народа, обаче законът е такъв, че който има овце, ще има и храна за тях. В Природата Господ всичко е приготвил.
Няма мъчнотия в извършването на каквато и да била работа – мъчнотията е в
незнанието
за извършването на работата.
Тук например мъчнотията е как ще се нахрани толкоз народ само с пет хляба и две риби. Обаче вземете предвид как се галванизират предметите и лесно ще си обясните, че посредством известно допиране от пространството може да се достави толкоз храна, щото да се нахрани целият свят. Човек може да изяде само един хляб, за да си набави елементите, които са му необходими за живота. От това, което ядем, едва ли една стотна част се асимилира. Аз повдигам този въпрос, защото вие често се питате как ще се прехраните, откъде ще ви дойдат парите, от които имате нужда, и прочее.
към текста >>
Тези два принципа Бог като ги съвкупи, Той ще възпроизведе Живота,
съзнанието
вътре във вас.
Той може да бъде активен, да възприема. Вие не можете да бъдете в пасивно състояние, а да очаквате резултати на активен, или напротив – да бъдете в активно състояние, а да очаквате резултати на пасивен. Всяко едно положение, било активно, било пасивно, си има своите блага. Пасивният принцип произвежда Любовта, а активният я проявява. Значи, за да може да се произведе Любовта, трябва да сте пасивни – в положението на Майката, а за да проявите Любовта, трябва да влезете в положението на Бащата.
Тези два принципа Бог като ги съвкупи, Той ще възпроизведе Живота,
съзнанието
вътре във вас.
Аз ще поясня тези мисли с органическия свят. У вас се заражда желание, удоволствие да ядете, почвате с активния принцип и сдъвквате храната. Но щом се нахраните, вие трябва да преминете в пасивно положение, като се удоволствате само с мисълта, че сте се нахранили, иначе ще приемате храната като отрова. И духовният закон е, че вие трябва да очаквате резултат от Бога, а не от себе си. Така вие само трябва да се удоволствате, че сте се нахранили, а не да се грижите за смилането на храната.
към текста >>
Затова и Христос казва: „Думите, които Аз казвам, не са Мои, а са думи на Отца.“ В деня, в който настъпи
съзнанието
у вас, ще възкръснете.
Две майки, на които децата боледуват, и две моми, които деца не са имали, чувстват ли еднакво болестта? Тези хора, които нямат принципи, те са грешните хора. Забележете, че Христос казва „двама или трима“. Съберете тези числа и ще получите числото 5. И тогава излиза, че там, гдето са петте основни принципа (Добродетелта, Правдата, Любовта, Мъдростта и Истината), там е и Господ.
Затова и Христос казва: „Думите, които Аз казвам, не са Мои, а са думи на Отца.“ В деня, в който настъпи
съзнанието
у вас, ще възкръснете.
Аз често съм забелязвал у хората каква ревност се явява. Някои ревнуват например друг, че е оратор, но това е все едно да ревнуваш друг, че е орал нивата си, а ти не си орал своята. Всякога, когато се обезсърчите, в душата си казвайте първом: „Господи, Ти си казал: Гдето са двама или трима събрани в мое име, там съм и аз посред тях“ – и тогава Господ ще влезе във вас и ще ви научи как да работите. В такива случаи вие ще бъдете кюмюрджиите, а Господ ще бъде управителят или капитанът на кораба – вие ще туряте кюмюр, а Господ ще управлява кораба. Добродетелта, Правдата, Любовта, Мъдростта и Истината са пет – пет Велики творчески сили, които се съдържат в тези числа – 2 и 3.
към текста >>
Ако търсите опитност и
знание
, вземете положението на слугата и грешника; ако искате да почувствате Любовта, вземете положението на дете, което има вяра към баща си и майка си, и тази Любов ще ви се изяви.
Когато Ме търсите, не Ме търсете в своите погрешки и в своето оправдание – търсете Ме чрез Вяра, чрез Любов и чрез Възраждането на вашия Дух. В този път всякога ще бъда готов да ви помагам, да ви ръководя, да ви просвещавам, да преобръщам всичко за Добро и да изведа душата ви в безопасно пристанище на Живота. Каквито и блага да притежавате на Земята, тия блага са временни – те са ваше упражнение, за ваше назидание, те са подготовка за бъдещето; тия блага ще останат в училището, след като излезете, защото те са принадлежност на това училище. Но Любовта, това е благото на Живота, което единствено можете да вземете със себе си и да влезете в Царството Божие. И ако искате да бъдете любени, трябва да се поставяте в положението на дете, което има вяра; защото не можете едновременно да бъдете и деца, и бащи, и майки, и слуги, и господари – едно само от тия звания можете да изпълните в даден момент.
Ако търсите опитност и
знание
, вземете положението на слугата и грешника; ако искате да почувствате Любовта, вземете положението на дете, което има вяра към баща си и майка си, и тази Любов ще ви се изяви.
Ако искате да имате Вяра, проявете Любовта спрямо другите и ще придобиете Вярата. Ако тия думи оживеят във вашите сърца, то през тази година Аз ще въздигна и възкреся вашите души, ще ви дам Сила и Благост, Знание и Мъдрост, да се подвизавате и работите в Моето лозе. Всякой един от вас да гледа таланта, който ви давам сега – да го не зарови в земята. Защото който сее, жъне; който спи, гладува. Прочее, не можете да живеете в тези две състояния – или будни, или спящи, едно от двете.
към текста >>
Ако тия думи оживеят във вашите сърца, то през тази година Аз ще въздигна и възкреся вашите души, ще ви дам Сила и Благост,
Знание
и Мъдрост, да се подвизавате и работите в Моето лозе.
Каквито и блага да притежавате на Земята, тия блага са временни – те са ваше упражнение, за ваше назидание, те са подготовка за бъдещето; тия блага ще останат в училището, след като излезете, защото те са принадлежност на това училище. Но Любовта, това е благото на Живота, което единствено можете да вземете със себе си и да влезете в Царството Божие. И ако искате да бъдете любени, трябва да се поставяте в положението на дете, което има вяра; защото не можете едновременно да бъдете и деца, и бащи, и майки, и слуги, и господари – едно само от тия звания можете да изпълните в даден момент. Ако търсите опитност и знание, вземете положението на слугата и грешника; ако искате да почувствате Любовта, вземете положението на дете, което има вяра към баща си и майка си, и тази Любов ще ви се изяви. Ако искате да имате Вяра, проявете Любовта спрямо другите и ще придобиете Вярата.
Ако тия думи оживеят във вашите сърца, то през тази година Аз ще въздигна и възкреся вашите души, ще ви дам Сила и Благост,
Знание
и Мъдрост, да се подвизавате и работите в Моето лозе.
Всякой един от вас да гледа таланта, който ви давам сега – да го не зарови в земята. Защото който сее, жъне; който спи, гладува. Прочее, не можете да живеете в тези две състояния – или будни, или спящи, едно от двете. Защото както лозарят очаква от лозето, което е копал и обработвал, както земеделецът очаква изобилие от онова, което е сял и жънал, така и Небето очаква същото от вашия Живот. Който има уши да слуша, нека слуша; който има очи да гледа, нека гледа, и на когото езикът е развързан, нека да говори.
към текста >>
28.
Годишна среща на Веригата - Варна, 1909г.
Истината, това е
Знание
, Мъдрост – всичкото
Знание
, всичката Мъдрост, това е Истината.
В този път слизането от Бога към Земята е път на страдание, път на изпит – пътят е от горе на долу. В първата половина на пътя, така да се каже, нашият живот е обърнат наопаки – Слънцето е от другата страна на нашия живот и ние сме на Земята в един мрак. Втората половина е, когато дойде равноденствието и зазоряването в нас и почнем да разбираме известните нам страдания. И затова казва Христос: „Аз съм Пътят, Истината и Животът.“ Пътят, това е символът на всичките страдания – от Неговото слизане до Неговото възлизане.
Истината, това е
Знание
, Мъдрост – всичкото
Знание
, всичката Мъдрост, това е Истината.
А Животът означава всичкото богатство, което човек придобива от страданията – Животът е символ на Божествената Любов, която ще стане съпричастна в бъдеще. Имайте предвид, че докато няма слизане, няма и възлизане; който не иска да слиза, не иска и да възлиза – едното подразбира другото. Щом възлезете в Божествената Любов, тя ще ви застави да се откажете от Небето и ще ви застави да дойдете на Земята, за да помагате на вашите страдащи близки. Затова в сегашния период вие едва се приближавате към вашето равноденствие. От друга страна, трябва да знаете, че без страдание няма Любов.
към текста >>
Съзнание
и
подсъзнание
:
подсъзнанието
носи миналата опитност, а
съзнанието
е това, което обработваме.
Духовете винаги ви впрягат, когато съгрешите, а когато живеете за и във Господа, тогава пък вие впрягате духовете и те ви слугуват – и много добре ще ви служат. Разбира се, други са духовете, които ще ти помагат, когато живееш добре, а други са, които ще те впрегнат, ако сгрешиш. Човек е един цар, когото в случай на грях поданиците му го детронират. Когато човек падне в слабост, да знаете, че духовете са взели връх над него и помощта обезателно трябва да дойде отвън. Затова падналият в слабост трябва да се обърне към Господа за помощ, защото отвън трябва да дойде много помощ, за да се смирят метежниците.
Съзнание
и
подсъзнание
:
подсъзнанието
носи миналата опитност, а
съзнанието
е това, което обработваме.
В човека има две души: животинската душа си има своето подсъзнание, а така също и другата си има своето такова. Има животински дух и Божествен Дух. Инстинктът за самосъхранение е пряко влияние на Божествения Дух върху всичките същества. Божественият ум е свръх всичките същества60. В присъствието Божие човек не може да извърши грях.
към текста >>
В човека има две души: животинската душа си има своето
подсъзнание
, а така също и другата си има своето такова.
Разбира се, други са духовете, които ще ти помагат, когато живееш добре, а други са, които ще те впрегнат, ако сгрешиш. Човек е един цар, когото в случай на грях поданиците му го детронират. Когато човек падне в слабост, да знаете, че духовете са взели връх над него и помощта обезателно трябва да дойде отвън. Затова падналият в слабост трябва да се обърне към Господа за помощ, защото отвън трябва да дойде много помощ, за да се смирят метежниците. Съзнание и подсъзнание: подсъзнанието носи миналата опитност, а съзнанието е това, което обработваме.
В човека има две души: животинската душа си има своето
подсъзнание
, а така също и другата си има своето такова.
Има животински дух и Божествен Дух. Инстинктът за самосъхранение е пряко влияние на Божествения Дух върху всичките същества. Божественият ум е свръх всичките същества60. В присъствието Божие човек не може да извърши грях. Животинското царство представлява разложен човек, а човекът е композиция от животинското царство.
към текста >>
Обаче това съм го струвала, както и Павел в своето ревнуване, от
несъзнание
.
Няма съмнение, че вие обичате да се похвалвате като мен, да се показвате пред хората, че сте извършили това и онова нещо, което вършех и аз. При правенето на сеанси и аз правех като вас, по смелост не ви отстъпвам. Да, но това е човешката страна на човешкия живот. Всякоя душа има своите добри и слаби страни – говорят както разбират, работят както знаят. Всякой, който се опитваше да ми противодейства, бях готова да го изтикам навънка.
Обаче това съм го струвала, както и Павел в своето ревнуване, от
несъзнание
.
Да, несъзнание – това е един мъчен въпрос за разбиране. Какво мислите, че е сега моето положение? Няма съмнение, че в разните сеанси ще ви дадат разни показания за мен: „Това казала Казакова, онова казала Казакова“ – и всичко ще трупат на гърба ми. Да, и по мой адрес ще има... апокрифни евангелия66. Може би Казакова ще присъства на десет сеанса и тогава ще се озадачавате да си обясните с каква бързина се движа, как е възможно да бъда едновременно на десет места и да говоря.
към текста >>
Да,
несъзнание
– това е един мъчен въпрос за разбиране.
При правенето на сеанси и аз правех като вас, по смелост не ви отстъпвам. Да, но това е човешката страна на човешкия живот. Всякоя душа има своите добри и слаби страни – говорят както разбират, работят както знаят. Всякой, който се опитваше да ми противодейства, бях готова да го изтикам навънка. Обаче това съм го струвала, както и Павел в своето ревнуване, от несъзнание.
Да,
несъзнание
– това е един мъчен въпрос за разбиране.
Какво мислите, че е сега моето положение? Няма съмнение, че в разните сеанси ще ви дадат разни показания за мен: „Това казала Казакова, онова казала Казакова“ – и всичко ще трупат на гърба ми. Да, и по мой адрес ще има... апокрифни евангелия66. Може би Казакова ще присъства на десет сеанса и тогава ще се озадачавате да си обясните с каква бързина се движа, как е възможно да бъда едновременно на десет места и да говоря. И как мислите вие, възможно ли е да се обясни това?
към текста >>
Разни са разбиранията, но има две главни разбирания: едни схващат Бога като разхвърлен из Вселената, а като че ли ние не съществуваме; а други поддържат, че Бог е една личност със
съзнание
и ние имаме обща връзка с Него.
да се запитаме какво е нашето предназначение, защо сме дошли в света. Може да се каже, че сме проводени да се учим, но какво отношение има това учение с бъдещия живот? Ние ще добием един вътрешен импулс, ако успеем да отговорим на този въпрос. Ще се докосна до Библията – тя е една книга, която е излязла от опитността на вековете. Изобщо, основният принцип е Бог, обаче разбирането за Бога не е едно и също.
Разни са разбиранията, но има две главни разбирания: едни схващат Бога като разхвърлен из Вселената, а като че ли ние не съществуваме; а други поддържат, че Бог е една личност със
съзнание
и ние имаме обща връзка с Него.
Тия две гледища пораждат причина за разискване. Но каква е била първоначалната причина и каква нужда има Бог да създава светове? За Него това е една играчка и каква нужда има Той от играчки? Следователно този възглед не съответства на Божието съвършенство. За да се избегне това противоречие, другата страна приема, че Бог е личност в Себе Си.
към текста >>
Всичките души съществуват в Него, имат известно
съзнание
и тия души са, които заставят Бога да твори нещата заради тях, т.е.
За да се избегне това противоречие, другата страна приема, че Бог е личност в Себе Си. Следователно Той иска всичките неща да се индивидуализират, както Самия Него. Обаче и това не обяснява самата истина. Защо ще иска Той да се индивидуализират нещата, щом Бог е личност? Моето възрение е, че Бог съществува във вид на два Принципа.
Всичките души съществуват в Него, имат известно
съзнание
и тия души са, които заставят Бога да твори нещата заради тях, т.е.
от тях Той се принуждава да твори световете. Да дойдем до първоначалното състояние на света. Първоначалното състояние на света, състоянието на материята е било едно състояние, което не е хвърляло никаква сянка зад себе си. Материята е била съвършено ефирна, прозрачна, а в такава прозрачна материя нищо не е могло да се развива73. Следователно Бог е трябвало да видоизмени първоначалните вибрации на материята и да я сгъсти.
към текста >>
Ако вие можехте да възприемате вибрациите на цветовете79 например, то вие ще можете да се вслушвате и в гласа на цветето и да чуете неговата история, защото и цветята имат толкова
съзнание
, както и ние в нашия свят.
В бъдеще обаче, когато ще промените състоянието си, ще бъдете готови за по-висока и велика работа – вашата душа ще бъде готова за тази служба. Следователно вие трябва да сте благодарни за нискостоящото си положение, тъй като следващите ви стъпки ще дойдат по един естествен начин. Сега да се върна към отношението в света. Всичкото в света – огънят, цветята, водата, това са все предмети на това училище – света. Нищо няма без съдържание.
Ако вие можехте да възприемате вибрациите на цветовете79 например, то вие ще можете да се вслушвате и в гласа на цветето и да чуете неговата история, защото и цветята имат толкова
съзнание
, както и ние в нашия свят.
Напредналите духове гледат към нас, както ние гледаме към цветята, защото и ние сме цветя спрямо Висшите духове. Ние за Духовния свят сме още растения, а спрямо органическия свят сме човеци. Да, вие трябва да познавате своето положение, за да се не възгордеете, защото духовете бият. Ако човек напусне тъй своята сфера, неговото положение ще бъде смешно. Така магарето едно време се молило на Господа да му даде по-голям ръст, а с това добило и голям глас80.
към текста >>
Той може да всади в твоята душа
истинско
познание
на Мъдростта за Божиите наредби.
Но каквото и да мислиш друго, вън от това, което е в Бога, то няма да придаде нито една педя Живот. Животът седи в тия неща, които Бог е създал, и облагородяването седи в тяхното възприемане. Пълнотата обаче на съвършения и здрав Живот зависи от познаването на Бога и възприемането на Неговата чиста Любов. Там, гдето Духът Божий живее и действа, има Мир и Радост. Този е единственият вседостатъчен Дух, който може да ти даде всичко и да те направи да познаеш пълната Истина, която е Господ на нашето спасение.
Той може да всади в твоята душа
истинско
познание
на Мъдростта за Божиите наредби.
Сега какво желаеш ти – Мъдрост? Какво искаш – Знание? 86 И какво ти е нужно за живота – здраве, храна, облекло? Помни, Господ е обещал, че няма да лиши от нищо Добро Своите чада. Това е такава необорима истина, както Слънцето на деня.
към текста >>
Какво искаш –
Знание
?
Пълнотата обаче на съвършения и здрав Живот зависи от познаването на Бога и възприемането на Неговата чиста Любов. Там, гдето Духът Божий живее и действа, има Мир и Радост. Този е единственият вседостатъчен Дух, който може да ти даде всичко и да те направи да познаеш пълната Истина, която е Господ на нашето спасение. Той може да всади в твоята душа истинско познание на Мъдростта за Божиите наредби. Сега какво желаеш ти – Мъдрост?
Какво искаш –
Знание
?
86 И какво ти е нужно за живота – здраве, храна, облекло? Помни, Господ е обещал, че няма да лиши от нищо Добро Своите чада. Това е такава необорима истина, както Слънцето на деня. Що са тревогите и смущенията на твоя живот? Те са привидения, сенки, които нямат нищо зад себе си.
към текста >>
Не. Както всякой свят се създава за целта си – да се насели и да даде място на Живота да се развива90, така и всяка душа, сътворена от Бога, се ражда, за да даде място на Неговото
съзнание
да се облече в нея.
„Всичко, каквото попросите в Мое име, Аз ще го направя.“ Може ли Земята или Слънцето да пропаднат, когато законът царува? Не, те ще съществуват дотогава, докато Той държи юздите в ръцете Си. Може ли една душа да пропадне или да изчезне, докато Господ царува? Може ли тя да се отдалечи и пропадне в бездната, докато Той държи съдбините и в ръцете Си?
Не. Както всякой свят се създава за целта си – да се насели и да даде място на Живота да се развива90, така и всяка душа, сътворена от Бога, се ражда, за да даде място на Неговото
съзнание
да се облече в нея.
Както световете служат за живота на душите, така и животът на душите служи за Божието съзнание. Както душите се въплъщават в световете, така и Бог се въплъщава в душите и проявява Своя Дух. Няма прочее никоя причина, която да те заставя да се плашиш или боиш от някого. Не си обязан никому, освен на Бога. Всичко, което имаш и което си придобил, е дар Негов.
към текста >>
Както световете служат за живота на душите, така и животът на душите служи за Божието
съзнание
.
Може ли Земята или Слънцето да пропаднат, когато законът царува? Не, те ще съществуват дотогава, докато Той държи юздите в ръцете Си. Може ли една душа да пропадне или да изчезне, докато Господ царува? Може ли тя да се отдалечи и пропадне в бездната, докато Той държи съдбините и в ръцете Си? Не. Както всякой свят се създава за целта си – да се насели и да даде място на Живота да се развива90, така и всяка душа, сътворена от Бога, се ражда, за да даде място на Неговото съзнание да се облече в нея.
Както световете служат за живота на душите, така и животът на душите служи за Божието
съзнание
.
Както душите се въплъщават в световете, така и Бог се въплъщава в душите и проявява Своя Дух. Няма прочее никоя причина, която да те заставя да се плашиш или боиш от някого. Не си обязан никому, освен на Бога. Всичко, което имаш и което си придобил, е дар Негов. Следователно гледай да го употребяваш за Добро – както за себе си, така и за другите.
към текста >>
В ясновидството има
знание
, което може да накара човека да се възгордее.
Ще имате мъчнотии, но Господ ще ви помага. Следователно никой от вас да не е малодушен. Когато ви нападнат мрачни мисли, да знаете, че има кой да ви помага и че Небето е винаги готово да се отзове на вашите молитви. Вие действайте всички с Господа. И не бива да се обезсърчавате, че не виждате, защото ако вие имахте ясновидство преди Любовта, щяхте да се отчаете в живота.
В ясновидството има
знание
, което може да накара човека да се възгордее.
Затова и Павел казва, че знанието възгордява, а Любовта назидава. Ясновидството наистина е едно велико благословение, но то трябва да се използва. За нас е важна вътрешната опитност, а не това, което е описано. Защото можете много да четете, но от вътрешна опитност се нуждаете. Тази година всякой ще си върви, щом се свърши съборът, без да прави някакви посещения.
към текста >>
Затова и Павел казва, че
знанието
възгордява, а Любовта назидава.
Следователно никой от вас да не е малодушен. Когато ви нападнат мрачни мисли, да знаете, че има кой да ви помага и че Небето е винаги готово да се отзове на вашите молитви. Вие действайте всички с Господа. И не бива да се обезсърчавате, че не виждате, защото ако вие имахте ясновидство преди Любовта, щяхте да се отчаете в живота. В ясновидството има знание, което може да накара човека да се възгордее.
Затова и Павел казва, че
знанието
възгордява, а Любовта назидава.
Ясновидството наистина е едно велико благословение, но то трябва да се използва. За нас е важна вътрешната опитност, а не това, което е описано. Защото можете много да четете, но от вътрешна опитност се нуждаете. Тази година всякой ще си върви, щом се свърши съборът, без да прави някакви посещения. После, вие често пъти свързвате Веригата с баща ми, сестра ми, роднините ми и прочее, но аз нямам никой за баща и сестра.
към текста >>
Четвъртият петък ще се посвети за българските учители, ученици – да им даде Господ онова
истинско
Знание
и Мъдрост, с които да се обърнат към Него.
Като се оттеглихме в занимателната стая, г-н Дънов ни обясни как да употребим заповяданите дванадесет петъка в годината и каза дословно следното: Първият петък от дванайсетте петъци ще бъде посветен изключително за уякчаване на Веригата – ще се молите за всичките членове на Веригата. Ще се молите за всичките членове на същата, на които ще се пожелае всяко добро, каквото можете, като се споменуват имената им. Втория петък ще посветите за всичките онези наши братя из цяла България, които сега се повдигат, които знаете и не знаете – да ги благослови Господ и да ги докара на работа. Третият петък ще се посвети в молитва за българското духовенство и за Православната църква.
Четвъртият петък ще се посвети за българските учители, ученици – да им даде Господ онова
истинско
Знание
и Мъдрост, с които да се обърнат към Него.
Петият петък ще се употреби изключително за управляващите: да им изпрати Господ силата Си Отгоре и закона Си в сърцата им – как да управляват. Шестият петък – за всичките земеделци в България: да благослови Господ делото на ръцете им и да отвори сърцата им да вършат Неговата воля. Седмият петък ще се употреби за всичките майки и бащи из цяла България, за да им даде всяко подкрепление. Осмият петък ще се употреби, за да се оправят работите на братята във Веригата, на които работите са оплетени и които имат материално бреме върху гърба си, та се спъват – та да им се оправят работите. Деветият петък – за здравето на членовете на Веригата: да им даде Господ здраве, за да могат да работят, и да ги избави Господ от всичките дяволски ухищрения, и да бъдат всякога здрави, бодри и весели.
към текста >>
Десетият петък ще се употреби изключително [за това] Господ да приготви пътя пред нас за идущата година, така щото Съборът, който ще стане, да бъде благословен с Неговото присъствие, с Неговата сила, със
знанието
на Неговата Мъдрост.
Петият петък ще се употреби изключително за управляващите: да им изпрати Господ силата Си Отгоре и закона Си в сърцата им – как да управляват. Шестият петък – за всичките земеделци в България: да благослови Господ делото на ръцете им и да отвори сърцата им да вършат Неговата воля. Седмият петък ще се употреби за всичките майки и бащи из цяла България, за да им даде всяко подкрепление. Осмият петък ще се употреби, за да се оправят работите на братята във Веригата, на които работите са оплетени и които имат материално бреме върху гърба си, та се спъват – та да им се оправят работите. Деветият петък – за здравето на членовете на Веригата: да им даде Господ здраве, за да могат да работят, и да ги избави Господ от всичките дяволски ухищрения, и да бъдат всякога здрави, бодри и весели.
Десетият петък ще се употреби изключително [за това] Господ да приготви пътя пред нас за идущата година, така щото Съборът, който ще стане, да бъде благословен с Неговото присъствие, с Неговата сила, със
знанието
на Неговата Мъдрост.
Единадесетия петък всякой един от вас ще посвети за себе си. Дванадесетия – за идването на Царството Божие на Земята. Ако искате, можем да направим една малка разходка към Морската градина. Всичките единодушно възприехме това желание и на групи се отправихме към Морската градина, гдето престояхме до 9 ч., когато наново всички пак се възвърнахме в стаята за занимание и като насядахме на масата, г-н Дънов каза:
към текста >>
Но нищо, след четири години нейното
съзнание
ще бъде на физическия свят.
Тук е сега Доктора, тук е Казакова, тук са и другите наши Приятели. Присъства и Господ. Доктора и Казакова казват: „Тук сме много весели – свободни от грижите на света.“ През тази година се пазете, упражнявайте се повече, не бъдете лениви, защото не искам да ви вземат преждевременно на онзи свят. Колкото за Казакова, нея я грабнаха, когато аз бях зает, та не можах да й помогна.
Но нищо, след четири години нейното
съзнание
ще бъде на физическия свят.
А пък Доктора ще бъде подир две години. Никога не бива да натяквате на Господа, защото този грях е опасен. Всякой друг грях може да направите, но да натяквате на Господа – това е най-големият грях. Казакова натякна на Господа с викането й в съдилището в Търново, вследствие на което и съдилището изгоря, но и тя самата отиде.
към текста >>
Вам е необходимо
Знание
, за да може да се борите.
Така Бога ще турим в светая светих у нас, ближните - в средата у нас, а враговете - навън от нас. Още навън от нас - дяволите. Когато един добър човек бие някого, то е добре за тогова, когото бият, защото в същото време го магнетизира. Но когато един лош човек бие добрия, лошо е, защото добрият човек се демагнетизира. Тук може да се каже и за Исус Христос, когато го биха лоши хора: Той, който и кротък Дух да е, изказва: „Отче, ако е възможно да премине тази чаша." Много тънката пръчица добре действа при възпитанието на децата, и то когато се бият по задницата, защото в същото време ги магнетизират.
Вам е необходимо
Знание
, за да може да се борите.
Трябва ви добро оръжие, с чакмаклии пушки не може да се борите. Не бива вие да предизвиквате борбата. Невидимият свят иде да ви помогне и вие не пропущайте възможността да се възползвате от помощта. Силата не е във вас. Дотогава, докато държите Бога [като] светъл образ у вас, дотогава ще напредвате; потъмнее ли този образ у вас, потъвате и вие.
към текста >>
От чисто френологическо гледище то е излизане на
съзнанието
от нас, за да се очистят, оправят и укрепнат клетките, та като дойде
съзнанието
на нова сметка, започва нова деятелност.
Второто същество сме ние и то е, което мисли за Небето; а първото, като грубо и недодялано, си остава тук на Земята. И когато второто същество замине за Небето, то рече на човека в плътта, на първото същество: „Сбогом, довиждане." За свободната воля може да се каже следното: ние например не може да се откажем да спим, но сме напълно свободни да си турим главата на изток, запад, север или юг - можеш да си избереш която искаш посока, защото в това имаме избор. От гледище на френологията нашата свободна воля много се ограничава. Що е спането?
От чисто френологическо гледище то е излизане на
съзнанието
от нас, за да се очистят, оправят и укрепнат клетките, та като дойде
съзнанието
на нова сметка, започва нова деятелност.
Па и в духовно отношение спането е потребно, защото ако не спяхме, щяхме да станем крайно материалисти. В спането Духът отива [там], откъдето е дошъл, странства и с това черпи сила. Човек може да стои буден до четиридесет дни. Исус Христос, като беше в пост четиридесет дни, беше буден. Човек в многото си опити ха това да стори, ха друго да извърши, губи време, даже губи предназначението си.
към текста >>
Всичкото
знание
, което имате, трябва да го смелите, затова засега нищо не ви се дава.
Димитров и ние с Гина. По покана на г-н Дънов В. Граблашев прочете 14-а глава от Йоанна, върху която даде някои пояснения, след което г-н Дънов поде: Какви са жилищата, поменати в тая глава? Те означават личното и общото развитие на човечеството.
Всичкото
знание
, което имате, трябва да го смелите, затова засега нищо не ви се дава.
Многото знание у вас разваля. Както майката, като напращят гърдите и, трябва да даде на детето си, за да се поизпразни млякото, така и вие трябва да дадете от онова, което имате и което сте набрали, за да ви се даде друго. Засега се нуждаете от основните неща. А пък за жилищата, които се споменават, вие ги схващате от индивидуална страна. Представете си клетките: дойдат в тялото, отидат в черния дроб и прочее - какво ще научат тези клетки?
към текста >>
Многото
знание
у вас разваля.
По покана на г-н Дънов В. Граблашев прочете 14-а глава от Йоанна, върху която даде някои пояснения, след което г-н Дънов поде: Какви са жилищата, поменати в тая глава? Те означават личното и общото развитие на човечеството. Всичкото знание, което имате, трябва да го смелите, затова засега нищо не ви се дава.
Многото
знание
у вас разваля.
Както майката, като напращят гърдите и, трябва да даде на детето си, за да се поизпразни млякото, така и вие трябва да дадете от онова, което имате и което сте набрали, за да ви се даде друго. Засега се нуждаете от основните неща. А пък за жилищата, които се споменават, вие ги схващате от индивидуална страна. Представете си клетките: дойдат в тялото, отидат в черния дроб и прочее - какво ще научат тези клетки? Нищо друго, освен отношенията на разните други клетки едни спрямо други.
към текста >>
За сферите: вие всякога се излъчвате и ги бродите, само че сте в
несъзнание
, та не можете да си дадете отчет.
А пък за жилищата, които се споменават, вие ги схващате от индивидуална страна. Представете си клетките: дойдат в тялото, отидат в черния дроб и прочее - какво ще научат тези клетки? Нищо друго, освен отношенията на разните други клетки едни спрямо други. Така е и в Духовния свят - духът, който пита, учи отношенията на духовете едни спрямо други. Да, на вас ви трябва опитност.
За сферите: вие всякога се излъчвате и ги бродите, само че сте в
несъзнание
, та не можете да си дадете отчет.
Интересно е, че когато човек отива при един болен с мислите си, трябва да създаде противоположни мисли, та с това да възбуди борба у болния. На 11 октомври 1909 г., неделя, в частен разговор в стаята на г-н Дънов той ми каза: Що е воля? Волята е желание, мисъл и сила. В същия ден, когато бяхме към Семинарията, в 5 ч.
към текста >>
Какво искаш –
Знание
?
84 Да се оправят – в протокола на Д. Голов: да се управляват. 85 Нямат и ум, а и от смирение не искат – в протокола на П. Гумнеров: нямат и уж от смирение не искат. 86 Сега какво желаеш ти – Мъдрост?
Какво искаш –
Знание
?
– в протокола на Д. Голов: Сега какво желаеш ти – Знание? 87 От вкуса – в протокола на П. Гумнеров: от вкусването. 88 Празните занимания – в протокола на П.
към текста >>
Голов: Сега какво желаеш ти –
Знание
?
85 Нямат и ум, а и от смирение не искат – в протокола на П. Гумнеров: нямат и уж от смирение не искат. 86 Сега какво желаеш ти – Мъдрост? Какво искаш – Знание? – в протокола на Д.
Голов: Сега какво желаеш ти –
Знание
?
87 От вкуса – в протокола на П. Гумнеров: от вкусването. 88 Празните занимания – в протокола на П. Гумнеров: разните занимания. 89 Ще те укроти – в протокола на П.
към текста >>
29.
Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1912 г.
Защото само тогава ще сте добри учители и добри свещеници, когато нова Светлина ще изникне във вашето
съзнание
, с помощта на което ще видите, ще се уверите и дори попипате, че още по-чудни години ще настанат, отколкото са годините на настоящето.
Примирете се един друг и да не остане никаква омраза между вас. Простете си заради Господа, защото Христос е, който действа и ще Го опитате. Така върху света има да станат много и важни промени, но те няма да ви плашат. Тия промени са основни неща и Христос иде да уравновеси нещата, да ги положи в правилен път и след всичко това работите ще си тръгнат и развият по своя нормален ред. А вие следвайте да бъдете добри бащи и добри майки.
Защото само тогава ще сте добри учители и добри свещеници, когато нова Светлина ще изникне във вашето
съзнание
, с помощта на което ще видите, ще се уверите и дори попипате, че още по-чудни години ще настанат, отколкото са годините на настоящето.
И то няма и десет години да се минат, за да дочакаме това. Сега-засега аз виждам и добре разбирам, че вас ви трябват главно три неща: живот, здраве и парички. Но ако ги искате, както подобава, и ако постоянствате да ги искате, те ще ви бъдат. В 5 ч. подир обед събранието се продължи.
към текста >>
Вие тук сте събрани в безсистемност, но Господ ви събира не по
знание
или по изобилие на вашите чувства, но има нещо друго, което отличава човека.
И ние аслъ не трябва да желаем това, което не ни трябва. Прочетените стихове, когато съчетаем с известни лъчи на Слънцето, тогава се добива полза. И вярно е, че щом се съединим с цветните лъчи, започваме да творим. Земята тук е едно училище, в което трябва да се научим. Някой казва, че не може да обича и люби - това показва, че има недоимък на червената краска и затова такъв трябва да намери човек със зелената краска.
Вие тук сте събрани в безсистемност, но Господ ви събира не по
знание
или по изобилие на вашите чувства, но има нещо друго, което отличава човека.
Следователно трябва да намерим един брат, комуто можем да дадем и да направим обмяна. Много пъти ни трябва да употребяваме зелената краска; например трябват ли ви пари, положете 247 зелената краска. Причината да търсим да обичаме е, че имаме излишък от зелената 248 краска. В зелената краска е органът на развитието, на растежа. Когато ние искаме да растем, тази краска трябва да я преминем във всичките и степени.
към текста >>
Защото ако страда Господ, страдат още Неговите последователи, свещеници и проповедници, за които [Той] носи голям товар и гледа те да дойдат в
познание
на Истината.
Тази наредба не съм я дал аз, а я дава Господ за вас. И затуй вие трябва да мислите за Неговата Любов, която да виждате във всяко едно лице. Господ ви изпитва и вие слушайте гласа Му. Ние сме се събрали в тия няколко деня, за да се ползваме и като се пръснем по домовете си, да работим и да обичаме всичките. Всички разногласия помежду вас, тайни и явни, да ги изгладите.
Защото ако страда Господ, страдат още Неговите последователи, свещеници и проповедници, за които [Той] носи голям товар и гледа те да дойдат в
познание
на Истината.
Ако страдаме в живота си, то е, защото много пъти си причиняваме ненужни рани. Затова тази година трябва да се махнат и пречистят всичките раздори и тогава Господ ще ви благослови всички. След като изпяхме„Грешна душо" 251, към 8 ч. вечерта се разотидохме за до утре, 10 ч. сутринта. А към 9 ч.
към текста >>
И от чисто Негово становище, у вас трябва да се пръкне, да се роди и развие
съзнанието
в неговите три степени: будно
съзнание
,
подсъзнание
, което е едно съкровище на
съзнанието
, и
свръхсъзнанието
, което се ражда сега.
Ние често пъти искаме Господ да ни благослови, викаме към Господа и повидимому, като че ли усърдно викаме, но понеже едновременно с нашия вик се привързваме и към света, то благословението не настъпва. Да, трябват ни знания, а тия знания лесно не дохождат. Учените хора, гледам, са все нервни, защото искат да разкрият всичките истини в Природата. Но аз ще ви кажа: не очаквайте от никой писател и автор да ви открие Истината. Такъв може да ви даде само намеци, но Истината открива само Господ.
И от чисто Негово становище, у вас трябва да се пръкне, да се роди и развие
съзнанието
в неговите три степени: будно
съзнание
,
подсъзнание
, което е едно съкровище на
съзнанието
, и
свръхсъзнанието
, което се ражда сега.
Един ден нашето съзнание и подсъзнание ще се слеят със свръхсъзнанието и тогава ще станем едно; тялото, сърцето, умът ще се слеят с Христа - ще се слеем с Бога и ще образуваме хармония в Него. Само по този начин ние можем да примирим нещата в света. Правиш добро някому - не тръби. Ефектът на твоето добротворство ще настъпи по естествен начин и когато го никак не очакваш, ще ти бъде. Гледай с живота си да не причиниш никому вреда.
към текста >>
Един ден нашето
съзнание
и
подсъзнание
ще се слеят със
свръхсъзнанието
и тогава ще станем едно; тялото, сърцето, умът ще се слеят с Христа - ще се слеем с Бога и ще образуваме хармония в Него.
Да, трябват ни знания, а тия знания лесно не дохождат. Учените хора, гледам, са все нервни, защото искат да разкрият всичките истини в Природата. Но аз ще ви кажа: не очаквайте от никой писател и автор да ви открие Истината. Такъв може да ви даде само намеци, но Истината открива само Господ. И от чисто Негово становище, у вас трябва да се пръкне, да се роди и развие съзнанието в неговите три степени: будно съзнание, подсъзнание, което е едно съкровище на съзнанието, и свръхсъзнанието, което се ражда сега.
Един ден нашето
съзнание
и
подсъзнание
ще се слеят със
свръхсъзнанието
и тогава ще станем едно; тялото, сърцето, умът ще се слеят с Христа - ще се слеем с Бога и ще образуваме хармония в Него.
Само по този начин ние можем да примирим нещата в света. Правиш добро някому - не тръби. Ефектът на твоето добротворство ще настъпи по естествен начин и когато го никак не очакваш, ще ти бъде. Гледай с живота си да не причиниш никому вреда. Пример: един млад американец се влюбил в една мома, която упътил в разблуден живот, от който тя изтощила своето здраве, щото най-сетне умряла.
към текста >>
Виждаме, че в онзи момент се е родило и заработило
съзнанието
.
Да, ние винаги ще платим за вредата и щетата, която другиму причиняваме. И после, когато някой човек ни е неприятел, ние трябва да го обичаме, защото неприятелството на този човек към нас, па и всички въобще неприятности в живота, ние си ги заслужаваме. Така, когато Титаник потъваше, четохме, че всички в него са се молили, но защо, като са се молили, пак потъваха? Защото заслужаваха, ще кажа аз. А че това е тъй, свидетелства от факта, че всички почти пътници при потъването пеели духовно-религиозни химни и песни - обстоятелство, което показва, че Духът у тях съзнава заслугата им да потънат.
Виждаме, че в онзи момент се е родило и заработило
съзнанието
.
Злото и страданието не са от Бога и който казва, че злото е от Бога, греши. И когато някого сполети някое нещастие и роптае, тоже греши. Ние, които вървим в Истината, не трябва да роптаем, когато дойде нещастието; също както Исус Христос казва: „Благодарим Ти, Господи, че си се утаил от мъдрите и си се открил на младенците и глупавите." 257 И действително Мъдростта на света прилича на мехур, който щом надуем, унищожава се. Когато хората започнат да ви хвалят, съветвам ви, молете се на Господа да ви избави от изкушение. Прочутият американски проповедник Муди, който неотдавна се помина, винаги е казвал, че дяволска работа е похвалата, която му иде от хората след някоя блестяща реч и проповед.
към текста >>
Ние трябва да разберем и възприемем в нашето
съзнание
, че Бог съществува като един принцип, който ние не можем да критикуваме и ако го критикуваме, ние се спъваме.
Защото тоя човек няма характер, няма стабилизирано убеждение. Такива хора искат да им докажем съществуването на Бога. Но този е най- глупавият въпрос, защото самото наше съществуване е доказателство за съществуването на Бога 259. И вие всички имате смътно понятие за Бога, защото някои мислите, че се намира в камъните, други - в дърветата. Но това не е вярно, защото Той като Дух не присъства там и философски има противоречие в това отношение.
Ние трябва да разберем и възприемем в нашето
съзнание
, че Бог съществува като един принцип, който ние не можем да критикуваме и ако го критикуваме, ние се спъваме.
С неразбирането на този принцип ние някога, и неволно даже, приемаме лоши възгледи и затуй сме лишени от тия понятия, които би следвало да възприемем. Господ е, който всяка сутрин ви събужда и Той е първият, който се явява на всекиго в света. Ами че какво ще е впечатлението, което ще направи едно дете, ако каже на баща си: „Тате, докажи ни, че ти съществуваш." И това сравнение може да заслужават само децата, но като метод е несъвместим, защото хората много философстват, а щом като дойдат в зор, пак се обръщат към Бога и викат: „Господи, Господи! " Значи в зор те знаят накъде е Господ, при все че по-рано не знаят това. Зорът предизвиква устрем на съзнанието към Господа, който в последния случай изпраща Своите лъчи на Живота.
към текста >>
Зорът предизвиква устрем на
съзнанието
към Господа, който в последния случай изпраща Своите лъчи на Живота.
Ние трябва да разберем и възприемем в нашето съзнание, че Бог съществува като един принцип, който ние не можем да критикуваме и ако го критикуваме, ние се спъваме. С неразбирането на този принцип ние някога, и неволно даже, приемаме лоши възгледи и затуй сме лишени от тия понятия, които би следвало да възприемем. Господ е, който всяка сутрин ви събужда и Той е първият, който се явява на всекиго в света. Ами че какво ще е впечатлението, което ще направи едно дете, ако каже на баща си: „Тате, докажи ни, че ти съществуваш." И това сравнение може да заслужават само децата, но като метод е несъвместим, защото хората много философстват, а щом като дойдат в зор, пак се обръщат към Бога и викат: „Господи, Господи! " Значи в зор те знаят накъде е Господ, при все че по-рано не знаят това.
Зорът предизвиква устрем на
съзнанието
към Господа, който в последния случай изпраща Своите лъчи на Живота.
Философски право е, че Бог е Бог неизменяем. Не бива да се заблуждаваме с мисълта, че Бог е далече - това не е вярно, защото Той е толкова близо, щото само да посочи с ръцете Си, ще може да ни хване. Затова необходимо е за нас да се молим с всичкото си сърце, с всичкия си ум, да оставим Бог да ни дохожда на помощ, за да ни упъти в истинския път. Ако така се държим, можем да разчитаме, че ще сме свързани с Небето и следователно - полезни за България. И когато се молим: „Да бъде Волята Божия!
към текста >>
А то нужно е, напротив, да имаме всичкото смирение с дълбокото
съзнание
пред Бога, а не пред хората, защото Бог е мощен и може да прави всичко.
Защото ако отидем в друг народ, ще ни познаят каква стока сме - няма да ни допуснат, понеже ще намерят, че в минало време сме били двуумни, двулични и ще ни настанят на подобаващото място. Този път, по който вървим, ни изпитва - изпитват ни в него. И някои от вас са изгубили в подвига, та трябват им още десет години, за да постигнат това, което бяха спечелили. Но при все това, ако се изпълнява Волята Божия, всичко ще ни се даде, защото Небето е богато и разполага. Ако страдаме, боледуваме, то е защото сме опърничави.
А то нужно е, напротив, да имаме всичкото смирение с дълбокото
съзнание
пред Бога, а не пред хората, защото Бог е мощен и може да прави всичко.
Докато главата е на тялото, то е здраво, живо, а като се откъсне тя, тялото пада. Така е и с нас: когато сме с Бога, ние правилно се развиваме и духовете идват, за да ни услужват. Само че тия духове понякога идват инкогнито в нас и като не ги познаваме, това не ги спира да извършат работата си и да си отидат. Тези са те духовете, които разпореждат със съдбините на живота, повдигат когото повдигат, а унищожават когото унищожават. Ние сега се стремим към това Общество на духове и затова бъдете всички чисти.
към текста >>
На физическото поле Небето представлява
свръхсъзнанието
, Земята -
съзнанието
, а морето -
подсъзнанието
.
Възложете душата си на Господа и Той ще ви даде, както никой друг не може да ви даде. В продължение на всяка една година ние трябва да употребим Името Божие като Сила и Той ще ни бъде страж. Сега ще започна пак с четенето на стиховете, които са достояние на съществата извън физическата сфера. Г-н Дънов продължи четенето на стиховете за лъчите и поясни: Най-важните краски са 265 розовата, портокалената, жълтата, синята и виолетовата, също и аметистовата, диамантената.
На физическото поле Небето представлява
свръхсъзнанието
, Земята -
съзнанието
, а морето -
подсъзнанието
.
Когато влезете в съгласие с всички тия стихове, у вас ще се образува нова сила и през тая година с тия прости стихове ще почнете да ги прилагате; което, разбира се, можете, защото има стихове за краските, за които някои от приятелите не са готови. Подир изпяването на „Благословен Си, Христе, Боже наш" 266 г-н Дънов продължи: Законите в Духовния свят се различават от ония, които съществуват на Земята, и то в голям размер. Можем да кажем, че редът на Небето е съвсем противоположен от реда на Земята. В Небето силните и умните слугуват на слабите, а на Земята слабите и безумните слугуват.
към текста >>
Добро дело е и туй - когато дойде Любовта,
Знанието
, Вярата, вие ги давайте и на другите.
Не бива всички да бъдем в главата или пък, ако щете, в опашката, защото там, гдето именно сте поставени, е най-доброто и най-порядъчното. Ако например една опашка не можем да клатим за свят 267, то ако главата ни се повери, как ще я употребим? Малките работи който наруши, най-малък ще бъде в Царството Божие, затова у нас трябва да се усили желанието да се стремим да изпълняваме най-малките заповеди. Например срещнеш човек унил, кажеш му добри приказки - да знаеш, че си извършил едно добро дело. Винаги се молете.
Добро дело е и туй - когато дойде Любовта,
Знанието
, Вярата, вие ги давайте и на другите.
„Даром сте приели, даром давайте."268 Защото иначе, ако тези добродетели у вас постоянно задържате, няма да получите благословения. Така, от всички тези от вас, които могат и които Духът е определил, аз искам да работят по този начин. Никой на никого да не препраща лоши мисли и тогава ще се оправят работите на всички ви. Защото добрата мисъл, когато я изпращаш някому, пращаш я на себе си и помагаш на себе си. Когато някой иска да се обърне към Бога по отношение на неговите сделки, той за това трябва да се обърне сам; а ако иска съдействие, трябва да има молитва от двама или трима.
към текста >>
Искате
Знание
, богатство, слава и чест - искате ги, защото сте човеци и ето, те ще дойдат, но ще дойдат по особен път и при особени обстоятелства.
Но както и да е, да не се боим, защото други са, които воюват за нас. Аз зная, че от много работи се интересувате, но не бива да бързате. Аз ще избера много лесния метод, или най-лесния метод за следване Господа по избраните места от Книгата Господня. И този метод е най-малко опасен, защото има светии и угодници в места, гдето изуване на обущата е потребно, за да влезем там. Да, има и друго: има места, гдето Ангелите даже си изуват обущата, а ние, човешките синове, гледаме на тия места без благоговение, и то защото сме човеци.
Искате
Знание
, богатство, слава и чест - искате ги, защото сте човеци и ето, те ще дойдат, но ще дойдат по особен път и при особени обстоятелства.
От всичката наша опитност ние трябва да черпим уроци. На въпрос от С. Драганов г-н Дънов отговори: Страданията, това са пране, което се допуща за изчистване на душата. В 6,30 ч.
към текста >>
Същият закон е и когато един човек се новороди - когато се роди в него новото
съзнание
, той прави същото.
В 6,30 ч. подир обед събранието се продължи. След прочитането на „Хвалата" и „Добрата молитва" и след като изпяхме „Тебе поем", „Свят, свят, свят Господ Саваот" и „Ангел вопияше", г-н Дънов изказа следното слово: Когато се роди едно дете, кой е първият импулс, който се появява в него? То търси майка си, за да се нахрани - значи между майката и детето има известни отношения.
Същият закон е и когато един човек се новороди - когато се роди в него новото
съзнание
, той прави същото.
Когато детето излезе из утробата, то плаче, защото като е дошло в света, който реагира на него, то със своя плач иска да каже, че съжалява, че е оставило другия свят и е дошло тук. Така сме и ние: когато влезем в новия живот, той започне да реагира върху нас, защото започваме да изучаваме кои неща са добре разположени към нас и кои не са. Защото в света има два стремежа - единият нагоре, а другият надолу. Най-първото нещо е ние да придобием храната, защото без нея не можем да съществуваме. Между физическия свят и Духовния, които си мязат и са еднакви по устройство и уредба, няма разлика, защото и двата свята са направени от твърда материя, която е чиста, кристална и в нея не става изменение.
към текста >>
Ние искаме да се възстанови изгубеното
съзнание
и щом се възстанови то, ще дойде и миналото
Знание
и Доброто ще изпъкне.
Виждате сами, че българинът иска да има и кокошки, и свине, и кози, и овце, и говеда, а разказват, че за един германец е достатъчно само един кон. После, един германец ще видиш доволен от петдесет декара земя, докато българинът е незадоволен от много повече. И тази е причината, гдето в България няма мистицизъм, липсват ясновидци и слухари. При все туй, не гледайте, че ние сме едно малко меншество, защото достатъчно е много малко квасец, за да подкваси голямо количество мляко. Тази работа не е в множеството, а в качеството на нещата.
Ние искаме да се възстанови изгубеното
съзнание
и щом се възстанови то, ще дойде и миналото
Знание
и Доброто ще изпъкне.
И интересно е, че тези, които в миналото са ви спънали, искат да ви спънат наново. И затова знайте, че всичките лоши мисли, лоши желания и съмнения идват от тия духове, които искат да ви спънат на нова сметка. Но дръжте се - вие не сте прости, нито от долни произхождения в минало. Дерзайте! Имайтеисъхранявайтеоноваистинскознание и разбиране, че Христос, който ви е водил в миналото, ръководи ви и сега. Ние, след като повдигнем хората, трябва да ги научим как да живеят.
към текста >>
Имайтеисъхранявайтеоноваистинскознание
и разбиране, че Христос, който ви е водил в миналото, ръководи ви и сега.
Тази работа не е в множеството, а в качеството на нещата. Ние искаме да се възстанови изгубеното съзнание и щом се възстанови то, ще дойде и миналото Знание и Доброто ще изпъкне. И интересно е, че тези, които в миналото са ви спънали, искат да ви спънат наново. И затова знайте, че всичките лоши мисли, лоши желания и съмнения идват от тия духове, които искат да ви спънат на нова сметка. Но дръжте се - вие не сте прости, нито от долни произхождения в минало. Дерзайте!
Имайтеисъхранявайтеоноваистинскознание
и разбиране, че Христос, който ви е водил в миналото, ръководи ви и сега.
Ние, след като повдигнем хората, трябва да ги научим как да живеят. А всякой от вас ще си влезе в мястото, гдето е определено да работи. Но за да разбирате всичко добре, трябва да умрете - в смисъл към греха, а да възкръснете към Правдата и Любовта. В 8,30 ч. вечерта се подкачи бдение - трима по трима, до 12 ч.
към текста >>
От Гърция (след завладяването и, когато Римската империя е влязла в своя разгар) вие сте отишли в Рим, гдето сте влезли в съприкосновение с християнското течение, от което сте получили
знание
.
Вие сте имали три важни задължения, три пъти ви е изпращало Братството със специална мисия на Земята 273. Веднъж сте изпращани в Палестина - първия път. Там, понеже сте срещнали съпротивление от еврейския народ, който е доста материалистичен, вие сте преминали във Вавилон, за да се учите на магията, т.е. на тогавашната вавилонска мъдрост. Втория път сте пращани в Гърция, при появяването на нейната култура.
От Гърция (след завладяването и, когато Римската империя е влязла в своя разгар) вие сте отишли в Рим, гдето сте влезли в съприкосновение с християнското течение, от което сте получили
знание
.
Възприели сте християнството, след което сте били изпратени между славяните, които тогава са се наричали народите на многото езици. Сега се пращате на работа тук, но не сте могли да приложите вашите знания, а напротив, резултатът на вашите знания е дал противоположен плод. Да, вие сте били свещеници с разни звания и сте пребивавали между българския народ в един дълъг период, само че вие сте само една част от мнозинството. Сега, всички тия братства, които са излезли, ще започнат да се събират и опознават и като се обединят, ще дойде Христос. Но има още някои спънки, които, за да се поправят, ще ни вземат тридесет и пет-четиридесет години.
към текста >>
На Черната ложа само Бялата може да противодейства, защото тя има по-голямо
Знание
и Мъдрост, та в състояние е да я преодолее.
Ето защо ние първом трябва да заинтересуваме учителите и свещениците. Защо някои неща не бива да се казват навън? Защото в България има изпратени от Черната ложа, които противодействат. И те са сега тук и спънките ни са от тях. От тях ако те срещне някой, ще те обругае и ще ти припише всички качества, които има у самия него.
На Черната ложа само Бялата може да противодейства, защото тя има по-голямо
Знание
и Мъдрост, та в състояние е да я преодолее.
А като тъй, вие трябва да се държите с Бялата ложа, която е, гдето ангажира Италия, та сега я виждаме да се разхожда с флотата си из Средиземно море. Главата на Бялото Братство е Христос, а на Черното - Сатана, Велзевул. Прочее, аз искам да се избягнат всякакви недоразумения и желая да настъпи обединение между братята - да ме слушате и тогава зад себе си ще имате една велика сила, което повдига света. Христос е име колективно и представлява множества, които християните изчисляват с тисящи на тисящи и тми на тми 277, което значи сто милиона. А 100 е число на Ангелите и представлява съвършенството.
към текста >>
После, не изпускайте предвид, че
знанието
не ползва, а Чистотата е, която ползва.
Докато ако Ангелите бяха правили такива грешки като нашите, биха били низринати съвършено от Небето. Колкото повече зло правим, толкова повече ще страдаме. Затова нека се упражняваме да се приближаваме към онази Любов, която облагородява и възвисява. Ние сме като планински връх, от който като от една река слизат всичките благословения за нашите братя и ближни. А като свършим нашето развитие на Земята, тогава ще се радваме с Христа.
После, не изпускайте предвид, че
знанието
не ползва, а Чистотата е, която ползва.
Едно важно условие е Чистотата и ако сме чисти във всяко отношение, ние ще се ползваме. И тогава именно ще знаем, че сме турили истинската основа на нашия Живот. За да имаме добро знание, ние трябва да бъдем добри. А нашият ум, това е един инструмент, който можем всякъде да го турим,докато,ако той не съществува, тялото не може да се удовлетвори. Всичките сили се групират около ума ни и всичките зародиши около сърцето започват да растат.
към текста >>
За да имаме добро
знание
, ние трябва да бъдем добри.
Ние сме като планински връх, от който като от една река слизат всичките благословения за нашите братя и ближни. А като свършим нашето развитие на Земята, тогава ще се радваме с Христа. После, не изпускайте предвид, че знанието не ползва, а Чистотата е, която ползва. Едно важно условие е Чистотата и ако сме чисти във всяко отношение, ние ще се ползваме. И тогава именно ще знаем, че сме турили истинската основа на нашия Живот.
За да имаме добро
знание
, ние трябва да бъдем добри.
А нашият ум, това е един инструмент, който можем всякъде да го турим,докато,ако той не съществува, тялото не може да се удовлетвори. Всичките сили се групират около ума ни и всичките зародиши около сърцето започват да растат. Сърцето, то е Божествената градина, а чашите, които виждате, са цветове. А когато вие пиете с една чаша, то е, защото трябва да принесете плод. Нашата душа, то е Божественият храм, то е Вселената - и единична, и колективна.
към текста >>
Казва се: „Отхождам да ви приготвя място и когато се върна, ще ви взема пак."282Значи Христос ни извежда от
подсъзнанието
в
съзнанието
283, от обикновеното
съзнание
в
истинското
съзнание
.
Следователно беднотията е, която ни смущава, но Господ казва: „Вярвайте и никой няма да ви вземе това, което имате! " Отец ни даде да възприемем Истината чрез Христа. И като възприемем този закон, ние никога няма да допуснем съмнението, което много лесно можем да предадем на някой наш брат и да го спънем. Сега - Вярата във всички вас не е еднакво развита и това се дължи на вашето минало и се изисква време, за да се развие. Вярата има своите елементи в нас, но те се развиват постепенно.
Казва се: „Отхождам да ви приготвя място и когато се върна, ще ви взема пак."282Значи Христос ни извежда от
подсъзнанието
в
съзнанието
283, от обикновеното
съзнание
в
истинското
съзнание
.
На вас тук ви трябва сега това, което трябваше и на учениците - именно да знаете къде е отишъл Христос; същото, което искаше Тома, който беше положителен. Чашите в молитвената стая - това е Правдата. Седемте светилника представляват Седемте духа и представляват още Живота. А трите светилника представляват Духа. Значи Христос иска да каже, че пътят е в тялото, душата и Духа.
към текста >>
Но тия житни зърна носят и
съзнание
.
Но мисълта, която трябва да остане у вас, да е, че ще имате Вечерята Господня, която не бива да смесвате с причастие. Защото вечерята е общение с Братството, докато причастието е общение само на свещеника, който служи в олтара с богомолците. В причастието участва само душата, докато във вечерята участват двата елемента - тялото и душата. При вечерята хлябът е зелената краска, а виното - червената, Любовта. Чрез хляба, който Бог ни праща, трябва да дойде Словото между нас, защото всяко зрънце от житото носи със себе си Божествената мисъл.
Но тия житни зърна носят и
съзнание
.
И ще видите, че има разно значение от храната: ако се храните с житното зърно и плодове, значи едно, а ако ядете всевъзможни меса - значи друго. И като става дума за храна, нека кажа, че за храна не бива да причинявате страдания на никое същество, защото с това спирате сами себе си. И покрай това препоръчително е, щото винаги да се питаме дали не причиняваме страдание на хората; защото това ще ни улесни в благородство и духовен подем. В 5 ч. подир обед, след като биде добре наредена трапезата в Бостанджиевата колиба, ние всички един по един ходихме в тайната стаичка (горницата), дето след като се поклонихме, наредихме се в заседателния салон, според както ни се каза от г-н Дънов, който запаса престилка и изми нозете на дванадесетте души и на всички други поля, та си измиха ръцете.
към текста >>
Така е и с учения човек: щом изгуби своето
знание
, губи се и неговото настроение.
В Живота, в каквото и да е направление, потребна е основа. Жена, която тъче, туря здрава основа. Този закон е приложим и по отношение тялото, ума, душата и Духа на човека - трябва основа. И човек трябва да има упование, че под нозете му има нещо, на което да може да се крепи. Вземете светските хора: например един търговец, докато има в ума си парите, той чувства, че има основа, а щом изгуби своето богатство, той вече навежда главата си и у него настава особено състояние.
Така е и с учения човек: щом изгуби своето
знание
, губи се и неговото настроение.
Вземете и един певец: докато има глас, той се въодушевява. Така е с поета, музиканта и прочее. Но така е и с религиозния човек: докато той има упование в Бога, той диша; започне ли обаче да се колебае, настава у него раздвояване. Човек има това чувство да познава дали има основа под себе си и за себе си. Та щом влезе съмнението във вашия ум, показва, че почвата, на която седите, започва да се разклаща и руши.
към текста >>
Ако би било възможно да вземете
знание
по околен път и го вложите у себе си, пак ще се разруши.
Тя е потребна и е потребна за всичките хора в Живота. Тя е потребна за всички, ако и да имат разни наименования. Вземете например златото - то представлява Мъдростта. Силата в златото обаче може да се демагнетизира, и то чрез туй, че щом човек започне да греши, златото започва да се губи. Вземете едно богатство по околен път, турете го във вашето - то ще ви разруши.
Ако би било възможно да вземете
знание
по околен път и го вложите у себе си, пак ще се разруши.
Когато нашите клетки започнат да губят своята основа, гдето и да е, ние загубваме вече своята сила, защото основата се разхлабва и гине. Върху душата има много голямо налягане отвънка и тя се държи вътре в тялото посредством основата. Тази основа е Бог, който работи, за да се развива душата. И затова, когато тази основа започне да се разстройва, настъпва и смъртта. Ето защо ние трябва да се пазим да не губим основата на своето тяло, душа, ум и сърце.
към текста >>
Братството в Невидимия свят полага усилия да настъпи
съзнание
в обществото - само то да се съзнае, та да му се не пуща кръв.
Съвременният политически свят е така назрял, щото положението на Европаможе да се намери в затруднение и от всичко това вие да се позамислите и стъписате. Но вие дерзайте - Христос иде да приспособи копанта. И ако вие се държите близо към Господа, Той ще ви изкара на благоприятно поле, като през невиделица. Съвременният европейски свят е на кръстопът - или ще възприеме Царството Божие доброволно, или ще влязат в конфликт една с друга държавите в една велика война296. Намислено е - или война, или мир, но по кой начин, не се знае; още не се знае.
Братството в Невидимия свят полага усилия да настъпи
съзнание
в обществото - само то да се съзнае, та да му се не пуща кръв.
Обаче ако това съзнание не дойде, ще се дадат може би милиони жертви. Всички трябва да имаме Господа за пастир, понеже тия промени, които ще станат в света, може да повлияят върху умовете ви. Но вие, пак ще ви река, дерзайте, защото трябва да знаете, че тия неща са в реда на нещата. И те трябва да дойдат, защото съвременната цивилизация, съвременната цивилизована Европа не може да направи друго по-благородно, защото е изтощила своите сили. На съвременната европейска цивилизация и трябва сол, защото навсякъде царува разврат.
към текста >>
Обаче ако това
съзнание
не дойде, ще се дадат може би милиони жертви.
Но вие дерзайте - Христос иде да приспособи копанта. И ако вие се държите близо към Господа, Той ще ви изкара на благоприятно поле, като през невиделица. Съвременният европейски свят е на кръстопът - или ще възприеме Царството Божие доброволно, или ще влязат в конфликт една с друга държавите в една велика война296. Намислено е - или война, или мир, но по кой начин, не се знае; още не се знае. Братството в Невидимия свят полага усилия да настъпи съзнание в обществото - само то да се съзнае, та да му се не пуща кръв.
Обаче ако това
съзнание
не дойде, ще се дадат може би милиони жертви.
Всички трябва да имаме Господа за пастир, понеже тия промени, които ще станат в света, може да повлияят върху умовете ви. Но вие, пак ще ви река, дерзайте, защото трябва да знаете, че тия неща са в реда на нещата. И те трябва да дойдат, защото съвременната цивилизация, съвременната цивилизована Европа не може да направи друго по-благородно, защото е изтощила своите сили. На съвременната европейска цивилизация и трябва сол, защото навсякъде царува разврат. И един човек, който не разбира Правдата и пътя Божий, би казал: „По-добре да си отида от този свят!
към текста >>
283 В
съзнанието
– изразът липсва в протокола на Д.Голов.
е неофициално, по документални данни е поканена едва през 1914 г. 280 Изречението липсва в протокола на Д. Голов. 281 По девет души – в протокола на П. Гумнеров: по десет души. 282 Отхождам да ви приготвя място... – цитат на Йоанна 14:3.
283 В
съзнанието
– изразът липсва в протокола на Д.Голов.
284 Когото трябва да имате в себе си в трите елемента – в протокола на П. Гумнеров: когато трябва да имате в себе си трите елемента. 285 Да се всели – в протокола на П. Гумнеров: да се весели. 286 Йоанна 6:47-59, 13:1-19 – в протокола на П.Гумнеров: Йоанна 6:47-59, 22:14-20.
към текста >>
Гумнеров: спрямо
съзнанието
.
Голов: да го чуете. 289 Ги наричат светии – в протокола на Д. Голов: ги наричат светли. 290 Какво е съотношението – в протокола на П.Гумнеров: какво е състоянието. 291 Спрямо създанието – в протокола на П.
Гумнеров: спрямо
съзнанието
.
292 Потъвал – в протокола на Д. Голов: пътувал. 293 Приятели – в протокола на П. Гумнеров: примки. 294 Идете от Мене, вие проклети – цитат от Матея 25:41.
към текста >>
От Гърция (след завладяването и, когато Римската империя е влязла в своя разгар) вие сте отишли в Рим, гдето сте влезли в съприкосновение с християнското течение, от което сте получили
знание
.
Вие сте имали три важни задължения, три пъти ви е изпращало Братството със специална мисия на Земята 273. Веднъж сте изпращани в Палестина - първия път. Там, понеже сте срещнали съпротивление от еврейския народ, който е доста материалистичен, вие сте преминали във Вавилон, за да се учите на магията, т.е. на тогавашната вавилонска мъдрост. Втория път сте пращани в Гърция, при появяването на нейната култура.
От Гърция (след завладяването и, когато Римската империя е влязла в своя разгар) вие сте отишли в Рим, гдето сте влезли в съприкосновение с християнското течение, от което сте получили
знание
.
Възприели сте християнството, след което сте били изпратени между славяните, които тогава са се наричали народите на многото езици. Сега се пращате на работа тук, но не сте могли да приложите вашите знания, а напротив, резултатът на вашите знания е дал противоположен плод. Да, вие сте били свещеници с разни звания и сте пребивавали между българския народ в един дълъг период, само че вие сте само една част от мнозинството. Сега, всички тия братства, които са излезли, ще започнат да се събират и опознават и като се обединят, ще дойде Христос. Но има още някои спънки, които, за да се поправят, ще ни вземат тридесет и пет-четиридесет години.
към текста >>
На Черната ложа само Бялата може да противодейства, защото тя има по-голямо
Знание
и Мъдрост, та в състояние е да я преодолее.
Ето защо ние първом трябва да заинтересуваме учителите и свещениците. Защо някои неща не бива да се казват навън? Защото в България има изпратени от Черната ложа, които противодействат. И те са сега тук и спънките ни са от тях. От тях ако те срещне някой, ще те обругае и ще ти припише всички качества, които има у самия него.
На Черната ложа само Бялата може да противодейства, защото тя има по-голямо
Знание
и Мъдрост, та в състояние е да я преодолее.
А като тъй, вие трябва да се държите с Бялата ложа, която е, гдето ангажира Италия, та сега я виждаме да се разхожда с флотата си из Средиземно море. Главата на Бялото Братство е Христос, а на Черното - Сатана, Велзевул. Прочее, аз искам да се избягнат всякакви недоразумения и желая да настъпи обединение между братята - да ме слушате и тогава зад себе си ще имате една велика сила, което повдига света. Христос е име колективно и представлява множества, които християните изчисляват с тисящи на тисящи и тми на тми 277, което значи сто милиона. А 100 е число на Ангелите и представлява съвършенството.
към текста >>
30.
Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1914 г
И според степента на това вътрешно развитие ще ви се даде и съответстващото
знание
(съответстващо, разбира се, на света), което ще разкрие Христос.
То е в една празнина между двете вежди - то е мястото на Божествения Дух, то е мястото на безмълвието. Човек сам по себе си представлява един кръст - вежди, нос и чело. Затова у нас Господ живее в центъра на кръста и когато ние намерим този център, няма вече да биваме разпъвани. Когато дойде Христос, някои от вас ще бъдат на 21, други на 14, а най-малките ще бъдат на 7 години. Но това разбирайте вътрешно.
И според степента на това вътрешно развитие ще ви се даде и съответстващото
знание
(съответстващо, разбира се, на света), което ще разкрие Христос.
И оная книга, за която е казано в Откровението - затворената книга, нея именно Христос ще отвори пред вас. На някои от вас Той ще прочете първите страници, на други - повече страници, но във всеки случай не повече от двадесет и една. Така, който е на 7 години, ще му прочете седем страници, а който е 21-годишен - двадесет и една страници. В тази книга ще намерите всички правила за Новия живот, а сега вие знаете само подготвителните правила. Но вие не можете да познаете правилата Господни, Христови, докато не познаете какво нещо е Божествената Любов.
към текста >>
Трето: За изпълнението на Волята на Господа Бога нашего на Земята, както е горе на Небето между светлите Ангелски ликове; и да се въдвори законът на Истината, Любовта и Правдата, за да бъдем всички в едно тяло и в един Дух; и да се въдвори ред и съзвучие, и хваление, да ни се даде
знание
да Го славим и да се радваме всички на Господа и Неговите дела; и да се всели Той в нашия живот и в делото на ръцете ни.
събранието се преустанови за в 3,30 ч. подир обед. В 3,30 ч., насядали по местата си в салона, Учителя ни продиктува следната лозинка: Първо: За прославлението и осветяването Името на Господа Бога нашего на Земята между човеците и верующите, и избраните от Веригата на Господа на Словото - Спасител, Покровител, който въздига и възкресява мъртвите и туря всичко в ред и порядък навсякъде; и да се благослови Името на Господа Исуса Христа, изявеното Слово Божие, и с Него всички, които Го любят. Второ: За идването на Царството Божие на Земята между човеците и в сърцата на верующите, и в душите на избраните; и да се тури в действие всяка Правда, всяка Доброта, всяка Любов, всяка Мъдрост и всяка Истина; и да се възцари Господ Бог наш и да се изпълнят думите на Господа: „Отец е благоволил да ви даде Царство"; и да се всели Духът на Господа Исуса Христа между нас и да се изпълни предвечното намерение на Отца нашего на Светлините и на Светлите духове, комуто да бъде слава и чест, и поклон сега и всякога, и през всичките векове.
Трето: За изпълнението на Волята на Господа Бога нашего на Земята, както е горе на Небето между светлите Ангелски ликове; и да се въдвори законът на Истината, Любовта и Правдата, за да бъдем всички в едно тяло и в един Дух; и да се въдвори ред и съзвучие, и хваление, да ни се даде
знание
да Го славим и да се радваме всички на Господа и Неговите дела; и да се всели Той в нашия живот и в делото на ръцете ни.
Да даде живот и здраве, и дългоденствие на всички, които Нему уповават, и да ги избави от всички напасти на злото и лукавия, да внесе Мир в душите им, да им даде изобилие на Своите благости; да спомни Господ Бог наш Своите обещания, да се смили над всички страдующи, да благослови всички верующи, да укрепи своите избрани, да им даде Сила, Знание, Мъдрост и Любов, да побеждават заради Него и Неговото Свято Име. Да ни даде победа над всичките ни врагове, да победим докрай и да послужим на Господа с Радост и Веселие през всичките дни на нашия живот. Да ни озари с виделината на Своето лице, да ни направи силни и крепки да творим добрата Му Воля; умни и незлобливи да ходим пред Него с пълнота. Да изцели всичките наши страдующи братя и сестри, да благослови домовете им и децата им с тях наедно, да благослови всичките им добри начинания на душата и Духа и така да се въздигне Господ Бог наш в нас, както е горе в Небето. Амин. Тези са те основните точки, върху които можем да градим.
към текста >>
Да даде живот и здраве, и дългоденствие на всички, които Нему уповават, и да ги избави от всички напасти на злото и лукавия, да внесе Мир в душите им, да им даде изобилие на Своите благости; да спомни Господ Бог наш Своите обещания, да се смили над всички страдующи, да благослови всички верующи, да укрепи своите избрани, да им даде Сила,
Знание
, Мъдрост и Любов, да побеждават заради Него и Неговото Свято Име.
подир обед. В 3,30 ч., насядали по местата си в салона, Учителя ни продиктува следната лозинка: Първо: За прославлението и осветяването Името на Господа Бога нашего на Земята между човеците и верующите, и избраните от Веригата на Господа на Словото - Спасител, Покровител, който въздига и възкресява мъртвите и туря всичко в ред и порядък навсякъде; и да се благослови Името на Господа Исуса Христа, изявеното Слово Божие, и с Него всички, които Го любят. Второ: За идването на Царството Божие на Земята между човеците и в сърцата на верующите, и в душите на избраните; и да се тури в действие всяка Правда, всяка Доброта, всяка Любов, всяка Мъдрост и всяка Истина; и да се възцари Господ Бог наш и да се изпълнят думите на Господа: „Отец е благоволил да ви даде Царство"; и да се всели Духът на Господа Исуса Христа между нас и да се изпълни предвечното намерение на Отца нашего на Светлините и на Светлите духове, комуто да бъде слава и чест, и поклон сега и всякога, и през всичките векове. Трето: За изпълнението на Волята на Господа Бога нашего на Земята, както е горе на Небето между светлите Ангелски ликове; и да се въдвори законът на Истината, Любовта и Правдата, за да бъдем всички в едно тяло и в един Дух; и да се въдвори ред и съзвучие, и хваление, да ни се даде знание да Го славим и да се радваме всички на Господа и Неговите дела; и да се всели Той в нашия живот и в делото на ръцете ни.
Да даде живот и здраве, и дългоденствие на всички, които Нему уповават, и да ги избави от всички напасти на злото и лукавия, да внесе Мир в душите им, да им даде изобилие на Своите благости; да спомни Господ Бог наш Своите обещания, да се смили над всички страдующи, да благослови всички верующи, да укрепи своите избрани, да им даде Сила,
Знание
, Мъдрост и Любов, да побеждават заради Него и Неговото Свято Име.
Да ни даде победа над всичките ни врагове, да победим докрай и да послужим на Господа с Радост и Веселие през всичките дни на нашия живот. Да ни озари с виделината на Своето лице, да ни направи силни и крепки да творим добрата Му Воля; умни и незлобливи да ходим пред Него с пълнота. Да изцели всичките наши страдующи братя и сестри, да благослови домовете им и децата им с тях наедно, да благослови всичките им добри начинания на душата и Духа и така да се въздигне Господ Бог наш в нас, както е горе в Небето. Амин. Тези са те основните точки, върху които можем да градим. Всякой ден, в час, в който вие ще си изберете, по-предпочитателно сутрин, ще четете тази Лозинка - било само първата част, било втората, било само третата, па било и трите заедно.
към текста >>
Православната, Католическата и Протестантската църква ще обичаме заради Господа и Господ, като е с нас, ще ни научи как да постъпваме, защото ще ни даде мъдрост и
знание
.
Това - едно, и друго: с произнасянето му съзнателно и с благоговение повикваме деветте Ангелски чина да работят всичките заедно. Към църквите трябва да се отнасяме с уважение и почитание. ПредБогане еправодаосъждаме Църквата - не сме ние, които ще осъдим Църквата, а Христос е, който ще я съди. И като живеем ние добре, това е, което ще я осъди. Към църквите ще имате всичките благородни желания, защото ето - и ние ще работим и работим за нейното повдигане.
Православната, Католическата и Протестантската църква ще обичаме заради Господа и Господ, като е с нас, ще ни научи как да постъпваме, защото ще ни даде мъдрост и
знание
.
След като се молихме с „Добрата молитва", в 5 ч. вечерта свършихме, за да се подкачи бдението, което трая до 7 ч. и което се извърши с влизане в горницата един по един. 12 август, вторник Времето сутринта бе студено, но след изгрева на Слънцето лека-полека се стопли и през целия ден имахме топло и тихо време.
към текста >>
Ще ви говоря върху думата
познание
.
Приятелите - весели и спокойни. От 5 до 9 ч. преди обед има бдение по трима. В 10 ч. се събрахме в заседателния салон и след като изпяхме „Всякое дихание да хвали Господа"318, Учителя каза:
Ще ви говоря върху думата
познание
.
За да може човек да добие качеството да познава нещата, трябва да има ума на един мъдрец. Да вземем например един плод - ябълка, круша, слива или череша. На пръв поглед всякой мисли, че има познание за черешата или крушата, или сливата, но ако ни запитат в що се състои нашето познание, едва ли можем да дадем точно съответстващ на истината отговор. Защото ако вземете, да кажем, сливата в нейния зародиш, вашето понятие ще е, че тя е със стипчив вкус; когато наедрее, ще и се приложи известна киселина, а пък в края същата слива ще намерите, че е приложила сладчина. Значи в тия три периода имате диаметрално противоположни неща и следователно вие ще турите една и съща слива в три категории и като че ли ще имате пред себе си три различни сливи.
към текста >>
На пръв поглед всякой мисли, че има
познание
за черешата или крушата, или сливата, но ако ни запитат в що се състои нашето
познание
, едва ли можем да дадем точно съответстващ на истината отговор.
В 10 ч. се събрахме в заседателния салон и след като изпяхме „Всякое дихание да хвали Господа"318, Учителя каза: Ще ви говоря върху думата познание. За да може човек да добие качеството да познава нещата, трябва да има ума на един мъдрец. Да вземем например един плод - ябълка, круша, слива или череша.
На пръв поглед всякой мисли, че има
познание
за черешата или крушата, или сливата, но ако ни запитат в що се състои нашето
познание
, едва ли можем да дадем точно съответстващ на истината отговор.
Защото ако вземете, да кажем, сливата в нейния зародиш, вашето понятие ще е, че тя е със стипчив вкус; когато наедрее, ще и се приложи известна киселина, а пък в края същата слива ще намерите, че е приложила сладчина. Значи в тия три периода имате диаметрално противоположни неща и следователно вие ще турите една и съща слива в три категории и като че ли ще имате пред себе си три различни сливи. И ако тая слива един философ я видеше в нейния зародиш със стипчивия и вкус, друг я видеше, когато е наедряла с киселичкия и вкус, а трети философ - когато вече е узряла и има приятна сладчина, та питам, аз нямаше ли тия трима философи да започнат да спорят? А между това, най-вярното в този спор ще е, че всякой един от тях има пред себе си по една трета от същата слива, т.е. те говорят за процеса на един и същ предмет, който минава своето развитие.
към текста >>
Следователно ние трябва да разбираме и знаем основния закон на
познанието
, т.е.
Защото ако вземете, да кажем, сливата в нейния зародиш, вашето понятие ще е, че тя е със стипчив вкус; когато наедрее, ще и се приложи известна киселина, а пък в края същата слива ще намерите, че е приложила сладчина. Значи в тия три периода имате диаметрално противоположни неща и следователно вие ще турите една и съща слива в три категории и като че ли ще имате пред себе си три различни сливи. И ако тая слива един философ я видеше в нейния зародиш със стипчивия и вкус, друг я видеше, когато е наедряла с киселичкия и вкус, а трети философ - когато вече е узряла и има приятна сладчина, та питам, аз нямаше ли тия трима философи да започнат да спорят? А между това, най-вярното в този спор ще е, че всякой един от тях има пред себе си по една трета от същата слива, т.е. те говорят за процеса на един и същ предмет, който минава своето развитие.
Следователно ние трябва да разбираме и знаем основния закон на
познанието
, т.е.
когато искаме да изследваме един предмет, трябва да намерим двете му крайни точки - неговото начало, зародиша му и неговото пълно развитие, както и да изследваме вътрешната му междина. Във връзка с познанието аз ще ви говоря сега и върху първата глава на Битие, което е и битие на човешката душа. Казва се там (Битие 1:1), че „В началото създаде Бог небето и земята", т.е. Бог е определил двете крайни точки, в които е искал да работи, като е направил Небето и Земята. И то подразбира не тази Земя, която видите, защото тя, в сравнение със Земята, за която аз ще ви говоря, е един малък остров.
към текста >>
Във връзка с
познанието
аз ще ви говоря сега и върху първата глава на Битие, което е и битие на човешката душа.
И ако тая слива един философ я видеше в нейния зародиш със стипчивия и вкус, друг я видеше, когато е наедряла с киселичкия и вкус, а трети философ - когато вече е узряла и има приятна сладчина, та питам, аз нямаше ли тия трима философи да започнат да спорят? А между това, най-вярното в този спор ще е, че всякой един от тях има пред себе си по една трета от същата слива, т.е. те говорят за процеса на един и същ предмет, който минава своето развитие. Следователно ние трябва да разбираме и знаем основния закон на познанието, т.е. когато искаме да изследваме един предмет, трябва да намерим двете му крайни точки - неговото начало, зародиша му и неговото пълно развитие, както и да изследваме вътрешната му междина.
Във връзка с
познанието
аз ще ви говоря сега и върху първата глава на Битие, което е и битие на човешката душа.
Казва се там (Битие 1:1), че „В началото създаде Бог небето и земята", т.е. Бог е определил двете крайни точки, в които е искал да работи, като е направил Небето и Земята. И то подразбира не тази Земя, която видите, защото тя, в сравнение със Земята, за която аз ще ви говоря, е един малък остров. В цялата Вселена има само една Земя, едно Небе и едно Слънце. Има много слънца, но другите слънца по отношение Слънцето, за което ни е думата, са като нашите електрически лампи по отношение на естествената светлина.
към текста >>
Но от него ще намерим
истинското
знание
, което ще даде плод, а Христос казва: „От плодовете им ще ги познаете."329 Всякой един наш опит ще ни покаже дали посоката, в която вървим, е права, или не.
Кой е бил този човек? И. Русев: Служител Господен. С този пример се пояснява стиха кои са малките и на кои именно трябва да се дава студена вода. Христос е казал: „Който направи това на едного от малките ми, Мене го прави"328, нали? Всички хора мислят, че Евангелието е книга, която не е приложима.
Но от него ще намерим
истинското
знание
, което ще даде плод, а Христос казва: „От плодовете им ще ги познаете."329 Всякой един наш опит ще ни покаже дали посоката, в която вървим, е права, или не.
Обясних ви какво искат да ви кажат една муха и един комар, когато ви лазят, а пък вие тълкувайте какво именно иска да ви каже облазването на една въшка и бълха. Казано е, че въшката, като се наяде, излиза на челото - защо е така? Дали не е вярна поговорката: Какъвто ти е умът, такъв ти е домът? За въшката аз бих могъл да ви държа отлична беседа, при все че вие сте ги много кълцали. Кълцали сте ги, но не сте разглеждали нито кожата на въшката, нито крачката и.
към текста >>
Сега - думата
познание
, и тя носи своето разяснение.
Като влезете в Духовния свят, ще видите, че когато се появят два гласа, ще забележите едно движение - светло и черно; и ако надделее светлият дух, веднага черното петно ще изчезне. Лошите мисли винаги идат от лява страна на човека, а добрите мисли идат от дясната страна, защото тя не е заинтересувана. За да познаете Христа, трябва да се освободите от всичко, което хората са казали за Него. Виждате, че учениците Христови бяха докрай все с Него, но и те се усъмниха в Него. Значи, за да познаем Христа, то е един вътрешен, чисто духовен процес, който само ние можем да си го усещаме и познаваме.
Сега - думата
познание
, и тя носи своето разяснение.
Буквата п е чашка, обърната надолу - тя е цвете, което иска да възприеме зародиш от Слънцето. Прочее, за да можеш да познаеш Христа, трябва да се обърнеш надолу, за да се оплодотвориш 333, защото, ако гледаш само нагоре, то ти само ще очакваш, без да приемаш. Буквата о показва условията, при които може да се оплодотворява. Буквата з показва надежда, показва и онова велико желание, което нам трябва, за да го използваме. Например вие развъждате две хиляди334 кокошки, но не сте направили сметка за храната, която ще им трябва; важното е значи колко от нашите желания ние ще можем да използваме, а не само да ги имаме.
към текста >>
Ако ли разрежете това колело, ще се обърне на една змия за вас, защото
знанието
трябва да се огъне, за да можем да го оползотворим.
Например вие развъждате две хиляди334 кокошки, но не сте направили сметка за храната, която ще им трябва; важното е значи колко от нашите желания ние ще можем да използваме, а не само да ги имаме. Буквата н показва двете противоположни сили, които са в борба, а пък тая борба показва, че от противоречията на света трябва да направим една стълба, по която да се изкачим, та да можем да гледаме един по-ясен335 хоризонт. Буквата а показва какво именно можем да наблюдаваме. А буквата и показва начина, по който ние ще можем да се движим и чрез това движение да можем да намерим Бога. И ако намерите, казвам, това колело, само тогава ще намерите Бога - без него това е невъзможно.
Ако ли разрежете това колело, ще се обърне на една змия за вас, защото
знанието
трябва да се огъне, за да можем да го оползотворим.
Сега пак ще ме попитате: „Как? " На първо място започнете да мислите, че имате известно, даже нека е може би смътно понятие за Христа. Защото в дългата ваша еволюция вие все ще сте срещнали някъде Христа - и затова разгънете вашата архива и Го потърсете. Но вие искате аз да вляза в архивата ваша - а знаете ли колко е голяма вашата архива? Осемдесет души сте тук и откъде да намеря аз толкова време да претършувам архивите на всекиго от вас?
към текста >>
Когато един ден ние разберем Вярата, то тя ще се превърне в Истина, а Истината ще се превърне в
Знание
.
Така Христос, в духовен смисъл на думата, е между нас. И когато си отидете по своите места, ще почувствате, че е с вас. Той е, който ще ви упътва, във време на затруднение ще ви помага. Само с тази детинска вяра трябва да живеем - Вяра, върху която се гради всичко. Върху тази Вяра се крепи целият свят.
Когато един ден ние разберем Вярата, то тя ще се превърне в Истина, а Истината ще се превърне в
Знание
.
Та затова трябва да се държим за Вярата, както човекът в бурното море се държи за въжето - Вярата е едно въже, тя е една Божествена ръка. Сега особено, през тези времена, сред тези бурни вълни, дръжте се за Вярата - ние трябва да бъдем избавени. С критическото си ножче ние често пъти човъркаме това въже, уж под предлог да изследваме, защото се смущаваме дали нашата вяра е права, или не. Вярвайте обаче, че Христос е, който може да ни даде Сила, вярвайте, че Той слуша нашия глас. Не искам да философствам по въпроса доколко Той е далеч от нас.
към текста >>
Той ще се прослави в нас чрез нашето
знание
, защото в минало време никога не е имало такава дълбока култура, както сега.
Питам тогава какъв ще бъде вашият Рай, ако, като отидеш в онзи свят, ти дадат една кана или едно буре да носиш вода? Не можеш да дадеш тук друг отговор, освен че си носил вода, нищо друго - а това вече не е Рай. Съвременните хора имат много смътни понятия за Рая и за онзи свят - защо? Защото са помрачили своя ум, отхвърлили са и не слушат Господа, който ги води, и не са запалили своята свещ, за да осветят окръжающите същества. Това е, което подразбира Христос, [под] Син Човечески, който иска да се прослави и в нас.
Той ще се прослави в нас чрез нашето
знание
, защото в минало време никога не е имало такава дълбока култура, както сега.
Ето на, чрез съвременните параходи и железници с двадесет стотинки ти заповядваш на хиляди хора да предават и пренасят писмото ти от единия край на Земята до другия. Туй е то, така става в света, когато елините започват да дохождат при Христа. На мнозина говоря, а не могат да ме разберат - защо? Защото нямат ум, а пък аз искам от всинца вас да бъдете умни. Отивайте при Мъдростта и си купете от нея ум безплатно.
към текста >>
Слепота, то е да бъдеш лишен от зрение, а зрението е символ на
Знанието
, което значи да видиш обстановката около себе си, та да се ориентираш съобразно със своето зрение.
" Знаете ли кои бяха тия слепци? Разбира се, вие сте чули нещо за сътворението на света, знаете за Адама и Ева, че са били в Рая, знаете още и за тяхното грехопадение и прочее, но Писанието мълчи и не знаете как завършиха те своя живот. Символично тия двама представляват Адама и Ева. Нашите прародители кой ги ослепи? Те, като съгрешиха в Рая, ослепяха.
Слепота, то е да бъдеш лишен от зрение, а зрението е символ на
Знанието
, което значи да видиш обстановката около себе си, та да се ориентираш съобразно със своето зрение.
Да се роди човек сляп, не е случайно; слепотата не е нещо случайно. В Писанието се говори за друг един сляп, за когото питаха Христа той ли е съгрешил, или баща му, или майка му са съгрешили. Христос отговори, че нито слепият, нито баща му и майка му са съгрешили343, но за да се яви Славата Божия. Той разреши много правилно въпроса, защото бащата и майката не раждат човека сляп, а сам. Неговото падение е като падението на блудния син, който като се върна при баща си, баща му го прие, при все че за отиването му в странство и за яденето и пиенето не са виновни родителите.
към текста >>
Желанието ни е да се отворят вашите очи, очите на народа, на свещениците, на земеделците, на търговците, на всички да дадем ново
знание
, за да съградим Църквата Божия 351, та като дойде Христос, Сам да ръководи Своята работа.
Този дявол сега се обръща към нас, за да го помилва Господ, но за да се помилва, трябва да се покае и смири. Веднъж дяволът се престорил, дегизирал се и отишъл при едного светия да му каже да се помоли за него. Понеже светията не знаел, че това е дяволът, Господ изпратил Ангела Своего да каже на светията, че това е дяволът и че ако иска да се моли за него, то светията да изиска от дявола първом да каже: „Господи, помилуй ме, аз съм мерзост на запустението и грешен." Дяволът казал: „Как да направя това? Не мога да го направя." И тогава светията му казал: „Древната злоба не може да бъде нова добродетел." 349 А с това Господ е искал [дяволът] да се покае и смири. Та виждате, че вие може да се обърнете към Господа, но дяволът не ще понесе 350 последствията на онова, което е правил.
Желанието ни е да се отворят вашите очи, очите на народа, на свещениците, на земеделците, на търговците, на всички да дадем ново
знание
, за да съградим Църквата Божия 351, та като дойде Христос, Сам да ръководи Своята работа.
Ще настане времето за „едно стадо и един пастир". Ние сме, които на всички църкви казваме: „Помирете се! " Ама, йок, имало различие; ние ще им кажем: „Оставете тия различия заради Господа! " Ти може да имаш едно мнение, друг - друго; един - по- умен, а друг - по-глупав; всичките подобни работи не бива да бъдат спънка да следваме Христа. Но всички вие не сте глупави.
към текста >>
Например всички вярваме в Бога, ходим в църква, но все има в нас нещо, което ни терзае, и това терзание не произтича от
незнание
и безверие.
Когато човек вземе брашно да меси погача, е добре, ако развали една погача, за да направи друга. Но когато няма брашно, там е мъчнотията. По-добре е в живота да не се допуща да правим опит. Този пример можем да го приложим и в материалния, и в духовния живот, па и в семейния и в обществения живот. Преди всичко трябва да разчитаме онези дълбоки причини, които разяждат съвременното общество и причините, които разяждат нашия живот.
Например всички вярваме в Бога, ходим в църква, но все има в нас нещо, което ни терзае, и това терзание не произтича от
незнание
и безверие.
Така вие може да сте много учен човек, но ако влезе един трън в крака ви, колкото и учен да сте, не можете да ходите. Но може да кажете: „Нека седи трънът." Да, обаче ще гнояса и вие, щете не щете, ще трябва да го извадите. Такива тръни може да имате и вие във вашия ум и те могат да ви спъват. Има, казва се, дарби на пророци, учители, апостоли и прочее, но едновременно човек не може да притежава всичките дарби, а трябва да отправи ума си към една посока и да проучва нещата. Казах ви днес например да се освободите от мислите на вашите попове, а с това исках да ви кажа да се освободите от вашия поп - попът вътре и около вас.
към текста >>
Ако речем, че мъртвите спят, то спите и вие по отношение на всеки предмет, от който не се интересувате, и спрямо него вие сте в
безсъзнание
.
Но за да можем да примирим сегашните работи с бъдещите, сегашния живот - с бъдещия, настоящото положение на Земята - с бъдещото и положение, трябва да разберем дълбокия смисъл, който се крие вътре в нас - именно, че видимият свят е много тясно свързан с нас, с нашия ум и с нашето сърце. Ако вие бяхте в положението на един апостол, вие щяхте да имате оригинала, който Христос е говорил, и веднага съвременните противоречия щяха да станат ясни. После, ако бяхте далекогледи, да можехте да виждате на хиляда и на десет хиляди километра, щяхте да видите каква тясна връзка има между живите и мъртвите - щяхте да видите същинското положение на нещата. Но ще ни се каже, че мъртвите не се виждат и това учение е от лукаваго. Добре, но и вашето мнение не е ли от лукаваго?
Ако речем, че мъртвите спят, то спите и вие по отношение на всеки предмет, от който не се интересувате, и спрямо него вие сте в
безсъзнание
.
А пък от философско гледище никога не може да се яви в човека една мисъл, ако няма някъде форма за нея. Мислите са толкова разнообразни в своите форми, щото е невъзможно да се изброяват и по отношение на техните форми могат да съставляват друга област на изучаване. Добрите ни желания и мисли представляват растенията, от които Ангелите се хранят, и ако тези растения не дават плодове, Ангелите ги отсичат. Ако ли дават плод, то тия Ангели пристъпят да ни култивират. Та под думата дела се разбира плодовете, за които ни се препоръча да ги имаме.
към текста >>
Трябва да се учреди
истинското
братство между вас, та от това да узнаят хората, че у нас има нещо повече.
С живота си ще покажем на свещениците как трябва да се живее, да им кажем как трябва да се приложи Христовото учение във всичките негови подразделения. А за това се изисква дълго време, за да се преустрои и подобри съвременният строй. Затова трябва да имаме всичките тия дарби, за които четем в тая глава. Аз бих желал да има между вас поне десетина пророци, но боледувате и сте болни. Казвате: „Изцели ни." Ами че аз ви излекувам, а ето, вие пак грешите, грешите и тогава болестта дохожда наново в двоен размер.
Трябва да се учреди
истинското
братство между вас, та от това да узнаят хората, че у нас има нещо повече.
Всички трябва да имате смирение, за да приемете това, което Христос ви дава. Не грешете, не се обиждайте, не се лъжете. Не се лъжете помежду си, не се лъжете и от дявола. Като ти се каже от брата ти, че си съгрешил, няма за какво да се обиждаш, ако е вярно. Тази е мисията на Христа - да преобрази света; и Той вече е започнал.
към текста >>
Онези от вас, които могат да разбират Божествените закони, могат много лесно да изменят своята обстановка чрез
знанието
, което те притежават.
Казват хората: „Като остарее човек, започне да мисли за Небето." Ами че какво ще прави, истер-истимез, ще мисли. Следователно трябва да се върнете, и кога да е, вие ще се върнете. Ще се върнете със съдрани гащи, гологлави, без калпаци и тогава вашият Небесен Баща, като ви види, ще се зарадва и ще заколи телето, за да се подмладите. Непременно трябва да заколи това теле, защото ако не заколеха Христа - телето, нямаше да ни приемат в Небето. Благодарение на тази жертва ние се подмладяваме, защото нали казва и Христос: „Ако не пиете кръвта Ми и не ядете тялото Ми, няма да влезете в Небето."358 Няма да се спирам върху въпроса за двамата братя, гдето единият се разсърди на онзи, който дойде, че баща му закла теле и започна да се весели с него, а ще се повърна към предмета.
Онези от вас, които могат да разбират Божествените закони, могат много лесно да изменят своята обстановка чрез
знанието
, което те притежават.
Преди хиляди години хората не са имали тия съобщения, които ние сега имаме, та може да предадете една телеграма оттук и за шест часа да отиде дори в Америка; също и писмо ако предадете, за пет-седем дни е тоже в Америка. Значи човек е намерил условия, по които да предаде мисълта си от едно място на друго, да я трансформира. Тази аналогия ви правя, за да ви обясня друг един закон. Има времена, които са най-благоприятни за развитието на човечеството, а пък има и време кармично, когато няма никакви условия - тогава е зима, когато искате, но не можете да работите. Когато настане тази епоха, епохата на благоприят- ността, тези, които знаят законите, ще се повдигнат по- горе, за да се ползват.
към текста >>
Ако някой е оглупял, то е, защото той е употребил своето
знание
за развратяването на хората.
Главнокомандующият, всеки ден като правел ревизия, видял един капралин, че забрал десет войници да носят една греда, без да им помага. Той приближил при войниците, помогнал им и си заминал, без да се яви кой е и какъв е, а при това бил и простичко облечен. Отсетне станало известно на капрала, че този помагач бил главнокомандующият, и останал изобличен. Христос сега заварва мнозина, че дигат греди, и Той им помага, без да вика вас, защото си капрал, а отсетне ви каже: „Аз Съм главнокомандующият." Днес в Църквата се казва и постъпва като този капрал, поповете учат по този начин. Но учението не е за глупавите, а е за мъдрите; силата не е за слабите, а е за силните; богатството не е за сиромасите, а е за богатите.
Ако някой е оглупял, то е, защото той е употребил своето
знание
за развратяването на хората.
Такъв човек в следующото прераждане ще бъде изпратен като един първокласен глупак, със свързан ум и ограничени, свързани дарби. Вижте един човек, който е сакат; казвате: „Горкият човек." Добре, но той в миналото е изпочупил много крака и ръце на другите и затова сега Господ го свързва в ръцете и краката. По този начин можем да изясним много от нашите страдания. Може да се каже: „Да, ама това не е проверено, не е според еди-коя си църква." Да, може да не е според някоя църква, но е в съгласие с Божия закон, защото не сме срещнали някой светия, който да е или сакат, или грозен, или черен, защото светиите са всякога бели или светли. И понеже ние се стремим към Бога, за да се върнем в Небето, то когато се върнем на Небето, трябва предварително да сме излекувани от всичките наши недъзи.
към текста >>
Христос иска да ни даде
Знание
и да ни извади от всички ония примки, които дяволът ни устройва.
Но момата искала да отучи момъка да туря окото си на дупката. Една вечер с един железен язик тя запушила дупката, на която момъкът нагаждал окото си, та гледал, и когато дошъл пак да гледа, извадил окото си. Много пъти и ние искаме да правим и правим някои работи, когато не трябва да ги правим. Този момък трябвало да носи ръката си напред, преди окото си. Така е и за нас: имаме моменти, когато дяволът е турил шиш, за да ни извади окото, затова ние трябва да бъдем внимателни, за да не си извадим окото.
Христос иска да ни даде
Знание
и да ни извади от всички ония примки, които дяволът ни устройва.
Много често ме питат как да връзваме дявола. Отговарям: научете се как да произнасяте думата Любовь и вие тогава, уверявам ви, ще връзвате дявола. Може да направите опит: например срещнете един човек, който ви се сърди - кажете десет пъти думата Любовь и ако той ви се сърди още, тогава ще значи, че не сте се научили как да произнасяте думата Любовь. И затова трябва да отидеш в тайната си стаичка, гдето да научиш изговарянето на тази дума. Аз искам да научите произношението на думата Любовь, та като дойде Христос, да бъде тази първата дума, която ще произнесете пред Него.
към текста >>
И когато дойде Христос във вас, ще станете силни чрез
Знание
, Светлина и възможности давъзприемате, та да ви дойдат по-висши знания за Божествения свят.
Появяването на тази емблема, Пентаграма, ни показва, че времената са дошли: и най-първо Този (сочи образа на Христа), когото зидарите отхвърлиха, застава на ъгъла (по-нататък се дадоха разяснения по всички почти пунктове на Пентаграма, но аз не успях удачно да ги схвана, понеже минаха набърже). Тази емблема изобщо се състои от вибрации, които ако не се възпроизведат във вашия ум, сърце и душа, няма да имате желания ефект; докато напротив - ако вибрациите се възприемат както следва, Словото тогава е мощно и силно и ще дойдете в съприкосновение с всичките Висши същества, та да може да работите във външния свят. Особено буквата Ж в Пентаграма - с Живота си трябва да я качите горе, защото този Пентаграм в бъдеще трябва да се измени. Понеже той, както е сега, показва, че настоящото положение на Църквата трябва да се измени в смисъл тази буква Ж да излезе горе. Как? Като положите тази корона върху Христа.
И когато дойде Христос във вас, ще станете силни чрез
Знание
, Светлина и възможности давъзприемате, та да ви дойдат по-висши знания за Божествения свят.
И ще се разкрие пред вас нов свят. Ако вие не усвоите тази материя, която ви се даде тази година, всичко друго, което ви се каже, то ще бъде terra incognita 367. Трябва да знаете, че вие имате първата стъпка, защото тази година е първата година от настъпващата Нова епоха от развитието на човечеството. И ако към знанието, което Небето ви дава, вие съумеете да се приспособите, то ще се ползвате. Вътрешно е нужно да се обедините с Христа, а начинът е ваша работа да го намерите.
към текста >>
И ако към
знанието
, което Небето ви дава, вие съумеете да се приспособите, то ще се ползвате.
Като положите тази корона върху Христа. И когато дойде Христос във вас, ще станете силни чрез Знание, Светлина и възможности давъзприемате, та да ви дойдат по-висши знания за Божествения свят. И ще се разкрие пред вас нов свят. Ако вие не усвоите тази материя, която ви се даде тази година, всичко друго, което ви се каже, то ще бъде terra incognita 367. Трябва да знаете, че вие имате първата стъпка, защото тази година е първата година от настъпващата Нова епоха от развитието на човечеството.
И ако към
знанието
, което Небето ви дава, вие съумеете да се приспособите, то ще се ползвате.
Вътрешно е нужно да се обедините с Христа, а начинът е ваша работа да го намерите. Опитът всекиму ще покаже начина. И този опит, понеже ще е важен и съществен, всякой може, ако иска, да ми го съобщава. Работете повече със себе си, нежели със света. А светът ще бъде занят със себе си, та няма да ви закача.
към текста >>
367 Terra incognita (лат.) – буквално – непозната земя; непозната област на
знанието
.
363 Удари с жезъла си канарата – изразът липсва в протокола на Д. Голов. 364 В едно от варненските села – изразът липсва в протокола на Д. Голов. 365 Цитат на Послание Иудино 1:9. 366 В думата „мамо“ буквата „м“ има – в протокола на Д. Голов: думата „мамо“ има.
367 Terra incognita (лат.) – буквално – непозната земя; непозната област на
знанието
.
368 Тройното съглашение или Тройният съюз – междудържавни коалиции, воювали през Първата световна война (1914–1918). Тройният съюз (Централни сили) включва Германия, Австро-Унгария и Италия, а Тройното съглашение (Антанта) включва Англия, Франция и Русия. България се намесва във войната на страната на Тройния съюз, а победители са държавите от Тройното съглашение. 369 Мидия–Енос – географска линия между Черно и Бяло море, очертаваща териториите, отстъпени от Турция на България по силата на Лондонския мирен договор (1913 г.), с който приключва Балканската война. 370 Ески Джумая – старото име на Търговище.
към текста >>
31.
ПИСМА ДО СЕМЕЙСТВО ИЛАРИОНОВИ
Аз съм готов всякога да прощавам там, гдето има
истинско
разкаяние.
Те са с добро значение. Моето желание за вас е всички да растете и да принесете плод добър и благоприятен на Господа. Повикайте Тодора Амзел и и съобщете, че съм получил нейното писмо. Аз именно от тия страдания исках да я избавя по-рано и затова й препоръчах да стане учителка, за да е далеч. Обаче тя, като не проумя моите думи, вдаде се на човешки умувания и аз оставих времето да и даде потребния урок, да се научи, че моите думи всякога носят благословения в себе си за ония, които ме слушат, защото са думи на Бога, думи на небето, думи на Христа, Когото тя търси.
Аз съм готов всякога да прощавам там, гдето има
истинско
разкаяние.
Моите отношения към хората са винаги едни и същи. Аз искам всички да живеят чист и свят живот, всички по възможност да живеят в мир. Ако тя не може да издържа на тия изпити, нека се поотдалечи от Търново временно, докато утихнат работите, за да може тя ясно да обсъжда като как да постъпи. Сега тя е разтревожена. Но нека се държи на поста си.
към текста >>
Сила и немощ са за него, за да опита две главни състояния на
съзнанието
.
Поздравете нашия приятел П.Т. Нему му правят ремонт на колата, да видят дали чуе - може още да издържи. Да се държи весел и бодър. Всичко Бог твори за добро. Младост, старост, това са за човека.
Сила и немощ са за него, за да опита две главни състояния на
съзнанието
.
Като млад - хвърка, като стар - пълзи. Като силен - заканя се, като слаб - моли се. Човек е една загадка за самия себе си. Той не познава още своята душа, своя Дух. Но ще познае.
към текста >>
32.
ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1912 г. ВЕЛИКО ТЪРНОВО
На физическото поле небето представлява
свръхсъзнанието
, земята —
съзнанието
, а морето —
подсъзнанието
.
Христос е пред нас и между нас, та искам да си отворите сърцата пред Него. Възложете душата си на Господа и Той ще ви даде, както никой друг не може да ви даде. В продължение на всяка една година ние трябва да употребим Името Божие като сила и Той ще ни бъде страж. Сега ще започна пак с четенето на стиховете, които са достояние на съществата извън физическата сфера. (Господин Дънов продължи четенето на стиховете за лъчите и поясни Розовата, портокалената, жълтата, синята и виолетовата, също и аметистовата, диамантовата.
На физическото поле небето представлява
свръхсъзнанието
, земята —
съзнанието
, а морето —
подсъзнанието
.
Когато влезете в съгласие с всички тия стихове, у вас ще се образува нова сила и през тая година с тия прости стихове ще почнете да ги прилагате; което, разбира се, можете, защото има стихове за краските, за които някои от приятелите не са готови. Подир изпиването на „Благословен Си, Христе, Боже Наш“ г-н Дънов продължи: — Законите в духовния свят се различават от ония, които съществуват на земята, и то в голям размер. Можем да кажем, че редът на небето е съвсем противоположен от реда на земята. В небето силните и умните слугуват на слабите, а на земята слабите и безумните слугуват.
към текста >>
Добро дело е и туй: когато дойде любовта,
знанието
, вярата, вие ги давайте и на другите — „даром сте приели, даром давайте“.
Не бива всички да бъдем в главата или пък, ако щете, опашката, защото там, гдето именно сте поставени, е най-доброто и най-порядъчното. Ако, например, една опашка не можем за света да клатим, то ако главата ни се повери, как ще я употребим? Малките работи който наруши, най-малък ще бъде в Царството Божие, затова у нас трябва да се усили желанието да се стремим да изпълняваме най-малките заповеди. Например, срещнеш човек унил, кажеш му добри приказки; да знаеш, че си извършил едно добро дело. Винаги се молете.
Добро дело е и туй: когато дойде любовта,
знанието
, вярата, вие ги давайте и на другите — „даром сте приели, даром давайте“.
Защото, иначе, ако тези добродетели у вас постоянно задържате, няма да получите благословения. Така от всички тези от вас, които могат и които Духът е определил, аз искам да работят по този начин. Никой на никого да не препраща лоши мисли и тогава ще се оправят работите на всички ви, защото добрата мисъл, когато я изпращаш някому, пращаш я на себе си и помагаш на себе си. Когато някой иска да се обърне към Бога по отношение на неговите сделки, той за това трябва да се обърне сам; а ако иска съдействие, трябва да има молитва от двама или трима. Затова, ако искаме да извършим нещо, ние сами не можем да се молим, а трябва да са най-малко двама или трима: двама — това са двата полюса — положителен и отрицателен, а третият е направлението, в което трябва да се движат тия сили.
към текста >>
Искате
знание
, богатство, слава и чест; искате ги, защото сте човеци и ето, те ще дойдат, но ще дойдат по особен път и при особени обстоятелства.
Това е алегория, която ви говоря, а на научен език значи „да се подобрят условията на земята.“ Но, както и да е, да не се боим, защото други са, които воюват за нас. Аз зная, че от много работи се интересувате, но не бива да бързате. Аз ще избера много лесния метод, или най-лесния метод за следване Господа по избраните места от книгата Господня и този метод е най-малко опасен, защото има светии и угодници в места, гдето изуване на обущата е потребно, за да влезем там. Да, има и друго. Има места, гдето ангелите даже си изуват обущата, а ние, човешките синове, гледаме на тия места без благоговение, и то защото сме човеци.
Искате
знание
, богатство, слава и чест; искате ги, защото сте човеци и ето, те ще дойдат, но ще дойдат по особен път и при особени обстоятелства.
От всичката наша опитност ние трябва да черпим уроци. На въпрос от Симеон Драганов г-н Дънов отговори: Страданията, това са пране, което се допуща за изчистване на душата. В шест и половина часа подир обед събранието се продължи. След прочитането на „Хвалата“ и „Добрата молитва“ и след като изпяхме „Тебе поем“, „Свят, свят, свят Господ Савоот“ и „Ангел вопияшеи} г-н Дънов изказа следното слово:
към текста >>
когато се роди в него новото
съзнание
, той прави същото.
него? То търси майка си, за да се нахрани. Значи, между майката и детето има известни отношения. Същият закон е и когато един човек се новороди —
когато се роди в него новото
съзнание
, той прави същото.
Когато детето излезе из утробата, то плаче, защото като е дошло в света, който реагира на него, то със своя плач иска да каже, че съжалява, че е оставило другия свят и е дошло тук. Така сме и ние. Когато влезем в новия живот, той започне да реагира върху нас, защото започваме да изучаваме кои неща са добре разположени към нас и кои не са. Защото в света има два стремежа: единият нагоре, а другият надолу.
към текста >>
Ние искаме да се възстанови изгубеното
съзнание
и щом се възстанови то, ще дойде и миналото
знание
и доброто ще изпъкне.
Виждате сами, че българинът иска да има и кокошки, и свине, и кози, и овце, и говеда, а разказват, че за един германец е достатъчно само един кон. После, едного германеца ще видиш доволен от 50 декара земя, докато българинът е незадоволен от много повече. И тази е причината, гдето в България няма мистицизъм, липсват ясновидци и слухари. При все туй, не гледайте, че ние сме едно малко меншество11, защото достатъчно е много малко квасец, за да подкваси голямо количество мляко. Тази работа не е в множеството, а в качеството на нещата.
Ние искаме да се възстанови изгубеното
съзнание
и щом се възстанови то, ще дойде и миналото
знание
и доброто ще изпъкне.
И интересно е, че тези, които в миналото са ви спънали, искат да ви спънат наново и затова знайте, че всичките лоши мисли, лоши желания и съмнения идат от тия духове, които искат да ви спънат на нова сметка. Но дръжте се! Вие не сте прости, нито от долни произхождения в минало. Дерзайте! Имайте и съхранявайте онова истинско знание и разбиране, че Христос, Който ви е водил в миналото, ръководи ви и сега. Ние, след като подигнем хората, трябва да ги научим как да живеят.
към текста >>
Имайте и съхранявайте онова
истинско
знание
и разбиране, че Христос, Който ви е водил в миналото, ръководи ви и сега.
Тази работа не е в множеството, а в качеството на нещата. Ние искаме да се възстанови изгубеното съзнание и щом се възстанови то, ще дойде и миналото знание и доброто ще изпъкне. И интересно е, че тези, които в миналото са ви спънали, искат да ви спънат наново и затова знайте, че всичките лоши мисли, лоши желания и съмнения идат от тия духове, които искат да ви спънат на нова сметка. Но дръжте се! Вие не сте прости, нито от долни произхождения в минало. Дерзайте!
Имайте и съхранявайте онова
истинско
знание
и разбиране, че Христос, Който ви е водил в миналото, ръководи ви и сега.
Ние, след като подигнем хората, трябва да ги научим как да живеят. А всякой от вас ще си влезе в мястото, гдето е определено да работи. Но за да разбирате всичко добре, трябва да умрете — в смисъл към греха, а да възкръснете към правдата и любовта. В осем и половина часа вечерта се подкачи бдение — трима по трима, до 12 часа през нощта и се продължи на следващия ден от 7 до 9 часа сутринта. Докато траеше бдението, времето беше отлично, без вятър и без облаци, ясно.
към текста >>
33.
ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1912 г. ВЕЛИКО ТЪРНОВО
После, не изпускайте из предвид, че
знанието
не ползува, а чистотата е, която ползува.
На земята ние сме малки деца, правим погрешки, но Господ е много снизходителен към нас, докато ако ангелите бяха правили такива грешки като нашите, биха били изринати съвършено от небето. Колкото повече зло правим, толкова повече ще страдаме. Затова нека се упражняваме да се приближаваме към онази любов, която облагородява и възвисява. Ние сме като планински връх, от който като от една река слизат всичките благословения за нашите братя и ближни. А като свършим нашето развитие на земята, тогава ще се радваме с Христа.
После, не изпускайте из предвид, че
знанието
не ползува, а чистотата е, която ползува.
Едно важно условие е чистотата и ако сме чисти във всяко отношение, ние ще се ползуваме и тогава именно ще знаем, че сме турили истинската основа на нашия живот. За да имаме добро знание, ние трябва да бъдем добри. А нашият ум — това е един инструмент, който можем всякъде да го турим, докато, ако той не съществува, тялото не може да се удовлетвори. Всичките сили се групират около ума ни и всичките зародиши около сърцето започват да растат. Сърцето, то е Божествената градина, а чашите, които виждате, са цветове.
към текста >>
За да имаме добро
знание
, ние трябва да бъдем добри.
Затова нека се упражняваме да се приближаваме към онази любов, която облагородява и възвисява. Ние сме като планински връх, от който като от една река слизат всичките благословения за нашите братя и ближни. А като свършим нашето развитие на земята, тогава ще се радваме с Христа. После, не изпускайте из предвид, че знанието не ползува, а чистотата е, която ползува. Едно важно условие е чистотата и ако сме чисти във всяко отношение, ние ще се ползуваме и тогава именно ще знаем, че сме турили истинската основа на нашия живот.
За да имаме добро
знание
, ние трябва да бъдем добри.
А нашият ум — това е един инструмент, който можем всякъде да го турим, докато, ако той не съществува, тялото не може да се удовлетвори. Всичките сили се групират около ума ни и всичките зародиши около сърцето започват да растат. Сърцето, то е Божествената градина, а чашите, които виждате, са цветове. А когато вие пиете с една чаша, то е, защото трябва да принесете плод. Нашата душа, то е Божественият храм, то е вселената — и единична, и колективна — цялата вселена е една жива душа.
към текста >>
Казва се: „Отхождам да ви приготвя място и когато се върна, ще ви взема пак.“ Значи, Христос ни извежда от
подсъзнанието
, от обикновеното
съзнание
в
истинското
съзнание
.
Ние се смущаваме всякога, когато имаме малко ниви, малко къщи, а напротив, ако имаме много, хич не се смущаваме. Следователно, беднотията е, която ни смущава, но Господ казва: „Вярвайте и никой няма да ви вземе това, което имате! “ Отец ни даде да възприемем истината чрез Христа и като възприемем този закон, ние никога няма да допуснем съмнението, което много лесно можем да предадем на някой наш брат и да го спънем. Сега, вярата във всички вас не е еднакво развита и това се дължи на вашето минало и се изисква време, за да се развие. Вярата има своите елементи в нас, но те се развиват постепенно.
Казва се: „Отхождам да ви приготвя място и когато се върна, ще ви взема пак.“ Значи, Христос ни извежда от
подсъзнанието
, от обикновеното
съзнание
в
истинското
съзнание
.
На вас тук ви трябва сега това, което трябваше и на учениците — именно, да знаете къде е отишъл Христос; същото, което искаше Тома, който беше положителен. Чашите в молитвената стая — това е правдата; седемте светилника представляват седемте духа и представляват още живота, а трите светилника представляват Духа. Значи, Христос иска да каже, че пътят е в тялото, душата и духа. В тялото ще намерите пътя за Господа. И затова Господ иска да изцери тялото, та да можем да възприемем истината.
към текста >>
Чрез хляба, който Бог ни праща, трябва да дойде Словото между нас, защото всяко зрънце от житото носи със себе си Божествената мисъл; но носят тия житни зърна и
съзнание
.
Този, който иска да бъде член в Братството, трябва да принесе своята душа в жертва жива и Богоугодна. Тази вечер ще се отслужи и трапезата. Но мисълта, която трябва да остане у вас, да е, че ще имате Вечерята Господня, която не бива да смесвате с причастие; защото вечерята е общение с Братството, докато причастието е общение само на свещеника, който служи в олтара с богомолците. В причастието участвува само душата, докато във вечерята участвуват двата елемента — тялото и душата. При вечерята хлябът е зелената краска, а виното — червената, любовта.
Чрез хляба, който Бог ни праща, трябва да дойде Словото между нас, защото всяко зрънце от житото носи със себе си Божествената мисъл; но носят тия житни зърна и
съзнание
.
И ще видите, че има разно значение от храната: ако се храните с житното зърно и плодове, значи едно, а ако ядете всевъзможни меса — значи друго. И като става дума за храна, нека кажа, че за храна не бива да причинявате страдания на никое същество, защото с това спирате сами себе си. И покрай това препоръчително е, щото винаги да се питаме дали не причиняваме страдание на хората; защото това ще ни улесни в благородство и духовен подем. В 5 часа подир обед, след като биде добре наредена трапезата е Бостанджиевата колиба, ние всички един по един ходихме в тайната стаичка (горницата), дето след като се поклонихме, наредихме се в заседателния салон, според както ни се каза от г-н Дънов, който запаса престилка и изми нозете на 12 души и на всички други поля, та си измиха ръцете. Изчетохме „Добрата молитва“ и по указание на г-н Дънов К.
към текста >>
34.
1 Вместо увод
Тогава се създаде едно удобно християнство; започна да се проповядва и вяра в постигане царството Божие, не на земята, а на небето; не чрез изпълнение волята Божия и прилагането на любовта, изключваща всяка омраза и всяко насилие, и не чрез постигане
истинското
съвършенство, а чрез Христовата жертва, чрез простата вяра в Христа, чрез изпълнението на чисто външни формалности и обреди.
Тия висши истини са се възприемали чрез една дълга подготовка: морално издигане; те са ставали предмет на лично преживяване и лична опитност, а не само на вяра, и са се възприемали като несъмнена жива действителност. Ето защо истинските християни на първите времена имаха моралната сила да следват препоръчвания от Исуса „тесен път". Ето защо те основаха истински братски общежития, които просъществуваха около три столетия. Ето защо те умираха с песни и молитви по аренариите, разкъсвани от дивите зверове. Но когато християнството стана държавна религия – религия, от една страна, на цялата невежествена народна маса, от друга – на робовладелците, феодалите, властодържците, на всички, които живееха в упражняване на експлоатацията, насилието, неправдата – тогава то биде подложено на изопачаване; тесният път биде изоставен, тайното учение – забравено.
Тогава се създаде едно удобно християнство; започна да се проповядва и вяра в постигане царството Божие, не на земята, а на небето; не чрез изпълнение волята Божия и прилагането на любовта, изключваща всяка омраза и всяко насилие, и не чрез постигане
истинското
съвършенство, а чрез Христовата жертва, чрез простата вяра в Христа, чрез изпълнението на чисто външни формалности и обреди.
Стигна се по тоя път до индулгенциите и инквизицията. Тъй се замени „тесният път" с широкия и удобен път на насилието, неправдата и греха. Но, по тоя път, официалното християнство изгуби своя истински живот и престана да бъде оня мощен фактор за всестранното повдигане на човека, каквото беше християнството на първите времена. Западната цивилизация постигна много в областта на техническия прогрес и свързаните с него практически знания, разви извънмерно външните средства и методи за работа и научни изследвания, способствува за развитието на интелекта и донесе един разцвет на дребния индивидуализъм. Но тази цивилизация пренебрегна духовната, истинската личност, занемари нейните висши и дълбоки заложби, забрави методите и пътищата за развитието именно на ония от тях, които правят човешката душа годна за най-висшите постижения, възприемчива за най-висшите пориви и стремежи, за великото и прекрасното, като й придават при това една несломима мощ.
към текста >>
Тая цивилизация привърза no-здраво човешкото
съзнание
към дребните нужди на живота, като прекомерно ги увеличи.
Стигна се по тоя път до индулгенциите и инквизицията. Тъй се замени „тесният път" с широкия и удобен път на насилието, неправдата и греха. Но, по тоя път, официалното християнство изгуби своя истински живот и престана да бъде оня мощен фактор за всестранното повдигане на човека, каквото беше християнството на първите времена. Западната цивилизация постигна много в областта на техническия прогрес и свързаните с него практически знания, разви извънмерно външните средства и методи за работа и научни изследвания, способствува за развитието на интелекта и донесе един разцвет на дребния индивидуализъм. Но тази цивилизация пренебрегна духовната, истинската личност, занемари нейните висши и дълбоки заложби, забрави методите и пътищата за развитието именно на ония от тях, които правят човешката душа годна за най-висшите постижения, възприемчива за най-висшите пориви и стремежи, за великото и прекрасното, като й придават при това една несломима мощ.
Тая цивилизация привърза no-здраво човешкото
съзнание
към дребните нужди на живота, като прекомерно ги увеличи.
Тя разви низшите животински инстинкти у човека, засили дребния практицизъм, създаде психологическите предпоставки за повърхностния материализъм и позитивизъм в науката и философията. Тя обезвери човечеството, умъртви религията, като я лиши от нейния висш идеализъм и я постави в услуга на организираната неправда и организираното насилие. Предчувствайки това развитие на западния тип цивилизация, още в началото на века, Петър Дънов развива своето учение, като изхожда от духа и основните начала на истинското християнство. Той възсъздава Христовото учение в неговия чист вид, както то е проповядвано и разбирано от Исуса и първите черковни деятели, а освен това го допълва с онова ново, което Исус „би казал сега" – след 2000 год., на хората; изяснява онова ново и велико, което иде и сега в света, чрез живия и непрестанно творящ в душите Христос, проявяващ се във всичко велико и прекрасно, което се ражда и което иде в живота. Ако Бог е говорил в миналото на хората – казва П.
към текста >>
Предчувствайки това развитие на западния тип цивилизация, още в началото на века, Петър Дънов развива своето учение, като изхожда от духа и основните начала на
истинското
християнство.
Западната цивилизация постигна много в областта на техническия прогрес и свързаните с него практически знания, разви извънмерно външните средства и методи за работа и научни изследвания, способствува за развитието на интелекта и донесе един разцвет на дребния индивидуализъм. Но тази цивилизация пренебрегна духовната, истинската личност, занемари нейните висши и дълбоки заложби, забрави методите и пътищата за развитието именно на ония от тях, които правят човешката душа годна за най-висшите постижения, възприемчива за най-висшите пориви и стремежи, за великото и прекрасното, като й придават при това една несломима мощ. Тая цивилизация привърза no-здраво човешкото съзнание към дребните нужди на живота, като прекомерно ги увеличи. Тя разви низшите животински инстинкти у човека, засили дребния практицизъм, създаде психологическите предпоставки за повърхностния материализъм и позитивизъм в науката и философията. Тя обезвери човечеството, умъртви религията, като я лиши от нейния висш идеализъм и я постави в услуга на организираната неправда и организираното насилие.
Предчувствайки това развитие на западния тип цивилизация, още в началото на века, Петър Дънов развива своето учение, като изхожда от духа и основните начала на
истинското
християнство.
Той възсъздава Христовото учение в неговия чист вид, както то е проповядвано и разбирано от Исуса и първите черковни деятели, а освен това го допълва с онова ново, което Исус „би казал сега" – след 2000 год., на хората; изяснява онова ново и велико, което иде и сега в света, чрез живия и непрестанно творящ в душите Христос, проявяващ се във всичко велико и прекрасно, което се ражда и което иде в живота. Ако Бог е говорил в миналото на хората – казва П. Дънов – Той и днес говори; ако Той днес не говори, тогава въобще не е говорил. Най-важното е: какво Бог сега иска да каже и казва на хората. Най-важни са „последните писма" на вашия небесен Баща!
към текста >>
Тоя no-разумен живот и това по-висше
съзнание
е един процес на развитие, което П.
Ако Бог е говорил в миналото на хората – казва П. Дънов – Той и днес говори; ако Той днес не говори, тогава въобще не е говорил. Най-важното е: какво Бог сега иска да каже и казва на хората. Най-важни са „последните писма" на вашия небесен Баща! Той проповядва прилагането на Христовото учение: отказване от робството на греха и низшия живот, и възприемане „тесния път" на усъвършенстването, на новото раждане, на единението с Бога, чрез пълно изпълнение на неговата воля.
Тоя no-разумен живот и това по-висше
съзнание
е един процес на развитие, което П.
Дънов обозначава с думата „ученичество", като изразяваща най-характерните му особености. „Ученик" е онзи, който не само е разбрал, че е дошъл на земята, да научи великото изкуство на разумния живот, да расте в знания, в постигане висшата истина, в проявление на божествената любов и достигне да бъде истински служител, и съработник на висшите разумни сили и на Бога, но е и в състояние да даде всички жертви, да направи всички усилия, за да придобие и усъвършенства постепенно това изкуство. Из книгата на Ангел Томов „Религиозно-философския мироглед на Петър Дънов" София, 1930 г.
към текста >>
35.
1914_3 ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА
И според степента на това вътрешно развитие, ще ви се даде и съответстващото
знание
(съответстващо, разбира се, на света), което ще разкрие Христос.
То е в една празнина между двете вежди – то е мястото на Божествения Дух, то е мястото на безмълвието. Човек, сам по себе си, представлява един кръст: вежди, нос и чело. Затова у нас Господ живее в центъра на кръста и когато ние намерим този център, няма вече да биваме разпъвани. Когато дойде Христос, някои от вас ще бъдат на 21, други на 14, а най-малките ще бъдат на 7 години. Но това разбирайте вътрешно.
И според степента на това вътрешно развитие, ще ви се даде и съответстващото
знание
(съответстващо, разбира се, на света), което ще разкрие Христос.
И оная книга, за която е казано в Откровението – затворената книга, нея именно Христос ще отвори пред вас. На някои от вас Той ще прочете първите страници, на други – повече страници, но във всеки случай, не повече от двадесет и една. Така, който е на 7 години, ще му прочете седем страници, а който е 21 годишен – двадесет и една страници. В тази книга ще намерите всички правила за Новия живот, а сега вие знаете само приготовителните правила. Но вие не можете да познаете правилата Господни, Христови, докато не познаете какво нещо е Божествената Любов.
към текста >>
Трето: За изпълнението на Волята на Господа Бога Нашего на земята, както е Горе на Небето, между светлите ангелски ликове; и да се въдвори законът на Истината, Любовта и Правдата, за да бъдем всички в едно тяло и в един дух; и да се въдвори ред и съзвучие, и хваление, да ни се даде
знание
да Го славим и да се радваме всички на Господа и Неговите дела; и да се всели Той в нашия живот и в делото на ръцете ни.
Искам тази година да направя опит с вас, защото от това виждам необходимост. Молихме се с „Добрата молитва", на колене изпяхме „Тебе поем" и в единадесет и половина часа събранието се преустанови за в три и половина часа, подир обед. В три и половина часа, насядали по местата си в салона, Учителя ни продиктува следната „Лозинка": Първо: За прославлението и осветяването Името на Господа Бога Нашего на земята между человеците и верующите, и избраните от Веригата на Господа на Словото – Спасител, Покровител, Който въздига и възкресява мъртвите и туря всичко в ред и порядък навсякъде; и да се благослови Името на Господа Исуса Христа, изявеното Слово Божие, и с Него всички, които Го любят. Второ: За идването на Царството Божие на земята, между человеците и в сърцата на верующите, и в душите на избраните; и да се тури в действие всяка правда, всяка доброта, всяка любов, всяка мъдрост и всяка истина; и да се възцари Господ Бог Наш и да се изпълнят думите на Господа: „Отец е благоволил да ви даде Царство"; и да се всели Духът на Господа Исуса Христа между нас и да се изпълни предвечното намерение на Отца Нашего на светлините и на светлите духове, Комуто да бъде слава и чест, и поклон сега и всякога, и през всичките векове.
Трето: За изпълнението на Волята на Господа Бога Нашего на земята, както е Горе на Небето, между светлите ангелски ликове; и да се въдвори законът на Истината, Любовта и Правдата, за да бъдем всички в едно тяло и в един дух; и да се въдвори ред и съзвучие, и хваление, да ни се даде
знание
да Го славим и да се радваме всички на Господа и Неговите дела; и да се всели Той в нашия живот и в делото на ръцете ни.
Да даде живот и здраве, и дългоденствие на всички, които Нему уповават, и да ги избави от всички напасти на злото и лукавия, да внесе мир в душите им, да им даде изобилие на Своите благости; да спомни Господ Бог наш Своите обещания, да се смили над всички страдующи, да благослови всички верующи, да укрепи своите избрани, да им даде сила, знание, мъдрост и любов, да побеждават заради Него и Неговото Свято Име. Да ни даде победа над всичките ни врагове, да победим докрай и да послужим на Господа с радост и веселие, през всичките дни на нашия живот. Да ни озари с виделината на Своето лице, да ни направи силни и крепки да творим добрата My воля; умни и незлобливи да ходим пред Него с пълнота. Да изцели всичките наши страдующи братя и сестри, да благослови домовете им и децата им с тях наедно, да благослови всичките им добри начинания на душата и духа, и така да се въздигне Господ Бог наш в нас, както е Горе в Небето. Амин. – Тези са те, основните точки, върху които можем да градим.
към текста >>
Да даде живот и здраве, и дългоденствие на всички, които Нему уповават, и да ги избави от всички напасти на злото и лукавия, да внесе мир в душите им, да им даде изобилие на Своите благости; да спомни Господ Бог наш Своите обещания, да се смили над всички страдующи, да благослови всички верующи, да укрепи своите избрани, да им даде сила,
знание
, мъдрост и любов, да побеждават заради Него и Неговото Свято Име.
Молихме се с „Добрата молитва", на колене изпяхме „Тебе поем" и в единадесет и половина часа събранието се преустанови за в три и половина часа, подир обед. В три и половина часа, насядали по местата си в салона, Учителя ни продиктува следната „Лозинка": Първо: За прославлението и осветяването Името на Господа Бога Нашего на земята между человеците и верующите, и избраните от Веригата на Господа на Словото – Спасител, Покровител, Който въздига и възкресява мъртвите и туря всичко в ред и порядък навсякъде; и да се благослови Името на Господа Исуса Христа, изявеното Слово Божие, и с Него всички, които Го любят. Второ: За идването на Царството Божие на земята, между человеците и в сърцата на верующите, и в душите на избраните; и да се тури в действие всяка правда, всяка доброта, всяка любов, всяка мъдрост и всяка истина; и да се възцари Господ Бог Наш и да се изпълнят думите на Господа: „Отец е благоволил да ви даде Царство"; и да се всели Духът на Господа Исуса Христа между нас и да се изпълни предвечното намерение на Отца Нашего на светлините и на светлите духове, Комуто да бъде слава и чест, и поклон сега и всякога, и през всичките векове. Трето: За изпълнението на Волята на Господа Бога Нашего на земята, както е Горе на Небето, между светлите ангелски ликове; и да се въдвори законът на Истината, Любовта и Правдата, за да бъдем всички в едно тяло и в един дух; и да се въдвори ред и съзвучие, и хваление, да ни се даде знание да Го славим и да се радваме всички на Господа и Неговите дела; и да се всели Той в нашия живот и в делото на ръцете ни.
Да даде живот и здраве, и дългоденствие на всички, които Нему уповават, и да ги избави от всички напасти на злото и лукавия, да внесе мир в душите им, да им даде изобилие на Своите благости; да спомни Господ Бог наш Своите обещания, да се смили над всички страдующи, да благослови всички верующи, да укрепи своите избрани, да им даде сила,
знание
, мъдрост и любов, да побеждават заради Него и Неговото Свято Име.
Да ни даде победа над всичките ни врагове, да победим докрай и да послужим на Господа с радост и веселие, през всичките дни на нашия живот. Да ни озари с виделината на Своето лице, да ни направи силни и крепки да творим добрата My воля; умни и незлобливи да ходим пред Него с пълнота. Да изцели всичките наши страдующи братя и сестри, да благослови домовете им и децата им с тях наедно, да благослови всичките им добри начинания на душата и духа, и така да се въздигне Господ Бог наш в нас, както е Горе в Небето. Амин. – Тези са те, основните точки, върху които можем да градим. Всякой ден, в час, в който вие ще си изберете, по-предпочитателно сутрин, ще четете тази „Лозинка" – било само първата част, било втората, било само третата, па било и трите заедно.
към текста >>
Православната, католическата и протестантската църкви ще обичаме заради Господа и Господ, като е с нас, ще ни научи как да постъпваме, защото ще ни даде мъдрост и
знание
.
Затова вие трябва да произнасяте Името на Господа Исуса Христа, защото То е, което съдържа равновесие в природните закони; това – едно, и друго: с произнасянето му съзнателно и с благоговение повикваме деветте ангелски чина, да работят всичките заедно. Към църквите трябва да се отнасяме с уважение и почитание. Пред Бога не е право да осъждаме църквата – не сме ние, които ще осъдим църквата, а Христос е, Който ще я съди. И като живеем ние добре, това е, което ще я осъди. Към църквите ще имате всичките благородни желания, защото, ето, и ние ще работим и работим за нейното повдигане.
Православната, католическата и протестантската църкви ще обичаме заради Господа и Господ, като е с нас, ще ни научи как да постъпваме, защото ще ни даде мъдрост и
знание
.
След като се молихме с „Добрата молитва", в 5 часа вечерта свършихме, за да се подкачи бдението, което трая до 7 часа и което се извърши с влизане в горницата, един по един. 12 АВГУСТ, ВТОРНИК Времето сутринта бе студено, но след изгрева на слънцето, лека-полека се стопли и през целия ден имахме топло и тихо време. Слънцето идеше през редки, бели, красиви облаци. В 5 часа заранта хората в Търново усетили земетръс, което отсетне се оповести и в пресата.
към текста >>
Ще ви говоря върху думата „
познание
".
Слънцето идеше през редки, бели, красиви облаци. В 5 часа заранта хората в Търново усетили земетръс, което отсетне се оповести и в пресата. Приятелите – весели и спокойни. От 5 до 9 часа преди обед има бдение по трима. В 10 часа се събрахме в заседателния салон и след като изпяхме „Всякое дихание да хвали Господа", Учителя каза:
Ще ви говоря върху думата „
познание
".
За да може човек да добие качеството да познава нещата, трябва да има ума на един мъдрец. Да вземем например един плод: ябълка, круша, слива или череша. На пръв поглед всякой мисли, че има познание за черешата или крушата или сливата, но ако ни запитат в що се състои нашето познание, едва ли можем да дадем точно съответствуващ на истината отговор. Защото ако вземете сливата, да кажем, в нейния зародиш, вашето понятие ще е, че тя е със стипчив вкус; когато наедрее, ще и се приложи известна киселина, а пък в края същата слива ще намерите, че е приложила сладчина. Значи, в тия три периода имате диаметрално противоположни неща и следователно вие ще турите една и съща слива в три категории и като че ли ще имате пред себе си три различни сливи.
към текста >>
На пръв поглед всякой мисли, че има
познание
за черешата или крушата или сливата, но ако ни запитат в що се състои нашето
познание
, едва ли можем да дадем точно съответствуващ на истината отговор.
От 5 до 9 часа преди обед има бдение по трима. В 10 часа се събрахме в заседателния салон и след като изпяхме „Всякое дихание да хвали Господа", Учителя каза: Ще ви говоря върху думата „познание". За да може човек да добие качеството да познава нещата, трябва да има ума на един мъдрец. Да вземем например един плод: ябълка, круша, слива или череша.
На пръв поглед всякой мисли, че има
познание
за черешата или крушата или сливата, но ако ни запитат в що се състои нашето
познание
, едва ли можем да дадем точно съответствуващ на истината отговор.
Защото ако вземете сливата, да кажем, в нейния зародиш, вашето понятие ще е, че тя е със стипчив вкус; когато наедрее, ще и се приложи известна киселина, а пък в края същата слива ще намерите, че е приложила сладчина. Значи, в тия три периода имате диаметрално противоположни неща и следователно вие ще турите една и съща слива в три категории и като че ли ще имате пред себе си три различни сливи. И ако тая слива един философ я видеше в нейния зародиш със стипчивия и вкус, друг я видеше, когато е наедряла с киселичкия и вкус, а трети философ -- когато вече е узряла и има приятна сладчина, та питам аз нямаше ли тия трима философи да започнат да спорят? А между това, най-вярното в този спор ще е, че всякой един от тях има пред себе си по една трета от същата слива, т.е. те говорят за процеса на един и същ предмет, който минава своето развитие.
към текста >>
Следователно, ние трябва да разбираме и знаем основния закон на
познанието
, т.е.
Защото ако вземете сливата, да кажем, в нейния зародиш, вашето понятие ще е, че тя е със стипчив вкус; когато наедрее, ще и се приложи известна киселина, а пък в края същата слива ще намерите, че е приложила сладчина. Значи, в тия три периода имате диаметрално противоположни неща и следователно вие ще турите една и съща слива в три категории и като че ли ще имате пред себе си три различни сливи. И ако тая слива един философ я видеше в нейния зародиш със стипчивия и вкус, друг я видеше, когато е наедряла с киселичкия и вкус, а трети философ -- когато вече е узряла и има приятна сладчина, та питам аз нямаше ли тия трима философи да започнат да спорят? А между това, най-вярното в този спор ще е, че всякой един от тях има пред себе си по една трета от същата слива, т.е. те говорят за процеса на един и същ предмет, който минава своето развитие.
Следователно, ние трябва да разбираме и знаем основния закон на
познанието
, т.е.
когато искаме да изследваме един предмет, трябва да намерим двете му крайни точки: неговото начало, зародиша му, и неговото пълно развитие, както и да изследваме вътрешната му междина. Във връзка с познанието, аз ще ви говоря сега и върху първата глава на Битието, което е и битие на човешката душа. Казва се там (Битие, гл.1, ст.1), че: „В началото създаде Бог Небето и земята", т.е., Бог е определил двете крайни точки, в които е искал да работи, като е направил Небето и земята. И то подразбира не тази земя, която видите, защото тя, в сравнение със Земята, за която аз ще ви говоря, е един малък остров. В цялата вселена има само една Земя, едно Небе и едно Слънце.
към текста >>
Във връзка с
познанието
, аз ще ви говоря сега и върху първата глава на Битието, което е и битие на човешката душа.
И ако тая слива един философ я видеше в нейния зародиш със стипчивия и вкус, друг я видеше, когато е наедряла с киселичкия и вкус, а трети философ -- когато вече е узряла и има приятна сладчина, та питам аз нямаше ли тия трима философи да започнат да спорят? А между това, най-вярното в този спор ще е, че всякой един от тях има пред себе си по една трета от същата слива, т.е. те говорят за процеса на един и същ предмет, който минава своето развитие. Следователно, ние трябва да разбираме и знаем основния закон на познанието, т.е. когато искаме да изследваме един предмет, трябва да намерим двете му крайни точки: неговото начало, зародиша му, и неговото пълно развитие, както и да изследваме вътрешната му междина.
Във връзка с
познанието
, аз ще ви говоря сега и върху първата глава на Битието, което е и битие на човешката душа.
Казва се там (Битие, гл.1, ст.1), че: „В началото създаде Бог Небето и земята", т.е., Бог е определил двете крайни точки, в които е искал да работи, като е направил Небето и земята. И то подразбира не тази земя, която видите, защото тя, в сравнение със Земята, за която аз ще ви говоря, е един малък остров. В цялата вселена има само една Земя, едно Небе и едно Слънце. Има много слънца, но другите слънца, по отношение Слънцето, за което ни е думата, са като нашите електрически лампи, по отношение на естествената светлина. Тия светила, които виждаме, са само турени да осветяват, само за тия същества, които са около тях.
към текста >>
Но от него ще намерим
истинското
знание
, което ще даде плод, а Христос казва: „От плодовете им ще ги познаете." Всякой един наш опит ще ни покаже дали посоката, в която вървим, е права или не.
– Кой е бил този човек? Иван Русев: Служител Господен. – С този пример се пояснява стихът – кои са малките и на кои именно трябва да се дава студена вода. Христос е казал: „Който направи това на едного от малките ми, Мене го прави." Нали? Всички хора мислят, че Евангелието е книга, която не е приложима.
Но от него ще намерим
истинското
знание
, което ще даде плод, а Христос казва: „От плодовете им ще ги познаете." Всякой един наш опит ще ни покаже дали посоката, в която вървим, е права или не.
Обясних ви, какво искат да ви кажат една муха и един комар, когато ви лазят, а пък вие тълкувайте, какво именно иска да ви каже облазването на една въшка и бълха. Казано е, че въшката, като се наяде, излиза на челото; защо е така? Дали не е вярна поговорката: „Какъвто ти е умът, такъв ти е домът"? За въшката аз бих могъл да ви държа отлична беседа, при все, че вие сте ги много кълцали. Кълцали сте ги, но не сте разглеждали нито кожата на въшката, нито крачката й.
към текста >>
Ако ли разрежете това колело, ще се обърне на една змия за вас, защото
знанието
трябва да се огъне, за да можем да го оползотворим.
Буквата „н„ показва двете противоположни сили, които са в борба, а пък тая борба показва, че от противоречията на света трябва да направим една стълба, по която да се изкачим, та да можем да гледаме един no-ясен хоризонт. Буквата "а" показва, какво именно можем да наблюдаваме. А буквата "и" показва начина, по който ние ще можем да се движим и чрез това движение да можем да намерим Бога. И ако намерите, казвам, това колело, само тогава ще намерите Бога. Без него това е невъзможно.
Ако ли разрежете това колело, ще се обърне на една змия за вас, защото
знанието
трябва да се огъне, за да можем да го оползотворим.
Сега пак ще ме попитате „Как? " На първо място, започнете да мислите, че имате известно, даже нека е, може би, смътно понятие за Христа, защото, в дългата ваша еволюция, вие все ще сте срещнали някъде Христа; и затова разгънете вашата архива и Го потърсеге. Но вие искате аз да вляза в архивата ваша. А знаете ли колко е голяма вашата архива? Осемдесет души сте тук и откъде да намеря аз толкова време, да претършувам архивите на всекиго от вас?
към текста >>
Когато един ден ние разберем вярата, то тя ще се превърне в Истина, а Истината ще се превърне в
знание
.
И когато си отидете по своите места, ще почувствате, че е с вас. Той е, който ще ви упътва. Във време на затруднение ще ви помага. Само с тази детинска вяра трябва да живеем – вяра, върху която се гради всичко. Върху тази вяра се крепи целият свят.
Когато един ден ние разберем вярата, то тя ще се превърне в Истина, а Истината ще се превърне в
знание
.
Та затова трябва да се държим за вярата, както човекът в бурното море се държи за въжето. Вярата е едно въже, тя е една Божествена ръка. Сега особено, през тези времена, сред тези бурни вълни, дръжте се за вярата. Ние трябва да бъдем избавени. С критическото си ножче ние често пъти човъркаме това въже, уж под предлог – да изследваме, защото се смущаваме, дали нашата вяра е права или не.
към текста >>
36.
1914_4 ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА-2
Това е, което подразбира Христос: Син Человечески, Който иска да се прослави, е и в нас, и Той ще се прослави в нас чрез нашето
знание
, защото, в минало време, никога не е имало такава дълбока култура, както сега.
" Питам тогава, какъв ще бъде вашият рай, ако, като отидеш в онзи свят, ти дадат една кана или едно буре, да носиш вода? Не можеш да дадеш тук друг отговор, освен, че си носил вода, нищо друго. А това вече не е рай. Съвременните хора имат много смътни понятия за рая и за онзи свят. Защо? Защото са помрачили своя ум, отхвърлили са и не слушат Господа, Който ги води, и не са запалили своята свещ, за да осветят окръжающите същества.
Това е, което подразбира Христос: Син Человечески, Който иска да се прослави, е и в нас, и Той ще се прослави в нас чрез нашето
знание
, защото, в минало време, никога не е имало такава дълбока култура, както сега.
Ето на, чрез съвременните параходи и железници, с двадесет стотинки, ти заповядваш на хиляди хора да предават и пренасят писмото ти, от единия край на земята до другия. Туй е то, така става в света, когато елините започват да дохождат при Христа. На мнозина говоря, а не могат да ме разберат. Защо? Защото нямат ум, а пък аз искам от всинца вас да бъдете умни. Отивайте при Мъдростта и си купете от нея ум безплатно.
към текста >>
Слепота, то е да бъдеш лишен от зрение, а зрението е символ на
знанието
, което значи да видиш обстановката около себе си, та да се ориентираш, съобразно със своето зрение.
" Знаете ли кои бяха тия слепци? Разбира се, вие сте чули нещо за сътворението на света, знаете за Адама и Ева, че са били в Рая, знаете още и за тяхното грехопадение и прочее, но Писанието мълчи и не знаете, как завършиха те своя живот. Символично, тия двама представляват Адама и Ева. Нашите прародители кой ги ослепи? Те, като съгрешиха в Рая, ослепяха.
Слепота, то е да бъдеш лишен от зрение, а зрението е символ на
знанието
, което значи да видиш обстановката около себе си, та да се ориентираш, съобразно със своето зрение.
Да се роди човек сляп не е случайно; слепотата не е нещо случайно. В Писанието се говори за друг един сляп, за когото питаха Христа – той ли е съгрешил или баща му, или майка му са съгрешили; но, за да се яви Славата Божия, Той разреши много правилно въпроса, защото бащата и майката не раждат човека сляп, а сам. Неговото падение е падението на блудния син, който, като се върна при баща си, баща му го прие, при все, че за отиването му в странство и за яденето, и пиенето не са виновни родителите. Така и за тия двама слепци родителите им не бяха виновни. И те искаха да им повърне Христос вътрешното зрение, защото мнозина имат очи, гледат, но не виждат.
към текста >>
Желанието ни е да се отворят вашите очи, очите на народа, на свещениците, на земеделците, на търговците, на всички да дадем ново
знание
, за да съградим Църквата Божия, та като дойде Христос, сам да ръководи Своята работа.
Този дявол сега се обръща към нас, за да го помилва Господ, но за да се помилва, трябва да се покае и смири. Веднъж дяволът се престорил, дегизирал се и отишъл при едного светия, да му каже да се помоли за него. Понеже светията не знаел, че това е дяволът, Господ изпратил Ангела Своего да каже на светията, че това е дяволът и че ако му иска да се моли за него, то светията да иэиска от дявола първом да каже, че е мерзост на эапустението. Значи, да се покае и смири. Та виждате, че вие може да се обърнете към Господа, но дяволът не ще понесе последствията на онова, което е правил.
Желанието ни е да се отворят вашите очи, очите на народа, на свещениците, на земеделците, на търговците, на всички да дадем ново
знание
, за да съградим Църквата Божия, та като дойде Христос, сам да ръководи Своята работа.
Ще настане времето за „едно стадо и един пастир". Ние сме, които на всички църкви казваме: „Помирете се! " Ама, йок2, имало различие; ние ще им кажем: „Оставете тия различия заради Господа! " Ти може да имаш едно мнение, друг – друго; един – по-умен, а друг – по-глупав; всичките подобни работи не бива да бъдат спънка да следваме Христа. Но всички вие не сте глупави.
към текста >>
Например, всички вярваме в Бога, ходим в църква, но все има в нас нещо, което ни терзае и това терзание не произтича от
незнание
и безверие.
Когато човек вземе брашно да меси погача, е добре, ако развали една погача, за да направи друга. Но когато няма брашно, там е мъчнотията. По-добре е в живота да не се допуща да правим опит. Този пример можем да го приложим и в материалния, и в духовния живот, па и в семейния и в обществен живот. Преди всичко трябва да разчитаме онези дълбоки причини, които разяждат съвременното общество и причините, които разяждат нашия живот.
Например, всички вярваме в Бога, ходим в църква, но все има в нас нещо, което ни терзае и това терзание не произтича от
незнание
и безверие.
Така вие може да сте много учен човек, но ако влезе един трън в крака ви, колкото и учен да сте, не ножете да ходите. Но може да кажете: „Нека седи трънът." Да, обаче ще гнояса и вие щете-нещете – ще трябва да го извадите. Такива тръни може да имате и вие във вашия ум и те могат да ви спъват. Има, казва се, дарби на пророци, учители, апостоли и прочее, но едновременно човек не може да притежава всичките дарби, а трябва да отправи ума си към една посока и да проучава нещата. Казах ви днес, например, да се освободите от мислите на вашите попове, а с това исках да ви кажа – да се освободите от вашия поп – попът вътре и около вас.
към текста >>
Ако речем, че мъртвите спят, то спите и вие, по отношение на всеки предмет, от който не се интересувате, и спрямо него, вие сте в
безсъзнание
.
Ако вие бяхте в положението на един апостол, вие щяхте да имате оригинала, на който Христос е говорил и веднага съвременните противоречия щяха да станат ясни. После, ако бяхте далекогледи, да можехте да виждате на хиляда и на десет хиляди километра, щяхте да видите, каква тясна връзка има между живите и мъртвите. Щяхте да видите същинското положение на нещата. Но, ще ни се каже, че мъртвите не се виждат и това учение е от лукаваго. Добре, но и вашето мнение не е ли от лукаваго?
Ако речем, че мъртвите спят, то спите и вие, по отношение на всеки предмет, от който не се интересувате, и спрямо него, вие сте в
безсъзнание
.
А пък от философско гледище, никога не може да се яви в човека една мисъл, ако няма някъде форма за нея. Мислите са толкова разнообразни в своите форми, щото е невъзможно да се изброяват; и по отношение на техните форми щяха да съставляват друга област на изучаване. Добрите ни желания и мисли представляват растенията, от които ангелите се хранят, и ако теэи растения не дават плодове, ангелите ги отсичат. Ако ли дават плод, то тия ангели пристъпят да ни култивират. Та, под думата "дела" се разбира – плодовете, за които ни се препоръча да ги имаме.
към текста >>
Трябва да се учреди
истинското
братство между вас, та от това да узнаят хората, че у нас има нещо повече.
С живота си ще покажем на свещениците, как трябва да се живее, да им кажем, как трябва да се приложи Христовото учение във всичките Негови подразделения; а за това се изисква дълго време, за да се преустрои и подобри съвременният строй. Затова трябва и трябва да имаме всичките тия дарби, за които четем в тая глава. Аз бих желал да има между вас поне десетина пророци, но боледувате и сте болни. Казвате „Иэцели ни". Ами че аз ви излекувам, а ето, вие пак грешите; грешите и тогава болестта дохожда наново, в двоен размер.
Трябва да се учреди
истинското
братство между вас, та от това да узнаят хората, че у нас има нещо повече.
Всички трябва да имате смирение, за да приемете това, което Христос ви дава. Не грешете, не се обиждайте, не се лъжете. Не се лъжете помежду си, не се лъжете и от дявола. Като ти се каже от брата ти, че си съгрешил, няма за какво да се обиждаш, ако е вярно. Тази е мисията на Христа – да преобрази света, и Той вече е эапочнал.
към текста >>
Онези от вас, които могат да разбират Божествените эакони, могат много лесно да изменят своята обстановка чрез
знанието
, което те притежават.
Следователно, трябва да се върнете; и кога да е, вие ще се върнете. Ще се върнете със съдрани гащи, гологлави, без калпаци и тогава вашият Небесен Баща, като ви види, ще се зарадва и ще заколи телето, за да се подмладите. Непременно трябва да заколи това теле, защото, ако не заколеха Христа – телето, нямаше да ни приемат в Небето. Благодарение на тази жертва ние се подмладяваме, защото, нали казва и Христос: „Ако не пиете кръвта ми и не ядете тялото ми, няма да влезете в небето? " Няма да се спирам върху въпроса за двамата братя, гдето единият се разсърди на онзи, който дойде, че баща му закла теле и започна да се весели с него, а ще се повърна към предмета.
Онези от вас, които могат да разбират Божествените эакони, могат много лесно да изменят своята обстановка чрез
знанието
, което те притежават.
Преди хиляди години хората не са имали тия съобщения, които ние сега имаме; та може да предадете една телеграма оттук и за шест часа да отиде дори в Америка. Също и писмо, ако предадете, за пет-седем дни е тоже в Америка. Значи, човек е намерил условия, по които да предаде мисълта си от едно място на друго, да я трансформира. Тази аналогия ви правя, за да ви обясня друг един закон. Има времена, които са най-благоприятни за развитието на човечеството, а пък има и време кармично, когато няма никакви условия – тогава е зима – когато искате, но не можете да работите.
към текста >>
Ако някой е оглупял, то е, защото той е употребил своето
знание
за развратяването на хората.
Отсетне станало известно на капрала, че този помагач бил главнокомандующият и останал изобличен. Христос сега заварва миозина, че дигат греди, и Той им помага, без да вика вас, защото си капрал, а отсетне ви каже: „Аз Съм главнокомандующият". Днес в църквата се казва и постъпва като при този капрал. Поповете учат по този начин. Но учението не е за глупавите, а е за мъдрите; силата не е за слабите, а е за силните; богатството не е за сиромасите, а е за богатите.
Ако някой е оглупял, то е, защото той е употребил своето
знание
за развратяването на хората.
Такъв човек, в следующето прераждане ще бъде иэпратен като един първокласен глупак, със свърэан ум и ограничени, свързани дарби. Вижте един човек, който е сакат. Казвате: „горкият човек". Добре, но той в миналото е изпочупил много крака и ръце на другите и затова сега Господ го свързва в ръцете и краката. По тоэи начин можем да изясним много от нашите страдания.
към текста >>
Христос иска да ни даде
знание
и да ни извади от всички ония примки, които дяволът ни устройва.
Преди 35 години, един български младеж обичал една мома и през една дупка ходел да я гледа. Но момата искала да отучи момъка да туря окото си на дупката. Една вечер, с един железен язик,4 тя запушила дупката, на която момъкът нагаждал окото си, та гледал, и когато дошел пак да гледа, извадил окото си... Много пъти, и ние искаме да правим и правим някои работи, когато не трябва да ги правим. Този момък трябвало да носи ръката си напред, преди окото си. Така е и за нас: имаме моменти, когато дяволът е турил шиш, за да ни извади окото, затова ние трябва да бъдем внимателни, за да не си извадим окото.
Христос иска да ни даде
знание
и да ни извади от всички ония примки, които дяволът ни устройва.
Много често ме питат – как връзваме дявола. Отговарям: научете се как да произнасяте думата „Любов" и вие тогава, уверявам ви, ще връзвате дявола. Може да направите опит: например, срещнете един човек, който ви се сърди; кажете десет пъти думата „Любов" и ако той ви се сърди още, тогава ще значи, че не сте се научили как да произнасяте думата „Любов". И затова трябва да отидеш в тайната си стаичка, гдето да научиш изговарянето на тази дума. Аз искам да научите произношението на думата „Любов", та като дойде Христос, да бъде тази първата дума, която ще произнесете пред Него.
към текста >>
И когато дойде Христос във вас, ще станете силни чрез
знание
, светлина и възможности да възприемате, та да ви дойдат по-висши знания за Божествения свят и ще се разкрие пред вас нов свят.
(По-нататък се дадоха разяснения по всички почти пунктове на Пентограма, но аз не успях удачно да ги схвана, понеже минаха набърже). Тази емблема, изобщо, се състои от вибрации, които, ако не се възпроизведат във вашия ум, сърце и душа, няма да имате желания ефект; докато напротив, ако вибрациите се възприемат както следва, Словото тогава е мощно и силно, и ще дойдете в съприкосновение с всичките висши същества, та да може да работите във външния свят. Особено буквата "Ж" в Пентограма – с живота си трябва да я качите горе, защото този Пентограм, за в бъдеще, трябва да се измени. Понеже той, както е сега, показва, че настоящето положение на църквата трябва да се измени, в смисъл, тази буква "Ж" да излезе горе. Как? Като положите тази корона върху Христа.
И когато дойде Христос във вас, ще станете силни чрез
знание
, светлина и възможности да възприемате, та да ви дойдат по-висши знания за Божествения свят и ще се разкрие пред вас нов свят.
Ако вие не усвоите тази материя, която ви се даде тази година, всичко друго, което ви се каже, то ще бъде terra incognita1. Трябва да знаете, че вие имате първата стъпка, защото тази година е първата година от настъпващата Нова епоха от развитието на човечеството. И ако към знанието, което Небето ви дава, вие съумеете да се приспособите, то ще се ползвате. Вътрешно е нужно да се обедините с Христа, а начина е ваша работа да го намерите. Опитът всекиму ще покаже начина.
към текста >>
И ако към
знанието
, което Небето ви дава, вие съумеете да се приспособите, то ще се ползвате.
Понеже той, както е сега, показва, че настоящето положение на църквата трябва да се измени, в смисъл, тази буква "Ж" да излезе горе. Как? Като положите тази корона върху Христа. И когато дойде Христос във вас, ще станете силни чрез знание, светлина и възможности да възприемате, та да ви дойдат по-висши знания за Божествения свят и ще се разкрие пред вас нов свят. Ако вие не усвоите тази материя, която ви се даде тази година, всичко друго, което ви се каже, то ще бъде terra incognita1. Трябва да знаете, че вие имате първата стъпка, защото тази година е първата година от настъпващата Нова епоха от развитието на човечеството.
И ако към
знанието
, което Небето ви дава, вие съумеете да се приспособите, то ще се ползвате.
Вътрешно е нужно да се обедините с Христа, а начина е ваша работа да го намерите. Опитът всекиму ще покаже начина. И този опит, понеже ще е важен и съществен, всякой може, ако иска, да ми го съобщава. Работете повече със себе си, нежели със света. А светът ще бъде занят със себе си, та няма да ви закача.
към текста >>
1 Terra incognita(лат.) – буквално – непозната земя; в смисъл на непозната област на
знание
(бел.ред.)
това подозрение се премахна и хората измениха мнението си. Това събрание се свърши в 12 часа на обед. Времето през целия ден беше ясно, тихо и топло. КРАЙ на годишната среща през 1914 година. Групова снимка пред съборната вила, 1914 год.
1 Terra incognita(лат.) – буквално – непозната земя; в смисъл на непозната област на
знание
(бел.ред.)
2 Тройно съглашение(Антанта)– Военна коалиция между Франция, Русия и Англия, която през Първата световна война(1941-1918) победи Тройния съюз(Централните сили),състоящ се от Германия, Австро-Унгария, Турция и България(бел.ред.) 3 Обленявам(арх.) – бивам ленив(бел.ред.) 4 Ески Джумая(тур.) – старото име на град Търговище(бел.ред.) [/size]
към текста >>
37.
1922_15 ПЕНТАГРАМЪТ - Средният кръг
От този момент, когато човек е запалил вече светлината на своя собствен ум и добива скиптъра на
знанието
, се завършва първият, светски цикъл на неговото развитие и той вече влиза във втория цикъл — духовния. (1)
След тази криза той търси по-дълбок вътрешен смисъл. Той влиза в пътя на учението. (12) Връщаме се пак при ножа, т. е. при своята сила, която сега ще влезе в твоето сърце и ще отидеш при Добродетелта, ще застанеш при вратата, гдето ще почнешеш да молиш Господа, да се изповядваш и да казваш, че не си могъл да живееш добре, та ще искаш да влезеш в новия път, за да заживееш и живееш вече добре. (2, 198)
От този момент, когато човек е запалил вече светлината на своя собствен ум и добива скиптъра на
знанието
, се завършва първият, светски цикъл на неговото развитие и той вече влиза във втория цикъл — духовния. (1)
Започва Пътят на ученика. Досега външният живот е работил върху него без активното участие на неговото съзнание, а сега той поема еволюцията в своите ръце. Това значи влизане в Божествената Школа. Човек започва съзнателно да изработва в себе си Божествените добродетели, които характеризират съвършения човек. (17) ПЕТ ВЪРХА
към текста >>
Досега външният живот е работил върху него без активното участие на неговото
съзнание
, а сега той поема еволюцията в своите ръце.
Връщаме се пак при ножа, т. е. при своята сила, която сега ще влезе в твоето сърце и ще отидеш при Добродетелта, ще застанеш при вратата, гдето ще почнешеш да молиш Господа, да се изповядваш и да казваш, че не си могъл да живееш добре, та ще искаш да влезеш в новия път, за да заживееш и живееш вече добре. (2, 198) От този момент, когато човек е запалил вече светлината на своя собствен ум и добива скиптъра на знанието, се завършва първият, светски цикъл на неговото развитие и той вече влиза във втория цикъл — духовния. (1) Започва Пътят на ученика.
Досега външният живот е работил върху него без активното участие на неговото
съзнание
, а сега той поема еволюцията в своите ръце.
Това значи влизане в Божествената Школа. Човек започва съзнателно да изработва в себе си Божествените добродетели, които характеризират съвършения човек. (17) ПЕТ ВЪРХА За да стъпи в Духовния Път на ученичеството, или на стръмната пътека, както още я наричат, човек трябва да мине през „тясната врата", за която говори Свещеното Писание. Преминал през нея, той среща Великия Учител — Христос лице в лице, както е посочено в Пентаграма.
към текста >>
Има закон:
истинско
прощение има, когато е приложено с Любов към онзи, на когото прощаваш.
(11; 28) Ето няколко примера от тези трудни изпити: Един от изпитите е Любов към врага. Когато някой ти е враг и ти напакости, да не се озлобяваш, да не му простиш, а да го възлюбиш. Учителя казва, че Любовта към врага е една от най-трудните задачи.
Има закон:
истинско
прощение има, когато е приложено с Любов към онзи, на когото прощаваш.
Кои хора са велики? -- Тези, които имат Любов към Бога. Друг пример: минаваш през едно голямо страдание -- тежка болест или друг вид страдание; да не се обезсърчиш или обезвериш, но да запазиш Мира си и Радостта си като съзнаеш, че всичко е за добро. Това е изпитът на Йов. Всеки ученик в пътя на своя възход непременно ще премине през този изпит.
към текста >>
Когато е бил във външния кръг, [ученикът] е приел външното
знание
, а сега вече влиза в Божествената Мъдрост.
Окото символизира Мъдростта. (12) После настъпва полето на Мъдростта, сиянието на окото, гдето ще размишлявате върху дълбоките наредби, защо именно Господ е наредил така света и там ще разберете. (2, 199) [Това е] Божественото око, Божествения Дух, Който ще ви научи как да разбирате Божествените истини. (2, 174)
Когато е бил във външния кръг, [ученикът] е приел външното
знание
, а сега вече влиза в Божествената Мъдрост.
Портите на храма на Мъдростта се отвац пред него. Само на човека на Любовта се отварят тези порти. Нему се доверяват ключовете на Висшето Знание, Знанието на Великата Божествена Наука. Защо - Защото няма да злоупотреби с нея в своя личен живот за свои интереси, но ще я употреби за служене на Бога и за всички. Ако бяха поверили това знание на оня, който не е минал през Любовта, той ще злоупотреби с него и с това ще докара големи нещастия не само за себе си, но и за околните. (17)
към текста >>
Нему се доверяват ключовете на Висшето
Знание
,
Знанието
на Великата Божествена Наука.
[Това е] Божественото око, Божествения Дух, Който ще ви научи как да разбирате Божествените истини. (2, 174) Когато е бил във външния кръг, [ученикът] е приел външното знание, а сега вече влиза в Божествената Мъдрост. Портите на храма на Мъдростта се отвац пред него. Само на човека на Любовта се отварят тези порти.
Нему се доверяват ключовете на Висшето
Знание
,
Знанието
на Великата Божествена Наука.
Защо - Защото няма да злоупотреби с нея в своя личен живот за свои интереси, но ще я употреби за служене на Бога и за всички. Ако бяха поверили това знание на оня, който не е минал през Любовта, той ще злоупотреби с него и с това ще докара големи нещастия не само за себе си, но и за околните. (17) ДЪРВОТО НА ЖИВОТА - КЪМ ДОБРОДЕТЕЛТА Пета картина — дърво, отрупано с плодове.* Намираме се във върха на Мъдростта в началото на портокаления лъч на Добродетелта (в цветния Пентаграм — белия). Най-после идвате при „дървото на живота" - гдето с вашата опитност ще живеете на небето и ще се радвате на благата, които Господ е дал.
към текста >>
Ако бяха поверили това
знание
на оня, който не е минал през Любовта, той ще злоупотреби с него и с това ще докара големи нещастия не само за себе си, но и за околните. (17)
Когато е бил във външния кръг, [ученикът] е приел външното знание, а сега вече влиза в Божествената Мъдрост. Портите на храма на Мъдростта се отвац пред него. Само на човека на Любовта се отварят тези порти. Нему се доверяват ключовете на Висшето Знание, Знанието на Великата Божествена Наука. Защо - Защото няма да злоупотреби с нея в своя личен живот за свои интереси, но ще я употреби за служене на Бога и за всички.
Ако бяха поверили това
знание
на оня, който не е минал през Любовта, той ще злоупотреби с него и с това ще докара големи нещастия не само за себе си, но и за околните. (17)
ДЪРВОТО НА ЖИВОТА - КЪМ ДОБРОДЕТЕЛТА Пета картина — дърво, отрупано с плодове.* Намираме се във върха на Мъдростта в началото на портокаления лъч на Добродетелта (в цветния Пентаграм — белия). Най-после идвате при „дървото на живота" - гдето с вашата опитност ще живеете на небето и ще се радвате на благата, които Господ е дал. Щом [ученикът] добие Любовта и Мъдростта, тогава иде Дървото на живота - неговият живот дава плодове, иде Добродетелта. Той разбира, че смисълът на живота е в служенето на Бога, в правенето на добро.
към текста >>
38.
018. Откровението в църквата „Св. Димитрий Солунски”
Тази възможност човешкото
съзнание
квалифицира като свободна воля.
Няма нужда да се ровим с хилядолетия назад, за да търсим някаква аналогия между срещата в църквата “Св. Димитрий” и подобието с други житейски случаи. Нима той не се е запитвал дали в корабокрушението, станало два-три дни преди тази среща, не се крие някаква поличба, чрез която Небето е искало да му покаже неправилното му решение за бягство от живота? Човек няма възможност да установи дали има и до каква степен съществува детерминираност, и откъде започва проявлението на неговата свободна воля. На практика всеки има възможност да определя своето поведение, като по личен избор възприема или отхвърля предлаганите му от обстоятелствата възможни варианти за осъществяване.
Тази възможност човешкото
съзнание
квалифицира като свободна воля.
Разумният човек обаче съгласува свободата на своята воля с обстоятелствата, които животът му сервира пряко волята му. Откровението в църквата “Св. Димитрий Солунски”, станало на 10 април 1854 г., съвпада със започването на Кримската война, чието обявяване става също на 10 април 1854 г., когато англо-френската ескадра бомбардира Одеса откъм морето. С тази бомбардировка фактически започва Кримската война между Русия, от една страна, и Турция, Англия, Франция и Сардинското кралство, от друга. Св. Димитрий Солунски е величава историческа личност, почитана за неговите граждански и верски заслуги.
към текста >>
Появата на иконата в търновската църква е предизвикала всред българското население
истинско
въодушевление, за да се превърне в същински мит.
Димитрий Солунски се отнасят до спасяването на Солун от появилите се пред стените му нападатели.29 Легендите, свързани с житието на Св. Димитрий Солунски, не биха спрели вниманието ни върху него, ако Константин Дъновски не бе дал тържествено обещание на стария свещеник пред олтара на храма на Св. Димитрий Солунски. При кратковременното завладяване на Солун от норманите (1185 г.) местните жители успели да измъкнат от солунската църква чудотворната икона на светеца и за да я опазят от чуждо похищение, са я отнесли в Търново. От това са се възползвали братята Асен и Петър.
Появата на иконата в търновската църква е предизвикала всред българското население
истинско
въодушевление, за да се превърне в същински мит.
В едно от житията на Св. Димитрий Солунски е казано: “Било месец октомврий 26-я ден, на празника на Св. Димитрий, лето Господне 1185. В малката тогава твърдина Търново, двамата братя Асен и Петър издигнали нов великолепен храм. При освещаването му всред гробовната тишина пред коленичилия народ застанали трима митрополити, от които единият тържествено издигнал ръце и благословил събралите се там богомолци с чудотворната икона на Св.
към текста >>
Като се има предвид църковното образование на младия Константин Дъновски, лесно е да си представим как е въздействало върху
съзнанието
му поръчението на стария свещеник в храма на солунския светец, и то тогава, когато е решил да се отрече от света и да се отдаде на монашество.
По същия начин и историята на България би взела друга насока, ако Калоян не би бил убит пред Солун, а разгромеше при създаването ¢ Латинската империя. Преди всичко съдбата на българския народ щеше да се свърже тясно с Римската империя и папската власт, което по естествен път щеше да ни отдалечи от Киевска Рус и изобщо от руския народ и славянската общност. Нека накрая да завършим с възхвалата на Св. Методий, отправена към Св. Димитрий Солунски, от която се вижда преценката му за солунския светец: “О, мъдри Свети Димитре, като предстоиш светло пред Божия престол, не ни забравяй, моли се за нас, окаяните, които, странници в тая земя, съзерцаваме днес твоите велики дела и те възпяваме...”32
Като се има предвид църковното образование на младия Константин Дъновски, лесно е да си представим как е въздействало върху
съзнанието
му поръчението на стария свещеник в храма на солунския светец, и то тогава, когато е решил да се отрече от света и да се отдаде на монашество.
Не напразно Константин Дъновски характеризира случилото се в църквата “Св. Димитрий Солунски” като откровение, което внася основен преврат в неговия житейски път и, спомнил си за него, го описва и отпечатва. Разговорът между Константин Дъновски и стария свещеник в църквата става на 10 април 1854 г., а публикуването на този разговор в брошурата “Едно откровение в Солунската църква “Св. Димитрий” се прави през 1905 г., т.е. 27 години след освобождението на България.
към текста >>
39.
019. Обет за духовна служба
Димитрий Солунски, за да изтъкнем мястото, което е заемал митът за неговото покровителство не само в
съзнанието
на съвременниците му, но и след неговата смърт.
019. Обет за духовна служба Ние се спряхме твърде много върху легендите във връзка със Св.
Димитрий Солунски, за да изтъкнем мястото, което е заемал митът за неговото покровителство не само в
съзнанието
на съвременниците му, но и след неговата смърт.
Трайно утвърдените легенди в съзнанието на народа стават върховно упование и се превръщат в интимна история, очистена от всичко преходно. В духа на едно такова разбиране ние приемаме “Откровението” на Константин Дъновски, извършено на 10 април 1854 г. Това, прочее, се вижда и от решението му да поеме своя истински път в борбите на живота, а не да се оттегли в покоите на монашеската килия, като същевременно му се подсказва, че “очите му ще видят всичко, речено от Господа, със залога, който ще му се връчи и ще бъде за уверение като от Бога”. При разговора между младия Константин и стария свещеник се казва, че последният го е съветвал да изостави идеята си за отдаване на монашество. В този диалог се изтъква, че Константин Дъновски трябва да бъде категоричен и да вземе твърдо непоклатимо решение, като даде тържествено обещание да се завърне обратно там, откъдето е тръгнал, като заработи за извоюването на верска и народностна свобода за българския народ.
към текста >>
Трайно утвърдените легенди в
съзнанието
на народа стават върховно упование и се превръщат в интимна история, очистена от всичко преходно.
019. Обет за духовна служба Ние се спряхме твърде много върху легендите във връзка със Св. Димитрий Солунски, за да изтъкнем мястото, което е заемал митът за неговото покровителство не само в съзнанието на съвременниците му, но и след неговата смърт.
Трайно утвърдените легенди в
съзнанието
на народа стават върховно упование и се превръщат в интимна история, очистена от всичко преходно.
В духа на едно такова разбиране ние приемаме “Откровението” на Константин Дъновски, извършено на 10 април 1854 г. Това, прочее, се вижда и от решението му да поеме своя истински път в борбите на живота, а не да се оттегли в покоите на монашеската килия, като същевременно му се подсказва, че “очите му ще видят всичко, речено от Господа, със залога, който ще му се връчи и ще бъде за уверение като от Бога”. При разговора между младия Константин и стария свещеник се казва, че последният го е съветвал да изостави идеята си за отдаване на монашество. В този диалог се изтъква, че Константин Дъновски трябва да бъде категоричен и да вземе твърдо непоклатимо решение, като даде тържествено обещание да се завърне обратно там, откъдето е тръгнал, като заработи за извоюването на верска и народностна свобода за българския народ. За да придаде по-голяма тежест на отправеното му предложение за връщане във Варна, старият свещеник му връчва залог, чрез който иска да подчертае, че става дума за тържествено дадено обещание пред Бога.
към текста >>
За да се разбере
истинското
значение, което старият свещеник е придавал на антиминса, връчен на Константин Дъновски, необходимо е да се проследи неговата (на антиминса) предистория, подробно разказана във втората част на брошурата.
Чрез сбора на двата числени символа – 1747 + 153 = 1900 е посочено началото на дейността на Учителя, символизирана с първия събор на Бялото Братство през 1900 г. Чрез числото 1747 се отбелязва вдигането на анатемата от българския народ, а с числото 153 се символизира благодатта Христова, която им вещае светли бъднини. Старият свещеник, връчвайки антиминса на Константин Дъновски в църквата “Св. Димитрий Солун-ски”, е искал да го насочи към всеотдайно служене Богу и народу. Самият антиминс би следвало да се приеме и като символ за възлагане на мисия по поръчение на Небето.
За да се разбере
истинското
значение, което старият свещеник е придавал на антиминса, връчен на Константин Дъновски, необходимо е да се проследи неговата (на антиминса) предистория, подробно разказана във втората част на брошурата.
“На 20 декември 1746 г. в Солунската църква “Панагия Лагудяни” 77-годишният свещеник йеромонах Теофани Светогорски, аскет от Иверския манастир в Света гора, Атон, извършвал агрипиния по случай 40 дни от зверското изтребление на няколко души християни от кръвожадни мохамедани. Майките и вдовиците на жертвите, заедно с някои свои роднини, във всенощно бдение горещо молели Бога за помощ и утешение. През нощта настанала голяма буря, която едва ли не съборила малката църква. Призори, малко преди завършване на литургията, бурята утихнала и църквата била огряна от чудна светлина като през бял ден.
към текста >>
40.
УЧЕНИЦИ
Истинското
име на дядо Благо е Стоян Русев.
Човешкият дух чрез човека учи своите уроци тук на земята и продължава своето обучение в Невидимия свят. Ученикът долу е ученик и горе в Школата на Бялото Братство също е ученик." Сестрата се просълзява. Тя вече знае, че както е ученик тук на Изгрева, така ще бъде и ученик горе в Невидимия свят, в Школата на Бялото Братство. Борис Николов
Истинското
име на дядо Благо е Стоян Русев.
Дядо Благо е псевдоним, който си е сложил сам, когато е създал списание "Славейче". На неговите страници той пише свои стихове и целта му е да подпомогне образованието на децата. Оттогава всички почват да му викат дядо Благо и така остава известен. Той е бил 40 години учител на децата. Дядо Благо бил на Изгрева за Новата година - 1937 г.
към текста >>
Затуй е ценно
знанието
, което ни даде по пътя на Ученика.
Това бе правило в Неговата Школа. Той не правеше разлика и не даваше предпочитание на братята. Всички бяха равни - в беседите, упражненията, екскурзиите. Затуй веднъж каза: "Тъй, както Аз водя Школата, никой не я е водил досега." Проблемите, които възникваха между братята и сестрите, Учителят ги е разглеждал в разговорите и беседите. Дал ни е методи как да се справяме с всички мъчнотии в нашия живот.
Затуй е ценно
знанието
, което ни даде по пътя на Ученика.
Борис Николов Домът на чичо Петко Гумнеров беше отворен за всички. Той стана Божи дом. Тук Учителят живееше, приемаше непрекъснато гости и държеше пред отворения прозорец Своите беседи. Особено неделята бе много тържествена.
към текста >>
Да, това бе пример за будното
съзнание
на Учителя.
Миг преди да се счупи пейката, Той се изправи. Следващият миг се чу трясъка и всички се натъркаляха на земята. Брадите на старите братя стърчаха нагоре като на козли, панталони и фусти стърчаха нагоре. Обща врява и глъч. А Учителят стоеше изправен, облечен официално в бежов костюм.
Да, това бе пример за будното
съзнание
на Учителя.
Суматохата продължи няколко минути. Започнаха да се изправят, а ние младите стояхме настрани и се смеехме. "Ами тук няма ли някой, който да ни помогне? " - извика една възрастна сестра. "Има, има - обадихме се ние - но вие не ни искате".
към текста >>
Никога не съм допущал в себе си мисълта, че Учителят е нещо обикновено като нас, нито пък че съм го отрекъл в
съзнанието
си или че съм го свалил от Неговото високо положение През време на беседата, за моя изненада, Учителят веднага направи едно малко отклонение и каза: "Ако спориш с по-умен от тебе, ще видиш, че си глупав човек, ако се бориш с по-силен, ще бъдеш повален и ще пострадаш Веднага се опомних, разбрах, че това се отнася до мен, спрях лошите мисли които в момента бяха нахлули в главата ми и аз сам не знаех как и откъде бяха дошли, влязох в течението на мислите на Учителя и продължих слушането на беседата.
Мъжът се връща у дома си. Двете го посрещат и се надпреварват да му услужват. Вергилий Кръстев Веднъж на беседа аз, бидейки под влиянието на недобри съветници несъзнателно в себе си мислех по някои неща, като не се съгласявах с това което Учителят говореше в момента. Моето поведение не беше нито враждебно, нито отрицателно, но по-скоро критично, самостойно и с претенции че и аз имам собствено мнение и разбиране.
Никога не съм допущал в себе си мисълта, че Учителят е нещо обикновено като нас, нито пък че съм го отрекъл в
съзнанието
си или че съм го свалил от Неговото високо положение През време на беседата, за моя изненада, Учителят веднага направи едно малко отклонение и каза: "Ако спориш с по-умен от тебе, ще видиш, че си глупав човек, ако се бориш с по-силен, ще бъдеш повален и ще пострадаш Веднага се опомних, разбрах, че това се отнася до мен, спрях лошите мисли които в момента бяха нахлули в главата ми и аз сам не знаех как и откъде бяха дошли, влязох в течението на мислите на Учителя и продължих слушането на беседата.
Аз разбрах, че при Учителя трябва да се присъства с нужната подготовка, внимание, чистота, че съзнанието трябва да бъде будно и човек трябва да бъде добре обграден от влиянието на тъмните сили, които искат да попречат на делото Му. Макар и по отрицателен път, аз получих една опитност, за която съм твърде благодарен на Учителя. Тодор Божков Между първите ученици имаше такива, които под влияние на теософ- ските идеи търсеха път лесно да се издигнат, да станат магове, да притежават и боравят със сили, с които да влияят на другите хора, да предопределят съдбините на хора, общества и народи. С една дума - да имат лично превъзходство над другите хора.
към текста >>
Аз разбрах, че при Учителя трябва да се присъства с нужната подготовка, внимание, чистота, че
съзнанието
трябва да бъде будно и човек трябва да бъде добре обграден от влиянието на тъмните сили, които искат да попречат на делото Му.
Двете го посрещат и се надпреварват да му услужват. Вергилий Кръстев Веднъж на беседа аз, бидейки под влиянието на недобри съветници несъзнателно в себе си мислех по някои неща, като не се съгласявах с това което Учителят говореше в момента. Моето поведение не беше нито враждебно, нито отрицателно, но по-скоро критично, самостойно и с претенции че и аз имам собствено мнение и разбиране. Никога не съм допущал в себе си мисълта, че Учителят е нещо обикновено като нас, нито пък че съм го отрекъл в съзнанието си или че съм го свалил от Неговото високо положение През време на беседата, за моя изненада, Учителят веднага направи едно малко отклонение и каза: "Ако спориш с по-умен от тебе, ще видиш, че си глупав човек, ако се бориш с по-силен, ще бъдеш повален и ще пострадаш Веднага се опомних, разбрах, че това се отнася до мен, спрях лошите мисли които в момента бяха нахлули в главата ми и аз сам не знаех как и откъде бяха дошли, влязох в течението на мислите на Учителя и продължих слушането на беседата.
Аз разбрах, че при Учителя трябва да се присъства с нужната подготовка, внимание, чистота, че
съзнанието
трябва да бъде будно и човек трябва да бъде добре обграден от влиянието на тъмните сили, които искат да попречат на делото Му.
Макар и по отрицателен път, аз получих една опитност, за която съм твърде благодарен на Учителя. Тодор Божков Между първите ученици имаше такива, които под влияние на теософ- ските идеи търсеха път лесно да се издигнат, да станат магове, да притежават и боравят със сили, с които да влияят на другите хора, да предопределят съдбините на хора, общества и народи. С една дума - да имат лично превъзходство над другите хора. Те очакваха, че Учителят ще им даде такива знания, но останаха разочаровани.
към текста >>
Когато някои молили Учителя да им даде духовни сили или както Петър Манев - ключовете на астрологията, Той казал: "Ако ви дам
знание
за духовните сили, вие един друг ще се избиете."
Те очакваха, че Учителят ще им даде такива знания, но останаха разочаровани. Учителят очерта един път, в който човешката душа с постоянство, упоритост и работа трябва да работи върху себе си. На някои не им се хареса такова нещо. Те искаха да им се дадат магически сили и да контролират природните сили и стихии. Но те се разочароваха и се оттеглиха.
Когато някои молили Учителя да им даде духовни сили или както Петър Манев - ключовете на астрологията, Той казал: "Ако ви дам
знание
за духовните сили, вие един друг ще се избиете."
Борис Николов В първите години Учителят пътуваше из България, държеше своите сказки и образуваше братските кръжоци. Идва и в Бургас, където приятелите се събират на братска вечеря. Обикновено това ставало в квартирата на Тодор Стоименов, която била по-широка. Случва се, че същата вечер имало на площада голямо политическо събрание и брат Пеню Киров го посетил.
към текста >>
Учителят ги погледна и каза: "Тези души са с религиозно
съзнание
!
Мария Тодорова Една група софиянци посетили Братството в Айтос с цигулки и песни. Завърнаха се след десет дни и веднага отидоха при Учителя, за да разкажат какво са видели и чули. Обикновено всеки, който отиваше в провинцията, се обаждаше на Учителя и смяташе за свое задължение при завръщането си отново да Го посети. Идват приятелите и споделят с Учителя, че това са най- прилежните ученици в провинцията, което бе вярно според мен.
Учителят ги погледна и каза: "Тези души са с религиозно
съзнание
!
" - "Ами как така, Учителю? Те са толкова предани, сърдечни, усърдни в делото! " - казва една сестра. Учителят я поглежда и продължава: "Ученичеството започва с пробуждането на човешката душа в търсене на контакт с Бога и живот за Бога, което е проявената Божия Любов към себе си, към ближните си, към враговете си и към Божествения Дух. Това означава пробуждане на човешкото съзнание, навлизане в свръхсъзнанието, което е път на ученика и е фаза и състояние на ученичеството.
към текста >>
Това означава пробуждане на човешкото
съзнание
, навлизане в
свръхсъзнанието
, което е път на ученика и е фаза и състояние на ученичеството.
Учителят ги погледна и каза: "Тези души са с религиозно съзнание! " - "Ами как така, Учителю? Те са толкова предани, сърдечни, усърдни в делото! " - казва една сестра. Учителят я поглежда и продължава: "Ученичеството започва с пробуждането на човешката душа в търсене на контакт с Бога и живот за Бога, което е проявената Божия Любов към себе си, към ближните си, към враговете си и към Божествения Дух.
Това означава пробуждане на човешкото
съзнание
, навлизане в
свръхсъзнанието
, което е път на ученика и е фаза и състояние на ученичеството.
Ученикът борави и живее с Космическото Съзнание. Всички ония души в Айтос са с религиозно съзнание. Трябва да преминат от него в духовното съзнание и чак тогава да преминат в свръхсъзнанието или Космическото състояние на съзнанието, което е пътят на ученика. Дотогава има дълъг път да се извърви от тези души. А всяка душа е лъч от светлината на Бога.
към текста >>
Ученикът борави и живее с Космическото
Съзнание
.
" - "Ами как така, Учителю? Те са толкова предани, сърдечни, усърдни в делото! " - казва една сестра. Учителят я поглежда и продължава: "Ученичеството започва с пробуждането на човешката душа в търсене на контакт с Бога и живот за Бога, което е проявената Божия Любов към себе си, към ближните си, към враговете си и към Божествения Дух. Това означава пробуждане на човешкото съзнание, навлизане в свръхсъзнанието, което е път на ученика и е фаза и състояние на ученичеството.
Ученикът борави и живее с Космическото
Съзнание
.
Всички ония души в Айтос са с религиозно съзнание. Трябва да преминат от него в духовното съзнание и чак тогава да преминат в свръхсъзнанието или Космическото състояние на съзнанието, което е пътят на ученика. Дотогава има дълъг път да се извърви от тези души. А всяка душа е лъч от светлината на Бога. И всяка душа е ценна за Бога."
към текста >>
Всички ония души в Айтос са с религиозно
съзнание
.
Те са толкова предани, сърдечни, усърдни в делото! " - казва една сестра. Учителят я поглежда и продължава: "Ученичеството започва с пробуждането на човешката душа в търсене на контакт с Бога и живот за Бога, което е проявената Божия Любов към себе си, към ближните си, към враговете си и към Божествения Дух. Това означава пробуждане на човешкото съзнание, навлизане в свръхсъзнанието, което е път на ученика и е фаза и състояние на ученичеството. Ученикът борави и живее с Космическото Съзнание.
Всички ония души в Айтос са с религиозно
съзнание
.
Трябва да преминат от него в духовното съзнание и чак тогава да преминат в свръхсъзнанието или Космическото състояние на съзнанието, което е пътят на ученика. Дотогава има дълъг път да се извърви от тези души. А всяка душа е лъч от светлината на Бога. И всяка душа е ценна за Бога." Мария Тодорова
към текста >>
Трябва да преминат от него в духовното
съзнание
и чак тогава да преминат в
свръхсъзнанието
или Космическото състояние на
съзнанието
, което е пътят на ученика.
" - казва една сестра. Учителят я поглежда и продължава: "Ученичеството започва с пробуждането на човешката душа в търсене на контакт с Бога и живот за Бога, което е проявената Божия Любов към себе си, към ближните си, към враговете си и към Божествения Дух. Това означава пробуждане на човешкото съзнание, навлизане в свръхсъзнанието, което е път на ученика и е фаза и състояние на ученичеството. Ученикът борави и живее с Космическото Съзнание. Всички ония души в Айтос са с религиозно съзнание.
Трябва да преминат от него в духовното
съзнание
и чак тогава да преминат в
свръхсъзнанието
или Космическото състояние на
съзнанието
, което е пътят на ученика.
Дотогава има дълъг път да се извърви от тези души. А всяка душа е лъч от светлината на Бога. И всяка душа е ценна за Бога." Мария Тодорова Когато започна да се строи салона през 1927 г., на Изгрева изневиделица се изсипаха 20-30 братя с бели ризи, червени пояси и черни потури и започнаха да работят ден и нощ.
към текста >>
Учителят даде методи - и те са в Словото Му - за промяна на вътрешния човек, за да дойде времето, когато ще се пробуди неговото
съзнание
.
Ваш ред е - вие да отидете в затвора." Дойде време, някои от нас отидоха в затвора. Но преди това, на процеса пред съда, той каза: "Дошло е време на това Братство да му сложим една надгробна плоча." Наистина, дойде това време, когато "Изгревът" беше разрушен и всички сметнаха, че му е сложена надгробна плоча. Но ние бяхме взели участие в разрешаване на онази задача, когато преброихме космите на анархизма, който се превърна в комунизъм. Това бяха 360 000 косъма и толкова са формите на превъплъщение на онези сили, които дойдоха да прокарват онзи метод - чрез разрушение и сила да променят историята и обществото. Те го промениха, но отвътре не промениха човека и той си остана същият.
Учителят даде методи - и те са в Словото Му - за промяна на вътрешния човек, за да дойде времето, когато ще се пробуди неговото
съзнание
.
Учителят бе казал: "Ние не разрешаваме въпросите на света. Въпросите на новия свят, който слиза отгоре като свят на идеи, те са разрешени. Вие трябва да влезете в този нов свят като работници, които да ги реализират." Мария Тодорова Една сестра се възмущава от братята и сестрите и отива да протестира пред Учителя, защо не се намират други по-подходящи хора за Школата, с ум и талант, и възпитание.
към текста >>
41.
УЧИТЕЛЯТ И ЛИЧНОСТИ
После разказваше, че като чете Евангелието и като погледне този, който стои срещу него, му се дават в
съзнанието
живи картини и той ги тълкува или ги превежда буквално.
Георги Събев Името му беше Влайчо Жечев от село Коньово, Сливенско. Неговият живот е олицетворение на пътуващ пророк от времето на пророците в древния Израил. Имаше дарба, имаше връзки с невидимия свят, пророкуваше и пророчествата му се сбъдваха. Обикновено пред него стоеше Евангелието, той прелистваше страниците, спираше се на някой стих, прочиташе го, тогава се обръщаше към този, който седеше пред него и дядо Влайчо му казваше това, което имаше да му каже.
После разказваше, че като чете Евангелието и като погледне този, който стои срещу него, му се дават в
съзнанието
живи картини и той ги тълкува или ги превежда буквално.
Той се подвизаваше по време на Школата на Учителя. Познаваше почти всички хора в Братството и провинцията. Нашите хора мило и драго даваха, някой да им пророкува. Учителят е в София, Школата е открита, Словото на Учителя се излива като непресъхващ извор, но нашите хора търсеха ясновидци, пророци и връзки с невидимия свят. И всеки намираше това, което търсеше: едни - Учителя, а други - ясновидците...
към текста >>
Вие имате по-голямо
знание
от мен."
Приятелите редовно ми изпращаха бучки захар, като предварително бяха преспали върху нея и така аз, за да им услужа, носех тези бучки на Ванга. Тя ги взимаше и гледаше на онзи, чиято бе бучката. Тя нарежда, а аз записвам и после им го изпратя с писмо. И всеки път тя казва: "Круме, срамота е и грехота е ваши хора от Братството да идват да питат мен, когато аз трябва да питам вас по духовни въпроси. Имате Велик Учител, оставил е толкова книги.
Вие имате по-голямо
знание
от мен."
Крум Божинов Бях студентка и имах възможност да видя едно голямо професорско величие в университета. Това беше професор Шишманов - оратор, учен. Неговото име може да се срещне навсякъде, както навремето, така и след петдесет години. Като чул за последователите на Учителя от първите години, професор Шишманов много се учудил, защото това беше необикновено явление тогава - да се събират толкова много хора около Учителя - едно истинско стълпотворение на ул."Опълченска"66.
към текста >>
Като чул за последователите на Учителя от първите години, професор Шишманов много се учудил, защото това беше необикновено явление тогава - да се събират толкова много хора около Учителя - едно
истинско
стълпотворение на ул."Опълченска"66.
Вие имате по-голямо знание от мен." Крум Божинов Бях студентка и имах възможност да видя едно голямо професорско величие в университета. Това беше професор Шишманов - оратор, учен. Неговото име може да се срещне навсякъде, както навремето, така и след петдесет години.
Като чул за последователите на Учителя от първите години, професор Шишманов много се учудил, защото това беше необикновено явление тогава - да се събират толкова много хора около Учителя - едно
истинско
стълпотворение на ул."Опълченска"66.
А по онези години между войните, когато хората бяха преминали през две национални катастрофи и всички бяха разочаровани и огорчени от управляващите и от учени с всякакви възможни титли и от всичко онова, което беше като някакъв елит в обществото.Това огорчение се превръщаше в негодувание и омраза, защото народът смяташе, че този висш елит е причината за двете национални катастрофи. И което е най-важно, това беше вярно. Та този професор, който не само чул, но непрекъснато чувал, че там се събират много хора, че някой си Дънов им говори, (не че бил кой знай какъв голям оратор, но събирали се около Него всякакви хора), решил да отиде да види каква е тази работа. Когато се коментирало в университета, професорът бил казал: "Кой е този Дънов? Аз толкова години преподавам на студентите в университета, тридесет години чета лекции, а нямам нито един човек последовател".
към текста >>
Когато е била изложбата на Борис Георгиев в София, Учителят казва в беседата "Свобода,
знание
и мир", 5.12.1922, Общ окултен клас: "Днес дойде при мен един художник, донесе свои картини.
В самото начало Учителят е подпомагал лично Борис Георгиев. Той бил закъсал - гладен, беден, леко облечен. Тогава Учителят нарежда на приятелите и те му ушиват един балтон за тежките зими у нас. Учителят каза, че Борис Георгиев е дошъл от Сириус и се ражда през 1888г., когато през същата тази година е трябвало да дойдат много души на земята, които да поемат новите идеи от Учението на Учителя. Галилей Величков си спомня, че Учителят казал, че Борис Георгиев е ученик на Бялото Братство и като художник стои по-високо от Николай Рьорих, който е представител на Черната ложа и който е бил преподавател на Борис Георгиев в Художествената академия в Петербург.
Когато е била изложбата на Борис Георгиев в София, Учителят казва в беседата "Свобода,
знание
и мир", 5.12.1922, Общ окултен клас: "Днес дойде при мен един художник, донесе свои картини.
Идеи има този човек! Не само идеи, но и схващания, тон на цветовете. Този човек не е рисувал тези картини тук из градовете, рисувал ги е горе в планините. Религиозни убеждения има в него! Художеството у него е сложено вече като едно религиозно убеждение.
към текста >>
Толстой е писал с часове и дни, седнал зад писалището си, пресъздавал е първообраза на героинята, която е била в
съзнанието
му, а тази героиня - това е духът на София Андреевна, която го е водила в лабиринтите на сюжета на романа.
Така че, София Андреевна не беше случайна проекция при Лев Толстой. Всички женски образи в литературното му творчество имат за прототип София Андреевна. Това е отбелязано в нейната кореспонденция. Дори тя споменава, че техните недоразумения и кавги, които са продължавали месеци и години, веднага утихвали, щом Лев Толстой е замислял сюжета на нов роман или започвал нещо да пише. Тогава у дома им всичко утихвало.
Толстой е писал с часове и дни, седнал зад писалището си, пресъздавал е първообраза на героинята, която е била в
съзнанието
му, а тази героиня - това е духът на София Андреевна, която го е водила в лабиринтите на сюжета на романа.
Там е било тяхното истинско обединение. Онова, което е написвал Толстой с неговия нечетлив почерк, на следващия ден тя самата го е преписвала със своя красив почерк, така че в редакцията е отивало всичко, което е било написано от нейната ръка. Мария Тодорова На една среща Михалаки Георгиев се обръща към Учителя: "Кажете ни, г-н Дънов, на какво се дължи, че Иван Вазов може да пише поезия, разкази и романи? Аз искам, но не мога да напиша нещо подобно на "Епопея на забравените".
към текста >>
Там е било тяхното
истинско
обединение.
Всички женски образи в литературното му творчество имат за прототип София Андреевна. Това е отбелязано в нейната кореспонденция. Дори тя споменава, че техните недоразумения и кавги, които са продължавали месеци и години, веднага утихвали, щом Лев Толстой е замислял сюжета на нов роман или започвал нещо да пише. Тогава у дома им всичко утихвало. Толстой е писал с часове и дни, седнал зад писалището си, пресъздавал е първообраза на героинята, която е била в съзнанието му, а тази героиня - това е духът на София Андреевна, която го е водила в лабиринтите на сюжета на романа.
Там е било тяхното
истинско
обединение.
Онова, което е написвал Толстой с неговия нечетлив почерк, на следващия ден тя самата го е преписвала със своя красив почерк, така че в редакцията е отивало всичко, което е било написано от нейната ръка. Мария Тодорова На една среща Михалаки Георгиев се обръща към Учителя: "Кажете ни, г-н Дънов, на какво се дължи, че Иван Вазов може да пише поезия, разкази и романи? Аз искам, но не мога да напиша нещо подобно на "Епопея на забравените". Учителят отговорил така: "Първо, Иван Вазов е съвременник на онези събития.
към текста >>
Той долавяше това наше мълчаливо
признание
и често пъти вземаше позата на учител.
Учителят ми отговори: "Бил е с гръб към слънцето, когато го е писал". За ония, които не са чели този роман ще поясним, че в него авторът оспорва непорочното зачатие на Христа, с което застава на друга позиция и дава оръжие в ръцете на ония, които са склонни всичко да отричат. През 1920 и 1921 г. ходехме у Николай Райнов аз и още двама негови почитатели, като разговаряхме, че той е прероден египетски или вавилонски жрец. Правеше ми впечатление на човек, който знае.
Той долавяше това наше мълчаливо
признание
и често пъти вземаше позата на учител.
Веднъж той каза: "Г-н Дънов в забулена форма в своите беседи дава неща забранени и опасни. Ако някой, не много морален човек, разбере тия ключове, които са му дадени там и си послужи с тях за зло, може да направи пакости, но за това ще плаща г-н Дънов." След Втората световна война Райнов отива на Изгрева и иска среща с Учителя. Тази среща е била твърде драматична, както ни я предаде един брат, който го е завел при Учителя. Когато Учителят излязъл да го посрещне, Райнов паднал на колене пред Него и казал: "Винаги, винаги когато се моля или искам помощта на Небето, явявате се все Вие.
към текста >>
Но по-късно, когато времената се промениха и за него дойдоха големи изпитания, това му помогна да се пробуди, да потърси ново
знание
, което твърде дълго и твърде високомерно бе отричал.
След това последвал дълъг разговор насаме. Райнов преди да си тръгне, отишъл при брат Боев и се натоварил с доста голям пакет с беседи. От горното е видно, че Райнов е познал Учителя, макар и твърде късно, едва няколко години преди да си замине от този свят. Радостно е това, че се е пробудил. Подобна картина за късно пробуждане ни е известно и за професор Консулов, който като учен и общественик много е хулил по адрес на Учителя и Учението.
Но по-късно, когато времената се промениха и за него дойдоха големи изпитания, това му помогна да се пробуди, да потърси ново
знание
, което твърде дълго и твърде високомерно бе отричал.
Пробуди се и потърси Учителя и Словото Му. Тодор Попов Един ден Учителят изнесъл беседа в клуба на радикалите на ул."Кърниградска". При станалия разговор писателят Константин Величков казал: - Бях в Европа по повод разговорите за мир.
към текста >>
Освен това, Учителят е направил така, че отклонява
съзнанието
им в друга посока на търсене.
В онези години за комунистическа пропаганда и действия Георги Димитров е заплашен с арест от полицията. Направен е кордон от полицаи около квартала и го търсят. Претърсват първо дома на баба Парашкева, а той се прехвърля през общия таван, слиза от другата страна и отива при Учителя за помощ. Учителят се облича, слага шапката Си, взима бастуна Си, слага на Георги една шапка от Неговите и излизат през вратника, който води към "Опълченска". На петдесет-шестдесет метра полицията е завардила улицата, като претърсва съседните къщи, но не е влизала в дома на Гумнерови, защото знаят, че там е г-н Дънов и Той не се занимава с политика.
Освен това, Учителят е направил така, че отклонява
съзнанието
им в друга посока на търсене.
След като излизат от къщата, веднага към тях се присъединява едно голямо полицейско куче вълча порода със специален полицейски навратник - вири опашка и върви гордо-гордо редом с тях. Вървят тримата: Учителят, Георги Димитров и полицейското куче. Двамата са облечени официално и са с меки шапки. Приближават се към полицейския кордон - всички им козируват, защото мислят, че това са техни началници и редом с тях гордо върви куче, което познават много добре. Така Учителят извежда Георги Димитров извън блокадата и му дава възможност да се спаси.
към текста >>
42.
СПИРИТИЗЪМ
Аз самата чувствах как чрез мене работи чуждо на самата мене
съзнание
, което нямаше нищо общо с мене.
Мария Милева Аз не знаех, че съм удобна да бъда медиум, пишещ медиум. Пръв се спря върху мене брат Стойчев. Както знаете, Учителят не препоръчва сеансите поради некачествените духове, които обичат да използват отворените врати. - Няма защо - казваше Той - да си правим дрехи от индийски плат, който е предназначен за други цели.
Аз самата чувствах как чрез мене работи чуждо на самата мене
съзнание
, което нямаше нищо общо с мене.
Започнаха да ме използват като гледачка, да искат чрез мене да знаят какво ще им се случи, как ще се нареди работата им, дали ще вземат изпитите си или не. От друга страна, аз чувствувах огромната отговорност, която лежеше върху мене, ако вмъкна макар и малко от моето собствено мнение, от моето отношение към зададените често съдбоносни въпроси. Как може аз да знам какво ще се случи, с моето ограничено знание, с моите човешки възможности? Трябваше просто много да внимавам, да не се меся в това, което говореха "духовете" чрез мене. А изискванията ставаха все по-големи.
към текста >>
Как може аз да знам какво ще се случи, с моето ограничено
знание
, с моите човешки възможности?
Както знаете, Учителят не препоръчва сеансите поради некачествените духове, които обичат да използват отворените врати. - Няма защо - казваше Той - да си правим дрехи от индийски плат, който е предназначен за други цели. Аз самата чувствах как чрез мене работи чуждо на самата мене съзнание, което нямаше нищо общо с мене. Започнаха да ме използват като гледачка, да искат чрез мене да знаят какво ще им се случи, как ще се нареди работата им, дали ще вземат изпитите си или не. От друга страна, аз чувствувах огромната отговорност, която лежеше върху мене, ако вмъкна макар и малко от моето собствено мнение, от моето отношение към зададените често съдбоносни въпроси.
Как може аз да знам какво ще се случи, с моето ограничено
знание
, с моите човешки възможности?
Трябваше просто много да внимавам, да не се меся в това, което говореха "духовете" чрез мене. А изискванията ставаха все по-големи. Един ден Любомир Лулчев ми каза: - Чрез тебе иска да се прояви един голям пророк! Друг път починалата сестра на Георги Радев писа: "Ние сме толкова много доволни, че ни се помагаше чрез тебе да се свързваме с нашите близки от физическия свят!
към текста >>
На "Изгрева" в началото на Школата се яви един чичо Дончо, който създаде спиритическа група и привлече много от младите, като казваше, че духовете дават
истинското
знание
, а пък господин Дънов само го преразказва.
Брат Георги започва да изпълнява нарядите на Учителя и създава братството в Айтос. Спиритизмът беше тогава едно много разпространено явление между приятелите. По препоръка на Учителя много приятели след това се отказаха от него. Но другите не го сториха и мнозина пострадаха. Борис Николов
На "Изгрева" в началото на Школата се яви един чичо Дончо, който създаде спиритическа група и привлече много от младите, като казваше, че духовете дават
истинското
знание
, а пък господин Дънов само го преразказва.
Та духовете накараха всички да си острижат косите. Така Савка Керемидчиева, Елена Андреева и още няколко млади сестри се остригаха "нула номер". Накараха ги да ходят с гумени галоши и зиме, и лете, за да изолират влиянието на земята. Учителят бе крайно недоволен от всичко това, защото бе дело на онзи, който искаше да разруши Школата. Тази група се разтури и мнозина от нея си заминаха скоропостижно от този свят.
към текста >>
Така сестра Милева създаде група, на която се явяваше един дух, който им даваше "
истинско
знание
".
Така Савка Керемидчиева, Елена Андреева и още няколко млади сестри се остригаха "нула номер". Накараха ги да ходят с гумени галоши и зиме, и лете, за да изолират влиянието на земята. Учителят бе крайно недоволен от всичко това, защото бе дело на онзи, който искаше да разруши Школата. Тази група се разтури и мнозина от нея си заминаха скоропостижно от този свят. Имаше сестри, които бяха медиумични и създадоха също свои групи.
Така сестра Милева създаде група, на която се явяваше един дух, който им даваше "
истинско
знание
".
Тя беше привлякла много хора при нея, като всички слушаха какво им се казва на сеанса от медиума. Според Милева това е подготовка, защото онези, които не са минали през нейните сеанси, не могат да разберат беседите на Учителя. А Учителят развивал и обяснявал онези неща, които казвал духът на спиритическия сеанс. Бяха попитали духа кой е Петър Дънов. Той бе отговорил, че Петър Дънов е един знаещ дух, но добавил, че всички духове, които са облечени в плът и кръв, могат да грешат и да се заблудят от човешката плът.
към текста >>
На "Изгрева" в началото на Школата се яви един чичо Дончо, който създаде спиритическа група и привлече много от младите, като казваше, че духовете дават
истинското
знание
, а пък господин Дънов само го преразказва.
Учителят го изслушва и казва: "Всички пророци на Стария и Новия За- нява нарядите на Учителя и създава братството в Айтос. Спиритизмът беше тогава едно много разпространено явление между приятелите. По препоръка на Учителя много приятели след това се отказаха от него. Но другите не го сториха и мнозина пострадаха. Борис Николов
На "Изгрева" в началото на Школата се яви един чичо Дончо, който създаде спиритическа група и привлече много от младите, като казваше, че духовете дават
истинското
знание
, а пък господин Дънов само го преразказва.
Та духовете накараха всички да си острижат косите. Така Савка Керемидчиева, Елена Андреева и още няколко млади сестри се остригаха "нула номер". Накараха ги да ходят с гумени галоши и зиме, и лете, за да изолират влиянието на земята. Учителят бе крайно недоволен от всичко това, защото бе дело на онзи, който искаше да разруши Школата. Тази група се разтури и мнозина от нея си заминаха скоропостижно от този свят.
към текста >>
Така сестра Милева създаде група, на която се явяваше един дух, който им даваше "
истинско
знание
".
Така Савка Керемидчиева, Елена Андреева и още няколко млади сестри се остригаха "нула номер". Накараха ги да ходят с гумени галоши и зиме, и лете, за да изолират влиянието на земята. Учителят бе крайно недоволен от всичко това, защото бе дело на онзи, който искаше да разруши Школата. Тази група се разтури и мнозина от нея си заминаха скоропостижно от този свят. Имаше сестри, които бяха медиумични и създадоха също свои групи.
Така сестра Милева създаде група, на която се явяваше един дух, който им даваше "
истинско
знание
".
Тя беше привлякла много хора при нея, като всички слушаха какво им се казва на сеанса от медиума. Според Милева това е подготовка, защото онези, които не са минали през нейните сеанси, не могат да разберат беседите на Учителя. А Учителят развивал и обяснявал онези неща, които казвал духът на спиритическия сеанс. Бяха попитали духа кой е Петър Дънов. Той бе отговорил, че Петър Дънов е един знаещ дух, но добавил, че всички духове, които са облечени в плът и кръв, могат да грешат и да се заблудят от човешката плът.
към текста >>
Учителят в Своите беседи и лекции по няколко пъти повтаря: "Бъдете всякога с будно
съзнание
!
Според мене, правилно са постъпили всички братя и сестри, които не се занимават вече с медиуми и други подобни. Понеже са разбрали, че няма по-Велик Учител от Нашия Учител - защото всичко знае. А онези, които се представят за учители от Негово име, ясно се разбирало, че каквото ги запитвали, нищо не отговорили - защото нищо не знаят. В Свещеното Писание, Христос и Св. Апостоли казват, че ще се навъдят много лъжепророци и лъжеучители - пазете се от тях, за да не се заблудите и да ви прелъстят в корист и разпътство и т.н.
Учителят в Своите беседи и лекции по няколко пъти повтаря: "Бъдете всякога с будно
съзнание
!
" Ако бяхме слушали и изпълнявали думите и съветите на нашия Истински Учител в беседите и лекции, никога нямаше да дойдем до това грехопадение... За което ще даваме сметка и отчет... Д-р Стефан Кадиев
към текста >>
43.
МУЗИКА
Такъв образ, такава картина от този свещен миг остана в
съзнанието
ми.
Това, което чухме, бе нещо свещено за душите ни и много високо, пред което тръпнеше нашият човешки дух. Учителят я изпя с голяма дълбочина, Беше неописуема гледка да се наблюдава едно Божествено същество като Учителя да пее с дълбочина и с чувство, че Той, облечен в плът и кръв в това човешко тяло, е странник между човеците на земята. Всички изтръпнахме. Присъствах на едно обръщение на Учителя, пребиваващ в това човешко тяло, обръщение към Бога, на молитва на Учителя към Бога. Като я пееше, някакво благословение от Хармония небесна и небесна Светлина се изливаше върху нас.
Такъв образ, такава картина от този свещен миг остана в
съзнанието
ми.
Нещо свещено, нещо свято, някаква светлина и чистота обзе всички ни и всеки, който е съхранил частица от този миг, може да го пренесе във Вечността. Мелодията и текстът на тази песен за записани. Борис Николов; Елена Андреева Веднъж Учителят се обърна към мен и каза как да се пеят песните. За "Химн на Великата Душа" каза: "Отначало да се пее бавно, разказвателно.
към текста >>
" Той ме погледна с изненада, дълго мисли, явно беше, че ровеше в
съзнанието
си за тази случка и най-после ми каза: "Николай, аз нищо не мога да си спомня за такъв концерт," Разбрах, помълчахме още малко, сбогувах се приветливо с него и си отидох на работа, мислейки все за този случай.
По това време този наш приятел се беше оттеглил от Братството и не го виждах да идва при нас. Много често обаче, сутрин, като отивах на работа, го срещах на една от софийските улици да носи мляко и други продукти, разбрах, че се беше задомил. Още на следната сутрин след разговора с Учителя, го срещнах. Много се зарадва като му се обадих. Поразговорихме се малко по обичайните за такива случаи теми и след това му казах: "Помниш ли концерта, който дадохте с Учителя в салона на улица "Оборище" преди беседата Му?
" Той ме погледна с изненада, дълго мисли, явно беше, че ровеше в
съзнанието
си за тази случка и най-после ми каза: "Николай, аз нищо не мога да си спомня за такъв концерт," Разбрах, помълчахме още малко, сбогувах се приветливо с него и си отидох на работа, мислейки все за този случай.
Наистина, той нищо не можеше да си спомни за това изключително събитие, защото не е участвал в него. Вероятно Учителят бе извикал някое висше същество, музикант по дух, то беше влезнало в Киселков и свиреше през пръстите му. А Киселков беше много симпатичен човек, много добър цигулар, следвал в музикална Виена и се прибрал в София. Разбрах по-късно, че е от Варна. Повече не се срещнах с него.
към текста >>
Обърнете внимание, че друго място в София нямаше, където толкова много млади хора да се занимават с музика и то с ясно
съзнание
, че трябва да усвоят началата на едно солидно музикално образование.
За едно десетилетие мнозина от нас завършиха Консерваторията и станаха школувани музиканти, доколкото имаха способности и носеха в себе си талант и доколкото можеха да го разработят. В Школата бе поставено едно условие от Учителя - че окултният ученик не може да се развива и да расте в духовната област без музика и без пеене. Всички, без изключение, се залавяха да се обучават или самостоятелно, или вземаха уроци - така, почти всички свиреха на инструменти, но най-вече на цигулка, а също на пиано, на китара, на чело, на флейта и т.н. Мнозина отиваха при частни учители да изучават солфеж. Голяма част от сестрите се оформиха като певици и имаха добре поставени гласове за времето си.
Обърнете внимание, че друго място в София нямаше, където толкова много млади хора да се занимават с музика и то с ясно
съзнание
, че трябва да усвоят началата на едно солидно музикално образование.
Накрая почти всички изгревяни четяха музикален текст и бяха грамотни по нотно пеене, а това не беше малко в онази епоха. Дори бе много, за ужас на софийското гражданство, защото в неговите очи само висшето общество трябва да се занимава с музика, а ние за него бяхме голтаци, бедняци, простаци. Мария Тодорова След като се преместихме на "Изгрева", в построения през 1927-1928 година нов голям салон със сцена, музикалният живот и концертите продължиха усилено. Брат Симеон Симеонов, който бе нотариус в съда - започна да ръководи концертите и почти всички мероприятия на "Изгрева".
към текста >>
Със своето умение и
познание
, те трябваше да запишат правилно песните.
Ние ги пеехме много провлачено, неритмично, не в този ритъм, в който Той ги беше дал. Много мъчно беше да се направи нещо или да се изпее нещо така, както трябва. Ние ли бяхме такива непросветени, невнимателни или просто нямахме музикална култура?... Бяха събрани хора отвсякъде, с различно образование и професия, без музикална подготовка. По-късно дойдоха музиканти, които завършиха Музикалната академия.
Със своето умение и
познание
, те трябваше да запишат правилно песните.
И когато всички очаквахме да стане това, възникнаха спорове. Елена Андреева В София имаше много музиканти, които бяха музиканти по титла, но не и по дух. Никой от тях не можа да оцени музиката на Учителя. Това трябва да се знае и помни.
към текста >>
Нейното появяване на концерт бе необикновено преживяване и
истинско
чудо на вокалното изкуство.
Те се отклониха сами или други ги отклониха. Единствено Сашо Попов имаше отношение към Учителя, а Учителят беше казал, че той е дошъл с музикална мисия на земята. Но той работеше в Царския симфоничен оркестър като цигулар и диригент, имаше отношение към Учителя, съдействаше и помагаше на наши музиканти от "Изгрева", но не можа да прескочи бариерата на негативното обществено мнение към Учителя. Една певица, която бе нашумяла с певческото си изкуство и слава в Европа, бе Христина Морфова. За нея казваха, че е славей в бъчва, понеже беше много пълна.
Нейното появяване на концерт бе необикновено преживяване и
истинско
чудо на вокалното изкуство.
Беше идеал на всички певици. Учителят имаше много добро мнение за нея като певица, ценеше я и я уважаваше - беше присъствал на концертите й, изказвал бе впечатленията си от нея пред нас. Учителят имаше намерение да работи с нея, като я привлече и й даде да изпълни някои Негови песни. Това желание Той бе изказвал нееднократно пред наши музиканти, които вземаха уроци при нея и които бяха занесли молбата на Учителя. Но тя никога не се приближи до Учителя, никога не пристъпи към Него да Го посети или да целуне десницата Му в знак на почит и уважение, че е при нозете на Учителя.
към текста >>
Измениха ги не поради
незнание
, а поради непослушание.
А нашите модерни музиканти на Изгрева тогава Му шлифоваха песните по модерния начин. И така измениха някои Негови песни. Тука грешката бе в тях, че не можеха да схванат някоя песен така, както Учителя я даваше, и така да я запишат в нотния текст. Учителят говори за четвърт тон, а в българската музика, аз не съм чул някъде за четвърт тон. А нашите музиканти не можаха да схванат, чуят и да сложат онова, което трябваше в четвърт тон, а ги туриха с цели ноти и така, по този начин ги измениха.
Измениха ги не поради
незнание
, а поради непослушание.
Учителят говори за четвърт тон в някоя песен - ами нали си школуван музикант, завършил Музикална консерватория и като нещо не ти е ясно и не можеш да го направиш, ще отидеш при Учителя и ще попиташ: "Учителю, как да запишем тази песен? " Това бе най-лесният начин. А те Го питаха за какви ли не посторонни неща, а за най-главното не Го питаха. Като си помисля за какво Го питаха само, че ми се приплаква: питат Го как да се облекат за еди-кой си ден сестрите, как да си ушият роклите, с какъв цвят и кройки да бъдат, какви шапки да си купят и какви ли не неща. А да Го питат как да запишат някоя песен, която не се удава да се запише, не Го питаха.
към текста >>
Ако я изпеете със
съзнание
, с дълбочина, с нея можем да направим чудеса.
Тези песни са създадени по законите на бъдещата музика. Това са песни, които не умират. Сега ли мислите се създават те? "Киамет" да се пее за разрешаване на мъчнотиите, за да излезете от безизходни положения. За песента "Фир-Фюр-Фен" Учителят каза: "Тази песен е с мощна сила.
Ако я изпеете със
съзнание
, с дълбочина, с нея можем да направим чудеса.
Ще излезем, когато носят някое носило за гробищата. Ще кажем: "Сложете мъртвеца на земята" и ще изпеем "Фир-Фюр-Фен". Ако искате да ликвидирате по-скоро с кармата, ще пеете сутрин "В началото бе Словото", на обед - "Бог е любов", а вечер - "Духът Божий". Песента "Фир-Фюр-Фен" е за ума. "Махар-Бену" е за сърцето.
към текста >>
44.
ПОСТ
Учителят казваше, че при всеки пост трябва да има един, който да ръководи поста, за да бъде с будно
съзнание
, здрав и да държи непрекъснато връзка с Бога.
Тя искала също да пости. Запитва Учителя и получава отговор: "Добре, ще постиш, но ще ядеш по една ябълка на ден". Десет дни подред Катя ходела при Учителя и Той всеки ден й давал по една ябълка. Но на десетия ден едва отишла, защото била отслабнала и краката едва я държали. Това е един опит на Катя с почти пълен глад под ръководството на Учителя.
Учителят казваше, че при всеки пост трябва да има един, който да ръководи поста, за да бъде с будно
съзнание
, здрав и да държи непрекъснато връзка с Бога.
Ръководителят на поста в този момент не пости, а е в непрекъсната молитва и бдение за другите, които постят. На "Изгрева" имаше много инциденти, когато някой решаваше да пости самоволно, без разрешение на Учителя и без Негово съдействие. Много хора платиха жестоко за своето непослушание. Но Катя пита, имаше послушание и се справи добре. Елена Андреева
към текста >>
Затова човек трябва да има будно
съзнание
, да има светлина и
знание
, да има опитен ръководител и учител, когато иска да работи с окултните закони.
След ден-два отишъл при Него и споделил, че е почнал постене, за да оправи напрегнатото си състояние. Учителят го поучил: „Щом си почнал поста на нова луна, не само че не ще си помогнеш, но и ще си навредиш още повече. Когато искаш да се справиш с един недъг, с един порок, почни пост на разсип луна. А когато искаш да придобиеш някоя добродетел, нещо положително в себе си, почни поста на нова луна." Братът се замислил, че човек трябва да знае как да прилага окултните закони, за да има резултат и да не си вреди. Много хора, които се занимават с окултизъм, без да знаят как да използват природните сили, се осакатяват и спират своето развитие.
Затова човек трябва да има будно
съзнание
, да има светлина и
знание
, да има опитен ръководител и учител, когато иска да работи с окултните закони.
Влад Пашов Веднъж брат Пано от Ямбол бил на разговор при Учителя с група приятели и го попитали колко дни през годината да постят. Учителят отговорил: "На човека е определено да живее 120 години на Земята, от които 40 години трябва да прекара в пост." Всички приятели се спогледали и си казали, че това е невъзможно да се изпълни. Брат Пано се замислил дълбоко в себе си и казал: "Аз постя по два дена в седмицата, това са 8-9 дена на месец. За година правят около 100 дена.
към текста >>
Който е постил, той се е домогнал до
истинското
знание
.
Двадесет дена правя житен режим и стават 120 дни. Значи 1/3 от годината прекарвам в пост, тъй както 40 години са 1/3 от 120-годишния живот на човека на Земята. Значи, може да се изпълни тази задача, която Учителят дава за поста." Светозар Няголов Записки от беседите на Учителя
Който е постил, той се е домогнал до
истинското
знание
.
Постът за него не е вече философия, но знание. Преди да е постил, човек мисли, че не може да издържи гладен нито 24 часа. Опитай да видиш колко време може да постиш. - Три деня мога ли да постя? - Опитай!
към текста >>
Постът за него не е вече философия, но
знание
.
Значи 1/3 от годината прекарвам в пост, тъй както 40 години са 1/3 от 120-годишния живот на човека на Земята. Значи, може да се изпълни тази задача, която Учителят дава за поста." Светозар Няголов Записки от беседите на Учителя Който е постил, той се е домогнал до истинското знание.
Постът за него не е вече философия, но
знание
.
Преди да е постил, човек мисли, че не може да издържи гладен нито 24 часа. Опитай да видиш колко време може да постиш. - Три деня мога ли да постя? - Опитай! - Ами една седмица?
към текста >>
- Ето какво причинява
незнанието
.
- Нахраних се много добре. Иначе как ще издъра няколко деня пост? - Там е грешката ти. Преди да започнеше поста, ти трябваше да вземеш очистително, да освободиш стомаха си от всякаква храна. - Не знаех това.
- Ето какво причинява
незнанието
.
Добро е желанието на човека да пости, но знание е нужно за това. Казах на сестрата да изпие една-две чаши гореща вода. Тя направи това и стомахът й се регулира. Има смисъл човек да пости, но ако може да пречисти мислите и чувствата си. Не постигне ли това, постът няма смисъл.
към текста >>
Добро е желанието на човека да пости, но
знание
е нужно за това.
Иначе как ще издъра няколко деня пост? - Там е грешката ти. Преди да започнеше поста, ти трябваше да вземеш очистително, да освободиш стомаха си от всякаква храна. - Не знаех това. - Ето какво причинява незнанието.
Добро е желанието на човека да пости, но
знание
е нужно за това.
Казах на сестрата да изпие една-две чаши гореща вода. Тя направи това и стомахът й се регулира. Има смисъл човек да пости, но ако може да пречисти мислите и чувствата си. Не постигне ли това, постът няма смисъл. Целта на поста е да се филтрират мислите и чувствата на човека.
към текста >>
45.
ЯСНОВИДСТВО
За мен това беше
истинско
чудо и наистина беше съвсем необяснимо.
Имаше много молитви и всяка молитва си имаше име, обаче аз не знаех това. Учителят ме запита, не помня ли нещо от молитвата. А аз Му казах, че в момента нищо не си спомням. Зная само това, че молитвата ми хареса много и ми допадна на душата. Учителят се замисли и след това каза: "Кажи на сестрата да Ви даде "Молитвата за Царството." Голяма беше изненадата ми, когато после сестрата ми даде молитвата и видях, че Учителят ми даде точно тази молитва, която аз най- много бях харесал и че Той знаеше коя молитва искам, а аз не знаех това.
За мен това беше
истинско
чудо и наистина беше съвсем необяснимо.
Но това беше тогава, а сега вече на мен ми е всичко ясно и аз много добре разбирам смисъла и значението на този факт. Тодор Божков За Учителя нямаше скрито и покрито. Той знаеше за нашите нужди, за страданията, през които преминавахме. Понякога Той се доближаваше незабелязано до нас и ни помагаше.
към текста >>
Сега ще ви разкажа един случай за цената на българското
съзнание
.
При тези думи Той поклати леко неодобрително главата си. Тонът му беше сериозен, почти строг, но без да бъде сърдит. Това обаче ми стигаше да потъна в земята от срам и да си взема веднъж завинаги урок от думите Му. Естествено, аз бях единствената в салона, която разбра защо Учителят почна тъй странно беседата си с тези думи. Мария Райчева
Сега ще ви разкажа един случай за цената на българското
съзнание
.
По време на Европейската война Учителят даде няколко съвета, които не бяха спазени и пророкува неща, които ще се сбъднат, ако не се вземат предвид Неговите съвети, за което цар Фердинанд интернира Учителя във Варна. Тогава Учителят ежедневно Го посещаваха приятелите от Варна и за Него се разчу наоколо, че бил пророк, че бил ясновидец и още такива неща, които се харесват на хората. Няколко младежи от местната гимназия чули, че Учителят гледа на ръка, че разбира от хиромантия и решили да отидат и на тях да погледа на ръцете. Но се уговорили, че ако ги излъже и започне да говори разни небивалици, то да го набият. А между тях е бил и Елиезер Коен.
към текста >>
46.
БОГ. ПОЗНАНИЕ ЗА БОГА
ЗАПИСКИ ОТ БЕСЕДИТЕ НА УЧИТЕЛЯ
ПОЗНАНИЕ
ЗА БОГА
Спомени на ученици През време на цялата беседа Учителят не говори за Бога, а мен ме интересуваше - що е Бог? Къде е, още повече, че ми бяха казали: "Този човек е съвършен и знае всичко." Той приключи беседата и тръгна да излиза. Когато посегна да вземе шапката си, обърна се към мене и каза: "Бог е същество, чийто център е навсякъде, а периферията никъде." С отговора си Той отговори на моята мисъл. Георги Дюлгеров
ЗАПИСКИ ОТ БЕСЕДИТЕ НА УЧИТЕЛЯ
ПОЗНАНИЕ
ЗА БОГА
Материята е кондензирана енергия. Енергията е кондензирана светлина. Светлината е кондензирана мисъл. Мисълта е кондензирана Любов. Любовта е плод на Духа.
към текста >>
Отец е началото, откъдето започват проявите на човешкото
съзнание
и включва целокупния живот.
Бог е Любов, Благост, Която е над всяко същество! Бог е тайна, която е над всяка наука. Бог е приношение, което надминава всяка справедливост. Бог е промисъл, който превъзхожда всеки разум. Бог е съвършенство, което надминава всяко понятие.
Отец е началото, откъдето започват проявите на човешкото
съзнание
и включва целокупния живот.
Трите лица на Бога са трите добродетели - Любов, Мъдрост и Истина. Едното лице на Бога е Любовта, чрез която изпраща Живот в света. Второто лице е Мъдростта, чрез която изпраща Светлината. Третото лице е Истината, чрез която изпраща Свободата. Бог е Единният, Абсолютният, Безграничният, без форма, но съдържа всичко в себе си, създава непрекъснато и твори непрекъснато.
към текста >>
Само в Бога има
истинско
обединение на пълна Любов и радост.
Вън от Бога е безсмислието на живота! Там е адът, там е нещастието. Там е неразборията. И трябва да се стремим да дойде Бог да живее в нас. И ако не е Бог в теб и да искаш да направиш добро, не знаеш как.
Само в Бога има
истинско
обединение на пълна Любов и радост.
Когато ти ги имаш, Бог е в тебе. И тъй, дойдете ли до понятието БОГ, знайте, че Той е неизменен. В Него се включват желанията и стремежите на всички същества, от най- малки до най-големи. Всички живи същества живеят в Бога. Едни съзнават това, а други не го съзнават.
към текста >>
47.
БОГ Е ЛЮБОВ
Не желай да станеш цар, но пожелай да придобиеш
истинското
знание
, да познаеш Бога като Любов.
Ако не е Божествената любов в света, ние бихме измрели всички от скръб. Сега аз говоря за онези от вас, които искат да се повдигнат. Те трябва да гледат на Бога като на Любов и да се свържат с Него. Щом направят тази връзка, каквото пожелаят, ще го постигнат: Ако са болни, ще оздравеят; ако са невежи, ще се просветят. Това не става изведнъж, но постепенно.
Не желай да станеш цар, но пожелай да придобиеш
истинското
знание
, да познаеш Бога като Любов.
Това е най-великото благо за човека на Земята. Това значи да влезете във връзка с всички разумни души, които ви обичат. Бог обича онези, които работят, които учат, а не невежите. Бог обича децата. Онзи у вас, когото обичат хората, е Господ.
към текста >>
Един ден ще се пробуди
съзнанието
ни и ще познаем, че Бог ни люби.
И пак повтарям: "Всичко съдейства за добро на онези, които Господ люби. - Но аз съм го заслужил. - Не, то е, защото Господ те люби. Там е нашето щастие, че Бог ни люби, а не защото ние любим Бога. И каквото ни се случи, то е заради Великата Божия Любов, Която постоянно влиза в нас.
Един ден ще се пробуди
съзнанието
ни и ще познаем, че Бог ни люби.
Всички хора да се откажат от вас, знайте, че Бог никога няма да се откаже. Той единствен ще се спре пред вас, ще ви повдигне и ще ви каже: "Върви напред". Не е било време, откакто светът съществува, една душа, намираща се в крайно утеснение, да е похлопала на вратата на Господа и Той да не се спре и да не й помогне, при всичката Си заетост със Своите работи. Не е било време някой ум, бивайки нещо смутен, да похлопа на Божията врата и да не му е изпратен един малък лъч. Бог те люби - това е връзката между Бога и теб.
към текста >>
48.
РАБОТА ЗА БОГА И ОТНОШЕНИЕ КЪМ НЕГО
И за да проверите известно ваше отношение към Господа, призовете Господа във вашата индивидуална душа, в
подсъзнанието
и поставете задача да поправите вашите обноски - ще забележите, каква магическа сила ще се прояви.
Ония неща, с които нагрубяваме Господ, Господ ни ги връща назад и падат върху нас. Всеки ден има такива връщания и затуй не успяваме в много неща. Ние трябва да благодарим, че когато Господ ни връща тези неща, да се ползваме. Нашите лоши желания Господ не ни ги връща според окултния закон удесеторено, а ги смекчава, за да можем да изучим закона. Имате несполука в търговията, учениците не почитат учителя, жената не почита мъжа - това са все резултати на отношенията, които имаме към Господа.
И за да проверите известно ваше отношение към Господа, призовете Господа във вашата индивидуална душа, в
подсъзнанието
и поставете задача да поправите вашите обноски - ще забележите, каква магическа сила ще се прояви.
Според моята опитност по-мощен и по-безопасен от този закон няма. Може да вземе хиляди години, но абсолютно никаква опасност няма в него, не се харчи енергия, най-евтин метод, който ще ви струва най-малко. Има друг метод, но много скъп. Ако изправим нашите отношения към Господа, Той би се радвал в нас и ще го почувстваме като музика, като поезия, светът ще се оправи и ще започнем да възприемаме мислите на ангелите, на великите хора, ще видим, че светът върви много добре и работите на земята ще се определят. Те, всъщност, са определени, но понеже мислим, че не са определени, всеки ден, в желанието си да ги определим, ние ги объркваме.
към текста >>
Това е
истинското
положение.
Отлагаш веднъж, отлагаш два пъти, три пъти. Щом ти отлагаш, и Господ отлага. Дойде ти една добра мисъл и ти отлагаш и казваш: "Чакай малко." Тогава и ти като отидеш при Господа, Той казва: "Почакай малко", защото тази добрата мисъл е Негова. Той казва: "Както аз чакам, така и ти ще чакаш." Човек мисли, чувства и действа, но трябва да съзнава, че вътре в него Бог работи.
Това е
истинското
положение.
Помисли ли човек, че всичко сам върши, той вече е на крив път. Често вие си задавате въпроса: Защо Бог не ни благослови? Как ще ни благослови? Ако вътре в сърцето ти има една дисхармония, ако вътре в ума ти има една дисхармония, ако вътре във волята ти има една дисхармония, благословението не може да дойде. Искате ли да се развивате, постоянно дръжте в ума си мисълта за Бога като единствено място, като единствен фокус, дето се събират съзнанията на всички разумни същества.
към текста >>
Ако не можеш да различаваш доброто от злото, ти нямаш никакво
знание
.
Учениците са в Божественото Учение. Та сега трябва да се приложат правилата в действителния, Божествения живот. В материалния живот свещеният егоизъм 5 дава, 100 взема. В религиозния - колкото урежда, толкова и поврежда, а в Божествения - всичко се урежда. И няма по-велико нещо от това, човек да бъде в съгласие с Бога, да го чувства в себе си, да бъде в съгласие с всички велики същества.
Ако не можеш да различаваш доброто от злото, ти нямаш никакво
знание
.
Отдалечаването на човека от Бога е зло. Приближаването му към Бога е добро. Това са два процеса, които се извършват постепенно, а не изведнъж. Аз ходя вече 35 деня на Витоша, всеки ден извървявам по 18-20 км. Питате ме защо ходя.
към текста >>
Знанието
, мъдростта, добродетелта, силата, всичко е само при Онзи, Който всичко може.
Тогава сме весели, бодри, макар и целият ад да ни заобикаля, не искаме нищо да знаем. Но когато Господ ни остави, ние изгубваме вяра в Небето и съвършено пропадаме. Щастлив човек е само онзи, който, каквото помисли, може да стане. Бог е щастието на човека, понеже Той всичко може. И ние всички трябва да идем при Бога, за да придобием това щастие.
Знанието
, мъдростта, добродетелта, силата, всичко е само при Онзи, Който всичко може.
Помни: Ако ти не се интересуваш от Божественото, и Бог не се интересува от тебе. Следователно, ще хванеш огънатата част на въжето, за да заинтересуваш Господа със себе си. Иначе, Той ще те остави на произвола на съдбата. Взимайте участие в Божествените процеси. Интересувайте се от тях, защото вашето бъдеще се крепи върху Божествените процеси.
към текста >>
Всеки може да познае Бога дотолкова, доколкото Му е дал достъп в
съзнанието
си.
Какво мислят хората за вас не е важно. Интересувайте се от това какво Бог мисли за вас, какви са Неговите отношения към вас. Къде е Бог? - Той е извън времето и пространството. Следователно, искате ли да знаете какво представя Бог във време и пространство, изучавайте себе си.
Всеки може да познае Бога дотолкова, доколкото Му е дал достъп в
съзнанието
си.
Ако искаш да познаеш Бога, ще Го познаеш в малкото, в страданията и мъчнотиите. Болен си, лекарите намират, че болестта ти е неизлечима. Обърнеш ли се към Бога с молба да ти помогне, след 24 часа състоянието ти ще се подобри. Гони те неприятел - помоли се на Бога и Той ще те избави. Съвременните хора обръщат погледа си нагоре, защото мислят, че там живее Бог.
към текста >>
И каквото пожелаеш -
знание
, сила, мъдрост, кротост, добродетел - всичко ще придобиеш.
Ще се изправиш пред Бога, ще се върнеш назад в своето минало, откогато помниш, ще прегледаш какви грешки, къде и как си ги направил, ще се изповядаш, ще се покаеш най-първо, после ще се изповядаш пред Бога вътре в тебе и ще се помолиш, като няма вече да ги повтаряш - ако си болен, моментално ще оздравееш или нещастието ще се премахне. Всички, които се приближават към Господа, трябва да претърпят като общо основание една вътрешна промяна. Този е общ и неумолим закон на живота. Не може нито една жива душа да се възкачи ни една стъпка по-нагоре, ако не се измени вътрешно и се приготви за по-високата среда, за по-високото положение, към което се стреми. Искаш ли да те чуе Господ, трябва да имаш мир, смирение в себе си.
И каквото пожелаеш -
знание
, сила, мъдрост, кротост, добродетел - всичко ще придобиеш.
Докато щастието е с нас, и Бог е с нас. Като ни напусне щастието, и Бог не е с нас. В първия случай Бог е пред лицето ни, а във втория случай - зад гърба ни. Казваш: Аз сам ще наредя живота си, зная какво трябва да направя. Щом кажеш така, Бог се оттегля и те наблюдава какво можеш да направиш.
към текста >>
49.
НАПЪТСТВИЯ КЪМ УЧЕНИЦИТЕ
Щом Бог ги е изпратил при мене, ще им предам
знанието
, което имам.
Питат ме: Отде събра тези хора около себе си? Те не те разбират. - Нищо от това. Понеже Бог ги търпи и обича, и аз съм длъжен да ги търпя и обичам. Бог ги е събрал от кол и от въже и ми ги е изпратил да работя с тях - не мога да пречупя думата Му.
Щом Бог ги е изпратил при мене, ще им предам
знанието
, което имам.
Така постъпвайте и вие. И ако ви питат защо обичате даден човек, кажете: Защото пръв Бог го обича. Търсете новия живот. За да влезете в този живот, вие трябва да намерите във всеки човек по една добра черта, заради която трябва да го обичате. Защо съм ви събрал тук, в Школата?
към текста >>
Трябва да се уреди
истинското
братство между вас, та от това да узнаят хората, че у вас има нещо повече.
Погледът ви не трябва да е неестествен и не трябва да го снемате бързо - това е прийом на черното братство. Очите ви не трябва да играят. Неспокойните очи показват, че нервната система и умът не са чисти. Та и вие умирате, понеже не живеете хигиеничен живот. Едно трябва да знаете: Разрешаването на духовните въпроси изисква от човека външна и вътрешна чистота.
Трябва да се уреди
истинското
братство между вас, та от това да узнаят хората, че у вас има нещо повече.
Всички трябва да имате смирение, за да приемете това, което Христос дава. Не грешете, не се обиждайте, не лъжете. Не се лъжете помежду си, не се лъжете и от дявола. Когато ти каже брат ти, че си съгрешил, няма защо да се обиждаш, ако е вярно. Тази е мисълта на Христа, с която иска да се преобрази светът и той вече е започнал.
към текста >>
Знание
без приложение не е
знание
.
Ела и виж как Аз живея и как Аз постъпвам и ти прави същото. Достатъчно е да приложите в този живот само един закон от Словото ми и ще изпълните предназначението си на това прераждане между българите. А във всяка беседа аз давам по няколко закона. Беседите, които са ви дадени от окултната Школа, трябва да се изучават по особен начин, а не само да се четат. Всеки за себе си трябва да извади най-важните места от всяка лекция и беседа и да ги приложи в живота си.
Знание
без приложение не е
знание
.
По същия начин четете и про- учавайте Библията. Аз препоръчвам на всички ръководители /на братства/ да проучават добре Библията. Ще я прочетете 1, 2, 3 пъти през годината. Ще прочетете и всичките ми беседи и ще извадите от тях бележки на по-главните мисли и закони. Важно е да се види какво приложение може да имат тия закони за всеки едного от вас.
към текста >>
Човек трябва да се вглъби в себе си, да види, че всичко се крие в него - и богатство, и
знание
, и сила.
Ако не учи, той ще влияе и на другите. Като ученици, предстои ви вътрешна работа. И тогава, като работите или учите, ще имате резултат. Способният ученик пише хубаво, говори хубаво, рисува хубаво, свири хубаво, чувства и мисли правилно. Това значи да разбира човек живота като изкуство и като наука.
Човек трябва да се вглъби в себе си, да види, че всичко се крие в него - и богатство, и
знание
, и сила.
Може ли да постигне това, той ще прояви силата си според законите, по които живее и според възрастта си. Вие, учениците на окултизма, даже и не подозирате какво се върши всеки момент вътре във вас. Всеки от вас трябва да проучи добре своя организъм. Единственото реално нещо, което притежавате в тоя свят, то е вашият организъм. Докато вие не проучите вашия организъм, ще бъдете невежи и не ще можете да разбирате Природата.
към текста >>
За всичко, което вършат, те търсят
признание
, почит и уважение.
Новозаветните търсят съчувствие и симпатия. От страданията и несгодите те се разколебават, обезсърчават и съблазняват. Праведните търсят почит и уважение. Противоречията ги наскърбяват и накърняват тяхното достойнство. Те са се издигнали до най-високия връх на личния живот и затова така болезнено чувстват всяко накърняване на тяхното лично достойнство.
За всичко, което вършат, те търсят
признание
, почит и уважение.
Единствено Ученикът не търси ни външно богатство, ни съчувствие и подкрепа, ни почит и уважение. Едничък Ученикът не се озлобява, нито съблазнява, нито наскърбява. Той се радва на противоречията, които среща в живота, защото знае, че те неизбежно протичат в тези четири колективни течения, които циркулират в живота. Той счита всяко противоречие една велика задача, която трябва да разреши. Той мисли и постъпва така, защото е минал през самоотричането - той е влязъл в пътя на Ученика, след като се е отрекъл от живота на праведните.
към текста >>
50.
ЗАКОНИ НА МИСЪЛТА
Един път Учителят ми говори: "Каквото ти желае душата, каквото искаш да постигнеш, тури го в
подсъзнанието
си и недей бърка вече" - "Как да разбираме, Учителю, това нещо?
ЗАКОНИ НА МИСЪЛТА Спомени на ученици
Един път Учителят ми говори: "Каквото ти желае душата, каквото искаш да постигнеш, тури го в
подсъзнанието
си и недей бърка вече" - "Как да разбираме, Учителю, това нещо?
Да го туря в подсъзнанието и да не го бъркам? " - "Ще ти кажа. Помисли си, че се качваш от пристанището Ливърпул, от Англия за Америка. Параходът пътува две седмици денонощно. Като се качиш на парахода, защо ще се тревожиш: Дали ще стигна или няма да стигна?
към текста >>
Да го туря в
подсъзнанието
и да не го бъркам?
ЗАКОНИ НА МИСЪЛТА Спомени на ученици Един път Учителят ми говори: "Каквото ти желае душата, каквото искаш да постигнеш, тури го в подсъзнанието си и недей бърка вече" - "Как да разбираме, Учителю, това нещо?
Да го туря в
подсъзнанието
и да не го бъркам?
" - "Ще ти кажа. Помисли си, че се качваш от пристанището Ливърпул, от Англия за Америка. Параходът пътува две седмици денонощно. Като се качиш на парахода, защо ще се тревожиш: Дали ще стигна или няма да стигна? Морето може да се вълнува или не, но след 14 денонощия току ти извикат: "Ню Йорк, пристанището!
към текста >>
Подсъзнанието
- това са висши светове, това са висши съзнания.
Параходът пътува две седмици денонощно. Като се качиш на парахода, защо ще се тревожиш: Дали ще стигна или няма да стигна? Морето може да се вълнува или не, но след 14 денонощия току ти извикат: "Ню Йорк, пристанището! " Тъй, че има си персонал, началници, служители, които денонощно бдят на палубата и за правилното движение на парахода. Ти защо ще се тревожиш?
Подсъзнанието
- това са висши светове, това са висши съзнания.
Те реализират онова, което ти си пожелал. Затова пожелай нещо и го тури в подсъзнанието - то ще се реализира." Пеньо Ганев ЗАПИСКИ ОТ БЕСЕДИТЕ НА УЧИТЕЛЯ В света човек трябва да научи главно три неща: той трябва да проучава и усвоява правата, светлата мисъл; възвишеното, благородното чувство и добрата постъпка.
към текста >>
Затова пожелай нещо и го тури в
подсъзнанието
- то ще се реализира."
Морето може да се вълнува или не, но след 14 денонощия току ти извикат: "Ню Йорк, пристанището! " Тъй, че има си персонал, началници, служители, които денонощно бдят на палубата и за правилното движение на парахода. Ти защо ще се тревожиш? Подсъзнанието - това са висши светове, това са висши съзнания. Те реализират онова, което ти си пожелал.
Затова пожелай нещо и го тури в
подсъзнанието
- то ще се реализира."
Пеньо Ганев ЗАПИСКИ ОТ БЕСЕДИТЕ НА УЧИТЕЛЯ В света човек трябва да научи главно три неща: той трябва да проучава и усвоява правата, светлата мисъл; възвишеното, благородното чувство и добрата постъпка. Човек е силен, докато той мисли. Та ако искате да бъдете силни, вие трябва да мислите.
към текста >>
Влизаш ли във връзка с Бога, в
съзнанието
ви ще се яви светлина, а в душата ви дълбок мир.
И тъй, искате ли да дадете живот на доброто в себе си, мислете за него: занимавайте се с добрите мисли, чувства и постъпки, за да оживеят те във вас. Това подразбира стиха: "Които чуят гласа Му, те ще оживеят". Мислите за добър човек, в ума ви ще се яви светлина и в сърцето - топлина. Ако мислите за лош човек, в ума ви ще се яви тъмнина и в сърцето - охлаждане. Този закон важи и за нашите отношения към Бога.
Влизаш ли във връзка с Бога, в
съзнанието
ви ще се яви светлина, а в душата ви дълбок мир.
Влезете ли във връзка с ангелите, там ще се изпълните със светли мисли и възвишени чувства. Ако мислите за растенията и животните, имате известни влияния от тях. Като мислиш за ангелите, ти си в ангелския свят. Като мислиш за Бога, ти си в Божествения свят. За който свят мислиш, ти си в този свят.
към текста >>
Срещнеш някого - изпрати му една хубава мисъл, той ще я възприеме с
подсъзнанието
си, не му я казвай.
Дойде ли в ума ти положителна мисъл, тури я на мястото й - това значи, всяка добра мисъл трябва да се реализира. Хранете хубави мисли и чувства към всеки човек, без да се спирате пред въпроса заслужава ли той това или не. Мислите ли добро за другите и те ще почнат да мислят за вас добро. Като мислиш за лошите черти на някого, ти усилваш лошото у него и обратно. Това е закон.
Срещнеш някого - изпрати му една хубава мисъл, той ще я възприеме с
подсъзнанието
си, не му я казвай.
За предпочитане е мислено да му кажете да престане да говори. Ако говорителят е умен човек, ще възприеме мисълта ви и ще спре. Ако проектирате ума си към слънчевия възел на човека, да събудите в него приятно, топло чувство към себе си, той може да направи нещо за вас. Това наричаме вътрешно говорене, според което нещата стават моментално. При това говорене не е нужно да убеждавате човека много, за да го накарате да направи нещо за вас.
към текста >>
За да могат хората да си помогнат, трябва преди всичко да изхвърлят отрицателните мисли от
съзнанието
си и всеки да пожелава и препраща на приятелите и близките си най-красивите си и най-хубавите си мисли.
Ето защо колко е важно, какво човек мисли. Ако човек мисли само хубави неща и разумно работи, тези негови мисли ще обиколят Земята, ще проникнат в умовете на хората и те ще започнат да ги реализират. По този начин онова, което сега е невъзможно, по силата на този закон, ще стане възможно. Всяка мисъл, която прониква в човешкия ум, оставя известен отпечатък върху някой орган на тялото. И затова съвременните хора, които желаят доброто и щастието на човечеството, трябва да дадат ход само на правилните и хармонични мисли.
За да могат хората да си помогнат, трябва преди всичко да изхвърлят отрицателните мисли от
съзнанието
си и всеки да пожелава и препраща на приятелите и близките си най-красивите си и най-хубавите си мисли.
Само така ще се създаде взаимно предразположение и братско чувство и светът ще се радва на истинско творчество и прогрес. Проектирай мисли Божествени за един идеален, пълен с мир и любов живот на Земята, за братски, чисти отношения между хората и пр. Навред, където отиваш и в който дом влизаш, носи нещо хубаво и остави там. И ако човек за една година реши да възприема и праща положителни мисли, той ще може да върши чудеса. Направете опит само за една година да калявате волята си: винаги, когато ви нападнат лоши мисли, заместете ги с положителни.
към текста >>
Само така ще се създаде взаимно предразположение и братско чувство и светът ще се радва на
истинско
творчество и прогрес.
Ако човек мисли само хубави неща и разумно работи, тези негови мисли ще обиколят Земята, ще проникнат в умовете на хората и те ще започнат да ги реализират. По този начин онова, което сега е невъзможно, по силата на този закон, ще стане възможно. Всяка мисъл, която прониква в човешкия ум, оставя известен отпечатък върху някой орган на тялото. И затова съвременните хора, които желаят доброто и щастието на човечеството, трябва да дадат ход само на правилните и хармонични мисли. За да могат хората да си помогнат, трябва преди всичко да изхвърлят отрицателните мисли от съзнанието си и всеки да пожелава и препраща на приятелите и близките си най-красивите си и най-хубавите си мисли.
Само така ще се създаде взаимно предразположение и братско чувство и светът ще се радва на
истинско
творчество и прогрес.
Проектирай мисли Божествени за един идеален, пълен с мир и любов живот на Земята, за братски, чисти отношения между хората и пр. Навред, където отиваш и в който дом влизаш, носи нещо хубаво и остави там. И ако човек за една година реши да възприема и праща положителни мисли, той ще може да върши чудеса. Направете опит само за една година да калявате волята си: винаги, когато ви нападнат лоши мисли, заместете ги с положителни. Не ще има препятствие, което да устои на вашата воля.
към текста >>
В
съзнанието
ти да не остане картина на болен човек, куц, сляп, гърбав, глух и пр.
И ако човек за една година реши да възприема и праща положителни мисли, той ще може да върши чудеса. Направете опит само за една година да калявате волята си: винаги, когато ви нападнат лоши мисли, заместете ги с положителни. Не ще има препятствие, което да устои на вашата воля. Мислете, че всичко е добро! Не туряйте в ума си отрицателното.
В
съзнанието
ти да не остане картина на болен човек, куц, сляп, гърбав, глух и пр.
Като държиш в ума си хора с дефекти, то ще дойдат върху тебе тези нещастия. Ако срещнеш затворник, кажи му мислено: "Няма нищо, ще се освободиш, Бог бди над тебе и те обича. Вярвай в Него." И ще си представиш как го освобождават по-скоро. Ако видиш болен или затворник и махнеш с ръка и кажеш: "Не искам да гледам, не мога да гледам", то след време ти ще се намериш в същото положение. Като видиш човек със счупен крак, ти му кажи вътрешно: "Бог не те е създал да бъдеш болен.
към текста >>
51.
УЧЕНЕ
В такъв случай Питагоровата теорема има друго значение, което е
истинското
духовно
знание
.
Но това е едната страна на въпроса. Онова, което научава там Питагор не е това, което се учи в училище. Питагоровата теорема има друго значение. Учителят разглежда триъгълника - неговите катети и хипотенуза - като проекция на човешката личност. Единият катет представлява чувствата, другият катет - мислите на човека, а хипотенузата представлява волята му.
В такъв случай Питагоровата теорема има друго значение, което е
истинското
духовно
знание
.
Или - волята у човека на квадрат (хипотенузата на триъгълника) е равна на сбора от чувствата на квадрат плюс мислите на квадрат (това са двата катета на триъгълника). Ето това е получил Питагор от египетските жреци. Има три вида хора: Глупавият непрекъснато се занимава с миналото, умният се стреми да прочете бъдещето, а мъдрият живее и нарежда настоящето. Бъдещето, като проекция на миналото, е за грешниците; настоящето е за праведните. Когато някой каже, че за в бъдеще ще изправи своя живот, разбирам, че този човек е един грешник.
към текста >>
52.
МЛАДОСТ И СТАРОСТ
Същевременно, Земята дава
знание
на човека, прави го учен.
Всяка мисъл, която не отговаря на Божествената, води към остаряване. Ако ние не сме доволни и всеки ден съжаляваме за това, за онова, ще остареем. Който вярва в Земята, преждевременно остарява. Който вярва в Слънцето, той се подмладява. Като знаеш това, ходи по земята без да се уповаваш на нея.
Същевременно, Земята дава
знание
на човека, прави го учен.
Слънцето дава на човека възможности и условия да приложи това знание. Думата "земя, зео" означава взимане. Земята постоянно взима от човека, докато най-после остарява. Слънцето постоянно дава, затова човек се подмладява. Ако вие бихте имали Любов, вие не щяхте да бъдете стари.
към текста >>
Слънцето дава на човека възможности и условия да приложи това
знание
.
Ако ние не сме доволни и всеки ден съжаляваме за това, за онова, ще остареем. Който вярва в Земята, преждевременно остарява. Който вярва в Слънцето, той се подмладява. Като знаеш това, ходи по земята без да се уповаваш на нея. Същевременно, Земята дава знание на човека, прави го учен.
Слънцето дава на човека възможности и условия да приложи това
знание
.
Думата "земя, зео" означава взимане. Земята постоянно взима от човека, докато най-после остарява. Слънцето постоянно дава, затова човек се подмладява. Ако вие бихте имали Любов, вие не щяхте да бъдете стари. Главите ви не щяха да бъдат побелели.
към текста >>
Подмладите ли се, тогава и
знанието
ще дойде.
Ако имате Любов, не щяхте да имате болести. Всеки човек, който се възвръща към Любовта, се подмладява. Любовта подмладява хората. Почнете да обичате Господа и ще се подмладите. Възлюбете вярата, почнете да проповядвате за Бога, изхвърлете съмнението и лицето ви ще просветне, вие ще се подмладите.
Подмладите ли се, тогава и
знанието
ще дойде.
Да живее като Христа, това значи всеки ден (човек) да внася по нещо ново в живота си. В това седи истинското подмладяване. Бог е, Който превръща старите в млади. На младите дава подтик да се учат. Старите ще се молите Господ да ви измени, да ви промени.
към текста >>
В това седи
истинското
подмладяване.
Любовта подмладява хората. Почнете да обичате Господа и ще се подмладите. Възлюбете вярата, почнете да проповядвате за Бога, изхвърлете съмнението и лицето ви ще просветне, вие ще се подмладите. Подмладите ли се, тогава и знанието ще дойде. Да живее като Христа, това значи всеки ден (човек) да внася по нещо ново в живота си.
В това седи
истинското
подмладяване.
Бог е, Който превръща старите в млади. На младите дава подтик да се учат. Старите ще се молите Господ да ви измени, да ви промени. Като ти каже нещо Господ, два пъти да го не повтаря. Ще видите тогава как ще ви тръгне напред.
към текста >>
За да се подмлади човек, изисква се
знание
, светлина в ума.
С поправянето на една погрешка, ти се подмладяваш. С придобиването на една добродетел, ти се подмладяваш. В душата се крие алхимическият закон за подмладяването, там е силата на лекуването. Най-първо ще подмладиш ума си; ще подмладиш и сърцето си, и тялото си. И като приложиш тези три начина на подмладяването, то ти, целият човек, ще се подмладиш.
За да се подмлади човек, изисква се
знание
, светлина в ума.
Ако ти знаеш да се изпълниш със светлина, умът ти ще се подмлади. Ако ти не можеш да подмладиш мисълта си, не можеш да се подмладиш. Ако ти не можеш да подмладиш чувствата, не можеш да се подмладиш. Още сега светлината трябва да проникне в телата ви - да се обновят. Щом се обновите, ще постигнете много неща.
към текста >>
Ако сте успели да вложите тази мисъл в
подсъзнанието
си, в края на седмицата наистина ще бъдете с пет години по-млад.
Тъй щото, в окултната наука мнозина от вас, които сте на 45-50 години може да се подмладите и да живеете един съзнателен живот, да бъдете полезни на вашите близки. Може да обновите вашето тяло, душата си, ума си. Умът може да се обнови чрез мислите, а душата може да се облагороди чрез своите чувства. Ако сте човек на 50-60 години, всяка вечер, когато си лягате, кажете на себе си: "Утре ще бъда с пет години по-млад, отколкото днес". Правете този опит една седмица.
Ако сте успели да вложите тази мисъл в
подсъзнанието
си, в края на седмицата наистина ще бъдете с пет години по-млад.
Така правете няколко седмици наред, докато толкова се подмладите, че стигнете до 25-годишна възраст. Като си лягаш вечерно време, кажи си: "Аз искам с 10 години да се подмладя". На другата вечер пак си кажи: "Аз искам да се подмладя с 10 години". Цяла година като го правите, като ви слуша Господ молитвата, станеш и се видиш - подмладил си се. Тия 10 години, като се подмладиш, ще ги туриш на работа с любов.
към текста >>
53.
ПОВЕЛИТЕЛ И ГОСПОД
Говори Учителят, вдига всяко
съзнание
във висините, вдига целия салон заедно с всички слушатели, откривайки Велики закони и хвърляйки обилно светлина, както върху тях, така и върху обикновения човешки живот разглеждайки неговото минало, настояще и бъдеще.
Спомени на ученици По време на една от прекрасните беседи, които нашият незабравим Учител изнасяше всеки неделен ден в 10 часа преди обяд, Той направи чудото. Ние не се учудвахме на чудесата на Учителя - живеехме в тях, виждахме ги на всяка стъпка и бихме се учудили, бихме търсили причина- та, ако те отсъстват. Но те бяха всякога. Бяха навсякъде.
Говори Учителят, вдига всяко
съзнание
във висините, вдига целия салон заедно с всички слушатели, откривайки Велики закони и хвърляйки обилно светлина, както върху тях, така и върху обикновения човешки живот разглеждайки неговото минало, настояще и бъдеще.
Изведнъж, между скъпоценните думи, слушателите чуват: "Сега всеки да си поиска това, което му е нужно." А видимите слушатели в момента са повече от триста души. Колко са невидимите и дали тези думи се отнасят и за тях, ние не знаем. Но достатъчно са видимите. Триста души да си поискат нещо! Та кой милионер от земните може дa обещае това?
към текста >>
Според
съзнанието
, според културата, желанията.
Триста души да си поискат нещо! Та кой милионер от земните може дa обещае това? Но това е Учителят! Най-богатият от най-богатите! Тук между поисканите неща ще има къщи, служби, търговски сделки и много дребни, незначителни неща.
Според
съзнанието
, според културата, желанията.
Беседата завършва. Учителят се качва за малко в Своята стая, след което ще слезе пак, ще отговаря на въпроси, ще лекува и какво ли не. След това ще отиде на поляната, където с други групи и единично ще разговаря. Тук Го очакват обикновено музикантите. И ето какво ми разказа този ден сестра Мария: "Щом чух това, което каза Учителят - да си поиска всеки това, което му е нужно - аз си помислих от какво в момента имам нужда, най-голяма нужда.
към текста >>
Това, което Учителят направи, звучеше в моето
съзнание
не като някаква легенда, не - то беше един факт.
Станах изразител на големия смут който цареше у всички братя и сестри. Учителят стана сериозен, излезе от палатката и заедно отидохме зад нея, където никой не можеше да ни види Лицето на Учителя в този момент беше тържествено. Той вдигна дясната Си ръка, направи някакво магическо движение, произнесе една формула и за мое учудване, бурята спря, снегът престана да вали, небето разкъса своята облачност и Слънцето величествено се показа. Съобщавам този факт, защото по принцип за мен чудеса не съществуват, тъй като бях произлязъл от атеистични среди. Никога не се поддавах на религиозни мистификации, на суеверни загадки.
Това, което Учителят направи, звучеше в моето
съзнание
не като някаква легенда, не - то беше един факт.
Подобно, както един държавен глава, когато подпише указ за обявяване на война или сключване на мир, целият народ извършва съответните действия, така също и Духовните същества, които разполагат със Силите на Природата, могат да предизвикат известни действия, които за обикновения човек изглеждат като чудеса. Методи Константинов Когато през 1913 г. стана земетресението в Търново и Горна Оряховица се срещнах с Учителя, Който беше дошъл да види разрушенията. С Драган Попов Го придружавахме и след като Учителят разгледа пораженията в Горна Оряховица и Лясковец, се върнахме в Търново у Иларионови.
към текста >>
И ако се съберат тези случаи и се подредят последователно, мнозина от вас ще получат
истинското
знание
за това кой управляваше съдбините на света по времето, когато бе отворена Школата на Бялото Братство!
Така че, ние присъствахме на едно историческо събитие горе на езерата, когато то трябваше да се реши, да му се даде насока и път. Учителят понякога пред нас по този начин определяше насоката на бъдещи събития чрез някаква физическа дейност. Тя се проектираше под форма на градеж, вграждаше се в земята като символ в току-що направена форма, излязла от ръцете на братята, които работеха и изграждаха нещо. Някое събитие трябваше да се проектира от Небето към Земята и трябваше да премине през хората, за да се реализира. Ние бяхме свидетели на много такива случаи.
И ако се съберат тези случаи и се подредят последователно, мнозина от вас ще получат
истинското
знание
за това кой управляваше съдбините на света по времето, когато бе отворена Школата на Бялото Братство!
Това бе Великият Учител! Мария Тодорова 1943 година е. Учителят и брат Галилей са били на полянката. Пристигат самолети-изтребители, очертават кръгове и се спущат над София, след тях пристигат бомбардировачи.
към текста >>
54.
УЧИТЕЛЯТ ЗА СЕБЕ СИ. ЖИВОТЪТ НА УЧИТЕЛЯ
Строгото Му лице отново ме погледна и чух думите Му, които като с длето се врязаха в
съзнанието
ми за вечни времена: "Винаги, когато имаш нужда от мен и искаш да се свържеш с мен, ще кажеш: "Учителю, Благи!
А и не можех да опиша толкова много неща, които ставаха около мен и в мен в едно писмо. Оставаше другият начин - когато отивах по два-три пъти в годината на Изгрева, за да се срещна с Него. Но това беше за мен много малко. Затова търсех друг начин. Усещах, че такъв съществува и затова се обърнах към Учителя с този въпрос.
Строгото Му лице отново ме погледна и чух думите Му, които като с длето се врязаха в
съзнанието
ми за вечни времена: "Винаги, когато имаш нужда от мен и искаш да се свържеш с мен, ще кажеш: "Учителю, Благи!
" и ще мислиш за мен и аз ще дойда да ти помогна! " Въздъхнах облекчено. Аз се намирах пред Учителя, на Изгрева в София, а моят дом бе в Габрово. А там имам най-голяма нужда от Неговата помощ и запитах: "Но това, Учителю, за къде важи? За Изгрева или за провинцията?
към текста >>
Това е един вътрешен закон на Миротворчеството и
Миросъзнанието
на Вселената, че Бога е навсякъде и във всичко.
За Изгрева или за провинцията? " - Това важи за сега, за утре и завинаги! Това важи за тук, за провинцията, за вечността и за Вселената! Това важи и за целия Космос, за цялата Вселена и завинаги! Когато ме повикате и ме извикате с чистотата на сърцето си, чрез светлината на ума си и със силата на Духа, то аз ще дойда от края на Вселената при вас и ще ви помогна!
Това е един вътрешен закон на Миротворчеството и
Миросъзнанието
на Вселената, че Бога е навсякъде и във всичко.
Това е Всьо и Вся! Той е във всичко и навсякъде - на Небето, на Земята и във Вселената! Той е навсякъде и във всичко: на физическия свят, в Духовния свят и в Божествения свят. Това е загадката и силата на тази мистична тайна и Божи закон. Аз днес ви я откривам и я оставям за учениците на Школата.
към текста >>
И го засвидетелстваме пред Бога и пред вас за поука и
познание
за идните поколения, да се знае кога Бог е посетил Своите люде по земята българска и е говорил чрез българска реч Божието Слово. Амин!
Словото Му пред новите Небеса и новата Земя на идното човечество. Вече разбрахме защо Учителят ни прочете глава 66 от Исая, разбрахме какво означаваше купеният от руснака Владо атлас и защо бяхме извикани лично двамата. Трябваше да има един представител на този народ, в който бе дошъл Учителят и един представител на онзи народ, където Бялото Братство в следващата епоха ще се прехвърли и да бъдат "принос Господу, в чист съсъд в дома Господен". Това не бе пророчество, а Пръстът Господен, Който определи явно, в плът и чрез Божествения Дух, Който се изявяваше чрез Учителя, бъдещия Дом Господен на идното човечество. А ние бяхме призвани с Владо да свидетелстваме за това.
И го засвидетелстваме пред Бога и пред вас за поука и
познание
за идните поколения, да се знае кога Бог е посетил Своите люде по земята българска и е говорил чрез българска реч Божието Слово. Амин!
Пеню Ганев ЖИВОТЪТ НА УЧИТЕЛЯ Записки от беседите на Учителя Какъв е произходът на фамилията, в която дойдох? Фамилията ми е Дънов, но това е псевдоним.
към текста >>
Хората и без това не знаят
истинското
ми име.
Така разбирам аз Любовта и даването! Когато направя нещо, тогава мисля, че зная. За мен само реализираните идеи са идеи. Аз не се боря да оставя име между хората. Какво ме интересува това име?
Хората и без това не знаят
истинското
ми име.
Себе си не съм проповядвал и не съм проявил нито една милионна част от това, което съм. Някои искат да станат като мене. Защо? Защото разбират криво. Защо някои искат да станат министри? Не да оправят света, но да оправят работите си.
към текста >>
55.
ЕВАНГЕЛИЕ НА МИРА НА ИИСУС ХРИСТОС ОТ УЧЕНИКА ЙОАН /ЕВАНГЕЛИЕ НА ЕСЕИТЕ/
Защото всичките тези въжделения вие носите в себе си; и затова Словото Божие и Неговото могъщество не могат да влязат във вас, тъй като поддържате в себе си множество лоши мисли, а също мерзости се гнездят във вашето тяло и във вашето
съзнание
.
Тъмнота затваря вашите очи и вашите уши са глухи. Обаче, казвам ви, вие нямате никаква полза от мъртвите писания, ако на дело отхвърляте Този, Който ви ги е дал. Истина ви казвам: във вашите дела няма нито Бога, нито Неговите закони; не присъстват нито в чревоугодничеството ви, нито в пиянството ви, нито в начина ви на живот, който го изразходвахте в излишества и разкош и още по-малко в търсене на богатства, а особено в ненавистта към вашите врагове. Всичко това е много далеч от Истинния Бог и Неговите ангели. Но всичко това води към царството на тъмнината и към господаря на всичкото зло.
Защото всичките тези въжделения вие носите в себе си; и затова Словото Божие и Неговото могъщество не могат да влязат във вас, тъй като поддържате в себе си множество лоши мисли, а също мерзости се гнездят във вашето тяло и във вашето
съзнание
.
Ако вие желаете Словото на Живия Бог да прониква във вас, не осквернявайте нито вашето тяло, нито вашето съзнание. Защото тялото е храм на Духа, а Духът е храм на Бога. Затова вие трябва да очистите този храм, за да може Господарят на храма да се посели в него и да заеме мястото, достойно за Него. За да избегнете всички изкушения на своето тяло и на своето съзнание, уединете се под сянката на небето Господно. Възродете самите себе си и се въздържайте от приемане на храна!
към текста >>
Ако вие желаете Словото на Живия Бог да прониква във вас, не осквернявайте нито вашето тяло, нито вашето
съзнание
.
Обаче, казвам ви, вие нямате никаква полза от мъртвите писания, ако на дело отхвърляте Този, Който ви ги е дал. Истина ви казвам: във вашите дела няма нито Бога, нито Неговите закони; не присъстват нито в чревоугодничеството ви, нито в пиянството ви, нито в начина ви на живот, който го изразходвахте в излишества и разкош и още по-малко в търсене на богатства, а особено в ненавистта към вашите врагове. Всичко това е много далеч от Истинния Бог и Неговите ангели. Но всичко това води към царството на тъмнината и към господаря на всичкото зло. Защото всичките тези въжделения вие носите в себе си; и затова Словото Божие и Неговото могъщество не могат да влязат във вас, тъй като поддържате в себе си множество лоши мисли, а също мерзости се гнездят във вашето тяло и във вашето съзнание.
Ако вие желаете Словото на Живия Бог да прониква във вас, не осквернявайте нито вашето тяло, нито вашето
съзнание
.
Защото тялото е храм на Духа, а Духът е храм на Бога. Затова вие трябва да очистите този храм, за да може Господарят на храма да се посели в него и да заеме мястото, достойно за Него. За да избегнете всички изкушения на своето тяло и на своето съзнание, уединете се под сянката на небето Господно. Възродете самите себе си и се въздържайте от приемане на храна! Защото истина ви казвам: само с пост и молитва могат да бъдат изгонени сатаната и всичката му коварност.
към текста >>
За да избегнете всички изкушения на своето тяло и на своето
съзнание
, уединете се под сянката на небето Господно.
Но всичко това води към царството на тъмнината и към господаря на всичкото зло. Защото всичките тези въжделения вие носите в себе си; и затова Словото Божие и Неговото могъщество не могат да влязат във вас, тъй като поддържате в себе си множество лоши мисли, а също мерзости се гнездят във вашето тяло и във вашето съзнание. Ако вие желаете Словото на Живия Бог да прониква във вас, не осквернявайте нито вашето тяло, нито вашето съзнание. Защото тялото е храм на Духа, а Духът е храм на Бога. Затова вие трябва да очистите този храм, за да може Господарят на храма да се посели в него и да заеме мястото, достойно за Него.
За да избегнете всички изкушения на своето тяло и на своето
съзнание
, уединете се под сянката на небето Господно.
Възродете самите себе си и се въздържайте от приемане на храна! Защото истина ви казвам: само с пост и молитва могат да бъдат изгонени сатаната и всичката му коварност. Върнете се в своя дом и постете в уединение и нека никой не види как вие постите. Живият Бог ще види това и голяма ще бъде вашата награда. Постете до този момент, докато Велзевул и всичката негова нечистота не ви напуснат и ангелите на нашата Майка-Земя се явят да ви служат.
към текста >>
Защото от времето на Каин и Авел, от времето, когато братята по кръв нарушиха Волята на Бога, няма
истинско
братство по кръв.
Защото Небесният Отец е сто пъти по-велик, отколкото всички бащи по поколение и по кръв, подобно на това, както Майката-Земя е повече от всички майки по плът. И с друга мъдрост са изпълнени Словата и законите на Отеца Небесен и на Майката-Земя, отколкото словата и волята на всички бащи по кръв и на всички майки по плът. И много по-ценно е наследството на вашия Отец Небесен и Майката-Земя - вечното Царство на Живота на Земята и на Небесата, отколкото цялото наследство на вашите бащи по плът и по кръв и на вашите майки по тяло. И вашите истински братя са тези, които изпълняват Волята на вашия Отец Небесен и на Майката-Земя, а не братята по кръв. Истина ви казвам: вашите истински братя по Волята на Отеца Небесен и на Майката-Земя ще ви обикнат хиляди пъти повече, отколкото братята по кръв.
Защото от времето на Каин и Авел, от времето, когато братята по кръв нарушиха Волята на Бога, няма
истинско
братство по кръв.
И братята се отнасят към своите братя като към чужди хора. Затова ви казвам: обичайте истинските свои братя по Воля Божия хиляди пъти повече, отколкото братята по кръв и тогава вашият Отец Небесен ще ви даде своя Свят Дух, а вашата Майка-Земя - своето свято тяло. И тогава синовете човешки като истински братя ще се обичат един друг с такава любов, която им дарява техният Отец Небесен и тяхната Майка- Земя. И само тогава ще изчезнат от Земята всички беди и всичката печал и ще се възцари на нея Любовта и радостта. И ще стане тогава Земята подобно на Небесата и ще дойде Царството Божие.
към текста >>
При Бога е наградата за доброто - която е
знание
и вечна жива сила."
И тогава заедно с Царството Божие ще дойде краят на времената. И вие ще бъдете истински синове на Бога и ще имате Неговата Сила и ще знаете всички тайни. Тъй като мъдростта и силата могат да дойдат единствено от Любовта към Бога, затова обичайте вашия Небесен Баща и вашата Земна Майка с цялото си сърце и с всичкия си дух. Нека всички ваши дела бъдат посветени на Бога. И не давайте храна на сатаната, защото възмездието за греха е смърт.
При Бога е наградата за доброто - която е
знание
и вечна жива сила."
И те всички коленичиха и благодариха на Бога за Неговата Любов. Като си тръгваше, Иисус им рече: "Аз пак ще се върна при всеки, който е настойчив в пост и молитва до седмия ден." След това Иисус стана, но всички останаха насядали, защото всеки усещаше силата на Неговите думи. Тогава между облаците се показа пълната луна и обви Иисуса в своята ярка светлина. Искри излизаха от косите Му, а Той стоеше сред тях.
към текста >>
56.
ПОСЛЕДНИТЕ ДНИ С УЧИТЕЛЯ НА ЗЕМЯТА
Той ни подготвяше от дълго време, но ние не бяхме с будно
съзнание
и се оказахме неподготвени като смятахме, че Учителят ще бъде вечно с нас, като смятахме, че Той ще живее най-малко 120 години.
Та сега всички сте се престорили, скрили сте се, показвате се, че не може да ходите. Аз по някой път гледам, казвате: "Учителят къде е? " - И аз търся един път, и аз ще мина." След като си замина Учителят, приятелите си спомниха много случаи, когато Той ги бе подготвял символично или бе казвал направо за предстоящото Му заминаване. Но всичко, като че ли беше забравено и никой не можеше да предположи, че това се отнася за този момент.
Той ни подготвяше от дълго време, но ние не бяхме с будно
съзнание
и се оказахме неподготвени като смятахме, че Учителят ще бъде вечно с нас, като смятахме, че Той ще живее най-малко 120 години.
Веднъж на един приятел Той бе казал: "Аз съм дошъл за 120 години на Земята." След това замълчал за малко и тихо добавил: "Ако си замина на осемдесет години, то останалите четиридесет години ги оставям на Братството." Наистина, Той остави тези четиридесет години за Братството. Онези, които можеха да ги използват, трябваше да свършат онова, за което бяха дошли на Земята, за което бяха дошли в Школата. Борис Николов Това, което пиша сега, се случи през 1944 г., в първите дни на месец декември. Тогава Учителят не беше добре, постепенно отпадаше.
към текста >>
Гледам смаяна, някак си объркана към Учителя и не зная кое е
истинското
състояние - първото или сегашното, здрав ли е Учителят, или болен.
Когато разгъвах шпалтите да чета, от време на време поглеждах Учителя и сърцето ми се свиваше от мъка. Въздържах се да не издам мъката си, но почувствах, като че някой забоде дълбоко в сърцето ми нож. За да трансформирам състоянието си, аз заговорих със задавен глас: "Ех, Учителю, ако аз бих могла само да си представя какъв товар носите Вие, на пихтия бих станала." Само това можах да кажа и млъкнах... Пак поглеждам към Учителя и какво виждам! На моите думи Той каза само "Да", но аз видях чудо - Учителят седеше пак на стола, както по-рано, но вече съвършено здрав, прав, със спокойно изражение на лицето. Въртя шпалтите в ръцете си, но още не чета.
Гледам смаяна, някак си объркана към Учителя и не зная кое е
истинското
състояние - първото или сегашното, здрав ли е Учителят, или болен.
Успокоих се малко, но съм в недоумение и си мисля дали грешката не е в мене? Вярно ли видях? И кое от двете състояния е действителното? Докато си мислих така и поглеждах към Учителя, чух бодрия Му глас: "Четете." Спокойна и доволна - Учителят е добре, аз започнах да чета.
към текста >>
57.
ЗАКОНЪТ ЗА ХЛЯБА
Какво отношение мога да имам към оня, който осквернява с ума си Божественото
знание
, а със сърцето си опетнява Любовта на Бога?
- "Продава се: черният по-евтино, белият по-скъпо. Ние сме културни хора." - Щом е така, аз имам особено мнение за вас и за вашата култура! После се оплакват, че не съм погледнал, както трябва. Как ще ги погледна, както те искат, когато се опитват да ме лъжат. - "Учителят не се отнася добре с мене." - Как ще се отнеса добре, когато тъпчеш Истината с краката си?!
Какво отношение мога да имам към оня, който осквернява с ума си Божественото
знание
, а със сърцето си опетнява Любовта на Бога?
Това се отнася за всекиго от вас, никого не изключвам. Между вас няма нито един истински праведен човек. Че хлябът и брашното се купуват и продават, това не те интересува! Казваш: "Това е в реда на нещата, установен чрез закон." Всеки трябва да реши тоя въпрос сам за себе си.
към текста >>
Като не разбират
истинското
предназначение на животните, хората са започнали да ги убиват, за да ядат месото им, обаче избиването на животните нарушава енергийния баланс в природата и положението на хората става по- тежко.
Ако влезем в една кланица, където стотици животни се превръщат в колбаси или отидем в гора, където ловни хайки ги преследват и убиват, ще видим, че животните там нямат защита. Когато домашните и диви животни живеят при нормални условия, те са проводници на жизнени сили и лечебна енергия, която е необходима за хората. Когато човек контактува с тях, се зарежда с жизнена енергия и се лекува. Животните приемат отрицателната енергия и я неутрализират, а човек приема от тях тази жизнена енергия. Вие не можете да се лекувате в близост до кланица или в гора, където ловците преследват и убиват животните, но ако влезете в една вековна гора, в която спокойно живеят различни животни, ще намерите покой и ще можете да се лекувате.
Като не разбират
истинското
предназначение на животните, хората са започнали да ги убиват, за да ядат месото им, обаче избиването на животните нарушава енергийния баланс в природата и положението на хората става по- тежко.
Обърнете внимание, че след като в България животните започнаха да намаляват, все повече хора в градовете започнаха да отглеждат в домовете си кучета, котки, хамстери и др. Според учението на богомилите, в животните са затворени човешки души, които са дошли при нас, за да ни служат и да изправят своите грешки. Не случайно богомилите са считали за еднакво престъпление убиването на животно и убиването на човек. Тепърва ни предстои да разбираме какви са последствията от едно отсечено дърво и едно убито животно! МЕСОЯДСТВО И ХРАНЕНЕ
към текста >>
58.
ПРЕДИСЛОВИЕ
Орфей е велик Мъдрец, посветен в мистериите на Египет, владеещ висшето
знание
и магическите закони на музиката.
ПРЕДИСЛОВИЕ От дълбока древност Балканите са били люлка на духовен живот. Хилядолетия преди Христа, когато голяма част от човечеството е тънело в невежество и мрак, на Балканския полуостров пламва една ярка светлина, която посочва нов път в развитието на човечеството. В свещените недра на планините Рила и Родопи е създаден мистичен център – Школата на Орфей. Този представител на светлите гении на човечеството е роден и откърмен в Тракия, сред величествената й девствена Природа.
Орфей е велик Мъдрец, посветен в мистериите на Египет, владеещ висшето
знание
и магическите закони на музиката.
Той създаде мистичната традиция, мистичното движение, което стана център на нова култура, даде нов тласък на Бялата раса. Древните елини са смятали Тракия (южната част на България) като страна на Светлината, като отечество на музите. Там, при високите Рило-Родопски върхове, се е намирало светилището на Орфей. Там се е преподавало свещеното изкуство, поезията и музиката. Там Орфей е възвестил великите закони на Живота.
към текста >>
Богомилите бяха носители на
истинското
Христово учение.
Там, при високите Рило-Родопски върхове, се е намирало светилището на Орфей. Там се е преподавало свещеното изкуство, поезията и музиката. Там Орфей е възвестил великите закони на Живота. По-късно Балканите втори път стават огнище на културен тласък. Преди хиляда години в България се роди движение с международно значение – това движение беше богомилството.
Богомилите бяха носители на
истинското
Христово учение.
Те възвестиха простия, чист и свят живот, основан върху любовта, братството и равенството между човеците. Те станаха носители на нови идеи, които имаха общочовешко значение. Богомилството имаше не само духовен характер, но то ратуваше за дълбоки социални реформи в тъмната епоха на феодализма и средновековието. Днес трети път България и Балканите стават люлка на едно движение с общочовешко значение – Новото учение, учението на Любовта, което Учителя донесе на света. Днес Учителя дойде да покаже един нов път на човечеството.
към текста >>
Той носи
знанието
, силите и методите за работа, необходими в пътя, който предстои.
Днес трети път България и Балканите стават люлка на едно движение с общочовешко значение – Новото учение, учението на Любовта, което Учителя донесе на света. Днес Учителя дойде да покаже един нов път на човечеството. В сегашната епоха се завършва един дълъг цикъл от ред култури на слизане, на отдалечаване на човечеството от Великия разумен център. Сега то е достигнало до крайния предел и трябва да се направи завой, да обърне кормилото на Живота и да тръгне по новия път нагоре, към Великия източник, откъдето идва Животът. В такъв важен момент Учителя идва, както е идвал във всички по-важни моменти от живота на човечеството.
Той носи
знанието
, силите и методите за работа, необходими в пътя, който предстои.
Върху това знание ще бъде изградена Новата култура. Любовта влиза днес като една нова Сила в човешките души. Досега тя се е проявявала частично, сега тя става ръководна сила. Тя ще организира вътрешния и външния живот и ще създаде Новата култура на Любовта и братството. Изключителна епоха е, когато Учител идва между човеците, живее между тях и заедно с тях.
към текста >>
Върху това
знание
ще бъде изградена Новата култура.
Днес Учителя дойде да покаже един нов път на човечеството. В сегашната епоха се завършва един дълъг цикъл от ред култури на слизане, на отдалечаване на човечеството от Великия разумен център. Сега то е достигнало до крайния предел и трябва да се направи завой, да обърне кормилото на Живота и да тръгне по новия път нагоре, към Великия източник, откъдето идва Животът. В такъв важен момент Учителя идва, както е идвал във всички по-важни моменти от живота на човечеството. Той носи знанието, силите и методите за работа, необходими в пътя, който предстои.
Върху това
знание
ще бъде изградена Новата култура.
Любовта влиза днес като една нова Сила в човешките души. Досега тя се е проявявала частично, сега тя става ръководна сила. Тя ще организира вътрешния и външния живот и ще създаде Новата култура на Любовта и братството. Изключителна епоха е, когато Учител идва между човеците, живее между тях и заедно с тях. Той става център, около който новите сили, новите идеи почват да действат; един нов Живот почва да се изгражда.
към текста >>
Животът и
Знанието
са едно.
Досега тя се е проявявала частично, сега тя става ръководна сила. Тя ще организира вътрешния и външния живот и ще създаде Новата култура на Любовта и братството. Изключителна епоха е, когато Учител идва между човеците, живее между тях и заедно с тях. Той става център, около който новите сили, новите идеи почват да действат; един нов Живот почва да се изгражда. Този Живот намира отзвук в човешките души и тогава се почва едно чудно явление – създаването на един нов свят.
Животът и
Знанието
са едно.
Всички, които търсят Знанието, се наричат ученици на Живота. Ние сме ученици днес. Всички вие ще бъдете ученици утре. Един е пътят, който стои пред нас, и рано или късно всички ще минат по него. За този път е необходимо Знание – Светлина.
към текста >>
Всички, които търсят
Знанието
, се наричат ученици на Живота.
Тя ще организира вътрешния и външния живот и ще създаде Новата култура на Любовта и братството. Изключителна епоха е, когато Учител идва между човеците, живее между тях и заедно с тях. Той става център, около който новите сили, новите идеи почват да действат; един нов Живот почва да се изгражда. Този Живот намира отзвук в човешките души и тогава се почва едно чудно явление – създаването на един нов свят. Животът и Знанието са едно.
Всички, които търсят
Знанието
, се наричат ученици на Живота.
Ние сме ученици днес. Всички вие ще бъдете ученици утре. Един е пътят, който стои пред нас, и рано или късно всички ще минат по него. За този път е необходимо Знание – Светлина. Пътят е приложение на това Знание.
към текста >>
За този път е необходимо
Знание
– Светлина.
Животът и Знанието са едно. Всички, които търсят Знанието, се наричат ученици на Живота. Ние сме ученици днес. Всички вие ще бъдете ученици утре. Един е пътят, който стои пред нас, и рано или късно всички ще минат по него.
За този път е необходимо
Знание
– Светлина.
Пътят е приложение на това Знание. Учителя го даде изобилно. Той създаде един малък свят, подходящи условия и среда. Той реализира в един момент този живот на бъдещето. В това кратко време от няколко десетки земни години Учителя внесе този Живот, предаде това Знание, събуди спящите Сили на душата, извърши великото чудо на пробуждането и се оттегли.
към текста >>
Пътят е приложение на това
Знание
.
Всички, които търсят Знанието, се наричат ученици на Живота. Ние сме ученици днес. Всички вие ще бъдете ученици утре. Един е пътят, който стои пред нас, и рано или късно всички ще минат по него. За този път е необходимо Знание – Светлина.
Пътят е приложение на това
Знание
.
Учителя го даде изобилно. Той създаде един малък свят, подходящи условия и среда. Той реализира в един момент този живот на бъдещето. В това кратко време от няколко десетки земни години Учителя внесе този Живот, предаде това Знание, събуди спящите Сили на душата, извърши великото чудо на пробуждането и се оттегли. В този кратък миг са вложени силите, зародишите и възможностите на бъдещата култура, тъй както в семката са вложени качествата, силите, възможностите на голямото дърво, което ще се развие и принесе плод.
към текста >>
В това кратко време от няколко десетки земни години Учителя внесе този Живот, предаде това
Знание
, събуди спящите Сили на душата, извърши великото чудо на пробуждането и се оттегли.
За този път е необходимо Знание – Светлина. Пътят е приложение на това Знание. Учителя го даде изобилно. Той създаде един малък свят, подходящи условия и среда. Той реализира в един момент този живот на бъдещето.
В това кратко време от няколко десетки земни години Учителя внесе този Живот, предаде това
Знание
, събуди спящите Сили на душата, извърши великото чудо на пробуждането и се оттегли.
В този кратък миг са вложени силите, зародишите и възможностите на бъдещата култура, тъй както в семката са вложени качествата, силите, възможностите на голямото дърво, което ще се развие и принесе плод. В този смисъл, когато говорим за Учителя, ние разбираме Великия Разумен свят – всички Възвишени същества, които работят над човешките души и ги повдигат. Всички светли идеи, всички благородни пориви, цялото знание и култура на човечеството се дължи на тях. Ние ги наричаме Големите братя, Белите братя, които бдят над нас. Те са извели човечеството из мрака на вековете, те го водят към светли бъднини.
към текста >>
Всички светли идеи, всички благородни пориви, цялото
знание
и култура на човечеството се дължи на тях.
Той създаде един малък свят, подходящи условия и среда. Той реализира в един момент този живот на бъдещето. В това кратко време от няколко десетки земни години Учителя внесе този Живот, предаде това Знание, събуди спящите Сили на душата, извърши великото чудо на пробуждането и се оттегли. В този кратък миг са вложени силите, зародишите и възможностите на бъдещата култура, тъй както в семката са вложени качествата, силите, възможностите на голямото дърво, което ще се развие и принесе плод. В този смисъл, когато говорим за Учителя, ние разбираме Великия Разумен свят – всички Възвишени същества, които работят над човешките души и ги повдигат.
Всички светли идеи, всички благородни пориви, цялото
знание
и култура на човечеството се дължи на тях.
Ние ги наричаме Големите братя, Белите братя, които бдят над нас. Те са извели човечеството из мрака на вековете, те го водят към светли бъднини. Всички те образуват Великото Всемирно Бяло Братство. Те посещават човеците и работят между тях и с тях, видимо или невидимо. Този Разумен център привлича всички, които са подготвяни през вековете и са готови да приемат този живот, да влязат като работници в него.
към текста >>
Той се е явявал през хилядолетията под разни имена, всред различни народи, ала идеите, животът,
знанието
, които Той носи, не са затворени в границите на един народ или дадена епоха.
Те са извели човечеството из мрака на вековете, те го водят към светли бъднини. Всички те образуват Великото Всемирно Бяло Братство. Те посещават човеците и работят между тях и с тях, видимо или невидимо. Този Разумен център привлича всички, които са подготвяни през вековете и са готови да приемат този живот, да влязат като работници в него. Мировият Учител иде от Всемирното Бяло Братство.
Той се е явявал през хилядолетията под разни имена, всред различни народи, ала идеите, животът,
знанието
, които Той носи, не са затворени в границите на един народ или дадена епоха.
Те са достояние на цялото човечество. Голяма привилегия за един народ е, когато всред него дойде Учителя. Това е златният век в неговата история. Тогава той се намира под закрилата на Великия Разумен свят и през каквито изпитания и опасности да мине, излиза невредим. Ала и голяма е отговорността му, ако не го приеме и послуша.
към текста >>
Защото след тези големи катастрофи иде едно издигане на човешкото
съзнание
в по- висок свят.
Той е Високият идеал, към който всички се стремят. Той работи в човешките души през цялата вечност, докато ги повдигне и въведе в света, в който Той живее. Всички, които Го очакват, ще станат за работа. Те Го познават, отдавна те гладуват и жадуват за Словото на Живота. На тях ние казваме: “Близо до вас има Извор с обилни кристални води.”Учителя се явява тъкмо в епохата на големите световни политико-стопански и интелектуални противоречия, като показва изходния път – път към разумната култура.
Защото след тези големи катастрофи иде едно издигане на човешкото
съзнание
в по- висок свят.
Преди две хилядолетия Христос каза: “В онези дни Луната ще потъмнее, Слънцето няма да дава светлината си и звездите ще паднат.” Някога Великите Ръководители и Учители са говорили вечните истини, забулени в символи, защото хората не са били готови да ги приемат. Днес човечеството минава през огъня на страданията, които представляват посвещение, подготовка за разбиране на Истината. Думите Христови в цитирания стих в днешната епоха стават действителност. В този стих Луната символизира външните религиозни форми – те ще рухнат. Слънцето символизира формата на държавата.
към текста >>
59.
ЕЛ-ШАДАЙ
Със
знание
и умение Той ни въведе в един нов свят, разкри ни го, даде ни методи да се ползваме разумно от него.
Върховете ¢ до късно през лятото пазят снежните си преспи. Височините имат притегателна сила. Сутрин първите лъчи на Слънцето обагрят върховете. Те светят в ранната утрин. Учителя ни насочи към планината незабелязано, постепенно.
Със
знание
и умение Той ни въведе в един нов свят, разкри ни го, даде ни методи да се ползваме разумно от него.
И този свят стана за нас училище. Учителя казва: Когато ходите на планинските върхове, пазете чистота. Това е най- простият израз, с който можете да покажете, че цените това, което Разумната Природа е създала. По този начин вие ще се свържете с Напредналите същества в Невидимия свят, които ще ви помагат.
към текста >>
Така планината стана за нас източник на
Знание
и Сила.
По този начин вие ще се свържете с Напредналите същества в Невидимия свят, които ще ви помагат. Всичко, каквото виждате около вас, е създадено от Разумното начало. Следователно обхождайте се добре с всичко това, което То е създало. Учителя вдъхна в нас обич към Природата, Красотата и Свободата. Той свързва всяко движение в нея с духовния ни път.
Така планината стана за нас източник на
Знание
и Сила.
Учителя казва: Ние сме дошли на планината по Божие благоволение и се ползваме от въздуха, от водата, от светлината заради Доброто в нас. Тогава дайте ход на Доброто в себе си, изявете го навън. А без това благоволение не бихме могли един ден да останем на планината. Работете върху себе си да придобиете правилна обхода.
към текста >>
Истинското
богатство е слуга на Любовта.
Силата, която се крие в ума, сърцето и душата! Тя е сладчината. Красотата – това е Любовта. Хармонията – това е Любовта. Силата – това е Любовта.
Истинското
богатство е слуга на Любовта.
Всички неща в света са слуги на Любовта. Обаче Любовта е слуга само на Духа. Любовта е най-възрастната дъщеря на Бога. Тя е първата дъщеря, която урежда света. Тя е най-красивата, най-силната, най-разумната от всички останали дъщери.
към текста >>
Ще отвориш
съзнанието
си, за да влезе тя в теб.
Едничката Реалност е Любовта. Човек, който живее в Реалността, никога не отпада духом. Щом си отпаднал духом, трябва да знаеш, че си извън Реалността. Някой казва: “Ние търсим Любовта.” Няма какво да я търсим. Ти живееш в нея.
Ще отвориш
съзнанието
си, за да влезе тя в теб.
А Любовта иде сега на Земята. Любовта е Силата на Безграничния. Тя е силата на човешкото безсмъртие. Когато получите онова ново разбиране на Безграничния, този строй ще се стопи. Тогава ще почувстваш, че всички хора са близки с теб.
към текста >>
60.
УЧИТЕЛ И УЧЕНИК
Един нов прилив на Живот,
Знание
и Сила идва у него.
До този момент човек се е отдалечавал, а отсега започва да се приближава към Великия Разумен център на Природата. Досега е слизал, а отсега започва да възлиза. Защото следващият подтик, който се ражда в човешката душа, е да познава Великия, Вечния извор на Живота. Човек започва да търси пътищата си към него, да отстранява и превъзмогва препятствията – външни и вътрешни. В това усилие той отправя зов към Великото Разумно начало за помощ и получава отговор.
Един нов прилив на Живот,
Знание
и Сила идва у него.
Тогава в човека се ражда Радостта, а с нея и Любовта към Вечния. С този нов подтик той започва да устройва живота си. Когато в душата на човека се роди Любовта, той стъпва в Пътя на ученика. Бог е чувствителен и отзивчив за всеки порив в човешката душа. Той отговаря на тази Любов.
към текста >>
Като намери втората допирна точка, той придобива Светлина и
Знание
, условия за развиване на неговия ум.
с безграничното, вечното Начало на Живота. Любовта е първата допирна точка, Мъдростта е втората, Истината е третата допирна точка. Когато човек намери тези три допирни точки в себе си, той се самоопределя по отношение на Абсолютната реалност като мислеща душа; той става ученик. Пътят на ученика е едно строго самоопределяне. Като намери първата допирна точка, човек придобива Живот и Топлина.
Като намери втората допирна точка, той придобива Светлина и
Знание
, условия за развиване на неговия ум.
Като намери третата допирна точка, той придобива Свободата си – първото условие за развиване на волята. Това са живите пътища, по които силите, които излизат от Бога, минават през човешката душа и пак се връщат при Него. Това са живите съзнателни връзки с Великата реалност. Онова, което определя ученика като ученик, е Любовта му към Бога, към неговия Учител. Любовта създава условия за учене.
към текста >>
Само чистият прекрачва портите на висшето
Знание
.
Първия извор и се влива в нашата душа. То внася в нея Светлина и доволство. Стремежът към Чистота, това е стремеж към Любовта. Това показва, че човек е излязъл от обикновения живот и върви към необикновения. Тогава пред него се разкрива светлият живот на великите души.
Само чистият прекрачва портите на висшето
Знание
.
Ученикът всякога трябва да бъде чист. Душата на ученика трябва да бъде обхваната от свещения трепет на Божествения Дух. Свещеният плод на Живота трябва с всичката Чистота да се хваща. Само с тая Чистота и с тоя трепет ученикът може да се доближи да види лицето на Истината, да разбере възходящия път на Любовта. Учителя носи тази Истина.
към текста >>
Учителят дава
знание
на учениците в трите свята – физически, Духовен и Божествен.
Когато ученикът обича Учителя си, той постъпва в живота си така, както би постъпил Учителя. Ученикът има абсолютна вяра в своя Учител. Първото правило гласи: не се съмнявай в Бога, не се съмнявай в Учителя си. Усъмни ли се в Учителя си, ученикът ще се усъмни в себе си. Учителя е висшето, Божественото начало в ученика.
Учителят дава
знание
на учениците в трите свята – физически, Духовен и Божествен.
Духът на човека е Учителят. Умът е ученикът. Докато умът слуша Духа, човек е здрав и учи. В който момент умът се откаже да слуша Духа, човек изгубва здравето си. Щом умът на ученика е заболял, заболява сърцето, заболява волята и той почва да изопачава Истината.
към текста >>
Разликата между всички същества се заключава в степента на тяхното
съзнание
, на тяхната интелигентност.
Той е като Слънцето. Той всякога и към всички проявява Своите качества. Като се приближите до Учителя, здравето ви се възстановява, сърцето ви се успокоява, умът ви се прояснява. Ученикът пази свято онези свои чувства, които съставят основата на Живота му – милосърдие, благодарност и състрадание. Ученикът влиза в положението на всички същества, колкото и малки да са, и се стреми да им помага.
Разликата между всички същества се заключава в степента на тяхното
съзнание
, на тяхната интелигентност.
Към Знанието ученикът пристъпва с благоговение. То е вътрешно качество на душата. Необходимо е благородство на ума и на сърцето, за да следва ученикът с успех своя път. Благородните хора живеят по Любов. Страхливите хора не познават Любовта.
към текста >>
Към
Знанието
ученикът пристъпва с благоговение.
Той всякога и към всички проявява Своите качества. Като се приближите до Учителя, здравето ви се възстановява, сърцето ви се успокоява, умът ви се прояснява. Ученикът пази свято онези свои чувства, които съставят основата на Живота му – милосърдие, благодарност и състрадание. Ученикът влиза в положението на всички същества, колкото и малки да са, и се стреми да им помага. Разликата между всички същества се заключава в степента на тяхното съзнание, на тяхната интелигентност.
Към
Знанието
ученикът пристъпва с благоговение.
То е вътрешно качество на душата. Необходимо е благородство на ума и на сърцето, за да следва ученикът с успех своя път. Благородните хора живеят по Любов. Страхливите хора не познават Любовта. Те са жестоки.
към текста >>
В малката човешка глава не може да се събере необятното
знание
на Битието.
Ученикът сам трябва да се съди, преди да е дошъл съдът отвън. Не прави бързи заключения за нещата, които не познаваш добре. Всяко нещо трябва да се познава на мястото, където се намира, защото на светлината едни неща растат, други цъфтят, трети вързват, четвърти зреят. Ученикът на великия Път на Светлината трябва да покаже, че в него Безграничният е вложил нещо Добро. Ученикът знае, че Вечното, Безграничното не може да се вмести в преходното, ограниченото.
В малката човешка глава не може да се събере необятното
знание
на Битието.
Това, което знаем, е само безкрайно малка част от великото Знание. Всички ученици не са на еднакво стъпало на развитие. Едни от тях са напреднали и притежават големи знания и сили, други са едва в началото на своето ученичество. Разликата между първите и вторите е голяма. Ученикът знае своето място в живота на Цялото и е благодарен.
към текста >>
Това, което знаем, е само безкрайно малка част от великото
Знание
.
Не прави бързи заключения за нещата, които не познаваш добре. Всяко нещо трябва да се познава на мястото, където се намира, защото на светлината едни неща растат, други цъфтят, трети вързват, четвърти зреят. Ученикът на великия Път на Светлината трябва да покаже, че в него Безграничният е вложил нещо Добро. Ученикът знае, че Вечното, Безграничното не може да се вмести в преходното, ограниченото. В малката човешка глава не може да се събере необятното знание на Битието.
Това, което знаем, е само безкрайно малка част от великото
Знание
.
Всички ученици не са на еднакво стъпало на развитие. Едни от тях са напреднали и притежават големи знания и сили, други са едва в началото на своето ученичество. Разликата между първите и вторите е голяма. Ученикът знае своето място в живота на Цялото и е благодарен. Най- първо той е ученик на физическото поле.
към текста >>
Знанието
на Учителя е изпитано.
В нея няма изключения. Изпитва се Любовта на ученика. Ако той мени своите учители, не е познал своя Учител. Неговото сърце няма прозрението на Любовта. Той е още в преддверието.
Знанието
на Учителя е изпитано.
Изпитва се Знанието на ученика. Изпитва се сърцето и волята на ученика – могат ли да устоят те на съблазните. И ако устоява, ученикът с право заслужава Любовта на Учителя. Учителят се радва, че ученикът е в Светлината на възходящия път. Противоречията понякога довеждат до разочарование и обезсърчение.
към текста >>
Изпитва се
Знанието
на ученика.
Изпитва се Любовта на ученика. Ако той мени своите учители, не е познал своя Учител. Неговото сърце няма прозрението на Любовта. Той е още в преддверието. Знанието на Учителя е изпитано.
Изпитва се
Знанието
на ученика.
Изпитва се сърцето и волята на ученика – могат ли да устоят те на съблазните. И ако устоява, ученикът с право заслужава Любовта на Учителя. Учителят се радва, че ученикът е в Светлината на възходящия път. Противоречията понякога довеждат до разочарование и обезсърчение. Но може ли да има Животът вътрешен смисъл без истинско разбиране?
към текста >>
Но може ли да има Животът вътрешен смисъл без
истинско
разбиране?
Изпитва се Знанието на ученика. Изпитва се сърцето и волята на ученика – могат ли да устоят те на съблазните. И ако устоява, ученикът с право заслужава Любовта на Учителя. Учителят се радва, че ученикът е в Светлината на възходящия път. Противоречията понякога довеждат до разочарование и обезсърчение.
Но може ли да има Животът вътрешен смисъл без
истинско
разбиране?
Празната стомна и сухият извор могат ли да задоволят жадния пътник? Изгасналите фарове могат ли да покажат пътя на странстващия кораб? Когато ученикът минава през противоречията, трябва да има Светлина. Когато през една тъмна нощ на живота пред душата се яви една малка светлинка, тя се изпълва с Радост. Тази светлинка започва постепенно да расте и скоро всичко наоколо става светло.
към текста >>
Ако не работи върху себе си, ученикът не може да използва
Знанието
, което Учителят му дава.
В тази светлинка душата чува гласа на Оня, Който я води. Светлината води изпадналата душа през тъмнината. В избите на живота Светлината не прониква. Добре е да видите лицето на животворящото Слънце. Добре е да сте във връзка с животворните лъчи на Виделината.
Ако не работи върху себе си, ученикът не може да използва
Знанието
, което Учителят му дава.
Какво по-голямо богатство искате от мозъка и сърцето, които Разумната Природа е дала? Мозъкът е среда, през която минават светлите, възвишените мисли. Сърцето е олтар, огнище, в което се изработват благородните чувства. Свети ли вашият ум? Гори ли свещеният огън на вашето сърце?
към текста >>
За да се ползва от силите на Природата и
Знанието
, което Учителят му дава, от ученика се изисква Абсолютна чистота на сърцето.
Сърцето е олтар, огнище, в което се изработват благородните чувства. Свети ли вашият ум? Гори ли свещеният огън на вашето сърце? Изпитите, които учениците минават, са проверка на техните знания. За да влезе във връзка със силите на Природата, мозъкът на ученика трябва да бъде разработен и добре сформиран.
За да се ползва от силите на Природата и
Знанието
, което Учителят му дава, от ученика се изисква Абсолютна чистота на сърцето.
Работата на ученика не е толкова външна, колкото вътрешна. Тя седи в онзи вътрешен подтик, който може да предаде на цялото човечество. Със своята чиста мисъл той може да даде един малък тласък. Ученикът не работи сам. Той работи с всички Напреднали същества, с цялото Небе.
към текста >>
Всяка интелигентност, всяко
знание
, всяка сила, всяка добродетел, всяка мощ – било на човека, било на обществото, било на народа, било на цялото човечество, се дължи на Този, Който е създал света.
Той работи с всички Напреднали същества, с цялото Небе. Той участва във великата Божия работа в света за повдигането на човешките души. Задачата на ученика е да възприема Божествените мисли и да ги предава. По този начин той заема своето място във великия Божествен организъм, в живота на Цялото. Бог царува на Небето, Бог царува на Земята.
Всяка интелигентност, всяко
знание
, всяка сила, всяка добродетел, всяка мощ – било на човека, било на обществото, било на народа, било на цялото човечество, се дължи на Този, Който е създал света.
Този свят има и външен израз. Ние сме членове на този свят и трябва да изпълняваме Божията воля, каквато и да е тя. Този е великият закон на учениците, които искат да реализират Доброто, и то тъй, както е писано в Божествената книга. Всички форми в Природата са символи на един вечен, идеален свят. Те са книгата, от която ученикът чете какво Вечният е написал.
към текста >>
61.
МУЗИКАЛНОТО ТВОРЧЕСТВО НА УЧИТЕЛЯ
Тъй музиката намери своето
истинско
място, доби своето значение.
Наистина смирението е качество на великите души. Той казва: Ако си на път и носиш вода със себе си, не я изливай преди да дойдеш до извора. Учителя подобри тази музика, тури ред и яснота в изпълнението й. Създаде постепенно вътрешни условия за съзнателно пеене.
Тъй музиката намери своето
истинско
място, доби своето значение.
По-късно Учителя даде първите Свои песни. Те имаха същия характер, ала в тях се чувстваха вече трепетите на един нов живот. Една от първите песни, които Учителя даде, е Страдна душо, ти копнееш. В тази песен има нещо древно, вечно, непреходно. Човешката душа разговаря с Твореца.
към текста >>
Те говорят вече за излизане на
съзнанието
от затворения кръг на религиозните форми с неговите корави традиции, неподвижни понятия и представи всред пробуждащата се Природа – към радостния живот на новия ден.
Като проследим песните от онова време, тъй както ги е давал Учителя, можем да съдим за тогавашното състояние на душите, за средата, в която са живели, за мъчнотиите, които са срещали – външни и вътрешни, за борбите, които са водили. По тях можем да проследим стъпка по стъпка онази благотворна работа, която Учителя е извършил, онзи подтик към съзнателен живот, който е дал. Песните Събуди се, Стани, Милосърдието, Зора се чудна зазорява изразяват живота от този период. В песните Росна капко, На белия цвят, Ний сме славейчета горски се долавя вече радостният ритъм и свежият лъх на ранното утро. По отношение на старата религиозна музика тези песни са революционни не само по текст, но и по характера на мелодичната линия, която им е дадена, както и по свежия и бодър ритъм, който ги изпълва.
Те говорят вече за излизане на
съзнанието
от затворения кръг на религиозните форми с неговите корави традиции, неподвижни понятия и представи всред пробуждащата се Природа – към радостния живот на новия ден.
Все от това време са и благодарствените утринни песни Благославяй и Ще се развеселя – красива мелодия върху текст от пророк Исаия. В тях се чувства моментът на очакването, готовността преди да се почне истинската работа и учение. Песните Изгрява вече ден тържествен, Сине мой, Изгрей, изгрей, ти, мое слънце изразяват същия момент на живота. Всички тези песни показват, че човек се подготвя за съзнателната работа, която му предстои. Работа, която изисква постоянство, търпение и Любов.
към текста >>
Музиката е необходима за
съзнанието
и душата на човека.
Нагласете струните, нагласете мислите си добре с разумната воля – свирете и пейте. Всеки обича добрия музикант. Учителя казва: Без музика и хармония човек не може да мисли. Щом не може да мисли правилно, не може да има никакви постижения.
Музиката е необходима за
съзнанието
и душата на човека.
Тя разширява съзнанието, повдига Духа, облагородява душата и помага на мисълта. Музикалният човек лесно се справя с противоречията и мъчнотиите в Живота. Както музиката влияе върху мисълта, така и мисълта влияе върху музиката. Правилото е: мислете право, приемайте само чистите мисли, за да пеете и свирите добре, т.е. за да живеете добре.
към текста >>
Тя разширява
съзнанието
, повдига Духа, облагородява душата и помага на мисълта.
Всеки обича добрия музикант. Учителя казва: Без музика и хармония човек не може да мисли. Щом не може да мисли правилно, не може да има никакви постижения. Музиката е необходима за съзнанието и душата на човека.
Тя разширява
съзнанието
, повдига Духа, облагородява душата и помага на мисълта.
Музикалният човек лесно се справя с противоречията и мъчнотиите в Живота. Както музиката влияе върху мисълта, така и мисълта влияе върху музиката. Правилото е: мислете право, приемайте само чистите мисли, за да пеете и свирите добре, т.е. за да живеете добре. Природата е построена върху тоновете на музиката.
към текста >>
Когато говори за тон, Учителя не разбира само степен в гамата; Той подразбира едно състояние в Живота, една степен в пробуждането на
съзнанието
, едно постижение в Пътя на ученика:
Природата е построена върху тоновете на музиката. Учителя казва: Най-първо ние ще изучаваме природната музика, чистите тонове, които не са покварени. Във всички песни, които съм дал досега, важното нещо е чистотата на тоновете. Те освобождават човека от живота на миналото.
Когато говори за тон, Учителя не разбира само степен в гамата; Той подразбира едно състояние в Живота, една степен в пробуждането на
съзнанието
, едно постижение в Пътя на ученика:
Музикалният тон има три качества: първото качество на музикалния тон е светлата мисъл, второто качество – възвишеното, благородното чувство, третото качество – добрата постъпка. Степените в гамата отговарят на следните състояния: До – начало, напрежение, едно семенце, което е посято в почвата. Ре – движение, определена посока, покълване. Ми – първата стъпка, постижение и израстване.
към текста >>
Истинското
пеене трябва да включва три елемента:
Музикалният човек внася нещо ново във всичко, каквото прави, във всяка мисъл, чувство и постъпка, във всеки тон, който взема, във всяка песен, която пее. Гледайте музикално на всичко, което става в света, съгласувайте се с Разумното начало. В Бога живеем и се движим, в това движение има хармония. Това, което хората наричат музика, поезия и наука, представлява външно отражение на Божествената музика, поезия и наука, които се долавят от човешкия ум и сърце и се изнасят навън. Пеенето трябва да изразява правата мисъл и благородните чувства, които смекчават и облагородяват характера на човека.
Истинското
пеене трябва да включва три елемента:
Първо, трябва да произтича от разумната Любов. Второ, трябва да се придобива с Вяра, която дава широчина и простор на гласа. Трето, в пеенето трябва да има Надежда, че това, което се пее, може да се реализира. Щом в пеенето има Вяра, Надежда и Любов, Животът се проявява. Пеенето трябва да бъде непреривен подтик в живота на човека.
към текста >>
В тях са изразени онези тежки състояния, през които душата минава в своя път, ала просветлени, проникнати от едно дълбоко
съзнание
, примирение и упование във Всемогъщия.
Един свещен идеал има човешката душа, за който тя копнее, към който се стреми. За него пее тя, когато е тъжна и когато е радостна. От него черпи сили, за да върви по своя път. Между музикалните упражнения, които Учителя даде, има песни, в които се възпяват големите противоречия в Живота. Тези песни имат характер на концертни художествени арии.
В тях са изразени онези тежки състояния, през които душата минава в своя път, ала просветлени, проникнати от едно дълбоко
съзнание
, примирение и упование във Всемогъщия.
Това са трудните места на Живота. Тук са необходими всичките сили на душата и Духа, за да премине човек от един свят на мрак и ограничение към света на Светлината и Свободата, от стария в новия живот. Тези два момента са изразени с ненадмината дълбочина и сила в песните на Учителя В пустинята на живота, Обетована земя, Скръбта и странникът, Буря, Студен си ти, Страшен беше вятърът и други. В тях проличава новото отношение към противоречията и страданията. Когато те бъдат разбрани, издържани и преминати, човек влиза в Обетованата земя.
към текста >>
В тях е скрито известно
знание
.
Такава пълнота се чувстваше в присъствието на Учителя, даже и когато не говореше. Мнозина от братята и сестрите, които присъстваха, бяха музиканти. Разговорът се водеше върху народната музика и игри, с които българският народ е твърде богат. Учителя обясняваше някои стъпки в народните игри, превеждаше тяхното значение, после изсвири няколко мелодии, като посочи кои са първичните, чисти мотиви в тях и кои – вмъкнатите впоследствие. Много от народните песни и танци водят началото си от древните окултни школи.
В тях е скрито известно
знание
.
Самите те представляват методи, с които човек може да си помогне и при разрешаване на някои задачи в живота. На народа, както и на децата, знанието за Живота се предава чрез игри и песни. Традицията, живата народна летопис ги е запазила до днес, макар и изопачени и покварени от неправилния живот на ред поколения. Учителя изсвири няколко мотива, които Той беше възстановил и очистил, и пожела някои от братята и сестрите да ги придружат с движения. Всеки по свое вътрешно чувство изрази ритъма и музиката.
към текста >>
На народа, както и на децата,
знанието
за Живота се предава чрез игри и песни.
Разговорът се водеше върху народната музика и игри, с които българският народ е твърде богат. Учителя обясняваше някои стъпки в народните игри, превеждаше тяхното значение, после изсвири няколко мелодии, като посочи кои са първичните, чисти мотиви в тях и кои – вмъкнатите впоследствие. Много от народните песни и танци водят началото си от древните окултни школи. В тях е скрито известно знание. Самите те представляват методи, с които човек може да си помогне и при разрешаване на някои задачи в живота.
На народа, както и на децата,
знанието
за Живота се предава чрез игри и песни.
Традицията, живата народна летопис ги е запазила до днес, макар и изопачени и покварени от неправилния живот на ред поколения. Учителя изсвири няколко мотива, които Той беше възстановил и очистил, и пожела някои от братята и сестрите да ги придружат с движения. Всеки по свое вътрешно чувство изрази ритъма и музиката. Получи се пъстро разнообразие. Учителя свиреше и наблюдаваше, без да поправя.
към текста >>
Така, както са наредени и свързани помежду си, те представляват моменти от пробуждането на
съзнанието
на човека.
Упражненията трябва да се изпълняват съсредоточено, с будна мисъл и чувство. Несъзнателното изпълнение малко ползва. Паневритмията ободрява, освежава, укрепва нервната система. Тя е един красив разговор между човека и Живата Разумна Природа. Движенията на Паневритмията крият и един по-дълбок смисъл.
Така, както са наредени и свързани помежду си, те представляват моменти от пробуждането на
съзнанието
на човека.
В нейните движения, музика и ритъм символично е представен възходящият път на човешката душа. Така тя събужда тези сили в човека, които го повдигат. Тя го поставя във връзка със същите сили в Живата Природа. Някои от упражненията представляват методи, чрез които човек може да работи, да си помогне в трудни моменти от своя живот. Движенията на Паневритмията са един говор, те трябва да се превеждат.
към текста >>
Изразен с музика и движения, с мисъл и воля, този подтик работи в
съзнанието
на колективното човечество.
Днес към човечеството се отправя зов към Свобода. Той се превежда така: Излез от живота на вечния залез и влез в живота на Вечния Изгрев. Остави веригите на смъртта и влез в свободата на живота. Излез от тъмните подземия на безлюбието и влез в радостта на Любовта.
Изразен с музика и движения, с мисъл и воля, този подтик работи в
съзнанието
на колективното човечество.
Когато човек постигне едно осво- бождение, той е радостен. Радостта има свой израз. Мария Тодорова и Ярмила Ментцлова демонстрират упражнението Запознаване За да бъде човек здрав, чистите мисли, чистите чувства и чистите постъпки трябва да се внесат в Живота.
към текста >>
Съзнанието
не е пробудено.
Когато лъчите се приближават към центъра, възприемат в себе си това космично течение. При отдалечаване към кръга, предават го. Така колелото на Живота се привежда в движение. После идва движението на двойките в кръг. Затвореният кръг символизира личния живот – живота на ограничението.
Съзнанието
не е пробудено.
Човек живее в тъмнина и се лута в безпътица, но идва моментът, когато двойките се залавят за ръце и пеят тържествената радостна песен Ти си ме, мамо, човек красив родила. Това е моментът, когато човек излиза от затворения кръг на личния живот и влиза в света на Любовта. Тогава душата, освободена от всички окови, запява тази тържествена песен. Този момент настъпва един ден както за отделния човек, тъй и за цялото човечество, защото пътят на индивида е път на човечеството. Днес се намираме в преходната епоха, когато човечеството е пред прага на своето освобождение, пред прага да излезе от затворения кръг на личния живот и да влезе в необятния живот на Мировата Любов, на служенето, на Братството.
към текста >>
62.
ПЪРВОБИТНО КОЛЕКТИВНО СЪЗНАНИЕ
ПЪРВОБИТНО КОЛЕКТИВНО
СЪЗНАНИЕ
ПЪРВОБИТНО КОЛЕКТИВНО
СЪЗНАНИЕ
Всяка култура представя условия, при които човешката душа се развива. Тези условия са разумно поставени, те следват последователно, планомерно, в тях има съгласуване, единство. Един велик Божествен план се прилага в Живота. Когато говорим за развитието на Живота, подразбираме пробуждане на съзнанието. В такъв случай разглеждаме живота не от становището на едно същество, а от гледището на този план на Великото Разумно начало.
към текста >>
Когато говорим за развитието на Живота, подразбираме пробуждане на
съзнанието
.
ПЪРВОБИТНО КОЛЕКТИВНО СЪЗНАНИЕ Всяка култура представя условия, при които човешката душа се развива. Тези условия са разумно поставени, те следват последователно, планомерно, в тях има съгласуване, единство. Един велик Божествен план се прилага в Живота.
Когато говорим за развитието на Живота, подразбираме пробуждане на
съзнанието
.
В такъв случай разглеждаме живота не от становището на едно същество, а от гледището на този план на Великото Разумно начало. Когато пролетта настъпва, Слънцето започва да се повдига, топлината се усилва, денят става по-голям. Аналогичен процес се наблюдава и в съзнанието, когато настъпва нова култура. Онова, което става в Природата, става и в човека, в човешката душа, в човешкото съзнание. Съвременната култура на Бялата раса завършва своята задача, изпълва своето предназначение.
към текста >>
Аналогичен процес се наблюдава и в
съзнанието
, когато настъпва нова култура.
Тези условия са разумно поставени, те следват последователно, планомерно, в тях има съгласуване, единство. Един велик Божествен план се прилага в Живота. Когато говорим за развитието на Живота, подразбираме пробуждане на съзнанието. В такъв случай разглеждаме живота не от становището на едно същество, а от гледището на този план на Великото Разумно начало. Когато пролетта настъпва, Слънцето започва да се повдига, топлината се усилва, денят става по-голям.
Аналогичен процес се наблюдава и в
съзнанието
, когато настъпва нова култура.
Онова, което става в Природата, става и в човека, в човешката душа, в човешкото съзнание. Съвременната култура на Бялата раса завършва своята задача, изпълва своето предназначение. Нейните постижения, както и придобивките на всички минали култури, са богатство; те ще влязат като условия в идващата нова култура, чийто признаци вече се чувстват. Учителя благовества днес тази култура на цялото човечество. Тя има своята програма, своите задачи.
към текста >>
Онова, което става в Природата, става и в човека, в човешката душа, в човешкото
съзнание
.
Един велик Божествен план се прилага в Живота. Когато говорим за развитието на Живота, подразбираме пробуждане на съзнанието. В такъв случай разглеждаме живота не от становището на едно същество, а от гледището на този план на Великото Разумно начало. Когато пролетта настъпва, Слънцето започва да се повдига, топлината се усилва, денят става по-голям. Аналогичен процес се наблюдава и в съзнанието, когато настъпва нова култура.
Онова, което става в Природата, става и в човека, в човешката душа, в човешкото
съзнание
.
Съвременната култура на Бялата раса завършва своята задача, изпълва своето предназначение. Нейните постижения, както и придобивките на всички минали култури, са богатство; те ще влязат като условия в идващата нова култура, чийто признаци вече се чувстват. Учителя благовества днес тази култура на цялото човечество. Тя има своята програма, своите задачи. Сравнена със сегашната, тя ще бъде култура на истинско Братство.
към текста >>
Сравнена със сегашната, тя ще бъде култура на
истинско
Братство.
Онова, което става в Природата, става и в човека, в човешката душа, в човешкото съзнание. Съвременната култура на Бялата раса завършва своята задача, изпълва своето предназначение. Нейните постижения, както и придобивките на всички минали култури, са богатство; те ще влязат като условия в идващата нова култура, чийто признаци вече се чувстват. Учителя благовества днес тази култура на цялото човечество. Тя има своята програма, своите задачи.
Сравнена със сегашната, тя ще бъде култура на
истинско
Братство.
Нейните задачи Учителя очертава така: Съзнателният Живот да дойде чрез Любовта. Светлата Интелигентност – чрез закона на Мъдростта. Силната воля и Свободата на човечеството – чрез закона на Истината. Учителя посочи пътя, по който ще се реализират тези задачи.
към текста >>
Преди да се спрем по-подробно върху трите основни принципа на Новата култура – Любовта, Мъдростта и Истината, ще хвърлим светлина върху някои процеси в развитието на
съзнанието
, за да ни стане ясно настоящето и за да очертаем бъдещето, което иде.
Той казва: Разумната Природа ги е реализирала, но ние ще ги възприемем и осъществим. Днес се създават условията за Новата култура. Светът се подготвя за нейното идване. Царството Божие иде, иде непреривно през цялата вечност, както иде пролетта.
Преди да се спрем по-подробно върху трите основни принципа на Новата култура – Любовта, Мъдростта и Истината, ще хвърлим светлина върху някои процеси в развитието на
съзнанието
, за да ни стане ясно настоящето и за да очертаем бъдещето, което иде.
Например, ако сравним човека от първобитното общество и съвременния човек, ще намерим голяма разлика в съзнанието. Различието е в три насоки – в широта, в яснота или будност и в отношението към Природата. Що се отнася до широтата, първобитният човек е имал по-широко съзнание. В своето съзнание той е смятал като едно всички членове на групата или племето, към което е принадлежал въз основа на кръвното родство, а всички други хора са били вън от кръга на неговото колективно съзнание. Те са били същества, чужди за него.
към текста >>
Например, ако сравним човека от първобитното общество и съвременния човек, ще намерим голяма разлика в
съзнанието
.
Разумната Природа ги е реализирала, но ние ще ги възприемем и осъществим. Днес се създават условията за Новата култура. Светът се подготвя за нейното идване. Царството Божие иде, иде непреривно през цялата вечност, както иде пролетта. Преди да се спрем по-подробно върху трите основни принципа на Новата култура – Любовта, Мъдростта и Истината, ще хвърлим светлина върху някои процеси в развитието на съзнанието, за да ни стане ясно настоящето и за да очертаем бъдещето, което иде.
Например, ако сравним човека от първобитното общество и съвременния човек, ще намерим голяма разлика в
съзнанието
.
Различието е в три насоки – в широта, в яснота или будност и в отношението към Природата. Що се отнася до широтата, първобитният човек е имал по-широко съзнание. В своето съзнание той е смятал като едно всички членове на групата или племето, към което е принадлежал въз основа на кръвното родство, а всички други хора са били вън от кръга на неговото колективно съзнание. Те са били същества, чужди за него. Ето защо в първобитното общество е имало племенни вражди и войни.
към текста >>
Що се отнася до широтата, първобитният човек е имал по-широко
съзнание
.
Светът се подготвя за нейното идване. Царството Божие иде, иде непреривно през цялата вечност, както иде пролетта. Преди да се спрем по-подробно върху трите основни принципа на Новата култура – Любовта, Мъдростта и Истината, ще хвърлим светлина върху някои процеси в развитието на съзнанието, за да ни стане ясно настоящето и за да очертаем бъдещето, което иде. Например, ако сравним човека от първобитното общество и съвременния човек, ще намерим голяма разлика в съзнанието. Различието е в три насоки – в широта, в яснота или будност и в отношението към Природата.
Що се отнася до широтата, първобитният човек е имал по-широко
съзнание
.
В своето съзнание той е смятал като едно всички членове на групата или племето, към което е принадлежал въз основа на кръвното родство, а всички други хора са били вън от кръга на неговото колективно съзнание. Те са били същества, чужди за него. Ето защо в първобитното общество е имало племенни вражди и войни. Това усещане за единство с членовете на племето е било повече несъзнателно или полусъзнателно. Такова съзнание се нарича племенно, групово или първобитно колективно съзнание.
към текста >>
В своето
съзнание
той е смятал като едно всички членове на групата или племето, към което е принадлежал въз основа на кръвното родство, а всички други хора са били вън от кръга на неговото колективно
съзнание
.
Царството Божие иде, иде непреривно през цялата вечност, както иде пролетта. Преди да се спрем по-подробно върху трите основни принципа на Новата култура – Любовта, Мъдростта и Истината, ще хвърлим светлина върху някои процеси в развитието на съзнанието, за да ни стане ясно настоящето и за да очертаем бъдещето, което иде. Например, ако сравним човека от първобитното общество и съвременния човек, ще намерим голяма разлика в съзнанието. Различието е в три насоки – в широта, в яснота или будност и в отношението към Природата. Що се отнася до широтата, първобитният човек е имал по-широко съзнание.
В своето
съзнание
той е смятал като едно всички членове на групата или племето, към което е принадлежал въз основа на кръвното родство, а всички други хора са били вън от кръга на неговото колективно
съзнание
.
Те са били същества, чужди за него. Ето защо в първобитното общество е имало племенни вражди и войни. Това усещане за единство с членовете на племето е било повече несъзнателно или полусъзнателно. Такова съзнание се нарича племенно, групово или първобитно колективно съзнание. Съзнанието на първобитния човек е било неясно, мъгляво, нямало е онази будност и яснота, която има съзнанието на съвременния човек.
към текста >>
Такова
съзнание
се нарича племенно, групово или първобитно колективно
съзнание
.
Що се отнася до широтата, първобитният човек е имал по-широко съзнание. В своето съзнание той е смятал като едно всички членове на групата или племето, към което е принадлежал въз основа на кръвното родство, а всички други хора са били вън от кръга на неговото колективно съзнание. Те са били същества, чужди за него. Ето защо в първобитното общество е имало племенни вражди и войни. Това усещане за единство с членовете на племето е било повече несъзнателно или полусъзнателно.
Такова
съзнание
се нарича племенно, групово или първобитно колективно
съзнание
.
Съзнанието на първобитния човек е било неясно, мъгляво, нямало е онази будност и яснота, която има съзнанието на съвременния човек. Такова е било например съзнанието на човека от Лемурийската раса. Той е нямал самосъзнание, не е могъл да казва на себе си Аз, смятал се е като част от племето, към което е принадлежал, както една капка се губи в чаша с вода. В следващата, Атлантската раса се появява началото на личното съзнание. То се характеризира с определяне на отношенията с други хора и околната среда по свой вкус.
към текста >>
Съзнанието
на първобитния човек е било неясно, мъгляво, нямало е онази будност и яснота, която има
съзнанието
на съвременния човек.
В своето съзнание той е смятал като едно всички членове на групата или племето, към което е принадлежал въз основа на кръвното родство, а всички други хора са били вън от кръга на неговото колективно съзнание. Те са били същества, чужди за него. Ето защо в първобитното общество е имало племенни вражди и войни. Това усещане за единство с членовете на племето е било повече несъзнателно или полусъзнателно. Такова съзнание се нарича племенно, групово или първобитно колективно съзнание.
Съзнанието
на първобитния човек е било неясно, мъгляво, нямало е онази будност и яснота, която има
съзнанието
на съвременния човек.
Такова е било например съзнанието на човека от Лемурийската раса. Той е нямал самосъзнание, не е могъл да казва на себе си Аз, смятал се е като част от племето, към което е принадлежал, както една капка се губи в чаша с вода. В следващата, Атлантската раса се появява началото на личното съзнание. То се характеризира с определяне на отношенията с други хора и околната среда по свой вкус. Постепенното развитие на личното съзнание става за сметка на колективното подсъзнание или широтата, която започва да намалява.
към текста >>
Такова е било например
съзнанието
на човека от Лемурийската раса.
Те са били същества, чужди за него. Ето защо в първобитното общество е имало племенни вражди и войни. Това усещане за единство с членовете на племето е било повече несъзнателно или полусъзнателно. Такова съзнание се нарича племенно, групово или първобитно колективно съзнание. Съзнанието на първобитния човек е било неясно, мъгляво, нямало е онази будност и яснота, която има съзнанието на съвременния човек.
Такова е било например
съзнанието
на човека от Лемурийската раса.
Той е нямал самосъзнание, не е могъл да казва на себе си Аз, смятал се е като част от племето, към което е принадлежал, както една капка се губи в чаша с вода. В следващата, Атлантската раса се появява началото на личното съзнание. То се характеризира с определяне на отношенията с други хора и околната среда по свой вкус. Постепенното развитие на личното съзнание става за сметка на колективното подсъзнание или широтата, която започва да намалява. Установяването на специфични отношения предполага началото на известен вътрешен критерий.
към текста >>
Той е нямал
самосъзнание
, не е могъл да казва на себе си Аз, смятал се е като част от племето, към което е принадлежал, както една капка се губи в чаша с вода.
Ето защо в първобитното общество е имало племенни вражди и войни. Това усещане за единство с членовете на племето е било повече несъзнателно или полусъзнателно. Такова съзнание се нарича племенно, групово или първобитно колективно съзнание. Съзнанието на първобитния човек е било неясно, мъгляво, нямало е онази будност и яснота, която има съзнанието на съвременния човек. Такова е било например съзнанието на човека от Лемурийската раса.
Той е нямал
самосъзнание
, не е могъл да казва на себе си Аз, смятал се е като част от племето, към което е принадлежал, както една капка се губи в чаша с вода.
В следващата, Атлантската раса се появява началото на личното съзнание. То се характеризира с определяне на отношенията с други хора и околната среда по свой вкус. Постепенното развитие на личното съзнание става за сметка на колективното подсъзнание или широтата, която започва да намалява. Установяването на специфични отношения предполага началото на известен вътрешен критерий. Така в тази раса се забелязват наченки в развитието на умствените способности – първият проблясък на ума, който внася яснота и будност в съзнанието.
към текста >>
В следващата, Атлантската раса се появява началото на личното
съзнание
.
Това усещане за единство с членовете на племето е било повече несъзнателно или полусъзнателно. Такова съзнание се нарича племенно, групово или първобитно колективно съзнание. Съзнанието на първобитния човек е било неясно, мъгляво, нямало е онази будност и яснота, която има съзнанието на съвременния човек. Такова е било например съзнанието на човека от Лемурийската раса. Той е нямал самосъзнание, не е могъл да казва на себе си Аз, смятал се е като част от племето, към което е принадлежал, както една капка се губи в чаша с вода.
В следващата, Атлантската раса се появява началото на личното
съзнание
.
То се характеризира с определяне на отношенията с други хора и околната среда по свой вкус. Постепенното развитие на личното съзнание става за сметка на колективното подсъзнание или широтата, която започва да намалява. Установяването на специфични отношения предполага началото на известен вътрешен критерий. Така в тази раса се забелязват наченки в развитието на умствените способности – първият проблясък на ума, който внася яснота и будност в съзнанието. От изложеното е явно, че двете качества на съзнанието – широта и яснота – се развиват в противоположни посоки: широтата намалява и с нейното намаление се усилва яснотата или будността на съзнанието.
към текста >>
Постепенното развитие на личното
съзнание
става за сметка на колективното
подсъзнание
или широтата, която започва да намалява.
Съзнанието на първобитния човек е било неясно, мъгляво, нямало е онази будност и яснота, която има съзнанието на съвременния човек. Такова е било например съзнанието на човека от Лемурийската раса. Той е нямал самосъзнание, не е могъл да казва на себе си Аз, смятал се е като част от племето, към което е принадлежал, както една капка се губи в чаша с вода. В следващата, Атлантската раса се появява началото на личното съзнание. То се характеризира с определяне на отношенията с други хора и околната среда по свой вкус.
Постепенното развитие на личното
съзнание
става за сметка на колективното
подсъзнание
или широтата, която започва да намалява.
Установяването на специфични отношения предполага началото на известен вътрешен критерий. Така в тази раса се забелязват наченки в развитието на умствените способности – първият проблясък на ума, който внася яснота и будност в съзнанието. От изложеното е явно, че двете качества на съзнанието – широта и яснота – се развиват в противоположни посоки: широтата намалява и с нейното намаление се усилва яснотата или будността на съзнанието. Степента на съзнанието винаги се отразява и върху икономическия бит на племето или рода. Ето защо това първобитно колективно съзнание е вървяло ръка за ръка с колективната собственост.
към текста >>
Така в тази раса се забелязват наченки в развитието на умствените способности – първият проблясък на ума, който внася яснота и будност в
съзнанието
.
Той е нямал самосъзнание, не е могъл да казва на себе си Аз, смятал се е като част от племето, към което е принадлежал, както една капка се губи в чаша с вода. В следващата, Атлантската раса се появява началото на личното съзнание. То се характеризира с определяне на отношенията с други хора и околната среда по свой вкус. Постепенното развитие на личното съзнание става за сметка на колективното подсъзнание или широтата, която започва да намалява. Установяването на специфични отношения предполага началото на известен вътрешен критерий.
Така в тази раса се забелязват наченки в развитието на умствените способности – първият проблясък на ума, който внася яснота и будност в
съзнанието
.
От изложеното е явно, че двете качества на съзнанието – широта и яснота – се развиват в противоположни посоки: широтата намалява и с нейното намаление се усилва яснотата или будността на съзнанието. Степента на съзнанието винаги се отразява и върху икономическия бит на племето или рода. Ето защо това първобитно колективно съзнание е вървяло ръка за ръка с колективната собственост. Човек като индивидуалност е бил обезличен. Племенният дух е обхващал и ръководел всички членове на племето като един колектив.
към текста >>
От изложеното е явно, че двете качества на
съзнанието
– широта и яснота – се развиват в противоположни посоки: широтата намалява и с нейното намаление се усилва яснотата или будността на
съзнанието
.
В следващата, Атлантската раса се появява началото на личното съзнание. То се характеризира с определяне на отношенията с други хора и околната среда по свой вкус. Постепенното развитие на личното съзнание става за сметка на колективното подсъзнание или широтата, която започва да намалява. Установяването на специфични отношения предполага началото на известен вътрешен критерий. Така в тази раса се забелязват наченки в развитието на умствените способности – първият проблясък на ума, който внася яснота и будност в съзнанието.
От изложеното е явно, че двете качества на
съзнанието
– широта и яснота – се развиват в противоположни посоки: широтата намалява и с нейното намаление се усилва яснотата или будността на
съзнанието
.
Степента на съзнанието винаги се отразява и върху икономическия бит на племето или рода. Ето защо това първобитно колективно съзнание е вървяло ръка за ръка с колективната собственост. Човек като индивидуалност е бил обезличен. Племенният дух е обхващал и ръководел всички членове на племето като един колектив. Не е могло да става въпрос за стремеж към индивидуална свобода.
към текста >>
Степента на
съзнанието
винаги се отразява и върху икономическия бит на племето или рода.
То се характеризира с определяне на отношенията с други хора и околната среда по свой вкус. Постепенното развитие на личното съзнание става за сметка на колективното подсъзнание или широтата, която започва да намалява. Установяването на специфични отношения предполага началото на известен вътрешен критерий. Така в тази раса се забелязват наченки в развитието на умствените способности – първият проблясък на ума, който внася яснота и будност в съзнанието. От изложеното е явно, че двете качества на съзнанието – широта и яснота – се развиват в противоположни посоки: широтата намалява и с нейното намаление се усилва яснотата или будността на съзнанието.
Степента на
съзнанието
винаги се отразява и върху икономическия бит на племето или рода.
Ето защо това първобитно колективно съзнание е вървяло ръка за ръка с колективната собственост. Човек като индивидуалност е бил обезличен. Племенният дух е обхващал и ръководел всички членове на племето като един колектив. Не е могло да става въпрос за стремеж към индивидуална свобода. У човека не е имало усет, копнеж към Свобода, оценка на Свободата като най-скъпия дар на човешката душа.
към текста >>
Ето защо това първобитно колективно
съзнание
е вървяло ръка за ръка с колективната собственост.
Постепенното развитие на личното съзнание става за сметка на колективното подсъзнание или широтата, която започва да намалява. Установяването на специфични отношения предполага началото на известен вътрешен критерий. Така в тази раса се забелязват наченки в развитието на умствените способности – първият проблясък на ума, който внася яснота и будност в съзнанието. От изложеното е явно, че двете качества на съзнанието – широта и яснота – се развиват в противоположни посоки: широтата намалява и с нейното намаление се усилва яснотата или будността на съзнанието. Степента на съзнанието винаги се отразява и върху икономическия бит на племето или рода.
Ето защо това първобитно колективно
съзнание
е вървяло ръка за ръка с колективната собственост.
Човек като индивидуалност е бил обезличен. Племенният дух е обхващал и ръководел всички членове на племето като един колектив. Не е могло да става въпрос за стремеж към индивидуална свобода. У човека не е имало усет, копнеж към Свобода, оценка на Свободата като най-скъпия дар на човешката душа. Личният живот не е съществувал като нещо ярко изразено.
към текста >>
По отношение третото качество на
съзнанието
, а именно отношението на човека към Природата, за човека на Атлантската раса цялата Природа е била одухотворена, жива; даже духовната, вътрешната страна на Природата за него е била по-реална, отколкото външната, материалната страна.
Племенният дух е обхващал и ръководел всички членове на племето като един колектив. Не е могло да става въпрос за стремеж към индивидуална свобода. У човека не е имало усет, копнеж към Свобода, оценка на Свободата като най-скъпия дар на човешката душа. Личният живот не е съществувал като нещо ярко изразено. Отделният човек е бил така обезличен, както клетките в организма или както отделните индивиди в един мравуняк или кошер.
По отношение третото качество на
съзнанието
, а именно отношението на човека към Природата, за човека на Атлантската раса цялата Природа е била одухотворена, жива; даже духовната, вътрешната страна на Природата за него е била по-реална, отколкото външната, материалната страна.
След Атлантската започва развитието на Бялата раса. Останки от Лемурийската и Атлантска раси има запазени и днес, но вече доста променени. Като останки от Лемурийската раса се сочат голяма част от негърските племена в Африка, Австралия и тихоокеанските острови, а останки от Атлантската раса са червенокожите в Америка, туранската и монголската раси в Азия.
към текста >>
63.
ТЪРСЕНЕ НА БОГА
Заложбите на
истинско
Знание
, Богатство и Сила са вътре в човека.
Това, което човек търси в хилядите форми, в цялото разнообразие на Живота, е Вечното начало. Който търси Любовта, той търси Бога. Учителя казва: Когато казваме, че трябва да любим, с това разбираме, че трябва да търсим Бога. Ние трябва да любим, за да намерим Бога, понеже Бог е Любов.
Заложбите на
истинско
Знание
, Богатство и Сила са вътре в човека.
Любовта представлява животворните слънчеви лъчи за разцъфтяване на човешката душа. Всяко същество в свещени минути на своя живот се стреми към красивото, възвишеното и Вечното, към един свещен идеал. Всъщност това е стремеж към Космичния център на цялата Вселена. Всеки човек, бил той религиозен или не, има дълбоко вътрешно познание за този Център. Всеки човек познава Бога и Го люби – и вярващият, и невярващият.
към текста >>
Всеки човек, бил той религиозен или не, има дълбоко вътрешно
познание
за този Център.
Ние трябва да любим, за да намерим Бога, понеже Бог е Любов. Заложбите на истинско Знание, Богатство и Сила са вътре в човека. Любовта представлява животворните слънчеви лъчи за разцъфтяване на човешката душа. Всяко същество в свещени минути на своя живот се стреми към красивото, възвишеното и Вечното, към един свещен идеал. Всъщност това е стремеж към Космичния център на цялата Вселена.
Всеки човек, бил той религиозен или не, има дълбоко вътрешно
познание
за този Център.
Всеки човек познава Бога и Го люби – и вярващият, и невярващият. Защото копнежът към Вечната Красота и Истина, към Вечния Живот съществува у всеки човек. Никой не може да го заглуши. Той остава в глъбините на душата като свещен пламък, като първичен порив и в минути на просветление човек го чувства. Човешката душа знае в своите глъбини, по свои пътища, че зад всичко, което се руши в ръцете ни, има нещо велико, трайно и вечно в основите на цялото Битие, което осмисля Живота.
към текста >>
64.
ЛЮБОВТА Е СЛУЖЕНЕ
В какво се заключава истинската Обич и
истинското
приятелство?
Колкото повече те обичат, толкова повече ще слугуваш. Любовта изисква едно велико самопожертване. В бъдеще, когато хората достигнат до съвършенство, няма да говорят много за Любовта, но ще се жертват един за друг. Под Любов се разбира служене на Бога! У ч и т е л я
В какво се заключава истинската Обич и
истинското
приятелство?
Ако вашият приятел намери на някоя планина хубав, чист извор и ви покани да отидете заедно с него на извора да се напиете с чиста вода, в това се заключава истинската Обич и истинското приятелство. Който ви обича, той всякога желае вашето добро. Когато вие успявате, той се радва; когато не успявате, той скърби. Който люби, трябва да поощрява своя възлюбен към придобиване на знания, на всякакво изкуство. В Любовта винаги има това качество – човек да повдигне онзи, когото люби.
към текста >>
Ако вашият приятел намери на някоя планина хубав, чист извор и ви покани да отидете заедно с него на извора да се напиете с чиста вода, в това се заключава истинската Обич и
истинското
приятелство.
Любовта изисква едно велико самопожертване. В бъдеще, когато хората достигнат до съвършенство, няма да говорят много за Любовта, но ще се жертват един за друг. Под Любов се разбира служене на Бога! У ч и т е л я В какво се заключава истинската Обич и истинското приятелство?
Ако вашият приятел намери на някоя планина хубав, чист извор и ви покани да отидете заедно с него на извора да се напиете с чиста вода, в това се заключава истинската Обич и
истинското
приятелство.
Който ви обича, той всякога желае вашето добро. Когато вие успявате, той се радва; когато не успявате, той скърби. Който люби, трябва да поощрява своя възлюбен към придобиване на знания, на всякакво изкуство. В Любовта винаги има това качество – човек да повдигне онзи, когото люби. Да обичаш, това значи да дадеш подтик на всяка душа да се повдига; да не се встрастяваш и да не ограничаваш!
към текста >>
Човекът на Любовта има широко
съзнание
да разбира нещата правилно.
Светът е преситен от обяснения в любов. Ако се жертвате, жертвайте се за Бога. Когато човек е готов да жертва всичко за Великото в света, това показва, че той е получил своето любовно писмо от Невидимия свят. Няма по-велико нещо от това да служим на Бога! Ако човек не е готов да пожертва живота си за Христа в широк смисъл на думата, за да възприеме Неговия Живот, той не Го разбира и познава.
Човекът на Любовта има широко
съзнание
да разбира нещата правилно.
Всеки, който не може да разбере основната идея – как да служи на Бога, той не може да се домогне до Любовта. Няма по-велика служба за човека от тази да служи на Любовта. Сегашният живот при всичките противоречия трябва да се разбере в неговата дълбочина. Учителя казва: Да служиш на Любовта, да служиш на Бога, това значи да бъдеш свободен, да се радваш на всичко в света.
към текста >>
65.
ЛЮБОВТА НОСИ СВЕТЛИНА ЛЮБОВТА Е УСЛОВИЕ ЗА ЗНАНИЕ И РАЗУМНОСТ
ЛЮБОВТА Е УСЛОВИЕ ЗА
ЗНАНИЕ
И РАЗУМНОСТ
ЛЮБОВТА НОСИ СВЕТЛИНА
ЛЮБОВТА Е УСЛОВИЕ ЗА
ЗНАНИЕ
И РАЗУМНОСТ
Колкото Любовта на човека е по-голяма, толкова и мисълта му е по-обширна. Здравата мисъл иде от Светлината, която Любовта носи в себе си. Когато човек не е озарен от лъчите на Любовта, тогава Мъдростта и Истината не идват. Щом едно същество живее в Любовта, не мислете, че е невежа, макар и да не е свършило голямо училище. У ч и т е л я
към текста >>
Любовта внася просветление в
съзнанието
на човека.
Колкото Любовта на човека е по-голяма, толкова и мисълта му е по-обширна. Здравата мисъл иде от Светлината, която Любовта носи в себе си. Когато човек не е озарен от лъчите на Любовта, тогава Мъдростта и Истината не идват. Щом едно същество живее в Любовта, не мислете, че е невежа, макар и да не е свършило голямо училище. У ч и т е л я
Любовта внася просветление в
съзнанието
на човека.
Тя показва правия път. Лъчите на Любовта проникват през привидната реалност на нещата и разкриват тяхната същина. Само в Светлината на Любовта човек може да познае ближните си и всичко живо, което го заобикаля. За да познаеш света, трябва да го гледаш с очите на Любовта. Правата мисъл започва с Божията Любов.
към текста >>
Любовта води към
истинското
Знание
.
Безлюбието води към криви възгледи и разсъждения. Ако мислите, без да любите, бих казал, че не сте от най-умните хора. Вие не мислите. Може да мисли само онзи, който люби. Ти не можеш да разбираш нещата, ако не обичаш.
Любовта води към
истинското
Знание
.
Великата наука за Любовта включва в себе си всички други науки. Който има Любовта, може да се справи с всички положения в живота си. Истинското Знание се придобива само в Любовта. Затова Учителя казва: Човек трябва да учи с Любов.
към текста >>
Истинското
Знание
се придобива само в Любовта.
Може да мисли само онзи, който люби. Ти не можеш да разбираш нещата, ако не обичаш. Любовта води към истинското Знание. Великата наука за Любовта включва в себе си всички други науки. Който има Любовта, може да се справи с всички положения в живота си.
Истинското
Знание
се придобива само в Любовта.
Затова Учителя казва: Човек трябва да учи с Любов. Любовта е същественото нещо в живота, а другите работи идват след нея. Знанието не трябва да се отделя от Любовта. Тя усилва мисълта.
към текста >>
Знанието
не трябва да се отделя от Любовта.
Който има Любовта, може да се справи с всички положения в живота си. Истинското Знание се придобива само в Любовта. Затова Учителя казва: Човек трябва да учи с Любов. Любовта е същественото нещо в живота, а другите работи идват след нея.
Знанието
не трябва да се отделя от Любовта.
Тя усилва мисълта. Любовта носи Разумното. Тя е път към Разумността. Само при Любовта може да има Разумен живот. Без Любов човек не може да постигне Мъдростта и Истината.
към текста >>
Божествената Любов е път към
Знанието
, условие за изучаване на Божествената Мъдрост. Защо?
Тя е път към Разумността. Само при Любовта може да има Разумен живот. Без Любов човек не може да постигне Мъдростта и Истината. Колкото Любовта е по-голяма, толкова и Разумността е по-голяма. Любовта води към Мъдростта.
Божествената Любов е път към
Знанието
, условие за изучаване на Божествената Мъдрост. Защо?
Да допуснем, че си безразличен към някого, не се интересуваш от него, но щом го обикнеш, интересуваш се какъв е носът му, челото му, очите му, дрехите му, какъв е животът му. Учителя казва: Ако се приближите при Любовта, ще придобиете такива знания, каквито не сте имали досега; ще се облечете в такава дреха, каквато само Небето може да ви даде. Новото Знание ще дойде само за онези, които любят Господа. То ще освободи човечеството от ограниченията, в които се намира.
към текста >>
Новото
Знание
ще дойде само за онези, които любят Господа.
Любовта води към Мъдростта. Божествената Любов е път към Знанието, условие за изучаване на Божествената Мъдрост. Защо? Да допуснем, че си безразличен към някого, не се интересуваш от него, но щом го обикнеш, интересуваш се какъв е носът му, челото му, очите му, дрехите му, какъв е животът му. Учителя казва: Ако се приближите при Любовта, ще придобиете такива знания, каквито не сте имали досега; ще се облечете в такава дреха, каквато само Небето може да ви даде.
Новото
Знание
ще дойде само за онези, които любят Господа.
То ще освободи човечеството от ограниченията, в които се намира. Когото обичат и който обича, само той може да учи и да придобива Знания, Светлина. За него всичко оживява. Чрез Любовта човек добива познания за Бога и Природата. Щом любите, Бог ще ви изпрати Учител, който да ви открие вътрешния смисъл на Любовта.
към текста >>
66.
В ГРАДИНАТА НА ЛЮБОВТА ПРИТЧИ ЗА ЛЮБОВТА
Това подразбира Христос с думите: “Това е живот вечен, да познаят Тебе, Единаго истиннаго Бога, и Христа, когото си изпратил.” Под Вечен живот Христос разбира
истинското
познание
на Първичната причина.
– “Защо изгубих общественото си положение? ” За да опиташ Божията Любов! Ако човек може да даде път на Любовта в душата си да бликне като извор и да напоява всичко живо, той е дошъл до прага на Царството Божие. Когато Любовта посети човека, той забравя себе си, престава да мисли за себе си, забравя всички недоразумения и скърби и мисли за Великото в света, което обединява всички неща в едно цяло. Някой път сте близо, много близо до това състояние на Радост, но лесно го изгубвате и с години го няма.
Това подразбира Христос с думите: “Това е живот вечен, да познаят Тебе, Единаго истиннаго Бога, и Христа, когото си изпратил.” Под Вечен живот Христос разбира
истинското
познание
на Първичната причина.
Любовта – това е Вечният живот. Тя е единственият Разумен живот. Като се спрем пред Бога, да кажем в себе си: “Господи, чувствам Твоята Любов, чувствам свещен трепет. Ти си Любовта! ” По-велика тайна от Любовта няма в света.
към текста >>
Щастието на човека зависи от
Знанието
, което има за свещения Огън, за Любовта.
Отнемете слънчевата светлина на кое да е цвете и ще видите рязката промяна, която ще стане. Отнемете ли Любовта на кое да е същество, ще имате същите резултати. Човек губи добрите си условия, защото лесно жертва Любовта. Слънцето изпраща светлината и топлината си по целия свят като символ на Любовта и Мъдростта. Любовта е свещеният Огън на Живота.
Щастието на човека зависи от
Знанието
, което има за свещения Огън, за Любовта.
Този Огън осмисля всички неща – приятни и неприятни. Когато душата се запали от него, ще почне да свети. Грешен човек е онзи, у когото свещеният Огън не е запален. Праведен е онзи, у когото този Огън гори и не изгасва. Свят човек е само онзи, който люби.
към текста >>
Да загубиш Любовта, това значи да изгубиш смисъла на Живота, да изгубиш всякакво
знание
и култура, всякаква музика и поезия в живота си.
Добрият живот! Само онова, което е станало с Любов, ще остане. Вечното Начало, което е най-разумното същество в света, което е родило всички същества, за Него се казва, че е Бог на Любовта. Следователно най- великото, най-мъдрото нещо в света е Любовта. Да живееш в Божествената Любов, това значи в един миг да ти се разкрие целият свят с неговата наука, философия, изкуство и музика.
Да загубиш Любовта, това значи да изгубиш смисъла на Живота, да изгубиш всякакво
знание
и култура, всякаква музика и поезия в живота си.
И дойде ли до това положение, човек изгубва Силата, Светлината на ума си и нищо не му остава, освен да прояви Любовта си. Как става това? Като отвори прозорците на сърцето и на душата си! Човешкият Дух копнее за Любовта. Единственото най-хубаво нещо на Земята е Любовта.
към текста >>
Всички семенца на Вярата, на
Знанието
посей в градината на своя ум.
Дето е Надеждата, там са Вярата и Любовта. Любовта има отношение към човешката душа, Вярата – към ума и сърцето, а Надеждата – към волята. Надеждата ни дава подтик, Вярата ни показва пътя, а Любовта реализира нещата. С Надеждата ще станем красиви, с Вярата – силни, а пък с Любовта ще добием смисъла на Живота. Всички семенца на Любовта посей в Божествената градина на своята душа.
Всички семенца на Вярата, на
Знанието
посей в градината на своя ум.
Всички семенца на Надеждата посей в градината на своята воля. И от тия плодове, които се родят, давай на тия, които имат нужда. Да си благодарен, когато приемаш Любовта. Да си благодарен и когато я предаваш. Сърцето ти да бъде пълно с Радост, че любиш, обичаш и служиш!
към текста >>
Направете едно дело, в което да вложите всичката си Любов, всичкото си
Знание
, всичката си Сила.
Щом любиш, ти си готов да станеш слуга. Щом не любиш, ти ще искаш да станеш господар. Отначало докрай Животът на човека трябва да бъде жертва. Жертвата е закон за проявлението на Любовта. Да помогнеш на една мравка, да преместиш един камък, да полееш едно цвете в името на Любовта към Бога – това е Любов!
Направете едно дело, в което да вложите всичката си Любов, всичкото си
Знание
, всичката си Сила.
Ако ще умре някой, да умре за тази Велика Любов. И като ви питат на Небето: “Защо умряхте? ”, да кажете: “Умряхме, за да се възцари тази Божия Любов на Земята.” Да страдаш за Великото, за Любовта, това значи да осмислиш Живота си. Велико и славно е да живее човек за Любовта.
към текста >>
Днес обект на човешкия живот не е Любовта, но Силата,
Знанието
и богатството.
Любовта е за всички хора, а не само за младите. Млад човек е онзи, който има градина с добри плодове. Новият Живот, който иде, води към Божествените градини и предлага на всички да късат от плодовете им. Новият Живот изисква любещи души. Поканвам ви да излезете от стария живот и да влезете в Божествените градини и да си изберете от най-хубавите плодове.
Днес обект на човешкия живот не е Любовта, но Силата,
Знанието
и богатството.
Един ден, когато хората станат съвършени, когато сърцата и умовете им придобият Светлината на Ангелите, тогава ще се разберат, ще познаят и придобият Божията Любов. Тази Любов не е във време и пространство. Тя е извън времето и пространството. Тя е Любовта на Вечния живот. Новият порядък в света е да любиш и да обичаш.
към текста >>
Всеки ден човек трябва да има ново
познание
за Любовта, ново
познание
за служене на Великия.
Който истински люби, той излива Любовта си в песен, в музика. Любовта дава в музиката най-съвършените тонове. Като станете сутрин, почнете с Любовта. Първото посещение, което човек трябва да направи сутринта, е да отиде в Божествения свят, в света на Любовта, да се разшири и да се приготви да види Божественото в човека. Всеки ден при изгрев Слънце пожелавайте да имате Любов в сърцето си и Истина в ума си.
Всеки ден човек трябва да има ново
познание
за Любовта, ново
познание
за служене на Великия.
Опитвали ли сте онази Любов, при която да сте готови всичко да извършите заради Господа? Любовта е изпълнение на Божия закон, на Волята Божия. Ще проверите всичко, което ви говоря, и ще кажете: “Струва си да се живее за Новата култура, в която царува Божията Любов! ” Имайте силно желание да дойде Божественото и да се изяви във вас.
към текста >>
67.
РАЗУМНОСТ
Искате ли да бъдете ученици, обърнете се към Природата, следвайте нейните закони и методи, защото тя има дълъг живот като вечността, правила е много милиони опити, вследствие на което разполага с реалното,
истинското
Знание
.
работи в съгласие с великите закони на Природата, на Битието. Той прилага нейните закони, правила и методи. Учителя казва: Ако сте разумни, ще се удостоите да се свържете с Напредналите същества и те ще ви бъдат помощници. Ако имате един светъл ум, с който да ги привличате, всеки ден при всяка мъчнотия ще ви посещава едно Светло същество.
Искате ли да бъдете ученици, обърнете се към Природата, следвайте нейните закони и методи, защото тя има дълъг живот като вечността, правила е много милиони опити, вследствие на което разполага с реалното,
истинското
Знание
.
Милиони години е работила тя, докато създаде това, което виждаме днес. В Природата съществува ред и хармония. От нас се иска само да спазваме тази хармония. Разумният или мъдрият може да направи всичко!
към текста >>
68.
ЖИВАТА НАУКА
Истинско
знание
е това, което има приложение в Целокупния живот – външен и вътрешен.
Дълбоката философия седи в това, което Природата е изработила. В едно цвете има много по-голямо съдържание, отколкото в научния трактат на Питагор или в чистия разум на Кант, или в десетте повеления на Трисмегист, написани на златната плоча. Ти минаваш по една полянка и стъпкваш едно цвете, което струва повече от книгите на тези хора, и продължаваш да философстваш: “Тъй е казал Кант.” Да, приятелю, ти стъпка цветето и не прочете какво е написано върху него, в неговата книга. Някой казва: “Аз не вярвам в науката.” Той разбира външната страна на науката. Ние говорим за вътрешната страна на науката, за положителната, Божествена наука, която е жива и възкресява човека.
Истинско
знание
е това, което има приложение в Целокупния живот – външен и вътрешен.
То преобразява човека. Формата – това е само дрехата на вътрешния живот на Природата. Днес отношенията между Природата и човека са станали механични. У ч и т е л я Но понеже сега сме в началото на нов период в историята на човечеството, в бъдеще човек все повече ще се свързва с вътрешния живот на Природата.
към текста >>
Обаче човешкото
съзнание
вече се подготвя за една по-дълбока наука – Живата наука.
Житното зърно, посято в земята, отначало пуска корени, стреми се към центъра на Земята. Като достигне до известно място, започва да расте нагоре към Слънцето. Също така и човечеството е изучавало Природата по форма. Това е именно коренът на житното зърно. Той расте към центъра на Земята.
Обаче човешкото
съзнание
вече се подготвя за една по-дълбока наука – Живата наука.
Това е стремежът на житното зърно към светлината, към Слънцето. Това е онзи стрък, който пуска житното зърно над земята. Заплетената досега в материята човешка душа ще расте към светлината на Слънцето. Разработването на Живата наука е израз на новия период, в който влиза съзнанието в своето развитие. Науката, която изучава само формите, а не прониква в съдържанието и смисъла на нещата, не ни поставя в пряк досег с Живота, който е около нас, и не разширява Живота в нас.
към текста >>
Разработването на Живата наука е израз на новия период, в който влиза
съзнанието
в своето развитие.
Той расте към центъра на Земята. Обаче човешкото съзнание вече се подготвя за една по-дълбока наука – Живата наука. Това е стремежът на житното зърно към светлината, към Слънцето. Това е онзи стрък, който пуска житното зърно над земята. Заплетената досега в материята човешка душа ще расте към светлината на Слънцето.
Разработването на Живата наука е израз на новия период, в който влиза
съзнанието
в своето развитие.
Науката, която изучава само формите, а не прониква в съдържанието и смисъла на нещата, не ни поставя в пряк досег с Живота, който е около нас, и не разширява Живота в нас. Това, което може да се научи при изучаването на Природата само по форма, е ограничено. Има една граница, която тази наука не може да прекрачи, защото се занимава само с външните форми. И затова тя спира там, където започва Животът. Живата наука започва там, където спира механическата наука.
към текста >>
Знание
, добито само с изучаване на Природата по форма, няма сила да преобрази човека; по-дълбоките сили на душата остават незасегнати.
Живата наука започва там, където спира механическата наука. Тя е жива, понеже ни свързва със самия Живот и така разширява Живота в нас. Науката, която изучава Природата само по форма, изследва само подвързията на книгата. Живата наука изучава съдържанието на книгата – мислите, вложени в нея. Чрез Живата наука ние влизаме във вътрешната лаборатория на Природата.
Знание
, добито само с изучаване на Природата по форма, няма сила да преобрази човека; по-дълбоките сили на душата остават незасегнати.
Обаче те чакат своето развитие. Живата наука ги раздвижва. Чрез нея човек започва да живее интензивен Живот. А интензивният Живот е красивият. Ако човек не се занимава с Живата наука, ще остане като житно зърно в хамбара.
към текста >>
И този метод не е намерен чрез налучкване, а изхожда от дълбокото
познание
на действителността.
И двата метода са потребни. Но единият съкратява пътя и усилията ни. Живата наука съдържа методите за реализиране на онова, към което се стремим. Тя има практическо приложение както в най-дребните наглед сфери на материалния живот, така и в най-възвишените области на Духа. Във всички области на Живота тя ще ни посочи най-правия метод за работа.
И този метод не е намерен чрез налучкване, а изхожда от дълбокото
познание
на действителността.
Живата наука ни посочва методи за запазване на здравето, как да подобрим нашата нервна система, как да си създадем характер. Всички тези неща са възможни чрез Живата наука, понеже тя изучава Природата всестранно. Трябва да се знае, че нейните методи са най-точни. Те са плод на опит и могат да се проверят. Живата наука може да ни даде методи как да трансформираме нашите отрицателни сили и състояния.
към текста >>
Учителя ни дава
Знанието
на тази Жива наука.
Поливай дървото и то ще даде плод. Ори нивата и я засей, и тя ще ти даде нещо. Само човек, който има непреодолимо желание да учи, може да се добере до храма на тази Жива наука. Само когато пристъпим към Природата с разбиране, тя се отваря. Инак тя няма да си губи времето с теб и ще те остави да се занимаваш с външните форми.
Учителя ни дава
Знанието
на тази Жива наука.
Това Знание е изобилно. Знанието, което Учителя дава, е като светлината. То разкрива Живота, осветлява всички негови области. В това знание се чувства едно свещено присъствие, което дълбоко докосва душата, събужда в нея благоговение и желание да го опита, както добрия хляб. Това Знание носи Сила и Живот в себе си.
към текста >>
Това
Знание
е изобилно.
Ори нивата и я засей, и тя ще ти даде нещо. Само човек, който има непреодолимо желание да учи, може да се добере до храма на тази Жива наука. Само когато пристъпим към Природата с разбиране, тя се отваря. Инак тя няма да си губи времето с теб и ще те остави да се занимаваш с външните форми. Учителя ни дава Знанието на тази Жива наука.
Това
Знание
е изобилно.
Знанието, което Учителя дава, е като светлината. То разкрива Живота, осветлява всички негови области. В това знание се чувства едно свещено присъствие, което дълбоко докосва душата, събужда в нея благоговение и желание да го опита, както добрия хляб. Това Знание носи Сила и Живот в себе си. Това Знание проявява качествата на самата душа.
към текста >>
Знанието
, което Учителя дава, е като светлината.
Само човек, който има непреодолимо желание да учи, може да се добере до храма на тази Жива наука. Само когато пристъпим към Природата с разбиране, тя се отваря. Инак тя няма да си губи времето с теб и ще те остави да се занимаваш с външните форми. Учителя ни дава Знанието на тази Жива наука. Това Знание е изобилно.
Знанието
, което Учителя дава, е като светлината.
То разкрива Живота, осветлява всички негови области. В това знание се чувства едно свещено присъствие, което дълбоко докосва душата, събужда в нея благоговение и желание да го опита, както добрия хляб. Това Знание носи Сила и Живот в себе си. Това Знание проявява качествата на самата душа. То я приобщава към Великото цяло, възвръща я към Единния, Вечния живот, от който тя е излязла.
към текста >>
В това
знание
се чувства едно свещено присъствие, което дълбоко докосва душата, събужда в нея благоговение и желание да го опита, както добрия хляб.
Инак тя няма да си губи времето с теб и ще те остави да се занимаваш с външните форми. Учителя ни дава Знанието на тази Жива наука. Това Знание е изобилно. Знанието, което Учителя дава, е като светлината. То разкрива Живота, осветлява всички негови области.
В това
знание
се чувства едно свещено присъствие, което дълбоко докосва душата, събужда в нея благоговение и желание да го опита, както добрия хляб.
Това Знание носи Сила и Живот в себе си. Това Знание проявява качествата на самата душа. То я приобщава към Великото цяло, възвръща я към Единния, Вечния живот, от който тя е излязла. Това Знание разкрива законите на Живата Природа. То разкрива правилата и методите на Разумната Природа, които можем да приложим и да изкараме от тях нещо реално, с което да подобрим своето положение.
към текста >>
Това
Знание
носи Сила и Живот в себе си.
Учителя ни дава Знанието на тази Жива наука. Това Знание е изобилно. Знанието, което Учителя дава, е като светлината. То разкрива Живота, осветлява всички негови области. В това знание се чувства едно свещено присъствие, което дълбоко докосва душата, събужда в нея благоговение и желание да го опита, както добрия хляб.
Това
Знание
носи Сила и Живот в себе си.
Това Знание проявява качествата на самата душа. То я приобщава към Великото цяло, възвръща я към Единния, Вечния живот, от който тя е излязла. Това Знание разкрива законите на Живата Природа. То разкрива правилата и методите на Разумната Природа, които можем да приложим и да изкараме от тях нещо реално, с което да подобрим своето положение. Това Знание дава начин как човек да запази своето щастие и здраве, как да развие дарбите на своята душа, силите на своя Дух, както и всичко възвишено и благородно в себе си.
към текста >>
Това
Знание
проявява качествата на самата душа.
Това Знание е изобилно. Знанието, което Учителя дава, е като светлината. То разкрива Живота, осветлява всички негови области. В това знание се чувства едно свещено присъствие, което дълбоко докосва душата, събужда в нея благоговение и желание да го опита, както добрия хляб. Това Знание носи Сила и Живот в себе си.
Това
Знание
проявява качествата на самата душа.
То я приобщава към Великото цяло, възвръща я към Единния, Вечния живот, от който тя е излязла. Това Знание разкрива законите на Живата Природа. То разкрива правилата и методите на Разумната Природа, които можем да приложим и да изкараме от тях нещо реално, с което да подобрим своето положение. Това Знание дава начин как човек да запази своето щастие и здраве, как да развие дарбите на своята душа, силите на своя Дух, както и всичко възвишено и благородно в себе си.
към текста >>
Това
Знание
разкрива законите на Живата Природа.
То разкрива Живота, осветлява всички негови области. В това знание се чувства едно свещено присъствие, което дълбоко докосва душата, събужда в нея благоговение и желание да го опита, както добрия хляб. Това Знание носи Сила и Живот в себе си. Това Знание проявява качествата на самата душа. То я приобщава към Великото цяло, възвръща я към Единния, Вечния живот, от който тя е излязла.
Това
Знание
разкрива законите на Живата Природа.
То разкрива правилата и методите на Разумната Природа, които можем да приложим и да изкараме от тях нещо реално, с което да подобрим своето положение. Това Знание дава начин как човек да запази своето щастие и здраве, как да развие дарбите на своята душа, силите на своя Дух, както и всичко възвишено и благородно в себе си.
към текста >>
Това
Знание
дава начин как човек да запази своето щастие и здраве, как да развие дарбите на своята душа, силите на своя Дух, както и всичко възвишено и благородно в себе си.
Това Знание носи Сила и Живот в себе си. Това Знание проявява качествата на самата душа. То я приобщава към Великото цяло, възвръща я към Единния, Вечния живот, от който тя е излязла. Това Знание разкрива законите на Живата Природа. То разкрива правилата и методите на Разумната Природа, които можем да приложим и да изкараме от тях нещо реално, с което да подобрим своето положение.
Това
Знание
дава начин как човек да запази своето щастие и здраве, как да развие дарбите на своята душа, силите на своя Дух, както и всичко възвишено и благородно в себе си.
към текста >>
69.
ЗАКОНИ И МЕТОДИ НА РАЗУМНАТА ПРИРОДА
Само по този начин можем да дойдем до
истинско
и пълно
познание
на нейните принципи, закони и методи.
ЗАКОНИ И МЕТОДИ НА РАЗУМНАТА ПРИРОДА Неуместно е, когато някои казват, че искат да подчинят Природата, да я турят под своя власт. Те трябва да знаят, че Светлите Напреднали същества са настойници на тази Жива Природа. У ч и т е л я Защо е необходимо изучаването на Природата по форма, съдържание и смисъл?
Само по този начин можем да дойдем до
истинско
и пълно
познание
на нейните принципи, закони и методи.
Учителя в Своите беседи и лекции ни въвежда постепенно в това по-дълбоко изучаване на Природата. Той свързва изучаването на формата, т.е. на външната страна на Природата, с Разумното, което седи зад нея. Така влизаме в реални, живи отношения с Природата – за човека се отваря един нов свят. От многобройните закони и методи, които Учителя ни е дал в беседите и лекциите Си, тук ще цитираме само няколко, за да се види характерът и значението им.
към текста >>
70.
ТЯЛОТО Е ИЗРАЗ НА ПСИХИЧНИ СИЛИ
Истинското
Знание
седи в това, да схванем, че всички наши удове, както и цялото ни тяло, са проекция, израз на психични сили.
ТЯЛОТО Е ИЗРАЗ НА ПСИХИЧНИ СИЛИ
Истинското
Знание
седи в това, да схванем, че всички наши удове, както и цялото ни тяло, са проекция, израз на психични сили.
У ч и т е л я Учителя в много лекции и беседи е разглеждал формата на черепа, чертите на лицето и тяхната връзка с душевния живот. Той е дал в това отношение изобилен материал. Ще приведем някои важни съотношения: Ако ширината на главата е по-голяма от дължината, това показва, че в този човек преобладава животинската любов.
към текста >>
71.
КУЛТУРАТА НА МЪДРОСТТА
Само Божественото
знание
на Живата наука носи сила.
КУЛТУРАТА НА МЪДРОСТТА ЗНАЧЕНИЕТО НА МЪДРОСТТА ПРИ СЪГРАЖДАНЕТО НА НОВАТА КУЛТУРА Само Мъдростта може да ръководи в Живота. С нея можем да бъдем силни.
Само Божественото
знание
на Живата наука носи сила.
Има една велика наука, с която можем да изправим живота си. Мъдростта е цел и смисъл на човешкия Живот. Божията Мъдрост е условие за добиване на Вечния живот. У ч и т е л я Хората трябва да влязат в хармония с Природата.
към текста >>
Истинското
Знание
има отношение към Божествения живот – към подсъзнателния и свръхсъзнателния живот.
Те не са проникнати от Духа на Любовта, която обединява всички хора в едно органическо цяло. Само чрез Мъдростта могат да се оправят нещата. За да се оправят те, изисква се Разумност. А Разумността има връзка с Мъдростта. Учителя казва:
Истинското
Знание
има отношение към Божествения живот – към подсъзнателния и свръхсъзнателния живот.
Знанието всякога носи щастие в себе си. То огражда щастието. Огражда здравето. Огражда малките придобивки на човека. Ако Знанието не може да огражда тия неща, то няма никакъв смисъл.
към текста >>
Знанието
всякога носи щастие в себе си.
Само чрез Мъдростта могат да се оправят нещата. За да се оправят те, изисква се Разумност. А Разумността има връзка с Мъдростта. Учителя казва: Истинското Знание има отношение към Божествения живот – към подсъзнателния и свръхсъзнателния живот.
Знанието
всякога носи щастие в себе си.
То огражда щастието. Огражда здравето. Огражда малките придобивки на човека. Ако Знанието не може да огражда тия неща, то няма никакъв смисъл. Знанието представлява възможностите на човешката душа.
към текста >>
Ако
Знанието
не може да огражда тия неща, то няма никакъв смисъл.
Истинското Знание има отношение към Божествения живот – към подсъзнателния и свръхсъзнателния живот. Знанието всякога носи щастие в себе си. То огражда щастието. Огражда здравето. Огражда малките придобивки на човека.
Ако
Знанието
не може да огражда тия неща, то няма никакъв смисъл.
Знанието представлява възможностите на човешката душа. Хората трябва да се стремят към онова Знание, което носи Свобода на Духа и разширение на душата. Знае онзи човек, който прилага в живота си правилата и методите на Разумната Природа и може да изкара от тях нещо реално, с което да подобри своето положение. Знае онзи човек, който може да запази своето щастие, здраве, дарбите на своята душа, силите си, както и всичко благородно и възвишено в своя Дух. Теориите на новите учени са заимствани от тази велика книга на Живота, написана още преди създаването на света.
към текста >>
Знанието
представлява възможностите на човешката душа.
Знанието всякога носи щастие в себе си. То огражда щастието. Огражда здравето. Огражда малките придобивки на човека. Ако Знанието не може да огражда тия неща, то няма никакъв смисъл.
Знанието
представлява възможностите на човешката душа.
Хората трябва да се стремят към онова Знание, което носи Свобода на Духа и разширение на душата. Знае онзи човек, който прилага в живота си правилата и методите на Разумната Природа и може да изкара от тях нещо реално, с което да подобри своето положение. Знае онзи човек, който може да запази своето щастие, здраве, дарбите на своята душа, силите си, както и всичко благородно и възвишено в своя Дух. Теориите на новите учени са заимствани от тази велика книга на Живота, написана още преди създаването на света. Истинско Знание е това, което има приложение в Целокупния живот – външен и вътрешен – и може да преобрази човека.
към текста >>
Хората трябва да се стремят към онова
Знание
, което носи Свобода на Духа и разширение на душата.
То огражда щастието. Огражда здравето. Огражда малките придобивки на човека. Ако Знанието не може да огражда тия неща, то няма никакъв смисъл. Знанието представлява възможностите на човешката душа.
Хората трябва да се стремят към онова
Знание
, което носи Свобода на Духа и разширение на душата.
Знае онзи човек, който прилага в живота си правилата и методите на Разумната Природа и може да изкара от тях нещо реално, с което да подобри своето положение. Знае онзи човек, който може да запази своето щастие, здраве, дарбите на своята душа, силите си, както и всичко благородно и възвишено в своя Дух. Теориите на новите учени са заимствани от тази велика книга на Живота, написана още преди създаването на света. Истинско Знание е това, което има приложение в Целокупния живот – външен и вътрешен – и може да преобрази човека. Знанието, което дава Учителя, има приложение.
към текста >>
Истинско
Знание
е това, което има приложение в Целокупния живот – външен и вътрешен – и може да преобрази човека.
Знанието представлява възможностите на човешката душа. Хората трябва да се стремят към онова Знание, което носи Свобода на Духа и разширение на душата. Знае онзи човек, който прилага в живота си правилата и методите на Разумната Природа и може да изкара от тях нещо реално, с което да подобри своето положение. Знае онзи човек, който може да запази своето щастие, здраве, дарбите на своята душа, силите си, както и всичко благородно и възвишено в своя Дух. Теориите на новите учени са заимствани от тази велика книга на Живота, написана още преди създаването на света.
Истинско
Знание
е това, което има приложение в Целокупния живот – външен и вътрешен – и може да преобрази човека.
Знанието, което дава Учителя, има приложение. То има сила да преобрази света. Когато се яви в света Велик Учител, той носи нещо най-съществено, което е вложено в Живата Природа. Има инволюционна и еволюционна наука. Първата е добита през инволюционния период, т.е.
към текста >>
Знанието
, което дава Учителя, има приложение.
Хората трябва да се стремят към онова Знание, което носи Свобода на Духа и разширение на душата. Знае онзи човек, който прилага в живота си правилата и методите на Разумната Природа и може да изкара от тях нещо реално, с което да подобри своето положение. Знае онзи човек, който може да запази своето щастие, здраве, дарбите на своята душа, силите си, както и всичко благородно и възвишено в своя Дух. Теориите на новите учени са заимствани от тази велика книга на Живота, написана още преди създаването на света. Истинско Знание е това, което има приложение в Целокупния живот – външен и вътрешен – и може да преобрази човека.
Знанието
, което дава Учителя, има приложение.
То има сила да преобрази света. Когато се яви в света Велик Учител, той носи нещо най-съществено, което е вложено в Живата Природа. Има инволюционна и еволюционна наука. Първата е добита през инволюционния период, т.е. при слизането на човечеството.
към текста >>
72.
ЛЪЧИ ОТ СВЕТЛИНАТА НА МЪДРОСТТА ПРИТЧИ ЗА МЪДРОСТТА
Не внасяй невежество в
Знанието
.
Това са новите възгледи за Живота. Между едните и другите няма никакво противоречие. Всяко нещо е ценно на времето си и на мястото си. Благодарете на Бога за старите възгледи. Благодарете на Бога и за новите си възгледи.
Не внасяй невежество в
Знанието
.
Не се обезверявай във Вярата си. Не узаконявай робството в Свободата. В Божествената школа неспособните ученици заемат първо място, а способните, даровитите заемат последно място. Христос е казал: “Първите ще бъдат последни, а последните – първи.” Истинското Знание се заключава само в това, което човек може в даден момент да направи и да приложи.
към текста >>
Истинското
Знание
се заключава само в това, което човек може в даден момент да направи и да приложи.
Не внасяй невежество в Знанието. Не се обезверявай във Вярата си. Не узаконявай робството в Свободата. В Божествената школа неспособните ученици заемат първо място, а способните, даровитите заемат последно място. Христос е казал: “Първите ще бъдат последни, а последните – първи.”
Истинското
Знание
се заключава само в това, което човек може в даден момент да направи и да приложи.
Всяко знание е полезно и приложимо за нас само тогава, когато то минава през три свята – през физическия, Духовния и Божествения. И тъй, всичко е в приложението на нещата. Кой прилага? Прилежният, способният ученик прилага. Прилежният ученик учи малко, прилага много.
към текста >>
Всяко
знание
е полезно и приложимо за нас само тогава, когато то минава през три свята – през физическия, Духовния и Божествения.
Не се обезверявай във Вярата си. Не узаконявай робството в Свободата. В Божествената школа неспособните ученици заемат първо място, а способните, даровитите заемат последно място. Христос е казал: “Първите ще бъдат последни, а последните – първи.” Истинското Знание се заключава само в това, което човек може в даден момент да направи и да приложи.
Всяко
знание
е полезно и приложимо за нас само тогава, когато то минава през три свята – през физическия, Духовния и Божествения.
И тъй, всичко е в приложението на нещата. Кой прилага? Прилежният, способният ученик прилага. Прилежният ученик учи малко, прилага много. Прилежен ученик е онзи, който учи от любов към Знанието.
към текста >>
Прилежен ученик е онзи, който учи от любов към
Знанието
.
Всяко знание е полезно и приложимо за нас само тогава, когато то минава през три свята – през физическия, Духовния и Божествения. И тъй, всичко е в приложението на нещата. Кой прилага? Прилежният, способният ученик прилага. Прилежният ученик учи малко, прилага много.
Прилежен ученик е онзи, който учи от любов към
Знанието
.
Външният свят е сбор от символи, чрез които трябва да се изучава вътрешният свят. Външните процеси имат различен произход от вътрешните. Когато човек откъсне една круша, първо той трябва да я разгледа, да й се порадва, да благодари на Бога и след това да я изяде. Веднъж живееш на Земята, имаш нужда от водата, от въздуха, от светлината, от вятъра, от всички растения, животни и хора. Благодарете на Бога за всичко, което ви е дал.
към текста >>
Светлината представлява
Знанието
, Мъдростта.
После, запитай се как иска Бог да я извършиш. Човек може да разграничи кога Бог желае нещо и кога той желае нещо. Имаш ли раздвояване в себе си, кажи: “Тази работа е човешка, ще се откажа от нея.” Който е станал ученик, той трябва да намери Пътя, да върви напред, да расте. В процеса на растенето човек влиза в съприкосновение със Светлината и Топлината.
Светлината представлява
Знанието
, Мъдростта.
Топлината представлява Живота, Любовта. Щом почувствате Светлината, ще знаете, че Божията Мъдрост и Знание са почнали да действат. Щом почувствате Топлината, ще знаете, че Божията Любов е почнала да действа. Вашият баща ви изпраща пресен, топъл хляб, направен от чиста пшеница, но вие, като не разбирате цената му, оставяте този хляб настрана и се нахвърляте на твърдия, мухлясал хляб и с часове го гризете, докато се нахраните. В това отношение грехът не е нищо друго освен мухлясалия хляб, който ядете.
към текста >>
Щом почувствате Светлината, ще знаете, че Божията Мъдрост и
Знание
са почнали да действат.
Имаш ли раздвояване в себе си, кажи: “Тази работа е човешка, ще се откажа от нея.” Който е станал ученик, той трябва да намери Пътя, да върви напред, да расте. В процеса на растенето човек влиза в съприкосновение със Светлината и Топлината. Светлината представлява Знанието, Мъдростта. Топлината представлява Живота, Любовта.
Щом почувствате Светлината, ще знаете, че Божията Мъдрост и
Знание
са почнали да действат.
Щом почувствате Топлината, ще знаете, че Божията Любов е почнала да действа. Вашият баща ви изпраща пресен, топъл хляб, направен от чиста пшеница, но вие, като не разбирате цената му, оставяте този хляб настрана и се нахвърляте на твърдия, мухлясал хляб и с часове го гризете, докато се нахраните. В това отношение грехът не е нищо друго освен мухлясалия хляб, който ядете. Доброто представлява пресния, топъл хляб. Човек трябва да насажда чисти и възвишени мисли и чувства в ума и сърцето си.
към текста >>
Умен е онзи, който може да смени невежеството със
Знание
.
Кой е умен човек? Умен е онзи, който може да смени плача с Радост. Умен е онзи, който може да смени скръбта с Утеха. Умен е онзи, който може да смени отчаянието с Надежда. Умен е онзи, който може да смени омразата с Любов.
Умен е онзи, който може да смени невежеството със
Знание
.
Умен е онзи, който може да смени неправдата с Правда. Умен е онзи, който може да смени робството със Свобода. Умен е онзи, който може да смени смъртта с Живот. Умен е онзи, който в най-голямата тъмнина може да намери пътя към Бога. Умният човек започва с мъчнотиите в Живота.
към текста >>
Където е Той, там е Животът, там е
Знанието
, там е Свободата.
Търси произхода на всички неща, за да намериш Бога в душата си. Той се нарича Силният в силните и Силният в слабите. Безсмъртният в безсмъртните и Безсмъртният в смъртните. Любещият в любещите и Любещият в нелюбещите. Той прониква във всичко.
Където е Той, там е Животът, там е
Знанието
, там е Свободата.
Той е великата безопасност във всичко. Няма по-високо нещо за човека от стремежа му да достигне най-високия връх. За онзи, който е на полето, няма никаква опасност. За онзи, който се качва на високи планински върхове и не знае как да се качва, има опасност да падне и да си строши краката. Пътят на хляба и пътят на водата са двата пътя, по които ходят всички живи същества на Земята.
към текста >>
Доброто е
истинско
богатство, с което човек може да разполага.
Всяка добра постъпка е дъжд, който слиза денем. Ако приемеш росата и дъжда, ти ще бъдеш радостен и весел, както малките тревици. Добрите мисли, добрите чувства и желания са лъчи на Светлината, които носят храна за Живота. Добрите постъпки са лъчи, цветове на Светлината, които носят живия хляб за душата, за да познае Тогова, Който я е родил. Доброто е Сила, с която човек може да постигне нещо.
Доброто е
истинско
богатство, с което човек може да разполага.
Мъдростта е истинско богатство на ума, с което човек може да разполага. Всяко богатство, което имате, трябва навреме да се приложи. Ако с Доброто, с Мъдростта, с Любовта, които имаш, не можеш в даден случай да разполагаш, те не са никакво Добро, никаква Мъдрост, никаква Любов. Учение се иска от човека, за да приложи навреме даденото му богатство. Трябва да знаете, че живеете в един Разумен свят, между Разумни същества, които ви помагат дотолкова, доколкото вие сте готови да учите.
към текста >>
Мъдростта е
истинско
богатство на ума, с което човек може да разполага.
Ако приемеш росата и дъжда, ти ще бъдеш радостен и весел, както малките тревици. Добрите мисли, добрите чувства и желания са лъчи на Светлината, които носят храна за Живота. Добрите постъпки са лъчи, цветове на Светлината, които носят живия хляб за душата, за да познае Тогова, Който я е родил. Доброто е Сила, с която човек може да постигне нещо. Доброто е истинско богатство, с което човек може да разполага.
Мъдростта е
истинско
богатство на ума, с което човек може да разполага.
Всяко богатство, което имате, трябва навреме да се приложи. Ако с Доброто, с Мъдростта, с Любовта, които имаш, не можеш в даден случай да разполагаш, те не са никакво Добро, никаква Мъдрост, никаква Любов. Учение се иска от човека, за да приложи навреме даденото му богатство. Трябва да знаете, че живеете в един Разумен свят, между Разумни същества, които ви помагат дотолкова, доколкото вие сте готови да учите. Тези Напреднали същества ще се спрат само за момент при вас, ще ви кажат една дума и ще си заминат.
към текста >>
Думата Виделина означава
Знание
.
Обаче, ако при всеки изгрев на Слънцето вие мислите за Бога, искате да Го намерите, да Го познаете повече, отколкото вчера сте Го познавали, този изгрев придобива смисъл за вас. Не е достатъчно човек да вижда нещата, но той трябва още да ги разбира. По същия начин човек трябва не само да възприема Светлината, но и да я разбира. Зад Светлината е скрит Бог. Без Светлина ние не можем да видим Бога.
Думата Виделина означава
Знание
.
Думата Светлина означава проявения Бог. Бог се проявява в това, което човек знае, което може да направи, което може да прояви. Бог е същината на нещата. Пътят на праведния е път на зазоряване. Пътят на Живота е път, в който Доброто царува.
към текста >>
Спомниш ли си за Мъдростта, ти ще имаш
Знанието
, което пътят съдържа в себе си.
Любовта, за Правдата, за Истината и за Мъдростта. Спомниш ли си за Доброто, ти си при вратата на този Път. Спомниш ли си за Любовта, ти си в самия Път. Спомниш ли си за Правдата, ти пътуваш вече с благоговейни крачки, за да извървиш този Път. Спомниш ли си за Истината, ти ще бъдеш свободен в Пътя.
Спомниш ли си за Мъдростта, ти ще имаш
Знанието
, което пътят съдържа в себе си.
Истинско Знание е това, което може да бъде украшение, помощ, Светлина на човека. Другото е бреме. Знанието е най-голямото благо, което Бог може да даде на човека. Човек трябва еднакво да оценява и големите, и малките мисли, чувства и постъпки. При голямото си знание Мъдрецът еднакво цени и големите, и малките неща.
към текста >>
Истинско
Знание
е това, което може да бъде украшение, помощ, Светлина на човека.
Спомниш ли си за Доброто, ти си при вратата на този Път. Спомниш ли си за Любовта, ти си в самия Път. Спомниш ли си за Правдата, ти пътуваш вече с благоговейни крачки, за да извървиш този Път. Спомниш ли си за Истината, ти ще бъдеш свободен в Пътя. Спомниш ли си за Мъдростта, ти ще имаш Знанието, което пътят съдържа в себе си.
Истинско
Знание
е това, което може да бъде украшение, помощ, Светлина на човека.
Другото е бреме. Знанието е най-голямото благо, което Бог може да даде на човека. Човек трябва еднакво да оценява и големите, и малките мисли, чувства и постъпки. При голямото си знание Мъдрецът еднакво цени и големите, и малките неща. Бог еднакво цени и Слънцето, и човека.
към текста >>
Знанието
е най-голямото благо, което Бог може да даде на човека.
Спомниш ли си за Правдата, ти пътуваш вече с благоговейни крачки, за да извървиш този Път. Спомниш ли си за Истината, ти ще бъдеш свободен в Пътя. Спомниш ли си за Мъдростта, ти ще имаш Знанието, което пътят съдържа в себе си. Истинско Знание е това, което може да бъде украшение, помощ, Светлина на човека. Другото е бреме.
Знанието
е най-голямото благо, което Бог може да даде на човека.
Човек трябва еднакво да оценява и големите, и малките мисли, чувства и постъпки. При голямото си знание Мъдрецът еднакво цени и големите, и малките неща. Бог еднакво цени и Слънцето, и човека. Младостта е дреха на Живота. Светлината е дреха на Знанието.
към текста >>
При голямото си
знание
Мъдрецът еднакво цени и големите, и малките неща.
Спомниш ли си за Мъдростта, ти ще имаш Знанието, което пътят съдържа в себе си. Истинско Знание е това, което може да бъде украшение, помощ, Светлина на човека. Другото е бреме. Знанието е най-голямото благо, което Бог може да даде на човека. Човек трябва еднакво да оценява и големите, и малките мисли, чувства и постъпки.
При голямото си
знание
Мъдрецът еднакво цени и големите, и малките неща.
Бог еднакво цени и Слънцето, и човека. Младостта е дреха на Живота. Светлината е дреха на Знанието. Свободата е дреха на здравето. Дружи с това, което не остарява – Любовта.
към текста >>
Светлината е дреха на
Знанието
.
Знанието е най-голямото благо, което Бог може да даде на човека. Човек трябва еднакво да оценява и големите, и малките мисли, чувства и постъпки. При голямото си знание Мъдрецът еднакво цени и големите, и малките неща. Бог еднакво цени и Слънцето, и човека. Младостта е дреха на Живота.
Светлината е дреха на
Знанието
.
Свободата е дреха на здравето. Дружи с това, което не остарява – Любовта. Дружи с това, което не потъмнява – Мъдростта. Дружи с това, което не ограничава – Истината. Начало на всички неща е Духът.
към текста >>
Мислете върху изворите на Живота, на
Знанието
и на Свободата.
Дружи с това, което не ограничава – Истината. Начало на всички неща е Духът. Начало на Духа е Любовта. Зенит на Духа е Мъдростта. Краят на всички неща е Истината, която носи Свобода.
Мислете върху изворите на Живота, на
Знанието
и на Свободата.
Туй, което не остарява, е дрехата на Любовта. Туй, което не се мени, е дрехата на Мъдростта. Туй, което не се губи, е дрехата на Истината. Туй, което задоволява душата, е Любовта. Туй, което задоволява Духа, е Мъдростта.
към текста >>
Считай третия ден за ден на твоя ум – ден, в който
Знанието
се е изявило.
Туй, което задоволява душата, е Любовта. Туй, което задоволява Духа, е Мъдростта. Туй, което осмисля всичко, е Истината. Считай първия ден за ден на твоя Дух – ден, в който Светлината се е проявила. Считай втория ден за ден на твоята душа – ден, в който Любовта се е проявила.
Считай третия ден за ден на твоя ум – ден, в който
Знанието
се е изявило.
Считай четвъртия ден за ден на твоето сърце – ден, в който съзнателният Живот се е проявил. Считай петия ден за ден на твоята воля – ден на твоите сили, които са дошли да ти помагат. Считай шестия ден за ден на Вечното Слово, което те е озарило и поставило господар на твоята съдба. Считай седмия ден за ден на Бога – Вечното начало на всичко, ден на твоята почивка, когато служиш на всички Добродетели. Помни, че си роден да бъдеш разумен.
към текста >>
73.
СПРАВЕДЛИВОСТТА – ВЪТРЕШНИЯТ ЗАКОН
Затова тя има едно вътрешно
знание
за тях.
Аз не говоря за тази справедливост, която като осъжда човека, взема му живота. Справедливостта или, казано по-кратко, Правдата – това е едно качество на човешката душа. Всяка душа е родена да бъде праведна. И отначало тя е била праведна. Законите на Справедливостта са написани в човешката душа.
Затова тя има едно вътрешно
знание
за тях.
Учителя казва: Справедливостта е вътрешен закон, който съществува в самия човек. Тя се налага отвътре, а не отвън. Справедливостта е абсолютен закон. Справедливостта е атрибут на Божествения свят.
към текста >>
Справедливостта се изявява в онова
истинско
уважение, което трябва да имат хората един към друг.
Всеки човек, когото срещаме, е необходим елемент в Божествения ред на нещата, понеже е едно малко проявление на Бога. Справедливостта е, която определя отношенията между хората. Когато виждаме Божественото в човека, тогава идат хубавите отношения. Всеки човек трябва да уважава Божественото, което е вложено в хората, животните и растенията. То е неизменното във всяко същество.
Справедливостта се изявява в онова
истинско
уважение, което трябва да имат хората един към друг.
Тогава няма да гледаме с презрение на никого. Справедливостта зачита правата и на най-малките същества, онези права, които Разумната Природа им е дала. От това гледище човек не трябва да поврежда и едно цветенце. Учителя казва: И вол като срещнете, ще му отдадете съответното уважение и почитание.
към текста >>
Това се отнася не само за материалните блага, но и за
знанието
, способностите и дарбите.
Благата, които Бог дава, трябва да се оставят свободно да текат – да се ползват всички същества от тях. Това се отнася за всички видове блага. Аз ям и казвам: “Слава Богу.” Но същевременно това благо трябва да бъде благо за всички. Да бъде общо благото и от материален характер, и от умствен характер, и от сърдечен характер. Всички блага, които придобиват хората в бъдеще, ще бъдат общо достояние на цялото човечество.
Това се отнася не само за материалните блага, но и за
знанието
, способностите и дарбите.
Справедливостта изисква, щото човек да говори не само за себе си, но и за другите, да търси не личното благо, но общото. Там, дето има сиромашия, страдание, има ли общо благо? Дето има насилие, има ли общо право? Това са продукти на старото човечество и последиците от тях са разрушените градове и всички гробове. Това са документи, които показват, че Природата не прощава на онези, които престъпват законите й.
към текста >>
Любовта е мощна Сила, която прониква в
съзнанието
на хората, за да разберат, че благата и Животът са общи и достъпни за всички.
Любовта не търпи несправедливост. И всички вие умирате от несправедливост. Любовта е закон, който носи блага за всички същества. Справедливостта е израз на Божията Любов в света. Съществува само една Справедливост – справедливостта на Любовта!
Любовта е мощна Сила, която прониква в
съзнанието
на хората, за да разберат, че благата и Животът са общи и достъпни за всички.
Значи Любовта води към Справедливостта. Източникът на Справедливостта се намира в света на Истината, тъй като последната единствено може да освободи човека от физическо и духовно робство, да го освободи от всички заблуждения, предразсъдъци и криви идеи на миналото и да го въведе в Светлината на едно Божествено съзнание, където нещата правилно се развиват и преценяват и където съществуват всички възможности за правилно развитие, насочено към Божествено съвършенство.
към текста >>
Източникът на Справедливостта се намира в света на Истината, тъй като последната единствено може да освободи човека от физическо и духовно робство, да го освободи от всички заблуждения, предразсъдъци и криви идеи на миналото и да го въведе в Светлината на едно Божествено
съзнание
, където нещата правилно се развиват и преценяват и където съществуват всички възможности за правилно развитие, насочено към Божествено съвършенство.
Любовта е закон, който носи блага за всички същества. Справедливостта е израз на Божията Любов в света. Съществува само една Справедливост – справедливостта на Любовта! Любовта е мощна Сила, която прониква в съзнанието на хората, за да разберат, че благата и Животът са общи и достъпни за всички. Значи Любовта води към Справедливостта.
Източникът на Справедливостта се намира в света на Истината, тъй като последната единствено може да освободи човека от физическо и духовно робство, да го освободи от всички заблуждения, предразсъдъци и криви идеи на миналото и да го въведе в Светлината на едно Божествено
съзнание
, където нещата правилно се развиват и преценяват и където съществуват всички възможности за правилно развитие, насочено към Божествено съвършенство.
към текста >>
74.
ТРИТЕ ОСНОВИ НА НОВАТА КУЛТУРА
Аз съм донесъл Божествено
знание
, за да ви ползва.
ТРИТЕ ОСНОВИ НА НОВАТА КУЛТУРА Когато Любовта царува, смут не става. Когато Мъдростта управлява, редът не се нарушава. Когато Истината грее, плодът цъфти и зрее. Аз вече чувам птичките да пеят и далеч някъде на хоризонта виждам Божественото да изгрява.
Аз съм донесъл Божествено
знание
, за да ви ползва.
Аз съм длъжен да го изнеса пред вас, за да ви дам подтик. Защо говоря? Говоря ви, за да не спъна Божието дело, за да не спъна и вас. От това зависи и прогресът. В миналото трябваше да прекарате тридесет години в изпити, да минете много изпити, за да ви се даде това, което аз сега ви давам.
към текста >>
Знанието
, Мъдростта дава методите за приложение на Любовта и Справедливостта.
Новият Живот не може да влезе в света без тях. Любовта обединява. Тя е онзи принцип, чрез който човек започва да съзнава, че е клонче от един велик организъм и взема правилно отношение към Цялото. От Любовта иде подбудата, подтикът за действие, за развитие. Мъдростта – това са всички методи на Божията Любов.
Знанието
, Мъдростта дава методите за приложение на Любовта и Справедливостта.
Мъдростта гради и организира нещата. Тя влиза в основата на Новата култура, защото човек трябва да има знания, да разбира законите на Разумната Природа. А Истината дава сила за реализиране великите задачи на Любовта и Мъдростта. Истината носи постиженията. Учителя казва:
към текста >>
Да работи за въдворяването на Царството Божие и Неговата Правда – това значи да си служи с Мъдростта, с
истинското
Знание
.
Човек може да реализира само онези свои желания, които имат за основа Любовта, Мъдростта и Истината. Казано е в Писанието: “Да се освети името Божие. Да се въдвори царството Божие и Неговата правда. Да се изпълни волята Божия.” Да освети човек Името Божие – това значи да даде място на Любовта в Живота.
Да работи за въдворяването на Царството Божие и Неговата Правда – това значи да си служи с Мъдростта, с
истинското
Знание
.
Да изпълни Волята Божия – това значи да даде място на Истината в себе си. Христос казва: “Просете и ще ви се даде. Търсете и ще намерите. Хлопайте и ще ви се отвори.” Просете – това се отнася за ума, за Мъдростта. Търсете – това се отнася за сърцето, за Любовта.
към текста >>
75.
ВИСОКИЯТ ПЛАНИНСКИ ВРЪХ
Като знае тези закони, той свободно ще отваря и затваря прозореца на своето
съзнание
, да поема чистия въздух отвън, да се освежава.
Свободата е първата равнодействаща сила, която трябва да съществува в света. Без Свобода няма растене, не може да има развитие. Днес всички разумни същества се стремят към Свободата. За да диша свободно, човек трябва да знае законите, как да излиза от херметически затворени условия и да поема чистия въздух отвън. За да държи връзката си здраво, той трябва да знае законите на Живота.
Като знае тези закони, той свободно ще отваря и затваря прозореца на своето
съзнание
, да поема чистия въздух отвън, да се освежава.
Истината пък ще го научи на великия закон, който определя правата посока на неговото движение. Господ не ни е ограничил. Той ни е дал велика Свобода да вършим Добро и зло. Права постъпка е тази, която освобождава мисълта и чувствата. Права мисъл и прави чувства са тези, които освобождават постъпките.
към текста >>
Истинското
освобождение се стои в това, да се разтовари човек от всички непотребни неща, които нищо не му допринасят.
Господ не ни е ограничил. Той ни е дал велика Свобода да вършим Добро и зло. Права постъпка е тази, която освобождава мисълта и чувствата. Права мисъл и прави чувства са тези, които освобождават постъпките. Пази правилото: помагай, без да нарушаваш Свободата на човека.
Истинското
освобождение се стои в това, да се разтовари човек от всички непотребни неща, които нищо не му допринасят.
В необходимостта имате само един път – вие сте впрегнат. В Свободата имате избор. Когато се качвате на един планински връх, може да се качите откъдето искате. Но когато се търкаляте надолу, вие вървите само в една посока. Аз считам хората свободни.
към текста >>
Вярвайте в Божественото
съзнание
, което е в човека, и никога не се колебайте в него.
Ако питате защо биха Христа, Той ще ви отговори: “Аз страдах, за да сте свободни вие.” Когато тук, на Земята, те удари някой, една нишка, която те държи вързан с твоята зла съдба, се скъсва. Ето защо Христос казва: “Ако те ударят от едната страна, обърни и другата.” Пазете следното правило: ставайте сутрин с радост, че носите Божественото в себе си и с неговото съдействие можете да развивате дарбите и способностите си. Вярвайте във всеки Божествен подтик, колкото и малък да е той. Той е като зародиш, от който може да израсне голямо и велико дърво.
Вярвайте в Божественото
съзнание
, което е в човека, и никога не се колебайте в него.
Най-малкият Божествен подтик е магическа пръчка, която ви отваря път навсякъде. Той е подобен на малка светлина в тъмна бурна нощ, която осветява пътя ви крачка по крачка, докато Слънцето на Живота изгрее и освети целия ви път. Слънцето на човешкия Живот не е изгряло още, но човек има ръководни нишки, които го упътват. Това са малките Божествени подтици, които не трябва да се пренебрегват. Без тях човек не може да направи нито крачка напред.
към текста >>
76.
АКТИВНОСТ И ПРОЯВА НА ДУШАТА
При нея всички сили на човешкото
съзнание
трябва да бъдат активни.
Рече ли човек да работи с Любов, неговата душа и Дух се събуждат, той влиза във връзка с физическия, Духовния и Божествен свят. Само по този начин човек може да разбере отношенията, които съществуват между тези светове, както и смисъла на Целокупния живот. У ч и т е л я Външната активност, която проявяват хората, не е още истинска, защото при нея много от душевните сили остават непроявени. Човешката дейност не трябва да бъде нещо механично.
При нея всички сили на човешкото
съзнание
трябва да бъдат активни.
Има нещо по-горно от личността. Това е душата, възвишеното в човека. Има моменти на вътрешно озарение, на подем, на радост, когато човек обича всички, иска да живее за другите, да се жертва! Това е проява на висшата човешка природа. В повечето наши постъпки ние не участваме напълно.
към текста >>
Съзнателната работа е работа с Любов и
Знание
.
Ето защо ние още не живеем в своята пълнота. Човек още не е проявен цялостно на Земята. Днешната култура е механична. При днешните форми на труда човек не проявява своето Божествено естество, понеже подтикът към труда не иде отвътре, от глъбините на душата, а отвън. Извън Любовта нещата са мъртви, несъзнателни, механични.
Съзнателната работа е работа с Любов и
Знание
.
Ето защо днешната култура води към обезличаване. Обезличаване е всяка дейност, при която човек не проявява своята по-дълбока, Божествена природа. Физическата или каквато и да е друга дейност не трябва да служи само за физическо укрепване, за добиване на известни познания, сръчност или блага. Тя трябва да бъде импулс за изявление на целия човек, на онзи красив свят, който съществува в него. Любовта не е увлечение.
към текста >>
Защото
истинското
поле, в което тя работи, е Любовта.
Физическата дейност трябва да бъде духовна дейност, висше духовно постижение, израз на духовните ни ценности. А кога най-ценното, най-красивото и възвишеното в човешката душа се влага в труда? При Любовта! Днес душата не може да се прояви. Тя е окована, без крила.
Защото
истинското
поле, в което тя работи, е Любовта.
Днес всяка произведена вещ е свързана с мисли за лични, материални изгоди. Днес целта на труда е да се задоволят в края на краищата личните материални интереси. Това се отнася както до работодателя, така и до работника. В това няма никакво престъпление, но така трудът ще бъде предимно един механичен процес. За пробуждането на душата трябва на труда да се придаде по-голям подтик от днешния.
към текста >>
77.
ЛЮБОВТА ОСВЕТЯВА ТРУДА
Каквото и да правим – и най-малката работа, когато подаваш чаша вода някому, – ако я правиш от Любов, тази постъпка се издига до едно
истинско
величие, до една красота; в този момент Небето се проявява на Земята.
Каквато и да е работата, тя се облагородява от човека, т.е. от това, което той влага в нея. Не е важно дали твоята дейност е физическа, научна, художествена и прочее. Важно е преди всичко твоята дейност любовен акт ли е? Това важи за всеки вид дейност – от най-грубата наглед физическа до най-фината духовна.
Каквото и да правим – и най-малката работа, когато подаваш чаша вода някому, – ако я правиш от Любов, тази постъпка се издига до едно
истинско
величие, до една красота; в този момент Небето се проявява на Земята.
Красиво е, когато човек върши нещо за Бога, за Любовта, без да чака нещо за себе си. В тази минута той се издига в своето съзнание до високите планински върхове на Духа. В тези минути неговата дейност е свещенодействие. А целта е трудът да стане свещенодействие! И най-малката наглед постъпка по този начин става религиозен акт – висш акт на проява на човешката душа.
към текста >>
В тази минута той се издига в своето
съзнание
до високите планински върхове на Духа.
Не е важно дали твоята дейност е физическа, научна, художествена и прочее. Важно е преди всичко твоята дейност любовен акт ли е? Това важи за всеки вид дейност – от най-грубата наглед физическа до най-фината духовна. Каквото и да правим – и най-малката работа, когато подаваш чаша вода някому, – ако я правиш от Любов, тази постъпка се издига до едно истинско величие, до една красота; в този момент Небето се проявява на Земята. Красиво е, когато човек върши нещо за Бога, за Любовта, без да чака нещо за себе си.
В тази минута той се издига в своето
съзнание
до високите планински върхове на Духа.
В тези минути неговата дейност е свещенодействие. А целта е трудът да стане свещенодействие! И най-малката наглед постъпка по този начин става религиозен акт – висш акт на проява на човешката душа. Учителя казва: Служене не за пари, но да служиш на онзи, когото обичаш.
към текста >>
78.
ЖИВОТЪТ НА ШЕСТАТА РАСА
Една Светлина започва вече да озарява
съзнанието
на човека.
После ще дойде, казва Учителя, религията на Живота, на Любовта, която ще внесе съдържание. Тя ще създаде висшите форми на стопанския строй и ще влее в тях ново съдържание. Учителя казва: Докато живеят в религията на труда, хората все още ще се карат, ще се бият, но влязат ли в учението на Живота, всичко това ще изчезне. Духът на Шестата раса започва да осенява човечеството!
Една Светлина започва вече да озарява
съзнанието
на човека.
В него вече прониква великата идея – Живот за Цялото. Всички народи отиват към сътрудничество, което ще донесе благоденствие, благополучие и благоприятни условия, каквито никога досега не е имало на Земята. Спящите сили на човешкия Дух ще се изявят, ще има небивали постижения във всички видове изкуства – поезия, музика, живопис, архитектура и прочее. Всички човеци ще имат условия и възможности да разкрият талантите и заложбите, вложени в тях. Свободата ще бъде закон за Новата култура.
към текста >>
Нейната култура в сравнение със сегашната ще бъде култура на
истинско
братство и безкористие.
В Новата култура ще има друго гориво. Осветлението ще става по друг начин. Храната ще се добива по друг начин. Това са все задачи на Шестата раса. Тя има своя програма, ще донесе нещо ново на човечеството.
Нейната култура в сравнение със сегашната ще бъде култура на
истинско
братство и безкористие.
В бъдещата култура съобщенията ще стават другояче. Няма да има нужда от железници и аероплани. Те са стара култура. Ако някой иска да ми изпрати едно писмо, ще постъпи така: писмото ще напише на хартия, направена от най-фина материя. Тогава този мой приятел със силата на своя ум, със силата на своята воля ще го изпрати през пространството, ще го материализира в моя дом.
към текста >>
Идването на Новата култура подразбира едно високо
съзнание
.
Иде една нова епоха, в която погрешните идеи, с които хората са живели досега, ще бъдат преобразени. От днешните форми на Живота ще се родят новата Земя и новото Небе. Хората ще имат такива отношения едни към други, както братът към сестрата и сестрата към брата. Сегашният свят е обречен на преобразувание. Раят е място, където съществата се обичат и живеят един за друг.
Идването на Новата култура подразбира едно високо
съзнание
.
Хората на Новата култура, на Шестата раса ще се отличават със знанието, с вярата си, с мислите и чувствата си. Учителя ги нарича Синове на Светлината. За тях Той казва: Синовете на Светлината живеят в Божествения свят. Като почнем от по- ниските степени на съзнанието и вървим към по-високите, т.е.
към текста >>
Хората на Новата култура, на Шестата раса ще се отличават със
знанието
, с вярата си, с мислите и чувствата си.
От днешните форми на Живота ще се родят новата Земя и новото Небе. Хората ще имат такива отношения едни към други, както братът към сестрата и сестрата към брата. Сегашният свят е обречен на преобразувание. Раят е място, където съществата се обичат и живеят един за друг. Идването на Новата култура подразбира едно високо съзнание.
Хората на Новата култура, на Шестата раса ще се отличават със
знанието
, с вярата си, с мислите и чувствата си.
Учителя ги нарича Синове на Светлината. За тях Той казва: Синовете на Светлината живеят в Божествения свят. Като почнем от по- ниските степени на съзнанието и вървим към по-високите, т.е. от областта, в която живеят растенията, постепенно минаваме към животните, между които влиза човекът; най-после влизаме в областта на Божествения свят, където живеят Синовете на Светлината.
към текста >>
Като почнем от по- ниските степени на
съзнанието
и вървим към по-високите, т.е.
Идването на Новата култура подразбира едно високо съзнание. Хората на Новата култура, на Шестата раса ще се отличават със знанието, с вярата си, с мислите и чувствата си. Учителя ги нарича Синове на Светлината. За тях Той казва: Синовете на Светлината живеят в Божествения свят.
Като почнем от по- ниските степени на
съзнанието
и вървим към по-високите, т.е.
от областта, в която живеят растенията, постепенно минаваме към животните, между които влиза човекът; най-после влизаме в областта на Божествения свят, където живеят Синовете на Светлината. Те са носители на Божественото в света. Учителя казва: Аз познавам Синовете на Светлината и мога да ви ги опиша. Те са стройни, красиви, разумни.
към текста >>
За живия Христос ви говоря аз, за онзи Христос, Който носи в Себе Си Живот, Който носи живото
Знание
и Светлина, Който носи Истината и Свободата.
Когато почувствате Неговата Любов, земният ви живот ще се осмисли. Тогава умът ви ще просветне, вие ще придобиете Светлината на Новия живот и ще почнете да разбирате. Само при това положение ще разберете връзката, която съществува между Любовта и Живота, между Мъдростта и Светлината и между Истината и Свободата. Докато хората не станат едно с Христа, т.е. докато не станат по мисли, чувства и дела едно с Него, светът няма да се оправи.
За живия Христос ви говоря аз, за онзи Христос, Който носи в Себе Си Живот, Който носи живото
Знание
и Светлина, Който носи Истината и Свободата.
За онзи Христос, Който носи всички методи за изграждане на Разумния живот. Той е великият Христос, Който се нарича Глава на Великото Всемирно Братство. Този Христос трябва да знаят човеците днес. Него трябва да видят те – да Го видят и познаят. Защото мнозина искат да ни убедят, че без да видим Христа и да Го познаем вътрешно, можем да бъдем истински християни.
към текста >>
Ако вие влезете в хармония с Христа, вашето
съзнание
ще се събуди, вие ще Го видите.
Той е великият Христос, Който се нарича Глава на Великото Всемирно Братство. Този Христос трябва да знаят човеците днес. Него трябва да видят те – да Го видят и познаят. Защото мнозина искат да ни убедят, че без да видим Христа и да Го познаем вътрешно, можем да бъдем истински християни. Аз обаче поддържам, че ако човек не може да види Христа, нищо не може да стане от него.
Ако вие влезете в хармония с Христа, вашето
съзнание
ще се събуди, вие ще Го видите.
Христос иде в света със Своята разумност и Любов. Христос иде вече на Земята да донесе Божията Любов за всички хора. Той ще учи хората на самопожертване и Любов. Той носи Любов, Мъдрост, Знание, Свобода! Светлината на Христа пронизва навсякъде!
към текста >>
Той носи Любов, Мъдрост,
Знание
, Свобода!
Аз обаче поддържам, че ако човек не може да види Христа, нищо не може да стане от него. Ако вие влезете в хармония с Христа, вашето съзнание ще се събуди, вие ще Го видите. Христос иде в света със Своята разумност и Любов. Христос иде вече на Земята да донесе Божията Любов за всички хора. Той ще учи хората на самопожертване и Любов.
Той носи Любов, Мъдрост,
Знание
, Свобода!
Светлината на Христа пронизва навсякъде!
към текста >>
79.
ПОСТИЖЕНИЯ HA ЛЮБОВТА
Първото нещо, което тя ще внесе, е увеличението на вашето
истинско
здраве.
Трябва да се приготвим да оценим онзи велик живот, който ни предстои – влизане в света на Любовта. Да я оставим да се прояви през нас такава, каквато е; няма да я преиначаваме в нищо. Понеже всяко преиначаване зле се отразява. Ще се оставим да бъдем проводници, посредници, на Божията Любов така, както светлината минава през чистия кристал. Любовта носи всичко: мир, радост, здраве, благоденствие, безсмъртие.
Първото нещо, което тя ще внесе, е увеличението на вашето
истинско
здраве.
Човек, като почне да люби, веднага ще се подобри неговият организъм, ще се подобри лицето му. Това се отнася и за онзи, когото обичат. Това, от което зависи животът, хората го търсят на друго място, търсят го в ниви, къщи, ядене, пиене. И тези неща са добри, но същественото нещо е Любовта. Божествената Любов ще ни донесе подем на духа.
към текста >>
Един приятел ме обича истински, ако това приятелство, ако Любовта му внася в мен живот, светлина,
знание
и истина.
Любовта не е само едно чувство. Тази велика сила ти трябва като звонкова монета. Тя ти трябва, където и да отидеш. Някой казва: „Аз те обичам, без тебе не мога.“ Но в това не седи Любовта. Тя седи в следното:
Един приятел ме обича истински, ако това приятелство, ако Любовта му внася в мен живот, светлина,
знание
и истина.
Това е Любов! Има Божествена искра в тази любов. Който люби става силен! Щом намериш закона на Любовта, в тебе ще се събудят Божествени енергии и тогава всички дарби ще се развият в тебе! Любовта е почва, в която можеш да живееш и да използваш всички условия.
към текста >>
Под „Любов“ разбираме вечното щастие, вечната радост, вечната сила, вечното
знание
.
Любовта е почва, в която можеш да живееш и да използваш всички условия. Когато любиш Бога с всичкия си ум, сърце, душа и дух, тогава всички погрешки са изключени. Любовта носи най-големите възможности. Това е най-сигурното нещо, с което можеш да започнеш една работа. Щом я започнеш с Любов, може да има бури, но работата ти ще успее.
Под „Любов“ разбираме вечното щастие, вечната радост, вечната сила, вечното
знание
.
Те имат вече смисъл, щом има Любов. Но извадете Любовта – същественото – и всичко друго в света вече не може да се прояви. Началото на всяка проява в света е Любовта. Зад светлината седи Любовта! Зад силата седи Любовта!
към текста >>
80.
НАПРЕДНАЛИТЕ СЪЩЕСТВА
За да влезе човек във връзка с Напредналите Същества, трябва да мисли за тях, за тяхното
съзнание
.
Те имат един прецизен език. Те не обичат никак да се занимават с посторонни работи. Когато някой от тях реши да слезе да помогне на човечеството, той трябва да се откаже от своята свобода. Те не обичат да ги безпокоят хората на Земята със своите мисли. Затова между хората и тях има проводници, посредници, за да се трансформират енергиите и да помогнат за същественото, от което хората имат нужда.
За да влезе човек във връзка с Напредналите Същества, трябва да мисли за тях, за тяхното
съзнание
.
Нашият морал е личен, а техният морал е общ. Ние търсим своето лично благо, а те търсят общото благо. В морала на днешното общество няма последователност. Например, някой убива човек, държавата го наказва, а го възнаграждава, когато убива във време на война. В ангелския свят не е така.
към текста >>
Това трябва да бъде по закона на Любовта, Мъдростта и Истината – да придобие истинския живот,
истинското
знание
и онази свобода, която е непреривна.
Ако човек има любов към тях, то те ще му се изявят. Ранните сутринни часове, преди изгрев слънце, са най-благоприятни за това. Хубаво е човек да се моли не в палатката си, но да излезе вън. Трябва да се знае, че човек, който не е влязъл във връзка с Бога, с никого не може да влезе във връзка. Онзи, който иска да се запознае с Напредналите Същества, трябва да мине през една дисциплина на самообладание на своите чувства, мисли и действия, но по закона на свободата.
Това трябва да бъде по закона на Любовта, Мъдростта и Истината – да придобие истинския живот,
истинското
знание
и онази свобода, която е непреривна.
Трябва разбиране. В думите „по закона на Любовта, Мъдростта и Истината“ се крие много нещо. Трябва да имате дълбочина в разбирането. Човек трябва да служи на Бога, той трябва да изпълнява абсолютно Неговата воля, не автоматично, но разумно: да знае, че онова, което Бог проектира, е най-идеалното и най-хубавото. Никой не може да направи нещо по-идеално от това, което Бог прави.
към текста >>
Ако
съзнанието
на човека се пробуди изведнъж, има опасност.
Този живот трябва да изучавате сега. Трябва да изучавате живота, който минават светиите на Земята – закона на самоусъвършенстването. Този път трябва да изучавате: пророците, свещените книги, научните книги, някои места от математиката, геометрията. Старовременната кабала е била математика. Трябва да оживеят математическите истини в човека.
Ако
съзнанието
на човека се пробуди изведнъж, има опасност.
Постепенно трябва да се приспособява човешката нервна система. Ако човек влезе в духовния свят със сегашното си тяло, той съвсем ще се разтопи, не би могъл да издържи. Тялото не е в състояние да издържи тези интензивни вибрации. Има друго нещо: човек трябва да създаде в себе си особена мрежа, особена инсталация, в която да може да се проявява новата светлина. Сега има един естествен начин, за да влязат в духовния свят – заспиват; но има един начин, при който съзнанието е будно във време на спане.
към текста >>
Сега има един естествен начин, за да влязат в духовния свят – заспиват; но има един начин, при който
съзнанието
е будно във време на спане.
Ако съзнанието на човека се пробуди изведнъж, има опасност. Постепенно трябва да се приспособява човешката нервна система. Ако човек влезе в духовния свят със сегашното си тяло, той съвсем ще се разтопи, не би могъл да издържи. Тялото не е в състояние да издържи тези интензивни вибрации. Има друго нещо: човек трябва да създаде в себе си особена мрежа, особена инсталация, в която да може да се проявява новата светлина.
Сега има един естествен начин, за да влязат в духовния свят – заспиват; но има един начин, при който
съзнанието
е будно във време на спане.
Да знаеш как да си буден, като заспиш. Във време на сън човек минава през една област тъмна и като я минава, той не помни нищо. След като я премине, ще се пробуди. Но в съзнанието си, като минавате през тази област, вие ще видите най-страшни неща. Човек трябва да се стреми да има будно съзнание, да има постоянен стремеж, да не си туря никакви прегради.
към текста >>
Но в
съзнанието
си, като минавате през тази област, вие ще видите най-страшни неща.
Има друго нещо: човек трябва да създаде в себе си особена мрежа, особена инсталация, в която да може да се проявява новата светлина. Сега има един естествен начин, за да влязат в духовния свят – заспиват; но има един начин, при който съзнанието е будно във време на спане. Да знаеш как да си буден, като заспиш. Във време на сън човек минава през една област тъмна и като я минава, той не помни нищо. След като я премине, ще се пробуди.
Но в
съзнанието
си, като минавате през тази област, вие ще видите най-страшни неща.
Човек трябва да се стреми да има будно съзнание, да има постоянен стремеж, да не си туря никакви прегради. И най-малката придобивка, която има, да го радва. Колкото и малка да е тя, то е все един малък придатък. Колкото по-високо се издигате към върховете, толкова по-големи бури има и толкова температура се изменя. Става по-студено.
към текста >>
Човек трябва да се стреми да има будно
съзнание
, да има постоянен стремеж, да не си туря никакви прегради.
Сега има един естествен начин, за да влязат в духовния свят – заспиват; но има един начин, при който съзнанието е будно във време на спане. Да знаеш как да си буден, като заспиш. Във време на сън човек минава през една област тъмна и като я минава, той не помни нищо. След като я премине, ще се пробуди. Но в съзнанието си, като минавате през тази област, вие ще видите най-страшни неща.
Човек трябва да се стреми да има будно
съзнание
, да има постоянен стремеж, да не си туря никакви прегради.
И най-малката придобивка, която има, да го радва. Колкото и малка да е тя, то е все един малък придатък. Колкото по-високо се издигате към върховете, толкова по-големи бури има и толкова температура се изменя. Става по-студено. Там човек трябва да издържа на студа.
към текста >>
81.
ИСТИНСКОТО ЗНАНИЕ
ИСТИНСКОТО
ЗНАНИЕ
ИСТИНСКОТО
ЗНАНИЕ
Беше свежа утрин, даже студена. В езерната долина настъпваше ден обилен и богат, какъвто само в планината може да има. Той още от сутринта се виждаше във великолепието на зората, в чистотата на изгрева. В такива дни ние се приобщавахме към красотата на живота с онзи дълбок вътрешен порив, тъй естествен за душата. Така ни е учил нашият обичен Учител.
към текста >>
- Казано е, че човек ще отива от слава към слава, от любов към любов, от сила в сила, от
знание
в
знание
.
Денят се отразяваше в Неговото лице и то сияеше в мир и святост. Като се събрахме около Него, изпяхме няколко песни, а после се подхвана разговор. Тогава една сестра запита: - Учителю, в една лекция като говорите за четирите вида любов: животинска, човешка, ангелска и Божествена, казвате, че човек проявява един или друг вид любов според формата на своята глава. Може ли човек да измени формата на главата си?
- Казано е, че човек ще отива от слава към слава, от любов към любов, от сила в сила, от
знание
в
знание
.
Значи, като се свързва човек с Бога и като изучава Божественото учение и го прилага, формите на тялото му се изменят постепенно. Учението е за учените хора. А глупавият ще прави пакости, ще се извинява, докато най-после го изпъдят от училище като неспособен да учи. Човек като не учи, не знае защо са тези противоречия в живота, недоволен е, иска светът да стане такъв, какъвто той си мисли. Но Господ е мислил милиони години, през цялата вечност, и е направил този свят, а ние едва сега почваме да мислим.
към текста >>
82.
ТРИ ПРАВИЛА
Пълнотата обаче на съвършения и свет живот зависи от
познанието
и възприемането на Божията Истина и Божията Любов.
Добре да се храниш значи: да възприемаш всичко, каквото Бог е определил за живота. Добре да живееш значи: да изпълняваш всичко, каквото Господ е наредил. Добре да мислиш значи: да гледаш и схващаш всичко това, което Бог е създал. Животът седи в тези три неща, които Бог е създал. Повдигането и облагородяването на живота зависи от тяхното възприемане.
Пълнотата обаче на съвършения и свет живот зависи от
познанието
и възприемането на Божията Истина и Божията Любов.
Там, дето Духът Божи живее и действа, мир и радост цари. Духът може да ти даде всичко. Чрез него ще познаеш пълната Истина, която е Духът на спасението. Той ще всади в твоята душа Мъдростта и истинското познание за Божиите наредби.
към текста >>
Той ще всади в твоята душа Мъдростта и
истинското
познание
за Божиите наредби.
Повдигането и облагородяването на живота зависи от тяхното възприемане. Пълнотата обаче на съвършения и свет живот зависи от познанието и възприемането на Божията Истина и Божията Любов. Там, дето Духът Божи живее и действа, мир и радост цари. Духът може да ти даде всичко. Чрез него ще познаеш пълната Истина, която е Духът на спасението.
Той ще всади в твоята душа Мъдростта и
истинското
познание
за Божиите наредби.
към текста >>
83.
ПЪТИЩАТА KЪM ЛЮБОВТА
Дойде ли смирението,
знанието
ще дойде и Любовта ще дойде.
Щом се прояви, то започва да обича. Докато покълне, житното зърно е изложено на големи страдания. Да знаем кога да говорим, как да мислим, как да чувстваме, умни да бъдем – в това седи съвършенството. Без това Любовта не може да се прояви! За да придобиете Любовта, необходимо ви е смирение.
Дойде ли смирението,
знанието
ще дойде и Любовта ще дойде.
Извадете от себе си мисълта за превъзходство над другите. Знайте, че всеки човек, всяка душа има възможност да се облагороди, да се повдигне. Друг метод за развитието на Любовта е да се събуди във вас велик копнеж, да гладувате и жадувате за нея, както цветето за животворната влага и за слънчевите лъчи. Които гладуват и жадуват за Любовта, наситени ще бъдат. Ако искате Любов от Бога, Той може да ви даде, колкото желаете.
към текста >>
Като дойдете до
истинското
знание
, ще знаете това.
Животът не може да бъде лош. Под думата „лош живот“ разбирам следното: влезли са утайки в живота, но животът сам по себе си не може да бъде лош. Например, вие седите и ме слушате. Ако бяхте развили своите дарби и бяхте съсредоточили своя ум, щяхте да видите какви съкровища, какви богатства има тук на планината. А сега гледате, че всичко е затворено.
Като дойдете до
истинското
знание
, ще знаете това.
Такива съкровища няма навсякъде; има ги само на особени места. Някой път може да се намирате на три пръста от мястото. Съкровищата, скрити в Земята, са за умни хора, които ще извършат Божията Воля. Трябва да имате правилни понятия за нещата. И да се пазите от неестествени чувства.
към текста >>
Знанието
иде отгоре и ще се разкрива на хората според
съзнанието
им, според тяхната душевност.
Да оживее Природата за тебе, това значи тя да бъде за тебе жива и разумна – навсякъде да виждаш проявата на Разумното, на Бога! Имам да кажа много неща, но на хора, които са едно с Бога. И хиляда години да седят другите при мен, нито дума няма да кажа пред тях. Познавам хората, както те не се познават. Познавам и себе си.
Знанието
иде отгоре и ще се разкрива на хората според
съзнанието
им, според тяхната душевност.
Всички форми, които съществуват в Природата, са азбука на една наука, която трябва да се знае, за да се осмисли животът. Дълги години ще я изучавате. И колкото повече я изучавате, толкова повече се разширява областта на изучаването. Сега трябва да поправите погрешките на вашите прадеди. Знанието, което добивате е ценно.
към текста >>
Знанието
, което добивате е ценно.
Знанието иде отгоре и ще се разкрива на хората според съзнанието им, според тяхната душевност. Всички форми, които съществуват в Природата, са азбука на една наука, която трябва да се знае, за да се осмисли животът. Дълги години ще я изучавате. И колкото повече я изучавате, толкова повече се разширява областта на изучаването. Сега трябва да поправите погрешките на вашите прадеди.
Знанието
, което добивате е ценно.
Да кажем, че отивате някъде. Вие сте отличен цигулар. Какво ще правите? Ще свирите. Ще помагате на ближните си.
към текста >>
Много знания можем да придобием, но най-потребно е онова
знание
, което може да ползва човека.
Ще свирите. Ще помагате на ближните си. Целият външен свят е предметно учение. Навсякъде, дето ходи човек, трябва да се учи. Чрез видимото ни учат за невидимото.
Много знания можем да придобием, но най-потребно е онова
знание
, което може да ползва човека.
Що е знание? Аз наричам знание, когато птичката може да хвърчи. Щом не може да хвърчи, това не е знание. Значи, знание е това, което можеш да направиш. На вас ви трябва знание, което има практическо приложение; не само да се натрупва в умовете ви, но да се приложи и да внесе мир.
към текста >>
Що е
знание
?
Ще помагате на ближните си. Целият външен свят е предметно учение. Навсякъде, дето ходи човек, трябва да се учи. Чрез видимото ни учат за невидимото. Много знания можем да придобием, но най-потребно е онова знание, което може да ползва човека.
Що е
знание
?
Аз наричам знание, когато птичката може да хвърчи. Щом не може да хвърчи, това не е знание. Значи, знание е това, което можеш да направиш. На вас ви трябва знание, което има практическо приложение; не само да се натрупва в умовете ви, но да се приложи и да внесе мир. Човек трябва да има чистота, за да му се повери знанието.
към текста >>
Аз наричам
знание
, когато птичката може да хвърчи.
Целият външен свят е предметно учение. Навсякъде, дето ходи човек, трябва да се учи. Чрез видимото ни учат за невидимото. Много знания можем да придобием, но най-потребно е онова знание, което може да ползва човека. Що е знание?
Аз наричам
знание
, когато птичката може да хвърчи.
Щом не може да хвърчи, това не е знание. Значи, знание е това, което можеш да направиш. На вас ви трябва знание, което има практическо приложение; не само да се натрупва в умовете ви, но да се приложи и да внесе мир. Човек трябва да има чистота, за да му се повери знанието. Ние имаме и други методи за работа.
към текста >>
Щом не може да хвърчи, това не е
знание
.
Навсякъде, дето ходи човек, трябва да се учи. Чрез видимото ни учат за невидимото. Много знания можем да придобием, но най-потребно е онова знание, което може да ползва човека. Що е знание? Аз наричам знание, когато птичката може да хвърчи.
Щом не може да хвърчи, това не е
знание
.
Значи, знание е това, което можеш да направиш. На вас ви трябва знание, което има практическо приложение; не само да се натрупва в умовете ви, но да се приложи и да внесе мир. Човек трябва да има чистота, за да му се повери знанието. Ние имаме и други методи за работа. Има силни методи, чрез които може да се направи всичко!
към текста >>
Значи,
знание
е това, което можеш да направиш.
Чрез видимото ни учат за невидимото. Много знания можем да придобием, но най-потребно е онова знание, което може да ползва човека. Що е знание? Аз наричам знание, когато птичката може да хвърчи. Щом не може да хвърчи, това не е знание.
Значи,
знание
е това, което можеш да направиш.
На вас ви трябва знание, което има практическо приложение; не само да се натрупва в умовете ви, но да се приложи и да внесе мир. Човек трябва да има чистота, за да му се повери знанието. Ние имаме и други методи за работа. Има силни методи, чрез които може да се направи всичко! Ала за да разберете и приложите тези методи, трябва чистота!
към текста >>
На вас ви трябва
знание
, което има практическо приложение; не само да се натрупва в умовете ви, но да се приложи и да внесе мир.
Много знания можем да придобием, но най-потребно е онова знание, което може да ползва човека. Що е знание? Аз наричам знание, когато птичката може да хвърчи. Щом не може да хвърчи, това не е знание. Значи, знание е това, което можеш да направиш.
На вас ви трябва
знание
, което има практическо приложение; не само да се натрупва в умовете ви, но да се приложи и да внесе мир.
Човек трябва да има чистота, за да му се повери знанието. Ние имаме и други методи за работа. Има силни методи, чрез които може да се направи всичко! Ала за да разберете и приложите тези методи, трябва чистота! Представете си, че един човек има цирей и цялата му дреха е изцапана.
към текста >>
Човек трябва да има чистота, за да му се повери
знанието
.
Що е знание? Аз наричам знание, когато птичката може да хвърчи. Щом не може да хвърчи, това не е знание. Значи, знание е това, което можеш да направиш. На вас ви трябва знание, което има практическо приложение; не само да се натрупва в умовете ви, но да се приложи и да внесе мир.
Човек трябва да има чистота, за да му се повери
знанието
.
Ние имаме и други методи за работа. Има силни методи, чрез които може да се направи всичко! Ала за да разберете и приложите тези методи, трябва чистота! Представете си, че един човек има цирей и цялата му дреха е изцапана. Казвам му: „Има чисти дрехи, но не са за тебе още.
към текста >>
Вие искате да ви се открие новото
знание
.
Представете си, че един човек има цирей и цялата му дреха е изцапана. Казвам му: „Има чисти дрехи, но не са за тебе още. Трябва да се пречисти кръвта ти, трябва да се избавиш от циреите. Тогава ще носиш тези добри дрехи, тогава ще употребиш тези силни методи за работа.“ При сегашните земни условия човек трябва да има светлинка вътре в себе си.
Вие искате да ви се открие новото
знание
.
Но откриването върви последователно. Представете си, че вие се движите към планински връх. От този връх цялата местност ще се открие. Всяка стъпка към този връх, всяко усилие допринася за това. А на самия връх ще ви се разкрие цялата гледка.
към текста >>
Тъй че, всяка ваша опитност, всеки ваш стремеж допринася за постигане на
знанието
.
Представете си, че вие се движите към планински връх. От този връх цялата местност ще се открие. Всяка стъпка към този връх, всяко усилие допринася за това. А на самия връх ще ви се разкрие цялата гледка. Ще се реализира всичко.
Тъй че, всяка ваша опитност, всеки ваш стремеж допринася за постигане на
знанието
.
Ти казваш: „Господ ще направи това.“ Но вие трябва да учите какво е направил Господ! Земята е училище и то има своя програма. Ти мислиш, че си много учен, а те турят в първо отделение. Намират, че не знаеш азбуката. Късат те, докато пробудят твоето съзнание и разбереш, че не знаеш.
към текста >>
Късат те, докато пробудят твоето
съзнание
и разбереш, че не знаеш.
Тъй че, всяка ваша опитност, всеки ваш стремеж допринася за постигане на знанието. Ти казваш: „Господ ще направи това.“ Но вие трябва да учите какво е направил Господ! Земята е училище и то има своя програма. Ти мислиш, че си много учен, а те турят в първо отделение. Намират, че не знаеш азбуката.
Късат те, докато пробудят твоето
съзнание
и разбереш, че не знаеш.
Две, три съществувания ще минат, докато разбереш това. Защо страдаш? Защото не знаеш! Природата като види, че някой работи неразумно с енергиите ª, взема му ги заедно с капитала.
към текста >>
84.
18 август 1909 г., 9.00 часа, сутринта
Всички души съществуват в Него и притежават известно
съзнание
и тези души са, които заставят Бога да твори света.
Може да се каже, че сме изпратени да се учим. Но какво отношение има това учение към бъдещето на света? Ако успеем да отговорим на този въпрос, ние ще придобием един вътрешен импулс... Щом се докоснем до Библията, разбираме, че тя е една книга, излязла от опитността на вековете, и истините в нея са изкристализирали от тези опитности... Моят възглед е, че Бог съществува във вид на два принципа.
Всички души съществуват в Него и притежават известно
съзнание
и тези души са, които заставят Бога да твори света.
Нека дойдем до първоначалното състояние на света, на материята. Няма съмнение, че при това първоначално състояние материята е била съвършено прозрачна, а в такава прозрачна среда нищо не може да се обособи. Следователно Бог е трябвало да видоизмени първоначалните вибрации на материята и да я сгъсти. За това как е създаден светът съществуват различни възгледи. Ето какво аз мисля по този въпрос: цялата Божествена енергия се движи по една права линия.
към текста >>
Така, ако сте в състояние да възприемете вибрациите на цветето, вие ще можете да се вслушате в гласа му и ще чуете неговата история, защото и цветята имат толкова
съзнание
, колкото и ние в нашия свят.
Следователно от това движение не може да се получи един и същ резултат, но понеже Бог променя посоката с пречупване линиите на движението под един определен ъгъл, те започват да се кръстосват, възниква едно спираловидно движение на материята, като по този начин се образуват отначало великите светове, а след това по-малките слънца, които постепенно са изгубили своята светлина и са станали като нашата земя, на която могат да живеят хора. Разбира се, за този процес са били нужни милиарди години, за да се подготви еволюцията на една бъдеща вселена... Сега нека се върнем към отношенията в света. Всичко в света -огънят, цветята, водата са все предмети на туй училище, наречено свят. В него няма нищо без съдържание.
Така, ако сте в състояние да възприемете вибрациите на цветето, вие ще можете да се вслушате в гласа му и ще чуете неговата история, защото и цветята имат толкова
съзнание
, колкото и ние в нашия свят.
Както ние гледаме на цветята, така и напредналите духове гледат на нас. Така е и с мислите и желанията. Колко от вас са господари на своите мисли и желания? Мнозина ще кажат, че са господари, но щом ги поставят на изпит, сами ще се убедят в противното. Следователно на такъв човек, който не е господар на мислите и желанията си, не може да се даде свобода на действията, защото ще се увлече и ще направи големи пакости.
към текста >>
Той може да всади в душите ви истинската мъдрост и
истинското
познание
за Божиите наредби.
Каквото и да мислите друго, извън това, което е в Бога, то няма да придаде нито една педя към живота ви. Животът е в тези неща, които Бог е създал, и неговото облагородяване и извисяване лежи в тяхното възприемане. А пълнотата на съвършения и свят живот зависи от познаването на Бога и възприемането на неговата чиста Любов. Там, където Духът Божи живее и действува, там има мир и радост. Този е единственият и вседаряващ Дух, който може да ви даде всичко и да направи да познаете пълната истина, да донесе вашето спасение.
Той може да всади в душите ви истинската мъдрост и
истинското
познание
за Божиите наредби.
Сега какво желаете? Мъдрост! какво искате? Знание. А какво е нужно за живота ви? Здраве, храна, облекло.
към текста >>
Знание
. А какво е нужно за живота ви?
Този е единственият и вседаряващ Дух, който може да ви даде всичко и да направи да познаете пълната истина, да донесе вашето спасение. Той може да всади в душите ви истинската мъдрост и истинското познание за Божиите наредби. Сега какво желаете? Мъдрост! какво искате?
Знание
. А какво е нужно за живота ви?
Здраве, храна, облекло. Помнете, че Господ е обещал да не лиши от нищо своите чада. Това е такава необорима истина, както слънцето за деня. Защо се тревожите и смущавате за живота си? Грижите ви са привидения, сенки, които нямат нищо зад себе си.
към текста >>
Както всеки свят се създава за целта си да се насели и да даде място на живота да се развива, така и всяка душа, сътворена от Бога, се ражда, за да даде място на Неговото
Съзнание
да се облече в нея.
Може ли земята или слънцето да пропаднат, когато Законът владее? Те ще съществуват дотогава, докогато Той държи юздите в ръцете си. Може ли една душа да пропадне или да изчезне, докато Господ царува? Може ли тя да се отдалечи и пропадне в бездната, докато Той държи нейните съдбини в ръцете си? Не!
Както всеки свят се създава за целта си да се насели и да даде място на живота да се развива, така и всяка душа, сътворена от Бога, се ражда, за да даде място на Неговото
Съзнание
да се облече в нея.
Както световете служат за живота на душите, така и животът на душите служи за Божието Съзнание. Както душите се въплътяват в световете, така и Бог се въплътява в душите и проявява Своя Дух. Няма причина, която би могла да ви застави да се плашите или боите от някого. Вие не сте длъжни никому, освен на Бога. Всичко, което сте придобили и което притежавате, е Негов Дар.
към текста >>
Както световете служат за живота на душите, така и животът на душите служи за Божието
Съзнание
.
Те ще съществуват дотогава, докогато Той държи юздите в ръцете си. Може ли една душа да пропадне или да изчезне, докато Господ царува? Може ли тя да се отдалечи и пропадне в бездната, докато Той държи нейните съдбини в ръцете си? Не! Както всеки свят се създава за целта си да се насели и да даде място на живота да се развива, така и всяка душа, сътворена от Бога, се ражда, за да даде място на Неговото Съзнание да се облече в нея.
Както световете служат за живота на душите, така и животът на душите служи за Божието
Съзнание
.
Както душите се въплътяват в световете, така и Бог се въплътява в душите и проявява Своя Дух. Няма причина, която би могла да ви застави да се плашите или боите от някого. Вие не сте длъжни никому, освен на Бога. Всичко, което сте придобили и което притежавате, е Негов Дар. Следователно, гледайте да го употребявате за добро, както за себе си, така и за другите.
към текста >>
85.
16 август 1912, четвъртък
У вас трябва по-напред да се развие
съзнанието
в трите му степени будно
съзнание
,
подсъзнание
, което е едно съкровище на
съзнанието
и
свръхсъзнанието
, което сега се ражда.
Много често приличаме на онези английски моряци, които се напили на едно египетско пристанище и цяла нощ гребали в завързаната лодка, без да могат да стигнат до кораба си. Ние искаме Господ да ни благослови, молим му се за това и явно усърдно се молим но понеже сме привързани към света, не можем да получим благословението. Вярно е, трябват ни знания, а тези знания лесно не се придобиват. Гледам, повечето учени са нервни, защото искат да разкрият всички тайни и истини на природата. Не очаквайте от никой автор да ви разкрие Истината... Той би могъл само да ви намекне за нея, защото Истината открива само Господ.
У вас трябва по-напред да се развие
съзнанието
в трите му степени будно
съзнание
,
подсъзнание
, което е едно съкровище на
съзнанието
и
свръхсъзнанието
, което сега се ражда.
Един ден нашето съзнание и подсъзнание ще се слеят, ще станат едно със свръхсъзнанието. Тялото, сърцето и умът ни ще се слеят с Христа, ние ще се слеем с Бога и ще влезем в хармония с Него, защото Бог живее в нас и ние живеем в Бога. Само по такъв начин ние ще се слеем с Бога и ще влезем в хармония с Него, защото Бог живее в нас и ние живеем в Бога. Само по такъв начин можем да примирим нещата в света. Когато правите някому добро, не го разтръбявайте по света.
към текста >>
Един ден нашето
съзнание
и
подсъзнание
ще се слеят, ще станат едно със
свръхсъзнанието
.
Ние искаме Господ да ни благослови, молим му се за това и явно усърдно се молим но понеже сме привързани към света, не можем да получим благословението. Вярно е, трябват ни знания, а тези знания лесно не се придобиват. Гледам, повечето учени са нервни, защото искат да разкрият всички тайни и истини на природата. Не очаквайте от никой автор да ви разкрие Истината... Той би могъл само да ви намекне за нея, защото Истината открива само Господ. У вас трябва по-напред да се развие съзнанието в трите му степени будно съзнание, подсъзнание, което е едно съкровище на съзнанието и свръхсъзнанието, което сега се ражда.
Един ден нашето
съзнание
и
подсъзнание
ще се слеят, ще станат едно със
свръхсъзнанието
.
Тялото, сърцето и умът ни ще се слеят с Христа, ние ще се слеем с Бога и ще влезем в хармония с Него, защото Бог живее в нас и ние живеем в Бога. Само по такъв начин ние ще се слеем с Бога и ще влезем в хармония с Него, защото Бог живее в нас и ние живеем в Бога. Само по такъв начин можем да примирим нещата в света. Когато правите някому добро, не го разтръбявайте по света. Ефектът на вашето дело ще настъпи по естествен начин, когато вие не очаквате.
към текста >>
Ние трябва да разберем, че Бог съществува като един принцип, който е извън нашите възможности ia
познание
и съждение, който ние не можем да критикуваме и ако Го критикуваме, ние се спъваме.
Защото този човек няма характер, няма стабилно убеждение. На такива хора искам да докажем съществуването на Бога. Но самото доказване е напълно безсмислено, защото нашето съществуване е всъщност вече доказателство за съществуванието на Бога. И вие всички имате смътна представа ia Бога, защото някои от вас си мислят, че Той е в камъните, други в дърветата. Но това не е вярно, защото Той като Дух не присъствува там.
Ние трябва да разберем, че Бог съществува като един принцип, който е извън нашите възможности ia
познание
и съждение, който ние не можем да критикуваме и ако Го критикуваме, ние се спъваме.
В нашето неразбиране на този принцип понякога, неволно възприемаме отрицателни възгледи и това ни пречи да си създадем правилни представи. Господ е Този, Който всяка сутрин ви събужда. Той е първият, Който се явява на всеки в света. Какво впечатление би направило едно дете, ако каже на баща си: „Татко, докажи ми, че съществуващ! " Това сравнение заслужават само децата.
към текста >>
". Трудностите предизвикват устрем на
съзнанието
към Господа, Който изпраща своите лъчи на живота.
Господ е Този, Който всяка сутрин ви събужда. Той е първият, Който се явява на всеки в света. Какво впечатление би направило едно дете, ако каже на баща си: „Татко, докажи ми, че съществуващ! " Това сравнение заслужават само децата. Но като метод, той е несъвместим, защото хората много философствуват, а щом се намерят на тясно, пак се обръщат към Бога и викат: „Господи, Господи!
". Трудностите предизвикват устрем на
съзнанието
към Господа, Който изпраща своите лъчи на живота.
Ние не трябва да се заблуждаваме с мисълта, че Господ е далеч. Това не е вярно, защото той е тъй близо, че само да протегнем ръцете си и ще го докоснем. Затова трябва да се молим с цялото си сърце, с всичкия си ум Господ да ни упъти в правилния път. Ако постъпваме така, може да разчитаме, че сме свързани с небето и следователно сме полезни за обществото и за България. Ние трябва да се запалим като въглени...
към текста >>
Ако страдате и боледувате, то е защото сте упорити, опърничави и,своенравни, вместо да бъдете смирени и с пълното
съзнание
пред Бога, а не пред хората, защото само Бог е всесилен.
Защото знаем, че човек не идва само веднъж на земята, а и вие не сте за първи път тук. Само, че някои от вас са изостанали... Този път, по който вървите сега, е път на изпитания. И в него някои от вас вече са загубили от своя придобит капитал и са им нужни още десет години, за да си възвърнат загубеното. Но при все това, ако изпълнявате Волята Божия, всичко ще ви се даде, защото небето е богато и разполага с много блага.
Ако страдате и боледувате, то е защото сте упорити, опърничави и,своенравни, вместо да бъдете смирени и с пълното
съзнание
пред Бога, а не пред хората, защото само Бог е всесилен.
Докато главата е на тялото, то е здраво и живо, а като се откъсне от него, то пада. Така е и с нас. Когатосме с Бога, ние се развиваме правилно и духовете ни помагат. Само, че тези духове идват понякога инкогнито като не ги познаваме, пречим им да си свършат работата и да си отидат. Тези са духовете, които се разпореждат със съдбините на живота.
към текста >>
Не забравяйте, че не е
знанието
, което ни ползува, а чистотата.
Ако ангелите правеха грешки като нашите, те щяха да бъдат изхвърлени завинаги от небето. Колкото повече зло правим, толкова повече ще страдаме. Затова нека се упражняваме, приближавайки се към онази любов, която облагородява и възвишава. Ние сме подобни на планински връх, от който слизат всички благословения за нашите братя и сестри. А като привършим развитието си на земята, ще се радваме на, Христа.
Не забравяйте, че не е
знанието
, което ни ползува, а чистотата.
Тя е едно важно условие за развитието ни и ако сме чисти във всяко отношение, ще знаем, че сме положили истинските основи на нашия живот. За да притежаваме знания, ние трябва да бъдем добри. А нашият ум, това е един инструмент, който винаги можем да поставим в действие, и ако той не съществуваше, тялото ни не би могло да функционира удовлетворително. Всички сили се групират около ума и всички зародиши около сърцето и започват да работят. Сърцето е една божествена градина.
към текста >>
Значи Христос ни извежда от
подсъзнанието
в
съзнанието
, от обикновеното
съзнание
в
истинското
.
Но Господ казва: Вярвайте и никой няма да ви отнеме това, което притежавате. Нашият Отец ни даде да възприемем Истината чрез Христа и като осъзнаем този закон, ние никога няма да допуснем у нас съмнението, което много лесно бихме могли да предадем на някой наш брат и да го спънем в развитието му. Вярата не е еднакво развита у всички нас и това се дължи на нашето минало, затова се иска време, за да може тя да се развие. Вярата има свои елементи у нас, които се развиват постепенно. Казано е: Отивам да ви приготвя място и когато се върна, ще ви взема.
Значи Христос ни извежда от
подсъзнанието
в
съзнанието
, от обикновеното
съзнание
в
истинското
.
На вас сега е нужно това, което беше нужно на учениците, а именно, да знаете къде е отишъл Христос същото, което искаше Тома, който имаше положително отношение... Сега настъпва една епоха най-важната в историята на човечеството и ние не трябва да загубим един от най-добрите случаи, които ни се предоставят. И като си отидете, ще ви съдят, ще прегледат сметките ви и когато те се изравнят, тогава ще се види сметката на света светът ще бъде съден и на този съд ще присъствувате и вие. Когато дойдат трудностите, те ще разкрият какви сме ние. Само трудностите могат безпогрешно да посочат изпълнителя на Волята Божия.
към текста >>
86.
21 август 1927, 7 часа сутринта
В
подсъзнанието
, например, са натрупани всички възможности за реализиране на нещата.
Те са двата полюса на Божествения Живот. Подсъзнателният живот е този на ангелите, а свръхсъзнателният е животът на Божествения Свят. Съзнателният и самосъзнателният живот представляват двата полюса на човешкия живот. Съзнателният живот е този на светците, на напредналите духове, които са минали преди нас; самосъзнателният живот е нашият индивидуален живот. При съзнателния и подсъзнателния живот вие трябва да изучавате една област от живата природа, която има връзка със сегашния ви живот.
В
подсъзнанието
, например, са натрупани всички възможности за реализиране на нещата.
Питам: Как ще постигнете това? Само ако знаете законите. Например искате да постигнете нещо добро. Вложете тази мисъл в подсъзнанието си с пълната вяра, че тя ще се реализира. Внесете тази мисъл без страх, без съмнение и висшите същества, които живеят там, ще ви помогнат.
към текста >>
Вложете тази мисъл в
подсъзнанието
си с пълната вяра, че тя ще се реализира.
При съзнателния и подсъзнателния живот вие трябва да изучавате една област от живата природа, която има връзка със сегашния ви живот. В подсъзнанието, например, са натрупани всички възможности за реализиране на нещата. Питам: Как ще постигнете това? Само ако знаете законите. Например искате да постигнете нещо добро.
Вложете тази мисъл в
подсъзнанието
си с пълната вяра, че тя ще се реализира.
Внесете тази мисъл без страх, без съмнение и висшите същества, които живеят там, ще ви помогнат. Вие само напишете заявлението си до тях, но конкретно, определено и го оставете. Те не обичат общо говорене. Искате да станете утре точно в 3 1/2 часа. Какво ще направите?
към текста >>
Аз съм ви казвал и друг път: Ще вложите в
подсъзнанието
си мисълта, че искате да станете сутринта в 3 1/2 часа.
Внесете тази мисъл без страх, без съмнение и висшите същества, които живеят там, ще ви помогнат. Вие само напишете заявлението си до тях, но конкретно, определено и го оставете. Те не обичат общо говорене. Искате да станете утре точно в 3 1/2 часа. Какво ще направите?
Аз съм ви казвал и друг път: Ще вложите в
подсъзнанието
си мисълта, че искате да станете сутринта в 3 1/2 часа.
Ще кажете тази мисъл само веднъж, без да я повтаряте. При повторението законът не работи. Кажете ли мисълта веднъж забравете я. Ще видите, че ще станете на сутринта в 3 1/2 часа. Някои от вас имате материални затруднения.
към текста >>
Вложете тази мисъл в
подсъзнанието
си и ще видите, че идната година на този ден ще имате 1.000 лева.
Кажете ли мисълта веднъж забравете я. Ще видите, че ще станете на сутринта в 3 1/2 часа. Някои от вас имате материални затруднения. Направете същия опит. Кажете си например: Идната година на същия ден ще имам на разположение 1,000 лева.
Вложете тази мисъл в
подсъзнанието
си и ще видите, че идната година на този ден ще имате 1.000 лева.
Усъмните ли се законът не действува. Този закон действа само при пълна вяра. Да кажем, че някой от вас има слаба памет. Ако иска да усили паметта си, той може да се ползува от същия закон. Всяка вечер преди лягане да влага в подсъзнанието си мисълта: от утре моята памет ще бъде по силна.
към текста >>
Всяка вечер преди лягане да влага в
подсъзнанието
си мисълта: от утре моята памет ще бъде по силна.
Вложете тази мисъл в подсъзнанието си и ще видите, че идната година на този ден ще имате 1.000 лева. Усъмните ли се законът не действува. Този закон действа само при пълна вяра. Да кажем, че някой от вас има слаба памет. Ако иска да усили паметта си, той може да се ползува от същия закон.
Всяка вечер преди лягане да влага в
подсъзнанието
си мисълта: от утре моята памет ще бъде по силна.
Като внася тази положителна мисъл в подсъзнанието си, паметта му постепенно ще се усилва. Всеки човек, който иска да изкорени своите недъзи, да изправя своя живот, трябва да има положителна, права мисъл. Каквото му е нужно за живота, той трябва да вложи в подсъзнанието си, и висшите същества ще се притекат на помощ. И тъй, правилното разбиране и прилагане на законите ще ви избави от ред ненужни страдания в живота. Да допуснем че вие сте саможив, песимист по характер, но искате да придобиете правилни отношения към хората.
към текста >>
Като внася тази положителна мисъл в
подсъзнанието
си, паметта му постепенно ще се усилва.
Усъмните ли се законът не действува. Този закон действа само при пълна вяра. Да кажем, че някой от вас има слаба памет. Ако иска да усили паметта си, той може да се ползува от същия закон. Всяка вечер преди лягане да влага в подсъзнанието си мисълта: от утре моята памет ще бъде по силна.
Като внася тази положителна мисъл в
подсъзнанието
си, паметта му постепенно ще се усилва.
Всеки човек, който иска да изкорени своите недъзи, да изправя своя живот, трябва да има положителна, права мисъл. Каквото му е нужно за живота, той трябва да вложи в подсъзнанието си, и висшите същества ще се притекат на помощ. И тъй, правилното разбиране и прилагане на законите ще ви избави от ред ненужни страдания в живота. Да допуснем че вие сте саможив, песимист по характер, но искате да придобиете правилни отношения към хората. Вложете с вяра това ваше желание в подсъзнанието си, като фиксирате дори датата, до която искате то да се изпълни, и ще видите, че до този ден ще придобиете това, което сте желали.
към текста >>
Каквото му е нужно за живота, той трябва да вложи в
подсъзнанието
си, и висшите същества ще се притекат на помощ.
Да кажем, че някой от вас има слаба памет. Ако иска да усили паметта си, той може да се ползува от същия закон. Всяка вечер преди лягане да влага в подсъзнанието си мисълта: от утре моята памет ще бъде по силна. Като внася тази положителна мисъл в подсъзнанието си, паметта му постепенно ще се усилва. Всеки човек, който иска да изкорени своите недъзи, да изправя своя живот, трябва да има положителна, права мисъл.
Каквото му е нужно за живота, той трябва да вложи в
подсъзнанието
си, и висшите същества ще се притекат на помощ.
И тъй, правилното разбиране и прилагане на законите ще ви избави от ред ненужни страдания в живота. Да допуснем че вие сте саможив, песимист по характер, но искате да придобиете правилни отношения към хората. Вложете с вяра това ваше желание в подсъзнанието си, като фиксирате дори датата, до която искате то да се изпълни, и ще видите, че до този ден ще придобиете това, което сте желали. Тази енергия ще потече във вас тъй, както водата тече през пясъчните пластове и чрез сонда излиза навън. Всичко ще дойде на своето време.
към текста >>
Вложете с вяра това ваше желание в
подсъзнанието
си, като фиксирате дори датата, до която искате то да се изпълни, и ще видите, че до този ден ще придобиете това, което сте желали.
Като внася тази положителна мисъл в подсъзнанието си, паметта му постепенно ще се усилва. Всеки човек, който иска да изкорени своите недъзи, да изправя своя живот, трябва да има положителна, права мисъл. Каквото му е нужно за живота, той трябва да вложи в подсъзнанието си, и висшите същества ще се притекат на помощ. И тъй, правилното разбиране и прилагане на законите ще ви избави от ред ненужни страдания в живота. Да допуснем че вие сте саможив, песимист по характер, но искате да придобиете правилни отношения към хората.
Вложете с вяра това ваше желание в
подсъзнанието
си, като фиксирате дори датата, до която искате то да се изпълни, и ще видите, че до този ден ще придобиете това, което сте желали.
Тази енергия ще потече във вас тъй, както водата тече през пясъчните пластове и чрез сонда излиза навън. Всичко ще дойде на своето време. Но законът на внушението изисква специфично време и специфично състояние у човека. Какво значи това? По всяко време не можете да си внушавате.
към текста >>
Всеки, който иска да вложи в
подсъзнанието
си една велика мисъл, за да се реализира тя, той трябва да избере за това най-хубавото разположение на духа си.
Всичко ще дойде на своето време. Но законът на внушението изисква специфично време и специфично състояние у човека. Какво значи това? По всяко време не можете да си внушавате. Например, ако си внушавате когато сте разстроени или раздразнени, не можете да имате добри резултати.
Всеки, който иска да вложи в
подсъзнанието
си една велика мисъл, за да се реализира тя, той трябва да избере за това най-хубавото разположение на духа си.
Колкото човек е по-неразположен, по-неспокоен, толкова по-бавно и несигурно работи Законът на внушението; колкото човек е по-разположен, толкова по-добре работи този закон. Ето защо, за да може ученикът да се развива правилно, за да води нормален живот, трябва да се намира в хармонична среда. Всеки от вас може да си създаде хармонична среда. Всеки от вас може да си създаде хармонична среда за своето развитие. Даже и при най-неблагоприятни условия да попадне, той може да си създаде от тях една хармонична среда, но затова се изисква голяма устойчивост и постоянство.
към текста >>
Днешната беседа аз озаглавих пробуждане
съзнанието
на ученика.
Пресищане има във физическия живот, пресищане има в чувствения живот, пресищане има и в умствения живот. Значи пресищане има в материалния свят, в духовния свят и в Божествения свят. Най-голямото нещастие, което може да сполети човека, е пресищането. Светът е пълен с преситени хора. Всички болести в света водят началото си от пресищането.
Днешната беседа аз озаглавих пробуждане
съзнанието
на ученика.
В процеса на пробуждане съзнанието на ученика той много пъти ще пада и ще става. Падането няма да бъде от много високо, например като от някоя скала, а от такава височина, от каквато падат двама пехливани, които се борят. Това не е падане от високо. С какво ще се бори ученикът? С известни трудности в света.
към текста >>
В процеса на пробуждане
съзнанието
на ученика той много пъти ще пада и ще става.
Значи пресищане има в материалния свят, в духовния свят и в Божествения свят. Най-голямото нещастие, което може да сполети човека, е пресищането. Светът е пълен с преситени хора. Всички болести в света водят началото си от пресищането. Днешната беседа аз озаглавих пробуждане съзнанието на ученика.
В процеса на пробуждане
съзнанието
на ученика той много пъти ще пада и ще става.
Падането няма да бъде от много високо, например като от някоя скала, а от такава височина, от каквато падат двама пехливани, които се борят. Това не е падане от високо. С какво ще се бори ученикът? С известни трудности в света. В това отношение неговите мъчнотии представляват височините, от които той може да падне.
към текста >>
Ще ви запитам: Какво ще прави ученикът в света, когато се пробуди
съзнанието
му?
Падането няма да бъде от много високо, например като от някоя скала, а от такава височина, от каквато падат двама пехливани, които се борят. Това не е падане от високо. С какво ще се бори ученикът? С известни трудности в света. В това отношение неговите мъчнотии представляват височините, от които той може да падне.
Ще ви запитам: Какво ще прави ученикът в света, когато се пробуди
съзнанието
му?
Ще работи. Как? Ще се обърнете към Библията, към първа глава от Битието, и от там ще започнете. „Отначало Бог създаде Небето и Земята. А Земята беше неустроена и пуста; и над бездната се простираше Тъмнина; и Дух Божи витаеше над водата. И рече Бог: Да бъде Виделина!
към текста >>
Писанието казва: "Нищо няма да остане от старото Небе и от старата Земя." Това означава, че от света на ученика, от неговия ум, от неговото
съзнание
ще изчезне всичко и той ще остане като в пустиня.
А Земята беше неустроена и пуста; и над бездната се простираше Тъмнина; и Дух Божи витаеше над водата. И рече Бог: Да бъде Виделина! И настъпи Виделина. И Бог нарече Виделината Ден, и утро ден първи". Това е работата на ученика през първия ден, когато той влезе в Новия живот.
Писанието казва: "Нищо няма да остане от старото Небе и от старата Земя." Това означава, че от света на ученика, от неговия ум, от неговото
съзнание
ще изчезне всичко и той ще остане като в пустиня.
От неговото небе няма да остане нито Слънцето, нито Месецът, нито една звезда, той ще увисне сам във въздуха. От неговата земя няма да остане нито човек нито животно, нито растение от никъде няма да чува глас. Той ще остане абсолютно сам, като самотен пътник в пустинята. Когато говори, няма да познава и себе си, ще се намери в страшно противоречие с живота. Това противоречие се нарича смърт.
към текста >>
Вие още не сте изпитвали какво е
истинското
изоставяне.
И гласът на Господа няма да чувате, и той ще се скрие от вас. Именно за този час Писанието казва: Ще хлопате и няма да ви се отвори. Тогава ще се намерите в положението на Христа, когато беше на кръста, и като него ще извикате от дълбочината на душата си: „Елой, елой, лаба савахтани." Сега на вас ви е мъчно понякога когато ви изоставят. Това обаче не е изоставяне, то е само представа.
Вие още не сте изпитвали какво е
истинското
изоставяне.
Но всеки човек трябва да бъде изоставен. Като говоря за това изоставяне, аз разбирам пробуждане съзнанието на ученика. Само по този начин ученикът може да разбере реалността на живота. Та казвам: Ще дойде в първия ден онзи страшен, велик момент за ученика безмълвието. Около него няма да има светлина и той, от дълбочината на душата си, от своя опит, ще призове онзи Невидимия, Незнайният Бог на Вечността, Създателят на всичко в света.
към текста >>
Като говоря за това изоставяне, аз разбирам пробуждане
съзнанието
на ученика.
Тогава ще се намерите в положението на Христа, когато беше на кръста, и като него ще извикате от дълбочината на душата си: „Елой, елой, лаба савахтани." Сега на вас ви е мъчно понякога когато ви изоставят. Това обаче не е изоставяне, то е само представа. Вие още не сте изпитвали какво е истинското изоставяне. Но всеки човек трябва да бъде изоставен.
Като говоря за това изоставяне, аз разбирам пробуждане
съзнанието
на ученика.
Само по този начин ученикът може да разбере реалността на живота. Та казвам: Ще дойде в първия ден онзи страшен, велик момент за ученика безмълвието. Около него няма да има светлина и той, от дълбочината на душата си, от своя опит, ще призове онзи Невидимия, Незнайният Бог на Вечността, Създателят на всичко в света. Той ще го призове със цялата си душа, със целия си дух, с всичкия си ум, с всичкото си сърце и ще каже: „Господи, искам да Те опитам! Един Си Ти, Господи, Създателят на всичко.
към текста >>
След това настъпва
истинското
творчество.
Някой пита: „Как ще придобия Небето, как ще мога да вляза в духовния свят? " Казвам: За да влезете в духовния свят трябва да олекнете, а това се постига като раздадете всичко. Като говорим за ученика, ние разбираме живот на творчество, а не живот на благодат, която му се дава. След като ученикът премине през първите три живота, дава му се възможността да приложи своята сила в малък мащаб, за да види по какво се различава Новият живот от стария. Новият живот е живот на пречистване.
След това настъпва
истинското
творчество.
Днес всички говорят, че поетите творят, че художниците творят. Всички хора искат да творят, но това желание е постижимо само за онзи, който може да бъде ученик. Затова вие ще си кажете: Аз искам да се пробуди в мен съзнанието на ученика, да заживея Новия живот. Щом искате това, започнете с първия ден. Всеки, който стане ученик трябва да твори, да създава в себе си шест дни, т.е.
към текста >>
Затова вие ще си кажете: Аз искам да се пробуди в мен
съзнанието
на ученика, да заживея Новия живот.
След като ученикът премине през първите три живота, дава му се възможността да приложи своята сила в малък мащаб, за да види по какво се различава Новият живот от стария. Новият живот е живот на пречистване. След това настъпва истинското творчество. Днес всички говорят, че поетите творят, че художниците творят. Всички хора искат да творят, но това желание е постижимо само за онзи, който може да бъде ученик.
Затова вие ще си кажете: Аз искам да се пробуди в мен
съзнанието
на ученика, да заживея Новия живот.
Щом искате това, започнете с първия ден. Всеки, който стане ученик трябва да твори, да създава в себе си шест дни, т.е. шест периода, докато дойде до пробуждането на своето съзнание. Като дойдете до работата, трябва да имате образци, трябва да знаете какво изисква Новият живот от вас и как трябва той да дойде. Щом Новият живот дойде, всичко, което сега виждате, вече няма да ви интересува.
към текста >>
шест периода, докато дойде до пробуждането на своето
съзнание
.
Днес всички говорят, че поетите творят, че художниците творят. Всички хора искат да творят, но това желание е постижимо само за онзи, който може да бъде ученик. Затова вие ще си кажете: Аз искам да се пробуди в мен съзнанието на ученика, да заживея Новия живот. Щом искате това, започнете с първия ден. Всеки, който стане ученик трябва да твори, да създава в себе си шест дни, т.е.
шест периода, докато дойде до пробуждането на своето
съзнание
.
Като дойдете до работата, трябва да имате образци, трябва да знаете какво изисква Новият живот от вас и как трябва той да дойде. Щом Новият живот дойде, всичко, което сега виждате, вече няма да ви интересува. Този живот трябва да бъде съобразен с Божията любов, с Божията Светлина, с Божия Мир и с Божията Радост. Когато говоря за учениците, аз виждам пред тях една обширна, велика дейност, за която те трябва да се приготвят. Някой казва: „Аз ще напусна нивата си".
към текста >>
Това подразбира връщане към Бога; това подразбира
знание
и приложение на законите.
Това е великата задача, която трябва да разрешите като ученици. Да вдигнете вашия кръст на гръб, да разрешите противоречието, което се крие в него и да кажете: „Не моята воля, а Волята на Отца си ще изпълня! " това е най-страшната и същевременно най-великата задача, която трябва да разрешите. Христос казва: „Твоята Воля ще изпълня, Отче, а не моята. В Твоите ръце предавам духа си." Ти ще ме водиш!
Това подразбира връщане към Бога; това подразбира
знание
и приложение на законите.
Този процес се извършва сега у всички вас, но вие не вярвате. Дали вярвате или не, дали сте светски или духовен човек това няма значение, няма да се избавите от противоречията в живота. Когато говорим за Любовта, ние разбираме единствената сила, която може да ви придружи през вашия труден път и благополучно да ви изведе от него. Тя е единствената утешителка на човека в тежките и трудните часове на живота му. Това значи да бъдете носени на ръце.
към текста >>
Ученикът трябва да каже: „Като видя лицето на своя Учител, като разбера смисъла на онова
знание
, което съм придобил от него и като започна да си служа с всичките си сили, аз ще бъда доволен от своя живот".
Това значи да бъдете носени на ръце. Само Любовта може да ви пренесе на ръцете си. И тъй, животът на ученика е велик живот. Като приемате благата на този живот, ще казвате: „Има смисъл да се живее! " Псалмопевецът казва: Като видя Божието лице, ще бъда доволен.
Ученикът трябва да каже: „Като видя лицето на своя Учител, като разбера смисъла на онова
знание
, което съм придобил от него и като започна да си служа с всичките си сили, аз ще бъда доволен от своя живот".
И тогава ученикът ще започне да помага своите ближни. Христос „хлопа" на вратите на хората, за да им покаже начина, по който могат да разрешат трудностите в своя живот. На всички врати ли хлопа Христос? Не, Той хлопа само на вратите на учениците, както и на тия, у които съзнанието е пробудено, и които са се молили дълго. Христос ще похлопа, а ученикът ще му отвори и той ще му предаде първия урок.
към текста >>
Не, Той хлопа само на вратите на учениците, както и на тия, у които
съзнанието
е пробудено, и които са се молили дълго.
" Псалмопевецът казва: Като видя Божието лице, ще бъда доволен. Ученикът трябва да каже: „Като видя лицето на своя Учител, като разбера смисъла на онова знание, което съм придобил от него и като започна да си служа с всичките си сили, аз ще бъда доволен от своя живот". И тогава ученикът ще започне да помага своите ближни. Христос „хлопа" на вратите на хората, за да им покаже начина, по който могат да разрешат трудностите в своя живот. На всички врати ли хлопа Христос?
Не, Той хлопа само на вратите на учениците, както и на тия, у които
съзнанието
е пробудено, и които са се молили дълго.
Христос ще похлопа, а ученикът ще му отвори и той ще му предаде първия урок. „Ето, хлопам на вратата ви" казва Христос. Този стих се отнася за учениците, за пробудените души.
към текста >>
87.
СЛОВО ЗА ЧОВЕКА, ПЪТЯТ, ИСТИНАТА И ЖИВОТЪТ
Човешкото
съзнание
минава през три степени: степен есенциална, степен субстанциална и степен материална.
Много време е нужно на човека, докато дойде до образа, който Бог носи в мисълта си... Не е лесно да дойде човек до онова велико съвършенство, да остане тих и спокоен при всички условия и във всичко да вижда добрата страна. Съвършеният човек нито се обижда, нито другите обижда. Той вижда и предвижда нещата, знае как да постъпва и какво да говори. Човек е дошъл на земята да се учи, да познае себе си и своя ближен.
Човешкото
съзнание
минава през три степени: степен есенциална, степен субстанциална и степен материална.
Есенциалната страна включва принципите на живота, субстанциалната законите на живота, а материалната страна фактите на живота. За да избегне моралните сътресения, човек трябва да познава почвата, върху която живее, както и дадените му условия и възможности. Човекът съществува не само на Земята, не само в Слънчевата система. Той населява цялата вселена всички слънца и планети. Планетите и слънцата са населени със същества от разни степени на интелигентност.
към текста >>
Неговото будно
съзнание
.
18 милиона години хората живеят на Земята и още работата им не е довършена, не се е построило човешкото тяло както трябва. В своето развитие те са едва на 10 години. Всички знания на човека, придобити в течение на изминалите години са написани в неговия мозък... Не е достатъчно само да изучавате човешкия организъм, както и характера на човека, но трябва да гледате на него като на жива, разумна станция, през която той влиза в съприкосновение с целия космос. Коя е радиостанцията в човека?
Неговото будно
съзнание
.
Да имаш будно съзнание, това означава да имаш възможност да приемаш и предаваш мисли, чувства и желания от всички станции. Тайните, които се крият в природата, съществуват и в човека. Чрез астралното си тяло той може да проникне в астралния свят и да види това, което за физическото зрение е недостъпно. Докато е на земята, човек мисли, че другият свят е идеален. Всъщност не е така.
към текста >>
Да имаш будно
съзнание
, това означава да имаш възможност да приемаш и предаваш мисли, чувства и желания от всички станции.
В своето развитие те са едва на 10 години. Всички знания на човека, придобити в течение на изминалите години са написани в неговия мозък... Не е достатъчно само да изучавате човешкия организъм, както и характера на човека, но трябва да гледате на него като на жива, разумна станция, през която той влиза в съприкосновение с целия космос. Коя е радиостанцията в човека? Неговото будно съзнание.
Да имаш будно
съзнание
, това означава да имаш възможност да приемаш и предаваш мисли, чувства и желания от всички станции.
Тайните, които се крият в природата, съществуват и в човека. Чрез астралното си тяло той може да проникне в астралния свят и да види това, което за физическото зрение е недостъпно. Докато е на земята, човек мисли, че другият свят е идеален. Всъщност не е така. Има идеални неща и на онзи свят, но те са достъпни само за този, който има будно съзнание да вижда и да разбира ясно.
към текста >>
Има идеални неща и на онзи свят, но те са достъпни само за този, който има будно
съзнание
да вижда и да разбира ясно.
Да имаш будно съзнание, това означава да имаш възможност да приемаш и предаваш мисли, чувства и желания от всички станции. Тайните, които се крият в природата, съществуват и в човека. Чрез астралното си тяло той може да проникне в астралния свят и да види това, което за физическото зрение е недостъпно. Докато е на земята, човек мисли, че другият свят е идеален. Всъщност не е така.
Има идеални неща и на онзи свят, но те са достъпни само за този, който има будно
съзнание
да вижда и да разбира ясно.
Физическото тяло на човека е ключ, с който могат да се разрешават всички трудни въпроси. Изучаването на човешкото тяло е началото на всички науки, които представляват основа на бъдещето. Съзнателният, разумният човек знае, че тялото е облекло на душата. Следователно, каквато е душата на човека, такова ще бъде и тялото му. Човешкото тяло е величествена сграда, в строежа на която са взели участие множество разумни същества...
към текста >>
За да разбере човек живота,
знанието
, какво е разумната природа, която го заобикаля, той трябва да си ги представи в конкретна форма, достъпна за неговия ум и за неговото сърце.
Физическата близост винаги произвежда известна дисхармония, известни недоразумения в хората. Външно човек не може всякога да бъде спокоен. Повърхността на човека може да се вълнува, но Божественото в него трябва да е в мир, в тишина. Само Божественото в човека е в сила да го спаси. Съмнението е така необходимо за човека, както ветровете са необходими за природата.
За да разбере човек живота,
знанието
, какво е разумната природа, която го заобикаля, той трябва да си ги представи в конкретна форма, достъпна за неговия ум и за неговото сърце.
Същевременно той трябва да намери онази вътрешна връзка, онова взаимоотношение, което съществува между тия неща и него. Няма по-голямо изкуство от това, да разбираш себе си, да влизаш в дълбочината на своето естество, да разбираш своя произход, причините на твоето съществувание и предназначението ти като човек, дошъл на земята. Имам предвид вътрешната лаборатория, вътрешната наука на човека, с която той би могъл да превръща, де преработва своите отровни мисли и чувства и да ги използува за храна. Човек расте по благодат, но не се спасява. Мъжът и жената представят два принципа, две части на едно цяло.
към текста >>
Дойде ли духът, в
съзнанието
на човека настъпва прояснение, кръгозорът се разширява, противоречията изчезват.
Духът това е проявеният Бог, който ни се представя в своята пълнота. Проявата на духа, това е нашата душа. Следователно, душата ще ни говори за духа, а духът за Бога. Душата ще ни говори на ума и на сърцето. Всички възвишени мисли, чувства u пожелания на човека са признак, че той има връзка с този велик разумен свят с Бога.
Дойде ли духът, в
съзнанието
на човека настъпва прояснение, кръгозорът се разширява, противоречията изчезват.
Но духът е нещо много деликатно. Той е извънредно чувствителен към слабостите на хората и има свойството да влиза у онези, които са в пътя. Той не чука силно. Той ще почука много тихичко на вашето сърце и ако му отворите, ще изясни из основи вашият живот. Духът ще ви покаже, как трябва да живеете, какво и как да правите.
към текста >>
Търси ли човек доказателства за съществуването на Бога, това значи, че той е прекъснал в
съзнанието
си своята връзка с Него.
Няма същество по-благородно, по-свято, по-чисто, по-мъдро, по-силно, по-могъщо от Бога. Той е навсякъде. И на небето във всички слънца; и на земята зад всичко: и зад въздуха, и зад водата, и зад камъните, и зад растенията, и зад животните, и зад хората. Няма нищо на света, зад което да не е Бог". Да искаме да докажем съществуванието на Бога, това означава да Го поставим под съмнение.
Търси ли човек доказателства за съществуването на Бога, това значи, че той е прекъснал в
съзнанието
си своята връзка с Него.
Възстанови ли се тази връзка, животът започва непрекъснато да тече от Бога към човека и от човека към Бога. В ума, сърцето и волята му има един непрестанен прилив от Божественото съзнание. Идеята за Бога е течение, което поддържа живота на човешката душа. Душата възприема Бога като необятна светлина без сенки. Тя схваща неговото единство в изявената светлина.
към текста >>
В ума, сърцето и волята му има един непрестанен прилив от Божественото
съзнание
.
И на небето във всички слънца; и на земята зад всичко: и зад въздуха, и зад водата, и зад камъните, и зад растенията, и зад животните, и зад хората. Няма нищо на света, зад което да не е Бог". Да искаме да докажем съществуванието на Бога, това означава да Го поставим под съмнение. Търси ли човек доказателства за съществуването на Бога, това значи, че той е прекъснал в съзнанието си своята връзка с Него. Възстанови ли се тази връзка, животът започва непрекъснато да тече от Бога към човека и от човека към Бога.
В ума, сърцето и волята му има един непрестанен прилив от Божественото
съзнание
.
Идеята за Бога е течение, което поддържа живота на човешката душа. Душата възприема Бога като необятна светлина без сенки. Тя схваща неговото единство в изявената светлина. Изключете насилието, лъжата и злото от себе си, за да стигнете до единение с Бога. Песен:
към текста >>
Щом търсите
знанието
и мъдростта, вие търсите духа.
Но няма по-страшна сила от любовта за онези, които са в дисхармония с нея. Любовта никога не трябва да се изказва. Тя не трябва да слиза до калта на живота, но да остане завинаги на небето, като небесна царица. Любовта изключва всички догми. Щом търсите любовта, това показва, че вие търсите душата.
Щом търсите
знанието
и мъдростта, вие търсите духа.
Умът не може да дава знание на човека, нито сърцето може да му даде любов. Има нещо в сърцето, което хората наричат любов, но тази любов напомня временния магнетизъм, който лесно се придобива и лесно се губи. Най-великото изкуство в живота е любовта. Да любиш, това значи да съчетаваш цветовете и силите в живота, с една дума да изразяваш възвишеното, благородното, което се крие в човешката душа. Любовта е подтик, сила, а знанието светлина, която направлява движението на тази сила.
към текста >>
Умът не може да дава
знание
на човека, нито сърцето може да му даде любов.
Любовта никога не трябва да се изказва. Тя не трябва да слиза до калта на живота, но да остане завинаги на небето, като небесна царица. Любовта изключва всички догми. Щом търсите любовта, това показва, че вие търсите душата. Щом търсите знанието и мъдростта, вие търсите духа.
Умът не може да дава
знание
на човека, нито сърцето може да му даде любов.
Има нещо в сърцето, което хората наричат любов, но тази любов напомня временния магнетизъм, който лесно се придобива и лесно се губи. Най-великото изкуство в живота е любовта. Да любиш, това значи да съчетаваш цветовете и силите в живота, с една дума да изразяваш възвишеното, благородното, което се крие в човешката душа. Любовта е подтик, сила, а знанието светлина, която направлява движението на тази сила. Без любов никой, никого не може да познае.
към текста >>
Любовта е подтик, сила, а
знанието
светлина, която направлява движението на тази сила.
Щом търсите знанието и мъдростта, вие търсите духа. Умът не може да дава знание на човека, нито сърцето може да му даде любов. Има нещо в сърцето, което хората наричат любов, но тази любов напомня временния магнетизъм, който лесно се придобива и лесно се губи. Най-великото изкуство в живота е любовта. Да любиш, това значи да съчетаваш цветовете и силите в живота, с една дума да изразяваш възвишеното, благородното, което се крие в човешката душа.
Любовта е подтик, сила, а
знанието
светлина, която направлява движението на тази сила.
Без любов никой, никого не може да познае. Смисълът на живота се заключава в обичта да обичаш и да те обичат. Обичта осмисля нещата. Силно е злото, но то има една слаба страна; не може да издържи на топлината на любовта. По труден път от мъдростта на съществува.
към текста >>
От него изтича
истинското
, същественото
знание
.
За да се изяви любовта във физическия свят, непременно трябва да има правда. Мъдростта това е светът на вечните божествени форми, изтъкани от любовта. Любовта е самата същина, а мъдростта представя формите на хармонията, които се изливат в музика и поезия. Мъдростта е свят, в който от незапомнени времена се крият всички неща, които човеците са създали на земята. Затова този свят е достъпен и за нас.
От него изтича
истинското
, същественото
знание
.
И когато това знание преминава през трите свята Божествения, духовния и физическия, и когато даде плод в тях, тогава то става реално за нас. Само Божията мъдрост задоволява духа на човека. Ала пътят на мъдростта е най-трудният. Той е път за учителите. Само съвършеният човек, само учителят може да прояви мъдростта.
към текста >>
И когато това
знание
преминава през трите свята Божествения, духовния и физическия, и когато даде плод в тях, тогава то става реално за нас.
Мъдростта това е светът на вечните божествени форми, изтъкани от любовта. Любовта е самата същина, а мъдростта представя формите на хармонията, които се изливат в музика и поезия. Мъдростта е свят, в който от незапомнени времена се крият всички неща, които човеците са създали на земята. Затова този свят е достъпен и за нас. От него изтича истинското, същественото знание.
И когато това
знание
преминава през трите свята Божествения, духовния и физическия, и когато даде плод в тях, тогава то става реално за нас.
Само Божията мъдрост задоволява духа на човека. Ала пътят на мъдростта е най-трудният. Той е път за учителите. Само съвършеният човек, само учителят може да прояви мъдростта. Мъдрецът живее без закон.
към текста >>
Това е един велик подтик, но не в обикновения човек, а у човека, у когото
съзнанието
се е пробудило.
Учи се при този, който носи светлина. Само светлият път на мъдростта води към истината. Само човек, който има истината, знае посоката на своя живот. Казано е: „Истината ще ви направи свободни"! Стремеж и копнеж на човешката душа е да бъде свободна.
Това е един велик подтик, но не в обикновения човек, а у човека, у когото
съзнанието
се е пробудило.
Свободата е един велик подтик у човека, у когото се събужда Божественото. Истината не търпи невежеството, слабостта, нечистотата. Любовта винаги се стреми към истината. Истината е обект на любовта. Без истината като обект, любовта не може да се прояви.
към текста >>
Пази го чрез мъдростта и нека
истинското
знание
, което произтича от нея да му бъде стража.
Човекът на правдата предполага абсолютно безстрашие. Докато човек търси нещата вън от себе си, той ще бъде в преходния свят и всеки може да му отнеме благата, които има. Влязат ли тези блага в сърцето му, той вече е намерил божествената правда, която прави човека непоколебим и неуязвим. Който не обича физическия живот, не може да има никакво отношение към светлината. Запомни: животът е съкровище, което трябва да пазиш.
Пази го чрез мъдростта и нека
истинското
знание
, което произтича от нея да му бъде стража.
Остави го да тече свободно от великия извор любовта. Освети го чрез истината, светът на абсолютната разумност. Защото и животът има своето зазоряване, своя изгрев и своето пладне. Доброто е първата връзка в живота. Злото и доброто са сили в живата природа, с които тя еднакво оперира.
към текста >>
Доброто повдига ценностите в човешкото
съзнание
.
Добрите хора са истински силните хора в света. Стремежът към доброто никога не може да спре, защото процесът на доброто е вечен. Доброто това са безкрайните възможности да виждаме тъй нещата, както Бог ги е създал. Доброто е принципът, при който съществуват всички възможности и няма никакви ограничения. Щом се проявят най-малките ограничения, вече се създава злото в света.
Доброто повдига ценностите в човешкото
съзнание
.
Злото го понижава. При доброто дарбите се усилват, при злото те отслабват и се помрачават. Доброто започва с най-малките, нищожните неща. Но те постоянно растат, увеличават се, размножават се, организират се и се съединяват в едно цяло. В злото винаги има разпадане, разединение.
към текста >>
Истинското
добро, от гледище на божествената наука, се определя с три качества: то носи живот, светлина и свобода.
Невъзможно е да се прави добро без любов. Всяко нещо, направено без любов е зло, и обратно всяко нещо, направено с любов е добро. Когато говорим за добро, за добра постъпка, ние винаги подразбираме здрав човек. Болният човек не може да прави добро. Очевидно тук не става въпрос за обикновените добрини, така както хората ги разбират.
Истинското
добро, от гледище на божествената наука, се определя с три качества: то носи живот, светлина и свобода.
Животът идва чрез любовта; светлината идва чрез мъдростта; а свободата чрез истината. Който иска да прави добро, той трябва да е свързан с тези три божествени свята. Като направиш добро на един човек, туй добро се отнася и за целия свят. Дали хората ще знаят това или не, за божествения свят е безразлично. Факт е, обаче, че от това добро ще се ползуват всички.
към текста >>
Тя ще ти даде
знание
.
Колко велико е сърцето на светлината! Ако в пътя, по който си тръгнал, твоята звезда постоянно изгрява, ти си в пътя на светлината. Ако в пътя, по който си тръгнал, твоята звезда постоянно залязва, ти си в пътя на тъмнината. Ако ти нямаш смирението на светлината, от тебе нищо не може да стане. Дружи с това, което свети, дружи с мъдростта.
Тя ще ти даде
знание
.
Знанието ще те облече с най-красивата дреха светлината. Защото светлината е дреха на знанието. Бъди като светлината! Светлината отива навсякъде, минава през всичко, но не остава там. Нито една частица от светлината не остава там, където тя е влязла.
към текста >>
Знанието
ще те облече с най-красивата дреха светлината.
Ако в пътя, по който си тръгнал, твоята звезда постоянно изгрява, ти си в пътя на светлината. Ако в пътя, по който си тръгнал, твоята звезда постоянно залязва, ти си в пътя на тъмнината. Ако ти нямаш смирението на светлината, от тебе нищо не може да стане. Дружи с това, което свети, дружи с мъдростта. Тя ще ти даде знание.
Знанието
ще те облече с най-красивата дреха светлината.
Защото светлината е дреха на знанието. Бъди като светлината! Светлината отива навсякъде, минава през всичко, но не остава там. Нито една частица от светлината не остава там, където тя е влязла. Светлината постоянно обикаля света.
към текста >>
Защото светлината е дреха на
знанието
.
Ако в пътя, по който си тръгнал, твоята звезда постоянно залязва, ти си в пътя на тъмнината. Ако ти нямаш смирението на светлината, от тебе нищо не може да стане. Дружи с това, което свети, дружи с мъдростта. Тя ще ти даде знание. Знанието ще те облече с най-красивата дреха светлината.
Защото светлината е дреха на
знанието
.
Бъди като светлината! Светлината отива навсякъде, минава през всичко, но не остава там. Нито една частица от светлината не остава там, където тя е влязла. Светлината постоянно обикаля света. Когато тази светлина озари една душа, тя вече не се колебае, не се съмнява.
към текста >>
Те трябва да бъдат истинските посоки на
съзнанието
.
Не искайте това, което не ви е потребно! Никога не мислете за утрешния ден. Не взимайте миналото за идеал на своя живот. Не мислете, че бъдещето включва всичко в себе си! Това са напътствия, които подтикват нагоре и напред.
Те трябва да бъдат истинските посоки на
съзнанието
.
За всеки ден има определен път, който човек трябва да извърви в съзнанието си. Ако човек не измине този път, той остава назад. Остане ли назад, заедно с това идат и нещастията за него. От векове насам хората не живеят един разумен живот. Те само страдат и умират.
към текста >>
За всеки ден има определен път, който човек трябва да извърви в
съзнанието
си.
Никога не мислете за утрешния ден. Не взимайте миналото за идеал на своя живот. Не мислете, че бъдещето включва всичко в себе си! Това са напътствия, които подтикват нагоре и напред. Те трябва да бъдат истинските посоки на съзнанието.
За всеки ден има определен път, който човек трябва да извърви в
съзнанието
си.
Ако човек не измине този път, той остава назад. Остане ли назад, заедно с това идат и нещастията за него. От векове насам хората не живеят един разумен живот. Те само страдат и умират. Сега ще дойде една вълна, която ще трансформира целия обществен строй, ще преустрои цялата земя, ще преустрои мислите на цялото органическо царство.
към текста >>
Който не е страдал, не може да говори за
знание
.
От векове насам хората не живеят един разумен живот. Те само страдат и умират. Сега ще дойде една вълна, която ще трансформира целия обществен строй, ще преустрои цялата земя, ще преустрои мислите на цялото органическо царство. Животът ще получи ново направление. Има един пробен камък, с който човек бива подлаган на изпит в живота това е страданието.
Който не е страдал, не може да говори за
знание
.
Страданията са първото условие за поумняване на всеки. Колкото и да страдате, радвайте се, ако тези страдания са послужили като повод да намерите онзи, който ви обича. Никой не може да познае любовта, докато не мине през най-големи страдания и противоречия. Когато дойде до най-голямата скръб, човек е стигнал до границата на онази любов, към която душата му се стреми. След всяко страдание иде радост и след всяка радост иде страдание.
към текста >>
Ако в продължение на една година държите в
съзнанието
си някой наистина щастлив човек, силите, които работят в него, ще потекат и към вас.
След като преминат, вие виждате, че те са били неоснователни. Има разлика между мъчение и страдание. Когато при страданието се ожесточавате и обезкуражавате, то се превръща в мъчение. Разберете ли, че страданието е благо, чрез което Бог ви говори и работи върху вас, не след много време то ще премине, а вие ще придобиете една голяма дарба. Чрез страданието разумната природа ви казва, че сте се отклонили от пътя и трябва отново да го намерите.
Ако в продължение на една година държите в
съзнанието
си някой наистина щастлив човек, силите, които работят в него, ще потекат и към вас.
Задачата на всеки човек е най-напред да се свърже с Бога и Божията любов да потече чрез него. Вдъхновението на хората иде от посещението на ангелите, на възвишените същества. Всяка една мисъл, която вие изпращате в света, най-напред докосва Божието съзнание и после отива при обекта, към който я изпращате. Всички страдания са последица от това, че човек греши спрямо Бога, против неговите велики закони. Светът няма да се оправи, докато не мине през огън.
към текста >>
Всяка една мисъл, която вие изпращате в света, най-напред докосва Божието
съзнание
и после отива при обекта, към който я изпращате.
Разберете ли, че страданието е благо, чрез което Бог ви говори и работи върху вас, не след много време то ще премине, а вие ще придобиете една голяма дарба. Чрез страданието разумната природа ви казва, че сте се отклонили от пътя и трябва отново да го намерите. Ако в продължение на една година държите в съзнанието си някой наистина щастлив човек, силите, които работят в него, ще потекат и към вас. Задачата на всеки човек е най-напред да се свърже с Бога и Божията любов да потече чрез него. Вдъхновението на хората иде от посещението на ангелите, на възвишените същества.
Всяка една мисъл, която вие изпращате в света, най-напред докосва Божието
съзнание
и после отива при обекта, към който я изпращате.
Всички страдания са последица от това, че човек греши спрямо Бога, против неговите велики закони. Светът няма да се оправи, докато не мине през огън. Огънят това са изпитанията и страданията, през които всички хора ще минат, за да се пречистят. Без страданията човек остава суров материал, глина. Радостта идва, когато изпълним Божия закон, а скръбта, страданието когато не го изпълним.
към текста >>
Страданията не са нищо друго освен стремеж на природата към събуждане
съзнанието
на човека.
Светът няма да се оправи, докато не мине през огън. Огънят това са изпитанията и страданията, през които всички хора ще минат, за да се пречистят. Без страданията човек остава суров материал, глина. Радостта идва, когато изпълним Божия закон, а скръбта, страданието когато не го изпълним. Това е мярка, за да познаваме, кога го изпълняваме, и кога не.
Страданията не са нищо друго освен стремеж на природата към събуждане
съзнанието
на човека.
Страданието е признак, че самосъзнанието се развива. А освобождението от страданието показва преминаване в свръхсъзнанието. Това е влизане в Божествения свят. Природата определя величието на хората според страданията, които те носят. Скръбта и реалността съставят едно цяло и в някои отношения скръбта е предговор на радостта.
към текста >>
Страданието е признак, че
самосъзнанието
се развива.
Огънят това са изпитанията и страданията, през които всички хора ще минат, за да се пречистят. Без страданията човек остава суров материал, глина. Радостта идва, когато изпълним Божия закон, а скръбта, страданието когато не го изпълним. Това е мярка, за да познаваме, кога го изпълняваме, и кога не. Страданията не са нищо друго освен стремеж на природата към събуждане съзнанието на човека.
Страданието е признак, че
самосъзнанието
се развива.
А освобождението от страданието показва преминаване в свръхсъзнанието. Това е влизане в Божествения свят. Природата определя величието на хората според страданията, които те носят. Скръбта и реалността съставят едно цяло и в някои отношения скръбта е предговор на радостта. А в други отношения радостта е предговор на скръбта.
към текста >>
А освобождението от страданието показва преминаване в
свръхсъзнанието
.
Без страданията човек остава суров материал, глина. Радостта идва, когато изпълним Божия закон, а скръбта, страданието когато не го изпълним. Това е мярка, за да познаваме, кога го изпълняваме, и кога не. Страданията не са нищо друго освен стремеж на природата към събуждане съзнанието на човека. Страданието е признак, че самосъзнанието се развива.
А освобождението от страданието показва преминаване в
свръхсъзнанието
.
Това е влизане в Божествения свят. Природата определя величието на хората според страданията, които те носят. Скръбта и реалността съставят едно цяло и в някои отношения скръбта е предговор на радостта. А в други отношения радостта е предговор на скръбта. Радостта и скръбта това са дрехите на Божествения свят.
към текста >>
След всяко смущение иде успокояване; след всяко
незнание
се открива нова област на
знание
.
Ще имате мъчнотии, но сами трябва да се освободите от тях. Вие сами ги създадохте, сами ще се разтоварите. Ако Бог ви е създал някакви мъчнотии, той сам ще ви освободи от тях. Изпитанията в живота не са нищо друго освен условия, чрез които се опитва дали основата, на която сте поставили вече живота си, е трайна и устойчива. След всяко страдание иде радост.
След всяко смущение иде успокояване; след всяко
незнание
се открива нова област на
знание
.
Страданията дават опитности. Опитностите дават знания. Знанието създава мъдрост. Мъдростта довежда до истината. Страдайте, за да придобиете живота.
към текста >>
Знанието
създава мъдрост.
Изпитанията в живота не са нищо друго освен условия, чрез които се опитва дали основата, на която сте поставили вече живота си, е трайна и устойчива. След всяко страдание иде радост. След всяко смущение иде успокояване; след всяко незнание се открива нова област на знание. Страданията дават опитности. Опитностите дават знания.
Знанието
създава мъдрост.
Мъдростта довежда до истината. Страдайте, за да придобиете живота. Радвайте се, за да придобиете сила за работа. Работете, за да изпълните своето предназначение. Ще дойде време, когато духът ще създаде безсмъртно тяло на човека.
към текста >>
Вярата е озаряване от светлината на интуицията, от светлината на
свръхсъзнанието
.
Има съществени неща, които трябва да оживеят, да станат плът и кръв у вас, да кажете това е самата истина. Вярата и надеждата са крила на любовта. Чрез надеждата ние сме свързани с физическия свят. С вярата ние сме свързани с духовния свят. А самата любов ни свързва с божествения свят.
Вярата е озаряване от светлината на интуицията, от светлината на
свръхсъзнанието
.
Тя има за основа опита на миналото. А суеверията това са неща неразбрани. Вяра имат само гениалните хора. Талантливите имат вярвания, а обикновените суеверие. Вярата е връзката, по която протичат божествените сили в нашите души.
към текста >>
Духовният живот подразбира разширение на
съзнанието
.
Вярата подразбира още съкращение на процесите. Следователно, който иска да еволюира, трябва да приложи закона на вярата като божествен принцип. Много е трудно да се постигне това висше състояние, когато човек има такава абсолютна вяра, че винаги да запазва вътрешно спокойствие. Ако нямаше кой да помага, човешкият живот би висял на косъм. Ако разумната природа не пази човека, той би се излагал всеки ден на хиляди опасности.
Духовният живот подразбира разширение на
съзнанието
.
Затова всеки човек, който иска да живее разумно, трябва да разбере двата основни процеса на своето съзнание процеса на разширението и процеса на ограничението. Не разбере ли тези два процеса, тези два закона, той ще бъде изправен винаги пред големи противоречия. Съзнанието представлява вътрешния организъм на човека, чрез когото душата се съобщава с божествения свят. Знанието е проява, качество на съзнанието. Знае онзи човек, чието съзнание е пробудено.
към текста >>
Затова всеки човек, който иска да живее разумно, трябва да разбере двата основни процеса на своето
съзнание
процеса на разширението и процеса на ограничението.
Следователно, който иска да еволюира, трябва да приложи закона на вярата като божествен принцип. Много е трудно да се постигне това висше състояние, когато човек има такава абсолютна вяра, че винаги да запазва вътрешно спокойствие. Ако нямаше кой да помага, човешкият живот би висял на косъм. Ако разумната природа не пази човека, той би се излагал всеки ден на хиляди опасности. Духовният живот подразбира разширение на съзнанието.
Затова всеки човек, който иска да живее разумно, трябва да разбере двата основни процеса на своето
съзнание
процеса на разширението и процеса на ограничението.
Не разбере ли тези два процеса, тези два закона, той ще бъде изправен винаги пред големи противоречия. Съзнанието представлява вътрешния организъм на човека, чрез когото душата се съобщава с божествения свят. Знанието е проява, качество на съзнанието. Знае онзи човек, чието съзнание е пробудено. Знае онзи човек, който разбира законите на природата и тяхното приложение, както и съотношенията, които съществуват между тях.
към текста >>
Съзнанието
представлява вътрешния организъм на човека, чрез когото душата се съобщава с божествения свят.
Ако нямаше кой да помага, човешкият живот би висял на косъм. Ако разумната природа не пази човека, той би се излагал всеки ден на хиляди опасности. Духовният живот подразбира разширение на съзнанието. Затова всеки човек, който иска да живее разумно, трябва да разбере двата основни процеса на своето съзнание процеса на разширението и процеса на ограничението. Не разбере ли тези два процеса, тези два закона, той ще бъде изправен винаги пред големи противоречия.
Съзнанието
представлява вътрешния организъм на човека, чрез когото душата се съобщава с божествения свят.
Знанието е проява, качество на съзнанието. Знае онзи човек, чието съзнание е пробудено. Знае онзи човек, който разбира законите на природата и тяхното приложение, както и съотношенията, които съществуват между тях. Знае онзи човек, който прилага в живота си правилата и методите на разумната природа и може да получи нещо реално от тях, с което да подобри своето положение. Знае онзи човек, който може да запази своето щастие, здраве, богатство, дарбите на своята душа, силата на своя дух, както и всичко възвишено и благородно в себе си...
към текста >>
Знанието
е проява, качество на
съзнанието
.
Ако разумната природа не пази човека, той би се излагал всеки ден на хиляди опасности. Духовният живот подразбира разширение на съзнанието. Затова всеки човек, който иска да живее разумно, трябва да разбере двата основни процеса на своето съзнание процеса на разширението и процеса на ограничението. Не разбере ли тези два процеса, тези два закона, той ще бъде изправен винаги пред големи противоречия. Съзнанието представлява вътрешния организъм на човека, чрез когото душата се съобщава с божествения свят.
Знанието
е проява, качество на
съзнанието
.
Знае онзи човек, чието съзнание е пробудено. Знае онзи човек, който разбира законите на природата и тяхното приложение, както и съотношенията, които съществуват между тях. Знае онзи човек, който прилага в живота си правилата и методите на разумната природа и може да получи нещо реално от тях, с което да подобри своето положение. Знае онзи човек, който може да запази своето щастие, здраве, богатство, дарбите на своята душа, силата на своя дух, както и всичко възвишено и благородно в себе си... Напреднала душа е душата, която е добра.
към текста >>
Знае онзи човек, чието
съзнание
е пробудено.
Духовният живот подразбира разширение на съзнанието. Затова всеки човек, който иска да живее разумно, трябва да разбере двата основни процеса на своето съзнание процеса на разширението и процеса на ограничението. Не разбере ли тези два процеса, тези два закона, той ще бъде изправен винаги пред големи противоречия. Съзнанието представлява вътрешния организъм на човека, чрез когото душата се съобщава с божествения свят. Знанието е проява, качество на съзнанието.
Знае онзи човек, чието
съзнание
е пробудено.
Знае онзи човек, който разбира законите на природата и тяхното приложение, както и съотношенията, които съществуват между тях. Знае онзи човек, който прилага в живота си правилата и методите на разумната природа и може да получи нещо реално от тях, с което да подобри своето положение. Знае онзи човек, който може да запази своето щастие, здраве, богатство, дарбите на своята душа, силата на своя дух, както и всичко възвишено и благородно в себе си... Напреднала душа е душата, която е добра. Тя знае защо е създадена земята.
към текста >>
Истината пък подразбира любов към
знанието
.
Ще любиш Бога, за да живееш и ще любиш ближния си, за да растеш. Човек трябва да мине от областта на вярването в областта на вярата. В областта на вярването всички въжета се късат, а в областта на вярата въжето никога не се къса. Суеверието седи по-долу от вярата. Над вярата пък има нещо по-велико то е истината.
Истината пък подразбира любов към
знанието
.
Значи да обичаш знанието и да го търсиш, това е по-високо от вярата. Защо? Защото във вярата нещата не са проверени, не са описани, докато в знанието всички неща са проверени. В живота на ученика думата „ако" не съществува. В този век за всеки народ, където и да е, има известен брой души, които са определени да бъдат носители на Божественото. Това е първото възкресение.
към текста >>
Значи да обичаш
знанието
и да го търсиш, това е по-високо от вярата. Защо?
Човек трябва да мине от областта на вярването в областта на вярата. В областта на вярването всички въжета се късат, а в областта на вярата въжето никога не се къса. Суеверието седи по-долу от вярата. Над вярата пък има нещо по-велико то е истината. Истината пък подразбира любов към знанието.
Значи да обичаш
знанието
и да го търсиш, това е по-високо от вярата. Защо?
Защото във вярата нещата не са проверени, не са описани, докато в знанието всички неща са проверени. В живота на ученика думата „ако" не съществува. В този век за всеки народ, където и да е, има известен брой души, които са определени да бъдат носители на Божественото. Това е първото възкресение. Ние сме в края на една епоха.
към текста >>
Защото във вярата нещата не са проверени, не са описани, докато в
знанието
всички неща са проверени.
В областта на вярването всички въжета се късат, а в областта на вярата въжето никога не се къса. Суеверието седи по-долу от вярата. Над вярата пък има нещо по-велико то е истината. Истината пък подразбира любов към знанието. Значи да обичаш знанието и да го търсиш, това е по-високо от вярата. Защо?
Защото във вярата нещата не са проверени, не са описани, докато в
знанието
всички неща са проверени.
В живота на ученика думата „ако" не съществува. В този век за всеки народ, където и да е, има известен брой души, които са определени да бъдат носители на Божественото. Това е първото възкресение. Ние сме в края на една епоха. Тя е завършена.
към текста >>
Едно
съзнание
бди над вас.
Не махайте преждевременно преградата между животното и човека. Когато новото разбиране дойде у вас, то ще си намери място. Не разтуряйте старото преждевременно. Ученикът трябва да използува настоящия живот заради далечните цели на бъдещия. Щом сте родени на земята, всички условия са създадени за вас.
Едно
съзнание
бди над вас.
Иде вълната на шестата раса, за която всички трябва да бъдат готови. Членовете й ще бъдат преход между ангели и човеци. В шестата раса всички ще са ясновидци. Тя е расата на любовта, която ще въдвори Царството Божие на земята. Сега се строи континент във Великия океан.
към текста >>
Под „наше" ние разбираме всички онези хора, на които
съзнанието
е пробудено и признават великите закони на новото.
Които живеят в новото са млади. Иде нещо ново, което трябва да се изучава! Иде епохата на любовта. Не се плашете. Бъдещето е наше.
Под „наше" ние разбираме всички онези хора, на които
съзнанието
е пробудено и признават великите закони на новото.
Това бъдеще е близко. Ще дойдат по-разумни същества да се въплътят на Земята и това, което съществува като дисхармония, ще изчезне. Единствената опасност е, че често у нас настава малодушие, съмнение. То не е ваше. То е чуждо нещо.
към текста >>
Човечеството е майка, която ще роди едно ново
съзнание
.
Всички преобразования стават отвътре навън. Човечеството трябва да се приготви за големите изпитания, които идат. То ще мине през изпитания, но ще придобие онази свобода, към която се стреми. Защото сега е краят на века. Сегашните страдания са родилните мъки на майката.
Човечеството е майка, която ще роди едно ново
съзнание
.
Толкова хиляди години духът учи хората и те още не са се научили. Научили са нещо, но има още много да учат. Човешкият ум не е още организиран. Не, че умът сам по себе си не е съвършен, но органът, мозъкът, който възприема образите, не е съвършен. Когато духът присъствува в ума на човека, той се чувствува другояче, една приятна светлина излиза от неговия ум.
към текста >>
Това може да стане чрез хармонизиране в мисли, чувства и постъпки у всички добри хора на земята, чието
съзнание
е будно.
Кой е учителят? Кой е Христос? Това са въпроси на невидимия свят. Невидимият свят ще разкрие отвътре истината на човека. Организмът на ученика трябва да се нагоди към новите вибрации.
Това може да стане чрез хармонизиране в мисли, чувства и постъпки у всички добри хора на земята, чието
съзнание
е будно.
Имайте здрава мисъл. Имайте чистота в мисли, думи и действия. Да няма никакъв фалш. Не излагайте скъпоценностите си, не ги показвайте. Това разположение което имате в душата си, нека седи за вас.
към текста >>
Ако някой казва, че без при\ съствието на този възлюблен може да придобие някакво
знание
, той не говори истината.
Най-първо гледайте да се освободите от користолюбието, което не е ваше, но е присадено. Тогава душите ви ще станат светли, радостни и ще растат в благодат, като едно плодно дърво. И ще принесете плодове, i от които ще поднесете на вашите приятели. Божественият дух непременно трябва да дойде върху вас, защото той е носител на Божествената истина. Само той може да озари умовете и сърцата.
Ако някой казва, че без при\ съствието на този възлюблен може да придобие някакво
знание
, той не говори истината.
Вие трябва да бъдете образец на чистота, на светли мисли, възвишени чувства и благородни постъпки. От школата трябва да излязат хора на новото, които виждат ясно нещата и знаят как да подпомагат. Образци във всичко! Образци не на думи, а на дела! Не можеш да бъдеш ученик, докато не отвориш торбата си и да раздаваш.
към текста >>
Моето право е да изнеса пред вас Божественото
знание
, което да ви ползува, да ви даде подтик.
Затова с тези беседи и лекции се съкращава извънредно много времето за вашето развитие. Аз не проповядвам никаква религия, но говоря за добър живот. Моята наука е за живота, който хората са изгубили. Цели 40 години предупреждавах българите за онова, което ги очаква. Те не знаят, че щом сляза от това място, болшевиките ще дойдат.
Моето право е да изнеса пред вас Божественото
знание
, което да ви ползува, да ви даде подтик.
Ако дам този подтик, то е за мое благо. Най-напред да не спъна Божието дело, второ да не спъна себе си и трето, да не спъна вас. Ако още от първата ми дума не се запали този, който слуша, той не е ученик. Онзи, който слуша и онзи, който говори и двамата трябва да придобиват. Ако вие от една моя беседа нищо не придобиете, и ако аз от една моя беседа нищо не мога да придобия, то всичко е напразно.
към текста >>
88.
СТРАНИЦИ ИЗ КНИГАТА „ЦАРСКИЯТ ПЪТ НА ДУШАТА', ИЗДАДЕНА ПРЕЗ 1 9 3 5 Г.
А да ги разберете вътрешно, това значи тия неща да са преминали през
съзнанието
ви.
Както и да ги примирявате, противоречията ще си останат. Докога? Докато влезете в Божествения свят. Щом влезете в този свят, вие ще разберете отношенията, които съществуват между земния и небесния живот. Засега много неща още не разбирате и няма да ги разберете, защото не сте ги опитали. Теоретически ги знаете, но вътрешно трябва да ги разберете.
А да ги разберете вътрешно, това значи тия неща да са преминали през
съзнанието
ви.
Един човек срещнал Христа и Го запитал: Ти вярваш ли в Христа? Как мислите, какво му е отговорил Христос? Предполагам, че не му е отговорил направо на въпроса, но трябва да е казал: Едно зная работата на Христа на земята беше много трудна. Кръв излезе от порите му! Ще питате дали великите хора страдат.
към текста >>
Същото се отнася до любовта и до
знанието
.
Щом не познавате истината, вие не можете да си изречете въпроса: „Защо се смущавам, защо се обезсърчавам? ". Ако сте искрен към себе си, вие трябва да си отговорите: „Аз се смущавам и обезсърчавам, защото искам да приложа истината вън от себе си". Какво трябва да направиш тогава? Ти трябва да приложиш истината в себе си. Щом я приложиш, ти веднага ще се насърчиш.
Същото се отнася до любовта и до
знанието
.
Следователно, ако искаш да приложиш любовта и знанието вън от себе си, ти ще се обезсърчиш. Щом ги приложиш в себе си, ще се насърчиш. Като не разбират това, хората искат да внесат своите идеи в света, без да знаят, че по този начин те ще влязат в разрез с Божествения порядък на нещата. Каква нужда има светът от вашите идеи? Много проповедници седят на амвона и оттам искат да обърнат хората към Бога.
към текста >>
Следователно, ако искаш да приложиш любовта и
знанието
вън от себе си, ти ще се обезсърчиш.
". Ако сте искрен към себе си, вие трябва да си отговорите: „Аз се смущавам и обезсърчавам, защото искам да приложа истината вън от себе си". Какво трябва да направиш тогава? Ти трябва да приложиш истината в себе си. Щом я приложиш, ти веднага ще се насърчиш. Същото се отнася до любовта и до знанието.
Следователно, ако искаш да приложиш любовта и
знанието
вън от себе си, ти ще се обезсърчиш.
Щом ги приложиш в себе си, ще се насърчиш. Като не разбират това, хората искат да внесат своите идеи в света, без да знаят, че по този начин те ще влязат в разрез с Божествения порядък на нещата. Каква нужда има светът от вашите идеи? Много проповедници седят на амвона и оттам искат да обърнат хората към Бога. Не, по този начин хората не се обръщат.
към текста >>
Върху нея се гради
знанието
.
Човек трябва да обърне внимание на няколко неща в живота си, които да постави като стълбове на своята сграда. Те са: чистота, святост, сила, живот и любов. Върху чистотата се градят чувствата, здравето, отчасти и щастието на човека. Чистотата е вътрешно качество. Светостта има отношения към човешкия ум.
Върху нея се гради
знанието
.
Силата има отношение към волята. Силата определя устойчивостта на човешкия характер. Животът дава условия на човека да реализира всички свои желания и стремежи. Като живее, съзнанието му постепенно се буди, разширява и той разработва своите дарби и способности. Най-после иде любовта, която обхваща всичко в живота.
към текста >>
Като живее,
съзнанието
му постепенно се буди, разширява и той разработва своите дарби и способности.
Светостта има отношения към човешкия ум. Върху нея се гради знанието. Силата има отношение към волята. Силата определя устойчивостта на човешкия характер. Животът дава условия на човека да реализира всички свои желания и стремежи.
Като живее,
съзнанието
му постепенно се буди, разширява и той разработва своите дарби и способности.
Най-после иде любовта, която обхваща всичко в живота. Казано е в Писанието: „Бог е Любов". Казано е още: „Чистите по сърце ще водят Бога". Действително, ако сърцето на човека не е чисто, ако умът му не е свят, ако волята му не е силна и ако душата му не е пълна с любов, думата човек няма смисъл. Следователно може да се нарече човек само онзи, сърцето на когото е чисто, умът светъл, волята силна, душата пълна с любов.
към текста >>
„Бог е Дух." Да произнесете думите „Бог е Дух" с дълбочина, с пълно
съзнание
, това значи да възприемете Божиите мисли.
Всеки трябва да знае, че говори на себе си. Добрата реч дава добри резултати. Ако нивата е добра, ако семето е доброкачествено u житото ще бъде добро. Това всеки земеделец предварително знае. Когато нивата не е добра и семето не е доброкачествено, житото ще бъде слабо и хилаво...
„Бог е Дух." Да произнесете думите „Бог е Дух" с дълбочина, с пълно
съзнание
, това значи да възприемете Божиите мисли.
Какво повече можете да желаете? Човек е създаден, за да служи на своя създател, а едновременно с това да изучава света. Един ден, когато свърши своята работа, когато изучи света, човек отново ще се върне при своя създател и ще даде отчет за всичко, каквото е направил и научил. Като го изслуша, Той ще коригира работите му. След това ще му даде възможност сам да прегледа своя живот, всичко онова, което е вършил.
към текста >>
По този начин тяхното
съзнание
ще се повдигне.
Засега човек е дошъл до убеждението, че без много неща може, но без сън не може. Ще дойде ден, когато човек ще може и без сън. Само невежите спят. Когато невежите спят, умните работят. Сънят е почивка само за онези, върху които разумните същества работят.
По този начин тяхното
съзнание
ще се повдигне.
За да дойде до по-високо съзнание, човек трябва да придобие равновесие между ума и сърцето си. Щом дойде до това равновесие, процесите в неговия организъм ще стават правилно. Сънят се е наложил на хората поради нарушаване на божествените закони. От божествено гледище сънят не е бил предвиден. Същото се отнася и до смъртта.
към текста >>
За да дойде до по-високо
съзнание
, човек трябва да придобие равновесие между ума и сърцето си.
Ще дойде ден, когато човек ще може и без сън. Само невежите спят. Когато невежите спят, умните работят. Сънят е почивка само за онези, върху които разумните същества работят. По този начин тяхното съзнание ще се повдигне.
За да дойде до по-високо
съзнание
, човек трябва да придобие равновесие между ума и сърцето си.
Щом дойде до това равновесие, процесите в неговия организъм ще стават правилно. Сънят се е наложил на хората поради нарушаване на божествените закони. От божествено гледище сънят не е бил предвиден. Същото се отнася и до смъртта. Човек е създаден да живее, а не да умира.
към текста >>
За да дойде до възкресението, той трябва да повярва, че любовта,
знанието
, свободата са отвътре, а не отвън.
Откакто смъртта влезе в живота, хората изгубиха своето първоначално равновесие. Когато умре някой, казват, че този човек заспал, т.е. починал. Може и без този сън. Човек трябва да излезе от областта на спящия живот, т.е. от смъртта и да влезе в безсмъртието, във възкресението.
За да дойде до възкресението, той трябва да повярва, че любовта,
знанието
, свободата са отвътре, а не отвън.
Хората чакат да изгрее слънцето, да се порадват на неговата светлина и топлина. Според мене не е важно дали само външното слънце е изгряло. Ако външното слънце е изгряло, а вътрешното слънце на човека не е изгряло, той нищо не печели. Важен е моментът, в който изгряването на външното слънце съвпада с изгряването на вътрешното слънце на човека. Това е истински изгрев.
към текста >>
Знанието
, словото, любовта, които излизат от мене, назад не се връщат.
Който не се проникне от новите идеи, той не може да влезе в новия живот. Без нови идеи никакъв градеж не може да се предприеме. Казвате: да наредим работите си. Работите се нареждат отвътре, а не отвън. Веднъж дадена на човека, истината назад не се връща.
Знанието
, словото, любовта, които излизат от мене, назад не се връщат.
Всяко нещо, което може да се дава и взима назад, не е истинско, не е реално. Каквото даде човек, трябва да го забрави, както земеделецът забравя посятото семе на нивата. Когато посее житото на нивата, земеделецът не ходи да го разравя или да го събира отново, но го оставя в земята и спокойно чака времето, докато поникне. Щом поникне, житото ще израсте, ще завърже и ще узрее, ще даде повече плод. И тъй, бъдете чисти, свети, силни и пълни с любов, ако искате хората да ви обичат.
към текста >>
Всяко нещо, което може да се дава и взима назад, не е
истинско
, не е реално.
Без нови идеи никакъв градеж не може да се предприеме. Казвате: да наредим работите си. Работите се нареждат отвътре, а не отвън. Веднъж дадена на човека, истината назад не се връща. Знанието, словото, любовта, които излизат от мене, назад не се връщат.
Всяко нещо, което може да се дава и взима назад, не е
истинско
, не е реално.
Каквото даде човек, трябва да го забрави, както земеделецът забравя посятото семе на нивата. Когато посее житото на нивата, земеделецът не ходи да го разравя или да го събира отново, но го оставя в земята и спокойно чака времето, докато поникне. Щом поникне, житото ще израсте, ще завърже и ще узрее, ще даде повече плод. И тъй, бъдете чисти, свети, силни и пълни с любов, ако искате хората да ви обичат. Днес всички хора са кандидати за любов, т.е.
към текста >>
Истинската молитва, като вътрешен процес на
съзнанието
, няма определена посока.
Като го видял, синът казал: „Татко, така и аз вървя. Покажи ми друг начин, който аз не познавам". Съвременните хора като този рак казват на младите: Ние трябва да бъдем чисти, свети, да се обичаме, да живеем братски помежду си. Всичко това трябва да бъде, но не става... Да търсите посока, където да се молите, това значи да сте във външната страна на молитвата.
Истинската молитва, като вътрешен процес на
съзнанието
, няма определена посока.
Божественият свят има само една посока, само една точка, едно начало, от което всички неща излизат. Тази точка е наречена „вечен изток", точка на вечно изгряващото слънце. Божественият свят е най-красивият свят. Хората не могат да си представят тази красота. Съществата, които живеят там, са красиви, умни, учени, щастливи.
към текста >>
Някой е учен, страхува се да не изгуби
знанието
си да стане невежа.
Гладът заставя хората да вършат ред грешки и престъпления. Страхът е причина за големи злини в живота. Има два вида страх: външен и вътрешен. Външно човек може да се страхува от хора, от животни, от тайнствени неща, но този страх не причинява толкова злини и страдания на хората, колкото вътрешният страх. Някой е добър, страхува се, че може да изгуби добрината си, да стане лош.
Някой е учен, страхува се да не изгуби
знанието
си да стане невежа.
Този е неестествения страх, от който хората трябва да се освободят. Мнозина намират като основа на този страх страха от Бога. Човек не трябва да се страхува от Онзи, Който го е създал. Достатъчно е да свържете мисълта си с Божията, за да изчезне всякакъв страх от вас. Според мене като основа на вътрешния страх в човека седи желанието му да се удоволствува в живота.
към текста >>
За всичко, каквото правите,
съзнанието
ви трябва да бъде будно, да знаете че всеки момент ви следят от невидимия свят.
Когато искате да предадете повече твърдост смелост, мъжество на характера си, гладете горната част на ръцете си. Някой минава за деликатен човек с мек характер, а гласът му е груб. Мекотата се изразява и в гласа на човека. Такъв човек има особен тембър на гласа си. пазете се от груби чувства, които накърняват мекотата.
За всичко, каквото правите,
съзнанието
ви трябва да бъде будно, да знаете че всеки момент ви следят от невидимия свят.
За всяка празна дума ще отговаряте. Никой не може да говори, или да прави, каквото иска. Ако някой си позволи да прави, каквото иска ще отговаря за делата си. Лъжата не се прощава на никого. Изобщо, колкото по-високо стои човек, толкова по-строги са към него.
към текста >>
89.
Осма част
Всички външни промени, които стават в умствения свят, най-напред се явяват в
подсъзнанието
, после в
съзнанието
, и накрая в
свръхсъзнанието
, а
самосъзнанието
е едно преходно състояние.
Осма част
Всички външни промени, които стават в умствения свят, най-напред се явяват в
подсъзнанието
, после в
съзнанието
, и накрая в
свръхсъзнанието
, а
самосъзнанието
е едно преходно състояние.
Щом то се прояви ще виждате само вашите грешки... Тогава за вас ще казват: "Той води един съзнателен живот". А аз отговарям. Да, но трябва да се води и подсъзнателен, и свръхсъзнателен живот. Това е истинският живот. Щом поставите една идея в подсъзнанието си, тя ще се реализира, а ако я сложите в съзнанието си няма да се осъществи.
към текста >>
Щом поставите една идея в
подсъзнанието
си, тя ще се реализира, а ако я сложите в
съзнанието
си няма да се осъществи.
Всички външни промени, които стават в умствения свят, най-напред се явяват в подсъзнанието, после в съзнанието, и накрая в свръхсъзнанието, а самосъзнанието е едно преходно състояние. Щом то се прояви ще виждате само вашите грешки... Тогава за вас ще казват: "Той води един съзнателен живот". А аз отговарям. Да, но трябва да се води и подсъзнателен, и свръхсъзнателен живот. Това е истинският живот.
Щом поставите една идея в
подсъзнанието
си, тя ще се реализира, а ако я сложите в
съзнанието
си няма да се осъществи.
Можете да проверите това. Но останете ли дълго време в самосъзнанието, трябва да преминете в сферата на свръхсъзнанието... Сега и аз "връзвам" и "развързвам". Така ще "вържа възела", че никой няма да го "развърже"! И което ще "развържа", никой няма да го "върже"!
към текста >>
Но останете ли дълго време в
самосъзнанието
, трябва да преминете в сферата на
свръхсъзнанието
...
А аз отговарям. Да, но трябва да се води и подсъзнателен, и свръхсъзнателен живот. Това е истинският живот. Щом поставите една идея в подсъзнанието си, тя ще се реализира, а ако я сложите в съзнанието си няма да се осъществи. Можете да проверите това.
Но останете ли дълго време в
самосъзнанието
, трябва да преминете в сферата на
свръхсъзнанието
...
Сега и аз "връзвам" и "развързвам". Така ще "вържа възела", че никой няма да го "развърже"! И което ще "развържа", никой няма да го "върже"! Ще "вържа" хората да живеят в Любов, та всеки да вижда в лицето на брата си брат, за когото всичко да жертва. И ще "развържа" така, че нито помен от лъжата да не остане.
към текста >>
Това става по силата на един закон, който гласи, че в лявата ръка минава космическото течение на Мъдростта, на
знанието
, а в дясната на Любовта.
Всички сте силни да "връзвате". Затова пазете езика си. Най-напред вашият език е като една ужасна картечница, по-ужасна от нея не познавам в света. Аз мога да ви обясня причините за страданията в една школа. Можете да се "развържете" например от стомашна болка, като поставите двете си ръце на стомаха, или на главата, ако имате главоболие.
Това става по силата на един закон, който гласи, че в лявата ръка минава космическото течение на Мъдростта, на
знанието
, а в дясната на Любовта.
Когато обичаме някого, трябва с двете си ръце да се ръкуваме, а не като аристократи само с дясната. Да се хванем с двете си ръце, за да вложим и Мъдростта и Любовта. Божественото трябва да се предава и да минава навсякъде... От всички вас искам две неща, по които да се отличавате: да бъдете хора на Любовта и Мъдростта. Онзи, който не спазва тези два закона, не може да бъде от новото учение... Следователно, към две неща ще се стремите: да бъдете хора на Любовта да "връзвате", и хора на Мъдростта да "развързвате".
към текста >>
Когато Христос казва: "Да възлюбиш ближния си", той подразбира, че в дълбокия смисъл на окултната наука лежи друго едно
знание
, в което напредналите хора са получили малко прозрение.
Вие любите, но не се възлюбвате. Любете се и се възлюбвайте! Във влюбването има разлюбване, а във възлюбването няма разлюбване, в него има един процес на възрастване... Двете сродни души са двата полюса, където се ражда живота. Само когато намериш душа, сродна на твоята, която да съставлява противоположния полюс на твоя живот, само тогава ще има растене, и ще започне истинската еволюция.
Когато Христос казва: "Да възлюбиш ближния си", той подразбира, че в дълбокия смисъл на окултната наука лежи друго едно
знание
, в което напредналите хора са получили малко прозрение.
Когато придобиеш истинското знание, тогава ще намериш другия полюс на своя живот или пътя на своето възлизане. Това, което наричаме "посвещение", става, когато намерите учителя си, а той своите ученици. Цялата тайна е в това да откриеш своята възлюбена сродна душа. Не я ли намериш, никой учител няма да те вземе да ти покаже онова дълбоко, тайно знание, да ти покаже пътя на твоето възлизане. Като намериш тази сродна душа, ще тръгнеш напред.
към текста >>
Когато придобиеш
истинското
знание
, тогава ще намериш другия полюс на своя живот или пътя на своето възлизане.
Любете се и се възлюбвайте! Във влюбването има разлюбване, а във възлюбването няма разлюбване, в него има един процес на възрастване... Двете сродни души са двата полюса, където се ражда живота. Само когато намериш душа, сродна на твоята, която да съставлява противоположния полюс на твоя живот, само тогава ще има растене, и ще започне истинската еволюция. Когато Христос казва: "Да възлюбиш ближния си", той подразбира, че в дълбокия смисъл на окултната наука лежи друго едно знание, в което напредналите хора са получили малко прозрение.
Когато придобиеш
истинското
знание
, тогава ще намериш другия полюс на своя живот или пътя на своето възлизане.
Това, което наричаме "посвещение", става, когато намерите учителя си, а той своите ученици. Цялата тайна е в това да откриеш своята възлюбена сродна душа. Не я ли намериш, никой учител няма да те вземе да ти покаже онова дълбоко, тайно знание, да ти покаже пътя на твоето възлизане. Като намериш тази сродна душа, ще тръгнеш напред. Има ли опорна точка, всичко е възможно.
към текста >>
Не я ли намериш, никой учител няма да те вземе да ти покаже онова дълбоко, тайно
знание
, да ти покаже пътя на твоето възлизане.
Само когато намериш душа, сродна на твоята, която да съставлява противоположния полюс на твоя живот, само тогава ще има растене, и ще започне истинската еволюция. Когато Христос казва: "Да възлюбиш ближния си", той подразбира, че в дълбокия смисъл на окултната наука лежи друго едно знание, в което напредналите хора са получили малко прозрение. Когато придобиеш истинското знание, тогава ще намериш другия полюс на своя живот или пътя на своето възлизане. Това, което наричаме "посвещение", става, когато намерите учителя си, а той своите ученици. Цялата тайна е в това да откриеш своята възлюбена сродна душа.
Не я ли намериш, никой учител няма да те вземе да ти покаже онова дълбоко, тайно
знание
, да ти покаже пътя на твоето възлизане.
Като намериш тази сродна душа, ще тръгнеш напред. Има ли опорна точка, всичко е възможно. Както е казал Архимед: "Дайте ми опорна точка, за да поставя своя лост и ще вдигна цялата Земя. Следователно, този ближен, когото трябва да възлюбиш като себе си, трябва да бъде опорната точка, на която да сложиш своя лост. Кой лост?
към текста >>
И след като я придобие, ще има основание да види Бога и ще постигне
истинско
съзнание
за своето развитие.
Други казват, че са готови да жертват всичко за любимия човек. Но и с жертви Любовта не се откупва. Не, Любовта изисква нещо повече от жертви. Жертвата е закон за изкупление на нашите грехове. Когато човек загуби своята чистота, той може да я възстанови само чрез закона за жертвата.
И след като я придобие, ще има основание да види Бога и ще постигне
истинско
съзнание
за своето развитие.
Това ще бъде първият ден в неговата еволюция, "денят на изгряващото слънце". Това слънце, като грее хиляди години в нас, ще издигне душата до оная висота, на която тя е била, преди да се разбие нашият "кораб". И така с жертвата се придобива чистота, с чистотата се слага основата да видим Бога, а с виждането на Бога започва истинското съзнание, истинското развитие, еволюцията на душата и нейния живот. Следователно, когато кажем, че трябва да любим, подразбирам, че трябва да започнем да живеем... В първата заповед "Да възлюбиш Господа Бога Твоего с всичката си душа, с всичкото си сърце, с всичкия си ум и с всичката си сила", Христос дава правила и методи, които трябва да разберем и приложим в ежедневието си.
към текста >>
И така с жертвата се придобива чистота, с чистотата се слага основата да видим Бога, а с виждането на Бога започва
истинското
съзнание
,
истинското
развитие, еволюцията на душата и нейния живот.
Жертвата е закон за изкупление на нашите грехове. Когато човек загуби своята чистота, той може да я възстанови само чрез закона за жертвата. И след като я придобие, ще има основание да види Бога и ще постигне истинско съзнание за своето развитие. Това ще бъде първият ден в неговата еволюция, "денят на изгряващото слънце". Това слънце, като грее хиляди години в нас, ще издигне душата до оная висота, на която тя е била, преди да се разбие нашият "кораб".
И така с жертвата се придобива чистота, с чистотата се слага основата да видим Бога, а с виждането на Бога започва
истинското
съзнание
,
истинското
развитие, еволюцията на душата и нейния живот.
Следователно, когато кажем, че трябва да любим, подразбирам, че трябва да започнем да живеем... В първата заповед "Да възлюбиш Господа Бога Твоего с всичката си душа, с всичкото си сърце, с всичкия си ум и с всичката си сила", Христос дава правила и методи, които трябва да разберем и приложим в ежедневието си. Сърцето е съзнателният живот; умът самосъзнателният; душата е подсъзнателният живот, а силата на духа е свръхсъзнателният живот. Той трябва да мине през душата. Вие очаквате бъдещото си благо.
към текста >>
В
съзнанието
винаги остава едно жило на горчивина, което да ви напомня за процеса на чистене.
В първата заповед "Да възлюбиш Господа Бога Твоего с всичката си душа, с всичкото си сърце, с всичкия си ум и с всичката си сила", Христос дава правила и методи, които трябва да разберем и приложим в ежедневието си. Сърцето е съзнателният живот; умът самосъзнателният; душата е подсъзнателният живот, а силата на духа е свръхсъзнателният живот. Той трябва да мине през душата. Вие очаквате бъдещото си благо. Можете да се радвате на неща, които в миналото сте преживели, или пък на неща, които в бъдеще ще преживеете, но никога не можете да се радвате на нещата, които преживявате в настоящия момент.
В
съзнанието
винаги остава едно жило на горчивина, което да ви напомня за процеса на чистене.
Към съзнанието и самосъзнанието спада законът на жертвата, чрез който започваме да виждаме своите грешки и постъпки от миналото. И тогава между подсъзнанието на нашата душа, която носи всичко от предишните си въплъщения, и в свръхсъзнанието на Духа, който сега слиза и твори и носи бъдещото знание, ще започне да се проявява Божествената Любов... Сега виждам, че в домовете ви съхранявате някакви веществени следи от спомени. Например, някой ходил на Света гора, донесъл си малко парченце от там, и го слага в къщата си, като светиня. Друг ходил на Божи гроб, донесъл от кръста на Христа нещо, оставил го у дома. Целият ви живот се състои все от такива останки от ваши минали съществувания...
към текста >>
Към
съзнанието
и
самосъзнанието
спада законът на жертвата, чрез който започваме да виждаме своите грешки и постъпки от миналото.
Сърцето е съзнателният живот; умът самосъзнателният; душата е подсъзнателният живот, а силата на духа е свръхсъзнателният живот. Той трябва да мине през душата. Вие очаквате бъдещото си благо. Можете да се радвате на неща, които в миналото сте преживели, или пък на неща, които в бъдеще ще преживеете, но никога не можете да се радвате на нещата, които преживявате в настоящия момент. В съзнанието винаги остава едно жило на горчивина, което да ви напомня за процеса на чистене.
Към
съзнанието
и
самосъзнанието
спада законът на жертвата, чрез който започваме да виждаме своите грешки и постъпки от миналото.
И тогава между подсъзнанието на нашата душа, която носи всичко от предишните си въплъщения, и в свръхсъзнанието на Духа, който сега слиза и твори и носи бъдещото знание, ще започне да се проявява Божествената Любов... Сега виждам, че в домовете ви съхранявате някакви веществени следи от спомени. Например, някой ходил на Света гора, донесъл си малко парченце от там, и го слага в къщата си, като светиня. Друг ходил на Божи гроб, донесъл от кръста на Христа нещо, оставил го у дома. Целият ви живот се състои все от такива останки от ваши минали съществувания... "Да възлюбиш ближния си като себе си!
към текста >>
И тогава между
подсъзнанието
на нашата душа, която носи всичко от предишните си въплъщения, и в
свръхсъзнанието
на Духа, който сега слиза и твори и носи бъдещото
знание
, ще започне да се проявява Божествената Любов... Сега виждам, че в домовете ви съхранявате някакви веществени следи от спомени.
Той трябва да мине през душата. Вие очаквате бъдещото си благо. Можете да се радвате на неща, които в миналото сте преживели, или пък на неща, които в бъдеще ще преживеете, но никога не можете да се радвате на нещата, които преживявате в настоящия момент. В съзнанието винаги остава едно жило на горчивина, което да ви напомня за процеса на чистене. Към съзнанието и самосъзнанието спада законът на жертвата, чрез който започваме да виждаме своите грешки и постъпки от миналото.
И тогава между
подсъзнанието
на нашата душа, която носи всичко от предишните си въплъщения, и в
свръхсъзнанието
на Духа, който сега слиза и твори и носи бъдещото
знание
, ще започне да се проявява Божествената Любов... Сега виждам, че в домовете ви съхранявате някакви веществени следи от спомени.
Например, някой ходил на Света гора, донесъл си малко парченце от там, и го слага в къщата си, като светиня. Друг ходил на Божи гроб, донесъл от кръста на Христа нещо, оставил го у дома. Целият ви живот се състои все от такива останки от ваши минали съществувания... "Да възлюбиш ближния си като себе си! " Правилно е човек да обича себе си, защото донякъде се познава.
към текста >>
Но щом влезете в епохата на
истинското
развитие пречистени, и законът на жененето и раждането вече ще се промени.
Той е закон на самопожертване. Като се ожениш, какво правиш? Възстановяваш своята чистота. Щом си чист, не бива да се жениш, но ако си нечист, жени се колкото искаш. Женитбата е закон на самопожертване, за да придобиете своята чистота или да изкупите кармата си.
Но щом влезете в епохата на
истинското
развитие пречистени, и законът на жененето и раждането вече ще се промени.
Хората няма повече да се женят, да се раждат и да се въплъщават по този начин, както е било досега. И Господ го потвърждава с думите си: "Ще се вселя между тях и ще живея в тях." И всички ние ще започнем да идваме тук чрез вселяване, а не чрез раждане. Когато се утвърди законът на вселяването, ние ще бъдем вече в Царството Божие и тогава ще дойде истинското разбиране да познаем Бога. Аз не говоря за сегашната епоха, а за истинската, която настъпва. Това не означава, че трябва да се разделим с живота си ни най-малко...
към текста >>
Когато се утвърди законът на вселяването, ние ще бъдем вече в Царството Божие и тогава ще дойде
истинското
разбиране да познаем Бога.
Щом си чист, не бива да се жениш, но ако си нечист, жени се колкото искаш. Женитбата е закон на самопожертване, за да придобиете своята чистота или да изкупите кармата си. Но щом влезете в епохата на истинското развитие пречистени, и законът на жененето и раждането вече ще се промени. Хората няма повече да се женят, да се раждат и да се въплъщават по този начин, както е било досега. И Господ го потвърждава с думите си: "Ще се вселя между тях и ще живея в тях." И всички ние ще започнем да идваме тук чрез вселяване, а не чрез раждане.
Когато се утвърди законът на вселяването, ние ще бъдем вече в Царството Божие и тогава ще дойде
истинското
разбиране да познаем Бога.
Аз не говоря за сегашната епоха, а за истинската, която настъпва. Това не означава, че трябва да се разделим с живота си ни най-малко... "Да възлюбиш ближния си като себе си! " Под това "себе", което теософите наричат висше "Аз", се разбира да се пробудиш, да любиш тази своя близка душа. Само като прилагате този закон, ще започне да се въдворява хармонията между вас...
към текста >>
Христос казва: "Да възлюбиш ближния си като себе си." Най-напред ще намериш методите затова в своето
съзнание
,
подсъзнание
,
самосъзнание
и
свръхсъзнание
и само като ги приложиш в живота си, ще откриеш своята сродна душа и като я откриеш, двамата тихомълком ще започнете да работите, без да правите голям шум в света...
Някой път у вас дойде някакво възбуждение и мислите, че вече сте в рая, но след половин час, като мине настроението ви, имате чувството, че сте в ада... Не казвам, че това произтича от нас. Ние сме като една опорна точка в един кинематограф на вселената. Всичко, което става в ума ви, всички мисли, които ви идат моментално, те не са ваши. Следователно вие си правите илюзия, че мислите, които ви идват и ви се взимат, са ваши и скърбите за тях. Те са чужди, няма за какво да се радвате и скърбите за чуждото...
Христос казва: "Да възлюбиш ближния си като себе си." Най-напред ще намериш методите затова в своето
съзнание
,
подсъзнание
,
самосъзнание
и
свръхсъзнание
и само като ги приложиш в живота си, ще откриеш своята сродна душа и като я откриеш, двамата тихомълком ще започнете да работите, без да правите голям шум в света...
Евреите от две хиляди години още не са познали Христа. Християните го въздигнаха до седмото небе. Евреите казват: "Колко са будали тези християни! " Питам: Кои са по-умни, християните ли или евреите? Евреите могат да ни критикуват и да възразят: "Вие казвате, че вярвате в Христа, но ние сме поне по-искрени.
към текста >>
Само тогава Христос ще бъде третият между тях... Щом изпълните онзи велик закон "Да възлюбиш ближния си като себе си" вие ще стигнете до
истинското
знание
.
Можете ли да кажете поне един ясен сън, в който Христос да ви е разкрил нещо за своето учение? Положителна философия трябва човек да има, за да види Христа. Това чувство искам да видя пробудено у вас, но непременно трябва да видите своята сродна душа от небето. Апостол Павел изказва тази мисъл, но по друг начин. Той казва: "Нито жена без мъж, нито мъж без жена." С това подразбира, че двата принципа мъжкият и женският, трябва да се слеят в една душа и тази душа да намери другата сродна своя душа.
Само тогава Христос ще бъде третият между тях... Щом изпълните онзи велик закон "Да възлюбиш ближния си като себе си" вие ще стигнете до
истинското
знание
.
И така не считайте, че всяка жертва е Любов. Жертвата може да бъде направена и от примирение. В нея трябва основа да е чистотата. Когато старите гърци са казвали: "Познай себе си! " те са се занимавали само със съзнанието и самосъзнанието, а сега християнската философия изучава великото учение на подсъзнанието и свръхсъзнанието.
към текста >>
" те са се занимавали само със
съзнанието
и
самосъзнанието
, а сега християнската философия изучава великото учение на
подсъзнанието
и
свръхсъзнанието
.
Само тогава Христос ще бъде третият между тях... Щом изпълните онзи велик закон "Да възлюбиш ближния си като себе си" вие ще стигнете до истинското знание. И така не считайте, че всяка жертва е Любов. Жертвата може да бъде направена и от примирение. В нея трябва основа да е чистотата. Когато старите гърци са казвали: "Познай себе си!
" те са се занимавали само със
съзнанието
и
самосъзнанието
, а сега християнската философия изучава великото учение на
подсъзнанието
и
свръхсъзнанието
.
Следователно, човешкият дух и душата трябва да са обединени, за да намерят истинския път на своето развитие. И тогава съвременните мъже и жени ще бъдат свободни, и ще се разбират. И децата ви ще ви разбират, и вие ще ги разбирате, а днес децата казват: "Майка ни трябва да се пожертва." Майката пък някой път казва: "Децата трябва да се пожертват." А държавата заявява: "Моите поданици трябва да се пожертват." Всички искат жертви. И Давид в един от своите псалми казва: "Жертви бих ти принесъл, но ти не искаш жертви: жертвите за теб са чисто и смирено сърце, и дух съкрушен." Значи, като разберете своето съзнание и самосъзнание, ще видите, че нито сърцето, нито умът няма да ви спасят. Затова Давид казва: "Само в моята душа и в моя дух, които са излезли от тебе, само там ще те потърся." Следователно това знание никъде няма да го намерите, в никоя книга няма да го прочетете, а ще го придобиете в мълчанието на вашата душа.
към текста >>
И Давид в един от своите псалми казва: "Жертви бих ти принесъл, но ти не искаш жертви: жертвите за теб са чисто и смирено сърце, и дух съкрушен." Значи, като разберете своето
съзнание
и
самосъзнание
, ще видите, че нито сърцето, нито умът няма да ви спасят.
Когато старите гърци са казвали: "Познай себе си! " те са се занимавали само със съзнанието и самосъзнанието, а сега християнската философия изучава великото учение на подсъзнанието и свръхсъзнанието. Следователно, човешкият дух и душата трябва да са обединени, за да намерят истинския път на своето развитие. И тогава съвременните мъже и жени ще бъдат свободни, и ще се разбират. И децата ви ще ви разбират, и вие ще ги разбирате, а днес децата казват: "Майка ни трябва да се пожертва." Майката пък някой път казва: "Децата трябва да се пожертват." А държавата заявява: "Моите поданици трябва да се пожертват." Всички искат жертви.
И Давид в един от своите псалми казва: "Жертви бих ти принесъл, но ти не искаш жертви: жертвите за теб са чисто и смирено сърце, и дух съкрушен." Значи, като разберете своето
съзнание
и
самосъзнание
, ще видите, че нито сърцето, нито умът няма да ви спасят.
Затова Давид казва: "Само в моята душа и в моя дух, които са излезли от тебе, само там ще те потърся." Следователно това знание никъде няма да го намерите, в никоя книга няма да го прочетете, а ще го придобиете в мълчанието на вашата душа. Но след това не бива да постъпвате като Архимед, който излязъл от банята и извикал: "Еврика! " И какво намерил? Колко струвала и тежала златната корона, Вие няма да постъпите като него, а ще преустроите целия си живот. Поставете това начало, за да се сбъдне казаното от апостол Павел, че всички няма да умрем, но ще се изменим.
към текста >>
Затова Давид казва: "Само в моята душа и в моя дух, които са излезли от тебе, само там ще те потърся." Следователно това
знание
никъде няма да го намерите, в никоя книга няма да го прочетете, а ще го придобиете в мълчанието на вашата душа.
" те са се занимавали само със съзнанието и самосъзнанието, а сега християнската философия изучава великото учение на подсъзнанието и свръхсъзнанието. Следователно, човешкият дух и душата трябва да са обединени, за да намерят истинския път на своето развитие. И тогава съвременните мъже и жени ще бъдат свободни, и ще се разбират. И децата ви ще ви разбират, и вие ще ги разбирате, а днес децата казват: "Майка ни трябва да се пожертва." Майката пък някой път казва: "Децата трябва да се пожертват." А държавата заявява: "Моите поданици трябва да се пожертват." Всички искат жертви. И Давид в един от своите псалми казва: "Жертви бих ти принесъл, но ти не искаш жертви: жертвите за теб са чисто и смирено сърце, и дух съкрушен." Значи, като разберете своето съзнание и самосъзнание, ще видите, че нито сърцето, нито умът няма да ви спасят.
Затова Давид казва: "Само в моята душа и в моя дух, които са излезли от тебе, само там ще те потърся." Следователно това
знание
никъде няма да го намерите, в никоя книга няма да го прочетете, а ще го придобиете в мълчанието на вашата душа.
Но след това не бива да постъпвате като Архимед, който излязъл от банята и извикал: "Еврика! " И какво намерил? Колко струвала и тежала златната корона, Вие няма да постъпите като него, а ще преустроите целия си живот. Поставете това начало, за да се сбъдне казаното от апостол Павел, че всички няма да умрем, но ще се изменим. "Ти целуваше ми не даде, а тя откак съм влязъл, не е престанала да целува нозете Ми".
към текста >>
Аз не ви проповядвам за разпнатия Христос, а за онова Христово възкресение на Божията любов, на Божията мъдрост, на Божията Истина, Правда и Добродетел, и за онзи Христос, който носи живот у себе си; който носи Мъдрост и
знание
в света.
Където дяволът целува, злото се ражда. Жена, която е целунала един покварен мъж, лицето й потъмнява. И мъж, когато целува жена, която не е на мястото на Христа, и неговото лице погрознява... Вие може да намерите Христа днес. Вземете Евангелието, пренесете се мислено 2000 години назад или "идете" 2000 години напред, и ще намерите и ще целунете Христа. Тогава Той ще ви каже: "Прощават ти се греховете, и сега започва новото ти развитие."...
Аз не ви проповядвам за разпнатия Христос, а за онова Христово възкресение на Божията любов, на Божията мъдрост, на Божията Истина, Правда и Добродетел, и за онзи Христос, който носи живот у себе си; който носи Мъдрост и
знание
в света.
За онзи Христос, който носи Истината и идва да ни даде вътрешна светлина, за да преустроим домовете си, като ни даде Правдата и с нейната мярка да мерим, когато ни даде и Добродетелта. Христос носи и онези велики методи, чрез които ще можем да съградим нашите жилища. Този е великият Христос. Ще попитате: "Къде е? " Аз го виждам сега, шепне на ушите ви... Мнозина мислят, че аз искам да омагьосвам хората.
към текста >>
А при тези ученици, които сега започват да изучават гамите, при тях се явяват само обикновени учители...
Знание
,
знание
трябва!
Тя не е отговорила още на въпроса за сътворението на света, а философите нямат отговор на въпроса "Защо светът е създаден? " Такива важни въпроси се пораждат у всички умове. Но може ли да им се даде правилен отговор?... Великите учители в света говорят на своите ученици когато те са готови да разберат тяхното учение. Един гениален музикант разкрива на ученика си висшата математика в музиката, вътрешния й смисъл, едва, когато той е в състояние да я разбере.
А при тези ученици, които сега започват да изучават гамите, при тях се явяват само обикновени учители...
Знание
,
знание
трябва!
На Бога не Му трябват невежи хора. Той иска всички негови деца да са умни, както Той е умен; любящи, както Той е любящ; истинолюбиви, както Той е истинолюбив; правдиви, както Той е правдив, и така благи и добри, както Той е благ и добър. Нищо повече! Всяка друга философия и наука в живота е фалшива и няма никакъв смисъл... Сега искам да обърна вниманието ви върху следното: Ние вървим по един път и мислим, че имаме по-голяма светлина от останалите, а в живота ни всъщност няма разлика между обкръжението и нас.
към текста >>
90.
Дванадесета част
Най-учените хора са преминали през много страдания, мъчения и изпитания, за да придобият сегашното си
знание
.
Мога да го направя на всички. Но не да оправя физическите ви очи, това е най-постижимото за мен. Не, не, в това учение, което проповядвам, пътят е лесен, но методите са най-трудни. Учение, учение ви трябва. Никой не се ражда изведнъж учен.
Най-учените хора са преминали през много страдания, мъчения и изпитания, за да придобият сегашното си
знание
.
Бог обича прилежните, трудолюбивите и искрени хора, които обичат да работят... Коя е онази сила, която може сега да ни сближи? Защо ние не се разбираме? А можем да се разбираме. Вие можете да сте щастливи, но още не сте живели... И аз намирам сегашния ви живот, че е живот на мъчение... Правдата е велик закон в света.
към текста >>
Когато човек говори, трябва
съзнанието
му да присъства, понеже не сте само вие, които ме слушате.
Сега седим, правим си планове и мислим, че всичко можем да решаваме. Но нашата мисъл е ограничена от по-високо място. Например онези същества, ангелите, които са преминали през човешката еволюция и които са на по-висока степен, контролират нашите мисли чрез растителното царство. Те са в състояние да изменят живота ни, когато искат и както искат... Понякога се опасявам да говоря много за Истината.
Когато човек говори, трябва
съзнанието
му да присъства, понеже не сте само вие, които ме слушате.
Моите мисли и чувства произвеждат известни пертурбации вътре в самата природа, могат да са в хармония или в дисхармония с нея, могат да вървят към Бога или вън от Него и така се явяват два процеса: единият, който разрушава, и другият, който гради. Процесът на разрушението води към смърт, в него няма никаква култура. Само процесът, който съгражда, е Божествен. Следователно, ако не сте готови да зачитате Божествения закон, значи, че у вас са се задействали силите, които ще разрушат не само вас, но и вашите деца, пари и къщи и от тях помен няма да остане след няколко поколения. Защо? Защото не сте разбрали живота, не сте го съградили върху този велик закон, който опреде пя каква може да бъде истинската форма на живота, който е вечен... Това не е догма, но показва как законът работи.
към текста >>
Може да му се молиш, но то няма
съзнание
.
Процесът на разрушението води към смърт, в него няма никаква култура. Само процесът, който съгражда, е Божествен. Следователно, ако не сте готови да зачитате Божествения закон, значи, че у вас са се задействали силите, които ще разрушат не само вас, но и вашите деца, пари и къщи и от тях помен няма да остане след няколко поколения. Защо? Защото не сте разбрали живота, не сте го съградили върху този велик закон, който опреде пя каква може да бъде истинската форма на живота, който е вечен... Това не е догма, но показва как законът работи. Той може да се изяви по три начина: като един механичен закон като колело, което, щом те хване с един зъбец, ще те разкъса.
Може да му се молиш, но то няма
съзнание
.
В някои случаи до него може да има разумно същество, което да го регулира, и ти като му се помолиш, ако те хване зъбецът, то ще го спре и ще ти каже: "По-далеч стой от колелото! " Съвременните хора са влезли в един свят, където всички колелета са механични, без да има кой да ги пази. Затова, щом излезете от дома си, трябва веднага да се свържете с невидимия свят, умът ви да потърси Бога, а в душите ви да сте изправни... Някои казват, че Господ ще уреди света, а светските хора мислят, че те ще го оправят. Той постепенно се урежда, само че нашият индивидуален живот до известна степен остава неуреден. Душата на човека е най-важното нещо при сегашните условия.
към текста >>
Единственият орган, чрез който възприемаме светлината и имаме
истинско
понятие за нея, са очите.
Но ако я използвате, спасени сте,бъдещето е ваше. Тогава ще кажете: "И познавам, че твоят закон е вечен живот. Господи, в мен две мисли няма да има, а само един свещен ум, само едно чисто и свещено сърце, една свещена душа, и един дух да извършва Твоята велика воля през всичките векове на бъдещето. Да бъда съработник с Теб и да служа с Теб заедно! " Следователно ще станете съработници и ще влезете във великото училище...
Единственият орган, чрез който възприемаме светлината и имаме
истинско
понятие за нея, са очите.
Чрез тях човек изпитва известна приятност. В какво се изразява тя? Ако светлината дойде чрез ухото, никакво разширение няма, същото и ако дойде чрез езика, но когато тя влезе в очите, се отваря цяла нова област. И всички неясни предмети ви се разкриват пред тях. Следователно едно учение е вярно, когато то може да разкрие Божествения свят пред нас по форма, съдържание и смисъл.
към текста >>
И всяка слава, Мъдрост и
знание
в света, са Негови.
Но някои питат: "Ти кой си? " Не е въпросът кой съм аз. Други пък питат: "Кой е Христос? " Въпросът не е в това. В света има само един и Той е Бог на Любовта, който се проявява както иска и чрез когото иска.
И всяка слава, Мъдрост и
знание
в света, са Негови.
И всеки един, колкото и голям пророк да е, учител или някой от боговете, щом се осмели само да вземе тази титла върху себе си, да присвои това, което Бог има в себе си, той е една фалирала личност... За нас е важно в това Слово на великия Господ на Любовта всички хора да видят Неговото благоволение, Неговата светлина и топлина, и не чрез ушите, не чрез езика, не чрез носа, но чрез очите си. Не е въпрос сега какви трябва да бъдем ние православни, евангелисти или католици. Някои сега ни кръщават "дъновисти". Най-големият позор за мен е това име "дъновисти".
към текста >>
Всяко нещо, обосновано от човешки ум, не е
истинско
.
Не е въпрос сега какви трябва да бъдем ние православни, евангелисти или католици. Някои сега ни кръщават "дъновисти". Най-големият позор за мен е това име "дъновисти". "Дъновист" е псевдоним, но аз лично не съм "дъновист". За някои може да е приятно това название, но за мен думата "Дънов" е като забиване на гвоздей в ръката ми... От "дъновисти", "павелисти", "апостолисти" и от цялата тази неяснота страда днешният свят.
Всяко нещо, обосновано от човешки ум, не е
истинско
.
Християнството изгуби от това име, което му поставиха. Нямам нищо против християнството, но силата му не е в името... Силата на едно учение зависи от Любовта, която прониква в него. Само Любовта, която прониква в човешката душа, в човешкия ум, в човешкото сърце и дух, е тази, която повдига... Не ви казвам кой е Дънов, не искам да се занимавате с това аз съм като вас. Като разглеждам Христовото учение, аз не се деля от вас.
към текста >>
Не казвам
истинското
му окултно име, понеже не е позволено, както и името на героинята, която аз кръщавам Квистина.
Това, за което аз говоря, може да се приложи не само в обществото, а и навсякъде. Има начини и методи, за да ме разберете правилно... Любовта трябва да бъде съвършена, безкористна, без граници, без никакви изисквания вътре в човешката душа. Любовта в нас трябва да е пълна и съвършена гласи първият принцип... Сега ще ви разкажа за едно племе, наречено финуси.
Не казвам
истинското
му окултно име, понеже не е позволено, както и името на героинята, която аз кръщавам Квистина.
Един ден в нея се пробудило съзнанието и тя поискала да намери Бялото братство, за да ускори своето духовно развитие. И тръгнала тя по света, за да търси методи, чрез които да открие това знание, минавайки през разни братства, които не познавала. На едно място е трябвало да заложи ума си, за да й дадат знание заложила го; на друго сърцето си, за да й дадат Любов, а на трето, за да придобие сила, трябвало да заложи волята си. На четвъртото място заложила и душата си. Когато направила и това, тя разбрала, че е изгубила всичко, а нищо не била придобила.
към текста >>
Един ден в нея се пробудило
съзнанието
и тя поискала да намери Бялото братство, за да ускори своето духовно развитие.
Има начини и методи, за да ме разберете правилно... Любовта трябва да бъде съвършена, безкористна, без граници, без никакви изисквания вътре в човешката душа. Любовта в нас трябва да е пълна и съвършена гласи първият принцип... Сега ще ви разкажа за едно племе, наречено финуси. Не казвам истинското му окултно име, понеже не е позволено, както и името на героинята, която аз кръщавам Квистина.
Един ден в нея се пробудило
съзнанието
и тя поискала да намери Бялото братство, за да ускори своето духовно развитие.
И тръгнала тя по света, за да търси методи, чрез които да открие това знание, минавайки през разни братства, които не познавала. На едно място е трябвало да заложи ума си, за да й дадат знание заложила го; на друго сърцето си, за да й дадат Любов, а на трето, за да придобие сила, трябвало да заложи волята си. На четвъртото място заложила и душата си. Когато направила и това, тя разбрала, че е изгубила всичко, а нищо не била придобила. Ще приведа този разказ на съвременен език.
към текста >>
И тръгнала тя по света, за да търси методи, чрез които да открие това
знание
, минавайки през разни братства, които не познавала.
Любовта трябва да бъде съвършена, безкористна, без граници, без никакви изисквания вътре в човешката душа. Любовта в нас трябва да е пълна и съвършена гласи първият принцип... Сега ще ви разкажа за едно племе, наречено финуси. Не казвам истинското му окултно име, понеже не е позволено, както и името на героинята, която аз кръщавам Квистина. Един ден в нея се пробудило съзнанието и тя поискала да намери Бялото братство, за да ускори своето духовно развитие.
И тръгнала тя по света, за да търси методи, чрез които да открие това
знание
, минавайки през разни братства, които не познавала.
На едно място е трябвало да заложи ума си, за да й дадат знание заложила го; на друго сърцето си, за да й дадат Любов, а на трето, за да придобие сила, трябвало да заложи волята си. На четвъртото място заложила и душата си. Когато направила и това, тя разбрала, че е изгубила всичко, а нищо не била придобила. Ще приведа този разказ на съвременен език. Ако заложим своя ум и сърце, които сме получили от Бога, както и душата си, ние ще усетим, че всичко сме изгубили това е грехопадението.
към текста >>
На едно място е трябвало да заложи ума си, за да й дадат
знание
заложила го; на друго сърцето си, за да й дадат Любов, а на трето, за да придобие сила, трябвало да заложи волята си.
Любовта в нас трябва да е пълна и съвършена гласи първият принцип... Сега ще ви разкажа за едно племе, наречено финуси. Не казвам истинското му окултно име, понеже не е позволено, както и името на героинята, която аз кръщавам Квистина. Един ден в нея се пробудило съзнанието и тя поискала да намери Бялото братство, за да ускори своето духовно развитие. И тръгнала тя по света, за да търси методи, чрез които да открие това знание, минавайки през разни братства, които не познавала.
На едно място е трябвало да заложи ума си, за да й дадат
знание
заложила го; на друго сърцето си, за да й дадат Любов, а на трето, за да придобие сила, трябвало да заложи волята си.
На четвъртото място заложила и душата си. Когато направила и това, тя разбрала, че е изгубила всичко, а нищо не била придобила. Ще приведа този разказ на съвременен език. Ако заложим своя ум и сърце, които сме получили от Бога, както и душата си, ние ще усетим, че всичко сме изгубили това е грехопадението. В онзи библейски разказ за райската градина се разкрива това залагане на всичко, за да придобием знание и Любов.
към текста >>
В онзи библейски разказ за райската градина се разкрива това залагане на всичко, за да придобием
знание
и Любов.
На едно място е трябвало да заложи ума си, за да й дадат знание заложила го; на друго сърцето си, за да й дадат Любов, а на трето, за да придобие сила, трябвало да заложи волята си. На четвъртото място заложила и душата си. Когато направила и това, тя разбрала, че е изгубила всичко, а нищо не била придобила. Ще приведа този разказ на съвременен език. Ако заложим своя ум и сърце, които сме получили от Бога, както и душата си, ние ще усетим, че всичко сме изгубили това е грехопадението.
В онзи библейски разказ за райската градина се разкрива това залагане на всичко, за да придобием
знание
и Любов.
Но като заложим всичко, как ще намерим истината?... Знаете ли кога се е появила женитбата? Една жена, като изпаднала в отчаяние, се обърнала с молитва към Бога и му казала, че погрешно е направила всичко, за да й покаже Бог пътя. Тогава трябвало един от братята на Бялото братство да се ожени, за да я спаси, да отдели половината от своя ум и да й даде половината от своето сърце. Това е един разказ за излизането на Ева от Адама.
към текста >>
Първата форма на
съзнание
е първият слънчев лъч, който е излязъл от Слънцето и е влязъл във вашите очи.
Но за да разберете Христовите думи, трябва да "ремонтирате" своя мозък изцяло. А след него ще "ремонтирате" и сърцето си. Защо? Защото грехът е проникнал и в човешкия ум, и в човешкото сърце. В душата, слава Богу, още не е проникнал. Цялата поквара се намира в умовете и сърцата ни и тя ги разрушава...
Първата форма на
съзнание
е първият слънчев лъч, който е излязъл от Слънцето и е влязъл във вашите очи.
Следователно първата форма идва направо от Духа. Но тя може да е минала и в друг някой ум и по отражение от него да е влязла във вашия. Например някой човек обиква определено лице и ако се "заразите" от него, и вие ще обикнете някого, но по силата на отражението. Ако тази Любов "угасне" в единия, ще изчезне и при другия. Така цели общества обичат, защото един като обикне, и останалите по отражение изживяват същото състояние.
към текста >>
И като дойде Христос и отвори вратата Му, тогава в ума ви
знанието
от хиляди години ще се проясни, много неща ще разберете и ще ви стане моментално всичко ясно.
Ако Христос сега дойде и проповядва със символи, как учените и поповете ще ги разберат? Ако ви кажа да обърнете водата в лед, за да се спасите, а парата във вода, за да оправите работите си, как ще ме разберете? Това са символи... Пожелавам на всички такъв глад и жажда да имате, че като дойде великата Божия правда, да внесе тази опитност и всички да бъдете наситени с Божествената Любов. Създайте в себе си тези две състояния и тогава ще ви кажа, че не сте далеч от Царството Божие.
И като дойде Христос и отвори вратата Му, тогава в ума ви
знанието
от хиляди години ще се проясни, много неща ще разберете и ще ви стане моментално всичко ясно.
Тогава ще започнете новият и разумен живот. Приложете правилата за всяко нещо навреме. За великото не четете всякога, както и за доброто не говорете, ако не е дошло времето за него. Говорете навреме за доброто и без време за злото. Какво означава "без време"?
към текста >>
То е свързано с пробуждане на
съзнанието
.
Така е учил Христос. И ако дойде пак на Земята, както го очаквате, това ще ви проповядва. Той ще ви говори не както в старо време, защото сега между християните се повдига въпросът за възкресението как ще възкръснат хората, с тези си тела или с други? Това показва, че не разбират проблема. Възкресението е въпрос само на душата.
То е свързано с пробуждане на
съзнанието
.
Не се ли пробуди у вас съзнанието, възкресение няма. Това тяло, което сега обитавате, е един гроб. Следователно, ако вие като една пъпка се разпукате, ще "цъфнете", ще "завържете" и ще придобиете новия плод. Нима мислите, че с онези тела, с които ни заравят в пръстта, ще възкръснем? Или с хилавите тела, за които сме изхарчили стотици хиляди лева, за да ги лекуваме, ще възкръснем?
към текста >>
Не се ли пробуди у вас
съзнанието
, възкресение няма.
И ако дойде пак на Земята, както го очаквате, това ще ви проповядва. Той ще ви говори не както в старо време, защото сега между християните се повдига въпросът за възкресението как ще възкръснат хората, с тези си тела или с други? Това показва, че не разбират проблема. Възкресението е въпрос само на душата. То е свързано с пробуждане на съзнанието.
Не се ли пробуди у вас
съзнанието
, възкресение няма.
Това тяло, което сега обитавате, е един гроб. Следователно, ако вие като една пъпка се разпукате, ще "цъфнете", ще "завържете" и ще придобиете новия плод. Нима мислите, че с онези тела, с които ни заравят в пръстта, ще възкръснем? Или с хилавите тела, за които сме изхарчили стотици хиляди лева, за да ги лекуваме, ще възкръснем? Ще възкръснат онези тела, за които се говори, че са храм на Бога живаго...
към текста >>
Смисълът на живота е да се пробуди това възвишено и благородно чувство, и то ще внесе
знанието
, а
знанието
Истината, която ще направи човека безсмъртен.
Настанало е време, когато трябва да говорим само за положителната страна на живота. Това е велик метод, който можем да приложим всички. Най-напред у нас ще се появи чувството на Любов и тогава ще почувстваме такъв велик подем, че страхът и колебанията ни изцяло ще изчезнат и ще станем герои и мъже, и жени. И няма да мислим какво ще стане с нас в утрешния ден... Вярата е свързана с интелигентността. Вярват само интелигентните, а не простите хора...
Смисълът на живота е да се пробуди това възвишено и благородно чувство, и то ще внесе
знанието
, а
знанието
Истината, която ще направи човека безсмъртен.
Тя ще му даде простор да се развива и да разбере защо е създаден целият космос. Всеки човек има една велика мисия и предназначение... Някой път Истината не ни ползва. Христос, който беше толкова умен и го наричаха Син Божи, как го приеха правоверните? Някои казват, че това, което аз говоря, не е вярно. Е, хубаво, това, а което Христос в миналото говореше, вярно ли беше?
към текста >>
Ако имате у себе си тези три елемента, винаги ще бъдете щастливи... Единственото нещо, което не достига на хората, не е
знанието
, а свещената Любов.
Буквата "с" пък е свързана със закона на месечината, която се пълни. Като Изпишете буквата хоризонтално, образува се една лодка. Сложите ли буквата "т" над тази лодка, ще получите цялото ви богатство. Умно ще трябва да "гребете", защото при едно малко неравновесие богатството ви ще потъне. Всеки човек трябва да има интелигентност, воля, и сърце, което да не се вълнува, а да е устойчиво.
Ако имате у себе си тези три елемента, винаги ще бъдете щастливи... Единственото нещо, което не достига на хората, не е
знанието
, а свещената Любов.
Като липсва тя, идва смъртта... Аз бих желал всички да изпълните волята на вашия Баща на Любовта, който ви е изпратил тук, и ще бъдете щастливи сега и всякога, и през цялото време...
към текста >>
91.
Дванадесета част
Най-учените хора са преминали през много страдания, мъчения и изпитания, за да придобият сегашното си
знание
.
Мога да го направя на всички. Но не да оправя физическите ви очи, това е най-постижимото за мен. Не, не, в това учение, което проповядвам, пътят е лесен, но методите са най-трудни. Учение, учение ви трябва. Никой не се ражда изведнъж учен.
Най-учените хора са преминали през много страдания, мъчения и изпитания, за да придобият сегашното си
знание
.
Бог обича прилежните, трудолюбивите и искрени хора, които обичат да работят... Коя е онази сила, която може сега да ни сближи? Защо ние не се разбираме? А можем да се разбираме. Вие можете да сте щастливи, но още не сте живели... И аз намирам сегашния ви живот, че е живот на мъчение... Правдата е велик закон в света.
към текста >>
Когато човек говори, трябва
съзнанието
му да присъства, понеже не сте само вие, които ме слушате.
Сега седим, правим си планове и мислим, че всичко можем да решаваме. Но нашата мисъл е ограничена от по-високо място. Например онези същества, ангелите, които са преминали през човешката еволюция и които са на по-висока степен, контролират нашите мисли чрез растителното царство. Те са в състояние да изменят живота ни, когато искат и както искат... Понякога се опасявам да говоря много за Истината.
Когато човек говори, трябва
съзнанието
му да присъства, понеже не сте само вие, които ме слушате.
Моите мисли и чувства произвеждат известни пертурбации вътре в самата природа, могат да са в хармония или в дисхармония с нея, могат да вървят към Бога или вън от Него и така се явяват два процеса: единият, който разрушава, и другият, който гради. Процесът на разрушението води към смърт, в него няма никаква култура. Само процесът, който съгражда, е Божествен. Следователно, ако не сте готови да зачитате Божествения закон, значи, че у вас са се задействали силите, които ще разрушат не само вас, но и вашите деца, пари и къщи и от тях помен няма да остане след няколко поколения. Защо? Защото не сте разбрали живота, не сте го съградили върху този велик закон, който опреде пя каква може да бъде истинската форма на живота, който е вечен... Това не е догма, но показва как законът работи.
към текста >>
Може да му се молиш, но то няма
съзнание
.
Процесът на разрушението води към смърт, в него няма никаква култура. Само процесът, който съгражда, е Божествен. Следователно, ако не сте готови да зачитате Божествения закон, значи, че у вас са се задействали силите, които ще разрушат не само вас, но и вашите деца, пари и къщи и от тях помен няма да остане след няколко поколения. Защо? Защото не сте разбрали живота, не сте го съградили върху този велик закон, който опреде пя каква може да бъде истинската форма на живота, който е вечен... Това не е догма, но показва как законът работи. Той може да се изяви по три начина: като един механичен закон като колело, което, щом те хване с един зъбец, ще те разкъса.
Може да му се молиш, но то няма
съзнание
.
В някои случаи до него може да има разумно същество, което да го регулира, и ти като му се помолиш, ако те хване зъбецът, то ще го спре и ще ти каже: "По-далеч стой от колелото! " Съвременните хора са влезли в един свят, където всички колелета са механични, без да има кой да ги пази. Затова, щом излезете от дома си, трябва веднага да се свържете с невидимия свят, умът ви да потърси Бога, а в душите ви да сте изправни... Някои казват, че Господ ще уреди света, а светските хора мислят, че те ще го оправят. Той постепенно се урежда, само че нашият индивидуален живот до известна степен остава неуреден. Душата на човека е най-важното нещо при сегашните условия.
към текста >>
Единственият орган, чрез който възприемаме светлината и имаме
истинско
понятие за нея, са очите.
Но ако я използвате, спасени сте,бъдещето е ваше. Тогава ще кажете: "И познавам, че твоят закон е вечен живот. Господи, в мен две мисли няма да има, а само един свещен ум, само едно чисто и свещено сърце, една свещена душа, и един дух да извършва Твоята велика воля през всичките векове на бъдещето. Да бъда съработник с Теб и да служа с Теб заедно! " Следователно ще станете съработници и ще влезете във великото училище...
Единственият орган, чрез който възприемаме светлината и имаме
истинско
понятие за нея, са очите.
Чрез тях човек изпитва известна приятност. В какво се изразява тя? Ако светлината дойде чрез ухото, никакво разширение няма, същото и ако дойде чрез езика, но когато тя влезе в очите, се отваря цяла нова област. И всички неясни предмети ви се разкриват пред тях. Следователно едно учение е вярно, когато то може да разкрие Божествения свят пред нас по форма, съдържание и смисъл.
към текста >>
И всяка слава, Мъдрост и
знание
в света, са Негови.
Но някои питат: "Ти кой си? " Не е въпросът кой съм аз. Други пък питат: "Кой е Христос? " Въпросът не е в това. В света има само един и Той е Бог на Любовта, който се проявява както иска и чрез когото иска.
И всяка слава, Мъдрост и
знание
в света, са Негови.
И всеки един, колкото и голям пророк да е, учител или някой от боговете, щом се осмели само да вземе тази титла върху себе си, да присвои това, което Бог има в себе си, той е една фалирала личност... За нас е важно в това Слово на великия Господ на Любовта всички хора да видят Неговото благоволение, Неговата светлина и топлина, и не чрез ушите, не чрез езика, не чрез носа, но чрез очите си. Не е въпрос сега какви трябва да бъдем ние православни, евангелисти или католици. Някои сега ни кръщават "дъновисти". Най-големият позор за мен е това име "дъновисти".
към текста >>
Всяко нещо, обосновано от човешки ум, не е
истинско
.
Не е въпрос сега какви трябва да бъдем ние православни, евангелисти или католици. Някои сега ни кръщават "дъновисти". Най-големият позор за мен е това име "дъновисти". "Дъновист" е псевдоним, но аз лично не съм "дъновист". За някои може да е приятно това название, но за мен думата "Дънов" е като забиване на гвоздей в ръката ми... От "дъновисти", "павелисти", "апостолисти" и от цялата тази неяснота страда днешният свят.
Всяко нещо, обосновано от човешки ум, не е
истинско
.
Християнството изгуби от това име, което му поставиха. Нямам нищо против християнството, но силата му не е в името... Силата на едно учение зависи от Любовта, която прониква в него. Само Любовта, която прониква в човешката душа, в човешкия ум, в човешкото сърце и дух, е тази, която повдига... Не ви казвам кой е Дънов, не искам да се занимавате с това аз съм като вас. Като разглеждам Христовото учение, аз не се деля от вас.
към текста >>
Не казвам
истинското
му окултно име, понеже не е позволено, както и името на героинята, която аз кръщавам Квистина.
Това, за което аз говоря, може да се приложи не само в обществото, а и навсякъде. Има начини и методи, за да ме разберете правилно... Любовта трябва да бъде съвършена, безкористна, без граници, без никакви изисквания вътре в човешката душа. Любовта в нас трябва да е пълна и съвършена гласи първият принцип... Сега ще ви разкажа за едно племе, наречено финуси.
Не казвам
истинското
му окултно име, понеже не е позволено, както и името на героинята, която аз кръщавам Квистина.
Един ден в нея се пробудило съзнанието и тя поискала да намери Бялото братство, за да ускори своето духовно развитие. И тръгнала тя по света, за да търси методи, чрез които да открие това знание, минавайки през разни братства, които не познавала. На едно място е трябвало да заложи ума си, за да й дадат знание заложила го; на друго сърцето си, за да й дадат Любов, а на трето, за да придобие сила, трябвало да заложи волята си. На четвъртото място заложила и душата си. Когато направила и това, тя разбрала, че е изгубила всичко, а нищо не била придобила.
към текста >>
Един ден в нея се пробудило
съзнанието
и тя поискала да намери Бялото братство, за да ускори своето духовно развитие.
Има начини и методи, за да ме разберете правилно... Любовта трябва да бъде съвършена, безкористна, без граници, без никакви изисквания вътре в човешката душа. Любовта в нас трябва да е пълна и съвършена гласи първият принцип... Сега ще ви разкажа за едно племе, наречено финуси. Не казвам истинското му окултно име, понеже не е позволено, както и името на героинята, която аз кръщавам Квистина.
Един ден в нея се пробудило
съзнанието
и тя поискала да намери Бялото братство, за да ускори своето духовно развитие.
И тръгнала тя по света, за да търси методи, чрез които да открие това знание, минавайки през разни братства, които не познавала. На едно място е трябвало да заложи ума си, за да й дадат знание заложила го; на друго сърцето си, за да й дадат Любов, а на трето, за да придобие сила, трябвало да заложи волята си. На четвъртото място заложила и душата си. Когато направила и това, тя разбрала, че е изгубила всичко, а нищо не била придобила. Ще приведа този разказ на съвременен език.
към текста >>
И тръгнала тя по света, за да търси методи, чрез които да открие това
знание
, минавайки през разни братства, които не познавала.
Любовта трябва да бъде съвършена, безкористна, без граници, без никакви изисквания вътре в човешката душа. Любовта в нас трябва да е пълна и съвършена гласи първият принцип... Сега ще ви разкажа за едно племе, наречено финуси. Не казвам истинското му окултно име, понеже не е позволено, както и името на героинята, която аз кръщавам Квистина. Един ден в нея се пробудило съзнанието и тя поискала да намери Бялото братство, за да ускори своето духовно развитие.
И тръгнала тя по света, за да търси методи, чрез които да открие това
знание
, минавайки през разни братства, които не познавала.
На едно място е трябвало да заложи ума си, за да й дадат знание заложила го; на друго сърцето си, за да й дадат Любов, а на трето, за да придобие сила, трябвало да заложи волята си. На четвъртото място заложила и душата си. Когато направила и това, тя разбрала, че е изгубила всичко, а нищо не била придобила. Ще приведа този разказ на съвременен език. Ако заложим своя ум и сърце, които сме получили от Бога, както и душата си, ние ще усетим, че всичко сме изгубили това е грехопадението.
към текста >>
На едно място е трябвало да заложи ума си, за да й дадат
знание
заложила го; на друго сърцето си, за да й дадат Любов, а на трето, за да придобие сила, трябвало да заложи волята си.
Любовта в нас трябва да е пълна и съвършена гласи първият принцип... Сега ще ви разкажа за едно племе, наречено финуси. Не казвам истинското му окултно име, понеже не е позволено, както и името на героинята, която аз кръщавам Квистина. Един ден в нея се пробудило съзнанието и тя поискала да намери Бялото братство, за да ускори своето духовно развитие. И тръгнала тя по света, за да търси методи, чрез които да открие това знание, минавайки през разни братства, които не познавала.
На едно място е трябвало да заложи ума си, за да й дадат
знание
заложила го; на друго сърцето си, за да й дадат Любов, а на трето, за да придобие сила, трябвало да заложи волята си.
На четвъртото място заложила и душата си. Когато направила и това, тя разбрала, че е изгубила всичко, а нищо не била придобила. Ще приведа този разказ на съвременен език. Ако заложим своя ум и сърце, които сме получили от Бога, както и душата си, ние ще усетим, че всичко сме изгубили това е грехопадението. В онзи библейски разказ за райската градина се разкрива това залагане на всичко, за да придобием знание и Любов.
към текста >>
В онзи библейски разказ за райската градина се разкрива това залагане на всичко, за да придобием
знание
и Любов.
На едно място е трябвало да заложи ума си, за да й дадат знание заложила го; на друго сърцето си, за да й дадат Любов, а на трето, за да придобие сила, трябвало да заложи волята си. На четвъртото място заложила и душата си. Когато направила и това, тя разбрала, че е изгубила всичко, а нищо не била придобила. Ще приведа този разказ на съвременен език. Ако заложим своя ум и сърце, които сме получили от Бога, както и душата си, ние ще усетим, че всичко сме изгубили това е грехопадението.
В онзи библейски разказ за райската градина се разкрива това залагане на всичко, за да придобием
знание
и Любов.
Но като заложим всичко, как ще намерим истината?... Знаете ли кога се е появила женитбата? Една жена, като изпаднала в отчаяние, се обърнала с молитва към Бога и му казала, че погрешно е направила всичко, за да й покаже Бог пътя. Тогава трябвало един от братята на Бялото братство да се ожени, за да я спаси, да отдели половината от своя ум и да й даде половината от своето сърце. Това е един разказ за излизането на Ева от Адама.
към текста >>
Първата форма на
съзнание
е първият слънчев лъч, който е излязъл от Слънцето и е влязъл във вашите очи.
Но за да разберете Христовите думи, трябва да "ремонтирате" своя мозък изцяло. А след него ще "ремонтирате" и сърцето си. Защо? Защото грехът е проникнал и в човешкия ум, и в човешкото сърце. В душата, слава Богу, още не е проникнал. Цялата поквара се намира в умовете и сърцата ни и тя ги разрушава...
Първата форма на
съзнание
е първият слънчев лъч, който е излязъл от Слънцето и е влязъл във вашите очи.
Следователно първата форма идва направо от Духа. Но тя може да е минала и в друг някой ум и по отражение от него да е влязла във вашия. Например някой човек обиква определено лице и ако се "заразите" от него, и вие ще обикнете някого, но по силата на отражението. Ако тази Любов "угасне" в единия, ще изчезне и при другия. Така цели общества обичат, защото един като обикне, и останалите по отражение изживяват същото състояние.
към текста >>
И като дойде Христос и отвори вратата Му, тогава в ума ви
знанието
от хиляди години ще се проясни, много неща ще разберете и ще ви стане моментално всичко ясно.
Ако Христос сега дойде и проповядва със символи, как учените и поповете ще ги разберат? Ако ви кажа да обърнете водата в лед, за да се спасите, а парата във вода, за да оправите работите си, как ще ме разберете? Това са символи... Пожелавам на всички такъв глад и жажда да имате, че като дойде великата Божия правда, да внесе тази опитност и всички да бъдете наситени с Божествената Любов. Създайте в себе си тези две състояния и тогава ще ви кажа, че не сте далеч от Царството Божие.
И като дойде Христос и отвори вратата Му, тогава в ума ви
знанието
от хиляди години ще се проясни, много неща ще разберете и ще ви стане моментално всичко ясно.
Тогава ще започнете новият и разумен живот. Приложете правилата за всяко нещо навреме. За великото не четете всякога, както и за доброто не говорете, ако не е дошло времето за него. Говорете навреме за доброто и без време за злото. Какво означава "без време"?
към текста >>
То е свързано с пробуждане на
съзнанието
.
Така е учил Христос. И ако дойде пак на Земята, както го очаквате, това ще ви проповядва. Той ще ви говори не както в старо време, защото сега между християните се повдига въпросът за възкресението как ще възкръснат хората, с тези си тела или с други? Това показва, че не разбират проблема. Възкресението е въпрос само на душата.
То е свързано с пробуждане на
съзнанието
.
Не се ли пробуди у вас съзнанието, възкресение няма. Това тяло, което сега обитавате, е един гроб. Следователно, ако вие като една пъпка се разпукате, ще "цъфнете", ще "завържете" и ще придобиете новия плод. Нима мислите, че с онези тела, с които ни заравят в пръстта, ще възкръснем? Или с хилавите тела, за които сме изхарчили стотици хиляди лева, за да ги лекуваме, ще възкръснем?
към текста >>
Не се ли пробуди у вас
съзнанието
, възкресение няма.
И ако дойде пак на Земята, както го очаквате, това ще ви проповядва. Той ще ви говори не както в старо време, защото сега между християните се повдига въпросът за възкресението как ще възкръснат хората, с тези си тела или с други? Това показва, че не разбират проблема. Възкресението е въпрос само на душата. То е свързано с пробуждане на съзнанието.
Не се ли пробуди у вас
съзнанието
, възкресение няма.
Това тяло, което сега обитавате, е един гроб. Следователно, ако вие като една пъпка се разпукате, ще "цъфнете", ще "завържете" и ще придобиете новия плод. Нима мислите, че с онези тела, с които ни заравят в пръстта, ще възкръснем? Или с хилавите тела, за които сме изхарчили стотици хиляди лева, за да ги лекуваме, ще възкръснем? Ще възкръснат онези тела, за които се говори, че са храм на Бога живаго...
към текста >>
Смисълът на живота е да се пробуди това възвишено и благородно чувство, и то ще внесе
знанието
, а
знанието
Истината, която ще направи човека безсмъртен.
Настанало е време, когато трябва да говорим само за положителната страна на живота. Това е велик метод, който можем да приложим всички. Най-напред у нас ще се появи чувството на Любов и тогава ще почувстваме такъв велик подем, че страхът и колебанията ни изцяло ще изчезнат и ще станем герои и мъже, и жени. И няма да мислим какво ще стане с нас в утрешния ден... Вярата е свързана с интелигентността. Вярват само интелигентните, а не простите хора...
Смисълът на живота е да се пробуди това възвишено и благородно чувство, и то ще внесе
знанието
, а
знанието
Истината, която ще направи човека безсмъртен.
Тя ще му даде простор да се развива и да разбере защо е създаден целият космос. Всеки човек има една велика мисия и предназначение... Някой път Истината не ни ползва. Христос, който беше толкова умен и го наричаха Син Божи, как го приеха правоверните? Някои казват, че това, което аз говоря, не е вярно. Е, хубаво, това, а което Христос в миналото говореше, вярно ли беше?
към текста >>
Ако имате у себе си тези три елемента, винаги ще бъдете щастливи... Единственото нещо, което не достига на хората, не е
знанието
, а свещената Любов.
Буквата "с" пък е свързана със закона на месечината, която се пълни. Като Изпишете буквата хоризонтално, образува се една лодка. Сложите ли буквата "т" над тази лодка, ще получите цялото ви богатство. Умно ще трябва да "гребете", защото при едно малко неравновесие богатството ви ще потъне. Всеки човек трябва да има интелигентност, воля, и сърце, което да не се вълнува, а да е устойчиво.
Ако имате у себе си тези три елемента, винаги ще бъдете щастливи... Единственото нещо, което не достига на хората, не е
знанието
, а свещената Любов.
Като липсва тя, идва смъртта... Аз бих желал всички да изпълните волята на вашия Баща на Любовта, който ви е изпратил тук, и ще бъдете щастливи сега и всякога, и през цялото време...
към текста >>
92.
Четиринадесета част
хора, които отричат
знанието
и се оправдават с израза, че човек не може да знае всичко.
/Ев. Матея 20:22 ст./ Всички хора разбират значението на глагола искам, но поставите ли пред него частицата "не", глаголът приема отрицателно значение. Казвате често пъти: Не искам, не знам, не разбирам. Някои хора се хвалят с невежеството си. Те са агностици, т.е.
хора, които отричат
знанието
и се оправдават с израза, че човек не може да знае всичко.
Коренът на думата гностик се крие в един стар език "гноси". Българинът казва "носи". Значи двете думи имат един и същ корен. Това е филологически въпрос, но един ден ще ви обясня какво представлява филологията от окултно гледище... Желанията на човека трябва да бъдат строго определени.
към текста >>
Ако видиш, че някой дяла живо дърво в гората, кажи му: "Приятелю, недей дяла това дърво, не му причинявай излишни страдания." Понякога в дървото се събужда
съзнанието
, както в човека.
Какво представлява религията? Връзка с Бога. Какво означава свързването с Него? Според мен да се свържеш с Бога, означава да имаш отношение към Любовта, към всичко живо по лицето на Земята. Можеш ли да направиш това, ти носиш Божията любов в себе си.
Ако видиш, че някой дяла живо дърво в гората, кажи му: "Приятелю, недей дяла това дърво, не му причинявай излишни страдания." Понякога в дървото се събужда
съзнанието
, както в човека.
В някои дървета са затворени човешки души. В бъдеще те ще се освободят от този затвор и ще живеят като човеци. Ще кажете, че човек е дух, облечен в плът. Да, преди да дойде на Земята, човек наистина е бил дух. Но като слязъл тук, се облякъл в материя, в плът.
към текста >>
Всяко
знание
, което не се прилага в живота, не е
истинско
.
С вдишките и издишките те сами са си създали затруднението, като са отровили въздуха. Изводът какъв е? Както въглената киселина се отразява вредно върху нас, така и ние можем да се задушим от своите мисли, чувства и действия. Ще кажете, че знаете това. Не го знаете.
Всяко
знание
, което не се прилага в живота, не е
истинско
.
Не става въпрос за теоретическите разбирания... Съществуват и други разсъждения. Например математиците казват, че точката е величина, която не заема никакво пространство. Как е възможно тогава кръгът, който е образуван от множество точки, да заема пространство? Значи ред точки заемат известно пространство, а точката сама по себе си е безпространствена.
към текста >>
Същество или
съзнание
, неделимо в себе си.
Какво означава дължината? Посока. Значи всяка сила, която излиза вън от своя център, радиира. Така тя образува дължина. По този начин се определя интензивността на силата, която действа в даден момент... Какво е точка?
Същество или
съзнание
, неделимо в себе си.
Всяка първична единица, която излиза от Бога и Любовта, е също неделима. Интензивността на това съзнание, което излиза от своя център и върви към периферията, се определя като дължина на правата линия. А какво е плоскост? Как се образува тя? От движението на правата линия в посока, перпендикулярна на себе си.
към текста >>
Интензивността на това
съзнание
, което излиза от своя център и върви към периферията, се определя като дължина на правата линия.
Така тя образува дължина. По този начин се определя интензивността на силата, която действа в даден момент... Какво е точка? Същество или съзнание, неделимо в себе си. Всяка първична единица, която излиза от Бога и Любовта, е също неделима.
Интензивността на това
съзнание
, което излиза от своя център и върви към периферията, се определя като дължина на правата линия.
А какво е плоскост? Как се образува тя? От движението на правата линия в посока, перпендикулярна на себе си. Плоскостта има две измерения дължина и широчина, и заема известно пространство. Представете си една дълга линия от хиляда километра, на която са наредени хиляда оръдия, които всеки момент пускат по една граната.
към текста >>
Да знаеш как да прилагаш
знанието
си, това е голямо изкуство.
Това означава всеки ден да вкусваш трошица от Любовта и постепенно да я увеличаваш. Ако мислиш, че синът ти може да яде заради теб, т.е. той да оправи твоите работи, един ден Бог ще ти каже: "Такива глупаци нямат право да живеят. Те изопачават моя закон..." Когато математикът се натъкне на някое трудно доказателство, веднага прибягва към ирационалните величини и казва: "Тези величини не съществуват, но се използват като изходни точки." Значи той излиза от нереалните величини, за да докаже реалните...
Да знаеш как да прилагаш
знанието
си, това е голямо изкуство.
Сегашните учени мислят, че са постигнали много нещо.Те не подозират, че са едва в началото на истинската наука. Ако съвременните учени влязат във великата окултна школа, ще видят, че техните знания не представляват нищо. И сами ще се чудят на своето невежество... Приложете Любовта както в индивидуалния, така и в обществения живот. Бъдете искрени помежду си.
към текста >>
Във всички да се яви
съзнанието
, че сте престъпили закона на Великата любов и да кажете: "Прости ни. Господи!..."
Няма любов като проявената, като изявената и като осъществената Божия Любов. Нека всички сърца и умове на учени и прости, на богати и бедни, да се изпълнят с идеята за Бога! Аз искам всички да възкръснете. Не само вие, но и целият български народ да възкръсне! Управляващи и управлявани, съдии и подсъдими, свещеници и владици всички да възкръснете.
Във всички да се яви
съзнанието
, че сте престъпили закона на Великата любов и да кажете: "Прости ни. Господи!..."
В българския език думата "виделина" често пъти я заместват със "светлина". Това е проява на неразбиране. Светлината има физически произход. По вибрации думата "виделина" е по-силна от думата "светлина". Когато човек изгуби Божията Любов, придобива човешката, а като загуби пък нея, придобива Божията.
към текста >>
В човешката любов настъпват промени, затова
съзнанието
минава от светлина в тъмнина, и обратно от тъмнина в светлина... Казват за някой, че се е влюбил, че изявява чувствата си.
Светлината има физически произход. По вибрации думата "виделина" е по-силна от думата "светлина". Когато човек изгуби Божията Любов, придобива човешката, а като загуби пък нея, придобива Божията. Човешката любов е светлина, а Божията виделина. Значи човек създава светлината, а Бог виделината.
В човешката любов настъпват промени, затова
съзнанието
минава от светлина в тъмнина, и обратно от тъмнина в светлина... Казват за някой, че се е влюбил, че изявява чувствата си.
Какво нещо е влюбването? Запалване. А какво е запалването? Когато някой започне да гори... Това са идеи, които търпят изменения. Всяка идея трябва да се посее, както се сее житното зърно. Ако земята, въздухът и светлината не дадат условие на семето да израсне, как бихте разбрали какво е съдържанието, което се крие в него?
към текста >>
Не е важно как схващат своя стремеж, но за да го постигнат, необходимо им е
знание
и смелост.
Кога тя отслабва? Когато човек слиза в по-гъста материя. Гъстата материя прави човека по-голям материалист и егоист... Всички хора се стремят към великото, към незнайното, т.е. към Божественото.
Не е важно как схващат своя стремеж, но за да го постигнат, необходимо им е
знание
и смелост.
И никакво съмнение не се позволява, когато търсят Истината. В разбирането има степен на градация... Що е Истина? За да разберете дали една дума съдържа в себе си Истината, трябва да проверите колко е музикална и пластична. Изпейте думата "истина", за да видите къде се поддава на модулация, дали е огъваема или не.
към текста >>
Истинското
, разумното сърце е извадено и е заместено с друго, неразумно.
Тогава и вие ще знаете, какво е казал Иисус и какво Христос. При второто пришествие Христос ще произнесе същите слова... Днес и религиозните, и светските хора се стремят към власт и се питат: Защо да не управляваме ние, а други да ни управляват? Къде е сърцето на човека? Взето е.
Истинското
, разумното сърце е извадено и е заместено с друго, неразумно.
С това се обяснява падението на човечеството. Съвременният човек има друго сърце, а не това, което първоначално му е било дадено. Историята мълчи по този въпрос. Казано е в Писанието: "Ще им отнема каменните сърца и ще ги заместя с нови." Да не мислите, че това е фантазия? Истината е тази, че каменното сърце на човека ще се отнеме и вместо него ще се постави изгубеното сърце.
към текста >>
Земята е велико училище за придобиване на
знание
и мъдрост, а не за щастие.
То трябва да се намери! А днес с каменните си сърца вие очаквате щастие на Земята. Казвам ви: При сегашните условия човек не може да бъде щастлив. Ако днес при променливите положения в живота, при сегашния обществен строй се намери човек, който търси щастие, той би бил много глупав. Как може да съградиш живота си на пясък и да очакваш щастие?
Земята е велико училище за придобиване на
знание
и мъдрост, а не за щастие.
Ще дойде и неговият ден, но още е доста рано. Дадени ви са условия за това, а вие трябва да ги използвате. Нека внесем в живота новите идеи. Вложете новото изкуство на живот, чрез което да придобивате знание, а не щастие. Не търсете човешката любов, а Божествената.
към текста >>
Вложете новото изкуство на живот, чрез което да придобивате
знание
, а не щастие.
Как може да съградиш живота си на пясък и да очакваш щастие? Земята е велико училище за придобиване на знание и мъдрост, а не за щастие. Ще дойде и неговият ден, но още е доста рано. Дадени ви са условия за това, а вие трябва да ги използвате. Нека внесем в живота новите идеи.
Вложете новото изкуство на живот, чрез което да придобивате
знание
, а не щастие.
Не търсете човешката любов, а Божествената. Всички хора, млади и стари, страдат от една епидемия не говорят истината, не я прилагат. Майки и бащи, кажете на синовете и дъщерите си истината, кажете им какво ги очаква в женитбата... Как трябва родът да се поддържа? Разумно. Как трябва да се възпитава детето?
към текста >>
93.
Петнадесета част
Що е
съзнание
?
Не се разсъждава така. Помнете: От разумното излиза разумно, а от глупавото глупаво. Кое е разумното в тази епоха? Къде е главата на тази разумност? Нали тя трябва да създаде бъдещата разумност?...
Що е
съзнание
?
Тази дума се състои от "съ" и "знание". Това означава, че ходиш със знание, което си опитал. Съзнанието подразбира светлина. Знаем, че тя се явява след триенето на два предмета. Значи триене или търкане е необходимо в света, за да дойде светлината.
към текста >>
Тази дума се състои от "съ" и "
знание
".
Помнете: От разумното излиза разумно, а от глупавото глупаво. Кое е разумното в тази епоха? Къде е главата на тази разумност? Нали тя трябва да създаде бъдещата разумност?... Що е съзнание?
Тази дума се състои от "съ" и "
знание
".
Това означава, че ходиш със знание, което си опитал. Съзнанието подразбира светлина. Знаем, че тя се явява след триенето на два предмета. Значи триене или търкане е необходимо в света, за да дойде светлината. Но един ден, когато научите законите на разумната природа, лесно ще произвеждате светлина.
към текста >>
Това означава, че ходиш със
знание
, което си опитал.
Кое е разумното в тази епоха? Къде е главата на тази разумност? Нали тя трябва да създаде бъдещата разумност?... Що е съзнание? Тази дума се състои от "съ" и "знание".
Това означава, че ходиш със
знание
, което си опитал.
Съзнанието подразбира светлина. Знаем, че тя се явява след триенето на два предмета. Значи триене или търкане е необходимо в света, за да дойде светлината. Но един ден, когато научите законите на разумната природа, лесно ще произвеждате светлина. Който иска да служи като Христа, трябва да постави живота си на известни принципи.
към текста >>
Съзнанието
подразбира светлина.
Къде е главата на тази разумност? Нали тя трябва да създаде бъдещата разумност?... Що е съзнание? Тази дума се състои от "съ" и "знание". Това означава, че ходиш със знание, което си опитал.
Съзнанието
подразбира светлина.
Знаем, че тя се явява след триенето на два предмета. Значи триене или търкане е необходимо в света, за да дойде светлината. Но един ден, когато научите законите на разумната природа, лесно ще произвеждате светлина. Който иска да служи като Христа, трябва да постави живота си на известни принципи. За физическия свят материалните неща са реални.
към текста >>
Който е постил, той се е домогнал до
истинското
знание
.
Който иска да Го разбере, първо трябва да се научи да пости. Това изискваше и старото калугерство. "Там ли ще ни връщате? " ще запита някой. Не, постът има отношение към философията и науката.
Който е постил, той се е домогнал до
истинското
знание
.
Постът за него не е вече философия, но знание. Като прави опити, човек ще види колко дни може да издържи без ядене. Като пости съзнателно, човек се подмладява и освежава... Христос дойде да послужи. На кого?
към текста >>
Постът за него не е вече философия, но
знание
.
Това изискваше и старото калугерство. "Там ли ще ни връщате? " ще запита някой. Не, постът има отношение към философията и науката. Който е постил, той се е домогнал до истинското знание.
Постът за него не е вече философия, но
знание
.
Като прави опити, човек ще види колко дни може да издържи без ядене. Като пости съзнателно, човек се подмладява и освежава... Христос дойде да послужи. На кого? На нас.
към текста >>
Ние чувстваме тази сила в
съзнанието
си и извън него и я познаваме по нейната настойчивост.
Това показва, че дълбоко в себе си той е неуверен. И в свещениците, и в лекарите се крие една неувереност. Но всички минават за знаещи... Питам: Коя е мярката за определяне на реални и нереални, на относителни и на абсолютни неща? Реално е това, което всеки момент се проявява с една и съща сила.
Ние чувстваме тази сила в
съзнанието
си и извън него и я познаваме по нейната настойчивост.
Например оскърбиш някого, обидиш го, а отвън се показваш тих и спокоен, като че нищо не си направил. Но вътрешно се безпокоиш, тъй като нещо ти нашепва, че не си направил добре... Най-хубавата "стаичка" у човека е тази, в която Бог живее. Ако не Го намерите там, това показва, че още не сте Му дали път у себе си. Но това не значи, че Той не изпълва целия космос.
към текста >>
Вече слизат великите братя отгоре и носят мъдрост и
знание
.
Казват, че съм криел нещо. Вярно е, имам скрити неща, но те са извън България, извън света. Те се намират много далеч на Небето. Вечер, когато искам да изучавам световете, излизам, ходя там, където човешки крак не стъпва и човешко око не прониква. След това пак се връщам...
Вече слизат великите братя отгоре и носят мъдрост и
знание
.
Те ще променят условията на живота и ще оправят света. Знаете ли какво могат да направят тези братя? Да вдигнат Земята в ръката си и да я носят в пространството. Възможно ли е това? Възможно е, разбира се.
към текста >>
Само за
съзнанието
на ония хора, у които има чувство.
Ако българският народ не приеме Христовото учение като Любов, както е дадено от Христа, нищо няма да постигне... Новото идва! Ще видите, че то ще изникне за една нощ и Земята ще рухне. Светът тогава ще има нов ред. За кои?
Само за
съзнанието
на ония хора, у които има чувство.
Те ще видят новата култура, която ще бъде материална, духовна и Божествена. Материална по своята форма; духовна е, защото ще подобри отношенията между мъжа и жената и те ще живеят идеален живот. Мъжът като влезе у дома, сърцето на жена му ще трепне от радост. Същото ще чувства и мъжът. Лицата на хората ще са весели и няма да има грубости...
към текста >>
Ще се пробуди вашето
съзнание
и ще видите всички ваши минали съществувания, всичко ще се разкрие пред вас.
Той се проявява между вас и казва: "Не вършите работите си както трябва." Има една велика истина в живота. Герои трябва да бъдете и всичко да понасяте. Мнозина обещават да направят нещо, но не го правят. Всички трябва да сме изпълнителни в обещанията си... При законите, при които ще живеете, трябва да бъдете искрени.
Ще се пробуди вашето
съзнание
и ще видите всички ваши минали съществувания, всичко ще се разкрие пред вас.
Отново повтарям: Вложете Любовта като основа, и от нейно гледище бъдете смели и в нищо не се самозаблуждавайте. Трябва да дадете пример на разбиране в света. И млади, и стари да кажат: Тук си прав, а тук не си прав. И аз бих желал българите да се отличават с характер, че каквото кажат, да го изпълнят... Не се интересувам от вашите дрехи, къщи и богатства, а от успеха на вашата душа. Затова моля Господа да подобри условията ви.
към текста >>
Важно е да се знае
истинското
име на Бога, а в сегашната наука и религия то не е разбрано.
Той знаел много повече от съвременните учени. Щом се изявил в света, човек произнесъл първо думата "Любов" ключа на живота. Къде е сега този ключ? Изгубен е. И до днес окултистите го търсят.
Важно е да се знае
истинското
име на Бога, а в сегашната наука и религия то не е разбрано.
Като казвам "обич", във вашите умове изпъква обичта в сегашните й форми. Какво е било първоначално отношението между хората? Първоначално те не се раждали както сега. Защо? Всеки слънчев лъч, който минава през пространството, сам по себе си е жив. Той е съзнателна сила, която може да се превърне в живо същество.
към текста >>
94.
42. МОЛИТВА ЗА НАРОДА
Господи на Силите, подтикни към успех благородните усилия на българските учители, дай им истинска светлина и
съзнание
и Божествена мъдрост, за да се обърнат към Теб и разумеят, че Ти Си подател на всяко добро.
42. МОЛИТВА ЗА НАРОДА Царю Небесний, Ти, Който съдиш народите и племената и въздаваш всекиму според делата, уякчи духовната верига на Твоите избраници, които радеят за доброто на целия народ; спомни техните имена в Твоята невидима църква; надари ги със сила, любов и търпение да вършат Волята Ти. Помогни, щото българският народ докрай да се удостои и да бъде воден и покровителствуван от общия негов ръководител. Помогни, Милостивий наш Татко, щото православната църква по всичко да бъде подобна на небесната църква. Отче Святий и Многомилостивий, не оставяй в заблуда, невежество и грях нашите братя и сестри из цяла България знайни и незнайни. Повдигни мишцата им да видят Твоята светлина и да станат работници на Твоето лозе.
Господи на Силите, подтикни към успех благородните усилия на българските учители, дай им истинска светлина и
съзнание
и Божествена мъдрост, за да се обърнат към Теб и разумеят, че Ти Си подател на всяко добро.
Творче непостижимий, изпроводи на българското духовенство истинско съзнание да започнат да служат така, както изисква истинското Твое неизвратено и светло учение. Молим Ти се, изпрати на българските управници, силата Си и закона Си в сърцата им, за да бъдат честни, умни и добри, та да управляват съгласно Твоите заповеди и повеления. Създателю наш и упование наше, благослови ръцете на земеделците и отвори сърцата им да възприемат семето на Благодатта Ти. Амин Сливен, 20.10.1919 година
към текста >>
Творче непостижимий, изпроводи на българското духовенство
истинско
съзнание
да започнат да служат така, както изисква
истинското
Твое неизвратено и светло учение.
Помогни, щото българският народ докрай да се удостои и да бъде воден и покровителствуван от общия негов ръководител. Помогни, Милостивий наш Татко, щото православната църква по всичко да бъде подобна на небесната църква. Отче Святий и Многомилостивий, не оставяй в заблуда, невежество и грях нашите братя и сестри из цяла България знайни и незнайни. Повдигни мишцата им да видят Твоята светлина и да станат работници на Твоето лозе. Господи на Силите, подтикни към успех благородните усилия на българските учители, дай им истинска светлина и съзнание и Божествена мъдрост, за да се обърнат към Теб и разумеят, че Ти Си подател на всяко добро.
Творче непостижимий, изпроводи на българското духовенство
истинско
съзнание
да започнат да служат така, както изисква
истинското
Твое неизвратено и светло учение.
Молим Ти се, изпрати на българските управници, силата Си и закона Си в сърцата им, за да бъдат честни, умни и добри, та да управляват съгласно Твоите заповеди и повеления. Създателю наш и упование наше, благослови ръцете на земеделците и отвори сърцата им да възприемат семето на Благодатта Ти. Амин Сливен, 20.10.1919 година
към текста >>
95.
Наряди и приветствени слова от братския съвет: 1945 г., 1947 г., 1949 г.
Наряди и приветствени слова от братския съвет: 1945 г., 1947 г., 1949 г.
Но формите и съдържанието, това са лабораториите, в които работи човешкият дух, за да намери смисъла на всяка проява, и обогатен със сила,
знание
и любов, той поема стръмния път на Христа, за да изпълни върховната воля на своя Създател.
И като намери Божествените заложби в нея, изчиства ги от наслоените непотребности, шлифова ги, за да придобият първичната си чистота и светлина, и украсен с тях, човек излиза на повърхността смел и бодър за нови подвизи. Христос казва: „Ако вашата правда не надмине правдата на книжниците и фарисеите, не можете да влезете в Царството Божие." И на друго място казва: „Така да просветне вашата виделина пред човеците, че като видят добрите ви дела, да прославят Отца вашего, Който е на небесата." физическият баща обича всички свои деца, но тайно, незабелязано той храни по-особена любов към онова дете, което иде по неговата линия. Защо? Защото чрез него ще се продължи родът му. Но и това дете носи в себе си нежни чувства към своя любещ баща. И за тези унизени, заробени души Бог жертвува Сина Своего Единороднаго, Възлюбенаго, за да не погине, който вярва в Него, но да има живот вечен.
Но формите и съдържанието, това са лабораториите, в които работи човешкият дух, за да намери смисъла на всяка проява, и обогатен със сила,
знание
и любов, той поема стръмния път на Христа, за да изпълни върховната воля на своя Създател.
А това е идеалът на светлите духове - да бъдат съвършени, както Отца си. И кой баща не би се радвал, като види въжделените желания на благородното си сърце, отразени в неговия отрок? В този момент светът представя, както за отделния човек, така и за обществата и народите, едно развълнувано от дъното море. Несгодите, болестите, международните недоразумения и смъртта са опасните бушуващи вълни. Под техните удари неминуемо ще загинат разглобените кораби на непредвидливите самонадеяни капитани.
към текста >>
Той съчетава в себе си
подсъзнанието
със
свръхсъзнанието
.
Преди години от Бургаското пристанище, в едно много бурно море, излизат два парахода: единият голям презокеански, а другият малък, със самонадеян капитан. Още с излизането им от пристанището, посрещат ги вън свирепите морски вълни и бреговата стража наблюдава, как свирепите вълни се разбиват в здравата конструкция на големия параход и как малкият параход, тласкан като треска от тези вълни, изчезва безследно, заедно с всичко в него. Човек, в когото бушуват отрицателните сили на духовната поквара, неминуемо ще загине под вълните на живота, защото в него няма сила на съпротива, няма морал. Той е разлагащ се труп, а човекът на разума, благородството и труда, който живее в цялото, ще изплава на блаженото пристанище, защото това е човекът на духа, това е човекът, който носи в себе си всестранна безсмъртна култура. За него няма нещо невъзможно, защото той не живее сам за себе си.
Той съчетава в себе си
подсъзнанието
със
свръхсъзнанието
.
В неговата фина прозорливост се виждат следствията, преди да са произведени причините. Това е човекът - авангард на шестата светеща раса. Обични братя и сестри, днес трябва да благодарим на Бога чрез нашия мил и светъл Учител, че Той ни е качил на Божествения параход, изкован от най-силните материали на Неговите Любов, Мъдрост и Истина. Параходът е неуязвим, капитанът му е нашият Учител. Той ни е запасил с всички духовни блага и ще ни изведе на блаженото пристанище.
към текста >>
донесе нови задачи за всички ученици: да преповторим и приложим в живота си
знанието
, което Учителят ни предаде в течение на 25 години.
Всеки да каже в себе си: „Дерзай! Духът Му и наяве и тайно всякога е с теб." Присъствуващите на събора братя ръководители, както казахме, дошли от цялата страна, използуваха свободното време за решаване множество важни за братския живот въпроси. Първия ден бе изслушан докладът на финансовия и домакински братски съвет. Ето някои от мислите на този доклад: „Датата 27.XII. 1944 г.
донесе нови задачи за всички ученици: да преповторим и приложим в живота си
знанието
, което Учителят ни предаде в течение на 25 години.
На около 20 души братя и сестри се възложи трудната задача да се грижат за правилния ход на братските работи: от тях се съставиха братският, финансовият, домакинският и просветният съвети. От 1 януарий т. г. до деня на събора, всички, с особено старание, достойно изнесоха своите задачи. През всичкото време ние чувствувахме Духа на Учителя да ни нашепва и вдъхновява със своите светли идеи. Първата стъпка, която се направи във вътрешния живот на братството бе постигнатата хармония между братята и сестрите, живущи на Изгрева, които вътрешно разбраха, че със заминаването на Учителя делото продължава и ще ни се дадат всички добри условия да се подвизаваме и занапред, както това ставаше при Учителя.
към текста >>
Делото на Учителя запази своето право на живот - братята и сестрите на Изгрева и в цялата страна продължихме да слушаме Неговото Слово; започнаха да прииждат към нас всички, които жадуваха за новото, красивото - за
знанието
, вложено в беседите на Учителя.
до деня на събора, всички, с особено старание, достойно изнесоха своите задачи. През всичкото време ние чувствувахме Духа на Учителя да ни нашепва и вдъхновява със своите светли идеи. Първата стъпка, която се направи във вътрешния живот на братството бе постигнатата хармония между братята и сестрите, живущи на Изгрева, които вътрешно разбраха, че със заминаването на Учителя делото продължава и ще ни се дадат всички добри условия да се подвизаваме и занапред, както това ставаше при Учителя. Известно е на всички, че заминаването на Учителя стана във време, когато някои обстоятелства от нашия обществен живот косвено засегнаха и Братството и го злепоставиха пред мнозина наши съчувственици, па и между по-широк кръг на обществото. Разпръсването на тая неблагоприятна атмосфера бе не малка грижа на Братския съвет и благодарение на някои щастливи стечения на обстоятелства, в кратко време корабът на Братството пое своя правилен ход.
Делото на Учителя запази своето право на живот - братята и сестрите на Изгрева и в цялата страна продължихме да слушаме Неговото Слово; започнаха да прииждат към нас всички, които жадуваха за новото, красивото - за
знанието
, вложено в беседите на Учителя.
Нашите даровити братя и сестри - художници, музиканти, общественици, бяха призовани да дадат своя принос за съграждането основите на Нова България, за внасяне повече ред и справедливост в живота. В много прояви около нас виждаме подчертаната почит към Братството, за реализираните между нас идеи на новото време. Застанали в нужната спокойна атмосфера, Братският съвет се отдаде на творчество, направлявайки братските работи с нужната опитност, запазвайки интересите на Братството както в София, така и в провинцията. Изпратените ви шест тома беседи и лекции са също така един задружен подвиг на всички ни, в това число и братята от Просветния съвет и сестрите стенографки. С тия беседи и лекции имаме възможност да изпълняваме ежедневната ни задача, завещана ни от Учителя, която всякога ни е донасяла духовна радост.
към текста >>
Хората искат да видят приложени нашите идеи и
познание
на организирано общество.
Затова Великият Учител на човечеството казва: „Изпитвайте духовете." Да се вслушваме в тихия глас, който говори на душата ни като най-добър съветник и ръководител в живота ни. Нека остане паметна за нас мисълта, казана от обичния ни Учител: „Истините, идеите, които изнасям пред вас, са резултат на хиляди опити. Щом в резултатите на опитите ми няма нито едно изключение, казвам, че идеята е абсолютна, т. е. Божествена." Питаме се: Ако Великият Учител прави хиляди опити, за да изнесе пред света една идея или една мисъл, какво трябва да прави ученикът, чийто живот, външен и, вътрешен, е изложен всеки момент на изпитания, изкушения и проверки? Ще завършим нашия доклад пред ръководителите, като изложим разбирането ни, че Братството и занапред трябва да обърне внимание на колективния живот, тъй както това ни се налага отвън.
Хората искат да видят приложени нашите идеи и
познание
на организирано общество.
Това ни подсказва, че братските кръжоци навсякъде трябва да станат образец за новия живот. Предвиждаме, като културна връзка между София и провинцията, при настъпване нормални времена и условия, да си послужим с братския хор и оркестър. Поне един път в годината братският хор, подсилен със солисти, певци и цигулари, да прави обиколка по градовете, дето има братски кръжоци и да дава публични концерти за популяризиране Братската музика между народа. Тази сериозна работа за подготовка на хора Братският съвет е възложил на опитния диригент брат Симеонов, като вярваме, че със съдействието на всички ни, а най-много със старанието на хористите, ще имаме добър успех. Като казваме, че трябва да бъдем образец, специално за Изгрева, напомняме, че той трябва да бъде израз на красота и хармония пред цяла България, както и пред външния свят.
към текста >>
Неговото Слово съдържа
знанието
за новата култура.
Кой предизвиква всичко това? - Новото, което иде. В началото на една нова култура винаги един Божествен Пратеник, един Велик Учител идва. Той носи Словото на живота. Чрез езика на един народ Той може да даде конкретен словесен израз на онова велико богатство, което иде от Божествения свят.
Неговото Слово съдържа
знанието
за новата култура.
В нея това знание има да се приложи и принесе плод. Всяка дума, с която Учителят си служи, е строго определена и пълна със съдържание. Чрез своя живот Учителят внася нови сили в човешката душа; дава потик на човешкия ум, на човешкото сърце и на човешката воля да се развиват. Неговият живот е синтез и символ на новата култура, които Той благовествува.Това е единствено и неповторимо явление. И тъй, когато днес се засрещнете с противоречия от какъвто и да е характер, да знаете, че те се дължат на новото, което вече действува в света.
към текста >>
В нея това
знание
има да се приложи и принесе плод.
- Новото, което иде. В началото на една нова култура винаги един Божествен Пратеник, един Велик Учител идва. Той носи Словото на живота. Чрез езика на един народ Той може да даде конкретен словесен израз на онова велико богатство, което иде от Божествения свят. Неговото Слово съдържа знанието за новата култура.
В нея това
знание
има да се приложи и принесе плод.
Всяка дума, с която Учителят си служи, е строго определена и пълна със съдържание. Чрез своя живот Учителят внася нови сили в човешката душа; дава потик на човешкия ум, на човешкото сърце и на човешката воля да се развиват. Неговият живот е синтез и символ на новата култура, които Той благовествува.Това е единствено и неповторимо явление. И тъй, когато днес се засрещнете с противоречия от какъвто и да е характер, да знаете, че те се дължат на новото, което вече действува в света. То е още слабо, неопределено, неясно очертано, едва доловимо, ала то носи в себе си бъдещето.
към текста >>
Това
знание
Учителят дава в своите беседи и лекции.
Силата и властта му са в богатството му, в общественото му положение, в титлите му, ала животът му е изчерпан. Новото сега започва, то е като най-ранният трепет на пролетта, то сега приижда и е пълно с живот. Старото е егоизмът - новото е любовта. Новото обединява хората чрез любовта. Ученикът трябва да знае как да работи с Любовта.
Това
знание
Учителят дава в своите беседи и лекции.
Той посочва и методите за работа, защото новото учение е приложение и живот. Това е Божествената трапеза, която днес се слага. Всеки, който е призован, ще яде от хляба, ще пие от виното и ще има живот в себе си. „Ученикът на Божествената школа има известни качества, по които се отличава. Ученичеството не се определя от външното присъствие в школата, но от вътрешната връзка на човека с Любовта и готовността му да й служи." Има един закон на духовния живот, който гласи: Ако искаш да ти помагат висшите, напреднали същества, трябва да имаш техните добродетели.
към текста >>
с., ще се прочете 21-ва лекция „
Истинско
служене" от IV година на Общия окултен клас.На 26 септемврий, петък, в 5 ч. с.
Молим, прочетете това послание в събранието на Братството и изпратените екземпляри раздайте на братя и сестри. От тези послания изпратете и в околните села. Както ви съобщихме и по-рано, учебната година се завърши на 20 юлий. Новата учебна година ще започне не на 14 септемврий, както беше казано, а на 21 септемврий. Тук ще ви изложим с кои беседи и лекции ще започне новата учебна година:На 24 септемврий, сряда, 5 ч.
с., ще се прочете 21-ва лекция „
Истинско
служене" от IV година на Общия окултен клас.На 26 септемврий, петък, в 5 ч. с.
ще се прочете 30-та лекция „Учтивият човек" от IV година на Младежкия клас.На 28 септемврий, неделя, 5 ч. с., ще се прочете беседата „Божията Воля" -11-та беседа от тома „Новото начало". След завършването на този том ще се започне с томовете „Той създава" и „Старото отмина".На 28 септемврий, неделя, в 10 ч. с. ще се прочете беседата „Ще се стопи" от 5-а серия беседи. След завършването на 5-та серия, ще се започне 6-та серия.
към текста >>
Той е човек с пробудено
съзнание
.
„Аз съм лозата, вие пръчките; който пребъдва в Мене и Аз в него, той принася много плод, защото без Мене нищо не можете да сторите." Да пребъдваш значи да имаш солидни основи в живота. Коя къща може да устои срещу природните стихии? - Онази, на която основите са поставени на камък. Къща, основана на пясък, ще се срути. Само умният човек може да търси здрави основи и само той може да гради.
Той е човек с пробудено
съзнание
.
Той търси преди всичко причината на всяко явление, първо в своя собствен живот. Той е онзи бдителен капитан на парахода, който през всяко време на неговия морски път зорко бди над компаса и направлява парахода по най-безопасния път към предназначеното му пристанище. Христос казва: „Който пребъдва в Мене и Аз в Него". За да пребъдеш, трябва да си като лозовата пръчка, здраво свързан с кютюка; да съставяш неразделна част от него, от който тя черпи жизнените сокове и принася изобилно плод. Човек не е дошъл случайно на земята.
към текста >>
Човекът с пробуденото
съзнание
е обична душа на Светлите Духове; той е тяхната радост и обект на най-приятна работа - да създадат от него идеалния образ на красота, чистота и святост, за да бъде поставен на видно място в художествените галерии на великия и невидим художник.
Учителят казва: „ Щастието на земята е изключено, защото животът на земята представя люлееща се земетръсна област. Когато не мислиш, тогава ще изригне вулканът. Докато смъртта върви след човека, щастието за него е изключено." Древните Цезари, потънали в разкош и пиршество, не можаха да проумеят думите на мъдреца Солон, че преди смъртта няма щастие. Но изправени пред грозния образ на смъртта, разбраха, че мъдреците носят опитността на вековете и за тях истината е без противоречие, преклониха глави, опростиха се, защото видяха, че всичко на земята е преходно и участта на човека зависи от неговата разумност и далновидност. Целта на човека е да намери себе си в безграничното, да се познае като душа, като част от Цялото и да схване, че му предстои труден, но красив стремеж към центъра, дето ще намери своето здраве, щастие и блаженство.
Човекът с пробуденото
съзнание
е обична душа на Светлите Духове; той е тяхната радост и обект на най-приятна работа - да създадат от него идеалния образ на красота, чистота и святост, за да бъде поставен на видно място в художествените галерии на великия и невидим художник.
В живота на човека се преплитат две сили от две противоположни йерархии: едните работят чрез тъмнината, а другите - чрез виделината. Там, дето работи виделината, ще видите проявата на топли чувства, светли мисли и благородни постъпки, защото те съставят градивния духовен материал за светящото тяло на човека от шестата - светяща раса. Чрез светлото тяло ще се проявят великите архитекти на новата култура. Новата култура ще почне градежа отвътре-навън. Човекът на новата култура ще бъде огледало и образец във всичко.
към текста >>
В своите пътувания Той прави научни изследвания, за да види до къде е достигнал човек в своето развитие, какво е усвоил от Божественото
знание
, което му се е преподавало в миналото, и къде се спъва сега в своя път.
27. VIII. 1949 г. Изгрев—София. Със сърдечен братски поздрав: БРАТСКИЯТ СЪВЕТ. Като чествуваме днес паметта на нашия обичен Учител, ние искаме да споделим с вас някои мисли върху учението, което Той донесе на света. Преди да отвори Божествената школа, Учителят дълго време проучава българина, респективно човека.
В своите пътувания Той прави научни изследвания, за да види до къде е достигнал човек в своето развитие, какво е усвоил от Божественото
знание
, което му се е преподавало в миналото, и къде се спъва сега в своя път.
Учителят слезе в нашия свят, за да види условията, при които се намираме, да ни помогне, да ни подаде ръка и да ни изведе в един по-висок свят. Днес не е лесно да се говори на хората за Божественото учение, защото те още носят предразсъдъците, суеверията и заблужденията на миналото, подобни на джунгли, в които човек се е загубил, и не може да намери своя път. Като се говори за Божественото учение, хората се стремят да го подведат към някоя от познатите тям религиозни, философски или социални системи — статични системи на миналото. С това те прекъсват живата връзка, която именно Божественото учение установява между човешката душа и нейния Първоизточник. Има едно единно и неделимо знание, което иде от Великото Разумно Начало.
към текста >>
Има едно единно и неделимо
знание
, което иде от Великото Разумно Начало.
В своите пътувания Той прави научни изследвания, за да види до къде е достигнал човек в своето развитие, какво е усвоил от Божественото знание, което му се е преподавало в миналото, и къде се спъва сега в своя път. Учителят слезе в нашия свят, за да види условията, при които се намираме, да ни помогне, да ни подаде ръка и да ни изведе в един по-висок свят. Днес не е лесно да се говори на хората за Божественото учение, защото те още носят предразсъдъците, суеверията и заблужденията на миналото, подобни на джунгли, в които човек се е загубил, и не може да намери своя път. Като се говори за Божественото учение, хората се стремят да го подведат към някоя от познатите тям религиозни, философски или социални системи — статични системи на миналото. С това те прекъсват живата връзка, която именно Божественото учение установява между човешката душа и нейния Първоизточник.
Има едно единно и неделимо
знание
, което иде от Великото Разумно Начало.
То не принадлежи на никоя църква или общество, на никой учен или философ. Това е Божественото знание, знанието на разумния живот — велико и необятно. Всички същества, от най-великите до най-малките, черпят от него и разрешават своите задачи в живота. Въпросът е, човек да намери пътя към това знание, т. е. онези методи, правила и закони, чрез които може да се ползува от него.
към текста >>
Това е Божественото
знание
,
знанието
на разумния живот — велико и необятно.
Днес не е лесно да се говори на хората за Божественото учение, защото те още носят предразсъдъците, суеверията и заблужденията на миналото, подобни на джунгли, в които човек се е загубил, и не може да намери своя път. Като се говори за Божественото учение, хората се стремят да го подведат към някоя от познатите тям религиозни, философски или социални системи — статични системи на миналото. С това те прекъсват живата връзка, която именно Божественото учение установява между човешката душа и нейния Първоизточник. Има едно единно и неделимо знание, което иде от Великото Разумно Начало. То не принадлежи на никоя църква или общество, на никой учен или философ.
Това е Божественото
знание
,
знанието
на разумния живот — велико и необятно.
Всички същества, от най-великите до най-малките, черпят от него и разрешават своите задачи в живота. Въпросът е, човек да намери пътя към това знание, т. е. онези методи, правила и закони, чрез които може да се ползува от него. В своите беседи и лекции Учителят излага Божественото знание по начин достъпен за нас. Затова главната ни задача е да проучаваме и прилагаме това знание, за да можем да го предадем и на нашите братя по цялата земя.
към текста >>
Въпросът е, човек да намери пътя към това
знание
, т. е.
С това те прекъсват живата връзка, която именно Божественото учение установява между човешката душа и нейния Първоизточник. Има едно единно и неделимо знание, което иде от Великото Разумно Начало. То не принадлежи на никоя църква или общество, на никой учен или философ. Това е Божественото знание, знанието на разумния живот — велико и необятно. Всички същества, от най-великите до най-малките, черпят от него и разрешават своите задачи в живота.
Въпросът е, човек да намери пътя към това
знание
, т. е.
онези методи, правила и закони, чрез които може да се ползува от него. В своите беседи и лекции Учителят излага Божественото знание по начин достъпен за нас. Затова главната ни задача е да проучаваме и прилагаме това знание, за да можем да го предадем и на нашите братя по цялата земя. Има голяма разлика между знанието, което се преподава в една гимназия или университет, и знанието, което се дава в Божествената школа — школата на Бялото Братство. Първото е външно знание, то може да се разбере и заучи; второто е живо знание, то трябва да стане живот на ученика — негова плът и кръв.
към текста >>
В своите беседи и лекции Учителят излага Божественото
знание
по начин достъпен за нас.
То не принадлежи на никоя църква или общество, на никой учен или философ. Това е Божественото знание, знанието на разумния живот — велико и необятно. Всички същества, от най-великите до най-малките, черпят от него и разрешават своите задачи в живота. Въпросът е, човек да намери пътя към това знание, т. е. онези методи, правила и закони, чрез които може да се ползува от него.
В своите беседи и лекции Учителят излага Божественото
знание
по начин достъпен за нас.
Затова главната ни задача е да проучаваме и прилагаме това знание, за да можем да го предадем и на нашите братя по цялата земя. Има голяма разлика между знанието, което се преподава в една гимназия или университет, и знанието, което се дава в Божествената школа — школата на Бялото Братство. Първото е външно знание, то може да се разбере и заучи; второто е живо знание, то трябва да стане живот на ученика — негова плът и кръв. В школата на Бялото Братство знанието се дава като семенца. Ученикът трябва да ги посади в своята душа, да ги възрасти и отгледа, да принесат плод, да узрее този плод и, като го опита, да го поднесе на своя Учител, а после и на своите братя.
към текста >>
Затова главната ни задача е да проучаваме и прилагаме това
знание
, за да можем да го предадем и на нашите братя по цялата земя.
Това е Божественото знание, знанието на разумния живот — велико и необятно. Всички същества, от най-великите до най-малките, черпят от него и разрешават своите задачи в живота. Въпросът е, човек да намери пътя към това знание, т. е. онези методи, правила и закони, чрез които може да се ползува от него. В своите беседи и лекции Учителят излага Божественото знание по начин достъпен за нас.
Затова главната ни задача е да проучаваме и прилагаме това
знание
, за да можем да го предадем и на нашите братя по цялата земя.
Има голяма разлика между знанието, което се преподава в една гимназия или университет, и знанието, което се дава в Божествената школа — школата на Бялото Братство. Първото е външно знание, то може да се разбере и заучи; второто е живо знание, то трябва да стане живот на ученика — негова плът и кръв. В школата на Бялото Братство знанието се дава като семенца. Ученикът трябва да ги посади в своята душа, да ги възрасти и отгледа, да принесат плод, да узрее този плод и, като го опита, да го поднесе на своя Учител, а после и на своите братя. Божествените идеи, мисли и чувства се отглеждат в градината на човешката душа.
към текста >>
Има голяма разлика между
знанието
, което се преподава в една гимназия или университет, и
знанието
, което се дава в Божествената школа — школата на Бялото Братство.
Всички същества, от най-великите до най-малките, черпят от него и разрешават своите задачи в живота. Въпросът е, човек да намери пътя към това знание, т. е. онези методи, правила и закони, чрез които може да се ползува от него. В своите беседи и лекции Учителят излага Божественото знание по начин достъпен за нас. Затова главната ни задача е да проучаваме и прилагаме това знание, за да можем да го предадем и на нашите братя по цялата земя.
Има голяма разлика между
знанието
, което се преподава в една гимназия или университет, и
знанието
, което се дава в Божествената школа — школата на Бялото Братство.
Първото е външно знание, то може да се разбере и заучи; второто е живо знание, то трябва да стане живот на ученика — негова плът и кръв. В школата на Бялото Братство знанието се дава като семенца. Ученикът трябва да ги посади в своята душа, да ги възрасти и отгледа, да принесат плод, да узрее този плод и, като го опита, да го поднесе на своя Учител, а после и на своите братя. Божествените идеи, мисли и чувства се отглеждат в градината на човешката душа. В тази свещена работа ученикът не е сам.
към текста >>
Първото е външно
знание
, то може да се разбере и заучи; второто е живо
знание
, то трябва да стане живот на ученика — негова плът и кръв.
Въпросът е, човек да намери пътя към това знание, т. е. онези методи, правила и закони, чрез които може да се ползува от него. В своите беседи и лекции Учителят излага Божественото знание по начин достъпен за нас. Затова главната ни задача е да проучаваме и прилагаме това знание, за да можем да го предадем и на нашите братя по цялата земя. Има голяма разлика между знанието, което се преподава в една гимназия или университет, и знанието, което се дава в Божествената школа — школата на Бялото Братство.
Първото е външно
знание
, то може да се разбере и заучи; второто е живо
знание
, то трябва да стане живот на ученика — негова плът и кръв.
В школата на Бялото Братство знанието се дава като семенца. Ученикът трябва да ги посади в своята душа, да ги възрасти и отгледа, да принесат плод, да узрее този плод и, като го опита, да го поднесе на своя Учител, а после и на своите братя. Божествените идеи, мисли и чувства се отглеждат в градината на човешката душа. В тази свещена работа ученикът не е сам. В нея участвува целият разумен свят, всички Напреднали Същества.
към текста >>
В школата на Бялото Братство
знанието
се дава като семенца.
онези методи, правила и закони, чрез които може да се ползува от него. В своите беседи и лекции Учителят излага Божественото знание по начин достъпен за нас. Затова главната ни задача е да проучаваме и прилагаме това знание, за да можем да го предадем и на нашите братя по цялата земя. Има голяма разлика между знанието, което се преподава в една гимназия или университет, и знанието, което се дава в Божествената школа — школата на Бялото Братство. Първото е външно знание, то може да се разбере и заучи; второто е живо знание, то трябва да стане живот на ученика — негова плът и кръв.
В школата на Бялото Братство
знанието
се дава като семенца.
Ученикът трябва да ги посади в своята душа, да ги възрасти и отгледа, да принесат плод, да узрее този плод и, като го опита, да го поднесе на своя Учител, а после и на своите братя. Божествените идеи, мисли и чувства се отглеждат в градината на човешката душа. В тази свещена работа ученикът не е сам. В нея участвува целият разумен свят, всички Напреднали Същества. Като учи и работи, ученикът се свързва с тях, свързва се с Бога.
към текста >>
Знанието
расте заедно с ученика.
Божествените идеи, мисли и чувства се отглеждат в градината на човешката душа. В тази свещена работа ученикът не е сам. В нея участвува целият разумен свят, всички Напреднали Същества. Като учи и работи, ученикът се свързва с тях, свързва се с Бога. Тази връзка е жива.
Знанието
расте заедно с ученика.
В това се изявява великото единство на живота. Когато една истина на Божественото знание влезе в човека, тя оживява в него и той живее в нея. Някои идеи се посаждат за по-малък период от време; те принасят плод скоро. Други, обаче, принасят плод след векове. Като растат и се развиват, те организират съзнанията на много хора, обединяват ги, разширяват ги, внасят в тях светлина и сила, като същевременно черпят сокове от тях.
към текста >>
Когато една истина на Божественото
знание
влезе в човека, тя оживява в него и той живее в нея.
В нея участвува целият разумен свят, всички Напреднали Същества. Като учи и работи, ученикът се свързва с тях, свързва се с Бога. Тази връзка е жива. Знанието расте заедно с ученика. В това се изявява великото единство на живота.
Когато една истина на Божественото
знание
влезе в човека, тя оживява в него и той живее в нея.
Някои идеи се посаждат за по-малък период от време; те принасят плод скоро. Други, обаче, принасят плод след векове. Като растат и се развиват, те организират съзнанията на много хора, обединяват ги, разширяват ги, внасят в тях светлина и сила, като същевременно черпят сокове от тях. Тъй те се реализират на земята. Днес в живота прониква нова светлина.
към текста >>
Тя носи новото
знание
.
Някои идеи се посаждат за по-малък период от време; те принасят плод скоро. Други, обаче, принасят плод след векове. Като растат и се развиват, те организират съзнанията на много хора, обединяват ги, разширяват ги, внасят в тях светлина и сила, като същевременно черпят сокове от тях. Тъй те се реализират на земята. Днес в живота прониква нова светлина.
Тя носи новото
знание
.
Тя разкрива непознати досега области на живота. Тя определя новото отношение на човека към Великото Разумно Начало — към Бога, отношение на син към Баща. Тази светлина Учителят нарича разумната Любов. Тя ще преустрои живота първо отвътре, а после и отвън. Учителят казва: „Ние проповядваме едно учение на Любовта, според което всички народи да живеят разумно като в един организъм.“ Досега в пътя на борбата човек е бил враждебен на останалия живот, на цялата природа, която той иска да подчини.
към текста >>
НАГОРЕ
